НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1035
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
1035
:
1000
резултата в
3
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Работа и почивка / Почивка
,
ООК
, София, 9.8.1933г.,
Човек трябва да научи детето какво е сладко и какво е горчиво.
(втори вариант)
Рекох сега, имам известни понятия. Ние казваме, че в света не можем да бъдем всички добри. Хората трябва да се научат да имат този усет.
Човек трябва да научи детето какво е сладко и какво е горчиво.
Веднъж, два, три пъти може да го излъжеш, но повече от 3 пъти не може да го излъжеш, като види външните признаци на всичките предмети, които имат противоположни качества. В съвременния живот ние сме дошли до едно положение да проверим. Христос казва: „Ако не станете като малките деца, не може да влезете в Царството Божие.“ Царството Божие е онзи велик, разумен Живот. Вие, ако нямате чувствата на едно дете непокварено, Царството Божие ще бъде неразбрано. Философът не може да влезе в Царството божие.
към втори вариант >>
Запример някой от вас сте в напреднала възраст и казвате: „Остаряхме.
(втори вариант)
Трябва да се научим да работим, да се учим да възстановим първоначалните отношения, които сме имали в Невидимия свят или другояче казано: с разумния свят, от който зависи човешкото щастие. Защото и най-силните от нас, разумните, които са изпратили хората на Земята, все таки са по-разумни, отколкото сме ние. Един ден ние ще почувствуваме, че има от нас по-умни. Та не сме от много умните в света. Това се показва от онова, че което имаме, ние го изгубваме.
Запример някой от вас сте в напреднала възраст и казвате: „Остаряхме.
Едно време бяхме глупави, ходехме по екскурзии. Сега кой ще ходи, краката не държат. Едно време яденето беше сладко, сега нещо киселини се образуват.“ Търсите лекар. Някой ядат изгорял хляб, попара правят. Научете се правилно да мислите.
към втори вариант >>
Веднъж, два, три пъти може да го излъжеш, но повече от 3 пъти не може да го излъжеш, като види външните признаци на всичките предмети, които имат противоположни качества.
(втори вариант)
Рекох сега, имам известни понятия. Ние казваме, че в света не можем да бъдем всички добри. Хората трябва да се научат да имат този усет. Човек трябва да научи детето какво е сладко и какво е горчиво.
Веднъж, два, три пъти може да го излъжеш, но повече от 3 пъти не може да го излъжеш, като види външните признаци на всичките предмети, които имат противоположни качества.
В съвременния живот ние сме дошли до едно положение да проверим. Христос казва: „Ако не станете като малките деца, не може да влезете в Царството Божие.“ Царството Божие е онзи велик, разумен Живот. Вие, ако нямате чувствата на едно дете непокварено, Царството Божие ще бъде неразбрано. Философът не може да влезе в Царството божие. Понеже Царството Божие не е нещо външно, което може да се завладее.
към втори вариант >>
Едно време бяхме глупави, ходехме по екскурзии.
(втори вариант)
Защото и най-силните от нас, разумните, които са изпратили хората на Земята, все таки са по-разумни, отколкото сме ние. Един ден ние ще почувствуваме, че има от нас по-умни. Та не сме от много умните в света. Това се показва от онова, че което имаме, ние го изгубваме. Запример някой от вас сте в напреднала възраст и казвате: „Остаряхме.
Едно време бяхме глупави, ходехме по екскурзии.
Сега кой ще ходи, краката не държат. Едно време яденето беше сладко, сега нещо киселини се образуват.“ Търсите лекар. Някой ядат изгорял хляб, попара правят. Научете се правилно да мислите. Може да направим опит в това отношение, но вие искате опит отвън.
към втори вариант >>
В съвременния живот ние сме дошли до едно положение да проверим.
(втори вариант)
Рекох сега, имам известни понятия. Ние казваме, че в света не можем да бъдем всички добри. Хората трябва да се научат да имат този усет. Човек трябва да научи детето какво е сладко и какво е горчиво. Веднъж, два, три пъти може да го излъжеш, но повече от 3 пъти не може да го излъжеш, като види външните признаци на всичките предмети, които имат противоположни качества.
В съвременния живот ние сме дошли до едно положение да проверим.
Христос казва: „Ако не станете като малките деца, не може да влезете в Царството Божие.“ Царството Божие е онзи велик, разумен Живот. Вие, ако нямате чувствата на едно дете непокварено, Царството Божие ще бъде неразбрано. Философът не може да влезе в Царството божие. Понеже Царството Божие не е нещо външно, което може да се завладее. Малките неща, които усещате, за които после може да се говори, това е Царството Божие, за което може после да се говори.
към втори вариант >>
Сега кой ще ходи, краката не държат.
(втори вариант)
Един ден ние ще почувствуваме, че има от нас по-умни. Та не сме от много умните в света. Това се показва от онова, че което имаме, ние го изгубваме. Запример някой от вас сте в напреднала възраст и казвате: „Остаряхме. Едно време бяхме глупави, ходехме по екскурзии.
Сега кой ще ходи, краката не държат.
Едно време яденето беше сладко, сега нещо киселини се образуват.“ Търсите лекар. Някой ядат изгорял хляб, попара правят. Научете се правилно да мислите. Може да направим опит в това отношение, но вие искате опит отвън. Да разбираме природата, както аз я разбирам.
към втори вариант >>
Христос казва: „Ако не станете като малките деца, не може да влезете в Царството Божие.“ Царството Божие е онзи велик, разумен Живот.
(втори вариант)
Ние казваме, че в света не можем да бъдем всички добри. Хората трябва да се научат да имат този усет. Човек трябва да научи детето какво е сладко и какво е горчиво. Веднъж, два, три пъти може да го излъжеш, но повече от 3 пъти не може да го излъжеш, като види външните признаци на всичките предмети, които имат противоположни качества. В съвременния живот ние сме дошли до едно положение да проверим.
Христос казва: „Ако не станете като малките деца, не може да влезете в Царството Божие.“ Царството Божие е онзи велик, разумен Живот.
Вие, ако нямате чувствата на едно дете непокварено, Царството Божие ще бъде неразбрано. Философът не може да влезе в Царството божие. Понеже Царството Божие не е нещо външно, което може да се завладее. Малките неща, които усещате, за които после може да се говори, това е Царството Божие, за което може после да се говори. Туй, за което се говори и не може да го провериш отвътре, то не е Царството Божие.
към втори вариант >>
Едно време яденето беше сладко, сега нещо киселини се образуват.“ Търсите лекар.
(втори вариант)
Та не сме от много умните в света. Това се показва от онова, че което имаме, ние го изгубваме. Запример някой от вас сте в напреднала възраст и казвате: „Остаряхме. Едно време бяхме глупави, ходехме по екскурзии. Сега кой ще ходи, краката не държат.
Едно време яденето беше сладко, сега нещо киселини се образуват.“ Търсите лекар.
Някой ядат изгорял хляб, попара правят. Научете се правилно да мислите. Може да направим опит в това отношение, но вие искате опит отвън. Да разбираме природата, както аз я разбирам. Често съм правил опит със себе си, крайни опити.
към втори вариант >>
Вие, ако нямате чувствата на едно дете непокварено, Царството Божие ще бъде неразбрано.
(втори вариант)
Хората трябва да се научат да имат този усет. Човек трябва да научи детето какво е сладко и какво е горчиво. Веднъж, два, три пъти може да го излъжеш, но повече от 3 пъти не може да го излъжеш, като види външните признаци на всичките предмети, които имат противоположни качества. В съвременния живот ние сме дошли до едно положение да проверим. Христос казва: „Ако не станете като малките деца, не може да влезете в Царството Божие.“ Царството Божие е онзи велик, разумен Живот.
Вие, ако нямате чувствата на едно дете непокварено, Царството Божие ще бъде неразбрано.
Философът не може да влезе в Царството божие. Понеже Царството Божие не е нещо външно, което може да се завладее. Малките неща, които усещате, за които после може да се говори, това е Царството Божие, за което може после да се говори. Туй, за което се говори и не може да го провериш отвътре, то не е Царството Божие. То е заблуждение в света.
към втори вариант >>
Някой ядат изгорял хляб, попара правят.
(втори вариант)
Това се показва от онова, че което имаме, ние го изгубваме. Запример някой от вас сте в напреднала възраст и казвате: „Остаряхме. Едно време бяхме глупави, ходехме по екскурзии. Сега кой ще ходи, краката не държат. Едно време яденето беше сладко, сега нещо киселини се образуват.“ Търсите лекар.
Някой ядат изгорял хляб, попара правят.
Научете се правилно да мислите. Може да направим опит в това отношение, но вие искате опит отвън. Да разбираме природата, както аз я разбирам. Често съм правил опит със себе си, крайни опити. Не съм намерил едно изключение.
към втори вариант >>
Философът не може да влезе в Царството божие.
(втори вариант)
Човек трябва да научи детето какво е сладко и какво е горчиво. Веднъж, два, три пъти може да го излъжеш, но повече от 3 пъти не може да го излъжеш, като види външните признаци на всичките предмети, които имат противоположни качества. В съвременния живот ние сме дошли до едно положение да проверим. Христос казва: „Ако не станете като малките деца, не може да влезете в Царството Божие.“ Царството Божие е онзи велик, разумен Живот. Вие, ако нямате чувствата на едно дете непокварено, Царството Божие ще бъде неразбрано.
Философът не може да влезе в Царството божие.
Понеже Царството Божие не е нещо външно, което може да се завладее. Малките неща, които усещате, за които после може да се говори, това е Царството Божие, за което може после да се говори. Туй, за което се говори и не може да го провериш отвътре, то не е Царството Божие. То е заблуждение в света.
към втори вариант >>
Научете се правилно да мислите.
(втори вариант)
Запример някой от вас сте в напреднала възраст и казвате: „Остаряхме. Едно време бяхме глупави, ходехме по екскурзии. Сега кой ще ходи, краката не държат. Едно време яденето беше сладко, сега нещо киселини се образуват.“ Търсите лекар. Някой ядат изгорял хляб, попара правят.
Научете се правилно да мислите.
Може да направим опит в това отношение, но вие искате опит отвън. Да разбираме природата, както аз я разбирам. Често съм правил опит със себе си, крайни опити. Не съм намерил едно изключение. Ако ти мислиш правилно, ако ти чувствуваш правилно, ако ти постъпваш правилно, няма изключение.
към втори вариант >>
Понеже Царството Божие не е нещо външно, което може да се завладее.
(втори вариант)
Веднъж, два, три пъти може да го излъжеш, но повече от 3 пъти не може да го излъжеш, като види външните признаци на всичките предмети, които имат противоположни качества. В съвременния живот ние сме дошли до едно положение да проверим. Христос казва: „Ако не станете като малките деца, не може да влезете в Царството Божие.“ Царството Божие е онзи велик, разумен Живот. Вие, ако нямате чувствата на едно дете непокварено, Царството Божие ще бъде неразбрано. Философът не може да влезе в Царството божие.
Понеже Царството Божие не е нещо външно, което може да се завладее.
Малките неща, които усещате, за които после може да се говори, това е Царството Божие, за което може после да се говори. Туй, за което се говори и не може да го провериш отвътре, то не е Царството Божие. То е заблуждение в света.
към втори вариант >>
Може да направим опит в това отношение, но вие искате опит отвън.
(втори вариант)
Едно време бяхме глупави, ходехме по екскурзии. Сега кой ще ходи, краката не държат. Едно време яденето беше сладко, сега нещо киселини се образуват.“ Търсите лекар. Някой ядат изгорял хляб, попара правят. Научете се правилно да мислите.
Може да направим опит в това отношение, но вие искате опит отвън.
Да разбираме природата, както аз я разбирам. Често съм правил опит със себе си, крайни опити. Не съм намерил едно изключение. Ако ти мислиш правилно, ако ти чувствуваш правилно, ако ти постъпваш правилно, няма изключение.
към втори вариант >>
Малките неща, които усещате, за които после може да се говори, това е Царството Божие, за което може после да се говори.
(втори вариант)
В съвременния живот ние сме дошли до едно положение да проверим. Христос казва: „Ако не станете като малките деца, не може да влезете в Царството Божие.“ Царството Божие е онзи велик, разумен Живот. Вие, ако нямате чувствата на едно дете непокварено, Царството Божие ще бъде неразбрано. Философът не може да влезе в Царството божие. Понеже Царството Божие не е нещо външно, което може да се завладее.
Малките неща, които усещате, за които после може да се говори, това е Царството Божие, за което може после да се говори.
Туй, за което се говори и не може да го провериш отвътре, то не е Царството Божие. То е заблуждение в света.
към втори вариант >>
Да разбираме природата, както аз я разбирам.
(втори вариант)
Сега кой ще ходи, краката не държат. Едно време яденето беше сладко, сега нещо киселини се образуват.“ Търсите лекар. Някой ядат изгорял хляб, попара правят. Научете се правилно да мислите. Може да направим опит в това отношение, но вие искате опит отвън.
Да разбираме природата, както аз я разбирам.
Често съм правил опит със себе си, крайни опити. Не съм намерил едно изключение. Ако ти мислиш правилно, ако ти чувствуваш правилно, ако ти постъпваш правилно, няма изключение.
към втори вариант >>
Туй, за което се говори и не може да го провериш отвътре, то не е Царството Божие.
(втори вариант)
Христос казва: „Ако не станете като малките деца, не може да влезете в Царството Божие.“ Царството Божие е онзи велик, разумен Живот. Вие, ако нямате чувствата на едно дете непокварено, Царството Божие ще бъде неразбрано. Философът не може да влезе в Царството божие. Понеже Царството Божие не е нещо външно, което може да се завладее. Малките неща, които усещате, за които после може да се говори, това е Царството Божие, за което може после да се говори.
Туй, за което се говори и не може да го провериш отвътре, то не е Царството Божие.
То е заблуждение в света.
към втори вариант >>
Често съм правил опит със себе си, крайни опити.
(втори вариант)
Едно време яденето беше сладко, сега нещо киселини се образуват.“ Търсите лекар. Някой ядат изгорял хляб, попара правят. Научете се правилно да мислите. Може да направим опит в това отношение, но вие искате опит отвън. Да разбираме природата, както аз я разбирам.
Често съм правил опит със себе си, крайни опити.
Не съм намерил едно изключение. Ако ти мислиш правилно, ако ти чувствуваш правилно, ако ти постъпваш правилно, няма изключение.
към втори вариант >>
То е заблуждение в света.
(втори вариант)
Вие, ако нямате чувствата на едно дете непокварено, Царството Божие ще бъде неразбрано. Философът не може да влезе в Царството божие. Понеже Царството Божие не е нещо външно, което може да се завладее. Малките неща, които усещате, за които после може да се говори, това е Царството Божие, за което може после да се говори. Туй, за което се говори и не може да го провериш отвътре, то не е Царството Божие.
То е заблуждение в света.
към втори вариант >>
Не съм намерил едно изключение.
(втори вариант)
Някой ядат изгорял хляб, попара правят. Научете се правилно да мислите. Може да направим опит в това отношение, но вие искате опит отвън. Да разбираме природата, както аз я разбирам. Често съм правил опит със себе си, крайни опити.
Не съм намерил едно изключение.
Ако ти мислиш правилно, ако ти чувствуваш правилно, ако ти постъпваш правилно, няма изключение.
към втори вариант >>
Сега доказват, че има Царство Божие в света.
(втори вариант)
Сега доказват, че има Царство Божие в света.
Мястото не съставя Царството Божие. Мястото, дето трябва да се прояви доброто, не показва, че от там ще излезе доброто. Може да направиш добро или в градината, или по пътя или в къщи, но доброто не се ражда. На където и да е, доброто може да се роди; дето да се роди доброто, там е Царството Божие. Вие казвате: „Като идем в Царството Божие.“ Всяка една добра постъпка, която може да се направи, то е Царството Божие.
към втори вариант >>
Ако ти мислиш правилно, ако ти чувствуваш правилно, ако ти постъпваш правилно, няма изключение.
(втори вариант)
Научете се правилно да мислите. Може да направим опит в това отношение, но вие искате опит отвън. Да разбираме природата, както аз я разбирам. Често съм правил опит със себе си, крайни опити. Не съм намерил едно изключение.
Ако ти мислиш правилно, ако ти чувствуваш правилно, ако ти постъпваш правилно, няма изключение.
към втори вариант >>
Мястото не съставя Царството Божие.
(втори вариант)
Сега доказват, че има Царство Божие в света.
Мястото не съставя Царството Божие.
Мястото, дето трябва да се прояви доброто, не показва, че от там ще излезе доброто. Може да направиш добро или в градината, или по пътя или в къщи, но доброто не се ражда. На където и да е, доброто може да се роди; дето да се роди доброто, там е Царството Божие. Вие казвате: „Като идем в Царството Божие.“ Всяка една добра постъпка, която може да се направи, то е Царството Божие. Сега вие мислите, като умрете да идете в Царството Божие, да го видите.
към втори вариант >>
Какви трябва да бъдат моите отношения?
(втори вариант)
Какви трябва да бъдат моите отношения?
Как трябва да постъпя? Силен човек съм. Ако съм на неговото место, как трябва да постъпя? Как бих желал с мене да постъпят? Всеки един от вас трябва да постъпи тъй, както желае другите да постъпят с него.
към втори вариант >>
Мястото, дето трябва да се прояви доброто, не показва, че от там ще излезе доброто.
(втори вариант)
Сега доказват, че има Царство Божие в света. Мястото не съставя Царството Божие.
Мястото, дето трябва да се прояви доброто, не показва, че от там ще излезе доброто.
Може да направиш добро или в градината, или по пътя или в къщи, но доброто не се ражда. На където и да е, доброто може да се роди; дето да се роди доброто, там е Царството Божие. Вие казвате: „Като идем в Царството Божие.“ Всяка една добра постъпка, която може да се направи, то е Царството Божие. Сега вие мислите, като умрете да идете в Царството Божие, да го видите. Какво ще видите?
към втори вариант >>
Как трябва да постъпя?
(втори вариант)
Какви трябва да бъдат моите отношения?
Как трябва да постъпя?
Силен човек съм. Ако съм на неговото место, как трябва да постъпя? Как бих желал с мене да постъпят? Всеки един от вас трябва да постъпи тъй, както желае другите да постъпят с него. Не може да се обезсърдчиш, когато не си достигнал туй състояние.
към втори вариант >>
Може да направиш добро или в градината, или по пътя или в къщи, но доброто не се ражда.
(втори вариант)
Сега доказват, че има Царство Божие в света. Мястото не съставя Царството Божие. Мястото, дето трябва да се прояви доброто, не показва, че от там ще излезе доброто.
Може да направиш добро или в градината, или по пътя или в къщи, но доброто не се ражда.
На където и да е, доброто може да се роди; дето да се роди доброто, там е Царството Божие. Вие казвате: „Като идем в Царството Божие.“ Всяка една добра постъпка, която може да се направи, то е Царството Божие. Сега вие мислите, като умрете да идете в Царството Божие, да го видите. Какво ще видите? Ще видите както в този свят, предмети, пътища, къщи, прозорци, хората облечени с шапки, някой без шапки, с ръкавици, някой без ръкавици, с обуща, някой без обуща.
към втори вариант >>
Силен човек съм.
(втори вариант)
Какви трябва да бъдат моите отношения? Как трябва да постъпя?
Силен човек съм.
Ако съм на неговото место, как трябва да постъпя? Как бих желал с мене да постъпят? Всеки един от вас трябва да постъпи тъй, както желае другите да постъпят с него. Не може да се обезсърдчиш, когато не си достигнал туй състояние. Ние ще дойдем до положението, щом кажем: „Едикой си е нервен.“ Има хора, които са нервни, но това е... нервността е видима на някой, а на някой нервността е скрита[3].
към втори вариант >>
На където и да е, доброто може да се роди; дето да се роди доброто, там е Царството Божие.
(втори вариант)
Сега доказват, че има Царство Божие в света. Мястото не съставя Царството Божие. Мястото, дето трябва да се прояви доброто, не показва, че от там ще излезе доброто. Може да направиш добро или в градината, или по пътя или в къщи, но доброто не се ражда.
На където и да е, доброто може да се роди; дето да се роди доброто, там е Царството Божие.
Вие казвате: „Като идем в Царството Божие.“ Всяка една добра постъпка, която може да се направи, то е Царството Божие. Сега вие мислите, като умрете да идете в Царството Божие, да го видите. Какво ще видите? Ще видите както в този свят, предмети, пътища, къщи, прозорци, хората облечени с шапки, някой без шапки, с ръкавици, някой без ръкавици, с обуща, някой без обуща. Казвате: „Този свят мяза на нашия.“ Ако един кон влезе в оня свят, какво ще види?
към втори вариант >>
Ако съм на неговото место, как трябва да постъпя?
(втори вариант)
Какви трябва да бъдат моите отношения? Как трябва да постъпя? Силен човек съм.
Ако съм на неговото место, как трябва да постъпя?
Как бих желал с мене да постъпят? Всеки един от вас трябва да постъпи тъй, както желае другите да постъпят с него. Не може да се обезсърдчиш, когато не си достигнал туй състояние. Ние ще дойдем до положението, щом кажем: „Едикой си е нервен.“ Има хора, които са нервни, но това е... нервността е видима на някой, а на някой нервността е скрита[3]. Има някой хора, на които добрината е скрита, а лошевината е открита.
към втори вариант >>
Вие казвате: „Като идем в Царството Божие.“ Всяка една добра постъпка, която може да се направи, то е Царството Божие.
(втори вариант)
Сега доказват, че има Царство Божие в света. Мястото не съставя Царството Божие. Мястото, дето трябва да се прояви доброто, не показва, че от там ще излезе доброто. Може да направиш добро или в градината, или по пътя или в къщи, но доброто не се ражда. На където и да е, доброто може да се роди; дето да се роди доброто, там е Царството Божие.
Вие казвате: „Като идем в Царството Божие.“ Всяка една добра постъпка, която може да се направи, то е Царството Божие.
Сега вие мислите, като умрете да идете в Царството Божие, да го видите. Какво ще видите? Ще видите както в този свят, предмети, пътища, къщи, прозорци, хората облечени с шапки, някой без шапки, с ръкавици, някой без ръкавици, с обуща, някой без обуща. Казвате: „Този свят мяза на нашия.“ Ако един кон влезе в оня свят, какво ще види? Той ще види дали има копита, понеже има тази опитност, понеже са го подковавали.
към втори вариант >>
Как бих желал с мене да постъпят?
(втори вариант)
Какви трябва да бъдат моите отношения? Как трябва да постъпя? Силен човек съм. Ако съм на неговото место, как трябва да постъпя?
Как бих желал с мене да постъпят?
Всеки един от вас трябва да постъпи тъй, както желае другите да постъпят с него. Не може да се обезсърдчиш, когато не си достигнал туй състояние. Ние ще дойдем до положението, щом кажем: „Едикой си е нервен.“ Има хора, които са нервни, но това е... нервността е видима на някой, а на някой нервността е скрита[3]. Има някой хора, на които добрината е скрита, а лошевината е открита. А има някой обратното: лошевината е скрита, а добрината е открита.
към втори вариант >>
Сега вие мислите, като умрете да идете в Царството Божие, да го видите.
(втори вариант)
Мястото не съставя Царството Божие. Мястото, дето трябва да се прояви доброто, не показва, че от там ще излезе доброто. Може да направиш добро или в градината, или по пътя или в къщи, но доброто не се ражда. На където и да е, доброто може да се роди; дето да се роди доброто, там е Царството Божие. Вие казвате: „Като идем в Царството Божие.“ Всяка една добра постъпка, която може да се направи, то е Царството Божие.
Сега вие мислите, като умрете да идете в Царството Божие, да го видите.
Какво ще видите? Ще видите както в този свят, предмети, пътища, къщи, прозорци, хората облечени с шапки, някой без шапки, с ръкавици, някой без ръкавици, с обуща, някой без обуща. Казвате: „Този свят мяза на нашия.“ Ако един кон влезе в оня свят, какво ще види? Той ще види дали има копита, понеже има тази опитност, понеже са го подковавали. Понеже придобил е друга опитност, някога са го подковавали с железни петали, ще види дали някой е подкован.
към втори вариант >>
Всеки един от вас трябва да постъпи тъй, както желае другите да постъпят с него.
(втори вариант)
Какви трябва да бъдат моите отношения? Как трябва да постъпя? Силен човек съм. Ако съм на неговото место, как трябва да постъпя? Как бих желал с мене да постъпят?
Всеки един от вас трябва да постъпи тъй, както желае другите да постъпят с него.
Не може да се обезсърдчиш, когато не си достигнал туй състояние. Ние ще дойдем до положението, щом кажем: „Едикой си е нервен.“ Има хора, които са нервни, но това е... нервността е видима на някой, а на някой нервността е скрита[3]. Има някой хора, на които добрината е скрита, а лошевината е открита. А има някой обратното: лошевината е скрита, а добрината е открита. Но рекох, ние не трябва да се захващаме с външното, то не е похвална черта.
към втори вариант >>
Какво ще видите?
(втори вариант)
Мястото, дето трябва да се прояви доброто, не показва, че от там ще излезе доброто. Може да направиш добро или в градината, или по пътя или в къщи, но доброто не се ражда. На където и да е, доброто може да се роди; дето да се роди доброто, там е Царството Божие. Вие казвате: „Като идем в Царството Божие.“ Всяка една добра постъпка, която може да се направи, то е Царството Божие. Сега вие мислите, като умрете да идете в Царството Божие, да го видите.
Какво ще видите?
Ще видите както в този свят, предмети, пътища, къщи, прозорци, хората облечени с шапки, някой без шапки, с ръкавици, някой без ръкавици, с обуща, някой без обуща. Казвате: „Този свят мяза на нашия.“ Ако един кон влезе в оня свят, какво ще види? Той ще види дали има копита, понеже има тази опитност, понеже са го подковавали. Понеже придобил е друга опитност, някога са го подковавали с железни петали, ще види дали някой е подкован. Или пък някой придобил усет, че той има самар, седло, или юлар на главата и като влезе в другия свят, ще види, че няма никакви самари, никакви юлари и подкови.
към втори вариант >>
Не може да се обезсърдчиш, когато не си достигнал туй състояние.
(втори вариант)
Как трябва да постъпя? Силен човек съм. Ако съм на неговото место, как трябва да постъпя? Как бих желал с мене да постъпят? Всеки един от вас трябва да постъпи тъй, както желае другите да постъпят с него.
Не може да се обезсърдчиш, когато не си достигнал туй състояние.
Ние ще дойдем до положението, щом кажем: „Едикой си е нервен.“ Има хора, които са нервни, но това е... нервността е видима на някой, а на някой нервността е скрита[3]. Има някой хора, на които добрината е скрита, а лошевината е открита. А има някой обратното: лошевината е скрита, а добрината е открита. Но рекох, ние не трябва да се захващаме с външното, то не е похвална черта. Всякога, когато аз говоря за най-малките погрешки, аз не говоря за големите погрешки.
към втори вариант >>
Ще видите както в този свят, предмети, пътища, къщи, прозорци, хората облечени с шапки, някой без шапки, с ръкавици, някой без ръкавици, с обуща, някой без обуща.
(втори вариант)
Може да направиш добро или в градината, или по пътя или в къщи, но доброто не се ражда. На където и да е, доброто може да се роди; дето да се роди доброто, там е Царството Божие. Вие казвате: „Като идем в Царството Божие.“ Всяка една добра постъпка, която може да се направи, то е Царството Божие. Сега вие мислите, като умрете да идете в Царството Божие, да го видите. Какво ще видите?
Ще видите както в този свят, предмети, пътища, къщи, прозорци, хората облечени с шапки, някой без шапки, с ръкавици, някой без ръкавици, с обуща, някой без обуща.
Казвате: „Този свят мяза на нашия.“ Ако един кон влезе в оня свят, какво ще види? Той ще види дали има копита, понеже има тази опитност, понеже са го подковавали. Понеже придобил е друга опитност, някога са го подковавали с железни петали, ще види дали някой е подкован. Или пък някой придобил усет, че той има самар, седло, или юлар на главата и като влезе в другия свят, ще види, че няма никакви самари, никакви юлари и подкови. Като идете в оня свят, че всичките подкови паднали, които сте имали тук.
към втори вариант >>
Ние ще дойдем до положението, щом кажем: „Едикой си е нервен.“ Има хора, които са нервни, но това е... нервността е видима на някой, а на някой нервността е скрита[3].
(втори вариант)
Силен човек съм. Ако съм на неговото место, как трябва да постъпя? Как бих желал с мене да постъпят? Всеки един от вас трябва да постъпи тъй, както желае другите да постъпят с него. Не може да се обезсърдчиш, когато не си достигнал туй състояние.
Ние ще дойдем до положението, щом кажем: „Едикой си е нервен.“ Има хора, които са нервни, но това е... нервността е видима на някой, а на някой нервността е скрита[3].
Има някой хора, на които добрината е скрита, а лошевината е открита. А има някой обратното: лошевината е скрита, а добрината е открита. Но рекох, ние не трябва да се захващаме с външното, то не е похвална черта. Всякога, когато аз говоря за най-малките погрешки, аз не говоря за големите погрешки. Направиш една погрешка, дойде един човек при тебе, който три деня е гладувал, направил ти е голяма услуга, ти ще го погледнеш, казваш: „Нека почака малко.“ Питам: каква разлика има между твоя приятел и тебе?
към втори вариант >>
Казвате: „Този свят мяза на нашия.“ Ако един кон влезе в оня свят, какво ще види?
(втори вариант)
На където и да е, доброто може да се роди; дето да се роди доброто, там е Царството Божие. Вие казвате: „Като идем в Царството Божие.“ Всяка една добра постъпка, която може да се направи, то е Царството Божие. Сега вие мислите, като умрете да идете в Царството Божие, да го видите. Какво ще видите? Ще видите както в този свят, предмети, пътища, къщи, прозорци, хората облечени с шапки, някой без шапки, с ръкавици, някой без ръкавици, с обуща, някой без обуща.
Казвате: „Този свят мяза на нашия.“ Ако един кон влезе в оня свят, какво ще види?
Той ще види дали има копита, понеже има тази опитност, понеже са го подковавали. Понеже придобил е друга опитност, някога са го подковавали с железни петали, ще види дали някой е подкован. Или пък някой придобил усет, че той има самар, седло, или юлар на главата и като влезе в другия свят, ще види, че няма никакви самари, никакви юлари и подкови. Като идете в оня свят, че всичките подкови паднали, които сте имали тук.
към втори вариант >>
Има някой хора, на които добрината е скрита, а лошевината е открита.
(втори вариант)
Ако съм на неговото место, как трябва да постъпя? Как бих желал с мене да постъпят? Всеки един от вас трябва да постъпи тъй, както желае другите да постъпят с него. Не може да се обезсърдчиш, когато не си достигнал туй състояние. Ние ще дойдем до положението, щом кажем: „Едикой си е нервен.“ Има хора, които са нервни, но това е... нервността е видима на някой, а на някой нервността е скрита[3].
Има някой хора, на които добрината е скрита, а лошевината е открита.
А има някой обратното: лошевината е скрита, а добрината е открита. Но рекох, ние не трябва да се захващаме с външното, то не е похвална черта. Всякога, когато аз говоря за най-малките погрешки, аз не говоря за големите погрешки. Направиш една погрешка, дойде един човек при тебе, който три деня е гладувал, направил ти е голяма услуга, ти ще го погледнеш, казваш: „Нека почака малко.“ Питам: каква разлика има между твоя приятел и тебе? Ти трябва да държиш своя приятел неравно със себе си, ни по-горе, ни по-долу.
към втори вариант >>
Той ще види дали има копита, понеже има тази опитност, понеже са го подковавали.
(втори вариант)
Вие казвате: „Като идем в Царството Божие.“ Всяка една добра постъпка, която може да се направи, то е Царството Божие. Сега вие мислите, като умрете да идете в Царството Божие, да го видите. Какво ще видите? Ще видите както в този свят, предмети, пътища, къщи, прозорци, хората облечени с шапки, някой без шапки, с ръкавици, някой без ръкавици, с обуща, някой без обуща. Казвате: „Този свят мяза на нашия.“ Ако един кон влезе в оня свят, какво ще види?
Той ще види дали има копита, понеже има тази опитност, понеже са го подковавали.
Понеже придобил е друга опитност, някога са го подковавали с железни петали, ще види дали някой е подкован. Или пък някой придобил усет, че той има самар, седло, или юлар на главата и като влезе в другия свят, ще види, че няма никакви самари, никакви юлари и подкови. Като идете в оня свят, че всичките подкови паднали, които сте имали тук.
към втори вариант >>
А има някой обратното: лошевината е скрита, а добрината е открита.
(втори вариант)
Как бих желал с мене да постъпят? Всеки един от вас трябва да постъпи тъй, както желае другите да постъпят с него. Не може да се обезсърдчиш, когато не си достигнал туй състояние. Ние ще дойдем до положението, щом кажем: „Едикой си е нервен.“ Има хора, които са нервни, но това е... нервността е видима на някой, а на някой нервността е скрита[3]. Има някой хора, на които добрината е скрита, а лошевината е открита.
А има някой обратното: лошевината е скрита, а добрината е открита.
Но рекох, ние не трябва да се захващаме с външното, то не е похвална черта. Всякога, когато аз говоря за най-малките погрешки, аз не говоря за големите погрешки. Направиш една погрешка, дойде един човек при тебе, който три деня е гладувал, направил ти е голяма услуга, ти ще го погледнеш, казваш: „Нека почака малко.“ Питам: каква разлика има между твоя приятел и тебе? Ти трябва да държиш своя приятел неравно със себе си, ни по-горе, ни по-долу. На твоя приятел трябва да дадеш същото почитание, както на себе си.
към втори вариант >>
Понеже придобил е друга опитност, някога са го подковавали с железни петали, ще види дали някой е подкован.
(втори вариант)
Сега вие мислите, като умрете да идете в Царството Божие, да го видите. Какво ще видите? Ще видите както в този свят, предмети, пътища, къщи, прозорци, хората облечени с шапки, някой без шапки, с ръкавици, някой без ръкавици, с обуща, някой без обуща. Казвате: „Този свят мяза на нашия.“ Ако един кон влезе в оня свят, какво ще види? Той ще види дали има копита, понеже има тази опитност, понеже са го подковавали.
Понеже придобил е друга опитност, някога са го подковавали с железни петали, ще види дали някой е подкован.
Или пък някой придобил усет, че той има самар, седло, или юлар на главата и като влезе в другия свят, ще види, че няма никакви самари, никакви юлари и подкови. Като идете в оня свят, че всичките подкови паднали, които сте имали тук.
към втори вариант >>
Но рекох, ние не трябва да се захващаме с външното, то не е похвална черта.
(втори вариант)
Всеки един от вас трябва да постъпи тъй, както желае другите да постъпят с него. Не може да се обезсърдчиш, когато не си достигнал туй състояние. Ние ще дойдем до положението, щом кажем: „Едикой си е нервен.“ Има хора, които са нервни, но това е... нервността е видима на някой, а на някой нервността е скрита[3]. Има някой хора, на които добрината е скрита, а лошевината е открита. А има някой обратното: лошевината е скрита, а добрината е открита.
Но рекох, ние не трябва да се захващаме с външното, то не е похвална черта.
Всякога, когато аз говоря за най-малките погрешки, аз не говоря за големите погрешки. Направиш една погрешка, дойде един човек при тебе, който три деня е гладувал, направил ти е голяма услуга, ти ще го погледнеш, казваш: „Нека почака малко.“ Питам: каква разлика има между твоя приятел и тебе? Ти трябва да държиш своя приятел неравно със себе си, ни по-горе, ни по-долу. На твоя приятел трябва да дадеш същото почитание, както на себе си. Трябва да го държиш наравно със себе си.
към втори вариант >>
Или пък някой придобил усет, че той има самар, седло, или юлар на главата и като влезе в другия свят, ще види, че няма никакви самари, никакви юлари и подкови.
(втори вариант)
Какво ще видите? Ще видите както в този свят, предмети, пътища, къщи, прозорци, хората облечени с шапки, някой без шапки, с ръкавици, някой без ръкавици, с обуща, някой без обуща. Казвате: „Този свят мяза на нашия.“ Ако един кон влезе в оня свят, какво ще види? Той ще види дали има копита, понеже има тази опитност, понеже са го подковавали. Понеже придобил е друга опитност, някога са го подковавали с железни петали, ще види дали някой е подкован.
Или пък някой придобил усет, че той има самар, седло, или юлар на главата и като влезе в другия свят, ще види, че няма никакви самари, никакви юлари и подкови.
Като идете в оня свят, че всичките подкови паднали, които сте имали тук.
към втори вариант >>
Всякога, когато аз говоря за най-малките погрешки, аз не говоря за големите погрешки.
(втори вариант)
Не може да се обезсърдчиш, когато не си достигнал туй състояние. Ние ще дойдем до положението, щом кажем: „Едикой си е нервен.“ Има хора, които са нервни, но това е... нервността е видима на някой, а на някой нервността е скрита[3]. Има някой хора, на които добрината е скрита, а лошевината е открита. А има някой обратното: лошевината е скрита, а добрината е открита. Но рекох, ние не трябва да се захващаме с външното, то не е похвална черта.
Всякога, когато аз говоря за най-малките погрешки, аз не говоря за големите погрешки.
Направиш една погрешка, дойде един човек при тебе, който три деня е гладувал, направил ти е голяма услуга, ти ще го погледнеш, казваш: „Нека почака малко.“ Питам: каква разлика има между твоя приятел и тебе? Ти трябва да държиш своя приятел неравно със себе си, ни по-горе, ни по-долу. На твоя приятел трябва да дадеш същото почитание, както на себе си. Трябва да го държиш наравно със себе си. Това е морал.
към втори вариант >>
Като идете в оня свят, че всичките подкови паднали, които сте имали тук.
(втори вариант)
Ще видите както в този свят, предмети, пътища, къщи, прозорци, хората облечени с шапки, някой без шапки, с ръкавици, някой без ръкавици, с обуща, някой без обуща. Казвате: „Този свят мяза на нашия.“ Ако един кон влезе в оня свят, какво ще види? Той ще види дали има копита, понеже има тази опитност, понеже са го подковавали. Понеже придобил е друга опитност, някога са го подковавали с железни петали, ще види дали някой е подкован. Или пък някой придобил усет, че той има самар, седло, или юлар на главата и като влезе в другия свят, ще види, че няма никакви самари, никакви юлари и подкови.
Като идете в оня свят, че всичките подкови паднали, които сте имали тук.
към втори вариант >>
Направиш една погрешка, дойде един човек при тебе, който три деня е гладувал, направил ти е голяма услуга, ти ще го погледнеш, казваш: „Нека почака малко.“ Питам: каква разлика има между твоя приятел и тебе?
(втори вариант)
Ние ще дойдем до положението, щом кажем: „Едикой си е нервен.“ Има хора, които са нервни, но това е... нервността е видима на някой, а на някой нервността е скрита[3]. Има някой хора, на които добрината е скрита, а лошевината е открита. А има някой обратното: лошевината е скрита, а добрината е открита. Но рекох, ние не трябва да се захващаме с външното, то не е похвална черта. Всякога, когато аз говоря за най-малките погрешки, аз не говоря за големите погрешки.
Направиш една погрешка, дойде един човек при тебе, който три деня е гладувал, направил ти е голяма услуга, ти ще го погледнеш, казваш: „Нека почака малко.“ Питам: каква разлика има между твоя приятел и тебе?
Ти трябва да държиш своя приятел неравно със себе си, ни по-горе, ни по-долу. На твоя приятел трябва да дадеш същото почитание, както на себе си. Трябва да го държиш наравно със себе си. Това е морал. Щом правиш разлика, ти не постъпваш правилно.
към втори вариант >>
Царството Божие, това е великата реалност в света, която дава възможности на хората, която дава смисъл на човешкия живот.
(втори вариант)
Царството Божие, това е великата реалност в света, която дава възможности на хората, която дава смисъл на човешкия живот.
Когато човек схване туй Царство Божие, той става мощен. Ти си вече член на една държава. Сега не си в Царството Божие. Слаб си, на никаква държава не принадлежиш. Може ли един англичанин, един французин или един американец, какъвто и да е, на където и да е, зад него седи една държава.
към втори вариант >>
Ти трябва да държиш своя приятел неравно със себе си, ни по-горе, ни по-долу.
(втори вариант)
Има някой хора, на които добрината е скрита, а лошевината е открита. А има някой обратното: лошевината е скрита, а добрината е открита. Но рекох, ние не трябва да се захващаме с външното, то не е похвална черта. Всякога, когато аз говоря за най-малките погрешки, аз не говоря за големите погрешки. Направиш една погрешка, дойде един човек при тебе, който три деня е гладувал, направил ти е голяма услуга, ти ще го погледнеш, казваш: „Нека почака малко.“ Питам: каква разлика има между твоя приятел и тебе?
Ти трябва да държиш своя приятел неравно със себе си, ни по-горе, ни по-долу.
На твоя приятел трябва да дадеш същото почитание, както на себе си. Трябва да го държиш наравно със себе си. Това е морал. Щом правиш разлика, ти не постъпваш правилно. Ти нямаш ясна представа за човека.
към втори вариант >>
Когато човек схване туй Царство Божие, той става мощен.
(втори вариант)
Царството Божие, това е великата реалност в света, която дава възможности на хората, която дава смисъл на човешкия живот.
Когато човек схване туй Царство Божие, той става мощен.
Ти си вече член на една държава. Сега не си в Царството Божие. Слаб си, на никаква държава не принадлежиш. Може ли един англичанин, един французин или един американец, какъвто и да е, на където и да е, зад него седи една държава. Гледайте един българин, той е на някоя слаба държава.
към втори вариант >>
На твоя приятел трябва да дадеш същото почитание, както на себе си.
(втори вариант)
А има някой обратното: лошевината е скрита, а добрината е открита. Но рекох, ние не трябва да се захващаме с външното, то не е похвална черта. Всякога, когато аз говоря за най-малките погрешки, аз не говоря за големите погрешки. Направиш една погрешка, дойде един човек при тебе, който три деня е гладувал, направил ти е голяма услуга, ти ще го погледнеш, казваш: „Нека почака малко.“ Питам: каква разлика има между твоя приятел и тебе? Ти трябва да държиш своя приятел неравно със себе си, ни по-горе, ни по-долу.
На твоя приятел трябва да дадеш същото почитание, както на себе си.
Трябва да го държиш наравно със себе си. Това е морал. Щом правиш разлика, ти не постъпваш правилно. Ти нямаш ясна представа за човека.
към втори вариант >>
Ти си вече член на една държава.
(втори вариант)
Царството Божие, това е великата реалност в света, която дава възможности на хората, която дава смисъл на човешкия живот. Когато човек схване туй Царство Божие, той става мощен.
Ти си вече член на една държава.
Сега не си в Царството Божие. Слаб си, на никаква държава не принадлежиш. Може ли един англичанин, един французин или един американец, какъвто и да е, на където и да е, зад него седи една държава. Гледайте един българин, той е на някоя слаба държава. Почитта, която може да се даде на един англичанин, на един българин не може да се даде.
към втори вариант >>
Трябва да го държиш наравно със себе си.
(втори вариант)
Но рекох, ние не трябва да се захващаме с външното, то не е похвална черта. Всякога, когато аз говоря за най-малките погрешки, аз не говоря за големите погрешки. Направиш една погрешка, дойде един човек при тебе, който три деня е гладувал, направил ти е голяма услуга, ти ще го погледнеш, казваш: „Нека почака малко.“ Питам: каква разлика има между твоя приятел и тебе? Ти трябва да държиш своя приятел неравно със себе си, ни по-горе, ни по-долу. На твоя приятел трябва да дадеш същото почитание, както на себе си.
Трябва да го държиш наравно със себе си.
Това е морал. Щом правиш разлика, ти не постъпваш правилно. Ти нямаш ясна представа за човека.
към втори вариант >>
Сега не си в Царството Божие.
(втори вариант)
Царството Божие, това е великата реалност в света, която дава възможности на хората, която дава смисъл на човешкия живот. Когато човек схване туй Царство Божие, той става мощен. Ти си вече член на една държава.
Сега не си в Царството Божие.
Слаб си, на никаква държава не принадлежиш. Може ли един англичанин, един французин или един американец, какъвто и да е, на където и да е, зад него седи една държава. Гледайте един българин, той е на някоя слаба държава. Почитта, която може да се даде на един англичанин, на един българин не може да се даде. Българинът даже се крие.
към втори вариант >>
Това е морал.
(втори вариант)
Всякога, когато аз говоря за най-малките погрешки, аз не говоря за големите погрешки. Направиш една погрешка, дойде един човек при тебе, който три деня е гладувал, направил ти е голяма услуга, ти ще го погледнеш, казваш: „Нека почака малко.“ Питам: каква разлика има между твоя приятел и тебе? Ти трябва да държиш своя приятел неравно със себе си, ни по-горе, ни по-долу. На твоя приятел трябва да дадеш същото почитание, както на себе си. Трябва да го държиш наравно със себе си.
Това е морал.
Щом правиш разлика, ти не постъпваш правилно. Ти нямаш ясна представа за човека.
към втори вариант >>
Слаб си, на никаква държава не принадлежиш.
(втори вариант)
Царството Божие, това е великата реалност в света, която дава възможности на хората, която дава смисъл на човешкия живот. Когато човек схване туй Царство Божие, той става мощен. Ти си вече член на една държава. Сега не си в Царството Божие.
Слаб си, на никаква държава не принадлежиш.
Може ли един англичанин, един французин или един американец, какъвто и да е, на където и да е, зад него седи една държава. Гледайте един българин, той е на някоя слаба държава. Почитта, която може да се даде на един англичанин, на един българин не може да се даде. Българинът даже се крие. И там геройство ще бъде да кажеш, че човек е българин.
към втори вариант >>
Щом правиш разлика, ти не постъпваш правилно.
(втори вариант)
Направиш една погрешка, дойде един човек при тебе, който три деня е гладувал, направил ти е голяма услуга, ти ще го погледнеш, казваш: „Нека почака малко.“ Питам: каква разлика има между твоя приятел и тебе? Ти трябва да държиш своя приятел неравно със себе си, ни по-горе, ни по-долу. На твоя приятел трябва да дадеш същото почитание, както на себе си. Трябва да го държиш наравно със себе си. Това е морал.
Щом правиш разлика, ти не постъпваш правилно.
Ти нямаш ясна представа за човека.
към втори вариант >>
Може ли един англичанин, един французин или един американец, какъвто и да е, на където и да е, зад него седи една държава.
(втори вариант)
Царството Божие, това е великата реалност в света, която дава възможности на хората, която дава смисъл на човешкия живот. Когато човек схване туй Царство Божие, той става мощен. Ти си вече член на една държава. Сега не си в Царството Божие. Слаб си, на никаква държава не принадлежиш.
Може ли един англичанин, един французин или един американец, какъвто и да е, на където и да е, зад него седи една държава.
Гледайте един българин, той е на някоя слаба държава. Почитта, която може да се даде на един англичанин, на един българин не може да се даде. Българинът даже се крие. И там геройство ще бъде да кажеш, че човек е българин. Че как може вие да бъдете силен?
към втори вариант >>
Ти нямаш ясна представа за човека.
(втори вариант)
Ти трябва да държиш своя приятел неравно със себе си, ни по-горе, ни по-долу. На твоя приятел трябва да дадеш същото почитание, както на себе си. Трябва да го държиш наравно със себе си. Това е морал. Щом правиш разлика, ти не постъпваш правилно.
Ти нямаш ясна представа за човека.
към втори вариант >>
Гледайте един българин, той е на някоя слаба държава.
(втори вариант)
Когато човек схване туй Царство Божие, той става мощен. Ти си вече член на една държава. Сега не си в Царството Божие. Слаб си, на никаква държава не принадлежиш. Може ли един англичанин, един французин или един американец, какъвто и да е, на където и да е, зад него седи една държава.
Гледайте един българин, той е на някоя слаба държава.
Почитта, която може да се даде на един англичанин, на един българин не може да се даде. Българинът даже се крие. И там геройство ще бъде да кажеш, че човек е българин. Че как може вие да бъдете силен? Искате да бъдете силен, без да сте в Царството Божие.
към втори вариант >>
Казваме: всичките хора са излезли от Бога.
(втори вариант)
Казваме: всичките хора са излезли от Бога.
Ако са излезли от Бога, за Божествените неща трябва да имаме един възглед, това се отнася до Неговото вътрешно естество, а не до външното. Ти може да си добър, но не постъпваш добре. Един човек може да е добър, но не учи, мързелив е. Понякой път всички, които са станали мързеливи, техните чувства са взели надмощие. Всички, които са станали много груби, техният ум е взел надмощие.
към втори вариант >>
Почитта, която може да се даде на един англичанин, на един българин не може да се даде.
(втори вариант)
Ти си вече член на една държава. Сега не си в Царството Божие. Слаб си, на никаква държава не принадлежиш. Може ли един англичанин, един французин или един американец, какъвто и да е, на където и да е, зад него седи една държава. Гледайте един българин, той е на някоя слаба държава.
Почитта, която може да се даде на един англичанин, на един българин не може да се даде.
Българинът даже се крие. И там геройство ще бъде да кажеш, че човек е българин. Че как може вие да бъдете силен? Искате да бъдете силен, без да сте в Царството Божие. Няма никакъв смисъл.
към втори вариант >>
Ако са излезли от Бога, за Божествените неща трябва да имаме един възглед, това се отнася до Неговото вътрешно естество, а не до външното.
(втори вариант)
Казваме: всичките хора са излезли от Бога.
Ако са излезли от Бога, за Божествените неща трябва да имаме един възглед, това се отнася до Неговото вътрешно естество, а не до външното.
Ти може да си добър, но не постъпваш добре. Един човек може да е добър, но не учи, мързелив е. Понякой път всички, които са станали мързеливи, техните чувства са взели надмощие. Всички, които са станали много груби, техният ум е взел надмощие. Следователно, като срещаш съпротивление, ти развиваш своята сила.
към втори вариант >>
Българинът даже се крие.
(втори вариант)
Сега не си в Царството Божие. Слаб си, на никаква държава не принадлежиш. Може ли един англичанин, един французин или един американец, какъвто и да е, на където и да е, зад него седи една държава. Гледайте един българин, той е на някоя слаба държава. Почитта, която може да се даде на един англичанин, на един българин не може да се даде.
Българинът даже се крие.
И там геройство ще бъде да кажеш, че човек е българин. Че как може вие да бъдете силен? Искате да бъдете силен, без да сте в Царството Божие. Няма никакъв смисъл. Ти вярваш.
към втори вариант >>
Ти може да си добър, но не постъпваш добре.
(втори вариант)
Казваме: всичките хора са излезли от Бога. Ако са излезли от Бога, за Божествените неща трябва да имаме един възглед, това се отнася до Неговото вътрешно естество, а не до външното.
Ти може да си добър, но не постъпваш добре.
Един човек може да е добър, но не учи, мързелив е. Понякой път всички, които са станали мързеливи, техните чувства са взели надмощие. Всички, които са станали много груби, техният ум е взел надмощие. Следователно, като срещаш съпротивление, ти развиваш своята сила. Някой иска да стане силен, този да смачка, онзи да смачка.
към втори вариант >>
И там геройство ще бъде да кажеш, че човек е българин.
(втори вариант)
Слаб си, на никаква държава не принадлежиш. Може ли един англичанин, един французин или един американец, какъвто и да е, на където и да е, зад него седи една държава. Гледайте един българин, той е на някоя слаба държава. Почитта, която може да се даде на един англичанин, на един българин не може да се даде. Българинът даже се крие.
И там геройство ще бъде да кажеш, че човек е българин.
Че как може вие да бъдете силен? Искате да бъдете силен, без да сте в Царството Божие. Няма никакъв смисъл. Ти вярваш. В какво вярваш?
към втори вариант >>
Един човек може да е добър, но не учи, мързелив е.
(втори вариант)
Казваме: всичките хора са излезли от Бога. Ако са излезли от Бога, за Божествените неща трябва да имаме един възглед, това се отнася до Неговото вътрешно естество, а не до външното. Ти може да си добър, но не постъпваш добре.
Един човек може да е добър, но не учи, мързелив е.
Понякой път всички, които са станали мързеливи, техните чувства са взели надмощие. Всички, които са станали много груби, техният ум е взел надмощие. Следователно, като срещаш съпротивление, ти развиваш своята сила. Някой иска да стане силен, този да смачка, онзи да смачка. Тогава се случил примера, който се е случил с комара.
към втори вариант >>
Че как може вие да бъдете силен?
(втори вариант)
Може ли един англичанин, един французин или един американец, какъвто и да е, на където и да е, зад него седи една държава. Гледайте един българин, той е на някоя слаба държава. Почитта, която може да се даде на един англичанин, на един българин не може да се даде. Българинът даже се крие. И там геройство ще бъде да кажеш, че човек е българин.
Че как може вие да бъдете силен?
Искате да бъдете силен, без да сте в Царството Божие. Няма никакъв смисъл. Ти вярваш. В какво вярваш? Ти си фантазьор, с вяра тази работа не става.
към втори вариант >>
Понякой път всички, които са станали мързеливи, техните чувства са взели надмощие.
(втори вариант)
Казваме: всичките хора са излезли от Бога. Ако са излезли от Бога, за Божествените неща трябва да имаме един възглед, това се отнася до Неговото вътрешно естество, а не до външното. Ти може да си добър, но не постъпваш добре. Един човек може да е добър, но не учи, мързелив е.
Понякой път всички, които са станали мързеливи, техните чувства са взели надмощие.
Всички, които са станали много груби, техният ум е взел надмощие. Следователно, като срещаш съпротивление, ти развиваш своята сила. Някой иска да стане силен, този да смачка, онзи да смачка. Тогава се случил примера, който се е случил с комара. Комарът си направил първото оръжие и влязъл в носа на един лъв.
към втори вариант >>
Искате да бъдете силен, без да сте в Царството Божие.
(втори вариант)
Гледайте един българин, той е на някоя слаба държава. Почитта, която може да се даде на един англичанин, на един българин не може да се даде. Българинът даже се крие. И там геройство ще бъде да кажеш, че човек е българин. Че как може вие да бъдете силен?
Искате да бъдете силен, без да сте в Царството Божие.
Няма никакъв смисъл. Ти вярваш. В какво вярваш? Ти си фантазьор, с вяра тази работа не става. Има нещо, което с вяра не става.
към втори вариант >>
Всички, които са станали много груби, техният ум е взел надмощие.
(втори вариант)
Казваме: всичките хора са излезли от Бога. Ако са излезли от Бога, за Божествените неща трябва да имаме един възглед, това се отнася до Неговото вътрешно естество, а не до външното. Ти може да си добър, но не постъпваш добре. Един човек може да е добър, но не учи, мързелив е. Понякой път всички, които са станали мързеливи, техните чувства са взели надмощие.
Всички, които са станали много груби, техният ум е взел надмощие.
Следователно, като срещаш съпротивление, ти развиваш своята сила. Някой иска да стане силен, този да смачка, онзи да смачка. Тогава се случил примера, който се е случил с комара. Комарът си направил първото оръжие и влязъл в носа на един лъв. Лъвът умрял, отровил го.
към втори вариант >>
Няма никакъв смисъл.
(втори вариант)
Почитта, която може да се даде на един англичанин, на един българин не може да се даде. Българинът даже се крие. И там геройство ще бъде да кажеш, че човек е българин. Че как може вие да бъдете силен? Искате да бъдете силен, без да сте в Царството Божие.
Няма никакъв смисъл.
Ти вярваш. В какво вярваш? Ти си фантазьор, с вяра тази работа не става. Има нещо, което с вяра не става. Има неща, които в света стават и без вяра.
към втори вариант >>
Следователно, като срещаш съпротивление, ти развиваш своята сила.
(втори вариант)
Ако са излезли от Бога, за Божествените неща трябва да имаме един възглед, това се отнася до Неговото вътрешно естество, а не до външното. Ти може да си добър, но не постъпваш добре. Един човек може да е добър, но не учи, мързелив е. Понякой път всички, които са станали мързеливи, техните чувства са взели надмощие. Всички, които са станали много груби, техният ум е взел надмощие.
Следователно, като срещаш съпротивление, ти развиваш своята сила.
Някой иска да стане силен, този да смачка, онзи да смачка. Тогава се случил примера, който се е случил с комара. Комарът си направил първото оръжие и влязъл в носа на един лъв. Лъвът умрял, отровил го. Комарът си казва: „Аз убих лъва!
към втори вариант >>
Ти вярваш.
(втори вариант)
Българинът даже се крие. И там геройство ще бъде да кажеш, че човек е българин. Че как може вие да бъдете силен? Искате да бъдете силен, без да сте в Царството Божие. Няма никакъв смисъл.
Ти вярваш.
В какво вярваш? Ти си фантазьор, с вяра тази работа не става. Има нещо, което с вяра не става. Има неща, които в света стават и без вяра. Вярата, в сравнение с реалността, с Любовта, е един външен процес.
към втори вариант >>
Някой иска да стане силен, този да смачка, онзи да смачка.
(втори вариант)
Ти може да си добър, но не постъпваш добре. Един човек може да е добър, но не учи, мързелив е. Понякой път всички, които са станали мързеливи, техните чувства са взели надмощие. Всички, които са станали много груби, техният ум е взел надмощие. Следователно, като срещаш съпротивление, ти развиваш своята сила.
Някой иска да стане силен, този да смачка, онзи да смачка.
Тогава се случил примера, който се е случил с комара. Комарът си направил първото оръжие и влязъл в носа на един лъв. Лъвът умрял, отровил го. Комарът си казва: „Аз убих лъва! “ И тръгнал да си пее.
към втори вариант >>
В какво вярваш?
(втори вариант)
И там геройство ще бъде да кажеш, че човек е българин. Че как може вие да бъдете силен? Искате да бъдете силен, без да сте в Царството Божие. Няма никакъв смисъл. Ти вярваш.
В какво вярваш?
Ти си фантазьор, с вяра тази работа не става. Има нещо, което с вяра не става. Има неща, които в света стават и без вяра. Вярата, в сравнение с реалността, с Любовта, е един външен процес.
към втори вариант >>
Тогава се случил примера, който се е случил с комара.
(втори вариант)
Един човек може да е добър, но не учи, мързелив е. Понякой път всички, които са станали мързеливи, техните чувства са взели надмощие. Всички, които са станали много груби, техният ум е взел надмощие. Следователно, като срещаш съпротивление, ти развиваш своята сила. Някой иска да стане силен, този да смачка, онзи да смачка.
Тогава се случил примера, който се е случил с комара.
Комарът си направил първото оръжие и влязъл в носа на един лъв. Лъвът умрял, отровил го. Комарът си казва: „Аз убих лъва! “ И тръгнал да си пее. Качил се на една паяжина и дошъл паякът да го изяде, казва: „Такова голямо животно уморих, пък ти, малкото да ме ядеш!
към втори вариант >>
Ти си фантазьор, с вяра тази работа не става.
(втори вариант)
Че как може вие да бъдете силен? Искате да бъдете силен, без да сте в Царството Божие. Няма никакъв смисъл. Ти вярваш. В какво вярваш?
Ти си фантазьор, с вяра тази работа не става.
Има нещо, което с вяра не става. Има неща, които в света стават и без вяра. Вярата, в сравнение с реалността, с Любовта, е един външен процес.
към втори вариант >>
Комарът си направил първото оръжие и влязъл в носа на един лъв.
(втори вариант)
Понякой път всички, които са станали мързеливи, техните чувства са взели надмощие. Всички, които са станали много груби, техният ум е взел надмощие. Следователно, като срещаш съпротивление, ти развиваш своята сила. Някой иска да стане силен, този да смачка, онзи да смачка. Тогава се случил примера, който се е случил с комара.
Комарът си направил първото оръжие и влязъл в носа на един лъв.
Лъвът умрял, отровил го. Комарът си казва: „Аз убих лъва! “ И тръгнал да си пее. Качил се на една паяжина и дошъл паякът да го изяде, казва: „Такова голямо животно уморих, пък ти, малкото да ме ядеш! “ Този комар нямал представа за себе си.
към втори вариант >>
Има нещо, което с вяра не става.
(втори вариант)
Искате да бъдете силен, без да сте в Царството Божие. Няма никакъв смисъл. Ти вярваш. В какво вярваш? Ти си фантазьор, с вяра тази работа не става.
Има нещо, което с вяра не става.
Има неща, които в света стават и без вяра. Вярата, в сравнение с реалността, с Любовта, е един външен процес.
към втори вариант >>
Лъвът умрял, отровил го.
(втори вариант)
Всички, които са станали много груби, техният ум е взел надмощие. Следователно, като срещаш съпротивление, ти развиваш своята сила. Някой иска да стане силен, този да смачка, онзи да смачка. Тогава се случил примера, който се е случил с комара. Комарът си направил първото оръжие и влязъл в носа на един лъв.
Лъвът умрял, отровил го.
Комарът си казва: „Аз убих лъва! “ И тръгнал да си пее. Качил се на една паяжина и дошъл паякът да го изяде, казва: „Такова голямо животно уморих, пък ти, малкото да ме ядеш! “ Този комар нямал представа за себе си. Че този лъв умрял, то е случайност в света.
към втори вариант >>
Има неща, които в света стават и без вяра.
(втори вариант)
Няма никакъв смисъл. Ти вярваш. В какво вярваш? Ти си фантазьор, с вяра тази работа не става. Има нещо, което с вяра не става.
Има неща, които в света стават и без вяра.
Вярата, в сравнение с реалността, с Любовта, е един външен процес.
към втори вариант >>
Комарът си казва: „Аз убих лъва!
(втори вариант)
Следователно, като срещаш съпротивление, ти развиваш своята сила. Някой иска да стане силен, този да смачка, онзи да смачка. Тогава се случил примера, който се е случил с комара. Комарът си направил първото оръжие и влязъл в носа на един лъв. Лъвът умрял, отровил го.
Комарът си казва: „Аз убих лъва!
“ И тръгнал да си пее. Качил се на една паяжина и дошъл паякът да го изяде, казва: „Такова голямо животно уморих, пък ти, малкото да ме ядеш! “ Този комар нямал представа за себе си. Че този лъв умрял, то е случайност в света. Някой път изправил си някоя своя погрешка, не се заблуждавай, защото паякът ще те яде.
към втори вариант >>
Вярата, в сравнение с реалността, с Любовта, е един външен процес.
(втори вариант)
Ти вярваш. В какво вярваш? Ти си фантазьор, с вяра тази работа не става. Има нещо, което с вяра не става. Има неща, които в света стават и без вяра.
Вярата, в сравнение с реалността, с Любовта, е един външен процес.
към втори вариант >>
“ И тръгнал да си пее.
(втори вариант)
Някой иска да стане силен, този да смачка, онзи да смачка. Тогава се случил примера, който се е случил с комара. Комарът си направил първото оръжие и влязъл в носа на един лъв. Лъвът умрял, отровил го. Комарът си казва: „Аз убих лъва!
“ И тръгнал да си пее.
Качил се на една паяжина и дошъл паякът да го изяде, казва: „Такова голямо животно уморих, пък ти, малкото да ме ядеш! “ Този комар нямал представа за себе си. Че този лъв умрял, то е случайност в света. Някой път изправил си някоя своя погрешка, не се заблуждавай, защото паякът ще те яде.
към втори вариант >>
Двама светии спорили за един въпрос.
(втори вариант)
Двама светии спорили за един въпрос.
Няма да ви кажа за какво бил спора. Спорели двамата, на две различни мнения били. Спорели дали трябва да се тури сол в боба или не. И каква е разликата, ако има сол? Каква е разликата, ако няма сол?
към втори вариант >>
Качил се на една паяжина и дошъл паякът да го изяде, казва: „Такова голямо животно уморих, пък ти, малкото да ме ядеш!
(втори вариант)
Тогава се случил примера, който се е случил с комара. Комарът си направил първото оръжие и влязъл в носа на един лъв. Лъвът умрял, отровил го. Комарът си казва: „Аз убих лъва! “ И тръгнал да си пее.
Качил се на една паяжина и дошъл паякът да го изяде, казва: „Такова голямо животно уморих, пък ти, малкото да ме ядеш!
“ Този комар нямал представа за себе си. Че този лъв умрял, то е случайност в света. Някой път изправил си някоя своя погрешка, не се заблуждавай, защото паякът ще те яде.
към втори вариант >>
Няма да ви кажа за какво бил спора.
(втори вариант)
Двама светии спорили за един въпрос.
Няма да ви кажа за какво бил спора.
Спорели двамата, на две различни мнения били. Спорели дали трябва да се тури сол в боба или не. И каква е разликата, ако има сол? Каква е разликата, ако няма сол? Единият, който поддържал, че трябва да се соли бобът, сготвил боб и турил сол.
към втори вариант >>
“ Този комар нямал представа за себе си.
(втори вариант)
Комарът си направил първото оръжие и влязъл в носа на един лъв. Лъвът умрял, отровил го. Комарът си казва: „Аз убих лъва! “ И тръгнал да си пее. Качил се на една паяжина и дошъл паякът да го изяде, казва: „Такова голямо животно уморих, пък ти, малкото да ме ядеш!
“ Този комар нямал представа за себе си.
Че този лъв умрял, то е случайност в света. Някой път изправил си някоя своя погрешка, не се заблуждавай, защото паякът ще те яде.
към втори вариант >>
Спорели двамата, на две различни мнения били.
(втори вариант)
Двама светии спорили за един въпрос. Няма да ви кажа за какво бил спора.
Спорели двамата, на две различни мнения били.
Спорели дали трябва да се тури сол в боба или не. И каква е разликата, ако има сол? Каква е разликата, ако няма сол? Единият, който поддържал, че трябва да се соли бобът, сготвил боб и турил сол. Другият казва: „Много сол си турил в боба.“ Вторият пък казва: „Сега сготви ти.“ Сготвил онзи, който поддържа, че не трябва да се туря сол в боба.
към втори вариант >>
Че този лъв умрял, то е случайност в света.
(втори вариант)
Лъвът умрял, отровил го. Комарът си казва: „Аз убих лъва! “ И тръгнал да си пее. Качил се на една паяжина и дошъл паякът да го изяде, казва: „Такова голямо животно уморих, пък ти, малкото да ме ядеш! “ Този комар нямал представа за себе си.
Че този лъв умрял, то е случайност в света.
Някой път изправил си някоя своя погрешка, не се заблуждавай, защото паякът ще те яде.
към втори вариант >>
Спорели дали трябва да се тури сол в боба или не.
(втори вариант)
Двама светии спорили за един въпрос. Няма да ви кажа за какво бил спора. Спорели двамата, на две различни мнения били.
Спорели дали трябва да се тури сол в боба или не.
И каква е разликата, ако има сол? Каква е разликата, ако няма сол? Единият, който поддържал, че трябва да се соли бобът, сготвил боб и турил сол. Другият казва: „Много сол си турил в боба.“ Вторият пък казва: „Сега сготви ти.“ Сготвил онзи, който поддържа, че не трябва да се туря сол в боба. Другият му казва: „Ти никак сол не си турил.“ Онзи, който поддържал идеята, че не трябва да се туря сол, познал, че много сол имало.
към втори вариант >>
Някой път изправил си някоя своя погрешка, не се заблуждавай, защото паякът ще те яде.
(втори вариант)
Комарът си казва: „Аз убих лъва! “ И тръгнал да си пее. Качил се на една паяжина и дошъл паякът да го изяде, казва: „Такова голямо животно уморих, пък ти, малкото да ме ядеш! “ Този комар нямал представа за себе си. Че този лъв умрял, то е случайност в света.
Някой път изправил си някоя своя погрешка, не се заблуждавай, защото паякът ще те яде.
към втори вариант >>
И каква е разликата, ако има сол?
(втори вариант)
Двама светии спорили за един въпрос. Няма да ви кажа за какво бил спора. Спорели двамата, на две различни мнения били. Спорели дали трябва да се тури сол в боба или не.
И каква е разликата, ако има сол?
Каква е разликата, ако няма сол? Единият, който поддържал, че трябва да се соли бобът, сготвил боб и турил сол. Другият казва: „Много сол си турил в боба.“ Вторият пък казва: „Сега сготви ти.“ Сготвил онзи, който поддържа, че не трябва да се туря сол в боба. Другият му казва: „Ти никак сол не си турил.“ Онзи, който поддържал идеята, че не трябва да се туря сол, познал, че много сол имало. Онзи, който поддържал противното, той знае, че като яде боба, няма сол.
към втори вариант >>
Сега да се върнем към основното.
(втори вариант)
Сега да се върнем към основното.
Вас ви трябва работа за ума, почивка за вашето сърдце – общо разрешение, за да оцените работата си и за да оцените почивката си. Туй състояние аз го наричам „воля у човека“. Когато човек оценява работата, която е извършил и когато оценява почивката, това аз наричам „сила на човешката воля“. Ако човек не е имал тия двата момента, да е работил и да е почивал, този човек не може да има силна воля. Силната воля се е родила само при един ум, който е работил и при едно сърдце, което е почивало навреме.
към втори вариант >>
Каква е разликата, ако няма сол?
(втори вариант)
Двама светии спорили за един въпрос. Няма да ви кажа за какво бил спора. Спорели двамата, на две различни мнения били. Спорели дали трябва да се тури сол в боба или не. И каква е разликата, ако има сол?
Каква е разликата, ако няма сол?
Единият, който поддържал, че трябва да се соли бобът, сготвил боб и турил сол. Другият казва: „Много сол си турил в боба.“ Вторият пък казва: „Сега сготви ти.“ Сготвил онзи, който поддържа, че не трябва да се туря сол в боба. Другият му казва: „Ти никак сол не си турил.“ Онзи, който поддържал идеята, че не трябва да се туря сол, познал, че много сол имало. Онзи, който поддържал противното, той знае, че като яде боба, няма сол. Питам, как го научихте това, с вяра ли?
към втори вариант >>
Вас ви трябва работа за ума, почивка за вашето сърдце – общо разрешение, за да оцените работата си и за да оцените почивката си.
(втори вариант)
Сега да се върнем към основното.
Вас ви трябва работа за ума, почивка за вашето сърдце – общо разрешение, за да оцените работата си и за да оцените почивката си.
Туй състояние аз го наричам „воля у човека“. Когато човек оценява работата, която е извършил и когато оценява почивката, това аз наричам „сила на човешката воля“. Ако човек не е имал тия двата момента, да е работил и да е почивал, този човек не може да има силна воля. Силната воля се е родила само при един ум, който е работил и при едно сърдце, което е почивало навреме. Защото почивката, при почивката се добива нещо, волята е резултат на две неща: на онова, което умът е работил и на онова, което сърдцето е работило; на онова, което умът е свършил, и на онова, което сърдцето е свършило.
към втори вариант >>
Единият, който поддържал, че трябва да се соли бобът, сготвил боб и турил сол.
