НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1138
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
1138
:
1000
резултата в
3
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Ново раждане
,
ООК
, София, 9.1.1935г.,
Бог казва: „Ще обърша всички сълзи от тебе.“ То е рождение от Бога.
Всички се стремите към Божественото раждане. Като дойде то, влизате в нова област. Казано е в Писанието: „Човек трябва да се отрече от себе си, трябва да вдигне своя кръст.“ Това са всички неща, преди да се родиш от Бога. Всичко това ще дойде – преди да се родиш от Бога, тогава този кръст ще влезе в тебе.
Бог казва: „Ще обърша всички сълзи от тебе.“ То е рождение от Бога.
Бог няма да ви остави така. Аз толкова години съм ви учил. Някои казват: „Ние още не знаем как да говорим. Нека да узреем, да станем учени, да дойде Духът, и тогава ще се научим да говорим, и тогава ще проповядваме.“ Тази философия не издържа критика. В България дойдоха много американски мисионери.
към беседата >>
Има неща, които не може да направиш, но има неща, които можеш да направиш, но отлагаш.
Аз сега говоря за отлагане на това, което може да направиш.
Има неща, които не може да направиш, но има неща, които можеш да направиш, но отлагаш.
Стреми се да не отлагаш. Ти можеш да донесеш [вода], но искаш да отложиш и казваш: „Друг ще донесе.“ Не отлагай – вземи си стомната и донеси вода. Ти не очаквай от някого – той може да дойде, но може и да не дойде. Това е само за изяснение.
към беседата >>
Бог няма да ви остави така.
Всички се стремите към Божественото раждане. Като дойде то, влизате в нова област. Казано е в Писанието: „Човек трябва да се отрече от себе си, трябва да вдигне своя кръст.“ Това са всички неща, преди да се родиш от Бога. Всичко това ще дойде – преди да се родиш от Бога, тогава този кръст ще влезе в тебе. Бог казва: „Ще обърша всички сълзи от тебе.“ То е рождение от Бога.
Бог няма да ви остави така.
Аз толкова години съм ви учил. Някои казват: „Ние още не знаем как да говорим. Нека да узреем, да станем учени, да дойде Духът, и тогава ще се научим да говорим, и тогава ще проповядваме.“ Тази философия не издържа критика. В България дойдоха много американски мисионери. Някои от тях искат да се научат на български и тогава да говорят, и никога не научиха български.
към беседата >>
Стреми се да не отлагаш.
Аз сега говоря за отлагане на това, което може да направиш. Има неща, които не може да направиш, но има неща, които можеш да направиш, но отлагаш.
Стреми се да не отлагаш.
Ти можеш да донесеш [вода], но искаш да отложиш и казваш: „Друг ще донесе.“ Не отлагай – вземи си стомната и донеси вода. Ти не очаквай от някого – той може да дойде, но може и да не дойде. Това е само за изяснение.
към беседата >>
Аз толкова години съм ви учил.
Като дойде то, влизате в нова област. Казано е в Писанието: „Човек трябва да се отрече от себе си, трябва да вдигне своя кръст.“ Това са всички неща, преди да се родиш от Бога. Всичко това ще дойде – преди да се родиш от Бога, тогава този кръст ще влезе в тебе. Бог казва: „Ще обърша всички сълзи от тебе.“ То е рождение от Бога. Бог няма да ви остави така.
Аз толкова години съм ви учил.
Някои казват: „Ние още не знаем как да говорим. Нека да узреем, да станем учени, да дойде Духът, и тогава ще се научим да говорим, и тогава ще проповядваме.“ Тази философия не издържа критика. В България дойдоха много американски мисионери. Някои от тях искат да се научат на български и тогава да говорят, и никога не научиха български. Десет-петнайсет години учиха, и не можаха да научат и си отидоха.
към беседата >>
Ти можеш да донесеш [вода], но искаш да отложиш и казваш: „Друг ще донесе.“ Не отлагай – вземи си стомната и донеси вода.
Аз сега говоря за отлагане на това, което може да направиш. Има неща, които не може да направиш, но има неща, които можеш да направиш, но отлагаш. Стреми се да не отлагаш.
Ти можеш да донесеш [вода], но искаш да отложиш и казваш: „Друг ще донесе.“ Не отлагай – вземи си стомната и донеси вода.
Ти не очаквай от някого – той може да дойде, но може и да не дойде. Това е само за изяснение.
към беседата >>
Някои казват: „Ние още не знаем как да говорим.
Казано е в Писанието: „Човек трябва да се отрече от себе си, трябва да вдигне своя кръст.“ Това са всички неща, преди да се родиш от Бога. Всичко това ще дойде – преди да се родиш от Бога, тогава този кръст ще влезе в тебе. Бог казва: „Ще обърша всички сълзи от тебе.“ То е рождение от Бога. Бог няма да ви остави така. Аз толкова години съм ви учил.
Някои казват: „Ние още не знаем как да говорим.
Нека да узреем, да станем учени, да дойде Духът, и тогава ще се научим да говорим, и тогава ще проповядваме.“ Тази философия не издържа критика. В България дойдоха много американски мисионери. Някои от тях искат да се научат на български и тогава да говорят, и никога не научиха български. Десет-петнайсет години учиха, и не можаха да научат и си отидоха. А пък други мисионери дойдоха и правеха погрешки, когато говореха български, и много хубаво се научиха на български.
към беседата >>
Ти не очаквай от някого – той може да дойде, но може и да не дойде.
Аз сега говоря за отлагане на това, което може да направиш. Има неща, които не може да направиш, но има неща, които можеш да направиш, но отлагаш. Стреми се да не отлагаш. Ти можеш да донесеш [вода], но искаш да отложиш и казваш: „Друг ще донесе.“ Не отлагай – вземи си стомната и донеси вода.
Ти не очаквай от някого – той може да дойде, но може и да не дойде.
Това е само за изяснение.
към беседата >>
Нека да узреем, да станем учени, да дойде Духът, и тогава ще се научим да говорим, и тогава ще проповядваме.“ Тази философия не издържа критика.
Всичко това ще дойде – преди да се родиш от Бога, тогава този кръст ще влезе в тебе. Бог казва: „Ще обърша всички сълзи от тебе.“ То е рождение от Бога. Бог няма да ви остави така. Аз толкова години съм ви учил. Някои казват: „Ние още не знаем как да говорим.
Нека да узреем, да станем учени, да дойде Духът, и тогава ще се научим да говорим, и тогава ще проповядваме.“ Тази философия не издържа критика.
В България дойдоха много американски мисионери. Някои от тях искат да се научат на български и тогава да говорят, и никога не научиха български. Десет-петнайсет години учиха, и не можаха да научат и си отидоха. А пък други мисионери дойдоха и правеха погрешки, когато говореха български, и много хубаво се научиха на български. А пък другите не искаха да правят погрешки и не говореха, и затова не научиха.
към беседата >>
Това е само за изяснение.
Аз сега говоря за отлагане на това, което може да направиш. Има неща, които не може да направиш, но има неща, които можеш да направиш, но отлагаш. Стреми се да не отлагаш. Ти можеш да донесеш [вода], но искаш да отложиш и казваш: „Друг ще донесе.“ Не отлагай – вземи си стомната и донеси вода. Ти не очаквай от някого – той може да дойде, но може и да не дойде.
Това е само за изяснение.
към беседата >>
В България дойдоха много американски мисионери.
Бог казва: „Ще обърша всички сълзи от тебе.“ То е рождение от Бога. Бог няма да ви остави така. Аз толкова години съм ви учил. Някои казват: „Ние още не знаем как да говорим. Нека да узреем, да станем учени, да дойде Духът, и тогава ще се научим да говорим, и тогава ще проповядваме.“ Тази философия не издържа критика.
В България дойдоха много американски мисионери.
Някои от тях искат да се научат на български и тогава да говорят, и никога не научиха български. Десет-петнайсет години учиха, и не можаха да научат и си отидоха. А пък други мисионери дойдоха и правеха погрешки, когато говореха български, и много хубаво се научиха на български. А пък другите не искаха да правят погрешки и не говореха, и затова не научиха. Тези българи в Америка, които чакаха да научат английски добре, че тогава да говорят, не можаха да научат лесно.
към беседата >>
Да кажем, че някой е посещавал някой концерт и е слушал да свири и казва: „Много хубаво е това, което свирят.“ Ще направя едно сравнение.
Да кажем, че някой е посещавал някой концерт и е слушал да свири и казва: „Много хубаво е това, което свирят.“ Ще направя едно сравнение.
Човек, който отива на един концерт, и не разбира добре това, което е свирено, прилича на един човек, който е поканен на един обяд само да помирише яденето. Друг яде, и той мирише, и казва: „Много хубаво мирише това ядене.“ Всякой път ние казваме: „Много хубав е този концерт.“ Той не е ял, а само е помирисал. Трябва да ядеш. В музиката има едно вътрешно разбиране. Ако музиката [не] е направила преобразувания в живота ти, ти само си помирисал яденето.
към беседата >>
Някои от тях искат да се научат на български и тогава да говорят, и никога не научиха български.
Бог няма да ви остави така. Аз толкова години съм ви учил. Някои казват: „Ние още не знаем как да говорим. Нека да узреем, да станем учени, да дойде Духът, и тогава ще се научим да говорим, и тогава ще проповядваме.“ Тази философия не издържа критика. В България дойдоха много американски мисионери.
Някои от тях искат да се научат на български и тогава да говорят, и никога не научиха български.
Десет-петнайсет години учиха, и не можаха да научат и си отидоха. А пък други мисионери дойдоха и правеха погрешки, когато говореха български, и много хубаво се научиха на български. А пък другите не искаха да правят погрешки и не говореха, и затова не научиха. Тези българи в Америка, които чакаха да научат английски добре, че тогава да говорят, не можаха да научат лесно.
към беседата >>
Човек, който отива на един концерт, и не разбира добре това, което е свирено, прилича на един човек, който е поканен на един обяд само да помирише яденето.
Да кажем, че някой е посещавал някой концерт и е слушал да свири и казва: „Много хубаво е това, което свирят.“ Ще направя едно сравнение.
Човек, който отива на един концерт, и не разбира добре това, което е свирено, прилича на един човек, който е поканен на един обяд само да помирише яденето.
Друг яде, и той мирише, и казва: „Много хубаво мирише това ядене.“ Всякой път ние казваме: „Много хубав е този концерт.“ Той не е ял, а само е помирисал. Трябва да ядеш. В музиката има едно вътрешно разбиране. Ако музиката [не] е направила преобразувания в живота ти, ти само си помирисал яденето. Когато човек се разболее, престава да пее.
към беседата >>
Десет-петнайсет години учиха, и не можаха да научат и си отидоха.
Аз толкова години съм ви учил. Някои казват: „Ние още не знаем как да говорим. Нека да узреем, да станем учени, да дойде Духът, и тогава ще се научим да говорим, и тогава ще проповядваме.“ Тази философия не издържа критика. В България дойдоха много американски мисионери. Някои от тях искат да се научат на български и тогава да говорят, и никога не научиха български.
Десет-петнайсет години учиха, и не можаха да научат и си отидоха.
А пък други мисионери дойдоха и правеха погрешки, когато говореха български, и много хубаво се научиха на български. А пък другите не искаха да правят погрешки и не говореха, и затова не научиха. Тези българи в Америка, които чакаха да научат английски добре, че тогава да говорят, не можаха да научат лесно.
към беседата >>
Друг яде, и той мирише, и казва: „Много хубаво мирише това ядене.“ Всякой път ние казваме: „Много хубав е този концерт.“ Той не е ял, а само е помирисал.
Да кажем, че някой е посещавал някой концерт и е слушал да свири и казва: „Много хубаво е това, което свирят.“ Ще направя едно сравнение. Човек, който отива на един концерт, и не разбира добре това, което е свирено, прилича на един човек, който е поканен на един обяд само да помирише яденето.
Друг яде, и той мирише, и казва: „Много хубаво мирише това ядене.“ Всякой път ние казваме: „Много хубав е този концерт.“ Той не е ял, а само е помирисал.
Трябва да ядеш. В музиката има едно вътрешно разбиране. Ако музиката [не] е направила преобразувания в живота ти, ти само си помирисал яденето. Когато човек се разболее, престава да пее. И когато човек стане лош, пак престава да пее.
към беседата >>
А пък други мисионери дойдоха и правеха погрешки, когато говореха български, и много хубаво се научиха на български.
Някои казват: „Ние още не знаем как да говорим. Нека да узреем, да станем учени, да дойде Духът, и тогава ще се научим да говорим, и тогава ще проповядваме.“ Тази философия не издържа критика. В България дойдоха много американски мисионери. Някои от тях искат да се научат на български и тогава да говорят, и никога не научиха български. Десет-петнайсет години учиха, и не можаха да научат и си отидоха.
А пък други мисионери дойдоха и правеха погрешки, когато говореха български, и много хубаво се научиха на български.
А пък другите не искаха да правят погрешки и не говореха, и затова не научиха. Тези българи в Америка, които чакаха да научат английски добре, че тогава да говорят, не можаха да научат лесно.
към беседата >>
Трябва да ядеш.
Да кажем, че някой е посещавал някой концерт и е слушал да свири и казва: „Много хубаво е това, което свирят.“ Ще направя едно сравнение. Човек, който отива на един концерт, и не разбира добре това, което е свирено, прилича на един човек, който е поканен на един обяд само да помирише яденето. Друг яде, и той мирише, и казва: „Много хубаво мирише това ядене.“ Всякой път ние казваме: „Много хубав е този концерт.“ Той не е ял, а само е помирисал.
Трябва да ядеш.
В музиката има едно вътрешно разбиране. Ако музиката [не] е направила преобразувания в живота ти, ти само си помирисал яденето. Когато човек се разболее, престава да пее. И когато човек стане лош, пак престава да пее. Някой път казват, че смелите хора, когато отиват на бойното поле, отиват с песни.
към беседата >>
А пък другите не искаха да правят погрешки и не говореха, и затова не научиха.
Нека да узреем, да станем учени, да дойде Духът, и тогава ще се научим да говорим, и тогава ще проповядваме.“ Тази философия не издържа критика. В България дойдоха много американски мисионери. Някои от тях искат да се научат на български и тогава да говорят, и никога не научиха български. Десет-петнайсет години учиха, и не можаха да научат и си отидоха. А пък други мисионери дойдоха и правеха погрешки, когато говореха български, и много хубаво се научиха на български.
А пък другите не искаха да правят погрешки и не говореха, и затова не научиха.
Тези българи в Америка, които чакаха да научат английски добре, че тогава да говорят, не можаха да научат лесно.
към беседата >>
В музиката има едно вътрешно разбиране.
Да кажем, че някой е посещавал някой концерт и е слушал да свири и казва: „Много хубаво е това, което свирят.“ Ще направя едно сравнение. Човек, който отива на един концерт, и не разбира добре това, което е свирено, прилича на един човек, който е поканен на един обяд само да помирише яденето. Друг яде, и той мирише, и казва: „Много хубаво мирише това ядене.“ Всякой път ние казваме: „Много хубав е този концерт.“ Той не е ял, а само е помирисал. Трябва да ядеш.
В музиката има едно вътрешно разбиране.
Ако музиката [не] е направила преобразувания в живота ти, ти само си помирисал яденето. Когато човек се разболее, престава да пее. И когато човек стане лош, пак престава да пее. Някой път казват, че смелите хора, когато отиват на бойното поле, отиват с песни.
към беседата >>
Тези българи в Америка, които чакаха да научат английски добре, че тогава да говорят, не можаха да научат лесно.
В България дойдоха много американски мисионери. Някои от тях искат да се научат на български и тогава да говорят, и никога не научиха български. Десет-петнайсет години учиха, и не можаха да научат и си отидоха. А пък други мисионери дойдоха и правеха погрешки, когато говореха български, и много хубаво се научиха на български. А пък другите не искаха да правят погрешки и не говореха, и затова не научиха.
Тези българи в Америка, които чакаха да научат английски добре, че тогава да говорят, не можаха да научат лесно.
към беседата >>
Ако музиката [не] е направила преобразувания в живота ти, ти само си помирисал яденето.
Да кажем, че някой е посещавал някой концерт и е слушал да свири и казва: „Много хубаво е това, което свирят.“ Ще направя едно сравнение. Човек, който отива на един концерт, и не разбира добре това, което е свирено, прилича на един човек, който е поканен на един обяд само да помирише яденето. Друг яде, и той мирише, и казва: „Много хубаво мирише това ядене.“ Всякой път ние казваме: „Много хубав е този концерт.“ Той не е ял, а само е помирисал. Трябва да ядеш. В музиката има едно вътрешно разбиране.
Ако музиката [не] е направила преобразувания в живота ти, ти само си помирисал яденето.
Когато човек се разболее, престава да пее. И когато човек стане лош, пак престава да пее. Някой път казват, че смелите хора, когато отиват на бойното поле, отиват с песни.
към беседата >>
Тези, които се занимават с търговия, могат да загрубеят.
Тези, които се занимават с търговия, могат да загрубеят.
Англичаните туриха философията, че говорят меко – да остане мекотата, да не я изгубят. Изучаването пътя на истината е както когато изучавате един чужд език. Вие ще говорите за любовта. Как ще говорите за една любов, която не сте учили? Някой се оплаква от жена си.
към беседата >>
Когато човек се разболее, престава да пее.
Човек, който отива на един концерт, и не разбира добре това, което е свирено, прилича на един човек, който е поканен на един обяд само да помирише яденето. Друг яде, и той мирише, и казва: „Много хубаво мирише това ядене.“ Всякой път ние казваме: „Много хубав е този концерт.“ Той не е ял, а само е помирисал. Трябва да ядеш. В музиката има едно вътрешно разбиране. Ако музиката [не] е направила преобразувания в живота ти, ти само си помирисал яденето.
Когато човек се разболее, престава да пее.
И когато човек стане лош, пак престава да пее. Някой път казват, че смелите хора, когато отиват на бойното поле, отиват с песни.
към беседата >>
Англичаните туриха философията, че говорят меко – да остане мекотата, да не я изгубят.
Тези, които се занимават с търговия, могат да загрубеят.
Англичаните туриха философията, че говорят меко – да остане мекотата, да не я изгубят.
Изучаването пътя на истината е както когато изучавате един чужд език. Вие ще говорите за любовта. Как ще говорите за една любов, която не сте учили? Някой се оплаква от жена си. Апостол Павел се оплаква от един трън.
към беседата >>
И когато човек стане лош, пак престава да пее.
Друг яде, и той мирише, и казва: „Много хубаво мирише това ядене.“ Всякой път ние казваме: „Много хубав е този концерт.“ Той не е ял, а само е помирисал. Трябва да ядеш. В музиката има едно вътрешно разбиране. Ако музиката [не] е направила преобразувания в живота ти, ти само си помирисал яденето. Когато човек се разболее, престава да пее.
И когато човек стане лош, пак престава да пее.
Някой път казват, че смелите хора, когато отиват на бойното поле, отиват с песни.
към беседата >>
Изучаването пътя на истината е както когато изучавате един чужд език.
Тези, които се занимават с търговия, могат да загрубеят. Англичаните туриха философията, че говорят меко – да остане мекотата, да не я изгубят.
Изучаването пътя на истината е както когато изучавате един чужд език.
Вие ще говорите за любовта. Как ще говорите за една любов, която не сте учили? Някой се оплаква от жена си. Апостол Павел се оплаква от един трън. Какво предполагате разбира апостол Павел под „трън“?
към беседата >>
Някой път казват, че смелите хора, когато отиват на бойното поле, отиват с песни.
Трябва да ядеш. В музиката има едно вътрешно разбиране. Ако музиката [не] е направила преобразувания в живота ти, ти само си помирисал яденето. Когато човек се разболее, престава да пее. И когато човек стане лош, пак престава да пее.
Някой път казват, че смелите хора, когато отиват на бойното поле, отиват с песни.
към беседата >>
Вие ще говорите за любовта.
Тези, които се занимават с търговия, могат да загрубеят. Англичаните туриха философията, че говорят меко – да остане мекотата, да не я изгубят. Изучаването пътя на истината е както когато изучавате един чужд език.
Вие ще говорите за любовта.
Как ще говорите за една любов, която не сте учили? Някой се оплаква от жена си. Апостол Павел се оплаква от един трън. Какво предполагате разбира апостол Павел под „трън“? Плътта трябва да тръгне, непременно, по пътя на Духа, за да стане в нея едно преобразувание.
към беседата >>
Някои отлагат да пеят и казват: „Аз остарях.
Някои отлагат да пеят и казват: „Аз остарях.
На млади години се пее.“ Че защо на стари години човек да не може да пее? Има един атавизъм. Ти постоянно мислиш, че си остарял, и само за старините мислиш. Около тебе се наредят ред изречения. Ти казваш: „Остарях, остарях.“ И почват да се явяват такива образи – погледнеш на образа си и видиш някой бял косъм или някоя бръчка.
към беседата >>
Как ще говорите за една любов, която не сте учили?
Тези, които се занимават с търговия, могат да загрубеят. Англичаните туриха философията, че говорят меко – да остане мекотата, да не я изгубят. Изучаването пътя на истината е както когато изучавате един чужд език. Вие ще говорите за любовта.
Как ще говорите за една любов, която не сте учили?
Някой се оплаква от жена си. Апостол Павел се оплаква от един трън. Какво предполагате разбира апостол Павел под „трън“? Плътта трябва да тръгне, непременно, по пътя на Духа, за да стане в нея едно преобразувание. Има борба между Духа и плътта.
към беседата >>
На млади години се пее.“ Че защо на стари години човек да не може да пее?
Някои отлагат да пеят и казват: „Аз остарях.
На млади години се пее.“ Че защо на стари години човек да не може да пее?
Има един атавизъм. Ти постоянно мислиш, че си остарял, и само за старините мислиш. Около тебе се наредят ред изречения. Ти казваш: „Остарях, остарях.“ И почват да се явяват такива образи – погледнеш на образа си и видиш някой бял косъм или някоя бръчка. И най-после мислиш как ще умреш, дали има онзи свят, или няма, какво ще бъде там положението.
към беседата >>
Някой се оплаква от жена си.
Тези, които се занимават с търговия, могат да загрубеят. Англичаните туриха философията, че говорят меко – да остане мекотата, да не я изгубят. Изучаването пътя на истината е както когато изучавате един чужд език. Вие ще говорите за любовта. Как ще говорите за една любов, която не сте учили?
Някой се оплаква от жена си.
Апостол Павел се оплаква от един трън. Какво предполагате разбира апостол Павел под „трън“? Плътта трябва да тръгне, непременно, по пътя на Духа, за да стане в нея едно преобразувание. Има борба между Духа и плътта. Вие всички имате сега една много трудна работа.
към беседата >>
Има един атавизъм.
Някои отлагат да пеят и казват: „Аз остарях. На млади години се пее.“ Че защо на стари години човек да не може да пее?
Има един атавизъм.
Ти постоянно мислиш, че си остарял, и само за старините мислиш. Около тебе се наредят ред изречения. Ти казваш: „Остарях, остарях.“ И почват да се явяват такива образи – погледнеш на образа си и видиш някой бял косъм или някоя бръчка. И най-после мислиш как ще умреш, дали има онзи свят, или няма, какво ще бъде там положението. Но всичко това не е разрешение.
към беседата >>
Апостол Павел се оплаква от един трън.
Англичаните туриха философията, че говорят меко – да остане мекотата, да не я изгубят. Изучаването пътя на истината е както когато изучавате един чужд език. Вие ще говорите за любовта. Как ще говорите за една любов, която не сте учили? Някой се оплаква от жена си.
Апостол Павел се оплаква от един трън.
Какво предполагате разбира апостол Павел под „трън“? Плътта трябва да тръгне, непременно, по пътя на Духа, за да стане в нея едно преобразувание. Има борба между Духа и плътта. Вие всички имате сега една много трудна работа. Някой път виждам, че плътта у вас е мъж – не се подчинява.
към беседата >>
Ти постоянно мислиш, че си остарял, и само за старините мислиш.
Някои отлагат да пеят и казват: „Аз остарях. На млади години се пее.“ Че защо на стари години човек да не може да пее? Има един атавизъм.
Ти постоянно мислиш, че си остарял, и само за старините мислиш.
Около тебе се наредят ред изречения. Ти казваш: „Остарях, остарях.“ И почват да се явяват такива образи – погледнеш на образа си и видиш някой бял косъм или някоя бръчка. И най-после мислиш как ще умреш, дали има онзи свят, или няма, какво ще бъде там положението. Но всичко това не е разрешение. И най-после си смутен.
към беседата >>
Какво предполагате разбира апостол Павел под „трън“?
Изучаването пътя на истината е както когато изучавате един чужд език. Вие ще говорите за любовта. Как ще говорите за една любов, която не сте учили? Някой се оплаква от жена си. Апостол Павел се оплаква от един трън.
Какво предполагате разбира апостол Павел под „трън“?
Плътта трябва да тръгне, непременно, по пътя на Духа, за да стане в нея едно преобразувание. Има борба между Духа и плътта. Вие всички имате сега една много трудна работа. Някой път виждам, че плътта у вас е мъж – не се подчинява. А някой път, като се влюби, подчинява се.
към беседата >>
Около тебе се наредят ред изречения.
Някои отлагат да пеят и казват: „Аз остарях. На млади години се пее.“ Че защо на стари години човек да не може да пее? Има един атавизъм. Ти постоянно мислиш, че си остарял, и само за старините мислиш.
Около тебе се наредят ред изречения.
Ти казваш: „Остарях, остарях.“ И почват да се явяват такива образи – погледнеш на образа си и видиш някой бял косъм или някоя бръчка. И най-после мислиш как ще умреш, дали има онзи свят, или няма, какво ще бъде там положението. Но всичко това не е разрешение. И най-после си смутен. Дойде да те изповядва и ти казват: „Кажи си греховете сега.“ Като се изповяда човек, половината от греховете той скрива и половината изповядва.
към беседата >>
Плътта трябва да тръгне, непременно, по пътя на Духа, за да стане в нея едно преобразувание.
Вие ще говорите за любовта. Как ще говорите за една любов, която не сте учили? Някой се оплаква от жена си. Апостол Павел се оплаква от един трън. Какво предполагате разбира апостол Павел под „трън“?
Плътта трябва да тръгне, непременно, по пътя на Духа, за да стане в нея едно преобразувание.
Има борба между Духа и плътта. Вие всички имате сега една много трудна работа. Някой път виждам, че плътта у вас е мъж – не се подчинява. А някой път, като се влюби, подчинява се. Тогава е жена.
към беседата >>
Ти казваш: „Остарях, остарях.“ И почват да се явяват такива образи – погледнеш на образа си и видиш някой бял косъм или някоя бръчка.
Някои отлагат да пеят и казват: „Аз остарях. На млади години се пее.“ Че защо на стари години човек да не може да пее? Има един атавизъм. Ти постоянно мислиш, че си остарял, и само за старините мислиш. Около тебе се наредят ред изречения.
Ти казваш: „Остарях, остарях.“ И почват да се явяват такива образи – погледнеш на образа си и видиш някой бял косъм или някоя бръчка.
И най-после мислиш как ще умреш, дали има онзи свят, или няма, какво ще бъде там положението. Но всичко това не е разрешение. И най-после си смутен. Дойде да те изповядва и ти казват: „Кажи си греховете сега.“ Като се изповяда човек, половината от греховете той скрива и половината изповядва. Досега не съм срещал в човешката история нито един пример, гдето някой да е изповядал всичките си грехове.
към беседата >>
Има борба между Духа и плътта.
Как ще говорите за една любов, която не сте учили? Някой се оплаква от жена си. Апостол Павел се оплаква от един трън. Какво предполагате разбира апостол Павел под „трън“? Плътта трябва да тръгне, непременно, по пътя на Духа, за да стане в нея едно преобразувание.
Има борба между Духа и плътта.
Вие всички имате сега една много трудна работа. Някой път виждам, че плътта у вас е мъж – не се подчинява. А някой път, като се влюби, подчинява се. Тогава е жена. Тези състояния се променят.
към беседата >>
И най-после мислиш как ще умреш, дали има онзи свят, или няма, какво ще бъде там положението.
На млади години се пее.“ Че защо на стари години човек да не може да пее? Има един атавизъм. Ти постоянно мислиш, че си остарял, и само за старините мислиш. Около тебе се наредят ред изречения. Ти казваш: „Остарях, остарях.“ И почват да се явяват такива образи – погледнеш на образа си и видиш някой бял косъм или някоя бръчка.
И най-после мислиш как ще умреш, дали има онзи свят, или няма, какво ще бъде там положението.
Но всичко това не е разрешение. И най-после си смутен. Дойде да те изповядва и ти казват: „Кажи си греховете сега.“ Като се изповяда човек, половината от греховете той скрива и половината изповядва. Досега не съм срещал в човешката история нито един пример, гдето някой да е изповядал всичките си грехове. Най-искрено са се изповядали Толстой и Августин, но и те скриха една десета от греховете си.
към беседата >>
Вие всички имате сега една много трудна работа.
Някой се оплаква от жена си. Апостол Павел се оплаква от един трън. Какво предполагате разбира апостол Павел под „трън“? Плътта трябва да тръгне, непременно, по пътя на Духа, за да стане в нея едно преобразувание. Има борба между Духа и плътта.
Вие всички имате сега една много трудна работа.
Някой път виждам, че плътта у вас е мъж – не се подчинява. А някой път, като се влюби, подчинява се. Тогава е жена. Тези състояния се променят. Човек мисли, че е мъж, и човек мисли, че е жена – това са състояния.
към беседата >>
Но всичко това не е разрешение.
Има един атавизъм. Ти постоянно мислиш, че си остарял, и само за старините мислиш. Около тебе се наредят ред изречения. Ти казваш: „Остарях, остарях.“ И почват да се явяват такива образи – погледнеш на образа си и видиш някой бял косъм или някоя бръчка. И най-после мислиш как ще умреш, дали има онзи свят, или няма, какво ще бъде там положението.
Но всичко това не е разрешение.
И най-после си смутен. Дойде да те изповядва и ти казват: „Кажи си греховете сега.“ Като се изповяда човек, половината от греховете той скрива и половината изповядва. Досега не съм срещал в човешката история нито един пример, гдето някой да е изповядал всичките си грехове. Най-искрено са се изповядали Толстой и Августин, но и те скриха една десета от греховете си. Има неща, които не трябва да се казват, понеже, ако си изповядаш греховете, ще се заразят и другите.
към беседата >>
Някой път виждам, че плътта у вас е мъж – не се подчинява.
Апостол Павел се оплаква от един трън. Какво предполагате разбира апостол Павел под „трън“? Плътта трябва да тръгне, непременно, по пътя на Духа, за да стане в нея едно преобразувание. Има борба между Духа и плътта. Вие всички имате сега една много трудна работа.
Някой път виждам, че плътта у вас е мъж – не се подчинява.
А някой път, като се влюби, подчинява се. Тогава е жена. Тези състояния се променят. Човек мисли, че е мъж, и човек мисли, че е жена – това са състояния. Да кажем, че има същества в света, които не се мислят нито жени, нито мъже, а се мислят човеци.
към беседата >>
И най-после си смутен.
Ти постоянно мислиш, че си остарял, и само за старините мислиш. Около тебе се наредят ред изречения. Ти казваш: „Остарях, остарях.“ И почват да се явяват такива образи – погледнеш на образа си и видиш някой бял косъм или някоя бръчка. И най-после мислиш как ще умреш, дали има онзи свят, или няма, какво ще бъде там положението. Но всичко това не е разрешение.
И най-после си смутен.
Дойде да те изповядва и ти казват: „Кажи си греховете сега.“ Като се изповяда човек, половината от греховете той скрива и половината изповядва. Досега не съм срещал в човешката история нито един пример, гдето някой да е изповядал всичките си грехове. Най-искрено са се изповядали Толстой и Августин, но и те скриха една десета от греховете си. Има неща, които не трябва да се казват, понеже, ако си изповядаш греховете, ще се заразят и другите. Не може да ги изповядаш тези неща.
към беседата >>
А някой път, като се влюби, подчинява се.
Какво предполагате разбира апостол Павел под „трън“? Плътта трябва да тръгне, непременно, по пътя на Духа, за да стане в нея едно преобразувание. Има борба между Духа и плътта. Вие всички имате сега една много трудна работа. Някой път виждам, че плътта у вас е мъж – не се подчинява.
А някой път, като се влюби, подчинява се.
Тогава е жена. Тези състояния се променят. Човек мисли, че е мъж, и човек мисли, че е жена – това са състояния. Да кажем, че има същества в света, които не се мислят нито жени, нито мъже, а се мислят човеци. Човек е онова вечното, което с Бога живее, и в което Бог обитава, а пък това – мъжът и жената – са преходни състояния, в които човек прогресира и които са потребни за човешката еволюция.
към беседата >>
Дойде да те изповядва и ти казват: „Кажи си греховете сега.“ Като се изповяда човек, половината от греховете той скрива и половината изповядва.
Около тебе се наредят ред изречения. Ти казваш: „Остарях, остарях.“ И почват да се явяват такива образи – погледнеш на образа си и видиш някой бял косъм или някоя бръчка. И най-после мислиш как ще умреш, дали има онзи свят, или няма, какво ще бъде там положението. Но всичко това не е разрешение. И най-после си смутен.
Дойде да те изповядва и ти казват: „Кажи си греховете сега.“ Като се изповяда човек, половината от греховете той скрива и половината изповядва.
Досега не съм срещал в човешката история нито един пример, гдето някой да е изповядал всичките си грехове. Най-искрено са се изповядали Толстой и Августин, но и те скриха една десета от греховете си. Има неща, които не трябва да се казват, понеже, ако си изповядаш греховете, ще се заразят и другите. Не може да ги изповядаш тези неща. Някой казва, че си изповядал греховете. Не.
към беседата >>
Тогава е жена.
Плътта трябва да тръгне, непременно, по пътя на Духа, за да стане в нея едно преобразувание. Има борба между Духа и плътта. Вие всички имате сега една много трудна работа. Някой път виждам, че плътта у вас е мъж – не се подчинява. А някой път, като се влюби, подчинява се.
Тогава е жена.
Тези състояния се променят. Човек мисли, че е мъж, и човек мисли, че е жена – това са състояния. Да кажем, че има същества в света, които не се мислят нито жени, нито мъже, а се мислят човеци. Човек е онова вечното, което с Бога живее, и в което Бог обитава, а пък това – мъжът и жената – са преходни състояния, в които човек прогресира и които са потребни за човешката еволюция. Но един ден човек трябва да напусне мъжката и женската форма и да дойде до съвършената форма.
към беседата >>
Досега не съм срещал в човешката история нито един пример, гдето някой да е изповядал всичките си грехове.
Ти казваш: „Остарях, остарях.“ И почват да се явяват такива образи – погледнеш на образа си и видиш някой бял косъм или някоя бръчка. И най-после мислиш как ще умреш, дали има онзи свят, или няма, какво ще бъде там положението. Но всичко това не е разрешение. И най-после си смутен. Дойде да те изповядва и ти казват: „Кажи си греховете сега.“ Като се изповяда човек, половината от греховете той скрива и половината изповядва.
Досега не съм срещал в човешката история нито един пример, гдето някой да е изповядал всичките си грехове.
Най-искрено са се изповядали Толстой и Августин, но и те скриха една десета от греховете си. Има неща, които не трябва да се казват, понеже, ако си изповядаш греховете, ще се заразят и другите. Не може да ги изповядаш тези неща. Някой казва, че си изповядал греховете. Не. Има някои грехове, които са приятни за изповядване, а други не.
към беседата >>
Тези състояния се променят.
Има борба между Духа и плътта. Вие всички имате сега една много трудна работа. Някой път виждам, че плътта у вас е мъж – не се подчинява. А някой път, като се влюби, подчинява се. Тогава е жена.
Тези състояния се променят.
Човек мисли, че е мъж, и човек мисли, че е жена – това са състояния. Да кажем, че има същества в света, които не се мислят нито жени, нито мъже, а се мислят човеци. Човек е онова вечното, което с Бога живее, и в което Бог обитава, а пък това – мъжът и жената – са преходни състояния, в които човек прогресира и които са потребни за човешката еволюция. Но един ден човек трябва да напусне мъжката и женската форма и да дойде до съвършената форма.
към беседата >>
Най-искрено са се изповядали Толстой и Августин, но и те скриха една десета от греховете си.
И най-после мислиш как ще умреш, дали има онзи свят, или няма, какво ще бъде там положението. Но всичко това не е разрешение. И най-после си смутен. Дойде да те изповядва и ти казват: „Кажи си греховете сега.“ Като се изповяда човек, половината от греховете той скрива и половината изповядва. Досега не съм срещал в човешката история нито един пример, гдето някой да е изповядал всичките си грехове.
Най-искрено са се изповядали Толстой и Августин, но и те скриха една десета от греховете си.
Има неща, които не трябва да се казват, понеже, ако си изповядаш греховете, ще се заразят и другите. Не може да ги изповядаш тези неща. Някой казва, че си изповядал греховете. Не. Има някои грехове, които са приятни за изповядване, а други не. Какво подразбирате вие под думата „грях“?
към беседата >>
Човек мисли, че е мъж, и човек мисли, че е жена – това са състояния.
Вие всички имате сега една много трудна работа. Някой път виждам, че плътта у вас е мъж – не се подчинява. А някой път, като се влюби, подчинява се. Тогава е жена. Тези състояния се променят.
Човек мисли, че е мъж, и човек мисли, че е жена – това са състояния.
Да кажем, че има същества в света, които не се мислят нито жени, нито мъже, а се мислят човеци. Човек е онова вечното, което с Бога живее, и в което Бог обитава, а пък това – мъжът и жената – са преходни състояния, в които човек прогресира и които са потребни за човешката еволюция. Но един ден човек трябва да напусне мъжката и женската форма и да дойде до съвършената форма.
към беседата >>
Има неща, които не трябва да се казват, понеже, ако си изповядаш греховете, ще се заразят и другите.
Но всичко това не е разрешение. И най-после си смутен. Дойде да те изповядва и ти казват: „Кажи си греховете сега.“ Като се изповяда човек, половината от греховете той скрива и половината изповядва. Досега не съм срещал в човешката история нито един пример, гдето някой да е изповядал всичките си грехове. Най-искрено са се изповядали Толстой и Августин, но и те скриха една десета от греховете си.
Има неща, които не трябва да се казват, понеже, ако си изповядаш греховете, ще се заразят и другите.
Не може да ги изповядаш тези неща. Някой казва, че си изповядал греховете. Не. Има някои грехове, които са приятни за изповядване, а други не. Какво подразбирате вие под думата „грях“? Много работи се разбират под думата „грях“.
към беседата >>
Да кажем, че има същества в света, които не се мислят нито жени, нито мъже, а се мислят човеци.
Някой път виждам, че плътта у вас е мъж – не се подчинява. А някой път, като се влюби, подчинява се. Тогава е жена. Тези състояния се променят. Човек мисли, че е мъж, и човек мисли, че е жена – това са състояния.
Да кажем, че има същества в света, които не се мислят нито жени, нито мъже, а се мислят човеци.
Човек е онова вечното, което с Бога живее, и в което Бог обитава, а пък това – мъжът и жената – са преходни състояния, в които човек прогресира и които са потребни за човешката еволюция. Но един ден човек трябва да напусне мъжката и женската форма и да дойде до съвършената форма.
към беседата >>
Не може да ги изповядаш тези неща.
И най-после си смутен. Дойде да те изповядва и ти казват: „Кажи си греховете сега.“ Като се изповяда човек, половината от греховете той скрива и половината изповядва. Досега не съм срещал в човешката история нито един пример, гдето някой да е изповядал всичките си грехове. Най-искрено са се изповядали Толстой и Августин, но и те скриха една десета от греховете си. Има неща, които не трябва да се казват, понеже, ако си изповядаш греховете, ще се заразят и другите.
Не може да ги изповядаш тези неща.
Някой казва, че си изповядал греховете. Не. Има някои грехове, които са приятни за изповядване, а други не. Какво подразбирате вие под думата „грях“? Много работи се разбират под думата „грях“. Грехът е една от големите спънки на живота.
към беседата >>
Човек е онова вечното, което с Бога живее, и в което Бог обитава, а пък това – мъжът и жената – са преходни състояния, в които човек прогресира и които са потребни за човешката еволюция.
А някой път, като се влюби, подчинява се. Тогава е жена. Тези състояния се променят. Човек мисли, че е мъж, и човек мисли, че е жена – това са състояния. Да кажем, че има същества в света, които не се мислят нито жени, нито мъже, а се мислят човеци.
Човек е онова вечното, което с Бога живее, и в което Бог обитава, а пък това – мъжът и жената – са преходни състояния, в които човек прогресира и които са потребни за човешката еволюция.
Но един ден човек трябва да напусне мъжката и женската форма и да дойде до съвършената форма.
към беседата >>
Някой казва, че си изповядал греховете. Не.
Дойде да те изповядва и ти казват: „Кажи си греховете сега.“ Като се изповяда човек, половината от греховете той скрива и половината изповядва. Досега не съм срещал в човешката история нито един пример, гдето някой да е изповядал всичките си грехове. Най-искрено са се изповядали Толстой и Августин, но и те скриха една десета от греховете си. Има неща, които не трябва да се казват, понеже, ако си изповядаш греховете, ще се заразят и другите. Не може да ги изповядаш тези неща.
Някой казва, че си изповядал греховете. Не.
Има някои грехове, които са приятни за изповядване, а други не. Какво подразбирате вие под думата „грях“? Много работи се разбират под думата „грях“. Грехът е една от големите спънки на живота. С тях се спъва животът.
към беседата >>
Но един ден човек трябва да напусне мъжката и женската форма и да дойде до съвършената форма.
Тогава е жена. Тези състояния се променят. Човек мисли, че е мъж, и човек мисли, че е жена – това са състояния. Да кажем, че има същества в света, които не се мислят нито жени, нито мъже, а се мислят човеци. Човек е онова вечното, което с Бога живее, и в което Бог обитава, а пък това – мъжът и жената – са преходни състояния, в които човек прогресира и които са потребни за човешката еволюция.
Но един ден човек трябва да напусне мъжката и женската форма и да дойде до съвършената форма.
към беседата >>
Има някои грехове, които са приятни за изповядване, а други не.
Досега не съм срещал в човешката история нито един пример, гдето някой да е изповядал всичките си грехове. Най-искрено са се изповядали Толстой и Августин, но и те скриха една десета от греховете си. Има неща, които не трябва да се казват, понеже, ако си изповядаш греховете, ще се заразят и другите. Не може да ги изповядаш тези неща. Някой казва, че си изповядал греховете. Не.
Има някои грехове, които са приятни за изповядване, а други не.
Какво подразбирате вие под думата „грях“? Много работи се разбират под думата „грях“. Грехът е една от големите спънки на живота. С тях се спъва животът. Дойдеш до една място и този грях става причина да изгубиш живота си.
към беседата >>
Та този въпрос, за мъжа и жената, не го разрешавайте сега, както растенията не разрешават въпроса, защо духа вятърът.
Та този въпрос, за мъжа и жената, не го разрешавайте сега, както растенията не разрешават въпроса, защо духа вятърът.
Ако те питат защо си жена или защо си мъж, ти кажи: „За мене сега това е най-доброто. А за в бъдеще аз ще бъда нито мъж, нито жена.“ Христос казва: „Които се сподобят с бъдещия век, нито се женят, нито за мъж отиват, но са като ангелите.“ Няма да бъдат мъже и жени, но ще бъдат в друга една степен на развитие.
към беседата >>
Какво подразбирате вие под думата „грях“?
Най-искрено са се изповядали Толстой и Августин, но и те скриха една десета от греховете си. Има неща, които не трябва да се казват, понеже, ако си изповядаш греховете, ще се заразят и другите. Не може да ги изповядаш тези неща. Някой казва, че си изповядал греховете. Не. Има някои грехове, които са приятни за изповядване, а други не.
Какво подразбирате вие под думата „грях“?
Много работи се разбират под думата „грях“. Грехът е една от големите спънки на живота. С тях се спъва животът. Дойдеш до една място и този грях става причина да изгубиш живота си. Някои сега мислят, защо трябва да изповядаш греха си.
към беседата >>
Ако те питат защо си жена или защо си мъж, ти кажи: „За мене сега това е най-доброто.
Та този въпрос, за мъжа и жената, не го разрешавайте сега, както растенията не разрешават въпроса, защо духа вятърът.
Ако те питат защо си жена или защо си мъж, ти кажи: „За мене сега това е най-доброто.
А за в бъдеще аз ще бъда нито мъж, нито жена.“ Христос казва: „Които се сподобят с бъдещия век, нито се женят, нито за мъж отиват, но са като ангелите.“ Няма да бъдат мъже и жени, но ще бъдат в друга една степен на развитие.
към беседата >>
Много работи се разбират под думата „грях“.
Има неща, които не трябва да се казват, понеже, ако си изповядаш греховете, ще се заразят и другите. Не може да ги изповядаш тези неща. Някой казва, че си изповядал греховете. Не. Има някои грехове, които са приятни за изповядване, а други не. Какво подразбирате вие под думата „грях“?
Много работи се разбират под думата „грях“.
Грехът е една от големите спънки на живота. С тях се спъва животът. Дойдеш до една място и този грях става причина да изгубиш живота си. Някои сега мислят, защо трябва да изповядаш греха си. Ти трябва да изповядаш греха си, за да може да се възстанови животът наново.
към беседата >>
А за в бъдеще аз ще бъда нито мъж, нито жена.“ Христос казва: „Които се сподобят с бъдещия век, нито се женят, нито за мъж отиват, но са като ангелите.“ Няма да бъдат мъже и жени, но ще бъдат в друга една степен на развитие.
Та този въпрос, за мъжа и жената, не го разрешавайте сега, както растенията не разрешават въпроса, защо духа вятърът. Ако те питат защо си жена или защо си мъж, ти кажи: „За мене сега това е най-доброто.
А за в бъдеще аз ще бъда нито мъж, нито жена.“ Христос казва: „Които се сподобят с бъдещия век, нито се женят, нито за мъж отиват, но са като ангелите.“ Няма да бъдат мъже и жени, но ще бъдат в друга една степен на развитие.
към беседата >>
Грехът е една от големите спънки на живота.
Не може да ги изповядаш тези неща. Някой казва, че си изповядал греховете. Не. Има някои грехове, които са приятни за изповядване, а други не. Какво подразбирате вие под думата „грях“? Много работи се разбират под думата „грях“.
Грехът е една от големите спънки на живота.
С тях се спъва животът. Дойдеш до една място и този грях става причина да изгубиш живота си. Някои сега мислят, защо трябва да изповядаш греха си. Ти трябва да изповядаш греха си, за да може да се възстанови животът наново. Някой път казват, че праведният човек няма смисъл да се изповядва.
към беседата >>
Въпросът е сега, в този живот, да се самовладате, а пък онова е за далечното бъдеще.
Въпросът е сега, в този живот, да се самовладате, а пък онова е за далечното бъдеще.
Какво значи да се самообладате? Някой от вас казва, че е неразположен духом поради някоя малка причина. Да допуснем, че имаш само сто лева в джоба си и искаш да купиш една книга и да я четеш, или искаш да отидеш на разходка. Но парите не стигат. Книгата няма да може да вземете и на разходка не ще може да отидете, и сте умислени.
към беседата >>
С тях се спъва животът.
Някой казва, че си изповядал греховете. Не. Има някои грехове, които са приятни за изповядване, а други не. Какво подразбирате вие под думата „грях“? Много работи се разбират под думата „грях“. Грехът е една от големите спънки на живота.
С тях се спъва животът.
Дойдеш до една място и този грях става причина да изгубиш живота си. Някои сега мислят, защо трябва да изповядаш греха си. Ти трябва да изповядаш греха си, за да може да се възстанови животът наново. Някой път казват, че праведният човек няма смисъл да се изповядва. Праведният човек всяка вечер трябва да прегледа живота си.
към беседата >>
Какво значи да се самообладате?
Въпросът е сега, в този живот, да се самовладате, а пък онова е за далечното бъдеще.
Какво значи да се самообладате?
Някой от вас казва, че е неразположен духом поради някоя малка причина. Да допуснем, че имаш само сто лева в джоба си и искаш да купиш една книга и да я четеш, или искаш да отидеш на разходка. Но парите не стигат. Книгата няма да може да вземете и на разходка не ще може да отидете, и сте умислени. Че защо сте умислени?
към беседата >>
Дойдеш до една място и този грях става причина да изгубиш живота си.
Има някои грехове, които са приятни за изповядване, а други не. Какво подразбирате вие под думата „грях“? Много работи се разбират под думата „грях“. Грехът е една от големите спънки на живота. С тях се спъва животът.
Дойдеш до една място и този грях става причина да изгубиш живота си.
Някои сега мислят, защо трябва да изповядаш греха си. Ти трябва да изповядаш греха си, за да може да се възстанови животът наново. Някой път казват, че праведният човек няма смисъл да се изповядва. Праведният човек всяка вечер трябва да прегледа живота си. Грехът е като прах и се отлага.
към беседата >>
Някой от вас казва, че е неразположен духом поради някоя малка причина.
Въпросът е сега, в този живот, да се самовладате, а пък онова е за далечното бъдеще. Какво значи да се самообладате?
Някой от вас казва, че е неразположен духом поради някоя малка причина.
Да допуснем, че имаш само сто лева в джоба си и искаш да купиш една книга и да я четеш, или искаш да отидеш на разходка. Но парите не стигат. Книгата няма да може да вземете и на разходка не ще може да отидете, и сте умислени. Че защо сте умислени? За вас е по-добре да нямате тази книга и да не направите тази разходка.
към беседата >>
Някои сега мислят, защо трябва да изповядаш греха си.
Какво подразбирате вие под думата „грях“? Много работи се разбират под думата „грях“. Грехът е една от големите спънки на живота. С тях се спъва животът. Дойдеш до една място и този грях става причина да изгубиш живота си.
Някои сега мислят, защо трябва да изповядаш греха си.
Ти трябва да изповядаш греха си, за да може да се възстанови животът наново. Някой път казват, че праведният човек няма смисъл да се изповядва. Праведният човек всяка вечер трябва да прегледа живота си. Грехът е като прах и се отлага. Сега аз не искам да ви занимавам с греха, понеже, каквото и да говорим за греха, това е безполезно за човека.
към беседата >>
Да допуснем, че имаш само сто лева в джоба си и искаш да купиш една книга и да я четеш, или искаш да отидеш на разходка.
Въпросът е сега, в този живот, да се самовладате, а пък онова е за далечното бъдеще. Какво значи да се самообладате? Някой от вас казва, че е неразположен духом поради някоя малка причина.
Да допуснем, че имаш само сто лева в джоба си и искаш да купиш една книга и да я четеш, или искаш да отидеш на разходка.
Но парите не стигат. Книгата няма да може да вземете и на разходка не ще може да отидете, и сте умислени. Че защо сте умислени? За вас е по-добре да нямате тази книга и да не направите тази разходка. Може да вземете тази книга от някой приятел назаем.
към беседата >>
Ти трябва да изповядаш греха си, за да може да се възстанови животът наново.
Много работи се разбират под думата „грях“. Грехът е една от големите спънки на живота. С тях се спъва животът. Дойдеш до една място и този грях става причина да изгубиш живота си. Някои сега мислят, защо трябва да изповядаш греха си.
Ти трябва да изповядаш греха си, за да може да се възстанови животът наново.
Някой път казват, че праведният човек няма смисъл да се изповядва. Праведният човек всяка вечер трябва да прегледа живота си. Грехът е като прах и се отлага. Сега аз не искам да ви занимавам с греха, понеже, каквото и да говорим за греха, това е безполезно за човека.
към беседата >>
Но парите не стигат.
Въпросът е сега, в този живот, да се самовладате, а пък онова е за далечното бъдеще. Какво значи да се самообладате? Някой от вас казва, че е неразположен духом поради някоя малка причина. Да допуснем, че имаш само сто лева в джоба си и искаш да купиш една книга и да я четеш, или искаш да отидеш на разходка.
Но парите не стигат.
Книгата няма да може да вземете и на разходка не ще може да отидете, и сте умислени. Че защо сте умислени? За вас е по-добре да нямате тази книга и да не направите тази разходка. Може да вземете тази книга от някой приятел назаем. Ти се изпитваш в случая.
към беседата >>
Някой път казват, че праведният човек няма смисъл да се изповядва.
Грехът е една от големите спънки на живота. С тях се спъва животът. Дойдеш до една място и този грях става причина да изгубиш живота си. Някои сега мислят, защо трябва да изповядаш греха си. Ти трябва да изповядаш греха си, за да може да се възстанови животът наново.
Някой път казват, че праведният човек няма смисъл да се изповядва.
Праведният човек всяка вечер трябва да прегледа живота си. Грехът е като прах и се отлага. Сега аз не искам да ви занимавам с греха, понеже, каквото и да говорим за греха, това е безполезно за човека.
към беседата >>
Книгата няма да може да вземете и на разходка не ще може да отидете, и сте умислени.
Въпросът е сега, в този живот, да се самовладате, а пък онова е за далечното бъдеще. Какво значи да се самообладате? Някой от вас казва, че е неразположен духом поради някоя малка причина. Да допуснем, че имаш само сто лева в джоба си и искаш да купиш една книга и да я четеш, или искаш да отидеш на разходка. Но парите не стигат.
Книгата няма да може да вземете и на разходка не ще може да отидете, и сте умислени.
Че защо сте умислени? За вас е по-добре да нямате тази книга и да не направите тази разходка. Може да вземете тази книга от някой приятел назаем. Ти се изпитваш в случая. Ако разбираш законите, ще разбереш, че те изпитват.
към беседата >>
Праведният човек всяка вечер трябва да прегледа живота си.
С тях се спъва животът. Дойдеш до една място и този грях става причина да изгубиш живота си. Някои сега мислят, защо трябва да изповядаш греха си. Ти трябва да изповядаш греха си, за да може да се възстанови животът наново. Някой път казват, че праведният човек няма смисъл да се изповядва.
Праведният човек всяка вечер трябва да прегледа живота си.
Грехът е като прах и се отлага. Сега аз не искам да ви занимавам с греха, понеже, каквото и да говорим за греха, това е безполезно за човека.
към беседата >>
Че защо сте умислени?
Какво значи да се самообладате? Някой от вас казва, че е неразположен духом поради някоя малка причина. Да допуснем, че имаш само сто лева в джоба си и искаш да купиш една книга и да я четеш, или искаш да отидеш на разходка. Но парите не стигат. Книгата няма да може да вземете и на разходка не ще може да отидете, и сте умислени.
Че защо сте умислени?
За вас е по-добре да нямате тази книга и да не направите тази разходка. Може да вземете тази книга от някой приятел назаем. Ти се изпитваш в случая. Ако разбираш законите, ще разбереш, че те изпитват. Ти ще си кажеш: „Тази книга ще дойде при мене.“ А пък за разходката – като нямаш пари за билета, ще си кажеш: „Значи предвидили са да отида пеш.“ И си кажи: „Много хубаво.“ Допуснете, че богати хора, които се качват с аероплан на планината, и вие бъркате в джоба си и виждате, че нямате пари.
към беседата >>
Грехът е като прах и се отлага.
Дойдеш до една място и този грях става причина да изгубиш живота си. Някои сега мислят, защо трябва да изповядаш греха си. Ти трябва да изповядаш греха си, за да може да се възстанови животът наново. Някой път казват, че праведният човек няма смисъл да се изповядва. Праведният човек всяка вечер трябва да прегледа живота си.
Грехът е като прах и се отлага.
Сега аз не искам да ви занимавам с греха, понеже, каквото и да говорим за греха, това е безполезно за човека.
към беседата >>
За вас е по-добре да нямате тази книга и да не направите тази разходка.
Някой от вас казва, че е неразположен духом поради някоя малка причина. Да допуснем, че имаш само сто лева в джоба си и искаш да купиш една книга и да я четеш, или искаш да отидеш на разходка. Но парите не стигат. Книгата няма да може да вземете и на разходка не ще може да отидете, и сте умислени. Че защо сте умислени?
За вас е по-добре да нямате тази книга и да не направите тази разходка.
Може да вземете тази книга от някой приятел назаем. Ти се изпитваш в случая. Ако разбираш законите, ще разбереш, че те изпитват. Ти ще си кажеш: „Тази книга ще дойде при мене.“ А пък за разходката – като нямаш пари за билета, ще си кажеш: „Значи предвидили са да отида пеш.“ И си кажи: „Много хубаво.“ Допуснете, че богати хора, които се качват с аероплан на планината, и вие бъркате в джоба си и виждате, че нямате пари. Ти тогава иди пешком.
към беседата >>
Сега аз не искам да ви занимавам с греха, понеже, каквото и да говорим за греха, това е безполезно за човека.
Някои сега мислят, защо трябва да изповядаш греха си. Ти трябва да изповядаш греха си, за да може да се възстанови животът наново. Някой път казват, че праведният човек няма смисъл да се изповядва. Праведният човек всяка вечер трябва да прегледа живота си. Грехът е като прах и се отлага.
Сега аз не искам да ви занимавам с греха, понеже, каквото и да говорим за греха, това е безполезно за човека.
към беседата >>
Може да вземете тази книга от някой приятел назаем.
Да допуснем, че имаш само сто лева в джоба си и искаш да купиш една книга и да я четеш, или искаш да отидеш на разходка. Но парите не стигат. Книгата няма да може да вземете и на разходка не ще може да отидете, и сте умислени. Че защо сте умислени? За вас е по-добре да нямате тази книга и да не направите тази разходка.
Може да вземете тази книга от някой приятел назаем.
Ти се изпитваш в случая. Ако разбираш законите, ще разбереш, че те изпитват. Ти ще си кажеш: „Тази книга ще дойде при мене.“ А пък за разходката – като нямаш пари за билета, ще си кажеш: „Значи предвидили са да отида пеш.“ И си кажи: „Много хубаво.“ Допуснете, че богати хора, които се качват с аероплан на планината, и вие бъркате в джоба си и виждате, че нямате пари. Ти тогава иди пешком. Това ще ти вземе десет часа, но като се върнеш, ще имаш това, което с аероплан не се добива.
към беседата >>
Някой път хората се утешават и казват: „Моят грях е малък.“ Но грехът расте.
Някой път хората се утешават и казват: „Моят грях е малък.“ Но грехът расте.
Той е като някой аваландж*, който слиза отгоре – отначало е малка снежна топка и колкото се търкаля надолу, става по-голям, и гдето минава, завлича всичко.
към беседата >>
Ти се изпитваш в случая.
Но парите не стигат. Книгата няма да може да вземете и на разходка не ще може да отидете, и сте умислени. Че защо сте умислени? За вас е по-добре да нямате тази книга и да не направите тази разходка. Може да вземете тази книга от някой приятел назаем.
Ти се изпитваш в случая.
Ако разбираш законите, ще разбереш, че те изпитват. Ти ще си кажеш: „Тази книга ще дойде при мене.“ А пък за разходката – като нямаш пари за билета, ще си кажеш: „Значи предвидили са да отида пеш.“ И си кажи: „Много хубаво.“ Допуснете, че богати хора, които се качват с аероплан на планината, и вие бъркате в джоба си и виждате, че нямате пари. Ти тогава иди пешком. Това ще ти вземе десет часа, но като се върнеш, ще имаш това, което с аероплан не се добива.
към беседата >>
Той е като някой аваландж*, който слиза отгоре – отначало е малка снежна топка и колкото се търкаля надолу, става по-голям, и гдето минава, завлича всичко.
Някой път хората се утешават и казват: „Моят грях е малък.“ Но грехът расте.
Той е като някой аваландж*, който слиза отгоре – отначало е малка снежна топка и колкото се търкаля надолу, става по-голям, и гдето минава, завлича всичко.
към беседата >>
Ако разбираш законите, ще разбереш, че те изпитват.
Книгата няма да може да вземете и на разходка не ще може да отидете, и сте умислени. Че защо сте умислени? За вас е по-добре да нямате тази книга и да не направите тази разходка. Може да вземете тази книга от някой приятел назаем. Ти се изпитваш в случая.
Ако разбираш законите, ще разбереш, че те изпитват.
Ти ще си кажеш: „Тази книга ще дойде при мене.“ А пък за разходката – като нямаш пари за билета, ще си кажеш: „Значи предвидили са да отида пеш.“ И си кажи: „Много хубаво.“ Допуснете, че богати хора, които се качват с аероплан на планината, и вие бъркате в джоба си и виждате, че нямате пари. Ти тогава иди пешком. Това ще ти вземе десет часа, но като се върнеш, ще имаш това, което с аероплан не се добива.
към беседата >>
Сега има едно положение, на което трябва да обърнем внимание.
Сега има едно положение, на което трябва да обърнем внимание.
Вие още не сте изучавали онзи вътрешния метод за самовъзпитание. В християнството има един метод за самовъзпитание. Сега не зная аз вие кой метод следвате, не зная по кои правила следвате. Кои методи за самовъзпитание следвате? Има много методи за самовъзпитание.
към беседата >>
Ти ще си кажеш: „Тази книга ще дойде при мене.“ А пък за разходката – като нямаш пари за билета, ще си кажеш: „Значи предвидили са да отида пеш.“ И си кажи: „Много хубаво.“ Допуснете, че богати хора, които се качват с аероплан на планината, и вие бъркате в джоба си и виждате, че нямате пари.
Че защо сте умислени? За вас е по-добре да нямате тази книга и да не направите тази разходка. Може да вземете тази книга от някой приятел назаем. Ти се изпитваш в случая. Ако разбираш законите, ще разбереш, че те изпитват.
Ти ще си кажеш: „Тази книга ще дойде при мене.“ А пък за разходката – като нямаш пари за билета, ще си кажеш: „Значи предвидили са да отида пеш.“ И си кажи: „Много хубаво.“ Допуснете, че богати хора, които се качват с аероплан на планината, и вие бъркате в джоба си и виждате, че нямате пари.
Ти тогава иди пешком. Това ще ти вземе десет часа, но като се върнеш, ще имаш това, което с аероплан не се добива.
към беседата >>
Вие още не сте изучавали онзи вътрешния метод за самовъзпитание.
Сега има едно положение, на което трябва да обърнем внимание.
Вие още не сте изучавали онзи вътрешния метод за самовъзпитание.
В християнството има един метод за самовъзпитание. Сега не зная аз вие кой метод следвате, не зная по кои правила следвате. Кои методи за самовъзпитание следвате? Има много методи за самовъзпитание. Сега какво трябва да разбираме под думите човек да се самовъзпитава?
към беседата >>
Ти тогава иди пешком.
За вас е по-добре да нямате тази книга и да не направите тази разходка. Може да вземете тази книга от някой приятел назаем. Ти се изпитваш в случая. Ако разбираш законите, ще разбереш, че те изпитват. Ти ще си кажеш: „Тази книга ще дойде при мене.“ А пък за разходката – като нямаш пари за билета, ще си кажеш: „Значи предвидили са да отида пеш.“ И си кажи: „Много хубаво.“ Допуснете, че богати хора, които се качват с аероплан на планината, и вие бъркате в джоба си и виждате, че нямате пари.
Ти тогава иди пешком.
Това ще ти вземе десет часа, но като се върнеш, ще имаш това, което с аероплан не се добива.
към беседата >>
В християнството има един метод за самовъзпитание.
Сега има едно положение, на което трябва да обърнем внимание. Вие още не сте изучавали онзи вътрешния метод за самовъзпитание.
В християнството има един метод за самовъзпитание.
Сега не зная аз вие кой метод следвате, не зная по кои правила следвате. Кои методи за самовъзпитание следвате? Има много методи за самовъзпитание. Сега какво трябва да разбираме под думите човек да се самовъзпитава? Това произтича от думите „човек да се храни сам физически, да дъвче“.
към беседата >>
Това ще ти вземе десет часа, но като се върнеш, ще имаш това, което с аероплан не се добива.
Може да вземете тази книга от някой приятел назаем. Ти се изпитваш в случая. Ако разбираш законите, ще разбереш, че те изпитват. Ти ще си кажеш: „Тази книга ще дойде при мене.“ А пък за разходката – като нямаш пари за билета, ще си кажеш: „Значи предвидили са да отида пеш.“ И си кажи: „Много хубаво.“ Допуснете, че богати хора, които се качват с аероплан на планината, и вие бъркате в джоба си и виждате, че нямате пари. Ти тогава иди пешком.
Това ще ти вземе десет часа, но като се върнеш, ще имаш това, което с аероплан не се добива.
към беседата >>
Сега не зная аз вие кой метод следвате, не зная по кои правила следвате.
Сега има едно положение, на което трябва да обърнем внимание. Вие още не сте изучавали онзи вътрешния метод за самовъзпитание. В християнството има един метод за самовъзпитание.
Сега не зная аз вие кой метод следвате, не зная по кои правила следвате.
Кои методи за самовъзпитание следвате? Има много методи за самовъзпитание. Сега какво трябва да разбираме под думите човек да се самовъзпитава? Това произтича от думите „човек да се храни сам физически, да дъвче“. Той трябва да знае и какви храни да приема.
към беседата >>
Като вървите в живота, има методи на самовъзпитание, които трябва да прилагате и трябва всички да се поощрявате един друг.
Като вървите в живота, има методи на самовъзпитание, които трябва да прилагате и трябва всички да се поощрявате един друг.
И трябва разнообразие, а не еднообразие. Ако аз бих водил един клас от хора, които се молят, щях да наредя така. Ако класът има трийсет души, щях да разделя „Отче наш“ на трийсет части, и на всеки човек ще кажа откъде да започне, тъй че да прочетат молитвата като един човек. Един да каже първата дума, втори да каже втората дума и тъй нататък, докато дойде до края. Да има едно разнообразие.
към беседата >>
Кои методи за самовъзпитание следвате?
Сега има едно положение, на което трябва да обърнем внимание. Вие още не сте изучавали онзи вътрешния метод за самовъзпитание. В християнството има един метод за самовъзпитание. Сега не зная аз вие кой метод следвате, не зная по кои правила следвате.
Кои методи за самовъзпитание следвате?
Има много методи за самовъзпитание. Сега какво трябва да разбираме под думите човек да се самовъзпитава? Това произтича от думите „човек да се храни сам физически, да дъвче“. Той трябва да знае и какви храни да приема. Той не само че трябва да се храни, но той трябва да прави подбор на своите храни, да знае качествата на всяка храна, от която организмът му има нужда.
към беседата >>
И трябва разнообразие, а не еднообразие.
Като вървите в живота, има методи на самовъзпитание, които трябва да прилагате и трябва всички да се поощрявате един друг.
И трябва разнообразие, а не еднообразие.
Ако аз бих водил един клас от хора, които се молят, щях да наредя така. Ако класът има трийсет души, щях да разделя „Отче наш“ на трийсет части, и на всеки човек ще кажа откъде да започне, тъй че да прочетат молитвата като един човек. Един да каже първата дума, втори да каже втората дума и тъй нататък, докато дойде до края. Да има едно разнообразие. Сега не че като четем всички заедно, не е хубаво, но ако се употреби гореказаният метод, ще се внесе разнообразие.
към беседата >>
Има много методи за самовъзпитание.
Сега има едно положение, на което трябва да обърнем внимание. Вие още не сте изучавали онзи вътрешния метод за самовъзпитание. В християнството има един метод за самовъзпитание. Сега не зная аз вие кой метод следвате, не зная по кои правила следвате. Кои методи за самовъзпитание следвате?
Има много методи за самовъзпитание.
Сега какво трябва да разбираме под думите човек да се самовъзпитава? Това произтича от думите „човек да се храни сам физически, да дъвче“. Той трябва да знае и какви храни да приема. Той не само че трябва да се храни, но той трябва да прави подбор на своите храни, да знае качествата на всяка храна, от която организмът му има нужда. Самовъзпитанието на човека, човешките чувства, имат нужда от някаква придобивка.
към беседата >>
Ако аз бих водил един клас от хора, които се молят, щях да наредя така.
Като вървите в живота, има методи на самовъзпитание, които трябва да прилагате и трябва всички да се поощрявате един друг. И трябва разнообразие, а не еднообразие.
Ако аз бих водил един клас от хора, които се молят, щях да наредя така.
Ако класът има трийсет души, щях да разделя „Отче наш“ на трийсет части, и на всеки човек ще кажа откъде да започне, тъй че да прочетат молитвата като един човек. Един да каже първата дума, втори да каже втората дума и тъй нататък, докато дойде до края. Да има едно разнообразие. Сега не че като четем всички заедно, не е хубаво, но ако се употреби гореказаният метод, ще се внесе разнообразие. Например един ще каже една дума и тогава ще обърнеш внимание следващата дума кой ще я произнесе, после – третата дума, и ще видиш какъв израз дава на всяка дума.
към беседата >>
Сега какво трябва да разбираме под думите човек да се самовъзпитава?
Вие още не сте изучавали онзи вътрешния метод за самовъзпитание. В християнството има един метод за самовъзпитание. Сега не зная аз вие кой метод следвате, не зная по кои правила следвате. Кои методи за самовъзпитание следвате? Има много методи за самовъзпитание.
Сега какво трябва да разбираме под думите човек да се самовъзпитава?
Това произтича от думите „човек да се храни сам физически, да дъвче“. Той трябва да знае и какви храни да приема. Той не само че трябва да се храни, но той трябва да прави подбор на своите храни, да знае качествата на всяка храна, от която организмът му има нужда. Самовъзпитанието на човека, човешките чувства, имат нужда от някаква придобивка. Човешкият ум – също.
към беседата >>
Ако класът има трийсет души, щях да разделя „Отче наш“ на трийсет части, и на всеки човек ще кажа откъде да започне, тъй че да прочетат молитвата като един човек.
Като вървите в живота, има методи на самовъзпитание, които трябва да прилагате и трябва всички да се поощрявате един друг. И трябва разнообразие, а не еднообразие. Ако аз бих водил един клас от хора, които се молят, щях да наредя така.
Ако класът има трийсет души, щях да разделя „Отче наш“ на трийсет части, и на всеки човек ще кажа откъде да започне, тъй че да прочетат молитвата като един човек.
Един да каже първата дума, втори да каже втората дума и тъй нататък, докато дойде до края. Да има едно разнообразие. Сега не че като четем всички заедно, не е хубаво, но ако се употреби гореказаният метод, ще се внесе разнообразие. Например един ще каже една дума и тогава ще обърнеш внимание следващата дума кой ще я произнесе, после – третата дума, и ще видиш какъв израз дава на всяка дума.
към беседата >>
Това произтича от думите „човек да се храни сам физически, да дъвче“.
В християнството има един метод за самовъзпитание. Сега не зная аз вие кой метод следвате, не зная по кои правила следвате. Кои методи за самовъзпитание следвате? Има много методи за самовъзпитание. Сега какво трябва да разбираме под думите човек да се самовъзпитава?
Това произтича от думите „човек да се храни сам физически, да дъвче“.
Той трябва да знае и какви храни да приема. Той не само че трябва да се храни, но той трябва да прави подбор на своите храни, да знае качествата на всяка храна, от която организмът му има нужда. Самовъзпитанието на човека, човешките чувства, имат нужда от някаква придобивка. Човешкият ум – също. Човешкото тяло, и то има нужда от придобивка.
към беседата >>
Един да каже първата дума, втори да каже втората дума и тъй нататък, докато дойде до края.
Като вървите в живота, има методи на самовъзпитание, които трябва да прилагате и трябва всички да се поощрявате един друг. И трябва разнообразие, а не еднообразие. Ако аз бих водил един клас от хора, които се молят, щях да наредя така. Ако класът има трийсет души, щях да разделя „Отче наш“ на трийсет части, и на всеки човек ще кажа откъде да започне, тъй че да прочетат молитвата като един човек.
Един да каже първата дума, втори да каже втората дума и тъй нататък, докато дойде до края.
Да има едно разнообразие. Сега не че като четем всички заедно, не е хубаво, но ако се употреби гореказаният метод, ще се внесе разнообразие. Например един ще каже една дума и тогава ще обърнеш внимание следващата дума кой ще я произнесе, после – третата дума, и ще видиш какъв израз дава на всяка дума.
към беседата >>
Той трябва да знае и какви храни да приема.
Сега не зная аз вие кой метод следвате, не зная по кои правила следвате. Кои методи за самовъзпитание следвате? Има много методи за самовъзпитание. Сега какво трябва да разбираме под думите човек да се самовъзпитава? Това произтича от думите „човек да се храни сам физически, да дъвче“.
Той трябва да знае и какви храни да приема.
Той не само че трябва да се храни, но той трябва да прави подбор на своите храни, да знае качествата на всяка храна, от която организмът му има нужда. Самовъзпитанието на човека, човешките чувства, имат нужда от някаква придобивка. Човешкият ум – също. Човешкото тяло, и то има нужда от придобивка. При самовъзпитанието има един метод, при който тялото може да уякне и да се хармонизира.
към беседата >>
Да има едно разнообразие.
Като вървите в живота, има методи на самовъзпитание, които трябва да прилагате и трябва всички да се поощрявате един друг. И трябва разнообразие, а не еднообразие. Ако аз бих водил един клас от хора, които се молят, щях да наредя така. Ако класът има трийсет души, щях да разделя „Отче наш“ на трийсет части, и на всеки човек ще кажа откъде да започне, тъй че да прочетат молитвата като един човек. Един да каже първата дума, втори да каже втората дума и тъй нататък, докато дойде до края.
Да има едно разнообразие.
Сега не че като четем всички заедно, не е хубаво, но ако се употреби гореказаният метод, ще се внесе разнообразие. Например един ще каже една дума и тогава ще обърнеш внимание следващата дума кой ще я произнесе, после – третата дума, и ще видиш какъв израз дава на всяка дума.
към беседата >>
Той не само че трябва да се храни, но той трябва да прави подбор на своите храни, да знае качествата на всяка храна, от която организмът му има нужда.
Кои методи за самовъзпитание следвате? Има много методи за самовъзпитание. Сега какво трябва да разбираме под думите човек да се самовъзпитава? Това произтича от думите „човек да се храни сам физически, да дъвче“. Той трябва да знае и какви храни да приема.
Той не само че трябва да се храни, но той трябва да прави подбор на своите храни, да знае качествата на всяка храна, от която организмът му има нужда.
Самовъзпитанието на човека, човешките чувства, имат нужда от някаква придобивка. Човешкият ум – също. Човешкото тяло, и то има нужда от придобивка. При самовъзпитанието има един метод, при който тялото може да уякне и да се хармонизира. Има начин при самовъзпитанието за уякване на човешките чувства и на човешките мисли.
към беседата >>
Сега не че като четем всички заедно, не е хубаво, но ако се употреби гореказаният метод, ще се внесе разнообразие.
И трябва разнообразие, а не еднообразие. Ако аз бих водил един клас от хора, които се молят, щях да наредя така. Ако класът има трийсет души, щях да разделя „Отче наш“ на трийсет части, и на всеки човек ще кажа откъде да започне, тъй че да прочетат молитвата като един човек. Един да каже първата дума, втори да каже втората дума и тъй нататък, докато дойде до края. Да има едно разнообразие.
Сега не че като четем всички заедно, не е хубаво, но ако се употреби гореказаният метод, ще се внесе разнообразие.
Например един ще каже една дума и тогава ще обърнеш внимание следващата дума кой ще я произнесе, после – третата дума, и ще видиш какъв израз дава на всяка дума.
към беседата >>
Самовъзпитанието на човека, човешките чувства, имат нужда от някаква придобивка.
Има много методи за самовъзпитание. Сега какво трябва да разбираме под думите човек да се самовъзпитава? Това произтича от думите „човек да се храни сам физически, да дъвче“. Той трябва да знае и какви храни да приема. Той не само че трябва да се храни, но той трябва да прави подбор на своите храни, да знае качествата на всяка храна, от която организмът му има нужда.
Самовъзпитанието на човека, човешките чувства, имат нужда от някаква придобивка.
Човешкият ум – също. Човешкото тяло, и то има нужда от придобивка. При самовъзпитанието има един метод, при който тялото може да уякне и да се хармонизира. Има начин при самовъзпитанието за уякване на човешките чувства и на човешките мисли. Една мисъл може да се кали, както сега хората каляват мекото желязо и го правят стомана или както сега правят желязо да не ръждясва.
към беседата >>
Например един ще каже една дума и тогава ще обърнеш внимание следващата дума кой ще я произнесе, после – третата дума, и ще видиш какъв израз дава на всяка дума.
Ако аз бих водил един клас от хора, които се молят, щях да наредя така. Ако класът има трийсет души, щях да разделя „Отче наш“ на трийсет части, и на всеки човек ще кажа откъде да започне, тъй че да прочетат молитвата като един човек. Един да каже първата дума, втори да каже втората дума и тъй нататък, докато дойде до края. Да има едно разнообразие. Сега не че като четем всички заедно, не е хубаво, но ако се употреби гореказаният метод, ще се внесе разнообразие.
Например един ще каже една дума и тогава ще обърнеш внимание следващата дума кой ще я произнесе, после – третата дума, и ще видиш какъв израз дава на всяка дума.
към беседата >>
Човешкият ум – също.
Сега какво трябва да разбираме под думите човек да се самовъзпитава? Това произтича от думите „човек да се храни сам физически, да дъвче“. Той трябва да знае и какви храни да приема. Той не само че трябва да се храни, но той трябва да прави подбор на своите храни, да знае качествата на всяка храна, от която организмът му има нужда. Самовъзпитанието на човека, човешките чувства, имат нужда от някаква придобивка.
Човешкият ум – също.
Човешкото тяло, и то има нужда от придобивка. При самовъзпитанието има един метод, при който тялото може да уякне и да се хармонизира. Има начин при самовъзпитанието за уякване на човешките чувства и на човешките мисли. Една мисъл може да се кали, както сега хората каляват мекото желязо и го правят стомана или както сега правят желязо да не ръждясва.
към беседата >>
Някои, като произнасят „Отче наш“, бързат.
Някои, като произнасят „Отче наш“, бързат.
Не, полека ще произнасяш „Отче наш“. (Учителят произнесе: „Отче наш, Който си на небето...“ и прочее – веднъж много бързо и веднъж много бавно.) Ще слушаш кой как говори, за да видиш какво е вътре в неговата душа. Като се произнася една молитва, трябва да се обръща внимание на съдържанието. Всяка дума съдържа известна сила. Тая дума трябва да отиде в невидимия свят и да има отглас.
към беседата >>
Човешкото тяло, и то има нужда от придобивка.
Това произтича от думите „човек да се храни сам физически, да дъвче“. Той трябва да знае и какви храни да приема. Той не само че трябва да се храни, но той трябва да прави подбор на своите храни, да знае качествата на всяка храна, от която организмът му има нужда. Самовъзпитанието на човека, човешките чувства, имат нужда от някаква придобивка. Човешкият ум – също.
Човешкото тяло, и то има нужда от придобивка.
При самовъзпитанието има един метод, при който тялото може да уякне и да се хармонизира. Има начин при самовъзпитанието за уякване на човешките чувства и на човешките мисли. Една мисъл може да се кали, както сега хората каляват мекото желязо и го правят стомана или както сега правят желязо да не ръждясва.
към беседата >>
Не, полека ще произнасяш „Отче наш“.
Някои, като произнасят „Отче наш“, бързат.
Не, полека ще произнасяш „Отче наш“.
(Учителят произнесе: „Отче наш, Който си на небето...“ и прочее – веднъж много бързо и веднъж много бавно.) Ще слушаш кой как говори, за да видиш какво е вътре в неговата душа. Като се произнася една молитва, трябва да се обръща внимание на съдържанието. Всяка дума съдържа известна сила. Тая дума трябва да отиде в невидимия свят и да има отглас.
към беседата >>
При самовъзпитанието има един метод, при който тялото може да уякне и да се хармонизира.
Той трябва да знае и какви храни да приема. Той не само че трябва да се храни, но той трябва да прави подбор на своите храни, да знае качествата на всяка храна, от която организмът му има нужда. Самовъзпитанието на човека, човешките чувства, имат нужда от някаква придобивка. Човешкият ум – също. Човешкото тяло, и то има нужда от придобивка.
При самовъзпитанието има един метод, при който тялото може да уякне и да се хармонизира.
Има начин при самовъзпитанието за уякване на човешките чувства и на човешките мисли. Една мисъл може да се кали, както сега хората каляват мекото желязо и го правят стомана или както сега правят желязо да не ръждясва.
към беседата >>
(Учителят произнесе: „Отче наш, Който си на небето...“ и прочее – веднъж много бързо и веднъж много бавно.) Ще слушаш кой как говори, за да видиш какво е вътре в неговата душа.
Някои, като произнасят „Отче наш“, бързат. Не, полека ще произнасяш „Отче наш“.
(Учителят произнесе: „Отче наш, Който си на небето...“ и прочее – веднъж много бързо и веднъж много бавно.) Ще слушаш кой как говори, за да видиш какво е вътре в неговата душа.
Като се произнася една молитва, трябва да се обръща внимание на съдържанието. Всяка дума съдържа известна сила. Тая дума трябва да отиде в невидимия свят и да има отглас.
към беседата >>
Има начин при самовъзпитанието за уякване на човешките чувства и на човешките мисли.
Той не само че трябва да се храни, но той трябва да прави подбор на своите храни, да знае качествата на всяка храна, от която организмът му има нужда. Самовъзпитанието на човека, човешките чувства, имат нужда от някаква придобивка. Човешкият ум – също. Човешкото тяло, и то има нужда от придобивка. При самовъзпитанието има един метод, при който тялото може да уякне и да се хармонизира.
Има начин при самовъзпитанието за уякване на човешките чувства и на човешките мисли.
Една мисъл може да се кали, както сега хората каляват мекото желязо и го правят стомана или както сега правят желязо да не ръждясва.
към беседата >>
Като се произнася една молитва, трябва да се обръща внимание на съдържанието.
Някои, като произнасят „Отче наш“, бързат. Не, полека ще произнасяш „Отче наш“. (Учителят произнесе: „Отче наш, Който си на небето...“ и прочее – веднъж много бързо и веднъж много бавно.) Ще слушаш кой как говори, за да видиш какво е вътре в неговата душа.
Като се произнася една молитва, трябва да се обръща внимание на съдържанието.
Всяка дума съдържа известна сила. Тая дума трябва да отиде в невидимия свят и да има отглас.
към беседата >>
Една мисъл може да се кали, както сега хората каляват мекото желязо и го правят стомана или както сега правят желязо да не ръждясва.
Самовъзпитанието на човека, човешките чувства, имат нужда от някаква придобивка. Човешкият ум – също. Човешкото тяло, и то има нужда от придобивка. При самовъзпитанието има един метод, при който тялото може да уякне и да се хармонизира. Има начин при самовъзпитанието за уякване на човешките чувства и на човешките мисли.
Една мисъл може да се кали, както сега хората каляват мекото желязо и го правят стомана или както сега правят желязо да не ръждясва.
към беседата >>
Всяка дума съдържа известна сила.
Някои, като произнасят „Отче наш“, бързат. Не, полека ще произнасяш „Отче наш“. (Учителят произнесе: „Отче наш, Който си на небето...“ и прочее – веднъж много бързо и веднъж много бавно.) Ще слушаш кой как говори, за да видиш какво е вътре в неговата душа. Като се произнася една молитва, трябва да се обръща внимание на съдържанието.
Всяка дума съдържа известна сила.
Тая дума трябва да отиде в невидимия свят и да има отглас.
към беседата >>
Да допуснем, че някой път – представете си, че искате да се самовъзпитавате да не се плашите.
Да допуснем, че някой път – представете си, че искате да се самовъзпитавате да не се плашите.
Някой път подскокнете, като ви бутнат. Искате сега да се самовъзпитавате да не трепвате, като ви бутнат. Сега питам, по кой начин ще почнете да се самовъзпитавате? Този страх не може да го спрете изведнъж, понеже той е цяло течение, и ако го спреш изведнъж, ти ще си направиш по-голяма пакост. Тази област, в която се развиват силите на страха, те са известни сили, които действат автоматично, вън от човешката воля.
към беседата >>
Тая дума трябва да отиде в невидимия свят и да има отглас.
Някои, като произнасят „Отче наш“, бързат. Не, полека ще произнасяш „Отче наш“. (Учителят произнесе: „Отче наш, Който си на небето...“ и прочее – веднъж много бързо и веднъж много бавно.) Ще слушаш кой как говори, за да видиш какво е вътре в неговата душа. Като се произнася една молитва, трябва да се обръща внимание на съдържанието. Всяка дума съдържа известна сила.
Тая дума трябва да отиде в невидимия свят и да има отглас.
към беседата >>
Някой път подскокнете, като ви бутнат.
Да допуснем, че някой път – представете си, че искате да се самовъзпитавате да не се плашите.
Някой път подскокнете, като ви бутнат.
Искате сега да се самовъзпитавате да не трепвате, като ви бутнат. Сега питам, по кой начин ще почнете да се самовъзпитавате? Този страх не може да го спрете изведнъж, понеже той е цяло течение, и ако го спреш изведнъж, ти ще си направиш по-голяма пакост. Тази област, в която се развиват силите на страха, те са известни сили, които действат автоматично, вън от човешката воля. Страхът не иде по желанието на човека.
към беседата >>
Ние четем „Отче наш“, но когато дойдем до обикновения си живот, всеки си живее, както иска.
Ние четем „Отче наш“, но когато дойдем до обикновения си живот, всеки си живее, както иска.
Срещам един беден човек, един просяк, и му казвам: „Ти в неделя в два часа следобед ще дойдеш у дома на гости.“ И като дойде, сварявам му една картофена супа. Аз, като го срещна, му давам адреса си. Аз му давам само една картофена супа, той като излезе вън, аз го наблюдавам дали е научил урока си. Ако той е вече завършил и научил урока си, той, като излезе, ще се помоли и ще благодари, а пък ако не си е завършил урока, ще излезе гневен. Тогава ще си кажа: „Този има нужда още да си учи уроците.“ Втория път ще го повикам пак да дойде в неделя, и няма да му дам супа, а само сух хляб.
към беседата >>
Искате сега да се самовъзпитавате да не трепвате, като ви бутнат.
Да допуснем, че някой път – представете си, че искате да се самовъзпитавате да не се плашите. Някой път подскокнете, като ви бутнат.
Искате сега да се самовъзпитавате да не трепвате, като ви бутнат.
Сега питам, по кой начин ще почнете да се самовъзпитавате? Този страх не може да го спрете изведнъж, понеже той е цяло течение, и ако го спреш изведнъж, ти ще си направиш по-голяма пакост. Тази област, в която се развиват силите на страха, те са известни сили, които действат автоматично, вън от човешката воля. Страхът не иде по желанието на човека. Това е една сила, която действа.
към беседата >>
Срещам един беден човек, един просяк, и му казвам: „Ти в неделя в два часа следобед ще дойдеш у дома на гости.“ И като дойде, сварявам му една картофена супа.
Ние четем „Отче наш“, но когато дойдем до обикновения си живот, всеки си живее, както иска.
Срещам един беден човек, един просяк, и му казвам: „Ти в неделя в два часа следобед ще дойдеш у дома на гости.“ И като дойде, сварявам му една картофена супа.
Аз, като го срещна, му давам адреса си. Аз му давам само една картофена супа, той като излезе вън, аз го наблюдавам дали е научил урока си. Ако той е вече завършил и научил урока си, той, като излезе, ще се помоли и ще благодари, а пък ако не си е завършил урока, ще излезе гневен. Тогава ще си кажа: „Този има нужда още да си учи уроците.“ Втория път ще го повикам пак да дойде в неделя, и няма да му дам супа, а само сух хляб. Той ще го погледне, ще го остави и ще си замине.
към беседата >>
Сега питам, по кой начин ще почнете да се самовъзпитавате?
Да допуснем, че някой път – представете си, че искате да се самовъзпитавате да не се плашите. Някой път подскокнете, като ви бутнат. Искате сега да се самовъзпитавате да не трепвате, като ви бутнат.
Сега питам, по кой начин ще почнете да се самовъзпитавате?
Този страх не може да го спрете изведнъж, понеже той е цяло течение, и ако го спреш изведнъж, ти ще си направиш по-голяма пакост. Тази област, в която се развиват силите на страха, те са известни сили, които действат автоматично, вън от човешката воля. Страхът не иде по желанието на човека. Това е една сила, която действа. Като дойде страхът, човек не му мисли – след като е бягал един-два километра, човек ще се спре и ще си помисли.
към беседата >>
Аз, като го срещна, му давам адреса си.
Ние четем „Отче наш“, но когато дойдем до обикновения си живот, всеки си живее, както иска. Срещам един беден човек, един просяк, и му казвам: „Ти в неделя в два часа следобед ще дойдеш у дома на гости.“ И като дойде, сварявам му една картофена супа.
Аз, като го срещна, му давам адреса си.
Аз му давам само една картофена супа, той като излезе вън, аз го наблюдавам дали е научил урока си. Ако той е вече завършил и научил урока си, той, като излезе, ще се помоли и ще благодари, а пък ако не си е завършил урока, ще излезе гневен. Тогава ще си кажа: „Този има нужда още да си учи уроците.“ Втория път ще го повикам пак да дойде в неделя, и няма да му дам супа, а само сух хляб. Той ще го погледне, ще го остави и ще си замине.
към беседата >>
Този страх не може да го спрете изведнъж, понеже той е цяло течение, и ако го спреш изведнъж, ти ще си направиш по-голяма пакост.
Да допуснем, че някой път – представете си, че искате да се самовъзпитавате да не се плашите. Някой път подскокнете, като ви бутнат. Искате сега да се самовъзпитавате да не трепвате, като ви бутнат. Сега питам, по кой начин ще почнете да се самовъзпитавате?
Този страх не може да го спрете изведнъж, понеже той е цяло течение, и ако го спреш изведнъж, ти ще си направиш по-голяма пакост.
Тази област, в която се развиват силите на страха, те са известни сили, които действат автоматично, вън от човешката воля. Страхът не иде по желанието на човека. Това е една сила, която действа. Като дойде страхът, човек не му мисли – след като е бягал един-два километра, човек ще се спре и ще си помисли. Няма никаква причина, но той е бягал един-два километра.
