НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
131
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
131
:
1000
резултата в
2
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
В правда, истина и святост / Правда, истина и светость
,
НБ
, София, 26.6.1921г.,
Всеки дом, всяко общество, всяка църква, всяко училище трябва да носят правдата в сърцата си, истината в умовете си и светостта в волята си.
Ако не вярвате на думите ми, може да ги опитате. Всяка религия, всяко учение, което изповядвате, трябва да бъде ясно, строго определено първо за самите вас. Християнството, което днес се проповядва и прилага, представя цяла каша: православна каша, евангелска каша, съботянска каша, спиритическа и човешка каша. Дето и да се обърнете, навсякъде виждате тая каша. За да се освободи от тая каша, всеки човек, всеки народ трябва да носи правдата в сърцето си, истината в ума си и светостта във волята си.
Всеки дом, всяко общество, всяка църква, всяко училище трябва да носят правдата в сърцата си, истината в умовете си и светостта в волята си.
Само така ще дойде великата, истинска култура в света. Днес повечето хора бръмчат, а не говорят. Едни казват, че има Бог, други Го отричат. Едни Го търсят на земята и, като не Го намерят, отричат Го. Други Го търсят на небето.
към беседата >>
Само така ще дойде великата, истинска култура в света.
Всяка религия, всяко учение, което изповядвате, трябва да бъде ясно, строго определено първо за самите вас. Християнството, което днес се проповядва и прилага, представя цяла каша: православна каша, евангелска каша, съботянска каша, спиритическа и човешка каша. Дето и да се обърнете, навсякъде виждате тая каша. За да се освободи от тая каша, всеки човек, всеки народ трябва да носи правдата в сърцето си, истината в ума си и светостта във волята си. Всеки дом, всяко общество, всяка църква, всяко училище трябва да носят правдата в сърцата си, истината в умовете си и светостта в волята си.
Само така ще дойде великата, истинска култура в света.
Днес повечето хора бръмчат, а не говорят. Едни казват, че има Бог, други Го отричат. Едни Го търсят на земята и, като не Го намерят, отричат Го. Други Го търсят на небето. – Говорите за небето без да знаете де е то.
към беседата >>
Днес повечето хора бръмчат, а не говорят.
Християнството, което днес се проповядва и прилага, представя цяла каша: православна каша, евангелска каша, съботянска каша, спиритическа и човешка каша. Дето и да се обърнете, навсякъде виждате тая каша. За да се освободи от тая каша, всеки човек, всеки народ трябва да носи правдата в сърцето си, истината в ума си и светостта във волята си. Всеки дом, всяко общество, всяка църква, всяко училище трябва да носят правдата в сърцата си, истината в умовете си и светостта в волята си. Само така ще дойде великата, истинска култура в света.
Днес повечето хора бръмчат, а не говорят.
Едни казват, че има Бог, други Го отричат. Едни Го търсят на земята и, като не Го намерят, отричат Го. Други Го търсят на небето. – Говорите за небето без да знаете де е то. Говорите за земята, и нея не познавате.
към беседата >>
Едни казват, че има Бог, други Го отричат.
Дето и да се обърнете, навсякъде виждате тая каша. За да се освободи от тая каша, всеки човек, всеки народ трябва да носи правдата в сърцето си, истината в ума си и светостта във волята си. Всеки дом, всяко общество, всяка църква, всяко училище трябва да носят правдата в сърцата си, истината в умовете си и светостта в волята си. Само така ще дойде великата, истинска култура в света. Днес повечето хора бръмчат, а не говорят.
Едни казват, че има Бог, други Го отричат.
Едни Го търсят на земята и, като не Го намерят, отричат Го. Други Го търсят на небето. – Говорите за небето без да знаете де е то. Говорите за земята, и нея не познавате. Казвате, че това, което виждате над себе си, е небе.
към беседата >>
Едни Го търсят на земята и, като не Го намерят, отричат Го.
За да се освободи от тая каша, всеки човек, всеки народ трябва да носи правдата в сърцето си, истината в ума си и светостта във волята си. Всеки дом, всяко общество, всяка църква, всяко училище трябва да носят правдата в сърцата си, истината в умовете си и светостта в волята си. Само така ще дойде великата, истинска култура в света. Днес повечето хора бръмчат, а не говорят. Едни казват, че има Бог, други Го отричат.
Едни Го търсят на земята и, като не Го намерят, отричат Го.
Други Го търсят на небето. – Говорите за небето без да знаете де е то. Говорите за земята, и нея не познавате. Казвате, че това, което виждате над себе си, е небе. Това, което тъпчете, е земя.
към беседата >>
Други Го търсят на небето.
Всеки дом, всяко общество, всяка църква, всяко училище трябва да носят правдата в сърцата си, истината в умовете си и светостта в волята си. Само така ще дойде великата, истинска култура в света. Днес повечето хора бръмчат, а не говорят. Едни казват, че има Бог, други Го отричат. Едни Го търсят на земята и, като не Го намерят, отричат Го.
Други Го търсят на небето.
– Говорите за небето без да знаете де е то. Говорите за земята, и нея не познавате. Казвате, че това, което виждате над себе си, е небе. Това, което тъпчете, е земя. – Не е така.
към беседата >>
– Говорите за небето без да знаете де е то.
Само така ще дойде великата, истинска култура в света. Днес повечето хора бръмчат, а не говорят. Едни казват, че има Бог, други Го отричат. Едни Го търсят на земята и, като не Го намерят, отричат Го. Други Го търсят на небето.
– Говорите за небето без да знаете де е то.
Говорите за земята, и нея не познавате. Казвате, че това, което виждате над себе си, е небе. Това, което тъпчете, е земя. – Не е така.
към беседата >>
Говорите за земята, и нея не познавате.
Днес повечето хора бръмчат, а не говорят. Едни казват, че има Бог, други Го отричат. Едни Го търсят на земята и, като не Го намерят, отричат Го. Други Го търсят на небето. – Говорите за небето без да знаете де е то.
Говорите за земята, и нея не познавате.
Казвате, че това, което виждате над себе си, е небе. Това, което тъпчете, е земя. – Не е така.
към беседата >>
Казвате, че това, което виждате над себе си, е небе.
Едни казват, че има Бог, други Го отричат. Едни Го търсят на земята и, като не Го намерят, отричат Го. Други Го търсят на небето. – Говорите за небето без да знаете де е то. Говорите за земята, и нея не познавате.
Казвате, че това, което виждате над себе си, е небе.
Това, което тъпчете, е земя. – Не е така.
към беседата >>
Това, което тъпчете, е земя.
Едни Го търсят на земята и, като не Го намерят, отричат Го. Други Го търсят на небето. – Говорите за небето без да знаете де е то. Говорите за земята, и нея не познавате. Казвате, че това, което виждате над себе си, е небе.
Това, което тъпчете, е земя.
– Не е така.
към беседата >>
– Не е така.
Други Го търсят на небето. – Говорите за небето без да знаете де е то. Говорите за земята, и нея не познавате. Казвате, че това, което виждате над себе си, е небе. Това, което тъпчете, е земя.
– Не е така.
към беседата >>
Сегашните хора се намират в положението на един проповедник, на когото, от страна на руския цар, били дадени за разрешаване три важни въпроса.
Сегашните хора се намират в положението на един проповедник, на когото, от страна на руския цар, били дадени за разрешаване три важни въпроса.
Вместо проповедника пред царя се явил един калугер, дегизиран като проповедника. Той отговорил добре на двата въпроса. Като му задали третия въпрос, той казал: „Царю честити, аз зная какво мислиш в тоя момент. Ти мислиш, че пред тебе стои проповедникът, на когото задаваш въпросите“.
към беседата >>
Вместо проповедника пред царя се явил един калугер, дегизиран като проповедника.
Сегашните хора се намират в положението на един проповедник, на когото, от страна на руския цар, били дадени за разрешаване три важни въпроса.
Вместо проповедника пред царя се явил един калугер, дегизиран като проповедника.
Той отговорил добре на двата въпроса. Като му задали третия въпрос, той казал: „Царю честити, аз зная какво мислиш в тоя момент. Ти мислиш, че пред тебе стои проповедникът, на когото задаваш въпросите“.
към беседата >>
Той отговорил добре на двата въпроса.
Сегашните хора се намират в положението на един проповедник, на когото, от страна на руския цар, били дадени за разрешаване три важни въпроса. Вместо проповедника пред царя се явил един калугер, дегизиран като проповедника.
Той отговорил добре на двата въпроса.
Като му задали третия въпрос, той казал: „Царю честити, аз зная какво мислиш в тоя момент. Ти мислиш, че пред тебе стои проповедникът, на когото задаваш въпросите“.
към беседата >>
Като му задали третия въпрос, той казал: „Царю честити, аз зная какво мислиш в тоя момент.
Сегашните хора се намират в положението на един проповедник, на когото, от страна на руския цар, били дадени за разрешаване три важни въпроса. Вместо проповедника пред царя се явил един калугер, дегизиран като проповедника. Той отговорил добре на двата въпроса.
Като му задали третия въпрос, той казал: „Царю честити, аз зная какво мислиш в тоя момент.
Ти мислиш, че пред тебе стои проповедникът, на когото задаваш въпросите“.
към беседата >>
Ти мислиш, че пред тебе стои проповедникът, на когото задаваш въпросите“.
Сегашните хора се намират в положението на един проповедник, на когото, от страна на руския цар, били дадени за разрешаване три важни въпроса. Вместо проповедника пред царя се явил един калугер, дегизиран като проповедника. Той отговорил добре на двата въпроса. Като му задали третия въпрос, той казал: „Царю честити, аз зная какво мислиш в тоя момент.
Ти мислиш, че пред тебе стои проповедникът, на когото задаваш въпросите“.
към беседата >>
Сега на вас казвам: Вие още не знаете какво представя небето и какво – земята.
Сега на вас казвам: Вие още не знаете какво представя небето и какво – земята.
Те не са само понятия. Те представят големи, велики държави. Това, което виждате отвън, не е нито небе, нито земя. Ако погледнете на небето и на земята с очите на правдата, истината и светостта, вие ще имате друга представа, ново разбиране за тях, не както днес ги виждате. С новото разбиране за небето и земята вие ще разрешите всички кардинални въпроси, всички спорове, които възникват между вас.
към беседата >>
Те не са само понятия.
Сега на вас казвам: Вие още не знаете какво представя небето и какво – земята.
Те не са само понятия.
Те представят големи, велики държави. Това, което виждате отвън, не е нито небе, нито земя. Ако погледнете на небето и на земята с очите на правдата, истината и светостта, вие ще имате друга представа, ново разбиране за тях, не както днес ги виждате. С новото разбиране за небето и земята вие ще разрешите всички кардинални въпроси, всички спорове, които възникват между вас. Казвате: „Ние сме слушали много проповедници като тебе“.
към беседата >>
Те представят големи, велики държави.
Сега на вас казвам: Вие още не знаете какво представя небето и какво – земята. Те не са само понятия.
Те представят големи, велики държави.
Това, което виждате отвън, не е нито небе, нито земя. Ако погледнете на небето и на земята с очите на правдата, истината и светостта, вие ще имате друга представа, ново разбиране за тях, не както днес ги виждате. С новото разбиране за небето и земята вие ще разрешите всички кардинални въпроси, всички спорове, които възникват между вас. Казвате: „Ние сме слушали много проповедници като тебе“. – Наистина, много проповедници сте слушали: мнозина са ви говорили за правдата, истината и светостта, но като мене никой не ви е говорил.
към беседата >>
Това, което виждате отвън, не е нито небе, нито земя.
Сега на вас казвам: Вие още не знаете какво представя небето и какво – земята. Те не са само понятия. Те представят големи, велики държави.
Това, което виждате отвън, не е нито небе, нито земя.
Ако погледнете на небето и на земята с очите на правдата, истината и светостта, вие ще имате друга представа, ново разбиране за тях, не както днес ги виждате. С новото разбиране за небето и земята вие ще разрешите всички кардинални въпроси, всички спорове, които възникват между вас. Казвате: „Ние сме слушали много проповедници като тебе“. – Наистина, много проповедници сте слушали: мнозина са ви говорили за правдата, истината и светостта, но като мене никой не ви е говорил. Покажете ми един проповедник от Англия, Америка или отдето и да е, който да е говорил като мене.
към беседата >>
Ако погледнете на небето и на земята с очите на правдата, истината и светостта, вие ще имате друга представа, ново разбиране за тях, не както днес ги виждате.
Сега на вас казвам: Вие още не знаете какво представя небето и какво – земята. Те не са само понятия. Те представят големи, велики държави. Това, което виждате отвън, не е нито небе, нито земя.
Ако погледнете на небето и на земята с очите на правдата, истината и светостта, вие ще имате друга представа, ново разбиране за тях, не както днес ги виждате.
С новото разбиране за небето и земята вие ще разрешите всички кардинални въпроси, всички спорове, които възникват между вас. Казвате: „Ние сме слушали много проповедници като тебе“. – Наистина, много проповедници сте слушали: мнозина са ви говорили за правдата, истината и светостта, но като мене никой не ви е говорил. Покажете ми един проповедник от Англия, Америка или отдето и да е, който да е говорил като мене. Направете сравнение между резултатите на всички училища, както и тия на школата, която следвате, да видите кои са по-добри.
към беседата >>
„По образа на Бога.“ Думата „образ“ не съществува в оригинала.
„По образа на Бога.“ Думата „образ“ не съществува в оригинала.
Тя е вметната в превода на български, за по-голяма яснота. Когато изучавате някой чужд език, стар или нов, вие го изучавате в най-прост вид. Изобщо в състава на речта влизат три основни елемента: подлог, т.е. предметът, за който се говори; сказуемо – какво се говори за предмета, и връзка, която свързва разумното, за което се говори в действието, което става с него. Апостол Павел се произнася за разумния човек, в смисъл, създадения човек в правда, истина и светост.
към беседата >>
С новото разбиране за небето и земята вие ще разрешите всички кардинални въпроси, всички спорове, които възникват между вас.
Сега на вас казвам: Вие още не знаете какво представя небето и какво – земята. Те не са само понятия. Те представят големи, велики държави. Това, което виждате отвън, не е нито небе, нито земя. Ако погледнете на небето и на земята с очите на правдата, истината и светостта, вие ще имате друга представа, ново разбиране за тях, не както днес ги виждате.
С новото разбиране за небето и земята вие ще разрешите всички кардинални въпроси, всички спорове, които възникват между вас.
Казвате: „Ние сме слушали много проповедници като тебе“. – Наистина, много проповедници сте слушали: мнозина са ви говорили за правдата, истината и светостта, но като мене никой не ви е говорил. Покажете ми един проповедник от Англия, Америка или отдето и да е, който да е говорил като мене. Направете сравнение между резултатите на всички училища, както и тия на школата, която следвате, да видите кои са по-добри. Защо проповядвам по тоя начин?
към беседата >>
Тя е вметната в превода на български, за по-голяма яснота.
„По образа на Бога.“ Думата „образ“ не съществува в оригинала.
Тя е вметната в превода на български, за по-голяма яснота.
Когато изучавате някой чужд език, стар или нов, вие го изучавате в най-прост вид. Изобщо в състава на речта влизат три основни елемента: подлог, т.е. предметът, за който се говори; сказуемо – какво се говори за предмета, и връзка, която свързва разумното, за което се говори в действието, което става с него. Апостол Павел се произнася за разумния човек, в смисъл, създадения човек в правда, истина и светост. Правдата е подлогът, истината е сказуемото, а светостта – връзката.
към беседата >>
Казвате: „Ние сме слушали много проповедници като тебе“.
Те не са само понятия. Те представят големи, велики държави. Това, което виждате отвън, не е нито небе, нито земя. Ако погледнете на небето и на земята с очите на правдата, истината и светостта, вие ще имате друга представа, ново разбиране за тях, не както днес ги виждате. С новото разбиране за небето и земята вие ще разрешите всички кардинални въпроси, всички спорове, които възникват между вас.
Казвате: „Ние сме слушали много проповедници като тебе“.
– Наистина, много проповедници сте слушали: мнозина са ви говорили за правдата, истината и светостта, но като мене никой не ви е говорил. Покажете ми един проповедник от Англия, Америка или отдето и да е, който да е говорил като мене. Направете сравнение между резултатите на всички училища, както и тия на школата, която следвате, да видите кои са по-добри. Защо проповядвам по тоя начин? Защото не искам втори път да ми вадят очите.
към беседата >>
Когато изучавате някой чужд език, стар или нов, вие го изучавате в най-прост вид.
„По образа на Бога.“ Думата „образ“ не съществува в оригинала. Тя е вметната в превода на български, за по-голяма яснота.
Когато изучавате някой чужд език, стар или нов, вие го изучавате в най-прост вид.
Изобщо в състава на речта влизат три основни елемента: подлог, т.е. предметът, за който се говори; сказуемо – какво се говори за предмета, и връзка, която свързва разумното, за което се говори в действието, което става с него. Апостол Павел се произнася за разумния човек, в смисъл, създадения човек в правда, истина и светост. Правдата е подлогът, истината е сказуемото, а светостта – връзката. Когато дойде истината в света, само тогава се налага правдата.
към беседата >>
– Наистина, много проповедници сте слушали: мнозина са ви говорили за правдата, истината и светостта, но като мене никой не ви е говорил.
Те представят големи, велики държави. Това, което виждате отвън, не е нито небе, нито земя. Ако погледнете на небето и на земята с очите на правдата, истината и светостта, вие ще имате друга представа, ново разбиране за тях, не както днес ги виждате. С новото разбиране за небето и земята вие ще разрешите всички кардинални въпроси, всички спорове, които възникват между вас. Казвате: „Ние сме слушали много проповедници като тебе“.
– Наистина, много проповедници сте слушали: мнозина са ви говорили за правдата, истината и светостта, но като мене никой не ви е говорил.
Покажете ми един проповедник от Англия, Америка или отдето и да е, който да е говорил като мене. Направете сравнение между резултатите на всички училища, както и тия на школата, която следвате, да видите кои са по-добри. Защо проповядвам по тоя начин? Защото не искам втори път да ми вадят очите. Оня, на когото са вадени и двете очи, казва: „Втори път не се подлагам на такава операция“.
към беседата >>
Изобщо в състава на речта влизат три основни елемента: подлог, т.е.
„По образа на Бога.“ Думата „образ“ не съществува в оригинала. Тя е вметната в превода на български, за по-голяма яснота. Когато изучавате някой чужд език, стар или нов, вие го изучавате в най-прост вид.
Изобщо в състава на речта влизат три основни елемента: подлог, т.е.
предметът, за който се говори; сказуемо – какво се говори за предмета, и връзка, която свързва разумното, за което се говори в действието, което става с него. Апостол Павел се произнася за разумния човек, в смисъл, създадения човек в правда, истина и светост. Правдата е подлогът, истината е сказуемото, а светостта – връзката. Когато дойде истината в света, само тогава се налага правдата.
към беседата >>
Покажете ми един проповедник от Англия, Америка или отдето и да е, който да е говорил като мене.
Това, което виждате отвън, не е нито небе, нито земя. Ако погледнете на небето и на земята с очите на правдата, истината и светостта, вие ще имате друга представа, ново разбиране за тях, не както днес ги виждате. С новото разбиране за небето и земята вие ще разрешите всички кардинални въпроси, всички спорове, които възникват между вас. Казвате: „Ние сме слушали много проповедници като тебе“. – Наистина, много проповедници сте слушали: мнозина са ви говорили за правдата, истината и светостта, но като мене никой не ви е говорил.
Покажете ми един проповедник от Англия, Америка или отдето и да е, който да е говорил като мене.
Направете сравнение между резултатите на всички училища, както и тия на школата, която следвате, да видите кои са по-добри. Защо проповядвам по тоя начин? Защото не искам втори път да ми вадят очите. Оня, на когото са вадени и двете очи, казва: „Втори път не се подлагам на такава операция“. Кога и как е станало това, няма да кажа.
към беседата >>
предметът, за който се говори; сказуемо – какво се говори за предмета, и връзка, която свързва разумното, за което се говори в действието, което става с него.
„По образа на Бога.“ Думата „образ“ не съществува в оригинала. Тя е вметната в превода на български, за по-голяма яснота. Когато изучавате някой чужд език, стар или нов, вие го изучавате в най-прост вид. Изобщо в състава на речта влизат три основни елемента: подлог, т.е.
предметът, за който се говори; сказуемо – какво се говори за предмета, и връзка, която свързва разумното, за което се говори в действието, което става с него.
Апостол Павел се произнася за разумния човек, в смисъл, създадения човек в правда, истина и светост. Правдата е подлогът, истината е сказуемото, а светостта – връзката. Когато дойде истината в света, само тогава се налага правдата.
към беседата >>
Направете сравнение между резултатите на всички училища, както и тия на школата, която следвате, да видите кои са по-добри.
Ако погледнете на небето и на земята с очите на правдата, истината и светостта, вие ще имате друга представа, ново разбиране за тях, не както днес ги виждате. С новото разбиране за небето и земята вие ще разрешите всички кардинални въпроси, всички спорове, които възникват между вас. Казвате: „Ние сме слушали много проповедници като тебе“. – Наистина, много проповедници сте слушали: мнозина са ви говорили за правдата, истината и светостта, но като мене никой не ви е говорил. Покажете ми един проповедник от Англия, Америка или отдето и да е, който да е говорил като мене.
Направете сравнение между резултатите на всички училища, както и тия на школата, която следвате, да видите кои са по-добри.
Защо проповядвам по тоя начин? Защото не искам втори път да ми вадят очите. Оня, на когото са вадени и двете очи, казва: „Втори път не се подлагам на такава операция“. Кога и как е станало това, няма да кажа. Сега аз изнасям едната половина на тази велика история.
към беседата >>
Апостол Павел се произнася за разумния човек, в смисъл, създадения човек в правда, истина и светост.
„По образа на Бога.“ Думата „образ“ не съществува в оригинала. Тя е вметната в превода на български, за по-голяма яснота. Когато изучавате някой чужд език, стар или нов, вие го изучавате в най-прост вид. Изобщо в състава на речта влизат три основни елемента: подлог, т.е. предметът, за който се говори; сказуемо – какво се говори за предмета, и връзка, която свързва разумното, за което се говори в действието, което става с него.
Апостол Павел се произнася за разумния човек, в смисъл, създадения човек в правда, истина и светост.
Правдата е подлогът, истината е сказуемото, а светостта – връзката. Когато дойде истината в света, само тогава се налага правдата.
към беседата >>
Защо проповядвам по тоя начин?
С новото разбиране за небето и земята вие ще разрешите всички кардинални въпроси, всички спорове, които възникват между вас. Казвате: „Ние сме слушали много проповедници като тебе“. – Наистина, много проповедници сте слушали: мнозина са ви говорили за правдата, истината и светостта, но като мене никой не ви е говорил. Покажете ми един проповедник от Англия, Америка или отдето и да е, който да е говорил като мене. Направете сравнение между резултатите на всички училища, както и тия на школата, която следвате, да видите кои са по-добри.
Защо проповядвам по тоя начин?
Защото не искам втори път да ми вадят очите. Оня, на когото са вадени и двете очи, казва: „Втори път не се подлагам на такава операция“. Кога и как е станало това, няма да кажа. Сега аз изнасям едната половина на тази велика история. Може би в друга беседа да изнеса втората половина.
към беседата >>
Правдата е подлогът, истината е сказуемото, а светостта – връзката.
Тя е вметната в превода на български, за по-голяма яснота. Когато изучавате някой чужд език, стар или нов, вие го изучавате в най-прост вид. Изобщо в състава на речта влизат три основни елемента: подлог, т.е. предметът, за който се говори; сказуемо – какво се говори за предмета, и връзка, която свързва разумното, за което се говори в действието, което става с него. Апостол Павел се произнася за разумния човек, в смисъл, създадения човек в правда, истина и светост.
Правдата е подлогът, истината е сказуемото, а светостта – връзката.
Когато дойде истината в света, само тогава се налага правдата.
към беседата >>
Защото не искам втори път да ми вадят очите.
Казвате: „Ние сме слушали много проповедници като тебе“. – Наистина, много проповедници сте слушали: мнозина са ви говорили за правдата, истината и светостта, но като мене никой не ви е говорил. Покажете ми един проповедник от Англия, Америка или отдето и да е, който да е говорил като мене. Направете сравнение между резултатите на всички училища, както и тия на школата, която следвате, да видите кои са по-добри. Защо проповядвам по тоя начин?
Защото не искам втори път да ми вадят очите.
Оня, на когото са вадени и двете очи, казва: „Втори път не се подлагам на такава операция“. Кога и как е станало това, няма да кажа. Сега аз изнасям едната половина на тази велика история. Може би в друга беседа да изнеса втората половина. Това е история, през която минава цялото човечество.
към беседата >>
Когато дойде истината в света, само тогава се налага правдата.
Когато изучавате някой чужд език, стар или нов, вие го изучавате в най-прост вид. Изобщо в състава на речта влизат три основни елемента: подлог, т.е. предметът, за който се говори; сказуемо – какво се говори за предмета, и връзка, която свързва разумното, за което се говори в действието, което става с него. Апостол Павел се произнася за разумния човек, в смисъл, създадения човек в правда, истина и светост. Правдата е подлогът, истината е сказуемото, а светостта – връзката.
Когато дойде истината в света, само тогава се налага правдата.
към беседата >>
Оня, на когото са вадени и двете очи, казва: „Втори път не се подлагам на такава операция“.
– Наистина, много проповедници сте слушали: мнозина са ви говорили за правдата, истината и светостта, но като мене никой не ви е говорил. Покажете ми един проповедник от Англия, Америка или отдето и да е, който да е говорил като мене. Направете сравнение между резултатите на всички училища, както и тия на школата, която следвате, да видите кои са по-добри. Защо проповядвам по тоя начин? Защото не искам втори път да ми вадят очите.
Оня, на когото са вадени и двете очи, казва: „Втори път не се подлагам на такава операция“.
Кога и как е станало това, няма да кажа. Сега аз изнасям едната половина на тази велика история. Може би в друга беседа да изнеса втората половина. Това е история, през която минава цялото човечество.
към беседата >>
Сегашните християни изучават Евангелието, както е било дадено преди две хиляди години за учениците на Христа.
Сегашните християни изучават Евангелието, както е било дадено преди две хиляди години за учениците на Христа.
По-голямата част от Евангелието е била говорена за учениците, а не за мнозинството. Публиката, т.е. мнозинството, е слушало, за да създаде речта. То представя определенията и допълненията на речта. Обаче, изречението може и без определение и допълнение.
към беседата >>
Кога и как е станало това, няма да кажа.
Покажете ми един проповедник от Англия, Америка или отдето и да е, който да е говорил като мене. Направете сравнение между резултатите на всички училища, както и тия на школата, която следвате, да видите кои са по-добри. Защо проповядвам по тоя начин? Защото не искам втори път да ми вадят очите. Оня, на когото са вадени и двете очи, казва: „Втори път не се подлагам на такава операция“.
Кога и как е станало това, няма да кажа.
Сега аз изнасям едната половина на тази велика история. Може би в друга беседа да изнеса втората половина. Това е история, през която минава цялото човечество.
към беседата >>
По-голямата част от Евангелието е била говорена за учениците, а не за мнозинството.
Сегашните християни изучават Евангелието, както е било дадено преди две хиляди години за учениците на Христа.
По-голямата част от Евангелието е била говорена за учениците, а не за мнозинството.
Публиката, т.е. мнозинството, е слушало, за да създаде речта. То представя определенията и допълненията на речта. Обаче, изречението може и без определение и допълнение.
към беседата >>
Сега аз изнасям едната половина на тази велика история.
Направете сравнение между резултатите на всички училища, както и тия на школата, която следвате, да видите кои са по-добри. Защо проповядвам по тоя начин? Защото не искам втори път да ми вадят очите. Оня, на когото са вадени и двете очи, казва: „Втори път не се подлагам на такава операция“. Кога и как е станало това, няма да кажа.
Сега аз изнасям едната половина на тази велика история.
Може би в друга беседа да изнеса втората половина. Това е история, през която минава цялото човечество.
към беседата >>
Публиката, т.е.
Сегашните християни изучават Евангелието, както е било дадено преди две хиляди години за учениците на Христа. По-голямата част от Евангелието е била говорена за учениците, а не за мнозинството.
Публиката, т.е.
мнозинството, е слушало, за да създаде речта. То представя определенията и допълненията на речта. Обаче, изречението може и без определение и допълнение.
към беседата >>
Може би в друга беседа да изнеса втората половина.
Защо проповядвам по тоя начин? Защото не искам втори път да ми вадят очите. Оня, на когото са вадени и двете очи, казва: „Втори път не се подлагам на такава операция“. Кога и как е станало това, няма да кажа. Сега аз изнасям едната половина на тази велика история.
Може би в друга беседа да изнеса втората половина.
Това е история, през която минава цялото човечество.
към беседата >>
мнозинството, е слушало, за да създаде речта.
Сегашните християни изучават Евангелието, както е било дадено преди две хиляди години за учениците на Христа. По-голямата част от Евангелието е била говорена за учениците, а не за мнозинството. Публиката, т.е.
мнозинството, е слушало, за да създаде речта.
То представя определенията и допълненията на речта. Обаче, изречението може и без определение и допълнение.
към беседата >>
Това е история, през която минава цялото човечество.
Защото не искам втори път да ми вадят очите. Оня, на когото са вадени и двете очи, казва: „Втори път не се подлагам на такава операция“. Кога и как е станало това, няма да кажа. Сега аз изнасям едната половина на тази велика история. Може би в друга беседа да изнеса втората половина.
Това е история, през която минава цялото човечество.
към беседата >>
То представя определенията и допълненията на речта.
Сегашните християни изучават Евангелието, както е било дадено преди две хиляди години за учениците на Христа. По-голямата част от Евангелието е била говорена за учениците, а не за мнозинството. Публиката, т.е. мнозинството, е слушало, за да създаде речта.
То представя определенията и допълненията на речта.
Обаче, изречението може и без определение и допълнение.
към беседата >>
И тъй, ако умът ви страда, вложете в него истината; ако сърцето ви страда, вложете в него правдата; ако волята ви не е калена, вложете в нея светостта.
И тъй, ако умът ви страда, вложете в него истината; ако сърцето ви страда, вложете в него правдата; ако волята ви не е калена, вложете в нея светостта.
Какво може да очаквате от човек, в когото няма правда, истина и светост? В такъв човек и Любовта не може да дойде. Такава мома купува гюлово масло или теменужена есенция, напръсква се, да обръща внимание на момъка. Като мине край нея и усети миризмата, той казва: „Тази е моята възлюбена“. – Не е тя.
към беседата >>
Обаче, изречението може и без определение и допълнение.
Сегашните християни изучават Евангелието, както е било дадено преди две хиляди години за учениците на Христа. По-голямата част от Евангелието е била говорена за учениците, а не за мнозинството. Публиката, т.е. мнозинството, е слушало, за да създаде речта. То представя определенията и допълненията на речта.
Обаче, изречението може и без определение и допълнение.
към беседата >>
Какво може да очаквате от човек, в когото няма правда, истина и светост?
И тъй, ако умът ви страда, вложете в него истината; ако сърцето ви страда, вложете в него правдата; ако волята ви не е калена, вложете в нея светостта.
Какво може да очаквате от човек, в когото няма правда, истина и светост?
В такъв човек и Любовта не може да дойде. Такава мома купува гюлово масло или теменужена есенция, напръсква се, да обръща внимание на момъка. Като мине край нея и усети миризмата, той казва: „Тази е моята възлюбена“. – Не е тя. Това е калугерът, който се явил пред руския цар вместо истинския проповедник.
към беседата >>
„И да се облечете с новия человек.“ Новият човек има отношение към разумния живот.
„И да се облечете с новия человек.“ Новият човек има отношение към разумния живот.
Често хората, без да вникват в дълбокия смисъл на закона, който регулира разумния живот, си въобразяват неща, които не съществуват, които нямат в себе си. Например, младите моми и момци живеят с илюзии, които считат за действителност. Ще кажете, че на младите е простено да живеят с илюзии. Но с илюзии живеят и стари баби, и дядовци. Какво ще кажете тогава?
към беседата >>
В такъв човек и Любовта не може да дойде.
И тъй, ако умът ви страда, вложете в него истината; ако сърцето ви страда, вложете в него правдата; ако волята ви не е калена, вложете в нея светостта. Какво може да очаквате от човек, в когото няма правда, истина и светост?
В такъв човек и Любовта не може да дойде.
Такава мома купува гюлово масло или теменужена есенция, напръсква се, да обръща внимание на момъка. Като мине край нея и усети миризмата, той казва: „Тази е моята възлюбена“. – Не е тя. Това е калугерът, който се явил пред руския цар вместо истинския проповедник. Този, който разрешава въпросите, не е оня, на когото са дадени да ги реши.
към беседата >>
Често хората, без да вникват в дълбокия смисъл на закона, който регулира разумния живот, си въобразяват неща, които не съществуват, които нямат в себе си.
„И да се облечете с новия человек.“ Новият човек има отношение към разумния живот.
Често хората, без да вникват в дълбокия смисъл на закона, който регулира разумния живот, си въобразяват неща, които не съществуват, които нямат в себе си.
Например, младите моми и момци живеят с илюзии, които считат за действителност. Ще кажете, че на младите е простено да живеят с илюзии. Но с илюзии живеят и стари баби, и дядовци. Какво ще кажете тогава? Това не е за упрек, но говоря за заблужденията на хората.
към беседата >>
Такава мома купува гюлово масло или теменужена есенция, напръсква се, да обръща внимание на момъка.
И тъй, ако умът ви страда, вложете в него истината; ако сърцето ви страда, вложете в него правдата; ако волята ви не е калена, вложете в нея светостта. Какво може да очаквате от човек, в когото няма правда, истина и светост? В такъв човек и Любовта не може да дойде.
Такава мома купува гюлово масло или теменужена есенция, напръсква се, да обръща внимание на момъка.
Като мине край нея и усети миризмата, той казва: „Тази е моята възлюбена“. – Не е тя. Това е калугерът, който се явил пред руския цар вместо истинския проповедник. Този, който разрешава въпросите, не е оня, на когото са дадени да ги реши. Ако правдата влезе в сърцето ви, истината в ума ви и светостта във волята ви, вие ще имате вътрешен аромат, по-приятен от тоя на цветята.
към беседата >>
Например, младите моми и момци живеят с илюзии, които считат за действителност.
„И да се облечете с новия человек.“ Новият човек има отношение към разумния живот. Често хората, без да вникват в дълбокия смисъл на закона, който регулира разумния живот, си въобразяват неща, които не съществуват, които нямат в себе си.
Например, младите моми и момци живеят с илюзии, които считат за действителност.
Ще кажете, че на младите е простено да живеят с илюзии. Но с илюзии живеят и стари баби, и дядовци. Какво ще кажете тогава? Това не е за упрек, но говоря за заблужденията на хората. Вървиш по улицата и срещаш един човек, който се заглежда в тебе, като че иска нещо.
към беседата >>
Като мине край нея и усети миризмата, той казва: „Тази е моята възлюбена“.
И тъй, ако умът ви страда, вложете в него истината; ако сърцето ви страда, вложете в него правдата; ако волята ви не е калена, вложете в нея светостта. Какво може да очаквате от човек, в когото няма правда, истина и светост? В такъв човек и Любовта не може да дойде. Такава мома купува гюлово масло или теменужена есенция, напръсква се, да обръща внимание на момъка.
Като мине край нея и усети миризмата, той казва: „Тази е моята възлюбена“.
– Не е тя. Това е калугерът, който се явил пред руския цар вместо истинския проповедник. Този, който разрешава въпросите, не е оня, на когото са дадени да ги реши. Ако правдата влезе в сърцето ви, истината в ума ви и светостта във волята ви, вие ще имате вътрешен аромат, по-приятен от тоя на цветята. Този аромат, това ухание е наречено „нюкс“.
към беседата >>
Ще кажете, че на младите е простено да живеят с илюзии.
„И да се облечете с новия человек.“ Новият човек има отношение към разумния живот. Често хората, без да вникват в дълбокия смисъл на закона, който регулира разумния живот, си въобразяват неща, които не съществуват, които нямат в себе си. Например, младите моми и момци живеят с илюзии, които считат за действителност.
Ще кажете, че на младите е простено да живеят с илюзии.
Но с илюзии живеят и стари баби, и дядовци. Какво ще кажете тогава? Това не е за упрек, но говоря за заблужденията на хората. Вървиш по улицата и срещаш един човек, който се заглежда в тебе, като че иска нещо. Ти веднага го запитваш троснато: „Какво искаш от мене?
към беседата >>
– Не е тя.
И тъй, ако умът ви страда, вложете в него истината; ако сърцето ви страда, вложете в него правдата; ако волята ви не е калена, вложете в нея светостта. Какво може да очаквате от човек, в когото няма правда, истина и светост? В такъв човек и Любовта не може да дойде. Такава мома купува гюлово масло или теменужена есенция, напръсква се, да обръща внимание на момъка. Като мине край нея и усети миризмата, той казва: „Тази е моята възлюбена“.
– Не е тя.
Това е калугерът, който се явил пред руския цар вместо истинския проповедник. Този, който разрешава въпросите, не е оня, на когото са дадени да ги реши. Ако правдата влезе в сърцето ви, истината в ума ви и светостта във волята ви, вие ще имате вътрешен аромат, по-приятен от тоя на цветята. Този аромат, това ухание е наречено „нюкс“. Няма по-хубав нектар от нюкса, който природата е създала.
към беседата >>
Но с илюзии живеят и стари баби, и дядовци.
„И да се облечете с новия человек.“ Новият човек има отношение към разумния живот. Често хората, без да вникват в дълбокия смисъл на закона, който регулира разумния живот, си въобразяват неща, които не съществуват, които нямат в себе си. Например, младите моми и момци живеят с илюзии, които считат за действителност. Ще кажете, че на младите е простено да живеят с илюзии.
Но с илюзии живеят и стари баби, и дядовци.
Какво ще кажете тогава? Това не е за упрек, но говоря за заблужденията на хората. Вървиш по улицата и срещаш един човек, който се заглежда в тебе, като че иска нещо. Ти веднага го запитваш троснато: „Какво искаш от мене? Защо ме гледаш така вторачено?
към беседата >>
Това е калугерът, който се явил пред руския цар вместо истинския проповедник.
Какво може да очаквате от човек, в когото няма правда, истина и светост? В такъв човек и Любовта не може да дойде. Такава мома купува гюлово масло или теменужена есенция, напръсква се, да обръща внимание на момъка. Като мине край нея и усети миризмата, той казва: „Тази е моята възлюбена“. – Не е тя.
Това е калугерът, който се явил пред руския цар вместо истинския проповедник.
Този, който разрешава въпросите, не е оня, на когото са дадени да ги реши. Ако правдата влезе в сърцето ви, истината в ума ви и светостта във волята ви, вие ще имате вътрешен аромат, по-приятен от тоя на цветята. Този аромат, това ухание е наречено „нюкс“. Няма по-хубав нектар от нюкса, който природата е създала. Следователно, когато правдата, истината и светостта се съединят в едно, човек излъчва от себе си тоя нектар.
към беседата >>
Какво ще кажете тогава?
„И да се облечете с новия человек.“ Новият човек има отношение към разумния живот. Често хората, без да вникват в дълбокия смисъл на закона, който регулира разумния живот, си въобразяват неща, които не съществуват, които нямат в себе си. Например, младите моми и момци живеят с илюзии, които считат за действителност. Ще кажете, че на младите е простено да живеят с илюзии. Но с илюзии живеят и стари баби, и дядовци.
Какво ще кажете тогава?
Това не е за упрек, но говоря за заблужденията на хората. Вървиш по улицата и срещаш един човек, който се заглежда в тебе, като че иска нещо. Ти веднага го запитваш троснато: „Какво искаш от мене? Защо ме гледаш така вторачено? “ – „Извини, аз търся един познат.
към беседата >>
Този, който разрешава въпросите, не е оня, на когото са дадени да ги реши.
В такъв човек и Любовта не може да дойде. Такава мома купува гюлово масло или теменужена есенция, напръсква се, да обръща внимание на момъка. Като мине край нея и усети миризмата, той казва: „Тази е моята възлюбена“. – Не е тя. Това е калугерът, който се явил пред руския цар вместо истинския проповедник.
Този, който разрешава въпросите, не е оня, на когото са дадени да ги реши.
Ако правдата влезе в сърцето ви, истината в ума ви и светостта във волята ви, вие ще имате вътрешен аромат, по-приятен от тоя на цветята. Този аромат, това ухание е наречено „нюкс“. Няма по-хубав нектар от нюкса, който природата е създала. Следователно, когато правдата, истината и светостта се съединят в едно, човек излъчва от себе си тоя нектар. Ако слепият се намаже с тоя нектар, очите му ще се отворят; глухият ще прочуе и болният ще оздравее.
към беседата >>
Това не е за упрек, но говоря за заблужденията на хората.
Често хората, без да вникват в дълбокия смисъл на закона, който регулира разумния живот, си въобразяват неща, които не съществуват, които нямат в себе си. Например, младите моми и момци живеят с илюзии, които считат за действителност. Ще кажете, че на младите е простено да живеят с илюзии. Но с илюзии живеят и стари баби, и дядовци. Какво ще кажете тогава?
Това не е за упрек, но говоря за заблужденията на хората.
Вървиш по улицата и срещаш един човек, който се заглежда в тебе, като че иска нещо. Ти веднага го запитваш троснато: „Какво искаш от мене? Защо ме гледаш така вторачено? “ – „Извини, аз търся един познат. Твоето лице ми напомня малко тоя човек.
към беседата >>
Ако правдата влезе в сърцето ви, истината в ума ви и светостта във волята ви, вие ще имате вътрешен аромат, по-приятен от тоя на цветята.
Такава мома купува гюлово масло или теменужена есенция, напръсква се, да обръща внимание на момъка. Като мине край нея и усети миризмата, той казва: „Тази е моята възлюбена“. – Не е тя. Това е калугерът, който се явил пред руския цар вместо истинския проповедник. Този, който разрешава въпросите, не е оня, на когото са дадени да ги реши.
Ако правдата влезе в сърцето ви, истината в ума ви и светостта във волята ви, вие ще имате вътрешен аромат, по-приятен от тоя на цветята.
Този аромат, това ухание е наречено „нюкс“. Няма по-хубав нектар от нюкса, който природата е създала. Следователно, когато правдата, истината и светостта се съединят в едно, човек излъчва от себе си тоя нектар. Ако слепият се намаже с тоя нектар, очите му ще се отворят; глухият ще прочуе и болният ще оздравее. Тоя нектар е оня алхимически елемент, който алхимиците търсили с векове.
към беседата >>
Вървиш по улицата и срещаш един човек, който се заглежда в тебе, като че иска нещо.
Например, младите моми и момци живеят с илюзии, които считат за действителност. Ще кажете, че на младите е простено да живеят с илюзии. Но с илюзии живеят и стари баби, и дядовци. Какво ще кажете тогава? Това не е за упрек, но говоря за заблужденията на хората.
Вървиш по улицата и срещаш един човек, който се заглежда в тебе, като че иска нещо.
Ти веднага го запитваш троснато: „Какво искаш от мене? Защо ме гледаш така вторачено? “ – „Извини, аз търся един познат. Твоето лице ми напомня малко тоя човек. Заблудих се, извини.“ Ако тоя човек не иска да ти даде никакво обяснение и продължава да се вглежда в тебе, ще кажеш: „Колко груб, неделикатен е тоя господин“.
към беседата >>
Този аромат, това ухание е наречено „нюкс“.
Като мине край нея и усети миризмата, той казва: „Тази е моята възлюбена“. – Не е тя. Това е калугерът, който се явил пред руския цар вместо истинския проповедник. Този, който разрешава въпросите, не е оня, на когото са дадени да ги реши. Ако правдата влезе в сърцето ви, истината в ума ви и светостта във волята ви, вие ще имате вътрешен аромат, по-приятен от тоя на цветята.
Този аромат, това ухание е наречено „нюкс“.
Няма по-хубав нектар от нюкса, който природата е създала. Следователно, когато правдата, истината и светостта се съединят в едно, човек излъчва от себе си тоя нектар. Ако слепият се намаже с тоя нектар, очите му ще се отворят; глухият ще прочуе и болният ще оздравее. Тоя нектар е оня алхимически елемент, който алхимиците търсили с векове. Всеки сам може да прави опити в своята реторта докато изработи тоя нюкс.
към беседата >>
Ти веднага го запитваш троснато: „Какво искаш от мене?
Ще кажете, че на младите е простено да живеят с илюзии. Но с илюзии живеят и стари баби, и дядовци. Какво ще кажете тогава? Това не е за упрек, но говоря за заблужденията на хората. Вървиш по улицата и срещаш един човек, който се заглежда в тебе, като че иска нещо.
Ти веднага го запитваш троснато: „Какво искаш от мене?
Защо ме гледаш така вторачено? “ – „Извини, аз търся един познат. Твоето лице ми напомня малко тоя човек. Заблудих се, извини.“ Ако тоя човек не иска да ти даде никакво обяснение и продължава да се вглежда в тебе, ще кажеш: „Колко груб, неделикатен е тоя господин“. Ако погледът му е мек, приятен и даде обяснения за своята постъпка, ще ти бъде приятно.
към беседата >>
Няма по-хубав нектар от нюкса, който природата е създала.
– Не е тя. Това е калугерът, който се явил пред руския цар вместо истинския проповедник. Този, който разрешава въпросите, не е оня, на когото са дадени да ги реши. Ако правдата влезе в сърцето ви, истината в ума ви и светостта във волята ви, вие ще имате вътрешен аромат, по-приятен от тоя на цветята. Този аромат, това ухание е наречено „нюкс“.
Няма по-хубав нектар от нюкса, който природата е създала.
Следователно, когато правдата, истината и светостта се съединят в едно, човек излъчва от себе си тоя нектар. Ако слепият се намаже с тоя нектар, очите му ще се отворят; глухият ще прочуе и болният ще оздравее. Тоя нектар е оня алхимически елемент, който алхимиците търсили с векове. Всеки сам може да прави опити в своята реторта докато изработи тоя нюкс. Бъдете смели в опитите си.
към беседата >>
Защо ме гледаш така вторачено?
Но с илюзии живеят и стари баби, и дядовци. Какво ще кажете тогава? Това не е за упрек, но говоря за заблужденията на хората. Вървиш по улицата и срещаш един човек, който се заглежда в тебе, като че иска нещо. Ти веднага го запитваш троснато: „Какво искаш от мене?
Защо ме гледаш така вторачено?
“ – „Извини, аз търся един познат. Твоето лице ми напомня малко тоя човек. Заблудих се, извини.“ Ако тоя човек не иска да ти даде никакво обяснение и продължава да се вглежда в тебе, ще кажеш: „Колко груб, неделикатен е тоя господин“. Ако погледът му е мек, приятен и даде обяснения за своята постъпка, ще ти бъде приятно. В случая ти може да имаш две противоположни мнения за човека, но те могат да бъдат толкова верни, колкото и неверни.
към беседата >>
Следователно, когато правдата, истината и светостта се съединят в едно, човек излъчва от себе си тоя нектар.
Това е калугерът, който се явил пред руския цар вместо истинския проповедник. Този, който разрешава въпросите, не е оня, на когото са дадени да ги реши. Ако правдата влезе в сърцето ви, истината в ума ви и светостта във волята ви, вие ще имате вътрешен аромат, по-приятен от тоя на цветята. Този аромат, това ухание е наречено „нюкс“. Няма по-хубав нектар от нюкса, който природата е създала.
Следователно, когато правдата, истината и светостта се съединят в едно, човек излъчва от себе си тоя нектар.
Ако слепият се намаже с тоя нектар, очите му ще се отворят; глухият ще прочуе и болният ще оздравее. Тоя нектар е оня алхимически елемент, който алхимиците търсили с векове. Всеки сам може да прави опити в своята реторта докато изработи тоя нюкс. Бъдете смели в опитите си. Много реторти може да счупите – не се страхувайте.
към беседата >>
“ – „Извини, аз търся един познат.
Какво ще кажете тогава? Това не е за упрек, но говоря за заблужденията на хората. Вървиш по улицата и срещаш един човек, който се заглежда в тебе, като че иска нещо. Ти веднага го запитваш троснато: „Какво искаш от мене? Защо ме гледаш така вторачено?
“ – „Извини, аз търся един познат.
Твоето лице ми напомня малко тоя човек. Заблудих се, извини.“ Ако тоя човек не иска да ти даде никакво обяснение и продължава да се вглежда в тебе, ще кажеш: „Колко груб, неделикатен е тоя господин“. Ако погледът му е мек, приятен и даде обяснения за своята постъпка, ще ти бъде приятно. В случая ти може да имаш две противоположни мнения за човека, но те могат да бъдат толкова верни, колкото и неверни.
към беседата >>
Ако слепият се намаже с тоя нектар, очите му ще се отворят; глухият ще прочуе и болният ще оздравее.
Този, който разрешава въпросите, не е оня, на когото са дадени да ги реши. Ако правдата влезе в сърцето ви, истината в ума ви и светостта във волята ви, вие ще имате вътрешен аромат, по-приятен от тоя на цветята. Този аромат, това ухание е наречено „нюкс“. Няма по-хубав нектар от нюкса, който природата е създала. Следователно, когато правдата, истината и светостта се съединят в едно, човек излъчва от себе си тоя нектар.
Ако слепият се намаже с тоя нектар, очите му ще се отворят; глухият ще прочуе и болният ще оздравее.
Тоя нектар е оня алхимически елемент, който алхимиците търсили с векове. Всеки сам може да прави опити в своята реторта докато изработи тоя нюкс. Бъдете смели в опитите си. Много реторти може да счупите – не се страхувайте. Не очаквайте другите да открият тоя нектар.
към беседата >>
Твоето лице ми напомня малко тоя човек.
Това не е за упрек, но говоря за заблужденията на хората. Вървиш по улицата и срещаш един човек, който се заглежда в тебе, като че иска нещо. Ти веднага го запитваш троснато: „Какво искаш от мене? Защо ме гледаш така вторачено? “ – „Извини, аз търся един познат.
Твоето лице ми напомня малко тоя човек.
Заблудих се, извини.“ Ако тоя човек не иска да ти даде никакво обяснение и продължава да се вглежда в тебе, ще кажеш: „Колко груб, неделикатен е тоя господин“. Ако погледът му е мек, приятен и даде обяснения за своята постъпка, ще ти бъде приятно. В случая ти може да имаш две противоположни мнения за човека, но те могат да бъдат толкова верни, колкото и неверни.
към беседата >>
Тоя нектар е оня алхимически елемент, който алхимиците търсили с векове.
Ако правдата влезе в сърцето ви, истината в ума ви и светостта във волята ви, вие ще имате вътрешен аромат, по-приятен от тоя на цветята. Този аромат, това ухание е наречено „нюкс“. Няма по-хубав нектар от нюкса, който природата е създала. Следователно, когато правдата, истината и светостта се съединят в едно, човек излъчва от себе си тоя нектар. Ако слепият се намаже с тоя нектар, очите му ще се отворят; глухият ще прочуе и болният ще оздравее.
Тоя нектар е оня алхимически елемент, който алхимиците търсили с векове.
Всеки сам може да прави опити в своята реторта докато изработи тоя нюкс. Бъдете смели в опитите си. Много реторти може да счупите – не се страхувайте. Не очаквайте другите да открият тоя нектар. Когато го изработите, вие ще бъдете най-щастливия човек.
към беседата >>
Заблудих се, извини.“ Ако тоя човек не иска да ти даде никакво обяснение и продължава да се вглежда в тебе, ще кажеш: „Колко груб, неделикатен е тоя господин“.
Вървиш по улицата и срещаш един човек, който се заглежда в тебе, като че иска нещо. Ти веднага го запитваш троснато: „Какво искаш от мене? Защо ме гледаш така вторачено? “ – „Извини, аз търся един познат. Твоето лице ми напомня малко тоя човек.
Заблудих се, извини.“ Ако тоя човек не иска да ти даде никакво обяснение и продължава да се вглежда в тебе, ще кажеш: „Колко груб, неделикатен е тоя господин“.
Ако погледът му е мек, приятен и даде обяснения за своята постъпка, ще ти бъде приятно. В случая ти може да имаш две противоположни мнения за човека, но те могат да бъдат толкова верни, колкото и неверни.
към беседата >>
Всеки сам може да прави опити в своята реторта докато изработи тоя нюкс.
Този аромат, това ухание е наречено „нюкс“. Няма по-хубав нектар от нюкса, който природата е създала. Следователно, когато правдата, истината и светостта се съединят в едно, човек излъчва от себе си тоя нектар. Ако слепият се намаже с тоя нектар, очите му ще се отворят; глухият ще прочуе и болният ще оздравее. Тоя нектар е оня алхимически елемент, който алхимиците търсили с векове.
Всеки сам може да прави опити в своята реторта докато изработи тоя нюкс.
Бъдете смели в опитите си. Много реторти може да счупите – не се страхувайте. Не очаквайте другите да открият тоя нектар. Когато го изработите, вие ще бъдете най-щастливия човек. Радостта ви ще бъде толкова голяма, че не бихте могли да я опишете.
към беседата >>
Ако погледът му е мек, приятен и даде обяснения за своята постъпка, ще ти бъде приятно.
Ти веднага го запитваш троснато: „Какво искаш от мене? Защо ме гледаш така вторачено? “ – „Извини, аз търся един познат. Твоето лице ми напомня малко тоя човек. Заблудих се, извини.“ Ако тоя човек не иска да ти даде никакво обяснение и продължава да се вглежда в тебе, ще кажеш: „Колко груб, неделикатен е тоя господин“.
Ако погледът му е мек, приятен и даде обяснения за своята постъпка, ще ти бъде приятно.
В случая ти може да имаш две противоположни мнения за човека, но те могат да бъдат толкова верни, колкото и неверни.
към беседата >>
Бъдете смели в опитите си.
Няма по-хубав нектар от нюкса, който природата е създала. Следователно, когато правдата, истината и светостта се съединят в едно, човек излъчва от себе си тоя нектар. Ако слепият се намаже с тоя нектар, очите му ще се отворят; глухият ще прочуе и болният ще оздравее. Тоя нектар е оня алхимически елемент, който алхимиците търсили с векове. Всеки сам може да прави опити в своята реторта докато изработи тоя нюкс.
Бъдете смели в опитите си.
Много реторти може да счупите – не се страхувайте. Не очаквайте другите да открият тоя нектар. Когато го изработите, вие ще бъдете най-щастливия човек. Радостта ви ще бъде толкова голяма, че не бихте могли да я опишете. Главният елемент на тоя нектар е Любовта.
към беседата >>
В случая ти може да имаш две противоположни мнения за човека, но те могат да бъдат толкова верни, колкото и неверни.
Защо ме гледаш така вторачено? “ – „Извини, аз търся един познат. Твоето лице ми напомня малко тоя човек. Заблудих се, извини.“ Ако тоя човек не иска да ти даде никакво обяснение и продължава да се вглежда в тебе, ще кажеш: „Колко груб, неделикатен е тоя господин“. Ако погледът му е мек, приятен и даде обяснения за своята постъпка, ще ти бъде приятно.
В случая ти може да имаш две противоположни мнения за човека, но те могат да бъдат толкова верни, колкото и неверни.
към беседата >>
Много реторти може да счупите – не се страхувайте.
Следователно, когато правдата, истината и светостта се съединят в едно, човек излъчва от себе си тоя нектар. Ако слепият се намаже с тоя нектар, очите му ще се отворят; глухият ще прочуе и болният ще оздравее. Тоя нектар е оня алхимически елемент, който алхимиците търсили с векове. Всеки сам може да прави опити в своята реторта докато изработи тоя нюкс. Бъдете смели в опитите си.
Много реторти може да счупите – не се страхувайте.
Не очаквайте другите да открият тоя нектар. Когато го изработите, вие ще бъдете най-щастливия човек. Радостта ви ще бъде толкова голяма, че не бихте могли да я опишете. Главният елемент на тоя нектар е Любовта. Отличително качество на Любовта е, че носи живот в себе си.
към беседата >>
Често вие се запитвате: „Защо досега християнството не е успяло?
Често вие се запитвате: „Защо досега християнството не е успяло?
Защото сегашните християни не са такива, каквито трябва да бъдат? “ – Много просто, те нямат подлог, сказуемо и връзка в своя живот. Определения и допълнения имат колкото искате. Качествата на новия човек са правда, истина и светост. Правдата е за душата, за сърцето, за чувствата.
към беседата >>
Не очаквайте другите да открият тоя нектар.
Ако слепият се намаже с тоя нектар, очите му ще се отворят; глухият ще прочуе и болният ще оздравее. Тоя нектар е оня алхимически елемент, който алхимиците търсили с векове. Всеки сам може да прави опити в своята реторта докато изработи тоя нюкс. Бъдете смели в опитите си. Много реторти може да счупите – не се страхувайте.
Не очаквайте другите да открият тоя нектар.
Когато го изработите, вие ще бъдете най-щастливия човек. Радостта ви ще бъде толкова голяма, че не бихте могли да я опишете. Главният елемент на тоя нектар е Любовта. Отличително качество на Любовта е, че носи живот в себе си.
към беседата >>
Защото сегашните християни не са такива, каквито трябва да бъдат?
Често вие се запитвате: „Защо досега християнството не е успяло?
Защото сегашните християни не са такива, каквито трябва да бъдат?
“ – Много просто, те нямат подлог, сказуемо и връзка в своя живот. Определения и допълнения имат колкото искате. Качествата на новия човек са правда, истина и светост. Правдата е за душата, за сърцето, за чувствата. Истината е за духа, за ума и за мислите, а светостта е вътрешната връзка между духа и душата, ума и сърцето, мислите и чувствата.
към беседата >>
Когато го изработите, вие ще бъдете най-щастливия човек.
Тоя нектар е оня алхимически елемент, който алхимиците търсили с векове. Всеки сам може да прави опити в своята реторта докато изработи тоя нюкс. Бъдете смели в опитите си. Много реторти може да счупите – не се страхувайте. Не очаквайте другите да открият тоя нектар.
Когато го изработите, вие ще бъдете най-щастливия човек.
Радостта ви ще бъде толкова голяма, че не бихте могли да я опишете. Главният елемент на тоя нектар е Любовта. Отличително качество на Любовта е, че носи живот в себе си.
към беседата >>
“ – Много просто, те нямат подлог, сказуемо и връзка в своя живот.
Често вие се запитвате: „Защо досега християнството не е успяло? Защото сегашните християни не са такива, каквито трябва да бъдат?
“ – Много просто, те нямат подлог, сказуемо и връзка в своя живот.
Определения и допълнения имат колкото искате. Качествата на новия човек са правда, истина и светост. Правдата е за душата, за сърцето, за чувствата. Истината е за духа, за ума и за мислите, а светостта е вътрешната връзка между духа и душата, ума и сърцето, мислите и чувствата. Следователно ако правдата не е легнала в сърцето ви като основа, ако истината не се е настанила в ума ви и ако светостта не е свързала ума и сърцето в едно цяло, питам: Как ще разберете Христовото учение?
към беседата >>
Радостта ви ще бъде толкова голяма, че не бихте могли да я опишете.
Всеки сам може да прави опити в своята реторта докато изработи тоя нюкс. Бъдете смели в опитите си. Много реторти може да счупите – не се страхувайте. Не очаквайте другите да открият тоя нектар. Когато го изработите, вие ще бъдете най-щастливия човек.
Радостта ви ще бъде толкова голяма, че не бихте могли да я опишете.
Главният елемент на тоя нектар е Любовта. Отличително качество на Любовта е, че носи живот в себе си.
към беседата >>
Определения и допълнения имат колкото искате.
Често вие се запитвате: „Защо досега християнството не е успяло? Защото сегашните християни не са такива, каквито трябва да бъдат? “ – Много просто, те нямат подлог, сказуемо и връзка в своя живот.
Определения и допълнения имат колкото искате.
Качествата на новия човек са правда, истина и светост. Правдата е за душата, за сърцето, за чувствата. Истината е за духа, за ума и за мислите, а светостта е вътрешната връзка между духа и душата, ума и сърцето, мислите и чувствата. Следователно ако правдата не е легнала в сърцето ви като основа, ако истината не се е настанила в ума ви и ако светостта не е свързала ума и сърцето в едно цяло, питам: Как ще разберете Христовото учение? Без правда, истина и светост Христовото учение не може да се разбере.
към беседата >>
Главният елемент на тоя нектар е Любовта.
Бъдете смели в опитите си. Много реторти може да счупите – не се страхувайте. Не очаквайте другите да открият тоя нектар. Когато го изработите, вие ще бъдете най-щастливия човек. Радостта ви ще бъде толкова голяма, че не бихте могли да я опишете.
Главният елемент на тоя нектар е Любовта.
Отличително качество на Любовта е, че носи живот в себе си.
към беседата >>
Качествата на новия човек са правда, истина и светост.
Често вие се запитвате: „Защо досега християнството не е успяло? Защото сегашните християни не са такива, каквито трябва да бъдат? “ – Много просто, те нямат подлог, сказуемо и връзка в своя живот. Определения и допълнения имат колкото искате.
Качествата на новия човек са правда, истина и светост.
Правдата е за душата, за сърцето, за чувствата. Истината е за духа, за ума и за мислите, а светостта е вътрешната връзка между духа и душата, ума и сърцето, мислите и чувствата. Следователно ако правдата не е легнала в сърцето ви като основа, ако истината не се е настанила в ума ви и ако светостта не е свързала ума и сърцето в едно цяло, питам: Как ще разберете Христовото учение? Без правда, истина и светост Христовото учение не може да се разбере. Хората правят опити да Го приложат и в края на краищата, казват: „Това учение е неприложимо“.
към беседата >>
Отличително качество на Любовта е, че носи живот в себе си.
Много реторти може да счупите – не се страхувайте. Не очаквайте другите да открият тоя нектар. Когато го изработите, вие ще бъдете най-щастливия човек. Радостта ви ще бъде толкова голяма, че не бихте могли да я опишете. Главният елемент на тоя нектар е Любовта.
Отличително качество на Любовта е, че носи живот в себе си.
към беседата >>
Правдата е за душата, за сърцето, за чувствата.
Често вие се запитвате: „Защо досега християнството не е успяло? Защото сегашните християни не са такива, каквито трябва да бъдат? “ – Много просто, те нямат подлог, сказуемо и връзка в своя живот. Определения и допълнения имат колкото искате. Качествата на новия човек са правда, истина и светост.
Правдата е за душата, за сърцето, за чувствата.
Истината е за духа, за ума и за мислите, а светостта е вътрешната връзка между духа и душата, ума и сърцето, мислите и чувствата. Следователно ако правдата не е легнала в сърцето ви като основа, ако истината не се е настанила в ума ви и ако светостта не е свързала ума и сърцето в едно цяло, питам: Как ще разберете Христовото учение? Без правда, истина и светост Христовото учение не може да се разбере. Хората правят опити да Го приложат и в края на краищата, казват: „Това учение е неприложимо“. Съберат се християни на молитва около някой болен и в резултат болният не само че не оздравява, но умира.
към беседата >>
„Облечете се в новия човек, създаден по образ Божи в правда, истина и светост.“ Когато хората се облекат в новия човек, храмът им ще се обнови и те ще престанат да се делят.
„Облечете се в новия човек, създаден по образ Божи в правда, истина и светост.“ Когато хората се облекат в новия човек, храмът им ще се обнови и те ще престанат да се делят.
Мнозина казват, че Духът ги е посетил, че имат Божието благословение, че радост и любов пълни сърцата им, но виждам, че те се самоизлъгват. Те са още сектанти. Посетил ги е Духът, а правят разлика между хората, делят се на религиозни, православни и светски. Не всякога радостта е признак, че Духът ви е посетил. Веселието, разположението също не са признак на посещението на Духа.
към беседата >>
Истината е за духа, за ума и за мислите, а светостта е вътрешната връзка между духа и душата, ума и сърцето, мислите и чувствата.
Защото сегашните християни не са такива, каквито трябва да бъдат? “ – Много просто, те нямат подлог, сказуемо и връзка в своя живот. Определения и допълнения имат колкото искате. Качествата на новия човек са правда, истина и светост. Правдата е за душата, за сърцето, за чувствата.
Истината е за духа, за ума и за мислите, а светостта е вътрешната връзка между духа и душата, ума и сърцето, мислите и чувствата.
Следователно ако правдата не е легнала в сърцето ви като основа, ако истината не се е настанила в ума ви и ако светостта не е свързала ума и сърцето в едно цяло, питам: Как ще разберете Христовото учение? Без правда, истина и светост Христовото учение не може да се разбере. Хората правят опити да Го приложат и в края на краищата, казват: „Това учение е неприложимо“. Съберат се християни на молитва около някой болен и в резултат болният не само че не оздравява, но умира. За да не се изложат, те казват: „Така му било писано, такава му е кармата.
към беседата >>
Мнозина казват, че Духът ги е посетил, че имат Божието благословение, че радост и любов пълни сърцата им, но виждам, че те се самоизлъгват.
„Облечете се в новия човек, създаден по образ Божи в правда, истина и светост.“ Когато хората се облекат в новия човек, храмът им ще се обнови и те ще престанат да се делят.
Мнозина казват, че Духът ги е посетил, че имат Божието благословение, че радост и любов пълни сърцата им, но виждам, че те се самоизлъгват.
Те са още сектанти. Посетил ги е Духът, а правят разлика между хората, делят се на религиозни, православни и светски. Не всякога радостта е признак, че Духът ви е посетил. Веселието, разположението също не са признак на посещението на Духа. Разкаянието също не е признак за присъствието на Духа в човека.
към беседата >>
Следователно ако правдата не е легнала в сърцето ви като основа, ако истината не се е настанила в ума ви и ако светостта не е свързала ума и сърцето в едно цяло, питам: Как ще разберете Христовото учение?
“ – Много просто, те нямат подлог, сказуемо и връзка в своя живот. Определения и допълнения имат колкото искате. Качествата на новия човек са правда, истина и светост. Правдата е за душата, за сърцето, за чувствата. Истината е за духа, за ума и за мислите, а светостта е вътрешната връзка между духа и душата, ума и сърцето, мислите и чувствата.
Следователно ако правдата не е легнала в сърцето ви като основа, ако истината не се е настанила в ума ви и ако светостта не е свързала ума и сърцето в едно цяло, питам: Как ще разберете Христовото учение?
Без правда, истина и светост Христовото учение не може да се разбере. Хората правят опити да Го приложат и в края на краищата, казват: „Това учение е неприложимо“. Съберат се християни на молитва около някой болен и в резултат болният не само че не оздравява, но умира. За да не се изложат, те казват: „Така му било писано, такава му е кармата. Голям грешник е тоя човек, не може да се спаси“.
към беседата >>
Те са още сектанти.
„Облечете се в новия човек, създаден по образ Божи в правда, истина и светост.“ Когато хората се облекат в новия човек, храмът им ще се обнови и те ще престанат да се делят. Мнозина казват, че Духът ги е посетил, че имат Божието благословение, че радост и любов пълни сърцата им, но виждам, че те се самоизлъгват.
Те са още сектанти.
Посетил ги е Духът, а правят разлика между хората, делят се на религиозни, православни и светски. Не всякога радостта е признак, че Духът ви е посетил. Веселието, разположението също не са признак на посещението на Духа. Разкаянието също не е признак за присъствието на Духа в човека. Да изплатиш дълга си, това още не показва, че си честен човек.
към беседата >>
Без правда, истина и светост Христовото учение не може да се разбере.
Определения и допълнения имат колкото искате. Качествата на новия човек са правда, истина и светост. Правдата е за душата, за сърцето, за чувствата. Истината е за духа, за ума и за мислите, а светостта е вътрешната връзка между духа и душата, ума и сърцето, мислите и чувствата. Следователно ако правдата не е легнала в сърцето ви като основа, ако истината не се е настанила в ума ви и ако светостта не е свързала ума и сърцето в едно цяло, питам: Как ще разберете Христовото учение?
Без правда, истина и светост Христовото учение не може да се разбере.
Хората правят опити да Го приложат и в края на краищата, казват: „Това учение е неприложимо“. Съберат се християни на молитва около някой болен и в резултат болният не само че не оздравява, но умира. За да не се изложат, те казват: „Така му било писано, такава му е кармата. Голям грешник е тоя човек, не може да се спаси“. Така казват и лекарите, които не познават добре работата си.
към беседата >>
Посетил ги е Духът, а правят разлика между хората, делят се на религиозни, православни и светски.
„Облечете се в новия човек, създаден по образ Божи в правда, истина и светост.“ Когато хората се облекат в новия човек, храмът им ще се обнови и те ще престанат да се делят. Мнозина казват, че Духът ги е посетил, че имат Божието благословение, че радост и любов пълни сърцата им, но виждам, че те се самоизлъгват. Те са още сектанти.
Посетил ги е Духът, а правят разлика между хората, делят се на религиозни, православни и светски.
Не всякога радостта е признак, че Духът ви е посетил. Веселието, разположението също не са признак на посещението на Духа. Разкаянието също не е признак за присъствието на Духа в човека. Да изплатиш дълга си, това още не показва, че си честен човек. Може да имаш намерение да направиш нов дълг.
към беседата >>
Хората правят опити да Го приложат и в края на краищата, казват: „Това учение е неприложимо“.
Качествата на новия човек са правда, истина и светост. Правдата е за душата, за сърцето, за чувствата. Истината е за духа, за ума и за мислите, а светостта е вътрешната връзка между духа и душата, ума и сърцето, мислите и чувствата. Следователно ако правдата не е легнала в сърцето ви като основа, ако истината не се е настанила в ума ви и ако светостта не е свързала ума и сърцето в едно цяло, питам: Как ще разберете Христовото учение? Без правда, истина и светост Христовото учение не може да се разбере.
Хората правят опити да Го приложат и в края на краищата, казват: „Това учение е неприложимо“.
Съберат се християни на молитва около някой болен и в резултат болният не само че не оздравява, но умира. За да не се изложат, те казват: „Така му било писано, такава му е кармата. Голям грешник е тоя човек, не може да се спаси“. Така казват и лекарите, които не познават добре работата си. Като изпрати болния на оня свят, лекарят казва, че се явило усложнение, с което организмът не могъл да се справи.
към беседата >>
Не всякога радостта е признак, че Духът ви е посетил.
„Облечете се в новия човек, създаден по образ Божи в правда, истина и светост.“ Когато хората се облекат в новия човек, храмът им ще се обнови и те ще престанат да се делят. Мнозина казват, че Духът ги е посетил, че имат Божието благословение, че радост и любов пълни сърцата им, но виждам, че те се самоизлъгват. Те са още сектанти. Посетил ги е Духът, а правят разлика между хората, делят се на религиозни, православни и светски.
Не всякога радостта е признак, че Духът ви е посетил.
Веселието, разположението също не са признак на посещението на Духа. Разкаянието също не е признак за присъствието на Духа в човека. Да изплатиш дълга си, това още не показва, че си честен човек. Може да имаш намерение да направиш нов дълг. Когато правдата влезе в сърцата ви, истината влезе в умовете ви и светостта във волята ви, само тогава може да кажете, че сте едно с Христа и че Духът ви е посетил.
към беседата >>
Съберат се християни на молитва около някой болен и в резултат болният не само че не оздравява, но умира.
Правдата е за душата, за сърцето, за чувствата. Истината е за духа, за ума и за мислите, а светостта е вътрешната връзка между духа и душата, ума и сърцето, мислите и чувствата. Следователно ако правдата не е легнала в сърцето ви като основа, ако истината не се е настанила в ума ви и ако светостта не е свързала ума и сърцето в едно цяло, питам: Как ще разберете Христовото учение? Без правда, истина и светост Христовото учение не може да се разбере. Хората правят опити да Го приложат и в края на краищата, казват: „Това учение е неприложимо“.
Съберат се християни на молитва около някой болен и в резултат болният не само че не оздравява, но умира.
За да не се изложат, те казват: „Така му било писано, такава му е кармата. Голям грешник е тоя човек, не може да се спаси“. Така казват и лекарите, които не познават добре работата си. Като изпрати болния на оня свят, лекарят казва, че се явило усложнение, с което организмът не могъл да се справи. Това е за оправдание.
към беседата >>
Веселието, разположението също не са признак на посещението на Духа.
„Облечете се в новия човек, създаден по образ Божи в правда, истина и светост.“ Когато хората се облекат в новия човек, храмът им ще се обнови и те ще престанат да се делят. Мнозина казват, че Духът ги е посетил, че имат Божието благословение, че радост и любов пълни сърцата им, но виждам, че те се самоизлъгват. Те са още сектанти. Посетил ги е Духът, а правят разлика между хората, делят се на религиозни, православни и светски. Не всякога радостта е признак, че Духът ви е посетил.
Веселието, разположението също не са признак на посещението на Духа.
Разкаянието също не е признак за присъствието на Духа в човека. Да изплатиш дълга си, това още не показва, че си честен човек. Може да имаш намерение да направиш нов дълг. Когато правдата влезе в сърцата ви, истината влезе в умовете ви и светостта във волята ви, само тогава може да кажете, че сте едно с Христа и че Духът ви е посетил. Тогава, каквото попросите в името Божие, ще ви се даде.
към беседата >>
За да не се изложат, те казват: „Така му било писано, такава му е кармата.
Истината е за духа, за ума и за мислите, а светостта е вътрешната връзка между духа и душата, ума и сърцето, мислите и чувствата. Следователно ако правдата не е легнала в сърцето ви като основа, ако истината не се е настанила в ума ви и ако светостта не е свързала ума и сърцето в едно цяло, питам: Как ще разберете Христовото учение? Без правда, истина и светост Христовото учение не може да се разбере. Хората правят опити да Го приложат и в края на краищата, казват: „Това учение е неприложимо“. Съберат се християни на молитва около някой болен и в резултат болният не само че не оздравява, но умира.
За да не се изложат, те казват: „Така му било писано, такава му е кармата.
Голям грешник е тоя човек, не може да се спаси“. Така казват и лекарите, които не познават добре работата си. Като изпрати болния на оня свят, лекарят казва, че се явило усложнение, с което организмът не могъл да се справи. Това е за оправдание. Всъщност лекарят не могъл да даде точна диагноза на болестта, затова се явило усложнение.
към беседата >>
Разкаянието също не е признак за присъствието на Духа в човека.
Мнозина казват, че Духът ги е посетил, че имат Божието благословение, че радост и любов пълни сърцата им, но виждам, че те се самоизлъгват. Те са още сектанти. Посетил ги е Духът, а правят разлика между хората, делят се на религиозни, православни и светски. Не всякога радостта е признак, че Духът ви е посетил. Веселието, разположението също не са признак на посещението на Духа.
Разкаянието също не е признак за присъствието на Духа в човека.
Да изплатиш дълга си, това още не показва, че си честен човек. Може да имаш намерение да направиш нов дълг. Когато правдата влезе в сърцата ви, истината влезе в умовете ви и светостта във волята ви, само тогава може да кажете, че сте едно с Христа и че Духът ви е посетил. Тогава, каквото попросите в името Божие, ще ви се даде. Апостолите, които бяха първите Христови ученици, с молитва можеха да снемат оковите от краката на Петър и да го освободят от затвора.
към беседата >>
Голям грешник е тоя човек, не може да се спаси“.
Следователно ако правдата не е легнала в сърцето ви като основа, ако истината не се е настанила в ума ви и ако светостта не е свързала ума и сърцето в едно цяло, питам: Как ще разберете Христовото учение? Без правда, истина и светост Христовото учение не може да се разбере. Хората правят опити да Го приложат и в края на краищата, казват: „Това учение е неприложимо“. Съберат се християни на молитва около някой болен и в резултат болният не само че не оздравява, но умира. За да не се изложат, те казват: „Така му било писано, такава му е кармата.
Голям грешник е тоя човек, не може да се спаси“.
Така казват и лекарите, които не познават добре работата си. Като изпрати болния на оня свят, лекарят казва, че се явило усложнение, с което организмът не могъл да се справи. Това е за оправдание. Всъщност лекарят не могъл да даде точна диагноза на болестта, затова се явило усложнение. Тия усложнения нямат край.
към беседата >>
Да изплатиш дълга си, това още не показва, че си честен човек.
Те са още сектанти. Посетил ги е Духът, а правят разлика между хората, делят се на религиозни, православни и светски. Не всякога радостта е признак, че Духът ви е посетил. Веселието, разположението също не са признак на посещението на Духа. Разкаянието също не е признак за присъствието на Духа в човека.
Да изплатиш дълга си, това още не показва, че си честен човек.
Може да имаш намерение да направиш нов дълг. Когато правдата влезе в сърцата ви, истината влезе в умовете ви и светостта във волята ви, само тогава може да кажете, че сте едно с Христа и че Духът ви е посетил. Тогава, каквото попросите в името Божие, ще ви се даде. Апостолите, които бяха първите Христови ученици, с молитва можеха да снемат оковите от краката на Петър и да го освободят от затвора. Казвате: „Едно време апостолите се молеха и молитвата им се чу.
към беседата >>
Така казват и лекарите, които не познават добре работата си.
Без правда, истина и светост Христовото учение не може да се разбере. Хората правят опити да Го приложат и в края на краищата, казват: „Това учение е неприложимо“. Съберат се християни на молитва около някой болен и в резултат болният не само че не оздравява, но умира. За да не се изложат, те казват: „Така му било писано, такава му е кармата. Голям грешник е тоя човек, не може да се спаси“.
Така казват и лекарите, които не познават добре работата си.
Като изпрати болния на оня свят, лекарят казва, че се явило усложнение, с което организмът не могъл да се справи. Това е за оправдание. Всъщност лекарят не могъл да даде точна диагноза на болестта, затова се явило усложнение. Тия усложнения нямат край.
към беседата >>
Може да имаш намерение да направиш нов дълг.
Посетил ги е Духът, а правят разлика между хората, делят се на религиозни, православни и светски. Не всякога радостта е признак, че Духът ви е посетил. Веселието, разположението също не са признак на посещението на Духа. Разкаянието също не е признак за присъствието на Духа в човека. Да изплатиш дълга си, това още не показва, че си честен човек.
Може да имаш намерение да направиш нов дълг.
Когато правдата влезе в сърцата ви, истината влезе в умовете ви и светостта във волята ви, само тогава може да кажете, че сте едно с Христа и че Духът ви е посетил. Тогава, каквото попросите в името Божие, ще ви се даде. Апостолите, които бяха първите Христови ученици, с молитва можеха да снемат оковите от краката на Петър и да го освободят от затвора. Казвате: „Едно време апостолите се молеха и молитвата им се чу. Дойде ангел и свали оковите от краката на Петър.
към беседата >>
Като изпрати болния на оня свят, лекарят казва, че се явило усложнение, с което организмът не могъл да се справи.
Хората правят опити да Го приложат и в края на краищата, казват: „Това учение е неприложимо“. Съберат се християни на молитва около някой болен и в резултат болният не само че не оздравява, но умира. За да не се изложат, те казват: „Така му било писано, такава му е кармата. Голям грешник е тоя човек, не може да се спаси“. Така казват и лекарите, които не познават добре работата си.
Като изпрати болния на оня свят, лекарят казва, че се явило усложнение, с което организмът не могъл да се справи.
Това е за оправдание. Всъщност лекарят не могъл да даде точна диагноза на болестта, затова се явило усложнение. Тия усложнения нямат край.
към беседата >>
Когато правдата влезе в сърцата ви, истината влезе в умовете ви и светостта във волята ви, само тогава може да кажете, че сте едно с Христа и че Духът ви е посетил.
Не всякога радостта е признак, че Духът ви е посетил. Веселието, разположението също не са признак на посещението на Духа. Разкаянието също не е признак за присъствието на Духа в човека. Да изплатиш дълга си, това още не показва, че си честен човек. Може да имаш намерение да направиш нов дълг.
Когато правдата влезе в сърцата ви, истината влезе в умовете ви и светостта във волята ви, само тогава може да кажете, че сте едно с Христа и че Духът ви е посетил.
Тогава, каквото попросите в името Божие, ще ви се даде. Апостолите, които бяха първите Христови ученици, с молитва можеха да снемат оковите от краката на Петър и да го освободят от затвора. Казвате: „Едно време апостолите се молеха и молитвата им се чу. Дойде ангел и свали оковите от краката на Петър. Хайде и ние да се помолим!
към беседата >>
Това е за оправдание.
Съберат се християни на молитва около някой болен и в резултат болният не само че не оздравява, но умира. За да не се изложат, те казват: „Така му било писано, такава му е кармата. Голям грешник е тоя човек, не може да се спаси“. Така казват и лекарите, които не познават добре работата си. Като изпрати болния на оня свят, лекарят казва, че се явило усложнение, с което организмът не могъл да се справи.
Това е за оправдание.
Всъщност лекарят не могъл да даде точна диагноза на болестта, затова се явило усложнение. Тия усложнения нямат край.
към беседата >>
Тогава, каквото попросите в името Божие, ще ви се даде.
Веселието, разположението също не са признак на посещението на Духа. Разкаянието също не е признак за присъствието на Духа в човека. Да изплатиш дълга си, това още не показва, че си честен човек. Може да имаш намерение да направиш нов дълг. Когато правдата влезе в сърцата ви, истината влезе в умовете ви и светостта във волята ви, само тогава може да кажете, че сте едно с Христа и че Духът ви е посетил.
Тогава, каквото попросите в името Божие, ще ви се даде.
Апостолите, които бяха първите Христови ученици, с молитва можеха да снемат оковите от краката на Петър и да го освободят от затвора. Казвате: „Едно време апостолите се молеха и молитвата им се чу. Дойде ангел и свали оковите от краката на Петър. Хайде и ние да се помолим! “ Молите се, но молитвата ви не се чува.
към беседата >>
Всъщност лекарят не могъл да даде точна диагноза на болестта, затова се явило усложнение.
За да не се изложат, те казват: „Така му било писано, такава му е кармата. Голям грешник е тоя човек, не може да се спаси“. Така казват и лекарите, които не познават добре работата си. Като изпрати болния на оня свят, лекарят казва, че се явило усложнение, с което организмът не могъл да се справи. Това е за оправдание.
Всъщност лекарят не могъл да даде точна диагноза на болестта, затова се явило усложнение.
Тия усложнения нямат край.
към беседата >>
Апостолите, които бяха първите Христови ученици, с молитва можеха да снемат оковите от краката на Петър и да го освободят от затвора.
Разкаянието също не е признак за присъствието на Духа в човека. Да изплатиш дълга си, това още не показва, че си честен човек. Може да имаш намерение да направиш нов дълг. Когато правдата влезе в сърцата ви, истината влезе в умовете ви и светостта във волята ви, само тогава може да кажете, че сте едно с Христа и че Духът ви е посетил. Тогава, каквото попросите в името Божие, ще ви се даде.
Апостолите, които бяха първите Христови ученици, с молитва можеха да снемат оковите от краката на Петър и да го освободят от затвора.
Казвате: „Едно време апостолите се молеха и молитвата им се чу. Дойде ангел и свали оковите от краката на Петър. Хайде и ние да се помолим! “ Молите се, но молитвата ви не се чува. Ще кажете, че това е ставало само във времето на апостолите.
към беседата >>
Тия усложнения нямат край.
Голям грешник е тоя човек, не може да се спаси“. Така казват и лекарите, които не познават добре работата си. Като изпрати болния на оня свят, лекарят казва, че се явило усложнение, с което организмът не могъл да се справи. Това е за оправдание. Всъщност лекарят не могъл да даде точна диагноза на болестта, затова се явило усложнение.
Тия усложнения нямат край.
към беседата >>
Казвате: „Едно време апостолите се молеха и молитвата им се чу.
Да изплатиш дълга си, това още не показва, че си честен човек. Може да имаш намерение да направиш нов дълг. Когато правдата влезе в сърцата ви, истината влезе в умовете ви и светостта във волята ви, само тогава може да кажете, че сте едно с Христа и че Духът ви е посетил. Тогава, каквото попросите в името Божие, ще ви се даде. Апостолите, които бяха първите Христови ученици, с молитва можеха да снемат оковите от краката на Петър и да го освободят от затвора.
Казвате: „Едно време апостолите се молеха и молитвата им се чу.
Дойде ангел и свали оковите от краката на Петър. Хайде и ние да се помолим! “ Молите се, но молитвата ви не се чува. Ще кажете, че това е ставало само във времето на апостолите. – И сега може да стане същото, но при условие – правдата да е в сърцата ви, истината в умовете ви, и светостта във волята ви.
към беседата >>
Днес и християните казват: усложнения има в учението на Христа, затова не може да се разбере.
Днес и християните казват: усложнения има в учението на Христа, затова не може да се разбере.
Как ще се разбере, когато правдата не е легнала в сърцето ти, истината – в ума ти, а светостта не е станала връзка между ума и сърцето? Новият човек иде вече в света с правда, истина и светост. Старият човек отминава. За него в своята книга Еклисиаст Соломон казва, че Бог му дал голямо богатство и всичко, каквото душата му пожелала, но го лишил от възможността да яде. Питам: Как ще ядете, ако стомахът ви е разстроен?
към беседата >>
Дойде ангел и свали оковите от краката на Петър.
Може да имаш намерение да направиш нов дълг. Когато правдата влезе в сърцата ви, истината влезе в умовете ви и светостта във волята ви, само тогава може да кажете, че сте едно с Христа и че Духът ви е посетил. Тогава, каквото попросите в името Божие, ще ви се даде. Апостолите, които бяха първите Христови ученици, с молитва можеха да снемат оковите от краката на Петър и да го освободят от затвора. Казвате: „Едно време апостолите се молеха и молитвата им се чу.
Дойде ангел и свали оковите от краката на Петър.
Хайде и ние да се помолим! “ Молите се, но молитвата ви не се чува. Ще кажете, че това е ставало само във времето на апостолите. – И сега може да стане същото, но при условие – правдата да е в сърцата ви, истината в умовете ви, и светостта във волята ви. Нямате ли тия добродетели, нищо не става и Бог не е с вас.
към беседата >>
Как ще се разбере, когато правдата не е легнала в сърцето ти, истината – в ума ти, а светостта не е станала връзка между ума и сърцето?
Днес и християните казват: усложнения има в учението на Христа, затова не може да се разбере.
Как ще се разбере, когато правдата не е легнала в сърцето ти, истината – в ума ти, а светостта не е станала връзка между ума и сърцето?
Новият човек иде вече в света с правда, истина и светост. Старият човек отминава. За него в своята книга Еклисиаст Соломон казва, че Бог му дал голямо богатство и всичко, каквото душата му пожелала, но го лишил от възможността да яде. Питам: Как ще ядете, ако стомахът ви е разстроен? Всичко имате за ядене, но стомахът ви нищо не приема.
към беседата >>
Хайде и ние да се помолим!
Когато правдата влезе в сърцата ви, истината влезе в умовете ви и светостта във волята ви, само тогава може да кажете, че сте едно с Христа и че Духът ви е посетил. Тогава, каквото попросите в името Божие, ще ви се даде. Апостолите, които бяха първите Христови ученици, с молитва можеха да снемат оковите от краката на Петър и да го освободят от затвора. Казвате: „Едно време апостолите се молеха и молитвата им се чу. Дойде ангел и свали оковите от краката на Петър.
Хайде и ние да се помолим!
“ Молите се, но молитвата ви не се чува. Ще кажете, че това е ставало само във времето на апостолите. – И сега може да стане същото, но при условие – правдата да е в сърцата ви, истината в умовете ви, и светостта във волята ви. Нямате ли тия добродетели, нищо не става и Бог не е с вас.
към беседата >>
Новият човек иде вече в света с правда, истина и светост.
Днес и християните казват: усложнения има в учението на Христа, затова не може да се разбере. Как ще се разбере, когато правдата не е легнала в сърцето ти, истината – в ума ти, а светостта не е станала връзка между ума и сърцето?
Новият човек иде вече в света с правда, истина и светост.
Старият човек отминава. За него в своята книга Еклисиаст Соломон казва, че Бог му дал голямо богатство и всичко, каквото душата му пожелала, но го лишил от възможността да яде. Питам: Как ще ядете, ако стомахът ви е разстроен? Всичко имате за ядене, но стомахът ви нищо не приема. Всеки човек, на когото стомахът е развален, трябва да знае, че правдата не е в сърцето му, истината не е в ума му.
към беседата >>
“ Молите се, но молитвата ви не се чува.
Тогава, каквото попросите в името Божие, ще ви се даде. Апостолите, които бяха първите Христови ученици, с молитва можеха да снемат оковите от краката на Петър и да го освободят от затвора. Казвате: „Едно време апостолите се молеха и молитвата им се чу. Дойде ангел и свали оковите от краката на Петър. Хайде и ние да се помолим!
“ Молите се, но молитвата ви не се чува.
Ще кажете, че това е ставало само във времето на апостолите. – И сега може да стане същото, но при условие – правдата да е в сърцата ви, истината в умовете ви, и светостта във волята ви. Нямате ли тия добродетели, нищо не става и Бог не е с вас.
към беседата >>
Старият човек отминава.
Днес и християните казват: усложнения има в учението на Христа, затова не може да се разбере. Как ще се разбере, когато правдата не е легнала в сърцето ти, истината – в ума ти, а светостта не е станала връзка между ума и сърцето? Новият човек иде вече в света с правда, истина и светост.
Старият човек отминава.
За него в своята книга Еклисиаст Соломон казва, че Бог му дал голямо богатство и всичко, каквото душата му пожелала, но го лишил от възможността да яде. Питам: Как ще ядете, ако стомахът ви е разстроен? Всичко имате за ядене, но стомахът ви нищо не приема. Всеки човек, на когото стомахът е развален, трябва да знае, че правдата не е в сърцето му, истината не е в ума му. – Какво трябва да прави, за да регулира стомаха си?
към беседата >>
Ще кажете, че това е ставало само във времето на апостолите.
Апостолите, които бяха първите Христови ученици, с молитва можеха да снемат оковите от краката на Петър и да го освободят от затвора. Казвате: „Едно време апостолите се молеха и молитвата им се чу. Дойде ангел и свали оковите от краката на Петър. Хайде и ние да се помолим! “ Молите се, но молитвата ви не се чува.
Ще кажете, че това е ставало само във времето на апостолите.
– И сега може да стане същото, но при условие – правдата да е в сърцата ви, истината в умовете ви, и светостта във волята ви. Нямате ли тия добродетели, нищо не става и Бог не е с вас.
към беседата >>
За него в своята книга Еклисиаст Соломон казва, че Бог му дал голямо богатство и всичко, каквото душата му пожелала, но го лишил от възможността да яде.
Днес и християните казват: усложнения има в учението на Христа, затова не може да се разбере. Как ще се разбере, когато правдата не е легнала в сърцето ти, истината – в ума ти, а светостта не е станала връзка между ума и сърцето? Новият човек иде вече в света с правда, истина и светост. Старият човек отминава.
За него в своята книга Еклисиаст Соломон казва, че Бог му дал голямо богатство и всичко, каквото душата му пожелала, но го лишил от възможността да яде.
Питам: Как ще ядете, ако стомахът ви е разстроен? Всичко имате за ядене, но стомахът ви нищо не приема. Всеки човек, на когото стомахът е развален, трябва да знае, че правдата не е в сърцето му, истината не е в ума му. – Какво трябва да прави, за да регулира стомаха си? – Да внесе правдата в сърцето си и истината в ума си.
към беседата >>
– И сега може да стане същото, но при условие – правдата да е в сърцата ви, истината в умовете ви, и светостта във волята ви.
Казвате: „Едно време апостолите се молеха и молитвата им се чу. Дойде ангел и свали оковите от краката на Петър. Хайде и ние да се помолим! “ Молите се, но молитвата ви не се чува. Ще кажете, че това е ставало само във времето на апостолите.
– И сега може да стане същото, но при условие – правдата да е в сърцата ви, истината в умовете ви, и светостта във волята ви.
Нямате ли тия добродетели, нищо не става и Бог не е с вас.
към беседата >>
Питам: Как ще ядете, ако стомахът ви е разстроен?
Днес и християните казват: усложнения има в учението на Христа, затова не може да се разбере. Как ще се разбере, когато правдата не е легнала в сърцето ти, истината – в ума ти, а светостта не е станала връзка между ума и сърцето? Новият човек иде вече в света с правда, истина и светост. Старият човек отминава. За него в своята книга Еклисиаст Соломон казва, че Бог му дал голямо богатство и всичко, каквото душата му пожелала, но го лишил от възможността да яде.
Питам: Как ще ядете, ако стомахът ви е разстроен?
Всичко имате за ядене, но стомахът ви нищо не приема. Всеки човек, на когото стомахът е развален, трябва да знае, че правдата не е в сърцето му, истината не е в ума му. – Какво трябва да прави, за да регулира стомаха си? – Да внесе правдата в сърцето си и истината в ума си. – Защо ни е истината?
към беседата >>
Нямате ли тия добродетели, нищо не става и Бог не е с вас.
Дойде ангел и свали оковите от краката на Петър. Хайде и ние да се помолим! “ Молите се, но молитвата ви не се чува. Ще кажете, че това е ставало само във времето на апостолите. – И сега може да стане същото, но при условие – правдата да е в сърцата ви, истината в умовете ви, и светостта във волята ви.
Нямате ли тия добродетели, нищо не става и Бог не е с вас.
към беседата >>
Всичко имате за ядене, но стомахът ви нищо не приема.
Как ще се разбере, когато правдата не е легнала в сърцето ти, истината – в ума ти, а светостта не е станала връзка между ума и сърцето? Новият човек иде вече в света с правда, истина и светост. Старият човек отминава. За него в своята книга Еклисиаст Соломон казва, че Бог му дал голямо богатство и всичко, каквото душата му пожелала, но го лишил от възможността да яде. Питам: Как ще ядете, ако стомахът ви е разстроен?
Всичко имате за ядене, но стомахът ви нищо не приема.
Всеки човек, на когото стомахът е развален, трябва да знае, че правдата не е в сърцето му, истината не е в ума му. – Какво трябва да прави, за да регулира стомаха си? – Да внесе правдата в сърцето си и истината в ума си. – Защо ни е истината? – За да се изправи стомахът ни.
към беседата >>
Казвате: „Като умрем, тогава ще ни се отворят очите, тогава ще придобием правда, истина и светост“.
Казвате: „Като умрем, тогава ще ни се отворят очите, тогава ще придобием правда, истина и светост“.
Не мислете, че ако се държите за църквата, ще придобиете всичко каквото искате. Преди всичко това, което ви проповядвам, е съгласно с Бога. Дали е съгласно с църквата не е важно. Новото учение трябва да е абсолютно съгласно с Божиите закони, а не с църквата и с вселенските събори. Те трябва да бъдат в съгласие с Бога, а не Бог с тях.
към беседата >>
Всеки човек, на когото стомахът е развален, трябва да знае, че правдата не е в сърцето му, истината не е в ума му.
Новият човек иде вече в света с правда, истина и светост. Старият човек отминава. За него в своята книга Еклисиаст Соломон казва, че Бог му дал голямо богатство и всичко, каквото душата му пожелала, но го лишил от възможността да яде. Питам: Как ще ядете, ако стомахът ви е разстроен? Всичко имате за ядене, но стомахът ви нищо не приема.
Всеки човек, на когото стомахът е развален, трябва да знае, че правдата не е в сърцето му, истината не е в ума му.
– Какво трябва да прави, за да регулира стомаха си? – Да внесе правдата в сърцето си и истината в ума си. – Защо ни е истината? – За да се изправи стомахът ни. Да мели храната и да обработва соковете, необходими за поддържане на човешкия организъм.
към беседата >>
Не мислете, че ако се държите за църквата, ще придобиете всичко каквото искате.
Казвате: „Като умрем, тогава ще ни се отворят очите, тогава ще придобием правда, истина и светост“.
Не мислете, че ако се държите за църквата, ще придобиете всичко каквото искате.
Преди всичко това, което ви проповядвам, е съгласно с Бога. Дали е съгласно с църквата не е важно. Новото учение трябва да е абсолютно съгласно с Божиите закони, а не с църквата и с вселенските събори. Те трябва да бъдат в съгласие с Бога, а не Бог с тях. Всяко учение, което не е в съгласие с Божия закон, е от лукавия.
към беседата >>
– Какво трябва да прави, за да регулира стомаха си?
Старият човек отминава. За него в своята книга Еклисиаст Соломон казва, че Бог му дал голямо богатство и всичко, каквото душата му пожелала, но го лишил от възможността да яде. Питам: Как ще ядете, ако стомахът ви е разстроен? Всичко имате за ядене, но стомахът ви нищо не приема. Всеки човек, на когото стомахът е развален, трябва да знае, че правдата не е в сърцето му, истината не е в ума му.
– Какво трябва да прави, за да регулира стомаха си?
– Да внесе правдата в сърцето си и истината в ума си. – Защо ни е истината? – За да се изправи стомахът ни. Да мели храната и да обработва соковете, необходими за поддържане на човешкия организъм. Значи истината, в най-простата си форма, е необходима за възстановяване равновесието в организма; тя държи храносмилателната система в изправност.
към беседата >>
Преди всичко това, което ви проповядвам, е съгласно с Бога.
Казвате: „Като умрем, тогава ще ни се отворят очите, тогава ще придобием правда, истина и светост“. Не мислете, че ако се държите за църквата, ще придобиете всичко каквото искате.
Преди всичко това, което ви проповядвам, е съгласно с Бога.
Дали е съгласно с църквата не е важно. Новото учение трябва да е абсолютно съгласно с Божиите закони, а не с църквата и с вселенските събори. Те трябва да бъдат в съгласие с Бога, а не Бог с тях. Всяко учение, което не е в съгласие с Божия закон, е от лукавия. Онези, които ме съдят, са свободни, но аз бих ги запитал: Носят ли те правдата в сърцата си, истината в умовете си и светостта във волята си?
към беседата >>
– Да внесе правдата в сърцето си и истината в ума си.
За него в своята книга Еклисиаст Соломон казва, че Бог му дал голямо богатство и всичко, каквото душата му пожелала, но го лишил от възможността да яде. Питам: Как ще ядете, ако стомахът ви е разстроен? Всичко имате за ядене, но стомахът ви нищо не приема. Всеки човек, на когото стомахът е развален, трябва да знае, че правдата не е в сърцето му, истината не е в ума му. – Какво трябва да прави, за да регулира стомаха си?
– Да внесе правдата в сърцето си и истината в ума си.
– Защо ни е истината? – За да се изправи стомахът ни. Да мели храната и да обработва соковете, необходими за поддържане на човешкия организъм. Значи истината, в най-простата си форма, е необходима за възстановяване равновесието в организма; тя държи храносмилателната система в изправност. Това е моето определение за истината.
към беседата >>
Дали е съгласно с църквата не е важно.
Казвате: „Като умрем, тогава ще ни се отворят очите, тогава ще придобием правда, истина и светост“. Не мислете, че ако се държите за църквата, ще придобиете всичко каквото искате. Преди всичко това, което ви проповядвам, е съгласно с Бога.
Дали е съгласно с църквата не е важно.
Новото учение трябва да е абсолютно съгласно с Божиите закони, а не с църквата и с вселенските събори. Те трябва да бъдат в съгласие с Бога, а не Бог с тях. Всяко учение, което не е в съгласие с Божия закон, е от лукавия. Онези, които ме съдят, са свободни, но аз бих ги запитал: Носят ли те правдата в сърцата си, истината в умовете си и светостта във волята си? Ако тия добродетели не са в тях, не могат да ме съдят.
към беседата >>
– Защо ни е истината?
Питам: Как ще ядете, ако стомахът ви е разстроен? Всичко имате за ядене, но стомахът ви нищо не приема. Всеки човек, на когото стомахът е развален, трябва да знае, че правдата не е в сърцето му, истината не е в ума му. – Какво трябва да прави, за да регулира стомаха си? – Да внесе правдата в сърцето си и истината в ума си.
– Защо ни е истината?
– За да се изправи стомахът ни. Да мели храната и да обработва соковете, необходими за поддържане на човешкия организъм. Значи истината, в най-простата си форма, е необходима за възстановяване равновесието в организма; тя държи храносмилателната система в изправност. Това е моето определение за истината. Истината написваме още с „иси“; това значи да влезе и излезе нещо от ума ти, за да се научиш да мислиш.
към беседата >>
Новото учение трябва да е абсолютно съгласно с Божиите закони, а не с църквата и с вселенските събори.
Казвате: „Като умрем, тогава ще ни се отворят очите, тогава ще придобием правда, истина и светост“. Не мислете, че ако се държите за църквата, ще придобиете всичко каквото искате. Преди всичко това, което ви проповядвам, е съгласно с Бога. Дали е съгласно с църквата не е важно.
Новото учение трябва да е абсолютно съгласно с Божиите закони, а не с църквата и с вселенските събори.
Те трябва да бъдат в съгласие с Бога, а не Бог с тях. Всяко учение, което не е в съгласие с Божия закон, е от лукавия. Онези, които ме съдят, са свободни, но аз бих ги запитал: Носят ли те правдата в сърцата си, истината в умовете си и светостта във волята си? Ако тия добродетели не са в тях, не могат да ме съдят. Някоя църква щяла да ме съди.
към беседата >>
– За да се изправи стомахът ни.
Всичко имате за ядене, но стомахът ви нищо не приема. Всеки човек, на когото стомахът е развален, трябва да знае, че правдата не е в сърцето му, истината не е в ума му. – Какво трябва да прави, за да регулира стомаха си? – Да внесе правдата в сърцето си и истината в ума си. – Защо ни е истината?
– За да се изправи стомахът ни.
Да мели храната и да обработва соковете, необходими за поддържане на човешкия организъм. Значи истината, в най-простата си форма, е необходима за възстановяване равновесието в организма; тя държи храносмилателната система в изправност. Това е моето определение за истината. Истината написваме още с „иси“; това значи да влезе и излезе нещо от ума ти, за да се научиш да мислиш. Частицата „си“ подразбира ония елементи, които отнемат наслояванията от ума, за да могат силите му да действат правилно.
към беседата >>
Те трябва да бъдат в съгласие с Бога, а не Бог с тях.
Казвате: „Като умрем, тогава ще ни се отворят очите, тогава ще придобием правда, истина и светост“. Не мислете, че ако се държите за църквата, ще придобиете всичко каквото искате. Преди всичко това, което ви проповядвам, е съгласно с Бога. Дали е съгласно с църквата не е важно. Новото учение трябва да е абсолютно съгласно с Божиите закони, а не с църквата и с вселенските събори.
Те трябва да бъдат в съгласие с Бога, а не Бог с тях.
Всяко учение, което не е в съгласие с Божия закон, е от лукавия. Онези, които ме съдят, са свободни, но аз бих ги запитал: Носят ли те правдата в сърцата си, истината в умовете си и светостта във волята си? Ако тия добродетели не са в тях, не могат да ме съдят. Някоя църква щяла да ме съди. Ако не са в нея, не може да ме съди.
към беседата >>
Да мели храната и да обработва соковете, необходими за поддържане на човешкия организъм.
Всеки човек, на когото стомахът е развален, трябва да знае, че правдата не е в сърцето му, истината не е в ума му. – Какво трябва да прави, за да регулира стомаха си? – Да внесе правдата в сърцето си и истината в ума си. – Защо ни е истината? – За да се изправи стомахът ни.
Да мели храната и да обработва соковете, необходими за поддържане на човешкия организъм.
Значи истината, в най-простата си форма, е необходима за възстановяване равновесието в организма; тя държи храносмилателната система в изправност. Това е моето определение за истината. Истината написваме още с „иси“; това значи да влезе и излезе нещо от ума ти, за да се научиш да мислиш. Частицата „си“ подразбира ония елементи, които отнемат наслояванията от ума, за да могат силите му да действат правилно. Както умът действа върху стомаха, така и стомахът действа върху храната.
към беседата >>
Всяко учение, което не е в съгласие с Божия закон, е от лукавия.
Не мислете, че ако се държите за църквата, ще придобиете всичко каквото искате. Преди всичко това, което ви проповядвам, е съгласно с Бога. Дали е съгласно с църквата не е важно. Новото учение трябва да е абсолютно съгласно с Божиите закони, а не с църквата и с вселенските събори. Те трябва да бъдат в съгласие с Бога, а не Бог с тях.
Всяко учение, което не е в съгласие с Божия закон, е от лукавия.
Онези, които ме съдят, са свободни, но аз бих ги запитал: Носят ли те правдата в сърцата си, истината в умовете си и светостта във волята си? Ако тия добродетели не са в тях, не могат да ме съдят. Някоя църква щяла да ме съди. Ако не са в нея, не може да ме съди. Някой народ щял да ме съди.
към беседата >>
Значи истината, в най-простата си форма, е необходима за възстановяване равновесието в организма; тя държи храносмилателната система в изправност.
– Какво трябва да прави, за да регулира стомаха си? – Да внесе правдата в сърцето си и истината в ума си. – Защо ни е истината? – За да се изправи стомахът ни. Да мели храната и да обработва соковете, необходими за поддържане на човешкия организъм.
Значи истината, в най-простата си форма, е необходима за възстановяване равновесието в организма; тя държи храносмилателната система в изправност.
Това е моето определение за истината. Истината написваме още с „иси“; това значи да влезе и излезе нещо от ума ти, за да се научиш да мислиш. Частицата „си“ подразбира ония елементи, които отнемат наслояванията от ума, за да могат силите му да действат правилно. Както умът действа върху стомаха, така и стомахът действа върху храната. Правдата пък трябва да легне в основата на сърцето, да направи човека здрав.
към беседата >>
Онези, които ме съдят, са свободни, но аз бих ги запитал: Носят ли те правдата в сърцата си, истината в умовете си и светостта във волята си?
Преди всичко това, което ви проповядвам, е съгласно с Бога. Дали е съгласно с църквата не е важно. Новото учение трябва да е абсолютно съгласно с Божиите закони, а не с църквата и с вселенските събори. Те трябва да бъдат в съгласие с Бога, а не Бог с тях. Всяко учение, което не е в съгласие с Божия закон, е от лукавия.
Онези, които ме съдят, са свободни, но аз бих ги запитал: Носят ли те правдата в сърцата си, истината в умовете си и светостта във волята си?
Ако тия добродетели не са в тях, не могат да ме съдят. Някоя църква щяла да ме съди. Ако не са в нея, не може да ме съди. Някой народ щял да ме съди. Ако правдата, истината и светостта живеят в него, може да ме съди.
към беседата >>
Това е моето определение за истината.
– Да внесе правдата в сърцето си и истината в ума си. – Защо ни е истината? – За да се изправи стомахът ни. Да мели храната и да обработва соковете, необходими за поддържане на човешкия организъм. Значи истината, в най-простата си форма, е необходима за възстановяване равновесието в организма; тя държи храносмилателната система в изправност.
Това е моето определение за истината.
Истината написваме още с „иси“; това значи да влезе и излезе нещо от ума ти, за да се научиш да мислиш. Частицата „си“ подразбира ония елементи, които отнемат наслояванията от ума, за да могат силите му да действат правилно. Както умът действа върху стомаха, така и стомахът действа върху храната. Правдата пък трябва да легне в основата на сърцето, да направи човека здрав. Питате ме защо ви е нужна правдата.
към беседата >>
Ако тия добродетели не са в тях, не могат да ме съдят.
Дали е съгласно с църквата не е важно. Новото учение трябва да е абсолютно съгласно с Божиите закони, а не с църквата и с вселенските събори. Те трябва да бъдат в съгласие с Бога, а не Бог с тях. Всяко учение, което не е в съгласие с Божия закон, е от лукавия. Онези, които ме съдят, са свободни, но аз бих ги запитал: Носят ли те правдата в сърцата си, истината в умовете си и светостта във волята си?
Ако тия добродетели не са в тях, не могат да ме съдят.
Някоя църква щяла да ме съди. Ако не са в нея, не може да ме съди. Някой народ щял да ме съди. Ако правдата, истината и светостта живеят в него, може да ме съди. Ако правдата не е в сърцето му, истината не е в ума му, и светостта не е във волята му, няма право да ме съди.
към беседата >>
Истината написваме още с „иси“; това значи да влезе и излезе нещо от ума ти, за да се научиш да мислиш.
– Защо ни е истината? – За да се изправи стомахът ни. Да мели храната и да обработва соковете, необходими за поддържане на човешкия организъм. Значи истината, в най-простата си форма, е необходима за възстановяване равновесието в организма; тя държи храносмилателната система в изправност. Това е моето определение за истината.
Истината написваме още с „иси“; това значи да влезе и излезе нещо от ума ти, за да се научиш да мислиш.
Частицата „си“ подразбира ония елементи, които отнемат наслояванията от ума, за да могат силите му да действат правилно. Както умът действа върху стомаха, така и стомахът действа върху храната. Правдата пък трябва да легне в основата на сърцето, да направи човека здрав. Питате ме защо ви е нужна правдата. Казвам: Правдата държи в изправност дейността на сърцето и на белите дробове.
към беседата >>
Някоя църква щяла да ме съди.
Новото учение трябва да е абсолютно съгласно с Божиите закони, а не с църквата и с вселенските събори. Те трябва да бъдат в съгласие с Бога, а не Бог с тях. Всяко учение, което не е в съгласие с Божия закон, е от лукавия. Онези, които ме съдят, са свободни, но аз бих ги запитал: Носят ли те правдата в сърцата си, истината в умовете си и светостта във волята си? Ако тия добродетели не са в тях, не могат да ме съдят.
Някоя църква щяла да ме съди.
Ако не са в нея, не може да ме съди. Някой народ щял да ме съди. Ако правдата, истината и светостта живеят в него, може да ме съди. Ако правдата не е в сърцето му, истината не е в ума му, и светостта не е във волята му, няма право да ме съди. Аз приемам съдба, която произлиза от праведни, истинолюбиви и свети хора.
към беседата >>
Частицата „си“ подразбира ония елементи, които отнемат наслояванията от ума, за да могат силите му да действат правилно.
– За да се изправи стомахът ни. Да мели храната и да обработва соковете, необходими за поддържане на човешкия организъм. Значи истината, в най-простата си форма, е необходима за възстановяване равновесието в организма; тя държи храносмилателната система в изправност. Това е моето определение за истината. Истината написваме още с „иси“; това значи да влезе и излезе нещо от ума ти, за да се научиш да мислиш.
Частицата „си“ подразбира ония елементи, които отнемат наслояванията от ума, за да могат силите му да действат правилно.
Както умът действа върху стомаха, така и стомахът действа върху храната. Правдата пък трябва да легне в основата на сърцето, да направи човека здрав. Питате ме защо ви е нужна правдата. Казвам: Правдата държи в изправност дейността на сърцето и на белите дробове. Който се оплаква от порок на сърцето и неправилно дишане, той няма правда.
към беседата >>
Ако не са в нея, не може да ме съди.
Те трябва да бъдат в съгласие с Бога, а не Бог с тях. Всяко учение, което не е в съгласие с Божия закон, е от лукавия. Онези, които ме съдят, са свободни, но аз бих ги запитал: Носят ли те правдата в сърцата си, истината в умовете си и светостта във волята си? Ако тия добродетели не са в тях, не могат да ме съдят. Някоя църква щяла да ме съди.
Ако не са в нея, не може да ме съди.
Някой народ щял да ме съди. Ако правдата, истината и светостта живеят в него, може да ме съди. Ако правдата не е в сърцето му, истината не е в ума му, и светостта не е във волята му, няма право да ме съди. Аз приемам съдба, която произлиза от праведни, истинолюбиви и свети хора. Може да ме съди и най-последният човек от църквата или от народа, ако в него живее правдата, истината и светостта.
към беседата >>
Както умът действа върху стомаха, така и стомахът действа върху храната.
Да мели храната и да обработва соковете, необходими за поддържане на човешкия организъм. Значи истината, в най-простата си форма, е необходима за възстановяване равновесието в организма; тя държи храносмилателната система в изправност. Това е моето определение за истината. Истината написваме още с „иси“; това значи да влезе и излезе нещо от ума ти, за да се научиш да мислиш. Частицата „си“ подразбира ония елементи, които отнемат наслояванията от ума, за да могат силите му да действат правилно.
Както умът действа върху стомаха, така и стомахът действа върху храната.
Правдата пък трябва да легне в основата на сърцето, да направи човека здрав. Питате ме защо ви е нужна правдата. Казвам: Правдата държи в изправност дейността на сърцето и на белите дробове. Който се оплаква от порок на сърцето и неправилно дишане, той няма правда. Дето правдата отсъства, там има меланхолия.
към беседата >>
Някой народ щял да ме съди.
Всяко учение, което не е в съгласие с Божия закон, е от лукавия. Онези, които ме съдят, са свободни, но аз бих ги запитал: Носят ли те правдата в сърцата си, истината в умовете си и светостта във волята си? Ако тия добродетели не са в тях, не могат да ме съдят. Някоя църква щяла да ме съди. Ако не са в нея, не може да ме съди.
