НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
453
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
453
:
1000
резултата в
3
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Сам с ума си
,
НБ
, София, 9.1.1927г.,
Вследствие на това, всички напреднали души, които идват сега в света да помагат на хората, трябва да се заемат с разработването на съвременната наука.
Някой казва: Това са утопии на далечното бъдеще. Всяко нещо, което не може да се направи или постигне днес, хората считат за утопия. Ако преди хиляди години биха казали на първата маймуна в света, че един ден от нея ще произлезе разумният човек, от когото ще произлязат велики хора, кантовци, лапласовци, тази маймуна не би повярвала в това. Тя ще каже: И да стане това, пак не вярвам. Трябва да се служи на Бог, понеже Той ще определи всички неща в света.
Вследствие на това, всички напреднали души, които идват сега в света да помагат на хората, трябва да се заемат с разработването на съвременната наука.
към беседата >>
Никога в света не е имало толкова много теории, учения и възгледи за живота и явленията в природата.
Днес всички хора искат да бъдат свободни, напълно независими.
Никога в света не е имало толкова много теории, учения и възгледи за живота и явленията в природата.
Никога в света не е имало толкова университети и училища, както днес. Защо? – Всеки търси Истината, Мъдростта и Любовта, за да бъде свободен, да разбира нещата и да знае как да живее правилно. И наистина, никога Любовта не се е проявявала толкова много, както днес. Всичко това е добър признак. И никога в света не е имало толкова много свирци и певци, както в наше време.
към беседата >>
Скъпоценните камъни, изобщо, имат лечебна сила в себе си, вследствие на което хората още от най-стари времена са ги носили като украшения.
Той не излезе това, което си представях. Питам: Как е възможно едно разумно същество да се излъже толкова много? Ти, като разумно същество, трябва да правиш разлика между обикновеното стъкло и диаманта. Диамантът е твърд, добре пречупва слънчевите лъчи и е способен да лекува, т. е. има лечебни свойства.
Скъпоценните камъни, изобщо, имат лечебна сила в себе си, вследствие на което хората още от най-стари времена са ги носили като украшения.
Много от съвременните хора вярват, че употребата на скъпоценни камъни ще донесе някакво щастие. В това има известна доза истина, но има и малко суеверие, на което се поддават, както някои учени и философи, така и хора от висок произход, като царе, князе, дипломати и др. Мнозина могат да възразят, че между учените и философите не съществуват суеверия. И между тях има суеверия. Вземете, например, френския романист-натуралист Зола, когато замислял да напише ново съчинение, предварително бръквал в една кутия с различни номера, изваждал си един номер и по него съдел за успеха на своето произведение.
към беседата >>
За изяснение на мисълта си ще ви дам следния пример: Представете си четири точки, като граници, върхове на квадрата.
За изяснение на мисълта си ще ви дам следния пример: Представете си четири точки, като граници, върхове на квадрата.
Ако поставите в този квадрат още три други квадрата, с еднакво големи страни, тогава всяка една от допирните точки на тези квадрати ще бъде същевременно и тяхна граница. Вие казвате: Всяка точка от квадрата принадлежи на дадения квадрат. Да, но едновременно тя е обща и за четирите квадрата. Така че, когато едно тяло, или един предмет има четири граници, тези граници не са само негови, те принадлежат и на други тела или предмети, които влизат плътно в даденото тяло. Значи, за да се определи валидността на една точка от дадено тяло, което има форма на квадрат, в това тяло трябва да се поставят още три квадрата, да станат всичко четири квадрата, но да заемат видимо едно и също място.
към беседата >>
Никога в света не е имало толкова университети и училища, както днес. Защо?
Днес всички хора искат да бъдат свободни, напълно независими. Никога в света не е имало толкова много теории, учения и възгледи за живота и явленията в природата.
Никога в света не е имало толкова университети и училища, както днес. Защо?
– Всеки търси Истината, Мъдростта и Любовта, за да бъде свободен, да разбира нещата и да знае как да живее правилно. И наистина, никога Любовта не се е проявявала толкова много, както днес. Всичко това е добър признак. И никога в света не е имало толкова много свирци и певци, както в наше време. Когато птиците започнат да пеят, това показва, че пролетта идва.
към беседата >>
Много от съвременните хора вярват, че употребата на скъпоценни камъни ще донесе някакво щастие.
Питам: Как е възможно едно разумно същество да се излъже толкова много? Ти, като разумно същество, трябва да правиш разлика между обикновеното стъкло и диаманта. Диамантът е твърд, добре пречупва слънчевите лъчи и е способен да лекува, т. е. има лечебни свойства. Скъпоценните камъни, изобщо, имат лечебна сила в себе си, вследствие на което хората още от най-стари времена са ги носили като украшения.
Много от съвременните хора вярват, че употребата на скъпоценни камъни ще донесе някакво щастие.
В това има известна доза истина, но има и малко суеверие, на което се поддават, както някои учени и философи, така и хора от висок произход, като царе, князе, дипломати и др. Мнозина могат да възразят, че между учените и философите не съществуват суеверия. И между тях има суеверия. Вземете, например, френския романист-натуралист Зола, когато замислял да напише ново съчинение, предварително бръквал в една кутия с различни номера, изваждал си един номер и по него съдел за успеха на своето произведение. Той се изповядвал пред свои близки, че това се дължи на някакво атавистическо чувство на суеверие, останало в него от деди и прадеди.
към беседата >>
Ако поставите в този квадрат още три други квадрата, с еднакво големи страни, тогава всяка една от допирните точки на тези квадрати ще бъде същевременно и тяхна граница.
За изяснение на мисълта си ще ви дам следния пример: Представете си четири точки, като граници, върхове на квадрата.
Ако поставите в този квадрат още три други квадрата, с еднакво големи страни, тогава всяка една от допирните точки на тези квадрати ще бъде същевременно и тяхна граница.
Вие казвате: Всяка точка от квадрата принадлежи на дадения квадрат. Да, но едновременно тя е обща и за четирите квадрата. Така че, когато едно тяло, или един предмет има четири граници, тези граници не са само негови, те принадлежат и на други тела или предмети, които влизат плътно в даденото тяло. Значи, за да се определи валидността на една точка от дадено тяло, което има форма на квадрат, в това тяло трябва да се поставят още три квадрата, да станат всичко четири квадрата, но да заемат видимо едно и също място. Числото четири е мярка, с която се съдят нещата.
към беседата >>
– Всеки търси Истината, Мъдростта и Любовта, за да бъде свободен, да разбира нещата и да знае как да живее правилно.
Днес всички хора искат да бъдат свободни, напълно независими. Никога в света не е имало толкова много теории, учения и възгледи за живота и явленията в природата. Никога в света не е имало толкова университети и училища, както днес. Защо?
– Всеки търси Истината, Мъдростта и Любовта, за да бъде свободен, да разбира нещата и да знае как да живее правилно.
И наистина, никога Любовта не се е проявявала толкова много, както днес. Всичко това е добър признак. И никога в света не е имало толкова много свирци и певци, както в наше време. Когато птиците започнат да пеят, това показва, че пролетта идва. И когато хората пеят много, те предвиждат настъпването на пролетта, т. е.
към беседата >>
В това има известна доза истина, но има и малко суеверие, на което се поддават, както някои учени и философи, така и хора от висок произход, като царе, князе, дипломати и др.
Ти, като разумно същество, трябва да правиш разлика между обикновеното стъкло и диаманта. Диамантът е твърд, добре пречупва слънчевите лъчи и е способен да лекува, т. е. има лечебни свойства. Скъпоценните камъни, изобщо, имат лечебна сила в себе си, вследствие на което хората още от най-стари времена са ги носили като украшения. Много от съвременните хора вярват, че употребата на скъпоценни камъни ще донесе някакво щастие.
В това има известна доза истина, но има и малко суеверие, на което се поддават, както някои учени и философи, така и хора от висок произход, като царе, князе, дипломати и др.
Мнозина могат да възразят, че между учените и философите не съществуват суеверия. И между тях има суеверия. Вземете, например, френския романист-натуралист Зола, когато замислял да напише ново съчинение, предварително бръквал в една кутия с различни номера, изваждал си един номер и по него съдел за успеха на своето произведение. Той се изповядвал пред свои близки, че това се дължи на някакво атавистическо чувство на суеверие, останало в него от деди и прадеди. И съвременните хора не са свободни още от суеверията в живота.
към беседата >>
Вие казвате: Всяка точка от квадрата принадлежи на дадения квадрат.
За изяснение на мисълта си ще ви дам следния пример: Представете си четири точки, като граници, върхове на квадрата. Ако поставите в този квадрат още три други квадрата, с еднакво големи страни, тогава всяка една от допирните точки на тези квадрати ще бъде същевременно и тяхна граница.
Вие казвате: Всяка точка от квадрата принадлежи на дадения квадрат.
Да, но едновременно тя е обща и за четирите квадрата. Така че, когато едно тяло, или един предмет има четири граници, тези граници не са само негови, те принадлежат и на други тела или предмети, които влизат плътно в даденото тяло. Значи, за да се определи валидността на една точка от дадено тяло, което има форма на квадрат, в това тяло трябва да се поставят още три квадрата, да станат всичко четири квадрата, но да заемат видимо едно и също място. Числото четири е мярка, с която се съдят нещата. Какво означават пък четирите квадрата?
към беседата >>
И наистина, никога Любовта не се е проявявала толкова много, както днес.
Днес всички хора искат да бъдат свободни, напълно независими. Никога в света не е имало толкова много теории, учения и възгледи за живота и явленията в природата. Никога в света не е имало толкова университети и училища, както днес. Защо? – Всеки търси Истината, Мъдростта и Любовта, за да бъде свободен, да разбира нещата и да знае как да живее правилно.
И наистина, никога Любовта не се е проявявала толкова много, както днес.
Всичко това е добър признак. И никога в света не е имало толкова много свирци и певци, както в наше време. Когато птиците започнат да пеят, това показва, че пролетта идва. И когато хората пеят много, те предвиждат настъпването на пролетта, т. е. приближаването на нещо ново, красиво в света.
към беседата >>
Мнозина могат да възразят, че между учените и философите не съществуват суеверия.
Диамантът е твърд, добре пречупва слънчевите лъчи и е способен да лекува, т. е. има лечебни свойства. Скъпоценните камъни, изобщо, имат лечебна сила в себе си, вследствие на което хората още от най-стари времена са ги носили като украшения. Много от съвременните хора вярват, че употребата на скъпоценни камъни ще донесе някакво щастие. В това има известна доза истина, но има и малко суеверие, на което се поддават, както някои учени и философи, така и хора от висок произход, като царе, князе, дипломати и др.
Мнозина могат да възразят, че между учените и философите не съществуват суеверия.
И между тях има суеверия. Вземете, например, френския романист-натуралист Зола, когато замислял да напише ново съчинение, предварително бръквал в една кутия с различни номера, изваждал си един номер и по него съдел за успеха на своето произведение. Той се изповядвал пред свои близки, че това се дължи на някакво атавистическо чувство на суеверие, останало в него от деди и прадеди. И съвременните хора не са свободни още от суеверията в живота. Срещате някой писател, който върви замислен, мечтае за своята нова книга, която пише, и току изведнъж виждате на лицето му доволна, щастлива усмивка. Защо?
към беседата >>
Да, но едновременно тя е обща и за четирите квадрата.
За изяснение на мисълта си ще ви дам следния пример: Представете си четири точки, като граници, върхове на квадрата. Ако поставите в този квадрат още три други квадрата, с еднакво големи страни, тогава всяка една от допирните точки на тези квадрати ще бъде същевременно и тяхна граница. Вие казвате: Всяка точка от квадрата принадлежи на дадения квадрат.
Да, но едновременно тя е обща и за четирите квадрата.
Така че, когато едно тяло, или един предмет има четири граници, тези граници не са само негови, те принадлежат и на други тела или предмети, които влизат плътно в даденото тяло. Значи, за да се определи валидността на една точка от дадено тяло, което има форма на квадрат, в това тяло трябва да се поставят още три квадрата, да станат всичко четири квадрата, но да заемат видимо едно и също място. Числото четири е мярка, с която се съдят нещата. Какво означават пък четирите квадрата? Първият квадрат представлява разумната майка, пълна с любов; вторият квадрат представлява бащата, пълен със знание и мъдрост; третият и четвъртият квадрати са преповторение на първия и втория; те представляват сина и дъщерята.
към беседата >>
Всичко това е добър признак.
Днес всички хора искат да бъдат свободни, напълно независими. Никога в света не е имало толкова много теории, учения и възгледи за живота и явленията в природата. Никога в света не е имало толкова университети и училища, както днес. Защо? – Всеки търси Истината, Мъдростта и Любовта, за да бъде свободен, да разбира нещата и да знае как да живее правилно. И наистина, никога Любовта не се е проявявала толкова много, както днес.
Всичко това е добър признак.
И никога в света не е имало толкова много свирци и певци, както в наше време. Когато птиците започнат да пеят, това показва, че пролетта идва. И когато хората пеят много, те предвиждат настъпването на пролетта, т. е. приближаването на нещо ново, красиво в света. Нека пеят певците, ние ги поздравяваме!
към беседата >>
И между тях има суеверия.
има лечебни свойства. Скъпоценните камъни, изобщо, имат лечебна сила в себе си, вследствие на което хората още от най-стари времена са ги носили като украшения. Много от съвременните хора вярват, че употребата на скъпоценни камъни ще донесе някакво щастие. В това има известна доза истина, но има и малко суеверие, на което се поддават, както някои учени и философи, така и хора от висок произход, като царе, князе, дипломати и др. Мнозина могат да възразят, че между учените и философите не съществуват суеверия.
И между тях има суеверия.
Вземете, например, френския романист-натуралист Зола, когато замислял да напише ново съчинение, предварително бръквал в една кутия с различни номера, изваждал си един номер и по него съдел за успеха на своето произведение. Той се изповядвал пред свои близки, че това се дължи на някакво атавистическо чувство на суеверие, останало в него от деди и прадеди. И съвременните хора не са свободни още от суеверията в живота. Срещате някой писател, който върви замислен, мечтае за своята нова книга, която пише, и току изведнъж виждате на лицето му доволна, щастлива усмивка. Защо? – Той видял, че насреща му идва кола, пълна с чували брашно и си казва: Ще върви книгата ми, както брашното се продава.
към беседата >>
Така че, когато едно тяло, или един предмет има четири граници, тези граници не са само негови, те принадлежат и на други тела или предмети, които влизат плътно в даденото тяло.
За изяснение на мисълта си ще ви дам следния пример: Представете си четири точки, като граници, върхове на квадрата. Ако поставите в този квадрат още три други квадрата, с еднакво големи страни, тогава всяка една от допирните точки на тези квадрати ще бъде същевременно и тяхна граница. Вие казвате: Всяка точка от квадрата принадлежи на дадения квадрат. Да, но едновременно тя е обща и за четирите квадрата.
Така че, когато едно тяло, или един предмет има четири граници, тези граници не са само негови, те принадлежат и на други тела или предмети, които влизат плътно в даденото тяло.
Значи, за да се определи валидността на една точка от дадено тяло, което има форма на квадрат, в това тяло трябва да се поставят още три квадрата, да станат всичко четири квадрата, но да заемат видимо едно и също място. Числото четири е мярка, с която се съдят нещата. Какво означават пък четирите квадрата? Първият квадрат представлява разумната майка, пълна с любов; вторият квадрат представлява бащата, пълен със знание и мъдрост; третият и четвъртият квадрати са преповторение на първия и втория; те представляват сина и дъщерята. Синът е образ на Истината, дъщерята – на Правдата; майката – на Любовта, а бащата – на Мъдростта.
към беседата >>
И никога в света не е имало толкова много свирци и певци, както в наше време.
Никога в света не е имало толкова много теории, учения и възгледи за живота и явленията в природата. Никога в света не е имало толкова университети и училища, както днес. Защо? – Всеки търси Истината, Мъдростта и Любовта, за да бъде свободен, да разбира нещата и да знае как да живее правилно. И наистина, никога Любовта не се е проявявала толкова много, както днес. Всичко това е добър признак.
И никога в света не е имало толкова много свирци и певци, както в наше време.
Когато птиците започнат да пеят, това показва, че пролетта идва. И когато хората пеят много, те предвиждат настъпването на пролетта, т. е. приближаването на нещо ново, красиво в света. Нека пеят певците, ние ги поздравяваме!
към беседата >>
Вземете, например, френския романист-натуралист Зола, когато замислял да напише ново съчинение, предварително бръквал в една кутия с различни номера, изваждал си един номер и по него съдел за успеха на своето произведение.
Скъпоценните камъни, изобщо, имат лечебна сила в себе си, вследствие на което хората още от най-стари времена са ги носили като украшения. Много от съвременните хора вярват, че употребата на скъпоценни камъни ще донесе някакво щастие. В това има известна доза истина, но има и малко суеверие, на което се поддават, както някои учени и философи, така и хора от висок произход, като царе, князе, дипломати и др. Мнозина могат да възразят, че между учените и философите не съществуват суеверия. И между тях има суеверия.
Вземете, например, френския романист-натуралист Зола, когато замислял да напише ново съчинение, предварително бръквал в една кутия с различни номера, изваждал си един номер и по него съдел за успеха на своето произведение.
Той се изповядвал пред свои близки, че това се дължи на някакво атавистическо чувство на суеверие, останало в него от деди и прадеди. И съвременните хора не са свободни още от суеверията в живота. Срещате някой писател, който върви замислен, мечтае за своята нова книга, която пише, и току изведнъж виждате на лицето му доволна, щастлива усмивка. Защо? – Той видял, че насреща му идва кола, пълна с чували брашно и си казва: Ще върви книгата ми, както брашното се продава. Срещне ли някоя празна кола, замисли се, става сериозен, казва си: Напразна ще ми бъде работата.
към беседата >>
Значи, за да се определи валидността на една точка от дадено тяло, което има форма на квадрат, в това тяло трябва да се поставят още три квадрата, да станат всичко четири квадрата, но да заемат видимо едно и също място.
За изяснение на мисълта си ще ви дам следния пример: Представете си четири точки, като граници, върхове на квадрата. Ако поставите в този квадрат още три други квадрата, с еднакво големи страни, тогава всяка една от допирните точки на тези квадрати ще бъде същевременно и тяхна граница. Вие казвате: Всяка точка от квадрата принадлежи на дадения квадрат. Да, но едновременно тя е обща и за четирите квадрата. Така че, когато едно тяло, или един предмет има четири граници, тези граници не са само негови, те принадлежат и на други тела или предмети, които влизат плътно в даденото тяло.
Значи, за да се определи валидността на една точка от дадено тяло, което има форма на квадрат, в това тяло трябва да се поставят още три квадрата, да станат всичко четири квадрата, но да заемат видимо едно и също място.
Числото четири е мярка, с която се съдят нещата. Какво означават пък четирите квадрата? Първият квадрат представлява разумната майка, пълна с любов; вторият квадрат представлява бащата, пълен със знание и мъдрост; третият и четвъртият квадрати са преповторение на първия и втория; те представляват сина и дъщерята. Синът е образ на Истината, дъщерята – на Правдата; майката – на Любовта, а бащата – на Мъдростта. Такова нещо трябва да изразява фамилията.
към беседата >>
Когато птиците започнат да пеят, това показва, че пролетта идва.
Никога в света не е имало толкова университети и училища, както днес. Защо? – Всеки търси Истината, Мъдростта и Любовта, за да бъде свободен, да разбира нещата и да знае как да живее правилно. И наистина, никога Любовта не се е проявявала толкова много, както днес. Всичко това е добър признак. И никога в света не е имало толкова много свирци и певци, както в наше време.
Когато птиците започнат да пеят, това показва, че пролетта идва.
И когато хората пеят много, те предвиждат настъпването на пролетта, т. е. приближаването на нещо ново, красиво в света. Нека пеят певците, ние ги поздравяваме!
към беседата >>
Той се изповядвал пред свои близки, че това се дължи на някакво атавистическо чувство на суеверие, останало в него от деди и прадеди.
Много от съвременните хора вярват, че употребата на скъпоценни камъни ще донесе някакво щастие. В това има известна доза истина, но има и малко суеверие, на което се поддават, както някои учени и философи, така и хора от висок произход, като царе, князе, дипломати и др. Мнозина могат да възразят, че между учените и философите не съществуват суеверия. И между тях има суеверия. Вземете, например, френския романист-натуралист Зола, когато замислял да напише ново съчинение, предварително бръквал в една кутия с различни номера, изваждал си един номер и по него съдел за успеха на своето произведение.
Той се изповядвал пред свои близки, че това се дължи на някакво атавистическо чувство на суеверие, останало в него от деди и прадеди.
И съвременните хора не са свободни още от суеверията в живота. Срещате някой писател, който върви замислен, мечтае за своята нова книга, която пише, и току изведнъж виждате на лицето му доволна, щастлива усмивка. Защо? – Той видял, че насреща му идва кола, пълна с чували брашно и си казва: Ще върви книгата ми, както брашното се продава. Срещне ли някоя празна кола, замисли се, става сериозен, казва си: Напразна ще ми бъде работата. Няма да имам успех!
към беседата >>
Числото четири е мярка, с която се съдят нещата.
Ако поставите в този квадрат още три други квадрата, с еднакво големи страни, тогава всяка една от допирните точки на тези квадрати ще бъде същевременно и тяхна граница. Вие казвате: Всяка точка от квадрата принадлежи на дадения квадрат. Да, но едновременно тя е обща и за четирите квадрата. Така че, когато едно тяло, или един предмет има четири граници, тези граници не са само негови, те принадлежат и на други тела или предмети, които влизат плътно в даденото тяло. Значи, за да се определи валидността на една точка от дадено тяло, което има форма на квадрат, в това тяло трябва да се поставят още три квадрата, да станат всичко четири квадрата, но да заемат видимо едно и също място.
Числото четири е мярка, с която се съдят нещата.
Какво означават пък четирите квадрата? Първият квадрат представлява разумната майка, пълна с любов; вторият квадрат представлява бащата, пълен със знание и мъдрост; третият и четвъртият квадрати са преповторение на първия и втория; те представляват сина и дъщерята. Синът е образ на Истината, дъщерята – на Правдата; майката – на Любовта, а бащата – на Мъдростта. Такова нещо трябва да изразява фамилията. От това гледище, какво съдържание се крие във всяка точка, например, в точка А.
към беседата >>
И когато хората пеят много, те предвиждат настъпването на пролетта, т. е.
– Всеки търси Истината, Мъдростта и Любовта, за да бъде свободен, да разбира нещата и да знае как да живее правилно. И наистина, никога Любовта не се е проявявала толкова много, както днес. Всичко това е добър признак. И никога в света не е имало толкова много свирци и певци, както в наше време. Когато птиците започнат да пеят, това показва, че пролетта идва.
И когато хората пеят много, те предвиждат настъпването на пролетта, т. е.
приближаването на нещо ново, красиво в света. Нека пеят певците, ние ги поздравяваме!
към беседата >>
И съвременните хора не са свободни още от суеверията в живота.
В това има известна доза истина, но има и малко суеверие, на което се поддават, както някои учени и философи, така и хора от висок произход, като царе, князе, дипломати и др. Мнозина могат да възразят, че между учените и философите не съществуват суеверия. И между тях има суеверия. Вземете, например, френския романист-натуралист Зола, когато замислял да напише ново съчинение, предварително бръквал в една кутия с различни номера, изваждал си един номер и по него съдел за успеха на своето произведение. Той се изповядвал пред свои близки, че това се дължи на някакво атавистическо чувство на суеверие, останало в него от деди и прадеди.
И съвременните хора не са свободни още от суеверията в живота.
Срещате някой писател, който върви замислен, мечтае за своята нова книга, която пише, и току изведнъж виждате на лицето му доволна, щастлива усмивка. Защо? – Той видял, че насреща му идва кола, пълна с чували брашно и си казва: Ще върви книгата ми, както брашното се продава. Срещне ли някоя празна кола, замисли се, става сериозен, казва си: Напразна ще ми бъде работата. Няма да имам успех! Питам: Какво отношение има между празната и пълната кола и неговото съчинение?
към беседата >>
Какво означават пък четирите квадрата?
Вие казвате: Всяка точка от квадрата принадлежи на дадения квадрат. Да, но едновременно тя е обща и за четирите квадрата. Така че, когато едно тяло, или един предмет има четири граници, тези граници не са само негови, те принадлежат и на други тела или предмети, които влизат плътно в даденото тяло. Значи, за да се определи валидността на една точка от дадено тяло, което има форма на квадрат, в това тяло трябва да се поставят още три квадрата, да станат всичко четири квадрата, но да заемат видимо едно и също място. Числото четири е мярка, с която се съдят нещата.
Какво означават пък четирите квадрата?
Първият квадрат представлява разумната майка, пълна с любов; вторият квадрат представлява бащата, пълен със знание и мъдрост; третият и четвъртият квадрати са преповторение на първия и втория; те представляват сина и дъщерята. Синът е образ на Истината, дъщерята – на Правдата; майката – на Любовта, а бащата – на Мъдростта. Такова нещо трябва да изразява фамилията. От това гледище, какво съдържание се крие във всяка точка, например, в точка А. Тази точка заема четири положения, т. е.
към беседата >>
приближаването на нещо ново, красиво в света.
И наистина, никога Любовта не се е проявявала толкова много, както днес. Всичко това е добър признак. И никога в света не е имало толкова много свирци и певци, както в наше време. Когато птиците започнат да пеят, това показва, че пролетта идва. И когато хората пеят много, те предвиждат настъпването на пролетта, т. е.
приближаването на нещо ново, красиво в света.
Нека пеят певците, ние ги поздравяваме!
към беседата >>
Срещате някой писател, който върви замислен, мечтае за своята нова книга, която пише, и току изведнъж виждате на лицето му доволна, щастлива усмивка. Защо?
Мнозина могат да възразят, че между учените и философите не съществуват суеверия. И между тях има суеверия. Вземете, например, френския романист-натуралист Зола, когато замислял да напише ново съчинение, предварително бръквал в една кутия с различни номера, изваждал си един номер и по него съдел за успеха на своето произведение. Той се изповядвал пред свои близки, че това се дължи на някакво атавистическо чувство на суеверие, останало в него от деди и прадеди. И съвременните хора не са свободни още от суеверията в живота.
Срещате някой писател, който върви замислен, мечтае за своята нова книга, която пише, и току изведнъж виждате на лицето му доволна, щастлива усмивка. Защо?
– Той видял, че насреща му идва кола, пълна с чували брашно и си казва: Ще върви книгата ми, както брашното се продава. Срещне ли някоя празна кола, замисли се, става сериозен, казва си: Напразна ще ми бъде работата. Няма да имам успех! Питам: Какво отношение има между празната и пълната кола и неговото съчинение? Казвате: Ние трябва да се отнасяме критически към нещата, а не повърхностно, да гледаме реално на живота.
към беседата >>
Първият квадрат представлява разумната майка, пълна с любов; вторият квадрат представлява бащата, пълен със знание и мъдрост; третият и четвъртият квадрати са преповторение на първия и втория; те представляват сина и дъщерята.
Да, но едновременно тя е обща и за четирите квадрата. Така че, когато едно тяло, или един предмет има четири граници, тези граници не са само негови, те принадлежат и на други тела или предмети, които влизат плътно в даденото тяло. Значи, за да се определи валидността на една точка от дадено тяло, което има форма на квадрат, в това тяло трябва да се поставят още три квадрата, да станат всичко четири квадрата, но да заемат видимо едно и също място. Числото четири е мярка, с която се съдят нещата. Какво означават пък четирите квадрата?
Първият квадрат представлява разумната майка, пълна с любов; вторият квадрат представлява бащата, пълен със знание и мъдрост; третият и четвъртият квадрати са преповторение на първия и втория; те представляват сина и дъщерята.
Синът е образ на Истината, дъщерята – на Правдата; майката – на Любовта, а бащата – на Мъдростта. Такова нещо трябва да изразява фамилията. От това гледище, какво съдържание се крие във всяка точка, например, в точка А. Тази точка заема четири положения, т. е. тя представлява граница, връх едновременно на четири квадрата: единият квадрат определя положението на Любовта – първия метод.
към беседата >>
Нека пеят певците, ние ги поздравяваме!
Всичко това е добър признак. И никога в света не е имало толкова много свирци и певци, както в наше време. Когато птиците започнат да пеят, това показва, че пролетта идва. И когато хората пеят много, те предвиждат настъпването на пролетта, т. е. приближаването на нещо ново, красиво в света.
Нека пеят певците, ние ги поздравяваме!
към беседата >>
– Той видял, че насреща му идва кола, пълна с чували брашно и си казва: Ще върви книгата ми, както брашното се продава.
И между тях има суеверия. Вземете, например, френския романист-натуралист Зола, когато замислял да напише ново съчинение, предварително бръквал в една кутия с различни номера, изваждал си един номер и по него съдел за успеха на своето произведение. Той се изповядвал пред свои близки, че това се дължи на някакво атавистическо чувство на суеверие, останало в него от деди и прадеди. И съвременните хора не са свободни още от суеверията в живота. Срещате някой писател, който върви замислен, мечтае за своята нова книга, която пише, и току изведнъж виждате на лицето му доволна, щастлива усмивка. Защо?
– Той видял, че насреща му идва кола, пълна с чували брашно и си казва: Ще върви книгата ми, както брашното се продава.
Срещне ли някоя празна кола, замисли се, става сериозен, казва си: Напразна ще ми бъде работата. Няма да имам успех! Питам: Какво отношение има между празната и пълната кола и неговото съчинение? Казвате: Ние трябва да се отнасяме критически към нещата, а не повърхностно, да гледаме реално на живота.
към беседата >>
Синът е образ на Истината, дъщерята – на Правдата; майката – на Любовта, а бащата – на Мъдростта.
Така че, когато едно тяло, или един предмет има четири граници, тези граници не са само негови, те принадлежат и на други тела или предмети, които влизат плътно в даденото тяло. Значи, за да се определи валидността на една точка от дадено тяло, което има форма на квадрат, в това тяло трябва да се поставят още три квадрата, да станат всичко четири квадрата, но да заемат видимо едно и също място. Числото четири е мярка, с която се съдят нещата. Какво означават пък четирите квадрата? Първият квадрат представлява разумната майка, пълна с любов; вторият квадрат представлява бащата, пълен със знание и мъдрост; третият и четвъртият квадрати са преповторение на първия и втория; те представляват сина и дъщерята.
Синът е образ на Истината, дъщерята – на Правдата; майката – на Любовта, а бащата – на Мъдростта.
Такова нещо трябва да изразява фамилията. От това гледище, какво съдържание се крие във всяка точка, например, в точка А. Тази точка заема четири положения, т. е. тя представлява граница, връх едновременно на четири квадрата: единият квадрат определя положението на Любовта – първия метод. Тази точка е жива, разумна.
към беседата >>
Сега цялото човечество се намира пред една велика епоха на промени, която ще донесе новото.
Сега цялото човечество се намира пред една велика епоха на промени, която ще донесе новото.
Затова именно, всички хора трябва да се пазят да не падат духом, да не обезсмислят живота си. По-добри времена от сегашните няма. Всички пробудени души от четирите краища на света трябва да се обединят, да си подадат ръка за взаимна работа – за поставяне основата на новата култура, за идване Царството Божие на земята. Отгоре ще дойдат няколко милиона души, ще впрегнат всички хора на работа и заедно с тях ще въведат ред и порядък на земята. След свършване на своята работа, те ще си заминат, а хората на земята ще останат след тях да живеят и работят.
към беседата >>
Срещне ли някоя празна кола, замисли се, става сериозен, казва си: Напразна ще ми бъде работата.
Вземете, например, френския романист-натуралист Зола, когато замислял да напише ново съчинение, предварително бръквал в една кутия с различни номера, изваждал си един номер и по него съдел за успеха на своето произведение. Той се изповядвал пред свои близки, че това се дължи на някакво атавистическо чувство на суеверие, останало в него от деди и прадеди. И съвременните хора не са свободни още от суеверията в живота. Срещате някой писател, който върви замислен, мечтае за своята нова книга, която пише, и току изведнъж виждате на лицето му доволна, щастлива усмивка. Защо? – Той видял, че насреща му идва кола, пълна с чували брашно и си казва: Ще върви книгата ми, както брашното се продава.
Срещне ли някоя празна кола, замисли се, става сериозен, казва си: Напразна ще ми бъде работата.
Няма да имам успех! Питам: Какво отношение има между празната и пълната кола и неговото съчинение? Казвате: Ние трябва да се отнасяме критически към нещата, а не повърхностно, да гледаме реално на живота.
към беседата >>
Такова нещо трябва да изразява фамилията.
Значи, за да се определи валидността на една точка от дадено тяло, което има форма на квадрат, в това тяло трябва да се поставят още три квадрата, да станат всичко четири квадрата, но да заемат видимо едно и също място. Числото четири е мярка, с която се съдят нещата. Какво означават пък четирите квадрата? Първият квадрат представлява разумната майка, пълна с любов; вторият квадрат представлява бащата, пълен със знание и мъдрост; третият и четвъртият квадрати са преповторение на първия и втория; те представляват сина и дъщерята. Синът е образ на Истината, дъщерята – на Правдата; майката – на Любовта, а бащата – на Мъдростта.
Такова нещо трябва да изразява фамилията.
От това гледище, какво съдържание се крие във всяка точка, например, в точка А. Тази точка заема четири положения, т. е. тя представлява граница, връх едновременно на четири квадрата: единият квадрат определя положението на Любовта – първия метод. Тази точка е жива, разумна. Следователно, само разумните същества могат да бъдат точки.
към беседата >>
Затова именно, всички хора трябва да се пазят да не падат духом, да не обезсмислят живота си.
Сега цялото човечество се намира пред една велика епоха на промени, която ще донесе новото.
Затова именно, всички хора трябва да се пазят да не падат духом, да не обезсмислят живота си.
По-добри времена от сегашните няма. Всички пробудени души от четирите краища на света трябва да се обединят, да си подадат ръка за взаимна работа – за поставяне основата на новата култура, за идване Царството Божие на земята. Отгоре ще дойдат няколко милиона души, ще впрегнат всички хора на работа и заедно с тях ще въведат ред и порядък на земята. След свършване на своята работа, те ще си заминат, а хората на земята ще останат след тях да живеят и работят. По този начин ще се възстанови съобщението между видимия и невидимия свят.
към беседата >>
Няма да имам успех!
Той се изповядвал пред свои близки, че това се дължи на някакво атавистическо чувство на суеверие, останало в него от деди и прадеди. И съвременните хора не са свободни още от суеверията в живота. Срещате някой писател, който върви замислен, мечтае за своята нова книга, която пише, и току изведнъж виждате на лицето му доволна, щастлива усмивка. Защо? – Той видял, че насреща му идва кола, пълна с чували брашно и си казва: Ще върви книгата ми, както брашното се продава. Срещне ли някоя празна кола, замисли се, става сериозен, казва си: Напразна ще ми бъде работата.
Няма да имам успех!
Питам: Какво отношение има между празната и пълната кола и неговото съчинение? Казвате: Ние трябва да се отнасяме критически към нещата, а не повърхностно, да гледаме реално на живота.
към беседата >>
От това гледище, какво съдържание се крие във всяка точка, например, в точка А.
Числото четири е мярка, с която се съдят нещата. Какво означават пък четирите квадрата? Първият квадрат представлява разумната майка, пълна с любов; вторият квадрат представлява бащата, пълен със знание и мъдрост; третият и четвъртият квадрати са преповторение на първия и втория; те представляват сина и дъщерята. Синът е образ на Истината, дъщерята – на Правдата; майката – на Любовта, а бащата – на Мъдростта. Такова нещо трябва да изразява фамилията.
От това гледище, какво съдържание се крие във всяка точка, например, в точка А.
Тази точка заема четири положения, т. е. тя представлява граница, връх едновременно на четири квадрата: единият квадрат определя положението на Любовта – първия метод. Тази точка е жива, разумна. Следователно, само разумните същества могат да бъдат точки. Всяко същество, което привлича нещо към себе си, е разумно, то е разумна сила.
към беседата >>
По-добри времена от сегашните няма.
Сега цялото човечество се намира пред една велика епоха на промени, която ще донесе новото. Затова именно, всички хора трябва да се пазят да не падат духом, да не обезсмислят живота си.
По-добри времена от сегашните няма.
Всички пробудени души от четирите краища на света трябва да се обединят, да си подадат ръка за взаимна работа – за поставяне основата на новата култура, за идване Царството Божие на земята. Отгоре ще дойдат няколко милиона души, ще впрегнат всички хора на работа и заедно с тях ще въведат ред и порядък на земята. След свършване на своята работа, те ще си заминат, а хората на земята ще останат след тях да живеят и работят. По този начин ще се възстанови съобщението между видимия и невидимия свят. Вие ще бъдете свидетели на това и ще кажете: Така се каза едно време и така стана.
към беседата >>
Питам: Какво отношение има между празната и пълната кола и неговото съчинение?
И съвременните хора не са свободни още от суеверията в живота. Срещате някой писател, който върви замислен, мечтае за своята нова книга, която пише, и току изведнъж виждате на лицето му доволна, щастлива усмивка. Защо? – Той видял, че насреща му идва кола, пълна с чували брашно и си казва: Ще върви книгата ми, както брашното се продава. Срещне ли някоя празна кола, замисли се, става сериозен, казва си: Напразна ще ми бъде работата. Няма да имам успех!
Питам: Какво отношение има между празната и пълната кола и неговото съчинение?
Казвате: Ние трябва да се отнасяме критически към нещата, а не повърхностно, да гледаме реално на живота.
към беседата >>
Тази точка заема четири положения, т. е.
Какво означават пък четирите квадрата? Първият квадрат представлява разумната майка, пълна с любов; вторият квадрат представлява бащата, пълен със знание и мъдрост; третият и четвъртият квадрати са преповторение на първия и втория; те представляват сина и дъщерята. Синът е образ на Истината, дъщерята – на Правдата; майката – на Любовта, а бащата – на Мъдростта. Такова нещо трябва да изразява фамилията. От това гледище, какво съдържание се крие във всяка точка, например, в точка А.
Тази точка заема четири положения, т. е.
тя представлява граница, връх едновременно на четири квадрата: единият квадрат определя положението на Любовта – първия метод. Тази точка е жива, разумна. Следователно, само разумните същества могат да бъдат точки. Всяко същество, което привлича нещо към себе си, е разумно, то е разумна сила. Някой казва: Този човек ме привлича към себе си.
към беседата >>
Всички пробудени души от четирите краища на света трябва да се обединят, да си подадат ръка за взаимна работа – за поставяне основата на новата култура, за идване Царството Божие на земята.
Сега цялото човечество се намира пред една велика епоха на промени, която ще донесе новото. Затова именно, всички хора трябва да се пазят да не падат духом, да не обезсмислят живота си. По-добри времена от сегашните няма.
Всички пробудени души от четирите краища на света трябва да се обединят, да си подадат ръка за взаимна работа – за поставяне основата на новата култура, за идване Царството Божие на земята.
Отгоре ще дойдат няколко милиона души, ще впрегнат всички хора на работа и заедно с тях ще въведат ред и порядък на земята. След свършване на своята работа, те ще си заминат, а хората на земята ще останат след тях да живеят и работят. По този начин ще се възстанови съобщението между видимия и невидимия свят. Вие ще бъдете свидетели на това и ще кажете: Така се каза едно време и така стана. Ние не искаме още сега да вярвате, когато се сбъдне това, което сега ви говоря, тогава ще си спомните и ще повярвате.
към беседата >>
Казвате: Ние трябва да се отнасяме критически към нещата, а не повърхностно, да гледаме реално на живота.
Срещате някой писател, който върви замислен, мечтае за своята нова книга, която пише, и току изведнъж виждате на лицето му доволна, щастлива усмивка. Защо? – Той видял, че насреща му идва кола, пълна с чували брашно и си казва: Ще върви книгата ми, както брашното се продава. Срещне ли някоя празна кола, замисли се, става сериозен, казва си: Напразна ще ми бъде работата. Няма да имам успех! Питам: Какво отношение има между празната и пълната кола и неговото съчинение?
Казвате: Ние трябва да се отнасяме критически към нещата, а не повърхностно, да гледаме реално на живота.
към беседата >>
тя представлява граница, връх едновременно на четири квадрата: единият квадрат определя положението на Любовта – първия метод.
Първият квадрат представлява разумната майка, пълна с любов; вторият квадрат представлява бащата, пълен със знание и мъдрост; третият и четвъртият квадрати са преповторение на първия и втория; те представляват сина и дъщерята. Синът е образ на Истината, дъщерята – на Правдата; майката – на Любовта, а бащата – на Мъдростта. Такова нещо трябва да изразява фамилията. От това гледище, какво съдържание се крие във всяка точка, например, в точка А. Тази точка заема четири положения, т. е.
тя представлява граница, връх едновременно на четири квадрата: единият квадрат определя положението на Любовта – първия метод.
Тази точка е жива, разумна. Следователно, само разумните същества могат да бъдат точки. Всяко същество, което привлича нещо към себе си, е разумно, то е разумна сила. Някой казва: Този човек ме привлича към себе си. – С какво може да те привлече един човек?
към беседата >>
Отгоре ще дойдат няколко милиона души, ще впрегнат всички хора на работа и заедно с тях ще въведат ред и порядък на земята.
Сега цялото човечество се намира пред една велика епоха на промени, която ще донесе новото. Затова именно, всички хора трябва да се пазят да не падат духом, да не обезсмислят живота си. По-добри времена от сегашните няма. Всички пробудени души от четирите краища на света трябва да се обединят, да си подадат ръка за взаимна работа – за поставяне основата на новата култура, за идване Царството Божие на земята.
Отгоре ще дойдат няколко милиона души, ще впрегнат всички хора на работа и заедно с тях ще въведат ред и порядък на земята.
След свършване на своята работа, те ще си заминат, а хората на земята ще останат след тях да живеят и работят. По този начин ще се възстанови съобщението между видимия и невидимия свят. Вие ще бъдете свидетели на това и ще кажете: Така се каза едно време и така стана. Ние не искаме още сега да вярвате, когато се сбъдне това, което сега ви говоря, тогава ще си спомните и ще повярвате. За всички идва нещо велико!
към беседата >>
Питам: Какво представлява реалният живот?
Питам: Какво представлява реалният живот?
Може ли той да се пипа, да се хваща в ръка, като нещо материално, като круша или ябълка, и да се обръща на една и на друга страна? Животът не е нещо материално, но има свои материални прояви, по които може да се съди за неговия дълбок, вътрешен смисъл. При това всяка проява в природата оказва известно влияние върху живота. Например, учените са забелязали, че когато се явяват петна на слънцето, някъде в природата има големи бури, урагани. Колкото повече петна има, толкова повече ветрове се явяват.
към беседата >>
Тази точка е жива, разумна.
Синът е образ на Истината, дъщерята – на Правдата; майката – на Любовта, а бащата – на Мъдростта. Такова нещо трябва да изразява фамилията. От това гледище, какво съдържание се крие във всяка точка, например, в точка А. Тази точка заема четири положения, т. е. тя представлява граница, връх едновременно на четири квадрата: единият квадрат определя положението на Любовта – първия метод.
Тази точка е жива, разумна.
Следователно, само разумните същества могат да бъдат точки. Всяко същество, което привлича нещо към себе си, е разумно, то е разумна сила. Някой казва: Този човек ме привлича към себе си. – С какво може да те привлече един човек? – С разумността си.
към беседата >>
След свършване на своята работа, те ще си заминат, а хората на земята ще останат след тях да живеят и работят.
Сега цялото човечество се намира пред една велика епоха на промени, която ще донесе новото. Затова именно, всички хора трябва да се пазят да не падат духом, да не обезсмислят живота си. По-добри времена от сегашните няма. Всички пробудени души от четирите краища на света трябва да се обединят, да си подадат ръка за взаимна работа – за поставяне основата на новата култура, за идване Царството Божие на земята. Отгоре ще дойдат няколко милиона души, ще впрегнат всички хора на работа и заедно с тях ще въведат ред и порядък на земята.
След свършване на своята работа, те ще си заминат, а хората на земята ще останат след тях да живеят и работят.
По този начин ще се възстанови съобщението между видимия и невидимия свят. Вие ще бъдете свидетели на това и ще кажете: Така се каза едно време и така стана. Ние не искаме още сега да вярвате, когато се сбъдне това, което сега ви говоря, тогава ще си спомните и ще повярвате. За всички идва нещо велико! Затова младите да седят на поста си, а старите да обръснат брадите си.
към беседата >>
Може ли той да се пипа, да се хваща в ръка, като нещо материално, като круша или ябълка, и да се обръща на една и на друга страна?
Питам: Какво представлява реалният живот?
Може ли той да се пипа, да се хваща в ръка, като нещо материално, като круша или ябълка, и да се обръща на една и на друга страна?
Животът не е нещо материално, но има свои материални прояви, по които може да се съди за неговия дълбок, вътрешен смисъл. При това всяка проява в природата оказва известно влияние върху живота. Например, учените са забелязали, че когато се явяват петна на слънцето, някъде в природата има големи бури, урагани. Колкото повече петна има, толкова повече ветрове се явяват. Освен това слънчевите петна са свързани и с плодородието на една или на друга страна.
към беседата >>
Следователно, само разумните същества могат да бъдат точки.
Такова нещо трябва да изразява фамилията. От това гледище, какво съдържание се крие във всяка точка, например, в точка А. Тази точка заема четири положения, т. е. тя представлява граница, връх едновременно на четири квадрата: единият квадрат определя положението на Любовта – първия метод. Тази точка е жива, разумна.
Следователно, само разумните същества могат да бъдат точки.
Всяко същество, което привлича нещо към себе си, е разумно, то е разумна сила. Някой казва: Този човек ме привлича към себе си. – С какво може да те привлече един човек? – С разумността си. С какво професорът, ученият човек привлича хората?
към беседата >>
По този начин ще се възстанови съобщението между видимия и невидимия свят.
Затова именно, всички хора трябва да се пазят да не падат духом, да не обезсмислят живота си. По-добри времена от сегашните няма. Всички пробудени души от четирите краища на света трябва да се обединят, да си подадат ръка за взаимна работа – за поставяне основата на новата култура, за идване Царството Божие на земята. Отгоре ще дойдат няколко милиона души, ще впрегнат всички хора на работа и заедно с тях ще въведат ред и порядък на земята. След свършване на своята работа, те ще си заминат, а хората на земята ще останат след тях да живеят и работят.
По този начин ще се възстанови съобщението между видимия и невидимия свят.
Вие ще бъдете свидетели на това и ще кажете: Така се каза едно време и така стана. Ние не искаме още сега да вярвате, когато се сбъдне това, което сега ви говоря, тогава ще си спомните и ще повярвате. За всички идва нещо велико! Затова младите да седят на поста си, а старите да обръснат брадите си. Американците и англичаните отдалеч схващат това нещо и затова се бръснат.
към беседата >>
Животът не е нещо материално, но има свои материални прояви, по които може да се съди за неговия дълбок, вътрешен смисъл.
Питам: Какво представлява реалният живот? Може ли той да се пипа, да се хваща в ръка, като нещо материално, като круша или ябълка, и да се обръща на една и на друга страна?
Животът не е нещо материално, но има свои материални прояви, по които може да се съди за неговия дълбок, вътрешен смисъл.
При това всяка проява в природата оказва известно влияние върху живота. Например, учените са забелязали, че когато се явяват петна на слънцето, някъде в природата има големи бури, урагани. Колкото повече петна има, толкова повече ветрове се явяват. Освен това слънчевите петна са свързани и с плодородието на една или на друга страна. Явяват ли се повече петна, и плодородието е по-голямо.
към беседата >>
Всяко същество, което привлича нещо към себе си, е разумно, то е разумна сила.
От това гледище, какво съдържание се крие във всяка точка, например, в точка А. Тази точка заема четири положения, т. е. тя представлява граница, връх едновременно на четири квадрата: единият квадрат определя положението на Любовта – първия метод. Тази точка е жива, разумна. Следователно, само разумните същества могат да бъдат точки.
Всяко същество, което привлича нещо към себе си, е разумно, то е разумна сила.
Някой казва: Този човек ме привлича към себе си. – С какво може да те привлече един човек? – С разумността си. С какво професорът, ученият човек привлича хората? – Със знанието си.
към беседата >>
Вие ще бъдете свидетели на това и ще кажете: Така се каза едно време и така стана.
По-добри времена от сегашните няма. Всички пробудени души от четирите краища на света трябва да се обединят, да си подадат ръка за взаимна работа – за поставяне основата на новата култура, за идване Царството Божие на земята. Отгоре ще дойдат няколко милиона души, ще впрегнат всички хора на работа и заедно с тях ще въведат ред и порядък на земята. След свършване на своята работа, те ще си заминат, а хората на земята ще останат след тях да живеят и работят. По този начин ще се възстанови съобщението между видимия и невидимия свят.
Вие ще бъдете свидетели на това и ще кажете: Така се каза едно време и така стана.
Ние не искаме още сега да вярвате, когато се сбъдне това, което сега ви говоря, тогава ще си спомните и ще повярвате. За всички идва нещо велико! Затова младите да седят на поста си, а старите да обръснат брадите си. Американците и англичаните отдалеч схващат това нещо и затова се бръснат. Турците пък обратно: те оставят брадите си да растат дълги, но работите им не вървят.
към беседата >>
При това всяка проява в природата оказва известно влияние върху живота.
Питам: Какво представлява реалният живот? Може ли той да се пипа, да се хваща в ръка, като нещо материално, като круша или ябълка, и да се обръща на една и на друга страна? Животът не е нещо материално, но има свои материални прояви, по които може да се съди за неговия дълбок, вътрешен смисъл.
При това всяка проява в природата оказва известно влияние върху живота.
Например, учените са забелязали, че когато се явяват петна на слънцето, някъде в природата има големи бури, урагани. Колкото повече петна има, толкова повече ветрове се явяват. Освен това слънчевите петна са свързани и с плодородието на една или на друга страна. Явяват ли се повече петна, и плодородието е по-голямо. Оттам пък и търговията се засилва.
към беседата >>
Някой казва: Този човек ме привлича към себе си.
Тази точка заема четири положения, т. е. тя представлява граница, връх едновременно на четири квадрата: единият квадрат определя положението на Любовта – първия метод. Тази точка е жива, разумна. Следователно, само разумните същества могат да бъдат точки. Всяко същество, което привлича нещо към себе си, е разумно, то е разумна сила.
Някой казва: Този човек ме привлича към себе си.
– С какво може да те привлече един човек? – С разумността си. С какво професорът, ученият човек привлича хората? – Със знанието си. С какво привлича публиката музикантът?
към беседата >>
Ние не искаме още сега да вярвате, когато се сбъдне това, което сега ви говоря, тогава ще си спомните и ще повярвате.
Всички пробудени души от четирите краища на света трябва да се обединят, да си подадат ръка за взаимна работа – за поставяне основата на новата култура, за идване Царството Божие на земята. Отгоре ще дойдат няколко милиона души, ще впрегнат всички хора на работа и заедно с тях ще въведат ред и порядък на земята. След свършване на своята работа, те ще си заминат, а хората на земята ще останат след тях да живеят и работят. По този начин ще се възстанови съобщението между видимия и невидимия свят. Вие ще бъдете свидетели на това и ще кажете: Така се каза едно време и така стана.
Ние не искаме още сега да вярвате, когато се сбъдне това, което сега ви говоря, тогава ще си спомните и ще повярвате.
За всички идва нещо велико! Затова младите да седят на поста си, а старите да обръснат брадите си. Американците и англичаните отдалеч схващат това нещо и затова се бръснат. Турците пък обратно: те оставят брадите си да растат дълги, но работите им не вървят. Англичанинът казва: Ако брадата ме спъва да вляза в Царството Божие, аз ще я обръсна – нищо повече!
към беседата >>
Например, учените са забелязали, че когато се явяват петна на слънцето, някъде в природата има големи бури, урагани.
Питам: Какво представлява реалният живот? Може ли той да се пипа, да се хваща в ръка, като нещо материално, като круша или ябълка, и да се обръща на една и на друга страна? Животът не е нещо материално, но има свои материални прояви, по които може да се съди за неговия дълбок, вътрешен смисъл. При това всяка проява в природата оказва известно влияние върху живота.
Например, учените са забелязали, че когато се явяват петна на слънцето, някъде в природата има големи бури, урагани.
Колкото повече петна има, толкова повече ветрове се явяват. Освен това слънчевите петна са свързани и с плодородието на една или на друга страна. Явяват ли се повече петна, и плодородието е по-голямо. Оттам пък и търговията се засилва. Щом има голямо плодородие и добра търговия, същевременно и броят на женитбите се увеличава.
към беседата >>
– С какво може да те привлече един човек?
тя представлява граница, връх едновременно на четири квадрата: единият квадрат определя положението на Любовта – първия метод. Тази точка е жива, разумна. Следователно, само разумните същества могат да бъдат точки. Всяко същество, което привлича нещо към себе си, е разумно, то е разумна сила. Някой казва: Този човек ме привлича към себе си.
– С какво може да те привлече един човек?
– С разумността си. С какво професорът, ученият човек привлича хората? – Със знанието си. С какво привлича публиката музикантът? – С хубавото свирене.
към беседата >>
За всички идва нещо велико!
Отгоре ще дойдат няколко милиона души, ще впрегнат всички хора на работа и заедно с тях ще въведат ред и порядък на земята. След свършване на своята работа, те ще си заминат, а хората на земята ще останат след тях да живеят и работят. По този начин ще се възстанови съобщението между видимия и невидимия свят. Вие ще бъдете свидетели на това и ще кажете: Така се каза едно време и така стана. Ние не искаме още сега да вярвате, когато се сбъдне това, което сега ви говоря, тогава ще си спомните и ще повярвате.
За всички идва нещо велико!
Затова младите да седят на поста си, а старите да обръснат брадите си. Американците и англичаните отдалеч схващат това нещо и затова се бръснат. Турците пък обратно: те оставят брадите си да растат дълги, но работите им не вървят. Англичанинът казва: Ако брадата ме спъва да вляза в Царството Божие, аз ще я обръсна – нищо повече! Който бръсне брадата си, трябва да внесе нещо меко, деликатно в характера си.
към беседата >>
Колкото повече петна има, толкова повече ветрове се явяват.
Питам: Какво представлява реалният живот? Може ли той да се пипа, да се хваща в ръка, като нещо материално, като круша или ябълка, и да се обръща на една и на друга страна? Животът не е нещо материално, но има свои материални прояви, по които може да се съди за неговия дълбок, вътрешен смисъл. При това всяка проява в природата оказва известно влияние върху живота. Например, учените са забелязали, че когато се явяват петна на слънцето, някъде в природата има големи бури, урагани.
Колкото повече петна има, толкова повече ветрове се явяват.
Освен това слънчевите петна са свързани и с плодородието на една или на друга страна. Явяват ли се повече петна, и плодородието е по-голямо. Оттам пък и търговията се засилва. Щом има голямо плодородие и добра търговия, същевременно и броят на женитбите се увеличава. По слънчевите петна може да се предсказва какви ще бъдат отношенията между членовете в един дом.
към беседата >>
– С разумността си.
Тази точка е жива, разумна. Следователно, само разумните същества могат да бъдат точки. Всяко същество, което привлича нещо към себе си, е разумно, то е разумна сила. Някой казва: Този човек ме привлича към себе си. – С какво може да те привлече един човек?
– С разумността си.
С какво професорът, ученият човек привлича хората? – Със знанието си. С какво привлича публиката музикантът? – С хубавото свирене. Художникът с какво привлича своите обожатели?
към беседата >>
Затова младите да седят на поста си, а старите да обръснат брадите си.
След свършване на своята работа, те ще си заминат, а хората на земята ще останат след тях да живеят и работят. По този начин ще се възстанови съобщението между видимия и невидимия свят. Вие ще бъдете свидетели на това и ще кажете: Така се каза едно време и така стана. Ние не искаме още сега да вярвате, когато се сбъдне това, което сега ви говоря, тогава ще си спомните и ще повярвате. За всички идва нещо велико!
Затова младите да седят на поста си, а старите да обръснат брадите си.
Американците и англичаните отдалеч схващат това нещо и затова се бръснат. Турците пък обратно: те оставят брадите си да растат дълги, но работите им не вървят. Англичанинът казва: Ако брадата ме спъва да вляза в Царството Божие, аз ще я обръсна – нищо повече! Който бръсне брадата си, трябва да внесе нещо меко, деликатно в характера си. Който е мекушав, нека остави брадата му да расте, тя ще внесе твърдост, устойчивост в характера му.
към беседата >>
Освен това слънчевите петна са свързани и с плодородието на една или на друга страна.
Може ли той да се пипа, да се хваща в ръка, като нещо материално, като круша или ябълка, и да се обръща на една и на друга страна? Животът не е нещо материално, но има свои материални прояви, по които може да се съди за неговия дълбок, вътрешен смисъл. При това всяка проява в природата оказва известно влияние върху живота. Например, учените са забелязали, че когато се явяват петна на слънцето, някъде в природата има големи бури, урагани. Колкото повече петна има, толкова повече ветрове се явяват.
Освен това слънчевите петна са свързани и с плодородието на една или на друга страна.
Явяват ли се повече петна, и плодородието е по-голямо. Оттам пък и търговията се засилва. Щом има голямо плодородие и добра търговия, същевременно и броят на женитбите се увеличава. По слънчевите петна може да се предсказва какви ще бъдат отношенията между членовете в един дом. Ще кажете: Как е възможно слънчевите петна да указват влияние върху отношенията на хората?
към беседата >>
С какво професорът, ученият човек привлича хората?
Следователно, само разумните същества могат да бъдат точки. Всяко същество, което привлича нещо към себе си, е разумно, то е разумна сила. Някой казва: Този човек ме привлича към себе си. – С какво може да те привлече един човек? – С разумността си.
С какво професорът, ученият човек привлича хората?
– Със знанието си. С какво привлича публиката музикантът? – С хубавото свирене. Художникът с какво привлича своите обожатели? – С умението си да рисува хубави картини.
към беседата >>
Американците и англичаните отдалеч схващат това нещо и затова се бръснат.
По този начин ще се възстанови съобщението между видимия и невидимия свят. Вие ще бъдете свидетели на това и ще кажете: Така се каза едно време и така стана. Ние не искаме още сега да вярвате, когато се сбъдне това, което сега ви говоря, тогава ще си спомните и ще повярвате. За всички идва нещо велико! Затова младите да седят на поста си, а старите да обръснат брадите си.
Американците и англичаните отдалеч схващат това нещо и затова се бръснат.
Турците пък обратно: те оставят брадите си да растат дълги, но работите им не вървят. Англичанинът казва: Ако брадата ме спъва да вляза в Царството Божие, аз ще я обръсна – нищо повече! Който бръсне брадата си, трябва да внесе нещо меко, деликатно в характера си. Който е мекушав, нека остави брадата му да расте, тя ще внесе твърдост, устойчивост в характера му. В Писанието е казано, че около Бога ще останат само 24 старци с дълги бради, които ще отбелязват епохите, през които човечеството е минало.
към беседата >>
Явяват ли се повече петна, и плодородието е по-голямо.
Животът не е нещо материално, но има свои материални прояви, по които може да се съди за неговия дълбок, вътрешен смисъл. При това всяка проява в природата оказва известно влияние върху живота. Например, учените са забелязали, че когато се явяват петна на слънцето, някъде в природата има големи бури, урагани. Колкото повече петна има, толкова повече ветрове се явяват. Освен това слънчевите петна са свързани и с плодородието на една или на друга страна.
Явяват ли се повече петна, и плодородието е по-голямо.
Оттам пък и търговията се засилва. Щом има голямо плодородие и добра търговия, същевременно и броят на женитбите се увеличава. По слънчевите петна може да се предсказва какви ще бъдат отношенията между членовете в един дом. Ще кажете: Как е възможно слънчевите петна да указват влияние върху отношенията на хората? – Много естествено!
към беседата >>
– Със знанието си.
Всяко същество, което привлича нещо към себе си, е разумно, то е разумна сила. Някой казва: Този човек ме привлича към себе си. – С какво може да те привлече един човек? – С разумността си. С какво професорът, ученият човек привлича хората?
– Със знанието си.
С какво привлича публиката музикантът? – С хубавото свирене. Художникът с какво привлича своите обожатели? – С умението си да рисува хубави картини. С какво военният насърчава войниците?
към беседата >>
Турците пък обратно: те оставят брадите си да растат дълги, но работите им не вървят.
Вие ще бъдете свидетели на това и ще кажете: Така се каза едно време и така стана. Ние не искаме още сега да вярвате, когато се сбъдне това, което сега ви говоря, тогава ще си спомните и ще повярвате. За всички идва нещо велико! Затова младите да седят на поста си, а старите да обръснат брадите си. Американците и англичаните отдалеч схващат това нещо и затова се бръснат.
Турците пък обратно: те оставят брадите си да растат дълги, но работите им не вървят.
Англичанинът казва: Ако брадата ме спъва да вляза в Царството Божие, аз ще я обръсна – нищо повече! Който бръсне брадата си, трябва да внесе нещо меко, деликатно в характера си. Който е мекушав, нека остави брадата му да расте, тя ще внесе твърдост, устойчивост в характера му. В Писанието е казано, че около Бога ще останат само 24 старци с дълги бради, които ще отбелязват епохите, през които човечеството е минало. Всички други ще бъдат все по на 33 години, като млади, хубави моми.
към беседата >>
Оттам пък и търговията се засилва.
При това всяка проява в природата оказва известно влияние върху живота. Например, учените са забелязали, че когато се явяват петна на слънцето, някъде в природата има големи бури, урагани. Колкото повече петна има, толкова повече ветрове се явяват. Освен това слънчевите петна са свързани и с плодородието на една или на друга страна. Явяват ли се повече петна, и плодородието е по-голямо.
Оттам пък и търговията се засилва.
Щом има голямо плодородие и добра търговия, същевременно и броят на женитбите се увеличава. По слънчевите петна може да се предсказва какви ще бъдат отношенията между членовете в един дом. Ще кажете: Как е възможно слънчевите петна да указват влияние върху отношенията на хората? – Много естествено! Когато има повече петна на слънцето, плодородието е голямо, търговията добра, и джобовете на мъжете по-пълни с пари.
към беседата >>
С какво привлича публиката музикантът?
Някой казва: Този човек ме привлича към себе си. – С какво може да те привлече един човек? – С разумността си. С какво професорът, ученият човек привлича хората? – Със знанието си.
С какво привлича публиката музикантът?
– С хубавото свирене. Художникът с какво привлича своите обожатели? – С умението си да рисува хубави картини. С какво военният насърчава войниците? – С голямата си смелост да се хвърля в боя.
към беседата >>
Англичанинът казва: Ако брадата ме спъва да вляза в Царството Божие, аз ще я обръсна – нищо повече!
Ние не искаме още сега да вярвате, когато се сбъдне това, което сега ви говоря, тогава ще си спомните и ще повярвате. За всички идва нещо велико! Затова младите да седят на поста си, а старите да обръснат брадите си. Американците и англичаните отдалеч схващат това нещо и затова се бръснат. Турците пък обратно: те оставят брадите си да растат дълги, но работите им не вървят.
Англичанинът казва: Ако брадата ме спъва да вляза в Царството Божие, аз ще я обръсна – нищо повече!
Който бръсне брадата си, трябва да внесе нещо меко, деликатно в характера си. Който е мекушав, нека остави брадата му да расте, тя ще внесе твърдост, устойчивост в характера му. В Писанието е казано, че около Бога ще останат само 24 старци с дълги бради, които ще отбелязват епохите, през които човечеството е минало. Всички други ще бъдат все по на 33 години, като млади, хубави моми. Ще кажете: Как ще се познаваме, щом всички ще бъдем на една възраст?
към беседата >>
Щом има голямо плодородие и добра търговия, същевременно и броят на женитбите се увеличава.
Например, учените са забелязали, че когато се явяват петна на слънцето, някъде в природата има големи бури, урагани. Колкото повече петна има, толкова повече ветрове се явяват. Освен това слънчевите петна са свързани и с плодородието на една или на друга страна. Явяват ли се повече петна, и плодородието е по-голямо. Оттам пък и търговията се засилва.
Щом има голямо плодородие и добра търговия, същевременно и броят на женитбите се увеличава.
По слънчевите петна може да се предсказва какви ще бъдат отношенията между членовете в един дом. Ще кажете: Как е възможно слънчевите петна да указват влияние върху отношенията на хората? – Много естествено! Когато има повече петна на слънцето, плодородието е голямо, търговията добра, и джобовете на мъжете по-пълни с пари. Щом мъжът има повече пари, избегнати са голяма част от недоразуменията в един дом.
към беседата >>
– С хубавото свирене.
– С какво може да те привлече един човек? – С разумността си. С какво професорът, ученият човек привлича хората? – Със знанието си. С какво привлича публиката музикантът?
– С хубавото свирене.
Художникът с какво привлича своите обожатели? – С умението си да рисува хубави картини. С какво военният насърчава войниците? – С голямата си смелост да се хвърля в боя. Погледне ли към ножа си, той казва: Това е моята магическа пръчка, с която мога всичко да направя.
към беседата >>
Който бръсне брадата си, трябва да внесе нещо меко, деликатно в характера си.
За всички идва нещо велико! Затова младите да седят на поста си, а старите да обръснат брадите си. Американците и англичаните отдалеч схващат това нещо и затова се бръснат. Турците пък обратно: те оставят брадите си да растат дълги, но работите им не вървят. Англичанинът казва: Ако брадата ме спъва да вляза в Царството Божие, аз ще я обръсна – нищо повече!
Който бръсне брадата си, трябва да внесе нещо меко, деликатно в характера си.
Който е мекушав, нека остави брадата му да расте, тя ще внесе твърдост, устойчивост в характера му. В Писанието е казано, че около Бога ще останат само 24 старци с дълги бради, които ще отбелязват епохите, през които човечеството е минало. Всички други ще бъдат все по на 33 години, като млади, хубави моми. Ще кажете: Как ще се познаваме, щом всички ще бъдем на една възраст? Нима хората, които нямат бради не се познават?
към беседата >>
По слънчевите петна може да се предсказва какви ще бъдат отношенията между членовете в един дом.
Колкото повече петна има, толкова повече ветрове се явяват. Освен това слънчевите петна са свързани и с плодородието на една или на друга страна. Явяват ли се повече петна, и плодородието е по-голямо. Оттам пък и търговията се засилва. Щом има голямо плодородие и добра търговия, същевременно и броят на женитбите се увеличава.
По слънчевите петна може да се предсказва какви ще бъдат отношенията между членовете в един дом.
Ще кажете: Как е възможно слънчевите петна да указват влияние върху отношенията на хората? – Много естествено! Когато има повече петна на слънцето, плодородието е голямо, търговията добра, и джобовете на мъжете по-пълни с пари. Щом мъжът има повече пари, избегнати са голяма част от недоразуменията в един дом. Няма ли плодородие през годината, търговията е по-слаба, а оттам и джобовете на мъжете по-празни.
към беседата >>
Художникът с какво привлича своите обожатели?
– С разумността си. С какво професорът, ученият човек привлича хората? – Със знанието си. С какво привлича публиката музикантът? – С хубавото свирене.
Художникът с какво привлича своите обожатели?
– С умението си да рисува хубави картини. С какво военният насърчава войниците? – С голямата си смелост да се хвърля в боя. Погледне ли към ножа си, той казва: Това е моята магическа пръчка, с която мога всичко да направя. И всички, които го гледат, казват: Голям юнак е този човек!
към беседата >>
Който е мекушав, нека остави брадата му да расте, тя ще внесе твърдост, устойчивост в характера му.
Затова младите да седят на поста си, а старите да обръснат брадите си. Американците и англичаните отдалеч схващат това нещо и затова се бръснат. Турците пък обратно: те оставят брадите си да растат дълги, но работите им не вървят. Англичанинът казва: Ако брадата ме спъва да вляза в Царството Божие, аз ще я обръсна – нищо повече! Който бръсне брадата си, трябва да внесе нещо меко, деликатно в характера си.
Който е мекушав, нека остави брадата му да расте, тя ще внесе твърдост, устойчивост в характера му.
В Писанието е казано, че около Бога ще останат само 24 старци с дълги бради, които ще отбелязват епохите, през които човечеството е минало. Всички други ще бъдат все по на 33 години, като млади, хубави моми. Ще кажете: Как ще се познаваме, щом всички ще бъдем на една възраст? Нима хората, които нямат бради не се познават? И без бради, пак ще се познавате.
към беседата >>
Ще кажете: Как е възможно слънчевите петна да указват влияние върху отношенията на хората?
Освен това слънчевите петна са свързани и с плодородието на една или на друга страна. Явяват ли се повече петна, и плодородието е по-голямо. Оттам пък и търговията се засилва. Щом има голямо плодородие и добра търговия, същевременно и броят на женитбите се увеличава. По слънчевите петна може да се предсказва какви ще бъдат отношенията между членовете в един дом.
Ще кажете: Как е възможно слънчевите петна да указват влияние върху отношенията на хората?
– Много естествено! Когато има повече петна на слънцето, плодородието е голямо, търговията добра, и джобовете на мъжете по-пълни с пари. Щом мъжът има повече пари, избегнати са голяма част от недоразуменията в един дом. Няма ли плодородие през годината, търговията е по-слаба, а оттам и джобовете на мъжете по-празни. Няма ли достатъчно пари, и недоволството в домовете е по-голямо.
към беседата >>
– С умението си да рисува хубави картини.
С какво професорът, ученият човек привлича хората? – Със знанието си. С какво привлича публиката музикантът? – С хубавото свирене. Художникът с какво привлича своите обожатели?
– С умението си да рисува хубави картини.
С какво военният насърчава войниците? – С голямата си смелост да се хвърля в боя. Погледне ли към ножа си, той казва: Това е моята магическа пръчка, с която мога всичко да направя. И всички, които го гледат, казват: Голям юнак е този човек! Обаче, силата на човека не седи в неговия нож.
към беседата >>
В Писанието е казано, че около Бога ще останат само 24 старци с дълги бради, които ще отбелязват епохите, през които човечеството е минало.
Американците и англичаните отдалеч схващат това нещо и затова се бръснат. Турците пък обратно: те оставят брадите си да растат дълги, но работите им не вървят. Англичанинът казва: Ако брадата ме спъва да вляза в Царството Божие, аз ще я обръсна – нищо повече! Който бръсне брадата си, трябва да внесе нещо меко, деликатно в характера си. Който е мекушав, нека остави брадата му да расте, тя ще внесе твърдост, устойчивост в характера му.
В Писанието е казано, че около Бога ще останат само 24 старци с дълги бради, които ще отбелязват епохите, през които човечеството е минало.
Всички други ще бъдат все по на 33 години, като млади, хубави моми. Ще кажете: Как ще се познаваме, щом всички ще бъдем на една възраст? Нима хората, които нямат бради не се познават? И без бради, пак ще се познавате. Понеже всички сме излезли от Бога, ще познаем, че сме деца на Един Баща, че сме братя и сестри.
към беседата >>
– Много естествено!
Явяват ли се повече петна, и плодородието е по-голямо. Оттам пък и търговията се засилва. Щом има голямо плодородие и добра търговия, същевременно и броят на женитбите се увеличава. По слънчевите петна може да се предсказва какви ще бъдат отношенията между членовете в един дом. Ще кажете: Как е възможно слънчевите петна да указват влияние върху отношенията на хората?
– Много естествено!
Когато има повече петна на слънцето, плодородието е голямо, търговията добра, и джобовете на мъжете по-пълни с пари. Щом мъжът има повече пари, избегнати са голяма част от недоразуменията в един дом. Няма ли плодородие през годината, търговията е по-слаба, а оттам и джобовете на мъжете по-празни. Няма ли достатъчно пари, и недоволството в домовете е по-голямо. Някой казва: Защо хората не живеят добре помежду си?
към беседата >>
С какво военният насърчава войниците?
– Със знанието си. С какво привлича публиката музикантът? – С хубавото свирене. Художникът с какво привлича своите обожатели? – С умението си да рисува хубави картини.
С какво военният насърчава войниците?
– С голямата си смелост да се хвърля в боя. Погледне ли към ножа си, той казва: Това е моята магическа пръчка, с която мога всичко да направя. И всички, които го гледат, казват: Голям юнак е този човек! Обаче, силата на човека не седи в неговия нож. Когато Давид излезе срещу Голиат, Саул му даде копие и нож, с които да се брани.
към беседата >>
Всички други ще бъдат все по на 33 години, като млади, хубави моми.
Турците пък обратно: те оставят брадите си да растат дълги, но работите им не вървят. Англичанинът казва: Ако брадата ме спъва да вляза в Царството Божие, аз ще я обръсна – нищо повече! Който бръсне брадата си, трябва да внесе нещо меко, деликатно в характера си. Който е мекушав, нека остави брадата му да расте, тя ще внесе твърдост, устойчивост в характера му. В Писанието е казано, че около Бога ще останат само 24 старци с дълги бради, които ще отбелязват епохите, през които човечеството е минало.
Всички други ще бъдат все по на 33 години, като млади, хубави моми.
Ще кажете: Как ще се познаваме, щом всички ще бъдем на една възраст? Нима хората, които нямат бради не се познават? И без бради, пак ще се познавате. Понеже всички сме излезли от Бога, ще познаем, че сме деца на Един Баща, че сме братя и сестри. Казвам: Когато мъртвите се събудят от дълбокия сън и разберат всички илюзии, в които са живели, ще кажат: Слава Богу, че мина времето на това велико заблуждение!
към беседата >>
Когато има повече петна на слънцето, плодородието е голямо, търговията добра, и джобовете на мъжете по-пълни с пари.
Оттам пък и търговията се засилва. Щом има голямо плодородие и добра търговия, същевременно и броят на женитбите се увеличава. По слънчевите петна може да се предсказва какви ще бъдат отношенията между членовете в един дом. Ще кажете: Как е възможно слънчевите петна да указват влияние върху отношенията на хората? – Много естествено!
Когато има повече петна на слънцето, плодородието е голямо, търговията добра, и джобовете на мъжете по-пълни с пари.
Щом мъжът има повече пари, избегнати са голяма част от недоразуменията в един дом. Няма ли плодородие през годината, търговията е по-слаба, а оттам и джобовете на мъжете по-празни. Няма ли достатъчно пари, и недоволството в домовете е по-голямо. Някой казва: Защо хората не живеят добре помежду си? – Защото няма петна по слънцето.
към беседата >>
– С голямата си смелост да се хвърля в боя.
С какво привлича публиката музикантът? – С хубавото свирене. Художникът с какво привлича своите обожатели? – С умението си да рисува хубави картини. С какво военният насърчава войниците?
– С голямата си смелост да се хвърля в боя.
Погледне ли към ножа си, той казва: Това е моята магическа пръчка, с която мога всичко да направя. И всички, които го гледат, казват: Голям юнак е този човек! Обаче, силата на човека не седи в неговия нож. Когато Давид излезе срещу Голиат, Саул му даде копие и нож, с които да се брани. Давид ги тури в пояса си, но едва се движеше под тяхната тежест.
към беседата >>
Ще кажете: Как ще се познаваме, щом всички ще бъдем на една възраст?
Англичанинът казва: Ако брадата ме спъва да вляза в Царството Божие, аз ще я обръсна – нищо повече! Който бръсне брадата си, трябва да внесе нещо меко, деликатно в характера си. Който е мекушав, нека остави брадата му да расте, тя ще внесе твърдост, устойчивост в характера му. В Писанието е казано, че около Бога ще останат само 24 старци с дълги бради, които ще отбелязват епохите, през които човечеството е минало. Всички други ще бъдат все по на 33 години, като млади, хубави моми.
Ще кажете: Как ще се познаваме, щом всички ще бъдем на една възраст?
Нима хората, които нямат бради не се познават? И без бради, пак ще се познавате. Понеже всички сме излезли от Бога, ще познаем, че сме деца на Един Баща, че сме братя и сестри. Казвам: Когато мъртвите се събудят от дълбокия сън и разберат всички илюзии, в които са живели, ще кажат: Слава Богу, че мина времето на това велико заблуждение! Тогава Бог ще се възцари между хората и всички ще се помирят: хора, религия, наука, изкуство – всички ще си подадат ръка за обща работа, а човечеството ще заживее нов, щастлив живот.
към беседата >>
Щом мъжът има повече пари, избегнати са голяма част от недоразуменията в един дом.
Щом има голямо плодородие и добра търговия, същевременно и броят на женитбите се увеличава. По слънчевите петна може да се предсказва какви ще бъдат отношенията между членовете в един дом. Ще кажете: Как е възможно слънчевите петна да указват влияние върху отношенията на хората? – Много естествено! Когато има повече петна на слънцето, плодородието е голямо, търговията добра, и джобовете на мъжете по-пълни с пари.
Щом мъжът има повече пари, избегнати са голяма част от недоразуменията в един дом.
Няма ли плодородие през годината, търговията е по-слаба, а оттам и джобовете на мъжете по-празни. Няма ли достатъчно пари, и недоволството в домовете е по-голямо. Някой казва: Защо хората не живеят добре помежду си? – Защото няма петна по слънцето. Много от съвременните учени не вярват на тези факти, но за в бъдеще те ще повярват, че наистина, появяването на слънчевите петна има отношение към човешкия живот.
към беседата >>
Погледне ли към ножа си, той казва: Това е моята магическа пръчка, с която мога всичко да направя.
– С хубавото свирене. Художникът с какво привлича своите обожатели? – С умението си да рисува хубави картини. С какво военният насърчава войниците? – С голямата си смелост да се хвърля в боя.
Погледне ли към ножа си, той казва: Това е моята магическа пръчка, с която мога всичко да направя.
И всички, които го гледат, казват: Голям юнак е този човек! Обаче, силата на човека не седи в неговия нож. Когато Давид излезе срещу Голиат, Саул му даде копие и нож, с които да се брани. Давид ги тури в пояса си, но едва се движеше под тяхната тежест. Той ги захвърли настрана и каза: „Не съм научен да действам с такива оръжия.
към беседата >>
Нима хората, които нямат бради не се познават?
Който бръсне брадата си, трябва да внесе нещо меко, деликатно в характера си. Който е мекушав, нека остави брадата му да расте, тя ще внесе твърдост, устойчивост в характера му. В Писанието е казано, че около Бога ще останат само 24 старци с дълги бради, които ще отбелязват епохите, през които човечеството е минало. Всички други ще бъдат все по на 33 години, като млади, хубави моми. Ще кажете: Как ще се познаваме, щом всички ще бъдем на една възраст?
Нима хората, които нямат бради не се познават?
И без бради, пак ще се познавате. Понеже всички сме излезли от Бога, ще познаем, че сме деца на Един Баща, че сме братя и сестри. Казвам: Когато мъртвите се събудят от дълбокия сън и разберат всички илюзии, в които са живели, ще кажат: Слава Богу, че мина времето на това велико заблуждение! Тогава Бог ще се възцари между хората и всички ще се помирят: хора, религия, наука, изкуство – всички ще си подадат ръка за обща работа, а човечеството ще заживее нов, щастлив живот. Хората ще правят всеки ден научни екскурзии до Слънцето, до Луната, до Марс, до Юпитер, до Сатурн – навсякъде, където искат.
към беседата >>
Няма ли плодородие през годината, търговията е по-слаба, а оттам и джобовете на мъжете по-празни.
По слънчевите петна може да се предсказва какви ще бъдат отношенията между членовете в един дом. Ще кажете: Как е възможно слънчевите петна да указват влияние върху отношенията на хората? – Много естествено! Когато има повече петна на слънцето, плодородието е голямо, търговията добра, и джобовете на мъжете по-пълни с пари. Щом мъжът има повече пари, избегнати са голяма част от недоразуменията в един дом.
Няма ли плодородие през годината, търговията е по-слаба, а оттам и джобовете на мъжете по-празни.
Няма ли достатъчно пари, и недоволството в домовете е по-голямо. Някой казва: Защо хората не живеят добре помежду си? – Защото няма петна по слънцето. Много от съвременните учени не вярват на тези факти, но за в бъдеще те ще повярват, че наистина, появяването на слънчевите петна има отношение към човешкия живот. Изобщо, резките промени, които стават в слънцето, изразяват две различни състояния.
към беседата >>
И всички, които го гледат, казват: Голям юнак е този човек!
Художникът с какво привлича своите обожатели? – С умението си да рисува хубави картини. С какво военният насърчава войниците? – С голямата си смелост да се хвърля в боя. Погледне ли към ножа си, той казва: Това е моята магическа пръчка, с която мога всичко да направя.
И всички, които го гледат, казват: Голям юнак е този човек!
Обаче, силата на човека не седи в неговия нож. Когато Давид излезе срещу Голиат, Саул му даде копие и нож, с които да се брани. Давид ги тури в пояса си, но едва се движеше под тяхната тежест. Той ги захвърли настрана и каза: „Не съм научен да действам с такива оръжия. Моята прашка е най-доброто ми оръжие.“ Той взе тоягата си и надви на Голиат.
към беседата >>
И без бради, пак ще се познавате.
Който е мекушав, нека остави брадата му да расте, тя ще внесе твърдост, устойчивост в характера му. В Писанието е казано, че около Бога ще останат само 24 старци с дълги бради, които ще отбелязват епохите, през които човечеството е минало. Всички други ще бъдат все по на 33 години, като млади, хубави моми. Ще кажете: Как ще се познаваме, щом всички ще бъдем на една възраст? Нима хората, които нямат бради не се познават?
И без бради, пак ще се познавате.
Понеже всички сме излезли от Бога, ще познаем, че сме деца на Един Баща, че сме братя и сестри. Казвам: Когато мъртвите се събудят от дълбокия сън и разберат всички илюзии, в които са живели, ще кажат: Слава Богу, че мина времето на това велико заблуждение! Тогава Бог ще се възцари между хората и всички ще се помирят: хора, религия, наука, изкуство – всички ще си подадат ръка за обща работа, а човечеството ще заживее нов, щастлив живот. Хората ще правят всеки ден научни екскурзии до Слънцето, до Луната, до Марс, до Юпитер, до Сатурн – навсякъде, където искат. Като направят своите научни изследвания, те ще се върнат обратно на земята.
към беседата >>
Няма ли достатъчно пари, и недоволството в домовете е по-голямо.
Ще кажете: Как е възможно слънчевите петна да указват влияние върху отношенията на хората? – Много естествено! Когато има повече петна на слънцето, плодородието е голямо, търговията добра, и джобовете на мъжете по-пълни с пари. Щом мъжът има повече пари, избегнати са голяма част от недоразуменията в един дом. Няма ли плодородие през годината, търговията е по-слаба, а оттам и джобовете на мъжете по-празни.
Няма ли достатъчно пари, и недоволството в домовете е по-голямо.
Някой казва: Защо хората не живеят добре помежду си? – Защото няма петна по слънцето. Много от съвременните учени не вярват на тези факти, но за в бъдеще те ще повярват, че наистина, появяването на слънчевите петна има отношение към човешкия живот. Изобщо, резките промени, които стават в слънцето, изразяват две различни състояния.
към беседата >>
Обаче, силата на човека не седи в неговия нож.
– С умението си да рисува хубави картини. С какво военният насърчава войниците? – С голямата си смелост да се хвърля в боя. Погледне ли към ножа си, той казва: Това е моята магическа пръчка, с която мога всичко да направя. И всички, които го гледат, казват: Голям юнак е този човек!
Обаче, силата на човека не седи в неговия нож.
Когато Давид излезе срещу Голиат, Саул му даде копие и нож, с които да се брани. Давид ги тури в пояса си, но едва се движеше под тяхната тежест. Той ги захвърли настрана и каза: „Не съм научен да действам с такива оръжия. Моята прашка е най-доброто ми оръжие.“ Той взе тоягата си и надви на Голиат. Истината се крие в простите неща.
към беседата >>
Понеже всички сме излезли от Бога, ще познаем, че сме деца на Един Баща, че сме братя и сестри.
В Писанието е казано, че около Бога ще останат само 24 старци с дълги бради, които ще отбелязват епохите, през които човечеството е минало. Всички други ще бъдат все по на 33 години, като млади, хубави моми. Ще кажете: Как ще се познаваме, щом всички ще бъдем на една възраст? Нима хората, които нямат бради не се познават? И без бради, пак ще се познавате.
Понеже всички сме излезли от Бога, ще познаем, че сме деца на Един Баща, че сме братя и сестри.
Казвам: Когато мъртвите се събудят от дълбокия сън и разберат всички илюзии, в които са живели, ще кажат: Слава Богу, че мина времето на това велико заблуждение! Тогава Бог ще се възцари между хората и всички ще се помирят: хора, религия, наука, изкуство – всички ще си подадат ръка за обща работа, а човечеството ще заживее нов, щастлив живот. Хората ще правят всеки ден научни екскурзии до Слънцето, до Луната, до Марс, до Юпитер, до Сатурн – навсякъде, където искат. Като направят своите научни изследвания, те ще се върнат обратно на земята. Съвременните хора пътуват до Франция, Германия, Англия, Италия, но пак са недоволни.
към беседата >>
Някой казва: Защо хората не живеят добре помежду си?
– Много естествено! Когато има повече петна на слънцето, плодородието е голямо, търговията добра, и джобовете на мъжете по-пълни с пари. Щом мъжът има повече пари, избегнати са голяма част от недоразуменията в един дом. Няма ли плодородие през годината, търговията е по-слаба, а оттам и джобовете на мъжете по-празни. Няма ли достатъчно пари, и недоволството в домовете е по-голямо.
Някой казва: Защо хората не живеят добре помежду си?
– Защото няма петна по слънцето. Много от съвременните учени не вярват на тези факти, но за в бъдеще те ще повярват, че наистина, появяването на слънчевите петна има отношение към човешкия живот. Изобщо, резките промени, които стават в слънцето, изразяват две различни състояния.
към беседата >>
Когато Давид излезе срещу Голиат, Саул му даде копие и нож, с които да се брани.
С какво военният насърчава войниците? – С голямата си смелост да се хвърля в боя. Погледне ли към ножа си, той казва: Това е моята магическа пръчка, с която мога всичко да направя. И всички, които го гледат, казват: Голям юнак е този човек! Обаче, силата на човека не седи в неговия нож.
Когато Давид излезе срещу Голиат, Саул му даде копие и нож, с които да се брани.
Давид ги тури в пояса си, но едва се движеше под тяхната тежест. Той ги захвърли настрана и каза: „Не съм научен да действам с такива оръжия. Моята прашка е най-доброто ми оръжие.“ Той взе тоягата си и надви на Голиат. Истината се крие в простите неща. Който живее с нея, той ще стане велик човек.
към беседата >>
Казвам: Когато мъртвите се събудят от дълбокия сън и разберат всички илюзии, в които са живели, ще кажат: Слава Богу, че мина времето на това велико заблуждение!
Всички други ще бъдат все по на 33 години, като млади, хубави моми. Ще кажете: Как ще се познаваме, щом всички ще бъдем на една възраст? Нима хората, които нямат бради не се познават? И без бради, пак ще се познавате. Понеже всички сме излезли от Бога, ще познаем, че сме деца на Един Баща, че сме братя и сестри.
Казвам: Когато мъртвите се събудят от дълбокия сън и разберат всички илюзии, в които са живели, ще кажат: Слава Богу, че мина времето на това велико заблуждение!
Тогава Бог ще се възцари между хората и всички ще се помирят: хора, религия, наука, изкуство – всички ще си подадат ръка за обща работа, а човечеството ще заживее нов, щастлив живот. Хората ще правят всеки ден научни екскурзии до Слънцето, до Луната, до Марс, до Юпитер, до Сатурн – навсякъде, където искат. Като направят своите научни изследвания, те ще се върнат обратно на земята. Съвременните хора пътуват до Франция, Германия, Англия, Италия, но пак са недоволни. Ако човек отиде до Сириус, той ще се върне с нова придобивка за ума; ако отиде до Венера, ще има едно разширение в сърцето.
към беседата >>
– Защото няма петна по слънцето.
Когато има повече петна на слънцето, плодородието е голямо, търговията добра, и джобовете на мъжете по-пълни с пари. Щом мъжът има повече пари, избегнати са голяма част от недоразуменията в един дом. Няма ли плодородие през годината, търговията е по-слаба, а оттам и джобовете на мъжете по-празни. Няма ли достатъчно пари, и недоволството в домовете е по-голямо. Някой казва: Защо хората не живеят добре помежду си?
– Защото няма петна по слънцето.
Много от съвременните учени не вярват на тези факти, но за в бъдеще те ще повярват, че наистина, появяването на слънчевите петна има отношение към човешкия живот. Изобщо, резките промени, които стават в слънцето, изразяват две различни състояния.
към беседата >>
Давид ги тури в пояса си, но едва се движеше под тяхната тежест.
– С голямата си смелост да се хвърля в боя. Погледне ли към ножа си, той казва: Това е моята магическа пръчка, с която мога всичко да направя. И всички, които го гледат, казват: Голям юнак е този човек! Обаче, силата на човека не седи в неговия нож. Когато Давид излезе срещу Голиат, Саул му даде копие и нож, с които да се брани.
Давид ги тури в пояса си, но едва се движеше под тяхната тежест.
Той ги захвърли настрана и каза: „Не съм научен да действам с такива оръжия. Моята прашка е най-доброто ми оръжие.“ Той взе тоягата си и надви на Голиат. Истината се крие в простите неща. Който живее с нея, той ще стане велик човек. Давид надви със своята прашка, каквато и малките деца употребяват.
към беседата >>
Тогава Бог ще се възцари между хората и всички ще се помирят: хора, религия, наука, изкуство – всички ще си подадат ръка за обща работа, а човечеството ще заживее нов, щастлив живот.
Ще кажете: Как ще се познаваме, щом всички ще бъдем на една възраст? Нима хората, които нямат бради не се познават? И без бради, пак ще се познавате. Понеже всички сме излезли от Бога, ще познаем, че сме деца на Един Баща, че сме братя и сестри. Казвам: Когато мъртвите се събудят от дълбокия сън и разберат всички илюзии, в които са живели, ще кажат: Слава Богу, че мина времето на това велико заблуждение!
Тогава Бог ще се възцари между хората и всички ще се помирят: хора, религия, наука, изкуство – всички ще си подадат ръка за обща работа, а човечеството ще заживее нов, щастлив живот.
Хората ще правят всеки ден научни екскурзии до Слънцето, до Луната, до Марс, до Юпитер, до Сатурн – навсякъде, където искат. Като направят своите научни изследвания, те ще се върнат обратно на земята. Съвременните хора пътуват до Франция, Германия, Англия, Италия, но пак са недоволни. Ако човек отиде до Сириус, той ще се върне с нова придобивка за ума; ако отиде до Венера, ще има едно разширение в сърцето. Но всичко това са далечни проспекти за ума и сърцето на човека.
към беседата >>
Много от съвременните учени не вярват на тези факти, но за в бъдеще те ще повярват, че наистина, появяването на слънчевите петна има отношение към човешкия живот.
Щом мъжът има повече пари, избегнати са голяма част от недоразуменията в един дом. Няма ли плодородие през годината, търговията е по-слаба, а оттам и джобовете на мъжете по-празни. Няма ли достатъчно пари, и недоволството в домовете е по-голямо. Някой казва: Защо хората не живеят добре помежду си? – Защото няма петна по слънцето.
Много от съвременните учени не вярват на тези факти, но за в бъдеще те ще повярват, че наистина, появяването на слънчевите петна има отношение към човешкия живот.
Изобщо, резките промени, които стават в слънцето, изразяват две различни състояния.
към беседата >>
Той ги захвърли настрана и каза: „Не съм научен да действам с такива оръжия.
Погледне ли към ножа си, той казва: Това е моята магическа пръчка, с която мога всичко да направя. И всички, които го гледат, казват: Голям юнак е този човек! Обаче, силата на човека не седи в неговия нож. Когато Давид излезе срещу Голиат, Саул му даде копие и нож, с които да се брани. Давид ги тури в пояса си, но едва се движеше под тяхната тежест.
Той ги захвърли настрана и каза: „Не съм научен да действам с такива оръжия.
Моята прашка е най-доброто ми оръжие.“ Той взе тоягата си и надви на Голиат. Истината се крие в простите неща. Който живее с нея, той ще стане велик човек. Давид надви със своята прашка, каквато и малките деца употребяват. Тя представлява три линийки, свързани по особен начин и между тях някъде се поставя камъкът.
към беседата >>
Хората ще правят всеки ден научни екскурзии до Слънцето, до Луната, до Марс, до Юпитер, до Сатурн – навсякъде, където искат.
Нима хората, които нямат бради не се познават? И без бради, пак ще се познавате. Понеже всички сме излезли от Бога, ще познаем, че сме деца на Един Баща, че сме братя и сестри. Казвам: Когато мъртвите се събудят от дълбокия сън и разберат всички илюзии, в които са живели, ще кажат: Слава Богу, че мина времето на това велико заблуждение! Тогава Бог ще се възцари между хората и всички ще се помирят: хора, религия, наука, изкуство – всички ще си подадат ръка за обща работа, а човечеството ще заживее нов, щастлив живот.
Хората ще правят всеки ден научни екскурзии до Слънцето, до Луната, до Марс, до Юпитер, до Сатурн – навсякъде, където искат.
Като направят своите научни изследвания, те ще се върнат обратно на земята. Съвременните хора пътуват до Франция, Германия, Англия, Италия, но пак са недоволни. Ако човек отиде до Сириус, той ще се върне с нова придобивка за ума; ако отиде до Венера, ще има едно разширение в сърцето. Но всичко това са далечни проспекти за ума и сърцето на човека. Бог е предвидил за човека несметни богатства, велики постижения!
към беседата >>
Изобщо, резките промени, които стават в слънцето, изразяват две различни състояния.
Няма ли плодородие през годината, търговията е по-слаба, а оттам и джобовете на мъжете по-празни. Няма ли достатъчно пари, и недоволството в домовете е по-голямо. Някой казва: Защо хората не живеят добре помежду си? – Защото няма петна по слънцето. Много от съвременните учени не вярват на тези факти, но за в бъдеще те ще повярват, че наистина, появяването на слънчевите петна има отношение към човешкия живот.
Изобщо, резките промени, които стават в слънцето, изразяват две различни състояния.
към беседата >>
Моята прашка е най-доброто ми оръжие.“ Той взе тоягата си и надви на Голиат.
И всички, които го гледат, казват: Голям юнак е този човек! Обаче, силата на човека не седи в неговия нож. Когато Давид излезе срещу Голиат, Саул му даде копие и нож, с които да се брани. Давид ги тури в пояса си, но едва се движеше под тяхната тежест. Той ги захвърли настрана и каза: „Не съм научен да действам с такива оръжия.
Моята прашка е най-доброто ми оръжие.“ Той взе тоягата си и надви на Голиат.
Истината се крие в простите неща. Който живее с нея, той ще стане велик човек. Давид надви със своята прашка, каквато и малките деца употребяват. Тя представлява три линийки, свързани по особен начин и между тях някъде се поставя камъкът. Значи, едната линийка представлява долната устна, втората линийка – горната устна, а третата – езика.
към беседата >>
Като направят своите научни изследвания, те ще се върнат обратно на земята.
И без бради, пак ще се познавате. Понеже всички сме излезли от Бога, ще познаем, че сме деца на Един Баща, че сме братя и сестри. Казвам: Когато мъртвите се събудят от дълбокия сън и разберат всички илюзии, в които са живели, ще кажат: Слава Богу, че мина времето на това велико заблуждение! Тогава Бог ще се възцари между хората и всички ще се помирят: хора, религия, наука, изкуство – всички ще си подадат ръка за обща работа, а човечеството ще заживее нов, щастлив живот. Хората ще правят всеки ден научни екскурзии до Слънцето, до Луната, до Марс, до Юпитер, до Сатурн – навсякъде, където искат.
Като направят своите научни изследвания, те ще се върнат обратно на земята.
Съвременните хора пътуват до Франция, Германия, Англия, Италия, но пак са недоволни. Ако човек отиде до Сириус, той ще се върне с нова придобивка за ума; ако отиде до Венера, ще има едно разширение в сърцето. Но всичко това са далечни проспекти за ума и сърцето на човека. Бог е предвидил за човека несметни богатства, велики постижения! Има за какво да живеем, има кой да ни люби и кого да любим!
към беседата >>
За обяснение на тази мисъл ще ви дам следния пример.
За обяснение на тази мисъл ще ви дам следния пример.
Вземете черния и белия цветове и разгледайте техните свойства. И двата цвята са пасивни, но се отличават с противоположни качества: черният цвят поглъща почти всички слънчеви лъчи в себе си, вследствие на което задържа повече топлина, белият цвят – обратно. Той отразява слънчевите лъчи, вследствие на което задържа по-малко топлина. Следователно лятно време, когато се чувствате простудени, завийте се с черна дреха, за да се стоплите. Искате ли да се поразхладите, завийте се с бяла дреха.
към беседата >>
Истината се крие в простите неща.
Обаче, силата на човека не седи в неговия нож. Когато Давид излезе срещу Голиат, Саул му даде копие и нож, с които да се брани. Давид ги тури в пояса си, но едва се движеше под тяхната тежест. Той ги захвърли настрана и каза: „Не съм научен да действам с такива оръжия. Моята прашка е най-доброто ми оръжие.“ Той взе тоягата си и надви на Голиат.
Истината се крие в простите неща.
Който живее с нея, той ще стане велик човек. Давид надви със своята прашка, каквато и малките деца употребяват. Тя представлява три линийки, свързани по особен начин и между тях някъде се поставя камъкът. Значи, едната линийка представлява долната устна, втората линийка – горната устна, а третата – езика. Така че, чрез устата си трябва да изхвърляме навън по една разумна дума.
към беседата >>
Съвременните хора пътуват до Франция, Германия, Англия, Италия, но пак са недоволни.
Понеже всички сме излезли от Бога, ще познаем, че сме деца на Един Баща, че сме братя и сестри. Казвам: Когато мъртвите се събудят от дълбокия сън и разберат всички илюзии, в които са живели, ще кажат: Слава Богу, че мина времето на това велико заблуждение! Тогава Бог ще се възцари между хората и всички ще се помирят: хора, религия, наука, изкуство – всички ще си подадат ръка за обща работа, а човечеството ще заживее нов, щастлив живот. Хората ще правят всеки ден научни екскурзии до Слънцето, до Луната, до Марс, до Юпитер, до Сатурн – навсякъде, където искат. Като направят своите научни изследвания, те ще се върнат обратно на земята.
Съвременните хора пътуват до Франция, Германия, Англия, Италия, но пак са недоволни.
Ако човек отиде до Сириус, той ще се върне с нова придобивка за ума; ако отиде до Венера, ще има едно разширение в сърцето. Но всичко това са далечни проспекти за ума и сърцето на човека. Бог е предвидил за човека несметни богатства, велики постижения! Има за какво да живеем, има кой да ни люби и кого да любим! Няма по-велико нещо за човека от това, да намериш Онзи, Който те люби.
към беседата >>
Вземете черния и белия цветове и разгледайте техните свойства.
За обяснение на тази мисъл ще ви дам следния пример.
Вземете черния и белия цветове и разгледайте техните свойства.
И двата цвята са пасивни, но се отличават с противоположни качества: черният цвят поглъща почти всички слънчеви лъчи в себе си, вследствие на което задържа повече топлина, белият цвят – обратно. Той отразява слънчевите лъчи, вследствие на което задържа по-малко топлина. Следователно лятно време, когато се чувствате простудени, завийте се с черна дреха, за да се стоплите. Искате ли да се поразхладите, завийте се с бяла дреха. Тъй щото, когато правим сравнение между свойствата на тези два цвята, ние оприличаваме черния цвят на злото в света.
към беседата >>
Който живее с нея, той ще стане велик човек.
Когато Давид излезе срещу Голиат, Саул му даде копие и нож, с които да се брани. Давид ги тури в пояса си, но едва се движеше под тяхната тежест. Той ги захвърли настрана и каза: „Не съм научен да действам с такива оръжия. Моята прашка е най-доброто ми оръжие.“ Той взе тоягата си и надви на Голиат. Истината се крие в простите неща.
Който живее с нея, той ще стане велик човек.
Давид надви със своята прашка, каквато и малките деца употребяват. Тя представлява три линийки, свързани по особен начин и между тях някъде се поставя камъкът. Значи, едната линийка представлява долната устна, втората линийка – горната устна, а третата – езика. Така че, чрез устата си трябва да изхвърляме навън по една разумна дума. Разумната дума е камъчето, което прашката изхвърля навън.
към беседата >>
Ако човек отиде до Сириус, той ще се върне с нова придобивка за ума; ако отиде до Венера, ще има едно разширение в сърцето.
Казвам: Когато мъртвите се събудят от дълбокия сън и разберат всички илюзии, в които са живели, ще кажат: Слава Богу, че мина времето на това велико заблуждение! Тогава Бог ще се възцари между хората и всички ще се помирят: хора, религия, наука, изкуство – всички ще си подадат ръка за обща работа, а човечеството ще заживее нов, щастлив живот. Хората ще правят всеки ден научни екскурзии до Слънцето, до Луната, до Марс, до Юпитер, до Сатурн – навсякъде, където искат. Като направят своите научни изследвания, те ще се върнат обратно на земята. Съвременните хора пътуват до Франция, Германия, Англия, Италия, но пак са недоволни.
Ако човек отиде до Сириус, той ще се върне с нова придобивка за ума; ако отиде до Венера, ще има едно разширение в сърцето.
Но всичко това са далечни проспекти за ума и сърцето на човека. Бог е предвидил за човека несметни богатства, велики постижения! Има за какво да живеем, има кой да ни люби и кого да любим! Няма по-велико нещо за човека от това, да намериш Онзи, Който те люби. Няма по-велико нещо от това, да намериш Бога, Който заличава всички грехове и престъпления, Който изправя всички недъзи и при всички затруднения в живота, казва: „Не бойте се!
към беседата >>
И двата цвята са пасивни, но се отличават с противоположни качества: черният цвят поглъща почти всички слънчеви лъчи в себе си, вследствие на което задържа повече топлина, белият цвят – обратно.
За обяснение на тази мисъл ще ви дам следния пример. Вземете черния и белия цветове и разгледайте техните свойства.
И двата цвята са пасивни, но се отличават с противоположни качества: черният цвят поглъща почти всички слънчеви лъчи в себе си, вследствие на което задържа повече топлина, белият цвят – обратно.
Той отразява слънчевите лъчи, вследствие на което задържа по-малко топлина. Следователно лятно време, когато се чувствате простудени, завийте се с черна дреха, за да се стоплите. Искате ли да се поразхладите, завийте се с бяла дреха. Тъй щото, когато правим сравнение между свойствата на тези два цвята, ние оприличаваме черния цвят на злото в света. Всъщност черният цвят сам по себе си не е зло, но той представлява състояние на почивка.
към беседата >>
Давид надви със своята прашка, каквато и малките деца употребяват.
Давид ги тури в пояса си, но едва се движеше под тяхната тежест. Той ги захвърли настрана и каза: „Не съм научен да действам с такива оръжия. Моята прашка е най-доброто ми оръжие.“ Той взе тоягата си и надви на Голиат. Истината се крие в простите неща. Който живее с нея, той ще стане велик човек.
Давид надви със своята прашка, каквато и малките деца употребяват.
Тя представлява три линийки, свързани по особен начин и между тях някъде се поставя камъкът. Значи, едната линийка представлява долната устна, втората линийка – горната устна, а третата – езика. Така че, чрез устата си трябва да изхвърляме навън по една разумна дума. Разумната дума е камъчето, което прашката изхвърля навън. Такова камъче е ценно за всеки, който отива да воюва.
към беседата >>
Но всичко това са далечни проспекти за ума и сърцето на човека.
Тогава Бог ще се възцари между хората и всички ще се помирят: хора, религия, наука, изкуство – всички ще си подадат ръка за обща работа, а човечеството ще заживее нов, щастлив живот. Хората ще правят всеки ден научни екскурзии до Слънцето, до Луната, до Марс, до Юпитер, до Сатурн – навсякъде, където искат. Като направят своите научни изследвания, те ще се върнат обратно на земята. Съвременните хора пътуват до Франция, Германия, Англия, Италия, но пак са недоволни. Ако човек отиде до Сириус, той ще се върне с нова придобивка за ума; ако отиде до Венера, ще има едно разширение в сърцето.
Но всичко това са далечни проспекти за ума и сърцето на човека.
Бог е предвидил за човека несметни богатства, велики постижения! Има за какво да живеем, има кой да ни люби и кого да любим! Няма по-велико нещо за човека от това, да намериш Онзи, Който те люби. Няма по-велико нещо от това, да намериш Бога, Който заличава всички грехове и престъпления, Който изправя всички недъзи и при всички затруднения в живота, казва: „Не бойте се! “ И след всичко това нека поетът пише, нека музикантът свири, нека художникът рисува, нека философът философства, нека майката и бащата се радват на своите деца, нека дъщерята и синът благославят родителите си, нека учителите се радват на учениците си, а учениците – на учителите си!
към беседата >>
Той отразява слънчевите лъчи, вследствие на което задържа по-малко топлина.
За обяснение на тази мисъл ще ви дам следния пример. Вземете черния и белия цветове и разгледайте техните свойства. И двата цвята са пасивни, но се отличават с противоположни качества: черният цвят поглъща почти всички слънчеви лъчи в себе си, вследствие на което задържа повече топлина, белият цвят – обратно.
Той отразява слънчевите лъчи, вследствие на което задържа по-малко топлина.
Следователно лятно време, когато се чувствате простудени, завийте се с черна дреха, за да се стоплите. Искате ли да се поразхладите, завийте се с бяла дреха. Тъй щото, когато правим сравнение между свойствата на тези два цвята, ние оприличаваме черния цвят на злото в света. Всъщност черният цвят сам по себе си не е зло, но той представлява състояние на почивка. Понякога тъмнината е полезна. Защо?
