НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
390
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
390
:
1000
резултата в
3
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Влияние на светлината и тъмнината / Какво приложение има числото две
,
МОК
, София, 6.12.1925г.,
Тогава някои ангели са паднали и са слезли на Земята, а други са останали на Небето.
Трима души не могат да се карат. Те не могат да въстанат един против друг. Съберат ли се десет души, те веднага ще се разделят на две партии и ще почнат да се карат. Светът е създаден при раждане на числото две. Тази епоха е забележителна с творчески дух.
Тогава някои ангели са паднали и са слезли на Земята, а други са останали на Небето.
Те и досега пазят местата си. Тогава се е явил законът на поляризирането. Всяко творчество изисква някаква жертва. По-добре е да се поляризират нещата, но Животът да се осмисли, отколкото да цари навсякъде мъртвило и мрак. За да се роди някаква идея, в ума на човека трябва да стане известно раздвояване.
към беседата >>
Те и досега пазят местата си.
Те не могат да въстанат един против друг. Съберат ли се десет души, те веднага ще се разделят на две партии и ще почнат да се карат. Светът е създаден при раждане на числото две. Тази епоха е забележителна с творчески дух. Тогава някои ангели са паднали и са слезли на Земята, а други са останали на Небето.
Те и досега пазят местата си.
Тогава се е явил законът на поляризирането. Всяко творчество изисква някаква жертва. По-добре е да се поляризират нещата, но Животът да се осмисли, отколкото да цари навсякъде мъртвило и мрак. За да се роди някаква идея, в ума на човека трябва да стане известно раздвояване. Човек ще даде нещо от себе си, но в замяна на това ще спечели друго.
към беседата >>
Тогава се е явил законът на поляризирането.
Съберат ли се десет души, те веднага ще се разделят на две партии и ще почнат да се карат. Светът е създаден при раждане на числото две. Тази епоха е забележителна с творчески дух. Тогава някои ангели са паднали и са слезли на Земята, а други са останали на Небето. Те и досега пазят местата си.
Тогава се е явил законът на поляризирането.
Всяко творчество изисква някаква жертва. По-добре е да се поляризират нещата, но Животът да се осмисли, отколкото да цари навсякъде мъртвило и мрак. За да се роди някаква идея, в ума на човека трябва да стане известно раздвояване. Човек ще даде нещо от себе си, но в замяна на това ще спечели друго. Казвате: „И питата да бъде цяла, и стомахът – сит.”– Не, за да бъде стомахът сит, питата непременно трябва да пострада.
към беседата >>
Всяко творчество изисква някаква жертва.
Светът е създаден при раждане на числото две. Тази епоха е забележителна с творчески дух. Тогава някои ангели са паднали и са слезли на Земята, а други са останали на Небето. Те и досега пазят местата си. Тогава се е явил законът на поляризирането.
Всяко творчество изисква някаква жертва.
По-добре е да се поляризират нещата, но Животът да се осмисли, отколкото да цари навсякъде мъртвило и мрак. За да се роди някаква идея, в ума на човека трябва да стане известно раздвояване. Човек ще даде нещо от себе си, но в замяна на това ще спечели друго. Казвате: „И питата да бъде цяла, и стомахът – сит.”– Не, за да бъде стомахът сит, питата непременно трябва да пострада.
към беседата >>
По-добре е да се поляризират нещата, но Животът да се осмисли, отколкото да цари навсякъде мъртвило и мрак.
Тази епоха е забележителна с творчески дух. Тогава някои ангели са паднали и са слезли на Земята, а други са останали на Небето. Те и досега пазят местата си. Тогава се е явил законът на поляризирането. Всяко творчество изисква някаква жертва.
По-добре е да се поляризират нещата, но Животът да се осмисли, отколкото да цари навсякъде мъртвило и мрак.
За да се роди някаква идея, в ума на човека трябва да стане известно раздвояване. Човек ще даде нещо от себе си, но в замяна на това ще спечели друго. Казвате: „И питата да бъде цяла, и стомахът – сит.”– Не, за да бъде стомахът сит, питата непременно трябва да пострада.
към беседата >>
За да се роди някаква идея, в ума на човека трябва да стане известно раздвояване.
Тогава някои ангели са паднали и са слезли на Земята, а други са останали на Небето. Те и досега пазят местата си. Тогава се е явил законът на поляризирането. Всяко творчество изисква някаква жертва. По-добре е да се поляризират нещата, но Животът да се осмисли, отколкото да цари навсякъде мъртвило и мрак.
За да се роди някаква идея, в ума на човека трябва да стане известно раздвояване.
Човек ще даде нещо от себе си, но в замяна на това ще спечели друго. Казвате: „И питата да бъде цяла, и стомахът – сит.”– Не, за да бъде стомахът сит, питата непременно трябва да пострада.
към беседата >>
Човек ще даде нещо от себе си, но в замяна на това ще спечели друго.
Те и досега пазят местата си. Тогава се е явил законът на поляризирането. Всяко творчество изисква някаква жертва. По-добре е да се поляризират нещата, но Животът да се осмисли, отколкото да цари навсякъде мъртвило и мрак. За да се роди някаква идея, в ума на човека трябва да стане известно раздвояване.
Човек ще даде нещо от себе си, но в замяна на това ще спечели друго.
Казвате: „И питата да бъде цяла, и стомахът – сит.”– Не, за да бъде стомахът сит, питата непременно трябва да пострада.
към беседата >>
Казвате: „И питата да бъде цяла, и стомахът – сит.”– Не, за да бъде стомахът сит, питата непременно трябва да пострада.
Тогава се е явил законът на поляризирането. Всяко творчество изисква някаква жертва. По-добре е да се поляризират нещата, но Животът да се осмисли, отколкото да цари навсякъде мъртвило и мрак. За да се роди някаква идея, в ума на човека трябва да стане известно раздвояване. Човек ще даде нещо от себе си, но в замяна на това ще спечели друго.
Казвате: „И питата да бъде цяла, и стомахът – сит.”– Не, за да бъде стомахът сит, питата непременно трябва да пострада.
към беседата >>
Като прилагате този закон в живота си, вие ще видите какво представлява поляризирането и защо то съществува в света.
Като прилагате този закон в живота си, вие ще видите какво представлява поляризирането и защо то съществува в света.
Какво приложение има числото две в живота? – Числото две се намесва при зараждането на всяка мисъл, на всяко чувство и на всяко действие на човека. При това положение непременно ще дойдат изпитания и страдания, но вие трябва да се радвате, защото имате възможност да разберете значението на това число. Съвременните хора разбират най-добре числото две. Защо? – Защото страдат.
към беседата >>
Какво приложение има числото две в живота?
Като прилагате този закон в живота си, вие ще видите какво представлява поляризирането и защо то съществува в света.
Какво приложение има числото две в живота?
– Числото две се намесва при зараждането на всяка мисъл, на всяко чувство и на всяко действие на човека. При това положение непременно ще дойдат изпитания и страдания, но вие трябва да се радвате, защото имате възможност да разберете значението на това число. Съвременните хора разбират най-добре числото две. Защо? – Защото страдат. Дето има страдания, там присъства числото две.
към беседата >>
– Числото две се намесва при зараждането на всяка мисъл, на всяко чувство и на всяко действие на човека.
Като прилагате този закон в живота си, вие ще видите какво представлява поляризирането и защо то съществува в света. Какво приложение има числото две в живота?
– Числото две се намесва при зараждането на всяка мисъл, на всяко чувство и на всяко действие на човека.
При това положение непременно ще дойдат изпитания и страдания, но вие трябва да се радвате, защото имате възможност да разберете значението на това число. Съвременните хора разбират най-добре числото две. Защо? – Защото страдат. Дето има страдания, там присъства числото две. След числото две се явява числото четири.
към беседата >>
При това положение непременно ще дойдат изпитания и страдания, но вие трябва да се радвате, защото имате възможност да разберете значението на това число.
Като прилагате този закон в живота си, вие ще видите какво представлява поляризирането и защо то съществува в света. Какво приложение има числото две в живота? – Числото две се намесва при зараждането на всяка мисъл, на всяко чувство и на всяко действие на човека.
При това положение непременно ще дойдат изпитания и страдания, но вие трябва да се радвате, защото имате възможност да разберете значението на това число.
Съвременните хора разбират най-добре числото две. Защо? – Защото страдат. Дето има страдания, там присъства числото две. След числото две се явява числото четири. Вие мислите, че числата вървят по своя естествен ред: 1,2,3,4,5... Не, първото число, което се е явило на света, е две; после се е явило четири, а след него – три.
към беседата >>
Съвременните хора разбират най-добре числото две. Защо?
Като прилагате този закон в живота си, вие ще видите какво представлява поляризирането и защо то съществува в света. Какво приложение има числото две в живота? – Числото две се намесва при зараждането на всяка мисъл, на всяко чувство и на всяко действие на човека. При това положение непременно ще дойдат изпитания и страдания, но вие трябва да се радвате, защото имате възможност да разберете значението на това число.
Съвременните хора разбират най-добре числото две. Защо?
– Защото страдат. Дето има страдания, там присъства числото две. След числото две се явява числото четири. Вие мислите, че числата вървят по своя естествен ред: 1,2,3,4,5... Не, първото число, което се е явило на света, е две; после се е явило четири, а след него – три. Когато се е явило числото три, светът се е оформил, т.е.
към беседата >>
– Защото страдат.
Като прилагате този закон в живота си, вие ще видите какво представлява поляризирането и защо то съществува в света. Какво приложение има числото две в живота? – Числото две се намесва при зараждането на всяка мисъл, на всяко чувство и на всяко действие на човека. При това положение непременно ще дойдат изпитания и страдания, но вие трябва да се радвате, защото имате възможност да разберете значението на това число. Съвременните хора разбират най-добре числото две. Защо?
– Защото страдат.
Дето има страдания, там присъства числото две. След числото две се явява числото четири. Вие мислите, че числата вървят по своя естествен ред: 1,2,3,4,5... Не, първото число, което се е явило на света, е две; после се е явило четири, а след него – три. Когато се е явило числото три, светът се е оформил, т.е. самоопределил се е и е взел права посока.
към беседата >>
Дето има страдания, там присъства числото две.
Какво приложение има числото две в живота? – Числото две се намесва при зараждането на всяка мисъл, на всяко чувство и на всяко действие на човека. При това положение непременно ще дойдат изпитания и страдания, но вие трябва да се радвате, защото имате възможност да разберете значението на това число. Съвременните хора разбират най-добре числото две. Защо? – Защото страдат.
Дето има страдания, там присъства числото две.
След числото две се явява числото четири. Вие мислите, че числата вървят по своя естествен ред: 1,2,3,4,5... Не, първото число, което се е явило на света, е две; после се е явило четири, а след него – три. Когато се е явило числото три, светът се е оформил, т.е. самоопределил се е и е взел права посока. Хората разбират само числото две, а числото четири, което сега влиза в света, още не го разбират.
към беседата >>
След числото две се явява числото четири.
– Числото две се намесва при зараждането на всяка мисъл, на всяко чувство и на всяко действие на човека. При това положение непременно ще дойдат изпитания и страдания, но вие трябва да се радвате, защото имате възможност да разберете значението на това число. Съвременните хора разбират най-добре числото две. Защо? – Защото страдат. Дето има страдания, там присъства числото две.
След числото две се явява числото четири.
Вие мислите, че числата вървят по своя естествен ред: 1,2,3,4,5... Не, първото число, което се е явило на света, е две; после се е явило четири, а след него – три. Когато се е явило числото три, светът се е оформил, т.е. самоопределил се е и е взел права посока. Хората разбират само числото две, а числото четири, което сега влиза в света, още не го разбират. Четири е човешко число.
към беседата >>
Вие мислите, че числата вървят по своя естествен ред: 1,2,3,4,5... Не, първото число, което се е явило на света, е две; после се е явило четири, а след него – три.
При това положение непременно ще дойдат изпитания и страдания, но вие трябва да се радвате, защото имате възможност да разберете значението на това число. Съвременните хора разбират най-добре числото две. Защо? – Защото страдат. Дето има страдания, там присъства числото две. След числото две се явява числото четири.
Вие мислите, че числата вървят по своя естествен ред: 1,2,3,4,5... Не, първото число, което се е явило на света, е две; после се е явило четири, а след него – три.
Когато се е явило числото три, светът се е оформил, т.е. самоопределил се е и е взел права посока. Хората разбират само числото две, а числото четири, което сега влиза в света, още не го разбират. Четири е човешко число. Щом се разбере числото четири, тройката ще дойде в света.
към беседата >>
Когато се е явило числото три, светът се е оформил, т.е.
Съвременните хора разбират най-добре числото две. Защо? – Защото страдат. Дето има страдания, там присъства числото две. След числото две се явява числото четири. Вие мислите, че числата вървят по своя естествен ред: 1,2,3,4,5... Не, първото число, което се е явило на света, е две; после се е явило четири, а след него – три.
Когато се е явило числото три, светът се е оформил, т.е.
самоопределил се е и е взел права посока. Хората разбират само числото две, а числото четири, което сега влиза в света, още не го разбират. Четири е човешко число. Щом се разбере числото четири, тройката ще дойде в света. Числото три се отнася към Божествения свят.
към беседата >>
самоопределил се е и е взел права посока.
– Защото страдат. Дето има страдания, там присъства числото две. След числото две се явява числото четири. Вие мислите, че числата вървят по своя естествен ред: 1,2,3,4,5... Не, първото число, което се е явило на света, е две; после се е явило четири, а след него – три. Когато се е явило числото три, светът се е оформил, т.е.
самоопределил се е и е взел права посока.
Хората разбират само числото две, а числото четири, което сега влиза в света, още не го разбират. Четири е човешко число. Щом се разбере числото четири, тройката ще дойде в света. Числото три се отнася към Божествения свят. Квадратът, т.е.
към беседата >>
Хората разбират само числото две, а числото четири, което сега влиза в света, още не го разбират.
Дето има страдания, там присъства числото две. След числото две се явява числото четири. Вие мислите, че числата вървят по своя естествен ред: 1,2,3,4,5... Не, първото число, което се е явило на света, е две; после се е явило четири, а след него – три. Когато се е явило числото три, светът се е оформил, т.е. самоопределил се е и е взел права посока.
Хората разбират само числото две, а числото четири, което сега влиза в света, още не го разбират.
Четири е човешко число. Щом се разбере числото четири, тройката ще дойде в света. Числото три се отнася към Божествения свят. Квадратът, т.е. числото четири, представлява човешкото в света.
към беседата >>
Четири е човешко число.
След числото две се явява числото четири. Вие мислите, че числата вървят по своя естествен ред: 1,2,3,4,5... Не, първото число, което се е явило на света, е две; после се е явило четири, а след него – три. Когато се е явило числото три, светът се е оформил, т.е. самоопределил се е и е взел права посока. Хората разбират само числото две, а числото четири, което сега влиза в света, още не го разбират.
Четири е човешко число.
Щом се разбере числото четири, тройката ще дойде в света. Числото три се отнася към Божествения свят. Квадратът, т.е. числото четири, представлява човешкото в света. Триъгълникът, т.е.
към беседата >>
Щом се разбере числото четири, тройката ще дойде в света.
Вие мислите, че числата вървят по своя естествен ред: 1,2,3,4,5... Не, първото число, което се е явило на света, е две; после се е явило четири, а след него – три. Когато се е явило числото три, светът се е оформил, т.е. самоопределил се е и е взел права посока. Хората разбират само числото две, а числото четири, което сега влиза в света, още не го разбират. Четири е човешко число.
Щом се разбере числото четири, тройката ще дойде в света.
Числото три се отнася към Божествения свят. Квадратът, т.е. числото четири, представлява човешкото в света. Триъгълникът, т.е. тройката, представлява Божествения свят.
към беседата >>
Числото три се отнася към Божествения свят.
Когато се е явило числото три, светът се е оформил, т.е. самоопределил се е и е взел права посока. Хората разбират само числото две, а числото четири, което сега влиза в света, още не го разбират. Четири е човешко число. Щом се разбере числото четири, тройката ще дойде в света.
Числото три се отнася към Божествения свят.
Квадратът, т.е. числото четири, представлява човешкото в света. Триъгълникът, т.е. тройката, представлява Божествения свят. Когато човешкото и Божественото се съединят, те образуват дома, т.е.
към беседата >>
Квадратът, т.е.
самоопределил се е и е взел права посока. Хората разбират само числото две, а числото четири, което сега влиза в света, още не го разбират. Четири е човешко число. Щом се разбере числото четири, тройката ще дойде в света. Числото три се отнася към Божествения свят.
Квадратът, т.е.
числото четири, представлява човешкото в света. Триъгълникът, т.е. тройката, представлява Божествения свят. Когато човешкото и Божественото се съединят, те образуват дома, т.е. става появяването на числото пет – на петоъгълника.
към беседата >>
числото четири, представлява човешкото в света.
Хората разбират само числото две, а числото четири, което сега влиза в света, още не го разбират. Четири е човешко число. Щом се разбере числото четири, тройката ще дойде в света. Числото три се отнася към Божествения свят. Квадратът, т.е.
числото четири, представлява човешкото в света.
Триъгълникът, т.е. тройката, представлява Божествения свят. Когато човешкото и Божественото се съединят, те образуват дома, т.е. става появяването на числото пет – на петоъгълника. Сега дръжте в ума си мисълта за числото две.
към беседата >>
Триъгълникът, т.е.
Четири е човешко число. Щом се разбере числото четири, тройката ще дойде в света. Числото три се отнася към Божествения свят. Квадратът, т.е. числото четири, представлява човешкото в света.
Триъгълникът, т.е.
тройката, представлява Божествения свят. Когато човешкото и Божественото се съединят, те образуват дома, т.е. става появяването на числото пет – на петоъгълника. Сега дръжте в ума си мисълта за числото две. Знайте, че числото две всякога носи със себе си нещо хубаво.
към беседата >>
тройката, представлява Божествения свят.
Щом се разбере числото четири, тройката ще дойде в света. Числото три се отнася към Божествения свят. Квадратът, т.е. числото четири, представлява човешкото в света. Триъгълникът, т.е.
тройката, представлява Божествения свят.
Когато човешкото и Божественото се съединят, те образуват дома, т.е. става появяването на числото пет – на петоъгълника. Сега дръжте в ума си мисълта за числото две. Знайте, че числото две всякога носи със себе си нещо хубаво. Началото може да бъде лошо, но краят е всякога добър.
към беседата >>
Когато човешкото и Божественото се съединят, те образуват дома, т.е.
Числото три се отнася към Божествения свят. Квадратът, т.е. числото четири, представлява човешкото в света. Триъгълникът, т.е. тройката, представлява Божествения свят.
Когато човешкото и Божественото се съединят, те образуват дома, т.е.
става появяването на числото пет – на петоъгълника. Сега дръжте в ума си мисълта за числото две. Знайте, че числото две всякога носи със себе си нещо хубаво. Началото може да бъде лошо, но краят е всякога добър.
към беседата >>
става появяването на числото пет – на петоъгълника.
Квадратът, т.е. числото четири, представлява човешкото в света. Триъгълникът, т.е. тройката, представлява Божествения свят. Когато човешкото и Божественото се съединят, те образуват дома, т.е.
става появяването на числото пет – на петоъгълника.
Сега дръжте в ума си мисълта за числото две. Знайте, че числото две всякога носи със себе си нещо хубаво. Началото може да бъде лошо, но краят е всякога добър.
към беседата >>
Сега дръжте в ума си мисълта за числото две.
числото четири, представлява човешкото в света. Триъгълникът, т.е. тройката, представлява Божествения свят. Когато човешкото и Божественото се съединят, те образуват дома, т.е. става появяването на числото пет – на петоъгълника.
Сега дръжте в ума си мисълта за числото две.
Знайте, че числото две всякога носи със себе си нещо хубаво. Началото може да бъде лошо, но краят е всякога добър.
към беседата >>
Знайте, че числото две всякога носи със себе си нещо хубаво.
Триъгълникът, т.е. тройката, представлява Божествения свят. Когато човешкото и Божественото се съединят, те образуват дома, т.е. става появяването на числото пет – на петоъгълника. Сега дръжте в ума си мисълта за числото две.
Знайте, че числото две всякога носи със себе си нещо хубаво.
Началото може да бъде лошо, но краят е всякога добър.
към беседата >>
Началото може да бъде лошо, но краят е всякога добър.
тройката, представлява Божествения свят. Когато човешкото и Божественото се съединят, те образуват дома, т.е. става появяването на числото пет – на петоъгълника. Сега дръжте в ума си мисълта за числото две. Знайте, че числото две всякога носи със себе си нещо хубаво.
Началото може да бъде лошо, но краят е всякога добър.
към беседата >>
Първо упражнение: Изнася се десният крак напред.
Първо упражнение: Изнася се десният крак напред.
Ръцете са настрани, а после отпред на гърдите, с длани надолу. Пръстите на ръцете са добре опънати едни срещу други и са допрени с върховете си. Прави се широк полукръг с ръцете настрани и хоризонтално те добре се изпъват. Правят се полукръгове с ръцете напред и бавно се прикляка, при което ръцете се поставят в първото си положение – пред гърдите, с дланите надолу. Става се, като се прави широк полукръг с ръцете, които хоризонтално и силно се изпъват настрани.
към беседата >>
Ръцете са настрани, а после отпред на гърдите, с длани надолу.
Първо упражнение: Изнася се десният крак напред.
Ръцете са настрани, а после отпред на гърдите, с длани надолу.
Пръстите на ръцете са добре опънати едни срещу други и са допрени с върховете си. Прави се широк полукръг с ръцете настрани и хоризонтално те добре се изпъват. Правят се полукръгове с ръцете напред и бавно се прикляка, при което ръцете се поставят в първото си положение – пред гърдите, с дланите надолу. Става се, като се прави широк полукръг с ръцете, които хоризонтално и силно се изпъват настрани. След това се изнася левият крак напред и се прави същото упражнение.
към беседата >>
Пръстите на ръцете са добре опънати едни срещу други и са допрени с върховете си.
Първо упражнение: Изнася се десният крак напред. Ръцете са настрани, а после отпред на гърдите, с длани надолу.
Пръстите на ръцете са добре опънати едни срещу други и са допрени с върховете си.
Прави се широк полукръг с ръцете настрани и хоризонтално те добре се изпъват. Правят се полукръгове с ръцете напред и бавно се прикляка, при което ръцете се поставят в първото си положение – пред гърдите, с дланите надолу. Става се, като се прави широк полукръг с ръцете, които хоризонтално и силно се изпъват настрани. След това се изнася левият крак напред и се прави същото упражнение. После пак десният крак се изнася напред.
към беседата >>
Прави се широк полукръг с ръцете настрани и хоризонтално те добре се изпъват.
Първо упражнение: Изнася се десният крак напред. Ръцете са настрани, а после отпред на гърдите, с длани надолу. Пръстите на ръцете са добре опънати едни срещу други и са допрени с върховете си.
Прави се широк полукръг с ръцете настрани и хоризонтално те добре се изпъват.
Правят се полукръгове с ръцете напред и бавно се прикляка, при което ръцете се поставят в първото си положение – пред гърдите, с дланите надолу. Става се, като се прави широк полукръг с ръцете, които хоризонтално и силно се изпъват настрани. След това се изнася левият крак напред и се прави същото упражнение. После пак десният крак се изнася напред. Всичко се повтаря три пъти с десния крак напред и три пъти с левия.
към беседата >>
Правят се полукръгове с ръцете напред и бавно се прикляка, при което ръцете се поставят в първото си положение – пред гърдите, с дланите надолу.
Първо упражнение: Изнася се десният крак напред. Ръцете са настрани, а после отпред на гърдите, с длани надолу. Пръстите на ръцете са добре опънати едни срещу други и са допрени с върховете си. Прави се широк полукръг с ръцете настрани и хоризонтално те добре се изпъват.
Правят се полукръгове с ръцете напред и бавно се прикляка, при което ръцете се поставят в първото си положение – пред гърдите, с дланите надолу.
Става се, като се прави широк полукръг с ръцете, които хоризонтално и силно се изпъват настрани. След това се изнася левият крак напред и се прави същото упражнение. После пак десният крак се изнася напред. Всичко се повтаря три пъти с десния крак напред и три пъти с левия.
към беседата >>
Става се, като се прави широк полукръг с ръцете, които хоризонтално и силно се изпъват настрани.
Първо упражнение: Изнася се десният крак напред. Ръцете са настрани, а после отпред на гърдите, с длани надолу. Пръстите на ръцете са добре опънати едни срещу други и са допрени с върховете си. Прави се широк полукръг с ръцете настрани и хоризонтално те добре се изпъват. Правят се полукръгове с ръцете напред и бавно се прикляка, при което ръцете се поставят в първото си положение – пред гърдите, с дланите надолу.
Става се, като се прави широк полукръг с ръцете, които хоризонтално и силно се изпъват настрани.
След това се изнася левият крак напред и се прави същото упражнение. После пак десният крак се изнася напред. Всичко се повтаря три пъти с десния крак напред и три пъти с левия.
към беседата >>
След това се изнася левият крак напред и се прави същото упражнение.
Ръцете са настрани, а после отпред на гърдите, с длани надолу. Пръстите на ръцете са добре опънати едни срещу други и са допрени с върховете си. Прави се широк полукръг с ръцете настрани и хоризонтално те добре се изпъват. Правят се полукръгове с ръцете напред и бавно се прикляка, при което ръцете се поставят в първото си положение – пред гърдите, с дланите надолу. Става се, като се прави широк полукръг с ръцете, които хоризонтално и силно се изпъват настрани.
След това се изнася левият крак напред и се прави същото упражнение.
После пак десният крак се изнася напред. Всичко се повтаря три пъти с десния крак напред и три пъти с левия.
към беседата >>
После пак десният крак се изнася напред.
Пръстите на ръцете са добре опънати едни срещу други и са допрени с върховете си. Прави се широк полукръг с ръцете настрани и хоризонтално те добре се изпъват. Правят се полукръгове с ръцете напред и бавно се прикляка, при което ръцете се поставят в първото си положение – пред гърдите, с дланите надолу. Става се, като се прави широк полукръг с ръцете, които хоризонтално и силно се изпъват настрани. След това се изнася левият крак напред и се прави същото упражнение.
После пак десният крак се изнася напред.
Всичко се повтаря три пъти с десния крак напред и три пъти с левия.
към беседата >>
Всичко се повтаря три пъти с десния крак напред и три пъти с левия.
Прави се широк полукръг с ръцете настрани и хоризонтално те добре се изпъват. Правят се полукръгове с ръцете напред и бавно се прикляка, при което ръцете се поставят в първото си положение – пред гърдите, с дланите надолу. Става се, като се прави широк полукръг с ръцете, които хоризонтално и силно се изпъват настрани. След това се изнася левият крак напред и се прави същото упражнение. После пак десният крак се изнася напред.
Всичко се повтаря три пъти с десния крак напред и три пъти с левия.
към беседата >>
Второ упражнение: Ръцете са силно изпънати настрани, изнесени са хоризонтално с дланите надолу.
Второ упражнение: Ръцете са силно изпънати настрани, изнесени са хоризонтално с дланите надолу.
Правят се трептения на китките: отначало леко, с постепенно усилване и отслабване. Същото се прави няколко пъти.
към беседата >>
Правят се трептения на китките: отначало леко, с постепенно усилване и отслабване.
Второ упражнение: Ръцете са силно изпънати настрани, изнесени са хоризонтално с дланите надолу.
Правят се трептения на китките: отначало леко, с постепенно усилване и отслабване.
Същото се прави няколко пъти.
към беседата >>
Същото се прави няколко пъти.
Второ упражнение: Ръцете са силно изпънати настрани, изнесени са хоризонтално с дланите надолу. Правят се трептения на китките: отначало леко, с постепенно усилване и отслабване.
Същото се прави няколко пъти.
към беседата >>
Трето упражнение: Лявата ръка е изпъната настрани.
Трето упражнение: Лявата ръка е изпъната настрани.
Дясната прави широк полукръг напред и отива над лявата и се плъзга от върха на пръстите Ă, като се движи бавно, по дължината на цялата ръка, до рамото. След това същата ръка минава бавно пред гърдите, под брадата, докато се опъне настрани и така остава в същото положение. След това лявата ръка прави широк полукръг напред и започва бавно да се движи върху дясната, от пръстите до рамото. Това упражнение се прави три пъти с лявата ръка и три пъти с дясната, при което мисълта е силно съсредоточена. През време на упражнението ръцете трябва да бъдат силно обтегнати.
към беседата >>
Дясната прави широк полукръг напред и отива над лявата и се плъзга от върха на пръстите Ă, като се движи бавно, по дължината на цялата ръка, до рамото.
Трето упражнение: Лявата ръка е изпъната настрани.
Дясната прави широк полукръг напред и отива над лявата и се плъзга от върха на пръстите Ă, като се движи бавно, по дължината на цялата ръка, до рамото.
След това същата ръка минава бавно пред гърдите, под брадата, докато се опъне настрани и така остава в същото положение. След това лявата ръка прави широк полукръг напред и започва бавно да се движи върху дясната, от пръстите до рамото. Това упражнение се прави три пъти с лявата ръка и три пъти с дясната, при което мисълта е силно съсредоточена. През време на упражнението ръцете трябва да бъдат силно обтегнати.
към беседата >>
След това същата ръка минава бавно пред гърдите, под брадата, докато се опъне настрани и така остава в същото положение.
Трето упражнение: Лявата ръка е изпъната настрани. Дясната прави широк полукръг напред и отива над лявата и се плъзга от върха на пръстите Ă, като се движи бавно, по дължината на цялата ръка, до рамото.
След това същата ръка минава бавно пред гърдите, под брадата, докато се опъне настрани и така остава в същото положение.
След това лявата ръка прави широк полукръг напред и започва бавно да се движи върху дясната, от пръстите до рамото. Това упражнение се прави три пъти с лявата ръка и три пъти с дясната, при което мисълта е силно съсредоточена. През време на упражнението ръцете трябва да бъдат силно обтегнати.
към беседата >>
След това лявата ръка прави широк полукръг напред и започва бавно да се движи върху дясната, от пръстите до рамото.
Трето упражнение: Лявата ръка е изпъната настрани. Дясната прави широк полукръг напред и отива над лявата и се плъзга от върха на пръстите Ă, като се движи бавно, по дължината на цялата ръка, до рамото. След това същата ръка минава бавно пред гърдите, под брадата, докато се опъне настрани и така остава в същото положение.
След това лявата ръка прави широк полукръг напред и започва бавно да се движи върху дясната, от пръстите до рамото.
Това упражнение се прави три пъти с лявата ръка и три пъти с дясната, при което мисълта е силно съсредоточена. През време на упражнението ръцете трябва да бъдат силно обтегнати.
към беседата >>
Това упражнение се прави три пъти с лявата ръка и три пъти с дясната, при което мисълта е силно съсредоточена.
Трето упражнение: Лявата ръка е изпъната настрани. Дясната прави широк полукръг напред и отива над лявата и се плъзга от върха на пръстите Ă, като се движи бавно, по дължината на цялата ръка, до рамото. След това същата ръка минава бавно пред гърдите, под брадата, докато се опъне настрани и така остава в същото положение. След това лявата ръка прави широк полукръг напред и започва бавно да се движи върху дясната, от пръстите до рамото.
Това упражнение се прави три пъти с лявата ръка и три пъти с дясната, при което мисълта е силно съсредоточена.
През време на упражнението ръцете трябва да бъдат силно обтегнати.
към беседата >>
През време на упражнението ръцете трябва да бъдат силно обтегнати.
Трето упражнение: Лявата ръка е изпъната настрани. Дясната прави широк полукръг напред и отива над лявата и се плъзга от върха на пръстите Ă, като се движи бавно, по дължината на цялата ръка, до рамото. След това същата ръка минава бавно пред гърдите, под брадата, докато се опъне настрани и така остава в същото положение. След това лявата ръка прави широк полукръг напред и започва бавно да се движи върху дясната, от пръстите до рамото. Това упражнение се прави три пъти с лявата ръка и три пъти с дясната, при което мисълта е силно съсредоточена.
През време на упражнението ръцете трябва да бъдат силно обтегнати.
към беседата >>
Четвърто упражнение: Ръцете са изпънати настрани.
Четвърто упражнение: Ръцете са изпънати настрани.
Поема се въздух, кой колкото може. След това става бавно спущане на ръцете надолу и бавно издишване на поетия въздух, със слаби прекъсвания. През време на поемането и издишването на въздуха мисълта трябва да бъде силно концентрирана. При издишването се брои до двадесет.
към беседата >>
Поема се въздух, кой колкото може.
Четвърто упражнение: Ръцете са изпънати настрани.
Поема се въздух, кой колкото може.
След това става бавно спущане на ръцете надолу и бавно издишване на поетия въздух, със слаби прекъсвания. През време на поемането и издишването на въздуха мисълта трябва да бъде силно концентрирана. При издишването се брои до двадесет.
към беседата >>
След това става бавно спущане на ръцете надолу и бавно издишване на поетия въздух, със слаби прекъсвания.
Четвърто упражнение: Ръцете са изпънати настрани. Поема се въздух, кой колкото може.
След това става бавно спущане на ръцете надолу и бавно издишване на поетия въздух, със слаби прекъсвания.
През време на поемането и издишването на въздуха мисълта трябва да бъде силно концентрирана. При издишването се брои до двадесет.
към беседата >>
През време на поемането и издишването на въздуха мисълта трябва да бъде силно концентрирана.
Четвърто упражнение: Ръцете са изпънати настрани. Поема се въздух, кой колкото може. След това става бавно спущане на ръцете надолу и бавно издишване на поетия въздух, със слаби прекъсвания.
През време на поемането и издишването на въздуха мисълта трябва да бъде силно концентрирана.
При издишването се брои до двадесет.
към беседата >>
При издишването се брои до двадесет.
Четвърто упражнение: Ръцете са изпънати настрани. Поема се въздух, кой колкото може. След това става бавно спущане на ръцете надолу и бавно издишване на поетия въздух, със слаби прекъсвания. През време на поемането и издишването на въздуха мисълта трябва да бъде силно концентрирана.
При издишването се брои до двадесет.
към беседата >>
В миналата лекция говорих за трите състояния на човека: satwa, radjas, thamas.
В миналата лекция говорих за трите състояния на човека: satwa, radjas, thamas.
Състоянието satwa означава пълно безкористие и истина. Състоянието radjas се отличава с голяма деятелност, с голяма активност. Състоянието thamas се отличава с голяма инертност, която граничи до леност. Когато се намира в това състояние, човек изпада в пълно безразличие. За него нещата се обезсмислят.
към беседата >>
Състоянието satwa означава пълно безкористие и истина.
В миналата лекция говорих за трите състояния на човека: satwa, radjas, thamas.
Състоянието satwa означава пълно безкористие и истина.
Състоянието radjas се отличава с голяма деятелност, с голяма активност. Състоянието thamas се отличава с голяма инертност, която граничи до леност. Когато се намира в това състояние, човек изпада в пълно безразличие. За него нещата се обезсмислят. Какво ще яде, как ще се облича, какви мисли ще го вълнуват – това не го интересува.
към беседата >>
Състоянието radjas се отличава с голяма деятелност, с голяма активност.
В миналата лекция говорих за трите състояния на човека: satwa, radjas, thamas. Състоянието satwa означава пълно безкористие и истина.
Състоянието radjas се отличава с голяма деятелност, с голяма активност.
Състоянието thamas се отличава с голяма инертност, която граничи до леност. Когато се намира в това състояние, човек изпада в пълно безразличие. За него нещата се обезсмислят. Какво ще яде, как ще се облича, какви мисли ще го вълнуват – това не го интересува. Храната му може да бъде прясна, може да бъде и развалена; дрехите му могат да бъдат скъсани, стари; мислите и чувствата му могат да бъдат от нисък характер.
към беседата >>
Състоянието thamas се отличава с голяма инертност, която граничи до леност.
В миналата лекция говорих за трите състояния на човека: satwa, radjas, thamas. Състоянието satwa означава пълно безкористие и истина. Състоянието radjas се отличава с голяма деятелност, с голяма активност.
Състоянието thamas се отличава с голяма инертност, която граничи до леност.
Когато се намира в това състояние, човек изпада в пълно безразличие. За него нещата се обезсмислят. Какво ще яде, как ще се облича, какви мисли ще го вълнуват – това не го интересува. Храната му може да бъде прясна, може да бъде и развалена; дрехите му могат да бъдат скъсани, стари; мислите и чувствата му могат да бъдат от нисък характер. Ако в него не е останала никаква свещена идея, и духовното не го интересува.
към беседата >>
Когато се намира в това състояние, човек изпада в пълно безразличие.
В миналата лекция говорих за трите състояния на човека: satwa, radjas, thamas. Състоянието satwa означава пълно безкористие и истина. Състоянието radjas се отличава с голяма деятелност, с голяма активност. Състоянието thamas се отличава с голяма инертност, която граничи до леност.
Когато се намира в това състояние, човек изпада в пълно безразличие.
За него нещата се обезсмислят. Какво ще яде, как ще се облича, какви мисли ще го вълнуват – това не го интересува. Храната му може да бъде прясна, може да бъде и развалена; дрехите му могат да бъдат скъсани, стари; мислите и чувствата му могат да бъдат от нисък характер. Ако в него не е останала никаква свещена идея, и духовното не го интересува.
към беседата >>
За него нещата се обезсмислят.
В миналата лекция говорих за трите състояния на човека: satwa, radjas, thamas. Състоянието satwa означава пълно безкористие и истина. Състоянието radjas се отличава с голяма деятелност, с голяма активност. Състоянието thamas се отличава с голяма инертност, която граничи до леност. Когато се намира в това състояние, човек изпада в пълно безразличие.
За него нещата се обезсмислят.
Какво ще яде, как ще се облича, какви мисли ще го вълнуват – това не го интересува. Храната му може да бъде прясна, може да бъде и развалена; дрехите му могат да бъдат скъсани, стари; мислите и чувствата му могат да бъдат от нисък характер. Ако в него не е останала никаква свещена идея, и духовното не го интересува.
към беседата >>
Какво ще яде, как ще се облича, какви мисли ще го вълнуват – това не го интересува.
Състоянието satwa означава пълно безкористие и истина. Състоянието radjas се отличава с голяма деятелност, с голяма активност. Състоянието thamas се отличава с голяма инертност, която граничи до леност. Когато се намира в това състояние, човек изпада в пълно безразличие. За него нещата се обезсмислят.
Какво ще яде, как ще се облича, какви мисли ще го вълнуват – това не го интересува.
Храната му може да бъде прясна, може да бъде и развалена; дрехите му могат да бъдат скъсани, стари; мислите и чувствата му могат да бъдат от нисък характер. Ако в него не е останала никаква свещена идея, и духовното не го интересува.
към беседата >>
Храната му може да бъде прясна, може да бъде и развалена; дрехите му могат да бъдат скъсани, стари; мислите и чувствата му могат да бъдат от нисък характер.
Състоянието radjas се отличава с голяма деятелност, с голяма активност. Състоянието thamas се отличава с голяма инертност, която граничи до леност. Когато се намира в това състояние, човек изпада в пълно безразличие. За него нещата се обезсмислят. Какво ще яде, как ще се облича, какви мисли ще го вълнуват – това не го интересува.
Храната му може да бъде прясна, може да бъде и развалена; дрехите му могат да бъдат скъсани, стари; мислите и чувствата му могат да бъдат от нисък характер.
Ако в него не е останала никаква свещена идея, и духовното не го интересува.
към беседата >>
Ако в него не е останала никаква свещена идея, и духовното не го интересува.
Състоянието thamas се отличава с голяма инертност, която граничи до леност. Когато се намира в това състояние, човек изпада в пълно безразличие. За него нещата се обезсмислят. Какво ще яде, как ще се облича, какви мисли ще го вълнуват – това не го интересува. Храната му може да бъде прясна, може да бъде и развалена; дрехите му могат да бъдат скъсани, стари; мислите и чувствата му могат да бъдат от нисък характер.
Ако в него не е останала никаква свещена идея, и духовното не го интересува.
към беседата >>
Сега, като знаете отличителните черти на тези състояния, всеки момент можете да определите в кое от тях се намирате.
Сега, като знаете отличителните черти на тези състояния, всеки момент можете да определите в кое от тях се намирате.
Разумната Природа използва тия сили, тия състояния, обаче човек още не може да ги използва. Например наблюдавайте човека, който се намира в състояние satwa, т.е. във възвишено състояние, и говори все за велики работи: за братство, за равенство, за Любов между хората, и вижте как ще постъпи, когато се срещне със своя длъжник, на когото е дал десет хиляди лева назаем. В първо време той започва да морализира длъжника си, да го увещава да върне парите, но като види, че длъжникът му не мисли за плащане, тогава изпада във второто състояние – radjas, става активен и по адрес на своя длъжник нахвърля безброй думи: че е нечестен човек, нехранимайко и т.н. По този начин той изгубва равновесието си, а с него заедно изгубва и състоянието satwa.
към беседата >>
Разумната Природа използва тия сили, тия състояния, обаче човек още не може да ги използва.
Сега, като знаете отличителните черти на тези състояния, всеки момент можете да определите в кое от тях се намирате.
Разумната Природа използва тия сили, тия състояния, обаче човек още не може да ги използва.
Например наблюдавайте човека, който се намира в състояние satwa, т.е. във възвишено състояние, и говори все за велики работи: за братство, за равенство, за Любов между хората, и вижте как ще постъпи, когато се срещне със своя длъжник, на когото е дал десет хиляди лева назаем. В първо време той започва да морализира длъжника си, да го увещава да върне парите, но като види, че длъжникът му не мисли за плащане, тогава изпада във второто състояние – radjas, става активен и по адрес на своя длъжник нахвърля безброй думи: че е нечестен човек, нехранимайко и т.н. По този начин той изгубва равновесието си, а с него заедно изгубва и състоянието satwa.
към беседата >>
Например наблюдавайте човека, който се намира в състояние satwa, т.е.
Сега, като знаете отличителните черти на тези състояния, всеки момент можете да определите в кое от тях се намирате. Разумната Природа използва тия сили, тия състояния, обаче човек още не може да ги използва.
Например наблюдавайте човека, който се намира в състояние satwa, т.е.
във възвишено състояние, и говори все за велики работи: за братство, за равенство, за Любов между хората, и вижте как ще постъпи, когато се срещне със своя длъжник, на когото е дал десет хиляди лева назаем. В първо време той започва да морализира длъжника си, да го увещава да върне парите, но като види, че длъжникът му не мисли за плащане, тогава изпада във второто състояние – radjas, става активен и по адрес на своя длъжник нахвърля безброй думи: че е нечестен човек, нехранимайко и т.н. По този начин той изгубва равновесието си, а с него заедно изгубва и състоянието satwa.
към беседата >>
във възвишено състояние, и говори все за велики работи: за братство, за равенство, за Любов между хората, и вижте как ще постъпи, когато се срещне със своя длъжник, на когото е дал десет хиляди лева назаем.
Сега, като знаете отличителните черти на тези състояния, всеки момент можете да определите в кое от тях се намирате. Разумната Природа използва тия сили, тия състояния, обаче човек още не може да ги използва. Например наблюдавайте човека, който се намира в състояние satwa, т.е.
във възвишено състояние, и говори все за велики работи: за братство, за равенство, за Любов между хората, и вижте как ще постъпи, когато се срещне със своя длъжник, на когото е дал десет хиляди лева назаем.
В първо време той започва да морализира длъжника си, да го увещава да върне парите, но като види, че длъжникът му не мисли за плащане, тогава изпада във второто състояние – radjas, става активен и по адрес на своя длъжник нахвърля безброй думи: че е нечестен човек, нехранимайко и т.н. По този начин той изгубва равновесието си, а с него заедно изгубва и състоянието satwa.
към беседата >>
В първо време той започва да морализира длъжника си, да го увещава да върне парите, но като види, че длъжникът му не мисли за плащане, тогава изпада във второто състояние – radjas, става активен и по адрес на своя длъжник нахвърля безброй думи: че е нечестен човек, нехранимайко и т.н.
Сега, като знаете отличителните черти на тези състояния, всеки момент можете да определите в кое от тях се намирате. Разумната Природа използва тия сили, тия състояния, обаче човек още не може да ги използва. Например наблюдавайте човека, който се намира в състояние satwa, т.е. във възвишено състояние, и говори все за велики работи: за братство, за равенство, за Любов между хората, и вижте как ще постъпи, когато се срещне със своя длъжник, на когото е дал десет хиляди лева назаем.
В първо време той започва да морализира длъжника си, да го увещава да върне парите, но като види, че длъжникът му не мисли за плащане, тогава изпада във второто състояние – radjas, става активен и по адрес на своя длъжник нахвърля безброй думи: че е нечестен човек, нехранимайко и т.н.
По този начин той изгубва равновесието си, а с него заедно изгубва и състоянието satwa.
към беседата >>
По този начин той изгубва равновесието си, а с него заедно изгубва и състоянието satwa.
Сега, като знаете отличителните черти на тези състояния, всеки момент можете да определите в кое от тях се намирате. Разумната Природа използва тия сили, тия състояния, обаче човек още не може да ги използва. Например наблюдавайте човека, който се намира в състояние satwa, т.е. във възвишено състояние, и говори все за велики работи: за братство, за равенство, за Любов между хората, и вижте как ще постъпи, когато се срещне със своя длъжник, на когото е дал десет хиляди лева назаем. В първо време той започва да морализира длъжника си, да го увещава да върне парите, но като види, че длъжникът му не мисли за плащане, тогава изпада във второто състояние – radjas, става активен и по адрес на своя длъжник нахвърля безброй думи: че е нечестен човек, нехранимайко и т.н.
По този начин той изгубва равновесието си, а с него заедно изгубва и състоянието satwa.
към беседата >>
Трите състояния у човека съответстват на три различни възрасти в него.
Трите състояния у човека съответстват на три различни възрасти в него.
Докато е млад, човек се намира в състояние satwa, в Божествено състояние. Тогава всичко около него му се вижда красиво, възвишено. Той е готов на всякакви жертви. Като стане трийсетгодишен, от тази възраст нататък той става силно активен и е готов срещу всички спънки и препятствия да излиза с нож – да воюва, да се бори с тях. Като остарее, човек се отделя вече на почивка, т.е.
към беседата >>
Докато е млад, човек се намира в състояние satwa, в Божествено състояние.
Трите състояния у човека съответстват на три различни възрасти в него.
Докато е млад, човек се намира в състояние satwa, в Божествено състояние.
Тогава всичко около него му се вижда красиво, възвишено. Той е готов на всякакви жертви. Като стане трийсетгодишен, от тази възраст нататък той става силно активен и е готов срещу всички спънки и препятствия да излиза с нож – да воюва, да се бори с тях. Като остарее, човек се отделя вече на почивка, т.е. минава в thamas, в състояние на постоянно недоволство.
към беседата >>
Тогава всичко около него му се вижда красиво, възвишено.
Трите състояния у човека съответстват на три различни възрасти в него. Докато е млад, човек се намира в състояние satwa, в Божествено състояние.
Тогава всичко около него му се вижда красиво, възвишено.
Той е готов на всякакви жертви. Като стане трийсетгодишен, от тази възраст нататък той става силно активен и е готов срещу всички спънки и препятствия да излиза с нож – да воюва, да се бори с тях. Като остарее, човек се отделя вече на почивка, т.е. минава в thamas, в състояние на постоянно недоволство. Със своето крайно недоволство той става посмешище за всички.
към беседата >>
Той е готов на всякакви жертви.
Трите състояния у човека съответстват на три различни възрасти в него. Докато е млад, човек се намира в състояние satwa, в Божествено състояние. Тогава всичко около него му се вижда красиво, възвишено.
Той е готов на всякакви жертви.
Като стане трийсетгодишен, от тази възраст нататък той става силно активен и е готов срещу всички спънки и препятствия да излиза с нож – да воюва, да се бори с тях. Като остарее, човек се отделя вече на почивка, т.е. минава в thamas, в състояние на постоянно недоволство. Със своето крайно недоволство той става посмешище за всички. За да не изпада в това състояние, човек трябва да работи върху себе си, да усилва вярата си.
към беседата >>
Като стане трийсетгодишен, от тази възраст нататък той става силно активен и е готов срещу всички спънки и препятствия да излиза с нож – да воюва, да се бори с тях.
Трите състояния у човека съответстват на три различни възрасти в него. Докато е млад, човек се намира в състояние satwa, в Божествено състояние. Тогава всичко около него му се вижда красиво, възвишено. Той е готов на всякакви жертви.
Като стане трийсетгодишен, от тази възраст нататък той става силно активен и е готов срещу всички спънки и препятствия да излиза с нож – да воюва, да се бори с тях.
Като остарее, човек се отделя вече на почивка, т.е. минава в thamas, в състояние на постоянно недоволство. Със своето крайно недоволство той става посмешище за всички. За да не изпада в това състояние, човек трябва да работи върху себе си, да усилва вярата си.
към беседата >>
Като остарее, човек се отделя вече на почивка, т.е.
Трите състояния у човека съответстват на три различни възрасти в него. Докато е млад, човек се намира в състояние satwa, в Божествено състояние. Тогава всичко около него му се вижда красиво, възвишено. Той е готов на всякакви жертви. Като стане трийсетгодишен, от тази възраст нататък той става силно активен и е готов срещу всички спънки и препятствия да излиза с нож – да воюва, да се бори с тях.
Като остарее, човек се отделя вече на почивка, т.е.
минава в thamas, в състояние на постоянно недоволство. Със своето крайно недоволство той става посмешище за всички. За да не изпада в това състояние, човек трябва да работи върху себе си, да усилва вярата си.
към беседата >>
минава в thamas, в състояние на постоянно недоволство.
Докато е млад, човек се намира в състояние satwa, в Божествено състояние. Тогава всичко около него му се вижда красиво, възвишено. Той е готов на всякакви жертви. Като стане трийсетгодишен, от тази възраст нататък той става силно активен и е готов срещу всички спънки и препятствия да излиза с нож – да воюва, да се бори с тях. Като остарее, човек се отделя вече на почивка, т.е.
минава в thamas, в състояние на постоянно недоволство.
Със своето крайно недоволство той става посмешище за всички. За да не изпада в това състояние, човек трябва да работи върху себе си, да усилва вярата си.
към беседата >>
Със своето крайно недоволство той става посмешище за всички.
Тогава всичко около него му се вижда красиво, възвишено. Той е готов на всякакви жертви. Като стане трийсетгодишен, от тази възраст нататък той става силно активен и е готов срещу всички спънки и препятствия да излиза с нож – да воюва, да се бори с тях. Като остарее, човек се отделя вече на почивка, т.е. минава в thamas, в състояние на постоянно недоволство.
Със своето крайно недоволство той става посмешище за всички.
За да не изпада в това състояние, човек трябва да работи върху себе си, да усилва вярата си.
към беседата >>
За да не изпада в това състояние, човек трябва да работи върху себе си, да усилва вярата си.
Той е готов на всякакви жертви. Като стане трийсетгодишен, от тази възраст нататък той става силно активен и е готов срещу всички спънки и препятствия да излиза с нож – да воюва, да се бори с тях. Като остарее, човек се отделя вече на почивка, т.е. минава в thamas, в състояние на постоянно недоволство. Със своето крайно недоволство той става посмешище за всички.
За да не изпада в това състояние, човек трябва да работи върху себе си, да усилва вярата си.
към беседата >>
Питам: може ли човек да убеди хората да вярват в това, в което и той не вярва?
Питам: може ли човек да убеди хората да вярват в това, в което и той не вярва?
Във Варненско някъде живял един селянин, Нойчо, който имал голямо въображение, но съвсем неконтролирано, вследствие на което изпадал в много фалшиви положения. Например често той се увличал от въображението си и разправял на селяните, че бил богат, че имал чифлици, говеда, ниви, пълни хамбари с жито, а всъщност нищо нямал, бил беден човек. Мнозина вярвали на думите му и го считали за богат човек. Една вечер няколко селяни се събрали в кръчмата да пият. Между тях бил и Нойчо.
към беседата >>
Във Варненско някъде живял един селянин, Нойчо, който имал голямо въображение, но съвсем неконтролирано, вследствие на което изпадал в много фалшиви положения.
Питам: може ли човек да убеди хората да вярват в това, в което и той не вярва?
Във Варненско някъде живял един селянин, Нойчо, който имал голямо въображение, но съвсем неконтролирано, вследствие на което изпадал в много фалшиви положения.
Например често той се увличал от въображението си и разправял на селяните, че бил богат, че имал чифлици, говеда, ниви, пълни хамбари с жито, а всъщност нищо нямал, бил беден човек. Мнозина вярвали на думите му и го считали за богат човек. Една вечер няколко селяни се събрали в кръчмата да пият. Между тях бил и Нойчо. От дума на дума той отворил разговор за иманярите и казал, че на еди-кое си място край селото имало заровено злато.
към беседата >>
Например често той се увличал от въображението си и разправял на селяните, че бил богат, че имал чифлици, говеда, ниви, пълни хамбари с жито, а всъщност нищо нямал, бил беден човек.
Питам: може ли човек да убеди хората да вярват в това, в което и той не вярва? Във Варненско някъде живял един селянин, Нойчо, който имал голямо въображение, но съвсем неконтролирано, вследствие на което изпадал в много фалшиви положения.
Например често той се увличал от въображението си и разправял на селяните, че бил богат, че имал чифлици, говеда, ниви, пълни хамбари с жито, а всъщност нищо нямал, бил беден човек.
Мнозина вярвали на думите му и го считали за богат човек. Една вечер няколко селяни се събрали в кръчмата да пият. Между тях бил и Нойчо. От дума на дума той отворил разговор за иманярите и казал, че на еди-кое си място край селото имало заровено злато. Като го слушали, селяните се въодушевили и всеки от тях взел мотика на рамо и тръгнал за посоченото от Нойчо място с цел да копае, да намери заровеното злато.
към беседата >>
Мнозина вярвали на думите му и го считали за богат човек.
Питам: може ли човек да убеди хората да вярват в това, в което и той не вярва? Във Варненско някъде живял един селянин, Нойчо, който имал голямо въображение, но съвсем неконтролирано, вследствие на което изпадал в много фалшиви положения. Например често той се увличал от въображението си и разправял на селяните, че бил богат, че имал чифлици, говеда, ниви, пълни хамбари с жито, а всъщност нищо нямал, бил беден човек.
Мнозина вярвали на думите му и го считали за богат човек.
Една вечер няколко селяни се събрали в кръчмата да пият. Между тях бил и Нойчо. От дума на дума той отворил разговор за иманярите и казал, че на еди-кое си място край селото имало заровено злато. Като го слушали, селяните се въодушевили и всеки от тях взел мотика на рамо и тръгнал за посоченото от Нойчо място с цел да копае, да намери заровеното злато. Нойчо седял и гледал как един след друг селяните излизали от кръчмата и отивали да копаят.
към беседата >>
Една вечер няколко селяни се събрали в кръчмата да пият.
Питам: може ли човек да убеди хората да вярват в това, в което и той не вярва? Във Варненско някъде живял един селянин, Нойчо, който имал голямо въображение, но съвсем неконтролирано, вследствие на което изпадал в много фалшиви положения. Например често той се увличал от въображението си и разправял на селяните, че бил богат, че имал чифлици, говеда, ниви, пълни хамбари с жито, а всъщност нищо нямал, бил беден човек. Мнозина вярвали на думите му и го считали за богат човек.
Една вечер няколко селяни се събрали в кръчмата да пият.
Между тях бил и Нойчо. От дума на дума той отворил разговор за иманярите и казал, че на еди-кое си място край селото имало заровено злато. Като го слушали, селяните се въодушевили и всеки от тях взел мотика на рамо и тръгнал за посоченото от Нойчо място с цел да копае, да намери заровеното злато. Нойчо седял и гледал как един след друг селяните излизали от кръчмата и отивали да копаят. И той повярвал на думите си, взел мотика на рамо и тръгнал след тях.
към беседата >>
Между тях бил и Нойчо.
Питам: може ли човек да убеди хората да вярват в това, в което и той не вярва? Във Варненско някъде живял един селянин, Нойчо, който имал голямо въображение, но съвсем неконтролирано, вследствие на което изпадал в много фалшиви положения. Например често той се увличал от въображението си и разправял на селяните, че бил богат, че имал чифлици, говеда, ниви, пълни хамбари с жито, а всъщност нищо нямал, бил беден човек. Мнозина вярвали на думите му и го считали за богат човек. Една вечер няколко селяни се събрали в кръчмата да пият.
Между тях бил и Нойчо.
От дума на дума той отворил разговор за иманярите и казал, че на еди-кое си място край селото имало заровено злато. Като го слушали, селяните се въодушевили и всеки от тях взел мотика на рамо и тръгнал за посоченото от Нойчо място с цел да копае, да намери заровеното злато. Нойчо седял и гледал как един след друг селяните излизали от кръчмата и отивали да копаят. И той повярвал на думите си, взел мотика на рамо и тръгнал след тях. „Ще отида и аз да копая, че ако наистина се намери злато, да взема дял от него.“ Към коя категория ще отнесете този човек?
към беседата >>
От дума на дума той отворил разговор за иманярите и казал, че на еди-кое си място край селото имало заровено злато.
Във Варненско някъде живял един селянин, Нойчо, който имал голямо въображение, но съвсем неконтролирано, вследствие на което изпадал в много фалшиви положения. Например често той се увличал от въображението си и разправял на селяните, че бил богат, че имал чифлици, говеда, ниви, пълни хамбари с жито, а всъщност нищо нямал, бил беден човек. Мнозина вярвали на думите му и го считали за богат човек. Една вечер няколко селяни се събрали в кръчмата да пият. Между тях бил и Нойчо.
От дума на дума той отворил разговор за иманярите и казал, че на еди-кое си място край селото имало заровено злато.
Като го слушали, селяните се въодушевили и всеки от тях взел мотика на рамо и тръгнал за посоченото от Нойчо място с цел да копае, да намери заровеното злато. Нойчо седял и гледал как един след друг селяните излизали от кръчмата и отивали да копаят. И той повярвал на думите си, взел мотика на рамо и тръгнал след тях. „Ще отида и аз да копая, че ако наистина се намери злато, да взема дял от него.“ Към коя категория ще отнесете този човек?
към беседата >>
Като го слушали, селяните се въодушевили и всеки от тях взел мотика на рамо и тръгнал за посоченото от Нойчо място с цел да копае, да намери заровеното злато.
Например често той се увличал от въображението си и разправял на селяните, че бил богат, че имал чифлици, говеда, ниви, пълни хамбари с жито, а всъщност нищо нямал, бил беден човек. Мнозина вярвали на думите му и го считали за богат човек. Една вечер няколко селяни се събрали в кръчмата да пият. Между тях бил и Нойчо. От дума на дума той отворил разговор за иманярите и казал, че на еди-кое си място край селото имало заровено злато.
Като го слушали, селяните се въодушевили и всеки от тях взел мотика на рамо и тръгнал за посоченото от Нойчо място с цел да копае, да намери заровеното злато.
Нойчо седял и гледал как един след друг селяните излизали от кръчмата и отивали да копаят. И той повярвал на думите си, взел мотика на рамо и тръгнал след тях. „Ще отида и аз да копая, че ако наистина се намери злато, да взема дял от него.“ Към коя категория ще отнесете този човек?
към беседата >>
Нойчо седял и гледал как един след друг селяните излизали от кръчмата и отивали да копаят.
Мнозина вярвали на думите му и го считали за богат човек. Една вечер няколко селяни се събрали в кръчмата да пият. Между тях бил и Нойчо. От дума на дума той отворил разговор за иманярите и казал, че на еди-кое си място край селото имало заровено злато. Като го слушали, селяните се въодушевили и всеки от тях взел мотика на рамо и тръгнал за посоченото от Нойчо място с цел да копае, да намери заровеното злато.
Нойчо седял и гледал как един след друг селяните излизали от кръчмата и отивали да копаят.
И той повярвал на думите си, взел мотика на рамо и тръгнал след тях. „Ще отида и аз да копая, че ако наистина се намери злато, да взема дял от него.“ Към коя категория ще отнесете този човек?
към беседата >>
И той повярвал на думите си, взел мотика на рамо и тръгнал след тях.
Една вечер няколко селяни се събрали в кръчмата да пият. Между тях бил и Нойчо. От дума на дума той отворил разговор за иманярите и казал, че на еди-кое си място край селото имало заровено злато. Като го слушали, селяните се въодушевили и всеки от тях взел мотика на рамо и тръгнал за посоченото от Нойчо място с цел да копае, да намери заровеното злато. Нойчо седял и гледал как един след друг селяните излизали от кръчмата и отивали да копаят.
И той повярвал на думите си, взел мотика на рамо и тръгнал след тях.
„Ще отида и аз да копая, че ако наистина се намери злато, да взема дял от него.“ Към коя категория ще отнесете този човек?
към беседата >>
„Ще отида и аз да копая, че ако наистина се намери злато, да взема дял от него.“ Към коя категория ще отнесете този човек?
Между тях бил и Нойчо. От дума на дума той отворил разговор за иманярите и казал, че на еди-кое си място край селото имало заровено злато. Като го слушали, селяните се въодушевили и всеки от тях взел мотика на рамо и тръгнал за посоченото от Нойчо място с цел да копае, да намери заровеното злато. Нойчо седял и гледал как един след друг селяните излизали от кръчмата и отивали да копаят. И той повярвал на думите си, взел мотика на рамо и тръгнал след тях.
„Ще отида и аз да копая, че ако наистина се намери злато, да взема дял от него.“ Към коя категория ще отнесете този човек?
към беседата >>
Някои хора постъпват точно обратно на Нойчо.
Някои хора постъпват точно обратно на Нойчо.
Те имат всичко, богати са, но постоянно се оплакват, че нямат нищо. Следователно, докато е в широкия свят, човек трябва да мине през трите състояния, да придобие опитности и знания. Тогава ще разбере, че докато минава през кални, мочурливи полета, той трябва да бъде облечен със стари дрехи. Дойде ли до подножието на върха, дето има хубава, росна зеленина, и започне ли да възлиза нагоре, той трябва да облече нови, чисти дрехи. Там няма кал, няма опасност да се изцапа.
към беседата >>
Те имат всичко, богати са, но постоянно се оплакват, че нямат нищо.
Някои хора постъпват точно обратно на Нойчо.
Те имат всичко, богати са, но постоянно се оплакват, че нямат нищо.
Следователно, докато е в широкия свят, човек трябва да мине през трите състояния, да придобие опитности и знания. Тогава ще разбере, че докато минава през кални, мочурливи полета, той трябва да бъде облечен със стари дрехи. Дойде ли до подножието на върха, дето има хубава, росна зеленина, и започне ли да възлиза нагоре, той трябва да облече нови, чисти дрехи. Там няма кал, няма опасност да се изцапа. Тъй щото, минавате ли през поле във време на дъжд, вие непременно ще се окаляте.
към беседата >>
Следователно, докато е в широкия свят, човек трябва да мине през трите състояния, да придобие опитности и знания.
Някои хора постъпват точно обратно на Нойчо. Те имат всичко, богати са, но постоянно се оплакват, че нямат нищо.
Следователно, докато е в широкия свят, човек трябва да мине през трите състояния, да придобие опитности и знания.
Тогава ще разбере, че докато минава през кални, мочурливи полета, той трябва да бъде облечен със стари дрехи. Дойде ли до подножието на върха, дето има хубава, росна зеленина, и започне ли да възлиза нагоре, той трябва да облече нови, чисти дрехи. Там няма кал, няма опасност да се изцапа. Тъй щото, минавате ли през поле във време на дъжд, вие непременно ще се окаляте. Такова нещо представлява светският живот.
към беседата >>
Тогава ще разбере, че докато минава през кални, мочурливи полета, той трябва да бъде облечен със стари дрехи.
Някои хора постъпват точно обратно на Нойчо. Те имат всичко, богати са, но постоянно се оплакват, че нямат нищо. Следователно, докато е в широкия свят, човек трябва да мине през трите състояния, да придобие опитности и знания.
Тогава ще разбере, че докато минава през кални, мочурливи полета, той трябва да бъде облечен със стари дрехи.
Дойде ли до подножието на върха, дето има хубава, росна зеленина, и започне ли да възлиза нагоре, той трябва да облече нови, чисти дрехи. Там няма кал, няма опасност да се изцапа. Тъй щото, минавате ли през поле във време на дъжд, вие непременно ще се окаляте. Такова нещо представлява светският живот. Той е поле с глинеста почва, напоено с вода.
към беседата >>
Дойде ли до подножието на върха, дето има хубава, росна зеленина, и започне ли да възлиза нагоре, той трябва да облече нови, чисти дрехи.
Някои хора постъпват точно обратно на Нойчо. Те имат всичко, богати са, но постоянно се оплакват, че нямат нищо. Следователно, докато е в широкия свят, човек трябва да мине през трите състояния, да придобие опитности и знания. Тогава ще разбере, че докато минава през кални, мочурливи полета, той трябва да бъде облечен със стари дрехи.
Дойде ли до подножието на върха, дето има хубава, росна зеленина, и започне ли да възлиза нагоре, той трябва да облече нови, чисти дрехи.
Там няма кал, няма опасност да се изцапа. Тъй щото, минавате ли през поле във време на дъжд, вие непременно ще се окаляте. Такова нещо представлява светският живот. Той е поле с глинеста почва, напоено с вода. Дето стъпиш, ще загазиш и ще се окаляш.
към беседата >>
Там няма кал, няма опасност да се изцапа.
Някои хора постъпват точно обратно на Нойчо. Те имат всичко, богати са, но постоянно се оплакват, че нямат нищо. Следователно, докато е в широкия свят, човек трябва да мине през трите състояния, да придобие опитности и знания. Тогава ще разбере, че докато минава през кални, мочурливи полета, той трябва да бъде облечен със стари дрехи. Дойде ли до подножието на върха, дето има хубава, росна зеленина, и започне ли да възлиза нагоре, той трябва да облече нови, чисти дрехи.
Там няма кал, няма опасност да се изцапа.
Тъй щото, минавате ли през поле във време на дъжд, вие непременно ще се окаляте. Такова нещо представлява светският живот. Той е поле с глинеста почва, напоено с вода. Дето стъпиш, ще загазиш и ще се окаляш. Тази е причината, поради която хората са недоволни от светския живот и търсят духовния.
към беседата >>
Тъй щото, минавате ли през поле във време на дъжд, вие непременно ще се окаляте.
Те имат всичко, богати са, но постоянно се оплакват, че нямат нищо. Следователно, докато е в широкия свят, човек трябва да мине през трите състояния, да придобие опитности и знания. Тогава ще разбере, че докато минава през кални, мочурливи полета, той трябва да бъде облечен със стари дрехи. Дойде ли до подножието на върха, дето има хубава, росна зеленина, и започне ли да възлиза нагоре, той трябва да облече нови, чисти дрехи. Там няма кал, няма опасност да се изцапа.
Тъй щото, минавате ли през поле във време на дъжд, вие непременно ще се окаляте.
Такова нещо представлява светският живот. Той е поле с глинеста почва, напоено с вода. Дето стъпиш, ще загазиш и ще се окаляш. Тази е причината, поради която хората са недоволни от светския живот и търсят духовния. Кое прави човека доволен?
към беседата >>
Такова нещо представлява светският живот.
Следователно, докато е в широкия свят, човек трябва да мине през трите състояния, да придобие опитности и знания. Тогава ще разбере, че докато минава през кални, мочурливи полета, той трябва да бъде облечен със стари дрехи. Дойде ли до подножието на върха, дето има хубава, росна зеленина, и започне ли да възлиза нагоре, той трябва да облече нови, чисти дрехи. Там няма кал, няма опасност да се изцапа. Тъй щото, минавате ли през поле във време на дъжд, вие непременно ще се окаляте.
Такова нещо представлява светският живот.
Той е поле с глинеста почва, напоено с вода. Дето стъпиш, ще загазиш и ще се окаляш. Тази е причината, поради която хората са недоволни от светския живот и търсят духовния. Кое прави човека доволен? Представете си, че едно дете се готви да декламира някое стихотворение.
към беседата >>
Той е поле с глинеста почва, напоено с вода.
Тогава ще разбере, че докато минава през кални, мочурливи полета, той трябва да бъде облечен със стари дрехи. Дойде ли до подножието на върха, дето има хубава, росна зеленина, и започне ли да възлиза нагоре, той трябва да облече нови, чисти дрехи. Там няма кал, няма опасност да се изцапа. Тъй щото, минавате ли през поле във време на дъжд, вие непременно ще се окаляте. Такова нещо представлява светският живот.
Той е поле с глинеста почва, напоено с вода.
Дето стъпиш, ще загазиш и ще се окаляш. Тази е причината, поради която хората са недоволни от светския живот и търсят духовния. Кое прави човека доволен? Представете си, че едно дете се готви да декламира някое стихотворение. То цяла нощ чете, учи стихотворението, радва се, че ще декламира.
към беседата >>
Дето стъпиш, ще загазиш и ще се окаляш.
Дойде ли до подножието на върха, дето има хубава, росна зеленина, и започне ли да възлиза нагоре, той трябва да облече нови, чисти дрехи. Там няма кал, няма опасност да се изцапа. Тъй щото, минавате ли през поле във време на дъжд, вие непременно ще се окаляте. Такова нещо представлява светският живот. Той е поле с глинеста почва, напоено с вода.
Дето стъпиш, ще загазиш и ще се окаляш.
Тази е причината, поради която хората са недоволни от светския живот и търсят духовния. Кое прави човека доволен? Представете си, че едно дете се готви да декламира някое стихотворение. То цяла нощ чете, учи стихотворението, радва се, че ще декламира. Поглеждате го – на лицето му е изписано доволство.
към беседата >>
Тази е причината, поради която хората са недоволни от светския живот и търсят духовния.
Там няма кал, няма опасност да се изцапа. Тъй щото, минавате ли през поле във време на дъжд, вие непременно ще се окаляте. Такова нещо представлява светският живот. Той е поле с глинеста почва, напоено с вода. Дето стъпиш, ще загазиш и ще се окаляш.
Тази е причината, поради която хората са недоволни от светския живот и търсят духовния.
Кое прави човека доволен? Представете си, че едно дете се готви да декламира някое стихотворение. То цяла нощ чете, учи стихотворението, радва се, че ще декламира. Поглеждате го – на лицето му е изписано доволство. Коя е причината за задоволството на детето: самото приготвяне, стихотворе¬нието или възможността да излезе на сцена пред публика?
към беседата >>
Кое прави човека доволен?
Тъй щото, минавате ли през поле във време на дъжд, вие непременно ще се окаляте. Такова нещо представлява светският живот. Той е поле с глинеста почва, напоено с вода. Дето стъпиш, ще загазиш и ще се окаляш. Тази е причината, поради която хората са недоволни от светския живот и търсят духовния.
Кое прави човека доволен?
Представете си, че едно дете се готви да декламира някое стихотворение. То цяла нощ чете, учи стихотворението, радва се, че ще декламира. Поглеждате го – на лицето му е изписано доволство. Коя е причината за задоволството на детето: самото приготвяне, стихотворе¬нието или възможността да излезе на сцена пред публика? Доволството на детето се заключава в самото приготвяне.
към беседата >>
Представете си, че едно дете се готви да декламира някое стихотворение.
Такова нещо представлява светският живот. Той е поле с глинеста почва, напоено с вода. Дето стъпиш, ще загазиш и ще се окаляш. Тази е причината, поради която хората са недоволни от светския живот и търсят духовния. Кое прави човека доволен?
Представете си, че едно дете се готви да декламира някое стихотворение.
То цяла нощ чете, учи стихотворението, радва се, че ще декламира. Поглеждате го – на лицето му е изписано доволство. Коя е причината за задоволството на детето: самото приготвяне, стихотворе¬нието или възможността да излезе на сцена пред публика? Доволството на детето се заключава в самото приготвяне. То му дава възможност да задоволи своя вътрешен стремеж да се прояви.
към беседата >>
То цяла нощ чете, учи стихотворението, радва се, че ще декламира.
Той е поле с глинеста почва, напоено с вода. Дето стъпиш, ще загазиш и ще се окаляш. Тази е причината, поради която хората са недоволни от светския живот и търсят духовния. Кое прави човека доволен? Представете си, че едно дете се готви да декламира някое стихотворение.
То цяла нощ чете, учи стихотворението, радва се, че ще декламира.
Поглеждате го – на лицето му е изписано доволство. Коя е причината за задоволството на детето: самото приготвяне, стихотворе¬нието или възможността да излезе на сцена пред публика? Доволството на детето се заключава в самото приготвяне. То му дава възможност да задоволи своя вътрешен стремеж да се прояви. Кои са причините за горенето на телата?
към беседата >>
Поглеждате го – на лицето му е изписано доволство.
Дето стъпиш, ще загазиш и ще се окаляш. Тази е причината, поради която хората са недоволни от светския живот и търсят духовния. Кое прави човека доволен? Представете си, че едно дете се готви да декламира някое стихотворение. То цяла нощ чете, учи стихотворението, радва се, че ще декламира.
Поглеждате го – на лицето му е изписано доволство.
Коя е причината за задоволството на детето: самото приготвяне, стихотворе¬нието или възможността да излезе на сцена пред публика? Доволството на детето се заключава в самото приготвяне. То му дава възможност да задоволи своя вътрешен стремеж да се прояви. Кои са причините за горенето на телата? За да гори едно тяло, необходим е въздух, главно кислород.
към беседата >>
Коя е причината за задоволството на детето: самото приготвяне, стихотворе¬нието или възможността да излезе на сцена пред публика?
Тази е причината, поради която хората са недоволни от светския живот и търсят духовния. Кое прави човека доволен? Представете си, че едно дете се готви да декламира някое стихотворение. То цяла нощ чете, учи стихотворението, радва се, че ще декламира. Поглеждате го – на лицето му е изписано доволство.
Коя е причината за задоволството на детето: самото приготвяне, стихотворе¬нието или възможността да излезе на сцена пред публика?
Доволството на детето се заключава в самото приготвяне. То му дава възможност да задоволи своя вътрешен стремеж да се прояви. Кои са причините за горенето на телата? За да гори едно тяло, необходим е въздух, главно кислород. Без кислород никакво горене не може да стане.
към беседата >>
Доволството на детето се заключава в самото приготвяне.
Кое прави човека доволен? Представете си, че едно дете се готви да декламира някое стихотворение. То цяла нощ чете, учи стихотворението, радва се, че ще декламира. Поглеждате го – на лицето му е изписано доволство. Коя е причината за задоволството на детето: самото приготвяне, стихотворе¬нието или възможността да излезе на сцена пред публика?
Доволството на детето се заключава в самото приготвяне.
То му дава възможност да задоволи своя вътрешен стремеж да се прояви. Кои са причините за горенето на телата? За да гори едно тяло, необходим е въздух, главно кислород. Без кислород никакво горене не може да стане. Кислородът, който помага на горенето, представлява мисълта.
към беседата >>
То му дава възможност да задоволи своя вътрешен стремеж да се прояви.
Представете си, че едно дете се готви да декламира някое стихотворение. То цяла нощ чете, учи стихотворението, радва се, че ще декламира. Поглеждате го – на лицето му е изписано доволство. Коя е причината за задоволството на детето: самото приготвяне, стихотворе¬нието или възможността да излезе на сцена пред публика? Доволството на детето се заключава в самото приготвяне.
То му дава възможност да задоволи своя вътрешен стремеж да се прояви.
Кои са причините за горенето на телата? За да гори едно тяло, необходим е въздух, главно кислород. Без кислород никакво горене не може да стане. Кислородът, който помага на горенето, представлява мисълта. Горивните материали, дървата и въглищата, представляват чувствата.
към беседата >>
Кои са причините за горенето на телата?
То цяла нощ чете, учи стихотворението, радва се, че ще декламира. Поглеждате го – на лицето му е изписано доволство. Коя е причината за задоволството на детето: самото приготвяне, стихотворе¬нието или възможността да излезе на сцена пред публика? Доволството на детето се заключава в самото приготвяне. То му дава възможност да задоволи своя вътрешен стремеж да се прояви.
Кои са причините за горенето на телата?
За да гори едно тяло, необходим е въздух, главно кислород. Без кислород никакво горене не може да стане. Кислородът, който помага на горенето, представлява мисълта. Горивните материали, дървата и въглищата, представляват чувствата.
към беседата >>
За да гори едно тяло, необходим е въздух, главно кислород.
Поглеждате го – на лицето му е изписано доволство. Коя е причината за задоволството на детето: самото приготвяне, стихотворе¬нието или възможността да излезе на сцена пред публика? Доволството на детето се заключава в самото приготвяне. То му дава възможност да задоволи своя вътрешен стремеж да се прояви. Кои са причините за горенето на телата?
За да гори едно тяло, необходим е въздух, главно кислород.
Без кислород никакво горене не може да стане. Кислородът, който помага на горенето, представлява мисълта. Горивните материали, дървата и въглищата, представляват чувствата.
към беседата >>
Без кислород никакво горене не може да стане.
Коя е причината за задоволството на детето: самото приготвяне, стихотворе¬нието или възможността да излезе на сцена пред публика? Доволството на детето се заключава в самото приготвяне. То му дава възможност да задоволи своя вътрешен стремеж да се прояви. Кои са причините за горенето на телата? За да гори едно тяло, необходим е въздух, главно кислород.
Без кислород никакво горене не може да стане.
Кислородът, който помага на горенето, представлява мисълта. Горивните материали, дървата и въглищата, представляват чувствата.
към беседата >>
Кислородът, който помага на горенето, представлява мисълта.
Доволството на детето се заключава в самото приготвяне. То му дава възможност да задоволи своя вътрешен стремеж да се прояви. Кои са причините за горенето на телата? За да гори едно тяло, необходим е въздух, главно кислород. Без кислород никакво горене не може да стане.
Кислородът, който помага на горенето, представлява мисълта.
Горивните материали, дървата и въглищата, представляват чувствата.
към беседата >>
Горивните материали, дървата и въглищата, представляват чувствата.
То му дава възможност да задоволи своя вътрешен стремеж да се прояви. Кои са причините за горенето на телата? За да гори едно тяло, необходим е въздух, главно кислород. Без кислород никакво горене не може да стане. Кислородът, който помага на горенето, представлява мисълта.
Горивните материали, дървата и въглищата, представляват чувствата.
към беседата >>
Животът се проявява при хармонично съчетание на мислите и чувствата у човека.
Животът се проявява при хармонично съчетание на мислите и чувствата у човека.
Дето има Живот, там има доволство. Значи без мисъл Животът не може да се прояви. Ние живеем, понеже преди нас Бог е мислил и продължава да мисли. Следователно, каквото ние преживяваме, това представлява израз на Божията мисъл. Който живее добре, той добре е разбрал Божията мисъл.
към беседата >>
Дето има Живот, там има доволство.
Животът се проявява при хармонично съчетание на мислите и чувствата у човека.
Дето има Живот, там има доволство.
Значи без мисъл Животът не може да се прояви. Ние живеем, понеже преди нас Бог е мислил и продължава да мисли. Следователно, каквото ние преживяваме, това представлява израз на Божията мисъл. Който живее добре, той добре е разбрал Божията мисъл. Който живее зле, той зле е разбрал Божията мисъл.
към беседата >>
Значи без мисъл Животът не може да се прояви.
Животът се проявява при хармонично съчетание на мислите и чувствата у човека. Дето има Живот, там има доволство.
Значи без мисъл Животът не може да се прояви.
Ние живеем, понеже преди нас Бог е мислил и продължава да мисли. Следователно, каквото ние преживяваме, това представлява израз на Божията мисъл. Който живее добре, той добре е разбрал Божията мисъл. Който живее зле, той зле е разбрал Божията мисъл. В това няма никакво изключение.
към беседата >>
Ние живеем, понеже преди нас Бог е мислил и продължава да мисли.
Животът се проявява при хармонично съчетание на мислите и чувствата у човека. Дето има Живот, там има доволство. Значи без мисъл Животът не може да се прояви.
Ние живеем, понеже преди нас Бог е мислил и продължава да мисли.
Следователно, каквото ние преживяваме, това представлява израз на Божията мисъл. Който живее добре, той добре е разбрал Божията мисъл. Който живее зле, той зле е разбрал Божията мисъл. В това няма никакво изключение. Ще каже някой, че не е като обикновените хора.
към беседата >>
Следователно, каквото ние преживяваме, това представлява израз на Божията мисъл.
Животът се проявява при хармонично съчетание на мислите и чувствата у човека. Дето има Живот, там има доволство. Значи без мисъл Животът не може да се прояви. Ние живеем, понеже преди нас Бог е мислил и продължава да мисли.
Следователно, каквото ние преживяваме, това представлява израз на Божията мисъл.
Който живее добре, той добре е разбрал Божията мисъл. Който живее зле, той зле е разбрал Божията мисъл. В това няма никакво изключение. Ще каже някой, че не е като обикновените хора. По какво се различава от тях?
към беседата >>
Който живее добре, той добре е разбрал Божията мисъл.
Животът се проявява при хармонично съчетание на мислите и чувствата у човека. Дето има Живот, там има доволство. Значи без мисъл Животът не може да се прояви. Ние живеем, понеже преди нас Бог е мислил и продължава да мисли. Следователно, каквото ние преживяваме, това представлява израз на Божията мисъл.
Който живее добре, той добре е разбрал Божията мисъл.
Който живее зле, той зле е разбрал Божията мисъл. В това няма никакво изключение. Ще каже някой, че не е като обикновените хора. По какво се различава от тях? – По две неща: той може да бъде или на по-високо стъпало от тях, или на по-ниско.
към беседата >>
Който живее зле, той зле е разбрал Божията мисъл.
Дето има Живот, там има доволство. Значи без мисъл Животът не може да се прояви. Ние живеем, понеже преди нас Бог е мислил и продължава да мисли. Следователно, каквото ние преживяваме, това представлява израз на Божията мисъл. Който живее добре, той добре е разбрал Божията мисъл.
Който живее зле, той зле е разбрал Божията мисъл.
В това няма никакво изключение. Ще каже някой, че не е като обикновените хора. По какво се различава от тях? – По две неща: той може да бъде или на по-високо стъпало от тях, или на по-ниско. Това подразбират думите, че някой човек не е като обикновените хора.
към беседата >>
В това няма никакво изключение.
Значи без мисъл Животът не може да се прояви. Ние живеем, понеже преди нас Бог е мислил и продължава да мисли. Следователно, каквото ние преживяваме, това представлява израз на Божията мисъл. Който живее добре, той добре е разбрал Божията мисъл. Който живее зле, той зле е разбрал Божията мисъл.
В това няма никакво изключение.
Ще каже някой, че не е като обикновените хора. По какво се различава от тях? – По две неща: той може да бъде или на по-високо стъпало от тях, или на по-ниско. Това подразбират думите, че някой човек не е като обикновените хора. Той не е като обикновените хора, когато става въпрос за работа.
към беседата >>
Ще каже някой, че не е като обикновените хора.
Ние живеем, понеже преди нас Бог е мислил и продължава да мисли. Следователно, каквото ние преживяваме, това представлява израз на Божията мисъл. Който живее добре, той добре е разбрал Божията мисъл. Който живее зле, той зле е разбрал Божията мисъл. В това няма никакво изключение.
Ще каже някой, че не е като обикновените хора.
По какво се различава от тях? – По две неща: той може да бъде или на по-високо стъпало от тях, или на по-ниско. Това подразбират думите, че някой човек не е като обикновените хора. Той не е като обикновените хора, когато става въпрос за работа. Дойде ли се до ядене, там вече всичко разбира.
към беседата >>
По какво се различава от тях?
Следователно, каквото ние преживяваме, това представлява израз на Божията мисъл. Който живее добре, той добре е разбрал Божията мисъл. Който живее зле, той зле е разбрал Божията мисъл. В това няма никакво изключение. Ще каже някой, че не е като обикновените хора.
По какво се различава от тях?
– По две неща: той може да бъде или на по-високо стъпало от тях, или на по-ниско. Това подразбират думите, че някой човек не е като обикновените хора. Той не е като обикновените хора, когато става въпрос за работа. Дойде ли се до ядене, там вече всичко разбира. Той лесно може да се справя с яденето, да различава доброто от лошото ядене, но чувалите не може да вдига – там е необикновен човек.
към беседата >>
– По две неща: той може да бъде или на по-високо стъпало от тях, или на по-ниско.
Който живее добре, той добре е разбрал Божията мисъл. Който живее зле, той зле е разбрал Божията мисъл. В това няма никакво изключение. Ще каже някой, че не е като обикновените хора. По какво се различава от тях?
– По две неща: той може да бъде или на по-високо стъпало от тях, или на по-ниско.
Това подразбират думите, че някой човек не е като обикновените хора. Той не е като обикновените хора, когато става въпрос за работа. Дойде ли се до ядене, там вече всичко разбира. Той лесно може да се справя с яденето, да различава доброто от лошото ядене, но чувалите не може да вдига – там е необикновен човек. Той мисли за себе си, че е поставен при изключителни условия.
към беседата >>
Това подразбират думите, че някой човек не е като обикновените хора.
Който живее зле, той зле е разбрал Божията мисъл. В това няма никакво изключение. Ще каже някой, че не е като обикновените хора. По какво се различава от тях? – По две неща: той може да бъде или на по-високо стъпало от тях, или на по-ниско.
Това подразбират думите, че някой човек не е като обикновените хора.
Той не е като обикновените хора, когато става въпрос за работа. Дойде ли се до ядене, там вече всичко разбира. Той лесно може да се справя с яденето, да различава доброто от лошото ядене, но чувалите не може да вдига – там е необикновен човек. Той мисли за себе си, че е поставен при изключителни условия. Изключителните условия, това са минусите на неговия живот.
към беседата >>
Той не е като обикновените хора, когато става въпрос за работа.
В това няма никакво изключение. Ще каже някой, че не е като обикновените хора. По какво се различава от тях? – По две неща: той може да бъде или на по-високо стъпало от тях, или на по-ниско. Това подразбират думите, че някой човек не е като обикновените хора.
Той не е като обикновените хора, когато става въпрос за работа.
Дойде ли се до ядене, там вече всичко разбира. Той лесно може да се справя с яденето, да различава доброто от лошото ядене, но чувалите не може да вдига – там е необикновен човек. Той мисли за себе си, че е поставен при изключителни условия. Изключителните условия, това са минусите на неговия живот. Това са отрицателните числа: -1, -2, -3, -4, -5, -6, -7, -8, -9, -10.
към беседата >>
Дойде ли се до ядене, там вече всичко разбира.
Ще каже някой, че не е като обикновените хора. По какво се различава от тях? – По две неща: той може да бъде или на по-високо стъпало от тях, или на по-ниско. Това подразбират думите, че някой човек не е като обикновените хора. Той не е като обикновените хора, когато става въпрос за работа.
Дойде ли се до ядене, там вече всичко разбира.
Той лесно може да се справя с яденето, да различава доброто от лошото ядене, но чувалите не може да вдига – там е необикновен човек. Той мисли за себе си, че е поставен при изключителни условия. Изключителните условия, това са минусите на неговия живот. Това са отрицателните числа: -1, -2, -3, -4, -5, -6, -7, -8, -9, -10. От минус десет нататък не може да отиде.
към беседата >>
Той лесно може да се справя с яденето, да различава доброто от лошото ядене, но чувалите не може да вдига – там е необикновен човек.
По какво се различава от тях? – По две неща: той може да бъде или на по-високо стъпало от тях, или на по-ниско. Това подразбират думите, че някой човек не е като обикновените хора. Той не е като обикновените хора, когато става въпрос за работа. Дойде ли се до ядене, там вече всичко разбира.
Той лесно може да се справя с яденето, да различава доброто от лошото ядене, но чувалите не може да вдига – там е необикновен човек.
Той мисли за себе си, че е поставен при изключителни условия. Изключителните условия, това са минусите на неговия живот. Това са отрицателните числа: -1, -2, -3, -4, -5, -6, -7, -8, -9, -10. От минус десет нататък не може да отиде. Като мине кръга на отрицателните числа, той става активен и положителен.
към беседата >>
Той мисли за себе си, че е поставен при изключителни условия.
– По две неща: той може да бъде или на по-високо стъпало от тях, или на по-ниско. Това подразбират думите, че някой човек не е като обикновените хора. Той не е като обикновените хора, когато става въпрос за работа. Дойде ли се до ядене, там вече всичко разбира. Той лесно може да се справя с яденето, да различава доброто от лошото ядене, но чувалите не може да вдига – там е необикновен човек.
Той мисли за себе си, че е поставен при изключителни условия.
Изключителните условия, това са минусите на неговия живот. Това са отрицателните числа: -1, -2, -3, -4, -5, -6, -7, -8, -9, -10. От минус десет нататък не може да отиде. Като мине кръга на отрицателните числа, той става активен и положителен.
към беседата >>
Изключителните условия, това са минусите на неговия живот.
Това подразбират думите, че някой човек не е като обикновените хора. Той не е като обикновените хора, когато става въпрос за работа. Дойде ли се до ядене, там вече всичко разбира. Той лесно може да се справя с яденето, да различава доброто от лошото ядене, но чувалите не може да вдига – там е необикновен човек. Той мисли за себе си, че е поставен при изключителни условия.
Изключителните условия, това са минусите на неговия живот.
Това са отрицателните числа: -1, -2, -3, -4, -5, -6, -7, -8, -9, -10. От минус десет нататък не може да отиде. Като мине кръга на отрицателните числа, той става активен и положителен.
към беседата >>
Това са отрицателните числа: -1, -2, -3, -4, -5, -6, -7, -8, -9, -10.
Той не е като обикновените хора, когато става въпрос за работа. Дойде ли се до ядене, там вече всичко разбира. Той лесно може да се справя с яденето, да различава доброто от лошото ядене, но чувалите не може да вдига – там е необикновен човек. Той мисли за себе си, че е поставен при изключителни условия. Изключителните условия, това са минусите на неговия живот.
Това са отрицателните числа: -1, -2, -3, -4, -5, -6, -7, -8, -9, -10.
От минус десет нататък не може да отиде. Като мине кръга на отрицателните числа, той става активен и положителен.
към беседата >>
От минус десет нататък не може да отиде.
Дойде ли се до ядене, там вече всичко разбира. Той лесно може да се справя с яденето, да различава доброто от лошото ядене, но чувалите не може да вдига – там е необикновен човек. Той мисли за себе си, че е поставен при изключителни условия. Изключителните условия, това са минусите на неговия живот. Това са отрицателните числа: -1, -2, -3, -4, -5, -6, -7, -8, -9, -10.
От минус десет нататък не може да отиде.
Като мине кръга на отрицателните числа, той става активен и положителен.
към беседата >>
Когато хората казват, че той е като хората, какво мисли в ума си?
(втори вариант)
"Защо добре живея? " - Защото добре си я разбрал. Нищо повече. Няма никакво изключение. Ама ти ще кажеш: "Аз не съм направен както другите хора." Там е твоето заблуждение.
Когато хората казват, че той е като хората, какво мисли в ума си?
Като какво е направен? "Ама, казва, аз не съм направен като обикновените хора." Какво мисли той, каква форма можем да му дадем? (Два случая има: ако се мисли по-ниско от хората или ако се мисли по-високо.) Да, много е право.
към втори вариант >>
Като какво е направен?
(втори вариант)
" - Защото добре си я разбрал. Нищо повече. Няма никакво изключение. Ама ти ще кажеш: "Аз не съм направен както другите хора." Там е твоето заблуждение. Когато хората казват, че той е като хората, какво мисли в ума си?
Като какво е направен?
"Ама, казва, аз не съм направен като обикновените хора." Какво мисли той, каква форма можем да му дадем? (Два случая има: ако се мисли по-ниско от хората или ако се мисли по-високо.) Да, много е право.
към втори вариант >>
"Ама, казва, аз не съм направен като обикновените хора." Какво мисли той, каква форма можем да му дадем?
(втори вариант)
Нищо повече. Няма никакво изключение. Ама ти ще кажеш: "Аз не съм направен както другите хора." Там е твоето заблуждение. Когато хората казват, че той е като хората, какво мисли в ума си? Като какво е направен?
"Ама, казва, аз не съм направен като обикновените хора." Какво мисли той, каква форма можем да му дадем?
(Два случая има: ако се мисли по-ниско от хората или ако се мисли по-високо.) Да, много е право.
към втори вариант >>
(Два случая има: ако се мисли по-ниско от хората или ако се мисли по-високо.) Да, много е право.
(втори вариант)
Няма никакво изключение. Ама ти ще кажеш: "Аз не съм направен както другите хора." Там е твоето заблуждение. Когато хората казват, че той е като хората, какво мисли в ума си? Като какво е направен? "Ама, казва, аз не съм направен като обикновените хора." Какво мисли той, каква форма можем да му дадем?
(Два случая има: ако се мисли по-ниско от хората или ако се мисли по-високо.) Да, много е право.
към втори вариант >>
Да ви приведа едно сравнение.
(втори вариант)
Да ви приведа едно сравнение.
Някой човек казва: "Аз съм много слаб, не съм физически. Да дойде силният." Физически силният при работа той може да вдига чувалите. - Защо казва, че е слаб? - Да не дига чувалите. А щом дойде до яденето, ще изпъкне.
към втори вариант >>
Някой човек казва: "Аз съм много слаб, не съм физически.
(втори вариант)
Да ви приведа едно сравнение.
Някой човек казва: "Аз съм много слаб, не съм физически.
Да дойде силният." Физически силният при работа той може да вдига чувалите. - Защо казва, че е слаб? - Да не дига чувалите. А щом дойде до яденето, ще изпъкне. "Това ядене аз го разбирам." Я му дай една чорба, която не е сготвена добре.
към втори вариант >>
Да дойде силният." Физически силният при работа той може да вдига чувалите.
(втори вариант)
Да ви приведа едно сравнение. Някой човек казва: "Аз съм много слаб, не съм физически.
Да дойде силният." Физически силният при работа той може да вдига чувалите.
- Защо казва, че е слаб? - Да не дига чувалите. А щом дойде до яденето, ще изпъкне. "Това ядене аз го разбирам." Я му дай една чорба, която не е сготвена добре. Ще каже: "Слушай, тази работа аз много добре я разбирам." Как тъй чорбата разбира добре, а другите работи не разбира?
към втори вариант >>
- Защо казва, че е слаб?
(втори вариант)
Да ви приведа едно сравнение. Някой човек казва: "Аз съм много слаб, не съм физически. Да дойде силният." Физически силният при работа той може да вдига чувалите.
- Защо казва, че е слаб?
- Да не дига чувалите. А щом дойде до яденето, ще изпъкне. "Това ядене аз го разбирам." Я му дай една чорба, която не е сготвена добре. Ще каже: "Слушай, тази работа аз много добре я разбирам." Как тъй чорбата разбира добре, а другите работи не разбира?
към втори вариант >>
- Да не дига чувалите.
(втори вариант)
Да ви приведа едно сравнение. Някой човек казва: "Аз съм много слаб, не съм физически. Да дойде силният." Физически силният при работа той може да вдига чувалите. - Защо казва, че е слаб?
- Да не дига чувалите.
А щом дойде до яденето, ще изпъкне. "Това ядене аз го разбирам." Я му дай една чорба, която не е сготвена добре. Ще каже: "Слушай, тази работа аз много добре я разбирам." Как тъй чорбата разбира добре, а другите работи не разбира?
към втори вариант >>
А щом дойде до яденето, ще изпъкне.
(втори вариант)
Да ви приведа едно сравнение. Някой човек казва: "Аз съм много слаб, не съм физически. Да дойде силният." Физически силният при работа той може да вдига чувалите. - Защо казва, че е слаб? - Да не дига чувалите.
А щом дойде до яденето, ще изпъкне.
"Това ядене аз го разбирам." Я му дай една чорба, която не е сготвена добре. Ще каже: "Слушай, тази работа аз много добре я разбирам." Как тъй чорбата разбира добре, а другите работи не разбира?
към втори вариант >>
"Това ядене аз го разбирам." Я му дай една чорба, която не е сготвена добре.
(втори вариант)
Някой човек казва: "Аз съм много слаб, не съм физически. Да дойде силният." Физически силният при работа той може да вдига чувалите. - Защо казва, че е слаб? - Да не дига чувалите. А щом дойде до яденето, ще изпъкне.
"Това ядене аз го разбирам." Я му дай една чорба, която не е сготвена добре.
Ще каже: "Слушай, тази работа аз много добре я разбирам." Как тъй чорбата разбира добре, а другите работи не разбира?
към втори вариант >>
Ще каже: "Слушай, тази работа аз много добре я разбирам." Как тъй чорбата разбира добре, а другите работи не разбира?
