НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1641
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
1641
:
1000
резултата в
3
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Вътрешният господар
,
ООК
, София, 3.1.1940г.,
Понеже като ви казах, че половината ще дадете, ако спечелите един милион, вие казахте: „Много е.“ Та, сега е квит.
Каква е задачата на болния, като стане от леглото? Да пристъпва, за да види дали може да се държи на краката си. Често хората имат идеите на лотарийните билети. Вие не сте спечелили. Ще ме глобите сега. Спечелихте.
Понеже като ви казах, че половината ще дадете, ако спечелите един милион, вие казахте: „Много е.“ Та, сега е квит.
към беседата >>
Та, като мислих, мислих, казах си: без нея.
Сега, тая сутрин какво си говорихте? Като станахте от леглото, какво говорихте? Сега вие може да ми зададете същия въпрос: „Ти като стана, какво мислеше? “ Аз да ви кажа: аз като станах, дойде ми мисъл – с цигулката ли да дойда тук или без цигулката? Имам си съображение.
Та, като мислих, мислих, казах си: без нея.
Понеже, ако дойда с нея, ще взема билет и трябва да плащам. Трябва да се плати за цигулката, за разходката да дойде тук. Та, от икономическо гледище не я взех, понеже трябваше да свиря, ако бях я взел. А пък енергията на музиката е много голяма и един ден ще ми представят квитанция, че съм свирил и ще кажат: „Ти си свирил, но трябва да платиш такса. Ти искаш да им правиш развлечение.“ Аз трябваше да платя.
към беседата >>
(Учителят много пъти изпя тези думи: „Сила, здраве е богатство“.) Всички хора съставляват възможности.
Нека да започнем изпяването на тези думи.
(Учителят много пъти изпя тези думи: „Сила, здраве е богатство“.) Всички хора съставляват възможности.
Те са едно благословение. Всеки един човек е едно благословение в света. Всяко едно същество – и дървото, и другите същества, са възможности. На всичко трябва да се радваме, понеже те са възможности, които Бог е създал в света. Радвайте се, че сте в един свят на възможности.
към беседата >>
В какво седи престъплението на човека в света?
В какво седи престъплението на човека в света?
Престъплението излиза от доброто. Понеже ако не употребиш доброто на место, имаш престъпление. И ако нямаш добро, не щеше да има престъпление. От какво произлиза невежеството? От знанието.
към беседата >>
Понеже, ако дойда с нея, ще взема билет и трябва да плащам.
Като станахте от леглото, какво говорихте? Сега вие може да ми зададете същия въпрос: „Ти като стана, какво мислеше? “ Аз да ви кажа: аз като станах, дойде ми мисъл – с цигулката ли да дойда тук или без цигулката? Имам си съображение. Та, като мислих, мислих, казах си: без нея.
Понеже, ако дойда с нея, ще взема билет и трябва да плащам.
Трябва да се плати за цигулката, за разходката да дойде тук. Та, от икономическо гледище не я взех, понеже трябваше да свиря, ако бях я взел. А пък енергията на музиката е много голяма и един ден ще ми представят квитанция, че съм свирил и ще кажат: „Ти си свирил, но трябва да платиш такса. Ти искаш да им правиш развлечение.“ Аз трябваше да платя. А пък аз като свиря, вие нищо не плащате.
към беседата >>
Те са едно благословение.
Нека да започнем изпяването на тези думи. (Учителят много пъти изпя тези думи: „Сила, здраве е богатство“.) Всички хора съставляват възможности.
Те са едно благословение.
Всеки един човек е едно благословение в света. Всяко едно същество – и дървото, и другите същества, са възможности. На всичко трябва да се радваме, понеже те са възможности, които Бог е създал в света. Радвайте се, че сте в един свят на възможности. Я изпейте сега тия думи.
към беседата >>
Престъплението излиза от доброто.
В какво седи престъплението на човека в света?
Престъплението излиза от доброто.
Понеже ако не употребиш доброто на место, имаш престъпление. И ако нямаш добро, не щеше да има престъпление. От какво произлиза невежеството? От знанието. Ако нямаш знание, имаш невежество.
към беседата >>
Трябва да се плати за цигулката, за разходката да дойде тук.
Сега вие може да ми зададете същия въпрос: „Ти като стана, какво мислеше? “ Аз да ви кажа: аз като станах, дойде ми мисъл – с цигулката ли да дойда тук или без цигулката? Имам си съображение. Та, като мислих, мислих, казах си: без нея. Понеже, ако дойда с нея, ще взема билет и трябва да плащам.
Трябва да се плати за цигулката, за разходката да дойде тук.
Та, от икономическо гледище не я взех, понеже трябваше да свиря, ако бях я взел. А пък енергията на музиката е много голяма и един ден ще ми представят квитанция, че съм свирил и ще кажат: „Ти си свирил, но трябва да платиш такса. Ти искаш да им правиш развлечение.“ Аз трябваше да платя. А пък аз като свиря, вие нищо не плащате. Аз ви представям една истина в детинска форма.
към беседата >>
Всеки един човек е едно благословение в света.
Нека да започнем изпяването на тези думи. (Учителят много пъти изпя тези думи: „Сила, здраве е богатство“.) Всички хора съставляват възможности. Те са едно благословение.
Всеки един човек е едно благословение в света.
Всяко едно същество – и дървото, и другите същества, са възможности. На всичко трябва да се радваме, понеже те са възможности, които Бог е създал в света. Радвайте се, че сте в един свят на възможности. Я изпейте сега тия думи. (Всички пеем.) Вижте каква сила дойде сега чрез тая песен.
към беседата >>
Понеже ако не употребиш доброто на место, имаш престъпление.
В какво седи престъплението на човека в света? Престъплението излиза от доброто.
Понеже ако не употребиш доброто на место, имаш престъпление.
И ако нямаш добро, не щеше да има престъпление. От какво произлиза невежеството? От знанието. Ако нямаш знание, имаш невежество. От какво излиза безсилието?
към беседата >>
Та, от икономическо гледище не я взех, понеже трябваше да свиря, ако бях я взел.
“ Аз да ви кажа: аз като станах, дойде ми мисъл – с цигулката ли да дойда тук или без цигулката? Имам си съображение. Та, като мислих, мислих, казах си: без нея. Понеже, ако дойда с нея, ще взема билет и трябва да плащам. Трябва да се плати за цигулката, за разходката да дойде тук.
Та, от икономическо гледище не я взех, понеже трябваше да свиря, ако бях я взел.
А пък енергията на музиката е много голяма и един ден ще ми представят квитанция, че съм свирил и ще кажат: „Ти си свирил, но трябва да платиш такса. Ти искаш да им правиш развлечение.“ Аз трябваше да платя. А пък аз като свиря, вие нищо не плащате. Аз ви представям една истина в детинска форма. Не е лошо да дойда с цигулката, но някой път и тя е неразположена.
към беседата >>
Всяко едно същество – и дървото, и другите същества, са възможности.
Нека да започнем изпяването на тези думи. (Учителят много пъти изпя тези думи: „Сила, здраве е богатство“.) Всички хора съставляват възможности. Те са едно благословение. Всеки един човек е едно благословение в света.
Всяко едно същество – и дървото, и другите същества, са възможности.
На всичко трябва да се радваме, понеже те са възможности, които Бог е създал в света. Радвайте се, че сте в един свят на възможности. Я изпейте сега тия думи. (Всички пеем.) Вижте каква сила дойде сега чрез тая песен. Дойде от невидимия свят, гениите на музиката.
към беседата >>
И ако нямаш добро, не щеше да има престъпление.
В какво седи престъплението на човека в света? Престъплението излиза от доброто. Понеже ако не употребиш доброто на место, имаш престъпление.
И ако нямаш добро, не щеше да има престъпление.
От какво произлиза невежеството? От знанието. Ако нямаш знание, имаш невежество. От какво излиза безсилието? От силата.
към беседата >>
А пък енергията на музиката е много голяма и един ден ще ми представят квитанция, че съм свирил и ще кажат: „Ти си свирил, но трябва да платиш такса.
Имам си съображение. Та, като мислих, мислих, казах си: без нея. Понеже, ако дойда с нея, ще взема билет и трябва да плащам. Трябва да се плати за цигулката, за разходката да дойде тук. Та, от икономическо гледище не я взех, понеже трябваше да свиря, ако бях я взел.
А пък енергията на музиката е много голяма и един ден ще ми представят квитанция, че съм свирил и ще кажат: „Ти си свирил, но трябва да платиш такса.
Ти искаш да им правиш развлечение.“ Аз трябваше да платя. А пък аз като свиря, вие нищо не плащате. Аз ви представям една истина в детинска форма. Не е лошо да дойда с цигулката, но някой път и тя е неразположена. Тя връчка някой път.
към беседата >>
На всичко трябва да се радваме, понеже те са възможности, които Бог е създал в света.
Нека да започнем изпяването на тези думи. (Учителят много пъти изпя тези думи: „Сила, здраве е богатство“.) Всички хора съставляват възможности. Те са едно благословение. Всеки един човек е едно благословение в света. Всяко едно същество – и дървото, и другите същества, са възможности.
На всичко трябва да се радваме, понеже те са възможности, които Бог е създал в света.
Радвайте се, че сте в един свят на възможности. Я изпейте сега тия думи. (Всички пеем.) Вижте каква сила дойде сега чрез тая песен. Дойде от невидимия свят, гениите на музиката.
към беседата >>
От какво произлиза невежеството?
В какво седи престъплението на човека в света? Престъплението излиза от доброто. Понеже ако не употребиш доброто на место, имаш престъпление. И ако нямаш добро, не щеше да има престъпление.
От какво произлиза невежеството?
От знанието. Ако нямаш знание, имаш невежество. От какво излиза безсилието? От силата. Ако нямаш сила, имаш безсилие.
към беседата >>
Ти искаш да им правиш развлечение.“ Аз трябваше да платя.
Та, като мислих, мислих, казах си: без нея. Понеже, ако дойда с нея, ще взема билет и трябва да плащам. Трябва да се плати за цигулката, за разходката да дойде тук. Та, от икономическо гледище не я взех, понеже трябваше да свиря, ако бях я взел. А пък енергията на музиката е много голяма и един ден ще ми представят квитанция, че съм свирил и ще кажат: „Ти си свирил, но трябва да платиш такса.
Ти искаш да им правиш развлечение.“ Аз трябваше да платя.
А пък аз като свиря, вие нищо не плащате. Аз ви представям една истина в детинска форма. Не е лошо да дойда с цигулката, но някой път и тя е неразположена. Тя връчка някой път. Тя казва: „Тези нишки са много хубави, сребърни са, но трябва да туриш златни струни, специални, поне някои, а другите да са сребърни.“
към беседата >>
Радвайте се, че сте в един свят на възможности.
(Учителят много пъти изпя тези думи: „Сила, здраве е богатство“.) Всички хора съставляват възможности. Те са едно благословение. Всеки един човек е едно благословение в света. Всяко едно същество – и дървото, и другите същества, са възможности. На всичко трябва да се радваме, понеже те са възможности, които Бог е създал в света.
Радвайте се, че сте в един свят на възможности.
Я изпейте сега тия думи. (Всички пеем.) Вижте каква сила дойде сега чрез тая песен. Дойде от невидимия свят, гениите на музиката.
към беседата >>
От знанието.
В какво седи престъплението на човека в света? Престъплението излиза от доброто. Понеже ако не употребиш доброто на место, имаш престъпление. И ако нямаш добро, не щеше да има престъпление. От какво произлиза невежеството?
От знанието.
Ако нямаш знание, имаш невежество. От какво излиза безсилието? От силата. Ако нямаш сила, имаш безсилие. Някой ще каже: „Докажи ми.“ Имате една точка.
към беседата >>
А пък аз като свиря, вие нищо не плащате.
Понеже, ако дойда с нея, ще взема билет и трябва да плащам. Трябва да се плати за цигулката, за разходката да дойде тук. Та, от икономическо гледище не я взех, понеже трябваше да свиря, ако бях я взел. А пък енергията на музиката е много голяма и един ден ще ми представят квитанция, че съм свирил и ще кажат: „Ти си свирил, но трябва да платиш такса. Ти искаш да им правиш развлечение.“ Аз трябваше да платя.
А пък аз като свиря, вие нищо не плащате.
Аз ви представям една истина в детинска форма. Не е лошо да дойда с цигулката, но някой път и тя е неразположена. Тя връчка някой път. Тя казва: „Тези нишки са много хубави, сребърни са, но трябва да туриш златни струни, специални, поне някои, а другите да са сребърни.“
към беседата >>
Я изпейте сега тия думи.
Те са едно благословение. Всеки един човек е едно благословение в света. Всяко едно същество – и дървото, и другите същества, са възможности. На всичко трябва да се радваме, понеже те са възможности, които Бог е създал в света. Радвайте се, че сте в един свят на възможности.
Я изпейте сега тия думи.
(Всички пеем.) Вижте каква сила дойде сега чрез тая песен. Дойде от невидимия свят, гениите на музиката.
към беседата >>
Ако нямаш знание, имаш невежество.
Престъплението излиза от доброто. Понеже ако не употребиш доброто на место, имаш престъпление. И ако нямаш добро, не щеше да има престъпление. От какво произлиза невежеството? От знанието.
Ако нямаш знание, имаш невежество.
От какво излиза безсилието? От силата. Ако нямаш сила, имаш безсилие. Някой ще каже: „Докажи ми.“ Имате една точка. Какво можеш да направиш с една точка A?
към беседата >>
Аз ви представям една истина в детинска форма.
Трябва да се плати за цигулката, за разходката да дойде тук. Та, от икономическо гледище не я взех, понеже трябваше да свиря, ако бях я взел. А пък енергията на музиката е много голяма и един ден ще ми представят квитанция, че съм свирил и ще кажат: „Ти си свирил, но трябва да платиш такса. Ти искаш да им правиш развлечение.“ Аз трябваше да платя. А пък аз като свиря, вие нищо не плащате.
Аз ви представям една истина в детинска форма.
Не е лошо да дойда с цигулката, но някой път и тя е неразположена. Тя връчка някой път. Тя казва: „Тези нишки са много хубави, сребърни са, но трябва да туриш златни струни, специални, поне някои, а другите да са сребърни.“
към беседата >>
(Всички пеем.) Вижте каква сила дойде сега чрез тая песен.
Всеки един човек е едно благословение в света. Всяко едно същество – и дървото, и другите същества, са възможности. На всичко трябва да се радваме, понеже те са възможности, които Бог е създал в света. Радвайте се, че сте в един свят на възможности. Я изпейте сега тия думи.
(Всички пеем.) Вижте каква сила дойде сега чрез тая песен.
Дойде от невидимия свят, гениите на музиката.
към беседата >>
От какво излиза безсилието?
Понеже ако не употребиш доброто на место, имаш престъпление. И ако нямаш добро, не щеше да има престъпление. От какво произлиза невежеството? От знанието. Ако нямаш знание, имаш невежество.
От какво излиза безсилието?
От силата. Ако нямаш сила, имаш безсилие. Някой ще каже: „Докажи ми.“ Имате една точка. Какво можеш да направиш с една точка A? От една точка имаш само една възможност.
към беседата >>
Не е лошо да дойда с цигулката, но някой път и тя е неразположена.
Та, от икономическо гледище не я взех, понеже трябваше да свиря, ако бях я взел. А пък енергията на музиката е много голяма и един ден ще ми представят квитанция, че съм свирил и ще кажат: „Ти си свирил, но трябва да платиш такса. Ти искаш да им правиш развлечение.“ Аз трябваше да платя. А пък аз като свиря, вие нищо не плащате. Аз ви представям една истина в детинска форма.
Не е лошо да дойда с цигулката, но някой път и тя е неразположена.
Тя връчка някой път. Тя казва: „Тези нишки са много хубави, сребърни са, но трябва да туриш златни струни, специални, поне някои, а другите да са сребърни.“
към беседата >>
Дойде от невидимия свят, гениите на музиката.
Всяко едно същество – и дървото, и другите същества, са възможности. На всичко трябва да се радваме, понеже те са възможности, които Бог е създал в света. Радвайте се, че сте в един свят на възможности. Я изпейте сега тия думи. (Всички пеем.) Вижте каква сила дойде сега чрез тая песен.
Дойде от невидимия свят, гениите на музиката.
към беседата >>
От силата.
И ако нямаш добро, не щеше да има престъпление. От какво произлиза невежеството? От знанието. Ако нямаш знание, имаш невежество. От какво излиза безсилието?
От силата.
Ако нямаш сила, имаш безсилие. Някой ще каже: „Докажи ми.“ Имате една точка. Какво можеш да направиш с една точка A? От една точка имаш само една възможност.
към беседата >>
Тя връчка някой път.
А пък енергията на музиката е много голяма и един ден ще ми представят квитанция, че съм свирил и ще кажат: „Ти си свирил, но трябва да платиш такса. Ти искаш да им правиш развлечение.“ Аз трябваше да платя. А пък аз като свиря, вие нищо не плащате. Аз ви представям една истина в детинска форма. Не е лошо да дойда с цигулката, но някой път и тя е неразположена.
Тя връчка някой път.
Тя казва: „Тези нишки са много хубави, сребърни са, но трябва да туриш златни струни, специални, поне някои, а другите да са сребърни.“
към беседата >>
Та казвам: Необходимо е човек да има онова спокойствие на душата си.
Та казвам: Необходимо е човек да има онова спокойствие на душата си.
Всеки човек трябва да се влада. И млади, и възрастни, и стари. Понеже се намират в един свят на вечни възможности. Не съжалявайте за нищо, че не е станало. Радвайте се, че не е станало.
към беседата >>
Ако нямаш сила, имаш безсилие.
От какво произлиза невежеството? От знанието. Ако нямаш знание, имаш невежество. От какво излиза безсилието? От силата.
Ако нямаш сила, имаш безсилие.
Някой ще каже: „Докажи ми.“ Имате една точка. Какво можеш да направиш с една точка A? От една точка имаш само една възможност.
към беседата >>
Тя казва: „Тези нишки са много хубави, сребърни са, но трябва да туриш златни струни, специални, поне някои, а другите да са сребърни.“
Ти искаш да им правиш развлечение.“ Аз трябваше да платя. А пък аз като свиря, вие нищо не плащате. Аз ви представям една истина в детинска форма. Не е лошо да дойда с цигулката, но някой път и тя е неразположена. Тя връчка някой път.
Тя казва: „Тези нишки са много хубави, сребърни са, но трябва да туриш златни струни, специални, поне някои, а другите да са сребърни.“
към беседата >>
Всеки човек трябва да се влада.
Та казвам: Необходимо е човек да има онова спокойствие на душата си.
Всеки човек трябва да се влада.
И млади, и възрастни, и стари. Понеже се намират в един свят на вечни възможности. Не съжалявайте за нищо, че не е станало. Радвайте се, че не е станало. Радвайте се на всички страдания, които са дошли.
към беседата >>
Някой ще каже: „Докажи ми.“ Имате една точка.
От знанието. Ако нямаш знание, имаш невежество. От какво излиза безсилието? От силата. Ако нямаш сила, имаш безсилие.
Някой ще каже: „Докажи ми.“ Имате една точка.
Какво можеш да направиш с една точка A? От една точка имаш само една възможност.
към беседата >>
Някой път у вас се заражда желание да се облечете добре, с хубави обуща и да се покажете.
Някой път у вас се заражда желание да се облечете добре, с хубави обуща и да се покажете.
Защо искате да се облечете? Вие ще си направите обуща тесни, по модел, от много хубава кожа, камилска, но заострени като рогата на някой вол. И след като носиш тези обуща една година, те ще образуват мазол на пръстите. И тогава ще почнеш да мислиш как да лекуваш мазолите си. Ще им туриш това, онова, ще ги режеш.
към беседата >>
И млади, и възрастни, и стари.
Та казвам: Необходимо е човек да има онова спокойствие на душата си. Всеки човек трябва да се влада.
И млади, и възрастни, и стари.
Понеже се намират в един свят на вечни възможности. Не съжалявайте за нищо, че не е станало. Радвайте се, че не е станало. Радвайте се на всички страдания, които са дошли. Всичко, което става в света, ще се обърне на добро.
към беседата >>
Какво можеш да направиш с една точка A?
Ако нямаш знание, имаш невежество. От какво излиза безсилието? От силата. Ако нямаш сила, имаш безсилие. Някой ще каже: „Докажи ми.“ Имате една точка.
Какво можеш да направиш с една точка A?
От една точка имаш само една възможност.
към беседата >>
Защо искате да се облечете?
Някой път у вас се заражда желание да се облечете добре, с хубави обуща и да се покажете.
Защо искате да се облечете?
Вие ще си направите обуща тесни, по модел, от много хубава кожа, камилска, но заострени като рогата на някой вол. И след като носиш тези обуща една година, те ще образуват мазол на пръстите. И тогава ще почнеш да мислиш как да лекуваш мазолите си. Ще им туриш това, онова, ще ги режеш. Казвам: „Защо носиш такива тесни обуща?
към беседата >>
Понеже се намират в един свят на вечни възможности.
Та казвам: Необходимо е човек да има онова спокойствие на душата си. Всеки човек трябва да се влада. И млади, и възрастни, и стари.
Понеже се намират в един свят на вечни възможности.
Не съжалявайте за нищо, че не е станало. Радвайте се, че не е станало. Радвайте се на всички страдания, които са дошли. Всичко, което става в света, ще се обърне на добро. (Всички пяхме старата песен.) Влезте в съобщение с мощните сили в природата.
към беседата >>
От една точка имаш само една възможност.
От какво излиза безсилието? От силата. Ако нямаш сила, имаш безсилие. Някой ще каже: „Докажи ми.“ Имате една точка. Какво можеш да направиш с една точка A?
От една точка имаш само една възможност.
към беседата >>
Вие ще си направите обуща тесни, по модел, от много хубава кожа, камилска, но заострени като рогата на някой вол.
Някой път у вас се заражда желание да се облечете добре, с хубави обуща и да се покажете. Защо искате да се облечете?
Вие ще си направите обуща тесни, по модел, от много хубава кожа, камилска, но заострени като рогата на някой вол.
И след като носиш тези обуща една година, те ще образуват мазол на пръстите. И тогава ще почнеш да мислиш как да лекуваш мазолите си. Ще им туриш това, онова, ще ги режеш. Казвам: „Защо носиш такива тесни обуща? “ Ти казваш: „Модата е такава.“ Господ направи краката на човека.
към беседата >>
Не съжалявайте за нищо, че не е станало.
Та казвам: Необходимо е човек да има онова спокойствие на душата си. Всеки човек трябва да се влада. И млади, и възрастни, и стари. Понеже се намират в един свят на вечни възможности.
Не съжалявайте за нищо, че не е станало.
Радвайте се, че не е станало. Радвайте се на всички страдания, които са дошли. Всичко, което става в света, ще се обърне на добро. (Всички пяхме старата песен.) Влезте в съобщение с мощните сили в природата. Вятърът като дойде, той раздвижва листата.
към беседата >>
Като се движиш от точката, ще направиш една права линия.
Като се движиш от точката, ще направиш една права линия.
Вие имате понятие, че правата линия е много дълга. Не, точката има само една възможност. Точката може да прави само една крачка. И като направи една крачка, там ще намериш друга точка. И там ще се срещнат.
към беседата >>
И след като носиш тези обуща една година, те ще образуват мазол на пръстите.
Някой път у вас се заражда желание да се облечете добре, с хубави обуща и да се покажете. Защо искате да се облечете? Вие ще си направите обуща тесни, по модел, от много хубава кожа, камилска, но заострени като рогата на някой вол.
И след като носиш тези обуща една година, те ще образуват мазол на пръстите.
И тогава ще почнеш да мислиш как да лекуваш мазолите си. Ще им туриш това, онова, ще ги режеш. Казвам: „Защо носиш такива тесни обуща? “ Ти казваш: „Модата е такава.“ Господ направи краката на човека. Обущата да се съобразят с краката.
към беседата >>
Радвайте се, че не е станало.
Та казвам: Необходимо е човек да има онова спокойствие на душата си. Всеки човек трябва да се влада. И млади, и възрастни, и стари. Понеже се намират в един свят на вечни възможности. Не съжалявайте за нищо, че не е станало.
Радвайте се, че не е станало.
Радвайте се на всички страдания, които са дошли. Всичко, което става в света, ще се обърне на добро. (Всички пяхме старата песен.) Влезте в съобщение с мощните сили в природата. Вятърът като дойде, той раздвижва листата. И зависи от неговата сила и от неговото разположение.
към беседата >>
Вие имате понятие, че правата линия е много дълга.
Като се движиш от точката, ще направиш една права линия.
Вие имате понятие, че правата линия е много дълга.
Не, точката има само една възможност. Точката може да прави само една крачка. И като направи една крачка, там ще намериш друга точка. И там ще се срещнат. Така че, две разумни същества ще се срещнат – отиват един към друг.
към беседата >>
И тогава ще почнеш да мислиш как да лекуваш мазолите си.
Някой път у вас се заражда желание да се облечете добре, с хубави обуща и да се покажете. Защо искате да се облечете? Вие ще си направите обуща тесни, по модел, от много хубава кожа, камилска, но заострени като рогата на някой вол. И след като носиш тези обуща една година, те ще образуват мазол на пръстите.
И тогава ще почнеш да мислиш как да лекуваш мазолите си.
Ще им туриш това, онова, ще ги режеш. Казвам: „Защо носиш такива тесни обуща? “ Ти казваш: „Модата е такава.“ Господ направи краката на човека. Обущата да се съобразят с краката. (Учителят си слага ръката върху черната дъска и с тебешир чертае контурите ѝ.) Ако искаме една ръкавица, ще я направя такава, че да прилепят на всичките ми пръсти.
към беседата >>
Радвайте се на всички страдания, които са дошли.
Всеки човек трябва да се влада. И млади, и възрастни, и стари. Понеже се намират в един свят на вечни възможности. Не съжалявайте за нищо, че не е станало. Радвайте се, че не е станало.
Радвайте се на всички страдания, които са дошли.
Всичко, което става в света, ще се обърне на добро. (Всички пяхме старата песен.) Влезте в съобщение с мощните сили в природата. Вятърът като дойде, той раздвижва листата. И зависи от неговата сила и от неговото разположение. Когато дойде духът, когато пристигне Божественият Дух, Той знае как да раздвижи човешкия ум и човешкото сърце.
към беседата >>
Не, точката има само една възможност.
Като се движиш от точката, ще направиш една права линия. Вие имате понятие, че правата линия е много дълга.
Не, точката има само една възможност.
Точката може да прави само една крачка. И като направи една крачка, там ще намериш друга точка. И там ще се срещнат. Така че, две разумни същества ще се срещнат – отиват един към друг. Как ще се разминат две същества?
към беседата >>
Ще им туриш това, онова, ще ги режеш.
Някой път у вас се заражда желание да се облечете добре, с хубави обуща и да се покажете. Защо искате да се облечете? Вие ще си направите обуща тесни, по модел, от много хубава кожа, камилска, но заострени като рогата на някой вол. И след като носиш тези обуща една година, те ще образуват мазол на пръстите. И тогава ще почнеш да мислиш как да лекуваш мазолите си.
Ще им туриш това, онова, ще ги режеш.
Казвам: „Защо носиш такива тесни обуща? “ Ти казваш: „Модата е такава.“ Господ направи краката на човека. Обущата да се съобразят с краката. (Учителят си слага ръката върху черната дъска и с тебешир чертае контурите ѝ.) Ако искаме една ръкавица, ще я направя такава, че да прилепят на всичките ми пръсти. А не тесни, че после да ги разширявам.
към беседата >>
Всичко, което става в света, ще се обърне на добро.
И млади, и възрастни, и стари. Понеже се намират в един свят на вечни възможности. Не съжалявайте за нищо, че не е станало. Радвайте се, че не е станало. Радвайте се на всички страдания, които са дошли.
Всичко, което става в света, ще се обърне на добро.
(Всички пяхме старата песен.) Влезте в съобщение с мощните сили в природата. Вятърът като дойде, той раздвижва листата. И зависи от неговата сила и от неговото разположение. Когато дойде духът, когато пристигне Божественият Дух, Той знае как да раздвижи човешкия ум и човешкото сърце. Оставете във вас Божественото да действува.
към беседата >>
Точката може да прави само една крачка.
Като се движиш от точката, ще направиш една права линия. Вие имате понятие, че правата линия е много дълга. Не, точката има само една възможност.
Точката може да прави само една крачка.
И като направи една крачка, там ще намериш друга точка. И там ще се срещнат. Така че, две разумни същества ще се срещнат – отиват един към друг. Как ще се разминат две същества? Представете си, че вие ще се срещнете на една права линия.
към беседата >>
Казвам: „Защо носиш такива тесни обуща?
Защо искате да се облечете? Вие ще си направите обуща тесни, по модел, от много хубава кожа, камилска, но заострени като рогата на някой вол. И след като носиш тези обуща една година, те ще образуват мазол на пръстите. И тогава ще почнеш да мислиш как да лекуваш мазолите си. Ще им туриш това, онова, ще ги режеш.
Казвам: „Защо носиш такива тесни обуща?
“ Ти казваш: „Модата е такава.“ Господ направи краката на човека. Обущата да се съобразят с краката. (Учителят си слага ръката върху черната дъска и с тебешир чертае контурите ѝ.) Ако искаме една ръкавица, ще я направя такава, че да прилепят на всичките ми пръсти. А не тесни, че после да ги разширявам. Няма какво да ги разширявам, а да ги направя толкова широки, колкото е ръката ми.
към беседата >>
(Всички пяхме старата песен.) Влезте в съобщение с мощните сили в природата.
Понеже се намират в един свят на вечни възможности. Не съжалявайте за нищо, че не е станало. Радвайте се, че не е станало. Радвайте се на всички страдания, които са дошли. Всичко, което става в света, ще се обърне на добро.
(Всички пяхме старата песен.) Влезте в съобщение с мощните сили в природата.
Вятърът като дойде, той раздвижва листата. И зависи от неговата сила и от неговото разположение. Когато дойде духът, когато пристигне Божественият Дух, Той знае как да раздвижи човешкия ум и човешкото сърце. Оставете във вас Божественото да действува.
към беседата >>
2.
Идеален и реален живот
,
МОК
, София, 5.1.1940г.,
Сега, като ви казвам, че имате черупки, не е лошо, че имате.
Има някои работи във вас, които не са съществени, те са черупки. Има много черупки във вас, които трябва да изхвърлите.
Сега, като ви казвам, че имате черупки, не е лошо, че имате.
Тия черупки са предпазителни условия, които човек има. Ако ти се освободиш от всички твои черупки, ще има много големи страдания. Една черупка съществува, докато условията се подобрят. Колко черупки има в ореха? Орехът е доста майстор.
към беседата >>
Задачата е хубава.
Сега в един живот в света моралът, религията, то са системи, за да спестяваме умствено и духовно капитали, за да може да постигнем своите блага.
Задачата е хубава.
Да допуснем, че вие обеднеете в духовно отношение. Щом обеднееш в чувствата, обеднял си в духовния свят. Щом обеднееш по сила, ти си обеднял във физическия свят. Как са вашите финансисти вътре във вас? Нали вие имате финансисти.
към беседата >>
Тия черупки са предпазителни условия, които човек има.
Има някои работи във вас, които не са съществени, те са черупки. Има много черупки във вас, които трябва да изхвърлите. Сега, като ви казвам, че имате черупки, не е лошо, че имате.
Тия черупки са предпазителни условия, които човек има.
Ако ти се освободиш от всички твои черупки, ще има много големи страдания. Една черупка съществува, докато условията се подобрят. Колко черупки има в ореха? Орехът е доста майстор. Той има две черупки – една външна и друга вътрешна.
към беседата >>
Да допуснем, че вие обеднеете в духовно отношение.
Сега в един живот в света моралът, религията, то са системи, за да спестяваме умствено и духовно капитали, за да може да постигнем своите блага. Задачата е хубава.
Да допуснем, че вие обеднеете в духовно отношение.
Щом обеднееш в чувствата, обеднял си в духовния свят. Щом обеднееш по сила, ти си обеднял във физическия свят. Как са вашите финансисти вътре във вас? Нали вие имате финансисти. В една държава нали има финансисти.
към беседата >>
Ако ти се освободиш от всички твои черупки, ще има много големи страдания.
Има някои работи във вас, които не са съществени, те са черупки. Има много черупки във вас, които трябва да изхвърлите. Сега, като ви казвам, че имате черупки, не е лошо, че имате. Тия черупки са предпазителни условия, които човек има.
Ако ти се освободиш от всички твои черупки, ще има много големи страдания.
Една черупка съществува, докато условията се подобрят. Колко черупки има в ореха? Орехът е доста майстор. Той има две черупки – една външна и друга вътрешна. Едната е по-мека, която сама по себе си пада.
към беседата >>
Щом обеднееш в чувствата, обеднял си в духовния свят.
Сега в един живот в света моралът, религията, то са системи, за да спестяваме умствено и духовно капитали, за да може да постигнем своите блага. Задачата е хубава. Да допуснем, че вие обеднеете в духовно отношение.
Щом обеднееш в чувствата, обеднял си в духовния свят.
Щом обеднееш по сила, ти си обеднял във физическия свят. Как са вашите финансисти вътре във вас? Нали вие имате финансисти. В една държава нали има финансисти. Защо ги турят?
към беседата >>
Една черупка съществува, докато условията се подобрят.
Има някои работи във вас, които не са съществени, те са черупки. Има много черупки във вас, които трябва да изхвърлите. Сега, като ви казвам, че имате черупки, не е лошо, че имате. Тия черупки са предпазителни условия, които човек има. Ако ти се освободиш от всички твои черупки, ще има много големи страдания.
Една черупка съществува, докато условията се подобрят.
Колко черупки има в ореха? Орехът е доста майстор. Той има две черупки – една външна и друга вътрешна. Едната е по-мека, която сама по себе си пада. Другата остава, като се посади орехът, сама по себе си пада.
към беседата >>
Щом обеднееш по сила, ти си обеднял във физическия свят.
Сега в един живот в света моралът, религията, то са системи, за да спестяваме умствено и духовно капитали, за да може да постигнем своите блага. Задачата е хубава. Да допуснем, че вие обеднеете в духовно отношение. Щом обеднееш в чувствата, обеднял си в духовния свят.
Щом обеднееш по сила, ти си обеднял във физическия свят.
Как са вашите финансисти вътре във вас? Нали вие имате финансисти. В една държава нали има финансисти. Защо ги турят? Не ги турят като кукли да седят, но да оправят финансиите на държавата.
към беседата >>
Колко черупки има в ореха?
Има много черупки във вас, които трябва да изхвърлите. Сега, като ви казвам, че имате черупки, не е лошо, че имате. Тия черупки са предпазителни условия, които човек има. Ако ти се освободиш от всички твои черупки, ще има много големи страдания. Една черупка съществува, докато условията се подобрят.
Колко черупки има в ореха?
Орехът е доста майстор. Той има две черупки – една външна и друга вътрешна. Едната е по-мека, която сама по себе си пада. Другата остава, като се посади орехът, сама по себе си пада.
към беседата >>
Как са вашите финансисти вътре във вас?
Сега в един живот в света моралът, религията, то са системи, за да спестяваме умствено и духовно капитали, за да може да постигнем своите блага. Задачата е хубава. Да допуснем, че вие обеднеете в духовно отношение. Щом обеднееш в чувствата, обеднял си в духовния свят. Щом обеднееш по сила, ти си обеднял във физическия свят.
Как са вашите финансисти вътре във вас?
Нали вие имате финансисти. В една държава нали има финансисти. Защо ги турят? Не ги турят като кукли да седят, но да оправят финансиите на държавата. То е труден въпрос.
към беседата >>
Орехът е доста майстор.
Сега, като ви казвам, че имате черупки, не е лошо, че имате. Тия черупки са предпазителни условия, които човек има. Ако ти се освободиш от всички твои черупки, ще има много големи страдания. Една черупка съществува, докато условията се подобрят. Колко черупки има в ореха?
Орехът е доста майстор.
Той има две черупки – една външна и друга вътрешна. Едната е по-мека, която сама по себе си пада. Другата остава, като се посади орехът, сама по себе си пада.
към беседата >>
Нали вие имате финансисти.
Задачата е хубава. Да допуснем, че вие обеднеете в духовно отношение. Щом обеднееш в чувствата, обеднял си в духовния свят. Щом обеднееш по сила, ти си обеднял във физическия свят. Как са вашите финансисти вътре във вас?
Нали вие имате финансисти.
В една държава нали има финансисти. Защо ги турят? Не ги турят като кукли да седят, но да оправят финансиите на държавата. То е труден въпрос. Много мъчна работа.
към беседата >>
Той има две черупки – една външна и друга вътрешна.
Тия черупки са предпазителни условия, които човек има. Ако ти се освободиш от всички твои черупки, ще има много големи страдания. Една черупка съществува, докато условията се подобрят. Колко черупки има в ореха? Орехът е доста майстор.
Той има две черупки – една външна и друга вътрешна.
Едната е по-мека, която сама по себе си пада. Другата остава, като се посади орехът, сама по себе си пада.
към беседата >>
В една държава нали има финансисти.
Да допуснем, че вие обеднеете в духовно отношение. Щом обеднееш в чувствата, обеднял си в духовния свят. Щом обеднееш по сила, ти си обеднял във физическия свят. Как са вашите финансисти вътре във вас? Нали вие имате финансисти.
В една държава нали има финансисти.
Защо ги турят? Не ги турят като кукли да седят, но да оправят финансиите на държавата. То е труден въпрос. Много мъчна работа. Запример, ако някой от вас ви бодне, както седите, без да знаете, вие веднага ще мръднете убодената част.
към беседата >>
Едната е по-мека, която сама по себе си пада.
Ако ти се освободиш от всички твои черупки, ще има много големи страдания. Една черупка съществува, докато условията се подобрят. Колко черупки има в ореха? Орехът е доста майстор. Той има две черупки – една външна и друга вътрешна.
Едната е по-мека, която сама по себе си пада.
Другата остава, като се посади орехът, сама по себе си пада.
към беседата >>
Защо ги турят?
Щом обеднееш в чувствата, обеднял си в духовния свят. Щом обеднееш по сила, ти си обеднял във физическия свят. Как са вашите финансисти вътре във вас? Нали вие имате финансисти. В една държава нали има финансисти.
Защо ги турят?
Не ги турят като кукли да седят, но да оправят финансиите на държавата. То е труден въпрос. Много мъчна работа. Запример, ако някой от вас ви бодне, както седите, без да знаете, вие веднага ще мръднете убодената част. При вас като иде онзи, който ще ви убоде, трябва да го знаете.
към беседата >>
Другата остава, като се посади орехът, сама по себе си пада.
Една черупка съществува, докато условията се подобрят. Колко черупки има в ореха? Орехът е доста майстор. Той има две черупки – една външна и друга вътрешна. Едната е по-мека, която сама по себе си пада.
Другата остава, като се посади орехът, сама по себе си пада.
към беседата >>
Не ги турят като кукли да седят, но да оправят финансиите на държавата.
Щом обеднееш по сила, ти си обеднял във физическия свят. Как са вашите финансисти вътре във вас? Нали вие имате финансисти. В една държава нали има финансисти. Защо ги турят?
Не ги турят като кукли да седят, но да оправят финансиите на държавата.
То е труден въпрос. Много мъчна работа. Запример, ако някой от вас ви бодне, както седите, без да знаете, вие веднага ще мръднете убодената част. При вас като иде онзи, който ще ви убоде, трябва да го знаете. Още като е на половин километър, трябва да го знаете.
към беседата >>
По който начин и да разбирате живота, човек има право да разглежда живота както иска.
По който начин и да разбирате живота, човек има право да разглежда живота както иска.
Никога да се не спирате върху една фаза на живота. Разглеждайте живота, но не се спирайте само върху една фаза. Ти страдаш, казваш: „Лош е животът.“ Страданието е временно. Получаваш един удар. Ударът може да е в една секунда, но последици има този удар.
към беседата >>
То е труден въпрос.
Как са вашите финансисти вътре във вас? Нали вие имате финансисти. В една държава нали има финансисти. Защо ги турят? Не ги турят като кукли да седят, но да оправят финансиите на държавата.
То е труден въпрос.
Много мъчна работа. Запример, ако някой от вас ви бодне, както седите, без да знаете, вие веднага ще мръднете убодената част. При вас като иде онзи, който ще ви убоде, трябва да го знаете. Още като е на половин километър, трябва да го знаете. Вие, като ви бодне, изхарчите десет пъти повече енергия.
към беседата >>
Никога да се не спирате върху една фаза на живота.
По който начин и да разбирате живота, човек има право да разглежда живота както иска.
Никога да се не спирате върху една фаза на живота.
Разглеждайте живота, но не се спирайте само върху една фаза. Ти страдаш, казваш: „Лош е животът.“ Страданието е временно. Получаваш един удар. Ударът може да е в една секунда, но последици има този удар. Този удар, ако е силен, ще се мине ден–два, три, четири, ти чувстваш болката.
към беседата >>
Много мъчна работа.
Нали вие имате финансисти. В една държава нали има финансисти. Защо ги турят? Не ги турят като кукли да седят, но да оправят финансиите на държавата. То е труден въпрос.
Много мъчна работа.
Запример, ако някой от вас ви бодне, както седите, без да знаете, вие веднага ще мръднете убодената част. При вас като иде онзи, който ще ви убоде, трябва да го знаете. Още като е на половин километър, трябва да го знаете. Вие, като ви бодне, изхарчите десет пъти повече енергия. Ще му кажете: „Ти си намислил да ме убодеш.
към беседата >>
Разглеждайте живота, но не се спирайте само върху една фаза.
По който начин и да разбирате живота, човек има право да разглежда живота както иска. Никога да се не спирате върху една фаза на живота.
Разглеждайте живота, но не се спирайте само върху една фаза.
Ти страдаш, казваш: „Лош е животът.“ Страданието е временно. Получаваш един удар. Ударът може да е в една секунда, но последици има този удар. Този удар, ако е силен, ще се мине ден–два, три, четири, ти чувстваш болката. Не че всеки ден те удрят, но ти преживяваш последствията на удара, не самия удар.
към беседата >>
Запример, ако някой от вас ви бодне, както седите, без да знаете, вие веднага ще мръднете убодената част.
В една държава нали има финансисти. Защо ги турят? Не ги турят като кукли да седят, но да оправят финансиите на държавата. То е труден въпрос. Много мъчна работа.
Запример, ако някой от вас ви бодне, както седите, без да знаете, вие веднага ще мръднете убодената част.
При вас като иде онзи, който ще ви убоде, трябва да го знаете. Още като е на половин километър, трябва да го знаете. Вие, като ви бодне, изхарчите десет пъти повече енергия. Ще му кажете: „Ти си намислил да ме убодеш. Аз ще ти дам един лев, не ме боди.“ Когато дойде някой да ви убоде, вие се обезверите.
към беседата >>
Ти страдаш, казваш: „Лош е животът.“ Страданието е временно.
По който начин и да разбирате живота, човек има право да разглежда живота както иска. Никога да се не спирате върху една фаза на живота. Разглеждайте живота, но не се спирайте само върху една фаза.
Ти страдаш, казваш: „Лош е животът.“ Страданието е временно.
Получаваш един удар. Ударът може да е в една секунда, но последици има този удар. Този удар, ако е силен, ще се мине ден–два, три, четири, ти чувстваш болката. Не че всеки ден те удрят, но ти преживяваш последствията на удара, не самия удар. Да допуснем, че някой те боднал с върха на една игла, имало един микроб, влиза в кръвта ти и впоследствие се образува една болест, с години не можеш да се освободиш.
към беседата >>
При вас като иде онзи, който ще ви убоде, трябва да го знаете.
Защо ги турят? Не ги турят като кукли да седят, но да оправят финансиите на държавата. То е труден въпрос. Много мъчна работа. Запример, ако някой от вас ви бодне, както седите, без да знаете, вие веднага ще мръднете убодената част.
При вас като иде онзи, който ще ви убоде, трябва да го знаете.
Още като е на половин километър, трябва да го знаете. Вие, като ви бодне, изхарчите десет пъти повече енергия. Ще му кажете: „Ти си намислил да ме убодеш. Аз ще ти дам един лев, не ме боди.“ Когато дойде някой да ви убоде, вие се обезверите. Когато вие се обезверявате, има някой, който ви дупчи с игла.
към беседата >>
Получаваш един удар.
По който начин и да разбирате живота, човек има право да разглежда живота както иска. Никога да се не спирате върху една фаза на живота. Разглеждайте живота, но не се спирайте само върху една фаза. Ти страдаш, казваш: „Лош е животът.“ Страданието е временно.
Получаваш един удар.
Ударът може да е в една секунда, но последици има този удар. Този удар, ако е силен, ще се мине ден–два, три, четири, ти чувстваш болката. Не че всеки ден те удрят, но ти преживяваш последствията на удара, не самия удар. Да допуснем, че някой те боднал с върха на една игла, имало един микроб, влиза в кръвта ти и впоследствие се образува една болест, с години не можеш да се освободиш. Бодването е много малко, но последствията са лоши.
към беседата >>
Още като е на половин километър, трябва да го знаете.
Не ги турят като кукли да седят, но да оправят финансиите на държавата. То е труден въпрос. Много мъчна работа. Запример, ако някой от вас ви бодне, както седите, без да знаете, вие веднага ще мръднете убодената част. При вас като иде онзи, който ще ви убоде, трябва да го знаете.
Още като е на половин километър, трябва да го знаете.
Вие, като ви бодне, изхарчите десет пъти повече енергия. Ще му кажете: „Ти си намислил да ме убодеш. Аз ще ти дам един лев, не ме боди.“ Когато дойде някой да ви убоде, вие се обезверите. Когато вие се обезверявате, има някой, който ви дупчи с игла. Някой казва: „Аз съм се обезверил.“ Аз не разбирам как може човек да се обезвери.
към беседата >>
Ударът може да е в една секунда, но последици има този удар.
По който начин и да разбирате живота, човек има право да разглежда живота както иска. Никога да се не спирате върху една фаза на живота. Разглеждайте живота, но не се спирайте само върху една фаза. Ти страдаш, казваш: „Лош е животът.“ Страданието е временно. Получаваш един удар.
Ударът може да е в една секунда, но последици има този удар.
Този удар, ако е силен, ще се мине ден–два, три, четири, ти чувстваш болката. Не че всеки ден те удрят, но ти преживяваш последствията на удара, не самия удар. Да допуснем, че някой те боднал с върха на една игла, имало един микроб, влиза в кръвта ти и впоследствие се образува една болест, с години не можеш да се освободиш. Бодването е много малко, но последствията са лоши.
към беседата >>
Вие, като ви бодне, изхарчите десет пъти повече енергия.
То е труден въпрос. Много мъчна работа. Запример, ако някой от вас ви бодне, както седите, без да знаете, вие веднага ще мръднете убодената част. При вас като иде онзи, който ще ви убоде, трябва да го знаете. Още като е на половин километър, трябва да го знаете.
Вие, като ви бодне, изхарчите десет пъти повече енергия.
Ще му кажете: „Ти си намислил да ме убодеш. Аз ще ти дам един лев, не ме боди.“ Когато дойде някой да ви убоде, вие се обезверите. Когато вие се обезверявате, има някой, който ви дупчи с игла. Някой казва: „Аз съм се обезверил.“ Аз не разбирам как може човек да се обезвери. Как може вярата да изчезне у човека?
към беседата >>
Този удар, ако е силен, ще се мине ден–два, три, четири, ти чувстваш болката.
Никога да се не спирате върху една фаза на живота. Разглеждайте живота, но не се спирайте само върху една фаза. Ти страдаш, казваш: „Лош е животът.“ Страданието е временно. Получаваш един удар. Ударът може да е в една секунда, но последици има този удар.
Този удар, ако е силен, ще се мине ден–два, три, четири, ти чувстваш болката.
Не че всеки ден те удрят, но ти преживяваш последствията на удара, не самия удар. Да допуснем, че някой те боднал с върха на една игла, имало един микроб, влиза в кръвта ти и впоследствие се образува една болест, с години не можеш да се освободиш. Бодването е много малко, но последствията са лоши.
към беседата >>
Ще му кажете: „Ти си намислил да ме убодеш.
Много мъчна работа. Запример, ако някой от вас ви бодне, както седите, без да знаете, вие веднага ще мръднете убодената част. При вас като иде онзи, който ще ви убоде, трябва да го знаете. Още като е на половин километър, трябва да го знаете. Вие, като ви бодне, изхарчите десет пъти повече енергия.
Ще му кажете: „Ти си намислил да ме убодеш.
Аз ще ти дам един лев, не ме боди.“ Когато дойде някой да ви убоде, вие се обезверите. Когато вие се обезверявате, има някой, който ви дупчи с игла. Някой казва: „Аз съм се обезверил.“ Аз не разбирам как може човек да се обезвери. Как може вярата да изчезне у човека? Ако вярата е реалност, как може реалността да изчезне?
към беседата >>
Не че всеки ден те удрят, но ти преживяваш последствията на удара, не самия удар.
Разглеждайте живота, но не се спирайте само върху една фаза. Ти страдаш, казваш: „Лош е животът.“ Страданието е временно. Получаваш един удар. Ударът може да е в една секунда, но последици има този удар. Този удар, ако е силен, ще се мине ден–два, три, четири, ти чувстваш болката.
Не че всеки ден те удрят, но ти преживяваш последствията на удара, не самия удар.
Да допуснем, че някой те боднал с върха на една игла, имало един микроб, влиза в кръвта ти и впоследствие се образува една болест, с години не можеш да се освободиш. Бодването е много малко, но последствията са лоши.
към беседата >>
Аз ще ти дам един лев, не ме боди.“ Когато дойде някой да ви убоде, вие се обезверите.
Запример, ако някой от вас ви бодне, както седите, без да знаете, вие веднага ще мръднете убодената част. При вас като иде онзи, който ще ви убоде, трябва да го знаете. Още като е на половин километър, трябва да го знаете. Вие, като ви бодне, изхарчите десет пъти повече енергия. Ще му кажете: „Ти си намислил да ме убодеш.
Аз ще ти дам един лев, не ме боди.“ Когато дойде някой да ви убоде, вие се обезверите.
Когато вие се обезверявате, има някой, който ви дупчи с игла. Някой казва: „Аз съм се обезверил.“ Аз не разбирам как може човек да се обезвери. Как може вярата да изчезне у човека? Ако вярата е реалност, как може реалността да изчезне?
към беседата >>
Да допуснем, че някой те боднал с върха на една игла, имало един микроб, влиза в кръвта ти и впоследствие се образува една болест, с години не можеш да се освободиш.
Ти страдаш, казваш: „Лош е животът.“ Страданието е временно. Получаваш един удар. Ударът може да е в една секунда, но последици има този удар. Този удар, ако е силен, ще се мине ден–два, три, четири, ти чувстваш болката. Не че всеки ден те удрят, но ти преживяваш последствията на удара, не самия удар.
Да допуснем, че някой те боднал с върха на една игла, имало един микроб, влиза в кръвта ти и впоследствие се образува една болест, с години не можеш да се освободиш.
Бодването е много малко, но последствията са лоши.
към беседата >>
Когато вие се обезверявате, има някой, който ви дупчи с игла.
При вас като иде онзи, който ще ви убоде, трябва да го знаете. Още като е на половин километър, трябва да го знаете. Вие, като ви бодне, изхарчите десет пъти повече енергия. Ще му кажете: „Ти си намислил да ме убодеш. Аз ще ти дам един лев, не ме боди.“ Когато дойде някой да ви убоде, вие се обезверите.
Когато вие се обезверявате, има някой, който ви дупчи с игла.
Някой казва: „Аз съм се обезверил.“ Аз не разбирам как може човек да се обезвери. Как може вярата да изчезне у човека? Ако вярата е реалност, как може реалността да изчезне?
към беседата >>
Бодването е много малко, но последствията са лоши.
Получаваш един удар. Ударът може да е в една секунда, но последици има този удар. Този удар, ако е силен, ще се мине ден–два, три, четири, ти чувстваш болката. Не че всеки ден те удрят, но ти преживяваш последствията на удара, не самия удар. Да допуснем, че някой те боднал с върха на една игла, имало един микроб, влиза в кръвта ти и впоследствие се образува една болест, с години не можеш да се освободиш.
Бодването е много малко, но последствията са лоши.
към беседата >>
Някой казва: „Аз съм се обезверил.“ Аз не разбирам как може човек да се обезвери.
Още като е на половин километър, трябва да го знаете. Вие, като ви бодне, изхарчите десет пъти повече енергия. Ще му кажете: „Ти си намислил да ме убодеш. Аз ще ти дам един лев, не ме боди.“ Когато дойде някой да ви убоде, вие се обезверите. Когато вие се обезверявате, има някой, който ви дупчи с игла.
Някой казва: „Аз съм се обезверил.“ Аз не разбирам как може човек да се обезвери.
Как може вярата да изчезне у човека? Ако вярата е реалност, как може реалността да изчезне?
към беседата >>
Та казвам, с всяка мисъл трябва да знаете как да се справите.
Та казвам, с всяка мисъл трябва да знаете как да се справите.
Много мисли съдържат и лоши условия. Вие, ако бихте създали един свят, как бихте го създали? Вие сте недоволни от живота, но как трябва да се създаде животът? Може ли да създадеш един живот без страдания? Най-първо, икономичния въпрос за яденето как ще го разрешите?
към беседата >>
Как може вярата да изчезне у човека?
Вие, като ви бодне, изхарчите десет пъти повече енергия. Ще му кажете: „Ти си намислил да ме убодеш. Аз ще ти дам един лев, не ме боди.“ Когато дойде някой да ви убоде, вие се обезверите. Когато вие се обезверявате, има някой, който ви дупчи с игла. Някой казва: „Аз съм се обезверил.“ Аз не разбирам как може човек да се обезвери.
Как може вярата да изчезне у човека?
Ако вярата е реалност, как може реалността да изчезне?
към беседата >>
Много мисли съдържат и лоши условия.
Та казвам, с всяка мисъл трябва да знаете как да се справите.
Много мисли съдържат и лоши условия.
Вие, ако бихте създали един свят, как бихте го създали? Вие сте недоволни от живота, но как трябва да се създаде животът? Може ли да създадеш един живот без страдания? Най-първо, икономичния въпрос за яденето как ще го разрешите? Ти ядеш жито.
към беседата >>
Ако вярата е реалност, как може реалността да изчезне?
Ще му кажете: „Ти си намислил да ме убодеш. Аз ще ти дам един лев, не ме боди.“ Когато дойде някой да ви убоде, вие се обезверите. Когато вие се обезверявате, има някой, който ви дупчи с игла. Някой казва: „Аз съм се обезверил.“ Аз не разбирам как може човек да се обезвери. Как може вярата да изчезне у човека?
Ако вярата е реалност, как може реалността да изчезне?
към беседата >>
Вие, ако бихте създали един свят, как бихте го създали?
Та казвам, с всяка мисъл трябва да знаете как да се справите. Много мисли съдържат и лоши условия.
Вие, ако бихте създали един свят, как бихте го създали?
Вие сте недоволни от живота, но как трябва да се създаде животът? Може ли да създадеш един живот без страдания? Най-първо, икономичния въпрос за яденето как ще го разрешите? Ти ядеш жито. Тия зрънца са живи.
към беседата >>
Аз считам вярата реалност, а безверието – идеалност.
Аз считам вярата реалност, а безверието – идеалност.
Защото в идеалните работи иде безверието. Безверието е сянка на реалността. Идеалните работи имат две лица. Защо се обезверява човек? Ако ти нарисуваш едно плато плодове, може ли да ги ядеш?
към беседата >>
Вие сте недоволни от живота, но как трябва да се създаде животът?
Та казвам, с всяка мисъл трябва да знаете как да се справите. Много мисли съдържат и лоши условия. Вие, ако бихте създали един свят, как бихте го създали?
Вие сте недоволни от живота, но как трябва да се създаде животът?
Може ли да създадеш един живот без страдания? Най-първо, икономичния въпрос за яденето как ще го разрешите? Ти ядеш жито. Тия зрънца са живи. Тия зрънца не искат ти да ги ядеш.
към беседата >>
Защото в идеалните работи иде безверието.
Аз считам вярата реалност, а безверието – идеалност.
Защото в идеалните работи иде безверието.
Безверието е сянка на реалността. Идеалните работи имат две лица. Защо се обезверява човек? Ако ти нарисуваш едно плато плодове, може ли да ги ядеш? Ти може да се обезвериш.
към беседата >>
Може ли да създадеш един живот без страдания?
Та казвам, с всяка мисъл трябва да знаете как да се справите. Много мисли съдържат и лоши условия. Вие, ако бихте създали един свят, как бихте го създали? Вие сте недоволни от живота, но как трябва да се създаде животът?
Може ли да създадеш един живот без страдания?
Най-първо, икономичния въпрос за яденето как ще го разрешите? Ти ядеш жито. Тия зрънца са живи. Тия зрънца не искат ти да ги ядеш. Ти ядеш онази ряпа.
към беседата >>
Безверието е сянка на реалността.
Аз считам вярата реалност, а безверието – идеалност. Защото в идеалните работи иде безверието.
Безверието е сянка на реалността.
Идеалните работи имат две лица. Защо се обезверява човек? Ако ти нарисуваш едно плато плодове, може ли да ги ядеш? Ти може да се обезвериш. Идеално са нарисувани тия плодове, като живи да са, но обезверяваш се в идеалните работи, нямаш реалност, не можеш да ядеш.
към беседата >>
Най-първо, икономичния въпрос за яденето как ще го разрешите?
Та казвам, с всяка мисъл трябва да знаете как да се справите. Много мисли съдържат и лоши условия. Вие, ако бихте създали един свят, как бихте го създали? Вие сте недоволни от живота, но как трябва да се създаде животът? Може ли да създадеш един живот без страдания?
Най-първо, икономичния въпрос за яденето как ще го разрешите?
Ти ядеш жито. Тия зрънца са живи. Тия зрънца не искат ти да ги ядеш. Ти ядеш онази ряпа. Тя е жива и не иска да ядеш.
към беседата >>
Идеалните работи имат две лица.
Аз считам вярата реалност, а безверието – идеалност. Защото в идеалните работи иде безверието. Безверието е сянка на реалността.
Идеалните работи имат две лица.
Защо се обезверява човек? Ако ти нарисуваш едно плато плодове, може ли да ги ядеш? Ти може да се обезвериш. Идеално са нарисувани тия плодове, като живи да са, но обезверяваш се в идеалните работи, нямаш реалност, не можеш да ядеш. Неща, които са реални, в тях не може да се обезвериш.
към беседата >>
Ти ядеш жито.
Много мисли съдържат и лоши условия. Вие, ако бихте създали един свят, как бихте го създали? Вие сте недоволни от живота, но как трябва да се създаде животът? Може ли да създадеш един живот без страдания? Най-първо, икономичния въпрос за яденето как ще го разрешите?
Ти ядеш жито.
Тия зрънца са живи. Тия зрънца не искат ти да ги ядеш. Ти ядеш онази ряпа. Тя е жива и не иска да ядеш. Крушите не искат ти да ги ядеш.
към беседата >>
Защо се обезверява човек?
Аз считам вярата реалност, а безверието – идеалност. Защото в идеалните работи иде безверието. Безверието е сянка на реалността. Идеалните работи имат две лица.
Защо се обезверява човек?
Ако ти нарисуваш едно плато плодове, може ли да ги ядеш? Ти може да се обезвериш. Идеално са нарисувани тия плодове, като живи да са, но обезверяваш се в идеалните работи, нямаш реалност, не можеш да ядеш. Неща, които са реални, в тях не може да се обезвериш. Щом ядеш, то е реалността.
към беседата >>
Тия зрънца са живи.
Вие, ако бихте създали един свят, как бихте го създали? Вие сте недоволни от живота, но как трябва да се създаде животът? Може ли да създадеш един живот без страдания? Най-първо, икономичния въпрос за яденето как ще го разрешите? Ти ядеш жито.
Тия зрънца са живи.
Тия зрънца не искат ти да ги ядеш. Ти ядеш онази ряпа. Тя е жива и не иска да ядеш. Крушите не искат ти да ги ядеш. Хората сами си дават правото да ги ядат.
към беседата >>
Ако ти нарисуваш едно плато плодове, може ли да ги ядеш?
Аз считам вярата реалност, а безверието – идеалност. Защото в идеалните работи иде безверието. Безверието е сянка на реалността. Идеалните работи имат две лица. Защо се обезверява човек?
Ако ти нарисуваш едно плато плодове, може ли да ги ядеш?
Ти може да се обезвериш. Идеално са нарисувани тия плодове, като живи да са, но обезверяваш се в идеалните работи, нямаш реалност, не можеш да ядеш. Неща, които са реални, в тях не може да се обезвериш. Щом ядеш, то е реалността. Вярата се усилва.
към беседата >>
Тия зрънца не искат ти да ги ядеш.
Вие сте недоволни от живота, но как трябва да се създаде животът? Може ли да създадеш един живот без страдания? Най-първо, икономичния въпрос за яденето как ще го разрешите? Ти ядеш жито. Тия зрънца са живи.
Тия зрънца не искат ти да ги ядеш.
Ти ядеш онази ряпа. Тя е жива и не иска да ядеш. Крушите не искат ти да ги ядеш. Хората сами си дават правото да ги ядат. Като ядем крушите, заради нас е хубаво.
към беседата >>
Ти може да се обезвериш.
Защото в идеалните работи иде безверието. Безверието е сянка на реалността. Идеалните работи имат две лица. Защо се обезверява човек? Ако ти нарисуваш едно плато плодове, може ли да ги ядеш?
Ти може да се обезвериш.
Идеално са нарисувани тия плодове, като живи да са, но обезверяваш се в идеалните работи, нямаш реалност, не можеш да ядеш. Неща, които са реални, в тях не може да се обезвериш. Щом ядеш, то е реалността. Вярата се усилва. При сенките вярата отслабва.
към беседата >>
Ти ядеш онази ряпа.
Може ли да създадеш един живот без страдания? Най-първо, икономичния въпрос за яденето как ще го разрешите? Ти ядеш жито. Тия зрънца са живи. Тия зрънца не искат ти да ги ядеш.
Ти ядеш онази ряпа.
Тя е жива и не иска да ядеш. Крушите не искат ти да ги ядеш. Хората сами си дават правото да ги ядат. Като ядем крушите, заради нас е хубаво. Вие сами си давате туй право.
към беседата >>
Идеално са нарисувани тия плодове, като живи да са, но обезверяваш се в идеалните работи, нямаш реалност, не можеш да ядеш.
Безверието е сянка на реалността. Идеалните работи имат две лица. Защо се обезверява човек? Ако ти нарисуваш едно плато плодове, може ли да ги ядеш? Ти може да се обезвериш.
Идеално са нарисувани тия плодове, като живи да са, но обезверяваш се в идеалните работи, нямаш реалност, не можеш да ядеш.
Неща, които са реални, в тях не може да се обезвериш. Щом ядеш, то е реалността. Вярата се усилва. При сенките вярата отслабва.
към беседата >>
Тя е жива и не иска да ядеш.
Най-първо, икономичния въпрос за яденето как ще го разрешите? Ти ядеш жито. Тия зрънца са живи. Тия зрънца не искат ти да ги ядеш. Ти ядеш онази ряпа.
Тя е жива и не иска да ядеш.
Крушите не искат ти да ги ядеш. Хората сами си дават правото да ги ядат. Като ядем крушите, заради нас е хубаво. Вие сами си давате туй право. Без ядене може ли?
към беседата >>
Неща, които са реални, в тях не може да се обезвериш.
Идеалните работи имат две лица. Защо се обезверява човек? Ако ти нарисуваш едно плато плодове, може ли да ги ядеш? Ти може да се обезвериш. Идеално са нарисувани тия плодове, като живи да са, но обезверяваш се в идеалните работи, нямаш реалност, не можеш да ядеш.
Неща, които са реални, в тях не може да се обезвериш.
Щом ядеш, то е реалността. Вярата се усилва. При сенките вярата отслабва.
към беседата >>
Крушите не искат ти да ги ядеш.
Ти ядеш жито. Тия зрънца са живи. Тия зрънца не искат ти да ги ядеш. Ти ядеш онази ряпа. Тя е жива и не иска да ядеш.
Крушите не искат ти да ги ядеш.
Хората сами си дават правото да ги ядат. Като ядем крушите, заради нас е хубаво. Вие сами си давате туй право. Без ядене може ли? Казвате: „Страдаме.“ В яденето има известни страдания.
към беседата >>
Щом ядеш, то е реалността.
Защо се обезверява човек? Ако ти нарисуваш едно плато плодове, може ли да ги ядеш? Ти може да се обезвериш. Идеално са нарисувани тия плодове, като живи да са, но обезверяваш се в идеалните работи, нямаш реалност, не можеш да ядеш. Неща, които са реални, в тях не може да се обезвериш.
Щом ядеш, то е реалността.
Вярата се усилва. При сенките вярата отслабва.
към беседата >>
Хората сами си дават правото да ги ядат.
Тия зрънца са живи. Тия зрънца не искат ти да ги ядеш. Ти ядеш онази ряпа. Тя е жива и не иска да ядеш. Крушите не искат ти да ги ядеш.
Хората сами си дават правото да ги ядат.
Като ядем крушите, заради нас е хубаво. Вие сами си давате туй право. Без ядене може ли? Казвате: „Страдаме.“ В яденето има известни страдания. Как ще си създадете един живот без страдания?
към беседата >>
Вярата се усилва.
Ако ти нарисуваш едно плато плодове, може ли да ги ядеш? Ти може да се обезвериш. Идеално са нарисувани тия плодове, като живи да са, но обезверяваш се в идеалните работи, нямаш реалност, не можеш да ядеш. Неща, които са реални, в тях не може да се обезвериш. Щом ядеш, то е реалността.
Вярата се усилва.
При сенките вярата отслабва.
към беседата >>
Като ядем крушите, заради нас е хубаво.
Тия зрънца не искат ти да ги ядеш. Ти ядеш онази ряпа. Тя е жива и не иска да ядеш. Крушите не искат ти да ги ядеш. Хората сами си дават правото да ги ядат.
Като ядем крушите, заради нас е хубаво.
Вие сами си давате туй право. Без ядене може ли? Казвате: „Страдаме.“ В яденето има известни страдания. Как ще си създадете един живот без страдания? Сега как ще се проявява животът?
към беседата >>
При сенките вярата отслабва.
Ти може да се обезвериш. Идеално са нарисувани тия плодове, като живи да са, но обезверяваш се в идеалните работи, нямаш реалност, не можеш да ядеш. Неща, които са реални, в тях не може да се обезвериш. Щом ядеш, то е реалността. Вярата се усилва.
При сенките вярата отслабва.
към беседата >>
Вие сами си давате туй право.
Ти ядеш онази ряпа. Тя е жива и не иска да ядеш. Крушите не искат ти да ги ядеш. Хората сами си дават правото да ги ядат. Като ядем крушите, заради нас е хубаво.
Вие сами си давате туй право.
Без ядене може ли? Казвате: „Страдаме.“ В яденето има известни страдания. Как ще си създадете един живот без страдания? Сега как ще се проявява животът? Природата, като разглежда всичките възможности за живота от милиони и милиарди години, откак животът съществува, не само вие, но милиони поколения са мислили и най-умните хора са дошли до яденето, както сега го имаме.
към беседата >>
Казвам, не поддържайте вашата вяра с идеалното.
Казвам, не поддържайте вашата вяра с идеалното.
Казвате: „Идеален е животът.“ Аз предпочитам реалния живот, отколкото идеалния. Идеалният живот е направен от хората. Един художник може да те нарисува много красив. Той може да ти направи лицето красиво. То има дефекти, но като го рисува, заглади.
към беседата >>
Без ядене може ли?
Тя е жива и не иска да ядеш. Крушите не искат ти да ги ядеш. Хората сами си дават правото да ги ядат. Като ядем крушите, заради нас е хубаво. Вие сами си давате туй право.
Без ядене може ли?
Казвате: „Страдаме.“ В яденето има известни страдания. Как ще си създадете един живот без страдания? Сега как ще се проявява животът? Природата, като разглежда всичките възможности за живота от милиони и милиарди години, откак животът съществува, не само вие, но милиони поколения са мислили и най-умните хора са дошли до яденето, както сега го имаме. За бъдеще този начин на ядене ще се измени, няма да остане така.
към беседата >>
Казвате: „Идеален е животът.“ Аз предпочитам реалния живот, отколкото идеалния.
Казвам, не поддържайте вашата вяра с идеалното.
Казвате: „Идеален е животът.“ Аз предпочитам реалния живот, отколкото идеалния.
Идеалният живот е направен от хората. Един художник може да те нарисува много красив. Той може да ти направи лицето красиво. То има дефекти, но като го рисува, заглади. Казва: „Ще ме направиш много красив.“ Но основните черти ви ги няма.
към беседата >>
Казвате: „Страдаме.“ В яденето има известни страдания.
Крушите не искат ти да ги ядеш. Хората сами си дават правото да ги ядат. Като ядем крушите, заради нас е хубаво. Вие сами си давате туй право. Без ядене може ли?
Казвате: „Страдаме.“ В яденето има известни страдания.
Как ще си създадете един живот без страдания? Сега как ще се проявява животът? Природата, като разглежда всичките възможности за живота от милиони и милиарди години, откак животът съществува, не само вие, но милиони поколения са мислили и най-умните хора са дошли до яденето, както сега го имаме. За бъдеще този начин на ядене ще се измени, няма да остане така. Хората няма да ядат, както сега ядат.
към беседата >>
Идеалният живот е направен от хората.
Казвам, не поддържайте вашата вяра с идеалното. Казвате: „Идеален е животът.“ Аз предпочитам реалния живот, отколкото идеалния.
Идеалният живот е направен от хората.
Един художник може да те нарисува много красив. Той може да ти направи лицето красиво. То има дефекти, но като го рисува, заглади. Казва: „Ще ме направиш много красив.“ Но основните черти ви ги няма. Тази фотография е лъжлива, много е ретуширано лицето.
към беседата >>
Как ще си създадете един живот без страдания?
Хората сами си дават правото да ги ядат. Като ядем крушите, заради нас е хубаво. Вие сами си давате туй право. Без ядене може ли? Казвате: „Страдаме.“ В яденето има известни страдания.
Как ще си създадете един живот без страдания?
Сега как ще се проявява животът? Природата, като разглежда всичките възможности за живота от милиони и милиарди години, откак животът съществува, не само вие, но милиони поколения са мислили и най-умните хора са дошли до яденето, както сега го имаме. За бъдеще този начин на ядене ще се измени, няма да остане така. Хората няма да ядат, както сега ядат. В животните как става яденето?
към беседата >>
Един художник може да те нарисува много красив.
Казвам, не поддържайте вашата вяра с идеалното. Казвате: „Идеален е животът.“ Аз предпочитам реалния живот, отколкото идеалния. Идеалният живот е направен от хората.
Един художник може да те нарисува много красив.
Той може да ти направи лицето красиво. То има дефекти, но като го рисува, заглади. Казва: „Ще ме направиш много красив.“ Но основните черти ви ги няма. Тази фотография е лъжлива, много е ретуширано лицето. Че той е направен красив, такава красота не ме интересува.
към беседата >>
Сега как ще се проявява животът?
Като ядем крушите, заради нас е хубаво. Вие сами си давате туй право. Без ядене може ли? Казвате: „Страдаме.“ В яденето има известни страдания. Как ще си създадете един живот без страдания?
Сега как ще се проявява животът?
Природата, като разглежда всичките възможности за живота от милиони и милиарди години, откак животът съществува, не само вие, но милиони поколения са мислили и най-умните хора са дошли до яденето, както сега го имаме. За бъдеще този начин на ядене ще се измени, няма да остане така. Хората няма да ядат, както сега ядат. В животните как става яденето? Вълкът, като хване една овца, я разкъсва.
към беседата >>
Той може да ти направи лицето красиво.
Казвам, не поддържайте вашата вяра с идеалното. Казвате: „Идеален е животът.“ Аз предпочитам реалния живот, отколкото идеалния. Идеалният живот е направен от хората. Един художник може да те нарисува много красив.
Той може да ти направи лицето красиво.
То има дефекти, но като го рисува, заглади. Казва: „Ще ме направиш много красив.“ Но основните черти ви ги няма. Тази фотография е лъжлива, много е ретуширано лицето. Че той е направен красив, такава красота не ме интересува. Мечката, когато ще те яде, тя става красива, когато няма да те яде, нахохори се, грозна е.
към беседата >>
Природата, като разглежда всичките възможности за живота от милиони и милиарди години, откак животът съществува, не само вие, но милиони поколения са мислили и най-умните хора са дошли до яденето, както сега го имаме.
Вие сами си давате туй право. Без ядене може ли? Казвате: „Страдаме.“ В яденето има известни страдания. Как ще си създадете един живот без страдания? Сега как ще се проявява животът?
Природата, като разглежда всичките възможности за живота от милиони и милиарди години, откак животът съществува, не само вие, но милиони поколения са мислили и най-умните хора са дошли до яденето, както сега го имаме.
За бъдеще този начин на ядене ще се измени, няма да остане така. Хората няма да ядат, както сега ядат. В животните как става яденето? Вълкът, като хване една овца, я разкъсва. Още жива я разкъсва, къса и яде.
към беседата >>
То има дефекти, но като го рисува, заглади.
Казвам, не поддържайте вашата вяра с идеалното. Казвате: „Идеален е животът.“ Аз предпочитам реалния живот, отколкото идеалния. Идеалният живот е направен от хората. Един художник може да те нарисува много красив. Той може да ти направи лицето красиво.
То има дефекти, но като го рисува, заглади.
Казва: „Ще ме направиш много красив.“ Но основните черти ви ги няма. Тази фотография е лъжлива, много е ретуширано лицето. Че той е направен красив, такава красота не ме интересува. Мечката, когато ще те яде, тя става красива, когато няма да те яде, нахохори се, грозна е. Щом мечката започне да си глади козината, да става гладичка, да знаеш, че кожата ти отива.
към беседата >>
За бъдеще този начин на ядене ще се измени, няма да остане така.
Без ядене може ли? Казвате: „Страдаме.“ В яденето има известни страдания. Как ще си създадете един живот без страдания? Сега как ще се проявява животът? Природата, като разглежда всичките възможности за живота от милиони и милиарди години, откак животът съществува, не само вие, но милиони поколения са мислили и най-умните хора са дошли до яденето, както сега го имаме.
За бъдеще този начин на ядене ще се измени, няма да остане така.
Хората няма да ядат, както сега ядат. В животните как става яденето? Вълкът, като хване една овца, я разкъсва. Още жива я разкъсва, къса и яде. Вие казвате: „Много жестоко.“ Вие, ако сте на негово място, как ще постъпите?
към беседата >>
Казва: „Ще ме направиш много красив.“ Но основните черти ви ги няма.
Казвате: „Идеален е животът.“ Аз предпочитам реалния живот, отколкото идеалния. Идеалният живот е направен от хората. Един художник може да те нарисува много красив. Той може да ти направи лицето красиво. То има дефекти, но като го рисува, заглади.
Казва: „Ще ме направиш много красив.“ Но основните черти ви ги няма.
Тази фотография е лъжлива, много е ретуширано лицето. Че той е направен красив, такава красота не ме интересува. Мечката, когато ще те яде, тя става красива, когато няма да те яде, нахохори се, грозна е. Щом мечката започне да си глади козината, да става гладичка, да знаеш, че кожата ти отива.
към беседата >>
Хората няма да ядат, както сега ядат.
Казвате: „Страдаме.“ В яденето има известни страдания. Как ще си създадете един живот без страдания? Сега как ще се проявява животът? Природата, като разглежда всичките възможности за живота от милиони и милиарди години, откак животът съществува, не само вие, но милиони поколения са мислили и най-умните хора са дошли до яденето, както сега го имаме. За бъдеще този начин на ядене ще се измени, няма да остане така.
Хората няма да ядат, както сега ядат.
В животните как става яденето? Вълкът, като хване една овца, я разкъсва. Още жива я разкъсва, къса и яде. Вие казвате: „Много жестоко.“ Вие, ако сте на негово място, как ще постъпите? По същия начин, както той постъпва.
към беседата >>
Тази фотография е лъжлива, много е ретуширано лицето.
Идеалният живот е направен от хората. Един художник може да те нарисува много красив. Той може да ти направи лицето красиво. То има дефекти, но като го рисува, заглади. Казва: „Ще ме направиш много красив.“ Но основните черти ви ги няма.
Тази фотография е лъжлива, много е ретуширано лицето.
Че той е направен красив, такава красота не ме интересува. Мечката, когато ще те яде, тя става красива, когато няма да те яде, нахохори се, грозна е. Щом мечката започне да си глади козината, да става гладичка, да знаеш, че кожата ти отива.
към беседата >>
В животните как става яденето?
Как ще си създадете един живот без страдания? Сега как ще се проявява животът? Природата, като разглежда всичките възможности за живота от милиони и милиарди години, откак животът съществува, не само вие, но милиони поколения са мислили и най-умните хора са дошли до яденето, както сега го имаме. За бъдеще този начин на ядене ще се измени, няма да остане така. Хората няма да ядат, както сега ядат.
В животните как става яденето?
Вълкът, като хване една овца, я разкъсва. Още жива я разкъсва, къса и яде. Вие казвате: „Много жестоко.“ Вие, ако сте на негово място, как ще постъпите? По същия начин, както той постъпва. Най-първо, трябва да се учи на търпение.
към беседата >>
Че той е направен красив, такава красота не ме интересува.
Един художник може да те нарисува много красив. Той може да ти направи лицето красиво. То има дефекти, но като го рисува, заглади. Казва: „Ще ме направиш много красив.“ Но основните черти ви ги няма. Тази фотография е лъжлива, много е ретуширано лицето.
Че той е направен красив, такава красота не ме интересува.