Някой народ щял да ме съди.
Ако правдата, истината и светостта живеят в него, може да ме съди. Ако правдата не е в сърцето му, истината не е в ума му, и светостта не е във волята му, няма право да ме съди. Аз приемам съдба, която произлиза от праведни, истинолюбиви и свети хора. Може да ме съди и най-последният човек от църквата или от народа, ако в него живее правдата, истината и светостта. И цар да си, ако нямаш правда, истина и светост, не позволявам косъм от главата ми да вземеш.
към беседата >>
Правдата пък трябва да легне в основата на сърцето, да направи човека здрав.
Значи истината, в най-простата си форма, е необходима за възстановяване равновесието в организма; тя държи храносмилателната система в изправност. Това е моето определение за истината. Истината написваме още с „иси“; това значи да влезе и излезе нещо от ума ти, за да се научиш да мислиш. Частицата „си“ подразбира ония елементи, които отнемат наслояванията от ума, за да могат силите му да действат правилно. Както умът действа върху стомаха, така и стомахът действа върху храната.
Правдата пък трябва да легне в основата на сърцето, да направи човека здрав.
Питате ме защо ви е нужна правдата. Казвам: Правдата държи в изправност дейността на сърцето и на белите дробове. Който се оплаква от порок на сърцето и неправилно дишане, той няма правда. Дето правдата отсъства, там има меланхолия. Ако си меланхоличен, ще знаеш, че правдата отсъства от сърцето ти.
към беседата >>
Ако правдата, истината и светостта живеят в него, може да ме съди.
Онези, които ме съдят, са свободни, но аз бих ги запитал: Носят ли те правдата в сърцата си, истината в умовете си и светостта във волята си? Ако тия добродетели не са в тях, не могат да ме съдят. Някоя църква щяла да ме съди. Ако не са в нея, не може да ме съди. Някой народ щял да ме съди.
Ако правдата, истината и светостта живеят в него, може да ме съди.
Ако правдата не е в сърцето му, истината не е в ума му, и светостта не е във волята му, няма право да ме съди. Аз приемам съдба, която произлиза от праведни, истинолюбиви и свети хора. Може да ме съди и най-последният човек от църквата или от народа, ако в него живее правдата, истината и светостта. И цар да си, ако нямаш правда, истина и светост, не позволявам косъм от главата ми да вземеш. Така трябва да гледате и вие на въпроса, ако искате да бъдете свободни граждани на Царството Божие.
към беседата >>
Питате ме защо ви е нужна правдата.
Това е моето определение за истината. Истината написваме още с „иси“; това значи да влезе и излезе нещо от ума ти, за да се научиш да мислиш. Частицата „си“ подразбира ония елементи, които отнемат наслояванията от ума, за да могат силите му да действат правилно. Както умът действа върху стомаха, така и стомахът действа върху храната. Правдата пък трябва да легне в основата на сърцето, да направи човека здрав.
Питате ме защо ви е нужна правдата.
Казвам: Правдата държи в изправност дейността на сърцето и на белите дробове. Който се оплаква от порок на сърцето и неправилно дишане, той няма правда. Дето правдата отсъства, там има меланхолия. Ако си меланхоличен, ще знаеш, че правдата отсъства от сърцето ти.
към беседата >>
Ако правдата не е в сърцето му, истината не е в ума му, и светостта не е във волята му, няма право да ме съди.
Ако тия добродетели не са в тях, не могат да ме съдят. Някоя църква щяла да ме съди. Ако не са в нея, не може да ме съди. Някой народ щял да ме съди. Ако правдата, истината и светостта живеят в него, може да ме съди.
Ако правдата не е в сърцето му, истината не е в ума му, и светостта не е във волята му, няма право да ме съди.
Аз приемам съдба, която произлиза от праведни, истинолюбиви и свети хора. Може да ме съди и най-последният човек от църквата или от народа, ако в него живее правдата, истината и светостта. И цар да си, ако нямаш правда, истина и светост, не позволявам косъм от главата ми да вземеш. Така трябва да гледате и вие на въпроса, ако искате да бъдете свободни граждани на Царството Божие. Ако и вие не живеете по Божия закон, все ще влезете в някое царство, но там ще стрижат вълната ви, ще взимат млякото ви, ще дерат кожите ви, а с вашите малки ще играят господарските деца.
към беседата >>
Казвам: Правдата държи в изправност дейността на сърцето и на белите дробове.
Истината написваме още с „иси“; това значи да влезе и излезе нещо от ума ти, за да се научиш да мислиш. Частицата „си“ подразбира ония елементи, които отнемат наслояванията от ума, за да могат силите му да действат правилно. Както умът действа върху стомаха, така и стомахът действа върху храната. Правдата пък трябва да легне в основата на сърцето, да направи човека здрав. Питате ме защо ви е нужна правдата.
Казвам: Правдата държи в изправност дейността на сърцето и на белите дробове.
Който се оплаква от порок на сърцето и неправилно дишане, той няма правда. Дето правдата отсъства, там има меланхолия. Ако си меланхоличен, ще знаеш, че правдата отсъства от сърцето ти.
към беседата >>
Аз приемам съдба, която произлиза от праведни, истинолюбиви и свети хора.
Някоя църква щяла да ме съди. Ако не са в нея, не може да ме съди. Някой народ щял да ме съди. Ако правдата, истината и светостта живеят в него, може да ме съди. Ако правдата не е в сърцето му, истината не е в ума му, и светостта не е във волята му, няма право да ме съди.
Аз приемам съдба, която произлиза от праведни, истинолюбиви и свети хора.
Може да ме съди и най-последният човек от църквата или от народа, ако в него живее правдата, истината и светостта. И цар да си, ако нямаш правда, истина и светост, не позволявам косъм от главата ми да вземеш. Така трябва да гледате и вие на въпроса, ако искате да бъдете свободни граждани на Царството Божие. Ако и вие не живеете по Божия закон, все ще влезете в някое царство, но там ще стрижат вълната ви, ще взимат млякото ви, ще дерат кожите ви, а с вашите малки ще играят господарските деца.
към беседата >>
Който се оплаква от порок на сърцето и неправилно дишане, той няма правда.
Частицата „си“ подразбира ония елементи, които отнемат наслояванията от ума, за да могат силите му да действат правилно. Както умът действа върху стомаха, така и стомахът действа върху храната. Правдата пък трябва да легне в основата на сърцето, да направи човека здрав. Питате ме защо ви е нужна правдата. Казвам: Правдата държи в изправност дейността на сърцето и на белите дробове.
Който се оплаква от порок на сърцето и неправилно дишане, той няма правда.
Дето правдата отсъства, там има меланхолия. Ако си меланхоличен, ще знаеш, че правдата отсъства от сърцето ти.
към беседата >>
Може да ме съди и най-последният човек от църквата или от народа, ако в него живее правдата, истината и светостта.
Ако не са в нея, не може да ме съди. Някой народ щял да ме съди. Ако правдата, истината и светостта живеят в него, може да ме съди. Ако правдата не е в сърцето му, истината не е в ума му, и светостта не е във волята му, няма право да ме съди. Аз приемам съдба, която произлиза от праведни, истинолюбиви и свети хора.
Може да ме съди и най-последният човек от църквата или от народа, ако в него живее правдата, истината и светостта.
И цар да си, ако нямаш правда, истина и светост, не позволявам косъм от главата ми да вземеш. Така трябва да гледате и вие на въпроса, ако искате да бъдете свободни граждани на Царството Божие. Ако и вие не живеете по Божия закон, все ще влезете в някое царство, но там ще стрижат вълната ви, ще взимат млякото ви, ще дерат кожите ви, а с вашите малки ще играят господарските деца.
към беседата >>
Дето правдата отсъства, там има меланхолия.
Както умът действа върху стомаха, така и стомахът действа върху храната. Правдата пък трябва да легне в основата на сърцето, да направи човека здрав. Питате ме защо ви е нужна правдата. Казвам: Правдата държи в изправност дейността на сърцето и на белите дробове. Който се оплаква от порок на сърцето и неправилно дишане, той няма правда.
Дето правдата отсъства, там има меланхолия.
Ако си меланхоличен, ще знаеш, че правдата отсъства от сърцето ти.
към беседата >>
И цар да си, ако нямаш правда, истина и светост, не позволявам косъм от главата ми да вземеш.
Някой народ щял да ме съди. Ако правдата, истината и светостта живеят в него, може да ме съди. Ако правдата не е в сърцето му, истината не е в ума му, и светостта не е във волята му, няма право да ме съди. Аз приемам съдба, която произлиза от праведни, истинолюбиви и свети хора. Може да ме съди и най-последният човек от църквата или от народа, ако в него живее правдата, истината и светостта.
И цар да си, ако нямаш правда, истина и светост, не позволявам косъм от главата ми да вземеш.
Така трябва да гледате и вие на въпроса, ако искате да бъдете свободни граждани на Царството Божие. Ако и вие не живеете по Божия закон, все ще влезете в някое царство, но там ще стрижат вълната ви, ще взимат млякото ви, ще дерат кожите ви, а с вашите малки ще играят господарските деца.
към беседата >>
Ако си меланхоличен, ще знаеш, че правдата отсъства от сърцето ти.
Правдата пък трябва да легне в основата на сърцето, да направи човека здрав. Питате ме защо ви е нужна правдата. Казвам: Правдата държи в изправност дейността на сърцето и на белите дробове. Който се оплаква от порок на сърцето и неправилно дишане, той няма правда. Дето правдата отсъства, там има меланхолия.
Ако си меланхоличен, ще знаеш, че правдата отсъства от сърцето ти.
към беседата >>
Така трябва да гледате и вие на въпроса, ако искате да бъдете свободни граждани на Царството Божие.
Ако правдата, истината и светостта живеят в него, може да ме съди. Ако правдата не е в сърцето му, истината не е в ума му, и светостта не е във волята му, няма право да ме съди. Аз приемам съдба, която произлиза от праведни, истинолюбиви и свети хора. Може да ме съди и най-последният човек от църквата или от народа, ако в него живее правдата, истината и светостта. И цар да си, ако нямаш правда, истина и светост, не позволявам косъм от главата ми да вземеш.
Така трябва да гледате и вие на въпроса, ако искате да бъдете свободни граждани на Царството Божие.
Ако и вие не живеете по Божия закон, все ще влезете в някое царство, но там ще стрижат вълната ви, ще взимат млякото ви, ще дерат кожите ви, а с вашите малки ще играят господарските деца.
към беседата >>
Аз разсъждавам принципиално върху въпросите, както са поставени в Битието или, на ваш език, в живата природа.
Аз разсъждавам принципиално върху въпросите, както са поставени в Битието или, на ваш език, в живата природа.
Тя не се занимава с изопачените човешки разбирания. Който влиза в общение с разумната природа, трябва да бъде смирен, да не мисли, че знае много. Досега хората са изучавали само определенията и допълненията в живота. Те говорят за къщи, за пари, за търговия, за ядене и пиене, за бани, за разходки и други. В това няма нищо съществено.
към беседата >>
Ако и вие не живеете по Божия закон, все ще влезете в някое царство, но там ще стрижат вълната ви, ще взимат млякото ви, ще дерат кожите ви, а с вашите малки ще играят господарските деца.
Ако правдата не е в сърцето му, истината не е в ума му, и светостта не е във волята му, няма право да ме съди. Аз приемам съдба, която произлиза от праведни, истинолюбиви и свети хора. Може да ме съди и най-последният човек от църквата или от народа, ако в него живее правдата, истината и светостта. И цар да си, ако нямаш правда, истина и светост, не позволявам косъм от главата ми да вземеш. Така трябва да гледате и вие на въпроса, ако искате да бъдете свободни граждани на Царството Божие.
Ако и вие не живеете по Божия закон, все ще влезете в някое царство, но там ще стрижат вълната ви, ще взимат млякото ви, ще дерат кожите ви, а с вашите малки ще играят господарските деца.
към беседата >>
Тя не се занимава с изопачените човешки разбирания.
Аз разсъждавам принципиално върху въпросите, както са поставени в Битието или, на ваш език, в живата природа.
Тя не се занимава с изопачените човешки разбирания.
Който влиза в общение с разумната природа, трябва да бъде смирен, да не мисли, че знае много. Досега хората са изучавали само определенията и допълненията в живота. Те говорят за къщи, за пари, за търговия, за ядене и пиене, за бани, за разходки и други. В това няма нищо съществено. Какво печелите, ако придобиете всичко, към което се стремите?
към беседата >>
Мнозина отлагат нещата под предлог, че има време за всичко.
Мнозина отлагат нещата под предлог, че има време за всичко.
Ако тази година не придобием правдата и истината, ще ги придобием след две, три или повече години. Като ви е пратил на земята, Бог е написал на вратата, през която минавате: „Всеки, който слиза на земята да се учи, трябва да вложи правдата в сърцето си, истината в ума си и светостта във волята си. Ако не направи това, няма право да мине през тази врата“. Аз съм чел този надпис. Ако не вярвате, идете сами да го прочетете.
към беседата >>
Който влиза в общение с разумната природа, трябва да бъде смирен, да не мисли, че знае много.
Аз разсъждавам принципиално върху въпросите, както са поставени в Битието или, на ваш език, в живата природа. Тя не се занимава с изопачените човешки разбирания.
Който влиза в общение с разумната природа, трябва да бъде смирен, да не мисли, че знае много.
Досега хората са изучавали само определенията и допълненията в живота. Те говорят за къщи, за пари, за търговия, за ядене и пиене, за бани, за разходки и други. В това няма нищо съществено. Какво печелите, ако придобиете всичко, към което се стремите? Ако имате къщи, пари, имоти, ще станете ли по-красиви, по-здрави, по-учени?
към беседата >>
Ако тази година не придобием правдата и истината, ще ги придобием след две, три или повече години.
Мнозина отлагат нещата под предлог, че има време за всичко.
Ако тази година не придобием правдата и истината, ще ги придобием след две, три или повече години.
Като ви е пратил на земята, Бог е написал на вратата, през която минавате: „Всеки, който слиза на земята да се учи, трябва да вложи правдата в сърцето си, истината в ума си и светостта във волята си. Ако не направи това, няма право да мине през тази врата“. Аз съм чел този надпис. Ако не вярвате, идете сами да го прочетете. Ако не вярвате, питайте светиите.
към беседата >>
Досега хората са изучавали само определенията и допълненията в живота.
Аз разсъждавам принципиално върху въпросите, както са поставени в Битието или, на ваш език, в живата природа. Тя не се занимава с изопачените човешки разбирания. Който влиза в общение с разумната природа, трябва да бъде смирен, да не мисли, че знае много.
Досега хората са изучавали само определенията и допълненията в живота.
Те говорят за къщи, за пари, за търговия, за ядене и пиене, за бани, за разходки и други. В това няма нищо съществено. Какво печелите, ако придобиете всичко, към което се стремите? Ако имате къщи, пари, имоти, ще станете ли по-красиви, по-здрави, по-учени? Освен грижи и безпокойства нищо друго няма да придобиете.
към беседата >>
Като ви е пратил на земята, Бог е написал на вратата, през която минавате: „Всеки, който слиза на земята да се учи, трябва да вложи правдата в сърцето си, истината в ума си и светостта във волята си.
Мнозина отлагат нещата под предлог, че има време за всичко. Ако тази година не придобием правдата и истината, ще ги придобием след две, три или повече години.
Като ви е пратил на земята, Бог е написал на вратата, през която минавате: „Всеки, който слиза на земята да се учи, трябва да вложи правдата в сърцето си, истината в ума си и светостта във волята си.
Ако не направи това, няма право да мине през тази врата“. Аз съм чел този надпис. Ако не вярвате, идете сами да го прочетете. Ако не вярвате, питайте светиите. И те ще потвърдят моите думи.
към беседата >>
Те говорят за къщи, за пари, за търговия, за ядене и пиене, за бани, за разходки и други.
Аз разсъждавам принципиално върху въпросите, както са поставени в Битието или, на ваш език, в живата природа. Тя не се занимава с изопачените човешки разбирания. Който влиза в общение с разумната природа, трябва да бъде смирен, да не мисли, че знае много. Досега хората са изучавали само определенията и допълненията в живота.
Те говорят за къщи, за пари, за търговия, за ядене и пиене, за бани, за разходки и други.
В това няма нищо съществено. Какво печелите, ако придобиете всичко, към което се стремите? Ако имате къщи, пари, имоти, ще станете ли по-красиви, по-здрави, по-учени? Освен грижи и безпокойства нищо друго няма да придобиете. Ако къщата ви е голяма, ще давате под наем, и наемателите ви няма да плащат наема си.
към беседата >>
Ако не направи това, няма право да мине през тази врата“.
Мнозина отлагат нещата под предлог, че има време за всичко. Ако тази година не придобием правдата и истината, ще ги придобием след две, три или повече години. Като ви е пратил на земята, Бог е написал на вратата, през която минавате: „Всеки, който слиза на земята да се учи, трябва да вложи правдата в сърцето си, истината в ума си и светостта във волята си.
Ако не направи това, няма право да мине през тази врата“.
Аз съм чел този надпис. Ако не вярвате, идете сами да го прочетете. Ако не вярвате, питайте светиите. И те ще потвърдят моите думи. Обаче има още една врата, през която минавате.
към беседата >>
В това няма нищо съществено.
Аз разсъждавам принципиално върху въпросите, както са поставени в Битието или, на ваш език, в живата природа. Тя не се занимава с изопачените човешки разбирания. Който влиза в общение с разумната природа, трябва да бъде смирен, да не мисли, че знае много. Досега хората са изучавали само определенията и допълненията в живота. Те говорят за къщи, за пари, за търговия, за ядене и пиене, за бани, за разходки и други.
В това няма нищо съществено.
Какво печелите, ако придобиете всичко, към което се стремите? Ако имате къщи, пари, имоти, ще станете ли по-красиви, по-здрави, по-учени? Освен грижи и безпокойства нищо друго няма да придобиете. Ако къщата ви е голяма, ще давате под наем, и наемателите ви няма да плащат наема си. Ще носите в ума си тия наематели и ще се занимавате с дела: този ще осъдите, онзи ще осъдите.
към беседата >>
Аз съм чел този надпис.
Мнозина отлагат нещата под предлог, че има време за всичко. Ако тази година не придобием правдата и истината, ще ги придобием след две, три или повече години. Като ви е пратил на земята, Бог е написал на вратата, през която минавате: „Всеки, който слиза на земята да се учи, трябва да вложи правдата в сърцето си, истината в ума си и светостта във волята си. Ако не направи това, няма право да мине през тази врата“.
Аз съм чел този надпис.
Ако не вярвате, идете сами да го прочетете. Ако не вярвате, питайте светиите. И те ще потвърдят моите думи. Обаче има още една врата, през която минавате. На нея пише: „Не се занимавайте с правдата, истината и светостта.
към беседата >>
Какво печелите, ако придобиете всичко, към което се стремите?
Тя не се занимава с изопачените човешки разбирания. Който влиза в общение с разумната природа, трябва да бъде смирен, да не мисли, че знае много. Досега хората са изучавали само определенията и допълненията в живота. Те говорят за къщи, за пари, за търговия, за ядене и пиене, за бани, за разходки и други. В това няма нищо съществено.
Какво печелите, ако придобиете всичко, към което се стремите?
Ако имате къщи, пари, имоти, ще станете ли по-красиви, по-здрави, по-учени? Освен грижи и безпокойства нищо друго няма да придобиете. Ако къщата ви е голяма, ще давате под наем, и наемателите ви няма да плащат наема си. Ще носите в ума си тия наематели и ще се занимавате с дела: този ще осъдите, онзи ще осъдите. Съдията ще ви глобява, както свещеникът осветява масло.
към беседата >>
Ако не вярвате, идете сами да го прочетете.
Мнозина отлагат нещата под предлог, че има време за всичко. Ако тази година не придобием правдата и истината, ще ги придобием след две, три или повече години. Като ви е пратил на земята, Бог е написал на вратата, през която минавате: „Всеки, който слиза на земята да се учи, трябва да вложи правдата в сърцето си, истината в ума си и светостта във волята си. Ако не направи това, няма право да мине през тази врата“. Аз съм чел този надпис.
Ако не вярвате, идете сами да го прочетете.
Ако не вярвате, питайте светиите. И те ще потвърдят моите думи. Обаче има още една врата, през която минавате. На нея пише: „Не се занимавайте с правдата, истината и светостта. Това е празна работа.
към беседата >>
Ако имате къщи, пари, имоти, ще станете ли по-красиви, по-здрави, по-учени?
Който влиза в общение с разумната природа, трябва да бъде смирен, да не мисли, че знае много. Досега хората са изучавали само определенията и допълненията в живота. Те говорят за къщи, за пари, за търговия, за ядене и пиене, за бани, за разходки и други. В това няма нищо съществено. Какво печелите, ако придобиете всичко, към което се стремите?
Ако имате къщи, пари, имоти, ще станете ли по-красиви, по-здрави, по-учени?
Освен грижи и безпокойства нищо друго няма да придобиете. Ако къщата ви е голяма, ще давате под наем, и наемателите ви няма да плащат наема си. Ще носите в ума си тия наематели и ще се занимавате с дела: този ще осъдите, онзи ще осъдите. Съдията ще ви глобява, както свещеникът осветява масло. Всеки месец ще ви глобява, докато най-после и вие се убедите, че с глобяване работите не се оправят.
към беседата >>
Ако не вярвате, питайте светиите.
Ако тази година не придобием правдата и истината, ще ги придобием след две, три или повече години. Като ви е пратил на земята, Бог е написал на вратата, през която минавате: „Всеки, който слиза на земята да се учи, трябва да вложи правдата в сърцето си, истината в ума си и светостта във волята си. Ако не направи това, няма право да мине през тази врата“. Аз съм чел този надпис. Ако не вярвате, идете сами да го прочетете.
Ако не вярвате, питайте светиите.
И те ще потвърдят моите думи. Обаче има още една врата, през която минавате. На нея пише: „Не се занимавайте с правдата, истината и светостта. Това е празна работа. И без тях се живее“.
към беседата >>
Освен грижи и безпокойства нищо друго няма да придобиете.
Досега хората са изучавали само определенията и допълненията в живота. Те говорят за къщи, за пари, за търговия, за ядене и пиене, за бани, за разходки и други. В това няма нищо съществено. Какво печелите, ако придобиете всичко, към което се стремите? Ако имате къщи, пари, имоти, ще станете ли по-красиви, по-здрави, по-учени?
Освен грижи и безпокойства нищо друго няма да придобиете.
Ако къщата ви е голяма, ще давате под наем, и наемателите ви няма да плащат наема си. Ще носите в ума си тия наематели и ще се занимавате с дела: този ще осъдите, онзи ще осъдите. Съдията ще ви глобява, както свещеникът осветява масло. Всеки месец ще ви глобява, докато най-после и вие се убедите, че с глобяване работите не се оправят. На хората липсва нещо съществено, което може да оправи техните работи.
към беседата >>
И те ще потвърдят моите думи.
Като ви е пратил на земята, Бог е написал на вратата, през която минавате: „Всеки, който слиза на земята да се учи, трябва да вложи правдата в сърцето си, истината в ума си и светостта във волята си. Ако не направи това, няма право да мине през тази врата“. Аз съм чел този надпис. Ако не вярвате, идете сами да го прочетете. Ако не вярвате, питайте светиите.
И те ще потвърдят моите думи.
Обаче има още една врата, през която минавате. На нея пише: „Не се занимавайте с правдата, истината и светостта. Това е празна работа. И без тях се живее“. Сега вие сте объркали тия надписи и казвате: „Не може да бъде правдив, да говори истината и да живее в светостта“.
към беседата >>
Ако къщата ви е голяма, ще давате под наем, и наемателите ви няма да плащат наема си.
Те говорят за къщи, за пари, за търговия, за ядене и пиене, за бани, за разходки и други. В това няма нищо съществено. Какво печелите, ако придобиете всичко, към което се стремите? Ако имате къщи, пари, имоти, ще станете ли по-красиви, по-здрави, по-учени? Освен грижи и безпокойства нищо друго няма да придобиете.
Ако къщата ви е голяма, ще давате под наем, и наемателите ви няма да плащат наема си.
Ще носите в ума си тия наематели и ще се занимавате с дела: този ще осъдите, онзи ще осъдите. Съдията ще ви глобява, както свещеникът осветява масло. Всеки месец ще ви глобява, докато най-после и вие се убедите, че с глобяване работите не се оправят. На хората липсва нещо съществено, което може да оправи техните работи. – Какво им липсва?
към беседата >>
Обаче има още една врата, през която минавате.
Ако не направи това, няма право да мине през тази врата“. Аз съм чел този надпис. Ако не вярвате, идете сами да го прочетете. Ако не вярвате, питайте светиите. И те ще потвърдят моите думи.
Обаче има още една врата, през която минавате.
На нея пише: „Не се занимавайте с правдата, истината и светостта. Това е празна работа. И без тях се живее“. Сега вие сте объркали тия надписи и казвате: „Не може да бъде правдив, да говори истината и да живее в светостта“. Не е така.
към беседата >>
Ще носите в ума си тия наематели и ще се занимавате с дела: този ще осъдите, онзи ще осъдите.
В това няма нищо съществено. Какво печелите, ако придобиете всичко, към което се стремите? Ако имате къщи, пари, имоти, ще станете ли по-красиви, по-здрави, по-учени? Освен грижи и безпокойства нищо друго няма да придобиете. Ако къщата ви е голяма, ще давате под наем, и наемателите ви няма да плащат наема си.
Ще носите в ума си тия наематели и ще се занимавате с дела: този ще осъдите, онзи ще осъдите.
Съдията ще ви глобява, както свещеникът осветява масло. Всеки месец ще ви глобява, докато най-после и вие се убедите, че с глобяване работите не се оправят. На хората липсва нещо съществено, което може да оправи техните работи. – Какво им липсва? – Истината не е в умовете им, правдата не е в сърцата им и светостта не ги свързва.
към беседата >>
На нея пише: „Не се занимавайте с правдата, истината и светостта.
Аз съм чел този надпис. Ако не вярвате, идете сами да го прочетете. Ако не вярвате, питайте светиите. И те ще потвърдят моите думи. Обаче има още една врата, през която минавате.
На нея пише: „Не се занимавайте с правдата, истината и светостта.
Това е празна работа. И без тях се живее“. Сега вие сте объркали тия надписи и казвате: „Не може да бъде правдив, да говори истината и да живее в светостта“. Не е така. Всеки може да бъде правдив, истинолюбив и свет.
към беседата >>
Съдията ще ви глобява, както свещеникът осветява масло.
Какво печелите, ако придобиете всичко, към което се стремите? Ако имате къщи, пари, имоти, ще станете ли по-красиви, по-здрави, по-учени? Освен грижи и безпокойства нищо друго няма да придобиете. Ако къщата ви е голяма, ще давате под наем, и наемателите ви няма да плащат наема си. Ще носите в ума си тия наематели и ще се занимавате с дела: този ще осъдите, онзи ще осъдите.
Съдията ще ви глобява, както свещеникът осветява масло.
Всеки месец ще ви глобява, докато най-после и вие се убедите, че с глобяване работите не се оправят. На хората липсва нещо съществено, което може да оправи техните работи. – Какво им липсва? – Истината не е в умовете им, правдата не е в сърцата им и светостта не ги свързва.
към беседата >>
Това е празна работа.
Ако не вярвате, идете сами да го прочетете. Ако не вярвате, питайте светиите. И те ще потвърдят моите думи. Обаче има още една врата, през която минавате. На нея пише: „Не се занимавайте с правдата, истината и светостта.
Това е празна работа.
И без тях се живее“. Сега вие сте объркали тия надписи и казвате: „Не може да бъде правдив, да говори истината и да живее в светостта“. Не е така. Всеки може да бъде правдив, истинолюбив и свет. Това е съществено учение, от прилагането на което зависи разрешаването на всички важни въпроси в живота ви.
към беседата >>
Всеки месец ще ви глобява, докато най-после и вие се убедите, че с глобяване работите не се оправят.
Ако имате къщи, пари, имоти, ще станете ли по-красиви, по-здрави, по-учени? Освен грижи и безпокойства нищо друго няма да придобиете. Ако къщата ви е голяма, ще давате под наем, и наемателите ви няма да плащат наема си. Ще носите в ума си тия наематели и ще се занимавате с дела: този ще осъдите, онзи ще осъдите. Съдията ще ви глобява, както свещеникът осветява масло.
Всеки месец ще ви глобява, докато най-после и вие се убедите, че с глобяване работите не се оправят.
На хората липсва нещо съществено, което може да оправи техните работи. – Какво им липсва? – Истината не е в умовете им, правдата не е в сърцата им и светостта не ги свързва.
към беседата >>
И без тях се живее“.
Ако не вярвате, питайте светиите. И те ще потвърдят моите думи. Обаче има още една врата, през която минавате. На нея пише: „Не се занимавайте с правдата, истината и светостта. Това е празна работа.
И без тях се живее“.
Сега вие сте объркали тия надписи и казвате: „Не може да бъде правдив, да говори истината и да живее в светостта“. Не е така. Всеки може да бъде правдив, истинолюбив и свет. Това е съществено учение, от прилагането на което зависи разрешаването на всички важни въпроси в живота ви. Не отлагайте нещата!
към беседата >>
На хората липсва нещо съществено, което може да оправи техните работи.
Освен грижи и безпокойства нищо друго няма да придобиете. Ако къщата ви е голяма, ще давате под наем, и наемателите ви няма да плащат наема си. Ще носите в ума си тия наематели и ще се занимавате с дела: този ще осъдите, онзи ще осъдите. Съдията ще ви глобява, както свещеникът осветява масло. Всеки месец ще ви глобява, докато най-после и вие се убедите, че с глобяване работите не се оправят.
На хората липсва нещо съществено, което може да оправи техните работи.
– Какво им липсва? – Истината не е в умовете им, правдата не е в сърцата им и светостта не ги свързва.
към беседата >>
Сега вие сте объркали тия надписи и казвате: „Не може да бъде правдив, да говори истината и да живее в светостта“.
И те ще потвърдят моите думи. Обаче има още една врата, през която минавате. На нея пише: „Не се занимавайте с правдата, истината и светостта. Това е празна работа. И без тях се живее“.
Сега вие сте объркали тия надписи и казвате: „Не може да бъде правдив, да говори истината и да живее в светостта“.
Не е така. Всеки може да бъде правдив, истинолюбив и свет. Това е съществено учение, от прилагането на което зависи разрешаването на всички важни въпроси в живота ви. Не отлагайте нещата! Казваш на някого: „Първо ти стани правдив, истинолюбив и свет и аз ще вървя след тебе“.
към беседата >>
– Какво им липсва?
Ако къщата ви е голяма, ще давате под наем, и наемателите ви няма да плащат наема си. Ще носите в ума си тия наематели и ще се занимавате с дела: този ще осъдите, онзи ще осъдите. Съдията ще ви глобява, както свещеникът осветява масло. Всеки месец ще ви глобява, докато най-после и вие се убедите, че с глобяване работите не се оправят. На хората липсва нещо съществено, което може да оправи техните работи.
– Какво им липсва?
– Истината не е в умовете им, правдата не е в сърцата им и светостта не ги свързва.
към беседата >>
Не е така.
Обаче има още една врата, през която минавате. На нея пише: „Не се занимавайте с правдата, истината и светостта. Това е празна работа. И без тях се живее“. Сега вие сте объркали тия надписи и казвате: „Не може да бъде правдив, да говори истината и да живее в светостта“.
Не е така.
Всеки може да бъде правдив, истинолюбив и свет. Това е съществено учение, от прилагането на което зависи разрешаването на всички важни въпроси в живота ви. Не отлагайте нещата! Казваш на някого: „Първо ти стани правдив, истинолюбив и свет и аз ще вървя след тебе“. Всеки ще работи за себе си – никой никого не може да спаси.
към беседата >>
– Истината не е в умовете им, правдата не е в сърцата им и светостта не ги свързва.
Ще носите в ума си тия наематели и ще се занимавате с дела: този ще осъдите, онзи ще осъдите. Съдията ще ви глобява, както свещеникът осветява масло. Всеки месец ще ви глобява, докато най-после и вие се убедите, че с глобяване работите не се оправят. На хората липсва нещо съществено, което може да оправи техните работи. – Какво им липсва?
– Истината не е в умовете им, правдата не е в сърцата им и светостта не ги свързва.
към беседата >>
Всеки може да бъде правдив, истинолюбив и свет.
На нея пише: „Не се занимавайте с правдата, истината и светостта. Това е празна работа. И без тях се живее“. Сега вие сте объркали тия надписи и казвате: „Не може да бъде правдив, да говори истината и да живее в светостта“. Не е така.
Всеки може да бъде правдив, истинолюбив и свет.
Това е съществено учение, от прилагането на което зависи разрешаването на всички важни въпроси в живота ви. Не отлагайте нещата! Казваш на някого: „Първо ти стани правдив, истинолюбив и свет и аз ще вървя след тебе“. Всеки ще работи за себе си – никой никого не може да спаси. Когато сатаната изкушаваше Христа, последният му отговори: „Махни се от мене ти, в когото отсъстват правдата, истината и светостта!
към беседата >>
Едно време, когато Господ създал света, херувимите и серафимите дошли на земята със задача да вложат Любовта в сърцата на хората.
Едно време, когато Господ създал света, херувимите и серафимите дошли на земята със задача да вложат Любовта в сърцата на хората.
Като изпълнили задачата си, те се върнали на небето. Един от учените ангели, като направил изчисление, дошъл до заключението, че така, както серафимите и херувимите вложили Любовта в сърцата на хората, животът им няма да се развива добре. За тази цел той написал една обстойна дисертация върху грешката, която направили серафимите и херувимите. Той прочел своята дисертация пред съвета на ангелите, за да им докаже, че светът се нуждае от една малка корекция. За да изправи тая погрешка, Бог го изпратил на земята като царска дъщеря в царството на Алгемар.
към беседата >>
Това е съществено учение, от прилагането на което зависи разрешаването на всички важни въпроси в живота ви.
Това е празна работа. И без тях се живее“. Сега вие сте объркали тия надписи и казвате: „Не може да бъде правдив, да говори истината и да живее в светостта“. Не е така. Всеки може да бъде правдив, истинолюбив и свет.
Това е съществено учение, от прилагането на което зависи разрешаването на всички важни въпроси в живота ви.
Не отлагайте нещата! Казваш на някого: „Първо ти стани правдив, истинолюбив и свет и аз ще вървя след тебе“. Всеки ще работи за себе си – никой никого не може да спаси. Когато сатаната изкушаваше Христа, последният му отговори: „Махни се от мене ти, в когото отсъстват правдата, истината и светостта! “
към беседата >>
Като изпълнили задачата си, те се върнали на небето.
Едно време, когато Господ създал света, херувимите и серафимите дошли на земята със задача да вложат Любовта в сърцата на хората.
Като изпълнили задачата си, те се върнали на небето.
Един от учените ангели, като направил изчисление, дошъл до заключението, че така, както серафимите и херувимите вложили Любовта в сърцата на хората, животът им няма да се развива добре. За тази цел той написал една обстойна дисертация върху грешката, която направили серафимите и херувимите. Той прочел своята дисертация пред съвета на ангелите, за да им докаже, че светът се нуждае от една малка корекция. За да изправи тая погрешка, Бог го изпратил на земята като царска дъщеря в царството на Алгемар. И тя се казвала Алгемара.
към беседата >>
Не отлагайте нещата!
И без тях се живее“. Сега вие сте объркали тия надписи и казвате: „Не може да бъде правдив, да говори истината и да живее в светостта“. Не е така. Всеки може да бъде правдив, истинолюбив и свет. Това е съществено учение, от прилагането на което зависи разрешаването на всички важни въпроси в живота ви.
Не отлагайте нещата!
Казваш на някого: „Първо ти стани правдив, истинолюбив и свет и аз ще вървя след тебе“. Всеки ще работи за себе си – никой никого не може да спаси. Когато сатаната изкушаваше Христа, последният му отговори: „Махни се от мене ти, в когото отсъстват правдата, истината и светостта! “
към беседата >>
Един от учените ангели, като направил изчисление, дошъл до заключението, че така, както серафимите и херувимите вложили Любовта в сърцата на хората, животът им няма да се развива добре.
Едно време, когато Господ създал света, херувимите и серафимите дошли на земята със задача да вложат Любовта в сърцата на хората. Като изпълнили задачата си, те се върнали на небето.
Един от учените ангели, като направил изчисление, дошъл до заключението, че така, както серафимите и херувимите вложили Любовта в сърцата на хората, животът им няма да се развива добре.
За тази цел той написал една обстойна дисертация върху грешката, която направили серафимите и херувимите. Той прочел своята дисертация пред съвета на ангелите, за да им докаже, че светът се нуждае от една малка корекция. За да изправи тая погрешка, Бог го изпратил на земята като царска дъщеря в царството на Алгемар. И тя се казвала Алгемара. Тя била толкова красива, умна, стройна, че всички говорели само за нея.
към беседата >>
Казваш на някого: „Първо ти стани правдив, истинолюбив и свет и аз ще вървя след тебе“.
Сега вие сте объркали тия надписи и казвате: „Не може да бъде правдив, да говори истината и да живее в светостта“. Не е така. Всеки може да бъде правдив, истинолюбив и свет. Това е съществено учение, от прилагането на което зависи разрешаването на всички важни въпроси в живота ви. Не отлагайте нещата!
Казваш на някого: „Първо ти стани правдив, истинолюбив и свет и аз ще вървя след тебе“.
Всеки ще работи за себе си – никой никого не може да спаси. Когато сатаната изкушаваше Христа, последният му отговори: „Махни се от мене ти, в когото отсъстват правдата, истината и светостта! “
към беседата >>
За тази цел той написал една обстойна дисертация върху грешката, която направили серафимите и херувимите.
Едно време, когато Господ създал света, херувимите и серафимите дошли на земята със задача да вложат Любовта в сърцата на хората. Като изпълнили задачата си, те се върнали на небето. Един от учените ангели, като направил изчисление, дошъл до заключението, че така, както серафимите и херувимите вложили Любовта в сърцата на хората, животът им няма да се развива добре.
За тази цел той написал една обстойна дисертация върху грешката, която направили серафимите и херувимите.
Той прочел своята дисертация пред съвета на ангелите, за да им докаже, че светът се нуждае от една малка корекция. За да изправи тая погрешка, Бог го изпратил на земята като царска дъщеря в царството на Алгемар. И тя се казвала Алгемара. Тя била толкова красива, умна, стройна, че всички говорели само за нея. В който дом влизала, всички говорели за нейните необикновени очи, ум, ръце, крака, движения.
към беседата >>
Всеки ще работи за себе си – никой никого не може да спаси.
Не е така. Всеки може да бъде правдив, истинолюбив и свет. Това е съществено учение, от прилагането на което зависи разрешаването на всички важни въпроси в живота ви. Не отлагайте нещата! Казваш на някого: „Първо ти стани правдив, истинолюбив и свет и аз ще вървя след тебе“.
Всеки ще работи за себе си – никой никого не може да спаси.
Когато сатаната изкушаваше Христа, последният му отговори: „Махни се от мене ти, в когото отсъстват правдата, истината и светостта! “
към беседата >>
Той прочел своята дисертация пред съвета на ангелите, за да им докаже, че светът се нуждае от една малка корекция.
Едно време, когато Господ създал света, херувимите и серафимите дошли на земята със задача да вложат Любовта в сърцата на хората. Като изпълнили задачата си, те се върнали на небето. Един от учените ангели, като направил изчисление, дошъл до заключението, че така, както серафимите и херувимите вложили Любовта в сърцата на хората, животът им няма да се развива добре. За тази цел той написал една обстойна дисертация върху грешката, която направили серафимите и херувимите.
Той прочел своята дисертация пред съвета на ангелите, за да им докаже, че светът се нуждае от една малка корекция.
За да изправи тая погрешка, Бог го изпратил на земята като царска дъщеря в царството на Алгемар. И тя се казвала Алгемара. Тя била толкова красива, умна, стройна, че всички говорели само за нея. В който дом влизала, всички говорели за нейните необикновени очи, ум, ръце, крака, движения. С една дума тя владеела всички хора.
към беседата >>
Когато сатаната изкушаваше Христа, последният му отговори: „Махни се от мене ти, в когото отсъстват правдата, истината и светостта!
Всеки може да бъде правдив, истинолюбив и свет. Това е съществено учение, от прилагането на което зависи разрешаването на всички важни въпроси в живота ви. Не отлагайте нещата! Казваш на някого: „Първо ти стани правдив, истинолюбив и свет и аз ще вървя след тебе“. Всеки ще работи за себе си – никой никого не може да спаси.
Когато сатаната изкушаваше Христа, последният му отговори: „Махни се от мене ти, в когото отсъстват правдата, истината и светостта!
“
към беседата >>
За да изправи тая погрешка, Бог го изпратил на земята като царска дъщеря в царството на Алгемар.
Едно време, когато Господ създал света, херувимите и серафимите дошли на земята със задача да вложат Любовта в сърцата на хората. Като изпълнили задачата си, те се върнали на небето. Един от учените ангели, като направил изчисление, дошъл до заключението, че така, както серафимите и херувимите вложили Любовта в сърцата на хората, животът им няма да се развива добре. За тази цел той написал една обстойна дисертация върху грешката, която направили серафимите и херувимите. Той прочел своята дисертация пред съвета на ангелите, за да им докаже, че светът се нуждае от една малка корекция.
За да изправи тая погрешка, Бог го изпратил на земята като царска дъщеря в царството на Алгемар.
И тя се казвала Алгемара. Тя била толкова красива, умна, стройна, че всички говорели само за нея. В който дом влизала, всички говорели за нейните необикновени очи, ум, ръце, крака, движения. С една дума тя владеела всички хора. Дошло време царската дъщеря да се жени.
към беседата >>
“
Това е съществено учение, от прилагането на което зависи разрешаването на всички важни въпроси в живота ви. Не отлагайте нещата! Казваш на някого: „Първо ти стани правдив, истинолюбив и свет и аз ще вървя след тебе“. Всеки ще работи за себе си – никой никого не може да спаси. Когато сатаната изкушаваше Христа, последният му отговори: „Махни се от мене ти, в когото отсъстват правдата, истината и светостта!
“
към беседата >>
И тя се казвала Алгемара.
Като изпълнили задачата си, те се върнали на небето. Един от учените ангели, като направил изчисление, дошъл до заключението, че така, както серафимите и херувимите вложили Любовта в сърцата на хората, животът им няма да се развива добре. За тази цел той написал една обстойна дисертация върху грешката, която направили серафимите и херувимите. Той прочел своята дисертация пред съвета на ангелите, за да им докаже, че светът се нуждае от една малка корекция. За да изправи тая погрешка, Бог го изпратил на земята като царска дъщеря в царството на Алгемар.
И тя се казвала Алгемара.
Тя била толкова красива, умна, стройна, че всички говорели само за нея. В който дом влизала, всички говорели за нейните необикновени очи, ум, ръце, крака, движения. С една дума тя владеела всички хора. Дошло време царската дъщеря да се жени. Започнали да се изреждат кандидати, един след друг, отбор момци, влюбени в нея до забрава.
към беседата >>
Сега, като ви наблюдавам, забелязвам, че се смущавате и казвате: „Чудно нещо!
Сега, като ви наблюдавам, забелязвам, че се смущавате и казвате: „Чудно нещо!
Толкова години вече се подвизаваме като християни и не сме придобили още правдата, истината и светостта! Какво сме правили тогава? “ Както виждам в сърцата ви е слязло само крачето на правдата, в умовете ви – крачето на истината, и във волята ви – крачето на светостта. Това не е достатъчно. Цялата правда трябва да влезе в сърцата ви, цялата истина в умовете ви и цялата светост във волята ви.
към беседата >>
Тя била толкова красива, умна, стройна, че всички говорели само за нея.
Един от учените ангели, като направил изчисление, дошъл до заключението, че така, както серафимите и херувимите вложили Любовта в сърцата на хората, животът им няма да се развива добре. За тази цел той написал една обстойна дисертация върху грешката, която направили серафимите и херувимите. Той прочел своята дисертация пред съвета на ангелите, за да им докаже, че светът се нуждае от една малка корекция. За да изправи тая погрешка, Бог го изпратил на земята като царска дъщеря в царството на Алгемар. И тя се казвала Алгемара.
Тя била толкова красива, умна, стройна, че всички говорели само за нея.
В който дом влизала, всички говорели за нейните необикновени очи, ум, ръце, крака, движения. С една дума тя владеела всички хора. Дошло време царската дъщеря да се жени. Започнали да се изреждат кандидати, един след друг, отбор момци, влюбени в нея до забрава. Като дошъл първият кандидат, тя го приела ласкаво, угостила го и след няколко дни му казала: „Ако наистина ме обичаш, дай ми дясното си око“.
към беседата >>
Толкова години вече се подвизаваме като християни и не сме придобили още правдата, истината и светостта!
Сега, като ви наблюдавам, забелязвам, че се смущавате и казвате: „Чудно нещо!
Толкова години вече се подвизаваме като християни и не сме придобили още правдата, истината и светостта!
Какво сме правили тогава? “ Както виждам в сърцата ви е слязло само крачето на правдата, в умовете ви – крачето на истината, и във волята ви – крачето на светостта. Това не е достатъчно. Цялата правда трябва да влезе в сърцата ви, цялата истина в умовете ви и цялата светост във волята ви. Това изисква великият Божи закон.
към беседата >>
В който дом влизала, всички говорели за нейните необикновени очи, ум, ръце, крака, движения.
За тази цел той написал една обстойна дисертация върху грешката, която направили серафимите и херувимите. Той прочел своята дисертация пред съвета на ангелите, за да им докаже, че светът се нуждае от една малка корекция. За да изправи тая погрешка, Бог го изпратил на земята като царска дъщеря в царството на Алгемар. И тя се казвала Алгемара. Тя била толкова красива, умна, стройна, че всички говорели само за нея.
В който дом влизала, всички говорели за нейните необикновени очи, ум, ръце, крака, движения.
С една дума тя владеела всички хора. Дошло време царската дъщеря да се жени. Започнали да се изреждат кандидати, един след друг, отбор момци, влюбени в нея до забрава. Като дошъл първият кандидат, тя го приела ласкаво, угостила го и след няколко дни му казала: „Ако наистина ме обичаш, дай ми дясното си око“. Тя обичала да яде очи, добре опечени.
към беседата >>
Какво сме правили тогава?
Сега, като ви наблюдавам, забелязвам, че се смущавате и казвате: „Чудно нещо! Толкова години вече се подвизаваме като християни и не сме придобили още правдата, истината и светостта!
Какво сме правили тогава?
“ Както виждам в сърцата ви е слязло само крачето на правдата, в умовете ви – крачето на истината, и във волята ви – крачето на светостта. Това не е достатъчно. Цялата правда трябва да влезе в сърцата ви, цялата истина в умовете ви и цялата светост във волята ви. Това изисква великият Божи закон. Всички религиозни – православни и протестанти, пеят и очакват Христа отново да дойде на земята.
към беседата >>
С една дума тя владеела всички хора.
Той прочел своята дисертация пред съвета на ангелите, за да им докаже, че светът се нуждае от една малка корекция. За да изправи тая погрешка, Бог го изпратил на земята като царска дъщеря в царството на Алгемар. И тя се казвала Алгемара. Тя била толкова красива, умна, стройна, че всички говорели само за нея. В който дом влизала, всички говорели за нейните необикновени очи, ум, ръце, крака, движения.
С една дума тя владеела всички хора.
Дошло време царската дъщеря да се жени. Започнали да се изреждат кандидати, един след друг, отбор момци, влюбени в нея до забрава. Като дошъл първият кандидат, тя го приела ласкаво, угостила го и след няколко дни му казала: „Ако наистина ме обичаш, дай ми дясното си око“. Тя обичала да яде очи, добре опечени. За да изяви любовта си към нея, той казал: „Готов съм да извадя и двете си очи“.
към беседата >>
“ Както виждам в сърцата ви е слязло само крачето на правдата, в умовете ви – крачето на истината, и във волята ви – крачето на светостта.
Сега, като ви наблюдавам, забелязвам, че се смущавате и казвате: „Чудно нещо! Толкова години вече се подвизаваме като християни и не сме придобили още правдата, истината и светостта! Какво сме правили тогава?
“ Както виждам в сърцата ви е слязло само крачето на правдата, в умовете ви – крачето на истината, и във волята ви – крачето на светостта.
Това не е достатъчно. Цялата правда трябва да влезе в сърцата ви, цялата истина в умовете ви и цялата светост във волята ви. Това изисква великият Божи закон. Всички религиозни – православни и протестанти, пеят и очакват Христа отново да дойде на земята. Евангелистите казват: „Ние печатаме Евангелието и го изпращаме по целия свят.
към беседата >>
Дошло време царската дъщеря да се жени.
За да изправи тая погрешка, Бог го изпратил на земята като царска дъщеря в царството на Алгемар. И тя се казвала Алгемара. Тя била толкова красива, умна, стройна, че всички говорели само за нея. В който дом влизала, всички говорели за нейните необикновени очи, ум, ръце, крака, движения. С една дума тя владеела всички хора.
Дошло време царската дъщеря да се жени.
Започнали да се изреждат кандидати, един след друг, отбор момци, влюбени в нея до забрава. Като дошъл първият кандидат, тя го приела ласкаво, угостила го и след няколко дни му казала: „Ако наистина ме обичаш, дай ми дясното си око“. Тя обичала да яде очи, добре опечени. За да изяви любовта си към нея, той казал: „Готов съм да извадя и двете си очи“. Понеже искала дясното му око, той го извадил и с любов ѝ го предложил.
към беседата >>
Това не е достатъчно.
Сега, като ви наблюдавам, забелязвам, че се смущавате и казвате: „Чудно нещо! Толкова години вече се подвизаваме като християни и не сме придобили още правдата, истината и светостта! Какво сме правили тогава? “ Както виждам в сърцата ви е слязло само крачето на правдата, в умовете ви – крачето на истината, и във волята ви – крачето на светостта.
Това не е достатъчно.
Цялата правда трябва да влезе в сърцата ви, цялата истина в умовете ви и цялата светост във волята ви. Това изисква великият Божи закон. Всички религиозни – православни и протестанти, пеят и очакват Христа отново да дойде на земята. Евангелистите казват: „Ние печатаме Евангелието и го изпращаме по целия свят. Чак в Япония и Китай сме го изпратили“.
към беседата >>
Започнали да се изреждат кандидати, един след друг, отбор момци, влюбени в нея до забрава.
И тя се казвала Алгемара. Тя била толкова красива, умна, стройна, че всички говорели само за нея. В който дом влизала, всички говорели за нейните необикновени очи, ум, ръце, крака, движения. С една дума тя владеела всички хора. Дошло време царската дъщеря да се жени.
Започнали да се изреждат кандидати, един след друг, отбор момци, влюбени в нея до забрава.
Като дошъл първият кандидат, тя го приела ласкаво, угостила го и след няколко дни му казала: „Ако наистина ме обичаш, дай ми дясното си око“. Тя обичала да яде очи, добре опечени. За да изяви любовта си към нея, той казал: „Готов съм да извадя и двете си очи“. Понеже искала дясното му око, той го извадил и с любов ѝ го предложил. Тя опекла окото и го изяла с удоволствие.
към беседата >>
Цялата правда трябва да влезе в сърцата ви, цялата истина в умовете ви и цялата светост във волята ви.
Сега, като ви наблюдавам, забелязвам, че се смущавате и казвате: „Чудно нещо! Толкова години вече се подвизаваме като християни и не сме придобили още правдата, истината и светостта! Какво сме правили тогава? “ Както виждам в сърцата ви е слязло само крачето на правдата, в умовете ви – крачето на истината, и във волята ви – крачето на светостта. Това не е достатъчно.
Цялата правда трябва да влезе в сърцата ви, цялата истина в умовете ви и цялата светост във волята ви.
Това изисква великият Божи закон. Всички религиозни – православни и протестанти, пеят и очакват Христа отново да дойде на земята. Евангелистите казват: „Ние печатаме Евангелието и го изпращаме по целия свят. Чак в Япония и Китай сме го изпратили“. Христос пита: „Как го прогласихте?
към беседата >>
Като дошъл първият кандидат, тя го приела ласкаво, угостила го и след няколко дни му казала: „Ако наистина ме обичаш, дай ми дясното си око“.
Тя била толкова красива, умна, стройна, че всички говорели само за нея. В който дом влизала, всички говорели за нейните необикновени очи, ум, ръце, крака, движения. С една дума тя владеела всички хора. Дошло време царската дъщеря да се жени. Започнали да се изреждат кандидати, един след друг, отбор момци, влюбени в нея до забрава.
Като дошъл първият кандидат, тя го приела ласкаво, угостила го и след няколко дни му казала: „Ако наистина ме обичаш, дай ми дясното си око“.
Тя обичала да яде очи, добре опечени. За да изяви любовта си към нея, той казал: „Готов съм да извадя и двете си очи“. Понеже искала дясното му око, той го извадил и с любов ѝ го предложил. Тя опекла окото и го изяла с удоволствие. След това тя казала на своя кандидат: „Ако ме обичаш, извади и лявото си око“.
към беседата >>
Това изисква великият Божи закон.
Толкова години вече се подвизаваме като християни и не сме придобили още правдата, истината и светостта! Какво сме правили тогава? “ Както виждам в сърцата ви е слязло само крачето на правдата, в умовете ви – крачето на истината, и във волята ви – крачето на светостта. Това не е достатъчно. Цялата правда трябва да влезе в сърцата ви, цялата истина в умовете ви и цялата светост във волята ви.
Това изисква великият Божи закон.
Всички религиозни – православни и протестанти, пеят и очакват Христа отново да дойде на земята. Евангелистите казват: „Ние печатаме Евангелието и го изпращаме по целия свят. Чак в Япония и Китай сме го изпратили“. Христос пита: „Как го прогласихте? С правда в сърцата, с истина в умовете и със светост във волята си?
към беседата >>
Тя обичала да яде очи, добре опечени.
В който дом влизала, всички говорели за нейните необикновени очи, ум, ръце, крака, движения. С една дума тя владеела всички хора. Дошло време царската дъщеря да се жени. Започнали да се изреждат кандидати, един след друг, отбор момци, влюбени в нея до забрава. Като дошъл първият кандидат, тя го приела ласкаво, угостила го и след няколко дни му казала: „Ако наистина ме обичаш, дай ми дясното си око“.
Тя обичала да яде очи, добре опечени.
За да изяви любовта си към нея, той казал: „Готов съм да извадя и двете си очи“. Понеже искала дясното му око, той го извадил и с любов ѝ го предложил. Тя опекла окото и го изяла с удоволствие. След това тя казала на своя кандидат: „Ако ме обичаш, извади и лявото си око“. Той извадил и второто си око.
към беседата >>
Всички религиозни – православни и протестанти, пеят и очакват Христа отново да дойде на земята.
Какво сме правили тогава? “ Както виждам в сърцата ви е слязло само крачето на правдата, в умовете ви – крачето на истината, и във волята ви – крачето на светостта. Това не е достатъчно. Цялата правда трябва да влезе в сърцата ви, цялата истина в умовете ви и цялата светост във волята ви. Това изисква великият Божи закон.
Всички религиозни – православни и протестанти, пеят и очакват Христа отново да дойде на земята.
Евангелистите казват: „Ние печатаме Евангелието и го изпращаме по целия свят. Чак в Япония и Китай сме го изпратили“. Христос пита: „Как го прогласихте? С правда в сърцата, с истина в умовете и със светост във волята си? С пари ли проповядвахте?
към беседата >>
За да изяви любовта си към нея, той казал: „Готов съм да извадя и двете си очи“.
С една дума тя владеела всички хора. Дошло време царската дъщеря да се жени. Започнали да се изреждат кандидати, един след друг, отбор момци, влюбени в нея до забрава. Като дошъл първият кандидат, тя го приела ласкаво, угостила го и след няколко дни му казала: „Ако наистина ме обичаш, дай ми дясното си око“. Тя обичала да яде очи, добре опечени.
За да изяви любовта си към нея, той казал: „Готов съм да извадя и двете си очи“.
Понеже искала дясното му око, той го извадил и с любов ѝ го предложил. Тя опекла окото и го изяла с удоволствие. След това тя казала на своя кандидат: „Ако ме обичаш, извади и лявото си око“. Той извадил и второто си око. Като останал сляп, тя започнала да се забавлява с него, но скоро му се наситила и го оставила на слугите си, те да го забавляват.
към беседата >>
Евангелистите казват: „Ние печатаме Евангелието и го изпращаме по целия свят.
“ Както виждам в сърцата ви е слязло само крачето на правдата, в умовете ви – крачето на истината, и във волята ви – крачето на светостта. Това не е достатъчно. Цялата правда трябва да влезе в сърцата ви, цялата истина в умовете ви и цялата светост във волята ви. Това изисква великият Божи закон. Всички религиозни – православни и протестанти, пеят и очакват Христа отново да дойде на земята.
Евангелистите казват: „Ние печатаме Евангелието и го изпращаме по целия свят.
Чак в Япония и Китай сме го изпратили“. Христос пита: „Как го прогласихте? С правда в сърцата, с истина в умовете и със светост във волята си? С пари ли проповядвахте? “ – „С пари разбира се.“ – Тогава„ идете малко настрана, ще ви имам предвид.“ После ще дойдат православните при Христа и ще кажат: „Господи, колко църкви направихме в Твое име, колко молитви четохме за Тебе, колко кандила палихме, колко еретици изгорихме!
към беседата >>
Понеже искала дясното му око, той го извадил и с любов ѝ го предложил.
Дошло време царската дъщеря да се жени. Започнали да се изреждат кандидати, един след друг, отбор момци, влюбени в нея до забрава. Като дошъл първият кандидат, тя го приела ласкаво, угостила го и след няколко дни му казала: „Ако наистина ме обичаш, дай ми дясното си око“. Тя обичала да яде очи, добре опечени. За да изяви любовта си към нея, той казал: „Готов съм да извадя и двете си очи“.
Понеже искала дясното му око, той го извадил и с любов ѝ го предложил.
Тя опекла окото и го изяла с удоволствие. След това тя казала на своя кандидат: „Ако ме обичаш, извади и лявото си око“. Той извадил и второто си око. Като останал сляп, тя започнала да се забавлява с него, но скоро му се наситила и го оставила на слугите си, те да го забавляват. След време дошъл друг кандидат.
към беседата >>
Чак в Япония и Китай сме го изпратили“.
Това не е достатъчно. Цялата правда трябва да влезе в сърцата ви, цялата истина в умовете ви и цялата светост във волята ви. Това изисква великият Божи закон. Всички религиозни – православни и протестанти, пеят и очакват Христа отново да дойде на земята. Евангелистите казват: „Ние печатаме Евангелието и го изпращаме по целия свят.
Чак в Япония и Китай сме го изпратили“.
Христос пита: „Как го прогласихте? С правда в сърцата, с истина в умовете и със светост във волята си? С пари ли проповядвахте? “ – „С пари разбира се.“ – Тогава„ идете малко настрана, ще ви имам предвид.“ После ще дойдат православните при Христа и ще кажат: „Господи, колко църкви направихме в Твое име, колко молитви четохме за Тебе, колко кандила палихме, колко еретици изгорихме! “ Христос ще ги запита: „Как направихте това?
към беседата >>
Тя опекла окото и го изяла с удоволствие.
Започнали да се изреждат кандидати, един след друг, отбор момци, влюбени в нея до забрава. Като дошъл първият кандидат, тя го приела ласкаво, угостила го и след няколко дни му казала: „Ако наистина ме обичаш, дай ми дясното си око“. Тя обичала да яде очи, добре опечени. За да изяви любовта си към нея, той казал: „Готов съм да извадя и двете си очи“. Понеже искала дясното му око, той го извадил и с любов ѝ го предложил.
Тя опекла окото и го изяла с удоволствие.
След това тя казала на своя кандидат: „Ако ме обичаш, извади и лявото си око“. Той извадил и второто си око. Като останал сляп, тя започнала да се забавлява с него, но скоро му се наситила и го оставила на слугите си, те да го забавляват. След време дошъл друг кандидат. Царската дъщеря постъпила и с него по същия начин, както с първия: посрещнала го ласкаво, угостила го, после му предложила, ако я обича, да си извади дясното око и да ѝ го даде в знак на любов.
към беседата >>
Христос пита: „Как го прогласихте?
Цялата правда трябва да влезе в сърцата ви, цялата истина в умовете ви и цялата светост във волята ви. Това изисква великият Божи закон. Всички религиозни – православни и протестанти, пеят и очакват Христа отново да дойде на земята. Евангелистите казват: „Ние печатаме Евангелието и го изпращаме по целия свят. Чак в Япония и Китай сме го изпратили“.
Христос пита: „Как го прогласихте?
С правда в сърцата, с истина в умовете и със светост във волята си? С пари ли проповядвахте? “ – „С пари разбира се.“ – Тогава„ идете малко настрана, ще ви имам предвид.“ После ще дойдат православните при Христа и ще кажат: „Господи, колко църкви направихме в Твое име, колко молитви четохме за Тебе, колко кандила палихме, колко еретици изгорихме! “ Христос ще ги запита: „Как направихте това? Как проповядвахте, с пари или с правда в сърцата, с истина в умовете и със светост във волята?
към беседата >>
След това тя казала на своя кандидат: „Ако ме обичаш, извади и лявото си око“.
Като дошъл първият кандидат, тя го приела ласкаво, угостила го и след няколко дни му казала: „Ако наистина ме обичаш, дай ми дясното си око“. Тя обичала да яде очи, добре опечени. За да изяви любовта си към нея, той казал: „Готов съм да извадя и двете си очи“. Понеже искала дясното му око, той го извадил и с любов ѝ го предложил. Тя опекла окото и го изяла с удоволствие.
След това тя казала на своя кандидат: „Ако ме обичаш, извади и лявото си око“.
Той извадил и второто си око. Като останал сляп, тя започнала да се забавлява с него, но скоро му се наситила и го оставила на слугите си, те да го забавляват. След време дошъл друг кандидат. Царската дъщеря постъпила и с него по същия начин, както с първия: посрещнала го ласкаво, угостила го, после му предложила, ако я обича, да си извади дясното око и да ѝ го даде в знак на любов. Той извадил дясното си око и го предложил на своята възлюбена.
към беседата >>
С правда в сърцата, с истина в умовете и със светост във волята си?
Това изисква великият Божи закон. Всички религиозни – православни и протестанти, пеят и очакват Христа отново да дойде на земята. Евангелистите казват: „Ние печатаме Евангелието и го изпращаме по целия свят. Чак в Япония и Китай сме го изпратили“. Христос пита: „Как го прогласихте?
С правда в сърцата, с истина в умовете и със светост във волята си?
С пари ли проповядвахте? “ – „С пари разбира се.“ – Тогава„ идете малко настрана, ще ви имам предвид.“ После ще дойдат православните при Христа и ще кажат: „Господи, колко църкви направихме в Твое име, колко молитви четохме за Тебе, колко кандила палихме, колко еретици изгорихме! “ Христос ще ги запита: „Как направихте това? Как проповядвахте, с пари или с правда в сърцата, с истина в умовете и със светост във волята? “ – „С пари проповядвахме.“ Христос ще им каже: „Стойте и вие малко настрана.
към беседата >>
Той извадил и второто си око.
Тя обичала да яде очи, добре опечени. За да изяви любовта си към нея, той казал: „Готов съм да извадя и двете си очи“. Понеже искала дясното му око, той го извадил и с любов ѝ го предложил. Тя опекла окото и го изяла с удоволствие. След това тя казала на своя кандидат: „Ако ме обичаш, извади и лявото си око“.
Той извадил и второто си око.
Като останал сляп, тя започнала да се забавлява с него, но скоро му се наситила и го оставила на слугите си, те да го забавляват. След време дошъл друг кандидат. Царската дъщеря постъпила и с него по същия начин, както с първия: посрещнала го ласкаво, угостила го, после му предложила, ако я обича, да си извади дясното око и да ѝ го даде в знак на любов. Той извадил дясното си око и го предложил на своята възлюбена. След време поискала и лявото му око.
към беседата >>
С пари ли проповядвахте?
Всички религиозни – православни и протестанти, пеят и очакват Христа отново да дойде на земята. Евангелистите казват: „Ние печатаме Евангелието и го изпращаме по целия свят. Чак в Япония и Китай сме го изпратили“. Христос пита: „Как го прогласихте? С правда в сърцата, с истина в умовете и със светост във волята си?
С пари ли проповядвахте?
“ – „С пари разбира се.“ – Тогава„ идете малко настрана, ще ви имам предвид.“ После ще дойдат православните при Христа и ще кажат: „Господи, колко църкви направихме в Твое име, колко молитви четохме за Тебе, колко кандила палихме, колко еретици изгорихме! “ Христос ще ги запита: „Как направихте това? Как проповядвахте, с пари или с правда в сърцата, с истина в умовете и със светост във волята? “ – „С пари проповядвахме.“ Христос ще им каже: „Стойте и вие малко настрана. Ще ви имам предвид“.
към беседата >>
Като останал сляп, тя започнала да се забавлява с него, но скоро му се наситила и го оставила на слугите си, те да го забавляват.
За да изяви любовта си към нея, той казал: „Готов съм да извадя и двете си очи“. Понеже искала дясното му око, той го извадил и с любов ѝ го предложил. Тя опекла окото и го изяла с удоволствие. След това тя казала на своя кандидат: „Ако ме обичаш, извади и лявото си око“. Той извадил и второто си око.
Като останал сляп, тя започнала да се забавлява с него, но скоро му се наситила и го оставила на слугите си, те да го забавляват.
След време дошъл друг кандидат. Царската дъщеря постъпила и с него по същия начин, както с първия: посрещнала го ласкаво, угостила го, после му предложила, ако я обича, да си извади дясното око и да ѝ го даде в знак на любов. Той извадил дясното си око и го предложил на своята възлюбена. След време поискала и лявото му око. Тя го опекла и изяла.
към беседата >>
“ – „С пари разбира се.“ – Тогава„ идете малко настрана, ще ви имам предвид.“ После ще дойдат православните при Христа и ще кажат: „Господи, колко църкви направихме в Твое име, колко молитви четохме за Тебе, колко кандила палихме, колко еретици изгорихме!
Евангелистите казват: „Ние печатаме Евангелието и го изпращаме по целия свят. Чак в Япония и Китай сме го изпратили“. Христос пита: „Как го прогласихте? С правда в сърцата, с истина в умовете и със светост във волята си? С пари ли проповядвахте?
“ – „С пари разбира се.“ – Тогава„ идете малко настрана, ще ви имам предвид.“ После ще дойдат православните при Христа и ще кажат: „Господи, колко църкви направихме в Твое име, колко молитви четохме за Тебе, колко кандила палихме, колко еретици изгорихме!
“ Христос ще ги запита: „Как направихте това? Как проповядвахте, с пари или с правда в сърцата, с истина в умовете и със светост във волята? “ – „С пари проповядвахме.“ Христос ще им каже: „Стойте и вие малко настрана. Ще ви имам предвид“. Всички хора ще застанат от лявата страна на Христа и ще чакат своя ред.
към беседата >>
След време дошъл друг кандидат.
Понеже искала дясното му око, той го извадил и с любов ѝ го предложил. Тя опекла окото и го изяла с удоволствие. След това тя казала на своя кандидат: „Ако ме обичаш, извади и лявото си око“. Той извадил и второто си око. Като останал сляп, тя започнала да се забавлява с него, но скоро му се наситила и го оставила на слугите си, те да го забавляват.
След време дошъл друг кандидат.
Царската дъщеря постъпила и с него по същия начин, както с първия: посрещнала го ласкаво, угостила го, после му предложила, ако я обича, да си извади дясното око и да ѝ го даде в знак на любов. Той извадил дясното си око и го предложил на своята възлюбена. След време поискала и лявото му око. Тя го опекла и изяла. Така постъпвала тя с всичките си кандидати, като ги ослепявала.
към беседата >>
“ Христос ще ги запита: „Как направихте това?
Чак в Япония и Китай сме го изпратили“. Христос пита: „Как го прогласихте? С правда в сърцата, с истина в умовете и със светост във волята си? С пари ли проповядвахте? “ – „С пари разбира се.“ – Тогава„ идете малко настрана, ще ви имам предвид.“ После ще дойдат православните при Христа и ще кажат: „Господи, колко църкви направихме в Твое име, колко молитви четохме за Тебе, колко кандила палихме, колко еретици изгорихме!
“ Христос ще ги запита: „Как направихте това?
Как проповядвахте, с пари или с правда в сърцата, с истина в умовете и със светост във волята? “ – „С пари проповядвахме.“ Христос ще им каже: „Стойте и вие малко настрана. Ще ви имам предвид“. Всички хора ще застанат от лявата страна на Христа и ще чакат своя ред. Това са хората, които са разбрали силата на парата и се покланят пред чудесата, които тя върши.
към беседата >>
Царската дъщеря постъпила и с него по същия начин, както с първия: посрещнала го ласкаво, угостила го, после му предложила, ако я обича, да си извади дясното око и да ѝ го даде в знак на любов.
Тя опекла окото и го изяла с удоволствие. След това тя казала на своя кандидат: „Ако ме обичаш, извади и лявото си око“. Той извадил и второто си око. Като останал сляп, тя започнала да се забавлява с него, но скоро му се наситила и го оставила на слугите си, те да го забавляват. След време дошъл друг кандидат.
Царската дъщеря постъпила и с него по същия начин, както с първия: посрещнала го ласкаво, угостила го, после му предложила, ако я обича, да си извади дясното око и да ѝ го даде в знак на любов.
Той извадил дясното си око и го предложил на своята възлюбена. След време поискала и лявото му око. Тя го опекла и изяла. Така постъпвала тя с всичките си кандидати, като ги ослепявала.
към беседата >>
Как проповядвахте, с пари или с правда в сърцата, с истина в умовете и със светост във волята?
Христос пита: „Как го прогласихте? С правда в сърцата, с истина в умовете и със светост във волята си? С пари ли проповядвахте? “ – „С пари разбира се.“ – Тогава„ идете малко настрана, ще ви имам предвид.“ После ще дойдат православните при Христа и ще кажат: „Господи, колко църкви направихме в Твое име, колко молитви четохме за Тебе, колко кандила палихме, колко еретици изгорихме! “ Христос ще ги запита: „Как направихте това?
Как проповядвахте, с пари или с правда в сърцата, с истина в умовете и със светост във волята?
“ – „С пари проповядвахме.“ Христос ще им каже: „Стойте и вие малко настрана. Ще ви имам предвид“. Всички хора ще застанат от лявата страна на Христа и ще чакат своя ред. Това са хората, които са разбрали силата на парата и се покланят пред чудесата, които тя върши. Петко Славейков възпява парата с думите: „Парице, парице, всесилна царице; с тебе в рая, без тебе в ада“.
към беседата >>
Той извадил дясното си око и го предложил на своята възлюбена.
След това тя казала на своя кандидат: „Ако ме обичаш, извади и лявото си око“. Той извадил и второто си око. Като останал сляп, тя започнала да се забавлява с него, но скоро му се наситила и го оставила на слугите си, те да го забавляват. След време дошъл друг кандидат. Царската дъщеря постъпила и с него по същия начин, както с първия: посрещнала го ласкаво, угостила го, после му предложила, ако я обича, да си извади дясното око и да ѝ го даде в знак на любов.
Той извадил дясното си око и го предложил на своята възлюбена.
След време поискала и лявото му око. Тя го опекла и изяла. Така постъпвала тя с всичките си кандидати, като ги ослепявала.
към беседата >>
“ – „С пари проповядвахме.“ Христос ще им каже: „Стойте и вие малко настрана.
С правда в сърцата, с истина в умовете и със светост във волята си? С пари ли проповядвахте? “ – „С пари разбира се.“ – Тогава„ идете малко настрана, ще ви имам предвид.“ После ще дойдат православните при Христа и ще кажат: „Господи, колко църкви направихме в Твое име, колко молитви четохме за Тебе, колко кандила палихме, колко еретици изгорихме! “ Христос ще ги запита: „Как направихте това? Как проповядвахте, с пари или с правда в сърцата, с истина в умовете и със светост във волята?
“ – „С пари проповядвахме.“ Христос ще им каже: „Стойте и вие малко настрана.
Ще ви имам предвид“. Всички хора ще застанат от лявата страна на Христа и ще чакат своя ред. Това са хората, които са разбрали силата на парата и се покланят пред чудесата, които тя върши. Петко Славейков възпява парата с думите: „Парице, парице, всесилна царице; с тебе в рая, без тебе в ада“. Обаче Христос говори и ще говори другояче за парата.
към беседата >>
След време поискала и лявото му око.
Той извадил и второто си око. Като останал сляп, тя започнала да се забавлява с него, но скоро му се наситила и го оставила на слугите си, те да го забавляват. След време дошъл друг кандидат. Царската дъщеря постъпила и с него по същия начин, както с първия: посрещнала го ласкаво, угостила го, после му предложила, ако я обича, да си извади дясното око и да ѝ го даде в знак на любов. Той извадил дясното си око и го предложил на своята възлюбена.
След време поискала и лявото му око.
Тя го опекла и изяла. Така постъпвала тя с всичките си кандидати, като ги ослепявала.
към беседата >>
Ще ви имам предвид“.
С пари ли проповядвахте? “ – „С пари разбира се.“ – Тогава„ идете малко настрана, ще ви имам предвид.“ После ще дойдат православните при Христа и ще кажат: „Господи, колко църкви направихме в Твое име, колко молитви четохме за Тебе, колко кандила палихме, колко еретици изгорихме! “ Христос ще ги запита: „Как направихте това? Как проповядвахте, с пари или с правда в сърцата, с истина в умовете и със светост във волята? “ – „С пари проповядвахме.“ Христос ще им каже: „Стойте и вие малко настрана.
Ще ви имам предвид“.
Всички хора ще застанат от лявата страна на Христа и ще чакат своя ред. Това са хората, които са разбрали силата на парата и се покланят пред чудесата, които тя върши. Петко Славейков възпява парата с думите: „Парице, парице, всесилна царице; с тебе в рая, без тебе в ада“. Обаче Христос говори и ще говори другояче за парата. – Кога ще дойде Христос на земята?
към беседата >>
Тя го опекла и изяла.
Като останал сляп, тя започнала да се забавлява с него, но скоро му се наситила и го оставила на слугите си, те да го забавляват. След време дошъл друг кандидат. Царската дъщеря постъпила и с него по същия начин, както с първия: посрещнала го ласкаво, угостила го, после му предложила, ако я обича, да си извади дясното око и да ѝ го даде в знак на любов. Той извадил дясното си око и го предложил на своята възлюбена. След време поискала и лявото му око.
Тя го опекла и изяла.
Така постъпвала тя с всичките си кандидати, като ги ослепявала.
към беседата >>
Всички хора ще застанат от лявата страна на Христа и ще чакат своя ред.
“ – „С пари разбира се.“ – Тогава„ идете малко настрана, ще ви имам предвид.“ После ще дойдат православните при Христа и ще кажат: „Господи, колко църкви направихме в Твое име, колко молитви четохме за Тебе, колко кандила палихме, колко еретици изгорихме! “ Христос ще ги запита: „Как направихте това? Как проповядвахте, с пари или с правда в сърцата, с истина в умовете и със светост във волята? “ – „С пари проповядвахме.“ Христос ще им каже: „Стойте и вие малко настрана. Ще ви имам предвид“.
Всички хора ще застанат от лявата страна на Христа и ще чакат своя ред.
Това са хората, които са разбрали силата на парата и се покланят пред чудесата, които тя върши. Петко Славейков възпява парата с думите: „Парице, парице, всесилна царице; с тебе в рая, без тебе в ада“. Обаче Христос говори и ще говори другояче за парата. – Кога ще дойде Христос на земята? – Когато правдата влезе в сърцата ви, истината – в умовете ви, а светостта – във волята ви.
към беседата >>
Така постъпвала тя с всичките си кандидати, като ги ослепявала.
След време дошъл друг кандидат. Царската дъщеря постъпила и с него по същия начин, както с първия: посрещнала го ласкаво, угостила го, после му предложила, ако я обича, да си извади дясното око и да ѝ го даде в знак на любов. Той извадил дясното си око и го предложил на своята възлюбена. След време поискала и лявото му око. Тя го опекла и изяла.
Така постъпвала тя с всичките си кандидати, като ги ослепявала.
към беседата >>
Това са хората, които са разбрали силата на парата и се покланят пред чудесата, които тя върши.
“ Христос ще ги запита: „Как направихте това? Как проповядвахте, с пари или с правда в сърцата, с истина в умовете и със светост във волята? “ – „С пари проповядвахме.“ Христос ще им каже: „Стойте и вие малко настрана. Ще ви имам предвид“. Всички хора ще застанат от лявата страна на Христа и ще чакат своя ред.
Това са хората, които са разбрали силата на парата и се покланят пред чудесата, които тя върши.
Петко Славейков възпява парата с думите: „Парице, парице, всесилна царице; с тебе в рая, без тебе в ада“. Обаче Христос говори и ще говори другояче за парата. – Кога ще дойде Христос на земята? – Когато правдата влезе в сърцата ви, истината – в умовете ви, а светостта – във волята ви. Не стане ли това Христос никога няма да дойде на земята.
към беседата >>
Питам: Какво разбрахте от тая легенда?
Питам: Какво разбрахте от тая легенда?
Ще кажете, че с постъпката си като царска дъщеря ангелът искал да каже на света, че сърцето трябва да бъде сляпо. Затова хората и до днес казват, че човек се жени, когато дойде сляпата събота. Питам: Може ли съботата да бъде сляпа? Като запитвали царската дъщеря защо постъпва така със своите кандидати, тя отговаряла: „Който веднъж е видял моя образ, трябва да бъде сляп за всички останали образи“. Следователно, когато правдата, истината и светостта се вселят в човешката душа, те правят човека сляп.
към беседата >>
Петко Славейков възпява парата с думите: „Парице, парице, всесилна царице; с тебе в рая, без тебе в ада“.
Как проповядвахте, с пари или с правда в сърцата, с истина в умовете и със светост във волята? “ – „С пари проповядвахме.“ Христос ще им каже: „Стойте и вие малко настрана. Ще ви имам предвид“. Всички хора ще застанат от лявата страна на Христа и ще чакат своя ред. Това са хората, които са разбрали силата на парата и се покланят пред чудесата, които тя върши.
Петко Славейков възпява парата с думите: „Парице, парице, всесилна царице; с тебе в рая, без тебе в ада“.
Обаче Христос говори и ще говори другояче за парата. – Кога ще дойде Христос на земята? – Когато правдата влезе в сърцата ви, истината – в умовете ви, а светостта – във волята ви. Не стане ли това Христос никога няма да дойде на земята. Много брошури се пишат, много сказки се държат, все в полза на правдата и истината.
към беседата >>
Ще кажете, че с постъпката си като царска дъщеря ангелът искал да каже на света, че сърцето трябва да бъде сляпо.
Питам: Какво разбрахте от тая легенда?
Ще кажете, че с постъпката си като царска дъщеря ангелът искал да каже на света, че сърцето трябва да бъде сляпо.
Затова хората и до днес казват, че човек се жени, когато дойде сляпата събота. Питам: Може ли съботата да бъде сляпа? Като запитвали царската дъщеря защо постъпва така със своите кандидати, тя отговаряла: „Който веднъж е видял моя образ, трябва да бъде сляп за всички останали образи“. Следователно, когато правдата, истината и светостта се вселят в човешката душа, те правят човека сляп. Думите на Христа „да се отречем от себе си“ означават да станем слепи за света, да задържим в съзнанието си само един образ – образът на Бога.
към беседата >>
Обаче Христос говори и ще говори другояче за парата.
“ – „С пари проповядвахме.“ Христос ще им каже: „Стойте и вие малко настрана. Ще ви имам предвид“. Всички хора ще застанат от лявата страна на Христа и ще чакат своя ред. Това са хората, които са разбрали силата на парата и се покланят пред чудесата, които тя върши. Петко Славейков възпява парата с думите: „Парице, парице, всесилна царице; с тебе в рая, без тебе в ада“.
Обаче Христос говори и ще говори другояче за парата.
– Кога ще дойде Христос на земята? – Когато правдата влезе в сърцата ви, истината – в умовете ви, а светостта – във волята ви. Не стане ли това Христос никога няма да дойде на земята. Много брошури се пишат, много сказки се държат, все в полза на правдата и истината. Всички защищават истината, но нищо не постигат.
към беседата >>
Затова хората и до днес казват, че човек се жени, когато дойде сляпата събота.
Питам: Какво разбрахте от тая легенда? Ще кажете, че с постъпката си като царска дъщеря ангелът искал да каже на света, че сърцето трябва да бъде сляпо.
Затова хората и до днес казват, че човек се жени, когато дойде сляпата събота.
Питам: Може ли съботата да бъде сляпа? Като запитвали царската дъщеря защо постъпва така със своите кандидати, тя отговаряла: „Който веднъж е видял моя образ, трябва да бъде сляп за всички останали образи“. Следователно, когато правдата, истината и светостта се вселят в човешката душа, те правят човека сляп. Думите на Христа „да се отречем от себе си“ означават да станем слепи за света, да задържим в съзнанието си само един образ – образът на Бога. Всеки знае какво значи да носиш два образа в съзнанието си.
към беседата >>
– Кога ще дойде Христос на земята?
Ще ви имам предвид“. Всички хора ще застанат от лявата страна на Христа и ще чакат своя ред. Това са хората, които са разбрали силата на парата и се покланят пред чудесата, които тя върши. Петко Славейков възпява парата с думите: „Парице, парице, всесилна царице; с тебе в рая, без тебе в ада“. Обаче Христос говори и ще говори другояче за парата.
– Кога ще дойде Христос на земята?
– Когато правдата влезе в сърцата ви, истината – в умовете ви, а светостта – във волята ви. Не стане ли това Христос никога няма да дойде на земята. Много брошури се пишат, много сказки се държат, все в полза на правдата и истината. Всички защищават истината, но нищо не постигат. Казвате: „Прави са хората!
към беседата >>
Питам: Може ли съботата да бъде сляпа?
Питам: Какво разбрахте от тая легенда? Ще кажете, че с постъпката си като царска дъщеря ангелът искал да каже на света, че сърцето трябва да бъде сляпо. Затова хората и до днес казват, че човек се жени, когато дойде сляпата събота.
Питам: Може ли съботата да бъде сляпа?
Като запитвали царската дъщеря защо постъпва така със своите кандидати, тя отговаряла: „Който веднъж е видял моя образ, трябва да бъде сляп за всички останали образи“. Следователно, когато правдата, истината и светостта се вселят в човешката душа, те правят човека сляп. Думите на Христа „да се отречем от себе си“ означават да станем слепи за света, да задържим в съзнанието си само един образ – образът на Бога. Всеки знае какво значи да носиш два образа в съзнанието си. Всеки знае какво става, когато в сърцето на жената живеят два образа.
към беседата >>
– Когато правдата влезе в сърцата ви, истината – в умовете ви, а светостта – във волята ви.
Всички хора ще застанат от лявата страна на Христа и ще чакат своя ред. Това са хората, които са разбрали силата на парата и се покланят пред чудесата, които тя върши. Петко Славейков възпява парата с думите: „Парице, парице, всесилна царице; с тебе в рая, без тебе в ада“. Обаче Христос говори и ще говори другояче за парата. – Кога ще дойде Христос на земята?
– Когато правдата влезе в сърцата ви, истината – в умовете ви, а светостта – във волята ви.
Не стане ли това Христос никога няма да дойде на земята. Много брошури се пишат, много сказки се държат, все в полза на правдата и истината. Всички защищават истината, но нищо не постигат. Казвате: „Прави са хората! “ – Прави са те, но без правда; истинолюбиви, но без истина, и свети без светост.
към беседата >>
Като запитвали царската дъщеря защо постъпва така със своите кандидати, тя отговаряла: „Който веднъж е видял моя образ, трябва да бъде сляп за всички останали образи“.
Питам: Какво разбрахте от тая легенда? Ще кажете, че с постъпката си като царска дъщеря ангелът искал да каже на света, че сърцето трябва да бъде сляпо. Затова хората и до днес казват, че човек се жени, когато дойде сляпата събота. Питам: Може ли съботата да бъде сляпа?
Като запитвали царската дъщеря защо постъпва така със своите кандидати, тя отговаряла: „Който веднъж е видял моя образ, трябва да бъде сляп за всички останали образи“.
Следователно, когато правдата, истината и светостта се вселят в човешката душа, те правят човека сляп. Думите на Христа „да се отречем от себе си“ означават да станем слепи за света, да задържим в съзнанието си само един образ – образът на Бога. Всеки знае какво значи да носиш два образа в съзнанието си. Всеки знае какво става, когато в сърцето на жената живеят два образа. Тук мъжете имат думата.
към беседата >>
Не стане ли това Христос никога няма да дойде на земята.
Това са хората, които са разбрали силата на парата и се покланят пред чудесата, които тя върши. Петко Славейков възпява парата с думите: „Парице, парице, всесилна царице; с тебе в рая, без тебе в ада“. Обаче Христос говори и ще говори другояче за парата. – Кога ще дойде Христос на земята? – Когато правдата влезе в сърцата ви, истината – в умовете ви, а светостта – във волята ви.
Не стане ли това Христос никога няма да дойде на земята.
Много брошури се пишат, много сказки се държат, все в полза на правдата и истината. Всички защищават истината, но нищо не постигат. Казвате: „Прави са хората! “ – Прави са те, но без правда; истинолюбиви, но без истина, и свети без светост. И православни, и евенгелисти говорят за истината, но всички имат предвид своите интереси.
към беседата >>
Следователно, когато правдата, истината и светостта се вселят в човешката душа, те правят човека сляп.
Питам: Какво разбрахте от тая легенда? Ще кажете, че с постъпката си като царска дъщеря ангелът искал да каже на света, че сърцето трябва да бъде сляпо. Затова хората и до днес казват, че човек се жени, когато дойде сляпата събота. Питам: Може ли съботата да бъде сляпа? Като запитвали царската дъщеря защо постъпва така със своите кандидати, тя отговаряла: „Който веднъж е видял моя образ, трябва да бъде сляп за всички останали образи“.
Следователно, когато правдата, истината и светостта се вселят в човешката душа, те правят човека сляп.
Думите на Христа „да се отречем от себе си“ означават да станем слепи за света, да задържим в съзнанието си само един образ – образът на Бога. Всеки знае какво значи да носиш два образа в съзнанието си. Всеки знае какво става, когато в сърцето на жената живеят два образа. Тук мъжете имат думата. Нека кажат жените какво става, когато в сърцето на мъжа влязат два образа.
към беседата >>
Много брошури се пишат, много сказки се държат, все в полза на правдата и истината.
Петко Славейков възпява парата с думите: „Парице, парице, всесилна царице; с тебе в рая, без тебе в ада“. Обаче Христос говори и ще говори другояче за парата. – Кога ще дойде Христос на земята? – Когато правдата влезе в сърцата ви, истината – в умовете ви, а светостта – във волята ви. Не стане ли това Христос никога няма да дойде на земята.
Много брошури се пишат, много сказки се държат, все в полза на правдата и истината.
Всички защищават истината, но нищо не постигат. Казвате: „Прави са хората! “ – Прави са те, но без правда; истинолюбиви, но без истина, и свети без светост. И православни, и евенгелисти говорят за истината, но всички имат предвид своите интереси.
към беседата >>
Думите на Христа „да се отречем от себе си“ означават да станем слепи за света, да задържим в съзнанието си само един образ – образът на Бога.
Ще кажете, че с постъпката си като царска дъщеря ангелът искал да каже на света, че сърцето трябва да бъде сляпо. Затова хората и до днес казват, че човек се жени, когато дойде сляпата събота. Питам: Може ли съботата да бъде сляпа? Като запитвали царската дъщеря защо постъпва така със своите кандидати, тя отговаряла: „Който веднъж е видял моя образ, трябва да бъде сляп за всички останали образи“. Следователно, когато правдата, истината и светостта се вселят в човешката душа, те правят човека сляп.
Думите на Христа „да се отречем от себе си“ означават да станем слепи за света, да задържим в съзнанието си само един образ – образът на Бога.
Всеки знае какво значи да носиш два образа в съзнанието си. Всеки знае какво става, когато в сърцето на жената живеят два образа. Тук мъжете имат думата. Нека кажат жените какво става, когато в сърцето на мъжа влязат два образа. Това е наука, която Алгемара познавала, затова казвала, че сърцето трябва да бъде сляпо.
към беседата >>
Всички защищават истината, но нищо не постигат.
Обаче Христос говори и ще говори другояче за парата. – Кога ще дойде Христос на земята? – Когато правдата влезе в сърцата ви, истината – в умовете ви, а светостта – във волята ви. Не стане ли това Христос никога няма да дойде на земята. Много брошури се пишат, много сказки се държат, все в полза на правдата и истината.
Всички защищават истината, но нищо не постигат.
Казвате: „Прави са хората! “ – Прави са те, но без правда; истинолюбиви, но без истина, и свети без светост. И православни, и евенгелисти говорят за истината, но всички имат предвид своите интереси.
към беседата >>
Всеки знае какво значи да носиш два образа в съзнанието си.
Затова хората и до днес казват, че човек се жени, когато дойде сляпата събота. Питам: Може ли съботата да бъде сляпа? Като запитвали царската дъщеря защо постъпва така със своите кандидати, тя отговаряла: „Който веднъж е видял моя образ, трябва да бъде сляп за всички останали образи“. Следователно, когато правдата, истината и светостта се вселят в човешката душа, те правят човека сляп. Думите на Христа „да се отречем от себе си“ означават да станем слепи за света, да задържим в съзнанието си само един образ – образът на Бога.
Всеки знае какво значи да носиш два образа в съзнанието си.
Всеки знае какво става, когато в сърцето на жената живеят два образа. Тук мъжете имат думата. Нека кажат жените какво става, когато в сърцето на мъжа влязат два образа. Това е наука, която Алгемара познавала, затова казвала, че сърцето трябва да бъде сляпо. С други думи казано: Човешката душа трябва да държи в себе си само образа на Бога.
към беседата >>
Казвате: „Прави са хората!
– Кога ще дойде Христос на земята? – Когато правдата влезе в сърцата ви, истината – в умовете ви, а светостта – във волята ви. Не стане ли това Христос никога няма да дойде на земята. Много брошури се пишат, много сказки се държат, все в полза на правдата и истината. Всички защищават истината, но нищо не постигат.
Казвате: „Прави са хората!
“ – Прави са те, но без правда; истинолюбиви, но без истина, и свети без светост. И православни, и евенгелисти говорят за истината, но всички имат предвид своите интереси.
към беседата >>
Всеки знае какво става, когато в сърцето на жената живеят два образа.
Питам: Може ли съботата да бъде сляпа? Като запитвали царската дъщеря защо постъпва така със своите кандидати, тя отговаряла: „Който веднъж е видял моя образ, трябва да бъде сляп за всички останали образи“. Следователно, когато правдата, истината и светостта се вселят в човешката душа, те правят човека сляп. Думите на Христа „да се отречем от себе си“ означават да станем слепи за света, да задържим в съзнанието си само един образ – образът на Бога. Всеки знае какво значи да носиш два образа в съзнанието си.
Всеки знае какво става, когато в сърцето на жената живеят два образа.
Тук мъжете имат думата. Нека кажат жените какво става, когато в сърцето на мъжа влязат два образа. Това е наука, която Алгемара познавала, затова казвала, че сърцето трябва да бъде сляпо. С други думи казано: Човешката душа трябва да държи в себе си само образа на Бога. За всички останали образи тя трябва да бъде сляпа.
към беседата >>
“ – Прави са те, но без правда; истинолюбиви, но без истина, и свети без светост.
– Когато правдата влезе в сърцата ви, истината – в умовете ви, а светостта – във волята ви. Не стане ли това Христос никога няма да дойде на земята. Много брошури се пишат, много сказки се държат, все в полза на правдата и истината. Всички защищават истината, но нищо не постигат. Казвате: „Прави са хората!
“ – Прави са те, но без правда; истинолюбиви, но без истина, и свети без светост.
И православни, и евенгелисти говорят за истината, но всички имат предвид своите интереси.
към беседата >>
Тук мъжете имат думата.
Като запитвали царската дъщеря защо постъпва така със своите кандидати, тя отговаряла: „Който веднъж е видял моя образ, трябва да бъде сляп за всички останали образи“. Следователно, когато правдата, истината и светостта се вселят в човешката душа, те правят човека сляп. Думите на Христа „да се отречем от себе си“ означават да станем слепи за света, да задържим в съзнанието си само един образ – образът на Бога. Всеки знае какво значи да носиш два образа в съзнанието си. Всеки знае какво става, когато в сърцето на жената живеят два образа.
Тук мъжете имат думата.
Нека кажат жените какво става, когато в сърцето на мъжа влязат два образа. Това е наука, която Алгемара познавала, затова казвала, че сърцето трябва да бъде сляпо. С други думи казано: Човешката душа трябва да държи в себе си само образа на Бога. За всички останали образи тя трябва да бъде сляпа.
към беседата >>
И православни, и евенгелисти говорят за истината, но всички имат предвид своите интереси.
Не стане ли това Христос никога няма да дойде на земята. Много брошури се пишат, много сказки се държат, все в полза на правдата и истината. Всички защищават истината, но нищо не постигат. Казвате: „Прави са хората! “ – Прави са те, но без правда; истинолюбиви, но без истина, и свети без светост.
И православни, и евенгелисти говорят за истината, но всички имат предвид своите интереси.
към беседата >>
Нека кажат жените какво става, когато в сърцето на мъжа влязат два образа.
Следователно, когато правдата, истината и светостта се вселят в човешката душа, те правят човека сляп. Думите на Христа „да се отречем от себе си“ означават да станем слепи за света, да задържим в съзнанието си само един образ – образът на Бога. Всеки знае какво значи да носиш два образа в съзнанието си. Всеки знае какво става, когато в сърцето на жената живеят два образа. Тук мъжете имат думата.
Нека кажат жените какво става, когато в сърцето на мъжа влязат два образа.
Това е наука, която Алгемара познавала, затова казвала, че сърцето трябва да бъде сляпо. С други думи казано: Човешката душа трябва да държи в себе си само образа на Бога. За всички останали образи тя трябва да бъде сляпа.
към беседата >>
Апостол Павел казва: „Да се облечете в новия човек, създаден по образа Божи, в правда, истина и светост“.
Апостол Павел казва: „Да се облечете в новия човек, създаден по образа Божи, в правда, истина и светост“.
Като знаят това, християните не трябва да си правят илюзии, да мислят, че лесно ще придобият правдата, истината и светостта. Първо, трябва да се преобразят, коренно да изменят живота си според Божествените закони. На земята животът трябва да се приложи по земному, а в Божествения свят – по Божественому. Ако искате да приложите Христовото учение в живота си, да станете силни, търсете първо грешките си в себе си, в своето сърце, в своя ум и в своята воля. Само така ще придобиете правдата, истината и светостта и ще влезете в новия живот.
към беседата >>
Това е наука, която Алгемара познавала, затова казвала, че сърцето трябва да бъде сляпо.
Думите на Христа „да се отречем от себе си“ означават да станем слепи за света, да задържим в съзнанието си само един образ – образът на Бога. Всеки знае какво значи да носиш два образа в съзнанието си. Всеки знае какво става, когато в сърцето на жената живеят два образа. Тук мъжете имат думата. Нека кажат жените какво става, когато в сърцето на мъжа влязат два образа.
Това е наука, която Алгемара познавала, затова казвала, че сърцето трябва да бъде сляпо.
С други думи казано: Човешката душа трябва да държи в себе си само образа на Бога. За всички останали образи тя трябва да бъде сляпа.
към беседата >>
Като знаят това, християните не трябва да си правят илюзии, да мислят, че лесно ще придобият правдата, истината и светостта.
Апостол Павел казва: „Да се облечете в новия човек, създаден по образа Божи, в правда, истина и светост“.
Като знаят това, християните не трябва да си правят илюзии, да мислят, че лесно ще придобият правдата, истината и светостта.
Първо, трябва да се преобразят, коренно да изменят живота си според Божествените закони. На земята животът трябва да се приложи по земному, а в Божествения свят – по Божественому. Ако искате да приложите Христовото учение в живота си, да станете силни, търсете първо грешките си в себе си, в своето сърце, в своя ум и в своята воля. Само така ще придобиете правдата, истината и светостта и ще влезете в новия живот. Той пресъздава, възражда всичко.
към беседата >>
С други думи казано: Човешката душа трябва да държи в себе си само образа на Бога.
Всеки знае какво значи да носиш два образа в съзнанието си. Всеки знае какво става, когато в сърцето на жената живеят два образа. Тук мъжете имат думата. Нека кажат жените какво става, когато в сърцето на мъжа влязат два образа. Това е наука, която Алгемара познавала, затова казвала, че сърцето трябва да бъде сляпо.
С други думи казано: Човешката душа трябва да държи в себе си само образа на Бога.
За всички останали образи тя трябва да бъде сляпа.
към беседата >>
Първо, трябва да се преобразят, коренно да изменят живота си според Божествените закони.
Апостол Павел казва: „Да се облечете в новия човек, създаден по образа Божи, в правда, истина и светост“. Като знаят това, християните не трябва да си правят илюзии, да мислят, че лесно ще придобият правдата, истината и светостта.
Първо, трябва да се преобразят, коренно да изменят живота си според Божествените закони.
На земята животът трябва да се приложи по земному, а в Божествения свят – по Божественому. Ако искате да приложите Христовото учение в живота си, да станете силни, търсете първо грешките си в себе си, в своето сърце, в своя ум и в своята воля. Само така ще придобиете правдата, истината и светостта и ще влезете в новия живот. Той пресъздава, възражда всичко. Новият живот ще възроди народите, обществата, семействата, училищата, майките, бащите, свещениците, управниците.
към беседата >>
За всички останали образи тя трябва да бъде сляпа.
Всеки знае какво става, когато в сърцето на жената живеят два образа. Тук мъжете имат думата. Нека кажат жените какво става, когато в сърцето на мъжа влязат два образа. Това е наука, която Алгемара познавала, затова казвала, че сърцето трябва да бъде сляпо. С други думи казано: Човешката душа трябва да държи в себе си само образа на Бога.
За всички останали образи тя трябва да бъде сляпа.
към беседата >>
На земята животът трябва да се приложи по земному, а в Божествения свят – по Божественому.
Апостол Павел казва: „Да се облечете в новия човек, създаден по образа Божи, в правда, истина и светост“. Като знаят това, християните не трябва да си правят илюзии, да мислят, че лесно ще придобият правдата, истината и светостта. Първо, трябва да се преобразят, коренно да изменят живота си според Божествените закони.
На земята животът трябва да се приложи по земному, а в Божествения свят – по Божественому.
Ако искате да приложите Христовото учение в живота си, да станете силни, търсете първо грешките си в себе си, в своето сърце, в своя ум и в своята воля. Само така ще придобиете правдата, истината и светостта и ще влезете в новия живот. Той пресъздава, възражда всичко. Новият живот ще възроди народите, обществата, семействата, училищата, майките, бащите, свещениците, управниците. – Кога ще дойде новият живот?
към беседата >>
И тъй, докато очите на хората не са извадени, те всякога ще се карат.
И тъй, докато очите на хората не са извадени, те всякога ще се карат.
Аз познавам на кого царската дъщеря извадила очите и на кого още не ги извадила. Оня, на когото са извадени очите, е доволен от всичко. Като се приближи до него слугинята, той мисли, че е царската дъщеря. Оня, на когото и двете очи са мястото, от нищо не е доволен. Той е готов да се кара с всички хора.
към беседата >>
Ако искате да приложите Христовото учение в живота си, да станете силни, търсете първо грешките си в себе си, в своето сърце, в своя ум и в своята воля.
Апостол Павел казва: „Да се облечете в новия човек, създаден по образа Божи, в правда, истина и светост“. Като знаят това, християните не трябва да си правят илюзии, да мислят, че лесно ще придобият правдата, истината и светостта. Първо, трябва да се преобразят, коренно да изменят живота си според Божествените закони. На земята животът трябва да се приложи по земному, а в Божествения свят – по Божественому.
Ако искате да приложите Христовото учение в живота си, да станете силни, търсете първо грешките си в себе си, в своето сърце, в своя ум и в своята воля.
Само така ще придобиете правдата, истината и светостта и ще влезете в новия живот. Той пресъздава, възражда всичко. Новият живот ще възроди народите, обществата, семействата, училищата, майките, бащите, свещениците, управниците. – Кога ще дойде новият живот? – Когато правдата, истината и светостта се поставят като основа на тоя живот.
към беседата >>
Аз познавам на кого царската дъщеря извадила очите и на кого още не ги извадила.
И тъй, докато очите на хората не са извадени, те всякога ще се карат.
Аз познавам на кого царската дъщеря извадила очите и на кого още не ги извадила.
Оня, на когото са извадени очите, е доволен от всичко. Като се приближи до него слугинята, той мисли, че е царската дъщеря. Оня, на когото и двете очи са мястото, от нищо не е доволен. Той е готов да се кара с всички хора. Който е доволен от живота, той е сляп за злото.
към беседата >>
Само така ще придобиете правдата, истината и светостта и ще влезете в новия живот.
Апостол Павел казва: „Да се облечете в новия човек, създаден по образа Божи, в правда, истина и светост“. Като знаят това, християните не трябва да си правят илюзии, да мислят, че лесно ще придобият правдата, истината и светостта. Първо, трябва да се преобразят, коренно да изменят живота си според Божествените закони. На земята животът трябва да се приложи по земному, а в Божествения свят – по Божественому. Ако искате да приложите Христовото учение в живота си, да станете силни, търсете първо грешките си в себе си, в своето сърце, в своя ум и в своята воля.
Само така ще придобиете правдата, истината и светостта и ще влезете в новия живот.
Той пресъздава, възражда всичко. Новият живот ще възроди народите, обществата, семействата, училищата, майките, бащите, свещениците, управниците. – Кога ще дойде новият живот? – Когато правдата, истината и светостта се поставят като основа на тоя живот.
към беседата >>
Оня, на когото са извадени очите, е доволен от всичко.
И тъй, докато очите на хората не са извадени, те всякога ще се карат. Аз познавам на кого царската дъщеря извадила очите и на кого още не ги извадила.
Оня, на когото са извадени очите, е доволен от всичко.
Като се приближи до него слугинята, той мисли, че е царската дъщеря. Оня, на когото и двете очи са мястото, от нищо не е доволен. Той е готов да се кара с всички хора. Който е доволен от живота, той е сляп за злото. Ако ме питате защо съществува злото в света, казвам: Злото съществува само за ония хора, които не са се влюбили в царската дъщеря, не знаят какво ще иска от тях и не са готови още да се жертват за нея.
към беседата >>
Той пресъздава, възражда всичко.
Като знаят това, християните не трябва да си правят илюзии, да мислят, че лесно ще придобият правдата, истината и светостта. Първо, трябва да се преобразят, коренно да изменят живота си според Божествените закони. На земята животът трябва да се приложи по земному, а в Божествения свят – по Божественому. Ако искате да приложите Христовото учение в живота си, да станете силни, търсете първо грешките си в себе си, в своето сърце, в своя ум и в своята воля. Само така ще придобиете правдата, истината и светостта и ще влезете в новия живот.
Той пресъздава, възражда всичко.
Новият живот ще възроди народите, обществата, семействата, училищата, майките, бащите, свещениците, управниците. – Кога ще дойде новият живот? – Когато правдата, истината и светостта се поставят като основа на тоя живот.
към беседата >>
Като се приближи до него слугинята, той мисли, че е царската дъщеря.
И тъй, докато очите на хората не са извадени, те всякога ще се карат. Аз познавам на кого царската дъщеря извадила очите и на кого още не ги извадила. Оня, на когото са извадени очите, е доволен от всичко.
Като се приближи до него слугинята, той мисли, че е царската дъщеря.
Оня, на когото и двете очи са мястото, от нищо не е доволен. Той е готов да се кара с всички хора. Който е доволен от живота, той е сляп за злото. Ако ме питате защо съществува злото в света, казвам: Злото съществува само за ония хора, които не са се влюбили в царската дъщеря, не знаят какво ще иска от тях и не са готови още да се жертват за нея. Един ден, когато се влюбят в нея, тя ще поиска и от тях това, което искала от своите кандидати.
към беседата >>
Новият живот ще възроди народите, обществата, семействата, училищата, майките, бащите, свещениците, управниците.
Първо, трябва да се преобразят, коренно да изменят живота си според Божествените закони. На земята животът трябва да се приложи по земному, а в Божествения свят – по Божественому. Ако искате да приложите Христовото учение в живота си, да станете силни, търсете първо грешките си в себе си, в своето сърце, в своя ум и в своята воля. Само така ще придобиете правдата, истината и светостта и ще влезете в новия живот. Той пресъздава, възражда всичко.
Новият живот ще възроди народите, обществата, семействата, училищата, майките, бащите, свещениците, управниците.
– Кога ще дойде новият живот? – Когато правдата, истината и светостта се поставят като основа на тоя живот.
към беседата >>
Оня, на когото и двете очи са мястото, от нищо не е доволен.
И тъй, докато очите на хората не са извадени, те всякога ще се карат. Аз познавам на кого царската дъщеря извадила очите и на кого още не ги извадила. Оня, на когото са извадени очите, е доволен от всичко. Като се приближи до него слугинята, той мисли, че е царската дъщеря.
Оня, на когото и двете очи са мястото, от нищо не е доволен.
Той е готов да се кара с всички хора. Който е доволен от живота, той е сляп за злото. Ако ме питате защо съществува злото в света, казвам: Злото съществува само за ония хора, които не са се влюбили в царската дъщеря, не знаят какво ще иска от тях и не са готови още да се жертват за нея. Един ден, когато се влюбят в нея, тя ще поиска и от тях това, което искала от своите кандидати. За да покажат любовта си към нея, те ще пожертват очите си и ще ослепеят за злото.
към беседата >>
– Кога ще дойде новият живот?
На земята животът трябва да се приложи по земному, а в Божествения свят – по Божественому. Ако искате да приложите Христовото учение в живота си, да станете силни, търсете първо грешките си в себе си, в своето сърце, в своя ум и в своята воля. Само така ще придобиете правдата, истината и светостта и ще влезете в новия живот. Той пресъздава, възражда всичко. Новият живот ще възроди народите, обществата, семействата, училищата, майките, бащите, свещениците, управниците.
– Кога ще дойде новият живот?
– Когато правдата, истината и светостта се поставят като основа на тоя живот.
към беседата >>
Той е готов да се кара с всички хора.
И тъй, докато очите на хората не са извадени, те всякога ще се карат. Аз познавам на кого царската дъщеря извадила очите и на кого още не ги извадила. Оня, на когото са извадени очите, е доволен от всичко. Като се приближи до него слугинята, той мисли, че е царската дъщеря. Оня, на когото и двете очи са мястото, от нищо не е доволен.
Той е готов да се кара с всички хора.
Който е доволен от живота, той е сляп за злото. Ако ме питате защо съществува злото в света, казвам: Злото съществува само за ония хора, които не са се влюбили в царската дъщеря, не знаят какво ще иска от тях и не са готови още да се жертват за нея. Един ден, когато се влюбят в нея, тя ще поиска и от тях това, което искала от своите кандидати. За да покажат любовта си към нея, те ще пожертват очите си и ще ослепеят за злото.
към беседата >>
– Когато правдата, истината и светостта се поставят като основа на тоя живот.
Ако искате да приложите Христовото учение в живота си, да станете силни, търсете първо грешките си в себе си, в своето сърце, в своя ум и в своята воля. Само така ще придобиете правдата, истината и светостта и ще влезете в новия живот. Той пресъздава, възражда всичко. Новият живот ще възроди народите, обществата, семействата, училищата, майките, бащите, свещениците, управниците. – Кога ще дойде новият живот?
– Когато правдата, истината и светостта се поставят като основа на тоя живот.
към беседата >>
Който е доволен от живота, той е сляп за злото.
Аз познавам на кого царската дъщеря извадила очите и на кого още не ги извадила. Оня, на когото са извадени очите, е доволен от всичко. Като се приближи до него слугинята, той мисли, че е царската дъщеря. Оня, на когото и двете очи са мястото, от нищо не е доволен. Той е готов да се кара с всички хора.
Който е доволен от живота, той е сляп за злото.
Ако ме питате защо съществува злото в света, казвам: Злото съществува само за ония хора, които не са се влюбили в царската дъщеря, не знаят какво ще иска от тях и не са готови още да се жертват за нея. Един ден, когато се влюбят в нея, тя ще поиска и от тях това, което искала от своите кандидати. За да покажат любовта си към нея, те ще пожертват очите си и ще ослепеят за злото.
към беседата >>
И тъй, когато ви питат в какво се заключава новото учение, кажете: „Новото учение препоръчва на човека да се облече в новия човек, създаден по образа на Бога в правда, истина и светост“.
И тъй, когато ви питат в какво се заключава новото учение, кажете: „Новото учение препоръчва на човека да се облече в новия човек, създаден по образа на Бога в правда, истина и светост“.
Ако ви питат де са тия добродетели, отговорете: „Правдата трябва да влезе в сърцата ви, истината в умовете ви и светостта в тялото, в силата, т.е. във волята ви“.
към беседата >>
Ако ме питате защо съществува злото в света, казвам: Злото съществува само за ония хора, които не са се влюбили в царската дъщеря, не знаят какво ще иска от тях и не са готови още да се жертват за нея.
Оня, на когото са извадени очите, е доволен от всичко. Като се приближи до него слугинята, той мисли, че е царската дъщеря. Оня, на когото и двете очи са мястото, от нищо не е доволен. Той е готов да се кара с всички хора. Който е доволен от живота, той е сляп за злото.
Ако ме питате защо съществува злото в света, казвам: Злото съществува само за ония хора, които не са се влюбили в царската дъщеря, не знаят какво ще иска от тях и не са готови още да се жертват за нея.
Един ден, когато се влюбят в нея, тя ще поиска и от тях това, което искала от своите кандидати. За да покажат любовта си към нея, те ще пожертват очите си и ще ослепеят за злото.
към беседата >>
Ако ви питат де са тия добродетели, отговорете: „Правдата трябва да влезе в сърцата ви, истината в умовете ви и светостта в тялото, в силата, т.е.
И тъй, когато ви питат в какво се заключава новото учение, кажете: „Новото учение препоръчва на човека да се облече в новия човек, създаден по образа на Бога в правда, истина и светост“.
Ако ви питат де са тия добродетели, отговорете: „Правдата трябва да влезе в сърцата ви, истината в умовете ви и светостта в тялото, в силата, т.е.
във волята ви“.
към беседата >>
Един ден, когато се влюбят в нея, тя ще поиска и от тях това, което искала от своите кандидати.
Като се приближи до него слугинята, той мисли, че е царската дъщеря. Оня, на когото и двете очи са мястото, от нищо не е доволен. Той е готов да се кара с всички хора. Който е доволен от живота, той е сляп за злото. Ако ме питате защо съществува злото в света, казвам: Злото съществува само за ония хора, които не са се влюбили в царската дъщеря, не знаят какво ще иска от тях и не са готови още да се жертват за нея.
Един ден, когато се влюбят в нея, тя ще поиска и от тях това, което искала от своите кандидати.
За да покажат любовта си към нея, те ще пожертват очите си и ще ослепеят за злото.
към беседата >>
във волята ви“.
И тъй, когато ви питат в какво се заключава новото учение, кажете: „Новото учение препоръчва на човека да се облече в новия човек, създаден по образа на Бога в правда, истина и светост“. Ако ви питат де са тия добродетели, отговорете: „Правдата трябва да влезе в сърцата ви, истината в умовете ви и светостта в тялото, в силата, т.е.
във волята ви“.
към беседата >>
За да покажат любовта си към нея, те ще пожертват очите си и ще ослепеят за злото.
Оня, на когото и двете очи са мястото, от нищо не е доволен. Той е готов да се кара с всички хора. Който е доволен от живота, той е сляп за злото. Ако ме питате защо съществува злото в света, казвам: Злото съществува само за ония хора, които не са се влюбили в царската дъщеря, не знаят какво ще иска от тях и не са готови още да се жертват за нея. Един ден, когато се влюбят в нея, тя ще поиска и от тях това, което искала от своите кандидати.
За да покажат любовта си към нея, те ще пожертват очите си и ще ослепеят за злото.
към беседата >>
Сега мога да ви кажа три неща, от изпълнението на които зависи познаването на Христа.