(втори вариант)
Да дойде силният." Физически силният при работа той може да вдига чувалите. - Защо казва, че е слаб? - Да не дига чувалите. А щом дойде до яденето, ще изпъкне. "Това ядене аз го разбирам." Я му дай една чорба, която не е сготвена добре.
Ще каже: "Слушай, тази работа аз много добре я разбирам." Как тъй чорбата разбира добре, а другите работи не разбира?
към втори вариант >>
Та кога хората понякога се показват смирени, казват: Аз не съм като хората - подразбират, че нямат тези условия.
(втори вариант)
Та кога хората понякога се показват смирени, казват: Аз не съм като хората - подразбират, че нямат тези условия.
Като че при изключителни условия той е поставен. Възможно е, има такива състояния, това са все минуси, отрицателни числа: -1, -2, -3, -4, -5, -6... -9, -10. Повече не може да има. (Като се съберат минусите, ще се получи +.)
към втори вариант >>
Като че при изключителни условия той е поставен.
(втори вариант)
Та кога хората понякога се показват смирени, казват: Аз не съм като хората - подразбират, че нямат тези условия.
Като че при изключителни условия той е поставен.
Възможно е, има такива състояния, това са все минуси, отрицателни числа: -1, -2, -3, -4, -5, -6... -9, -10. Повече не може да има. (Като се съберат минусите, ще се получи +.)
към втори вариант >>
Възможно е, има такива състояния, това са все минуси, отрицателни числа: -1, -2, -3, -4, -5, -6... -9, -10.
(втори вариант)
Та кога хората понякога се показват смирени, казват: Аз не съм като хората - подразбират, че нямат тези условия. Като че при изключителни условия той е поставен.
Възможно е, има такива състояния, това са все минуси, отрицателни числа: -1, -2, -3, -4, -5, -6... -9, -10.
Повече не може да има. (Като се съберат минусите, ще се получи +.)
към втори вариант >>
Повече не може да има.
(втори вариант)
Та кога хората понякога се показват смирени, казват: Аз не съм като хората - подразбират, че нямат тези условия. Като че при изключителни условия той е поставен. Възможно е, има такива състояния, това са все минуси, отрицателни числа: -1, -2, -3, -4, -5, -6... -9, -10.
Повече не може да има.
(Като се съберат минусите, ще се получи +.)
към втори вариант >>
(Като се съберат минусите, ще се получи +.)
(втори вариант)
Та кога хората понякога се показват смирени, казват: Аз не съм като хората - подразбират, че нямат тези условия. Като че при изключителни условия той е поставен. Възможно е, има такива състояния, това са все минуси, отрицателни числа: -1, -2, -3, -4, -5, -6... -9, -10. Повече не може да има.
(Като се съберат минусите, ще се получи +.)
към втори вариант >>
Знаете ли какъв плюс ще получи, след като мине този кръг, той ще стане активен и положителен.
(втори вариант)
Знаете ли какъв плюс ще получи, след като мине този кръг, той ще стане активен и положителен.
Той не може да иде по-далеч от -10. Защото винаги в природата едно активно състояние се слива с едно пасивно, и обратното – едно активно се сменя с едно пасивно. Става едно променение. Математически можем да знаем след всяко едно състояние какво ще бъде следващото. Има и други междинни състояния.
към втори вариант >>
Той не може да иде по-далеч от -10.
(втори вариант)
Знаете ли какъв плюс ще получи, след като мине този кръг, той ще стане активен и положителен.
Той не може да иде по-далеч от -10.
Защото винаги в природата едно активно състояние се слива с едно пасивно, и обратното – едно активно се сменя с едно пасивно. Става едно променение. Математически можем да знаем след всяко едно състояние какво ще бъде следващото. Има и други междинни състояния. Две състояния активни не можеш да имаш последователно.
към втори вариант >>
Защото винаги в природата едно активно състояние се слива с едно пасивно, и обратното – едно активно се сменя с едно пасивно.
(втори вариант)
Знаете ли какъв плюс ще получи, след като мине този кръг, той ще стане активен и положителен. Той не може да иде по-далеч от -10.
Защото винаги в природата едно активно състояние се слива с едно пасивно, и обратното – едно активно се сменя с едно пасивно.
Става едно променение. Математически можем да знаем след всяко едно състояние какво ще бъде следващото. Има и други междинни състояния. Две състояния активни не можеш да имаш последователно. Вие може да направите опит.
към втори вариант >>
Става едно променение.
(втори вариант)
Знаете ли какъв плюс ще получи, след като мине този кръг, той ще стане активен и положителен. Той не може да иде по-далеч от -10. Защото винаги в природата едно активно състояние се слива с едно пасивно, и обратното – едно активно се сменя с едно пасивно.
Става едно променение.
Математически можем да знаем след всяко едно състояние какво ще бъде следващото. Има и други междинни състояния. Две състояния активни не можеш да имаш последователно. Вие може да направите опит. Да кажем, декламираш едно стихотворение на сцената, ръкопляскат ви.
към втори вариант >>
Математически можем да знаем след всяко едно състояние какво ще бъде следващото.
(втори вариант)
Знаете ли какъв плюс ще получи, след като мине този кръг, той ще стане активен и положителен. Той не може да иде по-далеч от -10. Защото винаги в природата едно активно състояние се слива с едно пасивно, и обратното – едно активно се сменя с едно пасивно. Става едно променение.
Математически можем да знаем след всяко едно състояние какво ще бъде следващото.
Има и други междинни състояния. Две състояния активни не можеш да имаш последователно. Вие може да направите опит. Да кажем, декламираш едно стихотворение на сцената, ръкопляскат ви. Втори път ако излезнеш, няма да имаш същото състояние.
към втори вариант >>
Има и други междинни състояния.
(втори вариант)
Знаете ли какъв плюс ще получи, след като мине този кръг, той ще стане активен и положителен. Той не може да иде по-далеч от -10. Защото винаги в природата едно активно състояние се слива с едно пасивно, и обратното – едно активно се сменя с едно пасивно. Става едно променение. Математически можем да знаем след всяко едно състояние какво ще бъде следващото.
Има и други междинни състояния.
Две състояния активни не можеш да имаш последователно. Вие може да направите опит. Да кажем, декламираш едно стихотворение на сцената, ръкопляскат ви. Втори път ако излезнеш, няма да имаш същото състояние. Вие ще имате един отлив.
към втори вариант >>
Две състояния активни не можеш да имаш последователно.
(втори вариант)
Той не може да иде по-далеч от -10. Защото винаги в природата едно активно състояние се слива с едно пасивно, и обратното – едно активно се сменя с едно пасивно. Става едно променение. Математически можем да знаем след всяко едно състояние какво ще бъде следващото. Има и други междинни състояния.
Две състояния активни не можеш да имаш последователно.
Вие може да направите опит. Да кажем, декламираш едно стихотворение на сцената, ръкопляскат ви. Втори път ако излезнеш, няма да имаш същото състояние. Вие ще имате един отлив. Туй може да го забележите, ако отидете в Америка, една културна страна, всички американски проповедници минават по този закон и са се намерили в чудо, не знаят как да се лекуват.
към втори вариант >>
Вие може да направите опит.
(втори вариант)
Защото винаги в природата едно активно състояние се слива с едно пасивно, и обратното – едно активно се сменя с едно пасивно. Става едно променение. Математически можем да знаем след всяко едно състояние какво ще бъде следващото. Има и други междинни състояния. Две състояния активни не можеш да имаш последователно.
Вие може да направите опит.
Да кажем, декламираш едно стихотворение на сцената, ръкопляскат ви. Втори път ако излезнеш, няма да имаш същото състояние. Вие ще имате един отлив. Туй може да го забележите, ако отидете в Америка, една културна страна, всички американски проповедници минават по този закон и са се намерили в чудо, не знаят как да се лекуват.
към втори вариант >>
Да кажем, декламираш едно стихотворение на сцената, ръкопляскат ви.
(втори вариант)
Става едно променение. Математически можем да знаем след всяко едно състояние какво ще бъде следващото. Има и други междинни състояния. Две състояния активни не можеш да имаш последователно. Вие може да направите опит.
Да кажем, декламираш едно стихотворение на сцената, ръкопляскат ви.
Втори път ако излезнеш, няма да имаш същото състояние. Вие ще имате един отлив. Туй може да го забележите, ако отидете в Америка, една културна страна, всички американски проповедници минават по този закон и са се намерили в чудо, не знаят как да се лекуват.
към втори вариант >>
Втори път ако излезнеш, няма да имаш същото състояние.
(втори вариант)
Математически можем да знаем след всяко едно състояние какво ще бъде следващото. Има и други междинни състояния. Две състояния активни не можеш да имаш последователно. Вие може да направите опит. Да кажем, декламираш едно стихотворение на сцената, ръкопляскат ви.
Втори път ако излезнеш, няма да имаш същото състояние.
Вие ще имате един отлив. Туй може да го забележите, ако отидете в Америка, една културна страна, всички американски проповедници минават по този закон и са се намерили в чудо, не знаят как да се лекуват.
към втори вариант >>
Вие ще имате един отлив.
(втори вариант)
Има и други междинни състояния. Две състояния активни не можеш да имаш последователно. Вие може да направите опит. Да кажем, декламираш едно стихотворение на сцената, ръкопляскат ви. Втори път ако излезнеш, няма да имаш същото състояние.
Вие ще имате един отлив.
Туй може да го забележите, ако отидете в Америка, една културна страна, всички американски проповедници минават по този закон и са се намерили в чудо, не знаят как да се лекуват.
към втори вариант >>
Туй може да го забележите, ако отидете в Америка, една културна страна, всички американски проповедници минават по този закон и са се намерили в чудо, не знаят как да се лекуват.
(втори вариант)
Две състояния активни не можеш да имаш последователно. Вие може да направите опит. Да кажем, декламираш едно стихотворение на сцената, ръкопляскат ви. Втори път ако излезнеш, няма да имаш същото състояние. Вие ще имате един отлив.
Туй може да го забележите, ако отидете в Америка, една културна страна, всички американски проповедници минават по този закон и са се намерили в чудо, не знаят как да се лекуват.
към втори вариант >>
Виден проповедник държи беседа, приготвя се, приготвя се, въодушевява се, доволен е от себе си.
(втори вариант)
Виден проповедник държи беседа, приготвя се, приготвя се, въодушевява се, доволен е от себе си.
Следващата неделя върне се недоволен от себе си. Крайно недоволен: думите не са вървели, идеите някак – една вътрешна спънка, хората му се виждат, че са странни. Иска да свърши, иска да поправи някак работата, а все повече ги заплита. Като изкара най-после някак, излезне из задните врати да го не срещне никой, и ще му вземе няколко дена – вторник, сряда, докато тези наранявания започнат да заздравяват.
към втори вариант >>
Следващата неделя върне се недоволен от себе си.
(втори вариант)
Виден проповедник държи беседа, приготвя се, приготвя се, въодушевява се, доволен е от себе си.
Следващата неделя върне се недоволен от себе си.
Крайно недоволен: думите не са вървели, идеите някак – една вътрешна спънка, хората му се виждат, че са странни. Иска да свърши, иска да поправи някак работата, а все повече ги заплита. Като изкара най-после някак, излезне из задните врати да го не срещне никой, и ще му вземе няколко дена – вторник, сряда, докато тези наранявания започнат да заздравяват.
към втори вариант >>
Крайно недоволен: думите не са вървели, идеите някак – една вътрешна спънка, хората му се виждат, че са странни.
(втори вариант)
Виден проповедник държи беседа, приготвя се, приготвя се, въодушевява се, доволен е от себе си. Следващата неделя върне се недоволен от себе си.
Крайно недоволен: думите не са вървели, идеите някак – една вътрешна спънка, хората му се виждат, че са странни.
Иска да свърши, иска да поправи някак работата, а все повече ги заплита. Като изкара най-после някак, излезне из задните врати да го не срещне никой, и ще му вземе няколко дена – вторник, сряда, докато тези наранявания започнат да заздравяват.
към втори вариант >>
Иска да свърши, иска да поправи някак работата, а все повече ги заплита.
(втори вариант)
Виден проповедник държи беседа, приготвя се, приготвя се, въодушевява се, доволен е от себе си. Следващата неделя върне се недоволен от себе си. Крайно недоволен: думите не са вървели, идеите някак – една вътрешна спънка, хората му се виждат, че са странни.
Иска да свърши, иска да поправи някак работата, а все повече ги заплита.
Като изкара най-после някак, излезне из задните врати да го не срещне никой, и ще му вземе няколко дена – вторник, сряда, докато тези наранявания започнат да заздравяват.
към втори вариант >>
Като изкара най-после някак, излезне из задните врати да го не срещне никой, и ще му вземе няколко дена – вторник, сряда, докато тези наранявания започнат да заздравяват.
(втори вариант)
Виден проповедник държи беседа, приготвя се, приготвя се, въодушевява се, доволен е от себе си. Следващата неделя върне се недоволен от себе си. Крайно недоволен: думите не са вървели, идеите някак – една вътрешна спънка, хората му се виждат, че са странни. Иска да свърши, иска да поправи някак работата, а все повече ги заплита.
Като изкара най-после някак, излезне из задните врати да го не срещне никой, и ще му вземе няколко дена – вторник, сряда, докато тези наранявания започнат да заздравяват.
към втори вариант >>
Питам, защо се явява такова състояние?
(втори вариант)
Питам, защо се явява такова състояние?
Можете ли да си дадете един отчет? Запример вие го претърпявате често. Някой път се зароди една идея, така в науката да изнамерите нещо, тъй се въодушевявате, аз това ще направя, аз онова. Периодически върви ден, два, три, един месец, два или година, дойде обратният процес. Започне да се намалява.
към втори вариант >>
Можете ли да си дадете един отчет?
(втори вариант)
Питам, защо се явява такова състояние?
Можете ли да си дадете един отчет?
Запример вие го претърпявате често. Някой път се зароди една идея, така в науката да изнамерите нещо, тъй се въодушевявате, аз това ще направя, аз онова. Периодически върви ден, два, три, един месец, два или година, дойде обратният процес. Започне да се намалява. Ти казваш, тази работа няма да я бъде.
към втори вариант >>
Запример вие го претърпявате често.
(втори вариант)
Питам, защо се явява такова състояние? Можете ли да си дадете един отчет?
Запример вие го претърпявате често.
Някой път се зароди една идея, така в науката да изнамерите нещо, тъй се въодушевявате, аз това ще направя, аз онова. Периодически върви ден, два, три, един месец, два или година, дойде обратният процес. Започне да се намалява. Ти казваш, тази работа няма да я бъде. Втората година напуснеш, но третата година започнеш: "На мен ми дойде нова идея." Пак вървиш, вървиш, минава една година в прилив, една година в отлив.
към втори вариант >>
Някой път се зароди една идея, така в науката да изнамерите нещо, тъй се въодушевявате, аз това ще направя, аз онова.
(втори вариант)
Питам, защо се явява такова състояние? Можете ли да си дадете един отчет? Запример вие го претърпявате често.
Някой път се зароди една идея, така в науката да изнамерите нещо, тъй се въодушевявате, аз това ще направя, аз онова.
Периодически върви ден, два, три, един месец, два или година, дойде обратният процес. Започне да се намалява. Ти казваш, тази работа няма да я бъде. Втората година напуснеш, но третата година започнеш: "На мен ми дойде нова идея." Пак вървиш, вървиш, минава една година в прилив, една година в отлив. Туй е закон на човешкото развитие.
към втори вариант >>
Периодически върви ден, два, три, един месец, два или година, дойде обратният процес.
(втори вариант)
Питам, защо се явява такова състояние? Можете ли да си дадете един отчет? Запример вие го претърпявате често. Някой път се зароди една идея, така в науката да изнамерите нещо, тъй се въодушевявате, аз това ще направя, аз онова.
Периодически върви ден, два, три, един месец, два или година, дойде обратният процес.
Започне да се намалява. Ти казваш, тази работа няма да я бъде. Втората година напуснеш, но третата година започнеш: "На мен ми дойде нова идея." Пак вървиш, вървиш, минава една година в прилив, една година в отлив. Туй е закон на човешкото развитие. Това са състояния на животните.
към втори вариант >>
Започне да се намалява.
(втори вариант)
Питам, защо се явява такова състояние? Можете ли да си дадете един отчет? Запример вие го претърпявате често. Някой път се зароди една идея, така в науката да изнамерите нещо, тъй се въодушевявате, аз това ще направя, аз онова. Периодически върви ден, два, три, един месец, два или година, дойде обратният процес.
Започне да се намалява.
Ти казваш, тази работа няма да я бъде. Втората година напуснеш, но третата година започнеш: "На мен ми дойде нова идея." Пак вървиш, вървиш, минава една година в прилив, една година в отлив. Туй е закон на човешкото развитие. Това са състояния на животните. Трябва да го знаете.
към втори вариант >>
Ти казваш, тази работа няма да я бъде.
(втори вариант)
Можете ли да си дадете един отчет? Запример вие го претърпявате често. Някой път се зароди една идея, така в науката да изнамерите нещо, тъй се въодушевявате, аз това ще направя, аз онова. Периодически върви ден, два, три, един месец, два или година, дойде обратният процес. Започне да се намалява.
Ти казваш, тази работа няма да я бъде.
Втората година напуснеш, но третата година започнеш: "На мен ми дойде нова идея." Пак вървиш, вървиш, минава една година в прилив, една година в отлив. Туй е закон на човешкото развитие. Това са състояния на животните. Трябва да го знаете. Приливи и отливи са състояния на животните.
към втори вариант >>
Втората година напуснеш, но третата година започнеш: "На мен ми дойде нова идея." Пак вървиш, вървиш, минава една година в прилив, една година в отлив.
(втори вариант)
Запример вие го претърпявате често. Някой път се зароди една идея, така в науката да изнамерите нещо, тъй се въодушевявате, аз това ще направя, аз онова. Периодически върви ден, два, три, един месец, два или година, дойде обратният процес. Започне да се намалява. Ти казваш, тази работа няма да я бъде.
Втората година напуснеш, но третата година започнеш: "На мен ми дойде нова идея." Пак вървиш, вървиш, минава една година в прилив, една година в отлив.
Туй е закон на човешкото развитие. Това са състояния на животните. Трябва да го знаете. Приливи и отливи са състояния на животните. На едно царство по-ниско, щом дойдете дотам, вие сте под влияние на същества, на които материята бързо се трансформира.
към втори вариант >>
Туй е закон на човешкото развитие.
(втори вариант)
Някой път се зароди една идея, така в науката да изнамерите нещо, тъй се въодушевявате, аз това ще направя, аз онова. Периодически върви ден, два, три, един месец, два или година, дойде обратният процес. Започне да се намалява. Ти казваш, тази работа няма да я бъде. Втората година напуснеш, но третата година започнеш: "На мен ми дойде нова идея." Пак вървиш, вървиш, минава една година в прилив, една година в отлив.
Туй е закон на човешкото развитие.
Това са състояния на животните. Трябва да го знаете. Приливи и отливи са състояния на животните. На едно царство по-ниско, щом дойдете дотам, вие сте под влияние на същества, на които материята бързо се трансформира.
към втори вариант >>
Това са състояния на животните.
(втори вариант)
Периодически върви ден, два, три, един месец, два или година, дойде обратният процес. Започне да се намалява. Ти казваш, тази работа няма да я бъде. Втората година напуснеш, но третата година започнеш: "На мен ми дойде нова идея." Пак вървиш, вървиш, минава една година в прилив, една година в отлив. Туй е закон на човешкото развитие.
Това са състояния на животните.
Трябва да го знаете. Приливи и отливи са състояния на животните. На едно царство по-ниско, щом дойдете дотам, вие сте под влияние на същества, на които материята бързо се трансформира.
към втори вариант >>
Трябва да го знаете.
(втори вариант)
Започне да се намалява. Ти казваш, тази работа няма да я бъде. Втората година напуснеш, но третата година започнеш: "На мен ми дойде нова идея." Пак вървиш, вървиш, минава една година в прилив, една година в отлив. Туй е закон на човешкото развитие. Това са състояния на животните.
Трябва да го знаете.
Приливи и отливи са състояния на животните. На едно царство по-ниско, щом дойдете дотам, вие сте под влияние на същества, на които материята бързо се трансформира.
към втори вариант >>
Приливи и отливи са състояния на животните.
(втори вариант)
Ти казваш, тази работа няма да я бъде. Втората година напуснеш, но третата година започнеш: "На мен ми дойде нова идея." Пак вървиш, вървиш, минава една година в прилив, една година в отлив. Туй е закон на човешкото развитие. Това са състояния на животните. Трябва да го знаете.
Приливи и отливи са състояния на животните.
На едно царство по-ниско, щом дойдете дотам, вие сте под влияние на същества, на които материята бързо се трансформира.
към втори вариант >>
На едно царство по-ниско, щом дойдете дотам, вие сте под влияние на същества, на които материята бързо се трансформира.
(втори вариант)
Втората година напуснеш, но третата година започнеш: "На мен ми дойде нова идея." Пак вървиш, вървиш, минава една година в прилив, една година в отлив. Туй е закон на човешкото развитие. Това са състояния на животните. Трябва да го знаете. Приливи и отливи са състояния на животните.
На едно царство по-ниско, щом дойдете дотам, вие сте под влияние на същества, на които материята бързо се трансформира.
към втори вариант >>
Следователно трябва да бъдете бързи, да използвате условията.
(втори вариант)
Следователно трябва да бъдете бързи, да използвате условията.
Аз мога да ви предскажа как ще се изменя вашето състояние. Ако имате един барометър, аз ще ви кажа как ще се измени вашето състояние. Денят е много хубав, вие сте се облекли хубаво – с шапка, лачени чепичета, най-хубавите дрехи. Аз зная, че след два часа ще има такъв проливен дъжд, че той ще се върне като пеперуда. Аз казвам, след три часа в този приятел ще има един отлив, той няма да бъде в духа си.
към втори вариант >>
Аз мога да ви предскажа как ще се изменя вашето състояние.
(втори вариант)
Следователно трябва да бъдете бързи, да използвате условията.
Аз мога да ви предскажа как ще се изменя вашето състояние.
Ако имате един барометър, аз ще ви кажа как ще се измени вашето състояние. Денят е много хубав, вие сте се облекли хубаво – с шапка, лачени чепичета, най-хубавите дрехи. Аз зная, че след два часа ще има такъв проливен дъжд, че той ще се върне като пеперуда. Аз казвам, след три часа в този приятел ще има един отлив, той няма да бъде в духа си. - Е, как го знаеш?
към втори вариант >>
Ако имате един барометър, аз ще ви кажа как ще се измени вашето състояние.
(втори вариант)
Следователно трябва да бъдете бързи, да използвате условията. Аз мога да ви предскажа как ще се изменя вашето състояние.
Ако имате един барометър, аз ще ви кажа как ще се измени вашето състояние.
Денят е много хубав, вие сте се облекли хубаво – с шапка, лачени чепичета, най-хубавите дрехи. Аз зная, че след два часа ще има такъв проливен дъжд, че той ще се върне като пеперуда. Аз казвам, след три часа в този приятел ще има един отлив, той няма да бъде в духа си. - Е, как го знаеш? - Ще видите.
към втори вариант >>
Денят е много хубав, вие сте се облекли хубаво – с шапка, лачени чепичета, най-хубавите дрехи.
(втори вариант)
Следователно трябва да бъдете бързи, да използвате условията. Аз мога да ви предскажа как ще се изменя вашето състояние. Ако имате един барометър, аз ще ви кажа как ще се измени вашето състояние.
Денят е много хубав, вие сте се облекли хубаво – с шапка, лачени чепичета, най-хубавите дрехи.
Аз зная, че след два часа ще има такъв проливен дъжд, че той ще се върне като пеперуда. Аз казвам, след три часа в този приятел ще има един отлив, той няма да бъде в духа си. - Е, как го знаеш? - Ще видите. То са външни условия, които изменят живота.
към втори вариант >>
Аз зная, че след два часа ще има такъв проливен дъжд, че той ще се върне като пеперуда.
(втори вариант)
Следователно трябва да бъдете бързи, да използвате условията. Аз мога да ви предскажа как ще се изменя вашето състояние. Ако имате един барометър, аз ще ви кажа как ще се измени вашето състояние. Денят е много хубав, вие сте се облекли хубаво – с шапка, лачени чепичета, най-хубавите дрехи.
Аз зная, че след два часа ще има такъв проливен дъжд, че той ще се върне като пеперуда.
Аз казвам, след три часа в този приятел ще има един отлив, той няма да бъде в духа си. - Е, как го знаеш? - Ще видите. То са външни условия, които изменят живота. Настроението винаги се дължи на външни физически условия.
към втори вариант >>
Аз казвам, след три часа в този приятел ще има един отлив, той няма да бъде в духа си.
(втори вариант)
Следователно трябва да бъдете бързи, да използвате условията. Аз мога да ви предскажа как ще се изменя вашето състояние. Ако имате един барометър, аз ще ви кажа как ще се измени вашето състояние. Денят е много хубав, вие сте се облекли хубаво – с шапка, лачени чепичета, най-хубавите дрехи. Аз зная, че след два часа ще има такъв проливен дъжд, че той ще се върне като пеперуда.
Аз казвам, след три часа в този приятел ще има един отлив, той няма да бъде в духа си.
- Е, как го знаеш? - Ще видите. То са външни условия, които изменят живота. Настроението винаги се дължи на външни физически условия. Този сняг, ако го не знаем, може да ни изненада и да промени нашето настроение.
към втори вариант >>
- Е, как го знаеш?
(втори вариант)
Аз мога да ви предскажа как ще се изменя вашето състояние. Ако имате един барометър, аз ще ви кажа как ще се измени вашето състояние. Денят е много хубав, вие сте се облекли хубаво – с шапка, лачени чепичета, най-хубавите дрехи. Аз зная, че след два часа ще има такъв проливен дъжд, че той ще се върне като пеперуда. Аз казвам, след три часа в този приятел ще има един отлив, той няма да бъде в духа си.
- Е, как го знаеш?
- Ще видите. То са външни условия, които изменят живота. Настроението винаги се дължи на външни физически условия. Този сняг, ако го не знаем, може да ни изненада и да промени нашето настроение. Настроението се дължи на чисто физически условия или промяна вътре в природата на силите, които действат извън нас и които ни обуславят.
към втори вариант >>
- Ще видите.
(втори вариант)
Ако имате един барометър, аз ще ви кажа как ще се измени вашето състояние. Денят е много хубав, вие сте се облекли хубаво – с шапка, лачени чепичета, най-хубавите дрехи. Аз зная, че след два часа ще има такъв проливен дъжд, че той ще се върне като пеперуда. Аз казвам, след три часа в този приятел ще има един отлив, той няма да бъде в духа си. - Е, как го знаеш?
- Ще видите.
То са външни условия, които изменят живота. Настроението винаги се дължи на външни физически условия. Този сняг, ако го не знаем, може да ни изненада и да промени нашето настроение. Настроението се дължи на чисто физически условия или промяна вътре в природата на силите, които действат извън нас и които ни обуславят.
към втори вариант >>
То са външни условия, които изменят живота.
(втори вариант)
Денят е много хубав, вие сте се облекли хубаво – с шапка, лачени чепичета, най-хубавите дрехи. Аз зная, че след два часа ще има такъв проливен дъжд, че той ще се върне като пеперуда. Аз казвам, след три часа в този приятел ще има един отлив, той няма да бъде в духа си. - Е, как го знаеш? - Ще видите.
То са външни условия, които изменят живота.
Настроението винаги се дължи на външни физически условия. Този сняг, ако го не знаем, може да ни изненада и да промени нашето настроение. Настроението се дължи на чисто физически условия или промяна вътре в природата на силите, които действат извън нас и които ни обуславят.
към втори вариант >>
Настроението винаги се дължи на външни физически условия.
(втори вариант)
Аз зная, че след два часа ще има такъв проливен дъжд, че той ще се върне като пеперуда. Аз казвам, след три часа в този приятел ще има един отлив, той няма да бъде в духа си. - Е, как го знаеш? - Ще видите. То са външни условия, които изменят живота.
Настроението винаги се дължи на външни физически условия.
Този сняг, ако го не знаем, може да ни изненада и да промени нашето настроение. Настроението се дължи на чисто физически условия или промяна вътре в природата на силите, които действат извън нас и които ни обуславят.
към втори вариант >>
Този сняг, ако го не знаем, може да ни изненада и да промени нашето настроение.
(втори вариант)
Аз казвам, след три часа в този приятел ще има един отлив, той няма да бъде в духа си. - Е, как го знаеш? - Ще видите. То са външни условия, които изменят живота. Настроението винаги се дължи на външни физически условия.
Този сняг, ако го не знаем, може да ни изненада и да промени нашето настроение.
Настроението се дължи на чисто физически условия или промяна вътре в природата на силите, които действат извън нас и които ни обуславят.
към втори вариант >>
Настроението се дължи на чисто физически условия или промяна вътре в природата на силите, които действат извън нас и които ни обуславят.
(втори вариант)
- Е, как го знаеш? - Ще видите. То са външни условия, които изменят живота. Настроението винаги се дължи на външни физически условия. Този сняг, ако го не знаем, може да ни изненада и да промени нашето настроение.
Настроението се дължи на чисто физически условия или промяна вътре в природата на силите, които действат извън нас и които ни обуславят.
към втори вариант >>
Мнозина искат да се борят.
(втори вариант)
Мнозина искат да се борят.
Ние можем против студа. Може човек и против вятъра, ще се бориш и против вятъра. Но колко? Един, два, три, четири, пет, десет часа най-много, но ще паднеш някъде на земята, и всичко ще се свърши. Тогава ще имате вашия барометър.
към втори вариант >>
Ние можем против студа.
(втори вариант)
Мнозина искат да се борят.
Ние можем против студа.
Може човек и против вятъра, ще се бориш и против вятъра. Но колко? Един, два, три, четири, пет, десет часа най-много, но ще паднеш някъде на земята, и всичко ще се свърши. Тогава ще имате вашия барометър. Всеки от вас има един отличен барометър.
към втори вариант >>
Може човек и против вятъра, ще се бориш и против вятъра.
(втори вариант)
Мнозина искат да се борят. Ние можем против студа.
Може човек и против вятъра, ще се бориш и против вятъра.
Но колко? Един, два, три, четири, пет, десет часа най-много, но ще паднеш някъде на земята, и всичко ще се свърши. Тогава ще имате вашия барометър. Всеки от вас има един отличен барометър. Десет милиона струва този барометър.
към втори вариант >>
Но колко?
(втори вариант)
Мнозина искат да се борят. Ние можем против студа. Може човек и против вятъра, ще се бориш и против вятъра.
Но колко?
Един, два, три, четири, пет, десет часа най-много, но ще паднеш някъде на земята, и всичко ще се свърши. Тогава ще имате вашия барометър. Всеки от вас има един отличен барометър. Десет милиона струва този барометър. Той отбелязва всички положения.
към втори вариант >>
Един, два, три, четири, пет, десет часа най-много, но ще паднеш някъде на земята, и всичко ще се свърши.
(втори вариант)
Мнозина искат да се борят. Ние можем против студа. Може човек и против вятъра, ще се бориш и против вятъра. Но колко?
Един, два, три, четири, пет, десет часа най-много, но ще паднеш някъде на земята, и всичко ще се свърши.
Тогава ще имате вашия барометър. Всеки от вас има един отличен барометър. Десет милиона струва този барометър. Той отбелязва всички положения. Винаги ще ви подскаже кога да започнете работа.
към втори вариант >>
Тогава ще имате вашия барометър.
(втори вариант)
Мнозина искат да се борят. Ние можем против студа. Може човек и против вятъра, ще се бориш и против вятъра. Но колко? Един, два, три, четири, пет, десет часа най-много, но ще паднеш някъде на земята, и всичко ще се свърши.
Тогава ще имате вашия барометър.
Всеки от вас има един отличен барометър. Десет милиона струва този барометър. Той отбелязва всички положения. Винаги ще ви подскаже кога да започнете работа.
към втори вариант >>
Всеки от вас има един отличен барометър.
(втори вариант)
Ние можем против студа. Може човек и против вятъра, ще се бориш и против вятъра. Но колко? Един, два, три, четири, пет, десет часа най-много, но ще паднеш някъде на земята, и всичко ще се свърши. Тогава ще имате вашия барометър.
Всеки от вас има един отличен барометър.
Десет милиона струва този барометър. Той отбелязва всички положения. Винаги ще ви подскаже кога да започнете работа.
към втори вариант >>
Десет милиона струва този барометър.
(втори вариант)
Може човек и против вятъра, ще се бориш и против вятъра. Но колко? Един, два, три, четири, пет, десет часа най-много, но ще паднеш някъде на земята, и всичко ще се свърши. Тогава ще имате вашия барометър. Всеки от вас има един отличен барометър.
Десет милиона струва този барометър.
Той отбелязва всички положения. Винаги ще ви подскаже кога да започнете работа.
към втори вариант >>
Той отбелязва всички положения.
(втори вариант)
Но колко? Един, два, три, четири, пет, десет часа най-много, но ще паднеш някъде на земята, и всичко ще се свърши. Тогава ще имате вашия барометър. Всеки от вас има един отличен барометър. Десет милиона струва този барометър.
Той отбелязва всички положения.
Винаги ще ви подскаже кога да започнете работа.
към втори вариант >>
Винаги ще ви подскаже кога да започнете работа.
(втори вариант)
Един, два, три, четири, пет, десет часа най-много, но ще паднеш някъде на земята, и всичко ще се свърши. Тогава ще имате вашия барометър. Всеки от вас има един отличен барометър. Десет милиона струва този барометър. Той отбелязва всички положения.
Винаги ще ви подскаже кога да започнете работа.
към втори вариант >>
Някой път искате да започнете нещо, но дълбоко някъде в душата той ви казва: Не тръгвай, ще има буря, сняг един метър, земетресение.
(втори вариант)
Някой път искате да започнете нещо, но дълбоко някъде в душата той ви казва: Не тръгвай, ще има буря, сняг един метър, земетресение.
- Ама, казваш, земетресение, вятър, кал, не ме е страх. - А-а, герой. Но като излезнеш герой, паднеш някъде, върнеш се, кажеш: "Аз изгубих." Какво е загубил? Изгубил си, защото си се борил с голямата мечка. Тази мечка змия е и е много, много опасна.
към втори вариант >>
- Ама, казваш, земетресение, вятър, кал, не ме е страх.
(втори вариант)
Някой път искате да започнете нещо, но дълбоко някъде в душата той ви казва: Не тръгвай, ще има буря, сняг един метър, земетресение.
- Ама, казваш, земетресение, вятър, кал, не ме е страх.
- А-а, герой. Но като излезнеш герой, паднеш някъде, върнеш се, кажеш: "Аз изгубих." Какво е загубил? Изгубил си, защото си се борил с голямата мечка. Тази мечка змия е и е много, много опасна. С нея са се борили само светиите, които са прекарали един живот.
към втори вариант >>
- А-а, герой.
(втори вариант)
Някой път искате да започнете нещо, но дълбоко някъде в душата той ви казва: Не тръгвай, ще има буря, сняг един метър, земетресение. - Ама, казваш, земетресение, вятър, кал, не ме е страх.
- А-а, герой.
Но като излезнеш герой, паднеш някъде, върнеш се, кажеш: "Аз изгубих." Какво е загубил? Изгубил си, защото си се борил с голямата мечка. Тази мечка змия е и е много, много опасна. С нея са се борили само светиите, които са прекарали един живот. Понякога я хващат за врата за известно време, подържат я, и я пуснат.
към втори вариант >>
Но като излезнеш герой, паднеш някъде, върнеш се, кажеш: "Аз изгубих." Какво е загубил?
(втори вариант)
Някой път искате да започнете нещо, но дълбоко някъде в душата той ви казва: Не тръгвай, ще има буря, сняг един метър, земетресение. - Ама, казваш, земетресение, вятър, кал, не ме е страх. - А-а, герой.
Но като излезнеш герой, паднеш някъде, върнеш се, кажеш: "Аз изгубих." Какво е загубил?
Изгубил си, защото си се борил с голямата мечка. Тази мечка змия е и е много, много опасна. С нея са се борили само светиите, които са прекарали един живот. Понякога я хващат за врата за известно време, подържат я, и я пуснат. В туй отношение трябва да се вслушвате във вашия барометър.
към втори вариант >>
Изгубил си, защото си се борил с голямата мечка.
(втори вариант)
Някой път искате да започнете нещо, но дълбоко някъде в душата той ви казва: Не тръгвай, ще има буря, сняг един метър, земетресение. - Ама, казваш, земетресение, вятър, кал, не ме е страх. - А-а, герой. Но като излезнеш герой, паднеш някъде, върнеш се, кажеш: "Аз изгубих." Какво е загубил?
Изгубил си, защото си се борил с голямата мечка.
Тази мечка змия е и е много, много опасна. С нея са се борили само светиите, които са прекарали един живот. Понякога я хващат за врата за известно време, подържат я, и я пуснат. В туй отношение трябва да се вслушвате във вашия барометър. Аз го наричам това състояние дълбоко.
към втори вариант >>
Тази мечка змия е и е много, много опасна.
(втори вариант)
Някой път искате да започнете нещо, но дълбоко някъде в душата той ви казва: Не тръгвай, ще има буря, сняг един метър, земетресение. - Ама, казваш, земетресение, вятър, кал, не ме е страх. - А-а, герой. Но като излезнеш герой, паднеш някъде, върнеш се, кажеш: "Аз изгубих." Какво е загубил? Изгубил си, защото си се борил с голямата мечка.
Тази мечка змия е и е много, много опасна.
С нея са се борили само светиите, които са прекарали един живот. Понякога я хващат за врата за известно време, подържат я, и я пуснат. В туй отношение трябва да се вслушвате във вашия барометър. Аз го наричам това състояние дълбоко.
към втори вариант >>
С нея са се борили само светиите, които са прекарали един живот.
(втори вариант)
- Ама, казваш, земетресение, вятър, кал, не ме е страх. - А-а, герой. Но като излезнеш герой, паднеш някъде, върнеш се, кажеш: "Аз изгубих." Какво е загубил? Изгубил си, защото си се борил с голямата мечка. Тази мечка змия е и е много, много опасна.
С нея са се борили само светиите, които са прекарали един живот.
Понякога я хващат за врата за известно време, подържат я, и я пуснат. В туй отношение трябва да се вслушвате във вашия барометър. Аз го наричам това състояние дълбоко.
към втори вариант >>
Понякога я хващат за врата за известно време, подържат я, и я пуснат.
(втори вариант)
- А-а, герой. Но като излезнеш герой, паднеш някъде, върнеш се, кажеш: "Аз изгубих." Какво е загубил? Изгубил си, защото си се борил с голямата мечка. Тази мечка змия е и е много, много опасна. С нея са се борили само светиите, които са прекарали един живот.
Понякога я хващат за врата за известно време, подържат я, и я пуснат.
В туй отношение трябва да се вслушвате във вашия барометър. Аз го наричам това състояние дълбоко.
към втори вариант >>
В туй отношение трябва да се вслушвате във вашия барометър.
(втори вариант)
Но като излезнеш герой, паднеш някъде, върнеш се, кажеш: "Аз изгубих." Какво е загубил? Изгубил си, защото си се борил с голямата мечка. Тази мечка змия е и е много, много опасна. С нея са се борили само светиите, които са прекарали един живот. Понякога я хващат за врата за известно време, подържат я, и я пуснат.
В туй отношение трябва да се вслушвате във вашия барометър.
Аз го наричам това състояние дълбоко.
към втори вариант >>
Аз го наричам това състояние дълбоко.
(втори вариант)
Изгубил си, защото си се борил с голямата мечка. Тази мечка змия е и е много, много опасна. С нея са се борили само светиите, които са прекарали един живот. Понякога я хващат за врата за известно време, подържат я, и я пуснат. В туй отношение трябва да се вслушвате във вашия барометър.
Аз го наричам това състояние дълбоко.
към втори вариант >>
Не търсете философията.
(втори вариант)
Не търсете философията.
Понякога това състояние идва като един дълбок подтик да извършите нещо - и в ума, и в сърцето няма никакво противоречие. А някой път като глас нещо ви говори тихо, приятно - пак слушайте. А понякога, като ще работите нещо, вие се намирате в една светлина, като че виждате всичко какво ще стане – тръгнете. На този барометър винаги трябва да вярвате – и стари, и млади трябва да се водите. И нещастията ще бъдат по-малко.
към втори вариант >>
Понякога това състояние идва като един дълбок подтик да извършите нещо - и в ума, и в сърцето няма никакво противоречие.
(втори вариант)
Не търсете философията.
Понякога това състояние идва като един дълбок подтик да извършите нещо - и в ума, и в сърцето няма никакво противоречие.
А някой път като глас нещо ви говори тихо, приятно - пак слушайте. А понякога, като ще работите нещо, вие се намирате в една светлина, като че виждате всичко какво ще стане – тръгнете. На този барометър винаги трябва да вярвате – и стари, и млади трябва да се водите. И нещастията ще бъдат по-малко. На това трябва да се учите.
към втори вариант >>
А някой път като глас нещо ви говори тихо, приятно - пак слушайте.
(втори вариант)
Не търсете философията. Понякога това състояние идва като един дълбок подтик да извършите нещо - и в ума, и в сърцето няма никакво противоречие.
А някой път като глас нещо ви говори тихо, приятно - пак слушайте.
А понякога, като ще работите нещо, вие се намирате в една светлина, като че виждате всичко какво ще стане – тръгнете. На този барометър винаги трябва да вярвате – и стари, и млади трябва да се водите. И нещастията ще бъдат по-малко. На това трябва да се учите.
към втори вариант >>
А понякога, като ще работите нещо, вие се намирате в една светлина, като че виждате всичко какво ще стане – тръгнете.
(втори вариант)
Не търсете философията. Понякога това състояние идва като един дълбок подтик да извършите нещо - и в ума, и в сърцето няма никакво противоречие. А някой път като глас нещо ви говори тихо, приятно - пак слушайте.
А понякога, като ще работите нещо, вие се намирате в една светлина, като че виждате всичко какво ще стане – тръгнете.
На този барометър винаги трябва да вярвате – и стари, и млади трябва да се водите. И нещастията ще бъдат по-малко. На това трябва да се учите.
към втори вариант >>
На този барометър винаги трябва да вярвате – и стари, и млади трябва да се водите.
(втори вариант)
Не търсете философията. Понякога това състояние идва като един дълбок подтик да извършите нещо - и в ума, и в сърцето няма никакво противоречие. А някой път като глас нещо ви говори тихо, приятно - пак слушайте. А понякога, като ще работите нещо, вие се намирате в една светлина, като че виждате всичко какво ще стане – тръгнете.
На този барометър винаги трябва да вярвате – и стари, и млади трябва да се водите.
И нещастията ще бъдат по-малко. На това трябва да се учите.
към втори вариант >>
И нещастията ще бъдат по-малко.
(втори вариант)
Не търсете философията. Понякога това състояние идва като един дълбок подтик да извършите нещо - и в ума, и в сърцето няма никакво противоречие. А някой път като глас нещо ви говори тихо, приятно - пак слушайте. А понякога, като ще работите нещо, вие се намирате в една светлина, като че виждате всичко какво ще стане – тръгнете. На този барометър винаги трябва да вярвате – и стари, и млади трябва да се водите.
И нещастията ще бъдат по-малко.
На това трябва да се учите.
към втори вариант >>
На това трябва да се учите.
(втори вариант)
Понякога това състояние идва като един дълбок подтик да извършите нещо - и в ума, и в сърцето няма никакво противоречие. А някой път като глас нещо ви говори тихо, приятно - пак слушайте. А понякога, като ще работите нещо, вие се намирате в една светлина, като че виждате всичко какво ще стане – тръгнете. На този барометър винаги трябва да вярвате – и стари, и млади трябва да се водите. И нещастията ще бъдат по-малко.
На това трябва да се учите.
към втори вариант >>
Какво казва Соломон: много знание изтощава човека.
(втори вариант)
Какво казва Соломон: много знание изтощава човека.
Да кажем, знаете да изваждате корените на всички числа. Какво ще се ползвате от тези корени. Ама че то има приложение изваждането на корени. Вие изваждали ли сте корените на злото? Какъв е коренът на злото?
към втори вариант >>
Да кажем, знаете да изваждате корените на всички числа.
(втори вариант)
Какво казва Соломон: много знание изтощава човека.
Да кажем, знаете да изваждате корените на всички числа.
Какво ще се ползвате от тези корени. Ама че то има приложение изваждането на корени. Вие изваждали ли сте корените на злото? Какъв е коренът на злото? Какъв е квадратният корен?
към втори вариант >>
Какво ще се ползвате от тези корени.
(втори вариант)
Какво казва Соломон: много знание изтощава човека. Да кажем, знаете да изваждате корените на всички числа.
Какво ще се ползвате от тези корени.
Ама че то има приложение изваждането на корени. Вие изваждали ли сте корените на злото? Какъв е коренът на злото? Какъв е квадратният корен? (Корен квадратен от две.) Коренът на 10 колко е?
към втори вариант >>
Ама че то има приложение изваждането на корени.
(втори вариант)
Какво казва Соломон: много знание изтощава човека. Да кажем, знаете да изваждате корените на всички числа. Какво ще се ползвате от тези корени.
Ама че то има приложение изваждането на корени.
Вие изваждали ли сте корените на злото? Какъв е коренът на злото? Какъв е квадратният корен? (Корен квадратен от две.) Коренът на 10 колко е? (Три, и остава.) Тогава как са произлезли, как е произлязло 6?
към втори вариант >>
Вие изваждали ли сте корените на злото?
(втори вариант)
Какво казва Соломон: много знание изтощава човека. Да кажем, знаете да изваждате корените на всички числа. Какво ще се ползвате от тези корени. Ама че то има приложение изваждането на корени.
Вие изваждали ли сте корените на злото?
Какъв е коренът на злото? Какъв е квадратният корен? (Корен квадратен от две.) Коренът на 10 колко е? (Три, и остава.) Тогава как са произлезли, как е произлязло 6? Нали всяко число, казват, 6 съдържа шест единици.
към втори вариант >>
Какъв е коренът на злото?
(втори вариант)
Какво казва Соломон: много знание изтощава човека. Да кажем, знаете да изваждате корените на всички числа. Какво ще се ползвате от тези корени. Ама че то има приложение изваждането на корени. Вие изваждали ли сте корените на злото?
Какъв е коренът на злото?
Какъв е квадратният корен? (Корен квадратен от две.) Коренът на 10 колко е? (Три, и остава.) Тогава как са произлезли, как е произлязло 6? Нали всяко число, казват, 6 съдържа шест единици. Но как се събраха тези единици?
към втори вариант >>
Какъв е квадратният корен?
(втори вариант)
Да кажем, знаете да изваждате корените на всички числа. Какво ще се ползвате от тези корени. Ама че то има приложение изваждането на корени. Вие изваждали ли сте корените на злото? Какъв е коренът на злото?
Какъв е квадратният корен?
(Корен квадратен от две.) Коренът на 10 колко е? (Три, и остава.) Тогава как са произлезли, как е произлязло 6? Нали всяко число, казват, 6 съдържа шест единици. Но как се събраха тези единици? Нали ще кажете - така!
към втори вариант >>
(Корен квадратен от две.) Коренът на 10 колко е?
(втори вариант)
Какво ще се ползвате от тези корени. Ама че то има приложение изваждането на корени. Вие изваждали ли сте корените на злото? Какъв е коренът на злото? Какъв е квадратният корен?
(Корен квадратен от две.) Коренът на 10 колко е?
(Три, и остава.) Тогава как са произлезли, как е произлязло 6? Нали всяко число, казват, 6 съдържа шест единици. Но как се събраха тези единици? Нали ще кажете - така! Да се обясним.
към втори вариант >>
(Три, и остава.) Тогава как са произлезли, как е произлязло 6?
(втори вариант)
Ама че то има приложение изваждането на корени. Вие изваждали ли сте корените на злото? Какъв е коренът на злото? Какъв е квадратният корен? (Корен квадратен от две.) Коренът на 10 колко е?
(Три, и остава.) Тогава как са произлезли, как е произлязло 6?
Нали всяко число, казват, 6 съдържа шест единици. Но как се събраха тези единици? Нали ще кажете - така! Да се обясним. Шест съдържа шест единици.
към втори вариант >>
Нали всяко число, казват, 6 съдържа шест единици.
(втори вариант)
Вие изваждали ли сте корените на злото? Какъв е коренът на злото? Какъв е квадратният корен? (Корен квадратен от две.) Коренът на 10 колко е? (Три, и остава.) Тогава как са произлезли, как е произлязло 6?
Нали всяко число, казват, 6 съдържа шест единици.
Но как се събраха тези единици? Нали ще кажете - така! Да се обясним. Шест съдържа шест единици. Вие ще кажете 6 = 1 + 1 + 1 + 1 + 1 + 1, за да се образува шест.
към втори вариант >>
Но как се събраха тези единици?
(втори вариант)
Какъв е коренът на злото? Какъв е квадратният корен? (Корен квадратен от две.) Коренът на 10 колко е? (Три, и остава.) Тогава как са произлезли, как е произлязло 6? Нали всяко число, казват, 6 съдържа шест единици.
Но как се събраха тези единици?
Нали ще кажете - така! Да се обясним. Шест съдържа шест единици. Вие ще кажете 6 = 1 + 1 + 1 + 1 + 1 + 1, за да се образува шест. Има известна еволюция на това число 6.
към втори вариант >>
Нали ще кажете - така!
(втори вариант)
Какъв е квадратният корен? (Корен квадратен от две.) Коренът на 10 колко е? (Три, и остава.) Тогава как са произлезли, как е произлязло 6? Нали всяко число, казват, 6 съдържа шест единици. Но как се събраха тези единици?
Нали ще кажете - така!
Да се обясним. Шест съдържа шест единици. Вие ще кажете 6 = 1 + 1 + 1 + 1 + 1 + 1, за да се образува шест. Има известна еволюция на това число 6. Защото в природата числото 2 е излязло при една голяма борба.
към втори вариант >>
Да се обясним.
(втори вариант)
(Корен квадратен от две.) Коренът на 10 колко е? (Три, и остава.) Тогава как са произлезли, как е произлязло 6? Нали всяко число, казват, 6 съдържа шест единици. Но как се събраха тези единици? Нали ще кажете - така!
Да се обясним.
Шест съдържа шест единици. Вие ще кажете 6 = 1 + 1 + 1 + 1 + 1 + 1, за да се образува шест. Има известна еволюция на това число 6. Защото в природата числото 2 е излязло при една голяма борба. Затова то е пасивно.
към втори вариант >>
Шест съдържа шест единици.
(втори вариант)
(Три, и остава.) Тогава как са произлезли, как е произлязло 6? Нали всяко число, казват, 6 съдържа шест единици. Но как се събраха тези единици? Нали ще кажете - така! Да се обясним.
Шест съдържа шест единици.
Вие ще кажете 6 = 1 + 1 + 1 + 1 + 1 + 1, за да се образува шест. Има известна еволюция на това число 6. Защото в природата числото 2 е излязло при една голяма борба. Затова то е пасивно. Такава борба е станала в света, когато се е родило две-те вътре в космоса.
към втори вариант >>
Вие ще кажете 6 = 1 + 1 + 1 + 1 + 1 + 1, за да се образува шест.
(втори вариант)
Нали всяко число, казват, 6 съдържа шест единици. Но как се събраха тези единици? Нали ще кажете - така! Да се обясним. Шест съдържа шест единици.
Вие ще кажете 6 = 1 + 1 + 1 + 1 + 1 + 1, за да се образува шест.
Има известна еволюция на това число 6. Защото в природата числото 2 е излязло при една голяма борба. Затова то е пасивно. Такава борба е станала в света, когато се е родило две-те вътре в космоса. Тогава са се образували огньове, тогава са се разделили светове, тогава са паднали ангелите.
към втори вариант >>
Има известна еволюция на това число 6.
(втори вариант)
Но как се събраха тези единици? Нали ще кажете - така! Да се обясним. Шест съдържа шест единици. Вие ще кажете 6 = 1 + 1 + 1 + 1 + 1 + 1, за да се образува шест.
Има известна еволюция на това число 6.
Защото в природата числото 2 е излязло при една голяма борба. Затова то е пасивно. Такава борба е станала в света, когато се е родило две-те вътре в космоса. Тогава са се образували огньове, тогава са се разделили светове, тогава са паднали ангелите. Две-те започва с творчество, а същевременно и с падение на известни, падение по нашему.
към втори вариант >>
Защото в природата числото 2 е излязло при една голяма борба.
(втори вариант)
Нали ще кажете - така! Да се обясним. Шест съдържа шест единици. Вие ще кажете 6 = 1 + 1 + 1 + 1 + 1 + 1, за да се образува шест. Има известна еволюция на това число 6.
Защото в природата числото 2 е излязло при една голяма борба.
Затова то е пасивно. Такава борба е станала в света, когато се е родило две-те вътре в космоса. Тогава са се образували огньове, тогава са се разделили светове, тогава са паднали ангелите. Две-те започва с творчество, а същевременно и с падение на известни, падение по нашему. Само двама души, когато се съберат, могат да се карат.
към втори вариант >>
Затова то е пасивно.
(втори вариант)
Да се обясним. Шест съдържа шест единици. Вие ще кажете 6 = 1 + 1 + 1 + 1 + 1 + 1, за да се образува шест. Има известна еволюция на това число 6. Защото в природата числото 2 е излязло при една голяма борба.
Затова то е пасивно.
Такава борба е станала в света, когато се е родило две-те вътре в космоса. Тогава са се образували огньове, тогава са се разделили светове, тогава са паднали ангелите. Две-те започва с творчество, а същевременно и с падение на известни, падение по нашему. Само двама души, когато се съберат, могат да се карат. Две страни.
към втори вариант >>
Такава борба е станала в света, когато се е родило две-те вътре в космоса.
(втори вариант)
Шест съдържа шест единици. Вие ще кажете 6 = 1 + 1 + 1 + 1 + 1 + 1, за да се образува шест. Има известна еволюция на това число 6. Защото в природата числото 2 е излязло при една голяма борба. Затова то е пасивно.
Такава борба е станала в света, когато се е родило две-те вътре в космоса.
Тогава са се образували огньове, тогава са се разделили светове, тогава са паднали ангелите. Две-те започва с творчество, а същевременно и с падение на известни, падение по нашему. Само двама души, когато се съберат, могат да се карат. Две страни. Десет души все ще се разделят на две партии, ще се бият.
към втори вариант >>
Тогава са се образували огньове, тогава са се разделили светове, тогава са паднали ангелите.
(втори вариант)
Вие ще кажете 6 = 1 + 1 + 1 + 1 + 1 + 1, за да се образува шест. Има известна еволюция на това число 6. Защото в природата числото 2 е излязло при една голяма борба. Затова то е пасивно. Такава борба е станала в света, когато се е родило две-те вътре в космоса.
Тогава са се образували огньове, тогава са се разделили светове, тогава са паднали ангелите.
Две-те започва с творчество, а същевременно и с падение на известни, падение по нашему. Само двама души, когато се съберат, могат да се карат. Две страни. Десет души все ще се разделят на две партии, ще се бият. Трима души могат ли да се бият?
към втори вариант >>
Две-те започва с творчество, а същевременно и с падение на известни, падение по нашему.
(втори вариант)
Има известна еволюция на това число 6. Защото в природата числото 2 е излязло при една голяма борба. Затова то е пасивно. Такава борба е станала в света, когато се е родило две-те вътре в космоса. Тогава са се образували огньове, тогава са се разделили светове, тогава са паднали ангелите.
Две-те започва с творчество, а същевременно и с падение на известни, падение по нашему.
Само двама души, когато се съберат, могат да се карат. Две страни. Десет души все ще се разделят на две партии, ще се бият. Трима души могат ли да се бият? Трима души един против друг не могат да се бият.
към втори вариант >>
Само двама души, когато се съберат, могат да се карат.
(втори вариант)
Защото в природата числото 2 е излязло при една голяма борба. Затова то е пасивно. Такава борба е станала в света, когато се е родило две-те вътре в космоса. Тогава са се образували огньове, тогава са се разделили светове, тогава са паднали ангелите. Две-те започва с творчество, а същевременно и с падение на известни, падение по нашему.
Само двама души, когато се съберат, могат да се карат.
Две страни. Десет души все ще се разделят на две партии, ще се бият. Трима души могат ли да се бият? Трима души един против друг не могат да се бият. Турците имат една поговорка: "Уран - урана", т.е.
към втори вариант >>
Две страни.
(втори вариант)
Затова то е пасивно. Такава борба е станала в света, когато се е родило две-те вътре в космоса. Тогава са се образували огньове, тогава са се разделили светове, тогава са паднали ангелите. Две-те започва с творчество, а същевременно и с падение на известни, падение по нашему. Само двама души, когато се съберат, могат да се карат.
Две страни.
Десет души все ще се разделят на две партии, ще се бият. Трима души могат ли да се бият? Трима души един против друг не могат да се бият. Турците имат една поговорка: "Уран - урана", т.е. двама, след явяването на тези двама.
към втори вариант >>
Десет души все ще се разделят на две партии, ще се бият.
(втори вариант)
Такава борба е станала в света, когато се е родило две-те вътре в космоса. Тогава са се образували огньове, тогава са се разделили светове, тогава са паднали ангелите. Две-те започва с творчество, а същевременно и с падение на известни, падение по нашему. Само двама души, когато се съберат, могат да се карат. Две страни.
Десет души все ще се разделят на две партии, ще се бият.
Трима души могат ли да се бият? Трима души един против друг не могат да се бият. Турците имат една поговорка: "Уран - урана", т.е. двама, след явяването на тези двама.
към втори вариант >>
Трима души могат ли да се бият?
(втори вариант)
Тогава са се образували огньове, тогава са се разделили светове, тогава са паднали ангелите. Две-те започва с творчество, а същевременно и с падение на известни, падение по нашему. Само двама души, когато се съберат, могат да се карат. Две страни. Десет души все ще се разделят на две партии, ще се бият.
Трима души могат ли да се бият?
Трима души един против друг не могат да се бият. Турците имат една поговорка: "Уран - урана", т.е. двама, след явяването на тези двама.
към втори вариант >>
Трима души един против друг не могат да се бият.
(втори вариант)
Две-те започва с творчество, а същевременно и с падение на известни, падение по нашему. Само двама души, когато се съберат, могат да се карат. Две страни. Десет души все ще се разделят на две партии, ще се бият. Трима души могат ли да се бият?
Трима души един против друг не могат да се бият.
Турците имат една поговорка: "Уран - урана", т.е. двама, след явяването на тези двама.
към втори вариант >>
Турците имат една поговорка: "Уран - урана", т.е.
(втори вариант)
Само двама души, когато се съберат, могат да се карат. Две страни. Десет души все ще се разделят на две партии, ще се бият. Трима души могат ли да се бият? Трима души един против друг не могат да се бият.
Турците имат една поговорка: "Уран - урана", т.е.
двама, след явяването на тези двама.
към втори вариант >>
двама, след явяването на тези двама.
(втори вариант)
Две страни. Десет души все ще се разделят на две партии, ще се бият. Трима души могат ли да се бият? Трима души един против друг не могат да се бият. Турците имат една поговорка: "Уран - урана", т.е.
двама, след явяването на тези двама.
към втори вариант >>
Щом кажем две, то трябва да произведе.
(втори вариант)
Щом кажем две, то трябва да произведе.
Всяко едно число, то означава един творчески процес в природата. Като кажа две, значи се заражда как светът се е създал, ангелите са падали, едни са слезнали, други са останали. Има смисъл тогава. Ще каже някой: "Обичаш ли две-те? " Обичам го, понеже светът се е създал.
към втори вариант >>
Всяко едно число, то означава един творчески процес в природата.
(втори вариант)
Щом кажем две, то трябва да произведе.
Всяко едно число, то означава един творчески процес в природата.
Като кажа две, значи се заражда как светът се е създал, ангелите са падали, едни са слезнали, други са останали. Има смисъл тогава. Ще каже някой: "Обичаш ли две-те? " Обичам го, понеже светът се е създал. Ще каже някой: "Има падане." Едни са паднали, а други са останали, то е поляризиране.
към втори вариант >>
Като кажа две, значи се заражда как светът се е създал, ангелите са падали, едни са слезнали, други са останали.
(втори вариант)
Щом кажем две, то трябва да произведе. Всяко едно число, то означава един творчески процес в природата.
Като кажа две, значи се заражда как светът се е създал, ангелите са падали, едни са слезнали, други са останали.
Има смисъл тогава. Ще каже някой: "Обичаш ли две-те? " Обичам го, понеже светът се е създал. Ще каже някой: "Има падане." Едни са паднали, а други са останали, то е поляризиране. При всяко творчество трябва да се дадат нови жертви.
към втори вариант >>
Има смисъл тогава.
(втори вариант)
Щом кажем две, то трябва да произведе. Всяко едно число, то означава един творчески процес в природата. Като кажа две, значи се заражда как светът се е създал, ангелите са падали, едни са слезнали, други са останали.
Има смисъл тогава.
Ще каже някой: "Обичаш ли две-те? " Обичам го, понеже светът се е създал. Ще каже някой: "Има падане." Едни са паднали, а други са останали, то е поляризиране. При всяко творчество трябва да се дадат нови жертви. Ако тези същества падат, за да се създаде светът, те ще имат една опитност.
към втори вариант >>
Ще каже някой: "Обичаш ли две-те?
(втори вариант)
Щом кажем две, то трябва да произведе. Всяко едно число, то означава един творчески процес в природата. Като кажа две, значи се заражда как светът се е създал, ангелите са падали, едни са слезнали, други са останали. Има смисъл тогава.
Ще каже някой: "Обичаш ли две-те?
" Обичам го, понеже светът се е създал. Ще каже някой: "Има падане." Едни са паднали, а други са останали, то е поляризиране. При всяко творчество трябва да се дадат нови жертви. Ако тези същества падат, за да се създаде светът, те ще имат една опитност. По-добре да се създаде това раздвоение и осмисляне, отколкото светът да е мъртъв.
към втори вариант >>
" Обичам го, понеже светът се е създал.
(втори вариант)
Щом кажем две, то трябва да произведе. Всяко едно число, то означава един творчески процес в природата. Като кажа две, значи се заражда как светът се е създал, ангелите са падали, едни са слезнали, други са останали. Има смисъл тогава. Ще каже някой: "Обичаш ли две-те?
" Обичам го, понеже светът се е създал.
Ще каже някой: "Има падане." Едни са паднали, а други са останали, то е поляризиране. При всяко творчество трябва да се дадат нови жертви. Ако тези същества падат, за да се създаде светът, те ще имат една опитност. По-добре да се създаде това раздвоение и осмисляне, отколкото светът да е мъртъв. Този закон се прилага и в нас.
към втори вариант >>
Ще каже някой: "Има падане." Едни са паднали, а други са останали, то е поляризиране.
(втори вариант)
Всяко едно число, то означава един творчески процес в природата. Като кажа две, значи се заражда как светът се е създал, ангелите са падали, едни са слезнали, други са останали. Има смисъл тогава. Ще каже някой: "Обичаш ли две-те? " Обичам го, понеже светът се е създал.
Ще каже някой: "Има падане." Едни са паднали, а други са останали, то е поляризиране.
При всяко творчество трябва да се дадат нови жертви. Ако тези същества падат, за да се създаде светът, те ще имат една опитност. По-добре да се създаде това раздвоение и осмисляне, отколкото светът да е мъртъв. Този закон се прилага и в нас. Понякога, за да бъде създадена някоя идея във вас, вий сте един, умът ви не работи.
към втори вариант >>
При всяко творчество трябва да се дадат нови жертви.
(втори вариант)
Като кажа две, значи се заражда как светът се е създал, ангелите са падали, едни са слезнали, други са останали. Има смисъл тогава. Ще каже някой: "Обичаш ли две-те? " Обичам го, понеже светът се е създал. Ще каже някой: "Има падане." Едни са паднали, а други са останали, то е поляризиране.
При всяко творчество трябва да се дадат нови жертви.
Ако тези същества падат, за да се създаде светът, те ще имат една опитност. По-добре да се създаде това раздвоение и осмисляне, отколкото светът да е мъртъв. Този закон се прилага и в нас. Понякога, за да бъде създадена някоя идея във вас, вий сте един, умът ви не работи. За да създадете нещо, вие се разделите, ще дадете нещо от себе си, и ще спечелите.
към втори вариант >>
Ако тези същества падат, за да се създаде светът, те ще имат една опитност.
(втори вариант)
Има смисъл тогава. Ще каже някой: "Обичаш ли две-те? " Обичам го, понеже светът се е създал. Ще каже някой: "Има падане." Едни са паднали, а други са останали, то е поляризиране. При всяко творчество трябва да се дадат нови жертви.
Ако тези същества падат, за да се създаде светът, те ще имат една опитност.
По-добре да се създаде това раздвоение и осмисляне, отколкото светът да е мъртъв. Този закон се прилага и в нас. Понякога, за да бъде създадена някоя идея във вас, вий сте един, умът ви не работи. За да създадете нещо, вие се разделите, ще дадете нещо от себе си, и ще спечелите. Вие казвате: "И питата цяла, и стомахът сит." Питата трябва да пострада, за да бъде добре на стомаха.
към втори вариант >>
По-добре да се създаде това раздвоение и осмисляне, отколкото светът да е мъртъв.
(втори вариант)
Ще каже някой: "Обичаш ли две-те? " Обичам го, понеже светът се е създал. Ще каже някой: "Има падане." Едни са паднали, а други са останали, то е поляризиране. При всяко творчество трябва да се дадат нови жертви. Ако тези същества падат, за да се създаде светът, те ще имат една опитност.
По-добре да се създаде това раздвоение и осмисляне, отколкото светът да е мъртъв.
Този закон се прилага и в нас. Понякога, за да бъде създадена някоя идея във вас, вий сте един, умът ви не работи. За да създадете нещо, вие се разделите, ще дадете нещо от себе си, и ще спечелите. Вие казвате: "И питата цяла, и стомахът сит." Питата трябва да пострада, за да бъде добре на стомаха. Следователно ще приложите този закон.
към втори вариант >>
Този закон се прилага и в нас.
(втори вариант)
" Обичам го, понеже светът се е създал. Ще каже някой: "Има падане." Едни са паднали, а други са останали, то е поляризиране. При всяко творчество трябва да се дадат нови жертви. Ако тези същества падат, за да се създаде светът, те ще имат една опитност. По-добре да се създаде това раздвоение и осмисляне, отколкото светът да е мъртъв.
Този закон се прилага и в нас.
Понякога, за да бъде създадена някоя идея във вас, вий сте един, умът ви не работи. За да създадете нещо, вие се разделите, ще дадете нещо от себе си, и ще спечелите. Вие казвате: "И питата цяла, и стомахът сит." Питата трябва да пострада, за да бъде добре на стомаха. Следователно ще приложите този закон.
към втори вариант >>
Понякога, за да бъде създадена някоя идея във вас, вий сте един, умът ви не работи.
(втори вариант)
Ще каже някой: "Има падане." Едни са паднали, а други са останали, то е поляризиране. При всяко творчество трябва да се дадат нови жертви. Ако тези същества падат, за да се създаде светът, те ще имат една опитност. По-добре да се създаде това раздвоение и осмисляне, отколкото светът да е мъртъв. Този закон се прилага и в нас.
Понякога, за да бъде създадена някоя идея във вас, вий сте един, умът ви не работи.
За да създадете нещо, вие се разделите, ще дадете нещо от себе си, и ще спечелите. Вие казвате: "И питата цяла, и стомахът сит." Питата трябва да пострада, за да бъде добре на стомаха. Следователно ще приложите този закон.
към втори вариант >>
За да създадете нещо, вие се разделите, ще дадете нещо от себе си, и ще спечелите.
(втори вариант)
При всяко творчество трябва да се дадат нови жертви. Ако тези същества падат, за да се създаде светът, те ще имат една опитност. По-добре да се създаде това раздвоение и осмисляне, отколкото светът да е мъртъв. Този закон се прилага и в нас. Понякога, за да бъде създадена някоя идея във вас, вий сте един, умът ви не работи.
За да създадете нещо, вие се разделите, ще дадете нещо от себе си, и ще спечелите.
Вие казвате: "И питата цяла, и стомахът сит." Питата трябва да пострада, за да бъде добре на стомаха. Следователно ще приложите този закон.
към втори вариант >>
Вие казвате: "И питата цяла, и стомахът сит." Питата трябва да пострада, за да бъде добре на стомаха.
(втори вариант)
Ако тези същества падат, за да се създаде светът, те ще имат една опитност. По-добре да се създаде това раздвоение и осмисляне, отколкото светът да е мъртъв. Този закон се прилага и в нас. Понякога, за да бъде създадена някоя идея във вас, вий сте един, умът ви не работи. За да създадете нещо, вие се разделите, ще дадете нещо от себе си, и ще спечелите.
Вие казвате: "И питата цяла, и стомахът сит." Питата трябва да пострада, за да бъде добре на стомаха.
Следователно ще приложите този закон.
към втори вариант >>
Следователно ще приложите този закон.
(втори вариант)
По-добре да се създаде това раздвоение и осмисляне, отколкото светът да е мъртъв. Този закон се прилага и в нас. Понякога, за да бъде създадена някоя идея във вас, вий сте един, умът ви не работи. За да създадете нещо, вие се разделите, ще дадете нещо от себе си, и ще спечелите. Вие казвате: "И питата цяла, и стомахът сит." Питата трябва да пострада, за да бъде добре на стомаха.
Следователно ще приложите този закон.
към втори вариант >>
Какво приложение има числото 2?
(втори вариант)
Какво приложение има числото 2?
И в нас има. Всяка една нова идея, всяка една нова мисъл – числото 2 трябва да се намеси. И тогава, щом ви дойдат всички изпитания, вие ще се радвате, че числото 2 се е родило, и вие го разбирате. Засега хората разбират само числото 2. Разбират го, понеже страдат.
към втори вариант >>
И в нас има.
(втори вариант)
Какво приложение има числото 2?
И в нас има.
Всяка една нова идея, всяка една нова мисъл – числото 2 трябва да се намеси. И тогава, щом ви дойдат всички изпитания, вие ще се радвате, че числото 2 се е родило, и вие го разбирате. Засега хората разбират само числото 2. Разбират го, понеже страдат. Като страдат, то е числото 2.
към втори вариант >>
Всяка една нова идея, всяка една нова мисъл – числото 2 трябва да се намеси.
(втори вариант)
Какво приложение има числото 2? И в нас има.
Всяка една нова идея, всяка една нова мисъл – числото 2 трябва да се намеси.
И тогава, щом ви дойдат всички изпитания, вие ще се радвате, че числото 2 се е родило, и вие го разбирате. Засега хората разбират само числото 2. Разбират го, понеже страдат. Като страдат, то е числото 2. На числото 2 обратният процес кой е?
към втори вариант >>
И тогава, щом ви дойдат всички изпитания, вие ще се радвате, че числото 2 се е родило, и вие го разбирате.
(втори вариант)
Какво приложение има числото 2? И в нас има. Всяка една нова идея, всяка една нова мисъл – числото 2 трябва да се намеси.
И тогава, щом ви дойдат всички изпитания, вие ще се радвате, че числото 2 се е родило, и вие го разбирате.
Засега хората разбират само числото 2. Разбират го, понеже страдат. Като страдат, то е числото 2. На числото 2 обратният процес кой е? Кое е равносилно на двете – четирите.
към втори вариант >>
Засега хората разбират само числото 2.
(втори вариант)
Какво приложение има числото 2? И в нас има. Всяка една нова идея, всяка една нова мисъл – числото 2 трябва да се намеси. И тогава, щом ви дойдат всички изпитания, вие ще се радвате, че числото 2 се е родило, и вие го разбирате.
Засега хората разбират само числото 2.
Разбират го, понеже страдат. Като страдат, то е числото 2. На числото 2 обратният процес кой е? Кое е равносилно на двете – четирите. След две се е родило четири по закона на еволюцията.
към втори вариант >>
Разбират го, понеже страдат.
(втори вариант)
Какво приложение има числото 2? И в нас има. Всяка една нова идея, всяка една нова мисъл – числото 2 трябва да се намеси. И тогава, щом ви дойдат всички изпитания, вие ще се радвате, че числото 2 се е родило, и вие го разбирате. Засега хората разбират само числото 2.
Разбират го, понеже страдат.
Като страдат, то е числото 2. На числото 2 обратният процес кой е? Кое е равносилно на двете – четирите. След две се е родило четири по закона на еволюцията. Три-те се е родило после.
към втори вариант >>
Като страдат, то е числото 2.
(втори вариант)
И в нас има. Всяка една нова идея, всяка една нова мисъл – числото 2 трябва да се намеси. И тогава, щом ви дойдат всички изпитания, вие ще се радвате, че числото 2 се е родило, и вие го разбирате. Засега хората разбират само числото 2. Разбират го, понеже страдат.
Като страдат, то е числото 2.
На числото 2 обратният процес кой е? Кое е равносилно на двете – четирите. След две се е родило четири по закона на еволюцията. Три-те се е родило после. Вие мислите първо едно, после две, после три.
към втори вариант >>
На числото 2 обратният процес кой е?
(втори вариант)
Всяка една нова идея, всяка една нова мисъл – числото 2 трябва да се намеси. И тогава, щом ви дойдат всички изпитания, вие ще се радвате, че числото 2 се е родило, и вие го разбирате. Засега хората разбират само числото 2. Разбират го, понеже страдат. Като страдат, то е числото 2.
На числото 2 обратният процес кой е?
Кое е равносилно на двете – четирите. След две се е родило четири по закона на еволюцията. Три-те се е родило после. Вие мислите първо едно, после две, после три. Не е.
към втори вариант >>
Кое е равносилно на двете – четирите.
(втори вариант)
И тогава, щом ви дойдат всички изпитания, вие ще се радвате, че числото 2 се е родило, и вие го разбирате. Засега хората разбират само числото 2. Разбират го, понеже страдат. Като страдат, то е числото 2. На числото 2 обратният процес кой е?
Кое е равносилно на двете – четирите.
След две се е родило четири по закона на еволюцията. Три-те се е родило после. Вие мислите първо едно, после две, после три. Не е. Най-първо се проявява двете, после се проявява четирите, а после трите – светът се оформя и самоопределя се.
към втори вариант >>
След две се е родило четири по закона на еволюцията.
(втори вариант)
Засега хората разбират само числото 2. Разбират го, понеже страдат. Като страдат, то е числото 2. На числото 2 обратният процес кой е? Кое е равносилно на двете – четирите.
След две се е родило четири по закона на еволюцията.
Три-те се е родило после. Вие мислите първо едно, после две, после три. Не е. Най-първо се проявява двете, после се проявява четирите, а после трите – светът се оформя и самоопределя се. Взема една разумна насока.
към втори вариант >>
Три-те се е родило после.
(втори вариант)
Разбират го, понеже страдат. Като страдат, то е числото 2. На числото 2 обратният процес кой е? Кое е равносилно на двете – четирите. След две се е родило четири по закона на еволюцията.
Три-те се е родило после.
Вие мислите първо едно, после две, после три. Не е. Най-първо се проявява двете, после се проявява четирите, а после трите – светът се оформя и самоопределя се. Взема една разумна насока. Това означава 4.
към втори вариант >>
Вие мислите първо едно, после две, после три.
(втори вариант)
Като страдат, то е числото 2. На числото 2 обратният процес кой е? Кое е равносилно на двете – четирите. След две се е родило четири по закона на еволюцията. Три-те се е родило после.
Вие мислите първо едно, после две, после три.
Не е. Най-първо се проявява двете, после се проявява четирите, а после трите – светът се оформя и самоопределя се. Взема една разумна насока. Това означава 4. Туй число още не го разбират, то сега влиза в света, и ще го разберем.
към втори вариант >>
Не е.
(втори вариант)
На числото 2 обратният процес кой е? Кое е равносилно на двете – четирите. След две се е родило четири по закона на еволюцията. Три-те се е родило после. Вие мислите първо едно, после две, после три.
Не е.
Най-първо се проявява двете, после се проявява четирите, а после трите – светът се оформя и самоопределя се. Взема една разумна насока. Това означава 4. Туй число още не го разбират, то сега влиза в света, и ще го разберем. Сега разбираме 2, и ще минем в 4 – и започваме да разбираме вече четирите.
към втори вариант >>
Най-първо се проявява двете, после се проявява четирите, а после трите – светът се оформя и самоопределя се.
(втори вариант)
Кое е равносилно на двете – четирите. След две се е родило четири по закона на еволюцията. Три-те се е родило после. Вие мислите първо едно, после две, после три. Не е.
Най-първо се проявява двете, после се проявява четирите, а после трите – светът се оформя и самоопределя се.
Взема една разумна насока. Това означава 4. Туй число още не го разбират, то сега влиза в света, и ще го разберем. Сега разбираме 2, и ще минем в 4 – и започваме да разбираме вече четирите. След туй ще минем към три-те.
към втори вариант >>
Взема една разумна насока.
(втори вариант)
След две се е родило четири по закона на еволюцията. Три-те се е родило после. Вие мислите първо едно, после две, после три. Не е. Най-първо се проявява двете, после се проявява четирите, а после трите – светът се оформя и самоопределя се.
Взема една разумна насока.
Това означава 4. Туй число още не го разбират, то сега влиза в света, и ще го разберем. Сега разбираме 2, и ще минем в 4 – и започваме да разбираме вече четирите. След туй ще минем към три-те. Три спада вече към Божествения свят.
към втори вариант >>
Това означава 4.
(втори вариант)
Три-те се е родило после. Вие мислите първо едно, после две, после три. Не е. Най-първо се проявява двете, после се проявява четирите, а после трите – светът се оформя и самоопределя се. Взема една разумна насока.
Това означава 4.
Туй число още не го разбират, то сега влиза в света, и ще го разберем. Сега разбираме 2, и ще минем в 4 – и започваме да разбираме вече четирите. След туй ще минем към три-те. Три спада вече към Божествения свят. Четири е човешко число.
към втори вариант >>
Туй число още не го разбират, то сега влиза в света, и ще го разберем.
(втори вариант)
Вие мислите първо едно, после две, после три. Не е. Най-първо се проявява двете, после се проявява четирите, а после трите – светът се оформя и самоопределя се. Взема една разумна насока. Това означава 4.
Туй число още не го разбират, то сега влиза в света, и ще го разберем.
Сега разбираме 2, и ще минем в 4 – и започваме да разбираме вече четирите. След туй ще минем към три-те. Три спада вече към Божествения свят. Четири е човешко число. Вие казвате: След две-те – три-те.
към втори вариант >>
Сега разбираме 2, и ще минем в 4 – и започваме да разбираме вече четирите.
(втори вариант)
Не е. Най-първо се проявява двете, после се проявява четирите, а после трите – светът се оформя и самоопределя се. Взема една разумна насока. Това означава 4. Туй число още не го разбират, то сега влиза в света, и ще го разберем.
Сега разбираме 2, и ще минем в 4 – и започваме да разбираме вече четирите.
След туй ще минем към три-те. Три спада вече към Божествения свят. Четири е човешко число. Вие казвате: След две-те – три-те. От човешкото Божественото не се ражда.
към втори вариант >>
След туй ще минем към три-те.
(втори вариант)
Най-първо се проявява двете, после се проявява четирите, а после трите – светът се оформя и самоопределя се. Взема една разумна насока. Това означава 4. Туй число още не го разбират, то сега влиза в света, и ще го разберем. Сега разбираме 2, и ще минем в 4 – и започваме да разбираме вече четирите.
След туй ще минем към три-те.
Три спада вече към Божествения свят. Четири е човешко число. Вие казвате: След две-те – три-те. От човешкото Божественото не се ражда. Когато изучавате Кабала например, геометрически човешкото и Божественото – то образува дома.
към втори вариант >>
Три спада вече към Божествения свят.
(втори вариант)
Взема една разумна насока. Това означава 4. Туй число още не го разбират, то сега влиза в света, и ще го разберем. Сега разбираме 2, и ще минем в 4 – и започваме да разбираме вече четирите. След туй ще минем към три-те.
Три спада вече към Божествения свят.
Четири е човешко число. Вие казвате: След две-те – три-те. От човешкото Божественото не се ражда. Когато изучавате Кабала например, геометрически човешкото и Божественото – то образува дома. Появяването на числото 5.
към втори вариант >>
Четири е човешко число.
(втори вариант)
Това означава 4. Туй число още не го разбират, то сега влиза в света, и ще го разберем. Сега разбираме 2, и ще минем в 4 – и започваме да разбираме вече четирите. След туй ще минем към три-те. Три спада вече към Божествения свят.
Четири е човешко число.
Вие казвате: След две-те – три-те. От човешкото Божественото не се ражда. Когато изучавате Кабала например, геометрически човешкото и Божественото – то образува дома. Появяването на числото 5. Искам да ви оставя идеята за числото 2.
към втори вариант >>
Вие казвате: След две-те – три-те.
(втори вариант)
Туй число още не го разбират, то сега влиза в света, и ще го разберем. Сега разбираме 2, и ще минем в 4 – и започваме да разбираме вече четирите. След туй ще минем към три-те. Три спада вече към Божествения свят. Четири е човешко число.
Вие казвате: След две-те – три-те.
От човешкото Божественото не се ражда. Когато изучавате Кабала например, геометрически човешкото и Божественото – то образува дома. Появяването на числото 5. Искам да ви оставя идеята за числото 2. То ще роди една нова мисъл.
към втори вариант >>
От човешкото Божественото не се ражда.
(втори вариант)
Сега разбираме 2, и ще минем в 4 – и започваме да разбираме вече четирите. След туй ще минем към три-те. Три спада вече към Божествения свят. Четири е човешко число. Вие казвате: След две-те – три-те.
От човешкото Божественото не се ражда.
Когато изучавате Кабала например, геометрически човешкото и Божественото – то образува дома. Появяването на числото 5. Искам да ви оставя идеята за числото 2. То ще роди една нова мисъл. И винаги, когато дойде числото 2, ще знаете, че то носи нещо хубаво.
към втори вариант >>
Когато изучавате Кабала например, геометрически човешкото и Божественото – то образува дома.
(втори вариант)
След туй ще минем към три-те. Три спада вече към Божествения свят. Четири е човешко число. Вие казвате: След две-те – три-те. От човешкото Божественото не се ражда.
Когато изучавате Кабала например, геометрически човешкото и Божественото – то образува дома.
Появяването на числото 5. Искам да ви оставя идеята за числото 2. То ще роди една нова мисъл. И винаги, когато дойде числото 2, ще знаете, че то носи нещо хубаво. Може да започне зле.
към втори вариант >>
Появяването на числото 5.
(втори вариант)
Три спада вече към Божествения свят. Четири е човешко число. Вие казвате: След две-те – три-те. От човешкото Божественото не се ражда. Когато изучавате Кабала например, геометрически човешкото и Божественото – то образува дома.
Появяването на числото 5.
Искам да ви оставя идеята за числото 2. То ще роди една нова мисъл. И винаги, когато дойде числото 2, ще знаете, че то носи нещо хубаво. Може да започне зле. Но винаги то носи нещо хубаво.
към втори вариант >>
Искам да ви оставя идеята за числото 2.
(втори вариант)
Четири е човешко число. Вие казвате: След две-те – три-те. От човешкото Божественото не се ражда. Когато изучавате Кабала например, геометрически човешкото и Божественото – то образува дома. Появяването на числото 5.
Искам да ви оставя идеята за числото 2.
То ще роди една нова мисъл. И винаги, когато дойде числото 2, ще знаете, че то носи нещо хубаво. Може да започне зле. Но винаги то носи нещо хубаво.
към втори вариант >>
То ще роди една нова мисъл.
(втори вариант)
Вие казвате: След две-те – три-те. От човешкото Божественото не се ражда. Когато изучавате Кабала например, геометрически човешкото и Божественото – то образува дома. Появяването на числото 5. Искам да ви оставя идеята за числото 2.
То ще роди една нова мисъл.
И винаги, когато дойде числото 2, ще знаете, че то носи нещо хубаво. Може да започне зле. Но винаги то носи нещо хубаво.
към втори вариант >>
И винаги, когато дойде числото 2, ще знаете, че то носи нещо хубаво.
(втори вариант)
От човешкото Божественото не се ражда. Когато изучавате Кабала например, геометрически човешкото и Божественото – то образува дома. Появяването на числото 5. Искам да ви оставя идеята за числото 2. То ще роди една нова мисъл.
И винаги, когато дойде числото 2, ще знаете, че то носи нещо хубаво.
Може да започне зле. Но винаги то носи нещо хубаво.
към втори вариант >>
Може да започне зле.
(втори вариант)
Когато изучавате Кабала например, геометрически човешкото и Божественото – то образува дома. Появяването на числото 5. Искам да ви оставя идеята за числото 2. То ще роди една нова мисъл. И винаги, когато дойде числото 2, ще знаете, че то носи нещо хубаво.
Може да започне зле.
Но винаги то носи нещо хубаво.
към втори вариант >>
Но винаги то носи нещо хубаво.
(втори вариант)
Появяването на числото 5. Искам да ви оставя идеята за числото 2. То ще роди една нова мисъл. И винаги, когато дойде числото 2, ще знаете, че то носи нещо хубаво. Може да започне зле.
Но винаги то носи нещо хубаво.
към втори вариант >>
Упражнение. Винаги, когато искате да имате контакт, ще изтегнете всички мускули.
(втори вариант)
Упражнение. Винаги, когато искате да имате контакт, ще изтегнете всички мускули.
Когато видите, че мускулите са станали яки, това е вече контакт. Какви бяха резултатите от първо упражнение, нали десет дена изминаха?
към втори вариант >>
Когато видите, че мускулите са станали яки, това е вече контакт.
(втори вариант)
Упражнение. Винаги, когато искате да имате контакт, ще изтегнете всички мускули.
Когато видите, че мускулите са станали яки, това е вече контакт.
Какви бяха резултатите от първо упражнение, нали десет дена изминаха?
към втори вариант >>
Какви бяха резултатите от първо упражнение, нали десет дена изминаха?
(втори вариант)
Упражнение. Винаги, когато искате да имате контакт, ще изтегнете всички мускули. Когато видите, че мускулите са станали яки, това е вече контакт.
Какви бяха резултатите от първо упражнение, нали десет дена изминаха?
към втори вариант >>
Първо упражнение.
(втори вариант)
Първо упражнение.
Изнасяне десния крак напред, ръцете отстрани, отпред пред гърдите, дланите надолу, пръстите изопнати едни срещу други с върховете си; широк полукръг настрани хоризонтално, ръцете изопнати. Полукръгове напред, приклякане – ръцете идват в първото положение пред гърдите. Ставане с широк полукръг настрани, ръцете хоризонтално, силно изопнати настрана. След това левият крак напред, повтаря се същото: три пъти напред, три назад.
към втори вариант >>
Изнасяне десния крак напред, ръцете отстрани, отпред пред гърдите, дланите надолу, пръстите изопнати едни срещу други с върховете си; широк полукръг настрани хоризонтално, ръцете изопнати.
(втори вариант)
Първо упражнение.
Изнасяне десния крак напред, ръцете отстрани, отпред пред гърдите, дланите надолу, пръстите изопнати едни срещу други с върховете си; широк полукръг настрани хоризонтално, ръцете изопнати.
Полукръгове напред, приклякане – ръцете идват в първото положение пред гърдите. Ставане с широк полукръг настрани, ръцете хоризонтално, силно изопнати настрана. След това левият крак напред, повтаря се същото: три пъти напред, три назад.
към втори вариант >>
Полукръгове напред, приклякане – ръцете идват в първото положение пред гърдите.
(втори вариант)
Първо упражнение. Изнасяне десния крак напред, ръцете отстрани, отпред пред гърдите, дланите надолу, пръстите изопнати едни срещу други с върховете си; широк полукръг настрани хоризонтално, ръцете изопнати.
Полукръгове напред, приклякане – ръцете идват в първото положение пред гърдите.
Ставане с широк полукръг настрани, ръцете хоризонтално, силно изопнати настрана. След това левият крак напред, повтаря се същото: три пъти напред, три назад.
към втори вариант >>
Ставане с широк полукръг настрани, ръцете хоризонтално, силно изопнати настрана.
(втори вариант)
Първо упражнение. Изнасяне десния крак напред, ръцете отстрани, отпред пред гърдите, дланите надолу, пръстите изопнати едни срещу други с върховете си; широк полукръг настрани хоризонтално, ръцете изопнати. Полукръгове напред, приклякане – ръцете идват в първото положение пред гърдите.
Ставане с широк полукръг настрани, ръцете хоризонтално, силно изопнати настрана.
След това левият крак напред, повтаря се същото: три пъти напред, три назад.
към втори вариант >>
След това левият крак напред, повтаря се същото: три пъти напред, три назад.
(втори вариант)
Първо упражнение. Изнасяне десния крак напред, ръцете отстрани, отпред пред гърдите, дланите надолу, пръстите изопнати едни срещу други с върховете си; широк полукръг настрани хоризонтално, ръцете изопнати. Полукръгове напред, приклякане – ръцете идват в първото положение пред гърдите. Ставане с широк полукръг настрани, ръцете хоризонтално, силно изопнати настрана.
След това левият крак напред, повтаря се същото: три пъти напред, три назад.
към втори вариант >>
Второ упражнение.
(втори вариант)
Второ упражнение.
Ръцете силно изопнати настрани, хоризонтално с дланите надолу. Трептения на дланите. Отначало леко, засилва се, засилва, най-силно, постепенно отслабва. Няколко пъти се повтаря.
към втори вариант >>
Ръцете силно изопнати настрани, хоризонтално с дланите надолу.
(втори вариант)
Второ упражнение.
Ръцете силно изопнати настрани, хоризонтално с дланите надолу.
Трептения на дланите. Отначало леко, засилва се, засилва, най-силно, постепенно отслабва. Няколко пъти се повтаря.
към втори вариант >>
Трептения на дланите.
(втори вариант)
Второ упражнение. Ръцете силно изопнати настрани, хоризонтално с дланите надолу.
Трептения на дланите.
Отначало леко, засилва се, засилва, най-силно, постепенно отслабва. Няколко пъти се повтаря.
към втори вариант >>
Отначало леко, засилва се, засилва, най-силно, постепенно отслабва.
(втори вариант)
Второ упражнение. Ръцете силно изопнати настрани, хоризонтално с дланите надолу. Трептения на дланите.
Отначало леко, засилва се, засилва, най-силно, постепенно отслабва.
Няколко пъти се повтаря.
към втори вариант >>
Няколко пъти се повтаря.
(втори вариант)
Второ упражнение. Ръцете силно изопнати настрани, хоризонтално с дланите надолу. Трептения на дланите. Отначало леко, засилва се, засилва, най-силно, постепенно отслабва.
Няколко пъти се повтаря.
към втори вариант >>
Трето упражнение.
(втори вариант)
Трето упражнение.
Лявата ръка изопната настрана. Дясната ръка с широк полукръг отпред отива над нея и от върха на пръстите й бавно, съсредоточено, леко минава над нея по цялата й дължина до рамото, пред гърдите, под брадата, бавно се изопва настрани. Лявата прави сега широк полукръг отпред, прави същото над дясната. Три пъти едната и три пъти другата. Ръцете силно се обтягат през време на упражнението.
към втори вариант >>
Лявата ръка изопната настрана.
(втори вариант)
Трето упражнение.
Лявата ръка изопната настрана.
Дясната ръка с широк полукръг отпред отива над нея и от върха на пръстите й бавно, съсредоточено, леко минава над нея по цялата й дължина до рамото, пред гърдите, под брадата, бавно се изопва настрани. Лявата прави сега широк полукръг отпред, прави същото над дясната. Три пъти едната и три пъти другата. Ръцете силно се обтягат през време на упражнението. Мисълта силно концентрирана към върха на пръстите.
към втори вариант >>
Дясната ръка с широк полукръг отпред отива над нея и от върха на пръстите й бавно, съсредоточено, леко минава над нея по цялата й дължина до рамото, пред гърдите, под брадата, бавно се изопва настрани.
(втори вариант)
Трето упражнение. Лявата ръка изопната настрана.
Дясната ръка с широк полукръг отпред отива над нея и от върха на пръстите й бавно, съсредоточено, леко минава над нея по цялата й дължина до рамото, пред гърдите, под брадата, бавно се изопва настрани.
Лявата прави сега широк полукръг отпред, прави същото над дясната. Три пъти едната и три пъти другата. Ръцете силно се обтягат през време на упражнението. Мисълта силно концентрирана към върха на пръстите.
към втори вариант >>
Лявата прави сега широк полукръг отпред, прави същото над дясната.
(втори вариант)
Трето упражнение. Лявата ръка изопната настрана. Дясната ръка с широк полукръг отпред отива над нея и от върха на пръстите й бавно, съсредоточено, леко минава над нея по цялата й дължина до рамото, пред гърдите, под брадата, бавно се изопва настрани.
Лявата прави сега широк полукръг отпред, прави същото над дясната.
Три пъти едната и три пъти другата. Ръцете силно се обтягат през време на упражнението. Мисълта силно концентрирана към върха на пръстите.
към втори вариант >>
Три пъти едната и три пъти другата.
(втори вариант)
Трето упражнение. Лявата ръка изопната настрана. Дясната ръка с широк полукръг отпред отива над нея и от върха на пръстите й бавно, съсредоточено, леко минава над нея по цялата й дължина до рамото, пред гърдите, под брадата, бавно се изопва настрани. Лявата прави сега широк полукръг отпред, прави същото над дясната.
Три пъти едната и три пъти другата.
Ръцете силно се обтягат през време на упражнението. Мисълта силно концентрирана към върха на пръстите.
към втори вариант >>
Ръцете силно се обтягат през време на упражнението.
(втори вариант)
Трето упражнение. Лявата ръка изопната настрана. Дясната ръка с широк полукръг отпред отива над нея и от върха на пръстите й бавно, съсредоточено, леко минава над нея по цялата й дължина до рамото, пред гърдите, под брадата, бавно се изопва настрани. Лявата прави сега широк полукръг отпред, прави същото над дясната. Три пъти едната и три пъти другата.
Ръцете силно се обтягат през време на упражнението.
Мисълта силно концентрирана към върха на пръстите.
към втори вариант >>
Мисълта силно концентрирана към върха на пръстите.
(втори вариант)
Лявата ръка изопната настрана. Дясната ръка с широк полукръг отпред отива над нея и от върха на пръстите й бавно, съсредоточено, леко минава над нея по цялата й дължина до рамото, пред гърдите, под брадата, бавно се изопва настрани. Лявата прави сега широк полукръг отпред, прави същото над дясната. Три пъти едната и три пъти другата. Ръцете силно се обтягат през време на упражнението.
Мисълта силно концентрирана към върха на пръстите.
към втори вариант >>
Четвърто упражнение.
(втори вариант)
Четвърто упражнение.
Ръцете изопнати настрани. Поемаме въздух колкото може. Задържаме. Бавно спускаме ръцете настрани, надолу с прекъсвания, издишваме бавно, съсредоточено, четем до двайсет. До колко може да издържите?
към втори вариант >>
Ръцете изопнати настрани.
(втори вариант)
Четвърто упражнение.
Ръцете изопнати настрани.
Поемаме въздух колкото може. Задържаме. Бавно спускаме ръцете настрани, надолу с прекъсвания, издишваме бавно, съсредоточено, четем до двайсет. До колко може да издържите?
към втори вариант >>
Поемаме въздух колкото може. Задържаме.
(втори вариант)
Четвърто упражнение. Ръцете изопнати настрани.
Поемаме въздух колкото може. Задържаме.
Бавно спускаме ръцете настрани, надолу с прекъсвания, издишваме бавно, съсредоточено, четем до двайсет. До колко може да издържите?
към втори вариант >>
Бавно спускаме ръцете настрани, надолу с прекъсвания, издишваме бавно, съсредоточено, четем до двайсет.
(втори вариант)
Четвърто упражнение. Ръцете изопнати настрани. Поемаме въздух колкото може. Задържаме.
Бавно спускаме ръцете настрани, надолу с прекъсвания, издишваме бавно, съсредоточено, четем до двайсет.
До колко може да издържите?
към втори вариант >>
До колко може да издържите?
(втори вариант)
Четвърто упражнение. Ръцете изопнати настрани. Поемаме въздух колкото може. Задържаме. Бавно спускаме ръцете настрани, надолу с прекъсвания, издишваме бавно, съсредоточено, четем до двайсет.
До колко може да издържите?
към втори вариант >>
Какви бяха основните положения в миналата лекция?
(втори вариант)
Какви бяха основните положения в миналата лекция?