Мечката, когато ще те яде, тя става красива, когато няма да те яде, нахохори се, грозна е. Щом мечката започне да си глади козината, да става гладичка, да знаеш, че кожата ти отива.
към беседата >>
Вълкът, като хване една овца, я разкъсва.
Сега как ще се проявява животът? Природата, като разглежда всичките възможности за живота от милиони и милиарди години, откак животът съществува, не само вие, но милиони поколения са мислили и най-умните хора са дошли до яденето, както сега го имаме. За бъдеще този начин на ядене ще се измени, няма да остане така. Хората няма да ядат, както сега ядат. В животните как става яденето?
Вълкът, като хване една овца, я разкъсва.
Още жива я разкъсва, къса и яде. Вие казвате: „Много жестоко.“ Вие, ако сте на негово място, как ще постъпите? По същия начин, както той постъпва. Най-първо, трябва да се учи на търпение. Вълкът казва: „Какво има, че съм изял овцата?
към беседата >>
Мечката, когато ще те яде, тя става красива, когато няма да те яде, нахохори се, грозна е.
Той може да ти направи лицето красиво. То има дефекти, но като го рисува, заглади. Казва: „Ще ме направиш много красив.“ Но основните черти ви ги няма. Тази фотография е лъжлива, много е ретуширано лицето. Че той е направен красив, такава красота не ме интересува.
Мечката, когато ще те яде, тя става красива, когато няма да те яде, нахохори се, грозна е.
Щом мечката започне да си глади козината, да става гладичка, да знаеш, че кожата ти отива.
към беседата >>
Още жива я разкъсва, къса и яде.
Природата, като разглежда всичките възможности за живота от милиони и милиарди години, откак животът съществува, не само вие, но милиони поколения са мислили и най-умните хора са дошли до яденето, както сега го имаме. За бъдеще този начин на ядене ще се измени, няма да остане така. Хората няма да ядат, както сега ядат. В животните как става яденето? Вълкът, като хване една овца, я разкъсва.
Още жива я разкъсва, къса и яде.
Вие казвате: „Много жестоко.“ Вие, ако сте на негово място, как ще постъпите? По същия начин, както той постъпва. Най-първо, трябва да се учи на търпение. Вълкът казва: „Какво има, че съм изял овцата? Тя е духовно същество, вземам непотребната дреха.
към беседата >>
Щом мечката започне да си глади козината, да става гладичка, да знаеш, че кожата ти отива.
То има дефекти, но като го рисува, заглади. Казва: „Ще ме направиш много красив.“ Но основните черти ви ги няма. Тази фотография е лъжлива, много е ретуширано лицето. Че той е направен красив, такава красота не ме интересува. Мечката, когато ще те яде, тя става красива, когато няма да те яде, нахохори се, грозна е.
Щом мечката започне да си глади козината, да става гладичка, да знаеш, че кожата ти отива.
към беседата >>
Вие казвате: „Много жестоко.“ Вие, ако сте на негово място, как ще постъпите?
За бъдеще този начин на ядене ще се измени, няма да остане така. Хората няма да ядат, както сега ядат. В животните как става яденето? Вълкът, като хване една овца, я разкъсва. Още жива я разкъсва, къса и яде.
Вие казвате: „Много жестоко.“ Вие, ако сте на негово място, как ще постъпите?
По същия начин, както той постъпва. Най-първо, трябва да се учи на търпение. Вълкът казва: „Какво има, че съм изял овцата? Тя е духовно същество, вземам непотребната дреха. Тя много голяма материалистка е станала, не мисли за Господа.
към беседата >>
Този закон е верен в живота.
Този закон е верен в живота.
Когато ти тръгне всичко напред, нямаш никакви страдания, мечката е близо, тя ще те яде. Щом са лоши условия, мечката пак е там, но тя се е нахохорила, само плюене ще има, и тя ще си замине. Щом те глади, ще те яде. Има страдания, при които човек живее. Има страдания, при които човек изчезва изведнъж.
към беседата >>
По същия начин, както той постъпва.
Хората няма да ядат, както сега ядат. В животните как става яденето? Вълкът, като хване една овца, я разкъсва. Още жива я разкъсва, къса и яде. Вие казвате: „Много жестоко.“ Вие, ако сте на негово място, как ще постъпите?
По същия начин, както той постъпва.
Най-първо, трябва да се учи на търпение. Вълкът казва: „Какво има, че съм изял овцата? Тя е духовно същество, вземам непотребната дреха. Тя много голяма материалистка е станала, не мисли за Господа. Аз, като я изям, ще я накарам да мисли.
към беседата >>
Когато ти тръгне всичко напред, нямаш никакви страдания, мечката е близо, тя ще те яде.
Този закон е верен в живота.
Когато ти тръгне всичко напред, нямаш никакви страдания, мечката е близо, тя ще те яде.
Щом са лоши условия, мечката пак е там, но тя се е нахохорила, само плюене ще има, и тя ще си замине. Щом те глади, ще те яде. Има страдания, при които човек живее. Има страдания, при които човек изчезва изведнъж.
към беседата >>
Най-първо, трябва да се учи на търпение.
В животните как става яденето? Вълкът, като хване една овца, я разкъсва. Още жива я разкъсва, къса и яде. Вие казвате: „Много жестоко.“ Вие, ако сте на негово място, как ще постъпите? По същия начин, както той постъпва.
Най-първо, трябва да се учи на търпение.
Вълкът казва: „Какво има, че съм изял овцата? Тя е духовно същество, вземам непотребната дреха. Тя много голяма материалистка е станала, не мисли за Господа. Аз, като я изям, ще я накарам да мисли. Като я изям, ще я пратя горе при Господа, да се моли.
към беседата >>
Щом са лоши условия, мечката пак е там, но тя се е нахохорила, само плюене ще има, и тя ще си замине.
Този закон е верен в живота. Когато ти тръгне всичко напред, нямаш никакви страдания, мечката е близо, тя ще те яде.
Щом са лоши условия, мечката пак е там, но тя се е нахохорила, само плюене ще има, и тя ще си замине.
Щом те глади, ще те яде. Има страдания, при които човек живее. Има страдания, при които човек изчезва изведнъж.
към беседата >>
Вълкът казва: „Какво има, че съм изял овцата?
Вълкът, като хване една овца, я разкъсва. Още жива я разкъсва, къса и яде. Вие казвате: „Много жестоко.“ Вие, ако сте на негово място, как ще постъпите? По същия начин, както той постъпва. Най-първо, трябва да се учи на търпение.
Вълкът казва: „Какво има, че съм изял овцата?
Тя е духовно същество, вземам непотребната дреха. Тя много голяма материалистка е станала, не мисли за Господа. Аз, като я изям, ще я накарам да мисли. Като я изям, ще я пратя горе при Господа, да се моли. Ще ѝ създам ново тяло.“ Такава е философията на вълка.
към беседата >>
Щом те глади, ще те яде.
Този закон е верен в живота. Когато ти тръгне всичко напред, нямаш никакви страдания, мечката е близо, тя ще те яде. Щом са лоши условия, мечката пак е там, но тя се е нахохорила, само плюене ще има, и тя ще си замине.
Щом те глади, ще те яде.
Има страдания, при които човек живее. Има страдания, при които човек изчезва изведнъж.
към беседата >>
Тя е духовно същество, вземам непотребната дреха.
Още жива я разкъсва, къса и яде. Вие казвате: „Много жестоко.“ Вие, ако сте на негово място, как ще постъпите? По същия начин, както той постъпва. Най-първо, трябва да се учи на търпение. Вълкът казва: „Какво има, че съм изял овцата?
Тя е духовно същество, вземам непотребната дреха.
Тя много голяма материалистка е станала, не мисли за Господа. Аз, като я изям, ще я накарам да мисли. Като я изям, ще я пратя горе при Господа, да се моли. Ще ѝ създам ново тяло.“ Такава е философията на вълка. „Аз като я изям, ще успея, ще прогресирам.
към беседата >>
Има страдания, при които човек живее.
Този закон е верен в живота. Когато ти тръгне всичко напред, нямаш никакви страдания, мечката е близо, тя ще те яде. Щом са лоши условия, мечката пак е там, но тя се е нахохорила, само плюене ще има, и тя ще си замине. Щом те глади, ще те яде.
Има страдания, при които човек живее.
Има страдания, при които човек изчезва изведнъж.
към беседата >>
Тя много голяма материалистка е станала, не мисли за Господа.
Вие казвате: „Много жестоко.“ Вие, ако сте на негово място, как ще постъпите? По същия начин, както той постъпва. Най-първо, трябва да се учи на търпение. Вълкът казва: „Какво има, че съм изял овцата? Тя е духовно същество, вземам непотребната дреха.
Тя много голяма материалистка е станала, не мисли за Господа.
Аз, като я изям, ще я накарам да мисли. Като я изям, ще я пратя горе при Господа, да се моли. Ще ѝ създам ново тяло.“ Такава е философията на вълка. „Аз като я изям, ще успея, ще прогресирам. Ако аз не я изям, тя съвсем ще тръгне по кривия път.“
към беседата >>
Има страдания, при които човек изчезва изведнъж.
Този закон е верен в живота. Когато ти тръгне всичко напред, нямаш никакви страдания, мечката е близо, тя ще те яде. Щом са лоши условия, мечката пак е там, но тя се е нахохорила, само плюене ще има, и тя ще си замине. Щом те глади, ще те яде. Има страдания, при които човек живее.
Има страдания, при които човек изчезва изведнъж.
към беседата >>
Аз, като я изям, ще я накарам да мисли.
По същия начин, както той постъпва. Най-първо, трябва да се учи на търпение. Вълкът казва: „Какво има, че съм изял овцата? Тя е духовно същество, вземам непотребната дреха. Тя много голяма материалистка е станала, не мисли за Господа.
Аз, като я изям, ще я накарам да мисли.
Като я изям, ще я пратя горе при Господа, да се моли. Ще ѝ създам ново тяло.“ Такава е философията на вълка. „Аз като я изям, ще успея, ще прогресирам. Ако аз не я изям, тя съвсем ще тръгне по кривия път.“
към беседата >>
Казвам, когато дойдат големите нещастия в живота, да знаеш, живот има – има нещо по-хубаво, отколкото в хубавите условия.
Казвам, когато дойдат големите нещастия в живота, да знаеш, живот има – има нещо по-хубаво, отколкото в хубавите условия.
Сега всички не сте съгласни с това. Те са научни данни. Страданието само по себе си е една реалност. Страданието е нещо идеално, защото идеално можеш да страдаш. За какво страдат хората днес?
към беседата >>
Като я изям, ще я пратя горе при Господа, да се моли.
Най-първо, трябва да се учи на търпение. Вълкът казва: „Какво има, че съм изял овцата? Тя е духовно същество, вземам непотребната дреха. Тя много голяма материалистка е станала, не мисли за Господа. Аз, като я изям, ще я накарам да мисли.
Като я изям, ще я пратя горе при Господа, да се моли.
Ще ѝ създам ново тяло.“ Такава е философията на вълка. „Аз като я изям, ще успея, ще прогресирам. Ако аз не я изям, тя съвсем ще тръгне по кривия път.“
към беседата >>
Сега всички не сте съгласни с това.
Казвам, когато дойдат големите нещастия в живота, да знаеш, живот има – има нещо по-хубаво, отколкото в хубавите условия.
Сега всички не сте съгласни с това.
Те са научни данни. Страданието само по себе си е една реалност. Страданието е нещо идеално, защото идеално можеш да страдаш. За какво страдат хората днес? Нали за някакъв идеал.
към беседата >>
Ще ѝ създам ново тяло.“ Такава е философията на вълка.
Вълкът казва: „Какво има, че съм изял овцата? Тя е духовно същество, вземам непотребната дреха. Тя много голяма материалистка е станала, не мисли за Господа. Аз, като я изям, ще я накарам да мисли. Като я изям, ще я пратя горе при Господа, да се моли.
Ще ѝ създам ново тяло.“ Такава е философията на вълка.
„Аз като я изям, ще успея, ще прогресирам. Ако аз не я изям, тя съвсем ще тръгне по кривия път.“
към беседата >>
Те са научни данни.
Казвам, когато дойдат големите нещастия в живота, да знаеш, живот има – има нещо по-хубаво, отколкото в хубавите условия. Сега всички не сте съгласни с това.
Те са научни данни.
Страданието само по себе си е една реалност. Страданието е нещо идеално, защото идеално можеш да страдаш. За какво страдат хората днес? Нали за някакъв идеал. Че те са вярвали в нещо.
към беседата >>
„Аз като я изям, ще успея, ще прогресирам.
Тя е духовно същество, вземам непотребната дреха. Тя много голяма материалистка е станала, не мисли за Господа. Аз, като я изям, ще я накарам да мисли. Като я изям, ще я пратя горе при Господа, да се моли. Ще ѝ създам ново тяло.“ Такава е философията на вълка.
„Аз като я изям, ще успея, ще прогресирам.
Ако аз не я изям, тя съвсем ще тръгне по кривия път.“
към беседата >>
Страданието само по себе си е една реалност.
Казвам, когато дойдат големите нещастия в живота, да знаеш, живот има – има нещо по-хубаво, отколкото в хубавите условия. Сега всички не сте съгласни с това. Те са научни данни.
Страданието само по себе си е една реалност.
Страданието е нещо идеално, защото идеално можеш да страдаш. За какво страдат хората днес? Нали за някакъв идеал. Че те са вярвали в нещо. За техните убеждения са ги мъчили, са ги горили, какво не са ги правили.
към беседата >>
Ако аз не я изям, тя съвсем ще тръгне по кривия път.“
Тя много голяма материалистка е станала, не мисли за Господа. Аз, като я изям, ще я накарам да мисли. Като я изям, ще я пратя горе при Господа, да се моли. Ще ѝ създам ново тяло.“ Такава е философията на вълка. „Аз като я изям, ще успея, ще прогресирам.
Ако аз не я изям, тя съвсем ще тръгне по кривия път.“
към беседата >>
Страданието е нещо идеално, защото идеално можеш да страдаш.
Казвам, когато дойдат големите нещастия в живота, да знаеш, живот има – има нещо по-хубаво, отколкото в хубавите условия. Сега всички не сте съгласни с това. Те са научни данни. Страданието само по себе си е една реалност.
Страданието е нещо идеално, защото идеално можеш да страдаш.
За какво страдат хората днес? Нали за някакъв идеал. Че те са вярвали в нещо. За техните убеждения са ги мъчили, са ги горили, какво не са ги правили. Казват: „Инат хора, тия светии.
към беседата >>
Някой казва, че той яде месо.
Някой казва, че той яде месо.
Друг казва, че той яде растителна храна. Всяка храна от резултатите се познава. Ако при месната храна имаме много хубави резултати, намясто е. Ако при вегетарианската храна могат да се родят по-хубави мисли, по-хубави чувства и постъпка, тя е намясто. Ние съдим за храната от резултатите, които придобиваме.
към беседата >>
За какво страдат хората днес?
Казвам, когато дойдат големите нещастия в живота, да знаеш, живот има – има нещо по-хубаво, отколкото в хубавите условия. Сега всички не сте съгласни с това. Те са научни данни. Страданието само по себе си е една реалност. Страданието е нещо идеално, защото идеално можеш да страдаш.
За какво страдат хората днес?
Нали за някакъв идеал. Че те са вярвали в нещо. За техните убеждения са ги мъчили, са ги горили, какво не са ги правили. Казват: „Инат хора, тия светии. Горят ги, на парчета ги правят, не се отказват.
към беседата >>
Друг казва, че той яде растителна храна.
Някой казва, че той яде месо.
Друг казва, че той яде растителна храна.
Всяка храна от резултатите се познава. Ако при месната храна имаме много хубави резултати, намясто е. Ако при вегетарианската храна могат да се родят по-хубави мисли, по-хубави чувства и постъпка, тя е намясто. Ние съдим за храната от резултатите, които придобиваме. Ние мислим, че известна храна е хубава, ако спомага за умственото развитие на човек, ако спомага за духовното развитие, за неговите чувства и ако спомага за неговите постъпки.
към беседата >>
Нали за някакъв идеал.
Сега всички не сте съгласни с това. Те са научни данни. Страданието само по себе си е една реалност. Страданието е нещо идеално, защото идеално можеш да страдаш. За какво страдат хората днес?
Нали за някакъв идеал.
Че те са вярвали в нещо. За техните убеждения са ги мъчили, са ги горили, какво не са ги правили. Казват: „Инат хора, тия светии. Горят ги, на парчета ги правят, не се отказват. Много инат хора.“ За какво са страдали?
към беседата >>
Всяка храна от резултатите се познава.
Някой казва, че той яде месо. Друг казва, че той яде растителна храна.
Всяка храна от резултатите се познава.
Ако при месната храна имаме много хубави резултати, намясто е. Ако при вегетарианската храна могат да се родят по-хубави мисли, по-хубави чувства и постъпка, тя е намясто. Ние съдим за храната от резултатите, които придобиваме. Ние мислим, че известна храна е хубава, ако спомага за умственото развитие на човек, ако спомага за духовното развитие, за неговите чувства и ако спомага за неговите постъпки. Постъпките винаги са свързани с физическия свят.
към беседата >>
Че те са вярвали в нещо.
Те са научни данни. Страданието само по себе си е една реалност. Страданието е нещо идеално, защото идеално можеш да страдаш. За какво страдат хората днес? Нали за някакъв идеал.
Че те са вярвали в нещо.
За техните убеждения са ги мъчили, са ги горили, какво не са ги правили. Казват: „Инат хора, тия светии. Горят ги, на парчета ги правят, не се отказват. Много инат хора.“ За какво са страдали? За нищо и никакво, за някаква идея, че ще иде в оня свят и ще живее щастливо.
към беседата >>
Ако при месната храна имаме много хубави резултати, намясто е.
Някой казва, че той яде месо. Друг казва, че той яде растителна храна. Всяка храна от резултатите се познава.
Ако при месната храна имаме много хубави резултати, намясто е.
Ако при вегетарианската храна могат да се родят по-хубави мисли, по-хубави чувства и постъпка, тя е намясто. Ние съдим за храната от резултатите, които придобиваме. Ние мислим, че известна храна е хубава, ако спомага за умственото развитие на човек, ако спомага за духовното развитие, за неговите чувства и ако спомага за неговите постъпки. Постъпките винаги са свързани с физическия свят. Човек трябва да постъпи добре, понеже постъпките създават най-добрите условия на физическото поле.
към беседата >>
За техните убеждения са ги мъчили, са ги горили, какво не са ги правили.
Страданието само по себе си е една реалност. Страданието е нещо идеално, защото идеално можеш да страдаш. За какво страдат хората днес? Нали за някакъв идеал. Че те са вярвали в нещо.
За техните убеждения са ги мъчили, са ги горили, какво не са ги правили.
Казват: „Инат хора, тия светии. Горят ги, на парчета ги правят, не се отказват. Много инат хора.“ За какво са страдали? За нищо и никакво, за някаква идея, че ще иде в оня свят и ще живее щастливо. Дали ще може да живее, или не, не се знае.
към беседата >>
Ако при вегетарианската храна могат да се родят по-хубави мисли, по-хубави чувства и постъпка, тя е намясто.
Някой казва, че той яде месо. Друг казва, че той яде растителна храна. Всяка храна от резултатите се познава. Ако при месната храна имаме много хубави резултати, намясто е.
Ако при вегетарианската храна могат да се родят по-хубави мисли, по-хубави чувства и постъпка, тя е намясто.
Ние съдим за храната от резултатите, които придобиваме. Ние мислим, че известна храна е хубава, ако спомага за умственото развитие на човек, ако спомага за духовното развитие, за неговите чувства и ако спомага за неговите постъпки. Постъпките винаги са свързани с физическия свят. Човек трябва да постъпи добре, понеже постъпките създават най-добрите условия на физическото поле.
към беседата >>
Казват: „Инат хора, тия светии.
Страданието е нещо идеално, защото идеално можеш да страдаш. За какво страдат хората днес? Нали за някакъв идеал. Че те са вярвали в нещо. За техните убеждения са ги мъчили, са ги горили, какво не са ги правили.
Казват: „Инат хора, тия светии.
Горят ги, на парчета ги правят, не се отказват. Много инат хора.“ За какво са страдали? За нищо и никакво, за някаква идея, че ще иде в оня свят и ще живее щастливо. Дали ще може да живее, или не, не се знае. Светията умира за някаква идея, която има.
към беседата >>
Ние съдим за храната от резултатите, които придобиваме.
Някой казва, че той яде месо. Друг казва, че той яде растителна храна. Всяка храна от резултатите се познава. Ако при месната храна имаме много хубави резултати, намясто е. Ако при вегетарианската храна могат да се родят по-хубави мисли, по-хубави чувства и постъпка, тя е намясто.
Ние съдим за храната от резултатите, които придобиваме.
Ние мислим, че известна храна е хубава, ако спомага за умственото развитие на човек, ако спомага за духовното развитие, за неговите чувства и ако спомага за неговите постъпки. Постъпките винаги са свързани с физическия свят. Човек трябва да постъпи добре, понеже постъпките създават най-добрите условия на физическото поле.
към беседата >>
Горят ги, на парчета ги правят, не се отказват.
За какво страдат хората днес? Нали за някакъв идеал. Че те са вярвали в нещо. За техните убеждения са ги мъчили, са ги горили, какво не са ги правили. Казват: „Инат хора, тия светии.
Горят ги, на парчета ги правят, не се отказват.
Много инат хора.“ За какво са страдали? За нищо и никакво, за някаква идея, че ще иде в оня свят и ще живее щастливо. Дали ще може да живее, или не, не се знае. Светията умира за някаква идея, която има. Тия светии са сега светии, които учили, та и вас ви учат, и вие страдате.
към беседата >>
Ние мислим, че известна храна е хубава, ако спомага за умственото развитие на човек, ако спомага за духовното развитие, за неговите чувства и ако спомага за неговите постъпки.
Друг казва, че той яде растителна храна. Всяка храна от резултатите се познава. Ако при месната храна имаме много хубави резултати, намясто е. Ако при вегетарианската храна могат да се родят по-хубави мисли, по-хубави чувства и постъпка, тя е намясто. Ние съдим за храната от резултатите, които придобиваме.
Ние мислим, че известна храна е хубава, ако спомага за умственото развитие на човек, ако спомага за духовното развитие, за неговите чувства и ако спомага за неговите постъпки.
Постъпките винаги са свързани с физическия свят. Човек трябва да постъпи добре, понеже постъпките създават най-добрите условия на физическото поле.
към беседата >>
Много инат хора.“ За какво са страдали?
Нали за някакъв идеал. Че те са вярвали в нещо. За техните убеждения са ги мъчили, са ги горили, какво не са ги правили. Казват: „Инат хора, тия светии. Горят ги, на парчета ги правят, не се отказват.
Много инат хора.“ За какво са страдали?
За нищо и никакво, за някаква идея, че ще иде в оня свят и ще живее щастливо. Дали ще може да живее, или не, не се знае. Светията умира за някаква идея, която има. Тия светии са сега светии, които учили, та и вас ви учат, и вие страдате. Човек в живота си трябва да страда за нещо.
към беседата >>
Постъпките винаги са свързани с физическия свят.
Всяка храна от резултатите се познава. Ако при месната храна имаме много хубави резултати, намясто е. Ако при вегетарианската храна могат да се родят по-хубави мисли, по-хубави чувства и постъпка, тя е намясто. Ние съдим за храната от резултатите, които придобиваме. Ние мислим, че известна храна е хубава, ако спомага за умственото развитие на човек, ако спомага за духовното развитие, за неговите чувства и ако спомага за неговите постъпки.
Постъпките винаги са свързани с физическия свят.
Човек трябва да постъпи добре, понеже постъпките създават най-добрите условия на физическото поле.
към беседата >>
За нищо и никакво, за някаква идея, че ще иде в оня свят и ще живее щастливо.
Че те са вярвали в нещо. За техните убеждения са ги мъчили, са ги горили, какво не са ги правили. Казват: „Инат хора, тия светии. Горят ги, на парчета ги правят, не се отказват. Много инат хора.“ За какво са страдали?
За нищо и никакво, за някаква идея, че ще иде в оня свят и ще живее щастливо.
Дали ще може да живее, или не, не се знае. Светията умира за някаква идея, която има. Тия светии са сега светии, които учили, та и вас ви учат, и вие страдате. Човек в живота си трябва да страда за нещо. Вие не считайте, че страданието е само за вас.
към беседата >>
Човек трябва да постъпи добре, понеже постъпките създават най-добрите условия на физическото поле.
Ако при месната храна имаме много хубави резултати, намясто е. Ако при вегетарианската храна могат да се родят по-хубави мисли, по-хубави чувства и постъпка, тя е намясто. Ние съдим за храната от резултатите, които придобиваме. Ние мислим, че известна храна е хубава, ако спомага за умственото развитие на човек, ако спомага за духовното развитие, за неговите чувства и ако спомага за неговите постъпки. Постъпките винаги са свързани с физическия свят.
Човек трябва да постъпи добре, понеже постъпките създават най-добрите условия на физическото поле.
към беседата >>
Дали ще може да живее, или не, не се знае.
За техните убеждения са ги мъчили, са ги горили, какво не са ги правили. Казват: „Инат хора, тия светии. Горят ги, на парчета ги правят, не се отказват. Много инат хора.“ За какво са страдали? За нищо и никакво, за някаква идея, че ще иде в оня свят и ще живее щастливо.
Дали ще може да живее, или не, не се знае.
Светията умира за някаква идея, която има. Тия светии са сега светии, които учили, та и вас ви учат, и вие страдате. Човек в живота си трябва да страда за нещо. Вие не считайте, че страданието е само за вас. Страданието е обща повинност, която съществува в цялото човечество.
към беседата >>
Ти не можеш да бъдеш добър, ако не постъпваш право.
Ти не можеш да бъдеш добър, ако не постъпваш право.
Ти не можеш да имаш благородни чувства, ако не чувстваш добре. Ти не можеш да бъдеш гений, да развиваш в себе си нещо хубаво, ако не мислиш. Гениалността зависи от чистите мисли. Вие седите някой път и казвате: „Аз не съм даровит човек.“ Отде знаеш, че не си даровит? Някой казва: „Не съм даровит, много обикновен съм.“ Друг казва: „Талантлив съм.“ Аз искам това да се докаже.
към беседата >>
Светията умира за някаква идея, която има.
Казват: „Инат хора, тия светии. Горят ги, на парчета ги правят, не се отказват. Много инат хора.“ За какво са страдали? За нищо и никакво, за някаква идея, че ще иде в оня свят и ще живее щастливо. Дали ще може да живее, или не, не се знае.
Светията умира за някаква идея, която има.
Тия светии са сега светии, които учили, та и вас ви учат, и вие страдате. Човек в живота си трябва да страда за нещо. Вие не считайте, че страданието е само за вас. Страданието е обща повинност, която съществува в цялото човечество. Тази обща повинност някому дават повече, някому по-малко.
към беседата >>
Ти не можеш да имаш благородни чувства, ако не чувстваш добре.
Ти не можеш да бъдеш добър, ако не постъпваш право.
Ти не можеш да имаш благородни чувства, ако не чувстваш добре.
Ти не можеш да бъдеш гений, да развиваш в себе си нещо хубаво, ако не мислиш. Гениалността зависи от чистите мисли. Вие седите някой път и казвате: „Аз не съм даровит човек.“ Отде знаеш, че не си даровит? Някой казва: „Не съм даровит, много обикновен съм.“ Друг казва: „Талантлив съм.“ Аз искам това да се докаже. То са твърдения, трябва да се обуславят.
към беседата >>
Тия светии са сега светии, които учили, та и вас ви учат, и вие страдате.
Горят ги, на парчета ги правят, не се отказват. Много инат хора.“ За какво са страдали? За нищо и никакво, за някаква идея, че ще иде в оня свят и ще живее щастливо. Дали ще може да живее, или не, не се знае. Светията умира за някаква идея, която има.
Тия светии са сега светии, които учили, та и вас ви учат, и вие страдате.
Човек в живота си трябва да страда за нещо. Вие не считайте, че страданието е само за вас. Страданието е обща повинност, която съществува в цялото човечество. Тази обща повинност някому дават повече, някому по-малко. Някои хора страдат повече, някои хора страдат по-малко.
към беседата >>
Ти не можеш да бъдеш гений, да развиваш в себе си нещо хубаво, ако не мислиш.
Ти не можеш да бъдеш добър, ако не постъпваш право. Ти не можеш да имаш благородни чувства, ако не чувстваш добре.
Ти не можеш да бъдеш гений, да развиваш в себе си нещо хубаво, ако не мислиш.
Гениалността зависи от чистите мисли. Вие седите някой път и казвате: „Аз не съм даровит човек.“ Отде знаеш, че не си даровит? Някой казва: „Не съм даровит, много обикновен съм.“ Друг казва: „Талантлив съм.“ Аз искам това да се докаже. То са твърдения, трябва да се обуславят. Сам на себе си трябва да докажеш.
към беседата >>
Човек в живота си трябва да страда за нещо.
Много инат хора.“ За какво са страдали? За нищо и никакво, за някаква идея, че ще иде в оня свят и ще живее щастливо. Дали ще може да живее, или не, не се знае. Светията умира за някаква идея, която има. Тия светии са сега светии, които учили, та и вас ви учат, и вие страдате.
Човек в живота си трябва да страда за нещо.
Вие не считайте, че страданието е само за вас. Страданието е обща повинност, която съществува в цялото човечество. Тази обща повинност някому дават повече, някому по-малко. Някои хора страдат повече, някои хора страдат по-малко. То е обща повинност, не е разпределено по равно.
към беседата >>
Гениалността зависи от чистите мисли.
Ти не можеш да бъдеш добър, ако не постъпваш право. Ти не можеш да имаш благородни чувства, ако не чувстваш добре. Ти не можеш да бъдеш гений, да развиваш в себе си нещо хубаво, ако не мислиш.
Гениалността зависи от чистите мисли.
Вие седите някой път и казвате: „Аз не съм даровит човек.“ Отде знаеш, че не си даровит? Някой казва: „Не съм даровит, много обикновен съм.“ Друг казва: „Талантлив съм.“ Аз искам това да се докаже. То са твърдения, трябва да се обуславят. Сам на себе си трябва да докажеш. Как ще докажеш на себе си, че си даровит?
към беседата >>
Вие не считайте, че страданието е само за вас.
За нищо и никакво, за някаква идея, че ще иде в оня свят и ще живее щастливо. Дали ще може да живее, или не, не се знае. Светията умира за някаква идея, която има. Тия светии са сега светии, които учили, та и вас ви учат, и вие страдате. Човек в живота си трябва да страда за нещо.
Вие не считайте, че страданието е само за вас.
Страданието е обща повинност, която съществува в цялото човечество. Тази обща повинност някому дават повече, някому по-малко. Някои хора страдат повече, някои хора страдат по-малко. То е обща повинност, не е разпределено по равно. Един ден, ако се разпредели правилно, всички да носят това бреме, ще бъде лесно.
към беседата >>
Вие седите някой път и казвате: „Аз не съм даровит човек.“ Отде знаеш, че не си даровит?
Ти не можеш да бъдеш добър, ако не постъпваш право. Ти не можеш да имаш благородни чувства, ако не чувстваш добре. Ти не можеш да бъдеш гений, да развиваш в себе си нещо хубаво, ако не мислиш. Гениалността зависи от чистите мисли.
Вие седите някой път и казвате: „Аз не съм даровит човек.“ Отде знаеш, че не си даровит?
Някой казва: „Не съм даровит, много обикновен съм.“ Друг казва: „Талантлив съм.“ Аз искам това да се докаже. То са твърдения, трябва да се обуславят. Сам на себе си трябва да докажеш. Как ще докажеш на себе си, че си даровит? Как ще докажеш на себе си, че си добър?
към беседата >>
Страданието е обща повинност, която съществува в цялото човечество.
Дали ще може да живее, или не, не се знае. Светията умира за някаква идея, която има. Тия светии са сега светии, които учили, та и вас ви учат, и вие страдате. Човек в живота си трябва да страда за нещо. Вие не считайте, че страданието е само за вас.
Страданието е обща повинност, която съществува в цялото човечество.
Тази обща повинност някому дават повече, някому по-малко. Някои хора страдат повече, някои хора страдат по-малко. То е обща повинност, не е разпределено по равно. Един ден, ако се разпредели правилно, всички да носят това бреме, ще бъде лесно. Понеже всички не носят еднакво, затова животът е малко по-тежък.
към беседата >>
Някой казва: „Не съм даровит, много обикновен съм.“ Друг казва: „Талантлив съм.“ Аз искам това да се докаже.
Ти не можеш да бъдеш добър, ако не постъпваш право. Ти не можеш да имаш благородни чувства, ако не чувстваш добре. Ти не можеш да бъдеш гений, да развиваш в себе си нещо хубаво, ако не мислиш. Гениалността зависи от чистите мисли. Вие седите някой път и казвате: „Аз не съм даровит човек.“ Отде знаеш, че не си даровит?
Някой казва: „Не съм даровит, много обикновен съм.“ Друг казва: „Талантлив съм.“ Аз искам това да се докаже.
То са твърдения, трябва да се обуславят. Сам на себе си трябва да докажеш. Как ще докажеш на себе си, че си даровит? Как ще докажеш на себе си, че си добър? Как ще докажеш на себе си, че си лош?
към беседата >>
Тази обща повинност някому дават повече, някому по-малко.
Светията умира за някаква идея, която има. Тия светии са сега светии, които учили, та и вас ви учат, и вие страдате. Човек в живота си трябва да страда за нещо. Вие не считайте, че страданието е само за вас. Страданието е обща повинност, която съществува в цялото човечество.
Тази обща повинност някому дават повече, някому по-малко.
Някои хора страдат повече, някои хора страдат по-малко. То е обща повинност, не е разпределено по равно. Един ден, ако се разпредели правилно, всички да носят това бреме, ще бъде лесно. Понеже всички не носят еднакво, затова животът е малко по-тежък.
към беседата >>
То са твърдения, трябва да се обуславят.
Ти не можеш да имаш благородни чувства, ако не чувстваш добре. Ти не можеш да бъдеш гений, да развиваш в себе си нещо хубаво, ако не мислиш. Гениалността зависи от чистите мисли. Вие седите някой път и казвате: „Аз не съм даровит човек.“ Отде знаеш, че не си даровит? Някой казва: „Не съм даровит, много обикновен съм.“ Друг казва: „Талантлив съм.“ Аз искам това да се докаже.
То са твърдения, трябва да се обуславят.
Сам на себе си трябва да докажеш. Как ще докажеш на себе си, че си даровит? Как ще докажеш на себе си, че си добър? Как ще докажеш на себе си, че си лош? Казваш: „Лош човек съм.“ Ще докажеш, че си лош, ще обусловиш.
към беседата >>
Някои хора страдат повече, някои хора страдат по-малко.
Тия светии са сега светии, които учили, та и вас ви учат, и вие страдате. Човек в живота си трябва да страда за нещо. Вие не считайте, че страданието е само за вас. Страданието е обща повинност, която съществува в цялото човечество. Тази обща повинност някому дават повече, някому по-малко.
Някои хора страдат повече, някои хора страдат по-малко.
То е обща повинност, не е разпределено по равно. Един ден, ако се разпредели правилно, всички да носят това бреме, ще бъде лесно. Понеже всички не носят еднакво, затова животът е малко по-тежък.
към беседата >>
Сам на себе си трябва да докажеш.
Ти не можеш да бъдеш гений, да развиваш в себе си нещо хубаво, ако не мислиш. Гениалността зависи от чистите мисли. Вие седите някой път и казвате: „Аз не съм даровит човек.“ Отде знаеш, че не си даровит? Някой казва: „Не съм даровит, много обикновен съм.“ Друг казва: „Талантлив съм.“ Аз искам това да се докаже. То са твърдения, трябва да се обуславят.
Сам на себе си трябва да докажеш.
Как ще докажеш на себе си, че си даровит? Как ще докажеш на себе си, че си добър? Как ще докажеш на себе си, че си лош? Казваш: „Лош човек съм.“ Ще докажеш, че си лош, ще обусловиш. Вие често си казвате, че сте лоши.
към беседата >>
То е обща повинност, не е разпределено по равно.
Човек в живота си трябва да страда за нещо. Вие не считайте, че страданието е само за вас. Страданието е обща повинност, която съществува в цялото човечество. Тази обща повинност някому дават повече, някому по-малко. Някои хора страдат повече, някои хора страдат по-малко.
То е обща повинност, не е разпределено по равно.
Един ден, ако се разпредели правилно, всички да носят това бреме, ще бъде лесно. Понеже всички не носят еднакво, затова животът е малко по-тежък.
към беседата >>
Как ще докажеш на себе си, че си даровит?
Гениалността зависи от чистите мисли. Вие седите някой път и казвате: „Аз не съм даровит човек.“ Отде знаеш, че не си даровит? Някой казва: „Не съм даровит, много обикновен съм.“ Друг казва: „Талантлив съм.“ Аз искам това да се докаже. То са твърдения, трябва да се обуславят. Сам на себе си трябва да докажеш.
Как ще докажеш на себе си, че си даровит?
Как ще докажеш на себе си, че си добър? Как ще докажеш на себе си, че си лош? Казваш: „Лош човек съм.“ Ще докажеш, че си лош, ще обусловиш. Вие често си казвате, че сте лоши. И когато ти си кажеш на себе си, че си лош, не се обиждаш.
към беседата >>
Един ден, ако се разпредели правилно, всички да носят това бреме, ще бъде лесно.
Вие не считайте, че страданието е само за вас. Страданието е обща повинност, която съществува в цялото човечество. Тази обща повинност някому дават повече, някому по-малко. Някои хора страдат повече, някои хора страдат по-малко. То е обща повинност, не е разпределено по равно.
Един ден, ако се разпредели правилно, всички да носят това бреме, ще бъде лесно.
Понеже всички не носят еднакво, затова животът е малко по-тежък.
към беседата >>
Как ще докажеш на себе си, че си добър?
Вие седите някой път и казвате: „Аз не съм даровит човек.“ Отде знаеш, че не си даровит? Някой казва: „Не съм даровит, много обикновен съм.“ Друг казва: „Талантлив съм.“ Аз искам това да се докаже. То са твърдения, трябва да се обуславят. Сам на себе си трябва да докажеш. Как ще докажеш на себе си, че си даровит?
Как ще докажеш на себе си, че си добър?
Как ще докажеш на себе си, че си лош? Казваш: „Лош човек съм.“ Ще докажеш, че си лош, ще обусловиш. Вие често си казвате, че сте лоши. И когато ти си кажеш на себе си, че си лош, не се обиждаш. Когато някой друг ти каже, че си лош, обиждаш се.
към беседата >>
Понеже всички не носят еднакво, затова животът е малко по-тежък.
Страданието е обща повинност, която съществува в цялото човечество. Тази обща повинност някому дават повече, някому по-малко. Някои хора страдат повече, някои хора страдат по-малко. То е обща повинност, не е разпределено по равно. Един ден, ако се разпредели правилно, всички да носят това бреме, ще бъде лесно.
Понеже всички не носят еднакво, затова животът е малко по-тежък.
към беседата >>
Как ще докажеш на себе си, че си лош?
Някой казва: „Не съм даровит, много обикновен съм.“ Друг казва: „Талантлив съм.“ Аз искам това да се докаже. То са твърдения, трябва да се обуславят. Сам на себе си трябва да докажеш. Как ще докажеш на себе си, че си даровит? Как ще докажеш на себе си, че си добър?
Как ще докажеш на себе си, че си лош?
Казваш: „Лош човек съм.“ Ще докажеш, че си лош, ще обусловиш. Вие често си казвате, че сте лоши. И когато ти си кажеш на себе си, че си лош, не се обиждаш. Когато някой друг ти каже, че си лош, обиждаш се. Какво разбирате под думата лош?
към беседата >>
Сега вземете закона за дишането.
Сега вземете закона за дишането.
Преди закона за храненето един труден въпрос за разрешаване е дишането. Да кажем, че някой човек в духовния свят е слаб, или дишането му е слабо. Той не трябва да купува своя въздух от аптеките или от дрогериите, или от бакалиите някъде. Какво трябва да прави? Един въпрос, който хората не са разрешили.
към беседата >>
Казваш: „Лош човек съм.“ Ще докажеш, че си лош, ще обусловиш.
То са твърдения, трябва да се обуславят. Сам на себе си трябва да докажеш. Как ще докажеш на себе си, че си даровит? Как ще докажеш на себе си, че си добър? Как ще докажеш на себе си, че си лош?
Казваш: „Лош човек съм.“ Ще докажеш, че си лош, ще обусловиш.
Вие често си казвате, че сте лоши. И когато ти си кажеш на себе си, че си лош, не се обиждаш. Когато някой друг ти каже, че си лош, обиждаш се. Какво разбирате под думата лош? Говорят в преносен смисъл, алегория има.
към беседата >>
Преди закона за храненето един труден въпрос за разрешаване е дишането.
Сега вземете закона за дишането.
Преди закона за храненето един труден въпрос за разрешаване е дишането.
Да кажем, че някой човек в духовния свят е слаб, или дишането му е слабо. Той не трябва да купува своя въздух от аптеките или от дрогериите, или от бакалиите някъде. Какво трябва да прави? Един въпрос, който хората не са разрешили. Колко хора страдат от нямане на въздух, въздуха не го използват.
към беседата >>
Вие често си казвате, че сте лоши.
Сам на себе си трябва да докажеш. Как ще докажеш на себе си, че си даровит? Как ще докажеш на себе си, че си добър? Как ще докажеш на себе си, че си лош? Казваш: „Лош човек съм.“ Ще докажеш, че си лош, ще обусловиш.
Вие често си казвате, че сте лоши.
И когато ти си кажеш на себе си, че си лош, не се обиждаш. Когато някой друг ти каже, че си лош, обиждаш се. Какво разбирате под думата лош? Говорят в преносен смисъл, алегория има. Не постъпваме разумно.
към беседата >>
Да кажем, че някой човек в духовния свят е слаб, или дишането му е слабо.
Сега вземете закона за дишането. Преди закона за храненето един труден въпрос за разрешаване е дишането.
Да кажем, че някой човек в духовния свят е слаб, или дишането му е слабо.
Той не трябва да купува своя въздух от аптеките или от дрогериите, или от бакалиите някъде. Какво трябва да прави? Един въпрос, който хората не са разрешили. Колко хора страдат от нямане на въздух, въздуха не го използват. Щом дишат, не могат да извадят хранителните части от въздуха, които са скрити вътре.
към беседата >>
И когато ти си кажеш на себе си, че си лош, не се обиждаш.
Как ще докажеш на себе си, че си даровит? Как ще докажеш на себе си, че си добър? Как ще докажеш на себе си, че си лош? Казваш: „Лош човек съм.“ Ще докажеш, че си лош, ще обусловиш. Вие често си казвате, че сте лоши.
И когато ти си кажеш на себе си, че си лош, не се обиждаш.
Когато някой друг ти каже, че си лош, обиждаш се. Какво разбирате под думата лош? Говорят в преносен смисъл, алегория има. Не постъпваме разумно. Понеже не знае как да постъпи, този лошият човек ще има много повече неприятели.
към беседата >>
Той не трябва да купува своя въздух от аптеките или от дрогериите, или от бакалиите някъде.
Сега вземете закона за дишането. Преди закона за храненето един труден въпрос за разрешаване е дишането. Да кажем, че някой човек в духовния свят е слаб, или дишането му е слабо.
Той не трябва да купува своя въздух от аптеките или от дрогериите, или от бакалиите някъде.
Какво трябва да прави? Един въпрос, който хората не са разрешили. Колко хора страдат от нямане на въздух, въздуха не го използват. Щом дишат, не могат да извадят хранителните части от въздуха, които са скрити вътре. Да кажем, вие живеете в градовете.
към беседата >>
Когато някой друг ти каже, че си лош, обиждаш се.
Как ще докажеш на себе си, че си добър? Как ще докажеш на себе си, че си лош? Казваш: „Лош човек съм.“ Ще докажеш, че си лош, ще обусловиш. Вие често си казвате, че сте лоши. И когато ти си кажеш на себе си, че си лош, не се обиждаш.
Когато някой друг ти каже, че си лош, обиждаш се.
Какво разбирате под думата лош? Говорят в преносен смисъл, алегория има. Не постъпваме разумно. Понеже не знае как да постъпи, този лошият човек ще има много повече неприятели. Добрият човек по това се познава, че има много приятели.
към беседата >>
Какво трябва да прави?
Сега вземете закона за дишането. Преди закона за храненето един труден въпрос за разрешаване е дишането. Да кажем, че някой човек в духовния свят е слаб, или дишането му е слабо. Той не трябва да купува своя въздух от аптеките или от дрогериите, или от бакалиите някъде.
Какво трябва да прави?
Един въпрос, който хората не са разрешили. Колко хора страдат от нямане на въздух, въздуха не го използват. Щом дишат, не могат да извадят хранителните части от въздуха, които са скрити вътре. Да кажем, вие живеете в градовете. Там въздухът е покварен от горивните вещества.
към беседата >>
Какво разбирате под думата лош?
Как ще докажеш на себе си, че си лош? Казваш: „Лош човек съм.“ Ще докажеш, че си лош, ще обусловиш. Вие често си казвате, че сте лоши. И когато ти си кажеш на себе си, че си лош, не се обиждаш. Когато някой друг ти каже, че си лош, обиждаш се.
Какво разбирате под думата лош?
Говорят в преносен смисъл, алегория има. Не постъпваме разумно. Понеже не знае как да постъпи, този лошият човек ще има много повече неприятели. Добрият човек по това се познава, че има много приятели. Щом имаш много приятели, добър си.
към беседата >>
Един въпрос, който хората не са разрешили.
Сега вземете закона за дишането. Преди закона за храненето един труден въпрос за разрешаване е дишането. Да кажем, че някой човек в духовния свят е слаб, или дишането му е слабо. Той не трябва да купува своя въздух от аптеките или от дрогериите, или от бакалиите някъде. Какво трябва да прави?
Един въпрос, който хората не са разрешили.
Колко хора страдат от нямане на въздух, въздуха не го използват. Щом дишат, не могат да извадят хранителните части от въздуха, които са скрити вътре. Да кажем, вие живеете в градовете. Там въздухът е покварен от горивните вещества. Идете в планините.
към беседата >>
Говорят в преносен смисъл, алегория има.
Казваш: „Лош човек съм.“ Ще докажеш, че си лош, ще обусловиш. Вие често си казвате, че сте лоши. И когато ти си кажеш на себе си, че си лош, не се обиждаш. Когато някой друг ти каже, че си лош, обиждаш се. Какво разбирате под думата лош?
Говорят в преносен смисъл, алегория има.
Не постъпваме разумно. Понеже не знае как да постъпи, този лошият човек ще има много повече неприятели. Добрият човек по това се познава, че има много приятели. Щом имаш много приятели, добър си. Щом имаш много неприятели, лош си.
към беседата >>
Колко хора страдат от нямане на въздух, въздуха не го използват.
Преди закона за храненето един труден въпрос за разрешаване е дишането. Да кажем, че някой човек в духовния свят е слаб, или дишането му е слабо. Той не трябва да купува своя въздух от аптеките или от дрогериите, или от бакалиите някъде. Какво трябва да прави? Един въпрос, който хората не са разрешили.
Колко хора страдат от нямане на въздух, въздуха не го използват.
Щом дишат, не могат да извадят хранителните части от въздуха, които са скрити вътре. Да кажем, вие живеете в градовете. Там въздухът е покварен от горивните вещества. Идете в планините. Въздухът там е много чист и рядък.
към беседата >>
Не постъпваме разумно.
Вие често си казвате, че сте лоши. И когато ти си кажеш на себе си, че си лош, не се обиждаш. Когато някой друг ти каже, че си лош, обиждаш се. Какво разбирате под думата лош? Говорят в преносен смисъл, алегория има.
Не постъпваме разумно.
Понеже не знае как да постъпи, този лошият човек ще има много повече неприятели. Добрият човек по това се познава, че има много приятели. Щом имаш много приятели, добър си. Щом имаш много неприятели, лош си. Това са външните резултати.
към беседата >>
Щом дишат, не могат да извадят хранителните части от въздуха, които са скрити вътре.
Да кажем, че някой човек в духовния свят е слаб, или дишането му е слабо. Той не трябва да купува своя въздух от аптеките или от дрогериите, или от бакалиите някъде. Какво трябва да прави? Един въпрос, който хората не са разрешили. Колко хора страдат от нямане на въздух, въздуха не го използват.
Щом дишат, не могат да извадят хранителните части от въздуха, които са скрити вътре.
Да кажем, вие живеете в градовете. Там въздухът е покварен от горивните вещества. Идете в планините. Въздухът там е много чист и рядък. Някой път се боиш да дишаш, да не би да се простудят дробовете ти.
към беседата >>
Понеже не знае как да постъпи, този лошият човек ще има много повече неприятели.
И когато ти си кажеш на себе си, че си лош, не се обиждаш. Когато някой друг ти каже, че си лош, обиждаш се. Какво разбирате под думата лош? Говорят в преносен смисъл, алегория има. Не постъпваме разумно.
Понеже не знае как да постъпи, този лошият човек ще има много повече неприятели.
Добрият човек по това се познава, че има много приятели. Щом имаш много приятели, добър си. Щом имаш много неприятели, лош си. Това са външните резултати. Лошият човек има много неприятели, целият свят опълчва против себе си.
към беседата >>
Да кажем, вие живеете в градовете.
Той не трябва да купува своя въздух от аптеките или от дрогериите, или от бакалиите някъде. Какво трябва да прави? Един въпрос, който хората не са разрешили. Колко хора страдат от нямане на въздух, въздуха не го използват. Щом дишат, не могат да извадят хранителните части от въздуха, които са скрити вътре.
Да кажем, вие живеете в градовете.
Там въздухът е покварен от горивните вещества. Идете в планините. Въздухът там е много чист и рядък. Някой път се боиш да дишаш, да не би да се простудят дробовете ти. Има възможности да се простудят, но понеже природата е предвидила, тя е приготвила място, като минава въздухът, да се чисти и да предпазва дробовете.
към беседата >>
Добрият човек по това се познава, че има много приятели.
Когато някой друг ти каже, че си лош, обиждаш се. Какво разбирате под думата лош? Говорят в преносен смисъл, алегория има. Не постъпваме разумно. Понеже не знае как да постъпи, този лошият човек ще има много повече неприятели.
Добрият човек по това се познава, че има много приятели.
Щом имаш много приятели, добър си. Щом имаш много неприятели, лош си. Това са външните резултати. Лошият човек има много неприятели, целият свят опълчва против себе си. Казва: „Добър съм, понеже имам много приятели.“
към беседата >>
Там въздухът е покварен от горивните вещества.
Какво трябва да прави? Един въпрос, който хората не са разрешили. Колко хора страдат от нямане на въздух, въздуха не го използват. Щом дишат, не могат да извадят хранителните части от въздуха, които са скрити вътре. Да кажем, вие живеете в градовете.
Там въздухът е покварен от горивните вещества.
Идете в планините. Въздухът там е много чист и рядък. Някой път се боиш да дишаш, да не би да се простудят дробовете ти. Има възможности да се простудят, но понеже природата е предвидила, тя е приготвила място, като минава въздухът, да се чисти и да предпазва дробовете. Казвам, ако човек приеме въздуха и го задържи малко повече, по-дълго време и концентрира мисълта си, чувствата си, от този въздух той ще извади много повече енергия, отколкото при обикновеното дишане.
към беседата >>
Щом имаш много приятели, добър си.
Какво разбирате под думата лош? Говорят в преносен смисъл, алегория има. Не постъпваме разумно. Понеже не знае как да постъпи, този лошият човек ще има много повече неприятели. Добрият човек по това се познава, че има много приятели.
Щом имаш много приятели, добър си.
Щом имаш много неприятели, лош си. Това са външните резултати. Лошият човек има много неприятели, целият свят опълчва против себе си. Казва: „Добър съм, понеже имам много приятели.“
към беседата >>
Идете в планините.
Един въпрос, който хората не са разрешили. Колко хора страдат от нямане на въздух, въздуха не го използват. Щом дишат, не могат да извадят хранителните части от въздуха, които са скрити вътре. Да кажем, вие живеете в градовете. Там въздухът е покварен от горивните вещества.
Идете в планините.
Въздухът там е много чист и рядък. Някой път се боиш да дишаш, да не би да се простудят дробовете ти. Има възможности да се простудят, но понеже природата е предвидила, тя е приготвила място, като минава въздухът, да се чисти и да предпазва дробовете. Казвам, ако човек приеме въздуха и го задържи малко повече, по-дълго време и концентрира мисълта си, чувствата си, от този въздух той ще извади много повече енергия, отколкото при обикновеното дишане. В една минута вие вдишвате петнайсет до четирийсет пъти, на всеки три секунди вие поемате въздух.
към беседата >>
Щом имаш много неприятели, лош си.
Говорят в преносен смисъл, алегория има. Не постъпваме разумно. Понеже не знае как да постъпи, този лошият човек ще има много повече неприятели. Добрият човек по това се познава, че има много приятели. Щом имаш много приятели, добър си.
Щом имаш много неприятели, лош си.
Това са външните резултати. Лошият човек има много неприятели, целият свят опълчва против себе си. Казва: „Добър съм, понеже имам много приятели.“
към беседата >>
Въздухът там е много чист и рядък.
Колко хора страдат от нямане на въздух, въздуха не го използват. Щом дишат, не могат да извадят хранителните части от въздуха, които са скрити вътре. Да кажем, вие живеете в градовете. Там въздухът е покварен от горивните вещества. Идете в планините.
Въздухът там е много чист и рядък.
Някой път се боиш да дишаш, да не би да се простудят дробовете ти. Има възможности да се простудят, но понеже природата е предвидила, тя е приготвила място, като минава въздухът, да се чисти и да предпазва дробовете. Казвам, ако човек приеме въздуха и го задържи малко повече, по-дълго време и концентрира мисълта си, чувствата си, от този въздух той ще извади много повече енергия, отколкото при обикновеното дишане. В една минута вие вдишвате петнайсет до четирийсет пъти, на всеки три секунди вие поемате въздух.
към беседата >>
Това са външните резултати.
Не постъпваме разумно. Понеже не знае как да постъпи, този лошият човек ще има много повече неприятели. Добрият човек по това се познава, че има много приятели. Щом имаш много приятели, добър си. Щом имаш много неприятели, лош си.
Това са външните резултати.
Лошият човек има много неприятели, целият свят опълчва против себе си. Казва: „Добър съм, понеже имам много приятели.“
към беседата >>
Някой път се боиш да дишаш, да не би да се простудят дробовете ти.
Щом дишат, не могат да извадят хранителните части от въздуха, които са скрити вътре. Да кажем, вие живеете в градовете. Там въздухът е покварен от горивните вещества. Идете в планините. Въздухът там е много чист и рядък.
Някой път се боиш да дишаш, да не би да се простудят дробовете ти.
Има възможности да се простудят, но понеже природата е предвидила, тя е приготвила място, като минава въздухът, да се чисти и да предпазва дробовете. Казвам, ако човек приеме въздуха и го задържи малко повече, по-дълго време и концентрира мисълта си, чувствата си, от този въздух той ще извади много повече енергия, отколкото при обикновеното дишане. В една минута вие вдишвате петнайсет до четирийсет пъти, на всеки три секунди вие поемате въздух.
към беседата >>
Лошият човек има много неприятели, целият свят опълчва против себе си.
Понеже не знае как да постъпи, този лошият човек ще има много повече неприятели. Добрият човек по това се познава, че има много приятели. Щом имаш много приятели, добър си. Щом имаш много неприятели, лош си. Това са външните резултати.
Лошият човек има много неприятели, целият свят опълчва против себе си.
Казва: „Добър съм, понеже имам много приятели.“
към беседата >>
Има възможности да се простудят, но понеже природата е предвидила, тя е приготвила място, като минава въздухът, да се чисти и да предпазва дробовете.
Да кажем, вие живеете в градовете. Там въздухът е покварен от горивните вещества. Идете в планините. Въздухът там е много чист и рядък. Някой път се боиш да дишаш, да не би да се простудят дробовете ти.
Има възможности да се простудят, но понеже природата е предвидила, тя е приготвила място, като минава въздухът, да се чисти и да предпазва дробовете.
Казвам, ако човек приеме въздуха и го задържи малко повече, по-дълго време и концентрира мисълта си, чувствата си, от този въздух той ще извади много повече енергия, отколкото при обикновеното дишане. В една минута вие вдишвате петнайсет до четирийсет пъти, на всеки три секунди вие поемате въздух.
към беседата >>
Казва: „Добър съм, понеже имам много приятели.“
Добрият човек по това се познава, че има много приятели. Щом имаш много приятели, добър си. Щом имаш много неприятели, лош си. Това са външните резултати. Лошият човек има много неприятели, целият свят опълчва против себе си.
Казва: „Добър съм, понеже имам много приятели.“
към беседата >>
Казвам, ако човек приеме въздуха и го задържи малко повече, по-дълго време и концентрира мисълта си, чувствата си, от този въздух той ще извади много повече енергия, отколкото при обикновеното дишане.
Там въздухът е покварен от горивните вещества. Идете в планините. Въздухът там е много чист и рядък. Някой път се боиш да дишаш, да не би да се простудят дробовете ти. Има възможности да се простудят, но понеже природата е предвидила, тя е приготвила място, като минава въздухът, да се чисти и да предпазва дробовете.
Казвам, ако човек приеме въздуха и го задържи малко повече, по-дълго време и концентрира мисълта си, чувствата си, от този въздух той ще извади много повече енергия, отколкото при обикновеното дишане.
В една минута вие вдишвате петнайсет до четирийсет пъти, на всеки три секунди вие поемате въздух.
към беседата >>
Тая философия тепърва има да я учите.
Тая философия тепърва има да я учите.
Запример вие искате да бъдете щастливи, но знаете ли закона на щастието? Как се добива щастието? Ако вървиш с лицето към слънцето, можеш ли да накараш сянката да дойде преди тебе? Отиваш с лице към слънцето, откъде ще бъде сянката? Защо?
към беседата >>
В една минута вие вдишвате петнайсет до четирийсет пъти, на всеки три секунди вие поемате въздух.
Идете в планините. Въздухът там е много чист и рядък. Някой път се боиш да дишаш, да не би да се простудят дробовете ти. Има възможности да се простудят, но понеже природата е предвидила, тя е приготвила място, като минава въздухът, да се чисти и да предпазва дробовете. Казвам, ако човек приеме въздуха и го задържи малко повече, по-дълго време и концентрира мисълта си, чувствата си, от този въздух той ще извади много повече енергия, отколкото при обикновеното дишане.
В една минута вие вдишвате петнайсет до четирийсет пъти, на всеки три секунди вие поемате въздух.
към беседата >>
Запример вие искате да бъдете щастливи, но знаете ли закона на щастието?
Тая философия тепърва има да я учите.
Запример вие искате да бъдете щастливи, но знаете ли закона на щастието?
Как се добива щастието? Ако вървиш с лицето към слънцето, можеш ли да накараш сянката да дойде преди тебе? Отиваш с лице към слънцето, откъде ще бъде сянката? Защо? Сянката показва мястото, което оставяш.
към беседата >>
Но в сегашните условия ние мислим за бъдеще какво ще стане.
Но в сегашните условия ние мислим за бъдеще какво ще стане.
Ние искаме целият сегашен свят да се подобри някак си. Не ще оставим света. Както ние мислим идеално, още няколко хиляди години трябват, и тогава пак ще има други неразбории. След хиляди години може би светът ще бъде сто пъти по-добър, отколкото сега, но и тогава ще има някои работи за поправяне. Ние сега искаме един идеален свят.
към беседата >>
Как се добива щастието?
Тая философия тепърва има да я учите. Запример вие искате да бъдете щастливи, но знаете ли закона на щастието?
Как се добива щастието?
Ако вървиш с лицето към слънцето, можеш ли да накараш сянката да дойде преди тебе? Отиваш с лице към слънцето, откъде ще бъде сянката? Защо? Сянката показва мястото, което оставяш. Безсенчието показва пътя, по който вървиш.
към беседата >>
Ние искаме целият сегашен свят да се подобри някак си.
Но в сегашните условия ние мислим за бъдеще какво ще стане.
Ние искаме целият сегашен свят да се подобри някак си.
Не ще оставим света. Както ние мислим идеално, още няколко хиляди години трябват, и тогава пак ще има други неразбории. След хиляди години може би светът ще бъде сто пъти по-добър, отколкото сега, но и тогава ще има някои работи за поправяне. Ние сега искаме един идеален свят. В идеалния свят трябва да има с какво да оперирате.
към беседата >>
Ако вървиш с лицето към слънцето, можеш ли да накараш сянката да дойде преди тебе?
Тая философия тепърва има да я учите. Запример вие искате да бъдете щастливи, но знаете ли закона на щастието? Как се добива щастието?
Ако вървиш с лицето към слънцето, можеш ли да накараш сянката да дойде преди тебе?
Отиваш с лице към слънцето, откъде ще бъде сянката? Защо? Сянката показва мястото, което оставяш. Безсенчието показва пътя, по който вървиш. Там, дето няма сянка пред тебе, ти отиваш към слънцето.
към беседата >>
Не ще оставим света.
Но в сегашните условия ние мислим за бъдеще какво ще стане. Ние искаме целият сегашен свят да се подобри някак си.
Не ще оставим света.
Както ние мислим идеално, още няколко хиляди години трябват, и тогава пак ще има други неразбории. След хиляди години може би светът ще бъде сто пъти по-добър, отколкото сега, но и тогава ще има някои работи за поправяне. Ние сега искаме един идеален свят. В идеалния свят трябва да има с какво да оперирате. Реалният свят ли е произлязъл от идеалния, или идеалният е произлязъл от реалния?
към беседата >>
Отиваш с лице към слънцето, откъде ще бъде сянката?
Тая философия тепърва има да я учите. Запример вие искате да бъдете щастливи, но знаете ли закона на щастието? Как се добива щастието? Ако вървиш с лицето към слънцето, можеш ли да накараш сянката да дойде преди тебе?
Отиваш с лице към слънцето, откъде ще бъде сянката?
Защо? Сянката показва мястото, което оставяш. Безсенчието показва пътя, по който вървиш. Там, дето няма сянка пред тебе, ти отиваш към слънцето. Всички неща, които оставяш в младини – оставяш сянката на младостта.
към беседата >>
Както ние мислим идеално, още няколко хиляди години трябват, и тогава пак ще има други неразбории.
Но в сегашните условия ние мислим за бъдеще какво ще стане. Ние искаме целият сегашен свят да се подобри някак си. Не ще оставим света.
Както ние мислим идеално, още няколко хиляди години трябват, и тогава пак ще има други неразбории.
След хиляди години може би светът ще бъде сто пъти по-добър, отколкото сега, но и тогава ще има някои работи за поправяне. Ние сега искаме един идеален свят. В идеалния свят трябва да има с какво да оперирате. Реалният свят ли е произлязъл от идеалния, или идеалният е произлязъл от реалния? Идеалният е произлязъл от реалния.
към беседата >>
Защо?
Тая философия тепърва има да я учите. Запример вие искате да бъдете щастливи, но знаете ли закона на щастието? Как се добива щастието? Ако вървиш с лицето към слънцето, можеш ли да накараш сянката да дойде преди тебе? Отиваш с лице към слънцето, откъде ще бъде сянката?
Защо?
Сянката показва мястото, което оставяш. Безсенчието показва пътя, по който вървиш. Там, дето няма сянка пред тебе, ти отиваш към слънцето. Всички неща, които оставяш в младини – оставяш сянката на младостта. Старостта е пред тебе.
към беседата >>
След хиляди години може би светът ще бъде сто пъти по-добър, отколкото сега, но и тогава ще има някои работи за поправяне.
Но в сегашните условия ние мислим за бъдеще какво ще стане. Ние искаме целият сегашен свят да се подобри някак си. Не ще оставим света. Както ние мислим идеално, още няколко хиляди години трябват, и тогава пак ще има други неразбории.
След хиляди години може би светът ще бъде сто пъти по-добър, отколкото сега, но и тогава ще има някои работи за поправяне.
Ние сега искаме един идеален свят. В идеалния свят трябва да има с какво да оперирате. Реалният свят ли е произлязъл от идеалния, или идеалният е произлязъл от реалния? Идеалният е произлязъл от реалния.
към беседата >>
Сянката показва мястото, което оставяш.
Запример вие искате да бъдете щастливи, но знаете ли закона на щастието? Как се добива щастието? Ако вървиш с лицето към слънцето, можеш ли да накараш сянката да дойде преди тебе? Отиваш с лице към слънцето, откъде ще бъде сянката? Защо?
Сянката показва мястото, което оставяш.
Безсенчието показва пътя, по който вървиш. Там, дето няма сянка пред тебе, ти отиваш към слънцето. Всички неща, които оставяш в младини – оставяш сянката на младостта. Старостта е пред тебе. Младостта е свят на всички възможности.
към беседата >>
Ние сега искаме един идеален свят.
Но в сегашните условия ние мислим за бъдеще какво ще стане. Ние искаме целият сегашен свят да се подобри някак си. Не ще оставим света. Както ние мислим идеално, още няколко хиляди години трябват, и тогава пак ще има други неразбории. След хиляди години може би светът ще бъде сто пъти по-добър, отколкото сега, но и тогава ще има някои работи за поправяне.
Ние сега искаме един идеален свят.
В идеалния свят трябва да има с какво да оперирате. Реалният свят ли е произлязъл от идеалния, или идеалният е произлязъл от реалния? Идеалният е произлязъл от реалния.
към беседата >>
Безсенчието показва пътя, по който вървиш.
Как се добива щастието? Ако вървиш с лицето към слънцето, можеш ли да накараш сянката да дойде преди тебе? Отиваш с лице към слънцето, откъде ще бъде сянката? Защо? Сянката показва мястото, което оставяш.
Безсенчието показва пътя, по който вървиш.
Там, дето няма сянка пред тебе, ти отиваш към слънцето. Всички неща, които оставяш в младини – оставяш сянката на младостта. Старостта е пред тебе. Младостта е свят на всички възможности. Светът на младостта има само възможности, светът на старостта има вече много придобивки.
към беседата >>
В идеалния свят трябва да има с какво да оперирате.
Ние искаме целият сегашен свят да се подобри някак си. Не ще оставим света. Както ние мислим идеално, още няколко хиляди години трябват, и тогава пак ще има други неразбории. След хиляди години може би светът ще бъде сто пъти по-добър, отколкото сега, но и тогава ще има някои работи за поправяне. Ние сега искаме един идеален свят.
В идеалния свят трябва да има с какво да оперирате.
Реалният свят ли е произлязъл от идеалния, или идеалният е произлязъл от реалния? Идеалният е произлязъл от реалния.
към беседата >>
Там, дето няма сянка пред тебе, ти отиваш към слънцето.
Ако вървиш с лицето към слънцето, можеш ли да накараш сянката да дойде преди тебе? Отиваш с лице към слънцето, откъде ще бъде сянката? Защо? Сянката показва мястото, което оставяш. Безсенчието показва пътя, по който вървиш.
Там, дето няма сянка пред тебе, ти отиваш към слънцето.
Всички неща, които оставяш в младини – оставяш сянката на младостта. Старостта е пред тебе. Младостта е свят на всички възможности. Светът на младостта има само възможности, светът на старостта има вече много придобивки. Човек, който отива в стария свят, той няма възможности да използва тия богатства, понеже човек, като дойде до старини, той е придобил много, но не може вече да го използва.
към беседата >>
Реалният свят ли е произлязъл от идеалния, или идеалният е произлязъл от реалния?
Не ще оставим света. Както ние мислим идеално, още няколко хиляди години трябват, и тогава пак ще има други неразбории. След хиляди години може би светът ще бъде сто пъти по-добър, отколкото сега, но и тогава ще има някои работи за поправяне. Ние сега искаме един идеален свят. В идеалния свят трябва да има с какво да оперирате.
Реалният свят ли е произлязъл от идеалния, или идеалният е произлязъл от реалния?
Идеалният е произлязъл от реалния.
към беседата >>
Всички неща, които оставяш в младини – оставяш сянката на младостта.
Отиваш с лице към слънцето, откъде ще бъде сянката? Защо? Сянката показва мястото, което оставяш. Безсенчието показва пътя, по който вървиш. Там, дето няма сянка пред тебе, ти отиваш към слънцето.
Всички неща, които оставяш в младини – оставяш сянката на младостта.
Старостта е пред тебе. Младостта е свят на всички възможности. Светът на младостта има само възможности, светът на старостта има вече много придобивки. Човек, който отива в стария свят, той няма възможности да използва тия богатства, понеже човек, като дойде до старини, той е придобил много, но не може вече да го използва. Той е забогатял.
към беседата >>
Идеалният е произлязъл от реалния.
Както ние мислим идеално, още няколко хиляди години трябват, и тогава пак ще има други неразбории. След хиляди години може би светът ще бъде сто пъти по-добър, отколкото сега, но и тогава ще има някои работи за поправяне. Ние сега искаме един идеален свят. В идеалния свят трябва да има с какво да оперирате. Реалният свят ли е произлязъл от идеалния, или идеалният е произлязъл от реалния?
Идеалният е произлязъл от реалния.
към беседата >>
Старостта е пред тебе.
Защо? Сянката показва мястото, което оставяш. Безсенчието показва пътя, по който вървиш. Там, дето няма сянка пред тебе, ти отиваш към слънцето. Всички неща, които оставяш в младини – оставяш сянката на младостта.
Старостта е пред тебе.
Младостта е свят на всички възможности. Светът на младостта има само възможности, светът на старостта има вече много придобивки. Човек, който отива в стария свят, той няма възможности да използва тия богатства, понеже човек, като дойде до старини, той е придобил много, но не може вече да го използва. Той е забогатял. Следователно той е богат.
към беседата >>
Казвам, трябва да вземем живота, както се проявява сега.
Казвам, трябва да вземем живота, както се проявява сега.
Ние мислим, че природата се изменя. В природата в този смисъл ние еволюираме. Природата се нагажда според степента на нашето развитие. Щастието е вътре в нас, не е извън нас. Ние казваме, че всичко в света еволюира.
към беседата >>
Младостта е свят на всички възможности.
Сянката показва мястото, което оставяш. Безсенчието показва пътя, по който вървиш. Там, дето няма сянка пред тебе, ти отиваш към слънцето. Всички неща, които оставяш в младини – оставяш сянката на младостта. Старостта е пред тебе.
Младостта е свят на всички възможности.
Светът на младостта има само възможности, светът на старостта има вече много придобивки. Човек, който отива в стария свят, той няма възможности да използва тия богатства, понеже човек, като дойде до старини, той е придобил много, но не може вече да го използва. Той е забогатял. Следователно той е богат. Ако стомашната му система е отслабнала, че не може добре да яде, той влиза в един красив свят.
към беседата >>
Ние мислим, че природата се изменя.
Казвам, трябва да вземем живота, както се проявява сега.
Ние мислим, че природата се изменя.
В природата в този смисъл ние еволюираме. Природата се нагажда според степента на нашето развитие. Щастието е вътре в нас, не е извън нас. Ние казваме, че всичко в света еволюира. Еволюираме ние, нашата еволюция се проектира вън.
към беседата >>
Светът на младостта има само възможности, светът на старостта има вече много придобивки.
Безсенчието показва пътя, по който вървиш. Там, дето няма сянка пред тебе, ти отиваш към слънцето. Всички неща, които оставяш в младини – оставяш сянката на младостта. Старостта е пред тебе. Младостта е свят на всички възможности.
Светът на младостта има само възможности, светът на старостта има вече много придобивки.
Човек, който отива в стария свят, той няма възможности да използва тия богатства, понеже човек, като дойде до старини, той е придобил много, но не може вече да го използва. Той е забогатял. Следователно той е богат. Ако стомашната му система е отслабнала, че не може добре да яде, той влиза в един красив свят. Очите му са отслабнали, не вижда – влиза в един красив свят.
към беседата >>
В природата в този смисъл ние еволюираме.
Казвам, трябва да вземем живота, както се проявява сега. Ние мислим, че природата се изменя.
В природата в този смисъл ние еволюираме.
Природата се нагажда според степента на нашето развитие. Щастието е вътре в нас, не е извън нас. Ние казваме, че всичко в света еволюира. Еволюираме ние, нашата еволюция се проектира вън. Ние виждаме своя прогрес.
към беседата >>
Човек, който отива в стария свят, той няма възможности да използва тия богатства, понеже човек, като дойде до старини, той е придобил много, но не може вече да го използва.
Там, дето няма сянка пред тебе, ти отиваш към слънцето. Всички неща, които оставяш в младини – оставяш сянката на младостта. Старостта е пред тебе. Младостта е свят на всички възможности. Светът на младостта има само възможности, светът на старостта има вече много придобивки.
Човек, който отива в стария свят, той няма възможности да използва тия богатства, понеже човек, като дойде до старини, той е придобил много, но не може вече да го използва.
Той е забогатял. Следователно той е богат. Ако стомашната му система е отслабнала, че не може добре да яде, той влиза в един красив свят. Очите му са отслабнали, не вижда – влиза в един красив свят. Не чува, ушите му са затъпени, а влиза в един красив свят.
към беседата >>
Природата се нагажда според степента на нашето развитие.
Казвам, трябва да вземем живота, както се проявява сега. Ние мислим, че природата се изменя. В природата в този смисъл ние еволюираме.
Природата се нагажда според степента на нашето развитие.
Щастието е вътре в нас, не е извън нас. Ние казваме, че всичко в света еволюира. Еволюираме ние, нашата еволюция се проектира вън. Ние виждаме своя прогрес. В какво седи човешкият прогрес?
към беседата >>
Той е забогатял.
Всички неща, които оставяш в младини – оставяш сянката на младостта. Старостта е пред тебе. Младостта е свят на всички възможности. Светът на младостта има само възможности, светът на старостта има вече много придобивки. Човек, който отива в стария свят, той няма възможности да използва тия богатства, понеже човек, като дойде до старини, той е придобил много, но не може вече да го използва.
Той е забогатял.
Следователно той е богат. Ако стомашната му система е отслабнала, че не може добре да яде, той влиза в един красив свят. Очите му са отслабнали, не вижда – влиза в един красив свят. Не чува, ушите му са затъпени, а влиза в един красив свят. Питам тогава, защо ти е тогава един красив свят, който не виждаш, който не чуваш, един свят, който не може да го вкусиш?
към беседата >>
Щастието е вътре в нас, не е извън нас.
Казвам, трябва да вземем живота, както се проявява сега. Ние мислим, че природата се изменя. В природата в този смисъл ние еволюираме. Природата се нагажда според степента на нашето развитие.
Щастието е вътре в нас, не е извън нас.
Ние казваме, че всичко в света еволюира. Еволюираме ние, нашата еволюция се проектира вън. Ние виждаме своя прогрес. В какво седи човешкият прогрес? Едно време човек живееше в скромни къщи, сега живее в големи здания.
към беседата >>
Следователно той е богат.
Старостта е пред тебе. Младостта е свят на всички възможности. Светът на младостта има само възможности, светът на старостта има вече много придобивки. Човек, който отива в стария свят, той няма възможности да използва тия богатства, понеже човек, като дойде до старини, той е придобил много, но не може вече да го използва. Той е забогатял.
Следователно той е богат.
Ако стомашната му система е отслабнала, че не може добре да яде, той влиза в един красив свят. Очите му са отслабнали, не вижда – влиза в един красив свят. Не чува, ушите му са затъпени, а влиза в един красив свят. Питам тогава, защо ти е тогава един красив свят, който не виждаш, който не чуваш, един свят, който не може да го вкусиш?
към беседата >>
Ние казваме, че всичко в света еволюира.
Казвам, трябва да вземем живота, както се проявява сега. Ние мислим, че природата се изменя. В природата в този смисъл ние еволюираме. Природата се нагажда според степента на нашето развитие. Щастието е вътре в нас, не е извън нас.
Ние казваме, че всичко в света еволюира.
Еволюираме ние, нашата еволюция се проектира вън. Ние виждаме своя прогрес. В какво седи човешкият прогрес? Едно време човек живееше в скромни къщи, сега живее в големи здания. Има един английски автор, който писал една книга преди войната и описва какво ще бъде състоянието на Европа след години.
към беседата >>
Ако стомашната му система е отслабнала, че не може добре да яде, той влиза в един красив свят.
Младостта е свят на всички възможности. Светът на младостта има само възможности, светът на старостта има вече много придобивки. Човек, който отива в стария свят, той няма възможности да използва тия богатства, понеже човек, като дойде до старини, той е придобил много, но не може вече да го използва. Той е забогатял. Следователно той е богат.
Ако стомашната му система е отслабнала, че не може добре да яде, той влиза в един красив свят.
Очите му са отслабнали, не вижда – влиза в един красив свят. Не чува, ушите му са затъпени, а влиза в един красив свят. Питам тогава, защо ти е тогава един красив свят, който не виждаш, който не чуваш, един свят, който не може да го вкусиш?
към беседата >>
Еволюираме ние, нашата еволюция се проектира вън.
Ние мислим, че природата се изменя. В природата в този смисъл ние еволюираме. Природата се нагажда според степента на нашето развитие. Щастието е вътре в нас, не е извън нас. Ние казваме, че всичко в света еволюира.
Еволюираме ние, нашата еволюция се проектира вън.
Ние виждаме своя прогрес. В какво седи човешкият прогрес? Едно време човек живееше в скромни къщи, сега живее в големи здания. Има един английски автор, който писал една книга преди войната и описва какво ще бъде състоянието на Европа след години. След години Европа няма да бъде такава голяма, но ще бъде една малка държавица.
към беседата >>
Очите му са отслабнали, не вижда – влиза в един красив свят.