към беседата >>
Тя представлява три линийки, свързани по особен начин и между тях някъде се поставя камъкът.
Той ги захвърли настрана и каза: „Не съм научен да действам с такива оръжия. Моята прашка е най-доброто ми оръжие.“ Той взе тоягата си и надви на Голиат. Истината се крие в простите неща. Който живее с нея, той ще стане велик човек. Давид надви със своята прашка, каквато и малките деца употребяват.
Тя представлява три линийки, свързани по особен начин и между тях някъде се поставя камъкът.
Значи, едната линийка представлява долната устна, втората линийка – горната устна, а третата – езика. Така че, чрез устата си трябва да изхвърляме навън по една разумна дума. Разумната дума е камъчето, което прашката изхвърля навън. Такова камъче е ценно за всеки, който отива да воюва. Кажете ли на някого: Аз ви обичам, аз ви любя – вие произвеждате цял преврат в този човек.
към беседата >>
Бог е предвидил за човека несметни богатства, велики постижения!
Хората ще правят всеки ден научни екскурзии до Слънцето, до Луната, до Марс, до Юпитер, до Сатурн – навсякъде, където искат. Като направят своите научни изследвания, те ще се върнат обратно на земята. Съвременните хора пътуват до Франция, Германия, Англия, Италия, но пак са недоволни. Ако човек отиде до Сириус, той ще се върне с нова придобивка за ума; ако отиде до Венера, ще има едно разширение в сърцето. Но всичко това са далечни проспекти за ума и сърцето на човека.
Бог е предвидил за човека несметни богатства, велики постижения!
Има за какво да живеем, има кой да ни люби и кого да любим! Няма по-велико нещо за човека от това, да намериш Онзи, Който те люби. Няма по-велико нещо от това, да намериш Бога, Който заличава всички грехове и престъпления, Който изправя всички недъзи и при всички затруднения в живота, казва: „Не бойте се! “ И след всичко това нека поетът пише, нека музикантът свири, нека художникът рисува, нека философът философства, нека майката и бащата се радват на своите деца, нека дъщерята и синът благославят родителите си, нека учителите се радват на учениците си, а учениците – на учителите си! И нека всеки приеме своя дял от великото благо, което идва вече за цялото човечество.
към беседата >>
Следователно лятно време, когато се чувствате простудени, завийте се с черна дреха, за да се стоплите.
За обяснение на тази мисъл ще ви дам следния пример. Вземете черния и белия цветове и разгледайте техните свойства. И двата цвята са пасивни, но се отличават с противоположни качества: черният цвят поглъща почти всички слънчеви лъчи в себе си, вследствие на което задържа повече топлина, белият цвят – обратно. Той отразява слънчевите лъчи, вследствие на което задържа по-малко топлина.
Следователно лятно време, когато се чувствате простудени, завийте се с черна дреха, за да се стоплите.
Искате ли да се поразхладите, завийте се с бяла дреха. Тъй щото, когато правим сравнение между свойствата на тези два цвята, ние оприличаваме черния цвят на злото в света. Всъщност черният цвят сам по себе си не е зло, но той представлява състояние на почивка. Понякога тъмнината е полезна. Защо? – Защото светлината в известни случаи представя ред образи, които създават страдания.
към беседата >>
Значи, едната линийка представлява долната устна, втората линийка – горната устна, а третата – езика.
Моята прашка е най-доброто ми оръжие.“ Той взе тоягата си и надви на Голиат. Истината се крие в простите неща. Който живее с нея, той ще стане велик човек. Давид надви със своята прашка, каквато и малките деца употребяват. Тя представлява три линийки, свързани по особен начин и между тях някъде се поставя камъкът.
Значи, едната линийка представлява долната устна, втората линийка – горната устна, а третата – езика.
Така че, чрез устата си трябва да изхвърляме навън по една разумна дума. Разумната дума е камъчето, което прашката изхвърля навън. Такова камъче е ценно за всеки, който отива да воюва. Кажете ли на някого: Аз ви обичам, аз ви любя – вие произвеждате цял преврат в този човек. Тези думи съдържат магическа сила в себе си.
към беседата >>
Има за какво да живеем, има кой да ни люби и кого да любим!
Като направят своите научни изследвания, те ще се върнат обратно на земята. Съвременните хора пътуват до Франция, Германия, Англия, Италия, но пак са недоволни. Ако човек отиде до Сириус, той ще се върне с нова придобивка за ума; ако отиде до Венера, ще има едно разширение в сърцето. Но всичко това са далечни проспекти за ума и сърцето на човека. Бог е предвидил за човека несметни богатства, велики постижения!
Има за какво да живеем, има кой да ни люби и кого да любим!
Няма по-велико нещо за човека от това, да намериш Онзи, Който те люби. Няма по-велико нещо от това, да намериш Бога, Който заличава всички грехове и престъпления, Който изправя всички недъзи и при всички затруднения в живота, казва: „Не бойте се! “ И след всичко това нека поетът пише, нека музикантът свири, нека художникът рисува, нека философът философства, нека майката и бащата се радват на своите деца, нека дъщерята и синът благославят родителите си, нека учителите се радват на учениците си, а учениците – на учителите си! И нека всеки приеме своя дял от великото благо, което идва вече за цялото човечество.
към беседата >>
Искате ли да се поразхладите, завийте се с бяла дреха.
За обяснение на тази мисъл ще ви дам следния пример. Вземете черния и белия цветове и разгледайте техните свойства. И двата цвята са пасивни, но се отличават с противоположни качества: черният цвят поглъща почти всички слънчеви лъчи в себе си, вследствие на което задържа повече топлина, белият цвят – обратно. Той отразява слънчевите лъчи, вследствие на което задържа по-малко топлина. Следователно лятно време, когато се чувствате простудени, завийте се с черна дреха, за да се стоплите.
Искате ли да се поразхладите, завийте се с бяла дреха.
Тъй щото, когато правим сравнение между свойствата на тези два цвята, ние оприличаваме черния цвят на злото в света. Всъщност черният цвят сам по себе си не е зло, но той представлява състояние на почивка. Понякога тъмнината е полезна. Защо? – Защото светлината в известни случаи представя ред образи, които създават страдания. Започне ли черният цвят да прониква в ума на хората, те се разболяват.
към беседата >>
Така че, чрез устата си трябва да изхвърляме навън по една разумна дума.
Истината се крие в простите неща. Който живее с нея, той ще стане велик човек. Давид надви със своята прашка, каквато и малките деца употребяват. Тя представлява три линийки, свързани по особен начин и между тях някъде се поставя камъкът. Значи, едната линийка представлява долната устна, втората линийка – горната устна, а третата – езика.
Така че, чрез устата си трябва да изхвърляме навън по една разумна дума.
Разумната дума е камъчето, което прашката изхвърля навън. Такова камъче е ценно за всеки, който отива да воюва. Кажете ли на някого: Аз ви обичам, аз ви любя – вие произвеждате цял преврат в този човек. Тези думи съдържат магическа сила в себе си. Всеки, който е получил такова писмо, носи в себе си магическия жезъл.
към беседата >>
Няма по-велико нещо за човека от това, да намериш Онзи, Който те люби.
Съвременните хора пътуват до Франция, Германия, Англия, Италия, но пак са недоволни. Ако човек отиде до Сириус, той ще се върне с нова придобивка за ума; ако отиде до Венера, ще има едно разширение в сърцето. Но всичко това са далечни проспекти за ума и сърцето на човека. Бог е предвидил за човека несметни богатства, велики постижения! Има за какво да живеем, има кой да ни люби и кого да любим!
Няма по-велико нещо за човека от това, да намериш Онзи, Който те люби.
Няма по-велико нещо от това, да намериш Бога, Който заличава всички грехове и престъпления, Който изправя всички недъзи и при всички затруднения в живота, казва: „Не бойте се! “ И след всичко това нека поетът пише, нека музикантът свири, нека художникът рисува, нека философът философства, нека майката и бащата се радват на своите деца, нека дъщерята и синът благославят родителите си, нека учителите се радват на учениците си, а учениците – на учителите си! И нека всеки приеме своя дял от великото благо, което идва вече за цялото човечество.
към беседата >>
Тъй щото, когато правим сравнение между свойствата на тези два цвята, ние оприличаваме черния цвят на злото в света.
Вземете черния и белия цветове и разгледайте техните свойства. И двата цвята са пасивни, но се отличават с противоположни качества: черният цвят поглъща почти всички слънчеви лъчи в себе си, вследствие на което задържа повече топлина, белият цвят – обратно. Той отразява слънчевите лъчи, вследствие на което задържа по-малко топлина. Следователно лятно време, когато се чувствате простудени, завийте се с черна дреха, за да се стоплите. Искате ли да се поразхладите, завийте се с бяла дреха.
Тъй щото, когато правим сравнение между свойствата на тези два цвята, ние оприличаваме черния цвят на злото в света.
Всъщност черният цвят сам по себе си не е зло, но той представлява състояние на почивка. Понякога тъмнината е полезна. Защо? – Защото светлината в известни случаи представя ред образи, които създават страдания. Започне ли черният цвят да прониква в ума на хората, те се разболяват. Това показва, че те трябва да изменят своя живот, като впрегнат на работа всичката си енергия.
към беседата >>
Разумната дума е камъчето, което прашката изхвърля навън.
Който живее с нея, той ще стане велик човек. Давид надви със своята прашка, каквато и малките деца употребяват. Тя представлява три линийки, свързани по особен начин и между тях някъде се поставя камъкът. Значи, едната линийка представлява долната устна, втората линийка – горната устна, а третата – езика. Така че, чрез устата си трябва да изхвърляме навън по една разумна дума.
Разумната дума е камъчето, което прашката изхвърля навън.
Такова камъче е ценно за всеки, който отива да воюва. Кажете ли на някого: Аз ви обичам, аз ви любя – вие произвеждате цял преврат в този човек. Тези думи съдържат магическа сила в себе си. Всеки, който е получил такова писмо, носи в себе си магическия жезъл. Вечер го крие под възглавницата си, сутрин, като се облече, прочете го отново и го тури в пазвата си.
към беседата >>
Няма по-велико нещо от това, да намериш Бога, Който заличава всички грехове и престъпления, Който изправя всички недъзи и при всички затруднения в живота, казва: „Не бойте се!
Ако човек отиде до Сириус, той ще се върне с нова придобивка за ума; ако отиде до Венера, ще има едно разширение в сърцето. Но всичко това са далечни проспекти за ума и сърцето на човека. Бог е предвидил за човека несметни богатства, велики постижения! Има за какво да живеем, има кой да ни люби и кого да любим! Няма по-велико нещо за човека от това, да намериш Онзи, Който те люби.
Няма по-велико нещо от това, да намериш Бога, Който заличава всички грехове и престъпления, Който изправя всички недъзи и при всички затруднения в живота, казва: „Не бойте се!
“ И след всичко това нека поетът пише, нека музикантът свири, нека художникът рисува, нека философът философства, нека майката и бащата се радват на своите деца, нека дъщерята и синът благославят родителите си, нека учителите се радват на учениците си, а учениците – на учителите си! И нека всеки приеме своя дял от великото благо, което идва вече за цялото човечество.
към беседата >>
Всъщност черният цвят сам по себе си не е зло, но той представлява състояние на почивка.
И двата цвята са пасивни, но се отличават с противоположни качества: черният цвят поглъща почти всички слънчеви лъчи в себе си, вследствие на което задържа повече топлина, белият цвят – обратно. Той отразява слънчевите лъчи, вследствие на което задържа по-малко топлина. Следователно лятно време, когато се чувствате простудени, завийте се с черна дреха, за да се стоплите. Искате ли да се поразхладите, завийте се с бяла дреха. Тъй щото, когато правим сравнение между свойствата на тези два цвята, ние оприличаваме черния цвят на злото в света.
Всъщност черният цвят сам по себе си не е зло, но той представлява състояние на почивка.
Понякога тъмнината е полезна. Защо? – Защото светлината в известни случаи представя ред образи, които създават страдания. Започне ли черният цвят да прониква в ума на хората, те се разболяват. Това показва, че те трябва да изменят своя живот, като впрегнат на работа всичката си енергия. Всеки, който иска да промени живота си, да създаде в себе си подем към красивото и възвишеното, той трябва да внесе в ума си белия цвят, като емблема на чистота.
към беседата >>
Такова камъче е ценно за всеки, който отива да воюва.
Давид надви със своята прашка, каквато и малките деца употребяват. Тя представлява три линийки, свързани по особен начин и между тях някъде се поставя камъкът. Значи, едната линийка представлява долната устна, втората линийка – горната устна, а третата – езика. Така че, чрез устата си трябва да изхвърляме навън по една разумна дума. Разумната дума е камъчето, което прашката изхвърля навън.
Такова камъче е ценно за всеки, който отива да воюва.
Кажете ли на някого: Аз ви обичам, аз ви любя – вие произвеждате цял преврат в този човек. Тези думи съдържат магическа сила в себе си. Всеки, който е получил такова писмо, носи в себе си магическия жезъл. Вечер го крие под възглавницата си, сутрин, като се облече, прочете го отново и го тури в пазвата си. Така го чете и препрочита, докато се ожени.
към беседата >>
“ И след всичко това нека поетът пише, нека музикантът свири, нека художникът рисува, нека философът философства, нека майката и бащата се радват на своите деца, нека дъщерята и синът благославят родителите си, нека учителите се радват на учениците си, а учениците – на учителите си!
Но всичко това са далечни проспекти за ума и сърцето на човека. Бог е предвидил за човека несметни богатства, велики постижения! Има за какво да живеем, има кой да ни люби и кого да любим! Няма по-велико нещо за човека от това, да намериш Онзи, Който те люби. Няма по-велико нещо от това, да намериш Бога, Който заличава всички грехове и престъпления, Който изправя всички недъзи и при всички затруднения в живота, казва: „Не бойте се!
“ И след всичко това нека поетът пише, нека музикантът свири, нека художникът рисува, нека философът философства, нека майката и бащата се радват на своите деца, нека дъщерята и синът благославят родителите си, нека учителите се радват на учениците си, а учениците – на учителите си!
И нека всеки приеме своя дял от великото благо, което идва вече за цялото човечество.
към беседата >>
Понякога тъмнината е полезна. Защо?
Той отразява слънчевите лъчи, вследствие на което задържа по-малко топлина. Следователно лятно време, когато се чувствате простудени, завийте се с черна дреха, за да се стоплите. Искате ли да се поразхладите, завийте се с бяла дреха. Тъй щото, когато правим сравнение между свойствата на тези два цвята, ние оприличаваме черния цвят на злото в света. Всъщност черният цвят сам по себе си не е зло, но той представлява състояние на почивка.
Понякога тъмнината е полезна. Защо?
– Защото светлината в известни случаи представя ред образи, които създават страдания. Започне ли черният цвят да прониква в ума на хората, те се разболяват. Това показва, че те трябва да изменят своя живот, като впрегнат на работа всичката си енергия. Всеки, който иска да промени живота си, да създаде в себе си подем към красивото и възвишеното, той трябва да внесе в ума си белия цвят, като емблема на чистота. Това е отчасти вътрешно изясняване на въпроса за цветовете.
към беседата >>
Кажете ли на някого: Аз ви обичам, аз ви любя – вие произвеждате цял преврат в този човек.
Тя представлява три линийки, свързани по особен начин и между тях някъде се поставя камъкът. Значи, едната линийка представлява долната устна, втората линийка – горната устна, а третата – езика. Така че, чрез устата си трябва да изхвърляме навън по една разумна дума. Разумната дума е камъчето, което прашката изхвърля навън. Такова камъче е ценно за всеки, който отива да воюва.
Кажете ли на някого: Аз ви обичам, аз ви любя – вие произвеждате цял преврат в този човек.
Тези думи съдържат магическа сила в себе си. Всеки, който е получил такова писмо, носи в себе си магическия жезъл. Вечер го крие под възглавницата си, сутрин, като се облече, прочете го отново и го тури в пазвата си. Така го чете и препрочита, докато се ожени. Ожени ли се веднъж, той захвърля вече писмото настрана, то губи вече своята святост и сила.
към беседата >>
И нека всеки приеме своя дял от великото благо, което идва вече за цялото човечество.
Бог е предвидил за човека несметни богатства, велики постижения! Има за какво да живеем, има кой да ни люби и кого да любим! Няма по-велико нещо за човека от това, да намериш Онзи, Който те люби. Няма по-велико нещо от това, да намериш Бога, Който заличава всички грехове и престъпления, Който изправя всички недъзи и при всички затруднения в живота, казва: „Не бойте се! “ И след всичко това нека поетът пише, нека музикантът свири, нека художникът рисува, нека философът философства, нека майката и бащата се радват на своите деца, нека дъщерята и синът благославят родителите си, нека учителите се радват на учениците си, а учениците – на учителите си!
И нека всеки приеме своя дял от великото благо, което идва вече за цялото човечество.
към беседата >>
– Защото светлината в известни случаи представя ред образи, които създават страдания.
Следователно лятно време, когато се чувствате простудени, завийте се с черна дреха, за да се стоплите. Искате ли да се поразхладите, завийте се с бяла дреха. Тъй щото, когато правим сравнение между свойствата на тези два цвята, ние оприличаваме черния цвят на злото в света. Всъщност черният цвят сам по себе си не е зло, но той представлява състояние на почивка. Понякога тъмнината е полезна. Защо?
– Защото светлината в известни случаи представя ред образи, които създават страдания.
Започне ли черният цвят да прониква в ума на хората, те се разболяват. Това показва, че те трябва да изменят своя живот, като впрегнат на работа всичката си енергия. Всеки, който иска да промени живота си, да създаде в себе си подем към красивото и възвишеното, той трябва да внесе в ума си белия цвят, като емблема на чистота. Това е отчасти вътрешно изясняване на въпроса за цветовете. Цветовете са символи, които трябва добре да се обяснят.
към беседата >>
Тези думи съдържат магическа сила в себе си.
Значи, едната линийка представлява долната устна, втората линийка – горната устна, а третата – езика. Така че, чрез устата си трябва да изхвърляме навън по една разумна дума. Разумната дума е камъчето, което прашката изхвърля навън. Такова камъче е ценно за всеки, който отива да воюва. Кажете ли на някого: Аз ви обичам, аз ви любя – вие произвеждате цял преврат в този човек.
Тези думи съдържат магическа сила в себе си.
Всеки, който е получил такова писмо, носи в себе си магическия жезъл. Вечер го крие под възглавницата си, сутрин, като се облече, прочете го отново и го тури в пазвата си. Така го чете и препрочита, докато се ожени. Ожени ли се веднъж, той захвърля вече писмото настрана, то губи вече своята святост и сила. Докато ние сме свети, и нашите чувства са свети.
към беседата >>
Започне ли черният цвят да прониква в ума на хората, те се разболяват.
Искате ли да се поразхладите, завийте се с бяла дреха. Тъй щото, когато правим сравнение между свойствата на тези два цвята, ние оприличаваме черния цвят на злото в света. Всъщност черният цвят сам по себе си не е зло, но той представлява състояние на почивка. Понякога тъмнината е полезна. Защо? – Защото светлината в известни случаи представя ред образи, които създават страдания.
Започне ли черният цвят да прониква в ума на хората, те се разболяват.
Това показва, че те трябва да изменят своя живот, като впрегнат на работа всичката си енергия. Всеки, който иска да промени живота си, да създаде в себе си подем към красивото и възвишеното, той трябва да внесе в ума си белия цвят, като емблема на чистота. Това е отчасти вътрешно изясняване на въпроса за цветовете. Цветовете са символи, които трябва добре да се обяснят.
към беседата >>
Всеки, който е получил такова писмо, носи в себе си магическия жезъл.
Така че, чрез устата си трябва да изхвърляме навън по една разумна дума. Разумната дума е камъчето, което прашката изхвърля навън. Такова камъче е ценно за всеки, който отива да воюва. Кажете ли на някого: Аз ви обичам, аз ви любя – вие произвеждате цял преврат в този човек. Тези думи съдържат магическа сила в себе си.
Всеки, който е получил такова писмо, носи в себе си магическия жезъл.
Вечер го крие под възглавницата си, сутрин, като се облече, прочете го отново и го тури в пазвата си. Така го чете и препрочита, докато се ожени. Ожени ли се веднъж, той захвърля вече писмото настрана, то губи вече своята святост и сила. Докато ние сме свети, и нашите чувства са свети. Докога търговецът е свят човек?
към беседата >>
Това показва, че те трябва да изменят своя живот, като впрегнат на работа всичката си енергия.
Тъй щото, когато правим сравнение между свойствата на тези два цвята, ние оприличаваме черния цвят на злото в света. Всъщност черният цвят сам по себе си не е зло, но той представлява състояние на почивка. Понякога тъмнината е полезна. Защо? – Защото светлината в известни случаи представя ред образи, които създават страдания. Започне ли черният цвят да прониква в ума на хората, те се разболяват.
Това показва, че те трябва да изменят своя живот, като впрегнат на работа всичката си енергия.
Всеки, който иска да промени живота си, да създаде в себе си подем към красивото и възвишеното, той трябва да внесе в ума си белия цвят, като емблема на чистота. Това е отчасти вътрешно изясняване на въпроса за цветовете. Цветовете са символи, които трябва добре да се обяснят.
към беседата >>
Вечер го крие под възглавницата си, сутрин, като се облече, прочете го отново и го тури в пазвата си.
Разумната дума е камъчето, което прашката изхвърля навън. Такова камъче е ценно за всеки, който отива да воюва. Кажете ли на някого: Аз ви обичам, аз ви любя – вие произвеждате цял преврат в този човек. Тези думи съдържат магическа сила в себе си. Всеки, който е получил такова писмо, носи в себе си магическия жезъл.
Вечер го крие под възглавницата си, сутрин, като се облече, прочете го отново и го тури в пазвата си.
Така го чете и препрочита, докато се ожени. Ожени ли се веднъж, той захвърля вече писмото настрана, то губи вече своята святост и сила. Докато ние сме свети, и нашите чувства са свети. Докога търговецът е свят човек? – Докато касата му е пълна с пари.
към беседата >>
Всеки, който иска да промени живота си, да създаде в себе си подем към красивото и възвишеното, той трябва да внесе в ума си белия цвят, като емблема на чистота.
Всъщност черният цвят сам по себе си не е зло, но той представлява състояние на почивка. Понякога тъмнината е полезна. Защо? – Защото светлината в известни случаи представя ред образи, които създават страдания. Започне ли черният цвят да прониква в ума на хората, те се разболяват. Това показва, че те трябва да изменят своя живот, като впрегнат на работа всичката си енергия.
Всеки, който иска да промени живота си, да създаде в себе си подем към красивото и възвишеното, той трябва да внесе в ума си белия цвят, като емблема на чистота.
Това е отчасти вътрешно изясняване на въпроса за цветовете. Цветовете са символи, които трябва добре да се обяснят.
към беседата >>
Така го чете и препрочита, докато се ожени.
Такова камъче е ценно за всеки, който отива да воюва. Кажете ли на някого: Аз ви обичам, аз ви любя – вие произвеждате цял преврат в този човек. Тези думи съдържат магическа сила в себе си. Всеки, който е получил такова писмо, носи в себе си магическия жезъл. Вечер го крие под възглавницата си, сутрин, като се облече, прочете го отново и го тури в пазвата си.
Така го чете и препрочита, докато се ожени.
Ожени ли се веднъж, той захвърля вече писмото настрана, то губи вече своята святост и сила. Докато ние сме свети, и нашите чувства са свети. Докога търговецът е свят човек? – Докато касата му е пълна с пари. Докога държавата е силна?
към беседата >>
Това е отчасти вътрешно изясняване на въпроса за цветовете.
Понякога тъмнината е полезна. Защо? – Защото светлината в известни случаи представя ред образи, които създават страдания. Започне ли черният цвят да прониква в ума на хората, те се разболяват. Това показва, че те трябва да изменят своя живот, като впрегнат на работа всичката си енергия. Всеки, който иска да промени живота си, да създаде в себе си подем към красивото и възвишеното, той трябва да внесе в ума си белия цвят, като емблема на чистота.
Това е отчасти вътрешно изясняване на въпроса за цветовете.
Цветовете са символи, които трябва добре да се обяснят.
към беседата >>
Ожени ли се веднъж, той захвърля вече писмото настрана, то губи вече своята святост и сила.
Кажете ли на някого: Аз ви обичам, аз ви любя – вие произвеждате цял преврат в този човек. Тези думи съдържат магическа сила в себе си. Всеки, който е получил такова писмо, носи в себе си магическия жезъл. Вечер го крие под възглавницата си, сутрин, като се облече, прочете го отново и го тури в пазвата си. Така го чете и препрочита, докато се ожени.
Ожени ли се веднъж, той захвърля вече писмото настрана, то губи вече своята святост и сила.
Докато ние сме свети, и нашите чувства са свети. Докога търговецът е свят човек? – Докато касата му е пълна с пари. Докога държавата е силна? – Докато армията й е силна, докато има разумни и честни финансисти.
към беседата >>
Цветовете са символи, които трябва добре да се обяснят.
– Защото светлината в известни случаи представя ред образи, които създават страдания. Започне ли черният цвят да прониква в ума на хората, те се разболяват. Това показва, че те трябва да изменят своя живот, като впрегнат на работа всичката си енергия. Всеки, който иска да промени живота си, да създаде в себе си подем към красивото и възвишеното, той трябва да внесе в ума си белия цвят, като емблема на чистота. Това е отчасти вътрешно изясняване на въпроса за цветовете.
Цветовете са символи, които трябва добре да се обяснят.
към беседата >>
Докато ние сме свети, и нашите чувства са свети.
Тези думи съдържат магическа сила в себе си. Всеки, който е получил такова писмо, носи в себе си магическия жезъл. Вечер го крие под възглавницата си, сутрин, като се облече, прочете го отново и го тури в пазвата си. Така го чете и препрочита, докато се ожени. Ожени ли се веднъж, той захвърля вече писмото настрана, то губи вече своята святост и сила.
Докато ние сме свети, и нашите чувства са свети.
Докога търговецът е свят човек? – Докато касата му е пълна с пари. Докога държавата е силна? – Докато армията й е силна, докато има разумни и честни финансисти. Отслабне ли армията й, изгуби ли средствата си, и държавата отслабва.
към беседата >>
Ако разгледате буквите, които съставляват думите „бял“ и „черен“, те сами по себе си нямат никакъв смисъл.
Ако разгледате буквите, които съставляват думите „бял“ и „черен“, те сами по себе си нямат никакъв смисъл.
Например, буквата „Л“, буквата „Б“ отделно взети нямат никакъв смисъл, но турите ли буквата „Л“ в думата „Любов“, тя вече придобива смисъл; турите ли буквата „Б“ в думите „Бог“, „благост“, „блажен“, и тя придобива смисъл. Следователно, ако ние знаем как да съпоставяме черния и белия цветове, както в живота, така и в нашия организъм, те придобиват смисъл.
към беседата >>
Докога търговецът е свят човек?
Всеки, който е получил такова писмо, носи в себе си магическия жезъл. Вечер го крие под възглавницата си, сутрин, като се облече, прочете го отново и го тури в пазвата си. Така го чете и препрочита, докато се ожени. Ожени ли се веднъж, той захвърля вече писмото настрана, то губи вече своята святост и сила. Докато ние сме свети, и нашите чувства са свети.
Докога търговецът е свят човек?
– Докато касата му е пълна с пари. Докога държавата е силна? – Докато армията й е силна, докато има разумни и честни финансисти. Отслабне ли армията й, изгуби ли средствата си, и държавата отслабва.
към беседата >>
Например, буквата „Л“, буквата „Б“ отделно взети нямат никакъв смисъл, но турите ли буквата „Л“ в думата „Любов“, тя вече придобива смисъл; турите ли буквата „Б“ в думите „Бог“, „благост“, „блажен“, и тя придобива смисъл.
Ако разгледате буквите, които съставляват думите „бял“ и „черен“, те сами по себе си нямат никакъв смисъл.
Например, буквата „Л“, буквата „Б“ отделно взети нямат никакъв смисъл, но турите ли буквата „Л“ в думата „Любов“, тя вече придобива смисъл; турите ли буквата „Б“ в думите „Бог“, „благост“, „блажен“, и тя придобива смисъл.
Следователно, ако ние знаем как да съпоставяме черния и белия цветове, както в живота, така и в нашия организъм, те придобиват смисъл.
към беседата >>
– Докато касата му е пълна с пари.
Вечер го крие под възглавницата си, сутрин, като се облече, прочете го отново и го тури в пазвата си. Така го чете и препрочита, докато се ожени. Ожени ли се веднъж, той захвърля вече писмото настрана, то губи вече своята святост и сила. Докато ние сме свети, и нашите чувства са свети. Докога търговецът е свят човек?
– Докато касата му е пълна с пари.
Докога държавата е силна? – Докато армията й е силна, докато има разумни и честни финансисти. Отслабне ли армията й, изгуби ли средствата си, и държавата отслабва.
към беседата >>
Следователно, ако ние знаем как да съпоставяме черния и белия цветове, както в живота, така и в нашия организъм, те придобиват смисъл.
Ако разгледате буквите, които съставляват думите „бял“ и „черен“, те сами по себе си нямат никакъв смисъл. Например, буквата „Л“, буквата „Б“ отделно взети нямат никакъв смисъл, но турите ли буквата „Л“ в думата „Любов“, тя вече придобива смисъл; турите ли буквата „Б“ в думите „Бог“, „благост“, „блажен“, и тя придобива смисъл.
Следователно, ако ние знаем как да съпоставяме черния и белия цветове, както в живота, така и в нашия организъм, те придобиват смисъл.
към беседата >>
Докога държавата е силна?
Така го чете и препрочита, докато се ожени. Ожени ли се веднъж, той захвърля вече писмото настрана, то губи вече своята святост и сила. Докато ние сме свети, и нашите чувства са свети. Докога търговецът е свят човек? – Докато касата му е пълна с пари.
Докога държавата е силна?
– Докато армията й е силна, докато има разумни и честни финансисти. Отслабне ли армията й, изгуби ли средствата си, и държавата отслабва.
към беседата >>
„С ума си служим на Божия Закон, а с плътта си – на греховния закон.“ Може ли човек едновременно да служи на два закона?
„С ума си служим на Божия Закон, а с плътта си – на греховния закон.“ Може ли човек едновременно да служи на два закона?
– Може. Хора, които са опитали това, казват, че до известно време те са служили и на двата закона, докато се определили после да служат само на Божия Закон. И в растителното царство срещаме същото нещо. И растенията служат на два закона: чрез корените си служат на греховния закон, а чрез клоните си – на Божият Закон. И ние с краката си служим на греховния закон.
към беседата >>
– Докато армията й е силна, докато има разумни и честни финансисти.
Ожени ли се веднъж, той захвърля вече писмото настрана, то губи вече своята святост и сила. Докато ние сме свети, и нашите чувства са свети. Докога търговецът е свят човек? – Докато касата му е пълна с пари. Докога държавата е силна?
– Докато армията й е силна, докато има разумни и честни финансисти.
Отслабне ли армията й, изгуби ли средствата си, и държавата отслабва.
към беседата >>
– Може.
„С ума си служим на Божия Закон, а с плътта си – на греховния закон.“ Може ли човек едновременно да служи на два закона?
– Може.
Хора, които са опитали това, казват, че до известно време те са служили и на двата закона, докато се определили после да служат само на Божия Закон. И в растителното царство срещаме същото нещо. И растенията служат на два закона: чрез корените си служат на греховния закон, а чрез клоните си – на Божият Закон. И ние с краката си служим на греховния закон. Колко мравки, колко червейчета, колко треви тъпчем с краката си!
към беседата >>
Отслабне ли армията й, изгуби ли средствата си, и държавата отслабва.
Докато ние сме свети, и нашите чувства са свети. Докога търговецът е свят човек? – Докато касата му е пълна с пари. Докога държавата е силна? – Докато армията й е силна, докато има разумни и честни финансисти.
Отслабне ли армията й, изгуби ли средствата си, и държавата отслабва.
към беседата >>
Хора, които са опитали това, казват, че до известно време те са служили и на двата закона, докато се определили после да служат само на Божия Закон.
„С ума си служим на Божия Закон, а с плътта си – на греховния закон.“ Може ли човек едновременно да служи на два закона? – Може.
Хора, които са опитали това, казват, че до известно време те са служили и на двата закона, докато се определили после да служат само на Божия Закон.
И в растителното царство срещаме същото нещо. И растенията служат на два закона: чрез корените си служат на греховния закон, а чрез клоните си – на Божият Закон. И ние с краката си служим на греховния закон. Колко мравки, колко червейчета, колко треви тъпчем с краката си! И след всичко това ние, съвременните хора, мислим, че сме морални!
към беседата >>
И тъй, за да създадете новия живот в себе си, вие трябва да се преобразите.
И тъй, за да създадете новия живот в себе си, вие трябва да се преобразите.
Често българите казват: България трябва да стане велика държава! Добре е всеки държавник, всеки българин да мисли така, но в какво трябва да седи величието на една държава и на нейните поданици? Всеки поданик трябва да разбира великия закон на Любовта, да знае как да живее; той трябва да разбира великия закон на Мъдростта, да придобие истинското, положителното знание, което да го освободи от всички противоречия и страдания в живота; той трябва да разбира великия закон на Истината, който ще му донесе свобода и простор в живота; и най-после той трябва да живее съобразно великия закон на Правдата, да бъде справедлив, както спрямо себе си, така и спрямо всички околни. Това са належащи въпроси, които всеки човек трябва да разреши. От познаването и приложението на Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата и Добродетелта в живота ни, зависи нашето здраве, от това зависи, каква работа ще свършим, какви ще бъдат нашите синове и дъщери, както и състоянието на нашата наука и изкуство.
към беседата >>
И в растителното царство срещаме същото нещо.
„С ума си служим на Божия Закон, а с плътта си – на греховния закон.“ Може ли човек едновременно да служи на два закона? – Може. Хора, които са опитали това, казват, че до известно време те са служили и на двата закона, докато се определили после да служат само на Божия Закон.
И в растителното царство срещаме същото нещо.
И растенията служат на два закона: чрез корените си служат на греховния закон, а чрез клоните си – на Божият Закон. И ние с краката си служим на греховния закон. Колко мравки, колко червейчета, колко треви тъпчем с краката си! И след всичко това ние, съвременните хора, мислим, че сме морални! Например, малцина хора се замислят по отношение на тревите, на цветята и ги считат живи.
към беседата >>
Често българите казват: България трябва да стане велика държава!
И тъй, за да създадете новия живот в себе си, вие трябва да се преобразите.
Често българите казват: България трябва да стане велика държава!
Добре е всеки държавник, всеки българин да мисли така, но в какво трябва да седи величието на една държава и на нейните поданици? Всеки поданик трябва да разбира великия закон на Любовта, да знае как да живее; той трябва да разбира великия закон на Мъдростта, да придобие истинското, положителното знание, което да го освободи от всички противоречия и страдания в живота; той трябва да разбира великия закон на Истината, който ще му донесе свобода и простор в живота; и най-после той трябва да живее съобразно великия закон на Правдата, да бъде справедлив, както спрямо себе си, така и спрямо всички околни. Това са належащи въпроси, които всеки човек трябва да разреши. От познаването и приложението на Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата и Добродетелта в живота ни, зависи нашето здраве, от това зависи, каква работа ще свършим, какви ще бъдат нашите синове и дъщери, както и състоянието на нашата наука и изкуство.
към беседата >>
И растенията служат на два закона: чрез корените си служат на греховния закон, а чрез клоните си – на Божият Закон.
„С ума си служим на Божия Закон, а с плътта си – на греховния закон.“ Може ли човек едновременно да служи на два закона? – Може. Хора, които са опитали това, казват, че до известно време те са служили и на двата закона, докато се определили после да служат само на Божия Закон. И в растителното царство срещаме същото нещо.
И растенията служат на два закона: чрез корените си служат на греховния закон, а чрез клоните си – на Божият Закон.
И ние с краката си служим на греховния закон. Колко мравки, колко червейчета, колко треви тъпчем с краката си! И след всичко това ние, съвременните хора, мислим, че сме морални! Например, малцина хора се замислят по отношение на тревите, на цветята и ги считат живи. Всеки, който спокойно тъпче тревата, казва: Трева е това, тя не е живо нещо, тя няма никакви страдания.
към беседата >>
Добре е всеки държавник, всеки българин да мисли така, но в какво трябва да седи величието на една държава и на нейните поданици?
И тъй, за да създадете новия живот в себе си, вие трябва да се преобразите. Често българите казват: България трябва да стане велика държава!
Добре е всеки държавник, всеки българин да мисли така, но в какво трябва да седи величието на една държава и на нейните поданици?
Всеки поданик трябва да разбира великия закон на Любовта, да знае как да живее; той трябва да разбира великия закон на Мъдростта, да придобие истинското, положителното знание, което да го освободи от всички противоречия и страдания в живота; той трябва да разбира великия закон на Истината, който ще му донесе свобода и простор в живота; и най-после той трябва да живее съобразно великия закон на Правдата, да бъде справедлив, както спрямо себе си, така и спрямо всички околни. Това са належащи въпроси, които всеки човек трябва да разреши. От познаването и приложението на Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата и Добродетелта в живота ни, зависи нашето здраве, от това зависи, каква работа ще свършим, какви ще бъдат нашите синове и дъщери, както и състоянието на нашата наука и изкуство.
към беседата >>
И ние с краката си служим на греховния закон.
„С ума си служим на Божия Закон, а с плътта си – на греховния закон.“ Може ли човек едновременно да служи на два закона? – Може. Хора, които са опитали това, казват, че до известно време те са служили и на двата закона, докато се определили после да служат само на Божия Закон. И в растителното царство срещаме същото нещо. И растенията служат на два закона: чрез корените си служат на греховния закон, а чрез клоните си – на Божият Закон.
И ние с краката си служим на греховния закон.
Колко мравки, колко червейчета, колко треви тъпчем с краката си! И след всичко това ние, съвременните хора, мислим, че сме морални! Например, малцина хора се замислят по отношение на тревите, на цветята и ги считат живи. Всеки, който спокойно тъпче тревата, казва: Трева е това, тя не е живо нещо, тя няма никакви страдания. – Не, живи са и тревите, и цветята, те имат до известна степен съзнание в себе си.
към беседата >>
Всеки поданик трябва да разбира великия закон на Любовта, да знае как да живее; той трябва да разбира великия закон на Мъдростта, да придобие истинското, положителното знание, което да го освободи от всички противоречия и страдания в живота; той трябва да разбира великия закон на Истината, който ще му донесе свобода и простор в живота; и най-после той трябва да живее съобразно великия закон на Правдата, да бъде справедлив, както спрямо себе си, така и спрямо всички околни.
И тъй, за да създадете новия живот в себе си, вие трябва да се преобразите. Често българите казват: България трябва да стане велика държава! Добре е всеки държавник, всеки българин да мисли така, но в какво трябва да седи величието на една държава и на нейните поданици?
Всеки поданик трябва да разбира великия закон на Любовта, да знае как да живее; той трябва да разбира великия закон на Мъдростта, да придобие истинското, положителното знание, което да го освободи от всички противоречия и страдания в живота; той трябва да разбира великия закон на Истината, който ще му донесе свобода и простор в живота; и най-после той трябва да живее съобразно великия закон на Правдата, да бъде справедлив, както спрямо себе си, така и спрямо всички околни.
Това са належащи въпроси, които всеки човек трябва да разреши. От познаването и приложението на Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата и Добродетелта в живота ни, зависи нашето здраве, от това зависи, каква работа ще свършим, какви ще бъдат нашите синове и дъщери, както и състоянието на нашата наука и изкуство.
към беседата >>
Колко мравки, колко червейчета, колко треви тъпчем с краката си!
– Може. Хора, които са опитали това, казват, че до известно време те са служили и на двата закона, докато се определили после да служат само на Божия Закон. И в растителното царство срещаме същото нещо. И растенията служат на два закона: чрез корените си служат на греховния закон, а чрез клоните си – на Божият Закон. И ние с краката си служим на греховния закон.
Колко мравки, колко червейчета, колко треви тъпчем с краката си!
И след всичко това ние, съвременните хора, мислим, че сме морални! Например, малцина хора се замислят по отношение на тревите, на цветята и ги считат живи. Всеки, който спокойно тъпче тревата, казва: Трева е това, тя не е живо нещо, тя няма никакви страдания. – Не, живи са и тревите, и цветята, те имат до известна степен съзнание в себе си. И това, което българите наричат „уроки“ се дължи на обстоятелството, че човек е стъпкал някоя трева или растение, с което му причинил известна вреда.
към беседата >>
Това са належащи въпроси, които всеки човек трябва да разреши.
И тъй, за да създадете новия живот в себе си, вие трябва да се преобразите. Често българите казват: България трябва да стане велика държава! Добре е всеки държавник, всеки българин да мисли така, но в какво трябва да седи величието на една държава и на нейните поданици? Всеки поданик трябва да разбира великия закон на Любовта, да знае как да живее; той трябва да разбира великия закон на Мъдростта, да придобие истинското, положителното знание, което да го освободи от всички противоречия и страдания в живота; той трябва да разбира великия закон на Истината, който ще му донесе свобода и простор в живота; и най-после той трябва да живее съобразно великия закон на Правдата, да бъде справедлив, както спрямо себе си, така и спрямо всички околни.
Това са належащи въпроси, които всеки човек трябва да разреши.
От познаването и приложението на Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата и Добродетелта в живота ни, зависи нашето здраве, от това зависи, каква работа ще свършим, какви ще бъдат нашите синове и дъщери, както и състоянието на нашата наука и изкуство.
към беседата >>
И след всичко това ние, съвременните хора, мислим, че сме морални!
Хора, които са опитали това, казват, че до известно време те са служили и на двата закона, докато се определили после да служат само на Божия Закон. И в растителното царство срещаме същото нещо. И растенията служат на два закона: чрез корените си служат на греховния закон, а чрез клоните си – на Божият Закон. И ние с краката си служим на греховния закон. Колко мравки, колко червейчета, колко треви тъпчем с краката си!
И след всичко това ние, съвременните хора, мислим, че сме морални!
Например, малцина хора се замислят по отношение на тревите, на цветята и ги считат живи. Всеки, който спокойно тъпче тревата, казва: Трева е това, тя не е живо нещо, тя няма никакви страдания. – Не, живи са и тревите, и цветята, те имат до известна степен съзнание в себе си. И това, което българите наричат „уроки“ се дължи на обстоятелството, че човек е стъпкал някоя трева или растение, с което му причинил известна вреда. Когато хората са невнимателни към растенията, те могат да пострадат, да се осакатят нещо заради това свое невнимание.
към беседата >>
От познаването и приложението на Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата и Добродетелта в живота ни, зависи нашето здраве, от това зависи, каква работа ще свършим, какви ще бъдат нашите синове и дъщери, както и състоянието на нашата наука и изкуство.
И тъй, за да създадете новия живот в себе си, вие трябва да се преобразите. Често българите казват: България трябва да стане велика държава! Добре е всеки държавник, всеки българин да мисли така, но в какво трябва да седи величието на една държава и на нейните поданици? Всеки поданик трябва да разбира великия закон на Любовта, да знае как да живее; той трябва да разбира великия закон на Мъдростта, да придобие истинското, положителното знание, което да го освободи от всички противоречия и страдания в живота; той трябва да разбира великия закон на Истината, който ще му донесе свобода и простор в живота; и най-после той трябва да живее съобразно великия закон на Правдата, да бъде справедлив, както спрямо себе си, така и спрямо всички околни. Това са належащи въпроси, които всеки човек трябва да разреши.
От познаването и приложението на Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата и Добродетелта в живота ни, зависи нашето здраве, от това зависи, каква работа ще свършим, какви ще бъдат нашите синове и дъщери, както и състоянието на нашата наука и изкуство.
към беседата >>
Например, малцина хора се замислят по отношение на тревите, на цветята и ги считат живи.
И в растителното царство срещаме същото нещо. И растенията служат на два закона: чрез корените си служат на греховния закон, а чрез клоните си – на Божият Закон. И ние с краката си служим на греховния закон. Колко мравки, колко червейчета, колко треви тъпчем с краката си! И след всичко това ние, съвременните хора, мислим, че сме морални!
Например, малцина хора се замислят по отношение на тревите, на цветята и ги считат живи.
Всеки, който спокойно тъпче тревата, казва: Трева е това, тя не е живо нещо, тя няма никакви страдания. – Не, живи са и тревите, и цветята, те имат до известна степен съзнание в себе си. И това, което българите наричат „уроки“ се дължи на обстоятелството, че човек е стъпкал някоя трева или растение, с което му причинил известна вреда. Когато хората са невнимателни към растенията, те могат да пострадат, да се осакатят нещо заради това свое невнимание. Някои растения са много миролюбиви, но някои – не са.
към беседата >>
Мнозина мислят, че великите хора никнат като гъби в света.
Мнозина мислят, че великите хора никнат като гъби в света.
– Не, те не могат да изникнат така лесно, както си мислим. И гъбите, за да изникнат, изискват се условия – влага и съответна почва. На нас ни се струва, че току-така изникват. Казвам тогава: Ако за гъбите са нужни специални условия, колко повече такива условия са нужни за създаване на велики хора! В света има една велика култура, която изпраща и до нас своите светли лъчи, обаче ние трябва да ги възприемем, задържим в себе си и използваме.
към беседата >>
Всеки, който спокойно тъпче тревата, казва: Трева е това, тя не е живо нещо, тя няма никакви страдания.
И растенията служат на два закона: чрез корените си служат на греховния закон, а чрез клоните си – на Божият Закон. И ние с краката си служим на греховния закон. Колко мравки, колко червейчета, колко треви тъпчем с краката си! И след всичко това ние, съвременните хора, мислим, че сме морални! Например, малцина хора се замислят по отношение на тревите, на цветята и ги считат живи.
Всеки, който спокойно тъпче тревата, казва: Трева е това, тя не е живо нещо, тя няма никакви страдания.
– Не, живи са и тревите, и цветята, те имат до известна степен съзнание в себе си. И това, което българите наричат „уроки“ се дължи на обстоятелството, че човек е стъпкал някоя трева или растение, с което му причинил известна вреда. Когато хората са невнимателни към растенията, те могат да пострадат, да се осакатят нещо заради това свое невнимание. Някои растения са много миролюбиви, но някои – не са. Ще кажете: Може ли да се вярва на подобно нещо?
към беседата >>
– Не, те не могат да изникнат така лесно, както си мислим.
Мнозина мислят, че великите хора никнат като гъби в света.
– Не, те не могат да изникнат така лесно, както си мислим.
И гъбите, за да изникнат, изискват се условия – влага и съответна почва. На нас ни се струва, че току-така изникват. Казвам тогава: Ако за гъбите са нужни специални условия, колко повече такива условия са нужни за създаване на велики хора! В света има една велика култура, която изпраща и до нас своите светли лъчи, обаче ние трябва да ги възприемем, задържим в себе си и използваме. По същия начин, за да дойдат велики хора между нас, ние трябва да им създадем благоприятни условия, да им определим съответно място за живеене.
към беседата >>
– Не, живи са и тревите, и цветята, те имат до известна степен съзнание в себе си.
И ние с краката си служим на греховния закон. Колко мравки, колко червейчета, колко треви тъпчем с краката си! И след всичко това ние, съвременните хора, мислим, че сме морални! Например, малцина хора се замислят по отношение на тревите, на цветята и ги считат живи. Всеки, който спокойно тъпче тревата, казва: Трева е това, тя не е живо нещо, тя няма никакви страдания.
– Не, живи са и тревите, и цветята, те имат до известна степен съзнание в себе си.
И това, което българите наричат „уроки“ се дължи на обстоятелството, че човек е стъпкал някоя трева или растение, с което му причинил известна вреда. Когато хората са невнимателни към растенията, те могат да пострадат, да се осакатят нещо заради това свое невнимание. Някои растения са много миролюбиви, но някои – не са. Ще кажете: Може ли да се вярва на подобно нещо? Каква връзка може да съществува между невниманието и небрежността на хората и растенията?
към беседата >>
И гъбите, за да изникнат, изискват се условия – влага и съответна почва.
Мнозина мислят, че великите хора никнат като гъби в света. – Не, те не могат да изникнат така лесно, както си мислим.
И гъбите, за да изникнат, изискват се условия – влага и съответна почва.
На нас ни се струва, че току-така изникват. Казвам тогава: Ако за гъбите са нужни специални условия, колко повече такива условия са нужни за създаване на велики хора! В света има една велика култура, която изпраща и до нас своите светли лъчи, обаче ние трябва да ги възприемем, задържим в себе си и използваме. По същия начин, за да дойдат велики хора между нас, ние трябва да им създадем благоприятни условия, да им определим съответно място за живеене. За да дойде на земята един велик, възвишен, гениален човек, който да помага на човечеството, трябва да му се създаде и съответен организъм, чрез който да се проявява.
към беседата >>
И това, което българите наричат „уроки“ се дължи на обстоятелството, че човек е стъпкал някоя трева или растение, с което му причинил известна вреда.
Колко мравки, колко червейчета, колко треви тъпчем с краката си! И след всичко това ние, съвременните хора, мислим, че сме морални! Например, малцина хора се замислят по отношение на тревите, на цветята и ги считат живи. Всеки, който спокойно тъпче тревата, казва: Трева е това, тя не е живо нещо, тя няма никакви страдания. – Не, живи са и тревите, и цветята, те имат до известна степен съзнание в себе си.
И това, което българите наричат „уроки“ се дължи на обстоятелството, че човек е стъпкал някоя трева или растение, с което му причинил известна вреда.
Когато хората са невнимателни към растенията, те могат да пострадат, да се осакатят нещо заради това свое невнимание. Някои растения са много миролюбиви, но някои – не са. Ще кажете: Може ли да се вярва на подобно нещо? Каква връзка може да съществува между невниманието и небрежността на хората и растенията? Питам: Ами откъде е дошла вярата на хората в старите времена да се кланят, да се молят, да кадят тамян на идоли, направени от човешки ръце?
към беседата >>
На нас ни се струва, че току-така изникват.
Мнозина мислят, че великите хора никнат като гъби в света. – Не, те не могат да изникнат така лесно, както си мислим. И гъбите, за да изникнат, изискват се условия – влага и съответна почва.
На нас ни се струва, че току-така изникват.
Казвам тогава: Ако за гъбите са нужни специални условия, колко повече такива условия са нужни за създаване на велики хора! В света има една велика култура, която изпраща и до нас своите светли лъчи, обаче ние трябва да ги възприемем, задържим в себе си и използваме. По същия начин, за да дойдат велики хора между нас, ние трябва да им създадем благоприятни условия, да им определим съответно място за живеене. За да дойде на земята един велик, възвишен, гениален човек, който да помага на човечеството, трябва да му се създаде и съответен организъм, чрез който да се проявява. Днес най-трудните условия за живот са на земята.
към беседата >>
Когато хората са невнимателни към растенията, те могат да пострадат, да се осакатят нещо заради това свое невнимание.
И след всичко това ние, съвременните хора, мислим, че сме морални! Например, малцина хора се замислят по отношение на тревите, на цветята и ги считат живи. Всеки, който спокойно тъпче тревата, казва: Трева е това, тя не е живо нещо, тя няма никакви страдания. – Не, живи са и тревите, и цветята, те имат до известна степен съзнание в себе си. И това, което българите наричат „уроки“ се дължи на обстоятелството, че човек е стъпкал някоя трева или растение, с което му причинил известна вреда.
Когато хората са невнимателни към растенията, те могат да пострадат, да се осакатят нещо заради това свое невнимание.
Някои растения са много миролюбиви, но някои – не са. Ще кажете: Може ли да се вярва на подобно нещо? Каква връзка може да съществува между невниманието и небрежността на хората и растенията? Питам: Ами откъде е дошла вярата на хората в старите времена да се кланят, да се молят, да кадят тамян на идоли, направени от човешки ръце? Няма нищо смешно във вярата на тези хора, защото все-таки те са имали някакво основание да вярват.
към беседата >>
Казвам тогава: Ако за гъбите са нужни специални условия, колко повече такива условия са нужни за създаване на велики хора!
Мнозина мислят, че великите хора никнат като гъби в света. – Не, те не могат да изникнат така лесно, както си мислим. И гъбите, за да изникнат, изискват се условия – влага и съответна почва. На нас ни се струва, че току-така изникват.
Казвам тогава: Ако за гъбите са нужни специални условия, колко повече такива условия са нужни за създаване на велики хора!
В света има една велика култура, която изпраща и до нас своите светли лъчи, обаче ние трябва да ги възприемем, задържим в себе си и използваме. По същия начин, за да дойдат велики хора между нас, ние трябва да им създадем благоприятни условия, да им определим съответно място за живеене. За да дойде на земята един велик, възвишен, гениален човек, който да помага на човечеството, трябва да му се създаде и съответен организъм, чрез който да се проявява. Днес най-трудните условия за живот са на земята. Ако се предложи на някой възвишен дух да слезе на земята, той много ще мисли да слезе или не.
към беседата >>
Някои растения са много миролюбиви, но някои – не са.
Например, малцина хора се замислят по отношение на тревите, на цветята и ги считат живи. Всеки, който спокойно тъпче тревата, казва: Трева е това, тя не е живо нещо, тя няма никакви страдания. – Не, живи са и тревите, и цветята, те имат до известна степен съзнание в себе си. И това, което българите наричат „уроки“ се дължи на обстоятелството, че човек е стъпкал някоя трева или растение, с което му причинил известна вреда. Когато хората са невнимателни към растенията, те могат да пострадат, да се осакатят нещо заради това свое невнимание.
Някои растения са много миролюбиви, но някои – не са.
Ще кажете: Може ли да се вярва на подобно нещо? Каква връзка може да съществува между невниманието и небрежността на хората и растенията? Питам: Ами откъде е дошла вярата на хората в старите времена да се кланят, да се молят, да кадят тамян на идоли, направени от човешки ръце? Няма нищо смешно във вярата на тези хора, защото все-таки те са имали някакво основание да вярват. Ако някой човек ви предложи една златна английска монета, очите ви веднага ще светнат. Защо?
към беседата >>
В света има една велика култура, която изпраща и до нас своите светли лъчи, обаче ние трябва да ги възприемем, задържим в себе си и използваме.
Мнозина мислят, че великите хора никнат като гъби в света. – Не, те не могат да изникнат така лесно, както си мислим. И гъбите, за да изникнат, изискват се условия – влага и съответна почва. На нас ни се струва, че току-така изникват. Казвам тогава: Ако за гъбите са нужни специални условия, колко повече такива условия са нужни за създаване на велики хора!
В света има една велика култура, която изпраща и до нас своите светли лъчи, обаче ние трябва да ги възприемем, задържим в себе си и използваме.
По същия начин, за да дойдат велики хора между нас, ние трябва да им създадем благоприятни условия, да им определим съответно място за живеене. За да дойде на земята един велик, възвишен, гениален човек, който да помага на човечеството, трябва да му се създаде и съответен организъм, чрез който да се проявява. Днес най-трудните условия за живот са на земята. Ако се предложи на някой възвишен дух да слезе на земята, той много ще мисли да слезе или не. Той е готов да преброди цялата Слънчева система, но дойде ли въпрос да слезе на земята, много ще мисли.
към беседата >>
Ще кажете: Може ли да се вярва на подобно нещо?
Всеки, който спокойно тъпче тревата, казва: Трева е това, тя не е живо нещо, тя няма никакви страдания. – Не, живи са и тревите, и цветята, те имат до известна степен съзнание в себе си. И това, което българите наричат „уроки“ се дължи на обстоятелството, че човек е стъпкал някоя трева или растение, с което му причинил известна вреда. Когато хората са невнимателни към растенията, те могат да пострадат, да се осакатят нещо заради това свое невнимание. Някои растения са много миролюбиви, но някои – не са.
Ще кажете: Може ли да се вярва на подобно нещо?
Каква връзка може да съществува между невниманието и небрежността на хората и растенията? Питам: Ами откъде е дошла вярата на хората в старите времена да се кланят, да се молят, да кадят тамян на идоли, направени от човешки ръце? Няма нищо смешно във вярата на тези хора, защото все-таки те са имали някакво основание да вярват. Ако някой човек ви предложи една златна английска монета, очите ви веднага ще светнат. Защо? – Вяра имате в тази монета.
към беседата >>
По същия начин, за да дойдат велики хора между нас, ние трябва да им създадем благоприятни условия, да им определим съответно място за живеене.
– Не, те не могат да изникнат така лесно, както си мислим. И гъбите, за да изникнат, изискват се условия – влага и съответна почва. На нас ни се струва, че току-така изникват. Казвам тогава: Ако за гъбите са нужни специални условия, колко повече такива условия са нужни за създаване на велики хора! В света има една велика култура, която изпраща и до нас своите светли лъчи, обаче ние трябва да ги възприемем, задържим в себе си и използваме.
По същия начин, за да дойдат велики хора между нас, ние трябва да им създадем благоприятни условия, да им определим съответно място за живеене.
За да дойде на земята един велик, възвишен, гениален човек, който да помага на човечеството, трябва да му се създаде и съответен организъм, чрез който да се проявява. Днес най-трудните условия за живот са на земята. Ако се предложи на някой възвишен дух да слезе на земята, той много ще мисли да слезе или не. Той е готов да преброди цялата Слънчева система, но дойде ли въпрос да слезе на земята, много ще мисли. И след всичко това съвременните хора се мислят за много културни.
към беседата >>
Каква връзка може да съществува между невниманието и небрежността на хората и растенията?
– Не, живи са и тревите, и цветята, те имат до известна степен съзнание в себе си. И това, което българите наричат „уроки“ се дължи на обстоятелството, че човек е стъпкал някоя трева или растение, с което му причинил известна вреда. Когато хората са невнимателни към растенията, те могат да пострадат, да се осакатят нещо заради това свое невнимание. Някои растения са много миролюбиви, но някои – не са. Ще кажете: Може ли да се вярва на подобно нещо?
Каква връзка може да съществува между невниманието и небрежността на хората и растенията?
Питам: Ами откъде е дошла вярата на хората в старите времена да се кланят, да се молят, да кадят тамян на идоли, направени от човешки ръце? Няма нищо смешно във вярата на тези хора, защото все-таки те са имали някакво основание да вярват. Ако някой човек ви предложи една златна английска монета, очите ви веднага ще светнат. Защо? – Вяра имате в тази монета. Ако някой художник ви предложи една от своите хубави картини, очите ви пак ще светнат. Защо?
към беседата >>
За да дойде на земята един велик, възвишен, гениален човек, който да помага на човечеството, трябва да му се създаде и съответен организъм, чрез който да се проявява.
И гъбите, за да изникнат, изискват се условия – влага и съответна почва. На нас ни се струва, че току-така изникват. Казвам тогава: Ако за гъбите са нужни специални условия, колко повече такива условия са нужни за създаване на велики хора! В света има една велика култура, която изпраща и до нас своите светли лъчи, обаче ние трябва да ги възприемем, задържим в себе си и използваме. По същия начин, за да дойдат велики хора между нас, ние трябва да им създадем благоприятни условия, да им определим съответно място за живеене.
За да дойде на земята един велик, възвишен, гениален човек, който да помага на човечеството, трябва да му се създаде и съответен организъм, чрез който да се проявява.
Днес най-трудните условия за живот са на земята. Ако се предложи на някой възвишен дух да слезе на земята, той много ще мисли да слезе или не. Той е готов да преброди цялата Слънчева система, но дойде ли въпрос да слезе на земята, много ще мисли. И след всичко това съвременните хора се мислят за много културни. Каква е тази култура, в която навред се чува само плач и скърцане на зъби?
към беседата >>
Питам: Ами откъде е дошла вярата на хората в старите времена да се кланят, да се молят, да кадят тамян на идоли, направени от човешки ръце?
И това, което българите наричат „уроки“ се дължи на обстоятелството, че човек е стъпкал някоя трева или растение, с което му причинил известна вреда. Когато хората са невнимателни към растенията, те могат да пострадат, да се осакатят нещо заради това свое невнимание. Някои растения са много миролюбиви, но някои – не са. Ще кажете: Може ли да се вярва на подобно нещо? Каква връзка може да съществува между невниманието и небрежността на хората и растенията?
Питам: Ами откъде е дошла вярата на хората в старите времена да се кланят, да се молят, да кадят тамян на идоли, направени от човешки ръце?
Няма нищо смешно във вярата на тези хора, защото все-таки те са имали някакво основание да вярват. Ако някой човек ви предложи една златна английска монета, очите ви веднага ще светнат. Защо? – Вяра имате в тази монета. Ако някой художник ви предложи една от своите хубави картини, очите ви пак ще светнат. Защо? – Защото знаете цената на тази картина, вярвате в нейната стойност.
към беседата >>
Днес най-трудните условия за живот са на земята.
На нас ни се струва, че току-така изникват. Казвам тогава: Ако за гъбите са нужни специални условия, колко повече такива условия са нужни за създаване на велики хора! В света има една велика култура, която изпраща и до нас своите светли лъчи, обаче ние трябва да ги възприемем, задържим в себе си и използваме. По същия начин, за да дойдат велики хора между нас, ние трябва да им създадем благоприятни условия, да им определим съответно място за живеене. За да дойде на земята един велик, възвишен, гениален човек, който да помага на човечеството, трябва да му се създаде и съответен организъм, чрез който да се проявява.
Днес най-трудните условия за живот са на земята.
Ако се предложи на някой възвишен дух да слезе на земята, той много ще мисли да слезе или не. Той е готов да преброди цялата Слънчева система, но дойде ли въпрос да слезе на земята, много ще мисли. И след всичко това съвременните хора се мислят за много културни. Каква е тази култура, в която навред се чува само плач и скърцане на зъби? Говори се, че в ада има плач и скърцане на зъби.
към беседата >>
Няма нищо смешно във вярата на тези хора, защото все-таки те са имали някакво основание да вярват.
Когато хората са невнимателни към растенията, те могат да пострадат, да се осакатят нещо заради това свое невнимание. Някои растения са много миролюбиви, но някои – не са. Ще кажете: Може ли да се вярва на подобно нещо? Каква връзка може да съществува между невниманието и небрежността на хората и растенията? Питам: Ами откъде е дошла вярата на хората в старите времена да се кланят, да се молят, да кадят тамян на идоли, направени от човешки ръце?
Няма нищо смешно във вярата на тези хора, защото все-таки те са имали някакво основание да вярват.
Ако някой човек ви предложи една златна английска монета, очите ви веднага ще светнат. Защо? – Вяра имате в тази монета. Ако някой художник ви предложи една от своите хубави картини, очите ви пак ще светнат. Защо? – Защото знаете цената на тази картина, вярвате в нейната стойност. По какво съдите за цената на картината?
към беседата >>
Ако се предложи на някой възвишен дух да слезе на земята, той много ще мисли да слезе или не.
Казвам тогава: Ако за гъбите са нужни специални условия, колко повече такива условия са нужни за създаване на велики хора! В света има една велика култура, която изпраща и до нас своите светли лъчи, обаче ние трябва да ги възприемем, задържим в себе си и използваме. По същия начин, за да дойдат велики хора между нас, ние трябва да им създадем благоприятни условия, да им определим съответно място за живеене. За да дойде на земята един велик, възвишен, гениален човек, който да помага на човечеството, трябва да му се създаде и съответен организъм, чрез който да се проявява. Днес най-трудните условия за живот са на земята.
Ако се предложи на някой възвишен дух да слезе на земята, той много ще мисли да слезе или не.
Той е готов да преброди цялата Слънчева система, но дойде ли въпрос да слезе на земята, много ще мисли. И след всичко това съвременните хора се мислят за много културни. Каква е тази култура, в която навред се чува само плач и скърцане на зъби? Говори се, че в ада има плач и скърцане на зъби. Казвам: Ако и тук има същото нещо, тогава не сме ли и ние в ада?
към беседата >>
Ако някой човек ви предложи една златна английска монета, очите ви веднага ще светнат. Защо?
Някои растения са много миролюбиви, но някои – не са. Ще кажете: Може ли да се вярва на подобно нещо? Каква връзка може да съществува между невниманието и небрежността на хората и растенията? Питам: Ами откъде е дошла вярата на хората в старите времена да се кланят, да се молят, да кадят тамян на идоли, направени от човешки ръце? Няма нищо смешно във вярата на тези хора, защото все-таки те са имали някакво основание да вярват.
Ако някой човек ви предложи една златна английска монета, очите ви веднага ще светнат. Защо?
– Вяра имате в тази монета. Ако някой художник ви предложи една от своите хубави картини, очите ви пак ще светнат. Защо? – Защото знаете цената на тази картина, вярвате в нейната стойност. По какво съдите за цената на картината? – По краските, по линиите, които великият художник поставил върху платното и с това придал смисъл и съдържание на образа.
към беседата >>
Той е готов да преброди цялата Слънчева система, но дойде ли въпрос да слезе на земята, много ще мисли.
В света има една велика култура, която изпраща и до нас своите светли лъчи, обаче ние трябва да ги възприемем, задържим в себе си и използваме. По същия начин, за да дойдат велики хора между нас, ние трябва да им създадем благоприятни условия, да им определим съответно място за живеене. За да дойде на земята един велик, възвишен, гениален човек, който да помага на човечеството, трябва да му се създаде и съответен организъм, чрез който да се проявява. Днес най-трудните условия за живот са на земята. Ако се предложи на някой възвишен дух да слезе на земята, той много ще мисли да слезе или не.
Той е готов да преброди цялата Слънчева система, но дойде ли въпрос да слезе на земята, много ще мисли.
И след всичко това съвременните хора се мислят за много културни. Каква е тази култура, в която навред се чува само плач и скърцане на зъби? Говори се, че в ада има плач и скърцане на зъби. Казвам: Ако и тук има същото нещо, тогава не сме ли и ние в ада?
към беседата >>
– Вяра имате в тази монета.
Ще кажете: Може ли да се вярва на подобно нещо? Каква връзка може да съществува между невниманието и небрежността на хората и растенията? Питам: Ами откъде е дошла вярата на хората в старите времена да се кланят, да се молят, да кадят тамян на идоли, направени от човешки ръце? Няма нищо смешно във вярата на тези хора, защото все-таки те са имали някакво основание да вярват. Ако някой човек ви предложи една златна английска монета, очите ви веднага ще светнат. Защо?
– Вяра имате в тази монета.
Ако някой художник ви предложи една от своите хубави картини, очите ви пак ще светнат. Защо? – Защото знаете цената на тази картина, вярвате в нейната стойност. По какво съдите за цената на картината? – По краските, по линиите, които великият художник поставил върху платното и с това придал смисъл и съдържание на образа. Казвам: Ако човек изучава линиите на човешкия организъм така, както природата първоначално тя е създала, и ако по този модел може да извае своя образ, по-велик художник от него не може да има.
към беседата >>
И след всичко това съвременните хора се мислят за много културни.
По същия начин, за да дойдат велики хора между нас, ние трябва да им създадем благоприятни условия, да им определим съответно място за живеене. За да дойде на земята един велик, възвишен, гениален човек, който да помага на човечеството, трябва да му се създаде и съответен организъм, чрез който да се проявява. Днес най-трудните условия за живот са на земята. Ако се предложи на някой възвишен дух да слезе на земята, той много ще мисли да слезе или не. Той е готов да преброди цялата Слънчева система, но дойде ли въпрос да слезе на земята, много ще мисли.
И след всичко това съвременните хора се мислят за много културни.
Каква е тази култура, в която навред се чува само плач и скърцане на зъби? Говори се, че в ада има плач и скърцане на зъби. Казвам: Ако и тук има същото нещо, тогава не сме ли и ние в ада?
към беседата >>
Ако някой художник ви предложи една от своите хубави картини, очите ви пак ще светнат. Защо?
Каква връзка може да съществува между невниманието и небрежността на хората и растенията? Питам: Ами откъде е дошла вярата на хората в старите времена да се кланят, да се молят, да кадят тамян на идоли, направени от човешки ръце? Няма нищо смешно във вярата на тези хора, защото все-таки те са имали някакво основание да вярват. Ако някой човек ви предложи една златна английска монета, очите ви веднага ще светнат. Защо? – Вяра имате в тази монета.
Ако някой художник ви предложи една от своите хубави картини, очите ви пак ще светнат. Защо?
– Защото знаете цената на тази картина, вярвате в нейната стойност. По какво съдите за цената на картината? – По краските, по линиите, които великият художник поставил върху платното и с това придал смисъл и съдържание на образа. Казвам: Ако човек изучава линиите на човешкия организъм така, както природата първоначално тя е създала, и ако по този модел може да извае своя образ, по-велик художник от него не може да има. Вие изучавали ли сте човешкото лице с всички тънки, деликатни оттенъци по него?
към беседата >>
Каква е тази култура, в която навред се чува само плач и скърцане на зъби?
За да дойде на земята един велик, възвишен, гениален човек, който да помага на човечеството, трябва да му се създаде и съответен организъм, чрез който да се проявява. Днес най-трудните условия за живот са на земята. Ако се предложи на някой възвишен дух да слезе на земята, той много ще мисли да слезе или не. Той е готов да преброди цялата Слънчева система, но дойде ли въпрос да слезе на земята, много ще мисли. И след всичко това съвременните хора се мислят за много културни.
Каква е тази култура, в която навред се чува само плач и скърцане на зъби?
Говори се, че в ада има плач и скърцане на зъби. Казвам: Ако и тук има същото нещо, тогава не сме ли и ние в ада?
към беседата >>
– Защото знаете цената на тази картина, вярвате в нейната стойност.
Питам: Ами откъде е дошла вярата на хората в старите времена да се кланят, да се молят, да кадят тамян на идоли, направени от човешки ръце? Няма нищо смешно във вярата на тези хора, защото все-таки те са имали някакво основание да вярват. Ако някой човек ви предложи една златна английска монета, очите ви веднага ще светнат. Защо? – Вяра имате в тази монета. Ако някой художник ви предложи една от своите хубави картини, очите ви пак ще светнат. Защо?
– Защото знаете цената на тази картина, вярвате в нейната стойност.
По какво съдите за цената на картината? – По краските, по линиите, които великият художник поставил върху платното и с това придал смисъл и съдържание на образа. Казвам: Ако човек изучава линиите на човешкия организъм така, както природата първоначално тя е създала, и ако по този модел може да извае своя образ, по-велик художник от него не може да има. Вие изучавали ли сте човешкото лице с всички тънки, деликатни оттенъци по него? На кое място на лицето, например, и с кои черти се изразява добродетелта?
към беседата >>
Говори се, че в ада има плач и скърцане на зъби.
Днес най-трудните условия за живот са на земята. Ако се предложи на някой възвишен дух да слезе на земята, той много ще мисли да слезе или не. Той е готов да преброди цялата Слънчева система, но дойде ли въпрос да слезе на земята, много ще мисли. И след всичко това съвременните хора се мислят за много културни. Каква е тази култура, в която навред се чува само плач и скърцане на зъби?
Говори се, че в ада има плач и скърцане на зъби.
Казвам: Ако и тук има същото нещо, тогава не сме ли и ние в ада?
към беседата >>
По какво съдите за цената на картината?
Няма нищо смешно във вярата на тези хора, защото все-таки те са имали някакво основание да вярват. Ако някой човек ви предложи една златна английска монета, очите ви веднага ще светнат. Защо? – Вяра имате в тази монета. Ако някой художник ви предложи една от своите хубави картини, очите ви пак ще светнат. Защо? – Защото знаете цената на тази картина, вярвате в нейната стойност.
По какво съдите за цената на картината?
– По краските, по линиите, които великият художник поставил върху платното и с това придал смисъл и съдържание на образа. Казвам: Ако човек изучава линиите на човешкия организъм така, както природата първоначално тя е създала, и ако по този модел може да извае своя образ, по-велик художник от него не може да има. Вие изучавали ли сте човешкото лице с всички тънки, деликатни оттенъци по него? На кое място на лицето, например, и с кои черти се изразява добродетелта? Тя има точно определено място на лицето на човека, както и точно определени черти.
към беседата >>
Казвам: Ако и тук има същото нещо, тогава не сме ли и ние в ада?
Ако се предложи на някой възвишен дух да слезе на земята, той много ще мисли да слезе или не. Той е готов да преброди цялата Слънчева система, но дойде ли въпрос да слезе на земята, много ще мисли. И след всичко това съвременните хора се мислят за много културни. Каква е тази култура, в която навред се чува само плач и скърцане на зъби? Говори се, че в ада има плач и скърцане на зъби.
Казвам: Ако и тук има същото нещо, тогава не сме ли и ние в ада?
към беседата >>
– По краските, по линиите, които великият художник поставил върху платното и с това придал смисъл и съдържание на образа.
Ако някой човек ви предложи една златна английска монета, очите ви веднага ще светнат. Защо? – Вяра имате в тази монета. Ако някой художник ви предложи една от своите хубави картини, очите ви пак ще светнат. Защо? – Защото знаете цената на тази картина, вярвате в нейната стойност. По какво съдите за цената на картината?
– По краските, по линиите, които великият художник поставил върху платното и с това придал смисъл и съдържание на образа.
Казвам: Ако човек изучава линиите на човешкия организъм така, както природата първоначално тя е създала, и ако по този модел може да извае своя образ, по-велик художник от него не може да има. Вие изучавали ли сте човешкото лице с всички тънки, деликатни оттенъци по него? На кое място на лицето, например, и с кои черти се изразява добродетелта? Тя има точно определено място на лицето на човека, както и точно определени черти. Обаче, според степента на развитието й, тя заема по-голямо или по-малко място в лицето на човека: колкото е по-малко мястото, което добродетелта заема в лицето на човека, толкова и той е по-малко добродетелен.
към беседата >>
Един български свещеник, доста стар, с побелели коси, с изпопадали зъби, казва един ден на слугата си: „Стояне, не знам какво ще се прави!
Един български свещеник, доста стар, с побелели коси, с изпопадали зъби, казва един ден на слугата си: „Стояне, не знам какво ще се прави!
Като отида на онзи свят, ще има там плач и скърцане на зъби! “ – Е, дядо попе, ти поне няма от какво да се плашиш. Твоите зъби са изпадали, нямаш нито един зъб в устата си. Да му мислят онези, младите, на които зъбите са здрави. По същия начин и ние разбираме някои неща в буквален смисъл.
към беседата >>
Казвам: Ако човек изучава линиите на човешкия организъм така, както природата първоначално тя е създала, и ако по този модел може да извае своя образ, по-велик художник от него не може да има.
– Вяра имате в тази монета. Ако някой художник ви предложи една от своите хубави картини, очите ви пак ще светнат. Защо? – Защото знаете цената на тази картина, вярвате в нейната стойност. По какво съдите за цената на картината? – По краските, по линиите, които великият художник поставил върху платното и с това придал смисъл и съдържание на образа.
Казвам: Ако човек изучава линиите на човешкия организъм така, както природата първоначално тя е създала, и ако по този модел може да извае своя образ, по-велик художник от него не може да има.
Вие изучавали ли сте човешкото лице с всички тънки, деликатни оттенъци по него? На кое място на лицето, например, и с кои черти се изразява добродетелта? Тя има точно определено място на лицето на човека, както и точно определени черти. Обаче, според степента на развитието й, тя заема по-голямо или по-малко място в лицето на човека: колкото е по-малко мястото, което добродетелта заема в лицето на човека, толкова и той е по-малко добродетелен. И обратно: колкото е по-голямо мястото, което добродетелта заема в лицето на човека, толкова и той е по-добродетелен.
към беседата >>
Като отида на онзи свят, ще има там плач и скърцане на зъби!
Един български свещеник, доста стар, с побелели коси, с изпопадали зъби, казва един ден на слугата си: „Стояне, не знам какво ще се прави!
Като отида на онзи свят, ще има там плач и скърцане на зъби!
“ – Е, дядо попе, ти поне няма от какво да се плашиш. Твоите зъби са изпадали, нямаш нито един зъб в устата си. Да му мислят онези, младите, на които зъбите са здрави. По същия начин и ние разбираме някои неща в буквален смисъл. Какво разбираме под думите „плач и скърцане на зъби“?
към беседата >>
Вие изучавали ли сте човешкото лице с всички тънки, деликатни оттенъци по него?
Ако някой художник ви предложи една от своите хубави картини, очите ви пак ще светнат. Защо? – Защото знаете цената на тази картина, вярвате в нейната стойност. По какво съдите за цената на картината? – По краските, по линиите, които великият художник поставил върху платното и с това придал смисъл и съдържание на образа. Казвам: Ако човек изучава линиите на човешкия организъм така, както природата първоначално тя е създала, и ако по този модел може да извае своя образ, по-велик художник от него не може да има.
Вие изучавали ли сте човешкото лице с всички тънки, деликатни оттенъци по него?
На кое място на лицето, например, и с кои черти се изразява добродетелта? Тя има точно определено място на лицето на човека, както и точно определени черти. Обаче, според степента на развитието й, тя заема по-голямо или по-малко място в лицето на човека: колкото е по-малко мястото, което добродетелта заема в лицето на човека, толкова и той е по-малко добродетелен. И обратно: колкото е по-голямо мястото, което добродетелта заема в лицето на човека, толкова и той е по-добродетелен. Това не се отнася само за добродетелта, но и за всички останали велики добродетели.
към беседата >>
“ – Е, дядо попе, ти поне няма от какво да се плашиш.
Един български свещеник, доста стар, с побелели коси, с изпопадали зъби, казва един ден на слугата си: „Стояне, не знам какво ще се прави! Като отида на онзи свят, ще има там плач и скърцане на зъби!
“ – Е, дядо попе, ти поне няма от какво да се плашиш.
Твоите зъби са изпадали, нямаш нито един зъб в устата си. Да му мислят онези, младите, на които зъбите са здрави. По същия начин и ние разбираме някои неща в буквален смисъл. Какво разбираме под думите „плач и скърцане на зъби“? – Това са онези умствени, сърдечни и душевни страдания, предизвикани от ред спънки в живота, от разрушения на всички възвишени мисли и желания в човека.
към беседата >>
На кое място на лицето, например, и с кои черти се изразява добродетелта?
– Защото знаете цената на тази картина, вярвате в нейната стойност. По какво съдите за цената на картината? – По краските, по линиите, които великият художник поставил върху платното и с това придал смисъл и съдържание на образа. Казвам: Ако човек изучава линиите на човешкия организъм така, както природата първоначално тя е създала, и ако по този модел може да извае своя образ, по-велик художник от него не може да има. Вие изучавали ли сте човешкото лице с всички тънки, деликатни оттенъци по него?
На кое място на лицето, например, и с кои черти се изразява добродетелта?
Тя има точно определено място на лицето на човека, както и точно определени черти. Обаче, според степента на развитието й, тя заема по-голямо или по-малко място в лицето на човека: колкото е по-малко мястото, което добродетелта заема в лицето на човека, толкова и той е по-малко добродетелен. И обратно: колкото е по-голямо мястото, което добродетелта заема в лицето на човека, толкова и той е по-добродетелен. Това не се отнася само за добродетелта, но и за всички останали велики добродетели. Например, и Любовта, и Мъдростта, и Истината, и кротостта, и въздържанието, и милосърдието – всички имат свои определени места върху човешкото лице.
към беседата >>
Твоите зъби са изпадали, нямаш нито един зъб в устата си.
Един български свещеник, доста стар, с побелели коси, с изпопадали зъби, казва един ден на слугата си: „Стояне, не знам какво ще се прави! Като отида на онзи свят, ще има там плач и скърцане на зъби! “ – Е, дядо попе, ти поне няма от какво да се плашиш.
Твоите зъби са изпадали, нямаш нито един зъб в устата си.
Да му мислят онези, младите, на които зъбите са здрави. По същия начин и ние разбираме някои неща в буквален смисъл. Какво разбираме под думите „плач и скърцане на зъби“? – Това са онези умствени, сърдечни и душевни страдания, предизвикани от ред спънки в живота, от разрушения на всички възвишени мисли и желания в човека. Кой не се е виждал сам в света, между развалините на своите красиви мечти?
към беседата >>
Тя има точно определено място на лицето на човека, както и точно определени черти.
По какво съдите за цената на картината? – По краските, по линиите, които великият художник поставил върху платното и с това придал смисъл и съдържание на образа. Казвам: Ако човек изучава линиите на човешкия организъм така, както природата първоначално тя е създала, и ако по този модел може да извае своя образ, по-велик художник от него не може да има. Вие изучавали ли сте човешкото лице с всички тънки, деликатни оттенъци по него? На кое място на лицето, например, и с кои черти се изразява добродетелта?
Тя има точно определено място на лицето на човека, както и точно определени черти.
Обаче, според степента на развитието й, тя заема по-голямо или по-малко място в лицето на човека: колкото е по-малко мястото, което добродетелта заема в лицето на човека, толкова и той е по-малко добродетелен. И обратно: колкото е по-голямо мястото, което добродетелта заема в лицето на човека, толкова и той е по-добродетелен. Това не се отнася само за добродетелта, но и за всички останали велики добродетели. Например, и Любовта, и Мъдростта, и Истината, и кротостта, и въздържанието, и милосърдието – всички имат свои определени места върху човешкото лице. Днес човешкото лице е съградено благодарение на всички тези добродетели, които са действали едновременно.
към беседата >>
Да му мислят онези, младите, на които зъбите са здрави.
Един български свещеник, доста стар, с побелели коси, с изпопадали зъби, казва един ден на слугата си: „Стояне, не знам какво ще се прави! Като отида на онзи свят, ще има там плач и скърцане на зъби! “ – Е, дядо попе, ти поне няма от какво да се плашиш. Твоите зъби са изпадали, нямаш нито един зъб в устата си.
Да му мислят онези, младите, на които зъбите са здрави.
По същия начин и ние разбираме някои неща в буквален смисъл. Какво разбираме под думите „плач и скърцане на зъби“? – Това са онези умствени, сърдечни и душевни страдания, предизвикани от ред спънки в живота, от разрушения на всички възвишени мисли и желания в човека. Кой не се е виждал сам в света, между развалините на своите красиви мечти? Какво по-голямо страдание от това да чуеш, че синът ти умира на бойното поле, или че дъщеря ти пропада в някой недостоен дом!
към беседата >>
Обаче, според степента на развитието й, тя заема по-голямо или по-малко място в лицето на човека: колкото е по-малко мястото, което добродетелта заема в лицето на човека, толкова и той е по-малко добродетелен.
– По краските, по линиите, които великият художник поставил върху платното и с това придал смисъл и съдържание на образа. Казвам: Ако човек изучава линиите на човешкия организъм така, както природата първоначално тя е създала, и ако по този модел може да извае своя образ, по-велик художник от него не може да има. Вие изучавали ли сте човешкото лице с всички тънки, деликатни оттенъци по него? На кое място на лицето, например, и с кои черти се изразява добродетелта? Тя има точно определено място на лицето на човека, както и точно определени черти.
Обаче, според степента на развитието й, тя заема по-голямо или по-малко място в лицето на човека: колкото е по-малко мястото, което добродетелта заема в лицето на човека, толкова и той е по-малко добродетелен.
И обратно: колкото е по-голямо мястото, което добродетелта заема в лицето на човека, толкова и той е по-добродетелен. Това не се отнася само за добродетелта, но и за всички останали велики добродетели. Например, и Любовта, и Мъдростта, и Истината, и кротостта, и въздържанието, и милосърдието – всички имат свои определени места върху човешкото лице. Днес човешкото лице е съградено благодарение на всички тези добродетели, които са действали едновременно. Всяка добродетел съгражда свои специални мускули и органи върху човешкото лице.
към беседата >>
По същия начин и ние разбираме някои неща в буквален смисъл.
Един български свещеник, доста стар, с побелели коси, с изпопадали зъби, казва един ден на слугата си: „Стояне, не знам какво ще се прави! Като отида на онзи свят, ще има там плач и скърцане на зъби! “ – Е, дядо попе, ти поне няма от какво да се плашиш. Твоите зъби са изпадали, нямаш нито един зъб в устата си. Да му мислят онези, младите, на които зъбите са здрави.
По същия начин и ние разбираме някои неща в буквален смисъл.
Какво разбираме под думите „плач и скърцане на зъби“? – Това са онези умствени, сърдечни и душевни страдания, предизвикани от ред спънки в живота, от разрушения на всички възвишени мисли и желания в човека. Кой не се е виждал сам в света, между развалините на своите красиви мечти? Какво по-голямо страдание от това да чуеш, че синът ти умира на бойното поле, или че дъщеря ти пропада в някой недостоен дом! Няма ли да страда поетът, който е написал една хубава поема, а светът му я отхвърля?
към беседата >>
И обратно: колкото е по-голямо мястото, което добродетелта заема в лицето на човека, толкова и той е по-добродетелен.
Казвам: Ако човек изучава линиите на човешкия организъм така, както природата първоначално тя е създала, и ако по този модел може да извае своя образ, по-велик художник от него не може да има. Вие изучавали ли сте човешкото лице с всички тънки, деликатни оттенъци по него? На кое място на лицето, например, и с кои черти се изразява добродетелта? Тя има точно определено място на лицето на човека, както и точно определени черти. Обаче, според степента на развитието й, тя заема по-голямо или по-малко място в лицето на човека: колкото е по-малко мястото, което добродетелта заема в лицето на човека, толкова и той е по-малко добродетелен.
И обратно: колкото е по-голямо мястото, което добродетелта заема в лицето на човека, толкова и той е по-добродетелен.
Това не се отнася само за добродетелта, но и за всички останали велики добродетели. Например, и Любовта, и Мъдростта, и Истината, и кротостта, и въздържанието, и милосърдието – всички имат свои определени места върху човешкото лице. Днес човешкото лице е съградено благодарение на всички тези добродетели, които са действали едновременно. Всяка добродетел съгражда свои специални мускули и органи върху човешкото лице.
към беседата >>
Какво разбираме под думите „плач и скърцане на зъби“?
Като отида на онзи свят, ще има там плач и скърцане на зъби! “ – Е, дядо попе, ти поне няма от какво да се плашиш. Твоите зъби са изпадали, нямаш нито един зъб в устата си. Да му мислят онези, младите, на които зъбите са здрави. По същия начин и ние разбираме някои неща в буквален смисъл.
Какво разбираме под думите „плач и скърцане на зъби“?
– Това са онези умствени, сърдечни и душевни страдания, предизвикани от ред спънки в живота, от разрушения на всички възвишени мисли и желания в човека. Кой не се е виждал сам в света, между развалините на своите красиви мечти? Какво по-голямо страдание от това да чуеш, че синът ти умира на бойното поле, или че дъщеря ти пропада в някой недостоен дом! Няма ли да страда поетът, който е написал една хубава поема, а светът му я отхвърля? Няма ли също така да плачат, да страдат онзи художник и музикант, чиито произведения не са оценени както трябва?
към беседата >>
Това не се отнася само за добродетелта, но и за всички останали велики добродетели.
Вие изучавали ли сте човешкото лице с всички тънки, деликатни оттенъци по него? На кое място на лицето, например, и с кои черти се изразява добродетелта? Тя има точно определено място на лицето на човека, както и точно определени черти. Обаче, според степента на развитието й, тя заема по-голямо или по-малко място в лицето на човека: колкото е по-малко мястото, което добродетелта заема в лицето на човека, толкова и той е по-малко добродетелен. И обратно: колкото е по-голямо мястото, което добродетелта заема в лицето на човека, толкова и той е по-добродетелен.
Това не се отнася само за добродетелта, но и за всички останали велики добродетели.
Например, и Любовта, и Мъдростта, и Истината, и кротостта, и въздържанието, и милосърдието – всички имат свои определени места върху човешкото лице. Днес човешкото лице е съградено благодарение на всички тези добродетели, които са действали едновременно. Всяка добродетел съгражда свои специални мускули и органи върху човешкото лице.
към беседата >>
– Това са онези умствени, сърдечни и душевни страдания, предизвикани от ред спънки в живота, от разрушения на всички възвишени мисли и желания в човека.
“ – Е, дядо попе, ти поне няма от какво да се плашиш. Твоите зъби са изпадали, нямаш нито един зъб в устата си. Да му мислят онези, младите, на които зъбите са здрави. По същия начин и ние разбираме някои неща в буквален смисъл. Какво разбираме под думите „плач и скърцане на зъби“?
– Това са онези умствени, сърдечни и душевни страдания, предизвикани от ред спънки в живота, от разрушения на всички възвишени мисли и желания в човека.
Кой не се е виждал сам в света, между развалините на своите красиви мечти? Какво по-голямо страдание от това да чуеш, че синът ти умира на бойното поле, или че дъщеря ти пропада в някой недостоен дом! Няма ли да страда поетът, който е написал една хубава поема, а светът му я отхвърля? Няма ли също така да плачат, да страдат онзи художник и музикант, чиито произведения не са оценени както трябва? Всяко поетично, музикално или художествено произведение, това са живи неща, създадени от човешкия дух.
към беседата >>
Например, и Любовта, и Мъдростта, и Истината, и кротостта, и въздържанието, и милосърдието – всички имат свои определени места върху човешкото лице.
На кое място на лицето, например, и с кои черти се изразява добродетелта? Тя има точно определено място на лицето на човека, както и точно определени черти. Обаче, според степента на развитието й, тя заема по-голямо или по-малко място в лицето на човека: колкото е по-малко мястото, което добродетелта заема в лицето на човека, толкова и той е по-малко добродетелен. И обратно: колкото е по-голямо мястото, което добродетелта заема в лицето на човека, толкова и той е по-добродетелен. Това не се отнася само за добродетелта, но и за всички останали велики добродетели.
Например, и Любовта, и Мъдростта, и Истината, и кротостта, и въздържанието, и милосърдието – всички имат свои определени места върху човешкото лице.
Днес човешкото лице е съградено благодарение на всички тези добродетели, които са действали едновременно. Всяка добродетел съгражда свои специални мускули и органи върху човешкото лице.
към беседата >>
Кой не се е виждал сам в света, между развалините на своите красиви мечти?
Твоите зъби са изпадали, нямаш нито един зъб в устата си. Да му мислят онези, младите, на които зъбите са здрави. По същия начин и ние разбираме някои неща в буквален смисъл. Какво разбираме под думите „плач и скърцане на зъби“? – Това са онези умствени, сърдечни и душевни страдания, предизвикани от ред спънки в живота, от разрушения на всички възвишени мисли и желания в човека.
Кой не се е виждал сам в света, между развалините на своите красиви мечти?
Какво по-голямо страдание от това да чуеш, че синът ти умира на бойното поле, или че дъщеря ти пропада в някой недостоен дом! Няма ли да страда поетът, който е написал една хубава поема, а светът му я отхвърля? Няма ли също така да плачат, да страдат онзи художник и музикант, чиито произведения не са оценени както трябва? Всяко поетично, музикално или художествено произведение, това са живи неща, създадени от човешкия дух. Като разглеждате всички тези творения внимателно, с желание да ги разберете, ще видите, че те са живи неща.
към беседата >>
Днес човешкото лице е съградено благодарение на всички тези добродетели, които са действали едновременно.
Тя има точно определено място на лицето на човека, както и точно определени черти. Обаче, според степента на развитието й, тя заема по-голямо или по-малко място в лицето на човека: колкото е по-малко мястото, което добродетелта заема в лицето на човека, толкова и той е по-малко добродетелен. И обратно: колкото е по-голямо мястото, което добродетелта заема в лицето на човека, толкова и той е по-добродетелен. Това не се отнася само за добродетелта, но и за всички останали велики добродетели. Например, и Любовта, и Мъдростта, и Истината, и кротостта, и въздържанието, и милосърдието – всички имат свои определени места върху човешкото лице.
Днес човешкото лице е съградено благодарение на всички тези добродетели, които са действали едновременно.
Всяка добродетел съгражда свои специални мускули и органи върху човешкото лице.
към беседата >>
Какво по-голямо страдание от това да чуеш, че синът ти умира на бойното поле, или че дъщеря ти пропада в някой недостоен дом!
Да му мислят онези, младите, на които зъбите са здрави. По същия начин и ние разбираме някои неща в буквален смисъл. Какво разбираме под думите „плач и скърцане на зъби“? – Това са онези умствени, сърдечни и душевни страдания, предизвикани от ред спънки в живота, от разрушения на всички възвишени мисли и желания в човека. Кой не се е виждал сам в света, между развалините на своите красиви мечти?
Какво по-голямо страдание от това да чуеш, че синът ти умира на бойното поле, или че дъщеря ти пропада в някой недостоен дом!
Няма ли да страда поетът, който е написал една хубава поема, а светът му я отхвърля? Няма ли също така да плачат, да страдат онзи художник и музикант, чиито произведения не са оценени както трябва? Всяко поетично, музикално или художествено произведение, това са живи неща, създадени от човешкия дух. Като разглеждате всички тези творения внимателно, с желание да ги разберете, ще видите, че те са живи неща. Целият Стар Завет, както и Новият Завет са живи книги.
към беседата >>
Всяка добродетел съгражда свои специални мускули и органи върху човешкото лице.
Обаче, според степента на развитието й, тя заема по-голямо или по-малко място в лицето на човека: колкото е по-малко мястото, което добродетелта заема в лицето на човека, толкова и той е по-малко добродетелен. И обратно: колкото е по-голямо мястото, което добродетелта заема в лицето на човека, толкова и той е по-добродетелен. Това не се отнася само за добродетелта, но и за всички останали велики добродетели. Например, и Любовта, и Мъдростта, и Истината, и кротостта, и въздържанието, и милосърдието – всички имат свои определени места върху човешкото лице. Днес човешкото лице е съградено благодарение на всички тези добродетели, които са действали едновременно.
Всяка добродетел съгражда свои специални мускули и органи върху човешкото лице.
към беседата >>
Няма ли да страда поетът, който е написал една хубава поема, а светът му я отхвърля?
По същия начин и ние разбираме някои неща в буквален смисъл. Какво разбираме под думите „плач и скърцане на зъби“? – Това са онези умствени, сърдечни и душевни страдания, предизвикани от ред спънки в живота, от разрушения на всички възвишени мисли и желания в човека. Кой не се е виждал сам в света, между развалините на своите красиви мечти? Какво по-голямо страдание от това да чуеш, че синът ти умира на бойното поле, или че дъщеря ти пропада в някой недостоен дом!
Няма ли да страда поетът, който е написал една хубава поема, а светът му я отхвърля?
Няма ли също така да плачат, да страдат онзи художник и музикант, чиито произведения не са оценени както трябва? Всяко поетично, музикално или художествено произведение, това са живи неща, създадени от човешкия дух. Като разглеждате всички тези творения внимателно, с желание да ги разберете, ще видите, че те са живи неща. Целият Стар Завет, както и Новият Завет са живи книги. Всички хора, за които се говори там са живи, те и сега са между вас.
към беседата >>
По същия начин се създали и другите органи по лицето на човека.
По същия начин се създали и другите органи по лицето на човека.
Когато интелигентността е дошла в човека, тя започнала да строи и създава свои органи. Силите, чрез които се изразява човешката интелигентност, човешката мъдрост, създали носа и ушите. Силите, енергиите, чрез които се изразява Любовта създали устата на човека. Когато Истината дошла в човека, тя казала: Аз ще съградя очите, веждите и клепачите. Най-после дошъл и разумът, който създал челото на човека.
към беседата >>
Няма ли също така да плачат, да страдат онзи художник и музикант, чиито произведения не са оценени както трябва?
Какво разбираме под думите „плач и скърцане на зъби“? – Това са онези умствени, сърдечни и душевни страдания, предизвикани от ред спънки в живота, от разрушения на всички възвишени мисли и желания в човека. Кой не се е виждал сам в света, между развалините на своите красиви мечти? Какво по-голямо страдание от това да чуеш, че синът ти умира на бойното поле, или че дъщеря ти пропада в някой недостоен дом! Няма ли да страда поетът, който е написал една хубава поема, а светът му я отхвърля?
Няма ли също така да плачат, да страдат онзи художник и музикант, чиито произведения не са оценени както трябва?
Всяко поетично, музикално или художествено произведение, това са живи неща, създадени от човешкия дух. Като разглеждате всички тези творения внимателно, с желание да ги разберете, ще видите, че те са живи неща. Целият Стар Завет, както и Новият Завет са живи книги. Всички хора, за които се говори там са живи, те и сега са между вас. Ще кажете: Това вече е измислица, така може да говори човек, на когото дъската е мръднала.
към беседата >>
Когато интелигентността е дошла в човека, тя започнала да строи и създава свои органи.
По същия начин се създали и другите органи по лицето на човека.
Когато интелигентността е дошла в човека, тя започнала да строи и създава свои органи.
Силите, чрез които се изразява човешката интелигентност, човешката мъдрост, създали носа и ушите. Силите, енергиите, чрез които се изразява Любовта създали устата на човека. Когато Истината дошла в човека, тя казала: Аз ще съградя очите, веждите и клепачите. Най-после дошъл и разумът, който създал челото на човека. Сегашните физиономисти разглеждат тези въпроси малко по-другояче.
към беседата >>
Всяко поетично, музикално или художествено произведение, това са живи неща, създадени от човешкия дух.
– Това са онези умствени, сърдечни и душевни страдания, предизвикани от ред спънки в живота, от разрушения на всички възвишени мисли и желания в човека. Кой не се е виждал сам в света, между развалините на своите красиви мечти? Какво по-голямо страдание от това да чуеш, че синът ти умира на бойното поле, или че дъщеря ти пропада в някой недостоен дом! Няма ли да страда поетът, който е написал една хубава поема, а светът му я отхвърля? Няма ли също така да плачат, да страдат онзи художник и музикант, чиито произведения не са оценени както трябва?
Всяко поетично, музикално или художествено произведение, това са живи неща, създадени от човешкия дух.
Като разглеждате всички тези творения внимателно, с желание да ги разберете, ще видите, че те са живи неща. Целият Стар Завет, както и Новият Завет са живи книги. Всички хора, за които се говори там са живи, те и сега са между вас. Ще кажете: Това вече е измислица, така може да говори човек, на когото дъската е мръднала. Питам: Когато мъж бие жена си, или жена бие мъжа си, дъската им на мястото ли е?
към беседата >>
Силите, чрез които се изразява човешката интелигентност, човешката мъдрост, създали носа и ушите.
По същия начин се създали и другите органи по лицето на човека. Когато интелигентността е дошла в човека, тя започнала да строи и създава свои органи.
Силите, чрез които се изразява човешката интелигентност, човешката мъдрост, създали носа и ушите.
Силите, енергиите, чрез които се изразява Любовта създали устата на човека. Когато Истината дошла в човека, тя казала: Аз ще съградя очите, веждите и клепачите. Най-после дошъл и разумът, който създал челото на човека. Сегашните физиономисти разглеждат тези въпроси малко по-другояче. Днес физиономията, френологията не се изучават като науки, които разглеждат произхода на всички линии по лицето на човека, но се разглеждат, като изкуства, чрез които познават характера на човека.
към беседата >>
Като разглеждате всички тези творения внимателно, с желание да ги разберете, ще видите, че те са живи неща.
Кой не се е виждал сам в света, между развалините на своите красиви мечти? Какво по-голямо страдание от това да чуеш, че синът ти умира на бойното поле, или че дъщеря ти пропада в някой недостоен дом! Няма ли да страда поетът, който е написал една хубава поема, а светът му я отхвърля? Няма ли също така да плачат, да страдат онзи художник и музикант, чиито произведения не са оценени както трябва? Всяко поетично, музикално или художествено произведение, това са живи неща, създадени от човешкия дух.
Като разглеждате всички тези творения внимателно, с желание да ги разберете, ще видите, че те са живи неща.
Целият Стар Завет, както и Новият Завет са живи книги. Всички хора, за които се говори там са живи, те и сега са между вас. Ще кажете: Това вече е измислица, така може да говори човек, на когото дъската е мръднала. Питам: Когато мъж бие жена си, или жена бие мъжа си, дъската им на мястото ли е? Когато учител бие учениците си, дъската му на мястото ли е?
към беседата >>
Силите, енергиите, чрез които се изразява Любовта създали устата на човека.
По същия начин се създали и другите органи по лицето на човека. Когато интелигентността е дошла в човека, тя започнала да строи и създава свои органи. Силите, чрез които се изразява човешката интелигентност, човешката мъдрост, създали носа и ушите.
Силите, енергиите, чрез които се изразява Любовта създали устата на човека.
Когато Истината дошла в човека, тя казала: Аз ще съградя очите, веждите и клепачите. Най-после дошъл и разумът, който създал челото на човека. Сегашните физиономисти разглеждат тези въпроси малко по-другояче. Днес физиономията, френологията не се изучават като науки, които разглеждат произхода на всички линии по лицето на човека, но се разглеждат, като изкуства, чрез които познават характера на човека. Понякога те изучават повече негативните черти на човешкия характер, отколкото положителните, както и Ломброзо някога е изучавал повече престъпните, патологическите типове.
към беседата >>
Целият Стар Завет, както и Новият Завет са живи книги.
Какво по-голямо страдание от това да чуеш, че синът ти умира на бойното поле, или че дъщеря ти пропада в някой недостоен дом! Няма ли да страда поетът, който е написал една хубава поема, а светът му я отхвърля? Няма ли също така да плачат, да страдат онзи художник и музикант, чиито произведения не са оценени както трябва? Всяко поетично, музикално или художествено произведение, това са живи неща, създадени от човешкия дух. Като разглеждате всички тези творения внимателно, с желание да ги разберете, ще видите, че те са живи неща.
Целият Стар Завет, както и Новият Завет са живи книги.
Всички хора, за които се говори там са живи, те и сега са между вас. Ще кажете: Това вече е измислица, така може да говори човек, на когото дъската е мръднала. Питам: Когато мъж бие жена си, или жена бие мъжа си, дъската им на мястото ли е? Когато учител бие учениците си, дъската му на мястото ли е? Когато някоя млада мома или млад момък се поддават на лош, извратен живот, дъската им на мястото ли е?
към беседата >>
Когато Истината дошла в човека, тя казала: Аз ще съградя очите, веждите и клепачите.
По същия начин се създали и другите органи по лицето на човека. Когато интелигентността е дошла в човека, тя започнала да строи и създава свои органи. Силите, чрез които се изразява човешката интелигентност, човешката мъдрост, създали носа и ушите. Силите, енергиите, чрез които се изразява Любовта създали устата на човека.
Когато Истината дошла в човека, тя казала: Аз ще съградя очите, веждите и клепачите.
Най-после дошъл и разумът, който създал челото на човека. Сегашните физиономисти разглеждат тези въпроси малко по-другояче. Днес физиономията, френологията не се изучават като науки, които разглеждат произхода на всички линии по лицето на човека, но се разглеждат, като изкуства, чрез които познават характера на човека. Понякога те изучават повече негативните черти на човешкия характер, отколкото положителните, както и Ломброзо някога е изучавал повече престъпните, патологическите типове. Той например, е ходил в Русия да изучава Толстой като тип, да види, към коя категория да го определи.
към беседата >>
Всички хора, за които се говори там са живи, те и сега са между вас.
Няма ли да страда поетът, който е написал една хубава поема, а светът му я отхвърля? Няма ли също така да плачат, да страдат онзи художник и музикант, чиито произведения не са оценени както трябва? Всяко поетично, музикално или художествено произведение, това са живи неща, създадени от човешкия дух. Като разглеждате всички тези творения внимателно, с желание да ги разберете, ще видите, че те са живи неща. Целият Стар Завет, както и Новият Завет са живи книги.
Всички хора, за които се говори там са живи, те и сега са между вас.
Ще кажете: Това вече е измислица, така може да говори човек, на когото дъската е мръднала. Питам: Когато мъж бие жена си, или жена бие мъжа си, дъската им на мястото ли е? Когато учител бие учениците си, дъската му на мястото ли е? Когато някоя млада мома или млад момък се поддават на лош, извратен живот, дъската им на мястото ли е? – Ама ние мислим, че всичко това е необходимо за еволюцията на човека.
към беседата >>
Най-после дошъл и разумът, който създал челото на човека.
По същия начин се създали и другите органи по лицето на човека. Когато интелигентността е дошла в човека, тя започнала да строи и създава свои органи. Силите, чрез които се изразява човешката интелигентност, човешката мъдрост, създали носа и ушите. Силите, енергиите, чрез които се изразява Любовта създали устата на човека. Когато Истината дошла в човека, тя казала: Аз ще съградя очите, веждите и клепачите.
Най-после дошъл и разумът, който създал челото на човека.
Сегашните физиономисти разглеждат тези въпроси малко по-другояче. Днес физиономията, френологията не се изучават като науки, които разглеждат произхода на всички линии по лицето на човека, но се разглеждат, като изкуства, чрез които познават характера на човека. Понякога те изучават повече негативните черти на човешкия характер, отколкото положителните, както и Ломброзо някога е изучавал повече престъпните, патологическите типове. Той например, е ходил в Русия да изучава Толстой като тип, да види, към коя категория да го определи. През цялото време го наблюдавал как яде, какви движения прави, как говори, че поставил Толстой в особено положение.
към беседата >>
Ще кажете: Това вече е измислица, така може да говори човек, на когото дъската е мръднала.
Няма ли също така да плачат, да страдат онзи художник и музикант, чиито произведения не са оценени както трябва? Всяко поетично, музикално или художествено произведение, това са живи неща, създадени от човешкия дух. Като разглеждате всички тези творения внимателно, с желание да ги разберете, ще видите, че те са живи неща. Целият Стар Завет, както и Новият Завет са живи книги. Всички хора, за които се говори там са живи, те и сега са между вас.
Ще кажете: Това вече е измислица, така може да говори човек, на когото дъската е мръднала.
Питам: Когато мъж бие жена си, или жена бие мъжа си, дъската им на мястото ли е? Когато учител бие учениците си, дъската му на мястото ли е? Когато някоя млада мома или млад момък се поддават на лош, извратен живот, дъската им на мястото ли е? – Ама ние мислим, че всичко това е необходимо за еволюцията на човека. – Каква логика има в това мислене?
към беседата >>
Сегашните физиономисти разглеждат тези въпроси малко по-другояче.