(За трите състояния sattwa, radjas и thamas.) Кое е състоянието на sattwa? (Състояние S е състояние на абсолютно безкористие и истина.) А състоянието radjas? (Деятелност, енергия, активност.) Тази на thamas? (Закон на инертност, която в тяхното естество се проявява като леност.) Изобщо, когато започне да настава това състояние, тогава хората обичат да ядат развалени плодове, вмирисано месо, вмирисано сирене, обущата – съдрани, дрехите, каквото да е. "За мен е безразлично" - казва той.
към втори вариант >>
(За трите състояния sattwa, radjas и thamas.) Кое е състоянието на sattwa?
(втори вариант)
Какви бяха основните положения в миналата лекция?
(За трите състояния sattwa, radjas и thamas.) Кое е състоянието на sattwa?
(Състояние S е състояние на абсолютно безкористие и истина.) А състоянието radjas? (Деятелност, енергия, активност.) Тази на thamas? (Закон на инертност, която в тяхното естество се проявява като леност.) Изобщо, когато започне да настава това състояние, тогава хората обичат да ядат развалени плодове, вмирисано месо, вмирисано сирене, обущата – съдрани, дрехите, каквото да е. "За мен е безразлично" - казва той. За него не остава никаква свещена идея и мисъл.
към втори вариант >>
(Състояние S е състояние на абсолютно безкористие и истина.) А състоянието radjas?
(втори вариант)
Какви бяха основните положения в миналата лекция? (За трите състояния sattwa, radjas и thamas.) Кое е състоянието на sattwa?
(Състояние S е състояние на абсолютно безкористие и истина.) А състоянието radjas?
(Деятелност, енергия, активност.) Тази на thamas? (Закон на инертност, която в тяхното естество се проявява като леност.) Изобщо, когато започне да настава това състояние, тогава хората обичат да ядат развалени плодове, вмирисано месо, вмирисано сирене, обущата – съдрани, дрехите, каквото да е. "За мен е безразлично" - казва той. За него не остава никаква свещена идея и мисъл. Като че е завършил, казва, нищо не струва.
към втори вариант >>
(Деятелност, енергия, активност.) Тази на thamas?
(втори вариант)
Какви бяха основните положения в миналата лекция? (За трите състояния sattwa, radjas и thamas.) Кое е състоянието на sattwa? (Състояние S е състояние на абсолютно безкористие и истина.) А състоянието radjas?
(Деятелност, енергия, активност.) Тази на thamas?
(Закон на инертност, която в тяхното естество се проявява като леност.) Изобщо, когато започне да настава това състояние, тогава хората обичат да ядат развалени плодове, вмирисано месо, вмирисано сирене, обущата – съдрани, дрехите, каквото да е. "За мен е безразлично" - казва той. За него не остава никаква свещена идея и мисъл. Като че е завършил, казва, нищо не струва. Изобщо тия хора не мислят.
към втори вариант >>
(Закон на инертност, която в тяхното естество се проявява като леност.) Изобщо, когато започне да настава това състояние, тогава хората обичат да ядат развалени плодове, вмирисано месо, вмирисано сирене, обущата – съдрани, дрехите, каквото да е.
(втори вариант)
Какви бяха основните положения в миналата лекция? (За трите състояния sattwa, radjas и thamas.) Кое е състоянието на sattwa? (Състояние S е състояние на абсолютно безкористие и истина.) А състоянието radjas? (Деятелност, енергия, активност.) Тази на thamas?
(Закон на инертност, която в тяхното естество се проявява като леност.) Изобщо, когато започне да настава това състояние, тогава хората обичат да ядат развалени плодове, вмирисано месо, вмирисано сирене, обущата – съдрани, дрехите, каквото да е.
"За мен е безразлично" - казва той. За него не остава никаква свещена идея и мисъл. Като че е завършил, казва, нищо не струва. Изобщо тия хора не мислят.
към втори вариант >>
"За мен е безразлично" - казва той.
(втори вариант)
Какви бяха основните положения в миналата лекция? (За трите състояния sattwa, radjas и thamas.) Кое е състоянието на sattwa? (Състояние S е състояние на абсолютно безкористие и истина.) А състоянието radjas? (Деятелност, енергия, активност.) Тази на thamas? (Закон на инертност, която в тяхното естество се проявява като леност.) Изобщо, когато започне да настава това състояние, тогава хората обичат да ядат развалени плодове, вмирисано месо, вмирисано сирене, обущата – съдрани, дрехите, каквото да е.
"За мен е безразлично" - казва той.
За него не остава никаква свещена идея и мисъл. Като че е завършил, казва, нищо не струва. Изобщо тия хора не мислят.
към втори вариант >>
За него не остава никаква свещена идея и мисъл.
(втори вариант)
(За трите състояния sattwa, radjas и thamas.) Кое е състоянието на sattwa? (Състояние S е състояние на абсолютно безкористие и истина.) А състоянието radjas? (Деятелност, енергия, активност.) Тази на thamas? (Закон на инертност, която в тяхното естество се проявява като леност.) Изобщо, когато започне да настава това състояние, тогава хората обичат да ядат развалени плодове, вмирисано месо, вмирисано сирене, обущата – съдрани, дрехите, каквото да е. "За мен е безразлично" - казва той.
За него не остава никаква свещена идея и мисъл.
Като че е завършил, казва, нищо не струва. Изобщо тия хора не мислят.
към втори вариант >>
Като че е завършил, казва, нищо не струва.
(втори вариант)
(Състояние S е състояние на абсолютно безкористие и истина.) А състоянието radjas? (Деятелност, енергия, активност.) Тази на thamas? (Закон на инертност, която в тяхното естество се проявява като леност.) Изобщо, когато започне да настава това състояние, тогава хората обичат да ядат развалени плодове, вмирисано месо, вмирисано сирене, обущата – съдрани, дрехите, каквото да е. "За мен е безразлично" - казва той. За него не остава никаква свещена идея и мисъл.
Като че е завършил, казва, нищо не струва.
Изобщо тия хора не мислят.
към втори вариант >>
Изобщо тия хора не мислят.
(втори вариант)
(Деятелност, енергия, активност.) Тази на thamas? (Закон на инертност, която в тяхното естество се проявява като леност.) Изобщо, когато започне да настава това състояние, тогава хората обичат да ядат развалени плодове, вмирисано месо, вмирисано сирене, обущата – съдрани, дрехите, каквото да е. "За мен е безразлично" - казва той. За него не остава никаква свещена идея и мисъл. Като че е завършил, казва, нищо не струва.
Изобщо тия хора не мислят.
към втори вариант >>
Разбира се, като знаете тези състояния, ще знаете всеки ден къде се намирате.
(втори вариант)
Разбира се, като знаете тези състояния, ще знаете всеки ден къде се намирате.
Разумната природа използва тези състояния. Тези сили ги използва. Но човек още не се е научил да ги използва. Запример вземете най-спокойния човек, който има състоянието sattwa – разположен е, говори за братство, равенство, ехе – възвишени работи. Обаче, ако този човек даде десет хиляди лева на някого, и той не иска да му ги върне, веднага той слиза до състоянието radjas – активност.
към втори вариант >>
Разумната природа използва тези състояния.
(втори вариант)
Разбира се, като знаете тези състояния, ще знаете всеки ден къде се намирате.
Разумната природа използва тези състояния.
Тези сили ги използва. Но човек още не се е научил да ги използва. Запример вземете най-спокойния човек, който има състоянието sattwa – разположен е, говори за братство, равенство, ехе – възвишени работи. Обаче, ако този човек даде десет хиляди лева на някого, и той не иска да му ги върне, веднага той слиза до състоянието radjas – активност. Най-първо чака да му ги върне, но после казва, трябва да му кажеш да бъде по-честен.
към втори вариант >>
Тези сили ги използва.
(втори вариант)
Разбира се, като знаете тези състояния, ще знаете всеки ден къде се намирате. Разумната природа използва тези състояния.
Тези сили ги използва.
Но човек още не се е научил да ги използва. Запример вземете най-спокойния човек, който има състоянието sattwa – разположен е, говори за братство, равенство, ехе – възвишени работи. Обаче, ако този човек даде десет хиляди лева на някого, и той не иска да му ги върне, веднага той слиза до състоянието radjas – активност. Най-първо чака да му ги върне, но после казва, трябва да му кажеш да бъде по-честен. И като дойде да го морализира, изгубва вече равновесие, започва да говори: Той е безчестен, излъга ме – и всичкото му състояние отиде.
към втори вариант >>
Но човек още не се е научил да ги използва.
(втори вариант)
Разбира се, като знаете тези състояния, ще знаете всеки ден къде се намирате. Разумната природа използва тези състояния. Тези сили ги използва.
Но човек още не се е научил да ги използва.
Запример вземете най-спокойния човек, който има състоянието sattwa – разположен е, говори за братство, равенство, ехе – възвишени работи. Обаче, ако този човек даде десет хиляди лева на някого, и той не иска да му ги върне, веднага той слиза до състоянието radjas – активност. Най-първо чака да му ги върне, но после казва, трябва да му кажеш да бъде по-честен. И като дойде да го морализира, изгубва вече равновесие, започва да говори: Той е безчестен, излъга ме – и всичкото му състояние отиде. Можете ли да определите кога започва това първо състояние, най-хубавото, Божественото състояние, на истината?
към втори вариант >>
Запример вземете най-спокойния човек, който има състоянието sattwa – разположен е, говори за братство, равенство, ехе – възвишени работи.
(втори вариант)
Разбира се, като знаете тези състояния, ще знаете всеки ден къде се намирате. Разумната природа използва тези състояния. Тези сили ги използва. Но човек още не се е научил да ги използва.
Запример вземете най-спокойния човек, който има състоянието sattwa – разположен е, говори за братство, равенство, ехе – възвишени работи.
Обаче, ако този човек даде десет хиляди лева на някого, и той не иска да му ги върне, веднага той слиза до състоянието radjas – активност. Най-първо чака да му ги върне, но после казва, трябва да му кажеш да бъде по-честен. И като дойде да го морализира, изгубва вече равновесие, започва да говори: Той е безчестен, излъга ме – и всичкото му състояние отиде. Можете ли да определите кога започва това първо състояние, най-хубавото, Божественото състояние, на истината? В коя възраст?
към втори вариант >>
Обаче, ако този човек даде десет хиляди лева на някого, и той не иска да му ги върне, веднага той слиза до състоянието radjas – активност.
(втори вариант)
Разбира се, като знаете тези състояния, ще знаете всеки ден къде се намирате. Разумната природа използва тези състояния. Тези сили ги използва. Но човек още не се е научил да ги използва. Запример вземете най-спокойния човек, който има състоянието sattwa – разположен е, говори за братство, равенство, ехе – възвишени работи.
Обаче, ако този човек даде десет хиляди лева на някого, и той не иска да му ги върне, веднага той слиза до състоянието radjas – активност.
Най-първо чака да му ги върне, но после казва, трябва да му кажеш да бъде по-честен. И като дойде да го морализира, изгубва вече равновесие, започва да говори: Той е безчестен, излъга ме – и всичкото му състояние отиде. Можете ли да определите кога започва това първо състояние, най-хубавото, Божественото състояние, на истината? В коя възраст? По естество така, кога съответства това състояние?
към втори вариант >>
Най-първо чака да му ги върне, но после казва, трябва да му кажеш да бъде по-честен.
(втори вариант)
Разумната природа използва тези състояния. Тези сили ги използва. Но човек още не се е научил да ги използва. Запример вземете най-спокойния човек, който има състоянието sattwa – разположен е, говори за братство, равенство, ехе – възвишени работи. Обаче, ако този човек даде десет хиляди лева на някого, и той не иска да му ги върне, веднага той слиза до състоянието radjas – активност.
Най-първо чака да му ги върне, но после казва, трябва да му кажеш да бъде по-честен.
И като дойде да го морализира, изгубва вече равновесие, започва да говори: Той е безчестен, излъга ме – и всичкото му състояние отиде. Можете ли да определите кога започва това първо състояние, най-хубавото, Божественото състояние, на истината? В коя възраст? По естество така, кога съответства това състояние? То е изобщо детинската възраст.
към втори вариант >>
И като дойде да го морализира, изгубва вече равновесие, започва да говори: Той е безчестен, излъга ме – и всичкото му състояние отиде.
(втори вариант)
Тези сили ги използва. Но човек още не се е научил да ги използва. Запример вземете най-спокойния човек, който има състоянието sattwa – разположен е, говори за братство, равенство, ехе – възвишени работи. Обаче, ако този човек даде десет хиляди лева на някого, и той не иска да му ги върне, веднага той слиза до състоянието radjas – активност. Най-първо чака да му ги върне, но после казва, трябва да му кажеш да бъде по-честен.
И като дойде да го морализира, изгубва вече равновесие, започва да говори: Той е безчестен, излъга ме – и всичкото му състояние отиде.
Можете ли да определите кога започва това първо състояние, най-хубавото, Божественото състояние, на истината? В коя възраст? По естество така, кога съответства това състояние? То е изобщо детинската възраст. Има един процес – като стане към трийсет години, той нож вади, активен е, стане, radjas има.
към втори вариант >>
Можете ли да определите кога започва това първо състояние, най-хубавото, Божественото състояние, на истината?
(втори вариант)
Но човек още не се е научил да ги използва. Запример вземете най-спокойния човек, който има състоянието sattwa – разположен е, говори за братство, равенство, ехе – възвишени работи. Обаче, ако този човек даде десет хиляди лева на някого, и той не иска да му ги върне, веднага той слиза до състоянието radjas – активност. Най-първо чака да му ги върне, но после казва, трябва да му кажеш да бъде по-честен. И като дойде да го морализира, изгубва вече равновесие, започва да говори: Той е безчестен, излъга ме – и всичкото му състояние отиде.
Можете ли да определите кога започва това първо състояние, най-хубавото, Божественото състояние, на истината?
В коя възраст? По естество така, кога съответства това състояние? То е изобщо детинската възраст. Има един процес – като стане към трийсет години, той нож вади, активен е, стане, radjas има. А в старо време той е вече на почивка.
към втори вариант >>
В коя възраст?
(втори вариант)
Запример вземете най-спокойния човек, който има състоянието sattwa – разположен е, говори за братство, равенство, ехе – възвишени работи. Обаче, ако този човек даде десет хиляди лева на някого, и той не иска да му ги върне, веднага той слиза до състоянието radjas – активност. Най-първо чака да му ги върне, но после казва, трябва да му кажеш да бъде по-честен. И като дойде да го морализира, изгубва вече равновесие, започва да говори: Той е безчестен, излъга ме – и всичкото му състояние отиде. Можете ли да определите кога започва това първо състояние, най-хубавото, Божественото състояние, на истината?
В коя възраст?
По естество така, кога съответства това състояние? То е изобщо детинската възраст. Има един процес – като стане към трийсет години, той нож вади, активен е, стане, radjas има. А в старо време той е вече на почивка. Той е thamas.
към втори вариант >>
По естество така, кога съответства това състояние?
(втори вариант)
Обаче, ако този човек даде десет хиляди лева на някого, и той не иска да му ги върне, веднага той слиза до състоянието radjas – активност. Най-първо чака да му ги върне, но после казва, трябва да му кажеш да бъде по-честен. И като дойде да го морализира, изгубва вече равновесие, започва да говори: Той е безчестен, излъга ме – и всичкото му състояние отиде. Можете ли да определите кога започва това първо състояние, най-хубавото, Божественото състояние, на истината? В коя възраст?
По естество така, кога съответства това състояние?
То е изобщо детинската възраст. Има един процес – като стане към трийсет години, той нож вади, активен е, стане, radjas има. А в старо време той е вече на почивка. Той е thamas. Старите хора от всичко са недоволни.
към втори вариант >>
То е изобщо детинската възраст.
(втори вариант)
Най-първо чака да му ги върне, но после казва, трябва да му кажеш да бъде по-честен. И като дойде да го морализира, изгубва вече равновесие, започва да говори: Той е безчестен, излъга ме – и всичкото му състояние отиде. Можете ли да определите кога започва това първо състояние, най-хубавото, Божественото състояние, на истината? В коя възраст? По естество така, кога съответства това състояние?
То е изобщо детинската възраст.
Има един процес – като стане към трийсет години, той нож вади, активен е, стане, radjas има. А в старо време той е вече на почивка. Той е thamas. Старите хора от всичко са недоволни. Човек трябва да се приготви да не изпада в тези смешни състояния.
към втори вариант >>
Има един процес – като стане към трийсет години, той нож вади, активен е, стане, radjas има.
(втори вариант)
И като дойде да го морализира, изгубва вече равновесие, започва да говори: Той е безчестен, излъга ме – и всичкото му състояние отиде. Можете ли да определите кога започва това първо състояние, най-хубавото, Божественото състояние, на истината? В коя възраст? По естество така, кога съответства това състояние? То е изобщо детинската възраст.
Има един процес – като стане към трийсет години, той нож вади, активен е, стане, radjas има.
А в старо време той е вече на почивка. Той е thamas. Старите хора от всичко са недоволни. Човек трябва да се приготви да не изпада в тези смешни състояния.
към втори вариант >>
А в старо време той е вече на почивка.
(втори вариант)
Можете ли да определите кога започва това първо състояние, най-хубавото, Божественото състояние, на истината? В коя възраст? По естество така, кога съответства това състояние? То е изобщо детинската възраст. Има един процес – като стане към трийсет години, той нож вади, активен е, стане, radjas има.
А в старо време той е вече на почивка.
Той е thamas. Старите хора от всичко са недоволни. Човек трябва да се приготви да не изпада в тези смешни състояния.
към втори вариант >>
Той е thamas.
(втори вариант)
В коя възраст? По естество така, кога съответства това състояние? То е изобщо детинската възраст. Има един процес – като стане към трийсет години, той нож вади, активен е, стане, radjas има. А в старо време той е вече на почивка.
Той е thamas.
Старите хора от всичко са недоволни. Човек трябва да се приготви да не изпада в тези смешни състояния.
към втори вариант >>
Старите хора от всичко са недоволни.
(втори вариант)
По естество така, кога съответства това състояние? То е изобщо детинската възраст. Има един процес – като стане към трийсет години, той нож вади, активен е, стане, radjas има. А в старо време той е вече на почивка. Той е thamas.
Старите хора от всичко са недоволни.
Човек трябва да се приготви да не изпада в тези смешни състояния.
към втори вариант >>
Човек трябва да се приготви да не изпада в тези смешни състояния.
(втори вариант)
То е изобщо детинската възраст. Има един процес – като стане към трийсет години, той нож вади, активен е, стане, radjas има. А в старо време той е вече на почивка. Той е thamas. Старите хора от всичко са недоволни.
Човек трябва да се приготви да не изпада в тези смешни състояния.
към втори вариант >>
Можете ли да убедите хората в онова, в което не вярвате?
(втори вариант)
Можете ли да убедите хората в онова, в което не вярвате?
Например ще ви разправя един анекдот, който е верен като факт, обаче в своите подробности може да има нещо невярно. Във Варненско, някой си Нойчо, човек със силно въображение, и всякога той си мислел, че е богат. А той е обикновен човек, няма никакво богатство. Където отиде, той все разправя, че има чифлици, слуги, хамбари пълни, толкова овце - разправя той и всички го мислят за богат, пък той няма нищо. Отива една вечер в кръчмата – насъбрали се, насядали селяните, пълно.
към втори вариант >>
Например ще ви разправя един анекдот, който е верен като факт, обаче в своите подробности може да има нещо невярно.
(втори вариант)
Можете ли да убедите хората в онова, в което не вярвате?
Например ще ви разправя един анекдот, който е верен като факт, обаче в своите подробности може да има нещо невярно.
Във Варненско, някой си Нойчо, човек със силно въображение, и всякога той си мислел, че е богат. А той е обикновен човек, няма никакво богатство. Където отиде, той все разправя, че има чифлици, слуги, хамбари пълни, толкова овце - разправя той и всички го мислят за богат, пък той няма нищо. Отива една вечер в кръчмата – насъбрали се, насядали селяните, пълно. Започва да им разправя той къде имало пари, заровени в земята, еди на кое място скрито съкровище, и хората повярват, вдигат мотиките и отиват.
към втори вариант >>
Във Варненско, някой си Нойчо, човек със силно въображение, и всякога той си мислел, че е богат.
(втори вариант)
Можете ли да убедите хората в онова, в което не вярвате? Например ще ви разправя един анекдот, който е верен като факт, обаче в своите подробности може да има нещо невярно.
Във Варненско, някой си Нойчо, човек със силно въображение, и всякога той си мислел, че е богат.
А той е обикновен човек, няма никакво богатство. Където отиде, той все разправя, че има чифлици, слуги, хамбари пълни, толкова овце - разправя той и всички го мислят за богат, пък той няма нищо. Отива една вечер в кръчмата – насъбрали се, насядали селяните, пълно. Започва да им разправя той къде имало пари, заровени в земята, еди на кое място скрито съкровище, и хората повярват, вдигат мотиките и отиват. Остава той сам в кръчмата.
към втори вариант >>
А той е обикновен човек, няма никакво богатство.
(втори вариант)
Можете ли да убедите хората в онова, в което не вярвате? Например ще ви разправя един анекдот, който е верен като факт, обаче в своите подробности може да има нещо невярно. Във Варненско, някой си Нойчо, човек със силно въображение, и всякога той си мислел, че е богат.
А той е обикновен човек, няма никакво богатство.
Където отиде, той все разправя, че има чифлици, слуги, хамбари пълни, толкова овце - разправя той и всички го мислят за богат, пък той няма нищо. Отива една вечер в кръчмата – насъбрали се, насядали селяните, пълно. Започва да им разправя той къде имало пари, заровени в земята, еди на кое място скрито съкровище, и хората повярват, вдигат мотиките и отиват. Остава той сам в кръчмата. Като излизат другите, повярвал си и той сам и си казва: "Да не би пък наистина да намерят пари." Взема и той мотиката и отива след тях, та ако намерят, да каже: "Нали аз ви казах" и да вземе и той дял с тях.
към втори вариант >>
Където отиде, той все разправя, че има чифлици, слуги, хамбари пълни, толкова овце - разправя той и всички го мислят за богат, пък той няма нищо.
(втори вариант)
Можете ли да убедите хората в онова, в което не вярвате? Например ще ви разправя един анекдот, който е верен като факт, обаче в своите подробности може да има нещо невярно. Във Варненско, някой си Нойчо, човек със силно въображение, и всякога той си мислел, че е богат. А той е обикновен човек, няма никакво богатство.
Където отиде, той все разправя, че има чифлици, слуги, хамбари пълни, толкова овце - разправя той и всички го мислят за богат, пък той няма нищо.
Отива една вечер в кръчмата – насъбрали се, насядали селяните, пълно. Започва да им разправя той къде имало пари, заровени в земята, еди на кое място скрито съкровище, и хората повярват, вдигат мотиките и отиват. Остава той сам в кръчмата. Като излизат другите, повярвал си и той сам и си казва: "Да не би пък наистина да намерят пари." Взема и той мотиката и отива след тях, та ако намерят, да каже: "Нали аз ви казах" и да вземе и той дял с тях.
към втори вариант >>
Отива една вечер в кръчмата – насъбрали се, насядали селяните, пълно.
(втори вариант)
Можете ли да убедите хората в онова, в което не вярвате? Например ще ви разправя един анекдот, който е верен като факт, обаче в своите подробности може да има нещо невярно. Във Варненско, някой си Нойчо, човек със силно въображение, и всякога той си мислел, че е богат. А той е обикновен човек, няма никакво богатство. Където отиде, той все разправя, че има чифлици, слуги, хамбари пълни, толкова овце - разправя той и всички го мислят за богат, пък той няма нищо.
Отива една вечер в кръчмата – насъбрали се, насядали селяните, пълно.
Започва да им разправя той къде имало пари, заровени в земята, еди на кое място скрито съкровище, и хората повярват, вдигат мотиките и отиват. Остава той сам в кръчмата. Като излизат другите, повярвал си и той сам и си казва: "Да не би пък наистина да намерят пари." Взема и той мотиката и отива след тях, та ако намерят, да каже: "Нали аз ви казах" и да вземе и той дял с тях.
към втори вариант >>
Започва да им разправя той къде имало пари, заровени в земята, еди на кое място скрито съкровище, и хората повярват, вдигат мотиките и отиват.
(втори вариант)
Например ще ви разправя един анекдот, който е верен като факт, обаче в своите подробности може да има нещо невярно. Във Варненско, някой си Нойчо, човек със силно въображение, и всякога той си мислел, че е богат. А той е обикновен човек, няма никакво богатство. Където отиде, той все разправя, че има чифлици, слуги, хамбари пълни, толкова овце - разправя той и всички го мислят за богат, пък той няма нищо. Отива една вечер в кръчмата – насъбрали се, насядали селяните, пълно.
Започва да им разправя той къде имало пари, заровени в земята, еди на кое място скрито съкровище, и хората повярват, вдигат мотиките и отиват.
Остава той сам в кръчмата. Като излизат другите, повярвал си и той сам и си казва: "Да не би пък наистина да намерят пари." Взема и той мотиката и отива след тях, та ако намерят, да каже: "Нали аз ви казах" и да вземе и той дял с тях.
към втори вариант >>
Остава той сам в кръчмата.
(втори вариант)
Във Варненско, някой си Нойчо, човек със силно въображение, и всякога той си мислел, че е богат. А той е обикновен човек, няма никакво богатство. Където отиде, той все разправя, че има чифлици, слуги, хамбари пълни, толкова овце - разправя той и всички го мислят за богат, пък той няма нищо. Отива една вечер в кръчмата – насъбрали се, насядали селяните, пълно. Започва да им разправя той къде имало пари, заровени в земята, еди на кое място скрито съкровище, и хората повярват, вдигат мотиките и отиват.
Остава той сам в кръчмата.
Като излизат другите, повярвал си и той сам и си казва: "Да не би пък наистина да намерят пари." Взема и той мотиката и отива след тях, та ако намерят, да каже: "Нали аз ви казах" и да вземе и той дял с тях.
към втори вариант >>
Като излизат другите, повярвал си и той сам и си казва: "Да не би пък наистина да намерят пари." Взема и той мотиката и отива след тях, та ако намерят, да каже: "Нали аз ви казах" и да вземе и той дял с тях.
(втори вариант)
А той е обикновен човек, няма никакво богатство. Където отиде, той все разправя, че има чифлици, слуги, хамбари пълни, толкова овце - разправя той и всички го мислят за богат, пък той няма нищо. Отива една вечер в кръчмата – насъбрали се, насядали селяните, пълно. Започва да им разправя той къде имало пари, заровени в земята, еди на кое място скрито съкровище, и хората повярват, вдигат мотиките и отиват. Остава той сам в кръчмата.
Като излизат другите, повярвал си и той сам и си казва: "Да не би пък наистина да намерят пари." Взема и той мотиката и отива след тях, та ако намерят, да каже: "Нали аз ви казах" и да вземе и той дял с тях.
към втори вариант >>
Към коя категория ще спадне такъв човек, който казва, че всичко има, а нищо няма.
(втори вариант)
Към коя категория ще спадне такъв човек, който казва, че всичко има, а нищо няма.
Защото има друга категория, които казват, че нищо нямат, а всичко имат. За това именно човек трябва да премине всички тези състояния, докато е в света, в широкия свят. Аз го наричам, да преминеш калното поле с вехтите дрехи. И когато дойдеш до планинския подем, където е всичко зелено, там няма никаква кал. Облечи се с хубавите си планински дрехи.
към втори вариант >>
Защото има друга категория, които казват, че нищо нямат, а всичко имат.
(втори вариант)
Към коя категория ще спадне такъв човек, който казва, че всичко има, а нищо няма.
Защото има друга категория, които казват, че нищо нямат, а всичко имат.
За това именно човек трябва да премине всички тези състояния, докато е в света, в широкия свят. Аз го наричам, да преминеш калното поле с вехтите дрехи. И когато дойдеш до планинския подем, където е всичко зелено, там няма никаква кал. Облечи се с хубавите си планински дрехи. Да няма никаква кал по тях.
към втори вариант >>
За това именно човек трябва да премине всички тези състояния, докато е в света, в широкия свят.
(втори вариант)
Към коя категория ще спадне такъв човек, който казва, че всичко има, а нищо няма. Защото има друга категория, които казват, че нищо нямат, а всичко имат.
За това именно човек трябва да премине всички тези състояния, докато е в света, в широкия свят.
Аз го наричам, да преминеш калното поле с вехтите дрехи. И когато дойдеш до планинския подем, където е всичко зелено, там няма никаква кал. Облечи се с хубавите си планински дрехи. Да няма никаква кал по тях. Ние казваме, че не трябва да живеем по светски.
към втори вариант >>
Аз го наричам, да преминеш калното поле с вехтите дрехи.
(втори вариант)
Към коя категория ще спадне такъв човек, който казва, че всичко има, а нищо няма. Защото има друга категория, които казват, че нищо нямат, а всичко имат. За това именно човек трябва да премине всички тези състояния, докато е в света, в широкия свят.
Аз го наричам, да преминеш калното поле с вехтите дрехи.
И когато дойдеш до планинския подем, където е всичко зелено, там няма никаква кал. Облечи се с хубавите си планински дрехи. Да няма никаква кал по тях. Ние казваме, че не трябва да живеем по светски. Ако ти минаваш през полето, и тогава валят дъждове, почвата – глинеста, можете ли да минете, без да се окаляте?
към втори вариант >>
И когато дойдеш до планинския подем, където е всичко зелено, там няма никаква кал.
(втори вариант)
Към коя категория ще спадне такъв човек, който казва, че всичко има, а нищо няма. Защото има друга категория, които казват, че нищо нямат, а всичко имат. За това именно човек трябва да премине всички тези състояния, докато е в света, в широкия свят. Аз го наричам, да преминеш калното поле с вехтите дрехи.
И когато дойдеш до планинския подем, където е всичко зелено, там няма никаква кал.
Облечи се с хубавите си планински дрехи. Да няма никаква кал по тях. Ние казваме, че не трябва да живеем по светски. Ако ти минаваш през полето, и тогава валят дъждове, почвата – глинеста, можете ли да минете, без да се окаляте?
към втори вариант >>
Облечи се с хубавите си планински дрехи.
(втори вариант)
Към коя категория ще спадне такъв човек, който казва, че всичко има, а нищо няма. Защото има друга категория, които казват, че нищо нямат, а всичко имат. За това именно човек трябва да премине всички тези състояния, докато е в света, в широкия свят. Аз го наричам, да преминеш калното поле с вехтите дрехи. И когато дойдеш до планинския подем, където е всичко зелено, там няма никаква кал.
Облечи се с хубавите си планински дрехи.
Да няма никаква кал по тях. Ние казваме, че не трябва да живеем по светски. Ако ти минаваш през полето, и тогава валят дъждове, почвата – глинеста, можете ли да минете, без да се окаляте?
към втори вариант >>
Да няма никаква кал по тях.
(втори вариант)
Защото има друга категория, които казват, че нищо нямат, а всичко имат. За това именно човек трябва да премине всички тези състояния, докато е в света, в широкия свят. Аз го наричам, да преминеш калното поле с вехтите дрехи. И когато дойдеш до планинския подем, където е всичко зелено, там няма никаква кал. Облечи се с хубавите си планински дрехи.
Да няма никаква кал по тях.
Ние казваме, че не трябва да живеем по светски. Ако ти минаваш през полето, и тогава валят дъждове, почвата – глинеста, можете ли да минете, без да се окаляте?
към втори вариант >>
Ние казваме, че не трябва да живеем по светски.
(втори вариант)
За това именно човек трябва да премине всички тези състояния, докато е в света, в широкия свят. Аз го наричам, да преминеш калното поле с вехтите дрехи. И когато дойдеш до планинския подем, където е всичко зелено, там няма никаква кал. Облечи се с хубавите си планински дрехи. Да няма никаква кал по тях.
Ние казваме, че не трябва да живеем по светски.
Ако ти минаваш през полето, и тогава валят дъждове, почвата – глинеста, можете ли да минете, без да се окаляте?
към втори вариант >>
Ако ти минаваш през полето, и тогава валят дъждове, почвата – глинеста, можете ли да минете, без да се окаляте?
(втори вариант)
Аз го наричам, да преминеш калното поле с вехтите дрехи. И когато дойдеш до планинския подем, където е всичко зелено, там няма никаква кал. Облечи се с хубавите си планински дрехи. Да няма никаква кал по тях. Ние казваме, че не трябва да живеем по светски.
Ако ти минаваш през полето, и тогава валят дъждове, почвата – глинеста, можете ли да минете, без да се окаляте?
към втори вариант >>
Сега според вас в какво седи онова вътрешно доволство на човека?
(втори вариант)
Сега според вас в какво седи онова вътрешно доволство на човека?
Запример с малките деца се случва често, ще декламира детето, и цяла нощ си приготвя стихотворението. В какво седи приятното? Кое е, което го радва – самото стихотворение, което ще декламира, сцената, на която ще излезе, или хората, които ще го чуят? (Най-приятно е самото приготовление, значи може да се изкаже детето.)
към втори вариант >>
Запример с малките деца се случва често, ще декламира детето, и цяла нощ си приготвя стихотворението.
(втори вариант)
Сега според вас в какво седи онова вътрешно доволство на човека?
Запример с малките деца се случва често, ще декламира детето, и цяла нощ си приготвя стихотворението.
В какво седи приятното? Кое е, което го радва – самото стихотворение, което ще декламира, сцената, на която ще излезе, или хората, които ще го чуят? (Най-приятно е самото приготовление, значи може да се изкаже детето.)
към втори вариант >>
В какво седи приятното?
(втори вариант)
Сега според вас в какво седи онова вътрешно доволство на човека? Запример с малките деца се случва често, ще декламира детето, и цяла нощ си приготвя стихотворението.
В какво седи приятното?
Кое е, което го радва – самото стихотворение, което ще декламира, сцената, на която ще излезе, или хората, които ще го чуят? (Най-приятно е самото приготовление, значи може да се изкаже детето.)
към втори вариант >>
Кое е, което го радва – самото стихотворение, което ще декламира, сцената, на която ще излезе, или хората, които ще го чуят?
(втори вариант)
Сега според вас в какво седи онова вътрешно доволство на човека? Запример с малките деца се случва често, ще декламира детето, и цяла нощ си приготвя стихотворението. В какво седи приятното?
Кое е, което го радва – самото стихотворение, което ще декламира, сцената, на която ще излезе, или хората, които ще го чуят?
(Най-приятно е самото приготовление, значи може да се изкаже детето.)
към втори вариант >>
(Най-приятно е самото приготовление, значи може да се изкаже детето.)
(втори вариант)
Сега според вас в какво седи онова вътрешно доволство на човека? Запример с малките деца се случва често, ще декламира детето, и цяла нощ си приготвя стихотворението. В какво седи приятното? Кое е, което го радва – самото стихотворение, което ще декламира, сцената, на която ще излезе, или хората, които ще го чуят?
(Най-приятно е самото приготовление, значи може да се изкаже детето.)
към втори вариант >>
Значи в него има известен стремеж, който трябва да се прояви по един или друг начин.
(втори вариант)
Значи в него има известен стремеж, който трябва да се прояви по един или друг начин.
Вътрешен стремеж. Според вас причините на горенето кои са? Може ли едно тяло да гори, ако няма въздух, може ли да се образува горене? Тогава направете едно сравнение. Ако духането, това е процес на мислене, а горенето – това са чувствата, това е проявяване на живота.
към втори вариант >>
Вътрешен стремеж.
(втори вариант)
Значи в него има известен стремеж, който трябва да се прояви по един или друг начин.
Вътрешен стремеж.
Според вас причините на горенето кои са? Може ли едно тяло да гори, ако няма въздух, може ли да се образува горене? Тогава направете едно сравнение. Ако духането, това е процес на мислене, а горенето – това са чувствата, това е проявяване на живота.
към втори вариант >>
Според вас причините на горенето кои са?
(втори вариант)
Значи в него има известен стремеж, който трябва да се прояви по един или друг начин. Вътрешен стремеж.
Според вас причините на горенето кои са?
Може ли едно тяло да гори, ако няма въздух, може ли да се образува горене? Тогава направете едно сравнение. Ако духането, това е процес на мислене, а горенето – това са чувствата, това е проявяване на живота.
към втори вариант >>
Може ли едно тяло да гори, ако няма въздух, може ли да се образува горене?
(втори вариант)
Значи в него има известен стремеж, който трябва да се прояви по един или друг начин. Вътрешен стремеж. Според вас причините на горенето кои са?
Може ли едно тяло да гори, ако няма въздух, може ли да се образува горене?
Тогава направете едно сравнение. Ако духането, това е процес на мислене, а горенето – това са чувствата, това е проявяване на живота.
към втори вариант >>
Тогава направете едно сравнение.
(втори вариант)
Значи в него има известен стремеж, който трябва да се прояви по един или друг начин. Вътрешен стремеж. Според вас причините на горенето кои са? Може ли едно тяло да гори, ако няма въздух, може ли да се образува горене?
Тогава направете едно сравнение.
Ако духането, това е процес на мислене, а горенето – това са чувствата, това е проявяване на живота.
към втори вариант >>
Ако духането, това е процес на мислене, а горенето – това са чувствата, това е проявяване на живота.
(втори вариант)
Значи в него има известен стремеж, който трябва да се прояви по един или друг начин. Вътрешен стремеж. Според вас причините на горенето кои са? Може ли едно тяло да гори, ако няма въздух, може ли да се образува горене? Тогава направете едно сравнение.
Ако духането, това е процес на мислене, а горенето – това са чувствата, това е проявяване на живота.
към втори вариант >>
Животът се проявява.
(втори вариант)
Животът се проявява.
Живот без мисъл може ли да се прояви? Ние живеем, понеже Бог е мислил преди нас. Следователно сега каквото преживяваме, това е един израз на Божията мисъл. Това са изводи само. Някой ще каже: "Защо аз така живея?
към втори вариант >>
Живот без мисъл може ли да се прояви?
(втори вариант)
Животът се проявява.
Живот без мисъл може ли да се прояви?
Ние живеем, понеже Бог е мислил преди нас. Следователно сега каквото преживяваме, това е един израз на Божията мисъл. Това са изводи само. Някой ще каже: "Защо аз така живея? " - Защото така е мислил Господ.
към втори вариант >>
Ние живеем, понеже Бог е мислил преди нас.
(втори вариант)
Животът се проявява. Живот без мисъл може ли да се прояви?
Ние живеем, понеже Бог е мислил преди нас.
Следователно сега каквото преживяваме, това е един израз на Божията мисъл. Това са изводи само. Някой ще каже: "Защо аз така живея? " - Защото така е мислил Господ. "Ама защо зле живея?
към втори вариант >>
Следователно сега каквото преживяваме, това е един израз на Божията мисъл.
(втори вариант)
Животът се проявява. Живот без мисъл може ли да се прояви? Ние живеем, понеже Бог е мислил преди нас.
Следователно сега каквото преживяваме, това е един израз на Божията мисъл.
Това са изводи само. Някой ще каже: "Защо аз така живея? " - Защото така е мислил Господ. "Ама защо зле живея? " - Защото зле си разбрал Божествената мисъл.
към втори вариант >>
Това са изводи само.
(втори вариант)
Животът се проявява. Живот без мисъл може ли да се прояви? Ние живеем, понеже Бог е мислил преди нас. Следователно сега каквото преживяваме, това е един израз на Божията мисъл.
Това са изводи само.
Някой ще каже: "Защо аз така живея? " - Защото така е мислил Господ. "Ама защо зле живея? " - Защото зле си разбрал Божествената мисъл. "Защо добре живея?
към втори вариант >>
Някой ще каже: "Защо аз така живея?
(втори вариант)
Животът се проявява. Живот без мисъл може ли да се прояви? Ние живеем, понеже Бог е мислил преди нас. Следователно сега каквото преживяваме, това е един израз на Божията мисъл. Това са изводи само.
Някой ще каже: "Защо аз така живея?
" - Защото така е мислил Господ. "Ама защо зле живея? " - Защото зле си разбрал Божествената мисъл. "Защо добре живея? " - Защото добре си я разбрал.
към втори вариант >>
" - Защото така е мислил Господ.
(втори вариант)
Живот без мисъл може ли да се прояви? Ние живеем, понеже Бог е мислил преди нас. Следователно сега каквото преживяваме, това е един израз на Божията мисъл. Това са изводи само. Някой ще каже: "Защо аз така живея?
" - Защото така е мислил Господ.
"Ама защо зле живея? " - Защото зле си разбрал Божествената мисъл. "Защо добре живея? " - Защото добре си я разбрал. Нищо повече.
към втори вариант >>
"Ама защо зле живея?
(втори вариант)
Ние живеем, понеже Бог е мислил преди нас. Следователно сега каквото преживяваме, това е един израз на Божията мисъл. Това са изводи само. Някой ще каже: "Защо аз така живея? " - Защото така е мислил Господ.
"Ама защо зле живея?
" - Защото зле си разбрал Божествената мисъл. "Защо добре живея? " - Защото добре си я разбрал. Нищо повече. Няма никакво изключение.
към втори вариант >>
" - Защото зле си разбрал Божествената мисъл.
(втори вариант)
Следователно сега каквото преживяваме, това е един израз на Божията мисъл. Това са изводи само. Някой ще каже: "Защо аз така живея? " - Защото така е мислил Господ. "Ама защо зле живея?
" - Защото зле си разбрал Божествената мисъл.
"Защо добре живея? " - Защото добре си я разбрал. Нищо повече. Няма никакво изключение. Ама ти ще кажеш: "Аз не съм направен както другите хора." Там е твоето заблуждение.
към втори вариант >>
"Защо добре живея?
(втори вариант)
Това са изводи само. Някой ще каже: "Защо аз така живея? " - Защото така е мислил Господ. "Ама защо зле живея? " - Защото зле си разбрал Божествената мисъл.
"Защо добре живея?
" - Защото добре си я разбрал. Нищо повече. Няма никакво изключение. Ама ти ще кажеш: "Аз не съм направен както другите хора." Там е твоето заблуждение. Когато хората казват, че той е като хората, какво мисли в ума си?
към втори вариант >>
" - Защото добре си я разбрал.
(втори вариант)
Някой ще каже: "Защо аз така живея? " - Защото така е мислил Господ. "Ама защо зле живея? " - Защото зле си разбрал Божествената мисъл. "Защо добре живея?
" - Защото добре си я разбрал.
Нищо повече. Няма никакво изключение. Ама ти ще кажеш: "Аз не съм направен както другите хора." Там е твоето заблуждение. Когато хората казват, че той е като хората, какво мисли в ума си? Като какво е направен?
към втори вариант >>
Нищо повече.
(втори вариант)
" - Защото така е мислил Господ. "Ама защо зле живея? " - Защото зле си разбрал Божествената мисъл. "Защо добре живея? " - Защото добре си я разбрал.
Нищо повече.
Няма никакво изключение. Ама ти ще кажеш: "Аз не съм направен както другите хора." Там е твоето заблуждение. Когато хората казват, че той е като хората, какво мисли в ума си? Като какво е направен? "Ама, казва, аз не съм направен като обикновените хора." Какво мисли той, каква форма можем да му дадем?
към втори вариант >>
Няма никакво изключение.
(втори вариант)
"Ама защо зле живея? " - Защото зле си разбрал Божествената мисъл. "Защо добре живея? " - Защото добре си я разбрал. Нищо повече.
Няма никакво изключение.
Ама ти ще кажеш: "Аз не съм направен както другите хора." Там е твоето заблуждение. Когато хората казват, че той е като хората, какво мисли в ума си? Като какво е направен? "Ама, казва, аз не съм направен като обикновените хора." Какво мисли той, каква форма можем да му дадем? (Два случая има: ако се мисли по-ниско от хората или ако се мисли по-високо.) Да, много е право.
към втори вариант >>
Ама ти ще кажеш: "Аз не съм направен както другите хора." Там е твоето заблуждение.
(втори вариант)
" - Защото зле си разбрал Божествената мисъл. "Защо добре живея? " - Защото добре си я разбрал. Нищо повече. Няма никакво изключение.
Ама ти ще кажеш: "Аз не съм направен както другите хора." Там е твоето заблуждение.
Когато хората казват, че той е като хората, какво мисли в ума си? Като какво е направен? "Ама, казва, аз не съм направен като обикновените хора." Какво мисли той, каква форма можем да му дадем? (Два случая има: ако се мисли по-ниско от хората или ако се мисли по-високо.) Да, много е право.
към втори вариант >>
2.
Служене на Бога и на себе си
,
ООК
, София, 9.12.1925г.,
Мнозина запитват какво означава числото две.
Последните служат само като съединително звено между хората и разумните същества от невидимия свят. Те съединяват физическия свят с Божествения. Числото две създава всички противоречия в живота. Като четете Свещеното Писание, ще видите, че Господ не се е произнесъл за втория ден, че е добър. За този ден Той мълчи, а за всичките останали дни се произнася, че са добри.
Мнозина запитват какво означава числото две.
То е число на Мъдростта, а не на Любовта. Как разбирате Мъдростта от гледището на Любовта? Вие не знаете това, но Любовта има особено схващане за Мъдростта. Затова и Христос е казал: „Ако любите онези, които ви любят, какво повече правите от езичниците? " Ако се разговаряте с умните, какво особено сте направили?
към беседата >>
Днес повечето хора търсят лесен път за постигане на своите стремежи.
Тръгваш на екскурзия. Времето обаче се разваля , започва непрекъснато да вали сняг и ти се чудиш какво да правиш. Слушай невидимия свят какво ти казва, не изкушавай Бога! Ти казваш: „Аз исках да изпитам силата си." Ако искате да изпитате силата си, работете върху себе си. Вие сте цяло съдружие от духове, от същества, които трябва да възпитате, да подчините на вашата разумна воля.
Днес повечето хора търсят лесен път за постигане на своите стремежи.
Вие трябва да знаете, че лесният път е труден път, но за да стане човек богат, учен, силен, той има определен път, по който може да постигне тези свои желания. Ако търсите наука или искате да развиете в себе си доброто, или искате да придобиете Любовта, Мъдростта и Истината, намерете пътя, по който можете да ги постигнете правилно. Този път е точно определен, но различен за всяка душа. Казвате: „Господ може да направи с нас, каквото пожелае. В един ден Той може да ни преобрази." Вярно е това, но работата на Бога, на ангелите не е тази.
към беседата >>
То е число на Мъдростта, а не на Любовта.
Те съединяват физическия свят с Божествения. Числото две създава всички противоречия в живота. Като четете Свещеното Писание, ще видите, че Господ не се е произнесъл за втория ден, че е добър. За този ден Той мълчи, а за всичките останали дни се произнася, че са добри. Мнозина запитват какво означава числото две.
То е число на Мъдростта, а не на Любовта.
Как разбирате Мъдростта от гледището на Любовта? Вие не знаете това, но Любовта има особено схващане за Мъдростта. Затова и Христос е казал: „Ако любите онези, които ви любят, какво повече правите от езичниците? " Ако се разговаряте с умните, какво особено сте направили? Дойде някой умен човек при тебе, ти кажеш нещо, той каже нещо и свършите разговора си - разменили сте знанията си.
към беседата >>
Вие трябва да знаете, че лесният път е труден път, но за да стане човек богат, учен, силен, той има определен път, по който може да постигне тези свои желания.
Времето обаче се разваля , започва непрекъснато да вали сняг и ти се чудиш какво да правиш. Слушай невидимия свят какво ти казва, не изкушавай Бога! Ти казваш: „Аз исках да изпитам силата си." Ако искате да изпитате силата си, работете върху себе си. Вие сте цяло съдружие от духове, от същества, които трябва да възпитате, да подчините на вашата разумна воля. Днес повечето хора търсят лесен път за постигане на своите стремежи.
Вие трябва да знаете, че лесният път е труден път, но за да стане човек богат, учен, силен, той има определен път, по който може да постигне тези свои желания.
Ако търсите наука или искате да развиете в себе си доброто, или искате да придобиете Любовта, Мъдростта и Истината, намерете пътя, по който можете да ги постигнете правилно. Този път е точно определен, но различен за всяка душа. Казвате: „Господ може да направи с нас, каквото пожелае. В един ден Той може да ни преобрази." Вярно е това, но работата на Бога, на ангелите не е тази. Веднъж човек дошъл на земята, трябва сам да работи върху себе си, а Бог, ангелите и другите разумни същества ще му дават светлина и топлина, ще му помагат само.
към беседата >>
Как разбирате Мъдростта от гледището на Любовта?
Числото две създава всички противоречия в живота. Като четете Свещеното Писание, ще видите, че Господ не се е произнесъл за втория ден, че е добър. За този ден Той мълчи, а за всичките останали дни се произнася, че са добри. Мнозина запитват какво означава числото две. То е число на Мъдростта, а не на Любовта.
Как разбирате Мъдростта от гледището на Любовта?
Вие не знаете това, но Любовта има особено схващане за Мъдростта. Затова и Христос е казал: „Ако любите онези, които ви любят, какво повече правите от езичниците? " Ако се разговаряте с умните, какво особено сте направили? Дойде някой умен човек при тебе, ти кажеш нещо, той каже нещо и свършите разговора си - разменили сте знанията си. Според закона на Любовта вашият разговор ще бъде по-ценен, ако сте се разговаряли с прост човек, на когото сте дали малко светлина в живота.
към беседата >>
Ако търсите наука или искате да развиете в себе си доброто, или искате да придобиете Любовта, Мъдростта и Истината, намерете пътя, по който можете да ги постигнете правилно.
Слушай невидимия свят какво ти казва, не изкушавай Бога! Ти казваш: „Аз исках да изпитам силата си." Ако искате да изпитате силата си, работете върху себе си. Вие сте цяло съдружие от духове, от същества, които трябва да възпитате, да подчините на вашата разумна воля. Днес повечето хора търсят лесен път за постигане на своите стремежи. Вие трябва да знаете, че лесният път е труден път, но за да стане човек богат, учен, силен, той има определен път, по който може да постигне тези свои желания.
Ако търсите наука или искате да развиете в себе си доброто, или искате да придобиете Любовта, Мъдростта и Истината, намерете пътя, по който можете да ги постигнете правилно.
Този път е точно определен, но различен за всяка душа. Казвате: „Господ може да направи с нас, каквото пожелае. В един ден Той може да ни преобрази." Вярно е това, но работата на Бога, на ангелите не е тази. Веднъж човек дошъл на земята, трябва сам да работи върху себе си, а Бог, ангелите и другите разумни същества ще му дават светлина и топлина, ще му помагат само. Трябва ли културният човек днес да се уподоби на едно своенравно дете, което е направило няколко гарги от кал и да иска от майка си да ги оживи?
към беседата >>
Вие не знаете това, но Любовта има особено схващане за Мъдростта.
Като четете Свещеното Писание, ще видите, че Господ не се е произнесъл за втория ден, че е добър. За този ден Той мълчи, а за всичките останали дни се произнася, че са добри. Мнозина запитват какво означава числото две. То е число на Мъдростта, а не на Любовта. Как разбирате Мъдростта от гледището на Любовта?
Вие не знаете това, но Любовта има особено схващане за Мъдростта.
Затова и Христос е казал: „Ако любите онези, които ви любят, какво повече правите от езичниците? " Ако се разговаряте с умните, какво особено сте направили? Дойде някой умен човек при тебе, ти кажеш нещо, той каже нещо и свършите разговора си - разменили сте знанията си. Според закона на Любовта вашият разговор ще бъде по-ценен, ако сте се разговаряли с прост човек, на когото сте дали малко светлина в живота. Някой казва: „Какво ще се разговарям аз с простия човек?
към беседата >>
Този път е точно определен, но различен за всяка душа.
Ти казваш: „Аз исках да изпитам силата си." Ако искате да изпитате силата си, работете върху себе си. Вие сте цяло съдружие от духове, от същества, които трябва да възпитате, да подчините на вашата разумна воля. Днес повечето хора търсят лесен път за постигане на своите стремежи. Вие трябва да знаете, че лесният път е труден път, но за да стане човек богат, учен, силен, той има определен път, по който може да постигне тези свои желания. Ако търсите наука или искате да развиете в себе си доброто, или искате да придобиете Любовта, Мъдростта и Истината, намерете пътя, по който можете да ги постигнете правилно.
Този път е точно определен, но различен за всяка душа.
Казвате: „Господ може да направи с нас, каквото пожелае. В един ден Той може да ни преобрази." Вярно е това, но работата на Бога, на ангелите не е тази. Веднъж човек дошъл на земята, трябва сам да работи върху себе си, а Бог, ангелите и другите разумни същества ще му дават светлина и топлина, ще му помагат само. Трябва ли културният човек днес да се уподоби на едно своенравно дете, което е направило няколко гарги от кал и да иска от майка си да ги оживи? Разправят за Христа, че някога е направил няколко птички от пръст и като духнал върху тях, оживил ги.
към беседата >>
Затова и Христос е казал: „Ако любите онези, които ви любят, какво повече правите от езичниците?
За този ден Той мълчи, а за всичките останали дни се произнася, че са добри. Мнозина запитват какво означава числото две. То е число на Мъдростта, а не на Любовта. Как разбирате Мъдростта от гледището на Любовта? Вие не знаете това, но Любовта има особено схващане за Мъдростта.
Затова и Христос е казал: „Ако любите онези, които ви любят, какво повече правите от езичниците?
" Ако се разговаряте с умните, какво особено сте направили? Дойде някой умен човек при тебе, ти кажеш нещо, той каже нещо и свършите разговора си - разменили сте знанията си. Според закона на Любовта вашият разговор ще бъде по-ценен, ако сте се разговаряли с прост човек, на когото сте дали малко светлина в живота. Някой казва: „Какво ще се разговарям аз с простия човек? Бог е, Който всичко знае." - Не е важно, какво Бог знае, но ти какво знаеш.
към беседата >>
Казвате: „Господ може да направи с нас, каквото пожелае.
Вие сте цяло съдружие от духове, от същества, които трябва да възпитате, да подчините на вашата разумна воля. Днес повечето хора търсят лесен път за постигане на своите стремежи. Вие трябва да знаете, че лесният път е труден път, но за да стане човек богат, учен, силен, той има определен път, по който може да постигне тези свои желания. Ако търсите наука или искате да развиете в себе си доброто, или искате да придобиете Любовта, Мъдростта и Истината, намерете пътя, по който можете да ги постигнете правилно. Този път е точно определен, но различен за всяка душа.
Казвате: „Господ може да направи с нас, каквото пожелае.
В един ден Той може да ни преобрази." Вярно е това, но работата на Бога, на ангелите не е тази. Веднъж човек дошъл на земята, трябва сам да работи върху себе си, а Бог, ангелите и другите разумни същества ще му дават светлина и топлина, ще му помагат само. Трябва ли културният човек днес да се уподоби на едно своенравно дете, което е направило няколко гарги от кал и да иска от майка си да ги оживи? Разправят за Христа, че някога е направил няколко птички от пръст и като духнал върху тях, оживил ги. Други разправят за силата на св.Спиридон, че като стиснел керемида, тя пущала вода.
към беседата >>
" Ако се разговаряте с умните, какво особено сте направили?
Мнозина запитват какво означава числото две. То е число на Мъдростта, а не на Любовта. Как разбирате Мъдростта от гледището на Любовта? Вие не знаете това, но Любовта има особено схващане за Мъдростта. Затова и Христос е казал: „Ако любите онези, които ви любят, какво повече правите от езичниците?
" Ако се разговаряте с умните, какво особено сте направили?
Дойде някой умен човек при тебе, ти кажеш нещо, той каже нещо и свършите разговора си - разменили сте знанията си. Според закона на Любовта вашият разговор ще бъде по-ценен, ако сте се разговаряли с прост човек, на когото сте дали малко светлина в живота. Някой казва: „Какво ще се разговарям аз с простия човек? Бог е, Който всичко знае." - Не е важно, какво Бог знае, но ти какво знаеш. Не е важно как Бог върши работата си, но важно е как ти изпълняваш волята Божия. Защо?
към беседата >>
В един ден Той може да ни преобрази." Вярно е това, но работата на Бога, на ангелите не е тази.
Днес повечето хора търсят лесен път за постигане на своите стремежи. Вие трябва да знаете, че лесният път е труден път, но за да стане човек богат, учен, силен, той има определен път, по който може да постигне тези свои желания. Ако търсите наука или искате да развиете в себе си доброто, или искате да придобиете Любовта, Мъдростта и Истината, намерете пътя, по който можете да ги постигнете правилно. Този път е точно определен, но различен за всяка душа. Казвате: „Господ може да направи с нас, каквото пожелае.
В един ден Той може да ни преобрази." Вярно е това, но работата на Бога, на ангелите не е тази.
Веднъж човек дошъл на земята, трябва сам да работи върху себе си, а Бог, ангелите и другите разумни същества ще му дават светлина и топлина, ще му помагат само. Трябва ли културният човек днес да се уподоби на едно своенравно дете, което е направило няколко гарги от кал и да иска от майка си да ги оживи? Разправят за Христа, че някога е направил няколко птички от пръст и като духнал върху тях, оживил ги. Други разправят за силата на св.Спиридон, че като стиснел керемида, тя пущала вода. Верни ли са тия неща?
към беседата >>
Дойде някой умен човек при тебе, ти кажеш нещо, той каже нещо и свършите разговора си - разменили сте знанията си.
То е число на Мъдростта, а не на Любовта. Как разбирате Мъдростта от гледището на Любовта? Вие не знаете това, но Любовта има особено схващане за Мъдростта. Затова и Христос е казал: „Ако любите онези, които ви любят, какво повече правите от езичниците? " Ако се разговаряте с умните, какво особено сте направили?
Дойде някой умен човек при тебе, ти кажеш нещо, той каже нещо и свършите разговора си - разменили сте знанията си.
Според закона на Любовта вашият разговор ще бъде по-ценен, ако сте се разговаряли с прост човек, на когото сте дали малко светлина в живота. Някой казва: „Какво ще се разговарям аз с простия човек? Бог е, Който всичко знае." - Не е важно, какво Бог знае, но ти какво знаеш. Не е важно как Бог върши работата си, но важно е как ти изпълняваш волята Божия. Защо? - Защото ако човек разбира великия закон на Любовта в нов смисъл, той ще се добере до много ценни знания в живота.
към беседата >>
Веднъж човек дошъл на земята, трябва сам да работи върху себе си, а Бог, ангелите и другите разумни същества ще му дават светлина и топлина, ще му помагат само.
Вие трябва да знаете, че лесният път е труден път, но за да стане човек богат, учен, силен, той има определен път, по който може да постигне тези свои желания. Ако търсите наука или искате да развиете в себе си доброто, или искате да придобиете Любовта, Мъдростта и Истината, намерете пътя, по който можете да ги постигнете правилно. Този път е точно определен, но различен за всяка душа. Казвате: „Господ може да направи с нас, каквото пожелае. В един ден Той може да ни преобрази." Вярно е това, но работата на Бога, на ангелите не е тази.
Веднъж човек дошъл на земята, трябва сам да работи върху себе си, а Бог, ангелите и другите разумни същества ще му дават светлина и топлина, ще му помагат само.
Трябва ли културният човек днес да се уподоби на едно своенравно дете, което е направило няколко гарги от кал и да иска от майка си да ги оживи? Разправят за Христа, че някога е направил няколко птички от пръст и като духнал върху тях, оживил ги. Други разправят за силата на св.Спиридон, че като стиснел керемида, тя пущала вода. Верни ли са тия неща? Ако вярвате, верни са; ако не вярвате, не са верни.
към беседата >>
Според закона на Любовта вашият разговор ще бъде по-ценен, ако сте се разговаряли с прост човек, на когото сте дали малко светлина в живота.
Как разбирате Мъдростта от гледището на Любовта? Вие не знаете това, но Любовта има особено схващане за Мъдростта. Затова и Христос е казал: „Ако любите онези, които ви любят, какво повече правите от езичниците? " Ако се разговаряте с умните, какво особено сте направили? Дойде някой умен човек при тебе, ти кажеш нещо, той каже нещо и свършите разговора си - разменили сте знанията си.
Според закона на Любовта вашият разговор ще бъде по-ценен, ако сте се разговаряли с прост човек, на когото сте дали малко светлина в живота.
Някой казва: „Какво ще се разговарям аз с простия човек? Бог е, Който всичко знае." - Не е важно, какво Бог знае, но ти какво знаеш. Не е важно как Бог върши работата си, но важно е как ти изпълняваш волята Божия. Защо? - Защото ако човек разбира великия закон на Любовта в нов смисъл, той ще се добере до много ценни знания в живота.
към беседата >>
Трябва ли културният човек днес да се уподоби на едно своенравно дете, което е направило няколко гарги от кал и да иска от майка си да ги оживи?
Ако търсите наука или искате да развиете в себе си доброто, или искате да придобиете Любовта, Мъдростта и Истината, намерете пътя, по който можете да ги постигнете правилно. Този път е точно определен, но различен за всяка душа. Казвате: „Господ може да направи с нас, каквото пожелае. В един ден Той може да ни преобрази." Вярно е това, но работата на Бога, на ангелите не е тази. Веднъж човек дошъл на земята, трябва сам да работи върху себе си, а Бог, ангелите и другите разумни същества ще му дават светлина и топлина, ще му помагат само.
Трябва ли културният човек днес да се уподоби на едно своенравно дете, което е направило няколко гарги от кал и да иска от майка си да ги оживи?
Разправят за Христа, че някога е направил няколко птички от пръст и като духнал върху тях, оживил ги. Други разправят за силата на св.Спиридон, че като стиснел керемида, тя пущала вода. Верни ли са тия неща? Ако вярвате, верни са; ако не вярвате, не са верни. Има начин, по който нещата могат да се проверят абсолютно. Как?
към беседата >>
Някой казва: „Какво ще се разговарям аз с простия човек?
Вие не знаете това, но Любовта има особено схващане за Мъдростта. Затова и Христос е казал: „Ако любите онези, които ви любят, какво повече правите от езичниците? " Ако се разговаряте с умните, какво особено сте направили? Дойде някой умен човек при тебе, ти кажеш нещо, той каже нещо и свършите разговора си - разменили сте знанията си. Според закона на Любовта вашият разговор ще бъде по-ценен, ако сте се разговаряли с прост човек, на когото сте дали малко светлина в живота.
Някой казва: „Какво ще се разговарям аз с простия човек?
Бог е, Който всичко знае." - Не е важно, какво Бог знае, но ти какво знаеш. Не е важно как Бог върши работата си, но важно е как ти изпълняваш волята Божия. Защо? - Защото ако човек разбира великия закон на Любовта в нов смисъл, той ще се добере до много ценни знания в живота.
към беседата >>
Разправят за Христа, че някога е направил няколко птички от пръст и като духнал върху тях, оживил ги.
Този път е точно определен, но различен за всяка душа. Казвате: „Господ може да направи с нас, каквото пожелае. В един ден Той може да ни преобрази." Вярно е това, но работата на Бога, на ангелите не е тази. Веднъж човек дошъл на земята, трябва сам да работи върху себе си, а Бог, ангелите и другите разумни същества ще му дават светлина и топлина, ще му помагат само. Трябва ли културният човек днес да се уподоби на едно своенравно дете, което е направило няколко гарги от кал и да иска от майка си да ги оживи?
Разправят за Христа, че някога е направил няколко птички от пръст и като духнал върху тях, оживил ги.
Други разправят за силата на св.Спиридон, че като стиснел керемида, тя пущала вода. Верни ли са тия неща? Ако вярвате, верни са; ако не вярвате, не са верни. Има начин, по който нещата могат да се проверят абсолютно. Как? - Като се пренесем във времето, през което са станали тия неща и ги проверим.
към беседата >>
Бог е, Който всичко знае." - Не е важно, какво Бог знае, но ти какво знаеш.
Затова и Христос е казал: „Ако любите онези, които ви любят, какво повече правите от езичниците? " Ако се разговаряте с умните, какво особено сте направили? Дойде някой умен човек при тебе, ти кажеш нещо, той каже нещо и свършите разговора си - разменили сте знанията си. Според закона на Любовта вашият разговор ще бъде по-ценен, ако сте се разговаряли с прост човек, на когото сте дали малко светлина в живота. Някой казва: „Какво ще се разговарям аз с простия човек?
Бог е, Който всичко знае." - Не е важно, какво Бог знае, но ти какво знаеш.
Не е важно как Бог върши работата си, но важно е как ти изпълняваш волята Божия. Защо? - Защото ако човек разбира великия закон на Любовта в нов смисъл, той ще се добере до много ценни знания в живота.
към беседата >>
Други разправят за силата на св.Спиридон, че като стиснел керемида, тя пущала вода.
Казвате: „Господ може да направи с нас, каквото пожелае. В един ден Той може да ни преобрази." Вярно е това, но работата на Бога, на ангелите не е тази. Веднъж човек дошъл на земята, трябва сам да работи върху себе си, а Бог, ангелите и другите разумни същества ще му дават светлина и топлина, ще му помагат само. Трябва ли културният човек днес да се уподоби на едно своенравно дете, което е направило няколко гарги от кал и да иска от майка си да ги оживи? Разправят за Христа, че някога е направил няколко птички от пръст и като духнал върху тях, оживил ги.
Други разправят за силата на св.Спиридон, че като стиснел керемида, тя пущала вода.
Верни ли са тия неща? Ако вярвате, верни са; ако не вярвате, не са верни. Има начин, по който нещата могат да се проверят абсолютно. Как? - Като се пренесем във времето, през което са станали тия неща и ги проверим.
към беседата >>
Не е важно как Бог върши работата си, но важно е как ти изпълняваш волята Божия. Защо?
" Ако се разговаряте с умните, какво особено сте направили? Дойде някой умен човек при тебе, ти кажеш нещо, той каже нещо и свършите разговора си - разменили сте знанията си. Според закона на Любовта вашият разговор ще бъде по-ценен, ако сте се разговаряли с прост човек, на когото сте дали малко светлина в живота. Някой казва: „Какво ще се разговарям аз с простия човек? Бог е, Който всичко знае." - Не е важно, какво Бог знае, но ти какво знаеш.
Не е важно как Бог върши работата си, но важно е как ти изпълняваш волята Божия. Защо?
- Защото ако човек разбира великия закон на Любовта в нов смисъл, той ще се добере до много ценни знания в живота.
към беседата >>
Верни ли са тия неща?
В един ден Той може да ни преобрази." Вярно е това, но работата на Бога, на ангелите не е тази. Веднъж човек дошъл на земята, трябва сам да работи върху себе си, а Бог, ангелите и другите разумни същества ще му дават светлина и топлина, ще му помагат само. Трябва ли културният човек днес да се уподоби на едно своенравно дете, което е направило няколко гарги от кал и да иска от майка си да ги оживи? Разправят за Христа, че някога е направил няколко птички от пръст и като духнал върху тях, оживил ги. Други разправят за силата на св.Спиридон, че като стиснел керемида, тя пущала вода.
Верни ли са тия неща?
Ако вярвате, верни са; ако не вярвате, не са верни. Има начин, по който нещата могат да се проверят абсолютно. Как? - Като се пренесем във времето, през което са станали тия неща и ги проверим.
към беседата >>
- Защото ако човек разбира великия закон на Любовта в нов смисъл, той ще се добере до много ценни знания в живота.
Дойде някой умен човек при тебе, ти кажеш нещо, той каже нещо и свършите разговора си - разменили сте знанията си. Според закона на Любовта вашият разговор ще бъде по-ценен, ако сте се разговаряли с прост човек, на когото сте дали малко светлина в живота. Някой казва: „Какво ще се разговарям аз с простия човек? Бог е, Който всичко знае." - Не е важно, какво Бог знае, но ти какво знаеш. Не е важно как Бог върши работата си, но важно е как ти изпълняваш волята Божия. Защо?
- Защото ако човек разбира великия закон на Любовта в нов смисъл, той ще се добере до много ценни знания в живота.
към беседата >>
Ако вярвате, верни са; ако не вярвате, не са верни.
Веднъж човек дошъл на земята, трябва сам да работи върху себе си, а Бог, ангелите и другите разумни същества ще му дават светлина и топлина, ще му помагат само. Трябва ли културният човек днес да се уподоби на едно своенравно дете, което е направило няколко гарги от кал и да иска от майка си да ги оживи? Разправят за Христа, че някога е направил няколко птички от пръст и като духнал върху тях, оживил ги. Други разправят за силата на св.Спиридон, че като стиснел керемида, тя пущала вода. Верни ли са тия неща?
Ако вярвате, верни са; ако не вярвате, не са верни.
Има начин, по който нещата могат да се проверят абсолютно. Как? - Като се пренесем във времето, през което са станали тия неща и ги проверим.
към беседата >>
Питам: Кое е първото условие, за да живее човек трезв, разумен живот?
Питам: Кое е първото условие, за да живее човек трезв, разумен живот?
- Първото условие за живота на човека е той да има пробудено съзнание. Съзнае ли човек, че живее като душа, той се е пробудил вече. И след това има ли смисъл той да казва, че трябва да се самоотрича? Който живее като душа, той вече е в закона на жертвата, в закона за самоотричането. Не живее ли човек като душа, а като личност, и да се самоотрече, от едно ще се откаже, друго нещо ще възприеме и то такова, което ще го спъне в живота.
към беседата >>
Има начин, по който нещата могат да се проверят абсолютно. Как?
Трябва ли културният човек днес да се уподоби на едно своенравно дете, което е направило няколко гарги от кал и да иска от майка си да ги оживи? Разправят за Христа, че някога е направил няколко птички от пръст и като духнал върху тях, оживил ги. Други разправят за силата на св.Спиридон, че като стиснел керемида, тя пущала вода. Верни ли са тия неща? Ако вярвате, верни са; ако не вярвате, не са верни.
Има начин, по който нещата могат да се проверят абсолютно. Как?
- Като се пренесем във времето, през което са станали тия неща и ги проверим.
към беседата >>
- Първото условие за живота на човека е той да има пробудено съзнание.
Питам: Кое е първото условие, за да живее човек трезв, разумен живот?
- Първото условие за живота на човека е той да има пробудено съзнание.
Съзнае ли човек, че живее като душа, той се е пробудил вече. И след това има ли смисъл той да казва, че трябва да се самоотрича? Който живее като душа, той вече е в закона на жертвата, в закона за самоотричането. Не живее ли човек като душа, а като личност, и да се самоотрече, от едно ще се откаже, друго нещо ще възприеме и то такова, което ще го спъне в живота. При самоотричането съзнанието на човека трябва да е будно.
към беседата >>
- Като се пренесем във времето, през което са станали тия неща и ги проверим.
Разправят за Христа, че някога е направил няколко птички от пръст и като духнал върху тях, оживил ги. Други разправят за силата на св.Спиридон, че като стиснел керемида, тя пущала вода. Верни ли са тия неща? Ако вярвате, верни са; ако не вярвате, не са верни. Има начин, по който нещата могат да се проверят абсолютно. Как?
- Като се пренесем във времето, през което са станали тия неща и ги проверим.
към беседата >>
Съзнае ли човек, че живее като душа, той се е пробудил вече.
Питам: Кое е първото условие, за да живее човек трезв, разумен живот? - Първото условие за живота на човека е той да има пробудено съзнание.
Съзнае ли човек, че живее като душа, той се е пробудил вече.
И след това има ли смисъл той да казва, че трябва да се самоотрича? Който живее като душа, той вече е в закона на жертвата, в закона за самоотричането. Не живее ли човек като душа, а като личност, и да се самоотрече, от едно ще се откаже, друго нещо ще възприеме и то такова, което ще го спъне в живота. При самоотричането съзнанието на човека трябва да е будно. Губи ли съзнание, той не се е самоотрекъл правилно.
към беседата >>
Сега от всички се изисква да бъдете умни, мъдри, за да създадете по-добра среда за вашето разбиране и напредък.
Сега от всички се изисква да бъдете умни, мъдри, за да създадете по-добра среда за вашето разбиране и напредък.
Ще кажете: „Сега не сме ли умни? " Умни сте, но не толкова, колкото трябва. Например в Америка ще срещнете много хора, които казват за себе си: „Аз съм Христос." Другите ги слушат, минават, заминават, не се интересуват, оставят ги свободни, да си мислят, каквото искат. Те знаят, че всеки носи отговорност за своите мисли, чувства и действия. Обаче този въпрос седи малко по-другояче.
към беседата >>
И след това има ли смисъл той да казва, че трябва да се самоотрича?
Питам: Кое е първото условие, за да живее човек трезв, разумен живот? - Първото условие за живота на човека е той да има пробудено съзнание. Съзнае ли човек, че живее като душа, той се е пробудил вече.
И след това има ли смисъл той да казва, че трябва да се самоотрича?
Който живее като душа, той вече е в закона на жертвата, в закона за самоотричането. Не живее ли човек като душа, а като личност, и да се самоотрече, от едно ще се откаже, друго нещо ще възприеме и то такова, което ще го спъне в живота. При самоотричането съзнанието на човека трябва да е будно. Губи ли съзнание, той не се е самоотрекъл правилно. Кой човек може да се самоотрича?
към беседата >>
Ще кажете: „Сега не сме ли умни?
Сега от всички се изисква да бъдете умни, мъдри, за да създадете по-добра среда за вашето разбиране и напредък.
Ще кажете: „Сега не сме ли умни?
" Умни сте, но не толкова, колкото трябва. Например в Америка ще срещнете много хора, които казват за себе си: „Аз съм Христос." Другите ги слушат, минават, заминават, не се интересуват, оставят ги свободни, да си мислят, каквото искат. Те знаят, че всеки носи отговорност за своите мисли, чувства и действия. Обаче този въпрос седи малко по-другояче. Христос е казал: „Който ме люби, ще опази моите заповеди".
към беседата >>
Който живее като душа, той вече е в закона на жертвата, в закона за самоотричането.
Питам: Кое е първото условие, за да живее човек трезв, разумен живот? - Първото условие за живота на човека е той да има пробудено съзнание. Съзнае ли човек, че живее като душа, той се е пробудил вече. И след това има ли смисъл той да казва, че трябва да се самоотрича?
Който живее като душа, той вече е в закона на жертвата, в закона за самоотричането.
Не живее ли човек като душа, а като личност, и да се самоотрече, от едно ще се откаже, друго нещо ще възприеме и то такова, което ще го спъне в живота. При самоотричането съзнанието на човека трябва да е будно. Губи ли съзнание, той не се е самоотрекъл правилно. Кой човек може да се самоотрича? - Богатият, който разполага с всички богатства в света; ученият, който разполага с всичкото знание в света, и силният, който разполага с всичката сила в света.
към беседата >>
" Умни сте, но не толкова, колкото трябва.
Сега от всички се изисква да бъдете умни, мъдри, за да създадете по-добра среда за вашето разбиране и напредък. Ще кажете: „Сега не сме ли умни?
" Умни сте, но не толкова, колкото трябва.
Например в Америка ще срещнете много хора, които казват за себе си: „Аз съм Христос." Другите ги слушат, минават, заминават, не се интересуват, оставят ги свободни, да си мислят, каквото искат. Те знаят, че всеки носи отговорност за своите мисли, чувства и действия. Обаче този въпрос седи малко по-другояче. Христос е казал: „Който ме люби, ще опази моите заповеди". По това ще познаете човека - дали Христовото слово живее в него или не.
към беседата >>
Не живее ли човек като душа, а като личност, и да се самоотрече, от едно ще се откаже, друго нещо ще възприеме и то такова, което ще го спъне в живота.
Питам: Кое е първото условие, за да живее човек трезв, разумен живот? - Първото условие за живота на човека е той да има пробудено съзнание. Съзнае ли човек, че живее като душа, той се е пробудил вече. И след това има ли смисъл той да казва, че трябва да се самоотрича? Който живее като душа, той вече е в закона на жертвата, в закона за самоотричането.
Не живее ли човек като душа, а като личност, и да се самоотрече, от едно ще се откаже, друго нещо ще възприеме и то такова, което ще го спъне в живота.
При самоотричането съзнанието на човека трябва да е будно. Губи ли съзнание, той не се е самоотрекъл правилно. Кой човек може да се самоотрича? - Богатият, който разполага с всички богатства в света; ученият, който разполага с всичкото знание в света, и силният, който разполага с всичката сила в света. Богатият се отрича от своето богатство, ученият - от своите знания, и силният -от своята сила, не защото не ги признават, но защото съзнават, че това са блага, необходими за всички останали хора.
към беседата >>
Например в Америка ще срещнете много хора, които казват за себе си: „Аз съм Христос." Другите ги слушат, минават, заминават, не се интересуват, оставят ги свободни, да си мислят, каквото искат.
Сега от всички се изисква да бъдете умни, мъдри, за да създадете по-добра среда за вашето разбиране и напредък. Ще кажете: „Сега не сме ли умни? " Умни сте, но не толкова, колкото трябва.
Например в Америка ще срещнете много хора, които казват за себе си: „Аз съм Христос." Другите ги слушат, минават, заминават, не се интересуват, оставят ги свободни, да си мислят, каквото искат.
Те знаят, че всеки носи отговорност за своите мисли, чувства и действия. Обаче този въпрос седи малко по-другояче. Христос е казал: „Който ме люби, ще опази моите заповеди". По това ще познаете човека - дали Христовото слово живее в него или не. Онези, които не са спазили Христовия закон, чакат Христа втори път да дойде на земята.
към беседата >>
При самоотричането съзнанието на човека трябва да е будно.
- Първото условие за живота на човека е той да има пробудено съзнание. Съзнае ли човек, че живее като душа, той се е пробудил вече. И след това има ли смисъл той да казва, че трябва да се самоотрича? Който живее като душа, той вече е в закона на жертвата, в закона за самоотричането. Не живее ли човек като душа, а като личност, и да се самоотрече, от едно ще се откаже, друго нещо ще възприеме и то такова, което ще го спъне в живота.
При самоотричането съзнанието на човека трябва да е будно.
Губи ли съзнание, той не се е самоотрекъл правилно. Кой човек може да се самоотрича? - Богатият, който разполага с всички богатства в света; ученият, който разполага с всичкото знание в света, и силният, който разполага с всичката сила в света. Богатият се отрича от своето богатство, ученият - от своите знания, и силният -от своята сила, не защото не ги признават, но защото съзнават, че това са блага, необходими за всички останали хора. Щом съзнават това, тия хора споделят своите блага с останалите, с тия, които са лишени от тях.
към беседата >>
Те знаят, че всеки носи отговорност за своите мисли, чувства и действия.
Сега от всички се изисква да бъдете умни, мъдри, за да създадете по-добра среда за вашето разбиране и напредък. Ще кажете: „Сега не сме ли умни? " Умни сте, но не толкова, колкото трябва. Например в Америка ще срещнете много хора, които казват за себе си: „Аз съм Христос." Другите ги слушат, минават, заминават, не се интересуват, оставят ги свободни, да си мислят, каквото искат.
Те знаят, че всеки носи отговорност за своите мисли, чувства и действия.
Обаче този въпрос седи малко по-другояче. Христос е казал: „Който ме люби, ще опази моите заповеди". По това ще познаете човека - дали Христовото слово живее в него или не. Онези, които не са спазили Христовия закон, чакат Христа втори път да дойде на земята. И да дойде Христос на земята, те няма да Го познаят.
към беседата >>
Губи ли съзнание, той не се е самоотрекъл правилно.
Съзнае ли човек, че живее като душа, той се е пробудил вече. И след това има ли смисъл той да казва, че трябва да се самоотрича? Който живее като душа, той вече е в закона на жертвата, в закона за самоотричането. Не живее ли човек като душа, а като личност, и да се самоотрече, от едно ще се откаже, друго нещо ще възприеме и то такова, което ще го спъне в живота. При самоотричането съзнанието на човека трябва да е будно.
Губи ли съзнание, той не се е самоотрекъл правилно.
Кой човек може да се самоотрича? - Богатият, който разполага с всички богатства в света; ученият, който разполага с всичкото знание в света, и силният, който разполага с всичката сила в света. Богатият се отрича от своето богатство, ученият - от своите знания, и силният -от своята сила, не защото не ги признават, но защото съзнават, че това са блага, необходими за всички останали хора. Щом съзнават това, тия хора споделят своите блага с останалите, с тия, които са лишени от тях. Те им помагат, без да губят своето богатство, своето знание и своята сила.
към беседата >>
Обаче този въпрос седи малко по-другояче.
Сега от всички се изисква да бъдете умни, мъдри, за да създадете по-добра среда за вашето разбиране и напредък. Ще кажете: „Сега не сме ли умни? " Умни сте, но не толкова, колкото трябва. Например в Америка ще срещнете много хора, които казват за себе си: „Аз съм Христос." Другите ги слушат, минават, заминават, не се интересуват, оставят ги свободни, да си мислят, каквото искат. Те знаят, че всеки носи отговорност за своите мисли, чувства и действия.
Обаче този въпрос седи малко по-другояче.
Христос е казал: „Който ме люби, ще опази моите заповеди". По това ще познаете човека - дали Христовото слово живее в него или не. Онези, които не са спазили Христовия закон, чакат Христа втори път да дойде на земята. И да дойде Христос на земята, те няма да Го познаят.
към беседата >>
Кой човек може да се самоотрича?
И след това има ли смисъл той да казва, че трябва да се самоотрича? Който живее като душа, той вече е в закона на жертвата, в закона за самоотричането. Не живее ли човек като душа, а като личност, и да се самоотрече, от едно ще се откаже, друго нещо ще възприеме и то такова, което ще го спъне в живота. При самоотричането съзнанието на човека трябва да е будно. Губи ли съзнание, той не се е самоотрекъл правилно.
Кой човек може да се самоотрича?
- Богатият, който разполага с всички богатства в света; ученият, който разполага с всичкото знание в света, и силният, който разполага с всичката сила в света. Богатият се отрича от своето богатство, ученият - от своите знания, и силният -от своята сила, не защото не ги признават, но защото съзнават, че това са блага, необходими за всички останали хора. Щом съзнават това, тия хора споделят своите блага с останалите, с тия, които са лишени от тях. Те им помагат, без да губят своето богатство, своето знание и своята сила. Това подразбира истинско самоотричане.
към беседата >>
Христос е казал: „Който ме люби, ще опази моите заповеди".
Ще кажете: „Сега не сме ли умни? " Умни сте, но не толкова, колкото трябва. Например в Америка ще срещнете много хора, които казват за себе си: „Аз съм Христос." Другите ги слушат, минават, заминават, не се интересуват, оставят ги свободни, да си мислят, каквото искат. Те знаят, че всеки носи отговорност за своите мисли, чувства и действия. Обаче този въпрос седи малко по-другояче.
Христос е казал: „Който ме люби, ще опази моите заповеди".
По това ще познаете човека - дали Христовото слово живее в него или не. Онези, които не са спазили Христовия закон, чакат Христа втори път да дойде на земята. И да дойде Христос на земята, те няма да Го познаят.
към беседата >>
- Богатият, който разполага с всички богатства в света; ученият, който разполага с всичкото знание в света, и силният, който разполага с всичката сила в света.
Който живее като душа, той вече е в закона на жертвата, в закона за самоотричането. Не живее ли човек като душа, а като личност, и да се самоотрече, от едно ще се откаже, друго нещо ще възприеме и то такова, което ще го спъне в живота. При самоотричането съзнанието на човека трябва да е будно. Губи ли съзнание, той не се е самоотрекъл правилно. Кой човек може да се самоотрича?
- Богатият, който разполага с всички богатства в света; ученият, който разполага с всичкото знание в света, и силният, който разполага с всичката сила в света.
Богатият се отрича от своето богатство, ученият - от своите знания, и силният -от своята сила, не защото не ги признават, но защото съзнават, че това са блага, необходими за всички останали хора. Щом съзнават това, тия хора споделят своите блага с останалите, с тия, които са лишени от тях. Те им помагат, без да губят своето богатство, своето знание и своята сила. Това подразбира истинско самоотричане. При сегашните условия на живота някой човек днес се отрече от едно благо, а утре съжалява, че го е изгубил.
към беседата >>
По това ще познаете човека - дали Христовото слово живее в него или не.
" Умни сте, но не толкова, колкото трябва. Например в Америка ще срещнете много хора, които казват за себе си: „Аз съм Христос." Другите ги слушат, минават, заминават, не се интересуват, оставят ги свободни, да си мислят, каквото искат. Те знаят, че всеки носи отговорност за своите мисли, чувства и действия. Обаче този въпрос седи малко по-другояче. Христос е казал: „Който ме люби, ще опази моите заповеди".
По това ще познаете човека - дали Христовото слово живее в него или не.
Онези, които не са спазили Христовия закон, чакат Христа втори път да дойде на земята. И да дойде Христос на земята, те няма да Го познаят.
към беседата >>
Богатият се отрича от своето богатство, ученият - от своите знания, и силният -от своята сила, не защото не ги признават, но защото съзнават, че това са блага, необходими за всички останали хора.
Не живее ли човек като душа, а като личност, и да се самоотрече, от едно ще се откаже, друго нещо ще възприеме и то такова, което ще го спъне в живота. При самоотричането съзнанието на човека трябва да е будно. Губи ли съзнание, той не се е самоотрекъл правилно. Кой човек може да се самоотрича? - Богатият, който разполага с всички богатства в света; ученият, който разполага с всичкото знание в света, и силният, който разполага с всичката сила в света.
Богатият се отрича от своето богатство, ученият - от своите знания, и силният -от своята сила, не защото не ги признават, но защото съзнават, че това са блага, необходими за всички останали хора.
Щом съзнават това, тия хора споделят своите блага с останалите, с тия, които са лишени от тях. Те им помагат, без да губят своето богатство, своето знание и своята сила. Това подразбира истинско самоотричане. При сегашните условия на живота някой човек днес се отрече от едно благо, а утре съжалява, че го е изгубил. Такова самоотричане спада в областта на втория закон - служене на себе си, служене на личността.
към беседата >>
Онези, които не са спазили Христовия закон, чакат Христа втори път да дойде на земята.
Например в Америка ще срещнете много хора, които казват за себе си: „Аз съм Христос." Другите ги слушат, минават, заминават, не се интересуват, оставят ги свободни, да си мислят, каквото искат. Те знаят, че всеки носи отговорност за своите мисли, чувства и действия. Обаче този въпрос седи малко по-другояче. Христос е казал: „Който ме люби, ще опази моите заповеди". По това ще познаете човека - дали Христовото слово живее в него или не.
Онези, които не са спазили Христовия закон, чакат Христа втори път да дойде на земята.
И да дойде Христос на земята, те няма да Го познаят.
към беседата >>
Щом съзнават това, тия хора споделят своите блага с останалите, с тия, които са лишени от тях.
При самоотричането съзнанието на човека трябва да е будно. Губи ли съзнание, той не се е самоотрекъл правилно. Кой човек може да се самоотрича? - Богатият, който разполага с всички богатства в света; ученият, който разполага с всичкото знание в света, и силният, който разполага с всичката сила в света. Богатият се отрича от своето богатство, ученият - от своите знания, и силният -от своята сила, не защото не ги признават, но защото съзнават, че това са блага, необходими за всички останали хора.
Щом съзнават това, тия хора споделят своите блага с останалите, с тия, които са лишени от тях.
Те им помагат, без да губят своето богатство, своето знание и своята сила. Това подразбира истинско самоотричане. При сегашните условия на живота някой човек днес се отрече от едно благо, а утре съжалява, че го е изгубил. Такова самоотричане спада в областта на втория закон - служене на себе си, служене на личността. Всеки, който служи на себе си, е силен, деятелен, защото в своята личност той вижда Бога и прави всичко заради нея, само да я задоволи.
към беседата >>
И да дойде Христос на земята, те няма да Го познаят.
Те знаят, че всеки носи отговорност за своите мисли, чувства и действия. Обаче този въпрос седи малко по-другояче. Христос е казал: „Който ме люби, ще опази моите заповеди". По това ще познаете човека - дали Христовото слово живее в него или не. Онези, които не са спазили Христовия закон, чакат Христа втори път да дойде на земята.
И да дойде Христос на земята, те няма да Го познаят.
към беседата >>
Те им помагат, без да губят своето богатство, своето знание и своята сила.
Губи ли съзнание, той не се е самоотрекъл правилно. Кой човек може да се самоотрича? - Богатият, който разполага с всички богатства в света; ученият, който разполага с всичкото знание в света, и силният, който разполага с всичката сила в света. Богатият се отрича от своето богатство, ученият - от своите знания, и силният -от своята сила, не защото не ги признават, но защото съзнават, че това са блага, необходими за всички останали хора. Щом съзнават това, тия хора споделят своите блага с останалите, с тия, които са лишени от тях.
Те им помагат, без да губят своето богатство, своето знание и своята сила.
Това подразбира истинско самоотричане. При сегашните условия на живота някой човек днес се отрече от едно благо, а утре съжалява, че го е изгубил. Такова самоотричане спада в областта на втория закон - служене на себе си, служене на личността. Всеки, който служи на себе си, е силен, деятелен, защото в своята личност той вижда Бога и прави всичко заради нея, само да я задоволи. Той има свещен култ в живота си - своята личност.
към беседата >>
Казвам: Главната задача на съвременния човек е да разбере правилно двата закона - служене на Бога и на себе си - и да ги приложи в живота си.
Казвам: Главната задача на съвременния човек е да разбере правилно двата закона - служене на Бога и на себе си - и да ги приложи в живота си.
Да служиш на Бога значи да оставиш Божественото да минава през теб безпрепятствено. Като служиш на Бога, после ще служиш и на себе си, но искрено, чистосърдечно. Научи ли човек да служи добре на себе си, той ще може да служи и на ближните си, понеже те са част от него. Служене на Бога, на себе си и на ближния, това са три основни закона, които функционират едновременно. Първият закон представлява главата на живота, вторият - сърцето на живота, а третият - стомаха на живота.
към беседата >>
Това подразбира истинско самоотричане.
Кой човек може да се самоотрича? - Богатият, който разполага с всички богатства в света; ученият, който разполага с всичкото знание в света, и силният, който разполага с всичката сила в света. Богатият се отрича от своето богатство, ученият - от своите знания, и силният -от своята сила, не защото не ги признават, но защото съзнават, че това са блага, необходими за всички останали хора. Щом съзнават това, тия хора споделят своите блага с останалите, с тия, които са лишени от тях. Те им помагат, без да губят своето богатство, своето знание и своята сила.
Това подразбира истинско самоотричане.
При сегашните условия на живота някой човек днес се отрече от едно благо, а утре съжалява, че го е изгубил. Такова самоотричане спада в областта на втория закон - служене на себе си, служене на личността. Всеки, който служи на себе си, е силен, деятелен, защото в своята личност той вижда Бога и прави всичко заради нея, само да я задоволи. Той има свещен култ в живота си - своята личност.
към беседата >>
Да служиш на Бога значи да оставиш Божественото да минава през теб безпрепятствено.
Казвам: Главната задача на съвременния човек е да разбере правилно двата закона - служене на Бога и на себе си - и да ги приложи в живота си.
Да служиш на Бога значи да оставиш Божественото да минава през теб безпрепятствено.
Като служиш на Бога, после ще служиш и на себе си, но искрено, чистосърдечно. Научи ли човек да служи добре на себе си, той ще може да служи и на ближните си, понеже те са част от него. Служене на Бога, на себе си и на ближния, това са три основни закона, които функционират едновременно. Първият закон представлява главата на живота, вторият - сърцето на живота, а третият - стомаха на живота. Ближните са стомахът, те управляват храносмилателната система, ние сме сърцето, а Бог е главата на цялото.
към беседата >>
При сегашните условия на живота някой човек днес се отрече от едно благо, а утре съжалява, че го е изгубил.
- Богатият, който разполага с всички богатства в света; ученият, който разполага с всичкото знание в света, и силният, който разполага с всичката сила в света. Богатият се отрича от своето богатство, ученият - от своите знания, и силният -от своята сила, не защото не ги признават, но защото съзнават, че това са блага, необходими за всички останали хора. Щом съзнават това, тия хора споделят своите блага с останалите, с тия, които са лишени от тях. Те им помагат, без да губят своето богатство, своето знание и своята сила. Това подразбира истинско самоотричане.
При сегашните условия на живота някой човек днес се отрече от едно благо, а утре съжалява, че го е изгубил.
Такова самоотричане спада в областта на втория закон - служене на себе си, служене на личността. Всеки, който служи на себе си, е силен, деятелен, защото в своята личност той вижда Бога и прави всичко заради нея, само да я задоволи. Той има свещен култ в живота си - своята личност.
към беседата >>
Като служиш на Бога, после ще служиш и на себе си, но искрено, чистосърдечно.
Казвам: Главната задача на съвременния човек е да разбере правилно двата закона - служене на Бога и на себе си - и да ги приложи в живота си. Да служиш на Бога значи да оставиш Божественото да минава през теб безпрепятствено.
Като служиш на Бога, после ще служиш и на себе си, но искрено, чистосърдечно.
Научи ли човек да служи добре на себе си, той ще може да служи и на ближните си, понеже те са част от него. Служене на Бога, на себе си и на ближния, това са три основни закона, които функционират едновременно. Първият закон представлява главата на живота, вторият - сърцето на живота, а третият - стомаха на живота. Ближните са стомахът, те управляват храносмилателната система, ние сме сърцето, а Бог е главата на цялото. Съединени в едно, тези три принципа вече придобиват дълбок смисъл в живота.
към беседата >>
Такова самоотричане спада в областта на втория закон - служене на себе си, служене на личността.
Богатият се отрича от своето богатство, ученият - от своите знания, и силният -от своята сила, не защото не ги признават, но защото съзнават, че това са блага, необходими за всички останали хора. Щом съзнават това, тия хора споделят своите блага с останалите, с тия, които са лишени от тях. Те им помагат, без да губят своето богатство, своето знание и своята сила. Това подразбира истинско самоотричане. При сегашните условия на живота някой човек днес се отрече от едно благо, а утре съжалява, че го е изгубил.
Такова самоотричане спада в областта на втория закон - служене на себе си, служене на личността.
Всеки, който служи на себе си, е силен, деятелен, защото в своята личност той вижда Бога и прави всичко заради нея, само да я задоволи. Той има свещен култ в живота си - своята личност.
към беседата >>
Научи ли човек да служи добре на себе си, той ще може да служи и на ближните си, понеже те са част от него.
Казвам: Главната задача на съвременния човек е да разбере правилно двата закона - служене на Бога и на себе си - и да ги приложи в живота си. Да служиш на Бога значи да оставиш Божественото да минава през теб безпрепятствено. Като служиш на Бога, после ще служиш и на себе си, но искрено, чистосърдечно.
Научи ли човек да служи добре на себе си, той ще може да служи и на ближните си, понеже те са част от него.
Служене на Бога, на себе си и на ближния, това са три основни закона, които функционират едновременно. Първият закон представлява главата на живота, вторият - сърцето на живота, а третият - стомаха на живота. Ближните са стомахът, те управляват храносмилателната система, ние сме сърцето, а Бог е главата на цялото. Съединени в едно, тези три принципа вече придобиват дълбок смисъл в живота.
към беседата >>
Всеки, който служи на себе си, е силен, деятелен, защото в своята личност той вижда Бога и прави всичко заради нея, само да я задоволи.
Щом съзнават това, тия хора споделят своите блага с останалите, с тия, които са лишени от тях. Те им помагат, без да губят своето богатство, своето знание и своята сила. Това подразбира истинско самоотричане. При сегашните условия на живота някой човек днес се отрече от едно благо, а утре съжалява, че го е изгубил. Такова самоотричане спада в областта на втория закон - служене на себе си, служене на личността.
Всеки, който служи на себе си, е силен, деятелен, защото в своята личност той вижда Бога и прави всичко заради нея, само да я задоволи.
Той има свещен култ в живота си - своята личност.
към беседата >>
Служене на Бога, на себе си и на ближния, това са три основни закона, които функционират едновременно.
Казвам: Главната задача на съвременния човек е да разбере правилно двата закона - служене на Бога и на себе си - и да ги приложи в живота си. Да служиш на Бога значи да оставиш Божественото да минава през теб безпрепятствено. Като служиш на Бога, после ще служиш и на себе си, но искрено, чистосърдечно. Научи ли човек да служи добре на себе си, той ще може да служи и на ближните си, понеже те са част от него.
Служене на Бога, на себе си и на ближния, това са три основни закона, които функционират едновременно.
Първият закон представлява главата на живота, вторият - сърцето на живота, а третият - стомаха на живота. Ближните са стомахът, те управляват храносмилателната система, ние сме сърцето, а Бог е главата на цялото. Съединени в едно, тези три принципа вече придобиват дълбок смисъл в живота.
към беседата >>
Той има свещен култ в живота си - своята личност.
Те им помагат, без да губят своето богатство, своето знание и своята сила. Това подразбира истинско самоотричане. При сегашните условия на живота някой човек днес се отрече от едно благо, а утре съжалява, че го е изгубил. Такова самоотричане спада в областта на втория закон - служене на себе си, служене на личността. Всеки, който служи на себе си, е силен, деятелен, защото в своята личност той вижда Бога и прави всичко заради нея, само да я задоволи.