Сега мога да ви кажа три неща, от изпълнението на които зависи познаването на Христа.
Който познае Христа, и Христос ще го познае. Аз не говоря за историческия Христос, Който пострада на кръста, но за възкръсналия Христос. Възкресението подразбира проява на Великата Божия Любов. Без Любов никакво възкресение не съществува. Ако Любовта не те озари, не можеш да възкръснеш.
към беседата >>
Това е разказ, чрез който хората могат да се лекуват, т.е.
Това е разказ, чрез който хората могат да се лекуват, т.е.
да се освобождават от своите слабости. Ако се разглежда буквално, ще изпаднете в противоречия. Ще срещате хора с извадени очи без да е подобрен живота им и без да се ликвидирали със злото. Човек може да извади и двете си очи и пак да си остане лош. От окултно гледище слепотата разбира толкова възпитана воля, че човек да вижда само ония неща, които му причиняват добро; ония, които му причиняват зло, съзнателно да отблъсква.
към беседата >>
Който познае Христа, и Христос ще го познае.
Сега мога да ви кажа три неща, от изпълнението на които зависи познаването на Христа.
Който познае Христа, и Христос ще го познае.
Аз не говоря за историческия Христос, Който пострада на кръста, но за възкръсналия Христос. Възкресението подразбира проява на Великата Божия Любов. Без Любов никакво възкресение не съществува. Ако Любовта не те озари, не можеш да възкръснеш. Стремете се да придобиете трите елемента в себе си – правда, истина и светост.
към беседата >>
да се освобождават от своите слабости.
Това е разказ, чрез който хората могат да се лекуват, т.е.
да се освобождават от своите слабости.
Ако се разглежда буквално, ще изпаднете в противоречия. Ще срещате хора с извадени очи без да е подобрен живота им и без да се ликвидирали със злото. Човек може да извади и двете си очи и пак да си остане лош. От окултно гледище слепотата разбира толкова възпитана воля, че човек да вижда само ония неща, които му причиняват добро; ония, които му причиняват зло, съзнателно да отблъсква. Да бъдеш сляп, това значи да разбираш същността на живота, да знаеш истинската цена на нещата, както банкерът различава златните монети от фалшивите.
към беседата >>
Аз не говоря за историческия Христос, Който пострада на кръста, но за възкръсналия Христос.
Сега мога да ви кажа три неща, от изпълнението на които зависи познаването на Христа. Който познае Христа, и Христос ще го познае.
Аз не говоря за историческия Христос, Който пострада на кръста, но за възкръсналия Христос.
Възкресението подразбира проява на Великата Божия Любов. Без Любов никакво възкресение не съществува. Ако Любовта не те озари, не можеш да възкръснеш. Стремете се да придобиете трите елемента в себе си – правда, истина и светост. Щом ги придобиете, Христос ще дойде във вас.
към беседата >>
Ако се разглежда буквално, ще изпаднете в противоречия.
Това е разказ, чрез който хората могат да се лекуват, т.е. да се освобождават от своите слабости.
Ако се разглежда буквално, ще изпаднете в противоречия.
Ще срещате хора с извадени очи без да е подобрен живота им и без да се ликвидирали със злото. Човек може да извади и двете си очи и пак да си остане лош. От окултно гледище слепотата разбира толкова възпитана воля, че човек да вижда само ония неща, които му причиняват добро; ония, които му причиняват зло, съзнателно да отблъсква. Да бъдеш сляп, това значи да разбираш същността на живота, да знаеш истинската цена на нещата, както банкерът различава златните монети от фалшивите.
към беседата >>
Възкресението подразбира проява на Великата Божия Любов.
Сега мога да ви кажа три неща, от изпълнението на които зависи познаването на Христа. Който познае Христа, и Христос ще го познае. Аз не говоря за историческия Христос, Който пострада на кръста, но за възкръсналия Христос.
Възкресението подразбира проява на Великата Божия Любов.
Без Любов никакво възкресение не съществува. Ако Любовта не те озари, не можеш да възкръснеш. Стремете се да придобиете трите елемента в себе си – правда, истина и светост. Щом ги придобиете, Христос ще дойде във вас. Тогава може да кажете: „Аз и Христос едно сме“.
към беседата >>
Ще срещате хора с извадени очи без да е подобрен живота им и без да се ликвидирали със злото.
Това е разказ, чрез който хората могат да се лекуват, т.е. да се освобождават от своите слабости. Ако се разглежда буквално, ще изпаднете в противоречия.
Ще срещате хора с извадени очи без да е подобрен живота им и без да се ликвидирали със злото.
Човек може да извади и двете си очи и пак да си остане лош. От окултно гледище слепотата разбира толкова възпитана воля, че човек да вижда само ония неща, които му причиняват добро; ония, които му причиняват зло, съзнателно да отблъсква. Да бъдеш сляп, това значи да разбираш същността на живота, да знаеш истинската цена на нещата, както банкерът различава златните монети от фалшивите.
към беседата >>
Без Любов никакво възкресение не съществува.
Сега мога да ви кажа три неща, от изпълнението на които зависи познаването на Христа. Който познае Христа, и Христос ще го познае. Аз не говоря за историческия Христос, Който пострада на кръста, но за възкръсналия Христос. Възкресението подразбира проява на Великата Божия Любов.
Без Любов никакво възкресение не съществува.
Ако Любовта не те озари, не можеш да възкръснеш. Стремете се да придобиете трите елемента в себе си – правда, истина и светост. Щом ги придобиете, Христос ще дойде във вас. Тогава може да кажете: „Аз и Христос едно сме“. Не дойде ли Христос във вас, може да Го обичате, да говорите за Него без да имате някакъв резултат.
към беседата >>
Човек може да извади и двете си очи и пак да си остане лош.
Това е разказ, чрез който хората могат да се лекуват, т.е. да се освобождават от своите слабости. Ако се разглежда буквално, ще изпаднете в противоречия. Ще срещате хора с извадени очи без да е подобрен живота им и без да се ликвидирали със злото.
Човек може да извади и двете си очи и пак да си остане лош.
От окултно гледище слепотата разбира толкова възпитана воля, че човек да вижда само ония неща, които му причиняват добро; ония, които му причиняват зло, съзнателно да отблъсква. Да бъдеш сляп, това значи да разбираш същността на живота, да знаеш истинската цена на нещата, както банкерът различава златните монети от фалшивите.
към беседата >>
Ако Любовта не те озари, не можеш да възкръснеш.
Сега мога да ви кажа три неща, от изпълнението на които зависи познаването на Христа. Който познае Христа, и Христос ще го познае. Аз не говоря за историческия Христос, Който пострада на кръста, но за възкръсналия Христос. Възкресението подразбира проява на Великата Божия Любов. Без Любов никакво възкресение не съществува.
Ако Любовта не те озари, не можеш да възкръснеш.
Стремете се да придобиете трите елемента в себе си – правда, истина и светост. Щом ги придобиете, Христос ще дойде във вас. Тогава може да кажете: „Аз и Христос едно сме“. Не дойде ли Христос във вас, може да Го обичате, да говорите за Него без да имате някакъв резултат. Обичате Го без правда, мислите за Него без истина, прегръщате Го без светост.
към беседата >>
От окултно гледище слепотата разбира толкова възпитана воля, че човек да вижда само ония неща, които му причиняват добро; ония, които му причиняват зло, съзнателно да отблъсква.
Това е разказ, чрез който хората могат да се лекуват, т.е. да се освобождават от своите слабости. Ако се разглежда буквално, ще изпаднете в противоречия. Ще срещате хора с извадени очи без да е подобрен живота им и без да се ликвидирали със злото. Човек може да извади и двете си очи и пак да си остане лош.
От окултно гледище слепотата разбира толкова възпитана воля, че човек да вижда само ония неща, които му причиняват добро; ония, които му причиняват зло, съзнателно да отблъсква.
Да бъдеш сляп, това значи да разбираш същността на живота, да знаеш истинската цена на нещата, както банкерът различава златните монети от фалшивите.
към беседата >>
Стремете се да придобиете трите елемента в себе си – правда, истина и светост.
Който познае Христа, и Христос ще го познае. Аз не говоря за историческия Христос, Който пострада на кръста, но за възкръсналия Христос. Възкресението подразбира проява на Великата Божия Любов. Без Любов никакво възкресение не съществува. Ако Любовта не те озари, не можеш да възкръснеш.
Стремете се да придобиете трите елемента в себе си – правда, истина и светост.
Щом ги придобиете, Христос ще дойде във вас. Тогава може да кажете: „Аз и Христос едно сме“. Не дойде ли Христос във вас, може да Го обичате, да говорите за Него без да имате някакъв резултат. Обичате Го без правда, мислите за Него без истина, прегръщате Го без светост. Това е само външното отношение към Христа.
към беседата >>
Да бъдеш сляп, това значи да разбираш същността на живота, да знаеш истинската цена на нещата, както банкерът различава златните монети от фалшивите.
да се освобождават от своите слабости. Ако се разглежда буквално, ще изпаднете в противоречия. Ще срещате хора с извадени очи без да е подобрен живота им и без да се ликвидирали със злото. Човек може да извади и двете си очи и пак да си остане лош. От окултно гледище слепотата разбира толкова възпитана воля, че човек да вижда само ония неща, които му причиняват добро; ония, които му причиняват зло, съзнателно да отблъсква.
Да бъдеш сляп, това значи да разбираш същността на живота, да знаеш истинската цена на нещата, както банкерът различава златните монети от фалшивите.
към беседата >>
Щом ги придобиете, Христос ще дойде във вас.
Аз не говоря за историческия Христос, Който пострада на кръста, но за възкръсналия Христос. Възкресението подразбира проява на Великата Божия Любов. Без Любов никакво възкресение не съществува. Ако Любовта не те озари, не можеш да възкръснеш. Стремете се да придобиете трите елемента в себе си – правда, истина и светост.
Щом ги придобиете, Христос ще дойде във вас.
Тогава може да кажете: „Аз и Христос едно сме“. Не дойде ли Христос във вас, може да Го обичате, да говорите за Него без да имате някакъв резултат. Обичате Го без правда, мислите за Него без истина, прегръщате Го без светост. Това е само външното отношение към Христа. Ние се нуждаем от сърца, пълни с Любов; от умове, чиято мисъл е огрята от истината, и от воля, която прегръща със светост.
към беседата >>
И тъй, с отношението си към своите кандидати царската дъщеря искала да каже, че за оправянето на човешкото зрение трябвало да извади очите на своите възлюбени, които да гледат през нейните очи.
И тъй, с отношението си към своите кандидати царската дъщеря искала да каже, че за оправянето на човешкото зрение трябвало да извади очите на своите възлюбени, които да гледат през нейните очи.
Това е факт. Докато е в утробата на майка си, детето гледа през нейните очи. Тогава родителите се разбират. Щом се роди детето, между майката и бащата се явява спор. – Защо спорят?
към беседата >>
Тогава може да кажете: „Аз и Христос едно сме“.
Възкресението подразбира проява на Великата Божия Любов. Без Любов никакво възкресение не съществува. Ако Любовта не те озари, не можеш да възкръснеш. Стремете се да придобиете трите елемента в себе си – правда, истина и светост. Щом ги придобиете, Христос ще дойде във вас.
Тогава може да кажете: „Аз и Христос едно сме“.
Не дойде ли Христос във вас, може да Го обичате, да говорите за Него без да имате някакъв резултат. Обичате Го без правда, мислите за Него без истина, прегръщате Го без светост. Това е само външното отношение към Христа. Ние се нуждаем от сърца, пълни с Любов; от умове, чиято мисъл е огрята от истината, и от воля, която прегръща със светост. Дето е светостта, там и милувката, и целувката, и прегръдката са свети.
към беседата >>
Това е факт.
И тъй, с отношението си към своите кандидати царската дъщеря искала да каже, че за оправянето на човешкото зрение трябвало да извади очите на своите възлюбени, които да гледат през нейните очи.
Това е факт.
Докато е в утробата на майка си, детето гледа през нейните очи. Тогава родителите се разбират. Щом се роди детето, между майката и бащата се явява спор. – Защо спорят? – Защото децата гледат през четири очи.
към беседата >>
Не дойде ли Христос във вас, може да Го обичате, да говорите за Него без да имате някакъв резултат.
Без Любов никакво възкресение не съществува. Ако Любовта не те озари, не можеш да възкръснеш. Стремете се да придобиете трите елемента в себе си – правда, истина и светост. Щом ги придобиете, Христос ще дойде във вас. Тогава може да кажете: „Аз и Христос едно сме“.
Не дойде ли Христос във вас, може да Го обичате, да говорите за Него без да имате някакъв резултат.
Обичате Го без правда, мислите за Него без истина, прегръщате Го без светост. Това е само външното отношение към Христа. Ние се нуждаем от сърца, пълни с Любов; от умове, чиято мисъл е огрята от истината, и от воля, която прегръща със светост. Дето е светостта, там и милувката, и целувката, и прегръдката са свети. Целунеш ли без светост, ще причиниш страдание.
към беседата >>
Докато е в утробата на майка си, детето гледа през нейните очи.
И тъй, с отношението си към своите кандидати царската дъщеря искала да каже, че за оправянето на човешкото зрение трябвало да извади очите на своите възлюбени, които да гледат през нейните очи. Това е факт.
Докато е в утробата на майка си, детето гледа през нейните очи.
Тогава родителите се разбират. Щом се роди детето, между майката и бащата се явява спор. – Защо спорят? – Защото децата гледат през четири очи. Една българска пословица казва: „Очите му са отворени на четири“.
към беседата >>
Обичате Го без правда, мислите за Него без истина, прегръщате Го без светост.
Ако Любовта не те озари, не можеш да възкръснеш. Стремете се да придобиете трите елемента в себе си – правда, истина и светост. Щом ги придобиете, Христос ще дойде във вас. Тогава може да кажете: „Аз и Христос едно сме“. Не дойде ли Христос във вас, може да Го обичате, да говорите за Него без да имате някакъв резултат.
Обичате Го без правда, мислите за Него без истина, прегръщате Го без светост.
Това е само външното отношение към Христа. Ние се нуждаем от сърца, пълни с Любов; от умове, чиято мисъл е огрята от истината, и от воля, която прегръща със светост. Дето е светостта, там и милувката, и целувката, и прегръдката са свети. Целунеш ли без светост, ще причиниш страдание.
към беседата >>
Тогава родителите се разбират.
И тъй, с отношението си към своите кандидати царската дъщеря искала да каже, че за оправянето на човешкото зрение трябвало да извади очите на своите възлюбени, които да гледат през нейните очи. Това е факт. Докато е в утробата на майка си, детето гледа през нейните очи.
Тогава родителите се разбират.
Щом се роди детето, между майката и бащата се явява спор. – Защо спорят? – Защото децата гледат през четири очи. Една българска пословица казва: „Очите му са отворени на четири“. Какво означава тая пословица?
към беседата >>
Това е само външното отношение към Христа.
Стремете се да придобиете трите елемента в себе си – правда, истина и светост. Щом ги придобиете, Христос ще дойде във вас. Тогава може да кажете: „Аз и Христос едно сме“. Не дойде ли Христос във вас, може да Го обичате, да говорите за Него без да имате някакъв резултат. Обичате Го без правда, мислите за Него без истина, прегръщате Го без светост.
Това е само външното отношение към Христа.
Ние се нуждаем от сърца, пълни с Любов; от умове, чиято мисъл е огрята от истината, и от воля, която прегръща със светост. Дето е светостта, там и милувката, и целувката, и прегръдката са свети. Целунеш ли без светост, ще причиниш страдание.
към беседата >>
Щом се роди детето, между майката и бащата се явява спор.
И тъй, с отношението си към своите кандидати царската дъщеря искала да каже, че за оправянето на човешкото зрение трябвало да извади очите на своите възлюбени, които да гледат през нейните очи. Това е факт. Докато е в утробата на майка си, детето гледа през нейните очи. Тогава родителите се разбират.
Щом се роди детето, между майката и бащата се явява спор.
– Защо спорят? – Защото децата гледат през четири очи. Една българска пословица казва: „Очите му са отворени на четири“. Какво означава тая пословица? Човек може да има четири очи, когато краде и лъже, когато прави престъпления.
към беседата >>
Ние се нуждаем от сърца, пълни с Любов; от умове, чиято мисъл е огрята от истината, и от воля, която прегръща със светост.
Щом ги придобиете, Христос ще дойде във вас. Тогава може да кажете: „Аз и Христос едно сме“. Не дойде ли Христос във вас, може да Го обичате, да говорите за Него без да имате някакъв резултат. Обичате Го без правда, мислите за Него без истина, прегръщате Го без светост. Това е само външното отношение към Христа.
Ние се нуждаем от сърца, пълни с Любов; от умове, чиято мисъл е огрята от истината, и от воля, която прегръща със светост.
Дето е светостта, там и милувката, и целувката, и прегръдката са свети. Целунеш ли без светост, ще причиниш страдание.
към беседата >>
– Защо спорят?
И тъй, с отношението си към своите кандидати царската дъщеря искала да каже, че за оправянето на човешкото зрение трябвало да извади очите на своите възлюбени, които да гледат през нейните очи. Това е факт. Докато е в утробата на майка си, детето гледа през нейните очи. Тогава родителите се разбират. Щом се роди детето, между майката и бащата се явява спор.
– Защо спорят?
– Защото децата гледат през четири очи. Една българска пословица казва: „Очите му са отворени на четири“. Какво означава тая пословица? Човек може да има четири очи, когато краде и лъже, когато прави престъпления. За да не пострадат интересите на някого, казват му: „Трябва да гледаш с четири очи, да отваряш очите си на четири.
към беседата >>
Дето е светостта, там и милувката, и целувката, и прегръдката са свети.
Тогава може да кажете: „Аз и Христос едно сме“. Не дойде ли Христос във вас, може да Го обичате, да говорите за Него без да имате някакъв резултат. Обичате Го без правда, мислите за Него без истина, прегръщате Го без светост. Това е само външното отношение към Христа. Ние се нуждаем от сърца, пълни с Любов; от умове, чиято мисъл е огрята от истината, и от воля, която прегръща със светост.
Дето е светостта, там и милувката, и целувката, и прегръдката са свети.
Целунеш ли без светост, ще причиниш страдание.
към беседата >>
– Защото децата гледат през четири очи.
Това е факт. Докато е в утробата на майка си, детето гледа през нейните очи. Тогава родителите се разбират. Щом се роди детето, между майката и бащата се явява спор. – Защо спорят?
– Защото децата гледат през четири очи.
Една българска пословица казва: „Очите му са отворени на четири“. Какво означава тая пословица? Човек може да има четири очи, когато краде и лъже, когато прави престъпления. За да не пострадат интересите на някого, казват му: „Трябва да гледаш с четири очи, да отваряш очите си на четири. Само така, човек не може да се излъже“.
към беседата >>
Целунеш ли без светост, ще причиниш страдание.
Не дойде ли Христос във вас, може да Го обичате, да говорите за Него без да имате някакъв резултат. Обичате Го без правда, мислите за Него без истина, прегръщате Го без светост. Това е само външното отношение към Христа. Ние се нуждаем от сърца, пълни с Любов; от умове, чиято мисъл е огрята от истината, и от воля, която прегръща със светост. Дето е светостта, там и милувката, и целувката, и прегръдката са свети.
Целунеш ли без светост, ще причиниш страдание.
към беседата >>
Една българска пословица казва: „Очите му са отворени на четири“.
Докато е в утробата на майка си, детето гледа през нейните очи. Тогава родителите се разбират. Щом се роди детето, между майката и бащата се явява спор. – Защо спорят? – Защото децата гледат през четири очи.
Една българска пословица казва: „Очите му са отворени на четири“.
Какво означава тая пословица? Човек може да има четири очи, когато краде и лъже, когато прави престъпления. За да не пострадат интересите на някого, казват му: „Трябва да гледаш с четири очи, да отваряш очите си на четири. Само така, човек не може да се излъже“.
към беседата >>
Един негър си позволил да целуне в тъмнината една американка.
Един негър си позволил да целуне в тъмнината една американка.
Понеже гласът му бил мек, приятен, в първия момент тя понесла спокойно целувката. Обаче като дошли до един фенер, тя видяла, че бил негър, и веднага го предала на властта. За тая целувка му наложили голяма глоба. Казвам: Тая целувка била дадена без правда, без истина и без светост. Ще кажете, че като говоря за целувки и милувки, развалям младите.
към беседата >>
Какво означава тая пословица?
Тогава родителите се разбират. Щом се роди детето, между майката и бащата се явява спор. – Защо спорят? – Защото децата гледат през четири очи. Една българска пословица казва: „Очите му са отворени на четири“.
Какво означава тая пословица?
Човек може да има четири очи, когато краде и лъже, когато прави престъпления. За да не пострадат интересите на някого, казват му: „Трябва да гледаш с четири очи, да отваряш очите си на четири. Само така, човек не може да се излъже“.
към беседата >>
Понеже гласът му бил мек, приятен, в първия момент тя понесла спокойно целувката.
Един негър си позволил да целуне в тъмнината една американка.
Понеже гласът му бил мек, приятен, в първия момент тя понесла спокойно целувката.
Обаче като дошли до един фенер, тя видяла, че бил негър, и веднага го предала на властта. За тая целувка му наложили голяма глоба. Казвам: Тая целувка била дадена без правда, без истина и без светост. Ще кажете, че като говоря за целувки и милувки, развалям младите. Пак повтарям: Всяка целувка, в която няма правда, истина и светост, е престъпление.
към беседата >>
Човек може да има четири очи, когато краде и лъже, когато прави престъпления.
Щом се роди детето, между майката и бащата се явява спор. – Защо спорят? – Защото децата гледат през четири очи. Една българска пословица казва: „Очите му са отворени на четири“. Какво означава тая пословица?
Човек може да има четири очи, когато краде и лъже, когато прави престъпления.
За да не пострадат интересите на някого, казват му: „Трябва да гледаш с четири очи, да отваряш очите си на четири. Само така, човек не може да се излъже“.
към беседата >>
Обаче като дошли до един фенер, тя видяла, че бил негър, и веднага го предала на властта.
Един негър си позволил да целуне в тъмнината една американка. Понеже гласът му бил мек, приятен, в първия момент тя понесла спокойно целувката.
Обаче като дошли до един фенер, тя видяла, че бил негър, и веднага го предала на властта.
За тая целувка му наложили голяма глоба. Казвам: Тая целувка била дадена без правда, без истина и без светост. Ще кажете, че като говоря за целувки и милувки, развалям младите. Пак повтарям: Всяка целувка, в която няма правда, истина и светост, е престъпление. Целувка и прегръдка, пълни с правда, истина и светост дават живот и сила на човека.
към беседата >>
За да не пострадат интересите на някого, казват му: „Трябва да гледаш с четири очи, да отваряш очите си на четири.
– Защо спорят? – Защото децата гледат през четири очи. Една българска пословица казва: „Очите му са отворени на четири“. Какво означава тая пословица? Човек може да има четири очи, когато краде и лъже, когато прави престъпления.
За да не пострадат интересите на някого, казват му: „Трябва да гледаш с четири очи, да отваряш очите си на четири.
Само така, човек не може да се излъже“.
към беседата >>
За тая целувка му наложили голяма глоба.
Един негър си позволил да целуне в тъмнината една американка. Понеже гласът му бил мек, приятен, в първия момент тя понесла спокойно целувката. Обаче като дошли до един фенер, тя видяла, че бил негър, и веднага го предала на властта.
За тая целувка му наложили голяма глоба.
Казвам: Тая целувка била дадена без правда, без истина и без светост. Ще кажете, че като говоря за целувки и милувки, развалям младите. Пак повтарям: Всяка целувка, в която няма правда, истина и светост, е престъпление. Целувка и прегръдка, пълни с правда, истина и светост дават живот и сила на човека. Две хиляди години се изминаха от времето на Христа, но и до днес още хората не са Го намерили.
към беседата >>
Само така, човек не може да се излъже“.
– Защото децата гледат през четири очи. Една българска пословица казва: „Очите му са отворени на четири“. Какво означава тая пословица? Човек може да има четири очи, когато краде и лъже, когато прави престъпления. За да не пострадат интересите на някого, казват му: „Трябва да гледаш с четири очи, да отваряш очите си на четири.
Само така, човек не може да се излъже“.
към беседата >>
Казвам: Тая целувка била дадена без правда, без истина и без светост.
Един негър си позволил да целуне в тъмнината една американка. Понеже гласът му бил мек, приятен, в първия момент тя понесла спокойно целувката. Обаче като дошли до един фенер, тя видяла, че бил негър, и веднага го предала на властта. За тая целувка му наложили голяма глоба.
Казвам: Тая целувка била дадена без правда, без истина и без светост.
Ще кажете, че като говоря за целувки и милувки, развалям младите. Пак повтарям: Всяка целувка, в която няма правда, истина и светост, е престъпление. Целувка и прегръдка, пълни с правда, истина и светост дават живот и сила на човека. Две хиляди години се изминаха от времето на Христа, но и до днес още хората не са Го намерили. – Защо?
към беседата >>
„И да се облечете с новия човек.“ Всички хора – мъже и жени, майки и бащи, синове и дъщери, съдии и свещеници познават стария човек, разбират добре неговия език и говор.
„И да се облечете с новия човек.“ Всички хора – мъже и жени, майки и бащи, синове и дъщери, съдии и свещеници познават стария човек, разбират добре неговия език и говор.
Сегашната култура, в общи черти, е израз на стария човек. Той не е в състояние да разбере Христовото учение. За да Го разбере, той трябва да се роди изново, да стане нов човек, с нови разбирания. Според Павел, новият човек трябва да притежава следните качества: да има правда в сърцето си, истина в ума си и светост като съединителна връзка между има и сърцето. Само при тези качества човек може да разбере новото учение.
към беседата >>
Ще кажете, че като говоря за целувки и милувки, развалям младите.
Един негър си позволил да целуне в тъмнината една американка. Понеже гласът му бил мек, приятен, в първия момент тя понесла спокойно целувката. Обаче като дошли до един фенер, тя видяла, че бил негър, и веднага го предала на властта. За тая целувка му наложили голяма глоба. Казвам: Тая целувка била дадена без правда, без истина и без светост.
Ще кажете, че като говоря за целувки и милувки, развалям младите.
Пак повтарям: Всяка целувка, в която няма правда, истина и светост, е престъпление. Целувка и прегръдка, пълни с правда, истина и светост дават живот и сила на човека. Две хиляди години се изминаха от времето на Христа, но и до днес още хората не са Го намерили. – Защо? – Липсва им правда, истина и светост.
към беседата >>
Сегашната култура, в общи черти, е израз на стария човек.
„И да се облечете с новия човек.“ Всички хора – мъже и жени, майки и бащи, синове и дъщери, съдии и свещеници познават стария човек, разбират добре неговия език и говор.
Сегашната култура, в общи черти, е израз на стария човек.
Той не е в състояние да разбере Христовото учение. За да Го разбере, той трябва да се роди изново, да стане нов човек, с нови разбирания. Според Павел, новият човек трябва да притежава следните качества: да има правда в сърцето си, истина в ума си и светост като съединителна връзка между има и сърцето. Само при тези качества човек може да разбере новото учение. Когато се гневи и обижда, в правда, истина и светост ли живее?
към беседата >>
Пак повтарям: Всяка целувка, в която няма правда, истина и светост, е престъпление.
Понеже гласът му бил мек, приятен, в първия момент тя понесла спокойно целувката. Обаче като дошли до един фенер, тя видяла, че бил негър, и веднага го предала на властта. За тая целувка му наложили голяма глоба. Казвам: Тая целувка била дадена без правда, без истина и без светост. Ще кажете, че като говоря за целувки и милувки, развалям младите.
Пак повтарям: Всяка целувка, в която няма правда, истина и светост, е престъпление.
Целувка и прегръдка, пълни с правда, истина и светост дават живот и сила на човека. Две хиляди години се изминаха от времето на Христа, но и до днес още хората не са Го намерили. – Защо? – Липсва им правда, истина и светост. Докато нямате тези елементи в себе си всеки ще ви лъже, всеки ще се препоръчва за Христос.
към беседата >>
Той не е в състояние да разбере Христовото учение.
„И да се облечете с новия човек.“ Всички хора – мъже и жени, майки и бащи, синове и дъщери, съдии и свещеници познават стария човек, разбират добре неговия език и говор. Сегашната култура, в общи черти, е израз на стария човек.
Той не е в състояние да разбере Христовото учение.
За да Го разбере, той трябва да се роди изново, да стане нов човек, с нови разбирания. Според Павел, новият човек трябва да притежава следните качества: да има правда в сърцето си, истина в ума си и светост като съединителна връзка между има и сърцето. Само при тези качества човек може да разбере новото учение. Когато се гневи и обижда, в правда, истина и светост ли живее? Когато лъже и завижда, в правда, истина и светост ли живее?
към беседата >>
Целувка и прегръдка, пълни с правда, истина и светост дават живот и сила на човека.
Обаче като дошли до един фенер, тя видяла, че бил негър, и веднага го предала на властта. За тая целувка му наложили голяма глоба. Казвам: Тая целувка била дадена без правда, без истина и без светост. Ще кажете, че като говоря за целувки и милувки, развалям младите. Пак повтарям: Всяка целувка, в която няма правда, истина и светост, е престъпление.
Целувка и прегръдка, пълни с правда, истина и светост дават живот и сила на човека.
Две хиляди години се изминаха от времето на Христа, но и до днес още хората не са Го намерили. – Защо? – Липсва им правда, истина и светост. Докато нямате тези елементи в себе си всеки ще ви лъже, всеки ще се препоръчва за Христос. Опитайте се да не изпълните думата на тоя самозван Христос, да видите как ще постъпи с вас.
към беседата >>
За да Го разбере, той трябва да се роди изново, да стане нов човек, с нови разбирания.
„И да се облечете с новия човек.“ Всички хора – мъже и жени, майки и бащи, синове и дъщери, съдии и свещеници познават стария човек, разбират добре неговия език и говор. Сегашната култура, в общи черти, е израз на стария човек. Той не е в състояние да разбере Христовото учение.
За да Го разбере, той трябва да се роди изново, да стане нов човек, с нови разбирания.
Според Павел, новият човек трябва да притежава следните качества: да има правда в сърцето си, истина в ума си и светост като съединителна връзка между има и сърцето. Само при тези качества човек може да разбере новото учение. Когато се гневи и обижда, в правда, истина и светост ли живее? Когато лъже и завижда, в правда, истина и светост ли живее? Когато люби, обича и проявява милосърдие, човек живее в правда, истина и светост.
към беседата >>
Две хиляди години се изминаха от времето на Христа, но и до днес още хората не са Го намерили.
За тая целувка му наложили голяма глоба. Казвам: Тая целувка била дадена без правда, без истина и без светост. Ще кажете, че като говоря за целувки и милувки, развалям младите. Пак повтарям: Всяка целувка, в която няма правда, истина и светост, е престъпление. Целувка и прегръдка, пълни с правда, истина и светост дават живот и сила на човека.
Две хиляди години се изминаха от времето на Христа, но и до днес още хората не са Го намерили.
– Защо? – Липсва им правда, истина и светост. Докато нямате тези елементи в себе си всеки ще ви лъже, всеки ще се препоръчва за Христос. Опитайте се да не изпълните думата на тоя самозван Христос, да видите как ще постъпи с вас. Той носи табела, че работи в името на Христа, но събира благата за себе си.
към беседата >>
Според Павел, новият човек трябва да притежава следните качества: да има правда в сърцето си, истина в ума си и светост като съединителна връзка между има и сърцето.
„И да се облечете с новия човек.“ Всички хора – мъже и жени, майки и бащи, синове и дъщери, съдии и свещеници познават стария човек, разбират добре неговия език и говор. Сегашната култура, в общи черти, е израз на стария човек. Той не е в състояние да разбере Христовото учение. За да Го разбере, той трябва да се роди изново, да стане нов човек, с нови разбирания.
Според Павел, новият човек трябва да притежава следните качества: да има правда в сърцето си, истина в ума си и светост като съединителна връзка между има и сърцето.
Само при тези качества човек може да разбере новото учение. Когато се гневи и обижда, в правда, истина и светост ли живее? Когато лъже и завижда, в правда, истина и светост ли живее? Когато люби, обича и проявява милосърдие, човек живее в правда, истина и светост. Всички положителни качества, всички добродетели се проявяват в правда, истина и светост.
към беседата >>
– Защо?
Казвам: Тая целувка била дадена без правда, без истина и без светост. Ще кажете, че като говоря за целувки и милувки, развалям младите. Пак повтарям: Всяка целувка, в която няма правда, истина и светост, е престъпление. Целувка и прегръдка, пълни с правда, истина и светост дават живот и сила на човека. Две хиляди години се изминаха от времето на Христа, но и до днес още хората не са Го намерили.
– Защо?
– Липсва им правда, истина и светост. Докато нямате тези елементи в себе си всеки ще ви лъже, всеки ще се препоръчва за Христос. Опитайте се да не изпълните думата на тоя самозван Христос, да видите как ще постъпи с вас. Той носи табела, че работи в името на Христа, но събира благата за себе си. Яде и пие за Христа, печели за Христа, а всичко събира за себе си.
към беседата >>
Само при тези качества човек може да разбере новото учение.
„И да се облечете с новия човек.“ Всички хора – мъже и жени, майки и бащи, синове и дъщери, съдии и свещеници познават стария човек, разбират добре неговия език и говор. Сегашната култура, в общи черти, е израз на стария човек. Той не е в състояние да разбере Христовото учение. За да Го разбере, той трябва да се роди изново, да стане нов човек, с нови разбирания. Според Павел, новият човек трябва да притежава следните качества: да има правда в сърцето си, истина в ума си и светост като съединителна връзка между има и сърцето.
Само при тези качества човек може да разбере новото учение.
Когато се гневи и обижда, в правда, истина и светост ли живее? Когато лъже и завижда, в правда, истина и светост ли живее? Когато люби, обича и проявява милосърдие, човек живее в правда, истина и светост. Всички положителни качества, всички добродетели се проявяват в правда, истина и светост.
към беседата >>
– Липсва им правда, истина и светост.
Ще кажете, че като говоря за целувки и милувки, развалям младите. Пак повтарям: Всяка целувка, в която няма правда, истина и светост, е престъпление. Целувка и прегръдка, пълни с правда, истина и светост дават живот и сила на човека. Две хиляди години се изминаха от времето на Христа, но и до днес още хората не са Го намерили. – Защо?
– Липсва им правда, истина и светост.
Докато нямате тези елементи в себе си всеки ще ви лъже, всеки ще се препоръчва за Христос. Опитайте се да не изпълните думата на тоя самозван Христос, да видите как ще постъпи с вас. Той носи табела, че работи в името на Христа, но събира благата за себе си. Яде и пие за Христа, печели за Христа, а всичко събира за себе си. Ако търсите истински проповедници на Христа, ще ги намерите извън църквата, извън обществото.
към беседата >>
Когато се гневи и обижда, в правда, истина и светост ли живее?
Сегашната култура, в общи черти, е израз на стария човек. Той не е в състояние да разбере Христовото учение. За да Го разбере, той трябва да се роди изново, да стане нов човек, с нови разбирания. Според Павел, новият човек трябва да притежава следните качества: да има правда в сърцето си, истина в ума си и светост като съединителна връзка между има и сърцето. Само при тези качества човек може да разбере новото учение.
Когато се гневи и обижда, в правда, истина и светост ли живее?
Когато лъже и завижда, в правда, истина и светост ли живее? Когато люби, обича и проявява милосърдие, човек живее в правда, истина и светост. Всички положителни качества, всички добродетели се проявяват в правда, истина и светост.
към беседата >>
Докато нямате тези елементи в себе си всеки ще ви лъже, всеки ще се препоръчва за Христос.
Пак повтарям: Всяка целувка, в която няма правда, истина и светост, е престъпление. Целувка и прегръдка, пълни с правда, истина и светост дават живот и сила на човека. Две хиляди години се изминаха от времето на Христа, но и до днес още хората не са Го намерили. – Защо? – Липсва им правда, истина и светост.
Докато нямате тези елементи в себе си всеки ще ви лъже, всеки ще се препоръчва за Христос.
Опитайте се да не изпълните думата на тоя самозван Христос, да видите как ще постъпи с вас. Той носи табела, че работи в името на Христа, но събира благата за себе си. Яде и пие за Христа, печели за Христа, а всичко събира за себе си. Ако търсите истински проповедници на Христа, ще ги намерите извън църквата, извън обществото. Всеки човек, който проповядва истината и любовта, ще го нарекат смахнат, извеян, неуравновесен, луд.
към беседата >>
Когато лъже и завижда, в правда, истина и светост ли живее?
Той не е в състояние да разбере Христовото учение. За да Го разбере, той трябва да се роди изново, да стане нов човек, с нови разбирания. Според Павел, новият човек трябва да притежава следните качества: да има правда в сърцето си, истина в ума си и светост като съединителна връзка между има и сърцето. Само при тези качества човек може да разбере новото учение. Когато се гневи и обижда, в правда, истина и светост ли живее?
Когато лъже и завижда, в правда, истина и светост ли живее?
Когато люби, обича и проявява милосърдие, човек живее в правда, истина и светост. Всички положителни качества, всички добродетели се проявяват в правда, истина и светост.
към беседата >>
Опитайте се да не изпълните думата на тоя самозван Христос, да видите как ще постъпи с вас.
Целувка и прегръдка, пълни с правда, истина и светост дават живот и сила на човека. Две хиляди години се изминаха от времето на Христа, но и до днес още хората не са Го намерили. – Защо? – Липсва им правда, истина и светост. Докато нямате тези елементи в себе си всеки ще ви лъже, всеки ще се препоръчва за Христос.
Опитайте се да не изпълните думата на тоя самозван Христос, да видите как ще постъпи с вас.
Той носи табела, че работи в името на Христа, но събира благата за себе си. Яде и пие за Христа, печели за Христа, а всичко събира за себе си. Ако търсите истински проповедници на Христа, ще ги намерите извън църквата, извън обществото. Всеки човек, който проповядва истината и любовта, ще го нарекат смахнат, извеян, неуравновесен, луд. Наистина няма по-лош човек от оня, в сърцето на когото живее правдата, в ума – истината, а във волята – светостта.
към беседата >>
Когато люби, обича и проявява милосърдие, човек живее в правда, истина и светост.
За да Го разбере, той трябва да се роди изново, да стане нов човек, с нови разбирания. Според Павел, новият човек трябва да притежава следните качества: да има правда в сърцето си, истина в ума си и светост като съединителна връзка между има и сърцето. Само при тези качества човек може да разбере новото учение. Когато се гневи и обижда, в правда, истина и светост ли живее? Когато лъже и завижда, в правда, истина и светост ли живее?
Когато люби, обича и проявява милосърдие, човек живее в правда, истина и светост.
Всички положителни качества, всички добродетели се проявяват в правда, истина и светост.
към беседата >>
Той носи табела, че работи в името на Христа, но събира благата за себе си.
Две хиляди години се изминаха от времето на Христа, но и до днес още хората не са Го намерили. – Защо? – Липсва им правда, истина и светост. Докато нямате тези елементи в себе си всеки ще ви лъже, всеки ще се препоръчва за Христос. Опитайте се да не изпълните думата на тоя самозван Христос, да видите как ще постъпи с вас.
Той носи табела, че работи в името на Христа, но събира благата за себе си.
Яде и пие за Христа, печели за Христа, а всичко събира за себе си. Ако търсите истински проповедници на Христа, ще ги намерите извън църквата, извън обществото. Всеки човек, който проповядва истината и любовта, ще го нарекат смахнат, извеян, неуравновесен, луд. Наистина няма по-лош човек от оня, в сърцето на когото живее правдата, в ума – истината, а във волята – светостта. Каквото нещастие стане в света – глад, епидемия, земетресение, все той е виновен.
към беседата >>
Всички положителни качества, всички добродетели се проявяват в правда, истина и светост.
Според Павел, новият човек трябва да притежава следните качества: да има правда в сърцето си, истина в ума си и светост като съединителна връзка между има и сърцето. Само при тези качества човек може да разбере новото учение. Когато се гневи и обижда, в правда, истина и светост ли живее? Когато лъже и завижда, в правда, истина и светост ли живее? Когато люби, обича и проявява милосърдие, човек живее в правда, истина и светост.
Всички положителни качества, всички добродетели се проявяват в правда, истина и светост.
към беседата >>
Яде и пие за Христа, печели за Христа, а всичко събира за себе си.
– Защо? – Липсва им правда, истина и светост. Докато нямате тези елементи в себе си всеки ще ви лъже, всеки ще се препоръчва за Христос. Опитайте се да не изпълните думата на тоя самозван Христос, да видите как ще постъпи с вас. Той носи табела, че работи в името на Христа, но събира благата за себе си.
Яде и пие за Христа, печели за Христа, а всичко събира за себе си.
Ако търсите истински проповедници на Христа, ще ги намерите извън църквата, извън обществото. Всеки човек, който проповядва истината и любовта, ще го нарекат смахнат, извеян, неуравновесен, луд. Наистина няма по-лош човек от оня, в сърцето на когото живее правдата, в ума – истината, а във волята – светостта. Каквото нещастие стане в света – глад, епидемия, земетресение, все той е виновен. – Де е тогава истината?
към беседата >>
„Да се облечете с новия человек.“ – Кой е новият човек?
„Да се облечете с новия человек.“ – Кой е новият човек?
– Христос. Сегашните християни говорят за Христа, но нямат връзка с Него, нямат връзка с новия човек в себе си. За да се облекат с новия човек, трябва да имат връзка с него. Само така ще се създадат условия да дойде Христос у тях. Може да прекарате целия си живот в църква, в палене на кандила и свещи, в четене и тълкуване на Библията, но ако нямате връзка с новия човек, няма да се домогнете до великата истина, за която душата ви копнее.
към беседата >>
Ако търсите истински проповедници на Христа, ще ги намерите извън църквата, извън обществото.
– Липсва им правда, истина и светост. Докато нямате тези елементи в себе си всеки ще ви лъже, всеки ще се препоръчва за Христос. Опитайте се да не изпълните думата на тоя самозван Христос, да видите как ще постъпи с вас. Той носи табела, че работи в името на Христа, но събира благата за себе си. Яде и пие за Христа, печели за Христа, а всичко събира за себе си.
Ако търсите истински проповедници на Христа, ще ги намерите извън църквата, извън обществото.
Всеки човек, който проповядва истината и любовта, ще го нарекат смахнат, извеян, неуравновесен, луд. Наистина няма по-лош човек от оня, в сърцето на когото живее правдата, в ума – истината, а във волята – светостта. Каквото нещастие стане в света – глад, епидемия, земетресение, все той е виновен. – Де е тогава истината? Ако питате православните, ще кажат, че истината е в православната църква.
към беседата >>
– Христос.
„Да се облечете с новия человек.“ – Кой е новият човек?
– Христос.
Сегашните християни говорят за Христа, но нямат връзка с Него, нямат връзка с новия човек в себе си. За да се облекат с новия човек, трябва да имат връзка с него. Само така ще се създадат условия да дойде Христос у тях. Може да прекарате целия си живот в църква, в палене на кандила и свещи, в четене и тълкуване на Библията, но ако нямате връзка с новия човек, няма да се домогнете до великата истина, за която душата ви копнее. И най-големият учен, и най-видният философ чувства нужда от близка душа, която да го обича, с която да споделя своите преживявания – радости и скърби.
към беседата >>
Всеки човек, който проповядва истината и любовта, ще го нарекат смахнат, извеян, неуравновесен, луд.
Докато нямате тези елементи в себе си всеки ще ви лъже, всеки ще се препоръчва за Христос. Опитайте се да не изпълните думата на тоя самозван Христос, да видите как ще постъпи с вас. Той носи табела, че работи в името на Христа, но събира благата за себе си. Яде и пие за Христа, печели за Христа, а всичко събира за себе си. Ако търсите истински проповедници на Христа, ще ги намерите извън църквата, извън обществото.
Всеки човек, който проповядва истината и любовта, ще го нарекат смахнат, извеян, неуравновесен, луд.
Наистина няма по-лош човек от оня, в сърцето на когото живее правдата, в ума – истината, а във волята – светостта. Каквото нещастие стане в света – глад, епидемия, земетресение, все той е виновен. – Де е тогава истината? Ако питате православните, ще кажат, че истината е в православната църква. Евангелистите ще кажат, че истината е в евангелската църква.
към беседата >>
Сегашните християни говорят за Христа, но нямат връзка с Него, нямат връзка с новия човек в себе си.
„Да се облечете с новия человек.“ – Кой е новият човек? – Христос.
Сегашните християни говорят за Христа, но нямат връзка с Него, нямат връзка с новия човек в себе си.
За да се облекат с новия човек, трябва да имат връзка с него. Само така ще се създадат условия да дойде Христос у тях. Може да прекарате целия си живот в църква, в палене на кандила и свещи, в четене и тълкуване на Библията, но ако нямате връзка с новия човек, няма да се домогнете до великата истина, за която душата ви копнее. И най-големият учен, и най-видният философ чувства нужда от близка душа, която да го обича, с която да споделя своите преживявания – радости и скърби. Как се свързват две души?
към беседата >>
Наистина няма по-лош човек от оня, в сърцето на когото живее правдата, в ума – истината, а във волята – светостта.
Опитайте се да не изпълните думата на тоя самозван Христос, да видите как ще постъпи с вас. Той носи табела, че работи в името на Христа, но събира благата за себе си. Яде и пие за Христа, печели за Христа, а всичко събира за себе си. Ако търсите истински проповедници на Христа, ще ги намерите извън църквата, извън обществото. Всеки човек, който проповядва истината и любовта, ще го нарекат смахнат, извеян, неуравновесен, луд.
Наистина няма по-лош човек от оня, в сърцето на когото живее правдата, в ума – истината, а във волята – светостта.
Каквото нещастие стане в света – глад, епидемия, земетресение, все той е виновен. – Де е тогава истината? Ако питате православните, ще кажат, че истината е в православната църква. Евангелистите ще кажат, че истината е в евангелската църква. Питам: Ако е така, защо православните и евангелистите не са прогледали досега?
към беседата >>
За да се облекат с новия човек, трябва да имат връзка с него.
„Да се облечете с новия человек.“ – Кой е новият човек? – Христос. Сегашните християни говорят за Христа, но нямат връзка с Него, нямат връзка с новия човек в себе си.
За да се облекат с новия човек, трябва да имат връзка с него.
Само така ще се създадат условия да дойде Христос у тях. Може да прекарате целия си живот в църква, в палене на кандила и свещи, в четене и тълкуване на Библията, но ако нямате връзка с новия човек, няма да се домогнете до великата истина, за която душата ви копнее. И най-големият учен, и най-видният философ чувства нужда от близка душа, която да го обича, с която да споделя своите преживявания – радости и скърби. Как се свързват две души? Като умове те не могат да се свържат; като сърца също не могат да се свържат.
към беседата >>
Каквото нещастие стане в света – глад, епидемия, земетресение, все той е виновен.
Той носи табела, че работи в името на Христа, но събира благата за себе си. Яде и пие за Христа, печели за Христа, а всичко събира за себе си. Ако търсите истински проповедници на Христа, ще ги намерите извън църквата, извън обществото. Всеки човек, който проповядва истината и любовта, ще го нарекат смахнат, извеян, неуравновесен, луд. Наистина няма по-лош човек от оня, в сърцето на когото живее правдата, в ума – истината, а във волята – светостта.
Каквото нещастие стане в света – глад, епидемия, земетресение, все той е виновен.
– Де е тогава истината? Ако питате православните, ще кажат, че истината е в православната църква. Евангелистите ще кажат, че истината е в евангелската църква. Питам: Ако е така, защо православните и евангелистите не са прогледали досега? Ако майката и бащата са свети хора, как са родили престъпници?
към беседата >>
Само така ще се създадат условия да дойде Христос у тях.
„Да се облечете с новия человек.“ – Кой е новият човек? – Христос. Сегашните християни говорят за Христа, но нямат връзка с Него, нямат връзка с новия човек в себе си. За да се облекат с новия човек, трябва да имат връзка с него.
Само така ще се създадат условия да дойде Христос у тях.
Може да прекарате целия си живот в църква, в палене на кандила и свещи, в четене и тълкуване на Библията, но ако нямате връзка с новия човек, няма да се домогнете до великата истина, за която душата ви копнее. И най-големият учен, и най-видният философ чувства нужда от близка душа, която да го обича, с която да споделя своите преживявания – радости и скърби. Как се свързват две души? Като умове те не могат да се свържат; като сърца също не могат да се свържат. Изобщо два ума не могат да се свържат; две сърца също не могат да се свържат.
към беседата >>
– Де е тогава истината?
Яде и пие за Христа, печели за Христа, а всичко събира за себе си. Ако търсите истински проповедници на Христа, ще ги намерите извън църквата, извън обществото. Всеки човек, който проповядва истината и любовта, ще го нарекат смахнат, извеян, неуравновесен, луд. Наистина няма по-лош човек от оня, в сърцето на когото живее правдата, в ума – истината, а във волята – светостта. Каквото нещастие стане в света – глад, епидемия, земетресение, все той е виновен.
– Де е тогава истината?
Ако питате православните, ще кажат, че истината е в православната църква. Евангелистите ще кажат, че истината е в евангелската църква. Питам: Ако е така, защо православните и евангелистите не са прогледали досега? Ако майката и бащата са свети хора, как са родили престъпници? Това е несъвместимо.
към беседата >>
Може да прекарате целия си живот в църква, в палене на кандила и свещи, в четене и тълкуване на Библията, но ако нямате връзка с новия човек, няма да се домогнете до великата истина, за която душата ви копнее.
„Да се облечете с новия человек.“ – Кой е новият човек? – Христос. Сегашните християни говорят за Христа, но нямат връзка с Него, нямат връзка с новия човек в себе си. За да се облекат с новия човек, трябва да имат връзка с него. Само така ще се създадат условия да дойде Христос у тях.
Може да прекарате целия си живот в църква, в палене на кандила и свещи, в четене и тълкуване на Библията, но ако нямате връзка с новия човек, няма да се домогнете до великата истина, за която душата ви копнее.
И най-големият учен, и най-видният философ чувства нужда от близка душа, която да го обича, с която да споделя своите преживявания – радости и скърби. Как се свързват две души? Като умове те не могат да се свържат; като сърца също не могат да се свържат. Изобщо два ума не могат да се свържат; две сърца също не могат да се свържат. Обаче, един ум и едно сърце, или едно сърце и един ум могат да се свържат.
към беседата >>
Ако питате православните, ще кажат, че истината е в православната църква.
Ако търсите истински проповедници на Христа, ще ги намерите извън църквата, извън обществото. Всеки човек, който проповядва истината и любовта, ще го нарекат смахнат, извеян, неуравновесен, луд. Наистина няма по-лош човек от оня, в сърцето на когото живее правдата, в ума – истината, а във волята – светостта. Каквото нещастие стане в света – глад, епидемия, земетресение, все той е виновен. – Де е тогава истината?
Ако питате православните, ще кажат, че истината е в православната църква.
Евангелистите ще кажат, че истината е в евангелската църква. Питам: Ако е така, защо православните и евангелистите не са прогледали досега? Ако майката и бащата са свети хора, как са родили престъпници? Това е несъвместимо. Вълчицата ражда вълче, овцата ражда агне.
към беседата >>
И най-големият учен, и най-видният философ чувства нужда от близка душа, която да го обича, с която да споделя своите преживявания – радости и скърби.
– Христос. Сегашните християни говорят за Христа, но нямат връзка с Него, нямат връзка с новия човек в себе си. За да се облекат с новия човек, трябва да имат връзка с него. Само така ще се създадат условия да дойде Христос у тях. Може да прекарате целия си живот в църква, в палене на кандила и свещи, в четене и тълкуване на Библията, но ако нямате връзка с новия човек, няма да се домогнете до великата истина, за която душата ви копнее.
И най-големият учен, и най-видният философ чувства нужда от близка душа, която да го обича, с която да споделя своите преживявания – радости и скърби.
Как се свързват две души? Като умове те не могат да се свържат; като сърца също не могат да се свържат. Изобщо два ума не могат да се свържат; две сърца също не могат да се свържат. Обаче, един ум и едно сърце, или едно сърце и един ум могат да се свържат. Между ума и сърцето има връзка.
към беседата >>
Евангелистите ще кажат, че истината е в евангелската църква.
Всеки човек, който проповядва истината и любовта, ще го нарекат смахнат, извеян, неуравновесен, луд. Наистина няма по-лош човек от оня, в сърцето на когото живее правдата, в ума – истината, а във волята – светостта. Каквото нещастие стане в света – глад, епидемия, земетресение, все той е виновен. – Де е тогава истината? Ако питате православните, ще кажат, че истината е в православната църква.
Евангелистите ще кажат, че истината е в евангелската църква.
Питам: Ако е така, защо православните и евангелистите не са прогледали досега? Ако майката и бащата са свети хора, как са родили престъпници? Това е несъвместимо. Вълчицата ражда вълче, овцата ражда агне. Подобното подобно ражда.
към беседата >>
Как се свързват две души?
Сегашните християни говорят за Христа, но нямат връзка с Него, нямат връзка с новия човек в себе си. За да се облекат с новия човек, трябва да имат връзка с него. Само така ще се създадат условия да дойде Христос у тях. Може да прекарате целия си живот в църква, в палене на кандила и свещи, в четене и тълкуване на Библията, но ако нямате връзка с новия човек, няма да се домогнете до великата истина, за която душата ви копнее. И най-големият учен, и най-видният философ чувства нужда от близка душа, която да го обича, с която да споделя своите преживявания – радости и скърби.
Как се свързват две души?
Като умове те не могат да се свържат; като сърца също не могат да се свържат. Изобщо два ума не могат да се свържат; две сърца също не могат да се свържат. Обаче, един ум и едно сърце, или едно сърце и един ум могат да се свържат. Между ума и сърцето има връзка. Ум с ум и сърце със сърце не се свързват, защото представят еднообразие в живота и природата.
към беседата >>
Питам: Ако е така, защо православните и евангелистите не са прогледали досега?
Наистина няма по-лош човек от оня, в сърцето на когото живее правдата, в ума – истината, а във волята – светостта. Каквото нещастие стане в света – глад, епидемия, земетресение, все той е виновен. – Де е тогава истината? Ако питате православните, ще кажат, че истината е в православната църква. Евангелистите ще кажат, че истината е в евангелската църква.
Питам: Ако е така, защо православните и евангелистите не са прогледали досега?
Ако майката и бащата са свети хора, как са родили престъпници? Това е несъвместимо. Вълчицата ражда вълче, овцата ражда агне. Подобното подобно ражда. Това е природен закон, в който няма никакво изключение.
към беседата >>
Като умове те не могат да се свържат; като сърца също не могат да се свържат.
За да се облекат с новия човек, трябва да имат връзка с него. Само така ще се създадат условия да дойде Христос у тях. Може да прекарате целия си живот в църква, в палене на кандила и свещи, в четене и тълкуване на Библията, но ако нямате връзка с новия човек, няма да се домогнете до великата истина, за която душата ви копнее. И най-големият учен, и най-видният философ чувства нужда от близка душа, която да го обича, с която да споделя своите преживявания – радости и скърби. Как се свързват две души?
Като умове те не могат да се свържат; като сърца също не могат да се свържат.
Изобщо два ума не могат да се свържат; две сърца също не могат да се свържат. Обаче, един ум и едно сърце, или едно сърце и един ум могат да се свържат. Между ума и сърцето има връзка. Ум с ум и сърце със сърце не се свързват, защото представят еднообразие в живота и природата. Съберете на едно място две–три жени, които лесно се афектират и живеят само с чувства, да видите колко скоро ще се скарат.
към беседата >>
Ако майката и бащата са свети хора, как са родили престъпници?
Каквото нещастие стане в света – глад, епидемия, земетресение, все той е виновен. – Де е тогава истината? Ако питате православните, ще кажат, че истината е в православната църква. Евангелистите ще кажат, че истината е в евангелската църква. Питам: Ако е така, защо православните и евангелистите не са прогледали досега?
Ако майката и бащата са свети хора, как са родили престъпници?
Това е несъвместимо. Вълчицата ражда вълче, овцата ражда агне. Подобното подобно ражда. Това е природен закон, в който няма никакво изключение. Ще кажете, че родителите са добри, а детето излязло лошо, метнало се на дядо си.
към беседата >>
Изобщо два ума не могат да се свържат; две сърца също не могат да се свържат.
Само така ще се създадат условия да дойде Христос у тях. Може да прекарате целия си живот в църква, в палене на кандила и свещи, в четене и тълкуване на Библията, но ако нямате връзка с новия човек, няма да се домогнете до великата истина, за която душата ви копнее. И най-големият учен, и най-видният философ чувства нужда от близка душа, която да го обича, с която да споделя своите преживявания – радости и скърби. Как се свързват две души? Като умове те не могат да се свържат; като сърца също не могат да се свържат.
Изобщо два ума не могат да се свържат; две сърца също не могат да се свържат.
Обаче, един ум и едно сърце, или едно сърце и един ум могат да се свържат. Между ума и сърцето има връзка. Ум с ум и сърце със сърце не се свързват, защото представят еднообразие в живота и природата. Съберете на едно място две–три жени, които лесно се афектират и живеят само с чувства, да видите колко скоро ще се скарат. Ако искате да създадете голямо зло в света, съберете няколко сърца на едно място.
към беседата >>
Това е несъвместимо.
– Де е тогава истината? Ако питате православните, ще кажат, че истината е в православната църква. Евангелистите ще кажат, че истината е в евангелската църква. Питам: Ако е така, защо православните и евангелистите не са прогледали досега? Ако майката и бащата са свети хора, как са родили престъпници?
Това е несъвместимо.
Вълчицата ражда вълче, овцата ражда агне. Подобното подобно ражда. Това е природен закон, в който няма никакво изключение. Ще кажете, че родителите са добри, а детето излязло лошо, метнало се на дядо си. – Не, жено, признай си истината, че когато си заченала това дете, правдата не е била в сърцето ти, истината не е била в ума ти, а светостта не е била във волята ти.
към беседата >>
Обаче, един ум и едно сърце, или едно сърце и един ум могат да се свържат.
Може да прекарате целия си живот в църква, в палене на кандила и свещи, в четене и тълкуване на Библията, но ако нямате връзка с новия човек, няма да се домогнете до великата истина, за която душата ви копнее. И най-големият учен, и най-видният философ чувства нужда от близка душа, която да го обича, с която да споделя своите преживявания – радости и скърби. Как се свързват две души? Като умове те не могат да се свържат; като сърца също не могат да се свържат. Изобщо два ума не могат да се свържат; две сърца също не могат да се свържат.
Обаче, един ум и едно сърце, или едно сърце и един ум могат да се свържат.
Между ума и сърцето има връзка. Ум с ум и сърце със сърце не се свързват, защото представят еднообразие в живота и природата. Съберете на едно място две–три жени, които лесно се афектират и живеят само с чувства, да видите колко скоро ще се скарат. Ако искате да създадете голямо зло в света, съберете няколко сърца на едно място. За да не става това, събирайте заедно един ум и едно сърце, или едно сърце и един ум.
към беседата >>
Вълчицата ражда вълче, овцата ражда агне.
Ако питате православните, ще кажат, че истината е в православната църква. Евангелистите ще кажат, че истината е в евангелската църква. Питам: Ако е така, защо православните и евангелистите не са прогледали досега? Ако майката и бащата са свети хора, как са родили престъпници? Това е несъвместимо.
Вълчицата ражда вълче, овцата ражда агне.
Подобното подобно ражда. Това е природен закон, в който няма никакво изключение. Ще кажете, че родителите са добри, а детето излязло лошо, метнало се на дядо си. – Не, жено, признай си истината, че когато си заченала това дете, правдата не е била в сърцето ти, истината не е била в ума ти, а светостта не е била във волята ти. И бащата трябва да си признае истината.
към беседата >>
Между ума и сърцето има връзка.
И най-големият учен, и най-видният философ чувства нужда от близка душа, която да го обича, с която да споделя своите преживявания – радости и скърби. Как се свързват две души? Като умове те не могат да се свържат; като сърца също не могат да се свържат. Изобщо два ума не могат да се свържат; две сърца също не могат да се свържат. Обаче, един ум и едно сърце, или едно сърце и един ум могат да се свържат.
Между ума и сърцето има връзка.
Ум с ум и сърце със сърце не се свързват, защото представят еднообразие в живота и природата. Съберете на едно място две–три жени, които лесно се афектират и живеят само с чувства, да видите колко скоро ще се скарат. Ако искате да създадете голямо зло в света, съберете няколко сърца на едно място. За да не става това, събирайте заедно един ум и едно сърце, или едно сърце и един ум. Значи, като съединявате сърца с умове, вие създавате хармонията в света.
към беседата >>
Подобното подобно ражда.
Евангелистите ще кажат, че истината е в евангелската църква. Питам: Ако е така, защо православните и евангелистите не са прогледали досега? Ако майката и бащата са свети хора, как са родили престъпници? Това е несъвместимо. Вълчицата ражда вълче, овцата ражда агне.
Подобното подобно ражда.
Това е природен закон, в който няма никакво изключение. Ще кажете, че родителите са добри, а детето излязло лошо, метнало се на дядо си. – Не, жено, признай си истината, че когато си заченала това дете, правдата не е била в сърцето ти, истината не е била в ума ти, а светостта не е била във волята ти. И бащата трябва да си признае истината. Ето защо момъкът и момата, преди да родят, трябва да вложат правдата, истината и светостта в себе си.
към беседата >>
Ум с ум и сърце със сърце не се свързват, защото представят еднообразие в живота и природата.
Как се свързват две души? Като умове те не могат да се свържат; като сърца също не могат да се свържат. Изобщо два ума не могат да се свържат; две сърца също не могат да се свържат. Обаче, един ум и едно сърце, или едно сърце и един ум могат да се свържат. Между ума и сърцето има връзка.
Ум с ум и сърце със сърце не се свързват, защото представят еднообразие в живота и природата.
Съберете на едно място две–три жени, които лесно се афектират и живеят само с чувства, да видите колко скоро ще се скарат. Ако искате да създадете голямо зло в света, съберете няколко сърца на едно място. За да не става това, събирайте заедно един ум и едно сърце, или едно сърце и един ум. Значи, като съединявате сърца с умове, вие създавате хармонията в света. Изгубите ли връзката между ума и сърцето си, изгубвате и хармонията.
към беседата >>
Това е природен закон, в който няма никакво изключение.
Питам: Ако е така, защо православните и евангелистите не са прогледали досега? Ако майката и бащата са свети хора, как са родили престъпници? Това е несъвместимо. Вълчицата ражда вълче, овцата ражда агне. Подобното подобно ражда.
Това е природен закон, в който няма никакво изключение.
Ще кажете, че родителите са добри, а детето излязло лошо, метнало се на дядо си. – Не, жено, признай си истината, че когато си заченала това дете, правдата не е била в сърцето ти, истината не е била в ума ти, а светостта не е била във волята ти. И бащата трябва да си признае истината. Ето защо момъкът и момата, преди да родят, трябва да вложат правдата, истината и светостта в себе си. Само така ще родят добри деца и в дома им ще цари радост и веселие.
към беседата >>
Съберете на едно място две–три жени, които лесно се афектират и живеят само с чувства, да видите колко скоро ще се скарат.
Като умове те не могат да се свържат; като сърца също не могат да се свържат. Изобщо два ума не могат да се свържат; две сърца също не могат да се свържат. Обаче, един ум и едно сърце, или едно сърце и един ум могат да се свържат. Между ума и сърцето има връзка. Ум с ум и сърце със сърце не се свързват, защото представят еднообразие в живота и природата.
Съберете на едно място две–три жени, които лесно се афектират и живеят само с чувства, да видите колко скоро ще се скарат.
Ако искате да създадете голямо зло в света, съберете няколко сърца на едно място. За да не става това, събирайте заедно един ум и едно сърце, или едно сърце и един ум. Значи, като съединявате сърца с умове, вие създавате хармонията в света. Изгубите ли връзката между ума и сърцето си, изгубвате и хармонията. Ако не разбирате правдата, истината и светостта, главните въпроси, които предстоят за разрешаване в живота ви, те остават неразрешени.
към беседата >>
Ще кажете, че родителите са добри, а детето излязло лошо, метнало се на дядо си.
Ако майката и бащата са свети хора, как са родили престъпници? Това е несъвместимо. Вълчицата ражда вълче, овцата ражда агне. Подобното подобно ражда. Това е природен закон, в който няма никакво изключение.
Ще кажете, че родителите са добри, а детето излязло лошо, метнало се на дядо си.
– Не, жено, признай си истината, че когато си заченала това дете, правдата не е била в сърцето ти, истината не е била в ума ти, а светостта не е била във волята ти. И бащата трябва да си признае истината. Ето защо момъкът и момата, преди да родят, трябва да вложат правдата, истината и светостта в себе си. Само така ще родят добри деца и в дома им ще цари радост и веселие. Момък и мома, в сърцата на които живее правдата, в умовете им – истината и във волята им – светостта, могат да се женят.
към беседата >>
Ако искате да създадете голямо зло в света, съберете няколко сърца на едно място.
Изобщо два ума не могат да се свържат; две сърца също не могат да се свържат. Обаче, един ум и едно сърце, или едно сърце и един ум могат да се свържат. Между ума и сърцето има връзка. Ум с ум и сърце със сърце не се свързват, защото представят еднообразие в живота и природата. Съберете на едно място две–три жени, които лесно се афектират и живеят само с чувства, да видите колко скоро ще се скарат.
Ако искате да създадете голямо зло в света, съберете няколко сърца на едно място.
За да не става това, събирайте заедно един ум и едно сърце, или едно сърце и един ум. Значи, като съединявате сърца с умове, вие създавате хармонията в света. Изгубите ли връзката между ума и сърцето си, изгубвате и хармонията. Ако не разбирате правдата, истината и светостта, главните въпроси, които предстоят за разрешаване в живота ви, те остават неразрешени. Ако правдата и истината не образуват основа, върху която може да живеете, всичко е изгубено за вас.
към беседата >>
– Не, жено, признай си истината, че когато си заченала това дете, правдата не е била в сърцето ти, истината не е била в ума ти, а светостта не е била във волята ти.
Това е несъвместимо. Вълчицата ражда вълче, овцата ражда агне. Подобното подобно ражда. Това е природен закон, в който няма никакво изключение. Ще кажете, че родителите са добри, а детето излязло лошо, метнало се на дядо си.
– Не, жено, признай си истината, че когато си заченала това дете, правдата не е била в сърцето ти, истината не е била в ума ти, а светостта не е била във волята ти.
И бащата трябва да си признае истината. Ето защо момъкът и момата, преди да родят, трябва да вложат правдата, истината и светостта в себе си. Само така ще родят добри деца и в дома им ще цари радост и веселие. Момък и мома, в сърцата на които живее правдата, в умовете им – истината и във волята им – светостта, могат да се женят. Няма ли тия три елемента в тях, не могат да се женят.
към беседата >>
За да не става това, събирайте заедно един ум и едно сърце, или едно сърце и един ум.
Обаче, един ум и едно сърце, или едно сърце и един ум могат да се свържат. Между ума и сърцето има връзка. Ум с ум и сърце със сърце не се свързват, защото представят еднообразие в живота и природата. Съберете на едно място две–три жени, които лесно се афектират и живеят само с чувства, да видите колко скоро ще се скарат. Ако искате да създадете голямо зло в света, съберете няколко сърца на едно място.
За да не става това, събирайте заедно един ум и едно сърце, или едно сърце и един ум.
Значи, като съединявате сърца с умове, вие създавате хармонията в света. Изгубите ли връзката между ума и сърцето си, изгубвате и хармонията. Ако не разбирате правдата, истината и светостта, главните въпроси, които предстоят за разрешаване в живота ви, те остават неразрешени. Ако правдата и истината не образуват основа, върху която може да живеете, всичко е изгубено за вас.
към беседата >>
И бащата трябва да си признае истината.
Вълчицата ражда вълче, овцата ражда агне. Подобното подобно ражда. Това е природен закон, в който няма никакво изключение. Ще кажете, че родителите са добри, а детето излязло лошо, метнало се на дядо си. – Не, жено, признай си истината, че когато си заченала това дете, правдата не е била в сърцето ти, истината не е била в ума ти, а светостта не е била във волята ти.
И бащата трябва да си признае истината.
Ето защо момъкът и момата, преди да родят, трябва да вложат правдата, истината и светостта в себе си. Само така ще родят добри деца и в дома им ще цари радост и веселие. Момък и мома, в сърцата на които живее правдата, в умовете им – истината и във волята им – светостта, могат да се женят. Няма ли тия три елемента в тях, не могат да се женят. В който дом цари правда, истина и светост, там се чува песен и музика, там владее радост и веселие.
към беседата >>
Значи, като съединявате сърца с умове, вие създавате хармонията в света.
Между ума и сърцето има връзка. Ум с ум и сърце със сърце не се свързват, защото представят еднообразие в живота и природата. Съберете на едно място две–три жени, които лесно се афектират и живеят само с чувства, да видите колко скоро ще се скарат. Ако искате да създадете голямо зло в света, съберете няколко сърца на едно място. За да не става това, събирайте заедно един ум и едно сърце, или едно сърце и един ум.
Значи, като съединявате сърца с умове, вие създавате хармонията в света.
Изгубите ли връзката между ума и сърцето си, изгубвате и хармонията. Ако не разбирате правдата, истината и светостта, главните въпроси, които предстоят за разрешаване в живота ви, те остават неразрешени. Ако правдата и истината не образуват основа, върху която може да живеете, всичко е изгубено за вас.
към беседата >>
Ето защо момъкът и момата, преди да родят, трябва да вложат правдата, истината и светостта в себе си.
Подобното подобно ражда. Това е природен закон, в който няма никакво изключение. Ще кажете, че родителите са добри, а детето излязло лошо, метнало се на дядо си. – Не, жено, признай си истината, че когато си заченала това дете, правдата не е била в сърцето ти, истината не е била в ума ти, а светостта не е била във волята ти. И бащата трябва да си признае истината.
Ето защо момъкът и момата, преди да родят, трябва да вложат правдата, истината и светостта в себе си.
Само така ще родят добри деца и в дома им ще цари радост и веселие. Момък и мома, в сърцата на които живее правдата, в умовете им – истината и във волята им – светостта, могат да се женят. Няма ли тия три елемента в тях, не могат да се женят. В който дом цари правда, истина и светост, там се чува песен и музика, там владее радост и веселие.
към беседата >>
Изгубите ли връзката между ума и сърцето си, изгубвате и хармонията.
Ум с ум и сърце със сърце не се свързват, защото представят еднообразие в живота и природата. Съберете на едно място две–три жени, които лесно се афектират и живеят само с чувства, да видите колко скоро ще се скарат. Ако искате да създадете голямо зло в света, съберете няколко сърца на едно място. За да не става това, събирайте заедно един ум и едно сърце, или едно сърце и един ум. Значи, като съединявате сърца с умове, вие създавате хармонията в света.
Изгубите ли връзката между ума и сърцето си, изгубвате и хармонията.
Ако не разбирате правдата, истината и светостта, главните въпроси, които предстоят за разрешаване в живота ви, те остават неразрешени. Ако правдата и истината не образуват основа, върху която може да живеете, всичко е изгубено за вас.
към беседата >>
Само така ще родят добри деца и в дома им ще цари радост и веселие.
Това е природен закон, в който няма никакво изключение. Ще кажете, че родителите са добри, а детето излязло лошо, метнало се на дядо си. – Не, жено, признай си истината, че когато си заченала това дете, правдата не е била в сърцето ти, истината не е била в ума ти, а светостта не е била във волята ти. И бащата трябва да си признае истината. Ето защо момъкът и момата, преди да родят, трябва да вложат правдата, истината и светостта в себе си.
Само така ще родят добри деца и в дома им ще цари радост и веселие.
Момък и мома, в сърцата на които живее правдата, в умовете им – истината и във волята им – светостта, могат да се женят. Няма ли тия три елемента в тях, не могат да се женят. В който дом цари правда, истина и светост, там се чува песен и музика, там владее радост и веселие.
към беседата >>
Ако не разбирате правдата, истината и светостта, главните въпроси, които предстоят за разрешаване в живота ви, те остават неразрешени.
Съберете на едно място две–три жени, които лесно се афектират и живеят само с чувства, да видите колко скоро ще се скарат. Ако искате да създадете голямо зло в света, съберете няколко сърца на едно място. За да не става това, събирайте заедно един ум и едно сърце, или едно сърце и един ум. Значи, като съединявате сърца с умове, вие създавате хармонията в света. Изгубите ли връзката между ума и сърцето си, изгубвате и хармонията.
Ако не разбирате правдата, истината и светостта, главните въпроси, които предстоят за разрешаване в живота ви, те остават неразрешени.
Ако правдата и истината не образуват основа, върху която може да живеете, всичко е изгубено за вас.
към беседата >>
Момък и мома, в сърцата на които живее правдата, в умовете им – истината и във волята им – светостта, могат да се женят.
Ще кажете, че родителите са добри, а детето излязло лошо, метнало се на дядо си. – Не, жено, признай си истината, че когато си заченала това дете, правдата не е била в сърцето ти, истината не е била в ума ти, а светостта не е била във волята ти. И бащата трябва да си признае истината. Ето защо момъкът и момата, преди да родят, трябва да вложат правдата, истината и светостта в себе си. Само така ще родят добри деца и в дома им ще цари радост и веселие.
Момък и мома, в сърцата на които живее правдата, в умовете им – истината и във волята им – светостта, могат да се женят.
Няма ли тия три елемента в тях, не могат да се женят. В който дом цари правда, истина и светост, там се чува песен и музика, там владее радост и веселие.
към беседата >>
Ако правдата и истината не образуват основа, върху която може да живеете, всичко е изгубено за вас.
Ако искате да създадете голямо зло в света, съберете няколко сърца на едно място. За да не става това, събирайте заедно един ум и едно сърце, или едно сърце и един ум. Значи, като съединявате сърца с умове, вие създавате хармонията в света. Изгубите ли връзката между ума и сърцето си, изгубвате и хармонията. Ако не разбирате правдата, истината и светостта, главните въпроси, които предстоят за разрешаване в живота ви, те остават неразрешени.
Ако правдата и истината не образуват основа, върху която може да живеете, всичко е изгубено за вас.
към беседата >>
Няма ли тия три елемента в тях, не могат да се женят.
– Не, жено, признай си истината, че когато си заченала това дете, правдата не е била в сърцето ти, истината не е била в ума ти, а светостта не е била във волята ти. И бащата трябва да си признае истината. Ето защо момъкът и момата, преди да родят, трябва да вложат правдата, истината и светостта в себе си. Само така ще родят добри деца и в дома им ще цари радост и веселие. Момък и мома, в сърцата на които живее правдата, в умовете им – истината и във волята им – светостта, могат да се женят.
Няма ли тия три елемента в тях, не могат да се женят.
В който дом цари правда, истина и светост, там се чува песен и музика, там владее радост и веселие.
към беседата >>
Като ме слушате да говоря, мнозина се запитват: „Кой е тоя, който говори там?
Като ме слушате да говоря, мнозина се запитват: „Кой е тоя, който говори там?
“ – Кой съм, не е важно; какъв съм, също не е важно. Аз съм човекът, в сърцето на когото живее правдата, в ума живее истината, а светостта е съединителната връзка между тях. – Защо? – Защото Божият закон е такъв и аз се подчинявам на тоя закон. Аз живея и се радвам в изпълнението на великата Божия воля.
към беседата >>
В който дом цари правда, истина и светост, там се чува песен и музика, там владее радост и веселие.
И бащата трябва да си признае истината. Ето защо момъкът и момата, преди да родят, трябва да вложат правдата, истината и светостта в себе си. Само така ще родят добри деца и в дома им ще цари радост и веселие. Момък и мома, в сърцата на които живее правдата, в умовете им – истината и във волята им – светостта, могат да се женят. Няма ли тия три елемента в тях, не могат да се женят.
В който дом цари правда, истина и светост, там се чува песен и музика, там владее радост и веселие.
към беседата >>
“ – Кой съм, не е важно; какъв съм, също не е важно.
Като ме слушате да говоря, мнозина се запитват: „Кой е тоя, който говори там?
“ – Кой съм, не е важно; какъв съм, също не е важно.
Аз съм човекът, в сърцето на когото живее правдата, в ума живее истината, а светостта е съединителната връзка между тях. – Защо? – Защото Божият закон е такъв и аз се подчинявам на тоя закон. Аз живея и се радвам в изпълнението на великата Божия воля. Казвам и на вас: Вие ще ме познаете, но кога?
към беседата >>
И тъй, като е дошъл на земята, човек трябва да направи три връзки: земни, т.е.
И тъй, като е дошъл на земята, човек трябва да направи три връзки: земни, т.е.
човешки – с хората; духовни връзки – с ангелите, и Божествени – със същества от Божествения свят. Следователно каквото съчетание прави човек, в него трябва да участват и трите връзки. Който живее само за земята, има една връзка. Скъса ли се тази връзка, животът му се свършва. Когато Любовта слиза на земята, прави три връзки: на физичния, на духовния и на Божествения свят.
към беседата >>
Аз съм човекът, в сърцето на когото живее правдата, в ума живее истината, а светостта е съединителната връзка между тях.
Като ме слушате да говоря, мнозина се запитват: „Кой е тоя, който говори там? “ – Кой съм, не е важно; какъв съм, също не е важно.
Аз съм човекът, в сърцето на когото живее правдата, в ума живее истината, а светостта е съединителната връзка между тях.
– Защо? – Защото Божият закон е такъв и аз се подчинявам на тоя закон. Аз живея и се радвам в изпълнението на великата Божия воля. Казвам и на вас: Вие ще ме познаете, но кога? – Когато правдата влезе във вашите сърца, истината – във вашите умове и светостта бъде съединителна връзка между тях.
към беседата >>
човешки – с хората; духовни връзки – с ангелите, и Божествени – със същества от Божествения свят.
И тъй, като е дошъл на земята, човек трябва да направи три връзки: земни, т.е.
човешки – с хората; духовни връзки – с ангелите, и Божествени – със същества от Божествения свят.
Следователно каквото съчетание прави човек, в него трябва да участват и трите връзки. Който живее само за земята, има една връзка. Скъса ли се тази връзка, животът му се свършва. Когато Любовта слиза на земята, прави три връзки: на физичния, на духовния и на Божествения свят. Не направи ли тия три връзки, тя напуща земята.
към беседата >>
– Защо?
Като ме слушате да говоря, мнозина се запитват: „Кой е тоя, който говори там? “ – Кой съм, не е важно; какъв съм, също не е важно. Аз съм човекът, в сърцето на когото живее правдата, в ума живее истината, а светостта е съединителната връзка между тях.
– Защо?
– Защото Божият закон е такъв и аз се подчинявам на тоя закон. Аз живея и се радвам в изпълнението на великата Божия воля. Казвам и на вас: Вие ще ме познаете, но кога? – Когато правдата влезе във вашите сърца, истината – във вашите умове и светостта бъде съединителна връзка между тях. При сегашните условия няма да разберете кой съм и какъв съм.
към беседата >>
Следователно каквото съчетание прави човек, в него трябва да участват и трите връзки.
И тъй, като е дошъл на земята, човек трябва да направи три връзки: земни, т.е. човешки – с хората; духовни връзки – с ангелите, и Божествени – със същества от Божествения свят.
Следователно каквото съчетание прави човек, в него трябва да участват и трите връзки.
Който живее само за земята, има една връзка. Скъса ли се тази връзка, животът му се свършва. Когато Любовта слиза на земята, прави три връзки: на физичния, на духовния и на Божествения свят. Не направи ли тия три връзки, тя напуща земята. Такава любов не е трайна.
към беседата >>
– Защото Божият закон е такъв и аз се подчинявам на тоя закон.
Като ме слушате да говоря, мнозина се запитват: „Кой е тоя, който говори там? “ – Кой съм, не е важно; какъв съм, също не е важно. Аз съм човекът, в сърцето на когото живее правдата, в ума живее истината, а светостта е съединителната връзка между тях. – Защо?
– Защото Божият закон е такъв и аз се подчинявам на тоя закон.
Аз живея и се радвам в изпълнението на великата Божия воля. Казвам и на вас: Вие ще ме познаете, но кога? – Когато правдата влезе във вашите сърца, истината – във вашите умове и светостта бъде съединителна връзка между тях. При сегашните условия няма да разберете кой съм и какъв съм. Значи това, което е в мене, може да го разберете само тогава, когато то влезе и във вас.
към беседата >>
Който живее само за земята, има една връзка.
И тъй, като е дошъл на земята, човек трябва да направи три връзки: земни, т.е. човешки – с хората; духовни връзки – с ангелите, и Божествени – със същества от Божествения свят. Следователно каквото съчетание прави човек, в него трябва да участват и трите връзки.
Който живее само за земята, има една връзка.
Скъса ли се тази връзка, животът му се свършва. Когато Любовта слиза на земята, прави три връзки: на физичния, на духовния и на Божествения свят. Не направи ли тия три връзки, тя напуща земята. Такава любов не е трайна. Когато любовта между двама души се съчетава с правдата, истината и светостта, Бог дава своето благословение.
към беседата >>
Аз живея и се радвам в изпълнението на великата Божия воля.
Като ме слушате да говоря, мнозина се запитват: „Кой е тоя, който говори там? “ – Кой съм, не е важно; какъв съм, също не е важно. Аз съм човекът, в сърцето на когото живее правдата, в ума живее истината, а светостта е съединителната връзка между тях. – Защо? – Защото Божият закон е такъв и аз се подчинявам на тоя закон.
Аз живея и се радвам в изпълнението на великата Божия воля.
Казвам и на вас: Вие ще ме познаете, но кога? – Когато правдата влезе във вашите сърца, истината – във вашите умове и светостта бъде съединителна връзка между тях. При сегашните условия няма да разберете кой съм и какъв съм. Значи това, което е в мене, може да го разберете само тогава, когато то влезе и във вас.
към беседата >>
Скъса ли се тази връзка, животът му се свършва.
И тъй, като е дошъл на земята, човек трябва да направи три връзки: земни, т.е. човешки – с хората; духовни връзки – с ангелите, и Божествени – със същества от Божествения свят. Следователно каквото съчетание прави човек, в него трябва да участват и трите връзки. Който живее само за земята, има една връзка.
Скъса ли се тази връзка, животът му се свършва.
Когато Любовта слиза на земята, прави три връзки: на физичния, на духовния и на Божествения свят. Не направи ли тия три връзки, тя напуща земята. Такава любов не е трайна. Когато любовта между двама души се съчетава с правдата, истината и светостта, Бог дава своето благословение. Дето присъстват трите елемента, там всяка работа се свършва успешно.
към беседата >>
Казвам и на вас: Вие ще ме познаете, но кога?
“ – Кой съм, не е важно; какъв съм, също не е важно. Аз съм човекът, в сърцето на когото живее правдата, в ума живее истината, а светостта е съединителната връзка между тях. – Защо? – Защото Божият закон е такъв и аз се подчинявам на тоя закон. Аз живея и се радвам в изпълнението на великата Божия воля.
Казвам и на вас: Вие ще ме познаете, но кога?
– Когато правдата влезе във вашите сърца, истината – във вашите умове и светостта бъде съединителна връзка между тях. При сегашните условия няма да разберете кой съм и какъв съм. Значи това, което е в мене, може да го разберете само тогава, когато то влезе и във вас.
към беседата >>
Когато Любовта слиза на земята, прави три връзки: на физичния, на духовния и на Божествения свят.
И тъй, като е дошъл на земята, човек трябва да направи три връзки: земни, т.е. човешки – с хората; духовни връзки – с ангелите, и Божествени – със същества от Божествения свят. Следователно каквото съчетание прави човек, в него трябва да участват и трите връзки. Който живее само за земята, има една връзка. Скъса ли се тази връзка, животът му се свършва.
Когато Любовта слиза на земята, прави три връзки: на физичния, на духовния и на Божествения свят.
Не направи ли тия три връзки, тя напуща земята. Такава любов не е трайна. Когато любовта между двама души се съчетава с правдата, истината и светостта, Бог дава своето благословение. Дето присъстват трите елемента, там всяка работа се свършва успешно. Дето присъстват трите елемента, там е великата Мъдрост, необятната светлина, за която копнеят душите.
към беседата >>
– Когато правдата влезе във вашите сърца, истината – във вашите умове и светостта бъде съединителна връзка между тях.
Аз съм човекът, в сърцето на когото живее правдата, в ума живее истината, а светостта е съединителната връзка между тях. – Защо? – Защото Божият закон е такъв и аз се подчинявам на тоя закон. Аз живея и се радвам в изпълнението на великата Божия воля. Казвам и на вас: Вие ще ме познаете, но кога?
– Когато правдата влезе във вашите сърца, истината – във вашите умове и светостта бъде съединителна връзка между тях.
При сегашните условия няма да разберете кой съм и какъв съм. Значи това, което е в мене, може да го разберете само тогава, когато то влезе и във вас.
към беседата >>
Не направи ли тия три връзки, тя напуща земята.
човешки – с хората; духовни връзки – с ангелите, и Божествени – със същества от Божествения свят. Следователно каквото съчетание прави човек, в него трябва да участват и трите връзки. Който живее само за земята, има една връзка. Скъса ли се тази връзка, животът му се свършва. Когато Любовта слиза на земята, прави три връзки: на физичния, на духовния и на Божествения свят.
Не направи ли тия три връзки, тя напуща земята.
Такава любов не е трайна. Когато любовта между двама души се съчетава с правдата, истината и светостта, Бог дава своето благословение. Дето присъстват трите елемента, там всяка работа се свършва успешно. Дето присъстват трите елемента, там е великата Мъдрост, необятната светлина, за която копнеят душите. Три неща се искат от човека: Да живее в него правдата, истината и светостта.
към беседата >>
При сегашните условия няма да разберете кой съм и какъв съм.
– Защо? – Защото Божият закон е такъв и аз се подчинявам на тоя закон. Аз живея и се радвам в изпълнението на великата Божия воля. Казвам и на вас: Вие ще ме познаете, но кога? – Когато правдата влезе във вашите сърца, истината – във вашите умове и светостта бъде съединителна връзка между тях.
При сегашните условия няма да разберете кой съм и какъв съм.
Значи това, което е в мене, може да го разберете само тогава, когато то влезе и във вас.
към беседата >>
Такава любов не е трайна.
Следователно каквото съчетание прави човек, в него трябва да участват и трите връзки. Който живее само за земята, има една връзка. Скъса ли се тази връзка, животът му се свършва. Когато Любовта слиза на земята, прави три връзки: на физичния, на духовния и на Божествения свят. Не направи ли тия три връзки, тя напуща земята.
Такава любов не е трайна.
Когато любовта между двама души се съчетава с правдата, истината и светостта, Бог дава своето благословение. Дето присъстват трите елемента, там всяка работа се свършва успешно. Дето присъстват трите елемента, там е великата Мъдрост, необятната светлина, за която копнеят душите. Три неща се искат от човека: Да живее в него правдата, истината и светостта. Да каже в себе си: „Аз и Христос едно сме“.
към беседата >>
Значи това, което е в мене, може да го разберете само тогава, когато то влезе и във вас.
– Защото Божият закон е такъв и аз се подчинявам на тоя закон. Аз живея и се радвам в изпълнението на великата Божия воля. Казвам и на вас: Вие ще ме познаете, но кога? – Когато правдата влезе във вашите сърца, истината – във вашите умове и светостта бъде съединителна връзка между тях. При сегашните условия няма да разберете кой съм и какъв съм.
Значи това, което е в мене, може да го разберете само тогава, когато то влезе и във вас.
към беседата >>
Когато любовта между двама души се съчетава с правдата, истината и светостта, Бог дава своето благословение.
Който живее само за земята, има една връзка. Скъса ли се тази връзка, животът му се свършва. Когато Любовта слиза на земята, прави три връзки: на физичния, на духовния и на Божествения свят. Не направи ли тия три връзки, тя напуща земята. Такава любов не е трайна.
Когато любовта между двама души се съчетава с правдата, истината и светостта, Бог дава своето благословение.
Дето присъстват трите елемента, там всяка работа се свършва успешно. Дето присъстват трите елемента, там е великата Мъдрост, необятната светлина, за която копнеят душите. Три неща се искат от човека: Да живее в него правдата, истината и светостта. Да каже в себе си: „Аз и Христос едно сме“. И най-после да знае, че Христос е дошъл в него, направил е жилище и ще му се изяви.
към беседата >>
И тъй, аз разрешавам въпроса принципно: Не мислете, че вие сте православни, евангелисти, католици, баптисти, теософи или окултисти.
И тъй, аз разрешавам въпроса принципно: Не мислете, че вие сте православни, евангелисти, католици, баптисти, теософи или окултисти.
Това са само красиви имена, с които се кичите. В сърцата на всички трябва да царува правдата, в умовете им – истината, а светостта да ги свързва. Във всичко трябва да има една връзка, един подлог и едно сказуемо. Това наричам аз Божествен подлог, Божествено сказуемо и Божествена връзка в реалността на живота. Ако работите ви не вървят добре, ако се чувствате нещастни и объркани, ще знаете, че това се дължи на отсъствието на правдата, истината и светостта във вас.
към беседата >>
Дето присъстват трите елемента, там всяка работа се свършва успешно.
Скъса ли се тази връзка, животът му се свършва. Когато Любовта слиза на земята, прави три връзки: на физичния, на духовния и на Божествения свят. Не направи ли тия три връзки, тя напуща земята. Такава любов не е трайна. Когато любовта между двама души се съчетава с правдата, истината и светостта, Бог дава своето благословение.
Дето присъстват трите елемента, там всяка работа се свършва успешно.
Дето присъстват трите елемента, там е великата Мъдрост, необятната светлина, за която копнеят душите. Три неща се искат от човека: Да живее в него правдата, истината и светостта. Да каже в себе си: „Аз и Христос едно сме“. И най-после да знае, че Христос е дошъл в него, направил е жилище и ще му се изяви. Тогава ако правдата пребъдва в тебе, и ти ще пребъдваш в нея; ако истината пребъдва в тебе, и ти ще пребъдваш в нея; ако светостта пребъдва в тебе, и ти ще пребъдваш в нея.
към беседата >>
Това са само красиви имена, с които се кичите.
И тъй, аз разрешавам въпроса принципно: Не мислете, че вие сте православни, евангелисти, католици, баптисти, теософи или окултисти.
Това са само красиви имена, с които се кичите.
В сърцата на всички трябва да царува правдата, в умовете им – истината, а светостта да ги свързва. Във всичко трябва да има една връзка, един подлог и едно сказуемо. Това наричам аз Божествен подлог, Божествено сказуемо и Божествена връзка в реалността на живота. Ако работите ви не вървят добре, ако се чувствате нещастни и объркани, ще знаете, че това се дължи на отсъствието на правдата, истината и светостта във вас. Когато Бог иска да оправи сърцата на хората, Той разрушава всичко, което им препятства в живота.
към беседата >>
Дето присъстват трите елемента, там е великата Мъдрост, необятната светлина, за която копнеят душите.
Когато Любовта слиза на земята, прави три връзки: на физичния, на духовния и на Божествения свят. Не направи ли тия три връзки, тя напуща земята. Такава любов не е трайна. Когато любовта между двама души се съчетава с правдата, истината и светостта, Бог дава своето благословение. Дето присъстват трите елемента, там всяка работа се свършва успешно.
Дето присъстват трите елемента, там е великата Мъдрост, необятната светлина, за която копнеят душите.
Три неща се искат от човека: Да живее в него правдата, истината и светостта. Да каже в себе си: „Аз и Христос едно сме“. И най-после да знае, че Христос е дошъл в него, направил е жилище и ще му се изяви. Тогава ако правдата пребъдва в тебе, и ти ще пребъдваш в нея; ако истината пребъдва в тебе, и ти ще пребъдваш в нея; ако светостта пребъдва в тебе, и ти ще пребъдваш в нея. Само така Отец ще дойде във вас, ще направи жилище и ще ви се изяви.
към беседата >>
В сърцата на всички трябва да царува правдата, в умовете им – истината, а светостта да ги свързва.
И тъй, аз разрешавам въпроса принципно: Не мислете, че вие сте православни, евангелисти, католици, баптисти, теософи или окултисти. Това са само красиви имена, с които се кичите.
В сърцата на всички трябва да царува правдата, в умовете им – истината, а светостта да ги свързва.
Във всичко трябва да има една връзка, един подлог и едно сказуемо. Това наричам аз Божествен подлог, Божествено сказуемо и Божествена връзка в реалността на живота. Ако работите ви не вървят добре, ако се чувствате нещастни и объркани, ще знаете, че това се дължи на отсъствието на правдата, истината и светостта във вас. Когато Бог иска да оправи сърцата на хората, Той разрушава всичко, което им препятства в живота. В Писанието се казва: „Да не кажеш една празна дума пред ангела, който те ръководи, защото Бог ще разруши твоите дела“.
към беседата >>
Три неща се искат от човека: Да живее в него правдата, истината и светостта.
Не направи ли тия три връзки, тя напуща земята. Такава любов не е трайна. Когато любовта между двама души се съчетава с правдата, истината и светостта, Бог дава своето благословение. Дето присъстват трите елемента, там всяка работа се свършва успешно. Дето присъстват трите елемента, там е великата Мъдрост, необятната светлина, за която копнеят душите.
Три неща се искат от човека: Да живее в него правдата, истината и светостта.
Да каже в себе си: „Аз и Христос едно сме“. И най-после да знае, че Христос е дошъл в него, направил е жилище и ще му се изяви. Тогава ако правдата пребъдва в тебе, и ти ще пребъдваш в нея; ако истината пребъдва в тебе, и ти ще пребъдваш в нея; ако светостта пребъдва в тебе, и ти ще пребъдваш в нея. Само така Отец ще дойде във вас, ще направи жилище и ще ви се изяви.
към беседата >>
Във всичко трябва да има една връзка, един подлог и едно сказуемо.
И тъй, аз разрешавам въпроса принципно: Не мислете, че вие сте православни, евангелисти, католици, баптисти, теософи или окултисти. Това са само красиви имена, с които се кичите. В сърцата на всички трябва да царува правдата, в умовете им – истината, а светостта да ги свързва.
Във всичко трябва да има една връзка, един подлог и едно сказуемо.
Това наричам аз Божествен подлог, Божествено сказуемо и Божествена връзка в реалността на живота. Ако работите ви не вървят добре, ако се чувствате нещастни и объркани, ще знаете, че това се дължи на отсъствието на правдата, истината и светостта във вас. Когато Бог иска да оправи сърцата на хората, Той разрушава всичко, което им препятства в живота. В Писанието се казва: „Да не кажеш една празна дума пред ангела, който те ръководи, защото Бог ще разруши твоите дела“. Значи ако не уважаваш ангела, който те ръководи, ще изгубиш всичко и ще се почувстваш крайно нещастен.
към беседата >>
Да каже в себе си: „Аз и Христос едно сме“.
Такава любов не е трайна. Когато любовта между двама души се съчетава с правдата, истината и светостта, Бог дава своето благословение. Дето присъстват трите елемента, там всяка работа се свършва успешно. Дето присъстват трите елемента, там е великата Мъдрост, необятната светлина, за която копнеят душите. Три неща се искат от човека: Да живее в него правдата, истината и светостта.
Да каже в себе си: „Аз и Христос едно сме“.
И най-после да знае, че Христос е дошъл в него, направил е жилище и ще му се изяви. Тогава ако правдата пребъдва в тебе, и ти ще пребъдваш в нея; ако истината пребъдва в тебе, и ти ще пребъдваш в нея; ако светостта пребъдва в тебе, и ти ще пребъдваш в нея. Само така Отец ще дойде във вас, ще направи жилище и ще ви се изяви.
към беседата >>
Това наричам аз Божествен подлог, Божествено сказуемо и Божествена връзка в реалността на живота.
И тъй, аз разрешавам въпроса принципно: Не мислете, че вие сте православни, евангелисти, католици, баптисти, теософи или окултисти. Това са само красиви имена, с които се кичите. В сърцата на всички трябва да царува правдата, в умовете им – истината, а светостта да ги свързва. Във всичко трябва да има една връзка, един подлог и едно сказуемо.
Това наричам аз Божествен подлог, Божествено сказуемо и Божествена връзка в реалността на живота.
Ако работите ви не вървят добре, ако се чувствате нещастни и объркани, ще знаете, че това се дължи на отсъствието на правдата, истината и светостта във вас. Когато Бог иска да оправи сърцата на хората, Той разрушава всичко, което им препятства в живота. В Писанието се казва: „Да не кажеш една празна дума пред ангела, който те ръководи, защото Бог ще разруши твоите дела“. Значи ако не уважаваш ангела, който те ръководи, ще изгубиш всичко и ще се почувстваш крайно нещастен. Ти си пренебрегнал правдата, която е основа на истинското богатство и знание.
към беседата >>
И най-после да знае, че Христос е дошъл в него, направил е жилище и ще му се изяви.
Когато любовта между двама души се съчетава с правдата, истината и светостта, Бог дава своето благословение. Дето присъстват трите елемента, там всяка работа се свършва успешно. Дето присъстват трите елемента, там е великата Мъдрост, необятната светлина, за която копнеят душите. Три неща се искат от човека: Да живее в него правдата, истината и светостта. Да каже в себе си: „Аз и Христос едно сме“.
И най-после да знае, че Христос е дошъл в него, направил е жилище и ще му се изяви.
Тогава ако правдата пребъдва в тебе, и ти ще пребъдваш в нея; ако истината пребъдва в тебе, и ти ще пребъдваш в нея; ако светостта пребъдва в тебе, и ти ще пребъдваш в нея. Само така Отец ще дойде във вас, ще направи жилище и ще ви се изяви.
към беседата >>
Ако работите ви не вървят добре, ако се чувствате нещастни и объркани, ще знаете, че това се дължи на отсъствието на правдата, истината и светостта във вас.
И тъй, аз разрешавам въпроса принципно: Не мислете, че вие сте православни, евангелисти, католици, баптисти, теософи или окултисти. Това са само красиви имена, с които се кичите. В сърцата на всички трябва да царува правдата, в умовете им – истината, а светостта да ги свързва. Във всичко трябва да има една връзка, един подлог и едно сказуемо. Това наричам аз Божествен подлог, Божествено сказуемо и Божествена връзка в реалността на живота.
Ако работите ви не вървят добре, ако се чувствате нещастни и объркани, ще знаете, че това се дължи на отсъствието на правдата, истината и светостта във вас.
Когато Бог иска да оправи сърцата на хората, Той разрушава всичко, което им препятства в живота. В Писанието се казва: „Да не кажеш една празна дума пред ангела, който те ръководи, защото Бог ще разруши твоите дела“. Значи ако не уважаваш ангела, който те ръководи, ще изгубиш всичко и ще се почувстваш крайно нещастен. Ти си пренебрегнал правдата, която е основа на истинското богатство и знание. Без правда, истина и светост, човек непременно ще фалира.
към беседата >>
Тогава ако правдата пребъдва в тебе, и ти ще пребъдваш в нея; ако истината пребъдва в тебе, и ти ще пребъдваш в нея; ако светостта пребъдва в тебе, и ти ще пребъдваш в нея.
Дето присъстват трите елемента, там всяка работа се свършва успешно. Дето присъстват трите елемента, там е великата Мъдрост, необятната светлина, за която копнеят душите. Три неща се искат от човека: Да живее в него правдата, истината и светостта. Да каже в себе си: „Аз и Христос едно сме“. И най-после да знае, че Христос е дошъл в него, направил е жилище и ще му се изяви.
Тогава ако правдата пребъдва в тебе, и ти ще пребъдваш в нея; ако истината пребъдва в тебе, и ти ще пребъдваш в нея; ако светостта пребъдва в тебе, и ти ще пребъдваш в нея.
Само така Отец ще дойде във вас, ще направи жилище и ще ви се изяви.
към беседата >>
Когато Бог иска да оправи сърцата на хората, Той разрушава всичко, което им препятства в живота.
Това са само красиви имена, с които се кичите. В сърцата на всички трябва да царува правдата, в умовете им – истината, а светостта да ги свързва. Във всичко трябва да има една връзка, един подлог и едно сказуемо. Това наричам аз Божествен подлог, Божествено сказуемо и Божествена връзка в реалността на живота. Ако работите ви не вървят добре, ако се чувствате нещастни и объркани, ще знаете, че това се дължи на отсъствието на правдата, истината и светостта във вас.
Когато Бог иска да оправи сърцата на хората, Той разрушава всичко, което им препятства в живота.
В Писанието се казва: „Да не кажеш една празна дума пред ангела, който те ръководи, защото Бог ще разруши твоите дела“. Значи ако не уважаваш ангела, който те ръководи, ще изгубиш всичко и ще се почувстваш крайно нещастен. Ти си пренебрегнал правдата, която е основа на истинското богатство и знание. Без правда, истина и светост, човек непременно ще фалира. Ако се колебаете и съмнявате в истината и светостта, вие ще преживеете страшни страдания.
към беседата >>
Само така Отец ще дойде във вас, ще направи жилище и ще ви се изяви.
Дето присъстват трите елемента, там е великата Мъдрост, необятната светлина, за която копнеят душите. Три неща се искат от човека: Да живее в него правдата, истината и светостта. Да каже в себе си: „Аз и Христос едно сме“. И най-после да знае, че Христос е дошъл в него, направил е жилище и ще му се изяви. Тогава ако правдата пребъдва в тебе, и ти ще пребъдваш в нея; ако истината пребъдва в тебе, и ти ще пребъдваш в нея; ако светостта пребъдва в тебе, и ти ще пребъдваш в нея.
Само така Отец ще дойде във вас, ще направи жилище и ще ви се изяви.
към беседата >>
В Писанието се казва: „Да не кажеш една празна дума пред ангела, който те ръководи, защото Бог ще разруши твоите дела“.
В сърцата на всички трябва да царува правдата, в умовете им – истината, а светостта да ги свързва. Във всичко трябва да има една връзка, един подлог и едно сказуемо. Това наричам аз Божествен подлог, Божествено сказуемо и Божествена връзка в реалността на живота. Ако работите ви не вървят добре, ако се чувствате нещастни и объркани, ще знаете, че това се дължи на отсъствието на правдата, истината и светостта във вас. Когато Бог иска да оправи сърцата на хората, Той разрушава всичко, което им препятства в живота.
В Писанието се казва: „Да не кажеш една празна дума пред ангела, който те ръководи, защото Бог ще разруши твоите дела“.
Значи ако не уважаваш ангела, който те ръководи, ще изгубиш всичко и ще се почувстваш крайно нещастен. Ти си пренебрегнал правдата, която е основа на истинското богатство и знание. Без правда, истина и светост, човек непременно ще фалира. Ако се колебаете и съмнявате в истината и светостта, вие ще преживеете страшни страдания. Това всеки ще опита.
към беседата >>
„Да се облечете в новия човек, създадения по образа на Бога, в правда и светост на истината.“
„Да се облечете в новия човек, създадения по образа на Бога, в правда и светост на истината.“
към беседата >>
Значи ако не уважаваш ангела, който те ръководи, ще изгубиш всичко и ще се почувстваш крайно нещастен.
Във всичко трябва да има една връзка, един подлог и едно сказуемо. Това наричам аз Божествен подлог, Божествено сказуемо и Божествена връзка в реалността на живота. Ако работите ви не вървят добре, ако се чувствате нещастни и объркани, ще знаете, че това се дължи на отсъствието на правдата, истината и светостта във вас. Когато Бог иска да оправи сърцата на хората, Той разрушава всичко, което им препятства в живота. В Писанието се казва: „Да не кажеш една празна дума пред ангела, който те ръководи, защото Бог ще разруши твоите дела“.
Значи ако не уважаваш ангела, който те ръководи, ще изгубиш всичко и ще се почувстваш крайно нещастен.
Ти си пренебрегнал правдата, която е основа на истинското богатство и знание. Без правда, истина и светост, човек непременно ще фалира. Ако се колебаете и съмнявате в истината и светостта, вие ще преживеете страшни страдания. Това всеки ще опита. И, когато се натъкне на големи страдания, ще знае, че правдата не е в сърцето му, и истината не е в ума му.
към беседата >>
Ти си пренебрегнал правдата, която е основа на истинското богатство и знание.
Това наричам аз Божествен подлог, Божествено сказуемо и Божествена връзка в реалността на живота. Ако работите ви не вървят добре, ако се чувствате нещастни и объркани, ще знаете, че това се дължи на отсъствието на правдата, истината и светостта във вас. Когато Бог иска да оправи сърцата на хората, Той разрушава всичко, което им препятства в живота. В Писанието се казва: „Да не кажеш една празна дума пред ангела, който те ръководи, защото Бог ще разруши твоите дела“. Значи ако не уважаваш ангела, който те ръководи, ще изгубиш всичко и ще се почувстваш крайно нещастен.
Ти си пренебрегнал правдата, която е основа на истинското богатство и знание.
Без правда, истина и светост, човек непременно ще фалира. Ако се колебаете и съмнявате в истината и светостта, вие ще преживеете страшни страдания. Това всеки ще опита. И, когато се натъкне на големи страдания, ще знае, че правдата не е в сърцето му, и истината не е в ума му. За да се освободите от страданията, приложете правдата и истината в живота си.
към беседата >>
Без правда, истина и светост, човек непременно ще фалира.
Ако работите ви не вървят добре, ако се чувствате нещастни и объркани, ще знаете, че това се дължи на отсъствието на правдата, истината и светостта във вас. Когато Бог иска да оправи сърцата на хората, Той разрушава всичко, което им препятства в живота. В Писанието се казва: „Да не кажеш една празна дума пред ангела, който те ръководи, защото Бог ще разруши твоите дела“. Значи ако не уважаваш ангела, който те ръководи, ще изгубиш всичко и ще се почувстваш крайно нещастен. Ти си пренебрегнал правдата, която е основа на истинското богатство и знание.
Без правда, истина и светост, човек непременно ще фалира.
Ако се колебаете и съмнявате в истината и светостта, вие ще преживеете страшни страдания. Това всеки ще опита. И, когато се натъкне на големи страдания, ще знае, че правдата не е в сърцето му, и истината не е в ума му. За да се освободите от страданията, приложете правдата и истината в живота си. Не е достатъчно само да кажете, че вярвате в Господа и Го обичате.
към беседата >>
Ако се колебаете и съмнявате в истината и светостта, вие ще преживеете страшни страдания.
Когато Бог иска да оправи сърцата на хората, Той разрушава всичко, което им препятства в живота. В Писанието се казва: „Да не кажеш една празна дума пред ангела, който те ръководи, защото Бог ще разруши твоите дела“. Значи ако не уважаваш ангела, който те ръководи, ще изгубиш всичко и ще се почувстваш крайно нещастен. Ти си пренебрегнал правдата, която е основа на истинското богатство и знание. Без правда, истина и светост, човек непременно ще фалира.
Ако се колебаете и съмнявате в истината и светостта, вие ще преживеете страшни страдания.
Това всеки ще опита. И, когато се натъкне на големи страдания, ще знае, че правдата не е в сърцето му, и истината не е в ума му. За да се освободите от страданията, приложете правдата и истината в живота си. Не е достатъчно само да кажете, че вярвате в Господа и Го обичате. Не може да обичате докато правдата не е в сърцето ви; не може да мислите докато истината не е в ума ви; не може да вършите свети дела докато светостта не е съединителна връзка между ума и сърцето ви.
към беседата >>
Това всеки ще опита.
В Писанието се казва: „Да не кажеш една празна дума пред ангела, който те ръководи, защото Бог ще разруши твоите дела“. Значи ако не уважаваш ангела, който те ръководи, ще изгубиш всичко и ще се почувстваш крайно нещастен. Ти си пренебрегнал правдата, която е основа на истинското богатство и знание. Без правда, истина и светост, човек непременно ще фалира. Ако се колебаете и съмнявате в истината и светостта, вие ще преживеете страшни страдания.
Това всеки ще опита.
И, когато се натъкне на големи страдания, ще знае, че правдата не е в сърцето му, и истината не е в ума му. За да се освободите от страданията, приложете правдата и истината в живота си. Не е достатъчно само да кажете, че вярвате в Господа и Го обичате. Не може да обичате докато правдата не е в сърцето ви; не може да мислите докато истината не е в ума ви; не може да вършите свети дела докато светостта не е съединителна връзка между ума и сърцето ви. Христос казва: „Ако имате вяра, колкото синапово зърно, ще кажете на тази планина да се премести и тя ще се премести“.
към беседата >>
И, когато се натъкне на големи страдания, ще знае, че правдата не е в сърцето му, и истината не е в ума му.
Значи ако не уважаваш ангела, който те ръководи, ще изгубиш всичко и ще се почувстваш крайно нещастен. Ти си пренебрегнал правдата, която е основа на истинското богатство и знание. Без правда, истина и светост, човек непременно ще фалира. Ако се колебаете и съмнявате в истината и светостта, вие ще преживеете страшни страдания. Това всеки ще опита.
И, когато се натъкне на големи страдания, ще знае, че правдата не е в сърцето му, и истината не е в ума му.
За да се освободите от страданията, приложете правдата и истината в живота си. Не е достатъчно само да кажете, че вярвате в Господа и Го обичате. Не може да обичате докато правдата не е в сърцето ви; не може да мислите докато истината не е в ума ви; не може да вършите свети дела докато светостта не е съединителна връзка между ума и сърцето ви. Христос казва: „Ако имате вяра, колкото синапово зърно, ще кажете на тази планина да се премести и тя ще се премести“. Това се отнася до човека, в когото живее правдата, истината и светостта.
към беседата >>
За да се освободите от страданията, приложете правдата и истината в живота си.
Ти си пренебрегнал правдата, която е основа на истинското богатство и знание. Без правда, истина и светост, човек непременно ще фалира. Ако се колебаете и съмнявате в истината и светостта, вие ще преживеете страшни страдания. Това всеки ще опита. И, когато се натъкне на големи страдания, ще знае, че правдата не е в сърцето му, и истината не е в ума му.
За да се освободите от страданията, приложете правдата и истината в живота си.
Не е достатъчно само да кажете, че вярвате в Господа и Го обичате. Не може да обичате докато правдата не е в сърцето ви; не може да мислите докато истината не е в ума ви; не може да вършите свети дела докато светостта не е съединителна връзка между ума и сърцето ви. Христос казва: „Ако имате вяра, колкото синапово зърно, ще кажете на тази планина да се премести и тя ще се премести“. Това се отнася до човека, в когото живее правдата, истината и светостта. Не си правете илюзии да мислите, че без тия добродетели ще постигнете нещо.
към беседата >>
Не е достатъчно само да кажете, че вярвате в Господа и Го обичате.
Без правда, истина и светост, човек непременно ще фалира. Ако се колебаете и съмнявате в истината и светостта, вие ще преживеете страшни страдания. Това всеки ще опита. И, когато се натъкне на големи страдания, ще знае, че правдата не е в сърцето му, и истината не е в ума му. За да се освободите от страданията, приложете правдата и истината в живота си.
Не е достатъчно само да кажете, че вярвате в Господа и Го обичате.
Не може да обичате докато правдата не е в сърцето ви; не може да мислите докато истината не е в ума ви; не може да вършите свети дела докато светостта не е съединителна връзка между ума и сърцето ви. Христос казва: „Ако имате вяра, колкото синапово зърно, ще кажете на тази планина да се премести и тя ще се премести“. Това се отнася до човека, в когото живее правдата, истината и светостта. Не си правете илюзии да мислите, че без тия добродетели ще постигнете нещо. Без тях не може да постигнете целта, към която се стремите.
към беседата >>
Не може да обичате докато правдата не е в сърцето ви; не може да мислите докато истината не е в ума ви; не може да вършите свети дела докато светостта не е съединителна връзка между ума и сърцето ви.
Ако се колебаете и съмнявате в истината и светостта, вие ще преживеете страшни страдания. Това всеки ще опита. И, когато се натъкне на големи страдания, ще знае, че правдата не е в сърцето му, и истината не е в ума му. За да се освободите от страданията, приложете правдата и истината в живота си. Не е достатъчно само да кажете, че вярвате в Господа и Го обичате.
Не може да обичате докато правдата не е в сърцето ви; не може да мислите докато истината не е в ума ви; не може да вършите свети дела докато светостта не е съединителна връзка между ума и сърцето ви.
Христос казва: „Ако имате вяра, колкото синапово зърно, ще кажете на тази планина да се премести и тя ще се премести“. Това се отнася до човека, в когото живее правдата, истината и светостта. Не си правете илюзии да мислите, че без тия добродетели ще постигнете нещо. Без тях не може да постигнете целта, към която се стремите. Без тях никакъв окултизъм не съществува.