(втори вариант)
Няма да ви кажа за какво бил спора. Спорели двамата, на две различни мнения били. Спорели дали трябва да се тури сол в боба или не. И каква е разликата, ако има сол? Каква е разликата, ако няма сол?
Единият, който поддържал, че трябва да се соли бобът, сготвил боб и турил сол.
Другият казва: „Много сол си турил в боба.“ Вторият пък казва: „Сега сготви ти.“ Сготвил онзи, който поддържа, че не трябва да се туря сол в боба. Другият му казва: „Ти никак сол не си турил.“ Онзи, който поддържал идеята, че не трябва да се туря сол, познал, че много сол имало. Онзи, който поддържал противното, той знае, че като яде боба, няма сол. Питам, как го научихте това, с вяра ли? И тогава спорът за вярата казва: сол не си турил, вярвай, че има сол.
към втори вариант >>
Туй състояние аз го наричам „воля у човека“.
(втори вариант)
Сега да се върнем към основното. Вас ви трябва работа за ума, почивка за вашето сърдце – общо разрешение, за да оцените работата си и за да оцените почивката си.
Туй състояние аз го наричам „воля у човека“.
Когато човек оценява работата, която е извършил и когато оценява почивката, това аз наричам „сила на човешката воля“. Ако човек не е имал тия двата момента, да е работил и да е почивал, този човек не може да има силна воля. Силната воля се е родила само при един ум, който е работил и при едно сърдце, което е почивало навреме. Защото почивката, при почивката се добива нещо, волята е резултат на две неща: на онова, което умът е работил и на онова, което сърдцето е работило; на онова, което умът е свършил, и на онова, което сърдцето е свършило. Туй, което ние наричаме работа и почивка.
към втори вариант >>
Другият казва: „Много сол си турил в боба.“ Вторият пък казва: „Сега сготви ти.“ Сготвил онзи, който поддържа, че не трябва да се туря сол в боба.
(втори вариант)
Спорели двамата, на две различни мнения били. Спорели дали трябва да се тури сол в боба или не. И каква е разликата, ако има сол? Каква е разликата, ако няма сол? Единият, който поддържал, че трябва да се соли бобът, сготвил боб и турил сол.
Другият казва: „Много сол си турил в боба.“ Вторият пък казва: „Сега сготви ти.“ Сготвил онзи, който поддържа, че не трябва да се туря сол в боба.
Другият му казва: „Ти никак сол не си турил.“ Онзи, който поддържал идеята, че не трябва да се туря сол, познал, че много сол имало. Онзи, който поддържал противното, той знае, че като яде боба, няма сол. Питам, как го научихте това, с вяра ли? И тогава спорът за вярата казва: сол не си турил, вярвай, че има сол. Като вярваш, ще се осоли ли боба или като е осолен боба и ти не вярваш, мислиш ли, че ще се обезсоли боба?
към втори вариант >>
Когато човек оценява работата, която е извършил и когато оценява почивката, това аз наричам „сила на човешката воля“.
(втори вариант)
Сега да се върнем към основното. Вас ви трябва работа за ума, почивка за вашето сърдце – общо разрешение, за да оцените работата си и за да оцените почивката си. Туй състояние аз го наричам „воля у човека“.
Когато човек оценява работата, която е извършил и когато оценява почивката, това аз наричам „сила на човешката воля“.
Ако човек не е имал тия двата момента, да е работил и да е почивал, този човек не може да има силна воля. Силната воля се е родила само при един ум, който е работил и при едно сърдце, което е почивало навреме. Защото почивката, при почивката се добива нещо, волята е резултат на две неща: на онова, което умът е работил и на онова, което сърдцето е работило; на онова, което умът е свършил, и на онова, което сърдцето е свършило. Туй, което ние наричаме работа и почивка. Писанието казва: „Да си починат.“ В света, като заминат за другият свят, да си починат и след като си починат, пак наново ще дойдат на Земята.
към втори вариант >>
Другият му казва: „Ти никак сол не си турил.“ Онзи, който поддържал идеята, че не трябва да се туря сол, познал, че много сол имало.
(втори вариант)
Спорели дали трябва да се тури сол в боба или не. И каква е разликата, ако има сол? Каква е разликата, ако няма сол? Единият, който поддържал, че трябва да се соли бобът, сготвил боб и турил сол. Другият казва: „Много сол си турил в боба.“ Вторият пък казва: „Сега сготви ти.“ Сготвил онзи, който поддържа, че не трябва да се туря сол в боба.
Другият му казва: „Ти никак сол не си турил.“ Онзи, който поддържал идеята, че не трябва да се туря сол, познал, че много сол имало.
Онзи, който поддържал противното, той знае, че като яде боба, няма сол. Питам, как го научихте това, с вяра ли? И тогава спорът за вярата казва: сол не си турил, вярвай, че има сол. Като вярваш, ще се осоли ли боба или като е осолен боба и ти не вярваш, мислиш ли, че ще се обезсоли боба? Нито безверието, нито вярата може да обезсолят.
към втори вариант >>
Ако човек не е имал тия двата момента, да е работил и да е почивал, този човек не може да има силна воля.
(втори вариант)
Сега да се върнем към основното. Вас ви трябва работа за ума, почивка за вашето сърдце – общо разрешение, за да оцените работата си и за да оцените почивката си. Туй състояние аз го наричам „воля у човека“. Когато човек оценява работата, която е извършил и когато оценява почивката, това аз наричам „сила на човешката воля“.
Ако човек не е имал тия двата момента, да е работил и да е почивал, този човек не може да има силна воля.
Силната воля се е родила само при един ум, който е работил и при едно сърдце, което е почивало навреме. Защото почивката, при почивката се добива нещо, волята е резултат на две неща: на онова, което умът е работил и на онова, което сърдцето е работило; на онова, което умът е свършил, и на онова, което сърдцето е свършило. Туй, което ние наричаме работа и почивка. Писанието казва: „Да си починат.“ В света, като заминат за другият свят, да си починат и след като си починат, пак наново ще дойдат на Земята.
към втори вариант >>
Онзи, който поддържал противното, той знае, че като яде боба, няма сол.
(втори вариант)
И каква е разликата, ако има сол? Каква е разликата, ако няма сол? Единият, който поддържал, че трябва да се соли бобът, сготвил боб и турил сол. Другият казва: „Много сол си турил в боба.“ Вторият пък казва: „Сега сготви ти.“ Сготвил онзи, който поддържа, че не трябва да се туря сол в боба. Другият му казва: „Ти никак сол не си турил.“ Онзи, който поддържал идеята, че не трябва да се туря сол, познал, че много сол имало.
Онзи, който поддържал противното, той знае, че като яде боба, няма сол.
Питам, как го научихте това, с вяра ли? И тогава спорът за вярата казва: сол не си турил, вярвай, че има сол. Като вярваш, ще се осоли ли боба или като е осолен боба и ти не вярваш, мислиш ли, че ще се обезсоли боба? Нито безверието, нито вярата може да обезсолят.
към втори вариант >>
Силната воля се е родила само при един ум, който е работил и при едно сърдце, което е почивало навреме.
(втори вариант)
Сега да се върнем към основното. Вас ви трябва работа за ума, почивка за вашето сърдце – общо разрешение, за да оцените работата си и за да оцените почивката си. Туй състояние аз го наричам „воля у човека“. Когато човек оценява работата, която е извършил и когато оценява почивката, това аз наричам „сила на човешката воля“. Ако човек не е имал тия двата момента, да е работил и да е почивал, този човек не може да има силна воля.
Силната воля се е родила само при един ум, който е работил и при едно сърдце, което е почивало навреме.
Защото почивката, при почивката се добива нещо, волята е резултат на две неща: на онова, което умът е работил и на онова, което сърдцето е работило; на онова, което умът е свършил, и на онова, което сърдцето е свършило. Туй, което ние наричаме работа и почивка. Писанието казва: „Да си починат.“ В света, като заминат за другият свят, да си починат и след като си починат, пак наново ще дойдат на Земята.
към втори вариант >>
Питам, как го научихте това, с вяра ли?
(втори вариант)
Каква е разликата, ако няма сол? Единият, който поддържал, че трябва да се соли бобът, сготвил боб и турил сол. Другият казва: „Много сол си турил в боба.“ Вторият пък казва: „Сега сготви ти.“ Сготвил онзи, който поддържа, че не трябва да се туря сол в боба. Другият му казва: „Ти никак сол не си турил.“ Онзи, който поддържал идеята, че не трябва да се туря сол, познал, че много сол имало. Онзи, който поддържал противното, той знае, че като яде боба, няма сол.
Питам, как го научихте това, с вяра ли?
И тогава спорът за вярата казва: сол не си турил, вярвай, че има сол. Като вярваш, ще се осоли ли боба или като е осолен боба и ти не вярваш, мислиш ли, че ще се обезсоли боба? Нито безверието, нито вярата може да обезсолят.
към втори вариант >>
Защото почивката, при почивката се добива нещо, волята е резултат на две неща: на онова, което умът е работил и на онова, което сърдцето е работило; на онова, което умът е свършил, и на онова, което сърдцето е свършило.
(втори вариант)
Вас ви трябва работа за ума, почивка за вашето сърдце – общо разрешение, за да оцените работата си и за да оцените почивката си. Туй състояние аз го наричам „воля у човека“. Когато човек оценява работата, която е извършил и когато оценява почивката, това аз наричам „сила на човешката воля“. Ако човек не е имал тия двата момента, да е работил и да е почивал, този човек не може да има силна воля. Силната воля се е родила само при един ум, който е работил и при едно сърдце, което е почивало навреме.
Защото почивката, при почивката се добива нещо, волята е резултат на две неща: на онова, което умът е работил и на онова, което сърдцето е работило; на онова, което умът е свършил, и на онова, което сърдцето е свършило.
Туй, което ние наричаме работа и почивка. Писанието казва: „Да си починат.“ В света, като заминат за другият свят, да си починат и след като си починат, пак наново ще дойдат на Земята.
към втори вариант >>
И тогава спорът за вярата казва: сол не си турил, вярвай, че има сол.
(втори вариант)
Единият, който поддържал, че трябва да се соли бобът, сготвил боб и турил сол. Другият казва: „Много сол си турил в боба.“ Вторият пък казва: „Сега сготви ти.“ Сготвил онзи, който поддържа, че не трябва да се туря сол в боба. Другият му казва: „Ти никак сол не си турил.“ Онзи, който поддържал идеята, че не трябва да се туря сол, познал, че много сол имало. Онзи, който поддържал противното, той знае, че като яде боба, няма сол. Питам, как го научихте това, с вяра ли?
И тогава спорът за вярата казва: сол не си турил, вярвай, че има сол.
Като вярваш, ще се осоли ли боба или като е осолен боба и ти не вярваш, мислиш ли, че ще се обезсоли боба? Нито безверието, нито вярата може да обезсолят.
към втори вариант >>
Туй, което ние наричаме работа и почивка.
(втори вариант)
Туй състояние аз го наричам „воля у човека“. Когато човек оценява работата, която е извършил и когато оценява почивката, това аз наричам „сила на човешката воля“. Ако човек не е имал тия двата момента, да е работил и да е почивал, този човек не може да има силна воля. Силната воля се е родила само при един ум, който е работил и при едно сърдце, което е почивало навреме. Защото почивката, при почивката се добива нещо, волята е резултат на две неща: на онова, което умът е работил и на онова, което сърдцето е работило; на онова, което умът е свършил, и на онова, което сърдцето е свършило.
Туй, което ние наричаме работа и почивка.
Писанието казва: „Да си починат.“ В света, като заминат за другият свят, да си починат и след като си починат, пак наново ще дойдат на Земята.
към втори вариант >>
Като вярваш, ще се осоли ли боба или като е осолен боба и ти не вярваш, мислиш ли, че ще се обезсоли боба?
(втори вариант)
Другият казва: „Много сол си турил в боба.“ Вторият пък казва: „Сега сготви ти.“ Сготвил онзи, който поддържа, че не трябва да се туря сол в боба. Другият му казва: „Ти никак сол не си турил.“ Онзи, който поддържал идеята, че не трябва да се туря сол, познал, че много сол имало. Онзи, който поддържал противното, той знае, че като яде боба, няма сол. Питам, как го научихте това, с вяра ли? И тогава спорът за вярата казва: сол не си турил, вярвай, че има сол.
Като вярваш, ще се осоли ли боба или като е осолен боба и ти не вярваш, мислиш ли, че ще се обезсоли боба?
Нито безверието, нито вярата може да обезсолят.
към втори вариант >>
Писанието казва: „Да си починат.“ В света, като заминат за другият свят, да си починат и след като си починат, пак наново ще дойдат на Земята.
(втори вариант)
Когато човек оценява работата, която е извършил и когато оценява почивката, това аз наричам „сила на човешката воля“. Ако човек не е имал тия двата момента, да е работил и да е почивал, този човек не може да има силна воля. Силната воля се е родила само при един ум, който е работил и при едно сърдце, което е почивало навреме. Защото почивката, при почивката се добива нещо, волята е резултат на две неща: на онова, което умът е работил и на онова, което сърдцето е работило; на онова, което умът е свършил, и на онова, което сърдцето е свършило. Туй, което ние наричаме работа и почивка.
Писанието казва: „Да си починат.“ В света, като заминат за другият свят, да си починат и след като си починат, пак наново ще дойдат на Земята.
към втори вариант >>
Нито безверието, нито вярата може да обезсолят.
(втори вариант)
Другият му казва: „Ти никак сол не си турил.“ Онзи, който поддържал идеята, че не трябва да се туря сол, познал, че много сол имало. Онзи, който поддържал противното, той знае, че като яде боба, няма сол. Питам, как го научихте това, с вяра ли? И тогава спорът за вярата казва: сол не си турил, вярвай, че има сол. Като вярваш, ще се осоли ли боба или като е осолен боба и ти не вярваш, мислиш ли, че ще се обезсоли боба?
Нито безверието, нито вярата може да обезсолят.
към втори вариант >>
Та рекох сега, колкото лекции имате, намерете бележките си, колко лекции са държани през годината, какви са били темите, върху какво се е говорило.
(втори вариант)
Та рекох сега, колкото лекции имате, намерете бележките си, колко лекции са държани през годината, какви са били темите, върху какво се е говорило.
Извадете си едно резюме и вижте от туй какво може да приложите. Което може да приложите, приложете го, а което не, оставете го настрана. Всичко, което не разбирате, оставете го настрана. Да остане само онова, което в дадения случай може да ви ползува. В това седи почивката.
към втори вариант >>
Вярата е път, който поддържа реалното в света.
(втори вариант)
Вярата е път, който поддържа реалното в света.
Казва: „Аз говоря истината.“ Истината има само един израз. Ние говорим в света само за реалното. В реалното има две страни. Има тъмна страна, има и светла страна. Има сладка страна, има и горчива страна.
към втори вариант >>
Извадете си едно резюме и вижте от туй какво може да приложите.
(втори вариант)
Та рекох сега, колкото лекции имате, намерете бележките си, колко лекции са държани през годината, какви са били темите, върху какво се е говорило.
Извадете си едно резюме и вижте от туй какво може да приложите.
Което може да приложите, приложете го, а което не, оставете го настрана. Всичко, което не разбирате, оставете го настрана. Да остане само онова, което в дадения случай може да ви ползува. В това седи почивката. Работете с ума си, може би за 1-2-3-4-5-10 седмици, ще дойде една почивка.
към втори вариант >>
Казва: „Аз говоря истината.“ Истината има само един израз.
(втори вариант)
Вярата е път, който поддържа реалното в света.
Казва: „Аз говоря истината.“ Истината има само един израз.
Ние говорим в света само за реалното. В реалното има две страни. Има тъмна страна, има и светла страна. Има сладка страна, има и горчива страна. Нали казвате: „Горчива е истината.“ То е реалното.
към втори вариант >>
Което може да приложите, приложете го, а което не, оставете го настрана.
(втори вариант)
Та рекох сега, колкото лекции имате, намерете бележките си, колко лекции са държани през годината, какви са били темите, върху какво се е говорило. Извадете си едно резюме и вижте от туй какво може да приложите.
Което може да приложите, приложете го, а което не, оставете го настрана.
Всичко, което не разбирате, оставете го настрана. Да остане само онова, което в дадения случай може да ви ползува. В това седи почивката. Работете с ума си, може би за 1-2-3-4-5-10 седмици, ще дойде една почивка. Не се знае за колко ще бъде.
към втори вариант >>
Ние говорим в света само за реалното.
(втори вариант)
Вярата е път, който поддържа реалното в света. Казва: „Аз говоря истината.“ Истината има само един израз.
Ние говорим в света само за реалното.
В реалното има две страни. Има тъмна страна, има и светла страна. Има сладка страна, има и горчива страна. Нали казвате: „Горчива е истината.“ То е реалното. Истината носи свободата.
към втори вариант >>
Всичко, което не разбирате, оставете го настрана.
(втори вариант)
Та рекох сега, колкото лекции имате, намерете бележките си, колко лекции са държани през годината, какви са били темите, върху какво се е говорило. Извадете си едно резюме и вижте от туй какво може да приложите. Което може да приложите, приложете го, а което не, оставете го настрана.
Всичко, което не разбирате, оставете го настрана.
Да остане само онова, което в дадения случай може да ви ползува. В това седи почивката. Работете с ума си, може би за 1-2-3-4-5-10 седмици, ще дойде една почивка. Не се знае за колко ще бъде. Тази почивка да бъде, за да станете по-силни.
към втори вариант >>
В реалното има две страни.
(втори вариант)
Вярата е път, който поддържа реалното в света. Казва: „Аз говоря истината.“ Истината има само един израз. Ние говорим в света само за реалното.
В реалното има две страни.
Има тъмна страна, има и светла страна. Има сладка страна, има и горчива страна. Нали казвате: „Горчива е истината.“ То е реалното. Истината носи свободата. Има само един израз.
към втори вариант >>
Да остане само онова, което в дадения случай може да ви ползува.
(втори вариант)
Та рекох сега, колкото лекции имате, намерете бележките си, колко лекции са държани през годината, какви са били темите, върху какво се е говорило. Извадете си едно резюме и вижте от туй какво може да приложите. Което може да приложите, приложете го, а което не, оставете го настрана. Всичко, което не разбирате, оставете го настрана.
Да остане само онова, което в дадения случай може да ви ползува.
В това седи почивката. Работете с ума си, може би за 1-2-3-4-5-10 седмици, ще дойде една почивка. Не се знае за колко ще бъде. Тази почивка да бъде, за да станете по-силни. Почивка ви трябва, на всинца ви трябва почивка.
към втори вариант >>
Има тъмна страна, има и светла страна.
(втори вариант)
Вярата е път, който поддържа реалното в света. Казва: „Аз говоря истината.“ Истината има само един израз. Ние говорим в света само за реалното. В реалното има две страни.
Има тъмна страна, има и светла страна.
Има сладка страна, има и горчива страна. Нали казвате: „Горчива е истината.“ То е реалното. Истината носи свободата. Има само един израз. Казвате: „Да ти кажа една горчива истина.“ Тогава, ако истината е горчива, как ще освободи хората?
към втори вариант >>
В това седи почивката.
(втори вариант)
Та рекох сега, колкото лекции имате, намерете бележките си, колко лекции са държани през годината, какви са били темите, върху какво се е говорило. Извадете си едно резюме и вижте от туй какво може да приложите. Което може да приложите, приложете го, а което не, оставете го настрана. Всичко, което не разбирате, оставете го настрана. Да остане само онова, което в дадения случай може да ви ползува.
В това седи почивката.
Работете с ума си, може би за 1-2-3-4-5-10 седмици, ще дойде една почивка. Не се знае за колко ще бъде. Тази почивка да бъде, за да станете по-силни. Почивка ви трябва, на всинца ви трябва почивка.
към втори вариант >>
Има сладка страна, има и горчива страна.
(втори вариант)
Вярата е път, който поддържа реалното в света. Казва: „Аз говоря истината.“ Истината има само един израз. Ние говорим в света само за реалното. В реалното има две страни. Има тъмна страна, има и светла страна.
Има сладка страна, има и горчива страна.
Нали казвате: „Горчива е истината.“ То е реалното. Истината носи свободата. Има само един израз. Казвате: „Да ти кажа една горчива истина.“ Тогава, ако истината е горчива, как ще освободи хората? Майката освобождава своите деца, като им дава сладката храна.
към втори вариант >>
Работете с ума си, може би за 1-2-3-4-5-10 седмици, ще дойде една почивка.
(втори вариант)
Извадете си едно резюме и вижте от туй какво може да приложите. Което може да приложите, приложете го, а което не, оставете го настрана. Всичко, което не разбирате, оставете го настрана. Да остане само онова, което в дадения случай може да ви ползува. В това седи почивката.
Работете с ума си, може би за 1-2-3-4-5-10 седмици, ще дойде една почивка.
Не се знае за колко ще бъде. Тази почивка да бъде, за да станете по-силни. Почивка ви трябва, на всинца ви трябва почивка.
към втори вариант >>
Нали казвате: „Горчива е истината.“ То е реалното.
(втори вариант)
Казва: „Аз говоря истината.“ Истината има само един израз. Ние говорим в света само за реалното. В реалното има две страни. Има тъмна страна, има и светла страна. Има сладка страна, има и горчива страна.
Нали казвате: „Горчива е истината.“ То е реалното.
Истината носи свободата. Има само един израз. Казвате: „Да ти кажа една горчива истина.“ Тогава, ако истината е горчива, как ще освободи хората? Майката освобождава своите деца, като им дава сладката храна. Ако тя не дава сладката храна, винаги децата страдат.
към втори вариант >>
Не се знае за колко ще бъде.
(втори вариант)
Което може да приложите, приложете го, а което не, оставете го настрана. Всичко, което не разбирате, оставете го настрана. Да остане само онова, което в дадения случай може да ви ползува. В това седи почивката. Работете с ума си, може би за 1-2-3-4-5-10 седмици, ще дойде една почивка.
Не се знае за колко ще бъде.
Тази почивка да бъде, за да станете по-силни. Почивка ви трябва, на всинца ви трябва почивка.
към втори вариант >>
Истината носи свободата.
(втори вариант)
Ние говорим в света само за реалното. В реалното има две страни. Има тъмна страна, има и светла страна. Има сладка страна, има и горчива страна. Нали казвате: „Горчива е истината.“ То е реалното.
Истината носи свободата.
Има само един израз. Казвате: „Да ти кажа една горчива истина.“ Тогава, ако истината е горчива, как ще освободи хората? Майката освобождава своите деца, като им дава сладката храна. Ако тя не дава сладката храна, винаги децата страдат. Ако ти даваш горчивата истина, хората ще страдат.
към втори вариант >>
Тази почивка да бъде, за да станете по-силни.
(втори вариант)
Всичко, което не разбирате, оставете го настрана. Да остане само онова, което в дадения случай може да ви ползува. В това седи почивката. Работете с ума си, може би за 1-2-3-4-5-10 седмици, ще дойде една почивка. Не се знае за колко ще бъде.
Тази почивка да бъде, за да станете по-силни.
Почивка ви трябва, на всинца ви трябва почивка.
към втори вариант >>
Има само един израз.
(втори вариант)
В реалното има две страни. Има тъмна страна, има и светла страна. Има сладка страна, има и горчива страна. Нали казвате: „Горчива е истината.“ То е реалното. Истината носи свободата.
Има само един израз.
Казвате: „Да ти кажа една горчива истина.“ Тогава, ако истината е горчива, как ще освободи хората? Майката освобождава своите деца, като им дава сладката храна. Ако тя не дава сладката храна, винаги децата страдат. Ако ти даваш горчивата истина, хората ще страдат. Горчивата истина не трябва да се яде.
към втори вариант >>
Почивка ви трябва, на всинца ви трябва почивка.
(втори вариант)
Да остане само онова, което в дадения случай може да ви ползува. В това седи почивката. Работете с ума си, може би за 1-2-3-4-5-10 седмици, ще дойде една почивка. Не се знае за колко ще бъде. Тази почивка да бъде, за да станете по-силни.
Почивка ви трябва, на всинца ви трябва почивка.
към втори вариант >>
Казвате: „Да ти кажа една горчива истина.“ Тогава, ако истината е горчива, как ще освободи хората?
(втори вариант)
Има тъмна страна, има и светла страна. Има сладка страна, има и горчива страна. Нали казвате: „Горчива е истината.“ То е реалното. Истината носи свободата. Има само един израз.
Казвате: „Да ти кажа една горчива истина.“ Тогава, ако истината е горчива, как ще освободи хората?
Майката освобождава своите деца, като им дава сладката храна. Ако тя не дава сладката храна, винаги децата страдат. Ако ти даваш горчивата истина, хората ще страдат. Горчивата истина не трябва да се яде. Нея никой не може да я избегне.
към втори вариант >>
Сега ви поздравлявам с почивката, която ще имате.
(втори вариант)
Сега ви поздравлявам с почивката, която ще имате.
към втори вариант >>
Майката освобождава своите деца, като им дава сладката храна.
(втори вариант)
Има сладка страна, има и горчива страна. Нали казвате: „Горчива е истината.“ То е реалното. Истината носи свободата. Има само един израз. Казвате: „Да ти кажа една горчива истина.“ Тогава, ако истината е горчива, как ще освободи хората?
Майката освобождава своите деца, като им дава сладката храна.
Ако тя не дава сладката храна, винаги децата страдат. Ако ти даваш горчивата истина, хората ще страдат. Горчивата истина не трябва да се яде. Нея никой не може да я избегне. Но за[д] истината туй е онзи абсолютен Божествен свят.
към втори вариант >>
Ако тя не дава сладката храна, винаги децата страдат.
(втори вариант)
Нали казвате: „Горчива е истината.“ То е реалното. Истината носи свободата. Има само един израз. Казвате: „Да ти кажа една горчива истина.“ Тогава, ако истината е горчива, как ще освободи хората? Майката освобождава своите деца, като им дава сладката храна.
Ако тя не дава сладката храна, винаги децата страдат.
Ако ти даваш горчивата истина, хората ще страдат. Горчивата истина не трябва да се яде. Нея никой не може да я избегне. Но за[д] истината туй е онзи абсолютен Божествен свят. Като дойдете до него, вие трябва да напуснете всички ваши съвременни възгледи.
към втори вариант >>
Ако ти даваш горчивата истина, хората ще страдат.
(втори вариант)
Истината носи свободата. Има само един израз. Казвате: „Да ти кажа една горчива истина.“ Тогава, ако истината е горчива, как ще освободи хората? Майката освобождава своите деца, като им дава сладката храна. Ако тя не дава сладката храна, винаги децата страдат.
Ако ти даваш горчивата истина, хората ще страдат.
Горчивата истина не трябва да се яде. Нея никой не може да я избегне. Но за[д] истината туй е онзи абсолютен Божествен свят. Като дойдете до него, вие трябва да напуснете всички ваши съвременни възгледи. Да се не безпокои човек.
към втори вариант >>
Горчивата истина не трябва да се яде.
(втори вариант)
Има само един израз. Казвате: „Да ти кажа една горчива истина.“ Тогава, ако истината е горчива, как ще освободи хората? Майката освобождава своите деца, като им дава сладката храна. Ако тя не дава сладката храна, винаги децата страдат. Ако ти даваш горчивата истина, хората ще страдат.
Горчивата истина не трябва да се яде.
Нея никой не може да я избегне. Но за[д] истината туй е онзи абсолютен Божествен свят. Като дойдете до него, вие трябва да напуснете всички ваши съвременни възгледи. Да се не безпокои човек. Дойдеш ли до Божествения свят, престани да се безпокоиш.
към втори вариант >>
Нея никой не може да я избегне.
(втори вариант)
Казвате: „Да ти кажа една горчива истина.“ Тогава, ако истината е горчива, как ще освободи хората? Майката освобождава своите деца, като им дава сладката храна. Ако тя не дава сладката храна, винаги децата страдат. Ако ти даваш горчивата истина, хората ще страдат. Горчивата истина не трябва да се яде.
Нея никой не може да я избегне.
Но за[д] истината туй е онзи абсолютен Божествен свят. Като дойдете до него, вие трябва да напуснете всички ваши съвременни възгледи. Да се не безпокои човек. Дойдеш ли до Божествения свят, престани да се безпокоиш. Болен си, не се безпокой, че ще умреш.
към втори вариант >>
Но за[д] истината туй е онзи абсолютен Божествен свят.
(втори вариант)
Майката освобождава своите деца, като им дава сладката храна. Ако тя не дава сладката храна, винаги децата страдат. Ако ти даваш горчивата истина, хората ще страдат. Горчивата истина не трябва да се яде. Нея никой не може да я избегне.
Но за[д] истината туй е онзи абсолютен Божествен свят.
Като дойдете до него, вие трябва да напуснете всички ваши съвременни възгледи. Да се не безпокои човек. Дойдеш ли до Божествения свят, престани да се безпокоиш. Болен си, не се безпокой, че ще умреш. Ако престанеш да се безпокоиш, няма да умреш, ако се безпокоиш, ще умреш.
към втори вариант >>
Като дойдете до него, вие трябва да напуснете всички ваши съвременни възгледи.
(втори вариант)
Ако тя не дава сладката храна, винаги децата страдат. Ако ти даваш горчивата истина, хората ще страдат. Горчивата истина не трябва да се яде. Нея никой не може да я избегне. Но за[д] истината туй е онзи абсолютен Божествен свят.
Като дойдете до него, вие трябва да напуснете всички ваши съвременни възгледи.
Да се не безпокои човек. Дойдеш ли до Божествения свят, престани да се безпокоиш. Болен си, не се безпокой, че ще умреш. Ако престанеш да се безпокоиш, няма да умреш, ако се безпокоиш, ще умреш. Ако не се успокоиш, ще идеш да викаш някой лекар, да те лекува и непременно ще умреш.
към втори вариант >>
Да се не безпокои човек.
(втори вариант)
Ако ти даваш горчивата истина, хората ще страдат. Горчивата истина не трябва да се яде. Нея никой не може да я избегне. Но за[д] истината туй е онзи абсолютен Божествен свят. Като дойдете до него, вие трябва да напуснете всички ваши съвременни възгледи.
Да се не безпокои човек.
Дойдеш ли до Божествения свят, престани да се безпокоиш. Болен си, не се безпокой, че ще умреш. Ако престанеш да се безпокоиш, няма да умреш, ако се безпокоиш, ще умреш. Ако не се успокоиш, ще идеш да викаш някой лекар, да те лекува и непременно ще умреш. Досега все лекари сте викали.
към втори вариант >>
Дойдеш ли до Божествения свят, престани да се безпокоиш.
(втори вариант)
Горчивата истина не трябва да се яде. Нея никой не може да я избегне. Но за[д] истината туй е онзи абсолютен Божествен свят. Като дойдете до него, вие трябва да напуснете всички ваши съвременни възгледи. Да се не безпокои човек.
Дойдеш ли до Божествения свят, престани да се безпокоиш.
Болен си, не се безпокой, че ще умреш. Ако престанеш да се безпокоиш, няма да умреш, ако се безпокоиш, ще умреш. Ако не се успокоиш, ще идеш да викаш някой лекар, да те лекува и непременно ще умреш. Досега все лекари сте викали. Лекарите са сторили много добрини на хората, но кой лекар е възкресил някого?
към втори вариант >>
Болен си, не се безпокой, че ще умреш.
(втори вариант)
Нея никой не може да я избегне. Но за[д] истината туй е онзи абсолютен Божествен свят. Като дойдете до него, вие трябва да напуснете всички ваши съвременни възгледи. Да се не безпокои човек. Дойдеш ли до Божествения свят, престани да се безпокоиш.
Болен си, не се безпокой, че ще умреш.
Ако престанеш да се безпокоиш, няма да умреш, ако се безпокоиш, ще умреш. Ако не се успокоиш, ще идеш да викаш някой лекар, да те лекува и непременно ще умреш. Досега все лекари сте викали. Лекарите са сторили много добрини на хората, но кой лекар е възкресил някого? Най-после лекарите казват: „Не можем.“ Ще кажеш в себе си: „Никакъв лекар не ми трябва.
към втори вариант >>
Ако престанеш да се безпокоиш, няма да умреш, ако се безпокоиш, ще умреш.
(втори вариант)
Но за[д] истината туй е онзи абсолютен Божествен свят. Като дойдете до него, вие трябва да напуснете всички ваши съвременни възгледи. Да се не безпокои човек. Дойдеш ли до Божествения свят, престани да се безпокоиш. Болен си, не се безпокой, че ще умреш.
Ако престанеш да се безпокоиш, няма да умреш, ако се безпокоиш, ще умреш.
Ако не се успокоиш, ще идеш да викаш някой лекар, да те лекува и непременно ще умреш. Досега все лекари сте викали. Лекарите са сторили много добрини на хората, но кой лекар е възкресил някого? Най-после лекарите казват: „Не можем.“ Ще кажеш в себе си: „Никакъв лекар не ми трябва. Каквото Господ даде!
към втори вариант >>
Ако не се успокоиш, ще идеш да викаш някой лекар, да те лекува и непременно ще умреш.
(втори вариант)
Като дойдете до него, вие трябва да напуснете всички ваши съвременни възгледи. Да се не безпокои човек. Дойдеш ли до Божествения свят, престани да се безпокоиш. Болен си, не се безпокой, че ще умреш. Ако престанеш да се безпокоиш, няма да умреш, ако се безпокоиш, ще умреш.
Ако не се успокоиш, ще идеш да викаш някой лекар, да те лекува и непременно ще умреш.
Досега все лекари сте викали. Лекарите са сторили много добрини на хората, но кой лекар е възкресил някого? Най-после лекарите казват: „Не можем.“ Ще кажеш в себе си: „Никакъв лекар не ми трябва. Каквото Господ даде! “ Сега знаете ли как трябва да го кажете?
към втори вариант >>
Досега все лекари сте викали.
(втори вариант)
Да се не безпокои човек. Дойдеш ли до Божествения свят, престани да се безпокоиш. Болен си, не се безпокой, че ще умреш. Ако престанеш да се безпокоиш, няма да умреш, ако се безпокоиш, ще умреш. Ако не се успокоиш, ще идеш да викаш някой лекар, да те лекува и непременно ще умреш.
Досега все лекари сте викали.
Лекарите са сторили много добрини на хората, но кой лекар е възкресил някого? Най-после лекарите казват: „Не можем.“ Ще кажеш в себе си: „Никакъв лекар не ми трябва. Каквото Господ даде! “ Сега знаете ли как трябва да го кажете? Ти казваш: каквото Господ даде, но казваш: каквото аз казвам.
към втори вариант >>
Лекарите са сторили много добрини на хората, но кой лекар е възкресил някого?
(втори вариант)
Дойдеш ли до Божествения свят, престани да се безпокоиш. Болен си, не се безпокой, че ще умреш. Ако престанеш да се безпокоиш, няма да умреш, ако се безпокоиш, ще умреш. Ако не се успокоиш, ще идеш да викаш някой лекар, да те лекува и непременно ще умреш. Досега все лекари сте викали.
Лекарите са сторили много добрини на хората, но кой лекар е възкресил някого?
Най-после лекарите казват: „Не можем.“ Ще кажеш в себе си: „Никакъв лекар не ми трябва. Каквото Господ даде! “ Сега знаете ли как трябва да го кажете? Ти казваш: каквото Господ даде, но казваш: каквото аз казвам. Не, не каквото ти кажеш.
към втори вариант >>
Най-после лекарите казват: „Не можем.“ Ще кажеш в себе си: „Никакъв лекар не ми трябва.
(втори вариант)
Болен си, не се безпокой, че ще умреш. Ако престанеш да се безпокоиш, няма да умреш, ако се безпокоиш, ще умреш. Ако не се успокоиш, ще идеш да викаш някой лекар, да те лекува и непременно ще умреш. Досега все лекари сте викали. Лекарите са сторили много добрини на хората, но кой лекар е възкресил някого?
Най-после лекарите казват: „Не можем.“ Ще кажеш в себе си: „Никакъв лекар не ми трябва.
Каквото Господ даде! “ Сега знаете ли как трябва да го кажете? Ти казваш: каквото Господ даде, но казваш: каквото аз казвам. Не, не каквото ти кажеш. Защо толкоз сте страхливи от болестите?
към втори вариант >>
Каквото Господ даде!
(втори вариант)
Ако престанеш да се безпокоиш, няма да умреш, ако се безпокоиш, ще умреш. Ако не се успокоиш, ще идеш да викаш някой лекар, да те лекува и непременно ще умреш. Досега все лекари сте викали. Лекарите са сторили много добрини на хората, но кой лекар е възкресил някого? Най-после лекарите казват: „Не можем.“ Ще кажеш в себе си: „Никакъв лекар не ми трябва.
Каквото Господ даде!
“ Сега знаете ли как трябва да го кажете? Ти казваш: каквото Господ даде, но казваш: каквото аз казвам. Не, не каквото ти кажеш. Защо толкоз сте страхливи от болестите? Болестта това е един хамамджия[2], теляк, ще те поразтрие малко с вода, ще ти разтрие кирта.
към втори вариант >>
“ Сега знаете ли как трябва да го кажете?
(втори вариант)
Ако не се успокоиш, ще идеш да викаш някой лекар, да те лекува и непременно ще умреш. Досега все лекари сте викали. Лекарите са сторили много добрини на хората, но кой лекар е възкресил някого? Най-после лекарите казват: „Не можем.“ Ще кажеш в себе си: „Никакъв лекар не ми трябва. Каквото Господ даде!
“ Сега знаете ли как трябва да го кажете?
Ти казваш: каквото Господ даде, но казваш: каквото аз казвам. Не, не каквото ти кажеш. Защо толкоз сте страхливи от болестите? Болестта това е един хамамджия[2], теляк, ще те поразтрие малко с вода, ще ти разтрие кирта. Само не трябва дълго време да те трие, кожата ще ти протрие.
към втори вариант >>
Ти казваш: каквото Господ даде, но казваш: каквото аз казвам.
(втори вариант)
Досега все лекари сте викали. Лекарите са сторили много добрини на хората, но кой лекар е възкресил някого? Най-после лекарите казват: „Не можем.“ Ще кажеш в себе си: „Никакъв лекар не ми трябва. Каквото Господ даде! “ Сега знаете ли как трябва да го кажете?
Ти казваш: каквото Господ даде, но казваш: каквото аз казвам.
Не, не каквото ти кажеш. Защо толкоз сте страхливи от болестите? Болестта това е един хамамджия[2], теляк, ще те поразтрие малко с вода, ще ти разтрие кирта. Само не трябва дълго време да те трие, кожата ще ти протрие. Ако я оставиш дълго време да те трие, опасно е.
към втори вариант >>
Не, не каквото ти кажеш.
(втори вариант)
Лекарите са сторили много добрини на хората, но кой лекар е възкресил някого? Най-после лекарите казват: „Не можем.“ Ще кажеш в себе си: „Никакъв лекар не ми трябва. Каквото Господ даде! “ Сега знаете ли как трябва да го кажете? Ти казваш: каквото Господ даде, но казваш: каквото аз казвам.
Не, не каквото ти кажеш.
Защо толкоз сте страхливи от болестите? Болестта това е един хамамджия[2], теляк, ще те поразтрие малко с вода, ще ти разтрие кирта. Само не трябва дълго време да те трие, кожата ще ти протрие. Ако я оставиш дълго време да те трие, опасно е.
към втори вариант >>
Защо толкоз сте страхливи от болестите?
(втори вариант)
Най-после лекарите казват: „Не можем.“ Ще кажеш в себе си: „Никакъв лекар не ми трябва. Каквото Господ даде! “ Сега знаете ли как трябва да го кажете? Ти казваш: каквото Господ даде, но казваш: каквото аз казвам. Не, не каквото ти кажеш.
Защо толкоз сте страхливи от болестите?
Болестта това е един хамамджия[2], теляк, ще те поразтрие малко с вода, ще ти разтрие кирта. Само не трябва дълго време да те трие, кожата ще ти протрие. Ако я оставиш дълго време да те трие, опасно е.
към втори вариант >>
Болестта това е един хамамджия[2], теляк, ще те поразтрие малко с вода, ще ти разтрие кирта.
(втори вариант)
Каквото Господ даде! “ Сега знаете ли как трябва да го кажете? Ти казваш: каквото Господ даде, но казваш: каквото аз казвам. Не, не каквото ти кажеш. Защо толкоз сте страхливи от болестите?
Болестта това е един хамамджия[2], теляк, ще те поразтрие малко с вода, ще ти разтрие кирта.
Само не трябва дълго време да те трие, кожата ще ти протрие. Ако я оставиш дълго време да те трие, опасно е.
към втори вариант >>
Само не трябва дълго време да те трие, кожата ще ти протрие.
(втори вариант)
“ Сега знаете ли как трябва да го кажете? Ти казваш: каквото Господ даде, но казваш: каквото аз казвам. Не, не каквото ти кажеш. Защо толкоз сте страхливи от болестите? Болестта това е един хамамджия[2], теляк, ще те поразтрие малко с вода, ще ти разтрие кирта.
Само не трябва дълго време да те трие, кожата ще ти протрие.
Ако я оставиш дълго време да те трие, опасно е.
към втори вариант >>
Ако я оставиш дълго време да те трие, опасно е.
(втори вариант)
Ти казваш: каквото Господ даде, но казваш: каквото аз казвам. Не, не каквото ти кажеш. Защо толкоз сте страхливи от болестите? Болестта това е един хамамджия[2], теляк, ще те поразтрие малко с вода, ще ти разтрие кирта. Само не трябва дълго време да те трие, кожата ще ти протрие.
Ако я оставиш дълго време да те трие, опасно е.
към втори вариант >>
Болестта е едно състояние, което съществува, и сега лекува хората.
(втори вариант)
Болестта е едно състояние, което съществува, и сега лекува хората.
Всичките хора стават болни по единствената причина, че се образува у тях чрезмерна твърдост и при това най-голямо зло болестта иде, като едно нововъведение вътре, да се смекчи. Значи човек като боледува, става много мек. Първоначално бил много груб, опак, нищо не може да се яви насреща му. След като поболедува, ще стане сухичък, много любезен, говори мекичко, сладичко. Казват: „Горкият, какъв беше.
към втори вариант >>
Всичките хора стават болни по единствената причина, че се образува у тях чрезмерна твърдост и при това най-голямо зло болестта иде, като едно нововъведение вътре, да се смекчи.
(втори вариант)
Болестта е едно състояние, което съществува, и сега лекува хората.
Всичките хора стават болни по единствената причина, че се образува у тях чрезмерна твърдост и при това най-голямо зло болестта иде, като едно нововъведение вътре, да се смекчи.
Значи човек като боледува, става много мек. Първоначално бил много груб, опак, нищо не може да се яви насреща му. След като поболедува, ще стане сухичък, много любезен, говори мекичко, сладичко. Казват: „Горкият, какъв беше. Пълен човек беше.“ Пълен човек беше, ама се караше.
към втори вариант >>
Значи човек като боледува, става много мек.
(втори вариант)
Болестта е едно състояние, което съществува, и сега лекува хората. Всичките хора стават болни по единствената причина, че се образува у тях чрезмерна твърдост и при това най-голямо зло болестта иде, като едно нововъведение вътре, да се смекчи.
Значи човек като боледува, става много мек.
Първоначално бил много груб, опак, нищо не може да се яви насреща му. След като поболедува, ще стане сухичък, много любезен, говори мекичко, сладичко. Казват: „Горкият, какъв беше. Пълен човек беше.“ Пълен човек беше, ама се караше. Сега стана сухичък, но сладко говори.
към втори вариант >>
Първоначално бил много груб, опак, нищо не може да се яви насреща му.
(втори вариант)
Болестта е едно състояние, което съществува, и сега лекува хората. Всичките хора стават болни по единствената причина, че се образува у тях чрезмерна твърдост и при това най-голямо зло болестта иде, като едно нововъведение вътре, да се смекчи. Значи човек като боледува, става много мек.
Първоначално бил много груб, опак, нищо не може да се яви насреща му.
След като поболедува, ще стане сухичък, много любезен, говори мекичко, сладичко. Казват: „Горкият, какъв беше. Пълен човек беше.“ Пълен човек беше, ама се караше. Сега стана сухичък, но сладко говори. Не харесвам нито едното, нито другото.
към втори вариант >>
2.
Бъдещото верую на човечеството
,
СБ
, София, 1.9.1933г.,
Мнозина се спъват от мисълта, че са стари, че нищо вече не могат да направят.
Ако не можете да използвате сегашните условия, които ви се дават, как ще използвате бъдещите? Ако не можете да научите урока, който учителят днес ви е преподал, как ще научите утрешния? Да отлагате нещата за бъдещето, това е една от опасните страни на теорията за прераждането. Аз не съм против тази теория, но казвам: всеки живот има своя определена програма, която трябва да се изпълни. Всеки трябва да използва и да реши задачите на сегашния си живот и за бъдещето да не мисли.
Мнозина се спъват от мисълта, че са стари, че нищо вече не могат да направят.
Колко сте годишни? Ония, които мислят, че са стари, едва са на 40–45 години.
към беседата >>
И когато Христос казва: „Аз съм Пътят, Истината и Животът“, Той разбира, именно, тия четири елемента – да се храниш със Свещения хляб, без да се колебаеш, дали си в пътя, или не.
Същото се отнася и за вас: спрете ли някъде, ще се спънете в развитието си. За пример, вие уповавате на нещо, вървите в един път, но идва някой и ви казва: „Пътят, по който вървите, не е прав“. – Трябва ли да вярвате? Вие трябва да кажете: „Понеже ям Свещения хляб, аз вървя в правия път и никакво съмнение нямам в това“. Следователно, човек не може да върви в пътя на Истината, ако не яде от Свещения хляб, не пие Свещената вода, не диша Свещения въздух и не възприема Свещената светлина.
И когато Христос казва: „Аз съм Пътят, Истината и Животът“, Той разбира, именно, тия четири елемента – да се храниш със Свещения хляб, без да се колебаеш, дали си в пътя, или не.
Като приемаш всеки ден Свещения хляб, т.е. тялото Христово, трябва да знаеш, че си в пътя. Като пиеш Свещената вода, като дишаш Свещения въздух, като приемаш Свещената светлина на изгряващото слънце, ти трябва да благодариш всеки момент, че си в правия път. Това е първото положение, което човек изпитва на физическия свят. Второто положение е по-високо.
към беседата >>
Колко сте годишни?
Ако не можете да научите урока, който учителят днес ви е преподал, как ще научите утрешния? Да отлагате нещата за бъдещето, това е една от опасните страни на теорията за прераждането. Аз не съм против тази теория, но казвам: всеки живот има своя определена програма, която трябва да се изпълни. Всеки трябва да използва и да реши задачите на сегашния си живот и за бъдещето да не мисли. Мнозина се спъват от мисълта, че са стари, че нищо вече не могат да направят.
Колко сте годишни?
Ония, които мислят, че са стари, едва са на 40–45 години.
към беседата >>
Като приемаш всеки ден Свещения хляб, т.е.
За пример, вие уповавате на нещо, вървите в един път, но идва някой и ви казва: „Пътят, по който вървите, не е прав“. – Трябва ли да вярвате? Вие трябва да кажете: „Понеже ям Свещения хляб, аз вървя в правия път и никакво съмнение нямам в това“. Следователно, човек не може да върви в пътя на Истината, ако не яде от Свещения хляб, не пие Свещената вода, не диша Свещения въздух и не възприема Свещената светлина. И когато Христос казва: „Аз съм Пътят, Истината и Животът“, Той разбира, именно, тия четири елемента – да се храниш със Свещения хляб, без да се колебаеш, дали си в пътя, или не.
Като приемаш всеки ден Свещения хляб, т.е.
тялото Христово, трябва да знаеш, че си в пътя. Като пиеш Свещената вода, като дишаш Свещения въздух, като приемаш Свещената светлина на изгряващото слънце, ти трябва да благодариш всеки момент, че си в правия път. Това е първото положение, което човек изпитва на физическия свят. Второто положение е по-високо. То прониква всички светове.
към беседата >>
Ония, които мислят, че са стари, едва са на 40–45 години.
Да отлагате нещата за бъдещето, това е една от опасните страни на теорията за прераждането. Аз не съм против тази теория, но казвам: всеки живот има своя определена програма, която трябва да се изпълни. Всеки трябва да използва и да реши задачите на сегашния си живот и за бъдещето да не мисли. Мнозина се спъват от мисълта, че са стари, че нищо вече не могат да направят. Колко сте годишни?
Ония, които мислят, че са стари, едва са на 40–45 години.
към беседата >>
тялото Христово, трябва да знаеш, че си в пътя.
– Трябва ли да вярвате? Вие трябва да кажете: „Понеже ям Свещения хляб, аз вървя в правия път и никакво съмнение нямам в това“. Следователно, човек не може да върви в пътя на Истината, ако не яде от Свещения хляб, не пие Свещената вода, не диша Свещения въздух и не възприема Свещената светлина. И когато Христос казва: „Аз съм Пътят, Истината и Животът“, Той разбира, именно, тия четири елемента – да се храниш със Свещения хляб, без да се колебаеш, дали си в пътя, или не. Като приемаш всеки ден Свещения хляб, т.е.
тялото Христово, трябва да знаеш, че си в пътя.
Като пиеш Свещената вода, като дишаш Свещения въздух, като приемаш Свещената светлина на изгряващото слънце, ти трябва да благодариш всеки момент, че си в правия път. Това е първото положение, което човек изпитва на физическия свят. Второто положение е по-високо. То прониква всички светове. Сега, ще размишлявате върху тези четири елемента, като символи, да видите на какво в живота отговаря всеки от тях.
към беседата >>
Питам: коя е мярката, с която определяте, кой е стар и кой – млад човек?
Питам: коя е мярката, с която определяте, кой е стар и кой – млад човек?
Ако под думата „стар човек“ разбирате инвалид, това е друг въпрос. Но ако под „стар“ разбирате умен човек, с опитности, тогава вие сте на прав път. Щом сте станали по-умни, няма защо да се спъвате, можете да вървите напред. Ако пък сте инвалиди, трябва да знаете причината, защо сте станали такива. Ако кажете, че Господ ви е създал инвалиди, вие не говорите истината.
към беседата >>
Като пиеш Свещената вода, като дишаш Свещения въздух, като приемаш Свещената светлина на изгряващото слънце, ти трябва да благодариш всеки момент, че си в правия път.
Вие трябва да кажете: „Понеже ям Свещения хляб, аз вървя в правия път и никакво съмнение нямам в това“. Следователно, човек не може да върви в пътя на Истината, ако не яде от Свещения хляб, не пие Свещената вода, не диша Свещения въздух и не възприема Свещената светлина. И когато Христос казва: „Аз съм Пътят, Истината и Животът“, Той разбира, именно, тия четири елемента – да се храниш със Свещения хляб, без да се колебаеш, дали си в пътя, или не. Като приемаш всеки ден Свещения хляб, т.е. тялото Христово, трябва да знаеш, че си в пътя.
Като пиеш Свещената вода, като дишаш Свещения въздух, като приемаш Свещената светлина на изгряващото слънце, ти трябва да благодариш всеки момент, че си в правия път.
Това е първото положение, което човек изпитва на физическия свят. Второто положение е по-високо. То прониква всички светове. Сега, ще размишлявате върху тези четири елемента, като символи, да видите на какво в живота отговаря всеки от тях. След това ще влезете в другата реалност на живота, която ще ви донесе онова, което търсите.
към беседата >>
Ако под думата „стар човек“ разбирате инвалид, това е друг въпрос.
Питам: коя е мярката, с която определяте, кой е стар и кой – млад човек?
Ако под думата „стар човек“ разбирате инвалид, това е друг въпрос.
Но ако под „стар“ разбирате умен човек, с опитности, тогава вие сте на прав път. Щом сте станали по-умни, няма защо да се спъвате, можете да вървите напред. Ако пък сте инвалиди, трябва да знаете причината, защо сте станали такива. Ако кажете, че Господ ви е създал инвалиди, вие не говорите истината. Опасно е да мисли човек, че е инвалид, защото ще очаква на хората да го гледат, да се грижат за него.
към беседата >>
Това е първото положение, което човек изпитва на физическия свят.
Следователно, човек не може да върви в пътя на Истината, ако не яде от Свещения хляб, не пие Свещената вода, не диша Свещения въздух и не възприема Свещената светлина. И когато Христос казва: „Аз съм Пътят, Истината и Животът“, Той разбира, именно, тия четири елемента – да се храниш със Свещения хляб, без да се колебаеш, дали си в пътя, или не. Като приемаш всеки ден Свещения хляб, т.е. тялото Христово, трябва да знаеш, че си в пътя. Като пиеш Свещената вода, като дишаш Свещения въздух, като приемаш Свещената светлина на изгряващото слънце, ти трябва да благодариш всеки момент, че си в правия път.
Това е първото положение, което човек изпитва на физическия свят.
Второто положение е по-високо. То прониква всички светове. Сега, ще размишлявате върху тези четири елемента, като символи, да видите на какво в живота отговаря всеки от тях. След това ще влезете в другата реалност на живота, която ще ви донесе онова, което търсите. Вие искате да бъдете щастливи, здрави, богати и т.н.
към беседата >>
Но ако под „стар“ разбирате умен човек, с опитности, тогава вие сте на прав път.
Питам: коя е мярката, с която определяте, кой е стар и кой – млад човек? Ако под думата „стар човек“ разбирате инвалид, това е друг въпрос.
Но ако под „стар“ разбирате умен човек, с опитности, тогава вие сте на прав път.
Щом сте станали по-умни, няма защо да се спъвате, можете да вървите напред. Ако пък сте инвалиди, трябва да знаете причината, защо сте станали такива. Ако кажете, че Господ ви е създал инвалиди, вие не говорите истината. Опасно е да мисли човек, че е инвалид, защото ще очаква на хората да го гледат, да се грижат за него. То е все едно бедният баща да очаква от децата си, като пораснат, да го гледат.
към беседата >>
Второто положение е по-високо.
И когато Христос казва: „Аз съм Пътят, Истината и Животът“, Той разбира, именно, тия четири елемента – да се храниш със Свещения хляб, без да се колебаеш, дали си в пътя, или не. Като приемаш всеки ден Свещения хляб, т.е. тялото Христово, трябва да знаеш, че си в пътя. Като пиеш Свещената вода, като дишаш Свещения въздух, като приемаш Свещената светлина на изгряващото слънце, ти трябва да благодариш всеки момент, че си в правия път. Това е първото положение, което човек изпитва на физическия свят.
Второто положение е по-високо.
То прониква всички светове. Сега, ще размишлявате върху тези четири елемента, като символи, да видите на какво в живота отговаря всеки от тях. След това ще влезете в другата реалност на живота, която ще ви донесе онова, което търсите. Вие искате да бъдете щастливи, здрави, богати и т.н. Обаче, не е необходимо да придобие човек всичко, каквото желае. Защо?
към беседата >>
Щом сте станали по-умни, няма защо да се спъвате, можете да вървите напред.
Питам: коя е мярката, с която определяте, кой е стар и кой – млад човек? Ако под думата „стар човек“ разбирате инвалид, това е друг въпрос. Но ако под „стар“ разбирате умен човек, с опитности, тогава вие сте на прав път.
Щом сте станали по-умни, няма защо да се спъвате, можете да вървите напред.
Ако пък сте инвалиди, трябва да знаете причината, защо сте станали такива. Ако кажете, че Господ ви е създал инвалиди, вие не говорите истината. Опасно е да мисли човек, че е инвалид, защото ще очаква на хората да го гледат, да се грижат за него. То е все едно бедният баща да очаква от децата си, като пораснат, да го гледат. Ако пък няма деца, ще очаква от някой богат чичо, да му остави наследство.
към беседата >>
То прониква всички светове.
Като приемаш всеки ден Свещения хляб, т.е. тялото Христово, трябва да знаеш, че си в пътя. Като пиеш Свещената вода, като дишаш Свещения въздух, като приемаш Свещената светлина на изгряващото слънце, ти трябва да благодариш всеки момент, че си в правия път. Това е първото положение, което човек изпитва на физическия свят. Второто положение е по-високо.
То прониква всички светове.
Сега, ще размишлявате върху тези четири елемента, като символи, да видите на какво в живота отговаря всеки от тях. След това ще влезете в другата реалност на живота, която ще ви донесе онова, което търсите. Вие искате да бъдете щастливи, здрави, богати и т.н. Обаче, не е необходимо да придобие човек всичко, каквото желае. Защо? Защото не всичко е съществено.
към беседата >>
Ако пък сте инвалиди, трябва да знаете причината, защо сте станали такива.
Питам: коя е мярката, с която определяте, кой е стар и кой – млад човек? Ако под думата „стар човек“ разбирате инвалид, това е друг въпрос. Но ако под „стар“ разбирате умен човек, с опитности, тогава вие сте на прав път. Щом сте станали по-умни, няма защо да се спъвате, можете да вървите напред.
Ако пък сте инвалиди, трябва да знаете причината, защо сте станали такива.
Ако кажете, че Господ ви е създал инвалиди, вие не говорите истината. Опасно е да мисли човек, че е инвалид, защото ще очаква на хората да го гледат, да се грижат за него. То е все едно бедният баща да очаква от децата си, като пораснат, да го гледат. Ако пък няма деца, ще очаква от някой богат чичо, да му остави наследство. Да, богатият чичо може да дойде, а може и да не дойде.
към беседата >>
Сега, ще размишлявате върху тези четири елемента, като символи, да видите на какво в живота отговаря всеки от тях.
тялото Христово, трябва да знаеш, че си в пътя. Като пиеш Свещената вода, като дишаш Свещения въздух, като приемаш Свещената светлина на изгряващото слънце, ти трябва да благодариш всеки момент, че си в правия път. Това е първото положение, което човек изпитва на физическия свят. Второто положение е по-високо. То прониква всички светове.
Сега, ще размишлявате върху тези четири елемента, като символи, да видите на какво в живота отговаря всеки от тях.
След това ще влезете в другата реалност на живота, която ще ви донесе онова, което търсите. Вие искате да бъдете щастливи, здрави, богати и т.н. Обаче, не е необходимо да придобие човек всичко, каквото желае. Защо? Защото не всичко е съществено. В този смисъл има неща желателни и съществени, които се отнасят за момента.
към беседата >>
Ако кажете, че Господ ви е създал инвалиди, вие не говорите истината.
Питам: коя е мярката, с която определяте, кой е стар и кой – млад човек? Ако под думата „стар човек“ разбирате инвалид, това е друг въпрос. Но ако под „стар“ разбирате умен човек, с опитности, тогава вие сте на прав път. Щом сте станали по-умни, няма защо да се спъвате, можете да вървите напред. Ако пък сте инвалиди, трябва да знаете причината, защо сте станали такива.
Ако кажете, че Господ ви е създал инвалиди, вие не говорите истината.
Опасно е да мисли човек, че е инвалид, защото ще очаква на хората да го гледат, да се грижат за него. То е все едно бедният баща да очаква от децата си, като пораснат, да го гледат. Ако пък няма деца, ще очаква от някой богат чичо, да му остави наследство. Да, богатият чичо може да дойде, а може и да не дойде. Тогава пък ще очаква на някой лотариен билет, дано оттам спечели нещо.
към беседата >>
След това ще влезете в другата реалност на живота, която ще ви донесе онова, което търсите.
Като пиеш Свещената вода, като дишаш Свещения въздух, като приемаш Свещената светлина на изгряващото слънце, ти трябва да благодариш всеки момент, че си в правия път. Това е първото положение, което човек изпитва на физическия свят. Второто положение е по-високо. То прониква всички светове. Сега, ще размишлявате върху тези четири елемента, като символи, да видите на какво в живота отговаря всеки от тях.
След това ще влезете в другата реалност на живота, която ще ви донесе онова, което търсите.
Вие искате да бъдете щастливи, здрави, богати и т.н. Обаче, не е необходимо да придобие човек всичко, каквото желае. Защо? Защото не всичко е съществено. В този смисъл има неща желателни и съществени, които се отнасят за момента. Има неща желателни и несъществени, които търпят отлагане.
към беседата >>
Опасно е да мисли човек, че е инвалид, защото ще очаква на хората да го гледат, да се грижат за него.
Ако под думата „стар човек“ разбирате инвалид, това е друг въпрос. Но ако под „стар“ разбирате умен човек, с опитности, тогава вие сте на прав път. Щом сте станали по-умни, няма защо да се спъвате, можете да вървите напред. Ако пък сте инвалиди, трябва да знаете причината, защо сте станали такива. Ако кажете, че Господ ви е създал инвалиди, вие не говорите истината.
Опасно е да мисли човек, че е инвалид, защото ще очаква на хората да го гледат, да се грижат за него.
То е все едно бедният баща да очаква от децата си, като пораснат, да го гледат. Ако пък няма деца, ще очаква от някой богат чичо, да му остави наследство. Да, богатият чичо може да дойде, а може и да не дойде. Тогава пък ще очаква на някой лотариен билет, дано оттам спечели нещо. И това рядко се случва: я спечели, я не.
към беседата >>
Вие искате да бъдете щастливи, здрави, богати и т.н.
Това е първото положение, което човек изпитва на физическия свят. Второто положение е по-високо. То прониква всички светове. Сега, ще размишлявате върху тези четири елемента, като символи, да видите на какво в живота отговаря всеки от тях. След това ще влезете в другата реалност на живота, която ще ви донесе онова, което търсите.
Вие искате да бъдете щастливи, здрави, богати и т.н.
Обаче, не е необходимо да придобие човек всичко, каквото желае. Защо? Защото не всичко е съществено. В този смисъл има неща желателни и съществени, които се отнасят за момента. Има неща желателни и несъществени, които търпят отлагане. Аз желая да придобиете онова, което е съществено за вас.
към беседата >>
То е все едно бедният баща да очаква от децата си, като пораснат, да го гледат.
Но ако под „стар“ разбирате умен човек, с опитности, тогава вие сте на прав път. Щом сте станали по-умни, няма защо да се спъвате, можете да вървите напред. Ако пък сте инвалиди, трябва да знаете причината, защо сте станали такива. Ако кажете, че Господ ви е създал инвалиди, вие не говорите истината. Опасно е да мисли човек, че е инвалид, защото ще очаква на хората да го гледат, да се грижат за него.
То е все едно бедният баща да очаква от децата си, като пораснат, да го гледат.
Ако пък няма деца, ще очаква от някой богат чичо, да му остави наследство. Да, богатият чичо може да дойде, а може и да не дойде. Тогава пък ще очаква на някой лотариен билет, дано оттам спечели нещо. И това рядко се случва: я спечели, я не. Може цял живот да взимате участие в лотария и пак нищо да не спечелите.
към беседата >>
Обаче, не е необходимо да придобие човек всичко, каквото желае. Защо?
Второто положение е по-високо. То прониква всички светове. Сега, ще размишлявате върху тези четири елемента, като символи, да видите на какво в живота отговаря всеки от тях. След това ще влезете в другата реалност на живота, която ще ви донесе онова, което търсите. Вие искате да бъдете щастливи, здрави, богати и т.н.
Обаче, не е необходимо да придобие човек всичко, каквото желае. Защо?
Защото не всичко е съществено. В този смисъл има неща желателни и съществени, които се отнасят за момента. Има неща желателни и несъществени, които търпят отлагане. Аз желая да придобиете онова, което е съществено за вас. Например, съществени неща за вас са Любовта и Истината.
към беседата >>
Ако пък няма деца, ще очаква от някой богат чичо, да му остави наследство.
Щом сте станали по-умни, няма защо да се спъвате, можете да вървите напред. Ако пък сте инвалиди, трябва да знаете причината, защо сте станали такива. Ако кажете, че Господ ви е създал инвалиди, вие не говорите истината. Опасно е да мисли човек, че е инвалид, защото ще очаква на хората да го гледат, да се грижат за него. То е все едно бедният баща да очаква от децата си, като пораснат, да го гледат.
Ако пък няма деца, ще очаква от някой богат чичо, да му остави наследство.
Да, богатият чичо може да дойде, а може и да не дойде. Тогава пък ще очаква на някой лотариен билет, дано оттам спечели нещо. И това рядко се случва: я спечели, я не. Може цял живот да взимате участие в лотария и пак нищо да не спечелите.
към беседата >>
Защото не всичко е съществено.
То прониква всички светове. Сега, ще размишлявате върху тези четири елемента, като символи, да видите на какво в живота отговаря всеки от тях. След това ще влезете в другата реалност на живота, която ще ви донесе онова, което търсите. Вие искате да бъдете щастливи, здрави, богати и т.н. Обаче, не е необходимо да придобие човек всичко, каквото желае. Защо?
Защото не всичко е съществено.
В този смисъл има неща желателни и съществени, които се отнасят за момента. Има неща желателни и несъществени, които търпят отлагане. Аз желая да придобиете онова, което е съществено за вас. Например, съществени неща за вас са Любовта и Истината. Каквото и да се говори за Любовта, тя е една.
към беседата >>
Да, богатият чичо може да дойде, а може и да не дойде.
Ако пък сте инвалиди, трябва да знаете причината, защо сте станали такива. Ако кажете, че Господ ви е създал инвалиди, вие не говорите истината. Опасно е да мисли човек, че е инвалид, защото ще очаква на хората да го гледат, да се грижат за него. То е все едно бедният баща да очаква от децата си, като пораснат, да го гледат. Ако пък няма деца, ще очаква от някой богат чичо, да му остави наследство.
Да, богатият чичо може да дойде, а може и да не дойде.
Тогава пък ще очаква на някой лотариен билет, дано оттам спечели нещо. И това рядко се случва: я спечели, я не. Може цял живот да взимате участие в лотария и пак нищо да не спечелите.
към беседата >>
В този смисъл има неща желателни и съществени, които се отнасят за момента.
Сега, ще размишлявате върху тези четири елемента, като символи, да видите на какво в живота отговаря всеки от тях. След това ще влезете в другата реалност на живота, която ще ви донесе онова, което търсите. Вие искате да бъдете щастливи, здрави, богати и т.н. Обаче, не е необходимо да придобие човек всичко, каквото желае. Защо? Защото не всичко е съществено.
В този смисъл има неща желателни и съществени, които се отнасят за момента.
Има неща желателни и несъществени, които търпят отлагане. Аз желая да придобиете онова, което е съществено за вас. Например, съществени неща за вас са Любовта и Истината. Каквото и да се говори за Любовта, тя е една. Любовта носи живот; Мъдростта носи знание и светлина; Истината носи свобода.
към беседата >>
Тогава пък ще очаква на някой лотариен билет, дано оттам спечели нещо.
Ако кажете, че Господ ви е създал инвалиди, вие не говорите истината. Опасно е да мисли човек, че е инвалид, защото ще очаква на хората да го гледат, да се грижат за него. То е все едно бедният баща да очаква от децата си, като пораснат, да го гледат. Ако пък няма деца, ще очаква от някой богат чичо, да му остави наследство. Да, богатият чичо може да дойде, а може и да не дойде.
Тогава пък ще очаква на някой лотариен билет, дано оттам спечели нещо.
И това рядко се случва: я спечели, я не. Може цял живот да взимате участие в лотария и пак нищо да не спечелите.
към беседата >>
Има неща желателни и несъществени, които търпят отлагане.
След това ще влезете в другата реалност на живота, която ще ви донесе онова, което търсите. Вие искате да бъдете щастливи, здрави, богати и т.н. Обаче, не е необходимо да придобие човек всичко, каквото желае. Защо? Защото не всичко е съществено. В този смисъл има неща желателни и съществени, които се отнасят за момента.
Има неща желателни и несъществени, които търпят отлагане.
Аз желая да придобиете онова, което е съществено за вас. Например, съществени неща за вас са Любовта и Истината. Каквото и да се говори за Любовта, тя е една. Любовта носи живот; Мъдростта носи знание и светлина; Истината носи свобода. Казвате: „Ние искаме да знаем истината“.
към беседата >>
И това рядко се случва: я спечели, я не.
Опасно е да мисли човек, че е инвалид, защото ще очаква на хората да го гледат, да се грижат за него. То е все едно бедният баща да очаква от децата си, като пораснат, да го гледат. Ако пък няма деца, ще очаква от някой богат чичо, да му остави наследство. Да, богатият чичо може да дойде, а може и да не дойде. Тогава пък ще очаква на някой лотариен билет, дано оттам спечели нещо.
И това рядко се случва: я спечели, я не.
Може цял живот да взимате участие в лотария и пак нищо да не спечелите.
към беседата >>
Аз желая да придобиете онова, което е съществено за вас.
Вие искате да бъдете щастливи, здрави, богати и т.н. Обаче, не е необходимо да придобие човек всичко, каквото желае. Защо? Защото не всичко е съществено. В този смисъл има неща желателни и съществени, които се отнасят за момента. Има неща желателни и несъществени, които търпят отлагане.
Аз желая да придобиете онова, което е съществено за вас.
Например, съществени неща за вас са Любовта и Истината. Каквото и да се говори за Любовта, тя е една. Любовта носи живот; Мъдростта носи знание и светлина; Истината носи свобода. Казвате: „Ние искаме да знаем истината“. – Истината не може да се говори на земята.
към беседата >>
Може цял живот да взимате участие в лотария и пак нищо да не спечелите.
То е все едно бедният баща да очаква от децата си, като пораснат, да го гледат. Ако пък няма деца, ще очаква от някой богат чичо, да му остави наследство. Да, богатият чичо може да дойде, а може и да не дойде. Тогава пък ще очаква на някой лотариен билет, дано оттам спечели нещо. И това рядко се случва: я спечели, я не.
Може цял живот да взимате участие в лотария и пак нищо да не спечелите.
към беседата >>
Например, съществени неща за вас са Любовта и Истината.
Обаче, не е необходимо да придобие човек всичко, каквото желае. Защо? Защото не всичко е съществено. В този смисъл има неща желателни и съществени, които се отнасят за момента. Има неща желателни и несъществени, които търпят отлагане. Аз желая да придобиете онова, което е съществено за вас.
Например, съществени неща за вас са Любовта и Истината.
Каквото и да се говори за Любовта, тя е една. Любовта носи живот; Мъдростта носи знание и светлина; Истината носи свобода. Казвате: „Ние искаме да знаем истината“. – Истината не може да се говори на земята. Тук се изнасят само факти из живота, но не и самата действителност, т.е.
към беседата >>
Ето как стои въпросът: ако е за лотариен билет, вие имате вече такъв, носите го още със слизането си на земята.
Ето как стои въпросът: ако е за лотариен билет, вие имате вече такъв, носите го още със слизането си на земята.
Кой е този лотариен билет? – Животът. Този лотариен билет е пълен с възможности за постигане на вашите идеали. Какво повече ви трябва? Този лотариен билет има ред правила и закони, които трябва да съблюдавате.
към беседата >>
Каквото и да се говори за Любовта, тя е една.
Защото не всичко е съществено. В този смисъл има неща желателни и съществени, които се отнасят за момента. Има неща желателни и несъществени, които търпят отлагане. Аз желая да придобиете онова, което е съществено за вас. Например, съществени неща за вас са Любовта и Истината.