Той има свещен култ в живота си - своята личност.
към беседата >>
Първият закон представлява главата на живота, вторият - сърцето на живота, а третият - стомаха на живота.
Казвам: Главната задача на съвременния човек е да разбере правилно двата закона - служене на Бога и на себе си - и да ги приложи в живота си. Да служиш на Бога значи да оставиш Божественото да минава през теб безпрепятствено. Като служиш на Бога, после ще служиш и на себе си, но искрено, чистосърдечно. Научи ли човек да служи добре на себе си, той ще може да служи и на ближните си, понеже те са част от него. Служене на Бога, на себе си и на ближния, това са три основни закона, които функционират едновременно.
Първият закон представлява главата на живота, вторият - сърцето на живота, а третият - стомаха на живота.
Ближните са стомахът, те управляват храносмилателната система, ние сме сърцето, а Бог е главата на цялото. Съединени в едно, тези три принципа вече придобиват дълбок смисъл в живота.
към беседата >>
Сега човек трябва да се върне в обратния път на живота, точно противоположен на този, който включва живота на личността или служене на себе си.
Сега човек трябва да се върне в обратния път на живота, точно противоположен на този, който включва живота на личността или служене на себе си.
Този път е служене на Бога. Ние не отричаме и служенето на себе си, но това служене трябва да се разшири. В първия закон - служене на Бога, влиза и вторият - служене на себе си. Щом съберем тези два закона, ще направим един извод; от тях ще произлезе третият закон - служене на ближния. Да служиш на Бога, това подразбира да служиш на абсолютното, на цялото.
към беседата >>
Ближните са стомахът, те управляват храносмилателната система, ние сме сърцето, а Бог е главата на цялото.
Да служиш на Бога значи да оставиш Божественото да минава през теб безпрепятствено. Като служиш на Бога, после ще служиш и на себе си, но искрено, чистосърдечно. Научи ли човек да служи добре на себе си, той ще може да служи и на ближните си, понеже те са част от него. Служене на Бога, на себе си и на ближния, това са три основни закона, които функционират едновременно. Първият закон представлява главата на живота, вторият - сърцето на живота, а третият - стомаха на живота.
Ближните са стомахът, те управляват храносмилателната система, ние сме сърцето, а Бог е главата на цялото.
Съединени в едно, тези три принципа вече придобиват дълбок смисъл в живота.
към беседата >>
Този път е служене на Бога.
Сега човек трябва да се върне в обратния път на живота, точно противоположен на този, който включва живота на личността или служене на себе си.
Този път е служене на Бога.
Ние не отричаме и служенето на себе си, но това служене трябва да се разшири. В първия закон - служене на Бога, влиза и вторият - служене на себе си. Щом съберем тези два закона, ще направим един извод; от тях ще произлезе третият закон - служене на ближния. Да служиш на Бога, това подразбира да служиш на абсолютното, на цялото. Да служиш на себе си, това подразбира да служиш на частите, при което трябва добре да знаеш функциите на всяка част отделно.
към беседата >>
Съединени в едно, тези три принципа вече придобиват дълбок смисъл в живота.
Като служиш на Бога, после ще служиш и на себе си, но искрено, чистосърдечно. Научи ли човек да служи добре на себе си, той ще може да служи и на ближните си, понеже те са част от него. Служене на Бога, на себе си и на ближния, това са три основни закона, които функционират едновременно. Първият закон представлява главата на живота, вторият - сърцето на живота, а третият - стомаха на живота. Ближните са стомахът, те управляват храносмилателната система, ние сме сърцето, а Бог е главата на цялото.
Съединени в едно, тези три принципа вече придобиват дълбок смисъл в живота.
към беседата >>
Ние не отричаме и служенето на себе си, но това служене трябва да се разшири.
Сега човек трябва да се върне в обратния път на живота, точно противоположен на този, който включва живота на личността или служене на себе си. Този път е служене на Бога.
Ние не отричаме и служенето на себе си, но това служене трябва да се разшири.
В първия закон - служене на Бога, влиза и вторият - служене на себе си. Щом съберем тези два закона, ще направим един извод; от тях ще произлезе третият закон - служене на ближния. Да служиш на Бога, това подразбира да служиш на абсолютното, на цялото. Да служиш на себе си, това подразбира да служиш на частите, при което трябва добре да знаеш функциите на всяка част отделно. Да служиш на ближния си, това подразбира да знаеш взаимното отношение между частите и да постъпваш съобразно това отношение.
към беседата >>
В първия закон - служене на Бога, влиза и вторият - служене на себе си.
Сега човек трябва да се върне в обратния път на живота, точно противоположен на този, който включва живота на личността или служене на себе си. Този път е служене на Бога. Ние не отричаме и служенето на себе си, но това служене трябва да се разшири.
В първия закон - служене на Бога, влиза и вторият - служене на себе си.
Щом съберем тези два закона, ще направим един извод; от тях ще произлезе третият закон - служене на ближния. Да служиш на Бога, това подразбира да служиш на абсолютното, на цялото. Да служиш на себе си, това подразбира да служиш на частите, при което трябва добре да знаеш функциите на всяка част отделно. Да служиш на ближния си, това подразбира да знаеш взаимното отношение между частите и да постъпваш съобразно това отношение. Следователно за всеки даден случай човек трябва да разбира първия закон, т.е.
към беседата >>
Щом съберем тези два закона, ще направим един извод; от тях ще произлезе третият закон - служене на ближния.
Сега човек трябва да се върне в обратния път на живота, точно противоположен на този, който включва живота на личността или служене на себе си. Този път е служене на Бога. Ние не отричаме и служенето на себе си, но това служене трябва да се разшири. В първия закон - служене на Бога, влиза и вторият - служене на себе си.
Щом съберем тези два закона, ще направим един извод; от тях ще произлезе третият закон - служене на ближния.
Да служиш на Бога, това подразбира да служиш на абсолютното, на цялото. Да служиш на себе си, това подразбира да служиш на частите, при което трябва добре да знаеш функциите на всяка част отделно. Да служиш на ближния си, това подразбира да знаеш взаимното отношение между частите и да постъпваш съобразно това отношение. Следователно за всеки даден случай човек трябва да разбира първия закон, т.е. той трябва да знае какво е неговото отношение към цялото.
към беседата >>
Да служиш на Бога, това подразбира да служиш на абсолютното, на цялото.
Сега човек трябва да се върне в обратния път на живота, точно противоположен на този, който включва живота на личността или служене на себе си. Този път е служене на Бога. Ние не отричаме и служенето на себе си, но това служене трябва да се разшири. В първия закон - служене на Бога, влиза и вторият - служене на себе си. Щом съберем тези два закона, ще направим един извод; от тях ще произлезе третият закон - служене на ближния.
Да служиш на Бога, това подразбира да служиш на абсолютното, на цялото.
Да служиш на себе си, това подразбира да служиш на частите, при което трябва добре да знаеш функциите на всяка част отделно. Да служиш на ближния си, това подразбира да знаеш взаимното отношение между частите и да постъпваш съобразно това отношение. Следователно за всеки даден случай човек трябва да разбира първия закон, т.е. той трябва да знае какво е неговото отношение към цялото. После той трябва да разбира втория закон - отношенията си към всички части вън от него.
към беседата >>
Да служиш на себе си, това подразбира да служиш на частите, при което трябва добре да знаеш функциите на всяка част отделно.
Този път е служене на Бога. Ние не отричаме и служенето на себе си, но това служене трябва да се разшири. В първия закон - служене на Бога, влиза и вторият - служене на себе си. Щом съберем тези два закона, ще направим един извод; от тях ще произлезе третият закон - служене на ближния. Да служиш на Бога, това подразбира да служиш на абсолютното, на цялото.
Да служиш на себе си, това подразбира да служиш на частите, при което трябва добре да знаеш функциите на всяка част отделно.
Да служиш на ближния си, това подразбира да знаеш взаимното отношение между частите и да постъпваш съобразно това отношение. Следователно за всеки даден случай човек трябва да разбира първия закон, т.е. той трябва да знае какво е неговото отношение към цялото. После той трябва да разбира втория закон - отношенията си към всички части вън от него. Обаче всички отделни части вън от него още не съставляват части от дадено цяло.
към беседата >>
Да служиш на ближния си, това подразбира да знаеш взаимното отношение между частите и да постъпваш съобразно това отношение.
Ние не отричаме и служенето на себе си, но това служене трябва да се разшири. В първия закон - служене на Бога, влиза и вторият - служене на себе си. Щом съберем тези два закона, ще направим един извод; от тях ще произлезе третият закон - служене на ближния. Да служиш на Бога, това подразбира да служиш на абсолютното, на цялото. Да служиш на себе си, това подразбира да служиш на частите, при което трябва добре да знаеш функциите на всяка част отделно.
Да служиш на ближния си, това подразбира да знаеш взаимното отношение между частите и да постъпваш съобразно това отношение.
Следователно за всеки даден случай човек трябва да разбира първия закон, т.е. той трябва да знае какво е неговото отношение към цялото. После той трябва да разбира втория закон - отношенията си към всички части вън от него. Обаче всички отделни части вън от него още не съставляват части от дадено цяло. Те могат да бъдат части на друго някое цяло.
към беседата >>
Следователно за всеки даден случай човек трябва да разбира първия закон, т.е.
В първия закон - служене на Бога, влиза и вторият - служене на себе си. Щом съберем тези два закона, ще направим един извод; от тях ще произлезе третият закон - служене на ближния. Да служиш на Бога, това подразбира да служиш на абсолютното, на цялото. Да служиш на себе си, това подразбира да служиш на частите, при което трябва добре да знаеш функциите на всяка част отделно. Да служиш на ближния си, това подразбира да знаеш взаимното отношение между частите и да постъпваш съобразно това отношение.
Следователно за всеки даден случай човек трябва да разбира първия закон, т.е.
той трябва да знае какво е неговото отношение към цялото. После той трябва да разбира втория закон - отношенията си към всички части вън от него. Обаче всички отделни части вън от него още не съставляват части от дадено цяло. Те могат да бъдат части на друго някое цяло. Човек трябва да познава към кое цяло принадлежи всяка част и да я постави на своето място.
към беседата >>
той трябва да знае какво е неговото отношение към цялото.
Щом съберем тези два закона, ще направим един извод; от тях ще произлезе третият закон - служене на ближния. Да служиш на Бога, това подразбира да служиш на абсолютното, на цялото. Да служиш на себе си, това подразбира да служиш на частите, при което трябва добре да знаеш функциите на всяка част отделно. Да служиш на ближния си, това подразбира да знаеш взаимното отношение между частите и да постъпваш съобразно това отношение. Следователно за всеки даден случай човек трябва да разбира първия закон, т.е.
той трябва да знае какво е неговото отношение към цялото.
После той трябва да разбира втория закон - отношенията си към всички части вън от него. Обаче всички отделни части вън от него още не съставляват части от дадено цяло. Те могат да бъдат части на друго някое цяло. Човек трябва да познава към кое цяло принадлежи всяка част и да я постави на своето място. Като се говори за цяло и за части на цялото, трябва да се знае, че има едно цяло извън частите.
към беседата >>
После той трябва да разбира втория закон - отношенията си към всички части вън от него.
Да служиш на Бога, това подразбира да служиш на абсолютното, на цялото. Да служиш на себе си, това подразбира да служиш на частите, при което трябва добре да знаеш функциите на всяка част отделно. Да служиш на ближния си, това подразбира да знаеш взаимното отношение между частите и да постъпваш съобразно това отношение. Следователно за всеки даден случай човек трябва да разбира първия закон, т.е. той трябва да знае какво е неговото отношение към цялото.
После той трябва да разбира втория закон - отношенията си към всички части вън от него.
Обаче всички отделни части вън от него още не съставляват части от дадено цяло. Те могат да бъдат части на друго някое цяло. Човек трябва да познава към кое цяло принадлежи всяка част и да я постави на своето място. Като се говори за цяло и за части на цялото, трябва да се знае, че има едно цяло извън частите. Математиците раздробяват цялото на части и в такъв случай не остава никакво цяло.
към беседата >>
Обаче всички отделни части вън от него още не съставляват части от дадено цяло.
Да служиш на себе си, това подразбира да служиш на частите, при което трябва добре да знаеш функциите на всяка част отделно. Да служиш на ближния си, това подразбира да знаеш взаимното отношение между частите и да постъпваш съобразно това отношение. Следователно за всеки даден случай човек трябва да разбира първия закон, т.е. той трябва да знае какво е неговото отношение към цялото. После той трябва да разбира втория закон - отношенията си към всички части вън от него.
Обаче всички отделни части вън от него още не съставляват части от дадено цяло.
Те могат да бъдат части на друго някое цяло. Човек трябва да познава към кое цяло принадлежи всяка част и да я постави на своето място. Като се говори за цяло и за части на цялото, трябва да се знае, че има едно цяло извън частите. Математиците раздробяват цялото на части и в такъв случай не остава никакво цяло. Обаче от окултно гледище вън от големия брой части, каквото представляват живите души, съществува друго едно цяло, от което тези души са излезли.
към беседата >>
Те могат да бъдат части на друго някое цяло.
Да служиш на ближния си, това подразбира да знаеш взаимното отношение между частите и да постъпваш съобразно това отношение. Следователно за всеки даден случай човек трябва да разбира първия закон, т.е. той трябва да знае какво е неговото отношение към цялото. После той трябва да разбира втория закон - отношенията си към всички части вън от него. Обаче всички отделни части вън от него още не съставляват части от дадено цяло.
Те могат да бъдат части на друго някое цяло.
Човек трябва да познава към кое цяло принадлежи всяка част и да я постави на своето място. Като се говори за цяло и за части на цялото, трябва да се знае, че има едно цяло извън частите. Математиците раздробяват цялото на части и в такъв случай не остава никакво цяло. Обаче от окултно гледище вън от големия брой части, каквото представляват живите души, съществува друго едно цяло, от което тези души са излезли. Питам: Какво е практическото приложение на въпроса за частите и цялото?
към беседата >>
Човек трябва да познава към кое цяло принадлежи всяка част и да я постави на своето място.
Следователно за всеки даден случай човек трябва да разбира първия закон, т.е. той трябва да знае какво е неговото отношение към цялото. После той трябва да разбира втория закон - отношенията си към всички части вън от него. Обаче всички отделни части вън от него още не съставляват части от дадено цяло. Те могат да бъдат части на друго някое цяло.
Човек трябва да познава към кое цяло принадлежи всяка част и да я постави на своето място.
Като се говори за цяло и за части на цялото, трябва да се знае, че има едно цяло извън частите. Математиците раздробяват цялото на части и в такъв случай не остава никакво цяло. Обаче от окултно гледище вън от големия брой части, каквото представляват живите души, съществува друго едно цяло, от което тези души са излезли. Питам: Какво е практическото приложение на въпроса за частите и цялото? Кога даден предмет или въпрос е важен за човека?
към беседата >>
Като се говори за цяло и за части на цялото, трябва да се знае, че има едно цяло извън частите.
той трябва да знае какво е неговото отношение към цялото. После той трябва да разбира втория закон - отношенията си към всички части вън от него. Обаче всички отделни части вън от него още не съставляват части от дадено цяло. Те могат да бъдат части на друго някое цяло. Човек трябва да познава към кое цяло принадлежи всяка част и да я постави на своето място.
Като се говори за цяло и за части на цялото, трябва да се знае, че има едно цяло извън частите.
Математиците раздробяват цялото на части и в такъв случай не остава никакво цяло. Обаче от окултно гледище вън от големия брой части, каквото представляват живите души, съществува друго едно цяло, от което тези души са излезли. Питам: Какво е практическото приложение на въпроса за частите и цялото? Кога даден предмет или въпрос е важен за човека? - Когато той засяга живота отблизо.
към беседата >>
Математиците раздробяват цялото на части и в такъв случай не остава никакво цяло.
После той трябва да разбира втория закон - отношенията си към всички части вън от него. Обаче всички отделни части вън от него още не съставляват части от дадено цяло. Те могат да бъдат части на друго някое цяло. Човек трябва да познава към кое цяло принадлежи всяка част и да я постави на своето място. Като се говори за цяло и за части на цялото, трябва да се знае, че има едно цяло извън частите.
Математиците раздробяват цялото на части и в такъв случай не остава никакво цяло.
Обаче от окултно гледище вън от големия брой части, каквото представляват живите души, съществува друго едно цяло, от което тези души са излезли. Питам: Какво е практическото приложение на въпроса за частите и цялото? Кога даден предмет или въпрос е важен за човека? - Когато той засяга живота отблизо. Сега например, като говоря, едни от вас разбират въпросите, други не ги разбират; едни се интересуват, други не се интересуват.
към беседата >>
Обаче от окултно гледище вън от големия брой части, каквото представляват живите души, съществува друго едно цяло, от което тези души са излезли.
Обаче всички отделни части вън от него още не съставляват части от дадено цяло. Те могат да бъдат части на друго някое цяло. Човек трябва да познава към кое цяло принадлежи всяка част и да я постави на своето място. Като се говори за цяло и за части на цялото, трябва да се знае, че има едно цяло извън частите. Математиците раздробяват цялото на части и в такъв случай не остава никакво цяло.
Обаче от окултно гледище вън от големия брой части, каквото представляват живите души, съществува друго едно цяло, от което тези души са излезли.
Питам: Какво е практическото приложение на въпроса за частите и цялото? Кога даден предмет или въпрос е важен за човека? - Когато той засяга живота отблизо. Сега например, като говоря, едни от вас разбират въпросите, други не ги разбират; едни се интересуват, други не се интересуват. Обаче аз мога да направя речта си толкова интересна, че всички да се превърнете на слух.
към беседата >>
Питам: Какво е практическото приложение на въпроса за частите и цялото?
Те могат да бъдат части на друго някое цяло. Човек трябва да познава към кое цяло принадлежи всяка част и да я постави на своето място. Като се говори за цяло и за части на цялото, трябва да се знае, че има едно цяло извън частите. Математиците раздробяват цялото на части и в такъв случай не остава никакво цяло. Обаче от окултно гледище вън от големия брой части, каквото представляват живите души, съществува друго едно цяло, от което тези души са излезли.
Питам: Какво е практическото приложение на въпроса за частите и цялото?
Кога даден предмет или въпрос е важен за човека? - Когато той засяга живота отблизо. Сега например, като говоря, едни от вас разбират въпросите, други не ги разбират; едни се интересуват, други не се интересуват. Обаче аз мога да направя речта си толкова интересна, че всички да се превърнете на слух. Ще кажете: „Как може да стане това?
към беседата >>
Кога даден предмет или въпрос е важен за човека?
Човек трябва да познава към кое цяло принадлежи всяка част и да я постави на своето място. Като се говори за цяло и за части на цялото, трябва да се знае, че има едно цяло извън частите. Математиците раздробяват цялото на части и в такъв случай не остава никакво цяло. Обаче от окултно гледище вън от големия брой части, каквото представляват живите души, съществува друго едно цяло, от което тези души са излезли. Питам: Какво е практическото приложение на въпроса за частите и цялото?
Кога даден предмет или въпрос е важен за човека?
- Когато той засяга живота отблизо. Сега например, като говоря, едни от вас разбират въпросите, други не ги разбират; едни се интересуват, други не се интересуват. Обаче аз мога да направя речта си толкова интересна, че всички да се превърнете на слух. Ще кажете: „Как може да стане това? " Достатъчно е само да махна с магическата си тояжка и пред мен ще се изсипят голям брой златни монети.
към беседата >>
- Когато той засяга живота отблизо.
Като се говори за цяло и за части на цялото, трябва да се знае, че има едно цяло извън частите. Математиците раздробяват цялото на части и в такъв случай не остава никакво цяло. Обаче от окултно гледище вън от големия брой части, каквото представляват живите души, съществува друго едно цяло, от което тези души са излезли. Питам: Какво е практическото приложение на въпроса за частите и цялото? Кога даден предмет или въпрос е важен за човека?
- Когато той засяга живота отблизо.
Сега например, като говоря, едни от вас разбират въпросите, други не ги разбират; едни се интересуват, други не се интересуват. Обаче аз мога да направя речта си толкова интересна, че всички да се превърнете на слух. Ще кажете: „Как може да стане това? " Достатъчно е само да махна с магическата си тояжка и пред мен ще се изсипят голям брой златни монети. След това ще взема чекове и на всеки едного от вас ще напиша един чек от 100 000 златни лева.
към беседата >>
Сега например, като говоря, едни от вас разбират въпросите, други не ги разбират; едни се интересуват, други не се интересуват.
Математиците раздробяват цялото на части и в такъв случай не остава никакво цяло. Обаче от окултно гледище вън от големия брой части, каквото представляват живите души, съществува друго едно цяло, от което тези души са излезли. Питам: Какво е практическото приложение на въпроса за частите и цялото? Кога даден предмет или въпрос е важен за човека? - Когато той засяга живота отблизо.
Сега например, като говоря, едни от вас разбират въпросите, други не ги разбират; едни се интересуват, други не се интересуват.
Обаче аз мога да направя речта си толкова интересна, че всички да се превърнете на слух. Ще кажете: „Как може да стане това? " Достатъчно е само да махна с магическата си тояжка и пред мен ще се изсипят голям брой златни монети. След това ще взема чекове и на всеки едного от вас ще напиша един чек от 100 000 златни лева. При това положение няма ли да ме слушате?
към беседата >>
Обаче аз мога да направя речта си толкова интересна, че всички да се превърнете на слух.
Обаче от окултно гледище вън от големия брой части, каквото представляват живите души, съществува друго едно цяло, от което тези души са излезли. Питам: Какво е практическото приложение на въпроса за частите и цялото? Кога даден предмет или въпрос е важен за човека? - Когато той засяга живота отблизо. Сега например, като говоря, едни от вас разбират въпросите, други не ги разбират; едни се интересуват, други не се интересуват.
Обаче аз мога да направя речта си толкова интересна, че всички да се превърнете на слух.
Ще кажете: „Как може да стане това? " Достатъчно е само да махна с магическата си тояжка и пред мен ще се изсипят голям брой златни монети. След това ще взема чекове и на всеки едного от вас ще напиша един чек от 100 000 златни лева. При това положение няма ли да ме слушате? Между вас веднага ще настане голямо оживление, всички ще слушате всяка моя дума, да не пропуснете нещо.
към беседата >>
Ще кажете: „Как може да стане това?
Питам: Какво е практическото приложение на въпроса за частите и цялото? Кога даден предмет или въпрос е важен за човека? - Когато той засяга живота отблизо. Сега например, като говоря, едни от вас разбират въпросите, други не ги разбират; едни се интересуват, други не се интересуват. Обаче аз мога да направя речта си толкова интересна, че всички да се превърнете на слух.
Ще кажете: „Как може да стане това?
" Достатъчно е само да махна с магическата си тояжка и пред мен ще се изсипят голям брой златни монети. След това ще взема чекове и на всеки едного от вас ще напиша един чек от 100 000 златни лева. При това положение няма ли да ме слушате? Между вас веднага ще настане голямо оживление, всички ще слушате всяка моя дума, да не пропуснете нещо. Този урок ще бъде един от най-важните досега, защото и въображението ви силно ще работи.
към беседата >>
" Достатъчно е само да махна с магическата си тояжка и пред мен ще се изсипят голям брой златни монети.
Кога даден предмет или въпрос е важен за човека? - Когато той засяга живота отблизо. Сега например, като говоря, едни от вас разбират въпросите, други не ги разбират; едни се интересуват, други не се интересуват. Обаче аз мога да направя речта си толкова интересна, че всички да се превърнете на слух. Ще кажете: „Как може да стане това?
" Достатъчно е само да махна с магическата си тояжка и пред мен ще се изсипят голям брой златни монети.
След това ще взема чекове и на всеки едного от вас ще напиша един чек от 100 000 златни лева. При това положение няма ли да ме слушате? Между вас веднага ще настане голямо оживление, всички ще слушате всяка моя дума, да не пропуснете нещо. Този урок ще бъде един от най-важните досега, защото и въображението ви силно ще работи. Такъв урок дава големи облаги.
към беседата >>
След това ще взема чекове и на всеки едного от вас ще напиша един чек от 100 000 златни лева.
- Когато той засяга живота отблизо. Сега например, като говоря, едни от вас разбират въпросите, други не ги разбират; едни се интересуват, други не се интересуват. Обаче аз мога да направя речта си толкова интересна, че всички да се превърнете на слух. Ще кажете: „Как може да стане това? " Достатъчно е само да махна с магическата си тояжка и пред мен ще се изсипят голям брой златни монети.
След това ще взема чекове и на всеки едного от вас ще напиша един чек от 100 000 златни лева.
При това положение няма ли да ме слушате? Между вас веднага ще настане голямо оживление, всички ще слушате всяка моя дума, да не пропуснете нещо. Този урок ще бъде един от най-важните досега, защото и въображението ви силно ще работи. Такъв урок дава големи облаги. Веднага ще можете да си купите дърва и кюмюр за зимата, нови дрехи и обуща - ще се простите със сиромашията.
към беседата >>
При това положение няма ли да ме слушате?
Сега например, като говоря, едни от вас разбират въпросите, други не ги разбират; едни се интересуват, други не се интересуват. Обаче аз мога да направя речта си толкова интересна, че всички да се превърнете на слух. Ще кажете: „Как може да стане това? " Достатъчно е само да махна с магическата си тояжка и пред мен ще се изсипят голям брой златни монети. След това ще взема чекове и на всеки едного от вас ще напиша един чек от 100 000 златни лева.
При това положение няма ли да ме слушате?
Между вас веднага ще настане голямо оживление, всички ще слушате всяка моя дума, да не пропуснете нещо. Този урок ще бъде един от най-важните досега, защото и въображението ви силно ще работи. Такъв урок дава големи облаги. Веднага ще можете да си купите дърва и кюмюр за зимата, нови дрехи и обуща - ще се простите със сиромашията.
към беседата >>
Между вас веднага ще настане голямо оживление, всички ще слушате всяка моя дума, да не пропуснете нещо.
Обаче аз мога да направя речта си толкова интересна, че всички да се превърнете на слух. Ще кажете: „Как може да стане това? " Достатъчно е само да махна с магическата си тояжка и пред мен ще се изсипят голям брой златни монети. След това ще взема чекове и на всеки едного от вас ще напиша един чек от 100 000 златни лева. При това положение няма ли да ме слушате?
Между вас веднага ще настане голямо оживление, всички ще слушате всяка моя дума, да не пропуснете нещо.
Този урок ще бъде един от най-важните досега, защото и въображението ви силно ще работи. Такъв урок дава големи облаги. Веднага ще можете да си купите дърва и кюмюр за зимата, нови дрехи и обуща - ще се простите със сиромашията.
към беседата >>
Този урок ще бъде един от най-важните досега, защото и въображението ви силно ще работи.
Ще кажете: „Как може да стане това? " Достатъчно е само да махна с магическата си тояжка и пред мен ще се изсипят голям брой златни монети. След това ще взема чекове и на всеки едного от вас ще напиша един чек от 100 000 златни лева. При това положение няма ли да ме слушате? Между вас веднага ще настане голямо оживление, всички ще слушате всяка моя дума, да не пропуснете нещо.
Този урок ще бъде един от най-важните досега, защото и въображението ви силно ще работи.
Такъв урок дава големи облаги. Веднага ще можете да си купите дърва и кюмюр за зимата, нови дрехи и обуща - ще се простите със сиромашията.
към беседата >>
Такъв урок дава големи облаги.
" Достатъчно е само да махна с магическата си тояжка и пред мен ще се изсипят голям брой златни монети. След това ще взема чекове и на всеки едного от вас ще напиша един чек от 100 000 златни лева. При това положение няма ли да ме слушате? Между вас веднага ще настане голямо оживление, всички ще слушате всяка моя дума, да не пропуснете нещо. Този урок ще бъде един от най-важните досега, защото и въображението ви силно ще работи.
Такъв урок дава големи облаги.
Веднага ще можете да си купите дърва и кюмюр за зимата, нови дрехи и обуща - ще се простите със сиромашията.
към беседата >>
Веднага ще можете да си купите дърва и кюмюр за зимата, нови дрехи и обуща - ще се простите със сиромашията.
След това ще взема чекове и на всеки едного от вас ще напиша един чек от 100 000 златни лева. При това положение няма ли да ме слушате? Между вас веднага ще настане голямо оживление, всички ще слушате всяка моя дума, да не пропуснете нещо. Този урок ще бъде един от най-важните досега, защото и въображението ви силно ще работи. Такъв урок дава големи облаги.
Веднага ще можете да си купите дърва и кюмюр за зимата, нови дрехи и обуща - ще се простите със сиромашията.
към беседата >>
Представете си, че вие идвате втори път на урок при мен и аз написвам на много листчета „Бог е Любов" и раздавам на всички по едно от тези написани листчета.
Представете си, че вие идвате втори път на урок при мен и аз написвам на много листчета „Бог е Любов" и раздавам на всички по едно от тези написани листчета.
Всеки от вас погледне листчето, прочете го и го мушне някъде из джобовете си - не го интересува този въпрос, защото не го разбира в неговия дълбок смисъл. Защо в първия случай, като получихте всички по един чек, стана такова оживление помежду ви, а във втория случай, като получихте по едно листче, на което беше написано изречението „Бог е Любов", не се произведе същия резултат? Вината не е в мен, но във вашите разбирания. Ако вземете листчето, на което е написано изречението „Бог е Любов", и го занесете в някоя ангелска банка, за него ще получите една звонкова монета от 100 000 000 английски лири, пред която вашият чек от 100 000 лева нищо не струва. Кой ви е виновен, че не разбирате този закон?
към беседата >>
Всеки от вас погледне листчето, прочете го и го мушне някъде из джобовете си - не го интересува този въпрос, защото не го разбира в неговия дълбок смисъл.
Представете си, че вие идвате втори път на урок при мен и аз написвам на много листчета „Бог е Любов" и раздавам на всички по едно от тези написани листчета.
Всеки от вас погледне листчето, прочете го и го мушне някъде из джобовете си - не го интересува този въпрос, защото не го разбира в неговия дълбок смисъл.
Защо в първия случай, като получихте всички по един чек, стана такова оживление помежду ви, а във втория случай, като получихте по едно листче, на което беше написано изречението „Бог е Любов", не се произведе същия резултат? Вината не е в мен, но във вашите разбирания. Ако вземете листчето, на което е написано изречението „Бог е Любов", и го занесете в някоя ангелска банка, за него ще получите една звонкова монета от 100 000 000 английски лири, пред която вашият чек от 100 000 лева нищо не струва. Кой ви е виновен, че не разбирате този закон? Вие казвате: „Не ни трябват тези листчета.
към беседата >>
Защо в първия случай, като получихте всички по един чек, стана такова оживление помежду ви, а във втория случай, като получихте по едно листче, на което беше написано изречението „Бог е Любов", не се произведе същия резултат?
Представете си, че вие идвате втори път на урок при мен и аз написвам на много листчета „Бог е Любов" и раздавам на всички по едно от тези написани листчета. Всеки от вас погледне листчето, прочете го и го мушне някъде из джобовете си - не го интересува този въпрос, защото не го разбира в неговия дълбок смисъл.
Защо в първия случай, като получихте всички по един чек, стана такова оживление помежду ви, а във втория случай, като получихте по едно листче, на което беше написано изречението „Бог е Любов", не се произведе същия резултат?
Вината не е в мен, но във вашите разбирания. Ако вземете листчето, на което е написано изречението „Бог е Любов", и го занесете в някоя ангелска банка, за него ще получите една звонкова монета от 100 000 000 английски лири, пред която вашият чек от 100 000 лева нищо не струва. Кой ви е виновен, че не разбирате този закон? Вие казвате: „Не ни трябват тези листчета. Че Бог е Любов, ние сме слушали това нещо много пъти в живота си, но нищо не сме спечелили от това." Казвам: Дайте ми всичките листенца с това велико изречение, написано на тях.
към беседата >>
Вината не е в мен, но във вашите разбирания.
Представете си, че вие идвате втори път на урок при мен и аз написвам на много листчета „Бог е Любов" и раздавам на всички по едно от тези написани листчета. Всеки от вас погледне листчето, прочете го и го мушне някъде из джобовете си - не го интересува този въпрос, защото не го разбира в неговия дълбок смисъл. Защо в първия случай, като получихте всички по един чек, стана такова оживление помежду ви, а във втория случай, като получихте по едно листче, на което беше написано изречението „Бог е Любов", не се произведе същия резултат?
Вината не е в мен, но във вашите разбирания.
Ако вземете листчето, на което е написано изречението „Бог е Любов", и го занесете в някоя ангелска банка, за него ще получите една звонкова монета от 100 000 000 английски лири, пред която вашият чек от 100 000 лева нищо не струва. Кой ви е виновен, че не разбирате този закон? Вие казвате: „Не ни трябват тези листчета. Че Бог е Любов, ние сме слушали това нещо много пъти в живота си, но нищо не сме спечелили от това." Казвам: Дайте ми всичките листенца с това велико изречение, написано на тях. Срещу него аз ще дам на всички ви по един чек от 100 000 лева.
към беседата >>
Ако вземете листчето, на което е написано изречението „Бог е Любов", и го занесете в някоя ангелска банка, за него ще получите една звонкова монета от 100 000 000 английски лири, пред която вашият чек от 100 000 лева нищо не струва.
Представете си, че вие идвате втори път на урок при мен и аз написвам на много листчета „Бог е Любов" и раздавам на всички по едно от тези написани листчета. Всеки от вас погледне листчето, прочете го и го мушне някъде из джобовете си - не го интересува този въпрос, защото не го разбира в неговия дълбок смисъл. Защо в първия случай, като получихте всички по един чек, стана такова оживление помежду ви, а във втория случай, като получихте по едно листче, на което беше написано изречението „Бог е Любов", не се произведе същия резултат? Вината не е в мен, но във вашите разбирания.
Ако вземете листчето, на което е написано изречението „Бог е Любов", и го занесете в някоя ангелска банка, за него ще получите една звонкова монета от 100 000 000 английски лири, пред която вашият чек от 100 000 лева нищо не струва.
Кой ви е виновен, че не разбирате този закон? Вие казвате: „Не ни трябват тези листчета. Че Бог е Любов, ние сме слушали това нещо много пъти в живота си, но нищо не сме спечелили от това." Казвам: Дайте ми всичките листенца с това велико изречение, написано на тях. Срещу него аз ще дам на всички ви по един чек от 100 000 лева. Вие взимате чека, разглеждате го от едната и от другата страна и му се радвате.
към беседата >>
Кой ви е виновен, че не разбирате този закон?
Представете си, че вие идвате втори път на урок при мен и аз написвам на много листчета „Бог е Любов" и раздавам на всички по едно от тези написани листчета. Всеки от вас погледне листчето, прочете го и го мушне някъде из джобовете си - не го интересува този въпрос, защото не го разбира в неговия дълбок смисъл. Защо в първия случай, като получихте всички по един чек, стана такова оживление помежду ви, а във втория случай, като получихте по едно листче, на което беше написано изречението „Бог е Любов", не се произведе същия резултат? Вината не е в мен, но във вашите разбирания. Ако вземете листчето, на което е написано изречението „Бог е Любов", и го занесете в някоя ангелска банка, за него ще получите една звонкова монета от 100 000 000 английски лири, пред която вашият чек от 100 000 лева нищо не струва.
Кой ви е виновен, че не разбирате този закон?
Вие казвате: „Не ни трябват тези листчета. Че Бог е Любов, ние сме слушали това нещо много пъти в живота си, но нищо не сме спечелили от това." Казвам: Дайте ми всичките листенца с това велико изречение, написано на тях. Срещу него аз ще дам на всички ви по един чек от 100 000 лева. Вие взимате чека, разглеждате го от едната и от другата страна и му се радвате. Той е реално нещо за вас.
към беседата >>
Вие казвате: „Не ни трябват тези листчета.
Всеки от вас погледне листчето, прочете го и го мушне някъде из джобовете си - не го интересува този въпрос, защото не го разбира в неговия дълбок смисъл. Защо в първия случай, като получихте всички по един чек, стана такова оживление помежду ви, а във втория случай, като получихте по едно листче, на което беше написано изречението „Бог е Любов", не се произведе същия резултат? Вината не е в мен, но във вашите разбирания. Ако вземете листчето, на което е написано изречението „Бог е Любов", и го занесете в някоя ангелска банка, за него ще получите една звонкова монета от 100 000 000 английски лири, пред която вашият чек от 100 000 лева нищо не струва. Кой ви е виновен, че не разбирате този закон?
Вие казвате: „Не ни трябват тези листчета.
Че Бог е Любов, ние сме слушали това нещо много пъти в живота си, но нищо не сме спечелили от това." Казвам: Дайте ми всичките листенца с това велико изречение, написано на тях. Срещу него аз ще дам на всички ви по един чек от 100 000 лева. Вие взимате чека, разглеждате го от едната и от другата страна и му се радвате. Той е реално нещо за вас. Следователно всяко нещо, което в даден момент засяга живота отблизо, е интересно.
към беседата >>
Че Бог е Любов, ние сме слушали това нещо много пъти в живота си, но нищо не сме спечелили от това." Казвам: Дайте ми всичките листенца с това велико изречение, написано на тях.
Защо в първия случай, като получихте всички по един чек, стана такова оживление помежду ви, а във втория случай, като получихте по едно листче, на което беше написано изречението „Бог е Любов", не се произведе същия резултат? Вината не е в мен, но във вашите разбирания. Ако вземете листчето, на което е написано изречението „Бог е Любов", и го занесете в някоя ангелска банка, за него ще получите една звонкова монета от 100 000 000 английски лири, пред която вашият чек от 100 000 лева нищо не струва. Кой ви е виновен, че не разбирате този закон? Вие казвате: „Не ни трябват тези листчета.
Че Бог е Любов, ние сме слушали това нещо много пъти в живота си, но нищо не сме спечелили от това." Казвам: Дайте ми всичките листенца с това велико изречение, написано на тях.
Срещу него аз ще дам на всички ви по един чек от 100 000 лева. Вие взимате чека, разглеждате го от едната и от другата страна и му се радвате. Той е реално нещо за вас. Следователно всяко нещо, което в даден момент засяга живота отблизо, е интересно. В това отношение всяка реч, всяка мисъл, която другите ви предават или пък вие направо я възприемате, дотолкова е важна за вас, доколкото тя съдържа нещо в себе си, което може да се влее в душата ви.
към беседата >>
Срещу него аз ще дам на всички ви по един чек от 100 000 лева.
Вината не е в мен, но във вашите разбирания. Ако вземете листчето, на което е написано изречението „Бог е Любов", и го занесете в някоя ангелска банка, за него ще получите една звонкова монета от 100 000 000 английски лири, пред която вашият чек от 100 000 лева нищо не струва. Кой ви е виновен, че не разбирате този закон? Вие казвате: „Не ни трябват тези листчета. Че Бог е Любов, ние сме слушали това нещо много пъти в живота си, но нищо не сме спечелили от това." Казвам: Дайте ми всичките листенца с това велико изречение, написано на тях.
Срещу него аз ще дам на всички ви по един чек от 100 000 лева.
Вие взимате чека, разглеждате го от едната и от другата страна и му се радвате. Той е реално нещо за вас. Следователно всяко нещо, което в даден момент засяга живота отблизо, е интересно. В това отношение всяка реч, всяка мисъл, която другите ви предават или пък вие направо я възприемате, дотолкова е важна за вас, доколкото тя съдържа нещо в себе си, което може да се влее в душата ви.
към беседата >>
Вие взимате чека, разглеждате го от едната и от другата страна и му се радвате.
Ако вземете листчето, на което е написано изречението „Бог е Любов", и го занесете в някоя ангелска банка, за него ще получите една звонкова монета от 100 000 000 английски лири, пред която вашият чек от 100 000 лева нищо не струва. Кой ви е виновен, че не разбирате този закон? Вие казвате: „Не ни трябват тези листчета. Че Бог е Любов, ние сме слушали това нещо много пъти в живота си, но нищо не сме спечелили от това." Казвам: Дайте ми всичките листенца с това велико изречение, написано на тях. Срещу него аз ще дам на всички ви по един чек от 100 000 лева.
Вие взимате чека, разглеждате го от едната и от другата страна и му се радвате.
Той е реално нещо за вас. Следователно всяко нещо, което в даден момент засяга живота отблизо, е интересно. В това отношение всяка реч, всяка мисъл, която другите ви предават или пък вие направо я възприемате, дотолкова е важна за вас, доколкото тя съдържа нещо в себе си, което може да се влее в душата ви.
към беседата >>
Той е реално нещо за вас.
Кой ви е виновен, че не разбирате този закон? Вие казвате: „Не ни трябват тези листчета. Че Бог е Любов, ние сме слушали това нещо много пъти в живота си, но нищо не сме спечелили от това." Казвам: Дайте ми всичките листенца с това велико изречение, написано на тях. Срещу него аз ще дам на всички ви по един чек от 100 000 лева. Вие взимате чека, разглеждате го от едната и от другата страна и му се радвате.
Той е реално нещо за вас.
Следователно всяко нещо, което в даден момент засяга живота отблизо, е интересно. В това отношение всяка реч, всяка мисъл, която другите ви предават или пък вие направо я възприемате, дотолкова е важна за вас, доколкото тя съдържа нещо в себе си, което може да се влее в душата ви.
към беседата >>
Следователно всяко нещо, което в даден момент засяга живота отблизо, е интересно.
Вие казвате: „Не ни трябват тези листчета. Че Бог е Любов, ние сме слушали това нещо много пъти в живота си, но нищо не сме спечелили от това." Казвам: Дайте ми всичките листенца с това велико изречение, написано на тях. Срещу него аз ще дам на всички ви по един чек от 100 000 лева. Вие взимате чека, разглеждате го от едната и от другата страна и му се радвате. Той е реално нещо за вас.
Следователно всяко нещо, което в даден момент засяга живота отблизо, е интересно.
В това отношение всяка реч, всяка мисъл, която другите ви предават или пък вие направо я възприемате, дотолкова е важна за вас, доколкото тя съдържа нещо в себе си, което може да се влее в душата ви.
към беседата >>
В това отношение всяка реч, всяка мисъл, която другите ви предават или пък вие направо я възприемате, дотолкова е важна за вас, доколкото тя съдържа нещо в себе си, което може да се влее в душата ви.
Че Бог е Любов, ние сме слушали това нещо много пъти в живота си, но нищо не сме спечелили от това." Казвам: Дайте ми всичките листенца с това велико изречение, написано на тях. Срещу него аз ще дам на всички ви по един чек от 100 000 лева. Вие взимате чека, разглеждате го от едната и от другата страна и му се радвате. Той е реално нещо за вас. Следователно всяко нещо, което в даден момент засяга живота отблизо, е интересно.
В това отношение всяка реч, всяка мисъл, която другите ви предават или пък вие направо я възприемате, дотолкова е важна за вас, доколкото тя съдържа нещо в себе си, което може да се влее в душата ви.
към беседата >>
Сега ще ви задам следния въпрос: Какво нещо е Любовта?
Сега ще ви задам следния въпрос: Какво нещо е Любовта?
Казвате: „Любовта носи живот." - Що е животът? - „Животът носи радости и скърби за човешката душа." - Какво носят скърбите? - „Опитности." - Какво носи опитността? -„Знание." - Какво носи знанието? -„Сила." - Какво носи силата?
към беседата >>
Казвате: „Любовта носи живот." - Що е животът?
Сега ще ви задам следния въпрос: Какво нещо е Любовта?
Казвате: „Любовта носи живот." - Що е животът?
- „Животът носи радости и скърби за човешката душа." - Какво носят скърбите? - „Опитности." - Какво носи опитността? -„Знание." - Какво носи знанието? -„Сила." - Какво носи силата? - „Възможности човек да направи това, което иска и което мисли." Следователно, като върви човек по пътя на скръбта, той добива сила, която му дава възможност да реализира своите мисли и желания.
към беседата >>
- „Животът носи радости и скърби за човешката душа." - Какво носят скърбите?
Сега ще ви задам следния въпрос: Какво нещо е Любовта? Казвате: „Любовта носи живот." - Що е животът?
- „Животът носи радости и скърби за човешката душа." - Какво носят скърбите?
- „Опитности." - Какво носи опитността? -„Знание." - Какво носи знанието? -„Сила." - Какво носи силата? - „Възможности човек да направи това, което иска и което мисли." Следователно, като върви човек по пътя на скръбта, той добива сила, която му дава възможност да реализира своите мисли и желания. Щом човек реализира мислите и желанията си, като плод на неговия живот се явява радостта.
към беседата >>
- „Опитности." - Какво носи опитността?
Сега ще ви задам следния въпрос: Какво нещо е Любовта? Казвате: „Любовта носи живот." - Що е животът? - „Животът носи радости и скърби за човешката душа." - Какво носят скърбите?
- „Опитности." - Какво носи опитността?
-„Знание." - Какво носи знанието? -„Сила." - Какво носи силата? - „Възможности човек да направи това, което иска и което мисли." Следователно, като върви човек по пътя на скръбта, той добива сила, която му дава възможност да реализира своите мисли и желания. Щом човек реализира мислите и желанията си, като плод на неговия живот се явява радостта. Казвате: „Не може ли без скърби в живота?
към беседата >>
-„Знание." - Какво носи знанието?
Сега ще ви задам следния въпрос: Какво нещо е Любовта? Казвате: „Любовта носи живот." - Що е животът? - „Животът носи радости и скърби за човешката душа." - Какво носят скърбите? - „Опитности." - Какво носи опитността?
-„Знание." - Какво носи знанието?
-„Сила." - Какво носи силата? - „Възможности човек да направи това, което иска и което мисли." Следователно, като върви човек по пътя на скръбта, той добива сила, която му дава възможност да реализира своите мисли и желания. Щом човек реализира мислите и желанията си, като плод на неговия живот се явява радостта. Казвате: „Не може ли без скърби в живота? " Ако направите един дълбок психологически анализ върху произхода на радостта, ще видите, че тя се явява като резултат, като плод на скръбта.
към беседата >>
-„Сила." - Какво носи силата?
Сега ще ви задам следния въпрос: Какво нещо е Любовта? Казвате: „Любовта носи живот." - Що е животът? - „Животът носи радости и скърби за човешката душа." - Какво носят скърбите? - „Опитности." - Какво носи опитността? -„Знание." - Какво носи знанието?
-„Сила." - Какво носи силата?
- „Възможности човек да направи това, което иска и което мисли." Следователно, като върви човек по пътя на скръбта, той добива сила, която му дава възможност да реализира своите мисли и желания. Щом човек реализира мислите и желанията си, като плод на неговия живот се явява радостта. Казвате: „Не може ли без скърби в живота? " Ако направите един дълбок психологически анализ върху произхода на радостта, ще видите, че тя се явява като резултат, като плод на скръбта. Радостта е плод, който може да зрее само върху дървото на скръбта.
към беседата >>
- „Възможности човек да направи това, което иска и което мисли." Следователно, като върви човек по пътя на скръбта, той добива сила, която му дава възможност да реализира своите мисли и желания.
Казвате: „Любовта носи живот." - Що е животът? - „Животът носи радости и скърби за човешката душа." - Какво носят скърбите? - „Опитности." - Какво носи опитността? -„Знание." - Какво носи знанието? -„Сила." - Какво носи силата?
- „Възможности човек да направи това, което иска и което мисли." Следователно, като върви човек по пътя на скръбта, той добива сила, която му дава възможност да реализира своите мисли и желания.
Щом човек реализира мислите и желанията си, като плод на неговия живот се явява радостта. Казвате: „Не може ли без скърби в живота? " Ако направите един дълбок психологически анализ върху произхода на радостта, ще видите, че тя се явява като резултат, като плод на скръбта. Радостта е плод, който може да зрее само върху дървото на скръбта. Казано е, че в средата на рая било поставено дървото на живота.
към беседата >>
Щом човек реализира мислите и желанията си, като плод на неговия живот се явява радостта.
- „Животът носи радости и скърби за човешката душа." - Какво носят скърбите? - „Опитности." - Какво носи опитността? -„Знание." - Какво носи знанието? -„Сила." - Какво носи силата? - „Възможности човек да направи това, което иска и което мисли." Следователно, като върви човек по пътя на скръбта, той добива сила, която му дава възможност да реализира своите мисли и желания.
Щом човек реализира мислите и желанията си, като плод на неговия живот се явява радостта.
Казвате: „Не може ли без скърби в живота? " Ако направите един дълбок психологически анализ върху произхода на радостта, ще видите, че тя се явява като резултат, като плод на скръбта. Радостта е плод, който може да зрее само върху дървото на скръбта. Казано е, че в средата на рая било поставено дървото на живота. Това дърво именно е дървото на скръбта.
към беседата >>
Казвате: „Не може ли без скърби в живота?
- „Опитности." - Какво носи опитността? -„Знание." - Какво носи знанието? -„Сила." - Какво носи силата? - „Възможности човек да направи това, което иска и което мисли." Следователно, като върви човек по пътя на скръбта, той добива сила, която му дава възможност да реализира своите мисли и желания. Щом човек реализира мислите и желанията си, като плод на неговия живот се явява радостта.
Казвате: „Не може ли без скърби в живота?
" Ако направите един дълбок психологически анализ върху произхода на радостта, ще видите, че тя се явява като резултат, като плод на скръбта. Радостта е плод, който може да зрее само върху дървото на скръбта. Казано е, че в средата на рая било поставено дървото на живота. Това дърво именно е дървото на скръбта.
към беседата >>
" Ако направите един дълбок психологически анализ върху произхода на радостта, ще видите, че тя се явява като резултат, като плод на скръбта.
-„Знание." - Какво носи знанието? -„Сила." - Какво носи силата? - „Възможности човек да направи това, което иска и което мисли." Следователно, като върви човек по пътя на скръбта, той добива сила, която му дава възможност да реализира своите мисли и желания. Щом човек реализира мислите и желанията си, като плод на неговия живот се явява радостта. Казвате: „Не може ли без скърби в живота?
" Ако направите един дълбок психологически анализ върху произхода на радостта, ще видите, че тя се явява като резултат, като плод на скръбта.
Радостта е плод, който може да зрее само върху дървото на скръбта. Казано е, че в средата на рая било поставено дървото на живота. Това дърво именно е дървото на скръбта.
към беседата >>
Радостта е плод, който може да зрее само върху дървото на скръбта.
-„Сила." - Какво носи силата? - „Възможности човек да направи това, което иска и което мисли." Следователно, като върви човек по пътя на скръбта, той добива сила, която му дава възможност да реализира своите мисли и желания. Щом човек реализира мислите и желанията си, като плод на неговия живот се явява радостта. Казвате: „Не може ли без скърби в живота? " Ако направите един дълбок психологически анализ върху произхода на радостта, ще видите, че тя се явява като резултат, като плод на скръбта.
Радостта е плод, който може да зрее само върху дървото на скръбта.
Казано е, че в средата на рая било поставено дървото на живота. Това дърво именно е дървото на скръбта.
към беседата >>
Казано е, че в средата на рая било поставено дървото на живота.
- „Възможности човек да направи това, което иска и което мисли." Следователно, като върви човек по пътя на скръбта, той добива сила, която му дава възможност да реализира своите мисли и желания. Щом човек реализира мислите и желанията си, като плод на неговия живот се явява радостта. Казвате: „Не може ли без скърби в живота? " Ако направите един дълбок психологически анализ върху произхода на радостта, ще видите, че тя се явява като резултат, като плод на скръбта. Радостта е плод, който може да зрее само върху дървото на скръбта.
Казано е, че в средата на рая било поставено дървото на живота.
Това дърво именно е дървото на скръбта.
към беседата >>
Това дърво именно е дървото на скръбта.
Щом човек реализира мислите и желанията си, като плод на неговия живот се явява радостта. Казвате: „Не може ли без скърби в живота? " Ако направите един дълбок психологически анализ върху произхода на радостта, ще видите, че тя се явява като резултат, като плод на скръбта. Радостта е плод, който може да зрее само върху дървото на скръбта. Казано е, че в средата на рая било поставено дървото на живота.
Това дърво именно е дървото на скръбта.
към беседата >>
Ако сварите листата на някои плодни дървета, например на ябълки и на круши, можете ли от вкуса на получената вода да съдите за вкуса на плода?
Ако сварите листата на някои плодни дървета, например на ябълки и на круши, можете ли от вкуса на получената вода да съдите за вкуса на плода?
Или от вкуса на корените и кората на дърветата можете ли да съдите за вкуса на самите плодове? Какъв е вкусът на листата ,на кората и на корените на дърветата? - Горчив. Какви са плодовете им? - Сладки.
към беседата >>
Или от вкуса на корените и кората на дърветата можете ли да съдите за вкуса на самите плодове?
Ако сварите листата на някои плодни дървета, например на ябълки и на круши, можете ли от вкуса на получената вода да съдите за вкуса на плода?
Или от вкуса на корените и кората на дърветата можете ли да съдите за вкуса на самите плодове?
Какъв е вкусът на листата ,на кората и на корените на дърветата? - Горчив. Какви са плодовете им? - Сладки. Тогава как е възможно от горчивото да излезе нещо сладко?
към беседата >>
Какъв е вкусът на листата ,на кората и на корените на дърветата?
Ако сварите листата на някои плодни дървета, например на ябълки и на круши, можете ли от вкуса на получената вода да съдите за вкуса на плода? Или от вкуса на корените и кората на дърветата можете ли да съдите за вкуса на самите плодове?
Какъв е вкусът на листата ,на кората и на корените на дърветата?
- Горчив. Какви са плодовете им? - Сладки. Тогава как е възможно от горчивото да излезе нещо сладко? На същото основание и ние не можем да съдим за човека от ежедневния му живот, от неговите листа и корени.
към беседата >>
- Горчив.
Ако сварите листата на някои плодни дървета, например на ябълки и на круши, можете ли от вкуса на получената вода да съдите за вкуса на плода? Или от вкуса на корените и кората на дърветата можете ли да съдите за вкуса на самите плодове? Какъв е вкусът на листата ,на кората и на корените на дърветата?
- Горчив.
Какви са плодовете им? - Сладки. Тогава как е възможно от горчивото да излезе нещо сладко? На същото основание и ние не можем да съдим за човека от ежедневния му живот, от неговите листа и корени. Една пословица казва: „Дървото се познава от плода си".
към беседата >>
Какви са плодовете им?
Ако сварите листата на някои плодни дървета, например на ябълки и на круши, можете ли от вкуса на получената вода да съдите за вкуса на плода? Или от вкуса на корените и кората на дърветата можете ли да съдите за вкуса на самите плодове? Какъв е вкусът на листата ,на кората и на корените на дърветата? - Горчив.
Какви са плодовете им?
- Сладки. Тогава как е възможно от горчивото да излезе нещо сладко? На същото основание и ние не можем да съдим за човека от ежедневния му живот, от неговите листа и корени. Една пословица казва: „Дървото се познава от плода си". Следователно и човек се познава от своя плод.
към беседата >>
- Сладки.
Ако сварите листата на някои плодни дървета, например на ябълки и на круши, можете ли от вкуса на получената вода да съдите за вкуса на плода? Или от вкуса на корените и кората на дърветата можете ли да съдите за вкуса на самите плодове? Какъв е вкусът на листата ,на кората и на корените на дърветата? - Горчив. Какви са плодовете им?
- Сладки.
Тогава как е възможно от горчивото да излезе нещо сладко? На същото основание и ние не можем да съдим за човека от ежедневния му живот, от неговите листа и корени. Една пословица казва: „Дървото се познава от плода си". Следователно и човек се познава от своя плод. Искаме ли да познаем човека, трябва да го чакаме да цъфне, да завърже плод и после плодът му да узрее.
към беседата >>
Тогава как е възможно от горчивото да излезе нещо сладко?
Или от вкуса на корените и кората на дърветата можете ли да съдите за вкуса на самите плодове? Какъв е вкусът на листата ,на кората и на корените на дърветата? - Горчив. Какви са плодовете им? - Сладки.
Тогава как е възможно от горчивото да излезе нещо сладко?
На същото основание и ние не можем да съдим за човека от ежедневния му живот, от неговите листа и корени. Една пословица казва: „Дървото се познава от плода си". Следователно и човек се познава от своя плод. Искаме ли да познаем човека, трябва да го чакаме да цъфне, да завърже плод и после плодът му да узрее. Искаме ли да го познаем от неговите листа и корени, нищо няма да разберем.
към беседата >>
На същото основание и ние не можем да съдим за човека от ежедневния му живот, от неговите листа и корени.
Какъв е вкусът на листата ,на кората и на корените на дърветата? - Горчив. Какви са плодовете им? - Сладки. Тогава как е възможно от горчивото да излезе нещо сладко?
На същото основание и ние не можем да съдим за човека от ежедневния му живот, от неговите листа и корени.
Една пословица казва: „Дървото се познава от плода си". Следователно и човек се познава от своя плод. Искаме ли да познаем човека, трябва да го чакаме да цъфне, да завърже плод и после плодът му да узрее. Искаме ли да го познаем от неговите листа и корени, нищо няма да разберем. По този начин именно трябва да се разсъждава, ако иска човек да не се обезсърчава.
към беседата >>
Една пословица казва: „Дървото се познава от плода си".
- Горчив. Какви са плодовете им? - Сладки. Тогава как е възможно от горчивото да излезе нещо сладко? На същото основание и ние не можем да съдим за човека от ежедневния му живот, от неговите листа и корени.
Една пословица казва: „Дървото се познава от плода си".
Следователно и човек се познава от своя плод. Искаме ли да познаем човека, трябва да го чакаме да цъфне, да завърже плод и после плодът му да узрее. Искаме ли да го познаем от неговите листа и корени, нищо няма да разберем. По този начин именно трябва да се разсъждава, ако иска човек да не се обезсърчава. И за себе си ще знаете същото: корените на вашето дърво са горчиви.
към беседата >>
Следователно и човек се познава от своя плод.
Какви са плодовете им? - Сладки. Тогава как е възможно от горчивото да излезе нещо сладко? На същото основание и ние не можем да съдим за човека от ежедневния му живот, от неговите листа и корени. Една пословица казва: „Дървото се познава от плода си".
Следователно и човек се познава от своя плод.
Искаме ли да познаем човека, трябва да го чакаме да цъфне, да завърже плод и после плодът му да узрее. Искаме ли да го познаем от неговите листа и корени, нищо няма да разберем. По този начин именно трябва да се разсъждава, ако иска човек да не се обезсърчава. И за себе си ще знаете същото: корените на вашето дърво са горчиви. Искате ли да се познаете, ще чакате, докато узреете като плод, и тогава ще вкусите от този плод.
към беседата >>
Искаме ли да познаем човека, трябва да го чакаме да цъфне, да завърже плод и после плодът му да узрее.
- Сладки. Тогава как е възможно от горчивото да излезе нещо сладко? На същото основание и ние не можем да съдим за човека от ежедневния му живот, от неговите листа и корени. Една пословица казва: „Дървото се познава от плода си". Следователно и човек се познава от своя плод.
Искаме ли да познаем човека, трябва да го чакаме да цъфне, да завърже плод и после плодът му да узрее.
Искаме ли да го познаем от неговите листа и корени, нищо няма да разберем. По този начин именно трябва да се разсъждава, ако иска човек да не се обезсърчава. И за себе си ще знаете същото: корените на вашето дърво са горчиви. Искате ли да се познаете, ще чакате, докато узреете като плод, и тогава ще вкусите от този плод.
към беседата >>
Искаме ли да го познаем от неговите листа и корени, нищо няма да разберем.
Тогава как е възможно от горчивото да излезе нещо сладко? На същото основание и ние не можем да съдим за човека от ежедневния му живот, от неговите листа и корени. Една пословица казва: „Дървото се познава от плода си". Следователно и човек се познава от своя плод. Искаме ли да познаем човека, трябва да го чакаме да цъфне, да завърже плод и после плодът му да узрее.
Искаме ли да го познаем от неговите листа и корени, нищо няма да разберем.
По този начин именно трябва да се разсъждава, ако иска човек да не се обезсърчава. И за себе си ще знаете същото: корените на вашето дърво са горчиви. Искате ли да се познаете, ще чакате, докато узреете като плод, и тогава ще вкусите от този плод.
към беседата >>
По този начин именно трябва да се разсъждава, ако иска човек да не се обезсърчава.
На същото основание и ние не можем да съдим за човека от ежедневния му живот, от неговите листа и корени. Една пословица казва: „Дървото се познава от плода си". Следователно и човек се познава от своя плод. Искаме ли да познаем човека, трябва да го чакаме да цъфне, да завърже плод и после плодът му да узрее. Искаме ли да го познаем от неговите листа и корени, нищо няма да разберем.
По този начин именно трябва да се разсъждава, ако иска човек да не се обезсърчава.
И за себе си ще знаете същото: корените на вашето дърво са горчиви. Искате ли да се познаете, ще чакате, докато узреете като плод, и тогава ще вкусите от този плод.
към беседата >>
И за себе си ще знаете същото: корените на вашето дърво са горчиви.
Една пословица казва: „Дървото се познава от плода си". Следователно и човек се познава от своя плод. Искаме ли да познаем човека, трябва да го чакаме да цъфне, да завърже плод и после плодът му да узрее. Искаме ли да го познаем от неговите листа и корени, нищо няма да разберем. По този начин именно трябва да се разсъждава, ако иска човек да не се обезсърчава.
И за себе си ще знаете същото: корените на вашето дърво са горчиви.
Искате ли да се познаете, ще чакате, докато узреете като плод, и тогава ще вкусите от този плод.
към беседата >>
Искате ли да се познаете, ще чакате, докато узреете като плод, и тогава ще вкусите от този плод.
Следователно и човек се познава от своя плод. Искаме ли да познаем човека, трябва да го чакаме да цъфне, да завърже плод и после плодът му да узрее. Искаме ли да го познаем от неговите листа и корени, нищо няма да разберем. По този начин именно трябва да се разсъждава, ако иска човек да не се обезсърчава. И за себе си ще знаете същото: корените на вашето дърво са горчиви.
Искате ли да се познаете, ще чакате, докато узреете като плод, и тогава ще вкусите от този плод.
към беседата >>
Често съвременните хора казват: „Животът иска силни хора, силни натури." Кой човек е силен?
Често съвременните хора казват: „Животът иска силни хора, силни натури." Кой човек е силен?
Аз наричам силен човек този, който и като плаче, и като скърби, и като се отчайва, и като се гневи, все се радва. Няма нищо лошо в това, че човек се гневи, но изкуството е, като се гневи, да се радва. По този начин той превръща горчивите сокове в сладки. Писанието казва, че всичко, което се случва в живота на тези, които любят Бога, се превръща в добро. Тези методи именно за превръщане на лошото в добро, на горчивото в сладко са необходими за вас като ученици.
към беседата >>
Аз наричам силен човек този, който и като плаче, и като скърби, и като се отчайва, и като се гневи, все се радва.
Често съвременните хора казват: „Животът иска силни хора, силни натури." Кой човек е силен?
Аз наричам силен човек този, който и като плаче, и като скърби, и като се отчайва, и като се гневи, все се радва.
Няма нищо лошо в това, че човек се гневи, но изкуството е, като се гневи, да се радва. По този начин той превръща горчивите сокове в сладки. Писанието казва, че всичко, което се случва в живота на тези, които любят Бога, се превръща в добро. Тези методи именно за превръщане на лошото в добро, на горчивото в сладко са необходими за вас като ученици. Не знаете ли тези методи, ще попаднете в същите погрешки, каквито сте правили и по-рано, защото погрешките у вас се повтарят непрекъснато по силата на атавизма.
към беседата >>
Няма нищо лошо в това, че човек се гневи, но изкуството е, като се гневи, да се радва.
Често съвременните хора казват: „Животът иска силни хора, силни натури." Кой човек е силен? Аз наричам силен човек този, който и като плаче, и като скърби, и като се отчайва, и като се гневи, все се радва.
Няма нищо лошо в това, че човек се гневи, но изкуството е, като се гневи, да се радва.
По този начин той превръща горчивите сокове в сладки. Писанието казва, че всичко, което се случва в живота на тези, които любят Бога, се превръща в добро. Тези методи именно за превръщане на лошото в добро, на горчивото в сладко са необходими за вас като ученици. Не знаете ли тези методи, ще попаднете в същите погрешки, каквито сте правили и по-рано, защото погрешките у вас се повтарят непрекъснато по силата на атавизма. Тогава как ще се избавите от старите си погрешки?
към беседата >>
По този начин той превръща горчивите сокове в сладки.
Често съвременните хора казват: „Животът иска силни хора, силни натури." Кой човек е силен? Аз наричам силен човек този, който и като плаче, и като скърби, и като се отчайва, и като се гневи, все се радва. Няма нищо лошо в това, че човек се гневи, но изкуството е, като се гневи, да се радва.
По този начин той превръща горчивите сокове в сладки.
Писанието казва, че всичко, което се случва в живота на тези, които любят Бога, се превръща в добро. Тези методи именно за превръщане на лошото в добро, на горчивото в сладко са необходими за вас като ученици. Не знаете ли тези методи, ще попаднете в същите погрешки, каквито сте правили и по-рано, защото погрешките у вас се повтарят непрекъснато по силата на атавизма. Тогава как ще се избавите от старите си погрешки? Изучавайте Библията и се спирайте главно върху характерите на отделните лица, да ги изучавате.
към беседата >>
Писанието казва, че всичко, което се случва в живота на тези, които любят Бога, се превръща в добро.
Често съвременните хора казват: „Животът иска силни хора, силни натури." Кой човек е силен? Аз наричам силен човек този, който и като плаче, и като скърби, и като се отчайва, и като се гневи, все се радва. Няма нищо лошо в това, че човек се гневи, но изкуството е, като се гневи, да се радва. По този начин той превръща горчивите сокове в сладки.
Писанието казва, че всичко, което се случва в живота на тези, които любят Бога, се превръща в добро.
Тези методи именно за превръщане на лошото в добро, на горчивото в сладко са необходими за вас като ученици. Не знаете ли тези методи, ще попаднете в същите погрешки, каквито сте правили и по-рано, защото погрешките у вас се повтарят непрекъснато по силата на атавизма. Тогава как ще се избавите от старите си погрешки? Изучавайте Библията и се спирайте главно върху характерите на отделните лица, да ги изучавате. Разгледайте характера на Аврама, на Йосифа, на пророците, защото те са живи характери, които заслужават подражание.
към беседата >>
Тези методи именно за превръщане на лошото в добро, на горчивото в сладко са необходими за вас като ученици.
Често съвременните хора казват: „Животът иска силни хора, силни натури." Кой човек е силен? Аз наричам силен човек този, който и като плаче, и като скърби, и като се отчайва, и като се гневи, все се радва. Няма нищо лошо в това, че човек се гневи, но изкуството е, като се гневи, да се радва. По този начин той превръща горчивите сокове в сладки. Писанието казва, че всичко, което се случва в живота на тези, които любят Бога, се превръща в добро.
Тези методи именно за превръщане на лошото в добро, на горчивото в сладко са необходими за вас като ученици.
Не знаете ли тези методи, ще попаднете в същите погрешки, каквито сте правили и по-рано, защото погрешките у вас се повтарят непрекъснато по силата на атавизма. Тогава как ще се избавите от старите си погрешки? Изучавайте Библията и се спирайте главно върху характерите на отделните лица, да ги изучавате. Разгледайте характера на Аврама, на Йосифа, на пророците, защото те са живи характери, които заслужават подражание. Характери трябва да ви интересуват, а не това, което Мойсей е писал например за жертвоприношението.
към беседата >>
Не знаете ли тези методи, ще попаднете в същите погрешки, каквито сте правили и по-рано, защото погрешките у вас се повтарят непрекъснато по силата на атавизма.
Аз наричам силен човек този, който и като плаче, и като скърби, и като се отчайва, и като се гневи, все се радва. Няма нищо лошо в това, че човек се гневи, но изкуството е, като се гневи, да се радва. По този начин той превръща горчивите сокове в сладки. Писанието казва, че всичко, което се случва в живота на тези, които любят Бога, се превръща в добро. Тези методи именно за превръщане на лошото в добро, на горчивото в сладко са необходими за вас като ученици.
Не знаете ли тези методи, ще попаднете в същите погрешки, каквито сте правили и по-рано, защото погрешките у вас се повтарят непрекъснато по силата на атавизма.
Тогава как ще се избавите от старите си погрешки? Изучавайте Библията и се спирайте главно върху характерите на отделните лица, да ги изучавате. Разгледайте характера на Аврама, на Йосифа, на пророците, защото те са живи характери, които заслужават подражание. Характери трябва да ви интересуват, а не това, което Мойсей е писал например за жертвоприношението. Жертвоприношението е нещо второстепенно, третостепенно, в него не се изразява характерът на Мойсея.
към беседата >>
Тогава как ще се избавите от старите си погрешки?
Няма нищо лошо в това, че човек се гневи, но изкуството е, като се гневи, да се радва. По този начин той превръща горчивите сокове в сладки. Писанието казва, че всичко, което се случва в живота на тези, които любят Бога, се превръща в добро. Тези методи именно за превръщане на лошото в добро, на горчивото в сладко са необходими за вас като ученици. Не знаете ли тези методи, ще попаднете в същите погрешки, каквито сте правили и по-рано, защото погрешките у вас се повтарят непрекъснато по силата на атавизма.
Тогава как ще се избавите от старите си погрешки?
Изучавайте Библията и се спирайте главно върху характерите на отделните лица, да ги изучавате. Разгледайте характера на Аврама, на Йосифа, на пророците, защото те са живи характери, които заслужават подражание. Характери трябва да ви интересуват, а не това, което Мойсей е писал например за жертвоприношението. Жертвоприношението е нещо второстепенно, третостепенно, в него не се изразява характерът на Мойсея. Забележете, Мойсей, който минаваше за смел човек, като отиде на Синайската гора, дето Бог му говори, той се уплаши много и закри лицето си.
към беседата >>
Изучавайте Библията и се спирайте главно върху характерите на отделните лица, да ги изучавате.
По този начин той превръща горчивите сокове в сладки. Писанието казва, че всичко, което се случва в живота на тези, които любят Бога, се превръща в добро. Тези методи именно за превръщане на лошото в добро, на горчивото в сладко са необходими за вас като ученици. Не знаете ли тези методи, ще попаднете в същите погрешки, каквито сте правили и по-рано, защото погрешките у вас се повтарят непрекъснато по силата на атавизма. Тогава как ще се избавите от старите си погрешки?
Изучавайте Библията и се спирайте главно върху характерите на отделните лица, да ги изучавате.
Разгледайте характера на Аврама, на Йосифа, на пророците, защото те са живи характери, които заслужават подражание. Характери трябва да ви интересуват, а не това, което Мойсей е писал например за жертвоприношението. Жертвоприношението е нещо второстепенно, третостепенно, в него не се изразява характерът на Мойсея. Забележете, Мойсей, който минаваше за смел човек, като отиде на Синайската гора, дето Бог му говори, той се уплаши много и закри лицето си. Не е лесно да ти говори Бог.
към беседата >>
Разгледайте характера на Аврама, на Йосифа, на пророците, защото те са живи характери, които заслужават подражание.
Писанието казва, че всичко, което се случва в живота на тези, които любят Бога, се превръща в добро. Тези методи именно за превръщане на лошото в добро, на горчивото в сладко са необходими за вас като ученици. Не знаете ли тези методи, ще попаднете в същите погрешки, каквито сте правили и по-рано, защото погрешките у вас се повтарят непрекъснато по силата на атавизма. Тогава как ще се избавите от старите си погрешки? Изучавайте Библията и се спирайте главно върху характерите на отделните лица, да ги изучавате.
Разгледайте характера на Аврама, на Йосифа, на пророците, защото те са живи характери, които заслужават подражание.
Характери трябва да ви интересуват, а не това, което Мойсей е писал например за жертвоприношението. Жертвоприношението е нещо второстепенно, третостепенно, в него не се изразява характерът на Мойсея. Забележете, Мойсей, който минаваше за смел човек, като отиде на Синайската гора, дето Бог му говори, той се уплаши много и закри лицето си. Не е лесно да ти говори Бог. Казва се в Писанието, че Бог още веднъж ще проговори на света и ще се разклати и небето, и земята.
към беседата >>
Характери трябва да ви интересуват, а не това, което Мойсей е писал например за жертвоприношението.
Тези методи именно за превръщане на лошото в добро, на горчивото в сладко са необходими за вас като ученици. Не знаете ли тези методи, ще попаднете в същите погрешки, каквито сте правили и по-рано, защото погрешките у вас се повтарят непрекъснато по силата на атавизма. Тогава как ще се избавите от старите си погрешки? Изучавайте Библията и се спирайте главно върху характерите на отделните лица, да ги изучавате. Разгледайте характера на Аврама, на Йосифа, на пророците, защото те са живи характери, които заслужават подражание.
Характери трябва да ви интересуват, а не това, което Мойсей е писал например за жертвоприношението.
Жертвоприношението е нещо второстепенно, третостепенно, в него не се изразява характерът на Мойсея. Забележете, Мойсей, който минаваше за смел човек, като отиде на Синайската гора, дето Бог му говори, той се уплаши много и закри лицето си. Не е лесно да ти говори Бог. Казва се в Писанието, че Бог още веднъж ще проговори на света и ще се разклати и небето, и земята. Как мислите, ако се разклати небето, и земята, вие няма ли да се разклатите?
към беседата >>
Жертвоприношението е нещо второстепенно, третостепенно, в него не се изразява характерът на Мойсея.
Не знаете ли тези методи, ще попаднете в същите погрешки, каквито сте правили и по-рано, защото погрешките у вас се повтарят непрекъснато по силата на атавизма. Тогава как ще се избавите от старите си погрешки? Изучавайте Библията и се спирайте главно върху характерите на отделните лица, да ги изучавате. Разгледайте характера на Аврама, на Йосифа, на пророците, защото те са живи характери, които заслужават подражание. Характери трябва да ви интересуват, а не това, което Мойсей е писал например за жертвоприношението.
Жертвоприношението е нещо второстепенно, третостепенно, в него не се изразява характерът на Мойсея.
Забележете, Мойсей, който минаваше за смел човек, като отиде на Синайската гора, дето Бог му говори, той се уплаши много и закри лицето си. Не е лесно да ти говори Бог. Казва се в Писанието, че Бог още веднъж ще проговори на света и ще се разклати и небето, и земята. Как мислите, ако се разклати небето, и земята, вие няма ли да се разклатите? Няма да остане нито едно същество, нито един човек по лицето на земята, който да не се разтрепери цял и отвътре, и отвън.
към беседата >>
Забележете, Мойсей, който минаваше за смел човек, като отиде на Синайската гора, дето Бог му говори, той се уплаши много и закри лицето си.
Тогава как ще се избавите от старите си погрешки? Изучавайте Библията и се спирайте главно върху характерите на отделните лица, да ги изучавате. Разгледайте характера на Аврама, на Йосифа, на пророците, защото те са живи характери, които заслужават подражание. Характери трябва да ви интересуват, а не това, което Мойсей е писал например за жертвоприношението. Жертвоприношението е нещо второстепенно, третостепенно, в него не се изразява характерът на Мойсея.
Забележете, Мойсей, който минаваше за смел човек, като отиде на Синайската гора, дето Бог му говори, той се уплаши много и закри лицето си.
Не е лесно да ти говори Бог. Казва се в Писанието, че Бог още веднъж ще проговори на света и ще се разклати и небето, и земята. Как мислите, ако се разклати небето, и земята, вие няма ли да се разклатите? Няма да остане нито едно същество, нито един човек по лицето на земята, който да не се разтрепери цял и отвътре, и отвън. Като премине тази буря, всички ще слязат от Синайската гора и ще кажат: „Слава Богу, че оцеляхме!
към беседата >>
Не е лесно да ти говори Бог.
Изучавайте Библията и се спирайте главно върху характерите на отделните лица, да ги изучавате. Разгледайте характера на Аврама, на Йосифа, на пророците, защото те са живи характери, които заслужават подражание. Характери трябва да ви интересуват, а не това, което Мойсей е писал например за жертвоприношението. Жертвоприношението е нещо второстепенно, третостепенно, в него не се изразява характерът на Мойсея. Забележете, Мойсей, който минаваше за смел човек, като отиде на Синайската гора, дето Бог му говори, той се уплаши много и закри лицето си.
Не е лесно да ти говори Бог.
Казва се в Писанието, че Бог още веднъж ще проговори на света и ще се разклати и небето, и земята. Как мислите, ако се разклати небето, и земята, вие няма ли да се разклатите? Няма да остане нито едно същество, нито един човек по лицето на земята, който да не се разтрепери цял и отвътре, и отвън. Като премине тази буря, всички ще слязат от Синайската гора и ще кажат: „Слава Богу, че оцеляхме! "
към беседата >>
Казва се в Писанието, че Бог още веднъж ще проговори на света и ще се разклати и небето, и земята.
Разгледайте характера на Аврама, на Йосифа, на пророците, защото те са живи характери, които заслужават подражание. Характери трябва да ви интересуват, а не това, което Мойсей е писал например за жертвоприношението. Жертвоприношението е нещо второстепенно, третостепенно, в него не се изразява характерът на Мойсея. Забележете, Мойсей, който минаваше за смел човек, като отиде на Синайската гора, дето Бог му говори, той се уплаши много и закри лицето си. Не е лесно да ти говори Бог.
Казва се в Писанието, че Бог още веднъж ще проговори на света и ще се разклати и небето, и земята.
Как мислите, ако се разклати небето, и земята, вие няма ли да се разклатите? Няма да остане нито едно същество, нито един човек по лицето на земята, който да не се разтрепери цял и отвътре, и отвън. Като премине тази буря, всички ще слязат от Синайската гора и ще кажат: „Слава Богу, че оцеляхме! "
към беседата >>
Как мислите, ако се разклати небето, и земята, вие няма ли да се разклатите?
Характери трябва да ви интересуват, а не това, което Мойсей е писал например за жертвоприношението. Жертвоприношението е нещо второстепенно, третостепенно, в него не се изразява характерът на Мойсея. Забележете, Мойсей, който минаваше за смел човек, като отиде на Синайската гора, дето Бог му говори, той се уплаши много и закри лицето си. Не е лесно да ти говори Бог. Казва се в Писанието, че Бог още веднъж ще проговори на света и ще се разклати и небето, и земята.
Как мислите, ако се разклати небето, и земята, вие няма ли да се разклатите?
Няма да остане нито едно същество, нито един човек по лицето на земята, който да не се разтрепери цял и отвътре, и отвън. Като премине тази буря, всички ще слязат от Синайската гора и ще кажат: „Слава Богу, че оцеляхме! "
към беседата >>
Няма да остане нито едно същество, нито един човек по лицето на земята, който да не се разтрепери цял и отвътре, и отвън.
Жертвоприношението е нещо второстепенно, третостепенно, в него не се изразява характерът на Мойсея. Забележете, Мойсей, който минаваше за смел човек, като отиде на Синайската гора, дето Бог му говори, той се уплаши много и закри лицето си. Не е лесно да ти говори Бог. Казва се в Писанието, че Бог още веднъж ще проговори на света и ще се разклати и небето, и земята. Как мислите, ако се разклати небето, и земята, вие няма ли да се разклатите?
Няма да остане нито едно същество, нито един човек по лицето на земята, който да не се разтрепери цял и отвътре, и отвън.
Като премине тази буря, всички ще слязат от Синайската гора и ще кажат: „Слава Богу, че оцеляхме! "
към беседата >>
Като премине тази буря, всички ще слязат от Синайската гора и ще кажат: „Слава Богу, че оцеляхме!
Забележете, Мойсей, който минаваше за смел човек, като отиде на Синайската гора, дето Бог му говори, той се уплаши много и закри лицето си. Не е лесно да ти говори Бог. Казва се в Писанието, че Бог още веднъж ще проговори на света и ще се разклати и небето, и земята. Как мислите, ако се разклати небето, и земята, вие няма ли да се разклатите? Няма да остане нито едно същество, нито един човек по лицето на земята, който да не се разтрепери цял и отвътре, и отвън.
Като премине тази буря, всички ще слязат от Синайската гора и ще кажат: „Слава Богу, че оцеляхме!
"
към беседата >>
"
Не е лесно да ти говори Бог. Казва се в Писанието, че Бог още веднъж ще проговори на света и ще се разклати и небето, и земята. Как мислите, ако се разклати небето, и земята, вие няма ли да се разклатите? Няма да остане нито едно същество, нито един човек по лицето на земята, който да не се разтрепери цял и отвътре, и отвън. Като премине тази буря, всички ще слязат от Синайската гора и ще кажат: „Слава Богу, че оцеляхме!
"
към беседата >>
Мнозина мислят че Бог ще им проговори още първия път тихо, нежно.
Мнозина мислят че Бог ще им проговори още първия път тихо, нежно.
Не, най-напред ще дойде буря, огън и след като премине всичко това, след като всичко се пречисти, едва тогава Бог ще проговори на хората с тих, нежен глас. И които чуят този глас, ще Го разберат и ще възкръснат. Светът при сегашните условия, в които се намира, не може да се поправи. Вследствие на това Бог не може да говори с тих глас на съвременните хора. За тях се изискват големи сътресения; те трябва да минат през големи страдания, които да пробудят съзнанието им.
към беседата >>
Не, най-напред ще дойде буря, огън и след като премине всичко това, след като всичко се пречисти, едва тогава Бог ще проговори на хората с тих, нежен глас.
Мнозина мислят че Бог ще им проговори още първия път тихо, нежно.
Не, най-напред ще дойде буря, огън и след като премине всичко това, след като всичко се пречисти, едва тогава Бог ще проговори на хората с тих, нежен глас.
И които чуят този глас, ще Го разберат и ще възкръснат. Светът при сегашните условия, в които се намира, не може да се поправи. Вследствие на това Бог не може да говори с тих глас на съвременните хора. За тях се изискват големи сътресения; те трябва да минат през големи страдания, които да пробудят съзнанието им.
към беседата >>
И които чуят този глас, ще Го разберат и ще възкръснат.
Мнозина мислят че Бог ще им проговори още първия път тихо, нежно. Не, най-напред ще дойде буря, огън и след като премине всичко това, след като всичко се пречисти, едва тогава Бог ще проговори на хората с тих, нежен глас.
И които чуят този глас, ще Го разберат и ще възкръснат.
Светът при сегашните условия, в които се намира, не може да се поправи. Вследствие на това Бог не може да говори с тих глас на съвременните хора. За тях се изискват големи сътресения; те трябва да минат през големи страдания, които да пробудят съзнанието им.
към беседата >>
Светът при сегашните условия, в които се намира, не може да се поправи.
Мнозина мислят че Бог ще им проговори още първия път тихо, нежно. Не, най-напред ще дойде буря, огън и след като премине всичко това, след като всичко се пречисти, едва тогава Бог ще проговори на хората с тих, нежен глас. И които чуят този глас, ще Го разберат и ще възкръснат.
Светът при сегашните условия, в които се намира, не може да се поправи.
Вследствие на това Бог не може да говори с тих глас на съвременните хора. За тях се изискват големи сътресения; те трябва да минат през големи страдания, които да пробудят съзнанието им.
към беседата >>
Вследствие на това Бог не може да говори с тих глас на съвременните хора.
Мнозина мислят че Бог ще им проговори още първия път тихо, нежно. Не, най-напред ще дойде буря, огън и след като премине всичко това, след като всичко се пречисти, едва тогава Бог ще проговори на хората с тих, нежен глас. И които чуят този глас, ще Го разберат и ще възкръснат. Светът при сегашните условия, в които се намира, не може да се поправи.
Вследствие на това Бог не може да говори с тих глас на съвременните хора.
За тях се изискват големи сътресения; те трябва да минат през големи страдания, които да пробудят съзнанието им.
към беседата >>
За тях се изискват големи сътресения; те трябва да минат през големи страдания, които да пробудят съзнанието им.
Мнозина мислят че Бог ще им проговори още първия път тихо, нежно. Не, най-напред ще дойде буря, огън и след като премине всичко това, след като всичко се пречисти, едва тогава Бог ще проговори на хората с тих, нежен глас. И които чуят този глас, ще Го разберат и ще възкръснат. Светът при сегашните условия, в които се намира, не може да се поправи. Вследствие на това Бог не може да говори с тих глас на съвременните хора.
За тях се изискват големи сътресения; те трябва да минат през големи страдания, които да пробудят съзнанието им.
към беседата >>
Казвам: Време е вече да се приложи новото в света.
Казвам: Време е вече да се приложи новото в света.
Всеки човек трябва да направи опит в себе си да подобри своя живот; от него зависи това. Той може да бъде добър, тих и спокоен в себе си, да не се дразни от това, което се върши около него. Да бъдеш тих и спокоен, това не подразбира да бъдеш индиферентен, но да гледаш философски на нещата. Бог, Който вижда всичко, което се върши в света, е тих и спокоен, от нищо не се безпокои. Той никого не съди, но всеки, който не е в хармония с Него, страда, измъчва се, не е доволен от себе си.
към беседата >>
Всеки човек трябва да направи опит в себе си да подобри своя живот; от него зависи това.
Казвам: Време е вече да се приложи новото в света.
Всеки човек трябва да направи опит в себе си да подобри своя живот; от него зависи това.
Той може да бъде добър, тих и спокоен в себе си, да не се дразни от това, което се върши около него. Да бъдеш тих и спокоен, това не подразбира да бъдеш индиферентен, но да гледаш философски на нещата. Бог, Който вижда всичко, което се върши в света, е тих и спокоен, от нищо не се безпокои. Той никого не съди, но всеки, който не е в хармония с Него, страда, измъчва се, не е доволен от себе си. Страда ли човек, тогава той разбира, че и другите страдат; радва ли се, тогава разбира, че и другите се радват.
към беседата >>
Той може да бъде добър, тих и спокоен в себе си, да не се дразни от това, което се върши около него.
Казвам: Време е вече да се приложи новото в света. Всеки човек трябва да направи опит в себе си да подобри своя живот; от него зависи това.
Той може да бъде добър, тих и спокоен в себе си, да не се дразни от това, което се върши около него.
Да бъдеш тих и спокоен, това не подразбира да бъдеш индиферентен, но да гледаш философски на нещата. Бог, Който вижда всичко, което се върши в света, е тих и спокоен, от нищо не се безпокои. Той никого не съди, но всеки, който не е в хармония с Него, страда, измъчва се, не е доволен от себе си. Страда ли човек, тогава той разбира, че и другите страдат; радва ли се, тогава разбира, че и другите се радват.
към беседата >>
Да бъдеш тих и спокоен, това не подразбира да бъдеш индиферентен, но да гледаш философски на нещата.
Казвам: Време е вече да се приложи новото в света. Всеки човек трябва да направи опит в себе си да подобри своя живот; от него зависи това. Той може да бъде добър, тих и спокоен в себе си, да не се дразни от това, което се върши около него.
Да бъдеш тих и спокоен, това не подразбира да бъдеш индиферентен, но да гледаш философски на нещата.
Бог, Който вижда всичко, което се върши в света, е тих и спокоен, от нищо не се безпокои. Той никого не съди, но всеки, който не е в хармония с Него, страда, измъчва се, не е доволен от себе си. Страда ли човек, тогава той разбира, че и другите страдат; радва ли се, тогава разбира, че и другите се радват.
към беседата >>
Бог, Който вижда всичко, което се върши в света, е тих и спокоен, от нищо не се безпокои.
Казвам: Време е вече да се приложи новото в света. Всеки човек трябва да направи опит в себе си да подобри своя живот; от него зависи това. Той може да бъде добър, тих и спокоен в себе си, да не се дразни от това, което се върши около него. Да бъдеш тих и спокоен, това не подразбира да бъдеш индиферентен, но да гледаш философски на нещата.
Бог, Който вижда всичко, което се върши в света, е тих и спокоен, от нищо не се безпокои.
Той никого не съди, но всеки, който не е в хармония с Него, страда, измъчва се, не е доволен от себе си. Страда ли човек, тогава той разбира, че и другите страдат; радва ли се, тогава разбира, че и другите се радват.
към беседата >>
Той никого не съди, но всеки, който не е в хармония с Него, страда, измъчва се, не е доволен от себе си.
Казвам: Време е вече да се приложи новото в света. Всеки човек трябва да направи опит в себе си да подобри своя живот; от него зависи това. Той може да бъде добър, тих и спокоен в себе си, да не се дразни от това, което се върши около него. Да бъдеш тих и спокоен, това не подразбира да бъдеш индиферентен, но да гледаш философски на нещата. Бог, Който вижда всичко, което се върши в света, е тих и спокоен, от нищо не се безпокои.
Той никого не съди, но всеки, който не е в хармония с Него, страда, измъчва се, не е доволен от себе си.
Страда ли човек, тогава той разбира, че и другите страдат; радва ли се, тогава разбира, че и другите се радват.
към беседата >>
Страда ли човек, тогава той разбира, че и другите страдат; радва ли се, тогава разбира, че и другите се радват.
Всеки човек трябва да направи опит в себе си да подобри своя живот; от него зависи това. Той може да бъде добър, тих и спокоен в себе си, да не се дразни от това, което се върши около него. Да бъдеш тих и спокоен, това не подразбира да бъдеш индиферентен, но да гледаш философски на нещата. Бог, Който вижда всичко, което се върши в света, е тих и спокоен, от нищо не се безпокои. Той никого не съди, но всеки, който не е в хармония с Него, страда, измъчва се, не е доволен от себе си.
Страда ли човек, тогава той разбира, че и другите страдат; радва ли се, тогава разбира, че и другите се радват.
към беседата >>
И тъй, искате ли да имате вътрешно спокойствие, приложете първия закон - служене на Бога.
И тъй, искате ли да имате вътрешно спокойствие, приложете първия закон - служене на Бога.
Аз не говоря за олимпийско спокойствие от нищо ненарушимо, каквото боговете на планината Олимп са имали, но говоря за вътрешно спокойствие на духа - да продължава поне един ден. Вашето спокойствие трае само една хилядна част от секундата. Някой казва: „Този ден е мой! " Защо е негов този ден? - Защото на този ден се е родил.
към беседата >>
Аз не говоря за олимпийско спокойствие от нищо ненарушимо, каквото боговете на планината Олимп са имали, но говоря за вътрешно спокойствие на духа - да продължава поне един ден.
И тъй, искате ли да имате вътрешно спокойствие, приложете първия закон - служене на Бога.
Аз не говоря за олимпийско спокойствие от нищо ненарушимо, каквото боговете на планината Олимп са имали, но говоря за вътрешно спокойствие на духа - да продължава поне един ден.
Вашето спокойствие трае само една хилядна част от секундата. Някой казва: „Този ден е мой! " Защо е негов този ден? - Защото на този ден се е родил. Питам: Колко време е нужно, за да се роди човек?
към беседата >>
Вашето спокойствие трае само една хилядна част от секундата.
И тъй, искате ли да имате вътрешно спокойствие, приложете първия закон - служене на Бога. Аз не говоря за олимпийско спокойствие от нищо ненарушимо, каквото боговете на планината Олимп са имали, но говоря за вътрешно спокойствие на духа - да продължава поне един ден.
Вашето спокойствие трае само една хилядна част от секундата.
Някой казва: „Този ден е мой! " Защо е негов този ден? - Защото на този ден се е родил. Питам: Колко време е нужно, за да се роди човек? - Най-много една минута.
към беседата >>
Коя е първата стъпка в живота?
Коя е първата стъпка в живота?
Велико нещо е първата стъпка в живота! Тя с думи не може да се изкаже. Виждате, че някой човек седи в покой и после започва да се движи. Питам: Каква е причината, която заставя този човек да наруши своя покой? Когато човек нарушава своя покой или когато изменя посоката на движението си, нещо грандиозно, нещо велико го е заставило да стори това.
към беседата >>
Някой казва: „Този ден е мой!
И тъй, искате ли да имате вътрешно спокойствие, приложете първия закон - служене на Бога. Аз не говоря за олимпийско спокойствие от нищо ненарушимо, каквото боговете на планината Олимп са имали, но говоря за вътрешно спокойствие на духа - да продължава поне един ден. Вашето спокойствие трае само една хилядна част от секундата.
Някой казва: „Този ден е мой!
" Защо е негов този ден? - Защото на този ден се е родил. Питам: Колко време е нужно, за да се роди човек? - Най-много една минута. Човек не се ражда през целия ден; само една минута от деня е негова.
към беседата >>
Велико нещо е първата стъпка в живота!
Коя е първата стъпка в живота?
Велико нещо е първата стъпка в живота!
Тя с думи не може да се изкаже. Виждате, че някой човек седи в покой и после започва да се движи. Питам: Каква е причината, която заставя този човек да наруши своя покой? Когато човек нарушава своя покой или когато изменя посоката на движението си, нещо грандиозно, нещо велико го е заставило да стори това.
към беседата >>
" Защо е негов този ден?
И тъй, искате ли да имате вътрешно спокойствие, приложете първия закон - служене на Бога. Аз не говоря за олимпийско спокойствие от нищо ненарушимо, каквото боговете на планината Олимп са имали, но говоря за вътрешно спокойствие на духа - да продължава поне един ден. Вашето спокойствие трае само една хилядна част от секундата. Някой казва: „Този ден е мой!
" Защо е негов този ден?
- Защото на този ден се е родил. Питам: Колко време е нужно, за да се роди човек? - Най-много една минута. Човек не се ражда през целия ден; само една минута от деня е негова. През този ден са се родили още хиляди деца заедно с него, а той казва, че този ден е негов.
към беседата >>
Тя с думи не може да се изкаже.
Коя е първата стъпка в живота? Велико нещо е първата стъпка в живота!
Тя с думи не може да се изкаже.
Виждате, че някой човек седи в покой и после започва да се движи. Питам: Каква е причината, която заставя този човек да наруши своя покой? Когато човек нарушава своя покой или когато изменя посоката на движението си, нещо грандиозно, нещо велико го е заставило да стори това.
към беседата >>
- Защото на този ден се е родил.
И тъй, искате ли да имате вътрешно спокойствие, приложете първия закон - служене на Бога. Аз не говоря за олимпийско спокойствие от нищо ненарушимо, каквото боговете на планината Олимп са имали, но говоря за вътрешно спокойствие на духа - да продължава поне един ден. Вашето спокойствие трае само една хилядна част от секундата. Някой казва: „Този ден е мой! " Защо е негов този ден?
- Защото на този ден се е родил.
Питам: Колко време е нужно, за да се роди човек? - Най-много една минута. Човек не се ражда през целия ден; само една минута от деня е негова. През този ден са се родили още хиляди деца заедно с него, а той казва, че този ден е негов. Не, само една минута от деня принадлежи на човека; в тази минута никой друг не се е родил.
към беседата >>
Виждате, че някой човек седи в покой и после започва да се движи.
Коя е първата стъпка в живота? Велико нещо е първата стъпка в живота! Тя с думи не може да се изкаже.
Виждате, че някой човек седи в покой и после започва да се движи.
Питам: Каква е причината, която заставя този човек да наруши своя покой? Когато човек нарушава своя покой или когато изменя посоката на движението си, нещо грандиозно, нещо велико го е заставило да стори това.
към беседата >>
Питам: Колко време е нужно, за да се роди човек?
Аз не говоря за олимпийско спокойствие от нищо ненарушимо, каквото боговете на планината Олимп са имали, но говоря за вътрешно спокойствие на духа - да продължава поне един ден. Вашето спокойствие трае само една хилядна част от секундата. Някой казва: „Този ден е мой! " Защо е негов този ден? - Защото на този ден се е родил.
Питам: Колко време е нужно, за да се роди човек?
- Най-много една минута. Човек не се ражда през целия ден; само една минута от деня е негова. През този ден са се родили още хиляди деца заедно с него, а той казва, че този ден е негов. Не, само една минута от деня принадлежи на човека; в тази минута никой друг не се е родил. Двама души не могат да се родят в една и съща минута. Защо?
към беседата >>
Питам: Каква е причината, която заставя този човек да наруши своя покой?
Коя е първата стъпка в живота? Велико нещо е първата стъпка в живота! Тя с думи не може да се изкаже. Виждате, че някой човек седи в покой и после започва да се движи.
Питам: Каква е причината, която заставя този човек да наруши своя покой?
Когато човек нарушава своя покой или когато изменя посоката на движението си, нещо грандиозно, нещо велико го е заставило да стори това.
към беседата >>
- Най-много една минута.
Вашето спокойствие трае само една хилядна част от секундата. Някой казва: „Този ден е мой! " Защо е негов този ден? - Защото на този ден се е родил. Питам: Колко време е нужно, за да се роди човек?
- Най-много една минута.