към беседата >>
Христос казва: „Ако имате вяра, колкото синапово зърно, ще кажете на тази планина да се премести и тя ще се премести“.
Това всеки ще опита. И, когато се натъкне на големи страдания, ще знае, че правдата не е в сърцето му, и истината не е в ума му. За да се освободите от страданията, приложете правдата и истината в живота си. Не е достатъчно само да кажете, че вярвате в Господа и Го обичате. Не може да обичате докато правдата не е в сърцето ви; не може да мислите докато истината не е в ума ви; не може да вършите свети дела докато светостта не е съединителна връзка между ума и сърцето ви.
Христос казва: „Ако имате вяра, колкото синапово зърно, ще кажете на тази планина да се премести и тя ще се премести“.
Това се отнася до човека, в когото живее правдата, истината и светостта. Не си правете илюзии да мислите, че без тия добродетели ще постигнете нещо. Без тях не може да постигнете целта, към която се стремите. Без тях никакъв окултизъм не съществува. Питат ме: „Защо проповядваш?
към беседата >>
Това се отнася до човека, в когото живее правдата, истината и светостта.
И, когато се натъкне на големи страдания, ще знае, че правдата не е в сърцето му, и истината не е в ума му. За да се освободите от страданията, приложете правдата и истината в живота си. Не е достатъчно само да кажете, че вярвате в Господа и Го обичате. Не може да обичате докато правдата не е в сърцето ви; не може да мислите докато истината не е в ума ви; не може да вършите свети дела докато светостта не е съединителна връзка между ума и сърцето ви. Христос казва: „Ако имате вяра, колкото синапово зърно, ще кажете на тази планина да се премести и тя ще се премести“.
Това се отнася до човека, в когото живее правдата, истината и светостта.
Не си правете илюзии да мислите, че без тия добродетели ще постигнете нещо. Без тях не може да постигнете целта, към която се стремите. Без тях никакъв окултизъм не съществува. Питат ме: „Защо проповядваш? “ – За да покажа на хората, че без правда, истина и светост нищо не се постига.
към беседата >>
Не си правете илюзии да мислите, че без тия добродетели ще постигнете нещо.
За да се освободите от страданията, приложете правдата и истината в живота си. Не е достатъчно само да кажете, че вярвате в Господа и Го обичате. Не може да обичате докато правдата не е в сърцето ви; не може да мислите докато истината не е в ума ви; не може да вършите свети дела докато светостта не е съединителна връзка между ума и сърцето ви. Христос казва: „Ако имате вяра, колкото синапово зърно, ще кажете на тази планина да се премести и тя ще се премести“. Това се отнася до човека, в когото живее правдата, истината и светостта.
Не си правете илюзии да мислите, че без тия добродетели ще постигнете нещо.
Без тях не може да постигнете целта, към която се стремите. Без тях никакъв окултизъм не съществува. Питат ме: „Защо проповядваш? “ – За да покажа на хората, че без правда, истина и светост нищо не се постига. Това е едно строго определено учение, което почива на здрава основа, а не на въздуха.
към беседата >>
Без тях не може да постигнете целта, към която се стремите.
Не е достатъчно само да кажете, че вярвате в Господа и Го обичате. Не може да обичате докато правдата не е в сърцето ви; не може да мислите докато истината не е в ума ви; не може да вършите свети дела докато светостта не е съединителна връзка между ума и сърцето ви. Христос казва: „Ако имате вяра, колкото синапово зърно, ще кажете на тази планина да се премести и тя ще се премести“. Това се отнася до човека, в когото живее правдата, истината и светостта. Не си правете илюзии да мислите, че без тия добродетели ще постигнете нещо.
Без тях не може да постигнете целта, към която се стремите.
Без тях никакъв окултизъм не съществува. Питат ме: „Защо проповядваш? “ – За да покажа на хората, че без правда, истина и светост нищо не се постига. Това е едно строго определено учение, което почива на здрава основа, а не на въздуха. – Защо ни е нужна правдата?
към беседата >>
Без тях никакъв окултизъм не съществува.
Не може да обичате докато правдата не е в сърцето ви; не може да мислите докато истината не е в ума ви; не може да вършите свети дела докато светостта не е съединителна връзка между ума и сърцето ви. Христос казва: „Ако имате вяра, колкото синапово зърно, ще кажете на тази планина да се премести и тя ще се премести“. Това се отнася до човека, в когото живее правдата, истината и светостта. Не си правете илюзии да мислите, че без тия добродетели ще постигнете нещо. Без тях не може да постигнете целта, към която се стремите.
Без тях никакъв окултизъм не съществува.
Питат ме: „Защо проповядваш? “ – За да покажа на хората, че без правда, истина и светост нищо не се постига. Това е едно строго определено учение, което почива на здрава основа, а не на въздуха. – Защо ни е нужна правдата? – За урегулиране енергиите на вашия стомах.
към беседата >>
Питат ме: „Защо проповядваш?
Христос казва: „Ако имате вяра, колкото синапово зърно, ще кажете на тази планина да се премести и тя ще се премести“. Това се отнася до човека, в когото живее правдата, истината и светостта. Не си правете илюзии да мислите, че без тия добродетели ще постигнете нещо. Без тях не може да постигнете целта, към която се стремите. Без тях никакъв окултизъм не съществува.
Питат ме: „Защо проповядваш?
“ – За да покажа на хората, че без правда, истина и светост нищо не се постига. Това е едно строго определено учение, което почива на здрава основа, а не на въздуха. – Защо ни е нужна правдата? – За урегулиране енергиите на вашия стомах. Щом стомахът ви е здрав, ще вършите работите си спокойно.
към беседата >>
“ – За да покажа на хората, че без правда, истина и светост нищо не се постига.
Това се отнася до човека, в когото живее правдата, истината и светостта. Не си правете илюзии да мислите, че без тия добродетели ще постигнете нещо. Без тях не може да постигнете целта, към която се стремите. Без тях никакъв окултизъм не съществува. Питат ме: „Защо проповядваш?
“ – За да покажа на хората, че без правда, истина и светост нищо не се постига.
Това е едно строго определено учение, което почива на здрава основа, а не на въздуха. – Защо ни е нужна правдата? – За урегулиране енергиите на вашия стомах. Щом стомахът ви е здрав, ще вършите работите си спокойно. Ако си майка, ще имаш добри деца; ако си учител, ще имаш добри ученици.
към беседата >>
Това е едно строго определено учение, което почива на здрава основа, а не на въздуха.
Не си правете илюзии да мислите, че без тия добродетели ще постигнете нещо. Без тях не може да постигнете целта, към която се стремите. Без тях никакъв окултизъм не съществува. Питат ме: „Защо проповядваш? “ – За да покажа на хората, че без правда, истина и светост нищо не се постига.
Това е едно строго определено учение, което почива на здрава основа, а не на въздуха.
– Защо ни е нужна правдата? – За урегулиране енергиите на вашия стомах. Щом стомахът ви е здрав, ще вършите работите си спокойно. Ако си майка, ще имаш добри деца; ако си учител, ще имаш добри ученици. – Защо ми е истината?
към беседата >>
– Защо ни е нужна правдата?
Без тях не може да постигнете целта, към която се стремите. Без тях никакъв окултизъм не съществува. Питат ме: „Защо проповядваш? “ – За да покажа на хората, че без правда, истина и светост нищо не се постига. Това е едно строго определено учение, което почива на здрава основа, а не на въздуха.
– Защо ни е нужна правдата?
– За урегулиране енергиите на вашия стомах. Щом стомахът ви е здрав, ще вършите работите си спокойно. Ако си майка, ще имаш добри деца; ако си учител, ще имаш добри ученици. – Защо ми е истината? – Да имаш светъл ум, да разсъждаваш правилно.
към беседата >>
– За урегулиране енергиите на вашия стомах.
Без тях никакъв окултизъм не съществува. Питат ме: „Защо проповядваш? “ – За да покажа на хората, че без правда, истина и светост нищо не се постига. Това е едно строго определено учение, което почива на здрава основа, а не на въздуха. – Защо ни е нужна правдата?
– За урегулиране енергиите на вашия стомах.
Щом стомахът ви е здрав, ще вършите работите си спокойно. Ако си майка, ще имаш добри деца; ако си учител, ще имаш добри ученици. – Защо ми е истината? – Да имаш светъл ум, да разсъждаваш правилно. – Защо ми е светостта?
към беседата >>
Щом стомахът ви е здрав, ще вършите работите си спокойно.
Питат ме: „Защо проповядваш? “ – За да покажа на хората, че без правда, истина и светост нищо не се постига. Това е едно строго определено учение, което почива на здрава основа, а не на въздуха. – Защо ни е нужна правдата? – За урегулиране енергиите на вашия стомах.
Щом стомахът ви е здрав, ще вършите работите си спокойно.
Ако си майка, ще имаш добри деца; ако си учител, ще имаш добри ученици. – Защо ми е истината? – Да имаш светъл ум, да разсъждаваш правилно. – Защо ми е светостта? – Да калиш волята си, за да не се колебаеш в живота.
към беседата >>
Ако си майка, ще имаш добри деца; ако си учител, ще имаш добри ученици.
“ – За да покажа на хората, че без правда, истина и светост нищо не се постига. Това е едно строго определено учение, което почива на здрава основа, а не на въздуха. – Защо ни е нужна правдата? – За урегулиране енергиите на вашия стомах. Щом стомахът ви е здрав, ще вършите работите си спокойно.
Ако си майка, ще имаш добри деца; ако си учител, ще имаш добри ученици.
– Защо ми е истината? – Да имаш светъл ум, да разсъждаваш правилно. – Защо ми е светостта? – Да калиш волята си, за да не се колебаеш в живота. На каквито мъчнотии и да се натъкваш, да ги преодоляваш.
към беседата >>
– Защо ми е истината?
Това е едно строго определено учение, което почива на здрава основа, а не на въздуха. – Защо ни е нужна правдата? – За урегулиране енергиите на вашия стомах. Щом стомахът ви е здрав, ще вършите работите си спокойно. Ако си майка, ще имаш добри деца; ако си учител, ще имаш добри ученици.
– Защо ми е истината?
– Да имаш светъл ум, да разсъждаваш правилно. – Защо ми е светостта? – Да калиш волята си, за да не се колебаеш в живота. На каквито мъчнотии и да се натъкваш, да ги преодоляваш. Ако не вярвате на думите ми, може да ги опитате.
към беседата >>
– Да имаш светъл ум, да разсъждаваш правилно.
– Защо ни е нужна правдата? – За урегулиране енергиите на вашия стомах. Щом стомахът ви е здрав, ще вършите работите си спокойно. Ако си майка, ще имаш добри деца; ако си учител, ще имаш добри ученици. – Защо ми е истината?
– Да имаш светъл ум, да разсъждаваш правилно.
– Защо ми е светостта? – Да калиш волята си, за да не се колебаеш в живота. На каквито мъчнотии и да се натъкваш, да ги преодоляваш. Ако не вярвате на думите ми, може да ги опитате. Всяка религия, всяко учение, което изповядвате, трябва да бъде ясно, строго определено първо за самите вас.
към беседата >>
– Защо ми е светостта?
– За урегулиране енергиите на вашия стомах. Щом стомахът ви е здрав, ще вършите работите си спокойно. Ако си майка, ще имаш добри деца; ако си учител, ще имаш добри ученици. – Защо ми е истината? – Да имаш светъл ум, да разсъждаваш правилно.
– Защо ми е светостта?
– Да калиш волята си, за да не се колебаеш в живота. На каквито мъчнотии и да се натъкваш, да ги преодоляваш. Ако не вярвате на думите ми, може да ги опитате. Всяка религия, всяко учение, което изповядвате, трябва да бъде ясно, строго определено първо за самите вас. Християнството, което днес се проповядва и прилага, представя цяла каша: православна каша, евангелска каша, съботянска каша, спиритическа и човешка каша.
към беседата >>
– Да калиш волята си, за да не се колебаеш в живота.
Щом стомахът ви е здрав, ще вършите работите си спокойно. Ако си майка, ще имаш добри деца; ако си учител, ще имаш добри ученици. – Защо ми е истината? – Да имаш светъл ум, да разсъждаваш правилно. – Защо ми е светостта?
– Да калиш волята си, за да не се колебаеш в живота.
На каквито мъчнотии и да се натъкваш, да ги преодоляваш. Ако не вярвате на думите ми, може да ги опитате. Всяка религия, всяко учение, което изповядвате, трябва да бъде ясно, строго определено първо за самите вас. Християнството, което днес се проповядва и прилага, представя цяла каша: православна каша, евангелска каша, съботянска каша, спиритическа и човешка каша. Дето и да се обърнете, навсякъде виждате тая каша.
към беседата >>
На каквито мъчнотии и да се натъкваш, да ги преодоляваш.
Ако си майка, ще имаш добри деца; ако си учител, ще имаш добри ученици. – Защо ми е истината? – Да имаш светъл ум, да разсъждаваш правилно. – Защо ми е светостта? – Да калиш волята си, за да не се колебаеш в живота.
На каквито мъчнотии и да се натъкваш, да ги преодоляваш.
Ако не вярвате на думите ми, може да ги опитате. Всяка религия, всяко учение, което изповядвате, трябва да бъде ясно, строго определено първо за самите вас. Християнството, което днес се проповядва и прилага, представя цяла каша: православна каша, евангелска каша, съботянска каша, спиритическа и човешка каша. Дето и да се обърнете, навсякъде виждате тая каша. За да се освободи от тая каша, всеки човек, всеки народ трябва да носи правдата в сърцето си, истината в ума си и светостта във волята си.
към беседата >>
Ако не вярвате на думите ми, може да ги опитате.
– Защо ми е истината? – Да имаш светъл ум, да разсъждаваш правилно. – Защо ми е светостта? – Да калиш волята си, за да не се колебаеш в живота. На каквито мъчнотии и да се натъкваш, да ги преодоляваш.
Ако не вярвате на думите ми, може да ги опитате.
Всяка религия, всяко учение, което изповядвате, трябва да бъде ясно, строго определено първо за самите вас. Християнството, което днес се проповядва и прилага, представя цяла каша: православна каша, евангелска каша, съботянска каша, спиритическа и човешка каша. Дето и да се обърнете, навсякъде виждате тая каша. За да се освободи от тая каша, всеки човек, всеки народ трябва да носи правдата в сърцето си, истината в ума си и светостта във волята си. Всеки дом, всяко общество, всяка църква, всяко училище трябва да носят правдата в сърцата си, истината в умовете си и светостта в волята си.
към беседата >>
Всяка религия, всяко учение, което изповядвате, трябва да бъде ясно, строго определено първо за самите вас.
– Да имаш светъл ум, да разсъждаваш правилно. – Защо ми е светостта? – Да калиш волята си, за да не се колебаеш в живота. На каквито мъчнотии и да се натъкваш, да ги преодоляваш. Ако не вярвате на думите ми, може да ги опитате.
Всяка религия, всяко учение, което изповядвате, трябва да бъде ясно, строго определено първо за самите вас.
Християнството, което днес се проповядва и прилага, представя цяла каша: православна каша, евангелска каша, съботянска каша, спиритическа и човешка каша. Дето и да се обърнете, навсякъде виждате тая каша. За да се освободи от тая каша, всеки човек, всеки народ трябва да носи правдата в сърцето си, истината в ума си и светостта във волята си. Всеки дом, всяко общество, всяка църква, всяко училище трябва да носят правдата в сърцата си, истината в умовете си и светостта в волята си. Само така ще дойде великата, истинска култура в света.
към беседата >>
По-голѣма часть отъ Евангелието е било говорено за ученицитѣ на Христа, а не за другитѣ, не за мнозинството.
(втори вариант)
Правдата, това е подлежащето, светостьта – това е връзката, а истината – това е сказуемото, т.е. какво се говори за предмета. Защото само истината, когато дойде въ свѣта, тя разправя правдата. Правдата, това е подлежащето, предметътъ, за който трѣбва да се говори, да се види въ какво седи правдата. Сега съврѣменнитѣ Християни изучаватъ Евангелието тъй, както е било дадено прѣди 2000 години за Христовитѣ ученици.
По-голѣма часть отъ Евангелието е било говорено за ученицитѣ на Христа, а не за другитѣ, не за мнозинството.
Мнозинството е слушало, за да създаде тази речь и тѣхъ азъ наричамъ опрѣдѣления и допълнения на речьта. Публиката, това е опрѣдѣлението и допълнението на речьта. Безъ опрѣдѣление и допълнение нѣкой пѫть може.
към втори вариант >>
Че си изплатилъ дълга си, не показва, че си честенъ човѣкъ.
(втори вариант)
Посетилъ го Духъ Божий, а той прави такава разлика между другите хора, както и всѣки сектантъ. Радостьта не е всѣкога признакъ, че Духъ Божий присѫтствува, че Духъ Божий те е посетилъ. Веселието не е всѣкога признакъ, че Духъ Божий те е посетилъ; разположението не е всѣкога признакъ, че Духъ Божий те е посетилъ, че Духъ Божий присѫтствува. Ще кажете, че еди-кой си се покаялъ. Покаянието не е признакъ, че Духъ Божий присѫтствува.
Че си изплатилъ дълга си, не показва, че си честенъ човѣкъ.
Може да имашъ намѣрение да направишъ […]. (Оставено е мѣсто за една дума.) Само когато правдата влѣзе въ сърцето ти и когато истината влѣзе въ ума ти, само тогава ние ще сме едно съ Христа и може да кажемъ, че сме едно съ Христа.
към втори вариант >>
Мнозинството е слушало, за да създаде тази речь и тѣхъ азъ наричамъ опрѣдѣления и допълнения на речьта.
(втори вариант)
какво се говори за предмета. Защото само истината, когато дойде въ свѣта, тя разправя правдата. Правдата, това е подлежащето, предметътъ, за който трѣбва да се говори, да се види въ какво седи правдата. Сега съврѣменнитѣ Християни изучаватъ Евангелието тъй, както е било дадено прѣди 2000 години за Христовитѣ ученици. По-голѣма часть отъ Евангелието е било говорено за ученицитѣ на Христа, а не за другитѣ, не за мнозинството.
Мнозинството е слушало, за да създаде тази речь и тѣхъ азъ наричамъ опрѣдѣления и допълнения на речьта.
Публиката, това е опрѣдѣлението и допълнението на речьта. Безъ опрѣдѣление и допълнение нѣкой пѫть може.
към втори вариант >>
Може да имашъ намѣрение да направишъ […].
(втори вариант)
Радостьта не е всѣкога признакъ, че Духъ Божий присѫтствува, че Духъ Божий те е посетилъ. Веселието не е всѣкога признакъ, че Духъ Божий те е посетилъ; разположението не е всѣкога признакъ, че Духъ Божий те е посетилъ, че Духъ Божий присѫтствува. Ще кажете, че еди-кой си се покаялъ. Покаянието не е признакъ, че Духъ Божий присѫтствува. Че си изплатилъ дълга си, не показва, че си честенъ човѣкъ.
Може да имашъ намѣрение да направишъ […].
(Оставено е мѣсто за една дума.) Само когато правдата влѣзе въ сърцето ти и когато истината влѣзе въ ума ти, само тогава ние ще сме едно съ Христа и може да кажемъ, че сме едно съ Христа.
към втори вариант >>
Публиката, това е опрѣдѣлението и допълнението на речьта.
(втори вариант)
Защото само истината, когато дойде въ свѣта, тя разправя правдата. Правдата, това е подлежащето, предметътъ, за който трѣбва да се говори, да се види въ какво седи правдата. Сега съврѣменнитѣ Християни изучаватъ Евангелието тъй, както е било дадено прѣди 2000 години за Христовитѣ ученици. По-голѣма часть отъ Евангелието е било говорено за ученицитѣ на Христа, а не за другитѣ, не за мнозинството. Мнозинството е слушало, за да създаде тази речь и тѣхъ азъ наричамъ опрѣдѣления и допълнения на речьта.
Публиката, това е опрѣдѣлението и допълнението на речьта.
Безъ опрѣдѣление и допълнение нѣкой пѫть може.
към втори вариант >>
(Оставено е мѣсто за една дума.) Само когато правдата влѣзе въ сърцето ти и когато истината влѣзе въ ума ти, само тогава ние ще сме едно съ Христа и може да кажемъ, че сме едно съ Христа.
(втори вариант)
Веселието не е всѣкога признакъ, че Духъ Божий те е посетилъ; разположението не е всѣкога признакъ, че Духъ Божий те е посетилъ, че Духъ Божий присѫтствува. Ще кажете, че еди-кой си се покаялъ. Покаянието не е признакъ, че Духъ Божий присѫтствува. Че си изплатилъ дълга си, не показва, че си честенъ човѣкъ. Може да имашъ намѣрение да направишъ […].
(Оставено е мѣсто за една дума.) Само когато правдата влѣзе въ сърцето ти и когато истината влѣзе въ ума ти, само тогава ние ще сме едно съ Христа и може да кажемъ, че сме едно съ Христа.
към втори вариант >>
Безъ опрѣдѣление и допълнение нѣкой пѫть може.
(втори вариант)
Правдата, това е подлежащето, предметътъ, за който трѣбва да се говори, да се види въ какво седи правдата. Сега съврѣменнитѣ Християни изучаватъ Евангелието тъй, както е било дадено прѣди 2000 години за Христовитѣ ученици. По-голѣма часть отъ Евангелието е било говорено за ученицитѣ на Христа, а не за другитѣ, не за мнозинството. Мнозинството е слушало, за да създаде тази речь и тѣхъ азъ наричамъ опрѣдѣления и допълнения на речьта. Публиката, това е опрѣдѣлението и допълнението на речьта.
Безъ опрѣдѣление и допълнение нѣкой пѫть може.
към втори вариант >>
И тогава каквото попросимъ, ще ни се даде.
(втори вариант)
И тогава каквото попросимъ, ще ни се даде.
Просете въ името на Господа и всичко ще ви се даде. Нѣкои, който не разбиратъ този законъ, казватъ: „Хайде да просимъ.“ Апостолитѣ, 12 на брой, който сѫ били първитѣ Христови ученици, въ числото на който бѣше и апостолъ Петъръ, съ молитви успѣха да свалятъ оковитѣ на апостола Петра. И вие си казвате: „Едно врѣме апостолитѣ се молиха, дойде ангелъ, освободи апостола Петра, хайде и ние да се помолимъ.“ Молите се, нищо не става. И тогава си казвате: „Е, то бѣше врѣмето на апостолитѣ.“ И сега може, но у апостолитѣ истината е била въ умоветѣ имъ, правдата – въ сърцата имъ, светостьта въ волята имъ и Господь билъ съ тѣхъ. А сега, като не е така и Господь не е съ васъ.
към втори вариант >>
Хората, безъ да влѣзатъ въ дълбокия смисълъ на онзи великъ законъ, който регулира нѣщата, тѣ си въобразяватъ това, което не сѫществува, тѣ си въобразяватъ, че иматъ въ себе си това, което го нѣматъ.
(втори вариант)
Хората, безъ да влѣзатъ въ дълбокия смисълъ на онзи великъ законъ, който регулира нѣщата, тѣ си въобразяватъ това, което не сѫществува, тѣ си въобразяватъ, че иматъ въ себе си това, което го нѣматъ.
към втори вариант >>
Просете въ името на Господа и всичко ще ви се даде.
(втори вариант)
И тогава каквото попросимъ, ще ни се даде.
Просете въ името на Господа и всичко ще ви се даде.
Нѣкои, който не разбиратъ този законъ, казватъ: „Хайде да просимъ.“ Апостолитѣ, 12 на брой, който сѫ били първитѣ Христови ученици, въ числото на който бѣше и апостолъ Петъръ, съ молитви успѣха да свалятъ оковитѣ на апостола Петра. И вие си казвате: „Едно врѣме апостолитѣ се молиха, дойде ангелъ, освободи апостола Петра, хайде и ние да се помолимъ.“ Молите се, нищо не става. И тогава си казвате: „Е, то бѣше врѣмето на апостолитѣ.“ И сега може, но у апостолитѣ истината е била въ умоветѣ имъ, правдата – въ сърцата имъ, светостьта въ волята имъ и Господь билъ съ тѣхъ. А сега, като не е така и Господь не е съ васъ. Сега става това, което правятъ българитѣ, това, което правятъ англичанитѣ и т.н.
към втори вариант >>
Запримѣръ, такива илюзии иматъ младитѣ моми, такива илюзии иматъ и младитѣ момци, но такива илюзии иматъ и старитѣ баби и дѣдовци, т.е.
(втори вариант)
Запримѣръ, такива илюзии иматъ младитѣ моми, такива илюзии иматъ и младитѣ момци, но такива илюзии иматъ и старитѣ баби и дѣдовци, т.е.
илюзията е еднаква и за стари и за млади. Това не е упрѣкъ, това е лъжливость на нашитѣ схващания. Запримѣръ, минавате си покрай пѫтя и нѣкой човѣкъ се вгледа въ васъ, вторачи очитѣ си, а вие казвате: „Защо ме гледа така вторачено? “ Не може да разберете, че този господинъ, може би, търси нѣкой свой приятель, чиято физиономия мяза малко на вашата. Вие го питате: „Какво искашъ отъ мене?
към втори вариант >>
Нѣкои, който не разбиратъ този законъ, казватъ: „Хайде да просимъ.“ Апостолитѣ, 12 на брой, който сѫ били първитѣ Христови ученици, въ числото на който бѣше и апостолъ Петъръ, съ молитви успѣха да свалятъ оковитѣ на апостола Петра.
(втори вариант)
И тогава каквото попросимъ, ще ни се даде. Просете въ името на Господа и всичко ще ви се даде.
Нѣкои, който не разбиратъ този законъ, казватъ: „Хайде да просимъ.“ Апостолитѣ, 12 на брой, който сѫ били първитѣ Христови ученици, въ числото на който бѣше и апостолъ Петъръ, съ молитви успѣха да свалятъ оковитѣ на апостола Петра.
И вие си казвате: „Едно врѣме апостолитѣ се молиха, дойде ангелъ, освободи апостола Петра, хайде и ние да се помолимъ.“ Молите се, нищо не става. И тогава си казвате: „Е, то бѣше врѣмето на апостолитѣ.“ И сега може, но у апостолитѣ истината е била въ умоветѣ имъ, правдата – въ сърцата имъ, светостьта въ волята имъ и Господь билъ съ тѣхъ. А сега, като не е така и Господь не е съ васъ. Сега става това, което правятъ българитѣ, това, което правятъ англичанитѣ и т.н. Вие казвате: „Ние сега трѣбва да правимъ това, което сѫ писали въ съборитѣ, а като умремъ, тогава ще се отворятъ очитѣ ни.“ Никога нѣма да стане това, не се лъжете.
към втори вариант >>
илюзията е еднаква и за стари и за млади.
(втори вариант)
Запримѣръ, такива илюзии иматъ младитѣ моми, такива илюзии иматъ и младитѣ момци, но такива илюзии иматъ и старитѣ баби и дѣдовци, т.е.
илюзията е еднаква и за стари и за млади.
Това не е упрѣкъ, това е лъжливость на нашитѣ схващания. Запримѣръ, минавате си покрай пѫтя и нѣкой човѣкъ се вгледа въ васъ, вторачи очитѣ си, а вие казвате: „Защо ме гледа така вторачено? “ Не може да разберете, че този господинъ, може би, търси нѣкой свой приятель, чиято физиономия мяза малко на вашата. Вие го питате: „Какво искашъ отъ мене? “ Той казва: „Извинете, господине, вие ми се присторихте на единъ мой познатъ.“ Ако този човѣкъ не ви даде никакво обяснение, а е нѣкой красивъ, съ мекъ приятенъ погледъ, ще си кажете: „Той има нѣщо спрямо мене.“ Ако погледътъ му е малко грубъ, навъсенъ, ще си кажете: „Какъв звѣръ е този човѣкъ!
към втори вариант >>
И вие си казвате: „Едно врѣме апостолитѣ се молиха, дойде ангелъ, освободи апостола Петра, хайде и ние да се помолимъ.“ Молите се, нищо не става.
(втори вариант)
И тогава каквото попросимъ, ще ни се даде. Просете въ името на Господа и всичко ще ви се даде. Нѣкои, който не разбиратъ този законъ, казватъ: „Хайде да просимъ.“ Апостолитѣ, 12 на брой, който сѫ били първитѣ Христови ученици, въ числото на който бѣше и апостолъ Петъръ, съ молитви успѣха да свалятъ оковитѣ на апостола Петра.
И вие си казвате: „Едно врѣме апостолитѣ се молиха, дойде ангелъ, освободи апостола Петра, хайде и ние да се помолимъ.“ Молите се, нищо не става.
И тогава си казвате: „Е, то бѣше врѣмето на апостолитѣ.“ И сега може, но у апостолитѣ истината е била въ умоветѣ имъ, правдата – въ сърцата имъ, светостьта въ волята имъ и Господь билъ съ тѣхъ. А сега, като не е така и Господь не е съ васъ. Сега става това, което правятъ българитѣ, това, което правятъ англичанитѣ и т.н. Вие казвате: „Ние сега трѣбва да правимъ това, което сѫ писали въ съборитѣ, а като умремъ, тогава ще се отворятъ очитѣ ни.“ Никога нѣма да стане това, не се лъжете.
към втори вариант >>
Това не е упрѣкъ, това е лъжливость на нашитѣ схващания.
(втори вариант)
Запримѣръ, такива илюзии иматъ младитѣ моми, такива илюзии иматъ и младитѣ момци, но такива илюзии иматъ и старитѣ баби и дѣдовци, т.е. илюзията е еднаква и за стари и за млади.
Това не е упрѣкъ, това е лъжливость на нашитѣ схващания.
Запримѣръ, минавате си покрай пѫтя и нѣкой човѣкъ се вгледа въ васъ, вторачи очитѣ си, а вие казвате: „Защо ме гледа така вторачено? “ Не може да разберете, че този господинъ, може би, търси нѣкой свой приятель, чиято физиономия мяза малко на вашата. Вие го питате: „Какво искашъ отъ мене? “ Той казва: „Извинете, господине, вие ми се присторихте на единъ мой познатъ.“ Ако този човѣкъ не ви даде никакво обяснение, а е нѣкой красивъ, съ мекъ приятенъ погледъ, ще си кажете: „Той има нѣщо спрямо мене.“ Ако погледътъ му е малко грубъ, навъсенъ, ще си кажете: „Какъв звѣръ е този човѣкъ! “ Ще си съставите двѣ противоположни мнения за човѣка.
към втори вариант >>
И тогава си казвате: „Е, то бѣше врѣмето на апостолитѣ.“ И сега може, но у апостолитѣ истината е била въ умоветѣ имъ, правдата – въ сърцата имъ, светостьта въ волята имъ и Господь билъ съ тѣхъ.
(втори вариант)
И тогава каквото попросимъ, ще ни се даде. Просете въ името на Господа и всичко ще ви се даде. Нѣкои, който не разбиратъ този законъ, казватъ: „Хайде да просимъ.“ Апостолитѣ, 12 на брой, който сѫ били първитѣ Христови ученици, въ числото на който бѣше и апостолъ Петъръ, съ молитви успѣха да свалятъ оковитѣ на апостола Петра. И вие си казвате: „Едно врѣме апостолитѣ се молиха, дойде ангелъ, освободи апостола Петра, хайде и ние да се помолимъ.“ Молите се, нищо не става.
И тогава си казвате: „Е, то бѣше врѣмето на апостолитѣ.“ И сега може, но у апостолитѣ истината е била въ умоветѣ имъ, правдата – въ сърцата имъ, светостьта въ волята имъ и Господь билъ съ тѣхъ.
А сега, като не е така и Господь не е съ васъ. Сега става това, което правятъ българитѣ, това, което правятъ англичанитѣ и т.н. Вие казвате: „Ние сега трѣбва да правимъ това, което сѫ писали въ съборитѣ, а като умремъ, тогава ще се отворятъ очитѣ ни.“ Никога нѣма да стане това, не се лъжете.
към втори вариант >>
Запримѣръ, минавате си покрай пѫтя и нѣкой човѣкъ се вгледа въ васъ, вторачи очитѣ си, а вие казвате: „Защо ме гледа така вторачено?
(втори вариант)
Запримѣръ, такива илюзии иматъ младитѣ моми, такива илюзии иматъ и младитѣ момци, но такива илюзии иматъ и старитѣ баби и дѣдовци, т.е. илюзията е еднаква и за стари и за млади. Това не е упрѣкъ, това е лъжливость на нашитѣ схващания.
Запримѣръ, минавате си покрай пѫтя и нѣкой човѣкъ се вгледа въ васъ, вторачи очитѣ си, а вие казвате: „Защо ме гледа така вторачено?
“ Не може да разберете, че този господинъ, може би, търси нѣкой свой приятель, чиято физиономия мяза малко на вашата. Вие го питате: „Какво искашъ отъ мене? “ Той казва: „Извинете, господине, вие ми се присторихте на единъ мой познатъ.“ Ако този човѣкъ не ви даде никакво обяснение, а е нѣкой красивъ, съ мекъ приятенъ погледъ, ще си кажете: „Той има нѣщо спрямо мене.“ Ако погледътъ му е малко грубъ, навъсенъ, ще си кажете: „Какъв звѣръ е този човѣкъ! “ Ще си съставите двѣ противоположни мнения за човѣка. Това може да бѫде и вѣрно и невѣрно.
към втори вариант >>
А сега, като не е така и Господь не е съ васъ.
(втори вариант)
И тогава каквото попросимъ, ще ни се даде. Просете въ името на Господа и всичко ще ви се даде. Нѣкои, който не разбиратъ този законъ, казватъ: „Хайде да просимъ.“ Апостолитѣ, 12 на брой, който сѫ били първитѣ Христови ученици, въ числото на който бѣше и апостолъ Петъръ, съ молитви успѣха да свалятъ оковитѣ на апостола Петра. И вие си казвате: „Едно врѣме апостолитѣ се молиха, дойде ангелъ, освободи апостола Петра, хайде и ние да се помолимъ.“ Молите се, нищо не става. И тогава си казвате: „Е, то бѣше врѣмето на апостолитѣ.“ И сега може, но у апостолитѣ истината е била въ умоветѣ имъ, правдата – въ сърцата имъ, светостьта въ волята имъ и Господь билъ съ тѣхъ.
А сега, като не е така и Господь не е съ васъ.
Сега става това, което правятъ българитѣ, това, което правятъ англичанитѣ и т.н. Вие казвате: „Ние сега трѣбва да правимъ това, което сѫ писали въ съборитѣ, а като умремъ, тогава ще се отворятъ очитѣ ни.“ Никога нѣма да стане това, не се лъжете.
към втори вариант >>
“ Не може да разберете, че този господинъ, може би, търси нѣкой свой приятель, чиято физиономия мяза малко на вашата.
(втори вариант)
Запримѣръ, такива илюзии иматъ младитѣ моми, такива илюзии иматъ и младитѣ момци, но такива илюзии иматъ и старитѣ баби и дѣдовци, т.е. илюзията е еднаква и за стари и за млади. Това не е упрѣкъ, това е лъжливость на нашитѣ схващания. Запримѣръ, минавате си покрай пѫтя и нѣкой човѣкъ се вгледа въ васъ, вторачи очитѣ си, а вие казвате: „Защо ме гледа така вторачено?
“ Не може да разберете, че този господинъ, може би, търси нѣкой свой приятель, чиято физиономия мяза малко на вашата.
Вие го питате: „Какво искашъ отъ мене? “ Той казва: „Извинете, господине, вие ми се присторихте на единъ мой познатъ.“ Ако този човѣкъ не ви даде никакво обяснение, а е нѣкой красивъ, съ мекъ приятенъ погледъ, ще си кажете: „Той има нѣщо спрямо мене.“ Ако погледътъ му е малко грубъ, навъсенъ, ще си кажете: „Какъв звѣръ е този човѣкъ! “ Ще си съставите двѣ противоположни мнения за човѣка. Това може да бѫде и вѣрно и невѣрно. Сега ние съврѣменнитѣ християни се питаме: Защо християнството досега не е успѣло, защо християнитѣ не сѫ такива, каквито трѣбва да бѫдатъ.
към втори вариант >>
Сега става това, което правятъ българитѣ, това, което правятъ англичанитѣ и т.н.
(втори вариант)
Просете въ името на Господа и всичко ще ви се даде. Нѣкои, който не разбиратъ този законъ, казватъ: „Хайде да просимъ.“ Апостолитѣ, 12 на брой, който сѫ били първитѣ Христови ученици, въ числото на който бѣше и апостолъ Петъръ, съ молитви успѣха да свалятъ оковитѣ на апостола Петра. И вие си казвате: „Едно врѣме апостолитѣ се молиха, дойде ангелъ, освободи апостола Петра, хайде и ние да се помолимъ.“ Молите се, нищо не става. И тогава си казвате: „Е, то бѣше врѣмето на апостолитѣ.“ И сега може, но у апостолитѣ истината е била въ умоветѣ имъ, правдата – въ сърцата имъ, светостьта въ волята имъ и Господь билъ съ тѣхъ. А сега, като не е така и Господь не е съ васъ.
Сега става това, което правятъ българитѣ, това, което правятъ англичанитѣ и т.н.
Вие казвате: „Ние сега трѣбва да правимъ това, което сѫ писали въ съборитѣ, а като умремъ, тогава ще се отворятъ очитѣ ни.“ Никога нѣма да стане това, не се лъжете.
към втори вариант >>
Вие го питате: „Какво искашъ отъ мене?
(втори вариант)
Запримѣръ, такива илюзии иматъ младитѣ моми, такива илюзии иматъ и младитѣ момци, но такива илюзии иматъ и старитѣ баби и дѣдовци, т.е. илюзията е еднаква и за стари и за млади. Това не е упрѣкъ, това е лъжливость на нашитѣ схващания. Запримѣръ, минавате си покрай пѫтя и нѣкой човѣкъ се вгледа въ васъ, вторачи очитѣ си, а вие казвате: „Защо ме гледа така вторачено? “ Не може да разберете, че този господинъ, може би, търси нѣкой свой приятель, чиято физиономия мяза малко на вашата.
Вие го питате: „Какво искашъ отъ мене?
“ Той казва: „Извинете, господине, вие ми се присторихте на единъ мой познатъ.“ Ако този човѣкъ не ви даде никакво обяснение, а е нѣкой красивъ, съ мекъ приятенъ погледъ, ще си кажете: „Той има нѣщо спрямо мене.“ Ако погледътъ му е малко грубъ, навъсенъ, ще си кажете: „Какъв звѣръ е този човѣкъ! “ Ще си съставите двѣ противоположни мнения за човѣка. Това може да бѫде и вѣрно и невѣрно. Сега ние съврѣменнитѣ християни се питаме: Защо християнството досега не е успѣло, защо християнитѣ не сѫ такива, каквито трѣбва да бѫдатъ. Защото у тѣхъ нѣма подлежаще, сказуемо и връзка, опрѣдѣление и допѫлнение иматъ колкото искате.
към втори вариант >>
Вие казвате: „Ние сега трѣбва да правимъ това, което сѫ писали въ съборитѣ, а като умремъ, тогава ще се отворятъ очитѣ ни.“ Никога нѣма да стане това, не се лъжете.
(втори вариант)
Нѣкои, който не разбиратъ този законъ, казватъ: „Хайде да просимъ.“ Апостолитѣ, 12 на брой, който сѫ били първитѣ Христови ученици, въ числото на който бѣше и апостолъ Петъръ, съ молитви успѣха да свалятъ оковитѣ на апостола Петра. И вие си казвате: „Едно врѣме апостолитѣ се молиха, дойде ангелъ, освободи апостола Петра, хайде и ние да се помолимъ.“ Молите се, нищо не става. И тогава си казвате: „Е, то бѣше врѣмето на апостолитѣ.“ И сега може, но у апостолитѣ истината е била въ умоветѣ имъ, правдата – въ сърцата имъ, светостьта въ волята имъ и Господь билъ съ тѣхъ. А сега, като не е така и Господь не е съ васъ. Сега става това, което правятъ българитѣ, това, което правятъ англичанитѣ и т.н.
Вие казвате: „Ние сега трѣбва да правимъ това, което сѫ писали въ съборитѣ, а като умремъ, тогава ще се отворятъ очитѣ ни.“ Никога нѣма да стане това, не се лъжете.
към втори вариант >>
“ Той казва: „Извинете, господине, вие ми се присторихте на единъ мой познатъ.“ Ако този човѣкъ не ви даде никакво обяснение, а е нѣкой красивъ, съ мекъ приятенъ погледъ, ще си кажете: „Той има нѣщо спрямо мене.“ Ако погледътъ му е малко грубъ, навъсенъ, ще си кажете: „Какъв звѣръ е този човѣкъ!
(втори вариант)
илюзията е еднаква и за стари и за млади. Това не е упрѣкъ, това е лъжливость на нашитѣ схващания. Запримѣръ, минавате си покрай пѫтя и нѣкой човѣкъ се вгледа въ васъ, вторачи очитѣ си, а вие казвате: „Защо ме гледа така вторачено? “ Не може да разберете, че този господинъ, може би, търси нѣкой свой приятель, чиято физиономия мяза малко на вашата. Вие го питате: „Какво искашъ отъ мене?
“ Той казва: „Извинете, господине, вие ми се присторихте на единъ мой познатъ.“ Ако този човѣкъ не ви даде никакво обяснение, а е нѣкой красивъ, съ мекъ приятенъ погледъ, ще си кажете: „Той има нѣщо спрямо мене.“ Ако погледътъ му е малко грубъ, навъсенъ, ще си кажете: „Какъв звѣръ е този човѣкъ!
“ Ще си съставите двѣ противоположни мнения за човѣка. Това може да бѫде и вѣрно и невѣрно. Сега ние съврѣменнитѣ християни се питаме: Защо християнството досега не е успѣло, защо християнитѣ не сѫ такива, каквито трѣбва да бѫдатъ. Защото у тѣхъ нѣма подлежаще, сказуемо и връзка, опрѣдѣление и допѫлнение иматъ колкото искате.
към втори вариант >>
Това, което азъ ви говоря не е съгласно съ църквата.
(втори вариант)
Това, което азъ ви говоря не е съгласно съ църквата.
Ако ви говоря споредъ църквата, азъ съмъ вагабонтинъ. Моето учение е съгласно съ Бога. Това учение трѣбва да бѫде абсолютно съгласно съ Божия законъ, да нѣма никакво изключение, а не да се съгласява съ нѣкакви църкви, съ нѣкакви събори. Учението на всички църкви и събори трѣбва да се съгласява съ Божия законъ. Не сѫ ли съгласни съ Божия законъ, тѣ сѫ отъ лукаваго.
към втори вариант >>
“ Ще си съставите двѣ противоположни мнения за човѣка.
(втори вариант)
Това не е упрѣкъ, това е лъжливость на нашитѣ схващания. Запримѣръ, минавате си покрай пѫтя и нѣкой човѣкъ се вгледа въ васъ, вторачи очитѣ си, а вие казвате: „Защо ме гледа така вторачено? “ Не може да разберете, че този господинъ, може би, търси нѣкой свой приятель, чиято физиономия мяза малко на вашата. Вие го питате: „Какво искашъ отъ мене? “ Той казва: „Извинете, господине, вие ми се присторихте на единъ мой познатъ.“ Ако този човѣкъ не ви даде никакво обяснение, а е нѣкой красивъ, съ мекъ приятенъ погледъ, ще си кажете: „Той има нѣщо спрямо мене.“ Ако погледътъ му е малко грубъ, навъсенъ, ще си кажете: „Какъв звѣръ е този човѣкъ!
“ Ще си съставите двѣ противоположни мнения за човѣка.
Това може да бѫде и вѣрно и невѣрно. Сега ние съврѣменнитѣ християни се питаме: Защо християнството досега не е успѣло, защо християнитѣ не сѫ такива, каквито трѣбва да бѫдатъ. Защото у тѣхъ нѣма подлежаще, сказуемо и връзка, опрѣдѣление и допѫлнение иматъ колкото искате.
към втори вариант >>
Ако ви говоря споредъ църквата, азъ съмъ вагабонтинъ.
(втори вариант)
Това, което азъ ви говоря не е съгласно съ църквата.
Ако ви говоря споредъ църквата, азъ съмъ вагабонтинъ.
Моето учение е съгласно съ Бога. Това учение трѣбва да бѫде абсолютно съгласно съ Божия законъ, да нѣма никакво изключение, а не да се съгласява съ нѣкакви църкви, съ нѣкакви събори. Учението на всички църкви и събори трѣбва да се съгласява съ Божия законъ. Не сѫ ли съгласни съ Божия законъ, тѣ сѫ отъ лукаваго. И онѣзи, които искатъ да ме осѫдятъ, нека ме осѫдятъ, но бихъ ги запиталъ: „Правдата въ сърцата ви ли е, истината въ умоветѣ ви ли е, светостьта въ волята ви ли е?
към втори вариант >>
Това може да бѫде и вѣрно и невѣрно.
(втори вариант)
Запримѣръ, минавате си покрай пѫтя и нѣкой човѣкъ се вгледа въ васъ, вторачи очитѣ си, а вие казвате: „Защо ме гледа така вторачено? “ Не може да разберете, че този господинъ, може би, търси нѣкой свой приятель, чиято физиономия мяза малко на вашата. Вие го питате: „Какво искашъ отъ мене? “ Той казва: „Извинете, господине, вие ми се присторихте на единъ мой познатъ.“ Ако този човѣкъ не ви даде никакво обяснение, а е нѣкой красивъ, съ мекъ приятенъ погледъ, ще си кажете: „Той има нѣщо спрямо мене.“ Ако погледътъ му е малко грубъ, навъсенъ, ще си кажете: „Какъв звѣръ е този човѣкъ! “ Ще си съставите двѣ противоположни мнения за човѣка.
Това може да бѫде и вѣрно и невѣрно.
Сега ние съврѣменнитѣ християни се питаме: Защо християнството досега не е успѣло, защо християнитѣ не сѫ такива, каквито трѣбва да бѫдатъ. Защото у тѣхъ нѣма подлежаще, сказуемо и връзка, опрѣдѣление и допѫлнение иматъ колкото искате.
към втори вариант >>
Моето учение е съгласно съ Бога.
(втори вариант)
Това, което азъ ви говоря не е съгласно съ църквата. Ако ви говоря споредъ църквата, азъ съмъ вагабонтинъ.
Моето учение е съгласно съ Бога.
Това учение трѣбва да бѫде абсолютно съгласно съ Божия законъ, да нѣма никакво изключение, а не да се съгласява съ нѣкакви църкви, съ нѣкакви събори. Учението на всички църкви и събори трѣбва да се съгласява съ Божия законъ. Не сѫ ли съгласни съ Божия законъ, тѣ сѫ отъ лукаваго. И онѣзи, които искатъ да ме осѫдятъ, нека ме осѫдятъ, но бихъ ги запиталъ: „Правдата въ сърцата ви ли е, истината въ умоветѣ ви ли е, светостьта въ волята ви ли е? “ Ако нѣматъ тѣзи нѣща, не могатъ да ме осѫдятъ.
към втори вариант >>
Сега ние съврѣменнитѣ християни се питаме: Защо християнството досега не е успѣло, защо християнитѣ не сѫ такива, каквито трѣбва да бѫдатъ.
(втори вариант)
“ Не може да разберете, че този господинъ, може би, търси нѣкой свой приятель, чиято физиономия мяза малко на вашата. Вие го питате: „Какво искашъ отъ мене? “ Той казва: „Извинете, господине, вие ми се присторихте на единъ мой познатъ.“ Ако този човѣкъ не ви даде никакво обяснение, а е нѣкой красивъ, съ мекъ приятенъ погледъ, ще си кажете: „Той има нѣщо спрямо мене.“ Ако погледътъ му е малко грубъ, навъсенъ, ще си кажете: „Какъв звѣръ е този човѣкъ! “ Ще си съставите двѣ противоположни мнения за човѣка. Това може да бѫде и вѣрно и невѣрно.
Сега ние съврѣменнитѣ християни се питаме: Защо християнството досега не е успѣло, защо християнитѣ не сѫ такива, каквито трѣбва да бѫдатъ.
Защото у тѣхъ нѣма подлежаще, сказуемо и връзка, опрѣдѣление и допѫлнение иматъ колкото искате.
към втори вариант >>
Това учение трѣбва да бѫде абсолютно съгласно съ Божия законъ, да нѣма никакво изключение, а не да се съгласява съ нѣкакви църкви, съ нѣкакви събори.
(втори вариант)
Това, което азъ ви говоря не е съгласно съ църквата. Ако ви говоря споредъ църквата, азъ съмъ вагабонтинъ. Моето учение е съгласно съ Бога.
Това учение трѣбва да бѫде абсолютно съгласно съ Божия законъ, да нѣма никакво изключение, а не да се съгласява съ нѣкакви църкви, съ нѣкакви събори.
Учението на всички църкви и събори трѣбва да се съгласява съ Божия законъ. Не сѫ ли съгласни съ Божия законъ, тѣ сѫ отъ лукаваго. И онѣзи, които искатъ да ме осѫдятъ, нека ме осѫдятъ, но бихъ ги запиталъ: „Правдата въ сърцата ви ли е, истината въ умоветѣ ви ли е, светостьта въ волята ви ли е? “ Ако нѣматъ тѣзи нѣща, не могатъ да ме осѫдятъ. Нѣкоя църква ще ме сѫди.
към втори вариант >>
Защото у тѣхъ нѣма подлежаще, сказуемо и връзка, опрѣдѣление и допѫлнение иматъ колкото искате.
(втори вариант)
Вие го питате: „Какво искашъ отъ мене? “ Той казва: „Извинете, господине, вие ми се присторихте на единъ мой познатъ.“ Ако този човѣкъ не ви даде никакво обяснение, а е нѣкой красивъ, съ мекъ приятенъ погледъ, ще си кажете: „Той има нѣщо спрямо мене.“ Ако погледътъ му е малко грубъ, навъсенъ, ще си кажете: „Какъв звѣръ е този човѣкъ! “ Ще си съставите двѣ противоположни мнения за човѣка. Това може да бѫде и вѣрно и невѣрно. Сега ние съврѣменнитѣ християни се питаме: Защо християнството досега не е успѣло, защо християнитѣ не сѫ такива, каквито трѣбва да бѫдатъ.
Защото у тѣхъ нѣма подлежаще, сказуемо и връзка, опрѣдѣление и допѫлнение иматъ колкото искате.
към втори вариант >>
Учението на всички църкви и събори трѣбва да се съгласява съ Божия законъ.
(втори вариант)
Това, което азъ ви говоря не е съгласно съ църквата. Ако ви говоря споредъ църквата, азъ съмъ вагабонтинъ. Моето учение е съгласно съ Бога. Това учение трѣбва да бѫде абсолютно съгласно съ Божия законъ, да нѣма никакво изключение, а не да се съгласява съ нѣкакви църкви, съ нѣкакви събори.
Учението на всички църкви и събори трѣбва да се съгласява съ Божия законъ.
Не сѫ ли съгласни съ Божия законъ, тѣ сѫ отъ лукаваго. И онѣзи, които искатъ да ме осѫдятъ, нека ме осѫдятъ, но бихъ ги запиталъ: „Правдата въ сърцата ви ли е, истината въ умоветѣ ви ли е, светостьта въ волята ви ли е? “ Ако нѣматъ тѣзи нѣща, не могатъ да ме осѫдятъ. Нѣкоя църква ще ме сѫди. Питамъ: Правдата въ църквата ли е, истината въ църквата ли е?
към втори вариант >>
Качествата на новия човѣкъ – това сѫ правда светость и истина.
(втори вариант)
Качествата на новия човѣкъ – това сѫ правда светость и истина.
Правдата е за сърцето, за чувствата, за душата, истината е за ума, за духа, а светостьта, това е една вѫтрѣшна връзка между сърцето и ума. Слѣдователно, ако правдата не е легнала въ сърцето ви като основа, ако истината не се е настанила въ вашия умъ, въ мислитѣ ви и ако светостьта не образува една връзка, едно мѣсто за съединение на сърцето съ ума, питамъ тогава – какъ ще разберете Христовото учение? То е неразбираемо безъ тѣзи качества и всички, който правятъ опити съ него, казватъ, че е неосѫществимо. Събератъ се двама души, молятъ се за нѣкой боленъ и въ резултатъ, той не само че не оздравѣва, но умира. И като умре, за да не се изложатъ, казватъ: „Така му е писано, такава му е кармата, той е единъ грѣшникъ, слѣдователно не можемъ да го спасимъ.“ Тъй казватъ и лѣкаритѣ, които не разбиратъ изкуството си.
към втори вариант >>
Не сѫ ли съгласни съ Божия законъ, тѣ сѫ отъ лукаваго.
(втори вариант)
Това, което азъ ви говоря не е съгласно съ църквата. Ако ви говоря споредъ църквата, азъ съмъ вагабонтинъ. Моето учение е съгласно съ Бога. Това учение трѣбва да бѫде абсолютно съгласно съ Божия законъ, да нѣма никакво изключение, а не да се съгласява съ нѣкакви църкви, съ нѣкакви събори. Учението на всички църкви и събори трѣбва да се съгласява съ Божия законъ.
Не сѫ ли съгласни съ Божия законъ, тѣ сѫ отъ лукаваго.
И онѣзи, които искатъ да ме осѫдятъ, нека ме осѫдятъ, но бихъ ги запиталъ: „Правдата въ сърцата ви ли е, истината въ умоветѣ ви ли е, светостьта въ волята ви ли е? “ Ако нѣматъ тѣзи нѣща, не могатъ да ме осѫдятъ. Нѣкоя църква ще ме сѫди. Питамъ: Правдата въ църквата ли е, истината въ църквата ли е? – Не е.
към втори вариант >>
Правдата е за сърцето, за чувствата, за душата, истината е за ума, за духа, а светостьта, това е една вѫтрѣшна връзка между сърцето и ума.
(втори вариант)
Качествата на новия човѣкъ – това сѫ правда светость и истина.
Правдата е за сърцето, за чувствата, за душата, истината е за ума, за духа, а светостьта, това е една вѫтрѣшна връзка между сърцето и ума.
Слѣдователно, ако правдата не е легнала въ сърцето ви като основа, ако истината не се е настанила въ вашия умъ, въ мислитѣ ви и ако светостьта не образува една връзка, едно мѣсто за съединение на сърцето съ ума, питамъ тогава – какъ ще разберете Христовото учение? То е неразбираемо безъ тѣзи качества и всички, който правятъ опити съ него, казватъ, че е неосѫществимо. Събератъ се двама души, молятъ се за нѣкой боленъ и въ резултатъ, той не само че не оздравѣва, но умира. И като умре, за да не се изложатъ, казватъ: „Така му е писано, такава му е кармата, той е единъ грѣшникъ, слѣдователно не можемъ да го спасимъ.“ Тъй казватъ и лѣкаритѣ, които не разбиратъ изкуството си. Даде нѣкое лѣкарство, което умори болния и послѣ казва: „Яви се усложнение.“ А това усложнение се дължи на туй, че лѣкарьтъ не е могълъ да даде правилна диагноза, а послѣ се оправдава съ това, че станало усложнение.
към втори вариант >>
И онѣзи, които искатъ да ме осѫдятъ, нека ме осѫдятъ, но бихъ ги запиталъ: „Правдата въ сърцата ви ли е, истината въ умоветѣ ви ли е, светостьта въ волята ви ли е?
(втори вариант)
Ако ви говоря споредъ църквата, азъ съмъ вагабонтинъ. Моето учение е съгласно съ Бога. Това учение трѣбва да бѫде абсолютно съгласно съ Божия законъ, да нѣма никакво изключение, а не да се съгласява съ нѣкакви църкви, съ нѣкакви събори. Учението на всички църкви и събори трѣбва да се съгласява съ Божия законъ. Не сѫ ли съгласни съ Божия законъ, тѣ сѫ отъ лукаваго.
И онѣзи, които искатъ да ме осѫдятъ, нека ме осѫдятъ, но бихъ ги запиталъ: „Правдата въ сърцата ви ли е, истината въ умоветѣ ви ли е, светостьта въ волята ви ли е?
“ Ако нѣматъ тѣзи нѣща, не могатъ да ме осѫдятъ. Нѣкоя църква ще ме сѫди. Питамъ: Правдата въ църквата ли е, истината въ църквата ли е? – Не е. Тогава тази църква не може да ме сѫди.
към втори вариант >>
Слѣдователно, ако правдата не е легнала въ сърцето ви като основа, ако истината не се е настанила въ вашия умъ, въ мислитѣ ви и ако светостьта не образува една връзка, едно мѣсто за съединение на сърцето съ ума, питамъ тогава – какъ ще разберете Христовото учение?
(втори вариант)
Качествата на новия човѣкъ – това сѫ правда светость и истина. Правдата е за сърцето, за чувствата, за душата, истината е за ума, за духа, а светостьта, това е една вѫтрѣшна връзка между сърцето и ума.
Слѣдователно, ако правдата не е легнала въ сърцето ви като основа, ако истината не се е настанила въ вашия умъ, въ мислитѣ ви и ако светостьта не образува една връзка, едно мѣсто за съединение на сърцето съ ума, питамъ тогава – какъ ще разберете Христовото учение?
То е неразбираемо безъ тѣзи качества и всички, който правятъ опити съ него, казватъ, че е неосѫществимо. Събератъ се двама души, молятъ се за нѣкой боленъ и въ резултатъ, той не само че не оздравѣва, но умира. И като умре, за да не се изложатъ, казватъ: „Така му е писано, такава му е кармата, той е единъ грѣшникъ, слѣдователно не можемъ да го спасимъ.“ Тъй казватъ и лѣкаритѣ, които не разбиратъ изкуството си. Даде нѣкое лѣкарство, което умори болния и послѣ казва: „Яви се усложнение.“ А това усложнение се дължи на туй, че лѣкарьтъ не е могълъ да даде правилна диагноза, а послѣ се оправдава съ това, че станало усложнение. Тѣзи усложнения крайность нѣматъ.
към втори вариант >>
“ Ако нѣматъ тѣзи нѣща, не могатъ да ме осѫдятъ.
(втори вариант)
Моето учение е съгласно съ Бога. Това учение трѣбва да бѫде абсолютно съгласно съ Божия законъ, да нѣма никакво изключение, а не да се съгласява съ нѣкакви църкви, съ нѣкакви събори. Учението на всички църкви и събори трѣбва да се съгласява съ Божия законъ. Не сѫ ли съгласни съ Божия законъ, тѣ сѫ отъ лукаваго. И онѣзи, които искатъ да ме осѫдятъ, нека ме осѫдятъ, но бихъ ги запиталъ: „Правдата въ сърцата ви ли е, истината въ умоветѣ ви ли е, светостьта въ волята ви ли е?
“ Ако нѣматъ тѣзи нѣща, не могатъ да ме осѫдятъ.
Нѣкоя църква ще ме сѫди. Питамъ: Правдата въ църквата ли е, истината въ църквата ли е? – Не е. Тогава тази църква не може да ме сѫди. Нѣкой народъ ще ме сѫди.
към втори вариант >>
То е неразбираемо безъ тѣзи качества и всички, който правятъ опити съ него, казватъ, че е неосѫществимо.
(втори вариант)
Качествата на новия човѣкъ – това сѫ правда светость и истина. Правдата е за сърцето, за чувствата, за душата, истината е за ума, за духа, а светостьта, това е една вѫтрѣшна връзка между сърцето и ума. Слѣдователно, ако правдата не е легнала въ сърцето ви като основа, ако истината не се е настанила въ вашия умъ, въ мислитѣ ви и ако светостьта не образува една връзка, едно мѣсто за съединение на сърцето съ ума, питамъ тогава – какъ ще разберете Христовото учение?
То е неразбираемо безъ тѣзи качества и всички, който правятъ опити съ него, казватъ, че е неосѫществимо.
Събератъ се двама души, молятъ се за нѣкой боленъ и въ резултатъ, той не само че не оздравѣва, но умира. И като умре, за да не се изложатъ, казватъ: „Така му е писано, такава му е кармата, той е единъ грѣшникъ, слѣдователно не можемъ да го спасимъ.“ Тъй казватъ и лѣкаритѣ, които не разбиратъ изкуството си. Даде нѣкое лѣкарство, което умори болния и послѣ казва: „Яви се усложнение.“ А това усложнение се дължи на туй, че лѣкарьтъ не е могълъ да даде правилна диагноза, а послѣ се оправдава съ това, че станало усложнение. Тѣзи усложнения крайность нѣматъ.
към втори вариант >>
Нѣкоя църква ще ме сѫди.
(втори вариант)
Това учение трѣбва да бѫде абсолютно съгласно съ Божия законъ, да нѣма никакво изключение, а не да се съгласява съ нѣкакви църкви, съ нѣкакви събори. Учението на всички църкви и събори трѣбва да се съгласява съ Божия законъ. Не сѫ ли съгласни съ Божия законъ, тѣ сѫ отъ лукаваго. И онѣзи, които искатъ да ме осѫдятъ, нека ме осѫдятъ, но бихъ ги запиталъ: „Правдата въ сърцата ви ли е, истината въ умоветѣ ви ли е, светостьта въ волята ви ли е? “ Ако нѣматъ тѣзи нѣща, не могатъ да ме осѫдятъ.
Нѣкоя църква ще ме сѫди.
Питамъ: Правдата въ църквата ли е, истината въ църквата ли е? – Не е. Тогава тази църква не може да ме сѫди. Нѣкой народъ ще ме сѫди. Питамъ този народъ: Правдата живѣе ли въ сърцето на този народъ, истината живѣе ли въ ума на този народъ?
към втори вариант >>
Събератъ се двама души, молятъ се за нѣкой боленъ и въ резултатъ, той не само че не оздравѣва, но умира.
(втори вариант)
Качествата на новия човѣкъ – това сѫ правда светость и истина. Правдата е за сърцето, за чувствата, за душата, истината е за ума, за духа, а светостьта, това е една вѫтрѣшна връзка между сърцето и ума. Слѣдователно, ако правдата не е легнала въ сърцето ви като основа, ако истината не се е настанила въ вашия умъ, въ мислитѣ ви и ако светостьта не образува една връзка, едно мѣсто за съединение на сърцето съ ума, питамъ тогава – какъ ще разберете Христовото учение? То е неразбираемо безъ тѣзи качества и всички, който правятъ опити съ него, казватъ, че е неосѫществимо.
Събератъ се двама души, молятъ се за нѣкой боленъ и въ резултатъ, той не само че не оздравѣва, но умира.
И като умре, за да не се изложатъ, казватъ: „Така му е писано, такава му е кармата, той е единъ грѣшникъ, слѣдователно не можемъ да го спасимъ.“ Тъй казватъ и лѣкаритѣ, които не разбиратъ изкуството си. Даде нѣкое лѣкарство, което умори болния и послѣ казва: „Яви се усложнение.“ А това усложнение се дължи на туй, че лѣкарьтъ не е могълъ да даде правилна диагноза, а послѣ се оправдава съ това, че станало усложнение. Тѣзи усложнения крайность нѣматъ.
към втори вариант >>
Питамъ: Правдата въ църквата ли е, истината въ църквата ли е?
(втори вариант)
Учението на всички църкви и събори трѣбва да се съгласява съ Божия законъ. Не сѫ ли съгласни съ Божия законъ, тѣ сѫ отъ лукаваго. И онѣзи, които искатъ да ме осѫдятъ, нека ме осѫдятъ, но бихъ ги запиталъ: „Правдата въ сърцата ви ли е, истината въ умоветѣ ви ли е, светостьта въ волята ви ли е? “ Ако нѣматъ тѣзи нѣща, не могатъ да ме осѫдятъ. Нѣкоя църква ще ме сѫди.
Питамъ: Правдата въ църквата ли е, истината въ църквата ли е?
– Не е. Тогава тази църква не може да ме сѫди. Нѣкой народъ ще ме сѫди. Питамъ този народъ: Правдата живѣе ли въ сърцето на този народъ, истината живѣе ли въ ума на този народъ? – Не.
към втори вариант >>
И като умре, за да не се изложатъ, казватъ: „Така му е писано, такава му е кармата, той е единъ грѣшникъ, слѣдователно не можемъ да го спасимъ.“ Тъй казватъ и лѣкаритѣ, които не разбиратъ изкуството си.
(втори вариант)
Качествата на новия човѣкъ – това сѫ правда светость и истина. Правдата е за сърцето, за чувствата, за душата, истината е за ума, за духа, а светостьта, това е една вѫтрѣшна връзка между сърцето и ума. Слѣдователно, ако правдата не е легнала въ сърцето ви като основа, ако истината не се е настанила въ вашия умъ, въ мислитѣ ви и ако светостьта не образува една връзка, едно мѣсто за съединение на сърцето съ ума, питамъ тогава – какъ ще разберете Христовото учение? То е неразбираемо безъ тѣзи качества и всички, който правятъ опити съ него, казватъ, че е неосѫществимо. Събератъ се двама души, молятъ се за нѣкой боленъ и въ резултатъ, той не само че не оздравѣва, но умира.
И като умре, за да не се изложатъ, казватъ: „Така му е писано, такава му е кармата, той е единъ грѣшникъ, слѣдователно не можемъ да го спасимъ.“ Тъй казватъ и лѣкаритѣ, които не разбиратъ изкуството си.
Даде нѣкое лѣкарство, което умори болния и послѣ казва: „Яви се усложнение.“ А това усложнение се дължи на туй, че лѣкарьтъ не е могълъ да даде правилна диагноза, а послѣ се оправдава съ това, че станало усложнение. Тѣзи усложнения крайность нѣматъ.
към втори вариант >>
– Не е.
(втори вариант)
Не сѫ ли съгласни съ Божия законъ, тѣ сѫ отъ лукаваго. И онѣзи, които искатъ да ме осѫдятъ, нека ме осѫдятъ, но бихъ ги запиталъ: „Правдата въ сърцата ви ли е, истината въ умоветѣ ви ли е, светостьта въ волята ви ли е? “ Ако нѣматъ тѣзи нѣща, не могатъ да ме осѫдятъ. Нѣкоя църква ще ме сѫди. Питамъ: Правдата въ църквата ли е, истината въ църквата ли е?
– Не е.
Тогава тази църква не може да ме сѫди. Нѣкой народъ ще ме сѫди. Питамъ този народъ: Правдата живѣе ли въ сърцето на този народъ, истината живѣе ли въ ума на този народъ? – Не. Тогава и той не може да ме сѫди.
към втори вариант >>
Даде нѣкое лѣкарство, което умори болния и послѣ казва: „Яви се усложнение.“ А това усложнение се дължи на туй, че лѣкарьтъ не е могълъ да даде правилна диагноза, а послѣ се оправдава съ това, че станало усложнение.
(втори вариант)
Правдата е за сърцето, за чувствата, за душата, истината е за ума, за духа, а светостьта, това е една вѫтрѣшна връзка между сърцето и ума. Слѣдователно, ако правдата не е легнала въ сърцето ви като основа, ако истината не се е настанила въ вашия умъ, въ мислитѣ ви и ако светостьта не образува една връзка, едно мѣсто за съединение на сърцето съ ума, питамъ тогава – какъ ще разберете Христовото учение? То е неразбираемо безъ тѣзи качества и всички, който правятъ опити съ него, казватъ, че е неосѫществимо. Събератъ се двама души, молятъ се за нѣкой боленъ и въ резултатъ, той не само че не оздравѣва, но умира. И като умре, за да не се изложатъ, казватъ: „Така му е писано, такава му е кармата, той е единъ грѣшникъ, слѣдователно не можемъ да го спасимъ.“ Тъй казватъ и лѣкаритѣ, които не разбиратъ изкуството си.
Даде нѣкое лѣкарство, което умори болния и послѣ казва: „Яви се усложнение.“ А това усложнение се дължи на туй, че лѣкарьтъ не е могълъ да даде правилна диагноза, а послѣ се оправдава съ това, че станало усложнение.
Тѣзи усложнения крайность нѣматъ.
към втори вариант >>
Тогава тази църква не може да ме сѫди.
(втори вариант)
И онѣзи, които искатъ да ме осѫдятъ, нека ме осѫдятъ, но бихъ ги запиталъ: „Правдата въ сърцата ви ли е, истината въ умоветѣ ви ли е, светостьта въ волята ви ли е? “ Ако нѣматъ тѣзи нѣща, не могатъ да ме осѫдятъ. Нѣкоя църква ще ме сѫди. Питамъ: Правдата въ църквата ли е, истината въ църквата ли е? – Не е.
Тогава тази църква не може да ме сѫди.
Нѣкой народъ ще ме сѫди. Питамъ този народъ: Правдата живѣе ли въ сърцето на този народъ, истината живѣе ли въ ума на този народъ? – Не. Тогава и той не може да ме сѫди. Азъ приемамъ сѫдба, приемамъ да ме сѫдятъ само праведни, само истиннитѣ хора и хора, у които и светостьта живѣе.
към втори вариант >>
Тѣзи усложнения крайность нѣматъ.
(втори вариант)
Слѣдователно, ако правдата не е легнала въ сърцето ви като основа, ако истината не се е настанила въ вашия умъ, въ мислитѣ ви и ако светостьта не образува една връзка, едно мѣсто за съединение на сърцето съ ума, питамъ тогава – какъ ще разберете Христовото учение? То е неразбираемо безъ тѣзи качества и всички, който правятъ опити съ него, казватъ, че е неосѫществимо. Събератъ се двама души, молятъ се за нѣкой боленъ и въ резултатъ, той не само че не оздравѣва, но умира. И като умре, за да не се изложатъ, казватъ: „Така му е писано, такава му е кармата, той е единъ грѣшникъ, слѣдователно не можемъ да го спасимъ.“ Тъй казватъ и лѣкаритѣ, които не разбиратъ изкуството си. Даде нѣкое лѣкарство, което умори болния и послѣ казва: „Яви се усложнение.“ А това усложнение се дължи на туй, че лѣкарьтъ не е могълъ да даде правилна диагноза, а послѣ се оправдава съ това, че станало усложнение.
Тѣзи усложнения крайность нѣматъ.
към втори вариант >>
Нѣкой народъ ще ме сѫди.
(втори вариант)
“ Ако нѣматъ тѣзи нѣща, не могатъ да ме осѫдятъ. Нѣкоя църква ще ме сѫди. Питамъ: Правдата въ църквата ли е, истината въ църквата ли е? – Не е. Тогава тази църква не може да ме сѫди.
Нѣкой народъ ще ме сѫди.
Питамъ този народъ: Правдата живѣе ли въ сърцето на този народъ, истината живѣе ли въ ума на този народъ? – Не. Тогава и той не може да ме сѫди. Азъ приемамъ сѫдба, приемамъ да ме сѫдятъ само праведни, само истиннитѣ хора и хора, у които и светостьта живѣе. Такива хора каквато съдба да ми отсѫдятъ, приемамъ я.
към втори вариант >>
И сега християнитѣ казватъ: „Усложнения има, то не може да се разбере.“ Че какъ ще се разбере, когато правдата я нѣма въ сърцето ти, истината не е легнала въ ума ти и нѣмате връзката на светостьта!
(втори вариант)
И сега християнитѣ казватъ: „Усложнения има, то не може да се разбере.“ Че какъ ще се разбере, когато правдата я нѣма въ сърцето ти, истината не е легнала въ ума ти и нѣмате връзката на светостьта!
Слѣдователно, този новиятъ човѣкъ сега иде на свѣта. Стариятъ човѣкъ е онзи, за когото четохъ въ Еклисиастъ, далъ Богъ богатство на човѣка, всичко, което му пожелала душата, но не му позволилъ да яде. Тъй казва Соломонъ. Питамъ ви: ако стомахътъ ви е разваленъ, а имате всичко, той ще ви позволи ли да ядете? Нѣма да ви позволи, разваленъ е вашиятъ стомахъ.
към втори вариант >>
Питамъ този народъ: Правдата живѣе ли въ сърцето на този народъ, истината живѣе ли въ ума на този народъ?
(втори вариант)
Нѣкоя църква ще ме сѫди. Питамъ: Правдата въ църквата ли е, истината въ църквата ли е? – Не е. Тогава тази църква не може да ме сѫди. Нѣкой народъ ще ме сѫди.
Питамъ този народъ: Правдата живѣе ли въ сърцето на този народъ, истината живѣе ли въ ума на този народъ?
– Не. Тогава и той не може да ме сѫди. Азъ приемамъ сѫдба, приемамъ да ме сѫдятъ само праведни, само истиннитѣ хора и хора, у които и светостьта живѣе. Такива хора каквато съдба да ми отсѫдятъ, приемамъ я. И най-послѣдниятъ човѣкъ отъ нѣкоя църква, най-послѣдниятъ човѣкъ отъ нѣкой народъ, ако живѣе съ правда, истина и светость и ме осъди, азъ приемамъ присѫдата му.
към втори вариант >>
Слѣдователно, този новиятъ човѣкъ сега иде на свѣта.
(втори вариант)
И сега християнитѣ казватъ: „Усложнения има, то не може да се разбере.“ Че какъ ще се разбере, когато правдата я нѣма въ сърцето ти, истината не е легнала въ ума ти и нѣмате връзката на светостьта!
Слѣдователно, този новиятъ човѣкъ сега иде на свѣта.
Стариятъ човѣкъ е онзи, за когото четохъ въ Еклисиастъ, далъ Богъ богатство на човѣка, всичко, което му пожелала душата, но не му позволилъ да яде. Тъй казва Соломонъ. Питамъ ви: ако стомахътъ ви е разваленъ, а имате всичко, той ще ви позволи ли да ядете? Нѣма да ви позволи, разваленъ е вашиятъ стомахъ. Но вашиятъ стомахъ е разваленъ, защото правдата не е въ сърцата ви.
към втори вариант >>
– Не.
(втори вариант)
Питамъ: Правдата въ църквата ли е, истината въ църквата ли е? – Не е. Тогава тази църква не може да ме сѫди. Нѣкой народъ ще ме сѫди. Питамъ този народъ: Правдата живѣе ли въ сърцето на този народъ, истината живѣе ли въ ума на този народъ?
– Не.
Тогава и той не може да ме сѫди. Азъ приемамъ сѫдба, приемамъ да ме сѫдятъ само праведни, само истиннитѣ хора и хора, у които и светостьта живѣе. Такива хора каквато съдба да ми отсѫдятъ, приемамъ я. И най-послѣдниятъ човѣкъ отъ нѣкоя църква, най-послѣдниятъ човѣкъ отъ нѣкой народъ, ако живѣе съ правда, истина и светость и ме осъди, азъ приемамъ присѫдата му. Не ли такъвъ човѣкъ и царь да е, нѣма да дамъ нито косъмъ отъ брадата си.
към втори вариант >>
Стариятъ човѣкъ е онзи, за когото четохъ въ Еклисиастъ, далъ Богъ богатство на човѣка, всичко, което му пожелала душата, но не му позволилъ да яде.
(втори вариант)
И сега християнитѣ казватъ: „Усложнения има, то не може да се разбере.“ Че какъ ще се разбере, когато правдата я нѣма въ сърцето ти, истината не е легнала въ ума ти и нѣмате връзката на светостьта! Слѣдователно, този новиятъ човѣкъ сега иде на свѣта.
Стариятъ човѣкъ е онзи, за когото четохъ въ Еклисиастъ, далъ Богъ богатство на човѣка, всичко, което му пожелала душата, но не му позволилъ да яде.
Тъй казва Соломонъ. Питамъ ви: ако стомахътъ ви е разваленъ, а имате всичко, той ще ви позволи ли да ядете? Нѣма да ви позволи, разваленъ е вашиятъ стомахъ. Но вашиятъ стомахъ е разваленъ, защото правдата не е въ сърцата ви. Всѣки човѣкъ, който има разваленъ стомахъ, да знае, че правдата не е въ сърцето му и истината не е въ ума му.
към втори вариант >>
Тогава и той не може да ме сѫди.
(втори вариант)
– Не е. Тогава тази църква не може да ме сѫди. Нѣкой народъ ще ме сѫди. Питамъ този народъ: Правдата живѣе ли въ сърцето на този народъ, истината живѣе ли въ ума на този народъ? – Не.
Тогава и той не може да ме сѫди.
Азъ приемамъ сѫдба, приемамъ да ме сѫдятъ само праведни, само истиннитѣ хора и хора, у които и светостьта живѣе. Такива хора каквато съдба да ми отсѫдятъ, приемамъ я. И най-послѣдниятъ човѣкъ отъ нѣкоя църква, най-послѣдниятъ човѣкъ отъ нѣкой народъ, ако живѣе съ правда, истина и светость и ме осъди, азъ приемамъ присѫдата му. Не ли такъвъ човѣкъ и царь да е, нѣма да дамъ нито косъмъ отъ брадата си.
към втори вариант >>
Тъй казва Соломонъ.
(втори вариант)
И сега християнитѣ казватъ: „Усложнения има, то не може да се разбере.“ Че какъ ще се разбере, когато правдата я нѣма въ сърцето ти, истината не е легнала въ ума ти и нѣмате връзката на светостьта! Слѣдователно, този новиятъ човѣкъ сега иде на свѣта. Стариятъ човѣкъ е онзи, за когото четохъ въ Еклисиастъ, далъ Богъ богатство на човѣка, всичко, което му пожелала душата, но не му позволилъ да яде.
Тъй казва Соломонъ.
Питамъ ви: ако стомахътъ ви е разваленъ, а имате всичко, той ще ви позволи ли да ядете? Нѣма да ви позволи, разваленъ е вашиятъ стомахъ. Но вашиятъ стомахъ е разваленъ, защото правдата не е въ сърцата ви. Всѣки човѣкъ, който има разваленъ стомахъ, да знае, че правдата не е въ сърцето му и истината не е въ ума му. Всички хора, които иматъ развалени стомаси, да знаятъ, че истината не е въ ума имъ – това е точно опрѣдѣлено, безъ никакво изключение.
към втори вариант >>
Азъ приемамъ сѫдба, приемамъ да ме сѫдятъ само праведни, само истиннитѣ хора и хора, у които и светостьта живѣе.
(втори вариант)
Тогава тази църква не може да ме сѫди. Нѣкой народъ ще ме сѫди. Питамъ този народъ: Правдата живѣе ли въ сърцето на този народъ, истината живѣе ли въ ума на този народъ? – Не. Тогава и той не може да ме сѫди.
Азъ приемамъ сѫдба, приемамъ да ме сѫдятъ само праведни, само истиннитѣ хора и хора, у които и светостьта живѣе.
Такива хора каквато съдба да ми отсѫдятъ, приемамъ я. И най-послѣдниятъ човѣкъ отъ нѣкоя църква, най-послѣдниятъ човѣкъ отъ нѣкой народъ, ако живѣе съ правда, истина и светость и ме осъди, азъ приемамъ присѫдата му. Не ли такъвъ човѣкъ и царь да е, нѣма да дамъ нито косъмъ отъ брадата си.
към втори вариант >>
Питамъ ви: ако стомахътъ ви е разваленъ, а имате всичко, той ще ви позволи ли да ядете?
(втори вариант)
И сега християнитѣ казватъ: „Усложнения има, то не може да се разбере.“ Че какъ ще се разбере, когато правдата я нѣма въ сърцето ти, истината не е легнала въ ума ти и нѣмате връзката на светостьта! Слѣдователно, този новиятъ човѣкъ сега иде на свѣта. Стариятъ човѣкъ е онзи, за когото четохъ въ Еклисиастъ, далъ Богъ богатство на човѣка, всичко, което му пожелала душата, но не му позволилъ да яде. Тъй казва Соломонъ.
Питамъ ви: ако стомахътъ ви е разваленъ, а имате всичко, той ще ви позволи ли да ядете?
Нѣма да ви позволи, разваленъ е вашиятъ стомахъ. Но вашиятъ стомахъ е разваленъ, защото правдата не е въ сърцата ви. Всѣки човѣкъ, който има разваленъ стомахъ, да знае, че правдата не е въ сърцето му и истината не е въ ума му. Всички хора, които иматъ развалени стомаси, да знаятъ, че истината не е въ ума имъ – това е точно опрѣдѣлено, безъ никакво изключение. Казвате: „Моятъ стомахъ е разваленъ.“ – Истината не е въ ума ви.
към втори вариант >>
Такива хора каквато съдба да ми отсѫдятъ, приемамъ я.
(втори вариант)
Нѣкой народъ ще ме сѫди. Питамъ този народъ: Правдата живѣе ли въ сърцето на този народъ, истината живѣе ли въ ума на този народъ? – Не. Тогава и той не може да ме сѫди. Азъ приемамъ сѫдба, приемамъ да ме сѫдятъ само праведни, само истиннитѣ хора и хора, у които и светостьта живѣе.
Такива хора каквато съдба да ми отсѫдятъ, приемамъ я.
И най-послѣдниятъ човѣкъ отъ нѣкоя църква, най-послѣдниятъ човѣкъ отъ нѣкой народъ, ако живѣе съ правда, истина и светость и ме осъди, азъ приемамъ присѫдата му. Не ли такъвъ човѣкъ и царь да е, нѣма да дамъ нито косъмъ отъ брадата си.
към втори вариант >>
Нѣма да ви позволи, разваленъ е вашиятъ стомахъ.
(втори вариант)
И сега християнитѣ казватъ: „Усложнения има, то не може да се разбере.“ Че какъ ще се разбере, когато правдата я нѣма въ сърцето ти, истината не е легнала въ ума ти и нѣмате връзката на светостьта! Слѣдователно, този новиятъ човѣкъ сега иде на свѣта. Стариятъ човѣкъ е онзи, за когото четохъ въ Еклисиастъ, далъ Богъ богатство на човѣка, всичко, което му пожелала душата, но не му позволилъ да яде. Тъй казва Соломонъ. Питамъ ви: ако стомахътъ ви е разваленъ, а имате всичко, той ще ви позволи ли да ядете?
Нѣма да ви позволи, разваленъ е вашиятъ стомахъ.
Но вашиятъ стомахъ е разваленъ, защото правдата не е въ сърцата ви. Всѣки човѣкъ, който има разваленъ стомахъ, да знае, че правдата не е въ сърцето му и истината не е въ ума му. Всички хора, които иматъ развалени стомаси, да знаятъ, че истината не е въ ума имъ – това е точно опрѣдѣлено, безъ никакво изключение. Казвате: „Моятъ стомахъ е разваленъ.“ – Истината не е въ ума ви. Какво трѣбва да правимъ?
към втори вариант >>
И най-послѣдниятъ човѣкъ отъ нѣкоя църква, най-послѣдниятъ човѣкъ отъ нѣкой народъ, ако живѣе съ правда, истина и светость и ме осъди, азъ приемамъ присѫдата му.
(втори вариант)
Питамъ този народъ: Правдата живѣе ли въ сърцето на този народъ, истината живѣе ли въ ума на този народъ? – Не. Тогава и той не може да ме сѫди. Азъ приемамъ сѫдба, приемамъ да ме сѫдятъ само праведни, само истиннитѣ хора и хора, у които и светостьта живѣе. Такива хора каквато съдба да ми отсѫдятъ, приемамъ я.
И най-послѣдниятъ човѣкъ отъ нѣкоя църква, най-послѣдниятъ човѣкъ отъ нѣкой народъ, ако живѣе съ правда, истина и светость и ме осъди, азъ приемамъ присѫдата му.
Не ли такъвъ човѣкъ и царь да е, нѣма да дамъ нито косъмъ отъ брадата си.
към втори вариант >>
Но вашиятъ стомахъ е разваленъ, защото правдата не е въ сърцата ви.
(втори вариант)
Слѣдователно, този новиятъ човѣкъ сега иде на свѣта. Стариятъ човѣкъ е онзи, за когото четохъ въ Еклисиастъ, далъ Богъ богатство на човѣка, всичко, което му пожелала душата, но не му позволилъ да яде. Тъй казва Соломонъ. Питамъ ви: ако стомахътъ ви е разваленъ, а имате всичко, той ще ви позволи ли да ядете? Нѣма да ви позволи, разваленъ е вашиятъ стомахъ.
Но вашиятъ стомахъ е разваленъ, защото правдата не е въ сърцата ви.
Всѣки човѣкъ, който има разваленъ стомахъ, да знае, че правдата не е въ сърцето му и истината не е въ ума му. Всички хора, които иматъ развалени стомаси, да знаятъ, че истината не е въ ума имъ – това е точно опрѣдѣлено, безъ никакво изключение. Казвате: „Моятъ стомахъ е разваленъ.“ – Истината не е въ ума ви. Какво трѣбва да правимъ? Ще внесѣте истината въ ума си и ще видите, че стомахътъ ви ще се поправи.
към втори вариант >>
Не ли такъвъ човѣкъ и царь да е, нѣма да дамъ нито косъмъ отъ брадата си.
(втори вариант)
– Не. Тогава и той не може да ме сѫди. Азъ приемамъ сѫдба, приемамъ да ме сѫдятъ само праведни, само истиннитѣ хора и хора, у които и светостьта живѣе. Такива хора каквато съдба да ми отсѫдятъ, приемамъ я. И най-послѣдниятъ човѣкъ отъ нѣкоя църква, най-послѣдниятъ човѣкъ отъ нѣкой народъ, ако живѣе съ правда, истина и светость и ме осъди, азъ приемамъ присѫдата му.
Не ли такъвъ човѣкъ и царь да е, нѣма да дамъ нито косъмъ отъ брадата си.
към втори вариант >>
Всѣки човѣкъ, който има разваленъ стомахъ, да знае, че правдата не е въ сърцето му и истината не е въ ума му.
(втори вариант)
Стариятъ човѣкъ е онзи, за когото четохъ въ Еклисиастъ, далъ Богъ богатство на човѣка, всичко, което му пожелала душата, но не му позволилъ да яде. Тъй казва Соломонъ. Питамъ ви: ако стомахътъ ви е разваленъ, а имате всичко, той ще ви позволи ли да ядете? Нѣма да ви позволи, разваленъ е вашиятъ стомахъ. Но вашиятъ стомахъ е разваленъ, защото правдата не е въ сърцата ви.
Всѣки човѣкъ, който има разваленъ стомахъ, да знае, че правдата не е въ сърцето му и истината не е въ ума му.
Всички хора, които иматъ развалени стомаси, да знаятъ, че истината не е въ ума имъ – това е точно опрѣдѣлено, безъ никакво изключение. Казвате: „Моятъ стомахъ е разваленъ.“ – Истината не е въ ума ви. Какво трѣбва да правимъ? Ще внесѣте истината въ ума си и ще видите, че стомахътъ ви ще се поправи. Ще питате: „Защо ни е истината?
към втори вариант >>
Така трѣбва да разглѣждате и вие нѣщата, ако искате да бѫдете свободни граждани въ царството Божие.
(втори вариант)
Така трѣбва да разглѣждате и вие нѣщата, ако искате да бѫдете свободни граждани въ царството Божие.
Ако не, има и друго царство, ще ви острижатъ вълната, ще ви взематъ по двѣ кожи, ще ви взематъ млѣкото и ще играятъ дѣцата съ вашитѣ агненца. Ще кажете: „Хайде до година, втората година ще работимъ за правдата, за истината.“ Никога нѣма да дойде това, щомъ отлагате. Този Господь, Който ви е изпратилъ на земята, е надписалъ на вратата, прѣзъ която слизатъ духоветѣ долу на земята, слѣдното: всѣки единъ, който слиза на земята да се учи, да завършва своето образование, е длъженъ да вложи правдата въ сърцето си, истината въ ума си и светостьта въ волята си и този, който не направи това, никога да не се пуща да мине прѣзъ тази врата. Тъй е писано. Азъ съмъ челъ този надписъ на вратата и ако не вѣрвате, идете да го провѣрите.
към втори вариант >>
Всички хора, които иматъ развалени стомаси, да знаятъ, че истината не е въ ума имъ – това е точно опрѣдѣлено, безъ никакво изключение.
(втори вариант)
Тъй казва Соломонъ. Питамъ ви: ако стомахътъ ви е разваленъ, а имате всичко, той ще ви позволи ли да ядете? Нѣма да ви позволи, разваленъ е вашиятъ стомахъ. Но вашиятъ стомахъ е разваленъ, защото правдата не е въ сърцата ви. Всѣки човѣкъ, който има разваленъ стомахъ, да знае, че правдата не е въ сърцето му и истината не е въ ума му.
Всички хора, които иматъ развалени стомаси, да знаятъ, че истината не е въ ума имъ – това е точно опрѣдѣлено, безъ никакво изключение.
Казвате: „Моятъ стомахъ е разваленъ.“ – Истината не е въ ума ви. Какво трѣбва да правимъ? Ще внесѣте истината въ ума си и ще видите, че стомахътъ ви ще се поправи. Ще питате: „Защо ни е истината? “ – За да се поправи стомахътъ.
към втори вариант >>
Ако не, има и друго царство, ще ви острижатъ вълната, ще ви взематъ по двѣ кожи, ще ви взематъ млѣкото и ще играятъ дѣцата съ вашитѣ агненца.
(втори вариант)
Така трѣбва да разглѣждате и вие нѣщата, ако искате да бѫдете свободни граждани въ царството Божие.
Ако не, има и друго царство, ще ви острижатъ вълната, ще ви взематъ по двѣ кожи, ще ви взематъ млѣкото и ще играятъ дѣцата съ вашитѣ агненца.
Ще кажете: „Хайде до година, втората година ще работимъ за правдата, за истината.“ Никога нѣма да дойде това, щомъ отлагате. Този Господь, Който ви е изпратилъ на земята, е надписалъ на вратата, прѣзъ която слизатъ духоветѣ долу на земята, слѣдното: всѣки единъ, който слиза на земята да се учи, да завършва своето образование, е длъженъ да вложи правдата въ сърцето си, истината въ ума си и светостьта въ волята си и този, който не направи това, никога да не се пуща да мине прѣзъ тази врата. Тъй е писано. Азъ съмъ челъ този надписъ на вратата и ако не вѣрвате, идете да го провѣрите. Питайте вашитѣ светии и нека опровѣргаятъ моето твърдение, ако не е писано тъй на тази врата.
към втори вариант >>
Казвате: „Моятъ стомахъ е разваленъ.“ – Истината не е въ ума ви.
(втори вариант)
Питамъ ви: ако стомахътъ ви е разваленъ, а имате всичко, той ще ви позволи ли да ядете? Нѣма да ви позволи, разваленъ е вашиятъ стомахъ. Но вашиятъ стомахъ е разваленъ, защото правдата не е въ сърцата ви. Всѣки човѣкъ, който има разваленъ стомахъ, да знае, че правдата не е въ сърцето му и истината не е въ ума му. Всички хора, които иматъ развалени стомаси, да знаятъ, че истината не е въ ума имъ – това е точно опрѣдѣлено, безъ никакво изключение.
Казвате: „Моятъ стомахъ е разваленъ.“ – Истината не е въ ума ви.
Какво трѣбва да правимъ? Ще внесѣте истината въ ума си и ще видите, че стомахътъ ви ще се поправи. Ще питате: „Защо ни е истината? “ – За да се поправи стомахътъ. Защо ни е стомахътъ?
към втори вариант >>
Ще кажете: „Хайде до година, втората година ще работимъ за правдата, за истината.“ Никога нѣма да дойде това, щомъ отлагате.
(втори вариант)
Така трѣбва да разглѣждате и вие нѣщата, ако искате да бѫдете свободни граждани въ царството Божие. Ако не, има и друго царство, ще ви острижатъ вълната, ще ви взематъ по двѣ кожи, ще ви взематъ млѣкото и ще играятъ дѣцата съ вашитѣ агненца.
Ще кажете: „Хайде до година, втората година ще работимъ за правдата, за истината.“ Никога нѣма да дойде това, щомъ отлагате.
Този Господь, Който ви е изпратилъ на земята, е надписалъ на вратата, прѣзъ която слизатъ духоветѣ долу на земята, слѣдното: всѣки единъ, който слиза на земята да се учи, да завършва своето образование, е длъженъ да вложи правдата въ сърцето си, истината въ ума си и светостьта въ волята си и този, който не направи това, никога да не се пуща да мине прѣзъ тази врата. Тъй е писано. Азъ съмъ челъ този надписъ на вратата и ако не вѣрвате, идете да го провѣрите. Питайте вашитѣ светии и нека опровѣргаятъ моето твърдение, ако не е писано тъй на тази врата.
към втори вариант >>
Какво трѣбва да правимъ?
(втори вариант)
Нѣма да ви позволи, разваленъ е вашиятъ стомахъ. Но вашиятъ стомахъ е разваленъ, защото правдата не е въ сърцата ви. Всѣки човѣкъ, който има разваленъ стомахъ, да знае, че правдата не е въ сърцето му и истината не е въ ума му. Всички хора, които иматъ развалени стомаси, да знаятъ, че истината не е въ ума имъ – това е точно опрѣдѣлено, безъ никакво изключение. Казвате: „Моятъ стомахъ е разваленъ.“ – Истината не е въ ума ви.
Какво трѣбва да правимъ?
Ще внесѣте истината въ ума си и ще видите, че стомахътъ ви ще се поправи. Ще питате: „Защо ни е истината? “ – За да се поправи стомахътъ. Защо ни е стомахътъ? – Да смѣли храната, да отдѣля онѣзи сокове, които сѫ необходими за живота на тѣлото, за проявяването на човѣшкия животъ.
към втори вариант >>
Този Господь, Който ви е изпратилъ на земята, е надписалъ на вратата, прѣзъ която слизатъ духоветѣ долу на земята, слѣдното: всѣки единъ, който слиза на земята да се учи, да завършва своето образование, е длъженъ да вложи правдата въ сърцето си, истината въ ума си и светостьта въ волята си и този, който не направи това, никога да не се пуща да мине прѣзъ тази врата.
(втори вариант)
Така трѣбва да разглѣждате и вие нѣщата, ако искате да бѫдете свободни граждани въ царството Божие. Ако не, има и друго царство, ще ви острижатъ вълната, ще ви взематъ по двѣ кожи, ще ви взематъ млѣкото и ще играятъ дѣцата съ вашитѣ агненца. Ще кажете: „Хайде до година, втората година ще работимъ за правдата, за истината.“ Никога нѣма да дойде това, щомъ отлагате.
Този Господь, Който ви е изпратилъ на земята, е надписалъ на вратата, прѣзъ която слизатъ духоветѣ долу на земята, слѣдното: всѣки единъ, който слиза на земята да се учи, да завършва своето образование, е длъженъ да вложи правдата въ сърцето си, истината въ ума си и светостьта въ волята си и този, който не направи това, никога да не се пуща да мине прѣзъ тази врата.
Тъй е писано. Азъ съмъ челъ този надписъ на вратата и ако не вѣрвате, идете да го провѣрите. Питайте вашитѣ светии и нека опровѣргаятъ моето твърдение, ако не е писано тъй на тази врата.
към втори вариант >>
Ще внесѣте истината въ ума си и ще видите, че стомахътъ ви ще се поправи.
(втори вариант)
Но вашиятъ стомахъ е разваленъ, защото правдата не е въ сърцата ви. Всѣки човѣкъ, който има разваленъ стомахъ, да знае, че правдата не е въ сърцето му и истината не е въ ума му. Всички хора, които иматъ развалени стомаси, да знаятъ, че истината не е въ ума имъ – това е точно опрѣдѣлено, безъ никакво изключение. Казвате: „Моятъ стомахъ е разваленъ.“ – Истината не е въ ума ви. Какво трѣбва да правимъ?
Ще внесѣте истината въ ума си и ще видите, че стомахътъ ви ще се поправи.
Ще питате: „Защо ни е истината? “ – За да се поправи стомахътъ. Защо ни е стомахътъ? – Да смѣли храната, да отдѣля онѣзи сокове, които сѫ необходими за живота на тѣлото, за проявяването на човѣшкия животъ. Слѣдователно, истината въ най-простата си форма, въ каквато трѣбва да се прояви е за да възстанови онова равновѣсие, вѫтрѣ въ организъма и да държи стомашнитѣ клетки въ най-нормално състояние.
към втори вариант >>
Тъй е писано.
(втори вариант)
Така трѣбва да разглѣждате и вие нѣщата, ако искате да бѫдете свободни граждани въ царството Божие. Ако не, има и друго царство, ще ви острижатъ вълната, ще ви взематъ по двѣ кожи, ще ви взематъ млѣкото и ще играятъ дѣцата съ вашитѣ агненца. Ще кажете: „Хайде до година, втората година ще работимъ за правдата, за истината.“ Никога нѣма да дойде това, щомъ отлагате. Този Господь, Който ви е изпратилъ на земята, е надписалъ на вратата, прѣзъ която слизатъ духоветѣ долу на земята, слѣдното: всѣки единъ, който слиза на земята да се учи, да завършва своето образование, е длъженъ да вложи правдата въ сърцето си, истината въ ума си и светостьта въ волята си и този, който не направи това, никога да не се пуща да мине прѣзъ тази врата.
Тъй е писано.
Азъ съмъ челъ този надписъ на вратата и ако не вѣрвате, идете да го провѣрите. Питайте вашитѣ светии и нека опровѣргаятъ моето твърдение, ако не е писано тъй на тази врата.
към втори вариант >>
Ще питате: „Защо ни е истината?
(втори вариант)
Всѣки човѣкъ, който има разваленъ стомахъ, да знае, че правдата не е въ сърцето му и истината не е въ ума му. Всички хора, които иматъ развалени стомаси, да знаятъ, че истината не е въ ума имъ – това е точно опрѣдѣлено, безъ никакво изключение. Казвате: „Моятъ стомахъ е разваленъ.“ – Истината не е въ ума ви. Какво трѣбва да правимъ? Ще внесѣте истината въ ума си и ще видите, че стомахътъ ви ще се поправи.
Ще питате: „Защо ни е истината?
“ – За да се поправи стомахътъ. Защо ни е стомахътъ? – Да смѣли храната, да отдѣля онѣзи сокове, които сѫ необходими за живота на тѣлото, за проявяването на човѣшкия животъ. Слѣдователно, истината въ най-простата си форма, въ каквато трѣбва да се прояви е за да възстанови онова равновѣсие, вѫтрѣ въ организъма и да държи стомашнитѣ клетки въ най-нормално състояние. Тъй опрѣдѣлямъ истината – тя е необходима да държи стомаситѣ ви въ нормално състояние.
към втори вариант >>
Азъ съмъ челъ този надписъ на вратата и ако не вѣрвате, идете да го провѣрите.
(втори вариант)
Така трѣбва да разглѣждате и вие нѣщата, ако искате да бѫдете свободни граждани въ царството Божие. Ако не, има и друго царство, ще ви острижатъ вълната, ще ви взематъ по двѣ кожи, ще ви взематъ млѣкото и ще играятъ дѣцата съ вашитѣ агненца. Ще кажете: „Хайде до година, втората година ще работимъ за правдата, за истината.“ Никога нѣма да дойде това, щомъ отлагате. Този Господь, Който ви е изпратилъ на земята, е надписалъ на вратата, прѣзъ която слизатъ духоветѣ долу на земята, слѣдното: всѣки единъ, който слиза на земята да се учи, да завършва своето образование, е длъженъ да вложи правдата въ сърцето си, истината въ ума си и светостьта въ волята си и този, който не направи това, никога да не се пуща да мине прѣзъ тази врата. Тъй е писано.
Азъ съмъ челъ този надписъ на вратата и ако не вѣрвате, идете да го провѣрите.
Питайте вашитѣ светии и нека опровѣргаятъ моето твърдение, ако не е писано тъй на тази врата.
към втори вариант >>
“ – За да се поправи стомахътъ.
(втори вариант)
Всички хора, които иматъ развалени стомаси, да знаятъ, че истината не е въ ума имъ – това е точно опрѣдѣлено, безъ никакво изключение. Казвате: „Моятъ стомахъ е разваленъ.“ – Истината не е въ ума ви. Какво трѣбва да правимъ? Ще внесѣте истината въ ума си и ще видите, че стомахътъ ви ще се поправи. Ще питате: „Защо ни е истината?
“ – За да се поправи стомахътъ.
Защо ни е стомахътъ? – Да смѣли храната, да отдѣля онѣзи сокове, които сѫ необходими за живота на тѣлото, за проявяването на човѣшкия животъ. Слѣдователно, истината въ най-простата си форма, въ каквато трѣбва да се прояви е за да възстанови онова равновѣсие, вѫтрѣ въ организъма и да държи стомашнитѣ клетки въ най-нормално състояние. Тъй опрѣдѣлямъ истината – тя е необходима да държи стомаситѣ ви въ нормално състояние. Това е моята доза.
към втори вариант >>
Питайте вашитѣ светии и нека опровѣргаятъ моето твърдение, ако не е писано тъй на тази врата.
(втори вариант)
Ако не, има и друго царство, ще ви острижатъ вълната, ще ви взематъ по двѣ кожи, ще ви взематъ млѣкото и ще играятъ дѣцата съ вашитѣ агненца. Ще кажете: „Хайде до година, втората година ще работимъ за правдата, за истината.“ Никога нѣма да дойде това, щомъ отлагате. Този Господь, Който ви е изпратилъ на земята, е надписалъ на вратата, прѣзъ която слизатъ духоветѣ долу на земята, слѣдното: всѣки единъ, който слиза на земята да се учи, да завършва своето образование, е длъженъ да вложи правдата въ сърцето си, истината въ ума си и светостьта въ волята си и този, който не направи това, никога да не се пуща да мине прѣзъ тази врата. Тъй е писано. Азъ съмъ челъ този надписъ на вратата и ако не вѣрвате, идете да го провѣрите.
Питайте вашитѣ светии и нека опровѣргаятъ моето твърдение, ако не е писано тъй на тази врата.
към втори вариант >>
Защо ни е стомахътъ?
(втори вариант)
Казвате: „Моятъ стомахъ е разваленъ.“ – Истината не е въ ума ви. Какво трѣбва да правимъ? Ще внесѣте истината въ ума си и ще видите, че стомахътъ ви ще се поправи. Ще питате: „Защо ни е истината? “ – За да се поправи стомахътъ.
Защо ни е стомахътъ?
– Да смѣли храната, да отдѣля онѣзи сокове, които сѫ необходими за живота на тѣлото, за проявяването на човѣшкия животъ. Слѣдователно, истината въ най-простата си форма, въ каквато трѣбва да се прояви е за да възстанови онова равновѣсие, вѫтрѣ въ организъма и да държи стомашнитѣ клетки въ най-нормално състояние. Тъй опрѣдѣлямъ истината – тя е необходима да държи стомаситѣ ви въ нормално състояние. Това е моята доза.
към втори вариант >>
Но има и друга една, втора врата, прѣзъ която сте минали и на нея пише тъй: „Съ истината нѣма да се занимавате, тя е праздна работа и съ правда нѣма много да боравите и съ светость не може да живѣете.
(втори вариант)
Но има и друга една, втора врата, прѣзъ която сте минали и на нея пише тъй: „Съ истината нѣма да се занимавате, тя е праздна работа и съ правда нѣма много да боравите и съ светость не може да живѣете.
Ако искате да живѣете, не ви трѣбва нито правда, нито истина, нито светость.“ Та вие сега сте смесили тѣзи два надписа и казвате: „Съ правда, истина и светость не може да се живѣе. Всѣки не може да бѫде правдивъ, истиненъ и светъ.“ Не, всѣки може да бѫде правдивъ и трѣбва да бѫде правдивъ; всѣки може да говори истината, всѣки може да бѫде истинолюбивъ и да живѣе съ истината. Това е сѫществѣното учение, отъ кардинално значение лично за всѣки отъ васъ и като го приложите на земята, вие ще разрѣшите всички въпроси, които ви занимаватъ, тъй, както трѣбва.
към втори вариант >>
– Да смѣли храната, да отдѣля онѣзи сокове, които сѫ необходими за живота на тѣлото, за проявяването на човѣшкия животъ.
(втори вариант)
Какво трѣбва да правимъ? Ще внесѣте истината въ ума си и ще видите, че стомахътъ ви ще се поправи. Ще питате: „Защо ни е истината? “ – За да се поправи стомахътъ. Защо ни е стомахътъ?
– Да смѣли храната, да отдѣля онѣзи сокове, които сѫ необходими за живота на тѣлото, за проявяването на човѣшкия животъ.
Слѣдователно, истината въ най-простата си форма, въ каквато трѣбва да се прояви е за да възстанови онова равновѣсие, вѫтрѣ въ организъма и да държи стомашнитѣ клетки въ най-нормално състояние. Тъй опрѣдѣлямъ истината – тя е необходима да държи стомаситѣ ви въ нормално състояние. Това е моята доза.
към втори вариант >>
Ако искате да живѣете, не ви трѣбва нито правда, нито истина, нито светость.“ Та вие сега сте смесили тѣзи два надписа и казвате: „Съ правда, истина и светость не може да се живѣе.
(втори вариант)
Но има и друга една, втора врата, прѣзъ която сте минали и на нея пише тъй: „Съ истината нѣма да се занимавате, тя е праздна работа и съ правда нѣма много да боравите и съ светость не може да живѣете.
Ако искате да живѣете, не ви трѣбва нито правда, нито истина, нито светость.“ Та вие сега сте смесили тѣзи два надписа и казвате: „Съ правда, истина и светость не може да се живѣе.
Всѣки не може да бѫде правдивъ, истиненъ и светъ.“ Не, всѣки може да бѫде правдивъ и трѣбва да бѫде правдивъ; всѣки може да говори истината, всѣки може да бѫде истинолюбивъ и да живѣе съ истината. Това е сѫществѣното учение, отъ кардинално значение лично за всѣки отъ васъ и като го приложите на земята, вие ще разрѣшите всички въпроси, които ви занимаватъ, тъй, както трѣбва.
към втори вариант >>
Слѣдователно, истината въ най-простата си форма, въ каквато трѣбва да се прояви е за да възстанови онова равновѣсие, вѫтрѣ въ организъма и да държи стомашнитѣ клетки въ най-нормално състояние.
(втори вариант)
Ще внесѣте истината въ ума си и ще видите, че стомахътъ ви ще се поправи. Ще питате: „Защо ни е истината? “ – За да се поправи стомахътъ. Защо ни е стомахътъ? – Да смѣли храната, да отдѣля онѣзи сокове, които сѫ необходими за живота на тѣлото, за проявяването на човѣшкия животъ.
Слѣдователно, истината въ най-простата си форма, въ каквато трѣбва да се прояви е за да възстанови онова равновѣсие, вѫтрѣ въ организъма и да държи стомашнитѣ клетки въ най-нормално състояние.
Тъй опрѣдѣлямъ истината – тя е необходима да държи стомаситѣ ви въ нормално състояние. Това е моята доза.
към втори вариант >>
Всѣки не може да бѫде правдивъ, истиненъ и светъ.“ Не, всѣки може да бѫде правдивъ и трѣбва да бѫде правдивъ; всѣки може да говори истината, всѣки може да бѫде истинолюбивъ и да живѣе съ истината.
(втори вариант)
Но има и друга една, втора врата, прѣзъ която сте минали и на нея пише тъй: „Съ истината нѣма да се занимавате, тя е праздна работа и съ правда нѣма много да боравите и съ светость не може да живѣете. Ако искате да живѣете, не ви трѣбва нито правда, нито истина, нито светость.“ Та вие сега сте смесили тѣзи два надписа и казвате: „Съ правда, истина и светость не може да се живѣе.
Всѣки не може да бѫде правдивъ, истиненъ и светъ.“ Не, всѣки може да бѫде правдивъ и трѣбва да бѫде правдивъ; всѣки може да говори истината, всѣки може да бѫде истинолюбивъ и да живѣе съ истината.
Това е сѫществѣното учение, отъ кардинално значение лично за всѣки отъ васъ и като го приложите на земята, вие ще разрѣшите всички въпроси, които ви занимаватъ, тъй, както трѣбва.
към втори вариант >>
Тъй опрѣдѣлямъ истината – тя е необходима да държи стомаситѣ ви въ нормално състояние.
(втори вариант)
Ще питате: „Защо ни е истината? “ – За да се поправи стомахътъ. Защо ни е стомахътъ? – Да смѣли храната, да отдѣля онѣзи сокове, които сѫ необходими за живота на тѣлото, за проявяването на човѣшкия животъ. Слѣдователно, истината въ най-простата си форма, въ каквато трѣбва да се прояви е за да възстанови онова равновѣсие, вѫтрѣ въ организъма и да държи стомашнитѣ клетки въ най-нормално състояние.
Тъй опрѣдѣлямъ истината – тя е необходима да държи стомаситѣ ви въ нормално състояние.
Това е моята доза.
към втори вариант >>
Това е сѫществѣното учение, отъ кардинално значение лично за всѣки отъ васъ и като го приложите на земята, вие ще разрѣшите всички въпроси, които ви занимаватъ, тъй, както трѣбва.
(втори вариант)
Но има и друга една, втора врата, прѣзъ която сте минали и на нея пише тъй: „Съ истината нѣма да се занимавате, тя е праздна работа и съ правда нѣма много да боравите и съ светость не може да живѣете. Ако искате да живѣете, не ви трѣбва нито правда, нито истина, нито светость.“ Та вие сега сте смесили тѣзи два надписа и казвате: „Съ правда, истина и светость не може да се живѣе. Всѣки не може да бѫде правдивъ, истиненъ и светъ.“ Не, всѣки може да бѫде правдивъ и трѣбва да бѫде правдивъ; всѣки може да говори истината, всѣки може да бѫде истинолюбивъ и да живѣе съ истината.
Това е сѫществѣното учение, отъ кардинално значение лично за всѣки отъ васъ и като го приложите на земята, вие ще разрѣшите всички въпроси, които ви занимаватъ, тъй, както трѣбва.
към втори вариант >>
Това е моята доза.
(втори вариант)
“ – За да се поправи стомахътъ. Защо ни е стомахътъ? – Да смѣли храната, да отдѣля онѣзи сокове, които сѫ необходими за живота на тѣлото, за проявяването на човѣшкия животъ. Слѣдователно, истината въ най-простата си форма, въ каквато трѣбва да се прояви е за да възстанови онова равновѣсие, вѫтрѣ въ организъма и да държи стомашнитѣ клетки въ най-нормално състояние. Тъй опрѣдѣлямъ истината – тя е необходима да държи стомаситѣ ви въ нормално състояние.
Това е моята доза.
към втори вариант >>
Слѣдователно, всички трѣбва да застѫпите тези три принципа у васъ си.
(втори вариант)
Слѣдователно, всички трѣбва да застѫпите тези три принципа у васъ си.
Не турите ли правдата въ сърцето си, истината въ ума си и светостьта въ волята си, нищо нѣма да излѣзе. Ако чакате вашитѣ свещеници да се осветятъ, та и вие слѣдъ тѣхъ, нищо нѣма да излѣзе. Вие казвате: „Ти бѫди светь, че и азъ слѣдъ тебе.“ Не, не може да се мине покрай нѣкого, всѣки за себе си трѣбва да бѫде светь. На Христа казвате: „Знаешъ ли, едно врѣме ние присѫствувахме на твоитѣ бесѣди.“ Азъ взимамъ Христа, защото Той е за васъ авторитетъ. Да, но какво казваше Христосъ?
към втори вариант >>
Пишемъ „истина“ – „иси“, то значи липсва ти нѣщо, липсватъ два елемента или то значи да влѣзе и да излѣзе нѣщо отъ ума ти, да се научишъ да мислишъ.
(втори вариант)
Пишемъ „истина“ – „иси“, то значи липсва ти нѣщо, липсватъ два елемента или то значи да влѣзе и да излѣзе нѣщо отъ ума ти, да се научишъ да мислишъ.
„Си“ значи онѣзи елементи, които трѣбва да изхвърлятъ всички наслоявания отъ ума, за да може силитѣ на ума да дѣйствуватъ правилно, понеже, както умътъ дѣйствува върху стомаха, така и стомахътъ дѣйства върху храната. Правдата трѣбва да лѣгне въ сърцето или въ човѣшката душа, както искате кажете. Щомъ правдата лѣгне въ човѣшкото сърце, въ човѣшката душа, той ще има здраво сърце, здрава дихателна система, нѣма да има никакво сърцебиене. Всѣки порокъ на сърцето, всѣко заболяване на бѣлитѣ дробове се дължи на липса на правда. Слѣдователно, ако ме попитате, защо ни е потрѣбна правдата въ свѣта, щомъ ние отъ правда страдаме, ще ви кажа: Правдата е необходима да държи въ хармония сърцето и дробоветѣ ви, защото сърцето е необходимо за изправяне на дробоветѣ.
към втори вариант >>
Не турите ли правдата въ сърцето си, истината въ ума си и светостьта въ волята си, нищо нѣма да излѣзе.
(втори вариант)
Слѣдователно, всички трѣбва да застѫпите тези три принципа у васъ си.
Не турите ли правдата въ сърцето си, истината въ ума си и светостьта въ волята си, нищо нѣма да излѣзе.