към беседата >>
Аз му давам само една картофена супа, той като излезе вън, аз го наблюдавам дали е научил урока си.
Ние четем „Отче наш“, но когато дойдем до обикновения си живот, всеки си живее, както иска. Срещам един беден човек, един просяк, и му казвам: „Ти в неделя в два часа следобед ще дойдеш у дома на гости.“ И като дойде, сварявам му една картофена супа. Аз, като го срещна, му давам адреса си.
Аз му давам само една картофена супа, той като излезе вън, аз го наблюдавам дали е научил урока си.
Ако той е вече завършил и научил урока си, той, като излезе, ще се помоли и ще благодари, а пък ако не си е завършил урока, ще излезе гневен. Тогава ще си кажа: „Този има нужда още да си учи уроците.“ Втория път ще го повикам пак да дойде в неделя, и няма да му дам супа, а само сух хляб. Той ще го погледне, ще го остави и ще си замине.
към беседата >>
Тази област, в която се развиват силите на страха, те са известни сили, които действат автоматично, вън от човешката воля.
Да допуснем, че някой път – представете си, че искате да се самовъзпитавате да не се плашите. Някой път подскокнете, като ви бутнат. Искате сега да се самовъзпитавате да не трепвате, като ви бутнат. Сега питам, по кой начин ще почнете да се самовъзпитавате? Този страх не може да го спрете изведнъж, понеже той е цяло течение, и ако го спреш изведнъж, ти ще си направиш по-голяма пакост.
Тази област, в която се развиват силите на страха, те са известни сили, които действат автоматично, вън от човешката воля.
Страхът не иде по желанието на човека. Това е една сила, която действа. Като дойде страхът, човек не му мисли – след като е бягал един-два километра, човек ще се спре и ще си помисли. Няма никаква причина, но той е бягал един-два километра. Казват: „Идат черкези, башибозуци!
към беседата >>
Ако той е вече завършил и научил урока си, той, като излезе, ще се помоли и ще благодари, а пък ако не си е завършил урока, ще излезе гневен.
Ние четем „Отче наш“, но когато дойдем до обикновения си живот, всеки си живее, както иска. Срещам един беден човек, един просяк, и му казвам: „Ти в неделя в два часа следобед ще дойдеш у дома на гости.“ И като дойде, сварявам му една картофена супа. Аз, като го срещна, му давам адреса си. Аз му давам само една картофена супа, той като излезе вън, аз го наблюдавам дали е научил урока си.
Ако той е вече завършил и научил урока си, той, като излезе, ще се помоли и ще благодари, а пък ако не си е завършил урока, ще излезе гневен.
Тогава ще си кажа: „Този има нужда още да си учи уроците.“ Втория път ще го повикам пак да дойде в неделя, и няма да му дам супа, а само сух хляб. Той ще го погледне, ще го остави и ще си замине.
към беседата >>
Страхът не иде по желанието на човека.
Някой път подскокнете, като ви бутнат. Искате сега да се самовъзпитавате да не трепвате, като ви бутнат. Сега питам, по кой начин ще почнете да се самовъзпитавате? Този страх не може да го спрете изведнъж, понеже той е цяло течение, и ако го спреш изведнъж, ти ще си направиш по-голяма пакост. Тази област, в която се развиват силите на страха, те са известни сили, които действат автоматично, вън от човешката воля.
Страхът не иде по желанието на човека.
Това е една сила, която действа. Като дойде страхът, човек не му мисли – след като е бягал един-два километра, човек ще се спре и ще си помисли. Няма никаква причина, но той е бягал един-два километра. Казват: „Идат черкези, башибозуци! “ И хукне населението един-два километра в гората.
към беседата >>
Тогава ще си кажа: „Този има нужда още да си учи уроците.“ Втория път ще го повикам пак да дойде в неделя, и няма да му дам супа, а само сух хляб.
Ние четем „Отче наш“, но когато дойдем до обикновения си живот, всеки си живее, както иска. Срещам един беден човек, един просяк, и му казвам: „Ти в неделя в два часа следобед ще дойдеш у дома на гости.“ И като дойде, сварявам му една картофена супа. Аз, като го срещна, му давам адреса си. Аз му давам само една картофена супа, той като излезе вън, аз го наблюдавам дали е научил урока си. Ако той е вече завършил и научил урока си, той, като излезе, ще се помоли и ще благодари, а пък ако не си е завършил урока, ще излезе гневен.
Тогава ще си кажа: „Този има нужда още да си учи уроците.“ Втория път ще го повикам пак да дойде в неделя, и няма да му дам супа, а само сух хляб.
Той ще го погледне, ще го остави и ще си замине.
към беседата >>
Това е една сила, която действа.
Искате сега да се самовъзпитавате да не трепвате, като ви бутнат. Сега питам, по кой начин ще почнете да се самовъзпитавате? Този страх не може да го спрете изведнъж, понеже той е цяло течение, и ако го спреш изведнъж, ти ще си направиш по-голяма пакост. Тази област, в която се развиват силите на страха, те са известни сили, които действат автоматично, вън от човешката воля. Страхът не иде по желанието на човека.
Това е една сила, която действа.
Като дойде страхът, човек не му мисли – след като е бягал един-два километра, човек ще се спре и ще си помисли. Няма никаква причина, но той е бягал един-два километра. Казват: „Идат черкези, башибозуци! “ И хукне населението един-два километра в гората. И после се върнат и видят, че никакви черкези няма.
към беседата >>
Той ще го погледне, ще го остави и ще си замине.
Срещам един беден човек, един просяк, и му казвам: „Ти в неделя в два часа следобед ще дойдеш у дома на гости.“ И като дойде, сварявам му една картофена супа. Аз, като го срещна, му давам адреса си. Аз му давам само една картофена супа, той като излезе вън, аз го наблюдавам дали е научил урока си. Ако той е вече завършил и научил урока си, той, като излезе, ще се помоли и ще благодари, а пък ако не си е завършил урока, ще излезе гневен. Тогава ще си кажа: „Този има нужда още да си учи уроците.“ Втория път ще го повикам пак да дойде в неделя, и няма да му дам супа, а само сух хляб.
Той ще го погледне, ще го остави и ще си замине.
към беседата >>
Като дойде страхът, човек не му мисли – след като е бягал един-два километра, човек ще се спре и ще си помисли.
Сега питам, по кой начин ще почнете да се самовъзпитавате? Този страх не може да го спрете изведнъж, понеже той е цяло течение, и ако го спреш изведнъж, ти ще си направиш по-голяма пакост. Тази област, в която се развиват силите на страха, те са известни сили, които действат автоматично, вън от човешката воля. Страхът не иде по желанието на човека. Това е една сила, която действа.
Като дойде страхът, човек не му мисли – след като е бягал един-два километра, човек ще се спре и ще си помисли.
Няма никаква причина, но той е бягал един-два километра. Казват: „Идат черкези, башибозуци! “ И хукне населението един-два километра в гората. И после се върнат и видят, че никакви черкези няма.
към беседата >>
Та казвам сега: в света Бог ви изпитва по разни начини.
Та казвам сега: в света Бог ви изпитва по разни начини.
Някой път ви дава картофена супа. Близо сте до Царството Божие, но още една стъпка трябва. Някой е останал на сух хляб, някой е без пари, някой е без обуща, някой е без шапка, някой е без юрган. Всичко това са изпитания за тебе. Изпитват те.
към беседата >>
Няма никаква причина, но той е бягал един-два километра.
Този страх не може да го спрете изведнъж, понеже той е цяло течение, и ако го спреш изведнъж, ти ще си направиш по-голяма пакост. Тази област, в която се развиват силите на страха, те са известни сили, които действат автоматично, вън от човешката воля. Страхът не иде по желанието на човека. Това е една сила, която действа. Като дойде страхът, човек не му мисли – след като е бягал един-два километра, човек ще се спре и ще си помисли.
Няма никаква причина, но той е бягал един-два километра.
Казват: „Идат черкези, башибозуци! “ И хукне населението един-два километра в гората. И после се върнат и видят, че никакви черкези няма.
към беседата >>
Някой път ви дава картофена супа.
Та казвам сега: в света Бог ви изпитва по разни начини.
Някой път ви дава картофена супа.
Близо сте до Царството Божие, но още една стъпка трябва. Някой е останал на сух хляб, някой е без пари, някой е без обуща, някой е без шапка, някой е без юрган. Всичко това са изпитания за тебе. Изпитват те. Ти благодари.
към беседата >>
Казват: „Идат черкези, башибозуци!
Тази област, в която се развиват силите на страха, те са известни сили, които действат автоматично, вън от човешката воля. Страхът не иде по желанието на човека. Това е една сила, която действа. Като дойде страхът, човек не му мисли – след като е бягал един-два километра, човек ще се спре и ще си помисли. Няма никаква причина, но той е бягал един-два километра.
Казват: „Идат черкези, башибозуци!
“ И хукне населението един-два километра в гората. И после се върнат и видят, че никакви черкези няма.
към беседата >>
Близо сте до Царството Божие, но още една стъпка трябва.
Та казвам сега: в света Бог ви изпитва по разни начини. Някой път ви дава картофена супа.
Близо сте до Царството Божие, но още една стъпка трябва.
Някой е останал на сух хляб, някой е без пари, някой е без обуща, някой е без шапка, някой е без юрган. Всичко това са изпитания за тебе. Изпитват те. Ти благодари. Понеже ти не си се молил, сега, като си без юрган, ще зъзнеш и се молиш.
към беседата >>
“ И хукне населението един-два километра в гората.
Страхът не иде по желанието на човека. Това е една сила, която действа. Като дойде страхът, човек не му мисли – след като е бягал един-два километра, човек ще се спре и ще си помисли. Няма никаква причина, но той е бягал един-два километра. Казват: „Идат черкези, башибозуци!
“ И хукне населението един-два километра в гората.
И после се върнат и видят, че никакви черкези няма.
към беседата >>
Някой е останал на сух хляб, някой е без пари, някой е без обуща, някой е без шапка, някой е без юрган.
Та казвам сега: в света Бог ви изпитва по разни начини. Някой път ви дава картофена супа. Близо сте до Царството Божие, но още една стъпка трябва.
Някой е останал на сух хляб, някой е без пари, някой е без обуща, някой е без шапка, някой е без юрган.
Всичко това са изпитания за тебе. Изпитват те. Ти благодари. Понеже ти не си се молил, сега, като си без юрган, ще зъзнеш и се молиш. Кое е по-хубаво, да спиш или да се молиш?
към беседата >>
И после се върнат и видят, че никакви черкези няма.
Това е една сила, която действа. Като дойде страхът, човек не му мисли – след като е бягал един-два километра, човек ще се спре и ще си помисли. Няма никаква причина, но той е бягал един-два километра. Казват: „Идат черкези, башибозуци! “ И хукне населението един-два километра в гората.
И после се върнат и видят, че никакви черкези няма.
към беседата >>
Всичко това са изпитания за тебе.
Та казвам сега: в света Бог ви изпитва по разни начини. Някой път ви дава картофена супа. Близо сте до Царството Божие, но още една стъпка трябва. Някой е останал на сух хляб, някой е без пари, някой е без обуща, някой е без шапка, някой е без юрган.
Всичко това са изпитания за тебе.
Изпитват те. Ти благодари. Понеже ти не си се молил, сега, като си без юрган, ще зъзнеш и се молиш. Кое е по-хубаво, да спиш или да се молиш? Да се молиш е по-хубаво, отколкото да спиш.
към беседата >>
Казвам: страхът произтича от едно особено състояние.
Казвам: страхът произтича от едно особено състояние.
Когато ти нямаш опорна точка, когато нямаш на какво да се надяваш, на себе си не можеш да се надяваш и на някого отвън не можеш. Тогава най-разумното е да бягаш. Но представете си, че твой неприятел е по-силен в бягане, по бърз от тебе. Какво ще правиш тогава? Да кажем, че твоят неприятел е по-умен и по-силен от тебе.
към беседата >>
Изпитват те.
Та казвам сега: в света Бог ви изпитва по разни начини. Някой път ви дава картофена супа. Близо сте до Царството Божие, но още една стъпка трябва. Някой е останал на сух хляб, някой е без пари, някой е без обуща, някой е без шапка, някой е без юрган. Всичко това са изпитания за тебе.
Изпитват те.
Ти благодари. Понеже ти не си се молил, сега, като си без юрган, ще зъзнеш и се молиш. Кое е по-хубаво, да спиш или да се молиш? Да се молиш е по-хубаво, отколкото да спиш. Казано е в Писанието: „Стани ти, който спиш!
към беседата >>
Когато ти нямаш опорна точка, когато нямаш на какво да се надяваш, на себе си не можеш да се надяваш и на някого отвън не можеш.
Казвам: страхът произтича от едно особено състояние.
Когато ти нямаш опорна точка, когато нямаш на какво да се надяваш, на себе си не можеш да се надяваш и на някого отвън не можеш.
Тогава най-разумното е да бягаш. Но представете си, че твой неприятел е по-силен в бягане, по бърз от тебе. Какво ще правиш тогава? Да кажем, че твоят неприятел е по-умен и по-силен от тебе. Пак ще те е страх.
към беседата >>
Ти благодари.
Някой път ви дава картофена супа. Близо сте до Царството Божие, но още една стъпка трябва. Някой е останал на сух хляб, някой е без пари, някой е без обуща, някой е без шапка, някой е без юрган. Всичко това са изпитания за тебе. Изпитват те.
Ти благодари.
Понеже ти не си се молил, сега, като си без юрган, ще зъзнеш и се молиш. Кое е по-хубаво, да спиш или да се молиш? Да се молиш е по-хубаво, отколкото да спиш. Казано е в Писанието: „Стани ти, който спиш! “
към беседата >>
Тогава най-разумното е да бягаш.
Казвам: страхът произтича от едно особено състояние. Когато ти нямаш опорна точка, когато нямаш на какво да се надяваш, на себе си не можеш да се надяваш и на някого отвън не можеш.
Тогава най-разумното е да бягаш.
Но представете си, че твой неприятел е по-силен в бягане, по бърз от тебе. Какво ще правиш тогава? Да кажем, че твоят неприятел е по-умен и по-силен от тебе. Пак ще те е страх. И от силния ни е страх, и от богатия, и от хитрия, и от умния.
към беседата >>
Понеже ти не си се молил, сега, като си без юрган, ще зъзнеш и се молиш.
Близо сте до Царството Божие, но още една стъпка трябва. Някой е останал на сух хляб, някой е без пари, някой е без обуща, някой е без шапка, някой е без юрган. Всичко това са изпитания за тебе. Изпитват те. Ти благодари.
Понеже ти не си се молил, сега, като си без юрган, ще зъзнеш и се молиш.
Кое е по-хубаво, да спиш или да се молиш? Да се молиш е по-хубаво, отколкото да спиш. Казано е в Писанието: „Стани ти, който спиш! “
към беседата >>
Но представете си, че твой неприятел е по-силен в бягане, по бърз от тебе.
Казвам: страхът произтича от едно особено състояние. Когато ти нямаш опорна точка, когато нямаш на какво да се надяваш, на себе си не можеш да се надяваш и на някого отвън не можеш. Тогава най-разумното е да бягаш.
Но представете си, че твой неприятел е по-силен в бягане, по бърз от тебе.
Какво ще правиш тогава? Да кажем, че твоят неприятел е по-умен и по-силен от тебе. Пак ще те е страх. И от силния ни е страх, и от богатия, и от хитрия, и от умния. Как ще се освободиш от страха от богатия?
към беседата >>
Кое е по-хубаво, да спиш или да се молиш?
Някой е останал на сух хляб, някой е без пари, някой е без обуща, някой е без шапка, някой е без юрган. Всичко това са изпитания за тебе. Изпитват те. Ти благодари. Понеже ти не си се молил, сега, като си без юрган, ще зъзнеш и се молиш.
Кое е по-хубаво, да спиш или да се молиш?
Да се молиш е по-хубаво, отколкото да спиш. Казано е в Писанието: „Стани ти, който спиш! “
към беседата >>
Какво ще правиш тогава?
Казвам: страхът произтича от едно особено състояние. Когато ти нямаш опорна точка, когато нямаш на какво да се надяваш, на себе си не можеш да се надяваш и на някого отвън не можеш. Тогава най-разумното е да бягаш. Но представете си, че твой неприятел е по-силен в бягане, по бърз от тебе.
Какво ще правиш тогава?
Да кажем, че твоят неприятел е по-умен и по-силен от тебе. Пак ще те е страх. И от силния ни е страх, и от богатия, и от хитрия, и от умния. Как ще се освободиш от страха от богатия? Ти си сиромах, а другият е богат.
към беседата >>
Да се молиш е по-хубаво, отколкото да спиш.
Всичко това са изпитания за тебе. Изпитват те. Ти благодари. Понеже ти не си се молил, сега, като си без юрган, ще зъзнеш и се молиш. Кое е по-хубаво, да спиш или да се молиш?
Да се молиш е по-хубаво, отколкото да спиш.
Казано е в Писанието: „Стани ти, който спиш! “
към беседата >>
Да кажем, че твоят неприятел е по-умен и по-силен от тебе.
Казвам: страхът произтича от едно особено състояние. Когато ти нямаш опорна точка, когато нямаш на какво да се надяваш, на себе си не можеш да се надяваш и на някого отвън не можеш. Тогава най-разумното е да бягаш. Но представете си, че твой неприятел е по-силен в бягане, по бърз от тебе. Какво ще правиш тогава?
Да кажем, че твоят неприятел е по-умен и по-силен от тебе.
Пак ще те е страх. И от силния ни е страх, и от богатия, и от хитрия, и от умния. Как ще се освободиш от страха от богатия? Ти си сиромах, а другият е богат. Той може да ти направи големи пакости.
към беседата >>
Казано е в Писанието: „Стани ти, който спиш!
Изпитват те. Ти благодари. Понеже ти не си се молил, сега, като си без юрган, ще зъзнеш и се молиш. Кое е по-хубаво, да спиш или да се молиш? Да се молиш е по-хубаво, отколкото да спиш.
Казано е в Писанието: „Стани ти, който спиш!
“
към беседата >>
Пак ще те е страх.
Когато ти нямаш опорна точка, когато нямаш на какво да се надяваш, на себе си не можеш да се надяваш и на някого отвън не можеш. Тогава най-разумното е да бягаш. Но представете си, че твой неприятел е по-силен в бягане, по бърз от тебе. Какво ще правиш тогава? Да кажем, че твоят неприятел е по-умен и по-силен от тебе.
Пак ще те е страх.
И от силния ни е страх, и от богатия, и от хитрия, и от умния. Как ще се освободиш от страха от богатия? Ти си сиромах, а другият е богат. Той може да ти направи големи пакости. Или той е учен, или пък е силен човек.
към беседата >>
“
Ти благодари. Понеже ти не си се молил, сега, като си без юрган, ще зъзнеш и се молиш. Кое е по-хубаво, да спиш или да се молиш? Да се молиш е по-хубаво, отколкото да спиш. Казано е в Писанието: „Стани ти, който спиш!
“
към беседата >>
И от силния ни е страх, и от богатия, и от хитрия, и от умния.
Тогава най-разумното е да бягаш. Но представете си, че твой неприятел е по-силен в бягане, по бърз от тебе. Какво ще правиш тогава? Да кажем, че твоят неприятел е по-умен и по-силен от тебе. Пак ще те е страх.
И от силния ни е страх, и от богатия, и от хитрия, и от умния.
Как ще се освободиш от страха от богатия? Ти си сиромах, а другият е богат. Той може да ти направи големи пакости. Или той е учен, или пък е силен човек. Какво ще кажете тогава?
към беседата >>
Връзката между Бога и нас – там е силата ни.
Връзката между Бога и нас – там е силата ни.
Тази връзка е тъй важна, както устата ни е връзка между въздуха и нас. Постоянно влиза въздух отвън в дробовете. Връзката с Бога е оная врата, през която Божиите благословения постоянно влизат в нас. Връзката с Бога е врата, през която постоянно минава животът и се движи. Осите пробиват черупката и смучат сок.
към беседата >>
Как ще се освободиш от страха от богатия?
Но представете си, че твой неприятел е по-силен в бягане, по бърз от тебе. Какво ще правиш тогава? Да кажем, че твоят неприятел е по-умен и по-силен от тебе. Пак ще те е страх. И от силния ни е страх, и от богатия, и от хитрия, и от умния.
Как ще се освободиш от страха от богатия?
Ти си сиромах, а другият е богат. Той може да ти направи големи пакости. Или той е учен, или пък е силен човек. Какво ще кажете тогава? Ще цитирате един български поет: „Покорна глава сабля я не сече.“ Нима всички агънца, които са покорни, не ги колят?
към беседата >>
Тази връзка е тъй важна, както устата ни е връзка между въздуха и нас.
Връзката между Бога и нас – там е силата ни.
Тази връзка е тъй важна, както устата ни е връзка между въздуха и нас.
Постоянно влиза въздух отвън в дробовете. Връзката с Бога е оная врата, през която Божиите благословения постоянно влизат в нас. Връзката с Бога е врата, през която постоянно минава животът и се движи. Осите пробиват черупката и смучат сок. В духовния свят ние трябва да постъпим, както насекомите.
към беседата >>
Ти си сиромах, а другият е богат.
Какво ще правиш тогава? Да кажем, че твоят неприятел е по-умен и по-силен от тебе. Пак ще те е страх. И от силния ни е страх, и от богатия, и от хитрия, и от умния. Как ще се освободиш от страха от богатия?
Ти си сиромах, а другият е богат.
Той може да ти направи големи пакости. Или той е учен, или пък е силен човек. Какво ще кажете тогава? Ще цитирате един български поет: „Покорна глава сабля я не сече.“ Нима всички агънца, които са покорни, не ги колят? Този автор не е казал истината.
към беседата >>
Постоянно влиза въздух отвън в дробовете.
Връзката между Бога и нас – там е силата ни. Тази връзка е тъй важна, както устата ни е връзка между въздуха и нас.
Постоянно влиза въздух отвън в дробовете.
Връзката с Бога е оная врата, през която Божиите благословения постоянно влизат в нас. Връзката с Бога е врата, през която постоянно минава животът и се движи. Осите пробиват черупката и смучат сок. В духовния свят ние трябва да постъпим, както насекомите. Извади черупката и вземете само соковете, черупката оставете за другите хора.
към беседата >>
Той може да ти направи големи пакости.
Да кажем, че твоят неприятел е по-умен и по-силен от тебе. Пак ще те е страх. И от силния ни е страх, и от богатия, и от хитрия, и от умния. Как ще се освободиш от страха от богатия? Ти си сиромах, а другият е богат.
Той може да ти направи големи пакости.
Или той е учен, или пък е силен човек. Какво ще кажете тогава? Ще цитирате един български поет: „Покорна глава сабля я не сече.“ Нима всички агънца, които са покорни, не ги колят? Този автор не е казал истината. Той е казал донякъде истината.
към беседата >>
Връзката с Бога е оная врата, през която Божиите благословения постоянно влизат в нас.
Връзката между Бога и нас – там е силата ни. Тази връзка е тъй важна, както устата ни е връзка между въздуха и нас. Постоянно влиза въздух отвън в дробовете.
Връзката с Бога е оная врата, през която Божиите благословения постоянно влизат в нас.
Връзката с Бога е врата, през която постоянно минава животът и се движи. Осите пробиват черупката и смучат сок. В духовния свят ние трябва да постъпим, както насекомите. Извади черупката и вземете само соковете, черупката оставете за другите хора. Не отлагайте нещата.
към беседата >>
Или той е учен, или пък е силен човек.
Пак ще те е страх. И от силния ни е страх, и от богатия, и от хитрия, и от умния. Как ще се освободиш от страха от богатия? Ти си сиромах, а другият е богат. Той може да ти направи големи пакости.
Или той е учен, или пък е силен човек.
Какво ще кажете тогава? Ще цитирате един български поет: „Покорна глава сабля я не сече.“ Нима всички агънца, които са покорни, не ги колят? Този автор не е казал истината. Той е казал донякъде истината. На всички покорни агънца главата им се отсича, а пък този автор казва, че покорна глава сабя не я сече.
към беседата >>
Връзката с Бога е врата, през която постоянно минава животът и се движи.
Връзката между Бога и нас – там е силата ни. Тази връзка е тъй важна, както устата ни е връзка между въздуха и нас. Постоянно влиза въздух отвън в дробовете. Връзката с Бога е оная врата, през която Божиите благословения постоянно влизат в нас.
Връзката с Бога е врата, през която постоянно минава животът и се движи.
Осите пробиват черупката и смучат сок. В духовния свят ние трябва да постъпим, както насекомите. Извади черупката и вземете само соковете, черупката оставете за другите хора. Не отлагайте нещата.
към беседата >>
Какво ще кажете тогава?
И от силния ни е страх, и от богатия, и от хитрия, и от умния. Как ще се освободиш от страха от богатия? Ти си сиромах, а другият е богат. Той може да ти направи големи пакости. Или той е учен, или пък е силен човек.
Какво ще кажете тогава?
Ще цитирате един български поет: „Покорна глава сабля я не сече.“ Нима всички агънца, които са покорни, не ги колят? Този автор не е казал истината. Той е казал донякъде истината. На всички покорни агънца главата им се отсича, а пък този автор казва, че покорна глава сабя не я сече. Много войници на бойното поле се предават и им отсичат главите.
към беседата >>
Осите пробиват черупката и смучат сок.
Връзката между Бога и нас – там е силата ни. Тази връзка е тъй важна, както устата ни е връзка между въздуха и нас. Постоянно влиза въздух отвън в дробовете. Връзката с Бога е оная врата, през която Божиите благословения постоянно влизат в нас. Връзката с Бога е врата, през която постоянно минава животът и се движи.
Осите пробиват черупката и смучат сок.
В духовния свят ние трябва да постъпим, както насекомите. Извади черупката и вземете само соковете, черупката оставете за другите хора. Не отлагайте нещата.
към беседата >>
Ще цитирате един български поет: „Покорна глава сабля я не сече.“ Нима всички агънца, които са покорни, не ги колят?
Как ще се освободиш от страха от богатия? Ти си сиромах, а другият е богат. Той може да ти направи големи пакости. Или той е учен, или пък е силен човек. Какво ще кажете тогава?
Ще цитирате един български поет: „Покорна глава сабля я не сече.“ Нима всички агънца, които са покорни, не ги колят?
Този автор не е казал истината. Той е казал донякъде истината. На всички покорни агънца главата им се отсича, а пък този автор казва, че покорна глава сабя не я сече. Много войници на бойното поле се предават и им отсичат главите.
към беседата >>
В духовния свят ние трябва да постъпим, както насекомите.
Тази връзка е тъй важна, както устата ни е връзка между въздуха и нас. Постоянно влиза въздух отвън в дробовете. Връзката с Бога е оная врата, през която Божиите благословения постоянно влизат в нас. Връзката с Бога е врата, през която постоянно минава животът и се движи. Осите пробиват черупката и смучат сок.
В духовния свят ние трябва да постъпим, както насекомите.
Извади черупката и вземете само соковете, черупката оставете за другите хора. Не отлагайте нещата.
към беседата >>
Този автор не е казал истината.
Ти си сиромах, а другият е богат. Той може да ти направи големи пакости. Или той е учен, или пък е силен човек. Какво ще кажете тогава? Ще цитирате един български поет: „Покорна глава сабля я не сече.“ Нима всички агънца, които са покорни, не ги колят?
Този автор не е казал истината.
Той е казал донякъде истината. На всички покорни агънца главата им се отсича, а пък този автор казва, че покорна глава сабя не я сече. Много войници на бойното поле се предават и им отсичат главите.
към беседата >>
Извади черупката и вземете само соковете, черупката оставете за другите хора.
Постоянно влиза въздух отвън в дробовете. Връзката с Бога е оная врата, през която Божиите благословения постоянно влизат в нас. Връзката с Бога е врата, през която постоянно минава животът и се движи. Осите пробиват черупката и смучат сок. В духовния свят ние трябва да постъпим, както насекомите.
Извади черупката и вземете само соковете, черупката оставете за другите хора.
Не отлагайте нещата.
към беседата >>
Той е казал донякъде истината.
Той може да ти направи големи пакости. Или той е учен, или пък е силен човек. Какво ще кажете тогава? Ще цитирате един български поет: „Покорна глава сабля я не сече.“ Нима всички агънца, които са покорни, не ги колят? Този автор не е казал истината.
Той е казал донякъде истината.
На всички покорни агънца главата им се отсича, а пък този автор казва, че покорна глава сабя не я сече. Много войници на бойното поле се предават и им отсичат главите.
към беседата >>
Не отлагайте нещата.
Връзката с Бога е оная врата, през която Божиите благословения постоянно влизат в нас. Връзката с Бога е врата, през която постоянно минава животът и се движи. Осите пробиват черупката и смучат сок. В духовния свят ние трябва да постъпим, както насекомите. Извади черупката и вземете само соковете, черупката оставете за другите хора.
Не отлагайте нещата.
към беседата >>
На всички покорни агънца главата им се отсича, а пък този автор казва, че покорна глава сабя не я сече.
Или той е учен, или пък е силен човек. Какво ще кажете тогава? Ще цитирате един български поет: „Покорна глава сабля я не сече.“ Нима всички агънца, които са покорни, не ги колят? Този автор не е казал истината. Той е казал донякъде истината.
На всички покорни агънца главата им се отсича, а пък този автор казва, че покорна глава сабя не я сече.
Много войници на бойното поле се предават и им отсичат главите.
към беседата >>
Привилегия е да знаеш как да изпълниш волята на Бога, да знаеш как да живееш на земята.
Привилегия е да знаеш как да изпълниш волята на Бога, да знаеш как да живееш на земята.
към беседата >>
Много войници на бойното поле се предават и им отсичат главите.
Какво ще кажете тогава? Ще цитирате един български поет: „Покорна глава сабля я не сече.“ Нима всички агънца, които са покорни, не ги колят? Този автор не е казал истината. Той е казал донякъде истината. На всички покорни агънца главата им се отсича, а пък този автор казва, че покорна глава сабя не я сече.
Много войници на бойното поле се предават и им отсичат главите.
към беседата >>
Сега при какви условия именно покорна глава не се сече?
Сега при какви условия именно покорна глава не се сече?
Аз зная само един случай. Той е следният. Един човек е грешник и неговата карма се стимулирала в неговата глава. Трябва да отхвръкне от раменете му. Но ако той в даден случай се покори на Бога, ако се разкае и казва: „Господи, избави ме сега, и ще Ти служа“, тази глава се е разкаяла, покорила се е на Бога.
към беседата >>
Аз зная само един случай.
Сега при какви условия именно покорна глава не се сече?
Аз зная само един случай.
Той е следният. Един човек е грешник и неговата карма се стимулирала в неговата глава. Трябва да отхвръкне от раменете му. Но ако той в даден случай се покори на Бога, ако се разкае и казва: „Господи, избави ме сега, и ще Ти служа“, тази глава се е разкаяла, покорила се е на Бога. Ти съзнаваш, че Бог е, Който управлява света, ти съзнаваш Неговия закон и се смиряваш, и тогаз онзи човек, неприятелят ти, ще дойде и ще ти каже: „Върви си.“
към беседата >>
Той е следният.
Сега при какви условия именно покорна глава не се сече? Аз зная само един случай.
Той е следният.
Един човек е грешник и неговата карма се стимулирала в неговата глава. Трябва да отхвръкне от раменете му. Но ако той в даден случай се покори на Бога, ако се разкае и казва: „Господи, избави ме сега, и ще Ти служа“, тази глава се е разкаяла, покорила се е на Бога. Ти съзнаваш, че Бог е, Който управлява света, ти съзнаваш Неговия закон и се смиряваш, и тогаз онзи човек, неприятелят ти, ще дойде и ще ти каже: „Върви си.“
към беседата >>
Един човек е грешник и неговата карма се стимулирала в неговата глава.
Сега при какви условия именно покорна глава не се сече? Аз зная само един случай. Той е следният.
Един човек е грешник и неговата карма се стимулирала в неговата глава.
Трябва да отхвръкне от раменете му. Но ако той в даден случай се покори на Бога, ако се разкае и казва: „Господи, избави ме сега, и ще Ти служа“, тази глава се е разкаяла, покорила се е на Бога. Ти съзнаваш, че Бог е, Който управлява света, ти съзнаваш Неговия закон и се смиряваш, и тогаз онзи човек, неприятелят ти, ще дойде и ще ти каже: „Върви си.“
към беседата >>
Трябва да отхвръкне от раменете му.
Сега при какви условия именно покорна глава не се сече? Аз зная само един случай. Той е следният. Един човек е грешник и неговата карма се стимулирала в неговата глава.
Трябва да отхвръкне от раменете му.
Но ако той в даден случай се покори на Бога, ако се разкае и казва: „Господи, избави ме сега, и ще Ти служа“, тази глава се е разкаяла, покорила се е на Бога. Ти съзнаваш, че Бог е, Който управлява света, ти съзнаваш Неговия закон и се смиряваш, и тогаз онзи човек, неприятелят ти, ще дойде и ще ти каже: „Върви си.“
към беседата >>
Но ако той в даден случай се покори на Бога, ако се разкае и казва: „Господи, избави ме сега, и ще Ти служа“, тази глава се е разкаяла, покорила се е на Бога.
Сега при какви условия именно покорна глава не се сече? Аз зная само един случай. Той е следният. Един човек е грешник и неговата карма се стимулирала в неговата глава. Трябва да отхвръкне от раменете му.
Но ако той в даден случай се покори на Бога, ако се разкае и казва: „Господи, избави ме сега, и ще Ти служа“, тази глава се е разкаяла, покорила се е на Бога.
Ти съзнаваш, че Бог е, Който управлява света, ти съзнаваш Неговия закон и се смиряваш, и тогаз онзи човек, неприятелят ти, ще дойде и ще ти каже: „Върви си.“
към беседата >>
Ти съзнаваш, че Бог е, Който управлява света, ти съзнаваш Неговия закон и се смиряваш, и тогаз онзи човек, неприятелят ти, ще дойде и ще ти каже: „Върви си.“
Аз зная само един случай. Той е следният. Един човек е грешник и неговата карма се стимулирала в неговата глава. Трябва да отхвръкне от раменете му. Но ако той в даден случай се покори на Бога, ако се разкае и казва: „Господи, избави ме сега, и ще Ти служа“, тази глава се е разкаяла, покорила се е на Бога.
Ти съзнаваш, че Бог е, Който управлява света, ти съзнаваш Неговия закон и се смиряваш, и тогаз онзи човек, неприятелят ти, ще дойде и ще ти каже: „Върви си.“
към беседата >>
Разправят един пример из руската революция.
Разправят един пример из руската революция.
Изкарват двеста и петдесет души руски офицери. Болшевиците ще ги застрелват един след друг като контрареволюционери. Едного убива, другиго убива, всички убиват и остава един. Той се прекръства, помолва се на Бога и онзи болшевик, като го вижда, казва: „Тебе не струва и да те убивам. Ти не заслужаваш нашия куршум.
към беседата >>
Изкарват двеста и петдесет души руски офицери.
Разправят един пример из руската революция.
Изкарват двеста и петдесет души руски офицери.
Болшевиците ще ги застрелват един след друг като контрареволюционери. Едного убива, другиго убива, всички убиват и остава един. Той се прекръства, помолва се на Бога и онзи болшевик, като го вижда, казва: „Тебе не струва и да те убивам. Ти не заслужаваш нашия куршум. Да се махне оттука – не е за куршум този човек.“
към беседата >>
Болшевиците ще ги застрелват един след друг като контрареволюционери.
Разправят един пример из руската революция. Изкарват двеста и петдесет души руски офицери.
Болшевиците ще ги застрелват един след друг като контрареволюционери.
Едного убива, другиго убива, всички убиват и остава един. Той се прекръства, помолва се на Бога и онзи болшевик, като го вижда, казва: „Тебе не струва и да те убивам. Ти не заслужаваш нашия куршум. Да се махне оттука – не е за куршум този човек.“
към беседата >>
Едного убива, другиго убива, всички убиват и остава един.
Разправят един пример из руската революция. Изкарват двеста и петдесет души руски офицери. Болшевиците ще ги застрелват един след друг като контрареволюционери.
Едного убива, другиго убива, всички убиват и остава един.
Той се прекръства, помолва се на Бога и онзи болшевик, като го вижда, казва: „Тебе не струва и да те убивам. Ти не заслужаваш нашия куршум. Да се махне оттука – не е за куршум този човек.“
към беседата >>
Той се прекръства, помолва се на Бога и онзи болшевик, като го вижда, казва: „Тебе не струва и да те убивам.
Разправят един пример из руската революция. Изкарват двеста и петдесет души руски офицери. Болшевиците ще ги застрелват един след друг като контрареволюционери. Едного убива, другиго убива, всички убиват и остава един.
Той се прекръства, помолва се на Бога и онзи болшевик, като го вижда, казва: „Тебе не струва и да те убивам.
Ти не заслужаваш нашия куршум. Да се махне оттука – не е за куршум този човек.“
към беседата >>
Ти не заслужаваш нашия куршум.
Разправят един пример из руската революция. Изкарват двеста и петдесет души руски офицери. Болшевиците ще ги застрелват един след друг като контрареволюционери. Едного убива, другиго убива, всички убиват и остава един. Той се прекръства, помолва се на Бога и онзи болшевик, като го вижда, казва: „Тебе не струва и да те убивам.
Ти не заслужаваш нашия куршум.
Да се махне оттука – не е за куршум този човек.“
към беседата >>
Да се махне оттука – не е за куршум този човек.“
Изкарват двеста и петдесет души руски офицери. Болшевиците ще ги застрелват един след друг като контрареволюционери. Едного убива, другиго убива, всички убиват и остава един. Той се прекръства, помолва се на Бога и онзи болшевик, като го вижда, казва: „Тебе не струва и да те убивам. Ти не заслужаваш нашия куршум.
Да се махне оттука – не е за куршум този човек.“
към беседата >>
Да кажем, имате някоя болест, например ставен ревматизъм.
Да кажем, имате някоя болест, например ставен ревматизъм.
Писано е кармически вашият крак да се осакати, и кракът ти ще отиде – ще се вдървиш и нищо повече. Това е в кармата ти. Но ти се обръщаш към Бога така: „Господи, ако ме избавиш, аз ще живея добре, тези прегрешения няма да ги правя.“ И кракът ти ще се вдигне и ще оздравее. Боли те главата и ще падне главата ти – ти все същото правило ще употребиш. Ще се помолиш на Бога и после ще отидеш при лекаря, при този или онзи лекар, и може да се излекува главата ти.
към беседата >>
Писано е кармически вашият крак да се осакати, и кракът ти ще отиде – ще се вдървиш и нищо повече.
Да кажем, имате някоя болест, например ставен ревматизъм.
Писано е кармически вашият крак да се осакати, и кракът ти ще отиде – ще се вдървиш и нищо повече.
Това е в кармата ти. Но ти се обръщаш към Бога така: „Господи, ако ме избавиш, аз ще живея добре, тези прегрешения няма да ги правя.“ И кракът ти ще се вдигне и ще оздравее. Боли те главата и ще падне главата ти – ти все същото правило ще употребиш. Ще се помолиш на Бога и после ще отидеш при лекаря, при този или онзи лекар, и може да се излекува главата ти. Ти можеш да викаш един лекар, за да ти покаже каква е болестта.
към беседата >>
Това е в кармата ти.
Да кажем, имате някоя болест, например ставен ревматизъм. Писано е кармически вашият крак да се осакати, и кракът ти ще отиде – ще се вдървиш и нищо повече.
Това е в кармата ти.
Но ти се обръщаш към Бога така: „Господи, ако ме избавиш, аз ще живея добре, тези прегрешения няма да ги правя.“ И кракът ти ще се вдигне и ще оздравее. Боли те главата и ще падне главата ти – ти все същото правило ще употребиш. Ще се помолиш на Бога и после ще отидеш при лекаря, при този или онзи лекар, и може да се излекува главата ти. Ти можеш да викаш един лекар, за да ти покаже каква е болестта. Човек да не бъде фанатик.
към беседата >>
Но ти се обръщаш към Бога така: „Господи, ако ме избавиш, аз ще живея добре, тези прегрешения няма да ги правя.“ И кракът ти ще се вдигне и ще оздравее.
Да кажем, имате някоя болест, например ставен ревматизъм. Писано е кармически вашият крак да се осакати, и кракът ти ще отиде – ще се вдървиш и нищо повече. Това е в кармата ти.
Но ти се обръщаш към Бога така: „Господи, ако ме избавиш, аз ще живея добре, тези прегрешения няма да ги правя.“ И кракът ти ще се вдигне и ще оздравее.
Боли те главата и ще падне главата ти – ти все същото правило ще употребиш. Ще се помолиш на Бога и после ще отидеш при лекаря, при този или онзи лекар, и може да се излекува главата ти. Ти можеш да викаш един лекар, за да ти покаже каква е болестта. Човек да не бъде фанатик. Все някой лекар трябва да излекува главата ти.
към беседата >>
Боли те главата и ще падне главата ти – ти все същото правило ще употребиш.
Да кажем, имате някоя болест, например ставен ревматизъм. Писано е кармически вашият крак да се осакати, и кракът ти ще отиде – ще се вдървиш и нищо повече. Това е в кармата ти. Но ти се обръщаш към Бога така: „Господи, ако ме избавиш, аз ще живея добре, тези прегрешения няма да ги правя.“ И кракът ти ще се вдигне и ще оздравее.
Боли те главата и ще падне главата ти – ти все същото правило ще употребиш.
Ще се помолиш на Бога и после ще отидеш при лекаря, при този или онзи лекар, и може да се излекува главата ти. Ти можеш да викаш един лекар, за да ти покаже каква е болестта. Човек да не бъде фанатик. Все някой лекар трябва да излекува главата ти. Този лекар може да ти препоръча някоя билка.
към беседата >>
Ще се помолиш на Бога и после ще отидеш при лекаря, при този или онзи лекар, и може да се излекува главата ти.
Да кажем, имате някоя болест, например ставен ревматизъм. Писано е кармически вашият крак да се осакати, и кракът ти ще отиде – ще се вдървиш и нищо повече. Това е в кармата ти. Но ти се обръщаш към Бога така: „Господи, ако ме избавиш, аз ще живея добре, тези прегрешения няма да ги правя.“ И кракът ти ще се вдигне и ще оздравее. Боли те главата и ще падне главата ти – ти все същото правило ще употребиш.
Ще се помолиш на Бога и после ще отидеш при лекаря, при този или онзи лекар, и може да се излекува главата ти.
Ти можеш да викаш един лекар, за да ти покаже каква е болестта. Човек да не бъде фанатик. Все някой лекар трябва да излекува главата ти. Този лекар може да ти препоръча някоя билка. Ще отидеш да я вземеш.
към беседата >>
Ти можеш да викаш един лекар, за да ти покаже каква е болестта.
Писано е кармически вашият крак да се осакати, и кракът ти ще отиде – ще се вдървиш и нищо повече. Това е в кармата ти. Но ти се обръщаш към Бога така: „Господи, ако ме избавиш, аз ще живея добре, тези прегрешения няма да ги правя.“ И кракът ти ще се вдигне и ще оздравее. Боли те главата и ще падне главата ти – ти все същото правило ще употребиш. Ще се помолиш на Бога и после ще отидеш при лекаря, при този или онзи лекар, и може да се излекува главата ти.
Ти можеш да викаш един лекар, за да ти покаже каква е болестта.
Човек да не бъде фанатик. Все някой лекар трябва да излекува главата ти. Този лекар може да ти препоръча някоя билка. Ще отидеш да я вземеш. Когато атакуват болестите, вие ще се измените, ще имате един смирен дух.
към беседата >>
Човек да не бъде фанатик.
Това е в кармата ти. Но ти се обръщаш към Бога така: „Господи, ако ме избавиш, аз ще живея добре, тези прегрешения няма да ги правя.“ И кракът ти ще се вдигне и ще оздравее. Боли те главата и ще падне главата ти – ти все същото правило ще употребиш. Ще се помолиш на Бога и после ще отидеш при лекаря, при този или онзи лекар, и може да се излекува главата ти. Ти можеш да викаш един лекар, за да ти покаже каква е болестта.
Човек да не бъде фанатик.
Все някой лекар трябва да излекува главата ти. Този лекар може да ти препоръча някоя билка. Ще отидеш да я вземеш. Когато атакуват болестите, вие ще се измените, ще имате един смирен дух. Смиреният дух е този, който отвътре става силен дух.
към беседата >>
Все някой лекар трябва да излекува главата ти.
Но ти се обръщаш към Бога така: „Господи, ако ме избавиш, аз ще живея добре, тези прегрешения няма да ги правя.“ И кракът ти ще се вдигне и ще оздравее. Боли те главата и ще падне главата ти – ти все същото правило ще употребиш. Ще се помолиш на Бога и после ще отидеш при лекаря, при този или онзи лекар, и може да се излекува главата ти. Ти можеш да викаш един лекар, за да ти покаже каква е болестта. Човек да не бъде фанатик.
Все някой лекар трябва да излекува главата ти.
Този лекар може да ти препоръча някоя билка. Ще отидеш да я вземеш. Когато атакуват болестите, вие ще се измените, ще имате един смирен дух. Смиреният дух е този, който отвътре става силен дух. Ако твоят дух отвътре не става [силен], тогава не е смирен.
към беседата >>
Този лекар може да ти препоръча някоя билка.
Боли те главата и ще падне главата ти – ти все същото правило ще употребиш. Ще се помолиш на Бога и после ще отидеш при лекаря, при този или онзи лекар, и може да се излекува главата ти. Ти можеш да викаш един лекар, за да ти покаже каква е болестта. Човек да не бъде фанатик. Все някой лекар трябва да излекува главата ти.
Този лекар може да ти препоръча някоя билка.
Ще отидеш да я вземеш. Когато атакуват болестите, вие ще се измените, ще имате един смирен дух. Смиреният дух е този, който отвътре става силен дух. Ако твоят дух отвътре не става [силен], тогава не е смирен. Отвън ще покажеш, че си слаб, а пък отвътре ще се покажеш силен.
към беседата >>
Ще отидеш да я вземеш.
Ще се помолиш на Бога и после ще отидеш при лекаря, при този или онзи лекар, и може да се излекува главата ти. Ти можеш да викаш един лекар, за да ти покаже каква е болестта. Човек да не бъде фанатик. Все някой лекар трябва да излекува главата ти. Този лекар може да ти препоръча някоя билка.
Ще отидеш да я вземеш.
Когато атакуват болестите, вие ще се измените, ще имате един смирен дух. Смиреният дух е този, който отвътре става силен дух. Ако твоят дух отвътре не става [силен], тогава не е смирен. Отвън ще покажеш, че си слаб, а пък отвътре ще се покажеш силен. А пък сега отвън са силни, а отвътре слаби.
към беседата >>
Когато атакуват болестите, вие ще се измените, ще имате един смирен дух.
Ти можеш да викаш един лекар, за да ти покаже каква е болестта. Човек да не бъде фанатик. Все някой лекар трябва да излекува главата ти. Този лекар може да ти препоръча някоя билка. Ще отидеш да я вземеш.
Когато атакуват болестите, вие ще се измените, ще имате един смирен дух.
Смиреният дух е този, който отвътре става силен дух. Ако твоят дух отвътре не става [силен], тогава не е смирен. Отвън ще покажеш, че си слаб, а пък отвътре ще се покажеш силен. А пък сега отвън са силни, а отвътре слаби. Докато човек е здрав, той казва, че е смел, а пък като заболее, той е вече страхлив.
към беседата >>
Смиреният дух е този, който отвътре става силен дух.
Човек да не бъде фанатик. Все някой лекар трябва да излекува главата ти. Този лекар може да ти препоръча някоя билка. Ще отидеш да я вземеш. Когато атакуват болестите, вие ще се измените, ще имате един смирен дух.
Смиреният дух е този, който отвътре става силен дух.
Ако твоят дух отвътре не става [силен], тогава не е смирен. Отвън ще покажеш, че си слаб, а пък отвътре ще се покажеш силен. А пък сега отвън са силни, а отвътре слаби. Докато човек е здрав, той казва, че е смел, а пък като заболее, той е вече страхлив.
към беседата >>
Ако твоят дух отвътре не става [силен], тогава не е смирен.
Все някой лекар трябва да излекува главата ти. Този лекар може да ти препоръча някоя билка. Ще отидеш да я вземеш. Когато атакуват болестите, вие ще се измените, ще имате един смирен дух. Смиреният дух е този, който отвътре става силен дух.
Ако твоят дух отвътре не става [силен], тогава не е смирен.
Отвън ще покажеш, че си слаб, а пък отвътре ще се покажеш силен. А пък сега отвън са силни, а отвътре слаби. Докато човек е здрав, той казва, че е смел, а пък като заболее, той е вече страхлив.
към беседата >>
Отвън ще покажеш, че си слаб, а пък отвътре ще се покажеш силен.
Този лекар може да ти препоръча някоя билка. Ще отидеш да я вземеш. Когато атакуват болестите, вие ще се измените, ще имате един смирен дух. Смиреният дух е този, който отвътре става силен дух. Ако твоят дух отвътре не става [силен], тогава не е смирен.
Отвън ще покажеш, че си слаб, а пък отвътре ще се покажеш силен.
А пък сега отвън са силни, а отвътре слаби. Докато човек е здрав, той казва, че е смел, а пък като заболее, той е вече страхлив.
към беседата >>
А пък сега отвън са силни, а отвътре слаби.
Ще отидеш да я вземеш. Когато атакуват болестите, вие ще се измените, ще имате един смирен дух. Смиреният дух е този, който отвътре става силен дух. Ако твоят дух отвътре не става [силен], тогава не е смирен. Отвън ще покажеш, че си слаб, а пък отвътре ще се покажеш силен.
А пък сега отвън са силни, а отвътре слаби.
Докато човек е здрав, той казва, че е смел, а пък като заболее, той е вече страхлив.
към беседата >>
Докато човек е здрав, той казва, че е смел, а пък като заболее, той е вече страхлив.
Когато атакуват болестите, вие ще се измените, ще имате един смирен дух. Смиреният дух е този, който отвътре става силен дух. Ако твоят дух отвътре не става [силен], тогава не е смирен. Отвън ще покажеш, че си слаб, а пък отвътре ще се покажеш силен. А пък сега отвън са силни, а отвътре слаби.
Докато човек е здрав, той казва, че е смел, а пък като заболее, той е вече страхлив.
към беседата >>
Ние имаме един наш приятел от Пловдив.
Ние имаме един наш приятел от Пловдив.
Той се занимаваше със спиритизъм, беше учител. Той се поболява. Един ден явява се болката в сърцето му, пукат се артериите му. Лекарят му казва: „Четирийсет деня ще лежиш така на гърба си, за да заздравеят тези пукнатини.“ Питат ме какво да прави. Според мен – нека да стане.
към беседата >>
Той се занимаваше със спиритизъм, беше учител.
Ние имаме един наш приятел от Пловдив.
Той се занимаваше със спиритизъм, беше учител.
Той се поболява. Един ден явява се болката в сърцето му, пукат се артериите му. Лекарят му казва: „Четирийсет деня ще лежиш така на гърба си, за да заздравеят тези пукнатини.“ Питат ме какво да прави. Според мен – нека да стане. Но лекарят казал, че ако стане – така и така ще бъде.
към беседата >>
Той се поболява.
Ние имаме един наш приятел от Пловдив. Той се занимаваше със спиритизъм, беше учител.
Той се поболява.
Един ден явява се болката в сърцето му, пукат се артериите му. Лекарят му казва: „Четирийсет деня ще лежиш така на гърба си, за да заздравеят тези пукнатини.“ Питат ме какво да прави. Според мен – нека да стане. Но лекарят казал, че ако стане – така и така ще бъде. Лекарят му казал: „Няма да се качваш на по-голяма височина от петстотин метра, защото иначе ще се пукат артериите в белите ви дробове и ще свършиш.“ Той пита: „Какво да правя?
към беседата >>
Един ден явява се болката в сърцето му, пукат се артериите му.
Ние имаме един наш приятел от Пловдив. Той се занимаваше със спиритизъм, беше учител. Той се поболява.
Един ден явява се болката в сърцето му, пукат се артериите му.
Лекарят му казва: „Четирийсет деня ще лежиш така на гърба си, за да заздравеят тези пукнатини.“ Питат ме какво да прави. Според мен – нека да стане. Но лекарят казал, че ако стане – така и така ще бъде. Лекарят му казал: „Няма да се качваш на по-голяма височина от петстотин метра, защото иначе ще се пукат артериите в белите ви дробове и ще свършиш.“ Той пита: „Какво да правя? “ По това време аз бях в Батак.
към беседата >>
Лекарят му казва: „Четирийсет деня ще лежиш така на гърба си, за да заздравеят тези пукнатини.“ Питат ме какво да прави.
Ние имаме един наш приятел от Пловдив. Той се занимаваше със спиритизъм, беше учител. Той се поболява. Един ден явява се болката в сърцето му, пукат се артериите му.
Лекарят му казва: „Четирийсет деня ще лежиш така на гърба си, за да заздравеят тези пукнатини.“ Питат ме какво да прави.
Според мен – нека да стане. Но лекарят казал, че ако стане – така и така ще бъде. Лекарят му казал: „Няма да се качваш на по-голяма височина от петстотин метра, защото иначе ще се пукат артериите в белите ви дробове и ще свършиш.“ Той пита: „Какво да правя? “ По това време аз бях в Батак. Казах му: „Ела при мене.“ А пък това място е на [хиляда] двеста и петдесет метра височина.
към беседата >>
Според мен – нека да стане.
Ние имаме един наш приятел от Пловдив. Той се занимаваше със спиритизъм, беше учител. Той се поболява. Един ден явява се болката в сърцето му, пукат се артериите му. Лекарят му казва: „Четирийсет деня ще лежиш така на гърба си, за да заздравеят тези пукнатини.“ Питат ме какво да прави.
Според мен – нека да стане.
Но лекарят казал, че ако стане – така и така ще бъде. Лекарят му казал: „Няма да се качваш на по-голяма височина от петстотин метра, защото иначе ще се пукат артериите в белите ви дробове и ще свършиш.“ Той пита: „Какво да правя? “ По това време аз бях в Батак. Казах му: „Ела при мене.“ А пък това място е на [хиляда] двеста и петдесет метра височина. Той ме пита: „Каква е височината там?
към беседата >>
Но лекарят казал, че ако стане – така и така ще бъде.
Той се занимаваше със спиритизъм, беше учител. Той се поболява. Един ден явява се болката в сърцето му, пукат се артериите му. Лекарят му казва: „Четирийсет деня ще лежиш така на гърба си, за да заздравеят тези пукнатини.“ Питат ме какво да прави. Според мен – нека да стане.
Но лекарят казал, че ако стане – така и така ще бъде.
Лекарят му казал: „Няма да се качваш на по-голяма височина от петстотин метра, защото иначе ще се пукат артериите в белите ви дробове и ще свършиш.“ Той пита: „Какво да правя? “ По това време аз бях в Батак. Казах му: „Ела при мене.“ А пък това място е на [хиляда] двеста и петдесет метра височина. Той ме пита: „Каква е височината там? “ Казах му: „Като дойдеш, ще се научиш.“ Стоя той там една-две седмици, и не му се пукна сърцето.
към беседата >>
Лекарят му казал: „Няма да се качваш на по-голяма височина от петстотин метра, защото иначе ще се пукат артериите в белите ви дробове и ще свършиш.“ Той пита: „Какво да правя?
Той се поболява. Един ден явява се болката в сърцето му, пукат се артериите му. Лекарят му казва: „Четирийсет деня ще лежиш така на гърба си, за да заздравеят тези пукнатини.“ Питат ме какво да прави. Според мен – нека да стане. Но лекарят казал, че ако стане – така и така ще бъде.
Лекарят му казал: „Няма да се качваш на по-голяма височина от петстотин метра, защото иначе ще се пукат артериите в белите ви дробове и ще свършиш.“ Той пита: „Какво да правя?
“ По това време аз бях в Батак. Казах му: „Ела при мене.“ А пък това място е на [хиляда] двеста и петдесет метра височина. Той ме пита: „Каква е височината там? “ Казах му: „Като дойдеш, ще се научиш.“ Стоя той там една-две седмици, и не му се пукна сърцето. Един ден отиваме на Домуз Алан, на височина две хиляди и двеста метра.
към беседата >>
“ По това време аз бях в Батак.
Един ден явява се болката в сърцето му, пукат се артериите му. Лекарят му казва: „Четирийсет деня ще лежиш така на гърба си, за да заздравеят тези пукнатини.“ Питат ме какво да прави. Според мен – нека да стане. Но лекарят казал, че ако стане – така и така ще бъде. Лекарят му казал: „Няма да се качваш на по-голяма височина от петстотин метра, защото иначе ще се пукат артериите в белите ви дробове и ще свършиш.“ Той пита: „Какво да правя?
“ По това време аз бях в Батак.
Казах му: „Ела при мене.“ А пък това място е на [хиляда] двеста и петдесет метра височина. Той ме пита: „Каква е височината там? “ Казах му: „Като дойдеш, ще се научиш.“ Стоя той там една-две седмици, и не му се пукна сърцето. Един ден отиваме на Домуз Алан, на височина две хиляди и двеста метра. Този човек се спира на едно място и казва: „Ти ще ме умориш.“ Казвам му: „Аз отговарям.“ Той ми казва: „Като умра, как ще отговаряш?
към беседата >>
Казах му: „Ела при мене.“ А пък това място е на [хиляда] двеста и петдесет метра височина.
Лекарят му казва: „Четирийсет деня ще лежиш така на гърба си, за да заздравеят тези пукнатини.“ Питат ме какво да прави. Според мен – нека да стане. Но лекарят казал, че ако стане – така и така ще бъде. Лекарят му казал: „Няма да се качваш на по-голяма височина от петстотин метра, защото иначе ще се пукат артериите в белите ви дробове и ще свършиш.“ Той пита: „Какво да правя? “ По това време аз бях в Батак.
Казах му: „Ела при мене.“ А пък това място е на [хиляда] двеста и петдесет метра височина.
Той ме пита: „Каква е височината там? “ Казах му: „Като дойдеш, ще се научиш.“ Стоя той там една-две седмици, и не му се пукна сърцето. Един ден отиваме на Домуз Алан, на височина две хиляди и двеста метра. Този човек се спира на едно място и казва: „Ти ще ме умориш.“ Казвам му: „Аз отговарям.“ Той ми казва: „Като умра, как ще отговаряш? “ Като дойдохме до две хиляди метра височина, казва ми: „Свърши се вече.“ И спря там, а ние отидохме до върха.
към беседата >>
Той ме пита: „Каква е височината там?
Според мен – нека да стане. Но лекарят казал, че ако стане – така и така ще бъде. Лекарят му казал: „Няма да се качваш на по-голяма височина от петстотин метра, защото иначе ще се пукат артериите в белите ви дробове и ще свършиш.“ Той пита: „Какво да правя? “ По това време аз бях в Батак. Казах му: „Ела при мене.“ А пък това място е на [хиляда] двеста и петдесет метра височина.
Той ме пита: „Каква е височината там?
“ Казах му: „Като дойдеш, ще се научиш.“ Стоя той там една-две седмици, и не му се пукна сърцето. Един ден отиваме на Домуз Алан, на височина две хиляди и двеста метра. Този човек се спира на едно място и казва: „Ти ще ме умориш.“ Казвам му: „Аз отговарям.“ Той ми казва: „Като умра, как ще отговаряш? “ Като дойдохме до две хиляди метра височина, казва ми: „Свърши се вече.“ И спря там, а ние отидохме до върха. После, като се върнахме, той каза: „От мене вече човек не става.“ Казах му: „Нищо няма.
към беседата >>
“ Казах му: „Като дойдеш, ще се научиш.“ Стоя той там една-две седмици, и не му се пукна сърцето.
Но лекарят казал, че ако стане – така и така ще бъде. Лекарят му казал: „Няма да се качваш на по-голяма височина от петстотин метра, защото иначе ще се пукат артериите в белите ви дробове и ще свършиш.“ Той пита: „Какво да правя? “ По това време аз бях в Батак. Казах му: „Ела при мене.“ А пък това място е на [хиляда] двеста и петдесет метра височина. Той ме пита: „Каква е височината там?
“ Казах му: „Като дойдеш, ще се научиш.“ Стоя той там една-две седмици, и не му се пукна сърцето.
Един ден отиваме на Домуз Алан, на височина две хиляди и двеста метра. Този човек се спира на едно място и казва: „Ти ще ме умориш.“ Казвам му: „Аз отговарям.“ Той ми казва: „Като умра, как ще отговаряш? “ Като дойдохме до две хиляди метра височина, казва ми: „Свърши се вече.“ И спря там, а ние отидохме до върха. После, като се върнахме, той каза: „От мене вече човек не става.“ Казах му: „Нищо няма. Като се върнеш, ще си умиеш краката, и утре ще видим.“
към беседата >>
Един ден отиваме на Домуз Алан, на височина две хиляди и двеста метра.
Лекарят му казал: „Няма да се качваш на по-голяма височина от петстотин метра, защото иначе ще се пукат артериите в белите ви дробове и ще свършиш.“ Той пита: „Какво да правя? “ По това време аз бях в Батак. Казах му: „Ела при мене.“ А пък това място е на [хиляда] двеста и петдесет метра височина. Той ме пита: „Каква е височината там? “ Казах му: „Като дойдеш, ще се научиш.“ Стоя той там една-две седмици, и не му се пукна сърцето.
Един ден отиваме на Домуз Алан, на височина две хиляди и двеста метра.
Този човек се спира на едно място и казва: „Ти ще ме умориш.“ Казвам му: „Аз отговарям.“ Той ми казва: „Като умра, как ще отговаряш? “ Като дойдохме до две хиляди метра височина, казва ми: „Свърши се вече.“ И спря там, а ние отидохме до върха. После, като се върнахме, той каза: „От мене вече човек не става.“ Казах му: „Нищо няма. Като се върнеш, ще си умиеш краката, и утре ще видим.“
към беседата >>
Този човек се спира на едно място и казва: „Ти ще ме умориш.“ Казвам му: „Аз отговарям.“ Той ми казва: „Като умра, как ще отговаряш?
“ По това време аз бях в Батак. Казах му: „Ела при мене.“ А пък това място е на [хиляда] двеста и петдесет метра височина. Той ме пита: „Каква е височината там? “ Казах му: „Като дойдеш, ще се научиш.“ Стоя той там една-две седмици, и не му се пукна сърцето. Един ден отиваме на Домуз Алан, на височина две хиляди и двеста метра.
Този човек се спира на едно място и казва: „Ти ще ме умориш.“ Казвам му: „Аз отговарям.“ Той ми казва: „Като умра, как ще отговаряш?
“ Като дойдохме до две хиляди метра височина, казва ми: „Свърши се вече.“ И спря там, а ние отидохме до върха. После, като се върнахме, той каза: „От мене вече човек не става.“ Казах му: „Нищо няма. Като се върнеш, ще си умиеш краката, и утре ще видим.“
към беседата >>
“ Като дойдохме до две хиляди метра височина, казва ми: „Свърши се вече.“ И спря там, а ние отидохме до върха.
Казах му: „Ела при мене.“ А пък това място е на [хиляда] двеста и петдесет метра височина. Той ме пита: „Каква е височината там? “ Казах му: „Като дойдеш, ще се научиш.“ Стоя той там една-две седмици, и не му се пукна сърцето. Един ден отиваме на Домуз Алан, на височина две хиляди и двеста метра. Този човек се спира на едно място и казва: „Ти ще ме умориш.“ Казвам му: „Аз отговарям.“ Той ми казва: „Като умра, как ще отговаряш?
“ Като дойдохме до две хиляди метра височина, казва ми: „Свърши се вече.“ И спря там, а ние отидохме до върха.
После, като се върнахме, той каза: „От мене вече човек не става.“ Казах му: „Нищо няма. Като се върнеш, ще си умиеш краката, и утре ще видим.“
към беседата >>
После, като се върнахме, той каза: „От мене вече човек не става.“ Казах му: „Нищо няма.
Той ме пита: „Каква е височината там? “ Казах му: „Като дойдеш, ще се научиш.“ Стоя той там една-две седмици, и не му се пукна сърцето. Един ден отиваме на Домуз Алан, на височина две хиляди и двеста метра. Този човек се спира на едно място и казва: „Ти ще ме умориш.“ Казвам му: „Аз отговарям.“ Той ми казва: „Като умра, как ще отговаряш? “ Като дойдохме до две хиляди метра височина, казва ми: „Свърши се вече.“ И спря там, а ние отидохме до върха.
После, като се върнахме, той каза: „От мене вече човек не става.“ Казах му: „Нищо няма.
Като се върнеш, ще си умиеш краката, и утре ще видим.“
към беседата >>
Като се върнеш, ще си умиеш краката, и утре ще видим.“
“ Казах му: „Като дойдеш, ще се научиш.“ Стоя той там една-две седмици, и не му се пукна сърцето. Един ден отиваме на Домуз Алан, на височина две хиляди и двеста метра. Този човек се спира на едно място и казва: „Ти ще ме умориш.“ Казвам му: „Аз отговарям.“ Той ми казва: „Като умра, как ще отговаряш? “ Като дойдохме до две хиляди метра височина, казва ми: „Свърши се вече.“ И спря там, а ние отидохме до върха. После, като се върнахме, той каза: „От мене вече човек не става.“ Казах му: „Нищо няма.
Като се върнеш, ще си умиеш краката, и утре ще видим.“
към беседата >>
На другия ден той почна да си изменя ума.
На другия ден той почна да си изменя ума.
Питам го: „Как е? “ Той каза: „Няма нищо, но лекарят каза да не се качвам.“ Сега този лекар е авторитет. Сега аз не искам да го изведа горе изведнъж – постепенно да върви той по този път, да дойде до съзнание. Казвам му: „Защо не повикаш вярата в себе си? Какво ти говори вярата в тебе?
към беседата >>
Питам го: „Как е?
На другия ден той почна да си изменя ума.
Питам го: „Как е?
“ Той каза: „Няма нищо, но лекарят каза да не се качвам.“ Сега този лекар е авторитет. Сега аз не искам да го изведа горе изведнъж – постепенно да върви той по този път, да дойде до съзнание. Казвам му: „Защо не повикаш вярата в себе си? Какво ти говори вярата в тебе? “ Той ми каза: „Има нещо в мен, което ми казва, че няма да се пукне сърцето ми, а пък друг ми казва, че ще се пукне.“ Казах му: „Ти си се заблудил по онзи глас, който ти казва, че ще се пукне.
към беседата >>
“ Той каза: „Няма нищо, но лекарят каза да не се качвам.“ Сега този лекар е авторитет.
На другия ден той почна да си изменя ума. Питам го: „Как е?
“ Той каза: „Няма нищо, но лекарят каза да не се качвам.“ Сега този лекар е авторитет.
Сега аз не искам да го изведа горе изведнъж – постепенно да върви той по този път, да дойде до съзнание. Казвам му: „Защо не повикаш вярата в себе си? Какво ти говори вярата в тебе? “ Той ми каза: „Има нещо в мен, което ми казва, че няма да се пукне сърцето ми, а пък друг ми казва, че ще се пукне.“ Казах му: „Ти си се заблудил по онзи глас, който ти казва, че ще се пукне. Е, ако ти не слушаш това Божественото в тебе, сърцето ти ще се пукне.“ Този страх беше в болния, не че го искаше това.
към беседата >>
Сега аз не искам да го изведа горе изведнъж – постепенно да върви той по този път, да дойде до съзнание.
На другия ден той почна да си изменя ума. Питам го: „Как е? “ Той каза: „Няма нищо, но лекарят каза да не се качвам.“ Сега този лекар е авторитет.
Сега аз не искам да го изведа горе изведнъж – постепенно да върви той по този път, да дойде до съзнание.
Казвам му: „Защо не повикаш вярата в себе си? Какво ти говори вярата в тебе? “ Той ми каза: „Има нещо в мен, което ми казва, че няма да се пукне сърцето ми, а пък друг ми казва, че ще се пукне.“ Казах му: „Ти си се заблудил по онзи глас, който ти казва, че ще се пукне. Е, ако ти не слушаш това Божественото в тебе, сърцето ти ще се пукне.“ Този страх беше в болния, не че го искаше това. И пред мен се признаваше, каза ми: „Колко съм малодушен, голям страхливец съм.“ Казвам му: „Страхливец си бил, защото вярваш на онова, което [е] резултат на човешкия живот, а пък не вярваш на резултата на Божествения живот вътре в тебе.“ Това са възможности, че може да се пукне сърцето, ако човек вярва в това, но ако не вярва в това, няма да се пукне.
към беседата >>
Казвам му: „Защо не повикаш вярата в себе си?
На другия ден той почна да си изменя ума. Питам го: „Как е? “ Той каза: „Няма нищо, но лекарят каза да не се качвам.“ Сега този лекар е авторитет. Сега аз не искам да го изведа горе изведнъж – постепенно да върви той по този път, да дойде до съзнание.
Казвам му: „Защо не повикаш вярата в себе си?
Какво ти говори вярата в тебе? “ Той ми каза: „Има нещо в мен, което ми казва, че няма да се пукне сърцето ми, а пък друг ми казва, че ще се пукне.“ Казах му: „Ти си се заблудил по онзи глас, който ти казва, че ще се пукне. Е, ако ти не слушаш това Божественото в тебе, сърцето ти ще се пукне.“ Този страх беше в болния, не че го искаше това. И пред мен се признаваше, каза ми: „Колко съм малодушен, голям страхливец съм.“ Казвам му: „Страхливец си бил, защото вярваш на онова, което [е] резултат на човешкия живот, а пък не вярваш на резултата на Божествения живот вътре в тебе.“ Това са възможности, че може да се пукне сърцето, ако човек вярва в това, но ако не вярва в това, няма да се пукне.
към беседата >>
Какво ти говори вярата в тебе?
На другия ден той почна да си изменя ума. Питам го: „Как е? “ Той каза: „Няма нищо, но лекарят каза да не се качвам.“ Сега този лекар е авторитет. Сега аз не искам да го изведа горе изведнъж – постепенно да върви той по този път, да дойде до съзнание. Казвам му: „Защо не повикаш вярата в себе си?
Какво ти говори вярата в тебе?
“ Той ми каза: „Има нещо в мен, което ми казва, че няма да се пукне сърцето ми, а пък друг ми казва, че ще се пукне.“ Казах му: „Ти си се заблудил по онзи глас, който ти казва, че ще се пукне. Е, ако ти не слушаш това Божественото в тебе, сърцето ти ще се пукне.“ Този страх беше в болния, не че го искаше това. И пред мен се признаваше, каза ми: „Колко съм малодушен, голям страхливец съм.“ Казвам му: „Страхливец си бил, защото вярваш на онова, което [е] резултат на човешкия живот, а пък не вярваш на резултата на Божествения живот вътре в тебе.“ Това са възможности, че може да се пукне сърцето, ако човек вярва в това, но ако не вярва в това, няма да се пукне.
към беседата >>
“ Той ми каза: „Има нещо в мен, което ми казва, че няма да се пукне сърцето ми, а пък друг ми казва, че ще се пукне.“ Казах му: „Ти си се заблудил по онзи глас, който ти казва, че ще се пукне.
Питам го: „Как е? “ Той каза: „Няма нищо, но лекарят каза да не се качвам.“ Сега този лекар е авторитет. Сега аз не искам да го изведа горе изведнъж – постепенно да върви той по този път, да дойде до съзнание. Казвам му: „Защо не повикаш вярата в себе си? Какво ти говори вярата в тебе?
“ Той ми каза: „Има нещо в мен, което ми казва, че няма да се пукне сърцето ми, а пък друг ми казва, че ще се пукне.“ Казах му: „Ти си се заблудил по онзи глас, който ти казва, че ще се пукне.
Е, ако ти не слушаш това Божественото в тебе, сърцето ти ще се пукне.“ Този страх беше в болния, не че го искаше това. И пред мен се признаваше, каза ми: „Колко съм малодушен, голям страхливец съм.“ Казвам му: „Страхливец си бил, защото вярваш на онова, което [е] резултат на човешкия живот, а пък не вярваш на резултата на Божествения живот вътре в тебе.“ Това са възможности, че може да се пукне сърцето, ако човек вярва в това, но ако не вярва в това, няма да се пукне.
към беседата >>
Е, ако ти не слушаш това Божественото в тебе, сърцето ти ще се пукне.“ Този страх беше в болния, не че го искаше това.
“ Той каза: „Няма нищо, но лекарят каза да не се качвам.“ Сега този лекар е авторитет. Сега аз не искам да го изведа горе изведнъж – постепенно да върви той по този път, да дойде до съзнание. Казвам му: „Защо не повикаш вярата в себе си? Какво ти говори вярата в тебе? “ Той ми каза: „Има нещо в мен, което ми казва, че няма да се пукне сърцето ми, а пък друг ми казва, че ще се пукне.“ Казах му: „Ти си се заблудил по онзи глас, който ти казва, че ще се пукне.
Е, ако ти не слушаш това Божественото в тебе, сърцето ти ще се пукне.“ Този страх беше в болния, не че го искаше това.
И пред мен се признаваше, каза ми: „Колко съм малодушен, голям страхливец съм.“ Казвам му: „Страхливец си бил, защото вярваш на онова, което [е] резултат на човешкия живот, а пък не вярваш на резултата на Божествения живот вътре в тебе.“ Това са възможности, че може да се пукне сърцето, ако човек вярва в това, но ако не вярва в това, няма да се пукне.
към беседата >>
И пред мен се признаваше, каза ми: „Колко съм малодушен, голям страхливец съм.“ Казвам му: „Страхливец си бил, защото вярваш на онова, което [е] резултат на човешкия живот, а пък не вярваш на резултата на Божествения живот вътре в тебе.“ Това са възможности, че може да се пукне сърцето, ако човек вярва в това, но ако не вярва в това, няма да се пукне.
Сега аз не искам да го изведа горе изведнъж – постепенно да върви той по този път, да дойде до съзнание. Казвам му: „Защо не повикаш вярата в себе си? Какво ти говори вярата в тебе? “ Той ми каза: „Има нещо в мен, което ми казва, че няма да се пукне сърцето ми, а пък друг ми казва, че ще се пукне.“ Казах му: „Ти си се заблудил по онзи глас, който ти казва, че ще се пукне. Е, ако ти не слушаш това Божественото в тебе, сърцето ти ще се пукне.“ Този страх беше в болния, не че го искаше това.
И пред мен се признаваше, каза ми: „Колко съм малодушен, голям страхливец съм.“ Казвам му: „Страхливец си бил, защото вярваш на онова, което [е] резултат на човешкия живот, а пък не вярваш на резултата на Божествения живот вътре в тебе.“ Това са възможности, че може да се пукне сърцето, ако човек вярва в това, но ако не вярва в това, няма да се пукне.
към беседата >>
Та казвам, у всеки има по някоя мисъл вгнездена.
Та казвам, у всеки има по някоя мисъл вгнездена.
Това е внушение. И тая [мисъл] действа с голяма сила. Например влязла е в ума ти мисълта: „Мене ме убиват.“ Или някой път някой ти каже нещо, и ти казваш: „Обидиха ме.“ И не излиза тази мисъл от тебе. Привеждал съм примера за онзи турчин във Варна, който правил сандали. Отива при него един българин, който имал голям крак, и турчинът му казал: „Калъпсъз.“** Значи има много голям крак, че няма калъп за крака му.
към беседата >>
Това е внушение.
Та казвам, у всеки има по някоя мисъл вгнездена.
Това е внушение.
И тая [мисъл] действа с голяма сила. Например влязла е в ума ти мисълта: „Мене ме убиват.“ Или някой път някой ти каже нещо, и ти казваш: „Обидиха ме.“ И не излиза тази мисъл от тебе. Привеждал съм примера за онзи турчин във Варна, който правил сандали. Отива при него един българин, който имал голям крак, и турчинът му казал: „Калъпсъз.“** Значи има много голям крак, че няма калъп за крака му. А българинът разбрал другояче.
към беседата >>
И тая [мисъл] действа с голяма сила.
Та казвам, у всеки има по някоя мисъл вгнездена. Това е внушение.
И тая [мисъл] действа с голяма сила.
Например влязла е в ума ти мисълта: „Мене ме убиват.“ Или някой път някой ти каже нещо, и ти казваш: „Обидиха ме.“ И не излиза тази мисъл от тебе. Привеждал съм примера за онзи турчин във Варна, който правил сандали. Отива при него един българин, който имал голям крак, и турчинът му казал: „Калъпсъз.“** Значи има много голям крак, че няма калъп за крака му. А българинът разбрал другояче. И той върви, изходил няколко километра, и тогаз казал: „Сен калъпсъз!
към беседата >>
Например влязла е в ума ти мисълта: „Мене ме убиват.“ Или някой път някой ти каже нещо, и ти казваш: „Обидиха ме.“ И не излиза тази мисъл от тебе.
Та казвам, у всеки има по някоя мисъл вгнездена. Това е внушение. И тая [мисъл] действа с голяма сила.
Например влязла е в ума ти мисълта: „Мене ме убиват.“ Или някой път някой ти каже нещо, и ти казваш: „Обидиха ме.“ И не излиза тази мисъл от тебе.
Привеждал съм примера за онзи турчин във Варна, който правил сандали. Отива при него един българин, който имал голям крак, и турчинът му казал: „Калъпсъз.“** Значи има много голям крак, че няма калъп за крака му. А българинът разбрал другояче. И той върви, изходил няколко километра, и тогаз казал: „Сен калъпсъз! “***
към беседата >>
Привеждал съм примера за онзи турчин във Варна, който правил сандали.
Та казвам, у всеки има по някоя мисъл вгнездена. Това е внушение. И тая [мисъл] действа с голяма сила. Например влязла е в ума ти мисълта: „Мене ме убиват.“ Или някой път някой ти каже нещо, и ти казваш: „Обидиха ме.“ И не излиза тази мисъл от тебе.
Привеждал съм примера за онзи турчин във Варна, който правил сандали.
Отива при него един българин, който имал голям крак, и турчинът му казал: „Калъпсъз.“** Значи има много голям крак, че няма калъп за крака му. А българинът разбрал другояче. И той върви, изходил няколко километра, и тогаз казал: „Сен калъпсъз! “***
към беседата >>
Отива при него един българин, който имал голям крак, и турчинът му казал: „Калъпсъз.“** Значи има много голям крак, че няма калъп за крака му.
Та казвам, у всеки има по някоя мисъл вгнездена. Това е внушение. И тая [мисъл] действа с голяма сила. Например влязла е в ума ти мисълта: „Мене ме убиват.“ Или някой път някой ти каже нещо, и ти казваш: „Обидиха ме.“ И не излиза тази мисъл от тебе. Привеждал съм примера за онзи турчин във Варна, който правил сандали.
Отива при него един българин, който имал голям крак, и турчинът му казал: „Калъпсъз.“** Значи има много голям крак, че няма калъп за крака му.
А българинът разбрал другояче. И той върви, изходил няколко километра, и тогаз казал: „Сен калъпсъз! “***
към беседата >>
А българинът разбрал другояче.
Това е внушение. И тая [мисъл] действа с голяма сила. Например влязла е в ума ти мисълта: „Мене ме убиват.“ Или някой път някой ти каже нещо, и ти казваш: „Обидиха ме.“ И не излиза тази мисъл от тебе. Привеждал съм примера за онзи турчин във Варна, който правил сандали. Отива при него един българин, който имал голям крак, и турчинът му казал: „Калъпсъз.“** Значи има много голям крак, че няма калъп за крака му.
А българинът разбрал другояче.
И той върви, изходил няколко километра, и тогаз казал: „Сен калъпсъз! “***
към беседата >>
И той върви, изходил няколко километра, и тогаз казал: „Сен калъпсъз!
И тая [мисъл] действа с голяма сила. Например влязла е в ума ти мисълта: „Мене ме убиват.“ Или някой път някой ти каже нещо, и ти казваш: „Обидиха ме.“ И не излиза тази мисъл от тебе. Привеждал съм примера за онзи турчин във Варна, който правил сандали. Отива при него един българин, който имал голям крак, и турчинът му казал: „Калъпсъз.“** Значи има много голям крак, че няма калъп за крака му. А българинът разбрал другояче.
И той върви, изходил няколко километра, и тогаз казал: „Сен калъпсъз!
“***
към беседата >>
“***
Например влязла е в ума ти мисълта: „Мене ме убиват.“ Или някой път някой ти каже нещо, и ти казваш: „Обидиха ме.“ И не излиза тази мисъл от тебе. Привеждал съм примера за онзи турчин във Варна, който правил сандали. Отива при него един българин, който имал голям крак, и турчинът му казал: „Калъпсъз.“** Значи има много голям крак, че няма калъп за крака му. А българинът разбрал другояче. И той върви, изходил няколко километра, и тогаз казал: „Сен калъпсъз!
“***
към беседата >>
Какво нещо е обидата?
Какво нещо е обидата?
Всяка една обида за един ученик не е нищо друго освен един опит да се види каква е неговата сила. Една обида е опит за твоята сила на търпение, на разумно търпение. Не онова търпение, което всички хора носят, но съзнателно търпение, да се види колко можеш да носиш. Толкова будно съзнание, че да не изгубиш мира си. Някой описва характера на Христа, като се поругали войниците с Него.
към беседата >>
Всяка една обида за един ученик не е нищо друго освен един опит да се види каква е неговата сила.
Какво нещо е обидата?
Всяка една обида за един ученик не е нищо друго освен един опит да се види каква е неговата сила.
Една обида е опит за твоята сила на търпение, на разумно търпение. Не онова търпение, което всички хора носят, но съзнателно търпение, да се види колко можеш да носиш. Толкова будно съзнание, че да не изгубиш мира си. Някой описва характера на Христа, като се поругали войниците с Него. Има нещо велико в този момент.
към беседата >>
Една обида е опит за твоята сила на търпение, на разумно търпение.
Какво нещо е обидата? Всяка една обида за един ученик не е нищо друго освен един опит да се види каква е неговата сила.
Една обида е опит за твоята сила на търпение, на разумно търпение.
Не онова търпение, което всички хора носят, но съзнателно търпение, да се види колко можеш да носиш. Толкова будно съзнание, че да не изгубиш мира си. Някой описва характера на Христа, като се поругали войниците с Него. Има нещо велико в този момент. Тези хора се подиграват с Него, плюят Го, а Той е съсредоточен в ума Си, Той разрешава една велика задача.
към беседата >>
Не онова търпение, което всички хора носят, но съзнателно търпение, да се види колко можеш да носиш.
Какво нещо е обидата? Всяка една обида за един ученик не е нищо друго освен един опит да се види каква е неговата сила. Една обида е опит за твоята сила на търпение, на разумно търпение.
Не онова търпение, което всички хора носят, но съзнателно търпение, да се види колко можеш да носиш.
Толкова будно съзнание, че да не изгубиш мира си. Някой описва характера на Христа, като се поругали войниците с Него. Има нещо велико в този момент. Тези хора се подиграват с Него, плюят Го, а Той е съсредоточен в ума Си, Той разрешава една велика задача. И всеки войник, който Го пляскаше, втори път не пляскаше.
към беседата >>
Толкова будно съзнание, че да не изгубиш мира си.
Какво нещо е обидата? Всяка една обида за един ученик не е нищо друго освен един опит да се види каква е неговата сила. Една обида е опит за твоята сила на търпение, на разумно търпение. Не онова търпение, което всички хора носят, но съзнателно търпение, да се види колко можеш да носиш.
Толкова будно съзнание, че да не изгубиш мира си.
Някой описва характера на Христа, като се поругали войниците с Него. Има нещо велико в този момент. Тези хора се подиграват с Него, плюят Го, а Той е съсредоточен в ума Си, Той разрешава една велика задача. И всеки войник, който Го пляскаше, втори път не пляскаше. Всички войници, които плеснаха Христа, се обърнаха и станаха християни.
към беседата >>
Някой описва характера на Христа, като се поругали войниците с Него.
Какво нещо е обидата? Всяка една обида за един ученик не е нищо друго освен един опит да се види каква е неговата сила. Една обида е опит за твоята сила на търпение, на разумно търпение. Не онова търпение, което всички хора носят, но съзнателно търпение, да се види колко можеш да носиш. Толкова будно съзнание, че да не изгубиш мира си.
Някой описва характера на Христа, като се поругали войниците с Него.
Има нещо велико в този момент. Тези хора се подиграват с Него, плюят Го, а Той е съсредоточен в ума Си, Той разрешава една велика задача. И всеки войник, който Го пляскаше, втори път не пляскаше. Всички войници, които плеснаха Христа, се обърнаха и станаха християни. Нито един от тях не остана езичник.
към беседата >>
Има нещо велико в този момент.
Всяка една обида за един ученик не е нищо друго освен един опит да се види каква е неговата сила. Една обида е опит за твоята сила на търпение, на разумно търпение. Не онова търпение, което всички хора носят, но съзнателно търпение, да се види колко можеш да носиш. Толкова будно съзнание, че да не изгубиш мира си. Някой описва характера на Христа, като се поругали войниците с Него.
Има нещо велико в този момент.
Тези хора се подиграват с Него, плюят Го, а Той е съсредоточен в ума Си, Той разрешава една велика задача. И всеки войник, който Го пляскаше, втори път не пляскаше. Всички войници, които плеснаха Христа, се обърнаха и станаха християни. Нито един от тях не остана езичник. Един войник, като удари, казва: „Удари ти, аз не искам вече да Го ударя.“ А Христос беше тих и спокоен.
към беседата >>
Тези хора се подиграват с Него, плюят Го, а Той е съсредоточен в ума Си, Той разрешава една велика задача.
Една обида е опит за твоята сила на търпение, на разумно търпение. Не онова търпение, което всички хора носят, но съзнателно търпение, да се види колко можеш да носиш. Толкова будно съзнание, че да не изгубиш мира си. Някой описва характера на Христа, като се поругали войниците с Него. Има нещо велико в този момент.
Тези хора се подиграват с Него, плюят Го, а Той е съсредоточен в ума Си, Той разрешава една велика задача.
И всеки войник, който Го пляскаше, втори път не пляскаше. Всички войници, които плеснаха Христа, се обърнаха и станаха християни. Нито един от тях не остана езичник. Един войник, като удари, казва: „Удари ти, аз не искам вече да Го ударя.“ А Христос беше тих и спокоен. Той забеляза само колко беше справедливостта у евреите.
към беседата >>
И всеки войник, който Го пляскаше, втори път не пляскаше.
Не онова търпение, което всички хора носят, но съзнателно търпение, да се види колко можеш да носиш. Толкова будно съзнание, че да не изгубиш мира си. Някой описва характера на Христа, като се поругали войниците с Него. Има нещо велико в този момент. Тези хора се подиграват с Него, плюят Го, а Той е съсредоточен в ума Си, Той разрешава една велика задача.
И всеки войник, който Го пляскаше, втори път не пляскаше.
Всички войници, които плеснаха Христа, се обърнаха и станаха християни. Нито един от тях не остана езичник. Един войник, като удари, казва: „Удари ти, аз не искам вече да Го ударя.“ А Христос беше тих и спокоен. Той забеляза само колко беше справедливостта у евреите. При първосвещеника Той мълчеше и един от слугите Му шибна една плесница.
към беседата >>
Всички войници, които плеснаха Христа, се обърнаха и станаха християни.
Толкова будно съзнание, че да не изгубиш мира си. Някой описва характера на Христа, като се поругали войниците с Него. Има нещо велико в този момент. Тези хора се подиграват с Него, плюят Го, а Той е съсредоточен в ума Си, Той разрешава една велика задача. И всеки войник, който Го пляскаше, втори път не пляскаше.
Всички войници, които плеснаха Христа, се обърнаха и станаха християни.
Нито един от тях не остана езичник. Един войник, като удари, казва: „Удари ти, аз не искам вече да Го ударя.“ А Христос беше тих и спокоен. Той забеляза само колко беше справедливостта у евреите. При първосвещеника Той мълчеше и един от слугите Му шибна една плесница. Христос тогава каза: „Ако говоря криво, кажи Ми, но ако говоря право, защо Ме биеш?
към беседата >>
Нито един от тях не остана езичник.
Някой описва характера на Христа, като се поругали войниците с Него. Има нещо велико в този момент. Тези хора се подиграват с Него, плюят Го, а Той е съсредоточен в ума Си, Той разрешава една велика задача. И всеки войник, който Го пляскаше, втори път не пляскаше. Всички войници, които плеснаха Христа, се обърнаха и станаха християни.
Нито един от тях не остана езичник.
Един войник, като удари, казва: „Удари ти, аз не искам вече да Го ударя.“ А Христос беше тих и спокоен. Той забеляза само колко беше справедливостта у евреите. При първосвещеника Той мълчеше и един от слугите Му шибна една плесница. Христос тогава каза: „Ако говоря криво, кажи Ми, но ако говоря право, защо Ме биеш? “ Аз виждам, че тук в класа всеки ден мнозина от вас зашлевявате плесници на Христа и като дойдете при Него, Му казвате: „Учителю, ние изпълняваме Твоя закон.“ А Христос казва: „Да, аз ви познавам по плесниците, които Ми зашлевихте.“
към беседата >>
Един войник, като удари, казва: „Удари ти, аз не искам вече да Го ударя.“ А Христос беше тих и спокоен.
Има нещо велико в този момент. Тези хора се подиграват с Него, плюят Го, а Той е съсредоточен в ума Си, Той разрешава една велика задача. И всеки войник, който Го пляскаше, втори път не пляскаше. Всички войници, които плеснаха Христа, се обърнаха и станаха християни. Нито един от тях не остана езичник.
Един войник, като удари, казва: „Удари ти, аз не искам вече да Го ударя.“ А Христос беше тих и спокоен.