Каквото и да се говори за Любовта, тя е една.
Любовта носи живот; Мъдростта носи знание и светлина; Истината носи свобода. Казвате: „Ние искаме да знаем истината“. – Истината не може да се говори на земята. Тук се изнасят само факти из живота, но не и самата действителност, т.е. не самата истина.
към беседата >>
Кой е този лотариен билет?
Ето как стои въпросът: ако е за лотариен билет, вие имате вече такъв, носите го още със слизането си на земята.
Кой е този лотариен билет?
– Животът. Този лотариен билет е пълен с възможности за постигане на вашите идеали. Какво повече ви трябва? Този лотариен билет има ред правила и закони, които трябва да съблюдавате. Ако навреме ядете живия хляб, лотарийният ви билет винаги ще печели.
към беседата >>
Любовта носи живот; Мъдростта носи знание и светлина; Истината носи свобода.
В този смисъл има неща желателни и съществени, които се отнасят за момента. Има неща желателни и несъществени, които търпят отлагане. Аз желая да придобиете онова, което е съществено за вас. Например, съществени неща за вас са Любовта и Истината. Каквото и да се говори за Любовта, тя е една.
Любовта носи живот; Мъдростта носи знание и светлина; Истината носи свобода.
Казвате: „Ние искаме да знаем истината“. – Истината не може да се говори на земята. Тук се изнасят само факти из живота, но не и самата действителност, т.е. не самата истина. За пример, казвам: действителността има две страни – светла и тъмна, сладка и горчива.
към беседата >>
– Животът.
Ето как стои въпросът: ако е за лотариен билет, вие имате вече такъв, носите го още със слизането си на земята. Кой е този лотариен билет?
– Животът.
Този лотариен билет е пълен с възможности за постигане на вашите идеали. Какво повече ви трябва? Този лотариен билет има ред правила и закони, които трябва да съблюдавате. Ако навреме ядете живия хляб, лотарийният ви билет винаги ще печели. Здравият човек спазва правилата и законите на лотарийния билет, но болният – не може.
към беседата >>
Казвате: „Ние искаме да знаем истината“.
Има неща желателни и несъществени, които търпят отлагане. Аз желая да придобиете онова, което е съществено за вас. Например, съществени неща за вас са Любовта и Истината. Каквото и да се говори за Любовта, тя е една. Любовта носи живот; Мъдростта носи знание и светлина; Истината носи свобода.
Казвате: „Ние искаме да знаем истината“.
– Истината не може да се говори на земята. Тук се изнасят само факти из живота, но не и самата действителност, т.е. не самата истина. За пример, казвам: действителността има две страни – светла и тъмна, сладка и горчива. Това са факти, които се отнасят до действителността, но не представляват още самата действителност.
към беседата >>
Този лотариен билет е пълен с възможности за постигане на вашите идеали.
Ето как стои въпросът: ако е за лотариен билет, вие имате вече такъв, носите го още със слизането си на земята. Кой е този лотариен билет? – Животът.
Този лотариен билет е пълен с възможности за постигане на вашите идеали.
Какво повече ви трябва? Този лотариен билет има ред правила и закони, които трябва да съблюдавате. Ако навреме ядете живия хляб, лотарийният ви билет винаги ще печели. Здравият човек спазва правилата и законите на лотарийния билет, но болният – не може. Кого повече обичате: болния или здравия?
към беседата >>
– Истината не може да се говори на земята.
Аз желая да придобиете онова, което е съществено за вас. Например, съществени неща за вас са Любовта и Истината. Каквото и да се говори за Любовта, тя е една. Любовта носи живот; Мъдростта носи знание и светлина; Истината носи свобода. Казвате: „Ние искаме да знаем истината“.
– Истината не може да се говори на земята.
Тук се изнасят само факти из живота, но не и самата действителност, т.е. не самата истина. За пример, казвам: действителността има две страни – светла и тъмна, сладка и горчива. Това са факти, които се отнасят до действителността, но не представляват още самата действителност. Казвате на някого: „Ти не си умен човек“.
към беседата >>
Какво повече ви трябва?
Ето как стои въпросът: ако е за лотариен билет, вие имате вече такъв, носите го още със слизането си на земята. Кой е този лотариен билет? – Животът. Този лотариен билет е пълен с възможности за постигане на вашите идеали.
Какво повече ви трябва?
Този лотариен билет има ред правила и закони, които трябва да съблюдавате. Ако навреме ядете живия хляб, лотарийният ви билет винаги ще печели. Здравият човек спазва правилата и законите на лотарийния билет, но болният – не може. Кого повече обичате: болния или здравия? Кой е болен и кой здрав човек?
към беседата >>
Тук се изнасят само факти из живота, но не и самата действителност, т.е.
Например, съществени неща за вас са Любовта и Истината. Каквото и да се говори за Любовта, тя е една. Любовта носи живот; Мъдростта носи знание и светлина; Истината носи свобода. Казвате: „Ние искаме да знаем истината“. – Истината не може да се говори на земята.
Тук се изнасят само факти из живота, но не и самата действителност, т.е.
не самата истина. За пример, казвам: действителността има две страни – светла и тъмна, сладка и горчива. Това са факти, които се отнасят до действителността, но не представляват още самата действителност. Казвате на някого: „Ти не си умен човек“. – Това е факт само, но не и действителност.
към беседата >>
Този лотариен билет има ред правила и закони, които трябва да съблюдавате.
Ето как стои въпросът: ако е за лотариен билет, вие имате вече такъв, носите го още със слизането си на земята. Кой е този лотариен билет? – Животът. Този лотариен билет е пълен с възможности за постигане на вашите идеали. Какво повече ви трябва?
Този лотариен билет има ред правила и закони, които трябва да съблюдавате.
Ако навреме ядете живия хляб, лотарийният ви билет винаги ще печели. Здравият човек спазва правилата и законите на лотарийния билет, но болният – не може. Кого повече обичате: болния или здравия? Кой е болен и кой здрав човек? Има здрави хора, които, всъщност, са болни.
към беседата >>
не самата истина.
Каквото и да се говори за Любовта, тя е една. Любовта носи живот; Мъдростта носи знание и светлина; Истината носи свобода. Казвате: „Ние искаме да знаем истината“. – Истината не може да се говори на земята. Тук се изнасят само факти из живота, но не и самата действителност, т.е.
не самата истина.
За пример, казвам: действителността има две страни – светла и тъмна, сладка и горчива. Това са факти, които се отнасят до действителността, но не представляват още самата действителност. Казвате на някого: „Ти не си умен човек“. – Това е факт само, но не и действителност. Истината може да се каже само на заробения, като развържеш оковите му; истината може да се каже само на гладния, като го нахраниш; истината може да се каже на жадния, като го напоиш; на задушаващия се, като го изнесеш на чист въздух; на заблудения в тъмна нощ, като му осветиш пътя.
към беседата >>
Ако навреме ядете живия хляб, лотарийният ви билет винаги ще печели.
Кой е този лотариен билет? – Животът. Този лотариен билет е пълен с възможности за постигане на вашите идеали. Какво повече ви трябва? Този лотариен билет има ред правила и закони, които трябва да съблюдавате.
Ако навреме ядете живия хляб, лотарийният ви билет винаги ще печели.
Здравият човек спазва правилата и законите на лотарийния билет, но болният – не може. Кого повече обичате: болния или здравия? Кой е болен и кой здрав човек? Има здрави хора, които, всъщност, са болни. Има болни хора, които, всъщност, са здрави.
към беседата >>
За пример, казвам: действителността има две страни – светла и тъмна, сладка и горчива.
Любовта носи живот; Мъдростта носи знание и светлина; Истината носи свобода. Казвате: „Ние искаме да знаем истината“. – Истината не може да се говори на земята. Тук се изнасят само факти из живота, но не и самата действителност, т.е. не самата истина.
За пример, казвам: действителността има две страни – светла и тъмна, сладка и горчива.
Това са факти, които се отнасят до действителността, но не представляват още самата действителност. Казвате на някого: „Ти не си умен човек“. – Това е факт само, но не и действителност. Истината може да се каже само на заробения, като развържеш оковите му; истината може да се каже само на гладния, като го нахраниш; истината може да се каже на жадния, като го напоиш; на задушаващия се, като го изнесеш на чист въздух; на заблудения в тъмна нощ, като му осветиш пътя. Значи, истината показва пътя, по който трябва да вървите; тя освобождава от ограничителните условия.
към беседата >>
Здравият човек спазва правилата и законите на лотарийния билет, но болният – не може.
– Животът. Този лотариен билет е пълен с възможности за постигане на вашите идеали. Какво повече ви трябва? Този лотариен билет има ред правила и закони, които трябва да съблюдавате. Ако навреме ядете живия хляб, лотарийният ви билет винаги ще печели.
Здравият човек спазва правилата и законите на лотарийния билет, но болният – не може.
Кого повече обичате: болния или здравия? Кой е болен и кой здрав човек? Има здрави хора, които, всъщност, са болни. Има болни хора, които, всъщност, са здрави. Някога можете да обичате и болните хора.
към беседата >>
Това са факти, които се отнасят до действителността, но не представляват още самата действителност.
Казвате: „Ние искаме да знаем истината“. – Истината не може да се говори на земята. Тук се изнасят само факти из живота, но не и самата действителност, т.е. не самата истина. За пример, казвам: действителността има две страни – светла и тъмна, сладка и горчива.
Това са факти, които се отнасят до действителността, но не представляват още самата действителност.
Казвате на някого: „Ти не си умен човек“. – Това е факт само, но не и действителност. Истината може да се каже само на заробения, като развържеш оковите му; истината може да се каже само на гладния, като го нахраниш; истината може да се каже на жадния, като го напоиш; на задушаващия се, като го изнесеш на чист въздух; на заблудения в тъмна нощ, като му осветиш пътя. Значи, истината показва пътя, по който трябва да вървите; тя освобождава от ограничителните условия. Всички хора очакват, като отидат на онзи свят, да ги посрещнат с музика и песни, с венци.
към беседата >>
Кого повече обичате: болния или здравия?
Този лотариен билет е пълен с възможности за постигане на вашите идеали. Какво повече ви трябва? Този лотариен билет има ред правила и закони, които трябва да съблюдавате. Ако навреме ядете живия хляб, лотарийният ви билет винаги ще печели. Здравият човек спазва правилата и законите на лотарийния билет, но болният – не може.
Кого повече обичате: болния или здравия?
Кой е болен и кой здрав човек? Има здрави хора, които, всъщност, са болни. Има болни хора, които, всъщност, са здрави. Някога можете да обичате и болните хора. Щом ги обичате, те са здрави-болни.
към беседата >>
Казвате на някого: „Ти не си умен човек“.
– Истината не може да се говори на земята. Тук се изнасят само факти из живота, но не и самата действителност, т.е. не самата истина. За пример, казвам: действителността има две страни – светла и тъмна, сладка и горчива. Това са факти, които се отнасят до действителността, но не представляват още самата действителност.
Казвате на някого: „Ти не си умен човек“.
– Това е факт само, но не и действителност. Истината може да се каже само на заробения, като развържеш оковите му; истината може да се каже само на гладния, като го нахраниш; истината може да се каже на жадния, като го напоиш; на задушаващия се, като го изнесеш на чист въздух; на заблудения в тъмна нощ, като му осветиш пътя. Значи, истината показва пътя, по който трябва да вървите; тя освобождава от ограничителните условия. Всички хора очакват, като отидат на онзи свят, да ги посрещнат с музика и песни, с венци. Едно е вярно, че всички ще заминете за онзи свят, но как ще ви посрещнат там, това е друг въпрос.
към беседата >>
Кой е болен и кой здрав човек?
Какво повече ви трябва? Този лотариен билет има ред правила и закони, които трябва да съблюдавате. Ако навреме ядете живия хляб, лотарийният ви билет винаги ще печели. Здравият човек спазва правилата и законите на лотарийния билет, но болният – не може. Кого повече обичате: болния или здравия?
Кой е болен и кой здрав човек?
Има здрави хора, които, всъщност, са болни. Има болни хора, които, всъщност, са здрави. Някога можете да обичате и болните хора. Щом ги обичате, те са здрави-болни. В този смисъл, здравият всякога може да бъде обичан, но болният не може всякога да бъде обичан.
към беседата >>
– Това е факт само, но не и действителност.
Тук се изнасят само факти из живота, но не и самата действителност, т.е. не самата истина. За пример, казвам: действителността има две страни – светла и тъмна, сладка и горчива. Това са факти, които се отнасят до действителността, но не представляват още самата действителност. Казвате на някого: „Ти не си умен човек“.
– Това е факт само, но не и действителност.
Истината може да се каже само на заробения, като развържеш оковите му; истината може да се каже само на гладния, като го нахраниш; истината може да се каже на жадния, като го напоиш; на задушаващия се, като го изнесеш на чист въздух; на заблудения в тъмна нощ, като му осветиш пътя. Значи, истината показва пътя, по който трябва да вървите; тя освобождава от ограничителните условия. Всички хора очакват, като отидат на онзи свят, да ги посрещнат с музика и песни, с венци. Едно е вярно, че всички ще заминете за онзи свят, но как ще ви посрещнат там, това е друг въпрос. Как ще се явите пред лицето на вашия Баща?
към беседата >>
Има здрави хора, които, всъщност, са болни.
Този лотариен билет има ред правила и закони, които трябва да съблюдавате. Ако навреме ядете живия хляб, лотарийният ви билет винаги ще печели. Здравият човек спазва правилата и законите на лотарийния билет, но болният – не може. Кого повече обичате: болния или здравия? Кой е болен и кой здрав човек?
Има здрави хора, които, всъщност, са болни.
Има болни хора, които, всъщност, са здрави. Някога можете да обичате и болните хора. Щом ги обичате, те са здрави-болни. В този смисъл, здравият всякога може да бъде обичан, но болният не може всякога да бъде обичан. Здравият човек е доволен, но кога?
към беседата >>
Истината може да се каже само на заробения, като развържеш оковите му; истината може да се каже само на гладния, като го нахраниш; истината може да се каже на жадния, като го напоиш; на задушаващия се, като го изнесеш на чист въздух; на заблудения в тъмна нощ, като му осветиш пътя.
не самата истина. За пример, казвам: действителността има две страни – светла и тъмна, сладка и горчива. Това са факти, които се отнасят до действителността, но не представляват още самата действителност. Казвате на някого: „Ти не си умен човек“. – Това е факт само, но не и действителност.
Истината може да се каже само на заробения, като развържеш оковите му; истината може да се каже само на гладния, като го нахраниш; истината може да се каже на жадния, като го напоиш; на задушаващия се, като го изнесеш на чист въздух; на заблудения в тъмна нощ, като му осветиш пътя.
Значи, истината показва пътя, по който трябва да вървите; тя освобождава от ограничителните условия. Всички хора очакват, като отидат на онзи свят, да ги посрещнат с музика и песни, с венци. Едно е вярно, че всички ще заминете за онзи свят, но как ще ви посрещнат там, това е друг въпрос. Как ще се явите пред лицето на вашия Баща? Какъв отчет ще дадете?
към беседата >>
Има болни хора, които, всъщност, са здрави.
Ако навреме ядете живия хляб, лотарийният ви билет винаги ще печели. Здравият човек спазва правилата и законите на лотарийния билет, но болният – не може. Кого повече обичате: болния или здравия? Кой е болен и кой здрав човек? Има здрави хора, които, всъщност, са болни.
Има болни хора, които, всъщност, са здрави.
Някога можете да обичате и болните хора. Щом ги обичате, те са здрави-болни. В този смисъл, здравият всякога може да бъде обичан, но болният не може всякога да бъде обичан. Здравият човек е доволен, но кога? Само след като се наяде.
към беседата >>
Значи, истината показва пътя, по който трябва да вървите; тя освобождава от ограничителните условия.
За пример, казвам: действителността има две страни – светла и тъмна, сладка и горчива. Това са факти, които се отнасят до действителността, но не представляват още самата действителност. Казвате на някого: „Ти не си умен човек“. – Това е факт само, но не и действителност. Истината може да се каже само на заробения, като развържеш оковите му; истината може да се каже само на гладния, като го нахраниш; истината може да се каже на жадния, като го напоиш; на задушаващия се, като го изнесеш на чист въздух; на заблудения в тъмна нощ, като му осветиш пътя.
Значи, истината показва пътя, по който трябва да вървите; тя освобождава от ограничителните условия.
Всички хора очакват, като отидат на онзи свят, да ги посрещнат с музика и песни, с венци. Едно е вярно, че всички ще заминете за онзи свят, но как ще ви посрещнат там, това е друг въпрос. Как ще се явите пред лицето на вашия Баща? Какъв отчет ще дадете?
към беседата >>
Някога можете да обичате и болните хора.
Здравият човек спазва правилата и законите на лотарийния билет, но болният – не може. Кого повече обичате: болния или здравия? Кой е болен и кой здрав човек? Има здрави хора, които, всъщност, са болни. Има болни хора, които, всъщност, са здрави.
Някога можете да обичате и болните хора.
Щом ги обичате, те са здрави-болни. В този смисъл, здравият всякога може да бъде обичан, но болният не може всякога да бъде обичан. Здравият човек е доволен, но кога? Само след като се наяде. Докато още не е ял хляб, той не е доволен.
към беседата >>
Всички хора очакват, като отидат на онзи свят, да ги посрещнат с музика и песни, с венци.
Това са факти, които се отнасят до действителността, но не представляват още самата действителност. Казвате на някого: „Ти не си умен човек“. – Това е факт само, но не и действителност. Истината може да се каже само на заробения, като развържеш оковите му; истината може да се каже само на гладния, като го нахраниш; истината може да се каже на жадния, като го напоиш; на задушаващия се, като го изнесеш на чист въздух; на заблудения в тъмна нощ, като му осветиш пътя. Значи, истината показва пътя, по който трябва да вървите; тя освобождава от ограничителните условия.
Всички хора очакват, като отидат на онзи свят, да ги посрещнат с музика и песни, с венци.
Едно е вярно, че всички ще заминете за онзи свят, но как ще ви посрещнат там, това е друг въпрос. Как ще се явите пред лицето на вашия Баща? Какъв отчет ще дадете?
към беседата >>
Щом ги обичате, те са здрави-болни.
Кого повече обичате: болния или здравия? Кой е болен и кой здрав човек? Има здрави хора, които, всъщност, са болни. Има болни хора, които, всъщност, са здрави. Някога можете да обичате и болните хора.
Щом ги обичате, те са здрави-болни.
В този смисъл, здравият всякога може да бъде обичан, но болният не може всякога да бъде обичан. Здравият човек е доволен, но кога? Само след като се наяде. Докато още не е ял хляб, той не е доволен. Той е доволен от знанието, което има, но не и от своето невежество.
към беседата >>
Едно е вярно, че всички ще заминете за онзи свят, но как ще ви посрещнат там, това е друг въпрос.
Казвате на някого: „Ти не си умен човек“. – Това е факт само, но не и действителност. Истината може да се каже само на заробения, като развържеш оковите му; истината може да се каже само на гладния, като го нахраниш; истината може да се каже на жадния, като го напоиш; на задушаващия се, като го изнесеш на чист въздух; на заблудения в тъмна нощ, като му осветиш пътя. Значи, истината показва пътя, по който трябва да вървите; тя освобождава от ограничителните условия. Всички хора очакват, като отидат на онзи свят, да ги посрещнат с музика и песни, с венци.
Едно е вярно, че всички ще заминете за онзи свят, но как ще ви посрещнат там, това е друг въпрос.
Как ще се явите пред лицето на вашия Баща? Какъв отчет ще дадете?
към беседата >>
Има една красива страна в четенето на Словото.
Има една красива страна в четенето на Словото.
Тя се заключава в разбирането му. В разбирането на нещата има разнообразие, а в неразбирането – еднообразие. Човек може да гледа на света по няколко начина: първо, той може да гледа на света през една малка дупчица; второ, той може да гледа на света през прозорците на своята къща; трето, той може да гледа на света вън от своята къща, и най-после, той може да гледа на света от високо, отгоре. Следователно, четири начина има за разбиране на Словото. Ето защо, вие трябва да различавате вътрешното схващане и разбиране на Словото от външното разбиране, т.е.
към беседата >>
В този смисъл, здравият всякога може да бъде обичан, но болният не може всякога да бъде обичан.
Кой е болен и кой здрав човек? Има здрави хора, които, всъщност, са болни. Има болни хора, които, всъщност, са здрави. Някога можете да обичате и болните хора. Щом ги обичате, те са здрави-болни.
В този смисъл, здравият всякога може да бъде обичан, но болният не може всякога да бъде обичан.
Здравият човек е доволен, но кога? Само след като се наяде. Докато още не е ял хляб, той не е доволен. Той е доволен от знанието, което има, но не и от своето невежество. Обаче знанието идва от Словото.
към беседата >>
Как ще се явите пред лицето на вашия Баща?
– Това е факт само, но не и действителност. Истината може да се каже само на заробения, като развържеш оковите му; истината може да се каже само на гладния, като го нахраниш; истината може да се каже на жадния, като го напоиш; на задушаващия се, като го изнесеш на чист въздух; на заблудения в тъмна нощ, като му осветиш пътя. Значи, истината показва пътя, по който трябва да вървите; тя освобождава от ограничителните условия. Всички хора очакват, като отидат на онзи свят, да ги посрещнат с музика и песни, с венци. Едно е вярно, че всички ще заминете за онзи свят, но как ще ви посрещнат там, това е друг въпрос.
Как ще се явите пред лицето на вашия Баща?
Какъв отчет ще дадете?
към беседата >>
Тя се заключава в разбирането му.
Има една красива страна в четенето на Словото.
Тя се заключава в разбирането му.
В разбирането на нещата има разнообразие, а в неразбирането – еднообразие. Човек може да гледа на света по няколко начина: първо, той може да гледа на света през една малка дупчица; второ, той може да гледа на света през прозорците на своята къща; трето, той може да гледа на света вън от своята къща, и най-после, той може да гледа на света от високо, отгоре. Следователно, четири начина има за разбиране на Словото. Ето защо, вие трябва да различавате вътрешното схващане и разбиране на Словото от външното разбиране, т.е. от разбирането по буква.
към беседата >>
Здравият човек е доволен, но кога?
Има здрави хора, които, всъщност, са болни. Има болни хора, които, всъщност, са здрави. Някога можете да обичате и болните хора. Щом ги обичате, те са здрави-болни. В този смисъл, здравият всякога може да бъде обичан, но болният не може всякога да бъде обичан.
Здравият човек е доволен, но кога?
Само след като се наяде. Докато още не е ял хляб, той не е доволен. Той е доволен от знанието, което има, но не и от своето невежество. Обаче знанието идва от Словото. При това само здравият има знания и може да знае нещо.
към беседата >>
Какъв отчет ще дадете?
Истината може да се каже само на заробения, като развържеш оковите му; истината може да се каже само на гладния, като го нахраниш; истината може да се каже на жадния, като го напоиш; на задушаващия се, като го изнесеш на чист въздух; на заблудения в тъмна нощ, като му осветиш пътя. Значи, истината показва пътя, по който трябва да вървите; тя освобождава от ограничителните условия. Всички хора очакват, като отидат на онзи свят, да ги посрещнат с музика и песни, с венци. Едно е вярно, че всички ще заминете за онзи свят, но как ще ви посрещнат там, това е друг въпрос. Как ще се явите пред лицето на вашия Баща?
Какъв отчет ще дадете?
към беседата >>
В разбирането на нещата има разнообразие, а в неразбирането – еднообразие.
Има една красива страна в четенето на Словото. Тя се заключава в разбирането му.
В разбирането на нещата има разнообразие, а в неразбирането – еднообразие.
Човек може да гледа на света по няколко начина: първо, той може да гледа на света през една малка дупчица; второ, той може да гледа на света през прозорците на своята къща; трето, той може да гледа на света вън от своята къща, и най-после, той може да гледа на света от високо, отгоре. Следователно, четири начина има за разбиране на Словото. Ето защо, вие трябва да различавате вътрешното схващане и разбиране на Словото от външното разбиране, т.е. от разбирането по буква. Когато някой казва, че е чел Словото и го е разбрал, той трябва да знае, че Словото е обширно като света.
към беседата >>
Само след като се наяде.
Има болни хора, които, всъщност, са здрави. Някога можете да обичате и болните хора. Щом ги обичате, те са здрави-болни. В този смисъл, здравият всякога може да бъде обичан, но болният не може всякога да бъде обичан. Здравият човек е доволен, но кога?
Само след като се наяде.
Докато още не е ял хляб, той не е доволен. Той е доволен от знанието, което има, но не и от своето невежество. Обаче знанието идва от Словото. При това само здравият има знания и може да знае нещо. Здрав човек, в пълния смисъл на думата, е онзи, който вярва и на когото вярата е придобита от опитности и в трите свята: светът на човешкото тяло, светът на душата и светът на духа.
към беседата >>
Казвате: „Значи страдания ни очакват на онзи свят“.
Казвате: „Значи страдания ни очакват на онзи свят“.
– Какво нещо е истинското страдание и какво – истинската радост, малцина са опитвали. Представете си един млад, жизнерадостен човек, пълен с живот, с енергия, когото осъждат на смърт, с отрязване на главата. Хващат го, връзват ръцете и краката му, слагат го в затвор, а утре пристъпват към реализиране на присъдата. Какво е положението на този млад човек, който днес седи с глава на рамене и знае, че утре тази глава ще бъде отрязана и ще се търколи пред краката му? Какво по-голямо страдание от това?
към беседата >>
Човек може да гледа на света по няколко начина: първо, той може да гледа на света през една малка дупчица; второ, той може да гледа на света през прозорците на своята къща; трето, той може да гледа на света вън от своята къща, и най-после, той може да гледа на света от високо, отгоре.
Има една красива страна в четенето на Словото. Тя се заключава в разбирането му. В разбирането на нещата има разнообразие, а в неразбирането – еднообразие.
Човек може да гледа на света по няколко начина: първо, той може да гледа на света през една малка дупчица; второ, той може да гледа на света през прозорците на своята къща; трето, той може да гледа на света вън от своята къща, и най-после, той може да гледа на света от високо, отгоре.
Следователно, четири начина има за разбиране на Словото. Ето защо, вие трябва да различавате вътрешното схващане и разбиране на Словото от външното разбиране, т.е. от разбирането по буква. Когато някой казва, че е чел Словото и го е разбрал, той трябва да знае, че Словото е обширно като света. Казано е за Словото: „Всичко чрез Него стана“.
към беседата >>
Докато още не е ял хляб, той не е доволен.
Някога можете да обичате и болните хора. Щом ги обичате, те са здрави-болни. В този смисъл, здравият всякога може да бъде обичан, но болният не може всякога да бъде обичан. Здравият човек е доволен, но кога? Само след като се наяде.
Докато още не е ял хляб, той не е доволен.
Той е доволен от знанието, което има, но не и от своето невежество. Обаче знанието идва от Словото. При това само здравият има знания и може да знае нещо. Здрав човек, в пълния смисъл на думата, е онзи, който вярва и на когото вярата е придобита от опитности и в трите свята: светът на човешкото тяло, светът на душата и светът на духа. Човешкото тяло представлява външния, физическия свят – свят на външната природа.
към беседата >>
– Какво нещо е истинското страдание и какво – истинската радост, малцина са опитвали.
Казвате: „Значи страдания ни очакват на онзи свят“.
– Какво нещо е истинското страдание и какво – истинската радост, малцина са опитвали.
Представете си един млад, жизнерадостен човек, пълен с живот, с енергия, когото осъждат на смърт, с отрязване на главата. Хващат го, връзват ръцете и краката му, слагат го в затвор, а утре пристъпват към реализиране на присъдата. Какво е положението на този млад човек, който днес седи с глава на рамене и знае, че утре тази глава ще бъде отрязана и ще се търколи пред краката му? Какво по-голямо страдание от това? Такова е положението на грешника, който съзнава греховете си, а трябва да се яви пред Господа.
към беседата >>
Следователно, четири начина има за разбиране на Словото.
Има една красива страна в четенето на Словото. Тя се заключава в разбирането му. В разбирането на нещата има разнообразие, а в неразбирането – еднообразие. Човек може да гледа на света по няколко начина: първо, той може да гледа на света през една малка дупчица; второ, той може да гледа на света през прозорците на своята къща; трето, той може да гледа на света вън от своята къща, и най-после, той може да гледа на света от високо, отгоре.
Следователно, четири начина има за разбиране на Словото.
Ето защо, вие трябва да различавате вътрешното схващане и разбиране на Словото от външното разбиране, т.е. от разбирането по буква. Когато някой казва, че е чел Словото и го е разбрал, той трябва да знае, че Словото е обширно като света. Казано е за Словото: „Всичко чрез Него стана“. Това значи, че всички прояви в целокупния живот се извършват чрез Словото.
към беседата >>
Той е доволен от знанието, което има, но не и от своето невежество.
Щом ги обичате, те са здрави-болни. В този смисъл, здравият всякога може да бъде обичан, но болният не може всякога да бъде обичан. Здравият човек е доволен, но кога? Само след като се наяде. Докато още не е ял хляб, той не е доволен.
Той е доволен от знанието, което има, но не и от своето невежество.
Обаче знанието идва от Словото. При това само здравият има знания и може да знае нещо. Здрав човек, в пълния смисъл на думата, е онзи, който вярва и на когото вярата е придобита от опитности и в трите свята: светът на човешкото тяло, светът на душата и светът на духа. Човешкото тяло представлява външния, физическия свят – свят на външната природа. Светът на душата представлява невидимия, духовния свят.
към беседата >>
Представете си един млад, жизнерадостен човек, пълен с живот, с енергия, когото осъждат на смърт, с отрязване на главата.
Казвате: „Значи страдания ни очакват на онзи свят“. – Какво нещо е истинското страдание и какво – истинската радост, малцина са опитвали.
Представете си един млад, жизнерадостен човек, пълен с живот, с енергия, когото осъждат на смърт, с отрязване на главата.
Хващат го, връзват ръцете и краката му, слагат го в затвор, а утре пристъпват към реализиране на присъдата. Какво е положението на този млад човек, който днес седи с глава на рамене и знае, че утре тази глава ще бъде отрязана и ще се търколи пред краката му? Какво по-голямо страдание от това? Такова е положението на грешника, който съзнава греховете си, а трябва да се яви пред Господа. Представете си сега обратното положение.
към беседата >>
Ето защо, вие трябва да различавате вътрешното схващане и разбиране на Словото от външното разбиране, т.е.
Има една красива страна в четенето на Словото. Тя се заключава в разбирането му. В разбирането на нещата има разнообразие, а в неразбирането – еднообразие. Човек може да гледа на света по няколко начина: първо, той може да гледа на света през една малка дупчица; второ, той може да гледа на света през прозорците на своята къща; трето, той може да гледа на света вън от своята къща, и най-после, той може да гледа на света от високо, отгоре. Следователно, четири начина има за разбиране на Словото.
Ето защо, вие трябва да различавате вътрешното схващане и разбиране на Словото от външното разбиране, т.е.
от разбирането по буква. Когато някой казва, че е чел Словото и го е разбрал, той трябва да знае, че Словото е обширно като света. Казано е за Словото: „Всичко чрез Него стана“. Това значи, че всички прояви в целокупния живот се извършват чрез Словото. Който разбира Словото, той разбира всички външни и вътрешни процеси в живота.
към беседата >>
Обаче знанието идва от Словото.
В този смисъл, здравият всякога може да бъде обичан, но болният не може всякога да бъде обичан. Здравият човек е доволен, но кога? Само след като се наяде. Докато още не е ял хляб, той не е доволен. Той е доволен от знанието, което има, но не и от своето невежество.
Обаче знанието идва от Словото.
При това само здравият има знания и може да знае нещо. Здрав човек, в пълния смисъл на думата, е онзи, който вярва и на когото вярата е придобита от опитности и в трите свята: светът на човешкото тяло, светът на душата и светът на духа. Човешкото тяло представлява външния, физическия свят – свят на външната природа. Светът на душата представлява невидимия, духовния свят. Светът на духа представлява Божествения свят.
към беседата >>
Хващат го, връзват ръцете и краката му, слагат го в затвор, а утре пристъпват към реализиране на присъдата.
Казвате: „Значи страдания ни очакват на онзи свят“. – Какво нещо е истинското страдание и какво – истинската радост, малцина са опитвали. Представете си един млад, жизнерадостен човек, пълен с живот, с енергия, когото осъждат на смърт, с отрязване на главата.
Хващат го, връзват ръцете и краката му, слагат го в затвор, а утре пристъпват към реализиране на присъдата.
Какво е положението на този млад човек, който днес седи с глава на рамене и знае, че утре тази глава ще бъде отрязана и ще се търколи пред краката му? Какво по-голямо страдание от това? Такова е положението на грешника, който съзнава греховете си, а трябва да се яви пред Господа. Представете си сега обратното положение. Този млад човек се е молил, плакал, но никой не е обърнал внимание на молбата му и го обезглавяват.
към беседата >>
от разбирането по буква.
Тя се заключава в разбирането му. В разбирането на нещата има разнообразие, а в неразбирането – еднообразие. Човек може да гледа на света по няколко начина: първо, той може да гледа на света през една малка дупчица; второ, той може да гледа на света през прозорците на своята къща; трето, той може да гледа на света вън от своята къща, и най-после, той може да гледа на света от високо, отгоре. Следователно, четири начина има за разбиране на Словото. Ето защо, вие трябва да различавате вътрешното схващане и разбиране на Словото от външното разбиране, т.е.
от разбирането по буква.
Когато някой казва, че е чел Словото и го е разбрал, той трябва да знае, че Словото е обширно като света. Казано е за Словото: „Всичко чрез Него стана“. Това значи, че всички прояви в целокупния живот се извършват чрез Словото. Който разбира Словото, той разбира всички външни и вътрешни процеси в живота. Без Словото никакви процеси не могат да стават в човешката душа.
към беседата >>
При това само здравият има знания и може да знае нещо.
Здравият човек е доволен, но кога? Само след като се наяде. Докато още не е ял хляб, той не е доволен. Той е доволен от знанието, което има, но не и от своето невежество. Обаче знанието идва от Словото.
При това само здравият има знания и може да знае нещо.
Здрав човек, в пълния смисъл на думата, е онзи, който вярва и на когото вярата е придобита от опитности и в трите свята: светът на човешкото тяло, светът на душата и светът на духа. Човешкото тяло представлява външния, физическия свят – свят на външната природа. Светът на душата представлява невидимия, духовния свят. Светът на духа представлява Божествения свят. Сега, аз няма да обяснявам какво представляват тия светове.
към беседата >>
Какво е положението на този млад човек, който днес седи с глава на рамене и знае, че утре тази глава ще бъде отрязана и ще се търколи пред краката му?
Казвате: „Значи страдания ни очакват на онзи свят“. – Какво нещо е истинското страдание и какво – истинската радост, малцина са опитвали. Представете си един млад, жизнерадостен човек, пълен с живот, с енергия, когото осъждат на смърт, с отрязване на главата. Хващат го, връзват ръцете и краката му, слагат го в затвор, а утре пристъпват към реализиране на присъдата.
Какво е положението на този млад човек, който днес седи с глава на рамене и знае, че утре тази глава ще бъде отрязана и ще се търколи пред краката му?
Какво по-голямо страдание от това? Такова е положението на грешника, който съзнава греховете си, а трябва да се яви пред Господа. Представете си сега обратното положение. Този млад човек се е молил, плакал, но никой не е обърнал внимание на молбата му и го обезглавяват. Но идва Спасителят на света, който обича младия човек, взима главата му от земята и я слага на мястото ѝ, като му казва: „Бъди свободен сега и повече не греши!
към беседата >>
Когато някой казва, че е чел Словото и го е разбрал, той трябва да знае, че Словото е обширно като света.
В разбирането на нещата има разнообразие, а в неразбирането – еднообразие. Човек може да гледа на света по няколко начина: първо, той може да гледа на света през една малка дупчица; второ, той може да гледа на света през прозорците на своята къща; трето, той може да гледа на света вън от своята къща, и най-после, той може да гледа на света от високо, отгоре. Следователно, четири начина има за разбиране на Словото. Ето защо, вие трябва да различавате вътрешното схващане и разбиране на Словото от външното разбиране, т.е. от разбирането по буква.
Когато някой казва, че е чел Словото и го е разбрал, той трябва да знае, че Словото е обширно като света.
Казано е за Словото: „Всичко чрез Него стана“. Това значи, че всички прояви в целокупния живот се извършват чрез Словото. Който разбира Словото, той разбира всички външни и вътрешни процеси в живота. Без Словото никакви процеси не могат да стават в човешката душа. Душата е среда, чрез която духовният, т.е.
към беседата >>
Здрав човек, в пълния смисъл на думата, е онзи, който вярва и на когото вярата е придобита от опитности и в трите свята: светът на човешкото тяло, светът на душата и светът на духа.
Само след като се наяде. Докато още не е ял хляб, той не е доволен. Той е доволен от знанието, което има, но не и от своето невежество. Обаче знанието идва от Словото. При това само здравият има знания и може да знае нещо.
Здрав човек, в пълния смисъл на думата, е онзи, който вярва и на когото вярата е придобита от опитности и в трите свята: светът на човешкото тяло, светът на душата и светът на духа.
Човешкото тяло представлява външния, физическия свят – свят на външната природа. Светът на душата представлява невидимия, духовния свят. Светът на духа представлява Божествения свят. Сега, аз няма да обяснявам какво представляват тия светове. Вие сами трябва да мислите, да си съставите някакво понятие за тях.
към беседата >>
Какво по-голямо страдание от това?
Казвате: „Значи страдания ни очакват на онзи свят“. – Какво нещо е истинското страдание и какво – истинската радост, малцина са опитвали. Представете си един млад, жизнерадостен човек, пълен с живот, с енергия, когото осъждат на смърт, с отрязване на главата. Хващат го, връзват ръцете и краката му, слагат го в затвор, а утре пристъпват към реализиране на присъдата. Какво е положението на този млад човек, който днес седи с глава на рамене и знае, че утре тази глава ще бъде отрязана и ще се търколи пред краката му?
Какво по-голямо страдание от това?
Такова е положението на грешника, който съзнава греховете си, а трябва да се яви пред Господа. Представете си сега обратното положение. Този млад човек се е молил, плакал, но никой не е обърнал внимание на молбата му и го обезглавяват. Но идва Спасителят на света, който обича младия човек, взима главата му от земята и я слага на мястото ѝ, като му казва: „Бъди свободен сега и повече не греши! Следвай закона на Любовта!
към беседата >>
Казано е за Словото: „Всичко чрез Него стана“.
Човек може да гледа на света по няколко начина: първо, той може да гледа на света през една малка дупчица; второ, той може да гледа на света през прозорците на своята къща; трето, той може да гледа на света вън от своята къща, и най-после, той може да гледа на света от високо, отгоре. Следователно, четири начина има за разбиране на Словото. Ето защо, вие трябва да различавате вътрешното схващане и разбиране на Словото от външното разбиране, т.е. от разбирането по буква. Когато някой казва, че е чел Словото и го е разбрал, той трябва да знае, че Словото е обширно като света.
Казано е за Словото: „Всичко чрез Него стана“.
Това значи, че всички прояви в целокупния живот се извършват чрез Словото. Който разбира Словото, той разбира всички външни и вътрешни процеси в живота. Без Словото никакви процеси не могат да стават в човешката душа. Душата е среда, чрез която духовният, т.е. реалният свят се проявява.
към беседата >>
Човешкото тяло представлява външния, физическия свят – свят на външната природа.
Докато още не е ял хляб, той не е доволен. Той е доволен от знанието, което има, но не и от своето невежество. Обаче знанието идва от Словото. При това само здравият има знания и може да знае нещо. Здрав човек, в пълния смисъл на думата, е онзи, който вярва и на когото вярата е придобита от опитности и в трите свята: светът на човешкото тяло, светът на душата и светът на духа.
Човешкото тяло представлява външния, физическия свят – свят на външната природа.
Светът на душата представлява невидимия, духовния свят. Светът на духа представлява Божествения свят. Сега, аз няма да обяснявам какво представляват тия светове. Вие сами трябва да мислите, да си съставите някакво понятие за тях. Един ден, когато отидете в тези светове, много неща ще научите.
към беседата >>
Такова е положението на грешника, който съзнава греховете си, а трябва да се яви пред Господа.
– Какво нещо е истинското страдание и какво – истинската радост, малцина са опитвали. Представете си един млад, жизнерадостен човек, пълен с живот, с енергия, когото осъждат на смърт, с отрязване на главата. Хващат го, връзват ръцете и краката му, слагат го в затвор, а утре пристъпват към реализиране на присъдата. Какво е положението на този млад човек, който днес седи с глава на рамене и знае, че утре тази глава ще бъде отрязана и ще се търколи пред краката му? Какво по-голямо страдание от това?
Такова е положението на грешника, който съзнава греховете си, а трябва да се яви пред Господа.
Представете си сега обратното положение. Този млад човек се е молил, плакал, но никой не е обърнал внимание на молбата му и го обезглавяват. Но идва Спасителят на света, който обича младия човек, взима главата му от земята и я слага на мястото ѝ, като му казва: „Бъди свободен сега и повече не греши! Следвай закона на Любовта! “ Какво ще изпита този човек?
към беседата >>
Това значи, че всички прояви в целокупния живот се извършват чрез Словото.
Следователно, четири начина има за разбиране на Словото. Ето защо, вие трябва да различавате вътрешното схващане и разбиране на Словото от външното разбиране, т.е. от разбирането по буква. Когато някой казва, че е чел Словото и го е разбрал, той трябва да знае, че Словото е обширно като света. Казано е за Словото: „Всичко чрез Него стана“.
Това значи, че всички прояви в целокупния живот се извършват чрез Словото.
Който разбира Словото, той разбира всички външни и вътрешни процеси в живота. Без Словото никакви процеси не могат да стават в човешката душа. Душата е среда, чрез която духовният, т.е. реалният свят се проявява. Следователно духовният свят се проявява чрез духа, чрез душата и чрез тялото.
към беседата >>
Светът на душата представлява невидимия, духовния свят.
Той е доволен от знанието, което има, но не и от своето невежество. Обаче знанието идва от Словото. При това само здравият има знания и може да знае нещо. Здрав човек, в пълния смисъл на думата, е онзи, който вярва и на когото вярата е придобита от опитности и в трите свята: светът на човешкото тяло, светът на душата и светът на духа. Човешкото тяло представлява външния, физическия свят – свят на външната природа.
Светът на душата представлява невидимия, духовния свят.
Светът на духа представлява Божествения свят. Сега, аз няма да обяснявам какво представляват тия светове. Вие сами трябва да мислите, да си съставите някакво понятие за тях. Един ден, когато отидете в тези светове, много неща ще научите. И каквото научите, това ще ви остане.
към беседата >>
Представете си сега обратното положение.
Представете си един млад, жизнерадостен човек, пълен с живот, с енергия, когото осъждат на смърт, с отрязване на главата. Хващат го, връзват ръцете и краката му, слагат го в затвор, а утре пристъпват към реализиране на присъдата. Какво е положението на този млад човек, който днес седи с глава на рамене и знае, че утре тази глава ще бъде отрязана и ще се търколи пред краката му? Какво по-голямо страдание от това? Такова е положението на грешника, който съзнава греховете си, а трябва да се яви пред Господа.
Представете си сега обратното положение.
Този млад човек се е молил, плакал, но никой не е обърнал внимание на молбата му и го обезглавяват. Но идва Спасителят на света, който обича младия човек, взима главата му от земята и я слага на мястото ѝ, като му казва: „Бъди свободен сега и повече не греши! Следвай закона на Любовта! “ Какво ще изпита този човек? Небивала радост.
към беседата >>
Който разбира Словото, той разбира всички външни и вътрешни процеси в живота.
Ето защо, вие трябва да различавате вътрешното схващане и разбиране на Словото от външното разбиране, т.е. от разбирането по буква. Когато някой казва, че е чел Словото и го е разбрал, той трябва да знае, че Словото е обширно като света. Казано е за Словото: „Всичко чрез Него стана“. Това значи, че всички прояви в целокупния живот се извършват чрез Словото.
Който разбира Словото, той разбира всички външни и вътрешни процеси в живота.
Без Словото никакви процеси не могат да стават в човешката душа. Душата е среда, чрез която духовният, т.е. реалният свят се проявява. Следователно духовният свят се проявява чрез духа, чрез душата и чрез тялото. Физическият свят пък се проявява чрез ума, чрез сърцето и чрез волята.
към беседата >>
Светът на духа представлява Божествения свят.
Обаче знанието идва от Словото. При това само здравият има знания и може да знае нещо. Здрав човек, в пълния смисъл на думата, е онзи, който вярва и на когото вярата е придобита от опитности и в трите свята: светът на човешкото тяло, светът на душата и светът на духа. Човешкото тяло представлява външния, физическия свят – свят на външната природа. Светът на душата представлява невидимия, духовния свят.
Светът на духа представлява Божествения свят.
Сега, аз няма да обяснявам какво представляват тия светове. Вие сами трябва да мислите, да си съставите някакво понятие за тях. Един ден, когато отидете в тези светове, много неща ще научите. И каквото научите, това ще ви остане. Това, което видите там, мъчно се поддава на описание.
към беседата >>
Този млад човек се е молил, плакал, но никой не е обърнал внимание на молбата му и го обезглавяват.
Хващат го, връзват ръцете и краката му, слагат го в затвор, а утре пристъпват към реализиране на присъдата. Какво е положението на този млад човек, който днес седи с глава на рамене и знае, че утре тази глава ще бъде отрязана и ще се търколи пред краката му? Какво по-голямо страдание от това? Такова е положението на грешника, който съзнава греховете си, а трябва да се яви пред Господа. Представете си сега обратното положение.
Този млад човек се е молил, плакал, но никой не е обърнал внимание на молбата му и го обезглавяват.
Но идва Спасителят на света, който обича младия човек, взима главата му от земята и я слага на мястото ѝ, като му казва: „Бъди свободен сега и повече не греши! Следвай закона на Любовта! “ Какво ще изпита този човек? Небивала радост. Когато някой пита, какво нещо е страданието, казвам: истинското страдание се състои в това, да видите как главата ви пада от раменете, от ножа на вашия брат, при силното ви желание да живеете, да се радвате на Божия свят.
към беседата >>
Без Словото никакви процеси не могат да стават в човешката душа.
от разбирането по буква. Когато някой казва, че е чел Словото и го е разбрал, той трябва да знае, че Словото е обширно като света. Казано е за Словото: „Всичко чрез Него стана“. Това значи, че всички прояви в целокупния живот се извършват чрез Словото. Който разбира Словото, той разбира всички външни и вътрешни процеси в живота.
Без Словото никакви процеси не могат да стават в човешката душа.
Душата е среда, чрез която духовният, т.е. реалният свят се проявява. Следователно духовният свят се проявява чрез духа, чрез душата и чрез тялото. Физическият свят пък се проявява чрез ума, чрез сърцето и чрез волята. Едва сега хората идват до разбиране на духа и на душата, като реални неща, и до тялото, което е плод на тяхната дейност.
към беседата >>
Сега, аз няма да обяснявам какво представляват тия светове.
При това само здравият има знания и може да знае нещо. Здрав човек, в пълния смисъл на думата, е онзи, който вярва и на когото вярата е придобита от опитности и в трите свята: светът на човешкото тяло, светът на душата и светът на духа. Човешкото тяло представлява външния, физическия свят – свят на външната природа. Светът на душата представлява невидимия, духовния свят. Светът на духа представлява Божествения свят.
Сега, аз няма да обяснявам какво представляват тия светове.
Вие сами трябва да мислите, да си съставите някакво понятие за тях. Един ден, когато отидете в тези светове, много неща ще научите. И каквото научите, това ще ви остане. Това, което видите там, мъчно се поддава на описание. Как можете, например, да опишете ангелския свят?
към беседата >>
Но идва Спасителят на света, който обича младия човек, взима главата му от земята и я слага на мястото ѝ, като му казва: „Бъди свободен сега и повече не греши!
Какво е положението на този млад човек, който днес седи с глава на рамене и знае, че утре тази глава ще бъде отрязана и ще се търколи пред краката му? Какво по-голямо страдание от това? Такова е положението на грешника, който съзнава греховете си, а трябва да се яви пред Господа. Представете си сега обратното положение. Този млад човек се е молил, плакал, но никой не е обърнал внимание на молбата му и го обезглавяват.
Но идва Спасителят на света, който обича младия човек, взима главата му от земята и я слага на мястото ѝ, като му казва: „Бъди свободен сега и повече не греши!
Следвай закона на Любовта! “ Какво ще изпита този човек? Небивала радост. Когато някой пита, какво нещо е страданието, казвам: истинското страдание се състои в това, да видите как главата ви пада от раменете, от ножа на вашия брат, при силното ви желание да живеете, да се радвате на Божия свят. Какво нещо е радостта?
към беседата >>
Душата е среда, чрез която духовният, т.е.
Когато някой казва, че е чел Словото и го е разбрал, той трябва да знае, че Словото е обширно като света. Казано е за Словото: „Всичко чрез Него стана“. Това значи, че всички прояви в целокупния живот се извършват чрез Словото. Който разбира Словото, той разбира всички външни и вътрешни процеси в живота. Без Словото никакви процеси не могат да стават в човешката душа.
Душата е среда, чрез която духовният, т.е.
реалният свят се проявява. Следователно духовният свят се проявява чрез духа, чрез душата и чрез тялото. Физическият свят пък се проявява чрез ума, чрез сърцето и чрез волята. Едва сега хората идват до разбиране на духа и на душата, като реални неща, и до тялото, което е плод на тяхната дейност. Умът съответства на духа, сърцето – на душата, а волята – на тялото.
към беседата >>
Вие сами трябва да мислите, да си съставите някакво понятие за тях.
Здрав човек, в пълния смисъл на думата, е онзи, който вярва и на когото вярата е придобита от опитности и в трите свята: светът на човешкото тяло, светът на душата и светът на духа. Човешкото тяло представлява външния, физическия свят – свят на външната природа. Светът на душата представлява невидимия, духовния свят. Светът на духа представлява Божествения свят. Сега, аз няма да обяснявам какво представляват тия светове.
Вие сами трябва да мислите, да си съставите някакво понятие за тях.
Един ден, когато отидете в тези светове, много неща ще научите. И каквото научите, това ще ви остане. Това, което видите там, мъчно се поддава на описание. Как можете, например, да опишете ангелския свят? Някои питат има ли на онзи свят ден и нощ, както на земята?
към беседата >>
Следвай закона на Любовта!
Какво по-голямо страдание от това? Такова е положението на грешника, който съзнава греховете си, а трябва да се яви пред Господа. Представете си сега обратното положение. Този млад човек се е молил, плакал, но никой не е обърнал внимание на молбата му и го обезглавяват. Но идва Спасителят на света, който обича младия човек, взима главата му от земята и я слага на мястото ѝ, като му казва: „Бъди свободен сега и повече не греши!
Следвай закона на Любовта!
“ Какво ще изпита този човек? Небивала радост. Когато някой пита, какво нещо е страданието, казвам: истинското страдание се състои в това, да видите как главата ви пада от раменете, от ножа на вашия брат, при силното ви желание да живеете, да се радвате на Божия свят. Какво нещо е радостта? Истинската радост се състои в това, да видите, че главата ви е поставена на мястото си.
към беседата >>
реалният свят се проявява.
Казано е за Словото: „Всичко чрез Него стана“. Това значи, че всички прояви в целокупния живот се извършват чрез Словото. Който разбира Словото, той разбира всички външни и вътрешни процеси в живота. Без Словото никакви процеси не могат да стават в човешката душа. Душата е среда, чрез която духовният, т.е.
реалният свят се проявява.
Следователно духовният свят се проявява чрез духа, чрез душата и чрез тялото. Физическият свят пък се проявява чрез ума, чрез сърцето и чрез волята. Едва сега хората идват до разбиране на духа и на душата, като реални неща, и до тялото, което е плод на тяхната дейност. Умът съответства на духа, сърцето – на душата, а волята – на тялото.
към беседата >>
Един ден, когато отидете в тези светове, много неща ще научите.
Човешкото тяло представлява външния, физическия свят – свят на външната природа. Светът на душата представлява невидимия, духовния свят. Светът на духа представлява Божествения свят. Сега, аз няма да обяснявам какво представляват тия светове. Вие сами трябва да мислите, да си съставите някакво понятие за тях.
Един ден, когато отидете в тези светове, много неща ще научите.
И каквото научите, това ще ви остане. Това, което видите там, мъчно се поддава на описание. Как можете, например, да опишете ангелския свят? Някои питат има ли на онзи свят ден и нощ, както на земята? – На онзи свят няма нощ, както на земята.
към беседата >>
“ Какво ще изпита този човек?
Такова е положението на грешника, който съзнава греховете си, а трябва да се яви пред Господа. Представете си сега обратното положение. Този млад човек се е молил, плакал, но никой не е обърнал внимание на молбата му и го обезглавяват. Но идва Спасителят на света, който обича младия човек, взима главата му от земята и я слага на мястото ѝ, като му казва: „Бъди свободен сега и повече не греши! Следвай закона на Любовта!
“ Какво ще изпита този човек?
Небивала радост. Когато някой пита, какво нещо е страданието, казвам: истинското страдание се състои в това, да видите как главата ви пада от раменете, от ножа на вашия брат, при силното ви желание да живеете, да се радвате на Божия свят. Какво нещо е радостта? Истинската радост се състои в това, да видите, че главата ви е поставена на мястото си. Какво нещо е страданието?
към беседата >>
Следователно духовният свят се проявява чрез духа, чрез душата и чрез тялото.
Това значи, че всички прояви в целокупния живот се извършват чрез Словото. Който разбира Словото, той разбира всички външни и вътрешни процеси в живота. Без Словото никакви процеси не могат да стават в човешката душа. Душата е среда, чрез която духовният, т.е. реалният свят се проявява.
Следователно духовният свят се проявява чрез духа, чрез душата и чрез тялото.
Физическият свят пък се проявява чрез ума, чрез сърцето и чрез волята. Едва сега хората идват до разбиране на духа и на душата, като реални неща, и до тялото, което е плод на тяхната дейност. Умът съответства на духа, сърцето – на душата, а волята – на тялото.
към беседата >>
И каквото научите, това ще ви остане.
Светът на душата представлява невидимия, духовния свят. Светът на духа представлява Божествения свят. Сега, аз няма да обяснявам какво представляват тия светове. Вие сами трябва да мислите, да си съставите някакво понятие за тях. Един ден, когато отидете в тези светове, много неща ще научите.
И каквото научите, това ще ви остане.
Това, което видите там, мъчно се поддава на описание. Как можете, например, да опишете ангелския свят? Някои питат има ли на онзи свят ден и нощ, както на земята? – На онзи свят няма нощ, както на земята. Там има само ден.
към беседата >>
Небивала радост.
Представете си сега обратното положение. Този млад човек се е молил, плакал, но никой не е обърнал внимание на молбата му и го обезглавяват. Но идва Спасителят на света, който обича младия човек, взима главата му от земята и я слага на мястото ѝ, като му казва: „Бъди свободен сега и повече не греши! Следвай закона на Любовта! “ Какво ще изпита този човек?
Небивала радост.
Когато някой пита, какво нещо е страданието, казвам: истинското страдание се състои в това, да видите как главата ви пада от раменете, от ножа на вашия брат, при силното ви желание да живеете, да се радвате на Божия свят. Какво нещо е радостта? Истинската радост се състои в това, да видите, че главата ви е поставена на мястото си. Какво нещо е страданието? – Лишаване от Любовта, т.е.
към беседата >>
Физическият свят пък се проявява чрез ума, чрез сърцето и чрез волята.
Който разбира Словото, той разбира всички външни и вътрешни процеси в живота. Без Словото никакви процеси не могат да стават в човешката душа. Душата е среда, чрез която духовният, т.е. реалният свят се проявява. Следователно духовният свят се проявява чрез духа, чрез душата и чрез тялото.
Физическият свят пък се проявява чрез ума, чрез сърцето и чрез волята.
Едва сега хората идват до разбиране на духа и на душата, като реални неща, и до тялото, което е плод на тяхната дейност. Умът съответства на духа, сърцето – на душата, а волята – на тялото.
към беседата >>
Това, което видите там, мъчно се поддава на описание.
Светът на духа представлява Божествения свят. Сега, аз няма да обяснявам какво представляват тия светове. Вие сами трябва да мислите, да си съставите някакво понятие за тях. Един ден, когато отидете в тези светове, много неща ще научите. И каквото научите, това ще ви остане.
Това, което видите там, мъчно се поддава на описание.
Как можете, например, да опишете ангелския свят? Някои питат има ли на онзи свят ден и нощ, както на земята? – На онзи свят няма нощ, както на земята. Там има само ден. На земята, обаче, има ден и нощ, понеже тя се осветява от слънцето.
към беседата >>
Когато някой пита, какво нещо е страданието, казвам: истинското страдание се състои в това, да видите как главата ви пада от раменете, от ножа на вашия брат, при силното ви желание да живеете, да се радвате на Божия свят.
Този млад човек се е молил, плакал, но никой не е обърнал внимание на молбата му и го обезглавяват. Но идва Спасителят на света, който обича младия човек, взима главата му от земята и я слага на мястото ѝ, като му казва: „Бъди свободен сега и повече не греши! Следвай закона на Любовта! “ Какво ще изпита този човек? Небивала радост.
Когато някой пита, какво нещо е страданието, казвам: истинското страдание се състои в това, да видите как главата ви пада от раменете, от ножа на вашия брат, при силното ви желание да живеете, да се радвате на Божия свят.
Какво нещо е радостта? Истинската радост се състои в това, да видите, че главата ви е поставена на мястото си. Какво нещо е страданието? – Лишаване от Любовта, т.е. снимане на главата ви.
към беседата >>
Едва сега хората идват до разбиране на духа и на душата, като реални неща, и до тялото, което е плод на тяхната дейност.
Без Словото никакви процеси не могат да стават в човешката душа. Душата е среда, чрез която духовният, т.е. реалният свят се проявява. Следователно духовният свят се проявява чрез духа, чрез душата и чрез тялото. Физическият свят пък се проявява чрез ума, чрез сърцето и чрез волята.
Едва сега хората идват до разбиране на духа и на душата, като реални неща, и до тялото, което е плод на тяхната дейност.
Умът съответства на духа, сърцето – на душата, а волята – на тялото.
към беседата >>
Как можете, например, да опишете ангелския свят?
Сега, аз няма да обяснявам какво представляват тия светове. Вие сами трябва да мислите, да си съставите някакво понятие за тях. Един ден, когато отидете в тези светове, много неща ще научите. И каквото научите, това ще ви остане. Това, което видите там, мъчно се поддава на описание.
Как можете, например, да опишете ангелския свят?
Някои питат има ли на онзи свят ден и нощ, както на земята? – На онзи свят няма нощ, както на земята. Там има само ден. На земята, обаче, има ден и нощ, понеже тя се осветява от слънцето. Денят и нощта показват, че хората на земята живеят извън реалността, при особена обстановка.
към беседата >>
Какво нещо е радостта?
Но идва Спасителят на света, който обича младия човек, взима главата му от земята и я слага на мястото ѝ, като му казва: „Бъди свободен сега и повече не греши! Следвай закона на Любовта! “ Какво ще изпита този човек? Небивала радост. Когато някой пита, какво нещо е страданието, казвам: истинското страдание се състои в това, да видите как главата ви пада от раменете, от ножа на вашия брат, при силното ви желание да живеете, да се радвате на Божия свят.
Какво нещо е радостта?
Истинската радост се състои в това, да видите, че главата ви е поставена на мястото си. Какво нещо е страданието? – Лишаване от Любовта, т.е. снимане на главата ви. Какво нещо е радостта?
към беседата >>
Умът съответства на духа, сърцето – на душата, а волята – на тялото.
Душата е среда, чрез която духовният, т.е. реалният свят се проявява. Следователно духовният свят се проявява чрез духа, чрез душата и чрез тялото. Физическият свят пък се проявява чрез ума, чрез сърцето и чрез волята. Едва сега хората идват до разбиране на духа и на душата, като реални неща, и до тялото, което е плод на тяхната дейност.
Умът съответства на духа, сърцето – на душата, а волята – на тялото.
към беседата >>
Някои питат има ли на онзи свят ден и нощ, както на земята?
Вие сами трябва да мислите, да си съставите някакво понятие за тях. Един ден, когато отидете в тези светове, много неща ще научите. И каквото научите, това ще ви остане. Това, което видите там, мъчно се поддава на описание. Как можете, например, да опишете ангелския свят?
Някои питат има ли на онзи свят ден и нощ, както на земята?
– На онзи свят няма нощ, както на земята. Там има само ден. На земята, обаче, има ден и нощ, понеже тя се осветява от слънцето. Денят и нощта показват, че хората на земята живеят извън реалността, при особена обстановка. Когато съзнанието на човека се помрачава, вследствие на което стават някакви промени в състоянието му, за него настава нощ; когато съзнанието на човека се прояснява и разбиранията му се изправят, за него настава ден.
към беседата >>
Истинската радост се състои в това, да видите, че главата ви е поставена на мястото си.
Следвай закона на Любовта! “ Какво ще изпита този човек? Небивала радост. Когато някой пита, какво нещо е страданието, казвам: истинското страдание се състои в това, да видите как главата ви пада от раменете, от ножа на вашия брат, при силното ви желание да живеете, да се радвате на Божия свят. Какво нещо е радостта?
Истинската радост се състои в това, да видите, че главата ви е поставена на мястото си.
Какво нещо е страданието? – Лишаване от Любовта, т.е. снимане на главата ви. Какво нещо е радостта? – Идване на Любовта, т.е.
към беседата >>
Прочетеното от Писанието е свързано с една велика душа – с Христос.
Прочетеното от Писанието е свързано с една велика душа – с Христос.
Вие не можете да разберете това Писание, ако не сте свързани с Онзи, от Когото то е произлязло. Ако пиете вода далеч от извора, в разбиранията ви за нея ще има много утайки; ако я пиете при самия извор, разбиранията ви ще бъдат съвършено чисти. По този начин ще знаете защо някога не разбирате нещата добре, в тяхната първична чистота. Има неща в живота, които заблуждават хората. Тия неща не са нищо друго, освен тяхната външна опаковка.
към беседата >>
– На онзи свят няма нощ, както на земята.
Един ден, когато отидете в тези светове, много неща ще научите. И каквото научите, това ще ви остане. Това, което видите там, мъчно се поддава на описание. Как можете, например, да опишете ангелския свят? Някои питат има ли на онзи свят ден и нощ, както на земята?
– На онзи свят няма нощ, както на земята.
Там има само ден. На земята, обаче, има ден и нощ, понеже тя се осветява от слънцето. Денят и нощта показват, че хората на земята живеят извън реалността, при особена обстановка. Когато съзнанието на човека се помрачава, вследствие на което стават някакви промени в състоянието му, за него настава нощ; когато съзнанието на човека се прояснява и разбиранията му се изправят, за него настава ден. Казвате: „Какъв ли ще бъде животът ни в другия свят?
към беседата >>
Какво нещо е страданието?
“ Какво ще изпита този човек? Небивала радост. Когато някой пита, какво нещо е страданието, казвам: истинското страдание се състои в това, да видите как главата ви пада от раменете, от ножа на вашия брат, при силното ви желание да живеете, да се радвате на Божия свят. Какво нещо е радостта? Истинската радост се състои в това, да видите, че главата ви е поставена на мястото си.
Какво нещо е страданието?
– Лишаване от Любовта, т.е. снимане на главата ви. Какво нещо е радостта? – Идване на Любовта, т.е. поставяне на главата на своето място.
към беседата >>
Вие не можете да разберете това Писание, ако не сте свързани с Онзи, от Когото то е произлязло.
Прочетеното от Писанието е свързано с една велика душа – с Христос.
Вие не можете да разберете това Писание, ако не сте свързани с Онзи, от Когото то е произлязло.
Ако пиете вода далеч от извора, в разбиранията ви за нея ще има много утайки; ако я пиете при самия извор, разбиранията ви ще бъдат съвършено чисти. По този начин ще знаете защо някога не разбирате нещата добре, в тяхната първична чистота. Има неща в живота, които заблуждават хората. Тия неща не са нищо друго, освен тяхната външна опаковка. Тази опаковка е създадена още от миналите поколения, които, от неразбиране, са я оставили за разрешаване в бъдещето, при по-благоприятни времена.
към беседата >>
Там има само ден.
И каквото научите, това ще ви остане. Това, което видите там, мъчно се поддава на описание. Как можете, например, да опишете ангелския свят? Някои питат има ли на онзи свят ден и нощ, както на земята? – На онзи свят няма нощ, както на земята.
Там има само ден.
На земята, обаче, има ден и нощ, понеже тя се осветява от слънцето. Денят и нощта показват, че хората на земята живеят извън реалността, при особена обстановка. Когато съзнанието на човека се помрачава, вследствие на което стават някакви промени в състоянието му, за него настава нощ; когато съзнанието на човека се прояснява и разбиранията му се изправят, за него настава ден. Казвате: „Какъв ли ще бъде животът ни в другия свят? “ – Ако съзнанието ви и там не се помрачи, ден ще бъде.
към беседата >>
– Лишаване от Любовта, т.е.
Небивала радост. Когато някой пита, какво нещо е страданието, казвам: истинското страдание се състои в това, да видите как главата ви пада от раменете, от ножа на вашия брат, при силното ви желание да живеете, да се радвате на Божия свят. Какво нещо е радостта? Истинската радост се състои в това, да видите, че главата ви е поставена на мястото си. Какво нещо е страданието?
– Лишаване от Любовта, т.е.
снимане на главата ви. Какво нещо е радостта? – Идване на Любовта, т.е. поставяне на главата на своето място. Така трябва да се разбира животът, с неговите различни прояви.
към беседата >>
Ако пиете вода далеч от извора, в разбиранията ви за нея ще има много утайки; ако я пиете при самия извор, разбиранията ви ще бъдат съвършено чисти.
Прочетеното от Писанието е свързано с една велика душа – с Христос. Вие не можете да разберете това Писание, ако не сте свързани с Онзи, от Когото то е произлязло.
Ако пиете вода далеч от извора, в разбиранията ви за нея ще има много утайки; ако я пиете при самия извор, разбиранията ви ще бъдат съвършено чисти.
По този начин ще знаете защо някога не разбирате нещата добре, в тяхната първична чистота. Има неща в живота, които заблуждават хората. Тия неща не са нищо друго, освен тяхната външна опаковка. Тази опаковка е създадена още от миналите поколения, които, от неразбиране, са я оставили за разрешаване в бъдещето, при по-благоприятни времена. Така постъпват и съвременните хора.
към беседата >>
На земята, обаче, има ден и нощ, понеже тя се осветява от слънцето.
Това, което видите там, мъчно се поддава на описание. Как можете, например, да опишете ангелския свят? Някои питат има ли на онзи свят ден и нощ, както на земята? – На онзи свят няма нощ, както на земята. Там има само ден.
На земята, обаче, има ден и нощ, понеже тя се осветява от слънцето.
Денят и нощта показват, че хората на земята живеят извън реалността, при особена обстановка. Когато съзнанието на човека се помрачава, вследствие на което стават някакви промени в състоянието му, за него настава нощ; когато съзнанието на човека се прояснява и разбиранията му се изправят, за него настава ден. Казвате: „Какъв ли ще бъде животът ни в другия свят? “ – Ако съзнанието ви и там не се помрачи, ден ще бъде. Съзнанието на човека може да се помрачи по много причини.
към беседата >>
снимане на главата ви.
Когато някой пита, какво нещо е страданието, казвам: истинското страдание се състои в това, да видите как главата ви пада от раменете, от ножа на вашия брат, при силното ви желание да живеете, да се радвате на Божия свят. Какво нещо е радостта? Истинската радост се състои в това, да видите, че главата ви е поставена на мястото си. Какво нещо е страданието? – Лишаване от Любовта, т.е.
снимане на главата ви.
Какво нещо е радостта? – Идване на Любовта, т.е. поставяне на главата на своето място. Така трябва да се разбира животът, с неговите различни прояви. Всяко друго разбиране не е в сила да внесе новата светлина в живота.
към беседата >>
По този начин ще знаете защо някога не разбирате нещата добре, в тяхната първична чистота.
Прочетеното от Писанието е свързано с една велика душа – с Христос. Вие не можете да разберете това Писание, ако не сте свързани с Онзи, от Когото то е произлязло. Ако пиете вода далеч от извора, в разбиранията ви за нея ще има много утайки; ако я пиете при самия извор, разбиранията ви ще бъдат съвършено чисти.
По този начин ще знаете защо някога не разбирате нещата добре, в тяхната първична чистота.
Има неща в живота, които заблуждават хората. Тия неща не са нищо друго, освен тяхната външна опаковка. Тази опаковка е създадена още от миналите поколения, които, от неразбиране, са я оставили за разрешаване в бъдещето, при по-благоприятни времена. Така постъпват и съвременните хора. Когато искат да запазят нещо ценно, като пари, жито и др., те ги слагат в съкровища за запазване; парите заравят в земята, а житото – в хамбари.
към беседата >>
Денят и нощта показват, че хората на земята живеят извън реалността, при особена обстановка.
Как можете, например, да опишете ангелския свят? Някои питат има ли на онзи свят ден и нощ, както на земята? – На онзи свят няма нощ, както на земята. Там има само ден. На земята, обаче, има ден и нощ, понеже тя се осветява от слънцето.
Денят и нощта показват, че хората на земята живеят извън реалността, при особена обстановка.
Когато съзнанието на човека се помрачава, вследствие на което стават някакви промени в състоянието му, за него настава нощ; когато съзнанието на човека се прояснява и разбиранията му се изправят, за него настава ден. Казвате: „Какъв ли ще бъде животът ни в другия свят? “ – Ако съзнанието ви и там не се помрачи, ден ще бъде. Съзнанието на човека може да се помрачи по много причини. Някога най-малката причина е в състояние да помрачи съзнанието му.
към беседата >>
Какво нещо е радостта?
Какво нещо е радостта? Истинската радост се състои в това, да видите, че главата ви е поставена на мястото си. Какво нещо е страданието? – Лишаване от Любовта, т.е. снимане на главата ви.
Какво нещо е радостта?
– Идване на Любовта, т.е. поставяне на главата на своето място. Така трябва да се разбира животът, с неговите различни прояви. Всяко друго разбиране не е в сила да внесе новата светлина в живота. Главата на човека трябва да стои на своето място!
към беседата >>
Има неща в живота, които заблуждават хората.
Прочетеното от Писанието е свързано с една велика душа – с Христос. Вие не можете да разберете това Писание, ако не сте свързани с Онзи, от Когото то е произлязло. Ако пиете вода далеч от извора, в разбиранията ви за нея ще има много утайки; ако я пиете при самия извор, разбиранията ви ще бъдат съвършено чисти. По този начин ще знаете защо някога не разбирате нещата добре, в тяхната първична чистота.