Когато интелигентността е дошла в човека, тя започнала да строи и създава свои органи. Силите, чрез които се изразява човешката интелигентност, човешката мъдрост, създали носа и ушите. Силите, енергиите, чрез които се изразява Любовта създали устата на човека. Когато Истината дошла в човека, тя казала: Аз ще съградя очите, веждите и клепачите. Най-после дошъл и разумът, който създал челото на човека.
Сегашните физиономисти разглеждат тези въпроси малко по-другояче.
Днес физиономията, френологията не се изучават като науки, които разглеждат произхода на всички линии по лицето на човека, но се разглеждат, като изкуства, чрез които познават характера на човека. Понякога те изучават повече негативните черти на човешкия характер, отколкото положителните, както и Ломброзо някога е изучавал повече престъпните, патологическите типове. Той например, е ходил в Русия да изучава Толстой като тип, да види, към коя категория да го определи. През цялото време го наблюдавал как яде, какви движения прави, как говори, че поставил Толстой в особено положение. В чудо се е видял Толстой!
към беседата >>
Питам: Когато мъж бие жена си, или жена бие мъжа си, дъската им на мястото ли е?
Всяко поетично, музикално или художествено произведение, това са живи неща, създадени от човешкия дух. Като разглеждате всички тези творения внимателно, с желание да ги разберете, ще видите, че те са живи неща. Целият Стар Завет, както и Новият Завет са живи книги. Всички хора, за които се говори там са живи, те и сега са между вас. Ще кажете: Това вече е измислица, така може да говори човек, на когото дъската е мръднала.
Питам: Когато мъж бие жена си, или жена бие мъжа си, дъската им на мястото ли е?
Когато учител бие учениците си, дъската му на мястото ли е? Когато някоя млада мома или млад момък се поддават на лош, извратен живот, дъската им на мястото ли е? – Ама ние мислим, че всичко това е необходимо за еволюцията на човека. – Каква логика има в това мислене? И затова повтарям: Онези хора, които са писали и създали както Библията, така и онези творения в поезията, музиката и художеството, са живи и днес, и ние всички се намираме под тяхното влияние.
към беседата >>
Днес физиономията, френологията не се изучават като науки, които разглеждат произхода на всички линии по лицето на човека, но се разглеждат, като изкуства, чрез които познават характера на човека.
Силите, чрез които се изразява човешката интелигентност, човешката мъдрост, създали носа и ушите. Силите, енергиите, чрез които се изразява Любовта създали устата на човека. Когато Истината дошла в човека, тя казала: Аз ще съградя очите, веждите и клепачите. Най-после дошъл и разумът, който създал челото на човека. Сегашните физиономисти разглеждат тези въпроси малко по-другояче.
Днес физиономията, френологията не се изучават като науки, които разглеждат произхода на всички линии по лицето на човека, но се разглеждат, като изкуства, чрез които познават характера на човека.
Понякога те изучават повече негативните черти на човешкия характер, отколкото положителните, както и Ломброзо някога е изучавал повече престъпните, патологическите типове. Той например, е ходил в Русия да изучава Толстой като тип, да види, към коя категория да го определи. През цялото време го наблюдавал как яде, какви движения прави, как говори, че поставил Толстой в особено положение. В чудо се е видял Толстой! Казвам: Да търсиш само отрицателните черти в човека, това не е наука.
към беседата >>
Когато учител бие учениците си, дъската му на мястото ли е?
Като разглеждате всички тези творения внимателно, с желание да ги разберете, ще видите, че те са живи неща. Целият Стар Завет, както и Новият Завет са живи книги. Всички хора, за които се говори там са живи, те и сега са между вас. Ще кажете: Това вече е измислица, така може да говори човек, на когото дъската е мръднала. Питам: Когато мъж бие жена си, или жена бие мъжа си, дъската им на мястото ли е?
Когато учител бие учениците си, дъската му на мястото ли е?
Когато някоя млада мома или млад момък се поддават на лош, извратен живот, дъската им на мястото ли е? – Ама ние мислим, че всичко това е необходимо за еволюцията на човека. – Каква логика има в това мислене? И затова повтарям: Онези хора, които са писали и създали както Библията, така и онези творения в поезията, музиката и художеството, са живи и днес, и ние всички се намираме под тяхното влияние. И всичко велико и възвишено, което човек чувства в себе си, е резултат на влиянието на тези велики, безсмъртни души.
към беседата >>
Понякога те изучават повече негативните черти на човешкия характер, отколкото положителните, както и Ломброзо някога е изучавал повече престъпните, патологическите типове.
Силите, енергиите, чрез които се изразява Любовта създали устата на човека. Когато Истината дошла в човека, тя казала: Аз ще съградя очите, веждите и клепачите. Най-после дошъл и разумът, който създал челото на човека. Сегашните физиономисти разглеждат тези въпроси малко по-другояче. Днес физиономията, френологията не се изучават като науки, които разглеждат произхода на всички линии по лицето на човека, но се разглеждат, като изкуства, чрез които познават характера на човека.
Понякога те изучават повече негативните черти на човешкия характер, отколкото положителните, както и Ломброзо някога е изучавал повече престъпните, патологическите типове.
Той например, е ходил в Русия да изучава Толстой като тип, да види, към коя категория да го определи. През цялото време го наблюдавал как яде, какви движения прави, как говори, че поставил Толстой в особено положение. В чудо се е видял Толстой! Казвам: Да търсиш само отрицателните черти в човека, това не е наука. Преди всичко ние трябва да знаем кои са характерните черти на здравия човек, на положителния характер.
към беседата >>
Когато някоя млада мома или млад момък се поддават на лош, извратен живот, дъската им на мястото ли е?
Целият Стар Завет, както и Новият Завет са живи книги. Всички хора, за които се говори там са живи, те и сега са между вас. Ще кажете: Това вече е измислица, така може да говори човек, на когото дъската е мръднала. Питам: Когато мъж бие жена си, или жена бие мъжа си, дъската им на мястото ли е? Когато учител бие учениците си, дъската му на мястото ли е?
Когато някоя млада мома или млад момък се поддават на лош, извратен живот, дъската им на мястото ли е?
– Ама ние мислим, че всичко това е необходимо за еволюцията на човека. – Каква логика има в това мислене? И затова повтарям: Онези хора, които са писали и създали както Библията, така и онези творения в поезията, музиката и художеството, са живи и днес, и ние всички се намираме под тяхното влияние. И всичко велико и възвишено, което човек чувства в себе си, е резултат на влиянието на тези велики, безсмъртни души. Това не казвам само аз, но и те потвърждават, че всичко, което ви говоря, е истинно и вярно.
към беседата >>
Той например, е ходил в Русия да изучава Толстой като тип, да види, към коя категория да го определи.
Когато Истината дошла в човека, тя казала: Аз ще съградя очите, веждите и клепачите. Най-после дошъл и разумът, който създал челото на човека. Сегашните физиономисти разглеждат тези въпроси малко по-другояче. Днес физиономията, френологията не се изучават като науки, които разглеждат произхода на всички линии по лицето на човека, но се разглеждат, като изкуства, чрез които познават характера на човека. Понякога те изучават повече негативните черти на човешкия характер, отколкото положителните, както и Ломброзо някога е изучавал повече престъпните, патологическите типове.
Той например, е ходил в Русия да изучава Толстой като тип, да види, към коя категория да го определи.
През цялото време го наблюдавал как яде, какви движения прави, как говори, че поставил Толстой в особено положение. В чудо се е видял Толстой! Казвам: Да търсиш само отрицателните черти в човека, това не е наука. Преди всичко ние трябва да знаем кои са характерните черти на здравия човек, на положителния характер. Ние трябва да знаем какви са отличителните черти на едно хармонично лице.
към беседата >>
– Ама ние мислим, че всичко това е необходимо за еволюцията на човека.
Всички хора, за които се говори там са живи, те и сега са между вас. Ще кажете: Това вече е измислица, така може да говори човек, на когото дъската е мръднала. Питам: Когато мъж бие жена си, или жена бие мъжа си, дъската им на мястото ли е? Когато учител бие учениците си, дъската му на мястото ли е? Когато някоя млада мома или млад момък се поддават на лош, извратен живот, дъската им на мястото ли е?
– Ама ние мислим, че всичко това е необходимо за еволюцията на човека.
– Каква логика има в това мислене? И затова повтарям: Онези хора, които са писали и създали както Библията, така и онези творения в поезията, музиката и художеството, са живи и днес, и ние всички се намираме под тяхното влияние. И всичко велико и възвишено, което човек чувства в себе си, е резултат на влиянието на тези велики, безсмъртни души. Това не казвам само аз, но и те потвърждават, че всичко, което ви говоря, е истинно и вярно. Те казват: „Този е пътят, за който и ние свидетелстваме.“ И наистина, всичко смъртно ще изчезне, всичко ще се измени, но в най-трудните времена на живота си вие ще срещнете тези безсмъртни души, които ще ви кажат: Не бойте се, ние сме с вас.
към беседата >>
През цялото време го наблюдавал как яде, какви движения прави, как говори, че поставил Толстой в особено положение.
Най-после дошъл и разумът, който създал челото на човека. Сегашните физиономисти разглеждат тези въпроси малко по-другояче. Днес физиономията, френологията не се изучават като науки, които разглеждат произхода на всички линии по лицето на човека, но се разглеждат, като изкуства, чрез които познават характера на човека. Понякога те изучават повече негативните черти на човешкия характер, отколкото положителните, както и Ломброзо някога е изучавал повече престъпните, патологическите типове. Той например, е ходил в Русия да изучава Толстой като тип, да види, към коя категория да го определи.
През цялото време го наблюдавал как яде, какви движения прави, как говори, че поставил Толстой в особено положение.
В чудо се е видял Толстой! Казвам: Да търсиш само отрицателните черти в човека, това не е наука. Преди всичко ние трябва да знаем кои са характерните черти на здравия човек, на положителния характер. Ние трябва да знаем какви са отличителните черти на едно хармонично лице. Тези норми трябва да изучаваме ние.
към беседата >>
– Каква логика има в това мислене?
Ще кажете: Това вече е измислица, така може да говори човек, на когото дъската е мръднала. Питам: Когато мъж бие жена си, или жена бие мъжа си, дъската им на мястото ли е? Когато учител бие учениците си, дъската му на мястото ли е? Когато някоя млада мома или млад момък се поддават на лош, извратен живот, дъската им на мястото ли е? – Ама ние мислим, че всичко това е необходимо за еволюцията на човека.
– Каква логика има в това мислене?
И затова повтарям: Онези хора, които са писали и създали както Библията, така и онези творения в поезията, музиката и художеството, са живи и днес, и ние всички се намираме под тяхното влияние. И всичко велико и възвишено, което човек чувства в себе си, е резултат на влиянието на тези велики, безсмъртни души. Това не казвам само аз, но и те потвърждават, че всичко, което ви говоря, е истинно и вярно. Те казват: „Този е пътят, за който и ние свидетелстваме.“ И наистина, всичко смъртно ще изчезне, всичко ще се измени, но в най-трудните времена на живота си вие ще срещнете тези безсмъртни души, които ще ви кажат: Не бойте се, ние сме с вас.
към беседата >>
В чудо се е видял Толстой!
Сегашните физиономисти разглеждат тези въпроси малко по-другояче. Днес физиономията, френологията не се изучават като науки, които разглеждат произхода на всички линии по лицето на човека, но се разглеждат, като изкуства, чрез които познават характера на човека. Понякога те изучават повече негативните черти на човешкия характер, отколкото положителните, както и Ломброзо някога е изучавал повече престъпните, патологическите типове. Той например, е ходил в Русия да изучава Толстой като тип, да види, към коя категория да го определи. През цялото време го наблюдавал как яде, какви движения прави, как говори, че поставил Толстой в особено положение.
В чудо се е видял Толстой!
Казвам: Да търсиш само отрицателните черти в човека, това не е наука. Преди всичко ние трябва да знаем кои са характерните черти на здравия човек, на положителния характер. Ние трябва да знаем какви са отличителните черти на едно хармонично лице. Тези норми трябва да изучаваме ние. Значи, нас трябва да ни интересува изобщо науката за здравия човек.
към беседата >>
И затова повтарям: Онези хора, които са писали и създали както Библията, така и онези творения в поезията, музиката и художеството, са живи и днес, и ние всички се намираме под тяхното влияние.
Питам: Когато мъж бие жена си, или жена бие мъжа си, дъската им на мястото ли е? Когато учител бие учениците си, дъската му на мястото ли е? Когато някоя млада мома или млад момък се поддават на лош, извратен живот, дъската им на мястото ли е? – Ама ние мислим, че всичко това е необходимо за еволюцията на човека. – Каква логика има в това мислене?
И затова повтарям: Онези хора, които са писали и създали както Библията, така и онези творения в поезията, музиката и художеството, са живи и днес, и ние всички се намираме под тяхното влияние.
И всичко велико и възвишено, което човек чувства в себе си, е резултат на влиянието на тези велики, безсмъртни души. Това не казвам само аз, но и те потвърждават, че всичко, което ви говоря, е истинно и вярно. Те казват: „Този е пътят, за който и ние свидетелстваме.“ И наистина, всичко смъртно ще изчезне, всичко ще се измени, но в най-трудните времена на живота си вие ще срещнете тези безсмъртни души, които ще ви кажат: Не бойте се, ние сме с вас.
към беседата >>
Казвам: Да търсиш само отрицателните черти в човека, това не е наука.
Днес физиономията, френологията не се изучават като науки, които разглеждат произхода на всички линии по лицето на човека, но се разглеждат, като изкуства, чрез които познават характера на човека. Понякога те изучават повече негативните черти на човешкия характер, отколкото положителните, както и Ломброзо някога е изучавал повече престъпните, патологическите типове. Той например, е ходил в Русия да изучава Толстой като тип, да види, към коя категория да го определи. През цялото време го наблюдавал как яде, какви движения прави, как говори, че поставил Толстой в особено положение. В чудо се е видял Толстой!
Казвам: Да търсиш само отрицателните черти в човека, това не е наука.
Преди всичко ние трябва да знаем кои са характерните черти на здравия човек, на положителния характер. Ние трябва да знаем какви са отличителните черти на едно хармонично лице. Тези норми трябва да изучаваме ние. Значи, нас трябва да ни интересува изобщо науката за здравия човек. Обаче, при всяко отклонение на здравия ум, на здравото сърце и на здравия организъм, изобщо, ние влизаме в областта на патологическите състояния в човека.
към беседата >>
И всичко велико и възвишено, което човек чувства в себе си, е резултат на влиянието на тези велики, безсмъртни души.
Когато учител бие учениците си, дъската му на мястото ли е? Когато някоя млада мома или млад момък се поддават на лош, извратен живот, дъската им на мястото ли е? – Ама ние мислим, че всичко това е необходимо за еволюцията на човека. – Каква логика има в това мислене? И затова повтарям: Онези хора, които са писали и създали както Библията, така и онези творения в поезията, музиката и художеството, са живи и днес, и ние всички се намираме под тяхното влияние.
И всичко велико и възвишено, което човек чувства в себе си, е резултат на влиянието на тези велики, безсмъртни души.
Това не казвам само аз, но и те потвърждават, че всичко, което ви говоря, е истинно и вярно. Те казват: „Този е пътят, за който и ние свидетелстваме.“ И наистина, всичко смъртно ще изчезне, всичко ще се измени, но в най-трудните времена на живота си вие ще срещнете тези безсмъртни души, които ще ви кажат: Не бойте се, ние сме с вас.
към беседата >>
Преди всичко ние трябва да знаем кои са характерните черти на здравия човек, на положителния характер.
Понякога те изучават повече негативните черти на човешкия характер, отколкото положителните, както и Ломброзо някога е изучавал повече престъпните, патологическите типове. Той например, е ходил в Русия да изучава Толстой като тип, да види, към коя категория да го определи. През цялото време го наблюдавал как яде, какви движения прави, как говори, че поставил Толстой в особено положение. В чудо се е видял Толстой! Казвам: Да търсиш само отрицателните черти в човека, това не е наука.
Преди всичко ние трябва да знаем кои са характерните черти на здравия човек, на положителния характер.
Ние трябва да знаем какви са отличителните черти на едно хармонично лице. Тези норми трябва да изучаваме ние. Значи, нас трябва да ни интересува изобщо науката за здравия човек. Обаче, при всяко отклонение на здравия ум, на здравото сърце и на здравия организъм, изобщо, ние влизаме в областта на патологическите състояния в човека. Съвременните учени като биолози, физиолози, анатоми са изучили човешкия мозък, като са събрали много факти относно гънките на мозъка, както и върху белите и сиви мозъчни влакна, но не са обърнали внимание върху известен род мозъчни клетки, които пречупват светлината на моралния свят.
към беседата >>
Това не казвам само аз, но и те потвърждават, че всичко, което ви говоря, е истинно и вярно.
Когато някоя млада мома или млад момък се поддават на лош, извратен живот, дъската им на мястото ли е? – Ама ние мислим, че всичко това е необходимо за еволюцията на човека. – Каква логика има в това мислене? И затова повтарям: Онези хора, които са писали и създали както Библията, така и онези творения в поезията, музиката и художеството, са живи и днес, и ние всички се намираме под тяхното влияние. И всичко велико и възвишено, което човек чувства в себе си, е резултат на влиянието на тези велики, безсмъртни души.
Това не казвам само аз, но и те потвърждават, че всичко, което ви говоря, е истинно и вярно.
Те казват: „Този е пътят, за който и ние свидетелстваме.“ И наистина, всичко смъртно ще изчезне, всичко ще се измени, но в най-трудните времена на живота си вие ще срещнете тези безсмъртни души, които ще ви кажат: Не бойте се, ние сме с вас.
към беседата >>
Ние трябва да знаем какви са отличителните черти на едно хармонично лице.
Той например, е ходил в Русия да изучава Толстой като тип, да види, към коя категория да го определи. През цялото време го наблюдавал как яде, какви движения прави, как говори, че поставил Толстой в особено положение. В чудо се е видял Толстой! Казвам: Да търсиш само отрицателните черти в човека, това не е наука. Преди всичко ние трябва да знаем кои са характерните черти на здравия човек, на положителния характер.
Ние трябва да знаем какви са отличителните черти на едно хармонично лице.
Тези норми трябва да изучаваме ние. Значи, нас трябва да ни интересува изобщо науката за здравия човек. Обаче, при всяко отклонение на здравия ум, на здравото сърце и на здравия организъм, изобщо, ние влизаме в областта на патологическите състояния в човека. Съвременните учени като биолози, физиолози, анатоми са изучили човешкия мозък, като са събрали много факти относно гънките на мозъка, както и върху белите и сиви мозъчни влакна, но не са обърнали внимание върху известен род мозъчни клетки, които пречупват светлината на моралния свят. Тази област в мозъка на човека е наречена морална среда.
към беседата >>
Те казват: „Този е пътят, за който и ние свидетелстваме.“ И наистина, всичко смъртно ще изчезне, всичко ще се измени, но в най-трудните времена на живота си вие ще срещнете тези безсмъртни души, които ще ви кажат: Не бойте се, ние сме с вас.
– Ама ние мислим, че всичко това е необходимо за еволюцията на човека. – Каква логика има в това мислене? И затова повтарям: Онези хора, които са писали и създали както Библията, така и онези творения в поезията, музиката и художеството, са живи и днес, и ние всички се намираме под тяхното влияние. И всичко велико и възвишено, което човек чувства в себе си, е резултат на влиянието на тези велики, безсмъртни души. Това не казвам само аз, но и те потвърждават, че всичко, което ви говоря, е истинно и вярно.
Те казват: „Този е пътят, за който и ние свидетелстваме.“ И наистина, всичко смъртно ще изчезне, всичко ще се измени, но в най-трудните времена на живота си вие ще срещнете тези безсмъртни души, които ще ви кажат: Не бойте се, ние сме с вас.
към беседата >>
Тези норми трябва да изучаваме ние.
През цялото време го наблюдавал как яде, какви движения прави, как говори, че поставил Толстой в особено положение. В чудо се е видял Толстой! Казвам: Да търсиш само отрицателните черти в човека, това не е наука. Преди всичко ние трябва да знаем кои са характерните черти на здравия човек, на положителния характер. Ние трябва да знаем какви са отличителните черти на едно хармонично лице.
Тези норми трябва да изучаваме ние.
Значи, нас трябва да ни интересува изобщо науката за здравия човек. Обаче, при всяко отклонение на здравия ум, на здравото сърце и на здравия организъм, изобщо, ние влизаме в областта на патологическите състояния в човека. Съвременните учени като биолози, физиолози, анатоми са изучили човешкия мозък, като са събрали много факти относно гънките на мозъка, както и върху белите и сиви мозъчни влакна, но не са обърнали внимание върху известен род мозъчни клетки, които пречупват светлината на моралния свят. Тази област в мозъка на човека е наречена морална среда. Моралният свят, в който зло не съществува, изпраща своята светлина до мозъка, и тази светлина се възприема от клетките на така наречената морална област.
към беседата >>
Един млад българин ми разправяше една своя опитност.
Един млад българин ми разправяше една своя опитност.
При една голяма семейна тревога, която изживял, той решил да тури край на живота си, да се обеси. Едва метнал примката на врата си, и в стаята му влизат няколко търговци. Той се сепва, обръща се към тях и си казва: Като свърша работата си с тези хора, ще продължа замисленото. Обаче, след свършване на работата си, като останал сам, започнал да мисли: Защо трябваше да посягам на себе си? Няма ли друг изход от това положение?
към беседата >>
Значи, нас трябва да ни интересува изобщо науката за здравия човек.
В чудо се е видял Толстой! Казвам: Да търсиш само отрицателните черти в човека, това не е наука. Преди всичко ние трябва да знаем кои са характерните черти на здравия човек, на положителния характер. Ние трябва да знаем какви са отличителните черти на едно хармонично лице. Тези норми трябва да изучаваме ние.
Значи, нас трябва да ни интересува изобщо науката за здравия човек.
Обаче, при всяко отклонение на здравия ум, на здравото сърце и на здравия организъм, изобщо, ние влизаме в областта на патологическите състояния в човека. Съвременните учени като биолози, физиолози, анатоми са изучили човешкия мозък, като са събрали много факти относно гънките на мозъка, както и върху белите и сиви мозъчни влакна, но не са обърнали внимание върху известен род мозъчни клетки, които пречупват светлината на моралния свят. Тази област в мозъка на човека е наречена морална среда. Моралният свят, в който зло не съществува, изпраща своята светлина до мозъка, и тази светлина се възприема от клетките на така наречената морална област. Значи, тази светлина не идва от слънцето.
към беседата >>
При една голяма семейна тревога, която изживял, той решил да тури край на живота си, да се обеси.
Един млад българин ми разправяше една своя опитност.
При една голяма семейна тревога, която изживял, той решил да тури край на живота си, да се обеси.
Едва метнал примката на врата си, и в стаята му влизат няколко търговци. Той се сепва, обръща се към тях и си казва: Като свърша работата си с тези хора, ще продължа замисленото. Обаче, след свършване на работата си, като останал сам, започнал да мисли: Защо трябваше да посягам на себе си? Няма ли друг изход от това положение? Все ще се намери някое по-добро решение.
към беседата >>
Обаче, при всяко отклонение на здравия ум, на здравото сърце и на здравия организъм, изобщо, ние влизаме в областта на патологическите състояния в човека.
Казвам: Да търсиш само отрицателните черти в човека, това не е наука. Преди всичко ние трябва да знаем кои са характерните черти на здравия човек, на положителния характер. Ние трябва да знаем какви са отличителните черти на едно хармонично лице. Тези норми трябва да изучаваме ние. Значи, нас трябва да ни интересува изобщо науката за здравия човек.
Обаче, при всяко отклонение на здравия ум, на здравото сърце и на здравия организъм, изобщо, ние влизаме в областта на патологическите състояния в човека.
Съвременните учени като биолози, физиолози, анатоми са изучили човешкия мозък, като са събрали много факти относно гънките на мозъка, както и върху белите и сиви мозъчни влакна, но не са обърнали внимание върху известен род мозъчни клетки, които пречупват светлината на моралния свят. Тази област в мозъка на човека е наречена морална среда. Моралният свят, в който зло не съществува, изпраща своята светлина до мозъка, и тази светлина се възприема от клетките на така наречената морална област. Значи, тази светлина не идва от слънцето. Тя минава само през слънцето, но не е нито слънчева топлина, нито слънчева светлина.
към беседата >>
Едва метнал примката на врата си, и в стаята му влизат няколко търговци.
Един млад българин ми разправяше една своя опитност. При една голяма семейна тревога, която изживял, той решил да тури край на живота си, да се обеси.
Едва метнал примката на врата си, и в стаята му влизат няколко търговци.
Той се сепва, обръща се към тях и си казва: Като свърша работата си с тези хора, ще продължа замисленото. Обаче, след свършване на работата си, като останал сам, започнал да мисли: Защо трябваше да посягам на себе си? Няма ли друг изход от това положение? Все ще се намери някое по-добро решение. Така се отказал той от първото си намерение.
към беседата >>
Съвременните учени като биолози, физиолози, анатоми са изучили човешкия мозък, като са събрали много факти относно гънките на мозъка, както и върху белите и сиви мозъчни влакна, но не са обърнали внимание върху известен род мозъчни клетки, които пречупват светлината на моралния свят.
Преди всичко ние трябва да знаем кои са характерните черти на здравия човек, на положителния характер. Ние трябва да знаем какви са отличителните черти на едно хармонично лице. Тези норми трябва да изучаваме ние. Значи, нас трябва да ни интересува изобщо науката за здравия човек. Обаче, при всяко отклонение на здравия ум, на здравото сърце и на здравия организъм, изобщо, ние влизаме в областта на патологическите състояния в човека.
Съвременните учени като биолози, физиолози, анатоми са изучили човешкия мозък, като са събрали много факти относно гънките на мозъка, както и върху белите и сиви мозъчни влакна, но не са обърнали внимание върху известен род мозъчни клетки, които пречупват светлината на моралния свят.
Тази област в мозъка на човека е наречена морална среда. Моралният свят, в който зло не съществува, изпраща своята светлина до мозъка, и тази светлина се възприема от клетките на така наречената морална област. Значи, тази светлина не идва от слънцето. Тя минава само през слънцето, но не е нито слънчева топлина, нито слънчева светлина. Забелязано е, че всички хора не приемат еднакво количество морална светлина и топлина: някои приемат повече, някои – по-малко.
към беседата >>
Той се сепва, обръща се към тях и си казва: Като свърша работата си с тези хора, ще продължа замисленото.
Един млад българин ми разправяше една своя опитност. При една голяма семейна тревога, която изживял, той решил да тури край на живота си, да се обеси. Едва метнал примката на врата си, и в стаята му влизат няколко търговци.
Той се сепва, обръща се към тях и си казва: Като свърша работата си с тези хора, ще продължа замисленото.
Обаче, след свършване на работата си, като останал сам, започнал да мисли: Защо трябваше да посягам на себе си? Няма ли друг изход от това положение? Все ще се намери някое по-добро решение. Така се отказал той от първото си намерение. Питам: Защо този млад човек трябва да се беси?
към беседата >>
Тази област в мозъка на човека е наречена морална среда.
Ние трябва да знаем какви са отличителните черти на едно хармонично лице. Тези норми трябва да изучаваме ние. Значи, нас трябва да ни интересува изобщо науката за здравия човек. Обаче, при всяко отклонение на здравия ум, на здравото сърце и на здравия организъм, изобщо, ние влизаме в областта на патологическите състояния в човека. Съвременните учени като биолози, физиолози, анатоми са изучили човешкия мозък, като са събрали много факти относно гънките на мозъка, както и върху белите и сиви мозъчни влакна, но не са обърнали внимание върху известен род мозъчни клетки, които пречупват светлината на моралния свят.
Тази област в мозъка на човека е наречена морална среда.
Моралният свят, в който зло не съществува, изпраща своята светлина до мозъка, и тази светлина се възприема от клетките на така наречената морална област. Значи, тази светлина не идва от слънцето. Тя минава само през слънцето, но не е нито слънчева топлина, нито слънчева светлина. Забелязано е, че всички хора не приемат еднакво количество морална светлина и топлина: някои приемат повече, някои – по-малко. Когато на съвременните хора се говори за моралния свят, за моралните чувства, някои от тях казват: Защо не ни говорят за реални неща – за къщи, за богатства, за щастие, за високи длъжности, но ни говорят за работи, които не съществуват.
към беседата >>
Обаче, след свършване на работата си, като останал сам, започнал да мисли: Защо трябваше да посягам на себе си?
Един млад българин ми разправяше една своя опитност. При една голяма семейна тревога, която изживял, той решил да тури край на живота си, да се обеси. Едва метнал примката на врата си, и в стаята му влизат няколко търговци. Той се сепва, обръща се към тях и си казва: Като свърша работата си с тези хора, ще продължа замисленото.
Обаче, след свършване на работата си, като останал сам, започнал да мисли: Защо трябваше да посягам на себе си?
Няма ли друг изход от това положение? Все ще се намери някое по-добро решение. Така се отказал той от първото си намерение. Питам: Защо този млад човек трябва да се беси? – Жена му го праща на въжето.
към беседата >>
Моралният свят, в който зло не съществува, изпраща своята светлина до мозъка, и тази светлина се възприема от клетките на така наречената морална област.
Тези норми трябва да изучаваме ние. Значи, нас трябва да ни интересува изобщо науката за здравия човек. Обаче, при всяко отклонение на здравия ум, на здравото сърце и на здравия организъм, изобщо, ние влизаме в областта на патологическите състояния в човека. Съвременните учени като биолози, физиолози, анатоми са изучили човешкия мозък, като са събрали много факти относно гънките на мозъка, както и върху белите и сиви мозъчни влакна, но не са обърнали внимание върху известен род мозъчни клетки, които пречупват светлината на моралния свят. Тази област в мозъка на човека е наречена морална среда.
Моралният свят, в който зло не съществува, изпраща своята светлина до мозъка, и тази светлина се възприема от клетките на така наречената морална област.
Значи, тази светлина не идва от слънцето. Тя минава само през слънцето, но не е нито слънчева топлина, нито слънчева светлина. Забелязано е, че всички хора не приемат еднакво количество морална светлина и топлина: някои приемат повече, някои – по-малко. Когато на съвременните хора се говори за моралния свят, за моралните чувства, някои от тях казват: Защо не ни говорят за реални неща – за къщи, за богатства, за щастие, за високи длъжности, но ни говорят за работи, които не съществуват. Те се отнасят с присмех и насмешка за моралния живот.
към беседата >>
Няма ли друг изход от това положение?
Един млад българин ми разправяше една своя опитност. При една голяма семейна тревога, която изживял, той решил да тури край на живота си, да се обеси. Едва метнал примката на врата си, и в стаята му влизат няколко търговци. Той се сепва, обръща се към тях и си казва: Като свърша работата си с тези хора, ще продължа замисленото. Обаче, след свършване на работата си, като останал сам, започнал да мисли: Защо трябваше да посягам на себе си?
Няма ли друг изход от това положение?
Все ще се намери някое по-добро решение. Така се отказал той от първото си намерение. Питам: Защо този млад човек трябва да се беси? – Жена му го праща на въжето. Той не трябва да увисва на въжето, но при Бог да отиде.
към беседата >>
Значи, тази светлина не идва от слънцето.
Значи, нас трябва да ни интересува изобщо науката за здравия човек. Обаче, при всяко отклонение на здравия ум, на здравото сърце и на здравия организъм, изобщо, ние влизаме в областта на патологическите състояния в човека. Съвременните учени като биолози, физиолози, анатоми са изучили човешкия мозък, като са събрали много факти относно гънките на мозъка, както и върху белите и сиви мозъчни влакна, но не са обърнали внимание върху известен род мозъчни клетки, които пречупват светлината на моралния свят. Тази област в мозъка на човека е наречена морална среда. Моралният свят, в който зло не съществува, изпраща своята светлина до мозъка, и тази светлина се възприема от клетките на така наречената морална област.
Значи, тази светлина не идва от слънцето.
Тя минава само през слънцето, но не е нито слънчева топлина, нито слънчева светлина. Забелязано е, че всички хора не приемат еднакво количество морална светлина и топлина: някои приемат повече, някои – по-малко. Когато на съвременните хора се говори за моралния свят, за моралните чувства, някои от тях казват: Защо не ни говорят за реални неща – за къщи, за богатства, за щастие, за високи длъжности, но ни говорят за работи, които не съществуват. Те се отнасят с присмех и насмешка за моралния живот.
към беседата >>
Все ще се намери някое по-добро решение.
При една голяма семейна тревога, която изживял, той решил да тури край на живота си, да се обеси. Едва метнал примката на врата си, и в стаята му влизат няколко търговци. Той се сепва, обръща се към тях и си казва: Като свърша работата си с тези хора, ще продължа замисленото. Обаче, след свършване на работата си, като останал сам, започнал да мисли: Защо трябваше да посягам на себе си? Няма ли друг изход от това положение?
Все ще се намери някое по-добро решение.
Така се отказал той от първото си намерение. Питам: Защо този млад човек трябва да се беси? – Жена му го праща на въжето. Той не трябва да увисва на въжето, но при Бог да отиде. Когато някой човек пожелае да отиде при Бог, ще започнат да му говорят: Защо ще ходиш при Бог?
към беседата >>
2.
Предназначение
,
ООК
, София, 12.1.1927г.,
Нито богатият, нито тлъстият, нито сухият човек живеят добре.
Ето защо във всеки живот, който не е съобразен с Божиите закони, между мислите и чувствата няма никаква връзка. Например срещате един човек, който иска да стане богат; срещате друг, който иска да стане пълен, да затлъстее. Ако питате богатия защо иска да стане богат, той не може да каже причините. Ако питате другия защо иска да напълнее, и той не може да обясни защо желае това. И единият, и другият ще кажат, че така се живее добре, но с това животът им не се подобрява.
Нито богатият, нито тлъстият, нито сухият човек живеят добре.
Значи между мислите и чувствата на тия хора няма връзка. Впрочем мазнината е необходима за организма, както катранът е необходим за колелото да върви по-добре, но тази мазнина не трябва да бъде в излишък. Когато готви, домакинята сипва вода в яденето, да се свари добре, но тази вода не трябва да бъде в излишък.
към беседата >>
В тази книга се крие здравето, силата, знанието, богатството, които човек търси.
Като му прочете само една страница, този човек ще остане доволен и ще му каже: Заповядай у дома да те нагостя. Голяма сила крие в себе си тази Свещена книга! Който иска да придобие световното знание, той трябва да носи в себе си тази Свещена книга и да я отваря при всеки даден случай. Този човек владее изкуството Магия. Който отваря тази Свещена книга, за да чете и да се учи от нея, той може да се нарече Мъдрец.
В тази книга се крие здравето, силата, знанието, богатството, които човек търси.
Намери ли я веднъж, той трябва да я пази, да я прилага в живота си и да благодари на Бога, че е могъл да се домогне до нея.
към беседата >>
Значи между мислите и чувствата на тия хора няма връзка.
Например срещате един човек, който иска да стане богат; срещате друг, който иска да стане пълен, да затлъстее. Ако питате богатия защо иска да стане богат, той не може да каже причините. Ако питате другия защо иска да напълнее, и той не може да обясни защо желае това. И единият, и другият ще кажат, че така се живее добре, но с това животът им не се подобрява. Нито богатият, нито тлъстият, нито сухият човек живеят добре.
Значи между мислите и чувствата на тия хора няма връзка.
Впрочем мазнината е необходима за организма, както катранът е необходим за колелото да върви по-добре, но тази мазнина не трябва да бъде в излишък. Когато готви, домакинята сипва вода в яденето, да се свари добре, но тази вода не трябва да бъде в излишък.
към беседата >>
Намери ли я веднъж, той трябва да я пази, да я прилага в живота си и да благодари на Бога, че е могъл да се домогне до нея.
Голяма сила крие в себе си тази Свещена книга! Който иска да придобие световното знание, той трябва да носи в себе си тази Свещена книга и да я отваря при всеки даден случай. Този човек владее изкуството Магия. Който отваря тази Свещена книга, за да чете и да се учи от нея, той може да се нарече Мъдрец. В тази книга се крие здравето, силата, знанието, богатството, които човек търси.
Намери ли я веднъж, той трябва да я пази, да я прилага в живота си и да благодари на Бога, че е могъл да се домогне до нея.
към беседата >>
Впрочем мазнината е необходима за организма, както катранът е необходим за колелото да върви по-добре, но тази мазнина не трябва да бъде в излишък.
Ако питате богатия защо иска да стане богат, той не може да каже причините. Ако питате другия защо иска да напълнее, и той не може да обясни защо желае това. И единият, и другият ще кажат, че така се живее добре, но с това животът им не се подобрява. Нито богатият, нито тлъстият, нито сухият човек живеят добре. Значи между мислите и чувствата на тия хора няма връзка.
Впрочем мазнината е необходима за организма, както катранът е необходим за колелото да върви по-добре, но тази мазнина не трябва да бъде в излишък.
Когато готви, домакинята сипва вода в яденето, да се свари добре, но тази вода не трябва да бъде в излишък.
към беседата >>
И тъй искате ли да добиете тази книга, пазете следното правило: като ставате сутрин, първо благодарете на Бога за живота, който ви е дал; благодарете за Милостта, с която ви е обсипвал; благодарете за хубавите мисли и чувства, които ви дава.
И тъй искате ли да добиете тази книга, пазете следното правило: като ставате сутрин, първо благодарете на Бога за живота, който ви е дал; благодарете за Милостта, с която ви е обсипвал; благодарете за хубавите мисли и чувства, които ви дава.
Щом се освободите от някой недъг, благодарете на Бога. Направите някаква погрешка, пак благодарете. Защо трябва да благодарите за сторената погрешка? Защото по този начин вие ще видите своите слабости. Благодарете на Бога, че очите Му са отворени, следи вашите постъпки и всеки ден ви коригира.
към беседата >>
Когато готви, домакинята сипва вода в яденето, да се свари добре, но тази вода не трябва да бъде в излишък.
Ако питате другия защо иска да напълнее, и той не може да обясни защо желае това. И единият, и другият ще кажат, че така се живее добре, но с това животът им не се подобрява. Нито богатият, нито тлъстият, нито сухият човек живеят добре. Значи между мислите и чувствата на тия хора няма връзка. Впрочем мазнината е необходима за организма, както катранът е необходим за колелото да върви по-добре, но тази мазнина не трябва да бъде в излишък.
Когато готви, домакинята сипва вода в яденето, да се свари добре, но тази вода не трябва да бъде в излишък.
към беседата >>
Щом се освободите от някой недъг, благодарете на Бога.
И тъй искате ли да добиете тази книга, пазете следното правило: като ставате сутрин, първо благодарете на Бога за живота, който ви е дал; благодарете за Милостта, с която ви е обсипвал; благодарете за хубавите мисли и чувства, които ви дава.
Щом се освободите от някой недъг, благодарете на Бога.
Направите някаква погрешка, пак благодарете. Защо трябва да благодарите за сторената погрешка? Защото по този начин вие ще видите своите слабости. Благодарете на Бога, че очите Му са отворени, следи вашите постъпки и всеки ден ви коригира. Какво правят хората, когато грешат?
към беседата >>
Съвременните хора говорят за външния живот.
Съвременните хора говорят за външния живот.
Те казват: първо човек трябва да изучи външния живот, а после вътрешния. Обаче този живот може да се разбере само тогава, когато човек влезе в съгласие с него и разбере законите, които го управляват. Ученикът трябва да бъде в хармония с Божествените закони, ако иска да влезе във връзка с Божествения свят. Човек трябва да различава Божествените закони от тия на другите светове. В природата се забелязват прояви, които са резултат на разумни същества, но те още не са Божествени.
към беседата >>
Направите някаква погрешка, пак благодарете.
И тъй искате ли да добиете тази книга, пазете следното правило: като ставате сутрин, първо благодарете на Бога за живота, който ви е дал; благодарете за Милостта, с която ви е обсипвал; благодарете за хубавите мисли и чувства, които ви дава. Щом се освободите от някой недъг, благодарете на Бога.
Направите някаква погрешка, пак благодарете.
Защо трябва да благодарите за сторената погрешка? Защото по този начин вие ще видите своите слабости. Благодарете на Бога, че очите Му са отворени, следи вашите постъпки и всеки ден ви коригира. Какво правят хората, когато грешат? Те се окайват, плачат, срамуват се, че са се изложили пред своите приятели, че са уронили достойнството си.
към беседата >>
Те казват: първо човек трябва да изучи външния живот, а после вътрешния.
Съвременните хора говорят за външния живот.
Те казват: първо човек трябва да изучи външния живот, а после вътрешния.
Обаче този живот може да се разбере само тогава, когато човек влезе в съгласие с него и разбере законите, които го управляват. Ученикът трябва да бъде в хармония с Божествените закони, ако иска да влезе във връзка с Божествения свят. Човек трябва да различава Божествените закони от тия на другите светове. В природата се забелязват прояви, които са резултат на разумни същества, но те още не са Божествени. Те не изразяват някакъв вечен закон.
към беседата >>
Защо трябва да благодарите за сторената погрешка?
И тъй искате ли да добиете тази книга, пазете следното правило: като ставате сутрин, първо благодарете на Бога за живота, който ви е дал; благодарете за Милостта, с която ви е обсипвал; благодарете за хубавите мисли и чувства, които ви дава. Щом се освободите от някой недъг, благодарете на Бога. Направите някаква погрешка, пак благодарете.
Защо трябва да благодарите за сторената погрешка?
Защото по този начин вие ще видите своите слабости. Благодарете на Бога, че очите Му са отворени, следи вашите постъпки и всеки ден ви коригира. Какво правят хората, когато грешат? Те се окайват, плачат, срамуват се, че са се изложили пред своите приятели, че са уронили достойнството си. Казвам: толкова пъти хората са се излагали пред разумните същества, пред ангелите и светиите без да са се срамували, а се срамуват от хората, които също като тях грешат.
към беседата >>
Обаче този живот може да се разбере само тогава, когато човек влезе в съгласие с него и разбере законите, които го управляват.
Съвременните хора говорят за външния живот. Те казват: първо човек трябва да изучи външния живот, а после вътрешния.
Обаче този живот може да се разбере само тогава, когато човек влезе в съгласие с него и разбере законите, които го управляват.
Ученикът трябва да бъде в хармония с Божествените закони, ако иска да влезе във връзка с Божествения свят. Човек трябва да различава Божествените закони от тия на другите светове. В природата се забелязват прояви, които са резултат на разумни същества, но те още не са Божествени. Те не изразяват някакъв вечен закон. Запример за българина важат законите на България, но излезе ли той вън от пределите на Българското царство, тези закони вече не важат за него.
към беседата >>
Защото по този начин вие ще видите своите слабости.
И тъй искате ли да добиете тази книга, пазете следното правило: като ставате сутрин, първо благодарете на Бога за живота, който ви е дал; благодарете за Милостта, с която ви е обсипвал; благодарете за хубавите мисли и чувства, които ви дава. Щом се освободите от някой недъг, благодарете на Бога. Направите някаква погрешка, пак благодарете. Защо трябва да благодарите за сторената погрешка?
Защото по този начин вие ще видите своите слабости.
Благодарете на Бога, че очите Му са отворени, следи вашите постъпки и всеки ден ви коригира. Какво правят хората, когато грешат? Те се окайват, плачат, срамуват се, че са се изложили пред своите приятели, че са уронили достойнството си. Казвам: толкова пъти хората са се излагали пред разумните същества, пред ангелите и светиите без да са се срамували, а се срамуват от хората, които също като тях грешат. Ето защо човек трябва да бъде добър не за хората, но за себе си, без никакво користолюбие.
към беседата >>
Ученикът трябва да бъде в хармония с Божествените закони, ако иска да влезе във връзка с Божествения свят.
Съвременните хора говорят за външния живот. Те казват: първо човек трябва да изучи външния живот, а после вътрешния. Обаче този живот може да се разбере само тогава, когато човек влезе в съгласие с него и разбере законите, които го управляват.
Ученикът трябва да бъде в хармония с Божествените закони, ако иска да влезе във връзка с Божествения свят.
Човек трябва да различава Божествените закони от тия на другите светове. В природата се забелязват прояви, които са резултат на разумни същества, но те още не са Божествени. Те не изразяват някакъв вечен закон. Запример за българина важат законите на България, но излезе ли той вън от пределите на Българското царство, тези закони вече не важат за него. Значи има закони, които в едно отношение са валидни, а в друго отношение не са валидни.
към беседата >>
Благодарете на Бога, че очите Му са отворени, следи вашите постъпки и всеки ден ви коригира.
И тъй искате ли да добиете тази книга, пазете следното правило: като ставате сутрин, първо благодарете на Бога за живота, който ви е дал; благодарете за Милостта, с която ви е обсипвал; благодарете за хубавите мисли и чувства, които ви дава. Щом се освободите от някой недъг, благодарете на Бога. Направите някаква погрешка, пак благодарете. Защо трябва да благодарите за сторената погрешка? Защото по този начин вие ще видите своите слабости.
Благодарете на Бога, че очите Му са отворени, следи вашите постъпки и всеки ден ви коригира.
Какво правят хората, когато грешат? Те се окайват, плачат, срамуват се, че са се изложили пред своите приятели, че са уронили достойнството си. Казвам: толкова пъти хората са се излагали пред разумните същества, пред ангелите и светиите без да са се срамували, а се срамуват от хората, които също като тях грешат. Ето защо човек трябва да бъде добър не за хората, но за себе си, без никакво користолюбие. Човек трябва да бъде чешма, от която да изтича чиста, хубава вода и да дава на всички без да очаква нещо.
към беседата >>
Човек трябва да различава Божествените закони от тия на другите светове.
Съвременните хора говорят за външния живот. Те казват: първо човек трябва да изучи външния живот, а после вътрешния. Обаче този живот може да се разбере само тогава, когато човек влезе в съгласие с него и разбере законите, които го управляват. Ученикът трябва да бъде в хармония с Божествените закони, ако иска да влезе във връзка с Божествения свят.
Човек трябва да различава Божествените закони от тия на другите светове.
В природата се забелязват прояви, които са резултат на разумни същества, но те още не са Божествени. Те не изразяват някакъв вечен закон. Запример за българина важат законите на България, но излезе ли той вън от пределите на Българското царство, тези закони вече не важат за него. Значи има закони, които в едно отношение са валидни, а в друго отношение не са валидни. Запример ако отидете в Индия, ще видите, че в известни школи се забранява на учениците да дават ход на желанията си.
към беседата >>
Какво правят хората, когато грешат?
Щом се освободите от някой недъг, благодарете на Бога. Направите някаква погрешка, пак благодарете. Защо трябва да благодарите за сторената погрешка? Защото по този начин вие ще видите своите слабости. Благодарете на Бога, че очите Му са отворени, следи вашите постъпки и всеки ден ви коригира.
Какво правят хората, когато грешат?
Те се окайват, плачат, срамуват се, че са се изложили пред своите приятели, че са уронили достойнството си. Казвам: толкова пъти хората са се излагали пред разумните същества, пред ангелите и светиите без да са се срамували, а се срамуват от хората, които също като тях грешат. Ето защо човек трябва да бъде добър не за хората, но за себе си, без никакво користолюбие. Човек трябва да бъде чешма, от която да изтича чиста, хубава вода и да дава на всички без да очаква нещо. Който види тази чешма, да се зарадва, че може да утоли жаждата си.
към беседата >>
В природата се забелязват прояви, които са резултат на разумни същества, но те още не са Божествени.
Съвременните хора говорят за външния живот. Те казват: първо човек трябва да изучи външния живот, а после вътрешния. Обаче този живот може да се разбере само тогава, когато човек влезе в съгласие с него и разбере законите, които го управляват. Ученикът трябва да бъде в хармония с Божествените закони, ако иска да влезе във връзка с Божествения свят. Човек трябва да различава Божествените закони от тия на другите светове.
В природата се забелязват прояви, които са резултат на разумни същества, но те още не са Божествени.
Те не изразяват някакъв вечен закон. Запример за българина важат законите на България, но излезе ли той вън от пределите на Българското царство, тези закони вече не важат за него. Значи има закони, които в едно отношение са валидни, а в друго отношение не са валидни. Запример ако отидете в Индия, ще видите, че в известни школи се забранява на учениците да дават ход на желанията си. Там съществува правилото: Убий в себе си всяко желание за живот.
към беседата >>
Те се окайват, плачат, срамуват се, че са се изложили пред своите приятели, че са уронили достойнството си.
Направите някаква погрешка, пак благодарете. Защо трябва да благодарите за сторената погрешка? Защото по този начин вие ще видите своите слабости. Благодарете на Бога, че очите Му са отворени, следи вашите постъпки и всеки ден ви коригира. Какво правят хората, когато грешат?
Те се окайват, плачат, срамуват се, че са се изложили пред своите приятели, че са уронили достойнството си.
Казвам: толкова пъти хората са се излагали пред разумните същества, пред ангелите и светиите без да са се срамували, а се срамуват от хората, които също като тях грешат. Ето защо човек трябва да бъде добър не за хората, но за себе си, без никакво користолюбие. Човек трябва да бъде чешма, от която да изтича чиста, хубава вода и да дава на всички без да очаква нещо. Който види тази чешма, да се зарадва, че може да утоли жаждата си. Всеки трябва да чувства, че Животът тече и се прелива в него както водата на някой извор.
към беседата >>
Те не изразяват някакъв вечен закон.
Те казват: първо човек трябва да изучи външния живот, а после вътрешния. Обаче този живот може да се разбере само тогава, когато човек влезе в съгласие с него и разбере законите, които го управляват. Ученикът трябва да бъде в хармония с Божествените закони, ако иска да влезе във връзка с Божествения свят. Човек трябва да различава Божествените закони от тия на другите светове. В природата се забелязват прояви, които са резултат на разумни същества, но те още не са Божествени.
Те не изразяват някакъв вечен закон.
Запример за българина важат законите на България, но излезе ли той вън от пределите на Българското царство, тези закони вече не важат за него. Значи има закони, които в едно отношение са валидни, а в друго отношение не са валидни. Запример ако отидете в Индия, ще видите, че в известни школи се забранява на учениците да дават ход на желанията си. Там съществува правилото: Убий в себе си всяко желание за живот. В западните школи обаче се проповядва точно обратното.
към беседата >>
Казвам: толкова пъти хората са се излагали пред разумните същества, пред ангелите и светиите без да са се срамували, а се срамуват от хората, които също като тях грешат.
Защо трябва да благодарите за сторената погрешка? Защото по този начин вие ще видите своите слабости. Благодарете на Бога, че очите Му са отворени, следи вашите постъпки и всеки ден ви коригира. Какво правят хората, когато грешат? Те се окайват, плачат, срамуват се, че са се изложили пред своите приятели, че са уронили достойнството си.
Казвам: толкова пъти хората са се излагали пред разумните същества, пред ангелите и светиите без да са се срамували, а се срамуват от хората, които също като тях грешат.
Ето защо човек трябва да бъде добър не за хората, но за себе си, без никакво користолюбие. Човек трябва да бъде чешма, от която да изтича чиста, хубава вода и да дава на всички без да очаква нещо. Който види тази чешма, да се зарадва, че може да утоли жаждата си. Всеки трябва да чувства, че Животът тече и се прелива в него както водата на някой извор. Казват за някого: Той е добър човек.
към беседата >>
Запример за българина важат законите на България, но излезе ли той вън от пределите на Българското царство, тези закони вече не важат за него.
Обаче този живот може да се разбере само тогава, когато човек влезе в съгласие с него и разбере законите, които го управляват. Ученикът трябва да бъде в хармония с Божествените закони, ако иска да влезе във връзка с Божествения свят. Човек трябва да различава Божествените закони от тия на другите светове. В природата се забелязват прояви, които са резултат на разумни същества, но те още не са Божествени. Те не изразяват някакъв вечен закон.
Запример за българина важат законите на България, но излезе ли той вън от пределите на Българското царство, тези закони вече не важат за него.
Значи има закони, които в едно отношение са валидни, а в друго отношение не са валидни. Запример ако отидете в Индия, ще видите, че в известни школи се забранява на учениците да дават ход на желанията си. Там съществува правилото: Убий в себе си всяко желание за живот. В западните школи обаче се проповядва точно обратното. Как могат да се примирят тия две учения?
към беседата >>
Ето защо човек трябва да бъде добър не за хората, но за себе си, без никакво користолюбие.
Защото по този начин вие ще видите своите слабости. Благодарете на Бога, че очите Му са отворени, следи вашите постъпки и всеки ден ви коригира. Какво правят хората, когато грешат? Те се окайват, плачат, срамуват се, че са се изложили пред своите приятели, че са уронили достойнството си. Казвам: толкова пъти хората са се излагали пред разумните същества, пред ангелите и светиите без да са се срамували, а се срамуват от хората, които също като тях грешат.
Ето защо човек трябва да бъде добър не за хората, но за себе си, без никакво користолюбие.
Човек трябва да бъде чешма, от която да изтича чиста, хубава вода и да дава на всички без да очаква нещо. Който види тази чешма, да се зарадва, че може да утоли жаждата си. Всеки трябва да чувства, че Животът тече и се прелива в него както водата на някой извор. Казват за някого: Той е добър човек. Добър е, защото Бог, Който живее в него, е добър.
към беседата >>
Значи има закони, които в едно отношение са валидни, а в друго отношение не са валидни.
Ученикът трябва да бъде в хармония с Божествените закони, ако иска да влезе във връзка с Божествения свят. Човек трябва да различава Божествените закони от тия на другите светове. В природата се забелязват прояви, които са резултат на разумни същества, но те още не са Божествени. Те не изразяват някакъв вечен закон. Запример за българина важат законите на България, но излезе ли той вън от пределите на Българското царство, тези закони вече не важат за него.
Значи има закони, които в едно отношение са валидни, а в друго отношение не са валидни.
Запример ако отидете в Индия, ще видите, че в известни школи се забранява на учениците да дават ход на желанията си. Там съществува правилото: Убий в себе си всяко желание за живот. В западните школи обаче се проповядва точно обратното. Как могат да се примирят тия две учения? Който не разбира дълбокия смисъл на това правило, той ще мисли, че трябва да унищожи живота си.
към беседата >>
Човек трябва да бъде чешма, от която да изтича чиста, хубава вода и да дава на всички без да очаква нещо.
Благодарете на Бога, че очите Му са отворени, следи вашите постъпки и всеки ден ви коригира. Какво правят хората, когато грешат? Те се окайват, плачат, срамуват се, че са се изложили пред своите приятели, че са уронили достойнството си. Казвам: толкова пъти хората са се излагали пред разумните същества, пред ангелите и светиите без да са се срамували, а се срамуват от хората, които също като тях грешат. Ето защо човек трябва да бъде добър не за хората, но за себе си, без никакво користолюбие.
Човек трябва да бъде чешма, от която да изтича чиста, хубава вода и да дава на всички без да очаква нещо.
Който види тази чешма, да се зарадва, че може да утоли жаждата си. Всеки трябва да чувства, че Животът тече и се прелива в него както водата на някой извор. Казват за някого: Той е добър човек. Добър е, защото Бог, Който живее в него, е добър. Добротата не е механическо нещо; тя е жива сила, която тече, иде от Божествените извори и се влива в душата на човека.
към беседата >>
Запример ако отидете в Индия, ще видите, че в известни школи се забранява на учениците да дават ход на желанията си.
Човек трябва да различава Божествените закони от тия на другите светове. В природата се забелязват прояви, които са резултат на разумни същества, но те още не са Божествени. Те не изразяват някакъв вечен закон. Запример за българина важат законите на България, но излезе ли той вън от пределите на Българското царство, тези закони вече не важат за него. Значи има закони, които в едно отношение са валидни, а в друго отношение не са валидни.
Запример ако отидете в Индия, ще видите, че в известни школи се забранява на учениците да дават ход на желанията си.
Там съществува правилото: Убий в себе си всяко желание за живот. В западните школи обаче се проповядва точно обратното. Как могат да се примирят тия две учения? Който не разбира дълбокия смисъл на това правило, той ще мисли, че трябва да унищожи живота си. Не, това не е право разбиране.
към беседата >>
Който види тази чешма, да се зарадва, че може да утоли жаждата си.
Какво правят хората, когато грешат? Те се окайват, плачат, срамуват се, че са се изложили пред своите приятели, че са уронили достойнството си. Казвам: толкова пъти хората са се излагали пред разумните същества, пред ангелите и светиите без да са се срамували, а се срамуват от хората, които също като тях грешат. Ето защо човек трябва да бъде добър не за хората, но за себе си, без никакво користолюбие. Човек трябва да бъде чешма, от която да изтича чиста, хубава вода и да дава на всички без да очаква нещо.
Който види тази чешма, да се зарадва, че може да утоли жаждата си.
Всеки трябва да чувства, че Животът тече и се прелива в него както водата на някой извор. Казват за някого: Той е добър човек. Добър е, защото Бог, Който живее в него, е добър. Добротата не е механическо нещо; тя е жива сила, която тече, иде от Божествените извори и се влива в душата на човека. Казват за някого: Той има светла мисъл.
към беседата >>
Там съществува правилото: Убий в себе си всяко желание за живот.
В природата се забелязват прояви, които са резултат на разумни същества, но те още не са Божествени. Те не изразяват някакъв вечен закон. Запример за българина важат законите на България, но излезе ли той вън от пределите на Българското царство, тези закони вече не важат за него. Значи има закони, които в едно отношение са валидни, а в друго отношение не са валидни. Запример ако отидете в Индия, ще видите, че в известни школи се забранява на учениците да дават ход на желанията си.
Там съществува правилото: Убий в себе си всяко желание за живот.
В западните школи обаче се проповядва точно обратното. Как могат да се примирят тия две учения? Който не разбира дълбокия смисъл на това правило, той ще мисли, че трябва да унищожи живота си. Не, това не е право разбиране. Да убиеш в себе си желанието за живот подразбира да убиеш желанието за стария живот, за живота на кривите разбирания.
към беседата >>
Всеки трябва да чувства, че Животът тече и се прелива в него както водата на някой извор.
Те се окайват, плачат, срамуват се, че са се изложили пред своите приятели, че са уронили достойнството си. Казвам: толкова пъти хората са се излагали пред разумните същества, пред ангелите и светиите без да са се срамували, а се срамуват от хората, които също като тях грешат. Ето защо човек трябва да бъде добър не за хората, но за себе си, без никакво користолюбие. Човек трябва да бъде чешма, от която да изтича чиста, хубава вода и да дава на всички без да очаква нещо. Който види тази чешма, да се зарадва, че може да утоли жаждата си.
Всеки трябва да чувства, че Животът тече и се прелива в него както водата на някой извор.
Казват за някого: Той е добър човек. Добър е, защото Бог, Който живее в него, е добър. Добротата не е механическо нещо; тя е жива сила, която тече, иде от Божествените извори и се влива в душата на човека. Казват за някого: Той има светла мисъл. Да, Онзи, животът но Когото протича през него, внася тази светла мисъл.
към беседата >>
В западните школи обаче се проповядва точно обратното.
Те не изразяват някакъв вечен закон. Запример за българина важат законите на България, но излезе ли той вън от пределите на Българското царство, тези закони вече не важат за него. Значи има закони, които в едно отношение са валидни, а в друго отношение не са валидни. Запример ако отидете в Индия, ще видите, че в известни школи се забранява на учениците да дават ход на желанията си. Там съществува правилото: Убий в себе си всяко желание за живот.
В западните школи обаче се проповядва точно обратното.
Как могат да се примирят тия две учения? Който не разбира дълбокия смисъл на това правило, той ще мисли, че трябва да унищожи живота си. Не, това не е право разбиране. Да убиеш в себе си желанието за живот подразбира да убиеш желанието за стария живот, за живота на кривите разбирания.
към беседата >>
Казват за някого: Той е добър човек.
Казвам: толкова пъти хората са се излагали пред разумните същества, пред ангелите и светиите без да са се срамували, а се срамуват от хората, които също като тях грешат. Ето защо човек трябва да бъде добър не за хората, но за себе си, без никакво користолюбие. Човек трябва да бъде чешма, от която да изтича чиста, хубава вода и да дава на всички без да очаква нещо. Който види тази чешма, да се зарадва, че може да утоли жаждата си. Всеки трябва да чувства, че Животът тече и се прелива в него както водата на някой извор.
Казват за някого: Той е добър човек.
Добър е, защото Бог, Който живее в него, е добър. Добротата не е механическо нещо; тя е жива сила, която тече, иде от Божествените извори и се влива в душата на човека. Казват за някого: Той има светла мисъл. Да, Онзи, животът но Когото протича през него, внася тази светла мисъл. В това отношение задачата на човека се заключава във възприемане на тези мисли и приложението им в живота.
към беседата >>
Как могат да се примирят тия две учения?
Запример за българина важат законите на България, но излезе ли той вън от пределите на Българското царство, тези закони вече не важат за него. Значи има закони, които в едно отношение са валидни, а в друго отношение не са валидни. Запример ако отидете в Индия, ще видите, че в известни школи се забранява на учениците да дават ход на желанията си. Там съществува правилото: Убий в себе си всяко желание за живот. В западните школи обаче се проповядва точно обратното.
Как могат да се примирят тия две учения?
Който не разбира дълбокия смисъл на това правило, той ще мисли, че трябва да унищожи живота си. Не, това не е право разбиране. Да убиеш в себе си желанието за живот подразбира да убиеш желанието за стария живот, за живота на кривите разбирания.
към беседата >>
Добър е, защото Бог, Който живее в него, е добър.
Ето защо човек трябва да бъде добър не за хората, но за себе си, без никакво користолюбие. Човек трябва да бъде чешма, от която да изтича чиста, хубава вода и да дава на всички без да очаква нещо. Който види тази чешма, да се зарадва, че може да утоли жаждата си. Всеки трябва да чувства, че Животът тече и се прелива в него както водата на някой извор. Казват за някого: Той е добър човек.
Добър е, защото Бог, Който живее в него, е добър.
Добротата не е механическо нещо; тя е жива сила, която тече, иде от Божествените извори и се влива в душата на човека. Казват за някого: Той има светла мисъл. Да, Онзи, животът но Когото протича през него, внася тази светла мисъл. В това отношение задачата на човека се заключава във възприемане на тези мисли и приложението им в живота. Казвате: Нашата глава не ражда ли нищо?
към беседата >>
Който не разбира дълбокия смисъл на това правило, той ще мисли, че трябва да унищожи живота си.
Значи има закони, които в едно отношение са валидни, а в друго отношение не са валидни. Запример ако отидете в Индия, ще видите, че в известни школи се забранява на учениците да дават ход на желанията си. Там съществува правилото: Убий в себе си всяко желание за живот. В западните школи обаче се проповядва точно обратното. Как могат да се примирят тия две учения?
Който не разбира дълбокия смисъл на това правило, той ще мисли, че трябва да унищожи живота си.
Не, това не е право разбиране. Да убиеш в себе си желанието за живот подразбира да убиеш желанието за стария живот, за живота на кривите разбирания.
към беседата >>
Добротата не е механическо нещо; тя е жива сила, която тече, иде от Божествените извори и се влива в душата на човека.
Човек трябва да бъде чешма, от която да изтича чиста, хубава вода и да дава на всички без да очаква нещо. Който види тази чешма, да се зарадва, че може да утоли жаждата си. Всеки трябва да чувства, че Животът тече и се прелива в него както водата на някой извор. Казват за някого: Той е добър човек. Добър е, защото Бог, Който живее в него, е добър.
Добротата не е механическо нещо; тя е жива сила, която тече, иде от Божествените извори и се влива в душата на човека.
Казват за някого: Той има светла мисъл. Да, Онзи, животът но Когото протича през него, внася тази светла мисъл. В това отношение задачата на човека се заключава във възприемане на тези мисли и приложението им в живота. Казвате: Нашата глава не ражда ли нищо? И вашите глави раждат, но само след като възприемат тези мисли от Великия Извор на живота.
към беседата >>
Не, това не е право разбиране.
Запример ако отидете в Индия, ще видите, че в известни школи се забранява на учениците да дават ход на желанията си. Там съществува правилото: Убий в себе си всяко желание за живот. В западните школи обаче се проповядва точно обратното. Как могат да се примирят тия две учения? Който не разбира дълбокия смисъл на това правило, той ще мисли, че трябва да унищожи живота си.
Не, това не е право разбиране.
Да убиеш в себе си желанието за живот подразбира да убиеш желанието за стария живот, за живота на кривите разбирания.
към беседата >>
Казват за някого: Той има светла мисъл.
Който види тази чешма, да се зарадва, че може да утоли жаждата си. Всеки трябва да чувства, че Животът тече и се прелива в него както водата на някой извор. Казват за някого: Той е добър човек. Добър е, защото Бог, Който живее в него, е добър. Добротата не е механическо нещо; тя е жива сила, която тече, иде от Божествените извори и се влива в душата на човека.
Казват за някого: Той има светла мисъл.
Да, Онзи, животът но Когото протича през него, внася тази светла мисъл. В това отношение задачата на човека се заключава във възприемане на тези мисли и приложението им в живота. Казвате: Нашата глава не ражда ли нищо? И вашите глави раждат, но само след като възприемат тези мисли от Великия Извор на живота. На вас не остава нищо друго, освен да прилагате тия мисли в живота си.
към беседата >>
Да убиеш в себе си желанието за живот подразбира да убиеш желанието за стария живот, за живота на кривите разбирания.
Там съществува правилото: Убий в себе си всяко желание за живот. В западните школи обаче се проповядва точно обратното. Как могат да се примирят тия две учения? Който не разбира дълбокия смисъл на това правило, той ще мисли, че трябва да унищожи живота си. Не, това не е право разбиране.
Да убиеш в себе си желанието за живот подразбира да убиеш желанието за стария живот, за живота на кривите разбирания.
към беседата >>
Да, Онзи, животът но Когото протича през него, внася тази светла мисъл.
Всеки трябва да чувства, че Животът тече и се прелива в него както водата на някой извор. Казват за някого: Той е добър човек. Добър е, защото Бог, Който живее в него, е добър. Добротата не е механическо нещо; тя е жива сила, която тече, иде от Божествените извори и се влива в душата на човека. Казват за някого: Той има светла мисъл.
Да, Онзи, животът но Когото протича през него, внася тази светла мисъл.
В това отношение задачата на човека се заключава във възприемане на тези мисли и приложението им в живота. Казвате: Нашата глава не ражда ли нищо? И вашите глави раждат, но само след като възприемат тези мисли от Великия Извор на живота. На вас не остава нищо друго, освен да прилагате тия мисли в живота си.
към беседата >>
Да допуснем, че някой човек е живял много време на земята, но е водил разпуснат живот, заповядвал на този, на онзи, и с това си създал тежка карма.
Да допуснем, че някой човек е живял много време на земята, но е водил разпуснат живот, заповядвал на този, на онзи, и с това си създал тежка карма.
Какво трябва да направи? Според Божествените закони, той трябва да се откаже от този живот и да заеме положението на обикновен човек без всякаква власт над другите, но с власт над себе си. Царят има власт отвън и затова минава за богат, за силен човек. Обикновеният човек има власт отвътре, затова минава за беден, за слаб човек. Според мене слабият човек е слаб отвън, а силен отвътре; силният човек пък е силен отвън, а слаб отвътре.
към беседата >>
В това отношение задачата на човека се заключава във възприемане на тези мисли и приложението им в живота.
Казват за някого: Той е добър човек. Добър е, защото Бог, Който живее в него, е добър. Добротата не е механическо нещо; тя е жива сила, която тече, иде от Божествените извори и се влива в душата на човека. Казват за някого: Той има светла мисъл. Да, Онзи, животът но Когото протича през него, внася тази светла мисъл.
В това отношение задачата на човека се заключава във възприемане на тези мисли и приложението им в живота.
Казвате: Нашата глава не ражда ли нищо? И вашите глави раждат, но само след като възприемат тези мисли от Великия Извор на живота. На вас не остава нищо друго, освен да прилагате тия мисли в живота си.
към беседата >>
Какво трябва да направи?
Да допуснем, че някой човек е живял много време на земята, но е водил разпуснат живот, заповядвал на този, на онзи, и с това си създал тежка карма.
Какво трябва да направи?
Според Божествените закони, той трябва да се откаже от този живот и да заеме положението на обикновен човек без всякаква власт над другите, но с власт над себе си. Царят има власт отвън и затова минава за богат, за силен човек. Обикновеният човек има власт отвътре, затова минава за беден, за слаб човек. Според мене слабият човек е слаб отвън, а силен отвътре; силният човек пък е силен отвън, а слаб отвътре. Покажете един човек, който, като е бил външно силен, да е бил едновременно и вътрешно силен!
към беседата >>
Казвате: Нашата глава не ражда ли нищо?
Добър е, защото Бог, Който живее в него, е добър. Добротата не е механическо нещо; тя е жива сила, която тече, иде от Божествените извори и се влива в душата на човека. Казват за някого: Той има светла мисъл. Да, Онзи, животът но Когото протича през него, внася тази светла мисъл. В това отношение задачата на човека се заключава във възприемане на тези мисли и приложението им в живота.
Казвате: Нашата глава не ражда ли нищо?
И вашите глави раждат, но само след като възприемат тези мисли от Великия Извор на живота. На вас не остава нищо друго, освен да прилагате тия мисли в живота си.
към беседата >>
Според Божествените закони, той трябва да се откаже от този живот и да заеме положението на обикновен човек без всякаква власт над другите, но с власт над себе си.
Да допуснем, че някой човек е живял много време на земята, но е водил разпуснат живот, заповядвал на този, на онзи, и с това си създал тежка карма. Какво трябва да направи?
Според Божествените закони, той трябва да се откаже от този живот и да заеме положението на обикновен човек без всякаква власт над другите, но с власт над себе си.
Царят има власт отвън и затова минава за богат, за силен човек. Обикновеният човек има власт отвътре, затова минава за беден, за слаб човек. Според мене слабият човек е слаб отвън, а силен отвътре; силният човек пък е силен отвън, а слаб отвътре. Покажете един човек, който, като е бил външно силен, да е бил едновременно и вътрешно силен! Мислите ли, че Исайа или апостол Павел са били силни, снажни, мускулести хора?
към беседата >>
И вашите глави раждат, но само след като възприемат тези мисли от Великия Извор на живота.
Добротата не е механическо нещо; тя е жива сила, която тече, иде от Божествените извори и се влива в душата на човека. Казват за някого: Той има светла мисъл. Да, Онзи, животът но Когото протича през него, внася тази светла мисъл. В това отношение задачата на човека се заключава във възприемане на тези мисли и приложението им в живота. Казвате: Нашата глава не ражда ли нищо?
И вашите глави раждат, но само след като възприемат тези мисли от Великия Извор на живота.
На вас не остава нищо друго, освен да прилагате тия мисли в живота си.
към беседата >>
Царят има власт отвън и затова минава за богат, за силен човек.
Да допуснем, че някой човек е живял много време на земята, но е водил разпуснат живот, заповядвал на този, на онзи, и с това си създал тежка карма. Какво трябва да направи? Според Божествените закони, той трябва да се откаже от този живот и да заеме положението на обикновен човек без всякаква власт над другите, но с власт над себе си.
Царят има власт отвън и затова минава за богат, за силен човек.
Обикновеният човек има власт отвътре, затова минава за беден, за слаб човек. Според мене слабият човек е слаб отвън, а силен отвътре; силният човек пък е силен отвън, а слаб отвътре. Покажете един човек, който, като е бил външно силен, да е бил едновременно и вътрешно силен! Мислите ли, че Исайа или апостол Павел са били силни, снажни, мускулести хора? Силата на човека не седи в големината и развитието на физическото му тяло.
към беседата >>
На вас не остава нищо друго, освен да прилагате тия мисли в живота си.
Казват за някого: Той има светла мисъл. Да, Онзи, животът но Когото протича през него, внася тази светла мисъл. В това отношение задачата на човека се заключава във възприемане на тези мисли и приложението им в живота. Казвате: Нашата глава не ражда ли нищо? И вашите глави раждат, но само след като възприемат тези мисли от Великия Извор на живота.
На вас не остава нищо друго, освен да прилагате тия мисли в живота си.
към беседата >>
Обикновеният човек има власт отвътре, затова минава за беден, за слаб човек.
Да допуснем, че някой човек е живял много време на земята, но е водил разпуснат живот, заповядвал на този, на онзи, и с това си създал тежка карма. Какво трябва да направи? Според Божествените закони, той трябва да се откаже от този живот и да заеме положението на обикновен човек без всякаква власт над другите, но с власт над себе си. Царят има власт отвън и затова минава за богат, за силен човек.
Обикновеният човек има власт отвътре, затова минава за беден, за слаб човек.
Според мене слабият човек е слаб отвън, а силен отвътре; силният човек пък е силен отвън, а слаб отвътре. Покажете един човек, който, като е бил външно силен, да е бил едновременно и вътрешно силен! Мислите ли, че Исайа или апостол Павел са били силни, снажни, мускулести хора? Силата на човека не седи в големината и развитието на физическото му тяло. Силен човек в пълния смисъл на думата е онзи, който в даден момент може да увеличава и да намалява тялото си, т.е.
към беседата >>
Казвате: Писано е, че Бог е Любов.
Казвате: Писано е, че Бог е Любов.
Какво нещо е Любовта? – Този въпрос не е зададен на място. Вие не трябва да чоплите Любовта. Преди да разберете Любовта, трябва да разберете Божията Милост. Ако искате първо да разберете Божията Любов, вие ще изпаднете в противоречия, в съмнения и сами ще се спънете.
към беседата >>
Според мене слабият човек е слаб отвън, а силен отвътре; силният човек пък е силен отвън, а слаб отвътре.
Да допуснем, че някой човек е живял много време на земята, но е водил разпуснат живот, заповядвал на този, на онзи, и с това си създал тежка карма. Какво трябва да направи? Според Божествените закони, той трябва да се откаже от този живот и да заеме положението на обикновен човек без всякаква власт над другите, но с власт над себе си. Царят има власт отвън и затова минава за богат, за силен човек. Обикновеният човек има власт отвътре, затова минава за беден, за слаб човек.
Според мене слабият човек е слаб отвън, а силен отвътре; силният човек пък е силен отвън, а слаб отвътре.
Покажете един човек, който, като е бил външно силен, да е бил едновременно и вътрешно силен! Мислите ли, че Исайа или апостол Павел са били силни, снажни, мускулести хора? Силата на човека не седи в големината и развитието на физическото му тяло. Силен човек в пълния смисъл на думата е онзи, който в даден момент може да увеличава и да намалява тялото си, т.е. да става толкова голям, че никой да не може да го измери и толкова малък, че никой да не го вижда.
към беседата >>
Какво нещо е Любовта?
Казвате: Писано е, че Бог е Любов.
Какво нещо е Любовта?
– Този въпрос не е зададен на място. Вие не трябва да чоплите Любовта. Преди да разберете Любовта, трябва да разберете Божията Милост. Ако искате първо да разберете Божията Любов, вие ще изпаднете в противоречия, в съмнения и сами ще се спънете. Съмненията, подозренията пък отдалечават човека от Бога.
към беседата >>
Покажете един човек, който, като е бил външно силен, да е бил едновременно и вътрешно силен!
Какво трябва да направи? Според Божествените закони, той трябва да се откаже от този живот и да заеме положението на обикновен човек без всякаква власт над другите, но с власт над себе си. Царят има власт отвън и затова минава за богат, за силен човек. Обикновеният човек има власт отвътре, затова минава за беден, за слаб човек. Според мене слабият човек е слаб отвън, а силен отвътре; силният човек пък е силен отвън, а слаб отвътре.
Покажете един човек, който, като е бил външно силен, да е бил едновременно и вътрешно силен!
Мислите ли, че Исайа или апостол Павел са били силни, снажни, мускулести хора? Силата на човека не седи в големината и развитието на физическото му тяло. Силен човек в пълния смисъл на думата е онзи, който в даден момент може да увеличава и да намалява тялото си, т.е. да става толкова голям, че никой да не може да го измери и толкова малък, че никой да не го вижда. Това са две величини: голямата, неизмеримата, необятната величина наричат Бог; другата величина, малката, невидимата, наричат човек.
към беседата >>
– Този въпрос не е зададен на място.
Казвате: Писано е, че Бог е Любов. Какво нещо е Любовта?
– Този въпрос не е зададен на място.
Вие не трябва да чоплите Любовта. Преди да разберете Любовта, трябва да разберете Божията Милост. Ако искате първо да разберете Божията Любов, вие ще изпаднете в противоречия, в съмнения и сами ще се спънете. Съмненията, подозренията пък отдалечават човека от Бога. Ето защо първо човек трябва да разбере другите прояви на Бога и най-после да дойде до Неговата Любов.
към беседата >>
Мислите ли, че Исайа или апостол Павел са били силни, снажни, мускулести хора?
Според Божествените закони, той трябва да се откаже от този живот и да заеме положението на обикновен човек без всякаква власт над другите, но с власт над себе си. Царят има власт отвън и затова минава за богат, за силен човек. Обикновеният човек има власт отвътре, затова минава за беден, за слаб човек. Според мене слабият човек е слаб отвън, а силен отвътре; силният човек пък е силен отвън, а слаб отвътре. Покажете един човек, който, като е бил външно силен, да е бил едновременно и вътрешно силен!
Мислите ли, че Исайа или апостол Павел са били силни, снажни, мускулести хора?
Силата на човека не седи в големината и развитието на физическото му тяло. Силен човек в пълния смисъл на думата е онзи, който в даден момент може да увеличава и да намалява тялото си, т.е. да става толкова голям, че никой да не може да го измери и толкова малък, че никой да не го вижда. Това са две величини: голямата, неизмеримата, необятната величина наричат Бог; другата величина, малката, невидимата, наричат човек. Когато някой казва, че не се познава, това подразбира, че той не може да се измери, понеже е малка величина.
към беседата >>
Вие не трябва да чоплите Любовта.
Казвате: Писано е, че Бог е Любов. Какво нещо е Любовта? – Този въпрос не е зададен на място.
Вие не трябва да чоплите Любовта.
Преди да разберете Любовта, трябва да разберете Божията Милост. Ако искате първо да разберете Божията Любов, вие ще изпаднете в противоречия, в съмнения и сами ще се спънете. Съмненията, подозренията пък отдалечават човека от Бога. Ето защо първо човек трябва да разбере другите прояви на Бога и най-после да дойде до Неговата Любов.
към беседата >>
Силата на човека не седи в големината и развитието на физическото му тяло.
Царят има власт отвън и затова минава за богат, за силен човек. Обикновеният човек има власт отвътре, затова минава за беден, за слаб човек. Според мене слабият човек е слаб отвън, а силен отвътре; силният човек пък е силен отвън, а слаб отвътре. Покажете един човек, който, като е бил външно силен, да е бил едновременно и вътрешно силен! Мислите ли, че Исайа или апостол Павел са били силни, снажни, мускулести хора?
Силата на човека не седи в големината и развитието на физическото му тяло.
Силен човек в пълния смисъл на думата е онзи, който в даден момент може да увеличава и да намалява тялото си, т.е. да става толкова голям, че никой да не може да го измери и толкова малък, че никой да не го вижда. Това са две величини: голямата, неизмеримата, необятната величина наричат Бог; другата величина, малката, невидимата, наричат човек. Когато някой казва, че не се познава, това подразбира, че той не може да се измери, понеже е малка величина. Тъй щото ако човек иска да има представа за малкото и за великото в света, той трябва да има мярка, с която да ги сравнява.
към беседата >>
Преди да разберете Любовта, трябва да разберете Божията Милост.
Казвате: Писано е, че Бог е Любов. Какво нещо е Любовта? – Този въпрос не е зададен на място. Вие не трябва да чоплите Любовта.
Преди да разберете Любовта, трябва да разберете Божията Милост.
Ако искате първо да разберете Божията Любов, вие ще изпаднете в противоречия, в съмнения и сами ще се спънете. Съмненията, подозренията пък отдалечават човека от Бога. Ето защо първо човек трябва да разбере другите прояви на Бога и най-после да дойде до Неговата Любов.
към беседата >>
Силен човек в пълния смисъл на думата е онзи, който в даден момент може да увеличава и да намалява тялото си, т.е.
Обикновеният човек има власт отвътре, затова минава за беден, за слаб човек. Според мене слабият човек е слаб отвън, а силен отвътре; силният човек пък е силен отвън, а слаб отвътре. Покажете един човек, който, като е бил външно силен, да е бил едновременно и вътрешно силен! Мислите ли, че Исайа или апостол Павел са били силни, снажни, мускулести хора? Силата на човека не седи в големината и развитието на физическото му тяло.
Силен човек в пълния смисъл на думата е онзи, който в даден момент може да увеличава и да намалява тялото си, т.е.
да става толкова голям, че никой да не може да го измери и толкова малък, че никой да не го вижда. Това са две величини: голямата, неизмеримата, необятната величина наричат Бог; другата величина, малката, невидимата, наричат човек. Когато някой казва, че не се познава, това подразбира, че той не може да се измери, понеже е малка величина. Тъй щото ако човек иска да има представа за малкото и за великото в света, той трябва да има мярка, с която да ги сравнява. Ако няма такава мярка, той не може да разбере и да схване тези две величини.
към беседата >>
Ако искате първо да разберете Божията Любов, вие ще изпаднете в противоречия, в съмнения и сами ще се спънете.
Казвате: Писано е, че Бог е Любов. Какво нещо е Любовта? – Този въпрос не е зададен на място. Вие не трябва да чоплите Любовта. Преди да разберете Любовта, трябва да разберете Божията Милост.
Ако искате първо да разберете Божията Любов, вие ще изпаднете в противоречия, в съмнения и сами ще се спънете.
Съмненията, подозренията пък отдалечават човека от Бога. Ето защо първо човек трябва да разбере другите прояви на Бога и най-после да дойде до Неговата Любов.
към беседата >>
да става толкова голям, че никой да не може да го измери и толкова малък, че никой да не го вижда.
Според мене слабият човек е слаб отвън, а силен отвътре; силният човек пък е силен отвън, а слаб отвътре. Покажете един човек, който, като е бил външно силен, да е бил едновременно и вътрешно силен! Мислите ли, че Исайа или апостол Павел са били силни, снажни, мускулести хора? Силата на човека не седи в големината и развитието на физическото му тяло. Силен човек в пълния смисъл на думата е онзи, който в даден момент може да увеличава и да намалява тялото си, т.е.
да става толкова голям, че никой да не може да го измери и толкова малък, че никой да не го вижда.
Това са две величини: голямата, неизмеримата, необятната величина наричат Бог; другата величина, малката, невидимата, наричат човек. Когато някой казва, че не се познава, това подразбира, че той не може да се измери, понеже е малка величина. Тъй щото ако човек иска да има представа за малкото и за великото в света, той трябва да има мярка, с която да ги сравнява. Ако няма такава мярка, той не може да разбере и да схване тези две величини.
към беседата >>
Съмненията, подозренията пък отдалечават човека от Бога.
Какво нещо е Любовта? – Този въпрос не е зададен на място. Вие не трябва да чоплите Любовта. Преди да разберете Любовта, трябва да разберете Божията Милост. Ако искате първо да разберете Божията Любов, вие ще изпаднете в противоречия, в съмнения и сами ще се спънете.
Съмненията, подозренията пък отдалечават човека от Бога.
Ето защо първо човек трябва да разбере другите прояви на Бога и най-после да дойде до Неговата Любов.
към беседата >>
Това са две величини: голямата, неизмеримата, необятната величина наричат Бог; другата величина, малката, невидимата, наричат човек.
Покажете един човек, който, като е бил външно силен, да е бил едновременно и вътрешно силен! Мислите ли, че Исайа или апостол Павел са били силни, снажни, мускулести хора? Силата на човека не седи в големината и развитието на физическото му тяло. Силен човек в пълния смисъл на думата е онзи, който в даден момент може да увеличава и да намалява тялото си, т.е. да става толкова голям, че никой да не може да го измери и толкова малък, че никой да не го вижда.
Това са две величини: голямата, неизмеримата, необятната величина наричат Бог; другата величина, малката, невидимата, наричат човек.
Когато някой казва, че не се познава, това подразбира, че той не може да се измери, понеже е малка величина. Тъй щото ако човек иска да има представа за малкото и за великото в света, той трябва да има мярка, с която да ги сравнява. Ако няма такава мярка, той не може да разбере и да схване тези две величини.
към беседата >>
Ето защо първо човек трябва да разбере другите прояви на Бога и най-после да дойде до Неговата Любов.
– Този въпрос не е зададен на място. Вие не трябва да чоплите Любовта. Преди да разберете Любовта, трябва да разберете Божията Милост. Ако искате първо да разберете Божията Любов, вие ще изпаднете в противоречия, в съмнения и сами ще се спънете. Съмненията, подозренията пък отдалечават човека от Бога.
Ето защо първо човек трябва да разбере другите прояви на Бога и най-после да дойде до Неговата Любов.
към беседата >>
Когато някой казва, че не се познава, това подразбира, че той не може да се измери, понеже е малка величина.
Мислите ли, че Исайа или апостол Павел са били силни, снажни, мускулести хора? Силата на човека не седи в големината и развитието на физическото му тяло. Силен човек в пълния смисъл на думата е онзи, който в даден момент може да увеличава и да намалява тялото си, т.е. да става толкова голям, че никой да не може да го измери и толкова малък, че никой да не го вижда. Това са две величини: голямата, неизмеримата, необятната величина наричат Бог; другата величина, малката, невидимата, наричат човек.
Когато някой казва, че не се познава, това подразбира, че той не може да се измери, понеже е малка величина.
Тъй щото ако човек иска да има представа за малкото и за великото в света, той трябва да има мярка, с която да ги сравнява. Ако няма такава мярка, той не може да разбере и да схване тези две величини.
към беседата >>
И тъй слушайте Бога, ако искате работите ви да вървят добре.
И тъй слушайте Бога, ако искате работите ви да вървят добре.
Тогава и Любовта ще дойде у вас. Щом Любовта ви посети, очите ви ще се отворят и ще придобиете истинската наука. Тогава всички хора ще се разберат. Апостол Павел е казал: “Сега отчасти знаем, но когато дойде Любовта, тогава ще гледаме Лице с лице”. Това значи: Който има Любовта в себе си, той разполага с всичкото знание на света.
към беседата >>
Тъй щото ако човек иска да има представа за малкото и за великото в света, той трябва да има мярка, с която да ги сравнява.
Силата на човека не седи в големината и развитието на физическото му тяло. Силен човек в пълния смисъл на думата е онзи, който в даден момент може да увеличава и да намалява тялото си, т.е. да става толкова голям, че никой да не може да го измери и толкова малък, че никой да не го вижда. Това са две величини: голямата, неизмеримата, необятната величина наричат Бог; другата величина, малката, невидимата, наричат човек. Когато някой казва, че не се познава, това подразбира, че той не може да се измери, понеже е малка величина.
Тъй щото ако човек иска да има представа за малкото и за великото в света, той трябва да има мярка, с която да ги сравнява.
Ако няма такава мярка, той не може да разбере и да схване тези две величини.
към беседата >>
Тогава и Любовта ще дойде у вас.
И тъй слушайте Бога, ако искате работите ви да вървят добре.
Тогава и Любовта ще дойде у вас.
Щом Любовта ви посети, очите ви ще се отворят и ще придобиете истинската наука. Тогава всички хора ще се разберат. Апостол Павел е казал: “Сега отчасти знаем, но когато дойде Любовта, тогава ще гледаме Лице с лице”. Това значи: Който има Любовта в себе си, той разполага с всичкото знание на света.
към беседата >>
Ако няма такава мярка, той не може да разбере и да схване тези две величини.
Силен човек в пълния смисъл на думата е онзи, който в даден момент може да увеличава и да намалява тялото си, т.е. да става толкова голям, че никой да не може да го измери и толкова малък, че никой да не го вижда. Това са две величини: голямата, неизмеримата, необятната величина наричат Бог; другата величина, малката, невидимата, наричат човек. Когато някой казва, че не се познава, това подразбира, че той не може да се измери, понеже е малка величина. Тъй щото ако човек иска да има представа за малкото и за великото в света, той трябва да има мярка, с която да ги сравнява.
Ако няма такава мярка, той не може да разбере и да схване тези две величини.
към беседата >>
Щом Любовта ви посети, очите ви ще се отворят и ще придобиете истинската наука.
И тъй слушайте Бога, ако искате работите ви да вървят добре. Тогава и Любовта ще дойде у вас.
Щом Любовта ви посети, очите ви ще се отворят и ще придобиете истинската наука.
Тогава всички хора ще се разберат. Апостол Павел е казал: “Сега отчасти знаем, но когато дойде Любовта, тогава ще гледаме Лице с лице”. Това значи: Който има Любовта в себе си, той разполага с всичкото знание на света.
към беседата >>
Сега ще ви запитам: разбрахте ли тази работа или не?
Сега ще ви запитам: разбрахте ли тази работа или не?
Ще кажете, че не сте я разбрали. Така е, тя не е за разбиране. Мъчно е човек да разбере тия две величини, но приятно е понякога да се говори за неразбрани неща. Приятно е, когато човек седне при една чешма, която тече без да изтича. Красивото седи в неща, които постоянно текат, постоянно извират.
към беседата >>
Тогава всички хора ще се разберат.
И тъй слушайте Бога, ако искате работите ви да вървят добре. Тогава и Любовта ще дойде у вас. Щом Любовта ви посети, очите ви ще се отворят и ще придобиете истинската наука.
Тогава всички хора ще се разберат.
Апостол Павел е казал: “Сега отчасти знаем, но когато дойде Любовта, тогава ще гледаме Лице с лице”. Това значи: Който има Любовта в себе си, той разполага с всичкото знание на света.
към беседата >>
Ще кажете, че не сте я разбрали.
Сега ще ви запитам: разбрахте ли тази работа или не?
Ще кажете, че не сте я разбрали.
Така е, тя не е за разбиране. Мъчно е човек да разбере тия две величини, но приятно е понякога да се говори за неразбрани неща. Приятно е, когато човек седне при една чешма, която тече без да изтича. Красивото седи в неща, които постоянно текат, постоянно извират. Каква красота може да има чешма, която пресъхва или извор, който престава да извира?
към беседата >>
Апостол Павел е казал: “Сега отчасти знаем, но когато дойде Любовта, тогава ще гледаме Лице с лице”.
И тъй слушайте Бога, ако искате работите ви да вървят добре. Тогава и Любовта ще дойде у вас. Щом Любовта ви посети, очите ви ще се отворят и ще придобиете истинската наука. Тогава всички хора ще се разберат.
Апостол Павел е казал: “Сега отчасти знаем, но когато дойде Любовта, тогава ще гледаме Лице с лице”.
Това значи: Който има Любовта в себе си, той разполага с всичкото знание на света.
към беседата >>
Така е, тя не е за разбиране.
Сега ще ви запитам: разбрахте ли тази работа или не? Ще кажете, че не сте я разбрали.
Така е, тя не е за разбиране.
Мъчно е човек да разбере тия две величини, но приятно е понякога да се говори за неразбрани неща. Приятно е, когато човек седне при една чешма, която тече без да изтича. Красивото седи в неща, които постоянно текат, постоянно извират. Каква красота може да има чешма, която пресъхва или извор, който престава да извира? Когато някой каже, че не разбира нещо, това значи, че туй нещо е престанало да тече.
към беседата >>
Това значи: Който има Любовта в себе си, той разполага с всичкото знание на света.
И тъй слушайте Бога, ако искате работите ви да вървят добре. Тогава и Любовта ще дойде у вас. Щом Любовта ви посети, очите ви ще се отворят и ще придобиете истинската наука. Тогава всички хора ще се разберат. Апостол Павел е казал: “Сега отчасти знаем, но когато дойде Любовта, тогава ще гледаме Лице с лице”.
Това значи: Който има Любовта в себе си, той разполага с всичкото знание на света.
към беседата >>
Мъчно е човек да разбере тия две величини, но приятно е понякога да се говори за неразбрани неща.
Сега ще ви запитам: разбрахте ли тази работа или не? Ще кажете, че не сте я разбрали. Така е, тя не е за разбиране.
Мъчно е човек да разбере тия две величини, но приятно е понякога да се говори за неразбрани неща.
Приятно е, когато човек седне при една чешма, която тече без да изтича. Красивото седи в неща, които постоянно текат, постоянно извират. Каква красота може да има чешма, която пресъхва или извор, който престава да извира? Когато някой каже, че не разбира нещо, това значи, че туй нещо е престанало да тече. Красотата на живота седи в постоянното течение.
към беседата >>
Основната идея на тази лекция е следната: всички можете да бъдете свободни, да любите, да мислите, да работите.
Основната идея на тази лекция е следната: всички можете да бъдете свободни, да любите, да мислите, да работите.
към беседата >>
Приятно е, когато човек седне при една чешма, която тече без да изтича.
Сега ще ви запитам: разбрахте ли тази работа или не? Ще кажете, че не сте я разбрали. Така е, тя не е за разбиране. Мъчно е човек да разбере тия две величини, но приятно е понякога да се говори за неразбрани неща.
Приятно е, когато човек седне при една чешма, която тече без да изтича.
Красивото седи в неща, които постоянно текат, постоянно извират. Каква красота може да има чешма, която пресъхва или извор, който престава да извира? Когато някой каже, че не разбира нещо, това значи, че туй нещо е престанало да тече. Красотата на живота седи в постоянното течение. Ти няма да живееш година, две или десет години – цяла вечност ще живееш и велики работи ще учиш.
към беседата >>
Красивото седи в неща, които постоянно текат, постоянно извират.
Сега ще ви запитам: разбрахте ли тази работа или не? Ще кажете, че не сте я разбрали. Така е, тя не е за разбиране. Мъчно е човек да разбере тия две величини, но приятно е понякога да се говори за неразбрани неща. Приятно е, когато човек седне при една чешма, която тече без да изтича.
Красивото седи в неща, които постоянно текат, постоянно извират.
Каква красота може да има чешма, която пресъхва или извор, който престава да извира? Когато някой каже, че не разбира нещо, това значи, че туй нещо е престанало да тече. Красотата на живота седи в постоянното течение. Ти няма да живееш година, две или десет години – цяла вечност ще живееш и велики работи ще учиш.
към беседата >>
Каква красота може да има чешма, която пресъхва или извор, който престава да извира?
Ще кажете, че не сте я разбрали. Така е, тя не е за разбиране. Мъчно е човек да разбере тия две величини, но приятно е понякога да се говори за неразбрани неща. Приятно е, когато човек седне при една чешма, която тече без да изтича. Красивото седи в неща, които постоянно текат, постоянно извират.
Каква красота може да има чешма, която пресъхва или извор, който престава да извира?
Когато някой каже, че не разбира нещо, това значи, че туй нещо е престанало да тече. Красотата на живота седи в постоянното течение. Ти няма да живееш година, две или десет години – цяла вечност ще живееш и велики работи ще учиш.
към беседата >>
Когато някой каже, че не разбира нещо, това значи, че туй нещо е престанало да тече.
Така е, тя не е за разбиране. Мъчно е човек да разбере тия две величини, но приятно е понякога да се говори за неразбрани неща. Приятно е, когато човек седне при една чешма, която тече без да изтича. Красивото седи в неща, които постоянно текат, постоянно извират. Каква красота може да има чешма, която пресъхва или извор, който престава да извира?
Когато някой каже, че не разбира нещо, това значи, че туй нещо е престанало да тече.
Красотата на живота седи в постоянното течение. Ти няма да живееш година, две или десет години – цяла вечност ще живееш и велики работи ще учиш.
към беседата >>
Красотата на живота седи в постоянното течение.
Мъчно е човек да разбере тия две величини, но приятно е понякога да се говори за неразбрани неща. Приятно е, когато човек седне при една чешма, която тече без да изтича. Красивото седи в неща, които постоянно текат, постоянно извират. Каква красота може да има чешма, която пресъхва или извор, който престава да извира? Когато някой каже, че не разбира нещо, това значи, че туй нещо е престанало да тече.
Красотата на живота седи в постоянното течение.
Ти няма да живееш година, две или десет години – цяла вечност ще живееш и велики работи ще учиш.
към беседата >>
Ти няма да живееш година, две или десет години – цяла вечност ще живееш и велики работи ще учиш.
Приятно е, когато човек седне при една чешма, която тече без да изтича. Красивото седи в неща, които постоянно текат, постоянно извират. Каква красота може да има чешма, която пресъхва или извор, който престава да извира? Когато някой каже, че не разбира нещо, това значи, че туй нещо е престанало да тече. Красотата на живота седи в постоянното течение.
Ти няма да живееш година, две или десет години – цяла вечност ще живееш и велики работи ще учиш.
към беседата >>
Мнозина от учениците се подлагат на разни изпитания, от които се учат.
Мнозина от учениците се подлагат на разни изпитания, от които се учат.
Едни от изпитанията са тежки, вследствие на което гърбът на някои от учениците се огъва, а на други – се строшава. Какво ще помислите вие, ако на някой от съвременните ученици се каже, както Бог каза на Исайа, да се съблече гол и да отиде да проповядва? Във вашите умове ще влезе съвсем друга идея и ще кажете: Възможно ли е човек да се съблече гол и така да отиде да проповядва на хората? Думата “гол” има две различни значения. Тя подразбира вътрешна и външна голота.
към беседата >>
Едни от изпитанията са тежки, вследствие на което гърбът на някои от учениците се огъва, а на други – се строшава.
Мнозина от учениците се подлагат на разни изпитания, от които се учат.
Едни от изпитанията са тежки, вследствие на което гърбът на някои от учениците се огъва, а на други – се строшава.
Какво ще помислите вие, ако на някой от съвременните ученици се каже, както Бог каза на Исайа, да се съблече гол и да отиде да проповядва? Във вашите умове ще влезе съвсем друга идея и ще кажете: Възможно ли е човек да се съблече гол и така да отиде да проповядва на хората? Думата “гол” има две различни значения. Тя подразбира вътрешна и външна голота. Когато човек отива при Бога, той непременно трябва да съблече дрехите си.
към беседата >>
Какво ще помислите вие, ако на някой от съвременните ученици се каже, както Бог каза на Исайа, да се съблече гол и да отиде да проповядва?
Мнозина от учениците се подлагат на разни изпитания, от които се учат. Едни от изпитанията са тежки, вследствие на което гърбът на някои от учениците се огъва, а на други – се строшава.
Какво ще помислите вие, ако на някой от съвременните ученици се каже, както Бог каза на Исайа, да се съблече гол и да отиде да проповядва?
Във вашите умове ще влезе съвсем друга идея и ще кажете: Възможно ли е човек да се съблече гол и така да отиде да проповядва на хората? Думата “гол” има две различни значения. Тя подразбира вътрешна и външна голота. Когато човек отива при Бога, той непременно трябва да съблече дрехите си. При Бога гол ще отидеш.
към беседата >>
Във вашите умове ще влезе съвсем друга идея и ще кажете: Възможно ли е човек да се съблече гол и така да отиде да проповядва на хората?
Мнозина от учениците се подлагат на разни изпитания, от които се учат. Едни от изпитанията са тежки, вследствие на което гърбът на някои от учениците се огъва, а на други – се строшава. Какво ще помислите вие, ако на някой от съвременните ученици се каже, както Бог каза на Исайа, да се съблече гол и да отиде да проповядва?
Във вашите умове ще влезе съвсем друга идея и ще кажете: Възможно ли е човек да се съблече гол и така да отиде да проповядва на хората?
Думата “гол” има две различни значения. Тя подразбира вътрешна и външна голота. Когато човек отива при Бога, той непременно трябва да съблече дрехите си. При Бога гол ще отидеш. Каквато дреха и да облекат на умрелия, той ще съблече тази дреха и ще се яви при Бога гол, какъвто Той първоначално го е създал.
към беседата >>
Думата “гол” има две различни значения.
Мнозина от учениците се подлагат на разни изпитания, от които се учат. Едни от изпитанията са тежки, вследствие на което гърбът на някои от учениците се огъва, а на други – се строшава. Какво ще помислите вие, ако на някой от съвременните ученици се каже, както Бог каза на Исайа, да се съблече гол и да отиде да проповядва? Във вашите умове ще влезе съвсем друга идея и ще кажете: Възможно ли е човек да се съблече гол и така да отиде да проповядва на хората?
Думата “гол” има две различни значения.
Тя подразбира вътрешна и външна голота. Когато човек отива при Бога, той непременно трябва да съблече дрехите си. При Бога гол ще отидеш. Каквато дреха и да облекат на умрелия, той ще съблече тази дреха и ще се яви при Бога гол, какъвто Той първоначално го е създал. Следователно при Бога ще отидем голи, със своето нетленно тяло.
към беседата >>
Тя подразбира вътрешна и външна голота.
Мнозина от учениците се подлагат на разни изпитания, от които се учат. Едни от изпитанията са тежки, вследствие на което гърбът на някои от учениците се огъва, а на други – се строшава. Какво ще помислите вие, ако на някой от съвременните ученици се каже, както Бог каза на Исайа, да се съблече гол и да отиде да проповядва? Във вашите умове ще влезе съвсем друга идея и ще кажете: Възможно ли е човек да се съблече гол и така да отиде да проповядва на хората? Думата “гол” има две различни значения.
Тя подразбира вътрешна и външна голота.
Когато човек отива при Бога, той непременно трябва да съблече дрехите си. При Бога гол ще отидеш. Каквато дреха и да облекат на умрелия, той ще съблече тази дреха и ще се яви при Бога гол, какъвто Той първоначално го е създал. Следователно при Бога ще отидем голи, със своето нетленно тяло. Щом ни видят голи, ангелите ще дойдат при нас, ще ни облекат в тънка, хубава дреха, препасана с красив пояс.
към беседата >>
Когато човек отива при Бога, той непременно трябва да съблече дрехите си.
Едни от изпитанията са тежки, вследствие на което гърбът на някои от учениците се огъва, а на други – се строшава. Какво ще помислите вие, ако на някой от съвременните ученици се каже, както Бог каза на Исайа, да се съблече гол и да отиде да проповядва? Във вашите умове ще влезе съвсем друга идея и ще кажете: Възможно ли е човек да се съблече гол и така да отиде да проповядва на хората? Думата “гол” има две различни значения. Тя подразбира вътрешна и външна голота.
Когато човек отива при Бога, той непременно трябва да съблече дрехите си.
При Бога гол ще отидеш. Каквато дреха и да облекат на умрелия, той ще съблече тази дреха и ще се яви при Бога гол, какъвто Той първоначално го е създал. Следователно при Бога ще отидем голи, със своето нетленно тяло. Щом ни видят голи, ангелите ще дойдат при нас, ще ни облекат в тънка, хубава дреха, препасана с красив пояс. Само така облечени, ние ще можем да влезем в новия живот, да заживеем по новия начин.
към беседата >>
При Бога гол ще отидеш.
Какво ще помислите вие, ако на някой от съвременните ученици се каже, както Бог каза на Исайа, да се съблече гол и да отиде да проповядва? Във вашите умове ще влезе съвсем друга идея и ще кажете: Възможно ли е човек да се съблече гол и така да отиде да проповядва на хората? Думата “гол” има две различни значения. Тя подразбира вътрешна и външна голота. Когато човек отива при Бога, той непременно трябва да съблече дрехите си.
При Бога гол ще отидеш.
Каквато дреха и да облекат на умрелия, той ще съблече тази дреха и ще се яви при Бога гол, какъвто Той първоначално го е създал. Следователно при Бога ще отидем голи, със своето нетленно тяло. Щом ни видят голи, ангелите ще дойдат при нас, ще ни облекат в тънка, хубава дреха, препасана с красив пояс. Само така облечени, ние ще можем да влезем в новия живот, да заживеем по новия начин. Това е алегория, която вие трябва да преведете.
към беседата >>
Каквато дреха и да облекат на умрелия, той ще съблече тази дреха и ще се яви при Бога гол, какъвто Той първоначално го е създал.
Във вашите умове ще влезе съвсем друга идея и ще кажете: Възможно ли е човек да се съблече гол и така да отиде да проповядва на хората? Думата “гол” има две различни значения. Тя подразбира вътрешна и външна голота. Когато човек отива при Бога, той непременно трябва да съблече дрехите си. При Бога гол ще отидеш.
Каквато дреха и да облекат на умрелия, той ще съблече тази дреха и ще се яви при Бога гол, какъвто Той първоначално го е създал.
Следователно при Бога ще отидем голи, със своето нетленно тяло. Щом ни видят голи, ангелите ще дойдат при нас, ще ни облекат в тънка, хубава дреха, препасана с красив пояс. Само така облечени, ние ще можем да влезем в новия живот, да заживеем по новия начин. Това е алегория, която вие трябва да преведете.
към беседата >>
Следователно при Бога ще отидем голи, със своето нетленно тяло.
Думата “гол” има две различни значения. Тя подразбира вътрешна и външна голота. Когато човек отива при Бога, той непременно трябва да съблече дрехите си. При Бога гол ще отидеш. Каквато дреха и да облекат на умрелия, той ще съблече тази дреха и ще се яви при Бога гол, какъвто Той първоначално го е създал.
Следователно при Бога ще отидем голи, със своето нетленно тяло.
Щом ни видят голи, ангелите ще дойдат при нас, ще ни облекат в тънка, хубава дреха, препасана с красив пояс. Само така облечени, ние ще можем да влезем в новия живот, да заживеем по новия начин. Това е алегория, която вие трябва да преведете.
към беседата >>
Щом ни видят голи, ангелите ще дойдат при нас, ще ни облекат в тънка, хубава дреха, препасана с красив пояс.
Тя подразбира вътрешна и външна голота. Когато човек отива при Бога, той непременно трябва да съблече дрехите си. При Бога гол ще отидеш. Каквато дреха и да облекат на умрелия, той ще съблече тази дреха и ще се яви при Бога гол, какъвто Той първоначално го е създал. Следователно при Бога ще отидем голи, със своето нетленно тяло.
Щом ни видят голи, ангелите ще дойдат при нас, ще ни облекат в тънка, хубава дреха, препасана с красив пояс.