Човек не се ражда през целия ден; само една минута от деня е негова. През този ден са се родили още хиляди деца заедно с него, а той казва, че този ден е негов. Не, само една минута от деня принадлежи на човека; в тази минута никой друг не се е родил. Двама души не могат да се родят в една и съща минута. Защо? - Защото вратата, през която душите излизат, е много тясна.
към беседата >>
Когато човек нарушава своя покой или когато изменя посоката на движението си, нещо грандиозно, нещо велико го е заставило да стори това.
Коя е първата стъпка в живота? Велико нещо е първата стъпка в живота! Тя с думи не може да се изкаже. Виждате, че някой човек седи в покой и после започва да се движи. Питам: Каква е причината, която заставя този човек да наруши своя покой?
Когато човек нарушава своя покой или когато изменя посоката на движението си, нещо грандиозно, нещо велико го е заставило да стори това.
към беседата >>
Човек не се ражда през целия ден; само една минута от деня е негова.
Някой казва: „Този ден е мой! " Защо е негов този ден? - Защото на този ден се е родил. Питам: Колко време е нужно, за да се роди човек? - Най-много една минута.
Човек не се ражда през целия ден; само една минута от деня е негова.
През този ден са се родили още хиляди деца заедно с него, а той казва, че този ден е негов. Не, само една минута от деня принадлежи на човека; в тази минута никой друг не се е родил. Двама души не могат да се родят в една и съща минута. Защо? - Защото вратата, през която душите излизат, е много тясна. Всяка душа излиза сама през тясната врата.
към беседата >>
Сега вие може да предполагате, че една или друга причина заставя човека да измени посоката на своето движение, но коя е всъщност причината, никой не може да каже.
Сега вие може да предполагате, че една или друга причина заставя човека да измени посоката на своето движение, но коя е всъщност причината, никой не може да каже.
Например, ако ви попитам сега какво нещо е служене на Бога и какво - служене на себе си, как бихте определили? Вие ще дадете ред философски обяснения на тези въпроси, но фигуративно или графически никой не би могъл да отговори. Някой казва: „Да служи човек на Бога, това значи да Му се предаде всецяло." Какво разбирате под думите да се предаде човек някому всецяло? Казвате го, но и вие сами не го разбирате. Защо? - Защото нямате никакъв образ, с който да обясните тази идея.
към беседата >>
През този ден са се родили още хиляди деца заедно с него, а той казва, че този ден е негов.
" Защо е негов този ден? - Защото на този ден се е родил. Питам: Колко време е нужно, за да се роди човек? - Най-много една минута. Човек не се ражда през целия ден; само една минута от деня е негова.
През този ден са се родили още хиляди деца заедно с него, а той казва, че този ден е негов.
Не, само една минута от деня принадлежи на човека; в тази минута никой друг не се е родил. Двама души не могат да се родят в една и съща минута. Защо? - Защото вратата, през която душите излизат, е много тясна. Всяка душа излиза сама през тясната врата. Две души заедно не могат да излязат.
към беседата >>
Например, ако ви попитам сега какво нещо е служене на Бога и какво - служене на себе си, как бихте определили?
Сега вие може да предполагате, че една или друга причина заставя човека да измени посоката на своето движение, но коя е всъщност причината, никой не може да каже.
Например, ако ви попитам сега какво нещо е служене на Бога и какво - служене на себе си, как бихте определили?
Вие ще дадете ред философски обяснения на тези въпроси, но фигуративно или графически никой не би могъл да отговори. Някой казва: „Да служи човек на Бога, това значи да Му се предаде всецяло." Какво разбирате под думите да се предаде човек някому всецяло? Казвате го, но и вие сами не го разбирате. Защо? - Защото нямате никакъв образ, с който да обясните тази идея. За да станат нещата ясни за човека, той непременно трябва да има някакъв образ за тях.
към беседата >>
Не, само една минута от деня принадлежи на човека; в тази минута никой друг не се е родил.
- Защото на този ден се е родил. Питам: Колко време е нужно, за да се роди човек? - Най-много една минута. Човек не се ражда през целия ден; само една минута от деня е негова. През този ден са се родили още хиляди деца заедно с него, а той казва, че този ден е негов.
Не, само една минута от деня принадлежи на човека; в тази минута никой друг не се е родил.
Двама души не могат да се родят в една и съща минута. Защо? - Защото вратата, през която душите излизат, е много тясна. Всяка душа излиза сама през тясната врата. Две души заедно не могат да излязат. Каже ли човек, че целият ден е негов, това подразбира, че през този ден не се е родил никой друг освен него.
към беседата >>
Вие ще дадете ред философски обяснения на тези въпроси, но фигуративно или графически никой не би могъл да отговори.
Сега вие може да предполагате, че една или друга причина заставя човека да измени посоката на своето движение, но коя е всъщност причината, никой не може да каже. Например, ако ви попитам сега какво нещо е служене на Бога и какво - служене на себе си, как бихте определили?
Вие ще дадете ред философски обяснения на тези въпроси, но фигуративно или графически никой не би могъл да отговори.
Някой казва: „Да служи човек на Бога, това значи да Му се предаде всецяло." Какво разбирате под думите да се предаде човек някому всецяло? Казвате го, но и вие сами не го разбирате. Защо? - Защото нямате никакъв образ, с който да обясните тази идея. За да станат нещата ясни за човека, той непременно трябва да има някакъв образ за тях. Природата всякога си служи с образи.
към беседата >>
Двама души не могат да се родят в една и съща минута. Защо?
Питам: Колко време е нужно, за да се роди човек? - Най-много една минута. Човек не се ражда през целия ден; само една минута от деня е негова. През този ден са се родили още хиляди деца заедно с него, а той казва, че този ден е негов. Не, само една минута от деня принадлежи на човека; в тази минута никой друг не се е родил.
Двама души не могат да се родят в една и съща минута. Защо?
- Защото вратата, през която душите излизат, е много тясна. Всяка душа излиза сама през тясната врата. Две души заедно не могат да излязат. Каже ли човек, че целият ден е негов, това подразбира, че през този ден не се е родил никой друг освен него. Всъщност не е така.
към беседата >>
Някой казва: „Да служи човек на Бога, това значи да Му се предаде всецяло." Какво разбирате под думите да се предаде човек някому всецяло?
Сега вие може да предполагате, че една или друга причина заставя човека да измени посоката на своето движение, но коя е всъщност причината, никой не може да каже. Например, ако ви попитам сега какво нещо е служене на Бога и какво - служене на себе си, как бихте определили? Вие ще дадете ред философски обяснения на тези въпроси, но фигуративно или графически никой не би могъл да отговори.
Някой казва: „Да служи човек на Бога, това значи да Му се предаде всецяло." Какво разбирате под думите да се предаде човек някому всецяло?
Казвате го, но и вие сами не го разбирате. Защо? - Защото нямате никакъв образ, с който да обясните тази идея. За да станат нещата ясни за човека, той непременно трябва да има някакъв образ за тях. Природата всякога си служи с образи. Тя винаги говори с картини и символи.
към беседата >>
- Защото вратата, през която душите излизат, е много тясна.
- Най-много една минута. Човек не се ражда през целия ден; само една минута от деня е негова. През този ден са се родили още хиляди деца заедно с него, а той казва, че този ден е негов. Не, само една минута от деня принадлежи на човека; в тази минута никой друг не се е родил. Двама души не могат да се родят в една и съща минута. Защо?
- Защото вратата, през която душите излизат, е много тясна.
Всяка душа излиза сама през тясната врата. Две души заедно не могат да излязат. Каже ли човек, че целият ден е негов, това подразбира, че през този ден не се е родил никой друг освен него. Всъщност не е така. Преди него са се родили хиляди души и след него също са се родили още хиляди души.
към беседата >>
Казвате го, но и вие сами не го разбирате. Защо?
Сега вие може да предполагате, че една или друга причина заставя човека да измени посоката на своето движение, но коя е всъщност причината, никой не може да каже. Например, ако ви попитам сега какво нещо е служене на Бога и какво - служене на себе си, как бихте определили? Вие ще дадете ред философски обяснения на тези въпроси, но фигуративно или графически никой не би могъл да отговори. Някой казва: „Да служи човек на Бога, това значи да Му се предаде всецяло." Какво разбирате под думите да се предаде човек някому всецяло?
Казвате го, но и вие сами не го разбирате. Защо?
- Защото нямате никакъв образ, с който да обясните тази идея. За да станат нещата ясни за човека, той непременно трябва да има някакъв образ за тях. Природата всякога си служи с образи. Тя винаги говори с картини и символи. Тя не говори като съвременните хора с логически изводи и заключения.
към беседата >>
Всяка душа излиза сама през тясната врата.
Човек не се ражда през целия ден; само една минута от деня е негова. През този ден са се родили още хиляди деца заедно с него, а той казва, че този ден е негов. Не, само една минута от деня принадлежи на човека; в тази минута никой друг не се е родил. Двама души не могат да се родят в една и съща минута. Защо? - Защото вратата, през която душите излизат, е много тясна.
Всяка душа излиза сама през тясната врата.
Две души заедно не могат да излязат. Каже ли човек, че целият ден е негов, това подразбира, че през този ден не се е родил никой друг освен него. Всъщност не е така. Преди него са се родили хиляди души и след него също са се родили още хиляди души. Всички души, които са слезли в един и същи ден на земята, съставляват цяла епоха.
към беседата >>
- Защото нямате никакъв образ, с който да обясните тази идея.
Сега вие може да предполагате, че една или друга причина заставя човека да измени посоката на своето движение, но коя е всъщност причината, никой не може да каже. Например, ако ви попитам сега какво нещо е служене на Бога и какво - служене на себе си, как бихте определили? Вие ще дадете ред философски обяснения на тези въпроси, но фигуративно или графически никой не би могъл да отговори. Някой казва: „Да служи човек на Бога, това значи да Му се предаде всецяло." Какво разбирате под думите да се предаде човек някому всецяло? Казвате го, но и вие сами не го разбирате. Защо?
- Защото нямате никакъв образ, с който да обясните тази идея.
За да станат нещата ясни за човека, той непременно трябва да има някакъв образ за тях. Природата всякога си служи с образи. Тя винаги говори с картини и символи. Тя не говори като съвременните хора с логически изводи и заключения. Нейният език е картинен, символистически.
към беседата >>
Две души заедно не могат да излязат.
През този ден са се родили още хиляди деца заедно с него, а той казва, че този ден е негов. Не, само една минута от деня принадлежи на човека; в тази минута никой друг не се е родил. Двама души не могат да се родят в една и съща минута. Защо? - Защото вратата, през която душите излизат, е много тясна. Всяка душа излиза сама през тясната врата.
Две души заедно не могат да излязат.
Каже ли човек, че целият ден е негов, това подразбира, че през този ден не се е родил никой друг освен него. Всъщност не е така. Преди него са се родили хиляди души и след него също са се родили още хиляди души. Всички души, които са слезли в един и същи ден на земята, съставляват цяла епоха.
към беседата >>
За да станат нещата ясни за човека, той непременно трябва да има някакъв образ за тях.
Например, ако ви попитам сега какво нещо е служене на Бога и какво - служене на себе си, как бихте определили? Вие ще дадете ред философски обяснения на тези въпроси, но фигуративно или графически никой не би могъл да отговори. Някой казва: „Да служи човек на Бога, това значи да Му се предаде всецяло." Какво разбирате под думите да се предаде човек някому всецяло? Казвате го, но и вие сами не го разбирате. Защо? - Защото нямате никакъв образ, с който да обясните тази идея.
За да станат нещата ясни за човека, той непременно трябва да има някакъв образ за тях.
Природата всякога си служи с образи. Тя винаги говори с картини и символи. Тя не говори като съвременните хора с логически изводи и заключения. Нейният език е картинен, символистически.
към беседата >>
Каже ли човек, че целият ден е негов, това подразбира, че през този ден не се е родил никой друг освен него.
Не, само една минута от деня принадлежи на човека; в тази минута никой друг не се е родил. Двама души не могат да се родят в една и съща минута. Защо? - Защото вратата, през която душите излизат, е много тясна. Всяка душа излиза сама през тясната врата. Две души заедно не могат да излязат.
Каже ли човек, че целият ден е негов, това подразбира, че през този ден не се е родил никой друг освен него.
Всъщност не е така. Преди него са се родили хиляди души и след него също са се родили още хиляди души. Всички души, които са слезли в един и същи ден на земята, съставляват цяла епоха.
към беседата >>
Природата всякога си служи с образи.
Вие ще дадете ред философски обяснения на тези въпроси, но фигуративно или графически никой не би могъл да отговори. Някой казва: „Да служи човек на Бога, това значи да Му се предаде всецяло." Какво разбирате под думите да се предаде човек някому всецяло? Казвате го, но и вие сами не го разбирате. Защо? - Защото нямате никакъв образ, с който да обясните тази идея. За да станат нещата ясни за човека, той непременно трябва да има някакъв образ за тях.
Природата всякога си служи с образи.
Тя винаги говори с картини и символи. Тя не говори като съвременните хора с логически изводи и заключения. Нейният език е картинен, символистически.
към беседата >>
Всъщност не е така.
Двама души не могат да се родят в една и съща минута. Защо? - Защото вратата, през която душите излизат, е много тясна. Всяка душа излиза сама през тясната врата. Две души заедно не могат да излязат. Каже ли човек, че целият ден е негов, това подразбира, че през този ден не се е родил никой друг освен него.
Всъщност не е така.
Преди него са се родили хиляди души и след него също са се родили още хиляди души. Всички души, които са слезли в един и същи ден на земята, съставляват цяла епоха.
към беседата >>
Тя винаги говори с картини и символи.
Някой казва: „Да служи човек на Бога, това значи да Му се предаде всецяло." Какво разбирате под думите да се предаде човек някому всецяло? Казвате го, но и вие сами не го разбирате. Защо? - Защото нямате никакъв образ, с който да обясните тази идея. За да станат нещата ясни за човека, той непременно трябва да има някакъв образ за тях. Природата всякога си служи с образи.
Тя винаги говори с картини и символи.
Тя не говори като съвременните хора с логически изводи и заключения. Нейният език е картинен, символистически.
към беседата >>
Преди него са се родили хиляди души и след него също са се родили още хиляди души.
- Защото вратата, през която душите излизат, е много тясна. Всяка душа излиза сама през тясната врата. Две души заедно не могат да излязат. Каже ли човек, че целият ден е негов, това подразбира, че през този ден не се е родил никой друг освен него. Всъщност не е така.
Преди него са се родили хиляди души и след него също са се родили още хиляди души.
Всички души, които са слезли в един и същи ден на земята, съставляват цяла епоха.
към беседата >>
Тя не говори като съвременните хора с логически изводи и заключения.
Казвате го, но и вие сами не го разбирате. Защо? - Защото нямате никакъв образ, с който да обясните тази идея. За да станат нещата ясни за човека, той непременно трябва да има някакъв образ за тях. Природата всякога си служи с образи. Тя винаги говори с картини и символи.
Тя не говори като съвременните хора с логически изводи и заключения.
Нейният език е картинен, символистически.
към беседата >>
Всички души, които са слезли в един и същи ден на земята, съставляват цяла епоха.
Всяка душа излиза сама през тясната врата. Две души заедно не могат да излязат. Каже ли човек, че целият ден е негов, това подразбира, че през този ден не се е родил никой друг освен него. Всъщност не е така. Преди него са се родили хиляди души и след него също са се родили още хиляди души.
Всички души, които са слезли в един и същи ден на земята, съставляват цяла епоха.
към беседата >>
Нейният език е картинен, символистически.
- Защото нямате никакъв образ, с който да обясните тази идея. За да станат нещата ясни за човека, той непременно трябва да има някакъв образ за тях. Природата всякога си служи с образи. Тя винаги говори с картини и символи. Тя не говори като съвременните хора с логически изводи и заключения.
Нейният език е картинен, символистически.
към беседата >>
Съвременните астролози, като имат предвид датата на раждане на някой човек, правят изчисления във връзка с планетните влияния върху този човек и въз основа на това определят характера и способностите му.
Съвременните астролози, като имат предвид датата на раждане на някой човек, правят изчисления във връзка с планетните влияния върху този човек и въз основа на това определят характера и способностите му.
Обаче техните изчисления не са пълни. При изчисленията си те трябва да имат предвид не само зодиака на земята, но и зодиаците на слънцето, на всички планети, както и на целия космос. И астролозите сами съзнават, че в изчисленията им липсват много подробности. Големи тънкости има в живота. Вследствие на това, дойдем ли до създаване на характера на човека, необходими са много условия.
към беседата >>
Сега аз ще ви дам едно логическо заключение, а вие ще се произнесете вярно ли е то или не.
Сега аз ще ви дам едно логическо заключение, а вие ще се произнесете вярно ли е то или не.
Казвам: Човек е двукрако същество; човек е разумно същество. Следователно всяко двукрако същество е разумно. Както виждате, това е логика. Какво се разбира от това заключение? Казвате: „Все трябва да има някаква установена логика или някакво санкционирано право, по които хората да се ръководят." Двама души спорят за една кокошка.
към беседата >>
Обаче техните изчисления не са пълни.
Съвременните астролози, като имат предвид датата на раждане на някой човек, правят изчисления във връзка с планетните влияния върху този човек и въз основа на това определят характера и способностите му.
Обаче техните изчисления не са пълни.
При изчисленията си те трябва да имат предвид не само зодиака на земята, но и зодиаците на слънцето, на всички планети, както и на целия космос. И астролозите сами съзнават, че в изчисленията им липсват много подробности. Големи тънкости има в живота. Вследствие на това, дойдем ли до създаване на характера на човека, необходими са много условия. В това се крие дълбоката философия на живота.
към беседата >>
Казвам: Човек е двукрако същество; човек е разумно същество.
Сега аз ще ви дам едно логическо заключение, а вие ще се произнесете вярно ли е то или не.
Казвам: Човек е двукрако същество; човек е разумно същество.
Следователно всяко двукрако същество е разумно. Както виждате, това е логика. Какво се разбира от това заключение? Казвате: „Все трябва да има някаква установена логика или някакво санкционирано право, по които хората да се ръководят." Двама души спорят за една кокошка. Единият казва, че кокошката е негова, понеже той я заклал; другият казва, че кокошката е негова, понеже той я опекъл.
към беседата >>
При изчисленията си те трябва да имат предвид не само зодиака на земята, но и зодиаците на слънцето, на всички планети, както и на целия космос.
Съвременните астролози, като имат предвид датата на раждане на някой човек, правят изчисления във връзка с планетните влияния върху този човек и въз основа на това определят характера и способностите му. Обаче техните изчисления не са пълни.
При изчисленията си те трябва да имат предвид не само зодиака на земята, но и зодиаците на слънцето, на всички планети, както и на целия космос.
И астролозите сами съзнават, че в изчисленията им липсват много подробности. Големи тънкости има в живота. Вследствие на това, дойдем ли до създаване на характера на човека, необходими са много условия. В това се крие дълбоката философия на живота. Много от съвременните хора нямат търпение да работят върху себе си, те искат с един замах да постигнат всичко и затова казват: „Ние искаме да видим Христа в Неговата слава и величие." Как ще видите Христа?
към беседата >>
Следователно всяко двукрако същество е разумно.
Сега аз ще ви дам едно логическо заключение, а вие ще се произнесете вярно ли е то или не. Казвам: Човек е двукрако същество; човек е разумно същество.
Следователно всяко двукрако същество е разумно.
Както виждате, това е логика. Какво се разбира от това заключение? Казвате: „Все трябва да има някаква установена логика или някакво санкционирано право, по които хората да се ръководят." Двама души спорят за една кокошка. Единият казва, че кокошката е негова, понеже той я заклал; другият казва, че кокошката е негова, понеже той я опекъл. Всъщност кой има право на кокошката?
към беседата >>
И астролозите сами съзнават, че в изчисленията им липсват много подробности.
Съвременните астролози, като имат предвид датата на раждане на някой човек, правят изчисления във връзка с планетните влияния върху този човек и въз основа на това определят характера и способностите му. Обаче техните изчисления не са пълни. При изчисленията си те трябва да имат предвид не само зодиака на земята, но и зодиаците на слънцето, на всички планети, както и на целия космос.
И астролозите сами съзнават, че в изчисленията им липсват много подробности.
Големи тънкости има в живота. Вследствие на това, дойдем ли до създаване на характера на човека, необходими са много условия. В това се крие дълбоката философия на живота. Много от съвременните хора нямат търпение да работят върху себе си, те искат с един замах да постигнат всичко и затова казват: „Ние искаме да видим Христа в Неговата слава и величие." Как ще видите Христа? За да Го видите, вие трябва да имате ум, сърце, душа и дух като Неговите.
към беседата >>
Както виждате, това е логика.
Сега аз ще ви дам едно логическо заключение, а вие ще се произнесете вярно ли е то или не. Казвам: Човек е двукрако същество; човек е разумно същество. Следователно всяко двукрако същество е разумно.
Както виждате, това е логика.
Какво се разбира от това заключение? Казвате: „Все трябва да има някаква установена логика или някакво санкционирано право, по които хората да се ръководят." Двама души спорят за една кокошка. Единият казва, че кокошката е негова, понеже той я заклал; другият казва, че кокошката е негова, понеже той я опекъл. Всъщност кой има право на кокошката? Ако се даде правото на единия или на другия, то е все едно да признаем, че и вълкът, който дави овците, има право на тях.
към беседата >>
Големи тънкости има в живота.
Съвременните астролози, като имат предвид датата на раждане на някой човек, правят изчисления във връзка с планетните влияния върху този човек и въз основа на това определят характера и способностите му. Обаче техните изчисления не са пълни. При изчисленията си те трябва да имат предвид не само зодиака на земята, но и зодиаците на слънцето, на всички планети, както и на целия космос. И астролозите сами съзнават, че в изчисленията им липсват много подробности.
Големи тънкости има в живота.
Вследствие на това, дойдем ли до създаване на характера на човека, необходими са много условия. В това се крие дълбоката философия на живота. Много от съвременните хора нямат търпение да работят върху себе си, те искат с един замах да постигнат всичко и затова казват: „Ние искаме да видим Христа в Неговата слава и величие." Как ще видите Христа? За да Го видите, вие трябва да имате ум, сърце, душа и дух като Неговите. Само по този начин можете да видите и да разберете Христа.
към беседата >>
Какво се разбира от това заключение?
Сега аз ще ви дам едно логическо заключение, а вие ще се произнесете вярно ли е то или не. Казвам: Човек е двукрако същество; човек е разумно същество. Следователно всяко двукрако същество е разумно. Както виждате, това е логика.
Какво се разбира от това заключение?
Казвате: „Все трябва да има някаква установена логика или някакво санкционирано право, по които хората да се ръководят." Двама души спорят за една кокошка. Единият казва, че кокошката е негова, понеже той я заклал; другият казва, че кокошката е негова, понеже той я опекъл. Всъщност кой има право на кокошката? Ако се даде правото на единия или на другия, то е все едно да признаем, че и вълкът, който дави овците, има право на тях. Ако се разсъждава по този начин, ние ще дойдем до смешни анекдоти, басни и пословици, каквито можем да извадим из живота от най-стари времена и до днес.
към беседата >>
Вследствие на това, дойдем ли до създаване на характера на човека, необходими са много условия.
Съвременните астролози, като имат предвид датата на раждане на някой човек, правят изчисления във връзка с планетните влияния върху този човек и въз основа на това определят характера и способностите му. Обаче техните изчисления не са пълни. При изчисленията си те трябва да имат предвид не само зодиака на земята, но и зодиаците на слънцето, на всички планети, както и на целия космос. И астролозите сами съзнават, че в изчисленията им липсват много подробности. Големи тънкости има в живота.
Вследствие на това, дойдем ли до създаване на характера на човека, необходими са много условия.
В това се крие дълбоката философия на живота. Много от съвременните хора нямат търпение да работят върху себе си, те искат с един замах да постигнат всичко и затова казват: „Ние искаме да видим Христа в Неговата слава и величие." Как ще видите Христа? За да Го видите, вие трябва да имате ум, сърце, душа и дух като Неговите. Само по този начин можете да видите и да разберете Христа. Всички, които са виждали Христа, са падали с лице към земята и след това е трябвало ангел да слезе от небето, да дигне тия хора и да прекара през устата им нагорещен въглен от олтаря, за да се пречистят.
към беседата >>
Казвате: „Все трябва да има някаква установена логика или някакво санкционирано право, по които хората да се ръководят." Двама души спорят за една кокошка.
Сега аз ще ви дам едно логическо заключение, а вие ще се произнесете вярно ли е то или не. Казвам: Човек е двукрако същество; човек е разумно същество. Следователно всяко двукрако същество е разумно. Както виждате, това е логика. Какво се разбира от това заключение?
Казвате: „Все трябва да има някаква установена логика или някакво санкционирано право, по които хората да се ръководят." Двама души спорят за една кокошка.
Единият казва, че кокошката е негова, понеже той я заклал; другият казва, че кокошката е негова, понеже той я опекъл. Всъщност кой има право на кокошката? Ако се даде правото на единия или на другия, то е все едно да признаем, че и вълкът, който дави овците, има право на тях. Ако се разсъждава по този начин, ние ще дойдем до смешни анекдоти, басни и пословици, каквито можем да извадим из живота от най-стари времена и до днес.
към беседата >>
В това се крие дълбоката философия на живота.
Обаче техните изчисления не са пълни. При изчисленията си те трябва да имат предвид не само зодиака на земята, но и зодиаците на слънцето, на всички планети, както и на целия космос. И астролозите сами съзнават, че в изчисленията им липсват много подробности. Големи тънкости има в живота. Вследствие на това, дойдем ли до създаване на характера на човека, необходими са много условия.
В това се крие дълбоката философия на живота.
Много от съвременните хора нямат търпение да работят върху себе си, те искат с един замах да постигнат всичко и затова казват: „Ние искаме да видим Христа в Неговата слава и величие." Как ще видите Христа? За да Го видите, вие трябва да имате ум, сърце, душа и дух като Неговите. Само по този начин можете да видите и да разберете Христа. Всички, които са виждали Христа, са падали с лице към земята и след това е трябвало ангел да слезе от небето, да дигне тия хора и да прекара през устата им нагорещен въглен от олтаря, за да се пречистят. Щом се пречистят, те ще станат прави.
към беседата >>
Единият казва, че кокошката е негова, понеже той я заклал; другият казва, че кокошката е негова, понеже той я опекъл.
Казвам: Човек е двукрако същество; човек е разумно същество. Следователно всяко двукрако същество е разумно. Както виждате, това е логика. Какво се разбира от това заключение? Казвате: „Все трябва да има някаква установена логика или някакво санкционирано право, по които хората да се ръководят." Двама души спорят за една кокошка.
Единият казва, че кокошката е негова, понеже той я заклал; другият казва, че кокошката е негова, понеже той я опекъл.
Всъщност кой има право на кокошката? Ако се даде правото на единия или на другия, то е все едно да признаем, че и вълкът, който дави овците, има право на тях. Ако се разсъждава по този начин, ние ще дойдем до смешни анекдоти, басни и пословици, каквито можем да извадим из живота от най-стари времена и до днес.
към беседата >>
Много от съвременните хора нямат търпение да работят върху себе си, те искат с един замах да постигнат всичко и затова казват: „Ние искаме да видим Христа в Неговата слава и величие." Как ще видите Христа?
При изчисленията си те трябва да имат предвид не само зодиака на земята, но и зодиаците на слънцето, на всички планети, както и на целия космос. И астролозите сами съзнават, че в изчисленията им липсват много подробности. Големи тънкости има в живота. Вследствие на това, дойдем ли до създаване на характера на човека, необходими са много условия. В това се крие дълбоката философия на живота.
Много от съвременните хора нямат търпение да работят върху себе си, те искат с един замах да постигнат всичко и затова казват: „Ние искаме да видим Христа в Неговата слава и величие." Как ще видите Христа?
За да Го видите, вие трябва да имате ум, сърце, душа и дух като Неговите. Само по този начин можете да видите и да разберете Христа. Всички, които са виждали Христа, са падали с лице към земята и след това е трябвало ангел да слезе от небето, да дигне тия хора и да прекара през устата им нагорещен въглен от олтаря, за да се пречистят. Щом се пречистят, те ще станат прави. Същото е станало и с пророк Данаила, за когото се казва, че като видял ангел господен, паднал на земята и изгубил силата си.
към беседата >>
Всъщност кой има право на кокошката?
Следователно всяко двукрако същество е разумно. Както виждате, това е логика. Какво се разбира от това заключение? Казвате: „Все трябва да има някаква установена логика или някакво санкционирано право, по които хората да се ръководят." Двама души спорят за една кокошка. Единият казва, че кокошката е негова, понеже той я заклал; другият казва, че кокошката е негова, понеже той я опекъл.
Всъщност кой има право на кокошката?
Ако се даде правото на единия или на другия, то е все едно да признаем, че и вълкът, който дави овците, има право на тях. Ако се разсъждава по този начин, ние ще дойдем до смешни анекдоти, басни и пословици, каквито можем да извадим из живота от най-стари времена и до днес.
към беседата >>
За да Го видите, вие трябва да имате ум, сърце, душа и дух като Неговите.
И астролозите сами съзнават, че в изчисленията им липсват много подробности. Големи тънкости има в живота. Вследствие на това, дойдем ли до създаване на характера на човека, необходими са много условия. В това се крие дълбоката философия на живота. Много от съвременните хора нямат търпение да работят върху себе си, те искат с един замах да постигнат всичко и затова казват: „Ние искаме да видим Христа в Неговата слава и величие." Как ще видите Христа?
За да Го видите, вие трябва да имате ум, сърце, душа и дух като Неговите.
Само по този начин можете да видите и да разберете Христа. Всички, които са виждали Христа, са падали с лице към земята и след това е трябвало ангел да слезе от небето, да дигне тия хора и да прекара през устата им нагорещен въглен от олтаря, за да се пречистят. Щом се пречистят, те ще станат прави. Същото е станало и с пророк Данаила, за когото се казва, че като видял ангел господен, паднал на земята и изгубил силата си. Мислите ли, че един ден, когато видите Христа, и вие няма да паднете с лице към земята?
към беседата >>
Ако се даде правото на единия или на другия, то е все едно да признаем, че и вълкът, който дави овците, има право на тях.
Както виждате, това е логика. Какво се разбира от това заключение? Казвате: „Все трябва да има някаква установена логика или някакво санкционирано право, по които хората да се ръководят." Двама души спорят за една кокошка. Единият казва, че кокошката е негова, понеже той я заклал; другият казва, че кокошката е негова, понеже той я опекъл. Всъщност кой има право на кокошката?
Ако се даде правото на единия или на другия, то е все едно да признаем, че и вълкът, който дави овците, има право на тях.
Ако се разсъждава по този начин, ние ще дойдем до смешни анекдоти, басни и пословици, каквито можем да извадим из живота от най-стари времена и до днес.
към беседата >>
Само по този начин можете да видите и да разберете Христа.
Големи тънкости има в живота. Вследствие на това, дойдем ли до създаване на характера на човека, необходими са много условия. В това се крие дълбоката философия на живота. Много от съвременните хора нямат търпение да работят върху себе си, те искат с един замах да постигнат всичко и затова казват: „Ние искаме да видим Христа в Неговата слава и величие." Как ще видите Христа? За да Го видите, вие трябва да имате ум, сърце, душа и дух като Неговите.
Само по този начин можете да видите и да разберете Христа.
Всички, които са виждали Христа, са падали с лице към земята и след това е трябвало ангел да слезе от небето, да дигне тия хора и да прекара през устата им нагорещен въглен от олтаря, за да се пречистят. Щом се пречистят, те ще станат прави. Същото е станало и с пророк Данаила, за когото се казва, че като видял ангел господен, паднал на земята и изгубил силата си. Мислите ли, че един ден, когато видите Христа, и вие няма да паднете с лице към земята?
към беседата >>
Ако се разсъждава по този начин, ние ще дойдем до смешни анекдоти, басни и пословици, каквито можем да извадим из живота от най-стари времена и до днес.
Какво се разбира от това заключение? Казвате: „Все трябва да има някаква установена логика или някакво санкционирано право, по които хората да се ръководят." Двама души спорят за една кокошка. Единият казва, че кокошката е негова, понеже той я заклал; другият казва, че кокошката е негова, понеже той я опекъл. Всъщност кой има право на кокошката? Ако се даде правото на единия или на другия, то е все едно да признаем, че и вълкът, който дави овците, има право на тях.
Ако се разсъждава по този начин, ние ще дойдем до смешни анекдоти, басни и пословици, каквито можем да извадим из живота от най-стари времена и до днес.
към беседата >>
Всички, които са виждали Христа, са падали с лице към земята и след това е трябвало ангел да слезе от небето, да дигне тия хора и да прекара през устата им нагорещен въглен от олтаря, за да се пречистят.
Вследствие на това, дойдем ли до създаване на характера на човека, необходими са много условия. В това се крие дълбоката философия на живота. Много от съвременните хора нямат търпение да работят върху себе си, те искат с един замах да постигнат всичко и затова казват: „Ние искаме да видим Христа в Неговата слава и величие." Как ще видите Христа? За да Го видите, вие трябва да имате ум, сърце, душа и дух като Неговите. Само по този начин можете да видите и да разберете Христа.
Всички, които са виждали Христа, са падали с лице към земята и след това е трябвало ангел да слезе от небето, да дигне тия хора и да прекара през устата им нагорещен въглен от олтаря, за да се пречистят.
Щом се пречистят, те ще станат прави. Същото е станало и с пророк Данаила, за когото се казва, че като видял ангел господен, паднал на земята и изгубил силата си. Мислите ли, че един ден, когато видите Христа, и вие няма да паднете с лице към земята?
към беседата >>
Веднъж рибите подали прошение до съдията, в което се оплаквали от котката, и поискали да бъдат защитени от нея.
Веднъж рибите подали прошение до съдията, в което се оплаквали от котката, и поискали да бъдат защитени от нея.
Те казали: „Г-н съдия, често котката идва до брега, хвърля се във водата, улавя ни една по една и ни изнася на брега, извън водата. Щом ни извади от нашата среда, ние повече не можем да живеем и умираме. Сега ние те молим да ни защитиш по някакъв начин, да забраниш на котката да ни смущава." Отде се научила лисицата за това оплакване на рибите и веднага дотърчала в защита на котката. Тя казала: „Г-н съдия, аз зная, че когато хората влизат във водата, те се давят, не могат да живеят в такава среда. Падне ли някой човек във водата и не знае да плава, веднага бързат да го спасят, да го извадят на въздуха, в по-рядка среда, дето той може да живее.
към беседата >>
Щом се пречистят, те ще станат прави.
В това се крие дълбоката философия на живота. Много от съвременните хора нямат търпение да работят върху себе си, те искат с един замах да постигнат всичко и затова казват: „Ние искаме да видим Христа в Неговата слава и величие." Как ще видите Христа? За да Го видите, вие трябва да имате ум, сърце, душа и дух като Неговите. Само по този начин можете да видите и да разберете Христа. Всички, които са виждали Христа, са падали с лице към земята и след това е трябвало ангел да слезе от небето, да дигне тия хора и да прекара през устата им нагорещен въглен от олтаря, за да се пречистят.
Щом се пречистят, те ще станат прави.
Същото е станало и с пророк Данаила, за когото се казва, че като видял ангел господен, паднал на земята и изгубил силата си. Мислите ли, че един ден, когато видите Христа, и вие няма да паднете с лице към земята?
към беседата >>
Те казали: „Г-н съдия, често котката идва до брега, хвърля се във водата, улавя ни една по една и ни изнася на брега, извън водата.
Веднъж рибите подали прошение до съдията, в което се оплаквали от котката, и поискали да бъдат защитени от нея.
Те казали: „Г-н съдия, често котката идва до брега, хвърля се във водата, улавя ни една по една и ни изнася на брега, извън водата.
Щом ни извади от нашата среда, ние повече не можем да живеем и умираме. Сега ние те молим да ни защитиш по някакъв начин, да забраниш на котката да ни смущава." Отде се научила лисицата за това оплакване на рибите и веднага дотърчала в защита на котката. Тя казала: „Г-н съдия, аз зная, че когато хората влизат във водата, те се давят, не могат да живеят в такава среда. Падне ли някой човек във водата и не знае да плава, веднага бързат да го спасят, да го извадят на въздуха, в по-рядка среда, дето той може да живее. Щом е така,аз се чудя,как рибите не могат да живеят там,дето човек живее.
към беседата >>
Същото е станало и с пророк Данаила, за когото се казва, че като видял ангел господен, паднал на земята и изгубил силата си.
Много от съвременните хора нямат търпение да работят върху себе си, те искат с един замах да постигнат всичко и затова казват: „Ние искаме да видим Христа в Неговата слава и величие." Как ще видите Христа? За да Го видите, вие трябва да имате ум, сърце, душа и дух като Неговите. Само по този начин можете да видите и да разберете Христа. Всички, които са виждали Христа, са падали с лице към земята и след това е трябвало ангел да слезе от небето, да дигне тия хора и да прекара през устата им нагорещен въглен от олтаря, за да се пречистят. Щом се пречистят, те ще станат прави.
Същото е станало и с пророк Данаила, за когото се казва, че като видял ангел господен, паднал на земята и изгубил силата си.
Мислите ли, че един ден, когато видите Христа, и вие няма да паднете с лице към земята?
към беседата >>
Щом ни извади от нашата среда, ние повече не можем да живеем и умираме.
Веднъж рибите подали прошение до съдията, в което се оплаквали от котката, и поискали да бъдат защитени от нея. Те казали: „Г-н съдия, често котката идва до брега, хвърля се във водата, улавя ни една по една и ни изнася на брега, извън водата.
Щом ни извади от нашата среда, ние повече не можем да живеем и умираме.
Сега ние те молим да ни защитиш по някакъв начин, да забраниш на котката да ни смущава." Отде се научила лисицата за това оплакване на рибите и веднага дотърчала в защита на котката. Тя казала: „Г-н съдия, аз зная, че когато хората влизат във водата, те се давят, не могат да живеят в такава среда. Падне ли някой човек във водата и не знае да плава, веднага бързат да го спасят, да го извадят на въздуха, в по-рядка среда, дето той може да живее. Щом е така,аз се чудя,как рибите не могат да живеят там,дето човек живее. Какво престъпление е направила котката, като е извадила няколко риби в един по-възвишен свят от техния?
към беседата >>
Мислите ли, че един ден, когато видите Христа, и вие няма да паднете с лице към земята?
За да Го видите, вие трябва да имате ум, сърце, душа и дух като Неговите. Само по този начин можете да видите и да разберете Христа. Всички, които са виждали Христа, са падали с лице към земята и след това е трябвало ангел да слезе от небето, да дигне тия хора и да прекара през устата им нагорещен въглен от олтаря, за да се пречистят. Щом се пречистят, те ще станат прави. Същото е станало и с пророк Данаила, за когото се казва, че като видял ангел господен, паднал на земята и изгубил силата си.
Мислите ли, че един ден, когато видите Христа, и вие няма да паднете с лице към земята?
към беседата >>
Сега ние те молим да ни защитиш по някакъв начин, да забраниш на котката да ни смущава." Отде се научила лисицата за това оплакване на рибите и веднага дотърчала в защита на котката.
Веднъж рибите подали прошение до съдията, в което се оплаквали от котката, и поискали да бъдат защитени от нея. Те казали: „Г-н съдия, често котката идва до брега, хвърля се във водата, улавя ни една по една и ни изнася на брега, извън водата. Щом ни извади от нашата среда, ние повече не можем да живеем и умираме.
Сега ние те молим да ни защитиш по някакъв начин, да забраниш на котката да ни смущава." Отде се научила лисицата за това оплакване на рибите и веднага дотърчала в защита на котката.
Тя казала: „Г-н съдия, аз зная, че когато хората влизат във водата, те се давят, не могат да живеят в такава среда. Падне ли някой човек във водата и не знае да плава, веднага бързат да го спасят, да го извадят на въздуха, в по-рядка среда, дето той може да живее. Щом е така,аз се чудя,как рибите не могат да живеят там,дето човек живее. Какво престъпление е направила котката, като е извадила няколко риби в един по-възвишен свят от техния? " Как мислите, какво е отговорил съдията на прошението от рибите след тази бляскава защита на лисицата?
към беседата >>
Всички, които видят Христа, ще се прострат на земята, а след това трябва да дойдат пратеници от небето с огън в ръка, да ги пречистят и да ги изправят на крака.
Всички, които видят Христа, ще се прострат на земята, а след това трябва да дойдат пратеници от небето с огън в ръка, да ги пречистят и да ги изправят на крака.
Питам: Тия хора, като паднат с лице към земята, какво ще видят? Казват: „Все ще видим нещо." Какво ще видят? Да се казва, че ще видиш нещо, без да го видиш в действителност, то е все едно да казваш, както мнозина казват, че ще станат богати, учени хора. Да, на думи човек може да стане богат, но може да стане и беден. Нещата не се постигат само с говорене.
към беседата >>
Тя казала: „Г-н съдия, аз зная, че когато хората влизат във водата, те се давят, не могат да живеят в такава среда.
Веднъж рибите подали прошение до съдията, в което се оплаквали от котката, и поискали да бъдат защитени от нея. Те казали: „Г-н съдия, често котката идва до брега, хвърля се във водата, улавя ни една по една и ни изнася на брега, извън водата. Щом ни извади от нашата среда, ние повече не можем да живеем и умираме. Сега ние те молим да ни защитиш по някакъв начин, да забраниш на котката да ни смущава." Отде се научила лисицата за това оплакване на рибите и веднага дотърчала в защита на котката.
Тя казала: „Г-н съдия, аз зная, че когато хората влизат във водата, те се давят, не могат да живеят в такава среда.
Падне ли някой човек във водата и не знае да плава, веднага бързат да го спасят, да го извадят на въздуха, в по-рядка среда, дето той може да живее. Щом е така,аз се чудя,как рибите не могат да живеят там,дето човек живее. Какво престъпление е направила котката, като е извадила няколко риби в един по-възвишен свят от техния? " Как мислите, какво е отговорил съдията на прошението от рибите след тази бляскава защита на лисицата? Съдията и до днес не е казал думата си, не е дал заключение.
към беседата >>
Питам: Тия хора, като паднат с лице към земята, какво ще видят?
Всички, които видят Христа, ще се прострат на земята, а след това трябва да дойдат пратеници от небето с огън в ръка, да ги пречистят и да ги изправят на крака.
Питам: Тия хора, като паднат с лице към земята, какво ще видят?
Казват: „Все ще видим нещо." Какво ще видят? Да се казва, че ще видиш нещо, без да го видиш в действителност, то е все едно да казваш, както мнозина казват, че ще станат богати, учени хора. Да, на думи човек може да стане богат, но може да стане и беден. Нещата не се постигат само с говорене. Твърдението на нещата още не е наука.
към беседата >>
Падне ли някой човек във водата и не знае да плава, веднага бързат да го спасят, да го извадят на въздуха, в по-рядка среда, дето той може да живее.
Веднъж рибите подали прошение до съдията, в което се оплаквали от котката, и поискали да бъдат защитени от нея. Те казали: „Г-н съдия, често котката идва до брега, хвърля се във водата, улавя ни една по една и ни изнася на брега, извън водата. Щом ни извади от нашата среда, ние повече не можем да живеем и умираме. Сега ние те молим да ни защитиш по някакъв начин, да забраниш на котката да ни смущава." Отде се научила лисицата за това оплакване на рибите и веднага дотърчала в защита на котката. Тя казала: „Г-н съдия, аз зная, че когато хората влизат във водата, те се давят, не могат да живеят в такава среда.
Падне ли някой човек във водата и не знае да плава, веднага бързат да го спасят, да го извадят на въздуха, в по-рядка среда, дето той може да живее.
Щом е така,аз се чудя,как рибите не могат да живеят там,дето човек живее. Какво престъпление е направила котката, като е извадила няколко риби в един по-възвишен свят от техния? " Как мислите, какво е отговорил съдията на прошението от рибите след тази бляскава защита на лисицата? Съдията и до днес не е казал думата си, не е дал заключение. Наистина намерението на котката да вади рибите от водата и да ги оставя да живеят в по-възвишен свят е добро, но питам: Дълбоко погледнато, дали намерението на котката е било да постави рибите в по-добри условия на живота или да ги извади вън от водата, та да се възползува от тяхното месце?
към беседата >>
Казват: „Все ще видим нещо." Какво ще видят?
Всички, които видят Христа, ще се прострат на земята, а след това трябва да дойдат пратеници от небето с огън в ръка, да ги пречистят и да ги изправят на крака. Питам: Тия хора, като паднат с лице към земята, какво ще видят?
Казват: „Все ще видим нещо." Какво ще видят?
Да се казва, че ще видиш нещо, без да го видиш в действителност, то е все едно да казваш, както мнозина казват, че ще станат богати, учени хора. Да, на думи човек може да стане богат, но може да стане и беден. Нещата не се постигат само с говорене. Твърдението на нещата още не е наука. Ако кажа, че минах океана, минах ли го в действителност?
към беседата >>
Щом е така,аз се чудя,как рибите не могат да живеят там,дето човек живее.
Те казали: „Г-н съдия, често котката идва до брега, хвърля се във водата, улавя ни една по една и ни изнася на брега, извън водата. Щом ни извади от нашата среда, ние повече не можем да живеем и умираме. Сега ние те молим да ни защитиш по някакъв начин, да забраниш на котката да ни смущава." Отде се научила лисицата за това оплакване на рибите и веднага дотърчала в защита на котката. Тя казала: „Г-н съдия, аз зная, че когато хората влизат във водата, те се давят, не могат да живеят в такава среда. Падне ли някой човек във водата и не знае да плава, веднага бързат да го спасят, да го извадят на въздуха, в по-рядка среда, дето той може да живее.
Щом е така,аз се чудя,как рибите не могат да живеят там,дето човек живее.
Какво престъпление е направила котката, като е извадила няколко риби в един по-възвишен свят от техния? " Как мислите, какво е отговорил съдията на прошението от рибите след тази бляскава защита на лисицата? Съдията и до днес не е казал думата си, не е дал заключение. Наистина намерението на котката да вади рибите от водата и да ги оставя да живеят в по-възвишен свят е добро, но питам: Дълбоко погледнато, дали намерението на котката е било да постави рибите в по-добри условия на живота или да ги извади вън от водата, та да се възползува от тяхното месце?
към беседата >>
Да се казва, че ще видиш нещо, без да го видиш в действителност, то е все едно да казваш, както мнозина казват, че ще станат богати, учени хора.
Всички, които видят Христа, ще се прострат на земята, а след това трябва да дойдат пратеници от небето с огън в ръка, да ги пречистят и да ги изправят на крака. Питам: Тия хора, като паднат с лице към земята, какво ще видят? Казват: „Все ще видим нещо." Какво ще видят?
Да се казва, че ще видиш нещо, без да го видиш в действителност, то е все едно да казваш, както мнозина казват, че ще станат богати, учени хора.
Да, на думи човек може да стане богат, но може да стане и беден. Нещата не се постигат само с говорене. Твърдението на нещата още не е наука. Ако кажа, че минах океана, минах ли го в действителност? Ако кажа, че ходих на слънцето, ходих ли наистина?
към беседата >>
Какво престъпление е направила котката, като е извадила няколко риби в един по-възвишен свят от техния?
Щом ни извади от нашата среда, ние повече не можем да живеем и умираме. Сега ние те молим да ни защитиш по някакъв начин, да забраниш на котката да ни смущава." Отде се научила лисицата за това оплакване на рибите и веднага дотърчала в защита на котката. Тя казала: „Г-н съдия, аз зная, че когато хората влизат във водата, те се давят, не могат да живеят в такава среда. Падне ли някой човек във водата и не знае да плава, веднага бързат да го спасят, да го извадят на въздуха, в по-рядка среда, дето той може да живее. Щом е така,аз се чудя,как рибите не могат да живеят там,дето човек живее.
Какво престъпление е направила котката, като е извадила няколко риби в един по-възвишен свят от техния?
" Как мислите, какво е отговорил съдията на прошението от рибите след тази бляскава защита на лисицата? Съдията и до днес не е казал думата си, не е дал заключение. Наистина намерението на котката да вади рибите от водата и да ги оставя да живеят в по-възвишен свят е добро, но питам: Дълбоко погледнато, дали намерението на котката е било да постави рибите в по-добри условия на живота или да ги извади вън от водата, та да се възползува от тяхното месце?
към беседата >>
Да, на думи човек може да стане богат, но може да стане и беден.
Всички, които видят Христа, ще се прострат на земята, а след това трябва да дойдат пратеници от небето с огън в ръка, да ги пречистят и да ги изправят на крака. Питам: Тия хора, като паднат с лице към земята, какво ще видят? Казват: „Все ще видим нещо." Какво ще видят? Да се казва, че ще видиш нещо, без да го видиш в действителност, то е все едно да казваш, както мнозина казват, че ще станат богати, учени хора.
Да, на думи човек може да стане богат, но може да стане и беден.
Нещата не се постигат само с говорене. Твърдението на нещата още не е наука. Ако кажа, че минах океана, минах ли го в действителност? Ако кажа, че ходих на слънцето, ходих ли наистина? Ако кажа, че се разговарях с Бога, вярно ли е това?
към беседата >>
" Как мислите, какво е отговорил съдията на прошението от рибите след тази бляскава защита на лисицата?
Сега ние те молим да ни защитиш по някакъв начин, да забраниш на котката да ни смущава." Отде се научила лисицата за това оплакване на рибите и веднага дотърчала в защита на котката. Тя казала: „Г-н съдия, аз зная, че когато хората влизат във водата, те се давят, не могат да живеят в такава среда. Падне ли някой човек във водата и не знае да плава, веднага бързат да го спасят, да го извадят на въздуха, в по-рядка среда, дето той може да живее. Щом е така,аз се чудя,как рибите не могат да живеят там,дето човек живее. Какво престъпление е направила котката, като е извадила няколко риби в един по-възвишен свят от техния?
" Как мислите, какво е отговорил съдията на прошението от рибите след тази бляскава защита на лисицата?
Съдията и до днес не е казал думата си, не е дал заключение. Наистина намерението на котката да вади рибите от водата и да ги оставя да живеят в по-възвишен свят е добро, но питам: Дълбоко погледнато, дали намерението на котката е било да постави рибите в по-добри условия на живота или да ги извади вън от водата, та да се възползува от тяхното месце?
към беседата >>
Нещата не се постигат само с говорене.
Всички, които видят Христа, ще се прострат на земята, а след това трябва да дойдат пратеници от небето с огън в ръка, да ги пречистят и да ги изправят на крака. Питам: Тия хора, като паднат с лице към земята, какво ще видят? Казват: „Все ще видим нещо." Какво ще видят? Да се казва, че ще видиш нещо, без да го видиш в действителност, то е все едно да казваш, както мнозина казват, че ще станат богати, учени хора. Да, на думи човек може да стане богат, но може да стане и беден.
Нещата не се постигат само с говорене.
Твърдението на нещата още не е наука. Ако кажа, че минах океана, минах ли го в действителност? Ако кажа, че ходих на слънцето, ходих ли наистина? Ако кажа, че се разговарях с Бога, вярно ли е това? Това са само твърдения, но не и действителни факти.
към беседата >>
Съдията и до днес не е казал думата си, не е дал заключение.
Тя казала: „Г-н съдия, аз зная, че когато хората влизат във водата, те се давят, не могат да живеят в такава среда. Падне ли някой човек във водата и не знае да плава, веднага бързат да го спасят, да го извадят на въздуха, в по-рядка среда, дето той може да живее. Щом е така,аз се чудя,как рибите не могат да живеят там,дето човек живее. Какво престъпление е направила котката, като е извадила няколко риби в един по-възвишен свят от техния? " Как мислите, какво е отговорил съдията на прошението от рибите след тази бляскава защита на лисицата?
Съдията и до днес не е казал думата си, не е дал заключение.
Наистина намерението на котката да вади рибите от водата и да ги оставя да живеят в по-възвишен свят е добро, но питам: Дълбоко погледнато, дали намерението на котката е било да постави рибите в по-добри условия на живота или да ги извади вън от водата, та да се възползува от тяхното месце?
към беседата >>
Твърдението на нещата още не е наука.
Питам: Тия хора, като паднат с лице към земята, какво ще видят? Казват: „Все ще видим нещо." Какво ще видят? Да се казва, че ще видиш нещо, без да го видиш в действителност, то е все едно да казваш, както мнозина казват, че ще станат богати, учени хора. Да, на думи човек може да стане богат, но може да стане и беден. Нещата не се постигат само с говорене.
Твърдението на нещата още не е наука.
Ако кажа, че минах океана, минах ли го в действителност? Ако кажа, че ходих на слънцето, ходих ли наистина? Ако кажа, че се разговарях с Бога, вярно ли е това? Това са само твърдения, но не и действителни факти. Ако аз наистина съм говорил с Бога, никога и никому няма да разправям за това.
към беседата >>
Наистина намерението на котката да вади рибите от водата и да ги оставя да живеят в по-възвишен свят е добро, но питам: Дълбоко погледнато, дали намерението на котката е било да постави рибите в по-добри условия на живота или да ги извади вън от водата, та да се възползува от тяхното месце?
Падне ли някой човек във водата и не знае да плава, веднага бързат да го спасят, да го извадят на въздуха, в по-рядка среда, дето той може да живее. Щом е така,аз се чудя,как рибите не могат да живеят там,дето човек живее. Какво престъпление е направила котката, като е извадила няколко риби в един по-възвишен свят от техния? " Как мислите, какво е отговорил съдията на прошението от рибите след тази бляскава защита на лисицата? Съдията и до днес не е казал думата си, не е дал заключение.
Наистина намерението на котката да вади рибите от водата и да ги оставя да живеят в по-възвишен свят е добро, но питам: Дълбоко погледнато, дали намерението на котката е било да постави рибите в по-добри условия на живота или да ги извади вън от водата, та да се възползува от тяхното месце?
към беседата >>
Ако кажа, че минах океана, минах ли го в действителност?
Казват: „Все ще видим нещо." Какво ще видят? Да се казва, че ще видиш нещо, без да го видиш в действителност, то е все едно да казваш, както мнозина казват, че ще станат богати, учени хора. Да, на думи човек може да стане богат, но може да стане и беден. Нещата не се постигат само с говорене. Твърдението на нещата още не е наука.
Ако кажа, че минах океана, минах ли го в действителност?
Ако кажа, че ходих на слънцето, ходих ли наистина? Ако кажа, че се разговарях с Бога, вярно ли е това? Това са само твърдения, но не и действителни факти. Ако аз наистина съм говорил с Бога, никога и никому няма да разправям за това. Да разказвам на хората, че съм говорил с Господа, това е щестлавие.
към беседата >>
Сега с проста, с много елементарна фигура ще ви определя какво значи служене на Бога.
Сега с проста, с много елементарна фигура ще ви определя какво значи служене на Бога.
Представете си, че някъде в света Бог отваря една гостилница, в която за гостилничар определя човек чист, сръчен, пъргав, който умее да готви отлично. Надписът на тази гостилница е следния: „Гостилница на Бога", дето всеки може даром да яде - безплатна гостилница. Бог плаща само на гостилничаря, който има единствената грижа да готви, да проявява Божията Любов, а всички, които идват да се хранят, след като се наядат, взимат шапките си и си отиват - никой не мисли за плащане. Такъв е надписът на самата гостилница-„Всичко се дава даром". И гостилничарят, от своя страна, не се интересува кой влиза и кой излиза от гостилницата.
към беседата >>
Ако кажа, че ходих на слънцето, ходих ли наистина?
Да се казва, че ще видиш нещо, без да го видиш в действителност, то е все едно да казваш, както мнозина казват, че ще станат богати, учени хора. Да, на думи човек може да стане богат, но може да стане и беден. Нещата не се постигат само с говорене. Твърдението на нещата още не е наука. Ако кажа, че минах океана, минах ли го в действителност?
Ако кажа, че ходих на слънцето, ходих ли наистина?
Ако кажа, че се разговарях с Бога, вярно ли е това? Това са само твърдения, но не и действителни факти. Ако аз наистина съм говорил с Бога, никога и никому няма да разправям за това. Да разказвам на хората, че съм говорил с Господа, това е щестлавие. С това аз искам да се повдигна пред хората да видят, че не съм обикновен човек.
към беседата >>
Представете си, че някъде в света Бог отваря една гостилница, в която за гостилничар определя човек чист, сръчен, пъргав, който умее да готви отлично.
Сега с проста, с много елементарна фигура ще ви определя какво значи служене на Бога.
Представете си, че някъде в света Бог отваря една гостилница, в която за гостилничар определя човек чист, сръчен, пъргав, който умее да готви отлично.
Надписът на тази гостилница е следния: „Гостилница на Бога", дето всеки може даром да яде - безплатна гостилница. Бог плаща само на гостилничаря, който има единствената грижа да готви, да проявява Божията Любов, а всички, които идват да се хранят, след като се наядат, взимат шапките си и си отиват - никой не мисли за плащане. Такъв е надписът на самата гостилница-„Всичко се дава даром". И гостилничарят, от своя страна, не се интересува кой влиза и кой излиза от гостилницата. Неговата задача седи само в това - да готви, т.е.
към беседата >>
Ако кажа, че се разговарях с Бога, вярно ли е това?
Да, на думи човек може да стане богат, но може да стане и беден. Нещата не се постигат само с говорене. Твърдението на нещата още не е наука. Ако кажа, че минах океана, минах ли го в действителност? Ако кажа, че ходих на слънцето, ходих ли наистина?
Ако кажа, че се разговарях с Бога, вярно ли е това?
Това са само твърдения, но не и действителни факти. Ако аз наистина съм говорил с Бога, никога и никому няма да разправям за това. Да разказвам на хората, че съм говорил с Господа, това е щестлавие. С това аз искам да се повдигна пред хората да видят, че не съм обикновен човек. Едно трябва да знаете всички: човек още с никого не е говорил.
към беседата >>
Надписът на тази гостилница е следния: „Гостилница на Бога", дето всеки може даром да яде - безплатна гостилница.
Сега с проста, с много елементарна фигура ще ви определя какво значи служене на Бога. Представете си, че някъде в света Бог отваря една гостилница, в която за гостилничар определя човек чист, сръчен, пъргав, който умее да готви отлично.
Надписът на тази гостилница е следния: „Гостилница на Бога", дето всеки може даром да яде - безплатна гостилница.
Бог плаща само на гостилничаря, който има единствената грижа да готви, да проявява Божията Любов, а всички, които идват да се хранят, след като се наядат, взимат шапките си и си отиват - никой не мисли за плащане. Такъв е надписът на самата гостилница-„Всичко се дава даром". И гостилничарят, от своя страна, не се интересува кой влиза и кой излиза от гостилницата. Неговата задача седи само в това - да готви, т.е. да служи на Бога.
към беседата >>
Това са само твърдения, но не и действителни факти.
Нещата не се постигат само с говорене. Твърдението на нещата още не е наука. Ако кажа, че минах океана, минах ли го в действителност? Ако кажа, че ходих на слънцето, ходих ли наистина? Ако кажа, че се разговарях с Бога, вярно ли е това?
Това са само твърдения, но не и действителни факти.
Ако аз наистина съм говорил с Бога, никога и никому няма да разправям за това. Да разказвам на хората, че съм говорил с Господа, това е щестлавие. С това аз искам да се повдигна пред хората да видят, че не съм обикновен човек. Едно трябва да знаете всички: човек още с никого не е говорил. Той едва сега учи да разговаря със себе си, т.е.
към беседата >>
Бог плаща само на гостилничаря, който има единствената грижа да готви, да проявява Божията Любов, а всички, които идват да се хранят, след като се наядат, взимат шапките си и си отиват - никой не мисли за плащане.
Сега с проста, с много елементарна фигура ще ви определя какво значи служене на Бога. Представете си, че някъде в света Бог отваря една гостилница, в която за гостилничар определя човек чист, сръчен, пъргав, който умее да готви отлично. Надписът на тази гостилница е следния: „Гостилница на Бога", дето всеки може даром да яде - безплатна гостилница.
Бог плаща само на гостилничаря, който има единствената грижа да готви, да проявява Божията Любов, а всички, които идват да се хранят, след като се наядат, взимат шапките си и си отиват - никой не мисли за плащане.
Такъв е надписът на самата гостилница-„Всичко се дава даром". И гостилничарят, от своя страна, не се интересува кой влиза и кой излиза от гостилницата. Неговата задача седи само в това - да готви, т.е. да служи на Бога. Хората ще влизат и излизат от гостилницата, ще ядат и пият и делото Божие ще напредва.
към беседата >>
Ако аз наистина съм говорил с Бога, никога и никому няма да разправям за това.
Твърдението на нещата още не е наука. Ако кажа, че минах океана, минах ли го в действителност? Ако кажа, че ходих на слънцето, ходих ли наистина? Ако кажа, че се разговарях с Бога, вярно ли е това? Това са само твърдения, но не и действителни факти.
Ако аз наистина съм говорил с Бога, никога и никому няма да разправям за това.
Да разказвам на хората, че съм говорил с Господа, това е щестлавие. С това аз искам да се повдигна пред хората да видят, че не съм обикновен човек. Едно трябва да знаете всички: човек още с никого не е говорил. Той едва сега учи да разговаря със себе си, т.е. да говори на себе си.
към беседата >>
Такъв е надписът на самата гостилница-„Всичко се дава даром".
Сега с проста, с много елементарна фигура ще ви определя какво значи служене на Бога. Представете си, че някъде в света Бог отваря една гостилница, в която за гостилничар определя човек чист, сръчен, пъргав, който умее да готви отлично. Надписът на тази гостилница е следния: „Гостилница на Бога", дето всеки може даром да яде - безплатна гостилница. Бог плаща само на гостилничаря, който има единствената грижа да готви, да проявява Божията Любов, а всички, които идват да се хранят, след като се наядат, взимат шапките си и си отиват - никой не мисли за плащане.
Такъв е надписът на самата гостилница-„Всичко се дава даром".
И гостилничарят, от своя страна, не се интересува кой влиза и кой излиза от гостилницата. Неговата задача седи само в това - да готви, т.е. да служи на Бога. Хората ще влизат и излизат от гостилницата, ще ядат и пият и делото Божие ще напредва. Това значи „служене на Бога".
към беседата >>
Да разказвам на хората, че съм говорил с Господа, това е щестлавие.
Ако кажа, че минах океана, минах ли го в действителност? Ако кажа, че ходих на слънцето, ходих ли наистина? Ако кажа, че се разговарях с Бога, вярно ли е това? Това са само твърдения, но не и действителни факти. Ако аз наистина съм говорил с Бога, никога и никому няма да разправям за това.
Да разказвам на хората, че съм говорил с Господа, това е щестлавие.
С това аз искам да се повдигна пред хората да видят, че не съм обикновен човек. Едно трябва да знаете всички: човек още с никого не е говорил. Той едва сега учи да разговаря със себе си, т.е. да говори на себе си. Велика наука е човек да говори на себе си!
към беседата >>
И гостилничарят, от своя страна, не се интересува кой влиза и кой излиза от гостилницата.
Сега с проста, с много елементарна фигура ще ви определя какво значи служене на Бога. Представете си, че някъде в света Бог отваря една гостилница, в която за гостилничар определя човек чист, сръчен, пъргав, който умее да готви отлично. Надписът на тази гостилница е следния: „Гостилница на Бога", дето всеки може даром да яде - безплатна гостилница. Бог плаща само на гостилничаря, който има единствената грижа да готви, да проявява Божията Любов, а всички, които идват да се хранят, след като се наядат, взимат шапките си и си отиват - никой не мисли за плащане. Такъв е надписът на самата гостилница-„Всичко се дава даром".
И гостилничарят, от своя страна, не се интересува кой влиза и кой излиза от гостилницата.
Неговата задача седи само в това - да готви, т.е. да служи на Бога. Хората ще влизат и излизат от гостилницата, ще ядат и пият и делото Божие ще напредва. Това значи „служене на Бога".
към беседата >>
С това аз искам да се повдигна пред хората да видят, че не съм обикновен човек.
Ако кажа, че ходих на слънцето, ходих ли наистина? Ако кажа, че се разговарях с Бога, вярно ли е това? Това са само твърдения, но не и действителни факти. Ако аз наистина съм говорил с Бога, никога и никому няма да разправям за това. Да разказвам на хората, че съм говорил с Господа, това е щестлавие.
С това аз искам да се повдигна пред хората да видят, че не съм обикновен човек.
Едно трябва да знаете всички: човек още с никого не е говорил. Той едва сега учи да разговаря със себе си, т.е. да говори на себе си. Велика наука е човек да говори на себе си!
към беседата >>
Неговата задача седи само в това - да готви, т.е.
Представете си, че някъде в света Бог отваря една гостилница, в която за гостилничар определя човек чист, сръчен, пъргав, който умее да готви отлично. Надписът на тази гостилница е следния: „Гостилница на Бога", дето всеки може даром да яде - безплатна гостилница. Бог плаща само на гостилничаря, който има единствената грижа да готви, да проявява Божията Любов, а всички, които идват да се хранят, след като се наядат, взимат шапките си и си отиват - никой не мисли за плащане. Такъв е надписът на самата гостилница-„Всичко се дава даром". И гостилничарят, от своя страна, не се интересува кой влиза и кой излиза от гостилницата.
Неговата задача седи само в това - да готви, т.е.
да служи на Бога. Хората ще влизат и излизат от гостилницата, ще ядат и пият и делото Божие ще напредва. Това значи „служене на Бога".
към беседата >>
Едно трябва да знаете всички: човек още с никого не е говорил.
Ако кажа, че се разговарях с Бога, вярно ли е това? Това са само твърдения, но не и действителни факти. Ако аз наистина съм говорил с Бога, никога и никому няма да разправям за това. Да разказвам на хората, че съм говорил с Господа, това е щестлавие. С това аз искам да се повдигна пред хората да видят, че не съм обикновен човек.
Едно трябва да знаете всички: човек още с никого не е говорил.
Той едва сега учи да разговаря със себе си, т.е. да говори на себе си. Велика наука е човек да говори на себе си!
към беседата >>
да служи на Бога.
Надписът на тази гостилница е следния: „Гостилница на Бога", дето всеки може даром да яде - безплатна гостилница. Бог плаща само на гостилничаря, който има единствената грижа да готви, да проявява Божията Любов, а всички, които идват да се хранят, след като се наядат, взимат шапките си и си отиват - никой не мисли за плащане. Такъв е надписът на самата гостилница-„Всичко се дава даром". И гостилничарят, от своя страна, не се интересува кой влиза и кой излиза от гостилницата. Неговата задача седи само в това - да готви, т.е.
да служи на Бога.
Хората ще влизат и излизат от гостилницата, ще ядат и пият и делото Божие ще напредва. Това значи „служене на Бога".
към беседата >>
Той едва сега учи да разговаря със себе си, т.е.
Това са само твърдения, но не и действителни факти. Ако аз наистина съм говорил с Бога, никога и никому няма да разправям за това. Да разказвам на хората, че съм говорил с Господа, това е щестлавие. С това аз искам да се повдигна пред хората да видят, че не съм обикновен човек. Едно трябва да знаете всички: човек още с никого не е говорил.
Той едва сега учи да разговаря със себе си, т.е.
да говори на себе си. Велика наука е човек да говори на себе си!
към беседата >>
Хората ще влизат и излизат от гостилницата, ще ядат и пият и делото Божие ще напредва.
Бог плаща само на гостилничаря, който има единствената грижа да готви, да проявява Божията Любов, а всички, които идват да се хранят, след като се наядат, взимат шапките си и си отиват - никой не мисли за плащане. Такъв е надписът на самата гостилница-„Всичко се дава даром". И гостилничарят, от своя страна, не се интересува кой влиза и кой излиза от гостилницата. Неговата задача седи само в това - да готви, т.е. да служи на Бога.
Хората ще влизат и излизат от гостилницата, ще ядат и пият и делото Божие ще напредва.
Това значи „служене на Бога".
към беседата >>
да говори на себе си.
Ако аз наистина съм говорил с Бога, никога и никому няма да разправям за това. Да разказвам на хората, че съм говорил с Господа, това е щестлавие. С това аз искам да се повдигна пред хората да видят, че не съм обикновен човек. Едно трябва да знаете всички: човек още с никого не е говорил. Той едва сега учи да разговаря със себе си, т.е.
да говори на себе си.
Велика наука е човек да говори на себе си!
към беседата >>
Това значи „служене на Бога".
Такъв е надписът на самата гостилница-„Всичко се дава даром". И гостилничарят, от своя страна, не се интересува кой влиза и кой излиза от гостилницата. Неговата задача седи само в това - да готви, т.е. да служи на Бога. Хората ще влизат и излизат от гостилницата, ще ядат и пият и делото Божие ще напредва.
Това значи „служене на Бога".
към беседата >>
Велика наука е човек да говори на себе си!
Да разказвам на хората, че съм говорил с Господа, това е щестлавие. С това аз искам да се повдигна пред хората да видят, че не съм обикновен човек. Едно трябва да знаете всички: човек още с никого не е говорил. Той едва сега учи да разговаря със себе си, т.е. да говори на себе си.
Велика наука е човек да говори на себе си!
към беседата >>
Как ще си обясните сега втория закон?
Как ще си обясните сега втория закон?
Какво разбирате под „служене на себе си"? И тази идея ще обясня с картина. Представете си, че един ден гостилничарят на Божията гостилница каже: „Толкова години вече как служа на Господа и никой нищо не ми плаща за това. Готвя, чистя, мия чинии и тенджери, но нищо не получавам от хората. Те знаят само едно.
към беседата >>
Казвам: Тъй както се развивате като окултни ученици, има опасност да се явят във вас известни слабости, които ще ви спъват.
Казвам: Тъй както се развивате като окултни ученици, има опасност да се явят във вас известни слабости, които ще ви спъват.
Например у мнозина се забелязва голямо щестлавие, но така майсторски се скрива под формата на религиозното чувство, че и те сами не го виждат. Със свещ трябва да се търси, за да се намери. Други пък се показват външно тихи, спокойни, като че ли нищо не ги смущава, а всъщност вътрешно усещат, че им липсва нещо. Те сами себе си лъжат, но не могат да издържат докрай. Тези и ред още слабости се забелязват между учениците по причина на неизползваните енергии, които получават от природата.
към беседата >>
Какво разбирате под „служене на себе си"?
Как ще си обясните сега втория закон?
Какво разбирате под „служене на себе си"?
И тази идея ще обясня с картина. Представете си, че един ден гостилничарят на Божията гостилница каже: „Толкова години вече как служа на Господа и никой нищо не ми плаща за това. Готвя, чистя, мия чинии и тенджери, но нищо не получавам от хората. Те знаят само едно. Дойдат, нахранят се и излизат.
към беседата >>
Например у мнозина се забелязва голямо щестлавие, но така майсторски се скрива под формата на религиозното чувство, че и те сами не го виждат.
Казвам: Тъй както се развивате като окултни ученици, има опасност да се явят във вас известни слабости, които ще ви спъват.
Например у мнозина се забелязва голямо щестлавие, но така майсторски се скрива под формата на религиозното чувство, че и те сами не го виждат.
Със свещ трябва да се търси, за да се намери. Други пък се показват външно тихи, спокойни, като че ли нищо не ги смущава, а всъщност вътрешно усещат, че им липсва нещо. Те сами себе си лъжат, но не могат да издържат докрай. Тези и ред още слабости се забелязват между учениците по причина на неизползваните енергии, които получават от природата. Всяка енергия трябва да се впрегне на работа, да се приложи в живота.
към беседата >>
И тази идея ще обясня с картина.
Как ще си обясните сега втория закон? Какво разбирате под „служене на себе си"?
И тази идея ще обясня с картина.
Представете си, че един ден гостилничарят на Божията гостилница каже: „Толкова години вече как служа на Господа и никой нищо не ми плаща за това. Готвя, чистя, мия чинии и тенджери, но нищо не получавам от хората. Те знаят само едно. Дойдат, нахранят се и излизат. Чакай, аз ще им дам един добър урок!
към беседата >>
Със свещ трябва да се търси, за да се намери.
Казвам: Тъй както се развивате като окултни ученици, има опасност да се явят във вас известни слабости, които ще ви спъват. Например у мнозина се забелязва голямо щестлавие, но така майсторски се скрива под формата на религиозното чувство, че и те сами не го виждат.
Със свещ трябва да се търси, за да се намери.
Други пък се показват външно тихи, спокойни, като че ли нищо не ги смущава, а всъщност вътрешно усещат, че им липсва нещо. Те сами себе си лъжат, но не могат да издържат докрай. Тези и ред още слабости се забелязват между учениците по причина на неизползваните енергии, които получават от природата. Всяка енергия трябва да се впрегне на работа, да се приложи в живота.
към беседата >>
Представете си, че един ден гостилничарят на Божията гостилница каже: „Толкова години вече как служа на Господа и никой нищо не ми плаща за това.
Как ще си обясните сега втория закон? Какво разбирате под „служене на себе си"? И тази идея ще обясня с картина.
Представете си, че един ден гостилничарят на Божията гостилница каже: „Толкова години вече как служа на Господа и никой нищо не ми плаща за това.
Готвя, чистя, мия чинии и тенджери, но нищо не получавам от хората. Те знаят само едно. Дойдат, нахранят се и излизат. Чакай, аз ще им дам един добър урок! " Той сваля първата фирма на гостилницата, написва втора, по свое разбиране и я закачва на вратата: „Нищо даром не се дава!
към беседата >>
Други пък се показват външно тихи, спокойни, като че ли нищо не ги смущава, а всъщност вътрешно усещат, че им липсва нещо.
Казвам: Тъй както се развивате като окултни ученици, има опасност да се явят във вас известни слабости, които ще ви спъват. Например у мнозина се забелязва голямо щестлавие, но така майсторски се скрива под формата на религиозното чувство, че и те сами не го виждат. Със свещ трябва да се търси, за да се намери.
Други пък се показват външно тихи, спокойни, като че ли нищо не ги смущава, а всъщност вътрешно усещат, че им липсва нещо.
Те сами себе си лъжат, но не могат да издържат докрай. Тези и ред още слабости се забелязват между учениците по причина на неизползваните енергии, които получават от природата. Всяка енергия трябва да се впрегне на работа, да се приложи в живота.
към беседата >>
Готвя, чистя, мия чинии и тенджери, но нищо не получавам от хората.
Как ще си обясните сега втория закон? Какво разбирате под „служене на себе си"? И тази идея ще обясня с картина. Представете си, че един ден гостилничарят на Божията гостилница каже: „Толкова години вече как служа на Господа и никой нищо не ми плаща за това.
Готвя, чистя, мия чинии и тенджери, но нищо не получавам от хората.
Те знаят само едно. Дойдат, нахранят се и излизат. Чакай, аз ще им дам един добър урок! " Той сваля първата фирма на гостилницата, написва втора, по свое разбиране и я закачва на вратата: „Нищо даром не се дава! " И като го запитвали коя е причината за тая промяна, той отговарял: „Понеже господарят ми осиромаша и не може повече да издържа гостилницата безплатно, той реши, щото всеки, който влиза в гостилницата да се храни, да плаща." Всички клиенти на тази гостилница идват, четат надписа, разговарят помежду си: няма какво, щом господарят е осиромашал, трябва да се плаща, да се закрепи гостилницата, защото друга, подобна на нея, не може да се намери, храната е първокласна, а при това и гостилничарят чист, спретнат.
към беседата >>
Те сами себе си лъжат, но не могат да издържат докрай.
Казвам: Тъй както се развивате като окултни ученици, има опасност да се явят във вас известни слабости, които ще ви спъват. Например у мнозина се забелязва голямо щестлавие, но така майсторски се скрива под формата на религиозното чувство, че и те сами не го виждат. Със свещ трябва да се търси, за да се намери. Други пък се показват външно тихи, спокойни, като че ли нищо не ги смущава, а всъщност вътрешно усещат, че им липсва нещо.
Те сами себе си лъжат, но не могат да издържат докрай.
Тези и ред още слабости се забелязват между учениците по причина на неизползваните енергии, които получават от природата. Всяка енергия трябва да се впрегне на работа, да се приложи в живота.
към беседата >>
Те знаят само едно.
Как ще си обясните сега втория закон? Какво разбирате под „служене на себе си"? И тази идея ще обясня с картина. Представете си, че един ден гостилничарят на Божията гостилница каже: „Толкова години вече как служа на Господа и никой нищо не ми плаща за това. Готвя, чистя, мия чинии и тенджери, но нищо не получавам от хората.
Те знаят само едно.
Дойдат, нахранят се и излизат. Чакай, аз ще им дам един добър урок! " Той сваля първата фирма на гостилницата, написва втора, по свое разбиране и я закачва на вратата: „Нищо даром не се дава! " И като го запитвали коя е причината за тая промяна, той отговарял: „Понеже господарят ми осиромаша и не може повече да издържа гостилницата безплатно, той реши, щото всеки, който влиза в гостилницата да се храни, да плаща." Всички клиенти на тази гостилница идват, четат надписа, разговарят помежду си: няма какво, щом господарят е осиромашал, трябва да се плаща, да се закрепи гостилницата, защото друга, подобна на нея, не може да се намери, храната е първокласна, а при това и гостилничарят чист, спретнат. И продължавали абонатите на гостилницата да идват и да си отиват, да си плащат, но сериозно се замислят какво стана, че господарят тъй осиромаша.
към беседата >>
Тези и ред още слабости се забелязват между учениците по причина на неизползваните енергии, които получават от природата.
Казвам: Тъй както се развивате като окултни ученици, има опасност да се явят във вас известни слабости, които ще ви спъват. Например у мнозина се забелязва голямо щестлавие, но така майсторски се скрива под формата на религиозното чувство, че и те сами не го виждат. Със свещ трябва да се търси, за да се намери. Други пък се показват външно тихи, спокойни, като че ли нищо не ги смущава, а всъщност вътрешно усещат, че им липсва нещо. Те сами себе си лъжат, но не могат да издържат докрай.
Тези и ред още слабости се забелязват между учениците по причина на неизползваните енергии, които получават от природата.
Всяка енергия трябва да се впрегне на работа, да се приложи в живота.
към беседата >>
Дойдат, нахранят се и излизат.
Какво разбирате под „служене на себе си"? И тази идея ще обясня с картина. Представете си, че един ден гостилничарят на Божията гостилница каже: „Толкова години вече как служа на Господа и никой нищо не ми плаща за това. Готвя, чистя, мия чинии и тенджери, но нищо не получавам от хората. Те знаят само едно.
Дойдат, нахранят се и излизат.
Чакай, аз ще им дам един добър урок! " Той сваля първата фирма на гостилницата, написва втора, по свое разбиране и я закачва на вратата: „Нищо даром не се дава! " И като го запитвали коя е причината за тая промяна, той отговарял: „Понеже господарят ми осиромаша и не може повече да издържа гостилницата безплатно, той реши, щото всеки, който влиза в гостилницата да се храни, да плаща." Всички клиенти на тази гостилница идват, четат надписа, разговарят помежду си: няма какво, щом господарят е осиромашал, трябва да се плаща, да се закрепи гостилницата, защото друга, подобна на нея, не може да се намери, храната е първокласна, а при това и гостилничарят чист, спретнат. И продължавали абонатите на гостилницата да идват и да си отиват, да си плащат, но сериозно се замислят какво стана, че господарят тъй осиромаша. Обаче никой не знае истината, че парите отиват в джоба на гостилничаря, на когото Бог не е престанал да плаща.
към беседата >>
Всяка енергия трябва да се впрегне на работа, да се приложи в живота.
Например у мнозина се забелязва голямо щестлавие, но така майсторски се скрива под формата на религиозното чувство, че и те сами не го виждат. Със свещ трябва да се търси, за да се намери. Други пък се показват външно тихи, спокойни, като че ли нищо не ги смущава, а всъщност вътрешно усещат, че им липсва нещо. Те сами себе си лъжат, но не могат да издържат докрай. Тези и ред още слабости се забелязват между учениците по причина на неизползваните енергии, които получават от природата.
Всяка енергия трябва да се впрегне на работа, да се приложи в живота.
към беседата >>
Чакай, аз ще им дам един добър урок!
И тази идея ще обясня с картина. Представете си, че един ден гостилничарят на Божията гостилница каже: „Толкова години вече как служа на Господа и никой нищо не ми плаща за това. Готвя, чистя, мия чинии и тенджери, но нищо не получавам от хората. Те знаят само едно. Дойдат, нахранят се и излизат.
Чакай, аз ще им дам един добър урок!
" Той сваля първата фирма на гостилницата, написва втора, по свое разбиране и я закачва на вратата: „Нищо даром не се дава! " И като го запитвали коя е причината за тая промяна, той отговарял: „Понеже господарят ми осиромаша и не може повече да издържа гостилницата безплатно, той реши, щото всеки, който влиза в гостилницата да се храни, да плаща." Всички клиенти на тази гостилница идват, четат надписа, разговарят помежду си: няма какво, щом господарят е осиромашал, трябва да се плаща, да се закрепи гостилницата, защото друга, подобна на нея, не може да се намери, храната е първокласна, а при това и гостилничарят чист, спретнат. И продължавали абонатите на гостилницата да идват и да си отиват, да си плащат, но сериозно се замислят какво стана, че господарят тъй осиромаша. Обаче никой не знае истината, че парите отиват в джоба на гостилничаря, на когото Бог не е престанал да плаща. Това значи „служене на себе си".
към беседата >>
И тъй, който ме е разбрал, той ще мяза на чешма, която постоянно тече.
И тъй, който ме е разбрал, той ще мяза на чешма, която постоянно тече.
Служенето на Бога е закон на даване. Не е въпрос да даваш от себе си, но като курна на някой извор или като чешма през тебе постоянно трябва да минава благото на извора, а ти ще го раздаваш на другите. Казвате: „Какво ще излезе от това даване? " Главната придобивка седи в това, че всеки, който пие от тази вода, ще оживее. Един ден курната или чешмата ще изчезне, а на нейно място ще се яви едно дърво.
към беседата >>
" Той сваля първата фирма на гостилницата, написва втора, по свое разбиране и я закачва на вратата: „Нищо даром не се дава!
Представете си, че един ден гостилничарят на Божията гостилница каже: „Толкова години вече как служа на Господа и никой нищо не ми плаща за това. Готвя, чистя, мия чинии и тенджери, но нищо не получавам от хората. Те знаят само едно. Дойдат, нахранят се и излизат. Чакай, аз ще им дам един добър урок!
" Той сваля първата фирма на гостилницата, написва втора, по свое разбиране и я закачва на вратата: „Нищо даром не се дава!
" И като го запитвали коя е причината за тая промяна, той отговарял: „Понеже господарят ми осиромаша и не може повече да издържа гостилницата безплатно, той реши, щото всеки, който влиза в гостилницата да се храни, да плаща." Всички клиенти на тази гостилница идват, четат надписа, разговарят помежду си: няма какво, щом господарят е осиромашал, трябва да се плаща, да се закрепи гостилницата, защото друга, подобна на нея, не може да се намери, храната е първокласна, а при това и гостилничарят чист, спретнат. И продължавали абонатите на гостилницата да идват и да си отиват, да си плащат, но сериозно се замислят какво стана, че господарят тъй осиромаша. Обаче никой не знае истината, че парите отиват в джоба на гостилничаря, на когото Бог не е престанал да плаща. Това значи „служене на себе си". Бог плаща на гостилничаря, но въпреки това той събира в джоба си и парите, които приходящите в гостилницата дават.
към беседата >>
Служенето на Бога е закон на даване.
И тъй, който ме е разбрал, той ще мяза на чешма, която постоянно тече.
Служенето на Бога е закон на даване.
Не е въпрос да даваш от себе си, но като курна на някой извор или като чешма през тебе постоянно трябва да минава благото на извора, а ти ще го раздаваш на другите. Казвате: „Какво ще излезе от това даване? " Главната придобивка седи в това, че всеки, който пие от тази вода, ще оживее. Един ден курната или чешмата ще изчезне, а на нейно място ще се яви едно дърво. Който отиде при извора, ще запита: „Де е курната?
към беседата >>
" И като го запитвали коя е причината за тая промяна, той отговарял: „Понеже господарят ми осиромаша и не може повече да издържа гостилницата безплатно, той реши, щото всеки, който влиза в гостилницата да се храни, да плаща." Всички клиенти на тази гостилница идват, четат надписа, разговарят помежду си: няма какво, щом господарят е осиромашал, трябва да се плаща, да се закрепи гостилницата, защото друга, подобна на нея, не може да се намери, храната е първокласна, а при това и гостилничарят чист, спретнат.
Готвя, чистя, мия чинии и тенджери, но нищо не получавам от хората. Те знаят само едно. Дойдат, нахранят се и излизат. Чакай, аз ще им дам един добър урок! " Той сваля първата фирма на гостилницата, написва втора, по свое разбиране и я закачва на вратата: „Нищо даром не се дава!
" И като го запитвали коя е причината за тая промяна, той отговарял: „Понеже господарят ми осиромаша и не може повече да издържа гостилницата безплатно, той реши, щото всеки, който влиза в гостилницата да се храни, да плаща." Всички клиенти на тази гостилница идват, четат надписа, разговарят помежду си: няма какво, щом господарят е осиромашал, трябва да се плаща, да се закрепи гостилницата, защото друга, подобна на нея, не може да се намери, храната е първокласна, а при това и гостилничарят чист, спретнат.
И продължавали абонатите на гостилницата да идват и да си отиват, да си плащат, но сериозно се замислят какво стана, че господарят тъй осиромаша. Обаче никой не знае истината, че парите отиват в джоба на гостилничаря, на когото Бог не е престанал да плаща. Това значи „служене на себе си". Бог плаща на гостилничаря, но въпреки това той събира в джоба си и парите, които приходящите в гостилницата дават. Няма нищо лошо, нищо престъпно в това, че гостилничарят взима пари, но престъплението седи в лъжата, която той изнася пред хората, че господарят му е осиромашал и няма възможност да издържа гостилницата.
към беседата >>
Не е въпрос да даваш от себе си, но като курна на някой извор или като чешма през тебе постоянно трябва да минава благото на извора, а ти ще го раздаваш на другите.
И тъй, който ме е разбрал, той ще мяза на чешма, която постоянно тече. Служенето на Бога е закон на даване.
Не е въпрос да даваш от себе си, но като курна на някой извор или като чешма през тебе постоянно трябва да минава благото на извора, а ти ще го раздаваш на другите.
Казвате: „Какво ще излезе от това даване? " Главната придобивка седи в това, че всеки, който пие от тази вода, ще оживее. Един ден курната или чешмата ще изчезне, а на нейно място ще се яви едно дърво. Който отиде при извора, ще запита: „Де е курната? " Видят ли дърво на мястото на курната, те ще разберат, че тя се е превърнала в живо същество, в растение, благодарение на това, че през нея е минавало Божественото.
към беседата >>
И продължавали абонатите на гостилницата да идват и да си отиват, да си плащат, но сериозно се замислят какво стана, че господарят тъй осиромаша.
Те знаят само едно. Дойдат, нахранят се и излизат. Чакай, аз ще им дам един добър урок! " Той сваля първата фирма на гостилницата, написва втора, по свое разбиране и я закачва на вратата: „Нищо даром не се дава! " И като го запитвали коя е причината за тая промяна, той отговарял: „Понеже господарят ми осиромаша и не може повече да издържа гостилницата безплатно, той реши, щото всеки, който влиза в гостилницата да се храни, да плаща." Всички клиенти на тази гостилница идват, четат надписа, разговарят помежду си: няма какво, щом господарят е осиромашал, трябва да се плаща, да се закрепи гостилницата, защото друга, подобна на нея, не може да се намери, храната е първокласна, а при това и гостилничарят чист, спретнат.
И продължавали абонатите на гостилницата да идват и да си отиват, да си плащат, но сериозно се замислят какво стана, че господарят тъй осиромаша.
Обаче никой не знае истината, че парите отиват в джоба на гостилничаря, на когото Бог не е престанал да плаща. Това значи „служене на себе си". Бог плаща на гостилничаря, но въпреки това той събира в джоба си и парите, които приходящите в гостилницата дават. Няма нищо лошо, нищо престъпно в това, че гостилничарят взима пари, но престъплението седи в лъжата, която той изнася пред хората, че господарят му е осиромашал и няма възможност да издържа гостилницата. Всеки, който служи на себе си, пише на своята гостилница: Моят господар осиромаша и няма възможност повече да поддържа гостилницата, не може вече даром да дава.
към беседата >>
Казвате: „Какво ще излезе от това даване?
И тъй, който ме е разбрал, той ще мяза на чешма, която постоянно тече. Служенето на Бога е закон на даване. Не е въпрос да даваш от себе си, но като курна на някой извор или като чешма през тебе постоянно трябва да минава благото на извора, а ти ще го раздаваш на другите.
Казвате: „Какво ще излезе от това даване?
" Главната придобивка седи в това, че всеки, който пие от тази вода, ще оживее. Един ден курната или чешмата ще изчезне, а на нейно място ще се яви едно дърво. Който отиде при извора, ще запита: „Де е курната? " Видят ли дърво на мястото на курната, те ще разберат, че тя се е превърнала в живо същество, в растение, благодарение на това, че през нея е минавало Божественото. Много от сегашните растения някога са били курни, чешми, през които Божественото е текло.
към беседата >>
Обаче никой не знае истината, че парите отиват в джоба на гостилничаря, на когото Бог не е престанал да плаща.
Дойдат, нахранят се и излизат. Чакай, аз ще им дам един добър урок! " Той сваля първата фирма на гостилницата, написва втора, по свое разбиране и я закачва на вратата: „Нищо даром не се дава! " И като го запитвали коя е причината за тая промяна, той отговарял: „Понеже господарят ми осиромаша и не може повече да издържа гостилницата безплатно, той реши, щото всеки, който влиза в гостилницата да се храни, да плаща." Всички клиенти на тази гостилница идват, четат надписа, разговарят помежду си: няма какво, щом господарят е осиромашал, трябва да се плаща, да се закрепи гостилницата, защото друга, подобна на нея, не може да се намери, храната е първокласна, а при това и гостилничарят чист, спретнат. И продължавали абонатите на гостилницата да идват и да си отиват, да си плащат, но сериозно се замислят какво стана, че господарят тъй осиромаша.
Обаче никой не знае истината, че парите отиват в джоба на гостилничаря, на когото Бог не е престанал да плаща.
Това значи „служене на себе си". Бог плаща на гостилничаря, но въпреки това той събира в джоба си и парите, които приходящите в гостилницата дават. Няма нищо лошо, нищо престъпно в това, че гостилничарят взима пари, но престъплението седи в лъжата, която той изнася пред хората, че господарят му е осиромашал и няма възможност да издържа гостилницата. Всеки, който служи на себе си, пише на своята гостилница: Моят господар осиромаша и няма възможност повече да поддържа гостилницата, не може вече даром да дава. „Служене на себе си", това е закон на слизане.
към беседата >>
" Главната придобивка седи в това, че всеки, който пие от тази вода, ще оживее.
И тъй, който ме е разбрал, той ще мяза на чешма, която постоянно тече. Служенето на Бога е закон на даване. Не е въпрос да даваш от себе си, но като курна на някой извор или като чешма през тебе постоянно трябва да минава благото на извора, а ти ще го раздаваш на другите. Казвате: „Какво ще излезе от това даване?
" Главната придобивка седи в това, че всеки, който пие от тази вода, ще оживее.
Един ден курната или чешмата ще изчезне, а на нейно място ще се яви едно дърво. Който отиде при извора, ще запита: „Де е курната? " Видят ли дърво на мястото на курната, те ще разберат, че тя се е превърнала в живо същество, в растение, благодарение на това, че през нея е минавало Божественото. Много от сегашните растения някога са били курни, чешми, през които Божественото е текло. По същия начин всеки човек, който е служил на Божественото, като курна, като чешма впоследствие се е превърнал в живо същество, в растение.
към беседата >>
Това значи „служене на себе си".
Чакай, аз ще им дам един добър урок! " Той сваля първата фирма на гостилницата, написва втора, по свое разбиране и я закачва на вратата: „Нищо даром не се дава! " И като го запитвали коя е причината за тая промяна, той отговарял: „Понеже господарят ми осиромаша и не може повече да издържа гостилницата безплатно, той реши, щото всеки, който влиза в гостилницата да се храни, да плаща." Всички клиенти на тази гостилница идват, четат надписа, разговарят помежду си: няма какво, щом господарят е осиромашал, трябва да се плаща, да се закрепи гостилницата, защото друга, подобна на нея, не може да се намери, храната е първокласна, а при това и гостилничарят чист, спретнат. И продължавали абонатите на гостилницата да идват и да си отиват, да си плащат, но сериозно се замислят какво стана, че господарят тъй осиромаша. Обаче никой не знае истината, че парите отиват в джоба на гостилничаря, на когото Бог не е престанал да плаща.
Това значи „служене на себе си".
Бог плаща на гостилничаря, но въпреки това той събира в джоба си и парите, които приходящите в гостилницата дават. Няма нищо лошо, нищо престъпно в това, че гостилничарят взима пари, но престъплението седи в лъжата, която той изнася пред хората, че господарят му е осиромашал и няма възможност да издържа гостилницата. Всеки, който служи на себе си, пише на своята гостилница: Моят господар осиромаша и няма възможност повече да поддържа гостилницата, не може вече даром да дава. „Служене на себе си", това е закон на слизане. „Служене на Бога", това е закон на възлизане, на възкачване.
към беседата >>
Един ден курната или чешмата ще изчезне, а на нейно място ще се яви едно дърво.
И тъй, който ме е разбрал, той ще мяза на чешма, която постоянно тече. Служенето на Бога е закон на даване. Не е въпрос да даваш от себе си, но като курна на някой извор или като чешма през тебе постоянно трябва да минава благото на извора, а ти ще го раздаваш на другите. Казвате: „Какво ще излезе от това даване? " Главната придобивка седи в това, че всеки, който пие от тази вода, ще оживее.
Един ден курната или чешмата ще изчезне, а на нейно място ще се яви едно дърво.
Който отиде при извора, ще запита: „Де е курната? " Видят ли дърво на мястото на курната, те ще разберат, че тя се е превърнала в живо същество, в растение, благодарение на това, че през нея е минавало Божественото. Много от сегашните растения някога са били курни, чешми, през които Божественото е текло. По същия начин всеки човек, който е служил на Божественото, като курна, като чешма впоследствие се е превърнал в живо същество, в растение. Дотам е достигнало съвременното човечество, да се превърне в растения.
към беседата >>
Бог плаща на гостилничаря, но въпреки това той събира в джоба си и парите, които приходящите в гостилницата дават.
" Той сваля първата фирма на гостилницата, написва втора, по свое разбиране и я закачва на вратата: „Нищо даром не се дава! " И като го запитвали коя е причината за тая промяна, той отговарял: „Понеже господарят ми осиромаша и не може повече да издържа гостилницата безплатно, той реши, щото всеки, който влиза в гостилницата да се храни, да плаща." Всички клиенти на тази гостилница идват, четат надписа, разговарят помежду си: няма какво, щом господарят е осиромашал, трябва да се плаща, да се закрепи гостилницата, защото друга, подобна на нея, не може да се намери, храната е първокласна, а при това и гостилничарят чист, спретнат. И продължавали абонатите на гостилницата да идват и да си отиват, да си плащат, но сериозно се замислят какво стана, че господарят тъй осиромаша. Обаче никой не знае истината, че парите отиват в джоба на гостилничаря, на когото Бог не е престанал да плаща. Това значи „служене на себе си".
Бог плаща на гостилничаря, но въпреки това той събира в джоба си и парите, които приходящите в гостилницата дават.
Няма нищо лошо, нищо престъпно в това, че гостилничарят взима пари, но престъплението седи в лъжата, която той изнася пред хората, че господарят му е осиромашал и няма възможност да издържа гостилницата. Всеки, който служи на себе си, пише на своята гостилница: Моят господар осиромаша и няма възможност повече да поддържа гостилницата, не може вече даром да дава. „Служене на себе си", това е закон на слизане. „Служене на Бога", това е закон на възлизане, на възкачване. Казвам: Човек може да живее и във втория закон „служене на себе си", но при какви случаи?
към беседата >>
Който отиде при извора, ще запита: „Де е курната?
Служенето на Бога е закон на даване. Не е въпрос да даваш от себе си, но като курна на някой извор или като чешма през тебе постоянно трябва да минава благото на извора, а ти ще го раздаваш на другите. Казвате: „Какво ще излезе от това даване? " Главната придобивка седи в това, че всеки, който пие от тази вода, ще оживее. Един ден курната или чешмата ще изчезне, а на нейно място ще се яви едно дърво.
Който отиде при извора, ще запита: „Де е курната?