Светът на младостта има само възможности, светът на старостта има вече много придобивки. Човек, който отива в стария свят, той няма възможности да използва тия богатства, понеже човек, като дойде до старини, той е придобил много, но не може вече да го използва. Той е забогатял. Следователно той е богат. Ако стомашната му система е отслабнала, че не може добре да яде, той влиза в един красив свят.
Очите му са отслабнали, не вижда – влиза в един красив свят.
Не чува, ушите му са затъпени, а влиза в един красив свят. Питам тогава, защо ти е тогава един красив свят, който не виждаш, който не чуваш, един свят, който не може да го вкусиш?
към беседата >>
Ние виждаме своя прогрес.
В природата в този смисъл ние еволюираме. Природата се нагажда според степента на нашето развитие. Щастието е вътре в нас, не е извън нас. Ние казваме, че всичко в света еволюира. Еволюираме ние, нашата еволюция се проектира вън.
Ние виждаме своя прогрес.
В какво седи човешкият прогрес? Едно време човек живееше в скромни къщи, сега живее в големи здания. Има един английски автор, който писал една книга преди войната и описва какво ще бъде състоянието на Европа след години. След години Европа няма да бъде такава голяма, но ще бъде една малка държавица. Всичката европейска култура ще се измени.
към беседата >>
Не чува, ушите му са затъпени, а влиза в един красив свят.
Човек, който отива в стария свят, той няма възможности да използва тия богатства, понеже човек, като дойде до старини, той е придобил много, но не може вече да го използва. Той е забогатял. Следователно той е богат. Ако стомашната му система е отслабнала, че не може добре да яде, той влиза в един красив свят. Очите му са отслабнали, не вижда – влиза в един красив свят.
Не чува, ушите му са затъпени, а влиза в един красив свят.
Питам тогава, защо ти е тогава един красив свят, който не виждаш, който не чуваш, един свят, който не може да го вкусиш?
към беседата >>
В какво седи човешкият прогрес?
Природата се нагажда според степента на нашето развитие. Щастието е вътре в нас, не е извън нас. Ние казваме, че всичко в света еволюира. Еволюираме ние, нашата еволюция се проектира вън. Ние виждаме своя прогрес.
В какво седи човешкият прогрес?
Едно време човек живееше в скромни къщи, сега живее в големи здания. Има един английски автор, който писал една книга преди войната и описва какво ще бъде състоянието на Европа след години. След години Европа няма да бъде такава голяма, но ще бъде една малка държавица. Всичката европейска култура ще се измени. Хората, като видят кораб от хиляда тона, ще мислят, че е много голям, защото никаква търговия няма да има.
към беседата >>
Питам тогава, защо ти е тогава един красив свят, който не виждаш, който не чуваш, един свят, който не може да го вкусиш?
Той е забогатял. Следователно той е богат. Ако стомашната му система е отслабнала, че не може добре да яде, той влиза в един красив свят. Очите му са отслабнали, не вижда – влиза в един красив свят. Не чува, ушите му са затъпени, а влиза в един красив свят.
Питам тогава, защо ти е тогава един красив свят, който не виждаш, който не чуваш, един свят, който не може да го вкусиш?
към беседата >>
Едно време човек живееше в скромни къщи, сега живее в големи здания.
Щастието е вътре в нас, не е извън нас. Ние казваме, че всичко в света еволюира. Еволюираме ние, нашата еволюция се проектира вън. Ние виждаме своя прогрес. В какво седи човешкият прогрес?
Едно време човек живееше в скромни къщи, сега живее в големи здания.
Има един английски автор, който писал една книга преди войната и описва какво ще бъде състоянието на Европа след години. След години Европа няма да бъде такава голяма, но ще бъде една малка държавица. Всичката европейска култура ще се измени. Хората, като видят кораб от хиляда тона, ще мислят, че е много голям, защото никаква търговия няма да има. Всички тия блага, които хората имат, ще изчезнат.
към беседата >>
Погрешката на младите е там, че те не могат да занесат своето хубаво гледане в света на старите, не могат да занесат своето хубаво чуване в света на старите.
Погрешката на младите е там, че те не могат да занесат своето хубаво гледане в света на старите, не могат да занесат своето хубаво чуване в света на старите.
Те отиват и глухи, и слепи. Като ги попитат какво нещо е светът на старите, казват: „Там като идеш, ще оглушееш, ще ослепееш, всичките нещастия…“ Казват: „Не ви трябва старостта.“ Някои не искат да остаряват, а пък остаряват, без да искат. Старите пращат доста посланици в света, постоянно агитират. Казват: „Ти да бъдеш като дядо си, като баба си.“ Те са идеал. Казват: „Дядо ми беше много учен човек, много благороден човек, големи постижения имаше.
към беседата >>
Има един английски автор, който писал една книга преди войната и описва какво ще бъде състоянието на Европа след години.
Ние казваме, че всичко в света еволюира. Еволюираме ние, нашата еволюция се проектира вън. Ние виждаме своя прогрес. В какво седи човешкият прогрес? Едно време човек живееше в скромни къщи, сега живее в големи здания.
Има един английски автор, който писал една книга преди войната и описва какво ще бъде състоянието на Европа след години.
След години Европа няма да бъде такава голяма, но ще бъде една малка държавица. Всичката европейска култура ще се измени. Хората, като видят кораб от хиляда тона, ще мислят, че е много голям, защото никаква търговия няма да има. Всички тия блага, които хората имат, ще изчезнат. Ще минат през такива големи страдания, всичко ще забравят, ще започнат пак от А, Б.
към беседата >>
Те отиват и глухи, и слепи.
Погрешката на младите е там, че те не могат да занесат своето хубаво гледане в света на старите, не могат да занесат своето хубаво чуване в света на старите.
Те отиват и глухи, и слепи.
Като ги попитат какво нещо е светът на старите, казват: „Там като идеш, ще оглушееш, ще ослепееш, всичките нещастия…“ Казват: „Не ви трябва старостта.“ Някои не искат да остаряват, а пък остаряват, без да искат. Старите пращат доста посланици в света, постоянно агитират. Казват: „Ти да бъдеш като дядо си, като баба си.“ Те са идеал. Казват: „Дядо ми беше много учен човек, много благороден човек, големи постижения имаше. Дядо ми едно време голям пехливанин беше.“ Пехливанин не когато е на възраст.
към беседата >>
След години Европа няма да бъде такава голяма, но ще бъде една малка държавица.
Еволюираме ние, нашата еволюция се проектира вън. Ние виждаме своя прогрес. В какво седи човешкият прогрес? Едно време човек живееше в скромни къщи, сега живее в големи здания. Има един английски автор, който писал една книга преди войната и описва какво ще бъде състоянието на Европа след години.
След години Европа няма да бъде такава голяма, но ще бъде една малка държавица.
Всичката европейска култура ще се измени. Хората, като видят кораб от хиляда тона, ще мислят, че е много голям, защото никаква търговия няма да има. Всички тия блага, които хората имат, ще изчезнат. Ще минат през такива големи страдания, всичко ще забравят, ще започнат пак от А, Б. Ако сега беше написал този роман, щяха да го арестуват, но понеже го писал преди войната…
към беседата >>
Като ги попитат какво нещо е светът на старите, казват: „Там като идеш, ще оглушееш, ще ослепееш, всичките нещастия…“ Казват: „Не ви трябва старостта.“ Някои не искат да остаряват, а пък остаряват, без да искат.
Погрешката на младите е там, че те не могат да занесат своето хубаво гледане в света на старите, не могат да занесат своето хубаво чуване в света на старите. Те отиват и глухи, и слепи.
Като ги попитат какво нещо е светът на старите, казват: „Там като идеш, ще оглушееш, ще ослепееш, всичките нещастия…“ Казват: „Не ви трябва старостта.“ Някои не искат да остаряват, а пък остаряват, без да искат.
Старите пращат доста посланици в света, постоянно агитират. Казват: „Ти да бъдеш като дядо си, като баба си.“ Те са идеал. Казват: „Дядо ми беше много учен човек, много благороден човек, големи постижения имаше. Дядо ми едно време голям пехливанин беше.“ Пехливанин не когато е на възраст. От петдесет години нагоре пехливанин не може да бъде.
към беседата >>
Всичката европейска култура ще се измени.
Ние виждаме своя прогрес. В какво седи човешкият прогрес? Едно време човек живееше в скромни къщи, сега живее в големи здания. Има един английски автор, който писал една книга преди войната и описва какво ще бъде състоянието на Европа след години. След години Европа няма да бъде такава голяма, но ще бъде една малка държавица.
Всичката европейска култура ще се измени.
Хората, като видят кораб от хиляда тона, ще мислят, че е много голям, защото никаква търговия няма да има. Всички тия блага, които хората имат, ще изчезнат. Ще минат през такива големи страдания, всичко ще забравят, ще започнат пак от А, Б. Ако сега беше написал този роман, щяха да го арестуват, но понеже го писал преди войната…
към беседата >>
Старите пращат доста посланици в света, постоянно агитират.
Погрешката на младите е там, че те не могат да занесат своето хубаво гледане в света на старите, не могат да занесат своето хубаво чуване в света на старите. Те отиват и глухи, и слепи. Като ги попитат какво нещо е светът на старите, казват: „Там като идеш, ще оглушееш, ще ослепееш, всичките нещастия…“ Казват: „Не ви трябва старостта.“ Някои не искат да остаряват, а пък остаряват, без да искат.
Старите пращат доста посланици в света, постоянно агитират.
Казват: „Ти да бъдеш като дядо си, като баба си.“ Те са идеал. Казват: „Дядо ми беше много учен човек, много благороден човек, големи постижения имаше. Дядо ми едно време голям пехливанин беше.“ Пехливанин не когато е на възраст. От петдесет години нагоре пехливанин не може да бъде. Пехливанството започва от двайсет и една година и свършва до четирийсет години.
към беседата >>
Хората, като видят кораб от хиляда тона, ще мислят, че е много голям, защото никаква търговия няма да има.
В какво седи човешкият прогрес? Едно време човек живееше в скромни къщи, сега живее в големи здания. Има един английски автор, който писал една книга преди войната и описва какво ще бъде състоянието на Европа след години. След години Европа няма да бъде такава голяма, но ще бъде една малка държавица. Всичката европейска култура ще се измени.
Хората, като видят кораб от хиляда тона, ще мислят, че е много голям, защото никаква търговия няма да има.
Всички тия блага, които хората имат, ще изчезнат. Ще минат през такива големи страдания, всичко ще забравят, ще започнат пак от А, Б. Ако сега беше написал този роман, щяха да го арестуват, но понеже го писал преди войната…
към беседата >>
Казват: „Ти да бъдеш като дядо си, като баба си.“ Те са идеал.
Погрешката на младите е там, че те не могат да занесат своето хубаво гледане в света на старите, не могат да занесат своето хубаво чуване в света на старите. Те отиват и глухи, и слепи. Като ги попитат какво нещо е светът на старите, казват: „Там като идеш, ще оглушееш, ще ослепееш, всичките нещастия…“ Казват: „Не ви трябва старостта.“ Някои не искат да остаряват, а пък остаряват, без да искат. Старите пращат доста посланици в света, постоянно агитират.
Казват: „Ти да бъдеш като дядо си, като баба си.“ Те са идеал.
Казват: „Дядо ми беше много учен човек, много благороден човек, големи постижения имаше. Дядо ми едно време голям пехливанин беше.“ Пехливанин не когато е на възраст. От петдесет години нагоре пехливанин не може да бъде. Пехливанството започва от двайсет и една година и свършва до четирийсет години.
към беседата >>
Всички тия блага, които хората имат, ще изчезнат.
Едно време човек живееше в скромни къщи, сега живее в големи здания. Има един английски автор, който писал една книга преди войната и описва какво ще бъде състоянието на Европа след години. След години Европа няма да бъде такава голяма, но ще бъде една малка държавица. Всичката европейска култура ще се измени. Хората, като видят кораб от хиляда тона, ще мислят, че е много голям, защото никаква търговия няма да има.
Всички тия блага, които хората имат, ще изчезнат.
Ще минат през такива големи страдания, всичко ще забравят, ще започнат пак от А, Б. Ако сега беше написал този роман, щяха да го арестуват, но понеже го писал преди войната…
към беседата >>
Казват: „Дядо ми беше много учен човек, много благороден човек, големи постижения имаше.
Погрешката на младите е там, че те не могат да занесат своето хубаво гледане в света на старите, не могат да занесат своето хубаво чуване в света на старите. Те отиват и глухи, и слепи. Като ги попитат какво нещо е светът на старите, казват: „Там като идеш, ще оглушееш, ще ослепееш, всичките нещастия…“ Казват: „Не ви трябва старостта.“ Някои не искат да остаряват, а пък остаряват, без да искат. Старите пращат доста посланици в света, постоянно агитират. Казват: „Ти да бъдеш като дядо си, като баба си.“ Те са идеал.
Казват: „Дядо ми беше много учен човек, много благороден човек, големи постижения имаше.
Дядо ми едно време голям пехливанин беше.“ Пехливанин не когато е на възраст. От петдесет години нагоре пехливанин не може да бъде. Пехливанството започва от двайсет и една година и свършва до четирийсет години.
към беседата >>
Ще минат през такива големи страдания, всичко ще забравят, ще започнат пак от А, Б.
Има един английски автор, който писал една книга преди войната и описва какво ще бъде състоянието на Европа след години. След години Европа няма да бъде такава голяма, но ще бъде една малка държавица. Всичката европейска култура ще се измени. Хората, като видят кораб от хиляда тона, ще мислят, че е много голям, защото никаква търговия няма да има. Всички тия блага, които хората имат, ще изчезнат.
Ще минат през такива големи страдания, всичко ще забравят, ще започнат пак от А, Б.
Ако сега беше написал този роман, щяха да го арестуват, но понеже го писал преди войната…
към беседата >>
Дядо ми едно време голям пехливанин беше.“ Пехливанин не когато е на възраст.
Те отиват и глухи, и слепи. Като ги попитат какво нещо е светът на старите, казват: „Там като идеш, ще оглушееш, ще ослепееш, всичките нещастия…“ Казват: „Не ви трябва старостта.“ Някои не искат да остаряват, а пък остаряват, без да искат. Старите пращат доста посланици в света, постоянно агитират. Казват: „Ти да бъдеш като дядо си, като баба си.“ Те са идеал. Казват: „Дядо ми беше много учен човек, много благороден човек, големи постижения имаше.
Дядо ми едно време голям пехливанин беше.“ Пехливанин не когато е на възраст.
От петдесет години нагоре пехливанин не може да бъде. Пехливанството започва от двайсет и една година и свършва до четирийсет години.
към беседата >>
Ако сега беше написал този роман, щяха да го арестуват, но понеже го писал преди войната…
След години Европа няма да бъде такава голяма, но ще бъде една малка държавица. Всичката европейска култура ще се измени. Хората, като видят кораб от хиляда тона, ще мислят, че е много голям, защото никаква търговия няма да има. Всички тия блага, които хората имат, ще изчезнат. Ще минат през такива големи страдания, всичко ще забравят, ще започнат пак от А, Б.
Ако сега беше написал този роман, щяха да го арестуват, но понеже го писал преди войната…
към беседата >>
От петдесет години нагоре пехливанин не може да бъде.
Като ги попитат какво нещо е светът на старите, казват: „Там като идеш, ще оглушееш, ще ослепееш, всичките нещастия…“ Казват: „Не ви трябва старостта.“ Някои не искат да остаряват, а пък остаряват, без да искат. Старите пращат доста посланици в света, постоянно агитират. Казват: „Ти да бъдеш като дядо си, като баба си.“ Те са идеал. Казват: „Дядо ми беше много учен човек, много благороден човек, големи постижения имаше. Дядо ми едно време голям пехливанин беше.“ Пехливанин не когато е на възраст.
От петдесет години нагоре пехливанин не може да бъде.
Пехливанството започва от двайсет и една година и свършва до четирийсет години.
към беседата >>
Злото на болния човек е там, че болният вижда противоречие навсякъде.
Злото на болния човек е там, че болният вижда противоречие навсякъде.
Здравият какво вижда? Там, където за болния съществува противоречие, за здравия не съществува. То е едно болезнено състояние. Казвате: лош е светът. То е болезнено състояние.
към беседата >>
Пехливанството започва от двайсет и една година и свършва до четирийсет години.
Старите пращат доста посланици в света, постоянно агитират. Казват: „Ти да бъдеш като дядо си, като баба си.“ Те са идеал. Казват: „Дядо ми беше много учен човек, много благороден човек, големи постижения имаше. Дядо ми едно време голям пехливанин беше.“ Пехливанин не когато е на възраст. От петдесет години нагоре пехливанин не може да бъде.
Пехливанството започва от двайсет и една година и свършва до четирийсет години.
към беседата >>
Здравият какво вижда?
Злото на болния човек е там, че болният вижда противоречие навсякъде.
Здравият какво вижда?
Там, където за болния съществува противоречие, за здравия не съществува. То е едно болезнено състояние. Казвате: лош е светът. То е болезнено състояние. За някои хора светът е много лош, за някои е много добър.
към беседата >>
Психологически трябва да пречистите съзнанието си.
Психологически трябва да пречистите съзнанието си.
Един много труден въпрос е този. Седиш някой път и си недоволен от себе си. Недоволен си от себе си, че не си висок. Имаш вече една идея, че трябва да бъдеш висок. Представи си, че си недоволен, защото нямаш два метра височина.
към беседата >>
Там, където за болния съществува противоречие, за здравия не съществува.
Злото на болния човек е там, че болният вижда противоречие навсякъде. Здравият какво вижда?
Там, където за болния съществува противоречие, за здравия не съществува.
То е едно болезнено състояние. Казвате: лош е светът. То е болезнено състояние. За някои хора светът е много лош, за някои е много добър.
към беседата >>
Един много труден въпрос е този.
Психологически трябва да пречистите съзнанието си.
Един много труден въпрос е този.
Седиш някой път и си недоволен от себе си. Недоволен си от себе си, че не си висок. Имаш вече една идея, че трябва да бъдеш висок. Представи си, че си недоволен, защото нямаш два метра височина. Като дойде някой два метра висок, ти погледнеш себе си – метър и двайсет или метър и четирийсет, казваш: „Това е слаб човек.“ Питам: на тези скъпите години с колко можеш да се облечеш?
към беседата >>
То е едно болезнено състояние.
Злото на болния човек е там, че болният вижда противоречие навсякъде. Здравият какво вижда? Там, където за болния съществува противоречие, за здравия не съществува.
То е едно болезнено състояние.
Казвате: лош е светът. То е болезнено състояние. За някои хора светът е много лош, за някои е много добър.
към беседата >>
Седиш някой път и си недоволен от себе си.
Психологически трябва да пречистите съзнанието си. Един много труден въпрос е този.
Седиш някой път и си недоволен от себе си.
Недоволен си от себе си, че не си висок. Имаш вече една идея, че трябва да бъдеш висок. Представи си, че си недоволен, защото нямаш два метра височина. Като дойде някой два метра висок, ти погледнеш себе си – метър и двайсет или метър и четирийсет, казваш: „Това е слаб човек.“ Питам: на тези скъпите години с колко можеш да се облечеш? Дрехите на един човек два метра висок колко ще струват приблизително?
към беседата >>
Казвате: лош е светът.
Злото на болния човек е там, че болният вижда противоречие навсякъде. Здравият какво вижда? Там, където за болния съществува противоречие, за здравия не съществува. То е едно болезнено състояние.
Казвате: лош е светът.
То е болезнено състояние. За някои хора светът е много лош, за някои е много добър.
към беседата >>
Недоволен си от себе си, че не си висок.
Психологически трябва да пречистите съзнанието си. Един много труден въпрос е този. Седиш някой път и си недоволен от себе си.
Недоволен си от себе си, че не си висок.
Имаш вече една идея, че трябва да бъдеш висок. Представи си, че си недоволен, защото нямаш два метра височина. Като дойде някой два метра висок, ти погледнеш себе си – метър и двайсет или метър и четирийсет, казваш: „Това е слаб човек.“ Питам: на тези скъпите години с колко можеш да се облечеш? Дрехите на един човек два метра висок колко ще струват приблизително? Четири–пет хиляди лева.
към беседата >>
То е болезнено състояние.
Злото на болния човек е там, че болният вижда противоречие навсякъде. Здравият какво вижда? Там, където за болния съществува противоречие, за здравия не съществува. То е едно болезнено състояние. Казвате: лош е светът.
То е болезнено състояние.
За някои хора светът е много лош, за някои е много добър.
към беседата >>
Имаш вече една идея, че трябва да бъдеш висок.
Психологически трябва да пречистите съзнанието си. Един много труден въпрос е този. Седиш някой път и си недоволен от себе си. Недоволен си от себе си, че не си висок.
Имаш вече една идея, че трябва да бъдеш висок.
Представи си, че си недоволен, защото нямаш два метра височина. Като дойде някой два метра висок, ти погледнеш себе си – метър и двайсет или метър и четирийсет, казваш: „Това е слаб човек.“ Питам: на тези скъпите години с колко можеш да се облечеш? Дрехите на един човек два метра висок колко ще струват приблизително? Четири–пет хиляди лева. В природата има един икономически въпрос.
към беседата >>
За някои хора светът е много лош, за някои е много добър.
Здравият какво вижда? Там, където за болния съществува противоречие, за здравия не съществува. То е едно болезнено състояние. Казвате: лош е светът. То е болезнено състояние.
За някои хора светът е много лош, за някои е много добър.
към беседата >>
Представи си, че си недоволен, защото нямаш два метра височина.
Психологически трябва да пречистите съзнанието си. Един много труден въпрос е този. Седиш някой път и си недоволен от себе си. Недоволен си от себе си, че не си висок. Имаш вече една идея, че трябва да бъдеш висок.
Представи си, че си недоволен, защото нямаш два метра височина.
Като дойде някой два метра висок, ти погледнеш себе си – метър и двайсет или метър и четирийсет, казваш: „Това е слаб човек.“ Питам: на тези скъпите години с колко можеш да се облечеш? Дрехите на един човек два метра висок колко ще струват приблизително? Четири–пет хиляди лева. В природата има един икономически въпрос. Защо слоновете нямат условия?
към беседата >>
Един приятел ми разправяше един анекдот.
Един приятел ми разправяше един анекдот.
Не зная някой си арменец, грък или турчин бил, влиза в една гостилница и вика: „Ох-хо, кебапини, шерапини, о-хо-хо.“ Каквото яде, все хубаво. Като дошли да му представят една голяма сметка, казва: „Вай, вай, вай.“ Ние сега, като вършим приятни работи, казваме: „О-хо-хо.“ Като дойде да плащаме, викаме: „Вай, вай, вай.“
към беседата >>
Като дойде някой два метра висок, ти погледнеш себе си – метър и двайсет или метър и четирийсет, казваш: „Това е слаб човек.“ Питам: на тези скъпите години с колко можеш да се облечеш?
Един много труден въпрос е този. Седиш някой път и си недоволен от себе си. Недоволен си от себе си, че не си висок. Имаш вече една идея, че трябва да бъдеш висок. Представи си, че си недоволен, защото нямаш два метра височина.
Като дойде някой два метра висок, ти погледнеш себе си – метър и двайсет или метър и четирийсет, казваш: „Това е слаб човек.“ Питам: на тези скъпите години с колко можеш да се облечеш?
Дрехите на един човек два метра висок колко ще струват приблизително? Четири–пет хиляди лева. В природата има един икономически въпрос. Защо слоновете нямат условия?
към беседата >>
Не зная някой си арменец, грък или турчин бил, влиза в една гостилница и вика: „Ох-хо, кебапини, шерапини, о-хо-хо.“ Каквото яде, все хубаво.
Един приятел ми разправяше един анекдот.
Не зная някой си арменец, грък или турчин бил, влиза в една гостилница и вика: „Ох-хо, кебапини, шерапини, о-хо-хо.“ Каквото яде, все хубаво.
Като дошли да му представят една голяма сметка, казва: „Вай, вай, вай.“ Ние сега, като вършим приятни работи, казваме: „О-хо-хо.“ Като дойде да плащаме, викаме: „Вай, вай, вай.“
към беседата >>
Дрехите на един човек два метра висок колко ще струват приблизително?
Седиш някой път и си недоволен от себе си. Недоволен си от себе си, че не си висок. Имаш вече една идея, че трябва да бъдеш висок. Представи си, че си недоволен, защото нямаш два метра височина. Като дойде някой два метра висок, ти погледнеш себе си – метър и двайсет или метър и четирийсет, казваш: „Това е слаб човек.“ Питам: на тези скъпите години с колко можеш да се облечеш?
Дрехите на един човек два метра висок колко ще струват приблизително?
Четири–пет хиляди лева. В природата има един икономически въпрос. Защо слоновете нямат условия?
към беседата >>
Като дошли да му представят една голяма сметка, казва: „Вай, вай, вай.“ Ние сега, като вършим приятни работи, казваме: „О-хо-хо.“ Като дойде да плащаме, викаме: „Вай, вай, вай.“
Един приятел ми разправяше един анекдот. Не зная някой си арменец, грък или турчин бил, влиза в една гостилница и вика: „Ох-хо, кебапини, шерапини, о-хо-хо.“ Каквото яде, все хубаво.
Като дошли да му представят една голяма сметка, казва: „Вай, вай, вай.“ Ние сега, като вършим приятни работи, казваме: „О-хо-хо.“ Като дойде да плащаме, викаме: „Вай, вай, вай.“
към беседата >>
Четири–пет хиляди лева.
Недоволен си от себе си, че не си висок. Имаш вече една идея, че трябва да бъдеш висок. Представи си, че си недоволен, защото нямаш два метра височина. Като дойде някой два метра висок, ти погледнеш себе си – метър и двайсет или метър и четирийсет, казваш: „Това е слаб човек.“ Питам: на тези скъпите години с колко можеш да се облечеш? Дрехите на един човек два метра висок колко ще струват приблизително?
Четири–пет хиляди лева.
В природата има един икономически въпрос. Защо слоновете нямат условия?
към беседата >>
В себе си не критикувайте живота.
В себе си не критикувайте живота.
Видиш, някой човек умрял. Може да плачеш заради него, можеш да седнеш да го гледаш, казваш: „Горкият човек колко е страдал, колко са го мъчили.“ Ти плачеш, плачеш. Какво ще му помогнеш, ако плачеш? Умрял вече. Понеже се е освободил, кажи: „Аз те облажавам.
към беседата >>
В природата има един икономически въпрос.
Имаш вече една идея, че трябва да бъдеш висок. Представи си, че си недоволен, защото нямаш два метра височина. Като дойде някой два метра висок, ти погледнеш себе си – метър и двайсет или метър и четирийсет, казваш: „Това е слаб човек.“ Питам: на тези скъпите години с колко можеш да се облечеш? Дрехите на един човек два метра висок колко ще струват приблизително? Четири–пет хиляди лева.
В природата има един икономически въпрос.
Защо слоновете нямат условия?
към беседата >>
Видиш, някой човек умрял.
В себе си не критикувайте живота.
Видиш, някой човек умрял.
Може да плачеш заради него, можеш да седнеш да го гледаш, казваш: „Горкият човек колко е страдал, колко са го мъчили.“ Ти плачеш, плачеш. Какво ще му помогнеш, ако плачеш? Умрял вече. Понеже се е освободил, кажи: „Аз те облажавам. Е, аз ще мина през същото.“ Не го оплаквай, но му кажи: много добре е станало, че се освободил, той си издържал изпита.
към беседата >>
Защо слоновете нямат условия?
Представи си, че си недоволен, защото нямаш два метра височина. Като дойде някой два метра висок, ти погледнеш себе си – метър и двайсет или метър и четирийсет, казваш: „Това е слаб човек.“ Питам: на тези скъпите години с колко можеш да се облечеш? Дрехите на един човек два метра висок колко ще струват приблизително? Четири–пет хиляди лева. В природата има един икономически въпрос.
Защо слоновете нямат условия?
към беседата >>
Може да плачеш заради него, можеш да седнеш да го гледаш, казваш: „Горкият човек колко е страдал, колко са го мъчили.“ Ти плачеш, плачеш.
В себе си не критикувайте живота. Видиш, някой човек умрял.
Може да плачеш заради него, можеш да седнеш да го гледаш, казваш: „Горкият човек колко е страдал, колко са го мъчили.“ Ти плачеш, плачеш.
Какво ще му помогнеш, ако плачеш? Умрял вече. Понеже се е освободил, кажи: „Аз те облажавам. Е, аз ще мина през същото.“ Не го оплаквай, но му кажи: много добре е станало, че се освободил, той си издържал изпита. Пък кажи: „Сега иде моят изпит.“
към беседата >>
Има един английски автор, той събира сведения за лакомията на човека.
Има един английски автор, той събира сведения за лакомията на човека.
Имало един, който бил много лаком. Приготвили едно ядене за седемдесет и две деца, кафе с мляко – и всичкото изяда сам. На друго място приготвили обед за двайсет души възрастни хора. Той отива, и сам го изяда. Казвам, ако човек може да изяде закуската, приготвена за седемдесет и две деца, защо е това ядене на човека?
към беседата >>
Какво ще му помогнеш, ако плачеш?
В себе си не критикувайте живота. Видиш, някой човек умрял. Може да плачеш заради него, можеш да седнеш да го гледаш, казваш: „Горкият човек колко е страдал, колко са го мъчили.“ Ти плачеш, плачеш.
Какво ще му помогнеш, ако плачеш?
Умрял вече. Понеже се е освободил, кажи: „Аз те облажавам. Е, аз ще мина през същото.“ Не го оплаквай, но му кажи: много добре е станало, че се освободил, той си издържал изпита. Пък кажи: „Сега иде моят изпит.“
към беседата >>
Колко на стоте са верни теориите?
Колко на стоте са верни теориите?
Каква е разликата между хипотеза, теория, наука и вероятност? Всяка една наука е обоснована на известна хипотеза, съдържа някоя теория, излага ред факти, турени в една система. В науката има вече опитани неща, има нещо по-реално. Нещата може да са опитани, но не са приложени. Може нещата да са приложени.
към беседата >>
Имало един, който бил много лаком.
Има един английски автор, той събира сведения за лакомията на човека.
Имало един, който бил много лаком.
Приготвили едно ядене за седемдесет и две деца, кафе с мляко – и всичкото изяда сам. На друго място приготвили обед за двайсет души възрастни хора. Той отива, и сам го изяда. Казвам, ако човек може да изяде закуската, приготвена за седемдесет и две деца, защо е това ядене на човека? Не е в многото ядене.
към беседата >>
Умрял вече.
В себе си не критикувайте живота. Видиш, някой човек умрял. Може да плачеш заради него, можеш да седнеш да го гледаш, казваш: „Горкият човек колко е страдал, колко са го мъчили.“ Ти плачеш, плачеш. Какво ще му помогнеш, ако плачеш?
Умрял вече.
Понеже се е освободил, кажи: „Аз те облажавам. Е, аз ще мина през същото.“ Не го оплаквай, но му кажи: много добре е станало, че се освободил, той си издържал изпита. Пък кажи: „Сега иде моят изпит.“
към беседата >>
Каква е разликата между хипотеза, теория, наука и вероятност?
Колко на стоте са верни теориите?
Каква е разликата между хипотеза, теория, наука и вероятност?
Всяка една наука е обоснована на известна хипотеза, съдържа някоя теория, излага ред факти, турени в една система. В науката има вече опитани неща, има нещо по-реално. Нещата може да са опитани, но не са приложени. Може нещата да са приложени. Каква по-голяма реалност има от приложението?
към беседата >>
Приготвили едно ядене за седемдесет и две деца, кафе с мляко – и всичкото изяда сам.
Има един английски автор, той събира сведения за лакомията на човека. Имало един, който бил много лаком.
Приготвили едно ядене за седемдесет и две деца, кафе с мляко – и всичкото изяда сам.
На друго място приготвили обед за двайсет души възрастни хора. Той отива, и сам го изяда. Казвам, ако човек може да изяде закуската, приготвена за седемдесет и две деца, защо е това ядене на човека? Не е в многото ядене. Природата е правила много опити.
към беседата >>
Понеже се е освободил, кажи: „Аз те облажавам.
В себе си не критикувайте живота. Видиш, някой човек умрял. Може да плачеш заради него, можеш да седнеш да го гледаш, казваш: „Горкият човек колко е страдал, колко са го мъчили.“ Ти плачеш, плачеш. Какво ще му помогнеш, ако плачеш? Умрял вече.
Понеже се е освободил, кажи: „Аз те облажавам.
Е, аз ще мина през същото.“ Не го оплаквай, но му кажи: много добре е станало, че се освободил, той си издържал изпита. Пък кажи: „Сега иде моят изпит.“
към беседата >>
Всяка една наука е обоснована на известна хипотеза, съдържа някоя теория, излага ред факти, турени в една система.
Колко на стоте са верни теориите? Каква е разликата между хипотеза, теория, наука и вероятност?
Всяка една наука е обоснована на известна хипотеза, съдържа някоя теория, излага ред факти, турени в една система.
В науката има вече опитани неща, има нещо по-реално. Нещата може да са опитани, но не са приложени. Може нещата да са приложени. Каква по-голяма реалност има от приложението? Ще дойдем най-после до плода на науката.
към беседата >>
На друго място приготвили обед за двайсет души възрастни хора.
Има един английски автор, той събира сведения за лакомията на човека. Имало един, който бил много лаком. Приготвили едно ядене за седемдесет и две деца, кафе с мляко – и всичкото изяда сам.
На друго място приготвили обед за двайсет души възрастни хора.
Той отива, и сам го изяда. Казвам, ако човек може да изяде закуската, приготвена за седемдесет и две деца, защо е това ядене на човека? Не е в многото ядене. Природата е правила много опити. Запример една пчела колко ядене изяда?
към беседата >>
Е, аз ще мина през същото.“ Не го оплаквай, но му кажи: много добре е станало, че се освободил, той си издържал изпита.
Видиш, някой човек умрял. Може да плачеш заради него, можеш да седнеш да го гледаш, казваш: „Горкият човек колко е страдал, колко са го мъчили.“ Ти плачеш, плачеш. Какво ще му помогнеш, ако плачеш? Умрял вече. Понеже се е освободил, кажи: „Аз те облажавам.
Е, аз ще мина през същото.“ Не го оплаквай, но му кажи: много добре е станало, че се освободил, той си издържал изпита.
Пък кажи: „Сега иде моят изпит.“
към беседата >>
В науката има вече опитани неща, има нещо по-реално.
Колко на стоте са верни теориите? Каква е разликата между хипотеза, теория, наука и вероятност? Всяка една наука е обоснована на известна хипотеза, съдържа някоя теория, излага ред факти, турени в една система.
В науката има вече опитани неща, има нещо по-реално.
Нещата може да са опитани, но не са приложени. Може нещата да са приложени. Каква по-голяма реалност има от приложението? Ще дойдем най-после до плода на науката. От плода ще познаеш нещата какви са.
към беседата >>
Той отива, и сам го изяда.
Има един английски автор, той събира сведения за лакомията на човека. Имало един, който бил много лаком. Приготвили едно ядене за седемдесет и две деца, кафе с мляко – и всичкото изяда сам. На друго място приготвили обед за двайсет души възрастни хора.
Той отива, и сам го изяда.
Казвам, ако човек може да изяде закуската, приготвена за седемдесет и две деца, защо е това ядене на човека? Не е в многото ядене. Природата е правила много опити. Запример една пчела колко ядене изяда? Една пчела е много икономична.
към беседата >>
Пък кажи: „Сега иде моят изпит.“
Може да плачеш заради него, можеш да седнеш да го гледаш, казваш: „Горкият човек колко е страдал, колко са го мъчили.“ Ти плачеш, плачеш. Какво ще му помогнеш, ако плачеш? Умрял вече. Понеже се е освободил, кажи: „Аз те облажавам. Е, аз ще мина през същото.“ Не го оплаквай, но му кажи: много добре е станало, че се освободил, той си издържал изпита.
Пък кажи: „Сега иде моят изпит.“
към беседата >>
Нещата може да са опитани, но не са приложени.
Колко на стоте са верни теориите? Каква е разликата между хипотеза, теория, наука и вероятност? Всяка една наука е обоснована на известна хипотеза, съдържа някоя теория, излага ред факти, турени в една система. В науката има вече опитани неща, има нещо по-реално.
Нещата може да са опитани, но не са приложени.
Може нещата да са приложени. Каква по-голяма реалност има от приложението? Ще дойдем най-после до плода на науката. От плода ще познаеш нещата какви са. Всеки един човек, като живее, от живота му ще го познаеш какви постижения има, в каква епоха живее.
към беседата >>
Казвам, ако човек може да изяде закуската, приготвена за седемдесет и две деца, защо е това ядене на човека?
Има един английски автор, той събира сведения за лакомията на човека. Имало един, който бил много лаком. Приготвили едно ядене за седемдесет и две деца, кафе с мляко – и всичкото изяда сам. На друго място приготвили обед за двайсет души възрастни хора. Той отива, и сам го изяда.
Казвам, ако човек може да изяде закуската, приготвена за седемдесет и две деца, защо е това ядене на човека?
Не е в многото ядене. Природата е правила много опити. Запример една пчела колко ядене изяда? Една пчела е много икономична. На колко бихте оценили яденето на една пчела?
към беседата >>
Ние плачем за умрелите.
Ние плачем за умрелите.
Както той умрял, и ние ще умрем по същия начин. Когато дойде човек да умира, по-лесно да умира. Ето аз какво разбирам да умреш по-лесно. Представете си една птичка, държана в кафез. Пуснеш я от кафеза, литне нагоре, но тя е свързана за единия крак с един конец.
към беседата >>
Може нещата да са приложени.
Колко на стоте са верни теориите? Каква е разликата между хипотеза, теория, наука и вероятност? Всяка една наука е обоснована на известна хипотеза, съдържа някоя теория, излага ред факти, турени в една система. В науката има вече опитани неща, има нещо по-реално. Нещата може да са опитани, но не са приложени.
Може нещата да са приложени.
Каква по-голяма реалност има от приложението? Ще дойдем най-после до плода на науката. От плода ще познаеш нещата какви са. Всеки един човек, като живее, от живота му ще го познаеш какви постижения има, в каква епоха живее. Защото хипотезата е историческа епоха.
към беседата >>
Не е в многото ядене.
Имало един, който бил много лаком. Приготвили едно ядене за седемдесет и две деца, кафе с мляко – и всичкото изяда сам. На друго място приготвили обед за двайсет души възрастни хора. Той отива, и сам го изяда. Казвам, ако човек може да изяде закуската, приготвена за седемдесет и две деца, защо е това ядене на човека?
Не е в многото ядене.
Природата е правила много опити. Запример една пчела колко ядене изяда? Една пчела е много икономична. На колко бихте оценили яденето на една пчела? Някой път, когато нямате работа, направете изчисление едно кило мед за колко време ще стигне на една пчела.
към беседата >>
Както той умрял, и ние ще умрем по същия начин.
Ние плачем за умрелите.
Както той умрял, и ние ще умрем по същия начин.
Когато дойде човек да умира, по-лесно да умира. Ето аз какво разбирам да умреш по-лесно. Представете си една птичка, държана в кафез. Пуснеш я от кафеза, литне нагоре, но тя е свързана за единия крак с един конец. Ти я дръпнеш и тя падне долу.
към беседата >>
Каква по-голяма реалност има от приложението?
Каква е разликата между хипотеза, теория, наука и вероятност? Всяка една наука е обоснована на известна хипотеза, съдържа някоя теория, излага ред факти, турени в една система. В науката има вече опитани неща, има нещо по-реално. Нещата може да са опитани, но не са приложени. Може нещата да са приложени.
Каква по-голяма реалност има от приложението?
Ще дойдем най-после до плода на науката. От плода ще познаеш нещата какви са. Всеки един човек, като живее, от живота му ще го познаеш какви постижения има, в каква епоха живее. Защото хипотезата е историческа епоха. Теорията, и това е епохата.
към беседата >>
Природата е правила много опити.
Приготвили едно ядене за седемдесет и две деца, кафе с мляко – и всичкото изяда сам. На друго място приготвили обед за двайсет души възрастни хора. Той отива, и сам го изяда. Казвам, ако човек може да изяде закуската, приготвена за седемдесет и две деца, защо е това ядене на човека? Не е в многото ядене.
Природата е правила много опити.
Запример една пчела колко ядене изяда? Една пчела е много икономична. На колко бихте оценили яденето на една пчела? Някой път, когато нямате работа, направете изчисление едно кило мед за колко време ще стигне на една пчела. Цяла година като яде по три пъти на ден, тя пак не може да го изяде.
към беседата >>
Когато дойде човек да умира, по-лесно да умира.
Ние плачем за умрелите. Както той умрял, и ние ще умрем по същия начин.
Когато дойде човек да умира, по-лесно да умира.
Ето аз какво разбирам да умреш по-лесно. Представете си една птичка, държана в кафез. Пуснеш я от кафеза, литне нагоре, но тя е свързана за единия крак с един конец. Ти я дръпнеш и тя падне долу. Аз съм виждал децата да свързват така конец на някои бърбазънци.
към беседата >>
Ще дойдем най-после до плода на науката.
Всяка една наука е обоснована на известна хипотеза, съдържа някоя теория, излага ред факти, турени в една система. В науката има вече опитани неща, има нещо по-реално. Нещата може да са опитани, но не са приложени. Може нещата да са приложени. Каква по-голяма реалност има от приложението?
Ще дойдем най-после до плода на науката.
От плода ще познаеш нещата какви са. Всеки един човек, като живее, от живота му ще го познаеш какви постижения има, в каква епоха живее. Защото хипотезата е историческа епоха. Теорията, и това е епохата. Хипотезата започва да мисли, опари се и за пръв път, като се опари, започва да мисли.
към беседата >>
Запример една пчела колко ядене изяда?
На друго място приготвили обед за двайсет души възрастни хора. Той отива, и сам го изяда. Казвам, ако човек може да изяде закуската, приготвена за седемдесет и две деца, защо е това ядене на човека? Не е в многото ядене. Природата е правила много опити.
Запример една пчела колко ядене изяда?
Една пчела е много икономична. На колко бихте оценили яденето на една пчела? Някой път, когато нямате работа, направете изчисление едно кило мед за колко време ще стигне на една пчела. Цяла година като яде по три пъти на ден, тя пак не може да го изяде. Зимно време оставят пет–шест до дванайсет кила мед.
към беседата >>
Ето аз какво разбирам да умреш по-лесно.
Ние плачем за умрелите. Както той умрял, и ние ще умрем по същия начин. Когато дойде човек да умира, по-лесно да умира.
Ето аз какво разбирам да умреш по-лесно.
Представете си една птичка, държана в кафез. Пуснеш я от кафеза, литне нагоре, но тя е свързана за единия крак с един конец. Ти я дръпнеш и тя падне долу. Аз съм виждал децата да свързват така конец на някои бърбазънци. Пусне го, хвръкне, но като отлети, конецът го дръпне, и падне.
към беседата >>
От плода ще познаеш нещата какви са.
В науката има вече опитани неща, има нещо по-реално. Нещата може да са опитани, но не са приложени. Може нещата да са приложени. Каква по-голяма реалност има от приложението? Ще дойдем най-после до плода на науката.
От плода ще познаеш нещата какви са.
Всеки един човек, като живее, от живота му ще го познаеш какви постижения има, в каква епоха живее. Защото хипотезата е историческа епоха. Теорията, и това е епохата. Хипотезата започва да мисли, опари се и за пръв път, като се опари, започва да мисли. Два пъти е теория.
към беседата >>
Една пчела е много икономична.
Той отива, и сам го изяда. Казвам, ако човек може да изяде закуската, приготвена за седемдесет и две деца, защо е това ядене на човека? Не е в многото ядене. Природата е правила много опити. Запример една пчела колко ядене изяда?
Една пчела е много икономична.
На колко бихте оценили яденето на една пчела? Някой път, когато нямате работа, направете изчисление едно кило мед за колко време ще стигне на една пчела. Цяла година като яде по три пъти на ден, тя пак не може да го изяде. Зимно време оставят пет–шест до дванайсет кила мед. В кошера има около трийсет хиляди пчели и за няколко месеца през зимата им стига.
към беседата >>
Представете си една птичка, държана в кафез.
Ние плачем за умрелите. Както той умрял, и ние ще умрем по същия начин. Когато дойде човек да умира, по-лесно да умира. Ето аз какво разбирам да умреш по-лесно.
Представете си една птичка, държана в кафез.
Пуснеш я от кафеза, литне нагоре, но тя е свързана за единия крак с един конец. Ти я дръпнеш и тя падне долу. Аз съм виждал децата да свързват така конец на някои бърбазънци. Пусне го, хвръкне, но като отлети, конецът го дръпне, и падне. Като умираш, да няма такъв конец, да се мъчиш да слизаш и падаш.
към беседата >>
Всеки един човек, като живее, от живота му ще го познаеш какви постижения има, в каква епоха живее.
Нещата може да са опитани, но не са приложени. Може нещата да са приложени. Каква по-голяма реалност има от приложението? Ще дойдем най-после до плода на науката. От плода ще познаеш нещата какви са.
Всеки един човек, като живее, от живота му ще го познаеш какви постижения има, в каква епоха живее.
Защото хипотезата е историческа епоха. Теорията, и това е епохата. Хипотезата започва да мисли, опари се и за пръв път, като се опари, започва да мисли. Два пъти е теория. Три пъти, това е опит.
към беседата >>
На колко бихте оценили яденето на една пчела?
Казвам, ако човек може да изяде закуската, приготвена за седемдесет и две деца, защо е това ядене на човека? Не е в многото ядене. Природата е правила много опити. Запример една пчела колко ядене изяда? Една пчела е много икономична.
На колко бихте оценили яденето на една пчела?
Някой път, когато нямате работа, направете изчисление едно кило мед за колко време ще стигне на една пчела. Цяла година като яде по три пъти на ден, тя пак не може да го изяде. Зимно време оставят пет–шест до дванайсет кила мед. В кошера има около трийсет хиляди пчели и за няколко месеца през зимата им стига. По колко се пада на една пчела?
към беседата >>
Пуснеш я от кафеза, литне нагоре, но тя е свързана за единия крак с един конец.
Ние плачем за умрелите. Както той умрял, и ние ще умрем по същия начин. Когато дойде човек да умира, по-лесно да умира. Ето аз какво разбирам да умреш по-лесно. Представете си една птичка, държана в кафез.
Пуснеш я от кафеза, литне нагоре, но тя е свързана за единия крак с един конец.
Ти я дръпнеш и тя падне долу. Аз съм виждал децата да свързват така конец на някои бърбазънци. Пусне го, хвръкне, но като отлети, конецът го дръпне, и падне. Като умираш, да няма такъв конец, да се мъчиш да слизаш и падаш. Като хвръкнеш, да отлетиш и да се свърши.
към беседата >>
Защото хипотезата е историческа епоха.
Може нещата да са приложени. Каква по-голяма реалност има от приложението? Ще дойдем най-после до плода на науката. От плода ще познаеш нещата какви са. Всеки един човек, като живее, от живота му ще го познаеш какви постижения има, в каква епоха живее.
Защото хипотезата е историческа епоха.
Теорията, и това е епохата. Хипотезата започва да мисли, опари се и за пръв път, като се опари, започва да мисли. Два пъти е теория. Три пъти, това е опит. Четири пъти, това е наука.
към беседата >>
Някой път, когато нямате работа, направете изчисление едно кило мед за колко време ще стигне на една пчела.
Не е в многото ядене. Природата е правила много опити. Запример една пчела колко ядене изяда? Една пчела е много икономична. На колко бихте оценили яденето на една пчела?
Някой път, когато нямате работа, направете изчисление едно кило мед за колко време ще стигне на една пчела.
Цяла година като яде по три пъти на ден, тя пак не може да го изяде. Зимно време оставят пет–шест до дванайсет кила мед. В кошера има около трийсет хиляди пчели и за няколко месеца през зимата им стига. По колко се пада на една пчела? „По една трета от грама.“
към беседата >>
Ти я дръпнеш и тя падне долу.
Както той умрял, и ние ще умрем по същия начин. Когато дойде човек да умира, по-лесно да умира. Ето аз какво разбирам да умреш по-лесно. Представете си една птичка, държана в кафез. Пуснеш я от кафеза, литне нагоре, но тя е свързана за единия крак с един конец.
Ти я дръпнеш и тя падне долу.
Аз съм виждал децата да свързват така конец на някои бърбазънци. Пусне го, хвръкне, но като отлети, конецът го дръпне, и падне. Като умираш, да няма такъв конец, да се мъчиш да слизаш и падаш. Като хвръкнеш, да отлетиш и да се свърши.
към беседата >>
Теорията, и това е епохата.
Каква по-голяма реалност има от приложението? Ще дойдем най-после до плода на науката. От плода ще познаеш нещата какви са. Всеки един човек, като живее, от живота му ще го познаеш какви постижения има, в каква епоха живее. Защото хипотезата е историческа епоха.
Теорията, и това е епохата.
Хипотезата започва да мисли, опари се и за пръв път, като се опари, започва да мисли. Два пъти е теория. Три пъти, това е опит. Четири пъти, това е наука.
към беседата >>
Цяла година като яде по три пъти на ден, тя пак не може да го изяде.
Природата е правила много опити. Запример една пчела колко ядене изяда? Една пчела е много икономична. На колко бихте оценили яденето на една пчела? Някой път, когато нямате работа, направете изчисление едно кило мед за колко време ще стигне на една пчела.
Цяла година като яде по три пъти на ден, тя пак не може да го изяде.
Зимно време оставят пет–шест до дванайсет кила мед. В кошера има около трийсет хиляди пчели и за няколко месеца през зимата им стига. По колко се пада на една пчела? „По една трета от грама.“
към беседата >>
Аз съм виждал децата да свързват така конец на някои бърбазънци.
Когато дойде човек да умира, по-лесно да умира. Ето аз какво разбирам да умреш по-лесно. Представете си една птичка, държана в кафез. Пуснеш я от кафеза, литне нагоре, но тя е свързана за единия крак с един конец. Ти я дръпнеш и тя падне долу.
Аз съм виждал децата да свързват така конец на някои бърбазънци.
Пусне го, хвръкне, но като отлети, конецът го дръпне, и падне. Като умираш, да няма такъв конец, да се мъчиш да слизаш и падаш. Като хвръкнеш, да отлетиш и да се свърши.
към беседата >>
Хипотезата започва да мисли, опари се и за пръв път, като се опари, започва да мисли.
Ще дойдем най-после до плода на науката. От плода ще познаеш нещата какви са. Всеки един човек, като живее, от живота му ще го познаеш какви постижения има, в каква епоха живее. Защото хипотезата е историческа епоха. Теорията, и това е епохата.
Хипотезата започва да мисли, опари се и за пръв път, като се опари, започва да мисли.
Два пъти е теория. Три пъти, това е опит. Четири пъти, това е наука.
към беседата >>
Зимно време оставят пет–шест до дванайсет кила мед.
Запример една пчела колко ядене изяда? Една пчела е много икономична. На колко бихте оценили яденето на една пчела? Някой път, когато нямате работа, направете изчисление едно кило мед за колко време ще стигне на една пчела. Цяла година като яде по три пъти на ден, тя пак не може да го изяде.
Зимно време оставят пет–шест до дванайсет кила мед.
В кошера има около трийсет хиляди пчели и за няколко месеца през зимата им стига. По колко се пада на една пчела? „По една трета от грама.“
към беседата >>
Пусне го, хвръкне, но като отлети, конецът го дръпне, и падне.
Ето аз какво разбирам да умреш по-лесно. Представете си една птичка, държана в кафез. Пуснеш я от кафеза, литне нагоре, но тя е свързана за единия крак с един конец. Ти я дръпнеш и тя падне долу. Аз съм виждал децата да свързват така конец на някои бърбазънци.
Пусне го, хвръкне, но като отлети, конецът го дръпне, и падне.
Като умираш, да няма такъв конец, да се мъчиш да слизаш и падаш. Като хвръкнеш, да отлетиш и да се свърши.
към беседата >>
Два пъти е теория.
От плода ще познаеш нещата какви са. Всеки един човек, като живее, от живота му ще го познаеш какви постижения има, в каква епоха живее. Защото хипотезата е историческа епоха. Теорията, и това е епохата. Хипотезата започва да мисли, опари се и за пръв път, като се опари, започва да мисли.
Два пъти е теория.
Три пъти, това е опит. Четири пъти, това е наука.
към беседата >>
В кошера има около трийсет хиляди пчели и за няколко месеца през зимата им стига.
Една пчела е много икономична. На колко бихте оценили яденето на една пчела? Някой път, когато нямате работа, направете изчисление едно кило мед за колко време ще стигне на една пчела. Цяла година като яде по три пъти на ден, тя пак не може да го изяде. Зимно време оставят пет–шест до дванайсет кила мед.
В кошера има около трийсет хиляди пчели и за няколко месеца през зимата им стига.
По колко се пада на една пчела? „По една трета от грама.“
към беседата >>
Като умираш, да няма такъв конец, да се мъчиш да слизаш и падаш.
Представете си една птичка, държана в кафез. Пуснеш я от кафеза, литне нагоре, но тя е свързана за единия крак с един конец. Ти я дръпнеш и тя падне долу. Аз съм виждал децата да свързват така конец на някои бърбазънци. Пусне го, хвръкне, но като отлети, конецът го дръпне, и падне.
Като умираш, да няма такъв конец, да се мъчиш да слизаш и падаш.
Като хвръкнеш, да отлетиш и да се свърши.
към беседата >>
Три пъти, това е опит.
Всеки един човек, като живее, от живота му ще го познаеш какви постижения има, в каква епоха живее. Защото хипотезата е историческа епоха. Теорията, и това е епохата. Хипотезата започва да мисли, опари се и за пръв път, като се опари, започва да мисли. Два пъти е теория.
Три пъти, това е опит.
Четири пъти, това е наука.
към беседата >>
По колко се пада на една пчела?
На колко бихте оценили яденето на една пчела? Някой път, когато нямате работа, направете изчисление едно кило мед за колко време ще стигне на една пчела. Цяла година като яде по три пъти на ден, тя пак не може да го изяде. Зимно време оставят пет–шест до дванайсет кила мед. В кошера има около трийсет хиляди пчели и за няколко месеца през зимата им стига.
По колко се пада на една пчела?
„По една трета от грама.“
към беседата >>
Като хвръкнеш, да отлетиш и да се свърши.
Пуснеш я от кафеза, литне нагоре, но тя е свързана за единия крак с един конец. Ти я дръпнеш и тя падне долу. Аз съм виждал децата да свързват така конец на някои бърбазънци. Пусне го, хвръкне, но като отлети, конецът го дръпне, и падне. Като умираш, да няма такъв конец, да се мъчиш да слизаш и падаш.
Като хвръкнеш, да отлетиш и да се свърши.
към беседата >>
Четири пъти, това е наука.
Защото хипотезата е историческа епоха. Теорията, и това е епохата. Хипотезата започва да мисли, опари се и за пръв път, като се опари, започва да мисли. Два пъти е теория. Три пъти, това е опит.
Четири пъти, това е наука.
към беседата >>
„По една трета от грама.“
Някой път, когато нямате работа, направете изчисление едно кило мед за колко време ще стигне на една пчела. Цяла година като яде по три пъти на ден, тя пак не може да го изяде. Зимно време оставят пет–шест до дванайсет кила мед. В кошера има около трийсет хиляди пчели и за няколко месеца през зимата им стига. По колко се пада на една пчела?
„По една трета от грама.“
към беседата >>
Смъртта не е нищо друго, освен освобождение от всички заблуждения, в които живеем.
Смъртта не е нищо друго, освен освобождение от всички заблуждения, в които живеем.
Ти мислиш, ще умреш. Като умреш, е хубаво, но докато скъсаш онзи конец… Опасен е онзи конец, с който е свързан кракът ти. Идеш догоре, паднеш, идеш пак догоре, пак паднеш. Някой път се освободиш, но кракът иде, откъсне се. Бърбазинекът замине, но човек не трябва да му къса крака.
към беседата >>
Това къде ще го приложите?
Това къде ще го приложите?
Какъв е законът на квадрата? Като прекарате диагоналите, ако е квадрат, при пресичането им ще се образуват ъгли от по деветдесет градуса. Диагоналите разделят ъглите при върховете по на четирийсет и пет градуса. A и B, това са същества, които имат известни отношения, те образуват права линия. Правата линия е отношение на физическия свят.
към беседата >>
Природата правила опити, понеже яденето е обосновано на един закон: в природата недоимък няма, но няма и излишък.
Природата правила опити, понеже яденето е обосновано на един закон: в природата недоимък няма, но няма и излишък.
Онова, което вие трябва да ядете, то е определено. Не всякога трябва да имаме тази хранителна част в коя и да е храна. Онази част от материята, която трябва да приемете като храна, трябва вече да е на вашия уровен, да е мобилизирана, приспособена, да може да я възприемете, да ви даде нещо от онова, което тя съдържа. Има храни, които като дъвчете, вие изхарчвате повече енергия, отколкото получавате. При такова ядене хората ядат и изтъняват.
към беседата >>
Ти мислиш, ще умреш.
Смъртта не е нищо друго, освен освобождение от всички заблуждения, в които живеем.
Ти мислиш, ще умреш.
Като умреш, е хубаво, но докато скъсаш онзи конец… Опасен е онзи конец, с който е свързан кракът ти. Идеш догоре, паднеш, идеш пак догоре, пак паднеш. Някой път се освободиш, но кракът иде, откъсне се. Бърбазинекът замине, но човек не трябва да му къса крака. Който отива за другия свят, не трябва да му откъсват крака, нищо не трябва да му е откъснато.
към беседата >>
Какъв е законът на квадрата?
Това къде ще го приложите?
Какъв е законът на квадрата?
Като прекарате диагоналите, ако е квадрат, при пресичането им ще се образуват ъгли от по деветдесет градуса. Диагоналите разделят ъглите при върховете по на четирийсет и пет градуса. A и B, това са същества, които имат известни отношения, те образуват права линия. Правата линия е отношение на физическия свят. Когато детето се ражда, то не знае какво става с него, то не помни.
към беседата >>
Онова, което вие трябва да ядете, то е определено.
Природата правила опити, понеже яденето е обосновано на един закон: в природата недоимък няма, но няма и излишък.
Онова, което вие трябва да ядете, то е определено.
Не всякога трябва да имаме тази хранителна част в коя и да е храна. Онази част от материята, която трябва да приемете като храна, трябва вече да е на вашия уровен, да е мобилизирана, приспособена, да може да я възприемете, да ви даде нещо от онова, което тя съдържа. Има храни, които като дъвчете, вие изхарчвате повече енергия, отколкото получавате. При такова ядене хората ядат и изтъняват. Едни малко ядат и се оправят, други много ядат и не се оправят.
към беседата >>
Като умреш, е хубаво, но докато скъсаш онзи конец… Опасен е онзи конец, с който е свързан кракът ти.
Смъртта не е нищо друго, освен освобождение от всички заблуждения, в които живеем. Ти мислиш, ще умреш.
Като умреш, е хубаво, но докато скъсаш онзи конец… Опасен е онзи конец, с който е свързан кракът ти.
Идеш догоре, паднеш, идеш пак догоре, пак паднеш. Някой път се освободиш, но кракът иде, откъсне се. Бърбазинекът замине, но човек не трябва да му къса крака. Който отива за другия свят, не трябва да му откъсват крака, нищо не трябва да му е откъснато. Ти, като идеш на онзи свят, ти пак ще се мъчиш, както на физическия.
към беседата >>
Като прекарате диагоналите, ако е квадрат, при пресичането им ще се образуват ъгли от по деветдесет градуса.
Това къде ще го приложите? Какъв е законът на квадрата?
Като прекарате диагоналите, ако е квадрат, при пресичането им ще се образуват ъгли от по деветдесет градуса.
Диагоналите разделят ъглите при върховете по на четирийсет и пет градуса. A и B, това са същества, които имат известни отношения, те образуват права линия. Правата линия е отношение на физическия свят. Когато детето се ражда, то не знае какво става с него, то не помни. Нито един от вас не помните какво е било в първите години на вашето детство.
към беседата >>
Не всякога трябва да имаме тази хранителна част в коя и да е храна.
Природата правила опити, понеже яденето е обосновано на един закон: в природата недоимък няма, но няма и излишък. Онова, което вие трябва да ядете, то е определено.
Не всякога трябва да имаме тази хранителна част в коя и да е храна.
Онази част от материята, която трябва да приемете като храна, трябва вече да е на вашия уровен, да е мобилизирана, приспособена, да може да я възприемете, да ви даде нещо от онова, което тя съдържа. Има храни, които като дъвчете, вие изхарчвате повече енергия, отколкото получавате. При такова ядене хората ядат и изтъняват. Едни малко ядат и се оправят, други много ядат и не се оправят. Едни, като ядат храната, сухи стават, изсъхват.
към беседата >>
Идеш догоре, паднеш, идеш пак догоре, пак паднеш.
Смъртта не е нищо друго, освен освобождение от всички заблуждения, в които живеем. Ти мислиш, ще умреш. Като умреш, е хубаво, но докато скъсаш онзи конец… Опасен е онзи конец, с който е свързан кракът ти.
Идеш догоре, паднеш, идеш пак догоре, пак паднеш.
Някой път се освободиш, но кракът иде, откъсне се. Бърбазинекът замине, но човек не трябва да му къса крака. Който отива за другия свят, не трябва да му откъсват крака, нищо не трябва да му е откъснато. Ти, като идеш на онзи свят, ти пак ще се мъчиш, както на физическия. Доброволно трябва да оставиш тялото си, като го погледнеш, да не ти се свиди.
към беседата >>
Диагоналите разделят ъглите при върховете по на четирийсет и пет градуса.
Това къде ще го приложите? Какъв е законът на квадрата? Като прекарате диагоналите, ако е квадрат, при пресичането им ще се образуват ъгли от по деветдесет градуса.
Диагоналите разделят ъглите при върховете по на четирийсет и пет градуса.
A и B, това са същества, които имат известни отношения, те образуват права линия. Правата линия е отношение на физическия свят. Когато детето се ражда, то не знае какво става с него, то не помни. Нито един от вас не помните какво е било в първите години на вашето детство. Майка ви и баща ви помнят, но вие не знаете.
към беседата >>
Онази част от материята, която трябва да приемете като храна, трябва вече да е на вашия уровен, да е мобилизирана, приспособена, да може да я възприемете, да ви даде нещо от онова, което тя съдържа.
Природата правила опити, понеже яденето е обосновано на един закон: в природата недоимък няма, но няма и излишък. Онова, което вие трябва да ядете, то е определено. Не всякога трябва да имаме тази хранителна част в коя и да е храна.
Онази част от материята, която трябва да приемете като храна, трябва вече да е на вашия уровен, да е мобилизирана, приспособена, да може да я възприемете, да ви даде нещо от онова, което тя съдържа.
Има храни, които като дъвчете, вие изхарчвате повече енергия, отколкото получавате. При такова ядене хората ядат и изтъняват. Едни малко ядат и се оправят, други много ядат и не се оправят. Едни, като ядат храната, сухи стават, изсъхват. Други, като ядат храната, задебеляват.
към беседата >>
Някой път се освободиш, но кракът иде, откъсне се.
Смъртта не е нищо друго, освен освобождение от всички заблуждения, в които живеем. Ти мислиш, ще умреш. Като умреш, е хубаво, но докато скъсаш онзи конец… Опасен е онзи конец, с който е свързан кракът ти. Идеш догоре, паднеш, идеш пак догоре, пак паднеш.
Някой път се освободиш, но кракът иде, откъсне се.
Бърбазинекът замине, но човек не трябва да му къса крака. Който отива за другия свят, не трябва да му откъсват крака, нищо не трябва да му е откъснато. Ти, като идеш на онзи свят, ти пак ще се мъчиш, както на физическия. Доброволно трябва да оставиш тялото си, като го погледнеш, да не ти се свиди.
към беседата >>
A и B, това са същества, които имат известни отношения, те образуват права линия.
Това къде ще го приложите? Какъв е законът на квадрата? Като прекарате диагоналите, ако е квадрат, при пресичането им ще се образуват ъгли от по деветдесет градуса. Диагоналите разделят ъглите при върховете по на четирийсет и пет градуса.
A и B, това са същества, които имат известни отношения, те образуват права линия.
Правата линия е отношение на физическия свят. Когато детето се ражда, то не знае какво става с него, то не помни. Нито един от вас не помните какво е било в първите години на вашето детство. Майка ви и баща ви помнят, но вие не знаете. Даже след втората година не помните.
към беседата >>
Има храни, които като дъвчете, вие изхарчвате повече енергия, отколкото получавате.
Природата правила опити, понеже яденето е обосновано на един закон: в природата недоимък няма, но няма и излишък. Онова, което вие трябва да ядете, то е определено. Не всякога трябва да имаме тази хранителна част в коя и да е храна. Онази част от материята, която трябва да приемете като храна, трябва вече да е на вашия уровен, да е мобилизирана, приспособена, да може да я възприемете, да ви даде нещо от онова, което тя съдържа.
Има храни, които като дъвчете, вие изхарчвате повече енергия, отколкото получавате.
При такова ядене хората ядат и изтъняват. Едни малко ядат и се оправят, други много ядат и не се оправят. Едни, като ядат храната, сухи стават, изсъхват. Други, като ядат храната, задебеляват. Най-важното е, всяка една храна, която ядете, да съдържа хранителната сила.
към беседата >>
Бърбазинекът замине, но човек не трябва да му къса крака.
Смъртта не е нищо друго, освен освобождение от всички заблуждения, в които живеем. Ти мислиш, ще умреш. Като умреш, е хубаво, но докато скъсаш онзи конец… Опасен е онзи конец, с който е свързан кракът ти. Идеш догоре, паднеш, идеш пак догоре, пак паднеш. Някой път се освободиш, но кракът иде, откъсне се.
Бърбазинекът замине, но човек не трябва да му къса крака.
Който отива за другия свят, не трябва да му откъсват крака, нищо не трябва да му е откъснато. Ти, като идеш на онзи свят, ти пак ще се мъчиш, както на физическия. Доброволно трябва да оставиш тялото си, като го погледнеш, да не ти се свиди.
към беседата >>
Правата линия е отношение на физическия свят.
Това къде ще го приложите? Какъв е законът на квадрата? Като прекарате диагоналите, ако е квадрат, при пресичането им ще се образуват ъгли от по деветдесет градуса. Диагоналите разделят ъглите при върховете по на четирийсет и пет градуса. A и B, това са същества, които имат известни отношения, те образуват права линия.
Правата линия е отношение на физическия свят.
Когато детето се ражда, то не знае какво става с него, то не помни. Нито един от вас не помните какво е било в първите години на вашето детство. Майка ви и баща ви помнят, но вие не знаете. Даже след втората година не помните. Едва към третата година се явява малко съзнание, че сте в един нов свят.
към беседата >>
При такова ядене хората ядат и изтъняват.
Природата правила опити, понеже яденето е обосновано на един закон: в природата недоимък няма, но няма и излишък. Онова, което вие трябва да ядете, то е определено. Не всякога трябва да имаме тази хранителна част в коя и да е храна. Онази част от материята, която трябва да приемете като храна, трябва вече да е на вашия уровен, да е мобилизирана, приспособена, да може да я възприемете, да ви даде нещо от онова, което тя съдържа. Има храни, които като дъвчете, вие изхарчвате повече енергия, отколкото получавате.
При такова ядене хората ядат и изтъняват.
Едни малко ядат и се оправят, други много ядат и не се оправят. Едни, като ядат храната, сухи стават, изсъхват. Други, като ядат храната, задебеляват. Най-важното е, всяка една храна, която ядете, да съдържа хранителната сила.
към беседата >>
Който отива за другия свят, не трябва да му откъсват крака, нищо не трябва да му е откъснато.
Ти мислиш, ще умреш. Като умреш, е хубаво, но докато скъсаш онзи конец… Опасен е онзи конец, с който е свързан кракът ти. Идеш догоре, паднеш, идеш пак догоре, пак паднеш. Някой път се освободиш, но кракът иде, откъсне се. Бърбазинекът замине, но човек не трябва да му къса крака.
Който отива за другия свят, не трябва да му откъсват крака, нищо не трябва да му е откъснато.
Ти, като идеш на онзи свят, ти пак ще се мъчиш, както на физическия. Доброволно трябва да оставиш тялото си, като го погледнеш, да не ти се свиди.
към беседата >>
Когато детето се ражда, то не знае какво става с него, то не помни.
Какъв е законът на квадрата? Като прекарате диагоналите, ако е квадрат, при пресичането им ще се образуват ъгли от по деветдесет градуса. Диагоналите разделят ъглите при върховете по на четирийсет и пет градуса. A и B, това са същества, които имат известни отношения, те образуват права линия. Правата линия е отношение на физическия свят.
Когато детето се ражда, то не знае какво става с него, то не помни.
Нито един от вас не помните какво е било в първите години на вашето детство. Майка ви и баща ви помнят, но вие не знаете. Даже след втората година не помните. Едва към третата година се явява малко съзнание, че сте в един нов свят. От третата година някои от вас имате ли възпоминания?
към беседата >>
Едни малко ядат и се оправят, други много ядат и не се оправят.
Онова, което вие трябва да ядете, то е определено. Не всякога трябва да имаме тази хранителна част в коя и да е храна. Онази част от материята, която трябва да приемете като храна, трябва вече да е на вашия уровен, да е мобилизирана, приспособена, да може да я възприемете, да ви даде нещо от онова, което тя съдържа. Има храни, които като дъвчете, вие изхарчвате повече енергия, отколкото получавате. При такова ядене хората ядат и изтъняват.
Едни малко ядат и се оправят, други много ядат и не се оправят.
Едни, като ядат храната, сухи стават, изсъхват. Други, като ядат храната, задебеляват. Най-важното е, всяка една храна, която ядете, да съдържа хранителната сила.
към беседата >>
Ти, като идеш на онзи свят, ти пак ще се мъчиш, както на физическия.
Като умреш, е хубаво, но докато скъсаш онзи конец… Опасен е онзи конец, с който е свързан кракът ти. Идеш догоре, паднеш, идеш пак догоре, пак паднеш. Някой път се освободиш, но кракът иде, откъсне се. Бърбазинекът замине, но човек не трябва да му къса крака. Който отива за другия свят, не трябва да му откъсват крака, нищо не трябва да му е откъснато.
Ти, като идеш на онзи свят, ти пак ще се мъчиш, както на физическия.
Доброволно трябва да оставиш тялото си, като го погледнеш, да не ти се свиди.
към беседата >>
Нито един от вас не помните какво е било в първите години на вашето детство.
Като прекарате диагоналите, ако е квадрат, при пресичането им ще се образуват ъгли от по деветдесет градуса. Диагоналите разделят ъглите при върховете по на четирийсет и пет градуса. A и B, това са същества, които имат известни отношения, те образуват права линия. Правата линия е отношение на физическия свят. Когато детето се ражда, то не знае какво става с него, то не помни.
Нито един от вас не помните какво е било в първите години на вашето детство.
Майка ви и баща ви помнят, но вие не знаете. Даже след втората година не помните. Едва към третата година се явява малко съзнание, че сте в един нов свят. От третата година някои от вас имате ли възпоминания?
към беседата >>
Едни, като ядат храната, сухи стават, изсъхват.
Не всякога трябва да имаме тази хранителна част в коя и да е храна. Онази част от материята, която трябва да приемете като храна, трябва вече да е на вашия уровен, да е мобилизирана, приспособена, да може да я възприемете, да ви даде нещо от онова, което тя съдържа. Има храни, които като дъвчете, вие изхарчвате повече енергия, отколкото получавате. При такова ядене хората ядат и изтъняват. Едни малко ядат и се оправят, други много ядат и не се оправят.
Едни, като ядат храната, сухи стават, изсъхват.
Други, като ядат храната, задебеляват. Най-важното е, всяка една храна, която ядете, да съдържа хранителната сила.
към беседата >>
Доброволно трябва да оставиш тялото си, като го погледнеш, да не ти се свиди.
Идеш догоре, паднеш, идеш пак догоре, пак паднеш. Някой път се освободиш, но кракът иде, откъсне се. Бърбазинекът замине, но човек не трябва да му къса крака. Който отива за другия свят, не трябва да му откъсват крака, нищо не трябва да му е откъснато. Ти, като идеш на онзи свят, ти пак ще се мъчиш, както на физическия.
Доброволно трябва да оставиш тялото си, като го погледнеш, да не ти се свиди.
към беседата >>
Майка ви и баща ви помнят, но вие не знаете.
Диагоналите разделят ъглите при върховете по на четирийсет и пет градуса. A и B, това са същества, които имат известни отношения, те образуват права линия. Правата линия е отношение на физическия свят. Когато детето се ражда, то не знае какво става с него, то не помни. Нито един от вас не помните какво е било в първите години на вашето детство.
Майка ви и баща ви помнят, но вие не знаете.
Даже след втората година не помните. Едва към третата година се явява малко съзнание, че сте в един нов свят. От третата година някои от вас имате ли възпоминания?
към беседата >>
Други, като ядат храната, задебеляват.
Онази част от материята, която трябва да приемете като храна, трябва вече да е на вашия уровен, да е мобилизирана, приспособена, да може да я възприемете, да ви даде нещо от онова, което тя съдържа. Има храни, които като дъвчете, вие изхарчвате повече енергия, отколкото получавате. При такова ядене хората ядат и изтъняват. Едни малко ядат и се оправят, други много ядат и не се оправят. Едни, като ядат храната, сухи стават, изсъхват.
Други, като ядат храната, задебеляват.
Най-важното е, всяка една храна, която ядете, да съдържа хранителната сила.
към беседата >>
Вие се намирате в положението на онзи беден човек, който се молил дълго време Господ да подобри живота му.
Вие се намирате в положението на онзи беден човек, който се молил дълго време Господ да подобри живота му.
Иде един ден Архангел Михаил и казва: „Чу ти се молитвата, твоето положение ще се подобри.“ „Как? “ „Когато някой човек се разболее, ти ще предсказваш дали ще умре, или ще живее. Щом ме видиш, че аз седя при краката му, да знаеш, че аз ще го взема вече, този човек ще умре. Щом аз съм при главата, този човек аз ще го оставя да живее.“ Започнал той да предсказва кой ще умре и кой ще живее, но случило се, че сам той заболял и вижда Архангел Михаил при краката си. Той веднага се обръща и туря главата си на мястото на краката.
към беседата >>
Даже след втората година не помните.
A и B, това са същества, които имат известни отношения, те образуват права линия. Правата линия е отношение на физическия свят. Когато детето се ражда, то не знае какво става с него, то не помни. Нито един от вас не помните какво е било в първите години на вашето детство. Майка ви и баща ви помнят, но вие не знаете.
Даже след втората година не помните.
Едва към третата година се явява малко съзнание, че сте в един нов свят. От третата година някои от вас имате ли възпоминания?
към беседата >>
Най-важното е, всяка една храна, която ядете, да съдържа хранителната сила.
Има храни, които като дъвчете, вие изхарчвате повече енергия, отколкото получавате. При такова ядене хората ядат и изтъняват. Едни малко ядат и се оправят, други много ядат и не се оправят. Едни, като ядат храната, сухи стават, изсъхват. Други, като ядат храната, задебеляват.
Най-важното е, всяка една храна, която ядете, да съдържа хранителната сила.
към беседата >>
Иде един ден Архангел Михаил и казва: „Чу ти се молитвата, твоето положение ще се подобри.“ „Как?
Вие се намирате в положението на онзи беден човек, който се молил дълго време Господ да подобри живота му.
Иде един ден Архангел Михаил и казва: „Чу ти се молитвата, твоето положение ще се подобри.“ „Как?
“ „Когато някой човек се разболее, ти ще предсказваш дали ще умре, или ще живее. Щом ме видиш, че аз седя при краката му, да знаеш, че аз ще го взема вече, този човек ще умре. Щом аз съм при главата, този човек аз ще го оставя да живее.“ Започнал той да предсказва кой ще умре и кой ще живее, но случило се, че сам той заболял и вижда Архангел Михаил при краката си. Той веднага се обръща и туря главата си на мястото на краката. Архангел Михаил пак застанал при краката му.
към беседата >>
Едва към третата година се явява малко съзнание, че сте в един нов свят.
Правата линия е отношение на физическия свят. Когато детето се ражда, то не знае какво става с него, то не помни. Нито един от вас не помните какво е било в първите години на вашето детство. Майка ви и баща ви помнят, но вие не знаете. Даже след втората година не помните.
Едва към третата година се явява малко съзнание, че сте в един нов свят.
От третата година някои от вас имате ли възпоминания?
към беседата >>
Човек има в себе си едно чувство за храненето.
Човек има в себе си едно чувство за храненето.
То е турено отпред на челото. Туй чувство много деликатно показва тази храна дали е здравословна, или не. Ядеш някои работи, казваш: „Не ми се яде тази храна.“ Всеки човек, ако е верен на това чувство на храненето, няма да има големи мъчнотии. Сегашните хора са се научили да ядат храни, които не им подхождат. Запример правят такива яденета с яйца, с брашно разбити.
към беседата >>
“ „Когато някой човек се разболее, ти ще предсказваш дали ще умре, или ще живее.
Вие се намирате в положението на онзи беден човек, който се молил дълго време Господ да подобри живота му. Иде един ден Архангел Михаил и казва: „Чу ти се молитвата, твоето положение ще се подобри.“ „Как?
“ „Когато някой човек се разболее, ти ще предсказваш дали ще умре, или ще живее.
Щом ме видиш, че аз седя при краката му, да знаеш, че аз ще го взема вече, този човек ще умре. Щом аз съм при главата, този човек аз ще го оставя да живее.“ Започнал той да предсказва кой ще умре и кой ще живее, но случило се, че сам той заболял и вижда Архангел Михаил при краката си. Той веднага се обръща и туря главата си на мястото на краката. Архангел Михаил пак застанал при краката му. Започнал той да се върти, да слага краката си на мястото на главата.