Има неща в живота, които заблуждават хората.
Тия неща не са нищо друго, освен тяхната външна опаковка. Тази опаковка е създадена още от миналите поколения, които, от неразбиране, са я оставили за разрешаване в бъдещето, при по-благоприятни времена. Така постъпват и съвременните хора. Когато искат да запазят нещо ценно, като пари, жито и др., те ги слагат в съкровища за запазване; парите заравят в земята, а житото – в хамбари. При това положение, нито парите се използват, както трябва, нито житото. Защо?
към беседата >>
Когато съзнанието на човека се помрачава, вследствие на което стават някакви промени в състоянието му, за него настава нощ; когато съзнанието на човека се прояснява и разбиранията му се изправят, за него настава ден.
Някои питат има ли на онзи свят ден и нощ, както на земята? – На онзи свят няма нощ, както на земята. Там има само ден. На земята, обаче, има ден и нощ, понеже тя се осветява от слънцето. Денят и нощта показват, че хората на земята живеят извън реалността, при особена обстановка.
Когато съзнанието на човека се помрачава, вследствие на което стават някакви промени в състоянието му, за него настава нощ; когато съзнанието на човека се прояснява и разбиранията му се изправят, за него настава ден.
Казвате: „Какъв ли ще бъде животът ни в другия свят? “ – Ако съзнанието ви и там не се помрачи, ден ще бъде. Съзнанието на човека може да се помрачи по много причини. Някога най-малката причина е в състояние да помрачи съзнанието му. За пример, вие сте в добро разположение на духа, но дойде някой ваш приятел и ви бодне с игла.
към беседата >>
– Идване на Любовта, т.е.
Истинската радост се състои в това, да видите, че главата ви е поставена на мястото си. Какво нещо е страданието? – Лишаване от Любовта, т.е. снимане на главата ви. Какво нещо е радостта?
– Идване на Любовта, т.е.
поставяне на главата на своето място. Така трябва да се разбира животът, с неговите различни прояви. Всяко друго разбиране не е в сила да внесе новата светлина в живота. Главата на човека трябва да стои на своето място! Праведният се отличава по това, че никаква сила в света не е в състояние да снеме главата от раменете му.
към беседата >>
Тия неща не са нищо друго, освен тяхната външна опаковка.
Прочетеното от Писанието е свързано с една велика душа – с Христос. Вие не можете да разберете това Писание, ако не сте свързани с Онзи, от Когото то е произлязло. Ако пиете вода далеч от извора, в разбиранията ви за нея ще има много утайки; ако я пиете при самия извор, разбиранията ви ще бъдат съвършено чисти. По този начин ще знаете защо някога не разбирате нещата добре, в тяхната първична чистота. Има неща в живота, които заблуждават хората.
Тия неща не са нищо друго, освен тяхната външна опаковка.
Тази опаковка е създадена още от миналите поколения, които, от неразбиране, са я оставили за разрешаване в бъдещето, при по-благоприятни времена. Така постъпват и съвременните хора. Когато искат да запазят нещо ценно, като пари, жито и др., те ги слагат в съкровища за запазване; парите заравят в земята, а житото – в хамбари. При това положение, нито парите се използват, както трябва, нито житото. Защо? Защото житото, оставено в хамбара, и житото, посято на нивата, са две различни неща.
към беседата >>
Казвате: „Какъв ли ще бъде животът ни в другия свят?
– На онзи свят няма нощ, както на земята. Там има само ден. На земята, обаче, има ден и нощ, понеже тя се осветява от слънцето. Денят и нощта показват, че хората на земята живеят извън реалността, при особена обстановка. Когато съзнанието на човека се помрачава, вследствие на което стават някакви промени в състоянието му, за него настава нощ; когато съзнанието на човека се прояснява и разбиранията му се изправят, за него настава ден.
Казвате: „Какъв ли ще бъде животът ни в другия свят?
“ – Ако съзнанието ви и там не се помрачи, ден ще бъде. Съзнанието на човека може да се помрачи по много причини. Някога най-малката причина е в състояние да помрачи съзнанието му. За пример, вие сте в добро разположение на духа, но дойде някой ваш приятел и ви бодне с игла. Моментално изгубвате разположението си и започвате да се занимавате с болката, която са ви причинили.
към беседата >>
поставяне на главата на своето място.
Какво нещо е страданието? – Лишаване от Любовта, т.е. снимане на главата ви. Какво нещо е радостта? – Идване на Любовта, т.е.
поставяне на главата на своето място.
Така трябва да се разбира животът, с неговите различни прояви. Всяко друго разбиране не е в сила да внесе новата светлина в живота. Главата на човека трябва да стои на своето място! Праведният се отличава по това, че никаква сила в света не е в състояние да снеме главата от раменете му. Никакво оръжие в света не може да отнеме главата на праведния.
към беседата >>
Тази опаковка е създадена още от миналите поколения, които, от неразбиране, са я оставили за разрешаване в бъдещето, при по-благоприятни времена.
Вие не можете да разберете това Писание, ако не сте свързани с Онзи, от Когото то е произлязло. Ако пиете вода далеч от извора, в разбиранията ви за нея ще има много утайки; ако я пиете при самия извор, разбиранията ви ще бъдат съвършено чисти. По този начин ще знаете защо някога не разбирате нещата добре, в тяхната първична чистота. Има неща в живота, които заблуждават хората. Тия неща не са нищо друго, освен тяхната външна опаковка.
Тази опаковка е създадена още от миналите поколения, които, от неразбиране, са я оставили за разрешаване в бъдещето, при по-благоприятни времена.
Така постъпват и съвременните хора. Когато искат да запазят нещо ценно, като пари, жито и др., те ги слагат в съкровища за запазване; парите заравят в земята, а житото – в хамбари. При това положение, нито парите се използват, както трябва, нито житото. Защо? Защото житото, оставено в хамбара, и житото, посято на нивата, са две различни неща. Житото, оставено в хамбара, постепенно губи нещо от своята стойност: ту буболечки го нападат, ту мишки и в края на краищата никакво увеличаване не става с него.
към беседата >>
“ – Ако съзнанието ви и там не се помрачи, ден ще бъде.
Там има само ден. На земята, обаче, има ден и нощ, понеже тя се осветява от слънцето. Денят и нощта показват, че хората на земята живеят извън реалността, при особена обстановка. Когато съзнанието на човека се помрачава, вследствие на което стават някакви промени в състоянието му, за него настава нощ; когато съзнанието на човека се прояснява и разбиранията му се изправят, за него настава ден. Казвате: „Какъв ли ще бъде животът ни в другия свят?
“ – Ако съзнанието ви и там не се помрачи, ден ще бъде.
Съзнанието на човека може да се помрачи по много причини. Някога най-малката причина е в състояние да помрачи съзнанието му. За пример, вие сте в добро разположение на духа, но дойде някой ваш приятел и ви бодне с игла. Моментално изгубвате разположението си и започвате да се занимавате с болката, която са ви причинили. Ако една струна от цигулката на някой виден цигулар се скъса, той губи вече четвърт от своята сигурност; ако и втората струна се скъса, той губи две четвърти от сигурността си; ако и третата струна се скъса, той губи три четвърти от сигурността си.
към беседата >>
Така трябва да се разбира животът, с неговите различни прояви.
– Лишаване от Любовта, т.е. снимане на главата ви. Какво нещо е радостта? – Идване на Любовта, т.е. поставяне на главата на своето място.
Така трябва да се разбира животът, с неговите различни прояви.
Всяко друго разбиране не е в сила да внесе новата светлина в живота. Главата на човека трябва да стои на своето място! Праведният се отличава по това, че никаква сила в света не е в състояние да снеме главата от раменете му. Никакво оръжие в света не може да отнеме главата на праведния. Когато главата на човека може да падне от раменете му, това показва, че той е изложен на някаква вътрешна опасност.
към беседата >>
Така постъпват и съвременните хора.
Ако пиете вода далеч от извора, в разбиранията ви за нея ще има много утайки; ако я пиете при самия извор, разбиранията ви ще бъдат съвършено чисти. По този начин ще знаете защо някога не разбирате нещата добре, в тяхната първична чистота. Има неща в живота, които заблуждават хората. Тия неща не са нищо друго, освен тяхната външна опаковка. Тази опаковка е създадена още от миналите поколения, които, от неразбиране, са я оставили за разрешаване в бъдещето, при по-благоприятни времена.
Така постъпват и съвременните хора.
Когато искат да запазят нещо ценно, като пари, жито и др., те ги слагат в съкровища за запазване; парите заравят в земята, а житото – в хамбари. При това положение, нито парите се използват, както трябва, нито житото. Защо? Защото житото, оставено в хамбара, и житото, посято на нивата, са две различни неща. Житото, оставено в хамбара, постепенно губи нещо от своята стойност: ту буболечки го нападат, ту мишки и в края на краищата никакво увеличаване не става с него. Обаче, житото, посято на нивата, страда, но същевременно се увеличава.
към беседата >>
Съзнанието на човека може да се помрачи по много причини.
На земята, обаче, има ден и нощ, понеже тя се осветява от слънцето. Денят и нощта показват, че хората на земята живеят извън реалността, при особена обстановка. Когато съзнанието на човека се помрачава, вследствие на което стават някакви промени в състоянието му, за него настава нощ; когато съзнанието на човека се прояснява и разбиранията му се изправят, за него настава ден. Казвате: „Какъв ли ще бъде животът ни в другия свят? “ – Ако съзнанието ви и там не се помрачи, ден ще бъде.
Съзнанието на човека може да се помрачи по много причини.
Някога най-малката причина е в състояние да помрачи съзнанието му. За пример, вие сте в добро разположение на духа, но дойде някой ваш приятел и ви бодне с игла. Моментално изгубвате разположението си и започвате да се занимавате с болката, която са ви причинили. Ако една струна от цигулката на някой виден цигулар се скъса, той губи вече четвърт от своята сигурност; ако и втората струна се скъса, той губи две четвърти от сигурността си; ако и третата струна се скъса, той губи три четвърти от сигурността си. Обаче, щом остане само с една струна, той престава вече да свири.
към беседата >>
Всяко друго разбиране не е в сила да внесе новата светлина в живота.
снимане на главата ви. Какво нещо е радостта? – Идване на Любовта, т.е. поставяне на главата на своето място. Така трябва да се разбира животът, с неговите различни прояви.
Всяко друго разбиране не е в сила да внесе новата светлина в живота.
Главата на човека трябва да стои на своето място! Праведният се отличава по това, че никаква сила в света не е в състояние да снеме главата от раменете му. Никакво оръжие в света не може да отнеме главата на праведния. Когато главата на човека може да падне от раменете му, това показва, че той е изложен на някаква вътрешна опасност.
към беседата >>
Когато искат да запазят нещо ценно, като пари, жито и др., те ги слагат в съкровища за запазване; парите заравят в земята, а житото – в хамбари.
По този начин ще знаете защо някога не разбирате нещата добре, в тяхната първична чистота. Има неща в живота, които заблуждават хората. Тия неща не са нищо друго, освен тяхната външна опаковка. Тази опаковка е създадена още от миналите поколения, които, от неразбиране, са я оставили за разрешаване в бъдещето, при по-благоприятни времена. Така постъпват и съвременните хора.
Когато искат да запазят нещо ценно, като пари, жито и др., те ги слагат в съкровища за запазване; парите заравят в земята, а житото – в хамбари.
При това положение, нито парите се използват, както трябва, нито житото. Защо? Защото житото, оставено в хамбара, и житото, посято на нивата, са две различни неща. Житото, оставено в хамбара, постепенно губи нещо от своята стойност: ту буболечки го нападат, ту мишки и в края на краищата никакво увеличаване не става с него. Обаче, житото, посято на нивата, страда, но същевременно се увеличава. В този смисъл житото, посято на нивата, може да се уподоби на страдащ човек.
към беседата >>
Някога най-малката причина е в състояние да помрачи съзнанието му.
Денят и нощта показват, че хората на земята живеят извън реалността, при особена обстановка. Когато съзнанието на човека се помрачава, вследствие на което стават някакви промени в състоянието му, за него настава нощ; когато съзнанието на човека се прояснява и разбиранията му се изправят, за него настава ден. Казвате: „Какъв ли ще бъде животът ни в другия свят? “ – Ако съзнанието ви и там не се помрачи, ден ще бъде. Съзнанието на човека може да се помрачи по много причини.
Някога най-малката причина е в състояние да помрачи съзнанието му.
За пример, вие сте в добро разположение на духа, но дойде някой ваш приятел и ви бодне с игла. Моментално изгубвате разположението си и започвате да се занимавате с болката, която са ви причинили. Ако една струна от цигулката на някой виден цигулар се скъса, той губи вече четвърт от своята сигурност; ако и втората струна се скъса, той губи две четвърти от сигурността си; ако и третата струна се скъса, той губи три четвърти от сигурността си. Обаче, щом остане само с една струна, той престава вече да свири. Никой цигулар не може да свири на една струна.
към беседата >>
Главата на човека трябва да стои на своето място!
Какво нещо е радостта? – Идване на Любовта, т.е. поставяне на главата на своето място. Така трябва да се разбира животът, с неговите различни прояви. Всяко друго разбиране не е в сила да внесе новата светлина в живота.
Главата на човека трябва да стои на своето място!
Праведният се отличава по това, че никаква сила в света не е в състояние да снеме главата от раменете му. Никакво оръжие в света не може да отнеме главата на праведния. Когато главата на човека може да падне от раменете му, това показва, че той е изложен на някаква вътрешна опасност.
към беседата >>
При това положение, нито парите се използват, както трябва, нито житото. Защо?
Има неща в живота, които заблуждават хората. Тия неща не са нищо друго, освен тяхната външна опаковка. Тази опаковка е създадена още от миналите поколения, които, от неразбиране, са я оставили за разрешаване в бъдещето, при по-благоприятни времена. Така постъпват и съвременните хора. Когато искат да запазят нещо ценно, като пари, жито и др., те ги слагат в съкровища за запазване; парите заравят в земята, а житото – в хамбари.
При това положение, нито парите се използват, както трябва, нито житото. Защо?
Защото житото, оставено в хамбара, и житото, посято на нивата, са две различни неща. Житото, оставено в хамбара, постепенно губи нещо от своята стойност: ту буболечки го нападат, ту мишки и в края на краищата никакво увеличаване не става с него. Обаче, житото, посято на нивата, страда, но същевременно се увеличава. В този смисъл житото, посято на нивата, може да се уподоби на страдащ човек. Страдащият има изпитания, като житото, но има и придобивки.
към беседата >>
За пример, вие сте в добро разположение на духа, но дойде някой ваш приятел и ви бодне с игла.
Когато съзнанието на човека се помрачава, вследствие на което стават някакви промени в състоянието му, за него настава нощ; когато съзнанието на човека се прояснява и разбиранията му се изправят, за него настава ден. Казвате: „Какъв ли ще бъде животът ни в другия свят? “ – Ако съзнанието ви и там не се помрачи, ден ще бъде. Съзнанието на човека може да се помрачи по много причини. Някога най-малката причина е в състояние да помрачи съзнанието му.
За пример, вие сте в добро разположение на духа, но дойде някой ваш приятел и ви бодне с игла.
Моментално изгубвате разположението си и започвате да се занимавате с болката, която са ви причинили. Ако една струна от цигулката на някой виден цигулар се скъса, той губи вече четвърт от своята сигурност; ако и втората струна се скъса, той губи две четвърти от сигурността си; ако и третата струна се скъса, той губи три четвърти от сигурността си. Обаче, щом остане само с една струна, той престава вече да свири. Никой цигулар не може да свири на една струна. Какъв цигулар ще бъде онзи, който може да свири само на една струна?
към беседата >>
Праведният се отличава по това, че никаква сила в света не е в състояние да снеме главата от раменете му.
– Идване на Любовта, т.е. поставяне на главата на своето място. Така трябва да се разбира животът, с неговите различни прояви. Всяко друго разбиране не е в сила да внесе новата светлина в живота. Главата на човека трябва да стои на своето място!
Праведният се отличава по това, че никаква сила в света не е в състояние да снеме главата от раменете му.
Никакво оръжие в света не може да отнеме главата на праведния. Когато главата на човека може да падне от раменете му, това показва, че той е изложен на някаква вътрешна опасност.
към беседата >>
Защото житото, оставено в хамбара, и житото, посято на нивата, са две различни неща.
Тия неща не са нищо друго, освен тяхната външна опаковка. Тази опаковка е създадена още от миналите поколения, които, от неразбиране, са я оставили за разрешаване в бъдещето, при по-благоприятни времена. Така постъпват и съвременните хора. Когато искат да запазят нещо ценно, като пари, жито и др., те ги слагат в съкровища за запазване; парите заравят в земята, а житото – в хамбари. При това положение, нито парите се използват, както трябва, нито житото. Защо?
Защото житото, оставено в хамбара, и житото, посято на нивата, са две различни неща.
Житото, оставено в хамбара, постепенно губи нещо от своята стойност: ту буболечки го нападат, ту мишки и в края на краищата никакво увеличаване не става с него. Обаче, житото, посято на нивата, страда, но същевременно се увеличава. В този смисъл житото, посято на нивата, може да се уподоби на страдащ човек. Страдащият има изпитания, като житото, но има и придобивки. Житото в хамбара няма страдания, няма изпитания, но няма и придобивки.
към беседата >>
Моментално изгубвате разположението си и започвате да се занимавате с болката, която са ви причинили.
Казвате: „Какъв ли ще бъде животът ни в другия свят? “ – Ако съзнанието ви и там не се помрачи, ден ще бъде. Съзнанието на човека може да се помрачи по много причини. Някога най-малката причина е в състояние да помрачи съзнанието му. За пример, вие сте в добро разположение на духа, но дойде някой ваш приятел и ви бодне с игла.
Моментално изгубвате разположението си и започвате да се занимавате с болката, която са ви причинили.
Ако една струна от цигулката на някой виден цигулар се скъса, той губи вече четвърт от своята сигурност; ако и втората струна се скъса, той губи две четвърти от сигурността си; ако и третата струна се скъса, той губи три четвърти от сигурността си. Обаче, щом остане само с една струна, той престава вече да свири. Никой цигулар не може да свири на една струна. Какъв цигулар ще бъде онзи, който може да свири само на една струна?
към беседата >>
Никакво оръжие в света не може да отнеме главата на праведния.
поставяне на главата на своето място. Така трябва да се разбира животът, с неговите различни прояви. Всяко друго разбиране не е в сила да внесе новата светлина в живота. Главата на човека трябва да стои на своето място! Праведният се отличава по това, че никаква сила в света не е в състояние да снеме главата от раменете му.
Никакво оръжие в света не може да отнеме главата на праведния.
Когато главата на човека може да падне от раменете му, това показва, че той е изложен на някаква вътрешна опасност.
към беседата >>
Житото, оставено в хамбара, постепенно губи нещо от своята стойност: ту буболечки го нападат, ту мишки и в края на краищата никакво увеличаване не става с него.
Тази опаковка е създадена още от миналите поколения, които, от неразбиране, са я оставили за разрешаване в бъдещето, при по-благоприятни времена. Така постъпват и съвременните хора. Когато искат да запазят нещо ценно, като пари, жито и др., те ги слагат в съкровища за запазване; парите заравят в земята, а житото – в хамбари. При това положение, нито парите се използват, както трябва, нито житото. Защо? Защото житото, оставено в хамбара, и житото, посято на нивата, са две различни неща.
Житото, оставено в хамбара, постепенно губи нещо от своята стойност: ту буболечки го нападат, ту мишки и в края на краищата никакво увеличаване не става с него.
Обаче, житото, посято на нивата, страда, но същевременно се увеличава. В този смисъл житото, посято на нивата, може да се уподоби на страдащ човек. Страдащият има изпитания, като житото, но има и придобивки. Житото в хамбара няма страдания, няма изпитания, но няма и придобивки. Житото в хамбара и житото на нивата са два символа, за разбирането на които са нужни ред обяснения.
към беседата >>
Ако една струна от цигулката на някой виден цигулар се скъса, той губи вече четвърт от своята сигурност; ако и втората струна се скъса, той губи две четвърти от сигурността си; ако и третата струна се скъса, той губи три четвърти от сигурността си.
“ – Ако съзнанието ви и там не се помрачи, ден ще бъде. Съзнанието на човека може да се помрачи по много причини. Някога най-малката причина е в състояние да помрачи съзнанието му. За пример, вие сте в добро разположение на духа, но дойде някой ваш приятел и ви бодне с игла. Моментално изгубвате разположението си и започвате да се занимавате с болката, която са ви причинили.
Ако една струна от цигулката на някой виден цигулар се скъса, той губи вече четвърт от своята сигурност; ако и втората струна се скъса, той губи две четвърти от сигурността си; ако и третата струна се скъса, той губи три четвърти от сигурността си.
Обаче, щом остане само с една струна, той престава вече да свири. Никой цигулар не може да свири на една струна. Какъв цигулар ще бъде онзи, който може да свири само на една струна?
към беседата >>
Когато главата на човека може да падне от раменете му, това показва, че той е изложен на някаква вътрешна опасност.
Така трябва да се разбира животът, с неговите различни прояви. Всяко друго разбиране не е в сила да внесе новата светлина в живота. Главата на човека трябва да стои на своето място! Праведният се отличава по това, че никаква сила в света не е в състояние да снеме главата от раменете му. Никакво оръжие в света не може да отнеме главата на праведния.
Когато главата на човека може да падне от раменете му, това показва, че той е изложен на някаква вътрешна опасност.
към беседата >>
Обаче, житото, посято на нивата, страда, но същевременно се увеличава.
Така постъпват и съвременните хора. Когато искат да запазят нещо ценно, като пари, жито и др., те ги слагат в съкровища за запазване; парите заравят в земята, а житото – в хамбари. При това положение, нито парите се използват, както трябва, нито житото. Защо? Защото житото, оставено в хамбара, и житото, посято на нивата, са две различни неща. Житото, оставено в хамбара, постепенно губи нещо от своята стойност: ту буболечки го нападат, ту мишки и в края на краищата никакво увеличаване не става с него.
Обаче, житото, посято на нивата, страда, но същевременно се увеличава.
В този смисъл житото, посято на нивата, може да се уподоби на страдащ човек. Страдащият има изпитания, като житото, но има и придобивки. Житото в хамбара няма страдания, няма изпитания, но няма и придобивки. Житото в хамбара и житото на нивата са два символа, за разбирането на които са нужни ред обяснения. Милионите житни зрънца в хамбара се натискат едно-друго; когато господарят дойде, той отваря хамбара, нахвърля житото вътре и си излиза.
към беседата >>
Обаче, щом остане само с една струна, той престава вече да свири.
Съзнанието на човека може да се помрачи по много причини. Някога най-малката причина е в състояние да помрачи съзнанието му. За пример, вие сте в добро разположение на духа, но дойде някой ваш приятел и ви бодне с игла. Моментално изгубвате разположението си и започвате да се занимавате с болката, която са ви причинили. Ако една струна от цигулката на някой виден цигулар се скъса, той губи вече четвърт от своята сигурност; ако и втората струна се скъса, той губи две четвърти от сигурността си; ако и третата струна се скъса, той губи три четвърти от сигурността си.
Обаче, щом остане само с една струна, той престава вече да свири.
Никой цигулар не може да свири на една струна. Какъв цигулар ще бъде онзи, който може да свири само на една струна?
към беседата >>
В прочетената глава от Матей се говори за блаженствата.
В прочетената глава от Матей се говори за блаженствата.
Те са методи, начини за създаване на вътрешна връзка с Бога, с Любовта. Щом направите тази връзка, ангел Господен ще похлопа на сърцата ви, ще ви заведе в духовния, в Божествения свят, където ви очакват с венци, с музика и песни. Ако не сте готови и откажете да вървите с него, той ще замахне с меча си и главата ви ще отхвръкне настрана. Аз изнасям това положение, не защото съдбата ви ще бъде такава, но да имате представа какво значи страдание, какво значи тъмнина, мрак. Всеки човек не е осъден на обезглавяване, но всеки трябва да влиза в положението на този, който ще мине през подобно страдание.
към беседата >>
В този смисъл житото, посято на нивата, може да се уподоби на страдащ човек.
Когато искат да запазят нещо ценно, като пари, жито и др., те ги слагат в съкровища за запазване; парите заравят в земята, а житото – в хамбари. При това положение, нито парите се използват, както трябва, нито житото. Защо? Защото житото, оставено в хамбара, и житото, посято на нивата, са две различни неща. Житото, оставено в хамбара, постепенно губи нещо от своята стойност: ту буболечки го нападат, ту мишки и в края на краищата никакво увеличаване не става с него. Обаче, житото, посято на нивата, страда, но същевременно се увеличава.
В този смисъл житото, посято на нивата, може да се уподоби на страдащ човек.
Страдащият има изпитания, като житото, но има и придобивки. Житото в хамбара няма страдания, няма изпитания, но няма и придобивки. Житото в хамбара и житото на нивата са два символа, за разбирането на които са нужни ред обяснения. Милионите житни зрънца в хамбара се натискат едно-друго; когато господарят дойде, той отваря хамбара, нахвърля житото вътре и си излиза. Той остава зрънцата сами да се нареждат, но както и да се наредят, това не е никакво нареждане.
към беседата >>
Никой цигулар не може да свири на една струна.
Някога най-малката причина е в състояние да помрачи съзнанието му. За пример, вие сте в добро разположение на духа, но дойде някой ваш приятел и ви бодне с игла. Моментално изгубвате разположението си и започвате да се занимавате с болката, която са ви причинили. Ако една струна от цигулката на някой виден цигулар се скъса, той губи вече четвърт от своята сигурност; ако и втората струна се скъса, той губи две четвърти от сигурността си; ако и третата струна се скъса, той губи три четвърти от сигурността си. Обаче, щом остане само с една струна, той престава вече да свири.
Никой цигулар не може да свири на една струна.
Какъв цигулар ще бъде онзи, който може да свири само на една струна?
към беседата >>
Те са методи, начини за създаване на вътрешна връзка с Бога, с Любовта.
В прочетената глава от Матей се говори за блаженствата.
Те са методи, начини за създаване на вътрешна връзка с Бога, с Любовта.
Щом направите тази връзка, ангел Господен ще похлопа на сърцата ви, ще ви заведе в духовния, в Божествения свят, където ви очакват с венци, с музика и песни. Ако не сте готови и откажете да вървите с него, той ще замахне с меча си и главата ви ще отхвръкне настрана. Аз изнасям това положение, не защото съдбата ви ще бъде такава, но да имате представа какво значи страдание, какво значи тъмнина, мрак. Всеки човек не е осъден на обезглавяване, но всеки трябва да влиза в положението на този, който ще мине през подобно страдание. Вие говорите с този човек, но знаете, че след един ден той ще изгуби своето съдържание, ще отиде главата му.
към беседата >>
Страдащият има изпитания, като житото, но има и придобивки.
При това положение, нито парите се използват, както трябва, нито житото. Защо? Защото житото, оставено в хамбара, и житото, посято на нивата, са две различни неща. Житото, оставено в хамбара, постепенно губи нещо от своята стойност: ту буболечки го нападат, ту мишки и в края на краищата никакво увеличаване не става с него. Обаче, житото, посято на нивата, страда, но същевременно се увеличава. В този смисъл житото, посято на нивата, може да се уподоби на страдащ човек.
Страдащият има изпитания, като житото, но има и придобивки.
Житото в хамбара няма страдания, няма изпитания, но няма и придобивки. Житото в хамбара и житото на нивата са два символа, за разбирането на които са нужни ред обяснения. Милионите житни зрънца в хамбара се натискат едно-друго; когато господарят дойде, той отваря хамбара, нахвърля житото вътре и си излиза. Той остава зрънцата сами да се нареждат, но както и да се наредят, това не е никакво нареждане. Обаче, житни зрънца, поставени в Божествения хамбар, не се натискат помежду си, но всяко от тях има свое определено място.
към беседата >>
Какъв цигулар ще бъде онзи, който може да свири само на една струна?
За пример, вие сте в добро разположение на духа, но дойде някой ваш приятел и ви бодне с игла. Моментално изгубвате разположението си и започвате да се занимавате с болката, която са ви причинили. Ако една струна от цигулката на някой виден цигулар се скъса, той губи вече четвърт от своята сигурност; ако и втората струна се скъса, той губи две четвърти от сигурността си; ако и третата струна се скъса, той губи три четвърти от сигурността си. Обаче, щом остане само с една струна, той престава вече да свири. Никой цигулар не може да свири на една струна.
Какъв цигулар ще бъде онзи, който може да свири само на една струна?
към беседата >>
Щом направите тази връзка, ангел Господен ще похлопа на сърцата ви, ще ви заведе в духовния, в Божествения свят, където ви очакват с венци, с музика и песни.
В прочетената глава от Матей се говори за блаженствата. Те са методи, начини за създаване на вътрешна връзка с Бога, с Любовта.
Щом направите тази връзка, ангел Господен ще похлопа на сърцата ви, ще ви заведе в духовния, в Божествения свят, където ви очакват с венци, с музика и песни.
Ако не сте готови и откажете да вървите с него, той ще замахне с меча си и главата ви ще отхвръкне настрана. Аз изнасям това положение, не защото съдбата ви ще бъде такава, но да имате представа какво значи страдание, какво значи тъмнина, мрак. Всеки човек не е осъден на обезглавяване, но всеки трябва да влиза в положението на този, който ще мине през подобно страдание. Вие говорите с този човек, но знаете, че след един ден той ще изгуби своето съдържание, ще отиде главата му. Виждате мускулите му, ръцете и краката му, но човекът не е там.
към беседата >>
Житото в хамбара няма страдания, няма изпитания, но няма и придобивки.
Защото житото, оставено в хамбара, и житото, посято на нивата, са две различни неща. Житото, оставено в хамбара, постепенно губи нещо от своята стойност: ту буболечки го нападат, ту мишки и в края на краищата никакво увеличаване не става с него. Обаче, житото, посято на нивата, страда, но същевременно се увеличава. В този смисъл житото, посято на нивата, може да се уподоби на страдащ човек. Страдащият има изпитания, като житото, но има и придобивки.
Житото в хамбара няма страдания, няма изпитания, но няма и придобивки.
Житото в хамбара и житото на нивата са два символа, за разбирането на които са нужни ред обяснения. Милионите житни зрънца в хамбара се натискат едно-друго; когато господарят дойде, той отваря хамбара, нахвърля житото вътре и си излиза. Той остава зрънцата сами да се нареждат, но както и да се наредят, това не е никакво нареждане. Обаче, житни зрънца, поставени в Божествения хамбар, не се натискат помежду си, но всяко от тях има свое определено място. Те са наредени в система, както нареждат книгите в библиотеките.
към беседата >>
Оттук аз правя следното сравнение: какъв човек ще бъде онзи, на когото духът, душата и тялото не работят?
Оттук аз правя следното сравнение: какъв човек ще бъде онзи, на когото духът, душата и тялото не работят?
Това е цигулар с една струна на цигулката. Какъв човек ще бъде онзи, на когото умът не мисли, сърцето не чувства и волята не действа? Човекът се състои в това, да вярва в Божия Дух, от Когото е произлязъл, и да работи в съгласие с Него. Да вярва в душата си, която всеки момент чувства. И най-после, да вярва в тялото си, чрез което е в общение по ум, сърце и воля със своите ближни.
към беседата >>
Ако не сте готови и откажете да вървите с него, той ще замахне с меча си и главата ви ще отхвръкне настрана.
В прочетената глава от Матей се говори за блаженствата. Те са методи, начини за създаване на вътрешна връзка с Бога, с Любовта. Щом направите тази връзка, ангел Господен ще похлопа на сърцата ви, ще ви заведе в духовния, в Божествения свят, където ви очакват с венци, с музика и песни.
Ако не сте готови и откажете да вървите с него, той ще замахне с меча си и главата ви ще отхвръкне настрана.
Аз изнасям това положение, не защото съдбата ви ще бъде такава, но да имате представа какво значи страдание, какво значи тъмнина, мрак. Всеки човек не е осъден на обезглавяване, но всеки трябва да влиза в положението на този, който ще мине през подобно страдание. Вие говорите с този човек, но знаете, че след един ден той ще изгуби своето съдържание, ще отиде главата му. Виждате мускулите му, ръцете и краката му, но човекът не е там. Къде е истинският човек?
към беседата >>
Житото в хамбара и житото на нивата са два символа, за разбирането на които са нужни ред обяснения.
Житото, оставено в хамбара, постепенно губи нещо от своята стойност: ту буболечки го нападат, ту мишки и в края на краищата никакво увеличаване не става с него. Обаче, житото, посято на нивата, страда, но същевременно се увеличава. В този смисъл житото, посято на нивата, може да се уподоби на страдащ човек. Страдащият има изпитания, като житото, но има и придобивки. Житото в хамбара няма страдания, няма изпитания, но няма и придобивки.
Житото в хамбара и житото на нивата са два символа, за разбирането на които са нужни ред обяснения.
Милионите житни зрънца в хамбара се натискат едно-друго; когато господарят дойде, той отваря хамбара, нахвърля житото вътре и си излиза. Той остава зрънцата сами да се нареждат, но както и да се наредят, това не е никакво нареждане. Обаче, житни зрънца, поставени в Божествения хамбар, не се натискат помежду си, но всяко от тях има свое определено място. Те са наредени в система, както нареждат книгите в библиотеките. Всеки би желал да бъде житно зърно в Божествен хамбар, отколкото житно зърно в човешки хамбар.
към беседата >>
Това е цигулар с една струна на цигулката.
Оттук аз правя следното сравнение: какъв човек ще бъде онзи, на когото духът, душата и тялото не работят?
Това е цигулар с една струна на цигулката.
Какъв човек ще бъде онзи, на когото умът не мисли, сърцето не чувства и волята не действа? Човекът се състои в това, да вярва в Божия Дух, от Когото е произлязъл, и да работи в съгласие с Него. Да вярва в душата си, която всеки момент чувства. И най-после, да вярва в тялото си, чрез което е в общение по ум, сърце и воля със своите ближни. Умът, сърцето и волята са прояви на тялото.
към беседата >>
Аз изнасям това положение, не защото съдбата ви ще бъде такава, но да имате представа какво значи страдание, какво значи тъмнина, мрак.
В прочетената глава от Матей се говори за блаженствата. Те са методи, начини за създаване на вътрешна връзка с Бога, с Любовта. Щом направите тази връзка, ангел Господен ще похлопа на сърцата ви, ще ви заведе в духовния, в Божествения свят, където ви очакват с венци, с музика и песни. Ако не сте готови и откажете да вървите с него, той ще замахне с меча си и главата ви ще отхвръкне настрана.
Аз изнасям това положение, не защото съдбата ви ще бъде такава, но да имате представа какво значи страдание, какво значи тъмнина, мрак.
Всеки човек не е осъден на обезглавяване, но всеки трябва да влиза в положението на този, който ще мине през подобно страдание. Вие говорите с този човек, но знаете, че след един ден той ще изгуби своето съдържание, ще отиде главата му. Виждате мускулите му, ръцете и краката му, но човекът не е там. Къде е истинският човек? Някои ще кажат, че човек се намира в душата си, други в духа си и т.н.
към беседата >>
Милионите житни зрънца в хамбара се натискат едно-друго; когато господарят дойде, той отваря хамбара, нахвърля житото вътре и си излиза.
Обаче, житото, посято на нивата, страда, но същевременно се увеличава. В този смисъл житото, посято на нивата, може да се уподоби на страдащ човек. Страдащият има изпитания, като житото, но има и придобивки. Житото в хамбара няма страдания, няма изпитания, но няма и придобивки. Житото в хамбара и житото на нивата са два символа, за разбирането на които са нужни ред обяснения.
Милионите житни зрънца в хамбара се натискат едно-друго; когато господарят дойде, той отваря хамбара, нахвърля житото вътре и си излиза.
Той остава зрънцата сами да се нареждат, но както и да се наредят, това не е никакво нареждане. Обаче, житни зрънца, поставени в Божествения хамбар, не се натискат помежду си, но всяко от тях има свое определено място. Те са наредени в система, както нареждат книгите в библиотеките. Всеки би желал да бъде житно зърно в Божествен хамбар, отколкото житно зърно в човешки хамбар.
към беседата >>
Какъв човек ще бъде онзи, на когото умът не мисли, сърцето не чувства и волята не действа?
Оттук аз правя следното сравнение: какъв човек ще бъде онзи, на когото духът, душата и тялото не работят? Това е цигулар с една струна на цигулката.
Какъв човек ще бъде онзи, на когото умът не мисли, сърцето не чувства и волята не действа?
Човекът се състои в това, да вярва в Божия Дух, от Когото е произлязъл, и да работи в съгласие с Него. Да вярва в душата си, която всеки момент чувства. И най-после, да вярва в тялото си, чрез което е в общение по ум, сърце и воля със своите ближни. Умът, сърцето и волята са прояви на тялото. Човек не може да вярва в това, което не вижда.
към беседата >>
Всеки човек не е осъден на обезглавяване, но всеки трябва да влиза в положението на този, който ще мине през подобно страдание.
В прочетената глава от Матей се говори за блаженствата. Те са методи, начини за създаване на вътрешна връзка с Бога, с Любовта. Щом направите тази връзка, ангел Господен ще похлопа на сърцата ви, ще ви заведе в духовния, в Божествения свят, където ви очакват с венци, с музика и песни. Ако не сте готови и откажете да вървите с него, той ще замахне с меча си и главата ви ще отхвръкне настрана. Аз изнасям това положение, не защото съдбата ви ще бъде такава, но да имате представа какво значи страдание, какво значи тъмнина, мрак.
Всеки човек не е осъден на обезглавяване, но всеки трябва да влиза в положението на този, който ще мине през подобно страдание.
Вие говорите с този човек, но знаете, че след един ден той ще изгуби своето съдържание, ще отиде главата му. Виждате мускулите му, ръцете и краката му, но човекът не е там. Къде е истинският човек? Някои ще кажат, че човек се намира в душата си, други в духа си и т.н.
към беседата >>
Той остава зрънцата сами да се нареждат, но както и да се наредят, това не е никакво нареждане.
В този смисъл житото, посято на нивата, може да се уподоби на страдащ човек. Страдащият има изпитания, като житото, но има и придобивки. Житото в хамбара няма страдания, няма изпитания, но няма и придобивки. Житото в хамбара и житото на нивата са два символа, за разбирането на които са нужни ред обяснения. Милионите житни зрънца в хамбара се натискат едно-друго; когато господарят дойде, той отваря хамбара, нахвърля житото вътре и си излиза.
Той остава зрънцата сами да се нареждат, но както и да се наредят, това не е никакво нареждане.
Обаче, житни зрънца, поставени в Божествения хамбар, не се натискат помежду си, но всяко от тях има свое определено място. Те са наредени в система, както нареждат книгите в библиотеките. Всеки би желал да бъде житно зърно в Божествен хамбар, отколкото житно зърно в човешки хамбар.
към беседата >>
Човекът се състои в това, да вярва в Божия Дух, от Когото е произлязъл, и да работи в съгласие с Него.
Оттук аз правя следното сравнение: какъв човек ще бъде онзи, на когото духът, душата и тялото не работят? Това е цигулар с една струна на цигулката. Какъв човек ще бъде онзи, на когото умът не мисли, сърцето не чувства и волята не действа?
Човекът се състои в това, да вярва в Божия Дух, от Когото е произлязъл, и да работи в съгласие с Него.
Да вярва в душата си, която всеки момент чувства. И най-после, да вярва в тялото си, чрез което е в общение по ум, сърце и воля със своите ближни. Умът, сърцето и волята са прояви на тялото. Човек не може да вярва в това, което не вижда. Той ще вярва само в това, което вижда около себе си и в това, което чувства вътре в себе си.
към беседата >>
Вие говорите с този човек, но знаете, че след един ден той ще изгуби своето съдържание, ще отиде главата му.
Те са методи, начини за създаване на вътрешна връзка с Бога, с Любовта. Щом направите тази връзка, ангел Господен ще похлопа на сърцата ви, ще ви заведе в духовния, в Божествения свят, където ви очакват с венци, с музика и песни. Ако не сте готови и откажете да вървите с него, той ще замахне с меча си и главата ви ще отхвръкне настрана. Аз изнасям това положение, не защото съдбата ви ще бъде такава, но да имате представа какво значи страдание, какво значи тъмнина, мрак. Всеки човек не е осъден на обезглавяване, но всеки трябва да влиза в положението на този, който ще мине през подобно страдание.
Вие говорите с този човек, но знаете, че след един ден той ще изгуби своето съдържание, ще отиде главата му.
Виждате мускулите му, ръцете и краката му, но човекът не е там. Къде е истинският човек? Някои ще кажат, че човек се намира в душата си, други в духа си и т.н.
към беседата >>
Обаче, житни зрънца, поставени в Божествения хамбар, не се натискат помежду си, но всяко от тях има свое определено място.
Страдащият има изпитания, като житото, но има и придобивки. Житото в хамбара няма страдания, няма изпитания, но няма и придобивки. Житото в хамбара и житото на нивата са два символа, за разбирането на които са нужни ред обяснения. Милионите житни зрънца в хамбара се натискат едно-друго; когато господарят дойде, той отваря хамбара, нахвърля житото вътре и си излиза. Той остава зрънцата сами да се нареждат, но както и да се наредят, това не е никакво нареждане.
Обаче, житни зрънца, поставени в Божествения хамбар, не се натискат помежду си, но всяко от тях има свое определено място.
Те са наредени в система, както нареждат книгите в библиотеките. Всеки би желал да бъде житно зърно в Божествен хамбар, отколкото житно зърно в човешки хамбар.
към беседата >>
Да вярва в душата си, която всеки момент чувства.
Оттук аз правя следното сравнение: какъв човек ще бъде онзи, на когото духът, душата и тялото не работят? Това е цигулар с една струна на цигулката. Какъв човек ще бъде онзи, на когото умът не мисли, сърцето не чувства и волята не действа? Човекът се състои в това, да вярва в Божия Дух, от Когото е произлязъл, и да работи в съгласие с Него.
Да вярва в душата си, която всеки момент чувства.
И най-после, да вярва в тялото си, чрез което е в общение по ум, сърце и воля със своите ближни. Умът, сърцето и волята са прояви на тялото. Човек не може да вярва в това, което не вижда. Той ще вярва само в това, което вижда около себе си и в това, което чувства вътре в себе си. Като вярва във всичко вън от себе си и вътре в себе си, човек ще се домогне до ред външни и вътрешни методи за работа.
към беседата >>
Виждате мускулите му, ръцете и краката му, но човекът не е там.
Щом направите тази връзка, ангел Господен ще похлопа на сърцата ви, ще ви заведе в духовния, в Божествения свят, където ви очакват с венци, с музика и песни. Ако не сте готови и откажете да вървите с него, той ще замахне с меча си и главата ви ще отхвръкне настрана. Аз изнасям това положение, не защото съдбата ви ще бъде такава, но да имате представа какво значи страдание, какво значи тъмнина, мрак. Всеки човек не е осъден на обезглавяване, но всеки трябва да влиза в положението на този, който ще мине през подобно страдание. Вие говорите с този човек, но знаете, че след един ден той ще изгуби своето съдържание, ще отиде главата му.
Виждате мускулите му, ръцете и краката му, но човекът не е там.
Къде е истинският човек? Някои ще кажат, че човек се намира в душата си, други в духа си и т.н.
към беседата >>
Те са наредени в система, както нареждат книгите в библиотеките.
Житото в хамбара няма страдания, няма изпитания, но няма и придобивки. Житото в хамбара и житото на нивата са два символа, за разбирането на които са нужни ред обяснения. Милионите житни зрънца в хамбара се натискат едно-друго; когато господарят дойде, той отваря хамбара, нахвърля житото вътре и си излиза. Той остава зрънцата сами да се нареждат, но както и да се наредят, това не е никакво нареждане. Обаче, житни зрънца, поставени в Божествения хамбар, не се натискат помежду си, но всяко от тях има свое определено място.
Те са наредени в система, както нареждат книгите в библиотеките.
Всеки би желал да бъде житно зърно в Божествен хамбар, отколкото житно зърно в човешки хамбар.
към беседата >>
И най-после, да вярва в тялото си, чрез което е в общение по ум, сърце и воля със своите ближни.
Оттук аз правя следното сравнение: какъв човек ще бъде онзи, на когото духът, душата и тялото не работят? Това е цигулар с една струна на цигулката. Какъв човек ще бъде онзи, на когото умът не мисли, сърцето не чувства и волята не действа? Човекът се състои в това, да вярва в Божия Дух, от Когото е произлязъл, и да работи в съгласие с Него. Да вярва в душата си, която всеки момент чувства.
И най-после, да вярва в тялото си, чрез което е в общение по ум, сърце и воля със своите ближни.
Умът, сърцето и волята са прояви на тялото. Човек не може да вярва в това, което не вижда. Той ще вярва само в това, което вижда около себе си и в това, което чувства вътре в себе си. Като вярва във всичко вън от себе си и вътре в себе си, човек ще се домогне до ред външни и вътрешни методи за работа. Без това верую вие нищо не можете да постигнете.
към беседата >>
Къде е истинският човек?
Ако не сте готови и откажете да вървите с него, той ще замахне с меча си и главата ви ще отхвръкне настрана. Аз изнасям това положение, не защото съдбата ви ще бъде такава, но да имате представа какво значи страдание, какво значи тъмнина, мрак. Всеки човек не е осъден на обезглавяване, но всеки трябва да влиза в положението на този, който ще мине през подобно страдание. Вие говорите с този човек, но знаете, че след един ден той ще изгуби своето съдържание, ще отиде главата му. Виждате мускулите му, ръцете и краката му, но човекът не е там.
Къде е истинският човек?
Някои ще кажат, че човек се намира в душата си, други в духа си и т.н.
към беседата >>
Всеки би желал да бъде житно зърно в Божествен хамбар, отколкото житно зърно в човешки хамбар.
Житото в хамбара и житото на нивата са два символа, за разбирането на които са нужни ред обяснения. Милионите житни зрънца в хамбара се натискат едно-друго; когато господарят дойде, той отваря хамбара, нахвърля житото вътре и си излиза. Той остава зрънцата сами да се нареждат, но както и да се наредят, това не е никакво нареждане. Обаче, житни зрънца, поставени в Божествения хамбар, не се натискат помежду си, но всяко от тях има свое определено място. Те са наредени в система, както нареждат книгите в библиотеките.
Всеки би желал да бъде житно зърно в Божествен хамбар, отколкото житно зърно в човешки хамбар.
към беседата >>
Умът, сърцето и волята са прояви на тялото.
Това е цигулар с една струна на цигулката. Какъв човек ще бъде онзи, на когото умът не мисли, сърцето не чувства и волята не действа? Човекът се състои в това, да вярва в Божия Дух, от Когото е произлязъл, и да работи в съгласие с Него. Да вярва в душата си, която всеки момент чувства. И най-после, да вярва в тялото си, чрез което е в общение по ум, сърце и воля със своите ближни.
Умът, сърцето и волята са прояви на тялото.
Човек не може да вярва в това, което не вижда. Той ще вярва само в това, което вижда около себе си и в това, което чувства вътре в себе си. Като вярва във всичко вън от себе си и вътре в себе си, човек ще се домогне до ред външни и вътрешни методи за работа. Без това верую вие нищо не можете да постигнете. Цялото човечество ще дойде до новото верую чрез Свещения хляб, който яде.
към беседата >>
Някои ще кажат, че човек се намира в душата си, други в духа си и т.н.
Аз изнасям това положение, не защото съдбата ви ще бъде такава, но да имате представа какво значи страдание, какво значи тъмнина, мрак. Всеки човек не е осъден на обезглавяване, но всеки трябва да влиза в положението на този, който ще мине през подобно страдание. Вие говорите с този човек, но знаете, че след един ден той ще изгуби своето съдържание, ще отиде главата му. Виждате мускулите му, ръцете и краката му, но човекът не е там. Къде е истинският човек?
Някои ще кажат, че човек се намира в душата си, други в духа си и т.н.
към беседата >>
Казвам: в живота има неща желателни, има неща нежелателни.
Казвам: в живота има неща желателни, има неща нежелателни.
Има неща желателни, които принадлежат на външния живот; има неща желателни, които принадлежат на вътрешния живот. И обратно: има неща нежелателни, които принадлежат на външния живот; има неща нежелателни, които принадлежат на вътрешния живот. Желателно е, за пример, човек да е добре облечен външно. Нежелателно е да бъде гол, със скъсани дрехи и скъсани обувки. Желателно е човек да има хляб, да яде.
към беседата >>
Човек не може да вярва в това, което не вижда.
Какъв човек ще бъде онзи, на когото умът не мисли, сърцето не чувства и волята не действа? Човекът се състои в това, да вярва в Божия Дух, от Когото е произлязъл, и да работи в съгласие с Него. Да вярва в душата си, която всеки момент чувства. И най-после, да вярва в тялото си, чрез което е в общение по ум, сърце и воля със своите ближни. Умът, сърцето и волята са прояви на тялото.
Човек не може да вярва в това, което не вижда.
Той ще вярва само в това, което вижда около себе си и в това, което чувства вътре в себе си. Като вярва във всичко вън от себе си и вътре в себе си, човек ще се домогне до ред външни и вътрешни методи за работа. Без това верую вие нищо не можете да постигнете. Цялото човечество ще дойде до новото верую чрез Свещения хляб, който яде. Свещеният хляб ще доведе човечеството до Словото.
към беседата >>
Сега ние очакваме повдигането на човешката душа, освобождаването на човешкия дух и възкресението на човешкото тяло.
Сега ние очакваме повдигането на човешката душа, освобождаването на човешкия дух и възкресението на човешкото тяло.
Значи, физическият човек трябва да възкръсне! На физическия свят възкресението представлява новия живот на човека. В духовния свят възкресението подразбира идването на Любовта на земята. В Божествения свят възкресението означава слизането на духа на земята. Следователно едновременно човек трябва да възкръсне и в трите свята: да възкръсне тялото му, да възкръсне душата му, да възкръсне и духа му.
към беседата >>
Има неща желателни, които принадлежат на външния живот; има неща желателни, които принадлежат на вътрешния живот.
Казвам: в живота има неща желателни, има неща нежелателни.
Има неща желателни, които принадлежат на външния живот; има неща желателни, които принадлежат на вътрешния живот.
И обратно: има неща нежелателни, които принадлежат на външния живот; има неща нежелателни, които принадлежат на вътрешния живот. Желателно е, за пример, човек да е добре облечен външно. Нежелателно е да бъде гол, със скъсани дрехи и скъсани обувки. Желателно е човек да има хляб, да яде. Нежелателно е да гладува.
към беседата >>
Той ще вярва само в това, което вижда около себе си и в това, което чувства вътре в себе си.
Човекът се състои в това, да вярва в Божия Дух, от Когото е произлязъл, и да работи в съгласие с Него. Да вярва в душата си, която всеки момент чувства. И най-после, да вярва в тялото си, чрез което е в общение по ум, сърце и воля със своите ближни. Умът, сърцето и волята са прояви на тялото. Човек не може да вярва в това, което не вижда.
Той ще вярва само в това, което вижда около себе си и в това, което чувства вътре в себе си.
Като вярва във всичко вън от себе си и вътре в себе си, човек ще се домогне до ред външни и вътрешни методи за работа. Без това верую вие нищо не можете да постигнете. Цялото човечество ще дойде до новото верую чрез Свещения хляб, който яде. Свещеният хляб ще доведе човечеството до Словото. Словото пък ще го доведе до истинския живот.
към беседата >>
Значи, физическият човек трябва да възкръсне!
Сега ние очакваме повдигането на човешката душа, освобождаването на човешкия дух и възкресението на човешкото тяло.
Значи, физическият човек трябва да възкръсне!
На физическия свят възкресението представлява новия живот на човека. В духовния свят възкресението подразбира идването на Любовта на земята. В Божествения свят възкресението означава слизането на духа на земята. Следователно едновременно човек трябва да възкръсне и в трите свята: да възкръсне тялото му, да възкръсне душата му, да възкръсне и духа му. Това е истинското възкресение.
към беседата >>
И обратно: има неща нежелателни, които принадлежат на външния живот; има неща нежелателни, които принадлежат на вътрешния живот.
Казвам: в живота има неща желателни, има неща нежелателни. Има неща желателни, които принадлежат на външния живот; има неща желателни, които принадлежат на вътрешния живот.
И обратно: има неща нежелателни, които принадлежат на външния живот; има неща нежелателни, които принадлежат на вътрешния живот.
Желателно е, за пример, човек да е добре облечен външно. Нежелателно е да бъде гол, със скъсани дрехи и скъсани обувки. Желателно е човек да има хляб, да яде. Нежелателно е да гладува.
към беседата >>
Като вярва във всичко вън от себе си и вътре в себе си, човек ще се домогне до ред външни и вътрешни методи за работа.
Да вярва в душата си, която всеки момент чувства. И най-после, да вярва в тялото си, чрез което е в общение по ум, сърце и воля със своите ближни. Умът, сърцето и волята са прояви на тялото. Човек не може да вярва в това, което не вижда. Той ще вярва само в това, което вижда около себе си и в това, което чувства вътре в себе си.
Като вярва във всичко вън от себе си и вътре в себе си, човек ще се домогне до ред външни и вътрешни методи за работа.
Без това верую вие нищо не можете да постигнете. Цялото човечество ще дойде до новото верую чрез Свещения хляб, който яде. Свещеният хляб ще доведе човечеството до Словото. Словото пък ще го доведе до истинския живот. Казано е в Писанието: „Всичко чрез Словото стана“.
към беседата >>
На физическия свят възкресението представлява новия живот на човека.
Сега ние очакваме повдигането на човешката душа, освобождаването на човешкия дух и възкресението на човешкото тяло. Значи, физическият човек трябва да възкръсне!
На физическия свят възкресението представлява новия живот на човека.
В духовния свят възкресението подразбира идването на Любовта на земята. В Божествения свят възкресението означава слизането на духа на земята. Следователно едновременно човек трябва да възкръсне и в трите свята: да възкръсне тялото му, да възкръсне душата му, да възкръсне и духа му. Това е истинското възкресение. Когато човек умира и отново се ражда, това възкресение става само на физическия свят – то се нарича прераждане.
към беседата >>
Желателно е, за пример, човек да е добре облечен външно.
Казвам: в живота има неща желателни, има неща нежелателни. Има неща желателни, които принадлежат на външния живот; има неща желателни, които принадлежат на вътрешния живот. И обратно: има неща нежелателни, които принадлежат на външния живот; има неща нежелателни, които принадлежат на вътрешния живот.
Желателно е, за пример, човек да е добре облечен външно.
Нежелателно е да бъде гол, със скъсани дрехи и скъсани обувки. Желателно е човек да има хляб, да яде. Нежелателно е да гладува.
към беседата >>
Без това верую вие нищо не можете да постигнете.
И най-после, да вярва в тялото си, чрез което е в общение по ум, сърце и воля със своите ближни. Умът, сърцето и волята са прояви на тялото. Човек не може да вярва в това, което не вижда. Той ще вярва само в това, което вижда около себе си и в това, което чувства вътре в себе си. Като вярва във всичко вън от себе си и вътре в себе си, човек ще се домогне до ред външни и вътрешни методи за работа.
Без това верую вие нищо не можете да постигнете.
Цялото човечество ще дойде до новото верую чрез Свещения хляб, който яде. Свещеният хляб ще доведе човечеството до Словото. Словото пък ще го доведе до истинския живот. Казано е в Писанието: „Всичко чрез Словото стана“. Щом придобият живота, заедно със Словото, хората ще придобият Свещената вода, Свещения въздух и Свещената светлина.
към беседата >>
В духовния свят възкресението подразбира идването на Любовта на земята.
Сега ние очакваме повдигането на човешката душа, освобождаването на човешкия дух и възкресението на човешкото тяло. Значи, физическият човек трябва да възкръсне! На физическия свят възкресението представлява новия живот на човека.
В духовния свят възкресението подразбира идването на Любовта на земята.
В Божествения свят възкресението означава слизането на духа на земята. Следователно едновременно човек трябва да възкръсне и в трите свята: да възкръсне тялото му, да възкръсне душата му, да възкръсне и духа му. Това е истинското възкресение. Когато човек умира и отново се ражда, това възкресение става само на физическия свят – то се нарича прераждане. Възкресението в духовния свят подразбира влизане на човека в свят, без никакви противоречия.
към беседата >>
Нежелателно е да бъде гол, със скъсани дрехи и скъсани обувки.
Казвам: в живота има неща желателни, има неща нежелателни. Има неща желателни, които принадлежат на външния живот; има неща желателни, които принадлежат на вътрешния живот. И обратно: има неща нежелателни, които принадлежат на външния живот; има неща нежелателни, които принадлежат на вътрешния живот. Желателно е, за пример, човек да е добре облечен външно.
Нежелателно е да бъде гол, със скъсани дрехи и скъсани обувки.
Желателно е човек да има хляб, да яде. Нежелателно е да гладува.
към беседата >>
Цялото човечество ще дойде до новото верую чрез Свещения хляб, който яде.
Умът, сърцето и волята са прояви на тялото. Човек не може да вярва в това, което не вижда. Той ще вярва само в това, което вижда около себе си и в това, което чувства вътре в себе си. Като вярва във всичко вън от себе си и вътре в себе си, човек ще се домогне до ред външни и вътрешни методи за работа. Без това верую вие нищо не можете да постигнете.
Цялото човечество ще дойде до новото верую чрез Свещения хляб, който яде.
Свещеният хляб ще доведе човечеството до Словото. Словото пък ще го доведе до истинския живот. Казано е в Писанието: „Всичко чрез Словото стана“. Щом придобият живота, заедно със Словото, хората ще придобият Свещената вода, Свещения въздух и Свещената светлина. Сега ще приведа една легенда за произхода на човешките сълзи.
към беседата >>
В Божествения свят възкресението означава слизането на духа на земята.
Сега ние очакваме повдигането на човешката душа, освобождаването на човешкия дух и възкресението на човешкото тяло. Значи, физическият човек трябва да възкръсне! На физическия свят възкресението представлява новия живот на човека. В духовния свят възкресението подразбира идването на Любовта на земята.
В Божествения свят възкресението означава слизането на духа на земята.
Следователно едновременно човек трябва да възкръсне и в трите свята: да възкръсне тялото му, да възкръсне душата му, да възкръсне и духа му. Това е истинското възкресение. Когато човек умира и отново се ражда, това възкресение става само на физическия свят – то се нарича прераждане. Възкресението в духовния свят подразбира влизане на човека в свят, без никакви противоречия. Възкресението в Божествения свят подразбира придобиване на Вечния живот.
към беседата >>
Желателно е човек да има хляб, да яде.
Казвам: в живота има неща желателни, има неща нежелателни. Има неща желателни, които принадлежат на външния живот; има неща желателни, които принадлежат на вътрешния живот. И обратно: има неща нежелателни, които принадлежат на външния живот; има неща нежелателни, които принадлежат на вътрешния живот. Желателно е, за пример, човек да е добре облечен външно. Нежелателно е да бъде гол, със скъсани дрехи и скъсани обувки.
Желателно е човек да има хляб, да яде.
Нежелателно е да гладува.
към беседата >>
Свещеният хляб ще доведе човечеството до Словото.
Човек не може да вярва в това, което не вижда. Той ще вярва само в това, което вижда около себе си и в това, което чувства вътре в себе си. Като вярва във всичко вън от себе си и вътре в себе си, човек ще се домогне до ред външни и вътрешни методи за работа. Без това верую вие нищо не можете да постигнете. Цялото човечество ще дойде до новото верую чрез Свещения хляб, който яде.
Свещеният хляб ще доведе човечеството до Словото.
Словото пък ще го доведе до истинския живот. Казано е в Писанието: „Всичко чрез Словото стана“. Щом придобият живота, заедно със Словото, хората ще придобият Свещената вода, Свещения въздух и Свещената светлина. Сега ще приведа една легенда за произхода на човешките сълзи. За пръв път сълзите се явили в света след изпъждането на Адам и Ева от рая.
към беседата >>
Следователно едновременно човек трябва да възкръсне и в трите свята: да възкръсне тялото му, да възкръсне душата му, да възкръсне и духа му.
Сега ние очакваме повдигането на човешката душа, освобождаването на човешкия дух и възкресението на човешкото тяло. Значи, физическият човек трябва да възкръсне! На физическия свят възкресението представлява новия живот на човека. В духовния свят възкресението подразбира идването на Любовта на земята. В Божествения свят възкресението означава слизането на духа на земята.
Следователно едновременно човек трябва да възкръсне и в трите свята: да възкръсне тялото му, да възкръсне душата му, да възкръсне и духа му.
Това е истинското възкресение. Когато човек умира и отново се ражда, това възкресение става само на физическия свят – то се нарича прераждане. Възкресението в духовния свят подразбира влизане на човека в свят, без никакви противоречия. Възкресението в Божествения свят подразбира придобиване на Вечния живот. Съвременните хора живеят в свят, в който от сутрин до вечер се хранят с мухлясъл хляб; от сутрин до вечер пият мътна вода; от сутрин до вечер дишат нечист въздух; от сутрин до вечер ходят в дрезгава, мъжделива светлина, в която постоянно се спъват.
към беседата >>
Нежелателно е да гладува.
Има неща желателни, които принадлежат на външния живот; има неща желателни, които принадлежат на вътрешния живот. И обратно: има неща нежелателни, които принадлежат на външния живот; има неща нежелателни, които принадлежат на вътрешния живот. Желателно е, за пример, човек да е добре облечен външно. Нежелателно е да бъде гол, със скъсани дрехи и скъсани обувки. Желателно е човек да има хляб, да яде.
Нежелателно е да гладува.
към беседата >>
Словото пък ще го доведе до истинския живот.
Той ще вярва само в това, което вижда около себе си и в това, което чувства вътре в себе си. Като вярва във всичко вън от себе си и вътре в себе си, човек ще се домогне до ред външни и вътрешни методи за работа. Без това верую вие нищо не можете да постигнете. Цялото човечество ще дойде до новото верую чрез Свещения хляб, който яде. Свещеният хляб ще доведе човечеството до Словото.
Словото пък ще го доведе до истинския живот.
Казано е в Писанието: „Всичко чрез Словото стана“. Щом придобият живота, заедно със Словото, хората ще придобият Свещената вода, Свещения въздух и Свещената светлина. Сега ще приведа една легенда за произхода на човешките сълзи. За пръв път сълзите се явили в света след изпъждането на Адам и Ева от рая. До това време Адам не е знаел какво нещо са сълзите.
към беседата >>
Това е истинското възкресение.
Значи, физическият човек трябва да възкръсне! На физическия свят възкресението представлява новия живот на човека. В духовния свят възкресението подразбира идването на Любовта на земята. В Божествения свят възкресението означава слизането на духа на земята. Следователно едновременно човек трябва да възкръсне и в трите свята: да възкръсне тялото му, да възкръсне душата му, да възкръсне и духа му.
Това е истинското възкресение.
Когато човек умира и отново се ражда, това възкресение става само на физическия свят – то се нарича прераждане. Възкресението в духовния свят подразбира влизане на човека в свят, без никакви противоречия. Възкресението в Божествения свят подразбира придобиване на Вечния живот. Съвременните хора живеят в свят, в който от сутрин до вечер се хранят с мухлясъл хляб; от сутрин до вечер пият мътна вода; от сутрин до вечер дишат нечист въздух; от сутрин до вечер ходят в дрезгава, мъжделива светлина, в която постоянно се спъват. Това са вътрешните състояния на човека.
към беседата >>
Сега, ще ви дам първия член от „Бъдещото верую на човечеството“: Вярвам в Единния Свещен хляб, който ядат всички хора и без който никой човек не може да живее.
Сега, ще ви дам първия член от „Бъдещото верую на човечеството“: Вярвам в Единния Свещен хляб, който ядат всички хора и без който никой човек не може да живее.
Всяка религия, всяко учение трябва да започне оттам. Който не вярва в Свещения хляб, той в нищо не вярва и от него нищо не може да стане. Ще вярваш в Свещения хляб и по три пъти на ден ще го опитваш. Ще го милваш с ръката си, ще го целуваш с устата си и ще кажеш: „Свещеният хляб – това е моето верую“. Можеш да философстваш, колкото искаш; можеш да вярваш, в каквото искаш, но в края на краищата ще опиташ първия член от „Веруюто на човечеството“.
към беседата >>
Казано е в Писанието: „Всичко чрез Словото стана“.
Като вярва във всичко вън от себе си и вътре в себе си, човек ще се домогне до ред външни и вътрешни методи за работа. Без това верую вие нищо не можете да постигнете. Цялото човечество ще дойде до новото верую чрез Свещения хляб, който яде. Свещеният хляб ще доведе човечеството до Словото. Словото пък ще го доведе до истинския живот.
Казано е в Писанието: „Всичко чрез Словото стана“.
Щом придобият живота, заедно със Словото, хората ще придобият Свещената вода, Свещения въздух и Свещената светлина. Сега ще приведа една легенда за произхода на човешките сълзи. За пръв път сълзите се явили в света след изпъждането на Адам и Ева от рая. До това време Адам не е знаел какво нещо са сълзите. Първата жена, която е плакала, била Ева.
към беседата >>
Когато човек умира и отново се ражда, това възкресение става само на физическия свят – то се нарича прераждане.
На физическия свят възкресението представлява новия живот на човека. В духовния свят възкресението подразбира идването на Любовта на земята. В Божествения свят възкресението означава слизането на духа на земята. Следователно едновременно човек трябва да възкръсне и в трите свята: да възкръсне тялото му, да възкръсне душата му, да възкръсне и духа му. Това е истинското възкресение.
Когато човек умира и отново се ражда, това възкресение става само на физическия свят – то се нарича прераждане.
Възкресението в духовния свят подразбира влизане на човека в свят, без никакви противоречия. Възкресението в Божествения свят подразбира придобиване на Вечния живот. Съвременните хора живеят в свят, в който от сутрин до вечер се хранят с мухлясъл хляб; от сутрин до вечер пият мътна вода; от сутрин до вечер дишат нечист въздух; от сутрин до вечер ходят в дрезгава, мъжделива светлина, в която постоянно се спъват. Това са вътрешните състояния на човека. Не е достатъчно само да кажете, че Господ е добър и да се успокоите, да чакате да се прояви тази доброта.
към беседата >>
Всяка религия, всяко учение трябва да започне оттам.
Сега, ще ви дам първия член от „Бъдещото верую на човечеството“: Вярвам в Единния Свещен хляб, който ядат всички хора и без който никой човек не може да живее.
Всяка религия, всяко учение трябва да започне оттам.
Който не вярва в Свещения хляб, той в нищо не вярва и от него нищо не може да стане. Ще вярваш в Свещения хляб и по три пъти на ден ще го опитваш. Ще го милваш с ръката си, ще го целуваш с устата си и ще кажеш: „Свещеният хляб – това е моето верую“. Можеш да философстваш, колкото искаш; можеш да вярваш, в каквото искаш, но в края на краищата ще опиташ първия член от „Веруюто на човечеството“. Казваш: „Аз вярвам в Бога“.
към беседата >>
Щом придобият живота, заедно със Словото, хората ще придобият Свещената вода, Свещения въздух и Свещената светлина.
Без това верую вие нищо не можете да постигнете. Цялото човечество ще дойде до новото верую чрез Свещения хляб, който яде. Свещеният хляб ще доведе човечеството до Словото. Словото пък ще го доведе до истинския живот. Казано е в Писанието: „Всичко чрез Словото стана“.
Щом придобият живота, заедно със Словото, хората ще придобият Свещената вода, Свещения въздух и Свещената светлина.
Сега ще приведа една легенда за произхода на човешките сълзи. За пръв път сълзите се явили в света след изпъждането на Адам и Ева от рая. До това време Адам не е знаел какво нещо са сълзите. Първата жена, която е плакала, била Ева. Красива била Ева!
към беседата >>
Възкресението в духовния свят подразбира влизане на човека в свят, без никакви противоречия.
В духовния свят възкресението подразбира идването на Любовта на земята. В Божествения свят възкресението означава слизането на духа на земята. Следователно едновременно човек трябва да възкръсне и в трите свята: да възкръсне тялото му, да възкръсне душата му, да възкръсне и духа му. Това е истинското възкресение. Когато човек умира и отново се ражда, това възкресение става само на физическия свят – то се нарича прераждане.
Възкресението в духовния свят подразбира влизане на човека в свят, без никакви противоречия.
Възкресението в Божествения свят подразбира придобиване на Вечния живот. Съвременните хора живеят в свят, в който от сутрин до вечер се хранят с мухлясъл хляб; от сутрин до вечер пият мътна вода; от сутрин до вечер дишат нечист въздух; от сутрин до вечер ходят в дрезгава, мъжделива светлина, в която постоянно се спъват. Това са вътрешните състояния на човека. Не е достатъчно само да кажете, че Господ е добър и да се успокоите, да чакате да се прояви тази доброта. Това е стара философия, която трябва да оставите настрана.
към беседата >>
Който не вярва в Свещения хляб, той в нищо не вярва и от него нищо не може да стане.
Сега, ще ви дам първия член от „Бъдещото верую на човечеството“: Вярвам в Единния Свещен хляб, който ядат всички хора и без който никой човек не може да живее. Всяка религия, всяко учение трябва да започне оттам.
Който не вярва в Свещения хляб, той в нищо не вярва и от него нищо не може да стане.
Ще вярваш в Свещения хляб и по три пъти на ден ще го опитваш. Ще го милваш с ръката си, ще го целуваш с устата си и ще кажеш: „Свещеният хляб – това е моето верую“. Можеш да философстваш, колкото искаш; можеш да вярваш, в каквото искаш, но в края на краищата ще опиташ първия член от „Веруюто на човечеството“. Казваш: „Аз вярвам в Бога“. – Как ще вярваш в Бога, Когото не си видял?
към беседата >>
Сега ще приведа една легенда за произхода на човешките сълзи.
Цялото човечество ще дойде до новото верую чрез Свещения хляб, който яде. Свещеният хляб ще доведе човечеството до Словото. Словото пък ще го доведе до истинския живот. Казано е в Писанието: „Всичко чрез Словото стана“. Щом придобият живота, заедно със Словото, хората ще придобият Свещената вода, Свещения въздух и Свещената светлина.
Сега ще приведа една легенда за произхода на човешките сълзи.
За пръв път сълзите се явили в света след изпъждането на Адам и Ева от рая. До това време Адам не е знаел какво нещо са сълзите. Първата жена, която е плакала, била Ева. Красива била Ева! Като излязла от рая, тя осъзнала грешката си и дълбоко се разкаяла.
към беседата >>
Възкресението в Божествения свят подразбира придобиване на Вечния живот.