" Видят ли дърво на мястото на курната, те ще разберат, че тя се е превърнала в живо същество, в растение, благодарение на това, че през нея е минавало Божественото. Много от сегашните растения някога са били курни, чешми, през които Божественото е текло. По същия начин всеки човек, който е служил на Божественото, като курна, като чешма впоследствие се е превърнал в живо същество, в растение. Дотам е достигнало съвременното човечество, да се превърне в растения. Питам: Колко време му е нужно отсега нататък, за да се превърне в разумно същество?
към беседата >>
Няма нищо лошо, нищо престъпно в това, че гостилничарят взима пари, но престъплението седи в лъжата, която той изнася пред хората, че господарят му е осиромашал и няма възможност да издържа гостилницата.
" И като го запитвали коя е причината за тая промяна, той отговарял: „Понеже господарят ми осиромаша и не може повече да издържа гостилницата безплатно, той реши, щото всеки, който влиза в гостилницата да се храни, да плаща." Всички клиенти на тази гостилница идват, четат надписа, разговарят помежду си: няма какво, щом господарят е осиромашал, трябва да се плаща, да се закрепи гостилницата, защото друга, подобна на нея, не може да се намери, храната е първокласна, а при това и гостилничарят чист, спретнат. И продължавали абонатите на гостилницата да идват и да си отиват, да си плащат, но сериозно се замислят какво стана, че господарят тъй осиромаша. Обаче никой не знае истината, че парите отиват в джоба на гостилничаря, на когото Бог не е престанал да плаща. Това значи „служене на себе си". Бог плаща на гостилничаря, но въпреки това той събира в джоба си и парите, които приходящите в гостилницата дават.
Няма нищо лошо, нищо престъпно в това, че гостилничарят взима пари, но престъплението седи в лъжата, която той изнася пред хората, че господарят му е осиромашал и няма възможност да издържа гостилницата.
Всеки, който служи на себе си, пише на своята гостилница: Моят господар осиромаша и няма възможност повече да поддържа гостилницата, не може вече даром да дава. „Служене на себе си", това е закон на слизане. „Служене на Бога", това е закон на възлизане, на възкачване. Казвам: Човек може да живее и във втория закон „служене на себе си", но при какви случаи? Ще изясня мисълта си със следното положение.
към беседата >>
" Видят ли дърво на мястото на курната, те ще разберат, че тя се е превърнала в живо същество, в растение, благодарение на това, че през нея е минавало Божественото.
Не е въпрос да даваш от себе си, но като курна на някой извор или като чешма през тебе постоянно трябва да минава благото на извора, а ти ще го раздаваш на другите. Казвате: „Какво ще излезе от това даване? " Главната придобивка седи в това, че всеки, който пие от тази вода, ще оживее. Един ден курната или чешмата ще изчезне, а на нейно място ще се яви едно дърво. Който отиде при извора, ще запита: „Де е курната?
" Видят ли дърво на мястото на курната, те ще разберат, че тя се е превърнала в живо същество, в растение, благодарение на това, че през нея е минавало Божественото.
Много от сегашните растения някога са били курни, чешми, през които Божественото е текло. По същия начин всеки човек, който е служил на Божественото, като курна, като чешма впоследствие се е превърнал в живо същество, в растение. Дотам е достигнало съвременното човечество, да се превърне в растения. Питам: Колко време му е нужно отсега нататък, за да се превърне в разумно същество? Някой казва, че Духът Божий живее в него, а след малко се оплаква, че еди-кой си го обидил.
към беседата >>
Всеки, който служи на себе си, пише на своята гостилница: Моят господар осиромаша и няма възможност повече да поддържа гостилницата, не може вече даром да дава.
И продължавали абонатите на гостилницата да идват и да си отиват, да си плащат, но сериозно се замислят какво стана, че господарят тъй осиромаша. Обаче никой не знае истината, че парите отиват в джоба на гостилничаря, на когото Бог не е престанал да плаща. Това значи „служене на себе си". Бог плаща на гостилничаря, но въпреки това той събира в джоба си и парите, които приходящите в гостилницата дават. Няма нищо лошо, нищо престъпно в това, че гостилничарят взима пари, но престъплението седи в лъжата, която той изнася пред хората, че господарят му е осиромашал и няма възможност да издържа гостилницата.
Всеки, който служи на себе си, пише на своята гостилница: Моят господар осиромаша и няма възможност повече да поддържа гостилницата, не може вече даром да дава.
„Служене на себе си", това е закон на слизане. „Служене на Бога", това е закон на възлизане, на възкачване. Казвам: Човек може да живее и във втория закон „служене на себе си", но при какви случаи? Ще изясня мисълта си със следното положение. Когато този гостилничар решава да работи с пари, той трябва да отиде при своя господар и да му каже: „Господарю, цели десет години аз служих безкористно, не се интересувах от това, кой влиза и кой излиза от гостилницата, не се интересувах дали плаща или не плаща - служих на Бога.
към беседата >>
Много от сегашните растения някога са били курни, чешми, през които Божественото е текло.
Казвате: „Какво ще излезе от това даване? " Главната придобивка седи в това, че всеки, който пие от тази вода, ще оживее. Един ден курната или чешмата ще изчезне, а на нейно място ще се яви едно дърво. Който отиде при извора, ще запита: „Де е курната? " Видят ли дърво на мястото на курната, те ще разберат, че тя се е превърнала в живо същество, в растение, благодарение на това, че през нея е минавало Божественото.
Много от сегашните растения някога са били курни, чешми, през които Божественото е текло.
По същия начин всеки човек, който е служил на Божественото, като курна, като чешма впоследствие се е превърнал в живо същество, в растение. Дотам е достигнало съвременното човечество, да се превърне в растения. Питам: Колко време му е нужно отсега нататък, за да се превърне в разумно същество? Някой казва, че Духът Божий живее в него, а след малко се оплаква, че еди-кой си го обидил. Как е възможно Бог да живее в някой човек, а той да се обижда?
към беседата >>
„Служене на себе си", това е закон на слизане.
Обаче никой не знае истината, че парите отиват в джоба на гостилничаря, на когото Бог не е престанал да плаща. Това значи „служене на себе си". Бог плаща на гостилничаря, но въпреки това той събира в джоба си и парите, които приходящите в гостилницата дават. Няма нищо лошо, нищо престъпно в това, че гостилничарят взима пари, но престъплението седи в лъжата, която той изнася пред хората, че господарят му е осиромашал и няма възможност да издържа гостилницата. Всеки, който служи на себе си, пише на своята гостилница: Моят господар осиромаша и няма възможност повече да поддържа гостилницата, не може вече даром да дава.
„Служене на себе си", това е закон на слизане.
„Служене на Бога", това е закон на възлизане, на възкачване. Казвам: Човек може да живее и във втория закон „служене на себе си", но при какви случаи? Ще изясня мисълта си със следното положение. Когато този гостилничар решава да работи с пари, той трябва да отиде при своя господар и да му каже: „Господарю, цели десет години аз служих безкористно, не се интересувах от това, кой влиза и кой излиза от гостилницата, не се интересувах дали плаща или не плаща - служих на Бога. Сега вече искам да служа на себе си; ще си отворя гостилница от свое име и който дойде да се храни, ще трябва да плаща.
към беседата >>
По същия начин всеки човек, който е служил на Божественото, като курна, като чешма впоследствие се е превърнал в живо същество, в растение.
" Главната придобивка седи в това, че всеки, който пие от тази вода, ще оживее. Един ден курната или чешмата ще изчезне, а на нейно място ще се яви едно дърво. Който отиде при извора, ще запита: „Де е курната? " Видят ли дърво на мястото на курната, те ще разберат, че тя се е превърнала в живо същество, в растение, благодарение на това, че през нея е минавало Божественото. Много от сегашните растения някога са били курни, чешми, през които Божественото е текло.
По същия начин всеки човек, който е служил на Божественото, като курна, като чешма впоследствие се е превърнал в живо същество, в растение.
Дотам е достигнало съвременното човечество, да се превърне в растения. Питам: Колко време му е нужно отсега нататък, за да се превърне в разумно същество? Някой казва, че Духът Божий живее в него, а след малко се оплаква, че еди-кой си го обидил. Как е възможно Бог да живее в някой човек, а той да се обижда? Обижда ли се, Бог не живее в него.
към беседата >>
„Служене на Бога", това е закон на възлизане, на възкачване.
Това значи „служене на себе си". Бог плаща на гостилничаря, но въпреки това той събира в джоба си и парите, които приходящите в гостилницата дават. Няма нищо лошо, нищо престъпно в това, че гостилничарят взима пари, но престъплението седи в лъжата, която той изнася пред хората, че господарят му е осиромашал и няма възможност да издържа гостилницата. Всеки, който служи на себе си, пише на своята гостилница: Моят господар осиромаша и няма възможност повече да поддържа гостилницата, не може вече даром да дава. „Служене на себе си", това е закон на слизане.
„Служене на Бога", това е закон на възлизане, на възкачване.
Казвам: Човек може да живее и във втория закон „служене на себе си", но при какви случаи? Ще изясня мисълта си със следното положение. Когато този гостилничар решава да работи с пари, той трябва да отиде при своя господар и да му каже: „Господарю, цели десет години аз служих безкористно, не се интересувах от това, кой влиза и кой излиза от гостилницата, не се интересувах дали плаща или не плаща - служих на Бога. Сега вече искам да служа на себе си; ще си отворя гостилница от свое име и който дойде да се храни, ще трябва да плаща. Искам десет години да поработя за себе си, да видя резултатите и на този закон.
към беседата >>
Дотам е достигнало съвременното човечество, да се превърне в растения.
Един ден курната или чешмата ще изчезне, а на нейно място ще се яви едно дърво. Който отиде при извора, ще запита: „Де е курната? " Видят ли дърво на мястото на курната, те ще разберат, че тя се е превърнала в живо същество, в растение, благодарение на това, че през нея е минавало Божественото. Много от сегашните растения някога са били курни, чешми, през които Божественото е текло. По същия начин всеки човек, който е служил на Божественото, като курна, като чешма впоследствие се е превърнал в живо същество, в растение.
Дотам е достигнало съвременното човечество, да се превърне в растения.
Питам: Колко време му е нужно отсега нататък, за да се превърне в разумно същество? Някой казва, че Духът Божий живее в него, а след малко се оплаква, че еди-кой си го обидил. Как е възможно Бог да живее в някой човек, а той да се обижда? Обижда ли се, Бог не живее в него. Ако този човек се намира в средата на океана, кой ще може да го оплюе от брега, т.е.
към беседата >>
Казвам: Човек може да живее и във втория закон „служене на себе си", но при какви случаи?
Бог плаща на гостилничаря, но въпреки това той събира в джоба си и парите, които приходящите в гостилницата дават. Няма нищо лошо, нищо престъпно в това, че гостилничарят взима пари, но престъплението седи в лъжата, която той изнася пред хората, че господарят му е осиромашал и няма възможност да издържа гостилницата. Всеки, който служи на себе си, пише на своята гостилница: Моят господар осиромаша и няма възможност повече да поддържа гостилницата, не може вече даром да дава. „Служене на себе си", това е закон на слизане. „Служене на Бога", това е закон на възлизане, на възкачване.
Казвам: Човек може да живее и във втория закон „служене на себе си", но при какви случаи?
Ще изясня мисълта си със следното положение. Когато този гостилничар решава да работи с пари, той трябва да отиде при своя господар и да му каже: „Господарю, цели десет години аз служих безкористно, не се интересувах от това, кой влиза и кой излиза от гостилницата, не се интересувах дали плаща или не плаща - служих на Бога. Сега вече искам да служа на себе си; ще си отворя гостилница от свое име и който дойде да се храни, ще трябва да плаща. Искам десет години да поработя за себе си, да видя резултатите и на този закон. Един ден, ако ми остане време, пак ще се върна да Ти служа." Тъй трябва да постъпи този гостилничар - честно и почтено, да си каже истината и да не казва, че господарят му осиромашал, затова, който се храни в гостилницата му, трябва да плаща.
към беседата >>
Питам: Колко време му е нужно отсега нататък, за да се превърне в разумно същество?
Който отиде при извора, ще запита: „Де е курната? " Видят ли дърво на мястото на курната, те ще разберат, че тя се е превърнала в живо същество, в растение, благодарение на това, че през нея е минавало Божественото. Много от сегашните растения някога са били курни, чешми, през които Божественото е текло. По същия начин всеки човек, който е служил на Божественото, като курна, като чешма впоследствие се е превърнал в живо същество, в растение. Дотам е достигнало съвременното човечество, да се превърне в растения.
Питам: Колко време му е нужно отсега нататък, за да се превърне в разумно същество?
Някой казва, че Духът Божий живее в него, а след малко се оплаква, че еди-кой си го обидил. Как е възможно Бог да живее в някой човек, а той да се обижда? Обижда ли се, Бог не живее в него. Ако този човек се намира в средата на океана, кой ще може да го оплюе от брега, т.е. да го засегне със своите обидни думи?
към беседата >>
Ще изясня мисълта си със следното положение.
Няма нищо лошо, нищо престъпно в това, че гостилничарят взима пари, но престъплението седи в лъжата, която той изнася пред хората, че господарят му е осиромашал и няма възможност да издържа гостилницата. Всеки, който служи на себе си, пише на своята гостилница: Моят господар осиромаша и няма възможност повече да поддържа гостилницата, не може вече даром да дава. „Служене на себе си", това е закон на слизане. „Служене на Бога", това е закон на възлизане, на възкачване. Казвам: Човек може да живее и във втория закон „служене на себе си", но при какви случаи?
Ще изясня мисълта си със следното положение.
Когато този гостилничар решава да работи с пари, той трябва да отиде при своя господар и да му каже: „Господарю, цели десет години аз служих безкористно, не се интересувах от това, кой влиза и кой излиза от гостилницата, не се интересувах дали плаща или не плаща - служих на Бога. Сега вече искам да служа на себе си; ще си отворя гостилница от свое име и който дойде да се храни, ще трябва да плаща. Искам десет години да поработя за себе си, да видя резултатите и на този закон. Един ден, ако ми остане време, пак ще се върна да Ти служа." Тъй трябва да постъпи този гостилничар - честно и почтено, да си каже истината и да не казва, че господарят му осиромашал, затова, който се храни в гостилницата му, трябва да плаща. Понякога и религиозните хора, като имат някакво користолюбиво желание, скриват се зад името на своя господар и пишат: „Господарят ми осиромаша".
към беседата >>
Някой казва, че Духът Божий живее в него, а след малко се оплаква, че еди-кой си го обидил.
" Видят ли дърво на мястото на курната, те ще разберат, че тя се е превърнала в живо същество, в растение, благодарение на това, че през нея е минавало Божественото. Много от сегашните растения някога са били курни, чешми, през които Божественото е текло. По същия начин всеки човек, който е служил на Божественото, като курна, като чешма впоследствие се е превърнал в живо същество, в растение. Дотам е достигнало съвременното човечество, да се превърне в растения. Питам: Колко време му е нужно отсега нататък, за да се превърне в разумно същество?
Някой казва, че Духът Божий живее в него, а след малко се оплаква, че еди-кой си го обидил.
Как е възможно Бог да живее в някой човек, а той да се обижда? Обижда ли се, Бог не живее в него. Ако този човек се намира в средата на океана, кой ще може да го оплюе от брега, т.е. да го засегне със своите обидни думи? Ако някой сом е дълбоко някъде в чистата вода, кой ще може от брега да го изцапа?
към беседата >>
Когато този гостилничар решава да работи с пари, той трябва да отиде при своя господар и да му каже: „Господарю, цели десет години аз служих безкористно, не се интересувах от това, кой влиза и кой излиза от гостилницата, не се интересувах дали плаща или не плаща - служих на Бога.
Всеки, който служи на себе си, пише на своята гостилница: Моят господар осиромаша и няма възможност повече да поддържа гостилницата, не може вече даром да дава. „Служене на себе си", това е закон на слизане. „Служене на Бога", това е закон на възлизане, на възкачване. Казвам: Човек може да живее и във втория закон „служене на себе си", но при какви случаи? Ще изясня мисълта си със следното положение.
Когато този гостилничар решава да работи с пари, той трябва да отиде при своя господар и да му каже: „Господарю, цели десет години аз служих безкористно, не се интересувах от това, кой влиза и кой излиза от гостилницата, не се интересувах дали плаща или не плаща - служих на Бога.
Сега вече искам да служа на себе си; ще си отворя гостилница от свое име и който дойде да се храни, ще трябва да плаща. Искам десет години да поработя за себе си, да видя резултатите и на този закон. Един ден, ако ми остане време, пак ще се върна да Ти служа." Тъй трябва да постъпи този гостилничар - честно и почтено, да си каже истината и да не казва, че господарят му осиромашал, затова, който се храни в гостилницата му, трябва да плаща. Понякога и религиозните хора, като имат някакво користолюбиво желание, скриват се зад името на своя господар и пишат: „Господарят ми осиромаша". Не, човек трябва да бъде прям, искрен в себе си, да си даде справедлив отчет, на Бога ли служи или на себе си.Служиш ли на Бога, няма да мислиш за себе си.
към беседата >>
Как е възможно Бог да живее в някой човек, а той да се обижда?
Много от сегашните растения някога са били курни, чешми, през които Божественото е текло. По същия начин всеки човек, който е служил на Божественото, като курна, като чешма впоследствие се е превърнал в живо същество, в растение. Дотам е достигнало съвременното човечество, да се превърне в растения. Питам: Колко време му е нужно отсега нататък, за да се превърне в разумно същество? Някой казва, че Духът Божий живее в него, а след малко се оплаква, че еди-кой си го обидил.
Как е възможно Бог да живее в някой човек, а той да се обижда?
Обижда ли се, Бог не живее в него. Ако този човек се намира в средата на океана, кой ще може да го оплюе от брега, т.е. да го засегне със своите обидни думи? Ако някой сом е дълбоко някъде в чистата вода, кой ще може от брега да го изцапа?
към беседата >>
Сега вече искам да служа на себе си; ще си отворя гостилница от свое име и който дойде да се храни, ще трябва да плаща.
„Служене на себе си", това е закон на слизане. „Служене на Бога", това е закон на възлизане, на възкачване. Казвам: Човек може да живее и във втория закон „служене на себе си", но при какви случаи? Ще изясня мисълта си със следното положение. Когато този гостилничар решава да работи с пари, той трябва да отиде при своя господар и да му каже: „Господарю, цели десет години аз служих безкористно, не се интересувах от това, кой влиза и кой излиза от гостилницата, не се интересувах дали плаща или не плаща - служих на Бога.
Сега вече искам да служа на себе си; ще си отворя гостилница от свое име и който дойде да се храни, ще трябва да плаща.
Искам десет години да поработя за себе си, да видя резултатите и на този закон. Един ден, ако ми остане време, пак ще се върна да Ти служа." Тъй трябва да постъпи този гостилничар - честно и почтено, да си каже истината и да не казва, че господарят му осиромашал, затова, който се храни в гостилницата му, трябва да плаща. Понякога и религиозните хора, като имат някакво користолюбиво желание, скриват се зад името на своя господар и пишат: „Господарят ми осиромаша". Не, човек трябва да бъде прям, искрен в себе си, да си даде справедлив отчет, на Бога ли служи или на себе си.Служиш ли на Бога, няма да мислиш за себе си. Всичките твои чувства, мисли и желания, както и целият ти живот ще бъдат посветени в готвенето; така хубаво ще готвиш, че като дойде Господ, да види, че делото Му върви така, както Той иска.
към беседата >>
Обижда ли се, Бог не живее в него.
По същия начин всеки човек, който е служил на Божественото, като курна, като чешма впоследствие се е превърнал в живо същество, в растение. Дотам е достигнало съвременното човечество, да се превърне в растения. Питам: Колко време му е нужно отсега нататък, за да се превърне в разумно същество? Някой казва, че Духът Божий живее в него, а след малко се оплаква, че еди-кой си го обидил. Как е възможно Бог да живее в някой човек, а той да се обижда?
Обижда ли се, Бог не живее в него.
Ако този човек се намира в средата на океана, кой ще може да го оплюе от брега, т.е. да го засегне със своите обидни думи? Ако някой сом е дълбоко някъде в чистата вода, кой ще може от брега да го изцапа?
към беседата >>
Искам десет години да поработя за себе си, да видя резултатите и на този закон.
„Служене на Бога", това е закон на възлизане, на възкачване. Казвам: Човек може да живее и във втория закон „служене на себе си", но при какви случаи? Ще изясня мисълта си със следното положение. Когато този гостилничар решава да работи с пари, той трябва да отиде при своя господар и да му каже: „Господарю, цели десет години аз служих безкористно, не се интересувах от това, кой влиза и кой излиза от гостилницата, не се интересувах дали плаща или не плаща - служих на Бога. Сега вече искам да служа на себе си; ще си отворя гостилница от свое име и който дойде да се храни, ще трябва да плаща.
Искам десет години да поработя за себе си, да видя резултатите и на този закон.
Един ден, ако ми остане време, пак ще се върна да Ти служа." Тъй трябва да постъпи този гостилничар - честно и почтено, да си каже истината и да не казва, че господарят му осиромашал, затова, който се храни в гостилницата му, трябва да плаща. Понякога и религиозните хора, като имат някакво користолюбиво желание, скриват се зад името на своя господар и пишат: „Господарят ми осиромаша". Не, човек трябва да бъде прям, искрен в себе си, да си даде справедлив отчет, на Бога ли служи или на себе си.Служиш ли на Бога, няма да мислиш за себе си. Всичките твои чувства, мисли и желания, както и целият ти живот ще бъдат посветени в готвенето; така хубаво ще готвиш, че като дойде Господ, да види, че делото Му върви така, както Той иска. След десет години Бог пак ще те посети и ако те намери, че служиш на себе си, на втория закон, и в този случай Той ще остане доволен от тебе, но трябва да служиш честно и почтено - без лъжа.
към беседата >>
Ако този човек се намира в средата на океана, кой ще може да го оплюе от брега, т.е.
Дотам е достигнало съвременното човечество, да се превърне в растения. Питам: Колко време му е нужно отсега нататък, за да се превърне в разумно същество? Някой казва, че Духът Божий живее в него, а след малко се оплаква, че еди-кой си го обидил. Как е възможно Бог да живее в някой човек, а той да се обижда? Обижда ли се, Бог не живее в него.
Ако този човек се намира в средата на океана, кой ще може да го оплюе от брега, т.е.
да го засегне със своите обидни думи? Ако някой сом е дълбоко някъде в чистата вода, кой ще може от брега да го изцапа?
към беседата >>
Един ден, ако ми остане време, пак ще се върна да Ти служа." Тъй трябва да постъпи този гостилничар - честно и почтено, да си каже истината и да не казва, че господарят му осиромашал, затова, който се храни в гостилницата му, трябва да плаща.
Казвам: Човек може да живее и във втория закон „служене на себе си", но при какви случаи? Ще изясня мисълта си със следното положение. Когато този гостилничар решава да работи с пари, той трябва да отиде при своя господар и да му каже: „Господарю, цели десет години аз служих безкористно, не се интересувах от това, кой влиза и кой излиза от гостилницата, не се интересувах дали плаща или не плаща - служих на Бога. Сега вече искам да служа на себе си; ще си отворя гостилница от свое име и който дойде да се храни, ще трябва да плаща. Искам десет години да поработя за себе си, да видя резултатите и на този закон.
Един ден, ако ми остане време, пак ще се върна да Ти служа." Тъй трябва да постъпи този гостилничар - честно и почтено, да си каже истината и да не казва, че господарят му осиромашал, затова, който се храни в гостилницата му, трябва да плаща.
Понякога и религиозните хора, като имат някакво користолюбиво желание, скриват се зад името на своя господар и пишат: „Господарят ми осиромаша". Не, човек трябва да бъде прям, искрен в себе си, да си даде справедлив отчет, на Бога ли служи или на себе си.Служиш ли на Бога, няма да мислиш за себе си. Всичките твои чувства, мисли и желания, както и целият ти живот ще бъдат посветени в готвенето; така хубаво ще готвиш, че като дойде Господ, да види, че делото Му върви така, както Той иска. След десет години Бог пак ще те посети и ако те намери, че служиш на себе си, на втория закон, и в този случай Той ще остане доволен от тебе, но трябва да служиш честно и почтено - без лъжа.
към беседата >>
да го засегне със своите обидни думи?
Питам: Колко време му е нужно отсега нататък, за да се превърне в разумно същество? Някой казва, че Духът Божий живее в него, а след малко се оплаква, че еди-кой си го обидил. Как е възможно Бог да живее в някой човек, а той да се обижда? Обижда ли се, Бог не живее в него. Ако този човек се намира в средата на океана, кой ще може да го оплюе от брега, т.е.
да го засегне със своите обидни думи?
Ако някой сом е дълбоко някъде в чистата вода, кой ще може от брега да го изцапа?
към беседата >>
Понякога и религиозните хора, като имат някакво користолюбиво желание, скриват се зад името на своя господар и пишат: „Господарят ми осиромаша".
Ще изясня мисълта си със следното положение. Когато този гостилничар решава да работи с пари, той трябва да отиде при своя господар и да му каже: „Господарю, цели десет години аз служих безкористно, не се интересувах от това, кой влиза и кой излиза от гостилницата, не се интересувах дали плаща или не плаща - служих на Бога. Сега вече искам да служа на себе си; ще си отворя гостилница от свое име и който дойде да се храни, ще трябва да плаща. Искам десет години да поработя за себе си, да видя резултатите и на този закон. Един ден, ако ми остане време, пак ще се върна да Ти служа." Тъй трябва да постъпи този гостилничар - честно и почтено, да си каже истината и да не казва, че господарят му осиромашал, затова, който се храни в гостилницата му, трябва да плаща.
Понякога и религиозните хора, като имат някакво користолюбиво желание, скриват се зад името на своя господар и пишат: „Господарят ми осиромаша".
Не, човек трябва да бъде прям, искрен в себе си, да си даде справедлив отчет, на Бога ли служи или на себе си.Служиш ли на Бога, няма да мислиш за себе си. Всичките твои чувства, мисли и желания, както и целият ти живот ще бъдат посветени в готвенето; така хубаво ще готвиш, че като дойде Господ, да види, че делото Му върви така, както Той иска. След десет години Бог пак ще те посети и ако те намери, че служиш на себе си, на втория закон, и в този случай Той ще остане доволен от тебе, но трябва да служиш честно и почтено - без лъжа.
към беседата >>
Ако някой сом е дълбоко някъде в чистата вода, кой ще може от брега да го изцапа?
Някой казва, че Духът Божий живее в него, а след малко се оплаква, че еди-кой си го обидил. Как е възможно Бог да живее в някой човек, а той да се обижда? Обижда ли се, Бог не живее в него. Ако този човек се намира в средата на океана, кой ще може да го оплюе от брега, т.е. да го засегне със своите обидни думи?
Ако някой сом е дълбоко някъде в чистата вода, кой ще може от брега да го изцапа?
към беседата >>
Не, човек трябва да бъде прям, искрен в себе си, да си даде справедлив отчет, на Бога ли служи или на себе си.Служиш ли на Бога, няма да мислиш за себе си.
Когато този гостилничар решава да работи с пари, той трябва да отиде при своя господар и да му каже: „Господарю, цели десет години аз служих безкористно, не се интересувах от това, кой влиза и кой излиза от гостилницата, не се интересувах дали плаща или не плаща - служих на Бога. Сега вече искам да служа на себе си; ще си отворя гостилница от свое име и който дойде да се храни, ще трябва да плаща. Искам десет години да поработя за себе си, да видя резултатите и на този закон. Един ден, ако ми остане време, пак ще се върна да Ти служа." Тъй трябва да постъпи този гостилничар - честно и почтено, да си каже истината и да не казва, че господарят му осиромашал, затова, който се храни в гостилницата му, трябва да плаща. Понякога и религиозните хора, като имат някакво користолюбиво желание, скриват се зад името на своя господар и пишат: „Господарят ми осиромаша".
Не, човек трябва да бъде прям, искрен в себе си, да си даде справедлив отчет, на Бога ли служи или на себе си.Служиш ли на Бога, няма да мислиш за себе си.
Всичките твои чувства, мисли и желания, както и целият ти живот ще бъдат посветени в готвенето; така хубаво ще готвиш, че като дойде Господ, да види, че делото Му върви така, както Той иска. След десет години Бог пак ще те посети и ако те намери, че служиш на себе си, на втория закон, и в този случай Той ще остане доволен от тебе, но трябва да служиш честно и почтено - без лъжа.
към беседата >>
Това са силни аргументи, които никаква философия не може да разруши.
Това са силни аргументи, които никаква философия не може да разруши.
Значи живееш ли в Божественото, никой не може да те изцапа. Всички ще седят отдалеч, на брега и не ще смеят с нищо да те досегнат. Плачеш ли, че всеки те плюе и обижда, това показва, че ти си още на брега. Казваш:„Как тъй, аз мисля за Бога." Ти мислиш за Бога, както мислиш да се ожениш за царския син, обаче той не мисли още за тебе. Аз не казвам, че Господ не мисли за вас, но вашата идея за Бога, т.е.
към беседата >>
Всичките твои чувства, мисли и желания, както и целият ти живот ще бъдат посветени в готвенето; така хубаво ще готвиш, че като дойде Господ, да види, че делото Му върви така, както Той иска.
Сега вече искам да служа на себе си; ще си отворя гостилница от свое име и който дойде да се храни, ще трябва да плаща. Искам десет години да поработя за себе си, да видя резултатите и на този закон. Един ден, ако ми остане време, пак ще се върна да Ти служа." Тъй трябва да постъпи този гостилничар - честно и почтено, да си каже истината и да не казва, че господарят му осиромашал, затова, който се храни в гостилницата му, трябва да плаща. Понякога и религиозните хора, като имат някакво користолюбиво желание, скриват се зад името на своя господар и пишат: „Господарят ми осиромаша". Не, човек трябва да бъде прям, искрен в себе си, да си даде справедлив отчет, на Бога ли служи или на себе си.Служиш ли на Бога, няма да мислиш за себе си.
Всичките твои чувства, мисли и желания, както и целият ти живот ще бъдат посветени в готвенето; така хубаво ще готвиш, че като дойде Господ, да види, че делото Му върви така, както Той иска.
След десет години Бог пак ще те посети и ако те намери, че служиш на себе си, на втория закон, и в този случай Той ще остане доволен от тебе, но трябва да служиш честно и почтено - без лъжа.
към беседата >>
Значи живееш ли в Божественото, никой не може да те изцапа.
Това са силни аргументи, които никаква философия не може да разруши.
Значи живееш ли в Божественото, никой не може да те изцапа.
Всички ще седят отдалеч, на брега и не ще смеят с нищо да те досегнат. Плачеш ли, че всеки те плюе и обижда, това показва, че ти си още на брега. Казваш:„Как тъй, аз мисля за Бога." Ти мислиш за Бога, както мислиш да се ожениш за царския син, обаче той не мисли още за тебе. Аз не казвам, че Господ не мисли за вас, но вашата идея за Бога, т.е. за царския син, не е още толкова силна, толкова определена, че да намерите метод как да я реализирате.
към беседата >>
След десет години Бог пак ще те посети и ако те намери, че служиш на себе си, на втория закон, и в този случай Той ще остане доволен от тебе, но трябва да служиш честно и почтено - без лъжа.
Искам десет години да поработя за себе си, да видя резултатите и на този закон. Един ден, ако ми остане време, пак ще се върна да Ти служа." Тъй трябва да постъпи този гостилничар - честно и почтено, да си каже истината и да не казва, че господарят му осиромашал, затова, който се храни в гостилницата му, трябва да плаща. Понякога и религиозните хора, като имат някакво користолюбиво желание, скриват се зад името на своя господар и пишат: „Господарят ми осиромаша". Не, човек трябва да бъде прям, искрен в себе си, да си даде справедлив отчет, на Бога ли служи или на себе си.Служиш ли на Бога, няма да мислиш за себе си. Всичките твои чувства, мисли и желания, както и целият ти живот ще бъдат посветени в готвенето; така хубаво ще готвиш, че като дойде Господ, да види, че делото Му върви така, както Той иска.
След десет години Бог пак ще те посети и ако те намери, че служиш на себе си, на втория закон, и в този случай Той ще остане доволен от тебе, но трябва да служиш честно и почтено - без лъжа.
към беседата >>
Всички ще седят отдалеч, на брега и не ще смеят с нищо да те досегнат.
Това са силни аргументи, които никаква философия не може да разруши. Значи живееш ли в Божественото, никой не може да те изцапа.
Всички ще седят отдалеч, на брега и не ще смеят с нищо да те досегнат.
Плачеш ли, че всеки те плюе и обижда, това показва, че ти си още на брега. Казваш:„Как тъй, аз мисля за Бога." Ти мислиш за Бога, както мислиш да се ожениш за царския син, обаче той не мисли още за тебе. Аз не казвам, че Господ не мисли за вас, но вашата идея за Бога, т.е. за царския син, не е още толкова силна, толкова определена, че да намерите метод как да я реализирате. Вие още не знаете кой ви обича, кой мисли за вас и затова гледате само да се осигурите.
към беседата >>
Най-после у човека се явява желание да служи на ближния си - на третия закон.
Най-после у човека се явява желание да служи на ближния си - на третия закон.
Аз ще обясня този закон като взема за пример пак същия гостилничар. След като той служил на Бога, после на себе си, пожелал да служи и на ближния си. По какъв начин? Каквито угризки или излишъци оставали от яденето, той ги събирал в гърнета и ги раздавал на бедни, като казвал: „Нека и бедните хора да получат нещо от моята гостилница! " И след това този човек минавал за благодетел, помагал на ближните си.
към беседата >>
Плачеш ли, че всеки те плюе и обижда, това показва, че ти си още на брега.
Това са силни аргументи, които никаква философия не може да разруши. Значи живееш ли в Божественото, никой не може да те изцапа. Всички ще седят отдалеч, на брега и не ще смеят с нищо да те досегнат.
Плачеш ли, че всеки те плюе и обижда, това показва, че ти си още на брега.
Казваш:„Как тъй, аз мисля за Бога." Ти мислиш за Бога, както мислиш да се ожениш за царския син, обаче той не мисли още за тебе. Аз не казвам, че Господ не мисли за вас, но вашата идея за Бога, т.е. за царския син, не е още толкова силна, толкова определена, че да намерите метод как да я реализирате. Вие още не знаете кой ви обича, кой мисли за вас и затова гледате само да се осигурите. Казвам: Когато майката и бащата имат предвид нуждите на своето дете, то не трябва да се грижи за себе си.
към беседата >>
Аз ще обясня този закон като взема за пример пак същия гостилничар.
Най-после у човека се явява желание да служи на ближния си - на третия закон.
Аз ще обясня този закон като взема за пример пак същия гостилничар.
След като той служил на Бога, после на себе си, пожелал да служи и на ближния си. По какъв начин? Каквито угризки или излишъци оставали от яденето, той ги събирал в гърнета и ги раздавал на бедни, като казвал: „Нека и бедните хора да получат нещо от моята гостилница! " И след това този човек минавал за благодетел, помагал на ближните си. Той мяза на онези благотворители-търговци, които изваждат от дюкяните си стари дрехи, изядени от молци, или скъсани обуща и ги раздават на бедните.
към беседата >>
Казваш:„Как тъй, аз мисля за Бога." Ти мислиш за Бога, както мислиш да се ожениш за царския син, обаче той не мисли още за тебе.
Това са силни аргументи, които никаква философия не може да разруши. Значи живееш ли в Божественото, никой не може да те изцапа. Всички ще седят отдалеч, на брега и не ще смеят с нищо да те досегнат. Плачеш ли, че всеки те плюе и обижда, това показва, че ти си още на брега.
Казваш:„Как тъй, аз мисля за Бога." Ти мислиш за Бога, както мислиш да се ожениш за царския син, обаче той не мисли още за тебе.
Аз не казвам, че Господ не мисли за вас, но вашата идея за Бога, т.е. за царския син, не е още толкова силна, толкова определена, че да намерите метод как да я реализирате. Вие още не знаете кой ви обича, кой мисли за вас и затова гледате само да се осигурите. Казвам: Когато майката и бащата имат предвид нуждите на своето дете, то не трябва да се грижи за себе си. Неговата работа е да учи, да придобива знания и да расте.
към беседата >>
След като той служил на Бога, после на себе си, пожелал да служи и на ближния си.
Най-после у човека се явява желание да служи на ближния си - на третия закон. Аз ще обясня този закон като взема за пример пак същия гостилничар.
След като той служил на Бога, после на себе си, пожелал да служи и на ближния си.
По какъв начин? Каквито угризки или излишъци оставали от яденето, той ги събирал в гърнета и ги раздавал на бедни, като казвал: „Нека и бедните хора да получат нещо от моята гостилница! " И след това този човек минавал за благодетел, помагал на ближните си. Той мяза на онези благотворители-търговци, които изваждат от дюкяните си стари дрехи, изядени от молци, или скъсани обуща и ги раздават на бедните. Питам: Тази благотворителност може ли да се нарече служене на ближните?
към беседата >>
Аз не казвам, че Господ не мисли за вас, но вашата идея за Бога, т.е.
Това са силни аргументи, които никаква философия не може да разруши. Значи живееш ли в Божественото, никой не може да те изцапа. Всички ще седят отдалеч, на брега и не ще смеят с нищо да те досегнат. Плачеш ли, че всеки те плюе и обижда, това показва, че ти си още на брега. Казваш:„Как тъй, аз мисля за Бога." Ти мислиш за Бога, както мислиш да се ожениш за царския син, обаче той не мисли още за тебе.
Аз не казвам, че Господ не мисли за вас, но вашата идея за Бога, т.е.
за царския син, не е още толкова силна, толкова определена, че да намерите метод как да я реализирате. Вие още не знаете кой ви обича, кой мисли за вас и затова гледате само да се осигурите. Казвам: Когато майката и бащата имат предвид нуждите на своето дете, то не трябва да се грижи за себе си. Неговата работа е да учи, да придобива знания и да расте. Следователно, когато Бог урежда нашите работи, ние не трябва да се безпокоим и сами да ги уреждаме.
към беседата >>
По какъв начин?
Най-после у човека се явява желание да служи на ближния си - на третия закон. Аз ще обясня този закон като взема за пример пак същия гостилничар. След като той служил на Бога, после на себе си, пожелал да служи и на ближния си.
По какъв начин?
Каквито угризки или излишъци оставали от яденето, той ги събирал в гърнета и ги раздавал на бедни, като казвал: „Нека и бедните хора да получат нещо от моята гостилница! " И след това този човек минавал за благодетел, помагал на ближните си. Той мяза на онези благотворители-търговци, които изваждат от дюкяните си стари дрехи, изядени от молци, или скъсани обуща и ги раздават на бедните. Питам: Тази благотворителност може ли да се нарече служене на ближните? И то е служене на ближните, но в низходяща степен.
към беседата >>
за царския син, не е още толкова силна, толкова определена, че да намерите метод как да я реализирате.
Значи живееш ли в Божественото, никой не може да те изцапа. Всички ще седят отдалеч, на брега и не ще смеят с нищо да те досегнат. Плачеш ли, че всеки те плюе и обижда, това показва, че ти си още на брега. Казваш:„Как тъй, аз мисля за Бога." Ти мислиш за Бога, както мислиш да се ожениш за царския син, обаче той не мисли още за тебе. Аз не казвам, че Господ не мисли за вас, но вашата идея за Бога, т.е.
за царския син, не е още толкова силна, толкова определена, че да намерите метод как да я реализирате.
Вие още не знаете кой ви обича, кой мисли за вас и затова гледате само да се осигурите. Казвам: Когато майката и бащата имат предвид нуждите на своето дете, то не трябва да се грижи за себе си. Неговата работа е да учи, да придобива знания и да расте. Следователно, когато Бог урежда нашите работи, ние не трябва да се безпокоим и сами да ги уреждаме. От две места работите едновременно не се уреждат.
към беседата >>
Каквито угризки или излишъци оставали от яденето, той ги събирал в гърнета и ги раздавал на бедни, като казвал: „Нека и бедните хора да получат нещо от моята гостилница!
Най-после у човека се явява желание да служи на ближния си - на третия закон. Аз ще обясня този закон като взема за пример пак същия гостилничар. След като той служил на Бога, после на себе си, пожелал да служи и на ближния си. По какъв начин?
Каквито угризки или излишъци оставали от яденето, той ги събирал в гърнета и ги раздавал на бедни, като казвал: „Нека и бедните хора да получат нещо от моята гостилница!
" И след това този човек минавал за благодетел, помагал на ближните си. Той мяза на онези благотворители-търговци, които изваждат от дюкяните си стари дрехи, изядени от молци, или скъсани обуща и ги раздават на бедните. Питам: Тази благотворителност може ли да се нарече служене на ближните? И то е служене на ближните, но в низходяща степен. Кое служене на ближните може да се счита във възходяща степен?
към беседата >>
Вие още не знаете кой ви обича, кой мисли за вас и затова гледате само да се осигурите.
Всички ще седят отдалеч, на брега и не ще смеят с нищо да те досегнат. Плачеш ли, че всеки те плюе и обижда, това показва, че ти си още на брега. Казваш:„Как тъй, аз мисля за Бога." Ти мислиш за Бога, както мислиш да се ожениш за царския син, обаче той не мисли още за тебе. Аз не казвам, че Господ не мисли за вас, но вашата идея за Бога, т.е. за царския син, не е още толкова силна, толкова определена, че да намерите метод как да я реализирате.
Вие още не знаете кой ви обича, кой мисли за вас и затова гледате само да се осигурите.
Казвам: Когато майката и бащата имат предвид нуждите на своето дете, то не трябва да се грижи за себе си. Неговата работа е да учи, да придобива знания и да расте. Следователно, когато Бог урежда нашите работи, ние не трябва да се безпокоим и сами да ги уреждаме. От две места работите едновременно не се уреждат. Който не знае това, той върви в крив път.
към беседата >>
" И след това този човек минавал за благодетел, помагал на ближните си.
Най-после у човека се явява желание да служи на ближния си - на третия закон. Аз ще обясня този закон като взема за пример пак същия гостилничар. След като той служил на Бога, после на себе си, пожелал да служи и на ближния си. По какъв начин? Каквито угризки или излишъци оставали от яденето, той ги събирал в гърнета и ги раздавал на бедни, като казвал: „Нека и бедните хора да получат нещо от моята гостилница!
" И след това този човек минавал за благодетел, помагал на ближните си.
Той мяза на онези благотворители-търговци, които изваждат от дюкяните си стари дрехи, изядени от молци, или скъсани обуща и ги раздават на бедните. Питам: Тази благотворителност може ли да се нарече служене на ближните? И то е служене на ближните, но в низходяща степен. Кое служене на ближните може да се счита във възходяща степен? Да служиш на ближните си по този начин ще рече каквото спечелиш през деня, да го разделиш по равно с тях.
към беседата >>
Казвам: Когато майката и бащата имат предвид нуждите на своето дете, то не трябва да се грижи за себе си.
Плачеш ли, че всеки те плюе и обижда, това показва, че ти си още на брега. Казваш:„Как тъй, аз мисля за Бога." Ти мислиш за Бога, както мислиш да се ожениш за царския син, обаче той не мисли още за тебе. Аз не казвам, че Господ не мисли за вас, но вашата идея за Бога, т.е. за царския син, не е още толкова силна, толкова определена, че да намерите метод как да я реализирате. Вие още не знаете кой ви обича, кой мисли за вас и затова гледате само да се осигурите.
Казвам: Когато майката и бащата имат предвид нуждите на своето дете, то не трябва да се грижи за себе си.
Неговата работа е да учи, да придобива знания и да расте. Следователно, когато Бог урежда нашите работи, ние не трябва да се безпокоим и сами да ги уреждаме. От две места работите едновременно не се уреждат. Който не знае това, той върви в крив път. Ние трябва да знаем кой ни обича, кой мисли за нас.
към беседата >>
Той мяза на онези благотворители-търговци, които изваждат от дюкяните си стари дрехи, изядени от молци, или скъсани обуща и ги раздават на бедните.
Аз ще обясня този закон като взема за пример пак същия гостилничар. След като той служил на Бога, после на себе си, пожелал да служи и на ближния си. По какъв начин? Каквито угризки или излишъци оставали от яденето, той ги събирал в гърнета и ги раздавал на бедни, като казвал: „Нека и бедните хора да получат нещо от моята гостилница! " И след това този човек минавал за благодетел, помагал на ближните си.
Той мяза на онези благотворители-търговци, които изваждат от дюкяните си стари дрехи, изядени от молци, или скъсани обуща и ги раздават на бедните.
Питам: Тази благотворителност може ли да се нарече служене на ближните? И то е служене на ближните, но в низходяща степен. Кое служене на ближните може да се счита във възходяща степен? Да служиш на ближните си по този начин ще рече каквото спечелиш през деня, да го разделиш по равно с тях.
към беседата >>
Неговата работа е да учи, да придобива знания и да расте.
Казваш:„Как тъй, аз мисля за Бога." Ти мислиш за Бога, както мислиш да се ожениш за царския син, обаче той не мисли още за тебе. Аз не казвам, че Господ не мисли за вас, но вашата идея за Бога, т.е. за царския син, не е още толкова силна, толкова определена, че да намерите метод как да я реализирате. Вие още не знаете кой ви обича, кой мисли за вас и затова гледате само да се осигурите. Казвам: Когато майката и бащата имат предвид нуждите на своето дете, то не трябва да се грижи за себе си.
Неговата работа е да учи, да придобива знания и да расте.
Следователно, когато Бог урежда нашите работи, ние не трябва да се безпокоим и сами да ги уреждаме. От две места работите едновременно не се уреждат. Който не знае това, той върви в крив път. Ние трябва да знаем кой ни обича, кой мисли за нас. Каже ли някой, че Бог не го обича, той е невежа човек.
към беседата >>
Питам: Тази благотворителност може ли да се нарече служене на ближните?
След като той служил на Бога, после на себе си, пожелал да служи и на ближния си. По какъв начин? Каквито угризки или излишъци оставали от яденето, той ги събирал в гърнета и ги раздавал на бедни, като казвал: „Нека и бедните хора да получат нещо от моята гостилница! " И след това този човек минавал за благодетел, помагал на ближните си. Той мяза на онези благотворители-търговци, които изваждат от дюкяните си стари дрехи, изядени от молци, или скъсани обуща и ги раздават на бедните.
Питам: Тази благотворителност може ли да се нарече служене на ближните?
И то е служене на ближните, но в низходяща степен. Кое служене на ближните може да се счита във възходяща степен? Да служиш на ближните си по този начин ще рече каквото спечелиш през деня, да го разделиш по равно с тях.
към беседата >>
Следователно, когато Бог урежда нашите работи, ние не трябва да се безпокоим и сами да ги уреждаме.
Аз не казвам, че Господ не мисли за вас, но вашата идея за Бога, т.е. за царския син, не е още толкова силна, толкова определена, че да намерите метод как да я реализирате. Вие още не знаете кой ви обича, кой мисли за вас и затова гледате само да се осигурите. Казвам: Когато майката и бащата имат предвид нуждите на своето дете, то не трябва да се грижи за себе си. Неговата работа е да учи, да придобива знания и да расте.
Следователно, когато Бог урежда нашите работи, ние не трябва да се безпокоим и сами да ги уреждаме.
От две места работите едновременно не се уреждат. Който не знае това, той върви в крив път. Ние трябва да знаем кой ни обича, кой мисли за нас. Каже ли някой, че Бог не го обича, той е невежа човек. Как познавате кой ви обича?
към беседата >>
И то е служене на ближните, но в низходяща степен.
По какъв начин? Каквито угризки или излишъци оставали от яденето, той ги събирал в гърнета и ги раздавал на бедни, като казвал: „Нека и бедните хора да получат нещо от моята гостилница! " И след това този човек минавал за благодетел, помагал на ближните си. Той мяза на онези благотворители-търговци, които изваждат от дюкяните си стари дрехи, изядени от молци, или скъсани обуща и ги раздават на бедните. Питам: Тази благотворителност може ли да се нарече служене на ближните?
И то е служене на ближните, но в низходяща степен.
Кое служене на ближните може да се счита във възходяща степен? Да служиш на ближните си по този начин ще рече каквото спечелиш през деня, да го разделиш по равно с тях.
към беседата >>
От две места работите едновременно не се уреждат.
за царския син, не е още толкова силна, толкова определена, че да намерите метод как да я реализирате. Вие още не знаете кой ви обича, кой мисли за вас и затова гледате само да се осигурите. Казвам: Когато майката и бащата имат предвид нуждите на своето дете, то не трябва да се грижи за себе си. Неговата работа е да учи, да придобива знания и да расте. Следователно, когато Бог урежда нашите работи, ние не трябва да се безпокоим и сами да ги уреждаме.
От две места работите едновременно не се уреждат.
Който не знае това, той върви в крив път. Ние трябва да знаем кой ни обича, кой мисли за нас. Каже ли някой, че Бог не го обича, той е невежа човек. Как познавате кой ви обича? Който ви обича, той ще се яви в услуга, в помощ при всички трудни моменти на вашия живот.
към беседата >>
Кое служене на ближните може да се счита във възходяща степен?
Каквито угризки или излишъци оставали от яденето, той ги събирал в гърнета и ги раздавал на бедни, като казвал: „Нека и бедните хора да получат нещо от моята гостилница! " И след това този човек минавал за благодетел, помагал на ближните си. Той мяза на онези благотворители-търговци, които изваждат от дюкяните си стари дрехи, изядени от молци, или скъсани обуща и ги раздават на бедните. Питам: Тази благотворителност може ли да се нарече служене на ближните? И то е служене на ближните, но в низходяща степен.
Кое служене на ближните може да се счита във възходяща степен?
Да служиш на ближните си по този начин ще рече каквото спечелиш през деня, да го разделиш по равно с тях.
към беседата >>
Който не знае това, той върви в крив път.
Вие още не знаете кой ви обича, кой мисли за вас и затова гледате само да се осигурите. Казвам: Когато майката и бащата имат предвид нуждите на своето дете, то не трябва да се грижи за себе си. Неговата работа е да учи, да придобива знания и да расте. Следователно, когато Бог урежда нашите работи, ние не трябва да се безпокоим и сами да ги уреждаме. От две места работите едновременно не се уреждат.
Който не знае това, той върви в крив път.
Ние трябва да знаем кой ни обича, кой мисли за нас. Каже ли някой, че Бог не го обича, той е невежа човек. Как познавате кой ви обича? Който ви обича, той ще се яви в услуга, в помощ при всички трудни моменти на вашия живот. Онези, които ви обичат, те не живеят на земята, защото обичта е постоянен, непрекъснат процес.
към беседата >>
Да служиш на ближните си по този начин ще рече каквото спечелиш през деня, да го разделиш по равно с тях.
" И след това този човек минавал за благодетел, помагал на ближните си. Той мяза на онези благотворители-търговци, които изваждат от дюкяните си стари дрехи, изядени от молци, или скъсани обуща и ги раздават на бедните. Питам: Тази благотворителност може ли да се нарече служене на ближните? И то е служене на ближните, но в низходяща степен. Кое служене на ближните може да се счита във възходяща степен?
Да служиш на ближните си по този начин ще рече каквото спечелиш през деня, да го разделиш по равно с тях.
към беседата >>
Ние трябва да знаем кой ни обича, кой мисли за нас.
Казвам: Когато майката и бащата имат предвид нуждите на своето дете, то не трябва да се грижи за себе си. Неговата работа е да учи, да придобива знания и да расте. Следователно, когато Бог урежда нашите работи, ние не трябва да се безпокоим и сами да ги уреждаме. От две места работите едновременно не се уреждат. Който не знае това, той върви в крив път.
Ние трябва да знаем кой ни обича, кой мисли за нас.
Каже ли някой, че Бог не го обича, той е невежа човек. Как познавате кой ви обича? Който ви обича, той ще се яви в услуга, в помощ при всички трудни моменти на вашия живот. Онези, които ви обичат, те не живеят на земята, защото обичта е постоянен, непрекъснат процес. И с това ние си обясняваме защо хората на земята един час обичат, на втория час не обичат.
към беседата >>
И тъй, щом се имат предвид и трите закона, човек трябва да започне с първия велик, основен закон - служене на Бога.
И тъй, щом се имат предвид и трите закона, човек трябва да започне с първия велик, основен закон - служене на Бога.
Този закон ще внесе във всички хора най-благородни и възвишени мисли и чувства. Живее ли човек по този закон, всичките му работи ще се наредят и оправят. Вторият закон - служене на себе си - е по-опасен и по-труден от първия. В света се проявява вторият закон. От окултно гледище ние знаем, че числото две е родено от света.
към беседата >>
Каже ли някой, че Бог не го обича, той е невежа човек.
Неговата работа е да учи, да придобива знания и да расте. Следователно, когато Бог урежда нашите работи, ние не трябва да се безпокоим и сами да ги уреждаме. От две места работите едновременно не се уреждат. Който не знае това, той върви в крив път. Ние трябва да знаем кой ни обича, кой мисли за нас.
Каже ли някой, че Бог не го обича, той е невежа човек.
Как познавате кой ви обича? Който ви обича, той ще се яви в услуга, в помощ при всички трудни моменти на вашия живот. Онези, които ви обичат, те не живеят на земята, защото обичта е постоянен, непрекъснат процес. И с това ние си обясняваме защо хората на земята един час обичат, на втория час не обичат. Те нямат условия да проявят постоянната Любов и затова служат само като проводници на Божията Любов.
към беседата >>
Този закон ще внесе във всички хора най-благородни и възвишени мисли и чувства.
И тъй, щом се имат предвид и трите закона, човек трябва да започне с първия велик, основен закон - служене на Бога.
Този закон ще внесе във всички хора най-благородни и възвишени мисли и чувства.
Живее ли човек по този закон, всичките му работи ще се наредят и оправят. Вторият закон - служене на себе си - е по-опасен и по-труден от първия. В света се проявява вторият закон. От окултно гледище ние знаем, че числото две е родено от света. Останалите числа - 3,4,5,6,7,8,9 още не са родени.
към беседата >>
Как познавате кой ви обича?
Следователно, когато Бог урежда нашите работи, ние не трябва да се безпокоим и сами да ги уреждаме. От две места работите едновременно не се уреждат. Който не знае това, той върви в крив път. Ние трябва да знаем кой ни обича, кой мисли за нас. Каже ли някой, че Бог не го обича, той е невежа човек.
Как познавате кой ви обича?
Който ви обича, той ще се яви в услуга, в помощ при всички трудни моменти на вашия живот. Онези, които ви обичат, те не живеят на земята, защото обичта е постоянен, непрекъснат процес. И с това ние си обясняваме защо хората на земята един час обичат, на втория час не обичат. Те нямат условия да проявят постоянната Любов и затова служат само като проводници на Божията Любов.
към беседата >>
Живее ли човек по този закон, всичките му работи ще се наредят и оправят.
И тъй, щом се имат предвид и трите закона, човек трябва да започне с първия велик, основен закон - служене на Бога. Този закон ще внесе във всички хора най-благородни и възвишени мисли и чувства.
Живее ли човек по този закон, всичките му работи ще се наредят и оправят.
Вторият закон - служене на себе си - е по-опасен и по-труден от първия. В света се проявява вторият закон. От окултно гледище ние знаем, че числото две е родено от света. Останалите числа - 3,4,5,6,7,8,9 още не са родени. Засега те са само въображаеми числа.
към беседата >>
Който ви обича, той ще се яви в услуга, в помощ при всички трудни моменти на вашия живот.
От две места работите едновременно не се уреждат. Който не знае това, той върви в крив път. Ние трябва да знаем кой ни обича, кой мисли за нас. Каже ли някой, че Бог не го обича, той е невежа човек. Как познавате кой ви обича?
Който ви обича, той ще се яви в услуга, в помощ при всички трудни моменти на вашия живот.
Онези, които ви обичат, те не живеят на земята, защото обичта е постоянен, непрекъснат процес. И с това ние си обясняваме защо хората на земята един час обичат, на втория час не обичат. Те нямат условия да проявят постоянната Любов и затова служат само като проводници на Божията Любов.
към беседата >>
Вторият закон - служене на себе си - е по-опасен и по-труден от първия.
И тъй, щом се имат предвид и трите закона, човек трябва да започне с първия велик, основен закон - служене на Бога. Този закон ще внесе във всички хора най-благородни и възвишени мисли и чувства. Живее ли човек по този закон, всичките му работи ще се наредят и оправят.
Вторият закон - служене на себе си - е по-опасен и по-труден от първия.
В света се проявява вторият закон. От окултно гледище ние знаем, че числото две е родено от света. Останалите числа - 3,4,5,6,7,8,9 още не са родени. Засега те са само въображаеми числа. Нещастията в света са родили числото две.
към беседата >>
Онези, които ви обичат, те не живеят на земята, защото обичта е постоянен, непрекъснат процес.
Който не знае това, той върви в крив път. Ние трябва да знаем кой ни обича, кой мисли за нас. Каже ли някой, че Бог не го обича, той е невежа човек. Как познавате кой ви обича? Който ви обича, той ще се яви в услуга, в помощ при всички трудни моменти на вашия живот.
Онези, които ви обичат, те не живеят на земята, защото обичта е постоянен, непрекъснат процес.
И с това ние си обясняваме защо хората на земята един час обичат, на втория час не обичат. Те нямат условия да проявят постоянната Любов и затова служат само като проводници на Божията Любов.
към беседата >>
В света се проявява вторият закон.
И тъй, щом се имат предвид и трите закона, човек трябва да започне с първия велик, основен закон - служене на Бога. Този закон ще внесе във всички хора най-благородни и възвишени мисли и чувства. Живее ли човек по този закон, всичките му работи ще се наредят и оправят. Вторият закон - служене на себе си - е по-опасен и по-труден от първия.
В света се проявява вторият закон.
От окултно гледище ние знаем, че числото две е родено от света. Останалите числа - 3,4,5,6,7,8,9 още не са родени. Засега те са само въображаеми числа. Нещастията в света са родили числото две. Някога, в миналото боговете са водили борба, ангелите са падали и ставали, хората и до днес продължават да се борят и всичко това става все за числото две.
към беседата >>
И с това ние си обясняваме защо хората на земята един час обичат, на втория час не обичат.
Ние трябва да знаем кой ни обича, кой мисли за нас. Каже ли някой, че Бог не го обича, той е невежа човек. Как познавате кой ви обича? Който ви обича, той ще се яви в услуга, в помощ при всички трудни моменти на вашия живот. Онези, които ви обичат, те не живеят на земята, защото обичта е постоянен, непрекъснат процес.
И с това ние си обясняваме защо хората на земята един час обичат, на втория час не обичат.
Те нямат условия да проявят постоянната Любов и затова служат само като проводници на Божията Любов.
към беседата >>
От окултно гледище ние знаем, че числото две е родено от света.
И тъй, щом се имат предвид и трите закона, човек трябва да започне с първия велик, основен закон - служене на Бога. Този закон ще внесе във всички хора най-благородни и възвишени мисли и чувства. Живее ли човек по този закон, всичките му работи ще се наредят и оправят. Вторият закон - служене на себе си - е по-опасен и по-труден от първия. В света се проявява вторият закон.
От окултно гледище ние знаем, че числото две е родено от света.
Останалите числа - 3,4,5,6,7,8,9 още не са родени. Засега те са само въображаеми числа. Нещастията в света са родили числото две. Някога, в миналото боговете са водили борба, ангелите са падали и ставали, хората и до днес продължават да се борят и всичко това става все за числото две. Всеки казва: „Аз имам право да живея!
към беседата >>
Те нямат условия да проявят постоянната Любов и затова служат само като проводници на Божията Любов.
Каже ли някой, че Бог не го обича, той е невежа човек. Как познавате кой ви обича? Който ви обича, той ще се яви в услуга, в помощ при всички трудни моменти на вашия живот. Онези, които ви обичат, те не живеят на земята, защото обичта е постоянен, непрекъснат процес. И с това ние си обясняваме защо хората на земята един час обичат, на втория час не обичат.
Те нямат условия да проявят постоянната Любов и затова служат само като проводници на Божията Любов.
към беседата >>
Останалите числа - 3,4,5,6,7,8,9 още не са родени.
Този закон ще внесе във всички хора най-благородни и възвишени мисли и чувства. Живее ли човек по този закон, всичките му работи ще се наредят и оправят. Вторият закон - служене на себе си - е по-опасен и по-труден от първия. В света се проявява вторият закон. От окултно гледище ние знаем, че числото две е родено от света.
Останалите числа - 3,4,5,6,7,8,9 още не са родени.
Засега те са само въображаеми числа. Нещастията в света са родили числото две. Някога, в миналото боговете са водили борба, ангелите са падали и ставали, хората и до днес продължават да се борят и всичко това става все за числото две. Всеки казва: „Аз имам право да живея! " Ще кажете: „Хората трябва да бъдат хуманни!
към беседата >>
И тъй ще знаете, че онези, които ви обичат, те са същества от друг свят.
И тъй ще знаете, че онези, които ви обичат, те са същества от друг свят.
Казано е: „Бог е Любов". Значи Бог е първоизточникът, изворът на великата Любов. Ангелите са нишки, проводници, през които минава тази Любов. Какво са хората тогава? По този въпрос вие ще помислите и сами ще си отговорите.
към беседата >>
Засега те са само въображаеми числа.
Живее ли човек по този закон, всичките му работи ще се наредят и оправят. Вторият закон - служене на себе си - е по-опасен и по-труден от първия. В света се проявява вторият закон. От окултно гледище ние знаем, че числото две е родено от света. Останалите числа - 3,4,5,6,7,8,9 още не са родени.
Засега те са само въображаеми числа.
Нещастията в света са родили числото две. Някога, в миналото боговете са водили борба, ангелите са падали и ставали, хората и до днес продължават да се борят и всичко това става все за числото две. Всеки казва: „Аз имам право да живея! " Ще кажете: „Хората трябва да бъдат хуманни! " - Няма хуманност днес между хората.
към беседата >>
Казано е: „Бог е Любов".
И тъй ще знаете, че онези, които ви обичат, те са същества от друг свят.
Казано е: „Бог е Любов".
Значи Бог е първоизточникът, изворът на великата Любов. Ангелите са нишки, проводници, през които минава тази Любов. Какво са хората тогава? По този въпрос вие ще помислите и сами ще си отговорите.
към беседата >>
Нещастията в света са родили числото две.
Вторият закон - служене на себе си - е по-опасен и по-труден от първия. В света се проявява вторият закон. От окултно гледище ние знаем, че числото две е родено от света. Останалите числа - 3,4,5,6,7,8,9 още не са родени. Засега те са само въображаеми числа.
Нещастията в света са родили числото две.
Някога, в миналото боговете са водили борба, ангелите са падали и ставали, хората и до днес продължават да се борят и всичко това става все за числото две. Всеки казва: „Аз имам право да живея! " Ще кажете: „Хората трябва да бъдат хуманни! " - Няма хуманност днес между хората. Всеки живее за себе си, за свои лични облаги.
към беседата >>
Значи Бог е първоизточникът, изворът на великата Любов.
И тъй ще знаете, че онези, които ви обичат, те са същества от друг свят. Казано е: „Бог е Любов".
Значи Бог е първоизточникът, изворът на великата Любов.
Ангелите са нишки, проводници, през които минава тази Любов. Какво са хората тогава? По този въпрос вие ще помислите и сами ще си отговорите.
към беседата >>
Някога, в миналото боговете са водили борба, ангелите са падали и ставали, хората и до днес продължават да се борят и всичко това става все за числото две.
В света се проявява вторият закон. От окултно гледище ние знаем, че числото две е родено от света. Останалите числа - 3,4,5,6,7,8,9 още не са родени. Засега те са само въображаеми числа. Нещастията в света са родили числото две.
Някога, в миналото боговете са водили борба, ангелите са падали и ставали, хората и до днес продължават да се борят и всичко това става все за числото две.
Всеки казва: „Аз имам право да живея! " Ще кажете: „Хората трябва да бъдат хуманни! " - Няма хуманност днес между хората. Всеки живее за себе си, за свои лични облаги. Когато отивате на училище да учите, вие отивате пак за себе си, да придобиете знания, а не за учителя си.
към беседата >>
Ангелите са нишки, проводници, през които минава тази Любов.
И тъй ще знаете, че онези, които ви обичат, те са същества от друг свят. Казано е: „Бог е Любов". Значи Бог е първоизточникът, изворът на великата Любов.
Ангелите са нишки, проводници, през които минава тази Любов.
Какво са хората тогава? По този въпрос вие ще помислите и сами ще си отговорите.
към беседата >>
Всеки казва: „Аз имам право да живея!
От окултно гледище ние знаем, че числото две е родено от света. Останалите числа - 3,4,5,6,7,8,9 още не са родени. Засега те са само въображаеми числа. Нещастията в света са родили числото две. Някога, в миналото боговете са водили борба, ангелите са падали и ставали, хората и до днес продължават да се борят и всичко това става все за числото две.
Всеки казва: „Аз имам право да живея!
" Ще кажете: „Хората трябва да бъдат хуманни! " - Няма хуманност днес между хората. Всеки живее за себе си, за свои лични облаги. Когато отивате на училище да учите, вие отивате пак за себе си, да придобиете знания, а не за учителя си. Свещеникът, който служи в църква, на Бога ли служи или на себе си?
към беседата >>
Какво са хората тогава?
И тъй ще знаете, че онези, които ви обичат, те са същества от друг свят. Казано е: „Бог е Любов". Значи Бог е първоизточникът, изворът на великата Любов. Ангелите са нишки, проводници, през които минава тази Любов.
Какво са хората тогава?
По този въпрос вие ще помислите и сами ще си отговорите.
към беседата >>
" Ще кажете: „Хората трябва да бъдат хуманни!
Останалите числа - 3,4,5,6,7,8,9 още не са родени. Засега те са само въображаеми числа. Нещастията в света са родили числото две. Някога, в миналото боговете са водили борба, ангелите са падали и ставали, хората и до днес продължават да се борят и всичко това става все за числото две. Всеки казва: „Аз имам право да живея!
" Ще кажете: „Хората трябва да бъдат хуманни!
" - Няма хуманност днес между хората. Всеки живее за себе си, за свои лични облаги. Когато отивате на училище да учите, вие отивате пак за себе си, да придобиете знания, а не за учителя си. Свещеникът, който служи в църква, на Бога ли служи или на себе си? И той служи на себе си, да изкара прехраната си.
към беседата >>
По този въпрос вие ще помислите и сами ще си отговорите.
И тъй ще знаете, че онези, които ви обичат, те са същества от друг свят. Казано е: „Бог е Любов". Значи Бог е първоизточникът, изворът на великата Любов. Ангелите са нишки, проводници, през които минава тази Любов. Какво са хората тогава?
По този въпрос вие ще помислите и сами ще си отговорите.
към беседата >>
" - Няма хуманност днес между хората.
Засега те са само въображаеми числа. Нещастията в света са родили числото две. Някога, в миналото боговете са водили борба, ангелите са падали и ставали, хората и до днес продължават да се борят и всичко това става все за числото две. Всеки казва: „Аз имам право да живея! " Ще кажете: „Хората трябва да бъдат хуманни!
" - Няма хуманност днес между хората.
Всеки живее за себе си, за свои лични облаги. Когато отивате на училище да учите, вие отивате пак за себе си, да придобиете знания, а не за учителя си. Свещеникът, който служи в църква, на Бога ли служи или на себе си? И той служи на себе си, да изкара прехраната си. Професорът преподава лекции в университета пак за себе си.
към беседата >>
Идеята, която искам да оставя в ума ви, е следната: не мислете, че Бог не ви обича.
Идеята, която искам да оставя в ума ви, е следната: не мислете, че Бог не ви обича.
Мислите ли така, вие сте на крив път. Не искайте и от хората да ви обичат. Знайте, че и Бог, и хората ви обичат. Казвате ли, че хората не ви обичат, вие разсъждавате плътски, а не духовно. За Христа се казва, че между своите дойде, но те не Го приеха.
към беседата >>
Всеки живее за себе си, за свои лични облаги.
Нещастията в света са родили числото две. Някога, в миналото боговете са водили борба, ангелите са падали и ставали, хората и до днес продължават да се борят и всичко това става все за числото две. Всеки казва: „Аз имам право да живея! " Ще кажете: „Хората трябва да бъдат хуманни! " - Няма хуманност днес между хората.
Всеки живее за себе си, за свои лични облаги.
Когато отивате на училище да учите, вие отивате пак за себе си, да придобиете знания, а не за учителя си. Свещеникът, който служи в църква, на Бога ли служи или на себе си? И той служи на себе си, да изкара прехраната си. Професорът преподава лекции в университета пак за себе си. Музикантът, поетът, художникът работят пак за себе си, да осигурят прехраната си.
към беседата >>
Мислите ли така, вие сте на крив път.
Идеята, която искам да оставя в ума ви, е следната: не мислете, че Бог не ви обича.
Мислите ли така, вие сте на крив път.
Не искайте и от хората да ви обичат. Знайте, че и Бог, и хората ви обичат. Казвате ли, че хората не ви обичат, вие разсъждавате плътски, а не духовно. За Христа се казва, че между своите дойде, но те не Го приеха. Не се казва, че не Го обичали, но не Го приели.
към беседата >>
Когато отивате на училище да учите, вие отивате пак за себе си, да придобиете знания, а не за учителя си.
Някога, в миналото боговете са водили борба, ангелите са падали и ставали, хората и до днес продължават да се борят и всичко това става все за числото две. Всеки казва: „Аз имам право да живея! " Ще кажете: „Хората трябва да бъдат хуманни! " - Няма хуманност днес между хората. Всеки живее за себе си, за свои лични облаги.
Когато отивате на училище да учите, вие отивате пак за себе си, да придобиете знания, а не за учителя си.
Свещеникът, който служи в църква, на Бога ли служи или на себе си? И той служи на себе си, да изкара прехраната си. Професорът преподава лекции в университета пак за себе си. Музикантът, поетът, художникът работят пак за себе си, да осигурят прехраната си. Малко хора има в света, които работят идеално, безкористно, само за Бога.
към беседата >>
Не искайте и от хората да ви обичат.
Идеята, която искам да оставя в ума ви, е следната: не мислете, че Бог не ви обича. Мислите ли така, вие сте на крив път.
Не искайте и от хората да ви обичат.
Знайте, че и Бог, и хората ви обичат. Казвате ли, че хората не ви обичат, вие разсъждавате плътски, а не духовно. За Христа се казва, че между своите дойде, но те не Го приеха. Не се казва, че не Го обичали, но не Го приели. Аз говоря по този въпрос, понеже мнозина се оплакват, че нямало любов, нямало братски отношения помежду им.
към беседата >>
Свещеникът, който служи в църква, на Бога ли служи или на себе си?
Всеки казва: „Аз имам право да живея! " Ще кажете: „Хората трябва да бъдат хуманни! " - Няма хуманност днес между хората. Всеки живее за себе си, за свои лични облаги. Когато отивате на училище да учите, вие отивате пак за себе си, да придобиете знания, а не за учителя си.
Свещеникът, който служи в църква, на Бога ли служи или на себе си?
И той служи на себе си, да изкара прехраната си. Професорът преподава лекции в университета пак за себе си. Музикантът, поетът, художникът работят пак за себе си, да осигурят прехраната си. Малко хора има в света, които работят идеално, безкористно, само за Бога. Каквото и да работи човек, дълбоко в ума си крие някаква користна мисъл: или някаква похвала очаква, или някаква награда - все се надява за някаква лична облага.
към беседата >>
Знайте, че и Бог, и хората ви обичат.
Идеята, която искам да оставя в ума ви, е следната: не мислете, че Бог не ви обича. Мислите ли така, вие сте на крив път. Не искайте и от хората да ви обичат.
Знайте, че и Бог, и хората ви обичат.
Казвате ли, че хората не ви обичат, вие разсъждавате плътски, а не духовно. За Христа се казва, че между своите дойде, но те не Го приеха. Не се казва, че не Го обичали, но не Го приели. Аз говоря по този въпрос, понеже мнозина се оплакват, че нямало любов, нямало братски отношения помежду им. Всички трябва да знаете, че Братството, което търсите, не е на земята; то е горе, в невидимия свят.
към беседата >>
И той служи на себе си, да изкара прехраната си.
" Ще кажете: „Хората трябва да бъдат хуманни! " - Няма хуманност днес между хората. Всеки живее за себе си, за свои лични облаги. Когато отивате на училище да учите, вие отивате пак за себе си, да придобиете знания, а не за учителя си. Свещеникът, който служи в църква, на Бога ли служи или на себе си?
И той служи на себе си, да изкара прехраната си.
Професорът преподава лекции в университета пак за себе си. Музикантът, поетът, художникът работят пак за себе си, да осигурят прехраната си. Малко хора има в света, които работят идеално, безкористно, само за Бога. Каквото и да работи човек, дълбоко в ума си крие някаква користна мисъл: или някаква похвала очаква, или някаква награда - все се надява за някаква лична облага. Ако някой човек е религиозен, той пък ще скрие своята користна мисъл зад името Божие и ще каже, че работи идеално, за благото на човечеството.
към беседата >>
Казвате ли, че хората не ви обичат, вие разсъждавате плътски, а не духовно.
Идеята, която искам да оставя в ума ви, е следната: не мислете, че Бог не ви обича. Мислите ли така, вие сте на крив път. Не искайте и от хората да ви обичат. Знайте, че и Бог, и хората ви обичат.
Казвате ли, че хората не ви обичат, вие разсъждавате плътски, а не духовно.
За Христа се казва, че между своите дойде, но те не Го приеха. Не се казва, че не Го обичали, но не Го приели. Аз говоря по този въпрос, понеже мнозина се оплакват, че нямало любов, нямало братски отношения помежду им. Всички трябва да знаете, че Братството, което търсите, не е на земята; то е горе, в невидимия свят. И хората на земята могат да бъдат братя дотолкова, доколкото те са носители на идеите, които това Братство проповядва.
към беседата >>
Професорът преподава лекции в университета пак за себе си.
" - Няма хуманност днес между хората. Всеки живее за себе си, за свои лични облаги. Когато отивате на училище да учите, вие отивате пак за себе си, да придобиете знания, а не за учителя си. Свещеникът, който служи в църква, на Бога ли служи или на себе си? И той служи на себе си, да изкара прехраната си.
Професорът преподава лекции в университета пак за себе си.
Музикантът, поетът, художникът работят пак за себе си, да осигурят прехраната си. Малко хора има в света, които работят идеално, безкористно, само за Бога. Каквото и да работи човек, дълбоко в ума си крие някаква користна мисъл: или някаква похвала очаква, или някаква награда - все се надява за някаква лична облага. Ако някой човек е религиозен, той пък ще скрие своята користна мисъл зад името Божие и ще каже, че работи идеално, за благото на човечеството. Някой поет напише едно стихотворение и казва, че го посвещава на еди-кой си приятел.
към беседата >>
За Христа се казва, че между своите дойде, но те не Го приеха.
Идеята, която искам да оставя в ума ви, е следната: не мислете, че Бог не ви обича. Мислите ли така, вие сте на крив път. Не искайте и от хората да ви обичат. Знайте, че и Бог, и хората ви обичат. Казвате ли, че хората не ви обичат, вие разсъждавате плътски, а не духовно.
За Христа се казва, че между своите дойде, но те не Го приеха.
Не се казва, че не Го обичали, но не Го приели. Аз говоря по този въпрос, понеже мнозина се оплакват, че нямало любов, нямало братски отношения помежду им. Всички трябва да знаете, че Братството, което търсите, не е на земята; то е горе, в невидимия свят. И хората на земята могат да бъдат братя дотолкова, доколкото те са носители на идеите, които това Братство проповядва. Когато се говори за Духа Божий, трябва да знаете, че Той посещава човека от време на време, като му предава велики мисли и чувства, които помагат на неговото развитие и растене.
към беседата >>
Музикантът, поетът, художникът работят пак за себе си, да осигурят прехраната си.
Всеки живее за себе си, за свои лични облаги. Когато отивате на училище да учите, вие отивате пак за себе си, да придобиете знания, а не за учителя си. Свещеникът, който служи в църква, на Бога ли служи или на себе си? И той служи на себе си, да изкара прехраната си. Професорът преподава лекции в университета пак за себе си.
Музикантът, поетът, художникът работят пак за себе си, да осигурят прехраната си.
Малко хора има в света, които работят идеално, безкористно, само за Бога. Каквото и да работи човек, дълбоко в ума си крие някаква користна мисъл: или някаква похвала очаква, или някаква награда - все се надява за някаква лична облага. Ако някой човек е религиозен, той пък ще скрие своята користна мисъл зад името Божие и ще каже, че работи идеално, за благото на човечеството. Някой поет напише едно стихотворение и казва, че го посвещава на еди-кой си приятел. Всъщност, той е писал за себе си; това, че посвещава стихотворението на своя приятел, му служи само за украшение.
към беседата >>
Не се казва, че не Го обичали, но не Го приели.
Мислите ли така, вие сте на крив път. Не искайте и от хората да ви обичат. Знайте, че и Бог, и хората ви обичат. Казвате ли, че хората не ви обичат, вие разсъждавате плътски, а не духовно. За Христа се казва, че между своите дойде, но те не Го приеха.
Не се казва, че не Го обичали, но не Го приели.
Аз говоря по този въпрос, понеже мнозина се оплакват, че нямало любов, нямало братски отношения помежду им. Всички трябва да знаете, че Братството, което търсите, не е на земята; то е горе, в невидимия свят. И хората на земята могат да бъдат братя дотолкова, доколкото те са носители на идеите, които това Братство проповядва. Когато се говори за Духа Божий, трябва да знаете, че Той посещава човека от време на време, като му предава велики мисли и чувства, които помагат на неговото развитие и растене. В това отношение духовният човек трябва да бъде интелигентен, разумен, възприемчив, да разбира мислите, които невидимият свят му изпраща и да се съобразява с тях, а да не го заставя той да се съобразява с неговите желания.
към беседата >>
Малко хора има в света, които работят идеално, безкористно, само за Бога.
Когато отивате на училище да учите, вие отивате пак за себе си, да придобиете знания, а не за учителя си. Свещеникът, който служи в църква, на Бога ли служи или на себе си? И той служи на себе си, да изкара прехраната си. Професорът преподава лекции в университета пак за себе си. Музикантът, поетът, художникът работят пак за себе си, да осигурят прехраната си.
Малко хора има в света, които работят идеално, безкористно, само за Бога.
Каквото и да работи човек, дълбоко в ума си крие някаква користна мисъл: или някаква похвала очаква, или някаква награда - все се надява за някаква лична облага. Ако някой човек е религиозен, той пък ще скрие своята користна мисъл зад името Божие и ще каже, че работи идеално, за благото на човечеството. Някой поет напише едно стихотворение и казва, че го посвещава на еди-кой си приятел. Всъщност, той е писал за себе си; това, че посвещава стихотворението на своя приятел, му служи само за украшение. Някой човек тръгва да проповядва, да убеждава хората, че Бог съществува, иска да ги върне в правия път, но като отиде дома си, започва да се хвали: Аз направих това и това.
към беседата >>
Аз говоря по този въпрос, понеже мнозина се оплакват, че нямало любов, нямало братски отношения помежду им.
Не искайте и от хората да ви обичат. Знайте, че и Бог, и хората ви обичат. Казвате ли, че хората не ви обичат, вие разсъждавате плътски, а не духовно. За Христа се казва, че между своите дойде, но те не Го приеха. Не се казва, че не Го обичали, но не Го приели.
Аз говоря по този въпрос, понеже мнозина се оплакват, че нямало любов, нямало братски отношения помежду им.
Всички трябва да знаете, че Братството, което търсите, не е на земята; то е горе, в невидимия свят. И хората на земята могат да бъдат братя дотолкова, доколкото те са носители на идеите, които това Братство проповядва. Когато се говори за Духа Божий, трябва да знаете, че Той посещава човека от време на време, като му предава велики мисли и чувства, които помагат на неговото развитие и растене. В това отношение духовният човек трябва да бъде интелигентен, разумен, възприемчив, да разбира мислите, които невидимият свят му изпраща и да се съобразява с тях, а да не го заставя той да се съобразява с неговите желания. За пример намислил си да излезеш на разходка, да направиш една екскурзия.
към беседата >>
Каквото и да работи човек, дълбоко в ума си крие някаква користна мисъл: или някаква похвала очаква, или някаква награда - все се надява за някаква лична облага.
Свещеникът, който служи в църква, на Бога ли служи или на себе си? И той служи на себе си, да изкара прехраната си. Професорът преподава лекции в университета пак за себе си. Музикантът, поетът, художникът работят пак за себе си, да осигурят прехраната си. Малко хора има в света, които работят идеално, безкористно, само за Бога.
Каквото и да работи човек, дълбоко в ума си крие някаква користна мисъл: или някаква похвала очаква, или някаква награда - все се надява за някаква лична облага.
Ако някой човек е религиозен, той пък ще скрие своята користна мисъл зад името Божие и ще каже, че работи идеално, за благото на човечеството. Някой поет напише едно стихотворение и казва, че го посвещава на еди-кой си приятел. Всъщност, той е писал за себе си; това, че посвещава стихотворението на своя приятел, му служи само за украшение. Някой човек тръгва да проповядва, да убеждава хората, че Бог съществува, иска да ги върне в правия път, но като отиде дома си, започва да се хвали: Аз направих това и това. Казвам: Във всички действия на съвременните хора се проявява числото две.
към беседата >>
Всички трябва да знаете, че Братството, което търсите, не е на земята; то е горе, в невидимия свят.
Знайте, че и Бог, и хората ви обичат. Казвате ли, че хората не ви обичат, вие разсъждавате плътски, а не духовно. За Христа се казва, че между своите дойде, но те не Го приеха. Не се казва, че не Го обичали, но не Го приели. Аз говоря по този въпрос, понеже мнозина се оплакват, че нямало любов, нямало братски отношения помежду им.
Всички трябва да знаете, че Братството, което търсите, не е на земята; то е горе, в невидимия свят.
И хората на земята могат да бъдат братя дотолкова, доколкото те са носители на идеите, които това Братство проповядва. Когато се говори за Духа Божий, трябва да знаете, че Той посещава човека от време на време, като му предава велики мисли и чувства, които помагат на неговото развитие и растене. В това отношение духовният човек трябва да бъде интелигентен, разумен, възприемчив, да разбира мислите, които невидимият свят му изпраща и да се съобразява с тях, а да не го заставя той да се съобразява с неговите желания. За пример намислил си да излезеш на разходка, да направиш една екскурзия. Невидимият свят те предупреждава да не отиваш днес, защото времето ще се развали за няколко дни.
към беседата >>
Ако някой човек е религиозен, той пък ще скрие своята користна мисъл зад името Божие и ще каже, че работи идеално, за благото на човечеството.
И той служи на себе си, да изкара прехраната си. Професорът преподава лекции в университета пак за себе си. Музикантът, поетът, художникът работят пак за себе си, да осигурят прехраната си. Малко хора има в света, които работят идеално, безкористно, само за Бога. Каквото и да работи човек, дълбоко в ума си крие някаква користна мисъл: или някаква похвала очаква, или някаква награда - все се надява за някаква лична облага.
Ако някой човек е религиозен, той пък ще скрие своята користна мисъл зад името Божие и ще каже, че работи идеално, за благото на човечеството.
Някой поет напише едно стихотворение и казва, че го посвещава на еди-кой си приятел. Всъщност, той е писал за себе си; това, че посвещава стихотворението на своя приятел, му служи само за украшение. Някой човек тръгва да проповядва, да убеждава хората, че Бог съществува, иска да ги върне в правия път, но като отиде дома си, започва да се хвали: Аз направих това и това. Казвам: Във всички действия на съвременните хора се проявява числото две. Принципът на числото две съществува навред в света.
към беседата >>
И хората на земята могат да бъдат братя дотолкова, доколкото те са носители на идеите, които това Братство проповядва.
Казвате ли, че хората не ви обичат, вие разсъждавате плътски, а не духовно. За Христа се казва, че между своите дойде, но те не Го приеха. Не се казва, че не Го обичали, но не Го приели. Аз говоря по този въпрос, понеже мнозина се оплакват, че нямало любов, нямало братски отношения помежду им. Всички трябва да знаете, че Братството, което търсите, не е на земята; то е горе, в невидимия свят.
И хората на земята могат да бъдат братя дотолкова, доколкото те са носители на идеите, които това Братство проповядва.
Когато се говори за Духа Божий, трябва да знаете, че Той посещава човека от време на време, като му предава велики мисли и чувства, които помагат на неговото развитие и растене. В това отношение духовният човек трябва да бъде интелигентен, разумен, възприемчив, да разбира мислите, които невидимият свят му изпраща и да се съобразява с тях, а да не го заставя той да се съобразява с неговите желания. За пример намислил си да излезеш на разходка, да направиш една екскурзия. Невидимият свят те предупреждава да не отиваш днес, защото времето ще се развали за няколко дни. Обаче ти си казваш: нищо от това, аз ще тръгна.
към беседата >>
Някой поет напише едно стихотворение и казва, че го посвещава на еди-кой си приятел.
Професорът преподава лекции в университета пак за себе си. Музикантът, поетът, художникът работят пак за себе си, да осигурят прехраната си. Малко хора има в света, които работят идеално, безкористно, само за Бога. Каквото и да работи човек, дълбоко в ума си крие някаква користна мисъл: или някаква похвала очаква, или някаква награда - все се надява за някаква лична облага. Ако някой човек е религиозен, той пък ще скрие своята користна мисъл зад името Божие и ще каже, че работи идеално, за благото на човечеството.
Някой поет напише едно стихотворение и казва, че го посвещава на еди-кой си приятел.
Всъщност, той е писал за себе си; това, че посвещава стихотворението на своя приятел, му служи само за украшение. Някой човек тръгва да проповядва, да убеждава хората, че Бог съществува, иска да ги върне в правия път, но като отиде дома си, започва да се хвали: Аз направих това и това. Казвам: Във всички действия на съвременните хора се проявява числото две. Принципът на числото две съществува навред в света.
към беседата >>
Когато се говори за Духа Божий, трябва да знаете, че Той посещава човека от време на време, като му предава велики мисли и чувства, които помагат на неговото развитие и растене.
За Христа се казва, че между своите дойде, но те не Го приеха. Не се казва, че не Го обичали, но не Го приели. Аз говоря по този въпрос, понеже мнозина се оплакват, че нямало любов, нямало братски отношения помежду им. Всички трябва да знаете, че Братството, което търсите, не е на земята; то е горе, в невидимия свят. И хората на земята могат да бъдат братя дотолкова, доколкото те са носители на идеите, които това Братство проповядва.
Когато се говори за Духа Божий, трябва да знаете, че Той посещава човека от време на време, като му предава велики мисли и чувства, които помагат на неговото развитие и растене.
В това отношение духовният човек трябва да бъде интелигентен, разумен, възприемчив, да разбира мислите, които невидимият свят му изпраща и да се съобразява с тях, а да не го заставя той да се съобразява с неговите желания. За пример намислил си да излезеш на разходка, да направиш една екскурзия. Невидимият свят те предупреждава да не отиваш днес, защото времето ще се развали за няколко дни. Обаче ти си казваш: нищо от това, аз ще тръгна. Бог е силен да ме запази от всичко, което би могло да ми се случи.
към беседата >>
Всъщност, той е писал за себе си; това, че посвещава стихотворението на своя приятел, му служи само за украшение.
Музикантът, поетът, художникът работят пак за себе си, да осигурят прехраната си. Малко хора има в света, които работят идеално, безкористно, само за Бога. Каквото и да работи човек, дълбоко в ума си крие някаква користна мисъл: или някаква похвала очаква, или някаква награда - все се надява за някаква лична облага. Ако някой човек е религиозен, той пък ще скрие своята користна мисъл зад името Божие и ще каже, че работи идеално, за благото на човечеството. Някой поет напише едно стихотворение и казва, че го посвещава на еди-кой си приятел.
Всъщност, той е писал за себе си; това, че посвещава стихотворението на своя приятел, му служи само за украшение.
Някой човек тръгва да проповядва, да убеждава хората, че Бог съществува, иска да ги върне в правия път, но като отиде дома си, започва да се хвали: Аз направих това и това. Казвам: Във всички действия на съвременните хора се проявява числото две. Принципът на числото две съществува навред в света.
към беседата >>
В това отношение духовният човек трябва да бъде интелигентен, разумен, възприемчив, да разбира мислите, които невидимият свят му изпраща и да се съобразява с тях, а да не го заставя той да се съобразява с неговите желания.
Не се казва, че не Го обичали, но не Го приели. Аз говоря по този въпрос, понеже мнозина се оплакват, че нямало любов, нямало братски отношения помежду им. Всички трябва да знаете, че Братството, което търсите, не е на земята; то е горе, в невидимия свят. И хората на земята могат да бъдат братя дотолкова, доколкото те са носители на идеите, които това Братство проповядва. Когато се говори за Духа Божий, трябва да знаете, че Той посещава човека от време на време, като му предава велики мисли и чувства, които помагат на неговото развитие и растене.
В това отношение духовният човек трябва да бъде интелигентен, разумен, възприемчив, да разбира мислите, които невидимият свят му изпраща и да се съобразява с тях, а да не го заставя той да се съобразява с неговите желания.
За пример намислил си да излезеш на разходка, да направиш една екскурзия. Невидимият свят те предупреждава да не отиваш днес, защото времето ще се развали за няколко дни. Обаче ти си казваш: нищо от това, аз ще тръгна. Бог е силен да ме запази от всичко, което би могло да ми се случи. Тръгваш на екскурзия.
към беседата >>
Някой човек тръгва да проповядва, да убеждава хората, че Бог съществува, иска да ги върне в правия път, но като отиде дома си, започва да се хвали: Аз направих това и това.
Малко хора има в света, които работят идеално, безкористно, само за Бога. Каквото и да работи човек, дълбоко в ума си крие някаква користна мисъл: или някаква похвала очаква, или някаква награда - все се надява за някаква лична облага. Ако някой човек е религиозен, той пък ще скрие своята користна мисъл зад името Божие и ще каже, че работи идеално, за благото на човечеството. Някой поет напише едно стихотворение и казва, че го посвещава на еди-кой си приятел. Всъщност, той е писал за себе си; това, че посвещава стихотворението на своя приятел, му служи само за украшение.
Някой човек тръгва да проповядва, да убеждава хората, че Бог съществува, иска да ги върне в правия път, но като отиде дома си, започва да се хвали: Аз направих това и това.
Казвам: Във всички действия на съвременните хора се проявява числото две. Принципът на числото две съществува навред в света.
към беседата >>
За пример намислил си да излезеш на разходка, да направиш една екскурзия.
Аз говоря по този въпрос, понеже мнозина се оплакват, че нямало любов, нямало братски отношения помежду им. Всички трябва да знаете, че Братството, което търсите, не е на земята; то е горе, в невидимия свят. И хората на земята могат да бъдат братя дотолкова, доколкото те са носители на идеите, които това Братство проповядва. Когато се говори за Духа Божий, трябва да знаете, че Той посещава човека от време на време, като му предава велики мисли и чувства, които помагат на неговото развитие и растене. В това отношение духовният човек трябва да бъде интелигентен, разумен, възприемчив, да разбира мислите, които невидимият свят му изпраща и да се съобразява с тях, а да не го заставя той да се съобразява с неговите желания.
За пример намислил си да излезеш на разходка, да направиш една екскурзия.
Невидимият свят те предупреждава да не отиваш днес, защото времето ще се развали за няколко дни. Обаче ти си казваш: нищо от това, аз ще тръгна. Бог е силен да ме запази от всичко, което би могло да ми се случи. Тръгваш на екскурзия. Времето обаче се разваля , започва непрекъснато да вали сняг и ти се чудиш какво да правиш.
към беседата >>
Казвам: Във всички действия на съвременните хора се проявява числото две.
Каквото и да работи човек, дълбоко в ума си крие някаква користна мисъл: или някаква похвала очаква, или някаква награда - все се надява за някаква лична облага. Ако някой човек е религиозен, той пък ще скрие своята користна мисъл зад името Божие и ще каже, че работи идеално, за благото на човечеството. Някой поет напише едно стихотворение и казва, че го посвещава на еди-кой си приятел. Всъщност, той е писал за себе си; това, че посвещава стихотворението на своя приятел, му служи само за украшение. Някой човек тръгва да проповядва, да убеждава хората, че Бог съществува, иска да ги върне в правия път, но като отиде дома си, започва да се хвали: Аз направих това и това.
Казвам: Във всички действия на съвременните хора се проявява числото две.
Принципът на числото две съществува навред в света.
към беседата >>
Невидимият свят те предупреждава да не отиваш днес, защото времето ще се развали за няколко дни.
Всички трябва да знаете, че Братството, което търсите, не е на земята; то е горе, в невидимия свят. И хората на земята могат да бъдат братя дотолкова, доколкото те са носители на идеите, които това Братство проповядва. Когато се говори за Духа Божий, трябва да знаете, че Той посещава човека от време на време, като му предава велики мисли и чувства, които помагат на неговото развитие и растене. В това отношение духовният човек трябва да бъде интелигентен, разумен, възприемчив, да разбира мислите, които невидимият свят му изпраща и да се съобразява с тях, а да не го заставя той да се съобразява с неговите желания. За пример намислил си да излезеш на разходка, да направиш една екскурзия.
Невидимият свят те предупреждава да не отиваш днес, защото времето ще се развали за няколко дни.
Обаче ти си казваш: нищо от това, аз ще тръгна. Бог е силен да ме запази от всичко, което би могло да ми се случи. Тръгваш на екскурзия. Времето обаче се разваля , започва непрекъснато да вали сняг и ти се чудиш какво да правиш. Слушай невидимия свят какво ти казва, не изкушавай Бога!
към беседата >>
Принципът на числото две съществува навред в света.
Ако някой човек е религиозен, той пък ще скрие своята користна мисъл зад името Божие и ще каже, че работи идеално, за благото на човечеството. Някой поет напише едно стихотворение и казва, че го посвещава на еди-кой си приятел. Всъщност, той е писал за себе си; това, че посвещава стихотворението на своя приятел, му служи само за украшение. Някой човек тръгва да проповядва, да убеждава хората, че Бог съществува, иска да ги върне в правия път, но като отиде дома си, започва да се хвали: Аз направих това и това. Казвам: Във всички действия на съвременните хора се проявява числото две.
Принципът на числото две съществува навред в света.
към беседата >>
Обаче ти си казваш: нищо от това, аз ще тръгна.
И хората на земята могат да бъдат братя дотолкова, доколкото те са носители на идеите, които това Братство проповядва. Когато се говори за Духа Божий, трябва да знаете, че Той посещава човека от време на време, като му предава велики мисли и чувства, които помагат на неговото развитие и растене. В това отношение духовният човек трябва да бъде интелигентен, разумен, възприемчив, да разбира мислите, които невидимият свят му изпраща и да се съобразява с тях, а да не го заставя той да се съобразява с неговите желания. За пример намислил си да излезеш на разходка, да направиш една екскурзия. Невидимият свят те предупреждава да не отиваш днес, защото времето ще се развали за няколко дни.
Обаче ти си казваш: нищо от това, аз ще тръгна.
Бог е силен да ме запази от всичко, което би могло да ми се случи. Тръгваш на екскурзия. Времето обаче се разваля , започва непрекъснато да вали сняг и ти се чудиш какво да правиш. Слушай невидимия свят какво ти казва, не изкушавай Бога! Ти казваш: „Аз исках да изпитам силата си." Ако искате да изпитате силата си, работете върху себе си.
към беседата >>
И тъй числото две представлява хората, а не ангелите.
И тъй числото две представлява хората, а не ангелите.
Последните служат само като съединително звено между хората и разумните същества от невидимия свят. Те съединяват физическия свят с Божествения. Числото две създава всички противоречия в живота. Като четете Свещеното Писание, ще видите, че Господ не се е произнесъл за втория ден, че е добър. За този ден Той мълчи, а за всичките останали дни се произнася, че са добри.
към беседата >>
Бог е силен да ме запази от всичко, което би могло да ми се случи.
Когато се говори за Духа Божий, трябва да знаете, че Той посещава човека от време на време, като му предава велики мисли и чувства, които помагат на неговото развитие и растене. В това отношение духовният човек трябва да бъде интелигентен, разумен, възприемчив, да разбира мислите, които невидимият свят му изпраща и да се съобразява с тях, а да не го заставя той да се съобразява с неговите желания. За пример намислил си да излезеш на разходка, да направиш една екскурзия. Невидимият свят те предупреждава да не отиваш днес, защото времето ще се развали за няколко дни. Обаче ти си казваш: нищо от това, аз ще тръгна.
Бог е силен да ме запази от всичко, което би могло да ми се случи.