към беседата >>
От третата година някои от вас имате ли възпоминания?
Когато детето се ражда, то не знае какво става с него, то не помни. Нито един от вас не помните какво е било в първите години на вашето детство. Майка ви и баща ви помнят, но вие не знаете. Даже след втората година не помните. Едва към третата година се явява малко съзнание, че сте в един нов свят.
От третата година някои от вас имате ли възпоминания?
към беседата >>
То е турено отпред на челото.
Човек има в себе си едно чувство за храненето.
То е турено отпред на челото.
Туй чувство много деликатно показва тази храна дали е здравословна, или не. Ядеш някои работи, казваш: „Не ми се яде тази храна.“ Всеки човек, ако е верен на това чувство на храненето, няма да има големи мъчнотии. Сегашните хора са се научили да ядат храни, които не им подхождат. Запример правят такива яденета с яйца, с брашно разбити. Или правят риба, отгоре с майонеза.
към беседата >>
Щом ме видиш, че аз седя при краката му, да знаеш, че аз ще го взема вече, този човек ще умре.
Вие се намирате в положението на онзи беден човек, който се молил дълго време Господ да подобри живота му. Иде един ден Архангел Михаил и казва: „Чу ти се молитвата, твоето положение ще се подобри.“ „Как? “ „Когато някой човек се разболее, ти ще предсказваш дали ще умре, или ще живее.
Щом ме видиш, че аз седя при краката му, да знаеш, че аз ще го взема вече, този човек ще умре.
Щом аз съм при главата, този човек аз ще го оставя да живее.“ Започнал той да предсказва кой ще умре и кой ще живее, но случило се, че сам той заболял и вижда Архангел Михаил при краката си. Той веднага се обръща и туря главата си на мястото на краката. Архангел Михаил пак застанал при краката му. Започнал той да се върти, да слага краката си на мястото на главата. Вижда го Архангел Михаил, че не иска да умре.
към беседата >>
Правата линия много малко възможности може да ви даде.
Правата линия много малко възможности може да ви даде.
Какво ще ви даде една права линия, която няма широчина, височина, няма простор? Какво ще намерите в правата линия? За да имате един по-широк живот, трябва да се яви една плоскост. Съзнанието ви трябва да се пречупи или трябва да се образува една амплитуда, съзнателна амплитуда. Имате вече A, B, C, D.
към беседата >>
Туй чувство много деликатно показва тази храна дали е здравословна, или не.
Човек има в себе си едно чувство за храненето. То е турено отпред на челото.
Туй чувство много деликатно показва тази храна дали е здравословна, или не.
Ядеш някои работи, казваш: „Не ми се яде тази храна.“ Всеки човек, ако е верен на това чувство на храненето, няма да има големи мъчнотии. Сегашните хора са се научили да ядат храни, които не им подхождат. Запример правят такива яденета с яйца, с брашно разбити. Или правят риба, отгоре с майонеза. Вие не сте яли, нямате понятие.
към беседата >>
Щом аз съм при главата, този човек аз ще го оставя да живее.“ Започнал той да предсказва кой ще умре и кой ще живее, но случило се, че сам той заболял и вижда Архангел Михаил при краката си.
Вие се намирате в положението на онзи беден човек, който се молил дълго време Господ да подобри живота му. Иде един ден Архангел Михаил и казва: „Чу ти се молитвата, твоето положение ще се подобри.“ „Как? “ „Когато някой човек се разболее, ти ще предсказваш дали ще умре, или ще живее. Щом ме видиш, че аз седя при краката му, да знаеш, че аз ще го взема вече, този човек ще умре.
Щом аз съм при главата, този човек аз ще го оставя да живее.“ Започнал той да предсказва кой ще умре и кой ще живее, но случило се, че сам той заболял и вижда Архангел Михаил при краката си.
Той веднага се обръща и туря главата си на мястото на краката. Архангел Михаил пак застанал при краката му. Започнал той да се върти, да слага краката си на мястото на главата. Вижда го Архангел Михаил, че не иска да умре. „Виждам, че си страхлив.
към беседата >>
Какво ще ви даде една права линия, която няма широчина, височина, няма простор?
Правата линия много малко възможности може да ви даде.
Какво ще ви даде една права линия, която няма широчина, височина, няма простор?
Какво ще намерите в правата линия? За да имате един по-широк живот, трябва да се яви една плоскост. Съзнанието ви трябва да се пречупи или трябва да се образува една амплитуда, съзнателна амплитуда. Имате вече A, B, C, D. Имате амплитуда.
към беседата >>
Ядеш някои работи, казваш: „Не ми се яде тази храна.“ Всеки човек, ако е верен на това чувство на храненето, няма да има големи мъчнотии.
Човек има в себе си едно чувство за храненето. То е турено отпред на челото. Туй чувство много деликатно показва тази храна дали е здравословна, или не.
Ядеш някои работи, казваш: „Не ми се яде тази храна.“ Всеки човек, ако е верен на това чувство на храненето, няма да има големи мъчнотии.
Сегашните хора са се научили да ядат храни, които не им подхождат. Запример правят такива яденета с яйца, с брашно разбити. Или правят риба, отгоре с майонеза. Вие не сте яли, нямате понятие. После правят попска яхния, печени кебапи.
към беседата >>
Той веднага се обръща и туря главата си на мястото на краката.
Вие се намирате в положението на онзи беден човек, който се молил дълго време Господ да подобри живота му. Иде един ден Архангел Михаил и казва: „Чу ти се молитвата, твоето положение ще се подобри.“ „Как? “ „Когато някой човек се разболее, ти ще предсказваш дали ще умре, или ще живее. Щом ме видиш, че аз седя при краката му, да знаеш, че аз ще го взема вече, този човек ще умре. Щом аз съм при главата, този човек аз ще го оставя да живее.“ Започнал той да предсказва кой ще умре и кой ще живее, но случило се, че сам той заболял и вижда Архангел Михаил при краката си.
Той веднага се обръща и туря главата си на мястото на краката.
Архангел Михаил пак застанал при краката му. Започнал той да се върти, да слага краката си на мястото на главата. Вижда го Архангел Михаил, че не иска да умре. „Виждам, че си страхлив. Я да идем да се поразходим.“ Тръгнали, разхождат се.
към беседата >>
Какво ще намерите в правата линия?
Правата линия много малко възможности може да ви даде. Какво ще ви даде една права линия, която няма широчина, височина, няма простор?
Какво ще намерите в правата линия?
За да имате един по-широк живот, трябва да се яви една плоскост. Съзнанието ви трябва да се пречупи или трябва да се образува една амплитуда, съзнателна амплитуда. Имате вече A, B, C, D. Имате амплитуда.
към беседата >>
Сегашните хора са се научили да ядат храни, които не им подхождат.
Човек има в себе си едно чувство за храненето. То е турено отпред на челото. Туй чувство много деликатно показва тази храна дали е здравословна, или не. Ядеш някои работи, казваш: „Не ми се яде тази храна.“ Всеки човек, ако е верен на това чувство на храненето, няма да има големи мъчнотии.
Сегашните хора са се научили да ядат храни, които не им подхождат.
Запример правят такива яденета с яйца, с брашно разбити. Или правят риба, отгоре с майонеза. Вие не сте яли, нямате понятие. После правят попска яхния, печени кебапи. Някои от вас има, които знаете как се прави свински кебап.
към беседата >>
Архангел Михаил пак застанал при краката му.
Иде един ден Архангел Михаил и казва: „Чу ти се молитвата, твоето положение ще се подобри.“ „Как? “ „Когато някой човек се разболее, ти ще предсказваш дали ще умре, или ще живее. Щом ме видиш, че аз седя при краката му, да знаеш, че аз ще го взема вече, този човек ще умре. Щом аз съм при главата, този човек аз ще го оставя да живее.“ Започнал той да предсказва кой ще умре и кой ще живее, но случило се, че сам той заболял и вижда Архангел Михаил при краката си. Той веднага се обръща и туря главата си на мястото на краката.
Архангел Михаил пак застанал при краката му.
Започнал той да се върти, да слага краката си на мястото на главата. Вижда го Архангел Михаил, че не иска да умре. „Виждам, че си страхлив. Я да идем да се поразходим.“ Тръгнали, разхождат се. Стигнали до една чешма.
към беседата >>
За да имате един по-широк живот, трябва да се яви една плоскост.
Правата линия много малко възможности може да ви даде. Какво ще ви даде една права линия, която няма широчина, височина, няма простор? Какво ще намерите в правата линия?
За да имате един по-широк живот, трябва да се яви една плоскост.
Съзнанието ви трябва да се пречупи или трябва да се образува една амплитуда, съзнателна амплитуда. Имате вече A, B, C, D. Имате амплитуда.
към беседата >>
Запример правят такива яденета с яйца, с брашно разбити.
Човек има в себе си едно чувство за храненето. То е турено отпред на челото. Туй чувство много деликатно показва тази храна дали е здравословна, или не. Ядеш някои работи, казваш: „Не ми се яде тази храна.“ Всеки човек, ако е верен на това чувство на храненето, няма да има големи мъчнотии. Сегашните хора са се научили да ядат храни, които не им подхождат.
Запример правят такива яденета с яйца, с брашно разбити.
Или правят риба, отгоре с майонеза. Вие не сте яли, нямате понятие. После правят попска яхния, печени кебапи. Някои от вас има, които знаете как се прави свински кебап. Свинската храна е доста нечиста.
към беседата >>
Започнал той да се върти, да слага краката си на мястото на главата.
“ „Когато някой човек се разболее, ти ще предсказваш дали ще умре, или ще живее. Щом ме видиш, че аз седя при краката му, да знаеш, че аз ще го взема вече, този човек ще умре. Щом аз съм при главата, този човек аз ще го оставя да живее.“ Започнал той да предсказва кой ще умре и кой ще живее, но случило се, че сам той заболял и вижда Архангел Михаил при краката си. Той веднага се обръща и туря главата си на мястото на краката. Архангел Михаил пак застанал при краката му.
Започнал той да се върти, да слага краката си на мястото на главата.
Вижда го Архангел Михаил, че не иска да умре. „Виждам, че си страхлив. Я да идем да се поразходим.“ Тръгнали, разхождат се. Стигнали до една чешма. Той иска да отвлече вниманието на този човек, който се измил при чешмата и пил от водата.
към беседата >>
Съзнанието ви трябва да се пречупи или трябва да се образува една амплитуда, съзнателна амплитуда.
Правата линия много малко възможности може да ви даде. Какво ще ви даде една права линия, която няма широчина, височина, няма простор? Какво ще намерите в правата линия? За да имате един по-широк живот, трябва да се яви една плоскост.
Съзнанието ви трябва да се пречупи или трябва да се образува една амплитуда, съзнателна амплитуда.
Имате вече A, B, C, D. Имате амплитуда.
към беседата >>
Или правят риба, отгоре с майонеза.
То е турено отпред на челото. Туй чувство много деликатно показва тази храна дали е здравословна, или не. Ядеш някои работи, казваш: „Не ми се яде тази храна.“ Всеки човек, ако е верен на това чувство на храненето, няма да има големи мъчнотии. Сегашните хора са се научили да ядат храни, които не им подхождат. Запример правят такива яденета с яйца, с брашно разбити.
Или правят риба, отгоре с майонеза.
Вие не сте яли, нямате понятие. После правят попска яхния, печени кебапи. Някои от вас има, които знаете как се прави свински кебап. Свинската храна е доста нечиста. Свинята обича тинята; понеже има много мазнини отвътре, въргаля се в тинята от хигиенични съображения.
към беседата >>
Вижда го Архангел Михаил, че не иска да умре.
Щом ме видиш, че аз седя при краката му, да знаеш, че аз ще го взема вече, този човек ще умре. Щом аз съм при главата, този човек аз ще го оставя да живее.“ Започнал той да предсказва кой ще умре и кой ще живее, но случило се, че сам той заболял и вижда Архангел Михаил при краката си. Той веднага се обръща и туря главата си на мястото на краката. Архангел Михаил пак застанал при краката му. Започнал той да се върти, да слага краката си на мястото на главата.
Вижда го Архангел Михаил, че не иска да умре.
„Виждам, че си страхлив. Я да идем да се поразходим.“ Тръгнали, разхождат се. Стигнали до една чешма. Той иска да отвлече вниманието на този човек, който се измил при чешмата и пил от водата. В това време той му взел душата, да не го види ни при главата, ни при краката.
към беседата >>
Имате вече A, B, C, D.
Правата линия много малко възможности може да ви даде. Какво ще ви даде една права линия, която няма широчина, височина, няма простор? Какво ще намерите в правата линия? За да имате един по-широк живот, трябва да се яви една плоскост. Съзнанието ви трябва да се пречупи или трябва да се образува една амплитуда, съзнателна амплитуда.
Имате вече A, B, C, D.
Имате амплитуда.
към беседата >>
Вие не сте яли, нямате понятие.
Туй чувство много деликатно показва тази храна дали е здравословна, или не. Ядеш някои работи, казваш: „Не ми се яде тази храна.“ Всеки човек, ако е верен на това чувство на храненето, няма да има големи мъчнотии. Сегашните хора са се научили да ядат храни, които не им подхождат. Запример правят такива яденета с яйца, с брашно разбити. Или правят риба, отгоре с майонеза.
Вие не сте яли, нямате понятие.
После правят попска яхния, печени кебапи. Някои от вас има, които знаете как се прави свински кебап. Свинската храна е доста нечиста. Свинята обича тинята; понеже има много мазнини отвътре, въргаля се в тинята от хигиенични съображения. Тя туря кал по тялото си, понеже се изпотява.
към беседата >>
„Виждам, че си страхлив.
Щом аз съм при главата, този човек аз ще го оставя да живее.“ Започнал той да предсказва кой ще умре и кой ще живее, но случило се, че сам той заболял и вижда Архангел Михаил при краката си. Той веднага се обръща и туря главата си на мястото на краката. Архангел Михаил пак застанал при краката му. Започнал той да се върти, да слага краката си на мястото на главата. Вижда го Архангел Михаил, че не иска да умре.
„Виждам, че си страхлив.
Я да идем да се поразходим.“ Тръгнали, разхождат се. Стигнали до една чешма. Той иска да отвлече вниманието на този човек, който се измил при чешмата и пил от водата. В това време той му взел душата, да не го види ни при главата, ни при краката. Тръгнали, вървят по пътя.
към беседата >>
Имате амплитуда.
Какво ще ви даде една права линия, която няма широчина, височина, няма простор? Какво ще намерите в правата линия? За да имате един по-широк живот, трябва да се яви една плоскост. Съзнанието ви трябва да се пречупи или трябва да се образува една амплитуда, съзнателна амплитуда. Имате вече A, B, C, D.
Имате амплитуда.
към беседата >>
После правят попска яхния, печени кебапи.
Ядеш някои работи, казваш: „Не ми се яде тази храна.“ Всеки човек, ако е верен на това чувство на храненето, няма да има големи мъчнотии. Сегашните хора са се научили да ядат храни, които не им подхождат. Запример правят такива яденета с яйца, с брашно разбити. Или правят риба, отгоре с майонеза. Вие не сте яли, нямате понятие.
После правят попска яхния, печени кебапи.
Някои от вас има, които знаете как се прави свински кебап. Свинската храна е доста нечиста. Свинята обича тинята; понеже има много мазнини отвътре, въргаля се в тинята от хигиенични съображения. Тя туря кал по тялото си, понеже се изпотява. Тя не обича да се стопля повече, отколкото трябва – влиза в калта.
към беседата >>
Я да идем да се поразходим.“ Тръгнали, разхождат се.
Той веднага се обръща и туря главата си на мястото на краката. Архангел Михаил пак застанал при краката му. Започнал той да се върти, да слага краката си на мястото на главата. Вижда го Архангел Михаил, че не иска да умре. „Виждам, че си страхлив.
Я да идем да се поразходим.“ Тръгнали, разхождат се.
Стигнали до една чешма. Той иска да отвлече вниманието на този човек, който се измил при чешмата и пил от водата. В това време той му взел душата, да не го види ни при главата, ни при краката. Тръгнали, вървят по пътя. Той казва: „Я да се върнем при чешмата, забравихме нещо.“ Пита го: „Какво виждаш?
към беседата >>
Сега при тези условия мъчно е да се оправи положението на гладния.
Сега при тези условия мъчно е да се оправи положението на гладния.
Той е гладен. Ти започваш да му обясняваш какво нещо е яденето, той няма търпение, като гледа яденето. Ти казваш: „Почакай да ти обясня.“ Започваш да разправяш. Сега аз влизам в това положение, понеже светът е една хубава трапеза. Животът за мене е една хубава трапеза, животът за мене е една съблазнителна трапеза.
към беседата >>
Някои от вас има, които знаете как се прави свински кебап.
Сегашните хора са се научили да ядат храни, които не им подхождат. Запример правят такива яденета с яйца, с брашно разбити. Или правят риба, отгоре с майонеза. Вие не сте яли, нямате понятие. После правят попска яхния, печени кебапи.
Някои от вас има, които знаете как се прави свински кебап.
Свинската храна е доста нечиста. Свинята обича тинята; понеже има много мазнини отвътре, въргаля се в тинята от хигиенични съображения. Тя туря кал по тялото си, понеже се изпотява. Тя не обича да се стопля повече, отколкото трябва – влиза в калта. Биволите, и те влизат в калта, и те се калят.
към беседата >>
Стигнали до една чешма.
Архангел Михаил пак застанал при краката му. Започнал той да се върти, да слага краката си на мястото на главата. Вижда го Архангел Михаил, че не иска да умре. „Виждам, че си страхлив. Я да идем да се поразходим.“ Тръгнали, разхождат се.
Стигнали до една чешма.
Той иска да отвлече вниманието на този човек, който се измил при чешмата и пил от водата. В това време той му взел душата, да не го види ни при главата, ни при краката. Тръгнали, вървят по пътя. Той казва: „Я да се върнем при чешмата, забравихме нещо.“ Пита го: „Какво виждаш? “ „Виждам едно страшилище, един човек умрял – казва.
към беседата >>
Той е гладен.
Сега при тези условия мъчно е да се оправи положението на гладния.
Той е гладен.
Ти започваш да му обясняваш какво нещо е яденето, той няма търпение, като гледа яденето. Ти казваш: „Почакай да ти обясня.“ Започваш да разправяш. Сега аз влизам в това положение, понеже светът е една хубава трапеза. Животът за мене е една хубава трапеза, животът за мене е една съблазнителна трапеза. Да ви разправям теории, вие казвате: „Яденето?
към беседата >>
Свинската храна е доста нечиста.
Запример правят такива яденета с яйца, с брашно разбити. Или правят риба, отгоре с майонеза. Вие не сте яли, нямате понятие. После правят попска яхния, печени кебапи. Някои от вас има, които знаете как се прави свински кебап.
Свинската храна е доста нечиста.
Свинята обича тинята; понеже има много мазнини отвътре, въргаля се в тинята от хигиенични съображения. Тя туря кал по тялото си, понеже се изпотява. Тя не обича да се стопля повече, отколкото трябва – влиза в калта. Биволите, и те влизат в калта, и те се калят. Той има съображения, да го не хапят мухите.
към беседата >>
Той иска да отвлече вниманието на този човек, който се измил при чешмата и пил от водата.
Започнал той да се върти, да слага краката си на мястото на главата. Вижда го Архангел Михаил, че не иска да умре. „Виждам, че си страхлив. Я да идем да се поразходим.“ Тръгнали, разхождат се. Стигнали до една чешма.
Той иска да отвлече вниманието на този човек, който се измил при чешмата и пил от водата.
В това време той му взел душата, да не го види ни при главата, ни при краката. Тръгнали, вървят по пътя. Той казва: „Я да се върнем при чешмата, забравихме нещо.“ Пита го: „Какво виждаш? “ „Виждам едно страшилище, един човек умрял – казва. – Виждам себе си.“ „Искаш ли да се върнеш?
към беседата >>
Ти започваш да му обясняваш какво нещо е яденето, той няма търпение, като гледа яденето.
Сега при тези условия мъчно е да се оправи положението на гладния. Той е гладен.
Ти започваш да му обясняваш какво нещо е яденето, той няма търпение, като гледа яденето.
Ти казваш: „Почакай да ти обясня.“ Започваш да разправяш. Сега аз влизам в това положение, понеже светът е една хубава трапеза. Животът за мене е една хубава трапеза, животът за мене е една съблазнителна трапеза. Да ви разправям теории, вие казвате: „Яденето? Яденето не ни трябва.
към беседата >>
Свинята обича тинята; понеже има много мазнини отвътре, въргаля се в тинята от хигиенични съображения.
Или правят риба, отгоре с майонеза. Вие не сте яли, нямате понятие. После правят попска яхния, печени кебапи. Някои от вас има, които знаете как се прави свински кебап. Свинската храна е доста нечиста.
Свинята обича тинята; понеже има много мазнини отвътре, въргаля се в тинята от хигиенични съображения.
Тя туря кал по тялото си, понеже се изпотява. Тя не обича да се стопля повече, отколкото трябва – влиза в калта. Биволите, и те влизат в калта, и те се калят. Той има съображения, да го не хапят мухите. Казвам, често в тази кал се покваря месото.
към беседата >>
В това време той му взел душата, да не го види ни при главата, ни при краката.
Вижда го Архангел Михаил, че не иска да умре. „Виждам, че си страхлив. Я да идем да се поразходим.“ Тръгнали, разхождат се. Стигнали до една чешма. Той иска да отвлече вниманието на този човек, който се измил при чешмата и пил от водата.
В това време той му взел душата, да не го види ни при главата, ни при краката.
Тръгнали, вървят по пътя. Той казва: „Я да се върнем при чешмата, забравихме нещо.“ Пита го: „Какво виждаш? “ „Виждам едно страшилище, един човек умрял – казва. – Виждам себе си.“ „Искаш ли да се върнеш? “ „Не.
към беседата >>
Ти казваш: „Почакай да ти обясня.“ Започваш да разправяш.
Сега при тези условия мъчно е да се оправи положението на гладния. Той е гладен. Ти започваш да му обясняваш какво нещо е яденето, той няма търпение, като гледа яденето.
Ти казваш: „Почакай да ти обясня.“ Започваш да разправяш.
Сега аз влизам в това положение, понеже светът е една хубава трапеза. Животът за мене е една хубава трапеза, животът за мене е една съблазнителна трапеза. Да ви разправям теории, вие казвате: „Яденето? Яденето не ни трябва. Трябва да живеем.“ Да живеем, значи трябва да ядем, нищо повече.
към беседата >>
Тя туря кал по тялото си, понеже се изпотява.
Вие не сте яли, нямате понятие. После правят попска яхния, печени кебапи. Някои от вас има, които знаете как се прави свински кебап. Свинската храна е доста нечиста. Свинята обича тинята; понеже има много мазнини отвътре, въргаля се в тинята от хигиенични съображения.
Тя туря кал по тялото си, понеже се изпотява.
Тя не обича да се стопля повече, отколкото трябва – влиза в калта. Биволите, и те влизат в калта, и те се калят. Той има съображения, да го не хапят мухите. Казвам, често в тази кал се покваря месото.
към беседата >>
Тръгнали, вървят по пътя.
„Виждам, че си страхлив. Я да идем да се поразходим.“ Тръгнали, разхождат се. Стигнали до една чешма. Той иска да отвлече вниманието на този човек, който се измил при чешмата и пил от водата. В това време той му взел душата, да не го види ни при главата, ни при краката.
Тръгнали, вървят по пътя.
Той казва: „Я да се върнем при чешмата, забравихме нещо.“ Пита го: „Какво виждаш? “ „Виждам едно страшилище, един човек умрял – казва. – Виждам себе си.“ „Искаш ли да се върнеш? “ „Не. Лошо нещо е.“
към беседата >>
Сега аз влизам в това положение, понеже светът е една хубава трапеза.
Сега при тези условия мъчно е да се оправи положението на гладния. Той е гладен. Ти започваш да му обясняваш какво нещо е яденето, той няма търпение, като гледа яденето. Ти казваш: „Почакай да ти обясня.“ Започваш да разправяш.
Сега аз влизам в това положение, понеже светът е една хубава трапеза.
Животът за мене е една хубава трапеза, животът за мене е една съблазнителна трапеза. Да ви разправям теории, вие казвате: „Яденето? Яденето не ни трябва. Трябва да живеем.“ Да живеем, значи трябва да ядем, нищо повече. Как разбирате живота?
към беседата >>
Тя не обича да се стопля повече, отколкото трябва – влиза в калта.
После правят попска яхния, печени кебапи. Някои от вас има, които знаете как се прави свински кебап. Свинската храна е доста нечиста. Свинята обича тинята; понеже има много мазнини отвътре, въргаля се в тинята от хигиенични съображения. Тя туря кал по тялото си, понеже се изпотява.
Тя не обича да се стопля повече, отколкото трябва – влиза в калта.
Биволите, и те влизат в калта, и те се калят. Той има съображения, да го не хапят мухите. Казвам, често в тази кал се покваря месото.
към беседата >>
Той казва: „Я да се върнем при чешмата, забравихме нещо.“ Пита го: „Какво виждаш?
Я да идем да се поразходим.“ Тръгнали, разхождат се. Стигнали до една чешма. Той иска да отвлече вниманието на този човек, който се измил при чешмата и пил от водата. В това време той му взел душата, да не го види ни при главата, ни при краката. Тръгнали, вървят по пътя.
Той казва: „Я да се върнем при чешмата, забравихме нещо.“ Пита го: „Какво виждаш?
“ „Виждам едно страшилище, един човек умрял – казва. – Виждам себе си.“ „Искаш ли да се върнеш? “ „Не. Лошо нещо е.“
към беседата >>
Животът за мене е една хубава трапеза, животът за мене е една съблазнителна трапеза.
Сега при тези условия мъчно е да се оправи положението на гладния. Той е гладен. Ти започваш да му обясняваш какво нещо е яденето, той няма търпение, като гледа яденето. Ти казваш: „Почакай да ти обясня.“ Започваш да разправяш. Сега аз влизам в това положение, понеже светът е една хубава трапеза.
Животът за мене е една хубава трапеза, животът за мене е една съблазнителна трапеза.
Да ви разправям теории, вие казвате: „Яденето? Яденето не ни трябва. Трябва да живеем.“ Да живеем, значи трябва да ядем, нищо повече. Как разбирате живота? Казвате: „Да живее.“ Да махнем яденето от живота, какъв ще бъде животът?
към беседата >>
Биволите, и те влизат в калта, и те се калят.
Някои от вас има, които знаете как се прави свински кебап. Свинската храна е доста нечиста. Свинята обича тинята; понеже има много мазнини отвътре, въргаля се в тинята от хигиенични съображения. Тя туря кал по тялото си, понеже се изпотява. Тя не обича да се стопля повече, отколкото трябва – влиза в калта.
Биволите, и те влизат в калта, и те се калят.
Той има съображения, да го не хапят мухите. Казвам, често в тази кал се покваря месото.
към беседата >>
“ „Виждам едно страшилище, един човек умрял – казва.
Стигнали до една чешма. Той иска да отвлече вниманието на този човек, който се измил при чешмата и пил от водата. В това време той му взел душата, да не го види ни при главата, ни при краката. Тръгнали, вървят по пътя. Той казва: „Я да се върнем при чешмата, забравихме нещо.“ Пита го: „Какво виждаш?
“ „Виждам едно страшилище, един човек умрял – казва.
– Виждам себе си.“ „Искаш ли да се върнеш? “ „Не. Лошо нещо е.“
към беседата >>
Да ви разправям теории, вие казвате: „Яденето?
Той е гладен. Ти започваш да му обясняваш какво нещо е яденето, той няма търпение, като гледа яденето. Ти казваш: „Почакай да ти обясня.“ Започваш да разправяш. Сега аз влизам в това положение, понеже светът е една хубава трапеза. Животът за мене е една хубава трапеза, животът за мене е една съблазнителна трапеза.
Да ви разправям теории, вие казвате: „Яденето?
Яденето не ни трябва. Трябва да живеем.“ Да живеем, значи трябва да ядем, нищо повече. Как разбирате живота? Казвате: „Да живее.“ Да махнем яденето от живота, какъв ще бъде животът?
към беседата >>
Той има съображения, да го не хапят мухите.
Свинската храна е доста нечиста. Свинята обича тинята; понеже има много мазнини отвътре, въргаля се в тинята от хигиенични съображения. Тя туря кал по тялото си, понеже се изпотява. Тя не обича да се стопля повече, отколкото трябва – влиза в калта. Биволите, и те влизат в калта, и те се калят.
Той има съображения, да го не хапят мухите.
Казвам, често в тази кал се покваря месото.
към беседата >>
– Виждам себе си.“ „Искаш ли да се върнеш?
Той иска да отвлече вниманието на този човек, който се измил при чешмата и пил от водата. В това време той му взел душата, да не го види ни при главата, ни при краката. Тръгнали, вървят по пътя. Той казва: „Я да се върнем при чешмата, забравихме нещо.“ Пита го: „Какво виждаш? “ „Виждам едно страшилище, един човек умрял – казва.
– Виждам себе си.“ „Искаш ли да се върнеш?
“ „Не. Лошо нещо е.“
към беседата >>
Яденето не ни трябва.
Ти започваш да му обясняваш какво нещо е яденето, той няма търпение, като гледа яденето. Ти казваш: „Почакай да ти обясня.“ Започваш да разправяш. Сега аз влизам в това положение, понеже светът е една хубава трапеза. Животът за мене е една хубава трапеза, животът за мене е една съблазнителна трапеза. Да ви разправям теории, вие казвате: „Яденето?
Яденето не ни трябва.
Трябва да живеем.“ Да живеем, значи трябва да ядем, нищо повече. Как разбирате живота? Казвате: „Да живее.“ Да махнем яденето от живота, какъв ще бъде животът?
към беседата >>
Казвам, често в тази кал се покваря месото.
Свинята обича тинята; понеже има много мазнини отвътре, въргаля се в тинята от хигиенични съображения. Тя туря кал по тялото си, понеже се изпотява. Тя не обича да се стопля повече, отколкото трябва – влиза в калта. Биволите, и те влизат в калта, и те се калят. Той има съображения, да го не хапят мухите.
Казвам, често в тази кал се покваря месото.
към беседата >>
“ „Не.
В това време той му взел душата, да не го види ни при главата, ни при краката. Тръгнали, вървят по пътя. Той казва: „Я да се върнем при чешмата, забравихме нещо.“ Пита го: „Какво виждаш? “ „Виждам едно страшилище, един човек умрял – казва. – Виждам себе си.“ „Искаш ли да се върнеш?
“ „Не.
Лошо нещо е.“
към беседата >>
Трябва да живеем.“ Да живеем, значи трябва да ядем, нищо повече.
Ти казваш: „Почакай да ти обясня.“ Започваш да разправяш. Сега аз влизам в това положение, понеже светът е една хубава трапеза. Животът за мене е една хубава трапеза, животът за мене е една съблазнителна трапеза. Да ви разправям теории, вие казвате: „Яденето? Яденето не ни трябва.
Трябва да живеем.“ Да живеем, значи трябва да ядем, нищо повече.
Как разбирате живота? Казвате: „Да живее.“ Да махнем яденето от живота, какъв ще бъде животът?
към беседата >>
Свинското месо е вкусно, но има една тъкан, след като я ядеш, доста скъпо струва.
Свинското месо е вкусно, но има една тъкан, след като я ядеш, доста скъпо струва.
Хората, които ядат свинското месо, са разположени към болести. Българите, които ядат свинско месо, страдат от свински болести. Мъчносмилаемо месо е то. Яли ли сте вие свинска сланина? Виждам, отрежат такива парчета, като сирене, четири пръста дебела сланина, отрязват и ядат.
към беседата >>
Лошо нещо е.“
Тръгнали, вървят по пътя. Той казва: „Я да се върнем при чешмата, забравихме нещо.“ Пита го: „Какво виждаш? “ „Виждам едно страшилище, един човек умрял – казва. – Виждам себе си.“ „Искаш ли да се върнеш? “ „Не.
Лошо нещо е.“
към беседата >>
Как разбирате живота?
Сега аз влизам в това положение, понеже светът е една хубава трапеза. Животът за мене е една хубава трапеза, животът за мене е една съблазнителна трапеза. Да ви разправям теории, вие казвате: „Яденето? Яденето не ни трябва. Трябва да живеем.“ Да живеем, значи трябва да ядем, нищо повече.
Как разбирате живота?
Казвате: „Да живее.“ Да махнем яденето от живота, какъв ще бъде животът?
към беседата >>
Хората, които ядат свинското месо, са разположени към болести.
Свинското месо е вкусно, но има една тъкан, след като я ядеш, доста скъпо струва.
Хората, които ядат свинското месо, са разположени към болести.
Българите, които ядат свинско месо, страдат от свински болести. Мъчносмилаемо месо е то. Яли ли сте вие свинска сланина? Виждам, отрежат такива парчета, като сирене, четири пръста дебела сланина, отрязват и ядат.
към беседата >>
Казвам, една наука може да познава човек, да знае кога другите ще умрат.
Казвам, една наука може да познава човек, да знае кога другите ще умрат.
Като дойде до него, върти се. На земята докато си, през земния живот, всеки ден ще късаш по един конец – триста шейсет и пет в годината – и на сто и двайсет години като бъдеш, ще скъсаш всичките конци, които може да те държат. Душата е като балон, свързана с конци. Трябва да се скъсат всичките конци, душата да се върне с богатствата, които придобила. Душата ще иде с опитностите, които придобила.
към беседата >>
Казвате: „Да живее.“ Да махнем яденето от живота, какъв ще бъде животът?
Животът за мене е една хубава трапеза, животът за мене е една съблазнителна трапеза. Да ви разправям теории, вие казвате: „Яденето? Яденето не ни трябва. Трябва да живеем.“ Да живеем, значи трябва да ядем, нищо повече. Как разбирате живота?
Казвате: „Да живее.“ Да махнем яденето от живота, какъв ще бъде животът?
към беседата >>
Българите, които ядат свинско месо, страдат от свински болести.
Свинското месо е вкусно, но има една тъкан, след като я ядеш, доста скъпо струва. Хората, които ядат свинското месо, са разположени към болести.
Българите, които ядат свинско месо, страдат от свински болести.
Мъчносмилаемо месо е то. Яли ли сте вие свинска сланина? Виждам, отрежат такива парчета, като сирене, четири пръста дебела сланина, отрязват и ядат.
към беседата >>
Като дойде до него, върти се.
Казвам, една наука може да познава човек, да знае кога другите ще умрат.
Като дойде до него, върти се.
На земята докато си, през земния живот, всеки ден ще късаш по един конец – триста шейсет и пет в годината – и на сто и двайсет години като бъдеш, ще скъсаш всичките конци, които може да те държат. Душата е като балон, свързана с конци. Трябва да се скъсат всичките конци, душата да се върне с богатствата, които придобила. Душата ще иде с опитностите, които придобила. Чувствата, мислите и постъпките, това са едно богатство, което ще разработва в другия свят.
към беседата >>
То са два полюса на физическото поле: яденето и дишането.
То са два полюса на физическото поле: яденето и дишането.
Когато едно дете се образува в утробата на майката, дишането иде после. Най-първо, се създава тялото: ръцете, краката, главата, мускулната система. Най-после се образуват дробовете. Когато в детето започне да функционира дишането, то се ражда вече. Ако в него по-напред се събуди дихателната система, в утробата на майката то ще умре, въздух няма там.
към беседата >>
Мъчносмилаемо месо е то.
Свинското месо е вкусно, но има една тъкан, след като я ядеш, доста скъпо струва. Хората, които ядат свинското месо, са разположени към болести. Българите, които ядат свинско месо, страдат от свински болести.
Мъчносмилаемо месо е то.
Яли ли сте вие свинска сланина? Виждам, отрежат такива парчета, като сирене, четири пръста дебела сланина, отрязват и ядат.
към беседата >>
На земята докато си, през земния живот, всеки ден ще късаш по един конец – триста шейсет и пет в годината – и на сто и двайсет години като бъдеш, ще скъсаш всичките конци, които може да те държат.
Казвам, една наука може да познава човек, да знае кога другите ще умрат. Като дойде до него, върти се.
На земята докато си, през земния живот, всеки ден ще късаш по един конец – триста шейсет и пет в годината – и на сто и двайсет години като бъдеш, ще скъсаш всичките конци, които може да те държат.
Душата е като балон, свързана с конци. Трябва да се скъсат всичките конци, душата да се върне с богатствата, които придобила. Душата ще иде с опитностите, които придобила. Чувствата, мислите и постъпките, това са едно богатство, което ще разработва в другия свят. Тъй седи философията.
към беседата >>
Когато едно дете се образува в утробата на майката, дишането иде после.
То са два полюса на физическото поле: яденето и дишането.
Когато едно дете се образува в утробата на майката, дишането иде после.
Най-първо, се създава тялото: ръцете, краката, главата, мускулната система. Най-после се образуват дробовете. Когато в детето започне да функционира дишането, то се ражда вече. Ако в него по-напред се събуди дихателната система, в утробата на майката то ще умре, въздух няма там. С излизането из утробата на майка си, с раждането, то заплаква, а това е първата вдишка.
към беседата >>
Яли ли сте вие свинска сланина?
Свинското месо е вкусно, но има една тъкан, след като я ядеш, доста скъпо струва. Хората, които ядат свинското месо, са разположени към болести. Българите, които ядат свинско месо, страдат от свински болести. Мъчносмилаемо месо е то.
Яли ли сте вие свинска сланина?
Виждам, отрежат такива парчета, като сирене, четири пръста дебела сланина, отрязват и ядат.
към беседата >>
Душата е като балон, свързана с конци.
Казвам, една наука може да познава човек, да знае кога другите ще умрат. Като дойде до него, върти се. На земята докато си, през земния живот, всеки ден ще късаш по един конец – триста шейсет и пет в годината – и на сто и двайсет години като бъдеш, ще скъсаш всичките конци, които може да те държат.
Душата е като балон, свързана с конци.
Трябва да се скъсат всичките конци, душата да се върне с богатствата, които придобила. Душата ще иде с опитностите, които придобила. Чувствата, мислите и постъпките, това са едно богатство, което ще разработва в другия свят. Тъй седи философията. Казвам, много малко хора има, които, като наближи да умират, да са спокойни.
към беседата >>
Най-първо, се създава тялото: ръцете, краката, главата, мускулната система.
То са два полюса на физическото поле: яденето и дишането. Когато едно дете се образува в утробата на майката, дишането иде после.
Най-първо, се създава тялото: ръцете, краката, главата, мускулната система.
Най-после се образуват дробовете. Когато в детето започне да функционира дишането, то се ражда вече. Ако в него по-напред се събуди дихателната система, в утробата на майката то ще умре, въздух няма там. С излизането из утробата на майка си, с раждането, то заплаква, а това е първата вдишка. Като заплаче, значи вече започва процесът на дишането.
към беседата >>
Виждам, отрежат такива парчета, като сирене, четири пръста дебела сланина, отрязват и ядат.
Свинското месо е вкусно, но има една тъкан, след като я ядеш, доста скъпо струва. Хората, които ядат свинското месо, са разположени към болести. Българите, които ядат свинско месо, страдат от свински болести. Мъчносмилаемо месо е то. Яли ли сте вие свинска сланина?
Виждам, отрежат такива парчета, като сирене, четири пръста дебела сланина, отрязват и ядат.
към беседата >>
Трябва да се скъсат всичките конци, душата да се върне с богатствата, които придобила.
Казвам, една наука може да познава човек, да знае кога другите ще умрат. Като дойде до него, върти се. На земята докато си, през земния живот, всеки ден ще късаш по един конец – триста шейсет и пет в годината – и на сто и двайсет години като бъдеш, ще скъсаш всичките конци, които може да те държат. Душата е като балон, свързана с конци.
Трябва да се скъсат всичките конци, душата да се върне с богатствата, които придобила.
Душата ще иде с опитностите, които придобила. Чувствата, мислите и постъпките, това са едно богатство, което ще разработва в другия свят. Тъй седи философията. Казвам, много малко хора има, които, като наближи да умират, да са спокойни. За смъртта не трябва да се говори.
към беседата >>
Най-после се образуват дробовете.
То са два полюса на физическото поле: яденето и дишането. Когато едно дете се образува в утробата на майката, дишането иде после. Най-първо, се създава тялото: ръцете, краката, главата, мускулната система.
Най-после се образуват дробовете.
Когато в детето започне да функционира дишането, то се ражда вече. Ако в него по-напред се събуди дихателната система, в утробата на майката то ще умре, въздух няма там. С излизането из утробата на майка си, с раждането, то заплаква, а това е първата вдишка. Като заплаче, значи вече започва процесът на дишането. След туй идат другите процеси.
към беседата >>
Но да се повърнем към въпроса.
Но да се повърнем към въпроса.
Това са външни работи. В съвременния живот човек трябва да пречиства своя ум, да пречиства своите чувства, да пречиства и по възможност тялото си. Да пречиства по възможност и мозъка си, мозъкът да е образуван от едно отлично вещество, да задържа добрата мисъл. Да се пречистят и неговите гърди, неговата белодробна система. Трябва да се пречисти и тялото на човека.
към беседата >>
Душата ще иде с опитностите, които придобила.
Казвам, една наука може да познава човек, да знае кога другите ще умрат. Като дойде до него, върти се. На земята докато си, през земния живот, всеки ден ще късаш по един конец – триста шейсет и пет в годината – и на сто и двайсет години като бъдеш, ще скъсаш всичките конци, които може да те държат. Душата е като балон, свързана с конци. Трябва да се скъсат всичките конци, душата да се върне с богатствата, които придобила.
Душата ще иде с опитностите, които придобила.
Чувствата, мислите и постъпките, това са едно богатство, което ще разработва в другия свят. Тъй седи философията. Казвам, много малко хора има, които, като наближи да умират, да са спокойни. За смъртта не трябва да се говори. Има една смърт, която не е понятна.
към беседата >>
Когато в детето започне да функционира дишането, то се ражда вече.
То са два полюса на физическото поле: яденето и дишането. Когато едно дете се образува в утробата на майката, дишането иде после. Най-първо, се създава тялото: ръцете, краката, главата, мускулната система. Най-после се образуват дробовете.
Когато в детето започне да функционира дишането, то се ражда вече.
Ако в него по-напред се събуди дихателната система, в утробата на майката то ще умре, въздух няма там. С излизането из утробата на майка си, с раждането, то заплаква, а това е първата вдишка. Като заплаче, значи вече започва процесът на дишането. След туй идат другите процеси. Детето се намира в един особен свят, нов свят.
към беседата >>
Това са външни работи.
Но да се повърнем към въпроса.
Това са външни работи.
В съвременния живот човек трябва да пречиства своя ум, да пречиства своите чувства, да пречиства и по възможност тялото си. Да пречиства по възможност и мозъка си, мозъкът да е образуван от едно отлично вещество, да задържа добрата мисъл. Да се пречистят и неговите гърди, неговата белодробна система. Трябва да се пречисти и тялото на човека. Туй наричам добър човек.
към беседата >>
Чувствата, мислите и постъпките, това са едно богатство, което ще разработва в другия свят.
Като дойде до него, върти се. На земята докато си, през земния живот, всеки ден ще късаш по един конец – триста шейсет и пет в годината – и на сто и двайсет години като бъдеш, ще скъсаш всичките конци, които може да те държат. Душата е като балон, свързана с конци. Трябва да се скъсат всичките конци, душата да се върне с богатствата, които придобила. Душата ще иде с опитностите, които придобила.
Чувствата, мислите и постъпките, това са едно богатство, което ще разработва в другия свят.
Тъй седи философията. Казвам, много малко хора има, които, като наближи да умират, да са спокойни. За смъртта не трябва да се говори. Има една смърт, която не е понятна.
към беседата >>
Ако в него по-напред се събуди дихателната система, в утробата на майката то ще умре, въздух няма там.
То са два полюса на физическото поле: яденето и дишането. Когато едно дете се образува в утробата на майката, дишането иде после. Най-първо, се създава тялото: ръцете, краката, главата, мускулната система. Най-после се образуват дробовете. Когато в детето започне да функционира дишането, то се ражда вече.
Ако в него по-напред се събуди дихателната система, в утробата на майката то ще умре, въздух няма там.
С излизането из утробата на майка си, с раждането, то заплаква, а това е първата вдишка. Като заплаче, значи вече започва процесът на дишането. След туй идат другите процеси. Детето се намира в един особен свят, нов свят. Психологически това е вярно.
към беседата >>
В съвременния живот човек трябва да пречиства своя ум, да пречиства своите чувства, да пречиства и по възможност тялото си.
Но да се повърнем към въпроса. Това са външни работи.
В съвременния живот човек трябва да пречиства своя ум, да пречиства своите чувства, да пречиства и по възможност тялото си.
Да пречиства по възможност и мозъка си, мозъкът да е образуван от едно отлично вещество, да задържа добрата мисъл. Да се пречистят и неговите гърди, неговата белодробна система. Трябва да се пречисти и тялото на човека. Туй наричам добър човек. След това човек, като яде, той е скулптор, дооформява своето лице.
към беседата >>
Тъй седи философията.
На земята докато си, през земния живот, всеки ден ще късаш по един конец – триста шейсет и пет в годината – и на сто и двайсет години като бъдеш, ще скъсаш всичките конци, които може да те държат. Душата е като балон, свързана с конци. Трябва да се скъсат всичките конци, душата да се върне с богатствата, които придобила. Душата ще иде с опитностите, които придобила. Чувствата, мислите и постъпките, това са едно богатство, което ще разработва в другия свят.
Тъй седи философията.
Казвам, много малко хора има, които, като наближи да умират, да са спокойни. За смъртта не трябва да се говори. Има една смърт, която не е понятна.
към беседата >>
С излизането из утробата на майка си, с раждането, то заплаква, а това е първата вдишка.
Когато едно дете се образува в утробата на майката, дишането иде после. Най-първо, се създава тялото: ръцете, краката, главата, мускулната система. Най-после се образуват дробовете. Когато в детето започне да функционира дишането, то се ражда вече. Ако в него по-напред се събуди дихателната система, в утробата на майката то ще умре, въздух няма там.
С излизането из утробата на майка си, с раждането, то заплаква, а това е първата вдишка.
Като заплаче, значи вече започва процесът на дишането. След туй идат другите процеси. Детето се намира в един особен свят, нов свят. Психологически това е вярно.
към беседата >>
Да пречиства по възможност и мозъка си, мозъкът да е образуван от едно отлично вещество, да задържа добрата мисъл.
Но да се повърнем към въпроса. Това са външни работи. В съвременния живот човек трябва да пречиства своя ум, да пречиства своите чувства, да пречиства и по възможност тялото си.
Да пречиства по възможност и мозъка си, мозъкът да е образуван от едно отлично вещество, да задържа добрата мисъл.
Да се пречистят и неговите гърди, неговата белодробна система. Трябва да се пречисти и тялото на човека. Туй наричам добър човек. След това човек, като яде, той е скулптор, дооформява своето лице. Тук ще покаже доколко условията са подобрени.
към беседата >>
Казвам, много малко хора има, които, като наближи да умират, да са спокойни.
Душата е като балон, свързана с конци. Трябва да се скъсат всичките конци, душата да се върне с богатствата, които придобила. Душата ще иде с опитностите, които придобила. Чувствата, мислите и постъпките, това са едно богатство, което ще разработва в другия свят. Тъй седи философията.
Казвам, много малко хора има, които, като наближи да умират, да са спокойни.
За смъртта не трябва да се говори. Има една смърт, която не е понятна.
към беседата >>
Като заплаче, значи вече започва процесът на дишането.
Най-първо, се създава тялото: ръцете, краката, главата, мускулната система. Най-после се образуват дробовете. Когато в детето започне да функционира дишането, то се ражда вече. Ако в него по-напред се събуди дихателната система, в утробата на майката то ще умре, въздух няма там. С излизането из утробата на майка си, с раждането, то заплаква, а това е първата вдишка.
Като заплаче, значи вече започва процесът на дишането.
След туй идат другите процеси. Детето се намира в един особен свят, нов свят. Психологически това е вярно.
към беседата >>
Да се пречистят и неговите гърди, неговата белодробна система.
Но да се повърнем към въпроса. Това са външни работи. В съвременния живот човек трябва да пречиства своя ум, да пречиства своите чувства, да пречиства и по възможност тялото си. Да пречиства по възможност и мозъка си, мозъкът да е образуван от едно отлично вещество, да задържа добрата мисъл.
Да се пречистят и неговите гърди, неговата белодробна система.
Трябва да се пречисти и тялото на човека. Туй наричам добър човек. След това човек, като яде, той е скулптор, дооформява своето лице. Тук ще покаже доколко условията са подобрени. Колкото лицето става по-красиво, туй показва, че външният, физическият, свят се е подобрил.
към беседата >>
За смъртта не трябва да се говори.
Трябва да се скъсат всичките конци, душата да се върне с богатствата, които придобила. Душата ще иде с опитностите, които придобила. Чувствата, мислите и постъпките, това са едно богатство, което ще разработва в другия свят. Тъй седи философията. Казвам, много малко хора има, които, като наближи да умират, да са спокойни.
За смъртта не трябва да се говори.
Има една смърт, която не е понятна.
към беседата >>
След туй идат другите процеси.
Най-после се образуват дробовете. Когато в детето започне да функционира дишането, то се ражда вече. Ако в него по-напред се събуди дихателната система, в утробата на майката то ще умре, въздух няма там. С излизането из утробата на майка си, с раждането, то заплаква, а това е първата вдишка. Като заплаче, значи вече започва процесът на дишането.
След туй идат другите процеси.
Детето се намира в един особен свят, нов свят. Психологически това е вярно.
към беседата >>
Трябва да се пречисти и тялото на човека.
Но да се повърнем към въпроса. Това са външни работи. В съвременния живот човек трябва да пречиства своя ум, да пречиства своите чувства, да пречиства и по възможност тялото си. Да пречиства по възможност и мозъка си, мозъкът да е образуван от едно отлично вещество, да задържа добрата мисъл. Да се пречистят и неговите гърди, неговата белодробна система.
Трябва да се пречисти и тялото на човека.
Туй наричам добър човек. След това човек, като яде, той е скулптор, дооформява своето лице. Тук ще покаже доколко условията са подобрени. Колкото лицето става по-красиво, туй показва, че външният, физическият, свят се е подобрил. Щом ръцете загрубеят, показва, че външните условия са загрубели.
към беседата >>
Има една смърт, която не е понятна.
Душата ще иде с опитностите, които придобила. Чувствата, мислите и постъпките, това са едно богатство, което ще разработва в другия свят. Тъй седи философията. Казвам, много малко хора има, които, като наближи да умират, да са спокойни. За смъртта не трябва да се говори.
Има една смърт, която не е понятна.
към беседата >>
Детето се намира в един особен свят, нов свят.
Когато в детето започне да функционира дишането, то се ражда вече. Ако в него по-напред се събуди дихателната система, в утробата на майката то ще умре, въздух няма там. С излизането из утробата на майка си, с раждането, то заплаква, а това е първата вдишка. Като заплаче, значи вече започва процесът на дишането. След туй идат другите процеси.
Детето се намира в един особен свят, нов свят.
Психологически това е вярно.
към беседата >>
Туй наричам добър човек.
Това са външни работи. В съвременния живот човек трябва да пречиства своя ум, да пречиства своите чувства, да пречиства и по възможност тялото си. Да пречиства по възможност и мозъка си, мозъкът да е образуван от едно отлично вещество, да задържа добрата мисъл. Да се пречистят и неговите гърди, неговата белодробна система. Трябва да се пречисти и тялото на човека.
Туй наричам добър човек.
След това човек, като яде, той е скулптор, дооформява своето лице. Тук ще покаже доколко условията са подобрени. Колкото лицето става по-красиво, туй показва, че външният, физическият, свят се е подобрил. Щом ръцете загрубеят, показва, че външните условия са загрубели. Ръцете показват условията на физическия свят, лицето показва духовния свят, мозъкът показва Божествения свят – условията на Божествения свят.
към беседата >>
Научете се да гледате страданията смело.
Научете се да гледате страданията смело.
Като дойде едно страдание или една мъчнотия, знай, че това е една възможност. Какво трябва да прави цигуларят, като се намери в трудно положение? Да свири. Какво трябва да прави художникът, като се намери в трудно положение? Да рисува.
към беседата >>
Психологически това е вярно.
Ако в него по-напред се събуди дихателната система, в утробата на майката то ще умре, въздух няма там. С излизането из утробата на майка си, с раждането, то заплаква, а това е първата вдишка. Като заплаче, значи вече започва процесът на дишането. След туй идат другите процеси. Детето се намира в един особен свят, нов свят.
Психологически това е вярно.
към беседата >>
След това човек, като яде, той е скулптор, дооформява своето лице.
В съвременния живот човек трябва да пречиства своя ум, да пречиства своите чувства, да пречиства и по възможност тялото си. Да пречиства по възможност и мозъка си, мозъкът да е образуван от едно отлично вещество, да задържа добрата мисъл. Да се пречистят и неговите гърди, неговата белодробна система. Трябва да се пречисти и тялото на човека. Туй наричам добър човек.
След това човек, като яде, той е скулптор, дооформява своето лице.
Тук ще покаже доколко условията са подобрени. Колкото лицето става по-красиво, туй показва, че външният, физическият, свят се е подобрил. Щом ръцете загрубеят, показва, че външните условия са загрубели. Ръцете показват условията на физическия свят, лицето показва духовния свят, мозъкът показва Божествения свят – условията на Божествения свят. Ако главата отгоре се е деформирала, туй показва какви са условията на Божествения свят.
към беседата >>
Като дойде едно страдание или една мъчнотия, знай, че това е една възможност.
Научете се да гледате страданията смело.
Като дойде едно страдание или една мъчнотия, знай, че това е една възможност.
Какво трябва да прави цигуларят, като се намери в трудно положение? Да свири. Какво трябва да прави художникът, като се намери в трудно положение? Да рисува. Какво трябва да прави земеделецът, като се намери в трудно положение?
към беседата >>
Пробуждането на съзнанието, това е раждането.
Пробуждането на съзнанието, това е раждането.
Човек се намира в едно състояние, дето съзнанието не е пробудено. Той е в утробата на природата, трябва да се роди наново. Значи човек, щом излезе от едни условия, при които се намира, и влезе при други условия, той се ражда. Трябва да разбирате основните неща. Основното нещо на физическото поле е дишането.
към беседата >>
Тук ще покаже доколко условията са подобрени.
Да пречиства по възможност и мозъка си, мозъкът да е образуван от едно отлично вещество, да задържа добрата мисъл. Да се пречистят и неговите гърди, неговата белодробна система. Трябва да се пречисти и тялото на човека. Туй наричам добър човек. След това човек, като яде, той е скулптор, дооформява своето лице.
Тук ще покаже доколко условията са подобрени.
Колкото лицето става по-красиво, туй показва, че външният, физическият, свят се е подобрил. Щом ръцете загрубеят, показва, че външните условия са загрубели. Ръцете показват условията на физическия свят, лицето показва духовния свят, мозъкът показва Божествения свят – условията на Божествения свят. Ако главата отгоре се е деформирала, туй показва какви са условията на Божествения свят. Те са се влошили.
към беседата >>
Какво трябва да прави цигуларят, като се намери в трудно положение?
Научете се да гледате страданията смело. Като дойде едно страдание или една мъчнотия, знай, че това е една възможност.
Какво трябва да прави цигуларят, като се намери в трудно положение?
Да свири. Какво трябва да прави художникът, като се намери в трудно положение? Да рисува. Какво трябва да прави земеделецът, като се намери в трудно положение? Да оре земята.
към беседата >>
Човек се намира в едно състояние, дето съзнанието не е пробудено.
Пробуждането на съзнанието, това е раждането.
Човек се намира в едно състояние, дето съзнанието не е пробудено.
Той е в утробата на природата, трябва да се роди наново. Значи човек, щом излезе от едни условия, при които се намира, и влезе при други условия, той се ражда. Трябва да разбирате основните неща. Основното нещо на физическото поле е дишането. Дишането е първото нещо.
към беседата >>
Колкото лицето става по-красиво, туй показва, че външният, физическият, свят се е подобрил.
Да се пречистят и неговите гърди, неговата белодробна система. Трябва да се пречисти и тялото на човека. Туй наричам добър човек. След това човек, като яде, той е скулптор, дооформява своето лице. Тук ще покаже доколко условията са подобрени.
Колкото лицето става по-красиво, туй показва, че външният, физическият, свят се е подобрил.
Щом ръцете загрубеят, показва, че външните условия са загрубели. Ръцете показват условията на физическия свят, лицето показва духовния свят, мозъкът показва Божествения свят – условията на Божествения свят. Ако главата отгоре се е деформирала, туй показва какви са условията на Божествения свят. Те са се влошили. От физиономията може да познаем доколко тия блага на Божествения свят се използват.
към беседата >>
Да свири.
Научете се да гледате страданията смело. Като дойде едно страдание или една мъчнотия, знай, че това е една възможност. Какво трябва да прави цигуларят, като се намери в трудно положение?
Да свири.
Какво трябва да прави художникът, като се намери в трудно положение? Да рисува. Какво трябва да прави земеделецът, като се намери в трудно положение? Да оре земята.
към беседата >>
Той е в утробата на природата, трябва да се роди наново.
Пробуждането на съзнанието, това е раждането. Човек се намира в едно състояние, дето съзнанието не е пробудено.
Той е в утробата на природата, трябва да се роди наново.
Значи човек, щом излезе от едни условия, при които се намира, и влезе при други условия, той се ражда. Трябва да разбирате основните неща. Основното нещо на физическото поле е дишането. Дишането е първото нещо. Първото ядене е въздухът, който трябва да влезе в дробовете.
към беседата >>
Щом ръцете загрубеят, показва, че външните условия са загрубели.
Трябва да се пречисти и тялото на човека. Туй наричам добър човек. След това човек, като яде, той е скулптор, дооформява своето лице. Тук ще покаже доколко условията са подобрени. Колкото лицето става по-красиво, туй показва, че външният, физическият, свят се е подобрил.
Щом ръцете загрубеят, показва, че външните условия са загрубели.
Ръцете показват условията на физическия свят, лицето показва духовния свят, мозъкът показва Божествения свят – условията на Божествения свят. Ако главата отгоре се е деформирала, туй показва какви са условията на Божествения свят. Те са се влошили. От физиономията може да познаем доколко тия блага на Божествения свят се използват. Колкото лицето става по-красиво, толкова условията са използвани.
към беседата >>
Какво трябва да прави художникът, като се намери в трудно положение?
Научете се да гледате страданията смело. Като дойде едно страдание или една мъчнотия, знай, че това е една възможност. Какво трябва да прави цигуларят, като се намери в трудно положение? Да свири.
Какво трябва да прави художникът, като се намери в трудно положение?
Да рисува. Какво трябва да прави земеделецът, като се намери в трудно положение? Да оре земята.
към беседата >>
Значи човек, щом излезе от едни условия, при които се намира, и влезе при други условия, той се ражда.
Пробуждането на съзнанието, това е раждането. Човек се намира в едно състояние, дето съзнанието не е пробудено. Той е в утробата на природата, трябва да се роди наново.
Значи човек, щом излезе от едни условия, при които се намира, и влезе при други условия, той се ражда.
Трябва да разбирате основните неща. Основното нещо на физическото поле е дишането. Дишането е първото нещо. Първото ядене е въздухът, който трябва да влезе в дробовете. След туй майката ще му даде другата храна.
към беседата >>
Ръцете показват условията на физическия свят, лицето показва духовния свят, мозъкът показва Божествения свят – условията на Божествения свят.
Туй наричам добър човек. След това човек, като яде, той е скулптор, дооформява своето лице. Тук ще покаже доколко условията са подобрени. Колкото лицето става по-красиво, туй показва, че външният, физическият, свят се е подобрил. Щом ръцете загрубеят, показва, че външните условия са загрубели.
Ръцете показват условията на физическия свят, лицето показва духовния свят, мозъкът показва Божествения свят – условията на Божествения свят.
Ако главата отгоре се е деформирала, туй показва какви са условията на Божествения свят. Те са се влошили. От физиономията може да познаем доколко тия блага на Божествения свят се използват. Колкото лицето става по-красиво, толкова условията са използвани. Колкото ръцете стават по-красиви, условията на физичното поле са използвани.
към беседата >>
Да рисува.
Научете се да гледате страданията смело. Като дойде едно страдание или една мъчнотия, знай, че това е една възможност. Какво трябва да прави цигуларят, като се намери в трудно положение? Да свири. Какво трябва да прави художникът, като се намери в трудно положение?
Да рисува.
Какво трябва да прави земеделецът, като се намери в трудно положение? Да оре земята.
към беседата >>
Трябва да разбирате основните неща.
Пробуждането на съзнанието, това е раждането. Човек се намира в едно състояние, дето съзнанието не е пробудено. Той е в утробата на природата, трябва да се роди наново. Значи човек, щом излезе от едни условия, при които се намира, и влезе при други условия, той се ражда.
Трябва да разбирате основните неща.
Основното нещо на физическото поле е дишането. Дишането е първото нещо. Първото ядене е въздухът, който трябва да влезе в дробовете. След туй майката ще му даде другата храна. Най-първо, ще започне рядката храна, тя е въздухът.
към беседата >>
Ако главата отгоре се е деформирала, туй показва какви са условията на Божествения свят.
След това човек, като яде, той е скулптор, дооформява своето лице. Тук ще покаже доколко условията са подобрени. Колкото лицето става по-красиво, туй показва, че външният, физическият, свят се е подобрил. Щом ръцете загрубеят, показва, че външните условия са загрубели. Ръцете показват условията на физическия свят, лицето показва духовния свят, мозъкът показва Божествения свят – условията на Божествения свят.
Ако главата отгоре се е деформирала, туй показва какви са условията на Божествения свят.
Те са се влошили. От физиономията може да познаем доколко тия блага на Божествения свят се използват. Колкото лицето става по-красиво, толкова условията са използвани. Колкото ръцете стават по-красиви, условията на физичното поле са използвани.
към беседата >>
Какво трябва да прави земеделецът, като се намери в трудно положение?
Като дойде едно страдание или една мъчнотия, знай, че това е една възможност. Какво трябва да прави цигуларят, като се намери в трудно положение? Да свири. Какво трябва да прави художникът, като се намери в трудно положение? Да рисува.
Какво трябва да прави земеделецът, като се намери в трудно положение?
Да оре земята.
към беседата >>
Основното нещо на физическото поле е дишането.
Пробуждането на съзнанието, това е раждането. Човек се намира в едно състояние, дето съзнанието не е пробудено. Той е в утробата на природата, трябва да се роди наново. Значи човек, щом излезе от едни условия, при които се намира, и влезе при други условия, той се ражда. Трябва да разбирате основните неща.
Основното нещо на физическото поле е дишането.
Дишането е първото нещо. Първото ядене е въздухът, който трябва да влезе в дробовете. След туй майката ще му даде другата храна. Най-първо, ще започне рядката храна, тя е въздухът. Казвам, при сегашните условия вие трябва да изучавате закона на съзнанието.
към беседата >>
Те са се влошили.
Тук ще покаже доколко условията са подобрени. Колкото лицето става по-красиво, туй показва, че външният, физическият, свят се е подобрил. Щом ръцете загрубеят, показва, че външните условия са загрубели. Ръцете показват условията на физическия свят, лицето показва духовния свят, мозъкът показва Божествения свят – условията на Божествения свят. Ако главата отгоре се е деформирала, туй показва какви са условията на Божествения свят.
Те са се влошили.
От физиономията може да познаем доколко тия блага на Божествения свят се използват. Колкото лицето става по-красиво, толкова условията са използвани. Колкото ръцете стават по-красиви, условията на физичното поле са използвани.
към беседата >>
Да оре земята.
Какво трябва да прави цигуларят, като се намери в трудно положение? Да свири. Какво трябва да прави художникът, като се намери в трудно положение? Да рисува. Какво трябва да прави земеделецът, като се намери в трудно положение?
Да оре земята.
към беседата >>
Дишането е първото нещо.
Човек се намира в едно състояние, дето съзнанието не е пробудено. Той е в утробата на природата, трябва да се роди наново. Значи човек, щом излезе от едни условия, при които се намира, и влезе при други условия, той се ражда. Трябва да разбирате основните неща. Основното нещо на физическото поле е дишането.
Дишането е първото нещо.
Първото ядене е въздухът, който трябва да влезе в дробовете. След туй майката ще му даде другата храна. Най-първо, ще започне рядката храна, тя е въздухът. Казвам, при сегашните условия вие трябва да изучавате закона на съзнанието. Ако майката нахрани детето с твърда храна, то е изложено на смърт.
към беседата >>
От физиономията може да познаем доколко тия блага на Божествения свят се използват.
Колкото лицето става по-красиво, туй показва, че външният, физическият, свят се е подобрил. Щом ръцете загрубеят, показва, че външните условия са загрубели. Ръцете показват условията на физическия свят, лицето показва духовния свят, мозъкът показва Божествения свят – условията на Божествения свят. Ако главата отгоре се е деформирала, туй показва какви са условията на Божествения свят. Те са се влошили.
От физиономията може да познаем доколко тия блага на Божествения свят се използват.
Колкото лицето става по-красиво, толкова условията са използвани. Колкото ръцете стават по-красиви, условията на физичното поле са използвани.
към беседата >>
Казвам, като се намери човек в трудно положение, да работи.
Казвам, като се намери човек в трудно положение, да работи.
Каквато и да е работата, да работи. Да впрегне ума си на работа, да впрегне сърцето си на работа, да впрегне и тялото си и да свърши една малка работа. За това са пратени всичките хора. Те са работници. Невидимият свят разумно ще използва труда ти на земята.
към беседата >>
Първото ядене е въздухът, който трябва да влезе в дробовете.
Той е в утробата на природата, трябва да се роди наново. Значи човек, щом излезе от едни условия, при които се намира, и влезе при други условия, той се ражда. Трябва да разбирате основните неща. Основното нещо на физическото поле е дишането. Дишането е първото нещо.
Първото ядене е въздухът, който трябва да влезе в дробовете.
След туй майката ще му даде другата храна. Най-първо, ще започне рядката храна, тя е въздухът. Казвам, при сегашните условия вие трябва да изучавате закона на съзнанието. Ако майката нахрани детето с твърда храна, то е изложено на смърт. Тя ще му даде лека храна.
към беседата >>
Колкото лицето става по-красиво, толкова условията са използвани.
Щом ръцете загрубеят, показва, че външните условия са загрубели. Ръцете показват условията на физическия свят, лицето показва духовния свят, мозъкът показва Божествения свят – условията на Божествения свят. Ако главата отгоре се е деформирала, туй показва какви са условията на Божествения свят. Те са се влошили. От физиономията може да познаем доколко тия блага на Божествения свят се използват.
Колкото лицето става по-красиво, толкова условията са използвани.
Колкото ръцете стават по-красиви, условията на физичното поле са използвани.
към беседата >>
Каквато и да е работата, да работи.
Казвам, като се намери човек в трудно положение, да работи.
Каквато и да е работата, да работи.
Да впрегне ума си на работа, да впрегне сърцето си на работа, да впрегне и тялото си и да свърши една малка работа. За това са пратени всичките хора. Те са работници. Невидимият свят разумно ще използва труда ти на земята. Всичките ваши мисли, всичките ваши чувства, усети, всичко, каквото вие преживявате, то ще бъде вашият материал, който ще служи за работа.
към беседата >>
След туй майката ще му даде другата храна.
Значи човек, щом излезе от едни условия, при които се намира, и влезе при други условия, той се ражда. Трябва да разбирате основните неща. Основното нещо на физическото поле е дишането. Дишането е първото нещо. Първото ядене е въздухът, който трябва да влезе в дробовете.
След туй майката ще му даде другата храна.
Най-първо, ще започне рядката храна, тя е въздухът. Казвам, при сегашните условия вие трябва да изучавате закона на съзнанието. Ако майката нахрани детето с твърда храна, то е изложено на смърт. Тя ще му даде лека храна. Млякото, което дават млекопитаещите, е най-подходящо.
към беседата >>
Колкото ръцете стават по-красиви, условията на физичното поле са използвани.
Ръцете показват условията на физическия свят, лицето показва духовния свят, мозъкът показва Божествения свят – условията на Божествения свят. Ако главата отгоре се е деформирала, туй показва какви са условията на Божествения свят. Те са се влошили. От физиономията може да познаем доколко тия блага на Божествения свят се използват. Колкото лицето става по-красиво, толкова условията са използвани.
Колкото ръцете стават по-красиви, условията на физичното поле са използвани.
към беседата >>
Да впрегне ума си на работа, да впрегне сърцето си на работа, да впрегне и тялото си и да свърши една малка работа.
Казвам, като се намери човек в трудно положение, да работи. Каквато и да е работата, да работи.
Да впрегне ума си на работа, да впрегне сърцето си на работа, да впрегне и тялото си и да свърши една малка работа.
За това са пратени всичките хора. Те са работници. Невидимият свят разумно ще използва труда ти на земята. Всичките ваши мисли, всичките ваши чувства, усети, всичко, каквото вие преживявате, то ще бъде вашият материал, който ще служи за работа. С изработените работи горе на небето слизате на земята.
към беседата >>
Най-първо, ще започне рядката храна, тя е въздухът.
Трябва да разбирате основните неща. Основното нещо на физическото поле е дишането. Дишането е първото нещо. Първото ядене е въздухът, който трябва да влезе в дробовете. След туй майката ще му даде другата храна.
Най-първо, ще започне рядката храна, тя е въздухът.
Казвам, при сегашните условия вие трябва да изучавате закона на съзнанието. Ако майката нахрани детето с твърда храна, то е изложено на смърт. Тя ще му даде лека храна. Млякото, което дават млекопитаещите, е най-подходящо. Психологически това е вярно.
към беседата >>
Казвам, има едно съответствие между човека и външните условия.
Казвам, има едно съответствие между човека и външните условия.
Може да се види ред поколения преди него как са използвали мозъка.
към беседата >>
За това са пратени всичките хора.
Казвам, като се намери човек в трудно положение, да работи. Каквато и да е работата, да работи. Да впрегне ума си на работа, да впрегне сърцето си на работа, да впрегне и тялото си и да свърши една малка работа.
За това са пратени всичките хора.
Те са работници. Невидимият свят разумно ще използва труда ти на земята. Всичките ваши мисли, всичките ваши чувства, усети, всичко, каквото вие преживявате, то ще бъде вашият материал, който ще служи за работа. С изработените работи горе на небето слизате на земята. Вашите идеали, които считате, те са неща, форми, завършени на онзи свят.
към беседата >>
Казвам, при сегашните условия вие трябва да изучавате закона на съзнанието.
Основното нещо на физическото поле е дишането. Дишането е първото нещо. Първото ядене е въздухът, който трябва да влезе в дробовете. След туй майката ще му даде другата храна. Най-първо, ще започне рядката храна, тя е въздухът.
Казвам, при сегашните условия вие трябва да изучавате закона на съзнанието.
Ако майката нахрани детето с твърда храна, то е изложено на смърт. Тя ще му даде лека храна. Млякото, което дават млекопитаещите, е най-подходящо. Психологически това е вярно.
към беседата >>
Може да се види ред поколения преди него как са използвали мозъка.
Казвам, има едно съответствие между човека и външните условия.
Може да се види ред поколения преди него как са използвали мозъка.
към беседата >>
Те са работници.
Казвам, като се намери човек в трудно положение, да работи. Каквато и да е работата, да работи. Да впрегне ума си на работа, да впрегне сърцето си на работа, да впрегне и тялото си и да свърши една малка работа. За това са пратени всичките хора.
Те са работници.
Невидимият свят разумно ще използва труда ти на земята. Всичките ваши мисли, всичките ваши чувства, усети, всичко, каквото вие преживявате, то ще бъде вашият материал, който ще служи за работа. С изработените работи горе на небето слизате на земята. Вашите идеали, които считате, те са неща, форми, завършени на онзи свят. Пращат ги тук на витрини.
към беседата >>
Ако майката нахрани детето с твърда храна, то е изложено на смърт.
Дишането е първото нещо. Първото ядене е въздухът, който трябва да влезе в дробовете. След туй майката ще му даде другата храна. Най-първо, ще започне рядката храна, тя е въздухът. Казвам, при сегашните условия вие трябва да изучавате закона на съзнанието.
Ако майката нахрани детето с твърда храна, то е изложено на смърт.
Тя ще му даде лека храна. Млякото, което дават млекопитаещите, е най-подходящо. Психологически това е вярно.
към беседата >>
Сега всички трябва да работите над себе си, за да подобрите условията.
Сега всички трябва да работите над себе си, за да подобрите условията.
Саморазвитието на човека зависи от това, да може и от Божествения свят всичко, каквото ти е изпратено, да го приемеш. Всичко, каквото изпращат от Божествения свят, и него да приемеш. От физичния свят да вземеш чрез тялото, от духовния свят да вземеш чрез лицето, а от Божествения свят – чрез мозъка на човека. Това ще бъде бъдещото възпитание.
към беседата >>
Невидимият свят разумно ще използва труда ти на земята.
Казвам, като се намери човек в трудно положение, да работи. Каквато и да е работата, да работи. Да впрегне ума си на работа, да впрегне сърцето си на работа, да впрегне и тялото си и да свърши една малка работа. За това са пратени всичките хора. Те са работници.
Невидимият свят разумно ще използва труда ти на земята.
Всичките ваши мисли, всичките ваши чувства, усети, всичко, каквото вие преживявате, то ще бъде вашият материал, който ще служи за работа. С изработените работи горе на небето слизате на земята. Вашите идеали, които считате, те са неща, форми, завършени на онзи свят. Пращат ги тук на витрини. Казвате: „Аз искам така да живея“ – да си направите една форма, да се облечете в нея.
към беседата >>
Тя ще му даде лека храна.
Първото ядене е въздухът, който трябва да влезе в дробовете. След туй майката ще му даде другата храна. Най-първо, ще започне рядката храна, тя е въздухът. Казвам, при сегашните условия вие трябва да изучавате закона на съзнанието. Ако майката нахрани детето с твърда храна, то е изложено на смърт.
Тя ще му даде лека храна.
Млякото, което дават млекопитаещите, е най-подходящо. Психологически това е вярно.
към беседата >>
Саморазвитието на човека зависи от това, да може и от Божествения свят всичко, каквото ти е изпратено, да го приемеш.
Сега всички трябва да работите над себе си, за да подобрите условията.
Саморазвитието на човека зависи от това, да може и от Божествения свят всичко, каквото ти е изпратено, да го приемеш.
Всичко, каквото изпращат от Божествения свят, и него да приемеш. От физичния свят да вземеш чрез тялото, от духовния свят да вземеш чрез лицето, а от Божествения свят – чрез мозъка на човека. Това ще бъде бъдещото възпитание.
към беседата >>
Всичките ваши мисли, всичките ваши чувства, усети, всичко, каквото вие преживявате, то ще бъде вашият материал, който ще служи за работа.
Каквато и да е работата, да работи. Да впрегне ума си на работа, да впрегне сърцето си на работа, да впрегне и тялото си и да свърши една малка работа. За това са пратени всичките хора. Те са работници. Невидимият свят разумно ще използва труда ти на земята.
Всичките ваши мисли, всичките ваши чувства, усети, всичко, каквото вие преживявате, то ще бъде вашият материал, който ще служи за работа.
С изработените работи горе на небето слизате на земята. Вашите идеали, които считате, те са неща, форми, завършени на онзи свят. Пращат ги тук на витрини. Казвате: „Аз искам така да живея“ – да си направите една форма, да се облечете в нея. Видите хубави обуща, искате да се обуете.
към беседата >>
Млякото, което дават млекопитаещите, е най-подходящо.
След туй майката ще му даде другата храна. Най-първо, ще започне рядката храна, тя е въздухът. Казвам, при сегашните условия вие трябва да изучавате закона на съзнанието. Ако майката нахрани детето с твърда храна, то е изложено на смърт. Тя ще му даде лека храна.
Млякото, което дават млекопитаещите, е най-подходящо.
Психологически това е вярно.
към беседата >>
Всичко, каквото изпращат от Божествения свят, и него да приемеш.
Сега всички трябва да работите над себе си, за да подобрите условията. Саморазвитието на човека зависи от това, да може и от Божествения свят всичко, каквото ти е изпратено, да го приемеш.
Всичко, каквото изпращат от Божествения свят, и него да приемеш.
От физичния свят да вземеш чрез тялото, от духовния свят да вземеш чрез лицето, а от Божествения свят – чрез мозъка на човека. Това ще бъде бъдещото възпитание.
към беседата >>
С изработените работи горе на небето слизате на земята.
Да впрегне ума си на работа, да впрегне сърцето си на работа, да впрегне и тялото си и да свърши една малка работа. За това са пратени всичките хора. Те са работници. Невидимият свят разумно ще използва труда ти на земята. Всичките ваши мисли, всичките ваши чувства, усети, всичко, каквото вие преживявате, то ще бъде вашият материал, който ще служи за работа.
С изработените работи горе на небето слизате на земята.
Вашите идеали, които считате, те са неща, форми, завършени на онзи свят. Пращат ги тук на витрини. Казвате: „Аз искам така да живея“ – да си направите една форма, да се облечете в нея. Видите хубави обуща, искате да се обуете. Някоя хубава шапка видите, искате да си я турите.
към беседата >>
Психологически това е вярно.
Най-първо, ще започне рядката храна, тя е въздухът. Казвам, при сегашните условия вие трябва да изучавате закона на съзнанието. Ако майката нахрани детето с твърда храна, то е изложено на смърт. Тя ще му даде лека храна. Млякото, което дават млекопитаещите, е най-подходящо.
Психологически това е вярно.
към беседата >>
От физичния свят да вземеш чрез тялото, от духовния свят да вземеш чрез лицето, а от Божествения свят – чрез мозъка на човека.