Той забеляза само колко беше справедливостта у евреите. При първосвещеника Той мълчеше и един от слугите Му шибна една плесница. Христос тогава каза: „Ако говоря криво, кажи Ми, но ако говоря право, защо Ме биеш? “ Аз виждам, че тук в класа всеки ден мнозина от вас зашлевявате плесници на Христа и като дойдете при Него, Му казвате: „Учителю, ние изпълняваме Твоя закон.“ А Христос казва: „Да, аз ви познавам по плесниците, които Ми зашлевихте.“
към беседата >>
Той забеляза само колко беше справедливостта у евреите.
Тези хора се подиграват с Него, плюят Го, а Той е съсредоточен в ума Си, Той разрешава една велика задача. И всеки войник, който Го пляскаше, втори път не пляскаше. Всички войници, които плеснаха Христа, се обърнаха и станаха християни. Нито един от тях не остана езичник. Един войник, като удари, казва: „Удари ти, аз не искам вече да Го ударя.“ А Христос беше тих и спокоен.
Той забеляза само колко беше справедливостта у евреите.
При първосвещеника Той мълчеше и един от слугите Му шибна една плесница. Христос тогава каза: „Ако говоря криво, кажи Ми, но ако говоря право, защо Ме биеш? “ Аз виждам, че тук в класа всеки ден мнозина от вас зашлевявате плесници на Христа и като дойдете при Него, Му казвате: „Учителю, ние изпълняваме Твоя закон.“ А Христос казва: „Да, аз ви познавам по плесниците, които Ми зашлевихте.“
към беседата >>
При първосвещеника Той мълчеше и един от слугите Му шибна една плесница.
И всеки войник, който Го пляскаше, втори път не пляскаше. Всички войници, които плеснаха Христа, се обърнаха и станаха християни. Нито един от тях не остана езичник. Един войник, като удари, казва: „Удари ти, аз не искам вече да Го ударя.“ А Христос беше тих и спокоен. Той забеляза само колко беше справедливостта у евреите.
При първосвещеника Той мълчеше и един от слугите Му шибна една плесница.
Христос тогава каза: „Ако говоря криво, кажи Ми, но ако говоря право, защо Ме биеш? “ Аз виждам, че тук в класа всеки ден мнозина от вас зашлевявате плесници на Христа и като дойдете при Него, Му казвате: „Учителю, ние изпълняваме Твоя закон.“ А Христос казва: „Да, аз ви познавам по плесниците, които Ми зашлевихте.“
към беседата >>
Христос тогава каза: „Ако говоря криво, кажи Ми, но ако говоря право, защо Ме биеш?
Всички войници, които плеснаха Христа, се обърнаха и станаха християни. Нито един от тях не остана езичник. Един войник, като удари, казва: „Удари ти, аз не искам вече да Го ударя.“ А Христос беше тих и спокоен. Той забеляза само колко беше справедливостта у евреите. При първосвещеника Той мълчеше и един от слугите Му шибна една плесница.
Христос тогава каза: „Ако говоря криво, кажи Ми, но ако говоря право, защо Ме биеш?
“ Аз виждам, че тук в класа всеки ден мнозина от вас зашлевявате плесници на Христа и като дойдете при Него, Му казвате: „Учителю, ние изпълняваме Твоя закон.“ А Христос казва: „Да, аз ви познавам по плесниците, които Ми зашлевихте.“
към беседата >>
“ Аз виждам, че тук в класа всеки ден мнозина от вас зашлевявате плесници на Христа и като дойдете при Него, Му казвате: „Учителю, ние изпълняваме Твоя закон.“ А Христос казва: „Да, аз ви познавам по плесниците, които Ми зашлевихте.“
Нито един от тях не остана езичник. Един войник, като удари, казва: „Удари ти, аз не искам вече да Го ударя.“ А Христос беше тих и спокоен. Той забеляза само колко беше справедливостта у евреите. При първосвещеника Той мълчеше и един от слугите Му шибна една плесница. Христос тогава каза: „Ако говоря криво, кажи Ми, но ако говоря право, защо Ме биеш?
“ Аз виждам, че тук в класа всеки ден мнозина от вас зашлевявате плесници на Христа и като дойдете при Него, Му казвате: „Учителю, ние изпълняваме Твоя закон.“ А Христос казва: „Да, аз ви познавам по плесниците, които Ми зашлевихте.“
към беседата >>
Има една вътрешна страна на живота.
Има една вътрешна страна на живота.
Всяка една плесница, при която ние страдаме, то е плесница на Божественото в нас. Сега аз ви навождам този пример, за да имате една философия. Вие седите на повърхността и разглеждате живота много повърхностно – от много малки работи се тревожите, за нищо и никакво, за пет пари работа. Например вкъщи един от семейството ще се разгневи, че обущата на онзи били по-хубави от неговите.
към беседата >>
Всяка една плесница, при която ние страдаме, то е плесница на Божественото в нас.
Има една вътрешна страна на живота.
Всяка една плесница, при която ние страдаме, то е плесница на Божественото в нас.
Сега аз ви навождам този пример, за да имате една философия. Вие седите на повърхността и разглеждате живота много повърхностно – от много малки работи се тревожите, за нищо и никакво, за пет пари работа. Например вкъщи един от семейството ще се разгневи, че обущата на онзи били по-хубави от неговите.
към беседата >>
Сега аз ви навождам този пример, за да имате една философия.
Има една вътрешна страна на живота. Всяка една плесница, при която ние страдаме, то е плесница на Божественото в нас.
Сега аз ви навождам този пример, за да имате една философия.
Вие седите на повърхността и разглеждате живота много повърхностно – от много малки работи се тревожите, за нищо и никакво, за пет пари работа. Например вкъщи един от семейството ще се разгневи, че обущата на онзи били по-хубави от неговите.
към беседата >>
Вие седите на повърхността и разглеждате живота много повърхностно – от много малки работи се тревожите, за нищо и никакво, за пет пари работа.
Има една вътрешна страна на живота. Всяка една плесница, при която ние страдаме, то е плесница на Божественото в нас. Сега аз ви навождам този пример, за да имате една философия.
Вие седите на повърхността и разглеждате живота много повърхностно – от много малки работи се тревожите, за нищо и никакво, за пет пари работа.
Например вкъщи един от семейството ще се разгневи, че обущата на онзи били по-хубави от неговите.
към беседата >>
Например вкъщи един от семейството ще се разгневи, че обущата на онзи били по-хубави от неговите.
Има една вътрешна страна на живота. Всяка една плесница, при която ние страдаме, то е плесница на Божественото в нас. Сега аз ви навождам този пример, за да имате една философия. Вие седите на повърхността и разглеждате живота много повърхностно – от много малки работи се тревожите, за нищо и никакво, за пет пари работа.
Например вкъщи един от семейството ще се разгневи, че обущата на онзи били по-хубави от неговите.
към беседата >>
Та казвам сега, изпитанията ще дойдат.
Та казвам сега, изпитанията ще дойдат.
Те са един стимул. Без изпитание в света никой не може да се повдигне. Изпитанията са една необходимост, както вятърът е една необходимост за растенията, за да ги раздвижи. Ако този вятър не дойде да ги раздвижи, то соковете в растенията няма да могат да се движат. Ветровете улесняват движението на соковете в растението.
към беседата >>
Те са един стимул.
Та казвам сега, изпитанията ще дойдат.
Те са един стимул.
Без изпитание в света никой не може да се повдигне. Изпитанията са една необходимост, както вятърът е една необходимост за растенията, за да ги раздвижи. Ако този вятър не дойде да ги раздвижи, то соковете в растенията няма да могат да се движат. Ветровете улесняват движението на соковете в растението. Има нещо в човешкото естество, което се нуждае от едно вътрешно разклащане.
към беседата >>
Без изпитание в света никой не може да се повдигне.
Та казвам сега, изпитанията ще дойдат. Те са един стимул.
Без изпитание в света никой не може да се повдигне.
Изпитанията са една необходимост, както вятърът е една необходимост за растенията, за да ги раздвижи. Ако този вятър не дойде да ги раздвижи, то соковете в растенията няма да могат да се движат. Ветровете улесняват движението на соковете в растението. Има нещо в човешкото естество, което се нуждае от едно вътрешно разклащане. И всяко едно страдание, и всеки един изпит е за уякване на вашето духовно естество.
към беседата >>
Изпитанията са една необходимост, както вятърът е една необходимост за растенията, за да ги раздвижи.
Та казвам сега, изпитанията ще дойдат. Те са един стимул. Без изпитание в света никой не може да се повдигне.
Изпитанията са една необходимост, както вятърът е една необходимост за растенията, за да ги раздвижи.
Ако този вятър не дойде да ги раздвижи, то соковете в растенията няма да могат да се движат. Ветровете улесняват движението на соковете в растението. Има нещо в човешкото естество, което се нуждае от едно вътрешно разклащане. И всяко едно страдание, и всеки един изпит е за уякване на вашето духовно естество. Вие сте едно посадено растение и ако нямате никакви изпитания, няма да се развивате.
към беседата >>
Ако този вятър не дойде да ги раздвижи, то соковете в растенията няма да могат да се движат.
Та казвам сега, изпитанията ще дойдат. Те са един стимул. Без изпитание в света никой не може да се повдигне. Изпитанията са една необходимост, както вятърът е една необходимост за растенията, за да ги раздвижи.
Ако този вятър не дойде да ги раздвижи, то соковете в растенията няма да могат да се движат.
Ветровете улесняват движението на соковете в растението. Има нещо в човешкото естество, което се нуждае от едно вътрешно разклащане. И всяко едно страдание, и всеки един изпит е за уякване на вашето духовно естество. Вие сте едно посадено растение и ако нямате никакви изпитания, няма да се развивате. Ако дойдат изпитанията, то е за да се развива животът.
към беседата >>
Ветровете улесняват движението на соковете в растението.
Та казвам сега, изпитанията ще дойдат. Те са един стимул. Без изпитание в света никой не може да се повдигне. Изпитанията са една необходимост, както вятърът е една необходимост за растенията, за да ги раздвижи. Ако този вятър не дойде да ги раздвижи, то соковете в растенията няма да могат да се движат.
Ветровете улесняват движението на соковете в растението.
Има нещо в човешкото естество, което се нуждае от едно вътрешно разклащане. И всяко едно страдание, и всеки един изпит е за уякване на вашето духовно естество. Вие сте едно посадено растение и ако нямате никакви изпитания, няма да се развивате. Ако дойдат изпитанията, то е за да се развива животът. Ще го опитате това.
към беседата >>
Има нещо в човешкото естество, което се нуждае от едно вътрешно разклащане.
Те са един стимул. Без изпитание в света никой не може да се повдигне. Изпитанията са една необходимост, както вятърът е една необходимост за растенията, за да ги раздвижи. Ако този вятър не дойде да ги раздвижи, то соковете в растенията няма да могат да се движат. Ветровете улесняват движението на соковете в растението.
Има нещо в човешкото естество, което се нуждае от едно вътрешно разклащане.
И всяко едно страдание, и всеки един изпит е за уякване на вашето духовно естество. Вие сте едно посадено растение и ако нямате никакви изпитания, няма да се развивате. Ако дойдат изпитанията, то е за да се развива животът. Ще го опитате това.
към беседата >>
И всяко едно страдание, и всеки един изпит е за уякване на вашето духовно естество.
Без изпитание в света никой не може да се повдигне. Изпитанията са една необходимост, както вятърът е една необходимост за растенията, за да ги раздвижи. Ако този вятър не дойде да ги раздвижи, то соковете в растенията няма да могат да се движат. Ветровете улесняват движението на соковете в растението. Има нещо в човешкото естество, което се нуждае от едно вътрешно разклащане.
И всяко едно страдание, и всеки един изпит е за уякване на вашето духовно естество.
Вие сте едно посадено растение и ако нямате никакви изпитания, няма да се развивате. Ако дойдат изпитанията, то е за да се развива животът. Ще го опитате това.
към беседата >>
Вие сте едно посадено растение и ако нямате никакви изпитания, няма да се развивате.
Изпитанията са една необходимост, както вятърът е една необходимост за растенията, за да ги раздвижи. Ако този вятър не дойде да ги раздвижи, то соковете в растенията няма да могат да се движат. Ветровете улесняват движението на соковете в растението. Има нещо в човешкото естество, което се нуждае от едно вътрешно разклащане. И всяко едно страдание, и всеки един изпит е за уякване на вашето духовно естество.
Вие сте едно посадено растение и ако нямате никакви изпитания, няма да се развивате.
Ако дойдат изпитанията, то е за да се развива животът. Ще го опитате това.
към беседата >>
Ако дойдат изпитанията, то е за да се развива животът.
Ако този вятър не дойде да ги раздвижи, то соковете в растенията няма да могат да се движат. Ветровете улесняват движението на соковете в растението. Има нещо в човешкото естество, което се нуждае от едно вътрешно разклащане. И всяко едно страдание, и всеки един изпит е за уякване на вашето духовно естество. Вие сте едно посадено растение и ако нямате никакви изпитания, няма да се развивате.
Ако дойдат изпитанията, то е за да се развива животът.
Ще го опитате това.
към беседата >>
Ще го опитате това.
Ветровете улесняват движението на соковете в растението. Има нещо в човешкото естество, което се нуждае от едно вътрешно разклащане. И всяко едно страдание, и всеки един изпит е за уякване на вашето духовно естество. Вие сте едно посадено растение и ако нямате никакви изпитания, няма да се развивате. Ако дойдат изпитанията, то е за да се развива животът.
Ще го опитате това.
към беседата >>
Някой казва: „Защо са тия изпитания?
Някой казва: „Защо са тия изпитания?
Защо другият има по-малко изпитания? “ Чудни са хората, когато казват, че другият имал по-малко изпитания. Никога не можеш да знаеш какви изпитания има другият човек. Когато страдаш и казваш, че другият има по-малко страдания от тебе, ти се самозаблуждаваш. Никой в света не може да страда така, както ти страдаш, понеже, ако друг може да страда точно като тебе, тогава вие ще дойдете в едно друго стълкновение – след време печалбата ще я делите, а пък ти сам трябва да имаш това страдание, за да вземеш сам печалбата, да няма друг да я дели.
към беседата >>
Защо другият има по-малко изпитания?
Някой казва: „Защо са тия изпитания?
Защо другият има по-малко изпитания?
“ Чудни са хората, когато казват, че другият имал по-малко изпитания. Никога не можеш да знаеш какви изпитания има другият човек. Когато страдаш и казваш, че другият има по-малко страдания от тебе, ти се самозаблуждаваш. Никой в света не може да страда така, както ти страдаш, понеже, ако друг може да страда точно като тебе, тогава вие ще дойдете в едно друго стълкновение – след време печалбата ще я делите, а пък ти сам трябва да имаш това страдание, за да вземеш сам печалбата, да няма друг да я дели. Следователно ти като страдаш, друг не трябва да страда по същия начин.
към беседата >>
“ Чудни са хората, когато казват, че другият имал по-малко изпитания.
Някой казва: „Защо са тия изпитания? Защо другият има по-малко изпитания?
“ Чудни са хората, когато казват, че другият имал по-малко изпитания.
Никога не можеш да знаеш какви изпитания има другият човек. Когато страдаш и казваш, че другият има по-малко страдания от тебе, ти се самозаблуждаваш. Никой в света не може да страда така, както ти страдаш, понеже, ако друг може да страда точно като тебе, тогава вие ще дойдете в едно друго стълкновение – след време печалбата ще я делите, а пък ти сам трябва да имаш това страдание, за да вземеш сам печалбата, да няма друг да я дели. Следователно ти като страдаш, друг не трябва да страда по същия начин. Ти страдаш, че баща ти умрял, пък той страда, че го уволнили от служба като министър.
към беседата >>
Никога не можеш да знаеш какви изпитания има другият човек.
Някой казва: „Защо са тия изпитания? Защо другият има по-малко изпитания? “ Чудни са хората, когато казват, че другият имал по-малко изпитания.
Никога не можеш да знаеш какви изпитания има другият човек.
Когато страдаш и казваш, че другият има по-малко страдания от тебе, ти се самозаблуждаваш. Никой в света не може да страда така, както ти страдаш, понеже, ако друг може да страда точно като тебе, тогава вие ще дойдете в едно друго стълкновение – след време печалбата ще я делите, а пък ти сам трябва да имаш това страдание, за да вземеш сам печалбата, да няма друг да я дели. Следователно ти като страдаш, друг не трябва да страда по същия начин. Ти страдаш, че баща ти умрял, пък той страда, че го уволнили от служба като министър. Той е неразположен духом.
към беседата >>
Когато страдаш и казваш, че другият има по-малко страдания от тебе, ти се самозаблуждаваш.
Някой казва: „Защо са тия изпитания? Защо другият има по-малко изпитания? “ Чудни са хората, когато казват, че другият имал по-малко изпитания. Никога не можеш да знаеш какви изпитания има другият човек.
Когато страдаш и казваш, че другият има по-малко страдания от тебе, ти се самозаблуждаваш.
Никой в света не може да страда така, както ти страдаш, понеже, ако друг може да страда точно като тебе, тогава вие ще дойдете в едно друго стълкновение – след време печалбата ще я делите, а пък ти сам трябва да имаш това страдание, за да вземеш сам печалбата, да няма друг да я дели. Следователно ти като страдаш, друг не трябва да страда по същия начин. Ти страдаш, че баща ти умрял, пък той страда, че го уволнили от служба като министър. Той е неразположен духом. От друга страна, и двамата могат да страдат за баща си по различен начин.
към беседата >>
Никой в света не може да страда така, както ти страдаш, понеже, ако друг може да страда точно като тебе, тогава вие ще дойдете в едно друго стълкновение – след време печалбата ще я делите, а пък ти сам трябва да имаш това страдание, за да вземеш сам печалбата, да няма друг да я дели.
Някой казва: „Защо са тия изпитания? Защо другият има по-малко изпитания? “ Чудни са хората, когато казват, че другият имал по-малко изпитания. Никога не можеш да знаеш какви изпитания има другият човек. Когато страдаш и казваш, че другият има по-малко страдания от тебе, ти се самозаблуждаваш.
Никой в света не може да страда така, както ти страдаш, понеже, ако друг може да страда точно като тебе, тогава вие ще дойдете в едно друго стълкновение – след време печалбата ще я делите, а пък ти сам трябва да имаш това страдание, за да вземеш сам печалбата, да няма друг да я дели.
Следователно ти като страдаш, друг не трябва да страда по същия начин. Ти страдаш, че баща ти умрял, пък той страда, че го уволнили от служба като министър. Той е неразположен духом. От друга страна, и двамата могат да страдат за баща си по различен начин. Единият страда за умрелия си баща, че няма с кого да се разговаря, а пък другият страда, че баща му като е умрял, не ще може да свърши образованието си.
към беседата >>
Следователно ти като страдаш, друг не трябва да страда по същия начин.
Защо другият има по-малко изпитания? “ Чудни са хората, когато казват, че другият имал по-малко изпитания. Никога не можеш да знаеш какви изпитания има другият човек. Когато страдаш и казваш, че другият има по-малко страдания от тебе, ти се самозаблуждаваш. Никой в света не може да страда така, както ти страдаш, понеже, ако друг може да страда точно като тебе, тогава вие ще дойдете в едно друго стълкновение – след време печалбата ще я делите, а пък ти сам трябва да имаш това страдание, за да вземеш сам печалбата, да няма друг да я дели.
Следователно ти като страдаш, друг не трябва да страда по същия начин.
Ти страдаш, че баща ти умрял, пък той страда, че го уволнили от служба като министър. Той е неразположен духом. От друга страна, и двамата могат да страдат за баща си по различен начин. Единият страда за умрелия си баща, че няма с кого да се разговаря, а пък другият страда, че баща му като е умрял, не ще може да свърши образованието си. Това са две различни страдания.
към беседата >>
Ти страдаш, че баща ти умрял, пък той страда, че го уволнили от служба като министър.
“ Чудни са хората, когато казват, че другият имал по-малко изпитания. Никога не можеш да знаеш какви изпитания има другият човек. Когато страдаш и казваш, че другият има по-малко страдания от тебе, ти се самозаблуждаваш. Никой в света не може да страда така, както ти страдаш, понеже, ако друг може да страда точно като тебе, тогава вие ще дойдете в едно друго стълкновение – след време печалбата ще я делите, а пък ти сам трябва да имаш това страдание, за да вземеш сам печалбата, да няма друг да я дели. Следователно ти като страдаш, друг не трябва да страда по същия начин.
Ти страдаш, че баща ти умрял, пък той страда, че го уволнили от служба като министър.
Той е неразположен духом. От друга страна, и двамата могат да страдат за баща си по различен начин. Единият страда за умрелия си баща, че няма с кого да се разговаря, а пък другият страда, че баща му като е умрял, не ще може да свърши образованието си. Това са две различни страдания. Едното страдание – че няма да му дава вече пари, то е външно страдание, повърхностно, а пък другото страдание – че не може вече да говори с баща си, то е по-дълбоко страдание.
към беседата >>
Той е неразположен духом.
Никога не можеш да знаеш какви изпитания има другият човек. Когато страдаш и казваш, че другият има по-малко страдания от тебе, ти се самозаблуждаваш. Никой в света не може да страда така, както ти страдаш, понеже, ако друг може да страда точно като тебе, тогава вие ще дойдете в едно друго стълкновение – след време печалбата ще я делите, а пък ти сам трябва да имаш това страдание, за да вземеш сам печалбата, да няма друг да я дели. Следователно ти като страдаш, друг не трябва да страда по същия начин. Ти страдаш, че баща ти умрял, пък той страда, че го уволнили от служба като министър.
Той е неразположен духом.
От друга страна, и двамата могат да страдат за баща си по различен начин. Единият страда за умрелия си баща, че няма с кого да се разговаря, а пък другият страда, че баща му като е умрял, не ще може да свърши образованието си. Това са две различни страдания. Едното страдание – че няма да му дава вече пари, то е външно страдание, повърхностно, а пък другото страдание – че не може вече да говори с баща си, то е по-дълбоко страдание.
към беседата >>
От друга страна, и двамата могат да страдат за баща си по различен начин.
Когато страдаш и казваш, че другият има по-малко страдания от тебе, ти се самозаблуждаваш. Никой в света не може да страда така, както ти страдаш, понеже, ако друг може да страда точно като тебе, тогава вие ще дойдете в едно друго стълкновение – след време печалбата ще я делите, а пък ти сам трябва да имаш това страдание, за да вземеш сам печалбата, да няма друг да я дели. Следователно ти като страдаш, друг не трябва да страда по същия начин. Ти страдаш, че баща ти умрял, пък той страда, че го уволнили от служба като министър. Той е неразположен духом.
От друга страна, и двамата могат да страдат за баща си по различен начин.
Единият страда за умрелия си баща, че няма с кого да се разговаря, а пък другият страда, че баща му като е умрял, не ще може да свърши образованието си. Това са две различни страдания. Едното страдание – че няма да му дава вече пари, то е външно страдание, повърхностно, а пък другото страдание – че не може вече да говори с баща си, то е по-дълбоко страдание.
към беседата >>
Единият страда за умрелия си баща, че няма с кого да се разговаря, а пък другият страда, че баща му като е умрял, не ще може да свърши образованието си.
Никой в света не може да страда така, както ти страдаш, понеже, ако друг може да страда точно като тебе, тогава вие ще дойдете в едно друго стълкновение – след време печалбата ще я делите, а пък ти сам трябва да имаш това страдание, за да вземеш сам печалбата, да няма друг да я дели. Следователно ти като страдаш, друг не трябва да страда по същия начин. Ти страдаш, че баща ти умрял, пък той страда, че го уволнили от служба като министър. Той е неразположен духом. От друга страна, и двамата могат да страдат за баща си по различен начин.
Единият страда за умрелия си баща, че няма с кого да се разговаря, а пък другият страда, че баща му като е умрял, не ще може да свърши образованието си.
Това са две различни страдания. Едното страдание – че няма да му дава вече пари, то е външно страдание, повърхностно, а пък другото страдание – че не може вече да говори с баща си, то е по-дълбоко страдание.
към беседата >>
Това са две различни страдания.
Следователно ти като страдаш, друг не трябва да страда по същия начин. Ти страдаш, че баща ти умрял, пък той страда, че го уволнили от служба като министър. Той е неразположен духом. От друга страна, и двамата могат да страдат за баща си по различен начин. Единият страда за умрелия си баща, че няма с кого да се разговаря, а пък другият страда, че баща му като е умрял, не ще може да свърши образованието си.
Това са две различни страдания.
Едното страдание – че няма да му дава вече пари, то е външно страдание, повърхностно, а пък другото страдание – че не може вече да говори с баща си, то е по-дълбоко страдание.
към беседата >>
2.
Естествени положения
,
МОК
, София, 11.1.1935г.,
Разликата седи в това, че празничните дрехи са по-хигиенични, а ежедневните не са така хигиенични, понеже с тях работите.
Да допуснем, че тия най-хубави дрехи са доброто, а пък искате по някой път да се облечете в най-лошите дрехи. Да допуснем, че най-лошите дрехи, това е злото. Най-хубавите дрехи в празничен ден се обличат, а най-лошите − в ежедневната работа. Всеки ден вие вървите, облечени в изцапано палто, закърпено. Питам сега каква е разликата между доброто и злото или каква е разликата между хубавите дрехи и ежедневните дрехи?
Разликата седи в това, че празничните дрехи са по-хигиенични, а ежедневните не са така хигиенични, понеже с тях работите.
Има една опасност с тези дрехи да си създадете някоя неприятност. Следователно тях често трябва да ги перете. Като съблечете тези дрехи, трябва да ги оперете. Културните хора перат. Но некултурните народи по колко пъти си перат на месеца или в годината?
към беседата >>
По какво познавате, че той има приятелство.
Мъчиш се за нищо и никакво. Според вас коя е най-малката мъчнотия, която мъчи човека? Лично във вашия живот, коя мъчнотия считате за най-малката? Че нямате една диамантена карфичка. От вашето гледище какви са първите признаци, когато имате един приятел.
По какво познавате, че той има приятелство.
По какво познавате дали някой приятел ви е приятел? Вие казвате: „Аз чувствувам.“ Туй, което вие чувствувате, не показва приятелство. Кой е белегът на приятелството? Труден въпрос е. Понеже вие искате да имате един приятел, и вие трябва да бъдете приятел някому.
към беседата >>
Някъде правим усилия безразборно.
Няма нищо, но що ще харчиш толкова енергия. Ние говорим, че светът е разумен, че има закони. А ти 500 пъти се уплашиш на ден, то е харчене на известна енергия. След туй излишно харчене, какво ще ви бъде яденето? Някъде ние харчим излишна енергия, безпокоим се за нищо и никакво, или правим някъде чрезмерни усилия.
Някъде правим усилия безразборно.
В цялото възпитание има безразборност.
към беседата >>
Има една опасност с тези дрехи да си създадете някоя неприятност.
Да допуснем, че най-лошите дрехи, това е злото. Най-хубавите дрехи в празничен ден се обличат, а най-лошите − в ежедневната работа. Всеки ден вие вървите, облечени в изцапано палто, закърпено. Питам сега каква е разликата между доброто и злото или каква е разликата между хубавите дрехи и ежедневните дрехи? Разликата седи в това, че празничните дрехи са по-хигиенични, а ежедневните не са така хигиенични, понеже с тях работите.
Има една опасност с тези дрехи да си създадете някоя неприятност.
Следователно тях често трябва да ги перете. Като съблечете тези дрехи, трябва да ги оперете. Културните хора перат. Но некултурните народи по колко пъти си перат на месеца или в годината? Вие още не сте проучили.
към беседата >>
По какво познавате дали някой приятел ви е приятел?
Според вас коя е най-малката мъчнотия, която мъчи човека? Лично във вашия живот, коя мъчнотия считате за най-малката? Че нямате една диамантена карфичка. От вашето гледище какви са първите признаци, когато имате един приятел. По какво познавате, че той има приятелство.
По какво познавате дали някой приятел ви е приятел?
Вие казвате: „Аз чувствувам.“ Туй, което вие чувствувате, не показва приятелство. Кой е белегът на приятелството? Труден въпрос е. Понеже вие искате да имате един приятел, и вие трябва да бъдете приятел някому. Коя е отличителната черта на един приятел?
към беседата >>
В цялото възпитание има безразборност.
Ние говорим, че светът е разумен, че има закони. А ти 500 пъти се уплашиш на ден, то е харчене на известна енергия. След туй излишно харчене, какво ще ви бъде яденето? Някъде ние харчим излишна енергия, безпокоим се за нищо и никакво, или правим някъде чрезмерни усилия. Някъде правим усилия безразборно.
В цялото възпитание има безразборност.
към беседата >>
Следователно тях често трябва да ги перете.
Най-хубавите дрехи в празничен ден се обличат, а най-лошите − в ежедневната работа. Всеки ден вие вървите, облечени в изцапано палто, закърпено. Питам сега каква е разликата между доброто и злото или каква е разликата между хубавите дрехи и ежедневните дрехи? Разликата седи в това, че празничните дрехи са по-хигиенични, а ежедневните не са така хигиенични, понеже с тях работите. Има една опасност с тези дрехи да си създадете някоя неприятност.
Следователно тях често трябва да ги перете.
Като съблечете тези дрехи, трябва да ги оперете. Културните хора перат. Но некултурните народи по колко пъти си перат на месеца или в годината? Вие още не сте проучили. Някои от вас даже не си перат.
към беседата >>
Вие казвате: „Аз чувствувам.“ Туй, което вие чувствувате, не показва приятелство.
Лично във вашия живот, коя мъчнотия считате за най-малката? Че нямате една диамантена карфичка. От вашето гледище какви са първите признаци, когато имате един приятел. По какво познавате, че той има приятелство. По какво познавате дали някой приятел ви е приятел?
Вие казвате: „Аз чувствувам.“ Туй, което вие чувствувате, не показва приятелство.
Кой е белегът на приятелството? Труден въпрос е. Понеже вие искате да имате един приятел, и вие трябва да бъдете приятел някому. Коя е отличителната черта на един приятел? (Добре разположен и безкористен да бъде човек.
към беседата >>
Коя е основната мисъл?
Коя е основната мисъл?
За някого казвате, че е много сприхав. (Към една сестра.) Понеже ти си по-близо до месечината, по-верно отражение ще дадеш на слънчевата енергия, по-отзивчива си. Ти си един инструмент, който казва: „Зън.“ Тя е един инструмент. Като я бутнеш, казва: „Зън.“ Отзвук има. Казвате: „Много сприхав отзвук.“ Майстор трябва да бута, някой брат, но без преструвка.
към беседата >>
Като съблечете тези дрехи, трябва да ги оперете.
Всеки ден вие вървите, облечени в изцапано палто, закърпено. Питам сега каква е разликата между доброто и злото или каква е разликата между хубавите дрехи и ежедневните дрехи? Разликата седи в това, че празничните дрехи са по-хигиенични, а ежедневните не са така хигиенични, понеже с тях работите. Има една опасност с тези дрехи да си създадете някоя неприятност. Следователно тях често трябва да ги перете.
Като съблечете тези дрехи, трябва да ги оперете.
Културните хора перат. Но некултурните народи по колко пъти си перат на месеца или в годината? Вие още не сте проучили. Някои от вас даже не си перат. Като турите риза на гърба си, някой път вие, като се облечете в някоя идея, не я събличате, да я оперете. Защо?
към беседата >>
Кой е белегът на приятелството?
Че нямате една диамантена карфичка. От вашето гледище какви са първите признаци, когато имате един приятел. По какво познавате, че той има приятелство. По какво познавате дали някой приятел ви е приятел? Вие казвате: „Аз чувствувам.“ Туй, което вие чувствувате, не показва приятелство.
Кой е белегът на приятелството?
Труден въпрос е. Понеже вие искате да имате един приятел, и вие трябва да бъдете приятел някому. Коя е отличителната черта на един приятел? (Добре разположен и безкористен да бъде човек. − Готовност да помага винаги.) Право е, но това е едно неестествено положение, което човек има към някого.
към беседата >>
За някого казвате, че е много сприхав.
Коя е основната мисъл?
За някого казвате, че е много сприхав.
(Към една сестра.) Понеже ти си по-близо до месечината, по-верно отражение ще дадеш на слънчевата енергия, по-отзивчива си. Ти си един инструмент, който казва: „Зън.“ Тя е един инструмент. Като я бутнеш, казва: „Зън.“ Отзвук има. Казвате: „Много сприхав отзвук.“ Майстор трябва да бута, някой брат, но без преструвка.
към беседата >>
Културните хора перат.
Питам сега каква е разликата между доброто и злото или каква е разликата между хубавите дрехи и ежедневните дрехи? Разликата седи в това, че празничните дрехи са по-хигиенични, а ежедневните не са така хигиенични, понеже с тях работите. Има една опасност с тези дрехи да си създадете някоя неприятност. Следователно тях често трябва да ги перете. Като съблечете тези дрехи, трябва да ги оперете.
Културните хора перат.
Но некултурните народи по колко пъти си перат на месеца или в годината? Вие още не сте проучили. Някои от вас даже не си перат. Като турите риза на гърба си, някой път вие, като се облечете в някоя идея, не я събличате, да я оперете. Защо? Дрехите се нуждаят от пране. Добре.
към беседата >>
Труден въпрос е.
От вашето гледище какви са първите признаци, когато имате един приятел. По какво познавате, че той има приятелство. По какво познавате дали някой приятел ви е приятел? Вие казвате: „Аз чувствувам.“ Туй, което вие чувствувате, не показва приятелство. Кой е белегът на приятелството?
Труден въпрос е.
Понеже вие искате да имате един приятел, и вие трябва да бъдете приятел някому. Коя е отличителната черта на един приятел? (Добре разположен и безкористен да бъде човек. − Готовност да помага винаги.) Право е, но това е едно неестествено положение, което човек има към някого. Естествено положение е, в което няма никакво препятствие.
към беседата >>
(Към една сестра.) Понеже ти си по-близо до месечината, по-верно отражение ще дадеш на слънчевата енергия, по-отзивчива си.
Коя е основната мисъл? За някого казвате, че е много сприхав.
(Към една сестра.) Понеже ти си по-близо до месечината, по-верно отражение ще дадеш на слънчевата енергия, по-отзивчива си.
Ти си един инструмент, който казва: „Зън.“ Тя е един инструмент. Като я бутнеш, казва: „Зън.“ Отзвук има. Казвате: „Много сприхав отзвук.“ Майстор трябва да бута, някой брат, но без преструвка.
към беседата >>
Но некултурните народи по колко пъти си перат на месеца или в годината?
Разликата седи в това, че празничните дрехи са по-хигиенични, а ежедневните не са така хигиенични, понеже с тях работите. Има една опасност с тези дрехи да си създадете някоя неприятност. Следователно тях често трябва да ги перете. Като съблечете тези дрехи, трябва да ги оперете. Културните хора перат.
Но некултурните народи по колко пъти си перат на месеца или в годината?
Вие още не сте проучили. Някои от вас даже не си перат. Като турите риза на гърба си, някой път вие, като се облечете в някоя идея, не я събличате, да я оперете. Защо? Дрехите се нуждаят от пране. Добре. Като ви кажат, че сте добри и най-после ви омръзне, не искате да слушате, даже не искате да ви кажат, че сте добри.
към беседата >>
Понеже вие искате да имате един приятел, и вие трябва да бъдете приятел някому.
По какво познавате, че той има приятелство. По какво познавате дали някой приятел ви е приятел? Вие казвате: „Аз чувствувам.“ Туй, което вие чувствувате, не показва приятелство. Кой е белегът на приятелството? Труден въпрос е.
Понеже вие искате да имате един приятел, и вие трябва да бъдете приятел някому.
Коя е отличителната черта на един приятел? (Добре разположен и безкористен да бъде човек. − Готовност да помага винаги.) Право е, но това е едно неестествено положение, което човек има към някого. Естествено положение е, в което няма никакво препятствие. Това е естествено положение.
към беседата >>
Ти си един инструмент, който казва: „Зън.“ Тя е един инструмент.
Коя е основната мисъл? За някого казвате, че е много сприхав. (Към една сестра.) Понеже ти си по-близо до месечината, по-верно отражение ще дадеш на слънчевата енергия, по-отзивчива си.
Ти си един инструмент, който казва: „Зън.“ Тя е един инструмент.
Като я бутнеш, казва: „Зън.“ Отзвук има. Казвате: „Много сприхав отзвук.“ Майстор трябва да бута, някой брат, но без преструвка.
към беседата >>
Вие още не сте проучили.
Има една опасност с тези дрехи да си създадете някоя неприятност. Следователно тях често трябва да ги перете. Като съблечете тези дрехи, трябва да ги оперете. Културните хора перат. Но некултурните народи по колко пъти си перат на месеца или в годината?
Вие още не сте проучили.
Някои от вас даже не си перат. Като турите риза на гърба си, някой път вие, като се облечете в някоя идея, не я събличате, да я оперете. Защо? Дрехите се нуждаят от пране. Добре. Като ви кажат, че сте добри и най-после ви омръзне, не искате да слушате, даже не искате да ви кажат, че сте добри. Някой път ви е приятно, но някой път, като ви кажат, че сте много добри, стане ви тягостно, станете раздразнителни.
към беседата >>
Коя е отличителната черта на един приятел?
По какво познавате дали някой приятел ви е приятел? Вие казвате: „Аз чувствувам.“ Туй, което вие чувствувате, не показва приятелство. Кой е белегът на приятелството? Труден въпрос е. Понеже вие искате да имате един приятел, и вие трябва да бъдете приятел някому.
Коя е отличителната черта на един приятел?
(Добре разположен и безкористен да бъде човек. − Готовност да помага винаги.) Право е, но това е едно неестествено положение, което човек има към някого. Естествено положение е, в което няма никакво препятствие. Това е естествено положение. В лицето на един свой приятел ти никога няма да усещаш стеснение.
към беседата >>
Като я бутнеш, казва: „Зън.“ Отзвук има.
Коя е основната мисъл? За някого казвате, че е много сприхав. (Към една сестра.) Понеже ти си по-близо до месечината, по-верно отражение ще дадеш на слънчевата енергия, по-отзивчива си. Ти си един инструмент, който казва: „Зън.“ Тя е един инструмент.
Като я бутнеш, казва: „Зън.“ Отзвук има.
Казвате: „Много сприхав отзвук.“ Майстор трябва да бута, някой брат, но без преструвка.
към беседата >>
Някои от вас даже не си перат.
Следователно тях често трябва да ги перете. Като съблечете тези дрехи, трябва да ги оперете. Културните хора перат. Но некултурните народи по колко пъти си перат на месеца или в годината? Вие още не сте проучили.
Някои от вас даже не си перат.
Като турите риза на гърба си, някой път вие, като се облечете в някоя идея, не я събличате, да я оперете. Защо? Дрехите се нуждаят от пране. Добре. Като ви кажат, че сте добри и най-после ви омръзне, не искате да слушате, даже не искате да ви кажат, че сте добри. Някой път ви е приятно, но някой път, като ви кажат, че сте много добри, стане ви тягостно, станете раздразнителни. − „Аз съм изгубил смисъла, какво нещо е добрината.“ − Ами ако някой ви срещне на пътя и ви каже: „Вие сте много добър човек, може ли да ми услужите?
към беседата >>
(Добре разположен и безкористен да бъде човек.
Вие казвате: „Аз чувствувам.“ Туй, което вие чувствувате, не показва приятелство. Кой е белегът на приятелството? Труден въпрос е. Понеже вие искате да имате един приятел, и вие трябва да бъдете приятел някому. Коя е отличителната черта на един приятел?
(Добре разположен и безкористен да бъде човек.
− Готовност да помага винаги.) Право е, но това е едно неестествено положение, което човек има към някого. Естествено положение е, в което няма никакво препятствие. Това е естествено положение. В лицето на един свой приятел ти никога няма да усещаш стеснение. За да ти бъде приятел, не трябва да има стеснение нито в ума, нито в сърцето; не се стесняваш.
към беседата >>
Казвате: „Много сприхав отзвук.“ Майстор трябва да бута, някой брат, но без преструвка.
Коя е основната мисъл? За някого казвате, че е много сприхав. (Към една сестра.) Понеже ти си по-близо до месечината, по-верно отражение ще дадеш на слънчевата енергия, по-отзивчива си. Ти си един инструмент, който казва: „Зън.“ Тя е един инструмент. Като я бутнеш, казва: „Зън.“ Отзвук има.
Казвате: „Много сприхав отзвук.“ Майстор трябва да бута, някой брат, но без преструвка.
към беседата >>
Като турите риза на гърба си, някой път вие, като се облечете в някоя идея, не я събличате, да я оперете. Защо?
Като съблечете тези дрехи, трябва да ги оперете. Културните хора перат. Но некултурните народи по колко пъти си перат на месеца или в годината? Вие още не сте проучили. Някои от вас даже не си перат.
Като турите риза на гърба си, някой път вие, като се облечете в някоя идея, не я събличате, да я оперете. Защо?
Дрехите се нуждаят от пране. Добре. Като ви кажат, че сте добри и най-после ви омръзне, не искате да слушате, даже не искате да ви кажат, че сте добри. Някой път ви е приятно, но някой път, като ви кажат, че сте много добри, стане ви тягостно, станете раздразнителни. − „Аз съм изгубил смисъла, какво нещо е добрината.“ − Ами ако някой ви срещне на пътя и ви каже: „Вие сте много добър човек, може ли да ми услужите? Да ми помогнете, да вземете от моя товар?
към беседата >>
− Готовност да помага винаги.) Право е, но това е едно неестествено положение, което човек има към някого.
Кой е белегът на приятелството? Труден въпрос е. Понеже вие искате да имате един приятел, и вие трябва да бъдете приятел някому. Коя е отличителната черта на един приятел? (Добре разположен и безкористен да бъде човек.
− Готовност да помага винаги.) Право е, но това е едно неестествено положение, което човек има към някого.
Естествено положение е, в което няма никакво препятствие. Това е естествено положение. В лицето на един свой приятел ти никога няма да усещаш стеснение. За да ти бъде приятел, не трябва да има стеснение нито в ума, нито в сърцето; не се стесняваш. В присъствието на приятел да нямаш стеснение ни в ума, ни в сърцето, да не се заражда никаква отрицателна мисъл.
към беседата >>
Дрехите се нуждаят от пране. Добре.
Културните хора перат. Но некултурните народи по колко пъти си перат на месеца или в годината? Вие още не сте проучили. Някои от вас даже не си перат. Като турите риза на гърба си, някой път вие, като се облечете в някоя идея, не я събличате, да я оперете. Защо?
Дрехите се нуждаят от пране. Добре.
Като ви кажат, че сте добри и най-после ви омръзне, не искате да слушате, даже не искате да ви кажат, че сте добри. Някой път ви е приятно, но някой път, като ви кажат, че сте много добри, стане ви тягостно, станете раздразнителни. − „Аз съм изгубил смисъла, какво нещо е добрината.“ − Ами ако някой ви срещне на пътя и ви каже: „Вие сте много добър човек, може ли да ми услужите? Да ми помогнете, да вземете от моя товар? “ Ти, като не се откажеш от доброто, ще вземеш от товара.
към беседата >>
Естествено положение е, в което няма никакво препятствие.
Труден въпрос е. Понеже вие искате да имате един приятел, и вие трябва да бъдете приятел някому. Коя е отличителната черта на един приятел? (Добре разположен и безкористен да бъде човек. − Готовност да помага винаги.) Право е, но това е едно неестествено положение, което човек има към някого.
Естествено положение е, в което няма никакво препятствие.
Това е естествено положение. В лицето на един свой приятел ти никога няма да усещаш стеснение. За да ти бъде приятел, не трябва да има стеснение нито в ума, нито в сърцето; не се стесняваш. В присъствието на приятел да нямаш стеснение ни в ума, ни в сърцето, да не се заражда никаква отрицателна мисъл. Щом се заражда каквато и да е малка отрицателна мисъл във вашето съзнание или във вашето подсъзнание, той не може да ви бъде приятел.
към беседата >>
Като ви кажат, че сте добри и най-после ви омръзне, не искате да слушате, даже не искате да ви кажат, че сте добри.
Но некултурните народи по колко пъти си перат на месеца или в годината? Вие още не сте проучили. Някои от вас даже не си перат. Като турите риза на гърба си, някой път вие, като се облечете в някоя идея, не я събличате, да я оперете. Защо? Дрехите се нуждаят от пране. Добре.
Като ви кажат, че сте добри и най-после ви омръзне, не искате да слушате, даже не искате да ви кажат, че сте добри.
Някой път ви е приятно, но някой път, като ви кажат, че сте много добри, стане ви тягостно, станете раздразнителни. − „Аз съм изгубил смисъла, какво нещо е добрината.“ − Ами ако някой ви срещне на пътя и ви каже: „Вие сте много добър човек, може ли да ми услужите? Да ми помогнете, да вземете от моя товар? “ Ти, като не се откажеш от доброто, ще вземеш от товара. Казва: „Ти си много добър!
към беседата >>
Това е естествено положение.
Понеже вие искате да имате един приятел, и вие трябва да бъдете приятел някому. Коя е отличителната черта на един приятел? (Добре разположен и безкористен да бъде човек. − Готовност да помага винаги.) Право е, но това е едно неестествено положение, което човек има към някого. Естествено положение е, в което няма никакво препятствие.
Това е естествено положение.
В лицето на един свой приятел ти никога няма да усещаш стеснение. За да ти бъде приятел, не трябва да има стеснение нито в ума, нито в сърцето; не се стесняваш. В присъствието на приятел да нямаш стеснение ни в ума, ни в сърцето, да не се заражда никаква отрицателна мисъл. Щом се заражда каквато и да е малка отрицателна мисъл във вашето съзнание или във вашето подсъзнание, той не може да ви бъде приятел. Истинският приятел не дава никакво отражение нито в подсъзнанието, нито в съзнанието и самосъзнанието.
към беседата >>
Някой път ви е приятно, но някой път, като ви кажат, че сте много добри, стане ви тягостно, станете раздразнителни.
Вие още не сте проучили. Някои от вас даже не си перат. Като турите риза на гърба си, някой път вие, като се облечете в някоя идея, не я събличате, да я оперете. Защо? Дрехите се нуждаят от пране. Добре. Като ви кажат, че сте добри и най-после ви омръзне, не искате да слушате, даже не искате да ви кажат, че сте добри.
Някой път ви е приятно, но някой път, като ви кажат, че сте много добри, стане ви тягостно, станете раздразнителни.
− „Аз съм изгубил смисъла, какво нещо е добрината.“ − Ами ако някой ви срещне на пътя и ви каже: „Вие сте много добър човек, може ли да ми услужите? Да ми помогнете, да вземете от моя товар? “ Ти, като не се откажеш от доброто, ще вземеш от товара. Казва: „Ти си много добър! “ Но тогава вземаш пет крини и носиш.
към беседата >>
В лицето на един свой приятел ти никога няма да усещаш стеснение.
Коя е отличителната черта на един приятел? (Добре разположен и безкористен да бъде човек. − Готовност да помага винаги.) Право е, но това е едно неестествено положение, което човек има към някого. Естествено положение е, в което няма никакво препятствие. Това е естествено положение.
В лицето на един свой приятел ти никога няма да усещаш стеснение.
За да ти бъде приятел, не трябва да има стеснение нито в ума, нито в сърцето; не се стесняваш. В присъствието на приятел да нямаш стеснение ни в ума, ни в сърцето, да не се заражда никаква отрицателна мисъл. Щом се заражда каквато и да е малка отрицателна мисъл във вашето съзнание или във вашето подсъзнание, той не може да ви бъде приятел. Истинският приятел не дава никакво отражение нито в подсъзнанието, нито в съзнанието и самосъзнанието. Вашият приятел седи в най-хубавата област, богато одарен, богат с всичко.
към беседата >>
− „Аз съм изгубил смисъла, какво нещо е добрината.“ − Ами ако някой ви срещне на пътя и ви каже: „Вие сте много добър човек, може ли да ми услужите?
Някои от вас даже не си перат. Като турите риза на гърба си, някой път вие, като се облечете в някоя идея, не я събличате, да я оперете. Защо? Дрехите се нуждаят от пране. Добре. Като ви кажат, че сте добри и най-после ви омръзне, не искате да слушате, даже не искате да ви кажат, че сте добри. Някой път ви е приятно, но някой път, като ви кажат, че сте много добри, стане ви тягостно, станете раздразнителни.
− „Аз съм изгубил смисъла, какво нещо е добрината.“ − Ами ако някой ви срещне на пътя и ви каже: „Вие сте много добър човек, може ли да ми услужите?
Да ми помогнете, да вземете от моя товар? “ Ти, като не се откажеш от доброто, ще вземеш от товара. Казва: „Ти си много добър! “ Но тогава вземаш пет крини и носиш. Таман оставиш, дойде друг и казва: „Ти си много добър!
към беседата >>
За да ти бъде приятел, не трябва да има стеснение нито в ума, нито в сърцето; не се стесняваш.
(Добре разположен и безкористен да бъде човек. − Готовност да помага винаги.) Право е, но това е едно неестествено положение, което човек има към някого. Естествено положение е, в което няма никакво препятствие. Това е естествено положение. В лицето на един свой приятел ти никога няма да усещаш стеснение.
За да ти бъде приятел, не трябва да има стеснение нито в ума, нито в сърцето; не се стесняваш.
В присъствието на приятел да нямаш стеснение ни в ума, ни в сърцето, да не се заражда никаква отрицателна мисъл. Щом се заражда каквато и да е малка отрицателна мисъл във вашето съзнание или във вашето подсъзнание, той не може да ви бъде приятел. Истинският приятел не дава никакво отражение нито в подсъзнанието, нито в съзнанието и самосъзнанието. Вашият приятел седи в най-хубавата област, богато одарен, богат с всичко. Затуй всеки търси такъв приятел, но рядко се намира.
към беседата >>
Да ми помогнете, да вземете от моя товар?
Като турите риза на гърба си, някой път вие, като се облечете в някоя идея, не я събличате, да я оперете. Защо? Дрехите се нуждаят от пране. Добре. Като ви кажат, че сте добри и най-после ви омръзне, не искате да слушате, даже не искате да ви кажат, че сте добри. Някой път ви е приятно, но някой път, като ви кажат, че сте много добри, стане ви тягостно, станете раздразнителни. − „Аз съм изгубил смисъла, какво нещо е добрината.“ − Ами ако някой ви срещне на пътя и ви каже: „Вие сте много добър човек, може ли да ми услужите?
Да ми помогнете, да вземете от моя товар?
“ Ти, като не се откажеш от доброто, ще вземеш от товара. Казва: „Ти си много добър! “ Но тогава вземаш пет крини и носиш. Таман оставиш, дойде друг и казва: „Ти си много добър! “ И пак вземаш да носиш.
към беседата >>
В присъствието на приятел да нямаш стеснение ни в ума, ни в сърцето, да не се заражда никаква отрицателна мисъл.
− Готовност да помага винаги.) Право е, но това е едно неестествено положение, което човек има към някого. Естествено положение е, в което няма никакво препятствие. Това е естествено положение. В лицето на един свой приятел ти никога няма да усещаш стеснение. За да ти бъде приятел, не трябва да има стеснение нито в ума, нито в сърцето; не се стесняваш.
В присъствието на приятел да нямаш стеснение ни в ума, ни в сърцето, да не се заражда никаква отрицателна мисъл.
Щом се заражда каквато и да е малка отрицателна мисъл във вашето съзнание или във вашето подсъзнание, той не може да ви бъде приятел. Истинският приятел не дава никакво отражение нито в подсъзнанието, нито в съзнанието и самосъзнанието. Вашият приятел седи в най-хубавата област, богато одарен, богат с всичко. Затуй всеки търси такъв приятел, но рядко се намира. Някой път има приятели, които мязат на някоя биволска кола или на конска кола без пружини.
към беседата >>
“ Ти, като не се откажеш от доброто, ще вземеш от товара.
Дрехите се нуждаят от пране. Добре. Като ви кажат, че сте добри и най-после ви омръзне, не искате да слушате, даже не искате да ви кажат, че сте добри. Някой път ви е приятно, но някой път, като ви кажат, че сте много добри, стане ви тягостно, станете раздразнителни. − „Аз съм изгубил смисъла, какво нещо е добрината.“ − Ами ако някой ви срещне на пътя и ви каже: „Вие сте много добър човек, може ли да ми услужите? Да ми помогнете, да вземете от моя товар?
“ Ти, като не се откажеш от доброто, ще вземеш от товара.
Казва: „Ти си много добър! “ Но тогава вземаш пет крини и носиш. Таман оставиш, дойде друг и казва: „Ти си много добър! “ И пак вземаш да носиш. И най-после казваш: „Оставете, не съм толкова добър.
към беседата >>
Щом се заражда каквато и да е малка отрицателна мисъл във вашето съзнание или във вашето подсъзнание, той не може да ви бъде приятел.
Естествено положение е, в което няма никакво препятствие. Това е естествено положение. В лицето на един свой приятел ти никога няма да усещаш стеснение. За да ти бъде приятел, не трябва да има стеснение нито в ума, нито в сърцето; не се стесняваш. В присъствието на приятел да нямаш стеснение ни в ума, ни в сърцето, да не се заражда никаква отрицателна мисъл.
Щом се заражда каквато и да е малка отрицателна мисъл във вашето съзнание или във вашето подсъзнание, той не може да ви бъде приятел.
Истинският приятел не дава никакво отражение нито в подсъзнанието, нито в съзнанието и самосъзнанието. Вашият приятел седи в най-хубавата област, богато одарен, богат с всичко. Затуй всеки търси такъв приятел, но рядко се намира. Някой път има приятели, които мязат на някоя биволска кола или на конска кола без пружини. Като слезеш, заболят те краката, не са от удобните превозни средства.
към беседата >>
Казва: „Ти си много добър!
Като ви кажат, че сте добри и най-после ви омръзне, не искате да слушате, даже не искате да ви кажат, че сте добри. Някой път ви е приятно, но някой път, като ви кажат, че сте много добри, стане ви тягостно, станете раздразнителни. − „Аз съм изгубил смисъла, какво нещо е добрината.“ − Ами ако някой ви срещне на пътя и ви каже: „Вие сте много добър човек, може ли да ми услужите? Да ми помогнете, да вземете от моя товар? “ Ти, като не се откажеш от доброто, ще вземеш от товара.
Казва: „Ти си много добър!
“ Но тогава вземаш пет крини и носиш. Таман оставиш, дойде друг и казва: „Ти си много добър! “ И пак вземаш да носиш. И най-после казваш: „Оставете, не съм толкова добър. Тази работа не е практична.“ Сегашната култура, сегашните хора се отказват да бъдат добри.
към беседата >>
Истинският приятел не дава никакво отражение нито в подсъзнанието, нито в съзнанието и самосъзнанието.
Това е естествено положение. В лицето на един свой приятел ти никога няма да усещаш стеснение. За да ти бъде приятел, не трябва да има стеснение нито в ума, нито в сърцето; не се стесняваш. В присъствието на приятел да нямаш стеснение ни в ума, ни в сърцето, да не се заражда никаква отрицателна мисъл. Щом се заражда каквато и да е малка отрицателна мисъл във вашето съзнание или във вашето подсъзнание, той не може да ви бъде приятел.
Истинският приятел не дава никакво отражение нито в подсъзнанието, нито в съзнанието и самосъзнанието.
Вашият приятел седи в най-хубавата област, богато одарен, богат с всичко. Затуй всеки търси такъв приятел, но рядко се намира. Някой път има приятели, които мязат на някоя биволска кола или на конска кола без пружини. Като слезеш, заболят те краката, не са от удобните превозни средства. Но чувството на приятелство, то е отношение между двама души − отношение между двама, трима, четирима.
към беседата >>
“ Но тогава вземаш пет крини и носиш.
Някой път ви е приятно, но някой път, като ви кажат, че сте много добри, стане ви тягостно, станете раздразнителни. − „Аз съм изгубил смисъла, какво нещо е добрината.“ − Ами ако някой ви срещне на пътя и ви каже: „Вие сте много добър човек, може ли да ми услужите? Да ми помогнете, да вземете от моя товар? “ Ти, като не се откажеш от доброто, ще вземеш от товара. Казва: „Ти си много добър!
“ Но тогава вземаш пет крини и носиш.
Таман оставиш, дойде друг и казва: „Ти си много добър! “ И пак вземаш да носиш. И най-после казваш: „Оставете, не съм толкова добър. Тази работа не е практична.“ Сегашната култура, сегашните хора се отказват да бъдат добри. Ако срещнете един културен човек, който е свършил четири факултета, и му кажете „ти си много добър“, дали ще ви носи?
към беседата >>
Вашият приятел седи в най-хубавата област, богато одарен, богат с всичко.
В лицето на един свой приятел ти никога няма да усещаш стеснение. За да ти бъде приятел, не трябва да има стеснение нито в ума, нито в сърцето; не се стесняваш. В присъствието на приятел да нямаш стеснение ни в ума, ни в сърцето, да не се заражда никаква отрицателна мисъл. Щом се заражда каквато и да е малка отрицателна мисъл във вашето съзнание или във вашето подсъзнание, той не може да ви бъде приятел. Истинският приятел не дава никакво отражение нито в подсъзнанието, нито в съзнанието и самосъзнанието.
Вашият приятел седи в най-хубавата област, богато одарен, богат с всичко.
Затуй всеки търси такъв приятел, но рядко се намира. Някой път има приятели, които мязат на някоя биволска кола или на конска кола без пружини. Като слезеш, заболят те краката, не са от удобните превозни средства. Но чувството на приятелство, то е отношение между двама души − отношение между двама, трима, четирима.
към беседата >>
Таман оставиш, дойде друг и казва: „Ти си много добър!
− „Аз съм изгубил смисъла, какво нещо е добрината.“ − Ами ако някой ви срещне на пътя и ви каже: „Вие сте много добър човек, може ли да ми услужите? Да ми помогнете, да вземете от моя товар? “ Ти, като не се откажеш от доброто, ще вземеш от товара. Казва: „Ти си много добър! “ Но тогава вземаш пет крини и носиш.
Таман оставиш, дойде друг и казва: „Ти си много добър!
“ И пак вземаш да носиш. И най-после казваш: „Оставете, не съм толкова добър. Тази работа не е практична.“ Сегашната култура, сегашните хора се отказват да бъдат добри. Ако срещнете един културен човек, който е свършил четири факултета, и му кажете „ти си много добър“, дали ще ви носи? Даже един пакет да носи той ще счита за обида.
към беседата >>
Затуй всеки търси такъв приятел, но рядко се намира.
За да ти бъде приятел, не трябва да има стеснение нито в ума, нито в сърцето; не се стесняваш. В присъствието на приятел да нямаш стеснение ни в ума, ни в сърцето, да не се заражда никаква отрицателна мисъл. Щом се заражда каквато и да е малка отрицателна мисъл във вашето съзнание или във вашето подсъзнание, той не може да ви бъде приятел. Истинският приятел не дава никакво отражение нито в подсъзнанието, нито в съзнанието и самосъзнанието. Вашият приятел седи в най-хубавата област, богато одарен, богат с всичко.
Затуй всеки търси такъв приятел, но рядко се намира.
Някой път има приятели, които мязат на някоя биволска кола или на конска кола без пружини. Като слезеш, заболят те краката, не са от удобните превозни средства. Но чувството на приятелство, то е отношение между двама души − отношение между двама, трима, четирима.
към беседата >>
“ И пак вземаш да носиш.
Да ми помогнете, да вземете от моя товар? “ Ти, като не се откажеш от доброто, ще вземеш от товара. Казва: „Ти си много добър! “ Но тогава вземаш пет крини и носиш. Таман оставиш, дойде друг и казва: „Ти си много добър!
“ И пак вземаш да носиш.
И най-после казваш: „Оставете, не съм толкова добър. Тази работа не е практична.“ Сегашната култура, сегашните хора се отказват да бъдат добри. Ако срещнете един културен човек, който е свършил четири факултета, и му кажете „ти си много добър“, дали ще ви носи? Даже един пакет да носи той ще счита за обида. КазВие да му кажете:ва: „Как така вие смеете да ме спирате на пътя, да нарушавате свободата ми!
към беседата >>
Някой път има приятели, които мязат на някоя биволска кола или на конска кола без пружини.
В присъствието на приятел да нямаш стеснение ни в ума, ни в сърцето, да не се заражда никаква отрицателна мисъл. Щом се заражда каквато и да е малка отрицателна мисъл във вашето съзнание или във вашето подсъзнание, той не може да ви бъде приятел. Истинският приятел не дава никакво отражение нито в подсъзнанието, нито в съзнанието и самосъзнанието. Вашият приятел седи в най-хубавата област, богато одарен, богат с всичко. Затуй всеки търси такъв приятел, но рядко се намира.
Някой път има приятели, които мязат на някоя биволска кола или на конска кола без пружини.
Като слезеш, заболят те краката, не са от удобните превозни средства. Но чувството на приятелство, то е отношение между двама души − отношение между двама, трима, четирима.
към беседата >>
И най-после казваш: „Оставете, не съм толкова добър.
“ Ти, като не се откажеш от доброто, ще вземеш от товара. Казва: „Ти си много добър! “ Но тогава вземаш пет крини и носиш. Таман оставиш, дойде друг и казва: „Ти си много добър! “ И пак вземаш да носиш.
И най-после казваш: „Оставете, не съм толкова добър.
Тази работа не е практична.“ Сегашната култура, сегашните хора се отказват да бъдат добри. Ако срещнете един културен човек, който е свършил четири факултета, и му кажете „ти си много добър“, дали ще ви носи? Даже един пакет да носи той ще счита за обида. КазВие да му кажете:ва: „Как така вие смеете да ме спирате на пътя, да нарушавате свободата ми! “ Сега е въпрос за свобода.
към беседата >>
Като слезеш, заболят те краката, не са от удобните превозни средства.
Щом се заражда каквато и да е малка отрицателна мисъл във вашето съзнание или във вашето подсъзнание, той не може да ви бъде приятел. Истинският приятел не дава никакво отражение нито в подсъзнанието, нито в съзнанието и самосъзнанието. Вашият приятел седи в най-хубавата област, богато одарен, богат с всичко. Затуй всеки търси такъв приятел, но рядко се намира. Някой път има приятели, които мязат на някоя биволска кола или на конска кола без пружини.
Като слезеш, заболят те краката, не са от удобните превозни средства.
Но чувството на приятелство, то е отношение между двама души − отношение между двама, трима, четирима.
към беседата >>
Тази работа не е практична.“ Сегашната култура, сегашните хора се отказват да бъдат добри.
Казва: „Ти си много добър! “ Но тогава вземаш пет крини и носиш. Таман оставиш, дойде друг и казва: „Ти си много добър! “ И пак вземаш да носиш. И най-после казваш: „Оставете, не съм толкова добър.
Тази работа не е практична.“ Сегашната култура, сегашните хора се отказват да бъдат добри.
Ако срещнете един културен човек, който е свършил четири факултета, и му кажете „ти си много добър“, дали ще ви носи? Даже един пакет да носи той ще счита за обида. КазВие да му кажете:ва: „Как така вие смеете да ме спирате на пътя, да нарушавате свободата ми! “ Сега е въпрос за свобода. Не е въпрос за добро.
към беседата >>
Но чувството на приятелство, то е отношение между двама души − отношение между двама, трима, четирима.
Истинският приятел не дава никакво отражение нито в подсъзнанието, нито в съзнанието и самосъзнанието. Вашият приятел седи в най-хубавата област, богато одарен, богат с всичко. Затуй всеки търси такъв приятел, но рядко се намира. Някой път има приятели, които мязат на някоя биволска кола или на конска кола без пружини. Като слезеш, заболят те краката, не са от удобните превозни средства.
Но чувството на приятелство, то е отношение между двама души − отношение между двама, трима, четирима.
към беседата >>
Ако срещнете един културен човек, който е свършил четири факултета, и му кажете „ти си много добър“, дали ще ви носи?
“ Но тогава вземаш пет крини и носиш. Таман оставиш, дойде друг и казва: „Ти си много добър! “ И пак вземаш да носиш. И най-после казваш: „Оставете, не съм толкова добър. Тази работа не е практична.“ Сегашната култура, сегашните хора се отказват да бъдат добри.
Ако срещнете един културен човек, който е свършил четири факултета, и му кажете „ти си много добър“, дали ще ви носи?
Даже един пакет да носи той ще счита за обида. КазВие да му кажете:ва: „Как така вие смеете да ме спирате на пътя, да нарушавате свободата ми! “ Сега е въпрос за свобода. Не е въпрос за добро.
към беседата >>
Сега от какво произтича лъжата?
Сега от какво произтича лъжата?
Произходът на лъжата какъв е? Лъжата винаги представя това, което нямаш, че го имаш. Започнеш да лъжеш. Та и в природата има маскиране. Някои насекоми има, които вземат позата на някой лист, на някой стрък.
към беседата >>
Даже един пакет да носи той ще счита за обида.
Таман оставиш, дойде друг и казва: „Ти си много добър! “ И пак вземаш да носиш. И най-после казваш: „Оставете, не съм толкова добър. Тази работа не е практична.“ Сегашната култура, сегашните хора се отказват да бъдат добри. Ако срещнете един културен човек, който е свършил четири факултета, и му кажете „ти си много добър“, дали ще ви носи?
Даже един пакет да носи той ще счита за обида.
КазВие да му кажете:ва: „Как така вие смеете да ме спирате на пътя, да нарушавате свободата ми! “ Сега е въпрос за свобода. Не е въпрос за добро.
към беседата >>
Произходът на лъжата какъв е?
Сега от какво произтича лъжата?
Произходът на лъжата какъв е?
Лъжата винаги представя това, което нямаш, че го имаш. Започнеш да лъжеш. Та и в природата има маскиране. Някои насекоми има, които вземат позата на някой лист, на някой стрък. Така се приспособяват.
към беседата >>
КазВие да му кажете:ва: „Как така вие смеете да ме спирате на пътя, да нарушавате свободата ми!
“ И пак вземаш да носиш. И най-после казваш: „Оставете, не съм толкова добър. Тази работа не е практична.“ Сегашната култура, сегашните хора се отказват да бъдат добри. Ако срещнете един културен човек, който е свършил четири факултета, и му кажете „ти си много добър“, дали ще ви носи? Даже един пакет да носи той ще счита за обида.
КазВие да му кажете:ва: „Как така вие смеете да ме спирате на пътя, да нарушавате свободата ми!
“ Сега е въпрос за свобода. Не е въпрос за добро.
към беседата >>
Лъжата винаги представя това, което нямаш, че го имаш.
Сега от какво произтича лъжата? Произходът на лъжата какъв е?
Лъжата винаги представя това, което нямаш, че го имаш.
Започнеш да лъжеш. Та и в природата има маскиране. Някои насекоми има, които вземат позата на някой лист, на някой стрък. Така се приспособяват. Правят го, защото имат врагове.
към беседата >>
“ Сега е въпрос за свобода.
И най-после казваш: „Оставете, не съм толкова добър. Тази работа не е практична.“ Сегашната култура, сегашните хора се отказват да бъдат добри. Ако срещнете един културен човек, който е свършил четири факултета, и му кажете „ти си много добър“, дали ще ви носи? Даже един пакет да носи той ще счита за обида. КазВие да му кажете:ва: „Как така вие смеете да ме спирате на пътя, да нарушавате свободата ми!
“ Сега е въпрос за свобода.
Не е въпрос за добро.
към беседата >>
Започнеш да лъжеш.
Сега от какво произтича лъжата? Произходът на лъжата какъв е? Лъжата винаги представя това, което нямаш, че го имаш.
Започнеш да лъжеш.
Та и в природата има маскиране. Някои насекоми има, които вземат позата на някой лист, на някой стрък. Така се приспособяват. Правят го, защото имат врагове. За да заблудят външните врагове, вземат разни форми, за да се избавят.
към беседата >>
Не е въпрос за добро.
Тази работа не е практична.“ Сегашната култура, сегашните хора се отказват да бъдат добри. Ако срещнете един културен човек, който е свършил четири факултета, и му кажете „ти си много добър“, дали ще ви носи? Даже един пакет да носи той ще счита за обида. КазВие да му кажете:ва: „Как така вие смеете да ме спирате на пътя, да нарушавате свободата ми! “ Сега е въпрос за свобода.
Не е въпрос за добро.
към беседата >>
Та и в природата има маскиране.
Сега от какво произтича лъжата? Произходът на лъжата какъв е? Лъжата винаги представя това, което нямаш, че го имаш. Започнеш да лъжеш.
Та и в природата има маскиране.
Някои насекоми има, които вземат позата на някой лист, на някой стрък. Така се приспособяват. Правят го, защото имат врагове. За да заблудят външните врагове, вземат разни форми, за да се избавят. Туй е атавизъм от миналото.
към беседата >>
Коя е основната идея на сегашната култура?
Коя е основната идея на сегашната култура?
Всеки търси свободата. В какво седи свободата? Да няма никой на пътя ти. Където искаш да минеш, никой да не те спъва и, каквото искаш да направиш, никой да не те спъва да го направиш − без да правят въпрос за това. За пример пишеш нещо или говориш нещо, да си кажеш каквото искаш.
към беседата >>
Някои насекоми има, които вземат позата на някой лист, на някой стрък.
Сега от какво произтича лъжата? Произходът на лъжата какъв е? Лъжата винаги представя това, което нямаш, че го имаш. Започнеш да лъжеш. Та и в природата има маскиране.
Някои насекоми има, които вземат позата на някой лист, на някой стрък.
Така се приспособяват. Правят го, защото имат врагове. За да заблудят външните врагове, вземат разни форми, за да се избавят. Туй е атавизъм от миналото. По някой път човек се преструва.
към беседата >>
Всеки търси свободата.
Коя е основната идея на сегашната култура?
Всеки търси свободата.
В какво седи свободата? Да няма никой на пътя ти. Където искаш да минеш, никой да не те спъва и, каквото искаш да направиш, никой да не те спъва да го направиш − без да правят въпрос за това. За пример пишеш нещо или говориш нещо, да си кажеш каквото искаш. Сега вие, като ме срещнете, всички сте заняти, имате разни стимули.
към беседата >>
Така се приспособяват.
Произходът на лъжата какъв е? Лъжата винаги представя това, което нямаш, че го имаш. Започнеш да лъжеш. Та и в природата има маскиране. Някои насекоми има, които вземат позата на някой лист, на някой стрък.
Така се приспособяват.
Правят го, защото имат врагове. За да заблудят външните врагове, вземат разни форми, за да се избавят. Туй е атавизъм от миналото. По някой път човек се преструва. Казва: „Не го нося отсега.
към беседата >>
В какво седи свободата?
Коя е основната идея на сегашната култура? Всеки търси свободата.
В какво седи свободата?
Да няма никой на пътя ти. Където искаш да минеш, никой да не те спъва и, каквото искаш да направиш, никой да не те спъва да го направиш − без да правят въпрос за това. За пример пишеш нещо или говориш нещо, да си кажеш каквото искаш. Сега вие, като ме срещнете, всички сте заняти, имате разни стимули. Не мислите за едно и също.
към беседата >>
Правят го, защото имат врагове.
Лъжата винаги представя това, което нямаш, че го имаш. Започнеш да лъжеш. Та и в природата има маскиране. Някои насекоми има, които вземат позата на някой лист, на някой стрък. Така се приспособяват.
Правят го, защото имат врагове.
За да заблудят външните врагове, вземат разни форми, за да се избавят. Туй е атавизъм от миналото. По някой път човек се преструва. Казва: „Не го нося отсега. От милиони години аз го зная.“ Сега къде трябва да се преструва човек?
към беседата >>
Да няма никой на пътя ти.
Коя е основната идея на сегашната култура? Всеки търси свободата. В какво седи свободата?
Да няма никой на пътя ти.
Където искаш да минеш, никой да не те спъва и, каквото искаш да направиш, никой да не те спъва да го направиш − без да правят въпрос за това. За пример пишеш нещо или говориш нещо, да си кажеш каквото искаш. Сега вие, като ме срещнете, всички сте заняти, имате разни стимули. Не мислите за едно и също. Някои от вас, които сте учители, мислите: „Времето е студено като се връщам, какво ли ще бъде времето?
към беседата >>
За да заблудят външните врагове, вземат разни форми, за да се избавят.
Започнеш да лъжеш. Та и в природата има маскиране. Някои насекоми има, които вземат позата на някой лист, на някой стрък. Така се приспособяват. Правят го, защото имат врагове.
За да заблудят външните врагове, вземат разни форми, за да се избавят.
Туй е атавизъм от миналото. По някой път човек се преструва. Казва: „Не го нося отсега. От милиони години аз го зная.“ Сега къде трябва да се преструва човек? Ти се преструваш пред един свой приятел.
към беседата >>
Където искаш да минеш, никой да не те спъва и, каквото искаш да направиш, никой да не те спъва да го направиш − без да правят въпрос за това.
Коя е основната идея на сегашната култура? Всеки търси свободата. В какво седи свободата? Да няма никой на пътя ти.
Където искаш да минеш, никой да не те спъва и, каквото искаш да направиш, никой да не те спъва да го направиш − без да правят въпрос за това.
За пример пишеш нещо или говориш нещо, да си кажеш каквото искаш. Сега вие, като ме срещнете, всички сте заняти, имате разни стимули. Не мислите за едно и също. Някои от вас, които сте учители, мислите: „Времето е студено като се връщам, какво ли ще бъде времето? “ Някои от вас пари нямате.
към беседата >>
Туй е атавизъм от миналото.
Та и в природата има маскиране. Някои насекоми има, които вземат позата на някой лист, на някой стрък. Така се приспособяват. Правят го, защото имат врагове. За да заблудят външните врагове, вземат разни форми, за да се избавят.
Туй е атавизъм от миналото.
По някой път човек се преструва. Казва: „Не го нося отсега. От милиони години аз го зная.“ Сега къде трябва да се преструва човек? Ти се преструваш пред един свой приятел. Или че го обичаш, или че не го обичаш.
към беседата >>
За пример пишеш нещо или говориш нещо, да си кажеш каквото искаш.
Коя е основната идея на сегашната култура? Всеки търси свободата. В какво седи свободата? Да няма никой на пътя ти. Където искаш да минеш, никой да не те спъва и, каквото искаш да направиш, никой да не те спъва да го направиш − без да правят въпрос за това.
За пример пишеш нещо или говориш нещо, да си кажеш каквото искаш.
Сега вие, като ме срещнете, всички сте заняти, имате разни стимули. Не мислите за едно и също. Някои от вас, които сте учители, мислите: „Времето е студено като се връщам, какво ли ще бъде времето? “ Някои от вас пари нямате. Аз тука ви изнасям лекция, пък вие въглища нямате.
към беседата >>
По някой път човек се преструва.
Някои насекоми има, които вземат позата на някой лист, на някой стрък. Така се приспособяват. Правят го, защото имат врагове. За да заблудят външните врагове, вземат разни форми, за да се избавят. Туй е атавизъм от миналото.
По някой път човек се преструва.
Казва: „Не го нося отсега. От милиони години аз го зная.“ Сега къде трябва да се преструва човек? Ти се преструваш пред един свой приятел. Или че го обичаш, или че не го обичаш. Най-първо трябва да се научиш един ден да ходиш без никакви преструвки.
към беседата >>
Сега вие, като ме срещнете, всички сте заняти, имате разни стимули.
Всеки търси свободата. В какво седи свободата? Да няма никой на пътя ти. Където искаш да минеш, никой да не те спъва и, каквото искаш да направиш, никой да не те спъва да го направиш − без да правят въпрос за това. За пример пишеш нещо или говориш нещо, да си кажеш каквото искаш.
Сега вие, като ме срещнете, всички сте заняти, имате разни стимули.
Не мислите за едно и също. Някои от вас, които сте учители, мислите: „Времето е студено като се връщам, какво ли ще бъде времето? “ Някои от вас пари нямате. Аз тука ви изнасям лекция, пък вие въглища нямате. Казвате: „Ако продължи тази зима, въглища нямам, има да се трепери.“ Аз ви развивам теорията каква е разликата между доброто и злото.
към беседата >>
Казва: „Не го нося отсега.
Така се приспособяват. Правят го, защото имат врагове. За да заблудят външните врагове, вземат разни форми, за да се избавят. Туй е атавизъм от миналото. По някой път човек се преструва.
Казва: „Не го нося отсега.
От милиони години аз го зная.“ Сега къде трябва да се преструва човек? Ти се преструваш пред един свой приятел. Или че го обичаш, или че не го обичаш. Най-първо трябва да се научиш един ден да ходиш без никакви преструвки. Да имате една поза на светия, да няма преструвки.
към беседата >>
Не мислите за едно и също.
В какво седи свободата? Да няма никой на пътя ти. Където искаш да минеш, никой да не те спъва и, каквото искаш да направиш, никой да не те спъва да го направиш − без да правят въпрос за това. За пример пишеш нещо или говориш нещо, да си кажеш каквото искаш. Сега вие, като ме срещнете, всички сте заняти, имате разни стимули.
Не мислите за едно и също.
Някои от вас, които сте учители, мислите: „Времето е студено като се връщам, какво ли ще бъде времето? “ Някои от вас пари нямате. Аз тука ви изнасям лекция, пък вие въглища нямате. Казвате: „Ако продължи тази зима, въглища нямам, има да се трепери.“ Аз ви развивам теорията каква е разликата между доброто и злото. Казвате: „Остави доброто и злото, аз зъзна.“ Ако хората бяха мислили правилно, тия въпроси щяха да бъдат разрешени.
към беседата >>
От милиони години аз го зная.“ Сега къде трябва да се преструва човек?
Правят го, защото имат врагове. За да заблудят външните врагове, вземат разни форми, за да се избавят. Туй е атавизъм от миналото. По някой път човек се преструва. Казва: „Не го нося отсега.
От милиони години аз го зная.“ Сега къде трябва да се преструва човек?
Ти се преструваш пред един свой приятел. Или че го обичаш, или че не го обичаш. Най-първо трябва да се научиш един ден да ходиш без никакви преструвки. Да имате една поза на светия, да няма преструвки. (Учителя показва разни положения.) Дайте едно положение, дето да няма преструвки.
към беседата >>
Някои от вас, които сте учители, мислите: „Времето е студено като се връщам, какво ли ще бъде времето?
Да няма никой на пътя ти. Където искаш да минеш, никой да не те спъва и, каквото искаш да направиш, никой да не те спъва да го направиш − без да правят въпрос за това. За пример пишеш нещо или говориш нещо, да си кажеш каквото искаш. Сега вие, като ме срещнете, всички сте заняти, имате разни стимули. Не мислите за едно и също.
Някои от вас, които сте учители, мислите: „Времето е студено като се връщам, какво ли ще бъде времето?
“ Някои от вас пари нямате. Аз тука ви изнасям лекция, пък вие въглища нямате. Казвате: „Ако продължи тази зима, въглища нямам, има да се трепери.“ Аз ви развивам теорията каква е разликата между доброто и злото. Казвате: „Остави доброто и злото, аз зъзна.“ Ако хората бяха мислили правилно, тия въпроси щяха да бъдат разрешени. Сега въпросите са останали неразрешени.
към беседата >>
Ти се преструваш пред един свой приятел.
За да заблудят външните врагове, вземат разни форми, за да се избавят. Туй е атавизъм от миналото. По някой път човек се преструва. Казва: „Не го нося отсега. От милиони години аз го зная.“ Сега къде трябва да се преструва човек?
Ти се преструваш пред един свой приятел.
Или че го обичаш, или че не го обичаш. Най-първо трябва да се научиш един ден да ходиш без никакви преструвки. Да имате една поза на светия, да няма преструвки. (Учителя показва разни положения.) Дайте едно положение, дето да няма преструвки. Някой седи и, като го наблюдавате, виждате, че е заинтересован.
към беседата >>
“ Някои от вас пари нямате.
Където искаш да минеш, никой да не те спъва и, каквото искаш да направиш, никой да не те спъва да го направиш − без да правят въпрос за това. За пример пишеш нещо или говориш нещо, да си кажеш каквото искаш. Сега вие, като ме срещнете, всички сте заняти, имате разни стимули. Не мислите за едно и също. Някои от вас, които сте учители, мислите: „Времето е студено като се връщам, какво ли ще бъде времето?
“ Някои от вас пари нямате.
Аз тука ви изнасям лекция, пък вие въглища нямате. Казвате: „Ако продължи тази зима, въглища нямам, има да се трепери.“ Аз ви развивам теорията каква е разликата между доброто и злото. Казвате: „Остави доброто и злото, аз зъзна.“ Ако хората бяха мислили правилно, тия въпроси щяха да бъдат разрешени. Сега въпросите са останали неразрешени. Сегашните въпроси, които трябваше по-рано да се разрешат, са останали неразрешени.
към беседата >>
Или че го обичаш, или че не го обичаш.
Туй е атавизъм от миналото. По някой път човек се преструва. Казва: „Не го нося отсега. От милиони години аз го зная.“ Сега къде трябва да се преструва човек? Ти се преструваш пред един свой приятел.
Или че го обичаш, или че не го обичаш.
Най-първо трябва да се научиш един ден да ходиш без никакви преструвки. Да имате една поза на светия, да няма преструвки. (Учителя показва разни положения.) Дайте едно положение, дето да няма преструвки. Някой седи и, като го наблюдавате, виждате, че е заинтересован. Детективът ще те опитва дали говориш право, лекарят ще те опитва дали си с ума си, дали умът ти е намясто.
към беседата >>
Аз тука ви изнасям лекция, пък вие въглища нямате.
За пример пишеш нещо или говориш нещо, да си кажеш каквото искаш. Сега вие, като ме срещнете, всички сте заняти, имате разни стимули. Не мислите за едно и също. Някои от вас, които сте учители, мислите: „Времето е студено като се връщам, какво ли ще бъде времето? “ Някои от вас пари нямате.
Аз тука ви изнасям лекция, пък вие въглища нямате.
Казвате: „Ако продължи тази зима, въглища нямам, има да се трепери.“ Аз ви развивам теорията каква е разликата между доброто и злото. Казвате: „Остави доброто и злото, аз зъзна.“ Ако хората бяха мислили правилно, тия въпроси щяха да бъдат разрешени. Сега въпросите са останали неразрешени. Сегашните въпроси, които трябваше по-рано да се разрешат, са останали неразрешени. Хората са изостанали ученици в своето занятие.
към беседата >>
Най-първо трябва да се научиш един ден да ходиш без никакви преструвки.
По някой път човек се преструва. Казва: „Не го нося отсега. От милиони години аз го зная.“ Сега къде трябва да се преструва човек? Ти се преструваш пред един свой приятел. Или че го обичаш, или че не го обичаш.
Най-първо трябва да се научиш един ден да ходиш без никакви преструвки.
Да имате една поза на светия, да няма преструвки. (Учителя показва разни положения.) Дайте едно положение, дето да няма преструвки. Някой седи и, като го наблюдавате, виждате, че е заинтересован. Детективът ще те опитва дали говориш право, лекарят ще те опитва дали си с ума си, дали умът ти е намясто.
към беседата >>
Казвате: „Ако продължи тази зима, въглища нямам, има да се трепери.“ Аз ви развивам теорията каква е разликата между доброто и злото.
Сега вие, като ме срещнете, всички сте заняти, имате разни стимули. Не мислите за едно и също. Някои от вас, които сте учители, мислите: „Времето е студено като се връщам, какво ли ще бъде времето? “ Някои от вас пари нямате. Аз тука ви изнасям лекция, пък вие въглища нямате.
Казвате: „Ако продължи тази зима, въглища нямам, има да се трепери.“ Аз ви развивам теорията каква е разликата между доброто и злото.
Казвате: „Остави доброто и злото, аз зъзна.“ Ако хората бяха мислили правилно, тия въпроси щяха да бъдат разрешени. Сега въпросите са останали неразрешени. Сегашните въпроси, които трябваше по-рано да се разрешат, са останали неразрешени. Хората са изостанали ученици в своето занятие. И сега идват на поправителен изпит.
към беседата >>
Да имате една поза на светия, да няма преструвки.
Казва: „Не го нося отсега. От милиони години аз го зная.“ Сега къде трябва да се преструва човек? Ти се преструваш пред един свой приятел. Или че го обичаш, или че не го обичаш. Най-първо трябва да се научиш един ден да ходиш без никакви преструвки.
Да имате една поза на светия, да няма преструвки.
(Учителя показва разни положения.) Дайте едно положение, дето да няма преструвки. Някой седи и, като го наблюдавате, виждате, че е заинтересован. Детективът ще те опитва дали говориш право, лекарят ще те опитва дали си с ума си, дали умът ти е намясто.
към беседата >>
Казвате: „Остави доброто и злото, аз зъзна.“ Ако хората бяха мислили правилно, тия въпроси щяха да бъдат разрешени.
Не мислите за едно и също. Някои от вас, които сте учители, мислите: „Времето е студено като се връщам, какво ли ще бъде времето? “ Някои от вас пари нямате. Аз тука ви изнасям лекция, пък вие въглища нямате. Казвате: „Ако продължи тази зима, въглища нямам, има да се трепери.“ Аз ви развивам теорията каква е разликата между доброто и злото.
Казвате: „Остави доброто и злото, аз зъзна.“ Ако хората бяха мислили правилно, тия въпроси щяха да бъдат разрешени.
Сега въпросите са останали неразрешени. Сегашните въпроси, които трябваше по-рано да се разрешат, са останали неразрешени. Хората са изостанали ученици в своето занятие. И сега идват на поправителен изпит. На матура ще ги турят и трябва да повторят въпросите.
към беседата >>
(Учителя показва разни положения.) Дайте едно положение, дето да няма преструвки.
От милиони години аз го зная.“ Сега къде трябва да се преструва човек? Ти се преструваш пред един свой приятел. Или че го обичаш, или че не го обичаш. Най-първо трябва да се научиш един ден да ходиш без никакви преструвки. Да имате една поза на светия, да няма преструвки.
(Учителя показва разни положения.) Дайте едно положение, дето да няма преструвки.
Някой седи и, като го наблюдавате, виждате, че е заинтересован. Детективът ще те опитва дали говориш право, лекарят ще те опитва дали си с ума си, дали умът ти е намясто.
към беседата >>
Сега въпросите са останали неразрешени.
Някои от вас, които сте учители, мислите: „Времето е студено като се връщам, какво ли ще бъде времето? “ Някои от вас пари нямате. Аз тука ви изнасям лекция, пък вие въглища нямате. Казвате: „Ако продължи тази зима, въглища нямам, има да се трепери.“ Аз ви развивам теорията каква е разликата между доброто и злото. Казвате: „Остави доброто и злото, аз зъзна.“ Ако хората бяха мислили правилно, тия въпроси щяха да бъдат разрешени.
Сега въпросите са останали неразрешени.
Сегашните въпроси, които трябваше по-рано да се разрешат, са останали неразрешени. Хората са изостанали ученици в своето занятие. И сега идват на поправителен изпит. На матура ще ги турят и трябва да повторят въпросите. Всички държите матура.
към беседата >>
Някой седи и, като го наблюдавате, виждате, че е заинтересован.
Ти се преструваш пред един свой приятел. Или че го обичаш, или че не го обичаш. Най-първо трябва да се научиш един ден да ходиш без никакви преструвки. Да имате една поза на светия, да няма преструвки. (Учителя показва разни положения.) Дайте едно положение, дето да няма преструвки.
Някой седи и, като го наблюдавате, виждате, че е заинтересован.
Детективът ще те опитва дали говориш право, лекарят ще те опитва дали си с ума си, дали умът ти е намясто.
към беседата >>
Сегашните въпроси, които трябваше по-рано да се разрешат, са останали неразрешени.
“ Някои от вас пари нямате. Аз тука ви изнасям лекция, пък вие въглища нямате. Казвате: „Ако продължи тази зима, въглища нямам, има да се трепери.“ Аз ви развивам теорията каква е разликата между доброто и злото. Казвате: „Остави доброто и злото, аз зъзна.“ Ако хората бяха мислили правилно, тия въпроси щяха да бъдат разрешени. Сега въпросите са останали неразрешени.
Сегашните въпроси, които трябваше по-рано да се разрешат, са останали неразрешени.
Хората са изостанали ученици в своето занятие. И сега идват на поправителен изпит. На матура ще ги турят и трябва да повторят въпросите. Всички държите матура. Студеното време, това е матура вече.
към беседата >>
Детективът ще те опитва дали говориш право, лекарят ще те опитва дали си с ума си, дали умът ти е намясто.
Или че го обичаш, или че не го обичаш. Най-първо трябва да се научиш един ден да ходиш без никакви преструвки. Да имате една поза на светия, да няма преструвки. (Учителя показва разни положения.) Дайте едно положение, дето да няма преструвки. Някой седи и, като го наблюдавате, виждате, че е заинтересован.
Детективът ще те опитва дали говориш право, лекарят ще те опитва дали си с ума си, дали умът ти е намясто.
към беседата >>
Хората са изостанали ученици в своето занятие.
Аз тука ви изнасям лекция, пък вие въглища нямате. Казвате: „Ако продължи тази зима, въглища нямам, има да се трепери.“ Аз ви развивам теорията каква е разликата между доброто и злото. Казвате: „Остави доброто и злото, аз зъзна.“ Ако хората бяха мислили правилно, тия въпроси щяха да бъдат разрешени. Сега въпросите са останали неразрешени. Сегашните въпроси, които трябваше по-рано да се разрешат, са останали неразрешени.
Хората са изостанали ученици в своето занятие.
И сега идват на поправителен изпит. На матура ще ги турят и трябва да повторят въпросите. Всички държите матура. Студеното време, това е матура вече. Ти си станал беден човек, това е матура, трябва да учиш.
към беседата >>
Но казвам: Създайте си едно естествено положение.
Но казвам: Създайте си едно естествено положение.
В дадения случай ето какво аз подразбирам под естествено положение. Аз имам да давам на един човек. За да взема естествената поза, аз трябва Най-първо да мисля. На този човек дълго време съм задържал парите. Ще мисля да му върна парите, да му дам лихва.