Ако чакате вашитѣ свещеници да се осветятъ, та и вие слѣдъ тѣхъ, нищо нѣма да излѣзе. Вие казвате: „Ти бѫди светь, че и азъ слѣдъ тебе.“ Не, не може да се мине покрай нѣкого, всѣки за себе си трѣбва да бѫде светь. На Христа казвате: „Знаешъ ли, едно врѣме ние присѫствувахме на твоитѣ бесѣди.“ Азъ взимамъ Христа, защото Той е за васъ авторитетъ. Да, но какво казваше Христосъ? – „Идете си отъ мене вие, които до сега сте работили съ неправда, на които правдата не е била въ сърцата, идете си вие отъ мене, на които истината не е била въ умоветѣ и светостьта не е била въ волята ви.“ Това е правилниятъ преводъ на Христовитѣ думи и като приложите този преводъ въ живота си, тогава има смисълъ, а въ Евангелието другояче е казано.
към втори вариант >>
„Си“ значи онѣзи елементи, които трѣбва да изхвърлятъ всички наслоявания отъ ума, за да може силитѣ на ума да дѣйствуватъ правилно, понеже, както умътъ дѣйствува върху стомаха, така и стомахътъ дѣйства върху храната.
(втори вариант)
Пишемъ „истина“ – „иси“, то значи липсва ти нѣщо, липсватъ два елемента или то значи да влѣзе и да излѣзе нѣщо отъ ума ти, да се научишъ да мислишъ.
„Си“ значи онѣзи елементи, които трѣбва да изхвърлятъ всички наслоявания отъ ума, за да може силитѣ на ума да дѣйствуватъ правилно, понеже, както умътъ дѣйствува върху стомаха, така и стомахътъ дѣйства върху храната.
Правдата трѣбва да лѣгне въ сърцето или въ човѣшката душа, както искате кажете. Щомъ правдата лѣгне въ човѣшкото сърце, въ човѣшката душа, той ще има здраво сърце, здрава дихателна система, нѣма да има никакво сърцебиене. Всѣки порокъ на сърцето, всѣко заболяване на бѣлитѣ дробове се дължи на липса на правда. Слѣдователно, ако ме попитате, защо ни е потрѣбна правдата въ свѣта, щомъ ние отъ правда страдаме, ще ви кажа: Правдата е необходима да държи въ хармония сърцето и дробоветѣ ви, защото сърцето е необходимо за изправяне на дробоветѣ. Ако нѣмате правда, ще бѫдете изложени да се опорочи сърцето ви, дробоветѣ ви, а щомъ стане това, ще ви налѣгне меланхолия, каквато сегашнитѣ хора преживѣватъ.
към втори вариант >>
Ако чакате вашитѣ свещеници да се осветятъ, та и вие слѣдъ тѣхъ, нищо нѣма да излѣзе.
(втори вариант)
Слѣдователно, всички трѣбва да застѫпите тези три принципа у васъ си. Не турите ли правдата въ сърцето си, истината въ ума си и светостьта въ волята си, нищо нѣма да излѣзе.
Ако чакате вашитѣ свещеници да се осветятъ, та и вие слѣдъ тѣхъ, нищо нѣма да излѣзе.
Вие казвате: „Ти бѫди светь, че и азъ слѣдъ тебе.“ Не, не може да се мине покрай нѣкого, всѣки за себе си трѣбва да бѫде светь. На Христа казвате: „Знаешъ ли, едно врѣме ние присѫствувахме на твоитѣ бесѣди.“ Азъ взимамъ Христа, защото Той е за васъ авторитетъ. Да, но какво казваше Христосъ? – „Идете си отъ мене вие, които до сега сте работили съ неправда, на които правдата не е била въ сърцата, идете си вие отъ мене, на които истината не е била въ умоветѣ и светостьта не е била въ волята ви.“ Това е правилниятъ преводъ на Христовитѣ думи и като приложите този преводъ въ живота си, тогава има смисълъ, а въ Евангелието другояче е казано. Сега виждамъ въ васъ едно смущение, казвате си: „Че ние толкова години сме се подвизавали като християни и да нѣмаме правдата въ сърцата си, истината въ умоветѣ си и светостьта въ волята си.
към втори вариант >>
Правдата трѣбва да лѣгне въ сърцето или въ човѣшката душа, както искате кажете.
(втори вариант)
Пишемъ „истина“ – „иси“, то значи липсва ти нѣщо, липсватъ два елемента или то значи да влѣзе и да излѣзе нѣщо отъ ума ти, да се научишъ да мислишъ. „Си“ значи онѣзи елементи, които трѣбва да изхвърлятъ всички наслоявания отъ ума, за да може силитѣ на ума да дѣйствуватъ правилно, понеже, както умътъ дѣйствува върху стомаха, така и стомахътъ дѣйства върху храната.
Правдата трѣбва да лѣгне въ сърцето или въ човѣшката душа, както искате кажете.
Щомъ правдата лѣгне въ човѣшкото сърце, въ човѣшката душа, той ще има здраво сърце, здрава дихателна система, нѣма да има никакво сърцебиене. Всѣки порокъ на сърцето, всѣко заболяване на бѣлитѣ дробове се дължи на липса на правда. Слѣдователно, ако ме попитате, защо ни е потрѣбна правдата въ свѣта, щомъ ние отъ правда страдаме, ще ви кажа: Правдата е необходима да държи въ хармония сърцето и дробоветѣ ви, защото сърцето е необходимо за изправяне на дробоветѣ. Ако нѣмате правда, ще бѫдете изложени да се опорочи сърцето ви, дробоветѣ ви, а щомъ стане това, ще ви налѣгне меланхолия, каквато сегашнитѣ хора преживѣватъ. Ако ме питате, защо сте меланхолични, ще ви кажа, че това е защото правдата не е легнала дълбоко въ вашия животъ.
към втори вариант >>
Вие казвате: „Ти бѫди светь, че и азъ слѣдъ тебе.“ Не, не може да се мине покрай нѣкого, всѣки за себе си трѣбва да бѫде светь.
(втори вариант)
Слѣдователно, всички трѣбва да застѫпите тези три принципа у васъ си. Не турите ли правдата въ сърцето си, истината въ ума си и светостьта въ волята си, нищо нѣма да излѣзе. Ако чакате вашитѣ свещеници да се осветятъ, та и вие слѣдъ тѣхъ, нищо нѣма да излѣзе.
Вие казвате: „Ти бѫди светь, че и азъ слѣдъ тебе.“ Не, не може да се мине покрай нѣкого, всѣки за себе си трѣбва да бѫде светь.
На Христа казвате: „Знаешъ ли, едно врѣме ние присѫствувахме на твоитѣ бесѣди.“ Азъ взимамъ Христа, защото Той е за васъ авторитетъ. Да, но какво казваше Христосъ? – „Идете си отъ мене вие, които до сега сте работили съ неправда, на които правдата не е била въ сърцата, идете си вие отъ мене, на които истината не е била въ умоветѣ и светостьта не е била въ волята ви.“ Това е правилниятъ преводъ на Христовитѣ думи и като приложите този преводъ въ живота си, тогава има смисълъ, а въ Евангелието другояче е казано. Сега виждамъ въ васъ едно смущение, казвате си: „Че ние толкова години сме се подвизавали като християни и да нѣмаме правдата въ сърцата си, истината въ умоветѣ си и светостьта въ волята си. Че тогава каква е тази работа!
към втори вариант >>
Щомъ правдата лѣгне въ човѣшкото сърце, въ човѣшката душа, той ще има здраво сърце, здрава дихателна система, нѣма да има никакво сърцебиене.
(втори вариант)
Пишемъ „истина“ – „иси“, то значи липсва ти нѣщо, липсватъ два елемента или то значи да влѣзе и да излѣзе нѣщо отъ ума ти, да се научишъ да мислишъ. „Си“ значи онѣзи елементи, които трѣбва да изхвърлятъ всички наслоявания отъ ума, за да може силитѣ на ума да дѣйствуватъ правилно, понеже, както умътъ дѣйствува върху стомаха, така и стомахътъ дѣйства върху храната. Правдата трѣбва да лѣгне въ сърцето или въ човѣшката душа, както искате кажете.
Щомъ правдата лѣгне въ човѣшкото сърце, въ човѣшката душа, той ще има здраво сърце, здрава дихателна система, нѣма да има никакво сърцебиене.
Всѣки порокъ на сърцето, всѣко заболяване на бѣлитѣ дробове се дължи на липса на правда. Слѣдователно, ако ме попитате, защо ни е потрѣбна правдата въ свѣта, щомъ ние отъ правда страдаме, ще ви кажа: Правдата е необходима да държи въ хармония сърцето и дробоветѣ ви, защото сърцето е необходимо за изправяне на дробоветѣ. Ако нѣмате правда, ще бѫдете изложени да се опорочи сърцето ви, дробоветѣ ви, а щомъ стане това, ще ви налѣгне меланхолия, каквато сегашнитѣ хора преживѣватъ. Ако ме питате, защо сте меланхолични, ще ви кажа, че това е защото правдата не е легнала дълбоко въ вашия животъ.
към втори вариант >>
На Христа казвате: „Знаешъ ли, едно врѣме ние присѫствувахме на твоитѣ бесѣди.“ Азъ взимамъ Христа, защото Той е за васъ авторитетъ.
(втори вариант)
Слѣдователно, всички трѣбва да застѫпите тези три принципа у васъ си. Не турите ли правдата въ сърцето си, истината въ ума си и светостьта въ волята си, нищо нѣма да излѣзе. Ако чакате вашитѣ свещеници да се осветятъ, та и вие слѣдъ тѣхъ, нищо нѣма да излѣзе. Вие казвате: „Ти бѫди светь, че и азъ слѣдъ тебе.“ Не, не може да се мине покрай нѣкого, всѣки за себе си трѣбва да бѫде светь.
На Христа казвате: „Знаешъ ли, едно врѣме ние присѫствувахме на твоитѣ бесѣди.“ Азъ взимамъ Христа, защото Той е за васъ авторитетъ.
Да, но какво казваше Христосъ? – „Идете си отъ мене вие, които до сега сте работили съ неправда, на които правдата не е била въ сърцата, идете си вие отъ мене, на които истината не е била въ умоветѣ и светостьта не е била въ волята ви.“ Това е правилниятъ преводъ на Христовитѣ думи и като приложите този преводъ въ живота си, тогава има смисълъ, а въ Евангелието другояче е казано. Сега виждамъ въ васъ едно смущение, казвате си: „Че ние толкова години сме се подвизавали като християни и да нѣмаме правдата въ сърцата си, истината въ умоветѣ си и светостьта въ волята си. Че тогава каква е тази работа! “ Въ вашитѣ сърца едва е влѣзло най-малкото краче на правдата, въ умоветѣ ви едва е влѣзло най-малкото краче на истината, а въ волята ви едва е влѣзло най-малкото краче на светостьта.
към втори вариант >>
Всѣки порокъ на сърцето, всѣко заболяване на бѣлитѣ дробове се дължи на липса на правда.
(втори вариант)
Пишемъ „истина“ – „иси“, то значи липсва ти нѣщо, липсватъ два елемента или то значи да влѣзе и да излѣзе нѣщо отъ ума ти, да се научишъ да мислишъ. „Си“ значи онѣзи елементи, които трѣбва да изхвърлятъ всички наслоявания отъ ума, за да може силитѣ на ума да дѣйствуватъ правилно, понеже, както умътъ дѣйствува върху стомаха, така и стомахътъ дѣйства върху храната. Правдата трѣбва да лѣгне въ сърцето или въ човѣшката душа, както искате кажете. Щомъ правдата лѣгне въ човѣшкото сърце, въ човѣшката душа, той ще има здраво сърце, здрава дихателна система, нѣма да има никакво сърцебиене.
Всѣки порокъ на сърцето, всѣко заболяване на бѣлитѣ дробове се дължи на липса на правда.
Слѣдователно, ако ме попитате, защо ни е потрѣбна правдата въ свѣта, щомъ ние отъ правда страдаме, ще ви кажа: Правдата е необходима да държи въ хармония сърцето и дробоветѣ ви, защото сърцето е необходимо за изправяне на дробоветѣ. Ако нѣмате правда, ще бѫдете изложени да се опорочи сърцето ви, дробоветѣ ви, а щомъ стане това, ще ви налѣгне меланхолия, каквато сегашнитѣ хора преживѣватъ. Ако ме питате, защо сте меланхолични, ще ви кажа, че това е защото правдата не е легнала дълбоко въ вашия животъ.
към втори вариант >>
Да, но какво казваше Христосъ?
(втори вариант)
Слѣдователно, всички трѣбва да застѫпите тези три принципа у васъ си. Не турите ли правдата въ сърцето си, истината въ ума си и светостьта въ волята си, нищо нѣма да излѣзе. Ако чакате вашитѣ свещеници да се осветятъ, та и вие слѣдъ тѣхъ, нищо нѣма да излѣзе. Вие казвате: „Ти бѫди светь, че и азъ слѣдъ тебе.“ Не, не може да се мине покрай нѣкого, всѣки за себе си трѣбва да бѫде светь. На Христа казвате: „Знаешъ ли, едно врѣме ние присѫствувахме на твоитѣ бесѣди.“ Азъ взимамъ Христа, защото Той е за васъ авторитетъ.
Да, но какво казваше Христосъ?
– „Идете си отъ мене вие, които до сега сте работили съ неправда, на които правдата не е била въ сърцата, идете си вие отъ мене, на които истината не е била въ умоветѣ и светостьта не е била въ волята ви.“ Това е правилниятъ преводъ на Христовитѣ думи и като приложите този преводъ въ живота си, тогава има смисълъ, а въ Евангелието другояче е казано. Сега виждамъ въ васъ едно смущение, казвате си: „Че ние толкова години сме се подвизавали като християни и да нѣмаме правдата въ сърцата си, истината въ умоветѣ си и светостьта въ волята си. Че тогава каква е тази работа! “ Въ вашитѣ сърца едва е влѣзло най-малкото краче на правдата, въ умоветѣ ви едва е влѣзло най-малкото краче на истината, а въ волята ви едва е влѣзло най-малкото краче на светостьта. Не крачето на правдата трѣбва да влѣзе въ сърцата ви, а цѣлата правда, не крачето на истината трѣбва да влѣзе въ умоветѣ ви, а цѣлата истина, не крачето на светостьта трѣбва да влѣзе въ волята ви, а цѣлата светость.
към втори вариант >>
Слѣдователно, ако ме попитате, защо ни е потрѣбна правдата въ свѣта, щомъ ние отъ правда страдаме, ще ви кажа: Правдата е необходима да държи въ хармония сърцето и дробоветѣ ви, защото сърцето е необходимо за изправяне на дробоветѣ.
(втори вариант)
Пишемъ „истина“ – „иси“, то значи липсва ти нѣщо, липсватъ два елемента или то значи да влѣзе и да излѣзе нѣщо отъ ума ти, да се научишъ да мислишъ. „Си“ значи онѣзи елементи, които трѣбва да изхвърлятъ всички наслоявания отъ ума, за да може силитѣ на ума да дѣйствуватъ правилно, понеже, както умътъ дѣйствува върху стомаха, така и стомахътъ дѣйства върху храната. Правдата трѣбва да лѣгне въ сърцето или въ човѣшката душа, както искате кажете. Щомъ правдата лѣгне въ човѣшкото сърце, въ човѣшката душа, той ще има здраво сърце, здрава дихателна система, нѣма да има никакво сърцебиене. Всѣки порокъ на сърцето, всѣко заболяване на бѣлитѣ дробове се дължи на липса на правда.
Слѣдователно, ако ме попитате, защо ни е потрѣбна правдата въ свѣта, щомъ ние отъ правда страдаме, ще ви кажа: Правдата е необходима да държи въ хармония сърцето и дробоветѣ ви, защото сърцето е необходимо за изправяне на дробоветѣ.
Ако нѣмате правда, ще бѫдете изложени да се опорочи сърцето ви, дробоветѣ ви, а щомъ стане това, ще ви налѣгне меланхолия, каквато сегашнитѣ хора преживѣватъ. Ако ме питате, защо сте меланхолични, ще ви кажа, че това е защото правдата не е легнала дълбоко въ вашия животъ.
към втори вариант >>
– „Идете си отъ мене вие, които до сега сте работили съ неправда, на които правдата не е била въ сърцата, идете си вие отъ мене, на които истината не е била въ умоветѣ и светостьта не е била въ волята ви.“ Това е правилниятъ преводъ на Христовитѣ думи и като приложите този преводъ въ живота си, тогава има смисълъ, а въ Евангелието другояче е казано.
(втори вариант)
Не турите ли правдата въ сърцето си, истината въ ума си и светостьта въ волята си, нищо нѣма да излѣзе. Ако чакате вашитѣ свещеници да се осветятъ, та и вие слѣдъ тѣхъ, нищо нѣма да излѣзе. Вие казвате: „Ти бѫди светь, че и азъ слѣдъ тебе.“ Не, не може да се мине покрай нѣкого, всѣки за себе си трѣбва да бѫде светь. На Христа казвате: „Знаешъ ли, едно врѣме ние присѫствувахме на твоитѣ бесѣди.“ Азъ взимамъ Христа, защото Той е за васъ авторитетъ. Да, но какво казваше Христосъ?
– „Идете си отъ мене вие, които до сега сте работили съ неправда, на които правдата не е била въ сърцата, идете си вие отъ мене, на които истината не е била въ умоветѣ и светостьта не е била въ волята ви.“ Това е правилниятъ преводъ на Христовитѣ думи и като приложите този преводъ въ живота си, тогава има смисълъ, а въ Евангелието другояче е казано.
Сега виждамъ въ васъ едно смущение, казвате си: „Че ние толкова години сме се подвизавали като християни и да нѣмаме правдата въ сърцата си, истината въ умоветѣ си и светостьта въ волята си. Че тогава каква е тази работа! “ Въ вашитѣ сърца едва е влѣзло най-малкото краче на правдата, въ умоветѣ ви едва е влѣзло най-малкото краче на истината, а въ волята ви едва е влѣзло най-малкото краче на светостьта. Не крачето на правдата трѣбва да влѣзе въ сърцата ви, а цѣлата правда, не крачето на истината трѣбва да влѣзе въ умоветѣ ви, а цѣлата истина, не крачето на светостьта трѣбва да влѣзе въ волята ви, а цѣлата светость. Такъвъ е великиятъ законъ.
към втори вариант >>
Ако нѣмате правда, ще бѫдете изложени да се опорочи сърцето ви, дробоветѣ ви, а щомъ стане това, ще ви налѣгне меланхолия, каквато сегашнитѣ хора преживѣватъ.
(втори вариант)
„Си“ значи онѣзи елементи, които трѣбва да изхвърлятъ всички наслоявания отъ ума, за да може силитѣ на ума да дѣйствуватъ правилно, понеже, както умътъ дѣйствува върху стомаха, така и стомахътъ дѣйства върху храната. Правдата трѣбва да лѣгне въ сърцето или въ човѣшката душа, както искате кажете. Щомъ правдата лѣгне въ човѣшкото сърце, въ човѣшката душа, той ще има здраво сърце, здрава дихателна система, нѣма да има никакво сърцебиене. Всѣки порокъ на сърцето, всѣко заболяване на бѣлитѣ дробове се дължи на липса на правда. Слѣдователно, ако ме попитате, защо ни е потрѣбна правдата въ свѣта, щомъ ние отъ правда страдаме, ще ви кажа: Правдата е необходима да държи въ хармония сърцето и дробоветѣ ви, защото сърцето е необходимо за изправяне на дробоветѣ.
Ако нѣмате правда, ще бѫдете изложени да се опорочи сърцето ви, дробоветѣ ви, а щомъ стане това, ще ви налѣгне меланхолия, каквато сегашнитѣ хора преживѣватъ.
Ако ме питате, защо сте меланхолични, ще ви кажа, че това е защото правдата не е легнала дълбоко въ вашия животъ.
към втори вариант >>
Сега виждамъ въ васъ едно смущение, казвате си: „Че ние толкова години сме се подвизавали като християни и да нѣмаме правдата въ сърцата си, истината въ умоветѣ си и светостьта въ волята си.
(втори вариант)
Ако чакате вашитѣ свещеници да се осветятъ, та и вие слѣдъ тѣхъ, нищо нѣма да излѣзе. Вие казвате: „Ти бѫди светь, че и азъ слѣдъ тебе.“ Не, не може да се мине покрай нѣкого, всѣки за себе си трѣбва да бѫде светь. На Христа казвате: „Знаешъ ли, едно врѣме ние присѫствувахме на твоитѣ бесѣди.“ Азъ взимамъ Христа, защото Той е за васъ авторитетъ. Да, но какво казваше Христосъ? – „Идете си отъ мене вие, които до сега сте работили съ неправда, на които правдата не е била въ сърцата, идете си вие отъ мене, на които истината не е била въ умоветѣ и светостьта не е била въ волята ви.“ Това е правилниятъ преводъ на Христовитѣ думи и като приложите този преводъ въ живота си, тогава има смисълъ, а въ Евангелието другояче е казано.
Сега виждамъ въ васъ едно смущение, казвате си: „Че ние толкова години сме се подвизавали като християни и да нѣмаме правдата въ сърцата си, истината въ умоветѣ си и светостьта въ волята си.
Че тогава каква е тази работа! “ Въ вашитѣ сърца едва е влѣзло най-малкото краче на правдата, въ умоветѣ ви едва е влѣзло най-малкото краче на истината, а въ волята ви едва е влѣзло най-малкото краче на светостьта. Не крачето на правдата трѣбва да влѣзе въ сърцата ви, а цѣлата правда, не крачето на истината трѣбва да влѣзе въ умоветѣ ви, а цѣлата истина, не крачето на светостьта трѣбва да влѣзе въ волята ви, а цѣлата светость. Такъвъ е великиятъ законъ.
към втори вариант >>
Ако ме питате, защо сте меланхолични, ще ви кажа, че това е защото правдата не е легнала дълбоко въ вашия животъ.
(втори вариант)
Правдата трѣбва да лѣгне въ сърцето или въ човѣшката душа, както искате кажете. Щомъ правдата лѣгне въ човѣшкото сърце, въ човѣшката душа, той ще има здраво сърце, здрава дихателна система, нѣма да има никакво сърцебиене. Всѣки порокъ на сърцето, всѣко заболяване на бѣлитѣ дробове се дължи на липса на правда. Слѣдователно, ако ме попитате, защо ни е потрѣбна правдата въ свѣта, щомъ ние отъ правда страдаме, ще ви кажа: Правдата е необходима да държи въ хармония сърцето и дробоветѣ ви, защото сърцето е необходимо за изправяне на дробоветѣ. Ако нѣмате правда, ще бѫдете изложени да се опорочи сърцето ви, дробоветѣ ви, а щомъ стане това, ще ви налѣгне меланхолия, каквато сегашнитѣ хора преживѣватъ.
Ако ме питате, защо сте меланхолични, ще ви кажа, че това е защото правдата не е легнала дълбоко въ вашия животъ.
към втори вариант >>
Че тогава каква е тази работа!
(втори вариант)
Вие казвате: „Ти бѫди светь, че и азъ слѣдъ тебе.“ Не, не може да се мине покрай нѣкого, всѣки за себе си трѣбва да бѫде светь. На Христа казвате: „Знаешъ ли, едно врѣме ние присѫствувахме на твоитѣ бесѣди.“ Азъ взимамъ Христа, защото Той е за васъ авторитетъ. Да, но какво казваше Христосъ? – „Идете си отъ мене вие, които до сега сте работили съ неправда, на които правдата не е била въ сърцата, идете си вие отъ мене, на които истината не е била въ умоветѣ и светостьта не е била въ волята ви.“ Това е правилниятъ преводъ на Христовитѣ думи и като приложите този преводъ въ живота си, тогава има смисълъ, а въ Евангелието другояче е казано. Сега виждамъ въ васъ едно смущение, казвате си: „Че ние толкова години сме се подвизавали като християни и да нѣмаме правдата въ сърцата си, истината въ умоветѣ си и светостьта въ волята си.
Че тогава каква е тази работа!
“ Въ вашитѣ сърца едва е влѣзло най-малкото краче на правдата, въ умоветѣ ви едва е влѣзло най-малкото краче на истината, а въ волята ви едва е влѣзло най-малкото краче на светостьта. Не крачето на правдата трѣбва да влѣзе въ сърцата ви, а цѣлата правда, не крачето на истината трѣбва да влѣзе въ умоветѣ ви, а цѣлата истина, не крачето на светостьта трѣбва да влѣзе въ волята ви, а цѣлата светость. Такъвъ е великиятъ законъ.
към втори вариант >>
Сега азъ разсѫждавамъ принципално върху нѣщата, тъй както тѣ лѣжатъ в битието на природата.
(втори вариант)
Сега азъ разсѫждавамъ принципално върху нѣщата, тъй както тѣ лѣжатъ в битието на природата.
И природата не може да се занимава съ нашитѣ глупави схващания. Като отидешъ при нея и четешъ Еклисиаста, нѣма да кажешъ, че азъ зная това нѣщо. Не, нѣма да кажете какво знаете. До сега всички хора изучаватъ само опрѣдѣленията и допълненията: за кѫщи говорятъ, за пари говорятъ, за търговия говорятъ, за ядене, за пиене, за ходене по бани, по разходки говорятъ. Това сѫ опрѣдѣления и допълнѣния въ живота, въ тѣхъ нѣма никаква сѫществѣна мисъль.
към втори вариант >>
“ Въ вашитѣ сърца едва е влѣзло най-малкото краче на правдата, въ умоветѣ ви едва е влѣзло най-малкото краче на истината, а въ волята ви едва е влѣзло най-малкото краче на светостьта.
(втори вариант)
На Христа казвате: „Знаешъ ли, едно врѣме ние присѫствувахме на твоитѣ бесѣди.“ Азъ взимамъ Христа, защото Той е за васъ авторитетъ. Да, но какво казваше Христосъ? – „Идете си отъ мене вие, които до сега сте работили съ неправда, на които правдата не е била въ сърцата, идете си вие отъ мене, на които истината не е била въ умоветѣ и светостьта не е била въ волята ви.“ Това е правилниятъ преводъ на Христовитѣ думи и като приложите този преводъ въ живота си, тогава има смисълъ, а въ Евангелието другояче е казано. Сега виждамъ въ васъ едно смущение, казвате си: „Че ние толкова години сме се подвизавали като християни и да нѣмаме правдата въ сърцата си, истината въ умоветѣ си и светостьта въ волята си. Че тогава каква е тази работа!
“ Въ вашитѣ сърца едва е влѣзло най-малкото краче на правдата, въ умоветѣ ви едва е влѣзло най-малкото краче на истината, а въ волята ви едва е влѣзло най-малкото краче на светостьта.
Не крачето на правдата трѣбва да влѣзе въ сърцата ви, а цѣлата правда, не крачето на истината трѣбва да влѣзе въ умоветѣ ви, а цѣлата истина, не крачето на светостьта трѣбва да влѣзе въ волята ви, а цѣлата светость. Такъвъ е великиятъ законъ.
към втори вариант >>
И природата не може да се занимава съ нашитѣ глупави схващания.
(втори вариант)
Сега азъ разсѫждавамъ принципално върху нѣщата, тъй както тѣ лѣжатъ в битието на природата.
И природата не може да се занимава съ нашитѣ глупави схващания.
Като отидешъ при нея и четешъ Еклисиаста, нѣма да кажешъ, че азъ зная това нѣщо. Не, нѣма да кажете какво знаете. До сега всички хора изучаватъ само опрѣдѣленията и допълненията: за кѫщи говорятъ, за пари говорятъ, за търговия говорятъ, за ядене, за пиене, за ходене по бани, по разходки говорятъ. Това сѫ опрѣдѣления и допълнѣния въ живота, въ тѣхъ нѣма никаква сѫществѣна мисъль.
към втори вариант >>
Не крачето на правдата трѣбва да влѣзе въ сърцата ви, а цѣлата правда, не крачето на истината трѣбва да влѣзе въ умоветѣ ви, а цѣлата истина, не крачето на светостьта трѣбва да влѣзе въ волята ви, а цѣлата светость.
(втори вариант)
Да, но какво казваше Христосъ? – „Идете си отъ мене вие, които до сега сте работили съ неправда, на които правдата не е била въ сърцата, идете си вие отъ мене, на които истината не е била въ умоветѣ и светостьта не е била въ волята ви.“ Това е правилниятъ преводъ на Христовитѣ думи и като приложите този преводъ въ живота си, тогава има смисълъ, а въ Евангелието другояче е казано. Сега виждамъ въ васъ едно смущение, казвате си: „Че ние толкова години сме се подвизавали като християни и да нѣмаме правдата въ сърцата си, истината въ умоветѣ си и светостьта въ волята си. Че тогава каква е тази работа! “ Въ вашитѣ сърца едва е влѣзло най-малкото краче на правдата, въ умоветѣ ви едва е влѣзло най-малкото краче на истината, а въ волята ви едва е влѣзло най-малкото краче на светостьта.
Не крачето на правдата трѣбва да влѣзе въ сърцата ви, а цѣлата правда, не крачето на истината трѣбва да влѣзе въ умоветѣ ви, а цѣлата истина, не крачето на светостьта трѣбва да влѣзе въ волята ви, а цѣлата светость.
Такъвъ е великиятъ законъ.
към втори вариант >>
Като отидешъ при нея и четешъ Еклисиаста, нѣма да кажешъ, че азъ зная това нѣщо.
(втори вариант)
Сега азъ разсѫждавамъ принципално върху нѣщата, тъй както тѣ лѣжатъ в битието на природата. И природата не може да се занимава съ нашитѣ глупави схващания.
Като отидешъ при нея и четешъ Еклисиаста, нѣма да кажешъ, че азъ зная това нѣщо.
Не, нѣма да кажете какво знаете. До сега всички хора изучаватъ само опрѣдѣленията и допълненията: за кѫщи говорятъ, за пари говорятъ, за търговия говорятъ, за ядене, за пиене, за ходене по бани, по разходки говорятъ. Това сѫ опрѣдѣления и допълнѣния въ живота, въ тѣхъ нѣма никаква сѫществѣна мисъль.
към втори вариант >>
Такъвъ е великиятъ законъ.
(втори вариант)
– „Идете си отъ мене вие, които до сега сте работили съ неправда, на които правдата не е била въ сърцата, идете си вие отъ мене, на които истината не е била въ умоветѣ и светостьта не е била въ волята ви.“ Това е правилниятъ преводъ на Христовитѣ думи и като приложите този преводъ въ живота си, тогава има смисълъ, а въ Евангелието другояче е казано. Сега виждамъ въ васъ едно смущение, казвате си: „Че ние толкова години сме се подвизавали като християни и да нѣмаме правдата въ сърцата си, истината въ умоветѣ си и светостьта въ волята си. Че тогава каква е тази работа! “ Въ вашитѣ сърца едва е влѣзло най-малкото краче на правдата, въ умоветѣ ви едва е влѣзло най-малкото краче на истината, а въ волята ви едва е влѣзло най-малкото краче на светостьта. Не крачето на правдата трѣбва да влѣзе въ сърцата ви, а цѣлата правда, не крачето на истината трѣбва да влѣзе въ умоветѣ ви, а цѣлата истина, не крачето на светостьта трѣбва да влѣзе въ волята ви, а цѣлата светость.
Такъвъ е великиятъ законъ.
към втори вариант >>
Не, нѣма да кажете какво знаете.
(втори вариант)
Сега азъ разсѫждавамъ принципално върху нѣщата, тъй както тѣ лѣжатъ в битието на природата. И природата не може да се занимава съ нашитѣ глупави схващания. Като отидешъ при нея и четешъ Еклисиаста, нѣма да кажешъ, че азъ зная това нѣщо.
Не, нѣма да кажете какво знаете.
До сега всички хора изучаватъ само опрѣдѣленията и допълненията: за кѫщи говорятъ, за пари говорятъ, за търговия говорятъ, за ядене, за пиене, за ходене по бани, по разходки говорятъ. Това сѫ опрѣдѣления и допълнѣния въ живота, въ тѣхъ нѣма никаква сѫществѣна мисъль.
към втори вариант >>
О, Израилю, Израилю!
(втори вариант)
О, Израилю, Израилю!
Вие минавате за Израиль. Евангелиститѣ като запѣятъ, казватъ: „Сионе и ти Ерусалиме“ – чакатъ Христосъ да дойде отгорѣ. Като дойде Христосъ, ще се явятъ при Него евангелиститѣ и ще кажатъ: „Господи, ние проглушихме свѣта съ Твоето Евангелие, дѣ не сме Го изпратили и напечатили, има Го чакъ въ Китай и Япония.“ Христосъ ще ги пита: „Какъ Го прогласихте, съ правда въ сърцата, съ истина въ умоветѣ и съ светость въ волята ли? Съ пари ли проповѣдвахте? “ – „Да, съ пари.“ – „Е, малко отстѫпете настрана, ще ви имамъ прѣдъ видъ“, ще каже Христосъ.
към втори вариант >>
До сега всички хора изучаватъ само опрѣдѣленията и допълненията: за кѫщи говорятъ, за пари говорятъ, за търговия говорятъ, за ядене, за пиене, за ходене по бани, по разходки говорятъ.
(втори вариант)
Сега азъ разсѫждавамъ принципално върху нѣщата, тъй както тѣ лѣжатъ в битието на природата. И природата не може да се занимава съ нашитѣ глупави схващания. Като отидешъ при нея и четешъ Еклисиаста, нѣма да кажешъ, че азъ зная това нѣщо. Не, нѣма да кажете какво знаете.
До сега всички хора изучаватъ само опрѣдѣленията и допълненията: за кѫщи говорятъ, за пари говорятъ, за търговия говорятъ, за ядене, за пиене, за ходене по бани, по разходки говорятъ.
Това сѫ опрѣдѣления и допълнѣния въ живота, въ тѣхъ нѣма никаква сѫществѣна мисъль.
към втори вариант >>
Вие минавате за Израиль.
(втори вариант)
О, Израилю, Израилю!
Вие минавате за Израиль.
Евангелиститѣ като запѣятъ, казватъ: „Сионе и ти Ерусалиме“ – чакатъ Христосъ да дойде отгорѣ. Като дойде Христосъ, ще се явятъ при Него евангелиститѣ и ще кажатъ: „Господи, ние проглушихме свѣта съ Твоето Евангелие, дѣ не сме Го изпратили и напечатили, има Го чакъ въ Китай и Япония.“ Христосъ ще ги пита: „Какъ Го прогласихте, съ правда въ сърцата, съ истина въ умоветѣ и съ светость въ волята ли? Съ пари ли проповѣдвахте? “ – „Да, съ пари.“ – „Е, малко отстѫпете настрана, ще ви имамъ прѣдъ видъ“, ще каже Христосъ. Ще дойдатъ послѣ православнитѣ при Христа и ще Му кажатъ: „Е, Господи, колко църкви сме направили заради Тебе, колко масло изгорихме, колко молитви направихме зарадъ Тебе, колко еретици изгорихме!
към втори вариант >>
Това сѫ опрѣдѣления и допълнѣния въ живота, въ тѣхъ нѣма никаква сѫществѣна мисъль.
(втори вариант)
Сега азъ разсѫждавамъ принципално върху нѣщата, тъй както тѣ лѣжатъ в битието на природата. И природата не може да се занимава съ нашитѣ глупави схващания. Като отидешъ при нея и четешъ Еклисиаста, нѣма да кажешъ, че азъ зная това нѣщо. Не, нѣма да кажете какво знаете. До сега всички хора изучаватъ само опрѣдѣленията и допълненията: за кѫщи говорятъ, за пари говорятъ, за търговия говорятъ, за ядене, за пиене, за ходене по бани, по разходки говорятъ.
Това сѫ опрѣдѣления и допълнѣния въ живота, въ тѣхъ нѣма никаква сѫществѣна мисъль.
към втори вариант >>
Евангелиститѣ като запѣятъ, казватъ: „Сионе и ти Ерусалиме“ – чакатъ Христосъ да дойде отгорѣ.
(втори вариант)
О, Израилю, Израилю! Вие минавате за Израиль.
Евангелиститѣ като запѣятъ, казватъ: „Сионе и ти Ерусалиме“ – чакатъ Христосъ да дойде отгорѣ.
Като дойде Христосъ, ще се явятъ при Него евангелиститѣ и ще кажатъ: „Господи, ние проглушихме свѣта съ Твоето Евангелие, дѣ не сме Го изпратили и напечатили, има Го чакъ въ Китай и Япония.“ Христосъ ще ги пита: „Какъ Го прогласихте, съ правда въ сърцата, съ истина въ умоветѣ и съ светость въ волята ли? Съ пари ли проповѣдвахте? “ – „Да, съ пари.“ – „Е, малко отстѫпете настрана, ще ви имамъ прѣдъ видъ“, ще каже Христосъ. Ще дойдатъ послѣ православнитѣ при Христа и ще Му кажатъ: „Е, Господи, колко църкви сме направили заради Тебе, колко масло изгорихме, колко молитви направихме зарадъ Тебе, колко еретици изгорихме! “ Ще ви пита Христосъ: „Какъ направихте това, съ правда въ сърцата, съ истина въ умоветѣ и съ светость въ волята ли?
към втори вариант >>
Питамъ ви: Ако това, за което говорите, го придобиете, съградите, нѣколко кѫщи, имате милиони приходи, какво спечелвате, ще станете ли по-красиви, ще станете ли по-здрави, ще имате ли повече удоволствия?
(втори вариант)
Питамъ ви: Ако това, за което говорите, го придобиете, съградите, нѣколко кѫщи, имате милиони приходи, какво спечелвате, ще станете ли по-красиви, ще станете ли по-здрави, ще имате ли повече удоволствия?
Не, ще имате повече грижи. Еди-кой си кирияшъ, въ еди-кой си номеръ не плаща кирията си, друга нѣкоя си захласната Гана, която живѣе въ долния етажъ и тя не плаща. Всички тѣзи нѣща въ ума ти ще започнатъ да бръмчатъ и ще ги имашъ като единъ помѣникъ и ще казвашъ: „Чакай да видя, този плаща ли? “ Цѣла маса помѣници ще имашъ. Тогава сѫдията ще бѫде като единъ свещеникъ, който свети масло.
към втори вариант >>
Като дойде Христосъ, ще се явятъ при Него евангелиститѣ и ще кажатъ: „Господи, ние проглушихме свѣта съ Твоето Евангелие, дѣ не сме Го изпратили и напечатили, има Го чакъ въ Китай и Япония.“ Христосъ ще ги пита: „Какъ Го прогласихте, съ правда въ сърцата, съ истина въ умоветѣ и съ светость въ волята ли?
(втори вариант)
О, Израилю, Израилю! Вие минавате за Израиль. Евангелиститѣ като запѣятъ, казватъ: „Сионе и ти Ерусалиме“ – чакатъ Христосъ да дойде отгорѣ.
Като дойде Христосъ, ще се явятъ при Него евангелиститѣ и ще кажатъ: „Господи, ние проглушихме свѣта съ Твоето Евангелие, дѣ не сме Го изпратили и напечатили, има Го чакъ въ Китай и Япония.“ Христосъ ще ги пита: „Какъ Го прогласихте, съ правда въ сърцата, съ истина въ умоветѣ и съ светость въ волята ли?
Съ пари ли проповѣдвахте? “ – „Да, съ пари.“ – „Е, малко отстѫпете настрана, ще ви имамъ прѣдъ видъ“, ще каже Христосъ. Ще дойдатъ послѣ православнитѣ при Христа и ще Му кажатъ: „Е, Господи, колко църкви сме направили заради Тебе, колко масло изгорихме, колко молитви направихме зарадъ Тебе, колко еретици изгорихме! “ Ще ви пита Христосъ: „Какъ направихте това, съ правда въ сърцата, съ истина въ умоветѣ и съ светость въ волята ли? Съ пари ли проповѣдвахте?
към втори вариант >>
Не, ще имате повече грижи.
(втори вариант)
Питамъ ви: Ако това, за което говорите, го придобиете, съградите, нѣколко кѫщи, имате милиони приходи, какво спечелвате, ще станете ли по-красиви, ще станете ли по-здрави, ще имате ли повече удоволствия?
Не, ще имате повече грижи.
Еди-кой си кирияшъ, въ еди-кой си номеръ не плаща кирията си, друга нѣкоя си захласната Гана, която живѣе въ долния етажъ и тя не плаща. Всички тѣзи нѣща въ ума ти ще започнатъ да бръмчатъ и ще ги имашъ като единъ помѣникъ и ще казвашъ: „Чакай да видя, този плаща ли? “ Цѣла маса помѣници ще имашъ. Тогава сѫдията ще бѫде като единъ свещеникъ, който свети масло. Какъ свети масло той?
към втори вариант >>
Съ пари ли проповѣдвахте?
(втори вариант)
О, Израилю, Израилю! Вие минавате за Израиль. Евангелиститѣ като запѣятъ, казватъ: „Сионе и ти Ерусалиме“ – чакатъ Христосъ да дойде отгорѣ. Като дойде Христосъ, ще се явятъ при Него евангелиститѣ и ще кажатъ: „Господи, ние проглушихме свѣта съ Твоето Евангелие, дѣ не сме Го изпратили и напечатили, има Го чакъ въ Китай и Япония.“ Христосъ ще ги пита: „Какъ Го прогласихте, съ правда въ сърцата, съ истина въ умоветѣ и съ светость въ волята ли?
Съ пари ли проповѣдвахте?
“ – „Да, съ пари.“ – „Е, малко отстѫпете настрана, ще ви имамъ прѣдъ видъ“, ще каже Христосъ. Ще дойдатъ послѣ православнитѣ при Христа и ще Му кажатъ: „Е, Господи, колко църкви сме направили заради Тебе, колко масло изгорихме, колко молитви направихме зарадъ Тебе, колко еретици изгорихме! “ Ще ви пита Христосъ: „Какъ направихте това, съ правда въ сърцата, съ истина въ умоветѣ и съ светость въ волята ли? Съ пари ли проповѣдвахте? “ – „Да, имаше пари, дискусии имаше въ църквитѣ.“ Ще ви каже Христосъ: „И вие малко настрана, ще ви имамъ прѣдъ видъ.“ И какво ще бѫде?
към втори вариант >>
Еди-кой си кирияшъ, въ еди-кой си номеръ не плаща кирията си, друга нѣкоя си захласната Гана, която живѣе въ долния етажъ и тя не плаща.
(втори вариант)
Питамъ ви: Ако това, за което говорите, го придобиете, съградите, нѣколко кѫщи, имате милиони приходи, какво спечелвате, ще станете ли по-красиви, ще станете ли по-здрави, ще имате ли повече удоволствия? Не, ще имате повече грижи.
Еди-кой си кирияшъ, въ еди-кой си номеръ не плаща кирията си, друга нѣкоя си захласната Гана, която живѣе въ долния етажъ и тя не плаща.
Всички тѣзи нѣща въ ума ти ще започнатъ да бръмчатъ и ще ги имашъ като единъ помѣникъ и ще казвашъ: „Чакай да видя, този плаща ли? “ Цѣла маса помѣници ще имашъ. Тогава сѫдията ще бѫде като единъ свещеникъ, който свети масло. Какъ свети масло той? – Глобява кирияшитѣ, Тъй щото всѣки месецъ ще викашъ сѫдията да свети масло и работата ще върви добрѣ.
към втори вариант >>
“ – „Да, съ пари.“ – „Е, малко отстѫпете настрана, ще ви имамъ прѣдъ видъ“, ще каже Христосъ.
(втори вариант)
О, Израилю, Израилю! Вие минавате за Израиль. Евангелиститѣ като запѣятъ, казватъ: „Сионе и ти Ерусалиме“ – чакатъ Христосъ да дойде отгорѣ. Като дойде Христосъ, ще се явятъ при Него евангелиститѣ и ще кажатъ: „Господи, ние проглушихме свѣта съ Твоето Евангелие, дѣ не сме Го изпратили и напечатили, има Го чакъ въ Китай и Япония.“ Христосъ ще ги пита: „Какъ Го прогласихте, съ правда въ сърцата, съ истина въ умоветѣ и съ светость въ волята ли? Съ пари ли проповѣдвахте?
“ – „Да, съ пари.“ – „Е, малко отстѫпете настрана, ще ви имамъ прѣдъ видъ“, ще каже Христосъ.
Ще дойдатъ послѣ православнитѣ при Христа и ще Му кажатъ: „Е, Господи, колко църкви сме направили заради Тебе, колко масло изгорихме, колко молитви направихме зарадъ Тебе, колко еретици изгорихме! “ Ще ви пита Христосъ: „Какъ направихте това, съ правда въ сърцата, съ истина въ умоветѣ и съ светость въ волята ли? Съ пари ли проповѣдвахте? “ – „Да, имаше пари, дискусии имаше въ църквитѣ.“ Ще ви каже Христосъ: „И вие малко настрана, ще ви имамъ прѣдъ видъ.“ И какво ще бѫде? Ще видите всички тѣзи светии, наредени отъ лѣвата страна на Христа, всѣ ще ги има прѣдъ видъ Той.
към втори вариант >>
Всички тѣзи нѣща въ ума ти ще започнатъ да бръмчатъ и ще ги имашъ като единъ помѣникъ и ще казвашъ: „Чакай да видя, този плаща ли?
(втори вариант)
Питамъ ви: Ако това, за което говорите, го придобиете, съградите, нѣколко кѫщи, имате милиони приходи, какво спечелвате, ще станете ли по-красиви, ще станете ли по-здрави, ще имате ли повече удоволствия? Не, ще имате повече грижи. Еди-кой си кирияшъ, въ еди-кой си номеръ не плаща кирията си, друга нѣкоя си захласната Гана, която живѣе въ долния етажъ и тя не плаща.
Всички тѣзи нѣща въ ума ти ще започнатъ да бръмчатъ и ще ги имашъ като единъ помѣникъ и ще казвашъ: „Чакай да видя, този плаща ли?
“ Цѣла маса помѣници ще имашъ. Тогава сѫдията ще бѫде като единъ свещеникъ, който свети масло. Какъ свети масло той? – Глобява кирияшитѣ, Тъй щото всѣки месецъ ще викашъ сѫдията да свети масло и работата ще върви добрѣ. Но съ такова светяване на вода, свѣтътъ не върви.
към втори вариант >>
Ще дойдатъ послѣ православнитѣ при Христа и ще Му кажатъ: „Е, Господи, колко църкви сме направили заради Тебе, колко масло изгорихме, колко молитви направихме зарадъ Тебе, колко еретици изгорихме!
(втори вариант)
Вие минавате за Израиль. Евангелиститѣ като запѣятъ, казватъ: „Сионе и ти Ерусалиме“ – чакатъ Христосъ да дойде отгорѣ. Като дойде Христосъ, ще се явятъ при Него евангелиститѣ и ще кажатъ: „Господи, ние проглушихме свѣта съ Твоето Евангелие, дѣ не сме Го изпратили и напечатили, има Го чакъ въ Китай и Япония.“ Христосъ ще ги пита: „Какъ Го прогласихте, съ правда въ сърцата, съ истина въ умоветѣ и съ светость въ волята ли? Съ пари ли проповѣдвахте? “ – „Да, съ пари.“ – „Е, малко отстѫпете настрана, ще ви имамъ прѣдъ видъ“, ще каже Христосъ.
Ще дойдатъ послѣ православнитѣ при Христа и ще Му кажатъ: „Е, Господи, колко църкви сме направили заради Тебе, колко масло изгорихме, колко молитви направихме зарадъ Тебе, колко еретици изгорихме!
“ Ще ви пита Христосъ: „Какъ направихте това, съ правда въ сърцата, съ истина въ умоветѣ и съ светость въ волята ли? Съ пари ли проповѣдвахте? “ – „Да, имаше пари, дискусии имаше въ църквитѣ.“ Ще ви каже Христосъ: „И вие малко настрана, ще ви имамъ прѣдъ видъ.“ И какво ще бѫде? Ще видите всички тѣзи светии, наредени отъ лѣвата страна на Христа, всѣ ще ги има прѣдъ видъ Той. Тѣ сѫ хората, които сѫ разбрали дълбоката наука, каква сила е парата въ свѣта, какво върши тя.
към втори вариант >>
“ Цѣла маса помѣници ще имашъ.
(втори вариант)
Питамъ ви: Ако това, за което говорите, го придобиете, съградите, нѣколко кѫщи, имате милиони приходи, какво спечелвате, ще станете ли по-красиви, ще станете ли по-здрави, ще имате ли повече удоволствия? Не, ще имате повече грижи. Еди-кой си кирияшъ, въ еди-кой си номеръ не плаща кирията си, друга нѣкоя си захласната Гана, която живѣе въ долния етажъ и тя не плаща. Всички тѣзи нѣща въ ума ти ще започнатъ да бръмчатъ и ще ги имашъ като единъ помѣникъ и ще казвашъ: „Чакай да видя, този плаща ли?
“ Цѣла маса помѣници ще имашъ.
Тогава сѫдията ще бѫде като единъ свещеникъ, който свети масло. Какъ свети масло той? – Глобява кирияшитѣ, Тъй щото всѣки месецъ ще викашъ сѫдията да свети масло и работата ще върви добрѣ. Но съ такова светяване на вода, свѣтътъ не върви. Хиляди свещеници сѫ осветявали вода, свѣтътъ не върви, хиляди майки сѫ осветявали вода, свѣтътъ пакъ не върви.
към втори вариант >>
“ Ще ви пита Христосъ: „Какъ направихте това, съ правда въ сърцата, съ истина въ умоветѣ и съ светость въ волята ли?
(втори вариант)
Евангелиститѣ като запѣятъ, казватъ: „Сионе и ти Ерусалиме“ – чакатъ Христосъ да дойде отгорѣ. Като дойде Христосъ, ще се явятъ при Него евангелиститѣ и ще кажатъ: „Господи, ние проглушихме свѣта съ Твоето Евангелие, дѣ не сме Го изпратили и напечатили, има Го чакъ въ Китай и Япония.“ Христосъ ще ги пита: „Какъ Го прогласихте, съ правда въ сърцата, съ истина въ умоветѣ и съ светость въ волята ли? Съ пари ли проповѣдвахте? “ – „Да, съ пари.“ – „Е, малко отстѫпете настрана, ще ви имамъ прѣдъ видъ“, ще каже Христосъ. Ще дойдатъ послѣ православнитѣ при Христа и ще Му кажатъ: „Е, Господи, колко църкви сме направили заради Тебе, колко масло изгорихме, колко молитви направихме зарадъ Тебе, колко еретици изгорихме!
“ Ще ви пита Христосъ: „Какъ направихте това, съ правда въ сърцата, съ истина въ умоветѣ и съ светость въ волята ли?
Съ пари ли проповѣдвахте? “ – „Да, имаше пари, дискусии имаше въ църквитѣ.“ Ще ви каже Христосъ: „И вие малко настрана, ще ви имамъ прѣдъ видъ.“ И какво ще бѫде? Ще видите всички тѣзи светии, наредени отъ лѣвата страна на Христа, всѣ ще ги има прѣдъ видъ Той. Тѣ сѫ хората, които сѫ разбрали дълбоката наука, каква сила е парата въ свѣта, какво върши тя. Тъй казва Наполеонъ, тъй казва и българскиятъ поетъ Славейковъ.
към втори вариант >>
Тогава сѫдията ще бѫде като единъ свещеникъ, който свети масло.
(втори вариант)
Питамъ ви: Ако това, за което говорите, го придобиете, съградите, нѣколко кѫщи, имате милиони приходи, какво спечелвате, ще станете ли по-красиви, ще станете ли по-здрави, ще имате ли повече удоволствия? Не, ще имате повече грижи. Еди-кой си кирияшъ, въ еди-кой си номеръ не плаща кирията си, друга нѣкоя си захласната Гана, която живѣе въ долния етажъ и тя не плаща. Всички тѣзи нѣща въ ума ти ще започнатъ да бръмчатъ и ще ги имашъ като единъ помѣникъ и ще казвашъ: „Чакай да видя, този плаща ли? “ Цѣла маса помѣници ще имашъ.
Тогава сѫдията ще бѫде като единъ свещеникъ, който свети масло.
Какъ свети масло той? – Глобява кирияшитѣ, Тъй щото всѣки месецъ ще викашъ сѫдията да свети масло и работата ще върви добрѣ. Но съ такова светяване на вода, свѣтътъ не върви. Хиляди свещеници сѫ осветявали вода, свѣтътъ не върви, хиляди майки сѫ осветявали вода, свѣтътъ пакъ не върви. На хората липсва нѣщо сѫществѣно.
към втори вариант >>
Съ пари ли проповѣдвахте?
(втори вариант)
Като дойде Христосъ, ще се явятъ при Него евангелиститѣ и ще кажатъ: „Господи, ние проглушихме свѣта съ Твоето Евангелие, дѣ не сме Го изпратили и напечатили, има Го чакъ въ Китай и Япония.“ Христосъ ще ги пита: „Какъ Го прогласихте, съ правда въ сърцата, съ истина въ умоветѣ и съ светость въ волята ли? Съ пари ли проповѣдвахте? “ – „Да, съ пари.“ – „Е, малко отстѫпете настрана, ще ви имамъ прѣдъ видъ“, ще каже Христосъ. Ще дойдатъ послѣ православнитѣ при Христа и ще Му кажатъ: „Е, Господи, колко църкви сме направили заради Тебе, колко масло изгорихме, колко молитви направихме зарадъ Тебе, колко еретици изгорихме! “ Ще ви пита Христосъ: „Какъ направихте това, съ правда въ сърцата, съ истина въ умоветѣ и съ светость въ волята ли?
Съ пари ли проповѣдвахте?
“ – „Да, имаше пари, дискусии имаше въ църквитѣ.“ Ще ви каже Христосъ: „И вие малко настрана, ще ви имамъ прѣдъ видъ.“ И какво ще бѫде? Ще видите всички тѣзи светии, наредени отъ лѣвата страна на Христа, всѣ ще ги има прѣдъ видъ Той. Тѣ сѫ хората, които сѫ разбрали дълбоката наука, каква сила е парата въ свѣта, какво върши тя. Тъй казва Наполеонъ, тъй казва и българскиятъ поетъ Славейковъ. Той възпѣва парата така: „Парице, парице, всѣсилна царице, съ тебе въ рая, безъ тебе въ ада, простиятъ съ мотика, богатиятъ безъ мотика.“ Но когато дойде Христосъ, другояче ще я възпѣва, другояче ще говори.
към втори вариант >>
Какъ свети масло той?
(втори вариант)
Не, ще имате повече грижи. Еди-кой си кирияшъ, въ еди-кой си номеръ не плаща кирията си, друга нѣкоя си захласната Гана, която живѣе въ долния етажъ и тя не плаща. Всички тѣзи нѣща въ ума ти ще започнатъ да бръмчатъ и ще ги имашъ като единъ помѣникъ и ще казвашъ: „Чакай да видя, този плаща ли? “ Цѣла маса помѣници ще имашъ. Тогава сѫдията ще бѫде като единъ свещеникъ, който свети масло.
Какъ свети масло той?
– Глобява кирияшитѣ, Тъй щото всѣки месецъ ще викашъ сѫдията да свети масло и работата ще върви добрѣ. Но съ такова светяване на вода, свѣтътъ не върви. Хиляди свещеници сѫ осветявали вода, свѣтътъ не върви, хиляди майки сѫ осветявали вода, свѣтътъ пакъ не върви. На хората липсва нѣщо сѫществѣно. Истината не е въ тѣхнитѣ умовѣ, правдата не е въ тѣхнитѣ сърца и светостьта не свързва тѣзи нѣща.
към втори вариант >>
“ – „Да, имаше пари, дискусии имаше въ църквитѣ.“ Ще ви каже Христосъ: „И вие малко настрана, ще ви имамъ прѣдъ видъ.“ И какво ще бѫде?
(втори вариант)
Съ пари ли проповѣдвахте? “ – „Да, съ пари.“ – „Е, малко отстѫпете настрана, ще ви имамъ прѣдъ видъ“, ще каже Христосъ. Ще дойдатъ послѣ православнитѣ при Христа и ще Му кажатъ: „Е, Господи, колко църкви сме направили заради Тебе, колко масло изгорихме, колко молитви направихме зарадъ Тебе, колко еретици изгорихме! “ Ще ви пита Христосъ: „Какъ направихте това, съ правда въ сърцата, съ истина въ умоветѣ и съ светость въ волята ли? Съ пари ли проповѣдвахте?
“ – „Да, имаше пари, дискусии имаше въ църквитѣ.“ Ще ви каже Христосъ: „И вие малко настрана, ще ви имамъ прѣдъ видъ.“ И какво ще бѫде?
Ще видите всички тѣзи светии, наредени отъ лѣвата страна на Христа, всѣ ще ги има прѣдъ видъ Той. Тѣ сѫ хората, които сѫ разбрали дълбоката наука, каква сила е парата въ свѣта, какво върши тя. Тъй казва Наполеонъ, тъй казва и българскиятъ поетъ Славейковъ. Той възпѣва парата така: „Парице, парице, всѣсилна царице, съ тебе въ рая, безъ тебе въ ада, простиятъ съ мотика, богатиятъ безъ мотика.“ Но когато дойде Христосъ, другояче ще я възпѣва, другояче ще говори. Вие казвате: „Кога ще дойде Христосъ?
към втори вариант >>
– Глобява кирияшитѣ, Тъй щото всѣки месецъ ще викашъ сѫдията да свети масло и работата ще върви добрѣ.
(втори вариант)
Еди-кой си кирияшъ, въ еди-кой си номеръ не плаща кирията си, друга нѣкоя си захласната Гана, която живѣе въ долния етажъ и тя не плаща. Всички тѣзи нѣща въ ума ти ще започнатъ да бръмчатъ и ще ги имашъ като единъ помѣникъ и ще казвашъ: „Чакай да видя, този плаща ли? “ Цѣла маса помѣници ще имашъ. Тогава сѫдията ще бѫде като единъ свещеникъ, който свети масло. Какъ свети масло той?
– Глобява кирияшитѣ, Тъй щото всѣки месецъ ще викашъ сѫдията да свети масло и работата ще върви добрѣ.
Но съ такова светяване на вода, свѣтътъ не върви. Хиляди свещеници сѫ осветявали вода, свѣтътъ не върви, хиляди майки сѫ осветявали вода, свѣтътъ пакъ не върви. На хората липсва нѣщо сѫществѣно. Истината не е въ тѣхнитѣ умовѣ, правдата не е въ тѣхнитѣ сърца и светостьта не свързва тѣзи нѣща. Сега не казвамъ така за всички, има изключения, азъ наричамъ тѣзи изключения „свещени изключения“.
към втори вариант >>
Ще видите всички тѣзи светии, наредени отъ лѣвата страна на Христа, всѣ ще ги има прѣдъ видъ Той.
(втори вариант)
“ – „Да, съ пари.“ – „Е, малко отстѫпете настрана, ще ви имамъ прѣдъ видъ“, ще каже Христосъ. Ще дойдатъ послѣ православнитѣ при Христа и ще Му кажатъ: „Е, Господи, колко църкви сме направили заради Тебе, колко масло изгорихме, колко молитви направихме зарадъ Тебе, колко еретици изгорихме! “ Ще ви пита Христосъ: „Какъ направихте това, съ правда въ сърцата, съ истина въ умоветѣ и съ светость въ волята ли? Съ пари ли проповѣдвахте? “ – „Да, имаше пари, дискусии имаше въ църквитѣ.“ Ще ви каже Христосъ: „И вие малко настрана, ще ви имамъ прѣдъ видъ.“ И какво ще бѫде?
Ще видите всички тѣзи светии, наредени отъ лѣвата страна на Христа, всѣ ще ги има прѣдъ видъ Той.
Тѣ сѫ хората, които сѫ разбрали дълбоката наука, каква сила е парата въ свѣта, какво върши тя. Тъй казва Наполеонъ, тъй казва и българскиятъ поетъ Славейковъ. Той възпѣва парата така: „Парице, парице, всѣсилна царице, съ тебе въ рая, безъ тебе въ ада, простиятъ съ мотика, богатиятъ безъ мотика.“ Но когато дойде Христосъ, другояче ще я възпѣва, другояче ще говори. Вие казвате: „Кога ще дойде Христосъ? “ – Ако правдата не влѣзе въ сърцата ви, истината въ умоветѣ ви и светостьта въ волята ви, Христосъ никога не ще дойде.
към втори вариант >>
Но съ такова светяване на вода, свѣтътъ не върви.
(втори вариант)
Всички тѣзи нѣща въ ума ти ще започнатъ да бръмчатъ и ще ги имашъ като единъ помѣникъ и ще казвашъ: „Чакай да видя, този плаща ли? “ Цѣла маса помѣници ще имашъ. Тогава сѫдията ще бѫде като единъ свещеникъ, който свети масло. Какъ свети масло той? – Глобява кирияшитѣ, Тъй щото всѣки месецъ ще викашъ сѫдията да свети масло и работата ще върви добрѣ.
Но съ такова светяване на вода, свѣтътъ не върви.
Хиляди свещеници сѫ осветявали вода, свѣтътъ не върви, хиляди майки сѫ осветявали вода, свѣтътъ пакъ не върви. На хората липсва нѣщо сѫществѣно. Истината не е въ тѣхнитѣ умовѣ, правдата не е въ тѣхнитѣ сърца и светостьта не свързва тѣзи нѣща. Сега не казвамъ така за всички, има изключения, азъ наричамъ тѣзи изключения „свещени изключения“.
към втори вариант >>
Тѣ сѫ хората, които сѫ разбрали дълбоката наука, каква сила е парата въ свѣта, какво върши тя.
(втори вариант)
Ще дойдатъ послѣ православнитѣ при Христа и ще Му кажатъ: „Е, Господи, колко църкви сме направили заради Тебе, колко масло изгорихме, колко молитви направихме зарадъ Тебе, колко еретици изгорихме! “ Ще ви пита Христосъ: „Какъ направихте това, съ правда въ сърцата, съ истина въ умоветѣ и съ светость въ волята ли? Съ пари ли проповѣдвахте? “ – „Да, имаше пари, дискусии имаше въ църквитѣ.“ Ще ви каже Христосъ: „И вие малко настрана, ще ви имамъ прѣдъ видъ.“ И какво ще бѫде? Ще видите всички тѣзи светии, наредени отъ лѣвата страна на Христа, всѣ ще ги има прѣдъ видъ Той.
Тѣ сѫ хората, които сѫ разбрали дълбоката наука, каква сила е парата въ свѣта, какво върши тя.
Тъй казва Наполеонъ, тъй казва и българскиятъ поетъ Славейковъ. Той възпѣва парата така: „Парице, парице, всѣсилна царице, съ тебе въ рая, безъ тебе въ ада, простиятъ съ мотика, богатиятъ безъ мотика.“ Но когато дойде Христосъ, другояче ще я възпѣва, другояче ще говори. Вие казвате: „Кога ще дойде Христосъ? “ – Ако правдата не влѣзе въ сърцата ви, истината въ умоветѣ ви и светостьта въ волята ви, Христосъ никога не ще дойде. Ако пъкъ още днесъ вложите правдата въ сърцата си, истината въ умоветѣ си и светостьта въ волята си, Христосъ веднага ще дойде.
към втори вариант >>
Хиляди свещеници сѫ осветявали вода, свѣтътъ не върви, хиляди майки сѫ осветявали вода, свѣтътъ пакъ не върви.
(втори вариант)
“ Цѣла маса помѣници ще имашъ. Тогава сѫдията ще бѫде като единъ свещеникъ, който свети масло. Какъ свети масло той? – Глобява кирияшитѣ, Тъй щото всѣки месецъ ще викашъ сѫдията да свети масло и работата ще върви добрѣ. Но съ такова светяване на вода, свѣтътъ не върви.
Хиляди свещеници сѫ осветявали вода, свѣтътъ не върви, хиляди майки сѫ осветявали вода, свѣтътъ пакъ не върви.
На хората липсва нѣщо сѫществѣно. Истината не е въ тѣхнитѣ умовѣ, правдата не е въ тѣхнитѣ сърца и светостьта не свързва тѣзи нѣща. Сега не казвамъ така за всички, има изключения, азъ наричамъ тѣзи изключения „свещени изключения“.
към втори вариант >>
Тъй казва Наполеонъ, тъй казва и българскиятъ поетъ Славейковъ.
(втори вариант)
“ Ще ви пита Христосъ: „Какъ направихте това, съ правда въ сърцата, съ истина въ умоветѣ и съ светость въ волята ли? Съ пари ли проповѣдвахте? “ – „Да, имаше пари, дискусии имаше въ църквитѣ.“ Ще ви каже Христосъ: „И вие малко настрана, ще ви имамъ прѣдъ видъ.“ И какво ще бѫде? Ще видите всички тѣзи светии, наредени отъ лѣвата страна на Христа, всѣ ще ги има прѣдъ видъ Той. Тѣ сѫ хората, които сѫ разбрали дълбоката наука, каква сила е парата въ свѣта, какво върши тя.
Тъй казва Наполеонъ, тъй казва и българскиятъ поетъ Славейковъ.
Той възпѣва парата така: „Парице, парице, всѣсилна царице, съ тебе въ рая, безъ тебе въ ада, простиятъ съ мотика, богатиятъ безъ мотика.“ Но когато дойде Христосъ, другояче ще я възпѣва, другояче ще говори. Вие казвате: „Кога ще дойде Христосъ? “ – Ако правдата не влѣзе въ сърцата ви, истината въ умоветѣ ви и светостьта въ волята ви, Христосъ никога не ще дойде. Ако пъкъ още днесъ вложите правдата въ сърцата си, истината въ умоветѣ си и светостьта въ волята си, Христосъ веднага ще дойде.
към втори вариант >>
На хората липсва нѣщо сѫществѣно.
(втори вариант)
Тогава сѫдията ще бѫде като единъ свещеникъ, който свети масло. Какъ свети масло той? – Глобява кирияшитѣ, Тъй щото всѣки месецъ ще викашъ сѫдията да свети масло и работата ще върви добрѣ. Но съ такова светяване на вода, свѣтътъ не върви. Хиляди свещеници сѫ осветявали вода, свѣтътъ не върви, хиляди майки сѫ осветявали вода, свѣтътъ пакъ не върви.
На хората липсва нѣщо сѫществѣно.
Истината не е въ тѣхнитѣ умовѣ, правдата не е въ тѣхнитѣ сърца и светостьта не свързва тѣзи нѣща. Сега не казвамъ така за всички, има изключения, азъ наричамъ тѣзи изключения „свещени изключения“.
към втори вариант >>
Той възпѣва парата така: „Парице, парице, всѣсилна царице, съ тебе въ рая, безъ тебе въ ада, простиятъ съ мотика, богатиятъ безъ мотика.“ Но когато дойде Христосъ, другояче ще я възпѣва, другояче ще говори.
(втори вариант)
Съ пари ли проповѣдвахте? “ – „Да, имаше пари, дискусии имаше въ църквитѣ.“ Ще ви каже Христосъ: „И вие малко настрана, ще ви имамъ прѣдъ видъ.“ И какво ще бѫде? Ще видите всички тѣзи светии, наредени отъ лѣвата страна на Христа, всѣ ще ги има прѣдъ видъ Той. Тѣ сѫ хората, които сѫ разбрали дълбоката наука, каква сила е парата въ свѣта, какво върши тя. Тъй казва Наполеонъ, тъй казва и българскиятъ поетъ Славейковъ.
Той възпѣва парата така: „Парице, парице, всѣсилна царице, съ тебе въ рая, безъ тебе въ ада, простиятъ съ мотика, богатиятъ безъ мотика.“ Но когато дойде Христосъ, другояче ще я възпѣва, другояче ще говори.
Вие казвате: „Кога ще дойде Христосъ? “ – Ако правдата не влѣзе въ сърцата ви, истината въ умоветѣ ви и светостьта въ волята ви, Христосъ никога не ще дойде. Ако пъкъ още днесъ вложите правдата въ сърцата си, истината въ умоветѣ си и светостьта въ волята си, Христосъ веднага ще дойде.
към втори вариант >>
Истината не е въ тѣхнитѣ умовѣ, правдата не е въ тѣхнитѣ сърца и светостьта не свързва тѣзи нѣща.
(втори вариант)
Какъ свети масло той? – Глобява кирияшитѣ, Тъй щото всѣки месецъ ще викашъ сѫдията да свети масло и работата ще върви добрѣ. Но съ такова светяване на вода, свѣтътъ не върви. Хиляди свещеници сѫ осветявали вода, свѣтътъ не върви, хиляди майки сѫ осветявали вода, свѣтътъ пакъ не върви. На хората липсва нѣщо сѫществѣно.
Истината не е въ тѣхнитѣ умовѣ, правдата не е въ тѣхнитѣ сърца и светостьта не свързва тѣзи нѣща.
Сега не казвамъ така за всички, има изключения, азъ наричамъ тѣзи изключения „свещени изключения“.
към втори вариант >>
Вие казвате: „Кога ще дойде Христосъ?
(втори вариант)
“ – „Да, имаше пари, дискусии имаше въ църквитѣ.“ Ще ви каже Христосъ: „И вие малко настрана, ще ви имамъ прѣдъ видъ.“ И какво ще бѫде? Ще видите всички тѣзи светии, наредени отъ лѣвата страна на Христа, всѣ ще ги има прѣдъ видъ Той. Тѣ сѫ хората, които сѫ разбрали дълбоката наука, каква сила е парата въ свѣта, какво върши тя. Тъй казва Наполеонъ, тъй казва и българскиятъ поетъ Славейковъ. Той възпѣва парата така: „Парице, парице, всѣсилна царице, съ тебе въ рая, безъ тебе въ ада, простиятъ съ мотика, богатиятъ безъ мотика.“ Но когато дойде Христосъ, другояче ще я възпѣва, другояче ще говори.
Вие казвате: „Кога ще дойде Христосъ?
“ – Ако правдата не влѣзе въ сърцата ви, истината въ умоветѣ ви и светостьта въ волята ви, Христосъ никога не ще дойде. Ако пъкъ още днесъ вложите правдата въ сърцата си, истината въ умоветѣ си и светостьта въ волята си, Христосъ веднага ще дойде.
към втори вариант >>
Сега не казвамъ така за всички, има изключения, азъ наричамъ тѣзи изключения „свещени изключения“.
(втори вариант)
– Глобява кирияшитѣ, Тъй щото всѣки месецъ ще викашъ сѫдията да свети масло и работата ще върви добрѣ. Но съ такова светяване на вода, свѣтътъ не върви. Хиляди свещеници сѫ осветявали вода, свѣтътъ не върви, хиляди майки сѫ осветявали вода, свѣтътъ пакъ не върви. На хората липсва нѣщо сѫществѣно. Истината не е въ тѣхнитѣ умовѣ, правдата не е въ тѣхнитѣ сърца и светостьта не свързва тѣзи нѣща.
Сега не казвамъ така за всички, има изключения, азъ наричамъ тѣзи изключения „свещени изключения“.
към втори вариант >>
“ – Ако правдата не влѣзе въ сърцата ви, истината въ умоветѣ ви и светостьта въ волята ви, Христосъ никога не ще дойде.
(втори вариант)
Ще видите всички тѣзи светии, наредени отъ лѣвата страна на Христа, всѣ ще ги има прѣдъ видъ Той. Тѣ сѫ хората, които сѫ разбрали дълбоката наука, каква сила е парата въ свѣта, какво върши тя. Тъй казва Наполеонъ, тъй казва и българскиятъ поетъ Славейковъ. Той възпѣва парата така: „Парице, парице, всѣсилна царице, съ тебе въ рая, безъ тебе въ ада, простиятъ съ мотика, богатиятъ безъ мотика.“ Но когато дойде Христосъ, другояче ще я възпѣва, другояче ще говори. Вие казвате: „Кога ще дойде Христосъ?
“ – Ако правдата не влѣзе въ сърцата ви, истината въ умоветѣ ви и светостьта въ волята ви, Христосъ никога не ще дойде.
Ако пъкъ още днесъ вложите правдата въ сърцата си, истината въ умоветѣ си и светостьта въ волята си, Христосъ веднага ще дойде.
към втори вариант >>
Едно врѣме, когато Господь създалъ свѣта, дошли на земята херувимитѣ и серафимитѣ, и приложили любовьта на хората и си заминали назадъ.
(втори вариант)
Едно врѣме, когато Господь създалъ свѣта, дошли на земята херувимитѣ и серафимитѣ, и приложили любовьта на хората и си заминали назадъ.
Единъ отъ ученитѣ и видни ангели, въ своитѣ изчисления намѣрилъ, че тъй както тѣзи херувими и серафими вложили любовьта на земята, тя нѣма да донесе добри резултати на хората. Въ съвета на ангелитѣ той написалъ и прочелъ една обстойна дисѣртация върху това, че свѣтътъ трѣбва да претърпи една малка корекция. Затова Господь го пратилъ като дѣлегатъ, да дойде въ царството на Алгемаритѣ, да се роди въ дома на алгемарския царь, като дъщерята Алгемара и по този начинъ да оправи тази погрѣшка.
към втори вариант >>
Ако пъкъ още днесъ вложите правдата въ сърцата си, истината въ умоветѣ си и светостьта въ волята си, Христосъ веднага ще дойде.
(втори вариант)
Тѣ сѫ хората, които сѫ разбрали дълбоката наука, каква сила е парата въ свѣта, какво върши тя. Тъй казва Наполеонъ, тъй казва и българскиятъ поетъ Славейковъ. Той възпѣва парата така: „Парице, парице, всѣсилна царице, съ тебе въ рая, безъ тебе въ ада, простиятъ съ мотика, богатиятъ безъ мотика.“ Но когато дойде Христосъ, другояче ще я възпѣва, другояче ще говори. Вие казвате: „Кога ще дойде Христосъ? “ – Ако правдата не влѣзе въ сърцата ви, истината въ умоветѣ ви и светостьта въ волята ви, Христосъ никога не ще дойде.
Ако пъкъ още днесъ вложите правдата въ сърцата си, истината въ умоветѣ си и светостьта въ волята си, Христосъ веднага ще дойде.
към втори вариант >>
Единъ отъ ученитѣ и видни ангели, въ своитѣ изчисления намѣрилъ, че тъй както тѣзи херувими и серафими вложили любовьта на земята, тя нѣма да донесе добри резултати на хората.
(втори вариант)
Едно врѣме, когато Господь създалъ свѣта, дошли на земята херувимитѣ и серафимитѣ, и приложили любовьта на хората и си заминали назадъ.
Единъ отъ ученитѣ и видни ангели, въ своитѣ изчисления намѣрилъ, че тъй както тѣзи херувими и серафими вложили любовьта на земята, тя нѣма да донесе добри резултати на хората.
Въ съвета на ангелитѣ той написалъ и прочелъ една обстойна дисѣртация върху това, че свѣтътъ трѣбва да претърпи една малка корекция. Затова Господь го пратилъ като дѣлегатъ, да дойде въ царството на Алгемаритѣ, да се роди въ дома на алгемарския царь, като дъщерята Алгемара и по този начинъ да оправи тази погрѣшка.
към втори вариант >>
Но, за да влѣзе правдата въ сърцата ви, какви грамадни усилия се изискватъ.
(втори вариант)
Но, за да влѣзе правдата въ сърцата ви, какви грамадни усилия се изискватъ.
Сега се издаватъ редъ брошури да се защищава истината, да се защищава църквата, но до днесъ обаче, не съмъ срещалъ брошура, която да защищава друго освѣнъ своитѣ интереси: евангелиститѣ своитѣ интереси, православнитѣ – сѫщо и т.н. Казвате: „Прави сѫ тѣзи хора.“ – Да, прави сѫ, прави – безъ правда, истинни – безъ истина, свѣти – безъ светость въ свѣта.
към втори вариант >>
Въ съвета на ангелитѣ той написалъ и прочелъ една обстойна дисѣртация върху това, че свѣтътъ трѣбва да претърпи една малка корекция.
(втори вариант)
Едно врѣме, когато Господь създалъ свѣта, дошли на земята херувимитѣ и серафимитѣ, и приложили любовьта на хората и си заминали назадъ. Единъ отъ ученитѣ и видни ангели, въ своитѣ изчисления намѣрилъ, че тъй както тѣзи херувими и серафими вложили любовьта на земята, тя нѣма да донесе добри резултати на хората.
Въ съвета на ангелитѣ той написалъ и прочелъ една обстойна дисѣртация върху това, че свѣтътъ трѣбва да претърпи една малка корекция.
Затова Господь го пратилъ като дѣлегатъ, да дойде въ царството на Алгемаритѣ, да се роди въ дома на алгемарския царь, като дъщерята Алгемара и по този начинъ да оправи тази погрѣшка.
към втори вариант >>
Сега се издаватъ редъ брошури да се защищава истината, да се защищава църквата, но до днесъ обаче, не съмъ срещалъ брошура, която да защищава друго освѣнъ своитѣ интереси: евангелиститѣ своитѣ интереси, православнитѣ – сѫщо и т.н.
(втори вариант)
Но, за да влѣзе правдата въ сърцата ви, какви грамадни усилия се изискватъ.
Сега се издаватъ редъ брошури да се защищава истината, да се защищава църквата, но до днесъ обаче, не съмъ срещалъ брошура, която да защищава друго освѣнъ своитѣ интереси: евангелиститѣ своитѣ интереси, православнитѣ – сѫщо и т.н.
Казвате: „Прави сѫ тѣзи хора.“ – Да, прави сѫ, прави – безъ правда, истинни – безъ истина, свѣти – безъ светость въ свѣта.
към втори вариант >>
Затова Господь го пратилъ като дѣлегатъ, да дойде въ царството на Алгемаритѣ, да се роди въ дома на алгемарския царь, като дъщерята Алгемара и по този начинъ да оправи тази погрѣшка.
(втори вариант)
Едно врѣме, когато Господь създалъ свѣта, дошли на земята херувимитѣ и серафимитѣ, и приложили любовьта на хората и си заминали назадъ. Единъ отъ ученитѣ и видни ангели, въ своитѣ изчисления намѣрилъ, че тъй както тѣзи херувими и серафими вложили любовьта на земята, тя нѣма да донесе добри резултати на хората. Въ съвета на ангелитѣ той написалъ и прочелъ една обстойна дисѣртация върху това, че свѣтътъ трѣбва да претърпи една малка корекция.
Затова Господь го пратилъ като дѣлегатъ, да дойде въ царството на Алгемаритѣ, да се роди въ дома на алгемарския царь, като дъщерята Алгемара и по този начинъ да оправи тази погрѣшка.
към втори вариант >>
Казвате: „Прави сѫ тѣзи хора.“ – Да, прави сѫ, прави – безъ правда, истинни – безъ истина, свѣти – безъ светость въ свѣта.
(втори вариант)
Но, за да влѣзе правдата въ сърцата ви, какви грамадни усилия се изискватъ. Сега се издаватъ редъ брошури да се защищава истината, да се защищава църквата, но до днесъ обаче, не съмъ срещалъ брошура, която да защищава друго освѣнъ своитѣ интереси: евангелиститѣ своитѣ интереси, православнитѣ – сѫщо и т.н.
Казвате: „Прави сѫ тѣзи хора.“ – Да, прави сѫ, прави – безъ правда, истинни – безъ истина, свѣти – безъ светость въ свѣта.
към втори вариант >>
Тази Алгемара била толкова красива, толкова умна, стройна, такъвъ парфюмъ излизалъ отъ нейното тѣло, че била любимка на цѣлия народъ, всички само за нея говорили, за нейнитѣ коси, вежди, за нейнитѣ уши, за нейнитѣ пръсти, за всичкитѣ ѝ движения, това било разговоръ въ всѣка кѫща, въ всѣки домъ, всѣ за нейната необикновена красота се говорило.
(втори вариант)
Тази Алгемара била толкова красива, толкова умна, стройна, такъвъ парфюмъ излизалъ отъ нейното тѣло, че била любимка на цѣлия народъ, всички само за нея говорили, за нейнитѣ коси, вежди, за нейнитѣ уши, за нейнитѣ пръсти, за всичкитѣ ѝ движения, това било разговоръ въ всѣка кѫща, въ всѣки домъ, всѣ за нейната необикновена красота се говорило.
Дошло врѣме царската дъщеря да се жени и започнали да се надпреварватъ кандидати единъ слѣдъ другъ и всички, както казвате вие, влюбени до уши въ нея. Азъ употрѣбявамъ едно ваше изражение, но употрѣбявамъ го за да ме разберете, а какво искате да кажете съ това – не зная. Когато се явилъ първия кандидатъ, тя го приела много ласкаво, сѣрвирала му да яде, но слѣдъ нѣколко дни му казала: „Ако дѣйствително ме обичашъ, искамъ да ми дадешъ дѣсното си око, много го обичамъ.“ Тя имала страсть да изпича тѣзи очи и да опитва тѣхната сладость. За да прояви любовьта си къмъ нея, той казалъ: „Ще извадя не само едното си око, но и двѣтѣ.“ Изважда той едното си око, дава ѝ го. Тя го изпекла и изѣла.
към втори вариант >>
Апостолъ Павелъ казва: „Да се облѣчете въ новия човѣкъ създадения по образъ Божий въ правда, светость и истина.“ Слѣдователно, сегашнитѣ християни не трѣбва да си правятъ илюзии, тѣ трѣбва коренно да изменятъ своя животъ, но не съ плачъ, ада изменятъ коренно своя животъ съобразно Божественитѣ закони.
(втори вариант)
Апостолъ Павелъ казва: „Да се облѣчете въ новия човѣкъ създадения по образъ Божий въ правда, светость и истина.“ Слѣдователно, сегашнитѣ християни не трѣбва да си правятъ илюзии, тѣ трѣбва коренно да изменятъ своя животъ, но не съ плачъ, ада изменятъ коренно своя животъ съобразно Божественитѣ закони.
към втори вариант >>
Дошло врѣме царската дъщеря да се жени и започнали да се надпреварватъ кандидати единъ слѣдъ другъ и всички, както казвате вие, влюбени до уши въ нея.
(втори вариант)
Тази Алгемара била толкова красива, толкова умна, стройна, такъвъ парфюмъ излизалъ отъ нейното тѣло, че била любимка на цѣлия народъ, всички само за нея говорили, за нейнитѣ коси, вежди, за нейнитѣ уши, за нейнитѣ пръсти, за всичкитѣ ѝ движения, това било разговоръ въ всѣка кѫща, въ всѣки домъ, всѣ за нейната необикновена красота се говорило.
Дошло врѣме царската дъщеря да се жени и започнали да се надпреварватъ кандидати единъ слѣдъ другъ и всички, както казвате вие, влюбени до уши въ нея.
Азъ употрѣбявамъ едно ваше изражение, но употрѣбявамъ го за да ме разберете, а какво искате да кажете съ това – не зная. Когато се явилъ първия кандидатъ, тя го приела много ласкаво, сѣрвирала му да яде, но слѣдъ нѣколко дни му казала: „Ако дѣйствително ме обичашъ, искамъ да ми дадешъ дѣсното си око, много го обичамъ.“ Тя имала страсть да изпича тѣзи очи и да опитва тѣхната сладость. За да прояви любовьта си къмъ нея, той казалъ: „Ще извадя не само едното си око, но и двѣтѣ.“ Изважда той едното си око, дава ѝ го. Тя го изпекла и изѣла. Слѣдъ това му казала: „Ако дѣйствително любовьта ти е силна и другото око ще ми дадешъ.“ Вие започнахте да пъшкате. Чакайте!
към втори вариант >>
Животътъ на земята трѣбва да се приложи по земному, а като отидете горѣ, тамъ ще приложите всичко по Божествено.
(втори вариант)
Животътъ на земята трѣбва да се приложи по земному, а като отидете горѣ, тамъ ще приложите всичко по Божествено.
Ако искате да приложите Христовото учение на земята, ако искате да бѫдете силни, търсете грѣшката въ сърцето, въ ума и въ волята си. Това не е упрѣкъ, но ви казвамъ, тъй постѫпвайте, това е проповѣдвалъ Христосъ. Слѣдъ като влѣзатъ у васъ тѣзи три елемента – правда, истина и светость – ще дойде у васъ новия животъ, който е потрѣбенъ за всички. Този новъ животъ нѣма да отрече народитѣ, той ще ги възроди; той ще възроди обществата, домоветѣ, бащитѣ, майкитѣ, свещеницитѣ, той нѣма да разруши свѣта, а ще го преобразува, ще претърпи една коренна промѣна. Когато се въдвори правдата въ нашитѣ сърца, истината въ нашитѣ умове и светостьта въ волята ни, тогава въ всички народи ще дойде новия животъ.
към втори вариант >>
Азъ употрѣбявамъ едно ваше изражение, но употрѣбявамъ го за да ме разберете, а какво искате да кажете съ това – не зная.
(втори вариант)
Тази Алгемара била толкова красива, толкова умна, стройна, такъвъ парфюмъ излизалъ отъ нейното тѣло, че била любимка на цѣлия народъ, всички само за нея говорили, за нейнитѣ коси, вежди, за нейнитѣ уши, за нейнитѣ пръсти, за всичкитѣ ѝ движения, това било разговоръ въ всѣка кѫща, въ всѣки домъ, всѣ за нейната необикновена красота се говорило. Дошло врѣме царската дъщеря да се жени и започнали да се надпреварватъ кандидати единъ слѣдъ другъ и всички, както казвате вие, влюбени до уши въ нея.
Азъ употрѣбявамъ едно ваше изражение, но употрѣбявамъ го за да ме разберете, а какво искате да кажете съ това – не зная.
Когато се явилъ първия кандидатъ, тя го приела много ласкаво, сѣрвирала му да яде, но слѣдъ нѣколко дни му казала: „Ако дѣйствително ме обичашъ, искамъ да ми дадешъ дѣсното си око, много го обичамъ.“ Тя имала страсть да изпича тѣзи очи и да опитва тѣхната сладость. За да прояви любовьта си къмъ нея, той казалъ: „Ще извадя не само едното си око, но и двѣтѣ.“ Изважда той едното си око, дава ѝ го. Тя го изпекла и изѣла. Слѣдъ това му казала: „Ако дѣйствително любовьта ти е силна и другото око ще ми дадешъ.“ Вие започнахте да пъшкате. Чакайте! Това е едно предание, легенда.
към втори вариант >>
Ако искате да приложите Христовото учение на земята, ако искате да бѫдете силни, търсете грѣшката въ сърцето, въ ума и въ волята си.
(втори вариант)
Животътъ на земята трѣбва да се приложи по земному, а като отидете горѣ, тамъ ще приложите всичко по Божествено.
Ако искате да приложите Христовото учение на земята, ако искате да бѫдете силни, търсете грѣшката въ сърцето, въ ума и въ волята си.
Това не е упрѣкъ, но ви казвамъ, тъй постѫпвайте, това е проповѣдвалъ Христосъ. Слѣдъ като влѣзатъ у васъ тѣзи три елемента – правда, истина и светость – ще дойде у васъ новия животъ, който е потрѣбенъ за всички. Този новъ животъ нѣма да отрече народитѣ, той ще ги възроди; той ще възроди обществата, домоветѣ, бащитѣ, майкитѣ, свещеницитѣ, той нѣма да разруши свѣта, а ще го преобразува, ще претърпи една коренна промѣна. Когато се въдвори правдата въ нашитѣ сърца, истината въ нашитѣ умове и светостьта въ волята ни, тогава въ всички народи ще дойде новия животъ. Докато не се турятъ тѣзи три елемента като основа на живота, до тогава, нѣма да дойде новиятъ животъ.
към втори вариант >>
Когато се явилъ първия кандидатъ, тя го приела много ласкаво, сѣрвирала му да яде, но слѣдъ нѣколко дни му казала: „Ако дѣйствително ме обичашъ, искамъ да ми дадешъ дѣсното си око, много го обичамъ.“ Тя имала страсть да изпича тѣзи очи и да опитва тѣхната сладость.
(втори вариант)
Тази Алгемара била толкова красива, толкова умна, стройна, такъвъ парфюмъ излизалъ отъ нейното тѣло, че била любимка на цѣлия народъ, всички само за нея говорили, за нейнитѣ коси, вежди, за нейнитѣ уши, за нейнитѣ пръсти, за всичкитѣ ѝ движения, това било разговоръ въ всѣка кѫща, въ всѣки домъ, всѣ за нейната необикновена красота се говорило. Дошло врѣме царската дъщеря да се жени и започнали да се надпреварватъ кандидати единъ слѣдъ другъ и всички, както казвате вие, влюбени до уши въ нея. Азъ употрѣбявамъ едно ваше изражение, но употрѣбявамъ го за да ме разберете, а какво искате да кажете съ това – не зная.
Когато се явилъ първия кандидатъ, тя го приела много ласкаво, сѣрвирала му да яде, но слѣдъ нѣколко дни му казала: „Ако дѣйствително ме обичашъ, искамъ да ми дадешъ дѣсното си око, много го обичамъ.“ Тя имала страсть да изпича тѣзи очи и да опитва тѣхната сладость.
За да прояви любовьта си къмъ нея, той казалъ: „Ще извадя не само едното си око, но и двѣтѣ.“ Изважда той едното си око, дава ѝ го. Тя го изпекла и изѣла. Слѣдъ това му казала: „Ако дѣйствително любовьта ти е силна и другото око ще ми дадешъ.“ Вие започнахте да пъшкате. Чакайте! Това е едно предание, легенда. Оставила тя този свой кандидатъ на страна и започнала въ първо врѣме да го забавлѣва, но като слѣпъ, въ послѣдствие оставила своитѣ слугини да се занимаватъ съ него.
към втори вариант >>
Това не е упрѣкъ, но ви казвамъ, тъй постѫпвайте, това е проповѣдвалъ Христосъ.
(втори вариант)
Животътъ на земята трѣбва да се приложи по земному, а като отидете горѣ, тамъ ще приложите всичко по Божествено. Ако искате да приложите Христовото учение на земята, ако искате да бѫдете силни, търсете грѣшката въ сърцето, въ ума и въ волята си.
Това не е упрѣкъ, но ви казвамъ, тъй постѫпвайте, това е проповѣдвалъ Христосъ.
Слѣдъ като влѣзатъ у васъ тѣзи три елемента – правда, истина и светость – ще дойде у васъ новия животъ, който е потрѣбенъ за всички. Този новъ животъ нѣма да отрече народитѣ, той ще ги възроди; той ще възроди обществата, домоветѣ, бащитѣ, майкитѣ, свещеницитѣ, той нѣма да разруши свѣта, а ще го преобразува, ще претърпи една коренна промѣна. Когато се въдвори правдата въ нашитѣ сърца, истината въ нашитѣ умове и светостьта въ волята ни, тогава въ всички народи ще дойде новия животъ. Докато не се турятъ тѣзи три елемента като основа на живота, до тогава, нѣма да дойде новиятъ животъ.
към втори вариант >>
За да прояви любовьта си къмъ нея, той казалъ: „Ще извадя не само едното си око, но и двѣтѣ.“ Изважда той едното си око, дава ѝ го.
(втори вариант)
Тази Алгемара била толкова красива, толкова умна, стройна, такъвъ парфюмъ излизалъ отъ нейното тѣло, че била любимка на цѣлия народъ, всички само за нея говорили, за нейнитѣ коси, вежди, за нейнитѣ уши, за нейнитѣ пръсти, за всичкитѣ ѝ движения, това било разговоръ въ всѣка кѫща, въ всѣки домъ, всѣ за нейната необикновена красота се говорило. Дошло врѣме царската дъщеря да се жени и започнали да се надпреварватъ кандидати единъ слѣдъ другъ и всички, както казвате вие, влюбени до уши въ нея. Азъ употрѣбявамъ едно ваше изражение, но употрѣбявамъ го за да ме разберете, а какво искате да кажете съ това – не зная. Когато се явилъ първия кандидатъ, тя го приела много ласкаво, сѣрвирала му да яде, но слѣдъ нѣколко дни му казала: „Ако дѣйствително ме обичашъ, искамъ да ми дадешъ дѣсното си око, много го обичамъ.“ Тя имала страсть да изпича тѣзи очи и да опитва тѣхната сладость.
За да прояви любовьта си къмъ нея, той казалъ: „Ще извадя не само едното си око, но и двѣтѣ.“ Изважда той едното си око, дава ѝ го.
Тя го изпекла и изѣла. Слѣдъ това му казала: „Ако дѣйствително любовьта ти е силна и другото око ще ми дадешъ.“ Вие започнахте да пъшкате. Чакайте! Това е едно предание, легенда. Оставила тя този свой кандидатъ на страна и започнала въ първо врѣме да го забавлѣва, но като слѣпъ, въ послѣдствие оставила своитѣ слугини да се занимаватъ съ него. Идва слѣдъ врѣме втори кандидатъ.
към втори вариант >>
Слѣдъ като влѣзатъ у васъ тѣзи три елемента – правда, истина и светость – ще дойде у васъ новия животъ, който е потрѣбенъ за всички.
(втори вариант)
Животътъ на земята трѣбва да се приложи по земному, а като отидете горѣ, тамъ ще приложите всичко по Божествено. Ако искате да приложите Христовото учение на земята, ако искате да бѫдете силни, търсете грѣшката въ сърцето, въ ума и въ волята си. Това не е упрѣкъ, но ви казвамъ, тъй постѫпвайте, това е проповѣдвалъ Христосъ.
Слѣдъ като влѣзатъ у васъ тѣзи три елемента – правда, истина и светость – ще дойде у васъ новия животъ, който е потрѣбенъ за всички.
Този новъ животъ нѣма да отрече народитѣ, той ще ги възроди; той ще възроди обществата, домоветѣ, бащитѣ, майкитѣ, свещеницитѣ, той нѣма да разруши свѣта, а ще го преобразува, ще претърпи една коренна промѣна. Когато се въдвори правдата въ нашитѣ сърца, истината въ нашитѣ умове и светостьта въ волята ни, тогава въ всички народи ще дойде новия животъ. Докато не се турятъ тѣзи три елемента като основа на живота, до тогава, нѣма да дойде новиятъ животъ.
към втори вариант >>
Тя го изпекла и изѣла.
(втори вариант)
Тази Алгемара била толкова красива, толкова умна, стройна, такъвъ парфюмъ излизалъ отъ нейното тѣло, че била любимка на цѣлия народъ, всички само за нея говорили, за нейнитѣ коси, вежди, за нейнитѣ уши, за нейнитѣ пръсти, за всичкитѣ ѝ движения, това било разговоръ въ всѣка кѫща, въ всѣки домъ, всѣ за нейната необикновена красота се говорило. Дошло врѣме царската дъщеря да се жени и започнали да се надпреварватъ кандидати единъ слѣдъ другъ и всички, както казвате вие, влюбени до уши въ нея. Азъ употрѣбявамъ едно ваше изражение, но употрѣбявамъ го за да ме разберете, а какво искате да кажете съ това – не зная. Когато се явилъ първия кандидатъ, тя го приела много ласкаво, сѣрвирала му да яде, но слѣдъ нѣколко дни му казала: „Ако дѣйствително ме обичашъ, искамъ да ми дадешъ дѣсното си око, много го обичамъ.“ Тя имала страсть да изпича тѣзи очи и да опитва тѣхната сладость. За да прояви любовьта си къмъ нея, той казалъ: „Ще извадя не само едното си око, но и двѣтѣ.“ Изважда той едното си око, дава ѝ го.
Тя го изпекла и изѣла.
Слѣдъ това му казала: „Ако дѣйствително любовьта ти е силна и другото око ще ми дадешъ.“ Вие започнахте да пъшкате. Чакайте! Това е едно предание, легенда. Оставила тя този свой кандидатъ на страна и започнала въ първо врѣме да го забавлѣва, но като слѣпъ, въ послѣдствие оставила своитѣ слугини да се занимаватъ съ него. Идва слѣдъ врѣме втори кандидатъ. Тя и него приема ласкаво, нагостява го, дава му милувки, цѣлувки и послѣ му казва: „Харесватъ ми много твоитѣ очи, искамъ да опитамъ едното ти око.“ За да докаже любовьта си, той изважда едното си око и ѝ го предлага – опекла го и го изѣла.
към втори вариант >>
Този новъ животъ нѣма да отрече народитѣ, той ще ги възроди; той ще възроди обществата, домоветѣ, бащитѣ, майкитѣ, свещеницитѣ, той нѣма да разруши свѣта, а ще го преобразува, ще претърпи една коренна промѣна.
(втори вариант)
Животътъ на земята трѣбва да се приложи по земному, а като отидете горѣ, тамъ ще приложите всичко по Божествено. Ако искате да приложите Христовото учение на земята, ако искате да бѫдете силни, търсете грѣшката въ сърцето, въ ума и въ волята си. Това не е упрѣкъ, но ви казвамъ, тъй постѫпвайте, това е проповѣдвалъ Христосъ. Слѣдъ като влѣзатъ у васъ тѣзи три елемента – правда, истина и светость – ще дойде у васъ новия животъ, който е потрѣбенъ за всички.
Този новъ животъ нѣма да отрече народитѣ, той ще ги възроди; той ще възроди обществата, домоветѣ, бащитѣ, майкитѣ, свещеницитѣ, той нѣма да разруши свѣта, а ще го преобразува, ще претърпи една коренна промѣна.
Когато се въдвори правдата въ нашитѣ сърца, истината въ нашитѣ умове и светостьта въ волята ни, тогава въ всички народи ще дойде новия животъ. Докато не се турятъ тѣзи три елемента като основа на живота, до тогава, нѣма да дойде новиятъ животъ.
към втори вариант >>
Слѣдъ това му казала: „Ако дѣйствително любовьта ти е силна и другото око ще ми дадешъ.“ Вие започнахте да пъшкате. Чакайте!
(втори вариант)
Дошло врѣме царската дъщеря да се жени и започнали да се надпреварватъ кандидати единъ слѣдъ другъ и всички, както казвате вие, влюбени до уши въ нея. Азъ употрѣбявамъ едно ваше изражение, но употрѣбявамъ го за да ме разберете, а какво искате да кажете съ това – не зная. Когато се явилъ първия кандидатъ, тя го приела много ласкаво, сѣрвирала му да яде, но слѣдъ нѣколко дни му казала: „Ако дѣйствително ме обичашъ, искамъ да ми дадешъ дѣсното си око, много го обичамъ.“ Тя имала страсть да изпича тѣзи очи и да опитва тѣхната сладость. За да прояви любовьта си къмъ нея, той казалъ: „Ще извадя не само едното си око, но и двѣтѣ.“ Изважда той едното си око, дава ѝ го. Тя го изпекла и изѣла.
Слѣдъ това му казала: „Ако дѣйствително любовьта ти е силна и другото око ще ми дадешъ.“ Вие започнахте да пъшкате. Чакайте!
Това е едно предание, легенда. Оставила тя този свой кандидатъ на страна и започнала въ първо врѣме да го забавлѣва, но като слѣпъ, въ послѣдствие оставила своитѣ слугини да се занимаватъ съ него. Идва слѣдъ врѣме втори кандидатъ. Тя и него приема ласкаво, нагостява го, дава му милувки, цѣлувки и послѣ му казва: „Харесватъ ми много твоитѣ очи, искамъ да опитамъ едното ти око.“ За да докаже любовьта си, той изважда едното си око и ѝ го предлага – опекла го и го изѣла. Поискала и другото му око.
към втори вариант >>
Когато се въдвори правдата въ нашитѣ сърца, истината въ нашитѣ умове и светостьта въ волята ни, тогава въ всички народи ще дойде новия животъ.
(втори вариант)
Животътъ на земята трѣбва да се приложи по земному, а като отидете горѣ, тамъ ще приложите всичко по Божествено. Ако искате да приложите Христовото учение на земята, ако искате да бѫдете силни, търсете грѣшката въ сърцето, въ ума и въ волята си. Това не е упрѣкъ, но ви казвамъ, тъй постѫпвайте, това е проповѣдвалъ Христосъ. Слѣдъ като влѣзатъ у васъ тѣзи три елемента – правда, истина и светость – ще дойде у васъ новия животъ, който е потрѣбенъ за всички. Този новъ животъ нѣма да отрече народитѣ, той ще ги възроди; той ще възроди обществата, домоветѣ, бащитѣ, майкитѣ, свещеницитѣ, той нѣма да разруши свѣта, а ще го преобразува, ще претърпи една коренна промѣна.
Когато се въдвори правдата въ нашитѣ сърца, истината въ нашитѣ умове и светостьта въ волята ни, тогава въ всички народи ще дойде новия животъ.
Докато не се турятъ тѣзи три елемента като основа на живота, до тогава, нѣма да дойде новиятъ животъ.
към втори вариант >>
Това е едно предание, легенда.
(втори вариант)
Азъ употрѣбявамъ едно ваше изражение, но употрѣбявамъ го за да ме разберете, а какво искате да кажете съ това – не зная. Когато се явилъ първия кандидатъ, тя го приела много ласкаво, сѣрвирала му да яде, но слѣдъ нѣколко дни му казала: „Ако дѣйствително ме обичашъ, искамъ да ми дадешъ дѣсното си око, много го обичамъ.“ Тя имала страсть да изпича тѣзи очи и да опитва тѣхната сладость. За да прояви любовьта си къмъ нея, той казалъ: „Ще извадя не само едното си око, но и двѣтѣ.“ Изважда той едното си око, дава ѝ го. Тя го изпекла и изѣла. Слѣдъ това му казала: „Ако дѣйствително любовьта ти е силна и другото око ще ми дадешъ.“ Вие започнахте да пъшкате. Чакайте!
Това е едно предание, легенда.
Оставила тя този свой кандидатъ на страна и започнала въ първо врѣме да го забавлѣва, но като слѣпъ, въ послѣдствие оставила своитѣ слугини да се занимаватъ съ него. Идва слѣдъ врѣме втори кандидатъ. Тя и него приема ласкаво, нагостява го, дава му милувки, цѣлувки и послѣ му казва: „Харесватъ ми много твоитѣ очи, искамъ да опитамъ едното ти око.“ За да докаже любовьта си, той изважда едното си око и ѝ го предлага – опекла го и го изѣла. Поискала и другото му око. И второто той извадилъ и останалъ съвсемъ слѣпъ.
към втори вариант >>
Докато не се турятъ тѣзи три елемента като основа на живота, до тогава, нѣма да дойде новиятъ животъ.
(втори вариант)
Ако искате да приложите Христовото учение на земята, ако искате да бѫдете силни, търсете грѣшката въ сърцето, въ ума и въ волята си. Това не е упрѣкъ, но ви казвамъ, тъй постѫпвайте, това е проповѣдвалъ Христосъ. Слѣдъ като влѣзатъ у васъ тѣзи три елемента – правда, истина и светость – ще дойде у васъ новия животъ, който е потрѣбенъ за всички. Този новъ животъ нѣма да отрече народитѣ, той ще ги възроди; той ще възроди обществата, домоветѣ, бащитѣ, майкитѣ, свещеницитѣ, той нѣма да разруши свѣта, а ще го преобразува, ще претърпи една коренна промѣна. Когато се въдвори правдата въ нашитѣ сърца, истината въ нашитѣ умове и светостьта въ волята ни, тогава въ всички народи ще дойде новия животъ.
Докато не се турятъ тѣзи три елемента като основа на живота, до тогава, нѣма да дойде новиятъ животъ.
към втори вариант >>
Оставила тя този свой кандидатъ на страна и започнала въ първо врѣме да го забавлѣва, но като слѣпъ, въ послѣдствие оставила своитѣ слугини да се занимаватъ съ него.
(втори вариант)
Когато се явилъ първия кандидатъ, тя го приела много ласкаво, сѣрвирала му да яде, но слѣдъ нѣколко дни му казала: „Ако дѣйствително ме обичашъ, искамъ да ми дадешъ дѣсното си око, много го обичамъ.“ Тя имала страсть да изпича тѣзи очи и да опитва тѣхната сладость. За да прояви любовьта си къмъ нея, той казалъ: „Ще извадя не само едното си око, но и двѣтѣ.“ Изважда той едното си око, дава ѝ го. Тя го изпекла и изѣла. Слѣдъ това му казала: „Ако дѣйствително любовьта ти е силна и другото око ще ми дадешъ.“ Вие започнахте да пъшкате. Чакайте! Това е едно предание, легенда.
Оставила тя този свой кандидатъ на страна и започнала въ първо врѣме да го забавлѣва, но като слѣпъ, въ послѣдствие оставила своитѣ слугини да се занимаватъ съ него.
Идва слѣдъ врѣме втори кандидатъ. Тя и него приема ласкаво, нагостява го, дава му милувки, цѣлувки и послѣ му казва: „Харесватъ ми много твоитѣ очи, искамъ да опитамъ едното ти око.“ За да докаже любовьта си, той изважда едното си око и ѝ го предлага – опекла го и го изѣла. Поискала и другото му око. И второто той извадилъ и останалъ съвсемъ слѣпъ. И така, явявали се година слѣдъ година редъ кандидати и царската дъщеря постѫпвала съ всичкитѣ по сѫщия начинъ.
към втори вариант >>
И тъй, ако ви питатъ нѣкои въ какво се различава коренно вашето учение, ще имъ кажете: „Нашето учение говори така: Да се облѣчемъ по образъ Божий, по образа на новия човѣкъ, създаденъ въ правда, истина и светость.“ – „Ами какво нѣщо е правда, какво нѣщо е истина и какво светость, дѣ сѫ тѣ?
(втори вариант)
И тъй, ако ви питатъ нѣкои въ какво се различава коренно вашето учение, ще имъ кажете: „Нашето учение говори така: Да се облѣчемъ по образъ Божий, по образа на новия човѣкъ, създаденъ въ правда, истина и светость.“ – „Ами какво нѣщо е правда, какво нѣщо е истина и какво светость, дѣ сѫ тѣ?
“ Ще имъ кажете, че правдата трѣбва да легне въ нашитѣ сърца, истината – въ нашитѣ умове, а светостьта – въ нашата воля, въ нашата сила, въ нашето тѣло, и навсѣкѫдѣ нашиятъ животъ трѣбва да е въ хармония. Това е практичното приложение на нашето учение.
към втори вариант >>
Идва слѣдъ врѣме втори кандидатъ.
(втори вариант)
За да прояви любовьта си къмъ нея, той казалъ: „Ще извадя не само едното си око, но и двѣтѣ.“ Изважда той едното си око, дава ѝ го. Тя го изпекла и изѣла. Слѣдъ това му казала: „Ако дѣйствително любовьта ти е силна и другото око ще ми дадешъ.“ Вие започнахте да пъшкате. Чакайте! Това е едно предание, легенда. Оставила тя този свой кандидатъ на страна и започнала въ първо врѣме да го забавлѣва, но като слѣпъ, въ послѣдствие оставила своитѣ слугини да се занимаватъ съ него.
Идва слѣдъ врѣме втори кандидатъ.
Тя и него приема ласкаво, нагостява го, дава му милувки, цѣлувки и послѣ му казва: „Харесватъ ми много твоитѣ очи, искамъ да опитамъ едното ти око.“ За да докаже любовьта си, той изважда едното си око и ѝ го предлага – опекла го и го изѣла. Поискала и другото му око. И второто той извадилъ и останалъ съвсемъ слѣпъ. И така, явявали се година слѣдъ година редъ кандидати и царската дъщеря постѫпвала съ всичкитѣ по сѫщия начинъ. Всичкитѣ ѝ кандидати оставали слѣпи.
към втори вариант >>
“ Ще имъ кажете, че правдата трѣбва да легне въ нашитѣ сърца, истината – въ нашитѣ умове, а светостьта – въ нашата воля, въ нашата сила, въ нашето тѣло, и навсѣкѫдѣ нашиятъ животъ трѣбва да е въ хармония.
(втори вариант)
И тъй, ако ви питатъ нѣкои въ какво се различава коренно вашето учение, ще имъ кажете: „Нашето учение говори така: Да се облѣчемъ по образъ Божий, по образа на новия човѣкъ, създаденъ въ правда, истина и светость.“ – „Ами какво нѣщо е правда, какво нѣщо е истина и какво светость, дѣ сѫ тѣ?
“ Ще имъ кажете, че правдата трѣбва да легне въ нашитѣ сърца, истината – въ нашитѣ умове, а светостьта – въ нашата воля, въ нашата сила, въ нашето тѣло, и навсѣкѫдѣ нашиятъ животъ трѣбва да е въ хармония.
Това е практичното приложение на нашето учение.
към втори вариант >>
Тя и него приема ласкаво, нагостява го, дава му милувки, цѣлувки и послѣ му казва: „Харесватъ ми много твоитѣ очи, искамъ да опитамъ едното ти око.“ За да докаже любовьта си, той изважда едното си око и ѝ го предлага – опекла го и го изѣла.
(втори вариант)
Тя го изпекла и изѣла. Слѣдъ това му казала: „Ако дѣйствително любовьта ти е силна и другото око ще ми дадешъ.“ Вие започнахте да пъшкате. Чакайте! Това е едно предание, легенда. Оставила тя този свой кандидатъ на страна и започнала въ първо врѣме да го забавлѣва, но като слѣпъ, въ послѣдствие оставила своитѣ слугини да се занимаватъ съ него. Идва слѣдъ врѣме втори кандидатъ.
Тя и него приема ласкаво, нагостява го, дава му милувки, цѣлувки и послѣ му казва: „Харесватъ ми много твоитѣ очи, искамъ да опитамъ едното ти око.“ За да докаже любовьта си, той изважда едното си око и ѝ го предлага – опекла го и го изѣла.
Поискала и другото му око. И второто той извадилъ и останалъ съвсемъ слѣпъ. И така, явявали се година слѣдъ година редъ кандидати и царската дъщеря постѫпвала съ всичкитѣ по сѫщия начинъ. Всичкитѣ ѝ кандидати оставали слѣпи.
към втори вариант >>
Това е практичното приложение на нашето учение.
(втори вариант)
И тъй, ако ви питатъ нѣкои въ какво се различава коренно вашето учение, ще имъ кажете: „Нашето учение говори така: Да се облѣчемъ по образъ Божий, по образа на новия човѣкъ, създаденъ въ правда, истина и светость.“ – „Ами какво нѣщо е правда, какво нѣщо е истина и какво светость, дѣ сѫ тѣ? “ Ще имъ кажете, че правдата трѣбва да легне въ нашитѣ сърца, истината – въ нашитѣ умове, а светостьта – въ нашата воля, въ нашата сила, въ нашето тѣло, и навсѣкѫдѣ нашиятъ животъ трѣбва да е въ хармония.
Това е практичното приложение на нашето учение.
към втори вариант >>
Поискала и другото му око.
(втори вариант)
Слѣдъ това му казала: „Ако дѣйствително любовьта ти е силна и другото око ще ми дадешъ.“ Вие започнахте да пъшкате. Чакайте! Това е едно предание, легенда. Оставила тя този свой кандидатъ на страна и започнала въ първо врѣме да го забавлѣва, но като слѣпъ, въ послѣдствие оставила своитѣ слугини да се занимаватъ съ него. Идва слѣдъ врѣме втори кандидатъ. Тя и него приема ласкаво, нагостява го, дава му милувки, цѣлувки и послѣ му казва: „Харесватъ ми много твоитѣ очи, искамъ да опитамъ едното ти око.“ За да докаже любовьта си, той изважда едното си око и ѝ го предлага – опекла го и го изѣла.
Поискала и другото му око.
И второто той извадилъ и останалъ съвсемъ слѣпъ. И така, явявали се година слѣдъ година редъ кандидати и царската дъщеря постѫпвала съ всичкитѣ по сѫщия начинъ. Всичкитѣ ѝ кандидати оставали слѣпи.
към втори вариант >>
Азъ мога да ви кажа нѣщо символично, но сега ви казвамъ три неща, които ако ги изпълните, ще имате резултатъ.
(втори вариант)
Азъ мога да ви кажа нѣщо символично, но сега ви казвамъ три неща, които ако ги изпълните, ще имате резултатъ.
Тогава ще познаете Христа и Христосъ ще ви познае, но вие ще познаете не онзи исторически Христосъ, Който е пострадалъ на кръста, а възкръсналия, Който е излѣзълъ отъ гроба. А възкръсението азъ го наричамъ проявление на Божията Любовь. Възкръсение безъ любовь не може. Всѣки възкръсва само тогава, когато любовьта го озари. И у васъ е имало такова възкръсение.
към втори вариант >>
И второто той извадилъ и останалъ съвсемъ слѣпъ.
(втори вариант)
Това е едно предание, легенда. Оставила тя този свой кандидатъ на страна и започнала въ първо врѣме да го забавлѣва, но като слѣпъ, въ послѣдствие оставила своитѣ слугини да се занимаватъ съ него. Идва слѣдъ врѣме втори кандидатъ. Тя и него приема ласкаво, нагостява го, дава му милувки, цѣлувки и послѣ му казва: „Харесватъ ми много твоитѣ очи, искамъ да опитамъ едното ти око.“ За да докаже любовьта си, той изважда едното си око и ѝ го предлага – опекла го и го изѣла. Поискала и другото му око.