Сега всички трябва да работите над себе си, за да подобрите условията. Саморазвитието на човека зависи от това, да може и от Божествения свят всичко, каквото ти е изпратено, да го приемеш. Всичко, каквото изпращат от Божествения свят, и него да приемеш.
От физичния свят да вземеш чрез тялото, от духовния свят да вземеш чрез лицето, а от Божествения свят – чрез мозъка на човека.
Това ще бъде бъдещото възпитание.
към беседата >>
Вашите идеали, които считате, те са неща, форми, завършени на онзи свят.
За това са пратени всичките хора. Те са работници. Невидимият свят разумно ще използва труда ти на земята. Всичките ваши мисли, всичките ваши чувства, усети, всичко, каквото вие преживявате, то ще бъде вашият материал, който ще служи за работа. С изработените работи горе на небето слизате на земята.
Вашите идеали, които считате, те са неща, форми, завършени на онзи свят.
Пращат ги тук на витрини. Казвате: „Аз искам така да живея“ – да си направите една форма, да се облечете в нея. Видите хубави обуща, искате да се обуете. Някоя хубава шапка видите, искате да си я турите. Сега капюшончета има.
към беседата >>
Когато се ражда някоя идея във вас, не обременявайте тази идея с твърда храна.
Когато се ражда някоя идея във вас, не обременявайте тази идея с твърда храна.
Казвате: „Ние не живеем добър живот.“ Или казвате: „Трябва да знаем.“ Вие критикувате: това не е право, онова не е право. Мислите ли, че критиката е лесна работа? То е най-твърдата храна, с която хората може да се хранят. Като слушаш някой критик да критикува нещата, тебе ти иде да повръщаш. Той казва, че това няма, онова няма, че нещата в природата са случайни, глупости, произволи.
към беседата >>
Това ще бъде бъдещото възпитание.
Сега всички трябва да работите над себе си, за да подобрите условията. Саморазвитието на човека зависи от това, да може и от Божествения свят всичко, каквото ти е изпратено, да го приемеш. Всичко, каквото изпращат от Божествения свят, и него да приемеш. От физичния свят да вземеш чрез тялото, от духовния свят да вземеш чрез лицето, а от Божествения свят – чрез мозъка на човека.
Това ще бъде бъдещото възпитание.
към беседата >>
Пращат ги тук на витрини.
Те са работници. Невидимият свят разумно ще използва труда ти на земята. Всичките ваши мисли, всичките ваши чувства, усети, всичко, каквото вие преживявате, то ще бъде вашият материал, който ще служи за работа. С изработените работи горе на небето слизате на земята. Вашите идеали, които считате, те са неща, форми, завършени на онзи свят.
Пращат ги тук на витрини.
Казвате: „Аз искам така да живея“ – да си направите една форма, да се облечете в нея. Видите хубави обуща, искате да се обуете. Някоя хубава шапка видите, искате да си я турите. Сега капюшончета има. Досега не знаехте каква е тази мода.
към беседата >>
Казвате: „Ние не живеем добър живот.“ Или казвате: „Трябва да знаем.“ Вие критикувате: това не е право, онова не е право.
Когато се ражда някоя идея във вас, не обременявайте тази идея с твърда храна.
Казвате: „Ние не живеем добър живот.“ Или казвате: „Трябва да знаем.“ Вие критикувате: това не е право, онова не е право.
Мислите ли, че критиката е лесна работа? То е най-твърдата храна, с която хората може да се хранят. Като слушаш някой критик да критикува нещата, тебе ти иде да повръщаш. Той казва, че това няма, онова няма, че нещата в природата са случайни, глупости, произволи. Ти се намериш във въздуха.
към беседата >>
Много мъчно е сега.
Много мъчно е сега.
Казвате: „Трябва да мисли човек.“ Да мислиш добре, значи да можеш да възприемаш ония блага, които са определени, да намериш благата в природата. Като идеш, веднага да си дадеш адреса. Вие, като идете при спестовната каса, какво ви искат? Искат ви лична карта. Лична карта и за Божествения свят има, и за духовния свят има лична карта за сърцето.
към беседата >>
Казвате: „Аз искам така да живея“ – да си направите една форма, да се облечете в нея.
Невидимият свят разумно ще използва труда ти на земята. Всичките ваши мисли, всичките ваши чувства, усети, всичко, каквото вие преживявате, то ще бъде вашият материал, който ще служи за работа. С изработените работи горе на небето слизате на земята. Вашите идеали, които считате, те са неща, форми, завършени на онзи свят. Пращат ги тук на витрини.
Казвате: „Аз искам така да живея“ – да си направите една форма, да се облечете в нея.
Видите хубави обуща, искате да се обуете. Някоя хубава шапка видите, искате да си я турите. Сега капюшончета има. Досега не знаехте каква е тази мода. То не е мода, студът образува тази мода.
към беседата >>
Мислите ли, че критиката е лесна работа?
Когато се ражда някоя идея във вас, не обременявайте тази идея с твърда храна. Казвате: „Ние не живеем добър живот.“ Или казвате: „Трябва да знаем.“ Вие критикувате: това не е право, онова не е право.
Мислите ли, че критиката е лесна работа?
То е най-твърдата храна, с която хората може да се хранят. Като слушаш някой критик да критикува нещата, тебе ти иде да повръщаш. Той казва, че това няма, онова няма, че нещата в природата са случайни, глупости, произволи. Ти се намериш във въздуха. Наял си се, че стомахът не може да смели тази твърда храна.
към беседата >>
Казвате: „Трябва да мисли човек.“ Да мислиш добре, значи да можеш да възприемаш ония блага, които са определени, да намериш благата в природата.
Много мъчно е сега.
Казвате: „Трябва да мисли човек.“ Да мислиш добре, значи да можеш да възприемаш ония блага, които са определени, да намериш благата в природата.
Като идеш, веднага да си дадеш адреса. Вие, като идете при спестовната каса, какво ви искат? Искат ви лична карта. Лична карта и за Божествения свят има, и за духовния свят има лична карта за сърцето. Лична карта има и за физичния свят, волята.
към беседата >>
Видите хубави обуща, искате да се обуете.
Всичките ваши мисли, всичките ваши чувства, усети, всичко, каквото вие преживявате, то ще бъде вашият материал, който ще служи за работа. С изработените работи горе на небето слизате на земята. Вашите идеали, които считате, те са неща, форми, завършени на онзи свят. Пращат ги тук на витрини. Казвате: „Аз искам така да живея“ – да си направите една форма, да се облечете в нея.
Видите хубави обуща, искате да се обуете.
Някоя хубава шапка видите, искате да си я турите. Сега капюшончета има. Досега не знаехте каква е тази мода. То не е мода, студът образува тази мода. Това са шапки, да не се изстудяват ушите.
към беседата >>
То е най-твърдата храна, с която хората може да се хранят.
Когато се ражда някоя идея във вас, не обременявайте тази идея с твърда храна. Казвате: „Ние не живеем добър живот.“ Или казвате: „Трябва да знаем.“ Вие критикувате: това не е право, онова не е право. Мислите ли, че критиката е лесна работа?
То е най-твърдата храна, с която хората може да се хранят.
Като слушаш някой критик да критикува нещата, тебе ти иде да повръщаш. Той казва, че това няма, онова няма, че нещата в природата са случайни, глупости, произволи. Ти се намериш във въздуха. Наял си се, че стомахът не може да смели тази твърда храна. Младите хора страдат от твърда храна.
към беседата >>
Като идеш, веднага да си дадеш адреса.
Много мъчно е сега. Казвате: „Трябва да мисли човек.“ Да мислиш добре, значи да можеш да възприемаш ония блага, които са определени, да намериш благата в природата.
Като идеш, веднага да си дадеш адреса.
Вие, като идете при спестовната каса, какво ви искат? Искат ви лична карта. Лична карта и за Божествения свят има, и за духовния свят има лична карта за сърцето. Лична карта има и за физичния свят, волята. Това са три лични карти, ще ги носиш.
към беседата >>
Някоя хубава шапка видите, искате да си я турите.
С изработените работи горе на небето слизате на земята. Вашите идеали, които считате, те са неща, форми, завършени на онзи свят. Пращат ги тук на витрини. Казвате: „Аз искам така да живея“ – да си направите една форма, да се облечете в нея. Видите хубави обуща, искате да се обуете.
Някоя хубава шапка видите, искате да си я турите.
Сега капюшончета има. Досега не знаехте каква е тази мода. То не е мода, студът образува тази мода. Това са шапки, да не се изстудяват ушите. Едно рогче има отзад.
към беседата >>
Като слушаш някой критик да критикува нещата, тебе ти иде да повръщаш.
Когато се ражда някоя идея във вас, не обременявайте тази идея с твърда храна. Казвате: „Ние не живеем добър живот.“ Или казвате: „Трябва да знаем.“ Вие критикувате: това не е право, онова не е право. Мислите ли, че критиката е лесна работа? То е най-твърдата храна, с която хората може да се хранят.
Като слушаш някой критик да критикува нещата, тебе ти иде да повръщаш.
Той казва, че това няма, онова няма, че нещата в природата са случайни, глупости, произволи. Ти се намериш във въздуха. Наял си се, че стомахът не може да смели тази твърда храна. Младите хора страдат от твърда храна. Старите умират от пастърма.
към беседата >>
Вие, като идете при спестовната каса, какво ви искат?
Много мъчно е сега. Казвате: „Трябва да мисли човек.“ Да мислиш добре, значи да можеш да възприемаш ония блага, които са определени, да намериш благата в природата. Като идеш, веднага да си дадеш адреса.
Вие, като идете при спестовната каса, какво ви искат?
Искат ви лична карта. Лична карта и за Божествения свят има, и за духовния свят има лична карта за сърцето. Лична карта има и за физичния свят, волята. Това са три лични карти, ще ги носиш. За човешкия свят – волята, в духовния свят – лицето.
към беседата >>
Сега капюшончета има.
Вашите идеали, които считате, те са неща, форми, завършени на онзи свят. Пращат ги тук на витрини. Казвате: „Аз искам така да живея“ – да си направите една форма, да се облечете в нея. Видите хубави обуща, искате да се обуете. Някоя хубава шапка видите, искате да си я турите.
Сега капюшончета има.
Досега не знаехте каква е тази мода. То не е мода, студът образува тази мода. Това са шапки, да не се изстудяват ушите. Едно рогче има отзад. Като туриш капюшончето и го завържеш, пази ушите.
към беседата >>
Той казва, че това няма, онова няма, че нещата в природата са случайни, глупости, произволи.
Когато се ражда някоя идея във вас, не обременявайте тази идея с твърда храна. Казвате: „Ние не живеем добър живот.“ Или казвате: „Трябва да знаем.“ Вие критикувате: това не е право, онова не е право. Мислите ли, че критиката е лесна работа? То е най-твърдата храна, с която хората може да се хранят. Като слушаш някой критик да критикува нещата, тебе ти иде да повръщаш.
Той казва, че това няма, онова няма, че нещата в природата са случайни, глупости, произволи.
Ти се намериш във въздуха. Наял си се, че стомахът не може да смели тази твърда храна. Младите хора страдат от твърда храна. Старите умират от пастърма. Старите, като започнеш да ги храниш с пастърма, умират.
към беседата >>
Искат ви лична карта.
Много мъчно е сега. Казвате: „Трябва да мисли човек.“ Да мислиш добре, значи да можеш да възприемаш ония блага, които са определени, да намериш благата в природата. Като идеш, веднага да си дадеш адреса. Вие, като идете при спестовната каса, какво ви искат?
Искат ви лична карта.
Лична карта и за Божествения свят има, и за духовния свят има лична карта за сърцето. Лична карта има и за физичния свят, волята. Това са три лични карти, ще ги носиш. За човешкия свят – волята, в духовния свят – лицето. Чувствата, сърцето, и то е легитимация.
към беседата >>
Досега не знаехте каква е тази мода.
Пращат ги тук на витрини. Казвате: „Аз искам така да живея“ – да си направите една форма, да се облечете в нея. Видите хубави обуща, искате да се обуете. Някоя хубава шапка видите, искате да си я турите. Сега капюшончета има.
Досега не знаехте каква е тази мода.
То не е мода, студът образува тази мода. Това са шапки, да не се изстудяват ушите. Едно рогче има отзад. Като туриш капюшончето и го завържеш, пази ушите. И мъжете може да го турят, не е лошо.
към беседата >>
Ти се намериш във въздуха.
Казвате: „Ние не живеем добър живот.“ Или казвате: „Трябва да знаем.“ Вие критикувате: това не е право, онова не е право. Мислите ли, че критиката е лесна работа? То е най-твърдата храна, с която хората може да се хранят. Като слушаш някой критик да критикува нещата, тебе ти иде да повръщаш. Той казва, че това няма, онова няма, че нещата в природата са случайни, глупости, произволи.
Ти се намериш във въздуха.
Наял си се, че стомахът не може да смели тази твърда храна. Младите хора страдат от твърда храна. Старите умират от пастърма. Старите, като започнеш да ги храниш с пастърма, умират. Безнадеждието, когато дойде в човека, то е пастърма.
към беседата >>
Лична карта и за Божествения свят има, и за духовния свят има лична карта за сърцето.
Много мъчно е сега. Казвате: „Трябва да мисли човек.“ Да мислиш добре, значи да можеш да възприемаш ония блага, които са определени, да намериш благата в природата. Като идеш, веднага да си дадеш адреса. Вие, като идете при спестовната каса, какво ви искат? Искат ви лична карта.
Лична карта и за Божествения свят има, и за духовния свят има лична карта за сърцето.
Лична карта има и за физичния свят, волята. Това са три лични карти, ще ги носиш. За човешкия свят – волята, в духовния свят – лицето. Чувствата, сърцето, и то е легитимация. Следователно ще гледаш да не оцапаш легитимацията си.
към беседата >>
То не е мода, студът образува тази мода.
Казвате: „Аз искам така да живея“ – да си направите една форма, да се облечете в нея. Видите хубави обуща, искате да се обуете. Някоя хубава шапка видите, искате да си я турите. Сега капюшончета има. Досега не знаехте каква е тази мода.
То не е мода, студът образува тази мода.
Това са шапки, да не се изстудяват ушите. Едно рогче има отзад. Като туриш капюшончето и го завържеш, пази ушите. И мъжете може да го турят, не е лошо. Много практично е за зимно време.
към беседата >>
Наял си се, че стомахът не може да смели тази твърда храна.
Мислите ли, че критиката е лесна работа? То е най-твърдата храна, с която хората може да се хранят. Като слушаш някой критик да критикува нещата, тебе ти иде да повръщаш. Той казва, че това няма, онова няма, че нещата в природата са случайни, глупости, произволи. Ти се намериш във въздуха.
Наял си се, че стомахът не може да смели тази твърда храна.
Младите хора страдат от твърда храна. Старите умират от пастърма. Старите, като започнеш да ги храниш с пастърма, умират. Безнадеждието, когато дойде в човека, то е пастърма. Безверието е такава биволска пастърма.
към беседата >>
Лична карта има и за физичния свят, волята.
Казвате: „Трябва да мисли човек.“ Да мислиш добре, значи да можеш да възприемаш ония блага, които са определени, да намериш благата в природата. Като идеш, веднага да си дадеш адреса. Вие, като идете при спестовната каса, какво ви искат? Искат ви лична карта. Лична карта и за Божествения свят има, и за духовния свят има лична карта за сърцето.
Лична карта има и за физичния свят, волята.
Това са три лични карти, ще ги носиш. За човешкия свят – волята, в духовния свят – лицето. Чувствата, сърцето, и то е легитимация. Следователно ще гледаш да не оцапаш легитимацията си. Още като видят оцапаното лице, казват: „Да идеш да си направиш нова фотография.
към беседата >>
Това са шапки, да не се изстудяват ушите.
Видите хубави обуща, искате да се обуете. Някоя хубава шапка видите, искате да си я турите. Сега капюшончета има. Досега не знаехте каква е тази мода. То не е мода, студът образува тази мода.
Това са шапки, да не се изстудяват ушите.
Едно рогче има отзад. Като туриш капюшончето и го завържеш, пази ушите. И мъжете може да го турят, не е лошо. Много практично е за зимно време. За лятно време не е, но за зимно време.
към беседата >>
Младите хора страдат от твърда храна.
То е най-твърдата храна, с която хората може да се хранят. Като слушаш някой критик да критикува нещата, тебе ти иде да повръщаш. Той казва, че това няма, онова няма, че нещата в природата са случайни, глупости, произволи. Ти се намериш във въздуха. Наял си се, че стомахът не може да смели тази твърда храна.
Младите хора страдат от твърда храна.
Старите умират от пастърма. Старите, като започнеш да ги храниш с пастърма, умират. Безнадеждието, когато дойде в човека, то е пастърма. Безверието е такава биволска пастърма. Дойде безлюбието, и то е пастърма.
към беседата >>
Това са три лични карти, ще ги носиш.
Като идеш, веднага да си дадеш адреса. Вие, като идете при спестовната каса, какво ви искат? Искат ви лична карта. Лична карта и за Божествения свят има, и за духовния свят има лична карта за сърцето. Лична карта има и за физичния свят, волята.
Това са три лични карти, ще ги носиш.
За човешкия свят – волята, в духовния свят – лицето. Чувствата, сърцето, и то е легитимация. Следователно ще гледаш да не оцапаш легитимацията си. Още като видят оцапаното лице, казват: „Да идеш да си направиш нова фотография. Тази нищо не те ползва.“
към беседата >>
Едно рогче има отзад.
Някоя хубава шапка видите, искате да си я турите. Сега капюшончета има. Досега не знаехте каква е тази мода. То не е мода, студът образува тази мода. Това са шапки, да не се изстудяват ушите.
Едно рогче има отзад.
Като туриш капюшончето и го завържеш, пази ушите. И мъжете може да го турят, не е лошо. Много практично е за зимно време. За лятно време не е, но за зимно време. И аз бих турил на студеното едно капюшонче.
към беседата >>
Старите умират от пастърма.
Като слушаш някой критик да критикува нещата, тебе ти иде да повръщаш. Той казва, че това няма, онова няма, че нещата в природата са случайни, глупости, произволи. Ти се намериш във въздуха. Наял си се, че стомахът не може да смели тази твърда храна. Младите хора страдат от твърда храна.
Старите умират от пастърма.
Старите, като започнеш да ги храниш с пастърма, умират. Безнадеждието, когато дойде в човека, то е пастърма. Безверието е такава биволска пастърма. Дойде безлюбието, и то е пастърма. Животът се обезсмисля, то е непоносима работа.
към беседата >>
За човешкия свят – волята, в духовния свят – лицето.
Вие, като идете при спестовната каса, какво ви искат? Искат ви лична карта. Лична карта и за Божествения свят има, и за духовния свят има лична карта за сърцето. Лична карта има и за физичния свят, волята. Това са три лични карти, ще ги носиш.
За човешкия свят – волята, в духовния свят – лицето.
Чувствата, сърцето, и то е легитимация. Следователно ще гледаш да не оцапаш легитимацията си. Още като видят оцапаното лице, казват: „Да идеш да си направиш нова фотография. Тази нищо не те ползва.“
към беседата >>
Като туриш капюшончето и го завържеш, пази ушите.
Сега капюшончета има. Досега не знаехте каква е тази мода. То не е мода, студът образува тази мода. Това са шапки, да не се изстудяват ушите. Едно рогче има отзад.
Като туриш капюшончето и го завържеш, пази ушите.
И мъжете може да го турят, не е лошо. Много практично е за зимно време. За лятно време не е, но за зимно време. И аз бих турил на студеното едно капюшонче.
към беседата >>
Старите, като започнеш да ги храниш с пастърма, умират.
Той казва, че това няма, онова няма, че нещата в природата са случайни, глупости, произволи. Ти се намериш във въздуха. Наял си се, че стомахът не може да смели тази твърда храна. Младите хора страдат от твърда храна. Старите умират от пастърма.
Старите, като започнеш да ги храниш с пастърма, умират.
Безнадеждието, когато дойде в човека, то е пастърма. Безверието е такава биволска пастърма. Дойде безлюбието, и то е пастърма. Животът се обезсмисля, то е непоносима работа. Казва: „Той е безверник.“ Във вашия ум как седи безверието?
към беседата >>
Чувствата, сърцето, и то е легитимация.
Искат ви лична карта. Лична карта и за Божествения свят има, и за духовния свят има лична карта за сърцето. Лична карта има и за физичния свят, волята. Това са три лични карти, ще ги носиш. За човешкия свят – волята, в духовния свят – лицето.
Чувствата, сърцето, и то е легитимация.
Следователно ще гледаш да не оцапаш легитимацията си. Още като видят оцапаното лице, казват: „Да идеш да си направиш нова фотография. Тази нищо не те ползва.“
към беседата >>
И мъжете може да го турят, не е лошо.
Досега не знаехте каква е тази мода. То не е мода, студът образува тази мода. Това са шапки, да не се изстудяват ушите. Едно рогче има отзад. Като туриш капюшончето и го завържеш, пази ушите.
И мъжете може да го турят, не е лошо.
Много практично е за зимно време. За лятно време не е, но за зимно време. И аз бих турил на студеното едно капюшонче.
към беседата >>
Безнадеждието, когато дойде в човека, то е пастърма.
Ти се намериш във въздуха. Наял си се, че стомахът не може да смели тази твърда храна. Младите хора страдат от твърда храна. Старите умират от пастърма. Старите, като започнеш да ги храниш с пастърма, умират.
Безнадеждието, когато дойде в човека, то е пастърма.
Безверието е такава биволска пастърма. Дойде безлюбието, и то е пастърма. Животът се обезсмисля, то е непоносима работа. Казва: „Той е безверник.“ Във вашия ум как седи безверието? Вие се обезверявате в доброто.
към беседата >>
Следователно ще гледаш да не оцапаш легитимацията си.
Лична карта и за Божествения свят има, и за духовния свят има лична карта за сърцето. Лична карта има и за физичния свят, волята. Това са три лични карти, ще ги носиш. За човешкия свят – волята, в духовния свят – лицето. Чувствата, сърцето, и то е легитимация.
Следователно ще гледаш да не оцапаш легитимацията си.
Още като видят оцапаното лице, казват: „Да идеш да си направиш нова фотография. Тази нищо не те ползва.“
към беседата >>
Много практично е за зимно време.
То не е мода, студът образува тази мода. Това са шапки, да не се изстудяват ушите. Едно рогче има отзад. Като туриш капюшончето и го завържеш, пази ушите. И мъжете може да го турят, не е лошо.
Много практично е за зимно време.
За лятно време не е, но за зимно време. И аз бих турил на студеното едно капюшонче.
към беседата >>
Безверието е такава биволска пастърма.
Наял си се, че стомахът не може да смели тази твърда храна. Младите хора страдат от твърда храна. Старите умират от пастърма. Старите, като започнеш да ги храниш с пастърма, умират. Безнадеждието, когато дойде в човека, то е пастърма.
Безверието е такава биволска пастърма.
Дойде безлюбието, и то е пастърма. Животът се обезсмисля, то е непоносима работа. Казва: „Той е безверник.“ Във вашия ум как седи безверието? Вие се обезверявате в доброто. Хубаво, щом доброто го няма, кое ще туриш на негово място?
към беседата >>
Още като видят оцапаното лице, казват: „Да идеш да си направиш нова фотография.
Лична карта има и за физичния свят, волята. Това са три лични карти, ще ги носиш. За човешкия свят – волята, в духовния свят – лицето. Чувствата, сърцето, и то е легитимация. Следователно ще гледаш да не оцапаш легитимацията си.
Още като видят оцапаното лице, казват: „Да идеш да си направиш нова фотография.
Тази нищо не те ползва.“
към беседата >>
За лятно време не е, но за зимно време.
Това са шапки, да не се изстудяват ушите. Едно рогче има отзад. Като туриш капюшончето и го завържеш, пази ушите. И мъжете може да го турят, не е лошо. Много практично е за зимно време.
За лятно време не е, но за зимно време.
И аз бих турил на студеното едно капюшонче.
към беседата >>
Дойде безлюбието, и то е пастърма.
Младите хора страдат от твърда храна. Старите умират от пастърма. Старите, като започнеш да ги храниш с пастърма, умират. Безнадеждието, когато дойде в човека, то е пастърма. Безверието е такава биволска пастърма.
Дойде безлюбието, и то е пастърма.
Животът се обезсмисля, то е непоносима работа. Казва: „Той е безверник.“ Във вашия ум как седи безверието? Вие се обезверявате в доброто. Хубаво, щом доброто го няма, кое ще туриш на негово място? Кое остава?
към беседата >>
Тази нищо не те ползва.“
Това са три лични карти, ще ги носиш. За човешкия свят – волята, в духовния свят – лицето. Чувствата, сърцето, и то е легитимация. Следователно ще гледаш да не оцапаш легитимацията си. Още като видят оцапаното лице, казват: „Да идеш да си направиш нова фотография.
Тази нищо не те ползва.“
към беседата >>
И аз бих турил на студеното едно капюшонче.
Едно рогче има отзад. Като туриш капюшончето и го завържеш, пази ушите. И мъжете може да го турят, не е лошо. Много практично е за зимно време. За лятно време не е, но за зимно време.
И аз бих турил на студеното едно капюшонче.
към беседата >>
Животът се обезсмисля, то е непоносима работа.
Старите умират от пастърма. Старите, като започнеш да ги храниш с пастърма, умират. Безнадеждието, когато дойде в човека, то е пастърма. Безверието е такава биволска пастърма. Дойде безлюбието, и то е пастърма.
Животът се обезсмисля, то е непоносима работа.
Казва: „Той е безверник.“ Във вашия ум как седи безверието? Вие се обезверявате в доброто. Хубаво, щом доброто го няма, кое ще туриш на негово място? Кое остава? Или нека дойдем до реалното.
към беседата >>
Сега вие разглеждате живота като пенсионери.
Сега вие разглеждате живота като пенсионери.
Някой служи, за да има една хубава пенсия. Коя е най-хубавата пенсия според вас? Коя пенсия считате нормална пенсия, дето да можете да преживеете добре? Че вие сте все хора на науката. От научно гледище разрешаваме въпроса.
към беседата >>
Изучавайте закона на мисълта.
Изучавайте закона на мисълта.
Не влизайте в стълкновение със себе си. Това да ви е правило: никога не влизайте в стълкновение със себе си. Никога не се бори със себе си. Не побеждавайте себе си. То е криво разбиране.
към беседата >>
Казва: „Той е безверник.“ Във вашия ум как седи безверието?
Старите, като започнеш да ги храниш с пастърма, умират. Безнадеждието, когато дойде в човека, то е пастърма. Безверието е такава биволска пастърма. Дойде безлюбието, и то е пастърма. Животът се обезсмисля, то е непоносима работа.
Казва: „Той е безверник.“ Във вашия ум как седи безверието?
Вие се обезверявате в доброто. Хубаво, щом доброто го няма, кое ще туриш на негово място? Кое остава? Или нека дойдем до реалното. Човек, след като изгуби своето здраве, кое иде на мястото?
към беседата >>
Някой служи, за да има една хубава пенсия.
Сега вие разглеждате живота като пенсионери.
Някой служи, за да има една хубава пенсия.
Коя е най-хубавата пенсия според вас? Коя пенсия считате нормална пенсия, дето да можете да преживеете добре? Че вие сте все хора на науката. От научно гледище разрешаваме въпроса. Едно съответствие има.
към беседата >>
Не влизайте в стълкновение със себе си.
Изучавайте закона на мисълта.
Не влизайте в стълкновение със себе си.
Това да ви е правило: никога не влизайте в стълкновение със себе си. Никога не се бори със себе си. Не побеждавайте себе си. То е криво разбиране. Никога не побеждавайте себе си.
към беседата >>
Вие се обезверявате в доброто.
Безнадеждието, когато дойде в човека, то е пастърма. Безверието е такава биволска пастърма. Дойде безлюбието, и то е пастърма. Животът се обезсмисля, то е непоносима работа. Казва: „Той е безверник.“ Във вашия ум как седи безверието?
Вие се обезверявате в доброто.
Хубаво, щом доброто го няма, кое ще туриш на негово място? Кое остава? Или нека дойдем до реалното. Човек, след като изгуби своето здраве, кое иде на мястото? Болестта иде.
към беседата >>
Коя е най-хубавата пенсия според вас?
Сега вие разглеждате живота като пенсионери. Някой служи, за да има една хубава пенсия.
Коя е най-хубавата пенсия според вас?
Коя пенсия считате нормална пенсия, дето да можете да преживеете добре? Че вие сте все хора на науката. От научно гледище разрешаваме въпроса. Едно съответствие има. Трябва да се определи енергията от мозъка, която харчиш.
към беседата >>
Това да ви е правило: никога не влизайте в стълкновение със себе си.
Изучавайте закона на мисълта. Не влизайте в стълкновение със себе си.
Това да ви е правило: никога не влизайте в стълкновение със себе си.
Никога не се бори със себе си. Не побеждавайте себе си. То е криво разбиране. Никога не побеждавайте себе си. Никого няма да победиш.
към беседата >>
Хубаво, щом доброто го няма, кое ще туриш на негово място?
Безверието е такава биволска пастърма. Дойде безлюбието, и то е пастърма. Животът се обезсмисля, то е непоносима работа. Казва: „Той е безверник.“ Във вашия ум как седи безверието? Вие се обезверявате в доброто.
Хубаво, щом доброто го няма, кое ще туриш на негово място?
Кое остава? Или нека дойдем до реалното. Човек, след като изгуби своето здраве, кое иде на мястото? Болестта иде. След като се обезвериш в болестта, кое иде?
към беседата >>
Коя пенсия считате нормална пенсия, дето да можете да преживеете добре?
Сега вие разглеждате живота като пенсионери. Някой служи, за да има една хубава пенсия. Коя е най-хубавата пенсия според вас?
Коя пенсия считате нормална пенсия, дето да можете да преживеете добре?
Че вие сте все хора на науката. От научно гледище разрешаваме въпроса. Едно съответствие има. Трябва да се определи енергията от мозъка, която харчиш. Мозъкът е скържав, такъв финансист, не дава.
към беседата >>
Никога не се бори със себе си.
Изучавайте закона на мисълта. Не влизайте в стълкновение със себе си. Това да ви е правило: никога не влизайте в стълкновение със себе си.
Никога не се бори със себе си.
Не побеждавайте себе си. То е криво разбиране. Никога не побеждавайте себе си. Никого няма да победиш. То е един много лош израз: „Убий всяко желание.“ Тури всяко желание намясто.
към беседата >>
Кое остава?
Дойде безлюбието, и то е пастърма. Животът се обезсмисля, то е непоносима работа. Казва: „Той е безверник.“ Във вашия ум как седи безверието? Вие се обезверявате в доброто. Хубаво, щом доброто го няма, кое ще туриш на негово място?
Кое остава?
Или нека дойдем до реалното. Човек, след като изгуби своето здраве, кое иде на мястото? Болестта иде. След като се обезвериш в болестта, кое иде? Кое е другото, по-лошото от болестта?
към беседата >>
Че вие сте все хора на науката.
Сега вие разглеждате живота като пенсионери. Някой служи, за да има една хубава пенсия. Коя е най-хубавата пенсия според вас? Коя пенсия считате нормална пенсия, дето да можете да преживеете добре?
Че вие сте все хора на науката.
От научно гледище разрешаваме въпроса. Едно съответствие има. Трябва да се определи енергията от мозъка, която харчиш. Мозъкът е скържав, такъв финансист, не дава. Той не е разточителен, той е организиран.
към беседата >>
Не побеждавайте себе си.
Изучавайте закона на мисълта. Не влизайте в стълкновение със себе си. Това да ви е правило: никога не влизайте в стълкновение със себе си. Никога не се бори със себе си.
Не побеждавайте себе си.
То е криво разбиране. Никога не побеждавайте себе си. Никого няма да победиш. То е един много лош израз: „Убий всяко желание.“ Тури всяко желание намясто. Всяко едно желание да бъде на мястото.
към беседата >>
Или нека дойдем до реалното.
Животът се обезсмисля, то е непоносима работа. Казва: „Той е безверник.“ Във вашия ум как седи безверието? Вие се обезверявате в доброто. Хубаво, щом доброто го няма, кое ще туриш на негово място? Кое остава?
Или нека дойдем до реалното.
Човек, след като изгуби своето здраве, кое иде на мястото? Болестта иде. След като се обезвериш в болестта, кое иде? Кое е другото, по-лошото от болестта? Болестта, тя е сватя, както тия сватове, когато искат да женят една мома.
към беседата >>
От научно гледище разрешаваме въпроса.
Сега вие разглеждате живота като пенсионери. Някой служи, за да има една хубава пенсия. Коя е най-хубавата пенсия според вас? Коя пенсия считате нормална пенсия, дето да можете да преживеете добре? Че вие сте все хора на науката.
От научно гледище разрешаваме въпроса.
Едно съответствие има. Трябва да се определи енергията от мозъка, която харчиш. Мозъкът е скържав, такъв финансист, не дава. Той не е разточителен, той е организиран. От една болест човек може да изгуби голямо тегло от тялото си.
към беседата >>
То е криво разбиране.
Изучавайте закона на мисълта. Не влизайте в стълкновение със себе си. Това да ви е правило: никога не влизайте в стълкновение със себе си. Никога не се бори със себе си. Не побеждавайте себе си.
То е криво разбиране.
Никога не побеждавайте себе си. Никого няма да победиш. То е един много лош израз: „Убий всяко желание.“ Тури всяко желание намясто. Всяко едно желание да бъде на мястото. Тури всяка постъпка на мястото ѝ.
към беседата >>
Човек, след като изгуби своето здраве, кое иде на мястото?
Казва: „Той е безверник.“ Във вашия ум как седи безверието? Вие се обезверявате в доброто. Хубаво, щом доброто го няма, кое ще туриш на негово място? Кое остава? Или нека дойдем до реалното.
Човек, след като изгуби своето здраве, кое иде на мястото?
Болестта иде. След като се обезвериш в болестта, кое иде? Кое е другото, по-лошото от болестта? Болестта, тя е сватя, както тия сватове, когато искат да женят една мома. Болестта като дойде, то казваш: „Не ми харесва този кандидат, когото представя.
към беседата >>
Едно съответствие има.
Някой служи, за да има една хубава пенсия. Коя е най-хубавата пенсия според вас? Коя пенсия считате нормална пенсия, дето да можете да преживеете добре? Че вие сте все хора на науката. От научно гледище разрешаваме въпроса.
Едно съответствие има.
Трябва да се определи енергията от мозъка, която харчиш. Мозъкът е скържав, такъв финансист, не дава. Той не е разточителен, той е организиран. От една болест човек може да изгуби голямо тегло от тялото си. От мозъка много малко се губи.
към беседата >>
Никога не побеждавайте себе си.
Не влизайте в стълкновение със себе си. Това да ви е правило: никога не влизайте в стълкновение със себе си. Никога не се бори със себе си. Не побеждавайте себе си. То е криво разбиране.
Никога не побеждавайте себе си.
Никого няма да победиш. То е един много лош израз: „Убий всяко желание.“ Тури всяко желание намясто. Всяко едно желание да бъде на мястото. Тури всяка постъпка на мястото ѝ. То е правилото в живота.
към беседата >>
Болестта иде.
Вие се обезверявате в доброто. Хубаво, щом доброто го няма, кое ще туриш на негово място? Кое остава? Или нека дойдем до реалното. Човек, след като изгуби своето здраве, кое иде на мястото?
Болестта иде.
След като се обезвериш в болестта, кое иде? Кое е другото, по-лошото от болестта? Болестта, тя е сватя, както тия сватове, когато искат да женят една мома. Болестта като дойде, то казваш: „Не ми харесва този кандидат, когото представя. Не ми харесва.
към беседата >>
Трябва да се определи енергията от мозъка, която харчиш.
Коя е най-хубавата пенсия според вас? Коя пенсия считате нормална пенсия, дето да можете да преживеете добре? Че вие сте все хора на науката. От научно гледище разрешаваме въпроса. Едно съответствие има.
Трябва да се определи енергията от мозъка, която харчиш.
Мозъкът е скържав, такъв финансист, не дава. Той не е разточителен, той е организиран. От една болест човек може да изгуби голямо тегло от тялото си. От мозъка много малко се губи. Болестта храни мозъка, но той нищо не дава.
към беседата >>
Никого няма да победиш.
Това да ви е правило: никога не влизайте в стълкновение със себе си. Никога не се бори със себе си. Не побеждавайте себе си. То е криво разбиране. Никога не побеждавайте себе си.
Никого няма да победиш.
То е един много лош израз: „Убий всяко желание.“ Тури всяко желание намясто. Всяко едно желание да бъде на мястото. Тури всяка постъпка на мястото ѝ. То е правилото в живота. Другите противоречия, които съществуват, не ги разрешавайте, понеже мъчнотиите, които вие не може да разрешите, те са за другите.
към беседата >>
След като се обезвериш в болестта, кое иде?
Хубаво, щом доброто го няма, кое ще туриш на негово място? Кое остава? Или нека дойдем до реалното. Човек, след като изгуби своето здраве, кое иде на мястото? Болестта иде.
След като се обезвериш в болестта, кое иде?
Кое е другото, по-лошото от болестта? Болестта, тя е сватя, както тия сватове, когато искат да женят една мома. Болестта като дойде, то казваш: „Не ми харесва този кандидат, когото представя. Не ми харесва. Нашата мома не даваме за него.“ Кой от вас обича тия кандидати на смъртта?
към беседата >>
Мозъкът е скържав, такъв финансист, не дава.
Коя пенсия считате нормална пенсия, дето да можете да преживеете добре? Че вие сте все хора на науката. От научно гледище разрешаваме въпроса. Едно съответствие има. Трябва да се определи енергията от мозъка, която харчиш.
Мозъкът е скържав, такъв финансист, не дава.
Той не е разточителен, той е организиран. От една болест човек може да изгуби голямо тегло от тялото си. От мозъка много малко се губи. Болестта храни мозъка, но той нищо не дава. Тялото е страхливо, за да се освободи, ще дадеш четирийсет и пет килограма, мозъкът не дава.
към беседата >>
То е един много лош израз: „Убий всяко желание.“ Тури всяко желание намясто.
Никога не се бори със себе си. Не побеждавайте себе си. То е криво разбиране. Никога не побеждавайте себе си. Никого няма да победиш.
То е един много лош израз: „Убий всяко желание.“ Тури всяко желание намясто.
Всяко едно желание да бъде на мястото. Тури всяка постъпка на мястото ѝ. То е правилото в живота. Другите противоречия, които съществуват, не ги разрешавайте, понеже мъчнотиите, които вие не може да разрешите, те са за другите. Всичките големи мъчнотии са за по-напредналите същества.
към беседата >>
Кое е другото, по-лошото от болестта?
Кое остава? Или нека дойдем до реалното. Човек, след като изгуби своето здраве, кое иде на мястото? Болестта иде. След като се обезвериш в болестта, кое иде?
Кое е другото, по-лошото от болестта?
Болестта, тя е сватя, както тия сватове, когато искат да женят една мома. Болестта като дойде, то казваш: „Не ми харесва този кандидат, когото представя. Не ми харесва. Нашата мома не даваме за него.“ Кой от вас обича тия кандидати на смъртта?
към беседата >>
Той не е разточителен, той е организиран.
Че вие сте все хора на науката. От научно гледище разрешаваме въпроса. Едно съответствие има. Трябва да се определи енергията от мозъка, която харчиш. Мозъкът е скържав, такъв финансист, не дава.
Той не е разточителен, той е организиран.
От една болест човек може да изгуби голямо тегло от тялото си. От мозъка много малко се губи. Болестта храни мозъка, но той нищо не дава. Тялото е страхливо, за да се освободи, ще дадеш четирийсет и пет килограма, мозъкът не дава. Голям герой е, казва: „Не давам.“ Много малко ще даде.
към беседата >>
Всяко едно желание да бъде на мястото.
Не побеждавайте себе си. То е криво разбиране. Никога не побеждавайте себе си. Никого няма да победиш. То е един много лош израз: „Убий всяко желание.“ Тури всяко желание намясто.
Всяко едно желание да бъде на мястото.
Тури всяка постъпка на мястото ѝ. То е правилото в живота. Другите противоречия, които съществуват, не ги разрешавайте, понеже мъчнотиите, които вие не може да разрешите, те са за другите. Всичките големи мъчнотии са за по-напредналите същества. Вие в дадения случай разрешавайте само вашите мъчнотии.
към беседата >>
Болестта, тя е сватя, както тия сватове, когато искат да женят една мома.
Или нека дойдем до реалното. Човек, след като изгуби своето здраве, кое иде на мястото? Болестта иде. След като се обезвериш в болестта, кое иде? Кое е другото, по-лошото от болестта?
Болестта, тя е сватя, както тия сватове, когато искат да женят една мома.
Болестта като дойде, то казваш: „Не ми харесва този кандидат, когото представя. Не ми харесва. Нашата мома не даваме за него.“ Кой от вас обича тия кандидати на смъртта?
към беседата >>
От една болест човек може да изгуби голямо тегло от тялото си.
От научно гледище разрешаваме въпроса. Едно съответствие има. Трябва да се определи енергията от мозъка, която харчиш. Мозъкът е скържав, такъв финансист, не дава. Той не е разточителен, той е организиран.
От една болест човек може да изгуби голямо тегло от тялото си.
От мозъка много малко се губи. Болестта храни мозъка, но той нищо не дава. Тялото е страхливо, за да се освободи, ще дадеш четирийсет и пет килограма, мозъкът не дава. Голям герой е, казва: „Не давам.“ Много малко ще даде. Затуй ще имаме мярката на ума, той е икономист.
към беседата >>
Тури всяка постъпка на мястото ѝ.
То е криво разбиране. Никога не побеждавайте себе си. Никого няма да победиш. То е един много лош израз: „Убий всяко желание.“ Тури всяко желание намясто. Всяко едно желание да бъде на мястото.
Тури всяка постъпка на мястото ѝ.
То е правилото в живота. Другите противоречия, които съществуват, не ги разрешавайте, понеже мъчнотиите, които вие не може да разрешите, те са за другите. Всичките големи мъчнотии са за по-напредналите същества. Вие в дадения случай разрешавайте само вашите мъчнотии. Вие разрешавате въпроса за целия свят, и туй е злото.
към беседата >>
Болестта като дойде, то казваш: „Не ми харесва този кандидат, когото представя.
Човек, след като изгуби своето здраве, кое иде на мястото? Болестта иде. След като се обезвериш в болестта, кое иде? Кое е другото, по-лошото от болестта? Болестта, тя е сватя, както тия сватове, когато искат да женят една мома.
Болестта като дойде, то казваш: „Не ми харесва този кандидат, когото представя.
Не ми харесва. Нашата мома не даваме за него.“ Кой от вас обича тия кандидати на смъртта?
към беседата >>
От мозъка много малко се губи.
Едно съответствие има. Трябва да се определи енергията от мозъка, която харчиш. Мозъкът е скържав, такъв финансист, не дава. Той не е разточителен, той е организиран. От една болест човек може да изгуби голямо тегло от тялото си.
От мозъка много малко се губи.
Болестта храни мозъка, но той нищо не дава. Тялото е страхливо, за да се освободи, ще дадеш четирийсет и пет килограма, мозъкът не дава. Голям герой е, казва: „Не давам.“ Много малко ще даде. Затуй ще имаме мярката на ума, той е икономист. Най-много харчи сърцето, то е много разточително, затова финансиално то е обедняло.
към беседата >>
То е правилото в живота.
Никога не побеждавайте себе си. Никого няма да победиш. То е един много лош израз: „Убий всяко желание.“ Тури всяко желание намясто. Всяко едно желание да бъде на мястото. Тури всяка постъпка на мястото ѝ.
То е правилото в живота.
Другите противоречия, които съществуват, не ги разрешавайте, понеже мъчнотиите, които вие не може да разрешите, те са за другите. Всичките големи мъчнотии са за по-напредналите същества. Вие в дадения случай разрешавайте само вашите мъчнотии. Вие разрешавате въпроса за целия свят, и туй е злото. Те са мъчнотии за по-учени хора.
към беседата >>
Не ми харесва.
Болестта иде. След като се обезвериш в болестта, кое иде? Кое е другото, по-лошото от болестта? Болестта, тя е сватя, както тия сватове, когато искат да женят една мома. Болестта като дойде, то казваш: „Не ми харесва този кандидат, когото представя.
Не ми харесва.
Нашата мома не даваме за него.“ Кой от вас обича тия кандидати на смъртта?
към беседата >>
Болестта храни мозъка, но той нищо не дава.
Трябва да се определи енергията от мозъка, която харчиш. Мозъкът е скържав, такъв финансист, не дава. Той не е разточителен, той е организиран. От една болест човек може да изгуби голямо тегло от тялото си. От мозъка много малко се губи.
Болестта храни мозъка, но той нищо не дава.
Тялото е страхливо, за да се освободи, ще дадеш четирийсет и пет килограма, мозъкът не дава. Голям герой е, казва: „Не давам.“ Много малко ще даде. Затуй ще имаме мярката на ума, той е икономист. Най-много харчи сърцето, то е много разточително, затова финансиално то е обедняло. Грехът на сърцето не е нищо друго освен борч.
към беседата >>
Другите противоречия, които съществуват, не ги разрешавайте, понеже мъчнотиите, които вие не може да разрешите, те са за другите.
Никого няма да победиш. То е един много лош израз: „Убий всяко желание.“ Тури всяко желание намясто. Всяко едно желание да бъде на мястото. Тури всяка постъпка на мястото ѝ. То е правилото в живота.
Другите противоречия, които съществуват, не ги разрешавайте, понеже мъчнотиите, които вие не може да разрешите, те са за другите.
Всичките големи мъчнотии са за по-напредналите същества. Вие в дадения случай разрешавайте само вашите мъчнотии. Вие разрешавате въпроса за целия свят, и туй е злото. Те са мъчнотии за по-учени хора. По-простите задачи са за по-простите, неучените.
към беседата >>
Нашата мома не даваме за него.“ Кой от вас обича тия кандидати на смъртта?
След като се обезвериш в болестта, кое иде? Кое е другото, по-лошото от болестта? Болестта, тя е сватя, както тия сватове, когато искат да женят една мома. Болестта като дойде, то казваш: „Не ми харесва този кандидат, когото представя. Не ми харесва.
Нашата мома не даваме за него.“ Кой от вас обича тия кандидати на смъртта?
към беседата >>
Тялото е страхливо, за да се освободи, ще дадеш четирийсет и пет килограма, мозъкът не дава.
Мозъкът е скържав, такъв финансист, не дава. Той не е разточителен, той е организиран. От една болест човек може да изгуби голямо тегло от тялото си. От мозъка много малко се губи. Болестта храни мозъка, но той нищо не дава.
Тялото е страхливо, за да се освободи, ще дадеш четирийсет и пет килограма, мозъкът не дава.
Голям герой е, казва: „Не давам.“ Много малко ще даде. Затуй ще имаме мярката на ума, той е икономист. Най-много харчи сърцето, то е много разточително, затова финансиално то е обедняло. Грехът на сърцето не е нищо друго освен борч. Затова аз наричам смъртта фалимент.
към беседата >>
Всичките големи мъчнотии са за по-напредналите същества.
То е един много лош израз: „Убий всяко желание.“ Тури всяко желание намясто. Всяко едно желание да бъде на мястото. Тури всяка постъпка на мястото ѝ. То е правилото в живота. Другите противоречия, които съществуват, не ги разрешавайте, понеже мъчнотиите, които вие не може да разрешите, те са за другите.
Всичките големи мъчнотии са за по-напредналите същества.
Вие в дадения случай разрешавайте само вашите мъчнотии. Вие разрешавате въпроса за целия свят, и туй е злото. Те са мъчнотии за по-учени хора. По-простите задачи са за по-простите, неучените. Разрешавайте малките задачи хубаво.
към беседата >>
Има една женска смърт и една мъжка смърт.
Има една женска смърт и една мъжка смърт.
Мъжете женят за женската смърт, жените – за мъжката смърт. Умрелият е женен човек, да умреш – ти се жениш. Щом се жениш, ще плащаш разноските. Сега питам, туй как ще разберете? Какво разбирате под думата женене?
към беседата >>
Голям герой е, казва: „Не давам.“ Много малко ще даде.
Той не е разточителен, той е организиран. От една болест човек може да изгуби голямо тегло от тялото си. От мозъка много малко се губи. Болестта храни мозъка, но той нищо не дава. Тялото е страхливо, за да се освободи, ще дадеш четирийсет и пет килограма, мозъкът не дава.
Голям герой е, казва: „Не давам.“ Много малко ще даде.
Затуй ще имаме мярката на ума, той е икономист. Най-много харчи сърцето, то е много разточително, затова финансиално то е обедняло. Грехът на сърцето не е нищо друго освен борч. Затова аз наричам смъртта фалимент. Много пъти известна фирма фалира, финансова криза има, умира от безпаричие.
към беседата >>
Вие в дадения случай разрешавайте само вашите мъчнотии.
Всяко едно желание да бъде на мястото. Тури всяка постъпка на мястото ѝ. То е правилото в живота. Другите противоречия, които съществуват, не ги разрешавайте, понеже мъчнотиите, които вие не може да разрешите, те са за другите. Всичките големи мъчнотии са за по-напредналите същества.
Вие в дадения случай разрешавайте само вашите мъчнотии.
Вие разрешавате въпроса за целия свят, и туй е злото. Те са мъчнотии за по-учени хора. По-простите задачи са за по-простите, неучените. Разрешавайте малките задачи хубаво.
към беседата >>
Мъжете женят за женската смърт, жените – за мъжката смърт.
Има една женска смърт и една мъжка смърт.
Мъжете женят за женската смърт, жените – за мъжката смърт.
Умрелият е женен човек, да умреш – ти се жениш. Щом се жениш, ще плащаш разноските. Сега питам, туй как ще разберете? Какво разбирате под думата женене? Вие разбирате това, което не е.
към беседата >>
Затуй ще имаме мярката на ума, той е икономист.
От една болест човек може да изгуби голямо тегло от тялото си. От мозъка много малко се губи. Болестта храни мозъка, но той нищо не дава. Тялото е страхливо, за да се освободи, ще дадеш четирийсет и пет килограма, мозъкът не дава. Голям герой е, казва: „Не давам.“ Много малко ще даде.
Затуй ще имаме мярката на ума, той е икономист.
Най-много харчи сърцето, то е много разточително, затова финансиално то е обедняло. Грехът на сърцето не е нищо друго освен борч. Затова аз наричам смъртта фалимент. Много пъти известна фирма фалира, финансова криза има, умира от безпаричие. Една банка умира или фалира.
към беседата >>
Вие разрешавате въпроса за целия свят, и туй е злото.
Тури всяка постъпка на мястото ѝ. То е правилото в живота. Другите противоречия, които съществуват, не ги разрешавайте, понеже мъчнотиите, които вие не може да разрешите, те са за другите. Всичките големи мъчнотии са за по-напредналите същества. Вие в дадения случай разрешавайте само вашите мъчнотии.
Вие разрешавате въпроса за целия свят, и туй е злото.
Те са мъчнотии за по-учени хора. По-простите задачи са за по-простите, неучените. Разрешавайте малките задачи хубаво.
към беседата >>
Умрелият е женен човек, да умреш – ти се жениш.
Има една женска смърт и една мъжка смърт. Мъжете женят за женската смърт, жените – за мъжката смърт.
Умрелият е женен човек, да умреш – ти се жениш.
Щом се жениш, ще плащаш разноските. Сега питам, туй как ще разберете? Какво разбирате под думата женене? Вие разбирате това, което не е. Вие разбирате да се ожени човек, да живее щастливо, да си направи къща, да има жена, деца.
към беседата >>
Най-много харчи сърцето, то е много разточително, затова финансиално то е обедняло.
От мозъка много малко се губи. Болестта храни мозъка, но той нищо не дава. Тялото е страхливо, за да се освободи, ще дадеш четирийсет и пет килограма, мозъкът не дава. Голям герой е, казва: „Не давам.“ Много малко ще даде. Затуй ще имаме мярката на ума, той е икономист.
Най-много харчи сърцето, то е много разточително, затова финансиално то е обедняло.
Грехът на сърцето не е нищо друго освен борч. Затова аз наричам смъртта фалимент. Много пъти известна фирма фалира, финансова криза има, умира от безпаричие. Една банка умира или фалира.
към беседата >>
Те са мъчнотии за по-учени хора.
То е правилото в живота. Другите противоречия, които съществуват, не ги разрешавайте, понеже мъчнотиите, които вие не може да разрешите, те са за другите. Всичките големи мъчнотии са за по-напредналите същества. Вие в дадения случай разрешавайте само вашите мъчнотии. Вие разрешавате въпроса за целия свят, и туй е злото.
Те са мъчнотии за по-учени хора.
По-простите задачи са за по-простите, неучените. Разрешавайте малките задачи хубаво.
към беседата >>
Щом се жениш, ще плащаш разноските.
Има една женска смърт и една мъжка смърт. Мъжете женят за женската смърт, жените – за мъжката смърт. Умрелият е женен човек, да умреш – ти се жениш.
Щом се жениш, ще плащаш разноските.
Сега питам, туй как ще разберете? Какво разбирате под думата женене? Вие разбирате това, което не е. Вие разбирате да се ожени човек, да живее щастливо, да си направи къща, да има жена, деца. Като се ожени, вижда, че тази работа не е така лесна, както ние мислим.
към беседата >>
Грехът на сърцето не е нищо друго освен борч.
Болестта храни мозъка, но той нищо не дава. Тялото е страхливо, за да се освободи, ще дадеш четирийсет и пет килограма, мозъкът не дава. Голям герой е, казва: „Не давам.“ Много малко ще даде. Затуй ще имаме мярката на ума, той е икономист. Най-много харчи сърцето, то е много разточително, затова финансиално то е обедняло.
Грехът на сърцето не е нищо друго освен борч.
Затова аз наричам смъртта фалимент. Много пъти известна фирма фалира, финансова криза има, умира от безпаричие. Една банка умира или фалира.
към беседата >>
По-простите задачи са за по-простите, неучените.
Другите противоречия, които съществуват, не ги разрешавайте, понеже мъчнотиите, които вие не може да разрешите, те са за другите. Всичките големи мъчнотии са за по-напредналите същества. Вие в дадения случай разрешавайте само вашите мъчнотии. Вие разрешавате въпроса за целия свят, и туй е злото. Те са мъчнотии за по-учени хора.
По-простите задачи са за по-простите, неучените.
Разрешавайте малките задачи хубаво.
към беседата >>
Сега питам, туй как ще разберете?
Има една женска смърт и една мъжка смърт. Мъжете женят за женската смърт, жените – за мъжката смърт. Умрелият е женен човек, да умреш – ти се жениш. Щом се жениш, ще плащаш разноските.
Сега питам, туй как ще разберете?
Какво разбирате под думата женене? Вие разбирате това, което не е. Вие разбирате да се ожени човек, да живее щастливо, да си направи къща, да има жена, деца. Като се ожени, вижда, че тази работа не е така лесна, както ние мислим. Или някой пише поезия, той мисли, че ще напише някоя хубава поезия.
към беседата >>
Затова аз наричам смъртта фалимент.
Тялото е страхливо, за да се освободи, ще дадеш четирийсет и пет килограма, мозъкът не дава. Голям герой е, казва: „Не давам.“ Много малко ще даде. Затуй ще имаме мярката на ума, той е икономист. Най-много харчи сърцето, то е много разточително, затова финансиално то е обедняло. Грехът на сърцето не е нищо друго освен борч.
Затова аз наричам смъртта фалимент.
Много пъти известна фирма фалира, финансова криза има, умира от безпаричие. Една банка умира или фалира.
към беседата >>
Разрешавайте малките задачи хубаво.
Всичките големи мъчнотии са за по-напредналите същества. Вие в дадения случай разрешавайте само вашите мъчнотии. Вие разрешавате въпроса за целия свят, и туй е злото. Те са мъчнотии за по-учени хора. По-простите задачи са за по-простите, неучените.
Разрешавайте малките задачи хубаво.
към беседата >>
Какво разбирате под думата женене?
Има една женска смърт и една мъжка смърт. Мъжете женят за женската смърт, жените – за мъжката смърт. Умрелият е женен човек, да умреш – ти се жениш. Щом се жениш, ще плащаш разноските. Сега питам, туй как ще разберете?
Какво разбирате под думата женене?
Вие разбирате това, което не е. Вие разбирате да се ожени човек, да живее щастливо, да си направи къща, да има жена, деца. Като се ожени, вижда, че тази работа не е така лесна, както ние мислим. Или някой пише поезия, той мисли, че ще напише някоя хубава поезия. Някой пише, но някой критик, като разгледа тази поезия, казва, че думите не са турени намясто и той се откаже да пише поезия.
към беседата >>
Много пъти известна фирма фалира, финансова криза има, умира от безпаричие.
Голям герой е, казва: „Не давам.“ Много малко ще даде. Затуй ще имаме мярката на ума, той е икономист. Най-много харчи сърцето, то е много разточително, затова финансиално то е обедняло. Грехът на сърцето не е нищо друго освен борч. Затова аз наричам смъртта фалимент.
Много пъти известна фирма фалира, финансова криза има, умира от безпаричие.
Една банка умира или фалира.
към беседата >>
Вие разбирате това, което не е.
Мъжете женят за женската смърт, жените – за мъжката смърт. Умрелият е женен човек, да умреш – ти се жениш. Щом се жениш, ще плащаш разноските. Сега питам, туй как ще разберете? Какво разбирате под думата женене?
Вие разбирате това, което не е.
Вие разбирате да се ожени човек, да живее щастливо, да си направи къща, да има жена, деца. Като се ожени, вижда, че тази работа не е така лесна, както ние мислим. Или някой пише поезия, той мисли, че ще напише някоя хубава поезия. Някой пише, но някой критик, като разгледа тази поезия, казва, че думите не са турени намясто и той се откаже да пише поезия. В поезията пишеш хубави работи.
към беседата >>
Една банка умира или фалира.
Затуй ще имаме мярката на ума, той е икономист. Най-много харчи сърцето, то е много разточително, затова финансиално то е обедняло. Грехът на сърцето не е нищо друго освен борч. Затова аз наричам смъртта фалимент. Много пъти известна фирма фалира, финансова криза има, умира от безпаричие.
Една банка умира или фалира.
към беседата >>
Вие разбирате да се ожени човек, да живее щастливо, да си направи къща, да има жена, деца.
Умрелият е женен човек, да умреш – ти се жениш. Щом се жениш, ще плащаш разноските. Сега питам, туй как ще разберете? Какво разбирате под думата женене? Вие разбирате това, което не е.
Вие разбирате да се ожени човек, да живее щастливо, да си направи къща, да има жена, деца.
Като се ожени, вижда, че тази работа не е така лесна, както ние мислим. Или някой пише поезия, той мисли, че ще напише някоя хубава поезия. Някой пише, но някой критик, като разгледа тази поезия, казва, че думите не са турени намясто и той се откаже да пише поезия. В поезията пишеш хубави работи. Пишеш, че някое дете се ражда хубаво.
към беседата >>
Запример при онази криза в Америка, която настана преди години, девет хиляди спестовни банки фалираха.
Запример при онази криза в Америка, която настана преди години, девет хиляди спестовни банки фалираха.
Знаете какво е спестовна банка. Всички туряха парите си за черни дни. Като фалираха спестовните банки, всички спестени пари отидоха да помагат на черните дни. Сега като се подобри положението, започнаха да се образуват нови банки с грамадни капитали, с по четиристотин–петстотин милиона долара. Фалираха толкова банки.
към беседата >>
Като се ожени, вижда, че тази работа не е така лесна, както ние мислим.
Щом се жениш, ще плащаш разноските. Сега питам, туй как ще разберете? Какво разбирате под думата женене? Вие разбирате това, което не е. Вие разбирате да се ожени човек, да живее щастливо, да си направи къща, да има жена, деца.
Като се ожени, вижда, че тази работа не е така лесна, както ние мислим.
Или някой пише поезия, той мисли, че ще напише някоя хубава поезия. Някой пише, но някой критик, като разгледа тази поезия, казва, че думите не са турени намясто и той се откаже да пише поезия. В поезията пишеш хубави работи. Пишеш, че някое дете се ражда хубаво. Туй дете расте, пак напишеш нещо.
към беседата >>
Знаете какво е спестовна банка.
Запример при онази криза в Америка, която настана преди години, девет хиляди спестовни банки фалираха.
Знаете какво е спестовна банка.
Всички туряха парите си за черни дни. Като фалираха спестовните банки, всички спестени пари отидоха да помагат на черните дни. Сега като се подобри положението, започнаха да се образуват нови банки с грамадни капитали, с по четиристотин–петстотин милиона долара. Фалираха толкова банки. Къде отидоха тези пари?
към беседата >>
Или някой пише поезия, той мисли, че ще напише някоя хубава поезия.
Сега питам, туй как ще разберете? Какво разбирате под думата женене? Вие разбирате това, което не е. Вие разбирате да се ожени човек, да живее щастливо, да си направи къща, да има жена, деца. Като се ожени, вижда, че тази работа не е така лесна, както ние мислим.
Или някой пише поезия, той мисли, че ще напише някоя хубава поезия.
Някой пише, но някой критик, като разгледа тази поезия, казва, че думите не са турени намясто и той се откаже да пише поезия. В поезията пишеш хубави работи. Пишеш, че някое дете се ражда хубаво. Туй дете расте, пак напишеш нещо. Умира това дете, пак пишеш поезия, да утешиш майката.
към беседата >>
Всички туряха парите си за черни дни.
Запример при онази криза в Америка, която настана преди години, девет хиляди спестовни банки фалираха. Знаете какво е спестовна банка.
Всички туряха парите си за черни дни.
Като фалираха спестовните банки, всички спестени пари отидоха да помагат на черните дни. Сега като се подобри положението, започнаха да се образуват нови банки с грамадни капитали, с по четиристотин–петстотин милиона долара. Фалираха толкова банки. Къде отидоха тези пари? Скрити са.
към беседата >>
Някой пише, но някой критик, като разгледа тази поезия, казва, че думите не са турени намясто и той се откаже да пише поезия.
Какво разбирате под думата женене? Вие разбирате това, което не е. Вие разбирате да се ожени човек, да живее щастливо, да си направи къща, да има жена, деца. Като се ожени, вижда, че тази работа не е така лесна, както ние мислим. Или някой пише поезия, той мисли, че ще напише някоя хубава поезия.
Някой пише, но някой критик, като разгледа тази поезия, казва, че думите не са турени намясто и той се откаже да пише поезия.
В поезията пишеш хубави работи. Пишеш, че някое дете се ражда хубаво. Туй дете расте, пак напишеш нещо. Умира това дете, пак пишеш поезия, да утешиш майката. Ще възпееш детето, че е даровито, красиво, после – как умряло.
към беседата >>
Като фалираха спестовните банки, всички спестени пари отидоха да помагат на черните дни.
Запример при онази криза в Америка, която настана преди години, девет хиляди спестовни банки фалираха. Знаете какво е спестовна банка. Всички туряха парите си за черни дни.
Като фалираха спестовните банки, всички спестени пари отидоха да помагат на черните дни.
Сега като се подобри положението, започнаха да се образуват нови банки с грамадни капитали, с по четиристотин–петстотин милиона долара. Фалираха толкова банки. Къде отидоха тези пари? Скрити са. Те са хубави икономисти.
към беседата >>
В поезията пишеш хубави работи.
Вие разбирате това, което не е. Вие разбирате да се ожени човек, да живее щастливо, да си направи къща, да има жена, деца. Като се ожени, вижда, че тази работа не е така лесна, както ние мислим. Или някой пише поезия, той мисли, че ще напише някоя хубава поезия. Някой пише, но някой критик, като разгледа тази поезия, казва, че думите не са турени намясто и той се откаже да пише поезия.
В поезията пишеш хубави работи.
Пишеш, че някое дете се ражда хубаво. Туй дете расте, пак напишеш нещо. Умира това дете, пак пишеш поезия, да утешиш майката. Ще възпееш детето, че е даровито, красиво, после – как умряло. Като чете майката тази поезия, ще ѝ капят сълзи от очите.
към беседата >>
Сега като се подобри положението, започнаха да се образуват нови банки с грамадни капитали, с по четиристотин–петстотин милиона долара.
Запример при онази криза в Америка, която настана преди години, девет хиляди спестовни банки фалираха. Знаете какво е спестовна банка. Всички туряха парите си за черни дни. Като фалираха спестовните банки, всички спестени пари отидоха да помагат на черните дни.
Сега като се подобри положението, започнаха да се образуват нови банки с грамадни капитали, с по четиристотин–петстотин милиона долара.
Фалираха толкова банки. Къде отидоха тези пари? Скрити са. Те са хубави икономисти. Икономисаха ги.
към беседата >>
Пишеш, че някое дете се ражда хубаво.
Вие разбирате да се ожени човек, да живее щастливо, да си направи къща, да има жена, деца. Като се ожени, вижда, че тази работа не е така лесна, както ние мислим. Или някой пише поезия, той мисли, че ще напише някоя хубава поезия. Някой пише, но някой критик, като разгледа тази поезия, казва, че думите не са турени намясто и той се откаже да пише поезия. В поезията пишеш хубави работи.
Пишеш, че някое дете се ражда хубаво.
Туй дете расте, пак напишеш нещо. Умира това дете, пак пишеш поезия, да утешиш майката. Ще възпееш детето, че е даровито, красиво, после – как умряло. Като чете майката тази поезия, ще ѝ капят сълзи от очите. Колкото поезията е по-хубава, толкова повече сълзи ще капят.
към беседата >>
Фалираха толкова банки.
Запример при онази криза в Америка, която настана преди години, девет хиляди спестовни банки фалираха. Знаете какво е спестовна банка. Всички туряха парите си за черни дни. Като фалираха спестовните банки, всички спестени пари отидоха да помагат на черните дни. Сега като се подобри положението, започнаха да се образуват нови банки с грамадни капитали, с по четиристотин–петстотин милиона долара.
Фалираха толкова банки.
Къде отидоха тези пари? Скрити са. Те са хубави икономисти. Икономисаха ги. Казват на бедните: „Понеже вие сте разточителни, ще ги изпохарчите, нищо няма да направите, нищо няма да излезе от тези пари, то ги икономисахме.“ Казвам, вие може да намерите погрешката.
към беседата >>
Туй дете расте, пак напишеш нещо.
Като се ожени, вижда, че тази работа не е така лесна, както ние мислим. Или някой пише поезия, той мисли, че ще напише някоя хубава поезия. Някой пише, но някой критик, като разгледа тази поезия, казва, че думите не са турени намясто и той се откаже да пише поезия. В поезията пишеш хубави работи. Пишеш, че някое дете се ражда хубаво.
Туй дете расте, пак напишеш нещо.
Умира това дете, пак пишеш поезия, да утешиш майката. Ще възпееш детето, че е даровито, красиво, после – как умряло. Като чете майката тази поезия, ще ѝ капят сълзи от очите. Колкото поезията е по-хубава, толкова повече сълзи ще капят. Като кажеш, че майката родила едно дете, което е глупак, един идиот: „замина си и много добре стана“, ако така напишеш, тя ще повярва, че детето било глупак, идиот и от него нищо не може да стане.
към беседата >>
Къде отидоха тези пари?
Знаете какво е спестовна банка. Всички туряха парите си за черни дни. Като фалираха спестовните банки, всички спестени пари отидоха да помагат на черните дни. Сега като се подобри положението, започнаха да се образуват нови банки с грамадни капитали, с по четиристотин–петстотин милиона долара. Фалираха толкова банки.
Къде отидоха тези пари?
Скрити са. Те са хубави икономисти. Икономисаха ги. Казват на бедните: „Понеже вие сте разточителни, ще ги изпохарчите, нищо няма да направите, нищо няма да излезе от тези пари, то ги икономисахме.“ Казвам, вие може да намерите погрешката. Къде са отишли тези пари?
към беседата >>
Умира това дете, пак пишеш поезия, да утешиш майката.
Или някой пише поезия, той мисли, че ще напише някоя хубава поезия. Някой пише, но някой критик, като разгледа тази поезия, казва, че думите не са турени намясто и той се откаже да пише поезия. В поезията пишеш хубави работи. Пишеш, че някое дете се ражда хубаво. Туй дете расте, пак напишеш нещо.
Умира това дете, пак пишеш поезия, да утешиш майката.
Ще възпееш детето, че е даровито, красиво, после – как умряло. Като чете майката тази поезия, ще ѝ капят сълзи от очите. Колкото поезията е по-хубава, толкова повече сълзи ще капят. Като кажеш, че майката родила едно дете, което е глупак, един идиот: „замина си и много добре стана“, ако така напишеш, тя ще повярва, че детето било глупак, идиот и от него нищо не може да стане. Ако пишеш, че детето било ангел, гений, ще накараш тази майка да плаче.
към беседата >>
Скрити са.
Всички туряха парите си за черни дни. Като фалираха спестовните банки, всички спестени пари отидоха да помагат на черните дни. Сега като се подобри положението, започнаха да се образуват нови банки с грамадни капитали, с по четиристотин–петстотин милиона долара. Фалираха толкова банки. Къде отидоха тези пари?
Скрити са.
Те са хубави икономисти. Икономисаха ги. Казват на бедните: „Понеже вие сте разточителни, ще ги изпохарчите, нищо няма да направите, нищо няма да излезе от тези пари, то ги икономисахме.“ Казвам, вие може да намерите погрешката. Къде са отишли тези пари? Някой път същото става и във вас.
към беседата >>
Ще възпееш детето, че е даровито, красиво, после – как умряло.
Някой пише, но някой критик, като разгледа тази поезия, казва, че думите не са турени намясто и той се откаже да пише поезия. В поезията пишеш хубави работи. Пишеш, че някое дете се ражда хубаво. Туй дете расте, пак напишеш нещо. Умира това дете, пак пишеш поезия, да утешиш майката.
Ще възпееш детето, че е даровито, красиво, после – как умряло.
Като чете майката тази поезия, ще ѝ капят сълзи от очите. Колкото поезията е по-хубава, толкова повече сълзи ще капят. Като кажеш, че майката родила едно дете, което е глупак, един идиот: „замина си и много добре стана“, ако така напишеш, тя ще повярва, че детето било глупак, идиот и от него нищо не може да стане. Ако пишеш, че детето било ангел, гений, ще накараш тази майка да плаче. Поетът, когато пише за едно дете, от къде знае, че е поет, гений?
към беседата >>
Те са хубави икономисти.
Като фалираха спестовните банки, всички спестени пари отидоха да помагат на черните дни. Сега като се подобри положението, започнаха да се образуват нови банки с грамадни капитали, с по четиристотин–петстотин милиона долара. Фалираха толкова банки. Къде отидоха тези пари? Скрити са.
Те са хубави икономисти.
Икономисаха ги. Казват на бедните: „Понеже вие сте разточителни, ще ги изпохарчите, нищо няма да направите, нищо няма да излезе от тези пари, то ги икономисахме.“ Казвам, вие може да намерите погрешката. Къде са отишли тези пари? Някой път същото става и във вас. Хване ви някоя болест, колко банки фалират във вас?
към беседата >>
Като чете майката тази поезия, ще ѝ капят сълзи от очите.
В поезията пишеш хубави работи. Пишеш, че някое дете се ражда хубаво. Туй дете расте, пак напишеш нещо. Умира това дете, пак пишеш поезия, да утешиш майката. Ще възпееш детето, че е даровито, красиво, после – как умряло.
Като чете майката тази поезия, ще ѝ капят сълзи от очите.
Колкото поезията е по-хубава, толкова повече сълзи ще капят. Като кажеш, че майката родила едно дете, което е глупак, един идиот: „замина си и много добре стана“, ако така напишеш, тя ще повярва, че детето било глупак, идиот и от него нищо не може да стане. Ако пишеш, че детето било ангел, гений, ще накараш тази майка да плаче. Поетът, когато пише за едно дете, от къде знае, че е поет, гений? Той предполага, то е една хипотеза.
към беседата >>
Икономисаха ги.
Сега като се подобри положението, започнаха да се образуват нови банки с грамадни капитали, с по четиристотин–петстотин милиона долара. Фалираха толкова банки. Къде отидоха тези пари? Скрити са. Те са хубави икономисти.
Икономисаха ги.
Казват на бедните: „Понеже вие сте разточителни, ще ги изпохарчите, нищо няма да направите, нищо няма да излезе от тези пари, то ги икономисахме.“ Казвам, вие може да намерите погрешката. Къде са отишли тези пари? Някой път същото става и във вас. Хване ви някоя болест, колко банки фалират във вас? Знаете колко капитал отива, а след това ще започне пак наново.
към беседата >>
Колкото поезията е по-хубава, толкова повече сълзи ще капят.
Пишеш, че някое дете се ражда хубаво. Туй дете расте, пак напишеш нещо. Умира това дете, пак пишеш поезия, да утешиш майката. Ще възпееш детето, че е даровито, красиво, после – как умряло. Като чете майката тази поезия, ще ѝ капят сълзи от очите.
Колкото поезията е по-хубава, толкова повече сълзи ще капят.
Като кажеш, че майката родила едно дете, което е глупак, един идиот: „замина си и много добре стана“, ако така напишеш, тя ще повярва, че детето било глупак, идиот и от него нищо не може да стане. Ако пишеш, че детето било ангел, гений, ще накараш тази майка да плаче. Поетът, когато пише за едно дете, от къде знае, че е поет, гений? Той предполага, то е една хипотеза. Предполага, че било гений.
към беседата >>
Казват на бедните: „Понеже вие сте разточителни, ще ги изпохарчите, нищо няма да направите, нищо няма да излезе от тези пари, то ги икономисахме.“ Казвам, вие може да намерите погрешката.
Фалираха толкова банки. Къде отидоха тези пари? Скрити са. Те са хубави икономисти. Икономисаха ги.
Казват на бедните: „Понеже вие сте разточителни, ще ги изпохарчите, нищо няма да направите, нищо няма да излезе от тези пари, то ги икономисахме.“ Казвам, вие може да намерите погрешката.
Къде са отишли тези пари? Някой път същото става и във вас. Хване ви някоя болест, колко банки фалират във вас? Знаете колко капитал отива, а след това ще започне пак наново. Таман са минали десет години, ще дойде нова криза, друга болест.
към беседата >>
Като кажеш, че майката родила едно дете, което е глупак, един идиот: „замина си и много добре стана“, ако така напишеш, тя ще повярва, че детето било глупак, идиот и от него нищо не може да стане.
Туй дете расте, пак напишеш нещо. Умира това дете, пак пишеш поезия, да утешиш майката. Ще възпееш детето, че е даровито, красиво, после – как умряло. Като чете майката тази поезия, ще ѝ капят сълзи от очите. Колкото поезията е по-хубава, толкова повече сълзи ще капят.
Като кажеш, че майката родила едно дете, което е глупак, един идиот: „замина си и много добре стана“, ако така напишеш, тя ще повярва, че детето било глупак, идиот и от него нищо не може да стане.
Ако пишеш, че детето било ангел, гений, ще накараш тази майка да плаче. Поетът, когато пише за едно дете, от къде знае, че е поет, гений? Той предполага, то е една хипотеза. Предполага, че било гений. Може да е било, може да не е било.
към беседата >>
Къде са отишли тези пари?
Къде отидоха тези пари? Скрити са. Те са хубави икономисти. Икономисаха ги. Казват на бедните: „Понеже вие сте разточителни, ще ги изпохарчите, нищо няма да направите, нищо няма да излезе от тези пари, то ги икономисахме.“ Казвам, вие може да намерите погрешката.
Къде са отишли тези пари?
Някой път същото става и във вас. Хване ви някоя болест, колко банки фалират във вас? Знаете колко капитал отива, а след това ще започне пак наново. Таман са минали десет години, ще дойде нова криза, друга болест. Много ученици не са свършили училище по причина на тия кризи.
към беседата >>
Ако пишеш, че детето било ангел, гений, ще накараш тази майка да плаче.
Умира това дете, пак пишеш поезия, да утешиш майката. Ще възпееш детето, че е даровито, красиво, после – как умряло. Като чете майката тази поезия, ще ѝ капят сълзи от очите. Колкото поезията е по-хубава, толкова повече сълзи ще капят. Като кажеш, че майката родила едно дете, което е глупак, един идиот: „замина си и много добре стана“, ако така напишеш, тя ще повярва, че детето било глупак, идиот и от него нищо не може да стане.
Ако пишеш, че детето било ангел, гений, ще накараш тази майка да плаче.
Поетът, когато пише за едно дете, от къде знае, че е поет, гений? Той предполага, то е една хипотеза. Предполага, че било гений. Може да е било, може да не е било.
към беседата >>
Някой път същото става и във вас.
Скрити са. Те са хубави икономисти. Икономисаха ги. Казват на бедните: „Понеже вие сте разточителни, ще ги изпохарчите, нищо няма да направите, нищо няма да излезе от тези пари, то ги икономисахме.“ Казвам, вие може да намерите погрешката. Къде са отишли тези пари?
Някой път същото става и във вас.
Хване ви някоя болест, колко банки фалират във вас? Знаете колко капитал отива, а след това ще започне пак наново. Таман са минали десет години, ще дойде нова криза, друга болест. Много ученици не са свършили училище по причина на тия кризи. Една–две години, като хване някоя болест, не може да свърши.
към беседата >>
Поетът, когато пише за едно дете, от къде знае, че е поет, гений?
Ще възпееш детето, че е даровито, красиво, после – как умряло. Като чете майката тази поезия, ще ѝ капят сълзи от очите. Колкото поезията е по-хубава, толкова повече сълзи ще капят. Като кажеш, че майката родила едно дете, което е глупак, един идиот: „замина си и много добре стана“, ако така напишеш, тя ще повярва, че детето било глупак, идиот и от него нищо не може да стане. Ако пишеш, че детето било ангел, гений, ще накараш тази майка да плаче.