Тръгваш на екскурзия. Времето обаче се разваля , започва непрекъснато да вали сняг и ти се чудиш какво да правиш. Слушай невидимия свят какво ти казва, не изкушавай Бога! Ти казваш: „Аз исках да изпитам силата си." Ако искате да изпитате силата си, работете върху себе си. Вие сте цяло съдружие от духове, от същества, които трябва да възпитате, да подчините на вашата разумна воля.
към беседата >>
Последните служат само като съединително звено между хората и разумните същества от невидимия свят.
И тъй числото две представлява хората, а не ангелите.
Последните служат само като съединително звено между хората и разумните същества от невидимия свят.
Те съединяват физическия свят с Божествения. Числото две създава всички противоречия в живота. Като четете Свещеното Писание, ще видите, че Господ не се е произнесъл за втория ден, че е добър. За този ден Той мълчи, а за всичките останали дни се произнася, че са добри. Мнозина запитват какво означава числото две.
към беседата >>
Тръгваш на екскурзия.
В това отношение духовният човек трябва да бъде интелигентен, разумен, възприемчив, да разбира мислите, които невидимият свят му изпраща и да се съобразява с тях, а да не го заставя той да се съобразява с неговите желания. За пример намислил си да излезеш на разходка, да направиш една екскурзия. Невидимият свят те предупреждава да не отиваш днес, защото времето ще се развали за няколко дни. Обаче ти си казваш: нищо от това, аз ще тръгна. Бог е силен да ме запази от всичко, което би могло да ми се случи.
Тръгваш на екскурзия.
Времето обаче се разваля , започва непрекъснато да вали сняг и ти се чудиш какво да правиш. Слушай невидимия свят какво ти казва, не изкушавай Бога! Ти казваш: „Аз исках да изпитам силата си." Ако искате да изпитате силата си, работете върху себе си. Вие сте цяло съдружие от духове, от същества, които трябва да възпитате, да подчините на вашата разумна воля. Днес повечето хора търсят лесен път за постигане на своите стремежи.
към беседата >>
Те съединяват физическия свят с Божествения.
И тъй числото две представлява хората, а не ангелите. Последните служат само като съединително звено между хората и разумните същества от невидимия свят.
Те съединяват физическия свят с Божествения.
Числото две създава всички противоречия в живота. Като четете Свещеното Писание, ще видите, че Господ не се е произнесъл за втория ден, че е добър. За този ден Той мълчи, а за всичките останали дни се произнася, че са добри. Мнозина запитват какво означава числото две. То е число на Мъдростта, а не на Любовта.
към беседата >>
Времето обаче се разваля , започва непрекъснато да вали сняг и ти се чудиш какво да правиш.
За пример намислил си да излезеш на разходка, да направиш една екскурзия. Невидимият свят те предупреждава да не отиваш днес, защото времето ще се развали за няколко дни. Обаче ти си казваш: нищо от това, аз ще тръгна. Бог е силен да ме запази от всичко, което би могло да ми се случи. Тръгваш на екскурзия.
Времето обаче се разваля , започва непрекъснато да вали сняг и ти се чудиш какво да правиш.
Слушай невидимия свят какво ти казва, не изкушавай Бога! Ти казваш: „Аз исках да изпитам силата си." Ако искате да изпитате силата си, работете върху себе си. Вие сте цяло съдружие от духове, от същества, които трябва да възпитате, да подчините на вашата разумна воля. Днес повечето хора търсят лесен път за постигане на своите стремежи. Вие трябва да знаете, че лесният път е труден път, но за да стане човек богат, учен, силен, той има определен път, по който може да постигне тези свои желания.
към беседата >>
Числото две създава всички противоречия в живота.
И тъй числото две представлява хората, а не ангелите. Последните служат само като съединително звено между хората и разумните същества от невидимия свят. Те съединяват физическия свят с Божествения.
Числото две създава всички противоречия в живота.
Като четете Свещеното Писание, ще видите, че Господ не се е произнесъл за втория ден, че е добър. За този ден Той мълчи, а за всичките останали дни се произнася, че са добри. Мнозина запитват какво означава числото две. То е число на Мъдростта, а не на Любовта. Как разбирате Мъдростта от гледището на Любовта?
към беседата >>
Слушай невидимия свят какво ти казва, не изкушавай Бога!
Невидимият свят те предупреждава да не отиваш днес, защото времето ще се развали за няколко дни. Обаче ти си казваш: нищо от това, аз ще тръгна. Бог е силен да ме запази от всичко, което би могло да ми се случи. Тръгваш на екскурзия. Времето обаче се разваля , започва непрекъснато да вали сняг и ти се чудиш какво да правиш.
Слушай невидимия свят какво ти казва, не изкушавай Бога!
Ти казваш: „Аз исках да изпитам силата си." Ако искате да изпитате силата си, работете върху себе си. Вие сте цяло съдружие от духове, от същества, които трябва да възпитате, да подчините на вашата разумна воля. Днес повечето хора търсят лесен път за постигане на своите стремежи. Вие трябва да знаете, че лесният път е труден път, но за да стане човек богат, учен, силен, той има определен път, по който може да постигне тези свои желания. Ако търсите наука или искате да развиете в себе си доброто, или искате да придобиете Любовта, Мъдростта и Истината, намерете пътя, по който можете да ги постигнете правилно.
към беседата >>
Като четете Свещеното Писание, ще видите, че Господ не се е произнесъл за втория ден, че е добър.
И тъй числото две представлява хората, а не ангелите. Последните служат само като съединително звено между хората и разумните същества от невидимия свят. Те съединяват физическия свят с Божествения. Числото две създава всички противоречия в живота.
Като четете Свещеното Писание, ще видите, че Господ не се е произнесъл за втория ден, че е добър.
За този ден Той мълчи, а за всичките останали дни се произнася, че са добри. Мнозина запитват какво означава числото две. То е число на Мъдростта, а не на Любовта. Как разбирате Мъдростта от гледището на Любовта? Вие не знаете това, но Любовта има особено схващане за Мъдростта.
към беседата >>
Ти казваш: „Аз исках да изпитам силата си." Ако искате да изпитате силата си, работете върху себе си.
Обаче ти си казваш: нищо от това, аз ще тръгна. Бог е силен да ме запази от всичко, което би могло да ми се случи. Тръгваш на екскурзия. Времето обаче се разваля , започва непрекъснато да вали сняг и ти се чудиш какво да правиш. Слушай невидимия свят какво ти казва, не изкушавай Бога!
Ти казваш: „Аз исках да изпитам силата си." Ако искате да изпитате силата си, работете върху себе си.
Вие сте цяло съдружие от духове, от същества, които трябва да възпитате, да подчините на вашата разумна воля. Днес повечето хора търсят лесен път за постигане на своите стремежи. Вие трябва да знаете, че лесният път е труден път, но за да стане човек богат, учен, силен, той има определен път, по който може да постигне тези свои желания. Ако търсите наука или искате да развиете в себе си доброто, или искате да придобиете Любовта, Мъдростта и Истината, намерете пътя, по който можете да ги постигнете правилно. Този път е точно определен, но различен за всяка душа.
към беседата >>
За този ден Той мълчи, а за всичките останали дни се произнася, че са добри.
И тъй числото две представлява хората, а не ангелите. Последните служат само като съединително звено между хората и разумните същества от невидимия свят. Те съединяват физическия свят с Божествения. Числото две създава всички противоречия в живота. Като четете Свещеното Писание, ще видите, че Господ не се е произнесъл за втория ден, че е добър.
За този ден Той мълчи, а за всичките останали дни се произнася, че са добри.
Мнозина запитват какво означава числото две. То е число на Мъдростта, а не на Любовта. Как разбирате Мъдростта от гледището на Любовта? Вие не знаете това, но Любовта има особено схващане за Мъдростта. Затова и Христос е казал: „Ако любите онези, които ви любят, какво повече правите от езичниците?
към беседата >>
Вие сте цяло съдружие от духове, от същества, които трябва да възпитате, да подчините на вашата разумна воля.
Бог е силен да ме запази от всичко, което би могло да ми се случи. Тръгваш на екскурзия. Времето обаче се разваля , започва непрекъснато да вали сняг и ти се чудиш какво да правиш. Слушай невидимия свят какво ти казва, не изкушавай Бога! Ти казваш: „Аз исках да изпитам силата си." Ако искате да изпитате силата си, работете върху себе си.
Вие сте цяло съдружие от духове, от същества, които трябва да възпитате, да подчините на вашата разумна воля.
Днес повечето хора търсят лесен път за постигане на своите стремежи. Вие трябва да знаете, че лесният път е труден път, но за да стане човек богат, учен, силен, той има определен път, по който може да постигне тези свои желания. Ако търсите наука или искате да развиете в себе си доброто, или искате да придобиете Любовта, Мъдростта и Истината, намерете пътя, по който можете да ги постигнете правилно. Този път е точно определен, но различен за всяка душа. Казвате: „Господ може да направи с нас, каквото пожелае.
към беседата >>
3.
Откъде ида
,
НБ
, София, 13.12.1925г.,
Като дойдем до човешкия дух, като дойдем до човешките мисли, и те си имат съответни условия за своето развитие.
Не, това не унижава престижа Му. Вие не разсъждавайте така лекомислено, така плитко. Всеки зародиш носи условията в себе си, но се изискват специални, съответни условия, при които той може да се пробуди. Житното зърно си носи своите условия. Ябълката, крушата, всички плодни растения, от какъвто бит и да са, те имат съответни условия за своето развитие.
Като дойдем до човешкия дух, като дойдем до човешките мисли, и те си имат съответни условия за своето развитие.
Значи, Христос отиде при онези условия, при които човешкият дух може да се пробуди. Докато вие ядете кокошки и пиленца, докато пиете винце и други питиета, никакъв дух не може да се пробуди във вас. Едно време и рибите в морето са яли сурови пражоли, както и до днес ядат. Един евангелски проповедник, като разказвал за Финландия, как живели там хората в любов, казвал: културни хора са финландците. Като отидат в някоя гостилница, поръчват си някоя пражола, изядат я, турят парите в чинията и си отиват — никой не взима тия пари.
към беседата >>
Ще дойде това време.
Ако бягаш, Христос ще те срещне. Какво трябва да правиш? - Ще хванеш двата полюса на този ток и ще кажеш на мъжа си: ела и ти да се хванеш! Ако успееш да го накараш само веднъж да се хване, ще каже: жено, аз вярвам в твоя Господ и съм готов, като тебе да жертвам всичко. Този мъж ще се промени, ще познае Господа.
Ще дойде това време.
към беседата >>
Значи, Христос отиде при онези условия, при които човешкият дух може да се пробуди.
Вие не разсъждавайте така лекомислено, така плитко. Всеки зародиш носи условията в себе си, но се изискват специални, съответни условия, при които той може да се пробуди. Житното зърно си носи своите условия. Ябълката, крушата, всички плодни растения, от какъвто бит и да са, те имат съответни условия за своето развитие. Като дойдем до човешкия дух, като дойдем до човешките мисли, и те си имат съответни условия за своето развитие.
Значи, Христос отиде при онези условия, при които човешкият дух може да се пробуди.
Докато вие ядете кокошки и пиленца, докато пиете винце и други питиета, никакъв дух не може да се пробуди във вас. Едно време и рибите в морето са яли сурови пражоли, както и до днес ядат. Един евангелски проповедник, като разказвал за Финландия, как живели там хората в любов, казвал: културни хора са финландците. Като отидат в някоя гостилница, поръчват си някоя пражола, изядат я, турят парите в чинията и си отиват — никой не взима тия пари. Честни, културни хора били те!
към беседата >>
Та казва Христос: „Аз зная отде ида“.
Та казва Христос: „Аз зная отде ида“.
Христос знаеше отде идеше и накъде отиваше, защото носеше Любовта. Той носеше тази Любов, която свързва всички хора на земята. И днес Христос е едно звено, което свързва, примирява всички хора, обединява всички народи, привлича ги към Бога, за да ги направи разумни, да внесе в тях тази велика идея на живота. Тъй щото, Бог да живее навсякъде в света и да бъде все и вся за нас — това е великата задача, която съществува сега в света. Бог да бъде Бог на Любовта, Който се изявява като живот, като Мъдрост и като светлина.
към беседата >>
Докато вие ядете кокошки и пиленца, докато пиете винце и други питиета, никакъв дух не може да се пробуди във вас.
Всеки зародиш носи условията в себе си, но се изискват специални, съответни условия, при които той може да се пробуди. Житното зърно си носи своите условия. Ябълката, крушата, всички плодни растения, от какъвто бит и да са, те имат съответни условия за своето развитие. Като дойдем до човешкия дух, като дойдем до човешките мисли, и те си имат съответни условия за своето развитие. Значи, Христос отиде при онези условия, при които човешкият дух може да се пробуди.
Докато вие ядете кокошки и пиленца, докато пиете винце и други питиета, никакъв дух не може да се пробуди във вас.
Едно време и рибите в морето са яли сурови пражоли, както и до днес ядат. Един евангелски проповедник, като разказвал за Финландия, как живели там хората в любов, казвал: културни хора са финландците. Като отидат в някоя гостилница, поръчват си някоя пражола, изядат я, турят парите в чинията и си отиват — никой не взима тия пари. Честни, културни хора били те! Нима в това седи културата?
към беседата >>
Христос знаеше отде идеше и накъде отиваше, защото носеше Любовта.
Та казва Христос: „Аз зная отде ида“.
Христос знаеше отде идеше и накъде отиваше, защото носеше Любовта.
Той носеше тази Любов, която свързва всички хора на земята. И днес Христос е едно звено, което свързва, примирява всички хора, обединява всички народи, привлича ги към Бога, за да ги направи разумни, да внесе в тях тази велика идея на живота. Тъй щото, Бог да живее навсякъде в света и да бъде все и вся за нас — това е великата задача, която съществува сега в света. Бог да бъде Бог на Любовта, Който се изявява като живот, като Мъдрост и като светлина. Бог да бъде Бог на Мъдростта, Който се изразява в тази Светлина.
към беседата >>
Едно време и рибите в морето са яли сурови пражоли, както и до днес ядат.
Житното зърно си носи своите условия. Ябълката, крушата, всички плодни растения, от какъвто бит и да са, те имат съответни условия за своето развитие. Като дойдем до човешкия дух, като дойдем до човешките мисли, и те си имат съответни условия за своето развитие. Значи, Христос отиде при онези условия, при които човешкият дух може да се пробуди. Докато вие ядете кокошки и пиленца, докато пиете винце и други питиета, никакъв дух не може да се пробуди във вас.
Едно време и рибите в морето са яли сурови пражоли, както и до днес ядат.
Един евангелски проповедник, като разказвал за Финландия, как живели там хората в любов, казвал: културни хора са финландците. Като отидат в някоя гостилница, поръчват си някоя пражола, изядат я, турят парите в чинията и си отиват — никой не взима тия пари. Честни, културни хора били те! Нима в това седи културата? Не, в умовете, в духовете на тия хора седят велики мисли, велики чувства.
към беседата >>
Той носеше тази Любов, която свързва всички хора на земята.
Та казва Христос: „Аз зная отде ида“. Христос знаеше отде идеше и накъде отиваше, защото носеше Любовта.
Той носеше тази Любов, която свързва всички хора на земята.
И днес Христос е едно звено, което свързва, примирява всички хора, обединява всички народи, привлича ги към Бога, за да ги направи разумни, да внесе в тях тази велика идея на живота. Тъй щото, Бог да живее навсякъде в света и да бъде все и вся за нас — това е великата задача, която съществува сега в света. Бог да бъде Бог на Любовта, Който се изявява като живот, като Мъдрост и като светлина. Бог да бъде Бог на Мъдростта, Който се изразява в тази Светлина. Бог да бъде Бог на Истината, Който носи свобода.
към беседата >>
Един евангелски проповедник, като разказвал за Финландия, как живели там хората в любов, казвал: културни хора са финландците.
Ябълката, крушата, всички плодни растения, от какъвто бит и да са, те имат съответни условия за своето развитие. Като дойдем до човешкия дух, като дойдем до човешките мисли, и те си имат съответни условия за своето развитие. Значи, Христос отиде при онези условия, при които човешкият дух може да се пробуди. Докато вие ядете кокошки и пиленца, докато пиете винце и други питиета, никакъв дух не може да се пробуди във вас. Едно време и рибите в морето са яли сурови пражоли, както и до днес ядат.
Един евангелски проповедник, като разказвал за Финландия, как живели там хората в любов, казвал: културни хора са финландците.
Като отидат в някоя гостилница, поръчват си някоя пражола, изядат я, турят парите в чинията и си отиват — никой не взима тия пари. Честни, културни хора били те! Нима в това седи културата? Не, в умовете, в духовете на тия хора седят велики мисли, велики чувства. Туй ядене, тия пражоли, това е външната страна на тези велики идеи, които стоят зад тях.
към беседата >>
И днес Христос е едно звено, което свързва, примирява всички хора, обединява всички народи, привлича ги към Бога, за да ги направи разумни, да внесе в тях тази велика идея на живота.
Та казва Христос: „Аз зная отде ида“. Христос знаеше отде идеше и накъде отиваше, защото носеше Любовта. Той носеше тази Любов, която свързва всички хора на земята.
И днес Христос е едно звено, което свързва, примирява всички хора, обединява всички народи, привлича ги към Бога, за да ги направи разумни, да внесе в тях тази велика идея на живота.
Тъй щото, Бог да живее навсякъде в света и да бъде все и вся за нас — това е великата задача, която съществува сега в света. Бог да бъде Бог на Любовта, Който се изявява като живот, като Мъдрост и като светлина. Бог да бъде Бог на Мъдростта, Който се изразява в тази Светлина. Бог да бъде Бог на Истината, Който носи свобода. Тази вътрешна свобода подмладява, защото, само свободните хора може да се подмладяват.
към беседата >>
Като отидат в някоя гостилница, поръчват си някоя пражола, изядат я, турят парите в чинията и си отиват — никой не взима тия пари.
Като дойдем до човешкия дух, като дойдем до човешките мисли, и те си имат съответни условия за своето развитие. Значи, Христос отиде при онези условия, при които човешкият дух може да се пробуди. Докато вие ядете кокошки и пиленца, докато пиете винце и други питиета, никакъв дух не може да се пробуди във вас. Едно време и рибите в морето са яли сурови пражоли, както и до днес ядат. Един евангелски проповедник, като разказвал за Финландия, как живели там хората в любов, казвал: културни хора са финландците.
Като отидат в някоя гостилница, поръчват си някоя пражола, изядат я, турят парите в чинията и си отиват — никой не взима тия пари.
Честни, културни хора били те! Нима в това седи културата? Не, в умовете, в духовете на тия хора седят велики мисли, велики чувства. Туй ядене, тия пражоли, това е външната страна на тези велики идеи, които стоят зад тях. Тия хора имат убеждения!
към беседата >>
Тъй щото, Бог да живее навсякъде в света и да бъде все и вся за нас — това е великата задача, която съществува сега в света.
Та казва Христос: „Аз зная отде ида“. Христос знаеше отде идеше и накъде отиваше, защото носеше Любовта. Той носеше тази Любов, която свързва всички хора на земята. И днес Христос е едно звено, което свързва, примирява всички хора, обединява всички народи, привлича ги към Бога, за да ги направи разумни, да внесе в тях тази велика идея на живота.
Тъй щото, Бог да живее навсякъде в света и да бъде все и вся за нас — това е великата задача, която съществува сега в света.
Бог да бъде Бог на Любовта, Който се изявява като живот, като Мъдрост и като светлина. Бог да бъде Бог на Мъдростта, Който се изразява в тази Светлина. Бог да бъде Бог на Истината, Който носи свобода. Тази вътрешна свобода подмладява, защото, само свободните хора може да се подмладяват. Човек, който няма тази Истина в себе си, той ще се ражда и умира, а човек, който има тази Истина в себе си, той постоянно ще се подмладява.
към беседата >>
Честни, културни хора били те!
Значи, Христос отиде при онези условия, при които човешкият дух може да се пробуди. Докато вие ядете кокошки и пиленца, докато пиете винце и други питиета, никакъв дух не може да се пробуди във вас. Едно време и рибите в морето са яли сурови пражоли, както и до днес ядат. Един евангелски проповедник, като разказвал за Финландия, как живели там хората в любов, казвал: културни хора са финландците. Като отидат в някоя гостилница, поръчват си някоя пражола, изядат я, турят парите в чинията и си отиват — никой не взима тия пари.
Честни, културни хора били те!
Нима в това седи културата? Не, в умовете, в духовете на тия хора седят велики мисли, велики чувства. Туй ядене, тия пражоли, това е външната страна на тези велики идеи, които стоят зад тях. Тия хора имат убеждения! Казвам: като е отишъл Христос на това място, Той е научил нещо.
към беседата >>
Бог да бъде Бог на Любовта, Който се изявява като живот, като Мъдрост и като светлина.
Та казва Христос: „Аз зная отде ида“. Христос знаеше отде идеше и накъде отиваше, защото носеше Любовта. Той носеше тази Любов, която свързва всички хора на земята. И днес Христос е едно звено, което свързва, примирява всички хора, обединява всички народи, привлича ги към Бога, за да ги направи разумни, да внесе в тях тази велика идея на живота. Тъй щото, Бог да живее навсякъде в света и да бъде все и вся за нас — това е великата задача, която съществува сега в света.
Бог да бъде Бог на Любовта, Който се изявява като живот, като Мъдрост и като светлина.
Бог да бъде Бог на Мъдростта, Който се изразява в тази Светлина. Бог да бъде Бог на Истината, Който носи свобода. Тази вътрешна свобода подмладява, защото, само свободните хора може да се подмладяват. Човек, който няма тази Истина в себе си, той ще се ражда и умира, а човек, който има тази Истина в себе си, той постоянно ще се подмладява. Човек, който носи тази свобода в себе си, той никога няма да остарява, никога в света няма да срещне мъчнотии, които да го обезсърчат.
към беседата >>
Нима в това седи културата?
Докато вие ядете кокошки и пиленца, докато пиете винце и други питиета, никакъв дух не може да се пробуди във вас. Едно време и рибите в морето са яли сурови пражоли, както и до днес ядат. Един евангелски проповедник, като разказвал за Финландия, как живели там хората в любов, казвал: културни хора са финландците. Като отидат в някоя гостилница, поръчват си някоя пражола, изядат я, турят парите в чинията и си отиват — никой не взима тия пари. Честни, културни хора били те!
Нима в това седи културата?
Не, в умовете, в духовете на тия хора седят велики мисли, велики чувства. Туй ядене, тия пражоли, това е външната страна на тези велики идеи, които стоят зад тях. Тия хора имат убеждения! Казвам: като е отишъл Христос на това място, Той е научил нещо. Някой път вие се оплаквате - защо са тия мъчнотии, защо са тия страдания в света.
към беседата >>
Бог да бъде Бог на Мъдростта, Който се изразява в тази Светлина.
Христос знаеше отде идеше и накъде отиваше, защото носеше Любовта. Той носеше тази Любов, която свързва всички хора на земята. И днес Христос е едно звено, което свързва, примирява всички хора, обединява всички народи, привлича ги към Бога, за да ги направи разумни, да внесе в тях тази велика идея на живота. Тъй щото, Бог да живее навсякъде в света и да бъде все и вся за нас — това е великата задача, която съществува сега в света. Бог да бъде Бог на Любовта, Който се изявява като живот, като Мъдрост и като светлина.
Бог да бъде Бог на Мъдростта, Който се изразява в тази Светлина.
Бог да бъде Бог на Истината, Който носи свобода. Тази вътрешна свобода подмладява, защото, само свободните хора може да се подмладяват. Човек, който няма тази Истина в себе си, той ще се ражда и умира, а човек, който има тази Истина в себе си, той постоянно ще се подмладява. Човек, който носи тази свобода в себе си, той никога няма да остарява, никога в света няма да срещне мъчнотии, които да го обезсърчат. И Любовта, като влезе в него, трябва да бъде разумна.
към беседата >>
Не, в умовете, в духовете на тия хора седят велики мисли, велики чувства.
Едно време и рибите в морето са яли сурови пражоли, както и до днес ядат. Един евангелски проповедник, като разказвал за Финландия, как живели там хората в любов, казвал: културни хора са финландците. Като отидат в някоя гостилница, поръчват си някоя пражола, изядат я, турят парите в чинията и си отиват — никой не взима тия пари. Честни, културни хора били те! Нима в това седи културата?
Не, в умовете, в духовете на тия хора седят велики мисли, велики чувства.
Туй ядене, тия пражоли, това е външната страна на тези велики идеи, които стоят зад тях. Тия хора имат убеждения! Казвам: като е отишъл Христос на това място, Той е научил нещо. Някой път вие се оплаквате - защо са тия мъчнотии, защо са тия страдания в света. Ако вие искате да живеете без никакви мъчнотии, без никакви страдания в света, можете; но вие ще бъдете един глистей.
към беседата >>
Бог да бъде Бог на Истината, Който носи свобода.
Той носеше тази Любов, която свързва всички хора на земята. И днес Христос е едно звено, което свързва, примирява всички хора, обединява всички народи, привлича ги към Бога, за да ги направи разумни, да внесе в тях тази велика идея на живота. Тъй щото, Бог да живее навсякъде в света и да бъде все и вся за нас — това е великата задача, която съществува сега в света. Бог да бъде Бог на Любовта, Който се изявява като живот, като Мъдрост и като светлина. Бог да бъде Бог на Мъдростта, Който се изразява в тази Светлина.
Бог да бъде Бог на Истината, Който носи свобода.
Тази вътрешна свобода подмладява, защото, само свободните хора може да се подмладяват. Човек, който няма тази Истина в себе си, той ще се ражда и умира, а човек, който има тази Истина в себе си, той постоянно ще се подмладява. Човек, който носи тази свобода в себе си, той никога няма да остарява, никога в света няма да срещне мъчнотии, които да го обезсърчат. И Любовта, като влезе в него, трябва да бъде разумна. Той не трябва да изкушава Бога - да се качи в една малка шлюпка, в една малка черупка и да каже: аз ще премина с тази черупка Атлантическия океан и Господ ще ме пази.
към беседата >>
Туй ядене, тия пражоли, това е външната страна на тези велики идеи, които стоят зад тях.
Един евангелски проповедник, като разказвал за Финландия, как живели там хората в любов, казвал: културни хора са финландците. Като отидат в някоя гостилница, поръчват си някоя пражола, изядат я, турят парите в чинията и си отиват — никой не взима тия пари. Честни, културни хора били те! Нима в това седи културата? Не, в умовете, в духовете на тия хора седят велики мисли, велики чувства.
Туй ядене, тия пражоли, това е външната страна на тези велики идеи, които стоят зад тях.
Тия хора имат убеждения! Казвам: като е отишъл Христос на това място, Той е научил нещо. Някой път вие се оплаквате - защо са тия мъчнотии, защо са тия страдания в света. Ако вие искате да живеете без никакви мъчнотии, без никакви страдания в света, можете; но вие ще бъдете един глистей. Като ви прережат, пак ще продължите живота си.
към беседата >>
Тази вътрешна свобода подмладява, защото, само свободните хора може да се подмладяват.
И днес Христос е едно звено, което свързва, примирява всички хора, обединява всички народи, привлича ги към Бога, за да ги направи разумни, да внесе в тях тази велика идея на живота. Тъй щото, Бог да живее навсякъде в света и да бъде все и вся за нас — това е великата задача, която съществува сега в света. Бог да бъде Бог на Любовта, Който се изявява като живот, като Мъдрост и като светлина. Бог да бъде Бог на Мъдростта, Който се изразява в тази Светлина. Бог да бъде Бог на Истината, Който носи свобода.
Тази вътрешна свобода подмладява, защото, само свободните хора може да се подмладяват.
Човек, който няма тази Истина в себе си, той ще се ражда и умира, а човек, който има тази Истина в себе си, той постоянно ще се подмладява. Човек, който носи тази свобода в себе си, той никога няма да остарява, никога в света няма да срещне мъчнотии, които да го обезсърчат. И Любовта, като влезе в него, трябва да бъде разумна. Той не трябва да изкушава Бога - да се качи в една малка шлюпка, в една малка черупка и да каже: аз ще премина с тази черупка Атлантическия океан и Господ ще ме пази. Не, ти ще се качиш на един голям, модерен параход и като капитан на този параход ще преплуваш океана.
към беседата >>
Тия хора имат убеждения!
Като отидат в някоя гостилница, поръчват си някоя пражола, изядат я, турят парите в чинията и си отиват — никой не взима тия пари. Честни, културни хора били те! Нима в това седи културата? Не, в умовете, в духовете на тия хора седят велики мисли, велики чувства. Туй ядене, тия пражоли, това е външната страна на тези велики идеи, които стоят зад тях.
Тия хора имат убеждения!
Казвам: като е отишъл Христос на това място, Той е научил нещо. Някой път вие се оплаквате - защо са тия мъчнотии, защо са тия страдания в света. Ако вие искате да живеете без никакви мъчнотии, без никакви страдания в света, можете; но вие ще бъдете един глистей. Като ви прережат, пак ще продължите живота си. Един глистей, който живее в човешкия стомах, не е нищо друго, освен една пражола, която постоянно расте и никога не умира.
към беседата >>
Човек, който няма тази Истина в себе си, той ще се ражда и умира, а човек, който има тази Истина в себе си, той постоянно ще се подмладява.
Тъй щото, Бог да живее навсякъде в света и да бъде все и вся за нас — това е великата задача, която съществува сега в света. Бог да бъде Бог на Любовта, Който се изявява като живот, като Мъдрост и като светлина. Бог да бъде Бог на Мъдростта, Който се изразява в тази Светлина. Бог да бъде Бог на Истината, Който носи свобода. Тази вътрешна свобода подмладява, защото, само свободните хора може да се подмладяват.
Човек, който няма тази Истина в себе си, той ще се ражда и умира, а човек, който има тази Истина в себе си, той постоянно ще се подмладява.
Човек, който носи тази свобода в себе си, той никога няма да остарява, никога в света няма да срещне мъчнотии, които да го обезсърчат. И Любовта, като влезе в него, трябва да бъде разумна. Той не трябва да изкушава Бога - да се качи в една малка шлюпка, в една малка черупка и да каже: аз ще премина с тази черупка Атлантическия океан и Господ ще ме пази. Не, ти ще се качиш на един голям, модерен параход и като капитан на този параход ще преплуваш океана. Бог не се занимава с такива малки работи, затова, ще вземеш голям параход.
към беседата >>
Казвам: като е отишъл Христос на това място, Той е научил нещо.
Честни, културни хора били те! Нима в това седи културата? Не, в умовете, в духовете на тия хора седят велики мисли, велики чувства. Туй ядене, тия пражоли, това е външната страна на тези велики идеи, които стоят зад тях. Тия хора имат убеждения!
Казвам: като е отишъл Христос на това място, Той е научил нещо.
Някой път вие се оплаквате - защо са тия мъчнотии, защо са тия страдания в света. Ако вие искате да живеете без никакви мъчнотии, без никакви страдания в света, можете; но вие ще бъдете един глистей. Като ви прережат, пак ще продължите живота си. Един глистей, който живее в човешкия стомах, не е нищо друго, освен една пражола, която постоянно расте и никога не умира. Но питам: каква философия разрешава този глистей, в човешкия стомах?
към беседата >>
Човек, който носи тази свобода в себе си, той никога няма да остарява, никога в света няма да срещне мъчнотии, които да го обезсърчат.
Бог да бъде Бог на Любовта, Който се изявява като живот, като Мъдрост и като светлина. Бог да бъде Бог на Мъдростта, Който се изразява в тази Светлина. Бог да бъде Бог на Истината, Който носи свобода. Тази вътрешна свобода подмладява, защото, само свободните хора може да се подмладяват. Човек, който няма тази Истина в себе си, той ще се ражда и умира, а човек, който има тази Истина в себе си, той постоянно ще се подмладява.
Човек, който носи тази свобода в себе си, той никога няма да остарява, никога в света няма да срещне мъчнотии, които да го обезсърчат.
И Любовта, като влезе в него, трябва да бъде разумна. Той не трябва да изкушава Бога - да се качи в една малка шлюпка, в една малка черупка и да каже: аз ще премина с тази черупка Атлантическия океан и Господ ще ме пази. Не, ти ще се качиш на един голям, модерен параход и като капитан на този параход ще преплуваш океана. Бог не се занимава с такива малки работи, затова, ще вземеш голям параход. Ти можеш да се качиш и на един малък кораб, но кога?
към беседата >>
Някой път вие се оплаквате - защо са тия мъчнотии, защо са тия страдания в света.
Нима в това седи културата? Не, в умовете, в духовете на тия хора седят велики мисли, велики чувства. Туй ядене, тия пражоли, това е външната страна на тези велики идеи, които стоят зад тях. Тия хора имат убеждения! Казвам: като е отишъл Христос на това място, Той е научил нещо.
Някой път вие се оплаквате - защо са тия мъчнотии, защо са тия страдания в света.
Ако вие искате да живеете без никакви мъчнотии, без никакви страдания в света, можете; но вие ще бъдете един глистей. Като ви прережат, пак ще продължите живота си. Един глистей, който живее в човешкия стомах, не е нищо друго, освен една пражола, която постоянно расте и никога не умира. Но питам: каква философия разрешава този глистей, в човешкия стомах? Той става ли учен там?
към беседата >>
И Любовта, като влезе в него, трябва да бъде разумна.
Бог да бъде Бог на Мъдростта, Който се изразява в тази Светлина. Бог да бъде Бог на Истината, Който носи свобода. Тази вътрешна свобода подмладява, защото, само свободните хора може да се подмладяват. Човек, който няма тази Истина в себе си, той ще се ражда и умира, а човек, който има тази Истина в себе си, той постоянно ще се подмладява. Човек, който носи тази свобода в себе си, той никога няма да остарява, никога в света няма да срещне мъчнотии, които да го обезсърчат.
И Любовта, като влезе в него, трябва да бъде разумна.
Той не трябва да изкушава Бога - да се качи в една малка шлюпка, в една малка черупка и да каже: аз ще премина с тази черупка Атлантическия океан и Господ ще ме пази. Не, ти ще се качиш на един голям, модерен параход и като капитан на този параход ще преплуваш океана. Бог не се занимава с такива малки работи, затова, ще вземеш голям параход. Ти можеш да се качиш и на един малък кораб, но кога? Когато намалиш милиарди пъти този океан, когато го превърнеш в едно малко езеро, което и децата могат да преплуват.
към беседата >>
Ако вие искате да живеете без никакви мъчнотии, без никакви страдания в света, можете; но вие ще бъдете един глистей.
Не, в умовете, в духовете на тия хора седят велики мисли, велики чувства. Туй ядене, тия пражоли, това е външната страна на тези велики идеи, които стоят зад тях. Тия хора имат убеждения! Казвам: като е отишъл Христос на това място, Той е научил нещо. Някой път вие се оплаквате - защо са тия мъчнотии, защо са тия страдания в света.
Ако вие искате да живеете без никакви мъчнотии, без никакви страдания в света, можете; но вие ще бъдете един глистей.
Като ви прережат, пак ще продължите живота си. Един глистей, който живее в човешкия стомах, не е нищо друго, освен една пражола, която постоянно расте и никога не умира. Но питам: каква философия разрешава този глистей, в човешкия стомах? Той става ли учен там? Ти ядеш, а той се храни, изсмуква соковете ти. Питам?
към беседата >>
Той не трябва да изкушава Бога - да се качи в една малка шлюпка, в една малка черупка и да каже: аз ще премина с тази черупка Атлантическия океан и Господ ще ме пази.
Бог да бъде Бог на Истината, Който носи свобода. Тази вътрешна свобода подмладява, защото, само свободните хора може да се подмладяват. Човек, който няма тази Истина в себе си, той ще се ражда и умира, а човек, който има тази Истина в себе си, той постоянно ще се подмладява. Човек, който носи тази свобода в себе си, той никога няма да остарява, никога в света няма да срещне мъчнотии, които да го обезсърчат. И Любовта, като влезе в него, трябва да бъде разумна.
Той не трябва да изкушава Бога - да се качи в една малка шлюпка, в една малка черупка и да каже: аз ще премина с тази черупка Атлантическия океан и Господ ще ме пази.
Не, ти ще се качиш на един голям, модерен параход и като капитан на този параход ще преплуваш океана. Бог не се занимава с такива малки работи, затова, ще вземеш голям параход. Ти можеш да се качиш и на един малък кораб, но кога? Когато намалиш милиарди пъти този океан, когато го превърнеш в едно малко езеро, което и децата могат да преплуват. Когато този океан стане малък, като някой шадраван, тогава и децата ще го преминават от единия край до другия.
към беседата >>
Като ви прережат, пак ще продължите живота си.
Туй ядене, тия пражоли, това е външната страна на тези велики идеи, които стоят зад тях. Тия хора имат убеждения! Казвам: като е отишъл Христос на това място, Той е научил нещо. Някой път вие се оплаквате - защо са тия мъчнотии, защо са тия страдания в света. Ако вие искате да живеете без никакви мъчнотии, без никакви страдания в света, можете; но вие ще бъдете един глистей.
Като ви прережат, пак ще продължите живота си.
Един глистей, който живее в човешкия стомах, не е нищо друго, освен една пражола, която постоянно расте и никога не умира. Но питам: каква философия разрешава този глистей, в човешкия стомах? Той става ли учен там? Ти ядеш, а той се храни, изсмуква соковете ти. Питам? Ако ние в света заемем това положение - на глистея - че искаме да живеем в утробата на природата, да смучим от нея наготово соковете й; тя да работи, а ние да ядем - мислите ли, че можем да заемем някое благородно положение?
към беседата >>
Не, ти ще се качиш на един голям, модерен параход и като капитан на този параход ще преплуваш океана.
Тази вътрешна свобода подмладява, защото, само свободните хора може да се подмладяват. Човек, който няма тази Истина в себе си, той ще се ражда и умира, а човек, който има тази Истина в себе си, той постоянно ще се подмладява. Човек, който носи тази свобода в себе си, той никога няма да остарява, никога в света няма да срещне мъчнотии, които да го обезсърчат. И Любовта, като влезе в него, трябва да бъде разумна. Той не трябва да изкушава Бога - да се качи в една малка шлюпка, в една малка черупка и да каже: аз ще премина с тази черупка Атлантическия океан и Господ ще ме пази.
Не, ти ще се качиш на един голям, модерен параход и като капитан на този параход ще преплуваш океана.
Бог не се занимава с такива малки работи, затова, ще вземеш голям параход. Ти можеш да се качиш и на един малък кораб, но кога? Когато намалиш милиарди пъти този океан, когато го превърнеш в едно малко езеро, което и децата могат да преплуват. Когато този океан стане малък, като някой шадраван, тогава и децата ще го преминават от единия край до другия. Вие ще кажете: аз преплавах великия океан.
към беседата >>
Един глистей, който живее в човешкия стомах, не е нищо друго, освен една пражола, която постоянно расте и никога не умира.
Тия хора имат убеждения! Казвам: като е отишъл Христос на това място, Той е научил нещо. Някой път вие се оплаквате - защо са тия мъчнотии, защо са тия страдания в света. Ако вие искате да живеете без никакви мъчнотии, без никакви страдания в света, можете; но вие ще бъдете един глистей. Като ви прережат, пак ще продължите живота си.
Един глистей, който живее в човешкия стомах, не е нищо друго, освен една пражола, която постоянно расте и никога не умира.
Но питам: каква философия разрешава този глистей, в човешкия стомах? Той става ли учен там? Ти ядеш, а той се храни, изсмуква соковете ти. Питам? Ако ние в света заемем това положение - на глистея - че искаме да живеем в утробата на природата, да смучим от нея наготово соковете й; тя да работи, а ние да ядем - мислите ли, че можем да заемем някое благородно положение? Всеки от вас, у когото е влязъл един такъв глистей, гледа ли с благовидност на него и казва ли, да не го смущават?
към беседата >>
Бог не се занимава с такива малки работи, затова, ще вземеш голям параход.
Човек, който няма тази Истина в себе си, той ще се ражда и умира, а човек, който има тази Истина в себе си, той постоянно ще се подмладява. Човек, който носи тази свобода в себе си, той никога няма да остарява, никога в света няма да срещне мъчнотии, които да го обезсърчат. И Любовта, като влезе в него, трябва да бъде разумна. Той не трябва да изкушава Бога - да се качи в една малка шлюпка, в една малка черупка и да каже: аз ще премина с тази черупка Атлантическия океан и Господ ще ме пази. Не, ти ще се качиш на един голям, модерен параход и като капитан на този параход ще преплуваш океана.
Бог не се занимава с такива малки работи, затова, ще вземеш голям параход.
Ти можеш да се качиш и на един малък кораб, но кога? Когато намалиш милиарди пъти този океан, когато го превърнеш в едно малко езеро, което и децата могат да преплуват. Когато този океан стане малък, като някой шадраван, тогава и децата ще го преминават от единия край до другия. Вие ще кажете: аз преплавах великия океан. Аз ще ви кажа: да, голям герой сте.
към беседата >>
Но питам: каква философия разрешава този глистей, в човешкия стомах?
Казвам: като е отишъл Христос на това място, Той е научил нещо. Някой път вие се оплаквате - защо са тия мъчнотии, защо са тия страдания в света. Ако вие искате да живеете без никакви мъчнотии, без никакви страдания в света, можете; но вие ще бъдете един глистей. Като ви прережат, пак ще продължите живота си. Един глистей, който живее в човешкия стомах, не е нищо друго, освен една пражола, която постоянно расте и никога не умира.
Но питам: каква философия разрешава този глистей, в човешкия стомах?
Той става ли учен там? Ти ядеш, а той се храни, изсмуква соковете ти. Питам? Ако ние в света заемем това положение - на глистея - че искаме да живеем в утробата на природата, да смучим от нея наготово соковете й; тя да работи, а ние да ядем - мислите ли, че можем да заемем някое благородно положение? Всеки от вас, у когото е влязъл един такъв глистей, гледа ли с благовидност на него и казва ли, да не го смущават? - Не, той е недоволен от този глистей и казва: няма ли някой виден професор, който да ме посъветва, как да изхвърля навън този глистей?
към беседата >>
Ти можеш да се качиш и на един малък кораб, но кога?
Човек, който носи тази свобода в себе си, той никога няма да остарява, никога в света няма да срещне мъчнотии, които да го обезсърчат. И Любовта, като влезе в него, трябва да бъде разумна. Той не трябва да изкушава Бога - да се качи в една малка шлюпка, в една малка черупка и да каже: аз ще премина с тази черупка Атлантическия океан и Господ ще ме пази. Не, ти ще се качиш на един голям, модерен параход и като капитан на този параход ще преплуваш океана. Бог не се занимава с такива малки работи, затова, ще вземеш голям параход.
Ти можеш да се качиш и на един малък кораб, но кога?
Когато намалиш милиарди пъти този океан, когато го превърнеш в едно малко езеро, което и децата могат да преплуват. Когато този океан стане малък, като някой шадраван, тогава и децата ще го преминават от единия край до другия. Вие ще кажете: аз преплавах великия океан. Аз ще ви кажа: да, голям герой сте. Но, ако искаме да преплаваме Великия или Тихия океан, който е между Бога и нас, там се изисква един голям, модерно построен параход, който да се кара от огъня на Любовта.
към беседата >>
Той става ли учен там?
Някой път вие се оплаквате - защо са тия мъчнотии, защо са тия страдания в света. Ако вие искате да живеете без никакви мъчнотии, без никакви страдания в света, можете; но вие ще бъдете един глистей. Като ви прережат, пак ще продължите живота си. Един глистей, който живее в човешкия стомах, не е нищо друго, освен една пражола, която постоянно расте и никога не умира. Но питам: каква философия разрешава този глистей, в човешкия стомах?
Той става ли учен там?
Ти ядеш, а той се храни, изсмуква соковете ти. Питам? Ако ние в света заемем това положение - на глистея - че искаме да живеем в утробата на природата, да смучим от нея наготово соковете й; тя да работи, а ние да ядем - мислите ли, че можем да заемем някое благородно положение? Всеки от вас, у когото е влязъл един такъв глистей, гледа ли с благовидност на него и казва ли, да не го смущават? - Не, той е недоволен от този глистей и казва: няма ли някой виден професор, който да ме посъветва, как да изхвърля навън този глистей? Той отива при някой виден професор и му казва: Господин професоре, в мен се е загнездил един глистей, та ме измъчва, кажете ми как да го изкарам.
към беседата >>
Когато намалиш милиарди пъти този океан, когато го превърнеш в едно малко езеро, което и децата могат да преплуват.
И Любовта, като влезе в него, трябва да бъде разумна. Той не трябва да изкушава Бога - да се качи в една малка шлюпка, в една малка черупка и да каже: аз ще премина с тази черупка Атлантическия океан и Господ ще ме пази. Не, ти ще се качиш на един голям, модерен параход и като капитан на този параход ще преплуваш океана. Бог не се занимава с такива малки работи, затова, ще вземеш голям параход. Ти можеш да се качиш и на един малък кораб, но кога?
Когато намалиш милиарди пъти този океан, когато го превърнеш в едно малко езеро, което и децата могат да преплуват.
Когато този океан стане малък, като някой шадраван, тогава и децата ще го преминават от единия край до другия. Вие ще кажете: аз преплавах великия океан. Аз ще ви кажа: да, голям герой сте. Но, ако искаме да преплаваме Великия или Тихия океан, който е между Бога и нас, там се изисква един голям, модерно построен параход, който да се кара от огъня на Любовта. Този параход трябва да бъде построен от материята на светлината, и всички матроси трябва да са хора на свободата.
към беседата >>
Ти ядеш, а той се храни, изсмуква соковете ти. Питам?
Ако вие искате да живеете без никакви мъчнотии, без никакви страдания в света, можете; но вие ще бъдете един глистей. Като ви прережат, пак ще продължите живота си. Един глистей, който живее в човешкия стомах, не е нищо друго, освен една пражола, която постоянно расте и никога не умира. Но питам: каква философия разрешава този глистей, в човешкия стомах? Той става ли учен там?
Ти ядеш, а той се храни, изсмуква соковете ти. Питам?
Ако ние в света заемем това положение - на глистея - че искаме да живеем в утробата на природата, да смучим от нея наготово соковете й; тя да работи, а ние да ядем - мислите ли, че можем да заемем някое благородно положение? Всеки от вас, у когото е влязъл един такъв глистей, гледа ли с благовидност на него и казва ли, да не го смущават? - Не, той е недоволен от този глистей и казва: няма ли някой виден професор, който да ме посъветва, как да изхвърля навън този глистей? Той отива при някой виден професор и му казва: Господин професоре, в мен се е загнездил един глистей, та ме измъчва, кажете ми как да го изкарам. Професорът си изважда един тефтер, предписва някое лекарство.
към беседата >>
Когато този океан стане малък, като някой шадраван, тогава и децата ще го преминават от единия край до другия.
Той не трябва да изкушава Бога - да се качи в една малка шлюпка, в една малка черупка и да каже: аз ще премина с тази черупка Атлантическия океан и Господ ще ме пази. Не, ти ще се качиш на един голям, модерен параход и като капитан на този параход ще преплуваш океана. Бог не се занимава с такива малки работи, затова, ще вземеш голям параход. Ти можеш да се качиш и на един малък кораб, но кога? Когато намалиш милиарди пъти този океан, когато го превърнеш в едно малко езеро, което и децата могат да преплуват.
Когато този океан стане малък, като някой шадраван, тогава и децата ще го преминават от единия край до другия.
Вие ще кажете: аз преплавах великия океан. Аз ще ви кажа: да, голям герой сте. Но, ако искаме да преплаваме Великия или Тихия океан, който е между Бога и нас, там се изисква един голям, модерно построен параход, който да се кара от огъня на Любовта. Този параход трябва да бъде построен от материята на светлината, и всички матроси трябва да са хора на свободата. Само с този параход може да се преплава Великия или Тихия океан и да се отиде до онзи бряг - на Вечния Живот.
към беседата >>
Ако ние в света заемем това положение - на глистея - че искаме да живеем в утробата на природата, да смучим от нея наготово соковете й; тя да работи, а ние да ядем - мислите ли, че можем да заемем някое благородно положение?
Като ви прережат, пак ще продължите живота си. Един глистей, който живее в човешкия стомах, не е нищо друго, освен една пражола, която постоянно расте и никога не умира. Но питам: каква философия разрешава този глистей, в човешкия стомах? Той става ли учен там? Ти ядеш, а той се храни, изсмуква соковете ти. Питам?
Ако ние в света заемем това положение - на глистея - че искаме да живеем в утробата на природата, да смучим от нея наготово соковете й; тя да работи, а ние да ядем - мислите ли, че можем да заемем някое благородно положение?
Всеки от вас, у когото е влязъл един такъв глистей, гледа ли с благовидност на него и казва ли, да не го смущават? - Не, той е недоволен от този глистей и казва: няма ли някой виден професор, който да ме посъветва, как да изхвърля навън този глистей? Той отива при някой виден професор и му казва: Господин професоре, в мен се е загнездил един глистей, та ме измъчва, кажете ми как да го изкарам. Професорът си изважда един тефтер, предписва някое лекарство. Препоръчва му някой път 3 - 4 дни пост, а след това му дава тиквено семе.
към беседата >>
Вие ще кажете: аз преплавах великия океан.
Не, ти ще се качиш на един голям, модерен параход и като капитан на този параход ще преплуваш океана. Бог не се занимава с такива малки работи, затова, ще вземеш голям параход. Ти можеш да се качиш и на един малък кораб, но кога? Когато намалиш милиарди пъти този океан, когато го превърнеш в едно малко езеро, което и децата могат да преплуват. Когато този океан стане малък, като някой шадраван, тогава и децата ще го преминават от единия край до другия.
Вие ще кажете: аз преплавах великия океан.
Аз ще ви кажа: да, голям герой сте. Но, ако искаме да преплаваме Великия или Тихия океан, който е между Бога и нас, там се изисква един голям, модерно построен параход, който да се кара от огъня на Любовта. Този параход трябва да бъде построен от материята на светлината, и всички матроси трябва да са хора на свободата. Само с този параход може да се преплава Великия или Тихия океан и да се отиде до онзи бряг - на Вечния Живот.
към беседата >>
Всеки от вас, у когото е влязъл един такъв глистей, гледа ли с благовидност на него и казва ли, да не го смущават?
Един глистей, който живее в човешкия стомах, не е нищо друго, освен една пражола, която постоянно расте и никога не умира. Но питам: каква философия разрешава този глистей, в човешкия стомах? Той става ли учен там? Ти ядеш, а той се храни, изсмуква соковете ти. Питам? Ако ние в света заемем това положение - на глистея - че искаме да живеем в утробата на природата, да смучим от нея наготово соковете й; тя да работи, а ние да ядем - мислите ли, че можем да заемем някое благородно положение?
Всеки от вас, у когото е влязъл един такъв глистей, гледа ли с благовидност на него и казва ли, да не го смущават?
- Не, той е недоволен от този глистей и казва: няма ли някой виден професор, който да ме посъветва, как да изхвърля навън този глистей? Той отива при някой виден професор и му казва: Господин професоре, в мен се е загнездил един глистей, та ме измъчва, кажете ми как да го изкарам. Професорът си изважда един тефтер, предписва някое лекарство. Препоръчва му някой път 3 - 4 дни пост, а след това му дава тиквено семе. Някой път болният изкарва глистея навън, някой път не може.
към беседата >>
Аз ще ви кажа: да, голям герой сте.
Бог не се занимава с такива малки работи, затова, ще вземеш голям параход. Ти можеш да се качиш и на един малък кораб, но кога? Когато намалиш милиарди пъти този океан, когато го превърнеш в едно малко езеро, което и децата могат да преплуват. Когато този океан стане малък, като някой шадраван, тогава и децата ще го преминават от единия край до другия. Вие ще кажете: аз преплавах великия океан.
Аз ще ви кажа: да, голям герой сте.
Но, ако искаме да преплаваме Великия или Тихия океан, който е между Бога и нас, там се изисква един голям, модерно построен параход, който да се кара от огъня на Любовта. Този параход трябва да бъде построен от материята на светлината, и всички матроси трябва да са хора на свободата. Само с този параход може да се преплава Великия или Тихия океан и да се отиде до онзи бряг - на Вечния Живот.
към беседата >>
- Не, той е недоволен от този глистей и казва: няма ли някой виден професор, който да ме посъветва, как да изхвърля навън този глистей?
Но питам: каква философия разрешава този глистей, в човешкия стомах? Той става ли учен там? Ти ядеш, а той се храни, изсмуква соковете ти. Питам? Ако ние в света заемем това положение - на глистея - че искаме да живеем в утробата на природата, да смучим от нея наготово соковете й; тя да работи, а ние да ядем - мислите ли, че можем да заемем някое благородно положение? Всеки от вас, у когото е влязъл един такъв глистей, гледа ли с благовидност на него и казва ли, да не го смущават?
- Не, той е недоволен от този глистей и казва: няма ли някой виден професор, който да ме посъветва, как да изхвърля навън този глистей?
Той отива при някой виден професор и му казва: Господин професоре, в мен се е загнездил един глистей, та ме измъчва, кажете ми как да го изкарам. Професорът си изважда един тефтер, предписва някое лекарство. Препоръчва му някой път 3 - 4 дни пост, а след това му дава тиквено семе. Някой път болният изкарва глистея навън, някой път не може. Защо този глистей е влязъл в неговия стомах?
към беседата >>
Но, ако искаме да преплаваме Великия или Тихия океан, който е между Бога и нас, там се изисква един голям, модерно построен параход, който да се кара от огъня на Любовта.
Ти можеш да се качиш и на един малък кораб, но кога? Когато намалиш милиарди пъти този океан, когато го превърнеш в едно малко езеро, което и децата могат да преплуват. Когато този океан стане малък, като някой шадраван, тогава и децата ще го преминават от единия край до другия. Вие ще кажете: аз преплавах великия океан. Аз ще ви кажа: да, голям герой сте.
Но, ако искаме да преплаваме Великия или Тихия океан, който е между Бога и нас, там се изисква един голям, модерно построен параход, който да се кара от огъня на Любовта.
Този параход трябва да бъде построен от материята на светлината, и всички матроси трябва да са хора на свободата. Само с този параход може да се преплава Великия или Тихия океан и да се отиде до онзи бряг - на Вечния Живот.
към беседата >>
Той отива при някой виден професор и му казва: Господин професоре, в мен се е загнездил един глистей, та ме измъчва, кажете ми как да го изкарам.
Той става ли учен там? Ти ядеш, а той се храни, изсмуква соковете ти. Питам? Ако ние в света заемем това положение - на глистея - че искаме да живеем в утробата на природата, да смучим от нея наготово соковете й; тя да работи, а ние да ядем - мислите ли, че можем да заемем някое благородно положение? Всеки от вас, у когото е влязъл един такъв глистей, гледа ли с благовидност на него и казва ли, да не го смущават? - Не, той е недоволен от този глистей и казва: няма ли някой виден професор, който да ме посъветва, как да изхвърля навън този глистей?
Той отива при някой виден професор и му казва: Господин професоре, в мен се е загнездил един глистей, та ме измъчва, кажете ми как да го изкарам.
Професорът си изважда един тефтер, предписва някое лекарство. Препоръчва му някой път 3 - 4 дни пост, а след това му дава тиквено семе. Някой път болният изкарва глистея навън, някой път не може. Защо този глистей е влязъл в неговия стомах?
към беседата >>
Този параход трябва да бъде построен от материята на светлината, и всички матроси трябва да са хора на свободата.
Когато намалиш милиарди пъти този океан, когато го превърнеш в едно малко езеро, което и децата могат да преплуват. Когато този океан стане малък, като някой шадраван, тогава и децата ще го преминават от единия край до другия. Вие ще кажете: аз преплавах великия океан. Аз ще ви кажа: да, голям герой сте. Но, ако искаме да преплаваме Великия или Тихия океан, който е между Бога и нас, там се изисква един голям, модерно построен параход, който да се кара от огъня на Любовта.
Този параход трябва да бъде построен от материята на светлината, и всички матроси трябва да са хора на свободата.
Само с този параход може да се преплава Великия или Тихия океан и да се отиде до онзи бряг - на Вечния Живот.
към беседата >>
Професорът си изважда един тефтер, предписва някое лекарство.
Ти ядеш, а той се храни, изсмуква соковете ти. Питам? Ако ние в света заемем това положение - на глистея - че искаме да живеем в утробата на природата, да смучим от нея наготово соковете й; тя да работи, а ние да ядем - мислите ли, че можем да заемем някое благородно положение? Всеки от вас, у когото е влязъл един такъв глистей, гледа ли с благовидност на него и казва ли, да не го смущават? - Не, той е недоволен от този глистей и казва: няма ли някой виден професор, който да ме посъветва, как да изхвърля навън този глистей? Той отива при някой виден професор и му казва: Господин професоре, в мен се е загнездил един глистей, та ме измъчва, кажете ми как да го изкарам.
Професорът си изважда един тефтер, предписва някое лекарство.
Препоръчва му някой път 3 - 4 дни пост, а след това му дава тиквено семе. Някой път болният изкарва глистея навън, някой път не може. Защо този глистей е влязъл в неговия стомах?
към беседата >>
Само с този параход може да се преплава Великия или Тихия океан и да се отиде до онзи бряг - на Вечния Живот.
Когато този океан стане малък, като някой шадраван, тогава и децата ще го преминават от единия край до другия. Вие ще кажете: аз преплавах великия океан. Аз ще ви кажа: да, голям герой сте. Но, ако искаме да преплаваме Великия или Тихия океан, който е между Бога и нас, там се изисква един голям, модерно построен параход, който да се кара от огъня на Любовта. Този параход трябва да бъде построен от материята на светлината, и всички матроси трябва да са хора на свободата.
Само с този параход може да се преплава Великия или Тихия океан и да се отиде до онзи бряг - на Вечния Живот.
към беседата >>
Препоръчва му някой път 3 - 4 дни пост, а след това му дава тиквено семе.
Ако ние в света заемем това положение - на глистея - че искаме да живеем в утробата на природата, да смучим от нея наготово соковете й; тя да работи, а ние да ядем - мислите ли, че можем да заемем някое благородно положение? Всеки от вас, у когото е влязъл един такъв глистей, гледа ли с благовидност на него и казва ли, да не го смущават? - Не, той е недоволен от този глистей и казва: няма ли някой виден професор, който да ме посъветва, как да изхвърля навън този глистей? Той отива при някой виден професор и му казва: Господин професоре, в мен се е загнездил един глистей, та ме измъчва, кажете ми как да го изкарам. Професорът си изважда един тефтер, предписва някое лекарство.
Препоръчва му някой път 3 - 4 дни пост, а след това му дава тиквено семе.
Някой път болният изкарва глистея навън, някой път не може. Защо този глистей е влязъл в неговия стомах?
към беседата >>
Христос казва: „Аз зная отде съм дошъл и къде отивам, а вие не знаете отде сте дошли и къде отивате“.
Христос казва: „Аз зная отде съм дошъл и къде отивам, а вие не знаете отде сте дошли и къде отивате“.
Защо не знаете? Сега, след като ви говоря тъй, вие ще кажете: то се говори така, но още не му е дошло времето, човек може да живее и по друг начин. Не, човек може да живее само но един начин - той е най-красивия начин, той е начинът - човек да служи на Бога. Туй е съзнателният живот. Човек не трябва да бъде ексцентричен.
към беседата >>
Някой път болният изкарва глистея навън, някой път не може.
Всеки от вас, у когото е влязъл един такъв глистей, гледа ли с благовидност на него и казва ли, да не го смущават? - Не, той е недоволен от този глистей и казва: няма ли някой виден професор, който да ме посъветва, как да изхвърля навън този глистей? Той отива при някой виден професор и му казва: Господин професоре, в мен се е загнездил един глистей, та ме измъчва, кажете ми как да го изкарам. Професорът си изважда един тефтер, предписва някое лекарство. Препоръчва му някой път 3 - 4 дни пост, а след това му дава тиквено семе.
Някой път болният изкарва глистея навън, някой път не може.
Защо този глистей е влязъл в неговия стомах?
към беседата >>
Защо не знаете?
Христос казва: „Аз зная отде съм дошъл и къде отивам, а вие не знаете отде сте дошли и къде отивате“.
Защо не знаете?
Сега, след като ви говоря тъй, вие ще кажете: то се говори така, но още не му е дошло времето, човек може да живее и по друг начин. Не, човек може да живее само но един начин - той е най-красивия начин, той е начинът - човек да служи на Бога. Туй е съзнателният живот. Човек не трябва да бъде ексцентричен. Човек, който служи на Бога, в каквото общество и да влезе, нито ще се окислява, нито ще ръждясва, нито ще се изтрива.
към беседата >>
Защо този глистей е влязъл в неговия стомах?
- Не, той е недоволен от този глистей и казва: няма ли някой виден професор, който да ме посъветва, как да изхвърля навън този глистей? Той отива при някой виден професор и му казва: Господин професоре, в мен се е загнездил един глистей, та ме измъчва, кажете ми как да го изкарам. Професорът си изважда един тефтер, предписва някое лекарство. Препоръчва му някой път 3 - 4 дни пост, а след това му дава тиквено семе. Някой път болният изкарва глистея навън, някой път не може.
Защо този глистей е влязъл в неговия стомах?
към беседата >>
Сега, след като ви говоря тъй, вие ще кажете: то се говори така, но още не му е дошло времето, човек може да живее и по друг начин.
Христос казва: „Аз зная отде съм дошъл и къде отивам, а вие не знаете отде сте дошли и къде отивате“. Защо не знаете?
Сега, след като ви говоря тъй, вие ще кажете: то се говори така, но още не му е дошло времето, човек може да живее и по друг начин.
Не, човек може да живее само но един начин - той е най-красивия начин, той е начинът - човек да служи на Бога. Туй е съзнателният живот. Човек не трябва да бъде ексцентричен. Човек, който служи на Бога, в каквото общество и да влезе, нито ще се окислява, нито ще ръждясва, нито ще се изтрива.
към беседата >>
По този начин природата, невидимият свят го запитват: ти и тя не си ли мязате?
По този начин природата, невидимият свят го запитват: ти и тя не си ли мязате?
Ние сме чудни! Съвременните хора искат, някой път природата да ни стане роб, да ни даде лекички удоволствия, а ние само да ядем и да пием; да ни даде дрехи, автомобили, къщи, да не пипне децата ни. Ние искаме, небето да гледа на нас с всичкото си почитание и уважение, а ние само да се разхождаме, да ядем, пием. Отлично това, което искаме, но питам: това, което желаем за себе си, искаме ли го и за другите? Постъпваме ли съобразно небето!
към беседата >>
Не, човек може да живее само но един начин - той е най-красивия начин, той е начинът - човек да служи на Бога.
Христос казва: „Аз зная отде съм дошъл и къде отивам, а вие не знаете отде сте дошли и къде отивате“. Защо не знаете? Сега, след като ви говоря тъй, вие ще кажете: то се говори така, но още не му е дошло времето, човек може да живее и по друг начин.
Не, човек може да живее само но един начин - той е най-красивия начин, той е начинът - човек да служи на Бога.
Туй е съзнателният живот. Човек не трябва да бъде ексцентричен. Човек, който служи на Бога, в каквото общество и да влезе, нито ще се окислява, нито ще ръждясва, нито ще се изтрива.
към беседата >>
Ние сме чудни!
По този начин природата, невидимият свят го запитват: ти и тя не си ли мязате?
Ние сме чудни!
Съвременните хора искат, някой път природата да ни стане роб, да ни даде лекички удоволствия, а ние само да ядем и да пием; да ни даде дрехи, автомобили, къщи, да не пипне децата ни. Ние искаме, небето да гледа на нас с всичкото си почитание и уважение, а ние само да се разхождаме, да ядем, пием. Отлично това, което искаме, но питам: това, което желаем за себе си, искаме ли го и за другите? Постъпваме ли съобразно небето! Това, което небето прави, това, което небето изисква, правим ли го и ние?
към беседата >>
Туй е съзнателният живот.
Христос казва: „Аз зная отде съм дошъл и къде отивам, а вие не знаете отде сте дошли и къде отивате“. Защо не знаете? Сега, след като ви говоря тъй, вие ще кажете: то се говори така, но още не му е дошло времето, човек може да живее и по друг начин. Не, човек може да живее само но един начин - той е най-красивия начин, той е начинът - човек да служи на Бога.
Туй е съзнателният живот.
Човек не трябва да бъде ексцентричен. Човек, който служи на Бога, в каквото общество и да влезе, нито ще се окислява, нито ще ръждясва, нито ще се изтрива.
към беседата >>
Съвременните хора искат, някой път природата да ни стане роб, да ни даде лекички удоволствия, а ние само да ядем и да пием; да ни даде дрехи, автомобили, къщи, да не пипне децата ни.
По този начин природата, невидимият свят го запитват: ти и тя не си ли мязате? Ние сме чудни!
Съвременните хора искат, някой път природата да ни стане роб, да ни даде лекички удоволствия, а ние само да ядем и да пием; да ни даде дрехи, автомобили, къщи, да не пипне децата ни.
Ние искаме, небето да гледа на нас с всичкото си почитание и уважение, а ние само да се разхождаме, да ядем, пием. Отлично това, което искаме, но питам: това, което желаем за себе си, искаме ли го и за другите? Постъпваме ли съобразно небето! Това, което небето прави, това, което небето изисква, правим ли го и ние? Аз ще ви оставя сами да си отговорите, понеже вие сте умни хора.
към беседата >>
Човек не трябва да бъде ексцентричен.
Христос казва: „Аз зная отде съм дошъл и къде отивам, а вие не знаете отде сте дошли и къде отивате“. Защо не знаете? Сега, след като ви говоря тъй, вие ще кажете: то се говори така, но още не му е дошло времето, човек може да живее и по друг начин. Не, човек може да живее само но един начин - той е най-красивия начин, той е начинът - човек да служи на Бога. Туй е съзнателният живот.
Човек не трябва да бъде ексцентричен.
Човек, който служи на Бога, в каквото общество и да влезе, нито ще се окислява, нито ще ръждясва, нито ще се изтрива.
към беседата >>
Ние искаме, небето да гледа на нас с всичкото си почитание и уважение, а ние само да се разхождаме, да ядем, пием.
По този начин природата, невидимият свят го запитват: ти и тя не си ли мязате? Ние сме чудни! Съвременните хора искат, някой път природата да ни стане роб, да ни даде лекички удоволствия, а ние само да ядем и да пием; да ни даде дрехи, автомобили, къщи, да не пипне децата ни.
Ние искаме, небето да гледа на нас с всичкото си почитание и уважение, а ние само да се разхождаме, да ядем, пием.
Отлично това, което искаме, но питам: това, което желаем за себе си, искаме ли го и за другите? Постъпваме ли съобразно небето! Това, което небето прави, това, което небето изисква, правим ли го и ние? Аз ще ви оставя сами да си отговорите, понеже вие сте умни хора. Всеки от вас знае, до колко изпълнява волята Божия.
към беседата >>
Човек, който служи на Бога, в каквото общество и да влезе, нито ще се окислява, нито ще ръждясва, нито ще се изтрива.
Защо не знаете? Сега, след като ви говоря тъй, вие ще кажете: то се говори така, но още не му е дошло времето, човек може да живее и по друг начин. Не, човек може да живее само но един начин - той е най-красивия начин, той е начинът - човек да служи на Бога. Туй е съзнателният живот. Човек не трябва да бъде ексцентричен.
Човек, който служи на Бога, в каквото общество и да влезе, нито ще се окислява, нито ще ръждясва, нито ще се изтрива.
към беседата >>
Отлично това, което искаме, но питам: това, което желаем за себе си, искаме ли го и за другите?
По този начин природата, невидимият свят го запитват: ти и тя не си ли мязате? Ние сме чудни! Съвременните хора искат, някой път природата да ни стане роб, да ни даде лекички удоволствия, а ние само да ядем и да пием; да ни даде дрехи, автомобили, къщи, да не пипне децата ни. Ние искаме, небето да гледа на нас с всичкото си почитание и уважение, а ние само да се разхождаме, да ядем, пием.
Отлично това, което искаме, но питам: това, което желаем за себе си, искаме ли го и за другите?
Постъпваме ли съобразно небето! Това, което небето прави, това, което небето изисква, правим ли го и ние? Аз ще ви оставя сами да си отговорите, понеже вие сте умни хора. Всеки от вас знае, до колко изпълнява волята Божия. Казвам: когато Христос отишъл в пустинята, Той влязъл в съприкосновение с Божествения Дух.
към беседата >>
Сега, аз желая, всеки от вас да си зададе въпроса: аз зная ли отде ида и накъде отивам?
Сега, аз желая, всеки от вас да си зададе въпроса: аз зная ли отде ида и накъде отивам?
Аз не ви решавам този въпрос, той е личен за всеки едного от вас. Задайте си този въпрос, разсъждавайте върху него ден, два, три и повече, не се смущавайте, той е един от кардиналните въпроси.
към беседата >>
В този случай думата „зная“ нито е славянска, нито е българска, нито е английска, нито латинска, нито френска, нито германска; тя не е дума и от еврейски произход, а произлиза от един стар език.
В този случай думата „зная“ нито е славянска, нито е българска, нито е английска, нито латинска, нито френска, нито германска; тя не е дума и от еврейски произход, а произлиза от един стар език.
Значи, коренът на тази дума се намира в санскритски език. И гърците са я взели от там. Да знаеш, значи да преживяваш нещата съзнателно, т.е. да разбираш висшето, Божественото в света. Според сегашната философия - че от несъзнателния живот произлиза съзнателния, т.е., че от малката микроба, която няма съзнание, произлиза човекът, който има съзнание - това е вярно 50 0/0, според както развиват тази идея; но вярно е и другото положение, че от съзнателното излиза и безсъзнателното.
към беседата >>
Постъпваме ли съобразно небето!
По този начин природата, невидимият свят го запитват: ти и тя не си ли мязате? Ние сме чудни! Съвременните хора искат, някой път природата да ни стане роб, да ни даде лекички удоволствия, а ние само да ядем и да пием; да ни даде дрехи, автомобили, къщи, да не пипне децата ни. Ние искаме, небето да гледа на нас с всичкото си почитание и уважение, а ние само да се разхождаме, да ядем, пием. Отлично това, което искаме, но питам: това, което желаем за себе си, искаме ли го и за другите?
Постъпваме ли съобразно небето!
Това, което небето прави, това, което небето изисква, правим ли го и ние? Аз ще ви оставя сами да си отговорите, понеже вие сте умни хора. Всеки от вас знае, до колко изпълнява волята Божия. Казвам: когато Христос отишъл в пустинята, Той влязъл в съприкосновение с Божествения Дух. Когато Христос излезе от водата, Духът слезе отгоре Му като гълъб и рече: „Този е моят възлюбен Син, Него слушайте!
към беседата >>
Аз не ви решавам този въпрос, той е личен за всеки едного от вас.
Сега, аз желая, всеки от вас да си зададе въпроса: аз зная ли отде ида и накъде отивам?
Аз не ви решавам този въпрос, той е личен за всеки едного от вас.
Задайте си този въпрос, разсъждавайте върху него ден, два, три и повече, не се смущавайте, той е един от кардиналните въпроси.
към беседата >>
Значи, коренът на тази дума се намира в санскритски език.
В този случай думата „зная“ нито е славянска, нито е българска, нито е английска, нито латинска, нито френска, нито германска; тя не е дума и от еврейски произход, а произлиза от един стар език.
Значи, коренът на тази дума се намира в санскритски език.
И гърците са я взели от там. Да знаеш, значи да преживяваш нещата съзнателно, т.е. да разбираш висшето, Божественото в света. Според сегашната философия - че от несъзнателния живот произлиза съзнателния, т.е., че от малката микроба, която няма съзнание, произлиза човекът, който има съзнание - това е вярно 50 0/0, според както развиват тази идея; но вярно е и другото положение, че от съзнателното излиза и безсъзнателното. Питам: когато онзи герой, или онзи учен професор, или онзи светия заспи на своето легло, де отива той, де отива неговото съзнание?
към беседата >>
Това, което небето прави, това, което небето изисква, правим ли го и ние?
Ние сме чудни! Съвременните хора искат, някой път природата да ни стане роб, да ни даде лекички удоволствия, а ние само да ядем и да пием; да ни даде дрехи, автомобили, къщи, да не пипне децата ни. Ние искаме, небето да гледа на нас с всичкото си почитание и уважение, а ние само да се разхождаме, да ядем, пием. Отлично това, което искаме, но питам: това, което желаем за себе си, искаме ли го и за другите? Постъпваме ли съобразно небето!
Това, което небето прави, това, което небето изисква, правим ли го и ние?
Аз ще ви оставя сами да си отговорите, понеже вие сте умни хора. Всеки от вас знае, до колко изпълнява волята Божия. Казвам: когато Христос отишъл в пустинята, Той влязъл в съприкосновение с Божествения Дух. Когато Христос излезе от водата, Духът слезе отгоре Му като гълъб и рече: „Този е моят възлюбен Син, Него слушайте! “ Защото Христос, като излезе от водата, не отиде да проповядва своето учение, а отиде да пости!
към беседата >>
Задайте си този въпрос, разсъждавайте върху него ден, два, три и повече, не се смущавайте, той е един от кардиналните въпроси.
Сега, аз желая, всеки от вас да си зададе въпроса: аз зная ли отде ида и накъде отивам? Аз не ви решавам този въпрос, той е личен за всеки едного от вас.
Задайте си този въпрос, разсъждавайте върху него ден, два, три и повече, не се смущавайте, той е един от кардиналните въпроси.
към беседата >>
И гърците са я взели от там.
В този случай думата „зная“ нито е славянска, нито е българска, нито е английска, нито латинска, нито френска, нито германска; тя не е дума и от еврейски произход, а произлиза от един стар език. Значи, коренът на тази дума се намира в санскритски език.
И гърците са я взели от там.
Да знаеш, значи да преживяваш нещата съзнателно, т.е. да разбираш висшето, Божественото в света. Според сегашната философия - че от несъзнателния живот произлиза съзнателния, т.е., че от малката микроба, която няма съзнание, произлиза човекът, който има съзнание - това е вярно 50 0/0, според както развиват тази идея; но вярно е и другото положение, че от съзнателното излиза и безсъзнателното. Питам: когато онзи герой, или онзи учен професор, или онзи светия заспи на своето легло, де отива той, де отива неговото съзнание? Отивате при него, побутвате го, но съзнанието му го няма.
към беседата >>
Аз ще ви оставя сами да си отговорите, понеже вие сте умни хора.
Съвременните хора искат, някой път природата да ни стане роб, да ни даде лекички удоволствия, а ние само да ядем и да пием; да ни даде дрехи, автомобили, къщи, да не пипне децата ни. Ние искаме, небето да гледа на нас с всичкото си почитание и уважение, а ние само да се разхождаме, да ядем, пием. Отлично това, което искаме, но питам: това, което желаем за себе си, искаме ли го и за другите? Постъпваме ли съобразно небето! Това, което небето прави, това, което небето изисква, правим ли го и ние?
Аз ще ви оставя сами да си отговорите, понеже вие сте умни хора.
Всеки от вас знае, до колко изпълнява волята Божия. Казвам: когато Христос отишъл в пустинята, Той влязъл в съприкосновение с Божествения Дух. Когато Христос излезе от водата, Духът слезе отгоре Му като гълъб и рече: „Този е моят възлюбен Син, Него слушайте! “ Защото Христос, като излезе от водата, не отиде да проповядва своето учение, а отиде да пости! Той трябваше да пости 40 дни и после да възприеме Божия Дух, за да резбере, кои са причините, които спъват хората да изпълнят волята Божия.
към беседата >>
Христос си зададе същия въпрос и отиде в пустинята, дето пости 40 дни.
Христос си зададе същия въпрос и отиде в пустинята, дето пости 40 дни.
Там Той учеше този въпрос. И при това, когато беше разпнат на кръста, пак учеше. Някои казват, Христос знаял всичко. Само Бог знае всичко. Само Бог не може да се разпъва.
към беседата >>
Да знаеш, значи да преживяваш нещата съзнателно, т.е.
В този случай думата „зная“ нито е славянска, нито е българска, нито е английска, нито латинска, нито френска, нито германска; тя не е дума и от еврейски произход, а произлиза от един стар език. Значи, коренът на тази дума се намира в санскритски език. И гърците са я взели от там.
Да знаеш, значи да преживяваш нещата съзнателно, т.е.
да разбираш висшето, Божественото в света. Според сегашната философия - че от несъзнателния живот произлиза съзнателния, т.е., че от малката микроба, която няма съзнание, произлиза човекът, който има съзнание - това е вярно 50 0/0, според както развиват тази идея; но вярно е и другото положение, че от съзнателното излиза и безсъзнателното. Питам: когато онзи герой, или онзи учен професор, или онзи светия заспи на своето легло, де отива той, де отива неговото съзнание? Отивате при него, побутвате го, но съзнанието му го няма. Той диша, изпълнява всички процеси, обаче е в безсъзнание.
към беседата >>
Всеки от вас знае, до колко изпълнява волята Божия.
Ние искаме, небето да гледа на нас с всичкото си почитание и уважение, а ние само да се разхождаме, да ядем, пием. Отлично това, което искаме, но питам: това, което желаем за себе си, искаме ли го и за другите? Постъпваме ли съобразно небето! Това, което небето прави, това, което небето изисква, правим ли го и ние? Аз ще ви оставя сами да си отговорите, понеже вие сте умни хора.
Всеки от вас знае, до колко изпълнява волята Божия.
Казвам: когато Христос отишъл в пустинята, Той влязъл в съприкосновение с Божествения Дух. Когато Христос излезе от водата, Духът слезе отгоре Му като гълъб и рече: „Този е моят възлюбен Син, Него слушайте! “ Защото Христос, като излезе от водата, не отиде да проповядва своето учение, а отиде да пости! Той трябваше да пости 40 дни и после да възприеме Божия Дух, за да резбере, кои са причините, които спъват хората да изпълнят волята Божия. И разбра Той.
към беседата >>
Там Той учеше този въпрос.
Христос си зададе същия въпрос и отиде в пустинята, дето пости 40 дни.
Там Той учеше този въпрос.
И при това, когато беше разпнат на кръста, пак учеше. Някои казват, Христос знаял всичко. Само Бог знае всичко. Само Бог не може да се разпъва. Но всички Негови служители има какво да учат.
към беседата >>
да разбираш висшето, Божественото в света.
В този случай думата „зная“ нито е славянска, нито е българска, нито е английска, нито латинска, нито френска, нито германска; тя не е дума и от еврейски произход, а произлиза от един стар език. Значи, коренът на тази дума се намира в санскритски език. И гърците са я взели от там. Да знаеш, значи да преживяваш нещата съзнателно, т.е.
да разбираш висшето, Божественото в света.
Според сегашната философия - че от несъзнателния живот произлиза съзнателния, т.е., че от малката микроба, която няма съзнание, произлиза човекът, който има съзнание - това е вярно 50 0/0, според както развиват тази идея; но вярно е и другото положение, че от съзнателното излиза и безсъзнателното. Питам: когато онзи герой, или онзи учен професор, или онзи светия заспи на своето легло, де отива той, де отива неговото съзнание? Отивате при него, побутвате го, но съзнанието му го няма. Той диша, изпълнява всички процеси, обаче е в безсъзнание. Ти го буташ, но няма го в тялото.
към беседата >>
Казвам: когато Христос отишъл в пустинята, Той влязъл в съприкосновение с Божествения Дух.
Отлично това, което искаме, но питам: това, което желаем за себе си, искаме ли го и за другите? Постъпваме ли съобразно небето! Това, което небето прави, това, което небето изисква, правим ли го и ние? Аз ще ви оставя сами да си отговорите, понеже вие сте умни хора. Всеки от вас знае, до колко изпълнява волята Божия.
Казвам: когато Христос отишъл в пустинята, Той влязъл в съприкосновение с Божествения Дух.
Когато Христос излезе от водата, Духът слезе отгоре Му като гълъб и рече: „Този е моят възлюбен Син, Него слушайте! “ Защото Христос, като излезе от водата, не отиде да проповядва своето учение, а отиде да пости! Той трябваше да пости 40 дни и после да възприеме Божия Дух, за да резбере, кои са причините, които спъват хората да изпълнят волята Божия. И разбра Той. Там се яви изкусител при Него и Му рече: „Направи тези камъни на хляб!
към беседата >>
И при това, когато беше разпнат на кръста, пак учеше.
Христос си зададе същия въпрос и отиде в пустинята, дето пости 40 дни. Там Той учеше този въпрос.
И при това, когато беше разпнат на кръста, пак учеше.
Някои казват, Христос знаял всичко. Само Бог знае всичко. Само Бог не може да се разпъва. Но всички Негови служители има какво да учат. И Христос, като дойде на земята, имаше какво да учи, и Той учеше нещо.
към беседата >>
Според сегашната философия - че от несъзнателния живот произлиза съзнателния, т.е., че от малката микроба, която няма съзнание, произлиза човекът, който има съзнание - това е вярно 50 0/0, според както развиват тази идея; но вярно е и другото положение, че от съзнателното излиза и безсъзнателното.
В този случай думата „зная“ нито е славянска, нито е българска, нито е английска, нито латинска, нито френска, нито германска; тя не е дума и от еврейски произход, а произлиза от един стар език. Значи, коренът на тази дума се намира в санскритски език. И гърците са я взели от там. Да знаеш, значи да преживяваш нещата съзнателно, т.е. да разбираш висшето, Божественото в света.
Според сегашната философия - че от несъзнателния живот произлиза съзнателния, т.е., че от малката микроба, която няма съзнание, произлиза човекът, който има съзнание - това е вярно 50 0/0, според както развиват тази идея; но вярно е и другото положение, че от съзнателното излиза и безсъзнателното.
Питам: когато онзи герой, или онзи учен професор, или онзи светия заспи на своето легло, де отива той, де отива неговото съзнание? Отивате при него, побутвате го, но съзнанието му го няма. Той диша, изпълнява всички процеси, обаче е в безсъзнание. Ти го буташ, но няма го в тялото. Де е отишъл той?
към беседата >>
Когато Христос излезе от водата, Духът слезе отгоре Му като гълъб и рече: „Този е моят възлюбен Син, Него слушайте!
Постъпваме ли съобразно небето! Това, което небето прави, това, което небето изисква, правим ли го и ние? Аз ще ви оставя сами да си отговорите, понеже вие сте умни хора. Всеки от вас знае, до колко изпълнява волята Божия. Казвам: когато Христос отишъл в пустинята, Той влязъл в съприкосновение с Божествения Дух.
Когато Христос излезе от водата, Духът слезе отгоре Му като гълъб и рече: „Този е моят възлюбен Син, Него слушайте!
“ Защото Христос, като излезе от водата, не отиде да проповядва своето учение, а отиде да пости! Той трябваше да пости 40 дни и после да възприеме Божия Дух, за да резбере, кои са причините, които спъват хората да изпълнят волята Божия. И разбра Той. Там се яви изкусител при Него и Му рече: „Направи тези камъни на хляб! “ Той каза: „Не само с хляб може да се живее, но и с всяко живо Слово“.
към беседата >>
Някои казват, Христос знаял всичко.
Христос си зададе същия въпрос и отиде в пустинята, дето пости 40 дни. Там Той учеше този въпрос. И при това, когато беше разпнат на кръста, пак учеше.
Някои казват, Христос знаял всичко.
Само Бог знае всичко. Само Бог не може да се разпъва. Но всички Негови служители има какво да учат. И Христос, като дойде на земята, имаше какво да учи, и Той учеше нещо. Онзи, който е вътре в Него, Той никога не се учи, но Онзи, който Го изявява, всякога се учи.
към беседата >>
Питам: когато онзи герой, или онзи учен професор, или онзи светия заспи на своето легло, де отива той, де отива неговото съзнание?
Значи, коренът на тази дума се намира в санскритски език. И гърците са я взели от там. Да знаеш, значи да преживяваш нещата съзнателно, т.е. да разбираш висшето, Божественото в света. Според сегашната философия - че от несъзнателния живот произлиза съзнателния, т.е., че от малката микроба, която няма съзнание, произлиза човекът, който има съзнание - това е вярно 50 0/0, според както развиват тази идея; но вярно е и другото положение, че от съзнателното излиза и безсъзнателното.
Питам: когато онзи герой, или онзи учен професор, или онзи светия заспи на своето легло, де отива той, де отива неговото съзнание?
Отивате при него, побутвате го, но съзнанието му го няма. Той диша, изпълнява всички процеси, обаче е в безсъзнание. Ти го буташ, но няма го в тялото. Де е отишъл той? Значи, има нещо в човека, което е безсъзнателно, и то трябва да се определи.
към беседата >>
“ Защото Христос, като излезе от водата, не отиде да проповядва своето учение, а отиде да пости!
Това, което небето прави, това, което небето изисква, правим ли го и ние? Аз ще ви оставя сами да си отговорите, понеже вие сте умни хора. Всеки от вас знае, до колко изпълнява волята Божия. Казвам: когато Христос отишъл в пустинята, Той влязъл в съприкосновение с Божествения Дух. Когато Христос излезе от водата, Духът слезе отгоре Му като гълъб и рече: „Този е моят възлюбен Син, Него слушайте!
“ Защото Христос, като излезе от водата, не отиде да проповядва своето учение, а отиде да пости!
Той трябваше да пости 40 дни и после да възприеме Божия Дух, за да резбере, кои са причините, които спъват хората да изпълнят волята Божия. И разбра Той. Там се яви изкусител при Него и Му рече: „Направи тези камъни на хляб! “ Той каза: „Не само с хляб може да се живее, но и с всяко живо Слово“. „И аз до сега мислих, че без хляб не може да се живее, но сега разбрах, че и с друг хляб може да се живее“.
към беседата >>
Само Бог знае всичко.
Христос си зададе същия въпрос и отиде в пустинята, дето пости 40 дни. Там Той учеше този въпрос. И при това, когато беше разпнат на кръста, пак учеше. Някои казват, Христос знаял всичко.
Само Бог знае всичко.
Само Бог не може да се разпъва. Но всички Негови служители има какво да учат. И Христос, като дойде на земята, имаше какво да учи, и Той учеше нещо. Онзи, който е вътре в Него, Той никога не се учи, но Онзи, който Го изявява, всякога се учи. Вие трябва да знаете, че всички се учим.
към беседата >>
Отивате при него, побутвате го, но съзнанието му го няма.
И гърците са я взели от там. Да знаеш, значи да преживяваш нещата съзнателно, т.е. да разбираш висшето, Божественото в света. Според сегашната философия - че от несъзнателния живот произлиза съзнателния, т.е., че от малката микроба, която няма съзнание, произлиза човекът, който има съзнание - това е вярно 50 0/0, според както развиват тази идея; но вярно е и другото положение, че от съзнателното излиза и безсъзнателното. Питам: когато онзи герой, или онзи учен професор, или онзи светия заспи на своето легло, де отива той, де отива неговото съзнание?
Отивате при него, побутвате го, но съзнанието му го няма.
Той диша, изпълнява всички процеси, обаче е в безсъзнание. Ти го буташ, но няма го в тялото. Де е отишъл той? Значи, има нещо в човека, което е безсъзнателно, и то трябва да се определи. Следователно, два живота са свързани един с друг.
към беседата >>
Той трябваше да пости 40 дни и после да възприеме Божия Дух, за да резбере, кои са причините, които спъват хората да изпълнят волята Божия.
Аз ще ви оставя сами да си отговорите, понеже вие сте умни хора. Всеки от вас знае, до колко изпълнява волята Божия. Казвам: когато Христос отишъл в пустинята, Той влязъл в съприкосновение с Божествения Дух. Когато Христос излезе от водата, Духът слезе отгоре Му като гълъб и рече: „Този е моят възлюбен Син, Него слушайте! “ Защото Христос, като излезе от водата, не отиде да проповядва своето учение, а отиде да пости!
Той трябваше да пости 40 дни и после да възприеме Божия Дух, за да резбере, кои са причините, които спъват хората да изпълнят волята Божия.
И разбра Той. Там се яви изкусител при Него и Му рече: „Направи тези камъни на хляб! “ Той каза: „Не само с хляб може да се живее, но и с всяко живо Слово“. „И аз до сега мислих, че без хляб не може да се живее, но сега разбрах, че и с друг хляб може да се живее“.
към беседата >>
Само Бог не може да се разпъва.
Христос си зададе същия въпрос и отиде в пустинята, дето пости 40 дни. Там Той учеше този въпрос. И при това, когато беше разпнат на кръста, пак учеше. Някои казват, Христос знаял всичко. Само Бог знае всичко.
Само Бог не може да се разпъва.
Но всички Негови служители има какво да учат. И Христос, като дойде на земята, имаше какво да учи, и Той учеше нещо. Онзи, който е вътре в Него, Той никога не се учи, но Онзи, който Го изявява, всякога се учи. Вие трябва да знаете, че всички се учим. Туй е красивото в живота, че ние всякога ще се учим да познаваме Бога в Неговата безгранична Любов, да познаваме Бога в Неговата безгранична Мъдрост и светлина, да познаваме Бога в Неговата Истина и свобода.
към беседата >>
Той диша, изпълнява всички процеси, обаче е в безсъзнание.
Да знаеш, значи да преживяваш нещата съзнателно, т.е. да разбираш висшето, Божественото в света. Според сегашната философия - че от несъзнателния живот произлиза съзнателния, т.е., че от малката микроба, която няма съзнание, произлиза човекът, който има съзнание - това е вярно 50 0/0, според както развиват тази идея; но вярно е и другото положение, че от съзнателното излиза и безсъзнателното. Питам: когато онзи герой, или онзи учен професор, или онзи светия заспи на своето легло, де отива той, де отива неговото съзнание? Отивате при него, побутвате го, но съзнанието му го няма.
Той диша, изпълнява всички процеси, обаче е в безсъзнание.
Ти го буташ, но няма го в тялото. Де е отишъл той? Значи, има нещо в човека, което е безсъзнателно, и то трябва да се определи. Следователно, два живота са свързани един с друг. Единият живот е безсъзнателен, а другият е съзнателен.
към беседата >>
И разбра Той.
Всеки от вас знае, до колко изпълнява волята Божия. Казвам: когато Христос отишъл в пустинята, Той влязъл в съприкосновение с Божествения Дух. Когато Христос излезе от водата, Духът слезе отгоре Му като гълъб и рече: „Този е моят възлюбен Син, Него слушайте! “ Защото Христос, като излезе от водата, не отиде да проповядва своето учение, а отиде да пости! Той трябваше да пости 40 дни и после да възприеме Божия Дух, за да резбере, кои са причините, които спъват хората да изпълнят волята Божия.
И разбра Той.
Там се яви изкусител при Него и Му рече: „Направи тези камъни на хляб! “ Той каза: „Не само с хляб може да се живее, но и с всяко живо Слово“. „И аз до сега мислих, че без хляб не може да се живее, но сега разбрах, че и с друг хляб може да се живее“.
към беседата >>
Но всички Негови служители има какво да учат.
Там Той учеше този въпрос. И при това, когато беше разпнат на кръста, пак учеше. Някои казват, Христос знаял всичко. Само Бог знае всичко. Само Бог не може да се разпъва.
Но всички Негови служители има какво да учат.
И Христос, като дойде на земята, имаше какво да учи, и Той учеше нещо. Онзи, който е вътре в Него, Той никога не се учи, но Онзи, който Го изявява, всякога се учи. Вие трябва да знаете, че всички се учим. Туй е красивото в живота, че ние всякога ще се учим да познаваме Бога в Неговата безгранична Любов, да познаваме Бога в Неговата безгранична Мъдрост и светлина, да познаваме Бога в Неговата Истина и свобода. И всички форми, който съществуват в света, от най-малките до най-големите, във всички тия градации на интелигентност, ние ще изучаваме красивото и хубавото в света.
към беседата >>
Ти го буташ, но няма го в тялото.
да разбираш висшето, Божественото в света. Според сегашната философия - че от несъзнателния живот произлиза съзнателния, т.е., че от малката микроба, която няма съзнание, произлиза човекът, който има съзнание - това е вярно 50 0/0, според както развиват тази идея; но вярно е и другото положение, че от съзнателното излиза и безсъзнателното. Питам: когато онзи герой, или онзи учен професор, или онзи светия заспи на своето легло, де отива той, де отива неговото съзнание? Отивате при него, побутвате го, но съзнанието му го няма. Той диша, изпълнява всички процеси, обаче е в безсъзнание.
Ти го буташ, но няма го в тялото.
Де е отишъл той? Значи, има нещо в човека, което е безсъзнателно, и то трябва да се определи. Следователно, два живота са свързани един с друг. Единият живот е безсъзнателен, а другият е съзнателен. В безсъзнателния живот причините са вън, а в съзнателния живот причините са вътре, но понятията „вън и вътре“ трябва пак да се определят.
към беседата >>
Там се яви изкусител при Него и Му рече: „Направи тези камъни на хляб!
Казвам: когато Христос отишъл в пустинята, Той влязъл в съприкосновение с Божествения Дух. Когато Христос излезе от водата, Духът слезе отгоре Му като гълъб и рече: „Този е моят възлюбен Син, Него слушайте! “ Защото Христос, като излезе от водата, не отиде да проповядва своето учение, а отиде да пости! Той трябваше да пости 40 дни и после да възприеме Божия Дух, за да резбере, кои са причините, които спъват хората да изпълнят волята Божия. И разбра Той.
Там се яви изкусител при Него и Му рече: „Направи тези камъни на хляб!
“ Той каза: „Не само с хляб може да се живее, но и с всяко живо Слово“. „И аз до сега мислих, че без хляб не може да се живее, но сега разбрах, че и с друг хляб може да се живее“.
към беседата >>
И Христос, като дойде на земята, имаше какво да учи, и Той учеше нещо.
И при това, когато беше разпнат на кръста, пак учеше. Някои казват, Христос знаял всичко. Само Бог знае всичко. Само Бог не може да се разпъва. Но всички Негови служители има какво да учат.
И Христос, като дойде на земята, имаше какво да учи, и Той учеше нещо.
Онзи, който е вътре в Него, Той никога не се учи, но Онзи, който Го изявява, всякога се учи. Вие трябва да знаете, че всички се учим. Туй е красивото в живота, че ние всякога ще се учим да познаваме Бога в Неговата безгранична Любов, да познаваме Бога в Неговата безгранична Мъдрост и светлина, да познаваме Бога в Неговата Истина и свобода. И всички форми, който съществуват в света, от най-малките до най-големите, във всички тия градации на интелигентност, ние ще изучаваме красивото и хубавото в света. Няма по-хубаво нещо от това, човек да обмени само две мисли с Бога, и Бог да му каже само две думи.
към беседата >>
Де е отишъл той?
Според сегашната философия - че от несъзнателния живот произлиза съзнателния, т.е., че от малката микроба, която няма съзнание, произлиза човекът, който има съзнание - това е вярно 50 0/0, според както развиват тази идея; но вярно е и другото положение, че от съзнателното излиза и безсъзнателното. Питам: когато онзи герой, или онзи учен професор, или онзи светия заспи на своето легло, де отива той, де отива неговото съзнание? Отивате при него, побутвате го, но съзнанието му го няма. Той диша, изпълнява всички процеси, обаче е в безсъзнание. Ти го буташ, но няма го в тялото.
Де е отишъл той?
Значи, има нещо в човека, което е безсъзнателно, и то трябва да се определи. Следователно, два живота са свързани един с друг. Единият живот е безсъзнателен, а другият е съзнателен. В безсъзнателния живот причините са вън, а в съзнателния живот причините са вътре, но понятията „вън и вътре“ трябва пак да се определят. Например, вземете вие простата готварска сол, разтворете я във вода и после изпарете този разтвор на слънце или на огън.
към беседата >>
“ Той каза: „Не само с хляб може да се живее, но и с всяко живо Слово“.
Когато Христос излезе от водата, Духът слезе отгоре Му като гълъб и рече: „Този е моят възлюбен Син, Него слушайте! “ Защото Христос, като излезе от водата, не отиде да проповядва своето учение, а отиде да пости! Той трябваше да пости 40 дни и после да възприеме Божия Дух, за да резбере, кои са причините, които спъват хората да изпълнят волята Божия. И разбра Той. Там се яви изкусител при Него и Му рече: „Направи тези камъни на хляб!
“ Той каза: „Не само с хляб може да се живее, но и с всяко живо Слово“.
„И аз до сега мислих, че без хляб не може да се живее, но сега разбрах, че и с друг хляб може да се живее“.
към беседата >>
Онзи, който е вътре в Него, Той никога не се учи, но Онзи, който Го изявява, всякога се учи.
Някои казват, Христос знаял всичко. Само Бог знае всичко. Само Бог не може да се разпъва. Но всички Негови служители има какво да учат. И Христос, като дойде на земята, имаше какво да учи, и Той учеше нещо.