И второто той извадилъ и останалъ съвсемъ слѣпъ.
И така, явявали се година слѣдъ година редъ кандидати и царската дъщеря постѫпвала съ всичкитѣ по сѫщия начинъ. Всичкитѣ ѝ кандидати оставали слѣпи.
към втори вариант >>
Тогава ще познаете Христа и Христосъ ще ви познае, но вие ще познаете не онзи исторически Христосъ, Който е пострадалъ на кръста, а възкръсналия, Който е излѣзълъ отъ гроба.
(втори вариант)
Азъ мога да ви кажа нѣщо символично, но сега ви казвамъ три неща, които ако ги изпълните, ще имате резултатъ.
Тогава ще познаете Христа и Христосъ ще ви познае, но вие ще познаете не онзи исторически Христосъ, Който е пострадалъ на кръста, а възкръсналия, Който е излѣзълъ отъ гроба.
А възкръсението азъ го наричамъ проявление на Божията Любовь. Възкръсение безъ любовь не може. Всѣки възкръсва само тогава, когато любовьта го озари. И у васъ е имало такова възкръсение. Ако имате тѣзи три елемента въ себе си, Христосъ ще дойде у васъ, ще бѫдете едно съ Христа и ще може да кажете: „Азъ и Христосъ сме едно.“
към втори вариант >>
И така, явявали се година слѣдъ година редъ кандидати и царската дъщеря постѫпвала съ всичкитѣ по сѫщия начинъ.
(втори вариант)
Оставила тя този свой кандидатъ на страна и започнала въ първо врѣме да го забавлѣва, но като слѣпъ, въ послѣдствие оставила своитѣ слугини да се занимаватъ съ него. Идва слѣдъ врѣме втори кандидатъ. Тя и него приема ласкаво, нагостява го, дава му милувки, цѣлувки и послѣ му казва: „Харесватъ ми много твоитѣ очи, искамъ да опитамъ едното ти око.“ За да докаже любовьта си, той изважда едното си око и ѝ го предлага – опекла го и го изѣла. Поискала и другото му око. И второто той извадилъ и останалъ съвсемъ слѣпъ.
И така, явявали се година слѣдъ година редъ кандидати и царската дъщеря постѫпвала съ всичкитѣ по сѫщия начинъ.
Всичкитѣ ѝ кандидати оставали слѣпи.
към втори вариант >>
А възкръсението азъ го наричамъ проявление на Божията Любовь.
(втори вариант)
Азъ мога да ви кажа нѣщо символично, но сега ви казвамъ три неща, които ако ги изпълните, ще имате резултатъ. Тогава ще познаете Христа и Христосъ ще ви познае, но вие ще познаете не онзи исторически Христосъ, Който е пострадалъ на кръста, а възкръсналия, Който е излѣзълъ отъ гроба.
А възкръсението азъ го наричамъ проявление на Божията Любовь.
Възкръсение безъ любовь не може. Всѣки възкръсва само тогава, когато любовьта го озари. И у васъ е имало такова възкръсение. Ако имате тѣзи три елемента въ себе си, Христосъ ще дойде у васъ, ще бѫдете едно съ Христа и ще може да кажете: „Азъ и Христосъ сме едно.“
към втори вариант >>
Всичкитѣ ѝ кандидати оставали слѣпи.
(втори вариант)
Идва слѣдъ врѣме втори кандидатъ. Тя и него приема ласкаво, нагостява го, дава му милувки, цѣлувки и послѣ му казва: „Харесватъ ми много твоитѣ очи, искамъ да опитамъ едното ти око.“ За да докаже любовьта си, той изважда едното си око и ѝ го предлага – опекла го и го изѣла. Поискала и другото му око. И второто той извадилъ и останалъ съвсемъ слѣпъ. И така, явявали се година слѣдъ година редъ кандидати и царската дъщеря постѫпвала съ всичкитѣ по сѫщия начинъ.
Всичкитѣ ѝ кандидати оставали слѣпи.
към втори вариант >>
Възкръсение безъ любовь не може.
(втори вариант)
Азъ мога да ви кажа нѣщо символично, но сега ви казвамъ три неща, които ако ги изпълните, ще имате резултатъ. Тогава ще познаете Христа и Христосъ ще ви познае, но вие ще познаете не онзи исторически Христосъ, Който е пострадалъ на кръста, а възкръсналия, Който е излѣзълъ отъ гроба. А възкръсението азъ го наричамъ проявление на Божията Любовь.
Възкръсение безъ любовь не може.
Всѣки възкръсва само тогава, когато любовьта го озари. И у васъ е имало такова възкръсение. Ако имате тѣзи три елемента въ себе си, Христосъ ще дойде у васъ, ще бѫдете едно съ Христа и ще може да кажете: „Азъ и Христосъ сме едно.“
към втори вариант >>
Питамъ ви сега: Какво разбирате отъ тази легенда?
(втори вариант)
Питамъ ви сега: Какво разбирате отъ тази легенда?
Какво е направилъ ангелътъ, който дошълъ да оправя свѣта. Вие въ вашия езикъ употрѣбявате израза, че сърцето е слѣпо. Има и друго едно предание, споредъ което казвате, че човѣкъ се жени въ слѣпата сѫбота. Азъ не зная отъ дѣ се е е излѣзла тази слѣпа сѫбота. Може ли сѫботата да бѫде слѣпа?
към втори вариант >>
Всѣки възкръсва само тогава, когато любовьта го озари.
(втори вариант)
Азъ мога да ви кажа нѣщо символично, но сега ви казвамъ три неща, които ако ги изпълните, ще имате резултатъ. Тогава ще познаете Христа и Христосъ ще ви познае, но вие ще познаете не онзи исторически Христосъ, Който е пострадалъ на кръста, а възкръсналия, Който е излѣзълъ отъ гроба. А възкръсението азъ го наричамъ проявление на Божията Любовь. Възкръсение безъ любовь не може.
Всѣки възкръсва само тогава, когато любовьта го озари.
И у васъ е имало такова възкръсение. Ако имате тѣзи три елемента въ себе си, Христосъ ще дойде у васъ, ще бѫдете едно съ Христа и ще може да кажете: „Азъ и Христосъ сме едно.“
към втори вариант >>
Какво е направилъ ангелътъ, който дошълъ да оправя свѣта.
(втори вариант)
Питамъ ви сега: Какво разбирате отъ тази легенда?
Какво е направилъ ангелътъ, който дошълъ да оправя свѣта.
Вие въ вашия езикъ употрѣбявате израза, че сърцето е слѣпо. Има и друго едно предание, споредъ което казвате, че човѣкъ се жени въ слѣпата сѫбота. Азъ не зная отъ дѣ се е е излѣзла тази слѣпа сѫбота. Може ли сѫботата да бѫде слѣпа? Когато запитали царската дъщеря защо постѫпва така съ кандидатитѣ си, тя отговорила слѣдното: „Онзи, който веднажъ е видѣлъ моя образъ не искамъ другъ образъ да го замѣсти въ душата му.
към втори вариант >>
И у васъ е имало такова възкръсение.
(втори вариант)
Азъ мога да ви кажа нѣщо символично, но сега ви казвамъ три неща, които ако ги изпълните, ще имате резултатъ. Тогава ще познаете Христа и Христосъ ще ви познае, но вие ще познаете не онзи исторически Христосъ, Който е пострадалъ на кръста, а възкръсналия, Който е излѣзълъ отъ гроба. А възкръсението азъ го наричамъ проявление на Божията Любовь. Възкръсение безъ любовь не може. Всѣки възкръсва само тогава, когато любовьта го озари.
И у васъ е имало такова възкръсение.
Ако имате тѣзи три елемента въ себе си, Христосъ ще дойде у васъ, ще бѫдете едно съ Христа и ще може да кажете: „Азъ и Христосъ сме едно.“
към втори вариант >>
Вие въ вашия езикъ употрѣбявате израза, че сърцето е слѣпо.
(втори вариант)
Питамъ ви сега: Какво разбирате отъ тази легенда? Какво е направилъ ангелътъ, който дошълъ да оправя свѣта.
Вие въ вашия езикъ употрѣбявате израза, че сърцето е слѣпо.
Има и друго едно предание, споредъ което казвате, че човѣкъ се жени въ слѣпата сѫбота. Азъ не зная отъ дѣ се е е излѣзла тази слѣпа сѫбота. Може ли сѫботата да бѫде слѣпа? Когато запитали царската дъщеря защо постѫпва така съ кандидатитѣ си, тя отговорила слѣдното: „Онзи, който веднажъ е видѣлъ моя образъ не искамъ другъ образъ да го замѣсти въ душата му. Той прѣзъ цѣлия си животъ трѣбва да носи само моя образъ въ душата си, трѣбва да бѫде слѣпъ за всички други образи въ свѣта.“
към втори вариант >>
Ако имате тѣзи три елемента въ себе си, Христосъ ще дойде у васъ, ще бѫдете едно съ Христа и ще може да кажете: „Азъ и Христосъ сме едно.“
(втори вариант)
Тогава ще познаете Христа и Христосъ ще ви познае, но вие ще познаете не онзи исторически Христосъ, Който е пострадалъ на кръста, а възкръсналия, Който е излѣзълъ отъ гроба. А възкръсението азъ го наричамъ проявление на Божията Любовь. Възкръсение безъ любовь не може. Всѣки възкръсва само тогава, когато любовьта го озари. И у васъ е имало такова възкръсение.
Ако имате тѣзи три елемента въ себе си, Христосъ ще дойде у васъ, ще бѫдете едно съ Христа и ще може да кажете: „Азъ и Христосъ сме едно.“
към втори вариант >>
Има и друго едно предание, споредъ което казвате, че човѣкъ се жени въ слѣпата сѫбота.
(втори вариант)
Питамъ ви сега: Какво разбирате отъ тази легенда? Какво е направилъ ангелътъ, който дошълъ да оправя свѣта. Вие въ вашия езикъ употрѣбявате израза, че сърцето е слѣпо.
Има и друго едно предание, споредъ което казвате, че човѣкъ се жени въ слѣпата сѫбота.
Азъ не зная отъ дѣ се е е излѣзла тази слѣпа сѫбота. Може ли сѫботата да бѫде слѣпа? Когато запитали царската дъщеря защо постѫпва така съ кандидатитѣ си, тя отговорила слѣдното: „Онзи, който веднажъ е видѣлъ моя образъ не искамъ другъ образъ да го замѣсти въ душата му. Той прѣзъ цѣлия си животъ трѣбва да носи само моя образъ въ душата си, трѣбва да бѫде слѣпъ за всички други образи въ свѣта.“
към втори вариант >>
А сега казвате: „Колко обичамъ Христа, само да знае Той какъ искамъ да Го прегърна.“ Да, обичашъ Го безъ правда, мислишъ за Него безъ истина, прегръщашъ Го безъ светость.
(втори вариант)
А сега казвате: „Колко обичамъ Христа, само да знае Той какъ искамъ да Го прегърна.“ Да, обичашъ Го безъ правда, мислишъ за Него безъ истина, прегръщашъ Го безъ светость.
Такива прегръдки отвънъ само, не искамъ. Ние искаме сърце, което любовь да предава, искаме умъ, чиято мисъль да е осѣнена съ истина, искаме воля, която да прегръща съ светость.
към втори вариант >>
Азъ не зная отъ дѣ се е е излѣзла тази слѣпа сѫбота.
(втори вариант)
Питамъ ви сега: Какво разбирате отъ тази легенда? Какво е направилъ ангелътъ, който дошълъ да оправя свѣта. Вие въ вашия езикъ употрѣбявате израза, че сърцето е слѣпо. Има и друго едно предание, споредъ което казвате, че човѣкъ се жени въ слѣпата сѫбота.
Азъ не зная отъ дѣ се е е излѣзла тази слѣпа сѫбота.
Може ли сѫботата да бѫде слѣпа? Когато запитали царската дъщеря защо постѫпва така съ кандидатитѣ си, тя отговорила слѣдното: „Онзи, който веднажъ е видѣлъ моя образъ не искамъ другъ образъ да го замѣсти въ душата му. Той прѣзъ цѣлия си животъ трѣбва да носи само моя образъ въ душата си, трѣбва да бѫде слѣпъ за всички други образи въ свѣта.“
към втори вариант >>
Такива прегръдки отвънъ само, не искамъ.
(втори вариант)
А сега казвате: „Колко обичамъ Христа, само да знае Той какъ искамъ да Го прегърна.“ Да, обичашъ Го безъ правда, мислишъ за Него безъ истина, прегръщашъ Го безъ светость.
Такива прегръдки отвънъ само, не искамъ.
Ние искаме сърце, което любовь да предава, искаме умъ, чиято мисъль да е осѣнена съ истина, искаме воля, която да прегръща съ светость.
към втори вариант >>
Може ли сѫботата да бѫде слѣпа?
(втори вариант)
Питамъ ви сега: Какво разбирате отъ тази легенда? Какво е направилъ ангелътъ, който дошълъ да оправя свѣта. Вие въ вашия езикъ употрѣбявате израза, че сърцето е слѣпо. Има и друго едно предание, споредъ което казвате, че човѣкъ се жени въ слѣпата сѫбота. Азъ не зная отъ дѣ се е е излѣзла тази слѣпа сѫбота.
Може ли сѫботата да бѫде слѣпа?
Когато запитали царската дъщеря защо постѫпва така съ кандидатитѣ си, тя отговорила слѣдното: „Онзи, който веднажъ е видѣлъ моя образъ не искамъ другъ образъ да го замѣсти въ душата му. Той прѣзъ цѣлия си животъ трѣбва да носи само моя образъ въ душата си, трѣбва да бѫде слѣпъ за всички други образи въ свѣта.“
към втори вариант >>
Ние искаме сърце, което любовь да предава, искаме умъ, чиято мисъль да е осѣнена съ истина, искаме воля, която да прегръща съ светость.
(втори вариант)
А сега казвате: „Колко обичамъ Христа, само да знае Той какъ искамъ да Го прегърна.“ Да, обичашъ Го безъ правда, мислишъ за Него безъ истина, прегръщашъ Го безъ светость. Такива прегръдки отвънъ само, не искамъ.
Ние искаме сърце, което любовь да предава, искаме умъ, чиято мисъль да е осѣнена съ истина, искаме воля, която да прегръща съ светость.
към втори вариант >>
Когато запитали царската дъщеря защо постѫпва така съ кандидатитѣ си, тя отговорила слѣдното: „Онзи, който веднажъ е видѣлъ моя образъ не искамъ другъ образъ да го замѣсти въ душата му.
(втори вариант)
Какво е направилъ ангелътъ, който дошълъ да оправя свѣта. Вие въ вашия езикъ употрѣбявате израза, че сърцето е слѣпо. Има и друго едно предание, споредъ което казвате, че човѣкъ се жени въ слѣпата сѫбота. Азъ не зная отъ дѣ се е е излѣзла тази слѣпа сѫбота. Може ли сѫботата да бѫде слѣпа?
Когато запитали царската дъщеря защо постѫпва така съ кандидатитѣ си, тя отговорила слѣдното: „Онзи, който веднажъ е видѣлъ моя образъ не искамъ другъ образъ да го замѣсти въ душата му.
Той прѣзъ цѣлия си животъ трѣбва да носи само моя образъ въ душата си, трѣбва да бѫде слѣпъ за всички други образи въ свѣта.“
към втори вариант >>
Всичко у насъ като е свято, тогава и милувкитѣ и цѣлувкитѣ и прегръдкитѣ ще сѫ свети.
(втори вариант)
Всичко у насъ като е свято, тогава и милувкитѣ и цѣлувкитѣ и прегръдкитѣ ще сѫ свети.
И като те пипне нѣкой съ такава светость, ще изпиташъ радость. А сега като те пипне нѣкой, казвашъ: „Охъ, какво ми стана! “ Една вечерь, единъ негъръ цѣлуналъ една американка. Той ималъ мекъ, приятенъ гласъ и тя въ първо врѣме не направила въпросъ за случката, но на свѣтлината отъ фенера тя забѣлѣзала, че билъ негъръ и го предала на властьта. Той билъ осѫденъ да плати 50 000 долара. Защо?
към втори вариант >>
Той прѣзъ цѣлия си животъ трѣбва да носи само моя образъ въ душата си, трѣбва да бѫде слѣпъ за всички други образи въ свѣта.“
(втори вариант)
Вие въ вашия езикъ употрѣбявате израза, че сърцето е слѣпо. Има и друго едно предание, споредъ което казвате, че човѣкъ се жени въ слѣпата сѫбота. Азъ не зная отъ дѣ се е е излѣзла тази слѣпа сѫбота. Може ли сѫботата да бѫде слѣпа? Когато запитали царската дъщеря защо постѫпва така съ кандидатитѣ си, тя отговорила слѣдното: „Онзи, който веднажъ е видѣлъ моя образъ не искамъ другъ образъ да го замѣсти въ душата му.
Той прѣзъ цѣлия си животъ трѣбва да носи само моя образъ въ душата си, трѣбва да бѫде слѣпъ за всички други образи въ свѣта.“
към втори вариант >>
И като те пипне нѣкой съ такава светость, ще изпиташъ радость.
(втори вариант)
Всичко у насъ като е свято, тогава и милувкитѣ и цѣлувкитѣ и прегръдкитѣ ще сѫ свети.
И като те пипне нѣкой съ такава светость, ще изпиташъ радость.
А сега като те пипне нѣкой, казвашъ: „Охъ, какво ми стана! “ Една вечерь, единъ негъръ цѣлуналъ една американка. Той ималъ мекъ, приятенъ гласъ и тя въ първо врѣме не направила въпросъ за случката, но на свѣтлината отъ фенера тя забѣлѣзала, че билъ негъръ и го предала на властьта. Той билъ осѫденъ да плати 50 000 долара. Защо? – Защото далъ една цѣлувка безъ правда, безъ истина и безъ светость.
към втори вариант >>
Слѣдователно, когато правдата, истината и светостьта се вселятъ въ единъ човѣкъ, тѣ ще извадятъ очитѣ му.
(втори вариант)
Слѣдователно, когато правдата, истината и светостьта се вселятъ въ единъ човѣкъ, тѣ ще извадятъ очитѣ му.
И когато Христосъ казва, че трѣбва да се отречемъ отъ всичко, Той подразбира, че трѣбва да забравимъ другия свѣтъ, да живѣемъ само съ единъ образъ, защото знаете какво става, като влѣзатъ въ насъ два образа. Когато влѣзатъ два образа въ сърцето на една жена, знаете какво става. Нека отговорятъ мѫжетѣ. И когато въ сърцето на единъ мѫжъ влѣзатъ два образа, пакъ знаете какво става. Нека отговорятъ женитѣ.
към втори вариант >>
А сега като те пипне нѣкой, казвашъ: „Охъ, какво ми стана!
(втори вариант)
Всичко у насъ като е свято, тогава и милувкитѣ и цѣлувкитѣ и прегръдкитѣ ще сѫ свети. И като те пипне нѣкой съ такава светость, ще изпиташъ радость.
А сега като те пипне нѣкой, казвашъ: „Охъ, какво ми стана!
“ Една вечерь, единъ негъръ цѣлуналъ една американка. Той ималъ мекъ, приятенъ гласъ и тя въ първо врѣме не направила въпросъ за случката, но на свѣтлината отъ фенера тя забѣлѣзала, че билъ негъръ и го предала на властьта. Той билъ осѫденъ да плати 50 000 долара. Защо? – Защото далъ една цѣлувка безъ правда, безъ истина и безъ светость.
към втори вариант >>
И когато Христосъ казва, че трѣбва да се отречемъ отъ всичко, Той подразбира, че трѣбва да забравимъ другия свѣтъ, да живѣемъ само съ единъ образъ, защото знаете какво става, като влѣзатъ въ насъ два образа.
(втори вариант)
Слѣдователно, когато правдата, истината и светостьта се вселятъ въ единъ човѣкъ, тѣ ще извадятъ очитѣ му.
И когато Христосъ казва, че трѣбва да се отречемъ отъ всичко, Той подразбира, че трѣбва да забравимъ другия свѣтъ, да живѣемъ само съ единъ образъ, защото знаете какво става, като влѣзатъ въ насъ два образа.
Когато влѣзатъ два образа въ сърцето на една жена, знаете какво става. Нека отговорятъ мѫжетѣ. И когато въ сърцето на единъ мѫжъ влѣзатъ два образа, пакъ знаете какво става. Нека отговорятъ женитѣ. Слѣдователно, Алгемара това знаяла и затова тъй разрѣшила въпроса, като казвала: „Сърцето трѣбва да бѫде слѣпо, т.е.
към втори вариант >>
“ Една вечерь, единъ негъръ цѣлуналъ една американка.
(втори вариант)
Всичко у насъ като е свято, тогава и милувкитѣ и цѣлувкитѣ и прегръдкитѣ ще сѫ свети. И като те пипне нѣкой съ такава светость, ще изпиташъ радость. А сега като те пипне нѣкой, казвашъ: „Охъ, какво ми стана!
“ Една вечерь, единъ негъръ цѣлуналъ една американка.
Той ималъ мекъ, приятенъ гласъ и тя въ първо врѣме не направила въпросъ за случката, но на свѣтлината отъ фенера тя забѣлѣзала, че билъ негъръ и го предала на властьта. Той билъ осѫденъ да плати 50 000 долара. Защо? – Защото далъ една цѣлувка безъ правда, безъ истина и безъ светость.
към втори вариант >>
Когато влѣзатъ два образа въ сърцето на една жена, знаете какво става.
(втори вариант)
Слѣдователно, когато правдата, истината и светостьта се вселятъ въ единъ човѣкъ, тѣ ще извадятъ очитѣ му. И когато Христосъ казва, че трѣбва да се отречемъ отъ всичко, Той подразбира, че трѣбва да забравимъ другия свѣтъ, да живѣемъ само съ единъ образъ, защото знаете какво става, като влѣзатъ въ насъ два образа.
Когато влѣзатъ два образа въ сърцето на една жена, знаете какво става.
Нека отговорятъ мѫжетѣ. И когато въ сърцето на единъ мѫжъ влѣзатъ два образа, пакъ знаете какво става. Нека отговорятъ женитѣ. Слѣдователно, Алгемара това знаяла и затова тъй разрѣшила въпроса, като казвала: „Сърцето трѣбва да бѫде слѣпо, т.е. първиятъ образъ, който е възприетъ отъ Бога, само той да остане въ душата ви, а за всичко друго да бѫдете слѣпи.“
към втори вариант >>
Той ималъ мекъ, приятенъ гласъ и тя въ първо врѣме не направила въпросъ за случката, но на свѣтлината отъ фенера тя забѣлѣзала, че билъ негъръ и го предала на властьта.
(втори вариант)
Всичко у насъ като е свято, тогава и милувкитѣ и цѣлувкитѣ и прегръдкитѣ ще сѫ свети. И като те пипне нѣкой съ такава светость, ще изпиташъ радость. А сега като те пипне нѣкой, казвашъ: „Охъ, какво ми стана! “ Една вечерь, единъ негъръ цѣлуналъ една американка.
Той ималъ мекъ, приятенъ гласъ и тя въ първо врѣме не направила въпросъ за случката, но на свѣтлината отъ фенера тя забѣлѣзала, че билъ негъръ и го предала на властьта.
Той билъ осѫденъ да плати 50 000 долара. Защо? – Защото далъ една цѣлувка безъ правда, безъ истина и безъ светость.
към втори вариант >>
Нека отговорятъ мѫжетѣ.
(втори вариант)
Слѣдователно, когато правдата, истината и светостьта се вселятъ въ единъ човѣкъ, тѣ ще извадятъ очитѣ му. И когато Христосъ казва, че трѣбва да се отречемъ отъ всичко, Той подразбира, че трѣбва да забравимъ другия свѣтъ, да живѣемъ само съ единъ образъ, защото знаете какво става, като влѣзатъ въ насъ два образа. Когато влѣзатъ два образа въ сърцето на една жена, знаете какво става.
Нека отговорятъ мѫжетѣ.
И когато въ сърцето на единъ мѫжъ влѣзатъ два образа, пакъ знаете какво става. Нека отговорятъ женитѣ. Слѣдователно, Алгемара това знаяла и затова тъй разрѣшила въпроса, като казвала: „Сърцето трѣбва да бѫде слѣпо, т.е. първиятъ образъ, който е възприетъ отъ Бога, само той да остане въ душата ви, а за всичко друго да бѫдете слѣпи.“
към втори вариант >>
Той билъ осѫденъ да плати 50 000 долара. Защо?
(втори вариант)
Всичко у насъ като е свято, тогава и милувкитѣ и цѣлувкитѣ и прегръдкитѣ ще сѫ свети. И като те пипне нѣкой съ такава светость, ще изпиташъ радость. А сега като те пипне нѣкой, казвашъ: „Охъ, какво ми стана! “ Една вечерь, единъ негъръ цѣлуналъ една американка. Той ималъ мекъ, приятенъ гласъ и тя въ първо врѣме не направила въпросъ за случката, но на свѣтлината отъ фенера тя забѣлѣзала, че билъ негъръ и го предала на властьта.
Той билъ осѫденъ да плати 50 000 долара. Защо?
– Защото далъ една цѣлувка безъ правда, безъ истина и безъ светость.
към втори вариант >>
И когато въ сърцето на единъ мѫжъ влѣзатъ два образа, пакъ знаете какво става.
(втори вариант)
Слѣдователно, когато правдата, истината и светостьта се вселятъ въ единъ човѣкъ, тѣ ще извадятъ очитѣ му. И когато Христосъ казва, че трѣбва да се отречемъ отъ всичко, Той подразбира, че трѣбва да забравимъ другия свѣтъ, да живѣемъ само съ единъ образъ, защото знаете какво става, като влѣзатъ въ насъ два образа. Когато влѣзатъ два образа въ сърцето на една жена, знаете какво става. Нека отговорятъ мѫжетѣ.
И когато въ сърцето на единъ мѫжъ влѣзатъ два образа, пакъ знаете какво става.
Нека отговорятъ женитѣ. Слѣдователно, Алгемара това знаяла и затова тъй разрѣшила въпроса, като казвала: „Сърцето трѣбва да бѫде слѣпо, т.е. първиятъ образъ, който е възприетъ отъ Бога, само той да остане въ душата ви, а за всичко друго да бѫдете слѣпи.“
към втори вариант >>
– Защото далъ една цѣлувка безъ правда, безъ истина и безъ светость.
(втори вариант)
И като те пипне нѣкой съ такава светость, ще изпиташъ радость. А сега като те пипне нѣкой, казвашъ: „Охъ, какво ми стана! “ Една вечерь, единъ негъръ цѣлуналъ една американка. Той ималъ мекъ, приятенъ гласъ и тя въ първо врѣме не направила въпросъ за случката, но на свѣтлината отъ фенера тя забѣлѣзала, че билъ негъръ и го предала на властьта. Той билъ осѫденъ да плати 50 000 долара. Защо?
– Защото далъ една цѣлувка безъ правда, безъ истина и безъ светость.
към втори вариант >>
Нека отговорятъ женитѣ.
(втори вариант)
Слѣдователно, когато правдата, истината и светостьта се вселятъ въ единъ човѣкъ, тѣ ще извадятъ очитѣ му. И когато Христосъ казва, че трѣбва да се отречемъ отъ всичко, Той подразбира, че трѣбва да забравимъ другия свѣтъ, да живѣемъ само съ единъ образъ, защото знаете какво става, като влѣзатъ въ насъ два образа. Когато влѣзатъ два образа въ сърцето на една жена, знаете какво става. Нека отговорятъ мѫжетѣ. И когато въ сърцето на единъ мѫжъ влѣзатъ два образа, пакъ знаете какво става.
Нека отговорятъ женитѣ.
Слѣдователно, Алгемара това знаяла и затова тъй разрѣшила въпроса, като казвала: „Сърцето трѣбва да бѫде слѣпо, т.е. първиятъ образъ, който е възприетъ отъ Бога, само той да остане въ душата ви, а за всичко друго да бѫдете слѣпи.“
към втори вариант >>
Нѣкои казватъ: „Господинъ Дѫновъ като говори тъй, ще развали младитѣ.“ Не, азъ разбирамъ цѣлувка на правда, на истината, на светостьта.
(втори вариант)
Нѣкои казватъ: „Господинъ Дѫновъ като говори тъй, ще развали младитѣ.“ Не, азъ разбирамъ цѣлувка на правда, на истината, на светостьта.
Азъ разбирамъ прегръдка на правдата, на истината, на светостьта. Само такива цѣлувки и прегръдки даватъ сила и животъ на свѣта, а дето нѣма това, никакви цѣлувки, никакви прегръдки, далечъ отъ васъ. Вие отъ 2000 години търсите свѣта, търсите Христа и мислите че сте Го намѣрили. Казвате нѣкому: „Ела да ти кажа дѣ е Христосъ.“ Много хубаво, но питамъ ви: Правдата въ сърцата ви ли е, истината въ умоветѣ ли ви ли е, светостьта въ волята ви ли е? Ако имате тѣзи елементи, ще намѣрите Христа, но ако ги нѣмате, всѣки ще ви излъже, че всѣки свещеникъ, всѣки владика е Христосъ.
към втори вариант >>
Слѣдователно, Алгемара това знаяла и затова тъй разрѣшила въпроса, като казвала: „Сърцето трѣбва да бѫде слѣпо, т.е.
(втори вариант)
И когато Христосъ казва, че трѣбва да се отречемъ отъ всичко, Той подразбира, че трѣбва да забравимъ другия свѣтъ, да живѣемъ само съ единъ образъ, защото знаете какво става, като влѣзатъ въ насъ два образа. Когато влѣзатъ два образа въ сърцето на една жена, знаете какво става. Нека отговорятъ мѫжетѣ. И когато въ сърцето на единъ мѫжъ влѣзатъ два образа, пакъ знаете какво става. Нека отговорятъ женитѣ.
Слѣдователно, Алгемара това знаяла и затова тъй разрѣшила въпроса, като казвала: „Сърцето трѣбва да бѫде слѣпо, т.е.
първиятъ образъ, който е възприетъ отъ Бога, само той да остане въ душата ви, а за всичко друго да бѫдете слѣпи.“
към втори вариант >>
Азъ разбирамъ прегръдка на правдата, на истината, на светостьта.
(втори вариант)
Нѣкои казватъ: „Господинъ Дѫновъ като говори тъй, ще развали младитѣ.“ Не, азъ разбирамъ цѣлувка на правда, на истината, на светостьта.
Азъ разбирамъ прегръдка на правдата, на истината, на светостьта.
Само такива цѣлувки и прегръдки даватъ сила и животъ на свѣта, а дето нѣма това, никакви цѣлувки, никакви прегръдки, далечъ отъ васъ. Вие отъ 2000 години търсите свѣта, търсите Христа и мислите че сте Го намѣрили. Казвате нѣкому: „Ела да ти кажа дѣ е Христосъ.“ Много хубаво, но питамъ ви: Правдата въ сърцата ви ли е, истината въ умоветѣ ли ви ли е, светостьта въ волята ви ли е? Ако имате тѣзи елементи, ще намѣрите Христа, но ако ги нѣмате, всѣки ще ви излъже, че всѣки свещеникъ, всѣки владика е Христосъ. Че това е така, ще познаете по това: ако не изпълните думата му, ще те изпѫди навънъ.
към втори вариант >>
първиятъ образъ, който е възприетъ отъ Бога, само той да остане въ душата ви, а за всичко друго да бѫдете слѣпи.“
(втори вариант)
Когато влѣзатъ два образа въ сърцето на една жена, знаете какво става. Нека отговорятъ мѫжетѣ. И когато въ сърцето на единъ мѫжъ влѣзатъ два образа, пакъ знаете какво става. Нека отговорятъ женитѣ. Слѣдователно, Алгемара това знаяла и затова тъй разрѣшила въпроса, като казвала: „Сърцето трѣбва да бѫде слѣпо, т.е.
първиятъ образъ, който е възприетъ отъ Бога, само той да остане въ душата ви, а за всичко друго да бѫдете слѣпи.“
към втори вариант >>
Само такива цѣлувки и прегръдки даватъ сила и животъ на свѣта, а дето нѣма това, никакви цѣлувки, никакви прегръдки, далечъ отъ васъ.
(втори вариант)
Нѣкои казватъ: „Господинъ Дѫновъ като говори тъй, ще развали младитѣ.“ Не, азъ разбирамъ цѣлувка на правда, на истината, на светостьта. Азъ разбирамъ прегръдка на правдата, на истината, на светостьта.
Само такива цѣлувки и прегръдки даватъ сила и животъ на свѣта, а дето нѣма това, никакви цѣлувки, никакви прегръдки, далечъ отъ васъ.
Вие отъ 2000 години търсите свѣта, търсите Христа и мислите че сте Го намѣрили. Казвате нѣкому: „Ела да ти кажа дѣ е Христосъ.“ Много хубаво, но питамъ ви: Правдата въ сърцата ви ли е, истината въ умоветѣ ли ви ли е, светостьта въ волята ви ли е? Ако имате тѣзи елементи, ще намѣрите Христа, но ако ги нѣмате, всѣки ще ви излъже, че всѣки свещеникъ, всѣки владика е Христосъ. Че това е така, ще познаете по това: ако не изпълните думата му, ще те изпѫди навънъ. Ако не изпълниш думата на единъ евангелски проповѣдникъ, ще те изпѫди навънъ.
към втори вариант >>
Та сега онѣзи отъ васъ, на които очитѣ още не сѫ извадѣни, между тѣхъ има караници.
(втори вариант)
Та сега онѣзи отъ васъ, на които очитѣ още не сѫ извадѣни, между тѣхъ има караници.
Азъ познавамъ дѣ не сѫ извадѣни очитѣ. Тѣзи, на които царската дъщеря е извадила очитѣ, сѫ доволни отъ всичко. Дойде при тѣхъ нѣкоя слугиня, пипа ги, тѣ всѣ мислятъ, че царската дъщеря е при тѣхъ. А онѣзи, на които царската дъщеря не е извадила очитѣ и сѫ останали съ отворѣни очи, в тѣхнитѣ домове, въ тѣхнитѣ фамилии има спорове. И тъй, известни хора въ този свѣтъ сѫ слѣпи за злото, а други – не сѫ.
към втори вариант >>
Вие отъ 2000 години търсите свѣта, търсите Христа и мислите че сте Го намѣрили.
(втори вариант)
Нѣкои казватъ: „Господинъ Дѫновъ като говори тъй, ще развали младитѣ.“ Не, азъ разбирамъ цѣлувка на правда, на истината, на светостьта. Азъ разбирамъ прегръдка на правдата, на истината, на светостьта. Само такива цѣлувки и прегръдки даватъ сила и животъ на свѣта, а дето нѣма това, никакви цѣлувки, никакви прегръдки, далечъ отъ васъ.
Вие отъ 2000 години търсите свѣта, търсите Христа и мислите че сте Го намѣрили.
Казвате нѣкому: „Ела да ти кажа дѣ е Христосъ.“ Много хубаво, но питамъ ви: Правдата въ сърцата ви ли е, истината въ умоветѣ ли ви ли е, светостьта въ волята ви ли е? Ако имате тѣзи елементи, ще намѣрите Христа, но ако ги нѣмате, всѣки ще ви излъже, че всѣки свещеникъ, всѣки владика е Христосъ. Че това е така, ще познаете по това: ако не изпълните думата му, ще те изпѫди навънъ. Ако не изпълниш думата на единъ евангелски проповѣдникъ, ще те изпѫди навънъ. Той турилъ табѣла: „Въ името на Христа.“ Азъ бихъ турилъ друга табѣла: „Въ мое име никой нѣма да те слуша.“ За Христа говорятъ, а тѣ обиратъ маслото, за Христа нищо не остава.
към втори вариант >>
Азъ познавамъ дѣ не сѫ извадѣни очитѣ.
(втори вариант)
Та сега онѣзи отъ васъ, на които очитѣ още не сѫ извадѣни, между тѣхъ има караници.
Азъ познавамъ дѣ не сѫ извадѣни очитѣ.
Тѣзи, на които царската дъщеря е извадила очитѣ, сѫ доволни отъ всичко. Дойде при тѣхъ нѣкоя слугиня, пипа ги, тѣ всѣ мислятъ, че царската дъщеря е при тѣхъ. А онѣзи, на които царската дъщеря не е извадила очитѣ и сѫ останали съ отворѣни очи, в тѣхнитѣ домове, въ тѣхнитѣ фамилии има спорове. И тъй, известни хора въ този свѣтъ сѫ слѣпи за злото, а други – не сѫ.
към втори вариант >>
Казвате нѣкому: „Ела да ти кажа дѣ е Христосъ.“ Много хубаво, но питамъ ви: Правдата въ сърцата ви ли е, истината въ умоветѣ ли ви ли е, светостьта въ волята ви ли е?
(втори вариант)
Нѣкои казватъ: „Господинъ Дѫновъ като говори тъй, ще развали младитѣ.“ Не, азъ разбирамъ цѣлувка на правда, на истината, на светостьта. Азъ разбирамъ прегръдка на правдата, на истината, на светостьта. Само такива цѣлувки и прегръдки даватъ сила и животъ на свѣта, а дето нѣма това, никакви цѣлувки, никакви прегръдки, далечъ отъ васъ. Вие отъ 2000 години търсите свѣта, търсите Христа и мислите че сте Го намѣрили.
Казвате нѣкому: „Ела да ти кажа дѣ е Христосъ.“ Много хубаво, но питамъ ви: Правдата въ сърцата ви ли е, истината въ умоветѣ ли ви ли е, светостьта въ волята ви ли е?
Ако имате тѣзи елементи, ще намѣрите Христа, но ако ги нѣмате, всѣки ще ви излъже, че всѣки свещеникъ, всѣки владика е Христосъ. Че това е така, ще познаете по това: ако не изпълните думата му, ще те изпѫди навънъ. Ако не изпълниш думата на единъ евангелски проповѣдникъ, ще те изпѫди навънъ. Той турилъ табѣла: „Въ името на Христа.“ Азъ бихъ турилъ друга табѣла: „Въ мое име никой нѣма да те слуша.“ За Христа говорятъ, а тѣ обиратъ маслото, за Христа нищо не остава. Ядене и пиене, всѣ за Христа, а колкото печалба има, всичко е потънало.
към втори вариант >>
Тѣзи, на които царската дъщеря е извадила очитѣ, сѫ доволни отъ всичко.
(втори вариант)
Та сега онѣзи отъ васъ, на които очитѣ още не сѫ извадѣни, между тѣхъ има караници. Азъ познавамъ дѣ не сѫ извадѣни очитѣ.
Тѣзи, на които царската дъщеря е извадила очитѣ, сѫ доволни отъ всичко.
Дойде при тѣхъ нѣкоя слугиня, пипа ги, тѣ всѣ мислятъ, че царската дъщеря е при тѣхъ. А онѣзи, на които царската дъщеря не е извадила очитѣ и сѫ останали съ отворѣни очи, в тѣхнитѣ домове, въ тѣхнитѣ фамилии има спорове. И тъй, известни хора въ този свѣтъ сѫ слѣпи за злото, а други – не сѫ.
към втори вариант >>
Ако имате тѣзи елементи, ще намѣрите Христа, но ако ги нѣмате, всѣки ще ви излъже, че всѣки свещеникъ, всѣки владика е Христосъ.
(втори вариант)
Нѣкои казватъ: „Господинъ Дѫновъ като говори тъй, ще развали младитѣ.“ Не, азъ разбирамъ цѣлувка на правда, на истината, на светостьта. Азъ разбирамъ прегръдка на правдата, на истината, на светостьта. Само такива цѣлувки и прегръдки даватъ сила и животъ на свѣта, а дето нѣма това, никакви цѣлувки, никакви прегръдки, далечъ отъ васъ. Вие отъ 2000 години търсите свѣта, търсите Христа и мислите че сте Го намѣрили. Казвате нѣкому: „Ела да ти кажа дѣ е Христосъ.“ Много хубаво, но питамъ ви: Правдата въ сърцата ви ли е, истината въ умоветѣ ли ви ли е, светостьта въ волята ви ли е?
Ако имате тѣзи елементи, ще намѣрите Христа, но ако ги нѣмате, всѣки ще ви излъже, че всѣки свещеникъ, всѣки владика е Христосъ.
Че това е така, ще познаете по това: ако не изпълните думата му, ще те изпѫди навънъ. Ако не изпълниш думата на единъ евангелски проповѣдникъ, ще те изпѫди навънъ. Той турилъ табѣла: „Въ името на Христа.“ Азъ бихъ турилъ друга табѣла: „Въ мое име никой нѣма да те слуша.“ За Христа говорятъ, а тѣ обиратъ маслото, за Христа нищо не остава. Ядене и пиене, всѣ за Христа, а колкото печалба има, всичко е потънало.
към втори вариант >>
Дойде при тѣхъ нѣкоя слугиня, пипа ги, тѣ всѣ мислятъ, че царската дъщеря е при тѣхъ.
(втори вариант)
Та сега онѣзи отъ васъ, на които очитѣ още не сѫ извадѣни, между тѣхъ има караници. Азъ познавамъ дѣ не сѫ извадѣни очитѣ. Тѣзи, на които царската дъщеря е извадила очитѣ, сѫ доволни отъ всичко.
Дойде при тѣхъ нѣкоя слугиня, пипа ги, тѣ всѣ мислятъ, че царската дъщеря е при тѣхъ.
А онѣзи, на които царската дъщеря не е извадила очитѣ и сѫ останали съ отворѣни очи, в тѣхнитѣ домове, въ тѣхнитѣ фамилии има спорове. И тъй, известни хора въ този свѣтъ сѫ слѣпи за злото, а други – не сѫ.
към втори вариант >>
Че това е така, ще познаете по това: ако не изпълните думата му, ще те изпѫди навънъ.
(втори вариант)
Азъ разбирамъ прегръдка на правдата, на истината, на светостьта. Само такива цѣлувки и прегръдки даватъ сила и животъ на свѣта, а дето нѣма това, никакви цѣлувки, никакви прегръдки, далечъ отъ васъ. Вие отъ 2000 години търсите свѣта, търсите Христа и мислите че сте Го намѣрили. Казвате нѣкому: „Ела да ти кажа дѣ е Христосъ.“ Много хубаво, но питамъ ви: Правдата въ сърцата ви ли е, истината въ умоветѣ ли ви ли е, светостьта въ волята ви ли е? Ако имате тѣзи елементи, ще намѣрите Христа, но ако ги нѣмате, всѣки ще ви излъже, че всѣки свещеникъ, всѣки владика е Христосъ.
Че това е така, ще познаете по това: ако не изпълните думата му, ще те изпѫди навънъ.
Ако не изпълниш думата на единъ евангелски проповѣдникъ, ще те изпѫди навънъ. Той турилъ табѣла: „Въ името на Христа.“ Азъ бихъ турилъ друга табѣла: „Въ мое име никой нѣма да те слуша.“ За Христа говорятъ, а тѣ обиратъ маслото, за Христа нищо не остава. Ядене и пиене, всѣ за Христа, а колкото печалба има, всичко е потънало.
към втори вариант >>
А онѣзи, на които царската дъщеря не е извадила очитѣ и сѫ останали съ отворѣни очи, в тѣхнитѣ домове, въ тѣхнитѣ фамилии има спорове.
(втори вариант)
Та сега онѣзи отъ васъ, на които очитѣ още не сѫ извадѣни, между тѣхъ има караници. Азъ познавамъ дѣ не сѫ извадѣни очитѣ. Тѣзи, на които царската дъщеря е извадила очитѣ, сѫ доволни отъ всичко. Дойде при тѣхъ нѣкоя слугиня, пипа ги, тѣ всѣ мислятъ, че царската дъщеря е при тѣхъ.
А онѣзи, на които царската дъщеря не е извадила очитѣ и сѫ останали съ отворѣни очи, в тѣхнитѣ домове, въ тѣхнитѣ фамилии има спорове.
И тъй, известни хора въ този свѣтъ сѫ слѣпи за злото, а други – не сѫ.
към втори вариант >>
Ако не изпълниш думата на единъ евангелски проповѣдникъ, ще те изпѫди навънъ.
(втори вариант)
Само такива цѣлувки и прегръдки даватъ сила и животъ на свѣта, а дето нѣма това, никакви цѣлувки, никакви прегръдки, далечъ отъ васъ. Вие отъ 2000 години търсите свѣта, търсите Христа и мислите че сте Го намѣрили. Казвате нѣкому: „Ела да ти кажа дѣ е Христосъ.“ Много хубаво, но питамъ ви: Правдата въ сърцата ви ли е, истината въ умоветѣ ли ви ли е, светостьта въ волята ви ли е? Ако имате тѣзи елементи, ще намѣрите Христа, но ако ги нѣмате, всѣки ще ви излъже, че всѣки свещеникъ, всѣки владика е Христосъ. Че това е така, ще познаете по това: ако не изпълните думата му, ще те изпѫди навънъ.
Ако не изпълниш думата на единъ евангелски проповѣдникъ, ще те изпѫди навънъ.
Той турилъ табѣла: „Въ името на Христа.“ Азъ бихъ турилъ друга табѣла: „Въ мое име никой нѣма да те слуша.“ За Христа говорятъ, а тѣ обиратъ маслото, за Христа нищо не остава. Ядене и пиене, всѣ за Христа, а колкото печалба има, всичко е потънало.
към втори вариант >>
И тъй, известни хора въ този свѣтъ сѫ слѣпи за злото, а други – не сѫ.
(втори вариант)
Та сега онѣзи отъ васъ, на които очитѣ още не сѫ извадѣни, между тѣхъ има караници. Азъ познавамъ дѣ не сѫ извадѣни очитѣ. Тѣзи, на които царската дъщеря е извадила очитѣ, сѫ доволни отъ всичко. Дойде при тѣхъ нѣкоя слугиня, пипа ги, тѣ всѣ мислятъ, че царската дъщеря е при тѣхъ. А онѣзи, на които царската дъщеря не е извадила очитѣ и сѫ останали съ отворѣни очи, в тѣхнитѣ домове, въ тѣхнитѣ фамилии има спорове.
И тъй, известни хора въ този свѣтъ сѫ слѣпи за злото, а други – не сѫ.
към втори вариант >>
Той турилъ табѣла: „Въ името на Христа.“ Азъ бихъ турилъ друга табѣла: „Въ мое име никой нѣма да те слуша.“ За Христа говорятъ, а тѣ обиратъ маслото, за Христа нищо не остава.
(втори вариант)
Вие отъ 2000 години търсите свѣта, търсите Христа и мислите че сте Го намѣрили. Казвате нѣкому: „Ела да ти кажа дѣ е Христосъ.“ Много хубаво, но питамъ ви: Правдата въ сърцата ви ли е, истината въ умоветѣ ли ви ли е, светостьта въ волята ви ли е? Ако имате тѣзи елементи, ще намѣрите Христа, но ако ги нѣмате, всѣки ще ви излъже, че всѣки свещеникъ, всѣки владика е Христосъ. Че това е така, ще познаете по това: ако не изпълните думата му, ще те изпѫди навънъ. Ако не изпълниш думата на единъ евангелски проповѣдникъ, ще те изпѫди навънъ.
Той турилъ табѣла: „Въ името на Христа.“ Азъ бихъ турилъ друга табѣла: „Въ мое име никой нѣма да те слуша.“ За Христа говорятъ, а тѣ обиратъ маслото, за Христа нищо не остава.
Ядене и пиене, всѣ за Христа, а колкото печалба има, всичко е потънало.
към втори вариант >>
Ако ме попитате, защо царува злото въ свѣта, ще ви кажа.
(втори вариант)
Ако ме попитате, защо царува злото въ свѣта, ще ви кажа.
Злото царува въ свѣта, защото всички тѣзи хора не сѫ ходили при царската дъщеря, не сѫ се влюбили въ нея, не знаятъ какво иска тя отъ тѣхъ и тя не е извадила очитѣ имъ, но единъ день, когато се явятъ при нея, тя ще постѫпи съ тѣхъ тъй, както съ всичкитѣ си кандидати и тѣ ще пожертвуватъ за нея очитѣ си.
към втори вариант >>
Ядене и пиене, всѣ за Христа, а колкото печалба има, всичко е потънало.
(втори вариант)
Казвате нѣкому: „Ела да ти кажа дѣ е Христосъ.“ Много хубаво, но питамъ ви: Правдата въ сърцата ви ли е, истината въ умоветѣ ли ви ли е, светостьта въ волята ви ли е? Ако имате тѣзи елементи, ще намѣрите Христа, но ако ги нѣмате, всѣки ще ви излъже, че всѣки свещеникъ, всѣки владика е Христосъ. Че това е така, ще познаете по това: ако не изпълните думата му, ще те изпѫди навънъ. Ако не изпълниш думата на единъ евангелски проповѣдникъ, ще те изпѫди навънъ. Той турилъ табѣла: „Въ името на Христа.“ Азъ бихъ турилъ друга табѣла: „Въ мое име никой нѣма да те слуша.“ За Христа говорятъ, а тѣ обиратъ маслото, за Христа нищо не остава.
Ядене и пиене, всѣ за Христа, а колкото печалба има, всичко е потънало.
към втори вариант >>
Злото царува въ свѣта, защото всички тѣзи хора не сѫ ходили при царската дъщеря, не сѫ се влюбили въ нея, не знаятъ какво иска тя отъ тѣхъ и тя не е извадила очитѣ имъ, но единъ день, когато се явятъ при нея, тя ще постѫпи съ тѣхъ тъй, както съ всичкитѣ си кандидати и тѣ ще пожертвуватъ за нея очитѣ си.
(втори вариант)
Ако ме попитате, защо царува злото въ свѣта, ще ви кажа.
Злото царува въ свѣта, защото всички тѣзи хора не сѫ ходили при царската дъщеря, не сѫ се влюбили въ нея, не знаятъ какво иска тя отъ тѣхъ и тя не е извадила очитѣ имъ, но единъ день, когато се явятъ при нея, тя ще постѫпи съ тѣхъ тъй, както съ всичкитѣ си кандидати и тѣ ще пожертвуватъ за нея очитѣ си.
към втори вариант >>
Коя е печалбата.
(втори вариант)
Коя е печалбата.
Слѣдъ като отъ толкова хиляди години проповѣдваме, запитамъ тѣзи, които сѫ въ църквата, доколко сѫ благодарни, че сѫ въ църквата, колцина ще се явятъ такива? Не казвамъ, че абсолютно нѣма такива, но всички онѣзи, които сѫ познали Христа сѫ извънъ църквата, извънъ обществото. Защо така? – Защото всѣки човѣкъ, който днесъ проповѣдва истинско учение, ще го нарѣкатъ смахнатъ, неуравновесенъ човѣкъ, човѣкъ комуто хлопа дъската, съ една дума – най-лошъ човѣкъ.
към втори вариант >>
Това е единъ разказъ само, съ който нѣкои искатъ да дадатъ лѣкъ за хората, но ако вземемъ този въпросъ буквално, ще срѣщнемъ много хора въ свѣта съ извадѣни очи, безъ да е подобрѣнъ животътъ имъ.
(втори вариант)
Това е единъ разказъ само, съ който нѣкои искатъ да дадатъ лѣкъ за хората, но ако вземемъ този въпросъ буквално, ще срѣщнемъ много хора въ свѣта съ извадѣни очи, безъ да е подобрѣнъ животътъ имъ.
Може човѣкъ да извади и двѣтѣ си очи, при всѣ това пакъ да си остане лошъ. Тази слѣпота въ окултна смисъль подразбира човѣшката воля, която е въ състояние да направлява ума отъ едно положение въ друго, отъ едно състояние въ друго, т.е. да имашъ волята да гледашъ само онѣзи нѣща, които ти принасятъ добро, а не и онѣзи, които ти принасятъ зло. Или както казватъ съврѣменнитѣ хора – да разбирашъ сѫщностьта на нѣщата, тѣхната сѫщинска цена, защото на всѣки човѣкъ, като му дадатъ една златна монета, разглежда се и като се увѣри въ цената ѝ, туря я въ джеба си, а ако я види, че е фалшива, не ѝ обръща внимание.
към втори вариант >>
Слѣдъ като отъ толкова хиляди години проповѣдваме, запитамъ тѣзи, които сѫ въ църквата, доколко сѫ благодарни, че сѫ въ църквата, колцина ще се явятъ такива?
(втори вариант)
Коя е печалбата.
Слѣдъ като отъ толкова хиляди години проповѣдваме, запитамъ тѣзи, които сѫ въ църквата, доколко сѫ благодарни, че сѫ въ църквата, колцина ще се явятъ такива?
Не казвамъ, че абсолютно нѣма такива, но всички онѣзи, които сѫ познали Христа сѫ извънъ църквата, извънъ обществото. Защо така? – Защото всѣки човѣкъ, който днесъ проповѣдва истинско учение, ще го нарѣкатъ смахнатъ, неуравновесенъ човѣкъ, човѣкъ комуто хлопа дъската, съ една дума – най-лошъ човѣкъ.
към втори вариант >>
Може човѣкъ да извади и двѣтѣ си очи, при всѣ това пакъ да си остане лошъ.
(втори вариант)
Това е единъ разказъ само, съ който нѣкои искатъ да дадатъ лѣкъ за хората, но ако вземемъ този въпросъ буквално, ще срѣщнемъ много хора въ свѣта съ извадѣни очи, безъ да е подобрѣнъ животътъ имъ.
Може човѣкъ да извади и двѣтѣ си очи, при всѣ това пакъ да си остане лошъ.
Тази слѣпота въ окултна смисъль подразбира човѣшката воля, която е въ състояние да направлява ума отъ едно положение въ друго, отъ едно състояние въ друго, т.е. да имашъ волята да гледашъ само онѣзи нѣща, които ти принасятъ добро, а не и онѣзи, които ти принасятъ зло. Или както казватъ съврѣменнитѣ хора – да разбирашъ сѫщностьта на нѣщата, тѣхната сѫщинска цена, защото на всѣки човѣкъ, като му дадатъ една златна монета, разглежда се и като се увѣри въ цената ѝ, туря я въ джеба си, а ако я види, че е фалшива, не ѝ обръща внимание.
към втори вариант >>
Не казвамъ, че абсолютно нѣма такива, но всички онѣзи, които сѫ познали Христа сѫ извънъ църквата, извънъ обществото.
(втори вариант)
Коя е печалбата. Слѣдъ като отъ толкова хиляди години проповѣдваме, запитамъ тѣзи, които сѫ въ църквата, доколко сѫ благодарни, че сѫ въ църквата, колцина ще се явятъ такива?
Не казвамъ, че абсолютно нѣма такива, но всички онѣзи, които сѫ познали Христа сѫ извънъ църквата, извънъ обществото.
Защо така? – Защото всѣки човѣкъ, който днесъ проповѣдва истинско учение, ще го нарѣкатъ смахнатъ, неуравновесенъ човѣкъ, човѣкъ комуто хлопа дъската, съ една дума – най-лошъ човѣкъ.
към втори вариант >>
Тази слѣпота въ окултна смисъль подразбира човѣшката воля, която е въ състояние да направлява ума отъ едно положение въ друго, отъ едно състояние въ друго, т.е.
(втори вариант)
Това е единъ разказъ само, съ който нѣкои искатъ да дадатъ лѣкъ за хората, но ако вземемъ този въпросъ буквално, ще срѣщнемъ много хора въ свѣта съ извадѣни очи, безъ да е подобрѣнъ животътъ имъ. Може човѣкъ да извади и двѣтѣ си очи, при всѣ това пакъ да си остане лошъ.
Тази слѣпота въ окултна смисъль подразбира човѣшката воля, която е въ състояние да направлява ума отъ едно положение въ друго, отъ едно състояние въ друго, т.е.
да имашъ волята да гледашъ само онѣзи нѣща, които ти принасятъ добро, а не и онѣзи, които ти принасятъ зло. Или както казватъ съврѣменнитѣ хора – да разбирашъ сѫщностьта на нѣщата, тѣхната сѫщинска цена, защото на всѣки човѣкъ, като му дадатъ една златна монета, разглежда се и като се увѣри въ цената ѝ, туря я въ джеба си, а ако я види, че е фалшива, не ѝ обръща внимание.
към втори вариант >>
Защо така?
(втори вариант)
Коя е печалбата. Слѣдъ като отъ толкова хиляди години проповѣдваме, запитамъ тѣзи, които сѫ въ църквата, доколко сѫ благодарни, че сѫ въ църквата, колцина ще се явятъ такива? Не казвамъ, че абсолютно нѣма такива, но всички онѣзи, които сѫ познали Христа сѫ извънъ църквата, извънъ обществото.
Защо така?
– Защото всѣки човѣкъ, който днесъ проповѣдва истинско учение, ще го нарѣкатъ смахнатъ, неуравновесенъ човѣкъ, човѣкъ комуто хлопа дъската, съ една дума – най-лошъ човѣкъ.
към втори вариант >>
да имашъ волята да гледашъ само онѣзи нѣща, които ти принасятъ добро, а не и онѣзи, които ти принасятъ зло.
(втори вариант)
Това е единъ разказъ само, съ който нѣкои искатъ да дадатъ лѣкъ за хората, но ако вземемъ този въпросъ буквално, ще срѣщнемъ много хора въ свѣта съ извадѣни очи, безъ да е подобрѣнъ животътъ имъ. Може човѣкъ да извади и двѣтѣ си очи, при всѣ това пакъ да си остане лошъ. Тази слѣпота въ окултна смисъль подразбира човѣшката воля, която е въ състояние да направлява ума отъ едно положение въ друго, отъ едно състояние въ друго, т.е.
да имашъ волята да гледашъ само онѣзи нѣща, които ти принасятъ добро, а не и онѣзи, които ти принасятъ зло.
Или както казватъ съврѣменнитѣ хора – да разбирашъ сѫщностьта на нѣщата, тѣхната сѫщинска цена, защото на всѣки човѣкъ, като му дадатъ една златна монета, разглежда се и като се увѣри въ цената ѝ, туря я въ джеба си, а ако я види, че е фалшива, не ѝ обръща внимание.
към втори вариант >>
– Защото всѣки човѣкъ, който днесъ проповѣдва истинско учение, ще го нарѣкатъ смахнатъ, неуравновесенъ човѣкъ, човѣкъ комуто хлопа дъската, съ една дума – най-лошъ човѣкъ.
(втори вариант)
Коя е печалбата. Слѣдъ като отъ толкова хиляди години проповѣдваме, запитамъ тѣзи, които сѫ въ църквата, доколко сѫ благодарни, че сѫ въ църквата, колцина ще се явятъ такива? Не казвамъ, че абсолютно нѣма такива, но всички онѣзи, които сѫ познали Христа сѫ извънъ църквата, извънъ обществото. Защо така?
– Защото всѣки човѣкъ, който днесъ проповѣдва истинско учение, ще го нарѣкатъ смахнатъ, неуравновесенъ човѣкъ, човѣкъ комуто хлопа дъската, съ една дума – най-лошъ човѣкъ.
към втори вариант >>
Или както казватъ съврѣменнитѣ хора – да разбирашъ сѫщностьта на нѣщата, тѣхната сѫщинска цена, защото на всѣки човѣкъ, като му дадатъ една златна монета, разглежда се и като се увѣри въ цената ѝ, туря я въ джеба си, а ако я види, че е фалшива, не ѝ обръща внимание.
(втори вариант)
Това е единъ разказъ само, съ който нѣкои искатъ да дадатъ лѣкъ за хората, но ако вземемъ този въпросъ буквално, ще срѣщнемъ много хора въ свѣта съ извадѣни очи, безъ да е подобрѣнъ животътъ имъ. Може човѣкъ да извади и двѣтѣ си очи, при всѣ това пакъ да си остане лошъ. Тази слѣпота въ окултна смисъль подразбира човѣшката воля, която е въ състояние да направлява ума отъ едно положение въ друго, отъ едно състояние въ друго, т.е. да имашъ волята да гледашъ само онѣзи нѣща, които ти принасятъ добро, а не и онѣзи, които ти принасятъ зло.
Или както казватъ съврѣменнитѣ хора – да разбирашъ сѫщностьта на нѣщата, тѣхната сѫщинска цена, защото на всѣки човѣкъ, като му дадатъ една златна монета, разглежда се и като се увѣри въ цената ѝ, туря я въ джеба си, а ако я види, че е фалшива, не ѝ обръща внимание.
към втори вариант >>
И наистина, най-лоши хора сѫ тѣзи, у които правдата е въ сърцата имъ, истината въ умоветѣ имъ, а светостьта – въ волята имъ.
(втори вариант)
И наистина, най-лоши хора сѫ тѣзи, у които правдата е въ сърцата имъ, истината въ умоветѣ имъ, а светостьта – въ волята имъ.
И каквото стане въ свѣта – нѣкой неурожай, дойде нѣкоя епидемия, всѣ тѣзи хора турятъ за причина на тѣзи нещастия. Слѣдователно православнитѣ казватъ: „Единственитѣ, най-светитѣ хора сѫ измежду православнитѣ.“ Евангелиститѣ сѫщо казватъ, че измежду евангелиститѣ се срещатъ най-светите хора и като тѣхната църква нѣма друга подобна. Питамъ: Е, какъ щомъ всинца сте свети хора, какъ този свѣтъ не е прогледалъ досега? Питамъ: Ако майката и бащата сѫ свети хора, как е възможно да родятъ единъ престѫпникъ? Това е несъвмѣстимо съ Божия законъ.
към втори вариант >>
И тъй, съ своята постѫпка царската дъщеря искала да каже, че за да се оправи човѣшкото зрение въ права смисъль, трѣбва да извади очитѣ на своитѣ кандидати, за да могатъ, като нейни възлюбени, да гледатъ прѣзъ нейнитѣ очи.
(втори вариант)
И тъй, съ своята постѫпка царската дъщеря искала да каже, че за да се оправи човѣшкото зрение въ права смисъль, трѣбва да извади очитѣ на своитѣ кандидати, за да могатъ, като нейни възлюбени, да гледатъ прѣзъ нейнитѣ очи.
И това е фактъ: дѣтето прѣди да се роди, гледа прѣзъ очитѣ на майка си и тогава добрѣ се разбиратъ. Момчето гледа прѣзъ очитѣ на баща си, но щомъ майката създаде тѣлото на дъщерята си или на сина си, веднага се явява споръ между майката и бащата. Защо? – Защото гледатъ прѣзъ четири очи. И сега българитѣ употрѣбяватъ тази поговорка: „Четири да ти сѫ очитѣ.“ Не зная какво искатъ да кажатъ съ това – съ четири очи да гледашъ, четири очи да имашъ. А четири очи трѣбва да има човѣкъ само когато краде; четири очи трѣбва да има човѣкъ само когато лъже, когато прави престѫпления.
към втори вариант >>
И каквото стане въ свѣта – нѣкой неурожай, дойде нѣкоя епидемия, всѣ тѣзи хора турятъ за причина на тѣзи нещастия.
(втори вариант)
И наистина, най-лоши хора сѫ тѣзи, у които правдата е въ сърцата имъ, истината въ умоветѣ имъ, а светостьта – въ волята имъ.
И каквото стане въ свѣта – нѣкой неурожай, дойде нѣкоя епидемия, всѣ тѣзи хора турятъ за причина на тѣзи нещастия.
Слѣдователно православнитѣ казватъ: „Единственитѣ, най-светитѣ хора сѫ измежду православнитѣ.“ Евангелиститѣ сѫщо казватъ, че измежду евангелиститѣ се срещатъ най-светите хора и като тѣхната църква нѣма друга подобна. Питамъ: Е, какъ щомъ всинца сте свети хора, какъ този свѣтъ не е прогледалъ досега? Питамъ: Ако майката и бащата сѫ свети хора, как е възможно да родятъ единъ престѫпникъ? Това е несъвмѣстимо съ Божия законъ. Вълкътъ ражда вълкъ, овцата ражда овца.
към втори вариант >>
И това е фактъ: дѣтето прѣди да се роди, гледа прѣзъ очитѣ на майка си и тогава добрѣ се разбиратъ.
(втори вариант)
И тъй, съ своята постѫпка царската дъщеря искала да каже, че за да се оправи човѣшкото зрение въ права смисъль, трѣбва да извади очитѣ на своитѣ кандидати, за да могатъ, като нейни възлюбени, да гледатъ прѣзъ нейнитѣ очи.
И това е фактъ: дѣтето прѣди да се роди, гледа прѣзъ очитѣ на майка си и тогава добрѣ се разбиратъ.
Момчето гледа прѣзъ очитѣ на баща си, но щомъ майката създаде тѣлото на дъщерята си или на сина си, веднага се явява споръ между майката и бащата. Защо? – Защото гледатъ прѣзъ четири очи. И сега българитѣ употрѣбяватъ тази поговорка: „Четири да ти сѫ очитѣ.“ Не зная какво искатъ да кажатъ съ това – съ четири очи да гледашъ, четири очи да имашъ. А четири очи трѣбва да има човѣкъ само когато краде; четири очи трѣбва да има човѣкъ само когато лъже, когато прави престѫпления. Българитѣ употрѣбяватъ тази поговорка именно въ слѣдния смисъль: за да не пострадватъ твоитѣ интереси никога, трѣбва съ четири очи да гледашъ, да отварятъ очитѣ си на четири, за да не те излъже, да не те измами нѣкой.
към втори вариант >>
Слѣдователно православнитѣ казватъ: „Единственитѣ, най-светитѣ хора сѫ измежду православнитѣ.“ Евангелиститѣ сѫщо казватъ, че измежду евангелиститѣ се срещатъ най-светите хора и като тѣхната църква нѣма друга подобна.
(втори вариант)
И наистина, най-лоши хора сѫ тѣзи, у които правдата е въ сърцата имъ, истината въ умоветѣ имъ, а светостьта – въ волята имъ. И каквото стане въ свѣта – нѣкой неурожай, дойде нѣкоя епидемия, всѣ тѣзи хора турятъ за причина на тѣзи нещастия.
Слѣдователно православнитѣ казватъ: „Единственитѣ, най-светитѣ хора сѫ измежду православнитѣ.“ Евангелиститѣ сѫщо казватъ, че измежду евангелиститѣ се срещатъ най-светите хора и като тѣхната църква нѣма друга подобна.
Питамъ: Е, какъ щомъ всинца сте свети хора, какъ този свѣтъ не е прогледалъ досега? Питамъ: Ако майката и бащата сѫ свети хора, как е възможно да родятъ единъ престѫпникъ? Това е несъвмѣстимо съ Божия законъ. Вълкътъ ражда вълкъ, овцата ражда овца. По закона на раждането всѣко нѣщо ражда подобното си.
към втори вариант >>
Момчето гледа прѣзъ очитѣ на баща си, но щомъ майката създаде тѣлото на дъщерята си или на сина си, веднага се явява споръ между майката и бащата. Защо?
(втори вариант)
И тъй, съ своята постѫпка царската дъщеря искала да каже, че за да се оправи човѣшкото зрение въ права смисъль, трѣбва да извади очитѣ на своитѣ кандидати, за да могатъ, като нейни възлюбени, да гледатъ прѣзъ нейнитѣ очи. И това е фактъ: дѣтето прѣди да се роди, гледа прѣзъ очитѣ на майка си и тогава добрѣ се разбиратъ.
Момчето гледа прѣзъ очитѣ на баща си, но щомъ майката създаде тѣлото на дъщерята си или на сина си, веднага се явява споръ между майката и бащата. Защо?
– Защото гледатъ прѣзъ четири очи. И сега българитѣ употрѣбяватъ тази поговорка: „Четири да ти сѫ очитѣ.“ Не зная какво искатъ да кажатъ съ това – съ четири очи да гледашъ, четири очи да имашъ. А четири очи трѣбва да има човѣкъ само когато краде; четири очи трѣбва да има човѣкъ само когато лъже, когато прави престѫпления. Българитѣ употрѣбяватъ тази поговорка именно въ слѣдния смисъль: за да не пострадватъ твоитѣ интереси никога, трѣбва съ четири очи да гледашъ, да отварятъ очитѣ си на четири, за да не те излъже, да не те измами нѣкой.
към втори вариант >>
Питамъ: Е, какъ щомъ всинца сте свети хора, какъ този свѣтъ не е прогледалъ досега?
(втори вариант)
И наистина, най-лоши хора сѫ тѣзи, у които правдата е въ сърцата имъ, истината въ умоветѣ имъ, а светостьта – въ волята имъ. И каквото стане въ свѣта – нѣкой неурожай, дойде нѣкоя епидемия, всѣ тѣзи хора турятъ за причина на тѣзи нещастия. Слѣдователно православнитѣ казватъ: „Единственитѣ, най-светитѣ хора сѫ измежду православнитѣ.“ Евангелиститѣ сѫщо казватъ, че измежду евангелиститѣ се срещатъ най-светите хора и като тѣхната църква нѣма друга подобна.
Питамъ: Е, какъ щомъ всинца сте свети хора, какъ този свѣтъ не е прогледалъ досега?
Питамъ: Ако майката и бащата сѫ свети хора, как е възможно да родятъ единъ престѫпникъ? Това е несъвмѣстимо съ Божия законъ. Вълкътъ ражда вълкъ, овцата ражда овца. По закона на раждането всѣко нѣщо ражда подобното си. А ние се сами утешаваме и казваме: „Тукъ има изключение, не знаемъ това дѣте на кой отъ дѣдовцитѣ си се е метнало.“ Не, жено признай си истината, че когато си заченала това дѣте, правдата не е била въ сърцето ти, истината въ ума ти, а светостьта не е била въ волята ти.
към втори вариант >>
– Защото гледатъ прѣзъ четири очи.
(втори вариант)
И тъй, съ своята постѫпка царската дъщеря искала да каже, че за да се оправи човѣшкото зрение въ права смисъль, трѣбва да извади очитѣ на своитѣ кандидати, за да могатъ, като нейни възлюбени, да гледатъ прѣзъ нейнитѣ очи. И това е фактъ: дѣтето прѣди да се роди, гледа прѣзъ очитѣ на майка си и тогава добрѣ се разбиратъ. Момчето гледа прѣзъ очитѣ на баща си, но щомъ майката създаде тѣлото на дъщерята си или на сина си, веднага се явява споръ между майката и бащата. Защо?
– Защото гледатъ прѣзъ четири очи.
И сега българитѣ употрѣбяватъ тази поговорка: „Четири да ти сѫ очитѣ.“ Не зная какво искатъ да кажатъ съ това – съ четири очи да гледашъ, четири очи да имашъ. А четири очи трѣбва да има човѣкъ само когато краде; четири очи трѣбва да има човѣкъ само когато лъже, когато прави престѫпления. Българитѣ употрѣбяватъ тази поговорка именно въ слѣдния смисъль: за да не пострадватъ твоитѣ интереси никога, трѣбва съ четири очи да гледашъ, да отварятъ очитѣ си на четири, за да не те излъже, да не те измами нѣкой.
към втори вариант >>
Питамъ: Ако майката и бащата сѫ свети хора, как е възможно да родятъ единъ престѫпникъ?
(втори вариант)
И наистина, най-лоши хора сѫ тѣзи, у които правдата е въ сърцата имъ, истината въ умоветѣ имъ, а светостьта – въ волята имъ. И каквото стане въ свѣта – нѣкой неурожай, дойде нѣкоя епидемия, всѣ тѣзи хора турятъ за причина на тѣзи нещастия. Слѣдователно православнитѣ казватъ: „Единственитѣ, най-светитѣ хора сѫ измежду православнитѣ.“ Евангелиститѣ сѫщо казватъ, че измежду евангелиститѣ се срещатъ най-светите хора и като тѣхната църква нѣма друга подобна. Питамъ: Е, какъ щомъ всинца сте свети хора, какъ този свѣтъ не е прогледалъ досега?
Питамъ: Ако майката и бащата сѫ свети хора, как е възможно да родятъ единъ престѫпникъ?
Това е несъвмѣстимо съ Божия законъ. Вълкътъ ражда вълкъ, овцата ражда овца. По закона на раждането всѣко нѣщо ражда подобното си. А ние се сами утешаваме и казваме: „Тукъ има изключение, не знаемъ това дѣте на кой отъ дѣдовцитѣ си се е метнало.“ Не, жено признай си истината, че когато си заченала това дѣте, правдата не е била въ сърцето ти, истината въ ума ти, а светостьта не е била въ волята ти.
към втори вариант >>
И сега българитѣ употрѣбяватъ тази поговорка: „Четири да ти сѫ очитѣ.“ Не зная какво искатъ да кажатъ съ това – съ четири очи да гледашъ, четири очи да имашъ.
(втори вариант)
И тъй, съ своята постѫпка царската дъщеря искала да каже, че за да се оправи човѣшкото зрение въ права смисъль, трѣбва да извади очитѣ на своитѣ кандидати, за да могатъ, като нейни възлюбени, да гледатъ прѣзъ нейнитѣ очи. И това е фактъ: дѣтето прѣди да се роди, гледа прѣзъ очитѣ на майка си и тогава добрѣ се разбиратъ. Момчето гледа прѣзъ очитѣ на баща си, но щомъ майката създаде тѣлото на дъщерята си или на сина си, веднага се явява споръ между майката и бащата. Защо? – Защото гледатъ прѣзъ четири очи.
И сега българитѣ употрѣбяватъ тази поговорка: „Четири да ти сѫ очитѣ.“ Не зная какво искатъ да кажатъ съ това – съ четири очи да гледашъ, четири очи да имашъ.
А четири очи трѣбва да има човѣкъ само когато краде; четири очи трѣбва да има човѣкъ само когато лъже, когато прави престѫпления. Българитѣ употрѣбяватъ тази поговорка именно въ слѣдния смисъль: за да не пострадватъ твоитѣ интереси никога, трѣбва съ четири очи да гледашъ, да отварятъ очитѣ си на четири, за да не те излъже, да не те измами нѣкой.
към втори вариант >>
Това е несъвмѣстимо съ Божия законъ.
(втори вариант)
И наистина, най-лоши хора сѫ тѣзи, у които правдата е въ сърцата имъ, истината въ умоветѣ имъ, а светостьта – въ волята имъ. И каквото стане въ свѣта – нѣкой неурожай, дойде нѣкоя епидемия, всѣ тѣзи хора турятъ за причина на тѣзи нещастия. Слѣдователно православнитѣ казватъ: „Единственитѣ, най-светитѣ хора сѫ измежду православнитѣ.“ Евангелиститѣ сѫщо казватъ, че измежду евангелиститѣ се срещатъ най-светите хора и като тѣхната църква нѣма друга подобна. Питамъ: Е, какъ щомъ всинца сте свети хора, какъ този свѣтъ не е прогледалъ досега? Питамъ: Ако майката и бащата сѫ свети хора, как е възможно да родятъ единъ престѫпникъ?
Това е несъвмѣстимо съ Божия законъ.
Вълкътъ ражда вълкъ, овцата ражда овца. По закона на раждането всѣко нѣщо ражда подобното си. А ние се сами утешаваме и казваме: „Тукъ има изключение, не знаемъ това дѣте на кой отъ дѣдовцитѣ си се е метнало.“ Не, жено признай си истината, че когато си заченала това дѣте, правдата не е била въ сърцето ти, истината въ ума ти, а светостьта не е била въ волята ти.
към втори вариант >>
А четири очи трѣбва да има човѣкъ само когато краде; четири очи трѣбва да има човѣкъ само когато лъже, когато прави престѫпления.
(втори вариант)
И тъй, съ своята постѫпка царската дъщеря искала да каже, че за да се оправи човѣшкото зрение въ права смисъль, трѣбва да извади очитѣ на своитѣ кандидати, за да могатъ, като нейни възлюбени, да гледатъ прѣзъ нейнитѣ очи. И това е фактъ: дѣтето прѣди да се роди, гледа прѣзъ очитѣ на майка си и тогава добрѣ се разбиратъ. Момчето гледа прѣзъ очитѣ на баща си, но щомъ майката създаде тѣлото на дъщерята си или на сина си, веднага се явява споръ между майката и бащата. Защо? – Защото гледатъ прѣзъ четири очи. И сега българитѣ употрѣбяватъ тази поговорка: „Четири да ти сѫ очитѣ.“ Не зная какво искатъ да кажатъ съ това – съ четири очи да гледашъ, четири очи да имашъ.
А четири очи трѣбва да има човѣкъ само когато краде; четири очи трѣбва да има човѣкъ само когато лъже, когато прави престѫпления.
Българитѣ употрѣбяватъ тази поговорка именно въ слѣдния смисъль: за да не пострадватъ твоитѣ интереси никога, трѣбва съ четири очи да гледашъ, да отварятъ очитѣ си на четири, за да не те излъже, да не те измами нѣкой.
към втори вариант >>
Вълкътъ ражда вълкъ, овцата ражда овца.
(втори вариант)
И каквото стане въ свѣта – нѣкой неурожай, дойде нѣкоя епидемия, всѣ тѣзи хора турятъ за причина на тѣзи нещастия. Слѣдователно православнитѣ казватъ: „Единственитѣ, най-светитѣ хора сѫ измежду православнитѣ.“ Евангелиститѣ сѫщо казватъ, че измежду евангелиститѣ се срещатъ най-светите хора и като тѣхната църква нѣма друга подобна. Питамъ: Е, какъ щомъ всинца сте свети хора, какъ този свѣтъ не е прогледалъ досега? Питамъ: Ако майката и бащата сѫ свети хора, как е възможно да родятъ единъ престѫпникъ? Това е несъвмѣстимо съ Божия законъ.
Вълкътъ ражда вълкъ, овцата ражда овца.
По закона на раждането всѣко нѣщо ражда подобното си. А ние се сами утешаваме и казваме: „Тукъ има изключение, не знаемъ това дѣте на кой отъ дѣдовцитѣ си се е метнало.“ Не, жено признай си истината, че когато си заченала това дѣте, правдата не е била въ сърцето ти, истината въ ума ти, а светостьта не е била въ волята ти.
към втори вариант >>
Българитѣ употрѣбяватъ тази поговорка именно въ слѣдния смисъль: за да не пострадватъ твоитѣ интереси никога, трѣбва съ четири очи да гледашъ, да отварятъ очитѣ си на четири, за да не те излъже, да не те измами нѣкой.
(втори вариант)
И това е фактъ: дѣтето прѣди да се роди, гледа прѣзъ очитѣ на майка си и тогава добрѣ се разбиратъ. Момчето гледа прѣзъ очитѣ на баща си, но щомъ майката създаде тѣлото на дъщерята си или на сина си, веднага се явява споръ между майката и бащата. Защо? – Защото гледатъ прѣзъ четири очи. И сега българитѣ употрѣбяватъ тази поговорка: „Четири да ти сѫ очитѣ.“ Не зная какво искатъ да кажатъ съ това – съ четири очи да гледашъ, четири очи да имашъ. А четири очи трѣбва да има човѣкъ само когато краде; четири очи трѣбва да има човѣкъ само когато лъже, когато прави престѫпления.
Българитѣ употрѣбяватъ тази поговорка именно въ слѣдния смисъль: за да не пострадватъ твоитѣ интереси никога, трѣбва съ четири очи да гледашъ, да отварятъ очитѣ си на четири, за да не те излъже, да не те измами нѣкой.
към втори вариант >>
По закона на раждането всѣко нѣщо ражда подобното си.
(втори вариант)
Слѣдователно православнитѣ казватъ: „Единственитѣ, най-светитѣ хора сѫ измежду православнитѣ.“ Евангелиститѣ сѫщо казватъ, че измежду евангелиститѣ се срещатъ най-светите хора и като тѣхната църква нѣма друга подобна. Питамъ: Е, какъ щомъ всинца сте свети хора, какъ този свѣтъ не е прогледалъ досега? Питамъ: Ако майката и бащата сѫ свети хора, как е възможно да родятъ единъ престѫпникъ? Това е несъвмѣстимо съ Божия законъ. Вълкътъ ражда вълкъ, овцата ражда овца.
По закона на раждането всѣко нѣщо ражда подобното си.
А ние се сами утешаваме и казваме: „Тукъ има изключение, не знаемъ това дѣте на кой отъ дѣдовцитѣ си се е метнало.“ Не, жено признай си истината, че когато си заченала това дѣте, правдата не е била въ сърцето ти, истината въ ума ти, а светостьта не е била въ волята ти.
към втори вариант >>
Павелъ се обръща къмъ християнитѣ и казва: „Всички да се облѣчете въ новия човѣкъ.“ Стариятъ човѣкъ вие го познавате и дъщери и синове и майки и бащи и сѫдии и свещеници, всички сте много добрѣ запознати съ този старъ човѣкъ, говорътъ му разбирате много добрѣ, езикътъ му сте изучавали.
(втори вариант)
Павелъ се обръща къмъ християнитѣ и казва: „Всички да се облѣчете въ новия човѣкъ.“ Стариятъ човѣкъ вие го познавате и дъщери и синове и майки и бащи и сѫдии и свещеници, всички сте много добрѣ запознати съ този старъ човѣкъ, говорътъ му разбирате много добрѣ, езикътъ му сте изучавали.
И цѣлата сегашна култура е изразъ на този старъ човѣкъ. Всичко, което сега сѫществува въ старата култура, въ главни черти то е изразъ на този старъ човѣкъ. Този старъ човѣкъ не е въ състояние да разбере Христовото учение. За да се разбере Христовото учение, новото учение и Христосъ е казалъ и Павелъ е казалъ, че първото нѣщо е човѣкъ да се роди изново, новъ човѣкъ да стане, с нови разбирания.
към втори вариант >>
А ние се сами утешаваме и казваме: „Тукъ има изключение, не знаемъ това дѣте на кой отъ дѣдовцитѣ си се е метнало.“ Не, жено признай си истината, че когато си заченала това дѣте, правдата не е била въ сърцето ти, истината въ ума ти, а светостьта не е била въ волята ти.
(втори вариант)
Питамъ: Е, какъ щомъ всинца сте свети хора, какъ този свѣтъ не е прогледалъ досега? Питамъ: Ако майката и бащата сѫ свети хора, как е възможно да родятъ единъ престѫпникъ? Това е несъвмѣстимо съ Божия законъ. Вълкътъ ражда вълкъ, овцата ражда овца. По закона на раждането всѣко нѣщо ражда подобното си.
А ние се сами утешаваме и казваме: „Тукъ има изключение, не знаемъ това дѣте на кой отъ дѣдовцитѣ си се е метнало.“ Не, жено признай си истината, че когато си заченала това дѣте, правдата не е била въ сърцето ти, истината въ ума ти, а светостьта не е била въ волята ти.
към втори вариант >>
И цѣлата сегашна култура е изразъ на този старъ човѣкъ.
(втори вариант)
Павелъ се обръща къмъ християнитѣ и казва: „Всички да се облѣчете въ новия човѣкъ.“ Стариятъ човѣкъ вие го познавате и дъщери и синове и майки и бащи и сѫдии и свещеници, всички сте много добрѣ запознати съ този старъ човѣкъ, говорътъ му разбирате много добрѣ, езикътъ му сте изучавали.
И цѣлата сегашна култура е изразъ на този старъ човѣкъ.
Всичко, което сега сѫществува въ старата култура, въ главни черти то е изразъ на този старъ човѣкъ. Този старъ човѣкъ не е въ състояние да разбере Христовото учение. За да се разбере Христовото учение, новото учение и Христосъ е казалъ и Павелъ е казалъ, че първото нѣщо е човѣкъ да се роди изново, новъ човѣкъ да стане, с нови разбирания.
към втори вариант >>
Когато единъ баща роди синъ, да каже: „Господи, азъ зная, че когато съмъ заченалъ този синъ правдата не е била въ сърцето ми, истината не е била въ ума ми, светостьта не е била въ волята ми,“ Онѣзи моми и момци, които ще се женатъ, нека преди да родятъ, да вложатъ тѣзи три елемента въ себе си и ще иматъ тогава най-красивитѣ дѣца, домътъ имъ ще бѫде най-добъръ.
(втори вариант)
Когато единъ баща роди синъ, да каже: „Господи, азъ зная, че когато съмъ заченалъ този синъ правдата не е била въ сърцето ми, истината не е била въ ума ми, светостьта не е била въ волята ми,“ Онѣзи моми и момци, които ще се женатъ, нека преди да родятъ, да вложатъ тѣзи три елемента въ себе си и ще иматъ тогава най-красивитѣ дѣца, домътъ имъ ще бѫде най-добъръ.
Сега момъкътъ като се ожени, да се запита: „Правдата въ сърцето ми ли е, истината въ ума ми ли е, светостьта въ волята ми ли е? “ Ако си отговори, че има всички тѣзи елементи, да се жени.
към втори вариант >>
Всичко, което сега сѫществува въ старата култура, въ главни черти то е изразъ на този старъ човѣкъ.
(втори вариант)
Павелъ се обръща къмъ християнитѣ и казва: „Всички да се облѣчете въ новия човѣкъ.“ Стариятъ човѣкъ вие го познавате и дъщери и синове и майки и бащи и сѫдии и свещеници, всички сте много добрѣ запознати съ този старъ човѣкъ, говорътъ му разбирате много добрѣ, езикътъ му сте изучавали. И цѣлата сегашна култура е изразъ на този старъ човѣкъ.
Всичко, което сега сѫществува въ старата култура, въ главни черти то е изразъ на този старъ човѣкъ.
Този старъ човѣкъ не е въ състояние да разбере Христовото учение. За да се разбере Христовото учение, новото учение и Христосъ е казалъ и Павелъ е казалъ, че първото нѣщо е човѣкъ да се роди изново, новъ човѣкъ да стане, с нови разбирания.
към втори вариант >>
Сега момъкътъ като се ожени, да се запита: „Правдата въ сърцето ми ли е, истината въ ума ми ли е, светостьта въ волята ми ли е?
(втори вариант)
Когато единъ баща роди синъ, да каже: „Господи, азъ зная, че когато съмъ заченалъ този синъ правдата не е била въ сърцето ми, истината не е била въ ума ми, светостьта не е била въ волята ми,“ Онѣзи моми и момци, които ще се женатъ, нека преди да родятъ, да вложатъ тѣзи три елемента въ себе си и ще иматъ тогава най-красивитѣ дѣца, домътъ имъ ще бѫде най-добъръ.
Сега момъкътъ като се ожени, да се запита: „Правдата въ сърцето ми ли е, истината въ ума ми ли е, светостьта въ волята ми ли е?
“ Ако си отговори, че има всички тѣзи елементи, да се жени.
към втори вариант >>
Този старъ човѣкъ не е въ състояние да разбере Христовото учение.
(втори вариант)
Павелъ се обръща къмъ християнитѣ и казва: „Всички да се облѣчете въ новия човѣкъ.“ Стариятъ човѣкъ вие го познавате и дъщери и синове и майки и бащи и сѫдии и свещеници, всички сте много добрѣ запознати съ този старъ човѣкъ, говорътъ му разбирате много добрѣ, езикътъ му сте изучавали. И цѣлата сегашна култура е изразъ на този старъ човѣкъ. Всичко, което сега сѫществува въ старата култура, въ главни черти то е изразъ на този старъ човѣкъ.
Този старъ човѣкъ не е въ състояние да разбере Христовото учение.
За да се разбере Христовото учение, новото учение и Христосъ е казалъ и Павелъ е казалъ, че първото нѣщо е човѣкъ да се роди изново, новъ човѣкъ да стане, с нови разбирания.
към втори вариант >>
“ Ако си отговори, че има всички тѣзи елементи, да се жени.
(втори вариант)
Когато единъ баща роди синъ, да каже: „Господи, азъ зная, че когато съмъ заченалъ този синъ правдата не е била въ сърцето ми, истината не е била въ ума ми, светостьта не е била въ волята ми,“ Онѣзи моми и момци, които ще се женатъ, нека преди да родятъ, да вложатъ тѣзи три елемента въ себе си и ще иматъ тогава най-красивитѣ дѣца, домътъ имъ ще бѫде най-добъръ. Сега момъкътъ като се ожени, да се запита: „Правдата въ сърцето ми ли е, истината въ ума ми ли е, светостьта въ волята ми ли е?
“ Ако си отговори, че има всички тѣзи елементи, да се жени.
към втори вариант >>
За да се разбере Христовото учение, новото учение и Христосъ е казалъ и Павелъ е казалъ, че първото нѣщо е човѣкъ да се роди изново, новъ човѣкъ да стане, с нови разбирания.
(втори вариант)
Павелъ се обръща къмъ християнитѣ и казва: „Всички да се облѣчете въ новия човѣкъ.“ Стариятъ човѣкъ вие го познавате и дъщери и синове и майки и бащи и сѫдии и свещеници, всички сте много добрѣ запознати съ този старъ човѣкъ, говорътъ му разбирате много добрѣ, езикътъ му сте изучавали. И цѣлата сегашна култура е изразъ на този старъ човѣкъ. Всичко, което сега сѫществува въ старата култура, въ главни черти то е изразъ на този старъ човѣкъ. Този старъ човѣкъ не е въ състояние да разбере Христовото учение.
За да се разбере Христовото учение, новото учение и Христосъ е казалъ и Павелъ е казалъ, че първото нѣщо е човѣкъ да се роди изново, новъ човѣкъ да стане, с нови разбирания.
към втори вариант >>
И момата сѫщо да се запита.
(втори вариант)
И момата сѫщо да се запита.
Ако правдата, истината и светостьта ѝ отговарятъ, че може да се ожени, тогава да се жени. Ако постѫпватъ така момъкътъ и момата, ще иматъ всички радости и тѣхниятъ домъ ще бѫде отвѫтрѣ постланъ съ цвѣтя.
към втори вариант >>
А Павелъ казва, че качествата на новия човѣкъ трѣбва да бѫдатъ слѣднитѣ: да има правда въ сърцето, истина въ ума и светость, като съединителна нишка между ума и сърцето.
(втори вариант)
А Павелъ казва, че качествата на новия човѣкъ трѣбва да бѫдатъ слѣднитѣ: да има правда въ сърцето, истина въ ума и светость, като съединителна нишка между ума и сърцето.
Само при тѣзи качества човѣкъ ще може да разбере новото учение. Питамъ ви сега: Когато се докачите, разгнѣвите въ правда, истина и светость ли се гнѣвите, докачате? Когато лъжете, въ правда, истина и светость ли лъжете? Когато завиждате, въ правда, истина и светость ли завиждате? Когато любите, да – въ правда, истина и светость може да любите; въ правда истина и светость може да обичате; въ правда, истина и светость може да бѫдете милостиви.
към втори вариант >>
Ако правдата, истината и светостьта ѝ отговарятъ, че може да се ожени, тогава да се жени.
(втори вариант)
И момата сѫщо да се запита.
Ако правдата, истината и светостьта ѝ отговарятъ, че може да се ожени, тогава да се жени.
Ако постѫпватъ така момъкътъ и момата, ще иматъ всички радости и тѣхниятъ домъ ще бѫде отвѫтрѣ постланъ съ цвѣтя.
към втори вариант >>
Само при тѣзи качества човѣкъ ще може да разбере новото учение.
(втори вариант)
А Павелъ казва, че качествата на новия човѣкъ трѣбва да бѫдатъ слѣднитѣ: да има правда въ сърцето, истина въ ума и светость, като съединителна нишка между ума и сърцето.
Само при тѣзи качества човѣкъ ще може да разбере новото учение.
Питамъ ви сега: Когато се докачите, разгнѣвите въ правда, истина и светость ли се гнѣвите, докачате? Когато лъжете, въ правда, истина и светость ли лъжете? Когато завиждате, въ правда, истина и светость ли завиждате? Когато любите, да – въ правда, истина и светость може да любите; въ правда истина и светость може да обичате; въ правда, истина и светость може да бѫдете милостиви. Всички положителни качества у човѣка, всички добродетели се проявяватъ чрѣзъ правда, истина и светость.
към втори вариант >>
Ако постѫпватъ така момъкътъ и момата, ще иматъ всички радости и тѣхниятъ домъ ще бѫде отвѫтрѣ постланъ съ цвѣтя.
(втори вариант)
И момата сѫщо да се запита. Ако правдата, истината и светостьта ѝ отговарятъ, че може да се ожени, тогава да се жени.
Ако постѫпватъ така момъкътъ и момата, ще иматъ всички радости и тѣхниятъ домъ ще бѫде отвѫтрѣ постланъ съ цвѣтя.
към втори вариант >>
Питамъ ви сега: Когато се докачите, разгнѣвите въ правда, истина и светость ли се гнѣвите, докачате?
(втори вариант)
А Павелъ казва, че качествата на новия човѣкъ трѣбва да бѫдатъ слѣднитѣ: да има правда въ сърцето, истина въ ума и светость, като съединителна нишка между ума и сърцето. Само при тѣзи качества човѣкъ ще може да разбере новото учение.
Питамъ ви сега: Когато се докачите, разгнѣвите въ правда, истина и светость ли се гнѣвите, докачате?
Когато лъжете, въ правда, истина и светость ли лъжете? Когато завиждате, въ правда, истина и светость ли завиждате? Когато любите, да – въ правда, истина и светость може да любите; въ правда истина и светость може да обичате; въ правда, истина и светость може да бѫдете милостиви. Всички положителни качества у човѣка, всички добродетели се проявяватъ чрѣзъ правда, истина и светость.
към втори вариант >>
И тъй, въ свѣта има другъ единъ законъ, споредъ който вие трѣбва да направите три връзки.
(втори вариант)
И тъй, въ свѣта има другъ единъ законъ, споредъ който вие трѣбва да направите три връзки.
Тѣ сѫ земни връзки, духовни връзки и Божествени връзки. Земни връзки – това сѫ човѣшкитѣ връзки, духовнитѣ, връзки – това сѫ ангелскитѣ връзки, а има още и Божествени връзки. И когато правите едно съчетание, трѣбва да имате едноврѣменно и тритѣ, тѣзи връзки. Ако сте свързани само на земята, значи имате само една връзка. Тази връзка я виждатъ ясновидцитѣ и ако душата има само една такава връзка и скѫса ли се тази връзка, отиде да се не види душата.
към втори вариант >>
Когато лъжете, въ правда, истина и светость ли лъжете?
(втори вариант)
А Павелъ казва, че качествата на новия човѣкъ трѣбва да бѫдатъ слѣднитѣ: да има правда въ сърцето, истина въ ума и светость, като съединителна нишка между ума и сърцето. Само при тѣзи качества човѣкъ ще може да разбере новото учение. Питамъ ви сега: Когато се докачите, разгнѣвите въ правда, истина и светость ли се гнѣвите, докачате?
Когато лъжете, въ правда, истина и светость ли лъжете?
Когато завиждате, въ правда, истина и светость ли завиждате? Когато любите, да – въ правда, истина и светость може да любите; въ правда истина и светость може да обичате; въ правда, истина и светость може да бѫдете милостиви. Всички положителни качества у човѣка, всички добродетели се проявяватъ чрѣзъ правда, истина и светость.
към втори вариант >>
Тѣ сѫ земни връзки, духовни връзки и Божествени връзки.
(втори вариант)
И тъй, въ свѣта има другъ единъ законъ, споредъ който вие трѣбва да направите три връзки.
Тѣ сѫ земни връзки, духовни връзки и Божествени връзки.
Земни връзки – това сѫ човѣшкитѣ връзки, духовнитѣ, връзки – това сѫ ангелскитѣ връзки, а има още и Божествени връзки. И когато правите едно съчетание, трѣбва да имате едноврѣменно и тритѣ, тѣзи връзки. Ако сте свързани само на земята, значи имате само една връзка. Тази връзка я виждатъ ясновидцитѣ и ако душата има само една такава връзка и скѫса ли се тази връзка, отиде да се не види душата. Въ духовния свѣтъ душата има повече връзки, а въ Божествения свѣтъ всичко е съ връзки, нѣма никакви изключения.
към втори вариант >>
Когато завиждате, въ правда, истина и светость ли завиждате?
(втори вариант)
А Павелъ казва, че качествата на новия човѣкъ трѣбва да бѫдатъ слѣднитѣ: да има правда въ сърцето, истина въ ума и светость, като съединителна нишка между ума и сърцето. Само при тѣзи качества човѣкъ ще може да разбере новото учение. Питамъ ви сега: Когато се докачите, разгнѣвите въ правда, истина и светость ли се гнѣвите, докачате? Когато лъжете, въ правда, истина и светость ли лъжете?
Когато завиждате, въ правда, истина и светость ли завиждате?
Когато любите, да – въ правда, истина и светость може да любите; въ правда истина и светость може да обичате; въ правда, истина и светость може да бѫдете милостиви. Всички положителни качества у човѣка, всички добродетели се проявяватъ чрѣзъ правда, истина и светость.
към втори вариант >>
Земни връзки – това сѫ човѣшкитѣ връзки, духовнитѣ, връзки – това сѫ ангелскитѣ връзки, а има още и Божествени връзки.
(втори вариант)
И тъй, въ свѣта има другъ единъ законъ, споредъ който вие трѣбва да направите три връзки. Тѣ сѫ земни връзки, духовни връзки и Божествени връзки.
Земни връзки – това сѫ човѣшкитѣ връзки, духовнитѣ, връзки – това сѫ ангелскитѣ връзки, а има още и Божествени връзки.
И когато правите едно съчетание, трѣбва да имате едноврѣменно и тритѣ, тѣзи връзки. Ако сте свързани само на земята, значи имате само една връзка. Тази връзка я виждатъ ясновидцитѣ и ако душата има само една такава връзка и скѫса ли се тази връзка, отиде да се не види душата. Въ духовния свѣтъ душата има повече връзки, а въ Божествения свѣтъ всичко е съ връзки, нѣма никакви изключения.
към втори вариант >>
Когато любите, да – въ правда, истина и светость може да любите; въ правда истина и светость може да обичате; въ правда, истина и светость може да бѫдете милостиви.
(втори вариант)
А Павелъ казва, че качествата на новия човѣкъ трѣбва да бѫдатъ слѣднитѣ: да има правда въ сърцето, истина въ ума и светость, като съединителна нишка между ума и сърцето. Само при тѣзи качества човѣкъ ще може да разбере новото учение. Питамъ ви сега: Когато се докачите, разгнѣвите въ правда, истина и светость ли се гнѣвите, докачате? Когато лъжете, въ правда, истина и светость ли лъжете? Когато завиждате, въ правда, истина и светость ли завиждате?
Когато любите, да – въ правда, истина и светость може да любите; въ правда истина и светость може да обичате; въ правда, истина и светость може да бѫдете милостиви.
Всички положителни качества у човѣка, всички добродетели се проявяватъ чрѣзъ правда, истина и светость.
към втори вариант >>
И когато правите едно съчетание, трѣбва да имате едноврѣменно и тритѣ, тѣзи връзки.
(втори вариант)
И тъй, въ свѣта има другъ единъ законъ, споредъ който вие трѣбва да направите три връзки. Тѣ сѫ земни връзки, духовни връзки и Божествени връзки. Земни връзки – това сѫ човѣшкитѣ връзки, духовнитѣ, връзки – това сѫ ангелскитѣ връзки, а има още и Божествени връзки.
И когато правите едно съчетание, трѣбва да имате едноврѣменно и тритѣ, тѣзи връзки.
Ако сте свързани само на земята, значи имате само една връзка. Тази връзка я виждатъ ясновидцитѣ и ако душата има само една такава връзка и скѫса ли се тази връзка, отиде да се не види душата. Въ духовния свѣтъ душата има повече връзки, а въ Божествения свѣтъ всичко е съ връзки, нѣма никакви изключения.
към втори вариант >>
Всички положителни качества у човѣка, всички добродетели се проявяватъ чрѣзъ правда, истина и светость.
(втори вариант)
Само при тѣзи качества човѣкъ ще може да разбере новото учение. Питамъ ви сега: Когато се докачите, разгнѣвите въ правда, истина и светость ли се гнѣвите, докачате? Когато лъжете, въ правда, истина и светость ли лъжете? Когато завиждате, въ правда, истина и светость ли завиждате? Когато любите, да – въ правда, истина и светость може да любите; въ правда истина и светость може да обичате; въ правда, истина и светость може да бѫдете милостиви.
Всички положителни качества у човѣка, всички добродетели се проявяватъ чрѣзъ правда, истина и светость.
към втори вариант >>
Ако сте свързани само на земята, значи имате само една връзка.
(втори вариант)
И тъй, въ свѣта има другъ единъ законъ, споредъ който вие трѣбва да направите три връзки. Тѣ сѫ земни връзки, духовни връзки и Божествени връзки. Земни връзки – това сѫ човѣшкитѣ връзки, духовнитѣ, връзки – това сѫ ангелскитѣ връзки, а има още и Божествени връзки. И когато правите едно съчетание, трѣбва да имате едноврѣменно и тритѣ, тѣзи връзки.
Ако сте свързани само на земята, значи имате само една връзка.
Тази връзка я виждатъ ясновидцитѣ и ако душата има само една такава връзка и скѫса ли се тази връзка, отиде да се не види душата. Въ духовния свѣтъ душата има повече връзки, а въ Божествения свѣтъ всичко е съ връзки, нѣма никакви изключения.
към втори вариант >>
Съврѣменнитѣ християни нѣматъ връзка съ Христа.
(втори вариант)
Съврѣменнитѣ християни нѣматъ връзка съ Христа.
За да се облѣкатъ въ новия човѣкъ, трѣбва да иматъ връзка съ този новъ човѣкъ. Само тогава ще се създадатъ условия да дойде Христосъ у тѣхъ и у васъ.
към втори вариант >>
Тази връзка я виждатъ ясновидцитѣ и ако душата има само една такава връзка и скѫса ли се тази връзка, отиде да се не види душата.
(втори вариант)
И тъй, въ свѣта има другъ единъ законъ, споредъ който вие трѣбва да направите три връзки. Тѣ сѫ земни връзки, духовни връзки и Божествени връзки. Земни връзки – това сѫ човѣшкитѣ връзки, духовнитѣ, връзки – това сѫ ангелскитѣ връзки, а има още и Божествени връзки. И когато правите едно съчетание, трѣбва да имате едноврѣменно и тритѣ, тѣзи връзки. Ако сте свързани само на земята, значи имате само една връзка.
Тази връзка я виждатъ ясновидцитѣ и ако душата има само една такава връзка и скѫса ли се тази връзка, отиде да се не види душата.
Въ духовния свѣтъ душата има повече връзки, а въ Божествения свѣтъ всичко е съ връзки, нѣма никакви изключения.
към втори вариант >>
За да се облѣкатъ въ новия човѣкъ, трѣбва да иматъ връзка съ този новъ човѣкъ.
(втори вариант)
Съврѣменнитѣ християни нѣматъ връзка съ Христа.
За да се облѣкатъ въ новия човѣкъ, трѣбва да иматъ връзка съ този новъ човѣкъ.
Само тогава ще се създадатъ условия да дойде Христосъ у тѣхъ и у васъ.
към втори вариант >>
Въ духовния свѣтъ душата има повече връзки, а въ Божествения свѣтъ всичко е съ връзки, нѣма никакви изключения.
(втори вариант)
Тѣ сѫ земни връзки, духовни връзки и Божествени връзки. Земни връзки – това сѫ човѣшкитѣ връзки, духовнитѣ, връзки – това сѫ ангелскитѣ връзки, а има още и Божествени връзки. И когато правите едно съчетание, трѣбва да имате едноврѣменно и тритѣ, тѣзи връзки. Ако сте свързани само на земята, значи имате само една връзка. Тази връзка я виждатъ ясновидцитѣ и ако душата има само една такава връзка и скѫса ли се тази връзка, отиде да се не види душата.
Въ духовния свѣтъ душата има повече връзки, а въ Божествения свѣтъ всичко е съ връзки, нѣма никакви изключения.
към втори вариант >>
Само тогава ще се създадатъ условия да дойде Христосъ у тѣхъ и у васъ.
(втори вариант)
Съврѣменнитѣ християни нѣматъ връзка съ Христа. За да се облѣкатъ въ новия човѣкъ, трѣбва да иматъ връзка съ този новъ човѣкъ.
Само тогава ще се създадатъ условия да дойде Христосъ у тѣхъ и у васъ.
към втори вариант >>
И тъй, когато дойде любовьта на земята, за да направи една истинска връзка, трѣбва да е направена въ духовния и въ Божествения свѣтъ.
(втори вариант)
И тъй, когато дойде любовьта на земята, за да направи една истинска връзка, трѣбва да е направена въ духовния и въ Божествения свѣтъ.
Стане ли връзка въ правда, истина и светость, това е истинско съчетание и такова съчетание отъ Бога се благославя. Каквато работа и да започнете, какъвто животъ искате да живѣете, непременно трѣбва да имате тѣзи три връзки, тѣзи три елемента въ васъ си. Само тогава ще може да дойде великата мѫдрость, великото учение, за което копнеятъ душитѣ ви. Това е философия, която само тогава може да се говори.
към втори вариант >>
Може да прекарате цѣлия си животъ въ църква, въ палене кандила и светене масло, може да прекарате цѣлия си животъ въ четене на Библията и въ различното ѝ тълкуване и всичко това, не само че не е хубаво, но е и безполезно, то ни най-малко нѣма да ви доведе до онази велика истина, за която вашата душа ламти.
(втори вариант)
Може да прекарате цѣлия си животъ въ църква, въ палене кандила и светене масло, може да прекарате цѣлия си животъ въ четене на Библията и въ различното ѝ тълкуване и всичко това, не само че не е хубаво, но е и безполезно, то ни най-малко нѣма да ви доведе до онази велика истина, за която вашата душа ламти.
Разсѫждавайте правилно. Вземете нѣкой ученъ, философъ човѣкъ, ще видите, че и той все има нужда да намѣри една сродна душа, която да го обича, съ която да може да обмени поне двѣ думи. Дали този човѣкъ ще бѫде проповѣдникъ, или майка, или баща или сѫдия, всѣкога ще желае да има една сродна душа, съ която да размени двѣ думи.
към втори вариант >>
Стане ли връзка въ правда, истина и светость, това е истинско съчетание и такова съчетание отъ Бога се благославя.
(втори вариант)
И тъй, когато дойде любовьта на земята, за да направи една истинска връзка, трѣбва да е направена въ духовния и въ Божествения свѣтъ.
Стане ли връзка въ правда, истина и светость, това е истинско съчетание и такова съчетание отъ Бога се благославя.
Каквато работа и да започнете, какъвто животъ искате да живѣете, непременно трѣбва да имате тѣзи три връзки, тѣзи три елемента въ васъ си. Само тогава ще може да дойде великата мѫдрость, великото учение, за което копнеятъ душитѣ ви. Това е философия, която само тогава може да се говори.
към втори вариант >>
Разсѫждавайте правилно.
(втори вариант)
Може да прекарате цѣлия си животъ въ църква, въ палене кандила и светене масло, може да прекарате цѣлия си животъ въ четене на Библията и въ различното ѝ тълкуване и всичко това, не само че не е хубаво, но е и безполезно, то ни най-малко нѣма да ви доведе до онази велика истина, за която вашата душа ламти.
Разсѫждавайте правилно.
Вземете нѣкой ученъ, философъ човѣкъ, ще видите, че и той все има нужда да намѣри една сродна душа, която да го обича, съ която да може да обмени поне двѣ думи. Дали този човѣкъ ще бѫде проповѣдникъ, или майка, или баща или сѫдия, всѣкога ще желае да има една сродна душа, съ която да размени двѣ думи.
към втори вариант >>
Каквато работа и да започнете, какъвто животъ искате да живѣете, непременно трѣбва да имате тѣзи три връзки, тѣзи три елемента въ васъ си.
(втори вариант)
И тъй, когато дойде любовьта на земята, за да направи една истинска връзка, трѣбва да е направена въ духовния и въ Божествения свѣтъ. Стане ли връзка въ правда, истина и светость, това е истинско съчетание и такова съчетание отъ Бога се благославя.
Каквато работа и да започнете, какъвто животъ искате да живѣете, непременно трѣбва да имате тѣзи три връзки, тѣзи три елемента въ васъ си.
Само тогава ще може да дойде великата мѫдрость, великото учение, за което копнеятъ душитѣ ви. Това е философия, която само тогава може да се говори.
към втори вариант >>
Вземете нѣкой ученъ, философъ човѣкъ, ще видите, че и той все има нужда да намѣри една сродна душа, която да го обича, съ която да може да обмени поне двѣ думи.
(втори вариант)
Може да прекарате цѣлия си животъ въ църква, въ палене кандила и светене масло, може да прекарате цѣлия си животъ въ четене на Библията и въ различното ѝ тълкуване и всичко това, не само че не е хубаво, но е и безполезно, то ни най-малко нѣма да ви доведе до онази велика истина, за която вашата душа ламти. Разсѫждавайте правилно.
Вземете нѣкой ученъ, философъ човѣкъ, ще видите, че и той все има нужда да намѣри една сродна душа, която да го обича, съ която да може да обмени поне двѣ думи.
Дали този човѣкъ ще бѫде проповѣдникъ, или майка, или баща или сѫдия, всѣкога ще желае да има една сродна душа, съ която да размени двѣ думи.
към втори вариант >>
Само тогава ще може да дойде великата мѫдрость, великото учение, за което копнеятъ душитѣ ви.
(втори вариант)
И тъй, когато дойде любовьта на земята, за да направи една истинска връзка, трѣбва да е направена въ духовния и въ Божествения свѣтъ. Стане ли връзка въ правда, истина и светость, това е истинско съчетание и такова съчетание отъ Бога се благославя. Каквато работа и да започнете, какъвто животъ искате да живѣете, непременно трѣбва да имате тѣзи три връзки, тѣзи три елемента въ васъ си.
Само тогава ще може да дойде великата мѫдрость, великото учение, за което копнеятъ душитѣ ви.
Това е философия, която само тогава може да се говори.
към втори вариант >>
Дали този човѣкъ ще бѫде проповѣдникъ, или майка, или баща или сѫдия, всѣкога ще желае да има една сродна душа, съ която да размени двѣ думи.
(втори вариант)
Може да прекарате цѣлия си животъ въ църква, въ палене кандила и светене масло, може да прекарате цѣлия си животъ въ четене на Библията и въ различното ѝ тълкуване и всичко това, не само че не е хубаво, но е и безполезно, то ни най-малко нѣма да ви доведе до онази велика истина, за която вашата душа ламти. Разсѫждавайте правилно. Вземете нѣкой ученъ, философъ човѣкъ, ще видите, че и той все има нужда да намѣри една сродна душа, която да го обича, съ която да може да обмени поне двѣ думи.
Дали този човѣкъ ще бѫде проповѣдникъ, или майка, или баща или сѫдия, всѣкога ще желае да има една сродна душа, съ която да размени двѣ думи.
към втори вариант >>
Това е философия, която само тогава може да се говори.
(втори вариант)
И тъй, когато дойде любовьта на земята, за да направи една истинска връзка, трѣбва да е направена въ духовния и въ Божествения свѣтъ. Стане ли връзка въ правда, истина и светость, това е истинско съчетание и такова съчетание отъ Бога се благославя. Каквато работа и да започнете, какъвто животъ искате да живѣете, непременно трѣбва да имате тѣзи три връзки, тѣзи три елемента въ васъ си. Само тогава ще може да дойде великата мѫдрость, великото учение, за което копнеятъ душитѣ ви.
Това е философия, която само тогава може да се говори.
към втори вариант >>
Питамъ: Какъ могатъ да се свържатъ тѣзи двѣ души?
(втори вариант)
Питамъ: Какъ могатъ да се свържатъ тѣзи двѣ души?
– Два ума не могатъ да се свържатъ на едно мѣсто и двѣ сърца не могатъ да се свържатъ на едно мѣсто. Не, законътъ е слѣдниятъ: Едно сърце и единъ умъ могатъ да се свържатъ или единъ умъ и едно сърце могатъ да се свържатъ. Между ума и сърцето има връзка. Два ума – тѣ сѫ отъ сѫщата категория. Умъ съ умъ, то е все умъ, това е еднообразие въ живота, въ природата.
към втори вариант >>
При това колебание, при това съмнение, нищо не може да излѣзе.
(втори вариант)
При това колебание, при това съмнение, нищо не може да излѣзе.
Вие казвате: „Азъ имамъ правда, имамъ истина и светость.“ – Добрѣ. Тогава второто положение. Питамъ ви: Христосъ дошълъ ли е? – Дошълъ е. Третото положение: Азъ и Христосъ ще дойдемъ и ще направимъ жилище у васъ и ще ви се изявя.
към втори вариант >>
– Два ума не могатъ да се свържатъ на едно мѣсто и двѣ сърца не могатъ да се свържатъ на едно мѣсто.
(втори вариант)
Питамъ: Какъ могатъ да се свържатъ тѣзи двѣ души?
– Два ума не могатъ да се свържатъ на едно мѣсто и двѣ сърца не могатъ да се свържатъ на едно мѣсто.