Поетът, когато пише за едно дете, от къде знае, че е поет, гений?
Той предполага, то е една хипотеза. Предполага, че било гений. Може да е било, може да не е било.
към беседата >>
Хване ви някоя болест, колко банки фалират във вас?
Те са хубави икономисти. Икономисаха ги. Казват на бедните: „Понеже вие сте разточителни, ще ги изпохарчите, нищо няма да направите, нищо няма да излезе от тези пари, то ги икономисахме.“ Казвам, вие може да намерите погрешката. Къде са отишли тези пари? Някой път същото става и във вас.
Хване ви някоя болест, колко банки фалират във вас?
Знаете колко капитал отива, а след това ще започне пак наново. Таман са минали десет години, ще дойде нова криза, друга болест. Много ученици не са свършили училище по причина на тия кризи. Една–две години, като хване някоя болест, не може да свърши.
към беседата >>
Той предполага, то е една хипотеза.
Като чете майката тази поезия, ще ѝ капят сълзи от очите. Колкото поезията е по-хубава, толкова повече сълзи ще капят. Като кажеш, че майката родила едно дете, което е глупак, един идиот: „замина си и много добре стана“, ако така напишеш, тя ще повярва, че детето било глупак, идиот и от него нищо не може да стане. Ако пишеш, че детето било ангел, гений, ще накараш тази майка да плаче. Поетът, когато пише за едно дете, от къде знае, че е поет, гений?
Той предполага, то е една хипотеза.
Предполага, че било гений. Може да е било, може да не е било.
към беседата >>
Знаете колко капитал отива, а след това ще започне пак наново.
Икономисаха ги. Казват на бедните: „Понеже вие сте разточителни, ще ги изпохарчите, нищо няма да направите, нищо няма да излезе от тези пари, то ги икономисахме.“ Казвам, вие може да намерите погрешката. Къде са отишли тези пари? Някой път същото става и във вас. Хване ви някоя болест, колко банки фалират във вас?
Знаете колко капитал отива, а след това ще започне пак наново.
Таман са минали десет години, ще дойде нова криза, друга болест. Много ученици не са свършили училище по причина на тия кризи. Една–две години, като хване някоя болест, не може да свърши.
към беседата >>
Предполага, че било гений.
Колкото поезията е по-хубава, толкова повече сълзи ще капят. Като кажеш, че майката родила едно дете, което е глупак, един идиот: „замина си и много добре стана“, ако така напишеш, тя ще повярва, че детето било глупак, идиот и от него нищо не може да стане. Ако пишеш, че детето било ангел, гений, ще накараш тази майка да плаче. Поетът, когато пише за едно дете, от къде знае, че е поет, гений? Той предполага, то е една хипотеза.
Предполага, че било гений.
Може да е било, може да не е било.
към беседата >>
Таман са минали десет години, ще дойде нова криза, друга болест.
Казват на бедните: „Понеже вие сте разточителни, ще ги изпохарчите, нищо няма да направите, нищо няма да излезе от тези пари, то ги икономисахме.“ Казвам, вие може да намерите погрешката. Къде са отишли тези пари? Някой път същото става и във вас. Хване ви някоя болест, колко банки фалират във вас? Знаете колко капитал отива, а след това ще започне пак наново.
Таман са минали десет години, ще дойде нова криза, друга болест.
Много ученици не са свършили училище по причина на тия кризи. Една–две години, като хване някоя болест, не може да свърши.
към беседата >>
Може да е било, може да не е било.
Като кажеш, че майката родила едно дете, което е глупак, един идиот: „замина си и много добре стана“, ако така напишеш, тя ще повярва, че детето било глупак, идиот и от него нищо не може да стане. Ако пишеш, че детето било ангел, гений, ще накараш тази майка да плаче. Поетът, когато пише за едно дете, от къде знае, че е поет, гений? Той предполага, то е една хипотеза. Предполага, че било гений.
Може да е било, може да не е било.
към беседата >>
Много ученици не са свършили училище по причина на тия кризи.
Къде са отишли тези пари? Някой път същото става и във вас. Хване ви някоя болест, колко банки фалират във вас? Знаете колко капитал отива, а след това ще започне пак наново. Таман са минали десет години, ще дойде нова криза, друга болест.
Много ученици не са свършили училище по причина на тия кризи.
Една–две години, като хване някоя болест, не може да свърши.
към беседата >>
Има някои работи във вас, които не са съществени, те са черупки.
Има някои работи във вас, които не са съществени, те са черупки.
Има много черупки във вас, които трябва да изхвърлите. Сега, като ви казвам, че имате черупки, не е лошо, че имате. Тия черупки са предпазителни условия, които човек има. Ако ти се освободиш от всички твои черупки, ще има много големи страдания. Една черупка съществува, докато условията се подобрят.
към беседата >>
Една–две години, като хване някоя болест, не може да свърши.
Някой път същото става и във вас. Хване ви някоя болест, колко банки фалират във вас? Знаете колко капитал отива, а след това ще започне пак наново. Таман са минали десет години, ще дойде нова криза, друга болест. Много ученици не са свършили училище по причина на тия кризи.
Една–две години, като хване някоя болест, не може да свърши.
към беседата >>
Има много черупки във вас, които трябва да изхвърлите.
Има някои работи във вас, които не са съществени, те са черупки.
Има много черупки във вас, които трябва да изхвърлите.
Сега, като ви казвам, че имате черупки, не е лошо, че имате. Тия черупки са предпазителни условия, които човек има. Ако ти се освободиш от всички твои черупки, ще има много големи страдания. Една черупка съществува, докато условията се подобрят. Колко черупки има в ореха?
към беседата >>
Сега в един живот в света моралът, религията, то са системи, за да спестяваме умствено и духовно капитали, за да може да постигнем своите блага.
Сега в един живот в света моралът, религията, то са системи, за да спестяваме умствено и духовно капитали, за да може да постигнем своите блага.
Задачата е хубава. Да допуснем, че вие обеднеете в духовно отношение. Щом обеднееш в чувствата, обеднял си в духовния свят. Щом обеднееш по сила, ти си обеднял във физическия свят. Как са вашите финансисти вътре във вас?
към беседата >>
3.
Два момента
,
УС
, София, 7.1.1940г.,
Сега хората нали си турят кандидатура, например, нали за депутати.
Роден е царски син, но няма знание, не е благороден, не е показал, че има царско в себе си. Казвате: „Човек е направен по образ и по подобие на Бога.“ Кой човек е направен? Първият човек е направен. Сегашните хора тепърва има да стават. Сегашните хора са кандидати за образ и подобие на Бога.
Сега хората нали си турят кандидатура, например, нали за депутати.
И човек е кандидат за син Божи. Казвате: „В нас Духът Божи живее.“ И животът на Бога живее, но Духът му в нас е малко неразбрана работа. Щом дойде Духът отвън в нас, присъствието на Духа, той произвежда живота във всички същества. Във всички същества, дето има живот, Духът Божи присъствува отвън. Но в този смисъл присъствието на Духа Божи отвън, то е друг въпрос.
към беседата >>
Казвам Човешката душа има велики стремежи.
Казвам Човешката душа има велики стремежи.
Аз изхвърлям амбициите. Стремеж е потребен сега, не амбиция. Думата амбиция, както се употребява, тя е неразбрана. Амбиция е да се натовариш, като някой кон с неразбрани работи. Амбиция имаше в първите същества, които дойдоха на земята.
към беседата >>
Тъй както Бог обича, ще обичаш, тъй както Бог люби, ще любиш.
Любовта носи всичките блага в света. Тя носи възкресението на човешката душа, носи подмладяване. Тя всичко урежда. Това е любовта. Вие искате да доказвате безлюбието, казвате: „Малка любов имаме, ние сме слаби.“ На свят ще обичате.
Тъй както Бог обича, ще обичаш, тъй както Бог люби, ще любиш.
Ще дадеш на Бога в тебе да се прояви, няма да Го ограничаваш. Кажи: „Господи, да бъде твоята воля! Да бъде тъй както Ти си намислил! Нека да се освети Твоето име вътре в моята душа! “
към беседата >>
И човек е кандидат за син Божи.
Казвате: „Човек е направен по образ и по подобие на Бога.“ Кой човек е направен? Първият човек е направен. Сегашните хора тепърва има да стават. Сегашните хора са кандидати за образ и подобие на Бога. Сега хората нали си турят кандидатура, например, нали за депутати.
И човек е кандидат за син Божи.
Казвате: „В нас Духът Божи живее.“ И животът на Бога живее, но Духът му в нас е малко неразбрана работа. Щом дойде Духът отвън в нас, присъствието на Духа, той произвежда живота във всички същества. Във всички същества, дето има живот, Духът Божи присъствува отвън. Но в този смисъл присъствието на Духа Божи отвън, то е друг въпрос. Друго понятие трябва да имате за Него.
към беседата >>
Аз изхвърлям амбициите.
Казвам Човешката душа има велики стремежи.
Аз изхвърлям амбициите.
Стремеж е потребен сега, не амбиция. Думата амбиция, както се употребява, тя е неразбрана. Амбиция е да се натовариш, като някой кон с неразбрани работи. Амбиция имаше в първите същества, които дойдоха на земята. След като ги изпъдиха из рая, те си образуваха големи тела.
към беседата >>
Ще дадеш на Бога в тебе да се прояви, няма да Го ограничаваш.
Тя носи възкресението на човешката душа, носи подмладяване. Тя всичко урежда. Това е любовта. Вие искате да доказвате безлюбието, казвате: „Малка любов имаме, ние сме слаби.“ На свят ще обичате. Тъй както Бог обича, ще обичаш, тъй както Бог люби, ще любиш.
Ще дадеш на Бога в тебе да се прояви, няма да Го ограничаваш.
Кажи: „Господи, да бъде твоята воля! Да бъде тъй както Ти си намислил! Нека да се освети Твоето име вътре в моята душа! “
към беседата >>
Казвате: „В нас Духът Божи живее.“ И животът на Бога живее, но Духът му в нас е малко неразбрана работа.
Първият човек е направен. Сегашните хора тепърва има да стават. Сегашните хора са кандидати за образ и подобие на Бога. Сега хората нали си турят кандидатура, например, нали за депутати. И човек е кандидат за син Божи.
Казвате: „В нас Духът Божи живее.“ И животът на Бога живее, но Духът му в нас е малко неразбрана работа.
Щом дойде Духът отвън в нас, присъствието на Духа, той произвежда живота във всички същества. Във всички същества, дето има живот, Духът Божи присъствува отвън. Но в този смисъл присъствието на Духа Божи отвън, то е друг въпрос. Друго понятие трябва да имате за Него.
към беседата >>
Стремеж е потребен сега, не амбиция.
Казвам Човешката душа има велики стремежи. Аз изхвърлям амбициите.
Стремеж е потребен сега, не амбиция.
Думата амбиция, както се употребява, тя е неразбрана. Амбиция е да се натовариш, като някой кон с неразбрани работи. Амбиция имаше в първите същества, които дойдоха на земята. След като ги изпъдиха из рая, те си образуваха големи тела. Един мамонт и още много други видове има, които са имали грамадни тела.
към беседата >>
Кажи: „Господи, да бъде твоята воля!
Тя всичко урежда. Това е любовта. Вие искате да доказвате безлюбието, казвате: „Малка любов имаме, ние сме слаби.“ На свят ще обичате. Тъй както Бог обича, ще обичаш, тъй както Бог люби, ще любиш. Ще дадеш на Бога в тебе да се прояви, няма да Го ограничаваш.
Кажи: „Господи, да бъде твоята воля!
Да бъде тъй както Ти си намислил! Нека да се освети Твоето име вътре в моята душа! “
към беседата >>
Щом дойде Духът отвън в нас, присъствието на Духа, той произвежда живота във всички същества.
Сегашните хора тепърва има да стават. Сегашните хора са кандидати за образ и подобие на Бога. Сега хората нали си турят кандидатура, например, нали за депутати. И човек е кандидат за син Божи. Казвате: „В нас Духът Божи живее.“ И животът на Бога живее, но Духът му в нас е малко неразбрана работа.
Щом дойде Духът отвън в нас, присъствието на Духа, той произвежда живота във всички същества.
Във всички същества, дето има живот, Духът Божи присъствува отвън. Но в този смисъл присъствието на Духа Божи отвън, то е друг въпрос. Друго понятие трябва да имате за Него.
към беседата >>
Думата амбиция, както се употребява, тя е неразбрана.
Казвам Човешката душа има велики стремежи. Аз изхвърлям амбициите. Стремеж е потребен сега, не амбиция.
Думата амбиция, както се употребява, тя е неразбрана.
Амбиция е да се натовариш, като някой кон с неразбрани работи. Амбиция имаше в първите същества, които дойдоха на земята. След като ги изпъдиха из рая, те си образуваха големи тела. Един мамонт и още много други видове има, които са имали грамадни тела. Намерено е, че някои от тях са били дълги по 50 метра дължина.
към беседата >>
Да бъде тъй както Ти си намислил!
Това е любовта. Вие искате да доказвате безлюбието, казвате: „Малка любов имаме, ние сме слаби.“ На свят ще обичате. Тъй както Бог обича, ще обичаш, тъй както Бог люби, ще любиш. Ще дадеш на Бога в тебе да се прояви, няма да Го ограничаваш. Кажи: „Господи, да бъде твоята воля!
Да бъде тъй както Ти си намислил!
Нека да се освети Твоето име вътре в моята душа! “
към беседата >>
Във всички същества, дето има живот, Духът Божи присъствува отвън.
Сегашните хора са кандидати за образ и подобие на Бога. Сега хората нали си турят кандидатура, например, нали за депутати. И човек е кандидат за син Божи. Казвате: „В нас Духът Божи живее.“ И животът на Бога живее, но Духът му в нас е малко неразбрана работа. Щом дойде Духът отвън в нас, присъствието на Духа, той произвежда живота във всички същества.
Във всички същества, дето има живот, Духът Божи присъствува отвън.
Но в този смисъл присъствието на Духа Божи отвън, то е друг въпрос. Друго понятие трябва да имате за Него.
към беседата >>
Амбиция е да се натовариш, като някой кон с неразбрани работи.
Казвам Човешката душа има велики стремежи. Аз изхвърлям амбициите. Стремеж е потребен сега, не амбиция. Думата амбиция, както се употребява, тя е неразбрана.
Амбиция е да се натовариш, като някой кон с неразбрани работи.
Амбиция имаше в първите същества, които дойдоха на земята. След като ги изпъдиха из рая, те си образуваха големи тела. Един мамонт и още много други видове има, които са имали грамадни тела. Намерено е, че някои от тях са били дълги по 50 метра дължина. Понеже са мислили външно великолепни.
към беседата >>
Нека да се освети Твоето име вътре в моята душа!
Вие искате да доказвате безлюбието, казвате: „Малка любов имаме, ние сме слаби.“ На свят ще обичате. Тъй както Бог обича, ще обичаш, тъй както Бог люби, ще любиш. Ще дадеш на Бога в тебе да се прояви, няма да Го ограничаваш. Кажи: „Господи, да бъде твоята воля! Да бъде тъй както Ти си намислил!
Нека да се освети Твоето име вътре в моята душа!
“
към беседата >>
Но в този смисъл присъствието на Духа Божи отвън, то е друг въпрос.
Сега хората нали си турят кандидатура, например, нали за депутати. И човек е кандидат за син Божи. Казвате: „В нас Духът Божи живее.“ И животът на Бога живее, но Духът му в нас е малко неразбрана работа. Щом дойде Духът отвън в нас, присъствието на Духа, той произвежда живота във всички същества. Във всички същества, дето има живот, Духът Божи присъствува отвън.
Но в този смисъл присъствието на Духа Божи отвън, то е друг въпрос.
Друго понятие трябва да имате за Него.
към беседата >>
Амбиция имаше в първите същества, които дойдоха на земята.
Казвам Човешката душа има велики стремежи. Аз изхвърлям амбициите. Стремеж е потребен сега, не амбиция. Думата амбиция, както се употребява, тя е неразбрана. Амбиция е да се натовариш, като някой кон с неразбрани работи.
Амбиция имаше в първите същества, които дойдоха на земята.
След като ги изпъдиха из рая, те си образуваха големи тела. Един мамонт и още много други видове има, които са имали грамадни тела. Намерено е, че някои от тях са били дълги по 50 метра дължина. Понеже са мислили външно великолепни. Силата не седи във външната великолепност.
към беседата >>
“
Тъй както Бог обича, ще обичаш, тъй както Бог люби, ще любиш. Ще дадеш на Бога в тебе да се прояви, няма да Го ограничаваш. Кажи: „Господи, да бъде твоята воля! Да бъде тъй както Ти си намислил! Нека да се освети Твоето име вътре в моята душа!
“
към беседата >>
Друго понятие трябва да имате за Него.
И човек е кандидат за син Божи. Казвате: „В нас Духът Божи живее.“ И животът на Бога живее, но Духът му в нас е малко неразбрана работа. Щом дойде Духът отвън в нас, присъствието на Духа, той произвежда живота във всички същества. Във всички същества, дето има живот, Духът Божи присъствува отвън. Но в този смисъл присъствието на Духа Божи отвън, то е друг въпрос.
Друго понятие трябва да имате за Него.
към беседата >>
След като ги изпъдиха из рая, те си образуваха големи тела.
Аз изхвърлям амбициите. Стремеж е потребен сега, не амбиция. Думата амбиция, както се употребява, тя е неразбрана. Амбиция е да се натовариш, като някой кон с неразбрани работи. Амбиция имаше в първите същества, които дойдоха на земята.
След като ги изпъдиха из рая, те си образуваха големи тела.
Един мамонт и още много други видове има, които са имали грамадни тела. Намерено е, че някои от тях са били дълги по 50 метра дължина. Понеже са мислили външно великолепни. Силата не седи във външната великолепност. В Божествения свят една искра съдържа динамическата сила да запали цял един свят.
към беседата >>
Казвам: Не искам да се занимавам с вашите стари вярвания.
Казвам: Не искам да се занимавам с вашите стари вярвания.
Ще ги оставите за вас си. Нямам нищо против старото. Понеже старите неща са все възпоминания. Дойде някой, разправя ми за страданията си. Казва ми: „Ти не си страдал.“ Казвам: „И аз страдам.
към беседата >>
Сега в българския език вземете една дума, например предлогът „на“.
Сега в българския език вземете една дума, например предлогът „на“.
Българите казват „на“. Както българите употребяват тази дума, тя след време може би след 200 години, ще значи „вземи“. Когато искат да кажат „вземи“, българите казват „на“. Тази дума започва да си пробива път. От предлог тя ще стане глагол, ще се измени думата.
към беседата >>
Един мамонт и още много други видове има, които са имали грамадни тела.
Стремеж е потребен сега, не амбиция. Думата амбиция, както се употребява, тя е неразбрана. Амбиция е да се натовариш, като някой кон с неразбрани работи. Амбиция имаше в първите същества, които дойдоха на земята. След като ги изпъдиха из рая, те си образуваха големи тела.
Един мамонт и още много други видове има, които са имали грамадни тела.
Намерено е, че някои от тях са били дълги по 50 метра дължина. Понеже са мислили външно великолепни. Силата не седи във външната великолепност. В Божествения свят една искра съдържа динамическата сила да запали цял един свят. Една искра, турена на нашата земя, може да я превърне в жидко вещество и да запали цялата наша земя.
към беседата >>
Ще ги оставите за вас си.
Казвам: Не искам да се занимавам с вашите стари вярвания.
Ще ги оставите за вас си.
Нямам нищо против старото. Понеже старите неща са все възпоминания. Дойде някой, разправя ми за страданията си. Казва ми: „Ти не си страдал.“ Казвам: „И аз страдам. Какво има ти да страдаш, какво има да си недоволен?
към беседата >>
Българите казват „на“.
Сега в българския език вземете една дума, например предлогът „на“.
Българите казват „на“.
Както българите употребяват тази дума, тя след време може би след 200 години, ще значи „вземи“. Когато искат да кажат „вземи“, българите казват „на“. Тази дума започва да си пробива път. От предлог тя ще стане глагол, ще се измени думата. Някой казва: „Как ще се измени животът.“ Една дума, като се употребява дълго от предлог, ще стане глагол.
към беседата >>
Намерено е, че някои от тях са били дълги по 50 метра дължина.
Думата амбиция, както се употребява, тя е неразбрана. Амбиция е да се натовариш, като някой кон с неразбрани работи. Амбиция имаше в първите същества, които дойдоха на земята. След като ги изпъдиха из рая, те си образуваха големи тела. Един мамонт и още много други видове има, които са имали грамадни тела.
Намерено е, че някои от тях са били дълги по 50 метра дължина.
Понеже са мислили външно великолепни. Силата не седи във външната великолепност. В Божествения свят една искра съдържа динамическата сила да запали цял един свят. Една искра, турена на нашата земя, може да я превърне в жидко вещество и да запали цялата наша земя. Казвам: В големите и в малките неща в света има една динамическа сила.
към беседата >>
Нямам нищо против старото.
Казвам: Не искам да се занимавам с вашите стари вярвания. Ще ги оставите за вас си.
Нямам нищо против старото.
Понеже старите неща са все възпоминания. Дойде някой, разправя ми за страданията си. Казва ми: „Ти не си страдал.“ Казвам: „И аз страдам. Какво има ти да страдаш, какво има да си недоволен? “ Или какво има вие да сте недоволни?
към беседата >>
Както българите употребяват тази дума, тя след време може би след 200 години, ще значи „вземи“.
Сега в българския език вземете една дума, например предлогът „на“. Българите казват „на“.
Както българите употребяват тази дума, тя след време може би след 200 години, ще значи „вземи“.
Когато искат да кажат „вземи“, българите казват „на“. Тази дума започва да си пробива път. От предлог тя ще стане глагол, ще се измени думата. Някой казва: „Как ще се измени животът.“ Една дума, като се употребява дълго от предлог, ще стане глагол. Ако животинският живот не можем да го превърнем на божествен живот – на глагол, трябва да стане.
към беседата >>
Понеже са мислили външно великолепни.
Амбиция е да се натовариш, като някой кон с неразбрани работи. Амбиция имаше в първите същества, които дойдоха на земята. След като ги изпъдиха из рая, те си образуваха големи тела. Един мамонт и още много други видове има, които са имали грамадни тела. Намерено е, че някои от тях са били дълги по 50 метра дължина.
Понеже са мислили външно великолепни.
Силата не седи във външната великолепност. В Божествения свят една искра съдържа динамическата сила да запали цял един свят. Една искра, турена на нашата земя, може да я превърне в жидко вещество и да запали цялата наша земя. Казвам: В големите и в малките неща в света има една динамическа сила. Който разбира закона, знае, че в малкото има всичките възможности, които ги има и в голямото.
към беседата >>
Понеже старите неща са все възпоминания.
Казвам: Не искам да се занимавам с вашите стари вярвания. Ще ги оставите за вас си. Нямам нищо против старото.
Понеже старите неща са все възпоминания.
Дойде някой, разправя ми за страданията си. Казва ми: „Ти не си страдал.“ Казвам: „И аз страдам. Какво има ти да страдаш, какво има да си недоволен? “ Или какво има вие да сте недоволни? Вие казвате: „Светът какъв е.“ Вие имате десетина души приятели, мислите, че това е целият свят.
към беседата >>
Когато искат да кажат „вземи“, българите казват „на“.
Сега в българския език вземете една дума, например предлогът „на“. Българите казват „на“. Както българите употребяват тази дума, тя след време може би след 200 години, ще значи „вземи“.
Когато искат да кажат „вземи“, българите казват „на“.
Тази дума започва да си пробива път. От предлог тя ще стане глагол, ще се измени думата. Някой казва: „Как ще се измени животът.“ Една дума, като се употребява дълго от предлог, ще стане глагол. Ако животинският живот не можем да го превърнем на божествен живот – на глагол, трябва да стане. Какво значи глагол?
към беседата >>
Силата не седи във външната великолепност.
Амбиция имаше в първите същества, които дойдоха на земята. След като ги изпъдиха из рая, те си образуваха големи тела. Един мамонт и още много други видове има, които са имали грамадни тела. Намерено е, че някои от тях са били дълги по 50 метра дължина. Понеже са мислили външно великолепни.
Силата не седи във външната великолепност.
В Божествения свят една искра съдържа динамическата сила да запали цял един свят. Една искра, турена на нашата земя, може да я превърне в жидко вещество и да запали цялата наша земя. Казвам: В големите и в малките неща в света има една динамическа сила. Който разбира закона, знае, че в малкото има всичките възможности, които ги има и в голямото. И в голямото има всичките възможности, които ги има и в малкото.
към беседата >>
Дойде някой, разправя ми за страданията си.
Казвам: Не искам да се занимавам с вашите стари вярвания. Ще ги оставите за вас си. Нямам нищо против старото. Понеже старите неща са все възпоминания.
Дойде някой, разправя ми за страданията си.
Казва ми: „Ти не си страдал.“ Казвам: „И аз страдам. Какво има ти да страдаш, какво има да си недоволен? “ Или какво има вие да сте недоволни? Вие казвате: „Светът какъв е.“ Вие имате десетина души приятели, мислите, че това е целият свят. Вие се заблуждавате.
към беседата >>
Тази дума започва да си пробива път.
Сега в българския език вземете една дума, например предлогът „на“. Българите казват „на“. Както българите употребяват тази дума, тя след време може би след 200 години, ще значи „вземи“. Когато искат да кажат „вземи“, българите казват „на“.
Тази дума започва да си пробива път.
От предлог тя ще стане глагол, ще се измени думата. Някой казва: „Как ще се измени животът.“ Една дума, като се употребява дълго от предлог, ще стане глагол. Ако животинският живот не можем да го превърнем на божествен живот – на глагол, трябва да стане. Какво значи глагол? Животът на животните е предлог.
към беседата >>
В Божествения свят една искра съдържа динамическата сила да запали цял един свят.
След като ги изпъдиха из рая, те си образуваха големи тела. Един мамонт и още много други видове има, които са имали грамадни тела. Намерено е, че някои от тях са били дълги по 50 метра дължина. Понеже са мислили външно великолепни. Силата не седи във външната великолепност.
В Божествения свят една искра съдържа динамическата сила да запали цял един свят.
Една искра, турена на нашата земя, може да я превърне в жидко вещество и да запали цялата наша земя. Казвам: В големите и в малките неща в света има една динамическа сила. Който разбира закона, знае, че в малкото има всичките възможности, които ги има и в голямото. И в голямото има всичките възможности, които ги има и в малкото. Ние, като не разбираме закона, сме недоволни от малкото, което Бог ни дава.
към беседата >>
Казва ми: „Ти не си страдал.“ Казвам: „И аз страдам.
Казвам: Не искам да се занимавам с вашите стари вярвания. Ще ги оставите за вас си. Нямам нищо против старото. Понеже старите неща са все възпоминания. Дойде някой, разправя ми за страданията си.
Казва ми: „Ти не си страдал.“ Казвам: „И аз страдам.
Какво има ти да страдаш, какво има да си недоволен? “ Или какво има вие да сте недоволни? Вие казвате: „Светът какъв е.“ Вие имате десетина души приятели, мислите, че това е целият свят. Вие се заблуждавате. Вие срещате двама, трима лоши хора, казвате: „Светът е лош.“ Не, вие се заблуждавате.
към беседата >>
От предлог тя ще стане глагол, ще се измени думата.
Сега в българския език вземете една дума, например предлогът „на“. Българите казват „на“. Както българите употребяват тази дума, тя след време може би след 200 години, ще значи „вземи“. Когато искат да кажат „вземи“, българите казват „на“. Тази дума започва да си пробива път.
От предлог тя ще стане глагол, ще се измени думата.
Някой казва: „Как ще се измени животът.“ Една дума, като се употребява дълго от предлог, ще стане глагол. Ако животинският живот не можем да го превърнем на божествен живот – на глагол, трябва да стане. Какво значи глагол? Животът на животните е предлог. Човешкият живот сега отива към глагола.
към беседата >>
Една искра, турена на нашата земя, може да я превърне в жидко вещество и да запали цялата наша земя.
Един мамонт и още много други видове има, които са имали грамадни тела. Намерено е, че някои от тях са били дълги по 50 метра дължина. Понеже са мислили външно великолепни. Силата не седи във външната великолепност. В Божествения свят една искра съдържа динамическата сила да запали цял един свят.
Една искра, турена на нашата земя, може да я превърне в жидко вещество и да запали цялата наша земя.
Казвам: В големите и в малките неща в света има една динамическа сила. Който разбира закона, знае, че в малкото има всичките възможности, които ги има и в голямото. И в голямото има всичките възможности, които ги има и в малкото. Ние, като не разбираме закона, сме недоволни от малкото, което Бог ни дава. Казвате: Какво ще придобия, ако разбирам?
към беседата >>
Какво има ти да страдаш, какво има да си недоволен?
Ще ги оставите за вас си. Нямам нищо против старото. Понеже старите неща са все възпоминания. Дойде някой, разправя ми за страданията си. Казва ми: „Ти не си страдал.“ Казвам: „И аз страдам.
Какво има ти да страдаш, какво има да си недоволен?
“ Или какво има вие да сте недоволни? Вие казвате: „Светът какъв е.“ Вие имате десетина души приятели, мислите, че това е целият свят. Вие се заблуждавате. Вие срещате двама, трима лоши хора, казвате: „Светът е лош.“ Не, вие се заблуждавате. На земята има два милиарда хора.
към беседата >>
Някой казва: „Как ще се измени животът.“ Една дума, като се употребява дълго от предлог, ще стане глагол.
Българите казват „на“. Както българите употребяват тази дума, тя след време може би след 200 години, ще значи „вземи“. Когато искат да кажат „вземи“, българите казват „на“. Тази дума започва да си пробива път. От предлог тя ще стане глагол, ще се измени думата.
Някой казва: „Как ще се измени животът.“ Една дума, като се употребява дълго от предлог, ще стане глагол.
Ако животинският живот не можем да го превърнем на божествен живот – на глагол, трябва да стане. Какво значи глагол? Животът на животните е предлог. Човешкият живот сега отива към глагола. На славянски език думата „глаголяти“ значи да говоря, да уча.
към беседата >>
Казвам: В големите и в малките неща в света има една динамическа сила.
Намерено е, че някои от тях са били дълги по 50 метра дължина. Понеже са мислили външно великолепни. Силата не седи във външната великолепност. В Божествения свят една искра съдържа динамическата сила да запали цял един свят. Една искра, турена на нашата земя, може да я превърне в жидко вещество и да запали цялата наша земя.
Казвам: В големите и в малките неща в света има една динамическа сила.
Който разбира закона, знае, че в малкото има всичките възможности, които ги има и в голямото. И в голямото има всичките възможности, които ги има и в малкото. Ние, като не разбираме закона, сме недоволни от малкото, което Бог ни дава. Казвате: Какво ще придобия, ако разбирам? Най-първо, ако ти разбираш, ти ще направиш една връзка с Бога и ще бъдеш учен.
към беседата >>
“ Или какво има вие да сте недоволни?
Нямам нищо против старото. Понеже старите неща са все възпоминания. Дойде някой, разправя ми за страданията си. Казва ми: „Ти не си страдал.“ Казвам: „И аз страдам. Какво има ти да страдаш, какво има да си недоволен?
“ Или какво има вие да сте недоволни?
Вие казвате: „Светът какъв е.“ Вие имате десетина души приятели, мислите, че това е целият свят. Вие се заблуждавате. Вие срещате двама, трима лоши хора, казвате: „Светът е лош.“ Не, вие се заблуждавате. На земята има два милиарда хора. А окултистите поддържат, че в невидимия свят има 60 милиарда души.
към беседата >>
Ако животинският живот не можем да го превърнем на божествен живот – на глагол, трябва да стане.
Както българите употребяват тази дума, тя след време може би след 200 години, ще значи „вземи“. Когато искат да кажат „вземи“, българите казват „на“. Тази дума започва да си пробива път. От предлог тя ще стане глагол, ще се измени думата. Някой казва: „Как ще се измени животът.“ Една дума, като се употребява дълго от предлог, ще стане глагол.
Ако животинският живот не можем да го превърнем на божествен живот – на глагол, трябва да стане.
Какво значи глагол? Животът на животните е предлог. Човешкият живот сега отива към глагола. На славянски език думата „глаголяти“ значи да говоря, да уча. Човек не се е научил да говори.
към беседата >>
Който разбира закона, знае, че в малкото има всичките възможности, които ги има и в голямото.
Понеже са мислили външно великолепни. Силата не седи във външната великолепност. В Божествения свят една искра съдържа динамическата сила да запали цял един свят. Една искра, турена на нашата земя, може да я превърне в жидко вещество и да запали цялата наша земя. Казвам: В големите и в малките неща в света има една динамическа сила.
Който разбира закона, знае, че в малкото има всичките възможности, които ги има и в голямото.
И в голямото има всичките възможности, които ги има и в малкото. Ние, като не разбираме закона, сме недоволни от малкото, което Бог ни дава. Казвате: Какво ще придобия, ако разбирам? Най-първо, ако ти разбираш, ти ще направиш една връзка с Бога и ще бъдеш учен. Когото и да обичаш, някое дърво, някой камък, или водата, щом обичаш, ти влизаш в контакт с Бога.
към беседата >>
Вие казвате: „Светът какъв е.“ Вие имате десетина души приятели, мислите, че това е целият свят.
Понеже старите неща са все възпоминания. Дойде някой, разправя ми за страданията си. Казва ми: „Ти не си страдал.“ Казвам: „И аз страдам. Какво има ти да страдаш, какво има да си недоволен? “ Или какво има вие да сте недоволни?
Вие казвате: „Светът какъв е.“ Вие имате десетина души приятели, мислите, че това е целият свят.
Вие се заблуждавате. Вие срещате двама, трима лоши хора, казвате: „Светът е лош.“ Не, вие се заблуждавате. На земята има два милиарда хора. А окултистите поддържат, че в невидимия свят има 60 милиарда души. Тъй щото, за да направят едно кръгообращение, да се преродят всичките на земята, трябва хиляда години.
към беседата >>
Какво значи глагол?
Когато искат да кажат „вземи“, българите казват „на“. Тази дума започва да си пробива път. От предлог тя ще стане глагол, ще се измени думата. Някой казва: „Как ще се измени животът.“ Една дума, като се употребява дълго от предлог, ще стане глагол. Ако животинският живот не можем да го превърнем на божествен живот – на глагол, трябва да стане.
Какво значи глагол?
Животът на животните е предлог. Човешкият живот сега отива към глагола. На славянски език думата „глаголяти“ значи да говоря, да уча. Човек не се е научил да говори. Ако той се научи да говори, тъй както трябва, той ще бъде щастлив, ще бъде радостен.
към беседата >>
И в голямото има всичките възможности, които ги има и в малкото.
Силата не седи във външната великолепност. В Божествения свят една искра съдържа динамическата сила да запали цял един свят. Една искра, турена на нашата земя, може да я превърне в жидко вещество и да запали цялата наша земя. Казвам: В големите и в малките неща в света има една динамическа сила. Който разбира закона, знае, че в малкото има всичките възможности, които ги има и в голямото.
И в голямото има всичките възможности, които ги има и в малкото.
Ние, като не разбираме закона, сме недоволни от малкото, което Бог ни дава. Казвате: Какво ще придобия, ако разбирам? Най-първо, ако ти разбираш, ти ще направиш една връзка с Бога и ще бъдеш учен. Когото и да обичаш, някое дърво, някой камък, или водата, щом обичаш, ти влизаш в контакт с Бога. Следователно, в усилието да обичаш всичко онова, което Той е създал, ти влизаш във връзка с него.
към беседата >>
Вие се заблуждавате.
Дойде някой, разправя ми за страданията си. Казва ми: „Ти не си страдал.“ Казвам: „И аз страдам. Какво има ти да страдаш, какво има да си недоволен? “ Или какво има вие да сте недоволни? Вие казвате: „Светът какъв е.“ Вие имате десетина души приятели, мислите, че това е целият свят.
Вие се заблуждавате.
Вие срещате двама, трима лоши хора, казвате: „Светът е лош.“ Не, вие се заблуждавате. На земята има два милиарда хора. А окултистите поддържат, че в невидимия свят има 60 милиарда души. Тъй щото, за да направят едно кръгообращение, да се преродят всичките на земята, трябва хиляда години. Шестдесет милиарда по 25 години, като им се даде, трябват хиляда години, за да направят едно кръгообращение.
към беседата >>
Животът на животните е предлог.
Тази дума започва да си пробива път. От предлог тя ще стане глагол, ще се измени думата. Някой казва: „Как ще се измени животът.“ Една дума, като се употребява дълго от предлог, ще стане глагол. Ако животинският живот не можем да го превърнем на божествен живот – на глагол, трябва да стане. Какво значи глагол?
Животът на животните е предлог.
Човешкият живот сега отива към глагола. На славянски език думата „глаголяти“ значи да говоря, да уча. Човек не се е научил да говори. Ако той се научи да говори, тъй както трябва, той ще бъде щастлив, ще бъде радостен. Защото всяка дума, която каже, изведнъж ще стане.
към беседата >>
Ние, като не разбираме закона, сме недоволни от малкото, което Бог ни дава.
В Божествения свят една искра съдържа динамическата сила да запали цял един свят. Една искра, турена на нашата земя, може да я превърне в жидко вещество и да запали цялата наша земя. Казвам: В големите и в малките неща в света има една динамическа сила. Който разбира закона, знае, че в малкото има всичките възможности, които ги има и в голямото. И в голямото има всичките възможности, които ги има и в малкото.
Ние, като не разбираме закона, сме недоволни от малкото, което Бог ни дава.
Казвате: Какво ще придобия, ако разбирам? Най-първо, ако ти разбираш, ти ще направиш една връзка с Бога и ще бъдеш учен. Когото и да обичаш, някое дърво, някой камък, или водата, щом обичаш, ти влизаш в контакт с Бога. Следователно, в усилието да обичаш всичко онова, което Той е създал, ти влизаш във връзка с него. Тогава трябва да се учиш.
към беседата >>
Вие срещате двама, трима лоши хора, казвате: „Светът е лош.“ Не, вие се заблуждавате.
Казва ми: „Ти не си страдал.“ Казвам: „И аз страдам. Какво има ти да страдаш, какво има да си недоволен? “ Или какво има вие да сте недоволни? Вие казвате: „Светът какъв е.“ Вие имате десетина души приятели, мислите, че това е целият свят. Вие се заблуждавате.
Вие срещате двама, трима лоши хора, казвате: „Светът е лош.“ Не, вие се заблуждавате.
На земята има два милиарда хора. А окултистите поддържат, че в невидимия свят има 60 милиарда души. Тъй щото, за да направят едно кръгообращение, да се преродят всичките на земята, трябва хиляда години. Шестдесет милиарда по 25 години, като им се даде, трябват хиляда години, за да направят едно кръгообращение. Някои ще дойдат за по-дълго, други за по-малко време.
към беседата >>
Човешкият живот сега отива към глагола.
От предлог тя ще стане глагол, ще се измени думата. Някой казва: „Как ще се измени животът.“ Една дума, като се употребява дълго от предлог, ще стане глагол. Ако животинският живот не можем да го превърнем на божествен живот – на глагол, трябва да стане. Какво значи глагол? Животът на животните е предлог.
Човешкият живот сега отива към глагола.
На славянски език думата „глаголяти“ значи да говоря, да уча. Човек не се е научил да говори. Ако той се научи да говори, тъй както трябва, той ще бъде щастлив, ще бъде радостен. Защото всяка дума, която каже, изведнъж ще стане. Кажеш, светлина, изведнъж ще стане светлина.
към беседата >>
Казвате: Какво ще придобия, ако разбирам?
Една искра, турена на нашата земя, може да я превърне в жидко вещество и да запали цялата наша земя. Казвам: В големите и в малките неща в света има една динамическа сила. Който разбира закона, знае, че в малкото има всичките възможности, които ги има и в голямото. И в голямото има всичките възможности, които ги има и в малкото. Ние, като не разбираме закона, сме недоволни от малкото, което Бог ни дава.
Казвате: Какво ще придобия, ако разбирам?
Най-първо, ако ти разбираш, ти ще направиш една връзка с Бога и ще бъдеш учен. Когото и да обичаш, някое дърво, някой камък, или водата, щом обичаш, ти влизаш в контакт с Бога. Следователно, в усилието да обичаш всичко онова, което Той е създал, ти влизаш във връзка с него. Тогава трябва да се учиш. Единственият, Който учи, това е Бог.
към беседата >>
На земята има два милиарда хора.
Какво има ти да страдаш, какво има да си недоволен? “ Или какво има вие да сте недоволни? Вие казвате: „Светът какъв е.“ Вие имате десетина души приятели, мислите, че това е целият свят. Вие се заблуждавате. Вие срещате двама, трима лоши хора, казвате: „Светът е лош.“ Не, вие се заблуждавате.
На земята има два милиарда хора.
А окултистите поддържат, че в невидимия свят има 60 милиарда души. Тъй щото, за да направят едно кръгообращение, да се преродят всичките на земята, трябва хиляда години. Шестдесет милиарда по 25 години, като им се даде, трябват хиляда години, за да направят едно кръгообращение. Някои ще дойдат за по-дълго, други за по-малко време. Казвам: Запознати ли сте вие с всичките тези 60 милиарда?
към беседата >>
На славянски език думата „глаголяти“ значи да говоря, да уча.
Някой казва: „Как ще се измени животът.“ Една дума, като се употребява дълго от предлог, ще стане глагол. Ако животинският живот не можем да го превърнем на божествен живот – на глагол, трябва да стане. Какво значи глагол? Животът на животните е предлог. Човешкият живот сега отива към глагола.
На славянски език думата „глаголяти“ значи да говоря, да уча.
Човек не се е научил да говори. Ако той се научи да говори, тъй както трябва, той ще бъде щастлив, ще бъде радостен. Защото всяка дума, която каже, изведнъж ще стане. Кажеш, светлина, изведнъж ще стане светлина. Кажеш радост, ще стане радост.
към беседата >>
Най-първо, ако ти разбираш, ти ще направиш една връзка с Бога и ще бъдеш учен.
Казвам: В големите и в малките неща в света има една динамическа сила. Който разбира закона, знае, че в малкото има всичките възможности, които ги има и в голямото. И в голямото има всичките възможности, които ги има и в малкото. Ние, като не разбираме закона, сме недоволни от малкото, което Бог ни дава. Казвате: Какво ще придобия, ако разбирам?
Най-първо, ако ти разбираш, ти ще направиш една връзка с Бога и ще бъдеш учен.
Когото и да обичаш, някое дърво, някой камък, или водата, щом обичаш, ти влизаш в контакт с Бога. Следователно, в усилието да обичаш всичко онова, което Той е създал, ти влизаш във връзка с него. Тогава трябва да се учиш. Единственият, Който учи, това е Бог. Той е създал нещата.
към беседата >>
А окултистите поддържат, че в невидимия свят има 60 милиарда души.
“ Или какво има вие да сте недоволни? Вие казвате: „Светът какъв е.“ Вие имате десетина души приятели, мислите, че това е целият свят. Вие се заблуждавате. Вие срещате двама, трима лоши хора, казвате: „Светът е лош.“ Не, вие се заблуждавате. На земята има два милиарда хора.
А окултистите поддържат, че в невидимия свят има 60 милиарда души.
Тъй щото, за да направят едно кръгообращение, да се преродят всичките на земята, трябва хиляда години. Шестдесет милиарда по 25 години, като им се даде, трябват хиляда години, за да направят едно кръгообращение. Някои ще дойдат за по-дълго, други за по-малко време. Казвам: Запознати ли сте вие с всичките тези 60 милиарда? Те не са прости души, някои са напреднали.
към беседата >>
Човек не се е научил да говори.
Ако животинският живот не можем да го превърнем на божествен живот – на глагол, трябва да стане. Какво значи глагол? Животът на животните е предлог. Човешкият живот сега отива към глагола. На славянски език думата „глаголяти“ значи да говоря, да уча.
Човек не се е научил да говори.
Ако той се научи да говори, тъй както трябва, той ще бъде щастлив, ще бъде радостен. Защото всяка дума, която каже, изведнъж ще стане. Кажеш, светлина, изведнъж ще стане светлина. Кажеш радост, ще стане радост. Кажеш мир, ще стане мир.
към беседата >>
Когото и да обичаш, някое дърво, някой камък, или водата, щом обичаш, ти влизаш в контакт с Бога.
Който разбира закона, знае, че в малкото има всичките възможности, които ги има и в голямото. И в голямото има всичките възможности, които ги има и в малкото. Ние, като не разбираме закона, сме недоволни от малкото, което Бог ни дава. Казвате: Какво ще придобия, ако разбирам? Най-първо, ако ти разбираш, ти ще направиш една връзка с Бога и ще бъдеш учен.
Когото и да обичаш, някое дърво, някой камък, или водата, щом обичаш, ти влизаш в контакт с Бога.
Следователно, в усилието да обичаш всичко онова, което Той е създал, ти влизаш във връзка с него. Тогава трябва да се учиш. Единственият, Който учи, това е Бог. Той е създал нещата. С усилието да обичаме когото и да е, ние вече с туй влизаме във връзка с Бога.
към беседата >>
Тъй щото, за да направят едно кръгообращение, да се преродят всичките на земята, трябва хиляда години.
Вие казвате: „Светът какъв е.“ Вие имате десетина души приятели, мислите, че това е целият свят. Вие се заблуждавате. Вие срещате двама, трима лоши хора, казвате: „Светът е лош.“ Не, вие се заблуждавате. На земята има два милиарда хора. А окултистите поддържат, че в невидимия свят има 60 милиарда души.
Тъй щото, за да направят едно кръгообращение, да се преродят всичките на земята, трябва хиляда години.
Шестдесет милиарда по 25 години, като им се даде, трябват хиляда години, за да направят едно кръгообращение. Някои ще дойдат за по-дълго, други за по-малко време. Казвам: Запознати ли сте вие с всичките тези 60 милиарда? Те не са прости души, някои са напреднали. Какво вие познавате?
към беседата >>
Ако той се научи да говори, тъй както трябва, той ще бъде щастлив, ще бъде радостен.
Какво значи глагол? Животът на животните е предлог. Човешкият живот сега отива към глагола. На славянски език думата „глаголяти“ значи да говоря, да уча. Човек не се е научил да говори.
Ако той се научи да говори, тъй както трябва, той ще бъде щастлив, ще бъде радостен.
Защото всяка дума, която каже, изведнъж ще стане. Кажеш, светлина, изведнъж ще стане светлина. Кажеш радост, ще стане радост. Кажеш мир, ще стане мир. Казва богатство, ще стане богатство.
към беседата >>
Следователно, в усилието да обичаш всичко онова, което Той е създал, ти влизаш във връзка с него.
И в голямото има всичките възможности, които ги има и в малкото. Ние, като не разбираме закона, сме недоволни от малкото, което Бог ни дава. Казвате: Какво ще придобия, ако разбирам? Най-първо, ако ти разбираш, ти ще направиш една връзка с Бога и ще бъдеш учен. Когото и да обичаш, някое дърво, някой камък, или водата, щом обичаш, ти влизаш в контакт с Бога.
Следователно, в усилието да обичаш всичко онова, което Той е създал, ти влизаш във връзка с него.
Тогава трябва да се учиш. Единственият, Който учи, това е Бог. Той е създал нещата. С усилието да обичаме когото и да е, ние вече с туй влизаме във връзка с Бога. Само чрез любовта ние може да имаме връзка с Бога.
към беседата >>
Шестдесет милиарда по 25 години, като им се даде, трябват хиляда години, за да направят едно кръгообращение.
Вие се заблуждавате. Вие срещате двама, трима лоши хора, казвате: „Светът е лош.“ Не, вие се заблуждавате. На земята има два милиарда хора. А окултистите поддържат, че в невидимия свят има 60 милиарда души. Тъй щото, за да направят едно кръгообращение, да се преродят всичките на земята, трябва хиляда години.
Шестдесет милиарда по 25 години, като им се даде, трябват хиляда години, за да направят едно кръгообращение.
Някои ще дойдат за по-дълго, други за по-малко време. Казвам: Запознати ли сте вие с всичките тези 60 милиарда? Те не са прости души, някои са напреднали. Какво вие познавате? Та Христа познавате ли Го?
към беседата >>
Защото всяка дума, която каже, изведнъж ще стане.
Животът на животните е предлог. Човешкият живот сега отива към глагола. На славянски език думата „глаголяти“ значи да говоря, да уча. Човек не се е научил да говори. Ако той се научи да говори, тъй както трябва, той ще бъде щастлив, ще бъде радостен.
Защото всяка дума, която каже, изведнъж ще стане.
Кажеш, светлина, изведнъж ще стане светлина. Кажеш радост, ще стане радост. Кажеш мир, ще стане мир. Казва богатство, ще стане богатство. Казва живот, стане живот.
към беседата >>
Тогава трябва да се учиш.
Ние, като не разбираме закона, сме недоволни от малкото, което Бог ни дава. Казвате: Какво ще придобия, ако разбирам? Най-първо, ако ти разбираш, ти ще направиш една връзка с Бога и ще бъдеш учен. Когото и да обичаш, някое дърво, някой камък, или водата, щом обичаш, ти влизаш в контакт с Бога. Следователно, в усилието да обичаш всичко онова, което Той е създал, ти влизаш във връзка с него.
Тогава трябва да се учиш.
Единственият, Който учи, това е Бог. Той е създал нещата. С усилието да обичаме когото и да е, ние вече с туй влизаме във връзка с Бога. Само чрез любовта ние може да имаме връзка с Бога. Тъй както сега се обяснява любовта, това са безсмислени работи.
към беседата >>
Някои ще дойдат за по-дълго, други за по-малко време.
Вие срещате двама, трима лоши хора, казвате: „Светът е лош.“ Не, вие се заблуждавате. На земята има два милиарда хора. А окултистите поддържат, че в невидимия свят има 60 милиарда души. Тъй щото, за да направят едно кръгообращение, да се преродят всичките на земята, трябва хиляда години. Шестдесет милиарда по 25 години, като им се даде, трябват хиляда години, за да направят едно кръгообращение.
Някои ще дойдат за по-дълго, други за по-малко време.
Казвам: Запознати ли сте вие с всичките тези 60 милиарда? Те не са прости души, някои са напреднали. Какво вие познавате? Та Христа познавате ли Го? Мислите, че познавате Христа?
към беседата >>
Кажеш, светлина, изведнъж ще стане светлина.
Човешкият живот сега отива към глагола. На славянски език думата „глаголяти“ значи да говоря, да уча. Човек не се е научил да говори. Ако той се научи да говори, тъй както трябва, той ще бъде щастлив, ще бъде радостен. Защото всяка дума, която каже, изведнъж ще стане.
Кажеш, светлина, изведнъж ще стане светлина.
Кажеш радост, ще стане радост. Кажеш мир, ще стане мир. Казва богатство, ще стане богатство. Казва живот, стане живот. Каквото каже ще стане.
към беседата >>
Единственият, Който учи, това е Бог.
Казвате: Какво ще придобия, ако разбирам? Най-първо, ако ти разбираш, ти ще направиш една връзка с Бога и ще бъдеш учен. Когото и да обичаш, някое дърво, някой камък, или водата, щом обичаш, ти влизаш в контакт с Бога. Следователно, в усилието да обичаш всичко онова, което Той е създал, ти влизаш във връзка с него. Тогава трябва да се учиш.
Единственият, Който учи, това е Бог.
Той е създал нещата. С усилието да обичаме когото и да е, ние вече с туй влизаме във връзка с Бога. Само чрез любовта ние може да имаме връзка с Бога. Тъй както сега се обяснява любовта, това са безсмислени работи. Какво ще обичаме?
към беседата >>
Казвам: Запознати ли сте вие с всичките тези 60 милиарда?
На земята има два милиарда хора. А окултистите поддържат, че в невидимия свят има 60 милиарда души. Тъй щото, за да направят едно кръгообращение, да се преродят всичките на земята, трябва хиляда години. Шестдесет милиарда по 25 години, като им се даде, трябват хиляда години, за да направят едно кръгообращение. Някои ще дойдат за по-дълго, други за по-малко време.
Казвам: Запознати ли сте вие с всичките тези 60 милиарда?
Те не са прости души, някои са напреднали. Какво вие познавате? Та Христа познавате ли Го? Мислите, че познавате Христа? Той не е Христос, който страда.
към беседата >>
Кажеш радост, ще стане радост.
На славянски език думата „глаголяти“ значи да говоря, да уча. Човек не се е научил да говори. Ако той се научи да говори, тъй както трябва, той ще бъде щастлив, ще бъде радостен. Защото всяка дума, която каже, изведнъж ще стане. Кажеш, светлина, изведнъж ще стане светлина.
Кажеш радост, ще стане радост.
Кажеш мир, ще стане мир. Казва богатство, ще стане богатство. Казва живот, стане живот. Каквото каже ще стане. Сега казваш светлина, няма светлина.
към беседата >>
Той е създал нещата.
Най-първо, ако ти разбираш, ти ще направиш една връзка с Бога и ще бъдеш учен. Когото и да обичаш, някое дърво, някой камък, или водата, щом обичаш, ти влизаш в контакт с Бога. Следователно, в усилието да обичаш всичко онова, което Той е създал, ти влизаш във връзка с него. Тогава трябва да се учиш. Единственият, Който учи, това е Бог.
Той е създал нещата.
С усилието да обичаме когото и да е, ние вече с туй влизаме във връзка с Бога. Само чрез любовта ние може да имаме връзка с Бога. Тъй както сега се обяснява любовта, това са безсмислени работи. Какво ще обичаме? Ти ще обичаш една жена, за да добиеш онази мекота, която е свойствена на земята.
към беседата >>
Те не са прости души, някои са напреднали.
А окултистите поддържат, че в невидимия свят има 60 милиарда души. Тъй щото, за да направят едно кръгообращение, да се преродят всичките на земята, трябва хиляда години. Шестдесет милиарда по 25 години, като им се даде, трябват хиляда години, за да направят едно кръгообращение. Някои ще дойдат за по-дълго, други за по-малко време. Казвам: Запознати ли сте вие с всичките тези 60 милиарда?
Те не са прости души, някои са напреднали.
Какво вие познавате? Та Христа познавате ли Го? Мислите, че познавате Христа? Той не е Христос, който страда. Този Христос не е когото разпнаха.
към беседата >>
Кажеш мир, ще стане мир.
Човек не се е научил да говори. Ако той се научи да говори, тъй както трябва, той ще бъде щастлив, ще бъде радостен. Защото всяка дума, която каже, изведнъж ще стане. Кажеш, светлина, изведнъж ще стане светлина. Кажеш радост, ще стане радост.
Кажеш мир, ще стане мир.
Казва богатство, ще стане богатство. Казва живот, стане живот. Каквото каже ще стане. Сега казваш светлина, няма светлина. Кажеш живот и него го няма.
към беседата >>
С усилието да обичаме когото и да е, ние вече с туй влизаме във връзка с Бога.
Когото и да обичаш, някое дърво, някой камък, или водата, щом обичаш, ти влизаш в контакт с Бога. Следователно, в усилието да обичаш всичко онова, което Той е създал, ти влизаш във връзка с него. Тогава трябва да се учиш. Единственият, Който учи, това е Бог. Той е създал нещата.
С усилието да обичаме когото и да е, ние вече с туй влизаме във връзка с Бога.
Само чрез любовта ние може да имаме връзка с Бога. Тъй както сега се обяснява любовта, това са безсмислени работи. Какво ще обичаме? Ти ще обичаш една жена, за да добиеш онази мекота, която е свойствена на земята. Ти ще обичаш един мъж, за да добиеш онази сила, която е свойствена в света.
към беседата >>
Какво вие познавате?
Тъй щото, за да направят едно кръгообращение, да се преродят всичките на земята, трябва хиляда години. Шестдесет милиарда по 25 години, като им се даде, трябват хиляда години, за да направят едно кръгообращение. Някои ще дойдат за по-дълго, други за по-малко време. Казвам: Запознати ли сте вие с всичките тези 60 милиарда? Те не са прости души, някои са напреднали.
Какво вие познавате?
Та Христа познавате ли Го? Мислите, че познавате Христа? Той не е Христос, който страда. Този Христос не е когото разпнаха. Той, като проговори на Павла, сгромоляса се и падна от коня си долу.
към беседата >>
Казва богатство, ще стане богатство.
Ако той се научи да говори, тъй както трябва, той ще бъде щастлив, ще бъде радостен. Защото всяка дума, която каже, изведнъж ще стане. Кажеш, светлина, изведнъж ще стане светлина. Кажеш радост, ще стане радост. Кажеш мир, ще стане мир.
Казва богатство, ще стане богатство.
Казва живот, стане живот. Каквото каже ще стане. Сега казваш светлина, няма светлина. Кажеш живот и него го няма. Трябва да се мъчиш, да пъшкаш.
към беседата >>
Само чрез любовта ние може да имаме връзка с Бога.
Следователно, в усилието да обичаш всичко онова, което Той е създал, ти влизаш във връзка с него. Тогава трябва да се учиш. Единственият, Който учи, това е Бог. Той е създал нещата. С усилието да обичаме когото и да е, ние вече с туй влизаме във връзка с Бога.
Само чрез любовта ние може да имаме връзка с Бога.
Тъй както сега се обяснява любовта, това са безсмислени работи. Какво ще обичаме? Ти ще обичаш една жена, за да добиеш онази мекота, която е свойствена на земята. Ти ще обичаш един мъж, за да добиеш онази сила, която е свойствена в света. Ти ще обичаш едно дете, за да научиш, какво е чистота и невинност.
към беседата >>
Та Христа познавате ли Го?
Шестдесет милиарда по 25 години, като им се даде, трябват хиляда години, за да направят едно кръгообращение. Някои ще дойдат за по-дълго, други за по-малко време. Казвам: Запознати ли сте вие с всичките тези 60 милиарда? Те не са прости души, някои са напреднали. Какво вие познавате?
Та Христа познавате ли Го?
Мислите, че познавате Христа? Той не е Христос, който страда. Този Христос не е когото разпнаха. Той, като проговори на Павла, сгромоляса се и падна от коня си долу. Казва: „Кой си ти Господи?
към беседата >>
Казва живот, стане живот.
Защото всяка дума, която каже, изведнъж ще стане. Кажеш, светлина, изведнъж ще стане светлина. Кажеш радост, ще стане радост. Кажеш мир, ще стане мир. Казва богатство, ще стане богатство.
Казва живот, стане живот.
Каквото каже ще стане. Сега казваш светлина, няма светлина. Кажеш живот и него го няма. Трябва да се мъчиш, да пъшкаш.
към беседата >>
Тъй както сега се обяснява любовта, това са безсмислени работи.
Тогава трябва да се учиш. Единственият, Който учи, това е Бог. Той е създал нещата. С усилието да обичаме когото и да е, ние вече с туй влизаме във връзка с Бога. Само чрез любовта ние може да имаме връзка с Бога.
Тъй както сега се обяснява любовта, това са безсмислени работи.
Какво ще обичаме? Ти ще обичаш една жена, за да добиеш онази мекота, която е свойствена на земята. Ти ще обичаш един мъж, за да добиеш онази сила, която е свойствена в света. Ти ще обичаш едно дете, за да научиш, какво е чистота и невинност. Ти ще обичаш една девица, за да научиш, какво нещо е чистотата в нейната първоначална проява.
към беседата >>
Мислите, че познавате Христа?
Някои ще дойдат за по-дълго, други за по-малко време. Казвам: Запознати ли сте вие с всичките тези 60 милиарда? Те не са прости души, някои са напреднали. Какво вие познавате? Та Христа познавате ли Го?
Мислите, че познавате Христа?
Той не е Христос, който страда. Този Христос не е когото разпнаха. Той, като проговори на Павла, сгромоляса се и падна от коня си долу. Казва: „Кой си ти Господи? “ – „Аз съм Исус, когото ти гониш.
към беседата >>
Каквото каже ще стане.
Кажеш, светлина, изведнъж ще стане светлина. Кажеш радост, ще стане радост. Кажеш мир, ще стане мир. Казва богатство, ще стане богатство. Казва живот, стане живот.
Каквото каже ще стане.
Сега казваш светлина, няма светлина. Кажеш живот и него го няма. Трябва да се мъчиш, да пъшкаш.
към беседата >>
Какво ще обичаме?
Единственият, Който учи, това е Бог. Той е създал нещата. С усилието да обичаме когото и да е, ние вече с туй влизаме във връзка с Бога. Само чрез любовта ние може да имаме връзка с Бога. Тъй както сега се обяснява любовта, това са безсмислени работи.
Какво ще обичаме?
Ти ще обичаш една жена, за да добиеш онази мекота, която е свойствена на земята. Ти ще обичаш един мъж, за да добиеш онази сила, която е свойствена в света. Ти ще обичаш едно дете, за да научиш, какво е чистота и невинност. Ти ще обичаш една девица, за да научиш, какво нещо е чистотата в нейната първоначална проява. Казва: „Защо трябва да обичаме девицата?
към беседата >>
Той не е Христос, който страда.
Казвам: Запознати ли сте вие с всичките тези 60 милиарда? Те не са прости души, някои са напреднали. Какво вие познавате? Та Христа познавате ли Го? Мислите, че познавате Христа?
Той не е Христос, който страда.
Този Христос не е когото разпнаха. Той, като проговори на Павла, сгромоляса се и падна от коня си долу. Казва: „Кой си ти Господи? “ – „Аз съм Исус, когото ти гониш. Не ти е лесно да риташ против остен.“ – „Какво искаш от мене?
към беседата >>
Сега казваш светлина, няма светлина.
Кажеш радост, ще стане радост. Кажеш мир, ще стане мир. Казва богатство, ще стане богатство. Казва живот, стане живот. Каквото каже ще стане.
Сега казваш светлина, няма светлина.
Кажеш живот и него го няма. Трябва да се мъчиш, да пъшкаш.
към беседата >>
Ти ще обичаш една жена, за да добиеш онази мекота, която е свойствена на земята.
Той е създал нещата. С усилието да обичаме когото и да е, ние вече с туй влизаме във връзка с Бога. Само чрез любовта ние може да имаме връзка с Бога. Тъй както сега се обяснява любовта, това са безсмислени работи. Какво ще обичаме?
Ти ще обичаш една жена, за да добиеш онази мекота, която е свойствена на земята.
Ти ще обичаш един мъж, за да добиеш онази сила, която е свойствена в света. Ти ще обичаш едно дете, за да научиш, какво е чистота и невинност. Ти ще обичаш една девица, за да научиш, какво нещо е чистотата в нейната първоначална проява. Казва: „Защо трябва да обичаме девицата? “ Ти ще обичаш, за да се научиш, не да се удоволствуваш в любовта.
към беседата >>
Този Христос не е когото разпнаха.
Те не са прости души, някои са напреднали. Какво вие познавате? Та Христа познавате ли Го? Мислите, че познавате Христа? Той не е Христос, който страда.
Този Христос не е когото разпнаха.
Той, като проговори на Павла, сгромоляса се и падна от коня си долу. Казва: „Кой си ти Господи? “ – „Аз съм Исус, когото ти гониш. Не ти е лесно да риташ против остен.“ – „Какво искаш от мене? “ – „Стани ще ти кажа.“ Казвам: Ще ви срещне Христос, от коня си ще се сгромолясате на земята.
към беседата >>
Кажеш живот и него го няма.
Кажеш мир, ще стане мир. Казва богатство, ще стане богатство. Казва живот, стане живот. Каквото каже ще стане. Сега казваш светлина, няма светлина.
Кажеш живот и него го няма.
Трябва да се мъчиш, да пъшкаш.
към беседата >>
Ти ще обичаш един мъж, за да добиеш онази сила, която е свойствена в света.
С усилието да обичаме когото и да е, ние вече с туй влизаме във връзка с Бога. Само чрез любовта ние може да имаме връзка с Бога. Тъй както сега се обяснява любовта, това са безсмислени работи. Какво ще обичаме? Ти ще обичаш една жена, за да добиеш онази мекота, която е свойствена на земята.
Ти ще обичаш един мъж, за да добиеш онази сила, която е свойствена в света.
Ти ще обичаш едно дете, за да научиш, какво е чистота и невинност. Ти ще обичаш една девица, за да научиш, какво нещо е чистотата в нейната първоначална проява. Казва: „Защо трябва да обичаме девицата? “ Ти ще обичаш, за да се научиш, не да се удоволствуваш в любовта. В любовта, удоволствие няма.
към беседата >>
Той, като проговори на Павла, сгромоляса се и падна от коня си долу.
Какво вие познавате? Та Христа познавате ли Го? Мислите, че познавате Христа? Той не е Христос, който страда. Този Христос не е когото разпнаха.
Той, като проговори на Павла, сгромоляса се и падна от коня си долу.
Казва: „Кой си ти Господи? “ – „Аз съм Исус, когото ти гониш. Не ти е лесно да риташ против остен.“ – „Какво искаш от мене? “ – „Стани ще ти кажа.“ Казвам: Ще ви срещне Христос, от коня си ще се сгромолясате на земята. Докато не паднете от вашия кон, вие проповедници не можете да станете.
към беседата >>
Трябва да се мъчиш, да пъшкаш.
Казва богатство, ще стане богатство. Казва живот, стане живот. Каквото каже ще стане. Сега казваш светлина, няма светлина. Кажеш живот и него го няма.
Трябва да се мъчиш, да пъшкаш.
към беседата >>
Ти ще обичаш едно дете, за да научиш, какво е чистота и невинност.
Само чрез любовта ние може да имаме връзка с Бога. Тъй както сега се обяснява любовта, това са безсмислени работи. Какво ще обичаме? Ти ще обичаш една жена, за да добиеш онази мекота, която е свойствена на земята. Ти ще обичаш един мъж, за да добиеш онази сила, която е свойствена в света.
Ти ще обичаш едно дете, за да научиш, какво е чистота и невинност.
Ти ще обичаш една девица, за да научиш, какво нещо е чистотата в нейната първоначална проява. Казва: „Защо трябва да обичаме девицата? “ Ти ще обичаш, за да се научиш, не да се удоволствуваш в любовта. В любовта, удоволствие няма. Горко на онзи, който се удоволствува в любовта.
към беседата >>
Казва: „Кой си ти Господи?
Та Христа познавате ли Го? Мислите, че познавате Христа? Той не е Христос, който страда. Този Христос не е когото разпнаха. Той, като проговори на Павла, сгромоляса се и падна от коня си долу.
Казва: „Кой си ти Господи?
“ – „Аз съм Исус, когото ти гониш. Не ти е лесно да риташ против остен.“ – „Какво искаш от мене? “ – „Стани ще ти кажа.“ Казвам: Ще ви срещне Христос, от коня си ще се сгромолясате на земята. Докато не паднете от вашия кон, вие проповедници не можете да станете. Апостол Петър падна от коня си.
към беседата >>
Онези, които изучават Евангелието, често се спират на стиха: „Това е живот вечен, да позная Господа Бога моего и Христа, Когото си изпратил“.
Онези, които изучават Евангелието, често се спират на стиха: „Това е живот вечен, да позная Господа Бога моего и Христа, Когото си изпратил“.
Тълкуват го, какво значи. Кое иде по-рано. Познаването или вечния живот? Казва: „Това е живот вечен да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога.“ Как ще го изтълкувате? Едно просто тълкувание има: Бог, Който в дадения случай е един извор, от Който излизат всичките блага.
към беседата >>
Ти ще обичаш една девица, за да научиш, какво нещо е чистотата в нейната първоначална проява.
Тъй както сега се обяснява любовта, това са безсмислени работи. Какво ще обичаме? Ти ще обичаш една жена, за да добиеш онази мекота, която е свойствена на земята. Ти ще обичаш един мъж, за да добиеш онази сила, която е свойствена в света. Ти ще обичаш едно дете, за да научиш, какво е чистота и невинност.
Ти ще обичаш една девица, за да научиш, какво нещо е чистотата в нейната първоначална проява.
Казва: „Защо трябва да обичаме девицата? “ Ти ще обичаш, за да се научиш, не да се удоволствуваш в любовта. В любовта, удоволствие няма. Горко на онзи, който се удоволствува в любовта. Той умира всякога.
към беседата >>
“ – „Аз съм Исус, когото ти гониш.
Мислите, че познавате Христа? Той не е Христос, който страда. Този Христос не е когото разпнаха. Той, като проговори на Павла, сгромоляса се и падна от коня си долу. Казва: „Кой си ти Господи?
“ – „Аз съм Исус, когото ти гониш.
Не ти е лесно да риташ против остен.“ – „Какво искаш от мене? “ – „Стани ще ти кажа.“ Казвам: Ще ви срещне Христос, от коня си ще се сгромолясате на земята. Докато не паднете от вашия кон, вие проповедници не можете да станете. Апостол Петър падна от коня си. Знаете как падна?
към беседата >>
Тълкуват го, какво значи.
Онези, които изучават Евангелието, често се спират на стиха: „Това е живот вечен, да позная Господа Бога моего и Христа, Когото си изпратил“.
Тълкуват го, какво значи.
Кое иде по-рано. Познаването или вечния живот? Казва: „Това е живот вечен да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога.“ Как ще го изтълкувате? Едно просто тълкувание има: Бог, Който в дадения случай е един извор, от Който излизат всичките блага. Христос е носителят.
към беседата >>
Казва: „Защо трябва да обичаме девицата?
Какво ще обичаме? Ти ще обичаш една жена, за да добиеш онази мекота, която е свойствена на земята. Ти ще обичаш един мъж, за да добиеш онази сила, която е свойствена в света. Ти ще обичаш едно дете, за да научиш, какво е чистота и невинност. Ти ще обичаш една девица, за да научиш, какво нещо е чистотата в нейната първоначална проява.
Казва: „Защо трябва да обичаме девицата?
“ Ти ще обичаш, за да се научиш, не да се удоволствуваш в любовта. В любовта, удоволствие няма. Горко на онзи, който се удоволствува в любовта. Той умира всякога. Любовта може да ти даде всичко, което искаш.
към беседата >>
Не ти е лесно да риташ против остен.“ – „Какво искаш от мене?
Той не е Христос, който страда. Този Христос не е когото разпнаха. Той, като проговори на Павла, сгромоляса се и падна от коня си долу. Казва: „Кой си ти Господи? “ – „Аз съм Исус, когото ти гониш.
Не ти е лесно да риташ против остен.“ – „Какво искаш от мене?
“ – „Стани ще ти кажа.“ Казвам: Ще ви срещне Христос, от коня си ще се сгромолясате на земята. Докато не паднете от вашия кон, вие проповедници не можете да станете. Апостол Петър падна от коня си. Знаете как падна? Преди да разпънат Христа, Петър казваше: „Господи, всички да се откажат от тебе, аз няма да се откажа.
към беседата >>
Кое иде по-рано.
Онези, които изучават Евангелието, често се спират на стиха: „Това е живот вечен, да позная Господа Бога моего и Христа, Когото си изпратил“. Тълкуват го, какво значи.
Кое иде по-рано.
Познаването или вечния живот? Казва: „Това е живот вечен да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога.“ Как ще го изтълкувате? Едно просто тълкувание има: Бог, Който в дадения случай е един извор, от Който излизат всичките блага. Христос е носителят. Значи, пътят по който Бог се проявява, благата, които изпраща, тия блага като ги приемем, то е вечният живот във всичките негови проявления.
към беседата >>
“ Ти ще обичаш, за да се научиш, не да се удоволствуваш в любовта.
Ти ще обичаш една жена, за да добиеш онази мекота, която е свойствена на земята. Ти ще обичаш един мъж, за да добиеш онази сила, която е свойствена в света. Ти ще обичаш едно дете, за да научиш, какво е чистота и невинност. Ти ще обичаш една девица, за да научиш, какво нещо е чистотата в нейната първоначална проява. Казва: „Защо трябва да обичаме девицата?
“ Ти ще обичаш, за да се научиш, не да се удоволствуваш в любовта.
В любовта, удоволствие няма. Горко на онзи, който се удоволствува в любовта. Той умира всякога. Любовта може да ти даде всичко, което искаш. Тя и удоволствие ще ти даде, но ще изпрати смъртта и ти ще приемеш смъртта.
към беседата >>
“ – „Стани ще ти кажа.“ Казвам: Ще ви срещне Христос, от коня си ще се сгромолясате на земята.
Този Христос не е когото разпнаха. Той, като проговори на Павла, сгромоляса се и падна от коня си долу. Казва: „Кой си ти Господи? “ – „Аз съм Исус, когото ти гониш. Не ти е лесно да риташ против остен.“ – „Какво искаш от мене?
“ – „Стани ще ти кажа.“ Казвам: Ще ви срещне Христос, от коня си ще се сгромолясате на земята.
Докато не паднете от вашия кон, вие проповедници не можете да станете. Апостол Петър падна от коня си. Знаете как падна? Преди да разпънат Христа, Петър казваше: „Господи, всички да се откажат от тебе, аз няма да се откажа. Ти като мене човек не си виждал.
към беседата >>
Познаването или вечния живот?
Онези, които изучават Евангелието, често се спират на стиха: „Това е живот вечен, да позная Господа Бога моего и Христа, Когото си изпратил“. Тълкуват го, какво значи. Кое иде по-рано.
Познаването или вечния живот?
Казва: „Това е живот вечен да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога.“ Как ще го изтълкувате? Едно просто тълкувание има: Бог, Който в дадения случай е един извор, от Който излизат всичките блага. Христос е носителят. Значи, пътят по който Бог се проявява, благата, които изпраща, тия блага като ги приемем, то е вечният живот във всичките негови проявления. Тогава, ако вие не можете да възприемете този вечен живот, който Бог ви изпраща, вие не може да го познаете.
към беседата >>
В любовта, удоволствие няма.
Ти ще обичаш един мъж, за да добиеш онази сила, която е свойствена в света. Ти ще обичаш едно дете, за да научиш, какво е чистота и невинност. Ти ще обичаш една девица, за да научиш, какво нещо е чистотата в нейната първоначална проява. Казва: „Защо трябва да обичаме девицата? “ Ти ще обичаш, за да се научиш, не да се удоволствуваш в любовта.
В любовта, удоволствие няма.
Горко на онзи, който се удоволствува в любовта. Той умира всякога. Любовта може да ти даде всичко, което искаш. Тя и удоволствие ще ти даде, но ще изпрати смъртта и ти ще приемеш смъртта.
към беседата >>
Докато не паднете от вашия кон, вие проповедници не можете да станете.
Той, като проговори на Павла, сгромоляса се и падна от коня си долу. Казва: „Кой си ти Господи? “ – „Аз съм Исус, когото ти гониш. Не ти е лесно да риташ против остен.“ – „Какво искаш от мене? “ – „Стани ще ти кажа.“ Казвам: Ще ви срещне Христос, от коня си ще се сгромолясате на земята.
Докато не паднете от вашия кон, вие проповедници не можете да станете.
Апостол Петър падна от коня си. Знаете как падна? Преди да разпънат Христа, Петър казваше: „Господи, всички да се откажат от тебе, аз няма да се откажа. Ти като мене човек не си виждал. Аз съм готов за тебе да пожертвувам живота си.
към беседата >>
Казва: „Това е живот вечен да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога.“ Как ще го изтълкувате?
Онези, които изучават Евангелието, често се спират на стиха: „Това е живот вечен, да позная Господа Бога моего и Христа, Когото си изпратил“. Тълкуват го, какво значи. Кое иде по-рано. Познаването или вечния живот?
Казва: „Това е живот вечен да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога.“ Как ще го изтълкувате?
Едно просто тълкувание има: Бог, Който в дадения случай е един извор, от Който излизат всичките блага. Христос е носителят. Значи, пътят по който Бог се проявява, благата, които изпраща, тия блага като ги приемем, то е вечният живот във всичките негови проявления. Тогава, ако вие не можете да възприемете този вечен живот, който Бог ви изпраща, вие не може да го познаете. Като възприемеш Божественото благо, ти ще го познаеш, че от Него иде.
към беседата >>
Горко на онзи, който се удоволствува в любовта.
Ти ще обичаш едно дете, за да научиш, какво е чистота и невинност. Ти ще обичаш една девица, за да научиш, какво нещо е чистотата в нейната първоначална проява. Казва: „Защо трябва да обичаме девицата? “ Ти ще обичаш, за да се научиш, не да се удоволствуваш в любовта. В любовта, удоволствие няма.
Горко на онзи, който се удоволствува в любовта.
Той умира всякога. Любовта може да ти даде всичко, което искаш. Тя и удоволствие ще ти даде, но ще изпрати смъртта и ти ще приемеш смъртта.
към беседата >>
Апостол Петър падна от коня си.
Казва: „Кой си ти Господи? “ – „Аз съм Исус, когото ти гониш. Не ти е лесно да риташ против остен.“ – „Какво искаш от мене? “ – „Стани ще ти кажа.“ Казвам: Ще ви срещне Христос, от коня си ще се сгромолясате на земята. Докато не паднете от вашия кон, вие проповедници не можете да станете.
Апостол Петър падна от коня си.
Знаете как падна? Преди да разпънат Христа, Петър казваше: „Господи, всички да се откажат от тебе, аз няма да се откажа. Ти като мене човек не си виждал. Аз съм готов за тебе да пожертвувам живота си. Всички да се откажат, аз Петър, знаменитият, няма да се откажа.“ Казва му: „Ти Петре, не познаваш себе си.
към беседата >>
Едно просто тълкувание има: Бог, Който в дадения случай е един извор, от Който излизат всичките блага.
Онези, които изучават Евангелието, често се спират на стиха: „Това е живот вечен, да позная Господа Бога моего и Христа, Когото си изпратил“. Тълкуват го, какво значи. Кое иде по-рано. Познаването или вечния живот? Казва: „Това е живот вечен да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога.“ Как ще го изтълкувате?
Едно просто тълкувание има: Бог, Който в дадения случай е един извор, от Който излизат всичките блага.