В Божествения свят възкресението означава слизането на духа на земята. Следователно едновременно човек трябва да възкръсне и в трите свята: да възкръсне тялото му, да възкръсне душата му, да възкръсне и духа му. Това е истинското възкресение. Когато човек умира и отново се ражда, това възкресение става само на физическия свят – то се нарича прераждане. Възкресението в духовния свят подразбира влизане на човека в свят, без никакви противоречия.
Възкресението в Божествения свят подразбира придобиване на Вечния живот.
Съвременните хора живеят в свят, в който от сутрин до вечер се хранят с мухлясъл хляб; от сутрин до вечер пият мътна вода; от сутрин до вечер дишат нечист въздух; от сутрин до вечер ходят в дрезгава, мъжделива светлина, в която постоянно се спъват. Това са вътрешните състояния на човека. Не е достатъчно само да кажете, че Господ е добър и да се успокоите, да чакате да се прояви тази доброта. Това е стара философия, която трябва да оставите настрана. Въпросът е за новия живот, който изисква вяра в Свещения хляб, като основа на живота, от който Словото излиза.
към беседата >>
Ще вярваш в Свещения хляб и по три пъти на ден ще го опитваш.
Сега, ще ви дам първия член от „Бъдещото верую на човечеството“: Вярвам в Единния Свещен хляб, който ядат всички хора и без който никой човек не може да живее. Всяка религия, всяко учение трябва да започне оттам. Който не вярва в Свещения хляб, той в нищо не вярва и от него нищо не може да стане.
Ще вярваш в Свещения хляб и по три пъти на ден ще го опитваш.
Ще го милваш с ръката си, ще го целуваш с устата си и ще кажеш: „Свещеният хляб – това е моето верую“. Можеш да философстваш, колкото искаш; можеш да вярваш, в каквото искаш, но в края на краищата ще опиташ първия член от „Веруюто на човечеството“. Казваш: „Аз вярвам в Бога“. – Как ще вярваш в Бога, Когото не си видял? Бог, това е една дума само.
към беседата >>
За пръв път сълзите се явили в света след изпъждането на Адам и Ева от рая.
Свещеният хляб ще доведе човечеството до Словото. Словото пък ще го доведе до истинския живот. Казано е в Писанието: „Всичко чрез Словото стана“. Щом придобият живота, заедно със Словото, хората ще придобият Свещената вода, Свещения въздух и Свещената светлина. Сега ще приведа една легенда за произхода на човешките сълзи.
За пръв път сълзите се явили в света след изпъждането на Адам и Ева от рая.
До това време Адам не е знаел какво нещо са сълзите. Първата жена, която е плакала, била Ева. Красива била Ева! Като излязла от рая, тя осъзнала грешката си и дълбоко се разкаяла. Тогава Господ ѝ дал една книга и казал: „Първата заповед, която ви дадох, беше да не ядете от забраненото дърво – дървото за познаване доброто и злото, но вие ядохте, престъпихте моята заповед.
към беседата >>
Съвременните хора живеят в свят, в който от сутрин до вечер се хранят с мухлясъл хляб; от сутрин до вечер пият мътна вода; от сутрин до вечер дишат нечист въздух; от сутрин до вечер ходят в дрезгава, мъжделива светлина, в която постоянно се спъват.
Следователно едновременно човек трябва да възкръсне и в трите свята: да възкръсне тялото му, да възкръсне душата му, да възкръсне и духа му. Това е истинското възкресение. Когато човек умира и отново се ражда, това възкресение става само на физическия свят – то се нарича прераждане. Възкресението в духовния свят подразбира влизане на човека в свят, без никакви противоречия. Възкресението в Божествения свят подразбира придобиване на Вечния живот.
Съвременните хора живеят в свят, в който от сутрин до вечер се хранят с мухлясъл хляб; от сутрин до вечер пият мътна вода; от сутрин до вечер дишат нечист въздух; от сутрин до вечер ходят в дрезгава, мъжделива светлина, в която постоянно се спъват.
Това са вътрешните състояния на човека. Не е достатъчно само да кажете, че Господ е добър и да се успокоите, да чакате да се прояви тази доброта. Това е стара философия, която трябва да оставите настрана. Въпросът е за новия живот, който изисква вяра в Свещения хляб, като основа на живота, от който Словото излиза. Вярвайте, че Бог първоначално още е вложил в човека ред дарби и способности, които той трябва да развива. Как?
към беседата >>
Ще го милваш с ръката си, ще го целуваш с устата си и ще кажеш: „Свещеният хляб – това е моето верую“.
Сега, ще ви дам първия член от „Бъдещото верую на човечеството“: Вярвам в Единния Свещен хляб, който ядат всички хора и без който никой човек не може да живее. Всяка религия, всяко учение трябва да започне оттам. Който не вярва в Свещения хляб, той в нищо не вярва и от него нищо не може да стане. Ще вярваш в Свещения хляб и по три пъти на ден ще го опитваш.
Ще го милваш с ръката си, ще го целуваш с устата си и ще кажеш: „Свещеният хляб – това е моето верую“.
Можеш да философстваш, колкото искаш; можеш да вярваш, в каквото искаш, но в края на краищата ще опиташ първия член от „Веруюто на човечеството“. Казваш: „Аз вярвам в Бога“. – Как ще вярваш в Бога, Когото не си видял? Бог, това е една дума само. Да вярваш в Свещения хляб има смисъл, защото си го видял и опитал.
към беседата >>
До това време Адам не е знаел какво нещо са сълзите.
Словото пък ще го доведе до истинския живот. Казано е в Писанието: „Всичко чрез Словото стана“. Щом придобият живота, заедно със Словото, хората ще придобият Свещената вода, Свещения въздух и Свещената светлина. Сега ще приведа една легенда за произхода на човешките сълзи. За пръв път сълзите се явили в света след изпъждането на Адам и Ева от рая.
До това време Адам не е знаел какво нещо са сълзите.
Първата жена, която е плакала, била Ева. Красива била Ева! Като излязла от рая, тя осъзнала грешката си и дълбоко се разкаяла. Тогава Господ ѝ дал една книга и казал: „Първата заповед, която ви дадох, беше да не ядете от забраненото дърво – дървото за познаване доброто и злото, но вие ядохте, престъпихте моята заповед. Сега ви давам тази книга, да четете от нея и да се учите.
към беседата >>
Това са вътрешните състояния на човека.
Това е истинското възкресение. Когато човек умира и отново се ражда, това възкресение става само на физическия свят – то се нарича прераждане. Възкресението в духовния свят подразбира влизане на човека в свят, без никакви противоречия. Възкресението в Божествения свят подразбира придобиване на Вечния живот. Съвременните хора живеят в свят, в който от сутрин до вечер се хранят с мухлясъл хляб; от сутрин до вечер пият мътна вода; от сутрин до вечер дишат нечист въздух; от сутрин до вечер ходят в дрезгава, мъжделива светлина, в която постоянно се спъват.
Това са вътрешните състояния на човека.
Не е достатъчно само да кажете, че Господ е добър и да се успокоите, да чакате да се прояви тази доброта. Това е стара философия, която трябва да оставите настрана. Въпросът е за новия живот, който изисква вяра в Свещения хляб, като основа на живота, от който Словото излиза. Вярвайте, че Бог първоначално още е вложил в човека ред дарби и способности, които той трябва да развива. Как? – Като работи правилно, като обича безкористно.
към беседата >>
Можеш да философстваш, колкото искаш; можеш да вярваш, в каквото искаш, но в края на краищата ще опиташ първия член от „Веруюто на човечеството“.
Сега, ще ви дам първия член от „Бъдещото верую на човечеството“: Вярвам в Единния Свещен хляб, който ядат всички хора и без който никой човек не може да живее. Всяка религия, всяко учение трябва да започне оттам. Който не вярва в Свещения хляб, той в нищо не вярва и от него нищо не може да стане. Ще вярваш в Свещения хляб и по три пъти на ден ще го опитваш. Ще го милваш с ръката си, ще го целуваш с устата си и ще кажеш: „Свещеният хляб – това е моето верую“.
Можеш да философстваш, колкото искаш; можеш да вярваш, в каквото искаш, но в края на краищата ще опиташ първия член от „Веруюто на човечеството“.
Казваш: „Аз вярвам в Бога“. – Как ще вярваш в Бога, Когото не си видял? Бог, това е една дума само. Да вярваш в Свещения хляб има смисъл, защото си го видял и опитал. Затова, именно, Христос казва: „Аз съм живият хляб, слязъл от небето“.
към беседата >>
Първата жена, която е плакала, била Ева.
Казано е в Писанието: „Всичко чрез Словото стана“. Щом придобият живота, заедно със Словото, хората ще придобият Свещената вода, Свещения въздух и Свещената светлина. Сега ще приведа една легенда за произхода на човешките сълзи. За пръв път сълзите се явили в света след изпъждането на Адам и Ева от рая. До това време Адам не е знаел какво нещо са сълзите.
Първата жена, която е плакала, била Ева.
Красива била Ева! Като излязла от рая, тя осъзнала грешката си и дълбоко се разкаяла. Тогава Господ ѝ дал една книга и казал: „Първата заповед, която ви дадох, беше да не ядете от забраненото дърво – дървото за познаване доброто и злото, но вие ядохте, престъпихте моята заповед. Сега ви давам тази книга, да четете от нея и да се учите. Щом престанете да четете, веднага ще затворите книгата и внимателно ще я приберете.
към беседата >>
Не е достатъчно само да кажете, че Господ е добър и да се успокоите, да чакате да се прояви тази доброта.
Когато човек умира и отново се ражда, това възкресение става само на физическия свят – то се нарича прераждане. Възкресението в духовния свят подразбира влизане на човека в свят, без никакви противоречия. Възкресението в Божествения свят подразбира придобиване на Вечния живот. Съвременните хора живеят в свят, в който от сутрин до вечер се хранят с мухлясъл хляб; от сутрин до вечер пият мътна вода; от сутрин до вечер дишат нечист въздух; от сутрин до вечер ходят в дрезгава, мъжделива светлина, в която постоянно се спъват. Това са вътрешните състояния на човека.
Не е достатъчно само да кажете, че Господ е добър и да се успокоите, да чакате да се прояви тази доброта.
Това е стара философия, която трябва да оставите настрана. Въпросът е за новия живот, който изисква вяра в Свещения хляб, като основа на живота, от който Словото излиза. Вярвайте, че Бог първоначално още е вложил в човека ред дарби и способности, които той трябва да развива. Как? – Като работи правилно, като обича безкористно. И тогава той ще се яви пред Божието лице, като при свой добър Баща, и ще Му покаже всичките си разработени таланти.
към беседата >>
Казваш: „Аз вярвам в Бога“.
Всяка религия, всяко учение трябва да започне оттам. Който не вярва в Свещения хляб, той в нищо не вярва и от него нищо не може да стане. Ще вярваш в Свещения хляб и по три пъти на ден ще го опитваш. Ще го милваш с ръката си, ще го целуваш с устата си и ще кажеш: „Свещеният хляб – това е моето верую“. Можеш да философстваш, колкото искаш; можеш да вярваш, в каквото искаш, но в края на краищата ще опиташ първия член от „Веруюто на човечеството“.
Казваш: „Аз вярвам в Бога“.
– Как ще вярваш в Бога, Когото не си видял? Бог, това е една дума само. Да вярваш в Свещения хляб има смисъл, защото си го видял и опитал. Затова, именно, Христос казва: „Аз съм живият хляб, слязъл от небето“.
към беседата >>
Красива била Ева!
Щом придобият живота, заедно със Словото, хората ще придобият Свещената вода, Свещения въздух и Свещената светлина. Сега ще приведа една легенда за произхода на човешките сълзи. За пръв път сълзите се явили в света след изпъждането на Адам и Ева от рая. До това време Адам не е знаел какво нещо са сълзите. Първата жена, която е плакала, била Ева.
Красива била Ева!
Като излязла от рая, тя осъзнала грешката си и дълбоко се разкаяла. Тогава Господ ѝ дал една книга и казал: „Първата заповед, която ви дадох, беше да не ядете от забраненото дърво – дървото за познаване доброто и злото, но вие ядохте, престъпихте моята заповед. Сега ви давам тази книга, да четете от нея и да се учите. Щом престанете да четете, веднага ще затворите книгата и внимателно ще я приберете. Ако я оставите отворена, ще ви се случи по-голямо нещастие от това, което сега ви сполетя.
към беседата >>
Това е стара философия, която трябва да оставите настрана.
Възкресението в духовния свят подразбира влизане на човека в свят, без никакви противоречия. Възкресението в Божествения свят подразбира придобиване на Вечния живот. Съвременните хора живеят в свят, в който от сутрин до вечер се хранят с мухлясъл хляб; от сутрин до вечер пият мътна вода; от сутрин до вечер дишат нечист въздух; от сутрин до вечер ходят в дрезгава, мъжделива светлина, в която постоянно се спъват. Това са вътрешните състояния на човека. Не е достатъчно само да кажете, че Господ е добър и да се успокоите, да чакате да се прояви тази доброта.
Това е стара философия, която трябва да оставите настрана.
Въпросът е за новия живот, който изисква вяра в Свещения хляб, като основа на живота, от който Словото излиза. Вярвайте, че Бог първоначално още е вложил в човека ред дарби и способности, които той трябва да развива. Как? – Като работи правилно, като обича безкористно. И тогава той ще се яви пред Божието лице, като при свой добър Баща, и ще Му покаже всичките си разработени таланти. Който е работил на земята, той ще се яви при Баща си като добър син; който не е работил, той ще се яви като блудния син, за когото Христос говори в една от своите притчи.
към беседата >>
– Как ще вярваш в Бога, Когото не си видял?
Който не вярва в Свещения хляб, той в нищо не вярва и от него нищо не може да стане. Ще вярваш в Свещения хляб и по три пъти на ден ще го опитваш. Ще го милваш с ръката си, ще го целуваш с устата си и ще кажеш: „Свещеният хляб – това е моето верую“. Можеш да философстваш, колкото искаш; можеш да вярваш, в каквото искаш, но в края на краищата ще опиташ първия член от „Веруюто на човечеството“. Казваш: „Аз вярвам в Бога“.
– Как ще вярваш в Бога, Когото не си видял?
Бог, това е една дума само. Да вярваш в Свещения хляб има смисъл, защото си го видял и опитал. Затова, именно, Христос казва: „Аз съм живият хляб, слязъл от небето“.
към беседата >>
Като излязла от рая, тя осъзнала грешката си и дълбоко се разкаяла.
Сега ще приведа една легенда за произхода на човешките сълзи. За пръв път сълзите се явили в света след изпъждането на Адам и Ева от рая. До това време Адам не е знаел какво нещо са сълзите. Първата жена, която е плакала, била Ева. Красива била Ева!
Като излязла от рая, тя осъзнала грешката си и дълбоко се разкаяла.
Тогава Господ ѝ дал една книга и казал: „Първата заповед, която ви дадох, беше да не ядете от забраненото дърво – дървото за познаване доброто и злото, но вие ядохте, престъпихте моята заповед. Сега ви давам тази книга, да четете от нея и да се учите. Щом престанете да четете, веднага ще затворите книгата и внимателно ще я приберете. Ако я оставите отворена, ще ви се случи по-голямо нещастие от това, което сега ви сполетя. Нали искахте да придобиете знание?
към беседата >>
Въпросът е за новия живот, който изисква вяра в Свещения хляб, като основа на живота, от който Словото излиза.
Възкресението в Божествения свят подразбира придобиване на Вечния живот. Съвременните хора живеят в свят, в който от сутрин до вечер се хранят с мухлясъл хляб; от сутрин до вечер пият мътна вода; от сутрин до вечер дишат нечист въздух; от сутрин до вечер ходят в дрезгава, мъжделива светлина, в която постоянно се спъват. Това са вътрешните състояния на човека. Не е достатъчно само да кажете, че Господ е добър и да се успокоите, да чакате да се прояви тази доброта. Това е стара философия, която трябва да оставите настрана.
Въпросът е за новия живот, който изисква вяра в Свещения хляб, като основа на живота, от който Словото излиза.
Вярвайте, че Бог първоначално още е вложил в човека ред дарби и способности, които той трябва да развива. Как? – Като работи правилно, като обича безкористно. И тогава той ще се яви пред Божието лице, като при свой добър Баща, и ще Му покаже всичките си разработени таланти. Който е работил на земята, той ще се яви при Баща си като добър син; който не е работил, той ще се яви като блудния син, за когото Христос говори в една от своите притчи. Блудният син се върна при баща си разкаян, смирен, за което баща му закла най-угоеното теле и му даде угощение.
към беседата >>
Бог, това е една дума само.
Ще вярваш в Свещения хляб и по три пъти на ден ще го опитваш. Ще го милваш с ръката си, ще го целуваш с устата си и ще кажеш: „Свещеният хляб – това е моето верую“. Можеш да философстваш, колкото искаш; можеш да вярваш, в каквото искаш, но в края на краищата ще опиташ първия член от „Веруюто на човечеството“. Казваш: „Аз вярвам в Бога“. – Как ще вярваш в Бога, Когото не си видял?
Бог, това е една дума само.
Да вярваш в Свещения хляб има смисъл, защото си го видял и опитал. Затова, именно, Христос казва: „Аз съм живият хляб, слязъл от небето“.
към беседата >>
Тогава Господ ѝ дал една книга и казал: „Първата заповед, която ви дадох, беше да не ядете от забраненото дърво – дървото за познаване доброто и злото, но вие ядохте, престъпихте моята заповед.
За пръв път сълзите се явили в света след изпъждането на Адам и Ева от рая. До това време Адам не е знаел какво нещо са сълзите. Първата жена, която е плакала, била Ева. Красива била Ева! Като излязла от рая, тя осъзнала грешката си и дълбоко се разкаяла.
Тогава Господ ѝ дал една книга и казал: „Първата заповед, която ви дадох, беше да не ядете от забраненото дърво – дървото за познаване доброто и злото, но вие ядохте, престъпихте моята заповед.
Сега ви давам тази книга, да четете от нея и да се учите. Щом престанете да четете, веднага ще затворите книгата и внимателно ще я приберете. Ако я оставите отворена, ще ви се случи по-голямо нещастие от това, което сега ви сполетя. Нали искахте да придобиете знание? Ето ви сега тази свещена книга.
към беседата >>
Вярвайте, че Бог първоначално още е вложил в човека ред дарби и способности, които той трябва да развива. Как?
Съвременните хора живеят в свят, в който от сутрин до вечер се хранят с мухлясъл хляб; от сутрин до вечер пият мътна вода; от сутрин до вечер дишат нечист въздух; от сутрин до вечер ходят в дрезгава, мъжделива светлина, в която постоянно се спъват. Това са вътрешните състояния на човека. Не е достатъчно само да кажете, че Господ е добър и да се успокоите, да чакате да се прояви тази доброта. Това е стара философия, която трябва да оставите настрана. Въпросът е за новия живот, който изисква вяра в Свещения хляб, като основа на живота, от който Словото излиза.
Вярвайте, че Бог първоначално още е вложил в човека ред дарби и способности, които той трябва да развива. Как?
– Като работи правилно, като обича безкористно. И тогава той ще се яви пред Божието лице, като при свой добър Баща, и ще Му покаже всичките си разработени таланти. Който е работил на земята, той ще се яви при Баща си като добър син; който не е работил, той ще се яви като блудния син, за когото Христос говори в една от своите притчи. Блудният син се върна при баща си разкаян, смирен, за което баща му закла най-угоеното теле и му даде угощение. На добрия син той каза: „Сине, ти не трябва да се сърдиш.
към беседата >>
Да вярваш в Свещения хляб има смисъл, защото си го видял и опитал.
Ще го милваш с ръката си, ще го целуваш с устата си и ще кажеш: „Свещеният хляб – това е моето верую“. Можеш да философстваш, колкото искаш; можеш да вярваш, в каквото искаш, но в края на краищата ще опиташ първия член от „Веруюто на човечеството“. Казваш: „Аз вярвам в Бога“. – Как ще вярваш в Бога, Когото не си видял? Бог, това е една дума само.
Да вярваш в Свещения хляб има смисъл, защото си го видял и опитал.
Затова, именно, Христос казва: „Аз съм живият хляб, слязъл от небето“.
към беседата >>
Сега ви давам тази книга, да четете от нея и да се учите.
До това време Адам не е знаел какво нещо са сълзите. Първата жена, която е плакала, била Ева. Красива била Ева! Като излязла от рая, тя осъзнала грешката си и дълбоко се разкаяла. Тогава Господ ѝ дал една книга и казал: „Първата заповед, която ви дадох, беше да не ядете от забраненото дърво – дървото за познаване доброто и злото, но вие ядохте, престъпихте моята заповед.
Сега ви давам тази книга, да четете от нея и да се учите.
Щом престанете да четете, веднага ще затворите книгата и внимателно ще я приберете. Ако я оставите отворена, ще ви се случи по-голямо нещастие от това, което сега ви сполетя. Нали искахте да придобиете знание? Ето ви сега тази свещена книга. Четете и изучавайте я!
към беседата >>
– Като работи правилно, като обича безкористно.
Това са вътрешните състояния на човека. Не е достатъчно само да кажете, че Господ е добър и да се успокоите, да чакате да се прояви тази доброта. Това е стара философия, която трябва да оставите настрана. Въпросът е за новия живот, който изисква вяра в Свещения хляб, като основа на живота, от който Словото излиза. Вярвайте, че Бог първоначално още е вложил в човека ред дарби и способности, които той трябва да развива. Как?
– Като работи правилно, като обича безкористно.
И тогава той ще се яви пред Божието лице, като при свой добър Баща, и ще Му покаже всичките си разработени таланти. Който е работил на земята, той ще се яви при Баща си като добър син; който не е работил, той ще се яви като блудния син, за когото Христос говори в една от своите притчи. Блудният син се върна при баща си разкаян, смирен, за което баща му закла най-угоеното теле и му даде угощение. На добрия син той каза: „Сине, ти не трябва да се сърдиш. Твоят брат беше умрял, а сега възкръсна.
към беседата >>
Затова, именно, Христос казва: „Аз съм живият хляб, слязъл от небето“.
Можеш да философстваш, колкото искаш; можеш да вярваш, в каквото искаш, но в края на краищата ще опиташ първия член от „Веруюто на човечеството“. Казваш: „Аз вярвам в Бога“. – Как ще вярваш в Бога, Когото не си видял? Бог, това е една дума само. Да вярваш в Свещения хляб има смисъл, защото си го видял и опитал.
Затова, именно, Христос казва: „Аз съм живият хляб, слязъл от небето“.
към беседата >>
Щом престанете да четете, веднага ще затворите книгата и внимателно ще я приберете.
Първата жена, която е плакала, била Ева. Красива била Ева! Като излязла от рая, тя осъзнала грешката си и дълбоко се разкаяла. Тогава Господ ѝ дал една книга и казал: „Първата заповед, която ви дадох, беше да не ядете от забраненото дърво – дървото за познаване доброто и злото, но вие ядохте, престъпихте моята заповед. Сега ви давам тази книга, да четете от нея и да се учите.
Щом престанете да четете, веднага ще затворите книгата и внимателно ще я приберете.
Ако я оставите отворена, ще ви се случи по-голямо нещастие от това, което сега ви сполетя. Нали искахте да придобиете знание? Ето ви сега тази свещена книга. Четете и изучавайте я! “ Като взели книгата от Бога и двамата останали с мисълта, че носят една книга от рая, от която зависи спасението им.
към беседата >>
И тогава той ще се яви пред Божието лице, като при свой добър Баща, и ще Му покаже всичките си разработени таланти.
Не е достатъчно само да кажете, че Господ е добър и да се успокоите, да чакате да се прояви тази доброта. Това е стара философия, която трябва да оставите настрана. Въпросът е за новия живот, който изисква вяра в Свещения хляб, като основа на живота, от който Словото излиза. Вярвайте, че Бог първоначално още е вложил в човека ред дарби и способности, които той трябва да развива. Как? – Като работи правилно, като обича безкористно.
И тогава той ще се яви пред Божието лице, като при свой добър Баща, и ще Му покаже всичките си разработени таланти.
Който е работил на земята, той ще се яви при Баща си като добър син; който не е работил, той ще се яви като блудния син, за когото Христос говори в една от своите притчи. Блудният син се върна при баща си разкаян, смирен, за което баща му закла най-угоеното теле и му даде угощение. На добрия син той каза: „Сине, ти не трябва да се сърдиш. Твоят брат беше умрял, а сега възкръсна. Всичко, каквото имам, е твое.
към беседата >>
И тъй, силата, знанието на човека се заключава в това, да може да подбира, да различава желателните неща от нежелателните.
И тъй, силата, знанието на човека се заключава в това, да може да подбира, да различава желателните неща от нежелателните.
За човека е важно да знае какво желае душата му и какво не желае. За човека е важно това, без което не може. Онова, без което може, е губене на време. Желателно е човек да се облече в нови, здрави дрехи. Нежелателно е да ходи гол; ако той не желае да се облече, голотата сама по себе си ще дойде.
към беседата >>
Ако я оставите отворена, ще ви се случи по-голямо нещастие от това, което сега ви сполетя.
Красива била Ева! Като излязла от рая, тя осъзнала грешката си и дълбоко се разкаяла. Тогава Господ ѝ дал една книга и казал: „Първата заповед, която ви дадох, беше да не ядете от забраненото дърво – дървото за познаване доброто и злото, но вие ядохте, престъпихте моята заповед. Сега ви давам тази книга, да четете от нея и да се учите. Щом престанете да четете, веднага ще затворите книгата и внимателно ще я приберете.
Ако я оставите отворена, ще ви се случи по-голямо нещастие от това, което сега ви сполетя.
Нали искахте да придобиете знание? Ето ви сега тази свещена книга. Четете и изучавайте я! “ Като взели книгата от Бога и двамата останали с мисълта, че носят една книга от рая, от която зависи спасението им. Един ден Ева чела от тази книга, но се увлякла в нещо и я забравила отворена.
към беседата >>
Който е работил на земята, той ще се яви при Баща си като добър син; който не е работил, той ще се яви като блудния син, за когото Христос говори в една от своите притчи.
Това е стара философия, която трябва да оставите настрана. Въпросът е за новия живот, който изисква вяра в Свещения хляб, като основа на живота, от който Словото излиза. Вярвайте, че Бог първоначално още е вложил в човека ред дарби и способности, които той трябва да развива. Как? – Като работи правилно, като обича безкористно. И тогава той ще се яви пред Божието лице, като при свой добър Баща, и ще Му покаже всичките си разработени таланти.
Който е работил на земята, той ще се яви при Баща си като добър син; който не е работил, той ще се яви като блудния син, за когото Христос говори в една от своите притчи.
Блудният син се върна при баща си разкаян, смирен, за което баща му закла най-угоеното теле и му даде угощение. На добрия син той каза: „Сине, ти не трябва да се сърдиш. Твоят брат беше умрял, а сега възкръсна. Всичко, каквото имам, е твое. Ти не разбираш още дълбокия смисъл на живота, затова се сърдиш.
към беседата >>
За човека е важно да знае какво желае душата му и какво не желае.
И тъй, силата, знанието на човека се заключава в това, да може да подбира, да различава желателните неща от нежелателните.
За човека е важно да знае какво желае душата му и какво не желае.
За човека е важно това, без което не може. Онова, без което може, е губене на време. Желателно е човек да се облече в нови, здрави дрехи. Нежелателно е да ходи гол; ако той не желае да се облече, голотата сама по себе си ще дойде. Желателно е човек да бъде здрав; ако не желае да бъде здрав, болестта сама по себе си ще дойде.
към беседата >>
Нали искахте да придобиете знание?
Като излязла от рая, тя осъзнала грешката си и дълбоко се разкаяла. Тогава Господ ѝ дал една книга и казал: „Първата заповед, която ви дадох, беше да не ядете от забраненото дърво – дървото за познаване доброто и злото, но вие ядохте, престъпихте моята заповед. Сега ви давам тази книга, да четете от нея и да се учите. Щом престанете да четете, веднага ще затворите книгата и внимателно ще я приберете. Ако я оставите отворена, ще ви се случи по-голямо нещастие от това, което сега ви сполетя.
Нали искахте да придобиете знание?
Ето ви сега тази свещена книга. Четете и изучавайте я! “ Като взели книгата от Бога и двамата останали с мисълта, че носят една книга от рая, от която зависи спасението им. Един ден Ева чела от тази книга, но се увлякла в нещо и я забравила отворена. В това време дяволът дошъл, поставил един черен лист върху отворената книга и си отишъл.
към беседата >>
Блудният син се върна при баща си разкаян, смирен, за което баща му закла най-угоеното теле и му даде угощение.
Въпросът е за новия живот, който изисква вяра в Свещения хляб, като основа на живота, от който Словото излиза. Вярвайте, че Бог първоначално още е вложил в човека ред дарби и способности, които той трябва да развива. Как? – Като работи правилно, като обича безкористно. И тогава той ще се яви пред Божието лице, като при свой добър Баща, и ще Му покаже всичките си разработени таланти. Който е работил на земята, той ще се яви при Баща си като добър син; който не е работил, той ще се яви като блудния син, за когото Христос говори в една от своите притчи.
Блудният син се върна при баща си разкаян, смирен, за което баща му закла най-угоеното теле и му даде угощение.
На добрия син той каза: „Сине, ти не трябва да се сърдиш. Твоят брат беше умрял, а сега възкръсна. Всичко, каквото имам, е твое. Ти не разбираш още дълбокия смисъл на живота, затова се сърдиш. Радвай се, брат ти си дойде“.
към беседата >>
За човека е важно това, без което не може.
И тъй, силата, знанието на човека се заключава в това, да може да подбира, да различава желателните неща от нежелателните. За човека е важно да знае какво желае душата му и какво не желае.
За човека е важно това, без което не може.
Онова, без което може, е губене на време. Желателно е човек да се облече в нови, здрави дрехи. Нежелателно е да ходи гол; ако той не желае да се облече, голотата сама по себе си ще дойде. Желателно е човек да бъде здрав; ако не желае да бъде здрав, болестта сама по себе си ще дойде. Хората сами трябва да търсят здравето.
към беседата >>
Ето ви сега тази свещена книга.
Тогава Господ ѝ дал една книга и казал: „Първата заповед, която ви дадох, беше да не ядете от забраненото дърво – дървото за познаване доброто и злото, но вие ядохте, престъпихте моята заповед. Сега ви давам тази книга, да четете от нея и да се учите. Щом престанете да четете, веднага ще затворите книгата и внимателно ще я приберете. Ако я оставите отворена, ще ви се случи по-голямо нещастие от това, което сега ви сполетя. Нали искахте да придобиете знание?
Ето ви сега тази свещена книга.
Четете и изучавайте я! “ Като взели книгата от Бога и двамата останали с мисълта, че носят една книга от рая, от която зависи спасението им. Един ден Ева чела от тази книга, но се увлякла в нещо и я забравила отворена. В това време дяволът дошъл, поставил един черен лист върху отворената книга и си отишъл. Като се върнала, Ева отишла да вземе книгата да чете, но останала страшно изненадана, като отворила книгата и видяла, че не може да чете: някакъв черен лист покривал листата, вследствие на което не могла да чете.
към беседата >>
На добрия син той каза: „Сине, ти не трябва да се сърдиш.
Вярвайте, че Бог първоначално още е вложил в човека ред дарби и способности, които той трябва да развива. Как? – Като работи правилно, като обича безкористно. И тогава той ще се яви пред Божието лице, като при свой добър Баща, и ще Му покаже всичките си разработени таланти. Който е работил на земята, той ще се яви при Баща си като добър син; който не е работил, той ще се яви като блудния син, за когото Христос говори в една от своите притчи. Блудният син се върна при баща си разкаян, смирен, за което баща му закла най-угоеното теле и му даде угощение.
На добрия син той каза: „Сине, ти не трябва да се сърдиш.
Твоят брат беше умрял, а сега възкръсна. Всичко, каквото имам, е твое. Ти не разбираш още дълбокия смисъл на живота, затова се сърдиш. Радвай се, брат ти си дойде“. Като наблюдавам отношенията на хората помежду им, те приличат на отношенията на тия двама братя.
към беседата >>
Онова, без което може, е губене на време.
И тъй, силата, знанието на човека се заключава в това, да може да подбира, да различава желателните неща от нежелателните. За човека е важно да знае какво желае душата му и какво не желае. За човека е важно това, без което не може.
Онова, без което може, е губене на време.
Желателно е човек да се облече в нови, здрави дрехи. Нежелателно е да ходи гол; ако той не желае да се облече, голотата сама по себе си ще дойде. Желателно е човек да бъде здрав; ако не желае да бъде здрав, болестта сама по себе си ще дойде. Хората сами трябва да търсят здравето. Болестта пък сама намира хората.
към беседата >>
Четете и изучавайте я!
Сега ви давам тази книга, да четете от нея и да се учите. Щом престанете да четете, веднага ще затворите книгата и внимателно ще я приберете. Ако я оставите отворена, ще ви се случи по-голямо нещастие от това, което сега ви сполетя. Нали искахте да придобиете знание? Ето ви сега тази свещена книга.
Четете и изучавайте я!
“ Като взели книгата от Бога и двамата останали с мисълта, че носят една книга от рая, от която зависи спасението им. Един ден Ева чела от тази книга, но се увлякла в нещо и я забравила отворена. В това време дяволът дошъл, поставил един черен лист върху отворената книга и си отишъл. Като се върнала, Ева отишла да вземе книгата да чете, но останала страшно изненадана, като отворила книгата и видяла, че не може да чете: някакъв черен лист покривал листата, вследствие на което не могла да чете. Тогава тя си казала: „И този път не изпълнихме Божията заповед!
към беседата >>
Твоят брат беше умрял, а сега възкръсна.
– Като работи правилно, като обича безкористно. И тогава той ще се яви пред Божието лице, като при свой добър Баща, и ще Му покаже всичките си разработени таланти. Който е работил на земята, той ще се яви при Баща си като добър син; който не е работил, той ще се яви като блудния син, за когото Христос говори в една от своите притчи. Блудният син се върна при баща си разкаян, смирен, за което баща му закла най-угоеното теле и му даде угощение. На добрия син той каза: „Сине, ти не трябва да се сърдиш.
Твоят брат беше умрял, а сега възкръсна.
Всичко, каквото имам, е твое. Ти не разбираш още дълбокия смисъл на живота, затова се сърдиш. Радвай се, брат ти си дойде“. Като наблюдавам отношенията на хората помежду им, те приличат на отношенията на тия двама братя. Щом видят, че в някое общество влезе нов човек и го приемат с известно уважение, всички се нахвърлят върху него и казват: „Този едва дойде и му се оказват толкова почести, а ние вече 15–20 години не искат да ни знаят“.
към беседата >>
Желателно е човек да се облече в нови, здрави дрехи.
И тъй, силата, знанието на човека се заключава в това, да може да подбира, да различава желателните неща от нежелателните. За човека е важно да знае какво желае душата му и какво не желае. За човека е важно това, без което не може. Онова, без което може, е губене на време.
Желателно е човек да се облече в нови, здрави дрехи.
Нежелателно е да ходи гол; ако той не желае да се облече, голотата сама по себе си ще дойде. Желателно е човек да бъде здрав; ако не желае да бъде здрав, болестта сама по себе си ще дойде. Хората сами трябва да търсят здравето. Болестта пък сама намира хората. Здравето е естествено последствие от спазване на първия член от „Веруюто на човечеството“.
към беседата >>
“ Като взели книгата от Бога и двамата останали с мисълта, че носят една книга от рая, от която зависи спасението им.
Щом престанете да четете, веднага ще затворите книгата и внимателно ще я приберете. Ако я оставите отворена, ще ви се случи по-голямо нещастие от това, което сега ви сполетя. Нали искахте да придобиете знание? Ето ви сега тази свещена книга. Четете и изучавайте я!
“ Като взели книгата от Бога и двамата останали с мисълта, че носят една книга от рая, от която зависи спасението им.
Един ден Ева чела от тази книга, но се увлякла в нещо и я забравила отворена. В това време дяволът дошъл, поставил един черен лист върху отворената книга и си отишъл. Като се върнала, Ева отишла да вземе книгата да чете, но останала страшно изненадана, като отворила книгата и видяла, че не може да чете: някакъв черен лист покривал листата, вследствие на което не могла да чете. Тогава тя си казала: „И този път не изпълнихме Божията заповед! “ Ева съзнала грешката си, разкаяла се и започнала да плаче и да се моли.
към беседата >>
Всичко, каквото имам, е твое.
И тогава той ще се яви пред Божието лице, като при свой добър Баща, и ще Му покаже всичките си разработени таланти. Който е работил на земята, той ще се яви при Баща си като добър син; който не е работил, той ще се яви като блудния син, за когото Христос говори в една от своите притчи. Блудният син се върна при баща си разкаян, смирен, за което баща му закла най-угоеното теле и му даде угощение. На добрия син той каза: „Сине, ти не трябва да се сърдиш. Твоят брат беше умрял, а сега възкръсна.
Всичко, каквото имам, е твое.
Ти не разбираш още дълбокия смисъл на живота, затова се сърдиш. Радвай се, брат ти си дойде“. Като наблюдавам отношенията на хората помежду им, те приличат на отношенията на тия двама братя. Щом видят, че в някое общество влезе нов човек и го приемат с известно уважение, всички се нахвърлят върху него и казват: „Този едва дойде и му се оказват толкова почести, а ние вече 15–20 години не искат да ни знаят“. Казвам: блудният син се върна при баща си нито за почести, нито за угощение.
към беседата >>
Нежелателно е да ходи гол; ако той не желае да се облече, голотата сама по себе си ще дойде.
И тъй, силата, знанието на човека се заключава в това, да може да подбира, да различава желателните неща от нежелателните. За човека е важно да знае какво желае душата му и какво не желае. За човека е важно това, без което не може. Онова, без което може, е губене на време. Желателно е човек да се облече в нови, здрави дрехи.
Нежелателно е да ходи гол; ако той не желае да се облече, голотата сама по себе си ще дойде.
Желателно е човек да бъде здрав; ако не желае да бъде здрав, болестта сама по себе си ще дойде. Хората сами трябва да търсят здравето. Болестта пък сама намира хората. Здравето е естествено последствие от спазване на първия член от „Веруюто на човечеството“. Това е веруюто не на един народ, но на всички народи; това е веруюто не на един човек, но на всички хора по лицето на земята.
към беседата >>
Един ден Ева чела от тази книга, но се увлякла в нещо и я забравила отворена.
Ако я оставите отворена, ще ви се случи по-голямо нещастие от това, което сега ви сполетя. Нали искахте да придобиете знание? Ето ви сега тази свещена книга. Четете и изучавайте я! “ Като взели книгата от Бога и двамата останали с мисълта, че носят една книга от рая, от която зависи спасението им.
Един ден Ева чела от тази книга, но се увлякла в нещо и я забравила отворена.
В това време дяволът дошъл, поставил един черен лист върху отворената книга и си отишъл. Като се върнала, Ева отишла да вземе книгата да чете, но останала страшно изненадана, като отворила книгата и видяла, че не може да чете: някакъв черен лист покривал листата, вследствие на което не могла да чете. Тогава тя си казала: „И този път не изпълнихме Божията заповед! “ Ева съзнала грешката си, разкаяла се и започнала да плаче и да се моли. Дълго време плакала и се молила, докато най-после видяла, че черният лист се стопил: книгата се открила и тя свободно почнала да чете.
към беседата >>
Ти не разбираш още дълбокия смисъл на живота, затова се сърдиш.
Който е работил на земята, той ще се яви при Баща си като добър син; който не е работил, той ще се яви като блудния син, за когото Христос говори в една от своите притчи. Блудният син се върна при баща си разкаян, смирен, за което баща му закла най-угоеното теле и му даде угощение. На добрия син той каза: „Сине, ти не трябва да се сърдиш. Твоят брат беше умрял, а сега възкръсна. Всичко, каквото имам, е твое.
Ти не разбираш още дълбокия смисъл на живота, затова се сърдиш.
Радвай се, брат ти си дойде“. Като наблюдавам отношенията на хората помежду им, те приличат на отношенията на тия двама братя. Щом видят, че в някое общество влезе нов човек и го приемат с известно уважение, всички се нахвърлят върху него и казват: „Този едва дойде и му се оказват толкова почести, а ние вече 15–20 години не искат да ни знаят“. Казвам: блудният син се върна при баща си нито за почести, нито за угощение. Той каза на баща си: „Аз не съм достоен за твоята любов.
към беседата >>
Желателно е човек да бъде здрав; ако не желае да бъде здрав, болестта сама по себе си ще дойде.
За човека е важно да знае какво желае душата му и какво не желае. За човека е важно това, без което не може. Онова, без което може, е губене на време. Желателно е човек да се облече в нови, здрави дрехи. Нежелателно е да ходи гол; ако той не желае да се облече, голотата сама по себе си ще дойде.
Желателно е човек да бъде здрав; ако не желае да бъде здрав, болестта сама по себе си ще дойде.
Хората сами трябва да търсят здравето. Болестта пък сама намира хората. Здравето е естествено последствие от спазване на първия член от „Веруюто на човечеството“. Това е веруюто не на един народ, но на всички народи; това е веруюто не на един човек, но на всички хора по лицето на земята. Това е веруюто не само на всички хора, но и на всички ангели, на всички богове, които живеят на небето.
към беседата >>
В това време дяволът дошъл, поставил един черен лист върху отворената книга и си отишъл.
Нали искахте да придобиете знание? Ето ви сега тази свещена книга. Четете и изучавайте я! “ Като взели книгата от Бога и двамата останали с мисълта, че носят една книга от рая, от която зависи спасението им. Един ден Ева чела от тази книга, но се увлякла в нещо и я забравила отворена.
В това време дяволът дошъл, поставил един черен лист върху отворената книга и си отишъл.
Като се върнала, Ева отишла да вземе книгата да чете, но останала страшно изненадана, като отворила книгата и видяла, че не може да чете: някакъв черен лист покривал листата, вследствие на което не могла да чете. Тогава тя си казала: „И този път не изпълнихме Божията заповед! “ Ева съзнала грешката си, разкаяла се и започнала да плаче и да се моли. Дълго време плакала и се молила, докато най-после видяла, че черният лист се стопил: книгата се открила и тя свободно почнала да чете. Така се явили първите сълзи на света.
към беседата >>
Радвай се, брат ти си дойде“.
Блудният син се върна при баща си разкаян, смирен, за което баща му закла най-угоеното теле и му даде угощение. На добрия син той каза: „Сине, ти не трябва да се сърдиш. Твоят брат беше умрял, а сега възкръсна. Всичко, каквото имам, е твое. Ти не разбираш още дълбокия смисъл на живота, затова се сърдиш.
Радвай се, брат ти си дойде“.
Като наблюдавам отношенията на хората помежду им, те приличат на отношенията на тия двама братя. Щом видят, че в някое общество влезе нов човек и го приемат с известно уважение, всички се нахвърлят върху него и казват: „Този едва дойде и му се оказват толкова почести, а ние вече 15–20 години не искат да ни знаят“. Казвам: блудният син се върна при баща си нито за почести, нито за угощение. Той каза на баща си: „Аз не съм достоен за твоята любов. Моля те да ме приемеш в твоя дом като един от слугите си“.
към беседата >>
Хората сами трябва да търсят здравето.
За човека е важно това, без което не може. Онова, без което може, е губене на време. Желателно е човек да се облече в нови, здрави дрехи. Нежелателно е да ходи гол; ако той не желае да се облече, голотата сама по себе си ще дойде. Желателно е човек да бъде здрав; ако не желае да бъде здрав, болестта сама по себе си ще дойде.
Хората сами трябва да търсят здравето.
Болестта пък сама намира хората. Здравето е естествено последствие от спазване на първия член от „Веруюто на човечеството“. Това е веруюто не на един народ, но на всички народи; това е веруюто не на един човек, но на всички хора по лицето на земята. Това е веруюто не само на всички хора, но и на всички ангели, на всички богове, които живеят на небето. Всички вярват в Свещения хляб и се хранят с него.
към беседата >>
Като се върнала, Ева отишла да вземе книгата да чете, но останала страшно изненадана, като отворила книгата и видяла, че не може да чете: някакъв черен лист покривал листата, вследствие на което не могла да чете.
Ето ви сега тази свещена книга. Четете и изучавайте я! “ Като взели книгата от Бога и двамата останали с мисълта, че носят една книга от рая, от която зависи спасението им. Един ден Ева чела от тази книга, но се увлякла в нещо и я забравила отворена. В това време дяволът дошъл, поставил един черен лист върху отворената книга и си отишъл.
Като се върнала, Ева отишла да вземе книгата да чете, но останала страшно изненадана, като отворила книгата и видяла, че не може да чете: някакъв черен лист покривал листата, вследствие на което не могла да чете.
Тогава тя си казала: „И този път не изпълнихме Божията заповед! “ Ева съзнала грешката си, разкаяла се и започнала да плаче и да се моли. Дълго време плакала и се молила, докато най-после видяла, че черният лист се стопил: книгата се открила и тя свободно почнала да чете. Така се явили първите сълзи на света.
към беседата >>
Като наблюдавам отношенията на хората помежду им, те приличат на отношенията на тия двама братя.
На добрия син той каза: „Сине, ти не трябва да се сърдиш. Твоят брат беше умрял, а сега възкръсна. Всичко, каквото имам, е твое. Ти не разбираш още дълбокия смисъл на живота, затова се сърдиш. Радвай се, брат ти си дойде“.
Като наблюдавам отношенията на хората помежду им, те приличат на отношенията на тия двама братя.
Щом видят, че в някое общество влезе нов човек и го приемат с известно уважение, всички се нахвърлят върху него и казват: „Този едва дойде и му се оказват толкова почести, а ние вече 15–20 години не искат да ни знаят“. Казвам: блудният син се върна при баща си нито за почести, нито за угощение. Той каза на баща си: „Аз не съм достоен за твоята любов. Моля те да ме приемеш в твоя дом като един от слугите си“. За да се даде на човек такова угощение, каквото бащата даде на блудния син, той трябва да има широк ум, широко сърце, широка душа, широк дух, широки разбирания.
към беседата >>
Болестта пък сама намира хората.
Онова, без което може, е губене на време. Желателно е човек да се облече в нови, здрави дрехи. Нежелателно е да ходи гол; ако той не желае да се облече, голотата сама по себе си ще дойде. Желателно е човек да бъде здрав; ако не желае да бъде здрав, болестта сама по себе си ще дойде. Хората сами трябва да търсят здравето.
Болестта пък сама намира хората.
Здравето е естествено последствие от спазване на първия член от „Веруюто на човечеството“. Това е веруюто не на един народ, но на всички народи; това е веруюто не на един човек, но на всички хора по лицето на земята. Това е веруюто не само на всички хора, но и на всички ангели, на всички богове, които живеят на небето. Всички вярват в Свещения хляб и се хранят с него. Това е символът, който включва в себе си всичко онова, което живите същества – хора и богове – са опитали.
към беседата >>
Тогава тя си казала: „И този път не изпълнихме Божията заповед!
Четете и изучавайте я! “ Като взели книгата от Бога и двамата останали с мисълта, че носят една книга от рая, от която зависи спасението им. Един ден Ева чела от тази книга, но се увлякла в нещо и я забравила отворена. В това време дяволът дошъл, поставил един черен лист върху отворената книга и си отишъл. Като се върнала, Ева отишла да вземе книгата да чете, но останала страшно изненадана, като отворила книгата и видяла, че не може да чете: някакъв черен лист покривал листата, вследствие на което не могла да чете.
Тогава тя си казала: „И този път не изпълнихме Божията заповед!
“ Ева съзнала грешката си, разкаяла се и започнала да плаче и да се моли. Дълго време плакала и се молила, докато най-после видяла, че черният лист се стопил: книгата се открила и тя свободно почнала да чете. Така се явили първите сълзи на света.
към беседата >>
Щом видят, че в някое общество влезе нов човек и го приемат с известно уважение, всички се нахвърлят върху него и казват: „Този едва дойде и му се оказват толкова почести, а ние вече 15–20 години не искат да ни знаят“.
Твоят брат беше умрял, а сега възкръсна. Всичко, каквото имам, е твое. Ти не разбираш още дълбокия смисъл на живота, затова се сърдиш. Радвай се, брат ти си дойде“. Като наблюдавам отношенията на хората помежду им, те приличат на отношенията на тия двама братя.
Щом видят, че в някое общество влезе нов човек и го приемат с известно уважение, всички се нахвърлят върху него и казват: „Този едва дойде и му се оказват толкова почести, а ние вече 15–20 години не искат да ни знаят“.
Казвам: блудният син се върна при баща си нито за почести, нито за угощение. Той каза на баща си: „Аз не съм достоен за твоята любов. Моля те да ме приемеш в твоя дом като един от слугите си“. За да се даде на човек такова угощение, каквото бащата даде на блудния син, той трябва да има широк ум, широко сърце, широка душа, широк дух, широки разбирания. Това се отнася за всички, които имат пробудено съзнание, които искат да обичат, които искат да учат, които искат да се приготвят за идването на Царството Божие в тях.
към беседата >>
Здравето е естествено последствие от спазване на първия член от „Веруюто на човечеството“.
Желателно е човек да се облече в нови, здрави дрехи. Нежелателно е да ходи гол; ако той не желае да се облече, голотата сама по себе си ще дойде. Желателно е човек да бъде здрав; ако не желае да бъде здрав, болестта сама по себе си ще дойде. Хората сами трябва да търсят здравето. Болестта пък сама намира хората.
Здравето е естествено последствие от спазване на първия член от „Веруюто на човечеството“.
Това е веруюто не на един народ, но на всички народи; това е веруюто не на един човек, но на всички хора по лицето на земята. Това е веруюто не само на всички хора, но и на всички ангели, на всички богове, които живеят на небето. Всички вярват в Свещения хляб и се хранят с него. Това е символът, който включва в себе си всичко онова, което живите същества – хора и богове – са опитали.
към беседата >>
“ Ева съзнала грешката си, разкаяла се и започнала да плаче и да се моли.
“ Като взели книгата от Бога и двамата останали с мисълта, че носят една книга от рая, от която зависи спасението им. Един ден Ева чела от тази книга, но се увлякла в нещо и я забравила отворена. В това време дяволът дошъл, поставил един черен лист върху отворената книга и си отишъл. Като се върнала, Ева отишла да вземе книгата да чете, но останала страшно изненадана, като отворила книгата и видяла, че не може да чете: някакъв черен лист покривал листата, вследствие на което не могла да чете. Тогава тя си казала: „И този път не изпълнихме Божията заповед!
“ Ева съзнала грешката си, разкаяла се и започнала да плаче и да се моли.
Дълго време плакала и се молила, докато най-после видяла, че черният лист се стопил: книгата се открила и тя свободно почнала да чете. Така се явили първите сълзи на света.
към беседата >>
Казвам: блудният син се върна при баща си нито за почести, нито за угощение.
Всичко, каквото имам, е твое. Ти не разбираш още дълбокия смисъл на живота, затова се сърдиш. Радвай се, брат ти си дойде“. Като наблюдавам отношенията на хората помежду им, те приличат на отношенията на тия двама братя. Щом видят, че в някое общество влезе нов човек и го приемат с известно уважение, всички се нахвърлят върху него и казват: „Този едва дойде и му се оказват толкова почести, а ние вече 15–20 години не искат да ни знаят“.
Казвам: блудният син се върна при баща си нито за почести, нито за угощение.
Той каза на баща си: „Аз не съм достоен за твоята любов. Моля те да ме приемеш в твоя дом като един от слугите си“. За да се даде на човек такова угощение, каквото бащата даде на блудния син, той трябва да има широк ум, широко сърце, широка душа, широк дух, широки разбирания. Това се отнася за всички, които имат пробудено съзнание, които искат да обичат, които искат да учат, които искат да се приготвят за идването на Царството Божие в тях. Време е вече всички да снемат робските халати, да освободят краката си от оковите!
към беседата >>
Това е веруюто не на един народ, но на всички народи; това е веруюто не на един човек, но на всички хора по лицето на земята.
Нежелателно е да ходи гол; ако той не желае да се облече, голотата сама по себе си ще дойде. Желателно е човек да бъде здрав; ако не желае да бъде здрав, болестта сама по себе си ще дойде. Хората сами трябва да търсят здравето. Болестта пък сама намира хората. Здравето е естествено последствие от спазване на първия член от „Веруюто на човечеството“.
Това е веруюто не на един народ, но на всички народи; това е веруюто не на един човек, но на всички хора по лицето на земята.
Това е веруюто не само на всички хора, но и на всички ангели, на всички богове, които живеят на небето. Всички вярват в Свещения хляб и се хранят с него. Това е символът, който включва в себе си всичко онова, което живите същества – хора и богове – са опитали.
към беседата >>
Дълго време плакала и се молила, докато най-после видяла, че черният лист се стопил: книгата се открила и тя свободно почнала да чете.
Един ден Ева чела от тази книга, но се увлякла в нещо и я забравила отворена. В това време дяволът дошъл, поставил един черен лист върху отворената книга и си отишъл. Като се върнала, Ева отишла да вземе книгата да чете, но останала страшно изненадана, като отворила книгата и видяла, че не може да чете: някакъв черен лист покривал листата, вследствие на което не могла да чете. Тогава тя си казала: „И този път не изпълнихме Божията заповед! “ Ева съзнала грешката си, разкаяла се и започнала да плаче и да се моли.
Дълго време плакала и се молила, докато най-после видяла, че черният лист се стопил: книгата се открила и тя свободно почнала да чете.
Така се явили първите сълзи на света.
към беседата >>
Той каза на баща си: „Аз не съм достоен за твоята любов.
Ти не разбираш още дълбокия смисъл на живота, затова се сърдиш. Радвай се, брат ти си дойде“. Като наблюдавам отношенията на хората помежду им, те приличат на отношенията на тия двама братя. Щом видят, че в някое общество влезе нов човек и го приемат с известно уважение, всички се нахвърлят върху него и казват: „Този едва дойде и му се оказват толкова почести, а ние вече 15–20 години не искат да ни знаят“. Казвам: блудният син се върна при баща си нито за почести, нито за угощение.
Той каза на баща си: „Аз не съм достоен за твоята любов.
Моля те да ме приемеш в твоя дом като един от слугите си“. За да се даде на човек такова угощение, каквото бащата даде на блудния син, той трябва да има широк ум, широко сърце, широка душа, широк дух, широки разбирания. Това се отнася за всички, които имат пробудено съзнание, които искат да обичат, които искат да учат, които искат да се приготвят за идването на Царството Божие в тях. Време е вече всички да снемат робските халати, да освободят краката си от оковите! Страшно и неприятно е да чуваш как се движат хора с букаи!
към беседата >>
Това е веруюто не само на всички хора, но и на всички ангели, на всички богове, които живеят на небето.
Желателно е човек да бъде здрав; ако не желае да бъде здрав, болестта сама по себе си ще дойде. Хората сами трябва да търсят здравето. Болестта пък сама намира хората. Здравето е естествено последствие от спазване на първия член от „Веруюто на човечеството“. Това е веруюто не на един народ, но на всички народи; това е веруюто не на един човек, но на всички хора по лицето на земята.
Това е веруюто не само на всички хора, но и на всички ангели, на всички богове, които живеят на небето.
Всички вярват в Свещения хляб и се хранят с него. Това е символът, който включва в себе си всичко онова, което живите същества – хора и богове – са опитали.
към беседата >>
Така се явили първите сълзи на света.
В това време дяволът дошъл, поставил един черен лист върху отворената книга и си отишъл. Като се върнала, Ева отишла да вземе книгата да чете, но останала страшно изненадана, като отворила книгата и видяла, че не може да чете: някакъв черен лист покривал листата, вследствие на което не могла да чете. Тогава тя си казала: „И този път не изпълнихме Божията заповед! “ Ева съзнала грешката си, разкаяла се и започнала да плаче и да се моли. Дълго време плакала и се молила, докато най-после видяла, че черният лист се стопил: книгата се открила и тя свободно почнала да чете.
Така се явили първите сълзи на света.
към беседата >>
Моля те да ме приемеш в твоя дом като един от слугите си“.
Радвай се, брат ти си дойде“. Като наблюдавам отношенията на хората помежду им, те приличат на отношенията на тия двама братя. Щом видят, че в някое общество влезе нов човек и го приемат с известно уважение, всички се нахвърлят върху него и казват: „Този едва дойде и му се оказват толкова почести, а ние вече 15–20 години не искат да ни знаят“. Казвам: блудният син се върна при баща си нито за почести, нито за угощение. Той каза на баща си: „Аз не съм достоен за твоята любов.
Моля те да ме приемеш в твоя дом като един от слугите си“.
За да се даде на човек такова угощение, каквото бащата даде на блудния син, той трябва да има широк ум, широко сърце, широка душа, широк дух, широки разбирания. Това се отнася за всички, които имат пробудено съзнание, които искат да обичат, които искат да учат, които искат да се приготвят за идването на Царството Божие в тях. Време е вече всички да снемат робските халати, да освободят краката си от оковите! Страшно и неприятно е да чуваш как се движат хора с букаи! Неприятно е да чуваш дрънкането на техните окови!
към беседата >>
Всички вярват в Свещения хляб и се хранят с него.
Хората сами трябва да търсят здравето. Болестта пък сама намира хората. Здравето е естествено последствие от спазване на първия член от „Веруюто на човечеството“. Това е веруюто не на един народ, но на всички народи; това е веруюто не на един човек, но на всички хора по лицето на земята. Това е веруюто не само на всички хора, но и на всички ангели, на всички богове, които живеят на небето.
Всички вярват в Свещения хляб и се хранят с него.
Това е символът, който включва в себе си всичко онова, което живите същества – хора и богове – са опитали.
към беседата >>
Казвам: дълго време трябва човек да плаче и да се моли върху Свещената книга, за да се махне черният лист от нея и тя да се открие.
Казвам: дълго време трябва човек да плаче и да се моли върху Свещената книга, за да се махне черният лист от нея и тя да се открие.
Щом се открие, тази книга непременно трябва да се чете! Тя е Свещената книга на живота. Питате: „Защо трябва да плаче човек? “ – Тъмно е пред очите му. Той трябва да плаче, докато му просветне, докато се открие пред него Свещената книга на живота и той започне да чете.
към беседата >>
За да се даде на човек такова угощение, каквото бащата даде на блудния син, той трябва да има широк ум, широко сърце, широка душа, широк дух, широки разбирания.
Като наблюдавам отношенията на хората помежду им, те приличат на отношенията на тия двама братя. Щом видят, че в някое общество влезе нов човек и го приемат с известно уважение, всички се нахвърлят върху него и казват: „Този едва дойде и му се оказват толкова почести, а ние вече 15–20 години не искат да ни знаят“. Казвам: блудният син се върна при баща си нито за почести, нито за угощение. Той каза на баща си: „Аз не съм достоен за твоята любов. Моля те да ме приемеш в твоя дом като един от слугите си“.
За да се даде на човек такова угощение, каквото бащата даде на блудния син, той трябва да има широк ум, широко сърце, широка душа, широк дух, широки разбирания.
Това се отнася за всички, които имат пробудено съзнание, които искат да обичат, които искат да учат, които искат да се приготвят за идването на Царството Божие в тях. Време е вече всички да снемат робските халати, да освободят краката си от оковите! Страшно и неприятно е да чуваш как се движат хора с букаи! Неприятно е да чуваш дрънкането на техните окови! Такова е положението на съвременните хора.
към беседата >>
Това е символът, който включва в себе си всичко онова, което живите същества – хора и богове – са опитали.
Болестта пък сама намира хората. Здравето е естествено последствие от спазване на първия член от „Веруюто на човечеството“. Това е веруюто не на един народ, но на всички народи; това е веруюто не на един човек, но на всички хора по лицето на земята. Това е веруюто не само на всички хора, но и на всички ангели, на всички богове, които живеят на небето. Всички вярват в Свещения хляб и се хранят с него.
Това е символът, който включва в себе си всичко онова, което живите същества – хора и богове – са опитали.
към беседата >>
Щом се открие, тази книга непременно трябва да се чете!
Казвам: дълго време трябва човек да плаче и да се моли върху Свещената книга, за да се махне черният лист от нея и тя да се открие.
Щом се открие, тази книга непременно трябва да се чете!
Тя е Свещената книга на живота. Питате: „Защо трябва да плаче човек? “ – Тъмно е пред очите му. Той трябва да плаче, докато му просветне, докато се открие пред него Свещената книга на живота и той започне да чете. Никога не оставяйте вашата Свещена книга на живота отворена!
към беседата >>
Това се отнася за всички, които имат пробудено съзнание, които искат да обичат, които искат да учат, които искат да се приготвят за идването на Царството Божие в тях.
Щом видят, че в някое общество влезе нов човек и го приемат с известно уважение, всички се нахвърлят върху него и казват: „Този едва дойде и му се оказват толкова почести, а ние вече 15–20 години не искат да ни знаят“. Казвам: блудният син се върна при баща си нито за почести, нито за угощение. Той каза на баща си: „Аз не съм достоен за твоята любов. Моля те да ме приемеш в твоя дом като един от слугите си“. За да се даде на човек такова угощение, каквото бащата даде на блудния син, той трябва да има широк ум, широко сърце, широка душа, широк дух, широки разбирания.
Това се отнася за всички, които имат пробудено съзнание, които искат да обичат, които искат да учат, които искат да се приготвят за идването на Царството Божие в тях.
Време е вече всички да снемат робските халати, да освободят краката си от оковите! Страшно и неприятно е да чуваш как се движат хора с букаи! Неприятно е да чуваш дрънкането на техните окови! Такова е положението на съвременните хора. Срещам някой човек с букаи.
към беседата >>
Казвате: „Без хляб не може ли?
Казвате: „Без хляб не може ли?
“ Който казва, че и без хляб може, той е безверник. Що е безверието? Който не яде, той е безверник; който яде, той е вярващ. Който яде, който се облича, той може да каже за себе си, че е вярващ. Нека се опита някой да каже на този човек, че е безверник.
към беседата >>
Тя е Свещената книга на живота.
Казвам: дълго време трябва човек да плаче и да се моли върху Свещената книга, за да се махне черният лист от нея и тя да се открие. Щом се открие, тази книга непременно трябва да се чете!
Тя е Свещената книга на живота.
Питате: „Защо трябва да плаче човек? “ – Тъмно е пред очите му. Той трябва да плаче, докато му просветне, докато се открие пред него Свещената книга на живота и той започне да чете. Никога не оставяйте вашата Свещена книга на живота отворена! Щом я оставите отворена, дяволът ще дойде, ще сложи върху нея един черен лист и ще си замине.
към беседата >>
Време е вече всички да снемат робските халати, да освободят краката си от оковите!
Казвам: блудният син се върна при баща си нито за почести, нито за угощение. Той каза на баща си: „Аз не съм достоен за твоята любов. Моля те да ме приемеш в твоя дом като един от слугите си“. За да се даде на човек такова угощение, каквото бащата даде на блудния син, той трябва да има широк ум, широко сърце, широка душа, широк дух, широки разбирания. Това се отнася за всички, които имат пробудено съзнание, които искат да обичат, които искат да учат, които искат да се приготвят за идването на Царството Божие в тях.
Време е вече всички да снемат робските халати, да освободят краката си от оковите!
Страшно и неприятно е да чуваш как се движат хора с букаи! Неприятно е да чуваш дрънкането на техните окови! Такова е положението на съвременните хора. Срещам някой човек с букаи. Свалям букаите от краката му и той тръгва свободен.
към беседата >>
“ Който казва, че и без хляб може, той е безверник.
Казвате: „Без хляб не може ли?
“ Който казва, че и без хляб може, той е безверник.
Що е безверието? Който не яде, той е безверник; който яде, той е вярващ. Който яде, който се облича, той може да каже за себе си, че е вярващ. Нека се опита някой да каже на този човек, че е безверник. Той веднага ще каже: „Как е възможно да бъда безверник, когато по три пъти на ден опитвам Свещения хляб?
към беседата >>
Питате: „Защо трябва да плаче човек?
Казвам: дълго време трябва човек да плаче и да се моли върху Свещената книга, за да се махне черният лист от нея и тя да се открие. Щом се открие, тази книга непременно трябва да се чете! Тя е Свещената книга на живота.
Питате: „Защо трябва да плаче човек?
“ – Тъмно е пред очите му. Той трябва да плаче, докато му просветне, докато се открие пред него Свещената книга на живота и той започне да чете. Никога не оставяйте вашата Свещена книга на живота отворена! Щом я оставите отворена, дяволът ще дойде, ще сложи върху нея един черен лист и ще си замине. Щом прочетете нещо от тази книга, веднага я затворете.
към беседата >>
Страшно и неприятно е да чуваш как се движат хора с букаи!
Той каза на баща си: „Аз не съм достоен за твоята любов. Моля те да ме приемеш в твоя дом като един от слугите си“. За да се даде на човек такова угощение, каквото бащата даде на блудния син, той трябва да има широк ум, широко сърце, широка душа, широк дух, широки разбирания. Това се отнася за всички, които имат пробудено съзнание, които искат да обичат, които искат да учат, които искат да се приготвят за идването на Царството Божие в тях. Време е вече всички да снемат робските халати, да освободят краката си от оковите!
Страшно и неприятно е да чуваш как се движат хора с букаи!
Неприятно е да чуваш дрънкането на техните окови! Такова е положението на съвременните хора. Срещам някой човек с букаи. Свалям букаите от краката му и той тръгва свободен. На другия ден го гледам, пак с букаи.
към беседата >>
Що е безверието?
Казвате: „Без хляб не може ли? “ Който казва, че и без хляб може, той е безверник.
Що е безверието?
Който не яде, той е безверник; който яде, той е вярващ. Който яде, който се облича, той може да каже за себе си, че е вярващ. Нека се опита някой да каже на този човек, че е безверник. Той веднага ще каже: „Как е възможно да бъда безверник, когато по три пъти на ден опитвам Свещения хляб? Аз вярвам в Единния Свещен хляб“.
към беседата >>
“ – Тъмно е пред очите му.
Казвам: дълго време трябва човек да плаче и да се моли върху Свещената книга, за да се махне черният лист от нея и тя да се открие. Щом се открие, тази книга непременно трябва да се чете! Тя е Свещената книга на живота. Питате: „Защо трябва да плаче човек?
“ – Тъмно е пред очите му.
Той трябва да плаче, докато му просветне, докато се открие пред него Свещената книга на живота и той започне да чете. Никога не оставяйте вашата Свещена книга на живота отворена! Щом я оставите отворена, дяволът ще дойде, ще сложи върху нея един черен лист и ще си замине. Щом прочетете нещо от тази книга, веднага я затворете. Като ви потрябва, пак я отворете.
към беседата >>
Неприятно е да чуваш дрънкането на техните окови!
Моля те да ме приемеш в твоя дом като един от слугите си“. За да се даде на човек такова угощение, каквото бащата даде на блудния син, той трябва да има широк ум, широко сърце, широка душа, широк дух, широки разбирания. Това се отнася за всички, които имат пробудено съзнание, които искат да обичат, които искат да учат, които искат да се приготвят за идването на Царството Божие в тях. Време е вече всички да снемат робските халати, да освободят краката си от оковите! Страшно и неприятно е да чуваш как се движат хора с букаи!
Неприятно е да чуваш дрънкането на техните окови!
Такова е положението на съвременните хора. Срещам някой човек с букаи. Свалям букаите от краката му и той тръгва свободен. На другия ден го гледам, пак с букаи. Лекувам някой болен, излекувам го, но на другия ден го гледам пак болен, пак в букаи.
към беседата >>
Който не яде, той е безверник; който яде, той е вярващ.
Казвате: „Без хляб не може ли? “ Който казва, че и без хляб може, той е безверник. Що е безверието?
Който не яде, той е безверник; който яде, той е вярващ.
Който яде, който се облича, той може да каже за себе си, че е вярващ. Нека се опита някой да каже на този човек, че е безверник. Той веднага ще каже: „Как е възможно да бъда безверник, когато по три пъти на ден опитвам Свещения хляб? Аз вярвам в Единния Свещен хляб“. – Това е най-простото определение за понятието Бог.
към беседата >>
Той трябва да плаче, докато му просветне, докато се открие пред него Свещената книга на живота и той започне да чете.
Казвам: дълго време трябва човек да плаче и да се моли върху Свещената книга, за да се махне черният лист от нея и тя да се открие. Щом се открие, тази книга непременно трябва да се чете! Тя е Свещената книга на живота. Питате: „Защо трябва да плаче човек? “ – Тъмно е пред очите му.
Той трябва да плаче, докато му просветне, докато се открие пред него Свещената книга на живота и той започне да чете.
Никога не оставяйте вашата Свещена книга на живота отворена! Щом я оставите отворена, дяволът ще дойде, ще сложи върху нея един черен лист и ще си замине. Щом прочетете нещо от тази книга, веднага я затворете. Като ви потрябва, пак я отворете. Освен вие, никому не давайте да я отваря.
към беседата >>
Такова е положението на съвременните хора.
За да се даде на човек такова угощение, каквото бащата даде на блудния син, той трябва да има широк ум, широко сърце, широка душа, широк дух, широки разбирания. Това се отнася за всички, които имат пробудено съзнание, които искат да обичат, които искат да учат, които искат да се приготвят за идването на Царството Божие в тях. Време е вече всички да снемат робските халати, да освободят краката си от оковите! Страшно и неприятно е да чуваш как се движат хора с букаи! Неприятно е да чуваш дрънкането на техните окови!
Такова е положението на съвременните хора.
Срещам някой човек с букаи. Свалям букаите от краката му и той тръгва свободен. На другия ден го гледам, пак с букаи. Лекувам някой болен, излекувам го, но на другия ден го гледам пак болен, пак в букаи. Дойде някой при мене, пита ме каква храна да употребява, по колко пъти на ден да се храни, но при това нищо не изпълнява; на другия ден пак яде, каквото намери.
към беседата >>
Който яде, който се облича, той може да каже за себе си, че е вярващ.
Казвате: „Без хляб не може ли? “ Който казва, че и без хляб може, той е безверник. Що е безверието? Който не яде, той е безверник; който яде, той е вярващ.
Който яде, който се облича, той може да каже за себе си, че е вярващ.
Нека се опита някой да каже на този човек, че е безверник. Той веднага ще каже: „Как е възможно да бъда безверник, когато по три пъти на ден опитвам Свещения хляб? Аз вярвам в Единния Свещен хляб“. – Това е най-простото определение за понятието Бог. Съвременните хора разискват по въпроса, що е Бог, но всички разисквания, всички философии по този въпрос нищо още не са допринесли на човечеството.
към беседата >>
Никога не оставяйте вашата Свещена книга на живота отворена!
Щом се открие, тази книга непременно трябва да се чете! Тя е Свещената книга на живота. Питате: „Защо трябва да плаче човек? “ – Тъмно е пред очите му. Той трябва да плаче, докато му просветне, докато се открие пред него Свещената книга на живота и той започне да чете.