Само така облечени, ние ще можем да влезем в новия живот, да заживеем по новия начин. Това е алегория, която вие трябва да преведете.
към беседата >>
Само така облечени, ние ще можем да влезем в новия живот, да заживеем по новия начин.
Когато човек отива при Бога, той непременно трябва да съблече дрехите си. При Бога гол ще отидеш. Каквато дреха и да облекат на умрелия, той ще съблече тази дреха и ще се яви при Бога гол, какъвто Той първоначално го е създал. Следователно при Бога ще отидем голи, със своето нетленно тяло. Щом ни видят голи, ангелите ще дойдат при нас, ще ни облекат в тънка, хубава дреха, препасана с красив пояс.
Само така облечени, ние ще можем да влезем в новия живот, да заживеем по новия начин.
Това е алегория, която вие трябва да преведете.
към беседата >>
Това е алегория, която вие трябва да преведете.
При Бога гол ще отидеш. Каквато дреха и да облекат на умрелия, той ще съблече тази дреха и ще се яви при Бога гол, какъвто Той първоначално го е създал. Следователно при Бога ще отидем голи, със своето нетленно тяло. Щом ни видят голи, ангелите ще дойдат при нас, ще ни облекат в тънка, хубава дреха, препасана с красив пояс. Само така облечени, ние ще можем да влезем в новия живот, да заживеем по новия начин.
Това е алегория, която вие трябва да преведете.
към беседата >>
Казвам: който иска да живее чист, безгрешен живот, той не трябва да се съблазнява от външния вид на нещата.
Казвам: който иска да живее чист, безгрешен живот, той не трябва да се съблазнява от външния вид на нещата.
Как постъпват с децата? – Всички сладки неща се заключват от тях. Понеже и вие сте деца, сладките неща трябва да се заключват от вас, да не ви съблазняват. Обаче не мислете, че всички сладки работи трябва вечно да се заключват. Засега има много тайни в Природата, които се държат под ключ, защото децата бъркат там, искат да ги изядат.
към беседата >>
Как постъпват с децата?
Казвам: който иска да живее чист, безгрешен живот, той не трябва да се съблазнява от външния вид на нещата.
Как постъпват с децата?
– Всички сладки неща се заключват от тях. Понеже и вие сте деца, сладките неща трябва да се заключват от вас, да не ви съблазняват. Обаче не мислете, че всички сладки работи трябва вечно да се заключват. Засега има много тайни в Природата, които се държат под ключ, защото децата бъркат там, искат да ги изядат. Кой човек, ако има власт и сила да говори, като се разгневи, не би говорил каквото му дойде на устата?
към беседата >>
– Всички сладки неща се заключват от тях.
Казвам: който иска да живее чист, безгрешен живот, той не трябва да се съблазнява от външния вид на нещата. Как постъпват с децата?
– Всички сладки неща се заключват от тях.
Понеже и вие сте деца, сладките неща трябва да се заключват от вас, да не ви съблазняват. Обаче не мислете, че всички сладки работи трябва вечно да се заключват. Засега има много тайни в Природата, които се държат под ключ, защото децата бъркат там, искат да ги изядат. Кой човек, ако има власт и сила да говори, като се разгневи, не би говорил каквото му дойде на устата? Ето защо устата на съвременните хора е заключена.
към беседата >>
Понеже и вие сте деца, сладките неща трябва да се заключват от вас, да не ви съблазняват.
Казвам: който иска да живее чист, безгрешен живот, той не трябва да се съблазнява от външния вид на нещата. Как постъпват с децата? – Всички сладки неща се заключват от тях.
Понеже и вие сте деца, сладките неща трябва да се заключват от вас, да не ви съблазняват.
Обаче не мислете, че всички сладки работи трябва вечно да се заключват. Засега има много тайни в Природата, които се държат под ключ, защото децата бъркат там, искат да ги изядат. Кой човек, ако има власт и сила да говори, като се разгневи, не би говорил каквото му дойде на устата? Ето защо устата на съвременните хора е заключена. Малка сила е дадена на съвременния човек.
към беседата >>
Обаче не мислете, че всички сладки работи трябва вечно да се заключват.
Казвам: който иска да живее чист, безгрешен живот, той не трябва да се съблазнява от външния вид на нещата. Как постъпват с децата? – Всички сладки неща се заключват от тях. Понеже и вие сте деца, сладките неща трябва да се заключват от вас, да не ви съблазняват.
Обаче не мислете, че всички сладки работи трябва вечно да се заключват.
Засега има много тайни в Природата, които се държат под ключ, защото децата бъркат там, искат да ги изядат. Кой човек, ако има власт и сила да говори, като се разгневи, не би говорил каквото му дойде на устата? Ето защо устата на съвременните хора е заключена. Малка сила е дадена на съвременния човек. Някой мисли, че всичко знае и всичко може да направи, но като заболее, не може да се лекува.
към беседата >>
Засега има много тайни в Природата, които се държат под ключ, защото децата бъркат там, искат да ги изядат.
Казвам: който иска да живее чист, безгрешен живот, той не трябва да се съблазнява от външния вид на нещата. Как постъпват с децата? – Всички сладки неща се заключват от тях. Понеже и вие сте деца, сладките неща трябва да се заключват от вас, да не ви съблазняват. Обаче не мислете, че всички сладки работи трябва вечно да се заключват.
Засега има много тайни в Природата, които се държат под ключ, защото децата бъркат там, искат да ги изядат.
Кой човек, ако има власт и сила да говори, като се разгневи, не би говорил каквото му дойде на устата? Ето защо устата на съвременните хора е заключена. Малка сила е дадена на съвременния човек. Някой мисли, че всичко знае и всичко може да направи, но като заболее, не може да се лекува. Вика един, втори, трети лекар, но никой не може да му помогне.
към беседата >>
Кой човек, ако има власт и сила да говори, като се разгневи, не би говорил каквото му дойде на устата?
Как постъпват с децата? – Всички сладки неща се заключват от тях. Понеже и вие сте деца, сладките неща трябва да се заключват от вас, да не ви съблазняват. Обаче не мислете, че всички сладки работи трябва вечно да се заключват. Засега има много тайни в Природата, които се държат под ключ, защото децата бъркат там, искат да ги изядат.
Кой човек, ако има власт и сила да говори, като се разгневи, не би говорил каквото му дойде на устата?
Ето защо устата на съвременните хора е заключена. Малка сила е дадена на съвременния човек. Някой мисли, че всичко знае и всичко може да направи, но като заболее, не може да се лекува. Вика един, втори, трети лекар, но никой не може да му помогне. Какво трябва да направи?
към беседата >>
Ето защо устата на съвременните хора е заключена.
– Всички сладки неща се заключват от тях. Понеже и вие сте деца, сладките неща трябва да се заключват от вас, да не ви съблазняват. Обаче не мислете, че всички сладки работи трябва вечно да се заключват. Засега има много тайни в Природата, които се държат под ключ, защото децата бъркат там, искат да ги изядат. Кой човек, ако има власт и сила да говори, като се разгневи, не би говорил каквото му дойде на устата?
Ето защо устата на съвременните хора е заключена.
Малка сила е дадена на съвременния човек. Някой мисли, че всичко знае и всичко може да направи, но като заболее, не може да се лекува. Вика един, втори, трети лекар, но никой не може да му помогне. Какво трябва да направи? – Да се смири, да види, че малко знае.
към беседата >>
Малка сила е дадена на съвременния човек.
Понеже и вие сте деца, сладките неща трябва да се заключват от вас, да не ви съблазняват. Обаче не мислете, че всички сладки работи трябва вечно да се заключват. Засега има много тайни в Природата, които се държат под ключ, защото децата бъркат там, искат да ги изядат. Кой човек, ако има власт и сила да говори, като се разгневи, не би говорил каквото му дойде на устата? Ето защо устата на съвременните хора е заключена.
Малка сила е дадена на съвременния човек.
Някой мисли, че всичко знае и всичко може да направи, но като заболее, не може да се лекува. Вика един, втори, трети лекар, но никой не може да му помогне. Какво трябва да направи? – Да се смири, да види, че малко знае. Знанията трябва да се превърнат в творчество.
към беседата >>
Някой мисли, че всичко знае и всичко може да направи, но като заболее, не може да се лекува.
Обаче не мислете, че всички сладки работи трябва вечно да се заключват. Засега има много тайни в Природата, които се държат под ключ, защото децата бъркат там, искат да ги изядат. Кой човек, ако има власт и сила да говори, като се разгневи, не би говорил каквото му дойде на устата? Ето защо устата на съвременните хора е заключена. Малка сила е дадена на съвременния човек.
Някой мисли, че всичко знае и всичко може да направи, но като заболее, не може да се лекува.
Вика един, втори, трети лекар, но никой не може да му помогне. Какво трябва да направи? – Да се смири, да види, че малко знае. Знанията трябва да се превърнат в творчество. Да знаеш и да можеш нещо, подразбира да твориш, да превръщаш.
към беседата >>
Вика един, втори, трети лекар, но никой не може да му помогне.
Засега има много тайни в Природата, които се държат под ключ, защото децата бъркат там, искат да ги изядат. Кой човек, ако има власт и сила да говори, като се разгневи, не би говорил каквото му дойде на устата? Ето защо устата на съвременните хора е заключена. Малка сила е дадена на съвременния човек. Някой мисли, че всичко знае и всичко може да направи, но като заболее, не може да се лекува.
Вика един, втори, трети лекар, но никой не може да му помогне.
Какво трябва да направи? – Да се смири, да види, че малко знае. Знанията трябва да се превърнат в творчество. Да знаеш и да можеш нещо, подразбира да твориш, да превръщаш. Който може да твори, да превръща материята от едно състояние в друго, той сам ще може да се лекува.
към беседата >>
Какво трябва да направи?
Кой човек, ако има власт и сила да говори, като се разгневи, не би говорил каквото му дойде на устата? Ето защо устата на съвременните хора е заключена. Малка сила е дадена на съвременния човек. Някой мисли, че всичко знае и всичко може да направи, но като заболее, не може да се лекува. Вика един, втори, трети лекар, но никой не може да му помогне.
Какво трябва да направи?
– Да се смири, да види, че малко знае. Знанията трябва да се превърнат в творчество. Да знаеш и да можеш нещо, подразбира да твориш, да превръщаш. Който може да твори, да превръща материята от едно състояние в друго, той сам ще може да се лекува. И забележете, силата на човека седи в самия организъм.
към беседата >>
– Да се смири, да види, че малко знае.
Ето защо устата на съвременните хора е заключена. Малка сила е дадена на съвременния човек. Някой мисли, че всичко знае и всичко може да направи, но като заболее, не може да се лекува. Вика един, втори, трети лекар, но никой не може да му помогне. Какво трябва да направи?
– Да се смири, да види, че малко знае.
Знанията трябва да се превърнат в творчество. Да знаеш и да можеш нещо, подразбира да твориш, да превръщаш. Който може да твори, да превръща материята от едно състояние в друго, той сам ще може да се лекува. И забележете, силата на човека седи в самия организъм. Някой човек заболее, но не минава много време и някъде по тялото му се яви цирей или някаква пъпка.
към беседата >>
Знанията трябва да се превърнат в творчество.
Малка сила е дадена на съвременния човек. Някой мисли, че всичко знае и всичко може да направи, но като заболее, не може да се лекува. Вика един, втори, трети лекар, но никой не може да му помогне. Какво трябва да направи? – Да се смири, да види, че малко знае.
Знанията трябва да се превърнат в творчество.
Да знаеш и да можеш нещо, подразбира да твориш, да превръщаш. Който може да твори, да превръща материята от едно състояние в друго, той сам ще може да се лекува. И забележете, силата на човека седи в самия организъм. Някой човек заболее, но не минава много време и някъде по тялото му се яви цирей или някаква пъпка. Щом циреят излезе, и болестта минава.
към беседата >>
Да знаеш и да можеш нещо, подразбира да твориш, да превръщаш.
Някой мисли, че всичко знае и всичко може да направи, но като заболее, не може да се лекува. Вика един, втори, трети лекар, но никой не може да му помогне. Какво трябва да направи? – Да се смири, да види, че малко знае. Знанията трябва да се превърнат в творчество.
Да знаеш и да можеш нещо, подразбира да твориш, да превръщаш.
Който може да твори, да превръща материята от едно състояние в друго, той сам ще може да се лекува. И забележете, силата на човека седи в самия организъм. Някой човек заболее, но не минава много време и някъде по тялото му се яви цирей или някаква пъпка. Щом циреят излезе, и болестта минава. Значи болестта се трансформира в организма и излиза вън от него във вид на нечиста материя.
към беседата >>
Който може да твори, да превръща материята от едно състояние в друго, той сам ще може да се лекува.
Вика един, втори, трети лекар, но никой не може да му помогне. Какво трябва да направи? – Да се смири, да види, че малко знае. Знанията трябва да се превърнат в творчество. Да знаеш и да можеш нещо, подразбира да твориш, да превръщаш.
Който може да твори, да превръща материята от едно състояние в друго, той сам ще може да се лекува.
И забележете, силата на човека седи в самия организъм. Някой човек заболее, но не минава много време и някъде по тялото му се яви цирей или някаква пъпка. Щом циреят излезе, и болестта минава. Значи болестта се трансформира в организма и излиза вън от него във вид на нечиста материя. На това основание, ако имате някакво отрицателно състояние или някоя лоша мисъл, някое лошо чувство в себе си, сгъстете ги по някакъв начин и в този вид ги изхвърлете вън от организма си.
към беседата >>
И забележете, силата на човека седи в самия организъм.
Какво трябва да направи? – Да се смири, да види, че малко знае. Знанията трябва да се превърнат в творчество. Да знаеш и да можеш нещо, подразбира да твориш, да превръщаш. Който може да твори, да превръща материята от едно състояние в друго, той сам ще може да се лекува.
И забележете, силата на човека седи в самия организъм.
Някой човек заболее, но не минава много време и някъде по тялото му се яви цирей или някаква пъпка. Щом циреят излезе, и болестта минава. Значи болестта се трансформира в организма и излиза вън от него във вид на нечиста материя. На това основание, ако имате някакво отрицателно състояние или някоя лоша мисъл, някое лошо чувство в себе си, сгъстете ги по някакъв начин и в този вид ги изхвърлете вън от организма си. В това седи истинската наука.
към беседата >>
Някой човек заболее, но не минава много време и някъде по тялото му се яви цирей или някаква пъпка.
– Да се смири, да види, че малко знае. Знанията трябва да се превърнат в творчество. Да знаеш и да можеш нещо, подразбира да твориш, да превръщаш. Който може да твори, да превръща материята от едно състояние в друго, той сам ще може да се лекува. И забележете, силата на човека седи в самия организъм.
Някой човек заболее, но не минава много време и някъде по тялото му се яви цирей или някаква пъпка.
Щом циреят излезе, и болестта минава. Значи болестта се трансформира в организма и излиза вън от него във вид на нечиста материя. На това основание, ако имате някакво отрицателно състояние или някоя лоша мисъл, някое лошо чувство в себе си, сгъстете ги по някакъв начин и в този вид ги изхвърлете вън от организма си. В това седи истинската наука.
към беседата >>
Щом циреят излезе, и болестта минава.
Знанията трябва да се превърнат в творчество. Да знаеш и да можеш нещо, подразбира да твориш, да превръщаш. Който може да твори, да превръща материята от едно състояние в друго, той сам ще може да се лекува. И забележете, силата на човека седи в самия организъм. Някой човек заболее, но не минава много време и някъде по тялото му се яви цирей или някаква пъпка.
Щом циреят излезе, и болестта минава.
Значи болестта се трансформира в организма и излиза вън от него във вид на нечиста материя. На това основание, ако имате някакво отрицателно състояние или някоя лоша мисъл, някое лошо чувство в себе си, сгъстете ги по някакъв начин и в този вид ги изхвърлете вън от организма си. В това седи истинската наука.
към беседата >>
Значи болестта се трансформира в организма и излиза вън от него във вид на нечиста материя.
Да знаеш и да можеш нещо, подразбира да твориш, да превръщаш. Който може да твори, да превръща материята от едно състояние в друго, той сам ще може да се лекува. И забележете, силата на човека седи в самия организъм. Някой човек заболее, но не минава много време и някъде по тялото му се яви цирей или някаква пъпка. Щом циреят излезе, и болестта минава.
Значи болестта се трансформира в организма и излиза вън от него във вид на нечиста материя.
На това основание, ако имате някакво отрицателно състояние или някоя лоша мисъл, някое лошо чувство в себе си, сгъстете ги по някакъв начин и в този вид ги изхвърлете вън от организма си. В това седи истинската наука.
към беседата >>
На това основание, ако имате някакво отрицателно състояние или някоя лоша мисъл, някое лошо чувство в себе си, сгъстете ги по някакъв начин и в този вид ги изхвърлете вън от организма си.
Който може да твори, да превръща материята от едно състояние в друго, той сам ще може да се лекува. И забележете, силата на човека седи в самия организъм. Някой човек заболее, но не минава много време и някъде по тялото му се яви цирей или някаква пъпка. Щом циреят излезе, и болестта минава. Значи болестта се трансформира в организма и излиза вън от него във вид на нечиста материя.
На това основание, ако имате някакво отрицателно състояние или някоя лоша мисъл, някое лошо чувство в себе си, сгъстете ги по някакъв начин и в този вид ги изхвърлете вън от организма си.
В това седи истинската наука.
към беседата >>
В това седи истинската наука.
И забележете, силата на човека седи в самия организъм. Някой човек заболее, но не минава много време и някъде по тялото му се яви цирей или някаква пъпка. Щом циреят излезе, и болестта минава. Значи болестта се трансформира в организма и излиза вън от него във вид на нечиста материя. На това основание, ако имате някакво отрицателно състояние или някоя лоша мисъл, някое лошо чувство в себе си, сгъстете ги по някакъв начин и в този вид ги изхвърлете вън от организма си.
В това седи истинската наука.
към беседата >>
Питам: каква опитност имате в това отношение?
Питам: каква опитност имате в това отношение?
Как се освобождавате от лошите мисли и чувства? Ще кажете, че лошите мисли и чувства трябва да се заместват с добри. Представете си, че някой човек ви обиди и вие го намразите. Как ще се освободите от тази омраза? Много лесно.
към беседата >>
Как се освобождавате от лошите мисли и чувства?
Питам: каква опитност имате в това отношение?
Как се освобождавате от лошите мисли и чувства?
Ще кажете, че лошите мисли и чувства трябва да се заместват с добри. Представете си, че някой човек ви обиди и вие го намразите. Как ще се освободите от тази омраза? Много лесно. Допуснете, че бащата на някоя мома обиди един млад момък.
към беседата >>
Ще кажете, че лошите мисли и чувства трябва да се заместват с добри.
Питам: каква опитност имате в това отношение? Как се освобождавате от лошите мисли и чувства?
Ще кажете, че лошите мисли и чувства трябва да се заместват с добри.
Представете си, че някой човек ви обиди и вие го намразите. Как ще се освободите от тази омраза? Много лесно. Допуснете, че бащата на някоя мома обиди един млад момък. Кой може да премахне омразата от сърцето на този момък?
към беседата >>
Представете си, че някой човек ви обиди и вие го намразите.
Питам: каква опитност имате в това отношение? Как се освобождавате от лошите мисли и чувства? Ще кажете, че лошите мисли и чувства трябва да се заместват с добри.
Представете си, че някой човек ви обиди и вие го намразите.
Как ще се освободите от тази омраза? Много лесно. Допуснете, че бащата на някоя мома обиди един млад момък. Кой може да премахне омразата от сърцето на този момък? – Дъщерята.
към беседата >>
Как ще се освободите от тази омраза?
Питам: каква опитност имате в това отношение? Как се освобождавате от лошите мисли и чувства? Ще кажете, че лошите мисли и чувства трябва да се заместват с добри. Представете си, че някой човек ви обиди и вие го намразите.
Как ще се освободите от тази омраза?
Много лесно. Допуснете, че бащата на някоя мома обиди един млад момък. Кой може да премахне омразата от сърцето на този момък? – Дъщерята. Значи този баща трябва да има млада, красива дъщеря, която да каже само една дума, за да премахне омразата от сърцето на младия момък.
към беседата >>
Много лесно.
Питам: каква опитност имате в това отношение? Как се освобождавате от лошите мисли и чувства? Ще кажете, че лошите мисли и чувства трябва да се заместват с добри. Представете си, че някой човек ви обиди и вие го намразите. Как ще се освободите от тази омраза?
Много лесно.
Допуснете, че бащата на някоя мома обиди един млад момък. Кой може да премахне омразата от сърцето на този момък? – Дъщерята. Значи този баща трябва да има млада, красива дъщеря, която да каже само една дума, за да премахне омразата от сърцето на младия момък. Заради тази дума момъкът ще прости на бащата и ще забрави обидата, която той му нанесъл.
към беседата >>
Допуснете, че бащата на някоя мома обиди един млад момък.
Как се освобождавате от лошите мисли и чувства? Ще кажете, че лошите мисли и чувства трябва да се заместват с добри. Представете си, че някой човек ви обиди и вие го намразите. Как ще се освободите от тази омраза? Много лесно.
Допуснете, че бащата на някоя мома обиди един млад момък.
Кой може да премахне омразата от сърцето на този момък? – Дъщерята. Значи този баща трябва да има млада, красива дъщеря, която да каже само една дума, за да премахне омразата от сърцето на младия момък. Заради тази дума момъкът ще прости на бащата и ще забрави обидата, която той му нанесъл. В дадения случай дъщерята представя човека, който люби и познава Бога.
към беседата >>
Кой може да премахне омразата от сърцето на този момък?
Ще кажете, че лошите мисли и чувства трябва да се заместват с добри. Представете си, че някой човек ви обиди и вие го намразите. Как ще се освободите от тази омраза? Много лесно. Допуснете, че бащата на някоя мома обиди един млад момък.
Кой може да премахне омразата от сърцето на този момък?
– Дъщерята. Значи този баща трябва да има млада, красива дъщеря, която да каже само една дума, за да премахне омразата от сърцето на младия момък. Заради тази дума момъкът ще прости на бащата и ще забрави обидата, която той му нанесъл. В дадения случай дъщерята представя човека, който люби и познава Бога. Щом те обиди някой, ти трябва да знаеш, че Бог те разбира, взима участие в твоето положение и въздава всекиму заслуженото.
към беседата >>
– Дъщерята.
Представете си, че някой човек ви обиди и вие го намразите. Как ще се освободите от тази омраза? Много лесно. Допуснете, че бащата на някоя мома обиди един млад момък. Кой може да премахне омразата от сърцето на този момък?
– Дъщерята.
Значи този баща трябва да има млада, красива дъщеря, която да каже само една дума, за да премахне омразата от сърцето на младия момък. Заради тази дума момъкът ще прости на бащата и ще забрави обидата, която той му нанесъл. В дадения случай дъщерята представя човека, който люби и познава Бога. Щом те обиди някой, ти трябва да знаеш, че Бог те разбира, взима участие в твоето положение и въздава всекиму заслуженото. Следователно достатъчно е да си спомниш за Бога, за да простиш на брата си за нанесената от него обида.
към беседата >>
Значи този баща трябва да има млада, красива дъщеря, която да каже само една дума, за да премахне омразата от сърцето на младия момък.
Как ще се освободите от тази омраза? Много лесно. Допуснете, че бащата на някоя мома обиди един млад момък. Кой може да премахне омразата от сърцето на този момък? – Дъщерята.
Значи този баща трябва да има млада, красива дъщеря, която да каже само една дума, за да премахне омразата от сърцето на младия момък.
Заради тази дума момъкът ще прости на бащата и ще забрави обидата, която той му нанесъл. В дадения случай дъщерята представя човека, който люби и познава Бога. Щом те обиди някой, ти трябва да знаеш, че Бог те разбира, взима участие в твоето положение и въздава всекиму заслуженото. Следователно достатъчно е да си спомниш за Бога, за да простиш на брата си за нанесената от него обида. От създаването на света досега, Бог е правил само добрини, без да обръща внимание на това кой как постъпва спрямо Него.
към беседата >>
Заради тази дума момъкът ще прости на бащата и ще забрави обидата, която той му нанесъл.
Много лесно. Допуснете, че бащата на някоя мома обиди един млад момък. Кой може да премахне омразата от сърцето на този момък? – Дъщерята. Значи този баща трябва да има млада, красива дъщеря, която да каже само една дума, за да премахне омразата от сърцето на младия момък.
Заради тази дума момъкът ще прости на бащата и ще забрави обидата, която той му нанесъл.
В дадения случай дъщерята представя човека, който люби и познава Бога. Щом те обиди някой, ти трябва да знаеш, че Бог те разбира, взима участие в твоето положение и въздава всекиму заслуженото. Следователно достатъчно е да си спомниш за Бога, за да простиш на брата си за нанесената от него обида. От създаването на света досега, Бог е правил само добрини, без да обръща внимание на това кой как постъпва спрямо Него. След всичко това хората занимават Бога със свои лични разправии и обиди, като казват: Господи, не виждаш ли, че този ме обиди, урони моето достойнство?
към беседата >>
В дадения случай дъщерята представя човека, който люби и познава Бога.
Допуснете, че бащата на някоя мома обиди един млад момък. Кой може да премахне омразата от сърцето на този момък? – Дъщерята. Значи този баща трябва да има млада, красива дъщеря, която да каже само една дума, за да премахне омразата от сърцето на младия момък. Заради тази дума момъкът ще прости на бащата и ще забрави обидата, която той му нанесъл.
В дадения случай дъщерята представя човека, който люби и познава Бога.
Щом те обиди някой, ти трябва да знаеш, че Бог те разбира, взима участие в твоето положение и въздава всекиму заслуженото. Следователно достатъчно е да си спомниш за Бога, за да простиш на брата си за нанесената от него обида. От създаването на света досега, Бог е правил само добрини, без да обръща внимание на това кой как постъпва спрямо Него. След всичко това хората занимават Бога със свои лични разправии и обиди, като казват: Господи, не виждаш ли, че този ме обиди, урони моето достойнство? Питам: може ли Бог да отговаря на такива молитви?
към беседата >>
Щом те обиди някой, ти трябва да знаеш, че Бог те разбира, взима участие в твоето положение и въздава всекиму заслуженото.
Кой може да премахне омразата от сърцето на този момък? – Дъщерята. Значи този баща трябва да има млада, красива дъщеря, която да каже само една дума, за да премахне омразата от сърцето на младия момък. Заради тази дума момъкът ще прости на бащата и ще забрави обидата, която той му нанесъл. В дадения случай дъщерята представя човека, който люби и познава Бога.
Щом те обиди някой, ти трябва да знаеш, че Бог те разбира, взима участие в твоето положение и въздава всекиму заслуженото.
Следователно достатъчно е да си спомниш за Бога, за да простиш на брата си за нанесената от него обида. От създаването на света досега, Бог е правил само добрини, без да обръща внимание на това кой как постъпва спрямо Него. След всичко това хората занимават Бога със свои лични разправии и обиди, като казват: Господи, не виждаш ли, че този ме обиди, урони моето достойнство? Питам: може ли Бог да отговаря на такива молитви? Той ще се усмихне само и ще каже: Иди дома си, легни, поспи си и на сутринта ще бъдеш спокоен.
към беседата >>
Следователно достатъчно е да си спомниш за Бога, за да простиш на брата си за нанесената от него обида.
– Дъщерята. Значи този баща трябва да има млада, красива дъщеря, която да каже само една дума, за да премахне омразата от сърцето на младия момък. Заради тази дума момъкът ще прости на бащата и ще забрави обидата, която той му нанесъл. В дадения случай дъщерята представя човека, който люби и познава Бога. Щом те обиди някой, ти трябва да знаеш, че Бог те разбира, взима участие в твоето положение и въздава всекиму заслуженото.
Следователно достатъчно е да си спомниш за Бога, за да простиш на брата си за нанесената от него обида.
От създаването на света досега, Бог е правил само добрини, без да обръща внимание на това кой как постъпва спрямо Него. След всичко това хората занимават Бога със свои лични разправии и обиди, като казват: Господи, не виждаш ли, че този ме обиди, урони моето достойнство? Питам: може ли Бог да отговаря на такива молитви? Той ще се усмихне само и ще каже: Иди дома си, легни, поспи си и на сутринта ще бъдеш спокоен. Няма мъчнотия в света, която Бог не може да уреди.
към беседата >>
От създаването на света досега, Бог е правил само добрини, без да обръща внимание на това кой как постъпва спрямо Него.
Значи този баща трябва да има млада, красива дъщеря, която да каже само една дума, за да премахне омразата от сърцето на младия момък. Заради тази дума момъкът ще прости на бащата и ще забрави обидата, която той му нанесъл. В дадения случай дъщерята представя човека, който люби и познава Бога. Щом те обиди някой, ти трябва да знаеш, че Бог те разбира, взима участие в твоето положение и въздава всекиму заслуженото. Следователно достатъчно е да си спомниш за Бога, за да простиш на брата си за нанесената от него обида.
От създаването на света досега, Бог е правил само добрини, без да обръща внимание на това кой как постъпва спрямо Него.
След всичко това хората занимават Бога със свои лични разправии и обиди, като казват: Господи, не виждаш ли, че този ме обиди, урони моето достойнство? Питам: може ли Бог да отговаря на такива молитви? Той ще се усмихне само и ще каже: Иди дома си, легни, поспи си и на сутринта ще бъдеш спокоен. Няма мъчнотия в света, която Бог не може да уреди.
към беседата >>
След всичко това хората занимават Бога със свои лични разправии и обиди, като казват: Господи, не виждаш ли, че този ме обиди, урони моето достойнство?
Заради тази дума момъкът ще прости на бащата и ще забрави обидата, която той му нанесъл. В дадения случай дъщерята представя човека, който люби и познава Бога. Щом те обиди някой, ти трябва да знаеш, че Бог те разбира, взима участие в твоето положение и въздава всекиму заслуженото. Следователно достатъчно е да си спомниш за Бога, за да простиш на брата си за нанесената от него обида. От създаването на света досега, Бог е правил само добрини, без да обръща внимание на това кой как постъпва спрямо Него.
След всичко това хората занимават Бога със свои лични разправии и обиди, като казват: Господи, не виждаш ли, че този ме обиди, урони моето достойнство?
Питам: може ли Бог да отговаря на такива молитви? Той ще се усмихне само и ще каже: Иди дома си, легни, поспи си и на сутринта ще бъдеш спокоен. Няма мъчнотия в света, която Бог не може да уреди.
към беседата >>
Питам: може ли Бог да отговаря на такива молитви?
В дадения случай дъщерята представя човека, който люби и познава Бога. Щом те обиди някой, ти трябва да знаеш, че Бог те разбира, взима участие в твоето положение и въздава всекиму заслуженото. Следователно достатъчно е да си спомниш за Бога, за да простиш на брата си за нанесената от него обида. От създаването на света досега, Бог е правил само добрини, без да обръща внимание на това кой как постъпва спрямо Него. След всичко това хората занимават Бога със свои лични разправии и обиди, като казват: Господи, не виждаш ли, че този ме обиди, урони моето достойнство?
Питам: може ли Бог да отговаря на такива молитви?
Той ще се усмихне само и ще каже: Иди дома си, легни, поспи си и на сутринта ще бъдеш спокоен. Няма мъчнотия в света, която Бог не може да уреди.
към беседата >>
Той ще се усмихне само и ще каже: Иди дома си, легни, поспи си и на сутринта ще бъдеш спокоен.
Щом те обиди някой, ти трябва да знаеш, че Бог те разбира, взима участие в твоето положение и въздава всекиму заслуженото. Следователно достатъчно е да си спомниш за Бога, за да простиш на брата си за нанесената от него обида. От създаването на света досега, Бог е правил само добрини, без да обръща внимание на това кой как постъпва спрямо Него. След всичко това хората занимават Бога със свои лични разправии и обиди, като казват: Господи, не виждаш ли, че този ме обиди, урони моето достойнство? Питам: може ли Бог да отговаря на такива молитви?
Той ще се усмихне само и ще каже: Иди дома си, легни, поспи си и на сутринта ще бъдеш спокоен.
Няма мъчнотия в света, която Бог не може да уреди.
към беседата >>
Няма мъчнотия в света, която Бог не може да уреди.
Следователно достатъчно е да си спомниш за Бога, за да простиш на брата си за нанесената от него обида. От създаването на света досега, Бог е правил само добрини, без да обръща внимание на това кой как постъпва спрямо Него. След всичко това хората занимават Бога със свои лични разправии и обиди, като казват: Господи, не виждаш ли, че този ме обиди, урони моето достойнство? Питам: може ли Бог да отговаря на такива молитви? Той ще се усмихне само и ще каже: Иди дома си, легни, поспи си и на сутринта ще бъдеш спокоен.
Няма мъчнотия в света, която Бог не може да уреди.
към беседата >>
Казвам: човек трябва да се занимава с живите идеи, ако иска да има ясна представа както за Невидимия свят, така и за физическия.
Казвам: човек трябва да се занимава с живите идеи, ако иска да има ясна представа както за Невидимия свят, така и за физическия.
Само по този начин той ще намери онази жива връзка, онази зависимост между тия два свята. Ще изясня мисълта си със следния пример. Представете си, че влизате в една фабрика и виждате, че всички машини работят. Вие спирате пред една от тях и казвате на едно от колелата ў да спре. Колкото и да заповядвате, това колело няма да спре.
към беседата >>
Само по този начин той ще намери онази жива връзка, онази зависимост между тия два свята.
Казвам: човек трябва да се занимава с живите идеи, ако иска да има ясна представа както за Невидимия свят, така и за физическия.
Само по този начин той ще намери онази жива връзка, онази зависимост между тия два свята.
Ще изясня мисълта си със следния пример. Представете си, че влизате в една фабрика и виждате, че всички машини работят. Вие спирате пред една от тях и казвате на едно от колелата ў да спре. Колкото и да заповядвате, това колело няма да спре. Обаче ако знаете законите, които управляват тази машина, достатъчно е да бутнете един от винтовете й и това колело ще спре.
към беседата >>
Ще изясня мисълта си със следния пример.
Казвам: човек трябва да се занимава с живите идеи, ако иска да има ясна представа както за Невидимия свят, така и за физическия. Само по този начин той ще намери онази жива връзка, онази зависимост между тия два свята.
Ще изясня мисълта си със следния пример.
Представете си, че влизате в една фабрика и виждате, че всички машини работят. Вие спирате пред една от тях и казвате на едно от колелата ў да спре. Колкото и да заповядвате, това колело няма да спре. Обаче ако знаете законите, които управляват тази машина, достатъчно е да бутнете един от винтовете й и това колело ще спре. На същото основание, ако говорите с едно разумно същество, то ще ви слуша и разбира; ако говорите с някое неразумно същество, то нито ще ви разбира, нито ще ви слуша и може да мине по вашия път, да ви смачка.
към беседата >>
Представете си, че влизате в една фабрика и виждате, че всички машини работят.
Казвам: човек трябва да се занимава с живите идеи, ако иска да има ясна представа както за Невидимия свят, така и за физическия. Само по този начин той ще намери онази жива връзка, онази зависимост между тия два свята. Ще изясня мисълта си със следния пример.
Представете си, че влизате в една фабрика и виждате, че всички машини работят.
Вие спирате пред една от тях и казвате на едно от колелата ў да спре. Колкото и да заповядвате, това колело няма да спре. Обаче ако знаете законите, които управляват тази машина, достатъчно е да бутнете един от винтовете й и това колело ще спре. На същото основание, ако говорите с едно разумно същество, то ще ви слуша и разбира; ако говорите с някое неразумно същество, то нито ще ви разбира, нито ще ви слуша и може да мине по вашия път, да ви смачка. Такова нещо е светът.
към беседата >>
Вие спирате пред една от тях и казвате на едно от колелата ў да спре.
Казвам: човек трябва да се занимава с живите идеи, ако иска да има ясна представа както за Невидимия свят, така и за физическия. Само по този начин той ще намери онази жива връзка, онази зависимост между тия два свята. Ще изясня мисълта си със следния пример. Представете си, че влизате в една фабрика и виждате, че всички машини работят.
Вие спирате пред една от тях и казвате на едно от колелата ў да спре.
Колкото и да заповядвате, това колело няма да спре. Обаче ако знаете законите, които управляват тази машина, достатъчно е да бутнете един от винтовете й и това колело ще спре. На същото основание, ако говорите с едно разумно същество, то ще ви слуша и разбира; ако говорите с някое неразумно същество, то нито ще ви разбира, нито ще ви слуша и може да мине по вашия път, да ви смачка. Такова нещо е светът. Ако гледате на него като на жив, разумен организъм, той ще ви разбира и ще ви слуша; ако гледате на него като на механическо, несъзнателно същество, той ще ви смачка.
към беседата >>
Колкото и да заповядвате, това колело няма да спре.
Казвам: човек трябва да се занимава с живите идеи, ако иска да има ясна представа както за Невидимия свят, така и за физическия. Само по този начин той ще намери онази жива връзка, онази зависимост между тия два свята. Ще изясня мисълта си със следния пример. Представете си, че влизате в една фабрика и виждате, че всички машини работят. Вие спирате пред една от тях и казвате на едно от колелата ў да спре.
Колкото и да заповядвате, това колело няма да спре.
Обаче ако знаете законите, които управляват тази машина, достатъчно е да бутнете един от винтовете й и това колело ще спре. На същото основание, ако говорите с едно разумно същество, то ще ви слуша и разбира; ако говорите с някое неразумно същество, то нито ще ви разбира, нито ще ви слуша и може да мине по вашия път, да ви смачка. Такова нещо е светът. Ако гледате на него като на жив, разумен организъм, той ще ви разбира и ще ви слуша; ако гледате на него като на механическо, несъзнателно същество, той ще ви смачка. От вашето разбиране на света зависи какви ще бъдат отношенията ви към невидимия свят.
към беседата >>
Обаче ако знаете законите, които управляват тази машина, достатъчно е да бутнете един от винтовете й и това колело ще спре.
Само по този начин той ще намери онази жива връзка, онази зависимост между тия два свята. Ще изясня мисълта си със следния пример. Представете си, че влизате в една фабрика и виждате, че всички машини работят. Вие спирате пред една от тях и казвате на едно от колелата ў да спре. Колкото и да заповядвате, това колело няма да спре.
Обаче ако знаете законите, които управляват тази машина, достатъчно е да бутнете един от винтовете й и това колело ще спре.
На същото основание, ако говорите с едно разумно същество, то ще ви слуша и разбира; ако говорите с някое неразумно същество, то нито ще ви разбира, нито ще ви слуша и може да мине по вашия път, да ви смачка. Такова нещо е светът. Ако гледате на него като на жив, разумен организъм, той ще ви разбира и ще ви слуша; ако гледате на него като на механическо, несъзнателно същество, той ще ви смачка. От вашето разбиране на света зависи какви ще бъдат отношенията ви към невидимия свят. И в природата има области, направени от неразумна материя.
към беседата >>
На същото основание, ако говорите с едно разумно същество, то ще ви слуша и разбира; ако говорите с някое неразумно същество, то нито ще ви разбира, нито ще ви слуша и може да мине по вашия път, да ви смачка.
Ще изясня мисълта си със следния пример. Представете си, че влизате в една фабрика и виждате, че всички машини работят. Вие спирате пред една от тях и казвате на едно от колелата ў да спре. Колкото и да заповядвате, това колело няма да спре. Обаче ако знаете законите, които управляват тази машина, достатъчно е да бутнете един от винтовете й и това колело ще спре.
На същото основание, ако говорите с едно разумно същество, то ще ви слуша и разбира; ако говорите с някое неразумно същество, то нито ще ви разбира, нито ще ви слуша и може да мине по вашия път, да ви смачка.
Такова нещо е светът. Ако гледате на него като на жив, разумен организъм, той ще ви разбира и ще ви слуша; ако гледате на него като на механическо, несъзнателно същество, той ще ви смачка. От вашето разбиране на света зависи какви ще бъдат отношенията ви към невидимия свят. И в природата има области, направени от неразумна материя. И ако човек попадне в тази област, той трябва да бъде внимателен, да разбира законите на тази материя, за да я управлява.
към беседата >>
Такова нещо е светът.
Представете си, че влизате в една фабрика и виждате, че всички машини работят. Вие спирате пред една от тях и казвате на едно от колелата ў да спре. Колкото и да заповядвате, това колело няма да спре. Обаче ако знаете законите, които управляват тази машина, достатъчно е да бутнете един от винтовете й и това колело ще спре. На същото основание, ако говорите с едно разумно същество, то ще ви слуша и разбира; ако говорите с някое неразумно същество, то нито ще ви разбира, нито ще ви слуша и може да мине по вашия път, да ви смачка.
Такова нещо е светът.
Ако гледате на него като на жив, разумен организъм, той ще ви разбира и ще ви слуша; ако гледате на него като на механическо, несъзнателно същество, той ще ви смачка. От вашето разбиране на света зависи какви ще бъдат отношенията ви към невидимия свят. И в природата има области, направени от неразумна материя. И ако човек попадне в тази област, той трябва да бъде внимателен, да разбира законите на тази материя, за да я управлява. Иначе тя ще го смачка.
към беседата >>
Ако гледате на него като на жив, разумен организъм, той ще ви разбира и ще ви слуша; ако гледате на него като на механическо, несъзнателно същество, той ще ви смачка.
Вие спирате пред една от тях и казвате на едно от колелата ў да спре. Колкото и да заповядвате, това колело няма да спре. Обаче ако знаете законите, които управляват тази машина, достатъчно е да бутнете един от винтовете й и това колело ще спре. На същото основание, ако говорите с едно разумно същество, то ще ви слуша и разбира; ако говорите с някое неразумно същество, то нито ще ви разбира, нито ще ви слуша и може да мине по вашия път, да ви смачка. Такова нещо е светът.
Ако гледате на него като на жив, разумен организъм, той ще ви разбира и ще ви слуша; ако гледате на него като на механическо, несъзнателно същество, той ще ви смачка.
От вашето разбиране на света зависи какви ще бъдат отношенията ви към невидимия свят. И в природата има области, направени от неразумна материя. И ако човек попадне в тази област, той трябва да бъде внимателен, да разбира законите на тази материя, за да я управлява. Иначе тя ще го смачка. Когато разгневите някой човек, вие сте бутнали едно колело от неговата неразумна материя.
към беседата >>
От вашето разбиране на света зависи какви ще бъдат отношенията ви към невидимия свят.
Колкото и да заповядвате, това колело няма да спре. Обаче ако знаете законите, които управляват тази машина, достатъчно е да бутнете един от винтовете й и това колело ще спре. На същото основание, ако говорите с едно разумно същество, то ще ви слуша и разбира; ако говорите с някое неразумно същество, то нито ще ви разбира, нито ще ви слуша и може да мине по вашия път, да ви смачка. Такова нещо е светът. Ако гледате на него като на жив, разумен организъм, той ще ви разбира и ще ви слуша; ако гледате на него като на механическо, несъзнателно същество, той ще ви смачка.
От вашето разбиране на света зависи какви ще бъдат отношенията ви към невидимия свят.
И в природата има области, направени от неразумна материя. И ако човек попадне в тази област, той трябва да бъде внимателен, да разбира законите на тази материя, за да я управлява. Иначе тя ще го смачка. Когато разгневите някой човек, вие сте бутнали едно колело от неговата неразумна материя. Разумното никога не се гневи.
към беседата >>
И в природата има области, направени от неразумна материя.
Обаче ако знаете законите, които управляват тази машина, достатъчно е да бутнете един от винтовете й и това колело ще спре. На същото основание, ако говорите с едно разумно същество, то ще ви слуша и разбира; ако говорите с някое неразумно същество, то нито ще ви разбира, нито ще ви слуша и може да мине по вашия път, да ви смачка. Такова нещо е светът. Ако гледате на него като на жив, разумен организъм, той ще ви разбира и ще ви слуша; ако гледате на него като на механическо, несъзнателно същество, той ще ви смачка. От вашето разбиране на света зависи какви ще бъдат отношенията ви към невидимия свят.
И в природата има области, направени от неразумна материя.
И ако човек попадне в тази област, той трябва да бъде внимателен, да разбира законите на тази материя, за да я управлява. Иначе тя ще го смачка. Когато разгневите някой човек, вие сте бутнали едно колело от неговата неразумна материя. Разумното никога не се гневи. Можете ли да обидите един виден музикант, ако му кажете, че не свири добре?
към беседата >>
И ако човек попадне в тази област, той трябва да бъде внимателен, да разбира законите на тази материя, за да я управлява.
На същото основание, ако говорите с едно разумно същество, то ще ви слуша и разбира; ако говорите с някое неразумно същество, то нито ще ви разбира, нито ще ви слуша и може да мине по вашия път, да ви смачка. Такова нещо е светът. Ако гледате на него като на жив, разумен организъм, той ще ви разбира и ще ви слуша; ако гледате на него като на механическо, несъзнателно същество, той ще ви смачка. От вашето разбиране на света зависи какви ще бъдат отношенията ви към невидимия свят. И в природата има области, направени от неразумна материя.
И ако човек попадне в тази област, той трябва да бъде внимателен, да разбира законите на тази материя, за да я управлява.
Иначе тя ще го смачка. Когато разгневите някой човек, вие сте бутнали едно колело от неговата неразумна материя. Разумното никога не се гневи. Можете ли да обидите един виден музикант, ако му кажете, че не свири добре? В тази област не можете да го обидите, защото той знае, че е майстор музикант.
към беседата >>
Иначе тя ще го смачка.
Такова нещо е светът. Ако гледате на него като на жив, разумен организъм, той ще ви разбира и ще ви слуша; ако гледате на него като на механическо, несъзнателно същество, той ще ви смачка. От вашето разбиране на света зависи какви ще бъдат отношенията ви към невидимия свят. И в природата има области, направени от неразумна материя. И ако човек попадне в тази област, той трябва да бъде внимателен, да разбира законите на тази материя, за да я управлява.
Иначе тя ще го смачка.
Когато разгневите някой човек, вие сте бутнали едно колело от неговата неразумна материя. Разумното никога не се гневи. Можете ли да обидите един виден музикант, ако му кажете, че не свири добре? В тази област не можете да го обидите, защото той знае, че е майстор музикант. Как ще обидите някой учен, че не разбира, че не знае, когато в продължение на 20 минути само той може да създаде едно лимоново дърво и да ви предложи от него един плод?
към беседата >>
Когато разгневите някой човек, вие сте бутнали едно колело от неговата неразумна материя.
Ако гледате на него като на жив, разумен организъм, той ще ви разбира и ще ви слуша; ако гледате на него като на механическо, несъзнателно същество, той ще ви смачка. От вашето разбиране на света зависи какви ще бъдат отношенията ви към невидимия свят. И в природата има области, направени от неразумна материя. И ако човек попадне в тази област, той трябва да бъде внимателен, да разбира законите на тази материя, за да я управлява. Иначе тя ще го смачка.
Когато разгневите някой човек, вие сте бутнали едно колело от неговата неразумна материя.
Разумното никога не се гневи. Можете ли да обидите един виден музикант, ако му кажете, че не свири добре? В тази област не можете да го обидите, защото той знае, че е майстор музикант. Как ще обидите някой учен, че не разбира, че не знае, когато в продължение на 20 минути само той може да създаде едно лимоново дърво и да ви предложи от него един плод? С едно махане на ръка той може да дигне от леглото един парализиран човек.
към беседата >>
Разумното никога не се гневи.
От вашето разбиране на света зависи какви ще бъдат отношенията ви към невидимия свят. И в природата има области, направени от неразумна материя. И ако човек попадне в тази област, той трябва да бъде внимателен, да разбира законите на тази материя, за да я управлява. Иначе тя ще го смачка. Когато разгневите някой човек, вие сте бутнали едно колело от неговата неразумна материя.
Разумното никога не се гневи.
Можете ли да обидите един виден музикант, ако му кажете, че не свири добре? В тази област не можете да го обидите, защото той знае, че е майстор музикант. Как ще обидите някой учен, че не разбира, че не знае, когато в продължение на 20 минути само той може да създаде едно лимоново дърво и да ви предложи от него един плод? С едно махане на ръка той може да дигне от леглото един парализиран човек. Каквото и да му казвате, той няма да се обиди, защото знае, че разполага с една велика наука.
към беседата >>
Можете ли да обидите един виден музикант, ако му кажете, че не свири добре?
И в природата има области, направени от неразумна материя. И ако човек попадне в тази област, той трябва да бъде внимателен, да разбира законите на тази материя, за да я управлява. Иначе тя ще го смачка. Когато разгневите някой човек, вие сте бутнали едно колело от неговата неразумна материя. Разумното никога не се гневи.
Можете ли да обидите един виден музикант, ако му кажете, че не свири добре?
В тази област не можете да го обидите, защото той знае, че е майстор музикант. Как ще обидите някой учен, че не разбира, че не знае, когато в продължение на 20 минути само той може да създаде едно лимоново дърво и да ви предложи от него един плод? С едно махане на ръка той може да дигне от леглото един парализиран човек. Каквото и да му казвате, той няма да се обиди, защото знае, че разполага с една велика наука.
към беседата >>
В тази област не можете да го обидите, защото той знае, че е майстор музикант.
И ако човек попадне в тази област, той трябва да бъде внимателен, да разбира законите на тази материя, за да я управлява. Иначе тя ще го смачка. Когато разгневите някой човек, вие сте бутнали едно колело от неговата неразумна материя. Разумното никога не се гневи. Можете ли да обидите един виден музикант, ако му кажете, че не свири добре?
В тази област не можете да го обидите, защото той знае, че е майстор музикант.
Как ще обидите някой учен, че не разбира, че не знае, когато в продължение на 20 минути само той може да създаде едно лимоново дърво и да ви предложи от него един плод? С едно махане на ръка той може да дигне от леглото един парализиран човек. Каквото и да му казвате, той няма да се обиди, защото знае, че разполага с една велика наука.
към беседата >>
Как ще обидите някой учен, че не разбира, че не знае, когато в продължение на 20 минути само той може да създаде едно лимоново дърво и да ви предложи от него един плод?
Иначе тя ще го смачка. Когато разгневите някой човек, вие сте бутнали едно колело от неговата неразумна материя. Разумното никога не се гневи. Можете ли да обидите един виден музикант, ако му кажете, че не свири добре? В тази област не можете да го обидите, защото той знае, че е майстор музикант.
Как ще обидите някой учен, че не разбира, че не знае, когато в продължение на 20 минути само той може да създаде едно лимоново дърво и да ви предложи от него един плод?
С едно махане на ръка той може да дигне от леглото един парализиран човек. Каквото и да му казвате, той няма да се обиди, защото знае, че разполага с една велика наука.
към беседата >>
С едно махане на ръка той може да дигне от леглото един парализиран човек.
Когато разгневите някой човек, вие сте бутнали едно колело от неговата неразумна материя. Разумното никога не се гневи. Можете ли да обидите един виден музикант, ако му кажете, че не свири добре? В тази област не можете да го обидите, защото той знае, че е майстор музикант. Как ще обидите някой учен, че не разбира, че не знае, когато в продължение на 20 минути само той може да създаде едно лимоново дърво и да ви предложи от него един плод?
С едно махане на ръка той може да дигне от леглото един парализиран човек.
Каквото и да му казвате, той няма да се обиди, защото знае, че разполага с една велика наука.
към беседата >>
Каквото и да му казвате, той няма да се обиди, защото знае, че разполага с една велика наука.
Разумното никога не се гневи. Можете ли да обидите един виден музикант, ако му кажете, че не свири добре? В тази област не можете да го обидите, защото той знае, че е майстор музикант. Как ще обидите някой учен, че не разбира, че не знае, когато в продължение на 20 минути само той може да създаде едно лимоново дърво и да ви предложи от него един плод? С едно махане на ръка той може да дигне от леглото един парализиран човек.
Каквото и да му казвате, той няма да се обиди, защото знае, че разполага с една велика наука.
към беседата >>
Идват при мене двама ученика и ми казват: Учителю, научи ни азбуката на Природата, да можем да четем по нея.
Идват при мене двама ученика и ми казват: Учителю, научи ни азбуката на Природата, да можем да четем по нея.
Казвам: научете първо азбуките, които съществуват в света, че тогава ще учите азбуката на Природата. Защо? – Защото всяка буква от езика на Природата е жива, интелигентна и вие трябва да й говорите, за да се разберете с нея. Казвате: Как е възможно буквите на Природата да са живи? Да, живи са буквите на Природата, което се вижда от стиха, който апостол Павел изказал: “Вие сте жива, написана книга”. Всеки човек е живо писмо.
към беседата >>
Казвам: научете първо азбуките, които съществуват в света, че тогава ще учите азбуката на Природата. Защо?
Идват при мене двама ученика и ми казват: Учителю, научи ни азбуката на Природата, да можем да четем по нея.
Казвам: научете първо азбуките, които съществуват в света, че тогава ще учите азбуката на Природата. Защо?
– Защото всяка буква от езика на Природата е жива, интелигентна и вие трябва да й говорите, за да се разберете с нея. Казвате: Как е възможно буквите на Природата да са живи? Да, живи са буквите на Природата, което се вижда от стиха, който апостол Павел изказал: “Вие сте жива, написана книга”. Всеки човек е живо писмо. За да четете тия писма, вие трябва да бъдете благородни, снизходителни към себе си и към окръжаващите, да прощава както на себе си, така и на другите.
към беседата >>
– Защото всяка буква от езика на Природата е жива, интелигентна и вие трябва да й говорите, за да се разберете с нея.
Идват при мене двама ученика и ми казват: Учителю, научи ни азбуката на Природата, да можем да четем по нея. Казвам: научете първо азбуките, които съществуват в света, че тогава ще учите азбуката на Природата. Защо?
– Защото всяка буква от езика на Природата е жива, интелигентна и вие трябва да й говорите, за да се разберете с нея.
Казвате: Как е възможно буквите на Природата да са живи? Да, живи са буквите на Природата, което се вижда от стиха, който апостол Павел изказал: “Вие сте жива, написана книга”. Всеки човек е живо писмо. За да четете тия писма, вие трябва да бъдете благородни, снизходителни към себе си и към окръжаващите, да прощава както на себе си, така и на другите. Не е лесно да постигнете това.
към беседата >>
Казвате: Как е възможно буквите на Природата да са живи?
Идват при мене двама ученика и ми казват: Учителю, научи ни азбуката на Природата, да можем да четем по нея. Казвам: научете първо азбуките, които съществуват в света, че тогава ще учите азбуката на Природата. Защо? – Защото всяка буква от езика на Природата е жива, интелигентна и вие трябва да й говорите, за да се разберете с нея.
Казвате: Как е възможно буквите на Природата да са живи?
Да, живи са буквите на Природата, което се вижда от стиха, който апостол Павел изказал: “Вие сте жива, написана книга”. Всеки човек е живо писмо. За да четете тия писма, вие трябва да бъдете благородни, снизходителни към себе си и към окръжаващите, да прощава както на себе си, така и на другите. Не е лесно да постигнете това. То е голямо изкуство.
към беседата >>
Да, живи са буквите на Природата, което се вижда от стиха, който апостол Павел изказал: “Вие сте жива, написана книга”.
Идват при мене двама ученика и ми казват: Учителю, научи ни азбуката на Природата, да можем да четем по нея. Казвам: научете първо азбуките, които съществуват в света, че тогава ще учите азбуката на Природата. Защо? – Защото всяка буква от езика на Природата е жива, интелигентна и вие трябва да й говорите, за да се разберете с нея. Казвате: Как е възможно буквите на Природата да са живи?
Да, живи са буквите на Природата, което се вижда от стиха, който апостол Павел изказал: “Вие сте жива, написана книга”.
Всеки човек е живо писмо. За да четете тия писма, вие трябва да бъдете благородни, снизходителни към себе си и към окръжаващите, да прощава както на себе си, така и на другите. Не е лесно да постигнете това. То е голямо изкуство. Хиляди години наред човек трябва да учи, да работи върху себе си, докато придобие изкуството да прощава и на себе си, и на своите ближни.
към беседата >>
Всеки човек е живо писмо.
Идват при мене двама ученика и ми казват: Учителю, научи ни азбуката на Природата, да можем да четем по нея. Казвам: научете първо азбуките, които съществуват в света, че тогава ще учите азбуката на Природата. Защо? – Защото всяка буква от езика на Природата е жива, интелигентна и вие трябва да й говорите, за да се разберете с нея. Казвате: Как е възможно буквите на Природата да са живи? Да, живи са буквите на Природата, което се вижда от стиха, който апостол Павел изказал: “Вие сте жива, написана книга”.
Всеки човек е живо писмо.
За да четете тия писма, вие трябва да бъдете благородни, снизходителни към себе си и към окръжаващите, да прощава както на себе си, така и на другите. Не е лесно да постигнете това. То е голямо изкуство. Хиляди години наред човек трябва да учи, да работи върху себе си, докато придобие изкуството да прощава и на себе си, и на своите ближни.
към беседата >>
За да четете тия писма, вие трябва да бъдете благородни, снизходителни към себе си и към окръжаващите, да прощава както на себе си, така и на другите.
Казвам: научете първо азбуките, които съществуват в света, че тогава ще учите азбуката на Природата. Защо? – Защото всяка буква от езика на Природата е жива, интелигентна и вие трябва да й говорите, за да се разберете с нея. Казвате: Как е възможно буквите на Природата да са живи? Да, живи са буквите на Природата, което се вижда от стиха, който апостол Павел изказал: “Вие сте жива, написана книга”. Всеки човек е живо писмо.
За да четете тия писма, вие трябва да бъдете благородни, снизходителни към себе си и към окръжаващите, да прощава както на себе си, така и на другите.
Не е лесно да постигнете това. То е голямо изкуство. Хиляди години наред човек трябва да учи, да работи върху себе си, докато придобие изкуството да прощава и на себе си, и на своите ближни.
към беседата >>
Не е лесно да постигнете това.
– Защото всяка буква от езика на Природата е жива, интелигентна и вие трябва да й говорите, за да се разберете с нея. Казвате: Как е възможно буквите на Природата да са живи? Да, живи са буквите на Природата, което се вижда от стиха, който апостол Павел изказал: “Вие сте жива, написана книга”. Всеки човек е живо писмо. За да четете тия писма, вие трябва да бъдете благородни, снизходителни към себе си и към окръжаващите, да прощава както на себе си, така и на другите.
Не е лесно да постигнете това.
То е голямо изкуство. Хиляди години наред човек трябва да учи, да работи върху себе си, докато придобие изкуството да прощава и на себе си, и на своите ближни.
към беседата >>
То е голямо изкуство.
Казвате: Как е възможно буквите на Природата да са живи? Да, живи са буквите на Природата, което се вижда от стиха, който апостол Павел изказал: “Вие сте жива, написана книга”. Всеки човек е живо писмо. За да четете тия писма, вие трябва да бъдете благородни, снизходителни към себе си и към окръжаващите, да прощава както на себе си, така и на другите. Не е лесно да постигнете това.
То е голямо изкуство.
Хиляди години наред човек трябва да учи, да работи върху себе си, докато придобие изкуството да прощава и на себе си, и на своите ближни.
към беседата >>
Хиляди години наред човек трябва да учи, да работи върху себе си, докато придобие изкуството да прощава и на себе си, и на своите ближни.
Да, живи са буквите на Природата, което се вижда от стиха, който апостол Павел изказал: “Вие сте жива, написана книга”. Всеки човек е живо писмо. За да четете тия писма, вие трябва да бъдете благородни, снизходителни към себе си и към окръжаващите, да прощава както на себе си, така и на другите. Не е лесно да постигнете това. То е голямо изкуство.
Хиляди години наред човек трябва да учи, да работи върху себе си, докато придобие изкуството да прощава и на себе си, и на своите ближни.
към беседата >>
Хубаво е да има човек красива, добре сформирана глава.
Хубаво е да има човек красива, добре сформирана глава.
Няма по-велико нещо за човека от това, да има добре развит мозък, върху който да реагира Природата, и добре развити дробове и стомах, които да функционират правилно. Освен това, дрехата на човека, с която Природата го е облякла, никога не трябва да остарява: от детинство до най-зряла възраст, тя все нова и чиста трябва да остане. Голямо изкуство е да запази човек чистотата на своята дреха! Той расте и се развива и дрехата му ще расте, обаче може да остане винаги чиста и нова. Такива са дрехите на ангелите.
към беседата >>
Няма по-велико нещо за човека от това, да има добре развит мозък, върху който да реагира Природата, и добре развити дробове и стомах, които да функционират правилно.
Хубаво е да има човек красива, добре сформирана глава.
Няма по-велико нещо за човека от това, да има добре развит мозък, върху който да реагира Природата, и добре развити дробове и стомах, които да функционират правилно.
Освен това, дрехата на човека, с която Природата го е облякла, никога не трябва да остарява: от детинство до най-зряла възраст, тя все нова и чиста трябва да остане. Голямо изкуство е да запази човек чистотата на своята дреха! Той расте и се развива и дрехата му ще расте, обаче може да остане винаги чиста и нова. Такива са дрехите на ангелите.
към беседата >>
Освен това, дрехата на човека, с която Природата го е облякла, никога не трябва да остарява: от детинство до най-зряла възраст, тя все нова и чиста трябва да остане.
Хубаво е да има човек красива, добре сформирана глава. Няма по-велико нещо за човека от това, да има добре развит мозък, върху който да реагира Природата, и добре развити дробове и стомах, които да функционират правилно.
Освен това, дрехата на човека, с която Природата го е облякла, никога не трябва да остарява: от детинство до най-зряла възраст, тя все нова и чиста трябва да остане.
Голямо изкуство е да запази човек чистотата на своята дреха! Той расте и се развива и дрехата му ще расте, обаче може да остане винаги чиста и нова. Такива са дрехите на ангелите.
към беседата >>
Голямо изкуство е да запази човек чистотата на своята дреха!
Хубаво е да има човек красива, добре сформирана глава. Няма по-велико нещо за човека от това, да има добре развит мозък, върху който да реагира Природата, и добре развити дробове и стомах, които да функционират правилно. Освен това, дрехата на човека, с която Природата го е облякла, никога не трябва да остарява: от детинство до най-зряла възраст, тя все нова и чиста трябва да остане.
Голямо изкуство е да запази човек чистотата на своята дреха!
Той расте и се развива и дрехата му ще расте, обаче може да остане винаги чиста и нова. Такива са дрехите на ангелите.
към беседата >>
Той расте и се развива и дрехата му ще расте, обаче може да остане винаги чиста и нова.
Хубаво е да има човек красива, добре сформирана глава. Няма по-велико нещо за човека от това, да има добре развит мозък, върху който да реагира Природата, и добре развити дробове и стомах, които да функционират правилно. Освен това, дрехата на човека, с която Природата го е облякла, никога не трябва да остарява: от детинство до най-зряла възраст, тя все нова и чиста трябва да остане. Голямо изкуство е да запази човек чистотата на своята дреха!
Той расте и се развива и дрехата му ще расте, обаче може да остане винаги чиста и нова.
Такива са дрехите на ангелите.
към беседата >>
Такива са дрехите на ангелите.
Хубаво е да има човек красива, добре сформирана глава. Няма по-велико нещо за човека от това, да има добре развит мозък, върху който да реагира Природата, и добре развити дробове и стомах, които да функционират правилно. Освен това, дрехата на човека, с която Природата го е облякла, никога не трябва да остарява: от детинство до най-зряла възраст, тя все нова и чиста трябва да остане. Голямо изкуство е да запази човек чистотата на своята дреха! Той расте и се развива и дрехата му ще расте, обаче може да остане винаги чиста и нова.
Такива са дрехите на ангелите.
към беседата >>
Казвате: Тия неща са фантастични, никаква реалност няма в тях.
Казвате: Тия неща са фантастични, никаква реалност няма в тях.
Не, и фантастичните неща са полезни. Какво лошо има в това, човек да мисли, че може да стане ангел, с големи крила, да се разхожда из пространството и на всички да свети? Какво лошо има в това човек да мисли, че е светия или че е виден музикант, който може да въодушевява хората? Нека мисли човек за хубави, за красиви неща! Красивите, хубавите неща повдигат Духа на човека.
към беседата >>
Не, и фантастичните неща са полезни.
Казвате: Тия неща са фантастични, никаква реалност няма в тях.
Не, и фантастичните неща са полезни.
Какво лошо има в това, човек да мисли, че може да стане ангел, с големи крила, да се разхожда из пространството и на всички да свети? Какво лошо има в това човек да мисли, че е светия или че е виден музикант, който може да въодушевява хората? Нека мисли човек за хубави, за красиви неща! Красивите, хубавите неща повдигат Духа на човека. От едно трябва да се пази той: да не се възгордее.
към беседата >>
Какво лошо има в това, човек да мисли, че може да стане ангел, с големи крила, да се разхожда из пространството и на всички да свети?
Казвате: Тия неща са фантастични, никаква реалност няма в тях. Не, и фантастичните неща са полезни.
Какво лошо има в това, човек да мисли, че може да стане ангел, с големи крила, да се разхожда из пространството и на всички да свети?
Какво лошо има в това човек да мисли, че е светия или че е виден музикант, който може да въодушевява хората? Нека мисли човек за хубави, за красиви неща! Красивите, хубавите неща повдигат Духа на човека. От едно трябва да се пази той: да не се възгордее. Гордостта е болезнено чувство.
към беседата >>
Какво лошо има в това човек да мисли, че е светия или че е виден музикант, който може да въодушевява хората?
Казвате: Тия неща са фантастични, никаква реалност няма в тях. Не, и фантастичните неща са полезни. Какво лошо има в това, човек да мисли, че може да стане ангел, с големи крила, да се разхожда из пространството и на всички да свети?
Какво лошо има в това човек да мисли, че е светия или че е виден музикант, който може да въодушевява хората?
Нека мисли човек за хубави, за красиви неща! Красивите, хубавите неща повдигат Духа на човека. От едно трябва да се пази той: да не се възгордее. Гордостта е болезнено чувство. Горделивият мисли, че като него друг няма.
към беседата >>
Нека мисли човек за хубави, за красиви неща!
Казвате: Тия неща са фантастични, никаква реалност няма в тях. Не, и фантастичните неща са полезни. Какво лошо има в това, човек да мисли, че може да стане ангел, с големи крила, да се разхожда из пространството и на всички да свети? Какво лошо има в това човек да мисли, че е светия или че е виден музикант, който може да въодушевява хората?
Нека мисли човек за хубави, за красиви неща!
Красивите, хубавите неща повдигат Духа на човека. От едно трябва да се пази той: да не се възгордее. Гордостта е болезнено чувство. Горделивият мисли, че като него друг няма. Да, но всички хора са излезли от Бога.
към беседата >>
Красивите, хубавите неща повдигат Духа на човека.
Казвате: Тия неща са фантастични, никаква реалност няма в тях. Не, и фантастичните неща са полезни. Какво лошо има в това, човек да мисли, че може да стане ангел, с големи крила, да се разхожда из пространството и на всички да свети? Какво лошо има в това човек да мисли, че е светия или че е виден музикант, който може да въодушевява хората? Нека мисли човек за хубави, за красиви неща!
Красивите, хубавите неща повдигат Духа на човека.
От едно трябва да се пази той: да не се възгордее. Гордостта е болезнено чувство. Горделивият мисли, че като него друг няма. Да, но всички хора са излезли от Бога. Следователно различието между хората седи само в дните и условията, при които са излезли от Бога и дошли на земята да живеят.
към беседата >>
От едно трябва да се пази той: да не се възгордее.
Не, и фантастичните неща са полезни. Какво лошо има в това, човек да мисли, че може да стане ангел, с големи крила, да се разхожда из пространството и на всички да свети? Какво лошо има в това човек да мисли, че е светия или че е виден музикант, който може да въодушевява хората? Нека мисли човек за хубави, за красиви неща! Красивите, хубавите неща повдигат Духа на човека.
От едно трябва да се пази той: да не се възгордее.
Гордостта е болезнено чувство. Горделивият мисли, че като него друг няма. Да, но всички хора са излезли от Бога. Следователно различието между хората седи само в дните и условията, при които са излезли от Бога и дошли на земята да живеят. В този смисъл всеки може да каже за себе си, че като него друг няма.
към беседата >>
Гордостта е болезнено чувство.
Какво лошо има в това, човек да мисли, че може да стане ангел, с големи крила, да се разхожда из пространството и на всички да свети? Какво лошо има в това човек да мисли, че е светия или че е виден музикант, който може да въодушевява хората? Нека мисли човек за хубави, за красиви неща! Красивите, хубавите неща повдигат Духа на човека. От едно трябва да се пази той: да не се възгордее.
Гордостта е болезнено чувство.
Горделивият мисли, че като него друг няма. Да, но всички хора са излезли от Бога. Следователно различието между хората седи само в дните и условията, при които са излезли от Бога и дошли на земята да живеят. В този смисъл всеки може да каже за себе си, че като него друг няма. За Бога всички хора са интересни, понеже представят някаква материализирана идея.
към беседата >>
Горделивият мисли, че като него друг няма.
Какво лошо има в това човек да мисли, че е светия или че е виден музикант, който може да въодушевява хората? Нека мисли човек за хубави, за красиви неща! Красивите, хубавите неща повдигат Духа на човека. От едно трябва да се пази той: да не се възгордее. Гордостта е болезнено чувство.
Горделивият мисли, че като него друг няма.
Да, но всички хора са излезли от Бога. Следователно различието между хората седи само в дните и условията, при които са излезли от Бога и дошли на земята да живеят. В този смисъл всеки може да каже за себе си, че като него друг няма. За Бога всички хора са интересни, понеже представят някаква материализирана идея. Всяка душа е излязла от Бога в момент, важен за целия космос.
към беседата >>
Да, но всички хора са излезли от Бога.
Нека мисли човек за хубави, за красиви неща! Красивите, хубавите неща повдигат Духа на човека. От едно трябва да се пази той: да не се възгордее. Гордостта е болезнено чувство. Горделивият мисли, че като него друг няма.
Да, но всички хора са излезли от Бога.
Следователно различието между хората седи само в дните и условията, при които са излезли от Бога и дошли на земята да живеят. В този смисъл всеки може да каже за себе си, че като него друг няма. За Бога всички хора са интересни, понеже представят някаква материализирана идея. Всяка душа е излязла от Бога в момент, важен за целия космос. Тя е жива единица, в живота на която могат да стават ред промени, необходими за нейното развитие.
към беседата >>
Следователно различието между хората седи само в дните и условията, при които са излезли от Бога и дошли на земята да живеят.
Красивите, хубавите неща повдигат Духа на човека. От едно трябва да се пази той: да не се възгордее. Гордостта е болезнено чувство. Горделивият мисли, че като него друг няма. Да, но всички хора са излезли от Бога.
Следователно различието между хората седи само в дните и условията, при които са излезли от Бога и дошли на земята да живеят.
В този смисъл всеки може да каже за себе си, че като него друг няма. За Бога всички хора са интересни, понеже представят някаква материализирана идея. Всяка душа е излязла от Бога в момент, важен за целия космос. Тя е жива единица, в живота на която могат да стават ред промени, необходими за нейното развитие. Бог държи всички тия живи единици в своя ум, в своето сърце и непрестанно се грижи за тях.
към беседата >>
В този смисъл всеки може да каже за себе си, че като него друг няма.
От едно трябва да се пази той: да не се възгордее. Гордостта е болезнено чувство. Горделивият мисли, че като него друг няма. Да, но всички хора са излезли от Бога. Следователно различието между хората седи само в дните и условията, при които са излезли от Бога и дошли на земята да живеят.
В този смисъл всеки може да каже за себе си, че като него друг няма.
За Бога всички хора са интересни, понеже представят някаква материализирана идея. Всяка душа е излязла от Бога в момент, важен за целия космос. Тя е жива единица, в живота на която могат да стават ред промени, необходими за нейното развитие. Бог държи всички тия живи единици в своя ум, в своето сърце и непрестанно се грижи за тях.
към беседата >>
За Бога всички хора са интересни, понеже представят някаква материализирана идея.
Гордостта е болезнено чувство. Горделивият мисли, че като него друг няма. Да, но всички хора са излезли от Бога. Следователно различието между хората седи само в дните и условията, при които са излезли от Бога и дошли на земята да живеят. В този смисъл всеки може да каже за себе си, че като него друг няма.
За Бога всички хора са интересни, понеже представят някаква материализирана идея.
Всяка душа е излязла от Бога в момент, важен за целия космос. Тя е жива единица, в живота на която могат да стават ред промени, необходими за нейното развитие. Бог държи всички тия живи единици в своя ум, в своето сърце и непрестанно се грижи за тях.
към беседата >>
Всяка душа е излязла от Бога в момент, важен за целия космос.
Горделивият мисли, че като него друг няма. Да, но всички хора са излезли от Бога. Следователно различието между хората седи само в дните и условията, при които са излезли от Бога и дошли на земята да живеят. В този смисъл всеки може да каже за себе си, че като него друг няма. За Бога всички хора са интересни, понеже представят някаква материализирана идея.
Всяка душа е излязла от Бога в момент, важен за целия космос.
Тя е жива единица, в живота на която могат да стават ред промени, необходими за нейното развитие. Бог държи всички тия живи единици в своя ум, в своето сърце и непрестанно се грижи за тях.
към беседата >>
Тя е жива единица, в живота на която могат да стават ред промени, необходими за нейното развитие.
Да, но всички хора са излезли от Бога. Следователно различието между хората седи само в дните и условията, при които са излезли от Бога и дошли на земята да живеят. В този смисъл всеки може да каже за себе си, че като него друг няма. За Бога всички хора са интересни, понеже представят някаква материализирана идея. Всяка душа е излязла от Бога в момент, важен за целия космос.
Тя е жива единица, в живота на която могат да стават ред промени, необходими за нейното развитие.
Бог държи всички тия живи единици в своя ум, в своето сърце и непрестанно се грижи за тях.
към беседата >>
Бог държи всички тия живи единици в своя ум, в своето сърце и непрестанно се грижи за тях.
Следователно различието между хората седи само в дните и условията, при които са излезли от Бога и дошли на земята да живеят. В този смисъл всеки може да каже за себе си, че като него друг няма. За Бога всички хора са интересни, понеже представят някаква материализирана идея. Всяка душа е излязла от Бога в момент, важен за целия космос. Тя е жива единица, в живота на която могат да стават ред промени, необходими за нейното развитие.
Бог държи всички тия живи единици в своя ум, в своето сърце и непрестанно се грижи за тях.
към беседата >>
И тъй съвременните хора трябва да дойдат до съзнание да разберат, че са съработници с Бога.
И тъй съвременните хора трябва да дойдат до съзнание да разберат, че са съработници с Бога.
Техните мисли, чувства и желания трябва да се приложат към съграждане на Царството Божие. Ако човек се стреми към сила, величие, мощ, той ще намери това в Царството Божие, а не в земните царства. Кой е онзи, който в потънкости може да разбира копнежите на човешката душа? Кой е онзи, който може да разбере желанията на сърцето и стремежите на Духа? Един Бог е в сила да проникне в най-затаените кътове на човешката душа, да разбере мислите и желанията, които вълнуват човека.
към беседата >>
Техните мисли, чувства и желания трябва да се приложат към съграждане на Царството Божие.
И тъй съвременните хора трябва да дойдат до съзнание да разберат, че са съработници с Бога.
Техните мисли, чувства и желания трябва да се приложат към съграждане на Царството Божие.
Ако човек се стреми към сила, величие, мощ, той ще намери това в Царството Божие, а не в земните царства. Кой е онзи, който в потънкости може да разбира копнежите на човешката душа? Кой е онзи, който може да разбере желанията на сърцето и стремежите на Духа? Един Бог е в сила да проникне в най-затаените кътове на човешката душа, да разбере мислите и желанията, които вълнуват човека. Докато човек не е свързан с Бога, той се намира в положението на пътник, изхвърлен от морските вълни на някой остров, и там, изолиран от всички хора, мъчи се, търси начин да преживее.
към беседата >>
Ако човек се стреми към сила, величие, мощ, той ще намери това в Царството Божие, а не в земните царства.
И тъй съвременните хора трябва да дойдат до съзнание да разберат, че са съработници с Бога. Техните мисли, чувства и желания трябва да се приложат към съграждане на Царството Божие.
Ако човек се стреми към сила, величие, мощ, той ще намери това в Царството Божие, а не в земните царства.
Кой е онзи, който в потънкости може да разбира копнежите на човешката душа? Кой е онзи, който може да разбере желанията на сърцето и стремежите на Духа? Един Бог е в сила да проникне в най-затаените кътове на човешката душа, да разбере мислите и желанията, които вълнуват човека. Докато човек не е свързан с Бога, той се намира в положението на пътник, изхвърлен от морските вълни на някой остров, и там, изолиран от всички хора, мъчи се, търси начин да преживее. Такова е положението на съвременните хора, които искат да намерят Истината, да си обяснят противоречията в живота, но в края на краищата всичко остава необяснено.
към беседата >>
Кой е онзи, който в потънкости може да разбира копнежите на човешката душа?
И тъй съвременните хора трябва да дойдат до съзнание да разберат, че са съработници с Бога. Техните мисли, чувства и желания трябва да се приложат към съграждане на Царството Божие. Ако човек се стреми към сила, величие, мощ, той ще намери това в Царството Божие, а не в земните царства.
Кой е онзи, който в потънкости може да разбира копнежите на човешката душа?
Кой е онзи, който може да разбере желанията на сърцето и стремежите на Духа? Един Бог е в сила да проникне в най-затаените кътове на човешката душа, да разбере мислите и желанията, които вълнуват човека. Докато човек не е свързан с Бога, той се намира в положението на пътник, изхвърлен от морските вълни на някой остров, и там, изолиран от всички хора, мъчи се, търси начин да преживее. Такова е положението на съвременните хора, които искат да намерят Истината, да си обяснят противоречията в живота, но в края на краищата всичко остава необяснено. Положението на тия хора може да се уподоби на това, в което изпаднал един български свещеник.
към беседата >>
Кой е онзи, който може да разбере желанията на сърцето и стремежите на Духа?
И тъй съвременните хора трябва да дойдат до съзнание да разберат, че са съработници с Бога. Техните мисли, чувства и желания трябва да се приложат към съграждане на Царството Божие. Ако човек се стреми към сила, величие, мощ, той ще намери това в Царството Божие, а не в земните царства. Кой е онзи, който в потънкости може да разбира копнежите на човешката душа?
Кой е онзи, който може да разбере желанията на сърцето и стремежите на Духа?
Един Бог е в сила да проникне в най-затаените кътове на човешката душа, да разбере мислите и желанията, които вълнуват човека. Докато човек не е свързан с Бога, той се намира в положението на пътник, изхвърлен от морските вълни на някой остров, и там, изолиран от всички хора, мъчи се, търси начин да преживее. Такова е положението на съвременните хора, които искат да намерят Истината, да си обяснят противоречията в живота, но в края на краищата всичко остава необяснено. Положението на тия хора може да се уподоби на това, в което изпаднал един български свещеник. В една от своите проповеди той разправял за страданията на Христа.
към беседата >>
Един Бог е в сила да проникне в най-затаените кътове на човешката душа, да разбере мислите и желанията, които вълнуват човека.
И тъй съвременните хора трябва да дойдат до съзнание да разберат, че са съработници с Бога. Техните мисли, чувства и желания трябва да се приложат към съграждане на Царството Божие. Ако човек се стреми към сила, величие, мощ, той ще намери това в Царството Божие, а не в земните царства. Кой е онзи, който в потънкости може да разбира копнежите на човешката душа? Кой е онзи, който може да разбере желанията на сърцето и стремежите на Духа?
Един Бог е в сила да проникне в най-затаените кътове на човешката душа, да разбере мислите и желанията, които вълнуват човека.
Докато човек не е свързан с Бога, той се намира в положението на пътник, изхвърлен от морските вълни на някой остров, и там, изолиран от всички хора, мъчи се, търси начин да преживее. Такова е положението на съвременните хора, които искат да намерят Истината, да си обяснят противоречията в живота, но в края на краищата всичко остава необяснено. Положението на тия хора може да се уподоби на това, в което изпаднал един български свещеник. В една от своите проповеди той разправял за страданията на Христа. Като наблюдавал слушателите си, видял, че един от тях, овчар, през всичкото време плакал.
към беседата >>
Докато човек не е свързан с Бога, той се намира в положението на пътник, изхвърлен от морските вълни на някой остров, и там, изолиран от всички хора, мъчи се, търси начин да преживее.
Техните мисли, чувства и желания трябва да се приложат към съграждане на Царството Божие. Ако човек се стреми към сила, величие, мощ, той ще намери това в Царството Божие, а не в земните царства. Кой е онзи, който в потънкости може да разбира копнежите на човешката душа? Кой е онзи, който може да разбере желанията на сърцето и стремежите на Духа? Един Бог е в сила да проникне в най-затаените кътове на човешката душа, да разбере мислите и желанията, които вълнуват човека.
Докато човек не е свързан с Бога, той се намира в положението на пътник, изхвърлен от морските вълни на някой остров, и там, изолиран от всички хора, мъчи се, търси начин да преживее.
Такова е положението на съвременните хора, които искат да намерят Истината, да си обяснят противоречията в живота, но в края на краищата всичко остава необяснено. Положението на тия хора може да се уподоби на това, в което изпаднал един български свещеник. В една от своите проповеди той разправял за страданията на Христа. Като наблюдавал слушателите си, видял, че един от тях, овчар, през всичкото време плакал. Свещеникът си казал: Този овчар, най-простият от слушателите ми, най-добре ме разбира.
към беседата >>
Такова е положението на съвременните хора, които искат да намерят Истината, да си обяснят противоречията в живота, но в края на краищата всичко остава необяснено.
Ако човек се стреми към сила, величие, мощ, той ще намери това в Царството Божие, а не в земните царства. Кой е онзи, който в потънкости може да разбира копнежите на човешката душа? Кой е онзи, който може да разбере желанията на сърцето и стремежите на Духа? Един Бог е в сила да проникне в най-затаените кътове на човешката душа, да разбере мислите и желанията, които вълнуват човека. Докато човек не е свързан с Бога, той се намира в положението на пътник, изхвърлен от морските вълни на някой остров, и там, изолиран от всички хора, мъчи се, търси начин да преживее.
Такова е положението на съвременните хора, които искат да намерят Истината, да си обяснят противоречията в живота, но в края на краищата всичко остава необяснено.
Положението на тия хора може да се уподоби на това, в което изпаднал един български свещеник. В една от своите проповеди той разправял за страданията на Христа. Като наблюдавал слушателите си, видял, че един от тях, овчар, през всичкото време плакал. Свещеникът си казал: Този овчар, най-простият от слушателите ми, най-добре ме разбира. И затова след свършване на проповедта си, той се приближил към него и го запитал: Синко, кое най-много те трогна от моята проповед?
към беседата >>
Положението на тия хора може да се уподоби на това, в което изпаднал един български свещеник.
Кой е онзи, който в потънкости може да разбира копнежите на човешката душа? Кой е онзи, който може да разбере желанията на сърцето и стремежите на Духа? Един Бог е в сила да проникне в най-затаените кътове на човешката душа, да разбере мислите и желанията, които вълнуват човека. Докато човек не е свързан с Бога, той се намира в положението на пътник, изхвърлен от морските вълни на някой остров, и там, изолиран от всички хора, мъчи се, търси начин да преживее. Такова е положението на съвременните хора, които искат да намерят Истината, да си обяснят противоречията в живота, но в края на краищата всичко остава необяснено.
Положението на тия хора може да се уподоби на това, в което изпаднал един български свещеник.
В една от своите проповеди той разправял за страданията на Христа. Като наблюдавал слушателите си, видял, че един от тях, овчар, през всичкото време плакал. Свещеникът си казал: Този овчар, най-простият от слушателите ми, най-добре ме разбира. И затова след свършване на проповедта си, той се приближил към него и го запитал: Синко, кое най-много те трогна от моята проповед? Овчарят отговорил: Дядо попе, имах един козел, който преди няколко години умря.
към беседата >>
В една от своите проповеди той разправял за страданията на Христа.
Кой е онзи, който може да разбере желанията на сърцето и стремежите на Духа? Един Бог е в сила да проникне в най-затаените кътове на човешката душа, да разбере мислите и желанията, които вълнуват човека. Докато човек не е свързан с Бога, той се намира в положението на пътник, изхвърлен от морските вълни на някой остров, и там, изолиран от всички хора, мъчи се, търси начин да преживее. Такова е положението на съвременните хора, които искат да намерят Истината, да си обяснят противоречията в живота, но в края на краищата всичко остава необяснено. Положението на тия хора може да се уподоби на това, в което изпаднал един български свещеник.
В една от своите проповеди той разправял за страданията на Христа.
Като наблюдавал слушателите си, видял, че един от тях, овчар, през всичкото време плакал. Свещеникът си казал: Този овчар, най-простият от слушателите ми, най-добре ме разбира. И затова след свършване на проповедта си, той се приближил към него и го запитал: Синко, кое най-много те трогна от моята проповед? Овчарят отговорил: Дядо попе, имах един козел, който преди няколко години умря. Днес, като гледах брадата ти, тя ми напомни за моя козел, та ми дожаля за него и си поплаках.
към беседата >>
Като наблюдавал слушателите си, видял, че един от тях, овчар, през всичкото време плакал.
Един Бог е в сила да проникне в най-затаените кътове на човешката душа, да разбере мислите и желанията, които вълнуват човека. Докато човек не е свързан с Бога, той се намира в положението на пътник, изхвърлен от морските вълни на някой остров, и там, изолиран от всички хора, мъчи се, търси начин да преживее. Такова е положението на съвременните хора, които искат да намерят Истината, да си обяснят противоречията в живота, но в края на краищата всичко остава необяснено. Положението на тия хора може да се уподоби на това, в което изпаднал един български свещеник. В една от своите проповеди той разправял за страданията на Христа.
Като наблюдавал слушателите си, видял, че един от тях, овчар, през всичкото време плакал.
Свещеникът си казал: Този овчар, най-простият от слушателите ми, най-добре ме разбира. И затова след свършване на проповедта си, той се приближил към него и го запитал: Синко, кое най-много те трогна от моята проповед? Овчарят отговорил: Дядо попе, имах един козел, който преди няколко години умря. Днес, като гледах брадата ти, тя ми напомни за моя козел, та ми дожаля за него и си поплаках. Казвам: най-естественото нещо засега е хората да останат неразбрани едни за други.
към беседата >>
Свещеникът си казал: Този овчар, най-простият от слушателите ми, най-добре ме разбира.
Докато човек не е свързан с Бога, той се намира в положението на пътник, изхвърлен от морските вълни на някой остров, и там, изолиран от всички хора, мъчи се, търси начин да преживее. Такова е положението на съвременните хора, които искат да намерят Истината, да си обяснят противоречията в живота, но в края на краищата всичко остава необяснено. Положението на тия хора може да се уподоби на това, в което изпаднал един български свещеник. В една от своите проповеди той разправял за страданията на Христа. Като наблюдавал слушателите си, видял, че един от тях, овчар, през всичкото време плакал.
Свещеникът си казал: Този овчар, най-простият от слушателите ми, най-добре ме разбира.
И затова след свършване на проповедта си, той се приближил към него и го запитал: Синко, кое най-много те трогна от моята проповед? Овчарят отговорил: Дядо попе, имах един козел, който преди няколко години умря. Днес, като гледах брадата ти, тя ми напомни за моя козел, та ми дожаля за него и си поплаках. Казвам: най-естественото нещо засега е хората да останат неразбрани едни за други. Какво трябва да правят тогава?
към беседата >>
И затова след свършване на проповедта си, той се приближил към него и го запитал: Синко, кое най-много те трогна от моята проповед?
Такова е положението на съвременните хора, които искат да намерят Истината, да си обяснят противоречията в живота, но в края на краищата всичко остава необяснено. Положението на тия хора може да се уподоби на това, в което изпаднал един български свещеник. В една от своите проповеди той разправял за страданията на Христа. Като наблюдавал слушателите си, видял, че един от тях, овчар, през всичкото време плакал. Свещеникът си казал: Този овчар, най-простият от слушателите ми, най-добре ме разбира.
И затова след свършване на проповедта си, той се приближил към него и го запитал: Синко, кое най-много те трогна от моята проповед?
Овчарят отговорил: Дядо попе, имах един козел, който преди няколко години умря. Днес, като гледах брадата ти, тя ми напомни за моя козел, та ми дожаля за него и си поплаках. Казвам: най-естественото нещо засега е хората да останат неразбрани едни за други. Какво трябва да правят тогава? – Да приемат нещата с широко сърце.
към беседата >>
Овчарят отговорил: Дядо попе, имах един козел, който преди няколко години умря.
Положението на тия хора може да се уподоби на това, в което изпаднал един български свещеник. В една от своите проповеди той разправял за страданията на Христа. Като наблюдавал слушателите си, видял, че един от тях, овчар, през всичкото време плакал. Свещеникът си казал: Този овчар, най-простият от слушателите ми, най-добре ме разбира. И затова след свършване на проповедта си, той се приближил към него и го запитал: Синко, кое най-много те трогна от моята проповед?
Овчарят отговорил: Дядо попе, имах един козел, който преди няколко години умря.
Днес, като гледах брадата ти, тя ми напомни за моя козел, та ми дожаля за него и си поплаках. Казвам: най-естественото нещо засега е хората да останат неразбрани едни за други. Какво трябва да правят тогава? – Да приемат нещата с широко сърце.
към беседата >>
Днес, като гледах брадата ти, тя ми напомни за моя козел, та ми дожаля за него и си поплаках.
В една от своите проповеди той разправял за страданията на Христа. Като наблюдавал слушателите си, видял, че един от тях, овчар, през всичкото време плакал. Свещеникът си казал: Този овчар, най-простият от слушателите ми, най-добре ме разбира. И затова след свършване на проповедта си, той се приближил към него и го запитал: Синко, кое най-много те трогна от моята проповед? Овчарят отговорил: Дядо попе, имах един козел, който преди няколко години умря.
Днес, като гледах брадата ти, тя ми напомни за моя козел, та ми дожаля за него и си поплаках.
Казвам: най-естественото нещо засега е хората да останат неразбрани едни за други. Какво трябва да правят тогава? – Да приемат нещата с широко сърце.
към беседата >>
Казвам: най-естественото нещо засега е хората да останат неразбрани едни за други.
Като наблюдавал слушателите си, видял, че един от тях, овчар, през всичкото време плакал. Свещеникът си казал: Този овчар, най-простият от слушателите ми, най-добре ме разбира. И затова след свършване на проповедта си, той се приближил към него и го запитал: Синко, кое най-много те трогна от моята проповед? Овчарят отговорил: Дядо попе, имах един козел, който преди няколко години умря. Днес, като гледах брадата ти, тя ми напомни за моя козел, та ми дожаля за него и си поплаках.
Казвам: най-естественото нещо засега е хората да останат неразбрани едни за други.
Какво трябва да правят тогава? – Да приемат нещата с широко сърце.
към беседата >>
Какво трябва да правят тогава?
Свещеникът си казал: Този овчар, най-простият от слушателите ми, най-добре ме разбира. И затова след свършване на проповедта си, той се приближил към него и го запитал: Синко, кое най-много те трогна от моята проповед? Овчарят отговорил: Дядо попе, имах един козел, който преди няколко години умря. Днес, като гледах брадата ти, тя ми напомни за моя козел, та ми дожаля за него и си поплаках. Казвам: най-естественото нещо засега е хората да останат неразбрани едни за други.
Какво трябва да правят тогава?
– Да приемат нещата с широко сърце.
към беседата >>
– Да приемат нещата с широко сърце.
И затова след свършване на проповедта си, той се приближил към него и го запитал: Синко, кое най-много те трогна от моята проповед? Овчарят отговорил: Дядо попе, имах един козел, който преди няколко години умря. Днес, като гледах брадата ти, тя ми напомни за моя козел, та ми дожаля за него и си поплаках. Казвам: най-естественото нещо засега е хората да останат неразбрани едни за други. Какво трябва да правят тогава?
– Да приемат нещата с широко сърце.
към беседата >>
Изпейте упражненията “Киамет” и “Давай, давай!
Изпейте упражненията “Киамет” и “Давай, давай!
” Добре е човек да употребява музиката, пеенето като средство за трансформиране на състоянията си. Когато е уморен, човек трябва да пее; когато е тъжен, също така той трябва да пее, да свири. Само по себе си пеенето, свиренето подразбира движение. Ако човек пее и прави ритмични движения, той ще изпита в себе си нещо приятно. Обаче ако той прави движения и в това време гледа критически на тях, като намира, че е стар човек, че не му подобават тия движения, той сам ще се спъне.
към беседата >>
” Добре е човек да употребява музиката, пеенето като средство за трансформиране на състоянията си.
Изпейте упражненията “Киамет” и “Давай, давай!
” Добре е човек да употребява музиката, пеенето като средство за трансформиране на състоянията си.
Когато е уморен, човек трябва да пее; когато е тъжен, също така той трябва да пее, да свири. Само по себе си пеенето, свиренето подразбира движение. Ако човек пее и прави ритмични движения, той ще изпита в себе си нещо приятно. Обаче ако той прави движения и в това време гледа критически на тях, като намира, че е стар човек, че не му подобават тия движения, той сам ще се спъне. Всичко в Природата е точно определено.
към беседата >>
Когато е уморен, човек трябва да пее; когато е тъжен, също така той трябва да пее, да свири.
Изпейте упражненията “Киамет” и “Давай, давай! ” Добре е човек да употребява музиката, пеенето като средство за трансформиране на състоянията си.
Когато е уморен, човек трябва да пее; когато е тъжен, също така той трябва да пее, да свири.
Само по себе си пеенето, свиренето подразбира движение. Ако човек пее и прави ритмични движения, той ще изпита в себе си нещо приятно. Обаче ако той прави движения и в това време гледа критически на тях, като намира, че е стар човек, че не му подобават тия движения, той сам ще се спъне. Всичко в Природата е точно определено. Запример изчислено е колко движения трябва да направи всеки човек от деня на раждането до деня на смъртта си.
към беседата >>
Само по себе си пеенето, свиренето подразбира движение.
Изпейте упражненията “Киамет” и “Давай, давай! ” Добре е човек да употребява музиката, пеенето като средство за трансформиране на състоянията си. Когато е уморен, човек трябва да пее; когато е тъжен, също така той трябва да пее, да свири.
Само по себе си пеенето, свиренето подразбира движение.
Ако човек пее и прави ритмични движения, той ще изпита в себе си нещо приятно. Обаче ако той прави движения и в това време гледа критически на тях, като намира, че е стар човек, че не му подобават тия движения, той сам ще се спъне. Всичко в Природата е точно определено. Запример изчислено е колко движения трябва да направи всеки човек от деня на раждането до деня на смъртта си. Който е направил повече движения, отколкото трябва, той ще бъде глобен; който е направил по-малко движения, отколкото са определени, рано или късно ще го заставят да направи това число движения.
към беседата >>
Ако човек пее и прави ритмични движения, той ще изпита в себе си нещо приятно.
Изпейте упражненията “Киамет” и “Давай, давай! ” Добре е човек да употребява музиката, пеенето като средство за трансформиране на състоянията си. Когато е уморен, човек трябва да пее; когато е тъжен, също така той трябва да пее, да свири. Само по себе си пеенето, свиренето подразбира движение.
Ако човек пее и прави ритмични движения, той ще изпита в себе си нещо приятно.
Обаче ако той прави движения и в това време гледа критически на тях, като намира, че е стар човек, че не му подобават тия движения, той сам ще се спъне. Всичко в Природата е точно определено. Запример изчислено е колко движения трябва да направи всеки човек от деня на раждането до деня на смъртта си. Който е направил повече движения, отколкото трябва, той ще бъде глобен; който е направил по-малко движения, отколкото са определени, рано или късно ще го заставят да направи това число движения. По какъв начин?
към беседата >>
Обаче ако той прави движения и в това време гледа критически на тях, като намира, че е стар човек, че не му подобават тия движения, той сам ще се спъне.
Изпейте упражненията “Киамет” и “Давай, давай! ” Добре е човек да употребява музиката, пеенето като средство за трансформиране на състоянията си. Когато е уморен, човек трябва да пее; когато е тъжен, също така той трябва да пее, да свири. Само по себе си пеенето, свиренето подразбира движение. Ако човек пее и прави ритмични движения, той ще изпита в себе си нещо приятно.
Обаче ако той прави движения и в това време гледа критически на тях, като намира, че е стар човек, че не му подобават тия движения, той сам ще се спъне.
Всичко в Природата е точно определено. Запример изчислено е колко движения трябва да направи всеки човек от деня на раждането до деня на смъртта си. Който е направил повече движения, отколкото трябва, той ще бъде глобен; който е направил по-малко движения, отколкото са определени, рано или късно ще го заставят да направи това число движения. По какъв начин? – Или чрез някаква болест, която ще го застави да се обръща ту на една, ту на друга страна в леглото си, или чрез някаква работа.
към беседата >>
Всичко в Природата е точно определено.
” Добре е човек да употребява музиката, пеенето като средство за трансформиране на състоянията си. Когато е уморен, човек трябва да пее; когато е тъжен, също така той трябва да пее, да свири. Само по себе си пеенето, свиренето подразбира движение. Ако човек пее и прави ритмични движения, той ще изпита в себе си нещо приятно. Обаче ако той прави движения и в това време гледа критически на тях, като намира, че е стар човек, че не му подобават тия движения, той сам ще се спъне.
Всичко в Природата е точно определено.
Запример изчислено е колко движения трябва да направи всеки човек от деня на раждането до деня на смъртта си. Който е направил повече движения, отколкото трябва, той ще бъде глобен; който е направил по-малко движения, отколкото са определени, рано или късно ще го заставят да направи това число движения. По какъв начин? – Или чрез някаква болест, която ще го застави да се обръща ту на една, ту на друга страна в леглото си, или чрез някаква работа. Мнозина от вас се срамуват да правят движения, гимнастика, считат, че са стари.
към беседата >>
Запример изчислено е колко движения трябва да направи всеки човек от деня на раждането до деня на смъртта си.
Когато е уморен, човек трябва да пее; когато е тъжен, също така той трябва да пее, да свири. Само по себе си пеенето, свиренето подразбира движение. Ако човек пее и прави ритмични движения, той ще изпита в себе си нещо приятно. Обаче ако той прави движения и в това време гледа критически на тях, като намира, че е стар човек, че не му подобават тия движения, той сам ще се спъне. Всичко в Природата е точно определено.
Запример изчислено е колко движения трябва да направи всеки човек от деня на раждането до деня на смъртта си.
Който е направил повече движения, отколкото трябва, той ще бъде глобен; който е направил по-малко движения, отколкото са определени, рано или късно ще го заставят да направи това число движения. По какъв начин? – Или чрез някаква болест, която ще го застави да се обръща ту на една, ту на друга страна в леглото си, или чрез някаква работа. Мнозина от вас се срамуват да правят движения, гимнастика, считат, че са стари. Не, смирение се изисква от всички.
към беседата >>
Който е направил повече движения, отколкото трябва, той ще бъде глобен; който е направил по-малко движения, отколкото са определени, рано или късно ще го заставят да направи това число движения.
Само по себе си пеенето, свиренето подразбира движение. Ако човек пее и прави ритмични движения, той ще изпита в себе си нещо приятно. Обаче ако той прави движения и в това време гледа критически на тях, като намира, че е стар човек, че не му подобават тия движения, той сам ще се спъне. Всичко в Природата е точно определено. Запример изчислено е колко движения трябва да направи всеки човек от деня на раждането до деня на смъртта си.
Който е направил повече движения, отколкото трябва, той ще бъде глобен; който е направил по-малко движения, отколкото са определени, рано или късно ще го заставят да направи това число движения.
По какъв начин? – Или чрез някаква болест, която ще го застави да се обръща ту на една, ту на друга страна в леглото си, или чрез някаква работа. Мнозина от вас се срамуват да правят движения, гимнастика, считат, че са стари. Не, смирение се изисква от всички. Човек трябва да се срамува, когато върши лоши работи; когато върши добри, полезни работи, той трябва да има смирение, да бъде в положението на дете, което е готово всякога да учи.
към беседата >>
По какъв начин?
Ако човек пее и прави ритмични движения, той ще изпита в себе си нещо приятно. Обаче ако той прави движения и в това време гледа критически на тях, като намира, че е стар човек, че не му подобават тия движения, той сам ще се спъне. Всичко в Природата е точно определено. Запример изчислено е колко движения трябва да направи всеки човек от деня на раждането до деня на смъртта си. Който е направил повече движения, отколкото трябва, той ще бъде глобен; който е направил по-малко движения, отколкото са определени, рано или късно ще го заставят да направи това число движения.
По какъв начин?
– Или чрез някаква болест, която ще го застави да се обръща ту на една, ту на друга страна в леглото си, или чрез някаква работа. Мнозина от вас се срамуват да правят движения, гимнастика, считат, че са стари. Не, смирение се изисква от всички. Човек трябва да се срамува, когато върши лоши работи; когато върши добри, полезни работи, той трябва да има смирение, да бъде в положението на дете, което е готово всякога да учи. Някой казва: Как тъй, аз, духовен човек, да се занимавам с такива дребни работи!
към беседата >>
– Или чрез някаква болест, която ще го застави да се обръща ту на една, ту на друга страна в леглото си, или чрез някаква работа.
Обаче ако той прави движения и в това време гледа критически на тях, като намира, че е стар човек, че не му подобават тия движения, той сам ще се спъне. Всичко в Природата е точно определено. Запример изчислено е колко движения трябва да направи всеки човек от деня на раждането до деня на смъртта си. Който е направил повече движения, отколкото трябва, той ще бъде глобен; който е направил по-малко движения, отколкото са определени, рано или късно ще го заставят да направи това число движения. По какъв начин?
– Или чрез някаква болест, която ще го застави да се обръща ту на една, ту на друга страна в леглото си, или чрез някаква работа.
Мнозина от вас се срамуват да правят движения, гимнастика, считат, че са стари. Не, смирение се изисква от всички. Човек трябва да се срамува, когато върши лоши работи; когато върши добри, полезни работи, той трябва да има смирение, да бъде в положението на дете, което е готово всякога да учи. Някой казва: Как тъй, аз, духовен човек, да се занимавам с такива дребни работи! Питам: кой човек е духовен?
към беседата >>
Мнозина от вас се срамуват да правят движения, гимнастика, считат, че са стари.
Всичко в Природата е точно определено. Запример изчислено е колко движения трябва да направи всеки човек от деня на раждането до деня на смъртта си. Който е направил повече движения, отколкото трябва, той ще бъде глобен; който е направил по-малко движения, отколкото са определени, рано или късно ще го заставят да направи това число движения. По какъв начин? – Или чрез някаква болест, която ще го застави да се обръща ту на една, ту на друга страна в леглото си, или чрез някаква работа.
Мнозина от вас се срамуват да правят движения, гимнастика, считат, че са стари.
Не, смирение се изисква от всички. Човек трябва да се срамува, когато върши лоши работи; когато върши добри, полезни работи, той трябва да има смирение, да бъде в положението на дете, което е готово всякога да учи. Някой казва: Как тъй, аз, духовен човек, да се занимавам с такива дребни работи! Питам: кой човек е духовен? – Истински духовен е онзи, който обича.
към беседата >>
Не, смирение се изисква от всички.
Запример изчислено е колко движения трябва да направи всеки човек от деня на раждането до деня на смъртта си. Който е направил повече движения, отколкото трябва, той ще бъде глобен; който е направил по-малко движения, отколкото са определени, рано или късно ще го заставят да направи това число движения. По какъв начин? – Или чрез някаква болест, която ще го застави да се обръща ту на една, ту на друга страна в леглото си, или чрез някаква работа. Мнозина от вас се срамуват да правят движения, гимнастика, считат, че са стари.
Не, смирение се изисква от всички.
Човек трябва да се срамува, когато върши лоши работи; когато върши добри, полезни работи, той трябва да има смирение, да бъде в положението на дете, което е готово всякога да учи. Някой казва: Как тъй, аз, духовен човек, да се занимавам с такива дребни работи! Питам: кой човек е духовен? – Истински духовен е онзи, който обича. Дето има Любов, обич, там всякога има и движение.
към беседата >>
Човек трябва да се срамува, когато върши лоши работи; когато върши добри, полезни работи, той трябва да има смирение, да бъде в положението на дете, което е готово всякога да учи.
Който е направил повече движения, отколкото трябва, той ще бъде глобен; който е направил по-малко движения, отколкото са определени, рано или късно ще го заставят да направи това число движения. По какъв начин? – Или чрез някаква болест, която ще го застави да се обръща ту на една, ту на друга страна в леглото си, или чрез някаква работа. Мнозина от вас се срамуват да правят движения, гимнастика, считат, че са стари. Не, смирение се изисква от всички.
Човек трябва да се срамува, когато върши лоши работи; когато върши добри, полезни работи, той трябва да има смирение, да бъде в положението на дете, което е готово всякога да учи.
Някой казва: Как тъй, аз, духовен човек, да се занимавам с такива дребни работи! Питам: кой човек е духовен? – Истински духовен е онзи, който обича. Дето има Любов, обич, там всякога има и движение. Само мъртвият човек не се движи.
към беседата >>
Някой казва: Как тъй, аз, духовен човек, да се занимавам с такива дребни работи!
По какъв начин? – Или чрез някаква болест, която ще го застави да се обръща ту на една, ту на друга страна в леглото си, или чрез някаква работа. Мнозина от вас се срамуват да правят движения, гимнастика, считат, че са стари. Не, смирение се изисква от всички. Човек трябва да се срамува, когато върши лоши работи; когато върши добри, полезни работи, той трябва да има смирение, да бъде в положението на дете, което е готово всякога да учи.
Някой казва: Как тъй, аз, духовен човек, да се занимавам с такива дребни работи!
Питам: кой човек е духовен? – Истински духовен е онзи, който обича. Дето има Любов, обич, там всякога има и движение. Само мъртвият човек не се движи. Докато сте живи, вие неизбежно трябва да се движите.