Христос е носителят. Значи, пътят по който Бог се проявява, благата, които изпраща, тия блага като ги приемем, то е вечният живот във всичките негови проявления. Тогава, ако вие не можете да възприемете този вечен живот, който Бог ви изпраща, вие не може да го познаете. Като възприемеш Божественото благо, ти ще го познаеш, че от Него иде. Вие сега сте недоволни от вашия живот, защото не познавате Бога.
към беседата >>
Той умира всякога.
Ти ще обичаш една девица, за да научиш, какво нещо е чистотата в нейната първоначална проява. Казва: „Защо трябва да обичаме девицата? “ Ти ще обичаш, за да се научиш, не да се удоволствуваш в любовта. В любовта, удоволствие няма. Горко на онзи, който се удоволствува в любовта.
Той умира всякога.
Любовта може да ти даде всичко, което искаш. Тя и удоволствие ще ти даде, но ще изпрати смъртта и ти ще приемеш смъртта.
към беседата >>
Знаете как падна?
“ – „Аз съм Исус, когото ти гониш. Не ти е лесно да риташ против остен.“ – „Какво искаш от мене? “ – „Стани ще ти кажа.“ Казвам: Ще ви срещне Христос, от коня си ще се сгромолясате на земята. Докато не паднете от вашия кон, вие проповедници не можете да станете. Апостол Петър падна от коня си.
Знаете как падна?
Преди да разпънат Христа, Петър казваше: „Господи, всички да се откажат от тебе, аз няма да се откажа. Ти като мене човек не си виждал. Аз съм готов за тебе да пожертвувам живота си. Всички да се откажат, аз Петър, знаменитият, няма да се откажа.“ Казва му: „Ти Петре, не познаваш себе си. Преди да пее петелът, ти три пъти ще се отречеш от мене.“ – „Ще видиш, Господи, не се отричам.“ После се отрече.
към беседата >>
Христос е носителят.
Тълкуват го, какво значи. Кое иде по-рано. Познаването или вечния живот? Казва: „Това е живот вечен да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога.“ Как ще го изтълкувате? Едно просто тълкувание има: Бог, Който в дадения случай е един извор, от Който излизат всичките блага.
Христос е носителят.
Значи, пътят по който Бог се проявява, благата, които изпраща, тия блага като ги приемем, то е вечният живот във всичките негови проявления. Тогава, ако вие не можете да възприемете този вечен живот, който Бог ви изпраща, вие не може да го познаете. Като възприемеш Божественото благо, ти ще го познаеш, че от Него иде. Вие сега сте недоволни от вашия живот, защото не познавате Бога. Какво ви недостига, кажете ми. Познанието.
към беседата >>
Любовта може да ти даде всичко, което искаш.
Казва: „Защо трябва да обичаме девицата? “ Ти ще обичаш, за да се научиш, не да се удоволствуваш в любовта. В любовта, удоволствие няма. Горко на онзи, който се удоволствува в любовта. Той умира всякога.
Любовта може да ти даде всичко, което искаш.
Тя и удоволствие ще ти даде, но ще изпрати смъртта и ти ще приемеш смъртта.
към беседата >>
Преди да разпънат Христа, Петър казваше: „Господи, всички да се откажат от тебе, аз няма да се откажа.
Не ти е лесно да риташ против остен.“ – „Какво искаш от мене? “ – „Стани ще ти кажа.“ Казвам: Ще ви срещне Христос, от коня си ще се сгромолясате на земята. Докато не паднете от вашия кон, вие проповедници не можете да станете. Апостол Петър падна от коня си. Знаете как падна?
Преди да разпънат Христа, Петър казваше: „Господи, всички да се откажат от тебе, аз няма да се откажа.
Ти като мене човек не си виждал. Аз съм готов за тебе да пожертвувам живота си. Всички да се откажат, аз Петър, знаменитият, няма да се откажа.“ Казва му: „Ти Петре, не познаваш себе си. Преди да пее петелът, ти три пъти ще се отречеш от мене.“ – „Ще видиш, Господи, не се отричам.“ После се отрече. Като пропя петелът, казва: „Кукуригу Петре!
към беседата >>
Значи, пътят по който Бог се проявява, благата, които изпраща, тия блага като ги приемем, то е вечният живот във всичките негови проявления.
Кое иде по-рано. Познаването или вечния живот? Казва: „Това е живот вечен да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога.“ Как ще го изтълкувате? Едно просто тълкувание има: Бог, Който в дадения случай е един извор, от Който излизат всичките блага. Христос е носителят.
Значи, пътят по който Бог се проявява, благата, които изпраща, тия блага като ги приемем, то е вечният живот във всичките негови проявления.
Тогава, ако вие не можете да възприемете този вечен живот, който Бог ви изпраща, вие не може да го познаете. Като възприемеш Божественото благо, ти ще го познаеш, че от Него иде. Вие сега сте недоволни от вашия живот, защото не познавате Бога. Какво ви недостига, кажете ми. Познанието. Вечният живот вие го имате.
към беседата >>
Тя и удоволствие ще ти даде, но ще изпрати смъртта и ти ще приемеш смъртта.
“ Ти ще обичаш, за да се научиш, не да се удоволствуваш в любовта. В любовта, удоволствие няма. Горко на онзи, който се удоволствува в любовта. Той умира всякога. Любовта може да ти даде всичко, което искаш.
Тя и удоволствие ще ти даде, но ще изпрати смъртта и ти ще приемеш смъртта.
към беседата >>
Ти като мене човек не си виждал.
“ – „Стани ще ти кажа.“ Казвам: Ще ви срещне Христос, от коня си ще се сгромолясате на земята. Докато не паднете от вашия кон, вие проповедници не можете да станете. Апостол Петър падна от коня си. Знаете как падна? Преди да разпънат Христа, Петър казваше: „Господи, всички да се откажат от тебе, аз няма да се откажа.
Ти като мене човек не си виждал.
Аз съм готов за тебе да пожертвувам живота си. Всички да се откажат, аз Петър, знаменитият, няма да се откажа.“ Казва му: „Ти Петре, не познаваш себе си. Преди да пее петелът, ти три пъти ще се отречеш от мене.“ – „Ще видиш, Господи, не се отричам.“ После се отрече. Като пропя петелът, казва: „Кукуригу Петре! “ Той излезе отвън и плака.
към беседата >>
Тогава, ако вие не можете да възприемете този вечен живот, който Бог ви изпраща, вие не може да го познаете.
Познаването или вечния живот? Казва: „Това е живот вечен да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога.“ Как ще го изтълкувате? Едно просто тълкувание има: Бог, Който в дадения случай е един извор, от Който излизат всичките блага. Христос е носителят. Значи, пътят по който Бог се проявява, благата, които изпраща, тия блага като ги приемем, то е вечният живот във всичките негови проявления.
Тогава, ако вие не можете да възприемете този вечен живот, който Бог ви изпраща, вие не може да го познаете.
Като възприемеш Божественото благо, ти ще го познаеш, че от Него иде. Вие сега сте недоволни от вашия живот, защото не познавате Бога. Какво ви недостига, кажете ми. Познанието. Вечният живот вие го имате. Като не го познавате, вие се намирате в положението на онзи кукуригу, който, като рови на купището, изрови един голям скъпоценен камък, той светне и петелът казва: „Какво светиш, не се нуждая от твоята светлина, да си някое житно зърно да го клъвна, да се нахраня.“ И той го изрови.
към беседата >>
Та казвам: Любовта е това, което изключва смъртта.
Та казвам: Любовта е това, което изключва смъртта.
Всичките тия страдания не могат по никой начин да се премахнат без любов. Любовта е единствената сила, която може да превърне страданията в красиви форми. Любовта е единствената сила, която може да смекчи смъртта, че и нея да я няма и да я застави да работи за доброто на хората. И тя ще бъде благотворна сила. Когато говорим за любовта, това разбираме, да обичаш постоянно.
към беседата >>
Аз съм готов за тебе да пожертвувам живота си.
Докато не паднете от вашия кон, вие проповедници не можете да станете. Апостол Петър падна от коня си. Знаете как падна? Преди да разпънат Христа, Петър казваше: „Господи, всички да се откажат от тебе, аз няма да се откажа. Ти като мене човек не си виждал.
Аз съм готов за тебе да пожертвувам живота си.
Всички да се откажат, аз Петър, знаменитият, няма да се откажа.“ Казва му: „Ти Петре, не познаваш себе си. Преди да пее петелът, ти три пъти ще се отречеш от мене.“ – „Ще видиш, Господи, не се отричам.“ После се отрече. Като пропя петелът, казва: „Кукуригу Петре! “ Той излезе отвън и плака. Петър падна от коня си.
към беседата >>
Като възприемеш Божественото благо, ти ще го познаеш, че от Него иде.
Казва: „Това е живот вечен да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога.“ Как ще го изтълкувате? Едно просто тълкувание има: Бог, Който в дадения случай е един извор, от Който излизат всичките блага. Христос е носителят. Значи, пътят по който Бог се проявява, благата, които изпраща, тия блага като ги приемем, то е вечният живот във всичките негови проявления. Тогава, ако вие не можете да възприемете този вечен живот, който Бог ви изпраща, вие не може да го познаете.
Като възприемеш Божественото благо, ти ще го познаеш, че от Него иде.
Вие сега сте недоволни от вашия живот, защото не познавате Бога. Какво ви недостига, кажете ми. Познанието. Вечният живот вие го имате. Като не го познавате, вие се намирате в положението на онзи кукуригу, който, като рови на купището, изрови един голям скъпоценен камък, той светне и петелът казва: „Какво светиш, не се нуждая от твоята светлина, да си някое житно зърно да го клъвна, да се нахраня.“ И той го изрови. Този кукуригу не знае, че в този скъпоценен камък се крият всичките зрънца, с него щеше да купи зърна за хиляди петли да има да ядат и да пеят.
към беседата >>
Всичките тия страдания не могат по никой начин да се премахнат без любов.
Та казвам: Любовта е това, което изключва смъртта.
Всичките тия страдания не могат по никой начин да се премахнат без любов.
Любовта е единствената сила, която може да превърне страданията в красиви форми. Любовта е единствената сила, която може да смекчи смъртта, че и нея да я няма и да я застави да работи за доброто на хората. И тя ще бъде благотворна сила. Когато говорим за любовта, това разбираме, да обичаш постоянно. Да обичаш, значи да правиш връзка с Бога, за да те научи смисъла на всичките неща, които съществуват, да разбираш.
към беседата >>
Всички да се откажат, аз Петър, знаменитият, няма да се откажа.“ Казва му: „Ти Петре, не познаваш себе си.
Апостол Петър падна от коня си. Знаете как падна? Преди да разпънат Христа, Петър казваше: „Господи, всички да се откажат от тебе, аз няма да се откажа. Ти като мене човек не си виждал. Аз съм готов за тебе да пожертвувам живота си.
Всички да се откажат, аз Петър, знаменитият, няма да се откажа.“ Казва му: „Ти Петре, не познаваш себе си.
Преди да пее петелът, ти три пъти ще се отречеш от мене.“ – „Ще видиш, Господи, не се отричам.“ После се отрече. Като пропя петелът, казва: „Кукуригу Петре! “ Той излезе отвън и плака. Петър падна от коня си. Апостол Павел и той падна.
към беседата >>
Вие сега сте недоволни от вашия живот, защото не познавате Бога.
Едно просто тълкувание има: Бог, Който в дадения случай е един извор, от Който излизат всичките блага. Христос е носителят. Значи, пътят по който Бог се проявява, благата, които изпраща, тия блага като ги приемем, то е вечният живот във всичките негови проявления. Тогава, ако вие не можете да възприемете този вечен живот, който Бог ви изпраща, вие не може да го познаете. Като възприемеш Божественото благо, ти ще го познаеш, че от Него иде.
Вие сега сте недоволни от вашия живот, защото не познавате Бога.
Какво ви недостига, кажете ми. Познанието. Вечният живот вие го имате. Като не го познавате, вие се намирате в положението на онзи кукуригу, който, като рови на купището, изрови един голям скъпоценен камък, той светне и петелът казва: „Какво светиш, не се нуждая от твоята светлина, да си някое житно зърно да го клъвна, да се нахраня.“ И той го изрови. Този кукуригу не знае, че в този скъпоценен камък се крият всичките зрънца, с него щеше да купи зърна за хиляди петли да има да ядат и да пеят.
към беседата >>
Любовта е единствената сила, която може да превърне страданията в красиви форми.
Та казвам: Любовта е това, което изключва смъртта. Всичките тия страдания не могат по никой начин да се премахнат без любов.
Любовта е единствената сила, която може да превърне страданията в красиви форми.
Любовта е единствената сила, която може да смекчи смъртта, че и нея да я няма и да я застави да работи за доброто на хората. И тя ще бъде благотворна сила. Когато говорим за любовта, това разбираме, да обичаш постоянно. Да обичаш, значи да правиш връзка с Бога, за да те научи смисъла на всичките неща, които съществуват, да разбираш. Понеже всяка една душа си има своя история.
към беседата >>
Преди да пее петелът, ти три пъти ще се отречеш от мене.“ – „Ще видиш, Господи, не се отричам.“ После се отрече.
Знаете как падна? Преди да разпънат Христа, Петър казваше: „Господи, всички да се откажат от тебе, аз няма да се откажа. Ти като мене човек не си виждал. Аз съм готов за тебе да пожертвувам живота си. Всички да се откажат, аз Петър, знаменитият, няма да се откажа.“ Казва му: „Ти Петре, не познаваш себе си.
Преди да пее петелът, ти три пъти ще се отречеш от мене.“ – „Ще видиш, Господи, не се отричам.“ После се отрече.
Като пропя петелът, казва: „Кукуригу Петре! “ Той излезе отвън и плака. Петър падна от коня си. Апостол Павел и той падна. За да не падне, човек трябва да знае.
към беседата >>
Какво ви недостига, кажете ми. Познанието.
Христос е носителят. Значи, пътят по който Бог се проявява, благата, които изпраща, тия блага като ги приемем, то е вечният живот във всичките негови проявления. Тогава, ако вие не можете да възприемете този вечен живот, който Бог ви изпраща, вие не може да го познаете. Като възприемеш Божественото благо, ти ще го познаеш, че от Него иде. Вие сега сте недоволни от вашия живот, защото не познавате Бога.
Какво ви недостига, кажете ми. Познанието.
Вечният живот вие го имате. Като не го познавате, вие се намирате в положението на онзи кукуригу, който, като рови на купището, изрови един голям скъпоценен камък, той светне и петелът казва: „Какво светиш, не се нуждая от твоята светлина, да си някое житно зърно да го клъвна, да се нахраня.“ И той го изрови. Този кукуригу не знае, че в този скъпоценен камък се крият всичките зрънца, с него щеше да купи зърна за хиляди петли да има да ядат и да пеят.
към беседата >>
Любовта е единствената сила, която може да смекчи смъртта, че и нея да я няма и да я застави да работи за доброто на хората.
Та казвам: Любовта е това, което изключва смъртта. Всичките тия страдания не могат по никой начин да се премахнат без любов. Любовта е единствената сила, която може да превърне страданията в красиви форми.
Любовта е единствената сила, която може да смекчи смъртта, че и нея да я няма и да я застави да работи за доброто на хората.
И тя ще бъде благотворна сила. Когато говорим за любовта, това разбираме, да обичаш постоянно. Да обичаш, значи да правиш връзка с Бога, за да те научи смисъла на всичките неща, които съществуват, да разбираш. Понеже всяка една душа си има своя история. Всяка една душа е създадена в света.
към беседата >>
Като пропя петелът, казва: „Кукуригу Петре!
Преди да разпънат Христа, Петър казваше: „Господи, всички да се откажат от тебе, аз няма да се откажа. Ти като мене човек не си виждал. Аз съм готов за тебе да пожертвувам живота си. Всички да се откажат, аз Петър, знаменитият, няма да се откажа.“ Казва му: „Ти Петре, не познаваш себе си. Преди да пее петелът, ти три пъти ще се отречеш от мене.“ – „Ще видиш, Господи, не се отричам.“ После се отрече.
Като пропя петелът, казва: „Кукуригу Петре!
“ Той излезе отвън и плака. Петър падна от коня си. Апостол Павел и той падна. За да не падне, човек трябва да знае. Два момента има: Когато обича и когато го обичат.
към беседата >>
Вечният живот вие го имате.
Значи, пътят по който Бог се проявява, благата, които изпраща, тия блага като ги приемем, то е вечният живот във всичките негови проявления. Тогава, ако вие не можете да възприемете този вечен живот, който Бог ви изпраща, вие не може да го познаете. Като възприемеш Божественото благо, ти ще го познаеш, че от Него иде. Вие сега сте недоволни от вашия живот, защото не познавате Бога. Какво ви недостига, кажете ми. Познанието.
Вечният живот вие го имате.
Като не го познавате, вие се намирате в положението на онзи кукуригу, който, като рови на купището, изрови един голям скъпоценен камък, той светне и петелът казва: „Какво светиш, не се нуждая от твоята светлина, да си някое житно зърно да го клъвна, да се нахраня.“ И той го изрови. Този кукуригу не знае, че в този скъпоценен камък се крият всичките зрънца, с него щеше да купи зърна за хиляди петли да има да ядат и да пеят.
към беседата >>
И тя ще бъде благотворна сила.
Та казвам: Любовта е това, което изключва смъртта. Всичките тия страдания не могат по никой начин да се премахнат без любов. Любовта е единствената сила, която може да превърне страданията в красиви форми. Любовта е единствената сила, която може да смекчи смъртта, че и нея да я няма и да я застави да работи за доброто на хората.
И тя ще бъде благотворна сила.
Когато говорим за любовта, това разбираме, да обичаш постоянно. Да обичаш, значи да правиш връзка с Бога, за да те научи смисъла на всичките неща, които съществуват, да разбираш. Понеже всяка една душа си има своя история. Всяка една душа е създадена в света. Тя е едно благо.
към беседата >>
“ Той излезе отвън и плака.
Ти като мене човек не си виждал. Аз съм готов за тебе да пожертвувам живота си. Всички да се откажат, аз Петър, знаменитият, няма да се откажа.“ Казва му: „Ти Петре, не познаваш себе си. Преди да пее петелът, ти три пъти ще се отречеш от мене.“ – „Ще видиш, Господи, не се отричам.“ После се отрече. Като пропя петелът, казва: „Кукуригу Петре!
“ Той излезе отвън и плака.
Петър падна от коня си. Апостол Павел и той падна. За да не падне, човек трябва да знае. Два момента има: Когато обича и когато го обичат. Всяко нещо, което става без любов, носи нещастие.
към беседата >>
Като не го познавате, вие се намирате в положението на онзи кукуригу, който, като рови на купището, изрови един голям скъпоценен камък, той светне и петелът казва: „Какво светиш, не се нуждая от твоята светлина, да си някое житно зърно да го клъвна, да се нахраня.“ И той го изрови.
Тогава, ако вие не можете да възприемете този вечен живот, който Бог ви изпраща, вие не може да го познаете. Като възприемеш Божественото благо, ти ще го познаеш, че от Него иде. Вие сега сте недоволни от вашия живот, защото не познавате Бога. Какво ви недостига, кажете ми. Познанието. Вечният живот вие го имате.
Като не го познавате, вие се намирате в положението на онзи кукуригу, който, като рови на купището, изрови един голям скъпоценен камък, той светне и петелът казва: „Какво светиш, не се нуждая от твоята светлина, да си някое житно зърно да го клъвна, да се нахраня.“ И той го изрови.
Този кукуригу не знае, че в този скъпоценен камък се крият всичките зрънца, с него щеше да купи зърна за хиляди петли да има да ядат и да пеят.
към беседата >>
Когато говорим за любовта, това разбираме, да обичаш постоянно.
Та казвам: Любовта е това, което изключва смъртта. Всичките тия страдания не могат по никой начин да се премахнат без любов. Любовта е единствената сила, която може да превърне страданията в красиви форми. Любовта е единствената сила, която може да смекчи смъртта, че и нея да я няма и да я застави да работи за доброто на хората. И тя ще бъде благотворна сила.
Когато говорим за любовта, това разбираме, да обичаш постоянно.
Да обичаш, значи да правиш връзка с Бога, за да те научи смисъла на всичките неща, които съществуват, да разбираш. Понеже всяка една душа си има своя история. Всяка една душа е създадена в света. Тя е едно благо. Тя не е създадена в проявлението, но в своето битие е създадена, в своята същина, душата вечно съществува.
към беседата >>
Петър падна от коня си.
Аз съм готов за тебе да пожертвувам живота си. Всички да се откажат, аз Петър, знаменитият, няма да се откажа.“ Казва му: „Ти Петре, не познаваш себе си. Преди да пее петелът, ти три пъти ще се отречеш от мене.“ – „Ще видиш, Господи, не се отричам.“ После се отрече. Като пропя петелът, казва: „Кукуригу Петре! “ Той излезе отвън и плака.
Петър падна от коня си.
Апостол Павел и той падна. За да не падне, човек трябва да знае. Два момента има: Когато обича и когато го обичат. Всяко нещо, което става без любов, носи нещастие. Всяко нещо, което става с любов, носи щастие, блаженство на човека.
към беседата >>
Този кукуригу не знае, че в този скъпоценен камък се крият всичките зрънца, с него щеше да купи зърна за хиляди петли да има да ядат и да пеят.
Като възприемеш Божественото благо, ти ще го познаеш, че от Него иде. Вие сега сте недоволни от вашия живот, защото не познавате Бога. Какво ви недостига, кажете ми. Познанието. Вечният живот вие го имате. Като не го познавате, вие се намирате в положението на онзи кукуригу, който, като рови на купището, изрови един голям скъпоценен камък, той светне и петелът казва: „Какво светиш, не се нуждая от твоята светлина, да си някое житно зърно да го клъвна, да се нахраня.“ И той го изрови.
Този кукуригу не знае, че в този скъпоценен камък се крият всичките зрънца, с него щеше да купи зърна за хиляди петли да има да ядат и да пеят.
към беседата >>
Да обичаш, значи да правиш връзка с Бога, за да те научи смисъла на всичките неща, които съществуват, да разбираш.
Всичките тия страдания не могат по никой начин да се премахнат без любов. Любовта е единствената сила, която може да превърне страданията в красиви форми. Любовта е единствената сила, която може да смекчи смъртта, че и нея да я няма и да я застави да работи за доброто на хората. И тя ще бъде благотворна сила. Когато говорим за любовта, това разбираме, да обичаш постоянно.
Да обичаш, значи да правиш връзка с Бога, за да те научи смисъла на всичките неща, които съществуват, да разбираш.
Понеже всяка една душа си има своя история. Всяка една душа е създадена в света. Тя е едно благо. Тя не е създадена в проявлението, но в своето битие е създадена, в своята същина, душата вечно съществува. Може да кажем, че всички души са девици, дъщери на Бога.
към беседата >>
Апостол Павел и той падна.
Всички да се откажат, аз Петър, знаменитият, няма да се откажа.“ Казва му: „Ти Петре, не познаваш себе си. Преди да пее петелът, ти три пъти ще се отречеш от мене.“ – „Ще видиш, Господи, не се отричам.“ После се отрече. Като пропя петелът, казва: „Кукуригу Петре! “ Той излезе отвън и плака. Петър падна от коня си.
Апостол Павел и той падна.
За да не падне, човек трябва да знае. Два момента има: Когато обича и когато го обичат. Всяко нещо, което става без любов, носи нещастие. Всяко нещо, което става с любов, носи щастие, блаженство на човека. Така седи простата истина.
към беседата >>
И по същия начин вие казвате: „Защо ми е този голият живот.“ Във Варненско, в някогашното село Суджискьой, имало един Стоян пехливанин.
И по същия начин вие казвате: „Защо ми е този голият живот.“ Във Варненско, в някогашното село Суджискьой, имало един Стоян пехливанин.
Той казвал: „Защо ми е това голо здраве? Такъв живот, такова здраве не го искам, като този живот не го искам.“ Майка му казвала: „Синко, не говори така.“ Той и казвал: „Не съм доволен от този си живот.“ Хваща го една болест и три години лежи на легло. Тогава казва: „Мамо, само да оздравея в живота и с камъни да ме товарят, но да имам първия живот.“ Сега ние не се интересуваме от този Стоян Суджескьойски. Често казваме, че Христос се е родил, че Христос е дошъл. Че се е родил, родил се е, че е слязъл, слязъл е.
към беседата >>
Понеже всяка една душа си има своя история.
Любовта е единствената сила, която може да превърне страданията в красиви форми. Любовта е единствената сила, която може да смекчи смъртта, че и нея да я няма и да я застави да работи за доброто на хората. И тя ще бъде благотворна сила. Когато говорим за любовта, това разбираме, да обичаш постоянно. Да обичаш, значи да правиш връзка с Бога, за да те научи смисъла на всичките неща, които съществуват, да разбираш.
Понеже всяка една душа си има своя история.
Всяка една душа е създадена в света. Тя е едно благо. Тя не е създадена в проявлението, но в своето битие е създадена, в своята същина, душата вечно съществува. Може да кажем, че всички души са девици, дъщери на Бога. Те не идват на земята за удоволствие, но идат да придобият знание.
към беседата >>
За да не падне, човек трябва да знае.
Преди да пее петелът, ти три пъти ще се отречеш от мене.“ – „Ще видиш, Господи, не се отричам.“ После се отрече. Като пропя петелът, казва: „Кукуригу Петре! “ Той излезе отвън и плака. Петър падна от коня си. Апостол Павел и той падна.
За да не падне, човек трябва да знае.
Два момента има: Когато обича и когато го обичат. Всяко нещо, което става без любов, носи нещастие. Всяко нещо, което става с любов, носи щастие, блаженство на човека. Така седи простата истина. Оставете другите неща.
към беседата >>
Той казвал: „Защо ми е това голо здраве?
И по същия начин вие казвате: „Защо ми е този голият живот.“ Във Варненско, в някогашното село Суджискьой, имало един Стоян пехливанин.
Той казвал: „Защо ми е това голо здраве?
Такъв живот, такова здраве не го искам, като този живот не го искам.“ Майка му казвала: „Синко, не говори така.“ Той и казвал: „Не съм доволен от този си живот.“ Хваща го една болест и три години лежи на легло. Тогава казва: „Мамо, само да оздравея в живота и с камъни да ме товарят, но да имам първия живот.“ Сега ние не се интересуваме от този Стоян Суджескьойски. Често казваме, че Христос се е родил, че Христос е дошъл. Че се е родил, родил се е, че е слязъл, слязъл е. Хубаво, каква връзка има между Христа и нас.
към беседата >>
Всяка една душа е създадена в света.
Любовта е единствената сила, която може да смекчи смъртта, че и нея да я няма и да я застави да работи за доброто на хората. И тя ще бъде благотворна сила. Когато говорим за любовта, това разбираме, да обичаш постоянно. Да обичаш, значи да правиш връзка с Бога, за да те научи смисъла на всичките неща, които съществуват, да разбираш. Понеже всяка една душа си има своя история.
Всяка една душа е създадена в света.
Тя е едно благо. Тя не е създадена в проявлението, но в своето битие е създадена, в своята същина, душата вечно съществува. Може да кажем, че всички души са девици, дъщери на Бога. Те не идват на земята за удоволствие, но идат да придобият знание.
към беседата >>
Два момента има: Когато обича и когато го обичат.
Като пропя петелът, казва: „Кукуригу Петре! “ Той излезе отвън и плака. Петър падна от коня си. Апостол Павел и той падна. За да не падне, човек трябва да знае.
Два момента има: Когато обича и когато го обичат.
Всяко нещо, което става без любов, носи нещастие. Всяко нещо, което става с любов, носи щастие, блаженство на човека. Така седи простата истина. Оставете другите неща. Неща, направени без любов, носят нещастия, неща, направени с любов, носят щастие и благо.
към беседата >>
Такъв живот, такова здраве не го искам, като този живот не го искам.“ Майка му казвала: „Синко, не говори така.“ Той и казвал: „Не съм доволен от този си живот.“ Хваща го една болест и три години лежи на легло.
И по същия начин вие казвате: „Защо ми е този голият живот.“ Във Варненско, в някогашното село Суджискьой, имало един Стоян пехливанин. Той казвал: „Защо ми е това голо здраве?
Такъв живот, такова здраве не го искам, като този живот не го искам.“ Майка му казвала: „Синко, не говори така.“ Той и казвал: „Не съм доволен от този си живот.“ Хваща го една болест и три години лежи на легло.
Тогава казва: „Мамо, само да оздравея в живота и с камъни да ме товарят, но да имам първия живот.“ Сега ние не се интересуваме от този Стоян Суджескьойски. Често казваме, че Христос се е родил, че Христос е дошъл. Че се е родил, родил се е, че е слязъл, слязъл е. Хубаво, каква връзка има между Христа и нас. Връзка в света не може да има без любов.
към беседата >>
Тя е едно благо.
И тя ще бъде благотворна сила. Когато говорим за любовта, това разбираме, да обичаш постоянно. Да обичаш, значи да правиш връзка с Бога, за да те научи смисъла на всичките неща, които съществуват, да разбираш. Понеже всяка една душа си има своя история. Всяка една душа е създадена в света.
Тя е едно благо.
Тя не е създадена в проявлението, но в своето битие е създадена, в своята същина, душата вечно съществува. Може да кажем, че всички души са девици, дъщери на Бога. Те не идват на земята за удоволствие, но идат да придобият знание.
към беседата >>
Всяко нещо, което става без любов, носи нещастие.
“ Той излезе отвън и плака. Петър падна от коня си. Апостол Павел и той падна. За да не падне, човек трябва да знае. Два момента има: Когато обича и когато го обичат.
Всяко нещо, което става без любов, носи нещастие.
Всяко нещо, което става с любов, носи щастие, блаженство на човека. Така седи простата истина. Оставете другите неща. Неща, направени без любов, носят нещастия, неща, направени с любов, носят щастие и благо. Всичко туй трябва да залегне в душата ви.
към беседата >>
Тогава казва: „Мамо, само да оздравея в живота и с камъни да ме товарят, но да имам първия живот.“ Сега ние не се интересуваме от този Стоян Суджескьойски.
И по същия начин вие казвате: „Защо ми е този голият живот.“ Във Варненско, в някогашното село Суджискьой, имало един Стоян пехливанин. Той казвал: „Защо ми е това голо здраве? Такъв живот, такова здраве не го искам, като този живот не го искам.“ Майка му казвала: „Синко, не говори така.“ Той и казвал: „Не съм доволен от този си живот.“ Хваща го една болест и три години лежи на легло.
Тогава казва: „Мамо, само да оздравея в живота и с камъни да ме товарят, но да имам първия живот.“ Сега ние не се интересуваме от този Стоян Суджескьойски.
Често казваме, че Христос се е родил, че Христос е дошъл. Че се е родил, родил се е, че е слязъл, слязъл е. Хубаво, каква връзка има между Христа и нас. Връзка в света не може да има без любов.
към беседата >>
Тя не е създадена в проявлението, но в своето битие е създадена, в своята същина, душата вечно съществува.
Когато говорим за любовта, това разбираме, да обичаш постоянно. Да обичаш, значи да правиш връзка с Бога, за да те научи смисъла на всичките неща, които съществуват, да разбираш. Понеже всяка една душа си има своя история. Всяка една душа е създадена в света. Тя е едно благо.
Тя не е създадена в проявлението, но в своето битие е създадена, в своята същина, душата вечно съществува.
Може да кажем, че всички души са девици, дъщери на Бога. Те не идват на земята за удоволствие, но идат да придобият знание.
към беседата >>
Всяко нещо, което става с любов, носи щастие, блаженство на човека.
Петър падна от коня си. Апостол Павел и той падна. За да не падне, човек трябва да знае. Два момента има: Когато обича и когато го обичат. Всяко нещо, което става без любов, носи нещастие.
Всяко нещо, което става с любов, носи щастие, блаженство на човека.
Така седи простата истина. Оставете другите неща. Неща, направени без любов, носят нещастия, неща, направени с любов, носят щастие и благо. Всичко туй трябва да залегне в душата ви. Това е една истина, в която няма никакво изключение.
към беседата >>
Често казваме, че Христос се е родил, че Христос е дошъл.
И по същия начин вие казвате: „Защо ми е този голият живот.“ Във Варненско, в някогашното село Суджискьой, имало един Стоян пехливанин. Той казвал: „Защо ми е това голо здраве? Такъв живот, такова здраве не го искам, като този живот не го искам.“ Майка му казвала: „Синко, не говори така.“ Той и казвал: „Не съм доволен от този си живот.“ Хваща го една болест и три години лежи на легло. Тогава казва: „Мамо, само да оздравея в живота и с камъни да ме товарят, но да имам първия живот.“ Сега ние не се интересуваме от този Стоян Суджескьойски.
Често казваме, че Христос се е родил, че Христос е дошъл.
Че се е родил, родил се е, че е слязъл, слязъл е. Хубаво, каква връзка има между Христа и нас. Връзка в света не може да има без любов.
към беседата >>
Може да кажем, че всички души са девици, дъщери на Бога.
Да обичаш, значи да правиш връзка с Бога, за да те научи смисъла на всичките неща, които съществуват, да разбираш. Понеже всяка една душа си има своя история. Всяка една душа е създадена в света. Тя е едно благо. Тя не е създадена в проявлението, но в своето битие е създадена, в своята същина, душата вечно съществува.
Може да кажем, че всички души са девици, дъщери на Бога.
Те не идват на земята за удоволствие, но идат да придобият знание.
към беседата >>
Така седи простата истина.
Апостол Павел и той падна. За да не падне, човек трябва да знае. Два момента има: Когато обича и когато го обичат. Всяко нещо, което става без любов, носи нещастие. Всяко нещо, което става с любов, носи щастие, блаженство на човека.
Така седи простата истина.
Оставете другите неща. Неща, направени без любов, носят нещастия, неща, направени с любов, носят щастие и благо. Всичко туй трябва да залегне в душата ви. Това е една истина, в която няма никакво изключение. Сто и едно на стоте е вярно.
към беседата >>
Че се е родил, родил се е, че е слязъл, слязъл е.
И по същия начин вие казвате: „Защо ми е този голият живот.“ Във Варненско, в някогашното село Суджискьой, имало един Стоян пехливанин. Той казвал: „Защо ми е това голо здраве? Такъв живот, такова здраве не го искам, като този живот не го искам.“ Майка му казвала: „Синко, не говори така.“ Той и казвал: „Не съм доволен от този си живот.“ Хваща го една болест и три години лежи на легло. Тогава казва: „Мамо, само да оздравея в живота и с камъни да ме товарят, но да имам първия живот.“ Сега ние не се интересуваме от този Стоян Суджескьойски. Често казваме, че Христос се е родил, че Христос е дошъл.
Че се е родил, родил се е, че е слязъл, слязъл е.
Хубаво, каква връзка има между Христа и нас. Връзка в света не може да има без любов.
към беседата >>
Те не идват на земята за удоволствие, но идат да придобият знание.
Понеже всяка една душа си има своя история. Всяка една душа е създадена в света. Тя е едно благо. Тя не е създадена в проявлението, но в своето битие е създадена, в своята същина, душата вечно съществува. Може да кажем, че всички души са девици, дъщери на Бога.
Те не идват на земята за удоволствие, но идат да придобият знание.
към беседата >>
Оставете другите неща.
За да не падне, човек трябва да знае. Два момента има: Когато обича и когато го обичат. Всяко нещо, което става без любов, носи нещастие. Всяко нещо, което става с любов, носи щастие, блаженство на човека. Така седи простата истина.
Оставете другите неща.
Неща, направени без любов, носят нещастия, неща, направени с любов, носят щастие и благо. Всичко туй трябва да залегне в душата ви. Това е една истина, в която няма никакво изключение. Сто и едно на стоте е вярно. Гледайте всяко нещо да го направите с любов.
към беседата >>
Хубаво, каква връзка има между Христа и нас.
Той казвал: „Защо ми е това голо здраве? Такъв живот, такова здраве не го искам, като този живот не го искам.“ Майка му казвала: „Синко, не говори така.“ Той и казвал: „Не съм доволен от този си живот.“ Хваща го една болест и три години лежи на легло. Тогава казва: „Мамо, само да оздравея в живота и с камъни да ме товарят, но да имам първия живот.“ Сега ние не се интересуваме от този Стоян Суджескьойски. Често казваме, че Христос се е родил, че Христос е дошъл. Че се е родил, родил се е, че е слязъл, слязъл е.
Хубаво, каква връзка има между Христа и нас.
Връзка в света не може да има без любов.
към беседата >>
Целият свят е създаден да научим три неща: Да научим, какво нещо е любовта, да научим, какво нещо е мъдростта, да научим, какво нещо е Божията истина.
Целият свят е създаден да научим три неща: Да научим, какво нещо е любовта, да научим, какво нещо е мъдростта, да научим, какво нещо е Божията истина.
След това да научим животът, който изтича от любовта, какъв трябва да бъде. Светлината, която изтича от Божията мъдрост, каква трябва да бъде и свободата, която изтича от истината, каква трябва да бъде. Туй ще учите и тук на земята и горе на небето, където и да сте, и в ада да бъдете, пак същото ще учите. Само че ако сте в ада, там методите са други. Там учителите носят големи тояги, че като не знаеш, бой, бой.
към беседата >>
Неща, направени без любов, носят нещастия, неща, направени с любов, носят щастие и благо.
Два момента има: Когато обича и когато го обичат. Всяко нещо, което става без любов, носи нещастие. Всяко нещо, което става с любов, носи щастие, блаженство на човека. Така седи простата истина. Оставете другите неща.
Неща, направени без любов, носят нещастия, неща, направени с любов, носят щастие и благо.
Всичко туй трябва да залегне в душата ви. Това е една истина, в която няма никакво изключение. Сто и едно на стоте е вярно. Гледайте всяко нещо да го направите с любов.
към беседата >>
Връзка в света не може да има без любов.
Такъв живот, такова здраве не го искам, като този живот не го искам.“ Майка му казвала: „Синко, не говори така.“ Той и казвал: „Не съм доволен от този си живот.“ Хваща го една болест и три години лежи на легло. Тогава казва: „Мамо, само да оздравея в живота и с камъни да ме товарят, но да имам първия живот.“ Сега ние не се интересуваме от този Стоян Суджескьойски. Често казваме, че Христос се е родил, че Христос е дошъл. Че се е родил, родил се е, че е слязъл, слязъл е. Хубаво, каква връзка има между Христа и нас.
Връзка в света не може да има без любов.
към беседата >>
След това да научим животът, който изтича от любовта, какъв трябва да бъде.
Целият свят е създаден да научим три неща: Да научим, какво нещо е любовта, да научим, какво нещо е мъдростта, да научим, какво нещо е Божията истина.
След това да научим животът, който изтича от любовта, какъв трябва да бъде.
Светлината, която изтича от Божията мъдрост, каква трябва да бъде и свободата, която изтича от истината, каква трябва да бъде. Туй ще учите и тук на земята и горе на небето, където и да сте, и в ада да бъдете, пак същото ще учите. Само че ако сте в ада, там методите са други. Там учителите носят големи тояги, че като не знаеш, бой, бой. В рая са насядали най-добрите учители, но там няма наказание, после учениците са прилежни, не кръшкат, идеални ученици.
към беседата >>
Всичко туй трябва да залегне в душата ви.
Всяко нещо, което става без любов, носи нещастие. Всяко нещо, което става с любов, носи щастие, блаженство на човека. Така седи простата истина. Оставете другите неща. Неща, направени без любов, носят нещастия, неща, направени с любов, носят щастие и благо.
Всичко туй трябва да залегне в душата ви.
Това е една истина, в която няма никакво изключение. Сто и едно на стоте е вярно. Гледайте всяко нещо да го направите с любов.
към беседата >>
Тогава ще ви прочета от „Езикът на Любовта“ от първата беседа.
Тогава ще ви прочета от „Езикът на Любовта“ от първата беседа.
Ще ви говоря за нещо, което ви се е говорило и останало неразбрано. Говоренето е неразбрано, защото в живота, любовта се явява най-после. Най-първо човек е създаден чрез любовта, но най-после той разбира любовта. Тепърва той трябва да се учи на любовта. /Чете/ „Ако говоря“.
към беседата >>
Светлината, която изтича от Божията мъдрост, каква трябва да бъде и свободата, която изтича от истината, каква трябва да бъде.
Целият свят е създаден да научим три неща: Да научим, какво нещо е любовта, да научим, какво нещо е мъдростта, да научим, какво нещо е Божията истина. След това да научим животът, който изтича от любовта, какъв трябва да бъде.
Светлината, която изтича от Божията мъдрост, каква трябва да бъде и свободата, която изтича от истината, каква трябва да бъде.
Туй ще учите и тук на земята и горе на небето, където и да сте, и в ада да бъдете, пак същото ще учите. Само че ако сте в ада, там методите са други. Там учителите носят големи тояги, че като не знаеш, бой, бой. В рая са насядали най-добрите учители, но там няма наказание, после учениците са прилежни, не кръшкат, идеални ученици. Всеки ученик научава хубаво урока си.
към беседата >>
Това е една истина, в която няма никакво изключение.
Всяко нещо, което става с любов, носи щастие, блаженство на човека. Така седи простата истина. Оставете другите неща. Неща, направени без любов, носят нещастия, неща, направени с любов, носят щастие и благо. Всичко туй трябва да залегне в душата ви.
Това е една истина, в която няма никакво изключение.
Сто и едно на стоте е вярно. Гледайте всяко нещо да го направите с любов.
към беседата >>
Ще ви говоря за нещо, което ви се е говорило и останало неразбрано.
Тогава ще ви прочета от „Езикът на Любовта“ от първата беседа.
Ще ви говоря за нещо, което ви се е говорило и останало неразбрано.
Говоренето е неразбрано, защото в живота, любовта се явява най-после. Най-първо човек е създаден чрез любовта, но най-после той разбира любовта. Тепърва той трябва да се учи на любовта. /Чете/ „Ако говоря“. Външната страна на човека представя човешкия говор.
към беседата >>
Туй ще учите и тук на земята и горе на небето, където и да сте, и в ада да бъдете, пак същото ще учите.
Целият свят е създаден да научим три неща: Да научим, какво нещо е любовта, да научим, какво нещо е мъдростта, да научим, какво нещо е Божията истина. След това да научим животът, който изтича от любовта, какъв трябва да бъде. Светлината, която изтича от Божията мъдрост, каква трябва да бъде и свободата, която изтича от истината, каква трябва да бъде.
Туй ще учите и тук на земята и горе на небето, където и да сте, и в ада да бъдете, пак същото ще учите.
Само че ако сте в ада, там методите са други. Там учителите носят големи тояги, че като не знаеш, бой, бой. В рая са насядали най-добрите учители, но там няма наказание, после учениците са прилежни, не кръшкат, идеални ученици. Всеки ученик научава хубаво урока си. В ада кръшкат, обикалят, както тук, после учениците пишат по ръцете си, като не знаят някоя формула, оттам гледат – както тук.
към беседата >>
Сто и едно на стоте е вярно.
Така седи простата истина. Оставете другите неща. Неща, направени без любов, носят нещастия, неща, направени с любов, носят щастие и благо. Всичко туй трябва да залегне в душата ви. Това е една истина, в която няма никакво изключение.
Сто и едно на стоте е вярно.
Гледайте всяко нещо да го направите с любов.
към беседата >>
Говоренето е неразбрано, защото в живота, любовта се явява най-после.
Тогава ще ви прочета от „Езикът на Любовта“ от първата беседа. Ще ви говоря за нещо, което ви се е говорило и останало неразбрано.
Говоренето е неразбрано, защото в живота, любовта се явява най-после.
Най-първо човек е създаден чрез любовта, но най-после той разбира любовта. Тепърва той трябва да се учи на любовта. /Чете/ „Ако говоря“. Външната страна на човека представя човешкия говор. Ако говори човек, то е човек.
към беседата >>
Само че ако сте в ада, там методите са други.
Целият свят е създаден да научим три неща: Да научим, какво нещо е любовта, да научим, какво нещо е мъдростта, да научим, какво нещо е Божията истина. След това да научим животът, който изтича от любовта, какъв трябва да бъде. Светлината, която изтича от Божията мъдрост, каква трябва да бъде и свободата, която изтича от истината, каква трябва да бъде. Туй ще учите и тук на земята и горе на небето, където и да сте, и в ада да бъдете, пак същото ще учите.
Само че ако сте в ада, там методите са други.
Там учителите носят големи тояги, че като не знаеш, бой, бой. В рая са насядали най-добрите учители, но там няма наказание, после учениците са прилежни, не кръшкат, идеални ученици. Всеки ученик научава хубаво урока си. В ада кръшкат, обикалят, както тук, после учениците пишат по ръцете си, като не знаят някоя формула, оттам гледат – както тук. Учителят казва: „Я да видим, какво има на ръката.“ Щом се изтрие писаното на ръката и знанието изчезва.
към беседата >>
Гледайте всяко нещо да го направите с любов.
Оставете другите неща. Неща, направени без любов, носят нещастия, неща, направени с любов, носят щастие и благо. Всичко туй трябва да залегне в душата ви. Това е една истина, в която няма никакво изключение. Сто и едно на стоте е вярно.
Гледайте всяко нещо да го направите с любов.
към беседата >>
Най-първо човек е създаден чрез любовта, но най-после той разбира любовта.
Тогава ще ви прочета от „Езикът на Любовта“ от първата беседа. Ще ви говоря за нещо, което ви се е говорило и останало неразбрано. Говоренето е неразбрано, защото в живота, любовта се явява най-после.
Най-първо човек е създаден чрез любовта, но най-после той разбира любовта.
Тепърва той трябва да се учи на любовта. /Чете/ „Ако говоря“. Външната страна на човека представя човешкия говор. Ако говори човек, то е човек. /Чете/ „Външната страна на ангелите представя ангелския говор“.
към беседата >>
Там учителите носят големи тояги, че като не знаеш, бой, бой.
Целият свят е създаден да научим три неща: Да научим, какво нещо е любовта, да научим, какво нещо е мъдростта, да научим, какво нещо е Божията истина. След това да научим животът, който изтича от любовта, какъв трябва да бъде. Светлината, която изтича от Божията мъдрост, каква трябва да бъде и свободата, която изтича от истината, каква трябва да бъде. Туй ще учите и тук на земята и горе на небето, където и да сте, и в ада да бъдете, пак същото ще учите. Само че ако сте в ада, там методите са други.
Там учителите носят големи тояги, че като не знаеш, бой, бой.
В рая са насядали най-добрите учители, но там няма наказание, после учениците са прилежни, не кръшкат, идеални ученици. Всеки ученик научава хубаво урока си. В ада кръшкат, обикалят, както тук, после учениците пишат по ръцете си, като не знаят някоя формула, оттам гледат – както тук. Учителят казва: „Я да видим, какво има на ръката.“ Щом се изтрие писаното на ръката и знанието изчезва.
към беседата >>
Сега, аз като Христа, няма да ви кажа: „Петре, три пъти ще се отречеш.“ И като на Павла няма да ви казвам.
Сега, аз като Христа, няма да ви кажа: „Петре, три пъти ще се отречеш.“ И като на Павла няма да ви казвам.
Казвам ви на вас. Вие сте в състояние да не се отричате. Вие сте в състояние да не паднете от коня си. Ако се отречете като Петра, вие сте в Стария завет. Ако паднете, като Павла от коня си, пак сте от Стария завет.
към беседата >>
Тепърва той трябва да се учи на любовта.
Тогава ще ви прочета от „Езикът на Любовта“ от първата беседа. Ще ви говоря за нещо, което ви се е говорило и останало неразбрано. Говоренето е неразбрано, защото в живота, любовта се явява най-после. Най-първо човек е създаден чрез любовта, но най-после той разбира любовта.
Тепърва той трябва да се учи на любовта.
/Чете/ „Ако говоря“. Външната страна на човека представя човешкия говор. Ако говори човек, то е човек. /Чете/ „Външната страна на ангелите представя ангелския говор“. Казвате: „Какъв е ангелският език?
към беседата >>
В рая са насядали най-добрите учители, но там няма наказание, после учениците са прилежни, не кръшкат, идеални ученици.
След това да научим животът, който изтича от любовта, какъв трябва да бъде. Светлината, която изтича от Божията мъдрост, каква трябва да бъде и свободата, която изтича от истината, каква трябва да бъде. Туй ще учите и тук на земята и горе на небето, където и да сте, и в ада да бъдете, пак същото ще учите. Само че ако сте в ада, там методите са други. Там учителите носят големи тояги, че като не знаеш, бой, бой.
В рая са насядали най-добрите учители, но там няма наказание, после учениците са прилежни, не кръшкат, идеални ученици.
Всеки ученик научава хубаво урока си. В ада кръшкат, обикалят, както тук, после учениците пишат по ръцете си, като не знаят някоя формула, оттам гледат – както тук. Учителят казва: „Я да видим, какво има на ръката.“ Щом се изтрие писаното на ръката и знанието изчезва.
към беседата >>
Казвам ви на вас.
Сега, аз като Христа, няма да ви кажа: „Петре, три пъти ще се отречеш.“ И като на Павла няма да ви казвам.
Казвам ви на вас.
Вие сте в състояние да не се отричате. Вие сте в състояние да не паднете от коня си. Ако се отречете като Петра, вие сте в Стария завет. Ако паднете, като Павла от коня си, пак сте от Стария завет. Ако не се отречете, минали сте.
към беседата >>
/Чете/ „Ако говоря“.
Тогава ще ви прочета от „Езикът на Любовта“ от първата беседа. Ще ви говоря за нещо, което ви се е говорило и останало неразбрано. Говоренето е неразбрано, защото в живота, любовта се явява най-после. Най-първо човек е създаден чрез любовта, но най-после той разбира любовта. Тепърва той трябва да се учи на любовта.
/Чете/ „Ако говоря“.
Външната страна на човека представя човешкия говор. Ако говори човек, то е човек. /Чете/ „Външната страна на ангелите представя ангелския говор“. Казвате: „Какъв е ангелският език? “ Внушенията, които имате, то е ангелския език.
към беседата >>
Всеки ученик научава хубаво урока си.
Светлината, която изтича от Божията мъдрост, каква трябва да бъде и свободата, която изтича от истината, каква трябва да бъде. Туй ще учите и тук на земята и горе на небето, където и да сте, и в ада да бъдете, пак същото ще учите. Само че ако сте в ада, там методите са други. Там учителите носят големи тояги, че като не знаеш, бой, бой. В рая са насядали най-добрите учители, но там няма наказание, после учениците са прилежни, не кръшкат, идеални ученици.
Всеки ученик научава хубаво урока си.
В ада кръшкат, обикалят, както тук, после учениците пишат по ръцете си, като не знаят някоя формула, оттам гледат – както тук. Учителят казва: „Я да видим, какво има на ръката.“ Щом се изтрие писаното на ръката и знанието изчезва.
към беседата >>
Вие сте в състояние да не се отричате.
Сега, аз като Христа, няма да ви кажа: „Петре, три пъти ще се отречеш.“ И като на Павла няма да ви казвам. Казвам ви на вас.
Вие сте в състояние да не се отричате.
Вие сте в състояние да не паднете от коня си. Ако се отречете като Петра, вие сте в Стария завет. Ако паднете, като Павла от коня си, пак сте от Стария завет. Ако не се отречете, минали сте. Петър, след това геройски издържа своя изпит.
към беседата >>
Външната страна на човека представя човешкия говор.
Ще ви говоря за нещо, което ви се е говорило и останало неразбрано. Говоренето е неразбрано, защото в живота, любовта се явява най-после. Най-първо човек е създаден чрез любовта, но най-после той разбира любовта. Тепърва той трябва да се учи на любовта. /Чете/ „Ако говоря“.
Външната страна на човека представя човешкия говор.
Ако говори човек, то е човек. /Чете/ „Външната страна на ангелите представя ангелския говор“. Казвате: „Какъв е ангелският език? “ Внушенията, които имате, то е ангелския език. Дойде ви някоя мисъл, то е езикът на ангелите.
към беседата >>
В ада кръшкат, обикалят, както тук, после учениците пишат по ръцете си, като не знаят някоя формула, оттам гледат – както тук.
Туй ще учите и тук на земята и горе на небето, където и да сте, и в ада да бъдете, пак същото ще учите. Само че ако сте в ада, там методите са други. Там учителите носят големи тояги, че като не знаеш, бой, бой. В рая са насядали най-добрите учители, но там няма наказание, после учениците са прилежни, не кръшкат, идеални ученици. Всеки ученик научава хубаво урока си.
В ада кръшкат, обикалят, както тук, после учениците пишат по ръцете си, като не знаят някоя формула, оттам гледат – както тук.
Учителят казва: „Я да видим, какво има на ръката.“ Щом се изтрие писаното на ръката и знанието изчезва.
към беседата >>
Вие сте в състояние да не паднете от коня си.
Сега, аз като Христа, няма да ви кажа: „Петре, три пъти ще се отречеш.“ И като на Павла няма да ви казвам. Казвам ви на вас. Вие сте в състояние да не се отричате.
Вие сте в състояние да не паднете от коня си.
Ако се отречете като Петра, вие сте в Стария завет. Ако паднете, като Павла от коня си, пак сте от Стария завет. Ако не се отречете, минали сте. Петър, след това геройски издържа своя изпит. Апостол Павел казва: „Вече никой да ме не укорява, аз нося веригите на Христа на своето тяло и от нине ми остава само венец.“ Кой венец?
към беседата >>
Ако говори човек, то е човек.
Говоренето е неразбрано, защото в живота, любовта се явява най-после. Най-първо човек е създаден чрез любовта, но най-после той разбира любовта. Тепърва той трябва да се учи на любовта. /Чете/ „Ако говоря“. Външната страна на човека представя човешкия говор.
Ако говори човек, то е човек.
/Чете/ „Външната страна на ангелите представя ангелския говор“. Казвате: „Какъв е ангелският език? “ Внушенията, които имате, то е ангелския език. Дойде ви някоя мисъл, то е езикът на ангелите. /Чете/ „Ако човек говори без да влага смисъл в думите си, това е равносилно да има стомах и дробове, а да е лишен от глава.
към беседата >>
Учителят казва: „Я да видим, какво има на ръката.“ Щом се изтрие писаното на ръката и знанието изчезва.
Само че ако сте в ада, там методите са други. Там учителите носят големи тояги, че като не знаеш, бой, бой. В рая са насядали най-добрите учители, но там няма наказание, после учениците са прилежни, не кръшкат, идеални ученици. Всеки ученик научава хубаво урока си. В ада кръшкат, обикалят, както тук, после учениците пишат по ръцете си, като не знаят някоя формула, оттам гледат – както тук.
Учителят казва: „Я да видим, какво има на ръката.“ Щом се изтрие писаното на ръката и знанието изчезва.
към беседата >>
Ако се отречете като Петра, вие сте в Стария завет.
Сега, аз като Христа, няма да ви кажа: „Петре, три пъти ще се отречеш.“ И като на Павла няма да ви казвам. Казвам ви на вас. Вие сте в състояние да не се отричате. Вие сте в състояние да не паднете от коня си.
Ако се отречете като Петра, вие сте в Стария завет.
Ако паднете, като Павла от коня си, пак сте от Стария завет. Ако не се отречете, минали сте. Петър, след това геройски издържа своя изпит. Апостол Павел казва: „Вече никой да ме не укорява, аз нося веригите на Христа на своето тяло и от нине ми остава само венец.“ Кой венец? Венецът на любовта.
към беседата >>
/Чете/ „Външната страна на ангелите представя ангелския говор“.
Най-първо човек е създаден чрез любовта, но най-после той разбира любовта. Тепърва той трябва да се учи на любовта. /Чете/ „Ако говоря“. Външната страна на човека представя човешкия говор. Ако говори човек, то е човек.
/Чете/ „Външната страна на ангелите представя ангелския говор“.
Казвате: „Какъв е ангелският език? “ Внушенията, които имате, то е ангелския език. Дойде ви някоя мисъл, то е езикът на ангелите. /Чете/ „Ако човек говори без да влага смисъл в думите си, това е равносилно да има стомах и дробове, а да е лишен от глава. Да няма човек глава, това значи да няма посока в живота си“.
към беседата >>
Та казвам: Знание, което никога не се изтрива из човешкия ум, това е знание.
Та казвам: Знание, което никога не се изтрива из човешкия ум, това е знание.
Всяко знание, което се изтрива из нашия мозък, това е илюзия на живота. Постоянно Бог ни освобождава от нашите криви схващания.
към беседата >>
Ако паднете, като Павла от коня си, пак сте от Стария завет.
Сега, аз като Христа, няма да ви кажа: „Петре, три пъти ще се отречеш.“ И като на Павла няма да ви казвам. Казвам ви на вас. Вие сте в състояние да не се отричате. Вие сте в състояние да не паднете от коня си. Ако се отречете като Петра, вие сте в Стария завет.
Ако паднете, като Павла от коня си, пак сте от Стария завет.
Ако не се отречете, минали сте. Петър, след това геройски издържа своя изпит. Апостол Павел казва: „Вече никой да ме не укорява, аз нося веригите на Христа на своето тяло и от нине ми остава само венец.“ Кой венец? Венецът на любовта. Всички трябва да се увенчаете с онзи великия венец на любовта.
към беседата >>
Казвате: „Какъв е ангелският език?
Тепърва той трябва да се учи на любовта. /Чете/ „Ако говоря“. Външната страна на човека представя човешкия говор. Ако говори човек, то е човек. /Чете/ „Външната страна на ангелите представя ангелския говор“.
Казвате: „Какъв е ангелският език?
“ Внушенията, които имате, то е ангелския език. Дойде ви някоя мисъл, то е езикът на ангелите. /Чете/ „Ако човек говори без да влага смисъл в думите си, това е равносилно да има стомах и дробове, а да е лишен от глава. Да няма човек глава, това значи да няма посока в живота си“. Посока на живота, смисъл на живота, дава любовта.
към беседата >>
Всяко знание, което се изтрива из нашия мозък, това е илюзия на живота.
Та казвам: Знание, което никога не се изтрива из човешкия ум, това е знание.
Всяко знание, което се изтрива из нашия мозък, това е илюзия на живота.
Постоянно Бог ни освобождава от нашите криви схващания.
към беседата >>
Ако не се отречете, минали сте.
Казвам ви на вас. Вие сте в състояние да не се отричате. Вие сте в състояние да не паднете от коня си. Ако се отречете като Петра, вие сте в Стария завет. Ако паднете, като Павла от коня си, пак сте от Стария завет.
Ако не се отречете, минали сте.
Петър, след това геройски издържа своя изпит. Апостол Павел казва: „Вече никой да ме не укорява, аз нося веригите на Христа на своето тяло и от нине ми остава само венец.“ Кой венец? Венецът на любовта. Всички трябва да се увенчаете с онзи великия венец на любовта. След туй ще дойде благословението на Христа.
към беседата >>
“ Внушенията, които имате, то е ангелския език.
/Чете/ „Ако говоря“. Външната страна на човека представя човешкия говор. Ако говори човек, то е човек. /Чете/ „Външната страна на ангелите представя ангелския говор“. Казвате: „Какъв е ангелският език?
“ Внушенията, които имате, то е ангелския език.
Дойде ви някоя мисъл, то е езикът на ангелите. /Чете/ „Ако човек говори без да влага смисъл в думите си, това е равносилно да има стомах и дробове, а да е лишен от глава. Да няма човек глава, това значи да няма посока в живота си“. Посока на живота, смисъл на живота, дава любовта. Казвате, че Бог е Любов.
към беседата >>
Постоянно Бог ни освобождава от нашите криви схващания.
Та казвам: Знание, което никога не се изтрива из човешкия ум, това е знание. Всяко знание, което се изтрива из нашия мозък, това е илюзия на живота.
Постоянно Бог ни освобождава от нашите криви схващания.
към беседата >>
Петър, след това геройски издържа своя изпит.
Вие сте в състояние да не се отричате. Вие сте в състояние да не паднете от коня си. Ако се отречете като Петра, вие сте в Стария завет. Ако паднете, като Павла от коня си, пак сте от Стария завет. Ако не се отречете, минали сте.
Петър, след това геройски издържа своя изпит.
Апостол Павел казва: „Вече никой да ме не укорява, аз нося веригите на Христа на своето тяло и от нине ми остава само венец.“ Кой венец? Венецът на любовта. Всички трябва да се увенчаете с онзи великия венец на любовта. След туй ще дойде благословението на Христа.
към беседата >>
Дойде ви някоя мисъл, то е езикът на ангелите.
Външната страна на човека представя човешкия говор. Ако говори човек, то е човек. /Чете/ „Външната страна на ангелите представя ангелския говор“. Казвате: „Какъв е ангелският език? “ Внушенията, които имате, то е ангелския език.
Дойде ви някоя мисъл, то е езикът на ангелите.
/Чете/ „Ако човек говори без да влага смисъл в думите си, това е равносилно да има стомах и дробове, а да е лишен от глава. Да няма човек глава, това значи да няма посока в живота си“. Посока на живота, смисъл на живота, дава любовта. Казвате, че Бог е Любов. Туй, което осмисля живота, защото животът тепърва има да се осмисли е любовта.
към беседата >>
Аз ще ви прочета още.
Аз ще ви прочета още.
Решил съм да не говоря по много. По десет минути е достатъчно за говорене. Аз забелязвам във всинца ви едно постижение, направил съм всинца ви много да говорите, но не съм научил още да мислите. Гледам някой, като дойде при мене, по един час трябва да слушам, какво съм казал. „Учителю, какво каза?
към беседата >>
Апостол Павел казва: „Вече никой да ме не укорява, аз нося веригите на Христа на своето тяло и от нине ми остава само венец.“ Кой венец?
Вие сте в състояние да не паднете от коня си. Ако се отречете като Петра, вие сте в Стария завет. Ако паднете, като Павла от коня си, пак сте от Стария завет. Ако не се отречете, минали сте. Петър, след това геройски издържа своя изпит.
Апостол Павел казва: „Вече никой да ме не укорява, аз нося веригите на Христа на своето тяло и от нине ми остава само венец.“ Кой венец?
Венецът на любовта. Всички трябва да се увенчаете с онзи великия венец на любовта. След туй ще дойде благословението на Христа.
към беседата >>
/Чете/ „Ако човек говори без да влага смисъл в думите си, това е равносилно да има стомах и дробове, а да е лишен от глава.
Ако говори човек, то е човек. /Чете/ „Външната страна на ангелите представя ангелския говор“. Казвате: „Какъв е ангелският език? “ Внушенията, които имате, то е ангелския език. Дойде ви някоя мисъл, то е езикът на ангелите.
/Чете/ „Ако човек говори без да влага смисъл в думите си, това е равносилно да има стомах и дробове, а да е лишен от глава.
Да няма човек глава, това значи да няма посока в живота си“. Посока на живота, смисъл на живота, дава любовта. Казвате, че Бог е Любов. Туй, което осмисля живота, защото животът тепърва има да се осмисли е любовта. Животът още не е организиран.
към беседата >>
Решил съм да не говоря по много.
Аз ще ви прочета още.
Решил съм да не говоря по много.
По десет минути е достатъчно за говорене. Аз забелязвам във всинца ви едно постижение, направил съм всинца ви много да говорите, но не съм научил още да мислите. Гледам някой, като дойде при мене, по един час трябва да слушам, какво съм казал. „Учителю, какво каза? “ Дойде друг и той ми казва, какво съм казал.
към беседата >>
Венецът на любовта.
Ако се отречете като Петра, вие сте в Стария завет. Ако паднете, като Павла от коня си, пак сте от Стария завет. Ако не се отречете, минали сте. Петър, след това геройски издържа своя изпит. Апостол Павел казва: „Вече никой да ме не укорява, аз нося веригите на Христа на своето тяло и от нине ми остава само венец.“ Кой венец?
Венецът на любовта.
Всички трябва да се увенчаете с онзи великия венец на любовта. След туй ще дойде благословението на Христа.
към беседата >>
Да няма човек глава, това значи да няма посока в живота си“.
/Чете/ „Външната страна на ангелите представя ангелския говор“. Казвате: „Какъв е ангелският език? “ Внушенията, които имате, то е ангелския език. Дойде ви някоя мисъл, то е езикът на ангелите. /Чете/ „Ако човек говори без да влага смисъл в думите си, това е равносилно да има стомах и дробове, а да е лишен от глава.
Да няма човек глава, това значи да няма посока в живота си“.
Посока на живота, смисъл на живота, дава любовта. Казвате, че Бог е Любов. Туй, което осмисля живота, защото животът тепърва има да се осмисли е любовта. Животът още не е организиран. Единствената сила, която организира живота, това е любовта.
към беседата >>
По десет минути е достатъчно за говорене.
Аз ще ви прочета още. Решил съм да не говоря по много.
По десет минути е достатъчно за говорене.
Аз забелязвам във всинца ви едно постижение, направил съм всинца ви много да говорите, но не съм научил още да мислите. Гледам някой, като дойде при мене, по един час трябва да слушам, какво съм казал. „Учителю, какво каза? “ Дойде друг и той ми казва, какво съм казал. Казвам на себе си: „Виж как си ги научил, много да говорят.“ Решил съм сега второ нещо да ви науча: Не какво съм казал, но вие, какво сте научили и приложили.
към беседата >>
Всички трябва да се увенчаете с онзи великия венец на любовта.
Ако паднете, като Павла от коня си, пак сте от Стария завет. Ако не се отречете, минали сте. Петър, след това геройски издържа своя изпит. Апостол Павел казва: „Вече никой да ме не укорява, аз нося веригите на Христа на своето тяло и от нине ми остава само венец.“ Кой венец? Венецът на любовта.
Всички трябва да се увенчаете с онзи великия венец на любовта.
След туй ще дойде благословението на Христа.
към беседата >>
Посока на живота, смисъл на живота, дава любовта.
Казвате: „Какъв е ангелският език? “ Внушенията, които имате, то е ангелския език. Дойде ви някоя мисъл, то е езикът на ангелите. /Чете/ „Ако човек говори без да влага смисъл в думите си, това е равносилно да има стомах и дробове, а да е лишен от глава. Да няма човек глава, това значи да няма посока в живота си“.
Посока на живота, смисъл на живота, дава любовта.
Казвате, че Бог е Любов. Туй, което осмисля живота, защото животът тепърва има да се осмисли е любовта. Животът още не е организиран. Единствената сила, която организира живота, това е любовта. След любовта ще дойде Божията Мъдрост, ще дойде Истината и те ще организират живота.
към беседата >>
Аз забелязвам във всинца ви едно постижение, направил съм всинца ви много да говорите, но не съм научил още да мислите.
Аз ще ви прочета още. Решил съм да не говоря по много. По десет минути е достатъчно за говорене.
Аз забелязвам във всинца ви едно постижение, направил съм всинца ви много да говорите, но не съм научил още да мислите.
Гледам някой, като дойде при мене, по един час трябва да слушам, какво съм казал. „Учителю, какво каза? “ Дойде друг и той ми казва, какво съм казал. Казвам на себе си: „Виж как си ги научил, много да говорят.“ Решил съм сега второ нещо да ви науча: Не какво съм казал, но вие, какво сте научили и приложили. Щом дойдете, ще кажете така: „Да бъде светлина!
към беседата >>
След туй ще дойде благословението на Христа.
Ако не се отречете, минали сте. Петър, след това геройски издържа своя изпит. Апостол Павел казва: „Вече никой да ме не укорява, аз нося веригите на Христа на своето тяло и от нине ми остава само венец.“ Кой венец? Венецът на любовта. Всички трябва да се увенчаете с онзи великия венец на любовта.
След туй ще дойде благословението на Христа.
към беседата >>
Казвате, че Бог е Любов.
“ Внушенията, които имате, то е ангелския език. Дойде ви някоя мисъл, то е езикът на ангелите. /Чете/ „Ако човек говори без да влага смисъл в думите си, това е равносилно да има стомах и дробове, а да е лишен от глава. Да няма човек глава, това значи да няма посока в живота си“. Посока на живота, смисъл на живота, дава любовта.
Казвате, че Бог е Любов.
Туй, което осмисля живота, защото животът тепърва има да се осмисли е любовта. Животът още не е организиран. Единствената сила, която организира живота, това е любовта. След любовта ще дойде Божията Мъдрост, ще дойде Истината и те ще организират живота. Като организиране ще разберем Любовта, като организиране ще разберем и Божията светлина, ще разберем и светлината, ще разберем и свободата, която Бог ни дава.
към беседата >>
Гледам някой, като дойде при мене, по един час трябва да слушам, какво съм казал.
Аз ще ви прочета още. Решил съм да не говоря по много. По десет минути е достатъчно за говорене. Аз забелязвам във всинца ви едно постижение, направил съм всинца ви много да говорите, но не съм научил още да мислите.
Гледам някой, като дойде при мене, по един час трябва да слушам, какво съм казал.
„Учителю, какво каза? “ Дойде друг и той ми казва, какво съм казал. Казвам на себе си: „Виж как си ги научил, много да говорят.“ Решил съм сега второ нещо да ви науча: Не какво съм казал, но вие, какво сте научили и приложили. Щом дойдете, ще кажете така: „Да бъде светлина! “ Кажете: „Да бъде мир!
към беседата >>
Казвам сега, две неща запомнете, и затова се роди Христос: Да правите всяко нещо с любов и да любите Бога.
Казвам сега, две неща запомнете, и затова се роди Христос: Да правите всяко нещо с любов и да любите Бога.
„Това е живот вечен да позная тебе Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото Си изпратил“. Всеки един от вас, да каже: „Господи, благодаря Ти, че Си ми дал един отличен ум, че Си ми дал светлина. Благодаря Ти, че Си ми дал едно отлично сърце, в което си положил Своята любов. С тази любов, аз ида да Ти служа тъй, както досега не съм Ти служил.“Да служим на Бога тъй и всички да бъдем благоприятни. Няма никаква мъчнотия.
към беседата >>
Туй, което осмисля живота, защото животът тепърва има да се осмисли е любовта.
Дойде ви някоя мисъл, то е езикът на ангелите. /Чете/ „Ако човек говори без да влага смисъл в думите си, това е равносилно да има стомах и дробове, а да е лишен от глава. Да няма човек глава, това значи да няма посока в живота си“. Посока на живота, смисъл на живота, дава любовта. Казвате, че Бог е Любов.
Туй, което осмисля живота, защото животът тепърва има да се осмисли е любовта.
Животът още не е организиран. Единствената сила, която организира живота, това е любовта. След любовта ще дойде Божията Мъдрост, ще дойде Истината и те ще организират живота. Като организиране ще разберем Любовта, като организиране ще разберем и Божията светлина, ще разберем и светлината, ще разберем и свободата, която Бог ни дава. /Чете/ „Ако говоря с человечески и ангелски езици, а любов нямам, ще съм мед що звънти или кимвал що дрънка“.
към беседата >>
„Учителю, какво каза?
Аз ще ви прочета още. Решил съм да не говоря по много. По десет минути е достатъчно за говорене. Аз забелязвам във всинца ви едно постижение, направил съм всинца ви много да говорите, но не съм научил още да мислите. Гледам някой, като дойде при мене, по един час трябва да слушам, какво съм казал.
„Учителю, какво каза?
“ Дойде друг и той ми казва, какво съм казал. Казвам на себе си: „Виж как си ги научил, много да говорят.“ Решил съм сега второ нещо да ви науча: Не какво съм казал, но вие, какво сте научили и приложили. Щом дойдете, ще кажете така: „Да бъде светлина! “ Кажете: „Да бъде мир! “ Кажете: „Да бъде знание!
към беседата >>
„Това е живот вечен да позная тебе Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото Си изпратил“.
Казвам сега, две неща запомнете, и затова се роди Христос: Да правите всяко нещо с любов и да любите Бога.
„Това е живот вечен да позная тебе Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото Си изпратил“.
Всеки един от вас, да каже: „Господи, благодаря Ти, че Си ми дал един отличен ум, че Си ми дал светлина. Благодаря Ти, че Си ми дал едно отлично сърце, в което си положил Своята любов. С тази любов, аз ида да Ти служа тъй, както досега не съм Ти служил.“Да служим на Бога тъй и всички да бъдем благоприятни. Няма никаква мъчнотия. То е най-лесно.
към беседата >>
Животът още не е организиран.
/Чете/ „Ако човек говори без да влага смисъл в думите си, това е равносилно да има стомах и дробове, а да е лишен от глава. Да няма човек глава, това значи да няма посока в живота си“. Посока на живота, смисъл на живота, дава любовта. Казвате, че Бог е Любов. Туй, което осмисля живота, защото животът тепърва има да се осмисли е любовта.
Животът още не е организиран.
Единствената сила, която организира живота, това е любовта. След любовта ще дойде Божията Мъдрост, ще дойде Истината и те ще организират живота. Като организиране ще разберем Любовта, като организиране ще разберем и Божията светлина, ще разберем и светлината, ще разберем и свободата, която Бог ни дава. /Чете/ „Ако говоря с человечески и ангелски езици, а любов нямам, ще съм мед що звънти или кимвал що дрънка“. Павел, който беше един от духовните философи, който мислеше от своето гледище, че знанието е на първото място, той дойде до това заключение: „Ако говоря с человечески и ангелски езици, а любов нямам, ще съм мед що звънти или кимвал що дрънка“.
към беседата >>
“ Дойде друг и той ми казва, какво съм казал.
Решил съм да не говоря по много. По десет минути е достатъчно за говорене. Аз забелязвам във всинца ви едно постижение, направил съм всинца ви много да говорите, но не съм научил още да мислите. Гледам някой, като дойде при мене, по един час трябва да слушам, какво съм казал. „Учителю, какво каза?
“ Дойде друг и той ми казва, какво съм казал.
Казвам на себе си: „Виж как си ги научил, много да говорят.“ Решил съм сега второ нещо да ви науча: Не какво съм казал, но вие, какво сте научили и приложили. Щом дойдете, ще кажете така: „Да бъде светлина! “ Кажете: „Да бъде мир! “ Кажете: „Да бъде знание! “ Кажете: „Да бъдем весели, да бъдем радостни!
към беседата >>
Всеки един от вас, да каже: „Господи, благодаря Ти, че Си ми дал един отличен ум, че Си ми дал светлина.
Казвам сега, две неща запомнете, и затова се роди Христос: Да правите всяко нещо с любов и да любите Бога. „Това е живот вечен да позная тебе Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото Си изпратил“.
Всеки един от вас, да каже: „Господи, благодаря Ти, че Си ми дал един отличен ум, че Си ми дал светлина.
Благодаря Ти, че Си ми дал едно отлично сърце, в което си положил Своята любов. С тази любов, аз ида да Ти служа тъй, както досега не съм Ти служил.“Да служим на Бога тъй и всички да бъдем благоприятни. Няма никаква мъчнотия. То е най-лесно. По-лесно учение от туй няма.
към беседата >>
Единствената сила, която организира живота, това е любовта.
Да няма човек глава, това значи да няма посока в живота си“. Посока на живота, смисъл на живота, дава любовта. Казвате, че Бог е Любов. Туй, което осмисля живота, защото животът тепърва има да се осмисли е любовта. Животът още не е организиран.
Единствената сила, която организира живота, това е любовта.
След любовта ще дойде Божията Мъдрост, ще дойде Истината и те ще организират живота. Като организиране ще разберем Любовта, като организиране ще разберем и Божията светлина, ще разберем и светлината, ще разберем и свободата, която Бог ни дава. /Чете/ „Ако говоря с человечески и ангелски езици, а любов нямам, ще съм мед що звънти или кимвал що дрънка“. Павел, който беше един от духовните философи, който мислеше от своето гледище, че знанието е на първото място, той дойде до това заключение: „Ако говоря с человечески и ангелски езици, а любов нямам, ще съм мед що звънти или кимвал що дрънка“. Всеки, който няма любов, винаги върши неразумни неща, всякога дрънка.
към беседата >>
Казвам на себе си: „Виж как си ги научил, много да говорят.“ Решил съм сега второ нещо да ви науча: Не какво съм казал, но вие, какво сте научили и приложили.
По десет минути е достатъчно за говорене. Аз забелязвам във всинца ви едно постижение, направил съм всинца ви много да говорите, но не съм научил още да мислите. Гледам някой, като дойде при мене, по един час трябва да слушам, какво съм казал. „Учителю, какво каза? “ Дойде друг и той ми казва, какво съм казал.
Казвам на себе си: „Виж как си ги научил, много да говорят.“ Решил съм сега второ нещо да ви науча: Не какво съм казал, но вие, какво сте научили и приложили.
Щом дойдете, ще кажете така: „Да бъде светлина! “ Кажете: „Да бъде мир! “ Кажете: „Да бъде знание! “ Кажете: „Да бъдем весели, да бъдем радостни! Да бъдем добри!
към беседата >>
Благодаря Ти, че Си ми дал едно отлично сърце, в което си положил Своята любов.
Казвам сега, две неща запомнете, и затова се роди Христос: Да правите всяко нещо с любов и да любите Бога. „Това е живот вечен да позная тебе Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото Си изпратил“. Всеки един от вас, да каже: „Господи, благодаря Ти, че Си ми дал един отличен ум, че Си ми дал светлина.
Благодаря Ти, че Си ми дал едно отлично сърце, в което си положил Своята любов.
С тази любов, аз ида да Ти служа тъй, както досега не съм Ти служил.“Да служим на Бога тъй и всички да бъдем благоприятни. Няма никаква мъчнотия. То е най-лесно. По-лесно учение от туй няма. Вие много по геройски работи сте изпълнили.
към беседата >>
След любовта ще дойде Божията Мъдрост, ще дойде Истината и те ще организират живота.
Посока на живота, смисъл на живота, дава любовта. Казвате, че Бог е Любов. Туй, което осмисля живота, защото животът тепърва има да се осмисли е любовта. Животът още не е организиран. Единствената сила, която организира живота, това е любовта.
След любовта ще дойде Божията Мъдрост, ще дойде Истината и те ще организират живота.