Не, законътъ е слѣдниятъ: Едно сърце и единъ умъ могатъ да се свържатъ или единъ умъ и едно сърце могатъ да се свържатъ. Между ума и сърцето има връзка. Два ума – тѣ сѫ отъ сѫщата категория. Умъ съ умъ, то е все умъ, това е еднообразие въ живота, въ природата. Сърце съ сърце, това е сѫщо еднообразие.
към втори вариант >>
Вие казвате: „Азъ имамъ правда, имамъ истина и светость.“ – Добрѣ.
(втори вариант)
При това колебание, при това съмнение, нищо не може да излѣзе.
Вие казвате: „Азъ имамъ правда, имамъ истина и светость.“ – Добрѣ.
Тогава второто положение. Питамъ ви: Христосъ дошълъ ли е? – Дошълъ е. Третото положение: Азъ и Христосъ ще дойдемъ и ще направимъ жилище у васъ и ще ви се изявя. И тъй: първото положение – да дойде правдата, истината и светостьта у васъ.
към втори вариант >>
Не, законътъ е слѣдниятъ: Едно сърце и единъ умъ могатъ да се свържатъ или единъ умъ и едно сърце могатъ да се свържатъ.
(втори вариант)
Питамъ: Какъ могатъ да се свържатъ тѣзи двѣ души? – Два ума не могатъ да се свържатъ на едно мѣсто и двѣ сърца не могатъ да се свържатъ на едно мѣсто.
Не, законътъ е слѣдниятъ: Едно сърце и единъ умъ могатъ да се свържатъ или единъ умъ и едно сърце могатъ да се свържатъ.
Между ума и сърцето има връзка. Два ума – тѣ сѫ отъ сѫщата категория. Умъ съ умъ, то е все умъ, това е еднообразие въ живота, въ природата. Сърце съ сърце, това е сѫщо еднообразие. Ако не вѣрвате въ това, съберете се 2–3 жени, които лесно се афектирате, живѣете съ чувства, единъ день ще дигнете цѣла гюрултия, ще се скарате.
към втори вариант >>
Тогава второто положение.
(втори вариант)
При това колебание, при това съмнение, нищо не може да излѣзе. Вие казвате: „Азъ имамъ правда, имамъ истина и светость.“ – Добрѣ.
Тогава второто положение.
Питамъ ви: Христосъ дошълъ ли е? – Дошълъ е. Третото положение: Азъ и Христосъ ще дойдемъ и ще направимъ жилище у васъ и ще ви се изявя. И тъй: първото положение – да дойде правдата, истината и светостьта у васъ. Второто положение: Азъ и Христосъ ще дойдемъ да направимъ жилище у васъ.
към втори вариант >>
Между ума и сърцето има връзка.
(втори вариант)
Питамъ: Какъ могатъ да се свържатъ тѣзи двѣ души? – Два ума не могатъ да се свържатъ на едно мѣсто и двѣ сърца не могатъ да се свържатъ на едно мѣсто. Не, законътъ е слѣдниятъ: Едно сърце и единъ умъ могатъ да се свържатъ или единъ умъ и едно сърце могатъ да се свържатъ.
Между ума и сърцето има връзка.
Два ума – тѣ сѫ отъ сѫщата категория. Умъ съ умъ, то е все умъ, това е еднообразие въ живота, въ природата. Сърце съ сърце, това е сѫщо еднообразие. Ако не вѣрвате въ това, съберете се 2–3 жени, които лесно се афектирате, живѣете съ чувства, единъ день ще дигнете цѣла гюрултия, ще се скарате. Значи, ако съберете на едно мѣсто само сърца, вие ще съберете най-голѣмото зло.
към втори вариант >>
Питамъ ви: Христосъ дошълъ ли е?
(втори вариант)
При това колебание, при това съмнение, нищо не може да излѣзе. Вие казвате: „Азъ имамъ правда, имамъ истина и светость.“ – Добрѣ. Тогава второто положение.
Питамъ ви: Христосъ дошълъ ли е?
– Дошълъ е. Третото положение: Азъ и Христосъ ще дойдемъ и ще направимъ жилище у васъ и ще ви се изявя. И тъй: първото положение – да дойде правдата, истината и светостьта у васъ. Второто положение: Азъ и Христосъ ще дойдемъ да направимъ жилище у васъ. Третото положение: Азъ ще изявя себе си вамъ.
към втори вариант >>
Два ума – тѣ сѫ отъ сѫщата категория.
(втори вариант)
Питамъ: Какъ могатъ да се свържатъ тѣзи двѣ души? – Два ума не могатъ да се свържатъ на едно мѣсто и двѣ сърца не могатъ да се свържатъ на едно мѣсто. Не, законътъ е слѣдниятъ: Едно сърце и единъ умъ могатъ да се свържатъ или единъ умъ и едно сърце могатъ да се свържатъ. Между ума и сърцето има връзка.
Два ума – тѣ сѫ отъ сѫщата категория.
Умъ съ умъ, то е все умъ, това е еднообразие въ живота, въ природата. Сърце съ сърце, това е сѫщо еднообразие. Ако не вѣрвате въ това, съберете се 2–3 жени, които лесно се афектирате, живѣете съ чувства, единъ день ще дигнете цѣла гюрултия, ще се скарате. Значи, ако съберете на едно мѣсто само сърца, вие ще съберете най-голѣмото зло. Слѣдователно, ще ги съединявате така: едно сърце – единъ умъ, единъ умъ – едно сърце; едно сърце – единъ умъ, единъ умъ – едно сърце.
към втори вариант >>
– Дошълъ е.
(втори вариант)
При това колебание, при това съмнение, нищо не може да излѣзе. Вие казвате: „Азъ имамъ правда, имамъ истина и светость.“ – Добрѣ. Тогава второто положение. Питамъ ви: Христосъ дошълъ ли е?
– Дошълъ е.
Третото положение: Азъ и Христосъ ще дойдемъ и ще направимъ жилище у васъ и ще ви се изявя. И тъй: първото положение – да дойде правдата, истината и светостьта у васъ. Второто положение: Азъ и Христосъ ще дойдемъ да направимъ жилище у васъ. Третото положение: Азъ ще изявя себе си вамъ.
към втори вариант >>
Умъ съ умъ, то е все умъ, това е еднообразие въ живота, въ природата.
(втори вариант)
Питамъ: Какъ могатъ да се свържатъ тѣзи двѣ души? – Два ума не могатъ да се свържатъ на едно мѣсто и двѣ сърца не могатъ да се свържатъ на едно мѣсто. Не, законътъ е слѣдниятъ: Едно сърце и единъ умъ могатъ да се свържатъ или единъ умъ и едно сърце могатъ да се свържатъ. Между ума и сърцето има връзка. Два ума – тѣ сѫ отъ сѫщата категория.
Умъ съ умъ, то е все умъ, това е еднообразие въ живота, въ природата.
Сърце съ сърце, това е сѫщо еднообразие. Ако не вѣрвате въ това, съберете се 2–3 жени, които лесно се афектирате, живѣете съ чувства, единъ день ще дигнете цѣла гюрултия, ще се скарате. Значи, ако съберете на едно мѣсто само сърца, вие ще съберете най-голѣмото зло. Слѣдователно, ще ги съединявате така: едно сърце – единъ умъ, единъ умъ – едно сърце; едно сърце – единъ умъ, единъ умъ – едно сърце.
към втори вариант >>
Третото положение: Азъ и Христосъ ще дойдемъ и ще направимъ жилище у васъ и ще ви се изявя.
(втори вариант)
При това колебание, при това съмнение, нищо не може да излѣзе. Вие казвате: „Азъ имамъ правда, имамъ истина и светость.“ – Добрѣ. Тогава второто положение. Питамъ ви: Христосъ дошълъ ли е? – Дошълъ е.
Третото положение: Азъ и Христосъ ще дойдемъ и ще направимъ жилище у васъ и ще ви се изявя.
И тъй: първото положение – да дойде правдата, истината и светостьта у васъ. Второто положение: Азъ и Христосъ ще дойдемъ да направимъ жилище у васъ. Третото положение: Азъ ще изявя себе си вамъ.
към втори вариант >>
Сърце съ сърце, това е сѫщо еднообразие.
(втори вариант)
– Два ума не могатъ да се свържатъ на едно мѣсто и двѣ сърца не могатъ да се свържатъ на едно мѣсто. Не, законътъ е слѣдниятъ: Едно сърце и единъ умъ могатъ да се свържатъ или единъ умъ и едно сърце могатъ да се свържатъ. Между ума и сърцето има връзка. Два ума – тѣ сѫ отъ сѫщата категория. Умъ съ умъ, то е все умъ, това е еднообразие въ живота, въ природата.
Сърце съ сърце, това е сѫщо еднообразие.
Ако не вѣрвате въ това, съберете се 2–3 жени, които лесно се афектирате, живѣете съ чувства, единъ день ще дигнете цѣла гюрултия, ще се скарате. Значи, ако съберете на едно мѣсто само сърца, вие ще съберете най-голѣмото зло. Слѣдователно, ще ги съединявате така: едно сърце – единъ умъ, единъ умъ – едно сърце; едно сърце – единъ умъ, единъ умъ – едно сърце.
към втори вариант >>
И тъй: първото положение – да дойде правдата, истината и светостьта у васъ.
(втори вариант)
Вие казвате: „Азъ имамъ правда, имамъ истина и светость.“ – Добрѣ. Тогава второто положение. Питамъ ви: Христосъ дошълъ ли е? – Дошълъ е. Третото положение: Азъ и Христосъ ще дойдемъ и ще направимъ жилище у васъ и ще ви се изявя.
И тъй: първото положение – да дойде правдата, истината и светостьта у васъ.
Второто положение: Азъ и Христосъ ще дойдемъ да направимъ жилище у васъ. Третото положение: Азъ ще изявя себе си вамъ.
към втори вариант >>
Ако не вѣрвате въ това, съберете се 2–3 жени, които лесно се афектирате, живѣете съ чувства, единъ день ще дигнете цѣла гюрултия, ще се скарате.
(втори вариант)
Не, законътъ е слѣдниятъ: Едно сърце и единъ умъ могатъ да се свържатъ или единъ умъ и едно сърце могатъ да се свържатъ. Между ума и сърцето има връзка. Два ума – тѣ сѫ отъ сѫщата категория. Умъ съ умъ, то е все умъ, това е еднообразие въ живота, въ природата. Сърце съ сърце, това е сѫщо еднообразие.
Ако не вѣрвате въ това, съберете се 2–3 жени, които лесно се афектирате, живѣете съ чувства, единъ день ще дигнете цѣла гюрултия, ще се скарате.
Значи, ако съберете на едно мѣсто само сърца, вие ще съберете най-голѣмото зло. Слѣдователно, ще ги съединявате така: едно сърце – единъ умъ, единъ умъ – едно сърце; едно сърце – единъ умъ, единъ умъ – едно сърце.
към втори вариант >>
Второто положение: Азъ и Христосъ ще дойдемъ да направимъ жилище у васъ.
(втори вариант)
Тогава второто положение. Питамъ ви: Христосъ дошълъ ли е? – Дошълъ е. Третото положение: Азъ и Христосъ ще дойдемъ и ще направимъ жилище у васъ и ще ви се изявя. И тъй: първото положение – да дойде правдата, истината и светостьта у васъ.
Второто положение: Азъ и Христосъ ще дойдемъ да направимъ жилище у васъ.
Третото положение: Азъ ще изявя себе си вамъ.
към втори вариант >>
Значи, ако съберете на едно мѣсто само сърца, вие ще съберете най-голѣмото зло.
(втори вариант)
Между ума и сърцето има връзка. Два ума – тѣ сѫ отъ сѫщата категория. Умъ съ умъ, то е все умъ, това е еднообразие въ живота, въ природата. Сърце съ сърце, това е сѫщо еднообразие. Ако не вѣрвате въ това, съберете се 2–3 жени, които лесно се афектирате, живѣете съ чувства, единъ день ще дигнете цѣла гюрултия, ще се скарате.
Значи, ако съберете на едно мѣсто само сърца, вие ще съберете най-голѣмото зло.
Слѣдователно, ще ги съединявате така: едно сърце – единъ умъ, единъ умъ – едно сърце; едно сърце – единъ умъ, единъ умъ – едно сърце.
към втори вариант >>
Третото положение: Азъ ще изявя себе си вамъ.
(втори вариант)
Питамъ ви: Христосъ дошълъ ли е? – Дошълъ е. Третото положение: Азъ и Христосъ ще дойдемъ и ще направимъ жилище у васъ и ще ви се изявя. И тъй: първото положение – да дойде правдата, истината и светостьта у васъ. Второто положение: Азъ и Христосъ ще дойдемъ да направимъ жилище у васъ.
Третото положение: Азъ ще изявя себе си вамъ.
към втори вариант >>
Слѣдователно, ще ги съединявате така: едно сърце – единъ умъ, единъ умъ – едно сърце; едно сърце – единъ умъ, единъ умъ – едно сърце.
(втори вариант)
Два ума – тѣ сѫ отъ сѫщата категория. Умъ съ умъ, то е все умъ, това е еднообразие въ живота, въ природата. Сърце съ сърце, това е сѫщо еднообразие. Ако не вѣрвате въ това, съберете се 2–3 жени, които лесно се афектирате, живѣете съ чувства, единъ день ще дигнете цѣла гюрултия, ще се скарате. Значи, ако съберете на едно мѣсто само сърца, вие ще съберете най-голѣмото зло.
Слѣдователно, ще ги съединявате така: едно сърце – единъ умъ, единъ умъ – едно сърце; едно сърце – единъ умъ, единъ умъ – едно сърце.
към втори вариант >>
Значи: Ако правдата пребѫдва въ твоето сърце и ти пребѫдвашъ въ правдата; ако истината пребѫдва въ твоя умъ и ти пребѫдвашъ въ истината; ако светостьта пребѫдва въ волята ти и ти пребѫдвашъ въ светостьта, тогава Азъ и Отецъ ми ще дойдемъ да направимъ жилище въ тебе, Азъ и Отецъ ми ще ти се изявимъ и ще бѫдемъ едно.
(втори вариант)
Значи: Ако правдата пребѫдва въ твоето сърце и ти пребѫдвашъ въ правдата; ако истината пребѫдва въ твоя умъ и ти пребѫдвашъ въ истината; ако светостьта пребѫдва въ волята ти и ти пребѫдвашъ въ светостьта, тогава Азъ и Отецъ ми ще дойдемъ да направимъ жилище въ тебе, Азъ и Отецъ ми ще ти се изявимъ и ще бѫдемъ едно.
Вънъ отъ това всичко е само илюзии, само едно гонене на изгубената Станка, само иждивяване на животъ.
към втори вариант >>
Като съедините тѣзи сърца съ умоветѣ и ги кръстосвате, ще имате хармония.
(втори вариант)
Като съедините тѣзи сърца съ умоветѣ и ги кръстосвате, ще имате хармония.
Изгубите ли първата връзка, нѣмате ли връзка между вашия умъ и сърце, т.е. не разбирате ли правдата, истината, светостьта, главнитѣ въпроси, които лежатъ сега за разрѣшение, ще останатъ неразрѣшени за васъ. Защо? – Защото, ако правдата и истината не образуватъ една основа, между която да дойде да живѣе Богъ, всичко е изгубено.
към втори вариант >>
Вънъ отъ това всичко е само илюзии, само едно гонене на изгубената Станка, само иждивяване на животъ.
(втори вариант)
Значи: Ако правдата пребѫдва въ твоето сърце и ти пребѫдвашъ въ правдата; ако истината пребѫдва въ твоя умъ и ти пребѫдвашъ въ истината; ако светостьта пребѫдва въ волята ти и ти пребѫдвашъ въ светостьта, тогава Азъ и Отецъ ми ще дойдемъ да направимъ жилище въ тебе, Азъ и Отецъ ми ще ти се изявимъ и ще бѫдемъ едно.
Вънъ отъ това всичко е само илюзии, само едно гонене на изгубената Станка, само иждивяване на животъ.
към втори вариант >>
Изгубите ли първата връзка, нѣмате ли връзка между вашия умъ и сърце, т.е.
(втори вариант)
Като съедините тѣзи сърца съ умоветѣ и ги кръстосвате, ще имате хармония.
Изгубите ли първата връзка, нѣмате ли връзка между вашия умъ и сърце, т.е.
не разбирате ли правдата, истината, светостьта, главнитѣ въпроси, които лежатъ сега за разрѣшение, ще останатъ неразрѣшени за васъ. Защо? – Защото, ако правдата и истината не образуватъ една основа, между която да дойде да живѣе Богъ, всичко е изгубено.
към втори вариант >>
Тъй сериозно трѣбва да погледне всѣки на този въпросъ.
(втори вариант)
Тъй сериозно трѣбва да погледне всѣки на този въпросъ.
към втори вариант >>
не разбирате ли правдата, истината, светостьта, главнитѣ въпроси, които лежатъ сега за разрѣшение, ще останатъ неразрѣшени за васъ. Защо?
(втори вариант)
Като съедините тѣзи сърца съ умоветѣ и ги кръстосвате, ще имате хармония. Изгубите ли първата връзка, нѣмате ли връзка между вашия умъ и сърце, т.е.
не разбирате ли правдата, истината, светостьта, главнитѣ въпроси, които лежатъ сега за разрѣшение, ще останатъ неразрѣшени за васъ. Защо?
– Защото, ако правдата и истината не образуватъ една основа, между която да дойде да живѣе Богъ, всичко е изгубено.
към втори вариант >>
– Защото, ако правдата и истината не образуватъ една основа, между която да дойде да живѣе Богъ, всичко е изгубено.
(втори вариант)
Като съедините тѣзи сърца съ умоветѣ и ги кръстосвате, ще имате хармония. Изгубите ли първата връзка, нѣмате ли връзка между вашия умъ и сърце, т.е. не разбирате ли правдата, истината, светостьта, главнитѣ въпроси, които лежатъ сега за разрѣшение, ще останатъ неразрѣшени за васъ. Защо?
– Защото, ако правдата и истината не образуватъ една основа, между която да дойде да живѣе Богъ, всичко е изгубено.
към втори вариант >>
Сега мнозина се запитватъ: Кой е този, който говори тамъ?
(втори вариант)
Сега мнозина се запитватъ: Кой е този, който говори тамъ?
Не е въпросъ какво съмъ азъ. Азъ съмъ човѣкъ, у когото правдата живѣе въ сърцето, истината – въ ума, а светостьта образува връзка между тѣхъ. Защо? – Защото великиятъ законъ на Бога е такъвъ и азъ съмъ се подчинилъ на изпълня Неговата воля. И азъ се радвамъ въ изпълнението на този законъ.
към втори вариант >>
Не е въпросъ какво съмъ азъ.
(втори вариант)
Сега мнозина се запитватъ: Кой е този, който говори тамъ?
Не е въпросъ какво съмъ азъ.
Азъ съмъ човѣкъ, у когото правдата живѣе въ сърцето, истината – въ ума, а светостьта образува връзка между тѣхъ. Защо? – Защото великиятъ законъ на Бога е такъвъ и азъ съмъ се подчинилъ на изпълня Неговата воля. И азъ се радвамъ въ изпълнението на този законъ.
към втори вариант >>
Азъ съмъ човѣкъ, у когото правдата живѣе въ сърцето, истината – въ ума, а светостьта образува връзка между тѣхъ. Защо?
(втори вариант)
Сега мнозина се запитватъ: Кой е този, който говори тамъ? Не е въпросъ какво съмъ азъ.
Азъ съмъ човѣкъ, у когото правдата живѣе въ сърцето, истината – въ ума, а светостьта образува връзка между тѣхъ. Защо?
– Защото великиятъ законъ на Бога е такъвъ и азъ съмъ се подчинилъ на изпълня Неговата воля. И азъ се радвамъ въ изпълнението на този законъ.
към втори вариант >>
– Защото великиятъ законъ на Бога е такъвъ и азъ съмъ се подчинилъ на изпълня Неговата воля.
(втори вариант)
Сега мнозина се запитватъ: Кой е този, който говори тамъ? Не е въпросъ какво съмъ азъ. Азъ съмъ човѣкъ, у когото правдата живѣе въ сърцето, истината – въ ума, а светостьта образува връзка между тѣхъ. Защо?
– Защото великиятъ законъ на Бога е такъвъ и азъ съмъ се подчинилъ на изпълня Неговата воля.
И азъ се радвамъ въ изпълнението на този законъ.
към втори вариант >>
И азъ се радвамъ въ изпълнението на този законъ.
(втори вариант)
Сега мнозина се запитватъ: Кой е този, който говори тамъ? Не е въпросъ какво съмъ азъ. Азъ съмъ човѣкъ, у когото правдата живѣе въ сърцето, истината – въ ума, а светостьта образува връзка между тѣхъ. Защо? – Защото великиятъ законъ на Бога е такъвъ и азъ съмъ се подчинилъ на изпълня Неговата воля.
И азъ се радвамъ въ изпълнението на този законъ.
към втори вариант >>
Казвамъ и на васъ: Вие ще ме познаете кой съмъ, но какъ и кога?
(втори вариант)
Казвамъ и на васъ: Вие ще ме познаете кой съмъ, но какъ и кога?
Когато въ вашето сърце влѣзе правдата, въ вашия умъ – истината, а светостьта служи като съединителна нишка. При сегашнитѣ условия, никога нѣма да ме разберете кой съмъ и какъвъ съмъ. Значи това, което е в мене, може да го разберете само тогава, когато то влѣзе въ васъ. И тъй, принципално разрѣшавамъ въпроса: не се лъжете да мислите, че вие сте православни, или евангелисти, или баптисти, или теософи, всичко това сѫ все красиви имена. Въ сърцата на православнитѣ, евангелиститѣ трѣбва да царува правдата, въ умоветѣ имъ истината, а светостьта да образува връзка; въ сърцата на теософитѣ, спиритиститѣ трѣбва да царува правдата, въ умоветѣ имъ истината, а светостьта да образува връзка.
към втори вариант >>
Когато въ вашето сърце влѣзе правдата, въ вашия умъ – истината, а светостьта служи като съединителна нишка.
(втори вариант)
Казвамъ и на васъ: Вие ще ме познаете кой съмъ, но какъ и кога?
Когато въ вашето сърце влѣзе правдата, въ вашия умъ – истината, а светостьта служи като съединителна нишка.
При сегашнитѣ условия, никога нѣма да ме разберете кой съмъ и какъвъ съмъ. Значи това, което е в мене, може да го разберете само тогава, когато то влѣзе въ васъ. И тъй, принципално разрѣшавамъ въпроса: не се лъжете да мислите, че вие сте православни, или евангелисти, или баптисти, или теософи, всичко това сѫ все красиви имена. Въ сърцата на православнитѣ, евангелиститѣ трѣбва да царува правдата, въ умоветѣ имъ истината, а светостьта да образува връзка; въ сърцата на теософитѣ, спиритиститѣ трѣбва да царува правдата, въ умоветѣ имъ истината, а светостьта да образува връзка. Въ всичко това трѣбва да сѫществува една и сѫща връзка, трѣбва да има едно и сѫщо подлежаще, едно и сѫщо сказуемо.
към втори вариант >>
При сегашнитѣ условия, никога нѣма да ме разберете кой съмъ и какъвъ съмъ.
(втори вариант)
Казвамъ и на васъ: Вие ще ме познаете кой съмъ, но какъ и кога? Когато въ вашето сърце влѣзе правдата, въ вашия умъ – истината, а светостьта служи като съединителна нишка.
При сегашнитѣ условия, никога нѣма да ме разберете кой съмъ и какъвъ съмъ.
Значи това, което е в мене, може да го разберете само тогава, когато то влѣзе въ васъ. И тъй, принципално разрѣшавамъ въпроса: не се лъжете да мислите, че вие сте православни, или евангелисти, или баптисти, или теософи, всичко това сѫ все красиви имена. Въ сърцата на православнитѣ, евангелиститѣ трѣбва да царува правдата, въ умоветѣ имъ истината, а светостьта да образува връзка; въ сърцата на теософитѣ, спиритиститѣ трѣбва да царува правдата, въ умоветѣ имъ истината, а светостьта да образува връзка. Въ всичко това трѣбва да сѫществува една и сѫща връзка, трѣбва да има едно и сѫщо подлежаще, едно и сѫщо сказуемо. Това подлежаще и сказуемо азъ наричамъ Божествено подлежаще, Божествено сказуемо и Божествена връзка въ реалностьта на свѣта.
към втори вариант >>
Значи това, което е в мене, може да го разберете само тогава, когато то влѣзе въ васъ.
(втори вариант)
Казвамъ и на васъ: Вие ще ме познаете кой съмъ, но какъ и кога? Когато въ вашето сърце влѣзе правдата, въ вашия умъ – истината, а светостьта служи като съединителна нишка. При сегашнитѣ условия, никога нѣма да ме разберете кой съмъ и какъвъ съмъ.
Значи това, което е в мене, може да го разберете само тогава, когато то влѣзе въ васъ.
И тъй, принципално разрѣшавамъ въпроса: не се лъжете да мислите, че вие сте православни, или евангелисти, или баптисти, или теософи, всичко това сѫ все красиви имена. Въ сърцата на православнитѣ, евангелиститѣ трѣбва да царува правдата, въ умоветѣ имъ истината, а светостьта да образува връзка; въ сърцата на теософитѣ, спиритиститѣ трѣбва да царува правдата, въ умоветѣ имъ истината, а светостьта да образува връзка. Въ всичко това трѣбва да сѫществува една и сѫща връзка, трѣбва да има едно и сѫщо подлежаще, едно и сѫщо сказуемо. Това подлежаще и сказуемо азъ наричамъ Божествено подлежаще, Божествено сказуемо и Божествена връзка въ реалностьта на свѣта. И ако вашитѣ работи въ свѣта не вървятъ добрѣ, ако вие сте нещастни, ако сте оплетени, всичко това се дължи на липсата на тази правда, истина и светость.
към втори вариант >>
И тъй, принципално разрѣшавамъ въпроса: не се лъжете да мислите, че вие сте православни, или евангелисти, или баптисти, или теософи, всичко това сѫ все красиви имена.
(втори вариант)
Казвамъ и на васъ: Вие ще ме познаете кой съмъ, но какъ и кога? Когато въ вашето сърце влѣзе правдата, въ вашия умъ – истината, а светостьта служи като съединителна нишка. При сегашнитѣ условия, никога нѣма да ме разберете кой съмъ и какъвъ съмъ. Значи това, което е в мене, може да го разберете само тогава, когато то влѣзе въ васъ.
И тъй, принципално разрѣшавамъ въпроса: не се лъжете да мислите, че вие сте православни, или евангелисти, или баптисти, или теософи, всичко това сѫ все красиви имена.
Въ сърцата на православнитѣ, евангелиститѣ трѣбва да царува правдата, въ умоветѣ имъ истината, а светостьта да образува връзка; въ сърцата на теософитѣ, спиритиститѣ трѣбва да царува правдата, въ умоветѣ имъ истината, а светостьта да образува връзка. Въ всичко това трѣбва да сѫществува една и сѫща връзка, трѣбва да има едно и сѫщо подлежаще, едно и сѫщо сказуемо. Това подлежаще и сказуемо азъ наричамъ Божествено подлежаще, Божествено сказуемо и Божествена връзка въ реалностьта на свѣта. И ако вашитѣ работи въ свѣта не вървятъ добрѣ, ако вие сте нещастни, ако сте оплетени, всичко това се дължи на липсата на тази правда, истина и светость.
към втори вариант >>
Въ сърцата на православнитѣ, евангелиститѣ трѣбва да царува правдата, въ умоветѣ имъ истината, а светостьта да образува връзка; въ сърцата на теософитѣ, спиритиститѣ трѣбва да царува правдата, въ умоветѣ имъ истината, а светостьта да образува връзка.
(втори вариант)
Казвамъ и на васъ: Вие ще ме познаете кой съмъ, но какъ и кога? Когато въ вашето сърце влѣзе правдата, въ вашия умъ – истината, а светостьта служи като съединителна нишка. При сегашнитѣ условия, никога нѣма да ме разберете кой съмъ и какъвъ съмъ. Значи това, което е в мене, може да го разберете само тогава, когато то влѣзе въ васъ. И тъй, принципално разрѣшавамъ въпроса: не се лъжете да мислите, че вие сте православни, или евангелисти, или баптисти, или теософи, всичко това сѫ все красиви имена.
Въ сърцата на православнитѣ, евангелиститѣ трѣбва да царува правдата, въ умоветѣ имъ истината, а светостьта да образува връзка; въ сърцата на теософитѣ, спиритиститѣ трѣбва да царува правдата, въ умоветѣ имъ истината, а светостьта да образува връзка.
Въ всичко това трѣбва да сѫществува една и сѫща връзка, трѣбва да има едно и сѫщо подлежаще, едно и сѫщо сказуемо. Това подлежаще и сказуемо азъ наричамъ Божествено подлежаще, Божествено сказуемо и Божествена връзка въ реалностьта на свѣта. И ако вашитѣ работи въ свѣта не вървятъ добрѣ, ако вие сте нещастни, ако сте оплетени, всичко това се дължи на липсата на тази правда, истина и светость.
към втори вариант >>
Въ всичко това трѣбва да сѫществува една и сѫща връзка, трѣбва да има едно и сѫщо подлежаще, едно и сѫщо сказуемо.
(втори вариант)
Когато въ вашето сърце влѣзе правдата, въ вашия умъ – истината, а светостьта служи като съединителна нишка. При сегашнитѣ условия, никога нѣма да ме разберете кой съмъ и какъвъ съмъ. Значи това, което е в мене, може да го разберете само тогава, когато то влѣзе въ васъ. И тъй, принципално разрѣшавамъ въпроса: не се лъжете да мислите, че вие сте православни, или евангелисти, или баптисти, или теософи, всичко това сѫ все красиви имена. Въ сърцата на православнитѣ, евангелиститѣ трѣбва да царува правдата, въ умоветѣ имъ истината, а светостьта да образува връзка; въ сърцата на теософитѣ, спиритиститѣ трѣбва да царува правдата, въ умоветѣ имъ истината, а светостьта да образува връзка.
Въ всичко това трѣбва да сѫществува една и сѫща връзка, трѣбва да има едно и сѫщо подлежаще, едно и сѫщо сказуемо.
Това подлежаще и сказуемо азъ наричамъ Божествено подлежаще, Божествено сказуемо и Божествена връзка въ реалностьта на свѣта. И ако вашитѣ работи въ свѣта не вървятъ добрѣ, ако вие сте нещастни, ако сте оплетени, всичко това се дължи на липсата на тази правда, истина и светость.
към втори вариант >>
Това подлежаще и сказуемо азъ наричамъ Божествено подлежаще, Божествено сказуемо и Божествена връзка въ реалностьта на свѣта.
(втори вариант)
При сегашнитѣ условия, никога нѣма да ме разберете кой съмъ и какъвъ съмъ. Значи това, което е в мене, може да го разберете само тогава, когато то влѣзе въ васъ. И тъй, принципално разрѣшавамъ въпроса: не се лъжете да мислите, че вие сте православни, или евангелисти, или баптисти, или теософи, всичко това сѫ все красиви имена. Въ сърцата на православнитѣ, евангелиститѣ трѣбва да царува правдата, въ умоветѣ имъ истината, а светостьта да образува връзка; въ сърцата на теософитѣ, спиритиститѣ трѣбва да царува правдата, въ умоветѣ имъ истината, а светостьта да образува връзка. Въ всичко това трѣбва да сѫществува една и сѫща връзка, трѣбва да има едно и сѫщо подлежаще, едно и сѫщо сказуемо.
Това подлежаще и сказуемо азъ наричамъ Божествено подлежаще, Божествено сказуемо и Божествена връзка въ реалностьта на свѣта.
И ако вашитѣ работи въ свѣта не вървятъ добрѣ, ако вие сте нещастни, ако сте оплетени, всичко това се дължи на липсата на тази правда, истина и светость.
към втори вариант >>
И ако вашитѣ работи въ свѣта не вървятъ добрѣ, ако вие сте нещастни, ако сте оплетени, всичко това се дължи на липсата на тази правда, истина и светость.
(втори вариант)
Значи това, което е в мене, може да го разберете само тогава, когато то влѣзе въ васъ. И тъй, принципално разрѣшавамъ въпроса: не се лъжете да мислите, че вие сте православни, или евангелисти, или баптисти, или теософи, всичко това сѫ все красиви имена. Въ сърцата на православнитѣ, евангелиститѣ трѣбва да царува правдата, въ умоветѣ имъ истината, а светостьта да образува връзка; въ сърцата на теософитѣ, спиритиститѣ трѣбва да царува правдата, въ умоветѣ имъ истината, а светостьта да образува връзка. Въ всичко това трѣбва да сѫществува една и сѫща връзка, трѣбва да има едно и сѫщо подлежаще, едно и сѫщо сказуемо. Това подлежаще и сказуемо азъ наричамъ Божествено подлежаще, Божествено сказуемо и Божествена връзка въ реалностьта на свѣта.
И ако вашитѣ работи въ свѣта не вървятъ добрѣ, ако вие сте нещастни, ако сте оплетени, всичко това се дължи на липсата на тази правда, истина и светость.
към втори вариант >>
Когато Господь иска да оправи сърцата, Той ще разрушава това.
(втори вариант)
Когато Господь иска да оправи сърцата, Той ще разрушава това.
Въ Писанието се казва тъй: „Да не кажешъ нѣкоя гола дума прѣдъ ангела, който те рѫководи, защото Богъ ще разруши твоитѣ дела“. Ти, ако не уважавашъ ангела си и кажешъ нѣкоя лоша дума, всичко това ще се взѣме отъ твоето сърце и ще останешъ идиотъ, ще останешъ най-голѣмъ нещастникъ Защо? – Защото се занѣмарилъ правдата, която е основа на истинското богатство, на истинското знание.
към втори вариант >>
Въ Писанието се казва тъй: „Да не кажешъ нѣкоя гола дума прѣдъ ангела, който те рѫководи, защото Богъ ще разруши твоитѣ дела“.
(втори вариант)
Когато Господь иска да оправи сърцата, Той ще разрушава това.
Въ Писанието се казва тъй: „Да не кажешъ нѣкоя гола дума прѣдъ ангела, който те рѫководи, защото Богъ ще разруши твоитѣ дела“.
Ти, ако не уважавашъ ангела си и кажешъ нѣкоя лоша дума, всичко това ще се взѣме отъ твоето сърце и ще останешъ идиотъ, ще останешъ най-голѣмъ нещастникъ Защо? – Защото се занѣмарилъ правдата, която е основа на истинското богатство, на истинското знание.
към втори вариант >>
Ти, ако не уважавашъ ангела си и кажешъ нѣкоя лоша дума, всичко това ще се взѣме отъ твоето сърце и ще останешъ идиотъ, ще останешъ най-голѣмъ нещастникъ Защо?
(втори вариант)
Когато Господь иска да оправи сърцата, Той ще разрушава това. Въ Писанието се казва тъй: „Да не кажешъ нѣкоя гола дума прѣдъ ангела, който те рѫководи, защото Богъ ще разруши твоитѣ дела“.
Ти, ако не уважавашъ ангела си и кажешъ нѣкоя лоша дума, всичко това ще се взѣме отъ твоето сърце и ще останешъ идиотъ, ще останешъ най-голѣмъ нещастникъ Защо?
– Защото се занѣмарилъ правдата, която е основа на истинското богатство, на истинското знание.
към втори вариант >>
– Защото се занѣмарилъ правдата, която е основа на истинското богатство, на истинското знание.
(втори вариант)
Когато Господь иска да оправи сърцата, Той ще разрушава това. Въ Писанието се казва тъй: „Да не кажешъ нѣкоя гола дума прѣдъ ангела, който те рѫководи, защото Богъ ще разруши твоитѣ дела“. Ти, ако не уважавашъ ангела си и кажешъ нѣкоя лоша дума, всичко това ще се взѣме отъ твоето сърце и ще останешъ идиотъ, ще останешъ най-голѣмъ нещастникъ Защо?
– Защото се занѣмарилъ правдата, която е основа на истинското богатство, на истинското знание.
към втори вариант >>
И тъй, ако не вложите тѣзи качества въ вашия животъ, вие ще фалирате, който и да е отъ васъ.
(втори вариант)
И тъй, ако не вложите тѣзи качества въ вашия животъ, вие ще фалирате, който и да е отъ васъ.
Ако се двоумите, въ края на краищата ще преживѣете всички най-ужасни страдания. За всички онѣзи, които не сѫ вложили този великъ законъ въ ума си, идватъ най-велики страдания. Всѣки ще го опита. И като дойдатъ страданията, ще знаете, че тѣ се дължатъ на това, че правдата не е въ сърцата ви, истината не е въ ума ви. За да се избавите отъ това, приложете тази моя доза.
към втори вариант >>
Ако се двоумите, въ края на краищата ще преживѣете всички най-ужасни страдания.
(втори вариант)
И тъй, ако не вложите тѣзи качества въ вашия животъ, вие ще фалирате, който и да е отъ васъ.
Ако се двоумите, въ края на краищата ще преживѣете всички най-ужасни страдания.
За всички онѣзи, които не сѫ вложили този великъ законъ въ ума си, идватъ най-велики страдания. Всѣки ще го опита. И като дойдатъ страданията, ще знаете, че тѣ се дължатъ на това, че правдата не е въ сърцата ви, истината не е въ ума ви. За да се избавите отъ това, приложете тази моя доза. Не само да кажете: „Азъ вѣрвамъ, азъ обичамъ Господа.“ Не можете да обичате, докато нѣмате правда въ сърцата си, не можете да мислите, докато нѣмате истината въ ума си и не можете да извършите нѣщо свето, докато нѣмате светостьта в себе си, като съединителна нишка.
към втори вариант >>
За всички онѣзи, които не сѫ вложили този великъ законъ въ ума си, идватъ най-велики страдания.
(втори вариант)
И тъй, ако не вложите тѣзи качества въ вашия животъ, вие ще фалирате, който и да е отъ васъ. Ако се двоумите, въ края на краищата ще преживѣете всички най-ужасни страдания.
За всички онѣзи, които не сѫ вложили този великъ законъ въ ума си, идватъ най-велики страдания.
Всѣки ще го опита. И като дойдатъ страданията, ще знаете, че тѣ се дължатъ на това, че правдата не е въ сърцата ви, истината не е въ ума ви. За да се избавите отъ това, приложете тази моя доза. Не само да кажете: „Азъ вѣрвамъ, азъ обичамъ Господа.“ Не можете да обичате, докато нѣмате правда въ сърцата си, не можете да мислите, докато нѣмате истината въ ума си и не можете да извършите нѣщо свето, докато нѣмате светостьта в себе си, като съединителна нишка. Само на такава воля се подчинява всѣко дѣйствие.
към втори вариант >>
Всѣки ще го опита.
(втори вариант)
И тъй, ако не вложите тѣзи качества въ вашия животъ, вие ще фалирате, който и да е отъ васъ. Ако се двоумите, въ края на краищата ще преживѣете всички най-ужасни страдания. За всички онѣзи, които не сѫ вложили този великъ законъ въ ума си, идватъ най-велики страдания.
Всѣки ще го опита.
И като дойдатъ страданията, ще знаете, че тѣ се дължатъ на това, че правдата не е въ сърцата ви, истината не е въ ума ви. За да се избавите отъ това, приложете тази моя доза. Не само да кажете: „Азъ вѣрвамъ, азъ обичамъ Господа.“ Не можете да обичате, докато нѣмате правда въ сърцата си, не можете да мислите, докато нѣмате истината въ ума си и не можете да извършите нѣщо свето, докато нѣмате светостьта в себе си, като съединителна нишка. Само на такава воля се подчинява всѣко дѣйствие. Когато Христосъ казва: „Ако имате вѣра колкото синаповото зърно, ще може да кажете на тази гора да се премѣсти.“ Той говори за този човѣкъ, у когото живѣе правдата, истината и светостьта.
към втори вариант >>
И като дойдатъ страданията, ще знаете, че тѣ се дължатъ на това, че правдата не е въ сърцата ви, истината не е въ ума ви.
(втори вариант)
И тъй, ако не вложите тѣзи качества въ вашия животъ, вие ще фалирате, който и да е отъ васъ. Ако се двоумите, въ края на краищата ще преживѣете всички най-ужасни страдания. За всички онѣзи, които не сѫ вложили този великъ законъ въ ума си, идватъ най-велики страдания. Всѣки ще го опита.
И като дойдатъ страданията, ще знаете, че тѣ се дължатъ на това, че правдата не е въ сърцата ви, истината не е въ ума ви.
За да се избавите отъ това, приложете тази моя доза. Не само да кажете: „Азъ вѣрвамъ, азъ обичамъ Господа.“ Не можете да обичате, докато нѣмате правда въ сърцата си, не можете да мислите, докато нѣмате истината въ ума си и не можете да извършите нѣщо свето, докато нѣмате светостьта в себе си, като съединителна нишка. Само на такава воля се подчинява всѣко дѣйствие. Когато Христосъ казва: „Ако имате вѣра колкото синаповото зърно, ще може да кажете на тази гора да се премѣсти.“ Той говори за този човѣкъ, у когото живѣе правдата, истината и светостьта. Не си правете илюзии, че ще можете безъ тѣзи качества.
към втори вариант >>
За да се избавите отъ това, приложете тази моя доза.
(втори вариант)
И тъй, ако не вложите тѣзи качества въ вашия животъ, вие ще фалирате, който и да е отъ васъ. Ако се двоумите, въ края на краищата ще преживѣете всички най-ужасни страдания. За всички онѣзи, които не сѫ вложили този великъ законъ въ ума си, идватъ най-велики страдания. Всѣки ще го опита. И като дойдатъ страданията, ще знаете, че тѣ се дължатъ на това, че правдата не е въ сърцата ви, истината не е въ ума ви.
За да се избавите отъ това, приложете тази моя доза.
Не само да кажете: „Азъ вѣрвамъ, азъ обичамъ Господа.“ Не можете да обичате, докато нѣмате правда въ сърцата си, не можете да мислите, докато нѣмате истината въ ума си и не можете да извършите нѣщо свето, докато нѣмате светостьта в себе си, като съединителна нишка. Само на такава воля се подчинява всѣко дѣйствие. Когато Христосъ казва: „Ако имате вѣра колкото синаповото зърно, ще може да кажете на тази гора да се премѣсти.“ Той говори за този човѣкъ, у когото живѣе правдата, истината и светостьта. Не си правете илюзии, че ще можете безъ тѣзи качества.
към втори вариант >>
Не само да кажете: „Азъ вѣрвамъ, азъ обичамъ Господа.“ Не можете да обичате, докато нѣмате правда въ сърцата си, не можете да мислите, докато нѣмате истината въ ума си и не можете да извършите нѣщо свето, докато нѣмате светостьта в себе си, като съединителна нишка.
(втори вариант)
Ако се двоумите, въ края на краищата ще преживѣете всички най-ужасни страдания. За всички онѣзи, които не сѫ вложили този великъ законъ въ ума си, идватъ най-велики страдания. Всѣки ще го опита. И като дойдатъ страданията, ще знаете, че тѣ се дължатъ на това, че правдата не е въ сърцата ви, истината не е въ ума ви. За да се избавите отъ това, приложете тази моя доза.
Не само да кажете: „Азъ вѣрвамъ, азъ обичамъ Господа.“ Не можете да обичате, докато нѣмате правда въ сърцата си, не можете да мислите, докато нѣмате истината въ ума си и не можете да извършите нѣщо свето, докато нѣмате светостьта в себе си, като съединителна нишка.
Само на такава воля се подчинява всѣко дѣйствие. Когато Христосъ казва: „Ако имате вѣра колкото синаповото зърно, ще може да кажете на тази гора да се премѣсти.“ Той говори за този човѣкъ, у когото живѣе правдата, истината и светостьта. Не си правете илюзии, че ще можете безъ тѣзи качества.
към втори вариант >>
Само на такава воля се подчинява всѣко дѣйствие.
(втори вариант)
За всички онѣзи, които не сѫ вложили този великъ законъ въ ума си, идватъ най-велики страдания. Всѣки ще го опита. И като дойдатъ страданията, ще знаете, че тѣ се дължатъ на това, че правдата не е въ сърцата ви, истината не е въ ума ви. За да се избавите отъ това, приложете тази моя доза. Не само да кажете: „Азъ вѣрвамъ, азъ обичамъ Господа.“ Не можете да обичате, докато нѣмате правда въ сърцата си, не можете да мислите, докато нѣмате истината въ ума си и не можете да извършите нѣщо свето, докато нѣмате светостьта в себе си, като съединителна нишка.
Само на такава воля се подчинява всѣко дѣйствие.
Когато Христосъ казва: „Ако имате вѣра колкото синаповото зърно, ще може да кажете на тази гора да се премѣсти.“ Той говори за този човѣкъ, у когото живѣе правдата, истината и светостьта. Не си правете илюзии, че ще можете безъ тѣзи качества.
към втори вариант >>
Когато Христосъ казва: „Ако имате вѣра колкото синаповото зърно, ще може да кажете на тази гора да се премѣсти.“ Той говори за този човѣкъ, у когото живѣе правдата, истината и светостьта.
(втори вариант)
Всѣки ще го опита. И като дойдатъ страданията, ще знаете, че тѣ се дължатъ на това, че правдата не е въ сърцата ви, истината не е въ ума ви. За да се избавите отъ това, приложете тази моя доза. Не само да кажете: „Азъ вѣрвамъ, азъ обичамъ Господа.“ Не можете да обичате, докато нѣмате правда въ сърцата си, не можете да мислите, докато нѣмате истината въ ума си и не можете да извършите нѣщо свето, докато нѣмате светостьта в себе си, като съединителна нишка. Само на такава воля се подчинява всѣко дѣйствие.
Когато Христосъ казва: „Ако имате вѣра колкото синаповото зърно, ще може да кажете на тази гора да се премѣсти.“ Той говори за този човѣкъ, у когото живѣе правдата, истината и светостьта.
Не си правете илюзии, че ще можете безъ тѣзи качества.
към втори вариант >>
Не си правете илюзии, че ще можете безъ тѣзи качества.
(втори вариант)
И като дойдатъ страданията, ще знаете, че тѣ се дължатъ на това, че правдата не е въ сърцата ви, истината не е въ ума ви. За да се избавите отъ това, приложете тази моя доза. Не само да кажете: „Азъ вѣрвамъ, азъ обичамъ Господа.“ Не можете да обичате, докато нѣмате правда въ сърцата си, не можете да мислите, докато нѣмате истината въ ума си и не можете да извършите нѣщо свето, докато нѣмате светостьта в себе си, като съединителна нишка. Само на такава воля се подчинява всѣко дѣйствие. Когато Христосъ казва: „Ако имате вѣра колкото синаповото зърно, ще може да кажете на тази гора да се премѣсти.“ Той говори за този човѣкъ, у когото живѣе правдата, истината и светостьта.
Не си правете илюзии, че ще можете безъ тѣзи качества.
към втори вариант >>
Нѣкои отъ васъ изучаватъ окултизъма.
(втори вариант)
Нѣкои отъ васъ изучаватъ окултизъма.
По този методъ може да имате нѣкакви резултати, но въ края на краищата нѣма да постигнете цѣльта, къмъ която се стремите. Сега нѣкои идватъ и питатъ: „Защо той проповѣдва? “ Азъ не проповѣдвамъ едно учение по въздуха, а проповѣдвамъ едно строго опрѣдѣлено учение и казвамъ: „Правдата е потрѣбна.“ Защо? – За да урегулира вашия стомахъ на земята. Щомъ имате урегулиранъ стомахъ, ще можете да вършите всичкитѣ си работи спокойно и ако сте майки – дѣцата ви ще бѫдатъ добри, ако сте ученици – учителитѣ ви ще бѫдатъ добри.
към втори вариант >>
По този методъ може да имате нѣкакви резултати, но въ края на краищата нѣма да постигнете цѣльта, къмъ която се стремите.
(втори вариант)
Нѣкои отъ васъ изучаватъ окултизъма.
По този методъ може да имате нѣкакви резултати, но въ края на краищата нѣма да постигнете цѣльта, къмъ която се стремите.
Сега нѣкои идватъ и питатъ: „Защо той проповѣдва? “ Азъ не проповѣдвамъ едно учение по въздуха, а проповѣдвамъ едно строго опрѣдѣлено учение и казвамъ: „Правдата е потрѣбна.“ Защо? – За да урегулира вашия стомахъ на земята. Щомъ имате урегулиранъ стомахъ, ще можете да вършите всичкитѣ си работи спокойно и ако сте майки – дѣцата ви ще бѫдатъ добри, ако сте ученици – учителитѣ ви ще бѫдатъ добри. Щомъ имашъ единъ свѣтълъ умъ, ще може да разсѫждавашъ правилно и всички ще се възхищаватъ отъ тебе.
към втори вариант >>
Сега нѣкои идватъ и питатъ: „Защо той проповѣдва?
(втори вариант)
Нѣкои отъ васъ изучаватъ окултизъма. По този методъ може да имате нѣкакви резултати, но въ края на краищата нѣма да постигнете цѣльта, къмъ която се стремите.
Сега нѣкои идватъ и питатъ: „Защо той проповѣдва?
“ Азъ не проповѣдвамъ едно учение по въздуха, а проповѣдвамъ едно строго опрѣдѣлено учение и казвамъ: „Правдата е потрѣбна.“ Защо? – За да урегулира вашия стомахъ на земята. Щомъ имате урегулиранъ стомахъ, ще можете да вършите всичкитѣ си работи спокойно и ако сте майки – дѣцата ви ще бѫдатъ добри, ако сте ученици – учителитѣ ви ще бѫдатъ добри. Щомъ имашъ единъ свѣтълъ умъ, ще може да разсѫждавашъ правилно и всички ще се възхищаватъ отъ тебе.
към втори вариант >>
“ Азъ не проповѣдвамъ едно учение по въздуха, а проповѣдвамъ едно строго опрѣдѣлено учение и казвамъ: „Правдата е потрѣбна.“ Защо?
(втори вариант)
Нѣкои отъ васъ изучаватъ окултизъма. По този методъ може да имате нѣкакви резултати, но въ края на краищата нѣма да постигнете цѣльта, къмъ която се стремите. Сега нѣкои идватъ и питатъ: „Защо той проповѣдва?
“ Азъ не проповѣдвамъ едно учение по въздуха, а проповѣдвамъ едно строго опрѣдѣлено учение и казвамъ: „Правдата е потрѣбна.“ Защо?
– За да урегулира вашия стомахъ на земята. Щомъ имате урегулиранъ стомахъ, ще можете да вършите всичкитѣ си работи спокойно и ако сте майки – дѣцата ви ще бѫдатъ добри, ако сте ученици – учителитѣ ви ще бѫдатъ добри. Щомъ имашъ единъ свѣтълъ умъ, ще може да разсѫждавашъ правилно и всички ще се възхищаватъ отъ тебе.
към втори вариант >>
– За да урегулира вашия стомахъ на земята.
(втори вариант)
Нѣкои отъ васъ изучаватъ окултизъма. По този методъ може да имате нѣкакви резултати, но въ края на краищата нѣма да постигнете цѣльта, къмъ която се стремите. Сега нѣкои идватъ и питатъ: „Защо той проповѣдва? “ Азъ не проповѣдвамъ едно учение по въздуха, а проповѣдвамъ едно строго опрѣдѣлено учение и казвамъ: „Правдата е потрѣбна.“ Защо?
– За да урегулира вашия стомахъ на земята.
Щомъ имате урегулиранъ стомахъ, ще можете да вършите всичкитѣ си работи спокойно и ако сте майки – дѣцата ви ще бѫдатъ добри, ако сте ученици – учителитѣ ви ще бѫдатъ добри. Щомъ имашъ единъ свѣтълъ умъ, ще може да разсѫждавашъ правилно и всички ще се възхищаватъ отъ тебе.
към втори вариант >>
Щомъ имате урегулиранъ стомахъ, ще можете да вършите всичкитѣ си работи спокойно и ако сте майки – дѣцата ви ще бѫдатъ добри, ако сте ученици – учителитѣ ви ще бѫдатъ добри.
(втори вариант)
Нѣкои отъ васъ изучаватъ окултизъма. По този методъ може да имате нѣкакви резултати, но въ края на краищата нѣма да постигнете цѣльта, къмъ която се стремите. Сега нѣкои идватъ и питатъ: „Защо той проповѣдва? “ Азъ не проповѣдвамъ едно учение по въздуха, а проповѣдвамъ едно строго опрѣдѣлено учение и казвамъ: „Правдата е потрѣбна.“ Защо? – За да урегулира вашия стомахъ на земята.
Щомъ имате урегулиранъ стомахъ, ще можете да вършите всичкитѣ си работи спокойно и ако сте майки – дѣцата ви ще бѫдатъ добри, ако сте ученици – учителитѣ ви ще бѫдатъ добри.
Щомъ имашъ единъ свѣтълъ умъ, ще може да разсѫждавашъ правилно и всички ще се възхищаватъ отъ тебе.
към втори вариант >>
Щомъ имашъ единъ свѣтълъ умъ, ще може да разсѫждавашъ правилно и всички ще се възхищаватъ отъ тебе.
(втори вариант)
По този методъ може да имате нѣкакви резултати, но въ края на краищата нѣма да постигнете цѣльта, къмъ която се стремите. Сега нѣкои идватъ и питатъ: „Защо той проповѣдва? “ Азъ не проповѣдвамъ едно учение по въздуха, а проповѣдвамъ едно строго опрѣдѣлено учение и казвамъ: „Правдата е потрѣбна.“ Защо? – За да урегулира вашия стомахъ на земята. Щомъ имате урегулиранъ стомахъ, ще можете да вършите всичкитѣ си работи спокойно и ако сте майки – дѣцата ви ще бѫдатъ добри, ако сте ученици – учителитѣ ви ще бѫдатъ добри.
Щомъ имашъ единъ свѣтълъ умъ, ще може да разсѫждавашъ правилно и всички ще се възхищаватъ отъ тебе.
към втори вариант >>
Светостьта е потрѣбна да кали твоята воля, че прѣдъ никакви мѫчнотии въ свѣта да се не спирашъ.
(втори вариант)
Светостьта е потрѣбна да кали твоята воля, че прѣдъ никакви мѫчнотии въ свѣта да се не спирашъ.
Това ясно ли ви е?
към втори вариант >>
Това ясно ли ви е?
(втори вариант)
Светостьта е потрѣбна да кали твоята воля, че прѣдъ никакви мѫчнотии въ свѣта да се не спирашъ.
Това ясно ли ви е?
към втори вариант >>
Ясно. Ако не вѣрвате, опитайте.
(втори вариант)
Ясно. Ако не вѣрвате, опитайте.
Ако не опитате, грѣхъ да ви е на душата. Слѣдователно всѣка една религия, всѣко едно учение трѣбва да е конкретно, строго опрѣдѣлено. Християнството, което днесъ имате, това е една каша, православна каша, евангелска каша, сѫботянска, теософска, спиритическа, човѣшка каша. Навсѣкѫдѣ каша.
към втори вариант >>
Ако не опитате, грѣхъ да ви е на душата.
(втори вариант)
Ясно. Ако не вѣрвате, опитайте.
Ако не опитате, грѣхъ да ви е на душата.
Слѣдователно всѣка една религия, всѣко едно учение трѣбва да е конкретно, строго опрѣдѣлено. Християнството, което днесъ имате, това е една каша, православна каша, евангелска каша, сѫботянска, теософска, спиритическа, човѣшка каша. Навсѣкѫдѣ каша.
към втори вариант >>
Слѣдователно всѣка една религия, всѣко едно учение трѣбва да е конкретно, строго опрѣдѣлено.
(втори вариант)
Ясно. Ако не вѣрвате, опитайте. Ако не опитате, грѣхъ да ви е на душата.
Слѣдователно всѣка една религия, всѣко едно учение трѣбва да е конкретно, строго опрѣдѣлено.
Християнството, което днесъ имате, това е една каша, православна каша, евангелска каша, сѫботянска, теософска, спиритическа, човѣшка каша. Навсѣкѫдѣ каша.
към втори вариант >>
Християнството, което днесъ имате, това е една каша, православна каша, евангелска каша, сѫботянска, теософска, спиритическа, човѣшка каша.
(втори вариант)
Ясно. Ако не вѣрвате, опитайте. Ако не опитате, грѣхъ да ви е на душата. Слѣдователно всѣка една религия, всѣко едно учение трѣбва да е конкретно, строго опрѣдѣлено.
Християнството, което днесъ имате, това е една каша, православна каша, евангелска каша, сѫботянска, теософска, спиритическа, човѣшка каша.
Навсѣкѫдѣ каша.
към втори вариант >>
Навсѣкѫдѣ каша.
(втори вариант)
Ясно. Ако не вѣрвате, опитайте. Ако не опитате, грѣхъ да ви е на душата. Слѣдователно всѣка една религия, всѣко едно учение трѣбва да е конкретно, строго опрѣдѣлено. Християнството, което днесъ имате, това е една каша, православна каша, евангелска каша, сѫботянска, теософска, спиритическа, човѣшка каша.
Навсѣкѫдѣ каша.
към втори вариант >>
Всѣки единъ народъ въ свѣта трѣбва да има въ сърцето си правдата, въ ума – истината и неговата воля трѣбва да бѫде калена въ светость.
(втори вариант)
Всѣки единъ народъ въ свѣта трѣбва да има въ сърцето си правдата, въ ума – истината и неговата воля трѣбва да бѫде калена въ светость.
Всѣки единъ домъ, всѣко общество, всѣка църква, всѣко училище трѣбва да иматъ правдата въ сърцата си, истината въ ума си, а волята им да е калена въ светостьта – безъ никакво изключение. Тогава ще имаме една велика култура, а не като излѣзете, започвате: „бъръ, бъръ, бъръ, бъръ.“ Всички бръмчатъ, навсѣкѫдѣ бръмчане. Нѣма нищо положително. Днесъ едни казватъ, че има Господь, други утрѣ казватъ, че нѣма Господь, трети казватъ, че Господь билъ на небето. Ами дѣ е небето, знаете ли го?
към втори вариант >>
Всѣки единъ домъ, всѣко общество, всѣка църква, всѣко училище трѣбва да иматъ правдата въ сърцата си, истината въ ума си, а волята им да е калена въ светостьта – безъ никакво изключение.
(втори вариант)
Всѣки единъ народъ въ свѣта трѣбва да има въ сърцето си правдата, въ ума – истината и неговата воля трѣбва да бѫде калена въ светость.
Всѣки единъ домъ, всѣко общество, всѣка църква, всѣко училище трѣбва да иматъ правдата въ сърцата си, истината въ ума си, а волята им да е калена въ светостьта – безъ никакво изключение.
Тогава ще имаме една велика култура, а не като излѣзете, започвате: „бъръ, бъръ, бъръ, бъръ.“ Всички бръмчатъ, навсѣкѫдѣ бръмчане. Нѣма нищо положително. Днесъ едни казватъ, че има Господь, други утрѣ казватъ, че нѣма Господь, трети казватъ, че Господь билъ на небето. Ами дѣ е небето, знаете ли го? – „Предполагаме.“ Е, ами кое е земята?
към втори вариант >>
Тогава ще имаме една велика култура, а не като излѣзете, започвате: „бъръ, бъръ, бъръ, бъръ.“ Всички бръмчатъ, навсѣкѫдѣ бръмчане.
(втори вариант)
Всѣки единъ народъ въ свѣта трѣбва да има въ сърцето си правдата, въ ума – истината и неговата воля трѣбва да бѫде калена въ светость. Всѣки единъ домъ, всѣко общество, всѣка църква, всѣко училище трѣбва да иматъ правдата въ сърцата си, истината въ ума си, а волята им да е калена въ светостьта – безъ никакво изключение.
Тогава ще имаме една велика култура, а не като излѣзете, започвате: „бъръ, бъръ, бъръ, бъръ.“ Всички бръмчатъ, навсѣкѫдѣ бръмчане.
Нѣма нищо положително. Днесъ едни казватъ, че има Господь, други утрѣ казватъ, че нѣма Господь, трети казватъ, че Господь билъ на небето. Ами дѣ е небето, знаете ли го? – „Предполагаме.“ Е, ами кое е земята? – „Ходимъ по нея.“ – Че това, по което ходите, то не е земя и това, което виждате, то не е небе.
към втори вариант >>
Нѣма нищо положително.
(втори вариант)
Всѣки единъ народъ въ свѣта трѣбва да има въ сърцето си правдата, въ ума – истината и неговата воля трѣбва да бѫде калена въ светость. Всѣки единъ домъ, всѣко общество, всѣка църква, всѣко училище трѣбва да иматъ правдата въ сърцата си, истината въ ума си, а волята им да е калена въ светостьта – безъ никакво изключение. Тогава ще имаме една велика култура, а не като излѣзете, започвате: „бъръ, бъръ, бъръ, бъръ.“ Всички бръмчатъ, навсѣкѫдѣ бръмчане.
Нѣма нищо положително.
Днесъ едни казватъ, че има Господь, други утрѣ казватъ, че нѣма Господь, трети казватъ, че Господь билъ на небето. Ами дѣ е небето, знаете ли го? – „Предполагаме.“ Е, ами кое е земята? – „Ходимъ по нея.“ – Че това, по което ходите, то не е земя и това, което виждате, то не е небе. Вие се намирате въ слѣдното положение: единъ руски царь далъ на единъ великъ проповѣдникъ една задача за разрѣшаване да отговори на три важни въпроси.
към втори вариант >>
Днесъ едни казватъ, че има Господь, други утрѣ казватъ, че нѣма Господь, трети казватъ, че Господь билъ на небето.
(втори вариант)
Всѣки единъ народъ въ свѣта трѣбва да има въ сърцето си правдата, въ ума – истината и неговата воля трѣбва да бѫде калена въ светость. Всѣки единъ домъ, всѣко общество, всѣка църква, всѣко училище трѣбва да иматъ правдата въ сърцата си, истината въ ума си, а волята им да е калена въ светостьта – безъ никакво изключение. Тогава ще имаме една велика култура, а не като излѣзете, започвате: „бъръ, бъръ, бъръ, бъръ.“ Всички бръмчатъ, навсѣкѫдѣ бръмчане. Нѣма нищо положително.
Днесъ едни казватъ, че има Господь, други утрѣ казватъ, че нѣма Господь, трети казватъ, че Господь билъ на небето.
Ами дѣ е небето, знаете ли го? – „Предполагаме.“ Е, ами кое е земята? – „Ходимъ по нея.“ – Че това, по което ходите, то не е земя и това, което виждате, то не е небе. Вие се намирате въ слѣдното положение: единъ руски царь далъ на единъ великъ проповѣдникъ една задача за разрѣшаване да отговори на три важни въпроси. Вмѣсто него, прѣдъ царя се явява единъ калугеръ, преоблѣченъ и дикизиранъ като проповѣдника и отговоря на зададенитѣ два въпроса.
към втори вариант >>
Ами дѣ е небето, знаете ли го?
(втори вариант)
Всѣки единъ народъ въ свѣта трѣбва да има въ сърцето си правдата, въ ума – истината и неговата воля трѣбва да бѫде калена въ светость. Всѣки единъ домъ, всѣко общество, всѣка църква, всѣко училище трѣбва да иматъ правдата въ сърцата си, истината въ ума си, а волята им да е калена въ светостьта – безъ никакво изключение. Тогава ще имаме една велика култура, а не като излѣзете, започвате: „бъръ, бъръ, бъръ, бъръ.“ Всички бръмчатъ, навсѣкѫдѣ бръмчане. Нѣма нищо положително. Днесъ едни казватъ, че има Господь, други утрѣ казватъ, че нѣма Господь, трети казватъ, че Господь билъ на небето.
Ами дѣ е небето, знаете ли го?
– „Предполагаме.“ Е, ами кое е земята? – „Ходимъ по нея.“ – Че това, по което ходите, то не е земя и това, което виждате, то не е небе. Вие се намирате въ слѣдното положение: единъ руски царь далъ на единъ великъ проповѣдникъ една задача за разрѣшаване да отговори на три важни въпроси. Вмѣсто него, прѣдъ царя се явява единъ калугеръ, преоблѣченъ и дикизиранъ като проповѣдника и отговоря на зададенитѣ два въпроса. На третия въпросъ отговорилъ: „Азъ зная каква ти е мисъльта.
към втори вариант >>
– „Предполагаме.“ Е, ами кое е земята?
(втори вариант)
Всѣки единъ домъ, всѣко общество, всѣка църква, всѣко училище трѣбва да иматъ правдата въ сърцата си, истината въ ума си, а волята им да е калена въ светостьта – безъ никакво изключение. Тогава ще имаме една велика култура, а не като излѣзете, започвате: „бъръ, бъръ, бъръ, бъръ.“ Всички бръмчатъ, навсѣкѫдѣ бръмчане. Нѣма нищо положително. Днесъ едни казватъ, че има Господь, други утрѣ казватъ, че нѣма Господь, трети казватъ, че Господь билъ на небето. Ами дѣ е небето, знаете ли го?
– „Предполагаме.“ Е, ами кое е земята?
– „Ходимъ по нея.“ – Че това, по което ходите, то не е земя и това, което виждате, то не е небе. Вие се намирате въ слѣдното положение: единъ руски царь далъ на единъ великъ проповѣдникъ една задача за разрѣшаване да отговори на три важни въпроси. Вмѣсто него, прѣдъ царя се явява единъ калугеръ, преоблѣченъ и дикизиранъ като проповѣдника и отговоря на зададенитѣ два въпроса. На третия въпросъ отговорилъ: „Азъ зная каква ти е мисъльта. Ти мислишъ, че азъ съмъ проповѣдника, на когото ти си далъ да разрѣши тѣзи въпроси.“
към втори вариант >>
– „Ходимъ по нея.“ – Че това, по което ходите, то не е земя и това, което виждате, то не е небе.
(втори вариант)
Тогава ще имаме една велика култура, а не като излѣзете, започвате: „бъръ, бъръ, бъръ, бъръ.“ Всички бръмчатъ, навсѣкѫдѣ бръмчане. Нѣма нищо положително. Днесъ едни казватъ, че има Господь, други утрѣ казватъ, че нѣма Господь, трети казватъ, че Господь билъ на небето. Ами дѣ е небето, знаете ли го? – „Предполагаме.“ Е, ами кое е земята?
– „Ходимъ по нея.“ – Че това, по което ходите, то не е земя и това, което виждате, то не е небе.
Вие се намирате въ слѣдното положение: единъ руски царь далъ на единъ великъ проповѣдникъ една задача за разрѣшаване да отговори на три важни въпроси. Вмѣсто него, прѣдъ царя се явява единъ калугеръ, преоблѣченъ и дикизиранъ като проповѣдника и отговоря на зададенитѣ два въпроса. На третия въпросъ отговорилъ: „Азъ зная каква ти е мисъльта. Ти мислишъ, че азъ съмъ проповѣдника, на когото ти си далъ да разрѣши тѣзи въпроси.“
към втори вариант >>
Вие се намирате въ слѣдното положение: единъ руски царь далъ на единъ великъ проповѣдникъ една задача за разрѣшаване да отговори на три важни въпроси.
(втори вариант)
Нѣма нищо положително. Днесъ едни казватъ, че има Господь, други утрѣ казватъ, че нѣма Господь, трети казватъ, че Господь билъ на небето. Ами дѣ е небето, знаете ли го? – „Предполагаме.“ Е, ами кое е земята? – „Ходимъ по нея.“ – Че това, по което ходите, то не е земя и това, което виждате, то не е небе.
Вие се намирате въ слѣдното положение: единъ руски царь далъ на единъ великъ проповѣдникъ една задача за разрѣшаване да отговори на три важни въпроси.
Вмѣсто него, прѣдъ царя се явява единъ калугеръ, преоблѣченъ и дикизиранъ като проповѣдника и отговоря на зададенитѣ два въпроса. На третия въпросъ отговорилъ: „Азъ зная каква ти е мисъльта. Ти мислишъ, че азъ съмъ проповѣдника, на когото ти си далъ да разрѣши тѣзи въпроси.“
към втори вариант >>
Вмѣсто него, прѣдъ царя се явява единъ калугеръ, преоблѣченъ и дикизиранъ като проповѣдника и отговоря на зададенитѣ два въпроса.
(втори вариант)
Днесъ едни казватъ, че има Господь, други утрѣ казватъ, че нѣма Господь, трети казватъ, че Господь билъ на небето. Ами дѣ е небето, знаете ли го? – „Предполагаме.“ Е, ами кое е земята? – „Ходимъ по нея.“ – Че това, по което ходите, то не е земя и това, което виждате, то не е небе. Вие се намирате въ слѣдното положение: единъ руски царь далъ на единъ великъ проповѣдникъ една задача за разрѣшаване да отговори на три важни въпроси.
Вмѣсто него, прѣдъ царя се явява единъ калугеръ, преоблѣченъ и дикизиранъ като проповѣдника и отговоря на зададенитѣ два въпроса.
На третия въпросъ отговорилъ: „Азъ зная каква ти е мисъльта. Ти мислишъ, че азъ съмъ проповѣдника, на когото ти си далъ да разрѣши тѣзи въпроси.“
към втори вариант >>
На третия въпросъ отговорилъ: „Азъ зная каква ти е мисъльта.
(втори вариант)
Ами дѣ е небето, знаете ли го? – „Предполагаме.“ Е, ами кое е земята? – „Ходимъ по нея.“ – Че това, по което ходите, то не е земя и това, което виждате, то не е небе. Вие се намирате въ слѣдното положение: единъ руски царь далъ на единъ великъ проповѣдникъ една задача за разрѣшаване да отговори на три важни въпроси. Вмѣсто него, прѣдъ царя се явява единъ калугеръ, преоблѣченъ и дикизиранъ като проповѣдника и отговоря на зададенитѣ два въпроса.
На третия въпросъ отговорилъ: „Азъ зная каква ти е мисъльта.
Ти мислишъ, че азъ съмъ проповѣдника, на когото ти си далъ да разрѣши тѣзи въпроси.“
към втори вариант >>
Ти мислишъ, че азъ съмъ проповѣдника, на когото ти си далъ да разрѣши тѣзи въпроси.“
(втори вариант)
– „Предполагаме.“ Е, ами кое е земята? – „Ходимъ по нея.“ – Че това, по което ходите, то не е земя и това, което виждате, то не е небе. Вие се намирате въ слѣдното положение: единъ руски царь далъ на единъ великъ проповѣдникъ една задача за разрѣшаване да отговори на три важни въпроси. Вмѣсто него, прѣдъ царя се явява единъ калугеръ, преоблѣченъ и дикизиранъ като проповѣдника и отговоря на зададенитѣ два въпроса. На третия въпросъ отговорилъ: „Азъ зная каква ти е мисъльта.
Ти мислишъ, че азъ съмъ проповѣдника, на когото ти си далъ да разрѣши тѣзи въпроси.“
към втори вариант >>
Вие още не разбирате какво нѣщо е небето.
(втори вариант)
Вие още не разбирате какво нѣщо е небето.
То е една държава, едно понятие. Вие не разбирате какво нѣщо е и земята. Не оспорвамъ, че не знаете какво е земята, но това, което виждате не е небе, не е земя. Ако погледнете на небето и на земята прѣзъ очитѣ на правдата, на истината, ще имате друга една философия, съ която кардинално ще разрѣшите всички въпроси, които сега ви занимаватъ, всички спорове, които възникватъ между васъ. Ще ми възразите: „Слушали сме ние такива!
към втори вариант >>
То е една държава, едно понятие.
(втори вариант)
Вие още не разбирате какво нѣщо е небето.
То е една държава, едно понятие.
Вие не разбирате какво нѣщо е и земята. Не оспорвамъ, че не знаете какво е земята, но това, което виждате не е небе, не е земя. Ако погледнете на небето и на земята прѣзъ очитѣ на правдата, на истината, ще имате друга една философия, съ която кардинално ще разрѣшите всички въпроси, които сега ви занимаватъ, всички спорове, които възникватъ между васъ. Ще ми възразите: „Слушали сме ние такива! “ Вѣрвамъ, слушали сте.
към втори вариант >>
Вие не разбирате какво нѣщо е и земята.
(втори вариант)
Вие още не разбирате какво нѣщо е небето. То е една държава, едно понятие.
Вие не разбирате какво нѣщо е и земята.
Не оспорвамъ, че не знаете какво е земята, но това, което виждате не е небе, не е земя. Ако погледнете на небето и на земята прѣзъ очитѣ на правдата, на истината, ще имате друга една философия, съ която кардинално ще разрѣшите всички въпроси, които сега ви занимаватъ, всички спорове, които възникватъ между васъ. Ще ми възразите: „Слушали сме ние такива! “ Вѣрвамъ, слушали сте. За правдата, за истината и за светостьта мнозина сѫ ви говорили, но бихъ желалъ да намѣрите единъ проповѣдникъ въ Англия, въ Америка или дѣто и да е другаде да ви е говорилъ върху тѣзи работи тъй, както азъ съмъ ви говорилъ.
към втори вариант >>
Не оспорвамъ, че не знаете какво е земята, но това, което виждате не е небе, не е земя.
(втори вариант)
Вие още не разбирате какво нѣщо е небето. То е една държава, едно понятие. Вие не разбирате какво нѣщо е и земята.
Не оспорвамъ, че не знаете какво е земята, но това, което виждате не е небе, не е земя.
Ако погледнете на небето и на земята прѣзъ очитѣ на правдата, на истината, ще имате друга една философия, съ която кардинално ще разрѣшите всички въпроси, които сега ви занимаватъ, всички спорове, които възникватъ между васъ. Ще ми възразите: „Слушали сме ние такива! “ Вѣрвамъ, слушали сте. За правдата, за истината и за светостьта мнозина сѫ ви говорили, но бихъ желалъ да намѣрите единъ проповѣдникъ въ Англия, въ Америка или дѣто и да е другаде да ви е говорилъ върху тѣзи работи тъй, както азъ съмъ ви говорилъ. Нека направятъ единъ експериментъ, да турятъ тѣхното училище и това, [въ] което сте вие и да сравнятъ, да опитатъ тѣхнитѣ резултати и вашитѣ.
към втори вариант >>
Ако погледнете на небето и на земята прѣзъ очитѣ на правдата, на истината, ще имате друга една философия, съ която кардинално ще разрѣшите всички въпроси, които сега ви занимаватъ, всички спорове, които възникватъ между васъ.
(втори вариант)
Вие още не разбирате какво нѣщо е небето. То е една държава, едно понятие. Вие не разбирате какво нѣщо е и земята. Не оспорвамъ, че не знаете какво е земята, но това, което виждате не е небе, не е земя.
Ако погледнете на небето и на земята прѣзъ очитѣ на правдата, на истината, ще имате друга една философия, съ която кардинално ще разрѣшите всички въпроси, които сега ви занимаватъ, всички спорове, които възникватъ между васъ.
Ще ми възразите: „Слушали сме ние такива! “ Вѣрвамъ, слушали сте. За правдата, за истината и за светостьта мнозина сѫ ви говорили, но бихъ желалъ да намѣрите единъ проповѣдникъ въ Англия, въ Америка или дѣто и да е другаде да ви е говорилъ върху тѣзи работи тъй, както азъ съмъ ви говорилъ. Нека направятъ единъ експериментъ, да турятъ тѣхното училище и това, [въ] което сте вие и да сравнятъ, да опитатъ тѣхнитѣ резултати и вашитѣ.
към втори вариант >>
Ще ми възразите: „Слушали сме ние такива!
(втори вариант)
Вие още не разбирате какво нѣщо е небето. То е една държава, едно понятие. Вие не разбирате какво нѣщо е и земята. Не оспорвамъ, че не знаете какво е земята, но това, което виждате не е небе, не е земя. Ако погледнете на небето и на земята прѣзъ очитѣ на правдата, на истината, ще имате друга една философия, съ която кардинално ще разрѣшите всички въпроси, които сега ви занимаватъ, всички спорове, които възникватъ между васъ.
Ще ми възразите: „Слушали сме ние такива!
“ Вѣрвамъ, слушали сте. За правдата, за истината и за светостьта мнозина сѫ ви говорили, но бихъ желалъ да намѣрите единъ проповѣдникъ въ Англия, въ Америка или дѣто и да е другаде да ви е говорилъ върху тѣзи работи тъй, както азъ съмъ ви говорилъ. Нека направятъ единъ експериментъ, да турятъ тѣхното училище и това, [въ] което сте вие и да сравнятъ, да опитатъ тѣхнитѣ резултати и вашитѣ.
към втори вариант >>
“ Вѣрвамъ, слушали сте.
(втори вариант)
То е една държава, едно понятие. Вие не разбирате какво нѣщо е и земята. Не оспорвамъ, че не знаете какво е земята, но това, което виждате не е небе, не е земя. Ако погледнете на небето и на земята прѣзъ очитѣ на правдата, на истината, ще имате друга една философия, съ която кардинално ще разрѣшите всички въпроси, които сега ви занимаватъ, всички спорове, които възникватъ между васъ. Ще ми възразите: „Слушали сме ние такива!
“ Вѣрвамъ, слушали сте.
За правдата, за истината и за светостьта мнозина сѫ ви говорили, но бихъ желалъ да намѣрите единъ проповѣдникъ въ Англия, въ Америка или дѣто и да е другаде да ви е говорилъ върху тѣзи работи тъй, както азъ съмъ ви говорилъ. Нека направятъ единъ експериментъ, да турятъ тѣхното училище и това, [въ] което сте вие и да сравнятъ, да опитатъ тѣхнитѣ резултати и вашитѣ.
към втори вариант >>
За правдата, за истината и за светостьта мнозина сѫ ви говорили, но бихъ желалъ да намѣрите единъ проповѣдникъ въ Англия, въ Америка или дѣто и да е другаде да ви е говорилъ върху тѣзи работи тъй, както азъ съмъ ви говорилъ.
(втори вариант)
Вие не разбирате какво нѣщо е и земята. Не оспорвамъ, че не знаете какво е земята, но това, което виждате не е небе, не е земя. Ако погледнете на небето и на земята прѣзъ очитѣ на правдата, на истината, ще имате друга една философия, съ която кардинално ще разрѣшите всички въпроси, които сега ви занимаватъ, всички спорове, които възникватъ между васъ. Ще ми възразите: „Слушали сме ние такива! “ Вѣрвамъ, слушали сте.
За правдата, за истината и за светостьта мнозина сѫ ви говорили, но бихъ желалъ да намѣрите единъ проповѣдникъ въ Англия, въ Америка или дѣто и да е другаде да ви е говорилъ върху тѣзи работи тъй, както азъ съмъ ви говорилъ.
Нека направятъ единъ експериментъ, да турятъ тѣхното училище и това, [въ] което сте вие и да сравнятъ, да опитатъ тѣхнитѣ резултати и вашитѣ.
към втори вариант >>
Нека направятъ единъ експериментъ, да турятъ тѣхното училище и това, [въ] което сте вие и да сравнятъ, да опитатъ тѣхнитѣ резултати и вашитѣ.
(втори вариант)
Не оспорвамъ, че не знаете какво е земята, но това, което виждате не е небе, не е земя. Ако погледнете на небето и на земята прѣзъ очитѣ на правдата, на истината, ще имате друга една философия, съ която кардинално ще разрѣшите всички въпроси, които сега ви занимаватъ, всички спорове, които възникватъ между васъ. Ще ми възразите: „Слушали сме ние такива! “ Вѣрвамъ, слушали сте. За правдата, за истината и за светостьта мнозина сѫ ви говорили, но бихъ желалъ да намѣрите единъ проповѣдникъ въ Англия, въ Америка или дѣто и да е другаде да ви е говорилъ върху тѣзи работи тъй, както азъ съмъ ви говорилъ.
Нека направятъ единъ експериментъ, да турятъ тѣхното училище и това, [въ] което сте вие и да сравнятъ, да опитатъ тѣхнитѣ резултати и вашитѣ.
към втори вариант >>
Защо азъ говоря така?
(втори вариант)
Защо азъ говоря така?
– Защото не искамъ втори пѫтъ да ми вадятъ очитѣ. Онзи, на когото единъ пѫть сѫ изваждани и двѣтѣ очи, той казва: „Не, втори пѫть не се подлагамъ на такава операция.“ Сега азъ ви разправямъ едната половина, едната страна на тази повесть, може би въ друга нѣкоя бесѣда ще ви разкажа втората страна на тази велика история. Тя е една история, прѣзъ каквато минава цѣлото човѣчество.
към втори вариант >>
– Защото не искамъ втори пѫтъ да ми вадятъ очитѣ.
(втори вариант)
Защо азъ говоря така?
– Защото не искамъ втори пѫтъ да ми вадятъ очитѣ.
Онзи, на когото единъ пѫть сѫ изваждани и двѣтѣ очи, той казва: „Не, втори пѫть не се подлагамъ на такава операция.“ Сега азъ ви разправямъ едната половина, едната страна на тази повесть, може би въ друга нѣкоя бесѣда ще ви разкажа втората страна на тази велика история. Тя е една история, прѣзъ каквато минава цѣлото човѣчество.
към втори вариант >>
Онзи, на когото единъ пѫть сѫ изваждани и двѣтѣ очи, той казва: „Не, втори пѫть не се подлагамъ на такава операция.“ Сега азъ ви разправямъ едната половина, едната страна на тази повесть, може би въ друга нѣкоя бесѣда ще ви разкажа втората страна на тази велика история.
(втори вариант)
Защо азъ говоря така? – Защото не искамъ втори пѫтъ да ми вадятъ очитѣ.
Онзи, на когото единъ пѫть сѫ изваждани и двѣтѣ очи, той казва: „Не, втори пѫть не се подлагамъ на такава операция.“ Сега азъ ви разправямъ едната половина, едната страна на тази повесть, може би въ друга нѣкоя бесѣда ще ви разкажа втората страна на тази велика история.
Тя е една история, прѣзъ каквато минава цѣлото човѣчество.
към втори вариант >>
Тя е една история, прѣзъ каквато минава цѣлото човѣчество.
(втори вариант)
Защо азъ говоря така? – Защото не искамъ втори пѫтъ да ми вадятъ очитѣ. Онзи, на когото единъ пѫть сѫ изваждани и двѣтѣ очи, той казва: „Не, втори пѫть не се подлагамъ на такава операция.“ Сега азъ ви разправямъ едната половина, едната страна на тази повесть, може би въ друга нѣкоя бесѣда ще ви разкажа втората страна на тази велика история.
Тя е една история, прѣзъ каквато минава цѣлото човѣчество.
към втори вариант >>
И тъй, ако умътъ ви страда, вложете въ него истината, ако сърцето ви страда, вложете въ него правдата, ако волята ви не е калена, вложете въ нея светостьта.
(втори вариант)
И тъй, ако умътъ ви страда, вложете въ него истината, ако сърцето ви страда, вложете въ него правдата, ако волята ви не е калена, вложете въ нея светостьта.
Ето едно срѣдство да се калите и да живѣете. Какво излиза отъ онзи, у когото нѣма правда, истина и светость? Щом нѣмате правда, и истина и светость и любовьта не може да се яви. Тогава какво става? Момитѣ взематъ малко розово, гюлово масло, напръскватъ си главитѣ.
към втори вариант >>
Ето едно срѣдство да се калите и да живѣете.
(втори вариант)
И тъй, ако умътъ ви страда, вложете въ него истината, ако сърцето ви страда, вложете въ него правдата, ако волята ви не е калена, вложете въ нея светостьта.
Ето едно срѣдство да се калите и да живѣете.
Какво излиза отъ онзи, у когото нѣма правда, истина и светость? Щом нѣмате правда, и истина и светость и любовьта не може да се яви. Тогава какво става? Момитѣ взематъ малко розово, гюлово масло, напръскватъ си главитѣ. Другъ пѫть взиматъ малко теменужна есенция, понапръскватъ се, момъкътъ, като мине покрай такава мома, помирише я и казва: „А, тя е.“ – Не, не е тя, това е рускиятъ калугеръ.
към втори вариант >>
Какво излиза отъ онзи, у когото нѣма правда, истина и светость?
(втори вариант)
И тъй, ако умътъ ви страда, вложете въ него истината, ако сърцето ви страда, вложете въ него правдата, ако волята ви не е калена, вложете въ нея светостьта. Ето едно срѣдство да се калите и да живѣете.
Какво излиза отъ онзи, у когото нѣма правда, истина и светость?
Щом нѣмате правда, и истина и светость и любовьта не може да се яви. Тогава какво става? Момитѣ взематъ малко розово, гюлово масло, напръскватъ си главитѣ. Другъ пѫть взиматъ малко теменужна есенция, понапръскватъ се, момъкътъ, като мине покрай такава мома, помирише я и казва: „А, тя е.“ – Не, не е тя, това е рускиятъ калугеръ. Не е тя.
към втори вариант >>
Щом нѣмате правда, и истина и светость и любовьта не може да се яви.
(втори вариант)
И тъй, ако умътъ ви страда, вложете въ него истината, ако сърцето ви страда, вложете въ него правдата, ако волята ви не е калена, вложете въ нея светостьта. Ето едно срѣдство да се калите и да живѣете. Какво излиза отъ онзи, у когото нѣма правда, истина и светость?
Щом нѣмате правда, и истина и светость и любовьта не може да се яви.
Тогава какво става? Момитѣ взематъ малко розово, гюлово масло, напръскватъ си главитѣ. Другъ пѫть взиматъ малко теменужна есенция, понапръскватъ се, момъкътъ, като мине покрай такава мома, помирише я и казва: „А, тя е.“ – Не, не е тя, това е рускиятъ калугеръ. Не е тя. Този, който разрѣшава въпроситѣ не е този, на когото сѫ дадени за разрѣшение.
към втори вариант >>
Тогава какво става?
(втори вариант)
И тъй, ако умътъ ви страда, вложете въ него истината, ако сърцето ви страда, вложете въ него правдата, ако волята ви не е калена, вложете въ нея светостьта. Ето едно срѣдство да се калите и да живѣете. Какво излиза отъ онзи, у когото нѣма правда, истина и светость? Щом нѣмате правда, и истина и светость и любовьта не може да се яви.
Тогава какво става?
Момитѣ взематъ малко розово, гюлово масло, напръскватъ си главитѣ. Другъ пѫть взиматъ малко теменужна есенция, понапръскватъ се, момъкътъ, като мине покрай такава мома, помирише я и казва: „А, тя е.“ – Не, не е тя, това е рускиятъ калугеръ. Не е тя. Този, който разрѣшава въпроситѣ не е този, на когото сѫ дадени за разрѣшение. Ако въ сърцето ви влѣзе правдата, в ума ви истината, а светостьта въ волята ви, вие вѫтрѣшно ще имате другъ единъ ароматъ.
към втори вариант >>
Момитѣ взематъ малко розово, гюлово масло, напръскватъ си главитѣ.
(втори вариант)
И тъй, ако умътъ ви страда, вложете въ него истината, ако сърцето ви страда, вложете въ него правдата, ако волята ви не е калена, вложете въ нея светостьта. Ето едно срѣдство да се калите и да живѣете. Какво излиза отъ онзи, у когото нѣма правда, истина и светость? Щом нѣмате правда, и истина и светость и любовьта не може да се яви. Тогава какво става?
Момитѣ взематъ малко розово, гюлово масло, напръскватъ си главитѣ.
Другъ пѫть взиматъ малко теменужна есенция, понапръскватъ се, момъкътъ, като мине покрай такава мома, помирише я и казва: „А, тя е.“ – Не, не е тя, това е рускиятъ калугеръ. Не е тя. Този, който разрѣшава въпроситѣ не е този, на когото сѫ дадени за разрѣшение. Ако въ сърцето ви влѣзе правдата, в ума ви истината, а светостьта въ волята ви, вие вѫтрѣшно ще имате другъ единъ ароматъ. Този ароматъ, който ще излиза отъ тѣлото ви, се нарича нюксъ.
към втори вариант >>
Другъ пѫть взиматъ малко теменужна есенция, понапръскватъ се, момъкътъ, като мине покрай такава мома, помирише я и казва: „А, тя е.“ – Не, не е тя, това е рускиятъ калугеръ.
(втори вариант)
Ето едно срѣдство да се калите и да живѣете. Какво излиза отъ онзи, у когото нѣма правда, истина и светость? Щом нѣмате правда, и истина и светость и любовьта не може да се яви. Тогава какво става? Момитѣ взематъ малко розово, гюлово масло, напръскватъ си главитѣ.
Другъ пѫть взиматъ малко теменужна есенция, понапръскватъ се, момъкътъ, като мине покрай такава мома, помирише я и казва: „А, тя е.“ – Не, не е тя, това е рускиятъ калугеръ.
Не е тя. Този, който разрѣшава въпроситѣ не е този, на когото сѫ дадени за разрѣшение. Ако въ сърцето ви влѣзе правдата, в ума ви истината, а светостьта въ волята ви, вие вѫтрѣшно ще имате другъ единъ ароматъ. Този ароматъ, който ще излиза отъ тѣлото ви, се нарича нюксъ. Той е най-хубавата миризма, най-хубавиятъ нѣктаръ, който природата е създала.
към втори вариант >>
Не е тя.
(втори вариант)
Какво излиза отъ онзи, у когото нѣма правда, истина и светость? Щом нѣмате правда, и истина и светость и любовьта не може да се яви. Тогава какво става? Момитѣ взематъ малко розово, гюлово масло, напръскватъ си главитѣ. Другъ пѫть взиматъ малко теменужна есенция, понапръскватъ се, момъкътъ, като мине покрай такава мома, помирише я и казва: „А, тя е.“ – Не, не е тя, това е рускиятъ калугеръ.
Не е тя.
Този, който разрѣшава въпроситѣ не е този, на когото сѫ дадени за разрѣшение. Ако въ сърцето ви влѣзе правдата, в ума ви истината, а светостьта въ волята ви, вие вѫтрѣшно ще имате другъ единъ ароматъ. Този ароматъ, който ще излиза отъ тѣлото ви, се нарича нюксъ. Той е най-хубавата миризма, най-хубавиятъ нѣктаръ, който природата е създала. Та като съедините правдата, истината и светостьта въ едно, само така ще може да образувате въ себе си този нѣктаръ – нюксъ.
към втори вариант >>
Този, който разрѣшава въпроситѣ не е този, на когото сѫ дадени за разрѣшение.
(втори вариант)
Щом нѣмате правда, и истина и светость и любовьта не може да се яви. Тогава какво става? Момитѣ взематъ малко розово, гюлово масло, напръскватъ си главитѣ. Другъ пѫть взиматъ малко теменужна есенция, понапръскватъ се, момъкътъ, като мине покрай такава мома, помирише я и казва: „А, тя е.“ – Не, не е тя, това е рускиятъ калугеръ. Не е тя.
Този, който разрѣшава въпроситѣ не е този, на когото сѫ дадени за разрѣшение.
Ако въ сърцето ви влѣзе правдата, в ума ви истината, а светостьта въ волята ви, вие вѫтрѣшно ще имате другъ единъ ароматъ. Този ароматъ, който ще излиза отъ тѣлото ви, се нарича нюксъ. Той е най-хубавата миризма, най-хубавиятъ нѣктаръ, който природата е създала. Та като съедините правдата, истината и светостьта въ едно, само така ще може да образувате въ себе си този нѣктаръ – нюксъ.
към втори вариант >>
Ако въ сърцето ви влѣзе правдата, в ума ви истината, а светостьта въ волята ви, вие вѫтрѣшно ще имате другъ единъ ароматъ.
(втори вариант)
Тогава какво става? Момитѣ взематъ малко розово, гюлово масло, напръскватъ си главитѣ. Другъ пѫть взиматъ малко теменужна есенция, понапръскватъ се, момъкътъ, като мине покрай такава мома, помирише я и казва: „А, тя е.“ – Не, не е тя, това е рускиятъ калугеръ. Не е тя. Този, който разрѣшава въпроситѣ не е този, на когото сѫ дадени за разрѣшение.
Ако въ сърцето ви влѣзе правдата, в ума ви истината, а светостьта въ волята ви, вие вѫтрѣшно ще имате другъ единъ ароматъ.
Този ароматъ, който ще излиза отъ тѣлото ви, се нарича нюксъ. Той е най-хубавата миризма, най-хубавиятъ нѣктаръ, който природата е създала. Та като съедините правдата, истината и светостьта въ едно, само така ще може да образувате въ себе си този нѣктаръ – нюксъ.
към втори вариант >>
Този ароматъ, който ще излиза отъ тѣлото ви, се нарича нюксъ.
(втори вариант)
Момитѣ взематъ малко розово, гюлово масло, напръскватъ си главитѣ. Другъ пѫть взиматъ малко теменужна есенция, понапръскватъ се, момъкътъ, като мине покрай такава мома, помирише я и казва: „А, тя е.“ – Не, не е тя, това е рускиятъ калугеръ. Не е тя. Този, който разрѣшава въпроситѣ не е този, на когото сѫ дадени за разрѣшение. Ако въ сърцето ви влѣзе правдата, в ума ви истината, а светостьта въ волята ви, вие вѫтрѣшно ще имате другъ единъ ароматъ.
Този ароматъ, който ще излиза отъ тѣлото ви, се нарича нюксъ.
Той е най-хубавата миризма, най-хубавиятъ нѣктаръ, който природата е създала. Та като съедините правдата, истината и светостьта въ едно, само така ще може да образувате въ себе си този нѣктаръ – нюксъ.
към втори вариант >>
Той е най-хубавата миризма, най-хубавиятъ нѣктаръ, който природата е създала.
(втори вариант)
Другъ пѫть взиматъ малко теменужна есенция, понапръскватъ се, момъкътъ, като мине покрай такава мома, помирише я и казва: „А, тя е.“ – Не, не е тя, това е рускиятъ калугеръ. Не е тя. Този, който разрѣшава въпроситѣ не е този, на когото сѫ дадени за разрѣшение. Ако въ сърцето ви влѣзе правдата, в ума ви истината, а светостьта въ волята ви, вие вѫтрѣшно ще имате другъ единъ ароматъ. Този ароматъ, който ще излиза отъ тѣлото ви, се нарича нюксъ.
Той е най-хубавата миризма, най-хубавиятъ нѣктаръ, който природата е създала.
Та като съедините правдата, истината и светостьта въ едно, само така ще може да образувате въ себе си този нѣктаръ – нюксъ.
към втори вариант >>
Та като съедините правдата, истината и светостьта въ едно, само така ще може да образувате въ себе си този нѣктаръ – нюксъ.
(втори вариант)
Не е тя. Този, който разрѣшава въпроситѣ не е този, на когото сѫ дадени за разрѣшение. Ако въ сърцето ви влѣзе правдата, в ума ви истината, а светостьта въ волята ви, вие вѫтрѣшно ще имате другъ единъ ароматъ. Този ароматъ, който ще излиза отъ тѣлото ви, се нарича нюксъ. Той е най-хубавата миризма, най-хубавиятъ нѣктаръ, който природата е създала.
Та като съедините правдата, истината и светостьта въ едно, само така ще може да образувате въ себе си този нѣктаръ – нюксъ.
към втори вариант >>
Слѣдователно, всѣки, който се намаже съ този нѣктаръ, ако е слѣпъ, очитѣ му ще се отворятъ, ако е глухъ, ушитѣ му ще прослушатъ, ако е боленъ, ще оздравѣе.
(втори вариант)
Слѣдователно, всѣки, който се намаже съ този нѣктаръ, ако е слѣпъ, очитѣ му ще се отворятъ, ако е глухъ, ушитѣ му ще прослушатъ, ако е боленъ, ще оздравѣе.
Всичко става съ него. Той е онова алхимическо съединение, онзи елементъ, който алхимицитѣ съ вѣкове търсили да изнамѣрятъ, за да подновятъ съ него живота.
към втори вариант >>
Всичко става съ него.
(втори вариант)
Слѣдователно, всѣки, който се намаже съ този нѣктаръ, ако е слѣпъ, очитѣ му ще се отворятъ, ако е глухъ, ушитѣ му ще прослушатъ, ако е боленъ, ще оздравѣе.
Всичко става съ него.
Той е онова алхимическо съединение, онзи елементъ, който алхимицитѣ съ вѣкове търсили да изнамѣрятъ, за да подновятъ съ него живота.
към втори вариант >>
Той е онова алхимическо съединение, онзи елементъ, който алхимицитѣ съ вѣкове търсили да изнамѣрятъ, за да подновятъ съ него живота.
(втори вариант)
Слѣдователно, всѣки, който се намаже съ този нѣктаръ, ако е слѣпъ, очитѣ му ще се отворятъ, ако е глухъ, ушитѣ му ще прослушатъ, ако е боленъ, ще оздравѣе. Всичко става съ него.
Той е онова алхимическо съединение, онзи елементъ, който алхимицитѣ съ вѣкове търсили да изнамѣрятъ, за да подновятъ съ него живота.
към втори вариант >>
И азъ ви казвамъ сега, всѣки отъ васъ може самъ да си прави опити въ ретортата, за да изнамѣри този нюксъ.
(втори вариант)
И азъ ви казвамъ сега, всѣки отъ васъ може самъ да си прави опити въ ретортата, за да изнамѣри този нюксъ.
Всѣки день си правете опити, може да се пукнатъ и 100 реторти, нищо отъ това. Не чакайте другитѣ да го изнамѣрятъ. Когато единъ день добиете този нѣктаръ, вие ще бѫдете най-щастливитѣ хора въ свѣта и радостьта ви ще бѫде толкова голѣма, че никой не ще може да я опише. И кое ще бѫде сокътъ на това съединение? – Любовьта.
към втори вариант >>
Всѣки день си правете опити, може да се пукнатъ и 100 реторти, нищо отъ това.
(втори вариант)
И азъ ви казвамъ сега, всѣки отъ васъ може самъ да си прави опити въ ретортата, за да изнамѣри този нюксъ.
Всѣки день си правете опити, може да се пукнатъ и 100 реторти, нищо отъ това.
Не чакайте другитѣ да го изнамѣрятъ. Когато единъ день добиете този нѣктаръ, вие ще бѫдете най-щастливитѣ хора въ свѣта и радостьта ви ще бѫде толкова голѣма, че никой не ще може да я опише. И кое ще бѫде сокътъ на това съединение? – Любовьта. Азъ не говоря за любовьта сега, а за сока на този нѣктаръ, който носи животъ въ себе си.
към втори вариант >>
Не чакайте другитѣ да го изнамѣрятъ.
(втори вариант)
И азъ ви казвамъ сега, всѣки отъ васъ може самъ да си прави опити въ ретортата, за да изнамѣри този нюксъ. Всѣки день си правете опити, може да се пукнатъ и 100 реторти, нищо отъ това.
Не чакайте другитѣ да го изнамѣрятъ.
Когато единъ день добиете този нѣктаръ, вие ще бѫдете най-щастливитѣ хора въ свѣта и радостьта ви ще бѫде толкова голѣма, че никой не ще може да я опише. И кое ще бѫде сокътъ на това съединение? – Любовьта. Азъ не говоря за любовьта сега, а за сока на този нѣктаръ, който носи животъ въ себе си.
към втори вариант >>
Когато единъ день добиете този нѣктаръ, вие ще бѫдете най-щастливитѣ хора въ свѣта и радостьта ви ще бѫде толкова голѣма, че никой не ще може да я опише.
(втори вариант)
И азъ ви казвамъ сега, всѣки отъ васъ може самъ да си прави опити въ ретортата, за да изнамѣри този нюксъ. Всѣки день си правете опити, може да се пукнатъ и 100 реторти, нищо отъ това. Не чакайте другитѣ да го изнамѣрятъ.
Когато единъ день добиете този нѣктаръ, вие ще бѫдете най-щастливитѣ хора въ свѣта и радостьта ви ще бѫде толкова голѣма, че никой не ще може да я опише.
И кое ще бѫде сокътъ на това съединение? – Любовьта. Азъ не говоря за любовьта сега, а за сока на този нѣктаръ, който носи животъ въ себе си.
към втори вариант >>
Думата „образъ“ е вметната въ този стихъ, въ оригинала я нѣма.
(втори вариант)
Думата „образъ“ е вметната въ този стихъ, въ оригинала я нѣма.
Вметната е въ българския преводъ, за по-голѣма яснота. Когато изучавате нѣкой чуждъ езикъ, който и да е той, билъ нѣкой отъ старитѣ или новитѣ езици, вие изучавате речьта въ най-простата ѝ форма. Въ състава на речьта влизатъ три основни елемента: подлежаще, сказуемо и връзка, т.е. предметътъ, за който става речь, какво се говори за този предметъ и връзката, която може да свързва туй разумното, за което мислимъ, за което казваме. Апостолъ Павелъ опрѣдѣля разумния човѣкъ така: Създадения, казва, въ правда, светость и истина.
към втори вариант >>
И кое ще бѫде сокътъ на това съединение?
(втори вариант)
И азъ ви казвамъ сега, всѣки отъ васъ може самъ да си прави опити въ ретортата, за да изнамѣри този нюксъ. Всѣки день си правете опити, може да се пукнатъ и 100 реторти, нищо отъ това. Не чакайте другитѣ да го изнамѣрятъ. Когато единъ день добиете този нѣктаръ, вие ще бѫдете най-щастливитѣ хора въ свѣта и радостьта ви ще бѫде толкова голѣма, че никой не ще може да я опише.
И кое ще бѫде сокътъ на това съединение?
– Любовьта. Азъ не говоря за любовьта сега, а за сока на този нѣктаръ, който носи животъ въ себе си.
към втори вариант >>
Вметната е въ българския преводъ, за по-голѣма яснота.
(втори вариант)
Думата „образъ“ е вметната въ този стихъ, въ оригинала я нѣма.
Вметната е въ българския преводъ, за по-голѣма яснота.
Когато изучавате нѣкой чуждъ езикъ, който и да е той, билъ нѣкой отъ старитѣ или новитѣ езици, вие изучавате речьта въ най-простата ѝ форма. Въ състава на речьта влизатъ три основни елемента: подлежаще, сказуемо и връзка, т.е. предметътъ, за който става речь, какво се говори за този предметъ и връзката, която може да свързва туй разумното, за което мислимъ, за което казваме. Апостолъ Павелъ опрѣдѣля разумния човѣкъ така: Създадения, казва, въ правда, светость и истина. Правдата, това е подлежащето, светостьта – това е връзката, а истината – това е сказуемото, т.е.
към втори вариант >>
– Любовьта.
(втори вариант)
И азъ ви казвамъ сега, всѣки отъ васъ може самъ да си прави опити въ ретортата, за да изнамѣри този нюксъ. Всѣки день си правете опити, може да се пукнатъ и 100 реторти, нищо отъ това. Не чакайте другитѣ да го изнамѣрятъ. Когато единъ день добиете този нѣктаръ, вие ще бѫдете най-щастливитѣ хора въ свѣта и радостьта ви ще бѫде толкова голѣма, че никой не ще може да я опише. И кое ще бѫде сокътъ на това съединение?
– Любовьта.
Азъ не говоря за любовьта сега, а за сока на този нѣктаръ, който носи животъ въ себе си.
към втори вариант >>
Когато изучавате нѣкой чуждъ езикъ, който и да е той, билъ нѣкой отъ старитѣ или новитѣ езици, вие изучавате речьта въ най-простата ѝ форма.
(втори вариант)
Думата „образъ“ е вметната въ този стихъ, въ оригинала я нѣма. Вметната е въ българския преводъ, за по-голѣма яснота.
Когато изучавате нѣкой чуждъ езикъ, който и да е той, билъ нѣкой отъ старитѣ или новитѣ езици, вие изучавате речьта въ най-простата ѝ форма.
Въ състава на речьта влизатъ три основни елемента: подлежаще, сказуемо и връзка, т.е. предметътъ, за който става речь, какво се говори за този предметъ и връзката, която може да свързва туй разумното, за което мислимъ, за което казваме. Апостолъ Павелъ опрѣдѣля разумния човѣкъ така: Създадения, казва, въ правда, светость и истина. Правдата, това е подлежащето, светостьта – това е връзката, а истината – това е сказуемото, т.е. какво се говори за предмета.
към втори вариант >>
Азъ не говоря за любовьта сега, а за сока на този нѣктаръ, който носи животъ въ себе си.
(втори вариант)
Всѣки день си правете опити, може да се пукнатъ и 100 реторти, нищо отъ това. Не чакайте другитѣ да го изнамѣрятъ. Когато единъ день добиете този нѣктаръ, вие ще бѫдете най-щастливитѣ хора въ свѣта и радостьта ви ще бѫде толкова голѣма, че никой не ще може да я опише. И кое ще бѫде сокътъ на това съединение? – Любовьта.
Азъ не говоря за любовьта сега, а за сока на този нѣктаръ, който носи животъ въ себе си.
към втори вариант >>
Въ състава на речьта влизатъ три основни елемента: подлежаще, сказуемо и връзка, т.е.
(втори вариант)
Думата „образъ“ е вметната въ този стихъ, въ оригинала я нѣма. Вметната е въ българския преводъ, за по-голѣма яснота. Когато изучавате нѣкой чуждъ езикъ, който и да е той, билъ нѣкой отъ старитѣ или новитѣ езици, вие изучавате речьта въ най-простата ѝ форма.
Въ състава на речьта влизатъ три основни елемента: подлежаще, сказуемо и връзка, т.е.
предметътъ, за който става речь, какво се говори за този предметъ и връзката, която може да свързва туй разумното, за което мислимъ, за което казваме. Апостолъ Павелъ опрѣдѣля разумния човѣкъ така: Създадения, казва, въ правда, светость и истина. Правдата, това е подлежащето, светостьта – това е връзката, а истината – това е сказуемото, т.е. какво се говори за предмета. Защото само истината, когато дойде въ свѣта, тя разправя правдата.
към втори вариант >>
„Облѣчете се въ новия човѣкъ, създаденъ по образъ Божий въ правда, истина и светость.“ Щомъ така се облѣчете, вашиятъ храмъ ще се обнови, дѣленията въ свѣта ще изчезнатъ.
(втори вариант)
„Облѣчете се въ новия човѣкъ, създаденъ по образъ Божий въ правда, истина и светость.“ Щомъ така се облѣчете, вашиятъ храмъ ще се обнови, дѣленията въ свѣта ще изчезнатъ.
Срещамъ сега мнозина, който казватъ, че иматъ благословение, иматъ посвѣщение на Благия Духъ, радость иматъ въ сърцата си, а азъ споредъ моята наука, тъй както разбирамъ нѣщата, виждамъ, че тѣзи хора основно нѣматъ това, което имъ трѣбва. Тѣ сѫ тъй сектанти, както другитѣ хора. Посетилъ го Духъ Божий, а той прави такава разлика между другите хора, както и всѣки сектантъ. Радостьта не е всѣкога признакъ, че Духъ Божий присѫтствува, че Духъ Божий те е посетилъ. Веселието не е всѣкога признакъ, че Духъ Божий те е посетилъ; разположението не е всѣкога признакъ, че Духъ Божий те е посетилъ, че Духъ Божий присѫтствува.
към втори вариант >>
предметътъ, за който става речь, какво се говори за този предметъ и връзката, която може да свързва туй разумното, за което мислимъ, за което казваме.
(втори вариант)
Думата „образъ“ е вметната въ този стихъ, въ оригинала я нѣма. Вметната е въ българския преводъ, за по-голѣма яснота. Когато изучавате нѣкой чуждъ езикъ, който и да е той, билъ нѣкой отъ старитѣ или новитѣ езици, вие изучавате речьта въ най-простата ѝ форма. Въ състава на речьта влизатъ три основни елемента: подлежаще, сказуемо и връзка, т.е.
предметътъ, за който става речь, какво се говори за този предметъ и връзката, която може да свързва туй разумното, за което мислимъ, за което казваме.
Апостолъ Павелъ опрѣдѣля разумния човѣкъ така: Създадения, казва, въ правда, светость и истина. Правдата, това е подлежащето, светостьта – това е връзката, а истината – това е сказуемото, т.е. какво се говори за предмета. Защото само истината, когато дойде въ свѣта, тя разправя правдата. Правдата, това е подлежащето, предметътъ, за който трѣбва да се говори, да се види въ какво седи правдата.
към втори вариант >>
Срещамъ сега мнозина, който казватъ, че иматъ благословение, иматъ посвѣщение на Благия Духъ, радость иматъ въ сърцата си, а азъ споредъ моята наука, тъй както разбирамъ нѣщата, виждамъ, че тѣзи хора основно нѣматъ това, което имъ трѣбва.
(втори вариант)
„Облѣчете се въ новия човѣкъ, създаденъ по образъ Божий въ правда, истина и светость.“ Щомъ така се облѣчете, вашиятъ храмъ ще се обнови, дѣленията въ свѣта ще изчезнатъ.
Срещамъ сега мнозина, който казватъ, че иматъ благословение, иматъ посвѣщение на Благия Духъ, радость иматъ въ сърцата си, а азъ споредъ моята наука, тъй както разбирамъ нѣщата, виждамъ, че тѣзи хора основно нѣматъ това, което имъ трѣбва.
Тѣ сѫ тъй сектанти, както другитѣ хора. Посетилъ го Духъ Божий, а той прави такава разлика между другите хора, както и всѣки сектантъ. Радостьта не е всѣкога признакъ, че Духъ Божий присѫтствува, че Духъ Божий те е посетилъ. Веселието не е всѣкога признакъ, че Духъ Божий те е посетилъ; разположението не е всѣкога признакъ, че Духъ Божий те е посетилъ, че Духъ Божий присѫтствува. Ще кажете, че еди-кой си се покаялъ.
към втори вариант >>
Апостолъ Павелъ опрѣдѣля разумния човѣкъ така: Създадения, казва, въ правда, светость и истина.
(втори вариант)
Думата „образъ“ е вметната въ този стихъ, въ оригинала я нѣма. Вметната е въ българския преводъ, за по-голѣма яснота. Когато изучавате нѣкой чуждъ езикъ, който и да е той, билъ нѣкой отъ старитѣ или новитѣ езици, вие изучавате речьта въ най-простата ѝ форма. Въ състава на речьта влизатъ три основни елемента: подлежаще, сказуемо и връзка, т.е. предметътъ, за който става речь, какво се говори за този предметъ и връзката, която може да свързва туй разумното, за което мислимъ, за което казваме.
Апостолъ Павелъ опрѣдѣля разумния човѣкъ така: Създадения, казва, въ правда, светость и истина.
Правдата, това е подлежащето, светостьта – това е връзката, а истината – това е сказуемото, т.е. какво се говори за предмета. Защото само истината, когато дойде въ свѣта, тя разправя правдата. Правдата, това е подлежащето, предметътъ, за който трѣбва да се говори, да се види въ какво седи правдата. Сега съврѣменнитѣ Християни изучаватъ Евангелието тъй, както е било дадено прѣди 2000 години за Христовитѣ ученици.
към втори вариант >>
Тѣ сѫ тъй сектанти, както другитѣ хора.
(втори вариант)
„Облѣчете се въ новия човѣкъ, създаденъ по образъ Божий въ правда, истина и светость.“ Щомъ така се облѣчете, вашиятъ храмъ ще се обнови, дѣленията въ свѣта ще изчезнатъ. Срещамъ сега мнозина, който казватъ, че иматъ благословение, иматъ посвѣщение на Благия Духъ, радость иматъ въ сърцата си, а азъ споредъ моята наука, тъй както разбирамъ нѣщата, виждамъ, че тѣзи хора основно нѣматъ това, което имъ трѣбва.
Тѣ сѫ тъй сектанти, както другитѣ хора.
Посетилъ го Духъ Божий, а той прави такава разлика между другите хора, както и всѣки сектантъ. Радостьта не е всѣкога признакъ, че Духъ Божий присѫтствува, че Духъ Божий те е посетилъ. Веселието не е всѣкога признакъ, че Духъ Божий те е посетилъ; разположението не е всѣкога признакъ, че Духъ Божий те е посетилъ, че Духъ Божий присѫтствува. Ще кажете, че еди-кой си се покаялъ. Покаянието не е признакъ, че Духъ Божий присѫтствува.
към втори вариант >>
Правдата, това е подлежащето, светостьта – това е връзката, а истината – това е сказуемото, т.е.
(втори вариант)
Вметната е въ българския преводъ, за по-голѣма яснота. Когато изучавате нѣкой чуждъ езикъ, който и да е той, билъ нѣкой отъ старитѣ или новитѣ езици, вие изучавате речьта въ най-простата ѝ форма. Въ състава на речьта влизатъ три основни елемента: подлежаще, сказуемо и връзка, т.е. предметътъ, за който става речь, какво се говори за този предметъ и връзката, която може да свързва туй разумното, за което мислимъ, за което казваме. Апостолъ Павелъ опрѣдѣля разумния човѣкъ така: Създадения, казва, въ правда, светость и истина.