към беседата >>
Питам: кой човек е духовен?
– Или чрез някаква болест, която ще го застави да се обръща ту на една, ту на друга страна в леглото си, или чрез някаква работа. Мнозина от вас се срамуват да правят движения, гимнастика, считат, че са стари. Не, смирение се изисква от всички. Човек трябва да се срамува, когато върши лоши работи; когато върши добри, полезни работи, той трябва да има смирение, да бъде в положението на дете, което е готово всякога да учи. Някой казва: Как тъй, аз, духовен човек, да се занимавам с такива дребни работи!
Питам: кой човек е духовен?
– Истински духовен е онзи, който обича. Дето има Любов, обич, там всякога има и движение. Само мъртвият човек не се движи. Докато сте живи, вие неизбежно трябва да се движите. Когато се движим, когато мислим и чувстваме, Бог се радва; щом престанем да се движим, да мислим и да чувстваме, и Бог престава да ни се радва.
към беседата >>
– Истински духовен е онзи, който обича.
Мнозина от вас се срамуват да правят движения, гимнастика, считат, че са стари. Не, смирение се изисква от всички. Човек трябва да се срамува, когато върши лоши работи; когато върши добри, полезни работи, той трябва да има смирение, да бъде в положението на дете, което е готово всякога да учи. Някой казва: Как тъй, аз, духовен човек, да се занимавам с такива дребни работи! Питам: кой човек е духовен?
– Истински духовен е онзи, който обича.
Дето има Любов, обич, там всякога има и движение. Само мъртвият човек не се движи. Докато сте живи, вие неизбежно трябва да се движите. Когато се движим, когато мислим и чувстваме, Бог се радва; щом престанем да се движим, да мислим и да чувстваме, и Бог престава да ни се радва. Човек трябва да прави движения, но всякога обмислени, по известни разумни закони.
към беседата >>
Дето има Любов, обич, там всякога има и движение.
Не, смирение се изисква от всички. Човек трябва да се срамува, когато върши лоши работи; когато върши добри, полезни работи, той трябва да има смирение, да бъде в положението на дете, което е готово всякога да учи. Някой казва: Как тъй, аз, духовен човек, да се занимавам с такива дребни работи! Питам: кой човек е духовен? – Истински духовен е онзи, който обича.
Дето има Любов, обич, там всякога има и движение.
Само мъртвият човек не се движи. Докато сте живи, вие неизбежно трябва да се движите. Когато се движим, когато мислим и чувстваме, Бог се радва; щом престанем да се движим, да мислим и да чувстваме, и Бог престава да ни се радва. Човек трябва да прави движения, но всякога обмислени, по известни разумни закони.
към беседата >>
Само мъртвият човек не се движи.
Човек трябва да се срамува, когато върши лоши работи; когато върши добри, полезни работи, той трябва да има смирение, да бъде в положението на дете, което е готово всякога да учи. Някой казва: Как тъй, аз, духовен човек, да се занимавам с такива дребни работи! Питам: кой човек е духовен? – Истински духовен е онзи, който обича. Дето има Любов, обич, там всякога има и движение.
Само мъртвият човек не се движи.
Докато сте живи, вие неизбежно трябва да се движите. Когато се движим, когато мислим и чувстваме, Бог се радва; щом престанем да се движим, да мислим и да чувстваме, и Бог престава да ни се радва. Човек трябва да прави движения, но всякога обмислени, по известни разумни закони.
към беседата >>
Докато сте живи, вие неизбежно трябва да се движите.
Някой казва: Как тъй, аз, духовен човек, да се занимавам с такива дребни работи! Питам: кой човек е духовен? – Истински духовен е онзи, който обича. Дето има Любов, обич, там всякога има и движение. Само мъртвият човек не се движи.
Докато сте живи, вие неизбежно трябва да се движите.
Когато се движим, когато мислим и чувстваме, Бог се радва; щом престанем да се движим, да мислим и да чувстваме, и Бог престава да ни се радва. Човек трябва да прави движения, но всякога обмислени, по известни разумни закони.
към беседата >>
Когато се движим, когато мислим и чувстваме, Бог се радва; щом престанем да се движим, да мислим и да чувстваме, и Бог престава да ни се радва.
Питам: кой човек е духовен? – Истински духовен е онзи, който обича. Дето има Любов, обич, там всякога има и движение. Само мъртвият човек не се движи. Докато сте живи, вие неизбежно трябва да се движите.
Когато се движим, когато мислим и чувстваме, Бог се радва; щом престанем да се движим, да мислим и да чувстваме, и Бог престава да ни се радва.
Човек трябва да прави движения, но всякога обмислени, по известни разумни закони.
към беседата >>
Човек трябва да прави движения, но всякога обмислени, по известни разумни закони.
– Истински духовен е онзи, който обича. Дето има Любов, обич, там всякога има и движение. Само мъртвият човек не се движи. Докато сте живи, вие неизбежно трябва да се движите. Когато се движим, когато мислим и чувстваме, Бог се радва; щом престанем да се движим, да мислим и да чувстваме, и Бог престава да ни се радва.
Човек трябва да прави движения, но всякога обмислени, по известни разумни закони.
към беседата >>
Изпейте сега песента “Махар-Бену-Аба”.
Изпейте сега песента “Махар-Бену-Аба”.
Ученикът трябва да отделя всеки ден по 15-20 минути за пение. Като изпее няколко песни, след това да пристъпи към дневната си работа. Някой мисли, че не може да пее. Не, това е фиктивна идея. Всеки може да пее и трябва да пее без да се обезсърчава.
към беседата >>
Ученикът трябва да отделя всеки ден по 15-20 минути за пение.
Изпейте сега песента “Махар-Бену-Аба”.
Ученикът трябва да отделя всеки ден по 15-20 минути за пение.
Като изпее няколко песни, след това да пристъпи към дневната си работа. Някой мисли, че не може да пее. Не, това е фиктивна идея. Всеки може да пее и трябва да пее без да се обезсърчава. Понякога времето влияе върху гласа на човека – това нищо не значи.
към беседата >>
Като изпее няколко песни, след това да пристъпи към дневната си работа.
Изпейте сега песента “Махар-Бену-Аба”. Ученикът трябва да отделя всеки ден по 15-20 минути за пение.
Като изпее няколко песни, след това да пристъпи към дневната си работа.
Някой мисли, че не може да пее. Не, това е фиктивна идея. Всеки може да пее и трябва да пее без да се обезсърчава. Понякога времето влияе върху гласа на човека – това нищо не значи. Дали вън е дъждовно, топло или студено, вие трябва да пеете.
към беседата >>
Някой мисли, че не може да пее.
Изпейте сега песента “Махар-Бену-Аба”. Ученикът трябва да отделя всеки ден по 15-20 минути за пение. Като изпее няколко песни, след това да пристъпи към дневната си работа.
Някой мисли, че не може да пее.
Не, това е фиктивна идея. Всеки може да пее и трябва да пее без да се обезсърчава. Понякога времето влияе върху гласа на човека – това нищо не значи. Дали вън е дъждовно, топло или студено, вие трябва да пеете. При пението голяма роля играе вдъхновението.
към беседата >>
Не, това е фиктивна идея.
Изпейте сега песента “Махар-Бену-Аба”. Ученикът трябва да отделя всеки ден по 15-20 минути за пение. Като изпее няколко песни, след това да пристъпи към дневната си работа. Някой мисли, че не може да пее.
Не, това е фиктивна идея.
Всеки може да пее и трябва да пее без да се обезсърчава. Понякога времето влияе върху гласа на човека – това нищо не значи. Дали вън е дъждовно, топло или студено, вие трябва да пеете. При пението голяма роля играе вдъхновението. Който пее, той трябва да бъде свободен, от никого да не се стеснява.
към беседата >>
Всеки може да пее и трябва да пее без да се обезсърчава.
Изпейте сега песента “Махар-Бену-Аба”. Ученикът трябва да отделя всеки ден по 15-20 минути за пение. Като изпее няколко песни, след това да пристъпи към дневната си работа. Някой мисли, че не може да пее. Не, това е фиктивна идея.
Всеки може да пее и трябва да пее без да се обезсърчава.
Понякога времето влияе върху гласа на човека – това нищо не значи. Дали вън е дъждовно, топло или студено, вие трябва да пеете. При пението голяма роля играе вдъхновението. Който пее, той трябва да бъде свободен, от никого да не се стеснява. Дето има идейност, там има и свобода.
към беседата >>
Понякога времето влияе върху гласа на човека – това нищо не значи.
Ученикът трябва да отделя всеки ден по 15-20 минути за пение. Като изпее няколко песни, след това да пристъпи към дневната си работа. Някой мисли, че не може да пее. Не, това е фиктивна идея. Всеки може да пее и трябва да пее без да се обезсърчава.
Понякога времето влияе върху гласа на човека – това нищо не значи.
Дали вън е дъждовно, топло или студено, вие трябва да пеете. При пението голяма роля играе вдъхновението. Който пее, той трябва да бъде свободен, от никого да не се стеснява. Дето има идейност, там има и свобода. За да може човек да пее, той трябва да бъде свободен.
към беседата >>
Дали вън е дъждовно, топло или студено, вие трябва да пеете.
Като изпее няколко песни, след това да пристъпи към дневната си работа. Някой мисли, че не може да пее. Не, това е фиктивна идея. Всеки може да пее и трябва да пее без да се обезсърчава. Понякога времето влияе върху гласа на човека – това нищо не значи.
Дали вън е дъждовно, топло или студено, вие трябва да пеете.
При пението голяма роля играе вдъхновението. Който пее, той трябва да бъде свободен, от никого да не се стеснява. Дето има идейност, там има и свобода. За да може човек да пее, той трябва да бъде свободен. Развитието на дарбите и способностите на човека зависят от разположението му към пеене и свирене.
към беседата >>
При пението голяма роля играе вдъхновението.
Някой мисли, че не може да пее. Не, това е фиктивна идея. Всеки може да пее и трябва да пее без да се обезсърчава. Понякога времето влияе върху гласа на човека – това нищо не значи. Дали вън е дъждовно, топло или студено, вие трябва да пеете.
При пението голяма роля играе вдъхновението.
Който пее, той трябва да бъде свободен, от никого да не се стеснява. Дето има идейност, там има и свобода. За да може човек да пее, той трябва да бъде свободен. Развитието на дарбите и способностите на човека зависят от разположението му към пеене и свирене. Като говоря за музика и пеене, аз ги разглеждам в широк смисъл.
към беседата >>
Който пее, той трябва да бъде свободен, от никого да не се стеснява.
Не, това е фиктивна идея. Всеки може да пее и трябва да пее без да се обезсърчава. Понякога времето влияе върху гласа на човека – това нищо не значи. Дали вън е дъждовно, топло или студено, вие трябва да пеете. При пението голяма роля играе вдъхновението.
Който пее, той трябва да бъде свободен, от никого да не се стеснява.
Дето има идейност, там има и свобода. За да може човек да пее, той трябва да бъде свободен. Развитието на дарбите и способностите на човека зависят от разположението му към пеене и свирене. Като говоря за музика и пеене, аз ги разглеждам в широк смисъл. Под музика и пение в широк смисъл на думата се разбира всяка права мисъл, всяко право чувство.
към беседата >>
Дето има идейност, там има и свобода.
Всеки може да пее и трябва да пее без да се обезсърчава. Понякога времето влияе върху гласа на човека – това нищо не значи. Дали вън е дъждовно, топло или студено, вие трябва да пеете. При пението голяма роля играе вдъхновението. Който пее, той трябва да бъде свободен, от никого да не се стеснява.
Дето има идейност, там има и свобода.
За да може човек да пее, той трябва да бъде свободен. Развитието на дарбите и способностите на човека зависят от разположението му към пеене и свирене. Като говоря за музика и пеене, аз ги разглеждам в широк смисъл. Под музика и пение в широк смисъл на думата се разбира всяка права мисъл, всяко право чувство. Всяка права мисъл и всяко право чувство представляват правилно съчетание на тонове.
към беседата >>
За да може човек да пее, той трябва да бъде свободен.
Понякога времето влияе върху гласа на човека – това нищо не значи. Дали вън е дъждовно, топло или студено, вие трябва да пеете. При пението голяма роля играе вдъхновението. Който пее, той трябва да бъде свободен, от никого да не се стеснява. Дето има идейност, там има и свобода.
За да може човек да пее, той трябва да бъде свободен.
Развитието на дарбите и способностите на човека зависят от разположението му към пеене и свирене. Като говоря за музика и пеене, аз ги разглеждам в широк смисъл. Под музика и пение в широк смисъл на думата се разбира всяка права мисъл, всяко право чувство. Всяка права мисъл и всяко право чувство представляват правилно съчетание на тонове. Да бъдеш добър, да бъдеш учен човек, и това е музика.
към беседата >>
Развитието на дарбите и способностите на човека зависят от разположението му към пеене и свирене.
Дали вън е дъждовно, топло или студено, вие трябва да пеете. При пението голяма роля играе вдъхновението. Който пее, той трябва да бъде свободен, от никого да не се стеснява. Дето има идейност, там има и свобода. За да може човек да пее, той трябва да бъде свободен.
Развитието на дарбите и способностите на човека зависят от разположението му към пеене и свирене.
Като говоря за музика и пеене, аз ги разглеждам в широк смисъл. Под музика и пение в широк смисъл на думата се разбира всяка права мисъл, всяко право чувство. Всяка права мисъл и всяко право чувство представляват правилно съчетание на тонове. Да бъдеш добър, да бъдеш учен човек, и това е музика. Изучавайте живота на философите и ще видите, че те са били музикални хора.
към беседата >>
Като говоря за музика и пеене, аз ги разглеждам в широк смисъл.
При пението голяма роля играе вдъхновението. Който пее, той трябва да бъде свободен, от никого да не се стеснява. Дето има идейност, там има и свобода. За да може човек да пее, той трябва да бъде свободен. Развитието на дарбите и способностите на човека зависят от разположението му към пеене и свирене.
Като говоря за музика и пеене, аз ги разглеждам в широк смисъл.
Под музика и пение в широк смисъл на думата се разбира всяка права мисъл, всяко право чувство. Всяка права мисъл и всяко право чувство представляват правилно съчетание на тонове. Да бъдеш добър, да бъдеш учен човек, и това е музика. Изучавайте живота на философите и ще видите, че те са били музикални хора. Всички явления, които се извършват между причините и последствията на нещата, са тясно свързани, както са свързани тоновете един с друг.
към беседата >>
Под музика и пение в широк смисъл на думата се разбира всяка права мисъл, всяко право чувство.
Който пее, той трябва да бъде свободен, от никого да не се стеснява. Дето има идейност, там има и свобода. За да може човек да пее, той трябва да бъде свободен. Развитието на дарбите и способностите на човека зависят от разположението му към пеене и свирене. Като говоря за музика и пеене, аз ги разглеждам в широк смисъл.
Под музика и пение в широк смисъл на думата се разбира всяка права мисъл, всяко право чувство.
Всяка права мисъл и всяко право чувство представляват правилно съчетание на тонове. Да бъдеш добър, да бъдеш учен човек, и това е музика. Изучавайте живота на философите и ще видите, че те са били музикални хора. Всички явления, които се извършват между причините и последствията на нещата, са тясно свързани, както са свързани тоновете един с друг. Когато някой човек се предава на музиката, с това той иска да каже, че тя е съединителна връзка между всички явления в Природата.
към беседата >>
Всяка права мисъл и всяко право чувство представляват правилно съчетание на тонове.
Дето има идейност, там има и свобода. За да може човек да пее, той трябва да бъде свободен. Развитието на дарбите и способностите на човека зависят от разположението му към пеене и свирене. Като говоря за музика и пеене, аз ги разглеждам в широк смисъл. Под музика и пение в широк смисъл на думата се разбира всяка права мисъл, всяко право чувство.
Всяка права мисъл и всяко право чувство представляват правилно съчетание на тонове.
Да бъдеш добър, да бъдеш учен човек, и това е музика. Изучавайте живота на философите и ще видите, че те са били музикални хора. Всички явления, които се извършват между причините и последствията на нещата, са тясно свързани, както са свързани тоновете един с друг. Когато някой човек се предава на музиката, с това той иска да каже, че тя е съединителна връзка между всички явления в Природата. Тя прониква в живота на всеки човек и го импулсира, подтиква го напред.
към беседата >>
Да бъдеш добър, да бъдеш учен човек, и това е музика.
За да може човек да пее, той трябва да бъде свободен. Развитието на дарбите и способностите на човека зависят от разположението му към пеене и свирене. Като говоря за музика и пеене, аз ги разглеждам в широк смисъл. Под музика и пение в широк смисъл на думата се разбира всяка права мисъл, всяко право чувство. Всяка права мисъл и всяко право чувство представляват правилно съчетание на тонове.
Да бъдеш добър, да бъдеш учен човек, и това е музика.
Изучавайте живота на философите и ще видите, че те са били музикални хора. Всички явления, които се извършват между причините и последствията на нещата, са тясно свързани, както са свързани тоновете един с друг. Когато някой човек се предава на музиката, с това той иска да каже, че тя е съединителна връзка между всички явления в Природата. Тя прониква в живота на всеки човек и го импулсира, подтиква го напред. Докато човек има музика в себе си, той може да мисли.
към беседата >>
Изучавайте живота на философите и ще видите, че те са били музикални хора.
Развитието на дарбите и способностите на човека зависят от разположението му към пеене и свирене. Като говоря за музика и пеене, аз ги разглеждам в широк смисъл. Под музика и пение в широк смисъл на думата се разбира всяка права мисъл, всяко право чувство. Всяка права мисъл и всяко право чувство представляват правилно съчетание на тонове. Да бъдеш добър, да бъдеш учен човек, и това е музика.
Изучавайте живота на философите и ще видите, че те са били музикални хора.
Всички явления, които се извършват между причините и последствията на нещата, са тясно свързани, както са свързани тоновете един с друг. Когато някой човек се предава на музиката, с това той иска да каже, че тя е съединителна връзка между всички явления в Природата. Тя прониква в живота на всеки човек и го импулсира, подтиква го напред. Докато човек има музика в себе си, той може да мисли. Щом музиката изчезне, и мисълта престава.
към беседата >>
Всички явления, които се извършват между причините и последствията на нещата, са тясно свързани, както са свързани тоновете един с друг.
Като говоря за музика и пеене, аз ги разглеждам в широк смисъл. Под музика и пение в широк смисъл на думата се разбира всяка права мисъл, всяко право чувство. Всяка права мисъл и всяко право чувство представляват правилно съчетание на тонове. Да бъдеш добър, да бъдеш учен човек, и това е музика. Изучавайте живота на философите и ще видите, че те са били музикални хора.
Всички явления, които се извършват между причините и последствията на нещата, са тясно свързани, както са свързани тоновете един с друг.
Когато някой човек се предава на музиката, с това той иска да каже, че тя е съединителна връзка между всички явления в Природата. Тя прониква в живота на всеки човек и го импулсира, подтиква го напред. Докато човек има музика в себе си, той може да мисли. Щом музиката изчезне, и мисълта престава. Музиката действа и върху храносмилането.
към беседата >>
Когато някой човек се предава на музиката, с това той иска да каже, че тя е съединителна връзка между всички явления в Природата.
Под музика и пение в широк смисъл на думата се разбира всяка права мисъл, всяко право чувство. Всяка права мисъл и всяко право чувство представляват правилно съчетание на тонове. Да бъдеш добър, да бъдеш учен човек, и това е музика. Изучавайте живота на философите и ще видите, че те са били музикални хора. Всички явления, които се извършват между причините и последствията на нещата, са тясно свързани, както са свързани тоновете един с друг.
Когато някой човек се предава на музиката, с това той иска да каже, че тя е съединителна връзка между всички явления в Природата.
Тя прониква в живота на всеки човек и го импулсира, подтиква го напред. Докато човек има музика в себе си, той може да мисли. Щом музиката изчезне, и мисълта престава. Музиката действа и върху храносмилането. Когато стомахът ви не действа правилно, пейте.
към беседата >>
Тя прониква в живота на всеки човек и го импулсира, подтиква го напред.
Всяка права мисъл и всяко право чувство представляват правилно съчетание на тонове. Да бъдеш добър, да бъдеш учен човек, и това е музика. Изучавайте живота на философите и ще видите, че те са били музикални хора. Всички явления, които се извършват между причините и последствията на нещата, са тясно свързани, както са свързани тоновете един с друг. Когато някой човек се предава на музиката, с това той иска да каже, че тя е съединителна връзка между всички явления в Природата.
Тя прониква в живота на всеки човек и го импулсира, подтиква го напред.
Докато човек има музика в себе си, той може да мисли. Щом музиката изчезне, и мисълта престава. Музиката действа и върху храносмилането. Когато стомахът ви не действа правилно, пейте. По този начин ще забележите какво въздействие указва музиката върху храносмилането.
към беседата >>
Докато човек има музика в себе си, той може да мисли.
Да бъдеш добър, да бъдеш учен човек, и това е музика. Изучавайте живота на философите и ще видите, че те са били музикални хора. Всички явления, които се извършват между причините и последствията на нещата, са тясно свързани, както са свързани тоновете един с друг. Когато някой човек се предава на музиката, с това той иска да каже, че тя е съединителна връзка между всички явления в Природата. Тя прониква в живота на всеки човек и го импулсира, подтиква го напред.
Докато човек има музика в себе си, той може да мисли.
Щом музиката изчезне, и мисълта престава. Музиката действа и върху храносмилането. Когато стомахът ви не действа правилно, пейте. По този начин ще забележите какво въздействие указва музиката върху храносмилането.
към беседата >>
Щом музиката изчезне, и мисълта престава.
Изучавайте живота на философите и ще видите, че те са били музикални хора. Всички явления, които се извършват между причините и последствията на нещата, са тясно свързани, както са свързани тоновете един с друг. Когато някой човек се предава на музиката, с това той иска да каже, че тя е съединителна връзка между всички явления в Природата. Тя прониква в живота на всеки човек и го импулсира, подтиква го напред. Докато човек има музика в себе си, той може да мисли.
Щом музиката изчезне, и мисълта престава.
Музиката действа и върху храносмилането. Когато стомахът ви не действа правилно, пейте. По този начин ще забележите какво въздействие указва музиката върху храносмилането.
към беседата >>
Музиката действа и върху храносмилането.
Всички явления, които се извършват между причините и последствията на нещата, са тясно свързани, както са свързани тоновете един с друг. Когато някой човек се предава на музиката, с това той иска да каже, че тя е съединителна връзка между всички явления в Природата. Тя прониква в живота на всеки човек и го импулсира, подтиква го напред. Докато човек има музика в себе си, той може да мисли. Щом музиката изчезне, и мисълта престава.
Музиката действа и върху храносмилането.
Когато стомахът ви не действа правилно, пейте. По този начин ще забележите какво въздействие указва музиката върху храносмилането.
към беседата >>
Когато стомахът ви не действа правилно, пейте.
Когато някой човек се предава на музиката, с това той иска да каже, че тя е съединителна връзка между всички явления в Природата. Тя прониква в живота на всеки човек и го импулсира, подтиква го напред. Докато човек има музика в себе си, той може да мисли. Щом музиката изчезне, и мисълта престава. Музиката действа и върху храносмилането.
Когато стомахът ви не действа правилно, пейте.
По този начин ще забележите какво въздействие указва музиката върху храносмилането.
към беседата >>
По този начин ще забележите какво въздействие указва музиката върху храносмилането.
Тя прониква в живота на всеки човек и го импулсира, подтиква го напред. Докато човек има музика в себе си, той може да мисли. Щом музиката изчезне, и мисълта престава. Музиката действа и върху храносмилането. Когато стомахът ви не действа правилно, пейте.
По този начин ще забележите какво въздействие указва музиката върху храносмилането.
към беседата >>
Казвам: човек трябва да използва всички природни сили, ако иска да въздейства както на своето развитие, така и на своето здраве.
Казвам: човек трябва да използва всички природни сили, ако иска да въздейства както на своето развитие, така и на своето здраве.
На онези от вас, които минават за неврастеници, препоръчвам следния метод за лекуване: в продължение на един месец да употребяват препечен хляб на добре разгорели дървени въглища. Хлябът трябва да се препече хубаво, да не остане в него никаква влага. Човек трябва да използва енергията на въглищата. Тя е полезна за организма. Много хора се нуждаят от въглерод, от въглеродна енергия.
към беседата >>
На онези от вас, които минават за неврастеници, препоръчвам следния метод за лекуване: в продължение на един месец да употребяват препечен хляб на добре разгорели дървени въглища.
Казвам: човек трябва да използва всички природни сили, ако иска да въздейства както на своето развитие, така и на своето здраве.
На онези от вас, които минават за неврастеници, препоръчвам следния метод за лекуване: в продължение на един месец да употребяват препечен хляб на добре разгорели дървени въглища.
Хлябът трябва да се препече хубаво, да не остане в него никаква влага. Човек трябва да използва енергията на въглищата. Тя е полезна за организма. Много хора се нуждаят от въглерод, от въглеродна енергия. Тази енергия дава устойчивост в характера на човека.
към беседата >>
Хлябът трябва да се препече хубаво, да не остане в него никаква влага.
Казвам: човек трябва да използва всички природни сили, ако иска да въздейства както на своето развитие, така и на своето здраве. На онези от вас, които минават за неврастеници, препоръчвам следния метод за лекуване: в продължение на един месец да употребяват препечен хляб на добре разгорели дървени въглища.
Хлябът трябва да се препече хубаво, да не остане в него никаква влага.
Човек трябва да използва енергията на въглищата. Тя е полезна за организма. Много хора се нуждаят от въглерод, от въглеродна енергия. Тази енергия дава устойчивост в характера на човека. Които искат, могат да намажат препечения хляб с малко масло или с мед, с мармалад, да го ядат с по-голям апетит.
към беседата >>
Човек трябва да използва енергията на въглищата.
Казвам: човек трябва да използва всички природни сили, ако иска да въздейства както на своето развитие, така и на своето здраве. На онези от вас, които минават за неврастеници, препоръчвам следния метод за лекуване: в продължение на един месец да употребяват препечен хляб на добре разгорели дървени въглища. Хлябът трябва да се препече хубаво, да не остане в него никаква влага.
Човек трябва да използва енергията на въглищата.
Тя е полезна за организма. Много хора се нуждаят от въглерод, от въглеродна енергия. Тази енергия дава устойчивост в характера на човека. Които искат, могат да намажат препечения хляб с малко масло или с мед, с мармалад, да го ядат с по-голям апетит. Освен това при всяко ядене умът ви трябва да взима участие.
към беседата >>
Всяко нещо в света има известно предназначение.
Всяко нещо в света има известно предназначение.
Математиката запример има предназначение в еволюцията на човешкия ум. Изобщо светът е построен от ред правила. И в този смисъл ние разбираме живота според степента на нашето развитие и го определяме като положителни и отрицателни величини. Плюсът в едно отношение е минус в друго отношение, защото животът в живот се прелива. Например животът на бащата и на майката се прелива в децата; в този случай децата печелят, а родителите губят, отслабват, смаляват се.
към беседата >>
Тя е полезна за организма.
Казвам: човек трябва да използва всички природни сили, ако иска да въздейства както на своето развитие, така и на своето здраве. На онези от вас, които минават за неврастеници, препоръчвам следния метод за лекуване: в продължение на един месец да употребяват препечен хляб на добре разгорели дървени въглища. Хлябът трябва да се препече хубаво, да не остане в него никаква влага. Човек трябва да използва енергията на въглищата.
Тя е полезна за организма.
Много хора се нуждаят от въглерод, от въглеродна енергия. Тази енергия дава устойчивост в характера на човека. Които искат, могат да намажат препечения хляб с малко масло или с мед, с мармалад, да го ядат с по-голям апетит. Освен това при всяко ядене умът ви трябва да взима участие. Като препечете хляба на огъня, ще благодарите на Бога и ще почнете да ядете.
към беседата >>
Математиката запример има предназначение в еволюцията на човешкия ум.
Всяко нещо в света има известно предназначение.
Математиката запример има предназначение в еволюцията на човешкия ум.
Изобщо светът е построен от ред правила. И в този смисъл ние разбираме живота според степента на нашето развитие и го определяме като положителни и отрицателни величини. Плюсът в едно отношение е минус в друго отношение, защото животът в живот се прелива. Например животът на бащата и на майката се прелива в децата; в този случай децата печелят, а родителите губят, отслабват, смаляват се. Обаче туй е привидно смаляване, което се отнася главно до външната форма.
към беседата >>
Много хора се нуждаят от въглерод, от въглеродна енергия.
Казвам: човек трябва да използва всички природни сили, ако иска да въздейства както на своето развитие, така и на своето здраве. На онези от вас, които минават за неврастеници, препоръчвам следния метод за лекуване: в продължение на един месец да употребяват препечен хляб на добре разгорели дървени въглища. Хлябът трябва да се препече хубаво, да не остане в него никаква влага. Човек трябва да използва енергията на въглищата. Тя е полезна за организма.
Много хора се нуждаят от въглерод, от въглеродна енергия.
Тази енергия дава устойчивост в характера на човека. Които искат, могат да намажат препечения хляб с малко масло или с мед, с мармалад, да го ядат с по-голям апетит. Освен това при всяко ядене умът ви трябва да взима участие. Като препечете хляба на огъня, ще благодарите на Бога и ще почнете да ядете. Когато човек яде препечен хляб, той придобива търпение.
към беседата >>
Изобщо светът е построен от ред правила.
Всяко нещо в света има известно предназначение. Математиката запример има предназначение в еволюцията на човешкия ум.
Изобщо светът е построен от ред правила.
И в този смисъл ние разбираме живота според степента на нашето развитие и го определяме като положителни и отрицателни величини. Плюсът в едно отношение е минус в друго отношение, защото животът в живот се прелива. Например животът на бащата и на майката се прелива в децата; в този случай децата печелят, а родителите губят, отслабват, смаляват се. Обаче туй е привидно смаляване, което се отнася главно до външната форма. Това е много естествено.
към беседата >>
Тази енергия дава устойчивост в характера на човека.
На онези от вас, които минават за неврастеници, препоръчвам следния метод за лекуване: в продължение на един месец да употребяват препечен хляб на добре разгорели дървени въглища. Хлябът трябва да се препече хубаво, да не остане в него никаква влага. Човек трябва да използва енергията на въглищата. Тя е полезна за организма. Много хора се нуждаят от въглерод, от въглеродна енергия.
Тази енергия дава устойчивост в характера на човека.
Които искат, могат да намажат препечения хляб с малко масло или с мед, с мармалад, да го ядат с по-голям апетит. Освен това при всяко ядене умът ви трябва да взима участие. Като препечете хляба на огъня, ще благодарите на Бога и ще почнете да ядете. Когато човек яде препечен хляб, той придобива търпение. Тъй щото страдате ли от неврастения, яжте препечен хляб.
към беседата >>
И в този смисъл ние разбираме живота според степента на нашето развитие и го определяме като положителни и отрицателни величини.
Всяко нещо в света има известно предназначение. Математиката запример има предназначение в еволюцията на човешкия ум. Изобщо светът е построен от ред правила.
И в този смисъл ние разбираме живота според степента на нашето развитие и го определяме като положителни и отрицателни величини.
Плюсът в едно отношение е минус в друго отношение, защото животът в живот се прелива. Например животът на бащата и на майката се прелива в децата; в този случай децата печелят, а родителите губят, отслабват, смаляват се. Обаче туй е привидно смаляване, което се отнася главно до външната форма. Това е много естествено. Каквато работа и да върши човек, той все трябва да изгуби част от своята енергия.
към беседата >>
Които искат, могат да намажат препечения хляб с малко масло или с мед, с мармалад, да го ядат с по-голям апетит.
Хлябът трябва да се препече хубаво, да не остане в него никаква влага. Човек трябва да използва енергията на въглищата. Тя е полезна за организма. Много хора се нуждаят от въглерод, от въглеродна енергия. Тази енергия дава устойчивост в характера на човека.
Които искат, могат да намажат препечения хляб с малко масло или с мед, с мармалад, да го ядат с по-голям апетит.
Освен това при всяко ядене умът ви трябва да взима участие. Като препечете хляба на огъня, ще благодарите на Бога и ще почнете да ядете. Когато човек яде препечен хляб, той придобива търпение. Тъй щото страдате ли от неврастения, яжте препечен хляб. Правете този опит в продължение на един месец и ще видите какви резултати ще имате.
към беседата >>
Плюсът в едно отношение е минус в друго отношение, защото животът в живот се прелива.
Всяко нещо в света има известно предназначение. Математиката запример има предназначение в еволюцията на човешкия ум. Изобщо светът е построен от ред правила. И в този смисъл ние разбираме живота според степента на нашето развитие и го определяме като положителни и отрицателни величини.
Плюсът в едно отношение е минус в друго отношение, защото животът в живот се прелива.
Например животът на бащата и на майката се прелива в децата; в този случай децата печелят, а родителите губят, отслабват, смаляват се. Обаче туй е привидно смаляване, което се отнася главно до външната форма. Това е много естествено. Каквато работа и да върши човек, той все трябва да изгуби част от своята енергия. Ние наричаме тази загуба трансформиране, т.е.
към беседата >>
Освен това при всяко ядене умът ви трябва да взима участие.
Човек трябва да използва енергията на въглищата. Тя е полезна за организма. Много хора се нуждаят от въглерод, от въглеродна енергия. Тази енергия дава устойчивост в характера на човека. Които искат, могат да намажат препечения хляб с малко масло или с мед, с мармалад, да го ядат с по-голям апетит.
Освен това при всяко ядене умът ви трябва да взима участие.
Като препечете хляба на огъня, ще благодарите на Бога и ще почнете да ядете. Когато човек яде препечен хляб, той придобива търпение. Тъй щото страдате ли от неврастения, яжте препечен хляб. Правете този опит в продължение на един месец и ще видите какви резултати ще имате. Резултатите могат да бъдат микроскопически, но все пак това е една придобивка в лекуването.
към беседата >>
Например животът на бащата и на майката се прелива в децата; в този случай децата печелят, а родителите губят, отслабват, смаляват се.
Всяко нещо в света има известно предназначение. Математиката запример има предназначение в еволюцията на човешкия ум. Изобщо светът е построен от ред правила. И в този смисъл ние разбираме живота според степента на нашето развитие и го определяме като положителни и отрицателни величини. Плюсът в едно отношение е минус в друго отношение, защото животът в живот се прелива.
Например животът на бащата и на майката се прелива в децата; в този случай децата печелят, а родителите губят, отслабват, смаляват се.
Обаче туй е привидно смаляване, което се отнася главно до външната форма. Това е много естествено. Каквато работа и да върши човек, той все трябва да изгуби част от своята енергия. Ние наричаме тази загуба трансформиране, т.е. превръщане на енергията от едно състояние в друго.
към беседата >>
Като препечете хляба на огъня, ще благодарите на Бога и ще почнете да ядете.
Тя е полезна за организма. Много хора се нуждаят от въглерод, от въглеродна енергия. Тази енергия дава устойчивост в характера на човека. Които искат, могат да намажат препечения хляб с малко масло или с мед, с мармалад, да го ядат с по-голям апетит. Освен това при всяко ядене умът ви трябва да взима участие.
Като препечете хляба на огъня, ще благодарите на Бога и ще почнете да ядете.
Когато човек яде препечен хляб, той придобива търпение. Тъй щото страдате ли от неврастения, яжте препечен хляб. Правете този опит в продължение на един месец и ще видите какви резултати ще имате. Резултатите могат да бъдат микроскопически, но все пак това е една придобивка в лекуването. Който иска да развива в себе си търпение, нека направи следния опит: лятно време, когато селяните орат, нека отиде на нивата и тръгне след воловете.
към беседата >>
Обаче туй е привидно смаляване, което се отнася главно до външната форма.
Математиката запример има предназначение в еволюцията на човешкия ум. Изобщо светът е построен от ред правила. И в този смисъл ние разбираме живота според степента на нашето развитие и го определяме като положителни и отрицателни величини. Плюсът в едно отношение е минус в друго отношение, защото животът в живот се прелива. Например животът на бащата и на майката се прелива в децата; в този случай децата печелят, а родителите губят, отслабват, смаляват се.
Обаче туй е привидно смаляване, което се отнася главно до външната форма.
Това е много естествено. Каквато работа и да върши човек, той все трябва да изгуби част от своята енергия. Ние наричаме тази загуба трансформиране, т.е. превръщане на енергията от едно състояние в друго.
към беседата >>
Когато човек яде препечен хляб, той придобива търпение.
Много хора се нуждаят от въглерод, от въглеродна енергия. Тази енергия дава устойчивост в характера на човека. Които искат, могат да намажат препечения хляб с малко масло или с мед, с мармалад, да го ядат с по-голям апетит. Освен това при всяко ядене умът ви трябва да взима участие. Като препечете хляба на огъня, ще благодарите на Бога и ще почнете да ядете.
Когато човек яде препечен хляб, той придобива търпение.
Тъй щото страдате ли от неврастения, яжте препечен хляб. Правете този опит в продължение на един месец и ще видите какви резултати ще имате. Резултатите могат да бъдат микроскопически, но все пак това е една придобивка в лекуването. Който иска да развива в себе си търпение, нека направи следния опит: лятно време, когато селяните орат, нека отиде на нивата и тръгне след воловете. В това време той трябва да размишлява върху това, което те вършат за господаря си, върху техния характер.
към беседата >>
Това е много естествено.
Изобщо светът е построен от ред правила. И в този смисъл ние разбираме живота според степента на нашето развитие и го определяме като положителни и отрицателни величини. Плюсът в едно отношение е минус в друго отношение, защото животът в живот се прелива. Например животът на бащата и на майката се прелива в децата; в този случай децата печелят, а родителите губят, отслабват, смаляват се. Обаче туй е привидно смаляване, което се отнася главно до външната форма.
Това е много естествено.
Каквато работа и да върши човек, той все трябва да изгуби част от своята енергия. Ние наричаме тази загуба трансформиране, т.е. превръщане на енергията от едно състояние в друго.
към беседата >>
Тъй щото страдате ли от неврастения, яжте препечен хляб.
Тази енергия дава устойчивост в характера на човека. Които искат, могат да намажат препечения хляб с малко масло или с мед, с мармалад, да го ядат с по-голям апетит. Освен това при всяко ядене умът ви трябва да взима участие. Като препечете хляба на огъня, ще благодарите на Бога и ще почнете да ядете. Когато човек яде препечен хляб, той придобива търпение.
Тъй щото страдате ли от неврастения, яжте препечен хляб.
Правете този опит в продължение на един месец и ще видите какви резултати ще имате. Резултатите могат да бъдат микроскопически, но все пак това е една придобивка в лекуването. Който иска да развива в себе си търпение, нека направи следния опит: лятно време, когато селяните орат, нека отиде на нивата и тръгне след воловете. В това време той трябва да размишлява върху това, което те вършат за господаря си, върху техния характер. Като се върне у дома си, той ще има някаква малка придобивка на търпение и ще благодари на Бога за всичко, което му е дал.
към беседата >>
Каквато работа и да върши човек, той все трябва да изгуби част от своята енергия.
И в този смисъл ние разбираме живота според степента на нашето развитие и го определяме като положителни и отрицателни величини. Плюсът в едно отношение е минус в друго отношение, защото животът в живот се прелива. Например животът на бащата и на майката се прелива в децата; в този случай децата печелят, а родителите губят, отслабват, смаляват се. Обаче туй е привидно смаляване, което се отнася главно до външната форма. Това е много естествено.
Каквато работа и да върши човек, той все трябва да изгуби част от своята енергия.
Ние наричаме тази загуба трансформиране, т.е. превръщане на енергията от едно състояние в друго.
към беседата >>
Правете този опит в продължение на един месец и ще видите какви резултати ще имате.
Които искат, могат да намажат препечения хляб с малко масло или с мед, с мармалад, да го ядат с по-голям апетит. Освен това при всяко ядене умът ви трябва да взима участие. Като препечете хляба на огъня, ще благодарите на Бога и ще почнете да ядете. Когато човек яде препечен хляб, той придобива търпение. Тъй щото страдате ли от неврастения, яжте препечен хляб.
Правете този опит в продължение на един месец и ще видите какви резултати ще имате.
Резултатите могат да бъдат микроскопически, но все пак това е една придобивка в лекуването. Който иска да развива в себе си търпение, нека направи следния опит: лятно време, когато селяните орат, нека отиде на нивата и тръгне след воловете. В това време той трябва да размишлява върху това, което те вършат за господаря си, върху техния характер. Като се върне у дома си, той ще има някаква малка придобивка на търпение и ще благодари на Бога за всичко, което му е дал. Много неща има в живота на човека, които трябва да се понасят.
към беседата >>
Ние наричаме тази загуба трансформиране, т.е.
Плюсът в едно отношение е минус в друго отношение, защото животът в живот се прелива. Например животът на бащата и на майката се прелива в децата; в този случай децата печелят, а родителите губят, отслабват, смаляват се. Обаче туй е привидно смаляване, което се отнася главно до външната форма. Това е много естествено. Каквато работа и да върши човек, той все трябва да изгуби част от своята енергия.
Ние наричаме тази загуба трансформиране, т.е.
превръщане на енергията от едно състояние в друго.
към беседата >>
Резултатите могат да бъдат микроскопически, но все пак това е една придобивка в лекуването.
Освен това при всяко ядене умът ви трябва да взима участие. Като препечете хляба на огъня, ще благодарите на Бога и ще почнете да ядете. Когато човек яде препечен хляб, той придобива търпение. Тъй щото страдате ли от неврастения, яжте препечен хляб. Правете този опит в продължение на един месец и ще видите какви резултати ще имате.
Резултатите могат да бъдат микроскопически, но все пак това е една придобивка в лекуването.
Който иска да развива в себе си търпение, нека направи следния опит: лятно време, когато селяните орат, нека отиде на нивата и тръгне след воловете. В това време той трябва да размишлява върху това, което те вършат за господаря си, върху техния характер. Като се върне у дома си, той ще има някаква малка придобивка на търпение и ще благодари на Бога за всичко, което му е дал. Много неща има в живота на човека, които трябва да се понасят. Затова се изисква търпение.
към беседата >>
превръщане на енергията от едно състояние в друго.
Например животът на бащата и на майката се прелива в децата; в този случай децата печелят, а родителите губят, отслабват, смаляват се. Обаче туй е привидно смаляване, което се отнася главно до външната форма. Това е много естествено. Каквато работа и да върши човек, той все трябва да изгуби част от своята енергия. Ние наричаме тази загуба трансформиране, т.е.
превръщане на енергията от едно състояние в друго.
към беседата >>
Който иска да развива в себе си търпение, нека направи следния опит: лятно време, когато селяните орат, нека отиде на нивата и тръгне след воловете.
Като препечете хляба на огъня, ще благодарите на Бога и ще почнете да ядете. Когато човек яде препечен хляб, той придобива търпение. Тъй щото страдате ли от неврастения, яжте препечен хляб. Правете този опит в продължение на един месец и ще видите какви резултати ще имате. Резултатите могат да бъдат микроскопически, но все пак това е една придобивка в лекуването.
Който иска да развива в себе си търпение, нека направи следния опит: лятно време, когато селяните орат, нека отиде на нивата и тръгне след воловете.
В това време той трябва да размишлява върху това, което те вършат за господаря си, върху техния характер. Като се върне у дома си, той ще има някаква малка придобивка на търпение и ще благодари на Бога за всичко, което му е дал. Много неща има в живота на човека, които трябва да се понасят. Затова се изисква търпение. Бог не ви е дал най-големите изпитания и страдания.
към беседата >>
Казвам: истинските методи, чрез които вие можете да задържите равновесие в живота си, са Добродетелите.
Казвам: истинските методи, чрез които вие можете да задържите равновесие в живота си, са Добродетелите.
Велика наука е да може човек да задържи в себе си толкова енергия, колкото му е потребна. Между възприемането и харченето на енергията трябва да има пълно равновесие, да няма никакъв излишък, нито недостиг. Например умовете на съвременните хора са претоварени от научни, религиозни, семейни и лични идеи и въпроси, които не могат да се разрешат днес, но не могат да се разрешат и след хиляди години още. Това показва, че хората не се познават. Те не знаят отде идат, какво представляват и какви възможности имат в себе си.
към беседата >>
В това време той трябва да размишлява върху това, което те вършат за господаря си, върху техния характер.
Когато човек яде препечен хляб, той придобива търпение. Тъй щото страдате ли от неврастения, яжте препечен хляб. Правете този опит в продължение на един месец и ще видите какви резултати ще имате. Резултатите могат да бъдат микроскопически, но все пак това е една придобивка в лекуването. Който иска да развива в себе си търпение, нека направи следния опит: лятно време, когато селяните орат, нека отиде на нивата и тръгне след воловете.
В това време той трябва да размишлява върху това, което те вършат за господаря си, върху техния характер.
Като се върне у дома си, той ще има някаква малка придобивка на търпение и ще благодари на Бога за всичко, което му е дал. Много неща има в живота на човека, които трябва да се понасят. Затова се изисква търпение. Бог не ви е дал най-големите изпитания и страдания. Като наблюдавате живота си, ще видите колко голяма е милостта и благостта на Бога към вас.
към беседата >>
Велика наука е да може човек да задържи в себе си толкова енергия, колкото му е потребна.
Казвам: истинските методи, чрез които вие можете да задържите равновесие в живота си, са Добродетелите.
Велика наука е да може човек да задържи в себе си толкова енергия, колкото му е потребна.
Между възприемането и харченето на енергията трябва да има пълно равновесие, да няма никакъв излишък, нито недостиг. Например умовете на съвременните хора са претоварени от научни, религиозни, семейни и лични идеи и въпроси, които не могат да се разрешат днес, но не могат да се разрешат и след хиляди години още. Това показва, че хората не се познават. Те не знаят отде идат, какво представляват и какви възможности имат в себе си. Всеки може да бъде учен, но истински учен е онзи, който може да създаде и нареди един свят.
към беседата >>
Като се върне у дома си, той ще има някаква малка придобивка на търпение и ще благодари на Бога за всичко, което му е дал.
Тъй щото страдате ли от неврастения, яжте препечен хляб. Правете този опит в продължение на един месец и ще видите какви резултати ще имате. Резултатите могат да бъдат микроскопически, но все пак това е една придобивка в лекуването. Който иска да развива в себе си търпение, нека направи следния опит: лятно време, когато селяните орат, нека отиде на нивата и тръгне след воловете. В това време той трябва да размишлява върху това, което те вършат за господаря си, върху техния характер.
Като се върне у дома си, той ще има някаква малка придобивка на търпение и ще благодари на Бога за всичко, което му е дал.
Много неща има в живота на човека, които трябва да се понасят. Затова се изисква търпение. Бог не ви е дал най-големите изпитания и страдания. Като наблюдавате живота си, ще видите колко голяма е милостта и благостта на Бога към вас. Мнозина очакват всичко от Бога, от Невидимия свят.
към беседата >>
Между възприемането и харченето на енергията трябва да има пълно равновесие, да няма никакъв излишък, нито недостиг.
Казвам: истинските методи, чрез които вие можете да задържите равновесие в живота си, са Добродетелите. Велика наука е да може човек да задържи в себе си толкова енергия, колкото му е потребна.
Между възприемането и харченето на енергията трябва да има пълно равновесие, да няма никакъв излишък, нито недостиг.
Например умовете на съвременните хора са претоварени от научни, религиозни, семейни и лични идеи и въпроси, които не могат да се разрешат днес, но не могат да се разрешат и след хиляди години още. Това показва, че хората не се познават. Те не знаят отде идат, какво представляват и какви възможности имат в себе си. Всеки може да бъде учен, но истински учен е онзи, който може да създаде и нареди един свят. Който говори само за земята, за разните светове, без да може да създаде един свят, той не е учен човек.
към беседата >>
Много неща има в живота на човека, които трябва да се понасят.
Правете този опит в продължение на един месец и ще видите какви резултати ще имате. Резултатите могат да бъдат микроскопически, но все пак това е една придобивка в лекуването. Който иска да развива в себе си търпение, нека направи следния опит: лятно време, когато селяните орат, нека отиде на нивата и тръгне след воловете. В това време той трябва да размишлява върху това, което те вършат за господаря си, върху техния характер. Като се върне у дома си, той ще има някаква малка придобивка на търпение и ще благодари на Бога за всичко, което му е дал.
Много неща има в живота на човека, които трябва да се понасят.
Затова се изисква търпение. Бог не ви е дал най-големите изпитания и страдания. Като наблюдавате живота си, ще видите колко голяма е милостта и благостта на Бога към вас. Мнозина очакват всичко от Бога, от Невидимия свят. Наистина Невидимият свят разумно работи, но има неща, които човек сам трябва да направи.
към беседата >>
Например умовете на съвременните хора са претоварени от научни, религиозни, семейни и лични идеи и въпроси, които не могат да се разрешат днес, но не могат да се разрешат и след хиляди години още.
Казвам: истинските методи, чрез които вие можете да задържите равновесие в живота си, са Добродетелите. Велика наука е да може човек да задържи в себе си толкова енергия, колкото му е потребна. Между възприемането и харченето на енергията трябва да има пълно равновесие, да няма никакъв излишък, нито недостиг.
Например умовете на съвременните хора са претоварени от научни, религиозни, семейни и лични идеи и въпроси, които не могат да се разрешат днес, но не могат да се разрешат и след хиляди години още.
Това показва, че хората не се познават. Те не знаят отде идат, какво представляват и какви възможности имат в себе си. Всеки може да бъде учен, но истински учен е онзи, който може да създаде и нареди един свят. Който говори само за земята, за разните светове, без да може да създаде един свят, той не е учен човек. Да създадеш един свят, това подразбира да уредиш себе си, своя вътрешен свят.
към беседата >>
Затова се изисква търпение.
Резултатите могат да бъдат микроскопически, но все пак това е една придобивка в лекуването. Който иска да развива в себе си търпение, нека направи следния опит: лятно време, когато селяните орат, нека отиде на нивата и тръгне след воловете. В това време той трябва да размишлява върху това, което те вършат за господаря си, върху техния характер. Като се върне у дома си, той ще има някаква малка придобивка на търпение и ще благодари на Бога за всичко, което му е дал. Много неща има в живота на човека, които трябва да се понасят.
Затова се изисква търпение.
Бог не ви е дал най-големите изпитания и страдания. Като наблюдавате живота си, ще видите колко голяма е милостта и благостта на Бога към вас. Мнозина очакват всичко от Бога, от Невидимия свят. Наистина Невидимият свят разумно работи, но има неща, които човек сам трябва да направи. Човек не трябва да чака всичко наготово като царски син.
към беседата >>
Това показва, че хората не се познават.
Казвам: истинските методи, чрез които вие можете да задържите равновесие в живота си, са Добродетелите. Велика наука е да може човек да задържи в себе си толкова енергия, колкото му е потребна. Между възприемането и харченето на енергията трябва да има пълно равновесие, да няма никакъв излишък, нито недостиг. Например умовете на съвременните хора са претоварени от научни, религиозни, семейни и лични идеи и въпроси, които не могат да се разрешат днес, но не могат да се разрешат и след хиляди години още.
Това показва, че хората не се познават.
Те не знаят отде идат, какво представляват и какви възможности имат в себе си. Всеки може да бъде учен, но истински учен е онзи, който може да създаде и нареди един свят. Който говори само за земята, за разните светове, без да може да създаде един свят, той не е учен човек. Да създадеш един свят, това подразбира да уредиш себе си, своя вътрешен свят. Ти говориш за душата, за Духа, за ума, за сърцето си, а при това не разбираш законите, които ги управляват, не можеш да контролираш своите мисли и чувства.
към беседата >>
Бог не ви е дал най-големите изпитания и страдания.
Който иска да развива в себе си търпение, нека направи следния опит: лятно време, когато селяните орат, нека отиде на нивата и тръгне след воловете. В това време той трябва да размишлява върху това, което те вършат за господаря си, върху техния характер. Като се върне у дома си, той ще има някаква малка придобивка на търпение и ще благодари на Бога за всичко, което му е дал. Много неща има в живота на човека, които трябва да се понасят. Затова се изисква търпение.
Бог не ви е дал най-големите изпитания и страдания.
Като наблюдавате живота си, ще видите колко голяма е милостта и благостта на Бога към вас. Мнозина очакват всичко от Бога, от Невидимия свят. Наистина Невидимият свят разумно работи, но има неща, които човек сам трябва да направи. Човек не трябва да чака всичко наготово като царски син. Той трябва да е готов сам да отиде на работа.
към беседата >>
Те не знаят отде идат, какво представляват и какви възможности имат в себе си.
Казвам: истинските методи, чрез които вие можете да задържите равновесие в живота си, са Добродетелите. Велика наука е да може човек да задържи в себе си толкова енергия, колкото му е потребна. Между възприемането и харченето на енергията трябва да има пълно равновесие, да няма никакъв излишък, нито недостиг. Например умовете на съвременните хора са претоварени от научни, религиозни, семейни и лични идеи и въпроси, които не могат да се разрешат днес, но не могат да се разрешат и след хиляди години още. Това показва, че хората не се познават.
Те не знаят отде идат, какво представляват и какви възможности имат в себе си.
Всеки може да бъде учен, но истински учен е онзи, който може да създаде и нареди един свят. Който говори само за земята, за разните светове, без да може да създаде един свят, той не е учен човек. Да създадеш един свят, това подразбира да уредиш себе си, своя вътрешен свят. Ти говориш за душата, за Духа, за ума, за сърцето си, а при това не разбираш законите, които ги управляват, не можеш да контролираш своите мисли и чувства.
към беседата >>
Като наблюдавате живота си, ще видите колко голяма е милостта и благостта на Бога към вас.
В това време той трябва да размишлява върху това, което те вършат за господаря си, върху техния характер. Като се върне у дома си, той ще има някаква малка придобивка на търпение и ще благодари на Бога за всичко, което му е дал. Много неща има в живота на човека, които трябва да се понасят. Затова се изисква търпение. Бог не ви е дал най-големите изпитания и страдания.
Като наблюдавате живота си, ще видите колко голяма е милостта и благостта на Бога към вас.
Мнозина очакват всичко от Бога, от Невидимия свят. Наистина Невидимият свят разумно работи, но има неща, които човек сам трябва да направи. Човек не трябва да чака всичко наготово като царски син. Той трябва да е готов сам да отиде на работа.
към беседата >>
Всеки може да бъде учен, но истински учен е онзи, който може да създаде и нареди един свят.
Велика наука е да може човек да задържи в себе си толкова енергия, колкото му е потребна. Между възприемането и харченето на енергията трябва да има пълно равновесие, да няма никакъв излишък, нито недостиг. Например умовете на съвременните хора са претоварени от научни, религиозни, семейни и лични идеи и въпроси, които не могат да се разрешат днес, но не могат да се разрешат и след хиляди години още. Това показва, че хората не се познават. Те не знаят отде идат, какво представляват и какви възможности имат в себе си.
Всеки може да бъде учен, но истински учен е онзи, който може да създаде и нареди един свят.
Който говори само за земята, за разните светове, без да може да създаде един свят, той не е учен човек. Да създадеш един свят, това подразбира да уредиш себе си, своя вътрешен свят. Ти говориш за душата, за Духа, за ума, за сърцето си, а при това не разбираш законите, които ги управляват, не можеш да контролираш своите мисли и чувства.
към беседата >>
Мнозина очакват всичко от Бога, от Невидимия свят.
Като се върне у дома си, той ще има някаква малка придобивка на търпение и ще благодари на Бога за всичко, което му е дал. Много неща има в живота на човека, които трябва да се понасят. Затова се изисква търпение. Бог не ви е дал най-големите изпитания и страдания. Като наблюдавате живота си, ще видите колко голяма е милостта и благостта на Бога към вас.
Мнозина очакват всичко от Бога, от Невидимия свят.
Наистина Невидимият свят разумно работи, но има неща, които човек сам трябва да направи. Човек не трябва да чака всичко наготово като царски син. Той трябва да е готов сам да отиде на работа.
към беседата >>
Който говори само за земята, за разните светове, без да може да създаде един свят, той не е учен човек.
Между възприемането и харченето на енергията трябва да има пълно равновесие, да няма никакъв излишък, нито недостиг. Например умовете на съвременните хора са претоварени от научни, религиозни, семейни и лични идеи и въпроси, които не могат да се разрешат днес, но не могат да се разрешат и след хиляди години още. Това показва, че хората не се познават. Те не знаят отде идат, какво представляват и какви възможности имат в себе си. Всеки може да бъде учен, но истински учен е онзи, който може да създаде и нареди един свят.
Който говори само за земята, за разните светове, без да може да създаде един свят, той не е учен човек.
Да създадеш един свят, това подразбира да уредиш себе си, своя вътрешен свят. Ти говориш за душата, за Духа, за ума, за сърцето си, а при това не разбираш законите, които ги управляват, не можеш да контролираш своите мисли и чувства.
към беседата >>
Наистина Невидимият свят разумно работи, но има неща, които човек сам трябва да направи.
Много неща има в живота на човека, които трябва да се понасят. Затова се изисква търпение. Бог не ви е дал най-големите изпитания и страдания. Като наблюдавате живота си, ще видите колко голяма е милостта и благостта на Бога към вас. Мнозина очакват всичко от Бога, от Невидимия свят.
Наистина Невидимият свят разумно работи, но има неща, които човек сам трябва да направи.
Човек не трябва да чака всичко наготово като царски син. Той трябва да е готов сам да отиде на работа.
към беседата >>
Да създадеш един свят, това подразбира да уредиш себе си, своя вътрешен свят.
Например умовете на съвременните хора са претоварени от научни, религиозни, семейни и лични идеи и въпроси, които не могат да се разрешат днес, но не могат да се разрешат и след хиляди години още. Това показва, че хората не се познават. Те не знаят отде идат, какво представляват и какви възможности имат в себе си. Всеки може да бъде учен, но истински учен е онзи, който може да създаде и нареди един свят. Който говори само за земята, за разните светове, без да може да създаде един свят, той не е учен човек.
Да създадеш един свят, това подразбира да уредиш себе си, своя вътрешен свят.
Ти говориш за душата, за Духа, за ума, за сърцето си, а при това не разбираш законите, които ги управляват, не можеш да контролираш своите мисли и чувства.
към беседата >>
Човек не трябва да чака всичко наготово като царски син.
Затова се изисква търпение. Бог не ви е дал най-големите изпитания и страдания. Като наблюдавате живота си, ще видите колко голяма е милостта и благостта на Бога към вас. Мнозина очакват всичко от Бога, от Невидимия свят. Наистина Невидимият свят разумно работи, но има неща, които човек сам трябва да направи.
Човек не трябва да чака всичко наготово като царски син.
Той трябва да е готов сам да отиде на работа.
към беседата >>
Ти говориш за душата, за Духа, за ума, за сърцето си, а при това не разбираш законите, които ги управляват, не можеш да контролираш своите мисли и чувства.
Това показва, че хората не се познават. Те не знаят отде идат, какво представляват и какви възможности имат в себе си. Всеки може да бъде учен, но истински учен е онзи, който може да създаде и нареди един свят. Който говори само за земята, за разните светове, без да може да създаде един свят, той не е учен човек. Да създадеш един свят, това подразбира да уредиш себе си, своя вътрешен свят.
Ти говориш за душата, за Духа, за ума, за сърцето си, а при това не разбираш законите, които ги управляват, не можеш да контролираш своите мисли и чувства.
към беседата >>
Той трябва да е готов сам да отиде на работа.
Бог не ви е дал най-големите изпитания и страдания. Като наблюдавате живота си, ще видите колко голяма е милостта и благостта на Бога към вас. Мнозина очакват всичко от Бога, от Невидимия свят. Наистина Невидимият свят разумно работи, но има неща, които човек сам трябва да направи. Човек не трябва да чака всичко наготово като царски син.
Той трябва да е готов сам да отиде на работа.
към беседата >>
Питам: тогава де седи силата на човека?
Питам: тогава де седи силата на човека?
Ако бомбата експлодира, това нейно качество ли е? По своя воля ли експлодира бомбата? Не, тя експлодира по волята на други същества. Щом веднъж експлодира, втори път не може да експлодира, губи силата си. Следователно във всички неразумни работи има само един момент на действие, на проява.
към беседата >>
Казвам: когато човек се научи да работи, той навсякъде ще срещне отворена врата.
Казвам: когато човек се научи да работи, той навсякъде ще срещне отворена врата.
За изяснение на тази мисъл ще приведа следния пример. Представете си, че ви дават една Свещена книга, която съдържа в себе си всичкото знание на света. Ако болният човек вземе в ръката си тази книга, той веднага ще оздравее. Защо? – Тази книга съдържа в себе си енергия, която лекува. Ако гладният вземе в ръката си тази книга, той веднага ще се нахрани.
към беседата >>
Ако бомбата експлодира, това нейно качество ли е?
Питам: тогава де седи силата на човека?
Ако бомбата експлодира, това нейно качество ли е?
По своя воля ли експлодира бомбата? Не, тя експлодира по волята на други същества. Щом веднъж експлодира, втори път не може да експлодира, губи силата си. Следователно във всички неразумни работи има само един момент на действие, на проява. След този момент всичко се свършва.
към беседата >>
За изяснение на тази мисъл ще приведа следния пример.
Казвам: когато човек се научи да работи, той навсякъде ще срещне отворена врата.
За изяснение на тази мисъл ще приведа следния пример.
Представете си, че ви дават една Свещена книга, която съдържа в себе си всичкото знание на света. Ако болният човек вземе в ръката си тази книга, той веднага ще оздравее. Защо? – Тази книга съдържа в себе си енергия, която лекува. Ако гладният вземе в ръката си тази книга, той веднага ще се нахрани. По какъв начин?
към беседата >>
По своя воля ли експлодира бомбата?
Питам: тогава де седи силата на човека? Ако бомбата експлодира, това нейно качество ли е?
По своя воля ли експлодира бомбата?
Не, тя експлодира по волята на други същества. Щом веднъж експлодира, втори път не може да експлодира, губи силата си. Следователно във всички неразумни работи има само един момент на действие, на проява. След този момент всичко се свършва. В разумните постъпки на живота винаги има растене; в тях има вътрешна последователност.
към беседата >>
Представете си, че ви дават една Свещена книга, която съдържа в себе си всичкото знание на света.
Казвам: когато човек се научи да работи, той навсякъде ще срещне отворена врата. За изяснение на тази мисъл ще приведа следния пример.
Представете си, че ви дават една Свещена книга, която съдържа в себе си всичкото знание на света.
Ако болният човек вземе в ръката си тази книга, той веднага ще оздравее. Защо? – Тази книга съдържа в себе си енергия, която лекува. Ако гладният вземе в ръката си тази книга, той веднага ще се нахрани. По какъв начин? Щом този човек носи в ръката си тази Свещена книга, все ще го срещне някой, ще се заинтересува от тази книга и ще го помоли да му прочете нещо.
към беседата >>
Не, тя експлодира по волята на други същества.
Питам: тогава де седи силата на човека? Ако бомбата експлодира, това нейно качество ли е? По своя воля ли експлодира бомбата?
Не, тя експлодира по волята на други същества.
Щом веднъж експлодира, втори път не може да експлодира, губи силата си. Следователно във всички неразумни работи има само един момент на действие, на проява. След този момент всичко се свършва. В разумните постъпки на живота винаги има растене; в тях има вътрешна последователност. Ето защо във всеки живот, който не е съобразен с Божиите закони, между мислите и чувствата няма никаква връзка.
към беседата >>
Ако болният човек вземе в ръката си тази книга, той веднага ще оздравее. Защо?
Казвам: когато човек се научи да работи, той навсякъде ще срещне отворена врата. За изяснение на тази мисъл ще приведа следния пример. Представете си, че ви дават една Свещена книга, която съдържа в себе си всичкото знание на света.
Ако болният човек вземе в ръката си тази книга, той веднага ще оздравее. Защо?
– Тази книга съдържа в себе си енергия, която лекува. Ако гладният вземе в ръката си тази книга, той веднага ще се нахрани. По какъв начин? Щом този човек носи в ръката си тази Свещена книга, все ще го срещне някой, ще се заинтересува от тази книга и ще го помоли да му прочете нещо. Като му прочете само една страница, този човек ще остане доволен и ще му каже: Заповядай у дома да те нагостя.
към беседата >>
Щом веднъж експлодира, втори път не може да експлодира, губи силата си.
Питам: тогава де седи силата на човека? Ако бомбата експлодира, това нейно качество ли е? По своя воля ли експлодира бомбата? Не, тя експлодира по волята на други същества.
Щом веднъж експлодира, втори път не може да експлодира, губи силата си.
Следователно във всички неразумни работи има само един момент на действие, на проява. След този момент всичко се свършва. В разумните постъпки на живота винаги има растене; в тях има вътрешна последователност. Ето защо във всеки живот, който не е съобразен с Божиите закони, между мислите и чувствата няма никаква връзка. Например срещате един човек, който иска да стане богат; срещате друг, който иска да стане пълен, да затлъстее.
към беседата >>
– Тази книга съдържа в себе си енергия, която лекува.
Казвам: когато човек се научи да работи, той навсякъде ще срещне отворена врата. За изяснение на тази мисъл ще приведа следния пример. Представете си, че ви дават една Свещена книга, която съдържа в себе си всичкото знание на света. Ако болният човек вземе в ръката си тази книга, той веднага ще оздравее. Защо?
– Тази книга съдържа в себе си енергия, която лекува.
Ако гладният вземе в ръката си тази книга, той веднага ще се нахрани. По какъв начин? Щом този човек носи в ръката си тази Свещена книга, все ще го срещне някой, ще се заинтересува от тази книга и ще го помоли да му прочете нещо. Като му прочете само една страница, този човек ще остане доволен и ще му каже: Заповядай у дома да те нагостя. Голяма сила крие в себе си тази Свещена книга!
към беседата >>
Следователно във всички неразумни работи има само един момент на действие, на проява.
Питам: тогава де седи силата на човека? Ако бомбата експлодира, това нейно качество ли е? По своя воля ли експлодира бомбата? Не, тя експлодира по волята на други същества. Щом веднъж експлодира, втори път не може да експлодира, губи силата си.
Следователно във всички неразумни работи има само един момент на действие, на проява.
След този момент всичко се свършва. В разумните постъпки на живота винаги има растене; в тях има вътрешна последователност. Ето защо във всеки живот, който не е съобразен с Божиите закони, между мислите и чувствата няма никаква връзка. Например срещате един човек, който иска да стане богат; срещате друг, който иска да стане пълен, да затлъстее. Ако питате богатия защо иска да стане богат, той не може да каже причините.
към беседата >>
Ако гладният вземе в ръката си тази книга, той веднага ще се нахрани.
Казвам: когато човек се научи да работи, той навсякъде ще срещне отворена врата. За изяснение на тази мисъл ще приведа следния пример. Представете си, че ви дават една Свещена книга, която съдържа в себе си всичкото знание на света. Ако болният човек вземе в ръката си тази книга, той веднага ще оздравее. Защо? – Тази книга съдържа в себе си енергия, която лекува.
Ако гладният вземе в ръката си тази книга, той веднага ще се нахрани.
По какъв начин? Щом този човек носи в ръката си тази Свещена книга, все ще го срещне някой, ще се заинтересува от тази книга и ще го помоли да му прочете нещо. Като му прочете само една страница, този човек ще остане доволен и ще му каже: Заповядай у дома да те нагостя. Голяма сила крие в себе си тази Свещена книга! Който иска да придобие световното знание, той трябва да носи в себе си тази Свещена книга и да я отваря при всеки даден случай.
към беседата >>
След този момент всичко се свършва.
Ако бомбата експлодира, това нейно качество ли е? По своя воля ли експлодира бомбата? Не, тя експлодира по волята на други същества. Щом веднъж експлодира, втори път не може да експлодира, губи силата си. Следователно във всички неразумни работи има само един момент на действие, на проява.
След този момент всичко се свършва.
В разумните постъпки на живота винаги има растене; в тях има вътрешна последователност. Ето защо във всеки живот, който не е съобразен с Божиите закони, между мислите и чувствата няма никаква връзка. Например срещате един човек, който иска да стане богат; срещате друг, който иска да стане пълен, да затлъстее. Ако питате богатия защо иска да стане богат, той не може да каже причините. Ако питате другия защо иска да напълнее, и той не може да обясни защо желае това.
към беседата >>
По какъв начин?
За изяснение на тази мисъл ще приведа следния пример. Представете си, че ви дават една Свещена книга, която съдържа в себе си всичкото знание на света. Ако болният човек вземе в ръката си тази книга, той веднага ще оздравее. Защо? – Тази книга съдържа в себе си енергия, която лекува. Ако гладният вземе в ръката си тази книга, той веднага ще се нахрани.
По какъв начин?
Щом този човек носи в ръката си тази Свещена книга, все ще го срещне някой, ще се заинтересува от тази книга и ще го помоли да му прочете нещо. Като му прочете само една страница, този човек ще остане доволен и ще му каже: Заповядай у дома да те нагостя. Голяма сила крие в себе си тази Свещена книга! Който иска да придобие световното знание, той трябва да носи в себе си тази Свещена книга и да я отваря при всеки даден случай. Този човек владее изкуството Магия.
към беседата >>
В разумните постъпки на живота винаги има растене; в тях има вътрешна последователност.
По своя воля ли експлодира бомбата? Не, тя експлодира по волята на други същества. Щом веднъж експлодира, втори път не може да експлодира, губи силата си. Следователно във всички неразумни работи има само един момент на действие, на проява. След този момент всичко се свършва.
В разумните постъпки на живота винаги има растене; в тях има вътрешна последователност.
Ето защо във всеки живот, който не е съобразен с Божиите закони, между мислите и чувствата няма никаква връзка. Например срещате един човек, който иска да стане богат; срещате друг, който иска да стане пълен, да затлъстее. Ако питате богатия защо иска да стане богат, той не може да каже причините. Ако питате другия защо иска да напълнее, и той не може да обясни защо желае това. И единият, и другият ще кажат, че така се живее добре, но с това животът им не се подобрява.
към беседата >>
Щом този човек носи в ръката си тази Свещена книга, все ще го срещне някой, ще се заинтересува от тази книга и ще го помоли да му прочете нещо.
Представете си, че ви дават една Свещена книга, която съдържа в себе си всичкото знание на света. Ако болният човек вземе в ръката си тази книга, той веднага ще оздравее. Защо? – Тази книга съдържа в себе си енергия, която лекува. Ако гладният вземе в ръката си тази книга, той веднага ще се нахрани. По какъв начин?
Щом този човек носи в ръката си тази Свещена книга, все ще го срещне някой, ще се заинтересува от тази книга и ще го помоли да му прочете нещо.
Като му прочете само една страница, този човек ще остане доволен и ще му каже: Заповядай у дома да те нагостя. Голяма сила крие в себе си тази Свещена книга! Който иска да придобие световното знание, той трябва да носи в себе си тази Свещена книга и да я отваря при всеки даден случай. Този човек владее изкуството Магия. Който отваря тази Свещена книга, за да чете и да се учи от нея, той може да се нарече Мъдрец.
към беседата >>
Ето защо във всеки живот, който не е съобразен с Божиите закони, между мислите и чувствата няма никаква връзка.
Не, тя експлодира по волята на други същества. Щом веднъж експлодира, втори път не може да експлодира, губи силата си. Следователно във всички неразумни работи има само един момент на действие, на проява. След този момент всичко се свършва. В разумните постъпки на живота винаги има растене; в тях има вътрешна последователност.
Ето защо във всеки живот, който не е съобразен с Божиите закони, между мислите и чувствата няма никаква връзка.
Например срещате един човек, който иска да стане богат; срещате друг, който иска да стане пълен, да затлъстее. Ако питате богатия защо иска да стане богат, той не може да каже причините. Ако питате другия защо иска да напълнее, и той не може да обясни защо желае това. И единият, и другият ще кажат, че така се живее добре, но с това животът им не се подобрява. Нито богатият, нито тлъстият, нито сухият човек живеят добре.
към беседата >>
Като му прочете само една страница, този човек ще остане доволен и ще му каже: Заповядай у дома да те нагостя.
Ако болният човек вземе в ръката си тази книга, той веднага ще оздравее. Защо? – Тази книга съдържа в себе си енергия, която лекува. Ако гладният вземе в ръката си тази книга, той веднага ще се нахрани. По какъв начин? Щом този човек носи в ръката си тази Свещена книга, все ще го срещне някой, ще се заинтересува от тази книга и ще го помоли да му прочете нещо.
Като му прочете само една страница, този човек ще остане доволен и ще му каже: Заповядай у дома да те нагостя.
Голяма сила крие в себе си тази Свещена книга! Който иска да придобие световното знание, той трябва да носи в себе си тази Свещена книга и да я отваря при всеки даден случай. Този човек владее изкуството Магия. Който отваря тази Свещена книга, за да чете и да се учи от нея, той може да се нарече Мъдрец. В тази книга се крие здравето, силата, знанието, богатството, които човек търси.
към беседата >>
Например срещате един човек, който иска да стане богат; срещате друг, който иска да стане пълен, да затлъстее.
Щом веднъж експлодира, втори път не може да експлодира, губи силата си. Следователно във всички неразумни работи има само един момент на действие, на проява. След този момент всичко се свършва. В разумните постъпки на живота винаги има растене; в тях има вътрешна последователност. Ето защо във всеки живот, който не е съобразен с Божиите закони, между мислите и чувствата няма никаква връзка.
Например срещате един човек, който иска да стане богат; срещате друг, който иска да стане пълен, да затлъстее.
Ако питате богатия защо иска да стане богат, той не може да каже причините. Ако питате другия защо иска да напълнее, и той не може да обясни защо желае това. И единият, и другият ще кажат, че така се живее добре, но с това животът им не се подобрява. Нито богатият, нито тлъстият, нито сухият човек живеят добре. Значи между мислите и чувствата на тия хора няма връзка.
към беседата >>
Голяма сила крие в себе си тази Свещена книга!
– Тази книга съдържа в себе си енергия, която лекува. Ако гладният вземе в ръката си тази книга, той веднага ще се нахрани. По какъв начин? Щом този човек носи в ръката си тази Свещена книга, все ще го срещне някой, ще се заинтересува от тази книга и ще го помоли да му прочете нещо. Като му прочете само една страница, този човек ще остане доволен и ще му каже: Заповядай у дома да те нагостя.
Голяма сила крие в себе си тази Свещена книга!
Който иска да придобие световното знание, той трябва да носи в себе си тази Свещена книга и да я отваря при всеки даден случай. Този човек владее изкуството Магия. Който отваря тази Свещена книга, за да чете и да се учи от нея, той може да се нарече Мъдрец. В тази книга се крие здравето, силата, знанието, богатството, които човек търси. Намери ли я веднъж, той трябва да я пази, да я прилага в живота си и да благодари на Бога, че е могъл да се домогне до нея.
към беседата >>
Ако питате богатия защо иска да стане богат, той не може да каже причините.
Следователно във всички неразумни работи има само един момент на действие, на проява. След този момент всичко се свършва. В разумните постъпки на живота винаги има растене; в тях има вътрешна последователност. Ето защо във всеки живот, който не е съобразен с Божиите закони, между мислите и чувствата няма никаква връзка. Например срещате един човек, който иска да стане богат; срещате друг, който иска да стане пълен, да затлъстее.
Ако питате богатия защо иска да стане богат, той не може да каже причините.
Ако питате другия защо иска да напълнее, и той не може да обясни защо желае това. И единият, и другият ще кажат, че така се живее добре, но с това животът им не се подобрява. Нито богатият, нито тлъстият, нито сухият човек живеят добре. Значи между мислите и чувствата на тия хора няма връзка. Впрочем мазнината е необходима за организма, както катранът е необходим за колелото да върви по-добре, но тази мазнина не трябва да бъде в излишък.
към беседата >>
Който иска да придобие световното знание, той трябва да носи в себе си тази Свещена книга и да я отваря при всеки даден случай.
Ако гладният вземе в ръката си тази книга, той веднага ще се нахрани. По какъв начин? Щом този човек носи в ръката си тази Свещена книга, все ще го срещне някой, ще се заинтересува от тази книга и ще го помоли да му прочете нещо. Като му прочете само една страница, този човек ще остане доволен и ще му каже: Заповядай у дома да те нагостя. Голяма сила крие в себе си тази Свещена книга!
Който иска да придобие световното знание, той трябва да носи в себе си тази Свещена книга и да я отваря при всеки даден случай.
Този човек владее изкуството Магия. Който отваря тази Свещена книга, за да чете и да се учи от нея, той може да се нарече Мъдрец. В тази книга се крие здравето, силата, знанието, богатството, които човек търси. Намери ли я веднъж, той трябва да я пази, да я прилага в живота си и да благодари на Бога, че е могъл да се домогне до нея.
към беседата >>
Ако питате другия защо иска да напълнее, и той не може да обясни защо желае това.
След този момент всичко се свършва. В разумните постъпки на живота винаги има растене; в тях има вътрешна последователност. Ето защо във всеки живот, който не е съобразен с Божиите закони, между мислите и чувствата няма никаква връзка. Например срещате един човек, който иска да стане богат; срещате друг, който иска да стане пълен, да затлъстее. Ако питате богатия защо иска да стане богат, той не може да каже причините.
Ако питате другия защо иска да напълнее, и той не може да обясни защо желае това.
И единият, и другият ще кажат, че така се живее добре, но с това животът им не се подобрява. Нито богатият, нито тлъстият, нито сухият човек живеят добре. Значи между мислите и чувствата на тия хора няма връзка. Впрочем мазнината е необходима за организма, както катранът е необходим за колелото да върви по-добре, но тази мазнина не трябва да бъде в излишък. Когато готви, домакинята сипва вода в яденето, да се свари добре, но тази вода не трябва да бъде в излишък.
към беседата >>
Този човек владее изкуството Магия.
По какъв начин? Щом този човек носи в ръката си тази Свещена книга, все ще го срещне някой, ще се заинтересува от тази книга и ще го помоли да му прочете нещо. Като му прочете само една страница, този човек ще остане доволен и ще му каже: Заповядай у дома да те нагостя. Голяма сила крие в себе си тази Свещена книга! Който иска да придобие световното знание, той трябва да носи в себе си тази Свещена книга и да я отваря при всеки даден случай.
Този човек владее изкуството Магия.
Който отваря тази Свещена книга, за да чете и да се учи от нея, той може да се нарече Мъдрец. В тази книга се крие здравето, силата, знанието, богатството, които човек търси. Намери ли я веднъж, той трябва да я пази, да я прилага в живота си и да благодари на Бога, че е могъл да се домогне до нея.
към беседата >>
И единият, и другият ще кажат, че така се живее добре, но с това животът им не се подобрява.
В разумните постъпки на живота винаги има растене; в тях има вътрешна последователност. Ето защо във всеки живот, който не е съобразен с Божиите закони, между мислите и чувствата няма никаква връзка. Например срещате един човек, който иска да стане богат; срещате друг, който иска да стане пълен, да затлъстее. Ако питате богатия защо иска да стане богат, той не може да каже причините. Ако питате другия защо иска да напълнее, и той не може да обясни защо желае това.
И единият, и другият ще кажат, че така се живее добре, но с това животът им не се подобрява.
Нито богатият, нито тлъстият, нито сухият човек живеят добре. Значи между мислите и чувствата на тия хора няма връзка. Впрочем мазнината е необходима за организма, както катранът е необходим за колелото да върви по-добре, но тази мазнина не трябва да бъде в излишък. Когато готви, домакинята сипва вода в яденето, да се свари добре, но тази вода не трябва да бъде в излишък.
към беседата >>
Който отваря тази Свещена книга, за да чете и да се учи от нея, той може да се нарече Мъдрец.
Щом този човек носи в ръката си тази Свещена книга, все ще го срещне някой, ще се заинтересува от тази книга и ще го помоли да му прочете нещо. Като му прочете само една страница, този човек ще остане доволен и ще му каже: Заповядай у дома да те нагостя. Голяма сила крие в себе си тази Свещена книга! Който иска да придобие световното знание, той трябва да носи в себе си тази Свещена книга и да я отваря при всеки даден случай. Този човек владее изкуството Магия.
Който отваря тази Свещена книга, за да чете и да се учи от нея, той може да се нарече Мъдрец.
В тази книга се крие здравето, силата, знанието, богатството, които човек търси. Намери ли я веднъж, той трябва да я пази, да я прилага в живота си и да благодари на Бога, че е могъл да се домогне до нея.
към беседата >>
3.
Едно стадо
,
НБ
, София, 23.1.1927г.,
Ние вземаме думата „верую” в най-широк смисъл.
Казвам: Всеки от вас трябва да има такова верую, което да го изведе на спасителния бряг. В какво вярвате, това е безразлично, стига вашето верую да ви изведе на спасителния бряг и да ви крепи в живота.
Ние вземаме думата „верую” в най-широк смисъл.
Казвате: Веднъж съм дошъл на земята, няма какво да правя, ще живея. – Добре, ако можеш да живееш, ти разбираш смисъла на живота; ако след 20 години умреш, ти се самозалъгваш. – Нищо от това, ще замина за другия свят. Ходил ли си друг път на онзи свят? – Не съм ходил, но сега мисля да отида.
към беседата >>
Някой става министър, или учител, или чиновник, за да му платят.
Госпожата забелязвала това и казвала на домашните си: Нашият слуга често отваря една малка книжка и чете от нея, но нищо от това, защото като работник, като слуга той е незаменим. В края на месеца госпожата пожелала да му плати, обаче той й казал: Много Ви благодаря, аз не искам пари. Това, което научих тук, ми е достатъчно възнаграждение. Едва сега госпожата разбрала, че техният слуга е човек от високо произхождение, дошъл между тях с цел да придобие известна опитност. С това искал да каже: Аз не се нуждая от пари; те са само за дребнави хора, за хора без убеждения.
Някой става министър, или учител, или чиновник, за да му платят.
Царският син, обаче, като душа, която съзнава единството си с Бога, не се нуждае от пари. Това се отнася до идейните хора, а обикновените хора нека работят, както разбират. Аз не говоря за буквата на нещата. Когато извършиш някаква работа, или някаква услуга идейно, и ти платят затова, ти можеш да вземеш парите, но важното е, като вършиш тази работа, да нямаш нито в душата си, нито в ума или в сърцето си някаква мисъл или някакво желание да ти платят. Върши всичко идейно, безкористно, та и когато ти плащат, или когато не ти плащат, да си готов, да не се смути духът ти.
към беседата >>
Казвате: Веднъж съм дошъл на земята, няма какво да правя, ще живея.
Казвам: Всеки от вас трябва да има такова верую, което да го изведе на спасителния бряг. В какво вярвате, това е безразлично, стига вашето верую да ви изведе на спасителния бряг и да ви крепи в живота. Ние вземаме думата „верую” в най-широк смисъл.
Казвате: Веднъж съм дошъл на земята, няма какво да правя, ще живея.
– Добре, ако можеш да живееш, ти разбираш смисъла на живота; ако след 20 години умреш, ти се самозалъгваш. – Нищо от това, ще замина за другия свят. Ходил ли си друг път на онзи свят? – Не съм ходил, но сега мисля да отида. – Ти никога не можеш да отидеш там, където не си ходил.
към беседата >>
Царският син, обаче, като душа, която съзнава единството си с Бога, не се нуждае от пари.
В края на месеца госпожата пожелала да му плати, обаче той й казал: Много Ви благодаря, аз не искам пари. Това, което научих тук, ми е достатъчно възнаграждение. Едва сега госпожата разбрала, че техният слуга е човек от високо произхождение, дошъл между тях с цел да придобие известна опитност. С това искал да каже: Аз не се нуждая от пари; те са само за дребнави хора, за хора без убеждения. Някой става министър, или учител, или чиновник, за да му платят.
Царският син, обаче, като душа, която съзнава единството си с Бога, не се нуждае от пари.
Това се отнася до идейните хора, а обикновените хора нека работят, както разбират. Аз не говоря за буквата на нещата. Когато извършиш някаква работа, или някаква услуга идейно, и ти платят затова, ти можеш да вземеш парите, но важното е, като вършиш тази работа, да нямаш нито в душата си, нито в ума или в сърцето си някаква мисъл или някакво желание да ти платят. Върши всичко идейно, безкористно, та и когато ти плащат, или когато не ти плащат, да си готов, да не се смути духът ти.
към беседата >>
– Добре, ако можеш да живееш, ти разбираш смисъла на живота; ако след 20 години умреш, ти се самозалъгваш.
Казвам: Всеки от вас трябва да има такова верую, което да го изведе на спасителния бряг. В какво вярвате, това е безразлично, стига вашето верую да ви изведе на спасителния бряг и да ви крепи в живота. Ние вземаме думата „верую” в най-широк смисъл. Казвате: Веднъж съм дошъл на земята, няма какво да правя, ще живея.
– Добре, ако можеш да живееш, ти разбираш смисъла на живота; ако след 20 години умреш, ти се самозалъгваш.
– Нищо от това, ще замина за другия свят. Ходил ли си друг път на онзи свят? – Не съм ходил, но сега мисля да отида. – Ти никога не можеш да отидеш там, където не си ходил. Христос казва: „Излязох от Отца си и при Него се връщам.” Той не отива на някое непознато място, но отива там, откъдето е дошъл.
към беседата >>
Това се отнася до идейните хора, а обикновените хора нека работят, както разбират.
Това, което научих тук, ми е достатъчно възнаграждение. Едва сега госпожата разбрала, че техният слуга е човек от високо произхождение, дошъл между тях с цел да придобие известна опитност. С това искал да каже: Аз не се нуждая от пари; те са само за дребнави хора, за хора без убеждения. Някой става министър, или учител, или чиновник, за да му платят. Царският син, обаче, като душа, която съзнава единството си с Бога, не се нуждае от пари.
Това се отнася до идейните хора, а обикновените хора нека работят, както разбират.
Аз не говоря за буквата на нещата. Когато извършиш някаква работа, или някаква услуга идейно, и ти платят затова, ти можеш да вземеш парите, но важното е, като вършиш тази работа, да нямаш нито в душата си, нито в ума или в сърцето си някаква мисъл или някакво желание да ти платят. Върши всичко идейно, безкористно, та и когато ти плащат, или когато не ти плащат, да си готов, да не се смути духът ти.
към беседата >>
– Нищо от това, ще замина за другия свят.
Казвам: Всеки от вас трябва да има такова верую, което да го изведе на спасителния бряг. В какво вярвате, това е безразлично, стига вашето верую да ви изведе на спасителния бряг и да ви крепи в живота. Ние вземаме думата „верую” в най-широк смисъл. Казвате: Веднъж съм дошъл на земята, няма какво да правя, ще живея. – Добре, ако можеш да живееш, ти разбираш смисъла на живота; ако след 20 години умреш, ти се самозалъгваш.
– Нищо от това, ще замина за другия свят.
Ходил ли си друг път на онзи свят? – Не съм ходил, но сега мисля да отида. – Ти никога не можеш да отидеш там, където не си ходил. Христос казва: „Излязох от Отца си и при Него се връщам.” Той не отива на някое непознато място, но отива там, откъдето е дошъл. Някой казва: Аз ще отида в рая.
към беседата >>
Аз не говоря за буквата на нещата.
Едва сега госпожата разбрала, че техният слуга е човек от високо произхождение, дошъл между тях с цел да придобие известна опитност. С това искал да каже: Аз не се нуждая от пари; те са само за дребнави хора, за хора без убеждения. Някой става министър, или учител, или чиновник, за да му платят. Царският син, обаче, като душа, която съзнава единството си с Бога, не се нуждае от пари. Това се отнася до идейните хора, а обикновените хора нека работят, както разбират.
Аз не говоря за буквата на нещата.
Когато извършиш някаква работа, или някаква услуга идейно, и ти платят затова, ти можеш да вземеш парите, но важното е, като вършиш тази работа, да нямаш нито в душата си, нито в ума или в сърцето си някаква мисъл или някакво желание да ти платят. Върши всичко идейно, безкористно, та и когато ти плащат, или когато не ти плащат, да си готов, да не се смути духът ти.
към беседата >>
Ходил ли си друг път на онзи свят?
В какво вярвате, това е безразлично, стига вашето верую да ви изведе на спасителния бряг и да ви крепи в живота. Ние вземаме думата „верую” в най-широк смисъл. Казвате: Веднъж съм дошъл на земята, няма какво да правя, ще живея. – Добре, ако можеш да живееш, ти разбираш смисъла на живота; ако след 20 години умреш, ти се самозалъгваш. – Нищо от това, ще замина за другия свят.
Ходил ли си друг път на онзи свят?
– Не съм ходил, но сега мисля да отида. – Ти никога не можеш да отидеш там, където не си ходил. Христос казва: „Излязох от Отца си и при Него се връщам.” Той не отива на някое непознато място, но отива там, откъдето е дошъл. Някой казва: Аз ще отида в рая. – Ходил ли си там?
към беседата >>
Когато извършиш някаква работа, или някаква услуга идейно, и ти платят затова, ти можеш да вземеш парите, но важното е, като вършиш тази работа, да нямаш нито в душата си, нито в ума или в сърцето си някаква мисъл или някакво желание да ти платят.
С това искал да каже: Аз не се нуждая от пари; те са само за дребнави хора, за хора без убеждения. Някой става министър, или учител, или чиновник, за да му платят. Царският син, обаче, като душа, която съзнава единството си с Бога, не се нуждае от пари. Това се отнася до идейните хора, а обикновените хора нека работят, както разбират. Аз не говоря за буквата на нещата.
Когато извършиш някаква работа, или някаква услуга идейно, и ти платят затова, ти можеш да вземеш парите, но важното е, като вършиш тази работа, да нямаш нито в душата си, нито в ума или в сърцето си някаква мисъл или някакво желание да ти платят.
Върши всичко идейно, безкористно, та и когато ти плащат, или когато не ти плащат, да си готов, да не се смути духът ти.
към беседата >>
– Не съм ходил, но сега мисля да отида.
Ние вземаме думата „верую” в най-широк смисъл. Казвате: Веднъж съм дошъл на земята, няма какво да правя, ще живея. – Добре, ако можеш да живееш, ти разбираш смисъла на живота; ако след 20 години умреш, ти се самозалъгваш. – Нищо от това, ще замина за другия свят. Ходил ли си друг път на онзи свят?
– Не съм ходил, но сега мисля да отида.
– Ти никога не можеш да отидеш там, където не си ходил. Христос казва: „Излязох от Отца си и при Него се връщам.” Той не отива на някое непознато място, но отива там, откъдето е дошъл. Някой казва: Аз ще отида в рая. – Ходил ли си там? – Не съм ходил.
към беседата >>
Върши всичко идейно, безкористно, та и когато ти плащат, или когато не ти плащат, да си готов, да не се смути духът ти.
Някой става министър, или учител, или чиновник, за да му платят. Царският син, обаче, като душа, която съзнава единството си с Бога, не се нуждае от пари. Това се отнася до идейните хора, а обикновените хора нека работят, както разбират. Аз не говоря за буквата на нещата. Когато извършиш някаква работа, или някаква услуга идейно, и ти платят затова, ти можеш да вземеш парите, но важното е, като вършиш тази работа, да нямаш нито в душата си, нито в ума или в сърцето си някаква мисъл или някакво желание да ти платят.
Върши всичко идейно, безкористно, та и когато ти плащат, или когато не ти плащат, да си готов, да не се смути духът ти.
към беседата >>
– Ти никога не можеш да отидеш там, където не си ходил.
Казвате: Веднъж съм дошъл на земята, няма какво да правя, ще живея. – Добре, ако можеш да живееш, ти разбираш смисъла на живота; ако след 20 години умреш, ти се самозалъгваш. – Нищо от това, ще замина за другия свят. Ходил ли си друг път на онзи свят? – Не съм ходил, но сега мисля да отида.
– Ти никога не можеш да отидеш там, където не си ходил.
Христос казва: „Излязох от Отца си и при Него се връщам.” Той не отива на някое непознато място, но отива там, откъдето е дошъл. Някой казва: Аз ще отида в рая. – Ходил ли си там? – Не съм ходил. – Щом не си ходил, и сега не можеш да отидеш.
към беседата >>
Казвам: Идейната, безкористната работа с нищо не се изплаща.
Казвам: Идейната, безкористната работа с нищо не се изплаща.
Как ще се изплати българският народ за моята 20 годишна работа сред него? Цели да се продадат българите пак не могат да ми се изплатят. Пък и аз не искам нищо за своята работа. Единственото нещо, което бих желал от българите е, да се научат да служат на Бога, да Го обичат, да бъдат разумни и да обикнат Истината. Могат ли да направят това, и аз ще бъда радостен, че след като съм проповядвал толкова години Истината, българите са ме разбрали.
към беседата >>
Христос казва: „Излязох от Отца си и при Него се връщам.” Той не отива на някое непознато място, но отива там, откъдето е дошъл.
– Добре, ако можеш да живееш, ти разбираш смисъла на живота; ако след 20 години умреш, ти се самозалъгваш. – Нищо от това, ще замина за другия свят. Ходил ли си друг път на онзи свят? – Не съм ходил, но сега мисля да отида. – Ти никога не можеш да отидеш там, където не си ходил.
Христос казва: „Излязох от Отца си и при Него се връщам.” Той не отива на някое непознато място, но отива там, откъдето е дошъл.
Някой казва: Аз ще отида в рая. – Ходил ли си там? – Не съм ходил. – Щом не си ходил, и сега не можеш да отидеш. Други пък казват за себе си: Аз съм грешник, или аз съм праведник.
към беседата >>
Как ще се изплати българският народ за моята 20 годишна работа сред него?
Казвам: Идейната, безкористната работа с нищо не се изплаща.
Как ще се изплати българският народ за моята 20 годишна работа сред него?
Цели да се продадат българите пак не могат да ми се изплатят. Пък и аз не искам нищо за своята работа. Единственото нещо, което бих желал от българите е, да се научат да служат на Бога, да Го обичат, да бъдат разумни и да обикнат Истината. Могат ли да направят това, и аз ще бъда радостен, че след като съм проповядвал толкова години Истината, българите са ме разбрали. Що се отнася до въпроса, как ще се прехранвам и какво ще ям, това е най-лесната работа.
към беседата >>
Някой казва: Аз ще отида в рая.
– Нищо от това, ще замина за другия свят. Ходил ли си друг път на онзи свят? – Не съм ходил, но сега мисля да отида. – Ти никога не можеш да отидеш там, където не си ходил. Христос казва: „Излязох от Отца си и при Него се връщам.” Той не отива на някое непознато място, но отива там, откъдето е дошъл.
Някой казва: Аз ще отида в рая.
– Ходил ли си там? – Не съм ходил. – Щом не си ходил, и сега не можеш да отидеш. Други пък казват за себе си: Аз съм грешник, или аз съм праведник. Питам: Кога и как научихте, че сте грешници?
към беседата >>
Цели да се продадат българите пак не могат да ми се изплатят.
Казвам: Идейната, безкористната работа с нищо не се изплаща. Как ще се изплати българският народ за моята 20 годишна работа сред него?
Цели да се продадат българите пак не могат да ми се изплатят.
Пък и аз не искам нищо за своята работа. Единственото нещо, което бих желал от българите е, да се научат да служат на Бога, да Го обичат, да бъдат разумни и да обикнат Истината. Могат ли да направят това, и аз ще бъда радостен, че след като съм проповядвал толкова години Истината, българите са ме разбрали. Що се отнася до въпроса, как ще се прехранвам и какво ще ям, това е най-лесната работа. Аз не се нуждая от много храна.
към беседата >>
– Ходил ли си там?
Ходил ли си друг път на онзи свят? – Не съм ходил, но сега мисля да отида. – Ти никога не можеш да отидеш там, където не си ходил. Христос казва: „Излязох от Отца си и при Него се връщам.” Той не отива на някое непознато място, но отива там, откъдето е дошъл. Някой казва: Аз ще отида в рая.
– Ходил ли си там?
– Не съм ходил. – Щом не си ходил, и сега не можеш да отидеш. Други пък казват за себе си: Аз съм грешник, или аз съм праведник. Питам: Кога и как научихте, че сте грешници? Или, кога и как научихте, че сте праведни?
към беседата >>
Пък и аз не искам нищо за своята работа.
Казвам: Идейната, безкористната работа с нищо не се изплаща. Как ще се изплати българският народ за моята 20 годишна работа сред него? Цели да се продадат българите пак не могат да ми се изплатят.
Пък и аз не искам нищо за своята работа.
Единственото нещо, което бих желал от българите е, да се научат да служат на Бога, да Го обичат, да бъдат разумни и да обикнат Истината. Могат ли да направят това, и аз ще бъда радостен, че след като съм проповядвал толкова години Истината, българите са ме разбрали. Що се отнася до въпроса, как ще се прехранвам и какво ще ям, това е най-лесната работа. Аз не се нуждая от много храна. Щом искам да хапна нещо, ще отида при едно орехово или ябълково дърво и ще го попитам: Позволяваш ли да си избера няколко от твоите плодове?
към беседата >>
– Не съм ходил.
– Не съм ходил, но сега мисля да отида. – Ти никога не можеш да отидеш там, където не си ходил. Христос казва: „Излязох от Отца си и при Него се връщам.” Той не отива на някое непознато място, но отива там, откъдето е дошъл. Някой казва: Аз ще отида в рая. – Ходил ли си там?
– Не съм ходил.
– Щом не си ходил, и сега не можеш да отидеш. Други пък казват за себе си: Аз съм грешник, или аз съм праведник. Питам: Кога и как научихте, че сте грешници? Или, кога и как научихте, че сте праведни? Да мислите така, това са човешки заблуждения, човешки изобретения.
към беседата >>
Единственото нещо, което бих желал от българите е, да се научат да служат на Бога, да Го обичат, да бъдат разумни и да обикнат Истината.
Казвам: Идейната, безкористната работа с нищо не се изплаща. Как ще се изплати българският народ за моята 20 годишна работа сред него? Цели да се продадат българите пак не могат да ми се изплатят. Пък и аз не искам нищо за своята работа.
Единственото нещо, което бих желал от българите е, да се научат да служат на Бога, да Го обичат, да бъдат разумни и да обикнат Истината.
Могат ли да направят това, и аз ще бъда радостен, че след като съм проповядвал толкова години Истината, българите са ме разбрали. Що се отнася до въпроса, как ще се прехранвам и какво ще ям, това е най-лесната работа. Аз не се нуждая от много храна. Щом искам да хапна нещо, ще отида при едно орехово или ябълково дърво и ще го попитам: Позволяваш ли да си избера няколко от твоите плодове? Щом ми позволят, ще си избера два-три ореха, или две-три ябълки и то най-хубавите от цялото дърво.
към беседата >>
– Щом не си ходил, и сега не можеш да отидеш.
– Ти никога не можеш да отидеш там, където не си ходил. Христос казва: „Излязох от Отца си и при Него се връщам.” Той не отива на някое непознато място, но отива там, откъдето е дошъл. Някой казва: Аз ще отида в рая. – Ходил ли си там? – Не съм ходил.
– Щом не си ходил, и сега не можеш да отидеш.
Други пък казват за себе си: Аз съм грешник, или аз съм праведник. Питам: Кога и как научихте, че сте грешници? Или, кога и как научихте, че сте праведни? Да мислите така, това са човешки заблуждения, човешки изобретения. Ние наричаме грешник този човек, който не върши волята Божия; праведник наричаме този, който изпълнява волята Божия.
към беседата >>
Могат ли да направят това, и аз ще бъда радостен, че след като съм проповядвал толкова години Истината, българите са ме разбрали.
Казвам: Идейната, безкористната работа с нищо не се изплаща. Как ще се изплати българският народ за моята 20 годишна работа сред него? Цели да се продадат българите пак не могат да ми се изплатят. Пък и аз не искам нищо за своята работа. Единственото нещо, което бих желал от българите е, да се научат да служат на Бога, да Го обичат, да бъдат разумни и да обикнат Истината.
Могат ли да направят това, и аз ще бъда радостен, че след като съм проповядвал толкова години Истината, българите са ме разбрали.
Що се отнася до въпроса, как ще се прехранвам и какво ще ям, това е най-лесната работа. Аз не се нуждая от много храна. Щом искам да хапна нещо, ще отида при едно орехово или ябълково дърво и ще го попитам: Позволяваш ли да си избера няколко от твоите плодове? Щом ми позволят, ще си избера два-три ореха, или две-три ябълки и то най-хубавите от цялото дърво. Аз не ям всичко: малко ям и то най-хубавото, най-чистото.
към беседата >>
Други пък казват за себе си: Аз съм грешник, или аз съм праведник.
Христос казва: „Излязох от Отца си и при Него се връщам.” Той не отива на някое непознато място, но отива там, откъдето е дошъл. Някой казва: Аз ще отида в рая. – Ходил ли си там? – Не съм ходил. – Щом не си ходил, и сега не можеш да отидеш.
Други пък казват за себе си: Аз съм грешник, или аз съм праведник.
Питам: Кога и как научихте, че сте грешници? Или, кога и как научихте, че сте праведни? Да мислите така, това са човешки заблуждения, човешки изобретения. Ние наричаме грешник този човек, който не върши волята Божия; праведник наричаме този, който изпълнява волята Божия. Думите „праведник и грешник” изразяват състояния, но не и качества на човешката душа.
към беседата >>
Що се отнася до въпроса, как ще се прехранвам и какво ще ям, това е най-лесната работа.
Как ще се изплати българският народ за моята 20 годишна работа сред него? Цели да се продадат българите пак не могат да ми се изплатят. Пък и аз не искам нищо за своята работа. Единственото нещо, което бих желал от българите е, да се научат да служат на Бога, да Го обичат, да бъдат разумни и да обикнат Истината. Могат ли да направят това, и аз ще бъда радостен, че след като съм проповядвал толкова години Истината, българите са ме разбрали.
Що се отнася до въпроса, как ще се прехранвам и какво ще ям, това е най-лесната работа.
Аз не се нуждая от много храна. Щом искам да хапна нещо, ще отида при едно орехово или ябълково дърво и ще го попитам: Позволяваш ли да си избера няколко от твоите плодове? Щом ми позволят, ще си избера два-три ореха, или две-три ябълки и то най-хубавите от цялото дърво. Аз не ям всичко: малко ям и то най-хубавото, най-чистото. Казвате, че някоя ябълка или круша, например, е родила много плодове.
към беседата >>
Питам: Кога и как научихте, че сте грешници?
Някой казва: Аз ще отида в рая. – Ходил ли си там? – Не съм ходил. – Щом не си ходил, и сега не можеш да отидеш. Други пък казват за себе си: Аз съм грешник, или аз съм праведник.
Питам: Кога и как научихте, че сте грешници?
Или, кога и как научихте, че сте праведни? Да мислите така, това са човешки заблуждения, човешки изобретения. Ние наричаме грешник този човек, който не върши волята Божия; праведник наричаме този, който изпълнява волята Божия. Думите „праведник и грешник” изразяват състояния, но не и качества на човешката душа. Когато хората казват за някого, че е праведен, с това те искат да представят, че в кръвта на този човек прониква това състояние, а не че той изпълнява волята Божия.
към беседата >>
Аз не се нуждая от много храна.
Цели да се продадат българите пак не могат да ми се изплатят. Пък и аз не искам нищо за своята работа. Единственото нещо, което бих желал от българите е, да се научат да служат на Бога, да Го обичат, да бъдат разумни и да обикнат Истината. Могат ли да направят това, и аз ще бъда радостен, че след като съм проповядвал толкова години Истината, българите са ме разбрали. Що се отнася до въпроса, как ще се прехранвам и какво ще ям, това е най-лесната работа.
Аз не се нуждая от много храна.
Щом искам да хапна нещо, ще отида при едно орехово или ябълково дърво и ще го попитам: Позволяваш ли да си избера няколко от твоите плодове? Щом ми позволят, ще си избера два-три ореха, или две-три ябълки и то най-хубавите от цялото дърво. Аз не ям всичко: малко ям и то най-хубавото, най-чистото. Казвате, че някоя ябълка или круша, например, е родила много плодове. Плодовете може да са много, но всички не носят благословение.
към беседата >>
Или, кога и как научихте, че сте праведни?
– Ходил ли си там? – Не съм ходил. – Щом не си ходил, и сега не можеш да отидеш. Други пък казват за себе си: Аз съм грешник, или аз съм праведник. Питам: Кога и как научихте, че сте грешници?
Или, кога и как научихте, че сте праведни?
Да мислите така, това са човешки заблуждения, човешки изобретения. Ние наричаме грешник този човек, който не върши волята Божия; праведник наричаме този, който изпълнява волята Божия. Думите „праведник и грешник” изразяват състояния, но не и качества на човешката душа. Когато хората казват за някого, че е праведен, с това те искат да представят, че в кръвта на този човек прониква това състояние, а не че той изпълнява волята Божия.
към беседата >>
Щом искам да хапна нещо, ще отида при едно орехово или ябълково дърво и ще го попитам: Позволяваш ли да си избера няколко от твоите плодове?
Пък и аз не искам нищо за своята работа. Единственото нещо, което бих желал от българите е, да се научат да служат на Бога, да Го обичат, да бъдат разумни и да обикнат Истината. Могат ли да направят това, и аз ще бъда радостен, че след като съм проповядвал толкова години Истината, българите са ме разбрали. Що се отнася до въпроса, как ще се прехранвам и какво ще ям, това е най-лесната работа. Аз не се нуждая от много храна.
Щом искам да хапна нещо, ще отида при едно орехово или ябълково дърво и ще го попитам: Позволяваш ли да си избера няколко от твоите плодове?
Щом ми позволят, ще си избера два-три ореха, или две-три ябълки и то най-хубавите от цялото дърво. Аз не ям всичко: малко ям и то най-хубавото, най-чистото. Казвате, че някоя ябълка или круша, например, е родила много плодове. Плодовете може да са много, но всички не носят благословение. Има известни моменти в живота на плодните дървета, когато, ако те родят, плодовете им носят благословение; има моменти пък, когато плодовете на дърветата носят смърт за човека.
към беседата >>
Да мислите така, това са човешки заблуждения, човешки изобретения.