Като организиране ще разберем Любовта, като организиране ще разберем и Божията светлина, ще разберем и светлината, ще разберем и свободата, която Бог ни дава. /Чете/ „Ако говоря с человечески и ангелски езици, а любов нямам, ще съм мед що звънти или кимвал що дрънка“. Павел, който беше един от духовните философи, който мислеше от своето гледище, че знанието е на първото място, той дойде до това заключение: „Ако говоря с человечески и ангелски езици, а любов нямам, ще съм мед що звънти или кимвал що дрънка“. Всеки, който няма любов, винаги върши неразумни неща, всякога дрънка. Дрънкането произтича от безлюбието.
към беседата >>
Щом дойдете, ще кажете така: „Да бъде светлина!
Аз забелязвам във всинца ви едно постижение, направил съм всинца ви много да говорите, но не съм научил още да мислите. Гледам някой, като дойде при мене, по един час трябва да слушам, какво съм казал. „Учителю, какво каза? “ Дойде друг и той ми казва, какво съм казал. Казвам на себе си: „Виж как си ги научил, много да говорят.“ Решил съм сега второ нещо да ви науча: Не какво съм казал, но вие, какво сте научили и приложили.
Щом дойдете, ще кажете така: „Да бъде светлина!
“ Кажете: „Да бъде мир! “ Кажете: „Да бъде знание! “ Кажете: „Да бъдем весели, да бъдем радостни! Да бъдем добри! “
към беседата >>
С тази любов, аз ида да Ти служа тъй, както досега не съм Ти служил.“Да служим на Бога тъй и всички да бъдем благоприятни.
Казвам сега, две неща запомнете, и затова се роди Христос: Да правите всяко нещо с любов и да любите Бога. „Това е живот вечен да позная тебе Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото Си изпратил“. Всеки един от вас, да каже: „Господи, благодаря Ти, че Си ми дал един отличен ум, че Си ми дал светлина. Благодаря Ти, че Си ми дал едно отлично сърце, в което си положил Своята любов.
С тази любов, аз ида да Ти служа тъй, както досега не съм Ти служил.“Да служим на Бога тъй и всички да бъдем благоприятни.
Няма никаква мъчнотия. То е най-лесно. По-лесно учение от туй няма. Вие много по геройски работи сте изпълнили. Казвам: Ако се откажете от туй и кажете, че е мъчно, тогава вие нямате разбиране.
към беседата >>
Като организиране ще разберем Любовта, като организиране ще разберем и Божията светлина, ще разберем и светлината, ще разберем и свободата, която Бог ни дава.
Казвате, че Бог е Любов. Туй, което осмисля живота, защото животът тепърва има да се осмисли е любовта. Животът още не е организиран. Единствената сила, която организира живота, това е любовта. След любовта ще дойде Божията Мъдрост, ще дойде Истината и те ще организират живота.
Като организиране ще разберем Любовта, като организиране ще разберем и Божията светлина, ще разберем и светлината, ще разберем и свободата, която Бог ни дава.
/Чете/ „Ако говоря с человечески и ангелски езици, а любов нямам, ще съм мед що звънти или кимвал що дрънка“. Павел, който беше един от духовните философи, който мислеше от своето гледище, че знанието е на първото място, той дойде до това заключение: „Ако говоря с человечески и ангелски езици, а любов нямам, ще съм мед що звънти или кимвал що дрънка“. Всеки, който няма любов, винаги върши неразумни неща, всякога дрънка. Дрънкането произтича от безлюбието. /Чете/ „Обикновено празните неща дрънкат, а пълните са тихи и спокойни, никакъв шум не вдигат“.
към беседата >>
“ Кажете: „Да бъде мир!
Гледам някой, като дойде при мене, по един час трябва да слушам, какво съм казал. „Учителю, какво каза? “ Дойде друг и той ми казва, какво съм казал. Казвам на себе си: „Виж как си ги научил, много да говорят.“ Решил съм сега второ нещо да ви науча: Не какво съм казал, но вие, какво сте научили и приложили. Щом дойдете, ще кажете така: „Да бъде светлина!
“ Кажете: „Да бъде мир!
“ Кажете: „Да бъде знание! “ Кажете: „Да бъдем весели, да бъдем радостни! Да бъдем добри! “
към беседата >>
Няма никаква мъчнотия.
Казвам сега, две неща запомнете, и затова се роди Христос: Да правите всяко нещо с любов и да любите Бога. „Това е живот вечен да позная тебе Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото Си изпратил“. Всеки един от вас, да каже: „Господи, благодаря Ти, че Си ми дал един отличен ум, че Си ми дал светлина. Благодаря Ти, че Си ми дал едно отлично сърце, в което си положил Своята любов. С тази любов, аз ида да Ти служа тъй, както досега не съм Ти служил.“Да служим на Бога тъй и всички да бъдем благоприятни.
Няма никаква мъчнотия.
То е най-лесно. По-лесно учение от туй няма. Вие много по геройски работи сте изпълнили. Казвам: Ако се откажете от туй и кажете, че е мъчно, тогава вие нямате разбиране. Щом сте направили мъчните работи, и лесните ще направите много по-добре, отколкото мъчните.
към беседата >>
/Чете/ „Ако говоря с человечески и ангелски езици, а любов нямам, ще съм мед що звънти или кимвал що дрънка“.
Туй, което осмисля живота, защото животът тепърва има да се осмисли е любовта. Животът още не е организиран. Единствената сила, която организира живота, това е любовта. След любовта ще дойде Божията Мъдрост, ще дойде Истината и те ще организират живота. Като организиране ще разберем Любовта, като организиране ще разберем и Божията светлина, ще разберем и светлината, ще разберем и свободата, която Бог ни дава.
/Чете/ „Ако говоря с человечески и ангелски езици, а любов нямам, ще съм мед що звънти или кимвал що дрънка“.
Павел, който беше един от духовните философи, който мислеше от своето гледище, че знанието е на първото място, той дойде до това заключение: „Ако говоря с человечески и ангелски езици, а любов нямам, ще съм мед що звънти или кимвал що дрънка“. Всеки, който няма любов, винаги върши неразумни неща, всякога дрънка. Дрънкането произтича от безлюбието. /Чете/ „Обикновено празните неща дрънкат, а пълните са тихи и спокойни, никакъв шум не вдигат“. Неща в които има любов, няма вдигане на шум.
към беседата >>
“ Кажете: „Да бъде знание!
„Учителю, какво каза? “ Дойде друг и той ми казва, какво съм казал. Казвам на себе си: „Виж как си ги научил, много да говорят.“ Решил съм сега второ нещо да ви науча: Не какво съм казал, но вие, какво сте научили и приложили. Щом дойдете, ще кажете така: „Да бъде светлина! “ Кажете: „Да бъде мир!
“ Кажете: „Да бъде знание!
“ Кажете: „Да бъдем весели, да бъдем радостни! Да бъдем добри! “
към беседата >>
То е най-лесно.
„Това е живот вечен да позная тебе Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото Си изпратил“. Всеки един от вас, да каже: „Господи, благодаря Ти, че Си ми дал един отличен ум, че Си ми дал светлина. Благодаря Ти, че Си ми дал едно отлично сърце, в което си положил Своята любов. С тази любов, аз ида да Ти служа тъй, както досега не съм Ти служил.“Да служим на Бога тъй и всички да бъдем благоприятни. Няма никаква мъчнотия.
То е най-лесно.
По-лесно учение от туй няма. Вие много по геройски работи сте изпълнили. Казвам: Ако се откажете от туй и кажете, че е мъчно, тогава вие нямате разбиране. Щом сте направили мъчните работи, и лесните ще направите много по-добре, отколкото мъчните.
към беседата >>
Павел, който беше един от духовните философи, който мислеше от своето гледище, че знанието е на първото място, той дойде до това заключение: „Ако говоря с человечески и ангелски езици, а любов нямам, ще съм мед що звънти или кимвал що дрънка“.
Животът още не е организиран. Единствената сила, която организира живота, това е любовта. След любовта ще дойде Божията Мъдрост, ще дойде Истината и те ще организират живота. Като организиране ще разберем Любовта, като организиране ще разберем и Божията светлина, ще разберем и светлината, ще разберем и свободата, която Бог ни дава. /Чете/ „Ако говоря с человечески и ангелски езици, а любов нямам, ще съм мед що звънти или кимвал що дрънка“.
Павел, който беше един от духовните философи, който мислеше от своето гледище, че знанието е на първото място, той дойде до това заключение: „Ако говоря с человечески и ангелски езици, а любов нямам, ще съм мед що звънти или кимвал що дрънка“.
Всеки, който няма любов, винаги върши неразумни неща, всякога дрънка. Дрънкането произтича от безлюбието. /Чете/ „Обикновено празните неща дрънкат, а пълните са тихи и спокойни, никакъв шум не вдигат“. Неща в които има любов, няма вдигане на шум. Между хората се заражда ревност, гняв, омраза, много работи се зараждат.
към беседата >>
“ Кажете: „Да бъдем весели, да бъдем радостни!
“ Дойде друг и той ми казва, какво съм казал. Казвам на себе си: „Виж как си ги научил, много да говорят.“ Решил съм сега второ нещо да ви науча: Не какво съм казал, но вие, какво сте научили и приложили. Щом дойдете, ще кажете така: „Да бъде светлина! “ Кажете: „Да бъде мир! “ Кажете: „Да бъде знание!
“ Кажете: „Да бъдем весели, да бъдем радостни!
Да бъдем добри! “
към беседата >>
По-лесно учение от туй няма.
Всеки един от вас, да каже: „Господи, благодаря Ти, че Си ми дал един отличен ум, че Си ми дал светлина. Благодаря Ти, че Си ми дал едно отлично сърце, в което си положил Своята любов. С тази любов, аз ида да Ти служа тъй, както досега не съм Ти служил.“Да служим на Бога тъй и всички да бъдем благоприятни. Няма никаква мъчнотия. То е най-лесно.
По-лесно учение от туй няма.
Вие много по геройски работи сте изпълнили. Казвам: Ако се откажете от туй и кажете, че е мъчно, тогава вие нямате разбиране. Щом сте направили мъчните работи, и лесните ще направите много по-добре, отколкото мъчните.
към беседата >>
Всеки, който няма любов, винаги върши неразумни неща, всякога дрънка.
Единствената сила, която организира живота, това е любовта. След любовта ще дойде Божията Мъдрост, ще дойде Истината и те ще организират живота. Като организиране ще разберем Любовта, като организиране ще разберем и Божията светлина, ще разберем и светлината, ще разберем и свободата, която Бог ни дава. /Чете/ „Ако говоря с человечески и ангелски езици, а любов нямам, ще съм мед що звънти или кимвал що дрънка“. Павел, който беше един от духовните философи, който мислеше от своето гледище, че знанието е на първото място, той дойде до това заключение: „Ако говоря с человечески и ангелски езици, а любов нямам, ще съм мед що звънти или кимвал що дрънка“.
Всеки, който няма любов, винаги върши неразумни неща, всякога дрънка.
Дрънкането произтича от безлюбието. /Чете/ „Обикновено празните неща дрънкат, а пълните са тихи и спокойни, никакъв шум не вдигат“. Неща в които има любов, няма вдигане на шум. Между хората се заражда ревност, гняв, омраза, много работи се зараждат. /Чете/ „Всяко нещо, лишено от смисъл, вдига шум.
към беседата >>
Да бъдем добри!
Казвам на себе си: „Виж как си ги научил, много да говорят.“ Решил съм сега второ нещо да ви науча: Не какво съм казал, но вие, какво сте научили и приложили. Щом дойдете, ще кажете така: „Да бъде светлина! “ Кажете: „Да бъде мир! “ Кажете: „Да бъде знание! “ Кажете: „Да бъдем весели, да бъдем радостни!
Да бъдем добри!
“
към беседата >>
Вие много по геройски работи сте изпълнили.
Благодаря Ти, че Си ми дал едно отлично сърце, в което си положил Своята любов. С тази любов, аз ида да Ти служа тъй, както досега не съм Ти служил.“Да служим на Бога тъй и всички да бъдем благоприятни. Няма никаква мъчнотия. То е най-лесно. По-лесно учение от туй няма.
Вие много по геройски работи сте изпълнили.
Казвам: Ако се откажете от туй и кажете, че е мъчно, тогава вие нямате разбиране. Щом сте направили мъчните работи, и лесните ще направите много по-добре, отколкото мъчните.
към беседата >>
Дрънкането произтича от безлюбието.
След любовта ще дойде Божията Мъдрост, ще дойде Истината и те ще организират живота. Като организиране ще разберем Любовта, като организиране ще разберем и Божията светлина, ще разберем и светлината, ще разберем и свободата, която Бог ни дава. /Чете/ „Ако говоря с человечески и ангелски езици, а любов нямам, ще съм мед що звънти или кимвал що дрънка“. Павел, който беше един от духовните философи, който мислеше от своето гледище, че знанието е на първото място, той дойде до това заключение: „Ако говоря с человечески и ангелски езици, а любов нямам, ще съм мед що звънти или кимвал що дрънка“. Всеки, който няма любов, винаги върши неразумни неща, всякога дрънка.
Дрънкането произтича от безлюбието.
/Чете/ „Обикновено празните неща дрънкат, а пълните са тихи и спокойни, никакъв шум не вдигат“. Неща в които има любов, няма вдигане на шум. Между хората се заражда ревност, гняв, омраза, много работи се зараждат. /Чете/ „Всяко нещо, лишено от смисъл, вдига шум. Следователно, който дрънка, той говори на человечески и ангелски езици, но любов няма“.
към беседата >>
“
Щом дойдете, ще кажете така: „Да бъде светлина! “ Кажете: „Да бъде мир! “ Кажете: „Да бъде знание! “ Кажете: „Да бъдем весели, да бъдем радостни! Да бъдем добри!
“
към беседата >>
Казвам: Ако се откажете от туй и кажете, че е мъчно, тогава вие нямате разбиране.
С тази любов, аз ида да Ти служа тъй, както досега не съм Ти служил.“Да служим на Бога тъй и всички да бъдем благоприятни. Няма никаква мъчнотия. То е най-лесно. По-лесно учение от туй няма. Вие много по геройски работи сте изпълнили.
Казвам: Ако се откажете от туй и кажете, че е мъчно, тогава вие нямате разбиране.
Щом сте направили мъчните работи, и лесните ще направите много по-добре, отколкото мъчните.
към беседата >>
/Чете/ „Обикновено празните неща дрънкат, а пълните са тихи и спокойни, никакъв шум не вдигат“.
Като организиране ще разберем Любовта, като организиране ще разберем и Божията светлина, ще разберем и светлината, ще разберем и свободата, която Бог ни дава. /Чете/ „Ако говоря с человечески и ангелски езици, а любов нямам, ще съм мед що звънти или кимвал що дрънка“. Павел, който беше един от духовните философи, който мислеше от своето гледище, че знанието е на първото място, той дойде до това заключение: „Ако говоря с человечески и ангелски езици, а любов нямам, ще съм мед що звънти или кимвал що дрънка“. Всеки, който няма любов, винаги върши неразумни неща, всякога дрънка. Дрънкането произтича от безлюбието.
/Чете/ „Обикновено празните неща дрънкат, а пълните са тихи и спокойни, никакъв шум не вдигат“.
Неща в които има любов, няма вдигане на шум. Между хората се заражда ревност, гняв, омраза, много работи се зараждат. /Чете/ „Всяко нещо, лишено от смисъл, вдига шум. Следователно, който дрънка, той говори на человечески и ангелски езици, но любов няма“. Всеки, който дрънка, няма любов.
към беседата >>
Някои от вас казвате: „Учителю, тук има някои, които гладуват.“ Блажени които гладуват, блажени гладуващите.
Някои от вас казвате: „Учителю, тук има някои, които гладуват.“ Блажени които гладуват, блажени гладуващите.
Не е лошо да гладуват. Всеки от вас, какво трябва да каже на гладния? Писанието казва: „Блажени онези, които гладуват и жадуват.“ Трябва да има гладуване. Човек трябва да има своя храна, не трябва да яде, каквото и да е. За пример, вие някой път осъждате тия, които ядат прасенце, кокошки.
към беседата >>
Щом сте направили мъчните работи, и лесните ще направите много по-добре, отколкото мъчните.
Няма никаква мъчнотия. То е най-лесно. По-лесно учение от туй няма. Вие много по геройски работи сте изпълнили. Казвам: Ако се откажете от туй и кажете, че е мъчно, тогава вие нямате разбиране.
Щом сте направили мъчните работи, и лесните ще направите много по-добре, отколкото мъчните.
към беседата >>
Неща в които има любов, няма вдигане на шум.
/Чете/ „Ако говоря с человечески и ангелски езици, а любов нямам, ще съм мед що звънти или кимвал що дрънка“. Павел, който беше един от духовните философи, който мислеше от своето гледище, че знанието е на първото място, той дойде до това заключение: „Ако говоря с человечески и ангелски езици, а любов нямам, ще съм мед що звънти или кимвал що дрънка“. Всеки, който няма любов, винаги върши неразумни неща, всякога дрънка. Дрънкането произтича от безлюбието. /Чете/ „Обикновено празните неща дрънкат, а пълните са тихи и спокойни, никакъв шум не вдигат“.
Неща в които има любов, няма вдигане на шум.
Между хората се заражда ревност, гняв, омраза, много работи се зараждат. /Чете/ „Всяко нещо, лишено от смисъл, вдига шум. Следователно, който дрънка, той говори на человечески и ангелски езици, но любов няма“. Всеки, който дрънка, няма любов. Тогава питате: За да не дрънкаме, какво трябва да правим?
към беседата >>
Не е лошо да гладуват.
Някои от вас казвате: „Учителю, тук има някои, които гладуват.“ Блажени които гладуват, блажени гладуващите.
Не е лошо да гладуват.
Всеки от вас, какво трябва да каже на гладния? Писанието казва: „Блажени онези, които гладуват и жадуват.“ Трябва да има гладуване. Човек трябва да има своя храна, не трябва да яде, каквото и да е. За пример, вие някой път осъждате тия, които ядат прасенце, кокошки. Аз не ги осъждам.
към беседата >>
Не ми говорете за виното на кръчмаря.
Не ми говорете за виното на кръчмаря.
Говорете ми за виното, което Бог направи на извора. Виното на кръчмаря всякога замайва главата, виното на Бога, просвещава ума на човека. Препоръчвам ви, да пиете от новото вино, което Бог създаде.
към беседата >>
Между хората се заражда ревност, гняв, омраза, много работи се зараждат.
Павел, който беше един от духовните философи, който мислеше от своето гледище, че знанието е на първото място, той дойде до това заключение: „Ако говоря с человечески и ангелски езици, а любов нямам, ще съм мед що звънти или кимвал що дрънка“. Всеки, който няма любов, винаги върши неразумни неща, всякога дрънка. Дрънкането произтича от безлюбието. /Чете/ „Обикновено празните неща дрънкат, а пълните са тихи и спокойни, никакъв шум не вдигат“. Неща в които има любов, няма вдигане на шум.
Между хората се заражда ревност, гняв, омраза, много работи се зараждат.
/Чете/ „Всяко нещо, лишено от смисъл, вдига шум. Следователно, който дрънка, той говори на человечески и ангелски езици, но любов няма“. Всеки, който дрънка, няма любов. Тогава питате: За да не дрънкаме, какво трябва да правим? Ще започнете с любовта.
към беседата >>
Всеки от вас, какво трябва да каже на гладния?
Някои от вас казвате: „Учителю, тук има някои, които гладуват.“ Блажени които гладуват, блажени гладуващите. Не е лошо да гладуват.
Всеки от вас, какво трябва да каже на гладния?
Писанието казва: „Блажени онези, които гладуват и жадуват.“ Трябва да има гладуване. Човек трябва да има своя храна, не трябва да яде, каквото и да е. За пример, вие някой път осъждате тия, които ядат прасенце, кокошки. Аз не ги осъждам. Казвам: Предметно учение е това.
към беседата >>
Говорете ми за виното, което Бог направи на извора.
Не ми говорете за виното на кръчмаря.
Говорете ми за виното, което Бог направи на извора.
Виното на кръчмаря всякога замайва главата, виното на Бога, просвещава ума на човека. Препоръчвам ви, да пиете от новото вино, което Бог създаде.
към беседата >>
/Чете/ „Всяко нещо, лишено от смисъл, вдига шум.
Всеки, който няма любов, винаги върши неразумни неща, всякога дрънка. Дрънкането произтича от безлюбието. /Чете/ „Обикновено празните неща дрънкат, а пълните са тихи и спокойни, никакъв шум не вдигат“. Неща в които има любов, няма вдигане на шум. Между хората се заражда ревност, гняв, омраза, много работи се зараждат.
/Чете/ „Всяко нещо, лишено от смисъл, вдига шум.
Следователно, който дрънка, той говори на человечески и ангелски езици, но любов няма“. Всеки, който дрънка, няма любов. Тогава питате: За да не дрънкаме, какво трябва да правим? Ще започнете с любовта. Ще разбирате живота на хората тъй, както разбирате своя живот.
към беседата >>
Писанието казва: „Блажени онези, които гладуват и жадуват.“ Трябва да има гладуване.
Някои от вас казвате: „Учителю, тук има някои, които гладуват.“ Блажени които гладуват, блажени гладуващите. Не е лошо да гладуват. Всеки от вас, какво трябва да каже на гладния?
Писанието казва: „Блажени онези, които гладуват и жадуват.“ Трябва да има гладуване.
Човек трябва да има своя храна, не трябва да яде, каквото и да е. За пример, вие някой път осъждате тия, които ядат прасенце, кокошки. Аз не ги осъждам. Казвам: Предметно учение е това. Готов ли си и ти, като това прасенце да се пожертвуваш за другите?
към беседата >>
Виното на кръчмаря всякога замайва главата, виното на Бога, просвещава ума на човека.
Не ми говорете за виното на кръчмаря. Говорете ми за виното, което Бог направи на извора.
Виното на кръчмаря всякога замайва главата, виното на Бога, просвещава ума на човека.
Препоръчвам ви, да пиете от новото вино, което Бог създаде.
към беседата >>
Следователно, който дрънка, той говори на человечески и ангелски езици, но любов няма“.
Дрънкането произтича от безлюбието. /Чете/ „Обикновено празните неща дрънкат, а пълните са тихи и спокойни, никакъв шум не вдигат“. Неща в които има любов, няма вдигане на шум. Между хората се заражда ревност, гняв, омраза, много работи се зараждат. /Чете/ „Всяко нещо, лишено от смисъл, вдига шум.
Следователно, който дрънка, той говори на человечески и ангелски езици, но любов няма“.
Всеки, който дрънка, няма любов. Тогава питате: За да не дрънкаме, какво трябва да правим? Ще започнете с любовта. Ще разбирате живота на хората тъй, както разбирате своя живот. Или ще разбирате своя живот тъй, както разбирате живота на другите.
към беседата >>
Човек трябва да има своя храна, не трябва да яде, каквото и да е.
Някои от вас казвате: „Учителю, тук има някои, които гладуват.“ Блажени които гладуват, блажени гладуващите. Не е лошо да гладуват. Всеки от вас, какво трябва да каже на гладния? Писанието казва: „Блажени онези, които гладуват и жадуват.“ Трябва да има гладуване.
Човек трябва да има своя храна, не трябва да яде, каквото и да е.
За пример, вие някой път осъждате тия, които ядат прасенце, кокошки. Аз не ги осъждам. Казвам: Предметно учение е това. Готов ли си и ти, като това прасенце да се пожертвуваш за другите? Ядеш кокошка.
към беседата >>
Препоръчвам ви, да пиете от новото вино, което Бог създаде.
Не ми говорете за виното на кръчмаря. Говорете ми за виното, което Бог направи на извора. Виното на кръчмаря всякога замайва главата, виното на Бога, просвещава ума на човека.
Препоръчвам ви, да пиете от новото вино, което Бог създаде.
към беседата >>
Всеки, който дрънка, няма любов.
/Чете/ „Обикновено празните неща дрънкат, а пълните са тихи и спокойни, никакъв шум не вдигат“. Неща в които има любов, няма вдигане на шум. Между хората се заражда ревност, гняв, омраза, много работи се зараждат. /Чете/ „Всяко нещо, лишено от смисъл, вдига шум. Следователно, който дрънка, той говори на человечески и ангелски езици, но любов няма“.
Всеки, който дрънка, няма любов.
Тогава питате: За да не дрънкаме, какво трябва да правим? Ще започнете с любовта. Ще разбирате живота на хората тъй, както разбирате своя живот. Или ще разбирате своя живот тъй, както разбирате живота на другите. /Чете/ „И ако имам пророчество и зная всичките тайни и всяко знание и ако имам всичката вяра, щото и гори да премествам, нищо не съм“.
към беседата >>
За пример, вие някой път осъждате тия, които ядат прасенце, кокошки.
Някои от вас казвате: „Учителю, тук има някои, които гладуват.“ Блажени които гладуват, блажени гладуващите. Не е лошо да гладуват. Всеки от вас, какво трябва да каже на гладния? Писанието казва: „Блажени онези, които гладуват и жадуват.“ Трябва да има гладуване. Човек трябва да има своя храна, не трябва да яде, каквото и да е.
За пример, вие някой път осъждате тия, които ядат прасенце, кокошки.
Аз не ги осъждам. Казвам: Предметно учение е това. Готов ли си и ти, като това прасенце да се пожертвуваш за другите? Ядеш кокошка. Казвам: Готов ли си и ти като тази кокошка да се пожертвуваш.
към беседата >>
Тогава питате: За да не дрънкаме, какво трябва да правим?
Неща в които има любов, няма вдигане на шум. Между хората се заражда ревност, гняв, омраза, много работи се зараждат. /Чете/ „Всяко нещо, лишено от смисъл, вдига шум. Следователно, който дрънка, той говори на человечески и ангелски езици, но любов няма“. Всеки, който дрънка, няма любов.
Тогава питате: За да не дрънкаме, какво трябва да правим?
Ще започнете с любовта. Ще разбирате живота на хората тъй, както разбирате своя живот. Или ще разбирате своя живот тъй, както разбирате живота на другите. /Чете/ „И ако имам пророчество и зная всичките тайни и всяко знание и ако имам всичката вяра, щото и гори да премествам, нищо не съм“. Вярата е за хората, а знанието за ангелите.
към беседата >>
Аз не ги осъждам.
Не е лошо да гладуват. Всеки от вас, какво трябва да каже на гладния? Писанието казва: „Блажени онези, които гладуват и жадуват.“ Трябва да има гладуване. Човек трябва да има своя храна, не трябва да яде, каквото и да е. За пример, вие някой път осъждате тия, които ядат прасенце, кокошки.
Аз не ги осъждам.
Казвам: Предметно учение е това. Готов ли си и ти, като това прасенце да се пожертвуваш за другите? Ядеш кокошка. Казвам: Готов ли си и ти като тази кокошка да се пожертвуваш. Ядеш някоя скумрия.
към беседата >>
Ще започнете с любовта.
Между хората се заражда ревност, гняв, омраза, много работи се зараждат. /Чете/ „Всяко нещо, лишено от смисъл, вдига шум. Следователно, който дрънка, той говори на человечески и ангелски езици, но любов няма“. Всеки, който дрънка, няма любов. Тогава питате: За да не дрънкаме, какво трябва да правим?
Ще започнете с любовта.
Ще разбирате живота на хората тъй, както разбирате своя живот. Или ще разбирате своя живот тъй, както разбирате живота на другите. /Чете/ „И ако имам пророчество и зная всичките тайни и всяко знание и ако имам всичката вяра, щото и гори да премествам, нищо не съм“. Вярата е за хората, а знанието за ангелите. Значи, ако притежавате вярата на човеците и знанието на ангелите, а любов нямате, нищо не сте.
към беседата >>
Казвам: Предметно учение е това.
Всеки от вас, какво трябва да каже на гладния? Писанието казва: „Блажени онези, които гладуват и жадуват.“ Трябва да има гладуване. Човек трябва да има своя храна, не трябва да яде, каквото и да е. За пример, вие някой път осъждате тия, които ядат прасенце, кокошки. Аз не ги осъждам.
Казвам: Предметно учение е това.
Готов ли си и ти, като това прасенце да се пожертвуваш за другите? Ядеш кокошка. Казвам: Готов ли си и ти като тази кокошка да се пожертвуваш. Ядеш някоя скумрия. Готов ли си и ти като тая скумрия да се пожертвуваш?
към беседата >>
Ще разбирате живота на хората тъй, както разбирате своя живот.
/Чете/ „Всяко нещо, лишено от смисъл, вдига шум. Следователно, който дрънка, той говори на человечески и ангелски езици, но любов няма“. Всеки, който дрънка, няма любов. Тогава питате: За да не дрънкаме, какво трябва да правим? Ще започнете с любовта.
Ще разбирате живота на хората тъй, както разбирате своя живот.
Или ще разбирате своя живот тъй, както разбирате живота на другите. /Чете/ „И ако имам пророчество и зная всичките тайни и всяко знание и ако имам всичката вяра, щото и гори да премествам, нищо не съм“. Вярата е за хората, а знанието за ангелите. Значи, ако притежавате вярата на човеците и знанието на ангелите, а любов нямате, нищо не сте. Човек може да бъде голям и силен като предпотопния мамонт, или както някой съвременен параход, който цепи водите, плаши рибите, но ако няма любов, нищо не представя.
към беседата >>
Готов ли си и ти, като това прасенце да се пожертвуваш за другите?
Писанието казва: „Блажени онези, които гладуват и жадуват.“ Трябва да има гладуване. Човек трябва да има своя храна, не трябва да яде, каквото и да е. За пример, вие някой път осъждате тия, които ядат прасенце, кокошки. Аз не ги осъждам. Казвам: Предметно учение е това.
Готов ли си и ти, като това прасенце да се пожертвуваш за другите?
Ядеш кокошка. Казвам: Готов ли си и ти като тази кокошка да се пожертвуваш. Ядеш някоя скумрия. Готов ли си и ти като тая скумрия да се пожертвуваш? Ядеш някоя ябълка – същия закон.
към беседата >>
Или ще разбирате своя живот тъй, както разбирате живота на другите.
Следователно, който дрънка, той говори на человечески и ангелски езици, но любов няма“. Всеки, който дрънка, няма любов. Тогава питате: За да не дрънкаме, какво трябва да правим? Ще започнете с любовта. Ще разбирате живота на хората тъй, както разбирате своя живот.
Или ще разбирате своя живот тъй, както разбирате живота на другите.
/Чете/ „И ако имам пророчество и зная всичките тайни и всяко знание и ако имам всичката вяра, щото и гори да премествам, нищо не съм“. Вярата е за хората, а знанието за ангелите. Значи, ако притежавате вярата на човеците и знанието на ангелите, а любов нямате, нищо не сте. Човек може да бъде голям и силен като предпотопния мамонт, или както някой съвременен параход, който цепи водите, плаши рибите, но ако няма любов, нищо не представя. Колкото да е голям параходът, щом влезе в пристанището, той нищо не е.
към беседата >>
Ядеш кокошка.
Човек трябва да има своя храна, не трябва да яде, каквото и да е. За пример, вие някой път осъждате тия, които ядат прасенце, кокошки. Аз не ги осъждам. Казвам: Предметно учение е това. Готов ли си и ти, като това прасенце да се пожертвуваш за другите?
Ядеш кокошка.
Казвам: Готов ли си и ти като тази кокошка да се пожертвуваш. Ядеш някоя скумрия. Готов ли си и ти като тая скумрия да се пожертвуваш? Ядеш някоя ябълка – същия закон. Ти казваш: „Колко хубаво се говори.“ Казва: „Защо е яденето?
към беседата >>
/Чете/ „И ако имам пророчество и зная всичките тайни и всяко знание и ако имам всичката вяра, щото и гори да премествам, нищо не съм“.
Всеки, който дрънка, няма любов. Тогава питате: За да не дрънкаме, какво трябва да правим? Ще започнете с любовта. Ще разбирате живота на хората тъй, както разбирате своя живот. Или ще разбирате своя живот тъй, както разбирате живота на другите.
/Чете/ „И ако имам пророчество и зная всичките тайни и всяко знание и ако имам всичката вяра, щото и гори да премествам, нищо не съм“.
Вярата е за хората, а знанието за ангелите. Значи, ако притежавате вярата на човеците и знанието на ангелите, а любов нямате, нищо не сте. Човек може да бъде голям и силен като предпотопния мамонт, или както някой съвременен параход, който цепи водите, плаши рибите, но ако няма любов, нищо не представя. Колкото да е голям параходът, щом влезе в пристанището, той нищо не е. Не се ли използва, той ще стои известно време в пристанището, той нищо не е.
към беседата >>
Казвам: Готов ли си и ти като тази кокошка да се пожертвуваш.
За пример, вие някой път осъждате тия, които ядат прасенце, кокошки. Аз не ги осъждам. Казвам: Предметно учение е това. Готов ли си и ти, като това прасенце да се пожертвуваш за другите? Ядеш кокошка.
Казвам: Готов ли си и ти като тази кокошка да се пожертвуваш.
Ядеш някоя скумрия. Готов ли си и ти като тая скумрия да се пожертвуваш? Ядеш някоя ябълка – същия закон. Ти казваш: „Колко хубаво се говори.“ Казва: „Защо е яденето? “ Яденето е предметно учение.
към беседата >>
Вярата е за хората, а знанието за ангелите.
Тогава питате: За да не дрънкаме, какво трябва да правим? Ще започнете с любовта. Ще разбирате живота на хората тъй, както разбирате своя живот. Или ще разбирате своя живот тъй, както разбирате живота на другите. /Чете/ „И ако имам пророчество и зная всичките тайни и всяко знание и ако имам всичката вяра, щото и гори да премествам, нищо не съм“.
Вярата е за хората, а знанието за ангелите.
Значи, ако притежавате вярата на човеците и знанието на ангелите, а любов нямате, нищо не сте. Човек може да бъде голям и силен като предпотопния мамонт, или както някой съвременен параход, който цепи водите, плаши рибите, но ако няма любов, нищо не представя. Колкото да е голям параходът, щом влезе в пристанището, той нищо не е. Не се ли използва, той ще стои известно време в пристанището, той нищо не е. Не се ли използува, той ще стои известно време в пристанището, докато един ден го бракуват.
към беседата >>
Ядеш някоя скумрия.
Аз не ги осъждам. Казвам: Предметно учение е това. Готов ли си и ти, като това прасенце да се пожертвуваш за другите? Ядеш кокошка. Казвам: Готов ли си и ти като тази кокошка да се пожертвуваш.
Ядеш някоя скумрия.
Готов ли си и ти като тая скумрия да се пожертвуваш? Ядеш някоя ябълка – същия закон. Ти казваш: „Колко хубаво се говори.“ Казва: „Защо е яденето? “ Яденето е предметно учение. Ти само като изядеш едно прасе – прасето много обича живота, то ще те научи.
към беседата >>
Значи, ако притежавате вярата на човеците и знанието на ангелите, а любов нямате, нищо не сте.
Ще започнете с любовта. Ще разбирате живота на хората тъй, както разбирате своя живот. Или ще разбирате своя живот тъй, както разбирате живота на другите. /Чете/ „И ако имам пророчество и зная всичките тайни и всяко знание и ако имам всичката вяра, щото и гори да премествам, нищо не съм“. Вярата е за хората, а знанието за ангелите.
Значи, ако притежавате вярата на човеците и знанието на ангелите, а любов нямате, нищо не сте.
Човек може да бъде голям и силен като предпотопния мамонт, или както някой съвременен параход, който цепи водите, плаши рибите, но ако няма любов, нищо не представя. Колкото да е голям параходът, щом влезе в пристанището, той нищо не е. Не се ли използва, той ще стои известно време в пристанището, той нищо не е. Не се ли използува, той ще стои известно време в пристанището, докато един ден го бракуват. Смъртта не е нищо друго освен бракуване.
към беседата >>
Готов ли си и ти като тая скумрия да се пожертвуваш?
Казвам: Предметно учение е това. Готов ли си и ти, като това прасенце да се пожертвуваш за другите? Ядеш кокошка. Казвам: Готов ли си и ти като тази кокошка да се пожертвуваш. Ядеш някоя скумрия.
Готов ли си и ти като тая скумрия да се пожертвуваш?
Ядеш някоя ябълка – същия закон. Ти казваш: „Колко хубаво се говори.“ Казва: „Защо е яденето? “ Яденето е предметно учение. Ти само като изядеш едно прасе – прасето много обича живота, то ще те научи. Туй прасенце, като влезе в тебе, започва да живее, да грухти във тебе, започва да рови.
към беседата >>
Човек може да бъде голям и силен като предпотопния мамонт, или както някой съвременен параход, който цепи водите, плаши рибите, но ако няма любов, нищо не представя.
Ще разбирате живота на хората тъй, както разбирате своя живот. Или ще разбирате своя живот тъй, както разбирате живота на другите. /Чете/ „И ако имам пророчество и зная всичките тайни и всяко знание и ако имам всичката вяра, щото и гори да премествам, нищо не съм“. Вярата е за хората, а знанието за ангелите. Значи, ако притежавате вярата на човеците и знанието на ангелите, а любов нямате, нищо не сте.
Човек може да бъде голям и силен като предпотопния мамонт, или както някой съвременен параход, който цепи водите, плаши рибите, но ако няма любов, нищо не представя.
Колкото да е голям параходът, щом влезе в пристанището, той нищо не е. Не се ли използва, той ще стои известно време в пристанището, той нищо не е. Не се ли използува, той ще стои известно време в пристанището, докато един ден го бракуват. Смъртта не е нищо друго освен бракуване. Човек умира от безлюбие.
към беседата >>
Ядеш някоя ябълка – същия закон.
Готов ли си и ти, като това прасенце да се пожертвуваш за другите? Ядеш кокошка. Казвам: Готов ли си и ти като тази кокошка да се пожертвуваш. Ядеш някоя скумрия. Готов ли си и ти като тая скумрия да се пожертвуваш?
Ядеш някоя ябълка – същия закон.
Ти казваш: „Колко хубаво се говори.“ Казва: „Защо е яденето? “ Яденето е предметно учение. Ти само като изядеш едно прасе – прасето много обича живота, то ще те научи. Туй прасенце, като влезе в тебе, започва да живее, да грухти във тебе, започва да рови. Петелът, като влезе в тебе, започва да кукурига.
към беседата >>
Колкото да е голям параходът, щом влезе в пристанището, той нищо не е.
Или ще разбирате своя живот тъй, както разбирате живота на другите. /Чете/ „И ако имам пророчество и зная всичките тайни и всяко знание и ако имам всичката вяра, щото и гори да премествам, нищо не съм“. Вярата е за хората, а знанието за ангелите. Значи, ако притежавате вярата на човеците и знанието на ангелите, а любов нямате, нищо не сте. Човек може да бъде голям и силен като предпотопния мамонт, или както някой съвременен параход, който цепи водите, плаши рибите, но ако няма любов, нищо не представя.
Колкото да е голям параходът, щом влезе в пристанището, той нищо не е.
Не се ли използва, той ще стои известно време в пристанището, той нищо не е. Не се ли използува, той ще стои известно време в пристанището, докато един ден го бракуват. Смъртта не е нищо друго освен бракуване. Човек умира от безлюбие. Щом човек изгуби любовта, или щом не може да намери любовта, той умира.
към беседата >>
Ти казваш: „Колко хубаво се говори.“ Казва: „Защо е яденето?
Ядеш кокошка. Казвам: Готов ли си и ти като тази кокошка да се пожертвуваш. Ядеш някоя скумрия. Готов ли си и ти като тая скумрия да се пожертвуваш? Ядеш някоя ябълка – същия закон.
Ти казваш: „Колко хубаво се говори.“ Казва: „Защо е яденето?
“ Яденето е предметно учение. Ти само като изядеш едно прасе – прасето много обича живота, то ще те научи. Туй прасенце, като влезе в тебе, започва да живее, да грухти във тебе, започва да рови. Петелът, като влезе в тебе, започва да кукурига. Не може да ядеш един петел и той да не ти предаде неговите качества.
към беседата >>
Не се ли използва, той ще стои известно време в пристанището, той нищо не е.
/Чете/ „И ако имам пророчество и зная всичките тайни и всяко знание и ако имам всичката вяра, щото и гори да премествам, нищо не съм“. Вярата е за хората, а знанието за ангелите. Значи, ако притежавате вярата на човеците и знанието на ангелите, а любов нямате, нищо не сте. Човек може да бъде голям и силен като предпотопния мамонт, или както някой съвременен параход, който цепи водите, плаши рибите, но ако няма любов, нищо не представя. Колкото да е голям параходът, щом влезе в пристанището, той нищо не е.
Не се ли използва, той ще стои известно време в пристанището, той нищо не е.
Не се ли използува, той ще стои известно време в пристанището, докато един ден го бракуват. Смъртта не е нищо друго освен бракуване. Човек умира от безлюбие. Щом човек изгуби любовта, или щом не може да намери любовта, той умира. Умира много естествено, щом се изчерпи въздуха, умира.
към беседата >>
“ Яденето е предметно учение.
Казвам: Готов ли си и ти като тази кокошка да се пожертвуваш. Ядеш някоя скумрия. Готов ли си и ти като тая скумрия да се пожертвуваш? Ядеш някоя ябълка – същия закон. Ти казваш: „Колко хубаво се говори.“ Казва: „Защо е яденето?
“ Яденето е предметно учение.
Ти само като изядеш едно прасе – прасето много обича живота, то ще те научи. Туй прасенце, като влезе в тебе, започва да живее, да грухти във тебе, започва да рови. Петелът, като влезе в тебе, започва да кукурига. Не може да ядеш един петел и той да не ти предаде неговите качества. Ядеш петле, ще кукуригаш.
към беседата >>
Не се ли използува, той ще стои известно време в пристанището, докато един ден го бракуват.
Вярата е за хората, а знанието за ангелите. Значи, ако притежавате вярата на човеците и знанието на ангелите, а любов нямате, нищо не сте. Човек може да бъде голям и силен като предпотопния мамонт, или както някой съвременен параход, който цепи водите, плаши рибите, но ако няма любов, нищо не представя. Колкото да е голям параходът, щом влезе в пристанището, той нищо не е. Не се ли използва, той ще стои известно време в пристанището, той нищо не е.
Не се ли използува, той ще стои известно време в пристанището, докато един ден го бракуват.
Смъртта не е нищо друго освен бракуване. Човек умира от безлюбие. Щом човек изгуби любовта, или щом не може да намери любовта, той умира. Умира много естествено, щом се изчерпи въздуха, умира. Всичките умират ако се изчерпи въздухът.
към беседата >>
Ти само като изядеш едно прасе – прасето много обича живота, то ще те научи.
Ядеш някоя скумрия. Готов ли си и ти като тая скумрия да се пожертвуваш? Ядеш някоя ябълка – същия закон. Ти казваш: „Колко хубаво се говори.“ Казва: „Защо е яденето? “ Яденето е предметно учение.
Ти само като изядеш едно прасе – прасето много обича живота, то ще те научи.
Туй прасенце, като влезе в тебе, започва да живее, да грухти във тебе, започва да рови. Петелът, като влезе в тебе, започва да кукурига. Не може да ядеш един петел и той да не ти предаде неговите качества. Ядеш петле, ще кукуригаш. Някой казва: „И ти искаш да кажеш нещо.“ Петелът иска да кукурига.
към беседата >>
Смъртта не е нищо друго освен бракуване.
Значи, ако притежавате вярата на човеците и знанието на ангелите, а любов нямате, нищо не сте. Човек може да бъде голям и силен като предпотопния мамонт, или както някой съвременен параход, който цепи водите, плаши рибите, но ако няма любов, нищо не представя. Колкото да е голям параходът, щом влезе в пристанището, той нищо не е. Не се ли използва, той ще стои известно време в пристанището, той нищо не е. Не се ли използува, той ще стои известно време в пристанището, докато един ден го бракуват.
Смъртта не е нищо друго освен бракуване.
Човек умира от безлюбие. Щом човек изгуби любовта, или щом не може да намери любовта, той умира. Умира много естествено, щом се изчерпи въздуха, умира. Всичките умират ако се изчерпи въздухът. Без туй съдържание, основа нямат на която да живеят.
към беседата >>
Туй прасенце, като влезе в тебе, започва да живее, да грухти във тебе, започва да рови.
Готов ли си и ти като тая скумрия да се пожертвуваш? Ядеш някоя ябълка – същия закон. Ти казваш: „Колко хубаво се говори.“ Казва: „Защо е яденето? “ Яденето е предметно учение. Ти само като изядеш едно прасе – прасето много обича живота, то ще те научи.
Туй прасенце, като влезе в тебе, започва да живее, да грухти във тебе, започва да рови.
Петелът, като влезе в тебе, започва да кукурига. Не може да ядеш един петел и той да не ти предаде неговите качества. Ядеш петле, ще кукуригаш. Някой казва: „И ти искаш да кажеш нещо.“ Петелът иска да кукурига. Не е лошо да кукуригаш.
към беседата >>
Човек умира от безлюбие.
Човек може да бъде голям и силен като предпотопния мамонт, или както някой съвременен параход, който цепи водите, плаши рибите, но ако няма любов, нищо не представя. Колкото да е голям параходът, щом влезе в пристанището, той нищо не е. Не се ли използва, той ще стои известно време в пристанището, той нищо не е. Не се ли използува, той ще стои известно време в пристанището, докато един ден го бракуват. Смъртта не е нищо друго освен бракуване.
Човек умира от безлюбие.
Щом човек изгуби любовта, или щом не може да намери любовта, той умира. Умира много естествено, щом се изчерпи въздуха, умира. Всичките умират ако се изчерпи въздухът. Без туй съдържание, основа нямат на която да живеят. Понякой път вие се обезсърчавате, обезсмисля се животът ви, човек започва да остарява.
към беседата >>
Петелът, като влезе в тебе, започва да кукурига.
Ядеш някоя ябълка – същия закон. Ти казваш: „Колко хубаво се говори.“ Казва: „Защо е яденето? “ Яденето е предметно учение. Ти само като изядеш едно прасе – прасето много обича живота, то ще те научи. Туй прасенце, като влезе в тебе, започва да живее, да грухти във тебе, започва да рови.
Петелът, като влезе в тебе, започва да кукурига.
Не може да ядеш един петел и той да не ти предаде неговите качества. Ядеш петле, ще кукуригаш. Някой казва: „И ти искаш да кажеш нещо.“ Петелът иска да кукурига. Не е лошо да кукуригаш. Харесвам едно нещо в петела.
към беседата >>
Щом човек изгуби любовта, или щом не може да намери любовта, той умира.
Колкото да е голям параходът, щом влезе в пристанището, той нищо не е. Не се ли използва, той ще стои известно време в пристанището, той нищо не е. Не се ли използува, той ще стои известно време в пристанището, докато един ден го бракуват. Смъртта не е нищо друго освен бракуване. Човек умира от безлюбие.
Щом човек изгуби любовта, или щом не може да намери любовта, той умира.
Умира много естествено, щом се изчерпи въздуха, умира. Всичките умират ако се изчерпи въздухът. Без туй съдържание, основа нямат на която да живеят. Понякой път вие се обезсърчавате, обезсмисля се животът ви, човек започва да остарява. Защо остарява човек?
към беседата >>
Не може да ядеш един петел и той да не ти предаде неговите качества.
Ти казваш: „Колко хубаво се говори.“ Казва: „Защо е яденето? “ Яденето е предметно учение. Ти само като изядеш едно прасе – прасето много обича живота, то ще те научи. Туй прасенце, като влезе в тебе, започва да живее, да грухти във тебе, започва да рови. Петелът, като влезе в тебе, започва да кукурига.
Не може да ядеш един петел и той да не ти предаде неговите качества.
Ядеш петле, ще кукуригаш. Някой казва: „И ти искаш да кажеш нещо.“ Петелът иска да кукурига. Не е лошо да кукуригаш. Харесвам едно нещо в петела. Петелът две неща не знае.
към беседата >>
Умира много естествено, щом се изчерпи въздуха, умира.
Не се ли използва, той ще стои известно време в пристанището, той нищо не е. Не се ли използува, той ще стои известно време в пристанището, докато един ден го бракуват. Смъртта не е нищо друго освен бракуване. Човек умира от безлюбие. Щом човек изгуби любовта, или щом не може да намери любовта, той умира.
Умира много естествено, щом се изчерпи въздуха, умира.
Всичките умират ако се изчерпи въздухът. Без туй съдържание, основа нямат на която да живеят. Понякой път вие се обезсърчавате, обезсмисля се животът ви, човек започва да остарява. Защо остарява човек? Има един стих в писанието, който казва, на английски е казано така:
към беседата >>
Ядеш петле, ще кукуригаш.
“ Яденето е предметно учение. Ти само като изядеш едно прасе – прасето много обича живота, то ще те научи. Туй прасенце, като влезе в тебе, започва да живее, да грухти във тебе, започва да рови. Петелът, като влезе в тебе, започва да кукурига. Не може да ядеш един петел и той да не ти предаде неговите качества.
Ядеш петле, ще кукуригаш.
Някой казва: „И ти искаш да кажеш нещо.“ Петелът иска да кукурига. Не е лошо да кукуригаш. Харесвам едно нещо в петела. Петелът две неща не знае. Той е сведующ.
към беседата >>
Всичките умират ако се изчерпи въздухът.
Не се ли използува, той ще стои известно време в пристанището, докато един ден го бракуват. Смъртта не е нищо друго освен бракуване. Човек умира от безлюбие. Щом човек изгуби любовта, или щом не може да намери любовта, той умира. Умира много естествено, щом се изчерпи въздуха, умира.
Всичките умират ако се изчерпи въздухът.
Без туй съдържание, основа нямат на която да живеят. Понякой път вие се обезсърчавате, обезсмисля се животът ви, човек започва да остарява. Защо остарява човек? Има един стих в писанието, който казва, на английски е казано така:
към беседата >>
Някой казва: „И ти искаш да кажеш нещо.“ Петелът иска да кукурига.
Ти само като изядеш едно прасе – прасето много обича живота, то ще те научи. Туй прасенце, като влезе в тебе, започва да живее, да грухти във тебе, започва да рови. Петелът, като влезе в тебе, започва да кукурига. Не може да ядеш един петел и той да не ти предаде неговите качества. Ядеш петле, ще кукуригаш.
Някой казва: „И ти искаш да кажеш нещо.“ Петелът иска да кукурига.
Не е лошо да кукуригаш. Харесвам едно нещо в петела. Петелът две неща не знае. Той е сведующ. Сутрин той предсказва и от среднощ казва: „Слънцето иде, изгрява.“ Подир обед пак казва: „Кукуригу!
към беседата >>
Без туй съдържание, основа нямат на която да живеят.
Смъртта не е нищо друго освен бракуване. Човек умира от безлюбие. Щом човек изгуби любовта, или щом не може да намери любовта, той умира. Умира много естествено, щом се изчерпи въздуха, умира. Всичките умират ако се изчерпи въздухът.
Без туй съдържание, основа нямат на която да живеят.
Понякой път вие се обезсърчавате, обезсмисля се животът ви, човек започва да остарява. Защо остарява човек? Има един стих в писанието, който казва, на английски е казано така:
към беседата >>
Не е лошо да кукуригаш.
Туй прасенце, като влезе в тебе, започва да живее, да грухти във тебе, започва да рови. Петелът, като влезе в тебе, започва да кукурига. Не може да ядеш един петел и той да не ти предаде неговите качества. Ядеш петле, ще кукуригаш. Някой казва: „И ти искаш да кажеш нещо.“ Петелът иска да кукурига.
Не е лошо да кукуригаш.
Харесвам едно нещо в петела. Петелът две неща не знае. Той е сведующ. Сутрин той предсказва и от среднощ казва: „Слънцето иде, изгрява.“ Подир обед пак казва: „Кукуригу! За другите започва да изгрява, за нас залязва.“ Той мисли, че слънцето изгрява.
към беседата >>
Понякой път вие се обезсърчавате, обезсмисля се животът ви, човек започва да остарява.
Човек умира от безлюбие. Щом човек изгуби любовта, или щом не може да намери любовта, той умира. Умира много естествено, щом се изчерпи въздуха, умира. Всичките умират ако се изчерпи въздухът. Без туй съдържание, основа нямат на която да живеят.
Понякой път вие се обезсърчавате, обезсмисля се животът ви, човек започва да остарява.
Защо остарява човек? Има един стих в писанието, който казва, на английски е казано така:
към беседата >>
Харесвам едно нещо в петела.
Петелът, като влезе в тебе, започва да кукурига. Не може да ядеш един петел и той да не ти предаде неговите качества. Ядеш петле, ще кукуригаш. Някой казва: „И ти искаш да кажеш нещо.“ Петелът иска да кукурига. Не е лошо да кукуригаш.
Харесвам едно нещо в петела.
Петелът две неща не знае. Той е сведующ. Сутрин той предсказва и от среднощ казва: „Слънцето иде, изгрява.“ Подир обед пак казва: „Кукуригу! За другите започва да изгрява, за нас залязва.“ Той мисли, че слънцето изгрява. Ние мислим, че този петел кукурига.
към беседата >>
Защо остарява човек?
Щом човек изгуби любовта, или щом не може да намери любовта, той умира. Умира много естествено, щом се изчерпи въздуха, умира. Всичките умират ако се изчерпи въздухът. Без туй съдържание, основа нямат на която да живеят. Понякой път вие се обезсърчавате, обезсмисля се животът ви, човек започва да остарява.
Защо остарява човек?
Има един стих в писанието, който казва, на английски е казано така:
към беседата >>
Петелът две неща не знае.
Не може да ядеш един петел и той да не ти предаде неговите качества. Ядеш петле, ще кукуригаш. Някой казва: „И ти искаш да кажеш нещо.“ Петелът иска да кукурига. Не е лошо да кукуригаш. Харесвам едно нещо в петела.
Петелът две неща не знае.
Той е сведующ. Сутрин той предсказва и от среднощ казва: „Слънцето иде, изгрява.“ Подир обед пак казва: „Кукуригу! За другите започва да изгрява, за нас залязва.“ Той мисли, че слънцето изгрява. Ние мислим, че този петел кукурига. По някой път, когато петелът кукурига, показва, че времето ще се оправи; понякога, когато кукурига, времето се разваля.
към беседата >>
Има един стих в писанието, който казва, на английски е казано така:
Умира много естествено, щом се изчерпи въздуха, умира. Всичките умират ако се изчерпи въздухът. Без туй съдържание, основа нямат на която да живеят. Понякой път вие се обезсърчавате, обезсмисля се животът ви, човек започва да остарява. Защо остарява човек?
Има един стих в писанието, който казва, на английски е казано така:
към беседата >>
Той е сведующ.
Ядеш петле, ще кукуригаш. Някой казва: „И ти искаш да кажеш нещо.“ Петелът иска да кукурига. Не е лошо да кукуригаш. Харесвам едно нещо в петела. Петелът две неща не знае.
Той е сведующ.
Сутрин той предсказва и от среднощ казва: „Слънцето иде, изгрява.“ Подир обед пак казва: „Кукуригу! За другите започва да изгрява, за нас залязва.“ Той мисли, че слънцето изгрява. Ние мислим, че този петел кукурига. По някой път, когато петелът кукурига, показва, че времето ще се оправи; понякога, когато кукурига, времето се разваля. Ако попиташ петела, той казва: „Ще се поправи времето, слънцето ще изгрее.“ Той кукурига, че слънцето ще изгрее, пък някой път изгрява, някой път залязва.
към беседата >>
Вечното възобновяване на живота, това е младостта.
Вечното възобновяване на живота, това е младостта.
Да познаваме Бога, вечното възобновяване. То е закон, то е наука, която трябва да се учи. Човек не е научил това, което трябва. Ти остаряваш по единствената причина, като мислиш, че в старите хора се крие всичката тайна. То е така.
към беседата >>
Сутрин той предсказва и от среднощ казва: „Слънцето иде, изгрява.“ Подир обед пак казва: „Кукуригу!
Някой казва: „И ти искаш да кажеш нещо.“ Петелът иска да кукурига. Не е лошо да кукуригаш. Харесвам едно нещо в петела. Петелът две неща не знае. Той е сведующ.
Сутрин той предсказва и от среднощ казва: „Слънцето иде, изгрява.“ Подир обед пак казва: „Кукуригу!
За другите започва да изгрява, за нас залязва.“ Той мисли, че слънцето изгрява. Ние мислим, че този петел кукурига. По някой път, когато петелът кукурига, показва, че времето ще се оправи; понякога, когато кукурига, времето се разваля. Ако попиташ петела, той казва: „Ще се поправи времето, слънцето ще изгрее.“ Той кукурига, че слънцето ще изгрее, пък някой път изгрява, някой път залязва. Някой път времето се оправя, някой път се разваля.
към беседата >>
Да познаваме Бога, вечното възобновяване.
Вечното възобновяване на живота, това е младостта.
Да познаваме Бога, вечното възобновяване.
То е закон, то е наука, която трябва да се учи. Човек не е научил това, което трябва. Ти остаряваш по единствената причина, като мислиш, че в старите хора се крие всичката тайна. То е така. Тайната не се крие в старите хора на земята.
към беседата >>
За другите започва да изгрява, за нас залязва.“ Той мисли, че слънцето изгрява.
Не е лошо да кукуригаш. Харесвам едно нещо в петела. Петелът две неща не знае. Той е сведующ. Сутрин той предсказва и от среднощ казва: „Слънцето иде, изгрява.“ Подир обед пак казва: „Кукуригу!
За другите започва да изгрява, за нас залязва.“ Той мисли, че слънцето изгрява.
Ние мислим, че този петел кукурига. По някой път, когато петелът кукурига, показва, че времето ще се оправи; понякога, когато кукурига, времето се разваля. Ако попиташ петела, той казва: „Ще се поправи времето, слънцето ще изгрее.“ Той кукурига, че слънцето ще изгрее, пък някой път изгрява, някой път залязва. Някой път времето се оправя, някой път се разваля. Вие почти имате същата опитност на петела.
към беседата >>
То е закон, то е наука, която трябва да се учи.
Вечното възобновяване на живота, това е младостта. Да познаваме Бога, вечното възобновяване.
То е закон, то е наука, която трябва да се учи.
Човек не е научил това, което трябва. Ти остаряваш по единствената причина, като мислиш, че в старите хора се крие всичката тайна. То е така. Тайната не се крие в старите хора на земята. В старите хора се крият всичките разочарования.
към беседата >>
Ние мислим, че този петел кукурига.
Харесвам едно нещо в петела. Петелът две неща не знае. Той е сведующ. Сутрин той предсказва и от среднощ казва: „Слънцето иде, изгрява.“ Подир обед пак казва: „Кукуригу! За другите започва да изгрява, за нас залязва.“ Той мисли, че слънцето изгрява.
Ние мислим, че този петел кукурига.
По някой път, когато петелът кукурига, показва, че времето ще се оправи; понякога, когато кукурига, времето се разваля. Ако попиташ петела, той казва: „Ще се поправи времето, слънцето ще изгрее.“ Той кукурига, че слънцето ще изгрее, пък някой път изгрява, някой път залязва. Някой път времето се оправя, някой път се разваля. Вие почти имате същата опитност на петела.
към беседата >>
Човек не е научил това, което трябва.
Вечното възобновяване на живота, това е младостта. Да познаваме Бога, вечното възобновяване. То е закон, то е наука, която трябва да се учи.
Човек не е научил това, което трябва.
Ти остаряваш по единствената причина, като мислиш, че в старите хора се крие всичката тайна. То е така. Тайната не се крие в старите хора на земята. В старите хора се крият всичките разочарования. Като видиш всичките му бръчки, казва: Животът няма смисъл.
към беседата >>
По някой път, когато петелът кукурига, показва, че времето ще се оправи; понякога, когато кукурига, времето се разваля.
Петелът две неща не знае. Той е сведующ. Сутрин той предсказва и от среднощ казва: „Слънцето иде, изгрява.“ Подир обед пак казва: „Кукуригу! За другите започва да изгрява, за нас залязва.“ Той мисли, че слънцето изгрява. Ние мислим, че този петел кукурига.
По някой път, когато петелът кукурига, показва, че времето ще се оправи; понякога, когато кукурига, времето се разваля.
Ако попиташ петела, той казва: „Ще се поправи времето, слънцето ще изгрее.“ Той кукурига, че слънцето ще изгрее, пък някой път изгрява, някой път залязва. Някой път времето се оправя, някой път се разваля. Вие почти имате същата опитност на петела.
към беседата >>
Ти остаряваш по единствената причина, като мислиш, че в старите хора се крие всичката тайна.
Вечното възобновяване на живота, това е младостта. Да познаваме Бога, вечното възобновяване. То е закон, то е наука, която трябва да се учи. Човек не е научил това, което трябва.
Ти остаряваш по единствената причина, като мислиш, че в старите хора се крие всичката тайна.
То е така. Тайната не се крие в старите хора на земята. В старите хора се крият всичките разочарования. Като видиш всичките му бръчки, казва: Животът няма смисъл. Синове, дъщери, внуци, правнуци, всички да си вървят, берекет не видях от тях.
към беседата >>
Ако попиташ петела, той казва: „Ще се поправи времето, слънцето ще изгрее.“ Той кукурига, че слънцето ще изгрее, пък някой път изгрява, някой път залязва.
Той е сведующ. Сутрин той предсказва и от среднощ казва: „Слънцето иде, изгрява.“ Подир обед пак казва: „Кукуригу! За другите започва да изгрява, за нас залязва.“ Той мисли, че слънцето изгрява. Ние мислим, че този петел кукурига. По някой път, когато петелът кукурига, показва, че времето ще се оправи; понякога, когато кукурига, времето се разваля.
Ако попиташ петела, той казва: „Ще се поправи времето, слънцето ще изгрее.“ Той кукурига, че слънцето ще изгрее, пък някой път изгрява, някой път залязва.
Някой път времето се оправя, някой път се разваля. Вие почти имате същата опитност на петела.
към беседата >>
То е така.
Вечното възобновяване на живота, това е младостта. Да познаваме Бога, вечното възобновяване. То е закон, то е наука, която трябва да се учи. Човек не е научил това, което трябва. Ти остаряваш по единствената причина, като мислиш, че в старите хора се крие всичката тайна.
То е така.
Тайната не се крие в старите хора на земята. В старите хора се крият всичките разочарования. Като видиш всичките му бръчки, казва: Животът няма смисъл. Синове, дъщери, внуци, правнуци, всички да си вървят, берекет не видях от тях. Че кои са тия внучета?
към беседата >>
Някой път времето се оправя, някой път се разваля.
Сутрин той предсказва и от среднощ казва: „Слънцето иде, изгрява.“ Подир обед пак казва: „Кукуригу! За другите започва да изгрява, за нас залязва.“ Той мисли, че слънцето изгрява. Ние мислим, че този петел кукурига. По някой път, когато петелът кукурига, показва, че времето ще се оправи; понякога, когато кукурига, времето се разваля. Ако попиташ петела, той казва: „Ще се поправи времето, слънцето ще изгрее.“ Той кукурига, че слънцето ще изгрее, пък някой път изгрява, някой път залязва.
Някой път времето се оправя, някой път се разваля.
Вие почти имате същата опитност на петела.
към беседата >>
Тайната не се крие в старите хора на земята.
Да познаваме Бога, вечното възобновяване. То е закон, то е наука, която трябва да се учи. Човек не е научил това, което трябва. Ти остаряваш по единствената причина, като мислиш, че в старите хора се крие всичката тайна. То е така.
Тайната не се крие в старите хора на земята.
В старите хора се крият всичките разочарования. Като видиш всичките му бръчки, казва: Животът няма смисъл. Синове, дъщери, внуци, правнуци, всички да си вървят, берекет не видях от тях. Че кои са тия внучета? Тия внучета са както, когато един художник рисувал хиляди картини, че всичките не са хубави, окарикатурени, няма никакво художество, никой не ги оценява, нищо не му дава светът за тях.
към беседата >>
Вие почти имате същата опитност на петела.
За другите започва да изгрява, за нас залязва.“ Той мисли, че слънцето изгрява. Ние мислим, че този петел кукурига. По някой път, когато петелът кукурига, показва, че времето ще се оправи; понякога, когато кукурига, времето се разваля. Ако попиташ петела, той казва: „Ще се поправи времето, слънцето ще изгрее.“ Той кукурига, че слънцето ще изгрее, пък някой път изгрява, някой път залязва. Някой път времето се оправя, някой път се разваля.
Вие почти имате същата опитност на петела.
към беседата >>
В старите хора се крият всичките разочарования.
То е закон, то е наука, която трябва да се учи. Човек не е научил това, което трябва. Ти остаряваш по единствената причина, като мислиш, че в старите хора се крие всичката тайна. То е така. Тайната не се крие в старите хора на земята.
В старите хора се крият всичките разочарования.
Като видиш всичките му бръчки, казва: Животът няма смисъл. Синове, дъщери, внуци, правнуци, всички да си вървят, берекет не видях от тях. Че кои са тия внучета? Тия внучета са както, когато един художник рисувал хиляди картини, че всичките не са хубави, окарикатурени, няма никакво художество, никой не ги оценява, нищо не му дава светът за тях. Кой е крив?
към беседата >>
Миналата година, „Големия и малкия брат“ като говорих, казах, че 1939 година е година на ликвидиране.
Миналата година, „Големия и малкия брат“ като говорих, казах, че 1939 година е година на ликвидиране.
Кой каквито стари сметки има, трябва да се ликвидират. Всички трябва да ликвидирате. В 1939 година знаете ли колко души измряха? Между 35 и 36 милиона хора измряха. Всеки ден са умирали по 97 хиляди.
към беседата >>
Като видиш всичките му бръчки, казва: Животът няма смисъл.
Човек не е научил това, което трябва. Ти остаряваш по единствената причина, като мислиш, че в старите хора се крие всичката тайна. То е така. Тайната не се крие в старите хора на земята. В старите хора се крият всичките разочарования.
Като видиш всичките му бръчки, казва: Животът няма смисъл.
Синове, дъщери, внуци, правнуци, всички да си вървят, берекет не видях от тях. Че кои са тия внучета? Тия внучета са както, когато един художник рисувал хиляди картини, че всичките не са хубави, окарикатурени, няма никакво художество, никой не ги оценява, нищо не му дава светът за тях. Кой е крив? Майките се възхищават от картините, които рисуват техните деца, от гарджетата, които рисуват.
към беседата >>
Кой каквито стари сметки има, трябва да се ликвидират.
Миналата година, „Големия и малкия брат“ като говорих, казах, че 1939 година е година на ликвидиране.
Кой каквито стари сметки има, трябва да се ликвидират.
Всички трябва да ликвидирате. В 1939 година знаете ли колко души измряха? Между 35 и 36 милиона хора измряха. Всеки ден са умирали по 97 хиляди. Тия хора къде отидоха?
към беседата >>
Синове, дъщери, внуци, правнуци, всички да си вървят, берекет не видях от тях.
Ти остаряваш по единствената причина, като мислиш, че в старите хора се крие всичката тайна. То е така. Тайната не се крие в старите хора на земята. В старите хора се крият всичките разочарования. Като видиш всичките му бръчки, казва: Животът няма смисъл.
Синове, дъщери, внуци, правнуци, всички да си вървят, берекет не видях от тях.
Че кои са тия внучета? Тия внучета са както, когато един художник рисувал хиляди картини, че всичките не са хубави, окарикатурени, няма никакво художество, никой не ги оценява, нищо не му дава светът за тях. Кой е крив? Майките се възхищават от картините, които рисуват техните деца, от гарджетата, които рисуват. Гениално е това дете.
към беседата >>
Всички трябва да ликвидирате.
Миналата година, „Големия и малкия брат“ като говорих, казах, че 1939 година е година на ликвидиране. Кой каквито стари сметки има, трябва да се ликвидират.
Всички трябва да ликвидирате.
В 1939 година знаете ли колко души измряха? Между 35 и 36 милиона хора измряха. Всеки ден са умирали по 97 хиляди. Тия хора къде отидоха? 35 милиона ги изчистиха.
към беседата >>
Че кои са тия внучета?
То е така. Тайната не се крие в старите хора на земята. В старите хора се крият всичките разочарования. Като видиш всичките му бръчки, казва: Животът няма смисъл. Синове, дъщери, внуци, правнуци, всички да си вървят, берекет не видях от тях.
Че кои са тия внучета?
Тия внучета са както, когато един художник рисувал хиляди картини, че всичките не са хубави, окарикатурени, няма никакво художество, никой не ги оценява, нищо не му дава светът за тях. Кой е крив? Майките се възхищават от картините, които рисуват техните деца, от гарджетата, които рисуват. Гениално е това дете. Но с такива картини, с такива гарджета, работа не става.
към беседата >>
В 1939 година знаете ли колко души измряха?
Миналата година, „Големия и малкия брат“ като говорих, казах, че 1939 година е година на ликвидиране. Кой каквито стари сметки има, трябва да се ликвидират. Всички трябва да ликвидирате.
В 1939 година знаете ли колко души измряха?
Между 35 и 36 милиона хора измряха. Всеки ден са умирали по 97 хиляди. Тия хора къде отидоха? 35 милиона ги изчистиха. Каква война е тази?
към беседата >>
Тия внучета са както, когато един художник рисувал хиляди картини, че всичките не са хубави, окарикатурени, няма никакво художество, никой не ги оценява, нищо не му дава светът за тях.
Тайната не се крие в старите хора на земята. В старите хора се крият всичките разочарования. Като видиш всичките му бръчки, казва: Животът няма смисъл. Синове, дъщери, внуци, правнуци, всички да си вървят, берекет не видях от тях. Че кои са тия внучета?
Тия внучета са както, когато един художник рисувал хиляди картини, че всичките не са хубави, окарикатурени, няма никакво художество, никой не ги оценява, нищо не му дава светът за тях.
Кой е крив? Майките се възхищават от картините, които рисуват техните деца, от гарджетата, които рисуват. Гениално е това дете. Но с такива картини, с такива гарджета, работа не става. И аз съм рисувал такива гарги, но работа с тях не става.
към беседата >>
Между 35 и 36 милиона хора измряха.
Миналата година, „Големия и малкия брат“ като говорих, казах, че 1939 година е година на ликвидиране. Кой каквито стари сметки има, трябва да се ликвидират. Всички трябва да ликвидирате. В 1939 година знаете ли колко души измряха?
Между 35 и 36 милиона хора измряха.
Всеки ден са умирали по 97 хиляди. Тия хора къде отидоха? 35 милиона ги изчистиха. Каква война е тази? Колко милиона хора може да се избият сега?
към беседата >>
Кой е крив?
В старите хора се крият всичките разочарования. Като видиш всичките му бръчки, казва: Животът няма смисъл. Синове, дъщери, внуци, правнуци, всички да си вървят, берекет не видях от тях. Че кои са тия внучета? Тия внучета са както, когато един художник рисувал хиляди картини, че всичките не са хубави, окарикатурени, няма никакво художество, никой не ги оценява, нищо не му дава светът за тях.
Кой е крив?
Майките се възхищават от картините, които рисуват техните деца, от гарджетата, които рисуват. Гениално е това дете. Но с такива картини, с такива гарджета, работа не става. И аз съм рисувал такива гарги, но работа с тях не става. Ето какво разбирам: Ти мислиш, че ти си християнин, но ти рисуваш гарги.
към беседата >>
Всеки ден са умирали по 97 хиляди.
Миналата година, „Големия и малкия брат“ като говорих, казах, че 1939 година е година на ликвидиране. Кой каквито стари сметки има, трябва да се ликвидират. Всички трябва да ликвидирате. В 1939 година знаете ли колко души измряха? Между 35 и 36 милиона хора измряха.
Всеки ден са умирали по 97 хиляди.
Тия хора къде отидоха? 35 милиона ги изчистиха. Каква война е тази? Колко милиона хора може да се избият сега? Само че тази година, понеже пратиха на война, пратиха малко повече, 150 или 200 хиляди.
към беседата >>
Майките се възхищават от картините, които рисуват техните деца, от гарджетата, които рисуват.
Като видиш всичките му бръчки, казва: Животът няма смисъл. Синове, дъщери, внуци, правнуци, всички да си вървят, берекет не видях от тях. Че кои са тия внучета? Тия внучета са както, когато един художник рисувал хиляди картини, че всичките не са хубави, окарикатурени, няма никакво художество, никой не ги оценява, нищо не му дава светът за тях. Кой е крив?
Майките се възхищават от картините, които рисуват техните деца, от гарджетата, които рисуват.
Гениално е това дете. Но с такива картини, с такива гарджета, работа не става. И аз съм рисувал такива гарги, но работа с тях не става. Ето какво разбирам: Ти мислиш, че ти си християнин, но ти рисуваш гарги. Мислиш, че си учен човек, но ти рисуваш гарги.
към беседата >>
Тия хора къде отидоха?
Кой каквито стари сметки има, трябва да се ликвидират. Всички трябва да ликвидирате. В 1939 година знаете ли колко души измряха? Между 35 и 36 милиона хора измряха. Всеки ден са умирали по 97 хиляди.
Тия хора къде отидоха?
35 милиона ги изчистиха. Каква война е тази? Колко милиона хора може да се избият сега? Само че тази година, понеже пратиха на война, пратиха малко повече, 150 или 200 хиляди. Още един милион не са пратили.
към беседата >>
Гениално е това дете.
Синове, дъщери, внуци, правнуци, всички да си вървят, берекет не видях от тях. Че кои са тия внучета? Тия внучета са както, когато един художник рисувал хиляди картини, че всичките не са хубави, окарикатурени, няма никакво художество, никой не ги оценява, нищо не му дава светът за тях. Кой е крив? Майките се възхищават от картините, които рисуват техните деца, от гарджетата, които рисуват.
Гениално е това дете.
Но с такива картини, с такива гарджета, работа не става. И аз съм рисувал такива гарги, но работа с тях не става. Ето какво разбирам: Ти мислиш, че ти си християнин, но ти рисуваш гарги. Мислиш, че си учен човек, но ти рисуваш гарги. Мислиш, че си силен човек, но ти рисуваш гарги.
към беседата >>
35 милиона ги изчистиха.
Всички трябва да ликвидирате. В 1939 година знаете ли колко души измряха? Между 35 и 36 милиона хора измряха. Всеки ден са умирали по 97 хиляди. Тия хора къде отидоха?
35 милиона ги изчистиха.
Каква война е тази? Колко милиона хора може да се избият сега? Само че тази година, понеже пратиха на война, пратиха малко повече, 150 или 200 хиляди. Още един милион не са пратили. В общата война отидоха 36 милиона хора.
към беседата >>
Но с такива картини, с такива гарджета, работа не става.
Че кои са тия внучета? Тия внучета са както, когато един художник рисувал хиляди картини, че всичките не са хубави, окарикатурени, няма никакво художество, никой не ги оценява, нищо не му дава светът за тях. Кой е крив? Майките се възхищават от картините, които рисуват техните деца, от гарджетата, които рисуват. Гениално е това дете.
Но с такива картини, с такива гарджета, работа не става.
И аз съм рисувал такива гарги, но работа с тях не става. Ето какво разбирам: Ти мислиш, че ти си християнин, но ти рисуваш гарги. Мислиш, че си учен човек, но ти рисуваш гарги. Мислиш, че си силен човек, но ти рисуваш гарги. Ти мислиш, че си силен човек, но дойде една мъчнотия, не можеш да я изнесеш.
към беседата >>
Каква война е тази?
В 1939 година знаете ли колко души измряха? Между 35 и 36 милиона хора измряха. Всеки ден са умирали по 97 хиляди. Тия хора къде отидоха? 35 милиона ги изчистиха.
Каква война е тази?
Колко милиона хора може да се избият сега? Само че тази година, понеже пратиха на война, пратиха малко повече, 150 или 200 хиляди. Още един милион не са пратили. В общата война отидоха 36 милиона хора.
към беседата >>
И аз съм рисувал такива гарги, но работа с тях не става.
Тия внучета са както, когато един художник рисувал хиляди картини, че всичките не са хубави, окарикатурени, няма никакво художество, никой не ги оценява, нищо не му дава светът за тях. Кой е крив? Майките се възхищават от картините, които рисуват техните деца, от гарджетата, които рисуват. Гениално е това дете. Но с такива картини, с такива гарджета, работа не става.
И аз съм рисувал такива гарги, но работа с тях не става.
Ето какво разбирам: Ти мислиш, че ти си християнин, но ти рисуваш гарги. Мислиш, че си учен човек, но ти рисуваш гарги. Мислиш, че си силен човек, но ти рисуваш гарги. Ти мислиш, че си силен човек, но дойде една мъчнотия, не можеш да я изнесеш. Мислиш, че си богат, обаче изгубиш парите си, виждаш, че не си богат.
към беседата >>
Колко милиона хора може да се избият сега?
Между 35 и 36 милиона хора измряха. Всеки ден са умирали по 97 хиляди. Тия хора къде отидоха? 35 милиона ги изчистиха. Каква война е тази?
Колко милиона хора може да се избият сега?
Само че тази година, понеже пратиха на война, пратиха малко повече, 150 или 200 хиляди. Още един милион не са пратили. В общата война отидоха 36 милиона хора.
към беседата >>
Ето какво разбирам: Ти мислиш, че ти си християнин, но ти рисуваш гарги.
Кой е крив? Майките се възхищават от картините, които рисуват техните деца, от гарджетата, които рисуват. Гениално е това дете. Но с такива картини, с такива гарджета, работа не става. И аз съм рисувал такива гарги, но работа с тях не става.
Ето какво разбирам: Ти мислиш, че ти си християнин, но ти рисуваш гарги.
Мислиш, че си учен човек, но ти рисуваш гарги. Мислиш, че си силен човек, но ти рисуваш гарги. Ти мислиш, че си силен човек, но дойде една мъчнотия, не можеш да я изнесеш. Мислиш, че си богат, обаче изгубиш парите си, виждаш, че не си богат. Богат човек е онзи, подир когото парите вървят, отподире.
към беседата >>
НАГОРЕ