към беседата >>
И сега идват на поправителен изпит.
Казвате: „Ако продължи тази зима, въглища нямам, има да се трепери.“ Аз ви развивам теорията каква е разликата между доброто и злото. Казвате: „Остави доброто и злото, аз зъзна.“ Ако хората бяха мислили правилно, тия въпроси щяха да бъдат разрешени. Сега въпросите са останали неразрешени. Сегашните въпроси, които трябваше по-рано да се разрешат, са останали неразрешени. Хората са изостанали ученици в своето занятие.
И сега идват на поправителен изпит.
На матура ще ги турят и трябва да повторят въпросите. Всички държите матура. Студеното време, това е матура вече. Ти си станал беден човек, това е матура, трябва да учиш. Или си станал богат.
към беседата >>
В дадения случай ето какво аз подразбирам под естествено положение.
Но казвам: Създайте си едно естествено положение.
В дадения случай ето какво аз подразбирам под естествено положение.
Аз имам да давам на един човек. За да взема естествената поза, аз трябва Най-първо да мисля. На този човек дълго време съм задържал парите. Ще мисля да му върна парите, да му дам лихва. Всичко туй едновременно мисля.
към беседата >>
На матура ще ги турят и трябва да повторят въпросите.
Казвате: „Остави доброто и злото, аз зъзна.“ Ако хората бяха мислили правилно, тия въпроси щяха да бъдат разрешени. Сега въпросите са останали неразрешени. Сегашните въпроси, които трябваше по-рано да се разрешат, са останали неразрешени. Хората са изостанали ученици в своето занятие. И сега идват на поправителен изпит.
На матура ще ги турят и трябва да повторят въпросите.
Всички държите матура. Студеното време, това е матура вече. Ти си станал беден човек, това е матура, трябва да учиш. Или си станал богат. Това ни най-малко не е за твоето щастие.
към беседата >>
Аз имам да давам на един човек.
Но казвам: Създайте си едно естествено положение. В дадения случай ето какво аз подразбирам под естествено положение.
Аз имам да давам на един човек.
За да взема естествената поза, аз трябва Най-първо да мисля. На този човек дълго време съм задържал парите. Ще мисля да му върна парите, да му дам лихва. Всичко туй едновременно мисля. Естественото положение е туй.
към беседата >>
Всички държите матура.
Сега въпросите са останали неразрешени. Сегашните въпроси, които трябваше по-рано да се разрешат, са останали неразрешени. Хората са изостанали ученици в своето занятие. И сега идват на поправителен изпит. На матура ще ги турят и трябва да повторят въпросите.
Всички държите матура.
Студеното време, това е матура вече. Ти си станал беден човек, това е матура, трябва да учиш. Или си станал богат. Това ни най-малко не е за твоето щастие. Станал си силен или учен човек.
към беседата >>
За да взема естествената поза, аз трябва Най-първо да мисля.
Но казвам: Създайте си едно естествено положение. В дадения случай ето какво аз подразбирам под естествено положение. Аз имам да давам на един човек.
За да взема естествената поза, аз трябва Най-първо да мисля.
На този човек дълго време съм задържал парите. Ще мисля да му върна парите, да му дам лихва. Всичко туй едновременно мисля. Естественото положение е туй. Този човек ми е дал 5 хиляди лева, обещал съм преди месеци да ги върна.
към беседата >>
Студеното време, това е матура вече.
Сегашните въпроси, които трябваше по-рано да се разрешат, са останали неразрешени. Хората са изостанали ученици в своето занятие. И сега идват на поправителен изпит. На матура ще ги турят и трябва да повторят въпросите. Всички държите матура.
Студеното време, това е матура вече.
Ти си станал беден човек, това е матура, трябва да учиш. Или си станал богат. Това ни най-малко не е за твоето щастие. Станал си силен или учен човек. Изпитваш се.
към беседата >>
На този човек дълго време съм задържал парите.
Но казвам: Създайте си едно естествено положение. В дадения случай ето какво аз подразбирам под естествено положение. Аз имам да давам на един човек. За да взема естествената поза, аз трябва Най-първо да мисля.
На този човек дълго време съм задържал парите.
Ще мисля да му върна парите, да му дам лихва. Всичко туй едновременно мисля. Естественото положение е туй. Този човек ми е дал 5 хиляди лева, обещал съм преди месеци да ги върна. Ако мисля да го изиграя, лицето ми ще мине през разни фази, според вътрешните мисли и чувствувания, докато дойде до едно естествено положение.
към беседата >>
Ти си станал беден човек, това е матура, трябва да учиш.
Хората са изостанали ученици в своето занятие. И сега идват на поправителен изпит. На матура ще ги турят и трябва да повторят въпросите. Всички държите матура. Студеното време, това е матура вече.
Ти си станал беден човек, това е матура, трябва да учиш.
Или си станал богат. Това ни най-малко не е за твоето щастие. Станал си силен или учен човек. Изпитваш се. Тия неща можеш лесно да ги изгубиш.
към беседата >>
Ще мисля да му върна парите, да му дам лихва.
Но казвам: Създайте си едно естествено положение. В дадения случай ето какво аз подразбирам под естествено положение. Аз имам да давам на един човек. За да взема естествената поза, аз трябва Най-първо да мисля. На този човек дълго време съм задържал парите.
Ще мисля да му върна парите, да му дам лихва.
Всичко туй едновременно мисля. Естественото положение е туй. Този човек ми е дал 5 хиляди лева, обещал съм преди месеци да ги върна. Ако мисля да го изиграя, лицето ми ще мине през разни фази, според вътрешните мисли и чувствувания, докато дойде до едно естествено положение. Когато аз имам всичката добра воля да му се издължа, без да го ощетя в нещо, когато имам разположение в себе си, това е признателното, естественото положение.
към беседата >>
Или си станал богат.
И сега идват на поправителен изпит. На матура ще ги турят и трябва да повторят въпросите. Всички държите матура. Студеното време, това е матура вече. Ти си станал беден човек, това е матура, трябва да учиш.
Или си станал богат.
Това ни най-малко не е за твоето щастие. Станал си силен или учен човек. Изпитваш се. Тия неща можеш лесно да ги изгубиш. Ученият човек лесно може да изгуби наученото.
към беседата >>
Всичко туй едновременно мисля.
В дадения случай ето какво аз подразбирам под естествено положение. Аз имам да давам на един човек. За да взема естествената поза, аз трябва Най-първо да мисля. На този човек дълго време съм задържал парите. Ще мисля да му върна парите, да му дам лихва.
Всичко туй едновременно мисля.
Естественото положение е туй. Този човек ми е дал 5 хиляди лева, обещал съм преди месеци да ги върна. Ако мисля да го изиграя, лицето ми ще мине през разни фази, според вътрешните мисли и чувствувания, докато дойде до едно естествено положение. Когато аз имам всичката добра воля да му се издължа, без да го ощетя в нещо, когато имам разположение в себе си, това е признателното, естественото положение. Ще видя, че имам в лицето си един елемент.
към беседата >>
Това ни най-малко не е за твоето щастие.
На матура ще ги турят и трябва да повторят въпросите. Всички държите матура. Студеното време, това е матура вече. Ти си станал беден човек, това е матура, трябва да учиш. Или си станал богат.
Това ни най-малко не е за твоето щастие.
Станал си силен или учен човек. Изпитваш се. Тия неща можеш лесно да ги изгубиш. Ученият човек лесно може да изгуби наученото. Някъде някой го удари по главата и изгуби паметта.
към беседата >>
Естественото положение е туй.
Аз имам да давам на един човек. За да взема естествената поза, аз трябва Най-първо да мисля. На този човек дълго време съм задържал парите. Ще мисля да му върна парите, да му дам лихва. Всичко туй едновременно мисля.
Естественото положение е туй.
Този човек ми е дал 5 хиляди лева, обещал съм преди месеци да ги върна. Ако мисля да го изиграя, лицето ми ще мине през разни фази, според вътрешните мисли и чувствувания, докато дойде до едно естествено положение. Когато аз имам всичката добра воля да му се издължа, без да го ощетя в нещо, когато имам разположение в себе си, това е признателното, естественото положение. Ще видя, че имам в лицето си един елемент. По някой път вие казвате: „Не мога да видя човека в естествена форма.
към беседата >>
Станал си силен или учен човек.
Всички държите матура. Студеното време, това е матура вече. Ти си станал беден човек, това е матура, трябва да учиш. Или си станал богат. Това ни най-малко не е за твоето щастие.
Станал си силен или учен човек.
Изпитваш се. Тия неща можеш лесно да ги изгубиш. Ученият човек лесно може да изгуби наученото. Някъде някой го удари по главата и изгуби паметта. Може 20 − 30 години да е работил, да е учил.
към беседата >>
Този човек ми е дал 5 хиляди лева, обещал съм преди месеци да ги върна.
За да взема естествената поза, аз трябва Най-първо да мисля. На този човек дълго време съм задържал парите. Ще мисля да му върна парите, да му дам лихва. Всичко туй едновременно мисля. Естественото положение е туй.
Този човек ми е дал 5 хиляди лева, обещал съм преди месеци да ги върна.
Ако мисля да го изиграя, лицето ми ще мине през разни фази, според вътрешните мисли и чувствувания, докато дойде до едно естествено положение. Когато аз имам всичката добра воля да му се издължа, без да го ощетя в нещо, когато имам разположение в себе си, това е признателното, естественото положение. Ще видя, че имам в лицето си един елемент. По някой път вие казвате: „Не мога да видя човека в естествена форма. Кога ще го видя?
към беседата >>
Изпитваш се.
Студеното време, това е матура вече. Ти си станал беден човек, това е матура, трябва да учиш. Или си станал богат. Това ни най-малко не е за твоето щастие. Станал си силен или учен човек.
Изпитваш се.
Тия неща можеш лесно да ги изгубиш. Ученият човек лесно може да изгуби наученото. Някъде някой го удари по главата и изгуби паметта. Може 20 − 30 години да е работил, да е учил. Един удар и всичко потъмнее, изгуби учението.
към беседата >>
Ако мисля да го изиграя, лицето ми ще мине през разни фази, според вътрешните мисли и чувствувания, докато дойде до едно естествено положение.
На този човек дълго време съм задържал парите. Ще мисля да му върна парите, да му дам лихва. Всичко туй едновременно мисля. Естественото положение е туй. Този човек ми е дал 5 хиляди лева, обещал съм преди месеци да ги върна.
Ако мисля да го изиграя, лицето ми ще мине през разни фази, според вътрешните мисли и чувствувания, докато дойде до едно естествено положение.
Когато аз имам всичката добра воля да му се издължа, без да го ощетя в нещо, когато имам разположение в себе си, това е признателното, естественото положение. Ще видя, че имам в лицето си един елемент. По някой път вие казвате: „Не мога да видя човека в естествена форма. Кога ще го видя? “ Казва: „Той мяза на ангел.“ Вие виждате човека и пак се изгубва туй изражение, един момент, когато той има хубаво, естествено изражение на доброто вътре.
към беседата >>
Тия неща можеш лесно да ги изгубиш.
Ти си станал беден човек, това е матура, трябва да учиш. Или си станал богат. Това ни най-малко не е за твоето щастие. Станал си силен или учен човек. Изпитваш се.
Тия неща можеш лесно да ги изгубиш.
Ученият човек лесно може да изгуби наученото. Някъде някой го удари по главата и изгуби паметта. Може 20 − 30 години да е работил, да е учил. Един удар и всичко потъмнее, изгуби учението. Не че учението се изгубва.
към беседата >>
Когато аз имам всичката добра воля да му се издължа, без да го ощетя в нещо, когато имам разположение в себе си, това е признателното, естественото положение.
Ще мисля да му върна парите, да му дам лихва. Всичко туй едновременно мисля. Естественото положение е туй. Този човек ми е дал 5 хиляди лева, обещал съм преди месеци да ги върна. Ако мисля да го изиграя, лицето ми ще мине през разни фази, според вътрешните мисли и чувствувания, докато дойде до едно естествено положение.
Когато аз имам всичката добра воля да му се издължа, без да го ощетя в нещо, когато имам разположение в себе си, това е признателното, естественото положение.
Ще видя, че имам в лицето си един елемент. По някой път вие казвате: „Не мога да видя човека в естествена форма. Кога ще го видя? “ Казва: „Той мяза на ангел.“ Вие виждате човека и пак се изгубва туй изражение, един момент, когато той има хубаво, естествено изражение на доброто вътре. След туй идват пак ония фази като вълни.
към беседата >>
Ученият човек лесно може да изгуби наученото.
Или си станал богат. Това ни най-малко не е за твоето щастие. Станал си силен или учен човек. Изпитваш се. Тия неща можеш лесно да ги изгубиш.
Ученият човек лесно може да изгуби наученото.
Някъде някой го удари по главата и изгуби паметта. Може 20 − 30 години да е работил, да е учил. Един удар и всичко потъмнее, изгуби учението. Не че учението се изгубва. Силният човек с един удар може да изгуби своята сила.
към беседата >>
Ще видя, че имам в лицето си един елемент.
Всичко туй едновременно мисля. Естественото положение е туй. Този човек ми е дал 5 хиляди лева, обещал съм преди месеци да ги върна. Ако мисля да го изиграя, лицето ми ще мине през разни фази, според вътрешните мисли и чувствувания, докато дойде до едно естествено положение. Когато аз имам всичката добра воля да му се издължа, без да го ощетя в нещо, когато имам разположение в себе си, това е признателното, естественото положение.
Ще видя, че имам в лицето си един елемент.
По някой път вие казвате: „Не мога да видя човека в естествена форма. Кога ще го видя? “ Казва: „Той мяза на ангел.“ Вие виждате човека и пак се изгубва туй изражение, един момент, когато той има хубаво, естествено изражение на доброто вътре. След туй идват пак ония фази като вълни. Хубаво е по някой път да си ги създадете.
към беседата >>
Някъде някой го удари по главата и изгуби паметта.
Това ни най-малко не е за твоето щастие. Станал си силен или учен човек. Изпитваш се. Тия неща можеш лесно да ги изгубиш. Ученият човек лесно може да изгуби наученото.
Някъде някой го удари по главата и изгуби паметта.
Може 20 − 30 години да е работил, да е учил. Един удар и всичко потъмнее, изгуби учението. Не че учението се изгубва. Силният човек с един удар може да изгуби своята сила. При една криза човек може да изгуби богатството.
към беседата >>
По някой път вие казвате: „Не мога да видя човека в естествена форма.
Естественото положение е туй. Този човек ми е дал 5 хиляди лева, обещал съм преди месеци да ги върна. Ако мисля да го изиграя, лицето ми ще мине през разни фази, според вътрешните мисли и чувствувания, докато дойде до едно естествено положение. Когато аз имам всичката добра воля да му се издължа, без да го ощетя в нещо, когато имам разположение в себе си, това е признателното, естественото положение. Ще видя, че имам в лицето си един елемент.
По някой път вие казвате: „Не мога да видя човека в естествена форма.
Кога ще го видя? “ Казва: „Той мяза на ангел.“ Вие виждате човека и пак се изгубва туй изражение, един момент, когато той има хубаво, естествено изражение на доброто вътре. След туй идват пак ония фази като вълни. Хубаво е по някой път да си ги създадете. − Не да ги създадете, но да дойдете в естественото положение, което природата изисква от вас.
към беседата >>
Може 20 − 30 години да е работил, да е учил.
Станал си силен или учен човек. Изпитваш се. Тия неща можеш лесно да ги изгубиш. Ученият човек лесно може да изгуби наученото. Някъде някой го удари по главата и изгуби паметта.
Може 20 − 30 години да е работил, да е учил.
Един удар и всичко потъмнее, изгуби учението. Не че учението се изгубва. Силният човек с един удар може да изгуби своята сила. При една криза човек може да изгуби богатството.
към беседата >>
Кога ще го видя?
Този човек ми е дал 5 хиляди лева, обещал съм преди месеци да ги върна. Ако мисля да го изиграя, лицето ми ще мине през разни фази, според вътрешните мисли и чувствувания, докато дойде до едно естествено положение. Когато аз имам всичката добра воля да му се издължа, без да го ощетя в нещо, когато имам разположение в себе си, това е признателното, естественото положение. Ще видя, че имам в лицето си един елемент. По някой път вие казвате: „Не мога да видя човека в естествена форма.
Кога ще го видя?
“ Казва: „Той мяза на ангел.“ Вие виждате човека и пак се изгубва туй изражение, един момент, когато той има хубаво, естествено изражение на доброто вътре. След туй идват пак ония фази като вълни. Хубаво е по някой път да си ги създадете. − Не да ги създадете, но да дойдете в естественото положение, което природата изисква от вас. Ще отмахнете страха, ще отмахнете користолюбието.
към беседата >>
Един удар и всичко потъмнее, изгуби учението.
Изпитваш се. Тия неща можеш лесно да ги изгубиш. Ученият човек лесно може да изгуби наученото. Някъде някой го удари по главата и изгуби паметта. Може 20 − 30 години да е работил, да е учил.
Един удар и всичко потъмнее, изгуби учението.
Не че учението се изгубва. Силният човек с един удар може да изгуби своята сила. При една криза човек може да изгуби богатството.
към беседата >>
“ Казва: „Той мяза на ангел.“ Вие виждате човека и пак се изгубва туй изражение, един момент, когато той има хубаво, естествено изражение на доброто вътре.
Ако мисля да го изиграя, лицето ми ще мине през разни фази, според вътрешните мисли и чувствувания, докато дойде до едно естествено положение. Когато аз имам всичката добра воля да му се издължа, без да го ощетя в нещо, когато имам разположение в себе си, това е признателното, естественото положение. Ще видя, че имам в лицето си един елемент. По някой път вие казвате: „Не мога да видя човека в естествена форма. Кога ще го видя?
“ Казва: „Той мяза на ангел.“ Вие виждате човека и пак се изгубва туй изражение, един момент, когато той има хубаво, естествено изражение на доброто вътре.
След туй идват пак ония фази като вълни. Хубаво е по някой път да си ги създадете. − Не да ги създадете, но да дойдете в естественото положение, което природата изисква от вас. Ще отмахнете страха, ще отмахнете користолюбието. Ще отмахнете високомерието, ще отмахнете честолюбието, ще отмахнете раздразнението, дразненето.
към беседата >>
Не че учението се изгубва.
Тия неща можеш лесно да ги изгубиш. Ученият човек лесно може да изгуби наученото. Някъде някой го удари по главата и изгуби паметта. Може 20 − 30 години да е работил, да е учил. Един удар и всичко потъмнее, изгуби учението.
Не че учението се изгубва.
Силният човек с един удар може да изгуби своята сила. При една криза човек може да изгуби богатството.
към беседата >>
След туй идват пак ония фази като вълни.
Когато аз имам всичката добра воля да му се издължа, без да го ощетя в нещо, когато имам разположение в себе си, това е признателното, естественото положение. Ще видя, че имам в лицето си един елемент. По някой път вие казвате: „Не мога да видя човека в естествена форма. Кога ще го видя? “ Казва: „Той мяза на ангел.“ Вие виждате човека и пак се изгубва туй изражение, един момент, когато той има хубаво, естествено изражение на доброто вътре.
След туй идват пак ония фази като вълни.
Хубаво е по някой път да си ги създадете. − Не да ги създадете, но да дойдете в естественото положение, което природата изисква от вас. Ще отмахнете страха, ще отмахнете користолюбието. Ще отмахнете високомерието, ще отмахнете честолюбието, ще отмахнете раздразнението, дразненето. Много работи трябва да се отмахнат и да остане онова естествено положение, в което е човек.
към беседата >>
Силният човек с един удар може да изгуби своята сила.
Ученият човек лесно може да изгуби наученото. Някъде някой го удари по главата и изгуби паметта. Може 20 − 30 години да е работил, да е учил. Един удар и всичко потъмнее, изгуби учението. Не че учението се изгубва.
Силният човек с един удар може да изгуби своята сила.
При една криза човек може да изгуби богатството.
към беседата >>
Хубаво е по някой път да си ги създадете.
Ще видя, че имам в лицето си един елемент. По някой път вие казвате: „Не мога да видя човека в естествена форма. Кога ще го видя? “ Казва: „Той мяза на ангел.“ Вие виждате човека и пак се изгубва туй изражение, един момент, когато той има хубаво, естествено изражение на доброто вътре. След туй идват пак ония фази като вълни.
Хубаво е по някой път да си ги създадете.
− Не да ги създадете, но да дойдете в естественото положение, което природата изисква от вас. Ще отмахнете страха, ще отмахнете користолюбието. Ще отмахнете високомерието, ще отмахнете честолюбието, ще отмахнете раздразнението, дразненето. Много работи трябва да се отмахнат и да остане онова естествено положение, в което е човек. Ако искате да се подмладявате, туй трябва да знаете.
към беседата >>
При една криза човек може да изгуби богатството.
Някъде някой го удари по главата и изгуби паметта. Може 20 − 30 години да е работил, да е учил. Един удар и всичко потъмнее, изгуби учението. Не че учението се изгубва. Силният човек с един удар може да изгуби своята сила.
При една криза човек може да изгуби богатството.
към беседата >>
− Не да ги създадете, но да дойдете в естественото положение, което природата изисква от вас.
По някой път вие казвате: „Не мога да видя човека в естествена форма. Кога ще го видя? “ Казва: „Той мяза на ангел.“ Вие виждате човека и пак се изгубва туй изражение, един момент, когато той има хубаво, естествено изражение на доброто вътре. След туй идват пак ония фази като вълни. Хубаво е по някой път да си ги създадете.
− Не да ги създадете, но да дойдете в естественото положение, което природата изисква от вас.
Ще отмахнете страха, ще отмахнете користолюбието. Ще отмахнете високомерието, ще отмахнете честолюбието, ще отмахнете раздразнението, дразненето. Много работи трябва да се отмахнат и да остане онова естествено положение, в което е човек. Ако искате да се подмладявате, туй трябва да знаете. Всеки един от вас, който иска да се подмладява, трябва да разбира този закон.
към беседата >>
Казвам ви, в дългия път на туй човешко развитие са създадени известни способности.
Казвам ви, в дългия път на туй човешко развитие са създадени известни способности.
Нашите способности са създадени при известни условия, други способности, други чувства са създадени при други условия. Да кажем, човек има едни морални чувства. Произходът на моралните чувства какъв е? Морални чувства у животните има ли? У човека едва сега се зараждат.
към беседата >>
Ще отмахнете страха, ще отмахнете користолюбието.
Кога ще го видя? “ Казва: „Той мяза на ангел.“ Вие виждате човека и пак се изгубва туй изражение, един момент, когато той има хубаво, естествено изражение на доброто вътре. След туй идват пак ония фази като вълни. Хубаво е по някой път да си ги създадете. − Не да ги създадете, но да дойдете в естественото положение, което природата изисква от вас.
Ще отмахнете страха, ще отмахнете користолюбието.
Ще отмахнете високомерието, ще отмахнете честолюбието, ще отмахнете раздразнението, дразненето. Много работи трябва да се отмахнат и да остане онова естествено положение, в което е човек. Ако искате да се подмладявате, туй трябва да знаете. Всеки един от вас, който иска да се подмладява, трябва да разбира този закон. Защото тия, вътрешните, постоянни напрежения, тия постоянни страхове, когато ти се безпокоиш, те се отразяват в лицето.
към беседата >>
Нашите способности са създадени при известни условия, други способности, други чувства са създадени при други условия.
Казвам ви, в дългия път на туй човешко развитие са създадени известни способности.
Нашите способности са създадени при известни условия, други способности, други чувства са създадени при други условия.
Да кажем, човек има едни морални чувства. Произходът на моралните чувства какъв е? Морални чувства у животните има ли? У човека едва сега се зараждат. Тя е една нова област, в която човек влиза и трябва да се приспособи.
към беседата >>
Ще отмахнете високомерието, ще отмахнете честолюбието, ще отмахнете раздразнението, дразненето.
“ Казва: „Той мяза на ангел.“ Вие виждате човека и пак се изгубва туй изражение, един момент, когато той има хубаво, естествено изражение на доброто вътре. След туй идват пак ония фази като вълни. Хубаво е по някой път да си ги създадете. − Не да ги създадете, но да дойдете в естественото положение, което природата изисква от вас. Ще отмахнете страха, ще отмахнете користолюбието.
Ще отмахнете високомерието, ще отмахнете честолюбието, ще отмахнете раздразнението, дразненето.
Много работи трябва да се отмахнат и да остане онова естествено положение, в което е човек. Ако искате да се подмладявате, туй трябва да знаете. Всеки един от вас, който иска да се подмладява, трябва да разбира този закон. Защото тия, вътрешните, постоянни напрежения, тия постоянни страхове, когато ти се безпокоиш, те се отразяват в лицето. Користолюбието се отразява, страхът се отразява, гневът се отразява и най-после цялото външно лице става израз на твоя вътрешен живот.
към беседата >>
Да кажем, човек има едни морални чувства.
Казвам ви, в дългия път на туй човешко развитие са създадени известни способности. Нашите способности са създадени при известни условия, други способности, други чувства са създадени при други условия.
Да кажем, човек има едни морални чувства.
Произходът на моралните чувства какъв е? Морални чувства у животните има ли? У човека едва сега се зараждат. Тя е една нова област, в която човек влиза и трябва да се приспособи. Вземете за едно просто обяснение способността на човека да пее.
към беседата >>
Много работи трябва да се отмахнат и да остане онова естествено положение, в което е човек.
След туй идват пак ония фази като вълни. Хубаво е по някой път да си ги създадете. − Не да ги създадете, но да дойдете в естественото положение, което природата изисква от вас. Ще отмахнете страха, ще отмахнете користолюбието. Ще отмахнете високомерието, ще отмахнете честолюбието, ще отмахнете раздразнението, дразненето.
Много работи трябва да се отмахнат и да остане онова естествено положение, в което е човек.
Ако искате да се подмладявате, туй трябва да знаете. Всеки един от вас, който иска да се подмладява, трябва да разбира този закон. Защото тия, вътрешните, постоянни напрежения, тия постоянни страхове, когато ти се безпокоиш, те се отразяват в лицето. Користолюбието се отразява, страхът се отразява, гневът се отразява и най-после цялото външно лице става израз на твоя вътрешен живот. Ако човек не се оправи, той трябва да се прости с живота.
към беседата >>
Произходът на моралните чувства какъв е?
Казвам ви, в дългия път на туй човешко развитие са създадени известни способности. Нашите способности са създадени при известни условия, други способности, други чувства са създадени при други условия. Да кажем, човек има едни морални чувства.
Произходът на моралните чувства какъв е?
Морални чувства у животните има ли? У човека едва сега се зараждат. Тя е една нова област, в която човек влиза и трябва да се приспособи. Вземете за едно просто обяснение способността на човека да пее. Трябва му една среда.
към беседата >>
Ако искате да се подмладявате, туй трябва да знаете.
Хубаво е по някой път да си ги създадете. − Не да ги създадете, но да дойдете в естественото положение, което природата изисква от вас. Ще отмахнете страха, ще отмахнете користолюбието. Ще отмахнете високомерието, ще отмахнете честолюбието, ще отмахнете раздразнението, дразненето. Много работи трябва да се отмахнат и да остане онова естествено положение, в което е човек.
Ако искате да се подмладявате, туй трябва да знаете.
Всеки един от вас, който иска да се подмладява, трябва да разбира този закон. Защото тия, вътрешните, постоянни напрежения, тия постоянни страхове, когато ти се безпокоиш, те се отразяват в лицето. Користолюбието се отразява, страхът се отразява, гневът се отразява и най-после цялото външно лице става израз на твоя вътрешен живот. Ако човек не се оправи, той трябва да се прости с живота. Да дойде пак и наново да започне.
към беседата >>
Морални чувства у животните има ли?
Казвам ви, в дългия път на туй човешко развитие са създадени известни способности. Нашите способности са създадени при известни условия, други способности, други чувства са създадени при други условия. Да кажем, човек има едни морални чувства. Произходът на моралните чувства какъв е?
Морални чувства у животните има ли?
У човека едва сега се зараждат. Тя е една нова област, в която човек влиза и трябва да се приспособи. Вземете за едно просто обяснение способността на човека да пее. Трябва му една среда. Някой път искате да пеете, но се стеснявате.
към беседата >>
Всеки един от вас, който иска да се подмладява, трябва да разбира този закон.
− Не да ги създадете, но да дойдете в естественото положение, което природата изисква от вас. Ще отмахнете страха, ще отмахнете користолюбието. Ще отмахнете високомерието, ще отмахнете честолюбието, ще отмахнете раздразнението, дразненето. Много работи трябва да се отмахнат и да остане онова естествено положение, в което е човек. Ако искате да се подмладявате, туй трябва да знаете.
Всеки един от вас, който иска да се подмладява, трябва да разбира този закон.
Защото тия, вътрешните, постоянни напрежения, тия постоянни страхове, когато ти се безпокоиш, те се отразяват в лицето. Користолюбието се отразява, страхът се отразява, гневът се отразява и най-после цялото външно лице става израз на твоя вътрешен живот. Ако човек не се оправи, той трябва да се прости с живота. Да дойде пак и наново да започне. Та вие трябва да бъдете художници, да имате един модел, който всяка сутрин трябва да рисувате.
към беседата >>
У човека едва сега се зараждат.
Казвам ви, в дългия път на туй човешко развитие са създадени известни способности. Нашите способности са създадени при известни условия, други способности, други чувства са създадени при други условия. Да кажем, човек има едни морални чувства. Произходът на моралните чувства какъв е? Морални чувства у животните има ли?
У човека едва сега се зараждат.
Тя е една нова област, в която човек влиза и трябва да се приспособи. Вземете за едно просто обяснение способността на човека да пее. Трябва му една среда. Някой път искате да пеете, но се стеснявате. От какво произтича стеснителността?
към беседата >>
Защото тия, вътрешните, постоянни напрежения, тия постоянни страхове, когато ти се безпокоиш, те се отразяват в лицето.
Ще отмахнете страха, ще отмахнете користолюбието. Ще отмахнете високомерието, ще отмахнете честолюбието, ще отмахнете раздразнението, дразненето. Много работи трябва да се отмахнат и да остане онова естествено положение, в което е човек. Ако искате да се подмладявате, туй трябва да знаете. Всеки един от вас, който иска да се подмладява, трябва да разбира този закон.
Защото тия, вътрешните, постоянни напрежения, тия постоянни страхове, когато ти се безпокоиш, те се отразяват в лицето.
Користолюбието се отразява, страхът се отразява, гневът се отразява и най-после цялото външно лице става израз на твоя вътрешен живот. Ако човек не се оправи, той трябва да се прости с живота. Да дойде пак и наново да започне. Та вие трябва да бъдете художници, да имате един модел, който всяка сутрин трябва да рисувате. Сутрин като станете, трябва да имате един идеален човек, който не се намира в никакво противоречие с живота.
към беседата >>
Тя е една нова област, в която човек влиза и трябва да се приспособи.
Нашите способности са създадени при известни условия, други способности, други чувства са създадени при други условия. Да кажем, човек има едни морални чувства. Произходът на моралните чувства какъв е? Морални чувства у животните има ли? У човека едва сега се зараждат.
Тя е една нова област, в която човек влиза и трябва да се приспособи.
Вземете за едно просто обяснение способността на човека да пее. Трябва му една среда. Някой път искате да пеете, но се стеснявате. От какво произтича стеснителността? Първо, страхувате се, че няма да можете да пеете.
към беседата >>
Користолюбието се отразява, страхът се отразява, гневът се отразява и най-после цялото външно лице става израз на твоя вътрешен живот.
Ще отмахнете високомерието, ще отмахнете честолюбието, ще отмахнете раздразнението, дразненето. Много работи трябва да се отмахнат и да остане онова естествено положение, в което е човек. Ако искате да се подмладявате, туй трябва да знаете. Всеки един от вас, който иска да се подмладява, трябва да разбира този закон. Защото тия, вътрешните, постоянни напрежения, тия постоянни страхове, когато ти се безпокоиш, те се отразяват в лицето.
Користолюбието се отразява, страхът се отразява, гневът се отразява и най-после цялото външно лице става израз на твоя вътрешен живот.
Ако човек не се оправи, той трябва да се прости с живота. Да дойде пак и наново да започне. Та вие трябва да бъдете художници, да имате един модел, който всяка сутрин трябва да рисувате. Сутрин като станете, трябва да имате един идеален човек, който не се намира в никакво противоречие с живота. Да се стремите във вашето съзнание да го нарисувате приблизително.
към беседата >>
Вземете за едно просто обяснение способността на човека да пее.
Да кажем, човек има едни морални чувства. Произходът на моралните чувства какъв е? Морални чувства у животните има ли? У човека едва сега се зараждат. Тя е една нова област, в която човек влиза и трябва да се приспособи.
Вземете за едно просто обяснение способността на човека да пее.
Трябва му една среда. Някой път искате да пеете, но се стеснявате. От какво произтича стеснителността? Първо, страхувате се, че няма да можете да пеете. Едно животинско чувство се появява.
към беседата >>
Ако човек не се оправи, той трябва да се прости с живота.
Много работи трябва да се отмахнат и да остане онова естествено положение, в което е човек. Ако искате да се подмладявате, туй трябва да знаете. Всеки един от вас, който иска да се подмладява, трябва да разбира този закон. Защото тия, вътрешните, постоянни напрежения, тия постоянни страхове, когато ти се безпокоиш, те се отразяват в лицето. Користолюбието се отразява, страхът се отразява, гневът се отразява и най-после цялото външно лице става израз на твоя вътрешен живот.
Ако човек не се оправи, той трябва да се прости с живота.
Да дойде пак и наново да започне. Та вие трябва да бъдете художници, да имате един модел, който всяка сутрин трябва да рисувате. Сутрин като станете, трябва да имате един идеален човек, който не се намира в никакво противоречие с живота. Да се стремите във вашето съзнание да го нарисувате приблизително. Вие да го нарисувате на книга, не да бъдете като него.
към беседата >>
Трябва му една среда.
Произходът на моралните чувства какъв е? Морални чувства у животните има ли? У човека едва сега се зараждат. Тя е една нова област, в която човек влиза и трябва да се приспособи. Вземете за едно просто обяснение способността на човека да пее.
Трябва му една среда.
Някой път искате да пеете, но се стеснявате. От какво произтича стеснителността? Първо, страхувате се, че няма да можете да пеете. Едно животинско чувство се появява. Второ, появява се във вас едно чувство на тщеславие, че ще ви сочат за невежа, и трето, че не сте подготвени.
към беседата >>
Да дойде пак и наново да започне.
Ако искате да се подмладявате, туй трябва да знаете. Всеки един от вас, който иска да се подмладява, трябва да разбира този закон. Защото тия, вътрешните, постоянни напрежения, тия постоянни страхове, когато ти се безпокоиш, те се отразяват в лицето. Користолюбието се отразява, страхът се отразява, гневът се отразява и най-после цялото външно лице става израз на твоя вътрешен живот. Ако човек не се оправи, той трябва да се прости с живота.
Да дойде пак и наново да започне.
Та вие трябва да бъдете художници, да имате един модел, който всяка сутрин трябва да рисувате. Сутрин като станете, трябва да имате един идеален човек, който не се намира в никакво противоречие с живота. Да се стремите във вашето съзнание да го нарисувате приблизително. Вие да го нарисувате на книга, не да бъдете като него. Да се опитате.
към беседата >>
Някой път искате да пеете, но се стеснявате.
Морални чувства у животните има ли? У човека едва сега се зараждат. Тя е една нова област, в която човек влиза и трябва да се приспособи. Вземете за едно просто обяснение способността на човека да пее. Трябва му една среда.
Някой път искате да пеете, но се стеснявате.
От какво произтича стеснителността? Първо, страхувате се, че няма да можете да пеете. Едно животинско чувство се появява. Второ, появява се във вас едно чувство на тщеславие, че ще ви сочат за невежа, и трето, че не сте подготвени. Първо трябва да имате разположение.
към беседата >>
Та вие трябва да бъдете художници, да имате един модел, който всяка сутрин трябва да рисувате.
Всеки един от вас, който иска да се подмладява, трябва да разбира този закон. Защото тия, вътрешните, постоянни напрежения, тия постоянни страхове, когато ти се безпокоиш, те се отразяват в лицето. Користолюбието се отразява, страхът се отразява, гневът се отразява и най-после цялото външно лице става израз на твоя вътрешен живот. Ако човек не се оправи, той трябва да се прости с живота. Да дойде пак и наново да започне.
Та вие трябва да бъдете художници, да имате един модел, който всяка сутрин трябва да рисувате.
Сутрин като станете, трябва да имате един идеален човек, който не се намира в никакво противоречие с живота. Да се стремите във вашето съзнание да го нарисувате приблизително. Вие да го нарисувате на книга, не да бъдете като него. Да се опитате. А като се опитате да нарисувате неговите черти, вие ще се възпитате.
към беседата >>
От какво произтича стеснителността?
У човека едва сега се зараждат. Тя е една нова област, в която човек влиза и трябва да се приспособи. Вземете за едно просто обяснение способността на човека да пее. Трябва му една среда. Някой път искате да пеете, но се стеснявате.
От какво произтича стеснителността?
Първо, страхувате се, че няма да можете да пеете. Едно животинско чувство се появява. Второ, появява се във вас едно чувство на тщеславие, че ще ви сочат за невежа, и трето, че не сте подготвени. Първо трябва да имате разположение. Този, на когото ще пеете, трябва да ви обича, да не ви критикува.
към беседата >>
Сутрин като станете, трябва да имате един идеален човек, който не се намира в никакво противоречие с живота.
Защото тия, вътрешните, постоянни напрежения, тия постоянни страхове, когато ти се безпокоиш, те се отразяват в лицето. Користолюбието се отразява, страхът се отразява, гневът се отразява и най-после цялото външно лице става израз на твоя вътрешен живот. Ако човек не се оправи, той трябва да се прости с живота. Да дойде пак и наново да започне. Та вие трябва да бъдете художници, да имате един модел, който всяка сутрин трябва да рисувате.
Сутрин като станете, трябва да имате един идеален човек, който не се намира в никакво противоречие с живота.
Да се стремите във вашето съзнание да го нарисувате приблизително. Вие да го нарисувате на книга, не да бъдете като него. Да се опитате. А като се опитате да нарисувате неговите черти, вие ще се възпитате. Първото нещо − да нарисувате една черта за добрият живот.
към беседата >>
Първо, страхувате се, че няма да можете да пеете.
Тя е една нова област, в която човек влиза и трябва да се приспособи. Вземете за едно просто обяснение способността на човека да пее. Трябва му една среда. Някой път искате да пеете, но се стеснявате. От какво произтича стеснителността?
Първо, страхувате се, че няма да можете да пеете.
Едно животинско чувство се появява. Второ, появява се във вас едно чувство на тщеславие, че ще ви сочат за невежа, и трето, че не сте подготвени. Първо трябва да имате разположение. Този, на когото ще пеете, трябва да ви обича, да не ви критикува. Да знаете, че ще оцени пеенето.
към беседата >>
Да се стремите във вашето съзнание да го нарисувате приблизително.
Користолюбието се отразява, страхът се отразява, гневът се отразява и най-после цялото външно лице става израз на твоя вътрешен живот. Ако човек не се оправи, той трябва да се прости с живота. Да дойде пак и наново да започне. Та вие трябва да бъдете художници, да имате един модел, който всяка сутрин трябва да рисувате. Сутрин като станете, трябва да имате един идеален човек, който не се намира в никакво противоречие с живота.
Да се стремите във вашето съзнание да го нарисувате приблизително.
Вие да го нарисувате на книга, не да бъдете като него. Да се опитате. А като се опитате да нарисувате неговите черти, вие ще се възпитате. Първото нещо − да нарисувате една черта за добрият живот. Ти, ако искаш да станеш добър, най-първо се научи, постарай се да нарисуваш една черта на доброто или една черта на справедливостта.
към беседата >>
Едно животинско чувство се появява.
Вземете за едно просто обяснение способността на човека да пее. Трябва му една среда. Някой път искате да пеете, но се стеснявате. От какво произтича стеснителността? Първо, страхувате се, че няма да можете да пеете.
Едно животинско чувство се появява.
Второ, появява се във вас едно чувство на тщеславие, че ще ви сочат за невежа, и трето, че не сте подготвени. Първо трябва да имате разположение. Този, на когото ще пеете, трябва да ви обича, да не ви критикува. Да знаете, че ще оцени пеенето. При какви условия човек може да пее?
към беседата >>
Вие да го нарисувате на книга, не да бъдете като него.
Ако човек не се оправи, той трябва да се прости с живота. Да дойде пак и наново да започне. Та вие трябва да бъдете художници, да имате един модел, който всяка сутрин трябва да рисувате. Сутрин като станете, трябва да имате един идеален човек, който не се намира в никакво противоречие с живота. Да се стремите във вашето съзнание да го нарисувате приблизително.
Вие да го нарисувате на книга, не да бъдете като него.
Да се опитате. А като се опитате да нарисувате неговите черти, вие ще се възпитате. Първото нещо − да нарисувате една черта за добрият живот. Ти, ако искаш да станеш добър, най-първо се научи, постарай се да нарисуваш една черта на доброто или една черта на справедливостта. Кои хора вие наричате справедливи и честни хора?
към беседата >>
Второ, появява се във вас едно чувство на тщеславие, че ще ви сочат за невежа, и трето, че не сте подготвени.
Трябва му една среда. Някой път искате да пеете, но се стеснявате. От какво произтича стеснителността? Първо, страхувате се, че няма да можете да пеете. Едно животинско чувство се появява.
Второ, появява се във вас едно чувство на тщеславие, че ще ви сочат за невежа, и трето, че не сте подготвени.
Първо трябва да имате разположение. Този, на когото ще пеете, трябва да ви обича, да не ви критикува. Да знаете, че ще оцени пеенето. При какви условия човек може да пее? По някой път, понеже човекът е ленив, не иска да пее, природата го е заставила чрез страдание.
към беседата >>
Да се опитате.
Да дойде пак и наново да започне. Та вие трябва да бъдете художници, да имате един модел, който всяка сутрин трябва да рисувате. Сутрин като станете, трябва да имате един идеален човек, който не се намира в никакво противоречие с живота. Да се стремите във вашето съзнание да го нарисувате приблизително. Вие да го нарисувате на книга, не да бъдете като него.
Да се опитате.
А като се опитате да нарисувате неговите черти, вие ще се възпитате. Първото нещо − да нарисувате една черта за добрият живот. Ти, ако искаш да станеш добър, най-първо се научи, постарай се да нарисуваш една черта на доброто или една черта на справедливостта. Кои хора вие наричате справедливи и честни хора? Успоредните линии, това са честните линии в света.
към беседата >>
Първо трябва да имате разположение.
Някой път искате да пеете, но се стеснявате. От какво произтича стеснителността? Първо, страхувате се, че няма да можете да пеете. Едно животинско чувство се появява. Второ, появява се във вас едно чувство на тщеславие, че ще ви сочат за невежа, и трето, че не сте подготвени.
Първо трябва да имате разположение.
Този, на когото ще пеете, трябва да ви обича, да не ви критикува. Да знаете, че ще оцени пеенето. При какви условия човек може да пее? По някой път, понеже човекът е ленив, не иска да пее, природата го е заставила чрез страдание. Страданието не е нищо друго, освен метод за пеене.
към беседата >>
А като се опитате да нарисувате неговите черти, вие ще се възпитате.
Та вие трябва да бъдете художници, да имате един модел, който всяка сутрин трябва да рисувате. Сутрин като станете, трябва да имате един идеален човек, който не се намира в никакво противоречие с живота. Да се стремите във вашето съзнание да го нарисувате приблизително. Вие да го нарисувате на книга, не да бъдете като него. Да се опитате.
А като се опитате да нарисувате неговите черти, вие ще се възпитате.
Първото нещо − да нарисувате една черта за добрият живот. Ти, ако искаш да станеш добър, най-първо се научи, постарай се да нарисуваш една черта на доброто или една черта на справедливостта. Кои хора вие наричате справедливи и честни хора? Успоредните линии, това са честните линии в света. И когато вие ги рисувате, колкото по-хубаво можете да ги нарисувате, имате линии и същевременно нещо честно (фиг. 1).
към беседата >>
Този, на когото ще пеете, трябва да ви обича, да не ви критикува.
От какво произтича стеснителността? Първо, страхувате се, че няма да можете да пеете. Едно животинско чувство се появява. Второ, появява се във вас едно чувство на тщеславие, че ще ви сочат за невежа, и трето, че не сте подготвени. Първо трябва да имате разположение.
Този, на когото ще пеете, трябва да ви обича, да не ви критикува.
Да знаете, че ще оцени пеенето. При какви условия човек може да пее? По някой път, понеже човекът е ленив, не иска да пее, природата го е заставила чрез страдание. Страданието не е нищо друго, освен метод за пеене. Като започнеш да страдаш, ще започнеш да пееш по минорната гама, ще започнеш да страдаш, на опера ще пееш, с движения.
към беседата >>
Първото нещо − да нарисувате една черта за добрият живот.
Сутрин като станете, трябва да имате един идеален човек, който не се намира в никакво противоречие с живота. Да се стремите във вашето съзнание да го нарисувате приблизително. Вие да го нарисувате на книга, не да бъдете като него. Да се опитате. А като се опитате да нарисувате неговите черти, вие ще се възпитате.
Първото нещо − да нарисувате една черта за добрият живот.
Ти, ако искаш да станеш добър, най-първо се научи, постарай се да нарисуваш една черта на доброто или една черта на справедливостта. Кои хора вие наричате справедливи и честни хора? Успоредните линии, това са честните линии в света. И когато вие ги рисувате, колкото по-хубаво можете да ги нарисувате, имате линии и същевременно нещо честно (фиг. 1). Във втория случай правата линия има едно малко отклонение.
към беседата >>
Да знаете, че ще оцени пеенето.
Първо, страхувате се, че няма да можете да пеете. Едно животинско чувство се появява. Второ, появява се във вас едно чувство на тщеславие, че ще ви сочат за невежа, и трето, че не сте подготвени. Първо трябва да имате разположение. Този, на когото ще пеете, трябва да ви обича, да не ви критикува.
Да знаете, че ще оцени пеенето.
При какви условия човек може да пее? По някой път, понеже човекът е ленив, не иска да пее, природата го е заставила чрез страдание. Страданието не е нищо друго, освен метод за пеене. Като започнеш да страдаш, ще започнеш да пееш по минорната гама, ще започнеш да страдаш, на опера ще пееш, с движения. После, на операта, ще направиш хубави движения, ще издадеш един звук, втори, трети.
към беседата >>
Ти, ако искаш да станеш добър, най-първо се научи, постарай се да нарисуваш една черта на доброто или една черта на справедливостта.
Да се стремите във вашето съзнание да го нарисувате приблизително. Вие да го нарисувате на книга, не да бъдете като него. Да се опитате. А като се опитате да нарисувате неговите черти, вие ще се възпитате. Първото нещо − да нарисувате една черта за добрият живот.
Ти, ако искаш да станеш добър, най-първо се научи, постарай се да нарисуваш една черта на доброто или една черта на справедливостта.
Кои хора вие наричате справедливи и честни хора? Успоредните линии, това са честните линии в света. И когато вие ги рисувате, колкото по-хубаво можете да ги нарисувате, имате линии и същевременно нещо честно (фиг. 1). Във втория случай правата линия има едно малко отклонение. Ще забележите, че тази крива линия, като дойде в началото, тя е почти изправена.
към беседата >>
При какви условия човек може да пее?
Едно животинско чувство се появява. Второ, появява се във вас едно чувство на тщеславие, че ще ви сочат за невежа, и трето, че не сте подготвени. Първо трябва да имате разположение. Този, на когото ще пеете, трябва да ви обича, да не ви критикува. Да знаете, че ще оцени пеенето.
При какви условия човек може да пее?
По някой път, понеже човекът е ленив, не иска да пее, природата го е заставила чрез страдание. Страданието не е нищо друго, освен метод за пеене. Като започнеш да страдаш, ще започнеш да пееш по минорната гама, ще започнеш да страдаш, на опера ще пееш, с движения. После, на операта, ще направиш хубави движения, ще издадеш един звук, втори, трети. Ще направиш оперни движения.
към беседата >>
Кои хора вие наричате справедливи и честни хора?
Вие да го нарисувате на книга, не да бъдете като него. Да се опитате. А като се опитате да нарисувате неговите черти, вие ще се възпитате. Първото нещо − да нарисувате една черта за добрият живот. Ти, ако искаш да станеш добър, най-първо се научи, постарай се да нарисуваш една черта на доброто или една черта на справедливостта.
Кои хора вие наричате справедливи и честни хора?
Успоредните линии, това са честните линии в света. И когато вие ги рисувате, колкото по-хубаво можете да ги нарисувате, имате линии и същевременно нещо честно (фиг. 1). Във втория случай правата линия има едно малко отклонение. Ще забележите, че тази крива линия, като дойде в началото, тя е почти изправена. Защо горната част е малко вляво?
към беседата >>
По някой път, понеже човекът е ленив, не иска да пее, природата го е заставила чрез страдание.
Второ, появява се във вас едно чувство на тщеславие, че ще ви сочат за невежа, и трето, че не сте подготвени. Първо трябва да имате разположение. Този, на когото ще пеете, трябва да ви обича, да не ви критикува. Да знаете, че ще оцени пеенето. При какви условия човек може да пее?
По някой път, понеже човекът е ленив, не иска да пее, природата го е заставила чрез страдание.
Страданието не е нищо друго, освен метод за пеене. Като започнеш да страдаш, ще започнеш да пееш по минорната гама, ще започнеш да страдаш, на опера ще пееш, с движения. После, на операта, ще направиш хубави движения, ще издадеш един звук, втори, трети. Ще направиш оперни движения. Опера в природата има.
към беседата >>
Успоредните линии, това са честните линии в света.
Да се опитате. А като се опитате да нарисувате неговите черти, вие ще се възпитате. Първото нещо − да нарисувате една черта за добрият живот. Ти, ако искаш да станеш добър, най-първо се научи, постарай се да нарисуваш една черта на доброто или една черта на справедливостта. Кои хора вие наричате справедливи и честни хора?
Успоредните линии, това са честните линии в света.
И когато вие ги рисувате, колкото по-хубаво можете да ги нарисувате, имате линии и същевременно нещо честно (фиг. 1). Във втория случай правата линия има едно малко отклонение. Ще забележите, че тази крива линия, като дойде в началото, тя е почти изправена. Защо горната част е малко вляво? Ако вземете да я нарисувате така (фиг.
към беседата >>
Страданието не е нищо друго, освен метод за пеене.
Първо трябва да имате разположение. Този, на когото ще пеете, трябва да ви обича, да не ви критикува. Да знаете, че ще оцени пеенето. При какви условия човек може да пее? По някой път, понеже човекът е ленив, не иска да пее, природата го е заставила чрез страдание.
Страданието не е нищо друго, освен метод за пеене.
Като започнеш да страдаш, ще започнеш да пееш по минорната гама, ще започнеш да страдаш, на опера ще пееш, с движения. После, на операта, ще направиш хубави движения, ще издадеш един звук, втори, трети. Ще направиш оперни движения. Опера в природата има. Например болният, който е слаб, лежи на гърба си.
към беседата >>
И когато вие ги рисувате, колкото по-хубаво можете да ги нарисувате, имате линии и същевременно нещо честно (фиг. 1).
А като се опитате да нарисувате неговите черти, вие ще се възпитате. Първото нещо − да нарисувате една черта за добрият живот. Ти, ако искаш да станеш добър, най-първо се научи, постарай се да нарисуваш една черта на доброто или една черта на справедливостта. Кои хора вие наричате справедливи и честни хора? Успоредните линии, това са честните линии в света.
И когато вие ги рисувате, колкото по-хубаво можете да ги нарисувате, имате линии и същевременно нещо честно (фиг. 1).
Във втория случай правата линия има едно малко отклонение. Ще забележите, че тази крива линия, като дойде в началото, тя е почти изправена. Защо горната част е малко вляво? Ако вземете да я нарисувате така (фиг. 2 − А) или някой път ако тази линия е завита или вземе такова направление (фиг.
към беседата >>
Като започнеш да страдаш, ще започнеш да пееш по минорната гама, ще започнеш да страдаш, на опера ще пееш, с движения.
Този, на когото ще пеете, трябва да ви обича, да не ви критикува. Да знаете, че ще оцени пеенето. При какви условия човек може да пее? По някой път, понеже човекът е ленив, не иска да пее, природата го е заставила чрез страдание. Страданието не е нищо друго, освен метод за пеене.
Като започнеш да страдаш, ще започнеш да пееш по минорната гама, ще започнеш да страдаш, на опера ще пееш, с движения.
После, на операта, ще направиш хубави движения, ще издадеш един звук, втори, трети. Ще направиш оперни движения. Опера в природата има. Например болният, който е слаб, лежи на гърба си. Опера е това.
към беседата >>
Във втория случай правата линия има едно малко отклонение.
Първото нещо − да нарисувате една черта за добрият живот. Ти, ако искаш да станеш добър, най-първо се научи, постарай се да нарисуваш една черта на доброто или една черта на справедливостта. Кои хора вие наричате справедливи и честни хора? Успоредните линии, това са честните линии в света. И когато вие ги рисувате, колкото по-хубаво можете да ги нарисувате, имате линии и същевременно нещо честно (фиг. 1).
Във втория случай правата линия има едно малко отклонение.
Ще забележите, че тази крива линия, като дойде в началото, тя е почти изправена. Защо горната част е малко вляво? Ако вземете да я нарисувате така (фиг. 2 − А) или някой път ако тази линия е завита или вземе такова направление (фиг. 2 − В)?
към беседата >>
После, на операта, ще направиш хубави движения, ще издадеш един звук, втори, трети.
Да знаете, че ще оцени пеенето. При какви условия човек може да пее? По някой път, понеже човекът е ленив, не иска да пее, природата го е заставила чрез страдание. Страданието не е нищо друго, освен метод за пеене. Като започнеш да страдаш, ще започнеш да пееш по минорната гама, ще започнеш да страдаш, на опера ще пееш, с движения.
После, на операта, ще направиш хубави движения, ще издадеш един звук, втори, трети.
Ще направиш оперни движения. Опера в природата има. Например болният, който е слаб, лежи на гърба си. Опера е това. Природата е заставила сега разумните хора, които са дошли до един метод − не искат да страдат.
към беседата >>
Ще забележите, че тази крива линия, като дойде в началото, тя е почти изправена.
Ти, ако искаш да станеш добър, най-първо се научи, постарай се да нарисуваш една черта на доброто или една черта на справедливостта. Кои хора вие наричате справедливи и честни хора? Успоредните линии, това са честните линии в света. И когато вие ги рисувате, колкото по-хубаво можете да ги нарисувате, имате линии и същевременно нещо честно (фиг. 1). Във втория случай правата линия има едно малко отклонение.
Ще забележите, че тази крива линия, като дойде в началото, тя е почти изправена.
Защо горната част е малко вляво? Ако вземете да я нарисувате така (фиг. 2 − А) или някой път ако тази линия е завита или вземе такова направление (фиг. 2 − В)? Защото в природата всяко чувствуване, всяка мисъл се определя от известен брой трептения − хармонични или дисхармонични.
към беседата >>
Ще направиш оперни движения.
При какви условия човек може да пее? По някой път, понеже човекът е ленив, не иска да пее, природата го е заставила чрез страдание. Страданието не е нищо друго, освен метод за пеене. Като започнеш да страдаш, ще започнеш да пееш по минорната гама, ще започнеш да страдаш, на опера ще пееш, с движения. После, на операта, ще направиш хубави движения, ще издадеш един звук, втори, трети.
Ще направиш оперни движения.
Опера в природата има. Например болният, който е слаб, лежи на гърба си. Опера е това. Природата е заставила сега разумните хора, които са дошли до един метод − не искат да страдат. Те искат доброволно да пеят.
към беседата >>
Защо горната част е малко вляво?
Кои хора вие наричате справедливи и честни хора? Успоредните линии, това са честните линии в света. И когато вие ги рисувате, колкото по-хубаво можете да ги нарисувате, имате линии и същевременно нещо честно (фиг. 1). Във втория случай правата линия има едно малко отклонение. Ще забележите, че тази крива линия, като дойде в началото, тя е почти изправена.
Защо горната част е малко вляво?
Ако вземете да я нарисувате така (фиг. 2 − А) или някой път ако тази линия е завита или вземе такова направление (фиг. 2 − В)? Защото в природата всяко чувствуване, всяка мисъл се определя от известен брой трептения − хармонични или дисхармонични. Законът на графологията е закон на хармонията, закон на хармоничните трептения.
към беседата >>
Опера в природата има.
По някой път, понеже човекът е ленив, не иска да пее, природата го е заставила чрез страдание. Страданието не е нищо друго, освен метод за пеене. Като започнеш да страдаш, ще започнеш да пееш по минорната гама, ще започнеш да страдаш, на опера ще пееш, с движения. После, на операта, ще направиш хубави движения, ще издадеш един звук, втори, трети. Ще направиш оперни движения.
Опера в природата има.
Например болният, който е слаб, лежи на гърба си. Опера е това. Природата е заставила сега разумните хора, които са дошли до един метод − не искат да страдат. Те искат доброволно да пеят. Ще бъде много интересно, ако някой път употребите музиката, за да се опита какво е вашето настроение.
към беседата >>
Ако вземете да я нарисувате така (фиг.
Успоредните линии, това са честните линии в света. И когато вие ги рисувате, колкото по-хубаво можете да ги нарисувате, имате линии и същевременно нещо честно (фиг. 1). Във втория случай правата линия има едно малко отклонение. Ще забележите, че тази крива линия, като дойде в началото, тя е почти изправена. Защо горната част е малко вляво?
Ако вземете да я нарисувате така (фиг.
2 − А) или някой път ако тази линия е завита или вземе такова направление (фиг. 2 − В)? Защото в природата всяко чувствуване, всяка мисъл се определя от известен брой трептения − хармонични или дисхармонични. Законът на графологията е закон на хармонията, закон на хармоничните трептения. Когато трептенията са по-хармонични, те се предават и тогава външните линии, които ние рисуваме, ще бъдат
към беседата >>
Например болният, който е слаб, лежи на гърба си.
Страданието не е нищо друго, освен метод за пеене. Като започнеш да страдаш, ще започнеш да пееш по минорната гама, ще започнеш да страдаш, на опера ще пееш, с движения. После, на операта, ще направиш хубави движения, ще издадеш един звук, втори, трети. Ще направиш оперни движения. Опера в природата има.
Например болният, който е слаб, лежи на гърба си.
Опера е това. Природата е заставила сега разумните хора, които са дошли до един метод − не искат да страдат. Те искат доброволно да пеят. Ще бъде много интересно, ако някой път употребите музиката, за да се опита какво е вашето настроение. Направете тази маневра, тя е следната.
към беседата >>
2 − А) или някой път ако тази линия е завита или вземе такова направление (фиг.
И когато вие ги рисувате, колкото по-хубаво можете да ги нарисувате, имате линии и същевременно нещо честно (фиг. 1). Във втория случай правата линия има едно малко отклонение. Ще забележите, че тази крива линия, като дойде в началото, тя е почти изправена. Защо горната част е малко вляво? Ако вземете да я нарисувате така (фиг.
2 − А) или някой път ако тази линия е завита или вземе такова направление (фиг.
2 − В)? Защото в природата всяко чувствуване, всяка мисъл се определя от известен брой трептения − хармонични или дисхармонични. Законът на графологията е закон на хармонията, закон на хармоничните трептения. Когато трептенията са по-хармонични, те се предават и тогава външните линии, които ние рисуваме, ще бъдат
към беседата >>
Опера е това.
Като започнеш да страдаш, ще започнеш да пееш по минорната гама, ще започнеш да страдаш, на опера ще пееш, с движения. После, на операта, ще направиш хубави движения, ще издадеш един звук, втори, трети. Ще направиш оперни движения. Опера в природата има. Например болният, който е слаб, лежи на гърба си.
Опера е това.
Природата е заставила сега разумните хора, които са дошли до един метод − не искат да страдат. Те искат доброволно да пеят. Ще бъде много интересно, ако някой път употребите музиката, за да се опита какво е вашето настроение. Направете тази маневра, тя е следната. Искаш да пееш за себе си.
към беседата >>
2 − В)?
Във втория случай правата линия има едно малко отклонение. Ще забележите, че тази крива линия, като дойде в началото, тя е почти изправена. Защо горната част е малко вляво? Ако вземете да я нарисувате така (фиг. 2 − А) или някой път ако тази линия е завита или вземе такова направление (фиг.
2 − В)?
Защото в природата всяко чувствуване, всяка мисъл се определя от известен брой трептения − хармонични или дисхармонични. Законът на графологията е закон на хармонията, закон на хармоничните трептения. Когато трептенията са по-хармонични, те се предават и тогава външните линии, които ние рисуваме, ще бъдат
към беседата >>
Природата е заставила сега разумните хора, които са дошли до един метод − не искат да страдат.
После, на операта, ще направиш хубави движения, ще издадеш един звук, втори, трети. Ще направиш оперни движения. Опера в природата има. Например болният, който е слаб, лежи на гърба си. Опера е това.
Природата е заставила сега разумните хора, които са дошли до един метод − не искат да страдат.
Те искат доброволно да пеят. Ще бъде много интересно, ако някой път употребите музиката, за да се опита какво е вашето настроение. Направете тази маневра, тя е следната. Искаш да пееш за себе си. Представи си, че пееш пред една публика, и веднага ще се спънеш.
към беседата >>
Защото в природата всяко чувствуване, всяка мисъл се определя от известен брой трептения − хармонични или дисхармонични.
Ще забележите, че тази крива линия, като дойде в началото, тя е почти изправена. Защо горната част е малко вляво? Ако вземете да я нарисувате така (фиг. 2 − А) или някой път ако тази линия е завита или вземе такова направление (фиг. 2 − В)?
Защото в природата всяко чувствуване, всяка мисъл се определя от известен брой трептения − хармонични или дисхармонични.
Законът на графологията е закон на хармонията, закон на хармоничните трептения. Когато трептенията са по-хармонични, те се предават и тогава външните линии, които ние рисуваме, ще бъдат
към беседата >>
Те искат доброволно да пеят.
Ще направиш оперни движения. Опера в природата има. Например болният, който е слаб, лежи на гърба си. Опера е това. Природата е заставила сега разумните хора, които са дошли до един метод − не искат да страдат.
Те искат доброволно да пеят.
Ще бъде много интересно, ако някой път употребите музиката, за да се опита какво е вашето настроение. Направете тази маневра, тя е следната. Искаш да пееш за себе си. Представи си, че пееш пред една публика, и веднага ще се спънеш. Като си представиш, че пееш пред голяма публика, веднага ще се зароди едно стеснение.
към беседата >>
Законът на графологията е закон на хармонията, закон на хармоничните трептения.
Защо горната част е малко вляво? Ако вземете да я нарисувате така (фиг. 2 − А) или някой път ако тази линия е завита или вземе такова направление (фиг. 2 − В)? Защото в природата всяко чувствуване, всяка мисъл се определя от известен брой трептения − хармонични или дисхармонични.
Законът на графологията е закон на хармонията, закон на хармоничните трептения.
Когато трептенията са по-хармонични, те се предават и тогава външните линии, които ние рисуваме, ще бъдат
към беседата >>
Ще бъде много интересно, ако някой път употребите музиката, за да се опита какво е вашето настроение.
Опера в природата има. Например болният, който е слаб, лежи на гърба си. Опера е това. Природата е заставила сега разумните хора, които са дошли до един метод − не искат да страдат. Те искат доброволно да пеят.
Ще бъде много интересно, ако някой път употребите музиката, за да се опита какво е вашето настроение.
Направете тази маневра, тя е следната. Искаш да пееш за себе си. Представи си, че пееш пред една публика, и веднага ще се спънеш. Като си представиш, че пееш пред голяма публика, веднага ще се зароди едно стеснение. Казваш: „Тази работа не е за мене да пея пред тия хора.“ Най-първо започнете да пеете за себе си, да видим как бихте пяли.
към беседата >>
Когато трептенията са по-хармонични, те се предават и тогава външните линии, които ние рисуваме, ще бъдат
Ако вземете да я нарисувате така (фиг. 2 − А) или някой път ако тази линия е завита или вземе такова направление (фиг. 2 − В)? Защото в природата всяко чувствуване, всяка мисъл се определя от известен брой трептения − хармонични или дисхармонични. Законът на графологията е закон на хармонията, закон на хармоничните трептения.
Когато трептенията са по-хармонични, те се предават и тогава външните линии, които ние рисуваме, ще бъдат
към беседата >>
Направете тази маневра, тя е следната.
Например болният, който е слаб, лежи на гърба си. Опера е това. Природата е заставила сега разумните хора, които са дошли до един метод − не искат да страдат. Те искат доброволно да пеят. Ще бъде много интересно, ако някой път употребите музиката, за да се опита какво е вашето настроение.
Направете тази маневра, тя е следната.
Искаш да пееш за себе си. Представи си, че пееш пред една публика, и веднага ще се спънеш. Като си представиш, че пееш пред голяма публика, веднага ще се зароди едно стеснение. Казваш: „Тази работа не е за мене да пея пред тия хора.“ Най-първо започнете да пеете за себе си, да видим как бихте пяли. Аз бих ви дал една песен.
към беседата >>
по-правилно определени.
по-правилно определени.
За всяка една умствена или чувствена проява съществува определен път по известни линии. Ако един човек е твърд, има твърдост в себе си, като решава, ако сте при него, ще забележите, че става свиване на неговите устни. Най-първо, държи устата си свободна. Щом има мъчнотии, устата започват да се прилепват. Ще забележите тогава, че устните се стискат.
към беседата >>
Искаш да пееш за себе си.
Опера е това. Природата е заставила сега разумните хора, които са дошли до един метод − не искат да страдат. Те искат доброволно да пеят. Ще бъде много интересно, ако някой път употребите музиката, за да се опита какво е вашето настроение. Направете тази маневра, тя е следната.
Искаш да пееш за себе си.
Представи си, че пееш пред една публика, и веднага ще се спънеш. Като си представиш, че пееш пред голяма публика, веднага ще се зароди едно стеснение. Казваш: „Тази работа не е за мене да пея пред тия хора.“ Най-първо започнете да пеете за себе си, да видим как бихте пяли. Аз бих ви дал една песен. С коя песен бихте започнали?
към беседата >>
За всяка една умствена или чувствена проява съществува определен път по известни линии.
по-правилно определени.
За всяка една умствена или чувствена проява съществува определен път по известни линии.
Ако един човек е твърд, има твърдост в себе си, като решава, ако сте при него, ще забележите, че става свиване на неговите устни. Най-първо, държи устата си свободна. Щом има мъчнотии, устата започват да се прилепват. Ще забележите тогава, че устните се стискат. От стискането на устните той е изгубил тази полярност, загубил е смисъла на живота.
към беседата >>
Представи си, че пееш пред една публика, и веднага ще се спънеш.
Природата е заставила сега разумните хора, които са дошли до един метод − не искат да страдат. Те искат доброволно да пеят. Ще бъде много интересно, ако някой път употребите музиката, за да се опита какво е вашето настроение. Направете тази маневра, тя е следната. Искаш да пееш за себе си.
Представи си, че пееш пред една публика, и веднага ще се спънеш.
Като си представиш, че пееш пред голяма публика, веднага ще се зароди едно стеснение. Казваш: „Тази работа не е за мене да пея пред тия хора.“ Най-първо започнете да пеете за себе си, да видим как бихте пяли. Аз бих ви дал една песен. С коя песен бихте започнали? Не мислете, че има някои основни песни.
към беседата >>
Ако един човек е твърд, има твърдост в себе си, като решава, ако сте при него, ще забележите, че става свиване на неговите устни.
по-правилно определени. За всяка една умствена или чувствена проява съществува определен път по известни линии.
Ако един човек е твърд, има твърдост в себе си, като решава, ако сте при него, ще забележите, че става свиване на неговите устни.
Най-първо, държи устата си свободна. Щом има мъчнотии, устата започват да се прилепват. Ще забележите тогава, че устните се стискат. От стискането на устните той е изгубил тази полярност, загубил е смисъла на живота. На устните трябва да им е дадена свобода, то е една плоскост, от която се възприемат известни енергии.
към беседата >>
Като си представиш, че пееш пред голяма публика, веднага ще се зароди едно стеснение.
Те искат доброволно да пеят. Ще бъде много интересно, ако някой път употребите музиката, за да се опита какво е вашето настроение. Направете тази маневра, тя е следната. Искаш да пееш за себе си. Представи си, че пееш пред една публика, и веднага ще се спънеш.
Като си представиш, че пееш пред голяма публика, веднага ще се зароди едно стеснение.
Казваш: „Тази работа не е за мене да пея пред тия хора.“ Най-първо започнете да пеете за себе си, да видим как бихте пяли. Аз бих ви дал една песен. С коя песен бихте започнали? Не мислете, че има някои основни песни. С каква песен бихте започнали да пеете?
към беседата >>
Най-първо, държи устата си свободна.
по-правилно определени. За всяка една умствена или чувствена проява съществува определен път по известни линии. Ако един човек е твърд, има твърдост в себе си, като решава, ако сте при него, ще забележите, че става свиване на неговите устни.
Най-първо, държи устата си свободна.
Щом има мъчнотии, устата започват да се прилепват. Ще забележите тогава, че устните се стискат. От стискането на устните той е изгубил тази полярност, загубил е смисъла на живота. На устните трябва да им е дадена свобода, то е една плоскост, от която се възприемат известни енергии. Бърните са възприематели на известни енергии в природата.
към беседата >>
Казваш: „Тази работа не е за мене да пея пред тия хора.“ Най-първо започнете да пеете за себе си, да видим как бихте пяли.
Ще бъде много интересно, ако някой път употребите музиката, за да се опита какво е вашето настроение. Направете тази маневра, тя е следната. Искаш да пееш за себе си. Представи си, че пееш пред една публика, и веднага ще се спънеш. Като си представиш, че пееш пред голяма публика, веднага ще се зароди едно стеснение.
Казваш: „Тази работа не е за мене да пея пред тия хора.“ Най-първо започнете да пеете за себе си, да видим как бихте пяли.
Аз бих ви дал една песен. С коя песен бихте започнали? Не мислете, че има някои основни песни. С каква песен бихте започнали да пеете? Ако пеете религиозно, вие сте религиозно настроени, ако пеете обществена песен за герои, вие сте войнствено настроени.
към беседата >>
Щом има мъчнотии, устата започват да се прилепват.
по-правилно определени. За всяка една умствена или чувствена проява съществува определен път по известни линии. Ако един човек е твърд, има твърдост в себе си, като решава, ако сте при него, ще забележите, че става свиване на неговите устни. Най-първо, държи устата си свободна.
Щом има мъчнотии, устата започват да се прилепват.
Ще забележите тогава, че устните се стискат. От стискането на устните той е изгубил тази полярност, загубил е смисъла на живота. На устните трябва да им е дадена свобода, то е една плоскост, от която се възприемат известни енергии. Бърните са възприематели на известни енергии в природата. Ако устните ти съвсем са стиснати, то не е здравословно.
към беседата >>
Аз бих ви дал една песен.
Направете тази маневра, тя е следната. Искаш да пееш за себе си. Представи си, че пееш пред една публика, и веднага ще се спънеш. Като си представиш, че пееш пред голяма публика, веднага ще се зароди едно стеснение. Казваш: „Тази работа не е за мене да пея пред тия хора.“ Най-първо започнете да пеете за себе си, да видим как бихте пяли.
Аз бих ви дал една песен.
С коя песен бихте започнали? Не мислете, че има някои основни песни. С каква песен бихте започнали да пеете? Ако пеете религиозно, вие сте религиозно настроени, ако пеете обществена песен за герои, вие сте войнствено настроени. Ако искате богат да станете, тогава ще пеете пред богати, и те имат песни.
към беседата >>
Ще забележите тогава, че устните се стискат.
по-правилно определени. За всяка една умствена или чувствена проява съществува определен път по известни линии. Ако един човек е твърд, има твърдост в себе си, като решава, ако сте при него, ще забележите, че става свиване на неговите устни. Най-първо, държи устата си свободна. Щом има мъчнотии, устата започват да се прилепват.
Ще забележите тогава, че устните се стискат.
От стискането на устните той е изгубил тази полярност, загубил е смисъла на живота. На устните трябва да им е дадена свобода, то е една плоскост, от която се възприемат известни енергии. Бърните са възприематели на известни енергии в природата. Ако устните ти съвсем са стиснати, то не е здравословно. Ако бърните ти са малко дебели, една опасност има.
към беседата >>
С коя песен бихте започнали?
Искаш да пееш за себе си. Представи си, че пееш пред една публика, и веднага ще се спънеш. Като си представиш, че пееш пред голяма публика, веднага ще се зароди едно стеснение. Казваш: „Тази работа не е за мене да пея пред тия хора.“ Най-първо започнете да пеете за себе си, да видим как бихте пяли. Аз бих ви дал една песен.
С коя песен бихте започнали?
Не мислете, че има някои основни песни. С каква песен бихте започнали да пеете? Ако пеете религиозно, вие сте религиозно настроени, ако пеете обществена песен за герои, вие сте войнствено настроени. Ако искате богат да станете, тогава ще пеете пред богати, и те имат песни. Ходил е Стоян на търговия, как е спечелил парите.
към беседата >>
От стискането на устните той е изгубил тази полярност, загубил е смисъла на живота.
За всяка една умствена или чувствена проява съществува определен път по известни линии. Ако един човек е твърд, има твърдост в себе си, като решава, ако сте при него, ще забележите, че става свиване на неговите устни. Най-първо, държи устата си свободна. Щом има мъчнотии, устата започват да се прилепват. Ще забележите тогава, че устните се стискат.
От стискането на устните той е изгубил тази полярност, загубил е смисъла на живота.
На устните трябва да им е дадена свобода, то е една плоскост, от която се възприемат известни енергии. Бърните са възприематели на известни енергии в природата. Ако устните ти съвсем са стиснати, то не е здравословно. Ако бърните ти са малко дебели, една опасност има. Но ако станат чрезмерно тънки, друга опасност има.
към беседата >>
Не мислете, че има някои основни песни.
Представи си, че пееш пред една публика, и веднага ще се спънеш. Като си представиш, че пееш пред голяма публика, веднага ще се зароди едно стеснение. Казваш: „Тази работа не е за мене да пея пред тия хора.“ Най-първо започнете да пеете за себе си, да видим как бихте пяли. Аз бих ви дал една песен. С коя песен бихте започнали?
Не мислете, че има някои основни песни.
С каква песен бихте започнали да пеете? Ако пеете религиозно, вие сте религиозно настроени, ако пеете обществена песен за герои, вие сте войнствено настроени. Ако искате богат да станете, тогава ще пеете пред богати, и те имат песни. Ходил е Стоян на търговия, как е спечелил парите. Или ако сте млади, как на хорото ще идете.
към беседата >>
На устните трябва да им е дадена свобода, то е една плоскост, от която се възприемат известни енергии.
Ако един човек е твърд, има твърдост в себе си, като решава, ако сте при него, ще забележите, че става свиване на неговите устни. Най-първо, държи устата си свободна. Щом има мъчнотии, устата започват да се прилепват. Ще забележите тогава, че устните се стискат. От стискането на устните той е изгубил тази полярност, загубил е смисъла на живота.
На устните трябва да им е дадена свобода, то е една плоскост, от която се възприемат известни енергии.
Бърните са възприематели на известни енергии в природата. Ако устните ти съвсем са стиснати, то не е здравословно. Ако бърните ти са малко дебели, една опасност има. Но ако станат чрезмерно тънки, друга опасност има. Има значение какви са ти бърните.
към беседата >>
С каква песен бихте започнали да пеете?
Като си представиш, че пееш пред голяма публика, веднага ще се зароди едно стеснение. Казваш: „Тази работа не е за мене да пея пред тия хора.“ Най-първо започнете да пеете за себе си, да видим как бихте пяли. Аз бих ви дал една песен. С коя песен бихте започнали? Не мислете, че има някои основни песни.
С каква песен бихте започнали да пеете?
Ако пеете религиозно, вие сте религиозно настроени, ако пеете обществена песен за герои, вие сте войнствено настроени. Ако искате богат да станете, тогава ще пеете пред богати, и те имат песни. Ходил е Стоян на търговия, как е спечелил парите. Или ако сте млади, как на хорото ще идете. Но всъщност с каква песен бихте започнали?
към беседата >>
Бърните са възприематели на известни енергии в природата.
Най-първо, държи устата си свободна. Щом има мъчнотии, устата започват да се прилепват. Ще забележите тогава, че устните се стискат. От стискането на устните той е изгубил тази полярност, загубил е смисъла на живота. На устните трябва да им е дадена свобода, то е една плоскост, от която се възприемат известни енергии.
Бърните са възприематели на известни енергии в природата.
Ако устните ти съвсем са стиснати, то не е здравословно. Ако бърните ти са малко дебели, една опасност има. Но ако станат чрезмерно тънки, друга опасност има. Има значение какви са ти бърните. Каква е горната бърна и каква е долната бърна.
към беседата >>
Ако пеете религиозно, вие сте религиозно настроени, ако пеете обществена песен за герои, вие сте войнствено настроени.
Казваш: „Тази работа не е за мене да пея пред тия хора.“ Най-първо започнете да пеете за себе си, да видим как бихте пяли. Аз бих ви дал една песен. С коя песен бихте започнали? Не мислете, че има някои основни песни. С каква песен бихте започнали да пеете?
Ако пеете религиозно, вие сте религиозно настроени, ако пеете обществена песен за герои, вие сте войнствено настроени.
Ако искате богат да станете, тогава ще пеете пред богати, и те имат песни. Ходил е Стоян на търговия, как е спечелил парите. Или ако сте млади, как на хорото ще идете. Но всъщност с каква песен бихте започнали? Вие сте учител, с каква песен започват вашите деца?
към беседата >>
Ако устните ти съвсем са стиснати, то не е здравословно.
Щом има мъчнотии, устата започват да се прилепват. Ще забележите тогава, че устните се стискат. От стискането на устните той е изгубил тази полярност, загубил е смисъла на живота. На устните трябва да им е дадена свобода, то е една плоскост, от която се възприемат известни енергии. Бърните са възприематели на известни енергии в природата.
Ако устните ти съвсем са стиснати, то не е здравословно.
Ако бърните ти са малко дебели, една опасност има. Но ако станат чрезмерно тънки, друга опасност има. Има значение какви са ти бърните. Каква е горната бърна и каква е долната бърна. Те не трябва да губят своята естествена широчина, която природата им е дала.
към беседата >>
Ако искате богат да станете, тогава ще пеете пред богати, и те имат песни.
Аз бих ви дал една песен. С коя песен бихте започнали? Не мислете, че има някои основни песни. С каква песен бихте започнали да пеете? Ако пеете религиозно, вие сте религиозно настроени, ако пеете обществена песен за герои, вие сте войнствено настроени.
Ако искате богат да станете, тогава ще пеете пред богати, и те имат песни.
Ходил е Стоян на търговия, как е спечелил парите. Или ако сте млади, как на хорото ще идете. Но всъщност с каква песен бихте започнали? Вие сте учител, с каква песен започват вашите деца? Коя е най-обикновената песен.
към беседата >>
Ако бърните ти са малко дебели, една опасност има.
Ще забележите тогава, че устните се стискат. От стискането на устните той е изгубил тази полярност, загубил е смисъла на живота. На устните трябва да им е дадена свобода, то е една плоскост, от която се възприемат известни енергии. Бърните са възприематели на известни енергии в природата. Ако устните ти съвсем са стиснати, то не е здравословно.
Ако бърните ти са малко дебели, една опасност има.
Но ако станат чрезмерно тънки, друга опасност има. Има значение какви са ти бърните. Каква е горната бърна и каква е долната бърна. Те не трябва да губят своята естествена широчина, която природата им е дала. После забележете веждите какви са.
към беседата >>
Ходил е Стоян на търговия, как е спечелил парите.
С коя песен бихте започнали? Не мислете, че има някои основни песни. С каква песен бихте започнали да пеете? Ако пеете религиозно, вие сте религиозно настроени, ако пеете обществена песен за герои, вие сте войнствено настроени. Ако искате богат да станете, тогава ще пеете пред богати, и те имат песни.
Ходил е Стоян на търговия, как е спечелил парите.
Или ако сте млади, как на хорото ще идете. Но всъщност с каква песен бихте започнали? Вие сте учител, с каква песен започват вашите деца? Коя е най-обикновената песен. Най-достъпната песен на децата коя е?
към беседата >>
Но ако станат чрезмерно тънки, друга опасност има.
От стискането на устните той е изгубил тази полярност, загубил е смисъла на живота. На устните трябва да им е дадена свобода, то е една плоскост, от която се възприемат известни енергии. Бърните са възприематели на известни енергии в природата. Ако устните ти съвсем са стиснати, то не е здравословно. Ако бърните ти са малко дебели, една опасност има.
Но ако станат чрезмерно тънки, друга опасност има.
Има значение какви са ти бърните. Каква е горната бърна и каква е долната бърна. Те не трябва да губят своята естествена широчина, която природата им е дала. После забележете веждите какви са. Хора, които влизат в обективния свят, техните вежди са станали дебели и груби.
към беседата >>
Или ако сте млади, как на хорото ще идете.
Не мислете, че има някои основни песни. С каква песен бихте започнали да пеете? Ако пеете религиозно, вие сте религиозно настроени, ако пеете обществена песен за герои, вие сте войнствено настроени. Ако искате богат да станете, тогава ще пеете пред богати, и те имат песни. Ходил е Стоян на търговия, как е спечелил парите.
Или ако сте млади, как на хорото ще идете.
Но всъщност с каква песен бихте започнали? Вие сте учител, с каква песен започват вашите деца? Коя е най-обикновената песен. Най-достъпната песен на децата коя е? По някой път тия, лошите състояния, които се зараждат в човека, не са нищо друго освен набрана енергия в човешкия мозък, в човешките центрове.
към беседата >>
Има значение какви са ти бърните.
На устните трябва да им е дадена свобода, то е една плоскост, от която се възприемат известни енергии. Бърните са възприематели на известни енергии в природата. Ако устните ти съвсем са стиснати, то не е здравословно. Ако бърните ти са малко дебели, една опасност има. Но ако станат чрезмерно тънки, друга опасност има.
Има значение какви са ти бърните.
Каква е горната бърна и каква е долната бърна. Те не трябва да губят своята естествена широчина, която природата им е дала. После забележете веждите какви са. Хора, които влизат в обективния свят, техните вежди са станали дебели и груби. Те вярват в грубата материя.
към беседата >>
Но всъщност с каква песен бихте започнали?
С каква песен бихте започнали да пеете? Ако пеете религиозно, вие сте религиозно настроени, ако пеете обществена песен за герои, вие сте войнствено настроени. Ако искате богат да станете, тогава ще пеете пред богати, и те имат песни. Ходил е Стоян на търговия, как е спечелил парите. Или ако сте млади, как на хорото ще идете.
Но всъщност с каква песен бихте започнали?
Вие сте учител, с каква песен започват вашите деца? Коя е най-обикновената песен. Най-достъпната песен на децата коя е? По някой път тия, лошите състояния, които се зараждат в човека, не са нищо друго освен набрана енергия в човешкия мозък, в човешките центрове. По някой път човек не знае как да се освободи от тия набрани енергии и те създават голямо напрежение, произвеждат тия, болезнените, състояния.
към беседата >>
Каква е горната бърна и каква е долната бърна.
Бърните са възприематели на известни енергии в природата. Ако устните ти съвсем са стиснати, то не е здравословно. Ако бърните ти са малко дебели, една опасност има. Но ако станат чрезмерно тънки, друга опасност има. Има значение какви са ти бърните.
Каква е горната бърна и каква е долната бърна.
Те не трябва да губят своята естествена широчина, която природата им е дала. После забележете веждите какви са. Хора, които влизат в обективния свят, техните вежди са станали дебели и груби. Те вярват в грубата материя. На някои веждите са тънки.
към беседата >>
Вие сте учител, с каква песен започват вашите деца?
Ако пеете религиозно, вие сте религиозно настроени, ако пеете обществена песен за герои, вие сте войнствено настроени. Ако искате богат да станете, тогава ще пеете пред богати, и те имат песни. Ходил е Стоян на търговия, как е спечелил парите. Или ако сте млади, как на хорото ще идете. Но всъщност с каква песен бихте започнали?
Вие сте учител, с каква песен започват вашите деца?
Коя е най-обикновената песен. Най-достъпната песен на децата коя е? По някой път тия, лошите състояния, които се зараждат в човека, не са нищо друго освен набрана енергия в човешкия мозък, в човешките центрове. По някой път човек не знае как да се освободи от тия набрани енергии и те създават голямо напрежение, произвеждат тия, болезнените, състояния. Чувстваш, че не си разположен.
към беседата >>
Те не трябва да губят своята естествена широчина, която природата им е дала.
Ако устните ти съвсем са стиснати, то не е здравословно. Ако бърните ти са малко дебели, една опасност има. Но ако станат чрезмерно тънки, друга опасност има. Има значение какви са ти бърните. Каква е горната бърна и каква е долната бърна.
Те не трябва да губят своята естествена широчина, която природата им е дала.
После забележете веждите какви са. Хора, които влизат в обективния свят, техните вежди са станали дебели и груби. Те вярват в грубата материя. На някои веждите са тънки. Тънките вежди се отнасят към субективния живот.
към беседата >>
Коя е най-обикновената песен.
Ако искате богат да станете, тогава ще пеете пред богати, и те имат песни. Ходил е Стоян на търговия, как е спечелил парите. Или ако сте млади, как на хорото ще идете. Но всъщност с каква песен бихте започнали? Вие сте учител, с каква песен започват вашите деца?
Коя е най-обикновената песен.
Най-достъпната песен на децата коя е? По някой път тия, лошите състояния, които се зараждат в човека, не са нищо друго освен набрана енергия в човешкия мозък, в човешките центрове. По някой път човек не знае как да се освободи от тия набрани енергии и те създават голямо напрежение, произвеждат тия, болезнените, състояния. Чувстваш, че не си разположен. То е една енергия, от която не можеш да се освободиш.
към беседата >>
После забележете веждите какви са.
Ако бърните ти са малко дебели, една опасност има. Но ако станат чрезмерно тънки, друга опасност има. Има значение какви са ти бърните. Каква е горната бърна и каква е долната бърна. Те не трябва да губят своята естествена широчина, която природата им е дала.
После забележете веждите какви са.
Хора, които влизат в обективния свят, техните вежди са станали дебели и груби. Те вярват в грубата материя. На някои веждите са тънки. Тънките вежди се отнасят към субективния живот. Човек с тънки вежди трябва да намери приятел с по-дебели вежди.
към беседата >>
Най-достъпната песен на децата коя е?
Ходил е Стоян на търговия, как е спечелил парите. Или ако сте млади, как на хорото ще идете. Но всъщност с каква песен бихте започнали? Вие сте учител, с каква песен започват вашите деца? Коя е най-обикновената песен.
Най-достъпната песен на децата коя е?
По някой път тия, лошите състояния, които се зараждат в човека, не са нищо друго освен набрана енергия в човешкия мозък, в човешките центрове. По някой път човек не знае как да се освободи от тия набрани енергии и те създават голямо напрежение, произвеждат тия, болезнените, състояния. Чувстваш, че не си разположен. То е една енергия, от която не можеш да се освободиш. То е товар вътре.
към беседата >>
Хора, които влизат в обективния свят, техните вежди са станали дебели и груби.
Но ако станат чрезмерно тънки, друга опасност има. Има значение какви са ти бърните. Каква е горната бърна и каква е долната бърна. Те не трябва да губят своята естествена широчина, която природата им е дала. После забележете веждите какви са.
Хора, които влизат в обективния свят, техните вежди са станали дебели и груби.
Те вярват в грубата материя. На някои веждите са тънки. Тънките вежди се отнасят към субективния живот. Човек с тънки вежди трябва да намери приятел с по-дебели вежди. Единият работи във външния свят, а другият ще говори за вътрешния живот и тогава има хармония.
към беседата >>
По някой път тия, лошите състояния, които се зараждат в човека, не са нищо друго освен набрана енергия в човешкия мозък, в човешките центрове.
Или ако сте млади, как на хорото ще идете. Но всъщност с каква песен бихте започнали? Вие сте учител, с каква песен започват вашите деца? Коя е най-обикновената песен. Най-достъпната песен на децата коя е?
По някой път тия, лошите състояния, които се зараждат в човека, не са нищо друго освен набрана енергия в човешкия мозък, в човешките центрове.
По някой път човек не знае как да се освободи от тия набрани енергии и те създават голямо напрежение, произвеждат тия, болезнените, състояния. Чувстваш, че не си разположен. То е една енергия, от която не можеш да се освободиш. То е товар вътре. Трябва човек да знае как да освободи мозъка си в даден случай.
към беседата >>
Те вярват в грубата материя.
Има значение какви са ти бърните. Каква е горната бърна и каква е долната бърна. Те не трябва да губят своята естествена широчина, която природата им е дала. После забележете веждите какви са. Хора, които влизат в обективния свят, техните вежди са станали дебели и груби.
Те вярват в грубата материя.
На някои веждите са тънки. Тънките вежди се отнасят към субективния живот. Човек с тънки вежди трябва да намери приятел с по-дебели вежди. Единият работи във външния свят, а другият ще говори за вътрешния живот и тогава има хармония. Ако двама се съберат с дебели вежди, тази работа не върви.
към беседата >>
По някой път човек не знае как да се освободи от тия набрани енергии и те създават голямо напрежение, произвеждат тия, болезнените, състояния.
Но всъщност с каква песен бихте започнали? Вие сте учител, с каква песен започват вашите деца? Коя е най-обикновената песен. Най-достъпната песен на децата коя е? По някой път тия, лошите състояния, които се зараждат в човека, не са нищо друго освен набрана енергия в човешкия мозък, в човешките центрове.