– Не съм ходил. – Щом не си ходил, и сега не можеш да отидеш. Други пък казват за себе си: Аз съм грешник, или аз съм праведник. Питам: Кога и как научихте, че сте грешници? Или, кога и как научихте, че сте праведни?
Да мислите така, това са човешки заблуждения, човешки изобретения.
Ние наричаме грешник този човек, който не върши волята Божия; праведник наричаме този, който изпълнява волята Божия. Думите „праведник и грешник” изразяват състояния, но не и качества на човешката душа. Когато хората казват за някого, че е праведен, с това те искат да представят, че в кръвта на този човек прониква това състояние, а не че той изпълнява волята Божия.
към беседата >>
Щом ми позволят, ще си избера два-три ореха, или две-три ябълки и то най-хубавите от цялото дърво.
Единственото нещо, което бих желал от българите е, да се научат да служат на Бога, да Го обичат, да бъдат разумни и да обикнат Истината. Могат ли да направят това, и аз ще бъда радостен, че след като съм проповядвал толкова години Истината, българите са ме разбрали. Що се отнася до въпроса, как ще се прехранвам и какво ще ям, това е най-лесната работа. Аз не се нуждая от много храна. Щом искам да хапна нещо, ще отида при едно орехово или ябълково дърво и ще го попитам: Позволяваш ли да си избера няколко от твоите плодове?
Щом ми позволят, ще си избера два-три ореха, или две-три ябълки и то най-хубавите от цялото дърво.
Аз не ям всичко: малко ям и то най-хубавото, най-чистото. Казвате, че някоя ябълка или круша, например, е родила много плодове. Плодовете може да са много, но всички не носят благословение. Има известни моменти в живота на плодните дървета, когато, ако те родят, плодовете им носят благословение; има моменти пък, когато плодовете на дърветата носят смърт за човека. Само безсмъртният човек разбира, кое е смъртно и кое безсмъртно.
към беседата >>
Ние наричаме грешник този човек, който не върши волята Божия; праведник наричаме този, който изпълнява волята Божия.
– Щом не си ходил, и сега не можеш да отидеш. Други пък казват за себе си: Аз съм грешник, или аз съм праведник. Питам: Кога и как научихте, че сте грешници? Или, кога и как научихте, че сте праведни? Да мислите така, това са човешки заблуждения, човешки изобретения.
Ние наричаме грешник този човек, който не върши волята Божия; праведник наричаме този, който изпълнява волята Божия.
Думите „праведник и грешник” изразяват състояния, но не и качества на човешката душа. Когато хората казват за някого, че е праведен, с това те искат да представят, че в кръвта на този човек прониква това състояние, а не че той изпълнява волята Божия.
към беседата >>
Аз не ям всичко: малко ям и то най-хубавото, най-чистото.
Могат ли да направят това, и аз ще бъда радостен, че след като съм проповядвал толкова години Истината, българите са ме разбрали. Що се отнася до въпроса, как ще се прехранвам и какво ще ям, това е най-лесната работа. Аз не се нуждая от много храна. Щом искам да хапна нещо, ще отида при едно орехово или ябълково дърво и ще го попитам: Позволяваш ли да си избера няколко от твоите плодове? Щом ми позволят, ще си избера два-три ореха, или две-три ябълки и то най-хубавите от цялото дърво.
Аз не ям всичко: малко ям и то най-хубавото, най-чистото.
Казвате, че някоя ябълка или круша, например, е родила много плодове. Плодовете може да са много, но всички не носят благословение. Има известни моменти в живота на плодните дървета, когато, ако те родят, плодовете им носят благословение; има моменти пък, когато плодовете на дърветата носят смърт за човека. Само безсмъртният човек разбира, кое е смъртно и кое безсмъртно. Човек, на когото очите светят, като види месо, той не може да намери Бога.
към беседата >>
Думите „праведник и грешник” изразяват състояния, но не и качества на човешката душа.
Други пък казват за себе си: Аз съм грешник, или аз съм праведник. Питам: Кога и как научихте, че сте грешници? Или, кога и как научихте, че сте праведни? Да мислите така, това са човешки заблуждения, човешки изобретения. Ние наричаме грешник този човек, който не върши волята Божия; праведник наричаме този, който изпълнява волята Божия.
Думите „праведник и грешник” изразяват състояния, но не и качества на човешката душа.
Когато хората казват за някого, че е праведен, с това те искат да представят, че в кръвта на този човек прониква това състояние, а не че той изпълнява волята Божия.
към беседата >>
Казвате, че някоя ябълка или круша, например, е родила много плодове.
Що се отнася до въпроса, как ще се прехранвам и какво ще ям, това е най-лесната работа. Аз не се нуждая от много храна. Щом искам да хапна нещо, ще отида при едно орехово или ябълково дърво и ще го попитам: Позволяваш ли да си избера няколко от твоите плодове? Щом ми позволят, ще си избера два-три ореха, или две-три ябълки и то най-хубавите от цялото дърво. Аз не ям всичко: малко ям и то най-хубавото, най-чистото.
Казвате, че някоя ябълка или круша, например, е родила много плодове.
Плодовете може да са много, но всички не носят благословение. Има известни моменти в живота на плодните дървета, когато, ако те родят, плодовете им носят благословение; има моменти пък, когато плодовете на дърветата носят смърт за човека. Само безсмъртният човек разбира, кое е смъртно и кое безсмъртно. Човек, на когото очите светят, като види месо, той не може да намери Бога. Този човек няма съзнание за нещо високо, за нещо идеално в живота си.
към беседата >>
Когато хората казват за някого, че е праведен, с това те искат да представят, че в кръвта на този човек прониква това състояние, а не че той изпълнява волята Божия.
Питам: Кога и как научихте, че сте грешници? Или, кога и как научихте, че сте праведни? Да мислите така, това са човешки заблуждения, човешки изобретения. Ние наричаме грешник този човек, който не върши волята Божия; праведник наричаме този, който изпълнява волята Божия. Думите „праведник и грешник” изразяват състояния, но не и качества на човешката душа.
Когато хората казват за някого, че е праведен, с това те искат да представят, че в кръвта на този човек прониква това състояние, а не че той изпълнява волята Божия.
към беседата >>
Плодовете може да са много, но всички не носят благословение.
Аз не се нуждая от много храна. Щом искам да хапна нещо, ще отида при едно орехово или ябълково дърво и ще го попитам: Позволяваш ли да си избера няколко от твоите плодове? Щом ми позволят, ще си избера два-три ореха, или две-три ябълки и то най-хубавите от цялото дърво. Аз не ям всичко: малко ям и то най-хубавото, най-чистото. Казвате, че някоя ябълка или круша, например, е родила много плодове.
Плодовете може да са много, но всички не носят благословение.
Има известни моменти в живота на плодните дървета, когато, ако те родят, плодовете им носят благословение; има моменти пък, когато плодовете на дърветата носят смърт за човека. Само безсмъртният човек разбира, кое е смъртно и кое безсмъртно. Човек, на когото очите светят, като види месо, той не може да намери Бога. Този човек няма съзнание за нещо високо, за нещо идеално в живота си. Мнозина мислят, че и да ядат месо, пак могат да бъдат духовни, морални и добри хора.
към беседата >>
За друг някой казвате: Този човек е много добър.
За друг някой казвате: Този човек е много добър.
Как проверихте това? Добротата не е нещо материално. Във великото единство на живота добродетелта не може да се ограничи само в един акт. Казвате: Този човек е добър, защото ми даде пари. – Добрият човек не дава пари.
към беседата >>
Има известни моменти в живота на плодните дървета, когато, ако те родят, плодовете им носят благословение; има моменти пък, когато плодовете на дърветата носят смърт за човека.
Щом искам да хапна нещо, ще отида при едно орехово или ябълково дърво и ще го попитам: Позволяваш ли да си избера няколко от твоите плодове? Щом ми позволят, ще си избера два-три ореха, или две-три ябълки и то най-хубавите от цялото дърво. Аз не ям всичко: малко ям и то най-хубавото, най-чистото. Казвате, че някоя ябълка или круша, например, е родила много плодове. Плодовете може да са много, но всички не носят благословение.
Има известни моменти в живота на плодните дървета, когато, ако те родят, плодовете им носят благословение; има моменти пък, когато плодовете на дърветата носят смърт за човека.
Само безсмъртният човек разбира, кое е смъртно и кое безсмъртно. Човек, на когото очите светят, като види месо, той не може да намери Бога. Този човек няма съзнание за нещо високо, за нещо идеално в живота си. Мнозина мислят, че и да ядат месо, пак могат да бъдат духовни, морални и добри хора. Ако е така, тогава и вълкът може да каже: Аз ще ям овце, и пак ще бъда добър.
към беседата >>
Как проверихте това?
За друг някой казвате: Този човек е много добър.
Как проверихте това?
Добротата не е нещо материално. Във великото единство на живота добродетелта не може да се ограничи само в един акт. Казвате: Този човек е добър, защото ми даде пари. – Добрият човек не дава пари. В друг случай казвате: Моята майка е добра, защото ме роди.
към беседата >>
Само безсмъртният човек разбира, кое е смъртно и кое безсмъртно.
Щом ми позволят, ще си избера два-три ореха, или две-три ябълки и то най-хубавите от цялото дърво. Аз не ям всичко: малко ям и то най-хубавото, най-чистото. Казвате, че някоя ябълка или круша, например, е родила много плодове. Плодовете може да са много, но всички не носят благословение. Има известни моменти в живота на плодните дървета, когато, ако те родят, плодовете им носят благословение; има моменти пък, когато плодовете на дърветата носят смърт за човека.
Само безсмъртният човек разбира, кое е смъртно и кое безсмъртно.
Човек, на когото очите светят, като види месо, той не може да намери Бога. Този човек няма съзнание за нещо високо, за нещо идеално в живота си. Мнозина мислят, че и да ядат месо, пак могат да бъдат духовни, морални и добри хора. Ако е така, тогава и вълкът може да каже: Аз ще ям овце, и пак ще бъда добър. Това не е философия.
към беседата >>
Добротата не е нещо материално.
За друг някой казвате: Този човек е много добър. Как проверихте това?
Добротата не е нещо материално.
Във великото единство на живота добродетелта не може да се ограничи само в един акт. Казвате: Този човек е добър, защото ми даде пари. – Добрият човек не дава пари. В друг случай казвате: Моята майка е добра, защото ме роди. – Добрата майка не ражда.
към беседата >>
Човек, на когото очите светят, като види месо, той не може да намери Бога.
Аз не ям всичко: малко ям и то най-хубавото, най-чистото. Казвате, че някоя ябълка или круша, например, е родила много плодове. Плодовете може да са много, но всички не носят благословение. Има известни моменти в живота на плодните дървета, когато, ако те родят, плодовете им носят благословение; има моменти пък, когато плодовете на дърветата носят смърт за човека. Само безсмъртният човек разбира, кое е смъртно и кое безсмъртно.
Човек, на когото очите светят, като види месо, той не може да намери Бога.
Този човек няма съзнание за нещо високо, за нещо идеално в живота си. Мнозина мислят, че и да ядат месо, пак могат да бъдат духовни, морални и добри хора. Ако е така, тогава и вълкът може да каже: Аз ще ям овце, и пак ще бъда добър. Това не е философия. Разумните хора казват: Великата философия на живота седи в единението.
към беседата >>
Във великото единство на живота добродетелта не може да се ограничи само в един акт.
За друг някой казвате: Този човек е много добър. Как проверихте това? Добротата не е нещо материално.
Във великото единство на живота добродетелта не може да се ограничи само в един акт.
Казвате: Този човек е добър, защото ми даде пари. – Добрият човек не дава пари. В друг случай казвате: Моята майка е добра, защото ме роди. – Добрата майка не ражда. Вие разбирате думата „раждане” в буквален смисъл.
към беседата >>
Този човек няма съзнание за нещо високо, за нещо идеално в живота си.
Казвате, че някоя ябълка или круша, например, е родила много плодове. Плодовете може да са много, но всички не носят благословение. Има известни моменти в живота на плодните дървета, когато, ако те родят, плодовете им носят благословение; има моменти пък, когато плодовете на дърветата носят смърт за човека. Само безсмъртният човек разбира, кое е смъртно и кое безсмъртно. Човек, на когото очите светят, като види месо, той не може да намери Бога.
Този човек няма съзнание за нещо високо, за нещо идеално в живота си.
Мнозина мислят, че и да ядат месо, пак могат да бъдат духовни, морални и добри хора. Ако е така, тогава и вълкът може да каже: Аз ще ям овце, и пак ще бъда добър. Това не е философия. Разумните хора казват: Великата философия на живота седи в единението. Който живее според тази философия, той трябва да служи на Бога даром.
към беседата >>
Казвате: Този човек е добър, защото ми даде пари.
За друг някой казвате: Този човек е много добър. Как проверихте това? Добротата не е нещо материално. Във великото единство на живота добродетелта не може да се ограничи само в един акт.
Казвате: Този човек е добър, защото ми даде пари.
– Добрият човек не дава пари. В друг случай казвате: Моята майка е добра, защото ме роди. – Добрата майка не ражда. Вие разбирате думата „раждане” в буквален смисъл. Истинско раждане подразбира да родиш дете, което никой не може да го отнеме.
към беседата >>
Мнозина мислят, че и да ядат месо, пак могат да бъдат духовни, морални и добри хора.
Плодовете може да са много, но всички не носят благословение. Има известни моменти в живота на плодните дървета, когато, ако те родят, плодовете им носят благословение; има моменти пък, когато плодовете на дърветата носят смърт за човека. Само безсмъртният човек разбира, кое е смъртно и кое безсмъртно. Човек, на когото очите светят, като види месо, той не може да намери Бога. Този човек няма съзнание за нещо високо, за нещо идеално в живота си.
Мнозина мислят, че и да ядат месо, пак могат да бъдат духовни, морални и добри хора.
Ако е така, тогава и вълкът може да каже: Аз ще ям овце, и пак ще бъда добър. Това не е философия. Разумните хора казват: Великата философия на живота седи в единението. Който живее според тази философия, той трябва да служи на Бога даром. Да служиш даром, това не подразбира да служиш безплатно.
към беседата >>
– Добрият човек не дава пари.
За друг някой казвате: Този човек е много добър. Как проверихте това? Добротата не е нещо материално. Във великото единство на живота добродетелта не може да се ограничи само в един акт. Казвате: Този човек е добър, защото ми даде пари.
– Добрият човек не дава пари.
В друг случай казвате: Моята майка е добра, защото ме роди. – Добрата майка не ражда. Вие разбирате думата „раждане” в буквален смисъл. Истинско раждане подразбира да родиш дете, което никой не може да го отнеме. Могат ли да вземат детето ти, това значи „добиване”, а не раждане.
към беседата >>
Ако е така, тогава и вълкът може да каже: Аз ще ям овце, и пак ще бъда добър.
Има известни моменти в живота на плодните дървета, когато, ако те родят, плодовете им носят благословение; има моменти пък, когато плодовете на дърветата носят смърт за човека. Само безсмъртният човек разбира, кое е смъртно и кое безсмъртно. Човек, на когото очите светят, като види месо, той не може да намери Бога. Този човек няма съзнание за нещо високо, за нещо идеално в живота си. Мнозина мислят, че и да ядат месо, пак могат да бъдат духовни, морални и добри хора.
Ако е така, тогава и вълкът може да каже: Аз ще ям овце, и пак ще бъда добър.
Това не е философия. Разумните хора казват: Великата философия на живота седи в единението. Който живее според тази философия, той трябва да служи на Бога даром. Да служиш даром, това не подразбира да служиш безплатно. Да ти се плаща, това подразбира смърт; даром да работиш, това подразбира живот, да получаваш нещо живо, което носи в себе си живот.
към беседата >>
В друг случай казвате: Моята майка е добра, защото ме роди.
Как проверихте това? Добротата не е нещо материално. Във великото единство на живота добродетелта не може да се ограничи само в един акт. Казвате: Този човек е добър, защото ми даде пари. – Добрият човек не дава пари.
В друг случай казвате: Моята майка е добра, защото ме роди.
– Добрата майка не ражда. Вие разбирате думата „раждане” в буквален смисъл. Истинско раждане подразбира да родиш дете, което никой не може да го отнеме. Могат ли да вземат детето ти, това значи „добиване”, а не раждане. Раждането подразбира идея, която може да расте.
към беседата >>
Това не е философия.
Само безсмъртният човек разбира, кое е смъртно и кое безсмъртно. Човек, на когото очите светят, като види месо, той не може да намери Бога. Този човек няма съзнание за нещо високо, за нещо идеално в живота си. Мнозина мислят, че и да ядат месо, пак могат да бъдат духовни, морални и добри хора. Ако е така, тогава и вълкът може да каже: Аз ще ям овце, и пак ще бъда добър.
Това не е философия.
Разумните хора казват: Великата философия на живота седи в единението. Който живее според тази философия, той трябва да служи на Бога даром. Да служиш даром, това не подразбира да служиш безплатно. Да ти се плаща, това подразбира смърт; даром да работиш, това подразбира живот, да получаваш нещо живо, което носи в себе си живот. Някой ми работи даром.
към беседата >>
– Добрата майка не ражда.
Добротата не е нещо материално. Във великото единство на живота добродетелта не може да се ограничи само в един акт. Казвате: Този човек е добър, защото ми даде пари. – Добрият човек не дава пари. В друг случай казвате: Моята майка е добра, защото ме роди.
– Добрата майка не ражда.
Вие разбирате думата „раждане” в буквален смисъл. Истинско раждане подразбира да родиш дете, което никой не може да го отнеме. Могат ли да вземат детето ти, това значи „добиване”, а не раждане. Раждането подразбира идея, която може да расте. В която ръка, глава или душа влезе тази идея, тя може да се разширява, да стане толкова велика, че всеки, който се опита да я вземе, да я открадне, дълго време ще помни какво е направил.
към беседата >>
Разумните хора казват: Великата философия на живота седи в единението.
Човек, на когото очите светят, като види месо, той не може да намери Бога. Този човек няма съзнание за нещо високо, за нещо идеално в живота си. Мнозина мислят, че и да ядат месо, пак могат да бъдат духовни, морални и добри хора. Ако е така, тогава и вълкът може да каже: Аз ще ям овце, и пак ще бъда добър. Това не е философия.
Разумните хора казват: Великата философия на живота седи в единението.
Който живее според тази философия, той трябва да служи на Бога даром. Да служиш даром, това не подразбира да служиш безплатно. Да ти се плаща, това подразбира смърт; даром да работиш, това подразбира живот, да получаваш нещо живо, което носи в себе си живот. Някой ми работи даром. Това значи: той ми работи от любов, и аз му се отплащам с любов; той ми работи с живот, и аз му се изплащам с живот.
към беседата >>
Вие разбирате думата „раждане” в буквален смисъл.
Във великото единство на живота добродетелта не може да се ограничи само в един акт. Казвате: Този човек е добър, защото ми даде пари. – Добрият човек не дава пари. В друг случай казвате: Моята майка е добра, защото ме роди. – Добрата майка не ражда.
Вие разбирате думата „раждане” в буквален смисъл.
Истинско раждане подразбира да родиш дете, което никой не може да го отнеме. Могат ли да вземат детето ти, това значи „добиване”, а не раждане. Раждането подразбира идея, която може да расте. В която ръка, глава или душа влезе тази идея, тя може да се разширява, да стане толкова велика, че всеки, който се опита да я вземе, да я открадне, дълго време ще помни какво е направил. Казва се в Писанието: „Роденото от Бога грях не прави.” Хората пък казват: Роди ли се човек на земята, все ще направи някакви грехове.
към беседата >>
Който живее според тази философия, той трябва да служи на Бога даром.
Този човек няма съзнание за нещо високо, за нещо идеално в живота си. Мнозина мислят, че и да ядат месо, пак могат да бъдат духовни, морални и добри хора. Ако е така, тогава и вълкът може да каже: Аз ще ям овце, и пак ще бъда добър. Това не е философия. Разумните хора казват: Великата философия на живота седи в единението.
Който живее според тази философия, той трябва да служи на Бога даром.
Да служиш даром, това не подразбира да служиш безплатно. Да ти се плаща, това подразбира смърт; даром да работиш, това подразбира живот, да получаваш нещо живо, което носи в себе си живот. Някой ми работи даром. Това значи: той ми работи от любов, и аз му се отплащам с любов; той ми работи с живот, и аз му се изплащам с живот. Тази мисъл трябва да държите в умовете си, ако искате да бъдете свободни, да имате подем в живота си и да станете герои.
към беседата >>
Истинско раждане подразбира да родиш дете, което никой не може да го отнеме.
Казвате: Този човек е добър, защото ми даде пари. – Добрият човек не дава пари. В друг случай казвате: Моята майка е добра, защото ме роди. – Добрата майка не ражда. Вие разбирате думата „раждане” в буквален смисъл.
Истинско раждане подразбира да родиш дете, което никой не може да го отнеме.
Могат ли да вземат детето ти, това значи „добиване”, а не раждане. Раждането подразбира идея, която може да расте. В която ръка, глава или душа влезе тази идея, тя може да се разширява, да стане толкова велика, че всеки, който се опита да я вземе, да я открадне, дълго време ще помни какво е направил. Казва се в Писанието: „Роденото от Бога грях не прави.” Хората пък казват: Роди ли се човек на земята, все ще направи някакви грехове. Например защо сгреши Адам?
към беседата >>
Да служиш даром, това не подразбира да служиш безплатно.
Мнозина мислят, че и да ядат месо, пак могат да бъдат духовни, морални и добри хора. Ако е така, тогава и вълкът може да каже: Аз ще ям овце, и пак ще бъда добър. Това не е философия. Разумните хора казват: Великата философия на живота седи в единението. Който живее според тази философия, той трябва да служи на Бога даром.
Да служиш даром, това не подразбира да служиш безплатно.
Да ти се плаща, това подразбира смърт; даром да работиш, това подразбира живот, да получаваш нещо живо, което носи в себе си живот. Някой ми работи даром. Това значи: той ми работи от любов, и аз му се отплащам с любов; той ми работи с живот, и аз му се изплащам с живот. Тази мисъл трябва да държите в умовете си, ако искате да бъдете свободни, да имате подем в живота си и да станете герои. Щом постигнете това, каквито страдания и мъчнотии дойдат в живота ви, вие ще кажете: Не се плаша от тия неща.
към беседата >>
Могат ли да вземат детето ти, това значи „добиване”, а не раждане.
– Добрият човек не дава пари. В друг случай казвате: Моята майка е добра, защото ме роди. – Добрата майка не ражда. Вие разбирате думата „раждане” в буквален смисъл. Истинско раждане подразбира да родиш дете, което никой не може да го отнеме.
Могат ли да вземат детето ти, това значи „добиване”, а не раждане.
Раждането подразбира идея, която може да расте. В която ръка, глава или душа влезе тази идея, тя може да се разширява, да стане толкова велика, че всеки, който се опита да я вземе, да я открадне, дълго време ще помни какво е направил. Казва се в Писанието: „Роденото от Бога грях не прави.” Хората пък казват: Роди ли се човек на земята, все ще направи някакви грехове. Например защо сгреши Адам? – Той сгреши, понеже сам прекъсна връзката си с Бога.
към беседата >>
Да ти се плаща, това подразбира смърт; даром да работиш, това подразбира живот, да получаваш нещо живо, което носи в себе си живот.
Ако е така, тогава и вълкът може да каже: Аз ще ям овце, и пак ще бъда добър. Това не е философия. Разумните хора казват: Великата философия на живота седи в единението. Който живее според тази философия, той трябва да служи на Бога даром. Да служиш даром, това не подразбира да служиш безплатно.
Да ти се плаща, това подразбира смърт; даром да работиш, това подразбира живот, да получаваш нещо живо, което носи в себе си живот.
Някой ми работи даром. Това значи: той ми работи от любов, и аз му се отплащам с любов; той ми работи с живот, и аз му се изплащам с живот. Тази мисъл трябва да държите в умовете си, ако искате да бъдете свободни, да имате подем в живота си и да станете герои. Щом постигнете това, каквито страдания и мъчнотии дойдат в живота ви, вие ще кажете: Не се плаша от тия неща. Някой казва: Аз не съм ял цели три дена.
към беседата >>
Раждането подразбира идея, която може да расте.
В друг случай казвате: Моята майка е добра, защото ме роди. – Добрата майка не ражда. Вие разбирате думата „раждане” в буквален смисъл. Истинско раждане подразбира да родиш дете, което никой не може да го отнеме. Могат ли да вземат детето ти, това значи „добиване”, а не раждане.
Раждането подразбира идея, която може да расте.
В която ръка, глава или душа влезе тази идея, тя може да се разширява, да стане толкова велика, че всеки, който се опита да я вземе, да я открадне, дълго време ще помни какво е направил. Казва се в Писанието: „Роденото от Бога грях не прави.” Хората пък казват: Роди ли се човек на земята, все ще направи някакви грехове. Например защо сгреши Адам? – Той сгреши, понеже сам прекъсна връзката си с Бога. Когато Бог го постави в рая, запита го: Как искаш да живееш – като животните, или като мене?
към беседата >>
Някой ми работи даром.
Това не е философия. Разумните хора казват: Великата философия на живота седи в единението. Който живее според тази философия, той трябва да служи на Бога даром. Да служиш даром, това не подразбира да служиш безплатно. Да ти се плаща, това подразбира смърт; даром да работиш, това подразбира живот, да получаваш нещо живо, което носи в себе си живот.
Някой ми работи даром.
Това значи: той ми работи от любов, и аз му се отплащам с любов; той ми работи с живот, и аз му се изплащам с живот. Тази мисъл трябва да държите в умовете си, ако искате да бъдете свободни, да имате подем в живота си и да станете герои. Щом постигнете това, каквито страдания и мъчнотии дойдат в живота ви, вие ще кажете: Не се плаша от тия неща. Някой казва: Аз не съм ял цели три дена. – Само три дена ли не си ял?
към беседата >>
В която ръка, глава или душа влезе тази идея, тя може да се разширява, да стане толкова велика, че всеки, който се опита да я вземе, да я открадне, дълго време ще помни какво е направил.
– Добрата майка не ражда. Вие разбирате думата „раждане” в буквален смисъл. Истинско раждане подразбира да родиш дете, което никой не може да го отнеме. Могат ли да вземат детето ти, това значи „добиване”, а не раждане. Раждането подразбира идея, която може да расте.
В която ръка, глава или душа влезе тази идея, тя може да се разширява, да стане толкова велика, че всеки, който се опита да я вземе, да я открадне, дълго време ще помни какво е направил.
Казва се в Писанието: „Роденото от Бога грях не прави.” Хората пък казват: Роди ли се човек на земята, все ще направи някакви грехове. Например защо сгреши Адам? – Той сгреши, понеже сам прекъсна връзката си с Бога. Когато Бог го постави в рая, запита го: Как искаш да живееш – като животните, или като мене? Адам погледна Бога, погледна животните и каза: някак ми допада повече да живея като животните.
към беседата >>
Това значи: той ми работи от любов, и аз му се отплащам с любов; той ми работи с живот, и аз му се изплащам с живот.
Разумните хора казват: Великата философия на живота седи в единението. Който живее според тази философия, той трябва да служи на Бога даром. Да служиш даром, това не подразбира да служиш безплатно. Да ти се плаща, това подразбира смърт; даром да работиш, това подразбира живот, да получаваш нещо живо, което носи в себе си живот. Някой ми работи даром.
Това значи: той ми работи от любов, и аз му се отплащам с любов; той ми работи с живот, и аз му се изплащам с живот.
Тази мисъл трябва да държите в умовете си, ако искате да бъдете свободни, да имате подем в живота си и да станете герои. Щом постигнете това, каквито страдания и мъчнотии дойдат в живота ви, вие ще кажете: Не се плаша от тия неща. Някой казва: Аз не съм ял цели три дена. – Само три дена ли не си ял? То е малко; до 40 дена колко още остават?
към беседата >>
Казва се в Писанието: „Роденото от Бога грях не прави.” Хората пък казват: Роди ли се човек на земята, все ще направи някакви грехове.
Вие разбирате думата „раждане” в буквален смисъл. Истинско раждане подразбира да родиш дете, което никой не може да го отнеме. Могат ли да вземат детето ти, това значи „добиване”, а не раждане. Раждането подразбира идея, която може да расте. В която ръка, глава или душа влезе тази идея, тя може да се разширява, да стане толкова велика, че всеки, който се опита да я вземе, да я открадне, дълго време ще помни какво е направил.
Казва се в Писанието: „Роденото от Бога грях не прави.” Хората пък казват: Роди ли се човек на земята, все ще направи някакви грехове.
Например защо сгреши Адам? – Той сгреши, понеже сам прекъсна връзката си с Бога. Когато Бог го постави в рая, запита го: Как искаш да живееш – като животните, или като мене? Адам погледна Бога, погледна животните и каза: някак ми допада повече да живея като животните. По този начин той сам се отдели в сърцето си от Бога и зачена, а Бог само извади заченатото от него.
към беседата >>
Тази мисъл трябва да държите в умовете си, ако искате да бъдете свободни, да имате подем в живота си и да станете герои.
Който живее според тази философия, той трябва да служи на Бога даром. Да служиш даром, това не подразбира да служиш безплатно. Да ти се плаща, това подразбира смърт; даром да работиш, това подразбира живот, да получаваш нещо живо, което носи в себе си живот. Някой ми работи даром. Това значи: той ми работи от любов, и аз му се отплащам с любов; той ми работи с живот, и аз му се изплащам с живот.
Тази мисъл трябва да държите в умовете си, ако искате да бъдете свободни, да имате подем в живота си и да станете герои.
Щом постигнете това, каквито страдания и мъчнотии дойдат в живота ви, вие ще кажете: Не се плаша от тия неща. Някой казва: Аз не съм ял цели три дена. – Само три дена ли не си ял? То е малко; до 40 дена колко още остават? Когато човек пости 40 дена, той преодолява физическите условия, издига се в по-висока сфера.
към беседата >>
Например защо сгреши Адам?
Истинско раждане подразбира да родиш дете, което никой не може да го отнеме. Могат ли да вземат детето ти, това значи „добиване”, а не раждане. Раждането подразбира идея, която може да расте. В която ръка, глава или душа влезе тази идея, тя може да се разширява, да стане толкова велика, че всеки, който се опита да я вземе, да я открадне, дълго време ще помни какво е направил. Казва се в Писанието: „Роденото от Бога грях не прави.” Хората пък казват: Роди ли се човек на земята, все ще направи някакви грехове.
Например защо сгреши Адам?
– Той сгреши, понеже сам прекъсна връзката си с Бога. Когато Бог го постави в рая, запита го: Как искаш да живееш – като животните, или като мене? Адам погледна Бога, погледна животните и каза: някак ми допада повече да живея като животните. По този начин той сам се отдели в сърцето си от Бога и зачена, а Бог само извади заченатото от него. Така се яви Ева на света.
към беседата >>
Щом постигнете това, каквито страдания и мъчнотии дойдат в живота ви, вие ще кажете: Не се плаша от тия неща.
Да служиш даром, това не подразбира да служиш безплатно. Да ти се плаща, това подразбира смърт; даром да работиш, това подразбира живот, да получаваш нещо живо, което носи в себе си живот. Някой ми работи даром. Това значи: той ми работи от любов, и аз му се отплащам с любов; той ми работи с живот, и аз му се изплащам с живот. Тази мисъл трябва да държите в умовете си, ако искате да бъдете свободни, да имате подем в живота си и да станете герои.
Щом постигнете това, каквито страдания и мъчнотии дойдат в живота ви, вие ще кажете: Не се плаша от тия неща.
Някой казва: Аз не съм ял цели три дена. – Само три дена ли не си ял? То е малко; до 40 дена колко още остават? Когато човек пости 40 дена, той преодолява физическите условия, издига се в по-висока сфера. Щом се издигне в тази сфера, и хлябът ще дойде.
към беседата >>
– Той сгреши, понеже сам прекъсна връзката си с Бога.
Могат ли да вземат детето ти, това значи „добиване”, а не раждане. Раждането подразбира идея, която може да расте. В която ръка, глава или душа влезе тази идея, тя може да се разширява, да стане толкова велика, че всеки, който се опита да я вземе, да я открадне, дълго време ще помни какво е направил. Казва се в Писанието: „Роденото от Бога грях не прави.” Хората пък казват: Роди ли се човек на земята, все ще направи някакви грехове. Например защо сгреши Адам?
– Той сгреши, понеже сам прекъсна връзката си с Бога.
Когато Бог го постави в рая, запита го: Как искаш да живееш – като животните, или като мене? Адам погледна Бога, погледна животните и каза: някак ми допада повече да живея като животните. По този начин той сам се отдели в сърцето си от Бога и зачена, а Бог само извади заченатото от него. Така се яви Ева на света.
към беседата >>
Някой казва: Аз не съм ял цели три дена.
Да ти се плаща, това подразбира смърт; даром да работиш, това подразбира живот, да получаваш нещо живо, което носи в себе си живот. Някой ми работи даром. Това значи: той ми работи от любов, и аз му се отплащам с любов; той ми работи с живот, и аз му се изплащам с живот. Тази мисъл трябва да държите в умовете си, ако искате да бъдете свободни, да имате подем в живота си и да станете герои. Щом постигнете това, каквито страдания и мъчнотии дойдат в живота ви, вие ще кажете: Не се плаша от тия неща.
Някой казва: Аз не съм ял цели три дена.
– Само три дена ли не си ял? То е малко; до 40 дена колко още остават? Когато човек пости 40 дена, той преодолява физическите условия, издига се в по-висока сфера. Щом се издигне в тази сфера, и хлябът ще дойде. Така беше и с пророк Илия, който прекара известно време при потока Херит, където враните му носеха храна.
към беседата >>
Когато Бог го постави в рая, запита го: Как искаш да живееш – като животните, или като мене?
Раждането подразбира идея, която може да расте. В която ръка, глава или душа влезе тази идея, тя може да се разширява, да стане толкова велика, че всеки, който се опита да я вземе, да я открадне, дълго време ще помни какво е направил. Казва се в Писанието: „Роденото от Бога грях не прави.” Хората пък казват: Роди ли се човек на земята, все ще направи някакви грехове. Например защо сгреши Адам? – Той сгреши, понеже сам прекъсна връзката си с Бога.
Когато Бог го постави в рая, запита го: Как искаш да живееш – като животните, или като мене?
Адам погледна Бога, погледна животните и каза: някак ми допада повече да живея като животните. По този начин той сам се отдели в сърцето си от Бога и зачена, а Бог само извади заченатото от него. Така се яви Ева на света.
към беседата >>
– Само три дена ли не си ял?
Някой ми работи даром. Това значи: той ми работи от любов, и аз му се отплащам с любов; той ми работи с живот, и аз му се изплащам с живот. Тази мисъл трябва да държите в умовете си, ако искате да бъдете свободни, да имате подем в живота си и да станете герои. Щом постигнете това, каквито страдания и мъчнотии дойдат в живота ви, вие ще кажете: Не се плаша от тия неща. Някой казва: Аз не съм ял цели три дена.
– Само три дена ли не си ял?
То е малко; до 40 дена колко още остават? Когато човек пости 40 дена, той преодолява физическите условия, издига се в по-висока сфера. Щом се издигне в тази сфера, и хлябът ще дойде. Така беше и с пророк Илия, който прекара известно време при потока Херит, където враните му носеха храна. Реши ли човек да изпълни волята Божия, той ще има една Велика опитност, да провери Божия Закон, като реалност в света.
към беседата >>
Адам погледна Бога, погледна животните и каза: някак ми допада повече да живея като животните.
В която ръка, глава или душа влезе тази идея, тя може да се разширява, да стане толкова велика, че всеки, който се опита да я вземе, да я открадне, дълго време ще помни какво е направил. Казва се в Писанието: „Роденото от Бога грях не прави.” Хората пък казват: Роди ли се човек на земята, все ще направи някакви грехове. Например защо сгреши Адам? – Той сгреши, понеже сам прекъсна връзката си с Бога. Когато Бог го постави в рая, запита го: Как искаш да живееш – като животните, или като мене?
Адам погледна Бога, погледна животните и каза: някак ми допада повече да живея като животните.
По този начин той сам се отдели в сърцето си от Бога и зачена, а Бог само извади заченатото от него. Така се яви Ева на света.
към беседата >>
То е малко; до 40 дена колко още остават?
Това значи: той ми работи от любов, и аз му се отплащам с любов; той ми работи с живот, и аз му се изплащам с живот. Тази мисъл трябва да държите в умовете си, ако искате да бъдете свободни, да имате подем в живота си и да станете герои. Щом постигнете това, каквито страдания и мъчнотии дойдат в живота ви, вие ще кажете: Не се плаша от тия неща. Някой казва: Аз не съм ял цели три дена. – Само три дена ли не си ял?
То е малко; до 40 дена колко още остават?
Когато човек пости 40 дена, той преодолява физическите условия, издига се в по-висока сфера. Щом се издигне в тази сфера, и хлябът ще дойде. Така беше и с пророк Илия, който прекара известно време при потока Херит, където враните му носеха храна. Реши ли човек да изпълни волята Божия, той ще има една Велика опитност, да провери Божия Закон, като реалност в света. Всеки, който е изпълнил волята Божия, имал опитността и ангел да го посети.
към беседата >>
По този начин той сам се отдели в сърцето си от Бога и зачена, а Бог само извади заченатото от него.
Казва се в Писанието: „Роденото от Бога грях не прави.” Хората пък казват: Роди ли се човек на земята, все ще направи някакви грехове. Например защо сгреши Адам? – Той сгреши, понеже сам прекъсна връзката си с Бога. Когато Бог го постави в рая, запита го: Как искаш да живееш – като животните, или като мене? Адам погледна Бога, погледна животните и каза: някак ми допада повече да живея като животните.
По този начин той сам се отдели в сърцето си от Бога и зачена, а Бог само извади заченатото от него.
Така се яви Ева на света.
към беседата >>
Когато човек пости 40 дена, той преодолява физическите условия, издига се в по-висока сфера.
Тази мисъл трябва да държите в умовете си, ако искате да бъдете свободни, да имате подем в живота си и да станете герои. Щом постигнете това, каквито страдания и мъчнотии дойдат в живота ви, вие ще кажете: Не се плаша от тия неща. Някой казва: Аз не съм ял цели три дена. – Само три дена ли не си ял? То е малко; до 40 дена колко още остават?
Когато човек пости 40 дена, той преодолява физическите условия, издига се в по-висока сфера.
Щом се издигне в тази сфера, и хлябът ще дойде. Така беше и с пророк Илия, който прекара известно време при потока Херит, където враните му носеха храна. Реши ли човек да изпълни волята Божия, той ще има една Велика опитност, да провери Божия Закон, като реалност в света. Всеки, който е изпълнил волята Божия, имал опитността и ангел да го посети. Пък и сам Бог ще го посети.
към беседата >>
Така се яви Ева на света.
Например защо сгреши Адам? – Той сгреши, понеже сам прекъсна връзката си с Бога. Когато Бог го постави в рая, запита го: Как искаш да живееш – като животните, или като мене? Адам погледна Бога, погледна животните и каза: някак ми допада повече да живея като животните. По този начин той сам се отдели в сърцето си от Бога и зачена, а Бог само извади заченатото от него.
Така се яви Ева на света.
към беседата >>
Щом се издигне в тази сфера, и хлябът ще дойде.
Щом постигнете това, каквито страдания и мъчнотии дойдат в живота ви, вие ще кажете: Не се плаша от тия неща. Някой казва: Аз не съм ял цели три дена. – Само три дена ли не си ял? То е малко; до 40 дена колко още остават? Когато човек пости 40 дена, той преодолява физическите условия, издига се в по-висока сфера.
Щом се издигне в тази сфера, и хлябът ще дойде.
Така беше и с пророк Илия, който прекара известно време при потока Херит, където враните му носеха храна. Реши ли човек да изпълни волята Божия, той ще има една Велика опитност, да провери Божия Закон, като реалност в света. Всеки, който е изпълнил волята Божия, имал опитността и ангел да го посети. Пък и сам Бог ще го посети. Който е имал такава свещена опитност, той не се е хвалил с нея пред хората.
към беседата >>
От памтивека още между всички органически същества се забелязва стремеж към обединение.
От памтивека още между всички органически същества се забелязва стремеж към обединение.
Този стремеж отчасти може да се уподоби на групирането на овце в едно стадо. Овцете се намират в стадно състояние, но това още не определя стадото. Обаче, стадното състояние изключва всякакво съзнание. Защо? – Защото в стадно състояние може да се намират и пясъчните зрънца, които нямат съзнание. Но обединението, като съзнателен процес, представлява вътрешен стремеж във всяко живо същество.
към беседата >>
И тъй, заключението, което може да се извади от тази мисъл, е следното: Всяко нещо мяза на себе си.
И тъй, заключението, което може да се извади от тази мисъл, е следното: Всяко нещо мяза на себе си.
Всеки, който обича Бога и Го познава, той работи за Него; онзи, който не обича Бога и не Го познава, той сам се отделя от Него и казва: Знаете ли, какво аз мога да направя? Кажеш ли, че ти сам можеш да направиш нещо, ти си заченал Ева. Това е начало на злото. Когато дойде изкусителят – змията – пред Ева, тя не отиде при Адам, да се посъветва с него, как да постъпят, но сама реши въпроса, като каза: Аз мога да разполагам със себе си, както искам. Адам, от своя страна, си каза: Мене жена ми трябва.
към беседата >>
Така беше и с пророк Илия, който прекара известно време при потока Херит, където враните му носеха храна.
Някой казва: Аз не съм ял цели три дена. – Само три дена ли не си ял? То е малко; до 40 дена колко още остават? Когато човек пости 40 дена, той преодолява физическите условия, издига се в по-висока сфера. Щом се издигне в тази сфера, и хлябът ще дойде.
Така беше и с пророк Илия, който прекара известно време при потока Херит, където враните му носеха храна.
Реши ли човек да изпълни волята Божия, той ще има една Велика опитност, да провери Божия Закон, като реалност в света. Всеки, който е изпълнил волята Божия, имал опитността и ангел да го посети. Пък и сам Бог ще го посети. Който е имал такава свещена опитност, той не се е хвалил с нея пред хората. Трябва ли чешмата да разправя на хората, къде са нейните извори?
към беседата >>
Този стремеж отчасти може да се уподоби на групирането на овце в едно стадо.
От памтивека още между всички органически същества се забелязва стремеж към обединение.
Този стремеж отчасти може да се уподоби на групирането на овце в едно стадо.
Овцете се намират в стадно състояние, но това още не определя стадото. Обаче, стадното състояние изключва всякакво съзнание. Защо? – Защото в стадно състояние може да се намират и пясъчните зрънца, които нямат съзнание. Но обединението, като съзнателен процес, представлява вътрешен стремеж във всяко живо същество. Всяко същество се стреми да се обедини, да се съсредоточи към нещо.
към беседата >>
Всеки, който обича Бога и Го познава, той работи за Него; онзи, който не обича Бога и не Го познава, той сам се отделя от Него и казва: Знаете ли, какво аз мога да направя?
И тъй, заключението, което може да се извади от тази мисъл, е следното: Всяко нещо мяза на себе си.
Всеки, който обича Бога и Го познава, той работи за Него; онзи, който не обича Бога и не Го познава, той сам се отделя от Него и казва: Знаете ли, какво аз мога да направя?
Кажеш ли, че ти сам можеш да направиш нещо, ти си заченал Ева. Това е начало на злото. Когато дойде изкусителят – змията – пред Ева, тя не отиде при Адам, да се посъветва с него, как да постъпят, но сама реши въпроса, като каза: Аз мога да разполагам със себе си, както искам. Адам, от своя страна, си каза: Мене жена ми трябва. Ева пък каза: Мене учител ми трябва.
към беседата >>
Реши ли човек да изпълни волята Божия, той ще има една Велика опитност, да провери Божия Закон, като реалност в света.
– Само три дена ли не си ял? То е малко; до 40 дена колко още остават? Когато човек пости 40 дена, той преодолява физическите условия, издига се в по-висока сфера. Щом се издигне в тази сфера, и хлябът ще дойде. Така беше и с пророк Илия, който прекара известно време при потока Херит, където враните му носеха храна.
Реши ли човек да изпълни волята Божия, той ще има една Велика опитност, да провери Божия Закон, като реалност в света.
Всеки, който е изпълнил волята Божия, имал опитността и ангел да го посети. Пък и сам Бог ще го посети. Който е имал такава свещена опитност, той не се е хвалил с нея пред хората. Трябва ли чешмата да разправя на хората, къде са нейните извори? Какви са изворите й, това се вижда от самата вода.
към беседата >>
Овцете се намират в стадно състояние, но това още не определя стадото.
От памтивека още между всички органически същества се забелязва стремеж към обединение. Този стремеж отчасти може да се уподоби на групирането на овце в едно стадо.
Овцете се намират в стадно състояние, но това още не определя стадото.
Обаче, стадното състояние изключва всякакво съзнание. Защо? – Защото в стадно състояние може да се намират и пясъчните зрънца, които нямат съзнание. Но обединението, като съзнателен процес, представлява вътрешен стремеж във всяко живо същество. Всяко същество се стреми да се обедини, да се съсредоточи към нещо.
към беседата >>
Кажеш ли, че ти сам можеш да направиш нещо, ти си заченал Ева.
И тъй, заключението, което може да се извади от тази мисъл, е следното: Всяко нещо мяза на себе си. Всеки, който обича Бога и Го познава, той работи за Него; онзи, който не обича Бога и не Го познава, той сам се отделя от Него и казва: Знаете ли, какво аз мога да направя?
Кажеш ли, че ти сам можеш да направиш нещо, ти си заченал Ева.
Това е начало на злото. Когато дойде изкусителят – змията – пред Ева, тя не отиде при Адам, да се посъветва с него, как да постъпят, но сама реши въпроса, като каза: Аз мога да разполагам със себе си, както искам. Адам, от своя страна, си каза: Мене жена ми трябва. Ева пък каза: Мене учител ми трябва. Тя взе от плода, който й предлагаше ученият човек, яде от него и даде на Адам да го опита.
към беседата >>
Всеки, който е изпълнил волята Божия, имал опитността и ангел да го посети.
То е малко; до 40 дена колко още остават? Когато човек пости 40 дена, той преодолява физическите условия, издига се в по-висока сфера. Щом се издигне в тази сфера, и хлябът ще дойде. Така беше и с пророк Илия, който прекара известно време при потока Херит, където враните му носеха храна. Реши ли човек да изпълни волята Божия, той ще има една Велика опитност, да провери Божия Закон, като реалност в света.
Всеки, който е изпълнил волята Божия, имал опитността и ангел да го посети.
Пък и сам Бог ще го посети. Който е имал такава свещена опитност, той не се е хвалил с нея пред хората. Трябва ли чешмата да разправя на хората, къде са нейните извори? Какви са изворите й, това се вижда от самата вода. Всеки човек трябва да носи в себе си една свещена идея, която да внася в него мир и доволство.
към беседата >>
Обаче, стадното състояние изключва всякакво съзнание. Защо?
От памтивека още между всички органически същества се забелязва стремеж към обединение. Този стремеж отчасти може да се уподоби на групирането на овце в едно стадо. Овцете се намират в стадно състояние, но това още не определя стадото.
Обаче, стадното състояние изключва всякакво съзнание. Защо?
– Защото в стадно състояние може да се намират и пясъчните зрънца, които нямат съзнание. Но обединението, като съзнателен процес, представлява вътрешен стремеж във всяко живо същество. Всяко същество се стреми да се обедини, да се съсредоточи към нещо.
към беседата >>
Това е начало на злото.
И тъй, заключението, което може да се извади от тази мисъл, е следното: Всяко нещо мяза на себе си. Всеки, който обича Бога и Го познава, той работи за Него; онзи, който не обича Бога и не Го познава, той сам се отделя от Него и казва: Знаете ли, какво аз мога да направя? Кажеш ли, че ти сам можеш да направиш нещо, ти си заченал Ева.
Това е начало на злото.
Когато дойде изкусителят – змията – пред Ева, тя не отиде при Адам, да се посъветва с него, как да постъпят, но сама реши въпроса, като каза: Аз мога да разполагам със себе си, както искам. Адам, от своя страна, си каза: Мене жена ми трябва. Ева пък каза: Мене учител ми трябва. Тя взе от плода, който й предлагаше ученият човек, яде от него и даде на Адам да го опита. И двамата ядоха от забранения плод и сгрешиха.
към беседата >>
Пък и сам Бог ще го посети.
Когато човек пости 40 дена, той преодолява физическите условия, издига се в по-висока сфера. Щом се издигне в тази сфера, и хлябът ще дойде. Така беше и с пророк Илия, който прекара известно време при потока Херит, където враните му носеха храна. Реши ли човек да изпълни волята Божия, той ще има една Велика опитност, да провери Божия Закон, като реалност в света. Всеки, който е изпълнил волята Божия, имал опитността и ангел да го посети.
Пък и сам Бог ще го посети.
Който е имал такава свещена опитност, той не се е хвалил с нея пред хората. Трябва ли чешмата да разправя на хората, къде са нейните извори? Какви са изворите й, това се вижда от самата вода. Всеки човек трябва да носи в себе си една свещена идея, която да внася в него мир и доволство. Това са истинските герои, от които светът днес се нуждае.
към беседата >>
– Защото в стадно състояние може да се намират и пясъчните зрънца, които нямат съзнание.
От памтивека още между всички органически същества се забелязва стремеж към обединение. Този стремеж отчасти може да се уподоби на групирането на овце в едно стадо. Овцете се намират в стадно състояние, но това още не определя стадото. Обаче, стадното състояние изключва всякакво съзнание. Защо?
– Защото в стадно състояние може да се намират и пясъчните зрънца, които нямат съзнание.
Но обединението, като съзнателен процес, представлява вътрешен стремеж във всяко живо същество. Всяко същество се стреми да се обедини, да се съсредоточи към нещо.
към беседата >>
Когато дойде изкусителят – змията – пред Ева, тя не отиде при Адам, да се посъветва с него, как да постъпят, но сама реши въпроса, като каза: Аз мога да разполагам със себе си, както искам.
И тъй, заключението, което може да се извади от тази мисъл, е следното: Всяко нещо мяза на себе си. Всеки, който обича Бога и Го познава, той работи за Него; онзи, който не обича Бога и не Го познава, той сам се отделя от Него и казва: Знаете ли, какво аз мога да направя? Кажеш ли, че ти сам можеш да направиш нещо, ти си заченал Ева. Това е начало на злото.
Когато дойде изкусителят – змията – пред Ева, тя не отиде при Адам, да се посъветва с него, как да постъпят, но сама реши въпроса, като каза: Аз мога да разполагам със себе си, както искам.
Адам, от своя страна, си каза: Мене жена ми трябва. Ева пък каза: Мене учител ми трябва. Тя взе от плода, който й предлагаше ученият човек, яде от него и даде на Адам да го опита. И двамата ядоха от забранения плод и сгрешиха. По този начин те скъсаха връзката си с Бога, заради което Бог каза: „Аз решавам сега и двамата заедно да излязат от рая.” Това е станало не само във времето на Адам и Ева, но и днес, всеки момент става.
към беседата >>
Който е имал такава свещена опитност, той не се е хвалил с нея пред хората.
Щом се издигне в тази сфера, и хлябът ще дойде. Така беше и с пророк Илия, който прекара известно време при потока Херит, където враните му носеха храна. Реши ли човек да изпълни волята Божия, той ще има една Велика опитност, да провери Божия Закон, като реалност в света. Всеки, който е изпълнил волята Божия, имал опитността и ангел да го посети. Пък и сам Бог ще го посети.
Който е имал такава свещена опитност, той не се е хвалил с нея пред хората.
Трябва ли чешмата да разправя на хората, къде са нейните извори? Какви са изворите й, това се вижда от самата вода. Всеки човек трябва да носи в себе си една свещена идея, която да внася в него мир и доволство. Това са истинските герои, от които светът днес се нуждае. Какви са съвременните хора?
към беседата >>
Но обединението, като съзнателен процес, представлява вътрешен стремеж във всяко живо същество.
От памтивека още между всички органически същества се забелязва стремеж към обединение. Този стремеж отчасти може да се уподоби на групирането на овце в едно стадо. Овцете се намират в стадно състояние, но това още не определя стадото. Обаче, стадното състояние изключва всякакво съзнание. Защо? – Защото в стадно състояние може да се намират и пясъчните зрънца, които нямат съзнание.
Но обединението, като съзнателен процес, представлява вътрешен стремеж във всяко живо същество.
Всяко същество се стреми да се обедини, да се съсредоточи към нещо.
към беседата >>
Адам, от своя страна, си каза: Мене жена ми трябва.
И тъй, заключението, което може да се извади от тази мисъл, е следното: Всяко нещо мяза на себе си. Всеки, който обича Бога и Го познава, той работи за Него; онзи, който не обича Бога и не Го познава, той сам се отделя от Него и казва: Знаете ли, какво аз мога да направя? Кажеш ли, че ти сам можеш да направиш нещо, ти си заченал Ева. Това е начало на злото. Когато дойде изкусителят – змията – пред Ева, тя не отиде при Адам, да се посъветва с него, как да постъпят, но сама реши въпроса, като каза: Аз мога да разполагам със себе си, както искам.
Адам, от своя страна, си каза: Мене жена ми трябва.
Ева пък каза: Мене учител ми трябва. Тя взе от плода, който й предлагаше ученият човек, яде от него и даде на Адам да го опита. И двамата ядоха от забранения плод и сгрешиха. По този начин те скъсаха връзката си с Бога, заради което Бог каза: „Аз решавам сега и двамата заедно да излязат от рая.” Това е станало не само във времето на Адам и Ева, но и днес, всеки момент става. Всеки човек е поставен на първо време в рая, където Господ го пита: „Като мене ли искаш да живееш, или като животните?
към беседата >>
Трябва ли чешмата да разправя на хората, къде са нейните извори?
Така беше и с пророк Илия, който прекара известно време при потока Херит, където враните му носеха храна. Реши ли човек да изпълни волята Божия, той ще има една Велика опитност, да провери Божия Закон, като реалност в света. Всеки, който е изпълнил волята Божия, имал опитността и ангел да го посети. Пък и сам Бог ще го посети. Който е имал такава свещена опитност, той не се е хвалил с нея пред хората.
Трябва ли чешмата да разправя на хората, къде са нейните извори?
Какви са изворите й, това се вижда от самата вода. Всеки човек трябва да носи в себе си една свещена идея, която да внася в него мир и доволство. Това са истинските герои, от които светът днес се нуждае. Какви са съвременните хора? – И учени, и прости, всички се плашат, казват: Някаква особена инфлуенца се явила!
към беседата >>
Всяко същество се стреми да се обедини, да се съсредоточи към нещо.
Този стремеж отчасти може да се уподоби на групирането на овце в едно стадо. Овцете се намират в стадно състояние, но това още не определя стадото. Обаче, стадното състояние изключва всякакво съзнание. Защо? – Защото в стадно състояние може да се намират и пясъчните зрънца, които нямат съзнание. Но обединението, като съзнателен процес, представлява вътрешен стремеж във всяко живо същество.
Всяко същество се стреми да се обедини, да се съсредоточи към нещо.
към беседата >>
Ева пък каза: Мене учител ми трябва.
Всеки, който обича Бога и Го познава, той работи за Него; онзи, който не обича Бога и не Го познава, той сам се отделя от Него и казва: Знаете ли, какво аз мога да направя? Кажеш ли, че ти сам можеш да направиш нещо, ти си заченал Ева. Това е начало на злото. Когато дойде изкусителят – змията – пред Ева, тя не отиде при Адам, да се посъветва с него, как да постъпят, но сама реши въпроса, като каза: Аз мога да разполагам със себе си, както искам. Адам, от своя страна, си каза: Мене жена ми трябва.
Ева пък каза: Мене учител ми трябва.
Тя взе от плода, който й предлагаше ученият човек, яде от него и даде на Адам да го опита. И двамата ядоха от забранения плод и сгрешиха. По този начин те скъсаха връзката си с Бога, заради което Бог каза: „Аз решавам сега и двамата заедно да излязат от рая.” Това е станало не само във времето на Адам и Ева, но и днес, всеки момент става. Всеки човек е поставен на първо време в рая, където Господ го пита: „Като мене ли искаш да живееш, или като животните? ” Той отговаря: Аз не мога да живея още в новия живот.
към беседата >>
Какви са изворите й, това се вижда от самата вода.
Реши ли човек да изпълни волята Божия, той ще има една Велика опитност, да провери Божия Закон, като реалност в света. Всеки, който е изпълнил волята Божия, имал опитността и ангел да го посети. Пък и сам Бог ще го посети. Който е имал такава свещена опитност, той не се е хвалил с нея пред хората. Трябва ли чешмата да разправя на хората, къде са нейните извори?
Какви са изворите й, това се вижда от самата вода.
Всеки човек трябва да носи в себе си една свещена идея, която да внася в него мир и доволство. Това са истинските герои, от които светът днес се нуждае. Какви са съвременните хора? – И учени, и прости, всички се плашат, казват: Някаква особена инфлуенца се явила! Какво от това?
към беседата >>
Казвам: Ние говорим за ума, за сърцето, за волята, за душата и за духа на човека, но къде е всъщност човекът?
Казвам: Ние говорим за ума, за сърцето, за волята, за душата и за духа на човека, но къде е всъщност човекът?
Ще кажете, че човек се намира в тялото си. Ако човек се намира в тялото си, неговото тяло трябва да бъде всякога бодро, никога да не отпада, а ние виждаме, че то отпада. Ако човек се намира в очите си, те никога не трябва да се затварят, а ние виждаме, че очите се затварят. Ако човек е в ушите, те никога не трябва да оглушават, а ние виждаме, че ушите понякога оглушават. Ако човек живее в мозъка, мозъкът никога не трябва да прекъсва процеса на мисленето, а ние виждаме случаи, когато мозъкът на човека се парализира, не може да мисли.
към беседата >>
Тя взе от плода, който й предлагаше ученият човек, яде от него и даде на Адам да го опита.
Кажеш ли, че ти сам можеш да направиш нещо, ти си заченал Ева. Това е начало на злото. Когато дойде изкусителят – змията – пред Ева, тя не отиде при Адам, да се посъветва с него, как да постъпят, но сама реши въпроса, като каза: Аз мога да разполагам със себе си, както искам. Адам, от своя страна, си каза: Мене жена ми трябва. Ева пък каза: Мене учител ми трябва.
Тя взе от плода, който й предлагаше ученият човек, яде от него и даде на Адам да го опита.
И двамата ядоха от забранения плод и сгрешиха. По този начин те скъсаха връзката си с Бога, заради което Бог каза: „Аз решавам сега и двамата заедно да излязат от рая.” Това е станало не само във времето на Адам и Ева, но и днес, всеки момент става. Всеки човек е поставен на първо време в рая, където Господ го пита: „Като мене ли искаш да живееш, или като животните? ” Той отговаря: Аз не мога да живея още в новия живот. Как може да се живее без ядене, без пиене?
към беседата >>
Всеки човек трябва да носи в себе си една свещена идея, която да внася в него мир и доволство.
Всеки, който е изпълнил волята Божия, имал опитността и ангел да го посети. Пък и сам Бог ще го посети. Който е имал такава свещена опитност, той не се е хвалил с нея пред хората. Трябва ли чешмата да разправя на хората, къде са нейните извори? Какви са изворите й, това се вижда от самата вода.
Всеки човек трябва да носи в себе си една свещена идея, която да внася в него мир и доволство.
Това са истинските герои, от които светът днес се нуждае. Какви са съвременните хора? – И учени, и прости, всички се плашат, казват: Някаква особена инфлуенца се явила! Какво от това? Пийте гореща вода, яжте варени картофи и не се бойте!
към беседата >>
Ще кажете, че човек се намира в тялото си.
Казвам: Ние говорим за ума, за сърцето, за волята, за душата и за духа на човека, но къде е всъщност човекът?
Ще кажете, че човек се намира в тялото си.
Ако човек се намира в тялото си, неговото тяло трябва да бъде всякога бодро, никога да не отпада, а ние виждаме, че то отпада. Ако човек се намира в очите си, те никога не трябва да се затварят, а ние виждаме, че очите се затварят. Ако човек е в ушите, те никога не трябва да оглушават, а ние виждаме, че ушите понякога оглушават. Ако човек живее в мозъка, мозъкът никога не трябва да прекъсва процеса на мисленето, а ние виждаме случаи, когато мозъкът на човека се парализира, не може да мисли. Значи, в човешкото тяло няма определено място, на което можем да посочим, че тук или там живее човекът.
към беседата >>
И двамата ядоха от забранения плод и сгрешиха.
Това е начало на злото. Когато дойде изкусителят – змията – пред Ева, тя не отиде при Адам, да се посъветва с него, как да постъпят, но сама реши въпроса, като каза: Аз мога да разполагам със себе си, както искам. Адам, от своя страна, си каза: Мене жена ми трябва. Ева пък каза: Мене учител ми трябва. Тя взе от плода, който й предлагаше ученият човек, яде от него и даде на Адам да го опита.
И двамата ядоха от забранения плод и сгрешиха.
По този начин те скъсаха връзката си с Бога, заради което Бог каза: „Аз решавам сега и двамата заедно да излязат от рая.” Това е станало не само във времето на Адам и Ева, но и днес, всеки момент става. Всеки човек е поставен на първо време в рая, където Господ го пита: „Като мене ли искаш да живееш, или като животните? ” Той отговаря: Аз не мога да живея още в новия живот. Как може да се живее без ядене, без пиене? Аз не съм готов още за духовен живот.
към беседата >>
Това са истинските герои, от които светът днес се нуждае.
Пък и сам Бог ще го посети. Който е имал такава свещена опитност, той не се е хвалил с нея пред хората. Трябва ли чешмата да разправя на хората, къде са нейните извори? Какви са изворите й, това се вижда от самата вода. Всеки човек трябва да носи в себе си една свещена идея, която да внася в него мир и доволство.
Това са истинските герои, от които светът днес се нуждае.
Какви са съвременните хора? – И учени, и прости, всички се плашат, казват: Някаква особена инфлуенца се явила! Какво от това? Пийте гореща вода, яжте варени картофи и не се бойте! Благодарете, че е дошла тази инфлуенца.
към беседата >>
Ако човек се намира в тялото си, неговото тяло трябва да бъде всякога бодро, никога да не отпада, а ние виждаме, че то отпада.
Казвам: Ние говорим за ума, за сърцето, за волята, за душата и за духа на човека, но къде е всъщност човекът? Ще кажете, че човек се намира в тялото си.
Ако човек се намира в тялото си, неговото тяло трябва да бъде всякога бодро, никога да не отпада, а ние виждаме, че то отпада.
Ако човек се намира в очите си, те никога не трябва да се затварят, а ние виждаме, че очите се затварят. Ако човек е в ушите, те никога не трябва да оглушават, а ние виждаме, че ушите понякога оглушават. Ако човек живее в мозъка, мозъкът никога не трябва да прекъсва процеса на мисленето, а ние виждаме случаи, когато мозъкът на човека се парализира, не може да мисли. Значи, в човешкото тяло няма определено място, на което можем да посочим, че тук или там живее човекът. Обаче, човек се проявява чрез своето тяло.
към беседата >>
По този начин те скъсаха връзката си с Бога, заради което Бог каза: „Аз решавам сега и двамата заедно да излязат от рая.” Това е станало не само във времето на Адам и Ева, но и днес, всеки момент става.
Когато дойде изкусителят – змията – пред Ева, тя не отиде при Адам, да се посъветва с него, как да постъпят, но сама реши въпроса, като каза: Аз мога да разполагам със себе си, както искам. Адам, от своя страна, си каза: Мене жена ми трябва. Ева пък каза: Мене учител ми трябва. Тя взе от плода, който й предлагаше ученият човек, яде от него и даде на Адам да го опита. И двамата ядоха от забранения плод и сгрешиха.
По този начин те скъсаха връзката си с Бога, заради което Бог каза: „Аз решавам сега и двамата заедно да излязат от рая.” Това е станало не само във времето на Адам и Ева, но и днес, всеки момент става.
Всеки човек е поставен на първо време в рая, където Господ го пита: „Като мене ли искаш да живееш, или като животните? ” Той отговаря: Аз не мога да живея още в новия живот. Как може да се живее без ядене, без пиене? Аз не съм готов още за духовен живот. Казвам: Яденето, мисълта, работата не е нещо материално.
към беседата >>
Какви са съвременните хора?
Който е имал такава свещена опитност, той не се е хвалил с нея пред хората. Трябва ли чешмата да разправя на хората, къде са нейните извори? Какви са изворите й, това се вижда от самата вода. Всеки човек трябва да носи в себе си една свещена идея, която да внася в него мир и доволство. Това са истинските герои, от които светът днес се нуждае.
Какви са съвременните хора?
– И учени, и прости, всички се плашат, казват: Някаква особена инфлуенца се явила! Какво от това? Пийте гореща вода, яжте варени картофи и не се бойте! Благодарете, че е дошла тази инфлуенца. Тя е дошла и ще си замине.
към беседата >>
Ако човек се намира в очите си, те никога не трябва да се затварят, а ние виждаме, че очите се затварят.
Казвам: Ние говорим за ума, за сърцето, за волята, за душата и за духа на човека, но къде е всъщност човекът? Ще кажете, че човек се намира в тялото си. Ако човек се намира в тялото си, неговото тяло трябва да бъде всякога бодро, никога да не отпада, а ние виждаме, че то отпада.
Ако човек се намира в очите си, те никога не трябва да се затварят, а ние виждаме, че очите се затварят.
Ако човек е в ушите, те никога не трябва да оглушават, а ние виждаме, че ушите понякога оглушават. Ако човек живее в мозъка, мозъкът никога не трябва да прекъсва процеса на мисленето, а ние виждаме случаи, когато мозъкът на човека се парализира, не може да мисли. Значи, в човешкото тяло няма определено място, на което можем да посочим, че тук или там живее човекът. Обаче, човек се проявява чрез своето тяло. Всяко място, през което се проявява човекът, ние наричаме „същина на разумния живот”.
към беседата >>
Всеки човек е поставен на първо време в рая, където Господ го пита: „Като мене ли искаш да живееш, или като животните?
Адам, от своя страна, си каза: Мене жена ми трябва. Ева пък каза: Мене учител ми трябва. Тя взе от плода, който й предлагаше ученият човек, яде от него и даде на Адам да го опита. И двамата ядоха от забранения плод и сгрешиха. По този начин те скъсаха връзката си с Бога, заради което Бог каза: „Аз решавам сега и двамата заедно да излязат от рая.” Това е станало не само във времето на Адам и Ева, но и днес, всеки момент става.
Всеки човек е поставен на първо време в рая, където Господ го пита: „Като мене ли искаш да живееш, или като животните?
” Той отговаря: Аз не мога да живея още в новия живот. Как може да се живее без ядене, без пиене? Аз не съм готов още за духовен живот. Казвам: Яденето, мисълта, работата не е нещо материално. Днес хората умират, защото ядат по физически начин.
към беседата >>
– И учени, и прости, всички се плашат, казват: Някаква особена инфлуенца се явила!
Трябва ли чешмата да разправя на хората, къде са нейните извори? Какви са изворите й, това се вижда от самата вода. Всеки човек трябва да носи в себе си една свещена идея, която да внася в него мир и доволство. Това са истинските герои, от които светът днес се нуждае. Какви са съвременните хора?
– И учени, и прости, всички се плашат, казват: Някаква особена инфлуенца се явила!
Какво от това? Пийте гореща вода, яжте варени картофи и не се бойте! Благодарете, че е дошла тази инфлуенца. Тя е дошла и ще си замине. Ама сиромашията дошла.
към беседата >>
Ако човек е в ушите, те никога не трябва да оглушават, а ние виждаме, че ушите понякога оглушават.
Казвам: Ние говорим за ума, за сърцето, за волята, за душата и за духа на човека, но къде е всъщност човекът? Ще кажете, че човек се намира в тялото си. Ако човек се намира в тялото си, неговото тяло трябва да бъде всякога бодро, никога да не отпада, а ние виждаме, че то отпада. Ако човек се намира в очите си, те никога не трябва да се затварят, а ние виждаме, че очите се затварят.
Ако човек е в ушите, те никога не трябва да оглушават, а ние виждаме, че ушите понякога оглушават.
Ако човек живее в мозъка, мозъкът никога не трябва да прекъсва процеса на мисленето, а ние виждаме случаи, когато мозъкът на човека се парализира, не може да мисли. Значи, в човешкото тяло няма определено място, на което можем да посочим, че тук или там живее човекът. Обаче, човек се проявява чрез своето тяло. Всяко място, през което се проявява човекът, ние наричаме „същина на разумния живот”. Който знае това място, той е придобил закона на безсмъртието.
към беседата >>
” Той отговаря: Аз не мога да живея още в новия живот.
Ева пък каза: Мене учител ми трябва. Тя взе от плода, който й предлагаше ученият човек, яде от него и даде на Адам да го опита. И двамата ядоха от забранения плод и сгрешиха. По този начин те скъсаха връзката си с Бога, заради което Бог каза: „Аз решавам сега и двамата заедно да излязат от рая.” Това е станало не само във времето на Адам и Ева, но и днес, всеки момент става. Всеки човек е поставен на първо време в рая, където Господ го пита: „Като мене ли искаш да живееш, или като животните?
” Той отговаря: Аз не мога да живея още в новия живот.
Как може да се живее без ядене, без пиене? Аз не съм готов още за духовен живот. Казвам: Яденето, мисълта, работата не е нещо материално. Днес хората умират, защото ядат по физически начин. Ако приемаха храната си по духовен начин, те щяха да живеят в закона на безсмъртието.
към беседата >>
Какво от това?
Какви са изворите й, това се вижда от самата вода. Всеки човек трябва да носи в себе си една свещена идея, която да внася в него мир и доволство. Това са истинските герои, от които светът днес се нуждае. Какви са съвременните хора? – И учени, и прости, всички се плашат, казват: Някаква особена инфлуенца се явила!
Какво от това?
Пийте гореща вода, яжте варени картофи и не се бойте! Благодарете, че е дошла тази инфлуенца. Тя е дошла и ще си замине. Ама сиромашията дошла. Какво по-хубаво нещо от сиромашията?
към беседата >>
Ако човек живее в мозъка, мозъкът никога не трябва да прекъсва процеса на мисленето, а ние виждаме случаи, когато мозъкът на човека се парализира, не може да мисли.
Казвам: Ние говорим за ума, за сърцето, за волята, за душата и за духа на човека, но къде е всъщност човекът? Ще кажете, че човек се намира в тялото си. Ако човек се намира в тялото си, неговото тяло трябва да бъде всякога бодро, никога да не отпада, а ние виждаме, че то отпада. Ако човек се намира в очите си, те никога не трябва да се затварят, а ние виждаме, че очите се затварят. Ако човек е в ушите, те никога не трябва да оглушават, а ние виждаме, че ушите понякога оглушават.
Ако човек живее в мозъка, мозъкът никога не трябва да прекъсва процеса на мисленето, а ние виждаме случаи, когато мозъкът на човека се парализира, не може да мисли.
Значи, в човешкото тяло няма определено място, на което можем да посочим, че тук или там живее човекът. Обаче, човек се проявява чрез своето тяло. Всяко място, през което се проявява човекът, ние наричаме „същина на разумния живот”. Който знае това място, той е придобил закона на безсмъртието. Силата на човека седи във вътрешното единение, вътрешното единство, до което той е достигнал.
към беседата >>
Как може да се живее без ядене, без пиене?
Тя взе от плода, който й предлагаше ученият човек, яде от него и даде на Адам да го опита. И двамата ядоха от забранения плод и сгрешиха. По този начин те скъсаха връзката си с Бога, заради което Бог каза: „Аз решавам сега и двамата заедно да излязат от рая.” Това е станало не само във времето на Адам и Ева, но и днес, всеки момент става. Всеки човек е поставен на първо време в рая, където Господ го пита: „Като мене ли искаш да живееш, или като животните? ” Той отговаря: Аз не мога да живея още в новия живот.
Как може да се живее без ядене, без пиене?
Аз не съм готов още за духовен живот. Казвам: Яденето, мисълта, работата не е нещо материално. Днес хората умират, защото ядат по физически начин. Ако приемаха храната си по духовен начин, те щяха да живеят в закона на безсмъртието. Човек, който пие вода по духовен начин, той никога не ожаднява.
към беседата >>
Пийте гореща вода, яжте варени картофи и не се бойте!
Всеки човек трябва да носи в себе си една свещена идея, която да внася в него мир и доволство. Това са истинските герои, от които светът днес се нуждае. Какви са съвременните хора? – И учени, и прости, всички се плашат, казват: Някаква особена инфлуенца се явила! Какво от това?
Пийте гореща вода, яжте варени картофи и не се бойте!
Благодарете, че е дошла тази инфлуенца. Тя е дошла и ще си замине. Ама сиромашията дошла. Какво по-хубаво нещо от сиромашията? – Ама богат да съм.
към беседата >>
Значи, в човешкото тяло няма определено място, на което можем да посочим, че тук или там живее човекът.
Ще кажете, че човек се намира в тялото си. Ако човек се намира в тялото си, неговото тяло трябва да бъде всякога бодро, никога да не отпада, а ние виждаме, че то отпада. Ако човек се намира в очите си, те никога не трябва да се затварят, а ние виждаме, че очите се затварят. Ако човек е в ушите, те никога не трябва да оглушават, а ние виждаме, че ушите понякога оглушават. Ако човек живее в мозъка, мозъкът никога не трябва да прекъсва процеса на мисленето, а ние виждаме случаи, когато мозъкът на човека се парализира, не може да мисли.
Значи, в човешкото тяло няма определено място, на което можем да посочим, че тук или там живее човекът.
Обаче, човек се проявява чрез своето тяло. Всяко място, през което се проявява човекът, ние наричаме „същина на разумния живот”. Който знае това място, той е придобил закона на безсмъртието. Силата на човека седи във вътрешното единение, вътрешното единство, до което той е достигнал. Това място в човека е недостъпно.
към беседата >>
Аз не съм готов още за духовен живот.
И двамата ядоха от забранения плод и сгрешиха. По този начин те скъсаха връзката си с Бога, заради което Бог каза: „Аз решавам сега и двамата заедно да излязат от рая.” Това е станало не само във времето на Адам и Ева, но и днес, всеки момент става. Всеки човек е поставен на първо време в рая, където Господ го пита: „Като мене ли искаш да живееш, или като животните? ” Той отговаря: Аз не мога да живея още в новия живот. Как може да се живее без ядене, без пиене?
Аз не съм готов още за духовен живот.
Казвам: Яденето, мисълта, работата не е нещо материално. Днес хората умират, защото ядат по физически начин. Ако приемаха храната си по духовен начин, те щяха да живеят в закона на безсмъртието. Човек, който пие вода по духовен начин, той никога не ожаднява. Така приета водата от организма, тя представлява жива вода, която иде от извора на Вечния Живот.
към беседата >>
Благодарете, че е дошла тази инфлуенца.
Това са истинските герои, от които светът днес се нуждае. Какви са съвременните хора? – И учени, и прости, всички се плашат, казват: Някаква особена инфлуенца се явила! Какво от това? Пийте гореща вода, яжте варени картофи и не се бойте!
Благодарете, че е дошла тази инфлуенца.
Тя е дошла и ще си замине. Ама сиромашията дошла. Какво по-хубаво нещо от сиромашията? – Ама богат да съм. – По-тежък товар от богатството има ли?
към беседата >>
Обаче, човек се проявява чрез своето тяло.
Ако човек се намира в тялото си, неговото тяло трябва да бъде всякога бодро, никога да не отпада, а ние виждаме, че то отпада. Ако човек се намира в очите си, те никога не трябва да се затварят, а ние виждаме, че очите се затварят. Ако човек е в ушите, те никога не трябва да оглушават, а ние виждаме, че ушите понякога оглушават. Ако човек живее в мозъка, мозъкът никога не трябва да прекъсва процеса на мисленето, а ние виждаме случаи, когато мозъкът на човека се парализира, не може да мисли. Значи, в човешкото тяло няма определено място, на което можем да посочим, че тук или там живее човекът.
Обаче, човек се проявява чрез своето тяло.
Всяко място, през което се проявява човекът, ние наричаме „същина на разумния живот”. Който знае това място, той е придобил закона на безсмъртието. Силата на човека седи във вътрешното единение, вътрешното единство, до което той е достигнал. Това място в човека е недостъпно. Всеки, който е придобил вътрешното единство в себе си, той се отличава с дълбок вътрешен мир, с голямо равновесие.
към беседата >>
Казвам: Яденето, мисълта, работата не е нещо материално.
По този начин те скъсаха връзката си с Бога, заради което Бог каза: „Аз решавам сега и двамата заедно да излязат от рая.” Това е станало не само във времето на Адам и Ева, но и днес, всеки момент става. Всеки човек е поставен на първо време в рая, където Господ го пита: „Като мене ли искаш да живееш, или като животните? ” Той отговаря: Аз не мога да живея още в новия живот. Как може да се живее без ядене, без пиене? Аз не съм готов още за духовен живот.
Казвам: Яденето, мисълта, работата не е нещо материално.
Днес хората умират, защото ядат по физически начин. Ако приемаха храната си по духовен начин, те щяха да живеят в закона на безсмъртието. Човек, който пие вода по духовен начин, той никога не ожаднява. Така приета водата от организма, тя представлява жива вода, която иде от извора на Вечния Живот. – Как ще се постигне това?
към беседата >>
Тя е дошла и ще си замине.
Какви са съвременните хора? – И учени, и прости, всички се плашат, казват: Някаква особена инфлуенца се явила! Какво от това? Пийте гореща вода, яжте варени картофи и не се бойте! Благодарете, че е дошла тази инфлуенца.
Тя е дошла и ще си замине.
Ама сиромашията дошла. Какво по-хубаво нещо от сиромашията? – Ама богат да съм. – По-тежък товар от богатството има ли? Всичко в света е хубаво, но за разумния човек.
към беседата >>
Всяко място, през което се проявява човекът, ние наричаме „същина на разумния живот”.
Ако човек се намира в очите си, те никога не трябва да се затварят, а ние виждаме, че очите се затварят. Ако човек е в ушите, те никога не трябва да оглушават, а ние виждаме, че ушите понякога оглушават. Ако човек живее в мозъка, мозъкът никога не трябва да прекъсва процеса на мисленето, а ние виждаме случаи, когато мозъкът на човека се парализира, не може да мисли. Значи, в човешкото тяло няма определено място, на което можем да посочим, че тук или там живее човекът. Обаче, човек се проявява чрез своето тяло.
Всяко място, през което се проявява човекът, ние наричаме „същина на разумния живот”.
Който знае това място, той е придобил закона на безсмъртието. Силата на човека седи във вътрешното единение, вътрешното единство, до което той е достигнал. Това място в човека е недостъпно. Всеки, който е придобил вътрешното единство в себе си, той се отличава с дълбок вътрешен мир, с голямо равновесие. Никакви външни промени не са в състояние да разклатят мира и равновесието на този човек.
към беседата >>
Днес хората умират, защото ядат по физически начин.
Всеки човек е поставен на първо време в рая, където Господ го пита: „Като мене ли искаш да живееш, или като животните? ” Той отговаря: Аз не мога да живея още в новия живот. Как може да се живее без ядене, без пиене? Аз не съм готов още за духовен живот. Казвам: Яденето, мисълта, работата не е нещо материално.
Днес хората умират, защото ядат по физически начин.
Ако приемаха храната си по духовен начин, те щяха да живеят в закона на безсмъртието. Човек, който пие вода по духовен начин, той никога не ожаднява. Така приета водата от организма, тя представлява жива вода, която иде от извора на Вечния Живот. – Как ще се постигне това? – Чрез положителна, силна вяра.
към беседата >>
Ама сиромашията дошла.
– И учени, и прости, всички се плашат, казват: Някаква особена инфлуенца се явила! Какво от това? Пийте гореща вода, яжте варени картофи и не се бойте! Благодарете, че е дошла тази инфлуенца. Тя е дошла и ще си замине.
Ама сиромашията дошла.
Какво по-хубаво нещо от сиромашията? – Ама богат да съм. – По-тежък товар от богатството има ли? Всичко в света е хубаво, но за разумния човек. За глупавия човек всичко е спънка.
към беседата >>
Който знае това място, той е придобил закона на безсмъртието.
Ако човек е в ушите, те никога не трябва да оглушават, а ние виждаме, че ушите понякога оглушават. Ако човек живее в мозъка, мозъкът никога не трябва да прекъсва процеса на мисленето, а ние виждаме случаи, когато мозъкът на човека се парализира, не може да мисли. Значи, в човешкото тяло няма определено място, на което можем да посочим, че тук или там живее човекът. Обаче, човек се проявява чрез своето тяло. Всяко място, през което се проявява човекът, ние наричаме „същина на разумния живот”.
Който знае това място, той е придобил закона на безсмъртието.
Силата на човека седи във вътрешното единение, вътрешното единство, до което той е достигнал. Това място в човека е недостъпно. Всеки, който е придобил вътрешното единство в себе си, той се отличава с дълбок вътрешен мир, с голямо равновесие. Никакви външни промени не са в състояние да разклатят мира и равновесието на този човек. Днес всички хора се поддават на външните промени: срещате един човек весел, разположен, но след няколко часа разположението му изчезва; срещате друг човек здрав, бодър, след няколко часа го виждате посърнал, болен.
към беседата >>
Ако приемаха храната си по духовен начин, те щяха да живеят в закона на безсмъртието.
” Той отговаря: Аз не мога да живея още в новия живот. Как може да се живее без ядене, без пиене? Аз не съм готов още за духовен живот. Казвам: Яденето, мисълта, работата не е нещо материално. Днес хората умират, защото ядат по физически начин.
Ако приемаха храната си по духовен начин, те щяха да живеят в закона на безсмъртието.
Човек, който пие вода по духовен начин, той никога не ожаднява. Така приета водата от организма, тя представлява жива вода, която иде от извора на Вечния Живот. – Как ще се постигне това? – Чрез положителна, силна вяра. Някои казват: Ако вършим постоянно волята Божия и раздадем всичко на бедните, какво ще стане с нас?
към беседата >>
Какво по-хубаво нещо от сиромашията?
Какво от това? Пийте гореща вода, яжте варени картофи и не се бойте! Благодарете, че е дошла тази инфлуенца. Тя е дошла и ще си замине. Ама сиромашията дошла.
Какво по-хубаво нещо от сиромашията?
– Ама богат да съм. – По-тежък товар от богатството има ли? Всичко в света е хубаво, но за разумния човек. За глупавия човек всичко е спънка.
към беседата >>
Силата на човека седи във вътрешното единение, вътрешното единство, до което той е достигнал.
Ако човек живее в мозъка, мозъкът никога не трябва да прекъсва процеса на мисленето, а ние виждаме случаи, когато мозъкът на човека се парализира, не може да мисли. Значи, в човешкото тяло няма определено място, на което можем да посочим, че тук или там живее човекът. Обаче, човек се проявява чрез своето тяло. Всяко място, през което се проявява човекът, ние наричаме „същина на разумния живот”. Който знае това място, той е придобил закона на безсмъртието.
Силата на човека седи във вътрешното единение, вътрешното единство, до което той е достигнал.
Това място в човека е недостъпно. Всеки, който е придобил вътрешното единство в себе си, той се отличава с дълбок вътрешен мир, с голямо равновесие. Никакви външни промени не са в състояние да разклатят мира и равновесието на този човек. Днес всички хора се поддават на външните промени: срещате един човек весел, разположен, но след няколко часа разположението му изчезва; срещате друг човек здрав, бодър, след няколко часа го виждате посърнал, болен. При тези промени в състоянието на човека, не може да има единство нито в мислите, нито в чувствата, нито в действията му.
към беседата >>
Човек, който пие вода по духовен начин, той никога не ожаднява.
Как може да се живее без ядене, без пиене? Аз не съм готов още за духовен живот. Казвам: Яденето, мисълта, работата не е нещо материално. Днес хората умират, защото ядат по физически начин. Ако приемаха храната си по духовен начин, те щяха да живеят в закона на безсмъртието.
Човек, който пие вода по духовен начин, той никога не ожаднява.
Така приета водата от организма, тя представлява жива вода, която иде от извора на Вечния Живот. – Как ще се постигне това? – Чрез положителна, силна вяра. Някои казват: Ако вършим постоянно волята Божия и раздадем всичко на бедните, какво ще стане с нас? Как ще се справим с всички хора, които ще се трупат около нас да им се дава нещо?
към беседата >>
– Ама богат да съм.
Пийте гореща вода, яжте варени картофи и не се бойте! Благодарете, че е дошла тази инфлуенца. Тя е дошла и ще си замине. Ама сиромашията дошла. Какво по-хубаво нещо от сиромашията?
– Ама богат да съм.
– По-тежък товар от богатството има ли? Всичко в света е хубаво, но за разумния човек. За глупавия човек всичко е спънка.
към беседата >>
Това място в човека е недостъпно.
Значи, в човешкото тяло няма определено място, на което можем да посочим, че тук или там живее човекът. Обаче, човек се проявява чрез своето тяло. Всяко място, през което се проявява човекът, ние наричаме „същина на разумния живот”. Който знае това място, той е придобил закона на безсмъртието. Силата на човека седи във вътрешното единение, вътрешното единство, до което той е достигнал.
Това място в човека е недостъпно.
Всеки, който е придобил вътрешното единство в себе си, той се отличава с дълбок вътрешен мир, с голямо равновесие. Никакви външни промени не са в състояние да разклатят мира и равновесието на този човек. Днес всички хора се поддават на външните промени: срещате един човек весел, разположен, но след няколко часа разположението му изчезва; срещате друг човек здрав, бодър, след няколко часа го виждате посърнал, болен. При тези промени в състоянието на човека, не може да има единство нито в мислите, нито в чувствата, нито в действията му. Докато е здрав, той мисли едно, като се разболее – мисли друго.
към беседата >>
Така приета водата от организма, тя представлява жива вода, която иде от извора на Вечния Живот.
Аз не съм готов още за духовен живот. Казвам: Яденето, мисълта, работата не е нещо материално. Днес хората умират, защото ядат по физически начин. Ако приемаха храната си по духовен начин, те щяха да живеят в закона на безсмъртието. Човек, който пие вода по духовен начин, той никога не ожаднява.
Така приета водата от организма, тя представлява жива вода, която иде от извора на Вечния Живот.
– Как ще се постигне това? – Чрез положителна, силна вяра. Някои казват: Ако вършим постоянно волята Божия и раздадем всичко на бедните, какво ще стане с нас? Как ще се справим с всички хора, които ще се трупат около нас да им се дава нещо? Питам: Как се справя касиерът на банката с хората, които идват при него за пари?
към беседата >>
– По-тежък товар от богатството има ли?
Благодарете, че е дошла тази инфлуенца. Тя е дошла и ще си замине. Ама сиромашията дошла. Какво по-хубаво нещо от сиромашията? – Ама богат да съм.
– По-тежък товар от богатството има ли?
Всичко в света е хубаво, но за разумния човек. За глупавия човек всичко е спънка.
към беседата >>
Всеки, който е придобил вътрешното единство в себе си, той се отличава с дълбок вътрешен мир, с голямо равновесие.
Обаче, човек се проявява чрез своето тяло. Всяко място, през което се проявява човекът, ние наричаме „същина на разумния живот”. Който знае това място, той е придобил закона на безсмъртието. Силата на човека седи във вътрешното единение, вътрешното единство, до което той е достигнал. Това място в човека е недостъпно.
Всеки, който е придобил вътрешното единство в себе си, той се отличава с дълбок вътрешен мир, с голямо равновесие.
Никакви външни промени не са в състояние да разклатят мира и равновесието на този човек. Днес всички хора се поддават на външните промени: срещате един човек весел, разположен, но след няколко часа разположението му изчезва; срещате друг човек здрав, бодър, след няколко часа го виждате посърнал, болен. При тези промени в състоянието на човека, не може да има единство нито в мислите, нито в чувствата, нито в действията му. Докато е здрав, той мисли едно, като се разболее – мисли друго. Когато обича, той мисли да направи едно; когато мрази, той мисли да направи друго.
към беседата >>
– Как ще се постигне това?
Казвам: Яденето, мисълта, работата не е нещо материално. Днес хората умират, защото ядат по физически начин. Ако приемаха храната си по духовен начин, те щяха да живеят в закона на безсмъртието. Човек, който пие вода по духовен начин, той никога не ожаднява. Така приета водата от организма, тя представлява жива вода, която иде от извора на Вечния Живот.
– Как ще се постигне това?
– Чрез положителна, силна вяра. Някои казват: Ако вършим постоянно волята Божия и раздадем всичко на бедните, какво ще стане с нас? Как ще се справим с всички хора, които ще се трупат около нас да им се дава нещо? Питам: Как се справя касиерът на банката с хората, които идват при него за пари? Той дава пари само на онези от тях, които имат някакъв документ – чек или полица, с който ще удостоверят, че имат право да получат пари от банката.
към беседата >>
Всичко в света е хубаво, но за разумния човек.
Тя е дошла и ще си замине. Ама сиромашията дошла. Какво по-хубаво нещо от сиромашията? – Ама богат да съм. – По-тежък товар от богатството има ли?
Всичко в света е хубаво, но за разумния човек.
За глупавия човек всичко е спънка.
към беседата >>
Никакви външни промени не са в състояние да разклатят мира и равновесието на този човек.
Всяко място, през което се проявява човекът, ние наричаме „същина на разумния живот”. Който знае това място, той е придобил закона на безсмъртието. Силата на човека седи във вътрешното единение, вътрешното единство, до което той е достигнал. Това място в човека е недостъпно. Всеки, който е придобил вътрешното единство в себе си, той се отличава с дълбок вътрешен мир, с голямо равновесие.
Никакви външни промени не са в състояние да разклатят мира и равновесието на този човек.
Днес всички хора се поддават на външните промени: срещате един човек весел, разположен, но след няколко часа разположението му изчезва; срещате друг човек здрав, бодър, след няколко часа го виждате посърнал, болен. При тези промени в състоянието на човека, не може да има единство нито в мислите, нито в чувствата, нито в действията му. Докато е здрав, той мисли едно, като се разболее – мисли друго. Когато обича, той мисли да направи едно; когато мрази, той мисли да направи друго. Къде е човекът?
към беседата >>
– Чрез положителна, силна вяра.
Днес хората умират, защото ядат по физически начин. Ако приемаха храната си по духовен начин, те щяха да живеят в закона на безсмъртието. Човек, който пие вода по духовен начин, той никога не ожаднява. Така приета водата от организма, тя представлява жива вода, която иде от извора на Вечния Живот. – Как ще се постигне това?
– Чрез положителна, силна вяра.
Някои казват: Ако вършим постоянно волята Божия и раздадем всичко на бедните, какво ще стане с нас? Как ще се справим с всички хора, които ще се трупат около нас да им се дава нещо? Питам: Как се справя касиерът на банката с хората, които идват при него за пари? Той дава пари само на онези от тях, които имат някакъв документ – чек или полица, с който ще удостоверят, че имат право да получат пари от банката. На онези, които нямат никакъв документ, касиерът казва: За вас няма пари.
към беседата >>
За глупавия човек всичко е спънка.
Ама сиромашията дошла. Какво по-хубаво нещо от сиромашията? – Ама богат да съм. – По-тежък товар от богатството има ли? Всичко в света е хубаво, но за разумния човек.
За глупавия човек всичко е спънка.
към беседата >>
Днес всички хора се поддават на външните промени: срещате един човек весел, разположен, но след няколко часа разположението му изчезва; срещате друг човек здрав, бодър, след няколко часа го виждате посърнал, болен.
Който знае това място, той е придобил закона на безсмъртието. Силата на човека седи във вътрешното единение, вътрешното единство, до което той е достигнал. Това място в човека е недостъпно. Всеки, който е придобил вътрешното единство в себе си, той се отличава с дълбок вътрешен мир, с голямо равновесие. Никакви външни промени не са в състояние да разклатят мира и равновесието на този човек.
Днес всички хора се поддават на външните промени: срещате един човек весел, разположен, но след няколко часа разположението му изчезва; срещате друг човек здрав, бодър, след няколко часа го виждате посърнал, болен.
При тези промени в състоянието на човека, не може да има единство нито в мислите, нито в чувствата, нито в действията му. Докато е здрав, той мисли едно, като се разболее – мисли друго. Когато обича, той мисли да направи едно; когато мрази, той мисли да направи друго. Къде е човекът? Където има обич и омраза, там истинският, разумният живот не се проявява.
към беседата >>
Някои казват: Ако вършим постоянно волята Божия и раздадем всичко на бедните, какво ще стане с нас?
Ако приемаха храната си по духовен начин, те щяха да живеят в закона на безсмъртието. Човек, който пие вода по духовен начин, той никога не ожаднява. Така приета водата от организма, тя представлява жива вода, която иде от извора на Вечния Живот. – Как ще се постигне това? – Чрез положителна, силна вяра.
Някои казват: Ако вършим постоянно волята Божия и раздадем всичко на бедните, какво ще стане с нас?
Как ще се справим с всички хора, които ще се трупат около нас да им се дава нещо? Питам: Как се справя касиерът на банката с хората, които идват при него за пари? Той дава пари само на онези от тях, които имат някакъв документ – чек или полица, с който ще удостоверят, че имат право да получат пари от банката. На онези, които нямат никакъв документ, касиерът казва: За вас няма пари. – Ама как така?
към беседата >>
„И ще бъде едно стадо и един пастир.” Това значи: Всеки човек трябва да има само един Учител, само една свещена идея – нищо повече!
„И ще бъде едно стадо и един пастир.” Това значи: Всеки човек трябва да има само един Учител, само една свещена идея – нищо повече!
Има ли единство в душата си, той ще намери, къде живее човекът. Някога човек намери Истината, и скоро след това се отдалечи от нея. Защо? – Защото хората се заблуждават едни други. Обаче, човек трябва да бъде герой! Духовното иде вече в света, затова бъдещите писатели, поети, драматурзи, музиканти трябва да внесат този духовен елемент в своите произведения.
към беседата >>
При тези промени в състоянието на човека, не може да има единство нито в мислите, нито в чувствата, нито в действията му.
Силата на човека седи във вътрешното единение, вътрешното единство, до което той е достигнал. Това място в човека е недостъпно. Всеки, който е придобил вътрешното единство в себе си, той се отличава с дълбок вътрешен мир, с голямо равновесие. Никакви външни промени не са в състояние да разклатят мира и равновесието на този човек. Днес всички хора се поддават на външните промени: срещате един човек весел, разположен, но след няколко часа разположението му изчезва; срещате друг човек здрав, бодър, след няколко часа го виждате посърнал, болен.
При тези промени в състоянието на човека, не може да има единство нито в мислите, нито в чувствата, нито в действията му.
Докато е здрав, той мисли едно, като се разболее – мисли друго. Когато обича, той мисли да направи едно; когато мрази, той мисли да направи друго. Къде е човекът? Където има обич и омраза, там истинският, разумният живот не се проявява. Там има деятелност, има проява на човешкия живот, но смисълът на живота не е в контрастите.
към беседата >>
Как ще се справим с всички хора, които ще се трупат около нас да им се дава нещо?
Човек, който пие вода по духовен начин, той никога не ожаднява. Така приета водата от организма, тя представлява жива вода, която иде от извора на Вечния Живот. – Как ще се постигне това? – Чрез положителна, силна вяра. Някои казват: Ако вършим постоянно волята Божия и раздадем всичко на бедните, какво ще стане с нас?
Как ще се справим с всички хора, които ще се трупат около нас да им се дава нещо?
Питам: Как се справя касиерът на банката с хората, които идват при него за пари? Той дава пари само на онези от тях, които имат някакъв документ – чек или полица, с който ще удостоверят, че имат право да получат пари от банката. На онези, които нямат никакъв документ, касиерът казва: За вас няма пари. – Ама как така? За Бога дайте нещо!
към беседата >>
Има ли единство в душата си, той ще намери, къде живее човекът.
„И ще бъде едно стадо и един пастир.” Това значи: Всеки човек трябва да има само един Учител, само една свещена идея – нищо повече!
Има ли единство в душата си, той ще намери, къде живее човекът.
Някога човек намери Истината, и скоро след това се отдалечи от нея. Защо? – Защото хората се заблуждават едни други. Обаче, човек трябва да бъде герой! Духовното иде вече в света, затова бъдещите писатели, поети, драматурзи, музиканти трябва да внесат този духовен елемент в своите произведения. Докато човек се вдъхновява от материални работи, той върви още в обикновения път на живота; види ли, обаче, реалното, познае ли Бога, той става мощен, силен човек.
към беседата >>
Докато е здрав, той мисли едно, като се разболее – мисли друго.
Това място в човека е недостъпно. Всеки, който е придобил вътрешното единство в себе си, той се отличава с дълбок вътрешен мир, с голямо равновесие. Никакви външни промени не са в състояние да разклатят мира и равновесието на този човек. Днес всички хора се поддават на външните промени: срещате един човек весел, разположен, но след няколко часа разположението му изчезва; срещате друг човек здрав, бодър, след няколко часа го виждате посърнал, болен. При тези промени в състоянието на човека, не може да има единство нито в мислите, нито в чувствата, нито в действията му.
Докато е здрав, той мисли едно, като се разболее – мисли друго.
Когато обича, той мисли да направи едно; когато мрази, той мисли да направи друго. Къде е човекът? Където има обич и омраза, там истинският, разумният живот не се проявява. Там има деятелност, има проява на човешкия живот, но смисълът на живота не е в контрастите. Казвате: Аз обичам еди-кой си човек.
към беседата >>
Питам: Как се справя касиерът на банката с хората, които идват при него за пари?
Така приета водата от организма, тя представлява жива вода, която иде от извора на Вечния Живот. – Как ще се постигне това? – Чрез положителна, силна вяра. Някои казват: Ако вършим постоянно волята Божия и раздадем всичко на бедните, какво ще стане с нас? Как ще се справим с всички хора, които ще се трупат около нас да им се дава нещо?
Питам: Как се справя касиерът на банката с хората, които идват при него за пари?
Той дава пари само на онези от тях, които имат някакъв документ – чек или полица, с който ще удостоверят, че имат право да получат пари от банката. На онези, които нямат никакъв документ, касиерът казва: За вас няма пари. – Ама как така? За Бога дайте нещо! – Дайте си чека!
към беседата >>
Някога човек намери Истината, и скоро след това се отдалечи от нея. Защо?
„И ще бъде едно стадо и един пастир.” Това значи: Всеки човек трябва да има само един Учител, само една свещена идея – нищо повече! Има ли единство в душата си, той ще намери, къде живее човекът.
Някога човек намери Истината, и скоро след това се отдалечи от нея. Защо?
– Защото хората се заблуждават едни други. Обаче, човек трябва да бъде герой! Духовното иде вече в света, затова бъдещите писатели, поети, драматурзи, музиканти трябва да внесат този духовен елемент в своите произведения. Докато човек се вдъхновява от материални работи, той върви още в обикновения път на живота; види ли, обаче, реалното, познае ли Бога, той става мощен, силен човек. Той се вдъхновява вече от идейното, от великото и красивото в живота.
към беседата >>
Когато обича, той мисли да направи едно; когато мрази, той мисли да направи друго.
Всеки, който е придобил вътрешното единство в себе си, той се отличава с дълбок вътрешен мир, с голямо равновесие. Никакви външни промени не са в състояние да разклатят мира и равновесието на този човек. Днес всички хора се поддават на външните промени: срещате един човек весел, разположен, но след няколко часа разположението му изчезва; срещате друг човек здрав, бодър, след няколко часа го виждате посърнал, болен. При тези промени в състоянието на човека, не може да има единство нито в мислите, нито в чувствата, нито в действията му. Докато е здрав, той мисли едно, като се разболее – мисли друго.
Когато обича, той мисли да направи едно; когато мрази, той мисли да направи друго.
Къде е човекът? Където има обич и омраза, там истинският, разумният живот не се проявява. Там има деятелност, има проява на човешкия живот, но смисълът на живота не е в контрастите. Казвате: Аз обичам еди-кой си човек. – Кое, именно, обичате в него?
към беседата >>
Той дава пари само на онези от тях, които имат някакъв документ – чек или полица, с който ще удостоверят, че имат право да получат пари от банката.
– Как ще се постигне това? – Чрез положителна, силна вяра. Някои казват: Ако вършим постоянно волята Божия и раздадем всичко на бедните, какво ще стане с нас? Как ще се справим с всички хора, които ще се трупат около нас да им се дава нещо? Питам: Как се справя касиерът на банката с хората, които идват при него за пари?
Той дава пари само на онези от тях, които имат някакъв документ – чек или полица, с който ще удостоверят, че имат право да получат пари от банката.
На онези, които нямат никакъв документ, касиерът казва: За вас няма пари. – Ама как така? За Бога дайте нещо! – Дайте си чека! – Нямаме чек.
към беседата >>
– Защото хората се заблуждават едни други.
„И ще бъде едно стадо и един пастир.” Това значи: Всеки човек трябва да има само един Учител, само една свещена идея – нищо повече! Има ли единство в душата си, той ще намери, къде живее човекът. Някога човек намери Истината, и скоро след това се отдалечи от нея. Защо?
– Защото хората се заблуждават едни други.
Обаче, човек трябва да бъде герой! Духовното иде вече в света, затова бъдещите писатели, поети, драматурзи, музиканти трябва да внесат този духовен елемент в своите произведения. Докато човек се вдъхновява от материални работи, той върви още в обикновения път на живота; види ли, обаче, реалното, познае ли Бога, той става мощен, силен човек. Той се вдъхновява вече от идейното, от великото и красивото в живота. Ако е поет, неговото перо свети и лъчеизпуска живи, мощни слова.
към беседата >>
Къде е човекът?
Никакви външни промени не са в състояние да разклатят мира и равновесието на този човек. Днес всички хора се поддават на външните промени: срещате един човек весел, разположен, но след няколко часа разположението му изчезва; срещате друг човек здрав, бодър, след няколко часа го виждате посърнал, болен. При тези промени в състоянието на човека, не може да има единство нито в мислите, нито в чувствата, нито в действията му. Докато е здрав, той мисли едно, като се разболее – мисли друго. Когато обича, той мисли да направи едно; когато мрази, той мисли да направи друго.
Къде е човекът?
Където има обич и омраза, там истинският, разумният живот не се проявява. Там има деятелност, има проява на човешкия живот, но смисълът на живота не е в контрастите. Казвате: Аз обичам еди-кой си човек. – Кое, именно, обичате в него? – Ума.
към беседата >>
На онези, които нямат никакъв документ, касиерът казва: За вас няма пари.
– Чрез положителна, силна вяра. Някои казват: Ако вършим постоянно волята Божия и раздадем всичко на бедните, какво ще стане с нас? Как ще се справим с всички хора, които ще се трупат около нас да им се дава нещо? Питам: Как се справя касиерът на банката с хората, които идват при него за пари? Той дава пари само на онези от тях, които имат някакъв документ – чек или полица, с който ще удостоверят, че имат право да получат пари от банката.
На онези, които нямат никакъв документ, касиерът казва: За вас няма пари.
– Ама как така? За Бога дайте нещо! – Дайте си чека! – Нямаме чек. И без чек може да ни дадете нещо, толкова пари имате.
към беседата >>
Обаче, човек трябва да бъде герой!
„И ще бъде едно стадо и един пастир.” Това значи: Всеки човек трябва да има само един Учител, само една свещена идея – нищо повече! Има ли единство в душата си, той ще намери, къде живее човекът. Някога човек намери Истината, и скоро след това се отдалечи от нея. Защо? – Защото хората се заблуждават едни други.
Обаче, човек трябва да бъде герой!
Духовното иде вече в света, затова бъдещите писатели, поети, драматурзи, музиканти трябва да внесат този духовен елемент в своите произведения. Докато човек се вдъхновява от материални работи, той върви още в обикновения път на живота; види ли, обаче, реалното, познае ли Бога, той става мощен, силен човек. Той се вдъхновява вече от идейното, от великото и красивото в живота. Ако е поет, неговото перо свети и лъчеизпуска живи, мощни слова. Когато напише едно стихотворение, той няма да пита хората, дали го харесват, или не, но ще извика един сляп човек и ще му каже: Ела да ти прочета моето първо стихотворение.
към беседата >>
Където има обич и омраза, там истинският, разумният живот не се проявява.
Днес всички хора се поддават на външните промени: срещате един човек весел, разположен, но след няколко часа разположението му изчезва; срещате друг човек здрав, бодър, след няколко часа го виждате посърнал, болен. При тези промени в състоянието на човека, не може да има единство нито в мислите, нито в чувствата, нито в действията му. Докато е здрав, той мисли едно, като се разболее – мисли друго. Когато обича, той мисли да направи едно; когато мрази, той мисли да направи друго. Къде е човекът?
Където има обич и омраза, там истинският, разумният живот не се проявява.
Там има деятелност, има проява на човешкия живот, но смисълът на живота не е в контрастите. Казвате: Аз обичам еди-кой си човек. – Кое, именно, обичате в него? – Ума. – Къде е умът на човека?
към беседата >>
– Ама как така?
Някои казват: Ако вършим постоянно волята Божия и раздадем всичко на бедните, какво ще стане с нас? Как ще се справим с всички хора, които ще се трупат около нас да им се дава нещо? Питам: Как се справя касиерът на банката с хората, които идват при него за пари? Той дава пари само на онези от тях, които имат някакъв документ – чек или полица, с който ще удостоверят, че имат право да получат пари от банката. На онези, които нямат никакъв документ, касиерът казва: За вас няма пари.
– Ама как така?
За Бога дайте нещо! – Дайте си чека! – Нямаме чек. И без чек може да ни дадете нещо, толкова пари имате. – Наистина, имам много пари, но те са на банката: аз разполагам с тях, но и отговарям за тях.