Никога не оставяйте вашата Свещена книга на живота отворена!
Щом я оставите отворена, дяволът ще дойде, ще сложи върху нея един черен лист и ще си замине. Щом прочетете нещо от тази книга, веднага я затворете. Като ви потрябва, пак я отворете. Освен вие, никому не давайте да я отваря. Тази Свещена книга всеки сам трябва да отваря и затваря.
към беседата >>
Срещам някой човек с букаи.
Това се отнася за всички, които имат пробудено съзнание, които искат да обичат, които искат да учат, които искат да се приготвят за идването на Царството Божие в тях. Време е вече всички да снемат робските халати, да освободят краката си от оковите! Страшно и неприятно е да чуваш как се движат хора с букаи! Неприятно е да чуваш дрънкането на техните окови! Такова е положението на съвременните хора.
Срещам някой човек с букаи.
Свалям букаите от краката му и той тръгва свободен. На другия ден го гледам, пак с букаи. Лекувам някой болен, излекувам го, но на другия ден го гледам пак болен, пак в букаи. Дойде някой при мене, пита ме каква храна да употребява, по колко пъти на ден да се храни, но при това нищо не изпълнява; на другия ден пак яде, каквото намери. Какво ще разправяш на този човек?
към беседата >>
Нека се опита някой да каже на този човек, че е безверник.
Казвате: „Без хляб не може ли? “ Който казва, че и без хляб може, той е безверник. Що е безверието? Който не яде, той е безверник; който яде, той е вярващ. Който яде, който се облича, той може да каже за себе си, че е вярващ.
Нека се опита някой да каже на този човек, че е безверник.
Той веднага ще каже: „Как е възможно да бъда безверник, когато по три пъти на ден опитвам Свещения хляб? Аз вярвам в Единния Свещен хляб“. – Това е най-простото определение за понятието Бог. Съвременните хора разискват по въпроса, що е Бог, но всички разисквания, всички философии по този въпрос нищо още не са допринесли на човечеството. Хубави са тия философии, и те имат своето място.
към беседата >>
Щом я оставите отворена, дяволът ще дойде, ще сложи върху нея един черен лист и ще си замине.
Тя е Свещената книга на живота. Питате: „Защо трябва да плаче човек? “ – Тъмно е пред очите му. Той трябва да плаче, докато му просветне, докато се открие пред него Свещената книга на живота и той започне да чете. Никога не оставяйте вашата Свещена книга на живота отворена!
Щом я оставите отворена, дяволът ще дойде, ще сложи върху нея един черен лист и ще си замине.
Щом прочетете нещо от тази книга, веднага я затворете. Като ви потрябва, пак я отворете. Освен вие, никому не давайте да я отваря. Тази Свещена книга всеки сам трябва да отваря и затваря. Докато четете, книгата може да бъде отворена.
към беседата >>
Свалям букаите от краката му и той тръгва свободен.
Време е вече всички да снемат робските халати, да освободят краката си от оковите! Страшно и неприятно е да чуваш как се движат хора с букаи! Неприятно е да чуваш дрънкането на техните окови! Такова е положението на съвременните хора. Срещам някой човек с букаи.
Свалям букаите от краката му и той тръгва свободен.
На другия ден го гледам, пак с букаи. Лекувам някой болен, излекувам го, но на другия ден го гледам пак болен, пак в букаи. Дойде някой при мене, пита ме каква храна да употребява, по колко пъти на ден да се храни, но при това нищо не изпълнява; на другия ден пак яде, каквото намери. Какво ще разправяш на този човек? Някой пита, да яде ли картофи, домати.
към беседата >>
Той веднага ще каже: „Как е възможно да бъда безверник, когато по три пъти на ден опитвам Свещения хляб?
“ Който казва, че и без хляб може, той е безверник. Що е безверието? Който не яде, той е безверник; който яде, той е вярващ. Който яде, който се облича, той може да каже за себе си, че е вярващ. Нека се опита някой да каже на този човек, че е безверник.
Той веднага ще каже: „Как е възможно да бъда безверник, когато по три пъти на ден опитвам Свещения хляб?
Аз вярвам в Единния Свещен хляб“. – Това е най-простото определение за понятието Бог. Съвременните хора разискват по въпроса, що е Бог, но всички разисквания, всички философии по този въпрос нищо още не са допринесли на човечеството. Хубави са тия философии, и те имат своето място. Вие можете да четете какво са казали философите, мистиците, окултистите, светиите за Бога, но едно трябва да имате предвид: Само онзи може да говори за Бога, който е ял от Единния Свещен хляб на живота.
към беседата >>
Щом прочетете нещо от тази книга, веднага я затворете.
Питате: „Защо трябва да плаче човек? “ – Тъмно е пред очите му. Той трябва да плаче, докато му просветне, докато се открие пред него Свещената книга на живота и той започне да чете. Никога не оставяйте вашата Свещена книга на живота отворена! Щом я оставите отворена, дяволът ще дойде, ще сложи върху нея един черен лист и ще си замине.
Щом прочетете нещо от тази книга, веднага я затворете.
Като ви потрябва, пак я отворете. Освен вие, никому не давайте да я отваря. Тази Свещена книга всеки сам трябва да отваря и затваря. Докато четете, книгата може да бъде отворена. Щом престанете да четете книгата и се отдалечите от нея, веднага я затворете.
към беседата >>
На другия ден го гледам, пак с букаи.
Страшно и неприятно е да чуваш как се движат хора с букаи! Неприятно е да чуваш дрънкането на техните окови! Такова е положението на съвременните хора. Срещам някой човек с букаи. Свалям букаите от краката му и той тръгва свободен.
На другия ден го гледам, пак с букаи.
Лекувам някой болен, излекувам го, но на другия ден го гледам пак болен, пак в букаи. Дойде някой при мене, пита ме каква храна да употребява, по колко пъти на ден да се храни, но при това нищо не изпълнява; на другия ден пак яде, каквото намери. Какво ще разправяш на този човек? Някой пита, да яде ли картофи, домати. Казвам: не е лесно човек да се справи с картофите.
към беседата >>
Аз вярвам в Единния Свещен хляб“.
Що е безверието? Който не яде, той е безверник; който яде, той е вярващ. Който яде, който се облича, той може да каже за себе си, че е вярващ. Нека се опита някой да каже на този човек, че е безверник. Той веднага ще каже: „Как е възможно да бъда безверник, когато по три пъти на ден опитвам Свещения хляб?
Аз вярвам в Единния Свещен хляб“.
– Това е най-простото определение за понятието Бог. Съвременните хора разискват по въпроса, що е Бог, но всички разисквания, всички философии по този въпрос нищо още не са допринесли на човечеството. Хубави са тия философии, и те имат своето място. Вие можете да четете какво са казали философите, мистиците, окултистите, светиите за Бога, но едно трябва да имате предвид: Само онзи може да говори за Бога, който е ял от Единния Свещен хляб на живота. Истинската философия на живота ще се яви само тогава, когато хората започнат съзнателно да ядат от Единния свещен хляб.
към беседата >>
Като ви потрябва, пак я отворете.
“ – Тъмно е пред очите му. Той трябва да плаче, докато му просветне, докато се открие пред него Свещената книга на живота и той започне да чете. Никога не оставяйте вашата Свещена книга на живота отворена! Щом я оставите отворена, дяволът ще дойде, ще сложи върху нея един черен лист и ще си замине. Щом прочетете нещо от тази книга, веднага я затворете.
Като ви потрябва, пак я отворете.
Освен вие, никому не давайте да я отваря. Тази Свещена книга всеки сам трябва да отваря и затваря. Докато четете, книгата може да бъде отворена. Щом престанете да четете книгата и се отдалечите от нея, веднага я затворете. Всеки сам ще отваря своята книга със свещено уважение и почитание.
към беседата >>
Лекувам някой болен, излекувам го, но на другия ден го гледам пак болен, пак в букаи.
Неприятно е да чуваш дрънкането на техните окови! Такова е положението на съвременните хора. Срещам някой човек с букаи. Свалям букаите от краката му и той тръгва свободен. На другия ден го гледам, пак с букаи.
Лекувам някой болен, излекувам го, но на другия ден го гледам пак болен, пак в букаи.
Дойде някой при мене, пита ме каква храна да употребява, по колко пъти на ден да се храни, но при това нищо не изпълнява; на другия ден пак яде, каквото намери. Какво ще разправяш на този човек? Някой пита, да яде ли картофи, домати. Казвам: не е лесно човек да се справи с картофите. От седенето в земята картофите са приели някои вредни елементи.
към беседата >>
– Това е най-простото определение за понятието Бог.
Който не яде, той е безверник; който яде, той е вярващ. Който яде, който се облича, той може да каже за себе си, че е вярващ. Нека се опита някой да каже на този човек, че е безверник. Той веднага ще каже: „Как е възможно да бъда безверник, когато по три пъти на ден опитвам Свещения хляб? Аз вярвам в Единния Свещен хляб“.
– Това е най-простото определение за понятието Бог.
Съвременните хора разискват по въпроса, що е Бог, но всички разисквания, всички философии по този въпрос нищо още не са допринесли на човечеството. Хубави са тия философии, и те имат своето място. Вие можете да четете какво са казали философите, мистиците, окултистите, светиите за Бога, но едно трябва да имате предвид: Само онзи може да говори за Бога, който е ял от Единния Свещен хляб на живота. Истинската философия на живота ще се яви само тогава, когато хората започнат съзнателно да ядат от Единния свещен хляб. Свещеният хляб носи Словото в себе си.
към беседата >>
Освен вие, никому не давайте да я отваря.
Той трябва да плаче, докато му просветне, докато се открие пред него Свещената книга на живота и той започне да чете. Никога не оставяйте вашата Свещена книга на живота отворена! Щом я оставите отворена, дяволът ще дойде, ще сложи върху нея един черен лист и ще си замине. Щом прочетете нещо от тази книга, веднага я затворете. Като ви потрябва, пак я отворете.
Освен вие, никому не давайте да я отваря.
Тази Свещена книга всеки сам трябва да отваря и затваря. Докато четете, книгата може да бъде отворена. Щом престанете да четете книгата и се отдалечите от нея, веднага я затворете. Всеки сам ще отваря своята книга със свещено уважение и почитание. Ще отвори книгата си, ще прочете нещо от нея, ще помисли малко, ще я затвори внимателно и ще отиде на работа.
към беседата >>
Дойде някой при мене, пита ме каква храна да употребява, по колко пъти на ден да се храни, но при това нищо не изпълнява; на другия ден пак яде, каквото намери.
Такова е положението на съвременните хора. Срещам някой човек с букаи. Свалям букаите от краката му и той тръгва свободен. На другия ден го гледам, пак с букаи. Лекувам някой болен, излекувам го, но на другия ден го гледам пак болен, пак в букаи.
Дойде някой при мене, пита ме каква храна да употребява, по колко пъти на ден да се храни, но при това нищо не изпълнява; на другия ден пак яде, каквото намери.
Какво ще разправяш на този човек? Някой пита, да яде ли картофи, домати. Казвам: не е лесно човек да се справи с картофите. От седенето в земята картофите са приели някои вредни елементи. В житото пък, при седенето му дълго време в хамбара също така са се образували някои вредни елементи за човешкия организъм.
към беседата >>
Съвременните хора разискват по въпроса, що е Бог, но всички разисквания, всички философии по този въпрос нищо още не са допринесли на човечеството.
Който яде, който се облича, той може да каже за себе си, че е вярващ. Нека се опита някой да каже на този човек, че е безверник. Той веднага ще каже: „Как е възможно да бъда безверник, когато по три пъти на ден опитвам Свещения хляб? Аз вярвам в Единния Свещен хляб“. – Това е най-простото определение за понятието Бог.
Съвременните хора разискват по въпроса, що е Бог, но всички разисквания, всички философии по този въпрос нищо още не са допринесли на човечеството.
Хубави са тия философии, и те имат своето място. Вие можете да четете какво са казали философите, мистиците, окултистите, светиите за Бога, но едно трябва да имате предвид: Само онзи може да говори за Бога, който е ял от Единния Свещен хляб на живота. Истинската философия на живота ще се яви само тогава, когато хората започнат съзнателно да ядат от Единния свещен хляб. Свещеният хляб носи Словото в себе си. Който не яде от този хляб и Словото в него не може да се прояви.
към беседата >>
Тази Свещена книга всеки сам трябва да отваря и затваря.
Никога не оставяйте вашата Свещена книга на живота отворена! Щом я оставите отворена, дяволът ще дойде, ще сложи върху нея един черен лист и ще си замине. Щом прочетете нещо от тази книга, веднага я затворете. Като ви потрябва, пак я отворете. Освен вие, никому не давайте да я отваря.
Тази Свещена книга всеки сам трябва да отваря и затваря.
Докато четете, книгата може да бъде отворена. Щом престанете да четете книгата и се отдалечите от нея, веднага я затворете. Всеки сам ще отваря своята книга със свещено уважение и почитание. Ще отвори книгата си, ще прочете нещо от нея, ще помисли малко, ще я затвори внимателно и ще отиде на работа. Като се върне от работа, пак ще отвори книгата, ще прочете нещо, ще помисли, ще я затвори и ще си почине.
към беседата >>
Какво ще разправяш на този човек?
Срещам някой човек с букаи. Свалям букаите от краката му и той тръгва свободен. На другия ден го гледам, пак с букаи. Лекувам някой болен, излекувам го, но на другия ден го гледам пак болен, пак в букаи. Дойде някой при мене, пита ме каква храна да употребява, по колко пъти на ден да се храни, но при това нищо не изпълнява; на другия ден пак яде, каквото намери.
Какво ще разправяш на този човек?
Някой пита, да яде ли картофи, домати. Казвам: не е лесно човек да се справи с картофите. От седенето в земята картофите са приели някои вредни елементи. В житото пък, при седенето му дълго време в хамбара също така са се образували някои вредни елементи за човешкия организъм. Човек трябва да знае как да се освобождава от вредните елементи, които се съдържат в храните.
към беседата >>
Хубави са тия философии, и те имат своето място.
Нека се опита някой да каже на този човек, че е безверник. Той веднага ще каже: „Как е възможно да бъда безверник, когато по три пъти на ден опитвам Свещения хляб? Аз вярвам в Единния Свещен хляб“. – Това е най-простото определение за понятието Бог. Съвременните хора разискват по въпроса, що е Бог, но всички разисквания, всички философии по този въпрос нищо още не са допринесли на човечеството.
Хубави са тия философии, и те имат своето място.
Вие можете да четете какво са казали философите, мистиците, окултистите, светиите за Бога, но едно трябва да имате предвид: Само онзи може да говори за Бога, който е ял от Единния Свещен хляб на живота. Истинската философия на живота ще се яви само тогава, когато хората започнат съзнателно да ядат от Единния свещен хляб. Свещеният хляб носи Словото в себе си. Който не яде от този хляб и Словото в него не може да се прояви. Яденето, като външен процес на Словото, и разбирането, като вътрешен процес, вървят паралелно.
към беседата >>
Докато четете, книгата може да бъде отворена.
Щом я оставите отворена, дяволът ще дойде, ще сложи върху нея един черен лист и ще си замине. Щом прочетете нещо от тази книга, веднага я затворете. Като ви потрябва, пак я отворете. Освен вие, никому не давайте да я отваря. Тази Свещена книга всеки сам трябва да отваря и затваря.
Докато четете, книгата може да бъде отворена.
Щом престанете да четете книгата и се отдалечите от нея, веднага я затворете. Всеки сам ще отваря своята книга със свещено уважение и почитание. Ще отвори книгата си, ще прочете нещо от нея, ще помисли малко, ще я затвори внимателно и ще отиде на работа. Като се върне от работа, пак ще отвори книгата, ще прочете нещо, ще помисли, ще я затвори и ще си почине. Четенето на Свещената книга представлява великата връзка, която душата непрекъснато трябва да поддържа.
към беседата >>
Някой пита, да яде ли картофи, домати.
Свалям букаите от краката му и той тръгва свободен. На другия ден го гледам, пак с букаи. Лекувам някой болен, излекувам го, но на другия ден го гледам пак болен, пак в букаи. Дойде някой при мене, пита ме каква храна да употребява, по колко пъти на ден да се храни, но при това нищо не изпълнява; на другия ден пак яде, каквото намери. Какво ще разправяш на този човек?
Някой пита, да яде ли картофи, домати.
Казвам: не е лесно човек да се справи с картофите. От седенето в земята картофите са приели някои вредни елементи. В житото пък, при седенето му дълго време в хамбара също така са се образували някои вредни елементи за човешкия организъм. Човек трябва да знае как да се освобождава от вредните елементи, които се съдържат в храните. Като ядете грозде, всяко зрънце, което ще сложите в устата си, трябва да бъде предварително добре измито с вода, да няма по него полепени някакви микроби, или други нечистотии.
към беседата >>
Вие можете да четете какво са казали философите, мистиците, окултистите, светиите за Бога, но едно трябва да имате предвид: Само онзи може да говори за Бога, който е ял от Единния Свещен хляб на живота.
Той веднага ще каже: „Как е възможно да бъда безверник, когато по три пъти на ден опитвам Свещения хляб? Аз вярвам в Единния Свещен хляб“. – Това е най-простото определение за понятието Бог. Съвременните хора разискват по въпроса, що е Бог, но всички разисквания, всички философии по този въпрос нищо още не са допринесли на човечеството. Хубави са тия философии, и те имат своето място.
Вие можете да четете какво са казали философите, мистиците, окултистите, светиите за Бога, но едно трябва да имате предвид: Само онзи може да говори за Бога, който е ял от Единния Свещен хляб на живота.
Истинската философия на живота ще се яви само тогава, когато хората започнат съзнателно да ядат от Единния свещен хляб. Свещеният хляб носи Словото в себе си. Който не яде от този хляб и Словото в него не може да се прояви. Яденето, като външен процес на Словото, и разбирането, като вътрешен процес, вървят паралелно. Ако човек не се храни правилно и ако не разбира нещата правилно, Словото не може да работи в него.
към беседата >>
Щом престанете да четете книгата и се отдалечите от нея, веднага я затворете.
Щом прочетете нещо от тази книга, веднага я затворете. Като ви потрябва, пак я отворете. Освен вие, никому не давайте да я отваря. Тази Свещена книга всеки сам трябва да отваря и затваря. Докато четете, книгата може да бъде отворена.
Щом престанете да четете книгата и се отдалечите от нея, веднага я затворете.
Всеки сам ще отваря своята книга със свещено уважение и почитание. Ще отвори книгата си, ще прочете нещо от нея, ще помисли малко, ще я затвори внимателно и ще отиде на работа. Като се върне от работа, пак ще отвори книгата, ще прочете нещо, ще помисли, ще я затвори и ще си почине. Четенето на Свещената книга представлява великата връзка, която душата непрекъснато трябва да поддържа. Каква връзка трябва да поддържа душата?
към беседата >>
Казвам: не е лесно човек да се справи с картофите.
На другия ден го гледам, пак с букаи. Лекувам някой болен, излекувам го, но на другия ден го гледам пак болен, пак в букаи. Дойде някой при мене, пита ме каква храна да употребява, по колко пъти на ден да се храни, но при това нищо не изпълнява; на другия ден пак яде, каквото намери. Какво ще разправяш на този човек? Някой пита, да яде ли картофи, домати.
Казвам: не е лесно човек да се справи с картофите.
От седенето в земята картофите са приели някои вредни елементи. В житото пък, при седенето му дълго време в хамбара също така са се образували някои вредни елементи за човешкия организъм. Човек трябва да знае как да се освобождава от вредните елементи, които се съдържат в храните. Като ядете грозде, всяко зрънце, което ще сложите в устата си, трябва да бъде предварително добре измито с вода, да няма по него полепени някакви микроби, или други нечистотии. Сегашните хора ядат бързо, не обръщат внимание, дали има нещо нечисто по плодовете.
към беседата >>
Истинската философия на живота ще се яви само тогава, когато хората започнат съзнателно да ядат от Единния свещен хляб.
Аз вярвам в Единния Свещен хляб“. – Това е най-простото определение за понятието Бог. Съвременните хора разискват по въпроса, що е Бог, но всички разисквания, всички философии по този въпрос нищо още не са допринесли на човечеството. Хубави са тия философии, и те имат своето място. Вие можете да четете какво са казали философите, мистиците, окултистите, светиите за Бога, но едно трябва да имате предвид: Само онзи може да говори за Бога, който е ял от Единния Свещен хляб на живота.
Истинската философия на живота ще се яви само тогава, когато хората започнат съзнателно да ядат от Единния свещен хляб.
Свещеният хляб носи Словото в себе си. Който не яде от този хляб и Словото в него не може да се прояви. Яденето, като външен процес на Словото, и разбирането, като вътрешен процес, вървят паралелно. Ако човек не се храни правилно и ако не разбира нещата правилно, Словото не може да работи в него. Тогава идват лошите последствия на живота.
към беседата >>
Всеки сам ще отваря своята книга със свещено уважение и почитание.
Като ви потрябва, пак я отворете. Освен вие, никому не давайте да я отваря. Тази Свещена книга всеки сам трябва да отваря и затваря. Докато четете, книгата може да бъде отворена. Щом престанете да четете книгата и се отдалечите от нея, веднага я затворете.
Всеки сам ще отваря своята книга със свещено уважение и почитание.
Ще отвори книгата си, ще прочете нещо от нея, ще помисли малко, ще я затвори внимателно и ще отиде на работа. Като се върне от работа, пак ще отвори книгата, ще прочете нещо, ще помисли, ще я затвори и ще си почине. Четенето на Свещената книга представлява великата връзка, която душата непрекъснато трябва да поддържа. Каква връзка трябва да поддържа душата? Вътрешна връзка, вътрешно общение.
към беседата >>
От седенето в земята картофите са приели някои вредни елементи.
Лекувам някой болен, излекувам го, но на другия ден го гледам пак болен, пак в букаи. Дойде някой при мене, пита ме каква храна да употребява, по колко пъти на ден да се храни, но при това нищо не изпълнява; на другия ден пак яде, каквото намери. Какво ще разправяш на този човек? Някой пита, да яде ли картофи, домати. Казвам: не е лесно човек да се справи с картофите.
От седенето в земята картофите са приели някои вредни елементи.
В житото пък, при седенето му дълго време в хамбара също така са се образували някои вредни елементи за човешкия организъм. Човек трябва да знае как да се освобождава от вредните елементи, които се съдържат в храните. Като ядете грозде, всяко зрънце, което ще сложите в устата си, трябва да бъде предварително добре измито с вода, да няма по него полепени някакви микроби, или други нечистотии. Сегашните хора ядат бързо, не обръщат внимание, дали има нещо нечисто по плодовете. Добре е, че не се страхуват от зараза, но бързото и небрежно ядене има лоши последствия за организма.
към беседата >>
Свещеният хляб носи Словото в себе си.
– Това е най-простото определение за понятието Бог. Съвременните хора разискват по въпроса, що е Бог, но всички разисквания, всички философии по този въпрос нищо още не са допринесли на човечеството. Хубави са тия философии, и те имат своето място. Вие можете да четете какво са казали философите, мистиците, окултистите, светиите за Бога, но едно трябва да имате предвид: Само онзи може да говори за Бога, който е ял от Единния Свещен хляб на живота. Истинската философия на живота ще се яви само тогава, когато хората започнат съзнателно да ядат от Единния свещен хляб.
Свещеният хляб носи Словото в себе си.
Който не яде от този хляб и Словото в него не може да се прояви. Яденето, като външен процес на Словото, и разбирането, като вътрешен процес, вървят паралелно. Ако човек не се храни правилно и ако не разбира нещата правилно, Словото не може да работи в него. Тогава идват лошите последствия на живота. Всички болести, нещастия, противоречия се дължат на обстоятелството, че човек не се е хранил добре и не е разбирал добре.
към беседата >>
Ще отвори книгата си, ще прочете нещо от нея, ще помисли малко, ще я затвори внимателно и ще отиде на работа.
Освен вие, никому не давайте да я отваря. Тази Свещена книга всеки сам трябва да отваря и затваря. Докато четете, книгата може да бъде отворена. Щом престанете да четете книгата и се отдалечите от нея, веднага я затворете. Всеки сам ще отваря своята книга със свещено уважение и почитание.
Ще отвори книгата си, ще прочете нещо от нея, ще помисли малко, ще я затвори внимателно и ще отиде на работа.
Като се върне от работа, пак ще отвори книгата, ще прочете нещо, ще помисли, ще я затвори и ще си почине. Четенето на Свещената книга представлява великата връзка, която душата непрекъснато трябва да поддържа. Каква връзка трябва да поддържа душата? Вътрешна връзка, вътрешно общение. С кого?
към беседата >>
В житото пък, при седенето му дълго време в хамбара също така са се образували някои вредни елементи за човешкия организъм.
Дойде някой при мене, пита ме каква храна да употребява, по колко пъти на ден да се храни, но при това нищо не изпълнява; на другия ден пак яде, каквото намери. Какво ще разправяш на този човек? Някой пита, да яде ли картофи, домати. Казвам: не е лесно човек да се справи с картофите. От седенето в земята картофите са приели някои вредни елементи.
В житото пък, при седенето му дълго време в хамбара също така са се образували някои вредни елементи за човешкия организъм.
Човек трябва да знае как да се освобождава от вредните елементи, които се съдържат в храните. Като ядете грозде, всяко зрънце, което ще сложите в устата си, трябва да бъде предварително добре измито с вода, да няма по него полепени някакви микроби, или други нечистотии. Сегашните хора ядат бързо, не обръщат внимание, дали има нещо нечисто по плодовете. Добре е, че не се страхуват от зараза, но бързото и небрежно ядене има лоши последствия за организма. Човек не трябва да яде бързо.
към беседата >>
Който не яде от този хляб и Словото в него не може да се прояви.
Съвременните хора разискват по въпроса, що е Бог, но всички разисквания, всички философии по този въпрос нищо още не са допринесли на човечеството. Хубави са тия философии, и те имат своето място. Вие можете да четете какво са казали философите, мистиците, окултистите, светиите за Бога, но едно трябва да имате предвид: Само онзи може да говори за Бога, който е ял от Единния Свещен хляб на живота. Истинската философия на живота ще се яви само тогава, когато хората започнат съзнателно да ядат от Единния свещен хляб. Свещеният хляб носи Словото в себе си.
Който не яде от този хляб и Словото в него не може да се прояви.
Яденето, като външен процес на Словото, и разбирането, като вътрешен процес, вървят паралелно. Ако човек не се храни правилно и ако не разбира нещата правилно, Словото не може да работи в него. Тогава идват лошите последствия на живота. Всички болести, нещастия, противоречия се дължат на обстоятелството, че човек не се е хранил добре и не е разбирал добре. Не е въпросът човек да се храни по правилата на съвременната наука, нито с елементите, които тя препоръчва.
към беседата >>
Като се върне от работа, пак ще отвори книгата, ще прочете нещо, ще помисли, ще я затвори и ще си почине.
Тази Свещена книга всеки сам трябва да отваря и затваря. Докато четете, книгата може да бъде отворена. Щом престанете да четете книгата и се отдалечите от нея, веднага я затворете. Всеки сам ще отваря своята книга със свещено уважение и почитание. Ще отвори книгата си, ще прочете нещо от нея, ще помисли малко, ще я затвори внимателно и ще отиде на работа.
Като се върне от работа, пак ще отвори книгата, ще прочете нещо, ще помисли, ще я затвори и ще си почине.
Четенето на Свещената книга представлява великата връзка, която душата непрекъснато трябва да поддържа. Каква връзка трябва да поддържа душата? Вътрешна връзка, вътрешно общение. С кого? – Ако кажа, че с Бога, за мнозина тази дума няма да бъде ясна.
към беседата >>
Човек трябва да знае как да се освобождава от вредните елементи, които се съдържат в храните.
Какво ще разправяш на този човек? Някой пита, да яде ли картофи, домати. Казвам: не е лесно човек да се справи с картофите. От седенето в земята картофите са приели някои вредни елементи. В житото пък, при седенето му дълго време в хамбара също така са се образували някои вредни елементи за човешкия организъм.
Човек трябва да знае как да се освобождава от вредните елементи, които се съдържат в храните.
Като ядете грозде, всяко зрънце, което ще сложите в устата си, трябва да бъде предварително добре измито с вода, да няма по него полепени някакви микроби, или други нечистотии. Сегашните хора ядат бързо, не обръщат внимание, дали има нещо нечисто по плодовете. Добре е, че не се страхуват от зараза, но бързото и небрежно ядене има лоши последствия за организма. Човек не трябва да яде бързо. Като вземе един грозд, нека го разгледа внимателно, да го измие добре, да яде зрънце след зрънце, да брои, колко зрънца приблизително се съдържат в дадения грозд.
към беседата >>
Яденето, като външен процес на Словото, и разбирането, като вътрешен процес, вървят паралелно.
Хубави са тия философии, и те имат своето място. Вие можете да четете какво са казали философите, мистиците, окултистите, светиите за Бога, но едно трябва да имате предвид: Само онзи може да говори за Бога, който е ял от Единния Свещен хляб на живота. Истинската философия на живота ще се яви само тогава, когато хората започнат съзнателно да ядат от Единния свещен хляб. Свещеният хляб носи Словото в себе си. Който не яде от този хляб и Словото в него не може да се прояви.
Яденето, като външен процес на Словото, и разбирането, като вътрешен процес, вървят паралелно.
Ако човек не се храни правилно и ако не разбира нещата правилно, Словото не може да работи в него. Тогава идват лошите последствия на живота. Всички болести, нещастия, противоречия се дължат на обстоятелството, че човек не се е хранил добре и не е разбирал добре. Не е въпросът човек да се храни по правилата на съвременната наука, нито с елементите, които тя препоръчва. Аз не говоря за хляба като материален обект, съставен от няколко елемента.
към беседата >>
Четенето на Свещената книга представлява великата връзка, която душата непрекъснато трябва да поддържа.
Докато четете, книгата може да бъде отворена. Щом престанете да четете книгата и се отдалечите от нея, веднага я затворете. Всеки сам ще отваря своята книга със свещено уважение и почитание. Ще отвори книгата си, ще прочете нещо от нея, ще помисли малко, ще я затвори внимателно и ще отиде на работа. Като се върне от работа, пак ще отвори книгата, ще прочете нещо, ще помисли, ще я затвори и ще си почине.
Четенето на Свещената книга представлява великата връзка, която душата непрекъснато трябва да поддържа.
Каква връзка трябва да поддържа душата? Вътрешна връзка, вътрешно общение. С кого? – Ако кажа, че с Бога, за мнозина тази дума няма да бъде ясна. Какво е Бог за душата на човека, вие можете да си представите, само когато имате приятел, когото много обичате.
към беседата >>
Като ядете грозде, всяко зрънце, което ще сложите в устата си, трябва да бъде предварително добре измито с вода, да няма по него полепени някакви микроби, или други нечистотии.
Някой пита, да яде ли картофи, домати. Казвам: не е лесно човек да се справи с картофите. От седенето в земята картофите са приели някои вредни елементи. В житото пък, при седенето му дълго време в хамбара също така са се образували някои вредни елементи за човешкия организъм. Човек трябва да знае как да се освобождава от вредните елементи, които се съдържат в храните.
Като ядете грозде, всяко зрънце, което ще сложите в устата си, трябва да бъде предварително добре измито с вода, да няма по него полепени някакви микроби, или други нечистотии.
Сегашните хора ядат бързо, не обръщат внимание, дали има нещо нечисто по плодовете. Добре е, че не се страхуват от зараза, но бързото и небрежно ядене има лоши последствия за организма. Човек не трябва да яде бързо. Като вземе един грозд, нека го разгледа внимателно, да го измие добре, да яде зрънце след зрънце, да брои, колко зрънца приблизително се съдържат в дадения грозд. Наистина, това се отнася до външната страна на храненето, но като се научи външно да яде правилно, човек ще се домогне и до неговата вътрешна страна.
към беседата >>
Ако човек не се храни правилно и ако не разбира нещата правилно, Словото не може да работи в него.
Вие можете да четете какво са казали философите, мистиците, окултистите, светиите за Бога, но едно трябва да имате предвид: Само онзи може да говори за Бога, който е ял от Единния Свещен хляб на живота. Истинската философия на живота ще се яви само тогава, когато хората започнат съзнателно да ядат от Единния свещен хляб. Свещеният хляб носи Словото в себе си. Който не яде от този хляб и Словото в него не може да се прояви. Яденето, като външен процес на Словото, и разбирането, като вътрешен процес, вървят паралелно.
Ако човек не се храни правилно и ако не разбира нещата правилно, Словото не може да работи в него.
Тогава идват лошите последствия на живота. Всички болести, нещастия, противоречия се дължат на обстоятелството, че човек не се е хранил добре и не е разбирал добре. Не е въпросът човек да се храни по правилата на съвременната наука, нито с елементите, които тя препоръчва. Аз не говоря за хляба като материален обект, съставен от няколко елемента. Аз говоря за хляба като духовна проява на живота.
към беседата >>
Каква връзка трябва да поддържа душата?
Щом престанете да четете книгата и се отдалечите от нея, веднага я затворете. Всеки сам ще отваря своята книга със свещено уважение и почитание. Ще отвори книгата си, ще прочете нещо от нея, ще помисли малко, ще я затвори внимателно и ще отиде на работа. Като се върне от работа, пак ще отвори книгата, ще прочете нещо, ще помисли, ще я затвори и ще си почине. Четенето на Свещената книга представлява великата връзка, която душата непрекъснато трябва да поддържа.
Каква връзка трябва да поддържа душата?
Вътрешна връзка, вътрешно общение. С кого? – Ако кажа, че с Бога, за мнозина тази дума няма да бъде ясна. Какво е Бог за душата на човека, вие можете да си представите, само когато имате приятел, когото много обичате. Като видите вашия приятел, цялото ви същество се преобразява: мило, приятно ви е, че сте го видели.
към беседата >>
Сегашните хора ядат бързо, не обръщат внимание, дали има нещо нечисто по плодовете.
Казвам: не е лесно човек да се справи с картофите. От седенето в земята картофите са приели някои вредни елементи. В житото пък, при седенето му дълго време в хамбара също така са се образували някои вредни елементи за човешкия организъм. Човек трябва да знае как да се освобождава от вредните елементи, които се съдържат в храните. Като ядете грозде, всяко зрънце, което ще сложите в устата си, трябва да бъде предварително добре измито с вода, да няма по него полепени някакви микроби, или други нечистотии.
Сегашните хора ядат бързо, не обръщат внимание, дали има нещо нечисто по плодовете.
Добре е, че не се страхуват от зараза, но бързото и небрежно ядене има лоши последствия за организма. Човек не трябва да яде бързо. Като вземе един грозд, нека го разгледа внимателно, да го измие добре, да яде зрънце след зрънце, да брои, колко зрънца приблизително се съдържат в дадения грозд. Наистина, това се отнася до външната страна на храненето, но като се научи външно да яде правилно, човек ще се домогне и до неговата вътрешна страна.
към беседата >>
Тогава идват лошите последствия на живота.
Истинската философия на живота ще се яви само тогава, когато хората започнат съзнателно да ядат от Единния свещен хляб. Свещеният хляб носи Словото в себе си. Който не яде от този хляб и Словото в него не може да се прояви. Яденето, като външен процес на Словото, и разбирането, като вътрешен процес, вървят паралелно. Ако човек не се храни правилно и ако не разбира нещата правилно, Словото не може да работи в него.
Тогава идват лошите последствия на живота.
Всички болести, нещастия, противоречия се дължат на обстоятелството, че човек не се е хранил добре и не е разбирал добре. Не е въпросът човек да се храни по правилата на съвременната наука, нито с елементите, които тя препоръчва. Аз не говоря за хляба като материален обект, съставен от няколко елемента. Аз говоря за хляба като духовна проява на живота. Свещеният хляб, който всички познават, съдържа в себе си главно духовен елемент, на който всички останали химически елементи са помощни сили, за да се прояви Словото, носителят на живота.
към беседата >>
Вътрешна връзка, вътрешно общение.
Всеки сам ще отваря своята книга със свещено уважение и почитание. Ще отвори книгата си, ще прочете нещо от нея, ще помисли малко, ще я затвори внимателно и ще отиде на работа. Като се върне от работа, пак ще отвори книгата, ще прочете нещо, ще помисли, ще я затвори и ще си почине. Четенето на Свещената книга представлява великата връзка, която душата непрекъснато трябва да поддържа. Каква връзка трябва да поддържа душата?
Вътрешна връзка, вътрешно общение.
С кого? – Ако кажа, че с Бога, за мнозина тази дума няма да бъде ясна. Какво е Бог за душата на човека, вие можете да си представите, само когато имате приятел, когото много обичате. Като видите вашия приятел, цялото ви същество се преобразява: мило, приятно ви е, че сте го видели. Всичко, което осмисля нещата, се дължи на Божието присъствие.
към беседата >>
Добре е, че не се страхуват от зараза, но бързото и небрежно ядене има лоши последствия за организма.
От седенето в земята картофите са приели някои вредни елементи. В житото пък, при седенето му дълго време в хамбара също така са се образували някои вредни елементи за човешкия организъм. Човек трябва да знае как да се освобождава от вредните елементи, които се съдържат в храните. Като ядете грозде, всяко зрънце, което ще сложите в устата си, трябва да бъде предварително добре измито с вода, да няма по него полепени някакви микроби, или други нечистотии. Сегашните хора ядат бързо, не обръщат внимание, дали има нещо нечисто по плодовете.
Добре е, че не се страхуват от зараза, но бързото и небрежно ядене има лоши последствия за организма.
Човек не трябва да яде бързо. Като вземе един грозд, нека го разгледа внимателно, да го измие добре, да яде зрънце след зрънце, да брои, колко зрънца приблизително се съдържат в дадения грозд. Наистина, това се отнася до външната страна на храненето, но като се научи външно да яде правилно, човек ще се домогне и до неговата вътрешна страна.
към беседата >>
Всички болести, нещастия, противоречия се дължат на обстоятелството, че човек не се е хранил добре и не е разбирал добре.
Свещеният хляб носи Словото в себе си. Който не яде от този хляб и Словото в него не може да се прояви. Яденето, като външен процес на Словото, и разбирането, като вътрешен процес, вървят паралелно. Ако човек не се храни правилно и ако не разбира нещата правилно, Словото не може да работи в него. Тогава идват лошите последствия на живота.
Всички болести, нещастия, противоречия се дължат на обстоятелството, че човек не се е хранил добре и не е разбирал добре.
Не е въпросът човек да се храни по правилата на съвременната наука, нито с елементите, които тя препоръчва. Аз не говоря за хляба като материален обект, съставен от няколко елемента. Аз говоря за хляба като духовна проява на живота. Свещеният хляб, който всички познават, съдържа в себе си главно духовен елемент, на който всички останали химически елементи са помощни сили, за да се прояви Словото, носителят на живота. Всичко, което съвременната наука твърди, е вярно, но тя представлява само външната страна на въпроса.
към беседата >>
С кого?
Ще отвори книгата си, ще прочете нещо от нея, ще помисли малко, ще я затвори внимателно и ще отиде на работа. Като се върне от работа, пак ще отвори книгата, ще прочете нещо, ще помисли, ще я затвори и ще си почине. Четенето на Свещената книга представлява великата връзка, която душата непрекъснато трябва да поддържа. Каква връзка трябва да поддържа душата? Вътрешна връзка, вътрешно общение.
С кого?
– Ако кажа, че с Бога, за мнозина тази дума няма да бъде ясна. Какво е Бог за душата на човека, вие можете да си представите, само когато имате приятел, когото много обичате. Като видите вашия приятел, цялото ви същество се преобразява: мило, приятно ви е, че сте го видели. Всичко, което осмисля нещата, се дължи на Божието присъствие. Където Бог присъства, там и животът се явява; където Бог отсъства, там смъртта присъства.
към беседата >>
Човек не трябва да яде бързо.
В житото пък, при седенето му дълго време в хамбара също така са се образували някои вредни елементи за човешкия организъм. Човек трябва да знае как да се освобождава от вредните елементи, които се съдържат в храните. Като ядете грозде, всяко зрънце, което ще сложите в устата си, трябва да бъде предварително добре измито с вода, да няма по него полепени някакви микроби, или други нечистотии. Сегашните хора ядат бързо, не обръщат внимание, дали има нещо нечисто по плодовете. Добре е, че не се страхуват от зараза, но бързото и небрежно ядене има лоши последствия за организма.
Човек не трябва да яде бързо.
Като вземе един грозд, нека го разгледа внимателно, да го измие добре, да яде зрънце след зрънце, да брои, колко зрънца приблизително се съдържат в дадения грозд. Наистина, това се отнася до външната страна на храненето, но като се научи външно да яде правилно, човек ще се домогне и до неговата вътрешна страна.
към беседата >>
Не е въпросът човек да се храни по правилата на съвременната наука, нито с елементите, които тя препоръчва.
Който не яде от този хляб и Словото в него не може да се прояви. Яденето, като външен процес на Словото, и разбирането, като вътрешен процес, вървят паралелно. Ако човек не се храни правилно и ако не разбира нещата правилно, Словото не може да работи в него. Тогава идват лошите последствия на живота. Всички болести, нещастия, противоречия се дължат на обстоятелството, че човек не се е хранил добре и не е разбирал добре.
Не е въпросът човек да се храни по правилата на съвременната наука, нито с елементите, които тя препоръчва.
Аз не говоря за хляба като материален обект, съставен от няколко елемента. Аз говоря за хляба като духовна проява на живота. Свещеният хляб, който всички познават, съдържа в себе си главно духовен елемент, на който всички останали химически елементи са помощни сили, за да се прояви Словото, носителят на живота. Всичко, което съвременната наука твърди, е вярно, но тя представлява само външната страна на въпроса. Хлябът подразбира велика идея, без която човешкият живот не може да се прояви.
към беседата >>
– Ако кажа, че с Бога, за мнозина тази дума няма да бъде ясна.
Като се върне от работа, пак ще отвори книгата, ще прочете нещо, ще помисли, ще я затвори и ще си почине. Четенето на Свещената книга представлява великата връзка, която душата непрекъснато трябва да поддържа. Каква връзка трябва да поддържа душата? Вътрешна връзка, вътрешно общение. С кого?
– Ако кажа, че с Бога, за мнозина тази дума няма да бъде ясна.
Какво е Бог за душата на човека, вие можете да си представите, само когато имате приятел, когото много обичате. Като видите вашия приятел, цялото ви същество се преобразява: мило, приятно ви е, че сте го видели. Всичко, което осмисля нещата, се дължи на Божието присъствие. Където Бог присъства, там и животът се явява; където Бог отсъства, там смъртта присъства. Където Бог присъства, там светлината се явява; където светлината обитава, там и хлябът се ражда, и водата изобилно извира, и въздухът всичко навред обхваща.
към беседата >>
Като вземе един грозд, нека го разгледа внимателно, да го измие добре, да яде зрънце след зрънце, да брои, колко зрънца приблизително се съдържат в дадения грозд.
Човек трябва да знае как да се освобождава от вредните елементи, които се съдържат в храните. Като ядете грозде, всяко зрънце, което ще сложите в устата си, трябва да бъде предварително добре измито с вода, да няма по него полепени някакви микроби, или други нечистотии. Сегашните хора ядат бързо, не обръщат внимание, дали има нещо нечисто по плодовете. Добре е, че не се страхуват от зараза, но бързото и небрежно ядене има лоши последствия за организма. Човек не трябва да яде бързо.
Като вземе един грозд, нека го разгледа внимателно, да го измие добре, да яде зрънце след зрънце, да брои, колко зрънца приблизително се съдържат в дадения грозд.
Наистина, това се отнася до външната страна на храненето, но като се научи външно да яде правилно, човек ще се домогне и до неговата вътрешна страна.
към беседата >>
Аз не говоря за хляба като материален обект, съставен от няколко елемента.
Яденето, като външен процес на Словото, и разбирането, като вътрешен процес, вървят паралелно. Ако човек не се храни правилно и ако не разбира нещата правилно, Словото не може да работи в него. Тогава идват лошите последствия на живота. Всички болести, нещастия, противоречия се дължат на обстоятелството, че човек не се е хранил добре и не е разбирал добре. Не е въпросът човек да се храни по правилата на съвременната наука, нито с елементите, които тя препоръчва.
Аз не говоря за хляба като материален обект, съставен от няколко елемента.
Аз говоря за хляба като духовна проява на живота. Свещеният хляб, който всички познават, съдържа в себе си главно духовен елемент, на който всички останали химически елементи са помощни сили, за да се прояви Словото, носителят на живота. Всичко, което съвременната наука твърди, е вярно, но тя представлява само външната страна на въпроса. Хлябът подразбира велика идея, без която човешкият живот не може да се прояви. Искате ли да проявите този живот на земята, вярвайте не в онзи хляб, който днес е пресен, утре се втвърдява, нито в хляба, който плесенясва, но в живия хляб, който всички хора ядат.
към беседата >>
Какво е Бог за душата на човека, вие можете да си представите, само когато имате приятел, когото много обичате.
Четенето на Свещената книга представлява великата връзка, която душата непрекъснато трябва да поддържа. Каква връзка трябва да поддържа душата? Вътрешна връзка, вътрешно общение. С кого? – Ако кажа, че с Бога, за мнозина тази дума няма да бъде ясна.
Какво е Бог за душата на човека, вие можете да си представите, само когато имате приятел, когото много обичате.
Като видите вашия приятел, цялото ви същество се преобразява: мило, приятно ви е, че сте го видели. Всичко, което осмисля нещата, се дължи на Божието присъствие. Където Бог присъства, там и животът се явява; където Бог отсъства, там смъртта присъства. Където Бог присъства, там светлината се явява; където светлината обитава, там и хлябът се ражда, и водата изобилно извира, и въздухът всичко навред обхваща. Където Бог отсъства, всичко постепенно намалява и изчезва.
към беседата >>
Наистина, това се отнася до външната страна на храненето, но като се научи външно да яде правилно, човек ще се домогне и до неговата вътрешна страна.
Като ядете грозде, всяко зрънце, което ще сложите в устата си, трябва да бъде предварително добре измито с вода, да няма по него полепени някакви микроби, или други нечистотии. Сегашните хора ядат бързо, не обръщат внимание, дали има нещо нечисто по плодовете. Добре е, че не се страхуват от зараза, но бързото и небрежно ядене има лоши последствия за организма. Човек не трябва да яде бързо. Като вземе един грозд, нека го разгледа внимателно, да го измие добре, да яде зрънце след зрънце, да брои, колко зрънца приблизително се съдържат в дадения грозд.
Наистина, това се отнася до външната страна на храненето, но като се научи външно да яде правилно, човек ще се домогне и до неговата вътрешна страна.
към беседата >>
Аз говоря за хляба като духовна проява на живота.
Ако човек не се храни правилно и ако не разбира нещата правилно, Словото не може да работи в него. Тогава идват лошите последствия на живота. Всички болести, нещастия, противоречия се дължат на обстоятелството, че човек не се е хранил добре и не е разбирал добре. Не е въпросът човек да се храни по правилата на съвременната наука, нито с елементите, които тя препоръчва. Аз не говоря за хляба като материален обект, съставен от няколко елемента.
Аз говоря за хляба като духовна проява на живота.
Свещеният хляб, който всички познават, съдържа в себе си главно духовен елемент, на който всички останали химически елементи са помощни сили, за да се прояви Словото, носителят на живота. Всичко, което съвременната наука твърди, е вярно, но тя представлява само външната страна на въпроса. Хлябът подразбира велика идея, без която човешкият живот не може да се прояви. Искате ли да проявите този живот на земята, вярвайте не в онзи хляб, който днес е пресен, утре се втвърдява, нито в хляба, който плесенясва, но в живия хляб, който всички хора ядат. Който яде от живия хляб, той изпитва вътрешно спокойствие, прииждане на сили, на енергии и благодари на природата, че му е дала възможност да живее.
към беседата >>
Като видите вашия приятел, цялото ви същество се преобразява: мило, приятно ви е, че сте го видели.
Каква връзка трябва да поддържа душата? Вътрешна връзка, вътрешно общение. С кого? – Ако кажа, че с Бога, за мнозина тази дума няма да бъде ясна. Какво е Бог за душата на човека, вие можете да си представите, само когато имате приятел, когото много обичате.
Като видите вашия приятел, цялото ви същество се преобразява: мило, приятно ви е, че сте го видели.
Всичко, което осмисля нещата, се дължи на Божието присъствие. Където Бог присъства, там и животът се явява; където Бог отсъства, там смъртта присъства. Където Бог присъства, там светлината се явява; където светлината обитава, там и хлябът се ражда, и водата изобилно извира, и въздухът всичко навред обхваща. Където Бог отсъства, всичко постепенно намалява и изчезва. Следователно, страданията в света показват отсъствието на Божията Любов между хората.
към беседата >>
Сега, като четете Словото Божие, вие идвате до заключението, че човек трябва да живее правилно, за да угоди на Бога.
Сега, като четете Словото Божие, вие идвате до заключението, че човек трябва да живее правилно, за да угоди на Бога.
– Как може човек да угоди на Бога? – Като се обичаме. – Как ще се обичате? Според вас, кое е правилото, по което можете да обичате един човек? Да обичате човека, това значи никога да не престъпвате неговата свещена ограда.
към беседата >>
Свещеният хляб, който всички познават, съдържа в себе си главно духовен елемент, на който всички останали химически елементи са помощни сили, за да се прояви Словото, носителят на живота.
Тогава идват лошите последствия на живота. Всички болести, нещастия, противоречия се дължат на обстоятелството, че човек не се е хранил добре и не е разбирал добре. Не е въпросът човек да се храни по правилата на съвременната наука, нито с елементите, които тя препоръчва. Аз не говоря за хляба като материален обект, съставен от няколко елемента. Аз говоря за хляба като духовна проява на живота.
Свещеният хляб, който всички познават, съдържа в себе си главно духовен елемент, на който всички останали химически елементи са помощни сили, за да се прояви Словото, носителят на живота.
Всичко, което съвременната наука твърди, е вярно, но тя представлява само външната страна на въпроса. Хлябът подразбира велика идея, без която човешкият живот не може да се прояви. Искате ли да проявите този живот на земята, вярвайте не в онзи хляб, който днес е пресен, утре се втвърдява, нито в хляба, който плесенясва, но в живия хляб, който всички хора ядат. Който яде от живия хляб, той изпитва вътрешно спокойствие, прииждане на сили, на енергии и благодари на природата, че му е дала възможност да живее. Този е първият член.
към беседата >>
Всичко, което осмисля нещата, се дължи на Божието присъствие.
Вътрешна връзка, вътрешно общение. С кого? – Ако кажа, че с Бога, за мнозина тази дума няма да бъде ясна. Какво е Бог за душата на човека, вие можете да си представите, само когато имате приятел, когото много обичате. Като видите вашия приятел, цялото ви същество се преобразява: мило, приятно ви е, че сте го видели.
Всичко, което осмисля нещата, се дължи на Божието присъствие.
Където Бог присъства, там и животът се явява; където Бог отсъства, там смъртта присъства. Където Бог присъства, там светлината се явява; където светлината обитава, там и хлябът се ражда, и водата изобилно извира, и въздухът всичко навред обхваща. Където Бог отсъства, всичко постепенно намалява и изчезва. Следователно, страданията в света показват отсъствието на Божията Любов между хората. Когато Божията Любов е между хората, тогава идват радостта и веселието.
към беседата >>
– Как може човек да угоди на Бога?
Сега, като четете Словото Божие, вие идвате до заключението, че човек трябва да живее правилно, за да угоди на Бога.
– Как може човек да угоди на Бога?
– Като се обичаме. – Как ще се обичате? Според вас, кое е правилото, по което можете да обичате един човек? Да обичате човека, това значи никога да не престъпвате неговата свещена ограда. Как се разбира това?
към беседата >>
Всичко, което съвременната наука твърди, е вярно, но тя представлява само външната страна на въпроса.
Всички болести, нещастия, противоречия се дължат на обстоятелството, че човек не се е хранил добре и не е разбирал добре. Не е въпросът човек да се храни по правилата на съвременната наука, нито с елементите, които тя препоръчва. Аз не говоря за хляба като материален обект, съставен от няколко елемента. Аз говоря за хляба като духовна проява на живота. Свещеният хляб, който всички познават, съдържа в себе си главно духовен елемент, на който всички останали химически елементи са помощни сили, за да се прояви Словото, носителят на живота.
Всичко, което съвременната наука твърди, е вярно, но тя представлява само външната страна на въпроса.
Хлябът подразбира велика идея, без която човешкият живот не може да се прояви. Искате ли да проявите този живот на земята, вярвайте не в онзи хляб, който днес е пресен, утре се втвърдява, нито в хляба, който плесенясва, но в живия хляб, който всички хора ядат. Който яде от живия хляб, той изпитва вътрешно спокойствие, прииждане на сили, на енергии и благодари на природата, че му е дала възможност да живее. Този е първият член.
към беседата >>
Където Бог присъства, там и животът се явява; където Бог отсъства, там смъртта присъства.
С кого? – Ако кажа, че с Бога, за мнозина тази дума няма да бъде ясна. Какво е Бог за душата на човека, вие можете да си представите, само когато имате приятел, когото много обичате. Като видите вашия приятел, цялото ви същество се преобразява: мило, приятно ви е, че сте го видели. Всичко, което осмисля нещата, се дължи на Божието присъствие.
Където Бог присъства, там и животът се явява; където Бог отсъства, там смъртта присъства.
Където Бог присъства, там светлината се явява; където светлината обитава, там и хлябът се ражда, и водата изобилно извира, и въздухът всичко навред обхваща. Където Бог отсъства, всичко постепенно намалява и изчезва. Следователно, страданията в света показват отсъствието на Божията Любов между хората. Когато Божията Любов е между хората, тогава идват радостта и веселието. Значи щом сте скръбни, това показва, че Любовта отсъства.
към беседата >>
– Като се обичаме.
Сега, като четете Словото Божие, вие идвате до заключението, че човек трябва да живее правилно, за да угоди на Бога. – Как може човек да угоди на Бога?
– Като се обичаме.
– Как ще се обичате? Според вас, кое е правилото, по което можете да обичате един човек? Да обичате човека, това значи никога да не престъпвате неговата свещена ограда. Как се разбира това? Никога да не ядете хляба, който той яде; никога да не пиете водата, която той пие; никога да не пожелавате къщата, в която той живее; никога да не хвърляте завидно око на дрехите, обувките и шапката, които той носи; никога да не пресичате пътя, по който той върви; никога да не взимате мястото, на което той седи.
към беседата >>
Хлябът подразбира велика идея, без която човешкият живот не може да се прояви.
Не е въпросът човек да се храни по правилата на съвременната наука, нито с елементите, които тя препоръчва. Аз не говоря за хляба като материален обект, съставен от няколко елемента. Аз говоря за хляба като духовна проява на живота. Свещеният хляб, който всички познават, съдържа в себе си главно духовен елемент, на който всички останали химически елементи са помощни сили, за да се прояви Словото, носителят на живота. Всичко, което съвременната наука твърди, е вярно, но тя представлява само външната страна на въпроса.
Хлябът подразбира велика идея, без която човешкият живот не може да се прояви.
Искате ли да проявите този живот на земята, вярвайте не в онзи хляб, който днес е пресен, утре се втвърдява, нито в хляба, който плесенясва, но в живия хляб, който всички хора ядат. Който яде от живия хляб, той изпитва вътрешно спокойствие, прииждане на сили, на енергии и благодари на природата, че му е дала възможност да живее. Този е първият член.
към беседата >>
Където Бог присъства, там светлината се явява; където светлината обитава, там и хлябът се ражда, и водата изобилно извира, и въздухът всичко навред обхваща.
– Ако кажа, че с Бога, за мнозина тази дума няма да бъде ясна. Какво е Бог за душата на човека, вие можете да си представите, само когато имате приятел, когото много обичате. Като видите вашия приятел, цялото ви същество се преобразява: мило, приятно ви е, че сте го видели. Всичко, което осмисля нещата, се дължи на Божието присъствие. Където Бог присъства, там и животът се явява; където Бог отсъства, там смъртта присъства.
Където Бог присъства, там светлината се явява; където светлината обитава, там и хлябът се ражда, и водата изобилно извира, и въздухът всичко навред обхваща.
Където Бог отсъства, всичко постепенно намалява и изчезва. Следователно, страданията в света показват отсъствието на Божията Любов между хората. Когато Божията Любов е между хората, тогава идват радостта и веселието. Значи щом сте скръбни, това показва, че Любовта отсъства. Това не подразбира, че Любовта не ви обича, но между нея и вас има някакво препятствие, някакъв черен лист, който пречи да се прояви тя.
към беседата >>
– Как ще се обичате?
Сега, като четете Словото Божие, вие идвате до заключението, че човек трябва да живее правилно, за да угоди на Бога. – Как може човек да угоди на Бога? – Като се обичаме.
– Как ще се обичате?
Според вас, кое е правилото, по което можете да обичате един човек? Да обичате човека, това значи никога да не престъпвате неговата свещена ограда. Как се разбира това? Никога да не ядете хляба, който той яде; никога да не пиете водата, която той пие; никога да не пожелавате къщата, в която той живее; никога да не хвърляте завидно око на дрехите, обувките и шапката, които той носи; никога да не пресичате пътя, по който той върви; никога да не взимате мястото, на което той седи. Това значи Любов.
към беседата >>
Искате ли да проявите този живот на земята, вярвайте не в онзи хляб, който днес е пресен, утре се втвърдява, нито в хляба, който плесенясва, но в живия хляб, който всички хора ядат.
Аз не говоря за хляба като материален обект, съставен от няколко елемента. Аз говоря за хляба като духовна проява на живота. Свещеният хляб, който всички познават, съдържа в себе си главно духовен елемент, на който всички останали химически елементи са помощни сили, за да се прояви Словото, носителят на живота. Всичко, което съвременната наука твърди, е вярно, но тя представлява само външната страна на въпроса. Хлябът подразбира велика идея, без която човешкият живот не може да се прояви.
Искате ли да проявите този живот на земята, вярвайте не в онзи хляб, който днес е пресен, утре се втвърдява, нито в хляба, който плесенясва, но в живия хляб, който всички хора ядат.
Който яде от живия хляб, той изпитва вътрешно спокойствие, прииждане на сили, на енергии и благодари на природата, че му е дала възможност да живее. Този е първият член.
към беседата >>
Където Бог отсъства, всичко постепенно намалява и изчезва.
Какво е Бог за душата на човека, вие можете да си представите, само когато имате приятел, когото много обичате. Като видите вашия приятел, цялото ви същество се преобразява: мило, приятно ви е, че сте го видели. Всичко, което осмисля нещата, се дължи на Божието присъствие. Където Бог присъства, там и животът се явява; където Бог отсъства, там смъртта присъства. Където Бог присъства, там светлината се явява; където светлината обитава, там и хлябът се ражда, и водата изобилно извира, и въздухът всичко навред обхваща.
Където Бог отсъства, всичко постепенно намалява и изчезва.
Следователно, страданията в света показват отсъствието на Божията Любов между хората. Когато Божията Любов е между хората, тогава идват радостта и веселието. Значи щом сте скръбни, това показва, че Любовта отсъства. Това не подразбира, че Любовта не ви обича, но между нея и вас има някакво препятствие, някакъв черен лист, който пречи да се прояви тя. Какво трябва да се направи, за да дойде Любовта?
към беседата >>
Според вас, кое е правилото, по което можете да обичате един човек?
Сега, като четете Словото Божие, вие идвате до заключението, че човек трябва да живее правилно, за да угоди на Бога. – Как може човек да угоди на Бога? – Като се обичаме. – Как ще се обичате?
Според вас, кое е правилото, по което можете да обичате един човек?
Да обичате човека, това значи никога да не престъпвате неговата свещена ограда. Как се разбира това? Никога да не ядете хляба, който той яде; никога да не пиете водата, която той пие; никога да не пожелавате къщата, в която той живее; никога да не хвърляте завидно око на дрехите, обувките и шапката, които той носи; никога да не пресичате пътя, по който той върви; никога да не взимате мястото, на което той седи. Това значи Любов. Ще дойде някой да разправя, че като обичал някого, имал желание да го прегърне малко, да го притисне в обятията си.
към беседата >>
Който яде от живия хляб, той изпитва вътрешно спокойствие, прииждане на сили, на енергии и благодари на природата, че му е дала възможност да живее.
Аз говоря за хляба като духовна проява на живота. Свещеният хляб, който всички познават, съдържа в себе си главно духовен елемент, на който всички останали химически елементи са помощни сили, за да се прояви Словото, носителят на живота. Всичко, което съвременната наука твърди, е вярно, но тя представлява само външната страна на въпроса. Хлябът подразбира велика идея, без която човешкият живот не може да се прояви. Искате ли да проявите този живот на земята, вярвайте не в онзи хляб, който днес е пресен, утре се втвърдява, нито в хляба, който плесенясва, но в живия хляб, който всички хора ядат.
Който яде от живия хляб, той изпитва вътрешно спокойствие, прииждане на сили, на енергии и благодари на природата, че му е дала възможност да живее.
Този е първият член.
към беседата >>
Следователно, страданията в света показват отсъствието на Божията Любов между хората.
Като видите вашия приятел, цялото ви същество се преобразява: мило, приятно ви е, че сте го видели. Всичко, което осмисля нещата, се дължи на Божието присъствие. Където Бог присъства, там и животът се явява; където Бог отсъства, там смъртта присъства. Където Бог присъства, там светлината се явява; където светлината обитава, там и хлябът се ражда, и водата изобилно извира, и въздухът всичко навред обхваща. Където Бог отсъства, всичко постепенно намалява и изчезва.
Следователно, страданията в света показват отсъствието на Божията Любов между хората.
Когато Божията Любов е между хората, тогава идват радостта и веселието. Значи щом сте скръбни, това показва, че Любовта отсъства. Това не подразбира, че Любовта не ви обича, но между нея и вас има някакво препятствие, някакъв черен лист, който пречи да се прояви тя. Какво трябва да се направи, за да дойде Любовта? Дълго време трябва да проливате сълзи върху черния лист, докато той се стопи.
към беседата >>
Да обичате човека, това значи никога да не престъпвате неговата свещена ограда.
Сега, като четете Словото Божие, вие идвате до заключението, че човек трябва да живее правилно, за да угоди на Бога. – Как може човек да угоди на Бога? – Като се обичаме. – Как ще се обичате? Според вас, кое е правилото, по което можете да обичате един човек?
Да обичате човека, това значи никога да не престъпвате неговата свещена ограда.
Как се разбира това? Никога да не ядете хляба, който той яде; никога да не пиете водата, която той пие; никога да не пожелавате къщата, в която той живее; никога да не хвърляте завидно око на дрехите, обувките и шапката, които той носи; никога да не пресичате пътя, по който той върви; никога да не взимате мястото, на което той седи. Това значи Любов. Ще дойде някой да разправя, че като обичал някого, имал желание да го прегърне малко, да го притисне в обятията си. Според мене няма по-голямо нещастие от това, да прегърнеш, да притиснеш човека към себе си. Защо?
към беседата >>
Този е първият член.
Свещеният хляб, който всички познават, съдържа в себе си главно духовен елемент, на който всички останали химически елементи са помощни сили, за да се прояви Словото, носителят на живота. Всичко, което съвременната наука твърди, е вярно, но тя представлява само външната страна на въпроса. Хлябът подразбира велика идея, без която човешкият живот не може да се прояви. Искате ли да проявите този живот на земята, вярвайте не в онзи хляб, който днес е пресен, утре се втвърдява, нито в хляба, който плесенясва, но в живия хляб, който всички хора ядат. Който яде от живия хляб, той изпитва вътрешно спокойствие, прииждане на сили, на енергии и благодари на природата, че му е дала възможност да живее.
Този е първият член.
към беседата >>
Когато Божията Любов е между хората, тогава идват радостта и веселието.
Всичко, което осмисля нещата, се дължи на Божието присъствие. Където Бог присъства, там и животът се явява; където Бог отсъства, там смъртта присъства. Където Бог присъства, там светлината се явява; където светлината обитава, там и хлябът се ражда, и водата изобилно извира, и въздухът всичко навред обхваща. Където Бог отсъства, всичко постепенно намалява и изчезва. Следователно, страданията в света показват отсъствието на Божията Любов между хората.
Когато Божията Любов е между хората, тогава идват радостта и веселието.
Значи щом сте скръбни, това показва, че Любовта отсъства. Това не подразбира, че Любовта не ви обича, но между нея и вас има някакво препятствие, някакъв черен лист, който пречи да се прояви тя. Какво трябва да се направи, за да дойде Любовта? Дълго време трябва да проливате сълзи върху черния лист, докато той се стопи. Значи водата трябва да дойде в помощ на човека, да ускори идването на Любовта.
към беседата >>
Как се разбира това?
– Как може човек да угоди на Бога? – Като се обичаме. – Как ще се обичате? Според вас, кое е правилото, по което можете да обичате един човек? Да обичате човека, това значи никога да не престъпвате неговата свещена ограда.
Как се разбира това?
Никога да не ядете хляба, който той яде; никога да не пиете водата, която той пие; никога да не пожелавате къщата, в която той живее; никога да не хвърляте завидно око на дрехите, обувките и шапката, които той носи; никога да не пресичате пътя, по който той върви; никога да не взимате мястото, на което той седи. Това значи Любов. Ще дойде някой да разправя, че като обичал някого, имал желание да го прегърне малко, да го притисне в обятията си. Според мене няма по-голямо нещастие от това, да прегърнеш, да притиснеш човека към себе си. Защо? Това е бинтоване.
към беседата >>
Казвам: веруюто на човечеството, обаче, включва главно четири члена.
Казвам: веруюто на човечеството, обаче, включва главно четири члена.
Те са следните: Вярвам в Единния Свещен хляб, от който всички хора ядат. Вярвам в Единната Свещена вода, от която всички хора пият. Вярвам в Единния Свещен въздух, от който всички хора дишат. Вярвам в Единната Свещена светлина, която всички хора възприемат.
към беседата >>
Значи щом сте скръбни, това показва, че Любовта отсъства.
Където Бог присъства, там и животът се явява; където Бог отсъства, там смъртта присъства. Където Бог присъства, там светлината се явява; където светлината обитава, там и хлябът се ражда, и водата изобилно извира, и въздухът всичко навред обхваща. Където Бог отсъства, всичко постепенно намалява и изчезва. Следователно, страданията в света показват отсъствието на Божията Любов между хората. Когато Божията Любов е между хората, тогава идват радостта и веселието.
Значи щом сте скръбни, това показва, че Любовта отсъства.
Това не подразбира, че Любовта не ви обича, но между нея и вас има някакво препятствие, някакъв черен лист, който пречи да се прояви тя. Какво трябва да се направи, за да дойде Любовта? Дълго време трябва да проливате сълзи върху черния лист, докато той се стопи. Значи водата трябва да дойде в помощ на човека, да ускори идването на Любовта. Водата утолява жаждата на човека, тя го спасява от смъртта.
към беседата >>
Никога да не ядете хляба, който той яде; никога да не пиете водата, която той пие; никога да не пожелавате къщата, в която той живее; никога да не хвърляте завидно око на дрехите, обувките и шапката, които той носи; никога да не пресичате пътя, по който той върви; никога да не взимате мястото, на което той седи.
– Като се обичаме. – Как ще се обичате? Според вас, кое е правилото, по което можете да обичате един човек? Да обичате човека, това значи никога да не престъпвате неговата свещена ограда. Как се разбира това?
Никога да не ядете хляба, който той яде; никога да не пиете водата, която той пие; никога да не пожелавате къщата, в която той живее; никога да не хвърляте завидно око на дрехите, обувките и шапката, които той носи; никога да не пресичате пътя, по който той върви; никога да не взимате мястото, на което той седи.
Това значи Любов. Ще дойде някой да разправя, че като обичал някого, имал желание да го прегърне малко, да го притисне в обятията си. Според мене няма по-голямо нещастие от това, да прегърнеш, да притиснеш човека към себе си. Защо? Това е бинтоване. Само болният се бинтова.
към беседата >>
Те са следните: Вярвам в Единния Свещен хляб, от който всички хора ядат.
Казвам: веруюто на човечеството, обаче, включва главно четири члена.
Те са следните: Вярвам в Единния Свещен хляб, от който всички хора ядат.
Вярвам в Единната Свещена вода, от която всички хора пият. Вярвам в Единния Свещен въздух, от който всички хора дишат. Вярвам в Единната Свещена светлина, която всички хора възприемат.
към беседата >>
Това не подразбира, че Любовта не ви обича, но между нея и вас има някакво препятствие, някакъв черен лист, който пречи да се прояви тя.
Където Бог присъства, там светлината се явява; където светлината обитава, там и хлябът се ражда, и водата изобилно извира, и въздухът всичко навред обхваща. Където Бог отсъства, всичко постепенно намалява и изчезва. Следователно, страданията в света показват отсъствието на Божията Любов между хората. Когато Божията Любов е между хората, тогава идват радостта и веселието. Значи щом сте скръбни, това показва, че Любовта отсъства.
Това не подразбира, че Любовта не ви обича, но между нея и вас има някакво препятствие, някакъв черен лист, който пречи да се прояви тя.
Какво трябва да се направи, за да дойде Любовта? Дълго време трябва да проливате сълзи върху черния лист, докато той се стопи. Значи водата трябва да дойде в помощ на човека, да ускори идването на Любовта. Водата утолява жаждата на човека, тя го спасява от смъртта. Значи хлябът носи доброто; водата носи живота; въздухът носи силата, а светлината – знанието.
към беседата >>
Това значи Любов.
– Как ще се обичате? Според вас, кое е правилото, по което можете да обичате един човек? Да обичате човека, това значи никога да не престъпвате неговата свещена ограда. Как се разбира това? Никога да не ядете хляба, който той яде; никога да не пиете водата, която той пие; никога да не пожелавате къщата, в която той живее; никога да не хвърляте завидно око на дрехите, обувките и шапката, които той носи; никога да не пресичате пътя, по който той върви; никога да не взимате мястото, на което той седи.
Това значи Любов.
Ще дойде някой да разправя, че като обичал някого, имал желание да го прегърне малко, да го притисне в обятията си. Според мене няма по-голямо нещастие от това, да прегърнеш, да притиснеш човека към себе си. Защо? Това е бинтоване. Само болният се бинтова. Дойде лекарят, прегледа болния, бинтова го и си отива.
към беседата >>
Вярвам в Единната Свещена вода, от която всички хора пият.
Казвам: веруюто на човечеството, обаче, включва главно четири члена. Те са следните: Вярвам в Единния Свещен хляб, от който всички хора ядат.
Вярвам в Единната Свещена вода, от която всички хора пият.
Вярвам в Единния Свещен въздух, от който всички хора дишат. Вярвам в Единната Свещена светлина, която всички хора възприемат.