По някой път човек не знае как да се освободи от тия набрани енергии и те създават голямо напрежение, произвеждат тия, болезнените, състояния.
Чувстваш, че не си разположен. То е една енергия, от която не можеш да се освободиш. То е товар вътре. Трябва човек да знае как да освободи мозъка си в даден случай. Има известни енергии, които образуват изстудяване.
към беседата >>
На някои веждите са тънки.
Каква е горната бърна и каква е долната бърна. Те не трябва да губят своята естествена широчина, която природата им е дала. После забележете веждите какви са. Хора, които влизат в обективния свят, техните вежди са станали дебели и груби. Те вярват в грубата материя.
На някои веждите са тънки.
Тънките вежди се отнасят към субективния живот. Човек с тънки вежди трябва да намери приятел с по-дебели вежди. Единият работи във външния свят, а другият ще говори за вътрешния живот и тогава има хармония. Ако двама се съберат с дебели вежди, тази работа не върви. Ако и двамата се съберат с тънки устни, работата не върви.
към беседата >>
Чувстваш, че не си разположен.
Вие сте учител, с каква песен започват вашите деца? Коя е най-обикновената песен. Най-достъпната песен на децата коя е? По някой път тия, лошите състояния, които се зараждат в човека, не са нищо друго освен набрана енергия в човешкия мозък, в човешките центрове. По някой път човек не знае как да се освободи от тия набрани енергии и те създават голямо напрежение, произвеждат тия, болезнените, състояния.
Чувстваш, че не си разположен.
То е една енергия, от която не можеш да се освободиш. То е товар вътре. Трябва човек да знае как да освободи мозъка си в даден случай. Има известни енергии, които образуват изстудяване. Има други, които образуват повишаване на температурата.
към беседата >>
Тънките вежди се отнасят към субективния живот.
Те не трябва да губят своята естествена широчина, която природата им е дала. После забележете веждите какви са. Хора, които влизат в обективния свят, техните вежди са станали дебели и груби. Те вярват в грубата материя. На някои веждите са тънки.
Тънките вежди се отнасят към субективния живот.
Човек с тънки вежди трябва да намери приятел с по-дебели вежди. Единият работи във външния свят, а другият ще говори за вътрешния живот и тогава има хармония. Ако двама се съберат с дебели вежди, тази работа не върви. Ако и двамата се съберат с тънки устни, работата не върви. Трябва често да оставяте устните си свободни, да не ги стискате.
към беседата >>
То е една енергия, от която не можеш да се освободиш.
Коя е най-обикновената песен. Най-достъпната песен на децата коя е? По някой път тия, лошите състояния, които се зараждат в човека, не са нищо друго освен набрана енергия в човешкия мозък, в човешките центрове. По някой път човек не знае как да се освободи от тия набрани енергии и те създават голямо напрежение, произвеждат тия, болезнените, състояния. Чувстваш, че не си разположен.
То е една енергия, от която не можеш да се освободиш.
То е товар вътре. Трябва човек да знае как да освободи мозъка си в даден случай. Има известни енергии, които образуват изстудяване. Има други, които образуват повишаване на температурата. Затуй по някой път вие усещате изстиване, като че нещо ви свива; има известни енергии.
към беседата >>
Човек с тънки вежди трябва да намери приятел с по-дебели вежди.
После забележете веждите какви са. Хора, които влизат в обективния свят, техните вежди са станали дебели и груби. Те вярват в грубата материя. На някои веждите са тънки. Тънките вежди се отнасят към субективния живот.
Човек с тънки вежди трябва да намери приятел с по-дебели вежди.
Единият работи във външния свят, а другият ще говори за вътрешния живот и тогава има хармония. Ако двама се съберат с дебели вежди, тази работа не върви. Ако и двамата се съберат с тънки устни, работата не върви. Трябва често да оставяте устните си свободни, да не ги стискате. Човек има едно здравословно състояние.
към беседата >>
То е товар вътре.
Най-достъпната песен на децата коя е? По някой път тия, лошите състояния, които се зараждат в човека, не са нищо друго освен набрана енергия в човешкия мозък, в човешките центрове. По някой път човек не знае как да се освободи от тия набрани енергии и те създават голямо напрежение, произвеждат тия, болезнените, състояния. Чувстваш, че не си разположен. То е една енергия, от която не можеш да се освободиш.
То е товар вътре.
Трябва човек да знае как да освободи мозъка си в даден случай. Има известни енергии, които образуват изстудяване. Има други, които образуват повишаване на температурата. Затуй по някой път вие усещате изстиване, като че нещо ви свива; има известни енергии. Искате да направите нещо, стягате се отвътре.
към беседата >>
Единият работи във външния свят, а другият ще говори за вътрешния живот и тогава има хармония.
Хора, които влизат в обективния свят, техните вежди са станали дебели и груби. Те вярват в грубата материя. На някои веждите са тънки. Тънките вежди се отнасят към субективния живот. Човек с тънки вежди трябва да намери приятел с по-дебели вежди.
Единият работи във външния свят, а другият ще говори за вътрешния живот и тогава има хармония.
Ако двама се съберат с дебели вежди, тази работа не върви. Ако и двамата се съберат с тънки устни, работата не върви. Трябва често да оставяте устните си свободни, да не ги стискате. Човек има едно здравословно състояние. Устните трябва да се намират в едно естествено положение.
към беседата >>
Трябва човек да знае как да освободи мозъка си в даден случай.
По някой път тия, лошите състояния, които се зараждат в човека, не са нищо друго освен набрана енергия в човешкия мозък, в човешките центрове. По някой път човек не знае как да се освободи от тия набрани енергии и те създават голямо напрежение, произвеждат тия, болезнените, състояния. Чувстваш, че не си разположен. То е една енергия, от която не можеш да се освободиш. То е товар вътре.
Трябва човек да знае как да освободи мозъка си в даден случай.
Има известни енергии, които образуват изстудяване. Има други, които образуват повишаване на температурата. Затуй по някой път вие усещате изстиване, като че нещо ви свива; има известни енергии. Искате да направите нещо, стягате се отвътре.
към беседата >>
Ако двама се съберат с дебели вежди, тази работа не върви.
Те вярват в грубата материя. На някои веждите са тънки. Тънките вежди се отнасят към субективния живот. Човек с тънки вежди трябва да намери приятел с по-дебели вежди. Единият работи във външния свят, а другият ще говори за вътрешния живот и тогава има хармония.
Ако двама се съберат с дебели вежди, тази работа не върви.
Ако и двамата се съберат с тънки устни, работата не върви. Трябва често да оставяте устните си свободни, да не ги стискате. Човек има едно здравословно състояние. Устните трябва да се намират в едно естествено положение. Ти не туряй волята си да стиска устата.
към беседата >>
Има известни енергии, които образуват изстудяване.
По някой път човек не знае как да се освободи от тия набрани енергии и те създават голямо напрежение, произвеждат тия, болезнените, състояния. Чувстваш, че не си разположен. То е една енергия, от която не можеш да се освободиш. То е товар вътре. Трябва човек да знае как да освободи мозъка си в даден случай.
Има известни енергии, които образуват изстудяване.
Има други, които образуват повишаване на температурата. Затуй по някой път вие усещате изстиване, като че нещо ви свива; има известни енергии. Искате да направите нещо, стягате се отвътре.
към беседата >>
Ако и двамата се съберат с тънки устни, работата не върви.
На някои веждите са тънки. Тънките вежди се отнасят към субективния живот. Човек с тънки вежди трябва да намери приятел с по-дебели вежди. Единият работи във външния свят, а другият ще говори за вътрешния живот и тогава има хармония. Ако двама се съберат с дебели вежди, тази работа не върви.
Ако и двамата се съберат с тънки устни, работата не върви.
Трябва често да оставяте устните си свободни, да не ги стискате. Човек има едно здравословно състояние. Устните трябва да се намират в едно естествено положение. Ти не туряй волята си да стиска устата. Не си свивай устата.
към беседата >>
Има други, които образуват повишаване на температурата.
Чувстваш, че не си разположен. То е една енергия, от която не можеш да се освободиш. То е товар вътре. Трябва човек да знае как да освободи мозъка си в даден случай. Има известни енергии, които образуват изстудяване.
Има други, които образуват повишаване на температурата.
Затуй по някой път вие усещате изстиване, като че нещо ви свива; има известни енергии. Искате да направите нещо, стягате се отвътре.
към беседата >>
Трябва често да оставяте устните си свободни, да не ги стискате.
Тънките вежди се отнасят към субективния живот. Човек с тънки вежди трябва да намери приятел с по-дебели вежди. Единият работи във външния свят, а другият ще говори за вътрешния живот и тогава има хармония. Ако двама се съберат с дебели вежди, тази работа не върви. Ако и двамата се съберат с тънки устни, работата не върви.
Трябва често да оставяте устните си свободни, да не ги стискате.
Човек има едно здравословно състояние. Устните трябва да се намират в едно естествено положение. Ти не туряй волята си да стиска устата. Не си свивай устата. А пък вие сте накарали вашата уста да работи за усилването на волята ви и сте си развалили устните.
към беседата >>
Затуй по някой път вие усещате изстиване, като че нещо ви свива; има известни енергии.
То е една енергия, от която не можеш да се освободиш. То е товар вътре. Трябва човек да знае как да освободи мозъка си в даден случай. Има известни енергии, които образуват изстудяване. Има други, които образуват повишаване на температурата.
Затуй по някой път вие усещате изстиване, като че нещо ви свива; има известни енергии.
Искате да направите нещо, стягате се отвътре.
към беседата >>
Човек има едно здравословно състояние.
Човек с тънки вежди трябва да намери приятел с по-дебели вежди. Единият работи във външния свят, а другият ще говори за вътрешния живот и тогава има хармония. Ако двама се съберат с дебели вежди, тази работа не върви. Ако и двамата се съберат с тънки устни, работата не върви. Трябва често да оставяте устните си свободни, да не ги стискате.
Човек има едно здравословно състояние.
Устните трябва да се намират в едно естествено положение. Ти не туряй волята си да стиска устата. Не си свивай устата. А пък вие сте накарали вашата уста да работи за усилването на волята ви и сте си развалили устните. Като дойде до волята, свийте си ръката, не свивайте устните.
към беседата >>
Искате да направите нещо, стягате се отвътре.
То е товар вътре. Трябва човек да знае как да освободи мозъка си в даден случай. Има известни енергии, които образуват изстудяване. Има други, които образуват повишаване на температурата. Затуй по някой път вие усещате изстиване, като че нещо ви свива; има известни енергии.
Искате да направите нещо, стягате се отвътре.
към беседата >>
Устните трябва да се намират в едно естествено положение.
Единият работи във външния свят, а другият ще говори за вътрешния живот и тогава има хармония. Ако двама се съберат с дебели вежди, тази работа не върви. Ако и двамата се съберат с тънки устни, работата не върви. Трябва често да оставяте устните си свободни, да не ги стискате. Човек има едно здравословно състояние.
Устните трябва да се намират в едно естествено положение.
Ти не туряй волята си да стиска устата. Не си свивай устата. А пък вие сте накарали вашата уста да работи за усилването на волята ви и сте си развалили устните. Като дойде до волята, свийте си ръката, не свивайте устните. Аз забелязвам някой седи, свива устните си от време на време като машина.
към беседата >>
Та при сегашното си развитие трябва много добре да разбирате състоянието на вашия мозък.
Та при сегашното си развитие трябва много добре да разбирате състоянието на вашия мозък.
Всичката съвременна философия и окултната наука са науки за човешкия мозък − да знаете как да разполагате с енергиите, които природата ви дава. Всяка една енергия може да ви причини страдание. Страдание на този организъм, който имате. Допуснете, че са се набрали излишни страхове, излишна страхова енергия, а пък други има, които нямат туй чувство за предпазливост. Има хора, у които туй чувство за предпазливост е слабо развито, и те попадат в много страдания.
към беседата >>
Ти не туряй волята си да стиска устата.
Ако двама се съберат с дебели вежди, тази работа не върви. Ако и двамата се съберат с тънки устни, работата не върви. Трябва често да оставяте устните си свободни, да не ги стискате. Човек има едно здравословно състояние. Устните трябва да се намират в едно естествено положение.
Ти не туряй волята си да стиска устата.
Не си свивай устата. А пък вие сте накарали вашата уста да работи за усилването на волята ви и сте си развалили устните. Като дойде до волята, свийте си ръката, не свивайте устните. Аз забелязвам някой седи, свива устните си от време на време като машина. То не е естествено положение.
към беседата >>
Всичката съвременна философия и окултната наука са науки за човешкия мозък − да знаете как да разполагате с енергиите, които природата ви дава.
Та при сегашното си развитие трябва много добре да разбирате състоянието на вашия мозък.
Всичката съвременна философия и окултната наука са науки за човешкия мозък − да знаете как да разполагате с енергиите, които природата ви дава.
Всяка една енергия може да ви причини страдание. Страдание на този организъм, който имате. Допуснете, че са се набрали излишни страхове, излишна страхова енергия, а пък други има, които нямат туй чувство за предпазливост. Има хора, у които туй чувство за предпазливост е слабо развито, и те попадат в много страдания. Онзи, който е страхлив, той е внимателен, вижда опасността, взема предвид.
към беседата >>
Не си свивай устата.
Ако и двамата се съберат с тънки устни, работата не върви. Трябва често да оставяте устните си свободни, да не ги стискате. Човек има едно здравословно състояние. Устните трябва да се намират в едно естествено положение. Ти не туряй волята си да стиска устата.
Не си свивай устата.
А пък вие сте накарали вашата уста да работи за усилването на волята ви и сте си развалили устните. Като дойде до волята, свийте си ръката, не свивайте устните. Аз забелязвам някой седи, свива устните си от време на време като машина. То не е естествено положение. За да си починете, оставете устните едва допрени и пазете съзнанието.
към беседата >>
Всяка една енергия може да ви причини страдание.
Та при сегашното си развитие трябва много добре да разбирате състоянието на вашия мозък. Всичката съвременна философия и окултната наука са науки за човешкия мозък − да знаете как да разполагате с енергиите, които природата ви дава.
Всяка една енергия може да ви причини страдание.
Страдание на този организъм, който имате. Допуснете, че са се набрали излишни страхове, излишна страхова енергия, а пък други има, които нямат туй чувство за предпазливост. Има хора, у които туй чувство за предпазливост е слабо развито, и те попадат в много страдания. Онзи, който е страхлив, той е внимателен, вижда опасността, взема предвид. Минава отнякъде, ще погледне, ще разгледа пътя си.
към беседата >>
А пък вие сте накарали вашата уста да работи за усилването на волята ви и сте си развалили устните.
Трябва често да оставяте устните си свободни, да не ги стискате. Човек има едно здравословно състояние. Устните трябва да се намират в едно естествено положение. Ти не туряй волята си да стиска устата. Не си свивай устата.
А пък вие сте накарали вашата уста да работи за усилването на волята ви и сте си развалили устните.
Като дойде до волята, свийте си ръката, не свивайте устните. Аз забелязвам някой седи, свива устните си от време на време като машина. То не е естествено положение. За да си починете, оставете устните едва допрени и пазете съзнанието. Устните едва да се докосват.
към беседата >>
Страдание на този организъм, който имате.
Та при сегашното си развитие трябва много добре да разбирате състоянието на вашия мозък. Всичката съвременна философия и окултната наука са науки за човешкия мозък − да знаете как да разполагате с енергиите, които природата ви дава. Всяка една енергия може да ви причини страдание.
Страдание на този организъм, който имате.
Допуснете, че са се набрали излишни страхове, излишна страхова енергия, а пък други има, които нямат туй чувство за предпазливост. Има хора, у които туй чувство за предпазливост е слабо развито, и те попадат в много страдания. Онзи, който е страхлив, той е внимателен, вижда опасността, взема предвид. Минава отнякъде, ще погледне, ще разгледа пътя си. Онзи, у когото страхът не е развит, върви безразборно.
към беседата >>
Като дойде до волята, свийте си ръката, не свивайте устните.
Човек има едно здравословно състояние. Устните трябва да се намират в едно естествено положение. Ти не туряй волята си да стиска устата. Не си свивай устата. А пък вие сте накарали вашата уста да работи за усилването на волята ви и сте си развалили устните.
Като дойде до волята, свийте си ръката, не свивайте устните.
Аз забелязвам някой седи, свива устните си от време на време като машина. То не е естествено положение. За да си починете, оставете устните едва допрени и пазете съзнанието. Устните едва да се докосват. Но като че съзнанието е вътре, в горната и в долната бърна.
към беседата >>
Допуснете, че са се набрали излишни страхове, излишна страхова енергия, а пък други има, които нямат туй чувство за предпазливост.
Та при сегашното си развитие трябва много добре да разбирате състоянието на вашия мозък. Всичката съвременна философия и окултната наука са науки за човешкия мозък − да знаете как да разполагате с енергиите, които природата ви дава. Всяка една енергия може да ви причини страдание. Страдание на този организъм, който имате.
Допуснете, че са се набрали излишни страхове, излишна страхова енергия, а пък други има, които нямат туй чувство за предпазливост.
Има хора, у които туй чувство за предпазливост е слабо развито, и те попадат в много страдания. Онзи, който е страхлив, той е внимателен, вижда опасността, взема предвид. Минава отнякъде, ще погледне, ще разгледа пътя си. Онзи, у когото страхът не е развит, върви безразборно. Та единият страда повече.
към беседата >>
Аз забелязвам някой седи, свива устните си от време на време като машина.
Устните трябва да се намират в едно естествено положение. Ти не туряй волята си да стиска устата. Не си свивай устата. А пък вие сте накарали вашата уста да работи за усилването на волята ви и сте си развалили устните. Като дойде до волята, свийте си ръката, не свивайте устните.
Аз забелязвам някой седи, свива устните си от време на време като машина.
То не е естествено положение. За да си починете, оставете устните едва допрени и пазете съзнанието. Устните едва да се докосват. Но като че съзнанието е вътре, в горната и в долната бърна. Да контролирате вашата мускулна система.
към беседата >>
Има хора, у които туй чувство за предпазливост е слабо развито, и те попадат в много страдания.
Та при сегашното си развитие трябва много добре да разбирате състоянието на вашия мозък. Всичката съвременна философия и окултната наука са науки за човешкия мозък − да знаете как да разполагате с енергиите, които природата ви дава. Всяка една енергия може да ви причини страдание. Страдание на този организъм, който имате. Допуснете, че са се набрали излишни страхове, излишна страхова енергия, а пък други има, които нямат туй чувство за предпазливост.
Има хора, у които туй чувство за предпазливост е слабо развито, и те попадат в много страдания.
Онзи, който е страхлив, той е внимателен, вижда опасността, взема предвид. Минава отнякъде, ще погледне, ще разгледа пътя си. Онзи, у когото страхът не е развит, върви безразборно. Та единият страда повече. Онзи, невнимателният, страда повече.
към беседата >>
То не е естествено положение.
Ти не туряй волята си да стиска устата. Не си свивай устата. А пък вие сте накарали вашата уста да работи за усилването на волята ви и сте си развалили устните. Като дойде до волята, свийте си ръката, не свивайте устните. Аз забелязвам някой седи, свива устните си от време на време като машина.
То не е естествено положение.
За да си починете, оставете устните едва допрени и пазете съзнанието. Устните едва да се докосват. Но като че съзнанието е вътре, в горната и в долната бърна. Да контролирате вашата мускулна система. Когато устата се намира в такова състояние, вие ще почивате.
към беседата >>
Онзи, който е страхлив, той е внимателен, вижда опасността, взема предвид.
Всичката съвременна философия и окултната наука са науки за човешкия мозък − да знаете как да разполагате с енергиите, които природата ви дава. Всяка една енергия може да ви причини страдание. Страдание на този организъм, който имате. Допуснете, че са се набрали излишни страхове, излишна страхова енергия, а пък други има, които нямат туй чувство за предпазливост. Има хора, у които туй чувство за предпазливост е слабо развито, и те попадат в много страдания.
Онзи, който е страхлив, той е внимателен, вижда опасността, взема предвид.
Минава отнякъде, ще погледне, ще разгледа пътя си. Онзи, у когото страхът не е развит, върви безразборно. Та единият страда повече. Онзи, невнимателният, страда повече. Онзи, у когото осторожността е силно развита, той ще ходи между хората, ще ги види, ще разгледа пътя, а пък онзи, у когото туй чувство не е развито, ще разкъшка хората.
към беседата >>
За да си починете, оставете устните едва допрени и пазете съзнанието.
Не си свивай устата. А пък вие сте накарали вашата уста да работи за усилването на волята ви и сте си развалили устните. Като дойде до волята, свийте си ръката, не свивайте устните. Аз забелязвам някой седи, свива устните си от време на време като машина. То не е естествено положение.
За да си починете, оставете устните едва допрени и пазете съзнанието.
Устните едва да се докосват. Но като че съзнанието е вътре, в горната и в долната бърна. Да контролирате вашата мускулна система. Когато устата се намира в такова състояние, вие ще почивате. Ще оставате вечер спокойни, няма да ги стискате.
към беседата >>
Минава отнякъде, ще погледне, ще разгледа пътя си.
Всяка една енергия може да ви причини страдание. Страдание на този организъм, който имате. Допуснете, че са се набрали излишни страхове, излишна страхова енергия, а пък други има, които нямат туй чувство за предпазливост. Има хора, у които туй чувство за предпазливост е слабо развито, и те попадат в много страдания. Онзи, който е страхлив, той е внимателен, вижда опасността, взема предвид.
Минава отнякъде, ще погледне, ще разгледа пътя си.
Онзи, у когото страхът не е развит, върви безразборно. Та единият страда повече. Онзи, невнимателният, страда повече. Онзи, у когото осторожността е силно развита, той ще ходи между хората, ще ги види, ще разгледа пътя, а пък онзи, у когото туй чувство не е развито, ще разкъшка хората. Който е такъв, той ще мушне някого.
към беседата >>
Устните едва да се докосват.
А пък вие сте накарали вашата уста да работи за усилването на волята ви и сте си развалили устните. Като дойде до волята, свийте си ръката, не свивайте устните. Аз забелязвам някой седи, свива устните си от време на време като машина. То не е естествено положение. За да си починете, оставете устните едва допрени и пазете съзнанието.
Устните едва да се докосват.
Но като че съзнанието е вътре, в горната и в долната бърна. Да контролирате вашата мускулна система. Когато устата се намира в такова състояние, вие ще почивате. Ще оставате вечер спокойни, няма да ги стискате. Няма и да ги отваряте.
към беседата >>
Онзи, у когото страхът не е развит, върви безразборно.
Страдание на този организъм, който имате. Допуснете, че са се набрали излишни страхове, излишна страхова енергия, а пък други има, които нямат туй чувство за предпазливост. Има хора, у които туй чувство за предпазливост е слабо развито, и те попадат в много страдания. Онзи, който е страхлив, той е внимателен, вижда опасността, взема предвид. Минава отнякъде, ще погледне, ще разгледа пътя си.
Онзи, у когото страхът не е развит, върви безразборно.
Та единият страда повече. Онзи, невнимателният, страда повече. Онзи, у когото осторожността е силно развита, той ще ходи между хората, ще ги види, ще разгледа пътя, а пък онзи, у когото туй чувство не е развито, ще разкъшка хората. Който е такъв, той ще мушне някого. Този мушне, онзи мушне.
към беседата >>
Но като че съзнанието е вътре, в горната и в долната бърна.
Като дойде до волята, свийте си ръката, не свивайте устните. Аз забелязвам някой седи, свива устните си от време на време като машина. То не е естествено положение. За да си починете, оставете устните едва допрени и пазете съзнанието. Устните едва да се докосват.
Но като че съзнанието е вътре, в горната и в долната бърна.
Да контролирате вашата мускулна система. Когато устата се намира в такова състояние, вие ще почивате. Ще оставате вечер спокойни, няма да ги стискате. Няма и да ги отваряте. Ти мислиш някакъв „долап“.
към беседата >>
Та единият страда повече.
Допуснете, че са се набрали излишни страхове, излишна страхова енергия, а пък други има, които нямат туй чувство за предпазливост. Има хора, у които туй чувство за предпазливост е слабо развито, и те попадат в много страдания. Онзи, който е страхлив, той е внимателен, вижда опасността, взема предвид. Минава отнякъде, ще погледне, ще разгледа пътя си. Онзи, у когото страхът не е развит, върви безразборно.
Та единият страда повече.
Онзи, невнимателният, страда повече. Онзи, у когото осторожността е силно развита, той ще ходи между хората, ще ги види, ще разгледа пътя, а пък онзи, у когото туй чувство не е развито, ще разкъшка хората. Който е такъв, той ще мушне някого. Този мушне, онзи мушне. Казвам: Тия хора не са разумни.
към беседата >>
Да контролирате вашата мускулна система.
Аз забелязвам някой седи, свива устните си от време на време като машина. То не е естествено положение. За да си починете, оставете устните едва допрени и пазете съзнанието. Устните едва да се докосват. Но като че съзнанието е вътре, в горната и в долната бърна.
Да контролирате вашата мускулна система.
Когато устата се намира в такова състояние, вие ще почивате. Ще оставате вечер спокойни, няма да ги стискате. Няма и да ги отваряте. Ти мислиш някакъв „долап“. Това са такива фалшиви, патологични състояния, от които трябва да се освободите.
към беседата >>
Онзи, невнимателният, страда повече.
Има хора, у които туй чувство за предпазливост е слабо развито, и те попадат в много страдания. Онзи, който е страхлив, той е внимателен, вижда опасността, взема предвид. Минава отнякъде, ще погледне, ще разгледа пътя си. Онзи, у когото страхът не е развит, върви безразборно. Та единият страда повече.
Онзи, невнимателният, страда повече.
Онзи, у когото осторожността е силно развита, той ще ходи между хората, ще ги види, ще разгледа пътя, а пък онзи, у когото туй чувство не е развито, ще разкъшка хората. Който е такъв, той ще мушне някого. Този мушне, онзи мушне. Казвам: Тия хора не са разумни. У тях чувството осторожност не е развито.
към беседата >>
Когато устата се намира в такова състояние, вие ще почивате.
То не е естествено положение. За да си починете, оставете устните едва допрени и пазете съзнанието. Устните едва да се докосват. Но като че съзнанието е вътре, в горната и в долната бърна. Да контролирате вашата мускулна система.
Когато устата се намира в такова състояние, вие ще почивате.
Ще оставате вечер спокойни, няма да ги стискате. Няма и да ги отваряте. Ти мислиш някакъв „долап“. Това са такива фалшиви, патологични състояния, от които трябва да се освободите. Ще държите очите си в едно весело положение, като че имате придобивка, радвате се.
към беседата >>
Онзи, у когото осторожността е силно развита, той ще ходи между хората, ще ги види, ще разгледа пътя, а пък онзи, у когото туй чувство не е развито, ще разкъшка хората.
Онзи, който е страхлив, той е внимателен, вижда опасността, взема предвид. Минава отнякъде, ще погледне, ще разгледа пътя си. Онзи, у когото страхът не е развит, върви безразборно. Та единият страда повече. Онзи, невнимателният, страда повече.
Онзи, у когото осторожността е силно развита, той ще ходи между хората, ще ги види, ще разгледа пътя, а пък онзи, у когото туй чувство не е развито, ще разкъшка хората.
Който е такъв, той ще мушне някого. Този мушне, онзи мушне. Казвам: Тия хора не са разумни. У тях чувството осторожност не е развито. И този център на причинността, и той не е развит.
към беседата >>
Ще оставате вечер спокойни, няма да ги стискате.
За да си починете, оставете устните едва допрени и пазете съзнанието. Устните едва да се докосват. Но като че съзнанието е вътре, в горната и в долната бърна. Да контролирате вашата мускулна система. Когато устата се намира в такова състояние, вие ще почивате.
Ще оставате вечер спокойни, няма да ги стискате.
Няма и да ги отваряте. Ти мислиш някакъв „долап“. Това са такива фалшиви, патологични състояния, от които трябва да се освободите. Ще държите очите си в едно весело положение, като че имате придобивка, радвате се. За да имаш хубаво разположение на очите, ще гледаш света и ще се радваш на доброто, което е в хората, което са придобили.
към беседата >>
Който е такъв, той ще мушне някого.
Минава отнякъде, ще погледне, ще разгледа пътя си. Онзи, у когото страхът не е развит, върви безразборно. Та единият страда повече. Онзи, невнимателният, страда повече. Онзи, у когото осторожността е силно развита, той ще ходи между хората, ще ги види, ще разгледа пътя, а пък онзи, у когото туй чувство не е развито, ще разкъшка хората.
Който е такъв, той ще мушне някого.
Този мушне, онзи мушне. Казвам: Тия хора не са разумни. У тях чувството осторожност не е развито. И този център на причинността, и той не е развит. След туй у вас се ражда друго чувство.
към беседата >>
Няма и да ги отваряте.
Устните едва да се докосват. Но като че съзнанието е вътре, в горната и в долната бърна. Да контролирате вашата мускулна система. Когато устата се намира в такова състояние, вие ще почивате. Ще оставате вечер спокойни, няма да ги стискате.
Няма и да ги отваряте.
Ти мислиш някакъв „долап“. Това са такива фалшиви, патологични състояния, от които трябва да се освободите. Ще държите очите си в едно весело положение, като че имате придобивка, радвате се. За да имаш хубаво разположение на очите, ще гледаш света и ще се радваш на доброто, което е в хората, което са придобили. Виждаш някой хубаво облечен, радваш се, че този човек е много хубаво облечен.
към беседата >>
Този мушне, онзи мушне.
Онзи, у когото страхът не е развит, върви безразборно. Та единият страда повече. Онзи, невнимателният, страда повече. Онзи, у когото осторожността е силно развита, той ще ходи между хората, ще ги види, ще разгледа пътя, а пък онзи, у когото туй чувство не е развито, ще разкъшка хората. Който е такъв, той ще мушне някого.
Този мушне, онзи мушне.
Казвам: Тия хора не са разумни. У тях чувството осторожност не е развито. И този център на причинността, и той не е развит. След туй у вас се ражда друго чувство. За пример у вас се заражда едно чувство да бягате, да се изолирате, да влезете в себе си.
към беседата >>
Ти мислиш някакъв „долап“.
Но като че съзнанието е вътре, в горната и в долната бърна. Да контролирате вашата мускулна система. Когато устата се намира в такова състояние, вие ще почивате. Ще оставате вечер спокойни, няма да ги стискате. Няма и да ги отваряте.
Ти мислиш някакъв „долап“.
Това са такива фалшиви, патологични състояния, от които трябва да се освободите. Ще държите очите си в едно весело положение, като че имате придобивка, радвате се. За да имаш хубаво разположение на очите, ще гледаш света и ще се радваш на доброто, което е в хората, което са придобили. Виждаш някой хубаво облечен, радваш се, че този човек е много хубаво облечен. Ти, като видиш някого, свиеш се.
към беседата >>
Казвам: Тия хора не са разумни.
Та единият страда повече. Онзи, невнимателният, страда повече. Онзи, у когото осторожността е силно развита, той ще ходи между хората, ще ги види, ще разгледа пътя, а пък онзи, у когото туй чувство не е развито, ще разкъшка хората. Който е такъв, той ще мушне някого. Този мушне, онзи мушне.
Казвам: Тия хора не са разумни.
У тях чувството осторожност не е развито. И този център на причинността, и той не е развит. След туй у вас се ражда друго чувство. За пример у вас се заражда едно чувство да бягате, да се изолирате, да влезете в себе си. Казвате: „Самичък искам да бъда.“ Обикновено детето, след като направи погрешка, иска да се скрие.
към беседата >>
Това са такива фалшиви, патологични състояния, от които трябва да се освободите.
Да контролирате вашата мускулна система. Когато устата се намира в такова състояние, вие ще почивате. Ще оставате вечер спокойни, няма да ги стискате. Няма и да ги отваряте. Ти мислиш някакъв „долап“.
Това са такива фалшиви, патологични състояния, от които трябва да се освободите.
Ще държите очите си в едно весело положение, като че имате придобивка, радвате се. За да имаш хубаво разположение на очите, ще гледаш света и ще се радваш на доброто, което е в хората, което са придобили. Виждаш някой хубаво облечен, радваш се, че този човек е много хубаво облечен. Ти, като видиш някого, свиеш се. Всяко едно положение да ти е приятно.
към беседата >>
У тях чувството осторожност не е развито.
Онзи, невнимателният, страда повече. Онзи, у когото осторожността е силно развита, той ще ходи между хората, ще ги види, ще разгледа пътя, а пък онзи, у когото туй чувство не е развито, ще разкъшка хората. Който е такъв, той ще мушне някого. Този мушне, онзи мушне. Казвам: Тия хора не са разумни.
У тях чувството осторожност не е развито.
И този център на причинността, и той не е развит. След туй у вас се ражда друго чувство. За пример у вас се заражда едно чувство да бягате, да се изолирате, да влезете в себе си. Казвате: „Самичък искам да бъда.“ Обикновено детето, след като направи погрешка, иска да се скрие. Иска да се скрие в плевнята и там ще седи 3-4 часа да мисли.
към беседата >>
Ще държите очите си в едно весело положение, като че имате придобивка, радвате се.
Когато устата се намира в такова състояние, вие ще почивате. Ще оставате вечер спокойни, няма да ги стискате. Няма и да ги отваряте. Ти мислиш някакъв „долап“. Това са такива фалшиви, патологични състояния, от които трябва да се освободите.
Ще държите очите си в едно весело положение, като че имате придобивка, радвате се.
За да имаш хубаво разположение на очите, ще гледаш света и ще се радваш на доброто, което е в хората, което са придобили. Виждаш някой хубаво облечен, радваш се, че този човек е много хубаво облечен. Ти, като видиш някого, свиеш се. Всяко едно положение да ти е приятно. За да имаш обществена полза, ти трябва да се радваш на известни блага.
към беседата >>
И този център на причинността, и той не е развит.
Онзи, у когото осторожността е силно развита, той ще ходи между хората, ще ги види, ще разгледа пътя, а пък онзи, у когото туй чувство не е развито, ще разкъшка хората. Който е такъв, той ще мушне някого. Този мушне, онзи мушне. Казвам: Тия хора не са разумни. У тях чувството осторожност не е развито.
И този център на причинността, и той не е развит.
След туй у вас се ражда друго чувство. За пример у вас се заражда едно чувство да бягате, да се изолирате, да влезете в себе си. Казвате: „Самичък искам да бъда.“ Обикновено детето, след като направи погрешка, иска да се скрие. Иска да се скрие в плевнята и там ще седи 3-4 часа да мисли. Скрива се, мисли какво да прави, как да излезе из трудното положение.
към беседата >>
За да имаш хубаво разположение на очите, ще гледаш света и ще се радваш на доброто, което е в хората, което са придобили.
Ще оставате вечер спокойни, няма да ги стискате. Няма и да ги отваряте. Ти мислиш някакъв „долап“. Това са такива фалшиви, патологични състояния, от които трябва да се освободите. Ще държите очите си в едно весело положение, като че имате придобивка, радвате се.
За да имаш хубаво разположение на очите, ще гледаш света и ще се радваш на доброто, което е в хората, което са придобили.
Виждаш някой хубаво облечен, радваш се, че този човек е много хубаво облечен. Ти, като видиш някого, свиеш се. Всяко едно положение да ти е приятно. За да имаш обществена полза, ти трябва да се радваш на известни блага. Като видиш, че някой човек е пострадал, не казвай „горкичкият човек“, но кажи „за добро е“.
към беседата >>
След туй у вас се ражда друго чувство.
Който е такъв, той ще мушне някого. Този мушне, онзи мушне. Казвам: Тия хора не са разумни. У тях чувството осторожност не е развито. И този център на причинността, и той не е развит.
След туй у вас се ражда друго чувство.
За пример у вас се заражда едно чувство да бягате, да се изолирате, да влезете в себе си. Казвате: „Самичък искам да бъда.“ Обикновено детето, след като направи погрешка, иска да се скрие. Иска да се скрие в плевнята и там ще седи 3-4 часа да мисли. Скрива се, мисли какво да прави, как да излезе из трудното положение. Ако е крал ябълки, ще ги скрие в сламата, ще излезе навън, ще размишлява.
към беседата >>
Виждаш някой хубаво облечен, радваш се, че този човек е много хубаво облечен.
Няма и да ги отваряте. Ти мислиш някакъв „долап“. Това са такива фалшиви, патологични състояния, от които трябва да се освободите. Ще държите очите си в едно весело положение, като че имате придобивка, радвате се. За да имаш хубаво разположение на очите, ще гледаш света и ще се радваш на доброто, което е в хората, което са придобили.
Виждаш някой хубаво облечен, радваш се, че този човек е много хубаво облечен.
Ти, като видиш някого, свиеш се. Всяко едно положение да ти е приятно. За да имаш обществена полза, ти трябва да се радваш на известни блага. Като видиш, че някой човек е пострадал, не казвай „горкичкият човек“, но кажи „за добро е“. Той е герой, че страда.
към беседата >>
За пример у вас се заражда едно чувство да бягате, да се изолирате, да влезете в себе си.
Този мушне, онзи мушне. Казвам: Тия хора не са разумни. У тях чувството осторожност не е развито. И този център на причинността, и той не е развит. След туй у вас се ражда друго чувство.
За пример у вас се заражда едно чувство да бягате, да се изолирате, да влезете в себе си.
Казвате: „Самичък искам да бъда.“ Обикновено детето, след като направи погрешка, иска да се скрие. Иска да се скрие в плевнята и там ще седи 3-4 часа да мисли. Скрива се, мисли какво да прави, как да излезе из трудното положение. Ако е крал ябълки, ще ги скрие в сламата, ще излезе навън, ще размишлява. Но това е специфично.
към беседата >>
Ти, като видиш някого, свиеш се.
Ти мислиш някакъв „долап“. Това са такива фалшиви, патологични състояния, от които трябва да се освободите. Ще държите очите си в едно весело положение, като че имате придобивка, радвате се. За да имаш хубаво разположение на очите, ще гледаш света и ще се радваш на доброто, което е в хората, което са придобили. Виждаш някой хубаво облечен, радваш се, че този човек е много хубаво облечен.
Ти, като видиш някого, свиеш се.
Всяко едно положение да ти е приятно. За да имаш обществена полза, ти трябва да се радваш на известни блага. Като видиш, че някой човек е пострадал, не казвай „горкичкият човек“, но кажи „за добро е“. Той е герой, че страда. Счупил му се кракът, кажи: „За добро е.“ Виж хубавото.
към беседата >>
Казвате: „Самичък искам да бъда.“ Обикновено детето, след като направи погрешка, иска да се скрие.
Казвам: Тия хора не са разумни. У тях чувството осторожност не е развито. И този център на причинността, и той не е развит. След туй у вас се ражда друго чувство. За пример у вас се заражда едно чувство да бягате, да се изолирате, да влезете в себе си.
Казвате: „Самичък искам да бъда.“ Обикновено детето, след като направи погрешка, иска да се скрие.
Иска да се скрие в плевнята и там ще седи 3-4 часа да мисли. Скрива се, мисли какво да прави, как да излезе из трудното положение. Ако е крал ябълки, ще ги скрие в сламата, ще излезе навън, ще размишлява. Но това е специфично. Щом човек се намери в някоя голяма мъчнотия, той се изолира, ще помисли дълго време.
към беседата >>
Всяко едно положение да ти е приятно.
Това са такива фалшиви, патологични състояния, от които трябва да се освободите. Ще държите очите си в едно весело положение, като че имате придобивка, радвате се. За да имаш хубаво разположение на очите, ще гледаш света и ще се радваш на доброто, което е в хората, което са придобили. Виждаш някой хубаво облечен, радваш се, че този човек е много хубаво облечен. Ти, като видиш някого, свиеш се.
Всяко едно положение да ти е приятно.
За да имаш обществена полза, ти трябва да се радваш на известни блага. Като видиш, че някой човек е пострадал, не казвай „горкичкият човек“, но кажи „за добро е“. Той е герой, че страда. Счупил му се кракът, кажи: „За добро е.“ Виж хубавото. Ти веднага влизаш в едно положение, което е неестествено.
към беседата >>
Иска да се скрие в плевнята и там ще седи 3-4 часа да мисли.
У тях чувството осторожност не е развито. И този център на причинността, и той не е развит. След туй у вас се ражда друго чувство. За пример у вас се заражда едно чувство да бягате, да се изолирате, да влезете в себе си. Казвате: „Самичък искам да бъда.“ Обикновено детето, след като направи погрешка, иска да се скрие.
Иска да се скрие в плевнята и там ще седи 3-4 часа да мисли.
Скрива се, мисли какво да прави, как да излезе из трудното положение. Ако е крал ябълки, ще ги скрие в сламата, ще излезе навън, ще размишлява. Но това е специфично. Щом човек се намери в някоя голяма мъчнотия, той се изолира, ще помисли дълго време. Защо се изолира?
към беседата >>
За да имаш обществена полза, ти трябва да се радваш на известни блага.
Ще държите очите си в едно весело положение, като че имате придобивка, радвате се. За да имаш хубаво разположение на очите, ще гледаш света и ще се радваш на доброто, което е в хората, което са придобили. Виждаш някой хубаво облечен, радваш се, че този човек е много хубаво облечен. Ти, като видиш някого, свиеш се. Всяко едно положение да ти е приятно.
За да имаш обществена полза, ти трябва да се радваш на известни блага.
Като видиш, че някой човек е пострадал, не казвай „горкичкият човек“, но кажи „за добро е“. Той е герой, че страда. Счупил му се кракът, кажи: „За добро е.“ Виж хубавото. Ти веднага влизаш в едно положение, което е неестествено. Ти го съжаляваш, но пакостиш на себе си.
към беседата >>
Скрива се, мисли какво да прави, как да излезе из трудното положение.
И този център на причинността, и той не е развит. След туй у вас се ражда друго чувство. За пример у вас се заражда едно чувство да бягате, да се изолирате, да влезете в себе си. Казвате: „Самичък искам да бъда.“ Обикновено детето, след като направи погрешка, иска да се скрие. Иска да се скрие в плевнята и там ще седи 3-4 часа да мисли.
Скрива се, мисли какво да прави, как да излезе из трудното положение.
Ако е крал ябълки, ще ги скрие в сламата, ще излезе навън, ще размишлява. Но това е специфично. Щом човек се намери в някоя голяма мъчнотия, той се изолира, ще помисли дълго време. Защо се изолира? Изолирането произтича от факта, че човек е направил една погрешка.
към беседата >>
Като видиш, че някой човек е пострадал, не казвай „горкичкият човек“, но кажи „за добро е“.
За да имаш хубаво разположение на очите, ще гледаш света и ще се радваш на доброто, което е в хората, което са придобили. Виждаш някой хубаво облечен, радваш се, че този човек е много хубаво облечен. Ти, като видиш някого, свиеш се. Всяко едно положение да ти е приятно. За да имаш обществена полза, ти трябва да се радваш на известни блага.
Като видиш, че някой човек е пострадал, не казвай „горкичкият човек“, но кажи „за добро е“.
Той е герой, че страда. Счупил му се кракът, кажи: „За добро е.“ Виж хубавото. Ти веднага влизаш в едно положение, което е неестествено. Ти го съжаляваш, но пакостиш на себе си. Ти виж хубавото и, като видиш хубавото, може да му помогнеш.
към беседата >>
Ако е крал ябълки, ще ги скрие в сламата, ще излезе навън, ще размишлява.
След туй у вас се ражда друго чувство. За пример у вас се заражда едно чувство да бягате, да се изолирате, да влезете в себе си. Казвате: „Самичък искам да бъда.“ Обикновено детето, след като направи погрешка, иска да се скрие. Иска да се скрие в плевнята и там ще седи 3-4 часа да мисли. Скрива се, мисли какво да прави, как да излезе из трудното положение.
Ако е крал ябълки, ще ги скрие в сламата, ще излезе навън, ще размишлява.
Но това е специфично. Щом човек се намери в някоя голяма мъчнотия, той се изолира, ще помисли дълго време. Защо се изолира? Изолирането произтича от факта, че човек е направил една погрешка. То произтича от онзи закон − ако имате едно въздухообразно тяло и го превърнете в течно, после в твърдо тяло, веднага неговата тежест се увеличава.
към беседата >>
Той е герой, че страда.
Виждаш някой хубаво облечен, радваш се, че този човек е много хубаво облечен. Ти, като видиш някого, свиеш се. Всяко едно положение да ти е приятно. За да имаш обществена полза, ти трябва да се радваш на известни блага. Като видиш, че някой човек е пострадал, не казвай „горкичкият човек“, но кажи „за добро е“.
Той е герой, че страда.
Счупил му се кракът, кажи: „За добро е.“ Виж хубавото. Ти веднага влизаш в едно положение, което е неестествено. Ти го съжаляваш, но пакостиш на себе си. Ти виж хубавото и, като видиш хубавото, може да му помогнеш. Един ден той ти казва: „Аз съм ти благодарен, ти ми даде хубав урок.“ Този човек върви с изкълчения крак, разположен е.
към беседата >>
Но това е специфично.
За пример у вас се заражда едно чувство да бягате, да се изолирате, да влезете в себе си. Казвате: „Самичък искам да бъда.“ Обикновено детето, след като направи погрешка, иска да се скрие. Иска да се скрие в плевнята и там ще седи 3-4 часа да мисли. Скрива се, мисли какво да прави, как да излезе из трудното положение. Ако е крал ябълки, ще ги скрие в сламата, ще излезе навън, ще размишлява.
Но това е специфично.
Щом човек се намери в някоя голяма мъчнотия, той се изолира, ще помисли дълго време. Защо се изолира? Изолирането произтича от факта, че човек е направил една погрешка. То произтича от онзи закон − ако имате едно въздухообразно тяло и го превърнете в течно, после в твърдо тяло, веднага неговата тежест се увеличава. Следователно туй тяло постепенно се стреми да завземе малко пространство, да се отдели, да бъде инертно.
към беседата >>
Счупил му се кракът, кажи: „За добро е.“ Виж хубавото.
Ти, като видиш някого, свиеш се. Всяко едно положение да ти е приятно. За да имаш обществена полза, ти трябва да се радваш на известни блага. Като видиш, че някой човек е пострадал, не казвай „горкичкият човек“, но кажи „за добро е“. Той е герой, че страда.
Счупил му се кракът, кажи: „За добро е.“ Виж хубавото.
Ти веднага влизаш в едно положение, което е неестествено. Ти го съжаляваш, но пакостиш на себе си. Ти виж хубавото и, като видиш хубавото, може да му помогнеш. Един ден той ти казва: „Аз съм ти благодарен, ти ми даде хубав урок.“ Този човек върви с изкълчения крак, разположен е. Аз съм неразположен, кракът ми е здрав.
към беседата >>
Щом човек се намери в някоя голяма мъчнотия, той се изолира, ще помисли дълго време.
Казвате: „Самичък искам да бъда.“ Обикновено детето, след като направи погрешка, иска да се скрие. Иска да се скрие в плевнята и там ще седи 3-4 часа да мисли. Скрива се, мисли какво да прави, как да излезе из трудното положение. Ако е крал ябълки, ще ги скрие в сламата, ще излезе навън, ще размишлява. Но това е специфично.
Щом човек се намери в някоя голяма мъчнотия, той се изолира, ще помисли дълго време.
Защо се изолира? Изолирането произтича от факта, че човек е направил една погрешка. То произтича от онзи закон − ако имате едно въздухообразно тяло и го превърнете в течно, после в твърдо тяло, веднага неговата тежест се увеличава. Следователно туй тяло постепенно се стреми да завземе малко пространство, да се отдели, да бъде инертно. Вие след като направите погрешка, ставате инертни.
към беседата >>
Ти веднага влизаш в едно положение, което е неестествено.
Всяко едно положение да ти е приятно. За да имаш обществена полза, ти трябва да се радваш на известни блага. Като видиш, че някой човек е пострадал, не казвай „горкичкият човек“, но кажи „за добро е“. Той е герой, че страда. Счупил му се кракът, кажи: „За добро е.“ Виж хубавото.
Ти веднага влизаш в едно положение, което е неестествено.
Ти го съжаляваш, но пакостиш на себе си. Ти виж хубавото и, като видиш хубавото, може да му помогнеш. Един ден той ти казва: „Аз съм ти благодарен, ти ми даде хубав урок.“ Този човек върви с изкълчения крак, разположен е. Аз съм неразположен, кракът ми е здрав. Един ден ще му занеса подарък.
към беседата >>
Защо се изолира?
Иска да се скрие в плевнята и там ще седи 3-4 часа да мисли. Скрива се, мисли какво да прави, как да излезе из трудното положение. Ако е крал ябълки, ще ги скрие в сламата, ще излезе навън, ще размишлява. Но това е специфично. Щом човек се намери в някоя голяма мъчнотия, той се изолира, ще помисли дълго време.
Защо се изолира?
Изолирането произтича от факта, че човек е направил една погрешка. То произтича от онзи закон − ако имате едно въздухообразно тяло и го превърнете в течно, после в твърдо тяло, веднага неговата тежест се увеличава. Следователно туй тяло постепенно се стреми да завземе малко пространство, да се отдели, да бъде инертно. Вие след като направите погрешка, ставате инертни. И вследствие на този закон искате да се уедините.
към беседата >>
Ти го съжаляваш, но пакостиш на себе си.
За да имаш обществена полза, ти трябва да се радваш на известни блага. Като видиш, че някой човек е пострадал, не казвай „горкичкият човек“, но кажи „за добро е“. Той е герой, че страда. Счупил му се кракът, кажи: „За добро е.“ Виж хубавото. Ти веднага влизаш в едно положение, което е неестествено.
Ти го съжаляваш, но пакостиш на себе си.
Ти виж хубавото и, като видиш хубавото, може да му помогнеш. Един ден той ти казва: „Аз съм ти благодарен, ти ми даде хубав урок.“ Този човек върви с изкълчения крак, разположен е. Аз съм неразположен, кракът ми е здрав. Един ден ще му занеса подарък. Та вие някой път седите и наблюдавате кой доде е стигнал.
към беседата >>
Изолирането произтича от факта, че човек е направил една погрешка.
Скрива се, мисли какво да прави, как да излезе из трудното положение. Ако е крал ябълки, ще ги скрие в сламата, ще излезе навън, ще размишлява. Но това е специфично. Щом човек се намери в някоя голяма мъчнотия, той се изолира, ще помисли дълго време. Защо се изолира?
Изолирането произтича от факта, че човек е направил една погрешка.
То произтича от онзи закон − ако имате едно въздухообразно тяло и го превърнете в течно, после в твърдо тяло, веднага неговата тежест се увеличава. Следователно туй тяло постепенно се стреми да завземе малко пространство, да се отдели, да бъде инертно. Вие след като направите погрешка, ставате инертни. И вследствие на този закон искате да се уедините. Туй уединение не произтича от вас.
към беседата >>
Ти виж хубавото и, като видиш хубавото, може да му помогнеш.
Като видиш, че някой човек е пострадал, не казвай „горкичкият човек“, но кажи „за добро е“. Той е герой, че страда. Счупил му се кракът, кажи: „За добро е.“ Виж хубавото. Ти веднага влизаш в едно положение, което е неестествено. Ти го съжаляваш, но пакостиш на себе си.
Ти виж хубавото и, като видиш хубавото, може да му помогнеш.
Един ден той ти казва: „Аз съм ти благодарен, ти ми даде хубав урок.“ Този човек върви с изкълчения крак, разположен е. Аз съм неразположен, кракът ми е здрав. Един ден ще му занеса подарък. Та вие някой път седите и наблюдавате кой доде е стигнал. Наблюдавате като детективи.
към беседата >>
То произтича от онзи закон − ако имате едно въздухообразно тяло и го превърнете в течно, после в твърдо тяло, веднага неговата тежест се увеличава.
Ако е крал ябълки, ще ги скрие в сламата, ще излезе навън, ще размишлява. Но това е специфично. Щом човек се намери в някоя голяма мъчнотия, той се изолира, ще помисли дълго време. Защо се изолира? Изолирането произтича от факта, че човек е направил една погрешка.
То произтича от онзи закон − ако имате едно въздухообразно тяло и го превърнете в течно, после в твърдо тяло, веднага неговата тежест се увеличава.
Следователно туй тяло постепенно се стреми да завземе малко пространство, да се отдели, да бъде инертно. Вие след като направите погрешка, ставате инертни. И вследствие на този закон искате да се уедините. Туй уединение не произтича от вас. Във вашето съзнание има известни сили, които ви тласкат в известна посока, към единственото място, дето искате да застанете.
към беседата >>
Един ден той ти казва: „Аз съм ти благодарен, ти ми даде хубав урок.“ Този човек върви с изкълчения крак, разположен е.
Той е герой, че страда. Счупил му се кракът, кажи: „За добро е.“ Виж хубавото. Ти веднага влизаш в едно положение, което е неестествено. Ти го съжаляваш, но пакостиш на себе си. Ти виж хубавото и, като видиш хубавото, може да му помогнеш.
Един ден той ти казва: „Аз съм ти благодарен, ти ми даде хубав урок.“ Този човек върви с изкълчения крак, разположен е.
Аз съм неразположен, кракът ми е здрав. Един ден ще му занеса подарък. Та вие някой път седите и наблюдавате кой доде е стигнал. Наблюдавате като детективи. Казвам: Един американец измислил уред − хваща лъжата с уреда.
към беседата >>
Следователно туй тяло постепенно се стреми да завземе малко пространство, да се отдели, да бъде инертно.
Но това е специфично. Щом човек се намери в някоя голяма мъчнотия, той се изолира, ще помисли дълго време. Защо се изолира? Изолирането произтича от факта, че човек е направил една погрешка. То произтича от онзи закон − ако имате едно въздухообразно тяло и го превърнете в течно, после в твърдо тяло, веднага неговата тежест се увеличава.
Следователно туй тяло постепенно се стреми да завземе малко пространство, да се отдели, да бъде инертно.
Вие след като направите погрешка, ставате инертни. И вследствие на този закон искате да се уедините. Туй уединение не произтича от вас. Във вашето съзнание има известни сили, които ви тласкат в известна посока, към единственото място, дето искате да застанете. След като седите там, един, два часа, един или десет дена, пак добивате първото разположение.
към беседата >>
Аз съм неразположен, кракът ми е здрав.
Счупил му се кракът, кажи: „За добро е.“ Виж хубавото. Ти веднага влизаш в едно положение, което е неестествено. Ти го съжаляваш, но пакостиш на себе си. Ти виж хубавото и, като видиш хубавото, може да му помогнеш. Един ден той ти казва: „Аз съм ти благодарен, ти ми даде хубав урок.“ Този човек върви с изкълчения крак, разположен е.
Аз съм неразположен, кракът ми е здрав.
Един ден ще му занеса подарък. Та вие някой път седите и наблюдавате кой доде е стигнал. Наблюдавате като детективи. Казвам: Един американец измислил уред − хваща лъжата с уреда. Банкови чиновници фалшифицирали някакви документи.
към беседата >>
Вие след като направите погрешка, ставате инертни.
Щом човек се намери в някоя голяма мъчнотия, той се изолира, ще помисли дълго време. Защо се изолира? Изолирането произтича от факта, че човек е направил една погрешка. То произтича от онзи закон − ако имате едно въздухообразно тяло и го превърнете в течно, после в твърдо тяло, веднага неговата тежест се увеличава. Следователно туй тяло постепенно се стреми да завземе малко пространство, да се отдели, да бъде инертно.
Вие след като направите погрешка, ставате инертни.
И вследствие на този закон искате да се уедините. Туй уединение не произтича от вас. Във вашето съзнание има известни сили, които ви тласкат в известна посока, към единственото място, дето искате да застанете. След като седите там, един, два часа, един или десет дена, пак добивате първото разположение. Щом като станете радостен, радостта е разширение, искате да влезете между хората.
към беседата >>
Един ден ще му занеса подарък.
Ти веднага влизаш в едно положение, което е неестествено. Ти го съжаляваш, но пакостиш на себе си. Ти виж хубавото и, като видиш хубавото, може да му помогнеш. Един ден той ти казва: „Аз съм ти благодарен, ти ми даде хубав урок.“ Този човек върви с изкълчения крак, разположен е. Аз съм неразположен, кракът ми е здрав.
Един ден ще му занеса подарък.
Та вие някой път седите и наблюдавате кой доде е стигнал. Наблюдавате като детективи. Казвам: Един американец измислил уред − хваща лъжата с уреда. Банкови чиновници фалшифицирали някакви документи. Като турят уреда, те започват да се изповядват.
към беседата >>
И вследствие на този закон искате да се уедините.
Защо се изолира? Изолирането произтича от факта, че човек е направил една погрешка. То произтича от онзи закон − ако имате едно въздухообразно тяло и го превърнете в течно, после в твърдо тяло, веднага неговата тежест се увеличава. Следователно туй тяло постепенно се стреми да завземе малко пространство, да се отдели, да бъде инертно. Вие след като направите погрешка, ставате инертни.
И вследствие на този закон искате да се уедините.
Туй уединение не произтича от вас. Във вашето съзнание има известни сили, които ви тласкат в известна посока, към единственото място, дето искате да застанете. След като седите там, един, два часа, един или десет дена, пак добивате първото разположение. Щом като станете радостен, радостта е разширение, искате да влезете между хората. Щом изгубите разположението, богатството си, вие искате да идете някъде, никой да не ви вижда.
към беседата >>
Та вие някой път седите и наблюдавате кой доде е стигнал.
Ти го съжаляваш, но пакостиш на себе си. Ти виж хубавото и, като видиш хубавото, може да му помогнеш. Един ден той ти казва: „Аз съм ти благодарен, ти ми даде хубав урок.“ Този човек върви с изкълчения крак, разположен е. Аз съм неразположен, кракът ми е здрав. Един ден ще му занеса подарък.
Та вие някой път седите и наблюдавате кой доде е стигнал.
Наблюдавате като детективи. Казвам: Един американец измислил уред − хваща лъжата с уреда. Банкови чиновници фалшифицирали някакви документи. Като турят уреда, те започват да се изповядват. И така хващат лъжата, кой е крал.
към беседата >>
Туй уединение не произтича от вас.
Изолирането произтича от факта, че човек е направил една погрешка. То произтича от онзи закон − ако имате едно въздухообразно тяло и го превърнете в течно, после в твърдо тяло, веднага неговата тежест се увеличава. Следователно туй тяло постепенно се стреми да завземе малко пространство, да се отдели, да бъде инертно. Вие след като направите погрешка, ставате инертни. И вследствие на този закон искате да се уедините.
Туй уединение не произтича от вас.
Във вашето съзнание има известни сили, които ви тласкат в известна посока, към единственото място, дето искате да застанете. След като седите там, един, два часа, един или десет дена, пак добивате първото разположение. Щом като станете радостен, радостта е разширение, искате да влезете между хората. Щом изгубите разположението, богатството си, вие искате да идете някъде, никой да не ви вижда. Щом излезете от високото положение, веднага искате да се ориентирате в новото положение.
към беседата >>
Наблюдавате като детективи.
Ти виж хубавото и, като видиш хубавото, може да му помогнеш. Един ден той ти казва: „Аз съм ти благодарен, ти ми даде хубав урок.“ Този човек върви с изкълчения крак, разположен е. Аз съм неразположен, кракът ми е здрав. Един ден ще му занеса подарък. Та вие някой път седите и наблюдавате кой доде е стигнал.
Наблюдавате като детективи.
Казвам: Един американец измислил уред − хваща лъжата с уреда. Банкови чиновници фалшифицирали някакви документи. Като турят уреда, те започват да се изповядват. И така хващат лъжата, кой е крал.
към беседата >>
Във вашето съзнание има известни сили, които ви тласкат в известна посока, към единственото място, дето искате да застанете.
То произтича от онзи закон − ако имате едно въздухообразно тяло и го превърнете в течно, после в твърдо тяло, веднага неговата тежест се увеличава. Следователно туй тяло постепенно се стреми да завземе малко пространство, да се отдели, да бъде инертно. Вие след като направите погрешка, ставате инертни. И вследствие на този закон искате да се уедините. Туй уединение не произтича от вас.
Във вашето съзнание има известни сили, които ви тласкат в известна посока, към единственото място, дето искате да застанете.
След като седите там, един, два часа, един или десет дена, пак добивате първото разположение. Щом като станете радостен, радостта е разширение, искате да влезете между хората. Щом изгубите разположението, богатството си, вие искате да идете някъде, никой да не ви вижда. Щом излезете от високото положение, веднага искате да се ориентирате в новото положение.
към беседата >>
Казвам: Един американец измислил уред − хваща лъжата с уреда.
Един ден той ти казва: „Аз съм ти благодарен, ти ми даде хубав урок.“ Този човек върви с изкълчения крак, разположен е. Аз съм неразположен, кракът ми е здрав. Един ден ще му занеса подарък. Та вие някой път седите и наблюдавате кой доде е стигнал. Наблюдавате като детективи.
Казвам: Един американец измислил уред − хваща лъжата с уреда.
Банкови чиновници фалшифицирали някакви документи. Като турят уреда, те започват да се изповядват. И така хващат лъжата, кой е крал.
към беседата >>
След като седите там, един, два часа, един или десет дена, пак добивате първото разположение.
Следователно туй тяло постепенно се стреми да завземе малко пространство, да се отдели, да бъде инертно. Вие след като направите погрешка, ставате инертни. И вследствие на този закон искате да се уедините. Туй уединение не произтича от вас. Във вашето съзнание има известни сили, които ви тласкат в известна посока, към единственото място, дето искате да застанете.
След като седите там, един, два часа, един или десет дена, пак добивате първото разположение.
Щом като станете радостен, радостта е разширение, искате да влезете между хората. Щом изгубите разположението, богатството си, вие искате да идете някъде, никой да не ви вижда. Щом излезете от високото положение, веднага искате да се ориентирате в новото положение.
към беседата >>
Банкови чиновници фалшифицирали някакви документи.
Аз съм неразположен, кракът ми е здрав. Един ден ще му занеса подарък. Та вие някой път седите и наблюдавате кой доде е стигнал. Наблюдавате като детективи. Казвам: Един американец измислил уред − хваща лъжата с уреда.
Банкови чиновници фалшифицирали някакви документи.
Като турят уреда, те започват да се изповядват. И така хващат лъжата, кой е крал.
към беседата >>
Щом като станете радостен, радостта е разширение, искате да влезете между хората.
Вие след като направите погрешка, ставате инертни. И вследствие на този закон искате да се уедините. Туй уединение не произтича от вас. Във вашето съзнание има известни сили, които ви тласкат в известна посока, към единственото място, дето искате да застанете. След като седите там, един, два часа, един или десет дена, пак добивате първото разположение.
Щом като станете радостен, радостта е разширение, искате да влезете между хората.
Щом изгубите разположението, богатството си, вие искате да идете някъде, никой да не ви вижда. Щом излезете от високото положение, веднага искате да се ориентирате в новото положение.
към беседата >>
Като турят уреда, те започват да се изповядват.
Един ден ще му занеса подарък. Та вие някой път седите и наблюдавате кой доде е стигнал. Наблюдавате като детективи. Казвам: Един американец измислил уред − хваща лъжата с уреда. Банкови чиновници фалшифицирали някакви документи.
Като турят уреда, те започват да се изповядват.
И така хващат лъжата, кой е крал.
към беседата >>
Щом изгубите разположението, богатството си, вие искате да идете някъде, никой да не ви вижда.
И вследствие на този закон искате да се уедините. Туй уединение не произтича от вас. Във вашето съзнание има известни сили, които ви тласкат в известна посока, към единственото място, дето искате да застанете. След като седите там, един, два часа, един или десет дена, пак добивате първото разположение. Щом като станете радостен, радостта е разширение, искате да влезете между хората.
Щом изгубите разположението, богатството си, вие искате да идете някъде, никой да не ви вижда.
Щом излезете от високото положение, веднага искате да се ориентирате в новото положение.
към беседата >>
И така хващат лъжата, кой е крал.
Та вие някой път седите и наблюдавате кой доде е стигнал. Наблюдавате като детективи. Казвам: Един американец измислил уред − хваща лъжата с уреда. Банкови чиновници фалшифицирали някакви документи. Като турят уреда, те започват да се изповядват.
И така хващат лъжата, кой е крал.
към беседата >>
Щом излезете от високото положение, веднага искате да се ориентирате в новото положение.
Туй уединение не произтича от вас. Във вашето съзнание има известни сили, които ви тласкат в известна посока, към единственото място, дето искате да застанете. След като седите там, един, два часа, един или десет дена, пак добивате първото разположение. Щом като станете радостен, радостта е разширение, искате да влезете между хората. Щом изгубите разположението, богатството си, вие искате да идете някъде, никой да не ви вижда.
Щом излезете от високото положение, веднага искате да се ориентирате в новото положение.
към беседата >>
Та казвам: Ще турите уреда.
Та казвам: Ще турите уреда.
Срещнеш някого, трепне ти. Трепнало сърцето. Уплашил се той. То е една лъжа в подсъзнанието. Защо те е страх?
към беседата >>
Това е моралният крах, който сега претърпявате.
Това е моралният крах, който сега претърпявате.
Всеки път вие претърпявате по един морален крах. Как обяснявате един морален крах, как обяснявате един социален крах? Един министър, когато го снемат, в какво седи погрешката? Този министър не е бил умен човек. Той искал да управлява.
към беседата >>
Срещнеш някого, трепне ти.
Та казвам: Ще турите уреда.
Срещнеш някого, трепне ти.
Трепнало сърцето. Уплашил се той. То е една лъжа в подсъзнанието. Защо те е страх? Или пък срещнеш го, той е силен и веднага ще направи нещо.
към беседата >>
Всеки път вие претърпявате по един морален крах.
Това е моралният крах, който сега претърпявате.
Всеки път вие претърпявате по един морален крах.
Как обяснявате един морален крах, как обяснявате един социален крах? Един министър, когато го снемат, в какво седи погрешката? Този министър не е бил умен човек. Той искал да управлява. Тези, които управлявал, го снемат долу, поставят друг на неговото място.
към беседата >>
Трепнало сърцето.
Та казвам: Ще турите уреда. Срещнеш някого, трепне ти.
Трепнало сърцето.
Уплашил се той. То е една лъжа в подсъзнанието. Защо те е страх? Или пък срещнеш го, той е силен и веднага ще направи нещо. Най-първо тури едно естествено положение.
към беседата >>
Как обяснявате един морален крах, как обяснявате един социален крах?
Това е моралният крах, който сега претърпявате. Всеки път вие претърпявате по един морален крах.
Как обяснявате един морален крах, как обяснявате един социален крах?
Един министър, когато го снемат, в какво седи погрешката? Този министър не е бил умен човек. Той искал да управлява. Тези, които управлявал, го снемат долу, поставят друг на неговото място. Та всеки ден вас ви снемат от министерският пост, правят ви обикновен гражданин и турят другиго на вашето място.
към беседата >>
Уплашил се той.
Та казвам: Ще турите уреда. Срещнеш някого, трепне ти. Трепнало сърцето.
Уплашил се той.
То е една лъжа в подсъзнанието. Защо те е страх? Или пък срещнеш го, той е силен и веднага ще направи нещо. Най-първо тури едно естествено положение. Аз трябва да се радвам на ръката, че е здрава, че в дадения случай може да ви помогна.
към беседата >>
Един министър, когато го снемат, в какво седи погрешката?
Това е моралният крах, който сега претърпявате. Всеки път вие претърпявате по един морален крах. Как обяснявате един морален крах, как обяснявате един социален крах?
Един министър, когато го снемат, в какво седи погрешката?
Този министър не е бил умен човек. Той искал да управлява. Тези, които управлявал, го снемат долу, поставят друг на неговото място. Та всеки ден вас ви снемат от министерският пост, правят ви обикновен гражданин и турят другиго на вашето място. Туй положение вие наричате крах.
към беседата >>
То е една лъжа в подсъзнанието.
Та казвам: Ще турите уреда. Срещнеш някого, трепне ти. Трепнало сърцето. Уплашил се той.
То е една лъжа в подсъзнанието.
Защо те е страх? Или пък срещнеш го, той е силен и веднага ще направи нещо. Най-първо тури едно естествено положение. Аз трябва да се радвам на ръката, че е здрава, че в дадения случай може да ви помогна. Но трябва да имам едно естествено положение към ръката.
към беседата >>
Този министър не е бил умен човек.
Това е моралният крах, който сега претърпявате. Всеки път вие претърпявате по един морален крах. Как обяснявате един морален крах, как обяснявате един социален крах? Един министър, когато го снемат, в какво седи погрешката?
Този министър не е бил умен човек.
Той искал да управлява. Тези, които управлявал, го снемат долу, поставят друг на неговото място. Та всеки ден вас ви снемат от министерският пост, правят ви обикновен гражданин и турят другиго на вашето място. Туй положение вие наричате крах. Сега аз се интересувам как вие възвръщате вашия министерски пост.
към беседата >>
Защо те е страх?
Та казвам: Ще турите уреда. Срещнеш някого, трепне ти. Трепнало сърцето. Уплашил се той. То е една лъжа в подсъзнанието.
Защо те е страх?
Или пък срещнеш го, той е силен и веднага ще направи нещо. Най-първо тури едно естествено положение. Аз трябва да се радвам на ръката, че е здрава, че в дадения случай може да ви помогна. Но трябва да имам едно естествено положение към ръката. Към всеки човек вие трябва да имате едно естествено положение.
към беседата >>
Той искал да управлява.
Това е моралният крах, който сега претърпявате. Всеки път вие претърпявате по един морален крах. Как обяснявате един морален крах, как обяснявате един социален крах? Един министър, когато го снемат, в какво седи погрешката? Този министър не е бил умен човек.
Той искал да управлява.
Тези, които управлявал, го снемат долу, поставят друг на неговото място. Та всеки ден вас ви снемат от министерският пост, правят ви обикновен гражданин и турят другиго на вашето място. Туй положение вие наричате крах. Сега аз се интересувам как вие възвръщате вашия министерски пост. След като сте го изгубили, мен ме интересува как ще възвърнете министерския пост.
към беседата >>
Или пък срещнеш го, той е силен и веднага ще направи нещо.
Срещнеш някого, трепне ти. Трепнало сърцето. Уплашил се той. То е една лъжа в подсъзнанието. Защо те е страх?
Или пък срещнеш го, той е силен и веднага ще направи нещо.
Най-първо тури едно естествено положение. Аз трябва да се радвам на ръката, че е здрава, че в дадения случай може да ви помогна. Но трябва да имам едно естествено положение към ръката. Към всеки човек вие трябва да имате едно естествено положение. За пример вие често трябва да дойдете да се извините.
към беседата >>
Тези, които управлявал, го снемат долу, поставят друг на неговото място.
Всеки път вие претърпявате по един морален крах. Как обяснявате един морален крах, как обяснявате един социален крах? Един министър, когато го снемат, в какво седи погрешката? Този министър не е бил умен човек. Той искал да управлява.
Тези, които управлявал, го снемат долу, поставят друг на неговото място.
Та всеки ден вас ви снемат от министерският пост, правят ви обикновен гражданин и турят другиго на вашето място. Туй положение вие наричате крах. Сега аз се интересувам как вие възвръщате вашия министерски пост. След като сте го изгубили, мен ме интересува как ще възвърнете министерския пост. Имате ли някаква система за гласуване?
към беседата >>
Най-първо тури едно естествено положение.
Трепнало сърцето. Уплашил се той. То е една лъжа в подсъзнанието. Защо те е страх? Или пък срещнеш го, той е силен и веднага ще направи нещо.
Най-първо тури едно естествено положение.
Аз трябва да се радвам на ръката, че е здрава, че в дадения случай може да ви помогна. Но трябва да имам едно естествено положение към ръката. Към всеки човек вие трябва да имате едно естествено положение. За пример вие често трябва да дойдете да се извините. Срещнеш една сестра: „Ще ме извиниш, че като те срещнах, не те погледнах.“ Ти като срещнеш някого, нямаш топли чувства.
към беседата >>
Та всеки ден вас ви снемат от министерският пост, правят ви обикновен гражданин и турят другиго на вашето място.
Как обяснявате един морален крах, как обяснявате един социален крах? Един министър, когато го снемат, в какво седи погрешката? Този министър не е бил умен човек. Той искал да управлява. Тези, които управлявал, го снемат долу, поставят друг на неговото място.
Та всеки ден вас ви снемат от министерският пост, правят ви обикновен гражданин и турят другиго на вашето място.
Туй положение вие наричате крах. Сега аз се интересувам как вие възвръщате вашия министерски пост. След като сте го изгубили, мен ме интересува как ще възвърнете министерския пост. Имате ли някаква система за гласуване? По кой начин постъпвате?
към беседата >>
Аз трябва да се радвам на ръката, че е здрава, че в дадения случай може да ви помогна.
Уплашил се той. То е една лъжа в подсъзнанието. Защо те е страх? Или пък срещнеш го, той е силен и веднага ще направи нещо. Най-първо тури едно естествено положение.
Аз трябва да се радвам на ръката, че е здрава, че в дадения случай може да ви помогна.
Но трябва да имам едно естествено положение към ръката. Към всеки човек вие трябва да имате едно естествено положение. За пример вие често трябва да дойдете да се извините. Срещнеш една сестра: „Ще ме извиниш, че като те срещнах, не те погледнах.“ Ти като срещнеш някого, нямаш топли чувства. Казвате: „Какво е топлото чувство?
към беседата >>
Туй положение вие наричате крах.
Един министър, когато го снемат, в какво седи погрешката? Този министър не е бил умен човек. Той искал да управлява. Тези, които управлявал, го снемат долу, поставят друг на неговото място. Та всеки ден вас ви снемат от министерският пост, правят ви обикновен гражданин и турят другиго на вашето място.
Туй положение вие наричате крах.
Сега аз се интересувам как вие възвръщате вашия министерски пост. След като сте го изгубили, мен ме интересува как ще възвърнете министерския пост. Имате ли някаква система за гласуване? По кой начин постъпвате? Резолюция има ли?
към беседата >>
Но трябва да имам едно естествено положение към ръката.
То е една лъжа в подсъзнанието. Защо те е страх? Или пък срещнеш го, той е силен и веднага ще направи нещо. Най-първо тури едно естествено положение. Аз трябва да се радвам на ръката, че е здрава, че в дадения случай може да ви помогна.
Но трябва да имам едно естествено положение към ръката.
Към всеки човек вие трябва да имате едно естествено положение. За пример вие често трябва да дойдете да се извините. Срещнеш една сестра: „Ще ме извиниш, че като те срещнах, не те погледнах.“ Ти като срещнеш някого, нямаш топли чувства. Казвате: „Какво е топлото чувство? “ Топлото чувство, то е най-благородното.
към беседата >>
Сега аз се интересувам как вие възвръщате вашия министерски пост.
Този министър не е бил умен човек. Той искал да управлява. Тези, които управлявал, го снемат долу, поставят друг на неговото място. Та всеки ден вас ви снемат от министерският пост, правят ви обикновен гражданин и турят другиго на вашето място. Туй положение вие наричате крах.
Сега аз се интересувам как вие възвръщате вашия министерски пост.
След като сте го изгубили, мен ме интересува как ще възвърнете министерския пост. Имате ли някаква система за гласуване? По кой начин постъпвате? Резолюция има ли? По някой път има гласоподаване.
към беседата >>
Към всеки човек вие трябва да имате едно естествено положение.
Защо те е страх? Или пък срещнеш го, той е силен и веднага ще направи нещо. Най-първо тури едно естествено положение. Аз трябва да се радвам на ръката, че е здрава, че в дадения случай може да ви помогна. Но трябва да имам едно естествено положение към ръката.
Към всеки човек вие трябва да имате едно естествено положение.
За пример вие често трябва да дойдете да се извините. Срещнеш една сестра: „Ще ме извиниш, че като те срещнах, не те погледнах.“ Ти като срещнеш някого, нямаш топли чувства. Казвате: „Какво е топлото чувство? “ Топлото чувство, то е най-благородното. Ако имаш едно топло чувство, то ще се възвърне.
към беседата >>
След като сте го изгубили, мен ме интересува как ще възвърнете министерския пост.
Той искал да управлява. Тези, които управлявал, го снемат долу, поставят друг на неговото място. Та всеки ден вас ви снемат от министерският пост, правят ви обикновен гражданин и турят другиго на вашето място. Туй положение вие наричате крах. Сега аз се интересувам как вие възвръщате вашия министерски пост.
След като сте го изгубили, мен ме интересува как ще възвърнете министерския пост.
Имате ли някаква система за гласуване? По кой начин постъпвате? Резолюция има ли? По някой път има гласоподаване. После във вашата система на гласоподаване има ли лъжа?
към беседата >>
За пример вие често трябва да дойдете да се извините.
Или пък срещнеш го, той е силен и веднага ще направи нещо. Най-първо тури едно естествено положение. Аз трябва да се радвам на ръката, че е здрава, че в дадения случай може да ви помогна. Но трябва да имам едно естествено положение към ръката. Към всеки човек вие трябва да имате едно естествено положение.
За пример вие често трябва да дойдете да се извините.
Срещнеш една сестра: „Ще ме извиниш, че като те срещнах, не те погледнах.“ Ти като срещнеш някого, нямаш топли чувства. Казвате: „Какво е топлото чувство? “ Топлото чувство, то е най-благородното. Ако имаш едно топло чувство, то ще се възвърне. Срещнеш един човек, длъжен си да го погледнеш, както трябва.
към беседата >>
Имате ли някаква система за гласуване?
Тези, които управлявал, го снемат долу, поставят друг на неговото място. Та всеки ден вас ви снемат от министерският пост, правят ви обикновен гражданин и турят другиго на вашето място. Туй положение вие наричате крах. Сега аз се интересувам как вие възвръщате вашия министерски пост. След като сте го изгубили, мен ме интересува как ще възвърнете министерския пост.
Имате ли някаква система за гласуване?
По кой начин постъпвате? Резолюция има ли? По някой път има гласоподаване. После във вашата система на гласоподаване има ли лъжа? В държавата има някои, които полъгват избирателите.
към беседата >>
Срещнеш една сестра: „Ще ме извиниш, че като те срещнах, не те погледнах.“ Ти като срещнеш някого, нямаш топли чувства.
Най-първо тури едно естествено положение. Аз трябва да се радвам на ръката, че е здрава, че в дадения случай може да ви помогна. Но трябва да имам едно естествено положение към ръката. Към всеки човек вие трябва да имате едно естествено положение. За пример вие често трябва да дойдете да се извините.
Срещнеш една сестра: „Ще ме извиниш, че като те срещнах, не те погледнах.“ Ти като срещнеш някого, нямаш топли чувства.
Казвате: „Какво е топлото чувство? “ Топлото чувство, то е най-благородното. Ако имаш едно топло чувство, то ще се възвърне. Срещнеш един човек, длъжен си да го погледнеш, както трябва. То е един момент.
към беседата >>
По кой начин постъпвате?
Та всеки ден вас ви снемат от министерският пост, правят ви обикновен гражданин и турят другиго на вашето място. Туй положение вие наричате крах. Сега аз се интересувам как вие възвръщате вашия министерски пост. След като сте го изгубили, мен ме интересува как ще възвърнете министерския пост. Имате ли някаква система за гласуване?
По кой начин постъпвате?
Резолюция има ли? По някой път има гласоподаване. После във вашата система на гласоподаване има ли лъжа? В държавата има някои, които полъгват избирателите. Правили ли сте сметка, колко от вашите избиратели са честни.
към беседата >>
Казвате: „Какво е топлото чувство?
Аз трябва да се радвам на ръката, че е здрава, че в дадения случай може да ви помогна. Но трябва да имам едно естествено положение към ръката. Към всеки човек вие трябва да имате едно естествено положение. За пример вие често трябва да дойдете да се извините. Срещнеш една сестра: „Ще ме извиниш, че като те срещнах, не те погледнах.“ Ти като срещнеш някого, нямаш топли чувства.
Казвате: „Какво е топлото чувство?
“ Топлото чувство, то е най-благородното. Ако имаш едно топло чувство, то ще се възвърне. Срещнеш един човек, длъжен си да го погледнеш, както трябва. То е един момент. Може би една десета от секундата.
към беседата >>
Резолюция има ли?
Туй положение вие наричате крах. Сега аз се интересувам как вие възвръщате вашия министерски пост. След като сте го изгубили, мен ме интересува как ще възвърнете министерския пост. Имате ли някаква система за гласуване? По кой начин постъпвате?
Резолюция има ли?
По някой път има гласоподаване. После във вашата система на гласоподаване има ли лъжа? В държавата има някои, които полъгват избирателите. Правили ли сте сметка, колко от вашите избиратели са честни. Да бяхте се освободили от несъзнателната лъжа!
към беседата >>
“ Топлото чувство, то е най-благородното.
Но трябва да имам едно естествено положение към ръката. Към всеки човек вие трябва да имате едно естествено положение. За пример вие често трябва да дойдете да се извините. Срещнеш една сестра: „Ще ме извиниш, че като те срещнах, не те погледнах.“ Ти като срещнеш някого, нямаш топли чувства. Казвате: „Какво е топлото чувство?
“ Топлото чувство, то е най-благородното.
Ако имаш едно топло чувство, то ще се възвърне. Срещнеш един човек, длъжен си да го погледнеш, както трябва. То е един момент. Може би една десета от секундата. Но да бъдеш верен на онова, което носиш в себе си.
към беседата >>
По някой път има гласоподаване.
Сега аз се интересувам как вие възвръщате вашия министерски пост. След като сте го изгубили, мен ме интересува как ще възвърнете министерския пост. Имате ли някаква система за гласуване? По кой начин постъпвате? Резолюция има ли?
По някой път има гласоподаване.
После във вашата система на гласоподаване има ли лъжа? В държавата има някои, които полъгват избирателите. Правили ли сте сметка, колко от вашите избиратели са честни. Да бяхте се освободили от несъзнателната лъжа! Защото има и една съзнателна лъжа, има една самосъзнателна лъжа и една подсъзнателна лъжа.
към беседата >>
Ако имаш едно топло чувство, то ще се възвърне.
Към всеки човек вие трябва да имате едно естествено положение. За пример вие често трябва да дойдете да се извините. Срещнеш една сестра: „Ще ме извиниш, че като те срещнах, не те погледнах.“ Ти като срещнеш някого, нямаш топли чувства. Казвате: „Какво е топлото чувство? “ Топлото чувство, то е най-благородното.
Ако имаш едно топло чувство, то ще се възвърне.
Срещнеш един човек, длъжен си да го погледнеш, както трябва. То е един момент. Може би една десета от секундата. Но да бъдеш верен на онова, което носиш в себе си. Ти срещнеш един човек и кажеш: „Този човек отде дойде на пътя ми?
към беседата >>
После във вашата система на гласоподаване има ли лъжа?
След като сте го изгубили, мен ме интересува как ще възвърнете министерския пост. Имате ли някаква система за гласуване? По кой начин постъпвате? Резолюция има ли? По някой път има гласоподаване.
После във вашата система на гласоподаване има ли лъжа?
В държавата има някои, които полъгват избирателите. Правили ли сте сметка, колко от вашите избиратели са честни. Да бяхте се освободили от несъзнателната лъжа! Защото има и една съзнателна лъжа, има една самосъзнателна лъжа и една подсъзнателна лъжа. Три вида лъжи има.
към беседата >>
Срещнеш един човек, длъжен си да го погледнеш, както трябва.
За пример вие често трябва да дойдете да се извините. Срещнеш една сестра: „Ще ме извиниш, че като те срещнах, не те погледнах.“ Ти като срещнеш някого, нямаш топли чувства. Казвате: „Какво е топлото чувство? “ Топлото чувство, то е най-благородното. Ако имаш едно топло чувство, то ще се възвърне.
Срещнеш един човек, длъжен си да го погледнеш, както трябва.
То е един момент. Може би една десета от секундата. Но да бъдеш верен на онова, което носиш в себе си. Ти срещнеш един човек и кажеш: „Този човек отде дойде на пътя ми? “ Ти си развалиш работата за целия ден.
към беседата >>
В държавата има някои, които полъгват избирателите.
Имате ли някаква система за гласуване? По кой начин постъпвате? Резолюция има ли? По някой път има гласоподаване. После във вашата система на гласоподаване има ли лъжа?
В държавата има някои, които полъгват избирателите.
Правили ли сте сметка, колко от вашите избиратели са честни. Да бяхте се освободили от несъзнателната лъжа! Защото има и една съзнателна лъжа, има една самосъзнателна лъжа и една подсъзнателна лъжа. Три вида лъжи има. Подсъзнателната лъжа е останала от миналото.
към беседата >>
То е един момент.
Срещнеш една сестра: „Ще ме извиниш, че като те срещнах, не те погледнах.“ Ти като срещнеш някого, нямаш топли чувства. Казвате: „Какво е топлото чувство? “ Топлото чувство, то е най-благородното. Ако имаш едно топло чувство, то ще се възвърне. Срещнеш един човек, длъжен си да го погледнеш, както трябва.
То е един момент.
Може би една десета от секундата. Но да бъдеш верен на онова, което носиш в себе си. Ти срещнеш един човек и кажеш: „Този човек отде дойде на пътя ми? “ Ти си развалиш работата за целия ден. Че вие вземете известни работи от слънцето.
към беседата >>
Правили ли сте сметка, колко от вашите избиратели са честни.
По кой начин постъпвате? Резолюция има ли? По някой път има гласоподаване. После във вашата система на гласоподаване има ли лъжа? В държавата има някои, които полъгват избирателите.
Правили ли сте сметка, колко от вашите избиратели са честни.
Да бяхте се освободили от несъзнателната лъжа! Защото има и една съзнателна лъжа, има една самосъзнателна лъжа и една подсъзнателна лъжа. Три вида лъжи има. Подсъзнателната лъжа е останала от миналото. Съзнателната е наследство от животните, а самосъзнателната е у човека.
към беседата >>
Може би една десета от секундата.
Казвате: „Какво е топлото чувство? “ Топлото чувство, то е най-благородното. Ако имаш едно топло чувство, то ще се възвърне. Срещнеш един човек, длъжен си да го погледнеш, както трябва. То е един момент.
Може би една десета от секундата.
Но да бъдеш верен на онова, което носиш в себе си. Ти срещнеш един човек и кажеш: „Този човек отде дойде на пътя ми? “ Ти си развалиш работата за целия ден. Че вие вземете известни работи от слънцето. Слънцето, като срещне най-големия грешник, свива ли си очите?
към беседата >>
Да бяхте се освободили от несъзнателната лъжа!
Резолюция има ли? По някой път има гласоподаване. После във вашата система на гласоподаване има ли лъжа? В държавата има някои, които полъгват избирателите. Правили ли сте сметка, колко от вашите избиратели са честни.
Да бяхте се освободили от несъзнателната лъжа!
Защото има и една съзнателна лъжа, има една самосъзнателна лъжа и една подсъзнателна лъжа. Три вида лъжи има. Подсъзнателната лъжа е останала от миналото. Съзнателната е наследство от животните, а самосъзнателната е у човека. Ако можете да се освободите от лъжата, 99 на сто от сегашните нещастия, които имате, ще изчезнат.
към беседата >>
Но да бъдеш верен на онова, което носиш в себе си.
“ Топлото чувство, то е най-благородното. Ако имаш едно топло чувство, то ще се възвърне. Срещнеш един човек, длъжен си да го погледнеш, както трябва. То е един момент. Може би една десета от секундата.
Но да бъдеш верен на онова, което носиш в себе си.
Ти срещнеш един човек и кажеш: „Този човек отде дойде на пътя ми? “ Ти си развалиш работата за целия ден. Че вие вземете известни работи от слънцето. Слънцето, като срещне най-големия грешник, свива ли си очите? Не. Погледне го то, поусмихне се малко и казва: „Това е един от големите герои.“ Излезе някой праведник, слънцето му се усмихне.
към беседата >>
Защото има и една съзнателна лъжа, има една самосъзнателна лъжа и една подсъзнателна лъжа.
По някой път има гласоподаване. После във вашата система на гласоподаване има ли лъжа? В държавата има някои, които полъгват избирателите. Правили ли сте сметка, колко от вашите избиратели са честни. Да бяхте се освободили от несъзнателната лъжа!
Защото има и една съзнателна лъжа, има една самосъзнателна лъжа и една подсъзнателна лъжа.
Три вида лъжи има. Подсъзнателната лъжа е останала от миналото. Съзнателната е наследство от животните, а самосъзнателната е у човека. Ако можете да се освободите от лъжата, 99 на сто от сегашните нещастия, които имате, ще изчезнат. Толкова естествено.
към беседата >>
Ти срещнеш един човек и кажеш: „Този човек отде дойде на пътя ми?
Ако имаш едно топло чувство, то ще се възвърне. Срещнеш един човек, длъжен си да го погледнеш, както трябва. То е един момент. Може би една десета от секундата. Но да бъдеш верен на онова, което носиш в себе си.
Ти срещнеш един човек и кажеш: „Този човек отде дойде на пътя ми?
“ Ти си развалиш работата за целия ден. Че вие вземете известни работи от слънцето. Слънцето, като срещне най-големия грешник, свива ли си очите? Не. Погледне го то, поусмихне се малко и казва: „Това е един от големите герои.“ Излезе някой праведник, слънцето му се усмихне. Той и на болния се усмихва.
към беседата >>
Три вида лъжи има.
После във вашата система на гласоподаване има ли лъжа? В държавата има някои, които полъгват избирателите. Правили ли сте сметка, колко от вашите избиратели са честни. Да бяхте се освободили от несъзнателната лъжа! Защото има и една съзнателна лъжа, има една самосъзнателна лъжа и една подсъзнателна лъжа.
Три вида лъжи има.
Подсъзнателната лъжа е останала от миналото. Съзнателната е наследство от животните, а самосъзнателната е у човека. Ако можете да се освободите от лъжата, 99 на сто от сегашните нещастия, които имате, ще изчезнат. Толкова естествено. За пример ти обичаш някого и намериш една бяла лъжа, да се покажеш, че не го обичаш.