Онзи, който е вътре в Него, Той никога не се учи, но Онзи, който Го изявява, всякога се учи.
Вие трябва да знаете, че всички се учим. Туй е красивото в живота, че ние всякога ще се учим да познаваме Бога в Неговата безгранична Любов, да познаваме Бога в Неговата безгранична Мъдрост и светлина, да познаваме Бога в Неговата Истина и свобода. И всички форми, който съществуват в света, от най-малките до най-големите, във всички тия градации на интелигентност, ние ще изучаваме красивото и хубавото в света. Няма по-хубаво нещо от това, човек да обмени само две мисли с Бога, и Бог да му каже само две думи. Туй е достатъчно!
към беседата >>
Значи, има нещо в човека, което е безсъзнателно, и то трябва да се определи.
Питам: когато онзи герой, или онзи учен професор, или онзи светия заспи на своето легло, де отива той, де отива неговото съзнание? Отивате при него, побутвате го, но съзнанието му го няма. Той диша, изпълнява всички процеси, обаче е в безсъзнание. Ти го буташ, но няма го в тялото. Де е отишъл той?
Значи, има нещо в човека, което е безсъзнателно, и то трябва да се определи.
Следователно, два живота са свързани един с друг. Единият живот е безсъзнателен, а другият е съзнателен. В безсъзнателния живот причините са вън, а в съзнателния живот причините са вътре, но понятията „вън и вътре“ трябва пак да се определят. Например, вземете вие простата готварска сол, разтворете я във вода и после изпарете този разтвор на слънце или на огън. Какво ще стане с готварската сол?
към беседата >>
„И аз до сега мислих, че без хляб не може да се живее, но сега разбрах, че и с друг хляб може да се живее“.
“ Защото Христос, като излезе от водата, не отиде да проповядва своето учение, а отиде да пости! Той трябваше да пости 40 дни и после да възприеме Божия Дух, за да резбере, кои са причините, които спъват хората да изпълнят волята Божия. И разбра Той. Там се яви изкусител при Него и Му рече: „Направи тези камъни на хляб! “ Той каза: „Не само с хляб може да се живее, но и с всяко живо Слово“.
„И аз до сега мислих, че без хляб не може да се живее, но сега разбрах, че и с друг хляб може да се живее“.
към беседата >>
Вие трябва да знаете, че всички се учим.
Само Бог знае всичко. Само Бог не може да се разпъва. Но всички Негови служители има какво да учат. И Христос, като дойде на земята, имаше какво да учи, и Той учеше нещо. Онзи, който е вътре в Него, Той никога не се учи, но Онзи, който Го изявява, всякога се учи.
Вие трябва да знаете, че всички се учим.
Туй е красивото в живота, че ние всякога ще се учим да познаваме Бога в Неговата безгранична Любов, да познаваме Бога в Неговата безгранична Мъдрост и светлина, да познаваме Бога в Неговата Истина и свобода. И всички форми, който съществуват в света, от най-малките до най-големите, във всички тия градации на интелигентност, ние ще изучаваме красивото и хубавото в света. Няма по-хубаво нещо от това, човек да обмени само две мисли с Бога, и Бог да му каже само две думи. Туй е достатъчно! Много пъти някои ангели, които са живели хиляди, милиони и милиарди години, са чули, направо от Господа, само две думи, но две съдържателни думи, които съдържат цялата вечност.
към беседата >>
Следователно, два живота са свързани един с друг.
Отивате при него, побутвате го, но съзнанието му го няма. Той диша, изпълнява всички процеси, обаче е в безсъзнание. Ти го буташ, но няма го в тялото. Де е отишъл той? Значи, има нещо в човека, което е безсъзнателно, и то трябва да се определи.
Следователно, два живота са свързани един с друг.
Единият живот е безсъзнателен, а другият е съзнателен. В безсъзнателния живот причините са вън, а в съзнателния живот причините са вътре, но понятията „вън и вътре“ трябва пак да се определят. Например, вземете вие простата готварска сол, разтворете я във вода и после изпарете този разтвор на слънце или на огън. Какво ще стане с готварската сол? - Тя отново ще кристализира.
към беседата >>
Второто положение, което Христос научи е, че трябва да уповава на Бога и то разумно.
Второто положение, което Христос научи е, че трябва да уповава на Бога и то разумно.
Този дух по-нататък взима Христа, изкачва Го на едно високо място на храма и Му казва: „Хвърли се отгоре, защото е писано в Писанието, че ангелите ще те носят на ръце, да не би да препънеш в камък ногата си“. Христос му отговори: „Мене много пъти е носила майка ми на ръце, но аз разбрах, че спасението седи в това, да не изкусявам Господа, а с Духа си да живея в Господа и да изпълнявам Неговата воля“. Само в това седи спасението. „Значи, волята Божия не е в това, аз да се качвам по високите места. Ти ме качи горе, ти ще ме снемеш долу, няма защо аз да се хвърлям отгоре“.
към беседата >>
Туй е красивото в живота, че ние всякога ще се учим да познаваме Бога в Неговата безгранична Любов, да познаваме Бога в Неговата безгранична Мъдрост и светлина, да познаваме Бога в Неговата Истина и свобода.
Само Бог не може да се разпъва. Но всички Негови служители има какво да учат. И Христос, като дойде на земята, имаше какво да учи, и Той учеше нещо. Онзи, който е вътре в Него, Той никога не се учи, но Онзи, който Го изявява, всякога се учи. Вие трябва да знаете, че всички се учим.
Туй е красивото в живота, че ние всякога ще се учим да познаваме Бога в Неговата безгранична Любов, да познаваме Бога в Неговата безгранична Мъдрост и светлина, да познаваме Бога в Неговата Истина и свобода.
И всички форми, който съществуват в света, от най-малките до най-големите, във всички тия градации на интелигентност, ние ще изучаваме красивото и хубавото в света. Няма по-хубаво нещо от това, човек да обмени само две мисли с Бога, и Бог да му каже само две думи. Туй е достатъчно! Много пъти някои ангели, които са живели хиляди, милиони и милиарди години, са чули, направо от Господа, само две думи, но две съдържателни думи, които съдържат цялата вечност. И върху тия две думи те работят.
към беседата >>
Единият живот е безсъзнателен, а другият е съзнателен.
Той диша, изпълнява всички процеси, обаче е в безсъзнание. Ти го буташ, но няма го в тялото. Де е отишъл той? Значи, има нещо в човека, което е безсъзнателно, и то трябва да се определи. Следователно, два живота са свързани един с друг.
Единият живот е безсъзнателен, а другият е съзнателен.
В безсъзнателния живот причините са вън, а в съзнателния живот причините са вътре, но понятията „вън и вътре“ трябва пак да се определят. Например, вземете вие простата готварска сол, разтворете я във вода и после изпарете този разтвор на слънце или на огън. Какво ще стане с готварската сол? - Тя отново ще кристализира. Колкото пъти и да я разтваряте, тя все ще кристализирва по един и същ начин.
към беседата >>
Този дух по-нататък взима Христа, изкачва Го на едно високо място на храма и Му казва: „Хвърли се отгоре, защото е писано в Писанието, че ангелите ще те носят на ръце, да не би да препънеш в камък ногата си“.
Второто положение, което Христос научи е, че трябва да уповава на Бога и то разумно.
Този дух по-нататък взима Христа, изкачва Го на едно високо място на храма и Му казва: „Хвърли се отгоре, защото е писано в Писанието, че ангелите ще те носят на ръце, да не би да препънеш в камък ногата си“.
Христос му отговори: „Мене много пъти е носила майка ми на ръце, но аз разбрах, че спасението седи в това, да не изкусявам Господа, а с Духа си да живея в Господа и да изпълнявам Неговата воля“. Само в това седи спасението. „Значи, волята Божия не е в това, аз да се качвам по високите места. Ти ме качи горе, ти ще ме снемеш долу, няма защо аз да се хвърлям отгоре“. Какво подразбира това?
към беседата >>
И всички форми, който съществуват в света, от най-малките до най-големите, във всички тия градации на интелигентност, ние ще изучаваме красивото и хубавото в света.
Но всички Негови служители има какво да учат. И Христос, като дойде на земята, имаше какво да учи, и Той учеше нещо. Онзи, който е вътре в Него, Той никога не се учи, но Онзи, който Го изявява, всякога се учи. Вие трябва да знаете, че всички се учим. Туй е красивото в живота, че ние всякога ще се учим да познаваме Бога в Неговата безгранична Любов, да познаваме Бога в Неговата безгранична Мъдрост и светлина, да познаваме Бога в Неговата Истина и свобода.
И всички форми, който съществуват в света, от най-малките до най-големите, във всички тия градации на интелигентност, ние ще изучаваме красивото и хубавото в света.
Няма по-хубаво нещо от това, човек да обмени само две мисли с Бога, и Бог да му каже само две думи. Туй е достатъчно! Много пъти някои ангели, които са живели хиляди, милиони и милиарди години, са чули, направо от Господа, само две думи, но две съдържателни думи, които съдържат цялата вечност. И върху тия две думи те работят. Някои от вас искат да говорят цял ден с Господа.
към беседата >>
В безсъзнателния живот причините са вън, а в съзнателния живот причините са вътре, но понятията „вън и вътре“ трябва пак да се определят.
Ти го буташ, но няма го в тялото. Де е отишъл той? Значи, има нещо в човека, което е безсъзнателно, и то трябва да се определи. Следователно, два живота са свързани един с друг. Единият живот е безсъзнателен, а другият е съзнателен.
В безсъзнателния живот причините са вън, а в съзнателния живот причините са вътре, но понятията „вън и вътре“ трябва пак да се определят.
Например, вземете вие простата готварска сол, разтворете я във вода и после изпарете този разтвор на слънце или на огън. Какво ще стане с готварската сол? - Тя отново ще кристализира. Колкото пъти и да я разтваряте, тя все ще кристализирва по един и същ начин. Това показва, че силите на солта са вътре в нея, затова формите й във всички случаи са едни и същи.
към беседата >>
Христос му отговори: „Мене много пъти е носила майка ми на ръце, но аз разбрах, че спасението седи в това, да не изкусявам Господа, а с Духа си да живея в Господа и да изпълнявам Неговата воля“.
Второто положение, което Христос научи е, че трябва да уповава на Бога и то разумно. Този дух по-нататък взима Христа, изкачва Го на едно високо място на храма и Му казва: „Хвърли се отгоре, защото е писано в Писанието, че ангелите ще те носят на ръце, да не би да препънеш в камък ногата си“.
Христос му отговори: „Мене много пъти е носила майка ми на ръце, но аз разбрах, че спасението седи в това, да не изкусявам Господа, а с Духа си да живея в Господа и да изпълнявам Неговата воля“.
Само в това седи спасението. „Значи, волята Божия не е в това, аз да се качвам по високите места. Ти ме качи горе, ти ще ме снемеш долу, няма защо аз да се хвърлям отгоре“. Какво подразбира това? Някоя мома се влюбва в някой знатен момък.
към беседата >>
Няма по-хубаво нещо от това, човек да обмени само две мисли с Бога, и Бог да му каже само две думи.
И Христос, като дойде на земята, имаше какво да учи, и Той учеше нещо. Онзи, който е вътре в Него, Той никога не се учи, но Онзи, който Го изявява, всякога се учи. Вие трябва да знаете, че всички се учим. Туй е красивото в живота, че ние всякога ще се учим да познаваме Бога в Неговата безгранична Любов, да познаваме Бога в Неговата безгранична Мъдрост и светлина, да познаваме Бога в Неговата Истина и свобода. И всички форми, който съществуват в света, от най-малките до най-големите, във всички тия градации на интелигентност, ние ще изучаваме красивото и хубавото в света.
Няма по-хубаво нещо от това, човек да обмени само две мисли с Бога, и Бог да му каже само две думи.
Туй е достатъчно! Много пъти някои ангели, които са живели хиляди, милиони и милиарди години, са чули, направо от Господа, само две думи, но две съдържателни думи, които съдържат цялата вечност. И върху тия две думи те работят. Някои от вас искат да говорят цял ден с Господа. Не, само две думи ще ти каже Господ.
към беседата >>
Например, вземете вие простата готварска сол, разтворете я във вода и после изпарете този разтвор на слънце или на огън.
Де е отишъл той? Значи, има нещо в човека, което е безсъзнателно, и то трябва да се определи. Следователно, два живота са свързани един с друг. Единият живот е безсъзнателен, а другият е съзнателен. В безсъзнателния живот причините са вън, а в съзнателния живот причините са вътре, но понятията „вън и вътре“ трябва пак да се определят.
Например, вземете вие простата готварска сол, разтворете я във вода и после изпарете този разтвор на слънце или на огън.
Какво ще стане с готварската сол? - Тя отново ще кристализира. Колкото пъти и да я разтваряте, тя все ще кристализирва по един и същ начин. Това показва, че силите на солта са вътре в нея, затова формите й във всички случаи са едни и същи. Но вземете една проста морска мида, или един охлюв и ги счукайте на дребно и после се опитайте от тях да възпроизведете първоначалната им форма.
към беседата >>
Само в това седи спасението.
Второто положение, което Христос научи е, че трябва да уповава на Бога и то разумно. Този дух по-нататък взима Христа, изкачва Го на едно високо място на храма и Му казва: „Хвърли се отгоре, защото е писано в Писанието, че ангелите ще те носят на ръце, да не би да препънеш в камък ногата си“. Христос му отговори: „Мене много пъти е носила майка ми на ръце, но аз разбрах, че спасението седи в това, да не изкусявам Господа, а с Духа си да живея в Господа и да изпълнявам Неговата воля“.
Само в това седи спасението.
„Значи, волята Божия не е в това, аз да се качвам по високите места. Ти ме качи горе, ти ще ме снемеш долу, няма защо аз да се хвърлям отгоре“. Какво подразбира това? Някоя мома се влюбва в някой знатен момък. Той е високото място на някой храм.
към беседата >>
Туй е достатъчно!
Онзи, който е вътре в Него, Той никога не се учи, но Онзи, който Го изявява, всякога се учи. Вие трябва да знаете, че всички се учим. Туй е красивото в живота, че ние всякога ще се учим да познаваме Бога в Неговата безгранична Любов, да познаваме Бога в Неговата безгранична Мъдрост и светлина, да познаваме Бога в Неговата Истина и свобода. И всички форми, който съществуват в света, от най-малките до най-големите, във всички тия градации на интелигентност, ние ще изучаваме красивото и хубавото в света. Няма по-хубаво нещо от това, човек да обмени само две мисли с Бога, и Бог да му каже само две думи.
Туй е достатъчно!
Много пъти някои ангели, които са живели хиляди, милиони и милиарди години, са чули, направо от Господа, само две думи, но две съдържателни думи, които съдържат цялата вечност. И върху тия две думи те работят. Някои от вас искат да говорят цял ден с Господа. Не, само две думи ще ти каже Господ. Знаете ли какво ще ти каже Господ?
към беседата >>
Какво ще стане с готварската сол?
Значи, има нещо в човека, което е безсъзнателно, и то трябва да се определи. Следователно, два живота са свързани един с друг. Единият живот е безсъзнателен, а другият е съзнателен. В безсъзнателния живот причините са вън, а в съзнателния живот причините са вътре, но понятията „вън и вътре“ трябва пак да се определят. Например, вземете вие простата готварска сол, разтворете я във вода и после изпарете този разтвор на слънце или на огън.
Какво ще стане с готварската сол?
- Тя отново ще кристализира. Колкото пъти и да я разтваряте, тя все ще кристализирва по един и същ начин. Това показва, че силите на солта са вътре в нея, затова формите й във всички случаи са едни и същи. Но вземете една проста морска мида, или един охлюв и ги счукайте на дребно и после се опитайте от тях да възпроизведете първоначалната им форма. Ще можете ли да направите същата форма?
към беседата >>
„Значи, волята Божия не е в това, аз да се качвам по високите места.
Второто положение, което Христос научи е, че трябва да уповава на Бога и то разумно. Този дух по-нататък взима Христа, изкачва Го на едно високо място на храма и Му казва: „Хвърли се отгоре, защото е писано в Писанието, че ангелите ще те носят на ръце, да не би да препънеш в камък ногата си“. Христос му отговори: „Мене много пъти е носила майка ми на ръце, но аз разбрах, че спасението седи в това, да не изкусявам Господа, а с Духа си да живея в Господа и да изпълнявам Неговата воля“. Само в това седи спасението.
„Значи, волята Божия не е в това, аз да се качвам по високите места.
Ти ме качи горе, ти ще ме снемеш долу, няма защо аз да се хвърлям отгоре“. Какво подразбира това? Някоя мома се влюбва в някой знатен момък. Той е високото място на някой храм. Дяволът я качва на това високо място и й казва: „Хвърли се от това място, да му покажеш, че го обичаш“.
към беседата >>
Много пъти някои ангели, които са живели хиляди, милиони и милиарди години, са чули, направо от Господа, само две думи, но две съдържателни думи, които съдържат цялата вечност.
Вие трябва да знаете, че всички се учим. Туй е красивото в живота, че ние всякога ще се учим да познаваме Бога в Неговата безгранична Любов, да познаваме Бога в Неговата безгранична Мъдрост и светлина, да познаваме Бога в Неговата Истина и свобода. И всички форми, който съществуват в света, от най-малките до най-големите, във всички тия градации на интелигентност, ние ще изучаваме красивото и хубавото в света. Няма по-хубаво нещо от това, човек да обмени само две мисли с Бога, и Бог да му каже само две думи. Туй е достатъчно!
Много пъти някои ангели, които са живели хиляди, милиони и милиарди години, са чули, направо от Господа, само две думи, но две съдържателни думи, които съдържат цялата вечност.
И върху тия две думи те работят. Някои от вас искат да говорят цял ден с Господа. Не, само две думи ще ти каже Господ. Знаете ли какво ще ти каже Господ? - Люби Бога!
към беседата >>
- Тя отново ще кристализира.
Следователно, два живота са свързани един с друг. Единият живот е безсъзнателен, а другият е съзнателен. В безсъзнателния живот причините са вън, а в съзнателния живот причините са вътре, но понятията „вън и вътре“ трябва пак да се определят. Например, вземете вие простата готварска сол, разтворете я във вода и после изпарете този разтвор на слънце или на огън. Какво ще стане с готварската сол?
- Тя отново ще кристализира.
Колкото пъти и да я разтваряте, тя все ще кристализирва по един и същ начин. Това показва, че силите на солта са вътре в нея, затова формите й във всички случаи са едни и същи. Но вземете една проста морска мида, или един охлюв и ги счукайте на дребно и после се опитайте от тях да възпроизведете първоначалната им форма. Ще можете ли да направите същата форма? - Не, от счупените парченца охлюв никога няма да можете да направите първоначалната форма.
към беседата >>
Ти ме качи горе, ти ще ме снемеш долу, няма защо аз да се хвърлям отгоре“.
Второто положение, което Христос научи е, че трябва да уповава на Бога и то разумно. Този дух по-нататък взима Христа, изкачва Го на едно високо място на храма и Му казва: „Хвърли се отгоре, защото е писано в Писанието, че ангелите ще те носят на ръце, да не би да препънеш в камък ногата си“. Христос му отговори: „Мене много пъти е носила майка ми на ръце, но аз разбрах, че спасението седи в това, да не изкусявам Господа, а с Духа си да живея в Господа и да изпълнявам Неговата воля“. Само в това седи спасението. „Значи, волята Божия не е в това, аз да се качвам по високите места.
Ти ме качи горе, ти ще ме снемеш долу, няма защо аз да се хвърлям отгоре“.
Какво подразбира това? Някоя мома се влюбва в някой знатен момък. Той е високото място на някой храм. Дяволът я качва на това високо място и й казва: „Хвърли се от това място, да му покажеш, че го обичаш“. С това ще покаже ли тя, че го обича?
към беседата >>
И върху тия две думи те работят.
Туй е красивото в живота, че ние всякога ще се учим да познаваме Бога в Неговата безгранична Любов, да познаваме Бога в Неговата безгранична Мъдрост и светлина, да познаваме Бога в Неговата Истина и свобода. И всички форми, който съществуват в света, от най-малките до най-големите, във всички тия градации на интелигентност, ние ще изучаваме красивото и хубавото в света. Няма по-хубаво нещо от това, човек да обмени само две мисли с Бога, и Бог да му каже само две думи. Туй е достатъчно! Много пъти някои ангели, които са живели хиляди, милиони и милиарди години, са чули, направо от Господа, само две думи, но две съдържателни думи, които съдържат цялата вечност.
И върху тия две думи те работят.
Някои от вас искат да говорят цял ден с Господа. Не, само две думи ще ти каже Господ. Знаете ли какво ще ти каже Господ? - Люби Бога! Люби ближния си!
към беседата >>
Колкото пъти и да я разтваряте, тя все ще кристализирва по един и същ начин.
Единият живот е безсъзнателен, а другият е съзнателен. В безсъзнателния живот причините са вън, а в съзнателния живот причините са вътре, но понятията „вън и вътре“ трябва пак да се определят. Например, вземете вие простата готварска сол, разтворете я във вода и после изпарете този разтвор на слънце или на огън. Какво ще стане с готварската сол? - Тя отново ще кристализира.
Колкото пъти и да я разтваряте, тя все ще кристализирва по един и същ начин.
Това показва, че силите на солта са вътре в нея, затова формите й във всички случаи са едни и същи. Но вземете една проста морска мида, или един охлюв и ги счукайте на дребно и после се опитайте от тях да възпроизведете първоначалната им форма. Ще можете ли да направите същата форма? - Не, от счупените парченца охлюв никога няма да можете да направите първоначалната форма. Същото нещо е и с мидата.
към беседата >>
Какво подразбира това?
Този дух по-нататък взима Христа, изкачва Го на едно високо място на храма и Му казва: „Хвърли се отгоре, защото е писано в Писанието, че ангелите ще те носят на ръце, да не би да препънеш в камък ногата си“. Христос му отговори: „Мене много пъти е носила майка ми на ръце, но аз разбрах, че спасението седи в това, да не изкусявам Господа, а с Духа си да живея в Господа и да изпълнявам Неговата воля“. Само в това седи спасението. „Значи, волята Божия не е в това, аз да се качвам по високите места. Ти ме качи горе, ти ще ме снемеш долу, няма защо аз да се хвърлям отгоре“.
Какво подразбира това?
Някоя мома се влюбва в някой знатен момък. Той е високото място на някой храм. Дяволът я качва на това високо място и й казва: „Хвърли се от това място, да му покажеш, че го обичаш“. С това ще покаже ли тя, че го обича? Че колко хора не са се хвърляли от храма?
към беседата >>
Някои от вас искат да говорят цял ден с Господа.
И всички форми, който съществуват в света, от най-малките до най-големите, във всички тия градации на интелигентност, ние ще изучаваме красивото и хубавото в света. Няма по-хубаво нещо от това, човек да обмени само две мисли с Бога, и Бог да му каже само две думи. Туй е достатъчно! Много пъти някои ангели, които са живели хиляди, милиони и милиарди години, са чули, направо от Господа, само две думи, но две съдържателни думи, които съдържат цялата вечност. И върху тия две думи те работят.
Някои от вас искат да говорят цял ден с Господа.
Не, само две думи ще ти каже Господ. Знаете ли какво ще ти каже Господ? - Люби Бога! Люби ближния си! В интонацията, с която са изказани тия думи: „Люби Бога, Люби ближния си“, всеки ще разбере вътрешния смисъл на живота си.
към беседата >>
Това показва, че силите на солта са вътре в нея, затова формите й във всички случаи са едни и същи.
В безсъзнателния живот причините са вън, а в съзнателния живот причините са вътре, но понятията „вън и вътре“ трябва пак да се определят. Например, вземете вие простата готварска сол, разтворете я във вода и после изпарете този разтвор на слънце или на огън. Какво ще стане с готварската сол? - Тя отново ще кристализира. Колкото пъти и да я разтваряте, тя все ще кристализирва по един и същ начин.
Това показва, че силите на солта са вътре в нея, затова формите й във всички случаи са едни и същи.
Но вземете една проста морска мида, или един охлюв и ги счукайте на дребно и после се опитайте от тях да възпроизведете първоначалната им форма. Ще можете ли да направите същата форма? - Не, от счупените парченца охлюв никога няма да можете да направите първоначалната форма. Същото нещо е и с мидата. Ето защо ние казваме, че причината, която е образувала охлюва или мидата е извън тях, не е вътре в тях.
към беседата >>
Някоя мома се влюбва в някой знатен момък.
Христос му отговори: „Мене много пъти е носила майка ми на ръце, но аз разбрах, че спасението седи в това, да не изкусявам Господа, а с Духа си да живея в Господа и да изпълнявам Неговата воля“. Само в това седи спасението. „Значи, волята Божия не е в това, аз да се качвам по високите места. Ти ме качи горе, ти ще ме снемеш долу, няма защо аз да се хвърлям отгоре“. Какво подразбира това?
Някоя мома се влюбва в някой знатен момък.
Той е високото място на някой храм. Дяволът я качва на това високо място и й казва: „Хвърли се от това място, да му покажеш, че го обичаш“. С това ще покаже ли тя, че го обича? Че колко хора не са се хвърляли от храма? Във вода са се давили, сублимат са гълтали, от третия етаж са се хвърляли, от скала се хвърляли, за да покажат, че се обичат, но любов ли е това?
към беседата >>
Не, само две думи ще ти каже Господ.
Няма по-хубаво нещо от това, човек да обмени само две мисли с Бога, и Бог да му каже само две думи. Туй е достатъчно! Много пъти някои ангели, които са живели хиляди, милиони и милиарди години, са чули, направо от Господа, само две думи, но две съдържателни думи, които съдържат цялата вечност. И върху тия две думи те работят. Някои от вас искат да говорят цял ден с Господа.
Не, само две думи ще ти каже Господ.
Знаете ли какво ще ти каже Господ? - Люби Бога! Люби ближния си! В интонацията, с която са изказани тия думи: „Люби Бога, Люби ближния си“, всеки ще разбере вътрешния смисъл на живота си. И действително, думите „люби Бога“ значат - да вземеш нещо от Бога.
към беседата >>
Но вземете една проста морска мида, или един охлюв и ги счукайте на дребно и после се опитайте от тях да възпроизведете първоначалната им форма.
Например, вземете вие простата готварска сол, разтворете я във вода и после изпарете този разтвор на слънце или на огън. Какво ще стане с готварската сол? - Тя отново ще кристализира. Колкото пъти и да я разтваряте, тя все ще кристализирва по един и същ начин. Това показва, че силите на солта са вътре в нея, затова формите й във всички случаи са едни и същи.
Но вземете една проста морска мида, или един охлюв и ги счукайте на дребно и после се опитайте от тях да възпроизведете първоначалната им форма.
Ще можете ли да направите същата форма? - Не, от счупените парченца охлюв никога няма да можете да направите първоначалната форма. Същото нещо е и с мидата. Ето защо ние казваме, че причината, която е образувала охлюва или мидата е извън тях, не е вътре в тях. Причината, която е сформирувала вашите тела, вън или вътре във вас ли е?
към беседата >>
Той е високото място на някой храм.
Само в това седи спасението. „Значи, волята Божия не е в това, аз да се качвам по високите места. Ти ме качи горе, ти ще ме снемеш долу, няма защо аз да се хвърлям отгоре“. Какво подразбира това? Някоя мома се влюбва в някой знатен момък.
Той е високото място на някой храм.
Дяволът я качва на това високо място и й казва: „Хвърли се от това място, да му покажеш, че го обичаш“. С това ще покаже ли тя, че го обича? Че колко хора не са се хвърляли от храма? Във вода са се давили, сублимат са гълтали, от третия етаж са се хвърляли, от скала се хвърляли, за да покажат, че се обичат, но любов ли е това? Това е една извратена идея в ума на хората.
към беседата >>
Знаете ли какво ще ти каже Господ?
Туй е достатъчно! Много пъти някои ангели, които са живели хиляди, милиони и милиарди години, са чули, направо от Господа, само две думи, но две съдържателни думи, които съдържат цялата вечност. И върху тия две думи те работят. Някои от вас искат да говорят цял ден с Господа. Не, само две думи ще ти каже Господ.
Знаете ли какво ще ти каже Господ?
- Люби Бога! Люби ближния си! В интонацията, с която са изказани тия думи: „Люби Бога, Люби ближния си“, всеки ще разбере вътрешния смисъл на живота си. И действително, думите „люби Бога“ значат - да вземеш нещо от Бога. Да любиш ближния си, значи - да проявиш Божественото навън.
към беседата >>
Ще можете ли да направите същата форма?
Какво ще стане с готварската сол? - Тя отново ще кристализира. Колкото пъти и да я разтваряте, тя все ще кристализирва по един и същ начин. Това показва, че силите на солта са вътре в нея, затова формите й във всички случаи са едни и същи. Но вземете една проста морска мида, или един охлюв и ги счукайте на дребно и после се опитайте от тях да възпроизведете първоначалната им форма.
Ще можете ли да направите същата форма?
- Не, от счупените парченца охлюв никога няма да можете да направите първоначалната форма. Същото нещо е и с мидата. Ето защо ние казваме, че причината, която е образувала охлюва или мидата е извън тях, не е вътре в тях. Причината, която е сформирувала вашите тела, вън или вътре във вас ли е? Във вашето тяло ли е тази причина?
към беседата >>
Дяволът я качва на това високо място и й казва: „Хвърли се от това място, да му покажеш, че го обичаш“.
„Значи, волята Божия не е в това, аз да се качвам по високите места. Ти ме качи горе, ти ще ме снемеш долу, няма защо аз да се хвърлям отгоре“. Какво подразбира това? Някоя мома се влюбва в някой знатен момък. Той е високото място на някой храм.
Дяволът я качва на това високо място и й казва: „Хвърли се от това място, да му покажеш, че го обичаш“.
С това ще покаже ли тя, че го обича? Че колко хора не са се хвърляли от храма? Във вода са се давили, сублимат са гълтали, от третия етаж са се хвърляли, от скала се хвърляли, за да покажат, че се обичат, но любов ли е това? Това е една извратена идея в ума на хората. Ти няма да се хвърляш!
към беседата >>
- Люби Бога!
Много пъти някои ангели, които са живели хиляди, милиони и милиарди години, са чули, направо от Господа, само две думи, но две съдържателни думи, които съдържат цялата вечност. И върху тия две думи те работят. Някои от вас искат да говорят цял ден с Господа. Не, само две думи ще ти каже Господ. Знаете ли какво ще ти каже Господ?
- Люби Бога!
Люби ближния си! В интонацията, с която са изказани тия думи: „Люби Бога, Люби ближния си“, всеки ще разбере вътрешния смисъл на живота си. И действително, думите „люби Бога“ значат - да вземеш нещо от Бога. Да любиш ближния си, значи - да проявиш Божественото навън. Единият начин е Бог да се прояви за нас, а другото положение е - да проявим Бога.
към беседата >>
- Не, от счупените парченца охлюв никога няма да можете да направите първоначалната форма.
- Тя отново ще кристализира. Колкото пъти и да я разтваряте, тя все ще кристализирва по един и същ начин. Това показва, че силите на солта са вътре в нея, затова формите й във всички случаи са едни и същи. Но вземете една проста морска мида, или един охлюв и ги счукайте на дребно и после се опитайте от тях да възпроизведете първоначалната им форма. Ще можете ли да направите същата форма?
- Не, от счупените парченца охлюв никога няма да можете да направите първоначалната форма.
Същото нещо е и с мидата. Ето защо ние казваме, че причината, която е образувала охлюва или мидата е извън тях, не е вътре в тях. Причината, която е сформирувала вашите тела, вън или вътре във вас ли е? Във вашето тяло ли е тази причина? Ако причината е вън от вас, тогава, да вземем когото и да е от вас и да направим с него същия опит, какъвто направихме и с готварската сол.
към беседата >>
С това ще покаже ли тя, че го обича?
Ти ме качи горе, ти ще ме снемеш долу, няма защо аз да се хвърлям отгоре“. Какво подразбира това? Някоя мома се влюбва в някой знатен момък. Той е високото място на някой храм. Дяволът я качва на това високо място и й казва: „Хвърли се от това място, да му покажеш, че го обичаш“.
С това ще покаже ли тя, че го обича?
Че колко хора не са се хвърляли от храма? Във вода са се давили, сублимат са гълтали, от третия етаж са се хвърляли, от скала се хвърляли, за да покажат, че се обичат, но любов ли е това? Това е една извратена идея в ума на хората. Ти няма да се хвърляш! Ще седиш на това място и ще кажеш: аз разрешавам въпроса между Бога и мене, няма какво да Го изкушавам, няма какво да се съмнявам в Него, аз Го познавам; няма какво да казвам: Господи, ако ме обичаш, прати отгоре ангелите, да ме хванат!
към беседата >>
Люби ближния си!
И върху тия две думи те работят. Някои от вас искат да говорят цял ден с Господа. Не, само две думи ще ти каже Господ. Знаете ли какво ще ти каже Господ? - Люби Бога!
Люби ближния си!
В интонацията, с която са изказани тия думи: „Люби Бога, Люби ближния си“, всеки ще разбере вътрешния смисъл на живота си. И действително, думите „люби Бога“ значат - да вземеш нещо от Бога. Да любиш ближния си, значи - да проявиш Божественото навън. Единият начин е Бог да се прояви за нас, а другото положение е - да проявим Бога.
към беседата >>
Същото нещо е и с мидата.
Колкото пъти и да я разтваряте, тя все ще кристализирва по един и същ начин. Това показва, че силите на солта са вътре в нея, затова формите й във всички случаи са едни и същи. Но вземете една проста морска мида, или един охлюв и ги счукайте на дребно и после се опитайте от тях да възпроизведете първоначалната им форма. Ще можете ли да направите същата форма? - Не, от счупените парченца охлюв никога няма да можете да направите първоначалната форма.
Същото нещо е и с мидата.
Ето защо ние казваме, че причината, която е образувала охлюва или мидата е извън тях, не е вътре в тях. Причината, която е сформирувала вашите тела, вън или вътре във вас ли е? Във вашето тяло ли е тази причина? Ако причината е вън от вас, тогава, да вземем когото и да е от вас и да направим с него същия опит, какъвто направихме и с готварската сол. Да вземем някой учен професор, да го разтопим в едно голямо гърне и после да го изложим на слънцето, да се изпари водата му.
към беседата >>
Че колко хора не са се хвърляли от храма?
Какво подразбира това? Някоя мома се влюбва в някой знатен момък. Той е високото място на някой храм. Дяволът я качва на това високо място и й казва: „Хвърли се от това място, да му покажеш, че го обичаш“. С това ще покаже ли тя, че го обича?
Че колко хора не са се хвърляли от храма?
Във вода са се давили, сублимат са гълтали, от третия етаж са се хвърляли, от скала се хвърляли, за да покажат, че се обичат, но любов ли е това? Това е една извратена идея в ума на хората. Ти няма да се хвърляш! Ще седиш на това място и ще кажеш: аз разрешавам въпроса между Бога и мене, няма какво да Го изкушавам, няма какво да се съмнявам в Него, аз Го познавам; няма какво да казвам: Господи, ако ме обичаш, прати отгоре ангелите, да ме хванат! Какво научи Христос в пустинята?
към беседата >>
В интонацията, с която са изказани тия думи: „Люби Бога, Люби ближния си“, всеки ще разбере вътрешния смисъл на живота си.
Някои от вас искат да говорят цял ден с Господа. Не, само две думи ще ти каже Господ. Знаете ли какво ще ти каже Господ? - Люби Бога! Люби ближния си!
В интонацията, с която са изказани тия думи: „Люби Бога, Люби ближния си“, всеки ще разбере вътрешния смисъл на живота си.
И действително, думите „люби Бога“ значат - да вземеш нещо от Бога. Да любиш ближния си, значи - да проявиш Божественото навън. Единият начин е Бог да се прояви за нас, а другото положение е - да проявим Бога.
към беседата >>
Ето защо ние казваме, че причината, която е образувала охлюва или мидата е извън тях, не е вътре в тях.
Това показва, че силите на солта са вътре в нея, затова формите й във всички случаи са едни и същи. Но вземете една проста морска мида, или един охлюв и ги счукайте на дребно и после се опитайте от тях да възпроизведете първоначалната им форма. Ще можете ли да направите същата форма? - Не, от счупените парченца охлюв никога няма да можете да направите първоначалната форма. Същото нещо е и с мидата.
Ето защо ние казваме, че причината, която е образувала охлюва или мидата е извън тях, не е вътре в тях.
Причината, която е сформирувала вашите тела, вън или вътре във вас ли е? Във вашето тяло ли е тази причина? Ако причината е вън от вас, тогава, да вземем когото и да е от вас и да направим с него същия опит, какъвто направихме и с готварската сол. Да вземем някой учен професор, да го разтопим в едно голямо гърне и после да го изложим на слънцето, да се изпари водата му. При този процес, ще може ли той отново да се възстанови?
към беседата >>
Във вода са се давили, сублимат са гълтали, от третия етаж са се хвърляли, от скала се хвърляли, за да покажат, че се обичат, но любов ли е това?
Някоя мома се влюбва в някой знатен момък. Той е високото място на някой храм. Дяволът я качва на това високо място и й казва: „Хвърли се от това място, да му покажеш, че го обичаш“. С това ще покаже ли тя, че го обича? Че колко хора не са се хвърляли от храма?
Във вода са се давили, сублимат са гълтали, от третия етаж са се хвърляли, от скала се хвърляли, за да покажат, че се обичат, но любов ли е това?
Това е една извратена идея в ума на хората. Ти няма да се хвърляш! Ще седиш на това място и ще кажеш: аз разрешавам въпроса между Бога и мене, няма какво да Го изкушавам, няма какво да се съмнявам в Него, аз Го познавам; няма какво да казвам: Господи, ако ме обичаш, прати отгоре ангелите, да ме хванат! Какво научи Христос в пустинята? Духът Му каза: „Ще дойде онзи, който изкушава хората“.
към беседата >>
И действително, думите „люби Бога“ значат - да вземеш нещо от Бога.
Не, само две думи ще ти каже Господ. Знаете ли какво ще ти каже Господ? - Люби Бога! Люби ближния си! В интонацията, с която са изказани тия думи: „Люби Бога, Люби ближния си“, всеки ще разбере вътрешния смисъл на живота си.
И действително, думите „люби Бога“ значат - да вземеш нещо от Бога.
Да любиш ближния си, значи - да проявиш Божественото навън. Единият начин е Бог да се прояви за нас, а другото положение е - да проявим Бога.
към беседата >>
Причината, която е сформирувала вашите тела, вън или вътре във вас ли е?
Но вземете една проста морска мида, или един охлюв и ги счукайте на дребно и после се опитайте от тях да възпроизведете първоначалната им форма. Ще можете ли да направите същата форма? - Не, от счупените парченца охлюв никога няма да можете да направите първоначалната форма. Същото нещо е и с мидата. Ето защо ние казваме, че причината, която е образувала охлюва или мидата е извън тях, не е вътре в тях.
Причината, която е сформирувала вашите тела, вън или вътре във вас ли е?
Във вашето тяло ли е тази причина? Ако причината е вън от вас, тогава, да вземем когото и да е от вас и да направим с него същия опит, какъвто направихме и с готварската сол. Да вземем някой учен професор, да го разтопим в едно голямо гърне и после да го изложим на слънцето, да се изпари водата му. При този процес, ще може ли той отново да се възстанови? Ако той може да се възстанови, силата на живота е вътре в него, но, ако не стане това, той е една мида или един охлюв.
към беседата >>
Това е една извратена идея в ума на хората.
Той е високото място на някой храм. Дяволът я качва на това високо място и й казва: „Хвърли се от това място, да му покажеш, че го обичаш“. С това ще покаже ли тя, че го обича? Че колко хора не са се хвърляли от храма? Във вода са се давили, сублимат са гълтали, от третия етаж са се хвърляли, от скала се хвърляли, за да покажат, че се обичат, но любов ли е това?
Това е една извратена идея в ума на хората.
Ти няма да се хвърляш! Ще седиш на това място и ще кажеш: аз разрешавам въпроса между Бога и мене, няма какво да Го изкушавам, няма какво да се съмнявам в Него, аз Го познавам; няма какво да казвам: Господи, ако ме обичаш, прати отгоре ангелите, да ме хванат! Какво научи Христос в пустинята? Духът Му каза: „Ще дойде онзи, който изкушава хората“. Високото място на храма, това е гордостта.
към беседата >>
Да любиш ближния си, значи - да проявиш Божественото навън.
Знаете ли какво ще ти каже Господ? - Люби Бога! Люби ближния си! В интонацията, с която са изказани тия думи: „Люби Бога, Люби ближния си“, всеки ще разбере вътрешния смисъл на живота си. И действително, думите „люби Бога“ значат - да вземеш нещо от Бога.
Да любиш ближния си, значи - да проявиш Божественото навън.
Единият начин е Бог да се прояви за нас, а другото положение е - да проявим Бога.
към беседата >>
Във вашето тяло ли е тази причина?
Ще можете ли да направите същата форма? - Не, от счупените парченца охлюв никога няма да можете да направите първоначалната форма. Същото нещо е и с мидата. Ето защо ние казваме, че причината, която е образувала охлюва или мидата е извън тях, не е вътре в тях. Причината, която е сформирувала вашите тела, вън или вътре във вас ли е?
Във вашето тяло ли е тази причина?
Ако причината е вън от вас, тогава, да вземем когото и да е от вас и да направим с него същия опит, какъвто направихме и с готварската сол. Да вземем някой учен професор, да го разтопим в едно голямо гърне и после да го изложим на слънцето, да се изпари водата му. При този процес, ще може ли той отново да се възстанови? Ако той може да се възстанови, силата на живота е вътре в него, но, ако не стане това, той е една мида или един охлюв. Следователно, този професор казва: аз не съм завършил още своите опити.
към беседата >>
Ти няма да се хвърляш!
Дяволът я качва на това високо място и й казва: „Хвърли се от това място, да му покажеш, че го обичаш“. С това ще покаже ли тя, че го обича? Че колко хора не са се хвърляли от храма? Във вода са се давили, сублимат са гълтали, от третия етаж са се хвърляли, от скала се хвърляли, за да покажат, че се обичат, но любов ли е това? Това е една извратена идея в ума на хората.
Ти няма да се хвърляш!
Ще седиш на това място и ще кажеш: аз разрешавам въпроса между Бога и мене, няма какво да Го изкушавам, няма какво да се съмнявам в Него, аз Го познавам; няма какво да казвам: Господи, ако ме обичаш, прати отгоре ангелите, да ме хванат! Какво научи Христос в пустинята? Духът Му каза: „Ще дойде онзи, който изкушава хората“. Високото място на храма, това е гордостта. Ние се гордеем със своите къщи, със своето богатство, със своите знания, със своята сила.
към беседата >>
Единият начин е Бог да се прояви за нас, а другото положение е - да проявим Бога.
- Люби Бога! Люби ближния си! В интонацията, с която са изказани тия думи: „Люби Бога, Люби ближния си“, всеки ще разбере вътрешния смисъл на живота си. И действително, думите „люби Бога“ значат - да вземеш нещо от Бога. Да любиш ближния си, значи - да проявиш Божественото навън.
Единият начин е Бог да се прояви за нас, а другото положение е - да проявим Бога.
към беседата >>
Ако причината е вън от вас, тогава, да вземем когото и да е от вас и да направим с него същия опит, какъвто направихме и с готварската сол.
- Не, от счупените парченца охлюв никога няма да можете да направите първоначалната форма. Същото нещо е и с мидата. Ето защо ние казваме, че причината, която е образувала охлюва или мидата е извън тях, не е вътре в тях. Причината, която е сформирувала вашите тела, вън или вътре във вас ли е? Във вашето тяло ли е тази причина?
Ако причината е вън от вас, тогава, да вземем когото и да е от вас и да направим с него същия опит, какъвто направихме и с готварската сол.
Да вземем някой учен професор, да го разтопим в едно голямо гърне и после да го изложим на слънцето, да се изпари водата му. При този процес, ще може ли той отново да се възстанови? Ако той може да се възстанови, силата на живота е вътре в него, но, ако не стане това, той е една мида или един охлюв. Следователно, този професор казва: аз не съм завършил още своите опити. Всички тия черупки, които образуват мидата, това са само забавления за децата.
към беседата >>
Ще седиш на това място и ще кажеш: аз разрешавам въпроса между Бога и мене, няма какво да Го изкушавам, няма какво да се съмнявам в Него, аз Го познавам; няма какво да казвам: Господи, ако ме обичаш, прати отгоре ангелите, да ме хванат!
С това ще покаже ли тя, че го обича? Че колко хора не са се хвърляли от храма? Във вода са се давили, сублимат са гълтали, от третия етаж са се хвърляли, от скала се хвърляли, за да покажат, че се обичат, но любов ли е това? Това е една извратена идея в ума на хората. Ти няма да се хвърляш!
Ще седиш на това място и ще кажеш: аз разрешавам въпроса между Бога и мене, няма какво да Го изкушавам, няма какво да се съмнявам в Него, аз Го познавам; няма какво да казвам: Господи, ако ме обичаш, прати отгоре ангелите, да ме хванат!
Какво научи Христос в пустинята? Духът Му каза: „Ще дойде онзи, който изкушава хората“. Високото място на храма, това е гордостта. Ние се гордеем със своите къщи, със своето богатство, със своите знания, със своята сила. Дойде изкусителят и ти казва: „Ти си учен, ти си велик, ти си пратен за спасител, да носиш великата култура“.
към беседата >>
Днес вие сте по-близо до Царството Божие, отколкото онези, преди 2000 години.
Днес вие сте по-близо до Царството Божие, отколкото онези, преди 2000 години.
Тези хора са били герои, а вие, които се върнахте на земята, имате много работа; много важни въпроси има да разрешавате. Например, вие имате да разрешавате семейни, обществени, научни въпроси, и можете да ги разрешите само по начина на Божията Любов. Ако ги решите по този начин, ще разберете вътрешния смисъл на живота, на науката, в тяхната благородна страна. И ако имате любов към ближния си, вие ще имате един реален метод на разрешение, с който ще може и да се проявите. И тогава, между вас няма да има никакви противоречия по въпроса, как трябва да живеете.
към беседата >>
Да вземем някой учен професор, да го разтопим в едно голямо гърне и после да го изложим на слънцето, да се изпари водата му.
Същото нещо е и с мидата. Ето защо ние казваме, че причината, която е образувала охлюва или мидата е извън тях, не е вътре в тях. Причината, която е сформирувала вашите тела, вън или вътре във вас ли е? Във вашето тяло ли е тази причина? Ако причината е вън от вас, тогава, да вземем когото и да е от вас и да направим с него същия опит, какъвто направихме и с готварската сол.
Да вземем някой учен професор, да го разтопим в едно голямо гърне и после да го изложим на слънцето, да се изпари водата му.
При този процес, ще може ли той отново да се възстанови? Ако той може да се възстанови, силата на живота е вътре в него, но, ако не стане това, той е една мида или един охлюв. Следователно, този професор казва: аз не съм завършил още своите опити. Всички тия черупки, които образуват мидата, това са само забавления за децата. Едно време аз съм събирал тия черупки, за да забавлявам с тях децата.
към беседата >>
Какво научи Христос в пустинята?
Че колко хора не са се хвърляли от храма? Във вода са се давили, сублимат са гълтали, от третия етаж са се хвърляли, от скала се хвърляли, за да покажат, че се обичат, но любов ли е това? Това е една извратена идея в ума на хората. Ти няма да се хвърляш! Ще седиш на това място и ще кажеш: аз разрешавам въпроса между Бога и мене, няма какво да Го изкушавам, няма какво да се съмнявам в Него, аз Го познавам; няма какво да казвам: Господи, ако ме обичаш, прати отгоре ангелите, да ме хванат!
Какво научи Христос в пустинята?
Духът Му каза: „Ще дойде онзи, който изкушава хората“. Високото място на храма, това е гордостта. Ние се гордеем със своите къщи, със своето богатство, със своите знания, със своята сила. Дойде изкусителят и ти казва: „Ти си учен, ти си велик, ти си пратен за спасител, да носиш великата култура“. Той ти прави по този начин инжекции, инжектира те.
към беседата >>
Тези хора са били герои, а вие, които се върнахте на земята, имате много работа; много важни въпроси има да разрешавате.
Днес вие сте по-близо до Царството Божие, отколкото онези, преди 2000 години.
Тези хора са били герои, а вие, които се върнахте на земята, имате много работа; много важни въпроси има да разрешавате.
Например, вие имате да разрешавате семейни, обществени, научни въпроси, и можете да ги разрешите само по начина на Божията Любов. Ако ги решите по този начин, ще разберете вътрешния смисъл на живота, на науката, в тяхната благородна страна. И ако имате любов към ближния си, вие ще имате един реален метод на разрешение, с който ще може и да се проявите. И тогава, между вас няма да има никакви противоречия по въпроса, как трябва да живеете.
към беседата >>
При този процес, ще може ли той отново да се възстанови?
Ето защо ние казваме, че причината, която е образувала охлюва или мидата е извън тях, не е вътре в тях. Причината, която е сформирувала вашите тела, вън или вътре във вас ли е? Във вашето тяло ли е тази причина? Ако причината е вън от вас, тогава, да вземем когото и да е от вас и да направим с него същия опит, какъвто направихме и с готварската сол. Да вземем някой учен професор, да го разтопим в едно голямо гърне и после да го изложим на слънцето, да се изпари водата му.
При този процес, ще може ли той отново да се възстанови?
Ако той може да се възстанови, силата на живота е вътре в него, но, ако не стане това, той е една мида или един охлюв. Следователно, този професор казва: аз не съм завършил още своите опити. Всички тия черупки, които образуват мидата, това са само забавления за децата. Едно време аз съм събирал тия черупки, за да забавлявам с тях децата. А сега, хората събират тия черупки и казват: много нещо знаят учените хора за тия миди и охлюви.
към беседата >>
Духът Му каза: „Ще дойде онзи, който изкушава хората“.
Във вода са се давили, сублимат са гълтали, от третия етаж са се хвърляли, от скала се хвърляли, за да покажат, че се обичат, но любов ли е това? Това е една извратена идея в ума на хората. Ти няма да се хвърляш! Ще седиш на това място и ще кажеш: аз разрешавам въпроса между Бога и мене, няма какво да Го изкушавам, няма какво да се съмнявам в Него, аз Го познавам; няма какво да казвам: Господи, ако ме обичаш, прати отгоре ангелите, да ме хванат! Какво научи Христос в пустинята?
Духът Му каза: „Ще дойде онзи, който изкушава хората“.
Високото място на храма, това е гордостта. Ние се гордеем със своите къщи, със своето богатство, със своите знания, със своята сила. Дойде изкусителят и ти казва: „Ти си учен, ти си велик, ти си пратен за спасител, да носиш великата култура“. Той ти прави по този начин инжекции, инжектира те. Аз съм виждал тия спасители, светът е пълен с тях, но те не са могли и до сега да го спасят.
към беседата >>
Например, вие имате да разрешавате семейни, обществени, научни въпроси, и можете да ги разрешите само по начина на Божията Любов.
Днес вие сте по-близо до Царството Божие, отколкото онези, преди 2000 години. Тези хора са били герои, а вие, които се върнахте на земята, имате много работа; много важни въпроси има да разрешавате.
Например, вие имате да разрешавате семейни, обществени, научни въпроси, и можете да ги разрешите само по начина на Божията Любов.
Ако ги решите по този начин, ще разберете вътрешния смисъл на живота, на науката, в тяхната благородна страна. И ако имате любов към ближния си, вие ще имате един реален метод на разрешение, с който ще може и да се проявите. И тогава, между вас няма да има никакви противоречия по въпроса, как трябва да живеете.
към беседата >>
Ако той може да се възстанови, силата на живота е вътре в него, но, ако не стане това, той е една мида или един охлюв.
Причината, която е сформирувала вашите тела, вън или вътре във вас ли е? Във вашето тяло ли е тази причина? Ако причината е вън от вас, тогава, да вземем когото и да е от вас и да направим с него същия опит, какъвто направихме и с готварската сол. Да вземем някой учен професор, да го разтопим в едно голямо гърне и после да го изложим на слънцето, да се изпари водата му. При този процес, ще може ли той отново да се възстанови?
Ако той може да се възстанови, силата на живота е вътре в него, но, ако не стане това, той е една мида или един охлюв.
Следователно, този професор казва: аз не съм завършил още своите опити. Всички тия черупки, които образуват мидата, това са само забавления за децата. Едно време аз съм събирал тия черупки, за да забавлявам с тях децата. А сега, хората събират тия черупки и казват: много нещо знаят учените хора за тия миди и охлюви. Питам ви: какво са мислили тия старовременни миди и охлюви?
към беседата >>
Високото място на храма, това е гордостта.
Това е една извратена идея в ума на хората. Ти няма да се хвърляш! Ще седиш на това място и ще кажеш: аз разрешавам въпроса между Бога и мене, няма какво да Го изкушавам, няма какво да се съмнявам в Него, аз Го познавам; няма какво да казвам: Господи, ако ме обичаш, прати отгоре ангелите, да ме хванат! Какво научи Христос в пустинята? Духът Му каза: „Ще дойде онзи, който изкушава хората“.
Високото място на храма, това е гордостта.
Ние се гордеем със своите къщи, със своето богатство, със своите знания, със своята сила. Дойде изкусителят и ти казва: „Ти си учен, ти си велик, ти си пратен за спасител, да носиш великата култура“. Той ти прави по този начин инжекции, инжектира те. Аз съм виждал тия спасители, светът е пълен с тях, но те не са могли и до сега да го спасят. Защо не могат да го спасят?
към беседата >>
Ако ги решите по този начин, ще разберете вътрешния смисъл на живота, на науката, в тяхната благородна страна.
Днес вие сте по-близо до Царството Божие, отколкото онези, преди 2000 години. Тези хора са били герои, а вие, които се върнахте на земята, имате много работа; много важни въпроси има да разрешавате. Например, вие имате да разрешавате семейни, обществени, научни въпроси, и можете да ги разрешите само по начина на Божията Любов.
Ако ги решите по този начин, ще разберете вътрешния смисъл на живота, на науката, в тяхната благородна страна.
И ако имате любов към ближния си, вие ще имате един реален метод на разрешение, с който ще може и да се проявите. И тогава, между вас няма да има никакви противоречия по въпроса, как трябва да живеете.
към беседата >>
Следователно, този професор казва: аз не съм завършил още своите опити.
Във вашето тяло ли е тази причина? Ако причината е вън от вас, тогава, да вземем когото и да е от вас и да направим с него същия опит, какъвто направихме и с готварската сол. Да вземем някой учен професор, да го разтопим в едно голямо гърне и после да го изложим на слънцето, да се изпари водата му. При този процес, ще може ли той отново да се възстанови? Ако той може да се възстанови, силата на живота е вътре в него, но, ако не стане това, той е една мида или един охлюв.
Следователно, този професор казва: аз не съм завършил още своите опити.
Всички тия черупки, които образуват мидата, това са само забавления за децата. Едно време аз съм събирал тия черупки, за да забавлявам с тях децата. А сега, хората събират тия черупки и казват: много нещо знаят учените хора за тия миди и охлюви. Питам ви: какво са мислили тия старовременни миди и охлюви? - Те са мислили, как да завладеят морето.
към беседата >>
Ние се гордеем със своите къщи, със своето богатство, със своите знания, със своята сила.
Ти няма да се хвърляш! Ще седиш на това място и ще кажеш: аз разрешавам въпроса между Бога и мене, няма какво да Го изкушавам, няма какво да се съмнявам в Него, аз Го познавам; няма какво да казвам: Господи, ако ме обичаш, прати отгоре ангелите, да ме хванат! Какво научи Христос в пустинята? Духът Му каза: „Ще дойде онзи, който изкушава хората“. Високото място на храма, това е гордостта.
Ние се гордеем със своите къщи, със своето богатство, със своите знания, със своята сила.
Дойде изкусителят и ти казва: „Ти си учен, ти си велик, ти си пратен за спасител, да носиш великата култура“. Той ти прави по този начин инжекции, инжектира те. Аз съм виждал тия спасители, светът е пълен с тях, но те не са могли и до сега да го спасят. Защо не могат да го спасят? Христос разбра това.
към беседата >>
И ако имате любов към ближния си, вие ще имате един реален метод на разрешение, с който ще може и да се проявите.
Днес вие сте по-близо до Царството Божие, отколкото онези, преди 2000 години. Тези хора са били герои, а вие, които се върнахте на земята, имате много работа; много важни въпроси има да разрешавате. Например, вие имате да разрешавате семейни, обществени, научни въпроси, и можете да ги разрешите само по начина на Божията Любов. Ако ги решите по този начин, ще разберете вътрешния смисъл на живота, на науката, в тяхната благородна страна.
И ако имате любов към ближния си, вие ще имате един реален метод на разрешение, с който ще може и да се проявите.
И тогава, между вас няма да има никакви противоречия по въпроса, как трябва да живеете.
към беседата >>
Всички тия черупки, които образуват мидата, това са само забавления за децата.
Ако причината е вън от вас, тогава, да вземем когото и да е от вас и да направим с него същия опит, какъвто направихме и с готварската сол. Да вземем някой учен професор, да го разтопим в едно голямо гърне и после да го изложим на слънцето, да се изпари водата му. При този процес, ще може ли той отново да се възстанови? Ако той може да се възстанови, силата на живота е вътре в него, но, ако не стане това, той е една мида или един охлюв. Следователно, този професор казва: аз не съм завършил още своите опити.
Всички тия черупки, които образуват мидата, това са само забавления за децата.
Едно време аз съм събирал тия черупки, за да забавлявам с тях децата. А сега, хората събират тия черупки и казват: много нещо знаят учените хора за тия миди и охлюви. Питам ви: какво са мислили тия старовременни миди и охлюви? - Те са мислили, как да завладеят морето. Много учени са тия миди и охлюви!
към беседата >>
Дойде изкусителят и ти казва: „Ти си учен, ти си велик, ти си пратен за спасител, да носиш великата култура“.
Ще седиш на това място и ще кажеш: аз разрешавам въпроса между Бога и мене, няма какво да Го изкушавам, няма какво да се съмнявам в Него, аз Го познавам; няма какво да казвам: Господи, ако ме обичаш, прати отгоре ангелите, да ме хванат! Какво научи Христос в пустинята? Духът Му каза: „Ще дойде онзи, който изкушава хората“. Високото място на храма, това е гордостта. Ние се гордеем със своите къщи, със своето богатство, със своите знания, със своята сила.
Дойде изкусителят и ти казва: „Ти си учен, ти си велик, ти си пратен за спасител, да носиш великата култура“.
Той ти прави по този начин инжекции, инжектира те. Аз съм виждал тия спасители, светът е пълен с тях, но те не са могли и до сега да го спасят. Защо не могат да го спасят? Христос разбра това. Духът Му каза: „Ти няма да се поддаваш на тия слабости“.
към беседата >>
И тогава, между вас няма да има никакви противоречия по въпроса, как трябва да живеете.
Днес вие сте по-близо до Царството Божие, отколкото онези, преди 2000 години. Тези хора са били герои, а вие, които се върнахте на земята, имате много работа; много важни въпроси има да разрешавате. Например, вие имате да разрешавате семейни, обществени, научни въпроси, и можете да ги разрешите само по начина на Божията Любов. Ако ги решите по този начин, ще разберете вътрешния смисъл на живота, на науката, в тяхната благородна страна. И ако имате любов към ближния си, вие ще имате един реален метод на разрешение, с който ще може и да се проявите.
И тогава, между вас няма да има никакви противоречия по въпроса, как трябва да живеете.
към беседата >>
Едно време аз съм събирал тия черупки, за да забавлявам с тях децата.
Да вземем някой учен професор, да го разтопим в едно голямо гърне и после да го изложим на слънцето, да се изпари водата му. При този процес, ще може ли той отново да се възстанови? Ако той може да се възстанови, силата на живота е вътре в него, но, ако не стане това, той е една мида или един охлюв. Следователно, този професор казва: аз не съм завършил още своите опити. Всички тия черупки, които образуват мидата, това са само забавления за децата.
Едно време аз съм събирал тия черупки, за да забавлявам с тях децата.
А сега, хората събират тия черупки и казват: много нещо знаят учените хора за тия миди и охлюви. Питам ви: какво са мислили тия старовременни миди и охлюви? - Те са мислили, как да завладеят морето. Много учени са тия миди и охлюви! Вие сега ще кажете: ние не виждаме никаква ученост в тия миди и охлюви.
към беседата >>
Той ти прави по този начин инжекции, инжектира те.
Какво научи Христос в пустинята? Духът Му каза: „Ще дойде онзи, който изкушава хората“. Високото място на храма, това е гордостта. Ние се гордеем със своите къщи, със своето богатство, със своите знания, със своята сила. Дойде изкусителят и ти казва: „Ти си учен, ти си велик, ти си пратен за спасител, да носиш великата култура“.
Той ти прави по този начин инжекции, инжектира те.
Аз съм виждал тия спасители, светът е пълен с тях, но те не са могли и до сега да го спасят. Защо не могат да го спасят? Христос разбра това. Духът Му каза: „Ти няма да се поддаваш на тия слабости“.
към беседата >>
И тъй, аз искам да ви оставя с онази мисъл, с онова чувство, което имал Соломон към сунамката, около която обикалял по цели дни.
И тъй, аз искам да ви оставя с онази мисъл, с онова чувство, което имал Соломон към сунамката, около която обикалял по цели дни.
Тя му дала една светла идея. Тя не се поддала на неговите слабости, не се оженила заради него. Заради нея той написал книгата „Песен на песните“, която считат, че представлява отношение на църквата към Христа. Тази сунамка, която живя преди 2000 години, имаше един висок идеал, една възвишена идея в себе си. И тя не се реши да се ожени, даже и за най-разумния цар, какъвто беше цар Соломон и затова му казва: „Ти имаш едно предназначение в света и, ако се ожениш за мене, ще го изгубиш“.
към беседата >>
А сега, хората събират тия черупки и казват: много нещо знаят учените хора за тия миди и охлюви.
При този процес, ще може ли той отново да се възстанови? Ако той може да се възстанови, силата на живота е вътре в него, но, ако не стане това, той е една мида или един охлюв. Следователно, този професор казва: аз не съм завършил още своите опити. Всички тия черупки, които образуват мидата, това са само забавления за децата. Едно време аз съм събирал тия черупки, за да забавлявам с тях децата.
А сега, хората събират тия черупки и казват: много нещо знаят учените хора за тия миди и охлюви.
Питам ви: какво са мислили тия старовременни миди и охлюви? - Те са мислили, как да завладеят морето. Много учени са тия миди и охлюви! Вие сега ще кажете: ние не виждаме никаква ученост в тия миди и охлюви.
към беседата >>
Аз съм виждал тия спасители, светът е пълен с тях, но те не са могли и до сега да го спасят.
Духът Му каза: „Ще дойде онзи, който изкушава хората“. Високото място на храма, това е гордостта. Ние се гордеем със своите къщи, със своето богатство, със своите знания, със своята сила. Дойде изкусителят и ти казва: „Ти си учен, ти си велик, ти си пратен за спасител, да носиш великата култура“. Той ти прави по този начин инжекции, инжектира те.
Аз съм виждал тия спасители, светът е пълен с тях, но те не са могли и до сега да го спасят.
Защо не могат да го спасят? Христос разбра това. Духът Му каза: „Ти няма да се поддаваш на тия слабости“.
към беседата >>
Тя му дала една светла идея.
И тъй, аз искам да ви оставя с онази мисъл, с онова чувство, което имал Соломон към сунамката, около която обикалял по цели дни.
Тя му дала една светла идея.
Тя не се поддала на неговите слабости, не се оженила заради него. Заради нея той написал книгата „Песен на песните“, която считат, че представлява отношение на църквата към Христа. Тази сунамка, която живя преди 2000 години, имаше един висок идеал, една възвишена идея в себе си. И тя не се реши да се ожени, даже и за най-разумния цар, какъвто беше цар Соломон и затова му казва: „Ти имаш едно предназначение в света и, ако се ожениш за мене, ще го изгубиш“. Тъй както аз паса тия овци, така и ти трябва да се научиш да пасеш тия хора.“ И действително, Соломон най-първо поддържаше това учение, после надойдоха леки жени от Египет, от Асирия и Соломон започва да се храни с шоколадени каши, но и сам той на каша стана.
към беседата >>
Питам ви: какво са мислили тия старовременни миди и охлюви?
Ако той може да се възстанови, силата на живота е вътре в него, но, ако не стане това, той е една мида или един охлюв. Следователно, този професор казва: аз не съм завършил още своите опити. Всички тия черупки, които образуват мидата, това са само забавления за децата. Едно време аз съм събирал тия черупки, за да забавлявам с тях децата. А сега, хората събират тия черупки и казват: много нещо знаят учените хора за тия миди и охлюви.
Питам ви: какво са мислили тия старовременни миди и охлюви?
- Те са мислили, как да завладеят морето. Много учени са тия миди и охлюви! Вие сега ще кажете: ние не виждаме никаква ученост в тия миди и охлюви.
към беседата >>
Защо не могат да го спасят?
Високото място на храма, това е гордостта. Ние се гордеем със своите къщи, със своето богатство, със своите знания, със своята сила. Дойде изкусителят и ти казва: „Ти си учен, ти си велик, ти си пратен за спасител, да носиш великата култура“. Той ти прави по този начин инжекции, инжектира те. Аз съм виждал тия спасители, светът е пълен с тях, но те не са могли и до сега да го спасят.
Защо не могат да го спасят?
Христос разбра това. Духът Му каза: „Ти няма да се поддаваш на тия слабости“.
към беседата >>
Тя не се поддала на неговите слабости, не се оженила заради него.
И тъй, аз искам да ви оставя с онази мисъл, с онова чувство, което имал Соломон към сунамката, около която обикалял по цели дни. Тя му дала една светла идея.
Тя не се поддала на неговите слабости, не се оженила заради него.
Заради нея той написал книгата „Песен на песните“, която считат, че представлява отношение на църквата към Христа. Тази сунамка, която живя преди 2000 години, имаше един висок идеал, една възвишена идея в себе си. И тя не се реши да се ожени, даже и за най-разумния цар, какъвто беше цар Соломон и затова му казва: „Ти имаш едно предназначение в света и, ако се ожениш за мене, ще го изгубиш“. Тъй както аз паса тия овци, така и ти трябва да се научиш да пасеш тия хора.“ И действително, Соломон най-първо поддържаше това учение, после надойдоха леки жени от Египет, от Асирия и Соломон започва да се храни с шоколадени каши, но и сам той на каша стана. И раздели се тогава царството му.
към беседата >>
- Те са мислили, как да завладеят морето.
Следователно, този професор казва: аз не съм завършил още своите опити. Всички тия черупки, които образуват мидата, това са само забавления за децата. Едно време аз съм събирал тия черупки, за да забавлявам с тях децата. А сега, хората събират тия черупки и казват: много нещо знаят учените хора за тия миди и охлюви. Питам ви: какво са мислили тия старовременни миди и охлюви?
- Те са мислили, как да завладеят морето.
Много учени са тия миди и охлюви! Вие сега ще кажете: ние не виждаме никаква ученост в тия миди и охлюви.
към беседата >>
Христос разбра това.
Ние се гордеем със своите къщи, със своето богатство, със своите знания, със своята сила. Дойде изкусителят и ти казва: „Ти си учен, ти си велик, ти си пратен за спасител, да носиш великата култура“. Той ти прави по този начин инжекции, инжектира те. Аз съм виждал тия спасители, светът е пълен с тях, но те не са могли и до сега да го спасят. Защо не могат да го спасят?
Христос разбра това.
Духът Му каза: „Ти няма да се поддаваш на тия слабости“.
към беседата >>
Заради нея той написал книгата „Песен на песните“, която считат, че представлява отношение на църквата към Христа.
И тъй, аз искам да ви оставя с онази мисъл, с онова чувство, което имал Соломон към сунамката, около която обикалял по цели дни. Тя му дала една светла идея. Тя не се поддала на неговите слабости, не се оженила заради него.
Заради нея той написал книгата „Песен на песните“, която считат, че представлява отношение на църквата към Христа.
Тази сунамка, която живя преди 2000 години, имаше един висок идеал, една възвишена идея в себе си. И тя не се реши да се ожени, даже и за най-разумния цар, какъвто беше цар Соломон и затова му казва: „Ти имаш едно предназначение в света и, ако се ожениш за мене, ще го изгубиш“. Тъй както аз паса тия овци, така и ти трябва да се научиш да пасеш тия хора.“ И действително, Соломон най-първо поддържаше това учение, после надойдоха леки жени от Египет, от Асирия и Соломон започва да се храни с шоколадени каши, но и сам той на каша стана. И раздели се тогава царството му. Преданието казва, че след това, той втори път срещнал тази сунамка, която му казва: „Ти направи една погрешка, не вървя по правия път“.
към беседата >>
Много учени са тия миди и охлюви!
Всички тия черупки, които образуват мидата, това са само забавления за децата. Едно време аз съм събирал тия черупки, за да забавлявам с тях децата. А сега, хората събират тия черупки и казват: много нещо знаят учените хора за тия миди и охлюви. Питам ви: какво са мислили тия старовременни миди и охлюви? - Те са мислили, как да завладеят морето.
Много учени са тия миди и охлюви!
Вие сега ще кажете: ние не виждаме никаква ученост в тия миди и охлюви.
към беседата >>
Духът Му каза: „Ти няма да се поддаваш на тия слабости“.
Дойде изкусителят и ти казва: „Ти си учен, ти си велик, ти си пратен за спасител, да носиш великата култура“. Той ти прави по този начин инжекции, инжектира те. Аз съм виждал тия спасители, светът е пълен с тях, но те не са могли и до сега да го спасят. Защо не могат да го спасят? Христос разбра това.
Духът Му каза: „Ти няма да се поддаваш на тия слабости“.
към беседата >>
Тази сунамка, която живя преди 2000 години, имаше един висок идеал, една възвишена идея в себе си.
И тъй, аз искам да ви оставя с онази мисъл, с онова чувство, което имал Соломон към сунамката, около която обикалял по цели дни. Тя му дала една светла идея. Тя не се поддала на неговите слабости, не се оженила заради него. Заради нея той написал книгата „Песен на песните“, която считат, че представлява отношение на църквата към Христа.
Тази сунамка, която живя преди 2000 години, имаше един висок идеал, една възвишена идея в себе си.
И тя не се реши да се ожени, даже и за най-разумния цар, какъвто беше цар Соломон и затова му казва: „Ти имаш едно предназначение в света и, ако се ожениш за мене, ще го изгубиш“. Тъй както аз паса тия овци, така и ти трябва да се научиш да пасеш тия хора.“ И действително, Соломон най-първо поддържаше това учение, после надойдоха леки жени от Египет, от Асирия и Соломон започва да се храни с шоколадени каши, но и сам той на каша стана. И раздели се тогава царството му. Преданието казва, че след това, той втори път срещнал тази сунамка, която му казва: „Ти направи една погрешка, не вървя по правия път“. Той се разкаял от тия думи и казал: „Като дойда втори път на земята, аз ще бъда един добър и умен ученик“.
към беседата >>
Вие сега ще кажете: ние не виждаме никаква ученост в тия миди и охлюви.
Едно време аз съм събирал тия черупки, за да забавлявам с тях децата. А сега, хората събират тия черупки и казват: много нещо знаят учените хора за тия миди и охлюви. Питам ви: какво са мислили тия старовременни миди и охлюви? - Те са мислили, как да завладеят морето. Много учени са тия миди и охлюви!
Вие сега ще кажете: ние не виждаме никаква ученост в тия миди и охлюви.
към беседата >>
Сега, като развивам тези идеи, някои ще кажат, че и този начин на живеене не е прав.
Сега, като развивам тези идеи, някои ще кажат, че и този начин на живеене не е прав.
Добре, аз правя едно научно възражение. Ако ние трябва да се установим върху известни форми, ако трябва да ги възприемем и да считаме, че те са неизменяеми, питам тогава: защо природата не се спре върху първичните форми, които създаде и върху тях да прояви всичкия живот, ами създаде този, почти безконечен ред от форми, докато дойде до човека? Защо създаде всички тия форми? - Тези форми представляват училище, през което е минал човешкия дух. Тези форми са листата на една велика книга.
към беседата >>
И тя не се реши да се ожени, даже и за най-разумния цар, какъвто беше цар Соломон и затова му казва: „Ти имаш едно предназначение в света и, ако се ожениш за мене, ще го изгубиш“.
И тъй, аз искам да ви оставя с онази мисъл, с онова чувство, което имал Соломон към сунамката, около която обикалял по цели дни. Тя му дала една светла идея. Тя не се поддала на неговите слабости, не се оженила заради него. Заради нея той написал книгата „Песен на песните“, която считат, че представлява отношение на църквата към Христа. Тази сунамка, която живя преди 2000 години, имаше един висок идеал, една възвишена идея в себе си.
И тя не се реши да се ожени, даже и за най-разумния цар, какъвто беше цар Соломон и затова му казва: „Ти имаш едно предназначение в света и, ако се ожениш за мене, ще го изгубиш“.
Тъй както аз паса тия овци, така и ти трябва да се научиш да пасеш тия хора.“ И действително, Соломон най-първо поддържаше това учение, после надойдоха леки жени от Египет, от Асирия и Соломон започва да се храни с шоколадени каши, но и сам той на каша стана. И раздели се тогава царството му. Преданието казва, че след това, той втори път срещнал тази сунамка, която му казва: „Ти направи една погрешка, не вървя по правия път“. Той се разкаял от тия думи и казал: „Като дойда втори път на земята, аз ще бъда един добър и умен ученик“. Преданието казва, че Соломон, във времето на Христа, е бил един от най-добрите Негови ученици и проповядвал Неговото учение.
към беседата >>
Аз ви питам: ако един ангел погледне в мозъка на един човек, ще види ли някаква ученост?
Аз ви питам: ако един ангел погледне в мозъка на един човек, ще види ли някаква ученост?
Пък и вие, ако разтворите вашия мозък, ще видите ли някаква ученост? Ако го разтворите, вие ще се отчаяте, никаква интелигентност няма да видите в него. Интелигентността се забелязва само на лицето на човека, а в мозъка стават само известни конвулсии, известни напрежения, каквито и с водата, когато ври в затворен котел. Тази пара иска да се освободи от котела, вследствие на което, предизвиква известно напрежение. Същото е и у нас.
към беседата >>
Добре, аз правя едно научно възражение.
Сега, като развивам тези идеи, някои ще кажат, че и този начин на живеене не е прав.
Добре, аз правя едно научно възражение.
Ако ние трябва да се установим върху известни форми, ако трябва да ги възприемем и да считаме, че те са неизменяеми, питам тогава: защо природата не се спре върху първичните форми, които създаде и върху тях да прояви всичкия живот, ами създаде този, почти безконечен ред от форми, докато дойде до човека? Защо създаде всички тия форми? - Тези форми представляват училище, през което е минал човешкия дух. Тези форми са листата на една велика книга. Трябва да знаете, че всяка форма има два начина на разбиране.
към беседата >>
Тъй както аз паса тия овци, така и ти трябва да се научиш да пасеш тия хора.“ И действително, Соломон най-първо поддържаше това учение, после надойдоха леки жени от Египет, от Асирия и Соломон започва да се храни с шоколадени каши, но и сам той на каша стана.
Тя му дала една светла идея. Тя не се поддала на неговите слабости, не се оженила заради него. Заради нея той написал книгата „Песен на песните“, която считат, че представлява отношение на църквата към Христа. Тази сунамка, която живя преди 2000 години, имаше един висок идеал, една възвишена идея в себе си. И тя не се реши да се ожени, даже и за най-разумния цар, какъвто беше цар Соломон и затова му казва: „Ти имаш едно предназначение в света и, ако се ожениш за мене, ще го изгубиш“.
Тъй както аз паса тия овци, така и ти трябва да се научиш да пасеш тия хора.“ И действително, Соломон най-първо поддържаше това учение, после надойдоха леки жени от Египет, от Асирия и Соломон започва да се храни с шоколадени каши, но и сам той на каша стана.
И раздели се тогава царството му. Преданието казва, че след това, той втори път срещнал тази сунамка, която му казва: „Ти направи една погрешка, не вървя по правия път“. Той се разкаял от тия думи и казал: „Като дойда втори път на земята, аз ще бъда един добър и умен ученик“. Преданието казва, че Соломон, във времето на Христа, е бил един от най-добрите Негови ученици и проповядвал Неговото учение. Кой е бил този ученик, не казвам.
към беседата >>
Пък и вие, ако разтворите вашия мозък, ще видите ли някаква ученост?
Аз ви питам: ако един ангел погледне в мозъка на един човек, ще види ли някаква ученост?
Пък и вие, ако разтворите вашия мозък, ще видите ли някаква ученост?
Ако го разтворите, вие ще се отчаяте, никаква интелигентност няма да видите в него. Интелигентността се забелязва само на лицето на човека, а в мозъка стават само известни конвулсии, известни напрежения, каквито и с водата, когато ври в затворен котел. Тази пара иска да се освободи от котела, вследствие на което, предизвиква известно напрежение. Същото е и у нас. Тази енергия, която ние наричаме мислова сила, иска да се освободи.
към беседата >>
Ако ние трябва да се установим върху известни форми, ако трябва да ги възприемем и да считаме, че те са неизменяеми, питам тогава: защо природата не се спре върху първичните форми, които създаде и върху тях да прояви всичкия живот, ами създаде този, почти безконечен ред от форми, докато дойде до човека?
Сега, като развивам тези идеи, някои ще кажат, че и този начин на живеене не е прав. Добре, аз правя едно научно възражение.
Ако ние трябва да се установим върху известни форми, ако трябва да ги възприемем и да считаме, че те са неизменяеми, питам тогава: защо природата не се спре върху първичните форми, които създаде и върху тях да прояви всичкия живот, ами създаде този, почти безконечен ред от форми, докато дойде до човека?
Защо създаде всички тия форми? - Тези форми представляват училище, през което е минал човешкия дух. Тези форми са листата на една велика книга. Трябва да знаете, че всяка форма има два начина на разбиране. Вие може да разглеждате, какво е устройството на всеки лист, а след това, можете да четете, какво е написано на него, какво е съдържанието му.
към беседата >>
И раздели се тогава царството му.
Тя не се поддала на неговите слабости, не се оженила заради него. Заради нея той написал книгата „Песен на песните“, която считат, че представлява отношение на църквата към Христа. Тази сунамка, която живя преди 2000 години, имаше един висок идеал, една възвишена идея в себе си. И тя не се реши да се ожени, даже и за най-разумния цар, какъвто беше цар Соломон и затова му казва: „Ти имаш едно предназначение в света и, ако се ожениш за мене, ще го изгубиш“. Тъй както аз паса тия овци, така и ти трябва да се научиш да пасеш тия хора.“ И действително, Соломон най-първо поддържаше това учение, после надойдоха леки жени от Египет, от Асирия и Соломон започва да се храни с шоколадени каши, но и сам той на каша стана.
И раздели се тогава царството му.
Преданието казва, че след това, той втори път срещнал тази сунамка, която му казва: „Ти направи една погрешка, не вървя по правия път“. Той се разкаял от тия думи и казал: „Като дойда втори път на земята, аз ще бъда един добър и умен ученик“. Преданието казва, че Соломон, във времето на Христа, е бил един от най-добрите Негови ученици и проповядвал Неговото учение. Кой е бил този ученик, не казвам.
към беседата >>
Ако го разтворите, вие ще се отчаяте, никаква интелигентност няма да видите в него.
Аз ви питам: ако един ангел погледне в мозъка на един човек, ще види ли някаква ученост? Пък и вие, ако разтворите вашия мозък, ще видите ли някаква ученост?
Ако го разтворите, вие ще се отчаяте, никаква интелигентност няма да видите в него.
Интелигентността се забелязва само на лицето на човека, а в мозъка стават само известни конвулсии, известни напрежения, каквито и с водата, когато ври в затворен котел. Тази пара иска да се освободи от котела, вследствие на което, предизвиква известно напрежение. Същото е и у нас. Тази енергия, която ние наричаме мислова сила, иска да се освободи. Значи, интелигентността се изразява на човешкото лице; то е огледалото.
към беседата >>
Защо създаде всички тия форми?
Сега, като развивам тези идеи, някои ще кажат, че и този начин на живеене не е прав. Добре, аз правя едно научно възражение. Ако ние трябва да се установим върху известни форми, ако трябва да ги възприемем и да считаме, че те са неизменяеми, питам тогава: защо природата не се спре върху първичните форми, които създаде и върху тях да прояви всичкия живот, ами създаде този, почти безконечен ред от форми, докато дойде до човека?
Защо създаде всички тия форми?
- Тези форми представляват училище, през което е минал човешкия дух. Тези форми са листата на една велика книга. Трябва да знаете, че всяка форма има два начина на разбиране. Вие може да разглеждате, какво е устройството на всеки лист, а след това, можете да четете, какво е написано на него, какво е съдържанието му. В един лист, в една черупка, в рогата на един вол може да четете много нещо.
към беседата >>
Преданието казва, че след това, той втори път срещнал тази сунамка, която му казва: „Ти направи една погрешка, не вървя по правия път“.
Заради нея той написал книгата „Песен на песните“, която считат, че представлява отношение на църквата към Христа. Тази сунамка, която живя преди 2000 години, имаше един висок идеал, една възвишена идея в себе си. И тя не се реши да се ожени, даже и за най-разумния цар, какъвто беше цар Соломон и затова му казва: „Ти имаш едно предназначение в света и, ако се ожениш за мене, ще го изгубиш“. Тъй както аз паса тия овци, така и ти трябва да се научиш да пасеш тия хора.“ И действително, Соломон най-първо поддържаше това учение, после надойдоха леки жени от Египет, от Асирия и Соломон започва да се храни с шоколадени каши, но и сам той на каша стана. И раздели се тогава царството му.
Преданието казва, че след това, той втори път срещнал тази сунамка, която му казва: „Ти направи една погрешка, не вървя по правия път“.
Той се разкаял от тия думи и казал: „Като дойда втори път на земята, аз ще бъда един добър и умен ученик“. Преданието казва, че Соломон, във времето на Христа, е бил един от най-добрите Негови ученици и проповядвал Неговото учение. Кой е бил този ученик, не казвам.
към беседата >>
Интелигентността се забелязва само на лицето на човека, а в мозъка стават само известни конвулсии, известни напрежения, каквито и с водата, когато ври в затворен котел.
Аз ви питам: ако един ангел погледне в мозъка на един човек, ще види ли някаква ученост? Пък и вие, ако разтворите вашия мозък, ще видите ли някаква ученост? Ако го разтворите, вие ще се отчаяте, никаква интелигентност няма да видите в него.
Интелигентността се забелязва само на лицето на човека, а в мозъка стават само известни конвулсии, известни напрежения, каквито и с водата, когато ври в затворен котел.
Тази пара иска да се освободи от котела, вследствие на което, предизвиква известно напрежение. Същото е и у нас. Тази енергия, която ние наричаме мислова сила, иска да се освободи. Значи, интелигентността се изразява на човешкото лице; то е огледалото. И тогава аз казвам: човек може да направи огледалото, и всичко, което е в огледалото, той може да го направи, но огледалото не може да направи човека.
към беседата >>
- Тези форми представляват училище, през което е минал човешкия дух.
Сега, като развивам тези идеи, някои ще кажат, че и този начин на живеене не е прав. Добре, аз правя едно научно възражение. Ако ние трябва да се установим върху известни форми, ако трябва да ги възприемем и да считаме, че те са неизменяеми, питам тогава: защо природата не се спре върху първичните форми, които създаде и върху тях да прояви всичкия живот, ами създаде този, почти безконечен ред от форми, докато дойде до човека? Защо създаде всички тия форми?
- Тези форми представляват училище, през което е минал човешкия дух.
Тези форми са листата на една велика книга. Трябва да знаете, че всяка форма има два начина на разбиране. Вие може да разглеждате, какво е устройството на всеки лист, а след това, можете да четете, какво е написано на него, какво е съдържанието му. В един лист, в една черупка, в рогата на един вол може да четете много нещо. Защо волът носи рога?
към беседата >>
Той се разкаял от тия думи и казал: „Като дойда втори път на земята, аз ще бъда един добър и умен ученик“.
Тази сунамка, която живя преди 2000 години, имаше един висок идеал, една възвишена идея в себе си. И тя не се реши да се ожени, даже и за най-разумния цар, какъвто беше цар Соломон и затова му казва: „Ти имаш едно предназначение в света и, ако се ожениш за мене, ще го изгубиш“. Тъй както аз паса тия овци, така и ти трябва да се научиш да пасеш тия хора.“ И действително, Соломон най-първо поддържаше това учение, после надойдоха леки жени от Египет, от Асирия и Соломон започва да се храни с шоколадени каши, но и сам той на каша стана. И раздели се тогава царството му. Преданието казва, че след това, той втори път срещнал тази сунамка, която му казва: „Ти направи една погрешка, не вървя по правия път“.
Той се разкаял от тия думи и казал: „Като дойда втори път на земята, аз ще бъда един добър и умен ученик“.
Преданието казва, че Соломон, във времето на Христа, е бил един от най-добрите Негови ученици и проповядвал Неговото учение. Кой е бил този ученик, не казвам.
към беседата >>
Тази пара иска да се освободи от котела, вследствие на което, предизвиква известно напрежение.
Аз ви питам: ако един ангел погледне в мозъка на един човек, ще види ли някаква ученост? Пък и вие, ако разтворите вашия мозък, ще видите ли някаква ученост? Ако го разтворите, вие ще се отчаяте, никаква интелигентност няма да видите в него. Интелигентността се забелязва само на лицето на човека, а в мозъка стават само известни конвулсии, известни напрежения, каквито и с водата, когато ври в затворен котел.
Тази пара иска да се освободи от котела, вследствие на което, предизвиква известно напрежение.
Същото е и у нас. Тази енергия, която ние наричаме мислова сила, иска да се освободи. Значи, интелигентността се изразява на човешкото лице; то е огледалото. И тогава аз казвам: човек може да направи огледалото, и всичко, което е в огледалото, той може да го направи, но огледалото не може да направи човека. Каква реалност се съдържа в едно огледало?
към беседата >>
Тези форми са листата на една велика книга.
Сега, като развивам тези идеи, някои ще кажат, че и този начин на живеене не е прав. Добре, аз правя едно научно възражение. Ако ние трябва да се установим върху известни форми, ако трябва да ги възприемем и да считаме, че те са неизменяеми, питам тогава: защо природата не се спре върху първичните форми, които създаде и върху тях да прояви всичкия живот, ами създаде този, почти безконечен ред от форми, докато дойде до човека? Защо създаде всички тия форми? - Тези форми представляват училище, през което е минал човешкия дух.
Тези форми са листата на една велика книга.
Трябва да знаете, че всяка форма има два начина на разбиране. Вие може да разглеждате, какво е устройството на всеки лист, а след това, можете да четете, какво е написано на него, какво е съдържанието му. В един лист, в една черупка, в рогата на един вол може да четете много нещо. Защо волът носи рога? Защо конят носи копита?
към беседата >>
Преданието казва, че Соломон, във времето на Христа, е бил един от най-добрите Негови ученици и проповядвал Неговото учение.
И тя не се реши да се ожени, даже и за най-разумния цар, какъвто беше цар Соломон и затова му казва: „Ти имаш едно предназначение в света и, ако се ожениш за мене, ще го изгубиш“. Тъй както аз паса тия овци, така и ти трябва да се научиш да пасеш тия хора.“ И действително, Соломон най-първо поддържаше това учение, после надойдоха леки жени от Египет, от Асирия и Соломон започва да се храни с шоколадени каши, но и сам той на каша стана. И раздели се тогава царството му. Преданието казва, че след това, той втори път срещнал тази сунамка, която му казва: „Ти направи една погрешка, не вървя по правия път“. Той се разкаял от тия думи и казал: „Като дойда втори път на земята, аз ще бъда един добър и умен ученик“.
Преданието казва, че Соломон, във времето на Христа, е бил един от най-добрите Негови ученици и проповядвал Неговото учение.
Кой е бил този ученик, не казвам.
към беседата >>
Същото е и у нас.
Аз ви питам: ако един ангел погледне в мозъка на един човек, ще види ли някаква ученост? Пък и вие, ако разтворите вашия мозък, ще видите ли някаква ученост? Ако го разтворите, вие ще се отчаяте, никаква интелигентност няма да видите в него. Интелигентността се забелязва само на лицето на човека, а в мозъка стават само известни конвулсии, известни напрежения, каквито и с водата, когато ври в затворен котел. Тази пара иска да се освободи от котела, вследствие на което, предизвиква известно напрежение.
Същото е и у нас.
Тази енергия, която ние наричаме мислова сила, иска да се освободи. Значи, интелигентността се изразява на човешкото лице; то е огледалото. И тогава аз казвам: човек може да направи огледалото, и всичко, което е в огледалото, той може да го направи, но огледалото не може да направи човека. Каква реалност се съдържа в едно огледало? В това огледало се отразява цялата вселена, както и човекът, както и всички негови движения.
към беседата >>
Трябва да знаете, че всяка форма има два начина на разбиране.
Добре, аз правя едно научно възражение. Ако ние трябва да се установим върху известни форми, ако трябва да ги възприемем и да считаме, че те са неизменяеми, питам тогава: защо природата не се спре върху първичните форми, които създаде и върху тях да прояви всичкия живот, ами създаде този, почти безконечен ред от форми, докато дойде до човека? Защо създаде всички тия форми? - Тези форми представляват училище, през което е минал човешкия дух. Тези форми са листата на една велика книга.
Трябва да знаете, че всяка форма има два начина на разбиране.
Вие може да разглеждате, какво е устройството на всеки лист, а след това, можете да четете, какво е написано на него, какво е съдържанието му. В един лист, в една черупка, в рогата на един вол може да четете много нещо. Защо волът носи рога? Защо конят носи копита? Върху копитата на коня, върху рогата на вола вие може да четете за условията, при които те са живяли.
към беседата >>
Кой е бил този ученик, не казвам.
Тъй както аз паса тия овци, така и ти трябва да се научиш да пасеш тия хора.“ И действително, Соломон най-първо поддържаше това учение, после надойдоха леки жени от Египет, от Асирия и Соломон започва да се храни с шоколадени каши, но и сам той на каша стана. И раздели се тогава царството му. Преданието казва, че след това, той втори път срещнал тази сунамка, която му казва: „Ти направи една погрешка, не вървя по правия път“. Той се разкаял от тия думи и казал: „Като дойда втори път на земята, аз ще бъда един добър и умен ученик“. Преданието казва, че Соломон, във времето на Христа, е бил един от най-добрите Негови ученици и проповядвал Неговото учение.
Кой е бил този ученик, не казвам.
към беседата >>
Тази енергия, която ние наричаме мислова сила, иска да се освободи.
Пък и вие, ако разтворите вашия мозък, ще видите ли някаква ученост? Ако го разтворите, вие ще се отчаяте, никаква интелигентност няма да видите в него. Интелигентността се забелязва само на лицето на човека, а в мозъка стават само известни конвулсии, известни напрежения, каквито и с водата, когато ври в затворен котел. Тази пара иска да се освободи от котела, вследствие на което, предизвиква известно напрежение. Същото е и у нас.
Тази енергия, която ние наричаме мислова сила, иска да се освободи.
Значи, интелигентността се изразява на човешкото лице; то е огледалото. И тогава аз казвам: човек може да направи огледалото, и всичко, което е в огледалото, той може да го направи, но огледалото не може да направи човека. Каква реалност се съдържа в едно огледало? В това огледало се отразява цялата вселена, както и човекът, както и всички негови движения. Каквото направи човек, огледалото го отразява.
към беседата >>
Вие може да разглеждате, какво е устройството на всеки лист, а след това, можете да четете, какво е написано на него, какво е съдържанието му.
Ако ние трябва да се установим върху известни форми, ако трябва да ги възприемем и да считаме, че те са неизменяеми, питам тогава: защо природата не се спре върху първичните форми, които създаде и върху тях да прояви всичкия живот, ами създаде този, почти безконечен ред от форми, докато дойде до човека? Защо създаде всички тия форми? - Тези форми представляват училище, през което е минал човешкия дух. Тези форми са листата на една велика книга. Трябва да знаете, че всяка форма има два начина на разбиране.
Вие може да разглеждате, какво е устройството на всеки лист, а след това, можете да четете, какво е написано на него, какво е съдържанието му.
В един лист, в една черупка, в рогата на един вол може да четете много нещо. Защо волът носи рога? Защо конят носи копита? Върху копитата на коня, върху рогата на вола вие може да четете за условията, при които те са живяли. Ние можем да се смеем на вола, на коня, но много нещо е написано върху тях.
към беседата >>
„Аз зная отде ида“, казва Христос.
„Аз зная отде ида“, казва Христос.
към беседата >>
Значи, интелигентността се изразява на човешкото лице; то е огледалото.
Ако го разтворите, вие ще се отчаяте, никаква интелигентност няма да видите в него. Интелигентността се забелязва само на лицето на човека, а в мозъка стават само известни конвулсии, известни напрежения, каквито и с водата, когато ври в затворен котел. Тази пара иска да се освободи от котела, вследствие на което, предизвиква известно напрежение. Същото е и у нас. Тази енергия, която ние наричаме мислова сила, иска да се освободи.
Значи, интелигентността се изразява на човешкото лице; то е огледалото.
И тогава аз казвам: човек може да направи огледалото, и всичко, което е в огледалото, той може да го направи, но огледалото не може да направи човека. Каква реалност се съдържа в едно огледало? В това огледало се отразява цялата вселена, както и човекът, както и всички негови движения. Каквото направи човек, огледалото го отразява. Огледалото показва нещата точ в точ.
към беседата >>
В един лист, в една черупка, в рогата на един вол може да четете много нещо.
Защо създаде всички тия форми? - Тези форми представляват училище, през което е минал човешкия дух. Тези форми са листата на една велика книга. Трябва да знаете, че всяка форма има два начина на разбиране. Вие може да разглеждате, какво е устройството на всеки лист, а след това, можете да четете, какво е написано на него, какво е съдържанието му.
В един лист, в една черупка, в рогата на един вол може да четете много нещо.
Защо волът носи рога? Защо конят носи копита? Върху копитата на коня, върху рогата на вола вие може да четете за условията, при които те са живяли. Ние можем да се смеем на вола, на коня, но много нещо е написано върху тях. Те представляват листата, по които може да се чете.
към беседата >>
Сега и на вас пожелавам да знаете, отде идете и накъде отивате.
Сега и на вас пожелавам да знаете, отде идете и накъде отивате.
Няма по-хубаво нещо от това, да знаете - къде отивате и отде идете. Да знаем, че идем от онзи светъл, възвишен свят на Любовта, на Мъдростта, дето светлината царува; от онзи светъл свят на Истината, дето свобода царува, дето братство и равенство царува, за което хората копнеят, дето хората се познават, един за друг животът си полагат и с любов се обграждат, и за Бога живеят.
към беседата >>
И тогава аз казвам: човек може да направи огледалото, и всичко, което е в огледалото, той може да го направи, но огледалото не може да направи човека.
Интелигентността се забелязва само на лицето на човека, а в мозъка стават само известни конвулсии, известни напрежения, каквито и с водата, когато ври в затворен котел. Тази пара иска да се освободи от котела, вследствие на което, предизвиква известно напрежение. Същото е и у нас. Тази енергия, която ние наричаме мислова сила, иска да се освободи. Значи, интелигентността се изразява на човешкото лице; то е огледалото.
И тогава аз казвам: човек може да направи огледалото, и всичко, което е в огледалото, той може да го направи, но огледалото не може да направи човека.
Каква реалност се съдържа в едно огледало? В това огледало се отразява цялата вселена, както и човекът, както и всички негови движения. Каквото направи човек, огледалото го отразява. Огледалото показва нещата точ в точ. Огледалото е толкова разумно!
към беседата >>
Защо волът носи рога?
- Тези форми представляват училище, през което е минал човешкия дух. Тези форми са листата на една велика книга. Трябва да знаете, че всяка форма има два начина на разбиране. Вие може да разглеждате, какво е устройството на всеки лист, а след това, можете да четете, какво е написано на него, какво е съдържанието му. В един лист, в една черупка, в рогата на един вол може да четете много нещо.
Защо волът носи рога?
Защо конят носи копита? Върху копитата на коня, върху рогата на вола вие може да четете за условията, при които те са живяли. Ние можем да се смеем на вола, на коня, но много нещо е написано върху тях. Те представляват листата, по които може да се чете. Най-после, като дойдем до нас, и върху нас има много неща написани.
към беседата >>
НАГОРЕ