към беседата >>
Какво трябва да се направи, за да дойде Любовта?
Където Бог отсъства, всичко постепенно намалява и изчезва. Следователно, страданията в света показват отсъствието на Божията Любов между хората. Когато Божията Любов е между хората, тогава идват радостта и веселието. Значи щом сте скръбни, това показва, че Любовта отсъства. Това не подразбира, че Любовта не ви обича, но между нея и вас има някакво препятствие, някакъв черен лист, който пречи да се прояви тя.
Какво трябва да се направи, за да дойде Любовта?
Дълго време трябва да проливате сълзи върху черния лист, докато той се стопи. Значи водата трябва да дойде в помощ на човека, да ускори идването на Любовта. Водата утолява жаждата на човека, тя го спасява от смъртта. Значи хлябът носи доброто; водата носи живота; въздухът носи силата, а светлината – знанието. Това са четири важни положения, които всеки трябва да знае.
към беседата >>
Ще дойде някой да разправя, че като обичал някого, имал желание да го прегърне малко, да го притисне в обятията си.
Според вас, кое е правилото, по което можете да обичате един човек? Да обичате човека, това значи никога да не престъпвате неговата свещена ограда. Как се разбира това? Никога да не ядете хляба, който той яде; никога да не пиете водата, която той пие; никога да не пожелавате къщата, в която той живее; никога да не хвърляте завидно око на дрехите, обувките и шапката, които той носи; никога да не пресичате пътя, по който той върви; никога да не взимате мястото, на което той седи. Това значи Любов.
Ще дойде някой да разправя, че като обичал някого, имал желание да го прегърне малко, да го притисне в обятията си.
Според мене няма по-голямо нещастие от това, да прегърнеш, да притиснеш човека към себе си. Защо? Това е бинтоване. Само болният се бинтова. Дойде лекарят, прегледа болния, бинтова го и си отива. В болниците също така бинтоват болните, но това не е любов.
към беседата >>
Вярвам в Единния Свещен въздух, от който всички хора дишат.
Казвам: веруюто на човечеството, обаче, включва главно четири члена. Те са следните: Вярвам в Единния Свещен хляб, от който всички хора ядат. Вярвам в Единната Свещена вода, от която всички хора пият.
Вярвам в Единния Свещен въздух, от който всички хора дишат.
Вярвам в Единната Свещена светлина, която всички хора възприемат.
към беседата >>
Дълго време трябва да проливате сълзи върху черния лист, докато той се стопи.
Следователно, страданията в света показват отсъствието на Божията Любов между хората. Когато Божията Любов е между хората, тогава идват радостта и веселието. Значи щом сте скръбни, това показва, че Любовта отсъства. Това не подразбира, че Любовта не ви обича, но между нея и вас има някакво препятствие, някакъв черен лист, който пречи да се прояви тя. Какво трябва да се направи, за да дойде Любовта?
Дълго време трябва да проливате сълзи върху черния лист, докато той се стопи.
Значи водата трябва да дойде в помощ на човека, да ускори идването на Любовта. Водата утолява жаждата на човека, тя го спасява от смъртта. Значи хлябът носи доброто; водата носи живота; въздухът носи силата, а светлината – знанието. Това са четири важни положения, които всеки трябва да знае. Ако човек не е добър, ако няма живот в себе си, ако няма сила и ако няма знание, тези четири елемента отсъстват от него.
към беседата >>
Според мене няма по-голямо нещастие от това, да прегърнеш, да притиснеш човека към себе си. Защо?
Да обичате човека, това значи никога да не престъпвате неговата свещена ограда. Как се разбира това? Никога да не ядете хляба, който той яде; никога да не пиете водата, която той пие; никога да не пожелавате къщата, в която той живее; никога да не хвърляте завидно око на дрехите, обувките и шапката, които той носи; никога да не пресичате пътя, по който той върви; никога да не взимате мястото, на което той седи. Това значи Любов. Ще дойде някой да разправя, че като обичал някого, имал желание да го прегърне малко, да го притисне в обятията си.
Според мене няма по-голямо нещастие от това, да прегърнеш, да притиснеш човека към себе си. Защо?
Това е бинтоване. Само болният се бинтова. Дойде лекарят, прегледа болния, бинтова го и си отива. В болниците също така бинтоват болните, но това не е любов. Да обичаш ближния си, значи вътре в себе си да му отдадеш всички права, които искаш и за себе си.
към беседата >>
Вярвам в Единната Свещена светлина, която всички хора възприемат.
Казвам: веруюто на човечеството, обаче, включва главно четири члена. Те са следните: Вярвам в Единния Свещен хляб, от който всички хора ядат. Вярвам в Единната Свещена вода, от която всички хора пият. Вярвам в Единния Свещен въздух, от който всички хора дишат.
Вярвам в Единната Свещена светлина, която всички хора възприемат.
към беседата >>
Значи водата трябва да дойде в помощ на човека, да ускори идването на Любовта.
Когато Божията Любов е между хората, тогава идват радостта и веселието. Значи щом сте скръбни, това показва, че Любовта отсъства. Това не подразбира, че Любовта не ви обича, но между нея и вас има някакво препятствие, някакъв черен лист, който пречи да се прояви тя. Какво трябва да се направи, за да дойде Любовта? Дълго време трябва да проливате сълзи върху черния лист, докато той се стопи.
Значи водата трябва да дойде в помощ на човека, да ускори идването на Любовта.
Водата утолява жаждата на човека, тя го спасява от смъртта. Значи хлябът носи доброто; водата носи живота; въздухът носи силата, а светлината – знанието. Това са четири важни положения, които всеки трябва да знае. Ако човек не е добър, ако няма живот в себе си, ако няма сила и ако няма знание, тези четири елемента отсъстват от него. Силата в човека се влива чрез Свещения въздух, който той диша.
към беседата >>
Това е бинтоване.
Как се разбира това? Никога да не ядете хляба, който той яде; никога да не пиете водата, която той пие; никога да не пожелавате къщата, в която той живее; никога да не хвърляте завидно око на дрехите, обувките и шапката, които той носи; никога да не пресичате пътя, по който той върви; никога да не взимате мястото, на което той седи. Това значи Любов. Ще дойде някой да разправя, че като обичал някого, имал желание да го прегърне малко, да го притисне в обятията си. Според мене няма по-голямо нещастие от това, да прегърнеш, да притиснеш човека към себе си. Защо?
Това е бинтоване.
Само болният се бинтова. Дойде лекарят, прегледа болния, бинтова го и си отива. В болниците също така бинтоват болните, но това не е любов. Да обичаш ближния си, значи вътре в себе си да му отдадеш всички права, които искаш и за себе си. Кои са нашите ближни?
към беседата >>
Тези са четирите члена на новото верую.
Тези са четирите члена на новото верую.
Всяко друго верую произтича от него. Защо? Защото то включва в себе си четирите необходими елемента за живота. Всички ядат Свещения хляб. Всички пият Свещената вода. Всички дишат Свещения въздух.
към беседата >>
Водата утолява жаждата на човека, тя го спасява от смъртта.
Значи щом сте скръбни, това показва, че Любовта отсъства. Това не подразбира, че Любовта не ви обича, но между нея и вас има някакво препятствие, някакъв черен лист, който пречи да се прояви тя. Какво трябва да се направи, за да дойде Любовта? Дълго време трябва да проливате сълзи върху черния лист, докато той се стопи. Значи водата трябва да дойде в помощ на човека, да ускори идването на Любовта.
Водата утолява жаждата на човека, тя го спасява от смъртта.
Значи хлябът носи доброто; водата носи живота; въздухът носи силата, а светлината – знанието. Това са четири важни положения, които всеки трябва да знае. Ако човек не е добър, ако няма живот в себе си, ако няма сила и ако няма знание, тези четири елемента отсъстват от него. Силата в човека се влива чрез Свещения въздух, който той диша. Като знаят това от своите посветени, индусите са създали цяла наука за дишането, с ред методи и правила, с цел да се възстанови силата на човешкия организъм.
към беседата >>
Само болният се бинтова.
Никога да не ядете хляба, който той яде; никога да не пиете водата, която той пие; никога да не пожелавате къщата, в която той живее; никога да не хвърляте завидно око на дрехите, обувките и шапката, които той носи; никога да не пресичате пътя, по който той върви; никога да не взимате мястото, на което той седи. Това значи Любов. Ще дойде някой да разправя, че като обичал някого, имал желание да го прегърне малко, да го притисне в обятията си. Според мене няма по-голямо нещастие от това, да прегърнеш, да притиснеш човека към себе си. Защо? Това е бинтоване.
Само болният се бинтова.
Дойде лекарят, прегледа болния, бинтова го и си отива. В болниците също така бинтоват болните, но това не е любов. Да обичаш ближния си, значи вътре в себе си да му отдадеш всички права, които искаш и за себе си. Кои са нашите ближни? Това са разумните души, чрез които ние всеки ден сме подложени на изпит.
към беседата >>
Всяко друго верую произтича от него. Защо?
Тези са четирите члена на новото верую.
Всяко друго верую произтича от него. Защо?
Защото то включва в себе си четирите необходими елемента за живота. Всички ядат Свещения хляб. Всички пият Свещената вода. Всички дишат Свещения въздух. Всички живеят в свещената Светлина и я възприемат.
към беседата >>
Значи хлябът носи доброто; водата носи живота; въздухът носи силата, а светлината – знанието.
Това не подразбира, че Любовта не ви обича, но между нея и вас има някакво препятствие, някакъв черен лист, който пречи да се прояви тя. Какво трябва да се направи, за да дойде Любовта? Дълго време трябва да проливате сълзи върху черния лист, докато той се стопи. Значи водата трябва да дойде в помощ на човека, да ускори идването на Любовта. Водата утолява жаждата на човека, тя го спасява от смъртта.
Значи хлябът носи доброто; водата носи живота; въздухът носи силата, а светлината – знанието.
Това са четири важни положения, които всеки трябва да знае. Ако човек не е добър, ако няма живот в себе си, ако няма сила и ако няма знание, тези четири елемента отсъстват от него. Силата в човека се влива чрез Свещения въздух, който той диша. Като знаят това от своите посветени, индусите са създали цяла наука за дишането, с ред методи и правила, с цел да се възстанови силата на човешкия организъм. Когато някой е неразположен духом, когато е болен, или животът му се е обезсмислил, нека пие вода.
към беседата >>
Дойде лекарят, прегледа болния, бинтова го и си отива.
Това значи Любов. Ще дойде някой да разправя, че като обичал някого, имал желание да го прегърне малко, да го притисне в обятията си. Според мене няма по-голямо нещастие от това, да прегърнеш, да притиснеш човека към себе си. Защо? Това е бинтоване. Само болният се бинтова.
Дойде лекарят, прегледа болния, бинтова го и си отива.
В болниците също така бинтоват болните, но това не е любов. Да обичаш ближния си, значи вътре в себе си да му отдадеш всички права, които искаш и за себе си. Кои са нашите ближни? Това са разумните души, чрез които ние всеки ден сме подложени на изпит. Нашите ближни са ангелите, които се проявяват на земята чрез хората.
към беседата >>
Защото то включва в себе си четирите необходими елемента за живота.
Тези са четирите члена на новото верую. Всяко друго верую произтича от него. Защо?
Защото то включва в себе си четирите необходими елемента за живота.
Всички ядат Свещения хляб. Всички пият Свещената вода. Всички дишат Свещения въздух. Всички живеят в свещената Светлина и я възприемат. В който свят да влезете, дали в рая, или в ада, всички се нуждаят от тези четири елемента.
към беседата >>
Това са четири важни положения, които всеки трябва да знае.
Какво трябва да се направи, за да дойде Любовта? Дълго време трябва да проливате сълзи върху черния лист, докато той се стопи. Значи водата трябва да дойде в помощ на човека, да ускори идването на Любовта. Водата утолява жаждата на човека, тя го спасява от смъртта. Значи хлябът носи доброто; водата носи живота; въздухът носи силата, а светлината – знанието.
Това са четири важни положения, които всеки трябва да знае.
Ако човек не е добър, ако няма живот в себе си, ако няма сила и ако няма знание, тези четири елемента отсъстват от него. Силата в човека се влива чрез Свещения въздух, който той диша. Като знаят това от своите посветени, индусите са създали цяла наука за дишането, с ред методи и правила, с цел да се възстанови силата на човешкия организъм. Когато някой е неразположен духом, когато е болен, или животът му се е обезсмислил, нека пие вода. Това всеки е опитал в живота си.
към беседата >>
В болниците също така бинтоват болните, но това не е любов.
Ще дойде някой да разправя, че като обичал някого, имал желание да го прегърне малко, да го притисне в обятията си. Според мене няма по-голямо нещастие от това, да прегърнеш, да притиснеш човека към себе си. Защо? Това е бинтоване. Само болният се бинтова. Дойде лекарят, прегледа болния, бинтова го и си отива.
В болниците също така бинтоват болните, но това не е любов.
Да обичаш ближния си, значи вътре в себе си да му отдадеш всички права, които искаш и за себе си. Кои са нашите ближни? Това са разумните души, чрез които ние всеки ден сме подложени на изпит. Нашите ближни са ангелите, които се проявяват на земята чрез хората. Срещате един беден, слаб, немощен човек, чрез когото ви изпитват; чрез него се проявява някой ангел, който иска да ви изпита, да види, как ще постъпите.
към беседата >>
Всички ядат Свещения хляб.
Тези са четирите члена на новото верую. Всяко друго верую произтича от него. Защо? Защото то включва в себе си четирите необходими елемента за живота.
Всички ядат Свещения хляб.
Всички пият Свещената вода. Всички дишат Свещения въздух. Всички живеят в свещената Светлина и я възприемат. В който свят да влезете, дали в рая, или в ада, всички се нуждаят от тези четири елемента. И вярващи, и невярващи, всички се ползват от четирите свещени елемента.
към беседата >>
Ако човек не е добър, ако няма живот в себе си, ако няма сила и ако няма знание, тези четири елемента отсъстват от него.
Дълго време трябва да проливате сълзи върху черния лист, докато той се стопи. Значи водата трябва да дойде в помощ на човека, да ускори идването на Любовта. Водата утолява жаждата на човека, тя го спасява от смъртта. Значи хлябът носи доброто; водата носи живота; въздухът носи силата, а светлината – знанието. Това са четири важни положения, които всеки трябва да знае.
Ако човек не е добър, ако няма живот в себе си, ако няма сила и ако няма знание, тези четири елемента отсъстват от него.
Силата в човека се влива чрез Свещения въздух, който той диша. Като знаят това от своите посветени, индусите са създали цяла наука за дишането, с ред методи и правила, с цел да се възстанови силата на човешкия организъм. Когато някой е неразположен духом, когато е болен, или животът му се е обезсмислил, нека пие вода. Това всеки е опитал в живота си. Когато пътник минава през някоя планина и усети, че краката му се подкосяват и силите го напускат, той спира пред един извор, пие малко вода и усеща, че силите му се възвръщат.
към беседата >>
Да обичаш ближния си, значи вътре в себе си да му отдадеш всички права, които искаш и за себе си.
Според мене няма по-голямо нещастие от това, да прегърнеш, да притиснеш човека към себе си. Защо? Това е бинтоване. Само болният се бинтова. Дойде лекарят, прегледа болния, бинтова го и си отива. В болниците също така бинтоват болните, но това не е любов.
Да обичаш ближния си, значи вътре в себе си да му отдадеш всички права, които искаш и за себе си.
Кои са нашите ближни? Това са разумните души, чрез които ние всеки ден сме подложени на изпит. Нашите ближни са ангелите, които се проявяват на земята чрез хората. Срещате един беден, слаб, немощен човек, чрез когото ви изпитват; чрез него се проявява някой ангел, който иска да ви изпита, да види, как ще постъпите. Христос казва: „Това, което направихте на бедните, на болните, на страдащите, на затворниците, все едно, че на мене направихте.
към беседата >>
Всички пият Свещената вода.
Тези са четирите члена на новото верую. Всяко друго верую произтича от него. Защо? Защото то включва в себе си четирите необходими елемента за живота. Всички ядат Свещения хляб.
Всички пият Свещената вода.
Всички дишат Свещения въздух. Всички живеят в свещената Светлина и я възприемат. В който свят да влезете, дали в рая, или в ада, всички се нуждаят от тези четири елемента. И вярващи, и невярващи, всички се ползват от четирите свещени елемента. Една разлика има само – в начина, по който използват тия елементи жителите на небето и жителите на ада: първите проповядват за тях и ги използват и отвътре, и отвън; жителите на ада ги използват и проповядват само отвън.
към беседата >>
Силата в човека се влива чрез Свещения въздух, който той диша.
Значи водата трябва да дойде в помощ на човека, да ускори идването на Любовта. Водата утолява жаждата на човека, тя го спасява от смъртта. Значи хлябът носи доброто; водата носи живота; въздухът носи силата, а светлината – знанието. Това са четири важни положения, които всеки трябва да знае. Ако човек не е добър, ако няма живот в себе си, ако няма сила и ако няма знание, тези четири елемента отсъстват от него.
Силата в човека се влива чрез Свещения въздух, който той диша.
Като знаят това от своите посветени, индусите са създали цяла наука за дишането, с ред методи и правила, с цел да се възстанови силата на човешкия организъм. Когато някой е неразположен духом, когато е болен, или животът му се е обезсмислил, нека пие вода. Това всеки е опитал в живота си. Когато пътник минава през някоя планина и усети, че краката му се подкосяват и силите го напускат, той спира пред един извор, пие малко вода и усеща, че силите му се възвръщат. Ето защо, казвам: вярвайте в Свещения хляб, в Свещената вода, в Свещения въздух и в Свещената светлина, чрез които Словото се проявява.
към беседата >>
Кои са нашите ближни?
Това е бинтоване. Само болният се бинтова. Дойде лекарят, прегледа болния, бинтова го и си отива. В болниците също така бинтоват болните, но това не е любов. Да обичаш ближния си, значи вътре в себе си да му отдадеш всички права, които искаш и за себе си.
Кои са нашите ближни?
Това са разумните души, чрез които ние всеки ден сме подложени на изпит. Нашите ближни са ангелите, които се проявяват на земята чрез хората. Срещате един беден, слаб, немощен човек, чрез когото ви изпитват; чрез него се проявява някой ангел, който иска да ви изпита, да види, как ще постъпите. Христос казва: „Това, което направихте на бедните, на болните, на страдащите, на затворниците, все едно, че на мене направихте. Аз бях в тях“.
към беседата >>
Всички дишат Свещения въздух.
Тези са четирите члена на новото верую. Всяко друго верую произтича от него. Защо? Защото то включва в себе си четирите необходими елемента за живота. Всички ядат Свещения хляб. Всички пият Свещената вода.
Всички дишат Свещения въздух.
Всички живеят в свещената Светлина и я възприемат. В който свят да влезете, дали в рая, или в ада, всички се нуждаят от тези четири елемента. И вярващи, и невярващи, всички се ползват от четирите свещени елемента. Една разлика има само – в начина, по който използват тия елементи жителите на небето и жителите на ада: първите проповядват за тях и ги използват и отвътре, и отвън; жителите на ада ги използват и проповядват само отвън. Що се отнася до вътрешното приложение, те нищо не казват.
към беседата >>
Като знаят това от своите посветени, индусите са създали цяла наука за дишането, с ред методи и правила, с цел да се възстанови силата на човешкия организъм.
Водата утолява жаждата на човека, тя го спасява от смъртта. Значи хлябът носи доброто; водата носи живота; въздухът носи силата, а светлината – знанието. Това са четири важни положения, които всеки трябва да знае. Ако човек не е добър, ако няма живот в себе си, ако няма сила и ако няма знание, тези четири елемента отсъстват от него. Силата в човека се влива чрез Свещения въздух, който той диша.
Като знаят това от своите посветени, индусите са създали цяла наука за дишането, с ред методи и правила, с цел да се възстанови силата на човешкия организъм.
Когато някой е неразположен духом, когато е болен, или животът му се е обезсмислил, нека пие вода. Това всеки е опитал в живота си. Когато пътник минава през някоя планина и усети, че краката му се подкосяват и силите го напускат, той спира пред един извор, пие малко вода и усеща, че силите му се възвръщат. Ето защо, казвам: вярвайте в Свещения хляб, в Свещената вода, в Свещения въздух и в Свещената светлина, чрез които Словото се проявява. Като вярвате в Свещения хляб, ще молите Бога да го възприемете, а с него заедно и Словото Божие.
към беседата >>
Това са разумните души, чрез които ние всеки ден сме подложени на изпит.
Само болният се бинтова. Дойде лекарят, прегледа болния, бинтова го и си отива. В болниците също така бинтоват болните, но това не е любов. Да обичаш ближния си, значи вътре в себе си да му отдадеш всички права, които искаш и за себе си. Кои са нашите ближни?
Това са разумните души, чрез които ние всеки ден сме подложени на изпит.
Нашите ближни са ангелите, които се проявяват на земята чрез хората. Срещате един беден, слаб, немощен човек, чрез когото ви изпитват; чрез него се проявява някой ангел, който иска да ви изпита, да види, как ще постъпите. Христос казва: „Това, което направихте на бедните, на болните, на страдащите, на затворниците, все едно, че на мене направихте. Аз бях в тях“. Следователно, ако не прегледате болни, бедни, страдащи, все едно, че Христос не сте прегледали.
към беседата >>
Всички живеят в свещената Светлина и я възприемат.
Всяко друго верую произтича от него. Защо? Защото то включва в себе си четирите необходими елемента за живота. Всички ядат Свещения хляб. Всички пият Свещената вода. Всички дишат Свещения въздух.
Всички живеят в свещената Светлина и я възприемат.
В който свят да влезете, дали в рая, или в ада, всички се нуждаят от тези четири елемента. И вярващи, и невярващи, всички се ползват от четирите свещени елемента. Една разлика има само – в начина, по който използват тия елементи жителите на небето и жителите на ада: първите проповядват за тях и ги използват и отвътре, и отвън; жителите на ада ги използват и проповядват само отвън. Що се отнася до вътрешното приложение, те нищо не казват. От това гледище еретизъм не съществува.
към беседата >>
Когато някой е неразположен духом, когато е болен, или животът му се е обезсмислил, нека пие вода.
Значи хлябът носи доброто; водата носи живота; въздухът носи силата, а светлината – знанието. Това са четири важни положения, които всеки трябва да знае. Ако човек не е добър, ако няма живот в себе си, ако няма сила и ако няма знание, тези четири елемента отсъстват от него. Силата в човека се влива чрез Свещения въздух, който той диша. Като знаят това от своите посветени, индусите са създали цяла наука за дишането, с ред методи и правила, с цел да се възстанови силата на човешкия организъм.
Когато някой е неразположен духом, когато е болен, или животът му се е обезсмислил, нека пие вода.
Това всеки е опитал в живота си. Когато пътник минава през някоя планина и усети, че краката му се подкосяват и силите го напускат, той спира пред един извор, пие малко вода и усеща, че силите му се възвръщат. Ето защо, казвам: вярвайте в Свещения хляб, в Свещената вода, в Свещения въздух и в Свещената светлина, чрез които Словото се проявява. Като вярвате в Свещения хляб, ще молите Бога да го възприемете, а с него заедно и Словото Божие. Вие виждате какво внимание обръща Христос на хляба, като символ на Словото, че след като го преломи и нахрани с него няколко хиляден народ, каза да съберат всичките трошици на едно място, да не се разпръсват навън.
към беседата >>
Нашите ближни са ангелите, които се проявяват на земята чрез хората.
Дойде лекарят, прегледа болния, бинтова го и си отива. В болниците също така бинтоват болните, но това не е любов. Да обичаш ближния си, значи вътре в себе си да му отдадеш всички права, които искаш и за себе си. Кои са нашите ближни? Това са разумните души, чрез които ние всеки ден сме подложени на изпит.
Нашите ближни са ангелите, които се проявяват на земята чрез хората.
Срещате един беден, слаб, немощен човек, чрез когото ви изпитват; чрез него се проявява някой ангел, който иска да ви изпита, да види, как ще постъпите. Христос казва: „Това, което направихте на бедните, на болните, на страдащите, на затворниците, все едно, че на мене направихте. Аз бях в тях“. Следователно, ако не прегледате болни, бедни, страдащи, все едно, че Христос не сте прегледали. Тази е външната страна на изпита.
към беседата >>
В който свят да влезете, дали в рая, или в ада, всички се нуждаят от тези четири елемента.
Защото то включва в себе си четирите необходими елемента за живота. Всички ядат Свещения хляб. Всички пият Свещената вода. Всички дишат Свещения въздух. Всички живеят в свещената Светлина и я възприемат.
В който свят да влезете, дали в рая, или в ада, всички се нуждаят от тези четири елемента.
И вярващи, и невярващи, всички се ползват от четирите свещени елемента. Една разлика има само – в начина, по който използват тия елементи жителите на небето и жителите на ада: първите проповядват за тях и ги използват и отвътре, и отвън; жителите на ада ги използват и проповядват само отвън. Що се отнася до вътрешното приложение, те нищо не казват. От това гледище еретизъм не съществува. Следователно ако наречете някого еретик, това подразбира човек, който не яде от Свещения хляб, не пие от Свещената вода, не диша Свещения въздух и не възприема Свещената светлина.
към беседата >>
Това всеки е опитал в живота си.
Това са четири важни положения, които всеки трябва да знае. Ако човек не е добър, ако няма живот в себе си, ако няма сила и ако няма знание, тези четири елемента отсъстват от него. Силата в човека се влива чрез Свещения въздух, който той диша. Като знаят това от своите посветени, индусите са създали цяла наука за дишането, с ред методи и правила, с цел да се възстанови силата на човешкия организъм. Когато някой е неразположен духом, когато е болен, или животът му се е обезсмислил, нека пие вода.
Това всеки е опитал в живота си.
Когато пътник минава през някоя планина и усети, че краката му се подкосяват и силите го напускат, той спира пред един извор, пие малко вода и усеща, че силите му се възвръщат. Ето защо, казвам: вярвайте в Свещения хляб, в Свещената вода, в Свещения въздух и в Свещената светлина, чрез които Словото се проявява. Като вярвате в Свещения хляб, ще молите Бога да го възприемете, а с него заедно и Словото Божие. Вие виждате какво внимание обръща Христос на хляба, като символ на Словото, че след като го преломи и нахрани с него няколко хиляден народ, каза да съберат всичките трошици на едно място, да не се разпръсват навън. Щом разберете смисъла и значението на хляба, като символ на Словото, вие ще бъдете в сила да създадете помежду си свещени отношения, свещена обхода.
към беседата >>
Срещате един беден, слаб, немощен човек, чрез когото ви изпитват; чрез него се проявява някой ангел, който иска да ви изпита, да види, как ще постъпите.
В болниците също така бинтоват болните, но това не е любов. Да обичаш ближния си, значи вътре в себе си да му отдадеш всички права, които искаш и за себе си. Кои са нашите ближни? Това са разумните души, чрез които ние всеки ден сме подложени на изпит. Нашите ближни са ангелите, които се проявяват на земята чрез хората.
Срещате един беден, слаб, немощен човек, чрез когото ви изпитват; чрез него се проявява някой ангел, който иска да ви изпита, да види, как ще постъпите.
Христос казва: „Това, което направихте на бедните, на болните, на страдащите, на затворниците, все едно, че на мене направихте. Аз бях в тях“. Следователно, ако не прегледате болни, бедни, страдащи, все едно, че Христос не сте прегледали. Тази е външната страна на изпита. Като го издържите, ще дойдете до вътрешната страна на изпита, който е по-мъчен.
към беседата >>
И вярващи, и невярващи, всички се ползват от четирите свещени елемента.
Всички ядат Свещения хляб. Всички пият Свещената вода. Всички дишат Свещения въздух. Всички живеят в свещената Светлина и я възприемат. В който свят да влезете, дали в рая, или в ада, всички се нуждаят от тези четири елемента.
И вярващи, и невярващи, всички се ползват от четирите свещени елемента.
Една разлика има само – в начина, по който използват тия елементи жителите на небето и жителите на ада: първите проповядват за тях и ги използват и отвътре, и отвън; жителите на ада ги използват и проповядват само отвън. Що се отнася до вътрешното приложение, те нищо не казват. От това гледище еретизъм не съществува. Следователно ако наречете някого еретик, това подразбира човек, който не яде от Свещения хляб, не пие от Свещената вода, не диша Свещения въздух и не възприема Свещената светлина. При това положение, този човек е осъден на смърт.
към беседата >>
Когато пътник минава през някоя планина и усети, че краката му се подкосяват и силите го напускат, той спира пред един извор, пие малко вода и усеща, че силите му се възвръщат.
Ако човек не е добър, ако няма живот в себе си, ако няма сила и ако няма знание, тези четири елемента отсъстват от него. Силата в човека се влива чрез Свещения въздух, който той диша. Като знаят това от своите посветени, индусите са създали цяла наука за дишането, с ред методи и правила, с цел да се възстанови силата на човешкия организъм. Когато някой е неразположен духом, когато е болен, или животът му се е обезсмислил, нека пие вода. Това всеки е опитал в живота си.
Когато пътник минава през някоя планина и усети, че краката му се подкосяват и силите го напускат, той спира пред един извор, пие малко вода и усеща, че силите му се възвръщат.
Ето защо, казвам: вярвайте в Свещения хляб, в Свещената вода, в Свещения въздух и в Свещената светлина, чрез които Словото се проявява. Като вярвате в Свещения хляб, ще молите Бога да го възприемете, а с него заедно и Словото Божие. Вие виждате какво внимание обръща Христос на хляба, като символ на Словото, че след като го преломи и нахрани с него няколко хиляден народ, каза да съберат всичките трошици на едно място, да не се разпръсват навън. Щом разберете смисъла и значението на хляба, като символ на Словото, вие ще бъдете в сила да създадете помежду си свещени отношения, свещена обхода. Бих желал да се създаде помежду ви тази свещена обхода, да я разбирате и цените.
към беседата >>
Христос казва: „Това, което направихте на бедните, на болните, на страдащите, на затворниците, все едно, че на мене направихте.
Да обичаш ближния си, значи вътре в себе си да му отдадеш всички права, които искаш и за себе си. Кои са нашите ближни? Това са разумните души, чрез които ние всеки ден сме подложени на изпит. Нашите ближни са ангелите, които се проявяват на земята чрез хората. Срещате един беден, слаб, немощен човек, чрез когото ви изпитват; чрез него се проявява някой ангел, който иска да ви изпита, да види, как ще постъпите.
Христос казва: „Това, което направихте на бедните, на болните, на страдащите, на затворниците, все едно, че на мене направихте.
Аз бях в тях“. Следователно, ако не прегледате болни, бедни, страдащи, все едно, че Христос не сте прегледали. Тази е външната страна на изпита. Като го издържите, ще дойдете до вътрешната страна на изпита, който е по-мъчен. Като издържите и него, ще срещнете Онзи, Който ви обича и Когото вие обичате.
към беседата >>
Една разлика има само – в начина, по който използват тия елементи жителите на небето и жителите на ада: първите проповядват за тях и ги използват и отвътре, и отвън; жителите на ада ги използват и проповядват само отвън.
Всички пият Свещената вода. Всички дишат Свещения въздух. Всички живеят в свещената Светлина и я възприемат. В който свят да влезете, дали в рая, или в ада, всички се нуждаят от тези четири елемента. И вярващи, и невярващи, всички се ползват от четирите свещени елемента.
Една разлика има само – в начина, по който използват тия елементи жителите на небето и жителите на ада: първите проповядват за тях и ги използват и отвътре, и отвън; жителите на ада ги използват и проповядват само отвън.
Що се отнася до вътрешното приложение, те нищо не казват. От това гледище еретизъм не съществува. Следователно ако наречете някого еретик, това подразбира човек, който не яде от Свещения хляб, не пие от Свещената вода, не диша Свещения въздух и не възприема Свещената светлина. При това положение, този човек е осъден на смърт. Който живее, който не умира, той не е еретик, той използва четирите свещени елемента, носители на живота, на безсмъртието.
към беседата >>
Ето защо, казвам: вярвайте в Свещения хляб, в Свещената вода, в Свещения въздух и в Свещената светлина, чрез които Словото се проявява.
Силата в човека се влива чрез Свещения въздух, който той диша. Като знаят това от своите посветени, индусите са създали цяла наука за дишането, с ред методи и правила, с цел да се възстанови силата на човешкия организъм. Когато някой е неразположен духом, когато е болен, или животът му се е обезсмислил, нека пие вода. Това всеки е опитал в живота си. Когато пътник минава през някоя планина и усети, че краката му се подкосяват и силите го напускат, той спира пред един извор, пие малко вода и усеща, че силите му се възвръщат.
Ето защо, казвам: вярвайте в Свещения хляб, в Свещената вода, в Свещения въздух и в Свещената светлина, чрез които Словото се проявява.
Като вярвате в Свещения хляб, ще молите Бога да го възприемете, а с него заедно и Словото Божие. Вие виждате какво внимание обръща Христос на хляба, като символ на Словото, че след като го преломи и нахрани с него няколко хиляден народ, каза да съберат всичките трошици на едно място, да не се разпръсват навън. Щом разберете смисъла и значението на хляба, като символ на Словото, вие ще бъдете в сила да създадете помежду си свещени отношения, свещена обхода. Бих желал да се създаде помежду ви тази свещена обхода, да я разбирате и цените. Нека тази обхода се отнася не само към хората, но и към всички живи същества заради Любовта ви към Бога.
към беседата >>
Аз бях в тях“.
Кои са нашите ближни? Това са разумните души, чрез които ние всеки ден сме подложени на изпит. Нашите ближни са ангелите, които се проявяват на земята чрез хората. Срещате един беден, слаб, немощен човек, чрез когото ви изпитват; чрез него се проявява някой ангел, който иска да ви изпита, да види, как ще постъпите. Христос казва: „Това, което направихте на бедните, на болните, на страдащите, на затворниците, все едно, че на мене направихте.
Аз бях в тях“.
Следователно, ако не прегледате болни, бедни, страдащи, все едно, че Христос не сте прегледали. Тази е външната страна на изпита. Като го издържите, ще дойдете до вътрешната страна на изпита, който е по-мъчен. Като издържите и него, ще срещнете Онзи, Който ви обича и Когото вие обичате. Сега хората живеят на земята и не знаят кого обичат и кой ги обича.
към беседата >>
Що се отнася до вътрешното приложение, те нищо не казват.
Всички дишат Свещения въздух. Всички живеят в свещената Светлина и я възприемат. В който свят да влезете, дали в рая, или в ада, всички се нуждаят от тези четири елемента. И вярващи, и невярващи, всички се ползват от четирите свещени елемента. Една разлика има само – в начина, по който използват тия елементи жителите на небето и жителите на ада: първите проповядват за тях и ги използват и отвътре, и отвън; жителите на ада ги използват и проповядват само отвън.
Що се отнася до вътрешното приложение, те нищо не казват.
От това гледище еретизъм не съществува. Следователно ако наречете някого еретик, това подразбира човек, който не яде от Свещения хляб, не пие от Свещената вода, не диша Свещения въздух и не възприема Свещената светлина. При това положение, този човек е осъден на смърт. Който живее, който не умира, той не е еретик, той използва четирите свещени елемента, носители на живота, на безсмъртието. Кой внесе идеята за тия елементи в човечеството?
към беседата >>
Като вярвате в Свещения хляб, ще молите Бога да го възприемете, а с него заедно и Словото Божие.
Като знаят това от своите посветени, индусите са създали цяла наука за дишането, с ред методи и правила, с цел да се възстанови силата на човешкия организъм. Когато някой е неразположен духом, когато е болен, или животът му се е обезсмислил, нека пие вода. Това всеки е опитал в живота си. Когато пътник минава през някоя планина и усети, че краката му се подкосяват и силите го напускат, той спира пред един извор, пие малко вода и усеща, че силите му се възвръщат. Ето защо, казвам: вярвайте в Свещения хляб, в Свещената вода, в Свещения въздух и в Свещената светлина, чрез които Словото се проявява.
Като вярвате в Свещения хляб, ще молите Бога да го възприемете, а с него заедно и Словото Божие.
Вие виждате какво внимание обръща Христос на хляба, като символ на Словото, че след като го преломи и нахрани с него няколко хиляден народ, каза да съберат всичките трошици на едно място, да не се разпръсват навън. Щом разберете смисъла и значението на хляба, като символ на Словото, вие ще бъдете в сила да създадете помежду си свещени отношения, свещена обхода. Бих желал да се създаде помежду ви тази свещена обхода, да я разбирате и цените. Нека тази обхода се отнася не само към хората, но и към всички живи същества заради Любовта ви към Бога. Виждате едно малко насекомо се движи – спрете за малко пред него, помислете за неговия живот, извадете някаква поука за себе си.
към беседата >>
Следователно, ако не прегледате болни, бедни, страдащи, все едно, че Христос не сте прегледали.
Това са разумните души, чрез които ние всеки ден сме подложени на изпит. Нашите ближни са ангелите, които се проявяват на земята чрез хората. Срещате един беден, слаб, немощен човек, чрез когото ви изпитват; чрез него се проявява някой ангел, който иска да ви изпита, да види, как ще постъпите. Христос казва: „Това, което направихте на бедните, на болните, на страдащите, на затворниците, все едно, че на мене направихте. Аз бях в тях“.
Следователно, ако не прегледате болни, бедни, страдащи, все едно, че Христос не сте прегледали.
Тази е външната страна на изпита. Като го издържите, ще дойдете до вътрешната страна на изпита, който е по-мъчен. Като издържите и него, ще срещнете Онзи, Който ви обича и Когото вие обичате. Сега хората живеят на земята и не знаят кого обичат и кой ги обича. В притчата за самарянина, ние виждаме кой е нашият ближен.
към беседата >>
От това гледище еретизъм не съществува.
Всички живеят в свещената Светлина и я възприемат. В който свят да влезете, дали в рая, или в ада, всички се нуждаят от тези четири елемента. И вярващи, и невярващи, всички се ползват от четирите свещени елемента. Една разлика има само – в начина, по който използват тия елементи жителите на небето и жителите на ада: първите проповядват за тях и ги използват и отвътре, и отвън; жителите на ада ги използват и проповядват само отвън. Що се отнася до вътрешното приложение, те нищо не казват.
От това гледище еретизъм не съществува.
Следователно ако наречете някого еретик, това подразбира човек, който не яде от Свещения хляб, не пие от Свещената вода, не диша Свещения въздух и не възприема Свещената светлина. При това положение, този човек е осъден на смърт. Който живее, който не умира, той не е еретик, той използва четирите свещени елемента, носители на живота, на безсмъртието. Кой внесе идеята за тия елементи в човечеството? Христос донесе тази идея.
към беседата >>
Вие виждате какво внимание обръща Христос на хляба, като символ на Словото, че след като го преломи и нахрани с него няколко хиляден народ, каза да съберат всичките трошици на едно място, да не се разпръсват навън.
Когато някой е неразположен духом, когато е болен, или животът му се е обезсмислил, нека пие вода. Това всеки е опитал в живота си. Когато пътник минава през някоя планина и усети, че краката му се подкосяват и силите го напускат, той спира пред един извор, пие малко вода и усеща, че силите му се възвръщат. Ето защо, казвам: вярвайте в Свещения хляб, в Свещената вода, в Свещения въздух и в Свещената светлина, чрез които Словото се проявява. Като вярвате в Свещения хляб, ще молите Бога да го възприемете, а с него заедно и Словото Божие.
Вие виждате какво внимание обръща Христос на хляба, като символ на Словото, че след като го преломи и нахрани с него няколко хиляден народ, каза да съберат всичките трошици на едно място, да не се разпръсват навън.
Щом разберете смисъла и значението на хляба, като символ на Словото, вие ще бъдете в сила да създадете помежду си свещени отношения, свещена обхода. Бих желал да се създаде помежду ви тази свещена обхода, да я разбирате и цените. Нека тази обхода се отнася не само към хората, но и към всички живи същества заради Любовта ви към Бога. Виждате едно малко насекомо се движи – спрете за малко пред него, помислете за неговия живот, извадете някаква поука за себе си. Виждате една муха или пчела – спрете се пред тях и помислете за Онзи, Който ги е създал и Когото вие обичате.
към беседата >>
Тази е външната страна на изпита.
Нашите ближни са ангелите, които се проявяват на земята чрез хората. Срещате един беден, слаб, немощен човек, чрез когото ви изпитват; чрез него се проявява някой ангел, който иска да ви изпита, да види, как ще постъпите. Христос казва: „Това, което направихте на бедните, на болните, на страдащите, на затворниците, все едно, че на мене направихте. Аз бях в тях“. Следователно, ако не прегледате болни, бедни, страдащи, все едно, че Христос не сте прегледали.
Тази е външната страна на изпита.
Като го издържите, ще дойдете до вътрешната страна на изпита, който е по-мъчен. Като издържите и него, ще срещнете Онзи, Който ви обича и Когото вие обичате. Сега хората живеят на земята и не знаят кого обичат и кой ги обича. В притчата за самарянина, ние виждаме кой е нашият ближен.
към беседата >>
Следователно ако наречете някого еретик, това подразбира човек, който не яде от Свещения хляб, не пие от Свещената вода, не диша Свещения въздух и не възприема Свещената светлина.
В който свят да влезете, дали в рая, или в ада, всички се нуждаят от тези четири елемента. И вярващи, и невярващи, всички се ползват от четирите свещени елемента. Една разлика има само – в начина, по който използват тия елементи жителите на небето и жителите на ада: първите проповядват за тях и ги използват и отвътре, и отвън; жителите на ада ги използват и проповядват само отвън. Що се отнася до вътрешното приложение, те нищо не казват. От това гледище еретизъм не съществува.
Следователно ако наречете някого еретик, това подразбира човек, който не яде от Свещения хляб, не пие от Свещената вода, не диша Свещения въздух и не възприема Свещената светлина.
При това положение, този човек е осъден на смърт. Който живее, който не умира, той не е еретик, той използва четирите свещени елемента, носители на живота, на безсмъртието. Кой внесе идеята за тия елементи в човечеството? Христос донесе тази идея. Той я проповядваше на хората. Кога?
към беседата >>
Щом разберете смисъла и значението на хляба, като символ на Словото, вие ще бъдете в сила да създадете помежду си свещени отношения, свещена обхода.
Това всеки е опитал в живота си. Когато пътник минава през някоя планина и усети, че краката му се подкосяват и силите го напускат, той спира пред един извор, пие малко вода и усеща, че силите му се възвръщат. Ето защо, казвам: вярвайте в Свещения хляб, в Свещената вода, в Свещения въздух и в Свещената светлина, чрез които Словото се проявява. Като вярвате в Свещения хляб, ще молите Бога да го възприемете, а с него заедно и Словото Божие. Вие виждате какво внимание обръща Христос на хляба, като символ на Словото, че след като го преломи и нахрани с него няколко хиляден народ, каза да съберат всичките трошици на едно място, да не се разпръсват навън.
Щом разберете смисъла и значението на хляба, като символ на Словото, вие ще бъдете в сила да създадете помежду си свещени отношения, свещена обхода.
Бих желал да се създаде помежду ви тази свещена обхода, да я разбирате и цените. Нека тази обхода се отнася не само към хората, но и към всички живи същества заради Любовта ви към Бога. Виждате едно малко насекомо се движи – спрете за малко пред него, помислете за неговия живот, извадете някаква поука за себе си. Виждате една муха или пчела – спрете се пред тях и помислете за Онзи, Който ги е създал и Когото вие обичате. Виждате един червей – не се смейте, че лази, но вникнете в мъчнотиите на неговия живот.
към беседата >>
Като го издържите, ще дойдете до вътрешната страна на изпита, който е по-мъчен.
Срещате един беден, слаб, немощен човек, чрез когото ви изпитват; чрез него се проявява някой ангел, който иска да ви изпита, да види, как ще постъпите. Христос казва: „Това, което направихте на бедните, на болните, на страдащите, на затворниците, все едно, че на мене направихте. Аз бях в тях“. Следователно, ако не прегледате болни, бедни, страдащи, все едно, че Христос не сте прегледали. Тази е външната страна на изпита.
Като го издържите, ще дойдете до вътрешната страна на изпита, който е по-мъчен.
Като издържите и него, ще срещнете Онзи, Който ви обича и Когото вие обичате. Сега хората живеят на земята и не знаят кого обичат и кой ги обича. В притчата за самарянина, ние виждаме кой е нашият ближен.
към беседата >>
При това положение, този човек е осъден на смърт.
И вярващи, и невярващи, всички се ползват от четирите свещени елемента. Една разлика има само – в начина, по който използват тия елементи жителите на небето и жителите на ада: първите проповядват за тях и ги използват и отвътре, и отвън; жителите на ада ги използват и проповядват само отвън. Що се отнася до вътрешното приложение, те нищо не казват. От това гледище еретизъм не съществува. Следователно ако наречете някого еретик, това подразбира човек, който не яде от Свещения хляб, не пие от Свещената вода, не диша Свещения въздух и не възприема Свещената светлина.
При това положение, този човек е осъден на смърт.
Който живее, който не умира, той не е еретик, той използва четирите свещени елемента, носители на живота, на безсмъртието. Кой внесе идеята за тия елементи в човечеството? Христос донесе тази идея. Той я проповядваше на хората. Кога? Не само от преди две хиляди години, но от памтивека, защото Христос винаги е съществувал и по разни начини е работил за човечеството.
към беседата >>
Бих желал да се създаде помежду ви тази свещена обхода, да я разбирате и цените.
Когато пътник минава през някоя планина и усети, че краката му се подкосяват и силите го напускат, той спира пред един извор, пие малко вода и усеща, че силите му се възвръщат. Ето защо, казвам: вярвайте в Свещения хляб, в Свещената вода, в Свещения въздух и в Свещената светлина, чрез които Словото се проявява. Като вярвате в Свещения хляб, ще молите Бога да го възприемете, а с него заедно и Словото Божие. Вие виждате какво внимание обръща Христос на хляба, като символ на Словото, че след като го преломи и нахрани с него няколко хиляден народ, каза да съберат всичките трошици на едно място, да не се разпръсват навън. Щом разберете смисъла и значението на хляба, като символ на Словото, вие ще бъдете в сила да създадете помежду си свещени отношения, свещена обхода.
Бих желал да се създаде помежду ви тази свещена обхода, да я разбирате и цените.
Нека тази обхода се отнася не само към хората, но и към всички живи същества заради Любовта ви към Бога. Виждате едно малко насекомо се движи – спрете за малко пред него, помислете за неговия живот, извадете някаква поука за себе си. Виждате една муха или пчела – спрете се пред тях и помислете за Онзи, Който ги е създал и Когото вие обичате. Виждате един червей – не се смейте, че лази, но вникнете в мъчнотиите на неговия живот. Червеят е символ на смирение.
към беседата >>
Като издържите и него, ще срещнете Онзи, Който ви обича и Когото вие обичате.
Христос казва: „Това, което направихте на бедните, на болните, на страдащите, на затворниците, все едно, че на мене направихте. Аз бях в тях“. Следователно, ако не прегледате болни, бедни, страдащи, все едно, че Христос не сте прегледали. Тази е външната страна на изпита. Като го издържите, ще дойдете до вътрешната страна на изпита, който е по-мъчен.
Като издържите и него, ще срещнете Онзи, Който ви обича и Когото вие обичате.
Сега хората живеят на земята и не знаят кого обичат и кой ги обича. В притчата за самарянина, ние виждаме кой е нашият ближен.
към беседата >>
Който живее, който не умира, той не е еретик, той използва четирите свещени елемента, носители на живота, на безсмъртието.
Една разлика има само – в начина, по който използват тия елементи жителите на небето и жителите на ада: първите проповядват за тях и ги използват и отвътре, и отвън; жителите на ада ги използват и проповядват само отвън. Що се отнася до вътрешното приложение, те нищо не казват. От това гледище еретизъм не съществува. Следователно ако наречете някого еретик, това подразбира човек, който не яде от Свещения хляб, не пие от Свещената вода, не диша Свещения въздух и не възприема Свещената светлина. При това положение, този човек е осъден на смърт.
Който живее, който не умира, той не е еретик, той използва четирите свещени елемента, носители на живота, на безсмъртието.
Кой внесе идеята за тия елементи в човечеството? Христос донесе тази идея. Той я проповядваше на хората. Кога? Не само от преди две хиляди години, но от памтивека, защото Христос винаги е съществувал и по разни начини е работил за човечеството. Слънцето всякога е светило и свети, но някога го виждаме, някога не го виждаме.
към беседата >>
Нека тази обхода се отнася не само към хората, но и към всички живи същества заради Любовта ви към Бога.
Ето защо, казвам: вярвайте в Свещения хляб, в Свещената вода, в Свещения въздух и в Свещената светлина, чрез които Словото се проявява. Като вярвате в Свещения хляб, ще молите Бога да го възприемете, а с него заедно и Словото Божие. Вие виждате какво внимание обръща Христос на хляба, като символ на Словото, че след като го преломи и нахрани с него няколко хиляден народ, каза да съберат всичките трошици на едно място, да не се разпръсват навън. Щом разберете смисъла и значението на хляба, като символ на Словото, вие ще бъдете в сила да създадете помежду си свещени отношения, свещена обхода. Бих желал да се създаде помежду ви тази свещена обхода, да я разбирате и цените.
Нека тази обхода се отнася не само към хората, но и към всички живи същества заради Любовта ви към Бога.
Виждате едно малко насекомо се движи – спрете за малко пред него, помислете за неговия живот, извадете някаква поука за себе си. Виждате една муха или пчела – спрете се пред тях и помислете за Онзи, Който ги е създал и Когото вие обичате. Виждате един червей – не се смейте, че лази, но вникнете в мъчнотиите на неговия живот. Червеят е символ на смирение. Ако червеят не работеше и Свещеният хляб не би излязъл.
към беседата >>
Сега хората живеят на земята и не знаят кого обичат и кой ги обича.
Аз бях в тях“. Следователно, ако не прегледате болни, бедни, страдащи, все едно, че Христос не сте прегледали. Тази е външната страна на изпита. Като го издържите, ще дойдете до вътрешната страна на изпита, който е по-мъчен. Като издържите и него, ще срещнете Онзи, Който ви обича и Когото вие обичате.
Сега хората живеят на земята и не знаят кого обичат и кой ги обича.
В притчата за самарянина, ние виждаме кой е нашият ближен.
към беседата >>
Кой внесе идеята за тия елементи в човечеството?
Що се отнася до вътрешното приложение, те нищо не казват. От това гледище еретизъм не съществува. Следователно ако наречете някого еретик, това подразбира човек, който не яде от Свещения хляб, не пие от Свещената вода, не диша Свещения въздух и не възприема Свещената светлина. При това положение, този човек е осъден на смърт. Който живее, който не умира, той не е еретик, той използва четирите свещени елемента, носители на живота, на безсмъртието.
Кой внесе идеята за тия елементи в човечеството?
Христос донесе тази идея. Той я проповядваше на хората. Кога? Не само от преди две хиляди години, но от памтивека, защото Христос винаги е съществувал и по разни начини е работил за човечеството. Слънцето всякога е светило и свети, но някога го виждаме, някога не го виждаме. Това е временно положение, временна обстановка, която зависи било от положението на земята, било от самите нас.
към беседата >>
Виждате едно малко насекомо се движи – спрете за малко пред него, помислете за неговия живот, извадете някаква поука за себе си.
Като вярвате в Свещения хляб, ще молите Бога да го възприемете, а с него заедно и Словото Божие. Вие виждате какво внимание обръща Христос на хляба, като символ на Словото, че след като го преломи и нахрани с него няколко хиляден народ, каза да съберат всичките трошици на едно място, да не се разпръсват навън. Щом разберете смисъла и значението на хляба, като символ на Словото, вие ще бъдете в сила да създадете помежду си свещени отношения, свещена обхода. Бих желал да се създаде помежду ви тази свещена обхода, да я разбирате и цените. Нека тази обхода се отнася не само към хората, но и към всички живи същества заради Любовта ви към Бога.
Виждате едно малко насекомо се движи – спрете за малко пред него, помислете за неговия живот, извадете някаква поука за себе си.
Виждате една муха или пчела – спрете се пред тях и помислете за Онзи, Който ги е създал и Когото вие обичате. Виждате един червей – не се смейте, че лази, но вникнете в мъчнотиите на неговия живот. Червеят е символ на смирение. Ако червеят не работеше и Свещеният хляб не би излязъл. Велика работа върши малкият червей, презрян от мнозина!
към беседата >>
В притчата за самарянина, ние виждаме кой е нашият ближен.
Следователно, ако не прегледате болни, бедни, страдащи, все едно, че Христос не сте прегледали. Тази е външната страна на изпита. Като го издържите, ще дойдете до вътрешната страна на изпита, който е по-мъчен. Като издържите и него, ще срещнете Онзи, Който ви обича и Когото вие обичате. Сега хората живеят на земята и не знаят кого обичат и кой ги обича.
В притчата за самарянина, ние виждаме кой е нашият ближен.
към беседата >>
Христос донесе тази идея.
От това гледище еретизъм не съществува. Следователно ако наречете някого еретик, това подразбира човек, който не яде от Свещения хляб, не пие от Свещената вода, не диша Свещения въздух и не възприема Свещената светлина. При това положение, този човек е осъден на смърт. Който живее, който не умира, той не е еретик, той използва четирите свещени елемента, носители на живота, на безсмъртието. Кой внесе идеята за тия елементи в човечеството?
Христос донесе тази идея.
Той я проповядваше на хората. Кога? Не само от преди две хиляди години, но от памтивека, защото Христос винаги е съществувал и по разни начини е работил за човечеството. Слънцето всякога е светило и свети, но някога го виждаме, някога не го виждаме. Това е временно положение, временна обстановка, която зависи било от положението на земята, било от самите нас. Слънцето винаги свети за онези, чието съзнание е всякога будно.
към беседата >>
Виждате една муха или пчела – спрете се пред тях и помислете за Онзи, Който ги е създал и Когото вие обичате.
Вие виждате какво внимание обръща Христос на хляба, като символ на Словото, че след като го преломи и нахрани с него няколко хиляден народ, каза да съберат всичките трошици на едно място, да не се разпръсват навън. Щом разберете смисъла и значението на хляба, като символ на Словото, вие ще бъдете в сила да създадете помежду си свещени отношения, свещена обхода. Бих желал да се създаде помежду ви тази свещена обхода, да я разбирате и цените. Нека тази обхода се отнася не само към хората, но и към всички живи същества заради Любовта ви към Бога. Виждате едно малко насекомо се движи – спрете за малко пред него, помислете за неговия живот, извадете някаква поука за себе си.
Виждате една муха или пчела – спрете се пред тях и помислете за Онзи, Който ги е създал и Когото вие обичате.
Виждате един червей – не се смейте, че лази, но вникнете в мъчнотиите на неговия живот. Червеят е символ на смирение. Ако червеят не работеше и Свещеният хляб не би излязъл. Велика работа върши малкият червей, презрян от мнозина! Какъв орач е този червей!
към беседата >>
Сега, като ви говоря за работа върху себе си, обръщам вниманието ви на опасността от вътрешното самокритикуване.
Сега, като ви говоря за работа върху себе си, обръщам вниманието ви на опасността от вътрешното самокритикуване.
Самокритиката е временен метод, който нищо не допринася. Аз не препоръчвам този метод. Ако вие, или друг някой направи някаква грешка, не бързайте да се произнесете върху нея, но направете един вътрешен превод. Чувате, че вълк изял една овца на някой ваш съсед. Не бързайте да се произнесете, защо и за какво вълкът направил това престъпление, но извадете от него някаква поука за себе си.
към беседата >>
Той я проповядваше на хората. Кога?
Следователно ако наречете някого еретик, това подразбира човек, който не яде от Свещения хляб, не пие от Свещената вода, не диша Свещения въздух и не възприема Свещената светлина. При това положение, този човек е осъден на смърт. Който живее, който не умира, той не е еретик, той използва четирите свещени елемента, носители на живота, на безсмъртието. Кой внесе идеята за тия елементи в човечеството? Христос донесе тази идея.
Той я проповядваше на хората. Кога?
Не само от преди две хиляди години, но от памтивека, защото Христос винаги е съществувал и по разни начини е работил за човечеството. Слънцето всякога е светило и свети, но някога го виждаме, някога не го виждаме. Това е временно положение, временна обстановка, която зависи било от положението на земята, било от самите нас. Слънцето винаги свети за онези, чието съзнание е всякога будно. Сегашните условия на живота отклоняват хората от правия път, като им пречат да разберат развоя на целокупния живот.
към беседата >>
Виждате един червей – не се смейте, че лази, но вникнете в мъчнотиите на неговия живот.
Щом разберете смисъла и значението на хляба, като символ на Словото, вие ще бъдете в сила да създадете помежду си свещени отношения, свещена обхода. Бих желал да се създаде помежду ви тази свещена обхода, да я разбирате и цените. Нека тази обхода се отнася не само към хората, но и към всички живи същества заради Любовта ви към Бога. Виждате едно малко насекомо се движи – спрете за малко пред него, помислете за неговия живот, извадете някаква поука за себе си. Виждате една муха или пчела – спрете се пред тях и помислете за Онзи, Който ги е създал и Когото вие обичате.
Виждате един червей – не се смейте, че лази, но вникнете в мъчнотиите на неговия живот.
Червеят е символ на смирение. Ако червеят не работеше и Свещеният хляб не би излязъл. Велика работа върши малкият червей, презрян от мнозина! Какъв орач е този червей! Хиляди добрини е извършил той, от които ти и безброй още като тебе, се ползвате.
към беседата >>
Самокритиката е временен метод, който нищо не допринася.
Сега, като ви говоря за работа върху себе си, обръщам вниманието ви на опасността от вътрешното самокритикуване.
Самокритиката е временен метод, който нищо не допринася.
Аз не препоръчвам този метод. Ако вие, или друг някой направи някаква грешка, не бързайте да се произнесете върху нея, но направете един вътрешен превод. Чувате, че вълк изял една овца на някой ваш съсед. Не бързайте да се произнесете, защо и за какво вълкът направил това престъпление, но извадете от него някаква поука за себе си. Казвате, че вълкът не е направил добре.
към беседата >>
Не само от преди две хиляди години, но от памтивека, защото Христос винаги е съществувал и по разни начини е работил за човечеството.
При това положение, този човек е осъден на смърт. Който живее, който не умира, той не е еретик, той използва четирите свещени елемента, носители на живота, на безсмъртието. Кой внесе идеята за тия елементи в човечеството? Христос донесе тази идея. Той я проповядваше на хората. Кога?
Не само от преди две хиляди години, но от памтивека, защото Христос винаги е съществувал и по разни начини е работил за човечеството.
Слънцето всякога е светило и свети, но някога го виждаме, някога не го виждаме. Това е временно положение, временна обстановка, която зависи било от положението на земята, било от самите нас. Слънцето винаги свети за онези, чието съзнание е всякога будно. Сегашните условия на живота отклоняват хората от правия път, като им пречат да разберат развоя на целокупния живот. Като малките деца и съвременните хора се тревожат и смущават от неща, за които даже въпрос не трябва да правят.
към беседата >>
Червеят е символ на смирение.
Бих желал да се създаде помежду ви тази свещена обхода, да я разбирате и цените. Нека тази обхода се отнася не само към хората, но и към всички живи същества заради Любовта ви към Бога. Виждате едно малко насекомо се движи – спрете за малко пред него, помислете за неговия живот, извадете някаква поука за себе си. Виждате една муха или пчела – спрете се пред тях и помислете за Онзи, Който ги е създал и Когото вие обичате. Виждате един червей – не се смейте, че лази, но вникнете в мъчнотиите на неговия живот.
Червеят е символ на смирение.
Ако червеят не работеше и Свещеният хляб не би излязъл. Велика работа върши малкият червей, презрян от мнозина! Какъв орач е този червей! Хиляди добрини е извършил той, от които ти и безброй още като тебе, се ползвате.
към беседата >>
Аз не препоръчвам този метод.
Сега, като ви говоря за работа върху себе си, обръщам вниманието ви на опасността от вътрешното самокритикуване. Самокритиката е временен метод, който нищо не допринася.
Аз не препоръчвам този метод.
Ако вие, или друг някой направи някаква грешка, не бързайте да се произнесете върху нея, но направете един вътрешен превод. Чувате, че вълк изял една овца на някой ваш съсед. Не бързайте да се произнесете, защо и за какво вълкът направил това престъпление, но извадете от него някаква поука за себе си. Казвате, че вълкът не е направил добре. Вярно е, че вълкът е направил престъпление, но вие, които го критикувате, правите същото престъпление: колите овцете и ги ядете.
към беседата >>
Слънцето всякога е светило и свети, но някога го виждаме, някога не го виждаме.
Който живее, който не умира, той не е еретик, той използва четирите свещени елемента, носители на живота, на безсмъртието. Кой внесе идеята за тия елементи в човечеството? Христос донесе тази идея. Той я проповядваше на хората. Кога? Не само от преди две хиляди години, но от памтивека, защото Христос винаги е съществувал и по разни начини е работил за човечеството.
Слънцето всякога е светило и свети, но някога го виждаме, някога не го виждаме.
Това е временно положение, временна обстановка, която зависи било от положението на земята, било от самите нас. Слънцето винаги свети за онези, чието съзнание е всякога будно. Сегашните условия на живота отклоняват хората от правия път, като им пречат да разберат развоя на целокупния живот. Като малките деца и съвременните хора се тревожат и смущават от неща, за които даже въпрос не трябва да правят. За какво се тревожат децата?
към беседата >>
Ако червеят не работеше и Свещеният хляб не би излязъл.
Нека тази обхода се отнася не само към хората, но и към всички живи същества заради Любовта ви към Бога. Виждате едно малко насекомо се движи – спрете за малко пред него, помислете за неговия живот, извадете някаква поука за себе си. Виждате една муха или пчела – спрете се пред тях и помислете за Онзи, Който ги е създал и Когото вие обичате. Виждате един червей – не се смейте, че лази, но вникнете в мъчнотиите на неговия живот. Червеят е символ на смирение.
Ако червеят не работеше и Свещеният хляб не би излязъл.
Велика работа върши малкият червей, презрян от мнозина! Какъв орач е този червей! Хиляди добрини е извършил той, от които ти и безброй още като тебе, се ползвате.
към беседата >>
Ако вие, или друг някой направи някаква грешка, не бързайте да се произнесете върху нея, но направете един вътрешен превод.
Сега, като ви говоря за работа върху себе си, обръщам вниманието ви на опасността от вътрешното самокритикуване. Самокритиката е временен метод, който нищо не допринася. Аз не препоръчвам този метод.
Ако вие, или друг някой направи някаква грешка, не бързайте да се произнесете върху нея, но направете един вътрешен превод.
Чувате, че вълк изял една овца на някой ваш съсед. Не бързайте да се произнесете, защо и за какво вълкът направил това престъпление, но извадете от него някаква поука за себе си. Казвате, че вълкът не е направил добре. Вярно е, че вълкът е направил престъпление, но вие, които го критикувате, правите същото престъпление: колите овцете и ги ядете. Питам: каква разлика има в престъплението, което вълкът прави, и това, което човек прави?
към беседата >>
Това е временно положение, временна обстановка, която зависи било от положението на земята, било от самите нас.
Кой внесе идеята за тия елементи в човечеството? Христос донесе тази идея. Той я проповядваше на хората. Кога? Не само от преди две хиляди години, но от памтивека, защото Христос винаги е съществувал и по разни начини е работил за човечеството. Слънцето всякога е светило и свети, но някога го виждаме, някога не го виждаме.
Това е временно положение, временна обстановка, която зависи било от положението на земята, било от самите нас.
Слънцето винаги свети за онези, чието съзнание е всякога будно. Сегашните условия на живота отклоняват хората от правия път, като им пречат да разберат развоя на целокупния живот. Като малките деца и съвременните хора се тревожат и смущават от неща, за които даже въпрос не трябва да правят. За какво се тревожат децата? Детето, изобщо, е нетърпеливо.
към беседата >>
Велика работа върши малкият червей, презрян от мнозина!
Виждате едно малко насекомо се движи – спрете за малко пред него, помислете за неговия живот, извадете някаква поука за себе си. Виждате една муха или пчела – спрете се пред тях и помислете за Онзи, Който ги е създал и Когото вие обичате. Виждате един червей – не се смейте, че лази, но вникнете в мъчнотиите на неговия живот. Червеят е символ на смирение. Ако червеят не работеше и Свещеният хляб не би излязъл.
Велика работа върши малкият червей, презрян от мнозина!
Какъв орач е този червей! Хиляди добрини е извършил той, от които ти и безброй още като тебе, се ползвате.
към беседата >>
Чувате, че вълк изял една овца на някой ваш съсед.
Сега, като ви говоря за работа върху себе си, обръщам вниманието ви на опасността от вътрешното самокритикуване. Самокритиката е временен метод, който нищо не допринася. Аз не препоръчвам този метод. Ако вие, или друг някой направи някаква грешка, не бързайте да се произнесете върху нея, но направете един вътрешен превод.
Чувате, че вълк изял една овца на някой ваш съсед.
Не бързайте да се произнесете, защо и за какво вълкът направил това престъпление, но извадете от него някаква поука за себе си. Казвате, че вълкът не е направил добре. Вярно е, че вълкът е направил престъпление, но вие, които го критикувате, правите същото престъпление: колите овцете и ги ядете. Питам: каква разлика има в престъплението, което вълкът прави, и това, което човек прави? Ще отговорите, че на хората е позволено да колят овцете, а на вълците не е позволено да ги нападат.
към беседата >>
Слънцето винаги свети за онези, чието съзнание е всякога будно.
Христос донесе тази идея. Той я проповядваше на хората. Кога? Не само от преди две хиляди години, но от памтивека, защото Христос винаги е съществувал и по разни начини е работил за човечеството. Слънцето всякога е светило и свети, но някога го виждаме, някога не го виждаме. Това е временно положение, временна обстановка, която зависи било от положението на земята, било от самите нас.
Слънцето винаги свети за онези, чието съзнание е всякога будно.
Сегашните условия на живота отклоняват хората от правия път, като им пречат да разберат развоя на целокупния живот. Като малките деца и съвременните хора се тревожат и смущават от неща, за които даже въпрос не трябва да правят. За какво се тревожат децата? Детето, изобщо, е нетърпеливо. Щом поиска от майка си хляб и чуе, че хлябът не е готов, то започва да плаче.
към беседата >>
Какъв орач е този червей!
Виждате една муха или пчела – спрете се пред тях и помислете за Онзи, Който ги е създал и Когото вие обичате. Виждате един червей – не се смейте, че лази, но вникнете в мъчнотиите на неговия живот. Червеят е символ на смирение. Ако червеят не работеше и Свещеният хляб не би излязъл. Велика работа върши малкият червей, презрян от мнозина!
Какъв орач е този червей!
Хиляди добрини е извършил той, от които ти и безброй още като тебе, се ползвате.
към беседата >>
Не бързайте да се произнесете, защо и за какво вълкът направил това престъпление, но извадете от него някаква поука за себе си.
Сега, като ви говоря за работа върху себе си, обръщам вниманието ви на опасността от вътрешното самокритикуване. Самокритиката е временен метод, който нищо не допринася. Аз не препоръчвам този метод. Ако вие, или друг някой направи някаква грешка, не бързайте да се произнесете върху нея, но направете един вътрешен превод. Чувате, че вълк изял една овца на някой ваш съсед.
Не бързайте да се произнесете, защо и за какво вълкът направил това престъпление, но извадете от него някаква поука за себе си.
Казвате, че вълкът не е направил добре. Вярно е, че вълкът е направил престъпление, но вие, които го критикувате, правите същото престъпление: колите овцете и ги ядете. Питам: каква разлика има в престъплението, което вълкът прави, и това, което човек прави? Ще отговорите, че на хората е позволено да колят овцете, а на вълците не е позволено да ги нападат.
към беседата >>
Сегашните условия на живота отклоняват хората от правия път, като им пречат да разберат развоя на целокупния живот.
Той я проповядваше на хората. Кога? Не само от преди две хиляди години, но от памтивека, защото Христос винаги е съществувал и по разни начини е работил за човечеството. Слънцето всякога е светило и свети, но някога го виждаме, някога не го виждаме. Това е временно положение, временна обстановка, която зависи било от положението на земята, било от самите нас. Слънцето винаги свети за онези, чието съзнание е всякога будно.
Сегашните условия на живота отклоняват хората от правия път, като им пречат да разберат развоя на целокупния живот.
Като малките деца и съвременните хора се тревожат и смущават от неща, за които даже въпрос не трябва да правят. За какво се тревожат децата? Детето, изобщо, е нетърпеливо. Щом поиска от майка си хляб и чуе, че хлябът не е готов, то започва да плаче. Майката му говори, убеждава го, че след един или половин час хлябът ще се опече, но то не иска да слуша, продължава да плаче.
към беседата >>
Хиляди добрини е извършил той, от които ти и безброй още като тебе, се ползвате.
Виждате един червей – не се смейте, че лази, но вникнете в мъчнотиите на неговия живот. Червеят е символ на смирение. Ако червеят не работеше и Свещеният хляб не би излязъл. Велика работа върши малкият червей, презрян от мнозина! Какъв орач е този червей!
Хиляди добрини е извършил той, от които ти и безброй още като тебе, се ползвате.
към беседата >>
Казвате, че вълкът не е направил добре.
Самокритиката е временен метод, който нищо не допринася. Аз не препоръчвам този метод. Ако вие, или друг някой направи някаква грешка, не бързайте да се произнесете върху нея, но направете един вътрешен превод. Чувате, че вълк изял една овца на някой ваш съсед. Не бързайте да се произнесете, защо и за какво вълкът направил това престъпление, но извадете от него някаква поука за себе си.
Казвате, че вълкът не е направил добре.
Вярно е, че вълкът е направил престъпление, но вие, които го критикувате, правите същото престъпление: колите овцете и ги ядете. Питам: каква разлика има в престъплението, което вълкът прави, и това, което човек прави? Ще отговорите, че на хората е позволено да колят овцете, а на вълците не е позволено да ги нападат.
към беседата >>
Като малките деца и съвременните хора се тревожат и смущават от неща, за които даже въпрос не трябва да правят.
Не само от преди две хиляди години, но от памтивека, защото Христос винаги е съществувал и по разни начини е работил за човечеството. Слънцето всякога е светило и свети, но някога го виждаме, някога не го виждаме. Това е временно положение, временна обстановка, която зависи било от положението на земята, било от самите нас. Слънцето винаги свети за онези, чието съзнание е всякога будно. Сегашните условия на живота отклоняват хората от правия път, като им пречат да разберат развоя на целокупния живот.
Като малките деца и съвременните хора се тревожат и смущават от неща, за които даже въпрос не трябва да правят.