към беседата >>
“ Ти си развалиш работата за целия ден.
Срещнеш един човек, длъжен си да го погледнеш, както трябва. То е един момент. Може би една десета от секундата. Но да бъдеш верен на онова, което носиш в себе си. Ти срещнеш един човек и кажеш: „Този човек отде дойде на пътя ми?
“ Ти си развалиш работата за целия ден.
Че вие вземете известни работи от слънцето. Слънцето, като срещне най-големия грешник, свива ли си очите? Не. Погледне го то, поусмихне се малко и казва: „Това е един от големите герои.“ Излезе някой праведник, слънцето му се усмихне. Той и на болния се усмихва. На всички слънцето се усмихва.
към беседата >>
Подсъзнателната лъжа е останала от миналото.
В държавата има някои, които полъгват избирателите. Правили ли сте сметка, колко от вашите избиратели са честни. Да бяхте се освободили от несъзнателната лъжа! Защото има и една съзнателна лъжа, има една самосъзнателна лъжа и една подсъзнателна лъжа. Три вида лъжи има.
Подсъзнателната лъжа е останала от миналото.
Съзнателната е наследство от животните, а самосъзнателната е у човека. Ако можете да се освободите от лъжата, 99 на сто от сегашните нещастия, които имате, ще изчезнат. Толкова естествено. За пример ти обичаш някого и намериш една бяла лъжа, да се покажеш, че не го обичаш. Лъжа е туй.
към беседата >>
Че вие вземете известни работи от слънцето.
То е един момент. Може би една десета от секундата. Но да бъдеш верен на онова, което носиш в себе си. Ти срещнеш един човек и кажеш: „Този човек отде дойде на пътя ми? “ Ти си развалиш работата за целия ден.
Че вие вземете известни работи от слънцето.
Слънцето, като срещне най-големия грешник, свива ли си очите? Не. Погледне го то, поусмихне се малко и казва: „Това е един от големите герои.“ Излезе някой праведник, слънцето му се усмихне. Той и на болния се усмихва. На всички слънцето се усмихва. Оплаква се той.
към беседата >>
Съзнателната е наследство от животните, а самосъзнателната е у човека.
Правили ли сте сметка, колко от вашите избиратели са честни. Да бяхте се освободили от несъзнателната лъжа! Защото има и една съзнателна лъжа, има една самосъзнателна лъжа и една подсъзнателна лъжа. Три вида лъжи има. Подсъзнателната лъжа е останала от миналото.
Съзнателната е наследство от животните, а самосъзнателната е у човека.
Ако можете да се освободите от лъжата, 99 на сто от сегашните нещастия, които имате, ще изчезнат. Толкова естествено. За пример ти обичаш някого и намериш една бяла лъжа, да се покажеш, че не го обичаш. Лъжа е туй. Той седи и мисли.
към беседата >>
Слънцето, като срещне най-големия грешник, свива ли си очите?
Може би една десета от секундата. Но да бъдеш верен на онова, което носиш в себе си. Ти срещнеш един човек и кажеш: „Този човек отде дойде на пътя ми? “ Ти си развалиш работата за целия ден. Че вие вземете известни работи от слънцето.
Слънцето, като срещне най-големия грешник, свива ли си очите?
Не. Погледне го то, поусмихне се малко и казва: „Това е един от големите герои.“ Излезе някой праведник, слънцето му се усмихне. Той и на болния се усмихва. На всички слънцето се усмихва. Оплаква се той. Слънцето казва: „Няма нищо, тази работа ще мине.“ На праведния то казва: „Върви по този път на героя.“ На лъжеца слънцето какво казва?
към беседата >>
Значи изкуството за плаването го създадоха рибите.
Значи изкуството за плаването го създадоха рибите.
Хвъркането го създадоха птиците, лазенето − влечугите, ходенето − четвероногите. Човекът какво създаде? Ако човек се намира в условията на рибите, какво трябва да прави? Човек е преминал през тия условия. Туй, което човек е преминал в миналото, го минава в друга форма.
към беседата >>
Ако можете да се освободите от лъжата, 99 на сто от сегашните нещастия, които имате, ще изчезнат.
Да бяхте се освободили от несъзнателната лъжа! Защото има и една съзнателна лъжа, има една самосъзнателна лъжа и една подсъзнателна лъжа. Три вида лъжи има. Подсъзнателната лъжа е останала от миналото. Съзнателната е наследство от животните, а самосъзнателната е у човека.
Ако можете да се освободите от лъжата, 99 на сто от сегашните нещастия, които имате, ще изчезнат.
Толкова естествено. За пример ти обичаш някого и намериш една бяла лъжа, да се покажеш, че не го обичаш. Лъжа е туй. Той седи и мисли. Че обичта, туй е едно благородно чувство.
към беседата >>
Не. Погледне го то, поусмихне се малко и казва: „Това е един от големите герои.“ Излезе някой праведник, слънцето му се усмихне.
Но да бъдеш верен на онова, което носиш в себе си. Ти срещнеш един човек и кажеш: „Този човек отде дойде на пътя ми? “ Ти си развалиш работата за целия ден. Че вие вземете известни работи от слънцето. Слънцето, като срещне най-големия грешник, свива ли си очите?
Не. Погледне го то, поусмихне се малко и казва: „Това е един от големите герои.“ Излезе някой праведник, слънцето му се усмихне.
Той и на болния се усмихва. На всички слънцето се усмихва. Оплаква се той. Слънцето казва: „Няма нищо, тази работа ще мине.“ На праведния то казва: „Върви по този път на героя.“ На лъжеца слънцето какво казва? Какво мислите, че ще каже на един лъжец?
към беседата >>
Хвъркането го създадоха птиците, лазенето − влечугите, ходенето − четвероногите.
Значи изкуството за плаването го създадоха рибите.
Хвъркането го създадоха птиците, лазенето − влечугите, ходенето − четвероногите.
Човекът какво създаде? Ако човек се намира в условията на рибите, какво трябва да прави? Човек е преминал през тия условия. Туй, което човек е преминал в миналото, го минава в друга форма. Някой път той прави погрешки, понеже се връща назад, в някои стари форми, които не са му потребни сега.
към беседата >>
Толкова естествено.
Защото има и една съзнателна лъжа, има една самосъзнателна лъжа и една подсъзнателна лъжа. Три вида лъжи има. Подсъзнателната лъжа е останала от миналото. Съзнателната е наследство от животните, а самосъзнателната е у човека. Ако можете да се освободите от лъжата, 99 на сто от сегашните нещастия, които имате, ще изчезнат.
Толкова естествено.
За пример ти обичаш някого и намериш една бяла лъжа, да се покажеш, че не го обичаш. Лъжа е туй. Той седи и мисли. Че обичта, туй е едно благородно чувство. Друг пък лъже, иска да се покаже, че много обича.
към беседата >>
Той и на болния се усмихва.
Ти срещнеш един човек и кажеш: „Този човек отде дойде на пътя ми? “ Ти си развалиш работата за целия ден. Че вие вземете известни работи от слънцето. Слънцето, като срещне най-големия грешник, свива ли си очите? Не. Погледне го то, поусмихне се малко и казва: „Това е един от големите герои.“ Излезе някой праведник, слънцето му се усмихне.
Той и на болния се усмихва.
На всички слънцето се усмихва. Оплаква се той. Слънцето казва: „Няма нищо, тази работа ще мине.“ На праведния то казва: „Върви по този път на героя.“ На лъжеца слънцето какво казва? Какво мислите, че ще каже на един лъжец? То казва: „Кажи само, че лъжеш.
към беседата >>
Човекът какво създаде?
Значи изкуството за плаването го създадоха рибите. Хвъркането го създадоха птиците, лазенето − влечугите, ходенето − четвероногите.
Човекът какво създаде?
Ако човек се намира в условията на рибите, какво трябва да прави? Човек е преминал през тия условия. Туй, което човек е преминал в миналото, го минава в друга форма. Някой път той прави погрешки, понеже се връща назад, в някои стари форми, които не са му потребни сега. За пример рибите дъвчат ли храната си?
към беседата >>
За пример ти обичаш някого и намериш една бяла лъжа, да се покажеш, че не го обичаш.
Три вида лъжи има. Подсъзнателната лъжа е останала от миналото. Съзнателната е наследство от животните, а самосъзнателната е у човека. Ако можете да се освободите от лъжата, 99 на сто от сегашните нещастия, които имате, ще изчезнат. Толкова естествено.
За пример ти обичаш някого и намериш една бяла лъжа, да се покажеш, че не го обичаш.
Лъжа е туй. Той седи и мисли. Че обичта, туй е едно благородно чувство. Друг пък лъже, иска да се покаже, че много обича. Там е другата лъжа.
към беседата >>
На всички слънцето се усмихва.
“ Ти си развалиш работата за целия ден. Че вие вземете известни работи от слънцето. Слънцето, като срещне най-големия грешник, свива ли си очите? Не. Погледне го то, поусмихне се малко и казва: „Това е един от големите герои.“ Излезе някой праведник, слънцето му се усмихне. Той и на болния се усмихва.
На всички слънцето се усмихва.
Оплаква се той. Слънцето казва: „Няма нищо, тази работа ще мине.“ На праведния то казва: „Върви по този път на героя.“ На лъжеца слънцето какво казва? Какво мислите, че ще каже на един лъжец? То казва: „Кажи само, че лъжеш. Отвори си сърцето.“ По някой път сегашните хора проповядват, че трябва да бъдем добри, но друга една лъжа има.
към беседата >>
Ако човек се намира в условията на рибите, какво трябва да прави?
Значи изкуството за плаването го създадоха рибите. Хвъркането го създадоха птиците, лазенето − влечугите, ходенето − четвероногите. Човекът какво създаде?
Ако човек се намира в условията на рибите, какво трябва да прави?
Човек е преминал през тия условия. Туй, което човек е преминал в миналото, го минава в друга форма. Някой път той прави погрешки, понеже се връща назад, в някои стари форми, които не са му потребни сега. За пример рибите дъвчат ли храната си? Изобщо у тях е едно усилие; с малко вода поглъщат храната си.
към беседата >>
Лъжа е туй.
Подсъзнателната лъжа е останала от миналото. Съзнателната е наследство от животните, а самосъзнателната е у човека. Ако можете да се освободите от лъжата, 99 на сто от сегашните нещастия, които имате, ще изчезнат. Толкова естествено. За пример ти обичаш някого и намериш една бяла лъжа, да се покажеш, че не го обичаш.
Лъжа е туй.
Той седи и мисли. Че обичта, туй е едно благородно чувство. Друг пък лъже, иска да се покаже, че много обича. Там е другата лъжа. Единият се крие да не се издаде, че обича, а другият лъже, иска да се покаже, че много обича.
към беседата >>
Оплаква се той.
Че вие вземете известни работи от слънцето. Слънцето, като срещне най-големия грешник, свива ли си очите? Не. Погледне го то, поусмихне се малко и казва: „Това е един от големите герои.“ Излезе някой праведник, слънцето му се усмихне. Той и на болния се усмихва. На всички слънцето се усмихва.
Оплаква се той.
Слънцето казва: „Няма нищо, тази работа ще мине.“ На праведния то казва: „Върви по този път на героя.“ На лъжеца слънцето какво казва? Какво мислите, че ще каже на един лъжец? То казва: „Кажи само, че лъжеш. Отвори си сърцето.“ По някой път сегашните хора проповядват, че трябва да бъдем добри, но друга една лъжа има. Проповядва един проповедник, маха си ръката.
към беседата >>
Човек е преминал през тия условия.
Значи изкуството за плаването го създадоха рибите. Хвъркането го създадоха птиците, лазенето − влечугите, ходенето − четвероногите. Човекът какво създаде? Ако човек се намира в условията на рибите, какво трябва да прави?
Човек е преминал през тия условия.
Туй, което човек е преминал в миналото, го минава в друга форма. Някой път той прави погрешки, понеже се връща назад, в някои стари форми, които не са му потребни сега. За пример рибите дъвчат ли храната си? Изобщо у тях е едно усилие; с малко вода поглъщат храната си. Когато човек се храни, той дъвче и после приема, гълта храната.
към беседата >>
Той седи и мисли.
Съзнателната е наследство от животните, а самосъзнателната е у човека. Ако можете да се освободите от лъжата, 99 на сто от сегашните нещастия, които имате, ще изчезнат. Толкова естествено. За пример ти обичаш някого и намериш една бяла лъжа, да се покажеш, че не го обичаш. Лъжа е туй.
Той седи и мисли.
Че обичта, туй е едно благородно чувство. Друг пък лъже, иска да се покаже, че много обича. Там е другата лъжа. Единият се крие да не се издаде, че обича, а другият лъже, иска да се покаже, че много обича. И в единия, и в другия случай има лъжа.
към беседата >>
Слънцето казва: „Няма нищо, тази работа ще мине.“ На праведния то казва: „Върви по този път на героя.“ На лъжеца слънцето какво казва?
Слънцето, като срещне най-големия грешник, свива ли си очите? Не. Погледне го то, поусмихне се малко и казва: „Това е един от големите герои.“ Излезе някой праведник, слънцето му се усмихне. Той и на болния се усмихва. На всички слънцето се усмихва. Оплаква се той.
Слънцето казва: „Няма нищо, тази работа ще мине.“ На праведния то казва: „Върви по този път на героя.“ На лъжеца слънцето какво казва?
Какво мислите, че ще каже на един лъжец? То казва: „Кажи само, че лъжеш. Отвори си сърцето.“ По някой път сегашните хора проповядват, че трябва да бъдем добри, но друга една лъжа има. Проповядва един проповедник, маха си ръката. Че това е цяла лъжа.
към беседата >>
Туй, което човек е преминал в миналото, го минава в друга форма.
Значи изкуството за плаването го създадоха рибите. Хвъркането го създадоха птиците, лазенето − влечугите, ходенето − четвероногите. Човекът какво създаде? Ако човек се намира в условията на рибите, какво трябва да прави? Човек е преминал през тия условия.
Туй, което човек е преминал в миналото, го минава в друга форма.
Някой път той прави погрешки, понеже се връща назад, в някои стари форми, които не са му потребни сега. За пример рибите дъвчат ли храната си? Изобщо у тях е едно усилие; с малко вода поглъщат храната си. Когато човек се храни, той дъвче и после приема, гълта храната. Навикът на рибите иска гълтане.
към беседата >>
Че обичта, туй е едно благородно чувство.
Ако можете да се освободите от лъжата, 99 на сто от сегашните нещастия, които имате, ще изчезнат. Толкова естествено. За пример ти обичаш някого и намериш една бяла лъжа, да се покажеш, че не го обичаш. Лъжа е туй. Той седи и мисли.
Че обичта, туй е едно благородно чувство.
Друг пък лъже, иска да се покаже, че много обича. Там е другата лъжа. Единият се крие да не се издаде, че обича, а другият лъже, иска да се покаже, че много обича. И в единия, и в другия случай има лъжа. Ти обичаш най-първо едного и не знаеш защо го обичаш.
към беседата >>
Какво мислите, че ще каже на един лъжец?
Не. Погледне го то, поусмихне се малко и казва: „Това е един от големите герои.“ Излезе някой праведник, слънцето му се усмихне. Той и на болния се усмихва. На всички слънцето се усмихва. Оплаква се той. Слънцето казва: „Няма нищо, тази работа ще мине.“ На праведния то казва: „Върви по този път на героя.“ На лъжеца слънцето какво казва?
Какво мислите, че ще каже на един лъжец?
То казва: „Кажи само, че лъжеш. Отвори си сърцето.“ По някой път сегашните хора проповядват, че трябва да бъдем добри, но друга една лъжа има. Проповядва един проповедник, маха си ръката. Че това е цяла лъжа. Светът така не се оправя.
към беседата >>
Някой път той прави погрешки, понеже се връща назад, в някои стари форми, които не са му потребни сега.
Хвъркането го създадоха птиците, лазенето − влечугите, ходенето − четвероногите. Човекът какво създаде? Ако човек се намира в условията на рибите, какво трябва да прави? Човек е преминал през тия условия. Туй, което човек е преминал в миналото, го минава в друга форма.
Някой път той прави погрешки, понеже се връща назад, в някои стари форми, които не са му потребни сега.
За пример рибите дъвчат ли храната си? Изобщо у тях е едно усилие; с малко вода поглъщат храната си. Когато човек се храни, той дъвче и после приема, гълта храната. Навикът на рибите иска гълтане. Често ние минаваме туй, което се създава в света.
към беседата >>
Друг пък лъже, иска да се покаже, че много обича.
Толкова естествено. За пример ти обичаш някого и намериш една бяла лъжа, да се покажеш, че не го обичаш. Лъжа е туй. Той седи и мисли. Че обичта, туй е едно благородно чувство.
Друг пък лъже, иска да се покаже, че много обича.
Там е другата лъжа. Единият се крие да не се издаде, че обича, а другият лъже, иска да се покаже, че много обича. И в единия, и в другия случай има лъжа. Ти обичаш най-първо едного и не знаеш защо го обичаш. Ти, за да обичаш някого, трябва да знаеш защо трябва да го обичаш.
към беседата >>
То казва: „Кажи само, че лъжеш.
Той и на болния се усмихва. На всички слънцето се усмихва. Оплаква се той. Слънцето казва: „Няма нищо, тази работа ще мине.“ На праведния то казва: „Върви по този път на героя.“ На лъжеца слънцето какво казва? Какво мислите, че ще каже на един лъжец?
То казва: „Кажи само, че лъжеш.
Отвори си сърцето.“ По някой път сегашните хора проповядват, че трябва да бъдем добри, но друга една лъжа има. Проповядва един проповедник, маха си ръката. Че това е цяла лъжа. Светът така не се оправя. Най-първо трябва да каже: „Слушай братко, аз да ви кажа.
към беседата >>
За пример рибите дъвчат ли храната си?
Човекът какво създаде? Ако човек се намира в условията на рибите, какво трябва да прави? Човек е преминал през тия условия. Туй, което човек е преминал в миналото, го минава в друга форма. Някой път той прави погрешки, понеже се връща назад, в някои стари форми, които не са му потребни сега.
За пример рибите дъвчат ли храната си?
Изобщо у тях е едно усилие; с малко вода поглъщат храната си. Когато човек се храни, той дъвче и после приема, гълта храната. Навикът на рибите иска гълтане. Често ние минаваме туй, което се създава в света. Кои са били причините?
към беседата >>
Там е другата лъжа.
За пример ти обичаш някого и намериш една бяла лъжа, да се покажеш, че не го обичаш. Лъжа е туй. Той седи и мисли. Че обичта, туй е едно благородно чувство. Друг пък лъже, иска да се покаже, че много обича.
Там е другата лъжа.
Единият се крие да не се издаде, че обича, а другият лъже, иска да се покаже, че много обича. И в единия, и в другия случай има лъжа. Ти обичаш най-първо едного и не знаеш защо го обичаш. Ти, за да обичаш някого, трябва да знаеш защо трябва да го обичаш. Казвате: Еди от какво си изхождам.
към беседата >>
Отвори си сърцето.“ По някой път сегашните хора проповядват, че трябва да бъдем добри, но друга една лъжа има.
На всички слънцето се усмихва. Оплаква се той. Слънцето казва: „Няма нищо, тази работа ще мине.“ На праведния то казва: „Върви по този път на героя.“ На лъжеца слънцето какво казва? Какво мислите, че ще каже на един лъжец? То казва: „Кажи само, че лъжеш.
Отвори си сърцето.“ По някой път сегашните хора проповядват, че трябва да бъдем добри, но друга една лъжа има.
Проповядва един проповедник, маха си ръката. Че това е цяла лъжа. Светът така не се оправя. Най-първо трябва да каже: „Слушай братко, аз да ви кажа. Аз съм проповядвал, но много „долапи“ съм образувал.
към беседата >>
Изобщо у тях е едно усилие; с малко вода поглъщат храната си.
Ако човек се намира в условията на рибите, какво трябва да прави? Човек е преминал през тия условия. Туй, което човек е преминал в миналото, го минава в друга форма. Някой път той прави погрешки, понеже се връща назад, в някои стари форми, които не са му потребни сега. За пример рибите дъвчат ли храната си?
Изобщо у тях е едно усилие; с малко вода поглъщат храната си.
Когато човек се храни, той дъвче и после приема, гълта храната. Навикът на рибите иска гълтане. Често ние минаваме туй, което се създава в света. Кои са били причините? Защо трябваше органическият свят да минава от формата на рибите в друга форма?
към беседата >>
Единият се крие да не се издаде, че обича, а другият лъже, иска да се покаже, че много обича.
Лъжа е туй. Той седи и мисли. Че обичта, туй е едно благородно чувство. Друг пък лъже, иска да се покаже, че много обича. Там е другата лъжа.
Единият се крие да не се издаде, че обича, а другият лъже, иска да се покаже, че много обича.
И в единия, и в другия случай има лъжа. Ти обичаш най-първо едного и не знаеш защо го обичаш. Ти, за да обичаш някого, трябва да знаеш защо трябва да го обичаш. Казвате: Еди от какво си изхождам. − Аз оставям това.
към беседата >>
Проповядва един проповедник, маха си ръката.
Оплаква се той. Слънцето казва: „Няма нищо, тази работа ще мине.“ На праведния то казва: „Върви по този път на героя.“ На лъжеца слънцето какво казва? Какво мислите, че ще каже на един лъжец? То казва: „Кажи само, че лъжеш. Отвори си сърцето.“ По някой път сегашните хора проповядват, че трябва да бъдем добри, но друга една лъжа има.
Проповядва един проповедник, маха си ръката.
Че това е цяла лъжа. Светът така не се оправя. Най-първо трябва да каже: „Слушай братко, аз да ви кажа. Аз съм проповядвал, но много „долапи“ съм образувал. Да ви кажа, как се проповядва.“ Той ще каже: „Аз сам не се харесвам.“ − Една проповед, без да увеличава нищо.
към беседата >>
Когато човек се храни, той дъвче и после приема, гълта храната.
Човек е преминал през тия условия. Туй, което човек е преминал в миналото, го минава в друга форма. Някой път той прави погрешки, понеже се връща назад, в някои стари форми, които не са му потребни сега. За пример рибите дъвчат ли храната си? Изобщо у тях е едно усилие; с малко вода поглъщат храната си.
Когато човек се храни, той дъвче и после приема, гълта храната.
Навикът на рибите иска гълтане. Често ние минаваме туй, което се създава в света. Кои са били причините? Защо трябваше органическият свят да минава от формата на рибите в друга форма? Можеха ли рибите да минат по друг път от този, по който са минали?
към беседата >>
И в единия, и в другия случай има лъжа.
Той седи и мисли. Че обичта, туй е едно благородно чувство. Друг пък лъже, иска да се покаже, че много обича. Там е другата лъжа. Единият се крие да не се издаде, че обича, а другият лъже, иска да се покаже, че много обича.
И в единия, и в другия случай има лъжа.
Ти обичаш най-първо едного и не знаеш защо го обичаш. Ти, за да обичаш някого, трябва да знаеш защо трябва да го обичаш. Казвате: Еди от какво си изхождам. − Аз оставям това. Има една психология, тя е доста трудна.
към беседата >>
Че това е цяла лъжа.
Слънцето казва: „Няма нищо, тази работа ще мине.“ На праведния то казва: „Върви по този път на героя.“ На лъжеца слънцето какво казва? Какво мислите, че ще каже на един лъжец? То казва: „Кажи само, че лъжеш. Отвори си сърцето.“ По някой път сегашните хора проповядват, че трябва да бъдем добри, но друга една лъжа има. Проповядва един проповедник, маха си ръката.
Че това е цяла лъжа.
Светът така не се оправя. Най-първо трябва да каже: „Слушай братко, аз да ви кажа. Аз съм проповядвал, но много „долапи“ съм образувал. Да ви кажа, как се проповядва.“ Той ще каже: „Аз сам не се харесвам.“ − Една проповед, без да увеличава нищо. Най-първо той иска да говори красноречиво, иска да го одобряват.
към беседата >>
Навикът на рибите иска гълтане.
Туй, което човек е преминал в миналото, го минава в друга форма. Някой път той прави погрешки, понеже се връща назад, в някои стари форми, които не са му потребни сега. За пример рибите дъвчат ли храната си? Изобщо у тях е едно усилие; с малко вода поглъщат храната си. Когато човек се храни, той дъвче и после приема, гълта храната.
Навикът на рибите иска гълтане.
Често ние минаваме туй, което се създава в света. Кои са били причините? Защо трябваше органическият свят да минава от формата на рибите в друга форма? Можеха ли рибите да минат по друг път от този, по който са минали? Някои риби още са в същото положение.
към беседата >>
Ти обичаш най-първо едного и не знаеш защо го обичаш.
Че обичта, туй е едно благородно чувство. Друг пък лъже, иска да се покаже, че много обича. Там е другата лъжа. Единият се крие да не се издаде, че обича, а другият лъже, иска да се покаже, че много обича. И в единия, и в другия случай има лъжа.
Ти обичаш най-първо едного и не знаеш защо го обичаш.
Ти, за да обичаш някого, трябва да знаеш защо трябва да го обичаш. Казвате: Еди от какво си изхождам. − Аз оставям това. Има една психология, тя е доста трудна. Защо го обичам?
към беседата >>
Светът така не се оправя.
Какво мислите, че ще каже на един лъжец? То казва: „Кажи само, че лъжеш. Отвори си сърцето.“ По някой път сегашните хора проповядват, че трябва да бъдем добри, но друга една лъжа има. Проповядва един проповедник, маха си ръката. Че това е цяла лъжа.
Светът така не се оправя.
Най-първо трябва да каже: „Слушай братко, аз да ви кажа. Аз съм проповядвал, но много „долапи“ съм образувал. Да ви кажа, как се проповядва.“ Той ще каже: „Аз сам не се харесвам.“ − Една проповед, без да увеличава нищо. Най-първо той иска да говори красноречиво, иска да го одобряват. Дайте на хората хляб да се наядат и всеки да е доволен, всеки да изпълнява хубаво своята длъжност.
към беседата >>
Често ние минаваме туй, което се създава в света.
Някой път той прави погрешки, понеже се връща назад, в някои стари форми, които не са му потребни сега. За пример рибите дъвчат ли храната си? Изобщо у тях е едно усилие; с малко вода поглъщат храната си. Когато човек се храни, той дъвче и после приема, гълта храната. Навикът на рибите иска гълтане.
Често ние минаваме туй, което се създава в света.
Кои са били причините? Защо трябваше органическият свят да минава от формата на рибите в друга форма? Можеха ли рибите да минат по друг път от този, по който са минали? Някои риби още са в същото положение. Да допуснем, че външният кръг (фиг.
към беседата >>
Ти, за да обичаш някого, трябва да знаеш защо трябва да го обичаш.
Друг пък лъже, иска да се покаже, че много обича. Там е другата лъжа. Единият се крие да не се издаде, че обича, а другият лъже, иска да се покаже, че много обича. И в единия, и в другия случай има лъжа. Ти обичаш най-първо едного и не знаеш защо го обичаш.
Ти, за да обичаш някого, трябва да знаеш защо трябва да го обичаш.
Казвате: Еди от какво си изхождам. − Аз оставям това. Има една психология, тя е доста трудна. Защо го обичам? Аз вземам въпроса другояче.
към беседата >>
Най-първо трябва да каже: „Слушай братко, аз да ви кажа.
То казва: „Кажи само, че лъжеш. Отвори си сърцето.“ По някой път сегашните хора проповядват, че трябва да бъдем добри, но друга една лъжа има. Проповядва един проповедник, маха си ръката. Че това е цяла лъжа. Светът така не се оправя.
Най-първо трябва да каже: „Слушай братко, аз да ви кажа.
Аз съм проповядвал, но много „долапи“ съм образувал. Да ви кажа, как се проповядва.“ Той ще каже: „Аз сам не се харесвам.“ − Една проповед, без да увеличава нищо. Най-първо той иска да говори красноречиво, иска да го одобряват. Дайте на хората хляб да се наядат и всеки да е доволен, всеки да изпълнява хубаво своята длъжност. И като ядат, да ти е приятно, като ги гледаш.
към беседата >>
Кои са били причините?
За пример рибите дъвчат ли храната си? Изобщо у тях е едно усилие; с малко вода поглъщат храната си. Когато човек се храни, той дъвче и после приема, гълта храната. Навикът на рибите иска гълтане. Често ние минаваме туй, което се създава в света.
Кои са били причините?
Защо трябваше органическият свят да минава от формата на рибите в друга форма? Можеха ли рибите да минат по друг път от този, по който са минали? Някои риби още са в същото положение. Да допуснем, че външният кръг (фиг. 1), това са възможностите, чрез които този център може да се прояви, да прояви силите си.
към беседата >>
Казвате: Еди от какво си изхождам.
Там е другата лъжа. Единият се крие да не се издаде, че обича, а другият лъже, иска да се покаже, че много обича. И в единия, и в другия случай има лъжа. Ти обичаш най-първо едного и не знаеш защо го обичаш. Ти, за да обичаш някого, трябва да знаеш защо трябва да го обичаш.
Казвате: Еди от какво си изхождам.
− Аз оставям това. Има една психология, тя е доста трудна. Защо го обичам? Аз вземам въпроса другояче. Обичам една ябълка по единствената причина, че между мене и ябълката има влечение, обичаме се, привличаме се.
към беседата >>
Аз съм проповядвал, но много „долапи“ съм образувал.
Отвори си сърцето.“ По някой път сегашните хора проповядват, че трябва да бъдем добри, но друга една лъжа има. Проповядва един проповедник, маха си ръката. Че това е цяла лъжа. Светът така не се оправя. Най-първо трябва да каже: „Слушай братко, аз да ви кажа.
Аз съм проповядвал, но много „долапи“ съм образувал.
Да ви кажа, как се проповядва.“ Той ще каже: „Аз сам не се харесвам.“ − Една проповед, без да увеличава нищо. Най-първо той иска да говори красноречиво, иска да го одобряват. Дайте на хората хляб да се наядат и всеки да е доволен, всеки да изпълнява хубаво своята длъжност. И като ядат, да ти е приятно, като ги гледаш. Ето едно естествено положение.
към беседата >>
Защо трябваше органическият свят да минава от формата на рибите в друга форма?
Изобщо у тях е едно усилие; с малко вода поглъщат храната си. Когато човек се храни, той дъвче и после приема, гълта храната. Навикът на рибите иска гълтане. Често ние минаваме туй, което се създава в света. Кои са били причините?
Защо трябваше органическият свят да минава от формата на рибите в друга форма?
Можеха ли рибите да минат по друг път от този, по който са минали? Някои риби още са в същото положение. Да допуснем, че външният кръг (фиг. 1), това са възможностите, чрез които този център може да се прояви, да прояви силите си.
към беседата >>
− Аз оставям това.
Единият се крие да не се издаде, че обича, а другият лъже, иска да се покаже, че много обича. И в единия, и в другия случай има лъжа. Ти обичаш най-първо едного и не знаеш защо го обичаш. Ти, за да обичаш някого, трябва да знаеш защо трябва да го обичаш. Казвате: Еди от какво си изхождам.
− Аз оставям това.
Има една психология, тя е доста трудна. Защо го обичам? Аз вземам въпроса другояче. Обичам една ябълка по единствената причина, че между мене и ябълката има влечение, обичаме се, привличаме се. И тя ме обича.
към беседата >>
Да ви кажа, как се проповядва.“ Той ще каже: „Аз сам не се харесвам.“ − Една проповед, без да увеличава нищо.
Проповядва един проповедник, маха си ръката. Че това е цяла лъжа. Светът така не се оправя. Най-първо трябва да каже: „Слушай братко, аз да ви кажа. Аз съм проповядвал, но много „долапи“ съм образувал.
Да ви кажа, как се проповядва.“ Той ще каже: „Аз сам не се харесвам.“ − Една проповед, без да увеличава нищо.
Най-първо той иска да говори красноречиво, иска да го одобряват. Дайте на хората хляб да се наядат и всеки да е доволен, всеки да изпълнява хубаво своята длъжност. И като ядат, да ти е приятно, като ги гледаш. Ето едно естествено положение. Ако аз бих говорил една изправителна проповед, щях да започна темата си тъй: „Почитаемо събрание, днес ще се постарая да ви говоря с най-малките преструвки, с най-малко лъжи.“ Така ще кажа.
към беседата >>
Можеха ли рибите да минат по друг път от този, по който са минали?
Когато човек се храни, той дъвче и после приема, гълта храната. Навикът на рибите иска гълтане. Често ние минаваме туй, което се създава в света. Кои са били причините? Защо трябваше органическият свят да минава от формата на рибите в друга форма?
Можеха ли рибите да минат по друг път от този, по който са минали?
Някои риби още са в същото положение. Да допуснем, че външният кръг (фиг. 1), това са възможностите, чрез които този център може да се прояви, да прояви силите си.
към беседата >>
Има една психология, тя е доста трудна.
И в единия, и в другия случай има лъжа. Ти обичаш най-първо едного и не знаеш защо го обичаш. Ти, за да обичаш някого, трябва да знаеш защо трябва да го обичаш. Казвате: Еди от какво си изхождам. − Аз оставям това.
Има една психология, тя е доста трудна.
Защо го обичам? Аз вземам въпроса другояче. Обичам една ябълка по единствената причина, че между мене и ябълката има влечение, обичаме се, привличаме се. И тя ме обича. Най-първо тази ябълка е парфюмирана.
към беседата >>
Най-първо той иска да говори красноречиво, иска да го одобряват.
Че това е цяла лъжа. Светът така не се оправя. Най-първо трябва да каже: „Слушай братко, аз да ви кажа. Аз съм проповядвал, но много „долапи“ съм образувал. Да ви кажа, как се проповядва.“ Той ще каже: „Аз сам не се харесвам.“ − Една проповед, без да увеличава нищо.
Най-първо той иска да говори красноречиво, иска да го одобряват.
Дайте на хората хляб да се наядат и всеки да е доволен, всеки да изпълнява хубаво своята длъжност. И като ядат, да ти е приятно, като ги гледаш. Ето едно естествено положение. Ако аз бих говорил една изправителна проповед, щях да започна темата си тъй: „Почитаемо събрание, днес ще се постарая да ви говоря с най-малките преструвки, с най-малко лъжи.“ Така ще кажа. Сега ще кажете, че проповедникът не е бил сериозен, че това направил, онова направил.
към беседата >>
Някои риби още са в същото положение.
Навикът на рибите иска гълтане. Често ние минаваме туй, което се създава в света. Кои са били причините? Защо трябваше органическият свят да минава от формата на рибите в друга форма? Можеха ли рибите да минат по друг път от този, по който са минали?
Някои риби още са в същото положение.
Да допуснем, че външният кръг (фиг. 1), това са възможностите, чрез които този център може да се прояви, да прояви силите си.
към беседата >>
Защо го обичам?
Ти обичаш най-първо едного и не знаеш защо го обичаш. Ти, за да обичаш някого, трябва да знаеш защо трябва да го обичаш. Казвате: Еди от какво си изхождам. − Аз оставям това. Има една психология, тя е доста трудна.
Защо го обичам?
Аз вземам въпроса другояче. Обичам една ябълка по единствената причина, че между мене и ябълката има влечение, обичаме се, привличаме се. И тя ме обича. Най-първо тази ябълка е парфюмирана. Усеща, че има една хубава миризма за обонянието ми, привлича ме, както една дама, която е наръсена с козметически парфюми.
към беседата >>
Дайте на хората хляб да се наядат и всеки да е доволен, всеки да изпълнява хубаво своята длъжност.
Светът така не се оправя. Най-първо трябва да каже: „Слушай братко, аз да ви кажа. Аз съм проповядвал, но много „долапи“ съм образувал. Да ви кажа, как се проповядва.“ Той ще каже: „Аз сам не се харесвам.“ − Една проповед, без да увеличава нищо. Най-първо той иска да говори красноречиво, иска да го одобряват.
Дайте на хората хляб да се наядат и всеки да е доволен, всеки да изпълнява хубаво своята длъжност.
И като ядат, да ти е приятно, като ги гледаш. Ето едно естествено положение. Ако аз бих говорил една изправителна проповед, щях да започна темата си тъй: „Почитаемо събрание, днес ще се постарая да ви говоря с най-малките преструвки, с най-малко лъжи.“ Така ще кажа. Сега ще кажете, че проповедникът не е бил сериозен, че това направил, онова направил. Че всички бяхме несериозни.
към беседата >>
Да допуснем, че външният кръг (фиг.
Често ние минаваме туй, което се създава в света. Кои са били причините? Защо трябваше органическият свят да минава от формата на рибите в друга форма? Можеха ли рибите да минат по друг път от този, по който са минали? Някои риби още са в същото положение.
Да допуснем, че външният кръг (фиг.
1), това са възможностите, чрез които този център може да се прояви, да прояви силите си.
към беседата >>
Аз вземам въпроса другояче.
Ти, за да обичаш някого, трябва да знаеш защо трябва да го обичаш. Казвате: Еди от какво си изхождам. − Аз оставям това. Има една психология, тя е доста трудна. Защо го обичам?
Аз вземам въпроса другояче.
Обичам една ябълка по единствената причина, че между мене и ябълката има влечение, обичаме се, привличаме се. И тя ме обича. Най-първо тази ябълка е парфюмирана. Усеща, че има една хубава миризма за обонянието ми, привлича ме, както една дама, която е наръсена с козметически парфюми. Най-първо, като минаваш, ябълката те привлича, като мирише.
към беседата >>
И като ядат, да ти е приятно, като ги гледаш.
Най-първо трябва да каже: „Слушай братко, аз да ви кажа. Аз съм проповядвал, но много „долапи“ съм образувал. Да ви кажа, как се проповядва.“ Той ще каже: „Аз сам не се харесвам.“ − Една проповед, без да увеличава нищо. Най-първо той иска да говори красноречиво, иска да го одобряват. Дайте на хората хляб да се наядат и всеки да е доволен, всеки да изпълнява хубаво своята длъжност.
И като ядат, да ти е приятно, като ги гледаш.
Ето едно естествено положение. Ако аз бих говорил една изправителна проповед, щях да започна темата си тъй: „Почитаемо събрание, днес ще се постарая да ви говоря с най-малките преструвки, с най-малко лъжи.“ Така ще кажа. Сега ще кажете, че проповедникът не е бил сериозен, че това направил, онова направил. Че всички бяхме несериозни. Някъде бяхме сериозни, защото условията изискват, а другаде несериозни.
към беседата >>
1), това са възможностите, чрез които този център може да се прояви, да прояви силите си.
Кои са били причините? Защо трябваше органическият свят да минава от формата на рибите в друга форма? Можеха ли рибите да минат по друг път от този, по който са минали? Някои риби още са в същото положение. Да допуснем, че външният кръг (фиг.
1), това са възможностите, чрез които този център може да се прояви, да прояви силите си.
към беседата >>
Обичам една ябълка по единствената причина, че между мене и ябълката има влечение, обичаме се, привличаме се.
Казвате: Еди от какво си изхождам. − Аз оставям това. Има една психология, тя е доста трудна. Защо го обичам? Аз вземам въпроса другояче.
Обичам една ябълка по единствената причина, че между мене и ябълката има влечение, обичаме се, привличаме се.
И тя ме обича. Най-първо тази ябълка е парфюмирана. Усеща, че има една хубава миризма за обонянието ми, привлича ме, както една дама, която е наръсена с козметически парфюми. Най-първо, като минаваш, ябълката те привлича, като мирише. След туй − с нейният цвят и, най-после, има нещо друго − вкусът.
към беседата >>
Ето едно естествено положение.
Аз съм проповядвал, но много „долапи“ съм образувал. Да ви кажа, как се проповядва.“ Той ще каже: „Аз сам не се харесвам.“ − Една проповед, без да увеличава нищо. Най-първо той иска да говори красноречиво, иска да го одобряват. Дайте на хората хляб да се наядат и всеки да е доволен, всеки да изпълнява хубаво своята длъжност. И като ядат, да ти е приятно, като ги гледаш.
Ето едно естествено положение.
Ако аз бих говорил една изправителна проповед, щях да започна темата си тъй: „Почитаемо събрание, днес ще се постарая да ви говоря с най-малките преструвки, с най-малко лъжи.“ Така ще кажа. Сега ще кажете, че проповедникът не е бил сериозен, че това направил, онова направил. Че всички бяхме несериозни. Някъде бяхме сериозни, защото условията изискват, а другаде несериозни. Човек трябва да бъде искрен.
към беседата >>
От сегашно гледище да допуснем, че това са силовите линии, които излизат от общия център и се изявяват в окръжността, която е първата възможност, и те не може да идат по-далеч.
От сегашно гледище да допуснем, че това са силовите линии, които излизат от общия център и се изявяват в окръжността, която е първата възможност, и те не може да идат по-далеч.
За пример вземете пчелите, какви са килиите им? Шестоъгълни. Защо? Понеже в граденето на килиите с най-малки разходи се получава една най-подходяща форма. Ако бяха турили малки кръгчета, щяха да останат празнини. А сега всичко туй е запълнено.
към беседата >>
И тя ме обича.
− Аз оставям това. Има една психология, тя е доста трудна. Защо го обичам? Аз вземам въпроса другояче. Обичам една ябълка по единствената причина, че между мене и ябълката има влечение, обичаме се, привличаме се.
И тя ме обича.
Най-първо тази ябълка е парфюмирана. Усеща, че има една хубава миризма за обонянието ми, привлича ме, както една дама, която е наръсена с козметически парфюми. Най-първо, като минаваш, ябълката те привлича, като мирише. След туй − с нейният цвят и, най-после, има нещо друго − вкусът. Усещаш, че тази ябълка трябва да е сладка.
към беседата >>
Ако аз бих говорил една изправителна проповед, щях да започна темата си тъй: „Почитаемо събрание, днес ще се постарая да ви говоря с най-малките преструвки, с най-малко лъжи.“ Така ще кажа.
Да ви кажа, как се проповядва.“ Той ще каже: „Аз сам не се харесвам.“ − Една проповед, без да увеличава нищо. Най-първо той иска да говори красноречиво, иска да го одобряват. Дайте на хората хляб да се наядат и всеки да е доволен, всеки да изпълнява хубаво своята длъжност. И като ядат, да ти е приятно, като ги гледаш. Ето едно естествено положение.
Ако аз бих говорил една изправителна проповед, щях да започна темата си тъй: „Почитаемо събрание, днес ще се постарая да ви говоря с най-малките преструвки, с най-малко лъжи.“ Така ще кажа.
Сега ще кажете, че проповедникът не е бил сериозен, че това направил, онова направил. Че всички бяхме несериозни. Някъде бяхме сериозни, защото условията изискват, а другаде несериозни. Човек трябва да бъде искрен. В дадения случай наричам искрен човек този, в когото Божествената енергия изтича по нормалния път, така че всички да се ползувате еднакво.
към беседата >>
За пример вземете пчелите, какви са килиите им?
От сегашно гледище да допуснем, че това са силовите линии, които излизат от общия център и се изявяват в окръжността, която е първата възможност, и те не може да идат по-далеч.
За пример вземете пчелите, какви са килиите им?
Шестоъгълни. Защо? Понеже в граденето на килиите с най-малки разходи се получава една най-подходяща форма. Ако бяха турили малки кръгчета, щяха да останат празнини. А сега всичко туй е запълнено.
към беседата >>
Най-първо тази ябълка е парфюмирана.
Има една психология, тя е доста трудна. Защо го обичам? Аз вземам въпроса другояче. Обичам една ябълка по единствената причина, че между мене и ябълката има влечение, обичаме се, привличаме се. И тя ме обича.
Най-първо тази ябълка е парфюмирана.
Усеща, че има една хубава миризма за обонянието ми, привлича ме, както една дама, която е наръсена с козметически парфюми. Най-първо, като минаваш, ябълката те привлича, като мирише. След туй − с нейният цвят и, най-после, има нещо друго − вкусът. Усещаш, че тази ябълка трябва да е сладка. Искаш да я пипнеш, да я хванеш.
към беседата >>
Сега ще кажете, че проповедникът не е бил сериозен, че това направил, онова направил.
Най-първо той иска да говори красноречиво, иска да го одобряват. Дайте на хората хляб да се наядат и всеки да е доволен, всеки да изпълнява хубаво своята длъжност. И като ядат, да ти е приятно, като ги гледаш. Ето едно естествено положение. Ако аз бих говорил една изправителна проповед, щях да започна темата си тъй: „Почитаемо събрание, днес ще се постарая да ви говоря с най-малките преструвки, с най-малко лъжи.“ Така ще кажа.
Сега ще кажете, че проповедникът не е бил сериозен, че това направил, онова направил.
Че всички бяхме несериозни. Някъде бяхме сериозни, защото условията изискват, а другаде несериозни. Човек трябва да бъде искрен. В дадения случай наричам искрен човек този, в когото Божествената енергия изтича по нормалния път, така че всички да се ползувате еднакво. Има нещо, което трябва да излезе от него навън, да го даде, че всички да се ползуват от изтеклото от него.
към беседата >>
Шестоъгълни. Защо?
От сегашно гледище да допуснем, че това са силовите линии, които излизат от общия център и се изявяват в окръжността, която е първата възможност, и те не може да идат по-далеч. За пример вземете пчелите, какви са килиите им?
Шестоъгълни. Защо?
Понеже в граденето на килиите с най-малки разходи се получава една най-подходяща форма. Ако бяха турили малки кръгчета, щяха да останат празнини. А сега всичко туй е запълнено.
към беседата >>
Усеща, че има една хубава миризма за обонянието ми, привлича ме, както една дама, която е наръсена с козметически парфюми.
Защо го обичам? Аз вземам въпроса другояче. Обичам една ябълка по единствената причина, че между мене и ябълката има влечение, обичаме се, привличаме се. И тя ме обича. Най-първо тази ябълка е парфюмирана.
Усеща, че има една хубава миризма за обонянието ми, привлича ме, както една дама, която е наръсена с козметически парфюми.
Най-първо, като минаваш, ябълката те привлича, като мирише. След туй − с нейният цвят и, най-после, има нещо друго − вкусът. Усещаш, че тази ябълка трябва да е сладка. Искаш да я пипнеш, да я хванеш. Като погледнеш, хванеш ябълката, има нещо, което те привлича.
към беседата >>
Че всички бяхме несериозни.
Дайте на хората хляб да се наядат и всеки да е доволен, всеки да изпълнява хубаво своята длъжност. И като ядат, да ти е приятно, като ги гледаш. Ето едно естествено положение. Ако аз бих говорил една изправителна проповед, щях да започна темата си тъй: „Почитаемо събрание, днес ще се постарая да ви говоря с най-малките преструвки, с най-малко лъжи.“ Така ще кажа. Сега ще кажете, че проповедникът не е бил сериозен, че това направил, онова направил.
Че всички бяхме несериозни.
Някъде бяхме сериозни, защото условията изискват, а другаде несериозни. Човек трябва да бъде искрен. В дадения случай наричам искрен човек този, в когото Божествената енергия изтича по нормалния път, така че всички да се ползувате еднакво. Има нещо, което трябва да излезе от него навън, да го даде, че всички да се ползуват от изтеклото от него. А не да се затегне, да образува една система и да каже, че не трябва да излиза, че не трябва да похарчи това и онова.
към беседата >>
Понеже в граденето на килиите с най-малки разходи се получава една най-подходяща форма.
От сегашно гледище да допуснем, че това са силовите линии, които излизат от общия център и се изявяват в окръжността, която е първата възможност, и те не може да идат по-далеч. За пример вземете пчелите, какви са килиите им? Шестоъгълни. Защо?
Понеже в граденето на килиите с най-малки разходи се получава една най-подходяща форма.
Ако бяха турили малки кръгчета, щяха да останат празнини. А сега всичко туй е запълнено.
към беседата >>
Най-първо, като минаваш, ябълката те привлича, като мирише.
Аз вземам въпроса другояче. Обичам една ябълка по единствената причина, че между мене и ябълката има влечение, обичаме се, привличаме се. И тя ме обича. Най-първо тази ябълка е парфюмирана. Усеща, че има една хубава миризма за обонянието ми, привлича ме, както една дама, която е наръсена с козметически парфюми.
Най-първо, като минаваш, ябълката те привлича, като мирише.
След туй − с нейният цвят и, най-после, има нещо друго − вкусът. Усещаш, че тази ябълка трябва да е сладка. Искаш да я пипнеш, да я хванеш. Като погледнеш, хванеш ябълката, има нещо, което те привлича. Обичта е същото нещо.
към беседата >>
Някъде бяхме сериозни, защото условията изискват, а другаде несериозни.
И като ядат, да ти е приятно, като ги гледаш. Ето едно естествено положение. Ако аз бих говорил една изправителна проповед, щях да започна темата си тъй: „Почитаемо събрание, днес ще се постарая да ви говоря с най-малките преструвки, с най-малко лъжи.“ Така ще кажа. Сега ще кажете, че проповедникът не е бил сериозен, че това направил, онова направил. Че всички бяхме несериозни.
Някъде бяхме сериозни, защото условията изискват, а другаде несериозни.
Човек трябва да бъде искрен. В дадения случай наричам искрен човек този, в когото Божествената енергия изтича по нормалния път, така че всички да се ползувате еднакво. Има нещо, което трябва да излезе от него навън, да го даде, че всички да се ползуват от изтеклото от него. А не да се затегне, да образува една система и да каже, че не трябва да излиза, че не трябва да похарчи това и онова. Това са „долапи“.
към беседата >>
Ако бяха турили малки кръгчета, щяха да останат празнини.
От сегашно гледище да допуснем, че това са силовите линии, които излизат от общия център и се изявяват в окръжността, която е първата възможност, и те не може да идат по-далеч. За пример вземете пчелите, какви са килиите им? Шестоъгълни. Защо? Понеже в граденето на килиите с най-малки разходи се получава една най-подходяща форма.
Ако бяха турили малки кръгчета, щяха да останат празнини.
А сега всичко туй е запълнено.
към беседата >>
След туй − с нейният цвят и, най-после, има нещо друго − вкусът.
Обичам една ябълка по единствената причина, че между мене и ябълката има влечение, обичаме се, привличаме се. И тя ме обича. Най-първо тази ябълка е парфюмирана. Усеща, че има една хубава миризма за обонянието ми, привлича ме, както една дама, която е наръсена с козметически парфюми. Най-първо, като минаваш, ябълката те привлича, като мирише.
След туй − с нейният цвят и, най-после, има нещо друго − вкусът.
Усещаш, че тази ябълка трябва да е сладка. Искаш да я пипнеш, да я хванеш. Като погледнеш, хванеш ябълката, има нещо, което те привлича. Обичта е същото нещо. Ти, като обичаш, искаш да вземеш нещо.
към беседата >>
Човек трябва да бъде искрен.
Ето едно естествено положение. Ако аз бих говорил една изправителна проповед, щях да започна темата си тъй: „Почитаемо събрание, днес ще се постарая да ви говоря с най-малките преструвки, с най-малко лъжи.“ Така ще кажа. Сега ще кажете, че проповедникът не е бил сериозен, че това направил, онова направил. Че всички бяхме несериозни. Някъде бяхме сериозни, защото условията изискват, а другаде несериозни.
Човек трябва да бъде искрен.
В дадения случай наричам искрен човек този, в когото Божествената енергия изтича по нормалния път, така че всички да се ползувате еднакво. Има нещо, което трябва да излезе от него навън, да го даде, че всички да се ползуват от изтеклото от него. А не да се затегне, да образува една система и да каже, че не трябва да излиза, че не трябва да похарчи това и онова. Това са „долапи“. Какво е долап?
към беседата >>
А сега всичко туй е запълнено.
От сегашно гледище да допуснем, че това са силовите линии, които излизат от общия център и се изявяват в окръжността, която е първата възможност, и те не може да идат по-далеч. За пример вземете пчелите, какви са килиите им? Шестоъгълни. Защо? Понеже в граденето на килиите с най-малки разходи се получава една най-подходяща форма. Ако бяха турили малки кръгчета, щяха да останат празнини.
А сега всичко туй е запълнено.
към беседата >>
Усещаш, че тази ябълка трябва да е сладка.
И тя ме обича. Най-първо тази ябълка е парфюмирана. Усеща, че има една хубава миризма за обонянието ми, привлича ме, както една дама, която е наръсена с козметически парфюми. Най-първо, като минаваш, ябълката те привлича, като мирише. След туй − с нейният цвят и, най-после, има нещо друго − вкусът.
Усещаш, че тази ябълка трябва да е сладка.
Искаш да я пипнеш, да я хванеш. Като погледнеш, хванеш ябълката, има нещо, което те привлича. Обичта е същото нещо. Ти, като обичаш, искаш да вземеш нещо. Ти не може да обичаш някого и да не вземеш нещо от него.
към беседата >>
В дадения случай наричам искрен човек този, в когото Божествената енергия изтича по нормалния път, така че всички да се ползувате еднакво.
Ако аз бих говорил една изправителна проповед, щях да започна темата си тъй: „Почитаемо събрание, днес ще се постарая да ви говоря с най-малките преструвки, с най-малко лъжи.“ Така ще кажа. Сега ще кажете, че проповедникът не е бил сериозен, че това направил, онова направил. Че всички бяхме несериозни. Някъде бяхме сериозни, защото условията изискват, а другаде несериозни. Човек трябва да бъде искрен.
В дадения случай наричам искрен човек този, в когото Божествената енергия изтича по нормалния път, така че всички да се ползувате еднакво.
Има нещо, което трябва да излезе от него навън, да го даде, че всички да се ползуват от изтеклото от него. А не да се затегне, да образува една система и да каже, че не трябва да излиза, че не трябва да похарчи това и онова. Това са „долапи“. Какво е долап? Най-първо ще туриш кафето вътре и ще кажеш: „Туй кафе е за вас.“ Ще туриш този „долап“ на огъня, ще започнеш да го въртиш.
към беседата >>
При сегашните условия, при които човек се намира, в тия, преходните форми, дали са риби или птици, този път, по който сега светът върви, то е губене на време.
При сегашните условия, при които човек се намира, в тия, преходните форми, дали са риби или птици, този път, по който сега светът върви, то е губене на време.
Ние сме заети с ежедневния живот за прехраната си.
към беседата >>
Искаш да я пипнеш, да я хванеш.
Най-първо тази ябълка е парфюмирана. Усеща, че има една хубава миризма за обонянието ми, привлича ме, както една дама, която е наръсена с козметически парфюми. Най-първо, като минаваш, ябълката те привлича, като мирише. След туй − с нейният цвят и, най-после, има нещо друго − вкусът. Усещаш, че тази ябълка трябва да е сладка.
Искаш да я пипнеш, да я хванеш.
Като погледнеш, хванеш ябълката, има нещо, което те привлича. Обичта е същото нещо. Ти, като обичаш, искаш да вземеш нещо. Ти не може да обичаш някого и да не вземеш нещо от него. Всеки човек, когото обичаш и не можеш да вземеш, ти ще престанеш да го обичаш.
към беседата >>
Има нещо, което трябва да излезе от него навън, да го даде, че всички да се ползуват от изтеклото от него.
Сега ще кажете, че проповедникът не е бил сериозен, че това направил, онова направил. Че всички бяхме несериозни. Някъде бяхме сериозни, защото условията изискват, а другаде несериозни. Човек трябва да бъде искрен. В дадения случай наричам искрен човек този, в когото Божествената енергия изтича по нормалния път, така че всички да се ползувате еднакво.
Има нещо, което трябва да излезе от него навън, да го даде, че всички да се ползуват от изтеклото от него.
А не да се затегне, да образува една система и да каже, че не трябва да излиза, че не трябва да похарчи това и онова. Това са „долапи“. Какво е долап? Най-първо ще туриш кафето вътре и ще кажеш: „Туй кафе е за вас.“ Ще туриш този „долап“ на огъня, ще започнеш да го въртиш. Ще го въртиш, ще опечеш кафето, то ще почернее, то ще почне да цъцри.
към беседата >>
Ние сме заети с ежедневния живот за прехраната си.
При сегашните условия, при които човек се намира, в тия, преходните форми, дали са риби или птици, този път, по който сега светът върви, то е губене на време.
Ние сме заети с ежедневния живот за прехраната си.
към беседата >>
Като погледнеш, хванеш ябълката, има нещо, което те привлича.
Усеща, че има една хубава миризма за обонянието ми, привлича ме, както една дама, която е наръсена с козметически парфюми. Най-първо, като минаваш, ябълката те привлича, като мирише. След туй − с нейният цвят и, най-после, има нещо друго − вкусът. Усещаш, че тази ябълка трябва да е сладка. Искаш да я пипнеш, да я хванеш.
Като погледнеш, хванеш ябълката, има нещо, което те привлича.
Обичта е същото нещо. Ти, като обичаш, искаш да вземеш нещо. Ти не може да обичаш някого и да не вземеш нещо от него. Всеки човек, когото обичаш и не можеш да вземеш, ти ще престанеш да го обичаш. Нищо повече.
към беседата >>
А не да се затегне, да образува една система и да каже, че не трябва да излиза, че не трябва да похарчи това и онова.
Че всички бяхме несериозни. Някъде бяхме сериозни, защото условията изискват, а другаде несериозни. Човек трябва да бъде искрен. В дадения случай наричам искрен човек този, в когото Божествената енергия изтича по нормалния път, така че всички да се ползувате еднакво. Има нещо, което трябва да излезе от него навън, да го даде, че всички да се ползуват от изтеклото от него.
А не да се затегне, да образува една система и да каже, че не трябва да излиза, че не трябва да похарчи това и онова.
Това са „долапи“. Какво е долап? Най-първо ще туриш кафето вътре и ще кажеш: „Туй кафе е за вас.“ Ще туриш този „долап“ на огъня, ще започнеш да го въртиш. Ще го въртиш, ще опечеш кафето, то ще почернее, то ще почне да цъцри. Кафето говори.
към беседата >>
Вие казвате: „Човек трябва да намери прехраната, да намери някое занятие.“ Но това е едно микроскопическо усилие.
Вие казвате: „Човек трябва да намери прехраната, да намери някое занятие.“ Но това е едно микроскопическо усилие.
Колко енергия се изисква, за да намери? Вземете едно месоядно животно и едно тревопасно. Кое харчи по-голяма енергия? Месоядните в намирането на храната си иждивяват повече енергия: дебнене, мислене, стратегия, търсене. А пък и в яденето, при асимилирането на храната месоядните иждивяват повече енергия.
към беседата >>
Обичта е същото нещо.
Най-първо, като минаваш, ябълката те привлича, като мирише. След туй − с нейният цвят и, най-после, има нещо друго − вкусът. Усещаш, че тази ябълка трябва да е сладка. Искаш да я пипнеш, да я хванеш. Като погледнеш, хванеш ябълката, има нещо, което те привлича.
Обичта е същото нещо.
Ти, като обичаш, искаш да вземеш нещо. Ти не може да обичаш някого и да не вземеш нещо от него. Всеки човек, когото обичаш и не можеш да вземеш, ти ще престанеш да го обичаш. Нищо повече. Ти ще кажеш: „Аз мога да обичам идейно.“ Че този, когото вие обичате, искате най-първо да е малко топличък.
към беседата >>
Това са „долапи“.
Някъде бяхме сериозни, защото условията изискват, а другаде несериозни. Човек трябва да бъде искрен. В дадения случай наричам искрен човек този, в когото Божествената енергия изтича по нормалния път, така че всички да се ползувате еднакво. Има нещо, което трябва да излезе от него навън, да го даде, че всички да се ползуват от изтеклото от него. А не да се затегне, да образува една система и да каже, че не трябва да излиза, че не трябва да похарчи това и онова.
Това са „долапи“.
Какво е долап? Най-първо ще туриш кафето вътре и ще кажеш: „Туй кафе е за вас.“ Ще туриш този „долап“ на огъня, ще започнеш да го въртиш. Ще го въртиш, ще опечеш кафето, то ще почернее, то ще почне да цъцри. Кафето говори. След туй ще го смелиш, ще направиш едно кафе и най-после той ще ти гадае по кафето.
към беседата >>
Колко енергия се изисква, за да намери?
Вие казвате: „Човек трябва да намери прехраната, да намери някое занятие.“ Но това е едно микроскопическо усилие.
Колко енергия се изисква, за да намери?
Вземете едно месоядно животно и едно тревопасно. Кое харчи по-голяма енергия? Месоядните в намирането на храната си иждивяват повече енергия: дебнене, мислене, стратегия, търсене. А пък и в яденето, при асимилирането на храната месоядните иждивяват повече енергия. Тревопасните намират своята храна с по-малко усилия, но при дъвкането на храната се изисква един по-дълъг процес.
към беседата >>
Ти, като обичаш, искаш да вземеш нещо.
След туй − с нейният цвят и, най-после, има нещо друго − вкусът. Усещаш, че тази ябълка трябва да е сладка. Искаш да я пипнеш, да я хванеш. Като погледнеш, хванеш ябълката, има нещо, което те привлича. Обичта е същото нещо.
Ти, като обичаш, искаш да вземеш нещо.
Ти не може да обичаш някого и да не вземеш нещо от него. Всеки човек, когото обичаш и не можеш да вземеш, ти ще престанеш да го обичаш. Нищо повече. Ти ще кажеш: „Аз мога да обичам идейно.“ Че този, когото вие обичате, искате най-първо да е малко топличък. Ако той е малко студеничък като лед, неприятно ви е като го бутнете.
към беседата >>
Какво е долап?
Човек трябва да бъде искрен. В дадения случай наричам искрен човек този, в когото Божествената енергия изтича по нормалния път, така че всички да се ползувате еднакво. Има нещо, което трябва да излезе от него навън, да го даде, че всички да се ползуват от изтеклото от него. А не да се затегне, да образува една система и да каже, че не трябва да излиза, че не трябва да похарчи това и онова. Това са „долапи“.
Какво е долап?
Най-първо ще туриш кафето вътре и ще кажеш: „Туй кафе е за вас.“ Ще туриш този „долап“ на огъня, ще започнеш да го въртиш. Ще го въртиш, ще опечеш кафето, то ще почернее, то ще почне да цъцри. Кафето говори. След туй ще го смелиш, ще направиш едно кафе и най-после той ще ти гадае по кафето.
към беседата >>
Вземете едно месоядно животно и едно тревопасно.
Вие казвате: „Човек трябва да намери прехраната, да намери някое занятие.“ Но това е едно микроскопическо усилие. Колко енергия се изисква, за да намери?
Вземете едно месоядно животно и едно тревопасно.
Кое харчи по-голяма енергия? Месоядните в намирането на храната си иждивяват повече енергия: дебнене, мислене, стратегия, търсене. А пък и в яденето, при асимилирането на храната месоядните иждивяват повече енергия. Тревопасните намират своята храна с по-малко усилия, но при дъвкането на храната се изисква един по-дълъг процес. Сега ако вземете въпроса: какво са ви допринесли месоядните животни и какво са ви допринесли тревопасните?
към беседата >>
Ти не може да обичаш някого и да не вземеш нещо от него.
Усещаш, че тази ябълка трябва да е сладка. Искаш да я пипнеш, да я хванеш. Като погледнеш, хванеш ябълката, има нещо, което те привлича. Обичта е същото нещо. Ти, като обичаш, искаш да вземеш нещо.
Ти не може да обичаш някого и да не вземеш нещо от него.
Всеки човек, когото обичаш и не можеш да вземеш, ти ще престанеш да го обичаш. Нищо повече. Ти ще кажеш: „Аз мога да обичам идейно.“ Че този, когото вие обичате, искате най-първо да е малко топличък. Ако той е малко студеничък като лед, неприятно ви е като го бутнете. Като го бутнете, той трябва да ви погледне, да се поусмихне, една малка светлинка ви дава.
към беседата >>
Най-първо ще туриш кафето вътре и ще кажеш: „Туй кафе е за вас.“ Ще туриш този „долап“ на огъня, ще започнеш да го въртиш.
В дадения случай наричам искрен човек този, в когото Божествената енергия изтича по нормалния път, така че всички да се ползувате еднакво. Има нещо, което трябва да излезе от него навън, да го даде, че всички да се ползуват от изтеклото от него. А не да се затегне, да образува една система и да каже, че не трябва да излиза, че не трябва да похарчи това и онова. Това са „долапи“. Какво е долап?
Най-първо ще туриш кафето вътре и ще кажеш: „Туй кафе е за вас.“ Ще туриш този „долап“ на огъня, ще започнеш да го въртиш.
Ще го въртиш, ще опечеш кафето, то ще почернее, то ще почне да цъцри. Кафето говори. След туй ще го смелиш, ще направиш едно кафе и най-после той ще ти гадае по кафето.
към беседата >>
Кое харчи по-голяма енергия?
Вие казвате: „Човек трябва да намери прехраната, да намери някое занятие.“ Но това е едно микроскопическо усилие. Колко енергия се изисква, за да намери? Вземете едно месоядно животно и едно тревопасно.
Кое харчи по-голяма енергия?
Месоядните в намирането на храната си иждивяват повече енергия: дебнене, мислене, стратегия, търсене. А пък и в яденето, при асимилирането на храната месоядните иждивяват повече енергия. Тревопасните намират своята храна с по-малко усилия, но при дъвкането на храната се изисква един по-дълъг процес. Сега ако вземете въпроса: какво са ви допринесли месоядните животни и какво са ви допринесли тревопасните? Онези, които не разбират закона, казват, че не са допринесли нищо.
към беседата >>
Всеки човек, когото обичаш и не можеш да вземеш, ти ще престанеш да го обичаш.
Искаш да я пипнеш, да я хванеш. Като погледнеш, хванеш ябълката, има нещо, което те привлича. Обичта е същото нещо. Ти, като обичаш, искаш да вземеш нещо. Ти не може да обичаш някого и да не вземеш нещо от него.
Всеки човек, когото обичаш и не можеш да вземеш, ти ще престанеш да го обичаш.
Нищо повече. Ти ще кажеш: „Аз мога да обичам идейно.“ Че този, когото вие обичате, искате най-първо да е малко топличък. Ако той е малко студеничък като лед, неприятно ви е като го бутнете. Като го бутнете, той трябва да ви погледне, да се поусмихне, една малка светлинка ви дава. Онзи когото обичате, в психологическо отношение от него излиза една топлина, която е приятна.
към беседата >>
Ще го въртиш, ще опечеш кафето, то ще почернее, то ще почне да цъцри.
Има нещо, което трябва да излезе от него навън, да го даде, че всички да се ползуват от изтеклото от него. А не да се затегне, да образува една система и да каже, че не трябва да излиза, че не трябва да похарчи това и онова. Това са „долапи“. Какво е долап? Най-първо ще туриш кафето вътре и ще кажеш: „Туй кафе е за вас.“ Ще туриш този „долап“ на огъня, ще започнеш да го въртиш.
Ще го въртиш, ще опечеш кафето, то ще почернее, то ще почне да цъцри.
Кафето говори. След туй ще го смелиш, ще направиш едно кафе и най-после той ще ти гадае по кафето.
към беседата >>
Месоядните в намирането на храната си иждивяват повече енергия: дебнене, мислене, стратегия, търсене.
Вие казвате: „Човек трябва да намери прехраната, да намери някое занятие.“ Но това е едно микроскопическо усилие. Колко енергия се изисква, за да намери? Вземете едно месоядно животно и едно тревопасно. Кое харчи по-голяма енергия?
Месоядните в намирането на храната си иждивяват повече енергия: дебнене, мислене, стратегия, търсене.
А пък и в яденето, при асимилирането на храната месоядните иждивяват повече енергия. Тревопасните намират своята храна с по-малко усилия, но при дъвкането на храната се изисква един по-дълъг процес. Сега ако вземете въпроса: какво са ви допринесли месоядните животни и какво са ви допринесли тревопасните? Онези, които не разбират закона, казват, че не са допринесли нищо. В тази борба между тревопасните и месоядните животни какво са научили едните и другите?
към беседата >>
Нищо повече.
Като погледнеш, хванеш ябълката, има нещо, което те привлича. Обичта е същото нещо. Ти, като обичаш, искаш да вземеш нещо. Ти не може да обичаш някого и да не вземеш нещо от него. Всеки човек, когото обичаш и не можеш да вземеш, ти ще престанеш да го обичаш.
Нищо повече.
Ти ще кажеш: „Аз мога да обичам идейно.“ Че този, когото вие обичате, искате най-първо да е малко топличък. Ако той е малко студеничък като лед, неприятно ви е като го бутнете. Като го бутнете, той трябва да ви погледне, да се поусмихне, една малка светлинка ви дава. Онзи когото обичате, в психологическо отношение от него излиза една топлина, която е приятна. Ти искаш да те лъхне от него една малка светлинка.
към беседата >>
Кафето говори.
А не да се затегне, да образува една система и да каже, че не трябва да излиза, че не трябва да похарчи това и онова. Това са „долапи“. Какво е долап? Най-първо ще туриш кафето вътре и ще кажеш: „Туй кафе е за вас.“ Ще туриш този „долап“ на огъня, ще започнеш да го въртиш. Ще го въртиш, ще опечеш кафето, то ще почернее, то ще почне да цъцри.
Кафето говори.
След туй ще го смелиш, ще направиш едно кафе и най-после той ще ти гадае по кафето.
към беседата >>
А пък и в яденето, при асимилирането на храната месоядните иждивяват повече енергия.
Вие казвате: „Човек трябва да намери прехраната, да намери някое занятие.“ Но това е едно микроскопическо усилие. Колко енергия се изисква, за да намери? Вземете едно месоядно животно и едно тревопасно. Кое харчи по-голяма енергия? Месоядните в намирането на храната си иждивяват повече енергия: дебнене, мислене, стратегия, търсене.
А пък и в яденето, при асимилирането на храната месоядните иждивяват повече енергия.
Тревопасните намират своята храна с по-малко усилия, но при дъвкането на храната се изисква един по-дълъг процес. Сега ако вземете въпроса: какво са ви допринесли месоядните животни и какво са ви допринесли тревопасните? Онези, които не разбират закона, казват, че не са допринесли нищо. В тази борба между тревопасните и месоядните животни какво са научили едните и другите? За пример месоядните развиха своите зъби, дадоха им една особена форма, а тревопасните ги развиха по друг начин.
към беседата >>
Ти ще кажеш: „Аз мога да обичам идейно.“ Че този, когото вие обичате, искате най-първо да е малко топличък.
Обичта е същото нещо. Ти, като обичаш, искаш да вземеш нещо. Ти не може да обичаш някого и да не вземеш нещо от него. Всеки човек, когото обичаш и не можеш да вземеш, ти ще престанеш да го обичаш. Нищо повече.
Ти ще кажеш: „Аз мога да обичам идейно.“ Че този, когото вие обичате, искате най-първо да е малко топличък.
Ако той е малко студеничък като лед, неприятно ви е като го бутнете. Като го бутнете, той трябва да ви погледне, да се поусмихне, една малка светлинка ви дава. Онзи когото обичате, в психологическо отношение от него излиза една топлина, която е приятна. Ти искаш да те лъхне от него една малка светлинка. Ти се намираш в тъмна нощ и, като те лъхне тази светлинка, тя е вече приятна, има защо да обичаш.
към беседата >>
След туй ще го смелиш, ще направиш едно кафе и най-после той ще ти гадае по кафето.
Това са „долапи“. Какво е долап? Най-първо ще туриш кафето вътре и ще кажеш: „Туй кафе е за вас.“ Ще туриш този „долап“ на огъня, ще започнеш да го въртиш. Ще го въртиш, ще опечеш кафето, то ще почернее, то ще почне да цъцри. Кафето говори.
След туй ще го смелиш, ще направиш едно кафе и най-после той ще ти гадае по кафето.
към беседата >>
Тревопасните намират своята храна с по-малко усилия, но при дъвкането на храната се изисква един по-дълъг процес.
Колко енергия се изисква, за да намери? Вземете едно месоядно животно и едно тревопасно. Кое харчи по-голяма енергия? Месоядните в намирането на храната си иждивяват повече енергия: дебнене, мислене, стратегия, търсене. А пък и в яденето, при асимилирането на храната месоядните иждивяват повече енергия.
Тревопасните намират своята храна с по-малко усилия, но при дъвкането на храната се изисква един по-дълъг процес.
Сега ако вземете въпроса: какво са ви допринесли месоядните животни и какво са ви допринесли тревопасните? Онези, които не разбират закона, казват, че не са допринесли нищо. В тази борба между тревопасните и месоядните животни какво са научили едните и другите? За пример месоядните развиха своите зъби, дадоха им една особена форма, а тревопасните ги развиха по друг начин. После тревопасните мислеха за самозащитата си и какво образуваха?
към беседата >>
Ако той е малко студеничък като лед, неприятно ви е като го бутнете.
Ти, като обичаш, искаш да вземеш нещо. Ти не може да обичаш някого и да не вземеш нещо от него. Всеки човек, когото обичаш и не можеш да вземеш, ти ще престанеш да го обичаш. Нищо повече. Ти ще кажеш: „Аз мога да обичам идейно.“ Че този, когото вие обичате, искате най-първо да е малко топличък.
Ако той е малко студеничък като лед, неприятно ви е като го бутнете.
Като го бутнете, той трябва да ви погледне, да се поусмихне, една малка светлинка ви дава. Онзи когото обичате, в психологическо отношение от него излиза една топлина, която е приятна. Ти искаш да те лъхне от него една малка светлинка. Ти се намираш в тъмна нощ и, като те лъхне тази светлинка, тя е вече приятна, има защо да обичаш. Обичта не е празна работа.
към беседата >>
Всякога се старайте да имате едно естествено положение.
Всякога се старайте да имате едно естествено положение.
Хубаво нещо е. Човек, за да се възпита, нужно е това естествено положение. Това съставя един най-интересен модел за самовъзпитанието. То е здравословно състояние. Подмладяването при развиване на човешките способности зависи от онова разположение на духа на човека.
към беседата >>
Сега ако вземете въпроса: какво са ви допринесли месоядните животни и какво са ви допринесли тревопасните?
Вземете едно месоядно животно и едно тревопасно. Кое харчи по-голяма енергия? Месоядните в намирането на храната си иждивяват повече енергия: дебнене, мислене, стратегия, търсене. А пък и в яденето, при асимилирането на храната месоядните иждивяват повече енергия. Тревопасните намират своята храна с по-малко усилия, но при дъвкането на храната се изисква един по-дълъг процес.
Сега ако вземете въпроса: какво са ви допринесли месоядните животни и какво са ви допринесли тревопасните?
Онези, които не разбират закона, казват, че не са допринесли нищо. В тази борба между тревопасните и месоядните животни какво са научили едните и другите? За пример месоядните развиха своите зъби, дадоха им една особена форма, а тревопасните ги развиха по друг начин. После тревопасните мислеха за самозащитата си и какво образуваха? Най-първо те туриха на краката си и в главата си защита.
към беседата >>
Като го бутнете, той трябва да ви погледне, да се поусмихне, една малка светлинка ви дава.
Ти не може да обичаш някого и да не вземеш нещо от него. Всеки човек, когото обичаш и не можеш да вземеш, ти ще престанеш да го обичаш. Нищо повече. Ти ще кажеш: „Аз мога да обичам идейно.“ Че този, когото вие обичате, искате най-първо да е малко топличък. Ако той е малко студеничък като лед, неприятно ви е като го бутнете.
Като го бутнете, той трябва да ви погледне, да се поусмихне, една малка светлинка ви дава.
Онзи когото обичате, в психологическо отношение от него излиза една топлина, която е приятна. Ти искаш да те лъхне от него една малка светлинка. Ти се намираш в тъмна нощ и, като те лъхне тази светлинка, тя е вече приятна, има защо да обичаш. Обичта не е празна работа. Да обичаш и да те обичат, така хората взаимообразно се освобождават от тягостите на живота.
към беседата >>
Хубаво нещо е.
Всякога се старайте да имате едно естествено положение.
Хубаво нещо е.
Човек, за да се възпита, нужно е това естествено положение. Това съставя един най-интересен модел за самовъзпитанието. То е здравословно състояние. Подмладяването при развиване на човешките способности зависи от онова разположение на духа на човека. Нас за актьори ни бива, но до естествения живот още не сме дошли.
към беседата >>
Онези, които не разбират закона, казват, че не са допринесли нищо.
Кое харчи по-голяма енергия? Месоядните в намирането на храната си иждивяват повече енергия: дебнене, мислене, стратегия, търсене. А пък и в яденето, при асимилирането на храната месоядните иждивяват повече енергия. Тревопасните намират своята храна с по-малко усилия, но при дъвкането на храната се изисква един по-дълъг процес. Сега ако вземете въпроса: какво са ви допринесли месоядните животни и какво са ви допринесли тревопасните?
Онези, които не разбират закона, казват, че не са допринесли нищо.
В тази борба между тревопасните и месоядните животни какво са научили едните и другите? За пример месоядните развиха своите зъби, дадоха им една особена форма, а тревопасните ги развиха по друг начин. После тревопасните мислеха за самозащитата си и какво образуваха? Най-първо те туриха на краката си и в главата си защита. Едно тревопасно как ще се защити?
към беседата >>
Онзи когото обичате, в психологическо отношение от него излиза една топлина, която е приятна.
Всеки човек, когото обичаш и не можеш да вземеш, ти ще престанеш да го обичаш. Нищо повече. Ти ще кажеш: „Аз мога да обичам идейно.“ Че този, когото вие обичате, искате най-първо да е малко топличък. Ако той е малко студеничък като лед, неприятно ви е като го бутнете. Като го бутнете, той трябва да ви погледне, да се поусмихне, една малка светлинка ви дава.
Онзи когото обичате, в психологическо отношение от него излиза една топлина, която е приятна.
Ти искаш да те лъхне от него една малка светлинка. Ти се намираш в тъмна нощ и, като те лъхне тази светлинка, тя е вече приятна, има защо да обичаш. Обичта не е празна работа. Да обичаш и да те обичат, така хората взаимообразно се освобождават от тягостите на живота. Да се обичат хората, това значи да се освободят от тягостите на живота взаимообразно.
към беседата >>
Човек, за да се възпита, нужно е това естествено положение.
Всякога се старайте да имате едно естествено положение. Хубаво нещо е.
Човек, за да се възпита, нужно е това естествено положение.
Това съставя един най-интересен модел за самовъзпитанието. То е здравословно състояние. Подмладяването при развиване на човешките способности зависи от онова разположение на духа на човека. Нас за актьори ни бива, но до естествения живот още не сме дошли. На сцената играем много добре, но в обикновения живот не ни бива.
към беседата >>
В тази борба между тревопасните и месоядните животни какво са научили едните и другите?
Месоядните в намирането на храната си иждивяват повече енергия: дебнене, мислене, стратегия, търсене. А пък и в яденето, при асимилирането на храната месоядните иждивяват повече енергия. Тревопасните намират своята храна с по-малко усилия, но при дъвкането на храната се изисква един по-дълъг процес. Сега ако вземете въпроса: какво са ви допринесли месоядните животни и какво са ви допринесли тревопасните? Онези, които не разбират закона, казват, че не са допринесли нищо.
В тази борба между тревопасните и месоядните животни какво са научили едните и другите?
За пример месоядните развиха своите зъби, дадоха им една особена форма, а тревопасните ги развиха по друг начин. После тревопасните мислеха за самозащитата си и какво образуваха? Най-първо те туриха на краката си и в главата си защита. Едно тревопасно как ще се защити? Обикновено тревопасните се защитават с главата си и с краката си, а в краен случай те прибягват до начините, с които си служат месоядните животни.
към беседата >>
Ти искаш да те лъхне от него една малка светлинка.
Нищо повече. Ти ще кажеш: „Аз мога да обичам идейно.“ Че този, когото вие обичате, искате най-първо да е малко топличък. Ако той е малко студеничък като лед, неприятно ви е като го бутнете. Като го бутнете, той трябва да ви погледне, да се поусмихне, една малка светлинка ви дава. Онзи когото обичате, в психологическо отношение от него излиза една топлина, която е приятна.
Ти искаш да те лъхне от него една малка светлинка.
Ти се намираш в тъмна нощ и, като те лъхне тази светлинка, тя е вече приятна, има защо да обичаш. Обичта не е празна работа. Да обичаш и да те обичат, така хората взаимообразно се освобождават от тягостите на живота. Да се обичат хората, това значи да се освободят от тягостите на живота взаимообразно. Срещате едного, когото обичате, той носи два килограма ябълки.
към беседата >>
Това съставя един най-интересен модел за самовъзпитанието.
Всякога се старайте да имате едно естествено положение. Хубаво нещо е. Човек, за да се възпита, нужно е това естествено положение.
Това съставя един най-интересен модел за самовъзпитанието.
То е здравословно състояние. Подмладяването при развиване на човешките способности зависи от онова разположение на духа на човека. Нас за актьори ни бива, но до естествения живот още не сме дошли. На сцената играем много добре, но в обикновения живот не ни бива.
към беседата >>
За пример месоядните развиха своите зъби, дадоха им една особена форма, а тревопасните ги развиха по друг начин.
А пък и в яденето, при асимилирането на храната месоядните иждивяват повече енергия. Тревопасните намират своята храна с по-малко усилия, но при дъвкането на храната се изисква един по-дълъг процес. Сега ако вземете въпроса: какво са ви допринесли месоядните животни и какво са ви допринесли тревопасните? Онези, които не разбират закона, казват, че не са допринесли нищо. В тази борба между тревопасните и месоядните животни какво са научили едните и другите?
За пример месоядните развиха своите зъби, дадоха им една особена форма, а тревопасните ги развиха по друг начин.
После тревопасните мислеха за самозащитата си и какво образуваха? Най-първо те туриха на краката си и в главата си защита. Едно тревопасно как ще се защити? Обикновено тревопасните се защитават с главата си и с краката си, а в краен случай те прибягват до начините, с които си служат месоядните животни. Даже децата по някой път си служат с методите на някои животни.
към беседата >>
Ти се намираш в тъмна нощ и, като те лъхне тази светлинка, тя е вече приятна, има защо да обичаш.
Ти ще кажеш: „Аз мога да обичам идейно.“ Че този, когото вие обичате, искате най-първо да е малко топличък. Ако той е малко студеничък като лед, неприятно ви е като го бутнете. Като го бутнете, той трябва да ви погледне, да се поусмихне, една малка светлинка ви дава. Онзи когото обичате, в психологическо отношение от него излиза една топлина, която е приятна. Ти искаш да те лъхне от него една малка светлинка.
Ти се намираш в тъмна нощ и, като те лъхне тази светлинка, тя е вече приятна, има защо да обичаш.
Обичта не е празна работа. Да обичаш и да те обичат, така хората взаимообразно се освобождават от тягостите на живота. Да се обичат хората, това значи да се освободят от тягостите на живота взаимообразно. Срещате едного, когото обичате, той носи два килограма ябълки. Вземате единия килограм, туряте го на рамото си, носите го, дойдете до къщата му, давате му ги.
към беседата >>
То е здравословно състояние.
Всякога се старайте да имате едно естествено положение. Хубаво нещо е. Човек, за да се възпита, нужно е това естествено положение. Това съставя един най-интересен модел за самовъзпитанието.
То е здравословно състояние.
Подмладяването при развиване на човешките способности зависи от онова разположение на духа на човека. Нас за актьори ни бива, но до естествения живот още не сме дошли. На сцената играем много добре, но в обикновения живот не ни бива.
към беседата >>
После тревопасните мислеха за самозащитата си и какво образуваха?
Тревопасните намират своята храна с по-малко усилия, но при дъвкането на храната се изисква един по-дълъг процес. Сега ако вземете въпроса: какво са ви допринесли месоядните животни и какво са ви допринесли тревопасните? Онези, които не разбират закона, казват, че не са допринесли нищо. В тази борба между тревопасните и месоядните животни какво са научили едните и другите? За пример месоядните развиха своите зъби, дадоха им една особена форма, а тревопасните ги развиха по друг начин.
После тревопасните мислеха за самозащитата си и какво образуваха?
Най-първо те туриха на краката си и в главата си защита. Едно тревопасно как ще се защити? Обикновено тревопасните се защитават с главата си и с краката си, а в краен случай те прибягват до начините, с които си служат месоядните животни. Даже децата по някой път си служат с методите на някои животни. Удари с ръката.
към беседата >>
Обичта не е празна работа.
Ако той е малко студеничък като лед, неприятно ви е като го бутнете. Като го бутнете, той трябва да ви погледне, да се поусмихне, една малка светлинка ви дава. Онзи когото обичате, в психологическо отношение от него излиза една топлина, която е приятна. Ти искаш да те лъхне от него една малка светлинка. Ти се намираш в тъмна нощ и, като те лъхне тази светлинка, тя е вече приятна, има защо да обичаш.
Обичта не е празна работа.
Да обичаш и да те обичат, така хората взаимообразно се освобождават от тягостите на живота. Да се обичат хората, това значи да се освободят от тягостите на живота взаимообразно. Срещате едного, когото обичате, той носи два килограма ябълки. Вземате единия килограм, туряте го на рамото си, носите го, дойдете до къщата му, давате му ги. Услуга нали правите така?
към беседата >>
Подмладяването при развиване на човешките способности зависи от онова разположение на духа на човека.
Всякога се старайте да имате едно естествено положение. Хубаво нещо е. Човек, за да се възпита, нужно е това естествено положение. Това съставя един най-интересен модел за самовъзпитанието. То е здравословно състояние.
Подмладяването при развиване на човешките способности зависи от онова разположение на духа на човека.
Нас за актьори ни бива, но до естествения живот още не сме дошли. На сцената играем много добре, но в обикновения живот не ни бива.
към беседата >>
Най-първо те туриха на краката си и в главата си защита.
Сега ако вземете въпроса: какво са ви допринесли месоядните животни и какво са ви допринесли тревопасните? Онези, които не разбират закона, казват, че не са допринесли нищо. В тази борба между тревопасните и месоядните животни какво са научили едните и другите? За пример месоядните развиха своите зъби, дадоха им една особена форма, а тревопасните ги развиха по друг начин. После тревопасните мислеха за самозащитата си и какво образуваха?
Най-първо те туриха на краката си и в главата си защита.
Едно тревопасно как ще се защити? Обикновено тревопасните се защитават с главата си и с краката си, а в краен случай те прибягват до начините, с които си служат месоядните животни. Даже децата по някой път си служат с методите на някои животни. Удари с ръката. Ръката на човека, това са задните крака на коня.
към беседата >>
Да обичаш и да те обичат, така хората взаимообразно се освобождават от тягостите на живота.
Като го бутнете, той трябва да ви погледне, да се поусмихне, една малка светлинка ви дава. Онзи когото обичате, в психологическо отношение от него излиза една топлина, която е приятна. Ти искаш да те лъхне от него една малка светлинка. Ти се намираш в тъмна нощ и, като те лъхне тази светлинка, тя е вече приятна, има защо да обичаш. Обичта не е празна работа.
Да обичаш и да те обичат, така хората взаимообразно се освобождават от тягостите на живота.
Да се обичат хората, това значи да се освободят от тягостите на живота взаимообразно. Срещате едного, когото обичате, той носи два килограма ябълки. Вземате единия килограм, туряте го на рамото си, носите го, дойдете до къщата му, давате му ги. Услуга нали правите така? Или след като го обичате, той носи две палта на рамото си, вие вземате едното палто, искате да му услужите.
към беседата >>
Нас за актьори ни бива, но до естествения живот още не сме дошли.
Хубаво нещо е. Човек, за да се възпита, нужно е това естествено положение. Това съставя един най-интересен модел за самовъзпитанието. То е здравословно състояние. Подмладяването при развиване на човешките способности зависи от онова разположение на духа на човека.
Нас за актьори ни бива, но до естествения живот още не сме дошли.
На сцената играем много добре, но в обикновения живот не ни бива.
към беседата >>
Едно тревопасно как ще се защити?
Онези, които не разбират закона, казват, че не са допринесли нищо. В тази борба между тревопасните и месоядните животни какво са научили едните и другите? За пример месоядните развиха своите зъби, дадоха им една особена форма, а тревопасните ги развиха по друг начин. После тревопасните мислеха за самозащитата си и какво образуваха? Най-първо те туриха на краката си и в главата си защита.
Едно тревопасно как ще се защити?
Обикновено тревопасните се защитават с главата си и с краката си, а в краен случай те прибягват до начините, с които си служат месоядните животни. Даже децата по някой път си служат с методите на някои животни. Удари с ръката. Ръката на човека, това са задните крака на коня. Ръцете са устроени по-другояче.
към беседата >>
Да се обичат хората, това значи да се освободят от тягостите на живота взаимообразно.
Онзи когото обичате, в психологическо отношение от него излиза една топлина, която е приятна. Ти искаш да те лъхне от него една малка светлинка. Ти се намираш в тъмна нощ и, като те лъхне тази светлинка, тя е вече приятна, има защо да обичаш. Обичта не е празна работа. Да обичаш и да те обичат, така хората взаимообразно се освобождават от тягостите на живота.
Да се обичат хората, това значи да се освободят от тягостите на живота взаимообразно.
Срещате едного, когото обичате, той носи два килограма ябълки. Вземате единия килограм, туряте го на рамото си, носите го, дойдете до къщата му, давате му ги. Услуга нали правите така? Или след като го обичате, той носи две палта на рамото си, вие вземате едното палто, искате да му услужите. Хората взаимно си услужват.
към беседата >>
На сцената играем много добре, но в обикновения живот не ни бива.
Човек, за да се възпита, нужно е това естествено положение. Това съставя един най-интересен модел за самовъзпитанието. То е здравословно състояние. Подмладяването при развиване на човешките способности зависи от онова разположение на духа на човека. Нас за актьори ни бива, но до естествения живот още не сме дошли.
На сцената играем много добре, но в обикновения живот не ни бива.
към беседата >>
Обикновено тревопасните се защитават с главата си и с краката си, а в краен случай те прибягват до начините, с които си служат месоядните животни.
В тази борба между тревопасните и месоядните животни какво са научили едните и другите? За пример месоядните развиха своите зъби, дадоха им една особена форма, а тревопасните ги развиха по друг начин. После тревопасните мислеха за самозащитата си и какво образуваха? Най-първо те туриха на краката си и в главата си защита. Едно тревопасно как ще се защити?