към беседата >>
Духовното иде вече в света, затова бъдещите писатели, поети, драматурзи, музиканти трябва да внесат този духовен елемент в своите произведения.
„И ще бъде едно стадо и един пастир.” Това значи: Всеки човек трябва да има само един Учител, само една свещена идея – нищо повече! Има ли единство в душата си, той ще намери, къде живее човекът. Някога човек намери Истината, и скоро след това се отдалечи от нея. Защо? – Защото хората се заблуждават едни други. Обаче, човек трябва да бъде герой!
Духовното иде вече в света, затова бъдещите писатели, поети, драматурзи, музиканти трябва да внесат този духовен елемент в своите произведения.
Докато човек се вдъхновява от материални работи, той върви още в обикновения път на живота; види ли, обаче, реалното, познае ли Бога, той става мощен, силен човек. Той се вдъхновява вече от идейното, от великото и красивото в живота. Ако е поет, неговото перо свети и лъчеизпуска живи, мощни слова. Когато напише едно стихотворение, той няма да пита хората, дали го харесват, или не, но ще извика един сляп човек и ще му каже: Ела да ти прочета моето първо стихотворение. Той чете: „Един Бог, един Учител, една Любов, една Мъдрост, една Истина, една Правда, една Добродетел, един Живот!
към беседата >>
Там има деятелност, има проява на човешкия живот, но смисълът на живота не е в контрастите.
При тези промени в състоянието на човека, не може да има единство нито в мислите, нито в чувствата, нито в действията му. Докато е здрав, той мисли едно, като се разболее – мисли друго. Когато обича, той мисли да направи едно; когато мрази, той мисли да направи друго. Къде е човекът? Където има обич и омраза, там истинският, разумният живот не се проявява.
Там има деятелност, има проява на човешкия живот, но смисълът на живота не е в контрастите.
Казвате: Аз обичам еди-кой си човек. – Кое, именно, обичате в него? – Ума. – Къде е умът на човека? То е все едно да ви запитат, кое е ценното в Библията.
към беседата >>
За Бога дайте нещо!
Как ще се справим с всички хора, които ще се трупат около нас да им се дава нещо? Питам: Как се справя касиерът на банката с хората, които идват при него за пари? Той дава пари само на онези от тях, които имат някакъв документ – чек или полица, с който ще удостоверят, че имат право да получат пари от банката. На онези, които нямат никакъв документ, касиерът казва: За вас няма пари. – Ама как така?
За Бога дайте нещо!
– Дайте си чека! – Нямаме чек. И без чек може да ни дадете нещо, толкова пари имате. – Наистина, имам много пари, но те са на банката: аз разполагам с тях, но и отговарям за тях. Смисълът на живота не седи само в това, да правим добрини.
към беседата >>
Докато човек се вдъхновява от материални работи, той върви още в обикновения път на живота; види ли, обаче, реалното, познае ли Бога, той става мощен, силен човек.
Има ли единство в душата си, той ще намери, къде живее човекът. Някога човек намери Истината, и скоро след това се отдалечи от нея. Защо? – Защото хората се заблуждават едни други. Обаче, човек трябва да бъде герой! Духовното иде вече в света, затова бъдещите писатели, поети, драматурзи, музиканти трябва да внесат този духовен елемент в своите произведения.
Докато човек се вдъхновява от материални работи, той върви още в обикновения път на живота; види ли, обаче, реалното, познае ли Бога, той става мощен, силен човек.
Той се вдъхновява вече от идейното, от великото и красивото в живота. Ако е поет, неговото перо свети и лъчеизпуска живи, мощни слова. Когато напише едно стихотворение, той няма да пита хората, дали го харесват, или не, но ще извика един сляп човек и ще му каже: Ела да ти прочета моето първо стихотворение. Той чете: „Един Бог, един Учител, една Любов, една Мъдрост, една Истина, една Правда, една Добродетел, един Живот! Само проявената всеобемаща Любов в живота е Божията Любов.” Щом слепият чуе тази поезия, очите му ще се отворят.
към беседата >>
Казвате: Аз обичам еди-кой си човек.
Докато е здрав, той мисли едно, като се разболее – мисли друго. Когато обича, той мисли да направи едно; когато мрази, той мисли да направи друго. Къде е човекът? Където има обич и омраза, там истинският, разумният живот не се проявява. Там има деятелност, има проява на човешкия живот, но смисълът на живота не е в контрастите.
Казвате: Аз обичам еди-кой си човек.
– Кое, именно, обичате в него? – Ума. – Къде е умът на човека? То е все едно да ви запитат, кое е ценното в Библията. Един ще посочи известни места от Библията, втори ще посочи други някои и т.н.
към беседата >>
– Дайте си чека!
Питам: Как се справя касиерът на банката с хората, които идват при него за пари? Той дава пари само на онези от тях, които имат някакъв документ – чек или полица, с който ще удостоверят, че имат право да получат пари от банката. На онези, които нямат никакъв документ, касиерът казва: За вас няма пари. – Ама как така? За Бога дайте нещо!
– Дайте си чека!
– Нямаме чек. И без чек може да ни дадете нещо, толкова пари имате. – Наистина, имам много пари, но те са на банката: аз разполагам с тях, но и отговарям за тях. Смисълът на живота не седи само в това, да правим добрини.
към беседата >>
Той се вдъхновява вече от идейното, от великото и красивото в живота.
Някога човек намери Истината, и скоро след това се отдалечи от нея. Защо? – Защото хората се заблуждават едни други. Обаче, човек трябва да бъде герой! Духовното иде вече в света, затова бъдещите писатели, поети, драматурзи, музиканти трябва да внесат този духовен елемент в своите произведения. Докато човек се вдъхновява от материални работи, той върви още в обикновения път на живота; види ли, обаче, реалното, познае ли Бога, той става мощен, силен човек.
Той се вдъхновява вече от идейното, от великото и красивото в живота.
Ако е поет, неговото перо свети и лъчеизпуска живи, мощни слова. Когато напише едно стихотворение, той няма да пита хората, дали го харесват, или не, но ще извика един сляп човек и ще му каже: Ела да ти прочета моето първо стихотворение. Той чете: „Един Бог, един Учител, една Любов, една Мъдрост, една Истина, една Правда, една Добродетел, един Живот! Само проявената всеобемаща Любов в живота е Божията Любов.” Щом слепият чуе тази поезия, очите му ще се отворят. Това значи поезия!
към беседата >>
– Кое, именно, обичате в него?
Когато обича, той мисли да направи едно; когато мрази, той мисли да направи друго. Къде е човекът? Където има обич и омраза, там истинският, разумният живот не се проявява. Там има деятелност, има проява на човешкия живот, но смисълът на живота не е в контрастите. Казвате: Аз обичам еди-кой си човек.
– Кое, именно, обичате в него?
– Ума. – Къде е умът на човека? То е все едно да ви запитат, кое е ценното в Библията. Един ще посочи известни места от Библията, втори ще посочи други някои и т.н. Обаче, важно е да се каже, кое място в нея представлява единството, единението.
към беседата >>
– Нямаме чек.
Той дава пари само на онези от тях, които имат някакъв документ – чек или полица, с който ще удостоверят, че имат право да получат пари от банката. На онези, които нямат никакъв документ, касиерът казва: За вас няма пари. – Ама как така? За Бога дайте нещо! – Дайте си чека!
– Нямаме чек.
И без чек може да ни дадете нещо, толкова пари имате. – Наистина, имам много пари, но те са на банката: аз разполагам с тях, но и отговарям за тях. Смисълът на живота не седи само в това, да правим добрини.
към беседата >>
Ако е поет, неговото перо свети и лъчеизпуска живи, мощни слова.
– Защото хората се заблуждават едни други. Обаче, човек трябва да бъде герой! Духовното иде вече в света, затова бъдещите писатели, поети, драматурзи, музиканти трябва да внесат този духовен елемент в своите произведения. Докато човек се вдъхновява от материални работи, той върви още в обикновения път на живота; види ли, обаче, реалното, познае ли Бога, той става мощен, силен човек. Той се вдъхновява вече от идейното, от великото и красивото в живота.
Ако е поет, неговото перо свети и лъчеизпуска живи, мощни слова.
Когато напише едно стихотворение, той няма да пита хората, дали го харесват, или не, но ще извика един сляп човек и ще му каже: Ела да ти прочета моето първо стихотворение. Той чете: „Един Бог, един Учител, една Любов, една Мъдрост, една Истина, една Правда, една Добродетел, един Живот! Само проявената всеобемаща Любов в живота е Божията Любов.” Щом слепият чуе тази поезия, очите му ще се отворят. Това значи поезия! Съвременните поети четат своите произведения на слепите, но очите им не се отварят.
към беседата >>
– Ума.
Къде е човекът? Където има обич и омраза, там истинският, разумният живот не се проявява. Там има деятелност, има проява на човешкия живот, но смисълът на живота не е в контрастите. Казвате: Аз обичам еди-кой си човек. – Кое, именно, обичате в него?
– Ума.
– Къде е умът на човека? То е все едно да ви запитат, кое е ценното в Библията. Един ще посочи известни места от Библията, втори ще посочи други някои и т.н. Обаче, важно е да се каже, кое място в нея представлява единството, единението. Единението, единството се намира вън от Библията, а не вътре в нея.
към беседата >>
И без чек може да ни дадете нещо, толкова пари имате.
На онези, които нямат никакъв документ, касиерът казва: За вас няма пари. – Ама как така? За Бога дайте нещо! – Дайте си чека! – Нямаме чек.
И без чек може да ни дадете нещо, толкова пари имате.
– Наистина, имам много пари, но те са на банката: аз разполагам с тях, но и отговарям за тях. Смисълът на живота не седи само в това, да правим добрини.
към беседата >>
Когато напише едно стихотворение, той няма да пита хората, дали го харесват, или не, но ще извика един сляп човек и ще му каже: Ела да ти прочета моето първо стихотворение.
Обаче, човек трябва да бъде герой! Духовното иде вече в света, затова бъдещите писатели, поети, драматурзи, музиканти трябва да внесат този духовен елемент в своите произведения. Докато човек се вдъхновява от материални работи, той върви още в обикновения път на живота; види ли, обаче, реалното, познае ли Бога, той става мощен, силен човек. Той се вдъхновява вече от идейното, от великото и красивото в живота. Ако е поет, неговото перо свети и лъчеизпуска живи, мощни слова.
Когато напише едно стихотворение, той няма да пита хората, дали го харесват, или не, но ще извика един сляп човек и ще му каже: Ела да ти прочета моето първо стихотворение.
Той чете: „Един Бог, един Учител, една Любов, една Мъдрост, една Истина, една Правда, една Добродетел, един Живот! Само проявената всеобемаща Любов в живота е Божията Любов.” Щом слепият чуе тази поезия, очите му ще се отворят. Това значи поезия! Съвременните поети четат своите произведения на слепите, но очите им не се отварят. Ако поетът прочете едно свое стихотворение на някого, и след това той вземе пушката си и отиде да се бие, това показва, че стихотворението го е ослепило, внесло е тъмнина в съзнанието му.
към беседата >>
– Къде е умът на човека?
Където има обич и омраза, там истинският, разумният живот не се проявява. Там има деятелност, има проява на човешкия живот, но смисълът на живота не е в контрастите. Казвате: Аз обичам еди-кой си човек. – Кое, именно, обичате в него? – Ума.
– Къде е умът на човека?
То е все едно да ви запитат, кое е ценното в Библията. Един ще посочи известни места от Библията, втори ще посочи други някои и т.н. Обаче, важно е да се каже, кое място в нея представлява единството, единението. Единението, единството се намира вън от Библията, а не вътре в нея.
към беседата >>
– Наистина, имам много пари, но те са на банката: аз разполагам с тях, но и отговарям за тях.
– Ама как така? За Бога дайте нещо! – Дайте си чека! – Нямаме чек. И без чек може да ни дадете нещо, толкова пари имате.
– Наистина, имам много пари, но те са на банката: аз разполагам с тях, но и отговарям за тях.
Смисълът на живота не седи само в това, да правим добрини.
към беседата >>
Той чете: „Един Бог, един Учител, една Любов, една Мъдрост, една Истина, една Правда, една Добродетел, един Живот!
Духовното иде вече в света, затова бъдещите писатели, поети, драматурзи, музиканти трябва да внесат този духовен елемент в своите произведения. Докато човек се вдъхновява от материални работи, той върви още в обикновения път на живота; види ли, обаче, реалното, познае ли Бога, той става мощен, силен човек. Той се вдъхновява вече от идейното, от великото и красивото в живота. Ако е поет, неговото перо свети и лъчеизпуска живи, мощни слова. Когато напише едно стихотворение, той няма да пита хората, дали го харесват, или не, но ще извика един сляп човек и ще му каже: Ела да ти прочета моето първо стихотворение.
Той чете: „Един Бог, един Учител, една Любов, една Мъдрост, една Истина, една Правда, една Добродетел, един Живот!
Само проявената всеобемаща Любов в живота е Божията Любов.” Щом слепият чуе тази поезия, очите му ще се отворят. Това значи поезия! Съвременните поети четат своите произведения на слепите, но очите им не се отварят. Ако поетът прочете едно свое стихотворение на някого, и след това той вземе пушката си и отиде да се бие, това показва, че стихотворението го е ослепило, внесло е тъмнина в съзнанието му. Обаче, ако след прочитането на стихотворението, този човек се откаже от желанието си да се бие, да отмъщава, да прави зло на хората и тръгне да помага на своите братя и сестри, да разравя погребаните хора в материалния живот, това стихотворение му е дало светлина, отворило е очите му.
към беседата >>
То е все едно да ви запитат, кое е ценното в Библията.
Там има деятелност, има проява на човешкия живот, но смисълът на живота не е в контрастите. Казвате: Аз обичам еди-кой си човек. – Кое, именно, обичате в него? – Ума. – Къде е умът на човека?
То е все едно да ви запитат, кое е ценното в Библията.
Един ще посочи известни места от Библията, втори ще посочи други някои и т.н. Обаче, важно е да се каже, кое място в нея представлява единството, единението. Единението, единството се намира вън от Библията, а не вътре в нея.
към беседата >>
Смисълът на живота не седи само в това, да правим добрини.
За Бога дайте нещо! – Дайте си чека! – Нямаме чек. И без чек може да ни дадете нещо, толкова пари имате. – Наистина, имам много пари, но те са на банката: аз разполагам с тях, но и отговарям за тях.
Смисълът на живота не седи само в това, да правим добрини.
към беседата >>
Само проявената всеобемаща Любов в живота е Божията Любов.” Щом слепият чуе тази поезия, очите му ще се отворят.
Докато човек се вдъхновява от материални работи, той върви още в обикновения път на живота; види ли, обаче, реалното, познае ли Бога, той става мощен, силен човек. Той се вдъхновява вече от идейното, от великото и красивото в живота. Ако е поет, неговото перо свети и лъчеизпуска живи, мощни слова. Когато напише едно стихотворение, той няма да пита хората, дали го харесват, или не, но ще извика един сляп човек и ще му каже: Ела да ти прочета моето първо стихотворение. Той чете: „Един Бог, един Учител, една Любов, една Мъдрост, една Истина, една Правда, една Добродетел, един Живот!
Само проявената всеобемаща Любов в живота е Божията Любов.” Щом слепият чуе тази поезия, очите му ще се отворят.
Това значи поезия! Съвременните поети четат своите произведения на слепите, но очите им не се отварят. Ако поетът прочете едно свое стихотворение на някого, и след това той вземе пушката си и отиде да се бие, това показва, че стихотворението го е ослепило, внесло е тъмнина в съзнанието му. Обаче, ако след прочитането на стихотворението, този човек се откаже от желанието си да се бие, да отмъщава, да прави зло на хората и тръгне да помага на своите братя и сестри, да разравя погребаните хора в материалния живот, това стихотворение му е дало светлина, отворило е очите му. Защо всички хора да не проповядват, да не възпяват тази велика Истина?
към беседата >>
Един ще посочи известни места от Библията, втори ще посочи други някои и т.н.
Казвате: Аз обичам еди-кой си човек. – Кое, именно, обичате в него? – Ума. – Къде е умът на човека? То е все едно да ви запитат, кое е ценното в Библията.
Един ще посочи известни места от Библията, втори ще посочи други някои и т.н.
Обаче, важно е да се каже, кое място в нея представлява единството, единението. Единението, единството се намира вън от Библията, а не вътре в нея.
към беседата >>
Някой казва: Човек трябва да бъде добър.
Някой казва: Човек трябва да бъде добър.
Главната задача в живота не седи в това, да бъде човек добър, но да изпълнява волята Божия. Задачата на човека не е да бъде той учен, но да се стреми към истинското знание, да разбира разумните закони на живата природа и да ги прилага правилно в живота си. Човек може да знае много теории за светлината, но това още не значи, че той знае законите на светлината. Съвременната наука казва, че светлината се образува от трептенията на етера и образува известен брой трептения в секундата. Казвам: Светлината не се образува сега, тя вечно съществува; това, което наричат трептения на етера, то не е нищо друго, освен отражение на самата светлина.
към беседата >>
Това значи поезия!
Той се вдъхновява вече от идейното, от великото и красивото в живота. Ако е поет, неговото перо свети и лъчеизпуска живи, мощни слова. Когато напише едно стихотворение, той няма да пита хората, дали го харесват, или не, но ще извика един сляп човек и ще му каже: Ела да ти прочета моето първо стихотворение. Той чете: „Един Бог, един Учител, една Любов, една Мъдрост, една Истина, една Правда, една Добродетел, един Живот! Само проявената всеобемаща Любов в живота е Божията Любов.” Щом слепият чуе тази поезия, очите му ще се отворят.
Това значи поезия!
Съвременните поети четат своите произведения на слепите, но очите им не се отварят. Ако поетът прочете едно свое стихотворение на някого, и след това той вземе пушката си и отиде да се бие, това показва, че стихотворението го е ослепило, внесло е тъмнина в съзнанието му. Обаче, ако след прочитането на стихотворението, този човек се откаже от желанието си да се бие, да отмъщава, да прави зло на хората и тръгне да помага на своите братя и сестри, да разравя погребаните хора в материалния живот, това стихотворение му е дало светлина, отворило е очите му. Защо всички хора да не проповядват, да не възпяват тази велика Истина?
към беседата >>
Обаче, важно е да се каже, кое място в нея представлява единството, единението.
– Кое, именно, обичате в него? – Ума. – Къде е умът на човека? То е все едно да ви запитат, кое е ценното в Библията. Един ще посочи известни места от Библията, втори ще посочи други някои и т.н.
Обаче, важно е да се каже, кое място в нея представлява единството, единението.
Единението, единството се намира вън от Библията, а не вътре в нея.
към беседата >>
Главната задача в живота не седи в това, да бъде човек добър, но да изпълнява волята Божия.
Някой казва: Човек трябва да бъде добър.
Главната задача в живота не седи в това, да бъде човек добър, но да изпълнява волята Божия.
Задачата на човека не е да бъде той учен, но да се стреми към истинското знание, да разбира разумните закони на живата природа и да ги прилага правилно в живота си. Човек може да знае много теории за светлината, но това още не значи, че той знае законите на светлината. Съвременната наука казва, че светлината се образува от трептенията на етера и образува известен брой трептения в секундата. Казвам: Светлината не се образува сега, тя вечно съществува; това, което наричат трептения на етера, то не е нищо друго, освен отражение на самата светлина. Казва се в Писанието, че Бог живее във вечна, непристъпна светлина.
към беседата >>
Съвременните поети четат своите произведения на слепите, но очите им не се отварят.
Ако е поет, неговото перо свети и лъчеизпуска живи, мощни слова. Когато напише едно стихотворение, той няма да пита хората, дали го харесват, или не, но ще извика един сляп човек и ще му каже: Ела да ти прочета моето първо стихотворение. Той чете: „Един Бог, един Учител, една Любов, една Мъдрост, една Истина, една Правда, една Добродетел, един Живот! Само проявената всеобемаща Любов в живота е Божията Любов.” Щом слепият чуе тази поезия, очите му ще се отворят. Това значи поезия!
Съвременните поети четат своите произведения на слепите, но очите им не се отварят.
Ако поетът прочете едно свое стихотворение на някого, и след това той вземе пушката си и отиде да се бие, това показва, че стихотворението го е ослепило, внесло е тъмнина в съзнанието му. Обаче, ако след прочитането на стихотворението, този човек се откаже от желанието си да се бие, да отмъщава, да прави зло на хората и тръгне да помага на своите братя и сестри, да разравя погребаните хора в материалния живот, това стихотворение му е дало светлина, отворило е очите му. Защо всички хора да не проповядват, да не възпяват тази велика Истина?
към беседата >>
Единението, единството се намира вън от Библията, а не вътре в нея.
– Ума. – Къде е умът на човека? То е все едно да ви запитат, кое е ценното в Библията. Един ще посочи известни места от Библията, втори ще посочи други някои и т.н. Обаче, важно е да се каже, кое място в нея представлява единството, единението.
Единението, единството се намира вън от Библията, а не вътре в нея.
към беседата >>
Задачата на човека не е да бъде той учен, но да се стреми към истинското знание, да разбира разумните закони на живата природа и да ги прилага правилно в живота си.
Някой казва: Човек трябва да бъде добър. Главната задача в живота не седи в това, да бъде човек добър, но да изпълнява волята Божия.
Задачата на човека не е да бъде той учен, но да се стреми към истинското знание, да разбира разумните закони на живата природа и да ги прилага правилно в живота си.
Човек може да знае много теории за светлината, но това още не значи, че той знае законите на светлината. Съвременната наука казва, че светлината се образува от трептенията на етера и образува известен брой трептения в секундата. Казвам: Светлината не се образува сега, тя вечно съществува; това, което наричат трептения на етера, то не е нищо друго, освен отражение на самата светлина. Казва се в Писанието, че Бог живее във вечна, непристъпна светлина. Тъй щото, светлината и топлината съществуват вечно.
към беседата >>
Ако поетът прочете едно свое стихотворение на някого, и след това той вземе пушката си и отиде да се бие, това показва, че стихотворението го е ослепило, внесло е тъмнина в съзнанието му.
Когато напише едно стихотворение, той няма да пита хората, дали го харесват, или не, но ще извика един сляп човек и ще му каже: Ела да ти прочета моето първо стихотворение. Той чете: „Един Бог, един Учител, една Любов, една Мъдрост, една Истина, една Правда, една Добродетел, един Живот! Само проявената всеобемаща Любов в живота е Божията Любов.” Щом слепият чуе тази поезия, очите му ще се отворят. Това значи поезия! Съвременните поети четат своите произведения на слепите, но очите им не се отварят.
Ако поетът прочете едно свое стихотворение на някого, и след това той вземе пушката си и отиде да се бие, това показва, че стихотворението го е ослепило, внесло е тъмнина в съзнанието му.
Обаче, ако след прочитането на стихотворението, този човек се откаже от желанието си да се бие, да отмъщава, да прави зло на хората и тръгне да помага на своите братя и сестри, да разравя погребаните хора в материалния живот, това стихотворение му е дало светлина, отворило е очите му. Защо всички хора да не проповядват, да не възпяват тази велика Истина?
към беседата >>
Сега, за изяснение на мисълта си ще ви приведа следния пример.
Сега, за изяснение на мисълта си ще ви приведа следния пример.
Представете си, че вие имате едно пиано, или един орган. Това пиано за нас е дотолкова важно, доколкото чрез него може да се прояви реалността или разумността на живота. Къде се крие тази разумност: в самото пиано или някъде извън него? – Разумността ще се прояви чрез онзи пианист и изпълнител, който ще седне пред пианото, ще изсвири едно парче и след това ще се оттегли настрана, а пианото ще остане също така безгласно и глухо, каквото е било и преди това. Значи, реалното, разумното не е нито в пианото, нито в неговите клавиши, а в натискане на клавишите от някое разумно същество.
към беседата >>
Човек може да знае много теории за светлината, но това още не значи, че той знае законите на светлината.
Някой казва: Човек трябва да бъде добър. Главната задача в живота не седи в това, да бъде човек добър, но да изпълнява волята Божия. Задачата на човека не е да бъде той учен, но да се стреми към истинското знание, да разбира разумните закони на живата природа и да ги прилага правилно в живота си.
Човек може да знае много теории за светлината, но това още не значи, че той знае законите на светлината.
Съвременната наука казва, че светлината се образува от трептенията на етера и образува известен брой трептения в секундата. Казвам: Светлината не се образува сега, тя вечно съществува; това, което наричат трептения на етера, то не е нищо друго, освен отражение на самата светлина. Казва се в Писанието, че Бог живее във вечна, непристъпна светлина. Тъй щото, светлината и топлината съществуват вечно. Това, което считат трептения, вибрации на светлината и топлината, те са техни отражения.
към беседата >>
Обаче, ако след прочитането на стихотворението, този човек се откаже от желанието си да се бие, да отмъщава, да прави зло на хората и тръгне да помага на своите братя и сестри, да разравя погребаните хора в материалния живот, това стихотворение му е дало светлина, отворило е очите му.
Той чете: „Един Бог, един Учител, една Любов, една Мъдрост, една Истина, една Правда, една Добродетел, един Живот! Само проявената всеобемаща Любов в живота е Божията Любов.” Щом слепият чуе тази поезия, очите му ще се отворят. Това значи поезия! Съвременните поети четат своите произведения на слепите, но очите им не се отварят. Ако поетът прочете едно свое стихотворение на някого, и след това той вземе пушката си и отиде да се бие, това показва, че стихотворението го е ослепило, внесло е тъмнина в съзнанието му.
Обаче, ако след прочитането на стихотворението, този човек се откаже от желанието си да се бие, да отмъщава, да прави зло на хората и тръгне да помага на своите братя и сестри, да разравя погребаните хора в материалния живот, това стихотворение му е дало светлина, отворило е очите му.
Защо всички хора да не проповядват, да не възпяват тази велика Истина?
към беседата >>
Представете си, че вие имате едно пиано, или един орган.
Сега, за изяснение на мисълта си ще ви приведа следния пример.
Представете си, че вие имате едно пиано, или един орган.
Това пиано за нас е дотолкова важно, доколкото чрез него може да се прояви реалността или разумността на живота. Къде се крие тази разумност: в самото пиано или някъде извън него? – Разумността ще се прояви чрез онзи пианист и изпълнител, който ще седне пред пианото, ще изсвири едно парче и след това ще се оттегли настрана, а пианото ще остане също така безгласно и глухо, каквото е било и преди това. Значи, реалното, разумното не е нито в пианото, нито в неговите клавиши, а в натискане на клавишите от някое разумно същество. Ще се разнасят хармонични звукове, а ние, които слушаме, казваме: Еди-кой си свири на пиано.
към беседата >>
Съвременната наука казва, че светлината се образува от трептенията на етера и образува известен брой трептения в секундата.
Някой казва: Човек трябва да бъде добър. Главната задача в живота не седи в това, да бъде човек добър, но да изпълнява волята Божия. Задачата на човека не е да бъде той учен, но да се стреми към истинското знание, да разбира разумните закони на живата природа и да ги прилага правилно в живота си. Човек може да знае много теории за светлината, но това още не значи, че той знае законите на светлината.
Съвременната наука казва, че светлината се образува от трептенията на етера и образува известен брой трептения в секундата.
Казвам: Светлината не се образува сега, тя вечно съществува; това, което наричат трептения на етера, то не е нищо друго, освен отражение на самата светлина. Казва се в Писанието, че Бог живее във вечна, непристъпна светлина. Тъй щото, светлината и топлината съществуват вечно. Това, което считат трептения, вибрации на светлината и топлината, те са техни отражения. Вибрации съществуват само в отраженията на телата и на предметите.
към беседата >>
Защо всички хора да не проповядват, да не възпяват тази велика Истина?
Само проявената всеобемаща Любов в живота е Божията Любов.” Щом слепият чуе тази поезия, очите му ще се отворят. Това значи поезия! Съвременните поети четат своите произведения на слепите, но очите им не се отварят. Ако поетът прочете едно свое стихотворение на някого, и след това той вземе пушката си и отиде да се бие, това показва, че стихотворението го е ослепило, внесло е тъмнина в съзнанието му. Обаче, ако след прочитането на стихотворението, този човек се откаже от желанието си да се бие, да отмъщава, да прави зло на хората и тръгне да помага на своите братя и сестри, да разравя погребаните хора в материалния живот, това стихотворение му е дало светлина, отворило е очите му.
Защо всички хора да не проповядват, да не възпяват тази велика Истина?
към беседата >>
Това пиано за нас е дотолкова важно, доколкото чрез него може да се прояви реалността или разумността на живота.
Сега, за изяснение на мисълта си ще ви приведа следния пример. Представете си, че вие имате едно пиано, или един орган.
Това пиано за нас е дотолкова важно, доколкото чрез него може да се прояви реалността или разумността на живота.
Къде се крие тази разумност: в самото пиано или някъде извън него? – Разумността ще се прояви чрез онзи пианист и изпълнител, който ще седне пред пианото, ще изсвири едно парче и след това ще се оттегли настрана, а пианото ще остане също така безгласно и глухо, каквото е било и преди това. Значи, реалното, разумното не е нито в пианото, нито в неговите клавиши, а в натискане на клавишите от някое разумно същество. Ще се разнасят хармонични звукове, а ние, които слушаме, казваме: Еди-кой си свири на пиано. Значи, звуковете, които се предават чрез клавишите, са отглас на разумното в човека, който свири.
към беседата >>
Казвам: Светлината не се образува сега, тя вечно съществува; това, което наричат трептения на етера, то не е нищо друго, освен отражение на самата светлина.
Някой казва: Човек трябва да бъде добър. Главната задача в живота не седи в това, да бъде човек добър, но да изпълнява волята Божия. Задачата на човека не е да бъде той учен, но да се стреми към истинското знание, да разбира разумните закони на живата природа и да ги прилага правилно в живота си. Човек може да знае много теории за светлината, но това още не значи, че той знае законите на светлината. Съвременната наука казва, че светлината се образува от трептенията на етера и образува известен брой трептения в секундата.
Казвам: Светлината не се образува сега, тя вечно съществува; това, което наричат трептения на етера, то не е нищо друго, освен отражение на самата светлина.
Казва се в Писанието, че Бог живее във вечна, непристъпна светлина. Тъй щото, светлината и топлината съществуват вечно. Това, което считат трептения, вибрации на светлината и топлината, те са техни отражения. Вибрации съществуват само в отраженията на телата и на предметите. Каквито са познанията на съвременните хора за светлината и топлината, такива са и за Любовта.
към беседата >>
Питам: Де са онези българи, които са живели от преди хиляди години?
Питам: Де са онези българи, които са живели от преди хиляди години?
И какво ще стане със сегашните българи, например, след сто години? Казано е в Писанието: Само онзи човек, онзи дом, онова общество и онзи народ ще влязат в Царството Божие, които познават Бога и Му служат. Царството Божие не е извън вас, то е вътре във вас.
към беседата >>
Къде се крие тази разумност: в самото пиано или някъде извън него?
Сега, за изяснение на мисълта си ще ви приведа следния пример. Представете си, че вие имате едно пиано, или един орган. Това пиано за нас е дотолкова важно, доколкото чрез него може да се прояви реалността или разумността на живота.
Къде се крие тази разумност: в самото пиано или някъде извън него?
– Разумността ще се прояви чрез онзи пианист и изпълнител, който ще седне пред пианото, ще изсвири едно парче и след това ще се оттегли настрана, а пианото ще остане също така безгласно и глухо, каквото е било и преди това. Значи, реалното, разумното не е нито в пианото, нито в неговите клавиши, а в натискане на клавишите от някое разумно същество. Ще се разнасят хармонични звукове, а ние, които слушаме, казваме: Еди-кой си свири на пиано. Значи, звуковете, които се предават чрез клавишите, са отглас на разумното в човека, който свири. Ето защо, когато някой свири на пиано, например, ние харесваме неговото свирене; друг някой свири – не ни харесва.
към беседата >>
Казва се в Писанието, че Бог живее във вечна, непристъпна светлина.
Главната задача в живота не седи в това, да бъде човек добър, но да изпълнява волята Божия. Задачата на човека не е да бъде той учен, но да се стреми към истинското знание, да разбира разумните закони на живата природа и да ги прилага правилно в живота си. Човек може да знае много теории за светлината, но това още не значи, че той знае законите на светлината. Съвременната наука казва, че светлината се образува от трептенията на етера и образува известен брой трептения в секундата. Казвам: Светлината не се образува сега, тя вечно съществува; това, което наричат трептения на етера, то не е нищо друго, освен отражение на самата светлина.
Казва се в Писанието, че Бог живее във вечна, непристъпна светлина.
Тъй щото, светлината и топлината съществуват вечно. Това, което считат трептения, вибрации на светлината и топлината, те са техни отражения. Вибрации съществуват само в отраженията на телата и на предметите. Каквито са познанията на съвременните хора за светлината и топлината, такива са и за Любовта. Вследствие на това някой казва: Аз не мога да любя всякога.
към беседата >>
И какво ще стане със сегашните българи, например, след сто години?
Питам: Де са онези българи, които са живели от преди хиляди години?
И какво ще стане със сегашните българи, например, след сто години?
Казано е в Писанието: Само онзи човек, онзи дом, онова общество и онзи народ ще влязат в Царството Божие, които познават Бога и Му служат. Царството Божие не е извън вас, то е вътре във вас.
към беседата >>
– Разумността ще се прояви чрез онзи пианист и изпълнител, който ще седне пред пианото, ще изсвири едно парче и след това ще се оттегли настрана, а пианото ще остане също така безгласно и глухо, каквото е било и преди това.
Сега, за изяснение на мисълта си ще ви приведа следния пример. Представете си, че вие имате едно пиано, или един орган. Това пиано за нас е дотолкова важно, доколкото чрез него може да се прояви реалността или разумността на живота. Къде се крие тази разумност: в самото пиано или някъде извън него?
– Разумността ще се прояви чрез онзи пианист и изпълнител, който ще седне пред пианото, ще изсвири едно парче и след това ще се оттегли настрана, а пианото ще остане също така безгласно и глухо, каквото е било и преди това.
Значи, реалното, разумното не е нито в пианото, нито в неговите клавиши, а в натискане на клавишите от някое разумно същество. Ще се разнасят хармонични звукове, а ние, които слушаме, казваме: Еди-кой си свири на пиано. Значи, звуковете, които се предават чрез клавишите, са отглас на разумното в човека, който свири. Ето защо, когато някой свири на пиано, например, ние харесваме неговото свирене; друг някой свири – не ни харесва. Обикновено, когато обичаме някого, ние харесваме всичко, каквото той прави: пее ли, говори ли, свири ли – ние намираме, че всичко е добро и хармонично.
към беседата >>
Тъй щото, светлината и топлината съществуват вечно.
Задачата на човека не е да бъде той учен, но да се стреми към истинското знание, да разбира разумните закони на живата природа и да ги прилага правилно в живота си. Човек може да знае много теории за светлината, но това още не значи, че той знае законите на светлината. Съвременната наука казва, че светлината се образува от трептенията на етера и образува известен брой трептения в секундата. Казвам: Светлината не се образува сега, тя вечно съществува; това, което наричат трептения на етера, то не е нищо друго, освен отражение на самата светлина. Казва се в Писанието, че Бог живее във вечна, непристъпна светлина.
Тъй щото, светлината и топлината съществуват вечно.
Това, което считат трептения, вибрации на светлината и топлината, те са техни отражения. Вибрации съществуват само в отраженията на телата и на предметите. Каквито са познанията на съвременните хора за светлината и топлината, такива са и за Любовта. Вследствие на това някой казва: Аз не мога да любя всякога. – Че ти никога не си любил и не можеш да любиш.
към беседата >>
Казано е в Писанието: Само онзи човек, онзи дом, онова общество и онзи народ ще влязат в Царството Божие, които познават Бога и Му служат.
Питам: Де са онези българи, които са живели от преди хиляди години? И какво ще стане със сегашните българи, например, след сто години?
Казано е в Писанието: Само онзи човек, онзи дом, онова общество и онзи народ ще влязат в Царството Божие, които познават Бога и Му служат.
Царството Божие не е извън вас, то е вътре във вас.
към беседата >>
Значи, реалното, разумното не е нито в пианото, нито в неговите клавиши, а в натискане на клавишите от някое разумно същество.
Сега, за изяснение на мисълта си ще ви приведа следния пример. Представете си, че вие имате едно пиано, или един орган. Това пиано за нас е дотолкова важно, доколкото чрез него може да се прояви реалността или разумността на живота. Къде се крие тази разумност: в самото пиано или някъде извън него? – Разумността ще се прояви чрез онзи пианист и изпълнител, който ще седне пред пианото, ще изсвири едно парче и след това ще се оттегли настрана, а пианото ще остане също така безгласно и глухо, каквото е било и преди това.
Значи, реалното, разумното не е нито в пианото, нито в неговите клавиши, а в натискане на клавишите от някое разумно същество.
Ще се разнасят хармонични звукове, а ние, които слушаме, казваме: Еди-кой си свири на пиано. Значи, звуковете, които се предават чрез клавишите, са отглас на разумното в човека, който свири. Ето защо, когато някой свири на пиано, например, ние харесваме неговото свирене; друг някой свири – не ни харесва. Обикновено, когато обичаме някого, ние харесваме всичко, каквото той прави: пее ли, говори ли, свири ли – ние намираме, че всичко е добро и хармонично. Закон е това!
към беседата >>
Това, което считат трептения, вибрации на светлината и топлината, те са техни отражения.
Човек може да знае много теории за светлината, но това още не значи, че той знае законите на светлината. Съвременната наука казва, че светлината се образува от трептенията на етера и образува известен брой трептения в секундата. Казвам: Светлината не се образува сега, тя вечно съществува; това, което наричат трептения на етера, то не е нищо друго, освен отражение на самата светлина. Казва се в Писанието, че Бог живее във вечна, непристъпна светлина. Тъй щото, светлината и топлината съществуват вечно.
Това, което считат трептения, вибрации на светлината и топлината, те са техни отражения.
Вибрации съществуват само в отраженията на телата и на предметите. Каквито са познанията на съвременните хора за светлината и топлината, такива са и за Любовта. Вследствие на това някой казва: Аз не мога да любя всякога. – Че ти никога не си любил и не можеш да любиш. Човек, сам по себе си, не може да люби.
към беседата >>
Царството Божие не е извън вас, то е вътре във вас.
Питам: Де са онези българи, които са живели от преди хиляди години? И какво ще стане със сегашните българи, например, след сто години? Казано е в Писанието: Само онзи човек, онзи дом, онова общество и онзи народ ще влязат в Царството Божие, които познават Бога и Му служат.
Царството Божие не е извън вас, то е вътре във вас.
към беседата >>
Ще се разнасят хармонични звукове, а ние, които слушаме, казваме: Еди-кой си свири на пиано.
Представете си, че вие имате едно пиано, или един орган. Това пиано за нас е дотолкова важно, доколкото чрез него може да се прояви реалността или разумността на живота. Къде се крие тази разумност: в самото пиано или някъде извън него? – Разумността ще се прояви чрез онзи пианист и изпълнител, който ще седне пред пианото, ще изсвири едно парче и след това ще се оттегли настрана, а пианото ще остане също така безгласно и глухо, каквото е било и преди това. Значи, реалното, разумното не е нито в пианото, нито в неговите клавиши, а в натискане на клавишите от някое разумно същество.
Ще се разнасят хармонични звукове, а ние, които слушаме, казваме: Еди-кой си свири на пиано.
Значи, звуковете, които се предават чрез клавишите, са отглас на разумното в човека, който свири. Ето защо, когато някой свири на пиано, например, ние харесваме неговото свирене; друг някой свири – не ни харесва. Обикновено, когато обичаме някого, ние харесваме всичко, каквото той прави: пее ли, говори ли, свири ли – ние намираме, че всичко е добро и хармонично. Закон е това! Обичаме ли някого, и глупостите му търпим; не го ли обичаме, и Божествени работи да върши, казваме: Това нищо не струва.
към беседата >>
Вибрации съществуват само в отраженията на телата и на предметите.
Съвременната наука казва, че светлината се образува от трептенията на етера и образува известен брой трептения в секундата. Казвам: Светлината не се образува сега, тя вечно съществува; това, което наричат трептения на етера, то не е нищо друго, освен отражение на самата светлина. Казва се в Писанието, че Бог живее във вечна, непристъпна светлина. Тъй щото, светлината и топлината съществуват вечно. Това, което считат трептения, вибрации на светлината и топлината, те са техни отражения.
Вибрации съществуват само в отраженията на телата и на предметите.
Каквито са познанията на съвременните хора за светлината и топлината, такива са и за Любовта. Вследствие на това някой казва: Аз не мога да любя всякога. – Че ти никога не си любил и не можеш да любиш. Човек, сам по себе си, не може да люби. Люби ли той, това се дължи на вътрешното единство, което съществува в този момент, както в него самия, така и между всички хора.
към беседата >>
И тъй, изпитанията, страданията, мъчнотиите и съблазните ще дойдат в света, но праведният човек не се смущава от това.
И тъй, изпитанията, страданията, мъчнотиите и съблазните ще дойдат в света, но праведният човек не се смущава от това.
Този човек мяза на кораб всред океана, блъскан от хиляди и милиони вълни, но в края на краищата той ще пристигне благополучно на своето пристанище. Блъскането, клатушкането, което съвременните хора изпитваме, се дължи на това, че ние минаваме със своите кораби през една водна зона на живота. Няма да се мине дълго време, и нашите кораби ще спрат на пристанището, където ще кажат на всички пътници: Хайде, излезте вече вън от парахода! Като стъпим на сушата, ще вземат билетите ни и ще ги проверят. Щом видят, че някой човек не е разбрал, какво има само Един Бог и Един Учител, ще го изпратят на друго пристанище, в друг кораб, отново да мине през океана.
към беседата >>
Значи, звуковете, които се предават чрез клавишите, са отглас на разумното в човека, който свири.
Това пиано за нас е дотолкова важно, доколкото чрез него може да се прояви реалността или разумността на живота. Къде се крие тази разумност: в самото пиано или някъде извън него? – Разумността ще се прояви чрез онзи пианист и изпълнител, който ще седне пред пианото, ще изсвири едно парче и след това ще се оттегли настрана, а пианото ще остане също така безгласно и глухо, каквото е било и преди това. Значи, реалното, разумното не е нито в пианото, нито в неговите клавиши, а в натискане на клавишите от някое разумно същество. Ще се разнасят хармонични звукове, а ние, които слушаме, казваме: Еди-кой си свири на пиано.
Значи, звуковете, които се предават чрез клавишите, са отглас на разумното в човека, който свири.
Ето защо, когато някой свири на пиано, например, ние харесваме неговото свирене; друг някой свири – не ни харесва. Обикновено, когато обичаме някого, ние харесваме всичко, каквото той прави: пее ли, говори ли, свири ли – ние намираме, че всичко е добро и хармонично. Закон е това! Обичаме ли някого, и глупостите му търпим; не го ли обичаме, и Божествени работи да върши, казваме: Това нищо не струва. Следователно, разумните неща в света не се определят от техните външни качества, а от това, което е в нас, как ние гледаме на тези неща.
към беседата >>
Каквито са познанията на съвременните хора за светлината и топлината, такива са и за Любовта.
Казвам: Светлината не се образува сега, тя вечно съществува; това, което наричат трептения на етера, то не е нищо друго, освен отражение на самата светлина. Казва се в Писанието, че Бог живее във вечна, непристъпна светлина. Тъй щото, светлината и топлината съществуват вечно. Това, което считат трептения, вибрации на светлината и топлината, те са техни отражения. Вибрации съществуват само в отраженията на телата и на предметите.
Каквито са познанията на съвременните хора за светлината и топлината, такива са и за Любовта.
Вследствие на това някой казва: Аз не мога да любя всякога. – Че ти никога не си любил и не можеш да любиш. Човек, сам по себе си, не може да люби. Люби ли той, това се дължи на вътрешното единство, което съществува в този момент, както в него самия, така и между всички хора. Когато дойдем до това вътрешно единение, само тогава ние ще почувстваме, какво нещо е Любовта.
към беседата >>
Този човек мяза на кораб всред океана, блъскан от хиляди и милиони вълни, но в края на краищата той ще пристигне благополучно на своето пристанище.
И тъй, изпитанията, страданията, мъчнотиите и съблазните ще дойдат в света, но праведният човек не се смущава от това.
Този човек мяза на кораб всред океана, блъскан от хиляди и милиони вълни, но в края на краищата той ще пристигне благополучно на своето пристанище.
Блъскането, клатушкането, което съвременните хора изпитваме, се дължи на това, че ние минаваме със своите кораби през една водна зона на живота. Няма да се мине дълго време, и нашите кораби ще спрат на пристанището, където ще кажат на всички пътници: Хайде, излезте вече вън от парахода! Като стъпим на сушата, ще вземат билетите ни и ще ги проверят. Щом видят, че някой човек не е разбрал, какво има само Един Бог и Един Учител, ще го изпратят на друго пристанище, в друг кораб, отново да мине през океана. После пак ще спре на някое пристанище, където повторно ще прегледат билета му.
към беседата >>
Ето защо, когато някой свири на пиано, например, ние харесваме неговото свирене; друг някой свири – не ни харесва.
Къде се крие тази разумност: в самото пиано или някъде извън него? – Разумността ще се прояви чрез онзи пианист и изпълнител, който ще седне пред пианото, ще изсвири едно парче и след това ще се оттегли настрана, а пианото ще остане също така безгласно и глухо, каквото е било и преди това. Значи, реалното, разумното не е нито в пианото, нито в неговите клавиши, а в натискане на клавишите от някое разумно същество. Ще се разнасят хармонични звукове, а ние, които слушаме, казваме: Еди-кой си свири на пиано. Значи, звуковете, които се предават чрез клавишите, са отглас на разумното в човека, който свири.
Ето защо, когато някой свири на пиано, например, ние харесваме неговото свирене; друг някой свири – не ни харесва.
Обикновено, когато обичаме някого, ние харесваме всичко, каквото той прави: пее ли, говори ли, свири ли – ние намираме, че всичко е добро и хармонично. Закон е това! Обичаме ли някого, и глупостите му търпим; не го ли обичаме, и Божествени работи да върши, казваме: Това нищо не струва. Следователно, разумните неща в света не се определят от техните външни качества, а от това, което е в нас, как ние гледаме на тези неща.
към беседата >>
Вследствие на това някой казва: Аз не мога да любя всякога.
Казва се в Писанието, че Бог живее във вечна, непристъпна светлина. Тъй щото, светлината и топлината съществуват вечно. Това, което считат трептения, вибрации на светлината и топлината, те са техни отражения. Вибрации съществуват само в отраженията на телата и на предметите. Каквито са познанията на съвременните хора за светлината и топлината, такива са и за Любовта.
Вследствие на това някой казва: Аз не мога да любя всякога.
– Че ти никога не си любил и не можеш да любиш. Човек, сам по себе си, не може да люби. Люби ли той, това се дължи на вътрешното единство, което съществува в този момент, както в него самия, така и между всички хора. Когато дойдем до това вътрешно единение, само тогава ние ще почувстваме, какво нещо е Любовта. Това, което днес хората наричат любов, то е сянка, отражение на Любовта.
към беседата >>
Блъскането, клатушкането, което съвременните хора изпитваме, се дължи на това, че ние минаваме със своите кораби през една водна зона на живота.
И тъй, изпитанията, страданията, мъчнотиите и съблазните ще дойдат в света, но праведният човек не се смущава от това. Този човек мяза на кораб всред океана, блъскан от хиляди и милиони вълни, но в края на краищата той ще пристигне благополучно на своето пристанище.
Блъскането, клатушкането, което съвременните хора изпитваме, се дължи на това, че ние минаваме със своите кораби през една водна зона на живота.
Няма да се мине дълго време, и нашите кораби ще спрат на пристанището, където ще кажат на всички пътници: Хайде, излезте вече вън от парахода! Като стъпим на сушата, ще вземат билетите ни и ще ги проверят. Щом видят, че някой човек не е разбрал, какво има само Един Бог и Един Учител, ще го изпратят на друго пристанище, в друг кораб, отново да мине през океана. После пак ще спре на някое пристанище, където повторно ще прегледат билета му. Докато човек не възприеме идеята, че има само Един Бог и Един Учител в света, много люшкания, много повръщания ще има в неговото пътуване.
към беседата >>
Обикновено, когато обичаме някого, ние харесваме всичко, каквото той прави: пее ли, говори ли, свири ли – ние намираме, че всичко е добро и хармонично.
– Разумността ще се прояви чрез онзи пианист и изпълнител, който ще седне пред пианото, ще изсвири едно парче и след това ще се оттегли настрана, а пианото ще остане също така безгласно и глухо, каквото е било и преди това. Значи, реалното, разумното не е нито в пианото, нито в неговите клавиши, а в натискане на клавишите от някое разумно същество. Ще се разнасят хармонични звукове, а ние, които слушаме, казваме: Еди-кой си свири на пиано. Значи, звуковете, които се предават чрез клавишите, са отглас на разумното в човека, който свири. Ето защо, когато някой свири на пиано, например, ние харесваме неговото свирене; друг някой свири – не ни харесва.
Обикновено, когато обичаме някого, ние харесваме всичко, каквото той прави: пее ли, говори ли, свири ли – ние намираме, че всичко е добро и хармонично.
Закон е това! Обичаме ли някого, и глупостите му търпим; не го ли обичаме, и Божествени работи да върши, казваме: Това нищо не струва. Следователно, разумните неща в света не се определят от техните външни качества, а от това, което е в нас, как ние гледаме на тези неща.
към беседата >>
– Че ти никога не си любил и не можеш да любиш.
Тъй щото, светлината и топлината съществуват вечно. Това, което считат трептения, вибрации на светлината и топлината, те са техни отражения. Вибрации съществуват само в отраженията на телата и на предметите. Каквито са познанията на съвременните хора за светлината и топлината, такива са и за Любовта. Вследствие на това някой казва: Аз не мога да любя всякога.
– Че ти никога не си любил и не можеш да любиш.
Човек, сам по себе си, не може да люби. Люби ли той, това се дължи на вътрешното единство, което съществува в този момент, както в него самия, така и между всички хора. Когато дойдем до това вътрешно единение, само тогава ние ще почувстваме, какво нещо е Любовта. Това, което днес хората наричат любов, то е сянка, отражение на Любовта. Ама слънцето ни грее!
към беседата >>
Няма да се мине дълго време, и нашите кораби ще спрат на пристанището, където ще кажат на всички пътници: Хайде, излезте вече вън от парахода!
И тъй, изпитанията, страданията, мъчнотиите и съблазните ще дойдат в света, но праведният човек не се смущава от това. Този човек мяза на кораб всред океана, блъскан от хиляди и милиони вълни, но в края на краищата той ще пристигне благополучно на своето пристанище. Блъскането, клатушкането, което съвременните хора изпитваме, се дължи на това, че ние минаваме със своите кораби през една водна зона на живота.
Няма да се мине дълго време, и нашите кораби ще спрат на пристанището, където ще кажат на всички пътници: Хайде, излезте вече вън от парахода!
Като стъпим на сушата, ще вземат билетите ни и ще ги проверят. Щом видят, че някой човек не е разбрал, какво има само Един Бог и Един Учител, ще го изпратят на друго пристанище, в друг кораб, отново да мине през океана. После пак ще спре на някое пристанище, където повторно ще прегледат билета му. Докато човек не възприеме идеята, че има само Един Бог и Един Учител в света, много люшкания, много повръщания ще има в неговото пътуване. Няма по-велико нещо от това, да намери човек свещеното място на своята душа, да знае, къде се намира той и къде живее.
към беседата >>
Закон е това!
Значи, реалното, разумното не е нито в пианото, нито в неговите клавиши, а в натискане на клавишите от някое разумно същество. Ще се разнасят хармонични звукове, а ние, които слушаме, казваме: Еди-кой си свири на пиано. Значи, звуковете, които се предават чрез клавишите, са отглас на разумното в човека, който свири. Ето защо, когато някой свири на пиано, например, ние харесваме неговото свирене; друг някой свири – не ни харесва. Обикновено, когато обичаме някого, ние харесваме всичко, каквото той прави: пее ли, говори ли, свири ли – ние намираме, че всичко е добро и хармонично.
Закон е това!
Обичаме ли някого, и глупостите му търпим; не го ли обичаме, и Божествени работи да върши, казваме: Това нищо не струва. Следователно, разумните неща в света не се определят от техните външни качества, а от това, което е в нас, как ние гледаме на тези неща.
към беседата >>
Човек, сам по себе си, не може да люби.
Това, което считат трептения, вибрации на светлината и топлината, те са техни отражения. Вибрации съществуват само в отраженията на телата и на предметите. Каквито са познанията на съвременните хора за светлината и топлината, такива са и за Любовта. Вследствие на това някой казва: Аз не мога да любя всякога. – Че ти никога не си любил и не можеш да любиш.
Човек, сам по себе си, не може да люби.
Люби ли той, това се дължи на вътрешното единство, което съществува в този момент, както в него самия, така и между всички хора. Когато дойдем до това вътрешно единение, само тогава ние ще почувстваме, какво нещо е Любовта. Това, което днес хората наричат любов, то е сянка, отражение на Любовта. Ама слънцето ни грее! Там, където ви грее това слънце, то е място на страдания.
към беседата >>
Като стъпим на сушата, ще вземат билетите ни и ще ги проверят.
И тъй, изпитанията, страданията, мъчнотиите и съблазните ще дойдат в света, но праведният човек не се смущава от това. Този човек мяза на кораб всред океана, блъскан от хиляди и милиони вълни, но в края на краищата той ще пристигне благополучно на своето пристанище. Блъскането, клатушкането, което съвременните хора изпитваме, се дължи на това, че ние минаваме със своите кораби през една водна зона на живота. Няма да се мине дълго време, и нашите кораби ще спрат на пристанището, където ще кажат на всички пътници: Хайде, излезте вече вън от парахода!
Като стъпим на сушата, ще вземат билетите ни и ще ги проверят.
Щом видят, че някой човек не е разбрал, какво има само Един Бог и Един Учител, ще го изпратят на друго пристанище, в друг кораб, отново да мине през океана. После пак ще спре на някое пристанище, където повторно ще прегледат билета му. Докато човек не възприеме идеята, че има само Един Бог и Един Учител в света, много люшкания, много повръщания ще има в неговото пътуване. Няма по-велико нещо от това, да намери човек свещеното място на своята душа, да знае, къде се намира той и къде живее. Да намерите себе си, това е свещен момент в живота на човека.
към беседата >>
Обичаме ли някого, и глупостите му търпим; не го ли обичаме, и Божествени работи да върши, казваме: Това нищо не струва.
Ще се разнасят хармонични звукове, а ние, които слушаме, казваме: Еди-кой си свири на пиано. Значи, звуковете, които се предават чрез клавишите, са отглас на разумното в човека, който свири. Ето защо, когато някой свири на пиано, например, ние харесваме неговото свирене; друг някой свири – не ни харесва. Обикновено, когато обичаме някого, ние харесваме всичко, каквото той прави: пее ли, говори ли, свири ли – ние намираме, че всичко е добро и хармонично. Закон е това!
Обичаме ли някого, и глупостите му търпим; не го ли обичаме, и Божествени работи да върши, казваме: Това нищо не струва.
Следователно, разумните неща в света не се определят от техните външни качества, а от това, което е в нас, как ние гледаме на тези неща.
към беседата >>
Люби ли той, това се дължи на вътрешното единство, което съществува в този момент, както в него самия, така и между всички хора.
Вибрации съществуват само в отраженията на телата и на предметите. Каквито са познанията на съвременните хора за светлината и топлината, такива са и за Любовта. Вследствие на това някой казва: Аз не мога да любя всякога. – Че ти никога не си любил и не можеш да любиш. Човек, сам по себе си, не може да люби.
Люби ли той, това се дължи на вътрешното единство, което съществува в този момент, както в него самия, така и между всички хора.
Когато дойдем до това вътрешно единение, само тогава ние ще почувстваме, какво нещо е Любовта. Това, което днес хората наричат любов, то е сянка, отражение на Любовта. Ама слънцето ни грее! Там, където ви грее това слънце, то е място на страдания. Някой казва: Горя от любов!
към беседата >>
Щом видят, че някой човек не е разбрал, какво има само Един Бог и Един Учител, ще го изпратят на друго пристанище, в друг кораб, отново да мине през океана.
И тъй, изпитанията, страданията, мъчнотиите и съблазните ще дойдат в света, но праведният човек не се смущава от това. Този човек мяза на кораб всред океана, блъскан от хиляди и милиони вълни, но в края на краищата той ще пристигне благополучно на своето пристанище. Блъскането, клатушкането, което съвременните хора изпитваме, се дължи на това, че ние минаваме със своите кораби през една водна зона на живота. Няма да се мине дълго време, и нашите кораби ще спрат на пристанището, където ще кажат на всички пътници: Хайде, излезте вече вън от парахода! Като стъпим на сушата, ще вземат билетите ни и ще ги проверят.
Щом видят, че някой човек не е разбрал, какво има само Един Бог и Един Учител, ще го изпратят на друго пристанище, в друг кораб, отново да мине през океана.
После пак ще спре на някое пристанище, където повторно ще прегледат билета му. Докато човек не възприеме идеята, че има само Един Бог и Един Учител в света, много люшкания, много повръщания ще има в неговото пътуване. Няма по-велико нещо от това, да намери човек свещеното място на своята душа, да знае, къде се намира той и къде живее. Да намерите себе си, това е свещен момент в живота на човека. Да се види човек, това е епохален момент в живота му.
към беседата >>
Следователно, разумните неща в света не се определят от техните външни качества, а от това, което е в нас, как ние гледаме на тези неща.
Значи, звуковете, които се предават чрез клавишите, са отглас на разумното в човека, който свири. Ето защо, когато някой свири на пиано, например, ние харесваме неговото свирене; друг някой свири – не ни харесва. Обикновено, когато обичаме някого, ние харесваме всичко, каквото той прави: пее ли, говори ли, свири ли – ние намираме, че всичко е добро и хармонично. Закон е това! Обичаме ли някого, и глупостите му търпим; не го ли обичаме, и Божествени работи да върши, казваме: Това нищо не струва.
Следователно, разумните неща в света не се определят от техните външни качества, а от това, което е в нас, как ние гледаме на тези неща.
към беседата >>
Когато дойдем до това вътрешно единение, само тогава ние ще почувстваме, какво нещо е Любовта.
Каквито са познанията на съвременните хора за светлината и топлината, такива са и за Любовта. Вследствие на това някой казва: Аз не мога да любя всякога. – Че ти никога не си любил и не можеш да любиш. Човек, сам по себе си, не може да люби. Люби ли той, това се дължи на вътрешното единство, което съществува в този момент, както в него самия, така и между всички хора.
Когато дойдем до това вътрешно единение, само тогава ние ще почувстваме, какво нещо е Любовта.
Това, което днес хората наричат любов, то е сянка, отражение на Любовта. Ама слънцето ни грее! Там, където ви грее това слънце, то е място на страдания. Някой казва: Горя от любов! – Щом гориш от любов, ти не живееш в Божията Любов.
към беседата >>
После пак ще спре на някое пристанище, където повторно ще прегледат билета му.
Този човек мяза на кораб всред океана, блъскан от хиляди и милиони вълни, но в края на краищата той ще пристигне благополучно на своето пристанище. Блъскането, клатушкането, което съвременните хора изпитваме, се дължи на това, че ние минаваме със своите кораби през една водна зона на живота. Няма да се мине дълго време, и нашите кораби ще спрат на пристанището, където ще кажат на всички пътници: Хайде, излезте вече вън от парахода! Като стъпим на сушата, ще вземат билетите ни и ще ги проверят. Щом видят, че някой човек не е разбрал, какво има само Един Бог и Един Учител, ще го изпратят на друго пристанище, в друг кораб, отново да мине през океана.
После пак ще спре на някое пристанище, където повторно ще прегледат билета му.
Докато човек не възприеме идеята, че има само Един Бог и Един Учител в света, много люшкания, много повръщания ще има в неговото пътуване. Няма по-велико нещо от това, да намери човек свещеното място на своята душа, да знае, къде се намира той и къде живее. Да намерите себе си, това е свещен момент в живота на човека. Да се види човек, това е епохален момент в живота му. Външното, което виждате, не сте вие.
към беседата >>
И тъй, каквото човек върши, трябва съзнателно да го проучва и наблюдава.
И тъй, каквото човек върши, трябва съзнателно да го проучва и наблюдава.
За всяко нещо той трябва да си дава отчет. Легне ли вечер да спи, човек трябва да се запита: Къде ще бъда по време на съня? Къде отивам? Рече ли да говори, нека проследи, с каква дума, с каква мисъл започва разговора или речта си. В какво се проявява единството на вашите мисли, чувства и действия?
към беседата >>
Това, което днес хората наричат любов, то е сянка, отражение на Любовта.
Вследствие на това някой казва: Аз не мога да любя всякога. – Че ти никога не си любил и не можеш да любиш. Човек, сам по себе си, не може да люби. Люби ли той, това се дължи на вътрешното единство, което съществува в този момент, както в него самия, така и между всички хора. Когато дойдем до това вътрешно единение, само тогава ние ще почувстваме, какво нещо е Любовта.
Това, което днес хората наричат любов, то е сянка, отражение на Любовта.
Ама слънцето ни грее! Там, където ви грее това слънце, то е място на страдания. Някой казва: Горя от любов! – Щом гориш от любов, ти не живееш в Божията Любов. Ти си изпаднал в областта на вечния огън, за който се говори в Писанието.
към беседата >>
Докато човек не възприеме идеята, че има само Един Бог и Един Учител в света, много люшкания, много повръщания ще има в неговото пътуване.
Блъскането, клатушкането, което съвременните хора изпитваме, се дължи на това, че ние минаваме със своите кораби през една водна зона на живота. Няма да се мине дълго време, и нашите кораби ще спрат на пристанището, където ще кажат на всички пътници: Хайде, излезте вече вън от парахода! Като стъпим на сушата, ще вземат билетите ни и ще ги проверят. Щом видят, че някой човек не е разбрал, какво има само Един Бог и Един Учител, ще го изпратят на друго пристанище, в друг кораб, отново да мине през океана. После пак ще спре на някое пристанище, където повторно ще прегледат билета му.
Докато човек не възприеме идеята, че има само Един Бог и Един Учител в света, много люшкания, много повръщания ще има в неговото пътуване.
Няма по-велико нещо от това, да намери човек свещеното място на своята душа, да знае, къде се намира той и къде живее. Да намерите себе си, това е свещен момент в живота на човека. Да се види човек, това е епохален момент в живота му. Външното, което виждате, не сте вие. Вие се оглеждате в огледало, гледате очите, носа, лицето си, но това не сте вие; това не е истинският човек.
към беседата >>
За всяко нещо той трябва да си дава отчет.
И тъй, каквото човек върши, трябва съзнателно да го проучва и наблюдава.
За всяко нещо той трябва да си дава отчет.
Легне ли вечер да спи, човек трябва да се запита: Къде ще бъда по време на съня? Къде отивам? Рече ли да говори, нека проследи, с каква дума, с каква мисъл започва разговора или речта си. В какво се проявява единството на вашите мисли, чувства и действия? Мнозина остават разрешението на този въпрос в бъдещето и казват: Като отидем на онзи свят, тогава ще се занимаваме с тази работа.
към беседата >>
Ама слънцето ни грее!
– Че ти никога не си любил и не можеш да любиш. Човек, сам по себе си, не може да люби. Люби ли той, това се дължи на вътрешното единство, което съществува в този момент, както в него самия, така и между всички хора. Когато дойдем до това вътрешно единение, само тогава ние ще почувстваме, какво нещо е Любовта. Това, което днес хората наричат любов, то е сянка, отражение на Любовта.
Ама слънцето ни грее!
Там, където ви грее това слънце, то е място на страдания. Някой казва: Горя от любов! – Щом гориш от любов, ти не живееш в Божията Любов. Ти си изпаднал в областта на вечния огън, за който се говори в Писанието. Казано е там: „Ще ги изпратя във вечния огън.” Това се отнася за онези хора, които не вършат волята Божия.
към беседата >>
Няма по-велико нещо от това, да намери човек свещеното място на своята душа, да знае, къде се намира той и къде живее.
Няма да се мине дълго време, и нашите кораби ще спрат на пристанището, където ще кажат на всички пътници: Хайде, излезте вече вън от парахода! Като стъпим на сушата, ще вземат билетите ни и ще ги проверят. Щом видят, че някой човек не е разбрал, какво има само Един Бог и Един Учител, ще го изпратят на друго пристанище, в друг кораб, отново да мине през океана. После пак ще спре на някое пристанище, където повторно ще прегледат билета му. Докато човек не възприеме идеята, че има само Един Бог и Един Учител в света, много люшкания, много повръщания ще има в неговото пътуване.
Няма по-велико нещо от това, да намери човек свещеното място на своята душа, да знае, къде се намира той и къде живее.
Да намерите себе си, това е свещен момент в живота на човека. Да се види човек, това е епохален момент в живота му. Външното, което виждате, не сте вие. Вие се оглеждате в огледало, гледате очите, носа, лицето си, но това не сте вие; това не е истинският човек. Някога очите ви са тъмни; това зависи от разположението на стомаха ви.
към беседата >>
Легне ли вечер да спи, човек трябва да се запита: Къде ще бъда по време на съня?
И тъй, каквото човек върши, трябва съзнателно да го проучва и наблюдава. За всяко нещо той трябва да си дава отчет.
Легне ли вечер да спи, човек трябва да се запита: Къде ще бъда по време на съня?
Къде отивам? Рече ли да говори, нека проследи, с каква дума, с каква мисъл започва разговора или речта си. В какво се проявява единството на вашите мисли, чувства и действия? Мнозина остават разрешението на този въпрос в бъдещето и казват: Като отидем на онзи свят, тогава ще се занимаваме с тази работа. Сега ни занимават по-близки до нас въпроси.
към беседата >>
Там, където ви грее това слънце, то е място на страдания.
Човек, сам по себе си, не може да люби. Люби ли той, това се дължи на вътрешното единство, което съществува в този момент, както в него самия, така и между всички хора. Когато дойдем до това вътрешно единение, само тогава ние ще почувстваме, какво нещо е Любовта. Това, което днес хората наричат любов, то е сянка, отражение на Любовта. Ама слънцето ни грее!
Там, където ви грее това слънце, то е място на страдания.
Някой казва: Горя от любов! – Щом гориш от любов, ти не живееш в Божията Любов. Ти си изпаднал в областта на вечния огън, за който се говори в Писанието. Казано е там: „Ще ги изпратя във вечния огън.” Това се отнася за онези хора, които не вършат волята Божия. Те сами определят своето бъдеще.
към беседата >>
Да намерите себе си, това е свещен момент в живота на човека.
Като стъпим на сушата, ще вземат билетите ни и ще ги проверят. Щом видят, че някой човек не е разбрал, какво има само Един Бог и Един Учител, ще го изпратят на друго пристанище, в друг кораб, отново да мине през океана. После пак ще спре на някое пристанище, където повторно ще прегледат билета му. Докато човек не възприеме идеята, че има само Един Бог и Един Учител в света, много люшкания, много повръщания ще има в неговото пътуване. Няма по-велико нещо от това, да намери човек свещеното място на своята душа, да знае, къде се намира той и къде живее.
Да намерите себе си, това е свещен момент в живота на човека.
Да се види човек, това е епохален момент в живота му. Външното, което виждате, не сте вие. Вие се оглеждате в огледало, гледате очите, носа, лицето си, но това не сте вие; това не е истинският човек. Някога очите ви са тъмни; това зависи от разположението на стомаха ви. Някога очите ви са светли; това пък зависи от състоянието на вашия мозък.
към беседата >>
Къде отивам?
И тъй, каквото човек върши, трябва съзнателно да го проучва и наблюдава. За всяко нещо той трябва да си дава отчет. Легне ли вечер да спи, човек трябва да се запита: Къде ще бъда по време на съня?
Къде отивам?
Рече ли да говори, нека проследи, с каква дума, с каква мисъл започва разговора или речта си. В какво се проявява единството на вашите мисли, чувства и действия? Мнозина остават разрешението на този въпрос в бъдещето и казват: Като отидем на онзи свят, тогава ще се занимаваме с тази работа. Сега ни занимават по-близки до нас въпроси. Да се мисли така, това е чисто материалистическо гледище.
към беседата >>
Някой казва: Горя от любов!
Люби ли той, това се дължи на вътрешното единство, което съществува в този момент, както в него самия, така и между всички хора. Когато дойдем до това вътрешно единение, само тогава ние ще почувстваме, какво нещо е Любовта. Това, което днес хората наричат любов, то е сянка, отражение на Любовта. Ама слънцето ни грее! Там, където ви грее това слънце, то е място на страдания.
Някой казва: Горя от любов!
– Щом гориш от любов, ти не живееш в Божията Любов. Ти си изпаднал в областта на вечния огън, за който се говори в Писанието. Казано е там: „Ще ги изпратя във вечния огън.” Това се отнася за онези хора, които не вършат волята Божия. Те сами определят своето бъдеще.
към беседата >>
Да се види човек, това е епохален момент в живота му.
Щом видят, че някой човек не е разбрал, какво има само Един Бог и Един Учител, ще го изпратят на друго пристанище, в друг кораб, отново да мине през океана. После пак ще спре на някое пристанище, където повторно ще прегледат билета му. Докато човек не възприеме идеята, че има само Един Бог и Един Учител в света, много люшкания, много повръщания ще има в неговото пътуване. Няма по-велико нещо от това, да намери човек свещеното място на своята душа, да знае, къде се намира той и къде живее. Да намерите себе си, това е свещен момент в живота на човека.
Да се види човек, това е епохален момент в живота му.
Външното, което виждате, не сте вие. Вие се оглеждате в огледало, гледате очите, носа, лицето си, но това не сте вие; това не е истинският човек. Някога очите ви са тъмни; това зависи от разположението на стомаха ви. Някога очите ви са светли; това пък зависи от състоянието на вашия мозък. Това са илюзии.
към беседата >>
Рече ли да говори, нека проследи, с каква дума, с каква мисъл започва разговора или речта си.
И тъй, каквото човек върши, трябва съзнателно да го проучва и наблюдава. За всяко нещо той трябва да си дава отчет. Легне ли вечер да спи, човек трябва да се запита: Къде ще бъда по време на съня? Къде отивам?
Рече ли да говори, нека проследи, с каква дума, с каква мисъл започва разговора или речта си.
В какво се проявява единството на вашите мисли, чувства и действия? Мнозина остават разрешението на този въпрос в бъдещето и казват: Като отидем на онзи свят, тогава ще се занимаваме с тази работа. Сега ни занимават по-близки до нас въпроси. Да се мисли така, това е чисто материалистическо гледище. Онзи свят, за който говорите, е този свят, в който сега живеете.
към беседата >>
– Щом гориш от любов, ти не живееш в Божията Любов.
Когато дойдем до това вътрешно единение, само тогава ние ще почувстваме, какво нещо е Любовта. Това, което днес хората наричат любов, то е сянка, отражение на Любовта. Ама слънцето ни грее! Там, където ви грее това слънце, то е място на страдания. Някой казва: Горя от любов!
– Щом гориш от любов, ти не живееш в Божията Любов.
Ти си изпаднал в областта на вечния огън, за който се говори в Писанието. Казано е там: „Ще ги изпратя във вечния огън.” Това се отнася за онези хора, които не вършат волята Божия. Те сами определят своето бъдеще.
към беседата >>
Външното, което виждате, не сте вие.
После пак ще спре на някое пристанище, където повторно ще прегледат билета му. Докато човек не възприеме идеята, че има само Един Бог и Един Учител в света, много люшкания, много повръщания ще има в неговото пътуване. Няма по-велико нещо от това, да намери човек свещеното място на своята душа, да знае, къде се намира той и къде живее. Да намерите себе си, това е свещен момент в живота на човека. Да се види човек, това е епохален момент в живота му.
Външното, което виждате, не сте вие.
Вие се оглеждате в огледало, гледате очите, носа, лицето си, но това не сте вие; това не е истинският човек. Някога очите ви са тъмни; това зависи от разположението на стомаха ви. Някога очите ви са светли; това пък зависи от състоянието на вашия мозък. Това са илюзии. Само един свещен момент има в живота на човека, когато той може да види душата си, когато той може да види себе си.
към беседата >>
В какво се проявява единството на вашите мисли, чувства и действия?
И тъй, каквото човек върши, трябва съзнателно да го проучва и наблюдава. За всяко нещо той трябва да си дава отчет. Легне ли вечер да спи, човек трябва да се запита: Къде ще бъда по време на съня? Къде отивам? Рече ли да говори, нека проследи, с каква дума, с каква мисъл започва разговора или речта си.
В какво се проявява единството на вашите мисли, чувства и действия?
Мнозина остават разрешението на този въпрос в бъдещето и казват: Като отидем на онзи свят, тогава ще се занимаваме с тази работа. Сега ни занимават по-близки до нас въпроси. Да се мисли така, това е чисто материалистическо гледище. Онзи свят, за който говорите, е този свят, в който сега живеете. Нещата трябва да се разберат по същина, а не само по външната форма или състояние.
към беседата >>
Ти си изпаднал в областта на вечния огън, за който се говори в Писанието.
Това, което днес хората наричат любов, то е сянка, отражение на Любовта. Ама слънцето ни грее! Там, където ви грее това слънце, то е място на страдания. Някой казва: Горя от любов! – Щом гориш от любов, ти не живееш в Божията Любов.
Ти си изпаднал в областта на вечния огън, за който се говори в Писанието.
Казано е там: „Ще ги изпратя във вечния огън.” Това се отнася за онези хора, които не вършат волята Божия. Те сами определят своето бъдеще.
към беседата >>
Вие се оглеждате в огледало, гледате очите, носа, лицето си, но това не сте вие; това не е истинският човек.
Докато човек не възприеме идеята, че има само Един Бог и Един Учител в света, много люшкания, много повръщания ще има в неговото пътуване. Няма по-велико нещо от това, да намери човек свещеното място на своята душа, да знае, къде се намира той и къде живее. Да намерите себе си, това е свещен момент в живота на човека. Да се види човек, това е епохален момент в живота му. Външното, което виждате, не сте вие.
Вие се оглеждате в огледало, гледате очите, носа, лицето си, но това не сте вие; това не е истинският човек.
Някога очите ви са тъмни; това зависи от разположението на стомаха ви. Някога очите ви са светли; това пък зависи от състоянието на вашия мозък. Това са илюзии. Само един свещен момент има в живота на човека, когато той може да види душата си, когато той може да види себе си. За този момент, именно, ви говоря аз, като велика реалност в живота.
към беседата >>
Мнозина остават разрешението на този въпрос в бъдещето и казват: Като отидем на онзи свят, тогава ще се занимаваме с тази работа.
За всяко нещо той трябва да си дава отчет. Легне ли вечер да спи, човек трябва да се запита: Къде ще бъда по време на съня? Къде отивам? Рече ли да говори, нека проследи, с каква дума, с каква мисъл започва разговора или речта си. В какво се проявява единството на вашите мисли, чувства и действия?
Мнозина остават разрешението на този въпрос в бъдещето и казват: Като отидем на онзи свят, тогава ще се занимаваме с тази работа.
Сега ни занимават по-близки до нас въпроси. Да се мисли така, това е чисто материалистическо гледище. Онзи свят, за който говорите, е този свят, в който сега живеете. Нещата трябва да се разберат по същина, а не само по външната форма или състояние. Например, казвате за някой човек, че лицето му се изменило, че очите му светнали, или пък загаснали.
към беседата >>
Казано е там: „Ще ги изпратя във вечния огън.” Това се отнася за онези хора, които не вършат волята Божия.
Ама слънцето ни грее! Там, където ви грее това слънце, то е място на страдания. Някой казва: Горя от любов! – Щом гориш от любов, ти не живееш в Божията Любов. Ти си изпаднал в областта на вечния огън, за който се говори в Писанието.
Казано е там: „Ще ги изпратя във вечния огън.” Това се отнася за онези хора, които не вършат волята Божия.
Те сами определят своето бъдеще.
към беседата >>
Някога очите ви са тъмни; това зависи от разположението на стомаха ви.
Няма по-велико нещо от това, да намери човек свещеното място на своята душа, да знае, къде се намира той и къде живее. Да намерите себе си, това е свещен момент в живота на човека. Да се види човек, това е епохален момент в живота му. Външното, което виждате, не сте вие. Вие се оглеждате в огледало, гледате очите, носа, лицето си, но това не сте вие; това не е истинският човек.
Някога очите ви са тъмни; това зависи от разположението на стомаха ви.
Някога очите ви са светли; това пък зависи от състоянието на вашия мозък. Това са илюзии. Само един свещен момент има в живота на човека, когато той може да види душата си, когато той може да види себе си. За този момент, именно, ви говоря аз, като велика реалност в живота. И в Писанието е казано: „Човек трябва да потърси себе си и да се намери.” Някой път ви отслабне ръката или крака, но не се безпокойте, това не сте вие.
към беседата >>
Сега ни занимават по-близки до нас въпроси.
Легне ли вечер да спи, човек трябва да се запита: Къде ще бъда по време на съня? Къде отивам? Рече ли да говори, нека проследи, с каква дума, с каква мисъл започва разговора или речта си. В какво се проявява единството на вашите мисли, чувства и действия? Мнозина остават разрешението на този въпрос в бъдещето и казват: Като отидем на онзи свят, тогава ще се занимаваме с тази работа.
Сега ни занимават по-близки до нас въпроси.
Да се мисли така, това е чисто материалистическо гледище. Онзи свят, за който говорите, е този свят, в който сега живеете. Нещата трябва да се разберат по същина, а не само по външната форма или състояние. Например, казвате за някой човек, че лицето му се изменило, че очите му светнали, или пък загаснали. Всъщност, нито очите на този човек са светнали, нито лицето му се е изменило.
към беседата >>
Те сами определят своето бъдеще.
Там, където ви грее това слънце, то е място на страдания. Някой казва: Горя от любов! – Щом гориш от любов, ти не живееш в Божията Любов. Ти си изпаднал в областта на вечния огън, за който се говори в Писанието. Казано е там: „Ще ги изпратя във вечния огън.” Това се отнася за онези хора, които не вършат волята Божия.
Те сами определят своето бъдеще.
към беседата >>
Някога очите ви са светли; това пък зависи от състоянието на вашия мозък.
Да намерите себе си, това е свещен момент в живота на човека. Да се види човек, това е епохален момент в живота му. Външното, което виждате, не сте вие. Вие се оглеждате в огледало, гледате очите, носа, лицето си, но това не сте вие; това не е истинският човек. Някога очите ви са тъмни; това зависи от разположението на стомаха ви.
Някога очите ви са светли; това пък зависи от състоянието на вашия мозък.
Това са илюзии. Само един свещен момент има в живота на човека, когато той може да види душата си, когато той може да види себе си. За този момент, именно, ви говоря аз, като велика реалност в живота. И в Писанието е казано: „Човек трябва да потърси себе си и да се намери.” Някой път ви отслабне ръката или крака, но не се безпокойте, това не сте вие. Търсете себе си и като се намерите, направете връзка с Първичната Причина, която ви е пратила на земята и ще видите, че между Бога и вас никакъв клин не може да влезе.
към беседата >>
Да се мисли така, това е чисто материалистическо гледище.
Къде отивам? Рече ли да говори, нека проследи, с каква дума, с каква мисъл започва разговора или речта си. В какво се проявява единството на вашите мисли, чувства и действия? Мнозина остават разрешението на този въпрос в бъдещето и казват: Като отидем на онзи свят, тогава ще се занимаваме с тази работа. Сега ни занимават по-близки до нас въпроси.
Да се мисли така, това е чисто материалистическо гледище.
Онзи свят, за който говорите, е този свят, в който сега живеете. Нещата трябва да се разберат по същина, а не само по външната форма или състояние. Например, казвате за някой човек, че лицето му се изменило, че очите му светнали, или пък загаснали. Всъщност, нито очите на този човек са светнали, нито лицето му се е изменило. Когато очите на човека изглеждат по-светли, това показва състоянието на неговия ум; когато пък изглеждат по-тъмни, това показва състоянието на неговия стомах.
към беседата >>
Съвременният свят е пълен със заблуждения, с противоречия, вследствие на което в съзнанието на хората често се явява голяма тъмнина.
Съвременният свят е пълен със заблуждения, с противоречия, вследствие на което в съзнанието на хората често се явява голяма тъмнина.
И затова някой казва: Тъмнина е в ума ми! След известно време казва: Светна ми, светлина имам! Когато тъмнината и светлината се сменят лесно в мозъка на човека, това показва, че мисълта му не е хармонична. Ако човек, под влиянието на някое тъмно състояние в мисълта си, рече да отмъсти някому, това показва, че той не може да се владее. Казвам: Има един правилен, разумен начин, по който човек може да отмъсти някому, или да му направи добро.
към беседата >>
Това са илюзии.
Да се види човек, това е епохален момент в живота му. Външното, което виждате, не сте вие. Вие се оглеждате в огледало, гледате очите, носа, лицето си, но това не сте вие; това не е истинският човек. Някога очите ви са тъмни; това зависи от разположението на стомаха ви. Някога очите ви са светли; това пък зависи от състоянието на вашия мозък.
Това са илюзии.
Само един свещен момент има в живота на човека, когато той може да види душата си, когато той може да види себе си. За този момент, именно, ви говоря аз, като велика реалност в живота. И в Писанието е казано: „Човек трябва да потърси себе си и да се намери.” Някой път ви отслабне ръката или крака, но не се безпокойте, това не сте вие. Търсете себе си и като се намерите, направете връзка с Първичната Причина, която ви е пратила на земята и ще видите, че между Бога и вас никакъв клин не може да влезе. Всеки човек представлява звено, брънка от великата верига на живота.
към беседата >>
Онзи свят, за който говорите, е този свят, в който сега живеете.
Рече ли да говори, нека проследи, с каква дума, с каква мисъл започва разговора или речта си. В какво се проявява единството на вашите мисли, чувства и действия? Мнозина остават разрешението на този въпрос в бъдещето и казват: Като отидем на онзи свят, тогава ще се занимаваме с тази работа. Сега ни занимават по-близки до нас въпроси. Да се мисли така, това е чисто материалистическо гледище.
Онзи свят, за който говорите, е този свят, в който сега живеете.
Нещата трябва да се разберат по същина, а не само по външната форма или състояние. Например, казвате за някой човек, че лицето му се изменило, че очите му светнали, или пък загаснали. Всъщност, нито очите на този човек са светнали, нито лицето му се е изменило. Когато очите на човека изглеждат по-светли, това показва състоянието на неговия ум; когато пък изглеждат по-тъмни, това показва състоянието на неговия стомах. Значи, има някаква връзка между вътрешните състояния на човека и външното изражение на неговите очи и лице, но сами по себе си очите не могат да станат нито по-светли, нито по-тъмни.
към беседата >>
И затова някой казва: Тъмнина е в ума ми!
Съвременният свят е пълен със заблуждения, с противоречия, вследствие на което в съзнанието на хората често се явява голяма тъмнина.
И затова някой казва: Тъмнина е в ума ми!
След известно време казва: Светна ми, светлина имам! Когато тъмнината и светлината се сменят лесно в мозъка на човека, това показва, че мисълта му не е хармонична. Ако човек, под влиянието на някое тъмно състояние в мисълта си, рече да отмъсти някому, това показва, че той не може да се владее. Казвам: Има един правилен, разумен начин, по който човек може да отмъсти някому, или да му направи добро. Кой е този начин?
към беседата >>
Само един свещен момент има в живота на човека, когато той може да види душата си, когато той може да види себе си.
Външното, което виждате, не сте вие. Вие се оглеждате в огледало, гледате очите, носа, лицето си, но това не сте вие; това не е истинският човек. Някога очите ви са тъмни; това зависи от разположението на стомаха ви. Някога очите ви са светли; това пък зависи от състоянието на вашия мозък. Това са илюзии.
Само един свещен момент има в живота на човека, когато той може да види душата си, когато той може да види себе си.
За този момент, именно, ви говоря аз, като велика реалност в живота. И в Писанието е казано: „Човек трябва да потърси себе си и да се намери.” Някой път ви отслабне ръката или крака, но не се безпокойте, това не сте вие. Търсете себе си и като се намерите, направете връзка с Първичната Причина, която ви е пратила на земята и ще видите, че между Бога и вас никакъв клин не може да влезе. Всеки човек представлява звено, брънка от великата верига на живота. Съзнаете ли това вие ще се освободите от кошмарното, от сънното състояние, в което се намирате.
към беседата >>
Нещата трябва да се разберат по същина, а не само по външната форма или състояние.
В какво се проявява единството на вашите мисли, чувства и действия? Мнозина остават разрешението на този въпрос в бъдещето и казват: Като отидем на онзи свят, тогава ще се занимаваме с тази работа. Сега ни занимават по-близки до нас въпроси. Да се мисли така, това е чисто материалистическо гледище. Онзи свят, за който говорите, е този свят, в който сега живеете.
Нещата трябва да се разберат по същина, а не само по външната форма или състояние.
Например, казвате за някой човек, че лицето му се изменило, че очите му светнали, или пък загаснали. Всъщност, нито очите на този човек са светнали, нито лицето му се е изменило. Когато очите на човека изглеждат по-светли, това показва състоянието на неговия ум; когато пък изглеждат по-тъмни, това показва състоянието на неговия стомах. Значи, има някаква връзка между вътрешните състояния на човека и външното изражение на неговите очи и лице, но сами по себе си очите не могат да станат нито по-светли, нито по-тъмни. Също така и клавишите на пианото сами по себе си не могат да бъдат музикални.
към беседата >>
След известно време казва: Светна ми, светлина имам!
Съвременният свят е пълен със заблуждения, с противоречия, вследствие на което в съзнанието на хората често се явява голяма тъмнина. И затова някой казва: Тъмнина е в ума ми!
След известно време казва: Светна ми, светлина имам!
Когато тъмнината и светлината се сменят лесно в мозъка на човека, това показва, че мисълта му не е хармонична. Ако човек, под влиянието на някое тъмно състояние в мисълта си, рече да отмъсти някому, това показва, че той не може да се владее. Казвам: Има един правилен, разумен начин, по който човек може да отмъсти някому, или да му направи добро. Кой е този начин? – Начинът на Любовта.
към беседата >>
За този момент, именно, ви говоря аз, като велика реалност в живота.
Вие се оглеждате в огледало, гледате очите, носа, лицето си, но това не сте вие; това не е истинският човек. Някога очите ви са тъмни; това зависи от разположението на стомаха ви. Някога очите ви са светли; това пък зависи от състоянието на вашия мозък. Това са илюзии. Само един свещен момент има в живота на човека, когато той може да види душата си, когато той може да види себе си.
За този момент, именно, ви говоря аз, като велика реалност в живота.
И в Писанието е казано: „Човек трябва да потърси себе си и да се намери.” Някой път ви отслабне ръката или крака, но не се безпокойте, това не сте вие. Търсете себе си и като се намерите, направете връзка с Първичната Причина, която ви е пратила на земята и ще видите, че между Бога и вас никакъв клин не може да влезе. Всеки човек представлява звено, брънка от великата верига на живота. Съзнаете ли това вие ще се освободите от кошмарното, от сънното състояние, в което се намирате. Сега вие се чувствате като отделени от майка си и от баща си.
към беседата >>
Например, казвате за някой човек, че лицето му се изменило, че очите му светнали, или пък загаснали.
Мнозина остават разрешението на този въпрос в бъдещето и казват: Като отидем на онзи свят, тогава ще се занимаваме с тази работа. Сега ни занимават по-близки до нас въпроси. Да се мисли така, това е чисто материалистическо гледище. Онзи свят, за който говорите, е този свят, в който сега живеете. Нещата трябва да се разберат по същина, а не само по външната форма или състояние.
Например, казвате за някой човек, че лицето му се изменило, че очите му светнали, или пък загаснали.
Всъщност, нито очите на този човек са светнали, нито лицето му се е изменило. Когато очите на човека изглеждат по-светли, това показва състоянието на неговия ум; когато пък изглеждат по-тъмни, това показва състоянието на неговия стомах. Значи, има някаква връзка между вътрешните състояния на човека и външното изражение на неговите очи и лице, но сами по себе си очите не могат да станат нито по-светли, нито по-тъмни. Също така и клавишите на пианото сами по себе си не могат да бъдат музикални. Музикалността им седи вън от тях, в лицето, което ще свири на пианото.
към беседата >>
Когато тъмнината и светлината се сменят лесно в мозъка на човека, това показва, че мисълта му не е хармонична.
Съвременният свят е пълен със заблуждения, с противоречия, вследствие на което в съзнанието на хората често се явява голяма тъмнина. И затова някой казва: Тъмнина е в ума ми! След известно време казва: Светна ми, светлина имам!
Когато тъмнината и светлината се сменят лесно в мозъка на човека, това показва, че мисълта му не е хармонична.
Ако човек, под влиянието на някое тъмно състояние в мисълта си, рече да отмъсти някому, това показва, че той не може да се владее. Казвам: Има един правилен, разумен начин, по който човек може да отмъсти някому, или да му направи добро. Кой е този начин? – Начинът на Любовта. Сега ние седим и размишляваме: Ние ли трябва да отидем при изворът или той трябва да дойде при нас?
към беседата >>
И в Писанието е казано: „Човек трябва да потърси себе си и да се намери.” Някой път ви отслабне ръката или крака, но не се безпокойте, това не сте вие.
Някога очите ви са тъмни; това зависи от разположението на стомаха ви. Някога очите ви са светли; това пък зависи от състоянието на вашия мозък. Това са илюзии. Само един свещен момент има в живота на човека, когато той може да види душата си, когато той може да види себе си. За този момент, именно, ви говоря аз, като велика реалност в живота.
И в Писанието е казано: „Човек трябва да потърси себе си и да се намери.” Някой път ви отслабне ръката или крака, но не се безпокойте, това не сте вие.
Търсете себе си и като се намерите, направете връзка с Първичната Причина, която ви е пратила на земята и ще видите, че между Бога и вас никакъв клин не може да влезе. Всеки човек представлява звено, брънка от великата верига на живота. Съзнаете ли това вие ще се освободите от кошмарното, от сънното състояние, в което се намирате. Сега вие се чувствате като отделени от майка си и от баща си. Това са илюзии на живота.
към беседата >>
Всъщност, нито очите на този човек са светнали, нито лицето му се е изменило.
Сега ни занимават по-близки до нас въпроси. Да се мисли така, това е чисто материалистическо гледище. Онзи свят, за който говорите, е този свят, в който сега живеете. Нещата трябва да се разберат по същина, а не само по външната форма или състояние. Например, казвате за някой човек, че лицето му се изменило, че очите му светнали, или пък загаснали.
Всъщност, нито очите на този човек са светнали, нито лицето му се е изменило.
Когато очите на човека изглеждат по-светли, това показва състоянието на неговия ум; когато пък изглеждат по-тъмни, това показва състоянието на неговия стомах. Значи, има някаква връзка между вътрешните състояния на човека и външното изражение на неговите очи и лице, но сами по себе си очите не могат да станат нито по-светли, нито по-тъмни. Също така и клавишите на пианото сами по себе си не могат да бъдат музикални. Музикалността им седи вън от тях, в лицето, което ще свири на пианото. Обаче, все пак има известна връзка между пианиста и клавишите.
към беседата >>
Ако човек, под влиянието на някое тъмно състояние в мисълта си, рече да отмъсти някому, това показва, че той не може да се владее.
Съвременният свят е пълен със заблуждения, с противоречия, вследствие на което в съзнанието на хората често се явява голяма тъмнина. И затова някой казва: Тъмнина е в ума ми! След известно време казва: Светна ми, светлина имам! Когато тъмнината и светлината се сменят лесно в мозъка на човека, това показва, че мисълта му не е хармонична.
Ако човек, под влиянието на някое тъмно състояние в мисълта си, рече да отмъсти някому, това показва, че той не може да се владее.
Казвам: Има един правилен, разумен начин, по който човек може да отмъсти някому, или да му направи добро. Кой е този начин? – Начинът на Любовта. Сега ние седим и размишляваме: Ние ли трябва да отидем при изворът или той трябва да дойде при нас? – Ние, жадните, ще отидем при извора.
към беседата >>
Търсете себе си и като се намерите, направете връзка с Първичната Причина, която ви е пратила на земята и ще видите, че между Бога и вас никакъв клин не може да влезе.
Някога очите ви са светли; това пък зависи от състоянието на вашия мозък. Това са илюзии. Само един свещен момент има в живота на човека, когато той може да види душата си, когато той може да види себе си. За този момент, именно, ви говоря аз, като велика реалност в живота. И в Писанието е казано: „Човек трябва да потърси себе си и да се намери.” Някой път ви отслабне ръката или крака, но не се безпокойте, това не сте вие.
Търсете себе си и като се намерите, направете връзка с Първичната Причина, която ви е пратила на земята и ще видите, че между Бога и вас никакъв клин не може да влезе.
Всеки човек представлява звено, брънка от великата верига на живота. Съзнаете ли това вие ще се освободите от кошмарното, от сънното състояние, в което се намирате. Сега вие се чувствате като отделени от майка си и от баща си. Това са илюзии на живота.
към беседата >>
Когато очите на човека изглеждат по-светли, това показва състоянието на неговия ум; когато пък изглеждат по-тъмни, това показва състоянието на неговия стомах.
Да се мисли така, това е чисто материалистическо гледище. Онзи свят, за който говорите, е този свят, в който сега живеете. Нещата трябва да се разберат по същина, а не само по външната форма или състояние. Например, казвате за някой човек, че лицето му се изменило, че очите му светнали, или пък загаснали. Всъщност, нито очите на този човек са светнали, нито лицето му се е изменило.
Когато очите на човека изглеждат по-светли, това показва състоянието на неговия ум; когато пък изглеждат по-тъмни, това показва състоянието на неговия стомах.
Значи, има някаква връзка между вътрешните състояния на човека и външното изражение на неговите очи и лице, но сами по себе си очите не могат да станат нито по-светли, нито по-тъмни. Също така и клавишите на пианото сами по себе си не могат да бъдат музикални. Музикалността им седи вън от тях, в лицето, което ще свири на пианото. Обаче, все пак има известна връзка между пианиста и клавишите. Той удря на клавишите, които докосват известни струни; тези струни произвеждат известен род трептения, които идат от специална среда.
към беседата >>
Казвам: Има един правилен, разумен начин, по който човек може да отмъсти някому, или да му направи добро.
Съвременният свят е пълен със заблуждения, с противоречия, вследствие на което в съзнанието на хората често се явява голяма тъмнина. И затова някой казва: Тъмнина е в ума ми! След известно време казва: Светна ми, светлина имам! Когато тъмнината и светлината се сменят лесно в мозъка на човека, това показва, че мисълта му не е хармонична. Ако човек, под влиянието на някое тъмно състояние в мисълта си, рече да отмъсти някому, това показва, че той не може да се владее.
Казвам: Има един правилен, разумен начин, по който човек може да отмъсти някому, или да му направи добро.
Кой е този начин? – Начинът на Любовта. Сега ние седим и размишляваме: Ние ли трябва да отидем при изворът или той трябва да дойде при нас? – Ние, жадните, ще отидем при извора. Достатъчно е само да ни покажат мястото на този извор.
към беседата >>
Всеки човек представлява звено, брънка от великата верига на живота.
Това са илюзии. Само един свещен момент има в живота на човека, когато той може да види душата си, когато той може да види себе си. За този момент, именно, ви говоря аз, като велика реалност в живота. И в Писанието е казано: „Човек трябва да потърси себе си и да се намери.” Някой път ви отслабне ръката или крака, но не се безпокойте, това не сте вие. Търсете себе си и като се намерите, направете връзка с Първичната Причина, която ви е пратила на земята и ще видите, че между Бога и вас никакъв клин не може да влезе.
Всеки човек представлява звено, брънка от великата верига на живота.
Съзнаете ли това вие ще се освободите от кошмарното, от сънното състояние, в което се намирате. Сега вие се чувствате като отделени от майка си и от баща си. Това са илюзии на живота.
към беседата >>
Значи, има някаква връзка между вътрешните състояния на човека и външното изражение на неговите очи и лице, но сами по себе си очите не могат да станат нито по-светли, нито по-тъмни.
Онзи свят, за който говорите, е този свят, в който сега живеете. Нещата трябва да се разберат по същина, а не само по външната форма или състояние. Например, казвате за някой човек, че лицето му се изменило, че очите му светнали, или пък загаснали. Всъщност, нито очите на този човек са светнали, нито лицето му се е изменило. Когато очите на човека изглеждат по-светли, това показва състоянието на неговия ум; когато пък изглеждат по-тъмни, това показва състоянието на неговия стомах.
Значи, има някаква връзка между вътрешните състояния на човека и външното изражение на неговите очи и лице, но сами по себе си очите не могат да станат нито по-светли, нито по-тъмни.
Също така и клавишите на пианото сами по себе си не могат да бъдат музикални. Музикалността им седи вън от тях, в лицето, което ще свири на пианото. Обаче, все пак има известна връзка между пианиста и клавишите. Той удря на клавишите, които докосват известни струни; тези струни произвеждат известен род трептения, които идат от специална среда. Значи, музиката не се произвежда на физическия свят, а в един по-възвишен свят.
към беседата >>
Кой е този начин?
И затова някой казва: Тъмнина е в ума ми! След известно време казва: Светна ми, светлина имам! Когато тъмнината и светлината се сменят лесно в мозъка на човека, това показва, че мисълта му не е хармонична. Ако човек, под влиянието на някое тъмно състояние в мисълта си, рече да отмъсти някому, това показва, че той не може да се владее. Казвам: Има един правилен, разумен начин, по който човек може да отмъсти някому, или да му направи добро.
Кой е този начин?
– Начинът на Любовта. Сега ние седим и размишляваме: Ние ли трябва да отидем при изворът или той трябва да дойде при нас? – Ние, жадните, ще отидем при извора. Достатъчно е само да ни покажат мястото на този извор. – Ние ли ще отидем при хляба, или той ще дойде пои нас?
към беседата >>
Съзнаете ли това вие ще се освободите от кошмарното, от сънното състояние, в което се намирате.
Само един свещен момент има в живота на човека, когато той може да види душата си, когато той може да види себе си. За този момент, именно, ви говоря аз, като велика реалност в живота. И в Писанието е казано: „Човек трябва да потърси себе си и да се намери.” Някой път ви отслабне ръката или крака, но не се безпокойте, това не сте вие. Търсете себе си и като се намерите, направете връзка с Първичната Причина, която ви е пратила на земята и ще видите, че между Бога и вас никакъв клин не може да влезе. Всеки човек представлява звено, брънка от великата верига на живота.
Съзнаете ли това вие ще се освободите от кошмарното, от сънното състояние, в което се намирате.
Сега вие се чувствате като отделени от майка си и от баща си. Това са илюзии на живота.
към беседата >>
Също така и клавишите на пианото сами по себе си не могат да бъдат музикални.
Нещата трябва да се разберат по същина, а не само по външната форма или състояние. Например, казвате за някой човек, че лицето му се изменило, че очите му светнали, или пък загаснали. Всъщност, нито очите на този човек са светнали, нито лицето му се е изменило. Когато очите на човека изглеждат по-светли, това показва състоянието на неговия ум; когато пък изглеждат по-тъмни, това показва състоянието на неговия стомах. Значи, има някаква връзка между вътрешните състояния на човека и външното изражение на неговите очи и лице, но сами по себе си очите не могат да станат нито по-светли, нито по-тъмни.
Също така и клавишите на пианото сами по себе си не могат да бъдат музикални.
Музикалността им седи вън от тях, в лицето, което ще свири на пианото. Обаче, все пак има известна връзка между пианиста и клавишите. Той удря на клавишите, които докосват известни струни; тези струни произвеждат известен род трептения, които идат от специална среда. Значи, музиката не се произвежда на физическия свят, а в един по-възвишен свят.
към беседата >>
– Начинът на Любовта.
След известно време казва: Светна ми, светлина имам! Когато тъмнината и светлината се сменят лесно в мозъка на човека, това показва, че мисълта му не е хармонична. Ако човек, под влиянието на някое тъмно състояние в мисълта си, рече да отмъсти някому, това показва, че той не може да се владее. Казвам: Има един правилен, разумен начин, по който човек може да отмъсти някому, или да му направи добро. Кой е този начин?
– Начинът на Любовта.
Сега ние седим и размишляваме: Ние ли трябва да отидем при изворът или той трябва да дойде при нас? – Ние, жадните, ще отидем при извора. Достатъчно е само да ни покажат мястото на този извор. – Ние ли ще отидем при хляба, или той ще дойде пои нас? – Ако сте гладни, вие ще отидете при хляба.
към беседата >>
Сега вие се чувствате като отделени от майка си и от баща си.
За този момент, именно, ви говоря аз, като велика реалност в живота. И в Писанието е казано: „Човек трябва да потърси себе си и да се намери.” Някой път ви отслабне ръката или крака, но не се безпокойте, това не сте вие. Търсете себе си и като се намерите, направете връзка с Първичната Причина, която ви е пратила на земята и ще видите, че между Бога и вас никакъв клин не може да влезе. Всеки човек представлява звено, брънка от великата верига на живота. Съзнаете ли това вие ще се освободите от кошмарното, от сънното състояние, в което се намирате.
Сега вие се чувствате като отделени от майка си и от баща си.
Това са илюзии на живота.
към беседата >>
Музикалността им седи вън от тях, в лицето, което ще свири на пианото.
Например, казвате за някой човек, че лицето му се изменило, че очите му светнали, или пък загаснали. Всъщност, нито очите на този човек са светнали, нито лицето му се е изменило. Когато очите на човека изглеждат по-светли, това показва състоянието на неговия ум; когато пък изглеждат по-тъмни, това показва състоянието на неговия стомах. Значи, има някаква връзка между вътрешните състояния на човека и външното изражение на неговите очи и лице, но сами по себе си очите не могат да станат нито по-светли, нито по-тъмни. Също така и клавишите на пианото сами по себе си не могат да бъдат музикални.
Музикалността им седи вън от тях, в лицето, което ще свири на пианото.
Обаче, все пак има известна връзка между пианиста и клавишите. Той удря на клавишите, които докосват известни струни; тези струни произвеждат известен род трептения, които идат от специална среда. Значи, музиката не се произвежда на физическия свят, а в един по-възвишен свят.
към беседата >>
Сега ние седим и размишляваме: Ние ли трябва да отидем при изворът или той трябва да дойде при нас?
Когато тъмнината и светлината се сменят лесно в мозъка на човека, това показва, че мисълта му не е хармонична. Ако човек, под влиянието на някое тъмно състояние в мисълта си, рече да отмъсти някому, това показва, че той не може да се владее. Казвам: Има един правилен, разумен начин, по който човек може да отмъсти някому, или да му направи добро. Кой е този начин? – Начинът на Любовта.
Сега ние седим и размишляваме: Ние ли трябва да отидем при изворът или той трябва да дойде при нас?
– Ние, жадните, ще отидем при извора. Достатъчно е само да ни покажат мястото на този извор. – Ние ли ще отидем при хляба, или той ще дойде пои нас? – Ако сте гладни, вие ще отидете при хляба. – Ние ли ще отидем при светлината, или тя ще дойде при нас?
към беседата >>
Това са илюзии на живота.
И в Писанието е казано: „Човек трябва да потърси себе си и да се намери.” Някой път ви отслабне ръката или крака, но не се безпокойте, това не сте вие. Търсете себе си и като се намерите, направете връзка с Първичната Причина, която ви е пратила на земята и ще видите, че между Бога и вас никакъв клин не може да влезе. Всеки човек представлява звено, брънка от великата верига на живота. Съзнаете ли това вие ще се освободите от кошмарното, от сънното състояние, в което се намирате. Сега вие се чувствате като отделени от майка си и от баща си.
Това са илюзии на живота.
към беседата >>
Обаче, все пак има известна връзка между пианиста и клавишите.
Всъщност, нито очите на този човек са светнали, нито лицето му се е изменило. Когато очите на човека изглеждат по-светли, това показва състоянието на неговия ум; когато пък изглеждат по-тъмни, това показва състоянието на неговия стомах. Значи, има някаква връзка между вътрешните състояния на човека и външното изражение на неговите очи и лице, но сами по себе си очите не могат да станат нито по-светли, нито по-тъмни. Също така и клавишите на пианото сами по себе си не могат да бъдат музикални. Музикалността им седи вън от тях, в лицето, което ще свири на пианото.
Обаче, все пак има известна връзка между пианиста и клавишите.
Той удря на клавишите, които докосват известни струни; тези струни произвеждат известен род трептения, които идат от специална среда. Значи, музиката не се произвежда на физическия свят, а в един по-възвишен свят.
към беседата >>
– Ние, жадните, ще отидем при извора.
Ако човек, под влиянието на някое тъмно състояние в мисълта си, рече да отмъсти някому, това показва, че той не може да се владее. Казвам: Има един правилен, разумен начин, по който човек може да отмъсти някому, или да му направи добро. Кой е този начин? – Начинът на Любовта. Сега ние седим и размишляваме: Ние ли трябва да отидем при изворът или той трябва да дойде при нас?
– Ние, жадните, ще отидем при извора.
Достатъчно е само да ни покажат мястото на този извор. – Ние ли ще отидем при хляба, или той ще дойде пои нас? – Ако сте гладни, вие ще отидете при хляба. – Ние ли ще отидем при светлината, или тя ще дойде при нас? – Ако сте слепи, вие ще отидете при светлината.
към беседата >>
Казвам: Съзнанието на човека трябва да се пробуди, за да намери себе си, своята душа.
Казвам: Съзнанието на човека трябва да се пробуди, за да намери себе си, своята душа.
Само по този начин той ще се проникне от онова велико чувство на любов към Бога. Само по този начин той ще прояви любов и към своите ближни и ще започне правилен живот, а не живот на нови драми и трагедии. В новия живот няма драми и трагедии. Трагедията е резултат на греха; драмата – избавяне от греха, а комедията е смешната страна в живота на онези хора, които наново грешат. Последните са „санчо-пансовците” в света.