Правдата, това е подлежащето, светостьта – това е връзката, а истината – това е сказуемото, т.е.
какво се говори за предмета. Защото само истината, когато дойде въ свѣта, тя разправя правдата. Правдата, това е подлежащето, предметътъ, за който трѣбва да се говори, да се види въ какво седи правдата. Сега съврѣменнитѣ Християни изучаватъ Евангелието тъй, както е било дадено прѣди 2000 години за Христовитѣ ученици. По-голѣма часть отъ Евангелието е било говорено за ученицитѣ на Христа, а не за другитѣ, не за мнозинството.
към втори вариант >>
Посетилъ го Духъ Божий, а той прави такава разлика между другите хора, както и всѣки сектантъ.
(втори вариант)
„Облѣчете се въ новия човѣкъ, създаденъ по образъ Божий въ правда, истина и светость.“ Щомъ така се облѣчете, вашиятъ храмъ ще се обнови, дѣленията въ свѣта ще изчезнатъ. Срещамъ сега мнозина, който казватъ, че иматъ благословение, иматъ посвѣщение на Благия Духъ, радость иматъ въ сърцата си, а азъ споредъ моята наука, тъй както разбирамъ нѣщата, виждамъ, че тѣзи хора основно нѣматъ това, което имъ трѣбва. Тѣ сѫ тъй сектанти, както другитѣ хора.
Посетилъ го Духъ Божий, а той прави такава разлика между другите хора, както и всѣки сектантъ.
Радостьта не е всѣкога признакъ, че Духъ Божий присѫтствува, че Духъ Божий те е посетилъ. Веселието не е всѣкога признакъ, че Духъ Божий те е посетилъ; разположението не е всѣкога признакъ, че Духъ Божий те е посетилъ, че Духъ Божий присѫтствува. Ще кажете, че еди-кой си се покаялъ. Покаянието не е признакъ, че Духъ Божий присѫтствува. Че си изплатилъ дълга си, не показва, че си честенъ човѣкъ.
към втори вариант >>
какво се говори за предмета.
(втори вариант)
Когато изучавате нѣкой чуждъ езикъ, който и да е той, билъ нѣкой отъ старитѣ или новитѣ езици, вие изучавате речьта въ най-простата ѝ форма. Въ състава на речьта влизатъ три основни елемента: подлежаще, сказуемо и връзка, т.е. предметътъ, за който става речь, какво се говори за този предметъ и връзката, която може да свързва туй разумното, за което мислимъ, за което казваме. Апостолъ Павелъ опрѣдѣля разумния човѣкъ така: Създадения, казва, въ правда, светость и истина. Правдата, това е подлежащето, светостьта – това е връзката, а истината – това е сказуемото, т.е.
какво се говори за предмета.
Защото само истината, когато дойде въ свѣта, тя разправя правдата. Правдата, това е подлежащето, предметътъ, за който трѣбва да се говори, да се види въ какво седи правдата. Сега съврѣменнитѣ Християни изучаватъ Евангелието тъй, както е било дадено прѣди 2000 години за Христовитѣ ученици. По-голѣма часть отъ Евангелието е било говорено за ученицитѣ на Христа, а не за другитѣ, не за мнозинството. Мнозинството е слушало, за да създаде тази речь и тѣхъ азъ наричамъ опрѣдѣления и допълнения на речьта.
към втори вариант >>
Радостьта не е всѣкога признакъ, че Духъ Божий присѫтствува, че Духъ Божий те е посетилъ.
(втори вариант)
„Облѣчете се въ новия човѣкъ, създаденъ по образъ Божий въ правда, истина и светость.“ Щомъ така се облѣчете, вашиятъ храмъ ще се обнови, дѣленията въ свѣта ще изчезнатъ. Срещамъ сега мнозина, който казватъ, че иматъ благословение, иматъ посвѣщение на Благия Духъ, радость иматъ въ сърцата си, а азъ споредъ моята наука, тъй както разбирамъ нѣщата, виждамъ, че тѣзи хора основно нѣматъ това, което имъ трѣбва. Тѣ сѫ тъй сектанти, както другитѣ хора. Посетилъ го Духъ Божий, а той прави такава разлика между другите хора, както и всѣки сектантъ.
Радостьта не е всѣкога признакъ, че Духъ Божий присѫтствува, че Духъ Божий те е посетилъ.
Веселието не е всѣкога признакъ, че Духъ Божий те е посетилъ; разположението не е всѣкога признакъ, че Духъ Божий те е посетилъ, че Духъ Божий присѫтствува. Ще кажете, че еди-кой си се покаялъ. Покаянието не е признакъ, че Духъ Божий присѫтствува. Че си изплатилъ дълга си, не показва, че си честенъ човѣкъ. Може да имашъ намѣрение да направишъ […].
към втори вариант >>
Защото само истината, когато дойде въ свѣта, тя разправя правдата.
(втори вариант)
Въ състава на речьта влизатъ три основни елемента: подлежаще, сказуемо и връзка, т.е. предметътъ, за който става речь, какво се говори за този предметъ и връзката, която може да свързва туй разумното, за което мислимъ, за което казваме. Апостолъ Павелъ опрѣдѣля разумния човѣкъ така: Създадения, казва, въ правда, светость и истина. Правдата, това е подлежащето, светостьта – това е връзката, а истината – това е сказуемото, т.е. какво се говори за предмета.
Защото само истината, когато дойде въ свѣта, тя разправя правдата.
Правдата, това е подлежащето, предметътъ, за който трѣбва да се говори, да се види въ какво седи правдата. Сега съврѣменнитѣ Християни изучаватъ Евангелието тъй, както е било дадено прѣди 2000 години за Христовитѣ ученици. По-голѣма часть отъ Евангелието е било говорено за ученицитѣ на Христа, а не за другитѣ, не за мнозинството. Мнозинството е слушало, за да създаде тази речь и тѣхъ азъ наричамъ опрѣдѣления и допълнения на речьта. Публиката, това е опрѣдѣлението и допълнението на речьта.
към втори вариант >>
Веселието не е всѣкога признакъ, че Духъ Божий те е посетилъ; разположението не е всѣкога признакъ, че Духъ Божий те е посетилъ, че Духъ Божий присѫтствува.
(втори вариант)
„Облѣчете се въ новия човѣкъ, създаденъ по образъ Божий въ правда, истина и светость.“ Щомъ така се облѣчете, вашиятъ храмъ ще се обнови, дѣленията въ свѣта ще изчезнатъ. Срещамъ сега мнозина, който казватъ, че иматъ благословение, иматъ посвѣщение на Благия Духъ, радость иматъ въ сърцата си, а азъ споредъ моята наука, тъй както разбирамъ нѣщата, виждамъ, че тѣзи хора основно нѣматъ това, което имъ трѣбва. Тѣ сѫ тъй сектанти, както другитѣ хора. Посетилъ го Духъ Божий, а той прави такава разлика между другите хора, както и всѣки сектантъ. Радостьта не е всѣкога признакъ, че Духъ Божий присѫтствува, че Духъ Божий те е посетилъ.
Веселието не е всѣкога признакъ, че Духъ Божий те е посетилъ; разположението не е всѣкога признакъ, че Духъ Божий те е посетилъ, че Духъ Божий присѫтствува.
Ще кажете, че еди-кой си се покаялъ. Покаянието не е признакъ, че Духъ Божий присѫтствува. Че си изплатилъ дълга си, не показва, че си честенъ човѣкъ. Може да имашъ намѣрение да направишъ […]. (Оставено е мѣсто за една дума.) Само когато правдата влѣзе въ сърцето ти и когато истината влѣзе въ ума ти, само тогава ние ще сме едно съ Христа и може да кажемъ, че сме едно съ Христа.
към втори вариант >>
Правдата, това е подлежащето, предметътъ, за който трѣбва да се говори, да се види въ какво седи правдата.
(втори вариант)
предметътъ, за който става речь, какво се говори за този предметъ и връзката, която може да свързва туй разумното, за което мислимъ, за което казваме. Апостолъ Павелъ опрѣдѣля разумния човѣкъ така: Създадения, казва, въ правда, светость и истина. Правдата, това е подлежащето, светостьта – това е връзката, а истината – това е сказуемото, т.е. какво се говори за предмета. Защото само истината, когато дойде въ свѣта, тя разправя правдата.
Правдата, това е подлежащето, предметътъ, за който трѣбва да се говори, да се види въ какво седи правдата.
Сега съврѣменнитѣ Християни изучаватъ Евангелието тъй, както е било дадено прѣди 2000 години за Христовитѣ ученици. По-голѣма часть отъ Евангелието е било говорено за ученицитѣ на Христа, а не за другитѣ, не за мнозинството. Мнозинството е слушало, за да създаде тази речь и тѣхъ азъ наричамъ опрѣдѣления и допълнения на речьта. Публиката, това е опрѣдѣлението и допълнението на речьта. Безъ опрѣдѣление и допълнение нѣкой пѫть може.
към втори вариант >>
Ще кажете, че еди-кой си се покаялъ.
(втори вариант)
Срещамъ сега мнозина, който казватъ, че иматъ благословение, иматъ посвѣщение на Благия Духъ, радость иматъ въ сърцата си, а азъ споредъ моята наука, тъй както разбирамъ нѣщата, виждамъ, че тѣзи хора основно нѣматъ това, което имъ трѣбва. Тѣ сѫ тъй сектанти, както другитѣ хора. Посетилъ го Духъ Божий, а той прави такава разлика между другите хора, както и всѣки сектантъ. Радостьта не е всѣкога признакъ, че Духъ Божий присѫтствува, че Духъ Божий те е посетилъ. Веселието не е всѣкога признакъ, че Духъ Божий те е посетилъ; разположението не е всѣкога признакъ, че Духъ Божий те е посетилъ, че Духъ Божий присѫтствува.
Ще кажете, че еди-кой си се покаялъ.
Покаянието не е признакъ, че Духъ Божий присѫтствува. Че си изплатилъ дълга си, не показва, че си честенъ човѣкъ. Може да имашъ намѣрение да направишъ […]. (Оставено е мѣсто за една дума.) Само когато правдата влѣзе въ сърцето ти и когато истината влѣзе въ ума ти, само тогава ние ще сме едно съ Христа и може да кажемъ, че сме едно съ Христа.
към втори вариант >>
Сега съврѣменнитѣ Християни изучаватъ Евангелието тъй, както е било дадено прѣди 2000 години за Христовитѣ ученици.
(втори вариант)
Апостолъ Павелъ опрѣдѣля разумния човѣкъ така: Създадения, казва, въ правда, светость и истина. Правдата, това е подлежащето, светостьта – това е връзката, а истината – това е сказуемото, т.е. какво се говори за предмета. Защото само истината, когато дойде въ свѣта, тя разправя правдата. Правдата, това е подлежащето, предметътъ, за който трѣбва да се говори, да се види въ какво седи правдата.
Сега съврѣменнитѣ Християни изучаватъ Евангелието тъй, както е било дадено прѣди 2000 години за Христовитѣ ученици.
По-голѣма часть отъ Евангелието е било говорено за ученицитѣ на Христа, а не за другитѣ, не за мнозинството. Мнозинството е слушало, за да създаде тази речь и тѣхъ азъ наричамъ опрѣдѣления и допълнения на речьта. Публиката, това е опрѣдѣлението и допълнението на речьта. Безъ опрѣдѣление и допълнение нѣкой пѫть може.
към втори вариант >>
Покаянието не е признакъ, че Духъ Божий присѫтствува.
(втори вариант)
Тѣ сѫ тъй сектанти, както другитѣ хора. Посетилъ го Духъ Божий, а той прави такава разлика между другите хора, както и всѣки сектантъ. Радостьта не е всѣкога признакъ, че Духъ Божий присѫтствува, че Духъ Божий те е посетилъ. Веселието не е всѣкога признакъ, че Духъ Божий те е посетилъ; разположението не е всѣкога признакъ, че Духъ Божий те е посетилъ, че Духъ Божий присѫтствува. Ще кажете, че еди-кой си се покаялъ.
Покаянието не е признакъ, че Духъ Божий присѫтствува.
Че си изплатилъ дълга си, не показва, че си честенъ човѣкъ. Може да имашъ намѣрение да направишъ […]. (Оставено е мѣсто за една дума.) Само когато правдата влѣзе въ сърцето ти и когато истината влѣзе въ ума ти, само тогава ние ще сме едно съ Христа и може да кажемъ, че сме едно съ Христа.
към втори вариант >>
2.
Възпитание на човешката воля
,
СБ
, В.Търново, 19.8.1921г.,
Не че нямаме най-доброто желание да не говорим, но щом дойде до езика, той понякога изказва това, което ние не искаме.
Та сега първото нещо важно за нас е да знаем защо Господ ни е дал ръцете. Ръката – това е израз на човешката воля. Движението на очите, движението на устата, движението на езика ние можем да контролираме чрез нашата воля. Особено езика трябва да знаем да контролираме. При сегашното състояние езикът не е под нашия пълен контрол.
Не че нямаме най-доброто желание да не говорим, но щом дойде до езика, той понякога изказва това, което ние не искаме.
Следователно ще се стараете да имате пластични движения, да владеете тялото си. Първото нещо е да си зададете въпроса можете ли да владеете вашето тяло, вашите удове, защото това е ваше право, което Бог ви е дал. Например да владеете очите си и всички други удове. И не казвайте, че Господ така ви е създал – такива, каквито сте сега, Господ не ви е създал. Би било смешно, след като майката е облякла детето си с хубави дрехи, а то ги е оцапало и съдрало, да рече: „Тъй ме облече майка ми.“ Не, майка му го е облякла много хубаво.
към беседата >>
Следователно ще се стараете да имате пластични движения, да владеете тялото си.
Ръката – това е израз на човешката воля. Движението на очите, движението на устата, движението на езика ние можем да контролираме чрез нашата воля. Особено езика трябва да знаем да контролираме. При сегашното състояние езикът не е под нашия пълен контрол. Не че нямаме най-доброто желание да не говорим, но щом дойде до езика, той понякога изказва това, което ние не искаме.
Следователно ще се стараете да имате пластични движения, да владеете тялото си.
Първото нещо е да си зададете въпроса можете ли да владеете вашето тяло, вашите удове, защото това е ваше право, което Бог ви е дал. Например да владеете очите си и всички други удове. И не казвайте, че Господ така ви е създал – такива, каквито сте сега, Господ не ви е създал. Би било смешно, след като майката е облякла детето си с хубави дрехи, а то ги е оцапало и съдрало, да рече: „Тъй ме облече майка ми.“ Не, майка му го е облякла много хубаво. Ние, като ходим тук-там, се изцапваме – това е произвол на нашата воля.
към беседата >>
Първото нещо е да си зададете въпроса можете ли да владеете вашето тяло, вашите удове, защото това е ваше право, което Бог ви е дал.
Движението на очите, движението на устата, движението на езика ние можем да контролираме чрез нашата воля. Особено езика трябва да знаем да контролираме. При сегашното състояние езикът не е под нашия пълен контрол. Не че нямаме най-доброто желание да не говорим, но щом дойде до езика, той понякога изказва това, което ние не искаме. Следователно ще се стараете да имате пластични движения, да владеете тялото си.
Първото нещо е да си зададете въпроса можете ли да владеете вашето тяло, вашите удове, защото това е ваше право, което Бог ви е дал.
Например да владеете очите си и всички други удове. И не казвайте, че Господ така ви е създал – такива, каквито сте сега, Господ не ви е създал. Би било смешно, след като майката е облякла детето си с хубави дрехи, а то ги е оцапало и съдрало, да рече: „Тъй ме облече майка ми.“ Не, майка му го е облякла много хубаво. Ние, като ходим тук-там, се изцапваме – това е произвол на нашата воля. Та понеже сега влизаме в Божественото Училище, за да приложим Божественото Учение, трябва да имаме едно правилно разбиране за човешката воля.
към беседата >>
Например да владеете очите си и всички други удове.
Особено езика трябва да знаем да контролираме. При сегашното състояние езикът не е под нашия пълен контрол. Не че нямаме най-доброто желание да не говорим, но щом дойде до езика, той понякога изказва това, което ние не искаме. Следователно ще се стараете да имате пластични движения, да владеете тялото си. Първото нещо е да си зададете въпроса можете ли да владеете вашето тяло, вашите удове, защото това е ваше право, което Бог ви е дал.
Например да владеете очите си и всички други удове.
И не казвайте, че Господ така ви е създал – такива, каквито сте сега, Господ не ви е създал. Би било смешно, след като майката е облякла детето си с хубави дрехи, а то ги е оцапало и съдрало, да рече: „Тъй ме облече майка ми.“ Не, майка му го е облякла много хубаво. Ние, като ходим тук-там, се изцапваме – това е произвол на нашата воля. Та понеже сега влизаме в Божественото Училище, за да приложим Божественото Учение, трябва да имаме едно правилно разбиране за човешката воля. Човешката воля може да се изрази само в ръцете, в краката, в очите, в езика, а после ще дойде да контролираме мозъка, сърцето, мислите, чувствата и желанията си; тогава ще влезем в съгласие с Невидимия свят.
към беседата >>
И не казвайте, че Господ така ви е създал – такива, каквито сте сега, Господ не ви е създал.
При сегашното състояние езикът не е под нашия пълен контрол. Не че нямаме най-доброто желание да не говорим, но щом дойде до езика, той понякога изказва това, което ние не искаме. Следователно ще се стараете да имате пластични движения, да владеете тялото си. Първото нещо е да си зададете въпроса можете ли да владеете вашето тяло, вашите удове, защото това е ваше право, което Бог ви е дал. Например да владеете очите си и всички други удове.
И не казвайте, че Господ така ви е създал – такива, каквито сте сега, Господ не ви е създал.
Би било смешно, след като майката е облякла детето си с хубави дрехи, а то ги е оцапало и съдрало, да рече: „Тъй ме облече майка ми.“ Не, майка му го е облякла много хубаво. Ние, като ходим тук-там, се изцапваме – това е произвол на нашата воля. Та понеже сега влизаме в Божественото Училище, за да приложим Божественото Учение, трябва да имаме едно правилно разбиране за човешката воля. Човешката воля може да се изрази само в ръцете, в краката, в очите, в езика, а после ще дойде да контролираме мозъка, сърцето, мислите, чувствата и желанията си; тогава ще влезем в съгласие с Невидимия свят. Ангелите например контролират много добре органите си.
към беседата >>
Би било смешно, след като майката е облякла детето си с хубави дрехи, а то ги е оцапало и съдрало, да рече: „Тъй ме облече майка ми.“ Не, майка му го е облякла много хубаво.
Не че нямаме най-доброто желание да не говорим, но щом дойде до езика, той понякога изказва това, което ние не искаме. Следователно ще се стараете да имате пластични движения, да владеете тялото си. Първото нещо е да си зададете въпроса можете ли да владеете вашето тяло, вашите удове, защото това е ваше право, което Бог ви е дал. Например да владеете очите си и всички други удове. И не казвайте, че Господ така ви е създал – такива, каквито сте сега, Господ не ви е създал.
Би било смешно, след като майката е облякла детето си с хубави дрехи, а то ги е оцапало и съдрало, да рече: „Тъй ме облече майка ми.“ Не, майка му го е облякла много хубаво.
Ние, като ходим тук-там, се изцапваме – това е произвол на нашата воля. Та понеже сега влизаме в Божественото Училище, за да приложим Божественото Учение, трябва да имаме едно правилно разбиране за човешката воля. Човешката воля може да се изрази само в ръцете, в краката, в очите, в езика, а после ще дойде да контролираме мозъка, сърцето, мислите, чувствата и желанията си; тогава ще влезем в съгласие с Невидимия свят. Ангелите например контролират много добре органите си. Ще запитате: „Къде са ангелите?
към беседата >>
Ние, като ходим тук-там, се изцапваме – това е произвол на нашата воля.
Следователно ще се стараете да имате пластични движения, да владеете тялото си. Първото нещо е да си зададете въпроса можете ли да владеете вашето тяло, вашите удове, защото това е ваше право, което Бог ви е дал. Например да владеете очите си и всички други удове. И не казвайте, че Господ така ви е създал – такива, каквито сте сега, Господ не ви е създал. Би било смешно, след като майката е облякла детето си с хубави дрехи, а то ги е оцапало и съдрало, да рече: „Тъй ме облече майка ми.“ Не, майка му го е облякла много хубаво.
Ние, като ходим тук-там, се изцапваме – това е произвол на нашата воля.
Та понеже сега влизаме в Божественото Училище, за да приложим Божественото Учение, трябва да имаме едно правилно разбиране за човешката воля. Човешката воля може да се изрази само в ръцете, в краката, в очите, в езика, а после ще дойде да контролираме мозъка, сърцето, мислите, чувствата и желанията си; тогава ще влезем в съгласие с Невидимия свят. Ангелите например контролират много добре органите си. Ще запитате: „Къде са ангелите? “ Някои от вас съставляват малкото пръстче на ангелите и когато някой ангел реши да употреби твоята воля, ти ставаш мек, нежен, и тогава те хваща страх, че си на пръста на ангела, а утре, щом те остави свободен, казваш си: „Слава Богу, свободен съм!
към беседата >>
Та понеже сега влизаме в Божественото Училище, за да приложим Божественото Учение, трябва да имаме едно правилно разбиране за човешката воля.
Първото нещо е да си зададете въпроса можете ли да владеете вашето тяло, вашите удове, защото това е ваше право, което Бог ви е дал. Например да владеете очите си и всички други удове. И не казвайте, че Господ така ви е създал – такива, каквито сте сега, Господ не ви е създал. Би било смешно, след като майката е облякла детето си с хубави дрехи, а то ги е оцапало и съдрало, да рече: „Тъй ме облече майка ми.“ Не, майка му го е облякла много хубаво. Ние, като ходим тук-там, се изцапваме – това е произвол на нашата воля.
Та понеже сега влизаме в Божественото Училище, за да приложим Божественото Учение, трябва да имаме едно правилно разбиране за човешката воля.
Човешката воля може да се изрази само в ръцете, в краката, в очите, в езика, а после ще дойде да контролираме мозъка, сърцето, мислите, чувствата и желанията си; тогава ще влезем в съгласие с Невидимия свят. Ангелите например контролират много добре органите си. Ще запитате: „Къде са ангелите? “ Някои от вас съставляват малкото пръстче на ангелите и когато някой ангел реши да употреби твоята воля, ти ставаш мек, нежен, и тогава те хваща страх, че си на пръста на ангела, а утре, щом те остави свободен, казваш си: „Слава Богу, свободен съм! “ Но след това може да те тури на другия си пръст.
към беседата >>
Човешката воля може да се изрази само в ръцете, в краката, в очите, в езика, а после ще дойде да контролираме мозъка, сърцето, мислите, чувствата и желанията си; тогава ще влезем в съгласие с Невидимия свят.
Например да владеете очите си и всички други удове. И не казвайте, че Господ така ви е създал – такива, каквито сте сега, Господ не ви е създал. Би било смешно, след като майката е облякла детето си с хубави дрехи, а то ги е оцапало и съдрало, да рече: „Тъй ме облече майка ми.“ Не, майка му го е облякла много хубаво. Ние, като ходим тук-там, се изцапваме – това е произвол на нашата воля. Та понеже сега влизаме в Божественото Училище, за да приложим Божественото Учение, трябва да имаме едно правилно разбиране за човешката воля.
Човешката воля може да се изрази само в ръцете, в краката, в очите, в езика, а после ще дойде да контролираме мозъка, сърцето, мислите, чувствата и желанията си; тогава ще влезем в съгласие с Невидимия свят.
Ангелите например контролират много добре органите си. Ще запитате: „Къде са ангелите? “ Някои от вас съставляват малкото пръстче на ангелите и когато някой ангел реши да употреби твоята воля, ти ставаш мек, нежен, и тогава те хваща страх, че си на пръста на ангела, а утре, щом те остави свободен, казваш си: „Слава Богу, свободен съм! “ Но след това може да те тури на другия си пръст. Апостол Павел казва, че сме удове на едно тяло, което е Христос.
към беседата >>
Ангелите например контролират много добре органите си.
И не казвайте, че Господ така ви е създал – такива, каквито сте сега, Господ не ви е създал. Би било смешно, след като майката е облякла детето си с хубави дрехи, а то ги е оцапало и съдрало, да рече: „Тъй ме облече майка ми.“ Не, майка му го е облякла много хубаво. Ние, като ходим тук-там, се изцапваме – това е произвол на нашата воля. Та понеже сега влизаме в Божественото Училище, за да приложим Божественото Учение, трябва да имаме едно правилно разбиране за човешката воля. Човешката воля може да се изрази само в ръцете, в краката, в очите, в езика, а после ще дойде да контролираме мозъка, сърцето, мислите, чувствата и желанията си; тогава ще влезем в съгласие с Невидимия свят.
Ангелите например контролират много добре органите си.
Ще запитате: „Къде са ангелите? “ Някои от вас съставляват малкото пръстче на ангелите и когато някой ангел реши да употреби твоята воля, ти ставаш мек, нежен, и тогава те хваща страх, че си на пръста на ангела, а утре, щом те остави свободен, казваш си: „Слава Богу, свободен съм! “ Но след това може да те тури на другия си пръст. Апостол Павел казва, че сме удове на едно тяло, което е Христос. През деня нашето тяло заема различни положения в Божествения Свят.
към беседата >>
Ще запитате: „Къде са ангелите?
Би било смешно, след като майката е облякла детето си с хубави дрехи, а то ги е оцапало и съдрало, да рече: „Тъй ме облече майка ми.“ Не, майка му го е облякла много хубаво. Ние, като ходим тук-там, се изцапваме – това е произвол на нашата воля. Та понеже сега влизаме в Божественото Училище, за да приложим Божественото Учение, трябва да имаме едно правилно разбиране за човешката воля. Човешката воля може да се изрази само в ръцете, в краката, в очите, в езика, а после ще дойде да контролираме мозъка, сърцето, мислите, чувствата и желанията си; тогава ще влезем в съгласие с Невидимия свят. Ангелите например контролират много добре органите си.
Ще запитате: „Къде са ангелите?
“ Някои от вас съставляват малкото пръстче на ангелите и когато някой ангел реши да употреби твоята воля, ти ставаш мек, нежен, и тогава те хваща страх, че си на пръста на ангела, а утре, щом те остави свободен, казваш си: „Слава Богу, свободен съм! “ Но след това може да те тури на другия си пръст. Апостол Павел казва, че сме удове на едно тяло, което е Христос. През деня нашето тяло заема различни положения в Божествения Свят. Някой ден сме в ходилото на Божествения Човек, друг път сме в ръцете му.
към беседата >>
“ Някои от вас съставляват малкото пръстче на ангелите и когато някой ангел реши да употреби твоята воля, ти ставаш мек, нежен, и тогава те хваща страх, че си на пръста на ангела, а утре, щом те остави свободен, казваш си: „Слава Богу, свободен съм!
Ние, като ходим тук-там, се изцапваме – това е произвол на нашата воля. Та понеже сега влизаме в Божественото Училище, за да приложим Божественото Учение, трябва да имаме едно правилно разбиране за човешката воля. Човешката воля може да се изрази само в ръцете, в краката, в очите, в езика, а после ще дойде да контролираме мозъка, сърцето, мислите, чувствата и желанията си; тогава ще влезем в съгласие с Невидимия свят. Ангелите например контролират много добре органите си. Ще запитате: „Къде са ангелите?
“ Някои от вас съставляват малкото пръстче на ангелите и когато някой ангел реши да употреби твоята воля, ти ставаш мек, нежен, и тогава те хваща страх, че си на пръста на ангела, а утре, щом те остави свободен, казваш си: „Слава Богу, свободен съм!
“ Но след това може да те тури на другия си пръст. Апостол Павел казва, че сме удове на едно тяло, което е Христос. През деня нашето тяло заема различни положения в Божествения Свят. Някой ден сме в ходилото на Божествения Човек, друг път сме в ръцете му. Не е нещастие да бъдеш в ходилото на Бога.
към беседата >>
“ Но след това може да те тури на другия си пръст.
Та понеже сега влизаме в Божественото Училище, за да приложим Божественото Учение, трябва да имаме едно правилно разбиране за човешката воля. Човешката воля може да се изрази само в ръцете, в краката, в очите, в езика, а после ще дойде да контролираме мозъка, сърцето, мислите, чувствата и желанията си; тогава ще влезем в съгласие с Невидимия свят. Ангелите например контролират много добре органите си. Ще запитате: „Къде са ангелите? “ Някои от вас съставляват малкото пръстче на ангелите и когато някой ангел реши да употреби твоята воля, ти ставаш мек, нежен, и тогава те хваща страх, че си на пръста на ангела, а утре, щом те остави свободен, казваш си: „Слава Богу, свободен съм!
“ Но след това може да те тури на другия си пръст.
Апостол Павел казва, че сме удове на едно тяло, което е Христос. През деня нашето тяло заема различни положения в Божествения Свят. Някой ден сме в ходилото на Божествения Човек, друг път сме в ръцете му. Не е нещастие да бъдеш в ходилото на Бога. Господ казва: „Днес ще походя малко с теб.“ На другия ден те туря на ръцете си и казва: „Днес с тебе ще помилвам някого.“ Може да станеш лекар, някой хирург, може да напишеш някое хубаво писмо, може да принесеш хиляди блага, но ако не си готов да заемеш положението на разни удове от Божественото Тяло, не можеш да разбереш Божествения закон.
към беседата >>
Апостол Павел казва, че сме удове на едно тяло, което е Христос.
Човешката воля може да се изрази само в ръцете, в краката, в очите, в езика, а после ще дойде да контролираме мозъка, сърцето, мислите, чувствата и желанията си; тогава ще влезем в съгласие с Невидимия свят. Ангелите например контролират много добре органите си. Ще запитате: „Къде са ангелите? “ Някои от вас съставляват малкото пръстче на ангелите и когато някой ангел реши да употреби твоята воля, ти ставаш мек, нежен, и тогава те хваща страх, че си на пръста на ангела, а утре, щом те остави свободен, казваш си: „Слава Богу, свободен съм! “ Но след това може да те тури на другия си пръст.
Апостол Павел казва, че сме удове на едно тяло, което е Христос.
През деня нашето тяло заема различни положения в Божествения Свят. Някой ден сме в ходилото на Божествения Човек, друг път сме в ръцете му. Не е нещастие да бъдеш в ходилото на Бога. Господ казва: „Днес ще походя малко с теб.“ На другия ден те туря на ръцете си и казва: „Днес с тебе ще помилвам някого.“ Може да станеш лекар, някой хирург, може да напишеш някое хубаво писмо, може да принесеш хиляди блага, но ако не си готов да заемеш положението на разни удове от Божественото Тяло, не можеш да разбереш Божествения закон. Оставете вашия аристократизъм и кажете: „Господ да го прости“, защото еднакво благородно е да бъдеш в Ръцете на Господа и в Нозете Му – Неговите Добродетели – или изобщо, където и да те тури Той.
към беседата >>
През деня нашето тяло заема различни положения в Божествения Свят.
Ангелите например контролират много добре органите си. Ще запитате: „Къде са ангелите? “ Някои от вас съставляват малкото пръстче на ангелите и когато някой ангел реши да употреби твоята воля, ти ставаш мек, нежен, и тогава те хваща страх, че си на пръста на ангела, а утре, щом те остави свободен, казваш си: „Слава Богу, свободен съм! “ Но след това може да те тури на другия си пръст. Апостол Павел казва, че сме удове на едно тяло, което е Христос.
През деня нашето тяло заема различни положения в Божествения Свят.
Някой ден сме в ходилото на Божествения Човек, друг път сме в ръцете му. Не е нещастие да бъдеш в ходилото на Бога. Господ казва: „Днес ще походя малко с теб.“ На другия ден те туря на ръцете си и казва: „Днес с тебе ще помилвам някого.“ Може да станеш лекар, някой хирург, може да напишеш някое хубаво писмо, може да принесеш хиляди блага, но ако не си готов да заемеш положението на разни удове от Божественото Тяло, не можеш да разбереш Божествения закон. Оставете вашия аристократизъм и кажете: „Господ да го прости“, защото еднакво благородно е да бъдеш в Ръцете на Господа и в Нозете Му – Неговите Добродетели – или изобщо, където и да те тури Той. У нас трябва да има готовност да вършим Волята Божия, без да се спъваме от такива криви разбирания.
към беседата >>
Някой ден сме в ходилото на Божествения Човек, друг път сме в ръцете му.
Ще запитате: „Къде са ангелите? “ Някои от вас съставляват малкото пръстче на ангелите и когато някой ангел реши да употреби твоята воля, ти ставаш мек, нежен, и тогава те хваща страх, че си на пръста на ангела, а утре, щом те остави свободен, казваш си: „Слава Богу, свободен съм! “ Но след това може да те тури на другия си пръст. Апостол Павел казва, че сме удове на едно тяло, което е Христос. През деня нашето тяло заема различни положения в Божествения Свят.
Някой ден сме в ходилото на Божествения Човек, друг път сме в ръцете му.
Не е нещастие да бъдеш в ходилото на Бога. Господ казва: „Днес ще походя малко с теб.“ На другия ден те туря на ръцете си и казва: „Днес с тебе ще помилвам някого.“ Може да станеш лекар, някой хирург, може да напишеш някое хубаво писмо, може да принесеш хиляди блага, но ако не си готов да заемеш положението на разни удове от Божественото Тяло, не можеш да разбереш Божествения закон. Оставете вашия аристократизъм и кажете: „Господ да го прости“, защото еднакво благородно е да бъдеш в Ръцете на Господа и в Нозете Му – Неговите Добродетели – или изобщо, където и да те тури Той. У нас трябва да има готовност да вършим Волята Божия, без да се спъваме от такива криви разбирания.
към беседата >>
Не е нещастие да бъдеш в ходилото на Бога.
“ Някои от вас съставляват малкото пръстче на ангелите и когато някой ангел реши да употреби твоята воля, ти ставаш мек, нежен, и тогава те хваща страх, че си на пръста на ангела, а утре, щом те остави свободен, казваш си: „Слава Богу, свободен съм! “ Но след това може да те тури на другия си пръст. Апостол Павел казва, че сме удове на едно тяло, което е Христос. През деня нашето тяло заема различни положения в Божествения Свят. Някой ден сме в ходилото на Божествения Човек, друг път сме в ръцете му.
Не е нещастие да бъдеш в ходилото на Бога.
Господ казва: „Днес ще походя малко с теб.“ На другия ден те туря на ръцете си и казва: „Днес с тебе ще помилвам някого.“ Може да станеш лекар, някой хирург, може да напишеш някое хубаво писмо, може да принесеш хиляди блага, но ако не си готов да заемеш положението на разни удове от Божественото Тяло, не можеш да разбереш Божествения закон. Оставете вашия аристократизъм и кажете: „Господ да го прости“, защото еднакво благородно е да бъдеш в Ръцете на Господа и в Нозете Му – Неговите Добродетели – или изобщо, където и да те тури Той. У нас трябва да има готовност да вършим Волята Божия, без да се спъваме от такива криви разбирания.
към беседата >>
Господ казва: „Днес ще походя малко с теб.“ На другия ден те туря на ръцете си и казва: „Днес с тебе ще помилвам някого.“ Може да станеш лекар, някой хирург, може да напишеш някое хубаво писмо, може да принесеш хиляди блага, но ако не си готов да заемеш положението на разни удове от Божественото Тяло, не можеш да разбереш Божествения закон.
“ Но след това може да те тури на другия си пръст. Апостол Павел казва, че сме удове на едно тяло, което е Христос. През деня нашето тяло заема различни положения в Божествения Свят. Някой ден сме в ходилото на Божествения Човек, друг път сме в ръцете му. Не е нещастие да бъдеш в ходилото на Бога.
Господ казва: „Днес ще походя малко с теб.“ На другия ден те туря на ръцете си и казва: „Днес с тебе ще помилвам някого.“ Може да станеш лекар, някой хирург, може да напишеш някое хубаво писмо, може да принесеш хиляди блага, но ако не си готов да заемеш положението на разни удове от Божественото Тяло, не можеш да разбереш Божествения закон.
Оставете вашия аристократизъм и кажете: „Господ да го прости“, защото еднакво благородно е да бъдеш в Ръцете на Господа и в Нозете Му – Неговите Добродетели – или изобщо, където и да те тури Той. У нас трябва да има готовност да вършим Волята Божия, без да се спъваме от такива криви разбирания.
към беседата >>
Оставете вашия аристократизъм и кажете: „Господ да го прости“, защото еднакво благородно е да бъдеш в Ръцете на Господа и в Нозете Му – Неговите Добродетели – или изобщо, където и да те тури Той.
Апостол Павел казва, че сме удове на едно тяло, което е Христос. През деня нашето тяло заема различни положения в Божествения Свят. Някой ден сме в ходилото на Божествения Човек, друг път сме в ръцете му. Не е нещастие да бъдеш в ходилото на Бога. Господ казва: „Днес ще походя малко с теб.“ На другия ден те туря на ръцете си и казва: „Днес с тебе ще помилвам някого.“ Може да станеш лекар, някой хирург, може да напишеш някое хубаво писмо, може да принесеш хиляди блага, но ако не си готов да заемеш положението на разни удове от Божественото Тяло, не можеш да разбереш Божествения закон.
Оставете вашия аристократизъм и кажете: „Господ да го прости“, защото еднакво благородно е да бъдеш в Ръцете на Господа и в Нозете Му – Неговите Добродетели – или изобщо, където и да те тури Той.
У нас трябва да има готовност да вършим Волята Божия, без да се спъваме от такива криви разбирания.
към беседата >>
У нас трябва да има готовност да вършим Волята Божия, без да се спъваме от такива криви разбирания.
През деня нашето тяло заема различни положения в Божествения Свят. Някой ден сме в ходилото на Божествения Човек, друг път сме в ръцете му. Не е нещастие да бъдеш в ходилото на Бога. Господ казва: „Днес ще походя малко с теб.“ На другия ден те туря на ръцете си и казва: „Днес с тебе ще помилвам някого.“ Може да станеш лекар, някой хирург, може да напишеш някое хубаво писмо, може да принесеш хиляди блага, но ако не си готов да заемеш положението на разни удове от Божественото Тяло, не можеш да разбереш Божествения закон. Оставете вашия аристократизъм и кажете: „Господ да го прости“, защото еднакво благородно е да бъдеш в Ръцете на Господа и в Нозете Му – Неговите Добродетели – или изобщо, където и да те тури Той.
У нас трябва да има готовност да вършим Волята Божия, без да се спъваме от такива криви разбирания.
към беседата >>
После, друго нещо, което парализира вашата воля, е, че вие се борите един с друг и казвате: „Ти нищо не знаеш!
После, друго нещо, което парализира вашата воля, е, че вие се борите един с друг и казвате: „Ти нищо не знаеш!
“ Е, хубаво, аз бих запитал онзи, който казва, че ти нищо не знаеш:
към беседата >>
“ Е, хубаво, аз бих запитал онзи, който казва, че ти нищо не знаеш:
После, друго нещо, което парализира вашата воля, е, че вие се борите един с друг и казвате: „Ти нищо не знаеш!
“ Е, хубаво, аз бих запитал онзи, който казва, че ти нищо не знаеш:
към беседата >>
– Е, приятелю, ти, който знаеш всичко, я ми кажи колко милиона години има, откак е създадено Слънцето?
– Е, приятелю, ти, който знаеш всичко, я ми кажи колко милиона години има, откак е създадено Слънцето?
към беседата >>
– Това не съм изучавал.
– Това не съм изучавал.
към беседата >>
– Добре, кажи ми тогава преди колко милиона години се създаде човешкото сърце.
– Добре, кажи ми тогава преди колко милиона години се създаде човешкото сърце.
към беседата >>
– И по този въпрос още не зная нищо.
– И по този въпрос още не зная нищо.
към беседата >>
– Кажи преди колко години човек е приел тази конкретна форма – кога е почнал да говори?
– Кажи преди колко години човек е приел тази конкретна форма – кога е почнал да говори?
към беседата >>
– Тази история не зная.
– Тази история не зная.
към беседата >>
Да, и вашата история не знаете – не знаете откъде идвате, накъде отивате; нищо не знаете, за вас е скрито и миналото, и бъдещето; знаете само, че сте тук и чувствате Божественото Слънце, а всичко останало е скрито за вас.
Да, и вашата история не знаете – не знаете откъде идвате, накъде отивате; нищо не знаете, за вас е скрито и миналото, и бъдещето; знаете само, че сте тук и чувствате Божественото Слънце, а всичко останало е скрито за вас.
Досега се намирахме в света на илюзиите – на промените и измененията. Сега сме излезли от колективното подсъзнание, а когато дойде да се развие нашата воля, влизаме в новата фаза на колективното съзнание – да съзнаваме, че всички хора, с които живеем, са удове един на друг и сме необходими един за друг. Ако твоят брат умре или загуби, ти ще носиш товара му; ако той стане учен или умен, ти ще се ползваш от неговите блага. И благата, и скърбите са общи.
към беседата >>
Досега се намирахме в света на илюзиите – на промените и измененията.
Да, и вашата история не знаете – не знаете откъде идвате, накъде отивате; нищо не знаете, за вас е скрито и миналото, и бъдещето; знаете само, че сте тук и чувствате Божественото Слънце, а всичко останало е скрито за вас.
Досега се намирахме в света на илюзиите – на промените и измененията.
Сега сме излезли от колективното подсъзнание, а когато дойде да се развие нашата воля, влизаме в новата фаза на колективното съзнание – да съзнаваме, че всички хора, с които живеем, са удове един на друг и сме необходими един за друг. Ако твоят брат умре или загуби, ти ще носиш товара му; ако той стане учен или умен, ти ще се ползваш от неговите блага. И благата, и скърбите са общи.
към беседата >>
Сега сме излезли от колективното подсъзнание, а когато дойде да се развие нашата воля, влизаме в новата фаза на колективното съзнание – да съзнаваме, че всички хора, с които живеем, са удове един на друг и сме необходими един за друг.
Да, и вашата история не знаете – не знаете откъде идвате, накъде отивате; нищо не знаете, за вас е скрито и миналото, и бъдещето; знаете само, че сте тук и чувствате Божественото Слънце, а всичко останало е скрито за вас. Досега се намирахме в света на илюзиите – на промените и измененията.
Сега сме излезли от колективното подсъзнание, а когато дойде да се развие нашата воля, влизаме в новата фаза на колективното съзнание – да съзнаваме, че всички хора, с които живеем, са удове един на друг и сме необходими един за друг.
Ако твоят брат умре или загуби, ти ще носиш товара му; ако той стане учен или умен, ти ще се ползваш от неговите блага. И благата, и скърбите са общи.
към беседата >>
Ако твоят брат умре или загуби, ти ще носиш товара му; ако той стане учен или умен, ти ще се ползваш от неговите блага.
Да, и вашата история не знаете – не знаете откъде идвате, накъде отивате; нищо не знаете, за вас е скрито и миналото, и бъдещето; знаете само, че сте тук и чувствате Божественото Слънце, а всичко останало е скрито за вас. Досега се намирахме в света на илюзиите – на промените и измененията. Сега сме излезли от колективното подсъзнание, а когато дойде да се развие нашата воля, влизаме в новата фаза на колективното съзнание – да съзнаваме, че всички хора, с които живеем, са удове един на друг и сме необходими един за друг.
Ако твоят брат умре или загуби, ти ще носиш товара му; ако той стане учен или умен, ти ще се ползваш от неговите блага.
И благата, и скърбите са общи.
към беседата >>
И благата, и скърбите са общи.
Да, и вашата история не знаете – не знаете откъде идвате, накъде отивате; нищо не знаете, за вас е скрито и миналото, и бъдещето; знаете само, че сте тук и чувствате Божественото Слънце, а всичко останало е скрито за вас. Досега се намирахме в света на илюзиите – на промените и измененията. Сега сме излезли от колективното подсъзнание, а когато дойде да се развие нашата воля, влизаме в новата фаза на колективното съзнание – да съзнаваме, че всички хора, с които живеем, са удове един на друг и сме необходими един за друг. Ако твоят брат умре или загуби, ти ще носиш товара му; ако той стане учен или умен, ти ще се ползваш от неговите блага.
И благата, и скърбите са общи.
към беседата >>
И тъй, ще се стараете да създадете хармонията на добрите действия на волята.
И тъй, ще се стараете да създадете хармонията на добрите действия на волята.
Например за някого казват, че имал дяволит поглед, шейрет човек е. Във всеки добър човек погледът трябва да бъде определен. Обичаш някого – изрази обичта си! Срамота ли е да обичаш? Какво лошо има в обичта?
към беседата >>
Например за някого казват, че имал дяволит поглед, шейрет човек е.
И тъй, ще се стараете да създадете хармонията на добрите действия на волята.
Например за някого казват, че имал дяволит поглед, шейрет човек е.
Във всеки добър човек погледът трябва да бъде определен. Обичаш някого – изрази обичта си! Срамота ли е да обичаш? Какво лошо има в обичта? Но има обич, която си туря за цел да вземе нещо от някого.
към беседата >>
Във всеки добър човек погледът трябва да бъде определен.
И тъй, ще се стараете да създадете хармонията на добрите действия на волята. Например за някого казват, че имал дяволит поглед, шейрет човек е.
Във всеки добър човек погледът трябва да бъде определен.
Обичаш някого – изрази обичта си! Срамота ли е да обичаш? Какво лошо има в обичта? Но има обич, която си туря за цел да вземе нещо от някого. Тогава човек започва да лъже, че много обича, и като вземе това нещо, става явно, че не е имало обич.
към беседата >>
Обичаш някого – изрази обичта си!
И тъй, ще се стараете да създадете хармонията на добрите действия на волята. Например за някого казват, че имал дяволит поглед, шейрет човек е. Във всеки добър човек погледът трябва да бъде определен.
Обичаш някого – изрази обичта си!
Срамота ли е да обичаш? Какво лошо има в обичта? Но има обич, която си туря за цел да вземе нещо от някого. Тогава човек започва да лъже, че много обича, и като вземе това нещо, става явно, че не е имало обич. Туй е престорената любов, от която съвременните хора страдат.
към беседата >>
Срамота ли е да обичаш?
И тъй, ще се стараете да създадете хармонията на добрите действия на волята. Например за някого казват, че имал дяволит поглед, шейрет човек е. Във всеки добър човек погледът трябва да бъде определен. Обичаш някого – изрази обичта си!
Срамота ли е да обичаш?
Какво лошо има в обичта? Но има обич, която си туря за цел да вземе нещо от някого. Тогава човек започва да лъже, че много обича, и като вземе това нещо, става явно, че не е имало обич. Туй е престорената любов, от която съвременните хора страдат. Съберат се двама приятели и за тях казват: „А, те много се обичат!
към беседата >>
Какво лошо има в обичта?
И тъй, ще се стараете да създадете хармонията на добрите действия на волята. Например за някого казват, че имал дяволит поглед, шейрет човек е. Във всеки добър човек погледът трябва да бъде определен. Обичаш някого – изрази обичта си! Срамота ли е да обичаш?
Какво лошо има в обичта?
Но има обич, която си туря за цел да вземе нещо от някого. Тогава човек започва да лъже, че много обича, и като вземе това нещо, става явно, че не е имало обич. Туй е престорената любов, от която съвременните хора страдат. Съберат се двама приятели и за тях казват: „А, те много се обичат! “ Да, но след два месеца тази любов изчезва. Защо?
към беседата >>
Но има обич, която си туря за цел да вземе нещо от някого.
Например за някого казват, че имал дяволит поглед, шейрет човек е. Във всеки добър човек погледът трябва да бъде определен. Обичаш някого – изрази обичта си! Срамота ли е да обичаш? Какво лошо има в обичта?
Но има обич, която си туря за цел да вземе нещо от някого.
Тогава човек започва да лъже, че много обича, и като вземе това нещо, става явно, че не е имало обич. Туй е престорената любов, от която съвременните хора страдат. Съберат се двама приятели и за тях казват: „А, те много се обичат! “ Да, но след два месеца тази любов изчезва. Защо? Защото в нея няма стремеж, няма чувство, няма сила.
към беседата >>
Тогава човек започва да лъже, че много обича, и като вземе това нещо, става явно, че не е имало обич.
Във всеки добър човек погледът трябва да бъде определен. Обичаш някого – изрази обичта си! Срамота ли е да обичаш? Какво лошо има в обичта? Но има обич, която си туря за цел да вземе нещо от някого.
Тогава човек започва да лъже, че много обича, и като вземе това нещо, става явно, че не е имало обич.
Туй е престорената любов, от която съвременните хора страдат. Съберат се двама приятели и за тях казват: „А, те много се обичат! “ Да, но след два месеца тази любов изчезва. Защо? Защото в нея няма стремеж, няма чувство, няма сила. За да се прояви Любовта, трябва да има всичко това.
към беседата >>
Туй е престорената любов, от която съвременните хора страдат.
Обичаш някого – изрази обичта си! Срамота ли е да обичаш? Какво лошо има в обичта? Но има обич, която си туря за цел да вземе нещо от някого. Тогава човек започва да лъже, че много обича, и като вземе това нещо, става явно, че не е имало обич.
Туй е престорената любов, от която съвременните хора страдат.
Съберат се двама приятели и за тях казват: „А, те много се обичат! “ Да, но след два месеца тази любов изчезва. Защо? Защото в нея няма стремеж, няма чувство, няма сила. За да се прояви Любовта, трябва да има всичко това. И когато аз любя, трябва да дам възможност на Господ да се прояви в мен – Бог е Този, Който люби в мен.
към беседата >>
Съберат се двама приятели и за тях казват: „А, те много се обичат!
Срамота ли е да обичаш? Какво лошо има в обичта? Но има обич, която си туря за цел да вземе нещо от някого. Тогава човек започва да лъже, че много обича, и като вземе това нещо, става явно, че не е имало обич. Туй е престорената любов, от която съвременните хора страдат.
Съберат се двама приятели и за тях казват: „А, те много се обичат!
“ Да, но след два месеца тази любов изчезва. Защо? Защото в нея няма стремеж, няма чувство, няма сила. За да се прояви Любовта, трябва да има всичко това. И когато аз любя, трябва да дам възможност на Господ да се прояви в мен – Бог е Този, Който люби в мен. Ние искаме да се прояви Бог на физическото поле в нас.
към беседата >>
“ Да, но след два месеца тази любов изчезва. Защо?
Какво лошо има в обичта? Но има обич, която си туря за цел да вземе нещо от някого. Тогава човек започва да лъже, че много обича, и като вземе това нещо, става явно, че не е имало обич. Туй е престорената любов, от която съвременните хора страдат. Съберат се двама приятели и за тях казват: „А, те много се обичат!
“ Да, но след два месеца тази любов изчезва. Защо?
Защото в нея няма стремеж, няма чувство, няма сила. За да се прояви Любовта, трябва да има всичко това. И когато аз любя, трябва да дам възможност на Господ да се прояви в мен – Бог е Този, Който люби в мен. Ние искаме да се прояви Бог на физическото поле в нас. Всички желаете да бъдете обичани, но от кого?
към беседата >>
Защото в нея няма стремеж, няма чувство, няма сила.
Но има обич, която си туря за цел да вземе нещо от някого. Тогава човек започва да лъже, че много обича, и като вземе това нещо, става явно, че не е имало обич. Туй е престорената любов, от която съвременните хора страдат. Съберат се двама приятели и за тях казват: „А, те много се обичат! “ Да, но след два месеца тази любов изчезва. Защо?
Защото в нея няма стремеж, няма чувство, няма сила.
За да се прояви Любовта, трябва да има всичко това. И когато аз любя, трябва да дам възможност на Господ да се прояви в мен – Бог е Този, Който люби в мен. Ние искаме да се прояви Бог на физическото поле в нас. Всички желаете да бъдете обичани, но от кого? От Бога.
към беседата >>
За да се прояви Любовта, трябва да има всичко това.
Тогава човек започва да лъже, че много обича, и като вземе това нещо, става явно, че не е имало обич. Туй е престорената любов, от която съвременните хора страдат. Съберат се двама приятели и за тях казват: „А, те много се обичат! “ Да, но след два месеца тази любов изчезва. Защо? Защото в нея няма стремеж, няма чувство, няма сила.
За да се прояви Любовта, трябва да има всичко това.
И когато аз любя, трябва да дам възможност на Господ да се прояви в мен – Бог е Този, Който люби в мен. Ние искаме да се прояви Бог на физическото поле в нас. Всички желаете да бъдете обичани, но от кого? От Бога. И така, да се освободим от едно заблуждение: Любовта не произтича от хората – тя не произтича нито от мене, нито от вас, тя само минава през нас, Бог е тази Любов.
към беседата >>
И когато аз любя, трябва да дам възможност на Господ да се прояви в мен – Бог е Този, Който люби в мен.
Туй е престорената любов, от която съвременните хора страдат. Съберат се двама приятели и за тях казват: „А, те много се обичат! “ Да, но след два месеца тази любов изчезва. Защо? Защото в нея няма стремеж, няма чувство, няма сила. За да се прояви Любовта, трябва да има всичко това.
И когато аз любя, трябва да дам възможност на Господ да се прояви в мен – Бог е Този, Който люби в мен.
Ние искаме да се прояви Бог на физическото поле в нас. Всички желаете да бъдете обичани, но от кого? От Бога. И така, да се освободим от едно заблуждение: Любовта не произтича от хората – тя не произтича нито от мене, нито от вас, тя само минава през нас, Бог е тази Любов. Светът на Любовта е безконечен и за да може да се познае, трябва да се прояви в нас, т.е.
към беседата >>
Ние искаме да се прояви Бог на физическото поле в нас.
Съберат се двама приятели и за тях казват: „А, те много се обичат! “ Да, но след два месеца тази любов изчезва. Защо? Защото в нея няма стремеж, няма чувство, няма сила. За да се прояви Любовта, трябва да има всичко това. И когато аз любя, трябва да дам възможност на Господ да се прояви в мен – Бог е Този, Който люби в мен.
Ние искаме да се прояви Бог на физическото поле в нас.
Всички желаете да бъдете обичани, но от кого? От Бога. И така, да се освободим от едно заблуждение: Любовта не произтича от хората – тя не произтича нито от мене, нито от вас, тя само минава през нас, Бог е тази Любов. Светът на Любовта е безконечен и за да може да се познае, трябва да се прояви в нас, т.е. в конечния свят.
към беседата >>
Всички желаете да бъдете обичани, но от кого?
“ Да, но след два месеца тази любов изчезва. Защо? Защото в нея няма стремеж, няма чувство, няма сила. За да се прояви Любовта, трябва да има всичко това. И когато аз любя, трябва да дам възможност на Господ да се прояви в мен – Бог е Този, Който люби в мен. Ние искаме да се прояви Бог на физическото поле в нас.
Всички желаете да бъдете обичани, но от кого?
От Бога. И така, да се освободим от едно заблуждение: Любовта не произтича от хората – тя не произтича нито от мене, нито от вас, тя само минава през нас, Бог е тази Любов. Светът на Любовта е безконечен и за да може да се познае, трябва да се прояви в нас, т.е. в конечния свят. И когато тази Любов дойде в нас, добиваме приятно настроение, умът ни работи, сърцето ни работи, всичко наоколо върви в хармония.
към беседата >>
От Бога.
Защото в нея няма стремеж, няма чувство, няма сила. За да се прояви Любовта, трябва да има всичко това. И когато аз любя, трябва да дам възможност на Господ да се прояви в мен – Бог е Този, Който люби в мен. Ние искаме да се прояви Бог на физическото поле в нас. Всички желаете да бъдете обичани, но от кого?
От Бога.
И така, да се освободим от едно заблуждение: Любовта не произтича от хората – тя не произтича нито от мене, нито от вас, тя само минава през нас, Бог е тази Любов. Светът на Любовта е безконечен и за да може да се познае, трябва да се прояви в нас, т.е. в конечния свят. И когато тази Любов дойде в нас, добиваме приятно настроение, умът ни работи, сърцето ни работи, всичко наоколо върви в хармония. А щом тя липсва, и чувствата са в напрегнато състояние.
към беседата >>
И така, да се освободим от едно заблуждение: Любовта не произтича от хората – тя не произтича нито от мене, нито от вас, тя само минава през нас, Бог е тази Любов.
За да се прояви Любовта, трябва да има всичко това. И когато аз любя, трябва да дам възможност на Господ да се прояви в мен – Бог е Този, Който люби в мен. Ние искаме да се прояви Бог на физическото поле в нас. Всички желаете да бъдете обичани, но от кого? От Бога.
И така, да се освободим от едно заблуждение: Любовта не произтича от хората – тя не произтича нито от мене, нито от вас, тя само минава през нас, Бог е тази Любов.
Светът на Любовта е безконечен и за да може да се познае, трябва да се прояви в нас, т.е. в конечния свят. И когато тази Любов дойде в нас, добиваме приятно настроение, умът ни работи, сърцето ни работи, всичко наоколо върви в хармония. А щом тя липсва, и чувствата са в напрегнато състояние.
към беседата >>
Светът на Любовта е безконечен и за да може да се познае, трябва да се прояви в нас, т.е.
И когато аз любя, трябва да дам възможност на Господ да се прояви в мен – Бог е Този, Който люби в мен. Ние искаме да се прояви Бог на физическото поле в нас. Всички желаете да бъдете обичани, но от кого? От Бога. И така, да се освободим от едно заблуждение: Любовта не произтича от хората – тя не произтича нито от мене, нито от вас, тя само минава през нас, Бог е тази Любов.
Светът на Любовта е безконечен и за да може да се познае, трябва да се прояви в нас, т.е.
в конечния свят. И когато тази Любов дойде в нас, добиваме приятно настроение, умът ни работи, сърцето ни работи, всичко наоколо върви в хармония. А щом тя липсва, и чувствата са в напрегнато състояние.
към беседата >>
в конечния свят.
Ние искаме да се прояви Бог на физическото поле в нас. Всички желаете да бъдете обичани, но от кого? От Бога. И така, да се освободим от едно заблуждение: Любовта не произтича от хората – тя не произтича нито от мене, нито от вас, тя само минава през нас, Бог е тази Любов. Светът на Любовта е безконечен и за да може да се познае, трябва да се прояви в нас, т.е.
в конечния свят.
И когато тази Любов дойде в нас, добиваме приятно настроение, умът ни работи, сърцето ни работи, всичко наоколо върви в хармония. А щом тя липсва, и чувствата са в напрегнато състояние.
към беседата >>
И когато тази Любов дойде в нас, добиваме приятно настроение, умът ни работи, сърцето ни работи, всичко наоколо върви в хармония.
Всички желаете да бъдете обичани, но от кого? От Бога. И така, да се освободим от едно заблуждение: Любовта не произтича от хората – тя не произтича нито от мене, нито от вас, тя само минава през нас, Бог е тази Любов. Светът на Любовта е безконечен и за да може да се познае, трябва да се прояви в нас, т.е. в конечния свят.
И когато тази Любов дойде в нас, добиваме приятно настроение, умът ни работи, сърцето ни работи, всичко наоколо върви в хармония.
А щом тя липсва, и чувствата са в напрегнато състояние.
към беседата >>
А щом тя липсва, и чувствата са в напрегнато състояние.
От Бога. И така, да се освободим от едно заблуждение: Любовта не произтича от хората – тя не произтича нито от мене, нито от вас, тя само минава през нас, Бог е тази Любов. Светът на Любовта е безконечен и за да може да се познае, трябва да се прояви в нас, т.е. в конечния свят. И когато тази Любов дойде в нас, добиваме приятно настроение, умът ни работи, сърцето ни работи, всичко наоколо върви в хармония.
А щом тя липсва, и чувствата са в напрегнато състояние.
към беседата >>
И тъй, първо ще се стараете да се самоконтролирате, думите ви да бъдат отмерени, да не говорите повече, отколкото трябва.
И тъй, първо ще се стараете да се самоконтролирате, думите ви да бъдат отмерени, да не говорите повече, отколкото трябва.
Аз мога да кажа: „Обичам ви.“ Друг пък ще каже: „Не, аз ви обичам повече от онзи, аз много ви обичам.“ Започнете ли да туряте прилагателни много, повече, най-много, Любовта си е заминала. Любовта не търпи никакви сравнения. И тогава аз определям: най-малката Любов в света е любовта на родителите към децата. Оттам започва физическата любов. Физическата любов е най-малката.
към беседата >>
Аз мога да кажа: „Обичам ви.“ Друг пък ще каже: „Не, аз ви обичам повече от онзи, аз много ви обичам.“ Започнете ли да туряте прилагателни много, повече, най-много, Любовта си е заминала.
И тъй, първо ще се стараете да се самоконтролирате, думите ви да бъдат отмерени, да не говорите повече, отколкото трябва.
Аз мога да кажа: „Обичам ви.“ Друг пък ще каже: „Не, аз ви обичам повече от онзи, аз много ви обичам.“ Започнете ли да туряте прилагателни много, повече, най-много, Любовта си е заминала.
Любовта не търпи никакви сравнения. И тогава аз определям: най-малката Любов в света е любовта на родителите към децата. Оттам започва физическата любов. Физическата любов е най-малката. Искаш да целунеш някого, това е най-малката Любов.
към беседата >>
Любовта не търпи никакви сравнения.
И тъй, първо ще се стараете да се самоконтролирате, думите ви да бъдат отмерени, да не говорите повече, отколкото трябва. Аз мога да кажа: „Обичам ви.“ Друг пък ще каже: „Не, аз ви обичам повече от онзи, аз много ви обичам.“ Започнете ли да туряте прилагателни много, повече, най-много, Любовта си е заминала.
Любовта не търпи никакви сравнения.
И тогава аз определям: най-малката Любов в света е любовта на родителите към децата. Оттам започва физическата любов. Физическата любов е най-малката. Искаш да целунеш някого, това е най-малката Любов. И с най-малкото трябва да се започне.
към беседата >>
И тогава аз определям: най-малката Любов в света е любовта на родителите към децата.
И тъй, първо ще се стараете да се самоконтролирате, думите ви да бъдат отмерени, да не говорите повече, отколкото трябва. Аз мога да кажа: „Обичам ви.“ Друг пък ще каже: „Не, аз ви обичам повече от онзи, аз много ви обичам.“ Започнете ли да туряте прилагателни много, повече, най-много, Любовта си е заминала. Любовта не търпи никакви сравнения.
И тогава аз определям: най-малката Любов в света е любовта на родителите към децата.
Оттам започва физическата любов. Физическата любов е най-малката. Искаш да целунеш някого, това е най-малката Любов. И с най-малкото трябва да се започне. Ще дадеш някому малко хлебец, ще кажеш някоя сладка дума – това е най-малката Любов.
към беседата >>
Оттам започва физическата любов.
И тъй, първо ще се стараете да се самоконтролирате, думите ви да бъдат отмерени, да не говорите повече, отколкото трябва. Аз мога да кажа: „Обичам ви.“ Друг пък ще каже: „Не, аз ви обичам повече от онзи, аз много ви обичам.“ Започнете ли да туряте прилагателни много, повече, най-много, Любовта си е заминала. Любовта не търпи никакви сравнения. И тогава аз определям: най-малката Любов в света е любовта на родителите към децата.
Оттам започва физическата любов.
Физическата любов е най-малката. Искаш да целунеш някого, това е най-малката Любов. И с най-малкото трябва да се започне. Ще дадеш някому малко хлебец, ще кажеш някоя сладка дума – това е най-малката Любов. А когато говорите за духовната Любов, тя изисква много – тя дава всичко и взима всичко.
към беседата >>
Физическата любов е най-малката.
И тъй, първо ще се стараете да се самоконтролирате, думите ви да бъдат отмерени, да не говорите повече, отколкото трябва. Аз мога да кажа: „Обичам ви.“ Друг пък ще каже: „Не, аз ви обичам повече от онзи, аз много ви обичам.“ Започнете ли да туряте прилагателни много, повече, най-много, Любовта си е заминала. Любовта не търпи никакви сравнения. И тогава аз определям: най-малката Любов в света е любовта на родителите към децата. Оттам започва физическата любов.
Физическата любов е най-малката.
Искаш да целунеш някого, това е най-малката Любов. И с най-малкото трябва да се започне. Ще дадеш някому малко хлебец, ще кажеш някоя сладка дума – това е най-малката Любов. А когато говорите за духовната Любов, тя изисква много – тя дава всичко и взима всичко. Още не можем да правим въпрос за духовна Любов.
към беседата >>
Искаш да целунеш някого, това е най-малката Любов.
Аз мога да кажа: „Обичам ви.“ Друг пък ще каже: „Не, аз ви обичам повече от онзи, аз много ви обичам.“ Започнете ли да туряте прилагателни много, повече, най-много, Любовта си е заминала. Любовта не търпи никакви сравнения. И тогава аз определям: най-малката Любов в света е любовта на родителите към децата. Оттам започва физическата любов. Физическата любов е най-малката.
Искаш да целунеш някого, това е най-малката Любов.
И с най-малкото трябва да се започне. Ще дадеш някому малко хлебец, ще кажеш някоя сладка дума – това е най-малката Любов. А когато говорите за духовната Любов, тя изисква много – тя дава всичко и взима всичко. Още не можем да правим въпрос за духовна Любов. Какво подразбирате под духовна Любов?
към беседата >>
И с най-малкото трябва да се започне.
Любовта не търпи никакви сравнения. И тогава аз определям: най-малката Любов в света е любовта на родителите към децата. Оттам започва физическата любов. Физическата любов е най-малката. Искаш да целунеш някого, това е най-малката Любов.
И с най-малкото трябва да се започне.
Ще дадеш някому малко хлебец, ще кажеш някоя сладка дума – това е най-малката Любов. А когато говорите за духовната Любов, тя изисква много – тя дава всичко и взима всичко. Още не можем да правим въпрос за духовна Любов. Какво подразбирате под духовна Любов? Някой брат може да ви каже, че има към вас духовна Любов, че ви обича, но ако влезе вътре в къщата си и затвори прозорците си, веднага любовта му изчезва.
към беседата >>
Ще дадеш някому малко хлебец, ще кажеш някоя сладка дума – това е най-малката Любов.
И тогава аз определям: най-малката Любов в света е любовта на родителите към децата. Оттам започва физическата любов. Физическата любов е най-малката. Искаш да целунеш някого, това е най-малката Любов. И с най-малкото трябва да се започне.
Ще дадеш някому малко хлебец, ще кажеш някоя сладка дума – това е най-малката Любов.
А когато говорите за духовната Любов, тя изисква много – тя дава всичко и взима всичко. Още не можем да правим въпрос за духовна Любов. Какво подразбирате под духовна Любов? Някой брат може да ви каже, че има към вас духовна Любов, че ви обича, но ако влезе вътре в къщата си и затвори прозорците си, веднага любовта му изчезва. Щом се усъмниш, ти нямаш никаква любов.
към беседата >>
А когато говорите за духовната Любов, тя изисква много – тя дава всичко и взима всичко.
Оттам започва физическата любов. Физическата любов е най-малката. Искаш да целунеш някого, това е най-малката Любов. И с най-малкото трябва да се започне. Ще дадеш някому малко хлебец, ще кажеш някоя сладка дума – това е най-малката Любов.
А когато говорите за духовната Любов, тя изисква много – тя дава всичко и взима всичко.
Още не можем да правим въпрос за духовна Любов. Какво подразбирате под духовна Любов? Някой брат може да ви каже, че има към вас духовна Любов, че ви обича, но ако влезе вътре в къщата си и затвори прозорците си, веднага любовта му изчезва. Щом се усъмниш, ти нямаш никаква любов. Любовта не допуска никакво съмнение, Любовта не прави никакво зло: ако у мене живее Бог, този Бог не може да прави зло.
към беседата >>
Още не можем да правим въпрос за духовна Любов.
Физическата любов е най-малката. Искаш да целунеш някого, това е най-малката Любов. И с най-малкото трябва да се започне. Ще дадеш някому малко хлебец, ще кажеш някоя сладка дума – това е най-малката Любов. А когато говорите за духовната Любов, тя изисква много – тя дава всичко и взима всичко.
Още не можем да правим въпрос за духовна Любов.
Какво подразбирате под духовна Любов? Някой брат може да ви каже, че има към вас духовна Любов, че ви обича, но ако влезе вътре в къщата си и затвори прозорците си, веднага любовта му изчезва. Щом се усъмниш, ти нямаш никаква любов. Любовта не допуска никакво съмнение, Любовта не прави никакво зло: ако у мене живее Бог, този Бог не може да прави зло. Правиш ли зло, това значи, че в тебе не живее Господ.
към беседата >>
Какво подразбирате под духовна Любов?
Искаш да целунеш някого, това е най-малката Любов. И с най-малкото трябва да се започне. Ще дадеш някому малко хлебец, ще кажеш някоя сладка дума – това е най-малката Любов. А когато говорите за духовната Любов, тя изисква много – тя дава всичко и взима всичко. Още не можем да правим въпрос за духовна Любов.
Какво подразбирате под духовна Любов?
Някой брат може да ви каже, че има към вас духовна Любов, че ви обича, но ако влезе вътре в къщата си и затвори прозорците си, веднага любовта му изчезва. Щом се усъмниш, ти нямаш никаква любов. Любовта не допуска никакво съмнение, Любовта не прави никакво зло: ако у мене живее Бог, този Бог не може да прави зло. Правиш ли зло, това значи, че в тебе не живее Господ. Ще се освободите от тия съмнения: „Мене не ме обичат хората, гледат ме с предубеждение.“
към беседата >>
Някой брат може да ви каже, че има към вас духовна Любов, че ви обича, но ако влезе вътре в къщата си и затвори прозорците си, веднага любовта му изчезва.
И с най-малкото трябва да се започне. Ще дадеш някому малко хлебец, ще кажеш някоя сладка дума – това е най-малката Любов. А когато говорите за духовната Любов, тя изисква много – тя дава всичко и взима всичко. Още не можем да правим въпрос за духовна Любов. Какво подразбирате под духовна Любов?
Някой брат може да ви каже, че има към вас духовна Любов, че ви обича, но ако влезе вътре в къщата си и затвори прозорците си, веднага любовта му изчезва.
Щом се усъмниш, ти нямаш никаква любов. Любовта не допуска никакво съмнение, Любовта не прави никакво зло: ако у мене живее Бог, този Бог не може да прави зло. Правиш ли зло, това значи, че в тебе не живее Господ. Ще се освободите от тия съмнения: „Мене не ме обичат хората, гледат ме с предубеждение.“
към беседата >>
Щом се усъмниш, ти нямаш никаква любов.
Ще дадеш някому малко хлебец, ще кажеш някоя сладка дума – това е най-малката Любов. А когато говорите за духовната Любов, тя изисква много – тя дава всичко и взима всичко. Още не можем да правим въпрос за духовна Любов. Какво подразбирате под духовна Любов? Някой брат може да ви каже, че има към вас духовна Любов, че ви обича, но ако влезе вътре в къщата си и затвори прозорците си, веднага любовта му изчезва.
Щом се усъмниш, ти нямаш никаква любов.
Любовта не допуска никакво съмнение, Любовта не прави никакво зло: ако у мене живее Бог, този Бог не може да прави зло. Правиш ли зло, това значи, че в тебе не живее Господ. Ще се освободите от тия съмнения: „Мене не ме обичат хората, гледат ме с предубеждение.“
към беседата >>
Любовта не допуска никакво съмнение, Любовта не прави никакво зло: ако у мене живее Бог, този Бог не може да прави зло.
А когато говорите за духовната Любов, тя изисква много – тя дава всичко и взима всичко. Още не можем да правим въпрос за духовна Любов. Какво подразбирате под духовна Любов? Някой брат може да ви каже, че има към вас духовна Любов, че ви обича, но ако влезе вътре в къщата си и затвори прозорците си, веднага любовта му изчезва. Щом се усъмниш, ти нямаш никаква любов.
Любовта не допуска никакво съмнение, Любовта не прави никакво зло: ако у мене живее Бог, този Бог не може да прави зло.
Правиш ли зло, това значи, че в тебе не живее Господ. Ще се освободите от тия съмнения: „Мене не ме обичат хората, гледат ме с предубеждение.“
към беседата >>
Правиш ли зло, това значи, че в тебе не живее Господ.
Още не можем да правим въпрос за духовна Любов. Какво подразбирате под духовна Любов? Някой брат може да ви каже, че има към вас духовна Любов, че ви обича, но ако влезе вътре в къщата си и затвори прозорците си, веднага любовта му изчезва. Щом се усъмниш, ти нямаш никаква любов. Любовта не допуска никакво съмнение, Любовта не прави никакво зло: ако у мене живее Бог, този Бог не може да прави зло.
Правиш ли зло, това значи, че в тебе не живее Господ.
Ще се освободите от тия съмнения: „Мене не ме обичат хората, гледат ме с предубеждение.“
към беседата >>
Ще се освободите от тия съмнения: „Мене не ме обичат хората, гледат ме с предубеждение.“
Какво подразбирате под духовна Любов? Някой брат може да ви каже, че има към вас духовна Любов, че ви обича, но ако влезе вътре в къщата си и затвори прозорците си, веднага любовта му изчезва. Щом се усъмниш, ти нямаш никаква любов. Любовта не допуска никакво съмнение, Любовта не прави никакво зло: ако у мене живее Бог, този Бог не може да прави зло. Правиш ли зло, това значи, че в тебе не живее Господ.
Ще се освободите от тия съмнения: „Мене не ме обичат хората, гледат ме с предубеждение.“
към беседата >>
Не, не сме още това, което трябва да бъдем, нямаме този Божествен култ.
Не, не сме още това, което трябва да бъдем, нямаме този Божествен култ.
Когато се всели Бог във вас, тогава ще имате всичкото добро разположение, което търсите: Любовта ще се прояви във вас.
към беседата >>
Когато се всели Бог във вас, тогава ще имате всичкото добро разположение, което търсите: Любовта ще се прояви във вас.
Не, не сме още това, което трябва да бъдем, нямаме този Божествен култ.
Когато се всели Бог във вас, тогава ще имате всичкото добро разположение, което търсите: Любовта ще се прояви във вас.
към беседата >>
Всички ще се съсредоточим, всички ще опитаме, ще работим.
Всички ще се съсредоточим, всички ще опитаме, ще работим.
Няма да чакаме един да работи, а всички трябва да проявим своята мисъл. Да знаем, че сме удове на Господа и че Той по един или друг начин се проявява в нас. Дето видим една Божествена Мисъл, трябва да се радваме.
към беседата >>
Няма да чакаме един да работи, а всички трябва да проявим своята мисъл.
Всички ще се съсредоточим, всички ще опитаме, ще работим.
Няма да чакаме един да работи, а всички трябва да проявим своята мисъл.
Да знаем, че сме удове на Господа и че Той по един или друг начин се проявява в нас. Дето видим една Божествена Мисъл, трябва да се радваме.
към беседата >>
Да знаем, че сме удове на Господа и че Той по един или друг начин се проявява в нас.
Всички ще се съсредоточим, всички ще опитаме, ще работим. Няма да чакаме един да работи, а всички трябва да проявим своята мисъл.
Да знаем, че сме удове на Господа и че Той по един или друг начин се проявява в нас.
Дето видим една Божествена Мисъл, трябва да се радваме.
към беседата >>
Дето видим една Божествена Мисъл, трябва да се радваме.
Всички ще се съсредоточим, всички ще опитаме, ще работим. Няма да чакаме един да работи, а всички трябва да проявим своята мисъл. Да знаем, че сме удове на Господа и че Той по един или друг начин се проявява в нас.
Дето видим една Божествена Мисъл, трябва да се радваме.
към беседата >>
Сега ще ви покажа едно движение.
Сега ще ви покажа едно движение.
(Учителя вдига дясната си ръка нагоре под остър ъгъл спрямо тялото и поставя палеца между първия и втория пръст.) Как бихте обяснили защо палецът е влязъл между първия и втория пръст? Ако Божественото Съзнание у човека не е пробудено, когато човек се намери пред някои мъчнотии в живота, физическият човек е като една змия – крие си главата, за да не го пребият. Палецът, това е главата на змията, това е физическият човек, който щом като ме срещне, взима предпазни мерки по стария закон и казва: „Не олур, не олмаз – какво ли не става.“ Аз казвам на физическия човек: „Няма от какво да се боиш! “
към беседата >>
(Учителя вдига дясната си ръка нагоре под остър ъгъл спрямо тялото и поставя палеца между първия и втория пръст.) Как бихте обяснили защо палецът е влязъл между първия и втория пръст?
Сега ще ви покажа едно движение.
(Учителя вдига дясната си ръка нагоре под остър ъгъл спрямо тялото и поставя палеца между първия и втория пръст.) Как бихте обяснили защо палецът е влязъл между първия и втория пръст?
Ако Божественото Съзнание у човека не е пробудено, когато човек се намери пред някои мъчнотии в живота, физическият човек е като една змия – крие си главата, за да не го пребият. Палецът, това е главата на змията, това е физическият човек, който щом като ме срещне, взима предпазни мерки по стария закон и казва: „Не олур, не олмаз – какво ли не става.“ Аз казвам на физическия човек: „Няма от какво да се боиш! “
към беседата >>
Ако Божественото Съзнание у човека не е пробудено, когато човек се намери пред някои мъчнотии в живота, физическият човек е като една змия – крие си главата, за да не го пребият.
Сега ще ви покажа едно движение. (Учителя вдига дясната си ръка нагоре под остър ъгъл спрямо тялото и поставя палеца между първия и втория пръст.) Как бихте обяснили защо палецът е влязъл между първия и втория пръст?
Ако Божественото Съзнание у човека не е пробудено, когато човек се намери пред някои мъчнотии в живота, физическият човек е като една змия – крие си главата, за да не го пребият.
Палецът, това е главата на змията, това е физическият човек, който щом като ме срещне, взима предпазни мерки по стария закон и казва: „Не олур, не олмаз – какво ли не става.“ Аз казвам на физическия човек: „Няма от какво да се боиш! “
към беседата >>
Палецът, това е главата на змията, това е физическият човек, който щом като ме срещне, взима предпазни мерки по стария закон и казва: „Не олур, не олмаз – какво ли не става.“ Аз казвам на физическия човек: „Няма от какво да се боиш!
Сега ще ви покажа едно движение. (Учителя вдига дясната си ръка нагоре под остър ъгъл спрямо тялото и поставя палеца между първия и втория пръст.) Как бихте обяснили защо палецът е влязъл между първия и втория пръст? Ако Божественото Съзнание у човека не е пробудено, когато човек се намери пред някои мъчнотии в живота, физическият човек е като една змия – крие си главата, за да не го пребият.
Палецът, това е главата на змията, това е физическият човек, който щом като ме срещне, взима предпазни мерки по стария закон и казва: „Не олур, не олмаз – какво ли не става.“ Аз казвам на физическия човек: „Няма от какво да се боиш!
“
към беседата >>
“
Сега ще ви покажа едно движение. (Учителя вдига дясната си ръка нагоре под остър ъгъл спрямо тялото и поставя палеца между първия и втория пръст.) Как бихте обяснили защо палецът е влязъл между първия и втория пръст? Ако Божественото Съзнание у човека не е пробудено, когато човек се намери пред някои мъчнотии в живота, физическият човек е като една змия – крие си главата, за да не го пребият. Палецът, това е главата на змията, това е физическият човек, който щом като ме срещне, взима предпазни мерки по стария закон и казва: „Не олур, не олмаз – какво ли не става.“ Аз казвам на физическия човек: „Няма от какво да се боиш!
“
към беседата >>
Второто положение е с трите пръста свити като за кръстене – това е съзнателният живот, свързан с ангелите и с Бога.
Второто положение е с трите пръста свити като за кръстене – това е съзнателният живот, свързан с ангелите и с Бога.
Човек трябва да бъде честен, добродетелен и справедлив. Палецът допитва двата пръста. Следователно вторият, духовният човек, казва: „Ние трябва да се проявим разумно, да се допитваме.“ Това е допитване на големия палец, който пита: „Как трябва да постъпя – трябва да имам всичкото уважение към вас, да бъда справедлив тъй, както постъпвам към себе си.“ И християните ще кажат: „В Името на Отца и Сина и Светаго Духа“, и можеш да се прекръстиш.
към беседата >>
Човек трябва да бъде честен, добродетелен и справедлив.
Второто положение е с трите пръста свити като за кръстене – това е съзнателният живот, свързан с ангелите и с Бога.
Човек трябва да бъде честен, добродетелен и справедлив.
Палецът допитва двата пръста. Следователно вторият, духовният човек, казва: „Ние трябва да се проявим разумно, да се допитваме.“ Това е допитване на големия палец, който пита: „Как трябва да постъпя – трябва да имам всичкото уважение към вас, да бъда справедлив тъй, както постъпвам към себе си.“ И християните ще кажат: „В Името на Отца и Сина и Светаго Духа“, и можеш да се прекръстиш.
към беседата >>
Палецът допитва двата пръста.
Второто положение е с трите пръста свити като за кръстене – това е съзнателният живот, свързан с ангелите и с Бога. Човек трябва да бъде честен, добродетелен и справедлив.
Палецът допитва двата пръста.
Следователно вторият, духовният човек, казва: „Ние трябва да се проявим разумно, да се допитваме.“ Това е допитване на големия палец, който пита: „Как трябва да постъпя – трябва да имам всичкото уважение към вас, да бъда справедлив тъй, както постъпвам към себе си.“ И християните ще кажат: „В Името на Отца и Сина и Светаго Духа“, и можеш да се прекръстиш.
към беседата >>
Следователно вторият, духовният човек, казва: „Ние трябва да се проявим разумно, да се допитваме.“ Това е допитване на големия палец, който пита: „Как трябва да постъпя – трябва да имам всичкото уважение към вас, да бъда справедлив тъй, както постъпвам към себе си.“ И християните ще кажат: „В Името на Отца и Сина и Светаго Духа“, и можеш да се прекръстиш.
Второто положение е с трите пръста свити като за кръстене – това е съзнателният живот, свързан с ангелите и с Бога. Човек трябва да бъде честен, добродетелен и справедлив. Палецът допитва двата пръста.
Следователно вторият, духовният човек, казва: „Ние трябва да се проявим разумно, да се допитваме.“ Това е допитване на големия палец, който пита: „Как трябва да постъпя – трябва да имам всичкото уважение към вас, да бъда справедлив тъй, както постъпвам към себе си.“ И християните ще кажат: „В Името на Отца и Сина и Светаго Духа“, и можеш да се прекръстиш.
към беседата >>
Като свиеш ръката си в юмрук, трябва да знаеш, че си слязал на физическия свят и ще трябва да се справиш с обстановката, в която живееш.
Като свиеш ръката си в юмрук, трябва да знаеш, че си слязал на физическия свят и ще трябва да се справиш с обстановката, в която живееш.
Как трябва да се поставя палецът? Не отстрани, а отгоре, без да се притиска силно – работата не е в силното стискане. Когато си събирате пръстите, многото стискане не принася никаква полза. Просто съберете пръстите си, турете палеца отгоре без всякакво стискане, защото всяко стискане е едно нервно състояние. Ако сте възбудени и искате да се успокоите, вземете следното положение: поставете лявата си ръка на кръста, а дясната – изправена нагоре под остър ъгъл спрямо тялото, със свити в юмрук пръсти и палец, поставен над тях, без да се стиска силно.
към беседата >>
Как трябва да се поставя палецът?
Като свиеш ръката си в юмрук, трябва да знаеш, че си слязал на физическия свят и ще трябва да се справиш с обстановката, в която живееш.
Как трябва да се поставя палецът?
Не отстрани, а отгоре, без да се притиска силно – работата не е в силното стискане. Когато си събирате пръстите, многото стискане не принася никаква полза. Просто съберете пръстите си, турете палеца отгоре без всякакво стискане, защото всяко стискане е едно нервно състояние. Ако сте възбудени и искате да се успокоите, вземете следното положение: поставете лявата си ръка на кръста, а дясната – изправена нагоре под остър ъгъл спрямо тялото, със свити в юмрук пръсти и палец, поставен над тях, без да се стиска силно. Някой ще каже: „Стиска юмрук!
към беседата >>
Не отстрани, а отгоре, без да се притиска силно – работата не е в силното стискане.
Като свиеш ръката си в юмрук, трябва да знаеш, че си слязал на физическия свят и ще трябва да се справиш с обстановката, в която живееш. Как трябва да се поставя палецът?
Не отстрани, а отгоре, без да се притиска силно – работата не е в силното стискане.
Когато си събирате пръстите, многото стискане не принася никаква полза. Просто съберете пръстите си, турете палеца отгоре без всякакво стискане, защото всяко стискане е едно нервно състояние. Ако сте възбудени и искате да се успокоите, вземете следното положение: поставете лявата си ръка на кръста, а дясната – изправена нагоре под остър ъгъл спрямо тялото, със свити в юмрук пръсти и палец, поставен над тях, без да се стиска силно. Някой ще каже: „Стиска юмрук! “ Юмрукът е на физическото поле; това ще бъде само когато искате да воювате.
към беседата >>
Когато си събирате пръстите, многото стискане не принася никаква полза.
Като свиеш ръката си в юмрук, трябва да знаеш, че си слязал на физическия свят и ще трябва да се справиш с обстановката, в която живееш. Как трябва да се поставя палецът? Не отстрани, а отгоре, без да се притиска силно – работата не е в силното стискане.
Когато си събирате пръстите, многото стискане не принася никаква полза.
Просто съберете пръстите си, турете палеца отгоре без всякакво стискане, защото всяко стискане е едно нервно състояние. Ако сте възбудени и искате да се успокоите, вземете следното положение: поставете лявата си ръка на кръста, а дясната – изправена нагоре под остър ъгъл спрямо тялото, със свити в юмрук пръсти и палец, поставен над тях, без да се стиска силно. Някой ще каже: „Стиска юмрук! “ Юмрукът е на физическото поле; това ще бъде само когато искате да воювате. Просто ще държите ръката си леко и ще съсредоточите мисълта си – тази хармонична мисъл ще произведе във вас много по-голямо действие.
към беседата >>
Просто съберете пръстите си, турете палеца отгоре без всякакво стискане, защото всяко стискане е едно нервно състояние.
Като свиеш ръката си в юмрук, трябва да знаеш, че си слязал на физическия свят и ще трябва да се справиш с обстановката, в която живееш. Как трябва да се поставя палецът? Не отстрани, а отгоре, без да се притиска силно – работата не е в силното стискане. Когато си събирате пръстите, многото стискане не принася никаква полза.
Просто съберете пръстите си, турете палеца отгоре без всякакво стискане, защото всяко стискане е едно нервно състояние.
Ако сте възбудени и искате да се успокоите, вземете следното положение: поставете лявата си ръка на кръста, а дясната – изправена нагоре под остър ъгъл спрямо тялото, със свити в юмрук пръсти и палец, поставен над тях, без да се стиска силно. Някой ще каже: „Стиска юмрук! “ Юмрукът е на физическото поле; това ще бъде само когато искате да воювате. Просто ще държите ръката си леко и ще съсредоточите мисълта си – тази хармонична мисъл ще произведе във вас много по-голямо действие. След това бавно сваляне ръката надолу.
към беседата >>
Ако сте възбудени и искате да се успокоите, вземете следното положение: поставете лявата си ръка на кръста, а дясната – изправена нагоре под остър ъгъл спрямо тялото, със свити в юмрук пръсти и палец, поставен над тях, без да се стиска силно.
Като свиеш ръката си в юмрук, трябва да знаеш, че си слязал на физическия свят и ще трябва да се справиш с обстановката, в която живееш. Как трябва да се поставя палецът? Не отстрани, а отгоре, без да се притиска силно – работата не е в силното стискане. Когато си събирате пръстите, многото стискане не принася никаква полза. Просто съберете пръстите си, турете палеца отгоре без всякакво стискане, защото всяко стискане е едно нервно състояние.
Ако сте възбудени и искате да се успокоите, вземете следното положение: поставете лявата си ръка на кръста, а дясната – изправена нагоре под остър ъгъл спрямо тялото, със свити в юмрук пръсти и палец, поставен над тях, без да се стиска силно.
Някой ще каже: „Стиска юмрук! “ Юмрукът е на физическото поле; това ще бъде само когато искате да воювате. Просто ще държите ръката си леко и ще съсредоточите мисълта си – тази хармонична мисъл ще произведе във вас много по-голямо действие. След това бавно сваляне ръката надолу. Тези упражнения ще правите за вас и когато имате резултат от тях, тогава ще започнете да ги изучавате – първо ще правите опити и после ще видите философията на пръстите.
към беседата >>
Някой ще каже: „Стиска юмрук!
Как трябва да се поставя палецът? Не отстрани, а отгоре, без да се притиска силно – работата не е в силното стискане. Когато си събирате пръстите, многото стискане не принася никаква полза. Просто съберете пръстите си, турете палеца отгоре без всякакво стискане, защото всяко стискане е едно нервно състояние. Ако сте възбудени и искате да се успокоите, вземете следното положение: поставете лявата си ръка на кръста, а дясната – изправена нагоре под остър ъгъл спрямо тялото, със свити в юмрук пръсти и палец, поставен над тях, без да се стиска силно.
Някой ще каже: „Стиска юмрук!
“ Юмрукът е на физическото поле; това ще бъде само когато искате да воювате. Просто ще държите ръката си леко и ще съсредоточите мисълта си – тази хармонична мисъл ще произведе във вас много по-голямо действие. След това бавно сваляне ръката надолу. Тези упражнения ще правите за вас и когато имате резултат от тях, тогава ще започнете да ги изучавате – първо ще правите опити и после ще видите философията на пръстите. Аз ще говоря за отношението на пръстите, защо са създадени те.
към беседата >>
“ Юмрукът е на физическото поле; това ще бъде само когато искате да воювате.
Не отстрани, а отгоре, без да се притиска силно – работата не е в силното стискане. Когато си събирате пръстите, многото стискане не принася никаква полза. Просто съберете пръстите си, турете палеца отгоре без всякакво стискане, защото всяко стискане е едно нервно състояние. Ако сте възбудени и искате да се успокоите, вземете следното положение: поставете лявата си ръка на кръста, а дясната – изправена нагоре под остър ъгъл спрямо тялото, със свити в юмрук пръсти и палец, поставен над тях, без да се стиска силно. Някой ще каже: „Стиска юмрук!
“ Юмрукът е на физическото поле; това ще бъде само когато искате да воювате.
Просто ще държите ръката си леко и ще съсредоточите мисълта си – тази хармонична мисъл ще произведе във вас много по-голямо действие. След това бавно сваляне ръката надолу. Тези упражнения ще правите за вас и когато имате резултат от тях, тогава ще започнете да ги изучавате – първо ще правите опити и после ще видите философията на пръстите. Аз ще говоря за отношението на пръстите, защо са създадени те. Това е една проста форма, която ще употребите.
към беседата >>
Просто ще държите ръката си леко и ще съсредоточите мисълта си – тази хармонична мисъл ще произведе във вас много по-голямо действие.
Когато си събирате пръстите, многото стискане не принася никаква полза. Просто съберете пръстите си, турете палеца отгоре без всякакво стискане, защото всяко стискане е едно нервно състояние. Ако сте възбудени и искате да се успокоите, вземете следното положение: поставете лявата си ръка на кръста, а дясната – изправена нагоре под остър ъгъл спрямо тялото, със свити в юмрук пръсти и палец, поставен над тях, без да се стиска силно. Някой ще каже: „Стиска юмрук! “ Юмрукът е на физическото поле; това ще бъде само когато искате да воювате.
Просто ще държите ръката си леко и ще съсредоточите мисълта си – тази хармонична мисъл ще произведе във вас много по-голямо действие.
След това бавно сваляне ръката надолу. Тези упражнения ще правите за вас и когато имате резултат от тях, тогава ще започнете да ги изучавате – първо ще правите опити и после ще видите философията на пръстите. Аз ще говоря за отношението на пръстите, защо са създадени те. Това е една проста форма, която ще употребите. Добре, да допуснем сега, че вие сте възбудени, разгневил ви е някой, изгубили сте равновесие.
към беседата >>
След това бавно сваляне ръката надолу.
Просто съберете пръстите си, турете палеца отгоре без всякакво стискане, защото всяко стискане е едно нервно състояние. Ако сте възбудени и искате да се успокоите, вземете следното положение: поставете лявата си ръка на кръста, а дясната – изправена нагоре под остър ъгъл спрямо тялото, със свити в юмрук пръсти и палец, поставен над тях, без да се стиска силно. Някой ще каже: „Стиска юмрук! “ Юмрукът е на физическото поле; това ще бъде само когато искате да воювате. Просто ще държите ръката си леко и ще съсредоточите мисълта си – тази хармонична мисъл ще произведе във вас много по-голямо действие.
След това бавно сваляне ръката надолу.
Тези упражнения ще правите за вас и когато имате резултат от тях, тогава ще започнете да ги изучавате – първо ще правите опити и после ще видите философията на пръстите. Аз ще говоря за отношението на пръстите, защо са създадени те. Това е една проста форма, която ще употребите. Добре, да допуснем сега, че вие сте възбудени, разгневил ви е някой, изгубили сте равновесие. Вдигнете ръцете си бавно нагоре над главата и полека ги спускайте покрай главата, като леко допирате тялото си и след това ги изтърсете (магнетично обливане).
към беседата >>
Тези упражнения ще правите за вас и когато имате резултат от тях, тогава ще започнете да ги изучавате – първо ще правите опити и после ще видите философията на пръстите.
Ако сте възбудени и искате да се успокоите, вземете следното положение: поставете лявата си ръка на кръста, а дясната – изправена нагоре под остър ъгъл спрямо тялото, със свити в юмрук пръсти и палец, поставен над тях, без да се стиска силно. Някой ще каже: „Стиска юмрук! “ Юмрукът е на физическото поле; това ще бъде само когато искате да воювате. Просто ще държите ръката си леко и ще съсредоточите мисълта си – тази хармонична мисъл ще произведе във вас много по-голямо действие. След това бавно сваляне ръката надолу.
Тези упражнения ще правите за вас и когато имате резултат от тях, тогава ще започнете да ги изучавате – първо ще правите опити и после ще видите философията на пръстите.
Аз ще говоря за отношението на пръстите, защо са създадени те. Това е една проста форма, която ще употребите. Добре, да допуснем сега, че вие сте възбудени, разгневил ви е някой, изгубили сте равновесие. Вдигнете ръцете си бавно нагоре над главата и полека ги спускайте покрай главата, като леко допирате тялото си и след това ги изтърсете (магнетично обливане). Това упражнение да се прави не повече от три пъти на ден.
към беседата >>
Аз ще говоря за отношението на пръстите, защо са създадени те.
Някой ще каже: „Стиска юмрук! “ Юмрукът е на физическото поле; това ще бъде само когато искате да воювате. Просто ще държите ръката си леко и ще съсредоточите мисълта си – тази хармонична мисъл ще произведе във вас много по-голямо действие. След това бавно сваляне ръката надолу. Тези упражнения ще правите за вас и когато имате резултат от тях, тогава ще започнете да ги изучавате – първо ще правите опити и после ще видите философията на пръстите.
Аз ще говоря за отношението на пръстите, защо са създадени те.
Това е една проста форма, която ще употребите. Добре, да допуснем сега, че вие сте възбудени, разгневил ви е някой, изгубили сте равновесие. Вдигнете ръцете си бавно нагоре над главата и полека ги спускайте покрай главата, като леко допирате тялото си и след това ги изтърсете (магнетично обливане). Това упражнение да се прави не повече от три пъти на ден. Тези правила ще ги пазите свещени, няма да се подигравате с тях; ако някой рече да се подиграва, няма да има никакъв резултат.
към беседата >>
Това е една проста форма, която ще употребите.
“ Юмрукът е на физическото поле; това ще бъде само когато искате да воювате. Просто ще държите ръката си леко и ще съсредоточите мисълта си – тази хармонична мисъл ще произведе във вас много по-голямо действие. След това бавно сваляне ръката надолу. Тези упражнения ще правите за вас и когато имате резултат от тях, тогава ще започнете да ги изучавате – първо ще правите опити и после ще видите философията на пръстите. Аз ще говоря за отношението на пръстите, защо са създадени те.
Това е една проста форма, която ще употребите.
Добре, да допуснем сега, че вие сте възбудени, разгневил ви е някой, изгубили сте равновесие. Вдигнете ръцете си бавно нагоре над главата и полека ги спускайте покрай главата, като леко допирате тялото си и след това ги изтърсете (магнетично обливане). Това упражнение да се прави не повече от три пъти на ден. Тези правила ще ги пазите свещени, няма да се подигравате с тях; ако някой рече да се подиграва, няма да има никакъв резултат.
към беседата >>
Добре, да допуснем сега, че вие сте възбудени, разгневил ви е някой, изгубили сте равновесие.
Просто ще държите ръката си леко и ще съсредоточите мисълта си – тази хармонична мисъл ще произведе във вас много по-голямо действие. След това бавно сваляне ръката надолу. Тези упражнения ще правите за вас и когато имате резултат от тях, тогава ще започнете да ги изучавате – първо ще правите опити и после ще видите философията на пръстите. Аз ще говоря за отношението на пръстите, защо са създадени те. Това е една проста форма, която ще употребите.
Добре, да допуснем сега, че вие сте възбудени, разгневил ви е някой, изгубили сте равновесие.
Вдигнете ръцете си бавно нагоре над главата и полека ги спускайте покрай главата, като леко допирате тялото си и след това ги изтърсете (магнетично обливане). Това упражнение да се прави не повече от три пъти на ден. Тези правила ще ги пазите свещени, няма да се подигравате с тях; ако някой рече да се подиграва, няма да има никакъв резултат.
към беседата >>
Вдигнете ръцете си бавно нагоре над главата и полека ги спускайте покрай главата, като леко допирате тялото си и след това ги изтърсете (магнетично обливане).
След това бавно сваляне ръката надолу. Тези упражнения ще правите за вас и когато имате резултат от тях, тогава ще започнете да ги изучавате – първо ще правите опити и после ще видите философията на пръстите. Аз ще говоря за отношението на пръстите, защо са създадени те. Това е една проста форма, която ще употребите. Добре, да допуснем сега, че вие сте възбудени, разгневил ви е някой, изгубили сте равновесие.
Вдигнете ръцете си бавно нагоре над главата и полека ги спускайте покрай главата, като леко допирате тялото си и след това ги изтърсете (магнетично обливане).
Това упражнение да се прави не повече от три пъти на ден. Тези правила ще ги пазите свещени, няма да се подигравате с тях; ако някой рече да се подиграва, няма да има никакъв резултат.
към беседата >>
Това упражнение да се прави не повече от три пъти на ден.
Тези упражнения ще правите за вас и когато имате резултат от тях, тогава ще започнете да ги изучавате – първо ще правите опити и после ще видите философията на пръстите. Аз ще говоря за отношението на пръстите, защо са създадени те. Това е една проста форма, която ще употребите. Добре, да допуснем сега, че вие сте възбудени, разгневил ви е някой, изгубили сте равновесие. Вдигнете ръцете си бавно нагоре над главата и полека ги спускайте покрай главата, като леко допирате тялото си и след това ги изтърсете (магнетично обливане).
Това упражнение да се прави не повече от три пъти на ден.
Тези правила ще ги пазите свещени, няма да се подигравате с тях; ако някой рече да се подиграва, няма да има никакъв резултат.
към беседата >>
Тези правила ще ги пазите свещени, няма да се подигравате с тях; ако някой рече да се подиграва, няма да има никакъв резултат.
Аз ще говоря за отношението на пръстите, защо са създадени те. Това е една проста форма, която ще употребите. Добре, да допуснем сега, че вие сте възбудени, разгневил ви е някой, изгубили сте равновесие. Вдигнете ръцете си бавно нагоре над главата и полека ги спускайте покрай главата, като леко допирате тялото си и след това ги изтърсете (магнетично обливане). Това упражнение да се прави не повече от три пъти на ден.
Тези правила ще ги пазите свещени, няма да се подигравате с тях; ако някой рече да се подиграва, няма да има никакъв резултат.
към беседата >>
Ще отправите вашата мисъл нагоре към Бога, ще отправите Любовта си към Него и считайте, че тия ръце са Божии, изявявате волята си и Бог се изявява във вас.
Ще отправите вашата мисъл нагоре към Бога, ще отправите Любовта си към Него и считайте, че тия ръце са Божии, изявявате волята си и Бог се изявява във вас.
Божията воля действа. И като прекарате един път така ръцете си, Господ е, Който прави това и ще видите, че туй добре ще ви подейства. Затова в Писанието се казва: „Представете телата ваши в жертва жива, свята и угодна Богу.“ Не бойте се от разнообразните проявления на Духа. Защото всинца не сте еднакво пробудени, за да разберете окръжаващата ви Природа. Някои деца, които са събудени, разбират майка си като им говори, а други, които спят, нищо не разбират.
към беседата >>
Божията воля действа.
Ще отправите вашата мисъл нагоре към Бога, ще отправите Любовта си към Него и считайте, че тия ръце са Божии, изявявате волята си и Бог се изявява във вас.
Божията воля действа.
И като прекарате един път така ръцете си, Господ е, Който прави това и ще видите, че туй добре ще ви подейства. Затова в Писанието се казва: „Представете телата ваши в жертва жива, свята и угодна Богу.“ Не бойте се от разнообразните проявления на Духа. Защото всинца не сте еднакво пробудени, за да разберете окръжаващата ви Природа. Някои деца, които са събудени, разбират майка си като им говори, а други, които спят, нищо не разбират. В човека първо трябва да се пробуди Божественото Съзнание, за да разбира окръжаващата го Природа.
към беседата >>
И като прекарате един път така ръцете си, Господ е, Който прави това и ще видите, че туй добре ще ви подейства.
Ще отправите вашата мисъл нагоре към Бога, ще отправите Любовта си към Него и считайте, че тия ръце са Божии, изявявате волята си и Бог се изявява във вас. Божията воля действа.
И като прекарате един път така ръцете си, Господ е, Който прави това и ще видите, че туй добре ще ви подейства.
Затова в Писанието се казва: „Представете телата ваши в жертва жива, свята и угодна Богу.“ Не бойте се от разнообразните проявления на Духа. Защото всинца не сте еднакво пробудени, за да разберете окръжаващата ви Природа. Някои деца, които са събудени, разбират майка си като им говори, а други, които спят, нищо не разбират. В човека първо трябва да се пробуди Божественото Съзнание, за да разбира окръжаващата го Природа. В този свят ние трябва да изучаваме всички растения, цялата Природа.
към беседата >>
Затова в Писанието се казва: „Представете телата ваши в жертва жива, свята и угодна Богу.“ Не бойте се от разнообразните проявления на Духа.
Ще отправите вашата мисъл нагоре към Бога, ще отправите Любовта си към Него и считайте, че тия ръце са Божии, изявявате волята си и Бог се изявява във вас. Божията воля действа. И като прекарате един път така ръцете си, Господ е, Който прави това и ще видите, че туй добре ще ви подейства.
Затова в Писанието се казва: „Представете телата ваши в жертва жива, свята и угодна Богу.“ Не бойте се от разнообразните проявления на Духа.
Защото всинца не сте еднакво пробудени, за да разберете окръжаващата ви Природа. Някои деца, които са събудени, разбират майка си като им говори, а други, които спят, нищо не разбират. В човека първо трябва да се пробуди Божественото Съзнание, за да разбира окръжаващата го Природа. В този свят ние трябва да изучаваме всички растения, цялата Природа. Всяко нещо, което може да дойде под вашия поглед, вашето внимание, е за вас, не го отминавайте.
към беседата >>
Защото всинца не сте еднакво пробудени, за да разберете окръжаващата ви Природа.
Ще отправите вашата мисъл нагоре към Бога, ще отправите Любовта си към Него и считайте, че тия ръце са Божии, изявявате волята си и Бог се изявява във вас. Божията воля действа. И като прекарате един път така ръцете си, Господ е, Който прави това и ще видите, че туй добре ще ви подейства. Затова в Писанието се казва: „Представете телата ваши в жертва жива, свята и угодна Богу.“ Не бойте се от разнообразните проявления на Духа.
Защото всинца не сте еднакво пробудени, за да разберете окръжаващата ви Природа.
Някои деца, които са събудени, разбират майка си като им говори, а други, които спят, нищо не разбират. В човека първо трябва да се пробуди Божественото Съзнание, за да разбира окръжаващата го Природа. В този свят ние трябва да изучаваме всички растения, цялата Природа. Всяко нещо, което може да дойде под вашия поглед, вашето внимание, е за вас, не го отминавайте. Отбележете си, че сте видели нещо, вгледайте се в него, заинтересувайте се да го проучите.
към беседата >>
Някои деца, които са събудени, разбират майка си като им говори, а други, които спят, нищо не разбират.
Ще отправите вашата мисъл нагоре към Бога, ще отправите Любовта си към Него и считайте, че тия ръце са Божии, изявявате волята си и Бог се изявява във вас. Божията воля действа. И като прекарате един път така ръцете си, Господ е, Който прави това и ще видите, че туй добре ще ви подейства. Затова в Писанието се казва: „Представете телата ваши в жертва жива, свята и угодна Богу.“ Не бойте се от разнообразните проявления на Духа. Защото всинца не сте еднакво пробудени, за да разберете окръжаващата ви Природа.
Някои деца, които са събудени, разбират майка си като им говори, а други, които спят, нищо не разбират.
В човека първо трябва да се пробуди Божественото Съзнание, за да разбира окръжаващата го Природа. В този свят ние трябва да изучаваме всички растения, цялата Природа. Всяко нещо, което може да дойде под вашия поглед, вашето внимание, е за вас, не го отминавайте. Отбележете си, че сте видели нещо, вгледайте се в него, заинтересувайте се да го проучите. Видите на небето някой облак – наблюдавайте го, начертайте си го.
към беседата >>
В човека първо трябва да се пробуди Божественото Съзнание, за да разбира окръжаващата го Природа.
Божията воля действа. И като прекарате един път така ръцете си, Господ е, Който прави това и ще видите, че туй добре ще ви подейства. Затова в Писанието се казва: „Представете телата ваши в жертва жива, свята и угодна Богу.“ Не бойте се от разнообразните проявления на Духа. Защото всинца не сте еднакво пробудени, за да разберете окръжаващата ви Природа. Някои деца, които са събудени, разбират майка си като им говори, а други, които спят, нищо не разбират.
В човека първо трябва да се пробуди Божественото Съзнание, за да разбира окръжаващата го Природа.
В този свят ние трябва да изучаваме всички растения, цялата Природа. Всяко нещо, което може да дойде под вашия поглед, вашето внимание, е за вас, не го отминавайте. Отбележете си, че сте видели нещо, вгледайте се в него, заинтересувайте се да го проучите. Видите на небето някой облак – наблюдавайте го, начертайте си го. Не казвайте, че това не е за вас, онова не е за вас.
към беседата >>
В този свят ние трябва да изучаваме всички растения, цялата Природа.
И като прекарате един път така ръцете си, Господ е, Който прави това и ще видите, че туй добре ще ви подейства. Затова в Писанието се казва: „Представете телата ваши в жертва жива, свята и угодна Богу.“ Не бойте се от разнообразните проявления на Духа. Защото всинца не сте еднакво пробудени, за да разберете окръжаващата ви Природа. Някои деца, които са събудени, разбират майка си като им говори, а други, които спят, нищо не разбират. В човека първо трябва да се пробуди Божественото Съзнание, за да разбира окръжаващата го Природа.
В този свят ние трябва да изучаваме всички растения, цялата Природа.
Всяко нещо, което може да дойде под вашия поглед, вашето внимание, е за вас, не го отминавайте. Отбележете си, че сте видели нещо, вгледайте се в него, заинтересувайте се да го проучите. Видите на небето някой облак – наблюдавайте го, начертайте си го. Не казвайте, че това не е за вас, онова не е за вас. Всяко нещо, което привлича вниманието ни, е за нас.
към беседата >>
Всяко нещо, което може да дойде под вашия поглед, вашето внимание, е за вас, не го отминавайте.
Затова в Писанието се казва: „Представете телата ваши в жертва жива, свята и угодна Богу.“ Не бойте се от разнообразните проявления на Духа. Защото всинца не сте еднакво пробудени, за да разберете окръжаващата ви Природа. Някои деца, които са събудени, разбират майка си като им говори, а други, които спят, нищо не разбират. В човека първо трябва да се пробуди Божественото Съзнание, за да разбира окръжаващата го Природа. В този свят ние трябва да изучаваме всички растения, цялата Природа.
Всяко нещо, което може да дойде под вашия поглед, вашето внимание, е за вас, не го отминавайте.
Отбележете си, че сте видели нещо, вгледайте се в него, заинтересувайте се да го проучите. Видите на небето някой облак – наблюдавайте го, начертайте си го. Не казвайте, че това не е за вас, онова не е за вас. Всяко нещо, което привлича вниманието ни, е за нас.
към беседата >>
Отбележете си, че сте видели нещо, вгледайте се в него, заинтересувайте се да го проучите.
Защото всинца не сте еднакво пробудени, за да разберете окръжаващата ви Природа. Някои деца, които са събудени, разбират майка си като им говори, а други, които спят, нищо не разбират. В човека първо трябва да се пробуди Божественото Съзнание, за да разбира окръжаващата го Природа. В този свят ние трябва да изучаваме всички растения, цялата Природа. Всяко нещо, което може да дойде под вашия поглед, вашето внимание, е за вас, не го отминавайте.
Отбележете си, че сте видели нещо, вгледайте се в него, заинтересувайте се да го проучите.
Видите на небето някой облак – наблюдавайте го, начертайте си го. Не казвайте, че това не е за вас, онова не е за вас. Всяко нещо, което привлича вниманието ни, е за нас.
към беседата >>
Видите на небето някой облак – наблюдавайте го, начертайте си го.
Някои деца, които са събудени, разбират майка си като им говори, а други, които спят, нищо не разбират. В човека първо трябва да се пробуди Божественото Съзнание, за да разбира окръжаващата го Природа. В този свят ние трябва да изучаваме всички растения, цялата Природа. Всяко нещо, което може да дойде под вашия поглед, вашето внимание, е за вас, не го отминавайте. Отбележете си, че сте видели нещо, вгледайте се в него, заинтересувайте се да го проучите.
Видите на небето някой облак – наблюдавайте го, начертайте си го.
Не казвайте, че това не е за вас, онова не е за вас. Всяко нещо, което привлича вниманието ни, е за нас.
към беседата >>
Не казвайте, че това не е за вас, онова не е за вас.
В човека първо трябва да се пробуди Божественото Съзнание, за да разбира окръжаващата го Природа. В този свят ние трябва да изучаваме всички растения, цялата Природа. Всяко нещо, което може да дойде под вашия поглед, вашето внимание, е за вас, не го отминавайте. Отбележете си, че сте видели нещо, вгледайте се в него, заинтересувайте се да го проучите. Видите на небето някой облак – наблюдавайте го, начертайте си го.
Не казвайте, че това не е за вас, онова не е за вас.
Всяко нещо, което привлича вниманието ни, е за нас.
към беседата >>
Всяко нещо, което привлича вниманието ни, е за нас.
В този свят ние трябва да изучаваме всички растения, цялата Природа. Всяко нещо, което може да дойде под вашия поглед, вашето внимание, е за вас, не го отминавайте. Отбележете си, че сте видели нещо, вгледайте се в него, заинтересувайте се да го проучите. Видите на небето някой облак – наблюдавайте го, начертайте си го. Не казвайте, че това не е за вас, онова не е за вас.
Всяко нещо, което привлича вниманието ни, е за нас.
към беседата >>
Хората правят различни движения.
Хората правят различни движения.
Движенията трябва да бъдат естествени, а не престорени. Сегашните хора представляват някакво благочестие. Какви са тези движения у тях, това са смешни движения! Вижте децата какви движения имат! Наблюдавайте малките деца до шест-седемгодишна възраст.
към беседата >>
Движенията трябва да бъдат естествени, а не престорени.
Хората правят различни движения.
Движенията трябва да бъдат естествени, а не престорени.
Сегашните хора представляват някакво благочестие. Какви са тези движения у тях, това са смешни движения! Вижте децата какви движения имат! Наблюдавайте малките деца до шест-седемгодишна възраст. Движенията у тях са много правилни, естествени, но като минават от 7 до 14 години, движенията им започват да стават изкуствени.
към беседата >>
Сегашните хора представляват някакво благочестие.
Хората правят различни движения. Движенията трябва да бъдат естествени, а не престорени.
Сегашните хора представляват някакво благочестие.
Какви са тези движения у тях, това са смешни движения! Вижте децата какви движения имат! Наблюдавайте малките деца до шест-седемгодишна възраст. Движенията у тях са много правилни, естествени, но като минават от 7 до 14 години, движенията им започват да стават изкуствени. Вследствие спирането на тези естествени движения, у нас се зараждат разни болести.
към беседата >>
НАГОРЕ