Обикновено тревопасните се защитават с главата си и с краката си, а в краен случай те прибягват до начините, с които си служат месоядните животни.
Даже децата по някой път си служат с методите на някои животни. Удари с ръката. Ръката на човека, това са задните крака на коня. Ръцете са устроени по-другояче. Интересно е как са минали задните крака на коня напред.
към беседата >>
Срещате едного, когото обичате, той носи два килограма ябълки.
Ти искаш да те лъхне от него една малка светлинка. Ти се намираш в тъмна нощ и, като те лъхне тази светлинка, тя е вече приятна, има защо да обичаш. Обичта не е празна работа. Да обичаш и да те обичат, така хората взаимообразно се освобождават от тягостите на живота. Да се обичат хората, това значи да се освободят от тягостите на живота взаимообразно.
Срещате едного, когото обичате, той носи два килограма ябълки.
Вземате единия килограм, туряте го на рамото си, носите го, дойдете до къщата му, давате му ги. Услуга нали правите така? Или след като го обичате, той носи две палта на рамото си, вие вземате едното палто, искате да му услужите. Хората взаимно си услужват. Този, когото обичате, като види ви обременен, казва: „Какво ти е?
към беседата >>
Казвам: Ако днес хората биха се представили такива, каквито са, всички щяха да се скарат.
Казвам: Ако днес хората биха се представили такива, каквито са, всички щяха да се скарат.
Не, нямаше да се скарат, но щяха да се подобрят. (Учителя се обръща към една сестра.) Направи две движения − едното движение да показва, че моите чувства не са такива, каквито трябва да бъдат, че трябва да направя нещо, за да се поправят. Някой път човек прави известни движения. Всички неверни движения в света са движения за лекуване, за рехабилитиране, за поправяне на много погрешки. Много от движенията, които на нас ни се виждат безсмислени, по някой път са лечебни средства.
към беседата >>
Даже децата по някой път си служат с методите на някои животни.
За пример месоядните развиха своите зъби, дадоха им една особена форма, а тревопасните ги развиха по друг начин. После тревопасните мислеха за самозащитата си и какво образуваха? Най-първо те туриха на краката си и в главата си защита. Едно тревопасно как ще се защити? Обикновено тревопасните се защитават с главата си и с краката си, а в краен случай те прибягват до начините, с които си служат месоядните животни.
Даже децата по някой път си служат с методите на някои животни.
Удари с ръката. Ръката на човека, това са задните крака на коня. Ръцете са устроени по-другояче. Интересно е как са минали задните крака на коня напред. Краката на човека са като предните крака на коня, ръцете на човека са като задните крака на коня.
към беседата >>
Вземате единия килограм, туряте го на рамото си, носите го, дойдете до къщата му, давате му ги.
Ти се намираш в тъмна нощ и, като те лъхне тази светлинка, тя е вече приятна, има защо да обичаш. Обичта не е празна работа. Да обичаш и да те обичат, така хората взаимообразно се освобождават от тягостите на живота. Да се обичат хората, това значи да се освободят от тягостите на живота взаимообразно. Срещате едного, когото обичате, той носи два килограма ябълки.
Вземате единия килограм, туряте го на рамото си, носите го, дойдете до къщата му, давате му ги.
Услуга нали правите така? Или след като го обичате, той носи две палта на рамото си, вие вземате едното палто, искате да му услужите. Хората взаимно си услужват. Този, когото обичате, като види ви обременен, казва: „Какво ти е? “ И веднага в него се заражда желание да ви помогне.
към беседата >>
Не, нямаше да се скарат, но щяха да се подобрят.
Казвам: Ако днес хората биха се представили такива, каквито са, всички щяха да се скарат.
Не, нямаше да се скарат, но щяха да се подобрят.
(Учителя се обръща към една сестра.) Направи две движения − едното движение да показва, че моите чувства не са такива, каквито трябва да бъдат, че трябва да направя нещо, за да се поправят. Някой път човек прави известни движения. Всички неверни движения в света са движения за лекуване, за рехабилитиране, за поправяне на много погрешки. Много от движенията, които на нас ни се виждат безсмислени, по някой път са лечебни средства.
към беседата >>
Удари с ръката.
После тревопасните мислеха за самозащитата си и какво образуваха? Най-първо те туриха на краката си и в главата си защита. Едно тревопасно как ще се защити? Обикновено тревопасните се защитават с главата си и с краката си, а в краен случай те прибягват до начините, с които си служат месоядните животни. Даже децата по някой път си служат с методите на някои животни.
Удари с ръката.
Ръката на човека, това са задните крака на коня. Ръцете са устроени по-другояче. Интересно е как са минали задните крака на коня напред. Краката на човека са като предните крака на коня, ръцете на човека са като задните крака на коня. И човек си служи със задните крака на коня.
към беседата >>
Услуга нали правите така?
Обичта не е празна работа. Да обичаш и да те обичат, така хората взаимообразно се освобождават от тягостите на живота. Да се обичат хората, това значи да се освободят от тягостите на живота взаимообразно. Срещате едного, когото обичате, той носи два килограма ябълки. Вземате единия килограм, туряте го на рамото си, носите го, дойдете до къщата му, давате му ги.
Услуга нали правите така?
Или след като го обичате, той носи две палта на рамото си, вие вземате едното палто, искате да му услужите. Хората взаимно си услужват. Този, когото обичате, като види ви обременен, казва: „Какво ти е? “ И веднага в него се заражда желание да ви помогне. Казва: „Ще се уреди тази работа.“ Значи законът на обичта в своя първоначален произход и в своето първоначално проявление, е взаимно помагане, взаимно освобождаване от тягостите на живота.
към беседата >>
(Учителя се обръща към една сестра.) Направи две движения − едното движение да показва, че моите чувства не са такива, каквито трябва да бъдат, че трябва да направя нещо, за да се поправят.
Казвам: Ако днес хората биха се представили такива, каквито са, всички щяха да се скарат. Не, нямаше да се скарат, но щяха да се подобрят.
(Учителя се обръща към една сестра.) Направи две движения − едното движение да показва, че моите чувства не са такива, каквито трябва да бъдат, че трябва да направя нещо, за да се поправят.
Някой път човек прави известни движения. Всички неверни движения в света са движения за лекуване, за рехабилитиране, за поправяне на много погрешки. Много от движенията, които на нас ни се виждат безсмислени, по някой път са лечебни средства.
към беседата >>
Ръката на човека, това са задните крака на коня.
Най-първо те туриха на краката си и в главата си защита. Едно тревопасно как ще се защити? Обикновено тревопасните се защитават с главата си и с краката си, а в краен случай те прибягват до начините, с които си служат месоядните животни. Даже децата по някой път си служат с методите на някои животни. Удари с ръката.
Ръката на човека, това са задните крака на коня.
Ръцете са устроени по-другояче. Интересно е как са минали задните крака на коня напред. Краката на човека са като предните крака на коня, ръцете на човека са като задните крака на коня. И човек си служи със задните крака на коня. Затуй той, като дойде, както коня, току изведнъж ритне, удари с краката.
към беседата >>
Или след като го обичате, той носи две палта на рамото си, вие вземате едното палто, искате да му услужите.
Да обичаш и да те обичат, така хората взаимообразно се освобождават от тягостите на живота. Да се обичат хората, това значи да се освободят от тягостите на живота взаимообразно. Срещате едного, когото обичате, той носи два килограма ябълки. Вземате единия килограм, туряте го на рамото си, носите го, дойдете до къщата му, давате му ги. Услуга нали правите така?
Или след като го обичате, той носи две палта на рамото си, вие вземате едното палто, искате да му услужите.
Хората взаимно си услужват. Този, когото обичате, като види ви обременен, казва: „Какво ти е? “ И веднага в него се заражда желание да ви помогне. Казва: „Ще се уреди тази работа.“ Значи законът на обичта в своя първоначален произход и в своето първоначално проявление, е взаимно помагане, взаимно освобождаване от тягостите на живота. Обичаш ли някого, ти ще можеш да му помогнеш и ще ти помогнат.
към беседата >>
Някой път човек прави известни движения.
Казвам: Ако днес хората биха се представили такива, каквито са, всички щяха да се скарат. Не, нямаше да се скарат, но щяха да се подобрят. (Учителя се обръща към една сестра.) Направи две движения − едното движение да показва, че моите чувства не са такива, каквито трябва да бъдат, че трябва да направя нещо, за да се поправят.
Някой път човек прави известни движения.
Всички неверни движения в света са движения за лекуване, за рехабилитиране, за поправяне на много погрешки. Много от движенията, които на нас ни се виждат безсмислени, по някой път са лечебни средства.
към беседата >>
Ръцете са устроени по-другояче.
Едно тревопасно как ще се защити? Обикновено тревопасните се защитават с главата си и с краката си, а в краен случай те прибягват до начините, с които си служат месоядните животни. Даже децата по някой път си служат с методите на някои животни. Удари с ръката. Ръката на човека, това са задните крака на коня.
Ръцете са устроени по-другояче.
Интересно е как са минали задните крака на коня напред. Краката на човека са като предните крака на коня, ръцете на човека са като задните крака на коня. И човек си служи със задните крака на коня. Затуй той, като дойде, както коня, току изведнъж ритне, удари с краката. Те са нямали никаква връзка повидимому.
към беседата >>
Хората взаимно си услужват.
Да се обичат хората, това значи да се освободят от тягостите на живота взаимообразно. Срещате едного, когото обичате, той носи два килограма ябълки. Вземате единия килограм, туряте го на рамото си, носите го, дойдете до къщата му, давате му ги. Услуга нали правите така? Или след като го обичате, той носи две палта на рамото си, вие вземате едното палто, искате да му услужите.
Хората взаимно си услужват.
Този, когото обичате, като види ви обременен, казва: „Какво ти е? “ И веднага в него се заражда желание да ви помогне. Казва: „Ще се уреди тази работа.“ Значи законът на обичта в своя първоначален произход и в своето първоначално проявление, е взаимно помагане, взаимно освобождаване от тягостите на живота. Обичаш ли някого, ти ще можеш да му помогнеш и ще ти помогнат. Този закон и в умствено отношение се прилага.
към беседата >>
Всички неверни движения в света са движения за лекуване, за рехабилитиране, за поправяне на много погрешки.
Казвам: Ако днес хората биха се представили такива, каквито са, всички щяха да се скарат. Не, нямаше да се скарат, но щяха да се подобрят. (Учителя се обръща към една сестра.) Направи две движения − едното движение да показва, че моите чувства не са такива, каквито трябва да бъдат, че трябва да направя нещо, за да се поправят. Някой път човек прави известни движения.
Всички неверни движения в света са движения за лекуване, за рехабилитиране, за поправяне на много погрешки.
Много от движенията, които на нас ни се виждат безсмислени, по някой път са лечебни средства.
към беседата >>
Интересно е как са минали задните крака на коня напред.
Обикновено тревопасните се защитават с главата си и с краката си, а в краен случай те прибягват до начините, с които си служат месоядните животни. Даже децата по някой път си служат с методите на някои животни. Удари с ръката. Ръката на човека, това са задните крака на коня. Ръцете са устроени по-другояче.
Интересно е как са минали задните крака на коня напред.
Краката на човека са като предните крака на коня, ръцете на човека са като задните крака на коня. И човек си служи със задните крака на коня. Затуй той, като дойде, както коня, току изведнъж ритне, удари с краката. Те са нямали никаква връзка повидимому. Кои са били онези причини, които заставили природата, и после какви са били нейните съображения.
към беседата >>
Този, когото обичате, като види ви обременен, казва: „Какво ти е?
Срещате едного, когото обичате, той носи два килограма ябълки. Вземате единия килограм, туряте го на рамото си, носите го, дойдете до къщата му, давате му ги. Услуга нали правите така? Или след като го обичате, той носи две палта на рамото си, вие вземате едното палто, искате да му услужите. Хората взаимно си услужват.
Този, когото обичате, като види ви обременен, казва: „Какво ти е?
“ И веднага в него се заражда желание да ви помогне. Казва: „Ще се уреди тази работа.“ Значи законът на обичта в своя първоначален произход и в своето първоначално проявление, е взаимно помагане, взаимно освобождаване от тягостите на живота. Обичаш ли някого, ти ще можеш да му помогнеш и ще ти помогнат. Този закон и в умствено отношение се прилага. Двама учени хора, и те го прилагат.
към беседата >>
Много от движенията, които на нас ни се виждат безсмислени, по някой път са лечебни средства.
Казвам: Ако днес хората биха се представили такива, каквито са, всички щяха да се скарат. Не, нямаше да се скарат, но щяха да се подобрят. (Учителя се обръща към една сестра.) Направи две движения − едното движение да показва, че моите чувства не са такива, каквито трябва да бъдат, че трябва да направя нещо, за да се поправят. Някой път човек прави известни движения. Всички неверни движения в света са движения за лекуване, за рехабилитиране, за поправяне на много погрешки.
Много от движенията, които на нас ни се виждат безсмислени, по някой път са лечебни средства.
към беседата >>
Краката на човека са като предните крака на коня, ръцете на човека са като задните крака на коня.
Даже децата по някой път си служат с методите на някои животни. Удари с ръката. Ръката на човека, това са задните крака на коня. Ръцете са устроени по-другояче. Интересно е как са минали задните крака на коня напред.
Краката на човека са като предните крака на коня, ръцете на човека са като задните крака на коня.
И човек си служи със задните крака на коня. Затуй той, като дойде, както коня, току изведнъж ритне, удари с краката. Те са нямали никаква връзка повидимому. Кои са били онези причини, които заставили природата, и после какви са били нейните съображения. Може да предполагате.
към беседата >>
“ И веднага в него се заражда желание да ви помогне.
Вземате единия килограм, туряте го на рамото си, носите го, дойдете до къщата му, давате му ги. Услуга нали правите така? Или след като го обичате, той носи две палта на рамото си, вие вземате едното палто, искате да му услужите. Хората взаимно си услужват. Този, когото обичате, като види ви обременен, казва: „Какво ти е?
“ И веднага в него се заражда желание да ви помогне.
Казва: „Ще се уреди тази работа.“ Значи законът на обичта в своя първоначален произход и в своето първоначално проявление, е взаимно помагане, взаимно освобождаване от тягостите на живота. Обичаш ли някого, ти ще можеш да му помогнеш и ще ти помогнат. Този закон и в умствено отношение се прилага. Двама учени хора, и те го прилагат. В морално отношение − същата работа е.
към беседата >>
Казвам: Изисква се да си държите естествено бърните, да не ги стискате, да бъдете по-свободни.
Казвам: Изисква се да си държите естествено бърните, да не ги стискате, да бъдете по-свободни.
Потребна е хигиена на устата. Знайте, че те са една област, дето се възприемат почти най-фините чувства на живота. Ако искате, в обикновения живот чрез бърните си ще приемете най-фините чувствувания, ако са в естествено положение. Но ако са в неестествено положение, не можете да възприемете. Тези чувства трябва да влезат, трябва да ги възприемате.
към беседата >>
И човек си служи със задните крака на коня.
Удари с ръката. Ръката на човека, това са задните крака на коня. Ръцете са устроени по-другояче. Интересно е как са минали задните крака на коня напред. Краката на човека са като предните крака на коня, ръцете на човека са като задните крака на коня.
И човек си служи със задните крака на коня.
Затуй той, като дойде, както коня, току изведнъж ритне, удари с краката. Те са нямали никаква връзка повидимому. Кои са били онези причини, които заставили природата, и после какви са били нейните съображения. Може да предполагате. Вземете развитието на един автомобил или аероплан, или обикновена кола, то е цяла история.
към беседата >>
Казва: „Ще се уреди тази работа.“ Значи законът на обичта в своя първоначален произход и в своето първоначално проявление, е взаимно помагане, взаимно освобождаване от тягостите на живота.
Услуга нали правите така? Или след като го обичате, той носи две палта на рамото си, вие вземате едното палто, искате да му услужите. Хората взаимно си услужват. Този, когото обичате, като види ви обременен, казва: „Какво ти е? “ И веднага в него се заражда желание да ви помогне.
Казва: „Ще се уреди тази работа.“ Значи законът на обичта в своя първоначален произход и в своето първоначално проявление, е взаимно помагане, взаимно освобождаване от тягостите на живота.
Обичаш ли някого, ти ще можеш да му помогнеш и ще ти помогнат. Този закон и в умствено отношение се прилага. Двама учени хора, и те го прилагат. В морално отношение − същата работа е. Повдигат се хората.
към беседата >>
Потребна е хигиена на устата.
Казвам: Изисква се да си държите естествено бърните, да не ги стискате, да бъдете по-свободни.
Потребна е хигиена на устата.
Знайте, че те са една област, дето се възприемат почти най-фините чувства на живота. Ако искате, в обикновения живот чрез бърните си ще приемете най-фините чувствувания, ако са в естествено положение. Но ако са в неестествено положение, не можете да възприемете. Тези чувства трябва да влезат, трябва да ги възприемате. Трябва да мине едно отражение.
към беседата >>
Затуй той, като дойде, както коня, току изведнъж ритне, удари с краката.
Ръката на човека, това са задните крака на коня. Ръцете са устроени по-другояче. Интересно е как са минали задните крака на коня напред. Краката на човека са като предните крака на коня, ръцете на човека са като задните крака на коня. И човек си служи със задните крака на коня.
Затуй той, като дойде, както коня, току изведнъж ритне, удари с краката.
Те са нямали никаква връзка повидимому. Кои са били онези причини, които заставили природата, и после какви са били нейните съображения. Може да предполагате. Вземете развитието на един автомобил или аероплан, или обикновена кола, то е цяла история. Какви са били подбудителните причини?
към беседата >>
Обичаш ли някого, ти ще можеш да му помогнеш и ще ти помогнат.
Или след като го обичате, той носи две палта на рамото си, вие вземате едното палто, искате да му услужите. Хората взаимно си услужват. Този, когото обичате, като види ви обременен, казва: „Какво ти е? “ И веднага в него се заражда желание да ви помогне. Казва: „Ще се уреди тази работа.“ Значи законът на обичта в своя първоначален произход и в своето първоначално проявление, е взаимно помагане, взаимно освобождаване от тягостите на живота.
Обичаш ли някого, ти ще можеш да му помогнеш и ще ти помогнат.
Този закон и в умствено отношение се прилага. Двама учени хора, и те го прилагат. В морално отношение − същата работа е. Повдигат се хората. В морално отношение има три вида въпроси за разрешаване, големи спънки има.
към беседата >>
Знайте, че те са една област, дето се възприемат почти най-фините чувства на живота.
Казвам: Изисква се да си държите естествено бърните, да не ги стискате, да бъдете по-свободни. Потребна е хигиена на устата.
Знайте, че те са една област, дето се възприемат почти най-фините чувства на живота.
Ако искате, в обикновения живот чрез бърните си ще приемете най-фините чувствувания, ако са в естествено положение. Но ако са в неестествено положение, не можете да възприемете. Тези чувства трябва да влезат, трябва да ги възприемате. Трябва да мине едно отражение. Най-първо бърните ви трябва да останат естествени.
към беседата >>
Те са нямали никаква връзка повидимому.
Ръцете са устроени по-другояче. Интересно е как са минали задните крака на коня напред. Краката на човека са като предните крака на коня, ръцете на човека са като задните крака на коня. И човек си служи със задните крака на коня. Затуй той, като дойде, както коня, току изведнъж ритне, удари с краката.
Те са нямали никаква връзка повидимому.
Кои са били онези причини, които заставили природата, и после какви са били нейните съображения. Може да предполагате. Вземете развитието на един автомобил или аероплан, или обикновена кола, то е цяла история. Какви са били подбудителните причини? Та колата не е създадена изведнъж.
към беседата >>
Този закон и в умствено отношение се прилага.
Хората взаимно си услужват. Този, когото обичате, като види ви обременен, казва: „Какво ти е? “ И веднага в него се заражда желание да ви помогне. Казва: „Ще се уреди тази работа.“ Значи законът на обичта в своя първоначален произход и в своето първоначално проявление, е взаимно помагане, взаимно освобождаване от тягостите на живота. Обичаш ли някого, ти ще можеш да му помогнеш и ще ти помогнат.
Този закон и в умствено отношение се прилага.
Двама учени хора, и те го прилагат. В морално отношение − същата работа е. Повдигат се хората. В морално отношение има три вида въпроси за разрешаване, големи спънки има.
към беседата >>
Ако искате, в обикновения живот чрез бърните си ще приемете най-фините чувствувания, ако са в естествено положение.
Казвам: Изисква се да си държите естествено бърните, да не ги стискате, да бъдете по-свободни. Потребна е хигиена на устата. Знайте, че те са една област, дето се възприемат почти най-фините чувства на живота.
Ако искате, в обикновения живот чрез бърните си ще приемете най-фините чувствувания, ако са в естествено положение.
Но ако са в неестествено положение, не можете да възприемете. Тези чувства трябва да влезат, трябва да ги възприемате. Трябва да мине едно отражение. Най-първо бърните ви трябва да останат естествени. Устата на хората трябва да придобият едно естествено изражение.
към беседата >>
Кои са били онези причини, които заставили природата, и после какви са били нейните съображения.
Интересно е как са минали задните крака на коня напред. Краката на човека са като предните крака на коня, ръцете на човека са като задните крака на коня. И човек си служи със задните крака на коня. Затуй той, като дойде, както коня, току изведнъж ритне, удари с краката. Те са нямали никаква връзка повидимому.
Кои са били онези причини, които заставили природата, и после какви са били нейните съображения.
Може да предполагате. Вземете развитието на един автомобил или аероплан, или обикновена кола, то е цяла история. Какви са били подбудителните причини? Та колата не е създадена изведнъж. Хиляди умове са работили върху тази кола и всеки е внесъл едно нововъведение вътре, за да имаме една модерна кола.
към беседата >>
Двама учени хора, и те го прилагат.
Този, когото обичате, като види ви обременен, казва: „Какво ти е? “ И веднага в него се заражда желание да ви помогне. Казва: „Ще се уреди тази работа.“ Значи законът на обичта в своя първоначален произход и в своето първоначално проявление, е взаимно помагане, взаимно освобождаване от тягостите на живота. Обичаш ли някого, ти ще можеш да му помогнеш и ще ти помогнат. Този закон и в умствено отношение се прилага.
Двама учени хора, и те го прилагат.
В морално отношение − същата работа е. Повдигат се хората. В морално отношение има три вида въпроси за разрешаване, големи спънки има.
към беседата >>
Но ако са в неестествено положение, не можете да възприемете.
Казвам: Изисква се да си държите естествено бърните, да не ги стискате, да бъдете по-свободни. Потребна е хигиена на устата. Знайте, че те са една област, дето се възприемат почти най-фините чувства на живота. Ако искате, в обикновения живот чрез бърните си ще приемете най-фините чувствувания, ако са в естествено положение.
Но ако са в неестествено положение, не можете да възприемете.
Тези чувства трябва да влезат, трябва да ги възприемате. Трябва да мине едно отражение. Най-първо бърните ви трябва да останат естествени. Устата на хората трябва да придобият едно естествено изражение. Кой е първоначалният израз отвън?
към беседата >>
Може да предполагате.
Краката на човека са като предните крака на коня, ръцете на човека са като задните крака на коня. И човек си служи със задните крака на коня. Затуй той, като дойде, както коня, току изведнъж ритне, удари с краката. Те са нямали никаква връзка повидимому. Кои са били онези причини, които заставили природата, и после какви са били нейните съображения.
Може да предполагате.
Вземете развитието на един автомобил или аероплан, или обикновена кола, то е цяла история. Какви са били подбудителните причини? Та колата не е създадена изведнъж. Хиляди умове са работили върху тази кола и всеки е внесъл едно нововъведение вътре, за да имаме една модерна кола. Ако речем да изучим типа на колата, едва ли ще намерим каква е била първоначалната кола.
към беседата >>
В морално отношение − същата работа е.
“ И веднага в него се заражда желание да ви помогне. Казва: „Ще се уреди тази работа.“ Значи законът на обичта в своя първоначален произход и в своето първоначално проявление, е взаимно помагане, взаимно освобождаване от тягостите на живота. Обичаш ли някого, ти ще можеш да му помогнеш и ще ти помогнат. Този закон и в умствено отношение се прилага. Двама учени хора, и те го прилагат.
В морално отношение − същата работа е.
Повдигат се хората. В морално отношение има три вида въпроси за разрешаване, големи спънки има.
към беседата >>
Тези чувства трябва да влезат, трябва да ги възприемате.
Казвам: Изисква се да си държите естествено бърните, да не ги стискате, да бъдете по-свободни. Потребна е хигиена на устата. Знайте, че те са една област, дето се възприемат почти най-фините чувства на живота. Ако искате, в обикновения живот чрез бърните си ще приемете най-фините чувствувания, ако са в естествено положение. Но ако са в неестествено положение, не можете да възприемете.
Тези чувства трябва да влезат, трябва да ги възприемате.
Трябва да мине едно отражение. Най-първо бърните ви трябва да останат естествени. Устата на хората трябва да придобият едно естествено изражение. Кой е първоначалният израз отвън? Вие не сте наблюдавали.
към беседата >>
Вземете развитието на един автомобил или аероплан, или обикновена кола, то е цяла история.
И човек си служи със задните крака на коня. Затуй той, като дойде, както коня, току изведнъж ритне, удари с краката. Те са нямали никаква връзка повидимому. Кои са били онези причини, които заставили природата, и после какви са били нейните съображения. Може да предполагате.
Вземете развитието на един автомобил или аероплан, или обикновена кола, то е цяла история.
Какви са били подбудителните причини? Та колата не е създадена изведнъж. Хиляди умове са работили върху тази кола и всеки е внесъл едно нововъведение вътре, за да имаме една модерна кола. Ако речем да изучим типа на колата, едва ли ще намерим каква е била първоначалната кола. Онази, която първоначално направили, била кола с две колелета.
към беседата >>
Повдигат се хората.
Казва: „Ще се уреди тази работа.“ Значи законът на обичта в своя първоначален произход и в своето първоначално проявление, е взаимно помагане, взаимно освобождаване от тягостите на живота. Обичаш ли някого, ти ще можеш да му помогнеш и ще ти помогнат. Този закон и в умствено отношение се прилага. Двама учени хора, и те го прилагат. В морално отношение − същата работа е.
Повдигат се хората.
В морално отношение има три вида въпроси за разрешаване, големи спънки има.
към беседата >>
Трябва да мине едно отражение.
Потребна е хигиена на устата. Знайте, че те са една област, дето се възприемат почти най-фините чувства на живота. Ако искате, в обикновения живот чрез бърните си ще приемете най-фините чувствувания, ако са в естествено положение. Но ако са в неестествено положение, не можете да възприемете. Тези чувства трябва да влезат, трябва да ги възприемате.
Трябва да мине едно отражение.
Най-първо бърните ви трябва да останат естествени. Устата на хората трябва да придобият едно естествено изражение. Кой е първоначалният израз отвън? Вие не сте наблюдавали. По някой път човек мяза на стар дядо, кисел, току търси виновник наоколо − в майка си, в баща си, в обществото.
към беседата >>
Какви са били подбудителните причини?
Затуй той, като дойде, както коня, току изведнъж ритне, удари с краката. Те са нямали никаква връзка повидимому. Кои са били онези причини, които заставили природата, и после какви са били нейните съображения. Може да предполагате. Вземете развитието на един автомобил или аероплан, или обикновена кола, то е цяла история.
Какви са били подбудителните причини?
Та колата не е създадена изведнъж. Хиляди умове са работили върху тази кола и всеки е внесъл едно нововъведение вътре, за да имаме една модерна кола. Ако речем да изучим типа на колата, едва ли ще намерим каква е била първоначалната кола. Онази, която първоначално направили, била кола с две колелета.
към беседата >>
В морално отношение има три вида въпроси за разрешаване, големи спънки има.
Обичаш ли някого, ти ще можеш да му помогнеш и ще ти помогнат. Този закон и в умствено отношение се прилага. Двама учени хора, и те го прилагат. В морално отношение − същата работа е. Повдигат се хората.
В морално отношение има три вида въпроси за разрешаване, големи спънки има.
към беседата >>
Най-първо бърните ви трябва да останат естествени.
Знайте, че те са една област, дето се възприемат почти най-фините чувства на живота. Ако искате, в обикновения живот чрез бърните си ще приемете най-фините чувствувания, ако са в естествено положение. Но ако са в неестествено положение, не можете да възприемете. Тези чувства трябва да влезат, трябва да ги възприемате. Трябва да мине едно отражение.
Най-първо бърните ви трябва да останат естествени.
Устата на хората трябва да придобият едно естествено изражение. Кой е първоначалният израз отвън? Вие не сте наблюдавали. По някой път човек мяза на стар дядо, кисел, току търси виновник наоколо − в майка си, в баща си, в обществото. То е тъй, но важната причина е неговото разбиране.
към беседата >>
Та колата не е създадена изведнъж.
Те са нямали никаква връзка повидимому. Кои са били онези причини, които заставили природата, и после какви са били нейните съображения. Може да предполагате. Вземете развитието на един автомобил или аероплан, или обикновена кола, то е цяла история. Какви са били подбудителните причини?
Та колата не е създадена изведнъж.
Хиляди умове са работили върху тази кола и всеки е внесъл едно нововъведение вътре, за да имаме една модерна кола. Ако речем да изучим типа на колата, едва ли ще намерим каква е била първоначалната кола. Онази, която първоначално направили, била кола с две колелета.
към беседата >>
Какъв беше основният въпрос?
Какъв беше основният въпрос?
Отде започнахме? Защо природата не е турила едно квадратно слънце, а е турила валчесто? Какви са нейните съображения? Де е турила кръглата форма? Една идеална кръгла форма е окото.
към беседата >>
Устата на хората трябва да придобият едно естествено изражение.
Ако искате, в обикновения живот чрез бърните си ще приемете най-фините чувствувания, ако са в естествено положение. Но ако са в неестествено положение, не можете да възприемете. Тези чувства трябва да влезат, трябва да ги възприемате. Трябва да мине едно отражение. Най-първо бърните ви трябва да останат естествени.
Устата на хората трябва да придобият едно естествено изражение.
Кой е първоначалният израз отвън? Вие не сте наблюдавали. По някой път човек мяза на стар дядо, кисел, току търси виновник наоколо − в майка си, в баща си, в обществото. То е тъй, но важната причина е неговото разбиране. Кажи: „Слушай, дядо, тази работа няма да я бъде тъй.
към беседата >>
Хиляди умове са работили върху тази кола и всеки е внесъл едно нововъведение вътре, за да имаме една модерна кола.
Кои са били онези причини, които заставили природата, и после какви са били нейните съображения. Може да предполагате. Вземете развитието на един автомобил или аероплан, или обикновена кола, то е цяла история. Какви са били подбудителните причини? Та колата не е създадена изведнъж.
Хиляди умове са работили върху тази кола и всеки е внесъл едно нововъведение вътре, за да имаме една модерна кола.
Ако речем да изучим типа на колата, едва ли ще намерим каква е била първоначалната кола. Онази, която първоначално направили, била кола с две колелета.
към беседата >>
Отде започнахме?
Какъв беше основният въпрос?
Отде започнахме?
Защо природата не е турила едно квадратно слънце, а е турила валчесто? Какви са нейните съображения? Де е турила кръглата форма? Една идеална кръгла форма е окото. Другите форми я наподобяват.
към беседата >>
Кой е първоначалният израз отвън?
Но ако са в неестествено положение, не можете да възприемете. Тези чувства трябва да влезат, трябва да ги възприемате. Трябва да мине едно отражение. Най-първо бърните ви трябва да останат естествени. Устата на хората трябва да придобият едно естествено изражение.
Кой е първоначалният израз отвън?
Вие не сте наблюдавали. По някой път човек мяза на стар дядо, кисел, току търси виновник наоколо − в майка си, в баща си, в обществото. То е тъй, но важната причина е неговото разбиране. Кажи: „Слушай, дядо, тази работа няма да я бъде тъй. Да се опретнеш да работиш.
към беседата >>
Ако речем да изучим типа на колата, едва ли ще намерим каква е била първоначалната кола.
Може да предполагате. Вземете развитието на един автомобил или аероплан, или обикновена кола, то е цяла история. Какви са били подбудителните причини? Та колата не е създадена изведнъж. Хиляди умове са работили върху тази кола и всеки е внесъл едно нововъведение вътре, за да имаме една модерна кола.
Ако речем да изучим типа на колата, едва ли ще намерим каква е била първоначалната кола.
Онази, която първоначално направили, била кола с две колелета.
към беседата >>
Защо природата не е турила едно квадратно слънце, а е турила валчесто?
Какъв беше основният въпрос? Отде започнахме?
Защо природата не е турила едно квадратно слънце, а е турила валчесто?
Какви са нейните съображения? Де е турила кръглата форма? Една идеална кръгла форма е окото. Другите форми я наподобяват. Окото, което е свързано със слънцето, има същата форма, както слънцето.
към беседата >>
Вие не сте наблюдавали.
Тези чувства трябва да влезат, трябва да ги възприемате. Трябва да мине едно отражение. Най-първо бърните ви трябва да останат естествени. Устата на хората трябва да придобият едно естествено изражение. Кой е първоначалният израз отвън?
Вие не сте наблюдавали.
По някой път човек мяза на стар дядо, кисел, току търси виновник наоколо − в майка си, в баща си, в обществото. То е тъй, но важната причина е неговото разбиране. Кажи: „Слушай, дядо, тази работа няма да я бъде тъй. Да се опретнеш да работиш. Ще хвърлиш патериците, всичко туй.“ Да допуснем, че вие понякога сте навели глава, въздишате.
към беседата >>
Онази, която първоначално направили, била кола с две колелета.
Вземете развитието на един автомобил или аероплан, или обикновена кола, то е цяла история. Какви са били подбудителните причини? Та колата не е създадена изведнъж. Хиляди умове са работили върху тази кола и всеки е внесъл едно нововъведение вътре, за да имаме една модерна кола. Ако речем да изучим типа на колата, едва ли ще намерим каква е била първоначалната кола.
Онази, която първоначално направили, била кола с две колелета.
към беседата >>
Какви са нейните съображения?
Какъв беше основният въпрос? Отде започнахме? Защо природата не е турила едно квадратно слънце, а е турила валчесто?
Какви са нейните съображения?
Де е турила кръглата форма? Една идеална кръгла форма е окото. Другите форми я наподобяват. Окото, което е свързано със слънцето, има същата форма, както слънцето. Тази форма е най-износната, най-практичната, с най-малки разноски.
към беседата >>
По някой път човек мяза на стар дядо, кисел, току търси виновник наоколо − в майка си, в баща си, в обществото.
Трябва да мине едно отражение. Най-първо бърните ви трябва да останат естествени. Устата на хората трябва да придобият едно естествено изражение. Кой е първоначалният израз отвън? Вие не сте наблюдавали.
По някой път човек мяза на стар дядо, кисел, току търси виновник наоколо − в майка си, в баща си, в обществото.
То е тъй, но важната причина е неговото разбиране. Кажи: „Слушай, дядо, тази работа няма да я бъде тъй. Да се опретнеш да работиш. Ще хвърлиш патериците, всичко туй.“ Да допуснем, че вие понякога сте навели глава, въздишате. Погледнете надолу, нагоре, срещне ви някой човек, поглежда ви главата, поглежда ви краката и той има вече едно понятие за вас.
към беседата >>
Питам сега защо човек се спира върху своята храна, а не мисли за други работи.
Питам сега защо човек се спира върху своята храна, а не мисли за други работи.
Има два начина за мислене. Вземете човека, в който има нещо, което не му причинява никаква болка; забравиш го и не мислиш за него. Но ако влезе един трън в ръката ти, ти постоянно мислиш. Накъдето ходиш, все за него мислиш. Значи само ония неща, които се намират в краен контраст с човека, които са в противоречие с насоката на неговото движение, те предизвикват неговия ум да мисли, те го заставят да мисли.
към беседата >>
Де е турила кръглата форма?
Какъв беше основният въпрос? Отде започнахме? Защо природата не е турила едно квадратно слънце, а е турила валчесто? Какви са нейните съображения?
Де е турила кръглата форма?
Една идеална кръгла форма е окото. Другите форми я наподобяват. Окото, което е свързано със слънцето, има същата форма, както слънцето. Тази форма е най-износната, най-практичната, с най-малки разноски. Всички кръгли тела имат по-малки съпротивления, по-малко съпротивление имат и по-мъчно се справят с мъчнотиите в живота.
към беседата >>
То е тъй, но важната причина е неговото разбиране.
Най-първо бърните ви трябва да останат естествени. Устата на хората трябва да придобият едно естествено изражение. Кой е първоначалният израз отвън? Вие не сте наблюдавали. По някой път човек мяза на стар дядо, кисел, току търси виновник наоколо − в майка си, в баща си, в обществото.
То е тъй, но важната причина е неговото разбиране.
Кажи: „Слушай, дядо, тази работа няма да я бъде тъй. Да се опретнеш да работиш. Ще хвърлиш патериците, всичко туй.“ Да допуснем, че вие понякога сте навели глава, въздишате. Погледнете надолу, нагоре, срещне ви някой човек, поглежда ви главата, поглежда ви краката и той има вече едно понятие за вас. Той изхожда от центъра в дадения случай.
към беседата >>
Има два начина за мислене.
Питам сега защо човек се спира върху своята храна, а не мисли за други работи.
Има два начина за мислене.
Вземете човека, в който има нещо, което не му причинява никаква болка; забравиш го и не мислиш за него. Но ако влезе един трън в ръката ти, ти постоянно мислиш. Накъдето ходиш, все за него мислиш. Значи само ония неща, които се намират в краен контраст с човека, които са в противоречие с насоката на неговото движение, те предизвикват неговия ум да мисли, те го заставят да мисли. По някой път, ако имате някой приятел, който не знае как да ви направи или едно добро, или едно зло, вие го забравяте.
към беседата >>
Една идеална кръгла форма е окото.
Какъв беше основният въпрос? Отде започнахме? Защо природата не е турила едно квадратно слънце, а е турила валчесто? Какви са нейните съображения? Де е турила кръглата форма?
Една идеална кръгла форма е окото.
Другите форми я наподобяват. Окото, което е свързано със слънцето, има същата форма, както слънцето. Тази форма е най-износната, най-практичната, с най-малки разноски. Всички кръгли тела имат по-малки съпротивления, по-малко съпротивление имат и по-мъчно се справят с мъчнотиите в живота. Но как е създадено човешкото лице?
към беседата >>
Кажи: „Слушай, дядо, тази работа няма да я бъде тъй.
Устата на хората трябва да придобият едно естествено изражение. Кой е първоначалният израз отвън? Вие не сте наблюдавали. По някой път човек мяза на стар дядо, кисел, току търси виновник наоколо − в майка си, в баща си, в обществото. То е тъй, но важната причина е неговото разбиране.
Кажи: „Слушай, дядо, тази работа няма да я бъде тъй.
Да се опретнеш да работиш. Ще хвърлиш патериците, всичко туй.“ Да допуснем, че вие понякога сте навели глава, въздишате. Погледнете надолу, нагоре, срещне ви някой човек, поглежда ви главата, поглежда ви краката и той има вече едно понятие за вас. Той изхожда от центъра в дадения случай. Най-първо трябва да знаете, че актьорите са облечени с разни костюми и не се познават на сцената.
към беседата >>
Вземете човека, в който има нещо, което не му причинява никаква болка; забравиш го и не мислиш за него.
Питам сега защо човек се спира върху своята храна, а не мисли за други работи. Има два начина за мислене.
Вземете човека, в който има нещо, което не му причинява никаква болка; забравиш го и не мислиш за него.
Но ако влезе един трън в ръката ти, ти постоянно мислиш. Накъдето ходиш, все за него мислиш. Значи само ония неща, които се намират в краен контраст с човека, които са в противоречие с насоката на неговото движение, те предизвикват неговия ум да мисли, те го заставят да мисли. По някой път, ако имате някой приятел, който не знае как да ви направи или едно добро, или едно зло, вие го забравяте. Какъв е произходът на приятелството?
към беседата >>
Другите форми я наподобяват.
Отде започнахме? Защо природата не е турила едно квадратно слънце, а е турила валчесто? Какви са нейните съображения? Де е турила кръглата форма? Една идеална кръгла форма е окото.
Другите форми я наподобяват.
Окото, което е свързано със слънцето, има същата форма, както слънцето. Тази форма е най-износната, най-практичната, с най-малки разноски. Всички кръгли тела имат по-малки съпротивления, по-малко съпротивление имат и по-мъчно се справят с мъчнотиите в живота. Но как е създадено човешкото лице? Ако беше създадено кръгло, например, кои са причините, защо очите не са изпъкнали навън, а малко са вдлъбнати, защо?
към беседата >>
Да се опретнеш да работиш.
Кой е първоначалният израз отвън? Вие не сте наблюдавали. По някой път човек мяза на стар дядо, кисел, току търси виновник наоколо − в майка си, в баща си, в обществото. То е тъй, но важната причина е неговото разбиране. Кажи: „Слушай, дядо, тази работа няма да я бъде тъй.
Да се опретнеш да работиш.
Ще хвърлиш патериците, всичко туй.“ Да допуснем, че вие понякога сте навели глава, въздишате. Погледнете надолу, нагоре, срещне ви някой човек, поглежда ви главата, поглежда ви краката и той има вече едно понятие за вас. Той изхожда от центъра в дадения случай. Най-първо трябва да знаете, че актьорите са облечени с разни костюми и не се познават на сцената. Ще изхвърлите костюмите и ще влезете в естествения живот.
към беседата >>
Но ако влезе един трън в ръката ти, ти постоянно мислиш.
Питам сега защо човек се спира върху своята храна, а не мисли за други работи. Има два начина за мислене. Вземете човека, в който има нещо, което не му причинява никаква болка; забравиш го и не мислиш за него.
Но ако влезе един трън в ръката ти, ти постоянно мислиш.
Накъдето ходиш, все за него мислиш. Значи само ония неща, които се намират в краен контраст с човека, които са в противоречие с насоката на неговото движение, те предизвикват неговия ум да мисли, те го заставят да мисли. По някой път, ако имате някой приятел, който не знае как да ви направи или едно добро, или едно зло, вие го забравяте. Какъв е произходът на приятелството? То си има произход.
към беседата >>
Окото, което е свързано със слънцето, има същата форма, както слънцето.
Защо природата не е турила едно квадратно слънце, а е турила валчесто? Какви са нейните съображения? Де е турила кръглата форма? Една идеална кръгла форма е окото. Другите форми я наподобяват.
Окото, което е свързано със слънцето, има същата форма, както слънцето.
Тази форма е най-износната, най-практичната, с най-малки разноски. Всички кръгли тела имат по-малки съпротивления, по-малко съпротивление имат и по-мъчно се справят с мъчнотиите в живота. Но как е създадено човешкото лице? Ако беше създадено кръгло, например, кои са причините, защо очите не са изпъкнали навън, а малко са вдлъбнати, защо? Защо е това различие между носа и очите?
към беседата >>
Ще хвърлиш патериците, всичко туй.“ Да допуснем, че вие понякога сте навели глава, въздишате.
Вие не сте наблюдавали. По някой път човек мяза на стар дядо, кисел, току търси виновник наоколо − в майка си, в баща си, в обществото. То е тъй, но важната причина е неговото разбиране. Кажи: „Слушай, дядо, тази работа няма да я бъде тъй. Да се опретнеш да работиш.
Ще хвърлиш патериците, всичко туй.“ Да допуснем, че вие понякога сте навели глава, въздишате.
Погледнете надолу, нагоре, срещне ви някой човек, поглежда ви главата, поглежда ви краката и той има вече едно понятие за вас. Той изхожда от центъра в дадения случай. Най-първо трябва да знаете, че актьорите са облечени с разни костюми и не се познават на сцената. Ще изхвърлите костюмите и ще влезете в естествения живот. Понякога са потребни, разбира се, и костюми.
към беседата >>
Накъдето ходиш, все за него мислиш.
Питам сега защо човек се спира върху своята храна, а не мисли за други работи. Има два начина за мислене. Вземете човека, в който има нещо, което не му причинява никаква болка; забравиш го и не мислиш за него. Но ако влезе един трън в ръката ти, ти постоянно мислиш.
Накъдето ходиш, все за него мислиш.
Значи само ония неща, които се намират в краен контраст с човека, които са в противоречие с насоката на неговото движение, те предизвикват неговия ум да мисли, те го заставят да мисли. По някой път, ако имате някой приятел, който не знае как да ви направи или едно добро, или едно зло, вие го забравяте. Какъв е произходът на приятелството? То си има произход. Вземете понятието добро.
към беседата >>
Тази форма е най-износната, най-практичната, с най-малки разноски.
Какви са нейните съображения? Де е турила кръглата форма? Една идеална кръгла форма е окото. Другите форми я наподобяват. Окото, което е свързано със слънцето, има същата форма, както слънцето.
Тази форма е най-износната, най-практичната, с най-малки разноски.
Всички кръгли тела имат по-малки съпротивления, по-малко съпротивление имат и по-мъчно се справят с мъчнотиите в живота. Но как е създадено човешкото лице? Ако беше създадено кръгло, например, кои са причините, защо очите не са изпъкнали навън, а малко са вдлъбнати, защо? Защо е това различие между носа и очите? Защо природата не е запълнила тия работи?
към беседата >>
Погледнете надолу, нагоре, срещне ви някой човек, поглежда ви главата, поглежда ви краката и той има вече едно понятие за вас.
По някой път човек мяза на стар дядо, кисел, току търси виновник наоколо − в майка си, в баща си, в обществото. То е тъй, но важната причина е неговото разбиране. Кажи: „Слушай, дядо, тази работа няма да я бъде тъй. Да се опретнеш да работиш. Ще хвърлиш патериците, всичко туй.“ Да допуснем, че вие понякога сте навели глава, въздишате.
Погледнете надолу, нагоре, срещне ви някой човек, поглежда ви главата, поглежда ви краката и той има вече едно понятие за вас.
Той изхожда от центъра в дадения случай. Най-първо трябва да знаете, че актьорите са облечени с разни костюми и не се познават на сцената. Ще изхвърлите костюмите и ще влезете в естествения живот. Понякога са потребни, разбира се, и костюми. Ще влезете в някоя аудитория, професор има там, не може да се смеете.
към беседата >>
Значи само ония неща, които се намират в краен контраст с човека, които са в противоречие с насоката на неговото движение, те предизвикват неговия ум да мисли, те го заставят да мисли.
Питам сега защо човек се спира върху своята храна, а не мисли за други работи. Има два начина за мислене. Вземете човека, в който има нещо, което не му причинява никаква болка; забравиш го и не мислиш за него. Но ако влезе един трън в ръката ти, ти постоянно мислиш. Накъдето ходиш, все за него мислиш.
Значи само ония неща, които се намират в краен контраст с човека, които са в противоречие с насоката на неговото движение, те предизвикват неговия ум да мисли, те го заставят да мисли.
По някой път, ако имате някой приятел, който не знае как да ви направи или едно добро, или едно зло, вие го забравяте. Какъв е произходът на приятелството? То си има произход. Вземете понятието добро. Имате един приятел, който е добър, и един, който е лош, и двамата са ви приятели.
към беседата >>
Всички кръгли тела имат по-малки съпротивления, по-малко съпротивление имат и по-мъчно се справят с мъчнотиите в живота.
Де е турила кръглата форма? Една идеална кръгла форма е окото. Другите форми я наподобяват. Окото, което е свързано със слънцето, има същата форма, както слънцето. Тази форма е най-износната, най-практичната, с най-малки разноски.
Всички кръгли тела имат по-малки съпротивления, по-малко съпротивление имат и по-мъчно се справят с мъчнотиите в живота.
Но как е създадено човешкото лице? Ако беше създадено кръгло, например, кои са причините, защо очите не са изпъкнали навън, а малко са вдлъбнати, защо? Защо е това различие между носа и очите? Защо природата не е запълнила тия работи? Носът е навън като месечинката.
към беседата >>
Той изхожда от центъра в дадения случай.
То е тъй, но важната причина е неговото разбиране. Кажи: „Слушай, дядо, тази работа няма да я бъде тъй. Да се опретнеш да работиш. Ще хвърлиш патериците, всичко туй.“ Да допуснем, че вие понякога сте навели глава, въздишате. Погледнете надолу, нагоре, срещне ви някой човек, поглежда ви главата, поглежда ви краката и той има вече едно понятие за вас.
Той изхожда от центъра в дадения случай.
Най-първо трябва да знаете, че актьорите са облечени с разни костюми и не се познават на сцената. Ще изхвърлите костюмите и ще влезете в естествения живот. Понякога са потребни, разбира се, и костюми. Ще влезете в някоя аудитория, професор има там, не може да се смеете. Все ще вземете една сериозна поза.
към беседата >>
По някой път, ако имате някой приятел, който не знае как да ви направи или едно добро, или едно зло, вие го забравяте.
Има два начина за мислене. Вземете човека, в който има нещо, което не му причинява никаква болка; забравиш го и не мислиш за него. Но ако влезе един трън в ръката ти, ти постоянно мислиш. Накъдето ходиш, все за него мислиш. Значи само ония неща, които се намират в краен контраст с човека, които са в противоречие с насоката на неговото движение, те предизвикват неговия ум да мисли, те го заставят да мисли.
По някой път, ако имате някой приятел, който не знае как да ви направи или едно добро, или едно зло, вие го забравяте.
Какъв е произходът на приятелството? То си има произход. Вземете понятието добро. Имате един приятел, който е добър, и един, който е лош, и двамата са ви приятели. Имам един приятел, който е много добър, но е и лош.
към беседата >>
Но как е създадено човешкото лице?
Една идеална кръгла форма е окото. Другите форми я наподобяват. Окото, което е свързано със слънцето, има същата форма, както слънцето. Тази форма е най-износната, най-практичната, с най-малки разноски. Всички кръгли тела имат по-малки съпротивления, по-малко съпротивление имат и по-мъчно се справят с мъчнотиите в живота.
Но как е създадено човешкото лице?
Ако беше създадено кръгло, например, кои са причините, защо очите не са изпъкнали навън, а малко са вдлъбнати, защо? Защо е това различие между носа и очите? Защо природата не е запълнила тия работи? Носът е навън като месечинката. Много дълбоки въпроси.
към беседата >>
Най-първо трябва да знаете, че актьорите са облечени с разни костюми и не се познават на сцената.
Кажи: „Слушай, дядо, тази работа няма да я бъде тъй. Да се опретнеш да работиш. Ще хвърлиш патериците, всичко туй.“ Да допуснем, че вие понякога сте навели глава, въздишате. Погледнете надолу, нагоре, срещне ви някой човек, поглежда ви главата, поглежда ви краката и той има вече едно понятие за вас. Той изхожда от центъра в дадения случай.
Най-първо трябва да знаете, че актьорите са облечени с разни костюми и не се познават на сцената.
Ще изхвърлите костюмите и ще влезете в естествения живот. Понякога са потребни, разбира се, и костюми. Ще влезете в някоя аудитория, професор има там, не може да се смеете. Все ще вземете една сериозна поза. Аз съм бил в Америка и съм наблюдавал.
към беседата >>
Какъв е произходът на приятелството?
Вземете човека, в който има нещо, което не му причинява никаква болка; забравиш го и не мислиш за него. Но ако влезе един трън в ръката ти, ти постоянно мислиш. Накъдето ходиш, все за него мислиш. Значи само ония неща, които се намират в краен контраст с човека, които са в противоречие с насоката на неговото движение, те предизвикват неговия ум да мисли, те го заставят да мисли. По някой път, ако имате някой приятел, който не знае как да ви направи или едно добро, или едно зло, вие го забравяте.
Какъв е произходът на приятелството?
То си има произход. Вземете понятието добро. Имате един приятел, който е добър, и един, който е лош, и двамата са ви приятели. Имам един приятел, който е много добър, но е и лош. Другият обратното.
към беседата >>
Ако беше създадено кръгло, например, кои са причините, защо очите не са изпъкнали навън, а малко са вдлъбнати, защо?
Другите форми я наподобяват. Окото, което е свързано със слънцето, има същата форма, както слънцето. Тази форма е най-износната, най-практичната, с най-малки разноски. Всички кръгли тела имат по-малки съпротивления, по-малко съпротивление имат и по-мъчно се справят с мъчнотиите в живота. Но как е създадено човешкото лице?
Ако беше създадено кръгло, например, кои са причините, защо очите не са изпъкнали навън, а малко са вдлъбнати, защо?
Защо е това различие между носа и очите? Защо природата не е запълнила тия работи? Носът е навън като месечинката. Много дълбоки въпроси. И после, тъй както са наредени, имате най-първо зрението, после иде обонянието, после иде вкуса.
към беседата >>
Ще изхвърлите костюмите и ще влезете в естествения живот.
Да се опретнеш да работиш. Ще хвърлиш патериците, всичко туй.“ Да допуснем, че вие понякога сте навели глава, въздишате. Погледнете надолу, нагоре, срещне ви някой човек, поглежда ви главата, поглежда ви краката и той има вече едно понятие за вас. Той изхожда от центъра в дадения случай. Най-първо трябва да знаете, че актьорите са облечени с разни костюми и не се познават на сцената.
Ще изхвърлите костюмите и ще влезете в естествения живот.
Понякога са потребни, разбира се, и костюми. Ще влезете в някоя аудитория, професор има там, не може да се смеете. Все ще вземете една сериозна поза. Аз съм бил в Америка и съм наблюдавал. Някой път ще намериш аудитория, дето публиката е взела естествено положение.
към беседата >>
То си има произход.
Но ако влезе един трън в ръката ти, ти постоянно мислиш. Накъдето ходиш, все за него мислиш. Значи само ония неща, които се намират в краен контраст с човека, които са в противоречие с насоката на неговото движение, те предизвикват неговия ум да мисли, те го заставят да мисли. По някой път, ако имате някой приятел, който не знае как да ви направи или едно добро, или едно зло, вие го забравяте. Какъв е произходът на приятелството?
То си има произход.
Вземете понятието добро. Имате един приятел, който е добър, и един, който е лош, и двамата са ви приятели. Имам един приятел, който е много добър, но е и лош. Другият обратното. Сега, добрият приятел по какво се отличава?
към беседата >>
Защо е това различие между носа и очите?
Окото, което е свързано със слънцето, има същата форма, както слънцето. Тази форма е най-износната, най-практичната, с най-малки разноски. Всички кръгли тела имат по-малки съпротивления, по-малко съпротивление имат и по-мъчно се справят с мъчнотиите в живота. Но как е създадено човешкото лице? Ако беше създадено кръгло, например, кои са причините, защо очите не са изпъкнали навън, а малко са вдлъбнати, защо?
Защо е това различие между носа и очите?
Защо природата не е запълнила тия работи? Носът е навън като месечинката. Много дълбоки въпроси. И после, тъй както са наредени, имате най-първо зрението, после иде обонянието, после иде вкуса. Най-първо иде зрението, слушането, обонянието, вкуса и осезанието.
към беседата >>
Понякога са потребни, разбира се, и костюми.
Ще хвърлиш патериците, всичко туй.“ Да допуснем, че вие понякога сте навели глава, въздишате. Погледнете надолу, нагоре, срещне ви някой човек, поглежда ви главата, поглежда ви краката и той има вече едно понятие за вас. Той изхожда от центъра в дадения случай. Най-първо трябва да знаете, че актьорите са облечени с разни костюми и не се познават на сцената. Ще изхвърлите костюмите и ще влезете в естествения живот.
Понякога са потребни, разбира се, и костюми.
Ще влезете в някоя аудитория, професор има там, не може да се смеете. Все ще вземете една сериозна поза. Аз съм бил в Америка и съм наблюдавал. Някой път ще намериш аудитория, дето публиката е взела естествено положение. Всяко едно събрание е едно училище за психологическо наблюдение.
към беседата >>
Вземете понятието добро.
Накъдето ходиш, все за него мислиш. Значи само ония неща, които се намират в краен контраст с човека, които са в противоречие с насоката на неговото движение, те предизвикват неговия ум да мисли, те го заставят да мисли. По някой път, ако имате някой приятел, който не знае как да ви направи или едно добро, или едно зло, вие го забравяте. Какъв е произходът на приятелството? То си има произход.
Вземете понятието добро.
Имате един приятел, който е добър, и един, който е лош, и двамата са ви приятели. Имам един приятел, който е много добър, но е и лош. Другият обратното. Сега, добрият приятел по какво се отличава? Вие, ако искате да бъдете добри, по какво ще се отличавате.
към беседата >>
Защо природата не е запълнила тия работи?
Тази форма е най-износната, най-практичната, с най-малки разноски. Всички кръгли тела имат по-малки съпротивления, по-малко съпротивление имат и по-мъчно се справят с мъчнотиите в живота. Но как е създадено човешкото лице? Ако беше създадено кръгло, например, кои са причините, защо очите не са изпъкнали навън, а малко са вдлъбнати, защо? Защо е това различие между носа и очите?
Защо природата не е запълнила тия работи?
Носът е навън като месечинката. Много дълбоки въпроси. И после, тъй както са наредени, имате най-първо зрението, после иде обонянието, после иде вкуса. Най-първо иде зрението, слушането, обонянието, вкуса и осезанието.
към беседата >>
Ще влезете в някоя аудитория, професор има там, не може да се смеете.
Погледнете надолу, нагоре, срещне ви някой човек, поглежда ви главата, поглежда ви краката и той има вече едно понятие за вас. Той изхожда от центъра в дадения случай. Най-първо трябва да знаете, че актьорите са облечени с разни костюми и не се познават на сцената. Ще изхвърлите костюмите и ще влезете в естествения живот. Понякога са потребни, разбира се, и костюми.
Ще влезете в някоя аудитория, професор има там, не може да се смеете.
Все ще вземете една сериозна поза. Аз съм бил в Америка и съм наблюдавал. Някой път ще намериш аудитория, дето публиката е взела естествено положение. Всяко едно събрание е едно училище за психологическо наблюдение. Ще видиш всякакви хора, чешити от всичките цивилизации: древна, предисторическа, историческа и сегашна.
към беседата >>
Имате един приятел, който е добър, и един, който е лош, и двамата са ви приятели.
Значи само ония неща, които се намират в краен контраст с човека, които са в противоречие с насоката на неговото движение, те предизвикват неговия ум да мисли, те го заставят да мисли. По някой път, ако имате някой приятел, който не знае как да ви направи или едно добро, или едно зло, вие го забравяте. Какъв е произходът на приятелството? То си има произход. Вземете понятието добро.
Имате един приятел, който е добър, и един, който е лош, и двамата са ви приятели.
Имам един приятел, който е много добър, но е и лош. Другият обратното. Сега, добрият приятел по какво се отличава? Вие, ако искате да бъдете добри, по какво ще се отличавате. Представете си, искате да се покажете, че сте добър.
към беседата >>
Носът е навън като месечинката.
Всички кръгли тела имат по-малки съпротивления, по-малко съпротивление имат и по-мъчно се справят с мъчнотиите в живота. Но как е създадено човешкото лице? Ако беше създадено кръгло, например, кои са причините, защо очите не са изпъкнали навън, а малко са вдлъбнати, защо? Защо е това различие между носа и очите? Защо природата не е запълнила тия работи?
Носът е навън като месечинката.
Много дълбоки въпроси. И после, тъй както са наредени, имате най-първо зрението, после иде обонянието, после иде вкуса. Най-първо иде зрението, слушането, обонянието, вкуса и осезанието.
към беседата >>
Все ще вземете една сериозна поза.
Той изхожда от центъра в дадения случай. Най-първо трябва да знаете, че актьорите са облечени с разни костюми и не се познават на сцената. Ще изхвърлите костюмите и ще влезете в естествения живот. Понякога са потребни, разбира се, и костюми. Ще влезете в някоя аудитория, професор има там, не може да се смеете.
Все ще вземете една сериозна поза.
Аз съм бил в Америка и съм наблюдавал. Някой път ще намериш аудитория, дето публиката е взела естествено положение. Всяко едно събрание е едно училище за психологическо наблюдение. Ще видиш всякакви хора, чешити от всичките цивилизации: древна, предисторическа, историческа и сегашна. Като погледнеш, ти ще видиш неща много интересни, разни пози, и като излезе проповедникът, ще знаете какъв е жрецът.
към беседата >>
Имам един приятел, който е много добър, но е и лош.
По някой път, ако имате някой приятел, който не знае как да ви направи или едно добро, или едно зло, вие го забравяте. Какъв е произходът на приятелството? То си има произход. Вземете понятието добро. Имате един приятел, който е добър, и един, който е лош, и двамата са ви приятели.
Имам един приятел, който е много добър, но е и лош.
Другият обратното. Сега, добрият приятел по какво се отличава? Вие, ако искате да бъдете добри, по какво ще се отличавате. Представете си, искате да се покажете, че сте добър. Вземете, послужете си с едно сравнение.
към беседата >>
Много дълбоки въпроси.
Но как е създадено човешкото лице? Ако беше създадено кръгло, например, кои са причините, защо очите не са изпъкнали навън, а малко са вдлъбнати, защо? Защо е това различие между носа и очите? Защо природата не е запълнила тия работи? Носът е навън като месечинката.
Много дълбоки въпроси.
И после, тъй както са наредени, имате най-първо зрението, после иде обонянието, после иде вкуса. Най-първо иде зрението, слушането, обонянието, вкуса и осезанието.
към беседата >>
Аз съм бил в Америка и съм наблюдавал.
Най-първо трябва да знаете, че актьорите са облечени с разни костюми и не се познават на сцената. Ще изхвърлите костюмите и ще влезете в естествения живот. Понякога са потребни, разбира се, и костюми. Ще влезете в някоя аудитория, професор има там, не може да се смеете. Все ще вземете една сериозна поза.
Аз съм бил в Америка и съм наблюдавал.
Някой път ще намериш аудитория, дето публиката е взела естествено положение. Всяко едно събрание е едно училище за психологическо наблюдение. Ще видиш всякакви хора, чешити от всичките цивилизации: древна, предисторическа, историческа и сегашна. Като погледнеш, ти ще видиш неща много интересни, разни пози, и като излезе проповедникът, ще знаете какъв е жрецът. Защото известно чувство на страх се развива анормално и вие ще харчите известна енергия, излишно, за нищо и никакво.
към беседата >>
Другият обратното.
Какъв е произходът на приятелството? То си има произход. Вземете понятието добро. Имате един приятел, който е добър, и един, който е лош, и двамата са ви приятели. Имам един приятел, който е много добър, но е и лош.
Другият обратното.
Сега, добрият приятел по какво се отличава? Вие, ако искате да бъдете добри, по какво ще се отличавате. Представете си, искате да се покажете, че сте добър. Вземете, послужете си с едно сравнение. Вие искате да се представите с най-хубавите си дрехи, да облечете най-хубавите си дрехи.
към беседата >>
И после, тъй както са наредени, имате най-първо зрението, после иде обонянието, после иде вкуса.
Ако беше създадено кръгло, например, кои са причините, защо очите не са изпъкнали навън, а малко са вдлъбнати, защо? Защо е това различие между носа и очите? Защо природата не е запълнила тия работи? Носът е навън като месечинката. Много дълбоки въпроси.
И после, тъй както са наредени, имате най-първо зрението, после иде обонянието, после иде вкуса.
Най-първо иде зрението, слушането, обонянието, вкуса и осезанието.
към беседата >>
Някой път ще намериш аудитория, дето публиката е взела естествено положение.
Ще изхвърлите костюмите и ще влезете в естествения живот. Понякога са потребни, разбира се, и костюми. Ще влезете в някоя аудитория, професор има там, не може да се смеете. Все ще вземете една сериозна поза. Аз съм бил в Америка и съм наблюдавал.
Някой път ще намериш аудитория, дето публиката е взела естествено положение.
Всяко едно събрание е едно училище за психологическо наблюдение. Ще видиш всякакви хора, чешити от всичките цивилизации: древна, предисторическа, историческа и сегашна. Като погледнеш, ти ще видиш неща много интересни, разни пози, и като излезе проповедникът, ще знаете какъв е жрецът. Защото известно чувство на страх се развива анормално и вие ще харчите известна енергия, излишно, за нищо и никакво. Вие днес ще се уплашите 500 пъти.
към беседата >>
Сега, добрият приятел по какво се отличава?
То си има произход. Вземете понятието добро. Имате един приятел, който е добър, и един, който е лош, и двамата са ви приятели. Имам един приятел, който е много добър, но е и лош. Другият обратното.
Сега, добрият приятел по какво се отличава?
Вие, ако искате да бъдете добри, по какво ще се отличавате. Представете си, искате да се покажете, че сте добър. Вземете, послужете си с едно сравнение. Вие искате да се представите с най-хубавите си дрехи, да облечете най-хубавите си дрехи. Да допуснем, че тия най-хубави дрехи са доброто, а пък искате по някой път да се облечете в най-лошите дрехи.
към беседата >>
Най-първо иде зрението, слушането, обонянието, вкуса и осезанието.
Защо е това различие между носа и очите? Защо природата не е запълнила тия работи? Носът е навън като месечинката. Много дълбоки въпроси. И после, тъй както са наредени, имате най-първо зрението, после иде обонянието, после иде вкуса.
Най-първо иде зрението, слушането, обонянието, вкуса и осезанието.
към беседата >>
Всяко едно събрание е едно училище за психологическо наблюдение.
Понякога са потребни, разбира се, и костюми. Ще влезете в някоя аудитория, професор има там, не може да се смеете. Все ще вземете една сериозна поза. Аз съм бил в Америка и съм наблюдавал. Някой път ще намериш аудитория, дето публиката е взела естествено положение.
Всяко едно събрание е едно училище за психологическо наблюдение.
Ще видиш всякакви хора, чешити от всичките цивилизации: древна, предисторическа, историческа и сегашна. Като погледнеш, ти ще видиш неща много интересни, разни пози, и като излезе проповедникът, ще знаете какъв е жрецът. Защото известно чувство на страх се развива анормално и вие ще харчите известна енергия, излишно, за нищо и никакво. Вие днес ще се уплашите 500 пъти. Няма нищо, но що ще харчиш толкова енергия.
към беседата >>
Вие, ако искате да бъдете добри, по какво ще се отличавате.
Вземете понятието добро. Имате един приятел, който е добър, и един, който е лош, и двамата са ви приятели. Имам един приятел, който е много добър, но е и лош. Другият обратното. Сега, добрият приятел по какво се отличава?
Вие, ако искате да бъдете добри, по какво ще се отличавате.
Представете си, искате да се покажете, че сте добър. Вземете, послужете си с едно сравнение. Вие искате да се представите с най-хубавите си дрехи, да облечете най-хубавите си дрехи. Да допуснем, че тия най-хубави дрехи са доброто, а пък искате по някой път да се облечете в най-лошите дрехи. Да допуснем, че най-лошите дрехи, това е злото.
към беседата >>
Казвам: При сегашните условия, като оставите закона на еволюцията и как са се развивали формите, вие трябва да се занимавате с тия енергии, които се набират в човешкия ум.
Казвам: При сегашните условия, като оставите закона на еволюцията и как са се развивали формите, вие трябва да се занимавате с тия енергии, които се набират в човешкия ум.
По някой път ви мъчи нещо, трябва да знаете как да се освободите. Съвременните окултни науки ни дават научните методи за онова правилно освобожждаване от ненужните енергии, които измъчват човека. Може да те измъчва една мисъл, едно чувство, една несгода в живота. Мъчиш се за нищо и никакво. Според вас коя е най-малката мъчнотия, която мъчи човека?
към беседата >>
Ще видиш всякакви хора, чешити от всичките цивилизации: древна, предисторическа, историческа и сегашна.
Ще влезете в някоя аудитория, професор има там, не може да се смеете. Все ще вземете една сериозна поза. Аз съм бил в Америка и съм наблюдавал. Някой път ще намериш аудитория, дето публиката е взела естествено положение. Всяко едно събрание е едно училище за психологическо наблюдение.
Ще видиш всякакви хора, чешити от всичките цивилизации: древна, предисторическа, историческа и сегашна.
Като погледнеш, ти ще видиш неща много интересни, разни пози, и като излезе проповедникът, ще знаете какъв е жрецът. Защото известно чувство на страх се развива анормално и вие ще харчите известна енергия, излишно, за нищо и никакво. Вие днес ще се уплашите 500 пъти. Няма нищо, но що ще харчиш толкова енергия. Ние говорим, че светът е разумен, че има закони.
към беседата >>
Представете си, искате да се покажете, че сте добър.
Имате един приятел, който е добър, и един, който е лош, и двамата са ви приятели. Имам един приятел, който е много добър, но е и лош. Другият обратното. Сега, добрият приятел по какво се отличава? Вие, ако искате да бъдете добри, по какво ще се отличавате.
Представете си, искате да се покажете, че сте добър.
Вземете, послужете си с едно сравнение. Вие искате да се представите с най-хубавите си дрехи, да облечете най-хубавите си дрехи. Да допуснем, че тия най-хубави дрехи са доброто, а пък искате по някой път да се облечете в най-лошите дрехи. Да допуснем, че най-лошите дрехи, това е злото. Най-хубавите дрехи в празничен ден се обличат, а най-лошите − в ежедневната работа.
към беседата >>
По някой път ви мъчи нещо, трябва да знаете как да се освободите.
Казвам: При сегашните условия, като оставите закона на еволюцията и как са се развивали формите, вие трябва да се занимавате с тия енергии, които се набират в човешкия ум.
По някой път ви мъчи нещо, трябва да знаете как да се освободите.
Съвременните окултни науки ни дават научните методи за онова правилно освобожждаване от ненужните енергии, които измъчват човека. Може да те измъчва една мисъл, едно чувство, една несгода в живота. Мъчиш се за нищо и никакво. Според вас коя е най-малката мъчнотия, която мъчи човека? Лично във вашия живот, коя мъчнотия считате за най-малката?
към беседата >>
Като погледнеш, ти ще видиш неща много интересни, разни пози, и като излезе проповедникът, ще знаете какъв е жрецът.
Все ще вземете една сериозна поза. Аз съм бил в Америка и съм наблюдавал. Някой път ще намериш аудитория, дето публиката е взела естествено положение. Всяко едно събрание е едно училище за психологическо наблюдение. Ще видиш всякакви хора, чешити от всичките цивилизации: древна, предисторическа, историческа и сегашна.
Като погледнеш, ти ще видиш неща много интересни, разни пози, и като излезе проповедникът, ще знаете какъв е жрецът.
Защото известно чувство на страх се развива анормално и вие ще харчите известна енергия, излишно, за нищо и никакво. Вие днес ще се уплашите 500 пъти. Няма нищо, но що ще харчиш толкова енергия. Ние говорим, че светът е разумен, че има закони. А ти 500 пъти се уплашиш на ден, то е харчене на известна енергия.
към беседата >>
Вземете, послужете си с едно сравнение.
Имам един приятел, който е много добър, но е и лош. Другият обратното. Сега, добрият приятел по какво се отличава? Вие, ако искате да бъдете добри, по какво ще се отличавате. Представете си, искате да се покажете, че сте добър.
Вземете, послужете си с едно сравнение.
Вие искате да се представите с най-хубавите си дрехи, да облечете най-хубавите си дрехи. Да допуснем, че тия най-хубави дрехи са доброто, а пък искате по някой път да се облечете в най-лошите дрехи. Да допуснем, че най-лошите дрехи, това е злото. Най-хубавите дрехи в празничен ден се обличат, а най-лошите − в ежедневната работа. Всеки ден вие вървите, облечени в изцапано палто, закърпено.
към беседата >>
Съвременните окултни науки ни дават научните методи за онова правилно освобожждаване от ненужните енергии, които измъчват човека.
Казвам: При сегашните условия, като оставите закона на еволюцията и как са се развивали формите, вие трябва да се занимавате с тия енергии, които се набират в човешкия ум. По някой път ви мъчи нещо, трябва да знаете как да се освободите.
Съвременните окултни науки ни дават научните методи за онова правилно освобожждаване от ненужните енергии, които измъчват човека.
Може да те измъчва една мисъл, едно чувство, една несгода в живота. Мъчиш се за нищо и никакво. Според вас коя е най-малката мъчнотия, която мъчи човека? Лично във вашия живот, коя мъчнотия считате за най-малката? Че нямате една диамантена карфичка.
към беседата >>
Защото известно чувство на страх се развива анормално и вие ще харчите известна енергия, излишно, за нищо и никакво.
Аз съм бил в Америка и съм наблюдавал. Някой път ще намериш аудитория, дето публиката е взела естествено положение. Всяко едно събрание е едно училище за психологическо наблюдение. Ще видиш всякакви хора, чешити от всичките цивилизации: древна, предисторическа, историческа и сегашна. Като погледнеш, ти ще видиш неща много интересни, разни пози, и като излезе проповедникът, ще знаете какъв е жрецът.
Защото известно чувство на страх се развива анормално и вие ще харчите известна енергия, излишно, за нищо и никакво.
Вие днес ще се уплашите 500 пъти. Няма нищо, но що ще харчиш толкова енергия. Ние говорим, че светът е разумен, че има закони. А ти 500 пъти се уплашиш на ден, то е харчене на известна енергия. След туй излишно харчене, какво ще ви бъде яденето?
към беседата >>
Вие искате да се представите с най-хубавите си дрехи, да облечете най-хубавите си дрехи.
Другият обратното. Сега, добрият приятел по какво се отличава? Вие, ако искате да бъдете добри, по какво ще се отличавате. Представете си, искате да се покажете, че сте добър. Вземете, послужете си с едно сравнение.
Вие искате да се представите с най-хубавите си дрехи, да облечете най-хубавите си дрехи.
Да допуснем, че тия най-хубави дрехи са доброто, а пък искате по някой път да се облечете в най-лошите дрехи. Да допуснем, че най-лошите дрехи, това е злото. Най-хубавите дрехи в празничен ден се обличат, а най-лошите − в ежедневната работа. Всеки ден вие вървите, облечени в изцапано палто, закърпено. Питам сега каква е разликата между доброто и злото или каква е разликата между хубавите дрехи и ежедневните дрехи?
към беседата >>
Може да те измъчва една мисъл, едно чувство, една несгода в живота.
Казвам: При сегашните условия, като оставите закона на еволюцията и как са се развивали формите, вие трябва да се занимавате с тия енергии, които се набират в човешкия ум. По някой път ви мъчи нещо, трябва да знаете как да се освободите. Съвременните окултни науки ни дават научните методи за онова правилно освобожждаване от ненужните енергии, които измъчват човека.
Може да те измъчва една мисъл, едно чувство, една несгода в живота.
Мъчиш се за нищо и никакво. Според вас коя е най-малката мъчнотия, която мъчи човека? Лично във вашия живот, коя мъчнотия считате за най-малката? Че нямате една диамантена карфичка. От вашето гледище какви са първите признаци, когато имате един приятел.
към беседата >>
Вие днес ще се уплашите 500 пъти.
Някой път ще намериш аудитория, дето публиката е взела естествено положение. Всяко едно събрание е едно училище за психологическо наблюдение. Ще видиш всякакви хора, чешити от всичките цивилизации: древна, предисторическа, историческа и сегашна. Като погледнеш, ти ще видиш неща много интересни, разни пози, и като излезе проповедникът, ще знаете какъв е жрецът. Защото известно чувство на страх се развива анормално и вие ще харчите известна енергия, излишно, за нищо и никакво.
Вие днес ще се уплашите 500 пъти.
Няма нищо, но що ще харчиш толкова енергия. Ние говорим, че светът е разумен, че има закони. А ти 500 пъти се уплашиш на ден, то е харчене на известна енергия. След туй излишно харчене, какво ще ви бъде яденето? Някъде ние харчим излишна енергия, безпокоим се за нищо и никакво, или правим някъде чрезмерни усилия.
към беседата >>
Да допуснем, че тия най-хубави дрехи са доброто, а пък искате по някой път да се облечете в най-лошите дрехи.
Сега, добрият приятел по какво се отличава? Вие, ако искате да бъдете добри, по какво ще се отличавате. Представете си, искате да се покажете, че сте добър. Вземете, послужете си с едно сравнение. Вие искате да се представите с най-хубавите си дрехи, да облечете най-хубавите си дрехи.
Да допуснем, че тия най-хубави дрехи са доброто, а пък искате по някой път да се облечете в най-лошите дрехи.
Да допуснем, че най-лошите дрехи, това е злото. Най-хубавите дрехи в празничен ден се обличат, а най-лошите − в ежедневната работа. Всеки ден вие вървите, облечени в изцапано палто, закърпено. Питам сега каква е разликата между доброто и злото или каква е разликата между хубавите дрехи и ежедневните дрехи? Разликата седи в това, че празничните дрехи са по-хигиенични, а ежедневните не са така хигиенични, понеже с тях работите.
към беседата >>
Мъчиш се за нищо и никакво.
Казвам: При сегашните условия, като оставите закона на еволюцията и как са се развивали формите, вие трябва да се занимавате с тия енергии, които се набират в човешкия ум. По някой път ви мъчи нещо, трябва да знаете как да се освободите. Съвременните окултни науки ни дават научните методи за онова правилно освобожждаване от ненужните енергии, които измъчват човека. Може да те измъчва една мисъл, едно чувство, една несгода в живота.
Мъчиш се за нищо и никакво.
Според вас коя е най-малката мъчнотия, която мъчи човека? Лично във вашия живот, коя мъчнотия считате за най-малката? Че нямате една диамантена карфичка. От вашето гледище какви са първите признаци, когато имате един приятел. По какво познавате, че той има приятелство.
към беседата >>
Няма нищо, но що ще харчиш толкова енергия.
Всяко едно събрание е едно училище за психологическо наблюдение. Ще видиш всякакви хора, чешити от всичките цивилизации: древна, предисторическа, историческа и сегашна. Като погледнеш, ти ще видиш неща много интересни, разни пози, и като излезе проповедникът, ще знаете какъв е жрецът. Защото известно чувство на страх се развива анормално и вие ще харчите известна енергия, излишно, за нищо и никакво. Вие днес ще се уплашите 500 пъти.
Няма нищо, но що ще харчиш толкова енергия.
Ние говорим, че светът е разумен, че има закони. А ти 500 пъти се уплашиш на ден, то е харчене на известна енергия. След туй излишно харчене, какво ще ви бъде яденето? Някъде ние харчим излишна енергия, безпокоим се за нищо и никакво, или правим някъде чрезмерни усилия. Някъде правим усилия безразборно.
към беседата >>
Да допуснем, че най-лошите дрехи, това е злото.
Вие, ако искате да бъдете добри, по какво ще се отличавате. Представете си, искате да се покажете, че сте добър. Вземете, послужете си с едно сравнение. Вие искате да се представите с най-хубавите си дрехи, да облечете най-хубавите си дрехи. Да допуснем, че тия най-хубави дрехи са доброто, а пък искате по някой път да се облечете в най-лошите дрехи.
Да допуснем, че най-лошите дрехи, това е злото.
Най-хубавите дрехи в празничен ден се обличат, а най-лошите − в ежедневната работа. Всеки ден вие вървите, облечени в изцапано палто, закърпено. Питам сега каква е разликата между доброто и злото или каква е разликата между хубавите дрехи и ежедневните дрехи? Разликата седи в това, че празничните дрехи са по-хигиенични, а ежедневните не са така хигиенични, понеже с тях работите. Има една опасност с тези дрехи да си създадете някоя неприятност.
към беседата >>
Според вас коя е най-малката мъчнотия, която мъчи човека?
Казвам: При сегашните условия, като оставите закона на еволюцията и как са се развивали формите, вие трябва да се занимавате с тия енергии, които се набират в човешкия ум. По някой път ви мъчи нещо, трябва да знаете как да се освободите. Съвременните окултни науки ни дават научните методи за онова правилно освобожждаване от ненужните енергии, които измъчват човека. Може да те измъчва една мисъл, едно чувство, една несгода в живота. Мъчиш се за нищо и никакво.
Според вас коя е най-малката мъчнотия, която мъчи човека?
Лично във вашия живот, коя мъчнотия считате за най-малката? Че нямате една диамантена карфичка. От вашето гледище какви са първите признаци, когато имате един приятел. По какво познавате, че той има приятелство. По какво познавате дали някой приятел ви е приятел?
към беседата >>
Ние говорим, че светът е разумен, че има закони.
Ще видиш всякакви хора, чешити от всичките цивилизации: древна, предисторическа, историческа и сегашна. Като погледнеш, ти ще видиш неща много интересни, разни пози, и като излезе проповедникът, ще знаете какъв е жрецът. Защото известно чувство на страх се развива анормално и вие ще харчите известна енергия, излишно, за нищо и никакво. Вие днес ще се уплашите 500 пъти. Няма нищо, но що ще харчиш толкова енергия.
Ние говорим, че светът е разумен, че има закони.
А ти 500 пъти се уплашиш на ден, то е харчене на известна енергия. След туй излишно харчене, какво ще ви бъде яденето? Някъде ние харчим излишна енергия, безпокоим се за нищо и никакво, или правим някъде чрезмерни усилия. Някъде правим усилия безразборно. В цялото възпитание има безразборност.
към беседата >>
Най-хубавите дрехи в празничен ден се обличат, а най-лошите − в ежедневната работа.
Представете си, искате да се покажете, че сте добър. Вземете, послужете си с едно сравнение. Вие искате да се представите с най-хубавите си дрехи, да облечете най-хубавите си дрехи. Да допуснем, че тия най-хубави дрехи са доброто, а пък искате по някой път да се облечете в най-лошите дрехи. Да допуснем, че най-лошите дрехи, това е злото.
Най-хубавите дрехи в празничен ден се обличат, а най-лошите − в ежедневната работа.
Всеки ден вие вървите, облечени в изцапано палто, закърпено. Питам сега каква е разликата между доброто и злото или каква е разликата между хубавите дрехи и ежедневните дрехи? Разликата седи в това, че празничните дрехи са по-хигиенични, а ежедневните не са така хигиенични, понеже с тях работите. Има една опасност с тези дрехи да си създадете някоя неприятност. Следователно тях често трябва да ги перете.
към беседата >>
Лично във вашия живот, коя мъчнотия считате за най-малката?
По някой път ви мъчи нещо, трябва да знаете как да се освободите. Съвременните окултни науки ни дават научните методи за онова правилно освобожждаване от ненужните енергии, които измъчват човека. Може да те измъчва една мисъл, едно чувство, една несгода в живота. Мъчиш се за нищо и никакво. Според вас коя е най-малката мъчнотия, която мъчи човека?
Лично във вашия живот, коя мъчнотия считате за най-малката?
Че нямате една диамантена карфичка. От вашето гледище какви са първите признаци, когато имате един приятел. По какво познавате, че той има приятелство. По какво познавате дали някой приятел ви е приятел? Вие казвате: „Аз чувствувам.“ Туй, което вие чувствувате, не показва приятелство.
към беседата >>
А ти 500 пъти се уплашиш на ден, то е харчене на известна енергия.
Като погледнеш, ти ще видиш неща много интересни, разни пози, и като излезе проповедникът, ще знаете какъв е жрецът. Защото известно чувство на страх се развива анормално и вие ще харчите известна енергия, излишно, за нищо и никакво. Вие днес ще се уплашите 500 пъти. Няма нищо, но що ще харчиш толкова енергия. Ние говорим, че светът е разумен, че има закони.
А ти 500 пъти се уплашиш на ден, то е харчене на известна енергия.
След туй излишно харчене, какво ще ви бъде яденето? Някъде ние харчим излишна енергия, безпокоим се за нищо и никакво, или правим някъде чрезмерни усилия. Някъде правим усилия безразборно. В цялото възпитание има безразборност.
към беседата >>
Всеки ден вие вървите, облечени в изцапано палто, закърпено.
Вземете, послужете си с едно сравнение. Вие искате да се представите с най-хубавите си дрехи, да облечете най-хубавите си дрехи. Да допуснем, че тия най-хубави дрехи са доброто, а пък искате по някой път да се облечете в най-лошите дрехи. Да допуснем, че най-лошите дрехи, това е злото. Най-хубавите дрехи в празничен ден се обличат, а най-лошите − в ежедневната работа.
Всеки ден вие вървите, облечени в изцапано палто, закърпено.
Питам сега каква е разликата между доброто и злото или каква е разликата между хубавите дрехи и ежедневните дрехи? Разликата седи в това, че празничните дрехи са по-хигиенични, а ежедневните не са така хигиенични, понеже с тях работите. Има една опасност с тези дрехи да си създадете някоя неприятност. Следователно тях често трябва да ги перете. Като съблечете тези дрехи, трябва да ги оперете.
към беседата >>
Че нямате една диамантена карфичка.
Съвременните окултни науки ни дават научните методи за онова правилно освобожждаване от ненужните енергии, които измъчват човека. Може да те измъчва една мисъл, едно чувство, една несгода в живота. Мъчиш се за нищо и никакво. Според вас коя е най-малката мъчнотия, която мъчи човека? Лично във вашия живот, коя мъчнотия считате за най-малката?
Че нямате една диамантена карфичка.
От вашето гледище какви са първите признаци, когато имате един приятел. По какво познавате, че той има приятелство. По какво познавате дали някой приятел ви е приятел? Вие казвате: „Аз чувствувам.“ Туй, което вие чувствувате, не показва приятелство. Кой е белегът на приятелството?
към беседата >>
След туй излишно харчене, какво ще ви бъде яденето?
Защото известно чувство на страх се развива анормално и вие ще харчите известна енергия, излишно, за нищо и никакво. Вие днес ще се уплашите 500 пъти. Няма нищо, но що ще харчиш толкова енергия. Ние говорим, че светът е разумен, че има закони. А ти 500 пъти се уплашиш на ден, то е харчене на известна енергия.
След туй излишно харчене, какво ще ви бъде яденето?
Някъде ние харчим излишна енергия, безпокоим се за нищо и никакво, или правим някъде чрезмерни усилия. Някъде правим усилия безразборно. В цялото възпитание има безразборност.
към беседата >>
Питам сега каква е разликата между доброто и злото или каква е разликата между хубавите дрехи и ежедневните дрехи?
Вие искате да се представите с най-хубавите си дрехи, да облечете най-хубавите си дрехи. Да допуснем, че тия най-хубави дрехи са доброто, а пък искате по някой път да се облечете в най-лошите дрехи. Да допуснем, че най-лошите дрехи, това е злото. Най-хубавите дрехи в празничен ден се обличат, а най-лошите − в ежедневната работа. Всеки ден вие вървите, облечени в изцапано палто, закърпено.
Питам сега каква е разликата между доброто и злото или каква е разликата между хубавите дрехи и ежедневните дрехи?
Разликата седи в това, че празничните дрехи са по-хигиенични, а ежедневните не са така хигиенични, понеже с тях работите. Има една опасност с тези дрехи да си създадете някоя неприятност. Следователно тях често трябва да ги перете. Като съблечете тези дрехи, трябва да ги оперете. Културните хора перат.
към беседата >>
От вашето гледище какви са първите признаци, когато имате един приятел.
Може да те измъчва една мисъл, едно чувство, една несгода в живота. Мъчиш се за нищо и никакво. Според вас коя е най-малката мъчнотия, която мъчи човека? Лично във вашия живот, коя мъчнотия считате за най-малката? Че нямате една диамантена карфичка.
От вашето гледище какви са първите признаци, когато имате един приятел.
По какво познавате, че той има приятелство. По какво познавате дали някой приятел ви е приятел? Вие казвате: „Аз чувствувам.“ Туй, което вие чувствувате, не показва приятелство. Кой е белегът на приятелството? Труден въпрос е.
към беседата >>
Някъде ние харчим излишна енергия, безпокоим се за нищо и никакво, или правим някъде чрезмерни усилия.
Вие днес ще се уплашите 500 пъти. Няма нищо, но що ще харчиш толкова енергия. Ние говорим, че светът е разумен, че има закони. А ти 500 пъти се уплашиш на ден, то е харчене на известна енергия. След туй излишно харчене, какво ще ви бъде яденето?
Някъде ние харчим излишна енергия, безпокоим се за нищо и никакво, или правим някъде чрезмерни усилия.
Някъде правим усилия безразборно. В цялото възпитание има безразборност.
към беседата >>
3.
Здравото учение
,
НБ
, София, 13.1.1935г.,
След като дадем едната риза на ближния си, трябва да видим как ще се почувствуваме от това.
Съвременните хора търсят един морал, който да засяга другите хора, а не тях самите. Досега е било така, но правото учение първо трябва да засегне нас лично, ние да го опитаме върху себе си и ако то е право за нас, ще бъде право и за другите.
След като дадем едната риза на ближния си, трябва да видим как ще се почувствуваме от това.
Христос е казал: „Ако имате две ризи, дайте едната на брата си“. Казвате, че това е старо учение. Какво ще правите само с една риза, като дойде време да се приперете? Хубаво, тогава имайте четири ризи, та двете да дадете на брата си, а двете да оставите за себе си. Тъй щото, ако имате две ризи и не можете да дадете едната на брата си, тогава увеличете ризите си.
към беседата >>
Онези, които отиват да открият Америка и Африка, минават пак през големи изпитания.
А всички ония народи, които са имали най-малките страдания, са имали и най-малки благословения. Апостол Павел, който минаваше за виден апостол, беше бит пет пъти по 39 удара и най-после каза: „Братя, с големи страдания и мъки ще се влезе в другия свят“. И Христос, Който дойде да спаси света, мина през най-големи страдания. Всички благожелатели на света минават през най-големите страдания. Онези, които отиват да открият северния и южния полюс също минават през големи страдания.
Онези, които отиват да открият Америка и Африка, минават пак през големи изпитания.
И авиаторите минават през големи изпитания. Всеки, който иска да постигне нещо, той трябва да знае, че го чакат големи изпитания. Аз говоря за изпитанията, които са в реда на нещата. Малкото дете има по-малко знания, а големият син има повече. Малкото дете е често галено от майка си, но когато порасне, когато стане студент в университета, майка му не го гали вече, тя се радва, че той учи.