към беседата >>
Той удря на клавишите, които докосват известни струни; тези струни произвеждат известен род трептения, които идат от специална среда.
Когато очите на човека изглеждат по-светли, това показва състоянието на неговия ум; когато пък изглеждат по-тъмни, това показва състоянието на неговия стомах. Значи, има някаква връзка между вътрешните състояния на човека и външното изражение на неговите очи и лице, но сами по себе си очите не могат да станат нито по-светли, нито по-тъмни. Също така и клавишите на пианото сами по себе си не могат да бъдат музикални. Музикалността им седи вън от тях, в лицето, което ще свири на пианото. Обаче, все пак има известна връзка между пианиста и клавишите.
Той удря на клавишите, които докосват известни струни; тези струни произвеждат известен род трептения, които идат от специална среда.
Значи, музиката не се произвежда на физическия свят, а в един по-възвишен свят.
към беседата >>
Достатъчно е само да ни покажат мястото на този извор.
Казвам: Има един правилен, разумен начин, по който човек може да отмъсти някому, или да му направи добро. Кой е този начин? – Начинът на Любовта. Сега ние седим и размишляваме: Ние ли трябва да отидем при изворът или той трябва да дойде при нас? – Ние, жадните, ще отидем при извора.
Достатъчно е само да ни покажат мястото на този извор.
– Ние ли ще отидем при хляба, или той ще дойде пои нас? – Ако сте гладни, вие ще отидете при хляба. – Ние ли ще отидем при светлината, или тя ще дойде при нас? – Ако сте слепи, вие ще отидете при светлината. Слепият има нужда от светлина.
към беседата >>
Само по този начин той ще се проникне от онова велико чувство на любов към Бога.
Казвам: Съзнанието на човека трябва да се пробуди, за да намери себе си, своята душа.
Само по този начин той ще се проникне от онова велико чувство на любов към Бога.
Само по този начин той ще прояви любов и към своите ближни и ще започне правилен живот, а не живот на нови драми и трагедии. В новия живот няма драми и трагедии. Трагедията е резултат на греха; драмата – избавяне от греха, а комедията е смешната страна в живота на онези хора, които наново грешат. Последните са „санчо-пансовците” в света.
към беседата >>
Значи, музиката не се произвежда на физическия свят, а в един по-възвишен свят.
Значи, има някаква връзка между вътрешните състояния на човека и външното изражение на неговите очи и лице, но сами по себе си очите не могат да станат нито по-светли, нито по-тъмни. Също така и клавишите на пианото сами по себе си не могат да бъдат музикални. Музикалността им седи вън от тях, в лицето, което ще свири на пианото. Обаче, все пак има известна връзка между пианиста и клавишите. Той удря на клавишите, които докосват известни струни; тези струни произвеждат известен род трептения, които идат от специална среда.
Значи, музиката не се произвежда на физическия свят, а в един по-възвишен свят.
към беседата >>
– Ние ли ще отидем при хляба, или той ще дойде пои нас?
Кой е този начин? – Начинът на Любовта. Сега ние седим и размишляваме: Ние ли трябва да отидем при изворът или той трябва да дойде при нас? – Ние, жадните, ще отидем при извора. Достатъчно е само да ни покажат мястото на този извор.
– Ние ли ще отидем при хляба, или той ще дойде пои нас?
– Ако сте гладни, вие ще отидете при хляба. – Ние ли ще отидем при светлината, или тя ще дойде при нас? – Ако сте слепи, вие ще отидете при светлината. Слепият има нужда от светлина. Следователно, ние, разумните хора, трябва да отидем при Любовта, а не тя да дойде при нас.
към беседата >>
Само по този начин той ще прояви любов и към своите ближни и ще започне правилен живот, а не живот на нови драми и трагедии.
Казвам: Съзнанието на човека трябва да се пробуди, за да намери себе си, своята душа. Само по този начин той ще се проникне от онова велико чувство на любов към Бога.
Само по този начин той ще прояви любов и към своите ближни и ще започне правилен живот, а не живот на нови драми и трагедии.
В новия живот няма драми и трагедии. Трагедията е резултат на греха; драмата – избавяне от греха, а комедията е смешната страна в живота на онези хора, които наново грешат. Последните са „санчо-пансовците” в света.
към беседата >>
По същия начин, когато става въпрос за възприемане на известни образи и впечатления от външния свят, пак се извършва един скрит, вътрешен процес в нас, след което ние имаме представа за образа.
По същия начин, когато става въпрос за възприемане на известни образи и впечатления от външния свят, пак се извършва един скрит, вътрешен процес в нас, след което ние имаме представа за образа.
Например, вие виждате един човек и казвате: Виждам един такъв и такъв човек и започвате да го описвате. Как става това виждане? Светлината, която иде от този човек, пада в очите ви, където се пречупва и после отразява. По този начин светлината се трансформира няколко пъти във вашите очи, и вие получавате известно впечатление за този човек, за този образ и вече можете да го опишете с най-големи подробности. Тъй щото, ако в окото не става този вътрешен процес със светлината, по механически начин вие не бихте могли да получавате никакви впечатления от външния свят.
към беседата >>
– Ако сте гладни, вие ще отидете при хляба.
– Начинът на Любовта. Сега ние седим и размишляваме: Ние ли трябва да отидем при изворът или той трябва да дойде при нас? – Ние, жадните, ще отидем при извора. Достатъчно е само да ни покажат мястото на този извор. – Ние ли ще отидем при хляба, или той ще дойде пои нас?
– Ако сте гладни, вие ще отидете при хляба.
– Ние ли ще отидем при светлината, или тя ще дойде при нас? – Ако сте слепи, вие ще отидете при светлината. Слепият има нужда от светлина. Следователно, ние, разумните хора, трябва да отидем при Любовта, а не тя да дойде при нас. Не чакайте Господ да дойде при вас, но вие идете при Него.
към беседата >>
В новия живот няма драми и трагедии.
Казвам: Съзнанието на човека трябва да се пробуди, за да намери себе си, своята душа. Само по този начин той ще се проникне от онова велико чувство на любов към Бога. Само по този начин той ще прояви любов и към своите ближни и ще започне правилен живот, а не живот на нови драми и трагедии.
В новия живот няма драми и трагедии.
Трагедията е резултат на греха; драмата – избавяне от греха, а комедията е смешната страна в живота на онези хора, които наново грешат. Последните са „санчо-пансовците” в света.
към беседата >>
Например, вие виждате един човек и казвате: Виждам един такъв и такъв човек и започвате да го описвате.
По същия начин, когато става въпрос за възприемане на известни образи и впечатления от външния свят, пак се извършва един скрит, вътрешен процес в нас, след което ние имаме представа за образа.
Например, вие виждате един човек и казвате: Виждам един такъв и такъв човек и започвате да го описвате.
Как става това виждане? Светлината, която иде от този човек, пада в очите ви, където се пречупва и после отразява. По този начин светлината се трансформира няколко пъти във вашите очи, и вие получавате известно впечатление за този човек, за този образ и вече можете да го опишете с най-големи подробности. Тъй щото, ако в окото не става този вътрешен процес със светлината, по механически начин вие не бихте могли да получавате никакви впечатления от външния свят. Влезете ли в интимна вътрешна връзка с трептенията на светлината, която излиза от даден човек, вие се свързвате с него, създавате истинско, трайно приятелство във вечността.
към беседата >>
– Ние ли ще отидем при светлината, или тя ще дойде при нас?
Сега ние седим и размишляваме: Ние ли трябва да отидем при изворът или той трябва да дойде при нас? – Ние, жадните, ще отидем при извора. Достатъчно е само да ни покажат мястото на този извор. – Ние ли ще отидем при хляба, или той ще дойде пои нас? – Ако сте гладни, вие ще отидете при хляба.
– Ние ли ще отидем при светлината, или тя ще дойде при нас?
– Ако сте слепи, вие ще отидете при светлината. Слепият има нужда от светлина. Следователно, ние, разумните хора, трябва да отидем при Любовта, а не тя да дойде при нас. Не чакайте Господ да дойде при вас, но вие идете при Него. Мнозина очакват да слезе Господ на земята, както някога е слизал, затова Го търсят в Ерусалим, или другаде някъде, ходят по стъпките Му, дано намерят нещо от Него, но всичко отива напразно.
към беседата >>
Трагедията е резултат на греха; драмата – избавяне от греха, а комедията е смешната страна в живота на онези хора, които наново грешат.
Казвам: Съзнанието на човека трябва да се пробуди, за да намери себе си, своята душа. Само по този начин той ще се проникне от онова велико чувство на любов към Бога. Само по този начин той ще прояви любов и към своите ближни и ще започне правилен живот, а не живот на нови драми и трагедии. В новия живот няма драми и трагедии.
Трагедията е резултат на греха; драмата – избавяне от греха, а комедията е смешната страна в живота на онези хора, които наново грешат.
Последните са „санчо-пансовците” в света.
към беседата >>
Как става това виждане?
По същия начин, когато става въпрос за възприемане на известни образи и впечатления от външния свят, пак се извършва един скрит, вътрешен процес в нас, след което ние имаме представа за образа. Например, вие виждате един човек и казвате: Виждам един такъв и такъв човек и започвате да го описвате.
Как става това виждане?
Светлината, която иде от този човек, пада в очите ви, където се пречупва и после отразява. По този начин светлината се трансформира няколко пъти във вашите очи, и вие получавате известно впечатление за този човек, за този образ и вече можете да го опишете с най-големи подробности. Тъй щото, ако в окото не става този вътрешен процес със светлината, по механически начин вие не бихте могли да получавате никакви впечатления от външния свят. Влезете ли в интимна вътрешна връзка с трептенията на светлината, която излиза от даден човек, вие се свързвате с него, създавате истинско, трайно приятелство във вечността. Много от сегашните връзки между хората могат да се уподобят на състояния, предизвикани от известни болести у тях.
към беседата >>
– Ако сте слепи, вие ще отидете при светлината.
– Ние, жадните, ще отидем при извора. Достатъчно е само да ни покажат мястото на този извор. – Ние ли ще отидем при хляба, или той ще дойде пои нас? – Ако сте гладни, вие ще отидете при хляба. – Ние ли ще отидем при светлината, или тя ще дойде при нас?
– Ако сте слепи, вие ще отидете при светлината.
Слепият има нужда от светлина. Следователно, ние, разумните хора, трябва да отидем при Любовта, а не тя да дойде при нас. Не чакайте Господ да дойде при вас, но вие идете при Него. Мнозина очакват да слезе Господ на земята, както някога е слизал, затова Го търсят в Ерусалим, или другаде някъде, ходят по стъпките Му, дано намерят нещо от Него, но всичко отива напразно. Казвам: Ако Бог е слизал на земята, грехът не би съществувал.
към беседата >>
Последните са „санчо-пансовците” в света.
Казвам: Съзнанието на човека трябва да се пробуди, за да намери себе си, своята душа. Само по този начин той ще се проникне от онова велико чувство на любов към Бога. Само по този начин той ще прояви любов и към своите ближни и ще започне правилен живот, а не живот на нови драми и трагедии. В новия живот няма драми и трагедии. Трагедията е резултат на греха; драмата – избавяне от греха, а комедията е смешната страна в живота на онези хора, които наново грешат.
Последните са „санчо-пансовците” в света.
към беседата >>
Светлината, която иде от този човек, пада в очите ви, където се пречупва и после отразява.
По същия начин, когато става въпрос за възприемане на известни образи и впечатления от външния свят, пак се извършва един скрит, вътрешен процес в нас, след което ние имаме представа за образа. Например, вие виждате един човек и казвате: Виждам един такъв и такъв човек и започвате да го описвате. Как става това виждане?
Светлината, която иде от този човек, пада в очите ви, където се пречупва и после отразява.
По този начин светлината се трансформира няколко пъти във вашите очи, и вие получавате известно впечатление за този човек, за този образ и вече можете да го опишете с най-големи подробности. Тъй щото, ако в окото не става този вътрешен процес със светлината, по механически начин вие не бихте могли да получавате никакви впечатления от външния свят. Влезете ли в интимна вътрешна връзка с трептенията на светлината, която излиза от даден човек, вие се свързвате с него, създавате истинско, трайно приятелство във вечността. Много от сегашните връзки между хората могат да се уподобят на състояния, предизвикани от известни болести у тях. Някой човек страда, например, от огненица, и в това състояние той бълнува, говори за майка си, за баща си, за брата си, за сестра си, за някои приятели, иска да ги види, но всичко това продължава, докато и огненото състояние трае.
към беседата >>
Слепият има нужда от светлина.
Достатъчно е само да ни покажат мястото на този извор. – Ние ли ще отидем при хляба, или той ще дойде пои нас? – Ако сте гладни, вие ще отидете при хляба. – Ние ли ще отидем при светлината, или тя ще дойде при нас? – Ако сте слепи, вие ще отидете при светлината.
Слепият има нужда от светлина.
Следователно, ние, разумните хора, трябва да отидем при Любовта, а не тя да дойде при нас. Не чакайте Господ да дойде при вас, но вие идете при Него. Мнозина очакват да слезе Господ на земята, както някога е слизал, затова Го търсят в Ерусалим, или другаде някъде, ходят по стъпките Му, дано намерят нещо от Него, но всичко отива напразно. Казвам: Ако Бог е слизал на земята, грехът не би съществувал. Там, където Божият крак е стъпвал, грях и престъпление не може да се извърши.
към беседата >>
„И ще бъде едно стадо и един пастир.” Пожелавам на всички да намерите вашия Учител.
„И ще бъде едно стадо и един пастир.” Пожелавам на всички да намерите вашия Учител.
Един е Учителят, който носи истинското знание! Той има много проявления в света, но по същина е само един. Намери ли човек един от моментите на Неговото проявление, едновременно с това той ще намери и себе си. Закон е: Като намериш Бога, ще намериш и себе си; като видиш Бога, ще видиш и себе си. И обратно: Като видиш себе си, ще видиш и Бога.
към беседата >>
По този начин светлината се трансформира няколко пъти във вашите очи, и вие получавате известно впечатление за този човек, за този образ и вече можете да го опишете с най-големи подробности.
По същия начин, когато става въпрос за възприемане на известни образи и впечатления от външния свят, пак се извършва един скрит, вътрешен процес в нас, след което ние имаме представа за образа. Например, вие виждате един човек и казвате: Виждам един такъв и такъв човек и започвате да го описвате. Как става това виждане? Светлината, която иде от този човек, пада в очите ви, където се пречупва и после отразява.
По този начин светлината се трансформира няколко пъти във вашите очи, и вие получавате известно впечатление за този човек, за този образ и вече можете да го опишете с най-големи подробности.
Тъй щото, ако в окото не става този вътрешен процес със светлината, по механически начин вие не бихте могли да получавате никакви впечатления от външния свят. Влезете ли в интимна вътрешна връзка с трептенията на светлината, която излиза от даден човек, вие се свързвате с него, създавате истинско, трайно приятелство във вечността. Много от сегашните връзки между хората могат да се уподобят на състояния, предизвикани от известни болести у тях. Някой човек страда, например, от огненица, и в това състояние той бълнува, говори за майка си, за баща си, за брата си, за сестра си, за някои приятели, иска да ги види, но всичко това продължава, докато и огненото състояние трае. Мине ли болестта, и връзките се прекъсват.
към беседата >>
Следователно, ние, разумните хора, трябва да отидем при Любовта, а не тя да дойде при нас.
– Ние ли ще отидем при хляба, или той ще дойде пои нас? – Ако сте гладни, вие ще отидете при хляба. – Ние ли ще отидем при светлината, или тя ще дойде при нас? – Ако сте слепи, вие ще отидете при светлината. Слепият има нужда от светлина.
Следователно, ние, разумните хора, трябва да отидем при Любовта, а не тя да дойде при нас.
Не чакайте Господ да дойде при вас, но вие идете при Него. Мнозина очакват да слезе Господ на земята, както някога е слизал, затова Го търсят в Ерусалим, или другаде някъде, ходят по стъпките Му, дано намерят нещо от Него, но всичко отива напразно. Казвам: Ако Бог е слизал на земята, грехът не би съществувал. Там, където Божият крак е стъпвал, грях и престъпление не може да се извърши. Ще кажете: Писано е например, че Бог се яви на Мойсей в Синайската гора и там му говори.
към беседата >>
Един е Учителят, който носи истинското знание!
„И ще бъде едно стадо и един пастир.” Пожелавам на всички да намерите вашия Учител.
Един е Учителят, който носи истинското знание!
Той има много проявления в света, но по същина е само един. Намери ли човек един от моментите на Неговото проявление, едновременно с това той ще намери и себе си. Закон е: Като намериш Бога, ще намериш и себе си; като видиш Бога, ще видиш и себе си. И обратно: Като видиш себе си, ще видиш и Бога. Да видиш Бога, да видиш и себе си, – този е най-свещеният момент в живота на човека.
към беседата >>
Тъй щото, ако в окото не става този вътрешен процес със светлината, по механически начин вие не бихте могли да получавате никакви впечатления от външния свят.
По същия начин, когато става въпрос за възприемане на известни образи и впечатления от външния свят, пак се извършва един скрит, вътрешен процес в нас, след което ние имаме представа за образа. Например, вие виждате един човек и казвате: Виждам един такъв и такъв човек и започвате да го описвате. Как става това виждане? Светлината, която иде от този човек, пада в очите ви, където се пречупва и после отразява. По този начин светлината се трансформира няколко пъти във вашите очи, и вие получавате известно впечатление за този човек, за този образ и вече можете да го опишете с най-големи подробности.
Тъй щото, ако в окото не става този вътрешен процес със светлината, по механически начин вие не бихте могли да получавате никакви впечатления от външния свят.
Влезете ли в интимна вътрешна връзка с трептенията на светлината, която излиза от даден човек, вие се свързвате с него, създавате истинско, трайно приятелство във вечността. Много от сегашните връзки между хората могат да се уподобят на състояния, предизвикани от известни болести у тях. Някой човек страда, например, от огненица, и в това състояние той бълнува, говори за майка си, за баща си, за брата си, за сестра си, за някои приятели, иска да ги види, но всичко това продължава, докато и огненото състояние трае. Мине ли болестта, и връзките се прекъсват. Подобно нещо представлява и ревността в човека.
към беседата >>
Не чакайте Господ да дойде при вас, но вие идете при Него.
– Ако сте гладни, вие ще отидете при хляба. – Ние ли ще отидем при светлината, или тя ще дойде при нас? – Ако сте слепи, вие ще отидете при светлината. Слепият има нужда от светлина. Следователно, ние, разумните хора, трябва да отидем при Любовта, а не тя да дойде при нас.
Не чакайте Господ да дойде при вас, но вие идете при Него.
Мнозина очакват да слезе Господ на земята, както някога е слизал, затова Го търсят в Ерусалим, или другаде някъде, ходят по стъпките Му, дано намерят нещо от Него, но всичко отива напразно. Казвам: Ако Бог е слизал на земята, грехът не би съществувал. Там, където Божият крак е стъпвал, грях и престъпление не може да се извърши. Ще кажете: Писано е например, че Бог се яви на Мойсей в Синайската гора и там му говори. Когато Бог говори с Мойсей, Мойсей не остана на Синайската гора, но се дигна в една по-висока сфера.
към беседата >>
Той има много проявления в света, но по същина е само един.
„И ще бъде едно стадо и един пастир.” Пожелавам на всички да намерите вашия Учител. Един е Учителят, който носи истинското знание!
Той има много проявления в света, но по същина е само един.
Намери ли човек един от моментите на Неговото проявление, едновременно с това той ще намери и себе си. Закон е: Като намериш Бога, ще намериш и себе си; като видиш Бога, ще видиш и себе си. И обратно: Като видиш себе си, ще видиш и Бога. Да видиш Бога, да видиш и себе си, – този е най-свещеният момент в живота на човека. За този момент, именно, човек живее.
към беседата >>
Влезете ли в интимна вътрешна връзка с трептенията на светлината, която излиза от даден човек, вие се свързвате с него, създавате истинско, трайно приятелство във вечността.
Например, вие виждате един човек и казвате: Виждам един такъв и такъв човек и започвате да го описвате. Как става това виждане? Светлината, която иде от този човек, пада в очите ви, където се пречупва и после отразява. По този начин светлината се трансформира няколко пъти във вашите очи, и вие получавате известно впечатление за този човек, за този образ и вече можете да го опишете с най-големи подробности. Тъй щото, ако в окото не става този вътрешен процес със светлината, по механически начин вие не бихте могли да получавате никакви впечатления от външния свят.
Влезете ли в интимна вътрешна връзка с трептенията на светлината, която излиза от даден човек, вие се свързвате с него, създавате истинско, трайно приятелство във вечността.
Много от сегашните връзки между хората могат да се уподобят на състояния, предизвикани от известни болести у тях. Някой човек страда, например, от огненица, и в това състояние той бълнува, говори за майка си, за баща си, за брата си, за сестра си, за някои приятели, иска да ги види, но всичко това продължава, докато и огненото състояние трае. Мине ли болестта, и връзките се прекъсват. Подобно нещо представлява и ревността в човека. Богатият човек ревнува. Защо?
към беседата >>
Мнозина очакват да слезе Господ на земята, както някога е слизал, затова Го търсят в Ерусалим, или другаде някъде, ходят по стъпките Му, дано намерят нещо от Него, но всичко отива напразно.
– Ние ли ще отидем при светлината, или тя ще дойде при нас? – Ако сте слепи, вие ще отидете при светлината. Слепият има нужда от светлина. Следователно, ние, разумните хора, трябва да отидем при Любовта, а не тя да дойде при нас. Не чакайте Господ да дойде при вас, но вие идете при Него.
Мнозина очакват да слезе Господ на земята, както някога е слизал, затова Го търсят в Ерусалим, или другаде някъде, ходят по стъпките Му, дано намерят нещо от Него, но всичко отива напразно.
Казвам: Ако Бог е слизал на земята, грехът не би съществувал. Там, където Божият крак е стъпвал, грях и престъпление не може да се извърши. Ще кажете: Писано е например, че Бог се яви на Мойсей в Синайската гора и там му говори. Когато Бог говори с Мойсей, Мойсей не остана на Синайската гора, но се дигна в една по-висока сфера. Тези и много неща още не са писани в Библията, вследствие на което хората я тълкуват буквално и изпадат в ред заблуждения.
към беседата >>
Намери ли човек един от моментите на Неговото проявление, едновременно с това той ще намери и себе си.
„И ще бъде едно стадо и един пастир.” Пожелавам на всички да намерите вашия Учител. Един е Учителят, който носи истинското знание! Той има много проявления в света, но по същина е само един.
Намери ли човек един от моментите на Неговото проявление, едновременно с това той ще намери и себе си.
Закон е: Като намериш Бога, ще намериш и себе си; като видиш Бога, ще видиш и себе си. И обратно: Като видиш себе си, ще видиш и Бога. Да видиш Бога, да видиш и себе си, – този е най-свещеният момент в живота на човека. За този момент, именно, човек живее.
към беседата >>
Много от сегашните връзки между хората могат да се уподобят на състояния, предизвикани от известни болести у тях.
Как става това виждане? Светлината, която иде от този човек, пада в очите ви, където се пречупва и после отразява. По този начин светлината се трансформира няколко пъти във вашите очи, и вие получавате известно впечатление за този човек, за този образ и вече можете да го опишете с най-големи подробности. Тъй щото, ако в окото не става този вътрешен процес със светлината, по механически начин вие не бихте могли да получавате никакви впечатления от външния свят. Влезете ли в интимна вътрешна връзка с трептенията на светлината, която излиза от даден човек, вие се свързвате с него, създавате истинско, трайно приятелство във вечността.
Много от сегашните връзки между хората могат да се уподобят на състояния, предизвикани от известни болести у тях.
Някой човек страда, например, от огненица, и в това състояние той бълнува, говори за майка си, за баща си, за брата си, за сестра си, за някои приятели, иска да ги види, но всичко това продължава, докато и огненото състояние трае. Мине ли болестта, и връзките се прекъсват. Подобно нещо представлява и ревността в човека. Богатият човек ревнува. Защо? – Да не вземат къщата му.
към беседата >>
Казвам: Ако Бог е слизал на земята, грехът не би съществувал.
– Ако сте слепи, вие ще отидете при светлината. Слепият има нужда от светлина. Следователно, ние, разумните хора, трябва да отидем при Любовта, а не тя да дойде при нас. Не чакайте Господ да дойде при вас, но вие идете при Него. Мнозина очакват да слезе Господ на земята, както някога е слизал, затова Го търсят в Ерусалим, или другаде някъде, ходят по стъпките Му, дано намерят нещо от Него, но всичко отива напразно.
Казвам: Ако Бог е слизал на земята, грехът не би съществувал.
Там, където Божият крак е стъпвал, грях и престъпление не може да се извърши. Ще кажете: Писано е например, че Бог се яви на Мойсей в Синайската гора и там му говори. Когато Бог говори с Мойсей, Мойсей не остана на Синайската гора, но се дигна в една по-висока сфера. Тези и много неща още не са писани в Библията, вследствие на което хората я тълкуват буквално и изпадат в ред заблуждения. Някои казват, че някогашният рай бил накъде в Мала Азия, дето текли четири реки.
към беседата >>
Закон е: Като намериш Бога, ще намериш и себе си; като видиш Бога, ще видиш и себе си.
„И ще бъде едно стадо и един пастир.” Пожелавам на всички да намерите вашия Учител. Един е Учителят, който носи истинското знание! Той има много проявления в света, но по същина е само един. Намери ли човек един от моментите на Неговото проявление, едновременно с това той ще намери и себе си.
Закон е: Като намериш Бога, ще намериш и себе си; като видиш Бога, ще видиш и себе си.
И обратно: Като видиш себе си, ще видиш и Бога. Да видиш Бога, да видиш и себе си, – този е най-свещеният момент в живота на човека. За този момент, именно, човек живее.
към беседата >>
Някой човек страда, например, от огненица, и в това състояние той бълнува, говори за майка си, за баща си, за брата си, за сестра си, за някои приятели, иска да ги види, но всичко това продължава, докато и огненото състояние трае.
Светлината, която иде от този човек, пада в очите ви, където се пречупва и после отразява. По този начин светлината се трансформира няколко пъти във вашите очи, и вие получавате известно впечатление за този човек, за този образ и вече можете да го опишете с най-големи подробности. Тъй щото, ако в окото не става този вътрешен процес със светлината, по механически начин вие не бихте могли да получавате никакви впечатления от външния свят. Влезете ли в интимна вътрешна връзка с трептенията на светлината, която излиза от даден човек, вие се свързвате с него, създавате истинско, трайно приятелство във вечността. Много от сегашните връзки между хората могат да се уподобят на състояния, предизвикани от известни болести у тях.
Някой човек страда, например, от огненица, и в това състояние той бълнува, говори за майка си, за баща си, за брата си, за сестра си, за някои приятели, иска да ги види, но всичко това продължава, докато и огненото състояние трае.
Мине ли болестта, и връзките се прекъсват. Подобно нещо представлява и ревността в човека. Богатият човек ревнува. Защо? – Да не вземат къщата му. Ученият изобретател ревнува. Защо?
към беседата >>
Там, където Божият крак е стъпвал, грях и престъпление не може да се извърши.
Слепият има нужда от светлина. Следователно, ние, разумните хора, трябва да отидем при Любовта, а не тя да дойде при нас. Не чакайте Господ да дойде при вас, но вие идете при Него. Мнозина очакват да слезе Господ на земята, както някога е слизал, затова Го търсят в Ерусалим, или другаде някъде, ходят по стъпките Му, дано намерят нещо от Него, но всичко отива напразно. Казвам: Ако Бог е слизал на земята, грехът не би съществувал.
Там, където Божият крак е стъпвал, грях и престъпление не може да се извърши.
Ще кажете: Писано е например, че Бог се яви на Мойсей в Синайската гора и там му говори. Когато Бог говори с Мойсей, Мойсей не остана на Синайската гора, но се дигна в една по-висока сфера. Тези и много неща още не са писани в Библията, вследствие на което хората я тълкуват буквално и изпадат в ред заблуждения. Някои казват, че някогашният рай бил накъде в Мала Азия, дето текли четири реки. Кои са тези реки?
към беседата >>
И обратно: Като видиш себе си, ще видиш и Бога.
„И ще бъде едно стадо и един пастир.” Пожелавам на всички да намерите вашия Учител. Един е Учителят, който носи истинското знание! Той има много проявления в света, но по същина е само един. Намери ли човек един от моментите на Неговото проявление, едновременно с това той ще намери и себе си. Закон е: Като намериш Бога, ще намериш и себе си; като видиш Бога, ще видиш и себе си.
И обратно: Като видиш себе си, ще видиш и Бога.
Да видиш Бога, да видиш и себе си, – този е най-свещеният момент в живота на човека. За този момент, именно, човек живее.
към беседата >>
Мине ли болестта, и връзките се прекъсват.
По този начин светлината се трансформира няколко пъти във вашите очи, и вие получавате известно впечатление за този човек, за този образ и вече можете да го опишете с най-големи подробности. Тъй щото, ако в окото не става този вътрешен процес със светлината, по механически начин вие не бихте могли да получавате никакви впечатления от външния свят. Влезете ли в интимна вътрешна връзка с трептенията на светлината, която излиза от даден човек, вие се свързвате с него, създавате истинско, трайно приятелство във вечността. Много от сегашните връзки между хората могат да се уподобят на състояния, предизвикани от известни болести у тях. Някой човек страда, например, от огненица, и в това състояние той бълнува, говори за майка си, за баща си, за брата си, за сестра си, за някои приятели, иска да ги види, но всичко това продължава, докато и огненото състояние трае.
Мине ли болестта, и връзките се прекъсват.
Подобно нещо представлява и ревността в човека. Богатият човек ревнува. Защо? – Да не вземат къщата му. Ученият изобретател ревнува. Защо? – Да не открадне някой изобретението му.
към беседата >>
Ще кажете: Писано е например, че Бог се яви на Мойсей в Синайската гора и там му говори.
Следователно, ние, разумните хора, трябва да отидем при Любовта, а не тя да дойде при нас. Не чакайте Господ да дойде при вас, но вие идете при Него. Мнозина очакват да слезе Господ на земята, както някога е слизал, затова Го търсят в Ерусалим, или другаде някъде, ходят по стъпките Му, дано намерят нещо от Него, но всичко отива напразно. Казвам: Ако Бог е слизал на земята, грехът не би съществувал. Там, където Божият крак е стъпвал, грях и престъпление не може да се извърши.
Ще кажете: Писано е например, че Бог се яви на Мойсей в Синайската гора и там му говори.
Когато Бог говори с Мойсей, Мойсей не остана на Синайската гора, но се дигна в една по-висока сфера. Тези и много неща още не са писани в Библията, вследствие на което хората я тълкуват буквално и изпадат в ред заблуждения. Някои казват, че някогашният рай бил накъде в Мала Азия, дето текли четири реки. Кои са тези реки? За двете от тях предполагат да са Тигър и Ефрат.
към беседата >>
Да видиш Бога, да видиш и себе си, – този е най-свещеният момент в живота на човека.
Един е Учителят, който носи истинското знание! Той има много проявления в света, но по същина е само един. Намери ли човек един от моментите на Неговото проявление, едновременно с това той ще намери и себе си. Закон е: Като намериш Бога, ще намериш и себе си; като видиш Бога, ще видиш и себе си. И обратно: Като видиш себе си, ще видиш и Бога.
Да видиш Бога, да видиш и себе си, – този е най-свещеният момент в живота на човека.
За този момент, именно, човек живее.
към беседата >>
Подобно нещо представлява и ревността в човека.
Тъй щото, ако в окото не става този вътрешен процес със светлината, по механически начин вие не бихте могли да получавате никакви впечатления от външния свят. Влезете ли в интимна вътрешна връзка с трептенията на светлината, която излиза от даден човек, вие се свързвате с него, създавате истинско, трайно приятелство във вечността. Много от сегашните връзки между хората могат да се уподобят на състояния, предизвикани от известни болести у тях. Някой човек страда, например, от огненица, и в това състояние той бълнува, говори за майка си, за баща си, за брата си, за сестра си, за някои приятели, иска да ги види, но всичко това продължава, докато и огненото състояние трае. Мине ли болестта, и връзките се прекъсват.
Подобно нещо представлява и ревността в човека.
Богатият човек ревнува. Защо? – Да не вземат къщата му. Ученият изобретател ревнува. Защо? – Да не открадне някой изобретението му. Религиозният ревнува. Защо?
към беседата >>
Когато Бог говори с Мойсей, Мойсей не остана на Синайската гора, но се дигна в една по-висока сфера.
Не чакайте Господ да дойде при вас, но вие идете при Него. Мнозина очакват да слезе Господ на земята, както някога е слизал, затова Го търсят в Ерусалим, или другаде някъде, ходят по стъпките Му, дано намерят нещо от Него, но всичко отива напразно. Казвам: Ако Бог е слизал на земята, грехът не би съществувал. Там, където Божият крак е стъпвал, грях и престъпление не може да се извърши. Ще кажете: Писано е например, че Бог се яви на Мойсей в Синайската гора и там му говори.
Когато Бог говори с Мойсей, Мойсей не остана на Синайската гора, но се дигна в една по-висока сфера.
Тези и много неща още не са писани в Библията, вследствие на което хората я тълкуват буквално и изпадат в ред заблуждения. Някои казват, че някогашният рай бил накъде в Мала Азия, дето текли четири реки. Кои са тези реки? За двете от тях предполагат да са Тигър и Ефрат. Ами другите две реки кои са?
към беседата >>
За този момент, именно, човек живее.
Той има много проявления в света, но по същина е само един. Намери ли човек един от моментите на Неговото проявление, едновременно с това той ще намери и себе си. Закон е: Като намериш Бога, ще намериш и себе си; като видиш Бога, ще видиш и себе си. И обратно: Като видиш себе си, ще видиш и Бога. Да видиш Бога, да видиш и себе си, – този е най-свещеният момент в живота на човека.
За този момент, именно, човек живее.
към беседата >>
Богатият човек ревнува. Защо?
Влезете ли в интимна вътрешна връзка с трептенията на светлината, която излиза от даден човек, вие се свързвате с него, създавате истинско, трайно приятелство във вечността. Много от сегашните връзки между хората могат да се уподобят на състояния, предизвикани от известни болести у тях. Някой човек страда, например, от огненица, и в това състояние той бълнува, говори за майка си, за баща си, за брата си, за сестра си, за някои приятели, иска да ги види, но всичко това продължава, докато и огненото състояние трае. Мине ли болестта, и връзките се прекъсват. Подобно нещо представлява и ревността в човека.
Богатият човек ревнува. Защо?
– Да не вземат къщата му. Ученият изобретател ревнува. Защо? – Да не открадне някой изобретението му. Религиозният ревнува. Защо? – Да не изгуби своето верую.
към беседата >>
Тези и много неща още не са писани в Библията, вследствие на което хората я тълкуват буквално и изпадат в ред заблуждения.
Мнозина очакват да слезе Господ на земята, както някога е слизал, затова Го търсят в Ерусалим, или другаде някъде, ходят по стъпките Му, дано намерят нещо от Него, но всичко отива напразно. Казвам: Ако Бог е слизал на земята, грехът не би съществувал. Там, където Божият крак е стъпвал, грях и престъпление не може да се извърши. Ще кажете: Писано е например, че Бог се яви на Мойсей в Синайската гора и там му говори. Когато Бог говори с Мойсей, Мойсей не остана на Синайската гора, но се дигна в една по-висока сфера.
Тези и много неща още не са писани в Библията, вследствие на което хората я тълкуват буквално и изпадат в ред заблуждения.
Някои казват, че някогашният рай бил накъде в Мала Азия, дето текли четири реки. Кои са тези реки? За двете от тях предполагат да са Тигър и Ефрат. Ами другите две реки кои са? Обаче, тия четири реки съществуват в човешката душа.
към беседата >>
И тъй, поздравлявам всички, които са видели вече Бога и себе си!
И тъй, поздравлявам всички, които са видели вече Бога и себе си!
Поздравлявам и онези, които скоро ще видят Бога и себе си! На ония, на които предстои в далечното бъдеще да видят Бога и себе си, пожелавам с търпение да дочакат този момент! Затова и в Писанието е казано: „Само чистите по сърце ще видят Бога.”
към беседата >>
– Да не вземат къщата му.
Много от сегашните връзки между хората могат да се уподобят на състояния, предизвикани от известни болести у тях. Някой човек страда, например, от огненица, и в това състояние той бълнува, говори за майка си, за баща си, за брата си, за сестра си, за някои приятели, иска да ги види, но всичко това продължава, докато и огненото състояние трае. Мине ли болестта, и връзките се прекъсват. Подобно нещо представлява и ревността в човека. Богатият човек ревнува. Защо?
– Да не вземат къщата му.
Ученият изобретател ревнува. Защо? – Да не открадне някой изобретението му. Религиозният ревнува. Защо? – Да не изгуби своето верую. Влюбеният ревнува. Защо?
към беседата >>
Някои казват, че някогашният рай бил накъде в Мала Азия, дето текли четири реки.
Казвам: Ако Бог е слизал на земята, грехът не би съществувал. Там, където Божият крак е стъпвал, грях и престъпление не може да се извърши. Ще кажете: Писано е например, че Бог се яви на Мойсей в Синайската гора и там му говори. Когато Бог говори с Мойсей, Мойсей не остана на Синайската гора, но се дигна в една по-висока сфера. Тези и много неща още не са писани в Библията, вследствие на което хората я тълкуват буквално и изпадат в ред заблуждения.
Някои казват, че някогашният рай бил накъде в Мала Азия, дето текли четири реки.
Кои са тези реки? За двете от тях предполагат да са Тигър и Ефрат. Ами другите две реки кои са? Обаче, тия четири реки съществуват в човешката душа. Там съществува и раят, но за да влезе човек в него, той трябва да дойде до пълно вътрешно единство в себе си.
към беседата >>
Поздравлявам и онези, които скоро ще видят Бога и себе си!
И тъй, поздравлявам всички, които са видели вече Бога и себе си!
Поздравлявам и онези, които скоро ще видят Бога и себе си!
На ония, на които предстои в далечното бъдеще да видят Бога и себе си, пожелавам с търпение да дочакат този момент! Затова и в Писанието е казано: „Само чистите по сърце ще видят Бога.”
към беседата >>
Ученият изобретател ревнува. Защо?
Някой човек страда, например, от огненица, и в това състояние той бълнува, говори за майка си, за баща си, за брата си, за сестра си, за някои приятели, иска да ги види, но всичко това продължава, докато и огненото състояние трае. Мине ли болестта, и връзките се прекъсват. Подобно нещо представлява и ревността в човека. Богатият човек ревнува. Защо? – Да не вземат къщата му.
Ученият изобретател ревнува. Защо?
– Да не открадне някой изобретението му. Религиозният ревнува. Защо? – Да не изгуби своето верую. Влюбеният ревнува. Защо? – Да не изгуби своята любов.
към беседата >>
Кои са тези реки?
Там, където Божият крак е стъпвал, грях и престъпление не може да се извърши. Ще кажете: Писано е например, че Бог се яви на Мойсей в Синайската гора и там му говори. Когато Бог говори с Мойсей, Мойсей не остана на Синайската гора, но се дигна в една по-висока сфера. Тези и много неща още не са писани в Библията, вследствие на което хората я тълкуват буквално и изпадат в ред заблуждения. Някои казват, че някогашният рай бил накъде в Мала Азия, дето текли четири реки.
Кои са тези реки?
За двете от тях предполагат да са Тигър и Ефрат. Ами другите две реки кои са? Обаче, тия четири реки съществуват в човешката душа. Там съществува и раят, но за да влезе човек в него, той трябва да дойде до пълно вътрешно единство в себе си. Дойде ли до това положение, всякакъв страх, всякакво безпокойство ще изчезнат от него.
към беседата >>
На ония, на които предстои в далечното бъдеще да видят Бога и себе си, пожелавам с търпение да дочакат този момент!
И тъй, поздравлявам всички, които са видели вече Бога и себе си! Поздравлявам и онези, които скоро ще видят Бога и себе си!
На ония, на които предстои в далечното бъдеще да видят Бога и себе си, пожелавам с търпение да дочакат този момент!
Затова и в Писанието е казано: „Само чистите по сърце ще видят Бога.”
към беседата >>
– Да не открадне някой изобретението му.
Мине ли болестта, и връзките се прекъсват. Подобно нещо представлява и ревността в човека. Богатият човек ревнува. Защо? – Да не вземат къщата му. Ученият изобретател ревнува. Защо?
– Да не открадне някой изобретението му.
Религиозният ревнува. Защо? – Да не изгуби своето верую. Влюбеният ревнува. Защо? – Да не изгуби своята любов. Изобщо, всички съвременни хора се страхуват за нещо, да не го изгубят.
към беседата >>
За двете от тях предполагат да са Тигър и Ефрат.
Ще кажете: Писано е например, че Бог се яви на Мойсей в Синайската гора и там му говори. Когато Бог говори с Мойсей, Мойсей не остана на Синайската гора, но се дигна в една по-висока сфера. Тези и много неща още не са писани в Библията, вследствие на което хората я тълкуват буквално и изпадат в ред заблуждения. Някои казват, че някогашният рай бил накъде в Мала Азия, дето текли четири реки. Кои са тези реки?
За двете от тях предполагат да са Тигър и Ефрат.
Ами другите две реки кои са? Обаче, тия четири реки съществуват в човешката душа. Там съществува и раят, но за да влезе човек в него, той трябва да дойде до пълно вътрешно единство в себе си. Дойде ли до това положение, всякакъв страх, всякакво безпокойство ще изчезнат от него. Казвате: Тогава в какво трябва да вярва човек?
към беседата >>
Затова и в Писанието е казано: „Само чистите по сърце ще видят Бога.”
И тъй, поздравлявам всички, които са видели вече Бога и себе си! Поздравлявам и онези, които скоро ще видят Бога и себе си! На ония, на които предстои в далечното бъдеще да видят Бога и себе си, пожелавам с търпение да дочакат този момент!
Затова и в Писанието е казано: „Само чистите по сърце ще видят Бога.”
към беседата >>
Религиозният ревнува. Защо?
Подобно нещо представлява и ревността в човека. Богатият човек ревнува. Защо? – Да не вземат къщата му. Ученият изобретател ревнува. Защо? – Да не открадне някой изобретението му.
Религиозният ревнува. Защо?
– Да не изгуби своето верую. Влюбеният ревнува. Защо? – Да не изгуби своята любов. Изобщо, всички съвременни хора се страхуват за нещо, да не го изгубят. Питам: Каква реалност може да съществува там, където има страх?
към беседата >>
Ами другите две реки кои са?
Когато Бог говори с Мойсей, Мойсей не остана на Синайската гора, но се дигна в една по-висока сфера. Тези и много неща още не са писани в Библията, вследствие на което хората я тълкуват буквално и изпадат в ред заблуждения. Някои казват, че някогашният рай бил накъде в Мала Азия, дето текли четири реки. Кои са тези реки? За двете от тях предполагат да са Тигър и Ефрат.
Ами другите две реки кои са?
Обаче, тия четири реки съществуват в човешката душа. Там съществува и раят, но за да влезе човек в него, той трябва да дойде до пълно вътрешно единство в себе си. Дойде ли до това положение, всякакъв страх, всякакво безпокойство ще изчезнат от него. Казвате: Тогава в какво трябва да вярва човек? – Че когато той се домогне до науката на вечния вътрешен мир, всички въпроси, които днес го смущават, ще се разрешат.
към беседата >>
– Да не изгуби своето верую.
Богатият човек ревнува. Защо? – Да не вземат къщата му. Ученият изобретател ревнува. Защо? – Да не открадне някой изобретението му. Религиозният ревнува. Защо?
– Да не изгуби своето верую.
Влюбеният ревнува. Защо? – Да не изгуби своята любов. Изобщо, всички съвременни хора се страхуват за нещо, да не го изгубят. Питам: Каква реалност може да съществува там, където има страх? Какво е това богатство, или каква е тази вяра, любов, които могат да се изгубят?
към беседата >>
Обаче, тия четири реки съществуват в човешката душа.
Тези и много неща още не са писани в Библията, вследствие на което хората я тълкуват буквално и изпадат в ред заблуждения. Някои казват, че някогашният рай бил накъде в Мала Азия, дето текли четири реки. Кои са тези реки? За двете от тях предполагат да са Тигър и Ефрат. Ами другите две реки кои са?
Обаче, тия четири реки съществуват в човешката душа.
Там съществува и раят, но за да влезе човек в него, той трябва да дойде до пълно вътрешно единство в себе си. Дойде ли до това положение, всякакъв страх, всякакво безпокойство ще изчезнат от него. Казвате: Тогава в какво трябва да вярва човек? – Че когато той се домогне до науката на вечния вътрешен мир, всички въпроси, които днес го смущават, ще се разрешат.
към беседата >>
Влюбеният ревнува. Защо?
– Да не вземат къщата му. Ученият изобретател ревнува. Защо? – Да не открадне някой изобретението му. Религиозният ревнува. Защо? – Да не изгуби своето верую.
Влюбеният ревнува. Защо?
– Да не изгуби своята любов. Изобщо, всички съвременни хора се страхуват за нещо, да не го изгубят. Питам: Каква реалност може да съществува там, където има страх? Какво е това богатство, или каква е тази вяра, любов, които могат да се изгубят? Това не е нито богатство, нито вяра, нито любов.
към беседата >>
Там съществува и раят, но за да влезе човек в него, той трябва да дойде до пълно вътрешно единство в себе си.
Някои казват, че някогашният рай бил накъде в Мала Азия, дето текли четири реки. Кои са тези реки? За двете от тях предполагат да са Тигър и Ефрат. Ами другите две реки кои са? Обаче, тия четири реки съществуват в човешката душа.
Там съществува и раят, но за да влезе човек в него, той трябва да дойде до пълно вътрешно единство в себе си.
Дойде ли до това положение, всякакъв страх, всякакво безпокойство ще изчезнат от него. Казвате: Тогава в какво трябва да вярва човек? – Че когато той се домогне до науката на вечния вътрешен мир, всички въпроси, които днес го смущават, ще се разрешат.
към беседата >>
– Да не изгуби своята любов.
Ученият изобретател ревнува. Защо? – Да не открадне някой изобретението му. Религиозният ревнува. Защо? – Да не изгуби своето верую. Влюбеният ревнува. Защо?
– Да не изгуби своята любов.
Изобщо, всички съвременни хора се страхуват за нещо, да не го изгубят. Питам: Каква реалност може да съществува там, където има страх? Какво е това богатство, или каква е тази вяра, любов, които могат да се изгубят? Това не е нито богатство, нито вяра, нито любов. Това са останки от архаическата епоха, а хората мислят, че имат любов, че имат вяра, или пък че разполагат с някакво богатство.
към беседата >>
Дойде ли до това положение, всякакъв страх, всякакво безпокойство ще изчезнат от него.
Кои са тези реки? За двете от тях предполагат да са Тигър и Ефрат. Ами другите две реки кои са? Обаче, тия четири реки съществуват в човешката душа. Там съществува и раят, но за да влезе човек в него, той трябва да дойде до пълно вътрешно единство в себе си.
Дойде ли до това положение, всякакъв страх, всякакво безпокойство ще изчезнат от него.
Казвате: Тогава в какво трябва да вярва човек? – Че когато той се домогне до науката на вечния вътрешен мир, всички въпроси, които днес го смущават, ще се разрешат.
към беседата >>
Изобщо, всички съвременни хора се страхуват за нещо, да не го изгубят.
– Да не открадне някой изобретението му. Религиозният ревнува. Защо? – Да не изгуби своето верую. Влюбеният ревнува. Защо? – Да не изгуби своята любов.
Изобщо, всички съвременни хора се страхуват за нещо, да не го изгубят.
Питам: Каква реалност може да съществува там, където има страх? Какво е това богатство, или каква е тази вяра, любов, които могат да се изгубят? Това не е нито богатство, нито вяра, нито любов. Това са останки от архаическата епоха, а хората мислят, че имат любов, че имат вяра, или пък че разполагат с някакво богатство.
към беседата >>
Казвате: Тогава в какво трябва да вярва човек?
За двете от тях предполагат да са Тигър и Ефрат. Ами другите две реки кои са? Обаче, тия четири реки съществуват в човешката душа. Там съществува и раят, но за да влезе човек в него, той трябва да дойде до пълно вътрешно единство в себе си. Дойде ли до това положение, всякакъв страх, всякакво безпокойство ще изчезнат от него.
Казвате: Тогава в какво трябва да вярва човек?
– Че когато той се домогне до науката на вечния вътрешен мир, всички въпроси, които днес го смущават, ще се разрешат.
към беседата >>
Питам: Каква реалност може да съществува там, където има страх?
Религиозният ревнува. Защо? – Да не изгуби своето верую. Влюбеният ревнува. Защо? – Да не изгуби своята любов. Изобщо, всички съвременни хора се страхуват за нещо, да не го изгубят.
Питам: Каква реалност може да съществува там, където има страх?
Какво е това богатство, или каква е тази вяра, любов, които могат да се изгубят? Това не е нито богатство, нито вяра, нито любов. Това са останки от архаическата епоха, а хората мислят, че имат любов, че имат вяра, или пък че разполагат с някакво богатство.
към беседата >>
– Че когато той се домогне до науката на вечния вътрешен мир, всички въпроси, които днес го смущават, ще се разрешат.
Ами другите две реки кои са? Обаче, тия четири реки съществуват в човешката душа. Там съществува и раят, но за да влезе човек в него, той трябва да дойде до пълно вътрешно единство в себе си. Дойде ли до това положение, всякакъв страх, всякакво безпокойство ще изчезнат от него. Казвате: Тогава в какво трябва да вярва човек?
– Че когато той се домогне до науката на вечния вътрешен мир, всички въпроси, които днес го смущават, ще се разрешат.
към беседата >>
Какво е това богатство, или каква е тази вяра, любов, които могат да се изгубят?
– Да не изгуби своето верую. Влюбеният ревнува. Защо? – Да не изгуби своята любов. Изобщо, всички съвременни хора се страхуват за нещо, да не го изгубят. Питам: Каква реалност може да съществува там, където има страх?
Какво е това богатство, или каква е тази вяра, любов, които могат да се изгубят?
Това не е нито богатство, нито вяра, нито любов. Това са останки от архаическата епоха, а хората мислят, че имат любов, че имат вяра, или пък че разполагат с някакво богатство.
към беседата >>
Когато на съвременните хора се говори за Божията Истина, те казват: Какво ще стане с нашата търговия, наука, религия, както и с нашите закони?
Когато на съвременните хора се говори за Божията Истина, те казват: Какво ще стане с нашата търговия, наука, религия, както и с нашите закони?
– Всичко това ще се стопи, както снегът се топи от слънчевата светлина. Снегът е потребен за житното зърно само през зимата, като временна горна риза, да го предпази от студа, да не замръзне. Дойде ли, обаче, пролетта, земята трябва да се освободи от снега и да каже: Господи, благодаря Ти за услугата, която ми направи досега с тази бяла дреха. От днес нататък нека слънчевите лъчи действат върху мене, да поникне новият живот, който си скрил в недрата ми. Мислите ли, че човек може да влезе в Царството Божие със своите заблуждения?
към беседата >>
Това не е нито богатство, нито вяра, нито любов.
Влюбеният ревнува. Защо? – Да не изгуби своята любов. Изобщо, всички съвременни хора се страхуват за нещо, да не го изгубят. Питам: Каква реалност може да съществува там, където има страх? Какво е това богатство, или каква е тази вяра, любов, които могат да се изгубят?
Това не е нито богатство, нито вяра, нито любов.
Това са останки от архаическата епоха, а хората мислят, че имат любов, че имат вяра, или пък че разполагат с някакво богатство.
към беседата >>
– Всичко това ще се стопи, както снегът се топи от слънчевата светлина.
Когато на съвременните хора се говори за Божията Истина, те казват: Какво ще стане с нашата търговия, наука, религия, както и с нашите закони?
– Всичко това ще се стопи, както снегът се топи от слънчевата светлина.
Снегът е потребен за житното зърно само през зимата, като временна горна риза, да го предпази от студа, да не замръзне. Дойде ли, обаче, пролетта, земята трябва да се освободи от снега и да каже: Господи, благодаря Ти за услугата, която ми направи досега с тази бяла дреха. От днес нататък нека слънчевите лъчи действат върху мене, да поникне новият живот, който си скрил в недрата ми. Мислите ли, че човек може да влезе в Царството Божие със своите заблуждения? Не, всички заблуждения трябва да се стопят, всички нечистотии да изгорят и да остане само чистото семе, което е вложено в човешката душа.
към беседата >>
Това са останки от архаическата епоха, а хората мислят, че имат любов, че имат вяра, или пък че разполагат с някакво богатство.
– Да не изгуби своята любов. Изобщо, всички съвременни хора се страхуват за нещо, да не го изгубят. Питам: Каква реалност може да съществува там, където има страх? Какво е това богатство, или каква е тази вяра, любов, които могат да се изгубят? Това не е нито богатство, нито вяра, нито любов.
Това са останки от архаическата епоха, а хората мислят, че имат любов, че имат вяра, или пък че разполагат с някакво богатство.
към беседата >>
Снегът е потребен за житното зърно само през зимата, като временна горна риза, да го предпази от студа, да не замръзне.
Когато на съвременните хора се говори за Божията Истина, те казват: Какво ще стане с нашата търговия, наука, религия, както и с нашите закони? – Всичко това ще се стопи, както снегът се топи от слънчевата светлина.
Снегът е потребен за житното зърно само през зимата, като временна горна риза, да го предпази от студа, да не замръзне.
Дойде ли, обаче, пролетта, земята трябва да се освободи от снега и да каже: Господи, благодаря Ти за услугата, която ми направи досега с тази бяла дреха. От днес нататък нека слънчевите лъчи действат върху мене, да поникне новият живот, който си скрил в недрата ми. Мислите ли, че човек може да влезе в Царството Божие със своите заблуждения? Не, всички заблуждения трябва да се стопят, всички нечистотии да изгорят и да остане само чистото семе, което е вложено в човешката душа. Само по този начин човек може да бъде свободен.
към беседата >>
Питате: На какво се дължат тези големи страдания в света?
Питате: На какво се дължат тези големи страдания в света?
– Страданията се дължат на голямата разпокъсаност в мислите, желанията и действията на човека. Или с други думи казано: отсъствието на единство, на единение в мислите, желанията и действията на човека произвеждат страданията. Дойде ли едно малко препятствие в живота на човека, то предизвиква веднага прекъсване на неговите мисли, те пък произвеждат прекъсване в чувствата, и той започва да страда. Най-малкото съмнение също така създава страдания. Казвате: Ние вярваме в Бога.
към беседата >>
Дойде ли, обаче, пролетта, земята трябва да се освободи от снега и да каже: Господи, благодаря Ти за услугата, която ми направи досега с тази бяла дреха.
Когато на съвременните хора се говори за Божията Истина, те казват: Какво ще стане с нашата търговия, наука, религия, както и с нашите закони? – Всичко това ще се стопи, както снегът се топи от слънчевата светлина. Снегът е потребен за житното зърно само през зимата, като временна горна риза, да го предпази от студа, да не замръзне.
Дойде ли, обаче, пролетта, земята трябва да се освободи от снега и да каже: Господи, благодаря Ти за услугата, която ми направи досега с тази бяла дреха.
От днес нататък нека слънчевите лъчи действат върху мене, да поникне новият живот, който си скрил в недрата ми. Мислите ли, че човек може да влезе в Царството Божие със своите заблуждения? Не, всички заблуждения трябва да се стопят, всички нечистотии да изгорят и да остане само чистото семе, което е вложено в човешката душа. Само по този начин човек може да бъде свободен. Казвате: Как трябва да живеем тогава?
към беседата >>
– Страданията се дължат на голямата разпокъсаност в мислите, желанията и действията на човека.
Питате: На какво се дължат тези големи страдания в света?
– Страданията се дължат на голямата разпокъсаност в мислите, желанията и действията на човека.
Или с други думи казано: отсъствието на единство, на единение в мислите, желанията и действията на човека произвеждат страданията. Дойде ли едно малко препятствие в живота на човека, то предизвиква веднага прекъсване на неговите мисли, те пък произвеждат прекъсване в чувствата, и той започва да страда. Най-малкото съмнение също така създава страдания. Казвате: Ние вярваме в Бога. Питам: Истинска, положителна вяра ли е тази, която се прекъсва от най-малкото съмнение?
към беседата >>
От днес нататък нека слънчевите лъчи действат върху мене, да поникне новият живот, който си скрил в недрата ми.
Когато на съвременните хора се говори за Божията Истина, те казват: Какво ще стане с нашата търговия, наука, религия, както и с нашите закони? – Всичко това ще се стопи, както снегът се топи от слънчевата светлина. Снегът е потребен за житното зърно само през зимата, като временна горна риза, да го предпази от студа, да не замръзне. Дойде ли, обаче, пролетта, земята трябва да се освободи от снега и да каже: Господи, благодаря Ти за услугата, която ми направи досега с тази бяла дреха.
От днес нататък нека слънчевите лъчи действат върху мене, да поникне новият живот, който си скрил в недрата ми.
Мислите ли, че човек може да влезе в Царството Божие със своите заблуждения? Не, всички заблуждения трябва да се стопят, всички нечистотии да изгорят и да остане само чистото семе, което е вложено в човешката душа. Само по този начин човек може да бъде свободен. Казвате: Как трябва да живеем тогава? Какво ще стане с нашия живот?
към беседата >>
Или с други думи казано: отсъствието на единство, на единение в мислите, желанията и действията на човека произвеждат страданията.
Питате: На какво се дължат тези големи страдания в света? – Страданията се дължат на голямата разпокъсаност в мислите, желанията и действията на човека.
Или с други думи казано: отсъствието на единство, на единение в мислите, желанията и действията на човека произвеждат страданията.
Дойде ли едно малко препятствие в живота на човека, то предизвиква веднага прекъсване на неговите мисли, те пък произвеждат прекъсване в чувствата, и той започва да страда. Най-малкото съмнение също така създава страдания. Казвате: Ние вярваме в Бога. Питам: Истинска, положителна вяра ли е тази, която се прекъсва от най-малкото съмнение? Всичко, което иде отвън и прекъсва връзката в нашите мисли и чувства, е една самоизмама, която, обаче, показва, че ние още не сме дошли до същността на нещата.
към беседата >>
Мислите ли, че човек може да влезе в Царството Божие със своите заблуждения?
Когато на съвременните хора се говори за Божията Истина, те казват: Какво ще стане с нашата търговия, наука, религия, както и с нашите закони? – Всичко това ще се стопи, както снегът се топи от слънчевата светлина. Снегът е потребен за житното зърно само през зимата, като временна горна риза, да го предпази от студа, да не замръзне. Дойде ли, обаче, пролетта, земята трябва да се освободи от снега и да каже: Господи, благодаря Ти за услугата, която ми направи досега с тази бяла дреха. От днес нататък нека слънчевите лъчи действат върху мене, да поникне новият живот, който си скрил в недрата ми.
Мислите ли, че човек може да влезе в Царството Божие със своите заблуждения?
Не, всички заблуждения трябва да се стопят, всички нечистотии да изгорят и да остане само чистото семе, което е вложено в човешката душа. Само по този начин човек може да бъде свободен. Казвате: Как трябва да живеем тогава? Какво ще стане с нашия живот? – Досега ние още не сме живели, както трябва.
към беседата >>
Дойде ли едно малко препятствие в живота на човека, то предизвиква веднага прекъсване на неговите мисли, те пък произвеждат прекъсване в чувствата, и той започва да страда.
Питате: На какво се дължат тези големи страдания в света? – Страданията се дължат на голямата разпокъсаност в мислите, желанията и действията на човека. Или с други думи казано: отсъствието на единство, на единение в мислите, желанията и действията на човека произвеждат страданията.
Дойде ли едно малко препятствие в живота на човека, то предизвиква веднага прекъсване на неговите мисли, те пък произвеждат прекъсване в чувствата, и той започва да страда.
Най-малкото съмнение също така създава страдания. Казвате: Ние вярваме в Бога. Питам: Истинска, положителна вяра ли е тази, която се прекъсва от най-малкото съмнение? Всичко, което иде отвън и прекъсва връзката в нашите мисли и чувства, е една самоизмама, която, обаче, показва, че ние още не сме дошли до същността на нещата. Дойдем ли до същността на нещата, и ние другояче ще действаме.
към беседата >>
Не, всички заблуждения трябва да се стопят, всички нечистотии да изгорят и да остане само чистото семе, което е вложено в човешката душа.
– Всичко това ще се стопи, както снегът се топи от слънчевата светлина. Снегът е потребен за житното зърно само през зимата, като временна горна риза, да го предпази от студа, да не замръзне. Дойде ли, обаче, пролетта, земята трябва да се освободи от снега и да каже: Господи, благодаря Ти за услугата, която ми направи досега с тази бяла дреха. От днес нататък нека слънчевите лъчи действат върху мене, да поникне новият живот, който си скрил в недрата ми. Мислите ли, че човек може да влезе в Царството Божие със своите заблуждения?
Не, всички заблуждения трябва да се стопят, всички нечистотии да изгорят и да остане само чистото семе, което е вложено в човешката душа.
Само по този начин човек може да бъде свободен. Казвате: Как трябва да живеем тогава? Какво ще стане с нашия живот? – Досега ние още не сме живели, както трябва. Ние се движим още в рамките на робския живот.
към беседата >>
Най-малкото съмнение също така създава страдания.
Питате: На какво се дължат тези големи страдания в света? – Страданията се дължат на голямата разпокъсаност в мислите, желанията и действията на човека. Или с други думи казано: отсъствието на единство, на единение в мислите, желанията и действията на човека произвеждат страданията. Дойде ли едно малко препятствие в живота на човека, то предизвиква веднага прекъсване на неговите мисли, те пък произвеждат прекъсване в чувствата, и той започва да страда.
Най-малкото съмнение също така създава страдания.
Казвате: Ние вярваме в Бога. Питам: Истинска, положителна вяра ли е тази, която се прекъсва от най-малкото съмнение? Всичко, което иде отвън и прекъсва връзката в нашите мисли и чувства, е една самоизмама, която, обаче, показва, че ние още не сме дошли до същността на нещата. Дойдем ли до същността на нещата, и ние другояче ще действаме. Тогава никой не ще може да постави граница между Бога и човешката душа.
към беседата >>
Само по този начин човек може да бъде свободен.
Снегът е потребен за житното зърно само през зимата, като временна горна риза, да го предпази от студа, да не замръзне. Дойде ли, обаче, пролетта, земята трябва да се освободи от снега и да каже: Господи, благодаря Ти за услугата, която ми направи досега с тази бяла дреха. От днес нататък нека слънчевите лъчи действат върху мене, да поникне новият живот, който си скрил в недрата ми. Мислите ли, че човек може да влезе в Царството Божие със своите заблуждения? Не, всички заблуждения трябва да се стопят, всички нечистотии да изгорят и да остане само чистото семе, което е вложено в човешката душа.
Само по този начин човек може да бъде свободен.
Казвате: Как трябва да живеем тогава? Какво ще стане с нашия живот? – Досега ние още не сме живели, както трябва. Ние се движим още в рамките на робския живот. Човек сам е изковал веригите, оковите на своя живот, и той сам трябва да се освободи от тях.
към беседата >>
Казвате: Ние вярваме в Бога.
Питате: На какво се дължат тези големи страдания в света? – Страданията се дължат на голямата разпокъсаност в мислите, желанията и действията на човека. Или с други думи казано: отсъствието на единство, на единение в мислите, желанията и действията на човека произвеждат страданията. Дойде ли едно малко препятствие в живота на човека, то предизвиква веднага прекъсване на неговите мисли, те пък произвеждат прекъсване в чувствата, и той започва да страда. Най-малкото съмнение също така създава страдания.
Казвате: Ние вярваме в Бога.
Питам: Истинска, положителна вяра ли е тази, която се прекъсва от най-малкото съмнение? Всичко, което иде отвън и прекъсва връзката в нашите мисли и чувства, е една самоизмама, която, обаче, показва, че ние още не сме дошли до същността на нещата. Дойдем ли до същността на нещата, и ние другояче ще действаме. Тогава никой не ще може да постави граница между Бога и човешката душа. Когато Христос казва: „Овцете, които Отец ми е дал никой не може да вземе от ръката ми”, Той е подразбирал, именно, вътрешното единство, вътрешното единение.
към беседата >>
Казвате: Как трябва да живеем тогава?
Дойде ли, обаче, пролетта, земята трябва да се освободи от снега и да каже: Господи, благодаря Ти за услугата, която ми направи досега с тази бяла дреха. От днес нататък нека слънчевите лъчи действат върху мене, да поникне новият живот, който си скрил в недрата ми. Мислите ли, че човек може да влезе в Царството Божие със своите заблуждения? Не, всички заблуждения трябва да се стопят, всички нечистотии да изгорят и да остане само чистото семе, което е вложено в човешката душа. Само по този начин човек може да бъде свободен.
Казвате: Как трябва да живеем тогава?
Какво ще стане с нашия живот? – Досега ние още не сме живели, както трябва. Ние се движим още в рамките на робския живот. Човек сам е изковал веригите, оковите на своя живот, и той сам трябва да се освободи от тях.
към беседата >>
Питам: Истинска, положителна вяра ли е тази, която се прекъсва от най-малкото съмнение?
– Страданията се дължат на голямата разпокъсаност в мислите, желанията и действията на човека. Или с други думи казано: отсъствието на единство, на единение в мислите, желанията и действията на човека произвеждат страданията. Дойде ли едно малко препятствие в живота на човека, то предизвиква веднага прекъсване на неговите мисли, те пък произвеждат прекъсване в чувствата, и той започва да страда. Най-малкото съмнение също така създава страдания. Казвате: Ние вярваме в Бога.
Питам: Истинска, положителна вяра ли е тази, която се прекъсва от най-малкото съмнение?
Всичко, което иде отвън и прекъсва връзката в нашите мисли и чувства, е една самоизмама, която, обаче, показва, че ние още не сме дошли до същността на нещата. Дойдем ли до същността на нещата, и ние другояче ще действаме. Тогава никой не ще може да постави граница между Бога и човешката душа. Когато Христос казва: „Овцете, които Отец ми е дал никой не може да вземе от ръката ми”, Той е подразбирал, именно, вътрешното единство, вътрешното единение. Следователно, ние не трябва да се безпокоим от това, че някой може да вземе вярата, или любовта ни, или друго нещо.
към беседата >>
Какво ще стане с нашия живот?
От днес нататък нека слънчевите лъчи действат върху мене, да поникне новият живот, който си скрил в недрата ми. Мислите ли, че човек може да влезе в Царството Божие със своите заблуждения? Не, всички заблуждения трябва да се стопят, всички нечистотии да изгорят и да остане само чистото семе, което е вложено в човешката душа. Само по този начин човек може да бъде свободен. Казвате: Как трябва да живеем тогава?
Какво ще стане с нашия живот?
– Досега ние още не сме живели, както трябва. Ние се движим още в рамките на робския живот. Човек сам е изковал веригите, оковите на своя живот, и той сам трябва да се освободи от тях.
към беседата >>
Всичко, което иде отвън и прекъсва връзката в нашите мисли и чувства, е една самоизмама, която, обаче, показва, че ние още не сме дошли до същността на нещата.
Или с други думи казано: отсъствието на единство, на единение в мислите, желанията и действията на човека произвеждат страданията. Дойде ли едно малко препятствие в живота на човека, то предизвиква веднага прекъсване на неговите мисли, те пък произвеждат прекъсване в чувствата, и той започва да страда. Най-малкото съмнение също така създава страдания. Казвате: Ние вярваме в Бога. Питам: Истинска, положителна вяра ли е тази, която се прекъсва от най-малкото съмнение?
Всичко, което иде отвън и прекъсва връзката в нашите мисли и чувства, е една самоизмама, която, обаче, показва, че ние още не сме дошли до същността на нещата.
Дойдем ли до същността на нещата, и ние другояче ще действаме. Тогава никой не ще може да постави граница между Бога и човешката душа. Когато Христос казва: „Овцете, които Отец ми е дал никой не може да вземе от ръката ми”, Той е подразбирал, именно, вътрешното единство, вътрешното единение. Следователно, ние не трябва да се безпокоим от това, че някой може да вземе вярата, или любовта ни, или друго нещо. Всяко нещо, което се взема от нас, то е заблуждение.
към беседата >>
– Досега ние още не сме живели, както трябва.
Мислите ли, че човек може да влезе в Царството Божие със своите заблуждения? Не, всички заблуждения трябва да се стопят, всички нечистотии да изгорят и да остане само чистото семе, което е вложено в човешката душа. Само по този начин човек може да бъде свободен. Казвате: Как трябва да живеем тогава? Какво ще стане с нашия живот?
– Досега ние още не сме живели, както трябва.
Ние се движим още в рамките на робския живот. Човек сам е изковал веригите, оковите на своя живот, и той сам трябва да се освободи от тях.
към беседата >>
Дойдем ли до същността на нещата, и ние другояче ще действаме.
Дойде ли едно малко препятствие в живота на човека, то предизвиква веднага прекъсване на неговите мисли, те пък произвеждат прекъсване в чувствата, и той започва да страда. Най-малкото съмнение също така създава страдания. Казвате: Ние вярваме в Бога. Питам: Истинска, положителна вяра ли е тази, която се прекъсва от най-малкото съмнение? Всичко, което иде отвън и прекъсва връзката в нашите мисли и чувства, е една самоизмама, която, обаче, показва, че ние още не сме дошли до същността на нещата.
Дойдем ли до същността на нещата, и ние другояче ще действаме.
Тогава никой не ще може да постави граница между Бога и човешката душа. Когато Христос казва: „Овцете, които Отец ми е дал никой не може да вземе от ръката ми”, Той е подразбирал, именно, вътрешното единство, вътрешното единение. Следователно, ние не трябва да се безпокоим от това, че някой може да вземе вярата, или любовта ни, или друго нещо. Всяко нещо, което се взема от нас, то е заблуждение. Радвайте се, че сте се освободили от едно заблуждение!
към беседата >>
Ние се движим още в рамките на робския живот.
Не, всички заблуждения трябва да се стопят, всички нечистотии да изгорят и да остане само чистото семе, което е вложено в човешката душа. Само по този начин човек може да бъде свободен. Казвате: Как трябва да живеем тогава? Какво ще стане с нашия живот? – Досега ние още не сме живели, както трябва.
Ние се движим още в рамките на робския живот.
Човек сам е изковал веригите, оковите на своя живот, и той сам трябва да се освободи от тях.
към беседата >>
Тогава никой не ще може да постави граница между Бога и човешката душа.
Най-малкото съмнение също така създава страдания. Казвате: Ние вярваме в Бога. Питам: Истинска, положителна вяра ли е тази, която се прекъсва от най-малкото съмнение? Всичко, което иде отвън и прекъсва връзката в нашите мисли и чувства, е една самоизмама, която, обаче, показва, че ние още не сме дошли до същността на нещата. Дойдем ли до същността на нещата, и ние другояче ще действаме.
Тогава никой не ще може да постави граница между Бога и човешката душа.
Когато Христос казва: „Овцете, които Отец ми е дал никой не може да вземе от ръката ми”, Той е подразбирал, именно, вътрешното единство, вътрешното единение. Следователно, ние не трябва да се безпокоим от това, че някой може да вземе вярата, или любовта ни, или друго нещо. Всяко нещо, което се взема от нас, то е заблуждение. Радвайте се, че сте се освободили от едно заблуждение! Защо ви е това заблуждение?
към беседата >>
Човек сам е изковал веригите, оковите на своя живот, и той сам трябва да се освободи от тях.
Само по този начин човек може да бъде свободен. Казвате: Как трябва да живеем тогава? Какво ще стане с нашия живот? – Досега ние още не сме живели, както трябва. Ние се движим още в рамките на робския живот.
Човек сам е изковал веригите, оковите на своя живот, и той сам трябва да се освободи от тях.
към беседата >>
Когато Христос казва: „Овцете, които Отец ми е дал никой не може да вземе от ръката ми”, Той е подразбирал, именно, вътрешното единство, вътрешното единение.
Казвате: Ние вярваме в Бога. Питам: Истинска, положителна вяра ли е тази, която се прекъсва от най-малкото съмнение? Всичко, което иде отвън и прекъсва връзката в нашите мисли и чувства, е една самоизмама, която, обаче, показва, че ние още не сме дошли до същността на нещата. Дойдем ли до същността на нещата, и ние другояче ще действаме. Тогава никой не ще може да постави граница между Бога и човешката душа.
Когато Христос казва: „Овцете, които Отец ми е дал никой не може да вземе от ръката ми”, Той е подразбирал, именно, вътрешното единство, вътрешното единение.
Следователно, ние не трябва да се безпокоим от това, че някой може да вземе вярата, или любовта ни, или друго нещо. Всяко нещо, което се взема от нас, то е заблуждение. Радвайте се, че сте се освободили от едно заблуждение! Защо ви е това заблуждение? Съвременният свят е пълен със заблуждения.
към беседата >>
Вървя един ден из града и срещам два левенти момъка, млади, здрави: единият от тях върви напред, едва влачи краката си, окован в тежки вериги; оковите дрънкат, и той си мисли: Няма какво, ще страдам за правото!
Вървя един ден из града и срещам два левенти момъка, млади, здрави: единият от тях върви напред, едва влачи краката си, окован в тежки вериги; оковите дрънкат, и той си мисли: Няма какво, ще страдам за правото!
Не страда за правото този човек. Когато апостол Петър беше окован във вериги и затворен, дойде при него ангел Господен, разкова веригите и му каза: „Стани и излез вън! ” Така става с всеки, който страда за Правдата, за Божията Истина. Другият млад човек върви назад, с пушка в ръка, пази първия, да не избяга. И той върви и си мисли: Какво да правя?
към беседата >>
Следователно, ние не трябва да се безпокоим от това, че някой може да вземе вярата, или любовта ни, или друго нещо.
Питам: Истинска, положителна вяра ли е тази, която се прекъсва от най-малкото съмнение? Всичко, което иде отвън и прекъсва връзката в нашите мисли и чувства, е една самоизмама, която, обаче, показва, че ние още не сме дошли до същността на нещата. Дойдем ли до същността на нещата, и ние другояче ще действаме. Тогава никой не ще може да постави граница между Бога и човешката душа. Когато Христос казва: „Овцете, които Отец ми е дал никой не може да вземе от ръката ми”, Той е подразбирал, именно, вътрешното единство, вътрешното единение.
Следователно, ние не трябва да се безпокоим от това, че някой може да вземе вярата, или любовта ни, или друго нещо.
Всяко нещо, което се взема от нас, то е заблуждение. Радвайте се, че сте се освободили от едно заблуждение! Защо ви е това заблуждение? Съвременният свят е пълен със заблуждения. Има хора, които след десетгодишен религиозен живот стават безверници и казват: Ние сме били заблудени досега.
към беседата >>
Не страда за правото този човек.
Вървя един ден из града и срещам два левенти момъка, млади, здрави: единият от тях върви напред, едва влачи краката си, окован в тежки вериги; оковите дрънкат, и той си мисли: Няма какво, ще страдам за правото!
Не страда за правото този човек.
Когато апостол Петър беше окован във вериги и затворен, дойде при него ангел Господен, разкова веригите и му каза: „Стани и излез вън! ” Така става с всеки, който страда за Правдата, за Божията Истина. Другият млад човек върви назад, с пушка в ръка, пази първия, да не избяга. И той върви и си мисли: Какво да правя? Не ми е приятна тази работа, но такава е длъжността ми.
към беседата >>
Всяко нещо, което се взема от нас, то е заблуждение.
Всичко, което иде отвън и прекъсва връзката в нашите мисли и чувства, е една самоизмама, която, обаче, показва, че ние още не сме дошли до същността на нещата. Дойдем ли до същността на нещата, и ние другояче ще действаме. Тогава никой не ще може да постави граница между Бога и човешката душа. Когато Христос казва: „Овцете, които Отец ми е дал никой не може да вземе от ръката ми”, Той е подразбирал, именно, вътрешното единство, вътрешното единение. Следователно, ние не трябва да се безпокоим от това, че някой може да вземе вярата, или любовта ни, или друго нещо.
Всяко нещо, което се взема от нас, то е заблуждение.
Радвайте се, че сте се освободили от едно заблуждение! Защо ви е това заблуждение? Съвременният свят е пълен със заблуждения. Има хора, които след десетгодишен религиозен живот стават безверници и казват: Ние сме били заблудени досега. Добре, че се освободихме от тези заблуждения.
към беседата >>
Когато апостол Петър беше окован във вериги и затворен, дойде при него ангел Господен, разкова веригите и му каза: „Стани и излез вън!
Вървя един ден из града и срещам два левенти момъка, млади, здрави: единият от тях върви напред, едва влачи краката си, окован в тежки вериги; оковите дрънкат, и той си мисли: Няма какво, ще страдам за правото! Не страда за правото този човек.
Когато апостол Петър беше окован във вериги и затворен, дойде при него ангел Господен, разкова веригите и му каза: „Стани и излез вън!
” Така става с всеки, който страда за Правдата, за Божията Истина. Другият млад човек върви назад, с пушка в ръка, пази първия, да не избяга. И той върви и си мисли: Какво да правя? Не ми е приятна тази работа, но такава е длъжността ми. Все по някакъв начин трябва да се прехранвам.
към беседата >>
Радвайте се, че сте се освободили от едно заблуждение!
Дойдем ли до същността на нещата, и ние другояче ще действаме. Тогава никой не ще може да постави граница между Бога и човешката душа. Когато Христос казва: „Овцете, които Отец ми е дал никой не може да вземе от ръката ми”, Той е подразбирал, именно, вътрешното единство, вътрешното единение. Следователно, ние не трябва да се безпокоим от това, че някой може да вземе вярата, или любовта ни, или друго нещо. Всяко нещо, което се взема от нас, то е заблуждение.
Радвайте се, че сте се освободили от едно заблуждение!
Защо ви е това заблуждение? Съвременният свят е пълен със заблуждения. Има хора, които след десетгодишен религиозен живот стават безверници и казват: Ние сме били заблудени досега. Добре, че се освободихме от тези заблуждения. Има случаи пък, когато хора, които са прекарали десет години, в голямо безверие, стават религиозни и казват: Добре, че намерихме правия път.
към беседата >>
” Така става с всеки, който страда за Правдата, за Божията Истина.
Вървя един ден из града и срещам два левенти момъка, млади, здрави: единият от тях върви напред, едва влачи краката си, окован в тежки вериги; оковите дрънкат, и той си мисли: Няма какво, ще страдам за правото! Не страда за правото този човек. Когато апостол Петър беше окован във вериги и затворен, дойде при него ангел Господен, разкова веригите и му каза: „Стани и излез вън!
” Така става с всеки, който страда за Правдата, за Божията Истина.
Другият млад човек върви назад, с пушка в ръка, пази първия, да не избяга. И той върви и си мисли: Какво да правя? Не ми е приятна тази работа, но такава е длъжността ми. Все по някакъв начин трябва да се прехранвам. Питам: Как трябва да постъпват хората, ако се ръководят от закона на Любовта?
към беседата >>
Защо ви е това заблуждение?
Тогава никой не ще може да постави граница между Бога и човешката душа. Когато Христос казва: „Овцете, които Отец ми е дал никой не може да вземе от ръката ми”, Той е подразбирал, именно, вътрешното единство, вътрешното единение. Следователно, ние не трябва да се безпокоим от това, че някой може да вземе вярата, или любовта ни, или друго нещо. Всяко нещо, което се взема от нас, то е заблуждение. Радвайте се, че сте се освободили от едно заблуждение!
Защо ви е това заблуждение?
Съвременният свят е пълен със заблуждения. Има хора, които след десетгодишен религиозен живот стават безверници и казват: Ние сме били заблудени досега. Добре, че се освободихме от тези заблуждения. Има случаи пък, когато хора, които са прекарали десет години, в голямо безверие, стават религиозни и казват: Добре, че намерихме правия път. Питам: Кои от двете категории хора са действително на правия път?
към беседата >>
Другият млад човек върви назад, с пушка в ръка, пази първия, да не избяга.
Вървя един ден из града и срещам два левенти момъка, млади, здрави: единият от тях върви напред, едва влачи краката си, окован в тежки вериги; оковите дрънкат, и той си мисли: Няма какво, ще страдам за правото! Не страда за правото този човек. Когато апостол Петър беше окован във вериги и затворен, дойде при него ангел Господен, разкова веригите и му каза: „Стани и излез вън! ” Така става с всеки, който страда за Правдата, за Божията Истина.
Другият млад човек върви назад, с пушка в ръка, пази първия, да не избяга.
И той върви и си мисли: Какво да правя? Не ми е приятна тази работа, но такава е длъжността ми. Все по някакъв начин трябва да се прехранвам. Питам: Как трябва да постъпват хората, ако се ръководят от закона на Любовта? Сега единият счита, че е достойнство за него да носи пушка и затова казва: Предпочитам да нося пушка, отколкото да вярвам в такива глупави идеи.
към беседата >>
Съвременният свят е пълен със заблуждения.
Когато Христос казва: „Овцете, които Отец ми е дал никой не може да вземе от ръката ми”, Той е подразбирал, именно, вътрешното единство, вътрешното единение. Следователно, ние не трябва да се безпокоим от това, че някой може да вземе вярата, или любовта ни, или друго нещо. Всяко нещо, което се взема от нас, то е заблуждение. Радвайте се, че сте се освободили от едно заблуждение! Защо ви е това заблуждение?
Съвременният свят е пълен със заблуждения.
Има хора, които след десетгодишен религиозен живот стават безверници и казват: Ние сме били заблудени досега. Добре, че се освободихме от тези заблуждения. Има случаи пък, когато хора, които са прекарали десет години, в голямо безверие, стават религиозни и казват: Добре, че намерихме правия път. Питам: Кои от двете категории хора са действително на правия път? – Нито едните, нито другите. Защо?
към беседата >>
И той върви и си мисли: Какво да правя?
Вървя един ден из града и срещам два левенти момъка, млади, здрави: единият от тях върви напред, едва влачи краката си, окован в тежки вериги; оковите дрънкат, и той си мисли: Няма какво, ще страдам за правото! Не страда за правото този човек. Когато апостол Петър беше окован във вериги и затворен, дойде при него ангел Господен, разкова веригите и му каза: „Стани и излез вън! ” Така става с всеки, който страда за Правдата, за Божията Истина. Другият млад човек върви назад, с пушка в ръка, пази първия, да не избяга.
И той върви и си мисли: Какво да правя?
Не ми е приятна тази работа, но такава е длъжността ми. Все по някакъв начин трябва да се прехранвам. Питам: Как трябва да постъпват хората, ако се ръководят от закона на Любовта? Сега единият счита, че е достойнство за него да носи пушка и затова казва: Предпочитам да нося пушка, отколкото да вярвам в такива глупави идеи. Вторият казва: Предпочитам да нося тези тежки окови на краката си, отколкото да се откажа от своите идеи.
към беседата >>
Има хора, които след десетгодишен религиозен живот стават безверници и казват: Ние сме били заблудени досега.
Следователно, ние не трябва да се безпокоим от това, че някой може да вземе вярата, или любовта ни, или друго нещо. Всяко нещо, което се взема от нас, то е заблуждение. Радвайте се, че сте се освободили от едно заблуждение! Защо ви е това заблуждение? Съвременният свят е пълен със заблуждения.
Има хора, които след десетгодишен религиозен живот стават безверници и казват: Ние сме били заблудени досега.
Добре, че се освободихме от тези заблуждения. Има случаи пък, когато хора, които са прекарали десет години, в голямо безверие, стават религиозни и казват: Добре, че намерихме правия път. Питам: Кои от двете категории хора са действително на правия път? – Нито едните, нито другите. Защо? – Защото религиозните хора са попаднали точно на мястото на безверниците, а безверниците са попаднали на мястото на религиозните, но и едните, и другите не са убедени в своите възгледи.
към беседата >>
Не ми е приятна тази работа, но такава е длъжността ми.
Не страда за правото този човек. Когато апостол Петър беше окован във вериги и затворен, дойде при него ангел Господен, разкова веригите и му каза: „Стани и излез вън! ” Така става с всеки, който страда за Правдата, за Божията Истина. Другият млад човек върви назад, с пушка в ръка, пази първия, да не избяга. И той върви и си мисли: Какво да правя?
Не ми е приятна тази работа, но такава е длъжността ми.
Все по някакъв начин трябва да се прехранвам. Питам: Как трябва да постъпват хората, ако се ръководят от закона на Любовта? Сега единият счита, че е достойнство за него да носи пушка и затова казва: Предпочитам да нося пушка, отколкото да вярвам в такива глупави идеи. Вторият казва: Предпочитам да нося тези тежки окови на краката си, отколкото да се откажа от своите идеи. Всеки човек, който иска да властва над другите, той създава окови за тях, но няма да се мине дълго време, утре той сам ще изпадне в това положение, да опита тежестта на оковите.
към беседата >>
Добре, че се освободихме от тези заблуждения.
Всяко нещо, което се взема от нас, то е заблуждение. Радвайте се, че сте се освободили от едно заблуждение! Защо ви е това заблуждение? Съвременният свят е пълен със заблуждения. Има хора, които след десетгодишен религиозен живот стават безверници и казват: Ние сме били заблудени досега.
Добре, че се освободихме от тези заблуждения.
Има случаи пък, когато хора, които са прекарали десет години, в голямо безверие, стават религиозни и казват: Добре, че намерихме правия път. Питам: Кои от двете категории хора са действително на правия път? – Нито едните, нито другите. Защо? – Защото религиозните хора са попаднали точно на мястото на безверниците, а безверниците са попаднали на мястото на религиозните, но и едните, и другите не са убедени в своите възгледи. Утре те пак ще изменят, ще излязат от това положение.
към беседата >>
Все по някакъв начин трябва да се прехранвам.
Когато апостол Петър беше окован във вериги и затворен, дойде при него ангел Господен, разкова веригите и му каза: „Стани и излез вън! ” Така става с всеки, който страда за Правдата, за Божията Истина. Другият млад човек върви назад, с пушка в ръка, пази първия, да не избяга. И той върви и си мисли: Какво да правя? Не ми е приятна тази работа, но такава е длъжността ми.
Все по някакъв начин трябва да се прехранвам.
Питам: Как трябва да постъпват хората, ако се ръководят от закона на Любовта? Сега единият счита, че е достойнство за него да носи пушка и затова казва: Предпочитам да нося пушка, отколкото да вярвам в такива глупави идеи. Вторият казва: Предпочитам да нося тези тежки окови на краката си, отколкото да се откажа от своите идеи. Всеки човек, който иска да властва над другите, той създава окови за тях, но няма да се мине дълго време, утре той сам ще изпадне в това положение, да опита тежестта на оковите. Светът е колело: днес си свободен, утре ще те ограничат.
към беседата >>
Има случаи пък, когато хора, които са прекарали десет години, в голямо безверие, стават религиозни и казват: Добре, че намерихме правия път.
Радвайте се, че сте се освободили от едно заблуждение! Защо ви е това заблуждение? Съвременният свят е пълен със заблуждения. Има хора, които след десетгодишен религиозен живот стават безверници и казват: Ние сме били заблудени досега. Добре, че се освободихме от тези заблуждения.
Има случаи пък, когато хора, които са прекарали десет години, в голямо безверие, стават религиозни и казват: Добре, че намерихме правия път.
Питам: Кои от двете категории хора са действително на правия път? – Нито едните, нито другите. Защо? – Защото религиозните хора са попаднали точно на мястото на безверниците, а безверниците са попаднали на мястото на религиозните, но и едните, и другите не са убедени в своите възгледи. Утре те пак ще изменят, ще излязат от това положение. Това е едно подхвърляне, подобно на онова, което учените правят в своята реч.
към беседата >>
Питам: Как трябва да постъпват хората, ако се ръководят от закона на Любовта?
” Така става с всеки, който страда за Правдата, за Божията Истина. Другият млад човек върви назад, с пушка в ръка, пази първия, да не избяга. И той върви и си мисли: Какво да правя? Не ми е приятна тази работа, но такава е длъжността ми. Все по някакъв начин трябва да се прехранвам.
Питам: Как трябва да постъпват хората, ако се ръководят от закона на Любовта?
Сега единият счита, че е достойнство за него да носи пушка и затова казва: Предпочитам да нося пушка, отколкото да вярвам в такива глупави идеи. Вторият казва: Предпочитам да нося тези тежки окови на краката си, отколкото да се откажа от своите идеи. Всеки човек, който иска да властва над другите, той създава окови за тях, но няма да се мине дълго време, утре той сам ще изпадне в това положение, да опита тежестта на оковите. Светът е колело: днес си свободен, утре ще те ограничат. И обратно: Днес ограничават идейните хора, утре ще ги освободят.
към беседата >>
Питам: Кои от двете категории хора са действително на правия път?
Защо ви е това заблуждение? Съвременният свят е пълен със заблуждения. Има хора, които след десетгодишен религиозен живот стават безверници и казват: Ние сме били заблудени досега. Добре, че се освободихме от тези заблуждения. Има случаи пък, когато хора, които са прекарали десет години, в голямо безверие, стават религиозни и казват: Добре, че намерихме правия път.
Питам: Кои от двете категории хора са действително на правия път?
– Нито едните, нито другите. Защо? – Защото религиозните хора са попаднали точно на мястото на безверниците, а безверниците са попаднали на мястото на религиозните, но и едните, и другите не са убедени в своите възгледи. Утре те пак ще изменят, ще излязат от това положение. Това е едно подхвърляне, подобно на онова, което учените правят в своята реч. Тези прехвърляния наричат вметнати изречения.
към беседата >>
Сега единият счита, че е достойнство за него да носи пушка и затова казва: Предпочитам да нося пушка, отколкото да вярвам в такива глупави идеи.
Другият млад човек върви назад, с пушка в ръка, пази първия, да не избяга. И той върви и си мисли: Какво да правя? Не ми е приятна тази работа, но такава е длъжността ми. Все по някакъв начин трябва да се прехранвам. Питам: Как трябва да постъпват хората, ако се ръководят от закона на Любовта?
Сега единият счита, че е достойнство за него да носи пушка и затова казва: Предпочитам да нося пушка, отколкото да вярвам в такива глупави идеи.
Вторият казва: Предпочитам да нося тези тежки окови на краката си, отколкото да се откажа от своите идеи. Всеки човек, който иска да властва над другите, той създава окови за тях, но няма да се мине дълго време, утре той сам ще изпадне в това положение, да опита тежестта на оковите. Светът е колело: днес си свободен, утре ще те ограничат. И обратно: Днес ограничават идейните хора, утре ще ги освободят. Обаче, това освобождение е временно.
към беседата >>
– Нито едните, нито другите. Защо?
Съвременният свят е пълен със заблуждения. Има хора, които след десетгодишен религиозен живот стават безверници и казват: Ние сме били заблудени досега. Добре, че се освободихме от тези заблуждения. Има случаи пък, когато хора, които са прекарали десет години, в голямо безверие, стават религиозни и казват: Добре, че намерихме правия път. Питам: Кои от двете категории хора са действително на правия път?
– Нито едните, нито другите. Защо?
– Защото религиозните хора са попаднали точно на мястото на безверниците, а безверниците са попаднали на мястото на религиозните, но и едните, и другите не са убедени в своите възгледи. Утре те пак ще изменят, ще излязат от това положение. Това е едно подхвърляне, подобно на онова, което учените правят в своята реч. Тези прехвърляния наричат вметнати изречения.
към беседата >>
Вторият казва: Предпочитам да нося тези тежки окови на краката си, отколкото да се откажа от своите идеи.
И той върви и си мисли: Какво да правя? Не ми е приятна тази работа, но такава е длъжността ми. Все по някакъв начин трябва да се прехранвам. Питам: Как трябва да постъпват хората, ако се ръководят от закона на Любовта? Сега единият счита, че е достойнство за него да носи пушка и затова казва: Предпочитам да нося пушка, отколкото да вярвам в такива глупави идеи.
Вторият казва: Предпочитам да нося тези тежки окови на краката си, отколкото да се откажа от своите идеи.
Всеки човек, който иска да властва над другите, той създава окови за тях, но няма да се мине дълго време, утре той сам ще изпадне в това положение, да опита тежестта на оковите. Светът е колело: днес си свободен, утре ще те ограничат. И обратно: Днес ограничават идейните хора, утре ще ги освободят. Обаче, това освобождение е временно. Един ден пак ще им турят букаите, да не бягат.
към беседата >>
– Защото религиозните хора са попаднали точно на мястото на безверниците, а безверниците са попаднали на мястото на религиозните, но и едните, и другите не са убедени в своите възгледи.
Има хора, които след десетгодишен религиозен живот стават безверници и казват: Ние сме били заблудени досега. Добре, че се освободихме от тези заблуждения. Има случаи пък, когато хора, които са прекарали десет години, в голямо безверие, стават религиозни и казват: Добре, че намерихме правия път. Питам: Кои от двете категории хора са действително на правия път? – Нито едните, нито другите. Защо?
– Защото религиозните хора са попаднали точно на мястото на безверниците, а безверниците са попаднали на мястото на религиозните, но и едните, и другите не са убедени в своите възгледи.
Утре те пак ще изменят, ще излязат от това положение. Това е едно подхвърляне, подобно на онова, което учените правят в своята реч. Тези прехвърляния наричат вметнати изречения.
към беседата >>
Всеки човек, който иска да властва над другите, той създава окови за тях, но няма да се мине дълго време, утре той сам ще изпадне в това положение, да опита тежестта на оковите.
Не ми е приятна тази работа, но такава е длъжността ми. Все по някакъв начин трябва да се прехранвам. Питам: Как трябва да постъпват хората, ако се ръководят от закона на Любовта? Сега единият счита, че е достойнство за него да носи пушка и затова казва: Предпочитам да нося пушка, отколкото да вярвам в такива глупави идеи. Вторият казва: Предпочитам да нося тези тежки окови на краката си, отколкото да се откажа от своите идеи.
Всеки човек, който иска да властва над другите, той създава окови за тях, но няма да се мине дълго време, утре той сам ще изпадне в това положение, да опита тежестта на оковите.
Светът е колело: днес си свободен, утре ще те ограничат. И обратно: Днес ограничават идейните хора, утре ще ги освободят. Обаче, това освобождение е временно. Един ден пак ще им турят букаите, да не бягат.
към беседата >>
Утре те пак ще изменят, ще излязат от това положение.
Добре, че се освободихме от тези заблуждения. Има случаи пък, когато хора, които са прекарали десет години, в голямо безверие, стават религиозни и казват: Добре, че намерихме правия път. Питам: Кои от двете категории хора са действително на правия път? – Нито едните, нито другите. Защо? – Защото религиозните хора са попаднали точно на мястото на безверниците, а безверниците са попаднали на мястото на религиозните, но и едните, и другите не са убедени в своите възгледи.
Утре те пак ще изменят, ще излязат от това положение.
Това е едно подхвърляне, подобно на онова, което учените правят в своята реч. Тези прехвърляния наричат вметнати изречения.
към беседата >>
Светът е колело: днес си свободен, утре ще те ограничат.
Все по някакъв начин трябва да се прехранвам. Питам: Как трябва да постъпват хората, ако се ръководят от закона на Любовта? Сега единият счита, че е достойнство за него да носи пушка и затова казва: Предпочитам да нося пушка, отколкото да вярвам в такива глупави идеи. Вторият казва: Предпочитам да нося тези тежки окови на краката си, отколкото да се откажа от своите идеи. Всеки човек, който иска да властва над другите, той създава окови за тях, но няма да се мине дълго време, утре той сам ще изпадне в това положение, да опита тежестта на оковите.
Светът е колело: днес си свободен, утре ще те ограничат.
И обратно: Днес ограничават идейните хора, утре ще ги освободят. Обаче, това освобождение е временно. Един ден пак ще им турят букаите, да не бягат.
към беседата >>
Това е едно подхвърляне, подобно на онова, което учените правят в своята реч.
Има случаи пък, когато хора, които са прекарали десет години, в голямо безверие, стават религиозни и казват: Добре, че намерихме правия път. Питам: Кои от двете категории хора са действително на правия път? – Нито едните, нито другите. Защо? – Защото религиозните хора са попаднали точно на мястото на безверниците, а безверниците са попаднали на мястото на религиозните, но и едните, и другите не са убедени в своите възгледи. Утре те пак ще изменят, ще излязат от това положение.
Това е едно подхвърляне, подобно на онова, което учените правят в своята реч.
Тези прехвърляния наричат вметнати изречения.
към беседата >>
И обратно: Днес ограничават идейните хора, утре ще ги освободят.
Питам: Как трябва да постъпват хората, ако се ръководят от закона на Любовта? Сега единият счита, че е достойнство за него да носи пушка и затова казва: Предпочитам да нося пушка, отколкото да вярвам в такива глупави идеи. Вторият казва: Предпочитам да нося тези тежки окови на краката си, отколкото да се откажа от своите идеи. Всеки човек, който иска да властва над другите, той създава окови за тях, но няма да се мине дълго време, утре той сам ще изпадне в това положение, да опита тежестта на оковите. Светът е колело: днес си свободен, утре ще те ограничат.
И обратно: Днес ограничават идейните хора, утре ще ги освободят.
Обаче, това освобождение е временно. Един ден пак ще им турят букаите, да не бягат.
към беседата >>
Тези прехвърляния наричат вметнати изречения.
Питам: Кои от двете категории хора са действително на правия път? – Нито едните, нито другите. Защо? – Защото религиозните хора са попаднали точно на мястото на безверниците, а безверниците са попаднали на мястото на религиозните, но и едните, и другите не са убедени в своите възгледи. Утре те пак ще изменят, ще излязат от това положение. Това е едно подхвърляне, подобно на онова, което учените правят в своята реч.
Тези прехвърляния наричат вметнати изречения.
към беседата >>
Обаче, това освобождение е временно.
Сега единият счита, че е достойнство за него да носи пушка и затова казва: Предпочитам да нося пушка, отколкото да вярвам в такива глупави идеи. Вторият казва: Предпочитам да нося тези тежки окови на краката си, отколкото да се откажа от своите идеи. Всеки човек, който иска да властва над другите, той създава окови за тях, но няма да се мине дълго време, утре той сам ще изпадне в това положение, да опита тежестта на оковите. Светът е колело: днес си свободен, утре ще те ограничат. И обратно: Днес ограничават идейните хора, утре ще ги освободят.
Обаче, това освобождение е временно.
Един ден пак ще им турят букаите, да не бягат.
към беседата >>
Когато трябва да се говори Истината, в съвременните хора се забелязва вътрешен страх, да не изгубят живота си, да не се лишат от същността на нещата.
Когато трябва да се говори Истината, в съвременните хора се забелязва вътрешен страх, да не изгубят живота си, да не се лишат от същността на нещата.
Ако е въпрос за изгубване на живота, или от лишаване на същността в живота, всичко това е отдавна загубено. Под думата „живот” се разбират самостоятелните, благоприятните условия, при които душата може да се развива; под „смърт” се разбира лишаване на душата от тия условия. Ако човек може да умре в затвора от глад, или ако могат да отнемат живота му, както соколът отнема живота на някоя птичка, или вълкът на някоя овца, какъв човек може да се нарече той? Обаче, трябва да се знае, че човек още не живее в реалността. Ако една негова мисъл или едно негово чувство се проявява и изгубва, той не живее в полето на реалността.
към беседата >>
Един ден пак ще им турят букаите, да не бягат.
Вторият казва: Предпочитам да нося тези тежки окови на краката си, отколкото да се откажа от своите идеи. Всеки човек, който иска да властва над другите, той създава окови за тях, но няма да се мине дълго време, утре той сам ще изпадне в това положение, да опита тежестта на оковите. Светът е колело: днес си свободен, утре ще те ограничат. И обратно: Днес ограничават идейните хора, утре ще ги освободят. Обаче, това освобождение е временно.
Един ден пак ще им турят букаите, да не бягат.
към беседата >>
Ако е въпрос за изгубване на живота, или от лишаване на същността в живота, всичко това е отдавна загубено.
Когато трябва да се говори Истината, в съвременните хора се забелязва вътрешен страх, да не изгубят живота си, да не се лишат от същността на нещата.
Ако е въпрос за изгубване на живота, или от лишаване на същността в живота, всичко това е отдавна загубено.
Под думата „живот” се разбират самостоятелните, благоприятните условия, при които душата може да се развива; под „смърт” се разбира лишаване на душата от тия условия. Ако човек може да умре в затвора от глад, или ако могат да отнемат живота му, както соколът отнема живота на някоя птичка, или вълкът на някоя овца, какъв човек може да се нарече той? Обаче, трябва да се знае, че човек още не живее в реалността. Ако една негова мисъл или едно негово чувство се проявява и изгубва, той не живее в полето на реалността. В реалния живот не стават такива резки промени.
към беседата >>
Казвам: По този начин светът не може да се поправи.
Казвам: По този начин светът не може да се поправи.
Изисква се да стане коренно, вътрешно преобразуване в разбиранията на хората. Яко отидете при някой съвременен свещеник, или проповедник, или учител и говорите с тях за страданията, за мъчнотиите в живота, те ще ви кажат: Такава е волята Божия! – Не, волята Божия не е да страдат хората. Това е резултат на тяхната воля. Казвате: Волята Божия е българският народ да воюва.
към беседата >>
Под думата „живот” се разбират самостоятелните, благоприятните условия, при които душата може да се развива; под „смърт” се разбира лишаване на душата от тия условия.
Когато трябва да се говори Истината, в съвременните хора се забелязва вътрешен страх, да не изгубят живота си, да не се лишат от същността на нещата. Ако е въпрос за изгубване на живота, или от лишаване на същността в живота, всичко това е отдавна загубено.
Под думата „живот” се разбират самостоятелните, благоприятните условия, при които душата може да се развива; под „смърт” се разбира лишаване на душата от тия условия.
Ако човек може да умре в затвора от глад, или ако могат да отнемат живота му, както соколът отнема живота на някоя птичка, или вълкът на някоя овца, какъв човек може да се нарече той? Обаче, трябва да се знае, че човек още не живее в реалността. Ако една негова мисъл или едно негово чувство се проявява и изгубва, той не живее в полето на реалността. В реалния живот не стават такива резки промени. Този живот е живот на единство, живот на безсмъртие.
към беседата >>
Изисква се да стане коренно, вътрешно преобразуване в разбиранията на хората.
Казвам: По този начин светът не може да се поправи.
Изисква се да стане коренно, вътрешно преобразуване в разбиранията на хората.
Яко отидете при някой съвременен свещеник, или проповедник, или учител и говорите с тях за страданията, за мъчнотиите в живота, те ще ви кажат: Такава е волята Божия! – Не, волята Божия не е да страдат хората. Това е резултат на тяхната воля. Казвате: Волята Божия е българският народ да воюва. – Не, Бог желае, българският народ да расте и да се развива, а не да се убива.
към беседата >>
Ако човек може да умре в затвора от глад, или ако могат да отнемат живота му, както соколът отнема живота на някоя птичка, или вълкът на някоя овца, какъв човек може да се нарече той?
Когато трябва да се говори Истината, в съвременните хора се забелязва вътрешен страх, да не изгубят живота си, да не се лишат от същността на нещата. Ако е въпрос за изгубване на живота, или от лишаване на същността в живота, всичко това е отдавна загубено. Под думата „живот” се разбират самостоятелните, благоприятните условия, при които душата може да се развива; под „смърт” се разбира лишаване на душата от тия условия.
Ако човек може да умре в затвора от глад, или ако могат да отнемат живота му, както соколът отнема живота на някоя птичка, или вълкът на някоя овца, какъв човек може да се нарече той?
Обаче, трябва да се знае, че човек още не живее в реалността. Ако една негова мисъл или едно негово чувство се проявява и изгубва, той не живее в полето на реалността. В реалния живот не стават такива резки промени. Този живот е живот на единство, живот на безсмъртие. Единството е раят за човешката душа.
към беседата >>
Яко отидете при някой съвременен свещеник, или проповедник, или учител и говорите с тях за страданията, за мъчнотиите в живота, те ще ви кажат: Такава е волята Божия!
Казвам: По този начин светът не може да се поправи. Изисква се да стане коренно, вътрешно преобразуване в разбиранията на хората.
Яко отидете при някой съвременен свещеник, или проповедник, или учител и говорите с тях за страданията, за мъчнотиите в живота, те ще ви кажат: Такава е волята Божия!
– Не, волята Божия не е да страдат хората. Това е резултат на тяхната воля. Казвате: Волята Божия е българският народ да воюва. – Не, Бог желае, българският народ да расте и да се развива, а не да се убива. Кой даде душата на българския народ?
към беседата >>
Обаче, трябва да се знае, че човек още не живее в реалността.
Когато трябва да се говори Истината, в съвременните хора се забелязва вътрешен страх, да не изгубят живота си, да не се лишат от същността на нещата. Ако е въпрос за изгубване на живота, или от лишаване на същността в живота, всичко това е отдавна загубено. Под думата „живот” се разбират самостоятелните, благоприятните условия, при които душата може да се развива; под „смърт” се разбира лишаване на душата от тия условия. Ако човек може да умре в затвора от глад, или ако могат да отнемат живота му, както соколът отнема живота на някоя птичка, или вълкът на някоя овца, какъв човек може да се нарече той?
Обаче, трябва да се знае, че човек още не живее в реалността.
Ако една негова мисъл или едно негово чувство се проявява и изгубва, той не живее в полето на реалността. В реалния живот не стават такива резки промени. Този живот е живот на единство, живот на безсмъртие. Единството е раят за човешката душа. Това единство мечтае всеки човек и казва: След смъртта си ние ще отидем в рая.
към беседата >>
НАГОРЕ