към беседата >>
Христос е казал: „Ако имате две ризи, дайте едната на брата си“.
Съвременните хора търсят един морал, който да засяга другите хора, а не тях самите. Досега е било така, но правото учение първо трябва да засегне нас лично, ние да го опитаме върху себе си и ако то е право за нас, ще бъде право и за другите. След като дадем едната риза на ближния си, трябва да видим как ще се почувствуваме от това.
Христос е казал: „Ако имате две ризи, дайте едната на брата си“.
Казвате, че това е старо учение. Какво ще правите само с една риза, като дойде време да се приперете? Хубаво, тогава имайте четири ризи, та двете да дадете на брата си, а двете да оставите за себе си. Тъй щото, ако имате две ризи и не можете да дадете едната на брата си, тогава увеличете ризите си. Ако имате четири ризи, двете на сиромасите и двете за себе си.
към беседата >>
И авиаторите минават през големи изпитания.
Апостол Павел, който минаваше за виден апостол, беше бит пет пъти по 39 удара и най-после каза: „Братя, с големи страдания и мъки ще се влезе в другия свят“. И Христос, Който дойде да спаси света, мина през най-големи страдания. Всички благожелатели на света минават през най-големите страдания. Онези, които отиват да открият северния и южния полюс също минават през големи страдания. Онези, които отиват да открият Америка и Африка, минават пак през големи изпитания.
И авиаторите минават през големи изпитания.
Всеки, който иска да постигне нещо, той трябва да знае, че го чакат големи изпитания. Аз говоря за изпитанията, които са в реда на нещата. Малкото дете има по-малко знания, а големият син има повече. Малкото дете е често галено от майка си, но когато порасне, когато стане студент в университета, майка му не го гали вече, тя се радва, че той учи. Настава време, когато не трябва да ни галят, а ние трябва да учим добре.
към беседата >>
Казвате, че това е старо учение.
Съвременните хора търсят един морал, който да засяга другите хора, а не тях самите. Досега е било така, но правото учение първо трябва да засегне нас лично, ние да го опитаме върху себе си и ако то е право за нас, ще бъде право и за другите. След като дадем едната риза на ближния си, трябва да видим как ще се почувствуваме от това. Христос е казал: „Ако имате две ризи, дайте едната на брата си“.
Казвате, че това е старо учение.
Какво ще правите само с една риза, като дойде време да се приперете? Хубаво, тогава имайте четири ризи, та двете да дадете на брата си, а двете да оставите за себе си. Тъй щото, ако имате две ризи и не можете да дадете едната на брата си, тогава увеличете ризите си. Ако имате четири ризи, двете на сиромасите и двете за себе си. Ако имате осем ризи, четирите ще дадете на сиромасите, а четирите ще оставите за себе си.
към беседата >>
Всеки, който иска да постигне нещо, той трябва да знае, че го чакат големи изпитания.
И Христос, Който дойде да спаси света, мина през най-големи страдания. Всички благожелатели на света минават през най-големите страдания. Онези, които отиват да открият северния и южния полюс също минават през големи страдания. Онези, които отиват да открият Америка и Африка, минават пак през големи изпитания. И авиаторите минават през големи изпитания.
Всеки, който иска да постигне нещо, той трябва да знае, че го чакат големи изпитания.
Аз говоря за изпитанията, които са в реда на нещата. Малкото дете има по-малко знания, а големият син има повече. Малкото дете е често галено от майка си, но когато порасне, когато стане студент в университета, майка му не го гали вече, тя се радва, че той учи. Настава време, когато не трябва да ни галят, а ние трябва да учим добре. Казвате, че трябва да се обичате.
към беседата >>
Какво ще правите само с една риза, като дойде време да се приперете?
Съвременните хора търсят един морал, който да засяга другите хора, а не тях самите. Досега е било така, но правото учение първо трябва да засегне нас лично, ние да го опитаме върху себе си и ако то е право за нас, ще бъде право и за другите. След като дадем едната риза на ближния си, трябва да видим как ще се почувствуваме от това. Христос е казал: „Ако имате две ризи, дайте едната на брата си“. Казвате, че това е старо учение.
Какво ще правите само с една риза, като дойде време да се приперете?
Хубаво, тогава имайте четири ризи, та двете да дадете на брата си, а двете да оставите за себе си. Тъй щото, ако имате две ризи и не можете да дадете едната на брата си, тогава увеличете ризите си. Ако имате четири ризи, двете на сиромасите и двете за себе си. Ако имате осем ризи, четирите ще дадете на сиромасите, а четирите ще оставите за себе си. Следователно, ако две ризи са ви малко, направете ги осем.
към беседата >>
Аз говоря за изпитанията, които са в реда на нещата.
Всички благожелатели на света минават през най-големите страдания. Онези, които отиват да открият северния и южния полюс също минават през големи страдания. Онези, които отиват да открият Америка и Африка, минават пак през големи изпитания. И авиаторите минават през големи изпитания. Всеки, който иска да постигне нещо, той трябва да знае, че го чакат големи изпитания.
Аз говоря за изпитанията, които са в реда на нещата.
Малкото дете има по-малко знания, а големият син има повече. Малкото дете е често галено от майка си, но когато порасне, когато стане студент в университета, майка му не го гали вече, тя се радва, че той учи. Настава време, когато не трябва да ни галят, а ние трябва да учим добре. Казвате, че трябва да се обичате. Ако ви дадат една програма да покажете как трябва да се обичате, каква Любов ще внесете в света?
към беседата >>
Хубаво, тогава имайте четири ризи, та двете да дадете на брата си, а двете да оставите за себе си.
Досега е било така, но правото учение първо трябва да засегне нас лично, ние да го опитаме върху себе си и ако то е право за нас, ще бъде право и за другите. След като дадем едната риза на ближния си, трябва да видим как ще се почувствуваме от това. Христос е казал: „Ако имате две ризи, дайте едната на брата си“. Казвате, че това е старо учение. Какво ще правите само с една риза, като дойде време да се приперете?
Хубаво, тогава имайте четири ризи, та двете да дадете на брата си, а двете да оставите за себе си.
Тъй щото, ако имате две ризи и не можете да дадете едната на брата си, тогава увеличете ризите си. Ако имате четири ризи, двете на сиромасите и двете за себе си. Ако имате осем ризи, четирите ще дадете на сиромасите, а четирите ще оставите за себе си. Следователно, ако две ризи са ви малко, направете ги осем. Това значи: Увеличете доброто в себе си.
към беседата >>
Малкото дете има по-малко знания, а големият син има повече.
Онези, които отиват да открият северния и южния полюс също минават през големи страдания. Онези, които отиват да открият Америка и Африка, минават пак през големи изпитания. И авиаторите минават през големи изпитания. Всеки, който иска да постигне нещо, той трябва да знае, че го чакат големи изпитания. Аз говоря за изпитанията, които са в реда на нещата.
Малкото дете има по-малко знания, а големият син има повече.
Малкото дете е често галено от майка си, но когато порасне, когато стане студент в университета, майка му не го гали вече, тя се радва, че той учи. Настава време, когато не трябва да ни галят, а ние трябва да учим добре. Казвате, че трябва да се обичате. Ако ви дадат една програма да покажете как трябва да се обичате, каква Любов ще внесете в света? Много лесно.
към беседата >>
Тъй щото, ако имате две ризи и не можете да дадете едната на брата си, тогава увеличете ризите си.
След като дадем едната риза на ближния си, трябва да видим как ще се почувствуваме от това. Христос е казал: „Ако имате две ризи, дайте едната на брата си“. Казвате, че това е старо учение. Какво ще правите само с една риза, като дойде време да се приперете? Хубаво, тогава имайте четири ризи, та двете да дадете на брата си, а двете да оставите за себе си.
Тъй щото, ако имате две ризи и не можете да дадете едната на брата си, тогава увеличете ризите си.
Ако имате четири ризи, двете на сиромасите и двете за себе си. Ако имате осем ризи, четирите ще дадете на сиромасите, а четирите ще оставите за себе си. Следователно, ако две ризи са ви малко, направете ги осем. Това значи: Увеличете доброто в себе си. Увеличете силата на своя ум, увеличете силата на своето сърце, увеличете силата на своето тяло?
към беседата >>
Малкото дете е често галено от майка си, но когато порасне, когато стане студент в университета, майка му не го гали вече, тя се радва, че той учи.
Онези, които отиват да открият Америка и Африка, минават пак през големи изпитания. И авиаторите минават през големи изпитания. Всеки, който иска да постигне нещо, той трябва да знае, че го чакат големи изпитания. Аз говоря за изпитанията, които са в реда на нещата. Малкото дете има по-малко знания, а големият син има повече.
Малкото дете е често галено от майка си, но когато порасне, когато стане студент в университета, майка му не го гали вече, тя се радва, че той учи.
Настава време, когато не трябва да ни галят, а ние трябва да учим добре. Казвате, че трябва да се обичате. Ако ви дадат една програма да покажете как трябва да се обичате, каква Любов ще внесете в света? Много лесно. Представете си, че имате брашно, вода, сол и трябва да направите един хляб.
към беседата >>
Ако имате четири ризи, двете на сиромасите и двете за себе си.
Христос е казал: „Ако имате две ризи, дайте едната на брата си“. Казвате, че това е старо учение. Какво ще правите само с една риза, като дойде време да се приперете? Хубаво, тогава имайте четири ризи, та двете да дадете на брата си, а двете да оставите за себе си. Тъй щото, ако имате две ризи и не можете да дадете едната на брата си, тогава увеличете ризите си.
Ако имате четири ризи, двете на сиромасите и двете за себе си.
Ако имате осем ризи, четирите ще дадете на сиромасите, а четирите ще оставите за себе си. Следователно, ако две ризи са ви малко, направете ги осем. Това значи: Увеличете доброто в себе си. Увеличете силата на своя ум, увеличете силата на своето сърце, увеличете силата на своето тяло? Казвате: Да бъда учен, да бъда силен човек.
към беседата >>
Настава време, когато не трябва да ни галят, а ние трябва да учим добре.
И авиаторите минават през големи изпитания. Всеки, който иска да постигне нещо, той трябва да знае, че го чакат големи изпитания. Аз говоря за изпитанията, които са в реда на нещата. Малкото дете има по-малко знания, а големият син има повече. Малкото дете е често галено от майка си, но когато порасне, когато стане студент в университета, майка му не го гали вече, тя се радва, че той учи.
Настава време, когато не трябва да ни галят, а ние трябва да учим добре.
Казвате, че трябва да се обичате. Ако ви дадат една програма да покажете как трябва да се обичате, каква Любов ще внесете в света? Много лесно. Представете си, че имате брашно, вода, сол и трябва да направите един хляб. Омесвате го добре, но нямате фурна да го опечете, защото сте на планината.
към беседата >>
Ако имате осем ризи, четирите ще дадете на сиромасите, а четирите ще оставите за себе си.
Казвате, че това е старо учение. Какво ще правите само с една риза, като дойде време да се приперете? Хубаво, тогава имайте четири ризи, та двете да дадете на брата си, а двете да оставите за себе си. Тъй щото, ако имате две ризи и не можете да дадете едната на брата си, тогава увеличете ризите си. Ако имате четири ризи, двете на сиромасите и двете за себе си.
Ако имате осем ризи, четирите ще дадете на сиромасите, а четирите ще оставите за себе си.
Следователно, ако две ризи са ви малко, направете ги осем. Това значи: Увеличете доброто в себе си. Увеличете силата на своя ум, увеличете силата на своето сърце, увеличете силата на своето тяло? Казвате: Да бъда учен, да бъда силен човек. Силният все ще направи някакъв грях.
към беседата >>
Казвате, че трябва да се обичате.
Всеки, който иска да постигне нещо, той трябва да знае, че го чакат големи изпитания. Аз говоря за изпитанията, които са в реда на нещата. Малкото дете има по-малко знания, а големият син има повече. Малкото дете е често галено от майка си, но когато порасне, когато стане студент в университета, майка му не го гали вече, тя се радва, че той учи. Настава време, когато не трябва да ни галят, а ние трябва да учим добре.
Казвате, че трябва да се обичате.
Ако ви дадат една програма да покажете как трябва да се обичате, каква Любов ще внесете в света? Много лесно. Представете си, че имате брашно, вода, сол и трябва да направите един хляб. Омесвате го добре, но нямате фурна да го опечете, защото сте на планината. И тук работата не е мъчна.
към беседата >>
Светът е едно от най-великите учреждения, което великите хора помнят.
Светът е едно от най-великите учреждения, което великите хора помнят.
Светът е едно от най-великите учреждения, което разумните хора помнят. По-велико учреждение от него няма във видимия, в материалния свят. Това, което ние наричаме природа, в нея текат едновременно три процеса. Единият процес е чисто физически, другият го наричат астрален или чувствен, а третият е динамичен, умствен или разумен процес. Освен тези три има и други процеси, но те са трите основни процеси.
към беседата >>
Следователно, ако две ризи са ви малко, направете ги осем.
Какво ще правите само с една риза, като дойде време да се приперете? Хубаво, тогава имайте четири ризи, та двете да дадете на брата си, а двете да оставите за себе си. Тъй щото, ако имате две ризи и не можете да дадете едната на брата си, тогава увеличете ризите си. Ако имате четири ризи, двете на сиромасите и двете за себе си. Ако имате осем ризи, четирите ще дадете на сиромасите, а четирите ще оставите за себе си.
Следователно, ако две ризи са ви малко, направете ги осем.
Това значи: Увеличете доброто в себе си. Увеличете силата на своя ум, увеличете силата на своето сърце, увеличете силата на своето тяло? Казвате: Да бъда учен, да бъда силен човек. Силният все ще направи някакъв грях. А, не е така.
към беседата >>
Ако ви дадат една програма да покажете как трябва да се обичате, каква Любов ще внесете в света?
Аз говоря за изпитанията, които са в реда на нещата. Малкото дете има по-малко знания, а големият син има повече. Малкото дете е често галено от майка си, но когато порасне, когато стане студент в университета, майка му не го гали вече, тя се радва, че той учи. Настава време, когато не трябва да ни галят, а ние трябва да учим добре. Казвате, че трябва да се обичате.
Ако ви дадат една програма да покажете как трябва да се обичате, каква Любов ще внесете в света?
Много лесно. Представете си, че имате брашно, вода, сол и трябва да направите един хляб. Омесвате го добре, но нямате фурна да го опечете, защото сте на планината. И тук работата не е мъчна. Ще накладете хубав огън, ще отделите после горещата пепел на страна, ще турите в нея прясната погача и ще я заровите да седи там, докато се опече.
към беседата >>
Светът е едно от най-великите учреждения, което разумните хора помнят.
Светът е едно от най-великите учреждения, което великите хора помнят.
Светът е едно от най-великите учреждения, което разумните хора помнят.
По-велико учреждение от него няма във видимия, в материалния свят. Това, което ние наричаме природа, в нея текат едновременно три процеса. Единият процес е чисто физически, другият го наричат астрален или чувствен, а третият е динамичен, умствен или разумен процес. Освен тези три има и други процеси, но те са трите основни процеси. На физическото поле човек минава през тези три процеса, които някой път работят диаметрално противоположно един на друг.
към беседата >>
Това значи: Увеличете доброто в себе си.
Хубаво, тогава имайте четири ризи, та двете да дадете на брата си, а двете да оставите за себе си. Тъй щото, ако имате две ризи и не можете да дадете едната на брата си, тогава увеличете ризите си. Ако имате четири ризи, двете на сиромасите и двете за себе си. Ако имате осем ризи, четирите ще дадете на сиромасите, а четирите ще оставите за себе си. Следователно, ако две ризи са ви малко, направете ги осем.
Това значи: Увеличете доброто в себе си.
Увеличете силата на своя ум, увеличете силата на своето сърце, увеличете силата на своето тяло? Казвате: Да бъда учен, да бъда силен човек. Силният все ще направи някакъв грях. А, не е така. Ще ви приведа един пример.
към беседата >>
Много лесно.
Малкото дете има по-малко знания, а големият син има повече. Малкото дете е често галено от майка си, но когато порасне, когато стане студент в университета, майка му не го гали вече, тя се радва, че той учи. Настава време, когато не трябва да ни галят, а ние трябва да учим добре. Казвате, че трябва да се обичате. Ако ви дадат една програма да покажете как трябва да се обичате, каква Любов ще внесете в света?
Много лесно.
Представете си, че имате брашно, вода, сол и трябва да направите един хляб. Омесвате го добре, но нямате фурна да го опечете, защото сте на планината. И тук работата не е мъчна. Ще накладете хубав огън, ще отделите после горещата пепел на страна, ще турите в нея прясната погача и ще я заровите да седи там, докато се опече. После ще я извадите, ще я издухате от пепелта и ще я изядете.
към беседата >>
По-велико учреждение от него няма във видимия, в материалния свят.
Светът е едно от най-великите учреждения, което великите хора помнят. Светът е едно от най-великите учреждения, което разумните хора помнят.
По-велико учреждение от него няма във видимия, в материалния свят.
Това, което ние наричаме природа, в нея текат едновременно три процеса. Единият процес е чисто физически, другият го наричат астрален или чувствен, а третият е динамичен, умствен или разумен процес. Освен тези три има и други процеси, но те са трите основни процеси. На физическото поле човек минава през тези три процеса, които някой път работят диаметрално противоположно един на друг. Има някои противоречия, които мнозина философи обясняват.
към беседата >>
Увеличете силата на своя ум, увеличете силата на своето сърце, увеличете силата на своето тяло?
Тъй щото, ако имате две ризи и не можете да дадете едната на брата си, тогава увеличете ризите си. Ако имате четири ризи, двете на сиромасите и двете за себе си. Ако имате осем ризи, четирите ще дадете на сиромасите, а четирите ще оставите за себе си. Следователно, ако две ризи са ви малко, направете ги осем. Това значи: Увеличете доброто в себе си.
Увеличете силата на своя ум, увеличете силата на своето сърце, увеличете силата на своето тяло?
Казвате: Да бъда учен, да бъда силен човек. Силният все ще направи някакъв грях. А, не е така. Ще ви приведа един пример. Представете си една гладна, изнемощяла въшка.
към беседата >>
Представете си, че имате брашно, вода, сол и трябва да направите един хляб.
Малкото дете е често галено от майка си, но когато порасне, когато стане студент в университета, майка му не го гали вече, тя се радва, че той учи. Настава време, когато не трябва да ни галят, а ние трябва да учим добре. Казвате, че трябва да се обичате. Ако ви дадат една програма да покажете как трябва да се обичате, каква Любов ще внесете в света? Много лесно.
Представете си, че имате брашно, вода, сол и трябва да направите един хляб.
Омесвате го добре, но нямате фурна да го опечете, защото сте на планината. И тук работата не е мъчна. Ще накладете хубав огън, ще отделите после горещата пепел на страна, ще турите в нея прясната погача и ще я заровите да седи там, докато се опече. После ще я извадите, ще я издухате от пепелта и ще я изядете. Питам: Трябва ли в дадения случай да се оплаквате, че нямате удобства, това онова?
към беседата >>
Това, което ние наричаме природа, в нея текат едновременно три процеса.
Светът е едно от най-великите учреждения, което великите хора помнят. Светът е едно от най-великите учреждения, което разумните хора помнят. По-велико учреждение от него няма във видимия, в материалния свят.
Това, което ние наричаме природа, в нея текат едновременно три процеса.
Единият процес е чисто физически, другият го наричат астрален или чувствен, а третият е динамичен, умствен или разумен процес. Освен тези три има и други процеси, но те са трите основни процеси. На физическото поле човек минава през тези три процеса, които някой път работят диаметрално противоположно един на друг. Има някои противоречия, които мнозина философи обясняват. Противоречията произтичат от нарушаването на един от тия процеси.
към беседата >>
Казвате: Да бъда учен, да бъда силен човек.
Ако имате четири ризи, двете на сиромасите и двете за себе си. Ако имате осем ризи, четирите ще дадете на сиромасите, а четирите ще оставите за себе си. Следователно, ако две ризи са ви малко, направете ги осем. Това значи: Увеличете доброто в себе си. Увеличете силата на своя ум, увеличете силата на своето сърце, увеличете силата на своето тяло?
Казвате: Да бъда учен, да бъда силен човек.
Силният все ще направи някакъв грях. А, не е така. Ще ви приведа един пример. Представете си една гладна, изнемощяла въшка. Тя изглежда тиха, кротка като някой светия.
към беседата >>
Омесвате го добре, но нямате фурна да го опечете, защото сте на планината.
Настава време, когато не трябва да ни галят, а ние трябва да учим добре. Казвате, че трябва да се обичате. Ако ви дадат една програма да покажете как трябва да се обичате, каква Любов ще внесете в света? Много лесно. Представете си, че имате брашно, вода, сол и трябва да направите един хляб.
Омесвате го добре, но нямате фурна да го опечете, защото сте на планината.
И тук работата не е мъчна. Ще накладете хубав огън, ще отделите после горещата пепел на страна, ще турите в нея прясната погача и ще я заровите да седи там, докато се опече. После ще я извадите, ще я издухате от пепелта и ще я изядете. Питам: Трябва ли в дадения случай да се оплаквате, че нямате удобства, това онова? Както виждате целта е постигната.
към беседата >>
Единият процес е чисто физически, другият го наричат астрален или чувствен, а третият е динамичен, умствен или разумен процес.
Светът е едно от най-великите учреждения, което великите хора помнят. Светът е едно от най-великите учреждения, което разумните хора помнят. По-велико учреждение от него няма във видимия, в материалния свят. Това, което ние наричаме природа, в нея текат едновременно три процеса.
Единият процес е чисто физически, другият го наричат астрален или чувствен, а третият е динамичен, умствен или разумен процес.
Освен тези три има и други процеси, но те са трите основни процеси. На физическото поле човек минава през тези три процеса, които някой път работят диаметрално противоположно един на друг. Има някои противоречия, които мнозина философи обясняват. Противоречията произтичат от нарушаването на един от тия процеси. Някой казва, че е неразположен.
към беседата >>
Силният все ще направи някакъв грях.
Ако имате осем ризи, четирите ще дадете на сиромасите, а четирите ще оставите за себе си. Следователно, ако две ризи са ви малко, направете ги осем. Това значи: Увеличете доброто в себе си. Увеличете силата на своя ум, увеличете силата на своето сърце, увеличете силата на своето тяло? Казвате: Да бъда учен, да бъда силен човек.
Силният все ще направи някакъв грях.
А, не е така. Ще ви приведа един пример. Представете си една гладна, изнемощяла въшка. Тя изглежда тиха, кротка като някой светия. Но ако тази въшка я поставите в главата на кого и да е, тя веднага ще покаже своя характер, ще видите, че не е толкова смирена, колкото изглеждала по-преди.
към беседата >>
И тук работата не е мъчна.
Казвате, че трябва да се обичате. Ако ви дадат една програма да покажете как трябва да се обичате, каква Любов ще внесете в света? Много лесно. Представете си, че имате брашно, вода, сол и трябва да направите един хляб. Омесвате го добре, но нямате фурна да го опечете, защото сте на планината.
И тук работата не е мъчна.
Ще накладете хубав огън, ще отделите после горещата пепел на страна, ще турите в нея прясната погача и ще я заровите да седи там, докато се опече. После ще я извадите, ще я издухате от пепелта и ще я изядете. Питам: Трябва ли в дадения случай да се оплаквате, че нямате удобства, това онова? Както виждате целта е постигната. В дадения случай за предпочитане е опечената пита с малко пепел отгоре, отколкото и най-хубавия хляб, изваден от някоя модерна фурна.
към беседата >>
Освен тези три има и други процеси, но те са трите основни процеси.
Светът е едно от най-великите учреждения, което великите хора помнят. Светът е едно от най-великите учреждения, което разумните хора помнят. По-велико учреждение от него няма във видимия, в материалния свят. Това, което ние наричаме природа, в нея текат едновременно три процеса. Единият процес е чисто физически, другият го наричат астрален или чувствен, а третият е динамичен, умствен или разумен процес.
Освен тези три има и други процеси, но те са трите основни процеси.
На физическото поле човек минава през тези три процеса, които някой път работят диаметрално противоположно един на друг. Има някои противоречия, които мнозина философи обясняват. Противоречията произтичат от нарушаването на един от тия процеси. Някой казва, че е неразположен. Другите около него могат да кажат, че този човек не е разположен, защото или обуща няма, или дрехи, или шапка, а в същност неразположението му се дължи на една основна причина този човек не е ял – нищо повече.
към беседата >>
А, не е така.
Следователно, ако две ризи са ви малко, направете ги осем. Това значи: Увеличете доброто в себе си. Увеличете силата на своя ум, увеличете силата на своето сърце, увеличете силата на своето тяло? Казвате: Да бъда учен, да бъда силен човек. Силният все ще направи някакъв грях.
А, не е така.
Ще ви приведа един пример. Представете си една гладна, изнемощяла въшка. Тя изглежда тиха, кротка като някой светия. Но ако тази въшка я поставите в главата на кого и да е, тя веднага ще покаже своя характер, ще видите, че не е толкова смирена, колкото изглеждала по-преди. Също така може да се каже, че постът не прави човек по-добър.
към беседата >>
Ще накладете хубав огън, ще отделите после горещата пепел на страна, ще турите в нея прясната погача и ще я заровите да седи там, докато се опече.
Ако ви дадат една програма да покажете как трябва да се обичате, каква Любов ще внесете в света? Много лесно. Представете си, че имате брашно, вода, сол и трябва да направите един хляб. Омесвате го добре, но нямате фурна да го опечете, защото сте на планината. И тук работата не е мъчна.
Ще накладете хубав огън, ще отделите после горещата пепел на страна, ще турите в нея прясната погача и ще я заровите да седи там, докато се опече.
После ще я извадите, ще я издухате от пепелта и ще я изядете. Питам: Трябва ли в дадения случай да се оплаквате, че нямате удобства, това онова? Както виждате целта е постигната. В дадения случай за предпочитане е опечената пита с малко пепел отгоре, отколкото и най-хубавия хляб, изваден от някоя модерна фурна. Колкото и да е модерна, този хляб не е толкова хигиеничен.
към беседата >>
На физическото поле човек минава през тези три процеса, които някой път работят диаметрално противоположно един на друг.
Светът е едно от най-великите учреждения, което разумните хора помнят. По-велико учреждение от него няма във видимия, в материалния свят. Това, което ние наричаме природа, в нея текат едновременно три процеса. Единият процес е чисто физически, другият го наричат астрален или чувствен, а третият е динамичен, умствен или разумен процес. Освен тези три има и други процеси, но те са трите основни процеси.
На физическото поле човек минава през тези три процеса, които някой път работят диаметрално противоположно един на друг.
Има някои противоречия, които мнозина философи обясняват. Противоречията произтичат от нарушаването на един от тия процеси. Някой казва, че е неразположен. Другите около него могат да кажат, че този човек не е разположен, защото или обуща няма, или дрехи, или шапка, а в същност неразположението му се дължи на една основна причина този човек не е ял – нищо повече. Основната причина за неговото неразположение е, че този човек не е ял, а всичко друго е второстепенно.
към беседата >>
Ще ви приведа един пример.
Това значи: Увеличете доброто в себе си. Увеличете силата на своя ум, увеличете силата на своето сърце, увеличете силата на своето тяло? Казвате: Да бъда учен, да бъда силен човек. Силният все ще направи някакъв грях. А, не е така.
Ще ви приведа един пример.
Представете си една гладна, изнемощяла въшка. Тя изглежда тиха, кротка като някой светия. Но ако тази въшка я поставите в главата на кого и да е, тя веднага ще покаже своя характер, ще видите, че не е толкова смирена, колкото изглеждала по-преди. Също така може да се каже, че постът не прави човек по-добър. Постът е един метод, той е за добрите хора, не е за лошите.
към беседата >>
После ще я извадите, ще я издухате от пепелта и ще я изядете.
Много лесно. Представете си, че имате брашно, вода, сол и трябва да направите един хляб. Омесвате го добре, но нямате фурна да го опечете, защото сте на планината. И тук работата не е мъчна. Ще накладете хубав огън, ще отделите после горещата пепел на страна, ще турите в нея прясната погача и ще я заровите да седи там, докато се опече.
После ще я извадите, ще я издухате от пепелта и ще я изядете.
Питам: Трябва ли в дадения случай да се оплаквате, че нямате удобства, това онова? Както виждате целта е постигната. В дадения случай за предпочитане е опечената пита с малко пепел отгоре, отколкото и най-хубавия хляб, изваден от някоя модерна фурна. Колкото и да е модерна, този хляб не е толкова хигиеничен. Едно е важно, брашното било то житено или царевично, да бъде съвършено чисто.
към беседата >>
Има някои противоречия, които мнозина философи обясняват.
По-велико учреждение от него няма във видимия, в материалния свят. Това, което ние наричаме природа, в нея текат едновременно три процеса. Единият процес е чисто физически, другият го наричат астрален или чувствен, а третият е динамичен, умствен или разумен процес. Освен тези три има и други процеси, но те са трите основни процеси. На физическото поле човек минава през тези три процеса, които някой път работят диаметрално противоположно един на друг.
Има някои противоречия, които мнозина философи обясняват.
Противоречията произтичат от нарушаването на един от тия процеси. Някой казва, че е неразположен. Другите около него могат да кажат, че този човек не е разположен, защото или обуща няма, или дрехи, или шапка, а в същност неразположението му се дължи на една основна причина този човек не е ял – нищо повече. Основната причина за неговото неразположение е, че този човек не е ял, а всичко друго е второстепенно. Каквото и да философствуват другите, прави са.
към беседата >>
Представете си една гладна, изнемощяла въшка.
Увеличете силата на своя ум, увеличете силата на своето сърце, увеличете силата на своето тяло? Казвате: Да бъда учен, да бъда силен човек. Силният все ще направи някакъв грях. А, не е така. Ще ви приведа един пример.
Представете си една гладна, изнемощяла въшка.
Тя изглежда тиха, кротка като някой светия. Но ако тази въшка я поставите в главата на кого и да е, тя веднага ще покаже своя характер, ще видите, че не е толкова смирена, колкото изглеждала по-преди. Също така може да се каже, че постът не прави човек по-добър. Постът е един метод, той е за добрите хора, не е за лошите. Признавам едно: Че постът укротява лошите хора, а добрите подобрява.
към беседата >>
Питам: Трябва ли в дадения случай да се оплаквате, че нямате удобства, това онова?
Представете си, че имате брашно, вода, сол и трябва да направите един хляб. Омесвате го добре, но нямате фурна да го опечете, защото сте на планината. И тук работата не е мъчна. Ще накладете хубав огън, ще отделите после горещата пепел на страна, ще турите в нея прясната погача и ще я заровите да седи там, докато се опече. После ще я извадите, ще я издухате от пепелта и ще я изядете.
Питам: Трябва ли в дадения случай да се оплаквате, че нямате удобства, това онова?
Както виждате целта е постигната. В дадения случай за предпочитане е опечената пита с малко пепел отгоре, отколкото и най-хубавия хляб, изваден от някоя модерна фурна. Колкото и да е модерна, този хляб не е толкова хигиеничен. Едно е важно, брашното било то житено или царевично, да бъде съвършено чисто. Сегашните брашна какви ли не нечистотии нямат в себе си.
към беседата >>
Противоречията произтичат от нарушаването на един от тия процеси.
Това, което ние наричаме природа, в нея текат едновременно три процеса. Единият процес е чисто физически, другият го наричат астрален или чувствен, а третият е динамичен, умствен или разумен процес. Освен тези три има и други процеси, но те са трите основни процеси. На физическото поле човек минава през тези три процеса, които някой път работят диаметрално противоположно един на друг. Има някои противоречия, които мнозина философи обясняват.
Противоречията произтичат от нарушаването на един от тия процеси.
Някой казва, че е неразположен. Другите около него могат да кажат, че този човек не е разположен, защото или обуща няма, или дрехи, или шапка, а в същност неразположението му се дължи на една основна причина този човек не е ял – нищо повече. Основната причина за неговото неразположение е, че този човек не е ял, а всичко друго е второстепенно. Каквото и да философствуват другите, прави са. Не е ял човекът, храна му трябва, а другите неща ще дойдат постепенно.
към беседата >>
Тя изглежда тиха, кротка като някой светия.
Казвате: Да бъда учен, да бъда силен човек. Силният все ще направи някакъв грях. А, не е така. Ще ви приведа един пример. Представете си една гладна, изнемощяла въшка.
Тя изглежда тиха, кротка като някой светия.
Но ако тази въшка я поставите в главата на кого и да е, тя веднага ще покаже своя характер, ще видите, че не е толкова смирена, колкото изглеждала по-преди. Също така може да се каже, че постът не прави човек по-добър. Постът е един метод, той е за добрите хора, не е за лошите. Признавам едно: Че постът укротява лошите хора, а добрите подобрява. Едните укротява, а другите подобрява.
към беседата >>
Както виждате целта е постигната.
Омесвате го добре, но нямате фурна да го опечете, защото сте на планината. И тук работата не е мъчна. Ще накладете хубав огън, ще отделите после горещата пепел на страна, ще турите в нея прясната погача и ще я заровите да седи там, докато се опече. После ще я извадите, ще я издухате от пепелта и ще я изядете. Питам: Трябва ли в дадения случай да се оплаквате, че нямате удобства, това онова?
Както виждате целта е постигната.
В дадения случай за предпочитане е опечената пита с малко пепел отгоре, отколкото и най-хубавия хляб, изваден от някоя модерна фурна. Колкото и да е модерна, този хляб не е толкова хигиеничен. Едно е важно, брашното било то житено или царевично, да бъде съвършено чисто. Сегашните брашна какви ли не нечистотии нямат в себе си. Външно хлябът минава за много добър, но вътрешно не е така.
към беседата >>
Някой казва, че е неразположен.
Единият процес е чисто физически, другият го наричат астрален или чувствен, а третият е динамичен, умствен или разумен процес. Освен тези три има и други процеси, но те са трите основни процеси. На физическото поле човек минава през тези три процеса, които някой път работят диаметрално противоположно един на друг. Има някои противоречия, които мнозина философи обясняват. Противоречията произтичат от нарушаването на един от тия процеси.
Някой казва, че е неразположен.
Другите около него могат да кажат, че този човек не е разположен, защото или обуща няма, или дрехи, или шапка, а в същност неразположението му се дължи на една основна причина този човек не е ял – нищо повече. Основната причина за неговото неразположение е, че този човек не е ял, а всичко друго е второстепенно. Каквото и да философствуват другите, прави са. Не е ял човекът, храна му трябва, а другите неща ще дойдат постепенно. Не е лесно да се уреди този въпрос с икономията в живота.
към беседата >>
Но ако тази въшка я поставите в главата на кого и да е, тя веднага ще покаже своя характер, ще видите, че не е толкова смирена, колкото изглеждала по-преди.
Силният все ще направи някакъв грях. А, не е така. Ще ви приведа един пример. Представете си една гладна, изнемощяла въшка. Тя изглежда тиха, кротка като някой светия.
Но ако тази въшка я поставите в главата на кого и да е, тя веднага ще покаже своя характер, ще видите, че не е толкова смирена, колкото изглеждала по-преди.
Също така може да се каже, че постът не прави човек по-добър. Постът е един метод, той е за добрите хора, не е за лошите. Признавам едно: Че постът укротява лошите хора, а добрите подобрява. Едните укротява, а другите подобрява.
към беседата >>
В дадения случай за предпочитане е опечената пита с малко пепел отгоре, отколкото и най-хубавия хляб, изваден от някоя модерна фурна.
И тук работата не е мъчна. Ще накладете хубав огън, ще отделите после горещата пепел на страна, ще турите в нея прясната погача и ще я заровите да седи там, докато се опече. После ще я извадите, ще я издухате от пепелта и ще я изядете. Питам: Трябва ли в дадения случай да се оплаквате, че нямате удобства, това онова? Както виждате целта е постигната.
В дадения случай за предпочитане е опечената пита с малко пепел отгоре, отколкото и най-хубавия хляб, изваден от някоя модерна фурна.
Колкото и да е модерна, този хляб не е толкова хигиеничен. Едно е важно, брашното било то житено или царевично, да бъде съвършено чисто. Сегашните брашна какви ли не нечистотии нямат в себе си. Външно хлябът минава за много добър, но вътрешно не е така.
към беседата >>
Другите около него могат да кажат, че този човек не е разположен, защото или обуща няма, или дрехи, или шапка, а в същност неразположението му се дължи на една основна причина този човек не е ял – нищо повече.
Освен тези три има и други процеси, но те са трите основни процеси. На физическото поле човек минава през тези три процеса, които някой път работят диаметрално противоположно един на друг. Има някои противоречия, които мнозина философи обясняват. Противоречията произтичат от нарушаването на един от тия процеси. Някой казва, че е неразположен.
Другите около него могат да кажат, че този човек не е разположен, защото или обуща няма, или дрехи, или шапка, а в същност неразположението му се дължи на една основна причина този човек не е ял – нищо повече.
Основната причина за неговото неразположение е, че този човек не е ял, а всичко друго е второстепенно. Каквото и да философствуват другите, прави са. Не е ял човекът, храна му трябва, а другите неща ще дойдат постепенно. Не е лесно да се уреди този въпрос с икономията в живота. – Защо?
към беседата >>
Също така може да се каже, че постът не прави човек по-добър.
А, не е така. Ще ви приведа един пример. Представете си една гладна, изнемощяла въшка. Тя изглежда тиха, кротка като някой светия. Но ако тази въшка я поставите в главата на кого и да е, тя веднага ще покаже своя характер, ще видите, че не е толкова смирена, колкото изглеждала по-преди.
Също така може да се каже, че постът не прави човек по-добър.
Постът е един метод, той е за добрите хора, не е за лошите. Признавам едно: Че постът укротява лошите хора, а добрите подобрява. Едните укротява, а другите подобрява.
към беседата >>
Колкото и да е модерна, този хляб не е толкова хигиеничен.
Ще накладете хубав огън, ще отделите после горещата пепел на страна, ще турите в нея прясната погача и ще я заровите да седи там, докато се опече. После ще я извадите, ще я издухате от пепелта и ще я изядете. Питам: Трябва ли в дадения случай да се оплаквате, че нямате удобства, това онова? Както виждате целта е постигната. В дадения случай за предпочитане е опечената пита с малко пепел отгоре, отколкото и най-хубавия хляб, изваден от някоя модерна фурна.
Колкото и да е модерна, този хляб не е толкова хигиеничен.
Едно е важно, брашното било то житено или царевично, да бъде съвършено чисто. Сегашните брашна какви ли не нечистотии нямат в себе си. Външно хлябът минава за много добър, но вътрешно не е така.
към беседата >>
Основната причина за неговото неразположение е, че този човек не е ял, а всичко друго е второстепенно.
На физическото поле човек минава през тези три процеса, които някой път работят диаметрално противоположно един на друг. Има някои противоречия, които мнозина философи обясняват. Противоречията произтичат от нарушаването на един от тия процеси. Някой казва, че е неразположен. Другите около него могат да кажат, че този човек не е разположен, защото или обуща няма, или дрехи, или шапка, а в същност неразположението му се дължи на една основна причина този човек не е ял – нищо повече.
Основната причина за неговото неразположение е, че този човек не е ял, а всичко друго е второстепенно.
Каквото и да философствуват другите, прави са. Не е ял човекът, храна му трябва, а другите неща ще дойдат постепенно. Не е лесно да се уреди този въпрос с икономията в живота. – Защо? Понеже природата го е уредила.
към беседата >>
Постът е един метод, той е за добрите хора, не е за лошите.
Ще ви приведа един пример. Представете си една гладна, изнемощяла въшка. Тя изглежда тиха, кротка като някой светия. Но ако тази въшка я поставите в главата на кого и да е, тя веднага ще покаже своя характер, ще видите, че не е толкова смирена, колкото изглеждала по-преди. Също така може да се каже, че постът не прави човек по-добър.
Постът е един метод, той е за добрите хора, не е за лошите.
Признавам едно: Че постът укротява лошите хора, а добрите подобрява. Едните укротява, а другите подобрява.
към беседата >>
Едно е важно, брашното било то житено или царевично, да бъде съвършено чисто.
После ще я извадите, ще я издухате от пепелта и ще я изядете. Питам: Трябва ли в дадения случай да се оплаквате, че нямате удобства, това онова? Както виждате целта е постигната. В дадения случай за предпочитане е опечената пита с малко пепел отгоре, отколкото и най-хубавия хляб, изваден от някоя модерна фурна. Колкото и да е модерна, този хляб не е толкова хигиеничен.
Едно е важно, брашното било то житено или царевично, да бъде съвършено чисто.
Сегашните брашна какви ли не нечистотии нямат в себе си. Външно хлябът минава за много добър, но вътрешно не е така.
към беседата >>
Каквото и да философствуват другите, прави са.
Има някои противоречия, които мнозина философи обясняват. Противоречията произтичат от нарушаването на един от тия процеси. Някой казва, че е неразположен. Другите около него могат да кажат, че този човек не е разположен, защото или обуща няма, или дрехи, или шапка, а в същност неразположението му се дължи на една основна причина този човек не е ял – нищо повече. Основната причина за неговото неразположение е, че този човек не е ял, а всичко друго е второстепенно.
Каквото и да философствуват другите, прави са.
Не е ял човекът, храна му трябва, а другите неща ще дойдат постепенно. Не е лесно да се уреди този въпрос с икономията в живота. – Защо? Понеже природата го е уредила. А ние искаме да наредим един нов свят.
към беседата >>
Признавам едно: Че постът укротява лошите хора, а добрите подобрява.
Представете си една гладна, изнемощяла въшка. Тя изглежда тиха, кротка като някой светия. Но ако тази въшка я поставите в главата на кого и да е, тя веднага ще покаже своя характер, ще видите, че не е толкова смирена, колкото изглеждала по-преди. Също така може да се каже, че постът не прави човек по-добър. Постът е един метод, той е за добрите хора, не е за лошите.
Признавам едно: Че постът укротява лошите хора, а добрите подобрява.
Едните укротява, а другите подобрява.
към беседата >>
Сегашните брашна какви ли не нечистотии нямат в себе си.
Питам: Трябва ли в дадения случай да се оплаквате, че нямате удобства, това онова? Както виждате целта е постигната. В дадения случай за предпочитане е опечената пита с малко пепел отгоре, отколкото и най-хубавия хляб, изваден от някоя модерна фурна. Колкото и да е модерна, този хляб не е толкова хигиеничен. Едно е важно, брашното било то житено или царевично, да бъде съвършено чисто.
Сегашните брашна какви ли не нечистотии нямат в себе си.
Външно хлябът минава за много добър, но вътрешно не е така.
към беседата >>
Не е ял човекът, храна му трябва, а другите неща ще дойдат постепенно.
Противоречията произтичат от нарушаването на един от тия процеси. Някой казва, че е неразположен. Другите около него могат да кажат, че този човек не е разположен, защото или обуща няма, или дрехи, или шапка, а в същност неразположението му се дължи на една основна причина този човек не е ял – нищо повече. Основната причина за неговото неразположение е, че този човек не е ял, а всичко друго е второстепенно. Каквото и да философствуват другите, прави са.
Не е ял човекът, храна му трябва, а другите неща ще дойдат постепенно.
Не е лесно да се уреди този въпрос с икономията в живота. – Защо? Понеже природата го е уредила. А ние искаме да наредим един нов свят. Ние сме влезли в стълкновение с този свят.
към беседата >>
Едните укротява, а другите подобрява.
Тя изглежда тиха, кротка като някой светия. Но ако тази въшка я поставите в главата на кого и да е, тя веднага ще покаже своя характер, ще видите, че не е толкова смирена, колкото изглеждала по-преди. Също така може да се каже, че постът не прави човек по-добър. Постът е един метод, той е за добрите хора, не е за лошите. Признавам едно: Че постът укротява лошите хора, а добрите подобрява.
Едните укротява, а другите подобрява.
към беседата >>
Външно хлябът минава за много добър, но вътрешно не е така.
Както виждате целта е постигната. В дадения случай за предпочитане е опечената пита с малко пепел отгоре, отколкото и най-хубавия хляб, изваден от някоя модерна фурна. Колкото и да е модерна, този хляб не е толкова хигиеничен. Едно е важно, брашното било то житено или царевично, да бъде съвършено чисто. Сегашните брашна какви ли не нечистотии нямат в себе си.
Външно хлябът минава за много добър, но вътрешно не е така.
към беседата >>
Не е лесно да се уреди този въпрос с икономията в живота.
Някой казва, че е неразположен. Другите около него могат да кажат, че този човек не е разположен, защото или обуща няма, или дрехи, или шапка, а в същност неразположението му се дължи на една основна причина този човек не е ял – нищо повече. Основната причина за неговото неразположение е, че този човек не е ял, а всичко друго е второстепенно. Каквото и да философствуват другите, прави са. Не е ял човекът, храна му трябва, а другите неща ще дойдат постепенно.
Не е лесно да се уреди този въпрос с икономията в живота.
– Защо? Понеже природата го е уредила. А ние искаме да наредим един нов свят. Ние сме влезли в стълкновение с този свят. Природата има едно разпореждане, и ние имаме друго разпореждане.
към беседата >>
Казвам: При сегашния развой на хората, всички ви правят упрек, че в новото учение сте ставали неспособни за живота.
Казвам: При сегашния развой на хората, всички ви правят упрек, че в новото учение сте ставали неспособни за живота.
Тогава аз ще направя едно възражение: Кои са причините, че Франция, която върви по старото учение е на израждане? Статистиката показва, че французите, които живеят по старото учение, не се размножават. И славяните, които не водят морален живот, и те не се размножават много. Кои са причините за това? Причината за това седи някъде дълбоко.
към беседата >>
Сега да оставим тези неща настрана.
Сега да оставим тези неща настрана.
Нашият умствен, нашият сърдечен живот трябва да бъдат съвършено чисти от всякакви примеси. Няма какво да се сърдим на миналите поколения. Още в този живот ние можем да направим известно пречистване, стига само да спазим известни правила. Когато ви дойде една мъчнотия, вие трябва да знаете, към кой свят принадлежи тя: Дали към физическия, дали към сърдечния или към умствения. И след това трябва да я разрешите съобразно тези закони.
към беседата >>
– Защо?
Другите около него могат да кажат, че този човек не е разположен, защото или обуща няма, или дрехи, или шапка, а в същност неразположението му се дължи на една основна причина този човек не е ял – нищо повече. Основната причина за неговото неразположение е, че този човек не е ял, а всичко друго е второстепенно. Каквото и да философствуват другите, прави са. Не е ял човекът, храна му трябва, а другите неща ще дойдат постепенно. Не е лесно да се уреди този въпрос с икономията в живота.
– Защо?
Понеже природата го е уредила. А ние искаме да наредим един нов свят. Ние сме влезли в стълкновение с този свят. Природата има едно разпореждане, и ние имаме друго разпореждане. Ние позволяваме на богатите да ядат изобилно, а на сиромасите не позволяваме, – те трябва да ядат малко.
към беседата >>
Тогава аз ще направя едно възражение: Кои са причините, че Франция, която върви по старото учение е на израждане?
Казвам: При сегашния развой на хората, всички ви правят упрек, че в новото учение сте ставали неспособни за живота.
Тогава аз ще направя едно възражение: Кои са причините, че Франция, която върви по старото учение е на израждане?
Статистиката показва, че французите, които живеят по старото учение, не се размножават. И славяните, които не водят морален живот, и те не се размножават много. Кои са причините за това? Причината за това седи някъде дълбоко. Френският народ се е спънал в чувствата си – нищо повече.
към беседата >>
Нашият умствен, нашият сърдечен живот трябва да бъдат съвършено чисти от всякакви примеси.
Сега да оставим тези неща настрана.
Нашият умствен, нашият сърдечен живот трябва да бъдат съвършено чисти от всякакви примеси.
Няма какво да се сърдим на миналите поколения. Още в този живот ние можем да направим известно пречистване, стига само да спазим известни правила. Когато ви дойде една мъчнотия, вие трябва да знаете, към кой свят принадлежи тя: Дали към физическия, дали към сърдечния или към умствения. И след това трябва да я разрешите съобразно тези закони. Вие не трябва да разрешавате всички неща по един и същи начин.
към беседата >>
Понеже природата го е уредила.
Основната причина за неговото неразположение е, че този човек не е ял, а всичко друго е второстепенно. Каквото и да философствуват другите, прави са. Не е ял човекът, храна му трябва, а другите неща ще дойдат постепенно. Не е лесно да се уреди този въпрос с икономията в живота. – Защо?
Понеже природата го е уредила.
А ние искаме да наредим един нов свят. Ние сме влезли в стълкновение с този свят. Природата има едно разпореждане, и ние имаме друго разпореждане. Ние позволяваме на богатите да ядат изобилно, а на сиромасите не позволяваме, – те трябва да ядат малко. Казваме: Този човек е богат, той разполага, може да яде много, а онзи е сиромах, той трябва да яде само сух хляб, той не трябва да яде много.
към беседата >>
Статистиката показва, че французите, които живеят по старото учение, не се размножават.
Казвам: При сегашния развой на хората, всички ви правят упрек, че в новото учение сте ставали неспособни за живота. Тогава аз ще направя едно възражение: Кои са причините, че Франция, която върви по старото учение е на израждане?
Статистиката показва, че французите, които живеят по старото учение, не се размножават.
И славяните, които не водят морален живот, и те не се размножават много. Кои са причините за това? Причината за това седи някъде дълбоко. Френският народ се е спънал в чувствата си – нищо повече. И това, че сега във Франция се намалява раждаемостта, причините се крият в астралния свят.
към беседата >>
Няма какво да се сърдим на миналите поколения.
Сега да оставим тези неща настрана. Нашият умствен, нашият сърдечен живот трябва да бъдат съвършено чисти от всякакви примеси.
Няма какво да се сърдим на миналите поколения.
Още в този живот ние можем да направим известно пречистване, стига само да спазим известни правила. Когато ви дойде една мъчнотия, вие трябва да знаете, към кой свят принадлежи тя: Дали към физическия, дали към сърдечния или към умствения. И след това трябва да я разрешите съобразно тези закони. Вие не трябва да разрешавате всички неща по един и същи начин. Вие казвате: Искам да съм богат, за да правя добрини.
към беседата >>
А ние искаме да наредим един нов свят.
Каквото и да философствуват другите, прави са. Не е ял човекът, храна му трябва, а другите неща ще дойдат постепенно. Не е лесно да се уреди този въпрос с икономията в живота. – Защо? Понеже природата го е уредила.
А ние искаме да наредим един нов свят.
Ние сме влезли в стълкновение с този свят. Природата има едно разпореждане, и ние имаме друго разпореждане. Ние позволяваме на богатите да ядат изобилно, а на сиромасите не позволяваме, – те трябва да ядат малко. Казваме: Този човек е богат, той разполага, може да яде много, а онзи е сиромах, той трябва да яде само сух хляб, той не трябва да яде много. Това е наше разпореждане, обаче природата казва: Богатите да ядат по-малко, а сиромасите ще ядат повече.
към беседата >>
И славяните, които не водят морален живот, и те не се размножават много.
Казвам: При сегашния развой на хората, всички ви правят упрек, че в новото учение сте ставали неспособни за живота. Тогава аз ще направя едно възражение: Кои са причините, че Франция, която върви по старото учение е на израждане? Статистиката показва, че французите, които живеят по старото учение, не се размножават.
И славяните, които не водят морален живот, и те не се размножават много.
Кои са причините за това? Причината за това седи някъде дълбоко. Френският народ се е спънал в чувствата си – нищо повече. И това, че сега във Франция се намалява раждаемостта, причините се крият в астралния свят. Ще ви приведа един пример.
към беседата >>
Още в този живот ние можем да направим известно пречистване, стига само да спазим известни правила.
Сега да оставим тези неща настрана. Нашият умствен, нашият сърдечен живот трябва да бъдат съвършено чисти от всякакви примеси. Няма какво да се сърдим на миналите поколения.
Още в този живот ние можем да направим известно пречистване, стига само да спазим известни правила.
Когато ви дойде една мъчнотия, вие трябва да знаете, към кой свят принадлежи тя: Дали към физическия, дали към сърдечния или към умствения. И след това трябва да я разрешите съобразно тези закони. Вие не трябва да разрешавате всички неща по един и същи начин. Вие казвате: Искам да съм богат, за да правя добрини. Мислите ли, че само богатите хора правят добрини?
към беседата >>
Ние сме влезли в стълкновение с този свят.
Не е ял човекът, храна му трябва, а другите неща ще дойдат постепенно. Не е лесно да се уреди този въпрос с икономията в живота. – Защо? Понеже природата го е уредила. А ние искаме да наредим един нов свят.
Ние сме влезли в стълкновение с този свят.
Природата има едно разпореждане, и ние имаме друго разпореждане. Ние позволяваме на богатите да ядат изобилно, а на сиромасите не позволяваме, – те трябва да ядат малко. Казваме: Този човек е богат, той разполага, може да яде много, а онзи е сиромах, той трябва да яде само сух хляб, той не трябва да яде много. Това е наше разпореждане, обаче природата казва: Богатите да ядат по-малко, а сиромасите ще ядат повече. Че е така, виждаме от това, че на всички богати хора тя е развалила стомасите, а на сиромасите не е развалила.
към беседата >>
Кои са причините за това?
Казвам: При сегашния развой на хората, всички ви правят упрек, че в новото учение сте ставали неспособни за живота. Тогава аз ще направя едно възражение: Кои са причините, че Франция, която върви по старото учение е на израждане? Статистиката показва, че французите, които живеят по старото учение, не се размножават. И славяните, които не водят морален живот, и те не се размножават много.
Кои са причините за това?
Причината за това седи някъде дълбоко. Френският народ се е спънал в чувствата си – нищо повече. И това, че сега във Франция се намалява раждаемостта, причините се крият в астралния свят. Ще ви приведа един пример. В Германия, в сегашните времена, във времето на един от сегашните, нови германски императори, се случило следното нещо: Германският император отишъл един ден в една от видните евангелски църкви да слуша един от младите проповедници, който бил много красноречив и добър проповедник.
към беседата >>
Когато ви дойде една мъчнотия, вие трябва да знаете, към кой свят принадлежи тя: Дали към физическия, дали към сърдечния или към умствения.
Сега да оставим тези неща настрана. Нашият умствен, нашият сърдечен живот трябва да бъдат съвършено чисти от всякакви примеси. Няма какво да се сърдим на миналите поколения. Още в този живот ние можем да направим известно пречистване, стига само да спазим известни правила.
Когато ви дойде една мъчнотия, вие трябва да знаете, към кой свят принадлежи тя: Дали към физическия, дали към сърдечния или към умствения.
И след това трябва да я разрешите съобразно тези закони. Вие не трябва да разрешавате всички неща по един и същи начин. Вие казвате: Искам да съм богат, за да правя добрини. Мислите ли, че само богатите хора правят добрини? Че всеки човек е богат.
към беседата >>
Природата има едно разпореждане, и ние имаме друго разпореждане.
Не е лесно да се уреди този въпрос с икономията в живота. – Защо? Понеже природата го е уредила. А ние искаме да наредим един нов свят. Ние сме влезли в стълкновение с този свят.
Природата има едно разпореждане, и ние имаме друго разпореждане.
Ние позволяваме на богатите да ядат изобилно, а на сиромасите не позволяваме, – те трябва да ядат малко. Казваме: Този човек е богат, той разполага, може да яде много, а онзи е сиромах, той трябва да яде само сух хляб, той не трябва да яде много. Това е наше разпореждане, обаче природата казва: Богатите да ядат по-малко, а сиромасите ще ядат повече. Че е така, виждаме от това, че на всички богати хора тя е развалила стомасите, а на сиромасите не е развалила. Учените хора, като разглеждат този въпрос, искат да си обяснят коя е причината за това.
към беседата >>
Причината за това седи някъде дълбоко.
Казвам: При сегашния развой на хората, всички ви правят упрек, че в новото учение сте ставали неспособни за живота. Тогава аз ще направя едно възражение: Кои са причините, че Франция, която върви по старото учение е на израждане? Статистиката показва, че французите, които живеят по старото учение, не се размножават. И славяните, които не водят морален живот, и те не се размножават много. Кои са причините за това?
Причината за това седи някъде дълбоко.
Френският народ се е спънал в чувствата си – нищо повече. И това, че сега във Франция се намалява раждаемостта, причините се крият в астралния свят. Ще ви приведа един пример. В Германия, в сегашните времена, във времето на един от сегашните, нови германски императори, се случило следното нещо: Германският император отишъл един ден в една от видните евангелски църкви да слуша един от младите проповедници, който бил много красноречив и добър проповедник. Като чул да проповядва, германският император казал на министъра, който го придружавал: Този проповедник говори отлично, но изглежда, че не е добре платен.
към беседата >>
И след това трябва да я разрешите съобразно тези закони.
Сега да оставим тези неща настрана. Нашият умствен, нашият сърдечен живот трябва да бъдат съвършено чисти от всякакви примеси. Няма какво да се сърдим на миналите поколения. Още в този живот ние можем да направим известно пречистване, стига само да спазим известни правила. Когато ви дойде една мъчнотия, вие трябва да знаете, към кой свят принадлежи тя: Дали към физическия, дали към сърдечния или към умствения.
И след това трябва да я разрешите съобразно тези закони.
Вие не трябва да разрешавате всички неща по един и същи начин. Вие казвате: Искам да съм богат, за да правя добрини. Мислите ли, че само богатите хора правят добрини? Че всеки човек е богат. Когато един човек е надарен с ум, със сърце и със здраво тяло, може ли да се нарече сиромах?
към беседата >>
Ние позволяваме на богатите да ядат изобилно, а на сиромасите не позволяваме, – те трябва да ядат малко.
– Защо? Понеже природата го е уредила. А ние искаме да наредим един нов свят. Ние сме влезли в стълкновение с този свят. Природата има едно разпореждане, и ние имаме друго разпореждане.
Ние позволяваме на богатите да ядат изобилно, а на сиромасите не позволяваме, – те трябва да ядат малко.
Казваме: Този човек е богат, той разполага, може да яде много, а онзи е сиромах, той трябва да яде само сух хляб, той не трябва да яде много. Това е наше разпореждане, обаче природата казва: Богатите да ядат по-малко, а сиромасите ще ядат повече. Че е така, виждаме от това, че на всички богати хора тя е развалила стомасите, а на сиромасите не е развалила. Учените хора, като разглеждат този въпрос, искат да си обяснят коя е причината за това. Те искат да си обяснят това с обстоятелството, че учените хора не знаят как да се хранят или друга някаква причина.
към беседата >>
Френският народ се е спънал в чувствата си – нищо повече.
Тогава аз ще направя едно възражение: Кои са причините, че Франция, която върви по старото учение е на израждане? Статистиката показва, че французите, които живеят по старото учение, не се размножават. И славяните, които не водят морален живот, и те не се размножават много. Кои са причините за това? Причината за това седи някъде дълбоко.
Френският народ се е спънал в чувствата си – нищо повече.
И това, че сега във Франция се намалява раждаемостта, причините се крият в астралния свят. Ще ви приведа един пример. В Германия, в сегашните времена, във времето на един от сегашните, нови германски императори, се случило следното нещо: Германският император отишъл един ден в една от видните евангелски църкви да слуша един от младите проповедници, който бил много красноречив и добър проповедник. Като чул да проповядва, германският император казал на министъра, който го придружавал: Този проповедник говори отлично, но изглежда, че не е добре платен. Трябва да му се увеличи заплатата, да получава повече, да се подобри положението му, да работи по-добре.
към беседата >>
Вие не трябва да разрешавате всички неща по един и същи начин.
Нашият умствен, нашият сърдечен живот трябва да бъдат съвършено чисти от всякакви примеси. Няма какво да се сърдим на миналите поколения. Още в този живот ние можем да направим известно пречистване, стига само да спазим известни правила. Когато ви дойде една мъчнотия, вие трябва да знаете, към кой свят принадлежи тя: Дали към физическия, дали към сърдечния или към умствения. И след това трябва да я разрешите съобразно тези закони.
Вие не трябва да разрешавате всички неща по един и същи начин.
Вие казвате: Искам да съм богат, за да правя добрини. Мислите ли, че само богатите хора правят добрини? Че всеки човек е богат. Когато един човек е надарен с ум, със сърце и със здраво тяло, може ли да се нарече сиромах? С една сладка дума вие можете да принесете на човека много по-голяма полза, отколкото ако му дадете десет хиляда лева.
към беседата >>
Казваме: Този човек е богат, той разполага, може да яде много, а онзи е сиромах, той трябва да яде само сух хляб, той не трябва да яде много.
Понеже природата го е уредила. А ние искаме да наредим един нов свят. Ние сме влезли в стълкновение с този свят. Природата има едно разпореждане, и ние имаме друго разпореждане. Ние позволяваме на богатите да ядат изобилно, а на сиромасите не позволяваме, – те трябва да ядат малко.
Казваме: Този човек е богат, той разполага, може да яде много, а онзи е сиромах, той трябва да яде само сух хляб, той не трябва да яде много.
Това е наше разпореждане, обаче природата казва: Богатите да ядат по-малко, а сиромасите ще ядат повече. Че е така, виждаме от това, че на всички богати хора тя е развалила стомасите, а на сиромасите не е развалила. Учените хора, като разглеждат този въпрос, искат да си обяснят коя е причината за това. Те искат да си обяснят това с обстоятелството, че учените хора не знаят как да се хранят или друга някаква причина. Богатият трябва да яде много малко, понеже нищо не работи, а цял ден си матахара краката.
към беседата >>
И това, че сега във Франция се намалява раждаемостта, причините се крият в астралния свят.
Статистиката показва, че французите, които живеят по старото учение, не се размножават. И славяните, които не водят морален живот, и те не се размножават много. Кои са причините за това? Причината за това седи някъде дълбоко. Френският народ се е спънал в чувствата си – нищо повече.
И това, че сега във Франция се намалява раждаемостта, причините се крият в астралния свят.
Ще ви приведа един пример. В Германия, в сегашните времена, във времето на един от сегашните, нови германски императори, се случило следното нещо: Германският император отишъл един ден в една от видните евангелски църкви да слуша един от младите проповедници, който бил много красноречив и добър проповедник. Като чул да проповядва, германският император казал на министъра, който го придружавал: Този проповедник говори отлично, но изглежда, че не е добре платен. Трябва да му се увеличи заплатата, да получава повече, да се подобри положението му, да работи по-добре. Той е способен човек, заслужава да се възнагради.
към беседата >>
Вие казвате: Искам да съм богат, за да правя добрини.
Няма какво да се сърдим на миналите поколения. Още в този живот ние можем да направим известно пречистване, стига само да спазим известни правила. Когато ви дойде една мъчнотия, вие трябва да знаете, към кой свят принадлежи тя: Дали към физическия, дали към сърдечния или към умствения. И след това трябва да я разрешите съобразно тези закони. Вие не трябва да разрешавате всички неща по един и същи начин.
Вие казвате: Искам да съм богат, за да правя добрини.
Мислите ли, че само богатите хора правят добрини? Че всеки човек е богат. Когато един човек е надарен с ум, със сърце и със здраво тяло, може ли да се нарече сиромах? С една сладка дума вие можете да принесете на човека много по-голяма полза, отколкото ако му дадете десет хиляда лева. С тези десет хиляди лева този човек може да си купи един хубав костюм, обуща и с тях да се представя.
към беседата >>
Това е наше разпореждане, обаче природата казва: Богатите да ядат по-малко, а сиромасите ще ядат повече.
А ние искаме да наредим един нов свят. Ние сме влезли в стълкновение с този свят. Природата има едно разпореждане, и ние имаме друго разпореждане. Ние позволяваме на богатите да ядат изобилно, а на сиромасите не позволяваме, – те трябва да ядат малко. Казваме: Този човек е богат, той разполага, може да яде много, а онзи е сиромах, той трябва да яде само сух хляб, той не трябва да яде много.
Това е наше разпореждане, обаче природата казва: Богатите да ядат по-малко, а сиромасите ще ядат повече.
Че е така, виждаме от това, че на всички богати хора тя е развалила стомасите, а на сиромасите не е развалила. Учените хора, като разглеждат този въпрос, искат да си обяснят коя е причината за това. Те искат да си обяснят това с обстоятелството, че учените хора не знаят как да се хранят или друга някаква причина. Богатият трябва да яде много малко, понеже нищо не работи, а цял ден си матахара краката. Под думата матахаране аз подразбирам мърдане на краката само, т. е.
към беседата >>
Ще ви приведа един пример.
И славяните, които не водят морален живот, и те не се размножават много. Кои са причините за това? Причината за това седи някъде дълбоко. Френският народ се е спънал в чувствата си – нищо повече. И това, че сега във Франция се намалява раждаемостта, причините се крият в астралния свят.
Ще ви приведа един пример.
В Германия, в сегашните времена, във времето на един от сегашните, нови германски императори, се случило следното нещо: Германският император отишъл един ден в една от видните евангелски църкви да слуша един от младите проповедници, който бил много красноречив и добър проповедник. Като чул да проповядва, германският император казал на министъра, който го придружавал: Този проповедник говори отлично, но изглежда, че не е добре платен. Трябва да му се увеличи заплатата, да получава повече, да се подобри положението му, да работи по-добре. Той е способен човек, заслужава да се възнагради. След десетина години, императорът пак минал покрай същата църква, влязъл вътре да чуе сега как проповедникът проповядва, но останал зачуден, когато не чул неговия глас.
към беседата >>
Мислите ли, че само богатите хора правят добрини?
Още в този живот ние можем да направим известно пречистване, стига само да спазим известни правила. Когато ви дойде една мъчнотия, вие трябва да знаете, към кой свят принадлежи тя: Дали към физическия, дали към сърдечния или към умствения. И след това трябва да я разрешите съобразно тези закони. Вие не трябва да разрешавате всички неща по един и същи начин. Вие казвате: Искам да съм богат, за да правя добрини.
Мислите ли, че само богатите хора правят добрини?
Че всеки човек е богат. Когато един човек е надарен с ум, със сърце и със здраво тяло, може ли да се нарече сиромах? С една сладка дума вие можете да принесете на човека много по-голяма полза, отколкото ако му дадете десет хиляда лева. С тези десет хиляди лева този човек може да си купи един хубав костюм, обуща и с тях да се представя. А тъй, с една сладка дума, вие можете да произведете в човека цял преврат.
към беседата >>
Че е така, виждаме от това, че на всички богати хора тя е развалила стомасите, а на сиромасите не е развалила.
Ние сме влезли в стълкновение с този свят. Природата има едно разпореждане, и ние имаме друго разпореждане. Ние позволяваме на богатите да ядат изобилно, а на сиромасите не позволяваме, – те трябва да ядат малко. Казваме: Този човек е богат, той разполага, може да яде много, а онзи е сиромах, той трябва да яде само сух хляб, той не трябва да яде много. Това е наше разпореждане, обаче природата казва: Богатите да ядат по-малко, а сиромасите ще ядат повече.
Че е така, виждаме от това, че на всички богати хора тя е развалила стомасите, а на сиромасите не е развалила.
Учените хора, като разглеждат този въпрос, искат да си обяснят коя е причината за това. Те искат да си обяснят това с обстоятелството, че учените хора не знаят как да се хранят или друга някаква причина. Богатият трябва да яде много малко, понеже нищо не работи, а цял ден си матахара краката. Под думата матахаране аз подразбирам мърдане на краката само, т. е. нищо не работи.
към беседата >>
В Германия, в сегашните времена, във времето на един от сегашните, нови германски императори, се случило следното нещо: Германският император отишъл един ден в една от видните евангелски църкви да слуша един от младите проповедници, който бил много красноречив и добър проповедник.
Кои са причините за това? Причината за това седи някъде дълбоко. Френският народ се е спънал в чувствата си – нищо повече. И това, че сега във Франция се намалява раждаемостта, причините се крият в астралния свят. Ще ви приведа един пример.
В Германия, в сегашните времена, във времето на един от сегашните, нови германски императори, се случило следното нещо: Германският император отишъл един ден в една от видните евангелски църкви да слуша един от младите проповедници, който бил много красноречив и добър проповедник.
Като чул да проповядва, германският император казал на министъра, който го придружавал: Този проповедник говори отлично, но изглежда, че не е добре платен. Трябва да му се увеличи заплатата, да получава повече, да се подобри положението му, да работи по-добре. Той е способен човек, заслужава да се възнагради. След десетина години, императорът пак минал покрай същата църква, влязъл вътре да чуе сега как проповедникът проповядва, но останал зачуден, когато не чул неговия глас. Тогава той се обърнал към министъра и попитал: Защо онзи виден проповедник не проповядва вече?
към беседата >>
Че всеки човек е богат.
Когато ви дойде една мъчнотия, вие трябва да знаете, към кой свят принадлежи тя: Дали към физическия, дали към сърдечния или към умствения. И след това трябва да я разрешите съобразно тези закони. Вие не трябва да разрешавате всички неща по един и същи начин. Вие казвате: Искам да съм богат, за да правя добрини. Мислите ли, че само богатите хора правят добрини?
Че всеки човек е богат.
Когато един човек е надарен с ум, със сърце и със здраво тяло, може ли да се нарече сиромах? С една сладка дума вие можете да принесете на човека много по-голяма полза, отколкото ако му дадете десет хиляда лева. С тези десет хиляди лева този човек може да си купи един хубав костюм, обуща и с тях да се представя. А тъй, с една сладка дума, вие можете да произведете в човека цял преврат. Вие мислите, че реалното в света трябва да бъде резултат на вашия ум, на вашето сърце Не, това е последният опит.
към беседата >>
Учените хора, като разглеждат този въпрос, искат да си обяснят коя е причината за това.
Природата има едно разпореждане, и ние имаме друго разпореждане. Ние позволяваме на богатите да ядат изобилно, а на сиромасите не позволяваме, – те трябва да ядат малко. Казваме: Този човек е богат, той разполага, може да яде много, а онзи е сиромах, той трябва да яде само сух хляб, той не трябва да яде много. Това е наше разпореждане, обаче природата казва: Богатите да ядат по-малко, а сиромасите ще ядат повече. Че е така, виждаме от това, че на всички богати хора тя е развалила стомасите, а на сиромасите не е развалила.
Учените хора, като разглеждат този въпрос, искат да си обяснят коя е причината за това.
Те искат да си обяснят това с обстоятелството, че учените хора не знаят как да се хранят или друга някаква причина. Богатият трябва да яде много малко, понеже нищо не работи, а цял ден си матахара краката. Под думата матахаране аз подразбирам мърдане на краката само, т. е. нищо не работи. Мърдането на ръцете и това не е работа.
към беседата >>
Като чул да проповядва, германският император казал на министъра, който го придружавал: Този проповедник говори отлично, но изглежда, че не е добре платен.
Причината за това седи някъде дълбоко. Френският народ се е спънал в чувствата си – нищо повече. И това, че сега във Франция се намалява раждаемостта, причините се крият в астралния свят. Ще ви приведа един пример. В Германия, в сегашните времена, във времето на един от сегашните, нови германски императори, се случило следното нещо: Германският император отишъл един ден в една от видните евангелски църкви да слуша един от младите проповедници, който бил много красноречив и добър проповедник.
Като чул да проповядва, германският император казал на министъра, който го придружавал: Този проповедник говори отлично, но изглежда, че не е добре платен.
Трябва да му се увеличи заплатата, да получава повече, да се подобри положението му, да работи по-добре. Той е способен човек, заслужава да се възнагради. След десетина години, императорът пак минал покрай същата църква, влязъл вътре да чуе сега как проповедникът проповядва, но останал зачуден, когато не чул неговия глас. Тогава той се обърнал към министъра и попитал: Защо онзи виден проповедник не проповядва вече? Министърът отговорил: Петелът кога затлъстее престава да пее.
към беседата >>
Когато един човек е надарен с ум, със сърце и със здраво тяло, може ли да се нарече сиромах?
И след това трябва да я разрешите съобразно тези закони. Вие не трябва да разрешавате всички неща по един и същи начин. Вие казвате: Искам да съм богат, за да правя добрини. Мислите ли, че само богатите хора правят добрини? Че всеки човек е богат.
Когато един човек е надарен с ум, със сърце и със здраво тяло, може ли да се нарече сиромах?
С една сладка дума вие можете да принесете на човека много по-голяма полза, отколкото ако му дадете десет хиляда лева. С тези десет хиляди лева този човек може да си купи един хубав костюм, обуща и с тях да се представя. А тъй, с една сладка дума, вие можете да произведете в човека цял преврат. Вие мислите, че реалното в света трябва да бъде резултат на вашия ум, на вашето сърце Не, това е последният опит. Физическият опит трябва да бъде винаги последен.
към беседата >>
Те искат да си обяснят това с обстоятелството, че учените хора не знаят как да се хранят или друга някаква причина.
Ние позволяваме на богатите да ядат изобилно, а на сиромасите не позволяваме, – те трябва да ядат малко. Казваме: Този човек е богат, той разполага, може да яде много, а онзи е сиромах, той трябва да яде само сух хляб, той не трябва да яде много. Това е наше разпореждане, обаче природата казва: Богатите да ядат по-малко, а сиромасите ще ядат повече. Че е така, виждаме от това, че на всички богати хора тя е развалила стомасите, а на сиромасите не е развалила. Учените хора, като разглеждат този въпрос, искат да си обяснят коя е причината за това.
Те искат да си обяснят това с обстоятелството, че учените хора не знаят как да се хранят или друга някаква причина.
Богатият трябва да яде много малко, понеже нищо не работи, а цял ден си матахара краката. Под думата матахаране аз подразбирам мърдане на краката само, т. е. нищо не работи. Мърдането на ръцете и това не е работа. Мърдането на главата и това не е мисъл.
към беседата >>
Трябва да му се увеличи заплатата, да получава повече, да се подобри положението му, да работи по-добре.
Френският народ се е спънал в чувствата си – нищо повече. И това, че сега във Франция се намалява раждаемостта, причините се крият в астралния свят. Ще ви приведа един пример. В Германия, в сегашните времена, във времето на един от сегашните, нови германски императори, се случило следното нещо: Германският император отишъл един ден в една от видните евангелски църкви да слуша един от младите проповедници, който бил много красноречив и добър проповедник. Като чул да проповядва, германският император казал на министъра, който го придружавал: Този проповедник говори отлично, но изглежда, че не е добре платен.
Трябва да му се увеличи заплатата, да получава повече, да се подобри положението му, да работи по-добре.
Той е способен човек, заслужава да се възнагради. След десетина години, императорът пак минал покрай същата църква, влязъл вътре да чуе сега как проповедникът проповядва, но останал зачуден, когато не чул неговия глас. Тогава той се обърнал към министъра и попитал: Защо онзи виден проповедник не проповядва вече? Министърът отговорил: Петелът кога затлъстее престава да пее. С това аз не искам да кажа, че затлъстяването е вредно, защото и изпосталяването е вредно.
към беседата >>
С една сладка дума вие можете да принесете на човека много по-голяма полза, отколкото ако му дадете десет хиляда лева.
Вие не трябва да разрешавате всички неща по един и същи начин. Вие казвате: Искам да съм богат, за да правя добрини. Мислите ли, че само богатите хора правят добрини? Че всеки човек е богат. Когато един човек е надарен с ум, със сърце и със здраво тяло, може ли да се нарече сиромах?
С една сладка дума вие можете да принесете на човека много по-голяма полза, отколкото ако му дадете десет хиляда лева.
С тези десет хиляди лева този човек може да си купи един хубав костюм, обуща и с тях да се представя. А тъй, с една сладка дума, вие можете да произведете в човека цял преврат. Вие мислите, че реалното в света трябва да бъде резултат на вашия ум, на вашето сърце Не, това е последният опит. Физическият опит трябва да бъде винаги последен. След като сте направили един умствен опит, един сърдечен опит, най-после ще направите един опит на физическото поле, той е последният опит.
към беседата >>
Богатият трябва да яде много малко, понеже нищо не работи, а цял ден си матахара краката.
Казваме: Този човек е богат, той разполага, може да яде много, а онзи е сиромах, той трябва да яде само сух хляб, той не трябва да яде много. Това е наше разпореждане, обаче природата казва: Богатите да ядат по-малко, а сиромасите ще ядат повече. Че е така, виждаме от това, че на всички богати хора тя е развалила стомасите, а на сиромасите не е развалила. Учените хора, като разглеждат този въпрос, искат да си обяснят коя е причината за това. Те искат да си обяснят това с обстоятелството, че учените хора не знаят как да се хранят или друга някаква причина.
Богатият трябва да яде много малко, понеже нищо не работи, а цял ден си матахара краката.
Под думата матахаране аз подразбирам мърдане на краката само, т. е. нищо не работи. Мърдането на ръцете и това не е работа. Мърдането на главата и това не е мисъл. Мърдането на сърцето още не показва, че то чувства.
към беседата >>
Той е способен човек, заслужава да се възнагради.
И това, че сега във Франция се намалява раждаемостта, причините се крият в астралния свят. Ще ви приведа един пример. В Германия, в сегашните времена, във времето на един от сегашните, нови германски императори, се случило следното нещо: Германският император отишъл един ден в една от видните евангелски църкви да слуша един от младите проповедници, който бил много красноречив и добър проповедник. Като чул да проповядва, германският император казал на министъра, който го придружавал: Този проповедник говори отлично, но изглежда, че не е добре платен. Трябва да му се увеличи заплатата, да получава повече, да се подобри положението му, да работи по-добре.
Той е способен човек, заслужава да се възнагради.
След десетина години, императорът пак минал покрай същата църква, влязъл вътре да чуе сега как проповедникът проповядва, но останал зачуден, когато не чул неговия глас. Тогава той се обърнал към министъра и попитал: Защо онзи виден проповедник не проповядва вече? Министърът отговорил: Петелът кога затлъстее престава да пее. С това аз не искам да кажа, че затлъстяването е вредно, защото и изпосталяването е вредно. И затлъстяването, и изпосталяването са крайности.
към беседата >>
С тези десет хиляди лева този човек може да си купи един хубав костюм, обуща и с тях да се представя.
Вие казвате: Искам да съм богат, за да правя добрини. Мислите ли, че само богатите хора правят добрини? Че всеки човек е богат. Когато един човек е надарен с ум, със сърце и със здраво тяло, може ли да се нарече сиромах? С една сладка дума вие можете да принесете на човека много по-голяма полза, отколкото ако му дадете десет хиляда лева.
С тези десет хиляди лева този човек може да си купи един хубав костюм, обуща и с тях да се представя.
А тъй, с една сладка дума, вие можете да произведете в човека цял преврат. Вие мислите, че реалното в света трябва да бъде резултат на вашия ум, на вашето сърце Не, това е последният опит. Физическият опит трябва да бъде винаги последен. След като сте направили един умствен опит, един сърдечен опит, най-после ще направите един опит на физическото поле, той е последният опит. Зад него вече няма нищо друго.
към беседата >>
Под думата матахаране аз подразбирам мърдане на краката само, т. е.
Това е наше разпореждане, обаче природата казва: Богатите да ядат по-малко, а сиромасите ще ядат повече. Че е така, виждаме от това, че на всички богати хора тя е развалила стомасите, а на сиромасите не е развалила. Учените хора, като разглеждат този въпрос, искат да си обяснят коя е причината за това. Те искат да си обяснят това с обстоятелството, че учените хора не знаят как да се хранят или друга някаква причина. Богатият трябва да яде много малко, понеже нищо не работи, а цял ден си матахара краката.
Под думата матахаране аз подразбирам мърдане на краката само, т. е.
нищо не работи. Мърдането на ръцете и това не е работа. Мърдането на главата и това не е мисъл. Мърдането на сърцето още не показва, че то чувства. Че краката се движат, това още не показва работа.
към беседата >>
След десетина години, императорът пак минал покрай същата църква, влязъл вътре да чуе сега как проповедникът проповядва, но останал зачуден, когато не чул неговия глас.
Ще ви приведа един пример. В Германия, в сегашните времена, във времето на един от сегашните, нови германски императори, се случило следното нещо: Германският император отишъл един ден в една от видните евангелски църкви да слуша един от младите проповедници, който бил много красноречив и добър проповедник. Като чул да проповядва, германският император казал на министъра, който го придружавал: Този проповедник говори отлично, но изглежда, че не е добре платен. Трябва да му се увеличи заплатата, да получава повече, да се подобри положението му, да работи по-добре. Той е способен човек, заслужава да се възнагради.
След десетина години, императорът пак минал покрай същата църква, влязъл вътре да чуе сега как проповедникът проповядва, но останал зачуден, когато не чул неговия глас.
Тогава той се обърнал към министъра и попитал: Защо онзи виден проповедник не проповядва вече? Министърът отговорил: Петелът кога затлъстее престава да пее. С това аз не искам да кажа, че затлъстяването е вредно, защото и изпосталяването е вредно. И затлъстяването, и изпосталяването са крайности. Ние мислим, че като имаме всички условия, ще бъдем добри.
към беседата >>
А тъй, с една сладка дума, вие можете да произведете в човека цял преврат.
Мислите ли, че само богатите хора правят добрини? Че всеки човек е богат. Когато един човек е надарен с ум, със сърце и със здраво тяло, може ли да се нарече сиромах? С една сладка дума вие можете да принесете на човека много по-голяма полза, отколкото ако му дадете десет хиляда лева. С тези десет хиляди лева този човек може да си купи един хубав костюм, обуща и с тях да се представя.
А тъй, с една сладка дума, вие можете да произведете в човека цял преврат.
Вие мислите, че реалното в света трябва да бъде резултат на вашия ум, на вашето сърце Не, това е последният опит. Физическият опит трябва да бъде винаги последен. След като сте направили един умствен опит, един сърдечен опит, най-после ще направите един опит на физическото поле, той е последният опит. Зад него вече няма нищо друго. И като направим този последен опит трябва вече да спрем.
към беседата >>
нищо не работи.
Че е така, виждаме от това, че на всички богати хора тя е развалила стомасите, а на сиромасите не е развалила. Учените хора, като разглеждат този въпрос, искат да си обяснят коя е причината за това. Те искат да си обяснят това с обстоятелството, че учените хора не знаят как да се хранят или друга някаква причина. Богатият трябва да яде много малко, понеже нищо не работи, а цял ден си матахара краката. Под думата матахаране аз подразбирам мърдане на краката само, т. е.
нищо не работи.
Мърдането на ръцете и това не е работа. Мърдането на главата и това не е мисъл. Мърдането на сърцето още не показва, че то чувства. Че краката се движат, това още не показва работа. Че мозъкът се движи, това още не е мисъл.
към беседата >>
Тогава той се обърнал към министъра и попитал: Защо онзи виден проповедник не проповядва вече?
В Германия, в сегашните времена, във времето на един от сегашните, нови германски императори, се случило следното нещо: Германският император отишъл един ден в една от видните евангелски църкви да слуша един от младите проповедници, който бил много красноречив и добър проповедник. Като чул да проповядва, германският император казал на министъра, който го придружавал: Този проповедник говори отлично, но изглежда, че не е добре платен. Трябва да му се увеличи заплатата, да получава повече, да се подобри положението му, да работи по-добре. Той е способен човек, заслужава да се възнагради. След десетина години, императорът пак минал покрай същата църква, влязъл вътре да чуе сега как проповедникът проповядва, но останал зачуден, когато не чул неговия глас.
Тогава той се обърнал към министъра и попитал: Защо онзи виден проповедник не проповядва вече?
Министърът отговорил: Петелът кога затлъстее престава да пее. С това аз не искам да кажа, че затлъстяването е вредно, защото и изпосталяването е вредно. И затлъстяването, и изпосталяването са крайности. Ние мислим, че като имаме всички условия, ще бъдем добри. Можем да бъдем по-добри, но съвсем ще замлъкнем.
към беседата >>
Вие мислите, че реалното в света трябва да бъде резултат на вашия ум, на вашето сърце Не, това е последният опит.
Че всеки човек е богат. Когато един човек е надарен с ум, със сърце и със здраво тяло, може ли да се нарече сиромах? С една сладка дума вие можете да принесете на човека много по-голяма полза, отколкото ако му дадете десет хиляда лева. С тези десет хиляди лева този човек може да си купи един хубав костюм, обуща и с тях да се представя. А тъй, с една сладка дума, вие можете да произведете в човека цял преврат.
Вие мислите, че реалното в света трябва да бъде резултат на вашия ум, на вашето сърце Не, това е последният опит.
Физическият опит трябва да бъде винаги последен. След като сте направили един умствен опит, един сърдечен опит, най-после ще направите един опит на физическото поле, той е последният опит. Зад него вече няма нищо друго. И като направим този последен опит трябва вече да спрем. Сега ще оставим по нататък на природата.
към беседата >>
Мърдането на ръцете и това не е работа.
Учените хора, като разглеждат този въпрос, искат да си обяснят коя е причината за това. Те искат да си обяснят това с обстоятелството, че учените хора не знаят как да се хранят или друга някаква причина. Богатият трябва да яде много малко, понеже нищо не работи, а цял ден си матахара краката. Под думата матахаране аз подразбирам мърдане на краката само, т. е. нищо не работи.
Мърдането на ръцете и това не е работа.
Мърдането на главата и това не е мисъл. Мърдането на сърцето още не показва, че то чувства. Че краката се движат, това още не показва работа. Че мозъкът се движи, това още не е мисъл. Вие мислите, че всяко мърдане е работа.
към беседата >>
Министърът отговорил: Петелът кога затлъстее престава да пее.
Като чул да проповядва, германският император казал на министъра, който го придружавал: Този проповедник говори отлично, но изглежда, че не е добре платен. Трябва да му се увеличи заплатата, да получава повече, да се подобри положението му, да работи по-добре. Той е способен човек, заслужава да се възнагради. След десетина години, императорът пак минал покрай същата църква, влязъл вътре да чуе сега как проповедникът проповядва, но останал зачуден, когато не чул неговия глас. Тогава той се обърнал към министъра и попитал: Защо онзи виден проповедник не проповядва вече?
Министърът отговорил: Петелът кога затлъстее престава да пее.
С това аз не искам да кажа, че затлъстяването е вредно, защото и изпосталяването е вредно. И затлъстяването, и изпосталяването са крайности. Ние мислим, че като имаме всички условия, ще бъдем добри. Можем да бъдем по-добри, но съвсем ще замлъкнем. Забелязано е, че онези хора, които се хранят много и които нямат големи мъчнотии, затлъстяват повече.
към беседата >>
Физическият опит трябва да бъде винаги последен.
Когато един човек е надарен с ум, със сърце и със здраво тяло, може ли да се нарече сиромах? С една сладка дума вие можете да принесете на човека много по-голяма полза, отколкото ако му дадете десет хиляда лева. С тези десет хиляди лева този човек може да си купи един хубав костюм, обуща и с тях да се представя. А тъй, с една сладка дума, вие можете да произведете в човека цял преврат. Вие мислите, че реалното в света трябва да бъде резултат на вашия ум, на вашето сърце Не, това е последният опит.
Физическият опит трябва да бъде винаги последен.
След като сте направили един умствен опит, един сърдечен опит, най-после ще направите един опит на физическото поле, той е последният опит. Зад него вече няма нищо друго. И като направим този последен опит трябва вече да спрем. Сега ще оставим по нататък на природата. След като направите и последния опит и нямате резултат, оставете вече на природата, тя ще свърши останалата работа.
към беседата >>
Мърдането на главата и това не е мисъл.
Те искат да си обяснят това с обстоятелството, че учените хора не знаят как да се хранят или друга някаква причина. Богатият трябва да яде много малко, понеже нищо не работи, а цял ден си матахара краката. Под думата матахаране аз подразбирам мърдане на краката само, т. е. нищо не работи. Мърдането на ръцете и това не е работа.
Мърдането на главата и това не е мисъл.
Мърдането на сърцето още не показва, че то чувства. Че краката се движат, това още не показва работа. Че мозъкът се движи, това още не е мисъл. Вие мислите, че всяко мърдане е работа. Действително зад всяко мърдане има нещо разумно, но това мърдане е извън вас.
към беседата >>
С това аз не искам да кажа, че затлъстяването е вредно, защото и изпосталяването е вредно.
Трябва да му се увеличи заплатата, да получава повече, да се подобри положението му, да работи по-добре. Той е способен човек, заслужава да се възнагради. След десетина години, императорът пак минал покрай същата църква, влязъл вътре да чуе сега как проповедникът проповядва, но останал зачуден, когато не чул неговия глас. Тогава той се обърнал към министъра и попитал: Защо онзи виден проповедник не проповядва вече? Министърът отговорил: Петелът кога затлъстее престава да пее.
С това аз не искам да кажа, че затлъстяването е вредно, защото и изпосталяването е вредно.
И затлъстяването, и изпосталяването са крайности. Ние мислим, че като имаме всички условия, ще бъдем добри. Можем да бъдем по-добри, но съвсем ще замлъкнем. Забелязано е, че онези хора, които се хранят много и които нямат големи мъчнотии, затлъстяват повече. Сърцето на тези хора се обвива с мас.
към беседата >>
След като сте направили един умствен опит, един сърдечен опит, най-после ще направите един опит на физическото поле, той е последният опит.
С една сладка дума вие можете да принесете на човека много по-голяма полза, отколкото ако му дадете десет хиляда лева. С тези десет хиляди лева този човек може да си купи един хубав костюм, обуща и с тях да се представя. А тъй, с една сладка дума, вие можете да произведете в човека цял преврат. Вие мислите, че реалното в света трябва да бъде резултат на вашия ум, на вашето сърце Не, това е последният опит. Физическият опит трябва да бъде винаги последен.
След като сте направили един умствен опит, един сърдечен опит, най-после ще направите един опит на физическото поле, той е последният опит.
Зад него вече няма нищо друго. И като направим този последен опит трябва вече да спрем. Сега ще оставим по нататък на природата. След като направите и последния опит и нямате резултат, оставете вече на природата, тя ще свърши останалата работа. Като направи опита, природата ще ви покаже начина, по който може да поправи погрешката.
към беседата >>
НАГОРЕ