За какво се тревожат децата? Детето, изобщо, е нетърпеливо. Щом поиска от майка си хляб и чуе, че хлябът не е готов, то започва да плаче. Майката му говори, убеждава го, че след един или половин час хлябът ще се опече, но то не иска да слуша, продължава да плаче. Щом майката донесе хляба и го начупи, детето се усмихва, престава да плаче и започва да яде.
към беседата >>
Новото учение изисква хора с нови възгледи.
Новото учение изисква хора с нови възгледи.
Днес младите гледат с пренебрежение на старите. Старите пък гледат с пренебрежение на младите. Младият казва за стария: „Този човек е остарял вече, той е изпял своята песен“. Старият казва за младия: „Този е младеж още, зелен, неузрял плод е той. Кой ще го чака да зрее?
към беседата >>
Вярно е, че вълкът е направил престъпление, но вие, които го критикувате, правите същото престъпление: колите овцете и ги ядете.
Аз не препоръчвам този метод. Ако вие, или друг някой направи някаква грешка, не бързайте да се произнесете върху нея, но направете един вътрешен превод. Чувате, че вълк изял една овца на някой ваш съсед. Не бързайте да се произнесете, защо и за какво вълкът направил това престъпление, но извадете от него някаква поука за себе си. Казвате, че вълкът не е направил добре.
Вярно е, че вълкът е направил престъпление, но вие, които го критикувате, правите същото престъпление: колите овцете и ги ядете.
Питам: каква разлика има в престъплението, което вълкът прави, и това, което човек прави? Ще отговорите, че на хората е позволено да колят овцете, а на вълците не е позволено да ги нападат.
към беседата >>
За какво се тревожат децата?
Слънцето всякога е светило и свети, но някога го виждаме, някога не го виждаме. Това е временно положение, временна обстановка, която зависи било от положението на земята, било от самите нас. Слънцето винаги свети за онези, чието съзнание е всякога будно. Сегашните условия на живота отклоняват хората от правия път, като им пречат да разберат развоя на целокупния живот. Като малките деца и съвременните хора се тревожат и смущават от неща, за които даже въпрос не трябва да правят.
За какво се тревожат децата?
Детето, изобщо, е нетърпеливо. Щом поиска от майка си хляб и чуе, че хлябът не е готов, то започва да плаче. Майката му говори, убеждава го, че след един или половин час хлябът ще се опече, но то не иска да слуша, продължава да плаче. Щом майката донесе хляба и го начупи, детето се усмихва, престава да плаче и започва да яде. И тъй, същественото за живота е храната. Защо?
към беседата >>
Днес младите гледат с пренебрежение на старите.
Новото учение изисква хора с нови възгледи.
Днес младите гледат с пренебрежение на старите.
Старите пък гледат с пренебрежение на младите. Младият казва за стария: „Този човек е остарял вече, той е изпял своята песен“. Старият казва за младия: „Този е младеж още, зелен, неузрял плод е той. Кой ще го чака да зрее? “ Ако младият мисли за стария така, той е болен човек.
към беседата >>
Питам: каква разлика има в престъплението, което вълкът прави, и това, което човек прави?
Ако вие, или друг някой направи някаква грешка, не бързайте да се произнесете върху нея, но направете един вътрешен превод. Чувате, че вълк изял една овца на някой ваш съсед. Не бързайте да се произнесете, защо и за какво вълкът направил това престъпление, но извадете от него някаква поука за себе си. Казвате, че вълкът не е направил добре. Вярно е, че вълкът е направил престъпление, но вие, които го критикувате, правите същото престъпление: колите овцете и ги ядете.
Питам: каква разлика има в престъплението, което вълкът прави, и това, което човек прави?
Ще отговорите, че на хората е позволено да колят овцете, а на вълците не е позволено да ги нападат.
към беседата >>
Детето, изобщо, е нетърпеливо.
Това е временно положение, временна обстановка, която зависи било от положението на земята, било от самите нас. Слънцето винаги свети за онези, чието съзнание е всякога будно. Сегашните условия на живота отклоняват хората от правия път, като им пречат да разберат развоя на целокупния живот. Като малките деца и съвременните хора се тревожат и смущават от неща, за които даже въпрос не трябва да правят. За какво се тревожат децата?
Детето, изобщо, е нетърпеливо.
Щом поиска от майка си хляб и чуе, че хлябът не е готов, то започва да плаче. Майката му говори, убеждава го, че след един или половин час хлябът ще се опече, но то не иска да слуша, продължава да плаче. Щом майката донесе хляба и го начупи, детето се усмихва, престава да плаче и започва да яде. И тъй, същественото за живота е храната. Защо? Защото Словото идва чрез храната.
към беседата >>
Старите пък гледат с пренебрежение на младите.
Новото учение изисква хора с нови възгледи. Днес младите гледат с пренебрежение на старите.
Старите пък гледат с пренебрежение на младите.
Младият казва за стария: „Този човек е остарял вече, той е изпял своята песен“. Старият казва за младия: „Този е младеж още, зелен, неузрял плод е той. Кой ще го чака да зрее? “ Ако младият мисли за стария така, той е болен човек. Ако старият мисли за младия така, той е на смъртно легло вече.
към беседата >>
Ще отговорите, че на хората е позволено да колят овцете, а на вълците не е позволено да ги нападат.
Чувате, че вълк изял една овца на някой ваш съсед. Не бързайте да се произнесете, защо и за какво вълкът направил това престъпление, но извадете от него някаква поука за себе си. Казвате, че вълкът не е направил добре. Вярно е, че вълкът е направил престъпление, но вие, които го критикувате, правите същото престъпление: колите овцете и ги ядете. Питам: каква разлика има в престъплението, което вълкът прави, и това, което човек прави?
Ще отговорите, че на хората е позволено да колят овцете, а на вълците не е позволено да ги нападат.
към беседата >>
Щом поиска от майка си хляб и чуе, че хлябът не е готов, то започва да плаче.
Слънцето винаги свети за онези, чието съзнание е всякога будно. Сегашните условия на живота отклоняват хората от правия път, като им пречат да разберат развоя на целокупния живот. Като малките деца и съвременните хора се тревожат и смущават от неща, за които даже въпрос не трябва да правят. За какво се тревожат децата? Детето, изобщо, е нетърпеливо.
Щом поиска от майка си хляб и чуе, че хлябът не е готов, то започва да плаче.
Майката му говори, убеждава го, че след един или половин час хлябът ще се опече, но то не иска да слуша, продължава да плаче. Щом майката донесе хляба и го начупи, детето се усмихва, престава да плаче и започва да яде. И тъй, същественото за живота е храната. Защо? Защото Словото идва чрез храната. Щом дойде Словото, ние влизаме вече в света, който Бог е създал.
към беседата >>
Младият казва за стария: „Този човек е остарял вече, той е изпял своята песен“.
Новото учение изисква хора с нови възгледи. Днес младите гледат с пренебрежение на старите. Старите пък гледат с пренебрежение на младите.
Младият казва за стария: „Този човек е остарял вече, той е изпял своята песен“.
Старият казва за младия: „Този е младеж още, зелен, неузрял плод е той. Кой ще го чака да зрее? “ Ако младият мисли за стария така, той е болен човек. Ако старият мисли за младия така, той е на смъртно легло вече. Утре ще умре, ще го погребат и на гроба му ще пишат: „Тук почива еди-кой си философ, учен човек“.
към беседата >>
Друго положение: вие критикувате някой човек, че направил една грешка, но отивате у дома си и правите същата грешка.
Друго положение: вие критикувате някой човек, че направил една грешка, но отивате у дома си и правите същата грешка.
Какво ще кажете за това? Значи лесно е да видите грешката на другите хора, но мъчно е да видите своята. Следователно не е въпросът в съденето. Съденето не оправя хората. Отивате в дома на някой човек, искате да ви приеме.
към беседата >>
Майката му говори, убеждава го, че след един или половин час хлябът ще се опече, но то не иска да слуша, продължава да плаче.
Сегашните условия на живота отклоняват хората от правия път, като им пречат да разберат развоя на целокупния живот. Като малките деца и съвременните хора се тревожат и смущават от неща, за които даже въпрос не трябва да правят. За какво се тревожат децата? Детето, изобщо, е нетърпеливо. Щом поиска от майка си хляб и чуе, че хлябът не е готов, то започва да плаче.
Майката му говори, убеждава го, че след един или половин час хлябът ще се опече, но то не иска да слуша, продължава да плаче.
Щом майката донесе хляба и го начупи, детето се усмихва, престава да плаче и започва да яде. И тъй, същественото за живота е храната. Защо? Защото Словото идва чрез храната. Щом дойде Словото, ние влизаме вече в света, който Бог е създал. Само по този начин ще разберем стиха, в който Христос е казал: „Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога“.
към беседата >>
Старият казва за младия: „Този е младеж още, зелен, неузрял плод е той.
Новото учение изисква хора с нови възгледи. Днес младите гледат с пренебрежение на старите. Старите пък гледат с пренебрежение на младите. Младият казва за стария: „Този човек е остарял вече, той е изпял своята песен“.
Старият казва за младия: „Този е младеж още, зелен, неузрял плод е той.
Кой ще го чака да зрее? “ Ако младият мисли за стария така, той е болен човек. Ако старият мисли за младия така, той е на смъртно легло вече. Утре ще умре, ще го погребат и на гроба му ще пишат: „Тук почива еди-кой си философ, учен човек“. Ако стари и млади продължават да мислят така, ще излезе според тях, че Христос и досега още лежи в гроба.
към беседата >>
Какво ще кажете за това?
Друго положение: вие критикувате някой човек, че направил една грешка, но отивате у дома си и правите същата грешка.
Какво ще кажете за това?
Значи лесно е да видите грешката на другите хора, но мъчно е да видите своята. Следователно не е въпросът в съденето. Съденето не оправя хората. Отивате в дома на някой човек, искате да ви приеме. Той ви дава малко хляб и се извинява, че няма къде да ви приеме: няма легло, няма завивки, няма гориво.
към беседата >>
Щом майката донесе хляба и го начупи, детето се усмихва, престава да плаче и започва да яде.
Като малките деца и съвременните хора се тревожат и смущават от неща, за които даже въпрос не трябва да правят. За какво се тревожат децата? Детето, изобщо, е нетърпеливо. Щом поиска от майка си хляб и чуе, че хлябът не е готов, то започва да плаче. Майката му говори, убеждава го, че след един или половин час хлябът ще се опече, но то не иска да слуша, продължава да плаче.
Щом майката донесе хляба и го начупи, детето се усмихва, престава да плаче и започва да яде.
И тъй, същественото за живота е храната. Защо? Защото Словото идва чрез храната. Щом дойде Словото, ние влизаме вече в света, който Бог е създал. Само по този начин ще разберем стиха, в който Христос е казал: „Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога“. Вие сте чели блаженствата и много пъти още ще ги четете, но те ще останат за вас изречения само дотогава, докато дойдете до едно вътрешно разбиране.
към беседата >>
Кой ще го чака да зрее?
Новото учение изисква хора с нови възгледи. Днес младите гледат с пренебрежение на старите. Старите пък гледат с пренебрежение на младите. Младият казва за стария: „Този човек е остарял вече, той е изпял своята песен“. Старият казва за младия: „Този е младеж още, зелен, неузрял плод е той.
Кой ще го чака да зрее?
“ Ако младият мисли за стария така, той е болен човек. Ако старият мисли за младия така, той е на смъртно легло вече. Утре ще умре, ще го погребат и на гроба му ще пишат: „Тук почива еди-кой си философ, учен човек“. Ако стари и млади продължават да мислят така, ще излезе според тях, че Христос и досега още лежи в гроба. Всъщност Христос и три дни даже не прекара в гроба.
към беседата >>
Значи лесно е да видите грешката на другите хора, но мъчно е да видите своята.
Друго положение: вие критикувате някой човек, че направил една грешка, но отивате у дома си и правите същата грешка. Какво ще кажете за това?
Значи лесно е да видите грешката на другите хора, но мъчно е да видите своята.
Следователно не е въпросът в съденето. Съденето не оправя хората. Отивате в дома на някой човек, искате да ви приеме. Той ви дава малко хляб и се извинява, че няма къде да ви приеме: няма легло, няма завивки, няма гориво. Вие не вярвате и сте готови вече да го съдите, че не е искрен, че не иска да ви приеме.
към беседата >>
И тъй, същественото за живота е храната. Защо?
За какво се тревожат децата? Детето, изобщо, е нетърпеливо. Щом поиска от майка си хляб и чуе, че хлябът не е готов, то започва да плаче. Майката му говори, убеждава го, че след един или половин час хлябът ще се опече, но то не иска да слуша, продължава да плаче. Щом майката донесе хляба и го начупи, детето се усмихва, престава да плаче и започва да яде.
И тъй, същественото за живота е храната. Защо?
Защото Словото идва чрез храната. Щом дойде Словото, ние влизаме вече в света, който Бог е създал. Само по този начин ще разберем стиха, в който Христос е казал: „Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога“. Вие сте чели блаженствата и много пъти още ще ги четете, но те ще останат за вас изречения само дотогава, докато дойдете до едно вътрешно разбиране. Както и да обяснявате на човека нещо, той няма да го разбере, докато не го опита.
към беседата >>
“ Ако младият мисли за стария така, той е болен човек.
Днес младите гледат с пренебрежение на старите. Старите пък гледат с пренебрежение на младите. Младият казва за стария: „Този човек е остарял вече, той е изпял своята песен“. Старият казва за младия: „Този е младеж още, зелен, неузрял плод е той. Кой ще го чака да зрее?
“ Ако младият мисли за стария така, той е болен човек.
Ако старият мисли за младия така, той е на смъртно легло вече. Утре ще умре, ще го погребат и на гроба му ще пишат: „Тук почива еди-кой си философ, учен човек“. Ако стари и млади продължават да мислят така, ще излезе според тях, че Христос и досега още лежи в гроба. Всъщност Христос и три дни даже не прекара в гроба. На третия ден вече Той възкръсна.
към беседата >>
Следователно не е въпросът в съденето.
Друго положение: вие критикувате някой човек, че направил една грешка, но отивате у дома си и правите същата грешка. Какво ще кажете за това? Значи лесно е да видите грешката на другите хора, но мъчно е да видите своята.
Следователно не е въпросът в съденето.
Съденето не оправя хората. Отивате в дома на някой човек, искате да ви приеме. Той ви дава малко хляб и се извинява, че няма къде да ви приеме: няма легло, няма завивки, няма гориво. Вие не вярвате и сте готови вече да го съдите, че не е искрен, че не иска да ви приеме. Питам: какво да прави човекът?
към беседата >>
Защото Словото идва чрез храната.
Детето, изобщо, е нетърпеливо. Щом поиска от майка си хляб и чуе, че хлябът не е готов, то започва да плаче. Майката му говори, убеждава го, че след един или половин час хлябът ще се опече, но то не иска да слуша, продължава да плаче. Щом майката донесе хляба и го начупи, детето се усмихва, престава да плаче и започва да яде. И тъй, същественото за живота е храната. Защо?
Защото Словото идва чрез храната.
Щом дойде Словото, ние влизаме вече в света, който Бог е създал. Само по този начин ще разберем стиха, в който Христос е казал: „Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога“. Вие сте чели блаженствата и много пъти още ще ги четете, но те ще останат за вас изречения само дотогава, докато дойдете до едно вътрешно разбиране. Както и да обяснявате на човека нещо, той няма да го разбере, докато не го опита. Как ще обясните на човека какво е сладчината и какво горчивината, ако той не ги е опитал?
към беседата >>
Ако старият мисли за младия така, той е на смъртно легло вече.
Старите пък гледат с пренебрежение на младите. Младият казва за стария: „Този човек е остарял вече, той е изпял своята песен“. Старият казва за младия: „Този е младеж още, зелен, неузрял плод е той. Кой ще го чака да зрее? “ Ако младият мисли за стария така, той е болен човек.
Ако старият мисли за младия така, той е на смъртно легло вече.
Утре ще умре, ще го погребат и на гроба му ще пишат: „Тук почива еди-кой си философ, учен човек“. Ако стари и млади продължават да мислят така, ще излезе според тях, че Христос и досега още лежи в гроба. Всъщност Христос и три дни даже не прекара в гроба. На третия ден вече Той възкръсна. Съвременните хора още държат своя Христос в гроба.
към беседата >>
Съденето не оправя хората.
Друго положение: вие критикувате някой човек, че направил една грешка, но отивате у дома си и правите същата грешка. Какво ще кажете за това? Значи лесно е да видите грешката на другите хора, но мъчно е да видите своята. Следователно не е въпросът в съденето.
Съденето не оправя хората.
Отивате в дома на някой човек, искате да ви приеме. Той ви дава малко хляб и се извинява, че няма къде да ви приеме: няма легло, няма завивки, няма гориво. Вие не вярвате и сте готови вече да го съдите, че не е искрен, че не иска да ви приеме. Питам: какво да прави човекът? И той е беден, пет пари няма в джоба си.
към беседата >>
Щом дойде Словото, ние влизаме вече в света, който Бог е създал.
Щом поиска от майка си хляб и чуе, че хлябът не е готов, то започва да плаче. Майката му говори, убеждава го, че след един или половин час хлябът ще се опече, но то не иска да слуша, продължава да плаче. Щом майката донесе хляба и го начупи, детето се усмихва, престава да плаче и започва да яде. И тъй, същественото за живота е храната. Защо? Защото Словото идва чрез храната.
Щом дойде Словото, ние влизаме вече в света, който Бог е създал.
Само по този начин ще разберем стиха, в който Христос е казал: „Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога“. Вие сте чели блаженствата и много пъти още ще ги четете, но те ще останат за вас изречения само дотогава, докато дойдете до едно вътрешно разбиране. Както и да обяснявате на човека нещо, той няма да го разбере, докато не го опита. Как ще обясните на човека какво е сладчината и какво горчивината, ако той не ги е опитал? Как ще обясните на хората стиха „Чистите по сърце ще видят Бога“, ако те не са го опитали?
към беседата >>
Утре ще умре, ще го погребат и на гроба му ще пишат: „Тук почива еди-кой си философ, учен човек“.
Младият казва за стария: „Този човек е остарял вече, той е изпял своята песен“. Старият казва за младия: „Този е младеж още, зелен, неузрял плод е той. Кой ще го чака да зрее? “ Ако младият мисли за стария така, той е болен човек. Ако старият мисли за младия така, той е на смъртно легло вече.
Утре ще умре, ще го погребат и на гроба му ще пишат: „Тук почива еди-кой си философ, учен човек“.
Ако стари и млади продължават да мислят така, ще излезе според тях, че Христос и досега още лежи в гроба. Всъщност Христос и три дни даже не прекара в гроба. На третия ден вече Той възкръсна. Съвременните хора още държат своя Христос в гроба. Време е вече да махнат плочата от гроба на Христос и Той да възкръсне!
към беседата >>
Отивате в дома на някой човек, искате да ви приеме.
Друго положение: вие критикувате някой човек, че направил една грешка, но отивате у дома си и правите същата грешка. Какво ще кажете за това? Значи лесно е да видите грешката на другите хора, но мъчно е да видите своята. Следователно не е въпросът в съденето. Съденето не оправя хората.
Отивате в дома на някой човек, искате да ви приеме.
Той ви дава малко хляб и се извинява, че няма къде да ви приеме: няма легло, няма завивки, няма гориво. Вие не вярвате и сте готови вече да го съдите, че не е искрен, че не иска да ви приеме. Питам: какво да прави човекът? И той е беден, пет пари няма в джоба си. Това положение е подобно на положението, в което се намерил един беден, за когото се говори в приказката „Цар и просяк“.
към беседата >>
Само по този начин ще разберем стиха, в който Христос е казал: „Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога“.
Майката му говори, убеждава го, че след един или половин час хлябът ще се опече, но то не иска да слуша, продължава да плаче. Щом майката донесе хляба и го начупи, детето се усмихва, престава да плаче и започва да яде. И тъй, същественото за живота е храната. Защо? Защото Словото идва чрез храната. Щом дойде Словото, ние влизаме вече в света, който Бог е създал.
Само по този начин ще разберем стиха, в който Христос е казал: „Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога“.
Вие сте чели блаженствата и много пъти още ще ги четете, но те ще останат за вас изречения само дотогава, докато дойдете до едно вътрешно разбиране. Както и да обяснявате на човека нещо, той няма да го разбере, докато не го опита. Как ще обясните на човека какво е сладчината и какво горчивината, ако той не ги е опитал? Как ще обясните на хората стиха „Чистите по сърце ще видят Бога“, ако те не са го опитали? Както и да им обяснявате, те не могат да разберат този стих, ако сами не видят Бога.
към беседата >>
Ако стари и млади продължават да мислят така, ще излезе според тях, че Христос и досега още лежи в гроба.
Старият казва за младия: „Този е младеж още, зелен, неузрял плод е той. Кой ще го чака да зрее? “ Ако младият мисли за стария така, той е болен човек. Ако старият мисли за младия така, той е на смъртно легло вече. Утре ще умре, ще го погребат и на гроба му ще пишат: „Тук почива еди-кой си философ, учен човек“.
Ако стари и млади продължават да мислят така, ще излезе според тях, че Христос и досега още лежи в гроба.
Всъщност Христос и три дни даже не прекара в гроба. На третия ден вече Той възкръсна. Съвременните хора още държат своя Христос в гроба. Време е вече да махнат плочата от гроба на Христос и Той да възкръсне! И след всичко това хората очакват да дойде Христос на земята.
към беседата >>
Той ви дава малко хляб и се извинява, че няма къде да ви приеме: няма легло, няма завивки, няма гориво.
Какво ще кажете за това? Значи лесно е да видите грешката на другите хора, но мъчно е да видите своята. Следователно не е въпросът в съденето. Съденето не оправя хората. Отивате в дома на някой човек, искате да ви приеме.
Той ви дава малко хляб и се извинява, че няма къде да ви приеме: няма легло, няма завивки, няма гориво.
Вие не вярвате и сте готови вече да го съдите, че не е искрен, че не иска да ви приеме. Питам: какво да прави човекът? И той е беден, пет пари няма в джоба си. Това положение е подобно на положението, в което се намерил един беден, за когото се говори в приказката „Цар и просяк“. В някое царство на древността царят сериозно заболял и бил почти на смъртно легло.
към беседата >>
Вие сте чели блаженствата и много пъти още ще ги четете, но те ще останат за вас изречения само дотогава, докато дойдете до едно вътрешно разбиране.
Щом майката донесе хляба и го начупи, детето се усмихва, престава да плаче и започва да яде. И тъй, същественото за живота е храната. Защо? Защото Словото идва чрез храната. Щом дойде Словото, ние влизаме вече в света, който Бог е създал. Само по този начин ще разберем стиха, в който Христос е казал: „Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога“.
Вие сте чели блаженствата и много пъти още ще ги четете, но те ще останат за вас изречения само дотогава, докато дойдете до едно вътрешно разбиране.
Както и да обяснявате на човека нещо, той няма да го разбере, докато не го опита. Как ще обясните на човека какво е сладчината и какво горчивината, ако той не ги е опитал? Как ще обясните на хората стиха „Чистите по сърце ще видят Бога“, ако те не са го опитали? Както и да им обяснявате, те не могат да разберат този стих, ако сами не видят Бога. Само като Го видят, тогава ще разберат смисъла на този стих.
към беседата >>
Всъщност Христос и три дни даже не прекара в гроба.
Кой ще го чака да зрее? “ Ако младият мисли за стария така, той е болен човек. Ако старият мисли за младия така, той е на смъртно легло вече. Утре ще умре, ще го погребат и на гроба му ще пишат: „Тук почива еди-кой си философ, учен човек“. Ако стари и млади продължават да мислят така, ще излезе според тях, че Христос и досега още лежи в гроба.
Всъщност Христос и три дни даже не прекара в гроба.
На третия ден вече Той възкръсна. Съвременните хора още държат своя Христос в гроба. Време е вече да махнат плочата от гроба на Христос и Той да възкръсне! И след всичко това хората очакват да дойде Христос на земята. Докато Христос не възкръсне във вас, отвън Той по никой начин няма да дойде.
към беседата >>
Вие не вярвате и сте готови вече да го съдите, че не е искрен, че не иска да ви приеме.
Значи лесно е да видите грешката на другите хора, но мъчно е да видите своята. Следователно не е въпросът в съденето. Съденето не оправя хората. Отивате в дома на някой човек, искате да ви приеме. Той ви дава малко хляб и се извинява, че няма къде да ви приеме: няма легло, няма завивки, няма гориво.
Вие не вярвате и сте готови вече да го съдите, че не е искрен, че не иска да ви приеме.
Питам: какво да прави човекът? И той е беден, пет пари няма в джоба си. Това положение е подобно на положението, в което се намерил един беден, за когото се говори в приказката „Цар и просяк“. В някое царство на древността царят сериозно заболял и бил почти на смъртно легло. След като всички лекари се изредили и не могли да му помогнат, дошъл най-после в царския палат един прост човек и казал, че царят ще оздравее, ако облече ризата на някой щастлив човек.
към беседата >>
Както и да обяснявате на човека нещо, той няма да го разбере, докато не го опита.
И тъй, същественото за живота е храната. Защо? Защото Словото идва чрез храната. Щом дойде Словото, ние влизаме вече в света, който Бог е създал. Само по този начин ще разберем стиха, в който Христос е казал: „Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога“. Вие сте чели блаженствата и много пъти още ще ги четете, но те ще останат за вас изречения само дотогава, докато дойдете до едно вътрешно разбиране.
Както и да обяснявате на човека нещо, той няма да го разбере, докато не го опита.
Как ще обясните на човека какво е сладчината и какво горчивината, ако той не ги е опитал? Как ще обясните на хората стиха „Чистите по сърце ще видят Бога“, ако те не са го опитали? Както и да им обяснявате, те не могат да разберат този стих, ако сами не видят Бога. Само като Го видят, тогава ще разберат смисъла на този стих. И онзи, който говори върху този стих, трябва да има същата опитност.
към беседата >>
На третия ден вече Той възкръсна.
“ Ако младият мисли за стария така, той е болен човек. Ако старият мисли за младия така, той е на смъртно легло вече. Утре ще умре, ще го погребат и на гроба му ще пишат: „Тук почива еди-кой си философ, учен човек“. Ако стари и млади продължават да мислят така, ще излезе според тях, че Христос и досега още лежи в гроба. Всъщност Христос и три дни даже не прекара в гроба.
На третия ден вече Той възкръсна.
Съвременните хора още държат своя Христос в гроба. Време е вече да махнат плочата от гроба на Христос и Той да възкръсне! И след всичко това хората очакват да дойде Христос на земята. Докато Христос не възкръсне във вас, отвън Той по никой начин няма да дойде. Когато Мария отишла при гроба на Христос и видяла, че Го няма там, започнала да плаче.
към беседата >>
Питам: какво да прави човекът?
Следователно не е въпросът в съденето. Съденето не оправя хората. Отивате в дома на някой човек, искате да ви приеме. Той ви дава малко хляб и се извинява, че няма къде да ви приеме: няма легло, няма завивки, няма гориво. Вие не вярвате и сте готови вече да го съдите, че не е искрен, че не иска да ви приеме.
Питам: какво да прави човекът?
И той е беден, пет пари няма в джоба си. Това положение е подобно на положението, в което се намерил един беден, за когото се говори в приказката „Цар и просяк“. В някое царство на древността царят сериозно заболял и бил почти на смъртно легло. След като всички лекари се изредили и не могли да му помогнат, дошъл най-после в царския палат един прост човек и казал, че царят ще оздравее, ако облече ризата на някой щастлив човек. Пръснали хора по цялото царство да търсят щастлив човек.
към беседата >>
Как ще обясните на човека какво е сладчината и какво горчивината, ако той не ги е опитал?
Защото Словото идва чрез храната. Щом дойде Словото, ние влизаме вече в света, който Бог е създал. Само по този начин ще разберем стиха, в който Христос е казал: „Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога“. Вие сте чели блаженствата и много пъти още ще ги четете, но те ще останат за вас изречения само дотогава, докато дойдете до едно вътрешно разбиране. Както и да обяснявате на човека нещо, той няма да го разбере, докато не го опита.
Как ще обясните на човека какво е сладчината и какво горчивината, ако той не ги е опитал?
Как ще обясните на хората стиха „Чистите по сърце ще видят Бога“, ако те не са го опитали? Както и да им обяснявате, те не могат да разберат този стих, ако сами не видят Бога. Само като Го видят, тогава ще разберат смисъла на този стих. И онзи, който говори върху този стих, трябва да има същата опитност. Когато един художник живее сред природата и рисува нейните кътове, тези картини имат едно значение; когато един художник живее далеч от природата и я рисува по въображение, неговите картини имат съвсем друго значение.
към беседата >>
Съвременните хора още държат своя Христос в гроба.
Ако старият мисли за младия така, той е на смъртно легло вече. Утре ще умре, ще го погребат и на гроба му ще пишат: „Тук почива еди-кой си философ, учен човек“. Ако стари и млади продължават да мислят така, ще излезе според тях, че Христос и досега още лежи в гроба. Всъщност Христос и три дни даже не прекара в гроба. На третия ден вече Той възкръсна.
Съвременните хора още държат своя Христос в гроба.
Време е вече да махнат плочата от гроба на Христос и Той да възкръсне! И след всичко това хората очакват да дойде Христос на земята. Докато Христос не възкръсне във вас, отвън Той по никой начин няма да дойде. Когато Мария отишла при гроба на Христос и видяла, че Го няма там, започнала да плаче. Запитали я: „Жено, защо плачеш?
към беседата >>
И той е беден, пет пари няма в джоба си.
Съденето не оправя хората. Отивате в дома на някой човек, искате да ви приеме. Той ви дава малко хляб и се извинява, че няма къде да ви приеме: няма легло, няма завивки, няма гориво. Вие не вярвате и сте готови вече да го съдите, че не е искрен, че не иска да ви приеме. Питам: какво да прави човекът?
И той е беден, пет пари няма в джоба си.
Това положение е подобно на положението, в което се намерил един беден, за когото се говори в приказката „Цар и просяк“. В някое царство на древността царят сериозно заболял и бил почти на смъртно легло. След като всички лекари се изредили и не могли да му помогнат, дошъл най-после в царския палат един прост човек и казал, че царят ще оздравее, ако облече ризата на някой щастлив човек. Пръснали хора по цялото царство да търсят щастлив човек. Най-после намерили един съвършено беден човек, без подслон, гол и бос, почти всякога гладен, но весел и доволен от положението си.
към беседата >>
Как ще обясните на хората стиха „Чистите по сърце ще видят Бога“, ако те не са го опитали?
Щом дойде Словото, ние влизаме вече в света, който Бог е създал. Само по този начин ще разберем стиха, в който Христос е казал: „Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога“. Вие сте чели блаженствата и много пъти още ще ги четете, но те ще останат за вас изречения само дотогава, докато дойдете до едно вътрешно разбиране. Както и да обяснявате на човека нещо, той няма да го разбере, докато не го опита. Как ще обясните на човека какво е сладчината и какво горчивината, ако той не ги е опитал?
Как ще обясните на хората стиха „Чистите по сърце ще видят Бога“, ако те не са го опитали?
Както и да им обяснявате, те не могат да разберат този стих, ако сами не видят Бога. Само като Го видят, тогава ще разберат смисъла на този стих. И онзи, който говори върху този стих, трябва да има същата опитност. Когато един художник живее сред природата и рисува нейните кътове, тези картини имат едно значение; когато един художник живее далеч от природата и я рисува по въображение, неговите картини имат съвсем друго значение. Това са две различни неща.
към беседата >>
Време е вече да махнат плочата от гроба на Христос и Той да възкръсне!
Утре ще умре, ще го погребат и на гроба му ще пишат: „Тук почива еди-кой си философ, учен човек“. Ако стари и млади продължават да мислят така, ще излезе според тях, че Христос и досега още лежи в гроба. Всъщност Христос и три дни даже не прекара в гроба. На третия ден вече Той възкръсна. Съвременните хора още държат своя Христос в гроба.
Време е вече да махнат плочата от гроба на Христос и Той да възкръсне!
И след всичко това хората очакват да дойде Христос на земята. Докато Христос не възкръсне във вас, отвън Той по никой начин няма да дойде. Когато Мария отишла при гроба на Христос и видяла, че Го няма там, започнала да плаче. Запитали я: „Жено, защо плачеш? “ Казва им: „Защото взели Господа моего, и не зная, де са Го положили“.
към беседата >>
Това положение е подобно на положението, в което се намерил един беден, за когото се говори в приказката „Цар и просяк“.
Отивате в дома на някой човек, искате да ви приеме. Той ви дава малко хляб и се извинява, че няма къде да ви приеме: няма легло, няма завивки, няма гориво. Вие не вярвате и сте готови вече да го съдите, че не е искрен, че не иска да ви приеме. Питам: какво да прави човекът? И той е беден, пет пари няма в джоба си.
Това положение е подобно на положението, в което се намерил един беден, за когото се говори в приказката „Цар и просяк“.
В някое царство на древността царят сериозно заболял и бил почти на смъртно легло. След като всички лекари се изредили и не могли да му помогнат, дошъл най-после в царския палат един прост човек и казал, че царят ще оздравее, ако облече ризата на някой щастлив човек. Пръснали хора по цялото царство да търсят щастлив човек. Най-после намерили един съвършено беден човек, без подслон, гол и бос, почти всякога гладен, но весел и доволен от положението си. Той постоянно пеел и благодарил на Бога за живота, който му дал.
към беседата >>
Както и да им обяснявате, те не могат да разберат този стих, ако сами не видят Бога.
Само по този начин ще разберем стиха, в който Христос е казал: „Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога“. Вие сте чели блаженствата и много пъти още ще ги четете, но те ще останат за вас изречения само дотогава, докато дойдете до едно вътрешно разбиране. Както и да обяснявате на човека нещо, той няма да го разбере, докато не го опита. Как ще обясните на човека какво е сладчината и какво горчивината, ако той не ги е опитал? Как ще обясните на хората стиха „Чистите по сърце ще видят Бога“, ако те не са го опитали?
Както и да им обяснявате, те не могат да разберат този стих, ако сами не видят Бога.
Само като Го видят, тогава ще разберат смисъла на този стих. И онзи, който говори върху този стих, трябва да има същата опитност. Когато един художник живее сред природата и рисува нейните кътове, тези картини имат едно значение; когато един художник живее далеч от природата и я рисува по въображение, неговите картини имат съвсем друго значение. Това са две различни неща. Често хората искат да си представят какво нещо е добрият човек.
към беседата >>
И след всичко това хората очакват да дойде Христос на земята.
Ако стари и млади продължават да мислят така, ще излезе според тях, че Христос и досега още лежи в гроба. Всъщност Христос и три дни даже не прекара в гроба. На третия ден вече Той възкръсна. Съвременните хора още държат своя Христос в гроба. Време е вече да махнат плочата от гроба на Христос и Той да възкръсне!
И след всичко това хората очакват да дойде Христос на земята.
Докато Христос не възкръсне във вас, отвън Той по никой начин няма да дойде. Когато Мария отишла при гроба на Христос и видяла, че Го няма там, започнала да плаче. Запитали я: „Жено, защо плачеш? “ Казва им: „Защото взели Господа моего, и не зная, де са Го положили“. И това като рече, обърна се назад и вижда Исуса, че стои, и не знаеше, че е Исус.
към беседата >>
В някое царство на древността царят сериозно заболял и бил почти на смъртно легло.
Той ви дава малко хляб и се извинява, че няма къде да ви приеме: няма легло, няма завивки, няма гориво. Вие не вярвате и сте готови вече да го съдите, че не е искрен, че не иска да ви приеме. Питам: какво да прави човекът? И той е беден, пет пари няма в джоба си. Това положение е подобно на положението, в което се намерил един беден, за когото се говори в приказката „Цар и просяк“.
В някое царство на древността царят сериозно заболял и бил почти на смъртно легло.
След като всички лекари се изредили и не могли да му помогнат, дошъл най-после в царския палат един прост човек и казал, че царят ще оздравее, ако облече ризата на някой щастлив човек. Пръснали хора по цялото царство да търсят щастлив човек. Най-после намерили един съвършено беден човек, без подслон, гол и бос, почти всякога гладен, но весел и доволен от положението си. Той постоянно пеел и благодарил на Бога за живота, който му дал. Веднага дотърчали при него царски пратеници и му казали: „Скоро, дай ризата си!
към беседата >>
Само като Го видят, тогава ще разберат смисъла на този стих.
Вие сте чели блаженствата и много пъти още ще ги четете, но те ще останат за вас изречения само дотогава, докато дойдете до едно вътрешно разбиране. Както и да обяснявате на човека нещо, той няма да го разбере, докато не го опита. Как ще обясните на човека какво е сладчината и какво горчивината, ако той не ги е опитал? Как ще обясните на хората стиха „Чистите по сърце ще видят Бога“, ако те не са го опитали? Както и да им обяснявате, те не могат да разберат този стих, ако сами не видят Бога.
Само като Го видят, тогава ще разберат смисъла на този стих.
И онзи, който говори върху този стих, трябва да има същата опитност. Когато един художник живее сред природата и рисува нейните кътове, тези картини имат едно значение; когато един художник живее далеч от природата и я рисува по въображение, неговите картини имат съвсем друго значение. Това са две различни неща. Често хората искат да си представят какво нещо е добрият човек. Каква идея ще имат те за добрия човек?
към беседата >>
Докато Христос не възкръсне във вас, отвън Той по никой начин няма да дойде.
Всъщност Христос и три дни даже не прекара в гроба. На третия ден вече Той възкръсна. Съвременните хора още държат своя Христос в гроба. Време е вече да махнат плочата от гроба на Христос и Той да възкръсне! И след всичко това хората очакват да дойде Христос на земята.
Докато Христос не възкръсне във вас, отвън Той по никой начин няма да дойде.
Когато Мария отишла при гроба на Христос и видяла, че Го няма там, започнала да плаче. Запитали я: „Жено, защо плачеш? “ Казва им: „Защото взели Господа моего, и не зная, де са Го положили“. И това като рече, обърна се назад и вижда Исуса, че стои, и не знаеше, че е Исус. Казва ѝ Исус: „Марио!
към беседата >>
След като всички лекари се изредили и не могли да му помогнат, дошъл най-после в царския палат един прост човек и казал, че царят ще оздравее, ако облече ризата на някой щастлив човек.
Вие не вярвате и сте готови вече да го съдите, че не е искрен, че не иска да ви приеме. Питам: какво да прави човекът? И той е беден, пет пари няма в джоба си. Това положение е подобно на положението, в което се намерил един беден, за когото се говори в приказката „Цар и просяк“. В някое царство на древността царят сериозно заболял и бил почти на смъртно легло.
След като всички лекари се изредили и не могли да му помогнат, дошъл най-после в царския палат един прост човек и казал, че царят ще оздравее, ако облече ризата на някой щастлив човек.
Пръснали хора по цялото царство да търсят щастлив човек. Най-после намерили един съвършено беден човек, без подслон, гол и бос, почти всякога гладен, но весел и доволен от положението си. Той постоянно пеел и благодарил на Бога за живота, който му дал. Веднага дотърчали при него царски пратеници и му казали: „Скоро, дай ризата си! “ – „Нямам риза.“
към беседата >>
И онзи, който говори върху този стих, трябва да има същата опитност.
Както и да обяснявате на човека нещо, той няма да го разбере, докато не го опита. Как ще обясните на човека какво е сладчината и какво горчивината, ако той не ги е опитал? Как ще обясните на хората стиха „Чистите по сърце ще видят Бога“, ако те не са го опитали? Както и да им обяснявате, те не могат да разберат този стих, ако сами не видят Бога. Само като Го видят, тогава ще разберат смисъла на този стих.
И онзи, който говори върху този стих, трябва да има същата опитност.
Когато един художник живее сред природата и рисува нейните кътове, тези картини имат едно значение; когато един художник живее далеч от природата и я рисува по въображение, неговите картини имат съвсем друго значение. Това са две различни неща. Често хората искат да си представят какво нещо е добрият човек. Каква идея ще имат те за добрия човек? Според мене три неща отличават човека от другите живи същества: главата, ръцете и краката.
към беседата >>
Когато Мария отишла при гроба на Христос и видяла, че Го няма там, започнала да плаче.
На третия ден вече Той възкръсна. Съвременните хора още държат своя Христос в гроба. Време е вече да махнат плочата от гроба на Христос и Той да възкръсне! И след всичко това хората очакват да дойде Христос на земята. Докато Христос не възкръсне във вас, отвън Той по никой начин няма да дойде.
Когато Мария отишла при гроба на Христос и видяла, че Го няма там, започнала да плаче.
Запитали я: „Жено, защо плачеш? “ Казва им: „Защото взели Господа моего, и не зная, де са Го положили“. И това като рече, обърна се назад и вижда Исуса, че стои, и не знаеше, че е Исус. Казва ѝ Исус: „Марио! “ Тя се обърна и рече Му: „Учителю!
към беседата >>
Пръснали хора по цялото царство да търсят щастлив човек.
Питам: какво да прави човекът? И той е беден, пет пари няма в джоба си. Това положение е подобно на положението, в което се намерил един беден, за когото се говори в приказката „Цар и просяк“. В някое царство на древността царят сериозно заболял и бил почти на смъртно легло. След като всички лекари се изредили и не могли да му помогнат, дошъл най-после в царския палат един прост човек и казал, че царят ще оздравее, ако облече ризата на някой щастлив човек.
Пръснали хора по цялото царство да търсят щастлив човек.
Най-после намерили един съвършено беден човек, без подслон, гол и бос, почти всякога гладен, но весел и доволен от положението си. Той постоянно пеел и благодарил на Бога за живота, който му дал. Веднага дотърчали при него царски пратеници и му казали: „Скоро, дай ризата си! “ – „Нямам риза.“
към беседата >>
Когато един художник живее сред природата и рисува нейните кътове, тези картини имат едно значение; когато един художник живее далеч от природата и я рисува по въображение, неговите картини имат съвсем друго значение.
Как ще обясните на човека какво е сладчината и какво горчивината, ако той не ги е опитал? Как ще обясните на хората стиха „Чистите по сърце ще видят Бога“, ако те не са го опитали? Както и да им обяснявате, те не могат да разберат този стих, ако сами не видят Бога. Само като Го видят, тогава ще разберат смисъла на този стих. И онзи, който говори върху този стих, трябва да има същата опитност.
Когато един художник живее сред природата и рисува нейните кътове, тези картини имат едно значение; когато един художник живее далеч от природата и я рисува по въображение, неговите картини имат съвсем друго значение.
Това са две различни неща. Често хората искат да си представят какво нещо е добрият човек. Каква идея ще имат те за добрия човек? Според мене три неща отличават човека от другите живи същества: главата, ръцете и краката. Това са външните черти на видимия човек.
към беседата >>
Запитали я: „Жено, защо плачеш?
Съвременните хора още държат своя Христос в гроба. Време е вече да махнат плочата от гроба на Христос и Той да възкръсне! И след всичко това хората очакват да дойде Христос на земята. Докато Христос не възкръсне във вас, отвън Той по никой начин няма да дойде. Когато Мария отишла при гроба на Христос и видяла, че Го няма там, започнала да плаче.
Запитали я: „Жено, защо плачеш?
“ Казва им: „Защото взели Господа моего, и не зная, де са Го положили“. И това като рече, обърна се назад и вижда Исуса, че стои, и не знаеше, че е Исус. Казва ѝ Исус: „Марио! “ Тя се обърна и рече Му: „Учителю! “
към беседата >>
Най-после намерили един съвършено беден човек, без подслон, гол и бос, почти всякога гладен, но весел и доволен от положението си.
И той е беден, пет пари няма в джоба си. Това положение е подобно на положението, в което се намерил един беден, за когото се говори в приказката „Цар и просяк“. В някое царство на древността царят сериозно заболял и бил почти на смъртно легло. След като всички лекари се изредили и не могли да му помогнат, дошъл най-после в царския палат един прост човек и казал, че царят ще оздравее, ако облече ризата на някой щастлив човек. Пръснали хора по цялото царство да търсят щастлив човек.
Най-после намерили един съвършено беден човек, без подслон, гол и бос, почти всякога гладен, но весел и доволен от положението си.
Той постоянно пеел и благодарил на Бога за живота, който му дал. Веднага дотърчали при него царски пратеници и му казали: „Скоро, дай ризата си! “ – „Нямам риза.“
към беседата >>
Това са две различни неща.
Как ще обясните на хората стиха „Чистите по сърце ще видят Бога“, ако те не са го опитали? Както и да им обяснявате, те не могат да разберат този стих, ако сами не видят Бога. Само като Го видят, тогава ще разберат смисъла на този стих. И онзи, който говори върху този стих, трябва да има същата опитност. Когато един художник живее сред природата и рисува нейните кътове, тези картини имат едно значение; когато един художник живее далеч от природата и я рисува по въображение, неговите картини имат съвсем друго значение.
Това са две различни неща.
Често хората искат да си представят какво нещо е добрият човек. Каква идея ще имат те за добрия човек? Според мене три неща отличават човека от другите живи същества: главата, ръцете и краката. Това са външните черти на видимия човек. Що се отнася до останалите черти на човека, те са второстепенни.
към беседата >>
“ Казва им: „Защото взели Господа моего, и не зная, де са Го положили“.
Време е вече да махнат плочата от гроба на Христос и Той да възкръсне! И след всичко това хората очакват да дойде Христос на земята. Докато Христос не възкръсне във вас, отвън Той по никой начин няма да дойде. Когато Мария отишла при гроба на Христос и видяла, че Го няма там, започнала да плаче. Запитали я: „Жено, защо плачеш?
“ Казва им: „Защото взели Господа моего, и не зная, де са Го положили“.
И това като рече, обърна се назад и вижда Исуса, че стои, и не знаеше, че е Исус. Казва ѝ Исус: „Марио! “ Тя се обърна и рече Му: „Учителю! “
към беседата >>
Той постоянно пеел и благодарил на Бога за живота, който му дал.
Това положение е подобно на положението, в което се намерил един беден, за когото се говори в приказката „Цар и просяк“. В някое царство на древността царят сериозно заболял и бил почти на смъртно легло. След като всички лекари се изредили и не могли да му помогнат, дошъл най-после в царския палат един прост човек и казал, че царят ще оздравее, ако облече ризата на някой щастлив човек. Пръснали хора по цялото царство да търсят щастлив човек. Най-после намерили един съвършено беден човек, без подслон, гол и бос, почти всякога гладен, но весел и доволен от положението си.
Той постоянно пеел и благодарил на Бога за живота, който му дал.
Веднага дотърчали при него царски пратеници и му казали: „Скоро, дай ризата си! “ – „Нямам риза.“
към беседата >>
Често хората искат да си представят какво нещо е добрият човек.
Както и да им обяснявате, те не могат да разберат този стих, ако сами не видят Бога. Само като Го видят, тогава ще разберат смисъла на този стих. И онзи, който говори върху този стих, трябва да има същата опитност. Когато един художник живее сред природата и рисува нейните кътове, тези картини имат едно значение; когато един художник живее далеч от природата и я рисува по въображение, неговите картини имат съвсем друго значение. Това са две различни неща.
Често хората искат да си представят какво нещо е добрият човек.
Каква идея ще имат те за добрия човек? Според мене три неща отличават човека от другите живи същества: главата, ръцете и краката. Това са външните черти на видимия човек. Що се отнася до останалите черти на човека, те са второстепенни. Значи главата е същината на човека.
към беседата >>
И това като рече, обърна се назад и вижда Исуса, че стои, и не знаеше, че е Исус.
И след всичко това хората очакват да дойде Христос на земята. Докато Христос не възкръсне във вас, отвън Той по никой начин няма да дойде. Когато Мария отишла при гроба на Христос и видяла, че Го няма там, започнала да плаче. Запитали я: „Жено, защо плачеш? “ Казва им: „Защото взели Господа моего, и не зная, де са Го положили“.
И това като рече, обърна се назад и вижда Исуса, че стои, и не знаеше, че е Исус.
Казва ѝ Исус: „Марио! “ Тя се обърна и рече Му: „Учителю! “
към беседата >>
Веднага дотърчали при него царски пратеници и му казали: „Скоро, дай ризата си!
В някое царство на древността царят сериозно заболял и бил почти на смъртно легло. След като всички лекари се изредили и не могли да му помогнат, дошъл най-после в царския палат един прост човек и казал, че царят ще оздравее, ако облече ризата на някой щастлив човек. Пръснали хора по цялото царство да търсят щастлив човек. Най-после намерили един съвършено беден човек, без подслон, гол и бос, почти всякога гладен, но весел и доволен от положението си. Той постоянно пеел и благодарил на Бога за живота, който му дал.
Веднага дотърчали при него царски пратеници и му казали: „Скоро, дай ризата си!
“ – „Нямам риза.“
към беседата >>
Каква идея ще имат те за добрия човек?
Само като Го видят, тогава ще разберат смисъла на този стих. И онзи, който говори върху този стих, трябва да има същата опитност. Когато един художник живее сред природата и рисува нейните кътове, тези картини имат едно значение; когато един художник живее далеч от природата и я рисува по въображение, неговите картини имат съвсем друго значение. Това са две различни неща. Често хората искат да си представят какво нещо е добрият човек.
Каква идея ще имат те за добрия човек?
Според мене три неща отличават човека от другите живи същества: главата, ръцете и краката. Това са външните черти на видимия човек. Що се отнася до останалите черти на човека, те са второстепенни. Значи главата е същината на човека. Важна част от нея е лицето, със своите удове по него.
към беседата >>
Казва ѝ Исус: „Марио!
Докато Христос не възкръсне във вас, отвън Той по никой начин няма да дойде. Когато Мария отишла при гроба на Христос и видяла, че Го няма там, започнала да плаче. Запитали я: „Жено, защо плачеш? “ Казва им: „Защото взели Господа моего, и не зная, де са Го положили“. И това като рече, обърна се назад и вижда Исуса, че стои, и не знаеше, че е Исус.
Казва ѝ Исус: „Марио!
“ Тя се обърна и рече Му: „Учителю! “
към беседата >>
“ – „Нямам риза.“
След като всички лекари се изредили и не могли да му помогнат, дошъл най-после в царския палат един прост човек и казал, че царят ще оздравее, ако облече ризата на някой щастлив човек. Пръснали хора по цялото царство да търсят щастлив човек. Най-после намерили един съвършено беден човек, без подслон, гол и бос, почти всякога гладен, но весел и доволен от положението си. Той постоянно пеел и благодарил на Бога за живота, който му дал. Веднага дотърчали при него царски пратеници и му казали: „Скоро, дай ризата си!
“ – „Нямам риза.“
към беседата >>
Според мене три неща отличават човека от другите живи същества: главата, ръцете и краката.
И онзи, който говори върху този стих, трябва да има същата опитност. Когато един художник живее сред природата и рисува нейните кътове, тези картини имат едно значение; когато един художник живее далеч от природата и я рисува по въображение, неговите картини имат съвсем друго значение. Това са две различни неща. Често хората искат да си представят какво нещо е добрият човек. Каква идея ще имат те за добрия човек?
Според мене три неща отличават човека от другите живи същества: главата, ръцете и краката.
Това са външните черти на видимия човек. Що се отнася до останалите черти на човека, те са второстепенни. Значи главата е същината на човека. Важна част от нея е лицето, със своите удове по него. Лицето пък е свързано с мозъка.
към беседата >>
“ Тя се обърна и рече Му: „Учителю!
Когато Мария отишла при гроба на Христос и видяла, че Го няма там, започнала да плаче. Запитали я: „Жено, защо плачеш? “ Казва им: „Защото взели Господа моего, и не зная, де са Го положили“. И това като рече, обърна се назад и вижда Исуса, че стои, и не знаеше, че е Исус. Казва ѝ Исус: „Марио!
“ Тя се обърна и рече Му: „Учителю!
“
към беседата >>
Често се говори за Любовта.
Често се говори за Любовта.
И в Евангелието е писано за Любовта, но всеки трябва да я приложи в живота си, според своето дълбоко вътрешно разбиране. При това, човек не трябва да налага своето разбиране на другите хора. По отношение на Любовта аз съм дошъл до следното правило: приложи Любовта в живота си, според своето дълбоко вътрешно разбиране, без да взимаш в съображение какво хората мислят по този въпрос и без да налагаш своето разбиране на другите. Любовта е велик, свещен закон, чрез който Бог се проявява. Следователно приложи Любовта в живота си тъй, както Бог я проявява към тебе!
към беседата >>
Това са външните черти на видимия човек.
Когато един художник живее сред природата и рисува нейните кътове, тези картини имат едно значение; когато един художник живее далеч от природата и я рисува по въображение, неговите картини имат съвсем друго значение. Това са две различни неща. Често хората искат да си представят какво нещо е добрият човек. Каква идея ще имат те за добрия човек? Според мене три неща отличават човека от другите живи същества: главата, ръцете и краката.
Това са външните черти на видимия човек.
Що се отнася до останалите черти на човека, те са второстепенни. Значи главата е същината на човека. Важна част от нея е лицето, със своите удове по него. Лицето пък е свързано с мозъка. Колкото по-добре е разработен мозъкът, толкова и лицето на човека е по-красиво, по-изразително.
към беседата >>
“
Запитали я: „Жено, защо плачеш? “ Казва им: „Защото взели Господа моего, и не зная, де са Го положили“. И това като рече, обърна се назад и вижда Исуса, че стои, и не знаеше, че е Исус. Казва ѝ Исус: „Марио! “ Тя се обърна и рече Му: „Учителю!
“
към беседата >>
И в Евангелието е писано за Любовта, но всеки трябва да я приложи в живота си, според своето дълбоко вътрешно разбиране.
Често се говори за Любовта.
И в Евангелието е писано за Любовта, но всеки трябва да я приложи в живота си, според своето дълбоко вътрешно разбиране.
При това, човек не трябва да налага своето разбиране на другите хора. По отношение на Любовта аз съм дошъл до следното правило: приложи Любовта в живота си, според своето дълбоко вътрешно разбиране, без да взимаш в съображение какво хората мислят по този въпрос и без да налагаш своето разбиране на другите. Любовта е велик, свещен закон, чрез който Бог се проявява. Следователно приложи Любовта в живота си тъй, както Бог я проявява към тебе! Не се влияй от разбиранията на хората за Любовта, нито налагай своите разбирания на другите хора.
към беседата >>
Що се отнася до останалите черти на човека, те са второстепенни.
Това са две различни неща. Често хората искат да си представят какво нещо е добрият човек. Каква идея ще имат те за добрия човек? Според мене три неща отличават човека от другите живи същества: главата, ръцете и краката. Това са външните черти на видимия човек.
Що се отнася до останалите черти на човека, те са второстепенни.
Значи главата е същината на човека. Важна част от нея е лицето, със своите удове по него. Лицето пък е свързано с мозъка. Колкото по-добре е разработен мозъкът, толкова и лицето на човека е по-красиво, по-изразително. Краката на човека са израз на доброто.
към беседата >>
Казвам: колко пъти досега и вие сте срещали Христос!
Казвам: колко пъти досега и вие сте срещали Христос!
Но въпреки това още продължавате да питате: „Не видяхте ли, кой е взел тялото на Христос? “ Сега и аз ви говоря с цел да не се заблуждавате от външните неща, но да се държите за вътрешното прояснение, каквото им Мария. Когато дойде това прояснение в нея, тя позна Христос. Без това вътрешно прояснение, външните неща по никой начин не могат да бъдат разбрани. Такъв пример има в Евангелието.
към беседата >>
При това, човек не трябва да налага своето разбиране на другите хора.
Често се говори за Любовта. И в Евангелието е писано за Любовта, но всеки трябва да я приложи в живота си, според своето дълбоко вътрешно разбиране.
При това, човек не трябва да налага своето разбиране на другите хора.
По отношение на Любовта аз съм дошъл до следното правило: приложи Любовта в живота си, според своето дълбоко вътрешно разбиране, без да взимаш в съображение какво хората мислят по този въпрос и без да налагаш своето разбиране на другите. Любовта е велик, свещен закон, чрез който Бог се проявява. Следователно приложи Любовта в живота си тъй, както Бог я проявява към тебе! Не се влияй от разбиранията на хората за Любовта, нито налагай своите разбирания на другите хора. Обаче не пренебрегвай проявите на другите, но се учи от тях.
към беседата >>
Значи главата е същината на човека.
Често хората искат да си представят какво нещо е добрият човек. Каква идея ще имат те за добрия човек? Според мене три неща отличават човека от другите живи същества: главата, ръцете и краката. Това са външните черти на видимия човек. Що се отнася до останалите черти на човека, те са второстепенни.
Значи главата е същината на човека.
Важна част от нея е лицето, със своите удове по него. Лицето пък е свързано с мозъка. Колкото по-добре е разработен мозъкът, толкова и лицето на човека е по-красиво, по-изразително. Краката на човека са израз на доброто. Значи доброто, добродетелта в човека е създала краката.
към беседата >>
Но въпреки това още продължавате да питате: „Не видяхте ли, кой е взел тялото на Христос?
Казвам: колко пъти досега и вие сте срещали Христос!
Но въпреки това още продължавате да питате: „Не видяхте ли, кой е взел тялото на Христос?
“ Сега и аз ви говоря с цел да не се заблуждавате от външните неща, но да се държите за вътрешното прояснение, каквото им Мария. Когато дойде това прояснение в нея, тя позна Христос. Без това вътрешно прояснение, външните неща по никой начин не могат да бъдат разбрани. Такъв пример има в Евангелието. Когато Христос запита някои от учениците си, за кого мислят, че е, някои Му отговориха, че едни считат да е някой от старите пророци, други – за пророк Илия.
към беседата >>
По отношение на Любовта аз съм дошъл до следното правило: приложи Любовта в живота си, според своето дълбоко вътрешно разбиране, без да взимаш в съображение какво хората мислят по този въпрос и без да налагаш своето разбиране на другите.
Често се говори за Любовта. И в Евангелието е писано за Любовта, но всеки трябва да я приложи в живота си, според своето дълбоко вътрешно разбиране. При това, човек не трябва да налага своето разбиране на другите хора.
По отношение на Любовта аз съм дошъл до следното правило: приложи Любовта в живота си, според своето дълбоко вътрешно разбиране, без да взимаш в съображение какво хората мислят по този въпрос и без да налагаш своето разбиране на другите.
Любовта е велик, свещен закон, чрез който Бог се проявява. Следователно приложи Любовта в живота си тъй, както Бог я проявява към тебе! Не се влияй от разбиранията на хората за Любовта, нито налагай своите разбирания на другите хора. Обаче не пренебрегвай проявите на другите, но се учи от тях. В това отношение едни за други трябва да бъдете образци.
към беседата >>
Важна част от нея е лицето, със своите удове по него.
Каква идея ще имат те за добрия човек? Според мене три неща отличават човека от другите живи същества: главата, ръцете и краката. Това са външните черти на видимия човек. Що се отнася до останалите черти на човека, те са второстепенни. Значи главата е същината на човека.
Важна част от нея е лицето, със своите удове по него.
Лицето пък е свързано с мозъка. Колкото по-добре е разработен мозъкът, толкова и лицето на човека е по-красиво, по-изразително. Краката на човека са израз на доброто. Значи доброто, добродетелта в човека е създала краката. Когато змията за пръв път е излъгала, тя вече се е осакатила, изгубила е краката си.
към беседата >>
“ Сега и аз ви говоря с цел да не се заблуждавате от външните неща, но да се държите за вътрешното прояснение, каквото им Мария.
Казвам: колко пъти досега и вие сте срещали Христос! Но въпреки това още продължавате да питате: „Не видяхте ли, кой е взел тялото на Христос?
“ Сега и аз ви говоря с цел да не се заблуждавате от външните неща, но да се държите за вътрешното прояснение, каквото им Мария.
Когато дойде това прояснение в нея, тя позна Христос. Без това вътрешно прояснение, външните неща по никой начин не могат да бъдат разбрани. Такъв пример има в Евангелието. Когато Христос запита някои от учениците си, за кого мислят, че е, някои Му отговориха, че едни считат да е някой от старите пророци, други – за пророк Илия. Обаче, Петър отговори: „Ти си Христос, Син на Бога живаго“.
към беседата >>
Любовта е велик, свещен закон, чрез който Бог се проявява.
Често се говори за Любовта. И в Евангелието е писано за Любовта, но всеки трябва да я приложи в живота си, според своето дълбоко вътрешно разбиране. При това, човек не трябва да налага своето разбиране на другите хора. По отношение на Любовта аз съм дошъл до следното правило: приложи Любовта в живота си, според своето дълбоко вътрешно разбиране, без да взимаш в съображение какво хората мислят по този въпрос и без да налагаш своето разбиране на другите.
Любовта е велик, свещен закон, чрез който Бог се проявява.
Следователно приложи Любовта в живота си тъй, както Бог я проявява към тебе! Не се влияй от разбиранията на хората за Любовта, нито налагай своите разбирания на другите хора. Обаче не пренебрегвай проявите на другите, но се учи от тях. В това отношение едни за други трябва да бъдете образци. Щом сте образци един за друг, всеки ще бъде свободен в своите прояви.
към беседата >>
Лицето пък е свързано с мозъка.
Според мене три неща отличават човека от другите живи същества: главата, ръцете и краката. Това са външните черти на видимия човек. Що се отнася до останалите черти на човека, те са второстепенни. Значи главата е същината на човека. Важна част от нея е лицето, със своите удове по него.
Лицето пък е свързано с мозъка.
Колкото по-добре е разработен мозъкът, толкова и лицето на човека е по-красиво, по-изразително. Краката на човека са израз на доброто. Значи доброто, добродетелта в човека е създала краката. Когато змията за пръв път е излъгала, тя вече се е осакатила, изгубила е краката си. В това отношение краката са символ на доброто.
към беседата >>
Когато дойде това прояснение в нея, тя позна Христос.
Казвам: колко пъти досега и вие сте срещали Христос! Но въпреки това още продължавате да питате: „Не видяхте ли, кой е взел тялото на Христос? “ Сега и аз ви говоря с цел да не се заблуждавате от външните неща, но да се държите за вътрешното прояснение, каквото им Мария.
Когато дойде това прояснение в нея, тя позна Христос.
Без това вътрешно прояснение, външните неща по никой начин не могат да бъдат разбрани. Такъв пример има в Евангелието. Когато Христос запита някои от учениците си, за кого мислят, че е, някои Му отговориха, че едни считат да е някой от старите пророци, други – за пророк Илия. Обаче, Петър отговори: „Ти си Христос, Син на Бога живаго“. Христос му отговори: „Това плът и кръв не са ти открили, но Отец мой, Който живее на небеса“.
към беседата >>
Следователно приложи Любовта в живота си тъй, както Бог я проявява към тебе!
Често се говори за Любовта. И в Евангелието е писано за Любовта, но всеки трябва да я приложи в живота си, според своето дълбоко вътрешно разбиране. При това, човек не трябва да налага своето разбиране на другите хора. По отношение на Любовта аз съм дошъл до следното правило: приложи Любовта в живота си, според своето дълбоко вътрешно разбиране, без да взимаш в съображение какво хората мислят по този въпрос и без да налагаш своето разбиране на другите. Любовта е велик, свещен закон, чрез който Бог се проявява.
Следователно приложи Любовта в живота си тъй, както Бог я проявява към тебе!
Не се влияй от разбиранията на хората за Любовта, нито налагай своите разбирания на другите хора. Обаче не пренебрегвай проявите на другите, но се учи от тях. В това отношение едни за други трябва да бъдете образци. Щом сте образци един за друг, всеки ще бъде свободен в своите прояви. Така постъпват художниците, музикантите, поетите.
към беседата >>
Колкото по-добре е разработен мозъкът, толкова и лицето на човека е по-красиво, по-изразително.
Това са външните черти на видимия човек. Що се отнася до останалите черти на човека, те са второстепенни. Значи главата е същината на човека. Важна част от нея е лицето, със своите удове по него. Лицето пък е свързано с мозъка.
Колкото по-добре е разработен мозъкът, толкова и лицето на човека е по-красиво, по-изразително.
Краката на човека са израз на доброто. Значи доброто, добродетелта в човека е създала краката. Когато змията за пръв път е излъгала, тя вече се е осакатила, изгубила е краката си. В това отношение краката са символ на доброто. Ако хората изгубят добротата си, те ще се осакатят, ще станат инвалиди.
към беседата >>
Без това вътрешно прояснение, външните неща по никой начин не могат да бъдат разбрани.
Казвам: колко пъти досега и вие сте срещали Христос! Но въпреки това още продължавате да питате: „Не видяхте ли, кой е взел тялото на Христос? “ Сега и аз ви говоря с цел да не се заблуждавате от външните неща, но да се държите за вътрешното прояснение, каквото им Мария. Когато дойде това прояснение в нея, тя позна Христос.
Без това вътрешно прояснение, външните неща по никой начин не могат да бъдат разбрани.
Такъв пример има в Евангелието. Когато Христос запита някои от учениците си, за кого мислят, че е, някои Му отговориха, че едни считат да е някой от старите пророци, други – за пророк Илия. Обаче, Петър отговори: „Ти си Христос, Син на Бога живаго“. Христос му отговори: „Това плът и кръв не са ти открили, но Отец мой, Който живее на небеса“. Ето защо, човек трябва да изучава онази истина, която Бог му открива.
към беседата >>
Не се влияй от разбиранията на хората за Любовта, нито налагай своите разбирания на другите хора.
И в Евангелието е писано за Любовта, но всеки трябва да я приложи в живота си, според своето дълбоко вътрешно разбиране. При това, човек не трябва да налага своето разбиране на другите хора. По отношение на Любовта аз съм дошъл до следното правило: приложи Любовта в живота си, според своето дълбоко вътрешно разбиране, без да взимаш в съображение какво хората мислят по този въпрос и без да налагаш своето разбиране на другите. Любовта е велик, свещен закон, чрез който Бог се проявява. Следователно приложи Любовта в живота си тъй, както Бог я проявява към тебе!
Не се влияй от разбиранията на хората за Любовта, нито налагай своите разбирания на другите хора.
Обаче не пренебрегвай проявите на другите, но се учи от тях. В това отношение едни за други трябва да бъдете образци. Щом сте образци един за друг, всеки ще бъде свободен в своите прояви. Така постъпват художниците, музикантите, поетите. Когато един музикант слуша друг някой да свири, той следи внимателно как движи лъка си, как изпълнява, и от всичко хубаво в него той учи, възприема.
към беседата >>
Краката на човека са израз на доброто.
Що се отнася до останалите черти на човека, те са второстепенни. Значи главата е същината на човека. Важна част от нея е лицето, със своите удове по него. Лицето пък е свързано с мозъка. Колкото по-добре е разработен мозъкът, толкова и лицето на човека е по-красиво, по-изразително.
Краката на човека са израз на доброто.
Значи доброто, добродетелта в човека е създала краката. Когато змията за пръв път е излъгала, тя вече се е осакатила, изгубила е краката си. В това отношение краката са символ на доброто. Ако хората изгубят добротата си, те ще се осакатят, ще станат инвалиди. Такъв е великият закон на живота.
към беседата >>
Такъв пример има в Евангелието.
Казвам: колко пъти досега и вие сте срещали Христос! Но въпреки това още продължавате да питате: „Не видяхте ли, кой е взел тялото на Христос? “ Сега и аз ви говоря с цел да не се заблуждавате от външните неща, но да се държите за вътрешното прояснение, каквото им Мария. Когато дойде това прояснение в нея, тя позна Христос. Без това вътрешно прояснение, външните неща по никой начин не могат да бъдат разбрани.
Такъв пример има в Евангелието.
Когато Христос запита някои от учениците си, за кого мислят, че е, някои Му отговориха, че едни считат да е някой от старите пророци, други – за пророк Илия. Обаче, Петър отговори: „Ти си Христос, Син на Бога живаго“. Христос му отговори: „Това плът и кръв не са ти открили, но Отец мой, Който живее на небеса“. Ето защо, човек трябва да изучава онази истина, която Бог му открива. Ако дойде някой самозванец и се нарече Христос, трябва ли веднага да му се повярва?
към беседата >>
Обаче не пренебрегвай проявите на другите, но се учи от тях.
При това, човек не трябва да налага своето разбиране на другите хора. По отношение на Любовта аз съм дошъл до следното правило: приложи Любовта в живота си, според своето дълбоко вътрешно разбиране, без да взимаш в съображение какво хората мислят по този въпрос и без да налагаш своето разбиране на другите. Любовта е велик, свещен закон, чрез който Бог се проявява. Следователно приложи Любовта в живота си тъй, както Бог я проявява към тебе! Не се влияй от разбиранията на хората за Любовта, нито налагай своите разбирания на другите хора.
Обаче не пренебрегвай проявите на другите, но се учи от тях.
В това отношение едни за други трябва да бъдете образци. Щом сте образци един за друг, всеки ще бъде свободен в своите прояви. Така постъпват художниците, музикантите, поетите. Когато един музикант слуша друг някой да свири, той следи внимателно как движи лъка си, как изпълнява, и от всичко хубаво в него той учи, възприема. Когато някой художник гледа друг, по-велик художник, как рисува, той наблюдава внимателно как движи четката си, как слага боите и възприема хубавото.
към беседата >>
Значи доброто, добродетелта в човека е създала краката.
Значи главата е същината на човека. Важна част от нея е лицето, със своите удове по него. Лицето пък е свързано с мозъка. Колкото по-добре е разработен мозъкът, толкова и лицето на човека е по-красиво, по-изразително. Краката на човека са израз на доброто.
Значи доброто, добродетелта в човека е създала краката.
Когато змията за пръв път е излъгала, тя вече се е осакатила, изгубила е краката си. В това отношение краката са символ на доброто. Ако хората изгубят добротата си, те ще се осакатят, ще станат инвалиди. Такъв е великият закон на живота. Следователно, когато човек изгуби или занемари една своя добродетел, едновременно с нея той изгубва или занемарява онзи уд, който е в услуга на тази добродетел.
към беседата >>
Когато Христос запита някои от учениците си, за кого мислят, че е, някои Му отговориха, че едни считат да е някой от старите пророци, други – за пророк Илия.
Но въпреки това още продължавате да питате: „Не видяхте ли, кой е взел тялото на Христос? “ Сега и аз ви говоря с цел да не се заблуждавате от външните неща, но да се държите за вътрешното прояснение, каквото им Мария. Когато дойде това прояснение в нея, тя позна Христос. Без това вътрешно прояснение, външните неща по никой начин не могат да бъдат разбрани. Такъв пример има в Евангелието.
Когато Христос запита някои от учениците си, за кого мислят, че е, някои Му отговориха, че едни считат да е някой от старите пророци, други – за пророк Илия.
Обаче, Петър отговори: „Ти си Христос, Син на Бога живаго“. Христос му отговори: „Това плът и кръв не са ти открили, но Отец мой, Който живее на небеса“. Ето защо, човек трябва да изучава онази истина, която Бог му открива. Ако дойде някой самозванец и се нарече Христос, трябва ли веднага да му се повярва? За да проверите, дали наистина е Христос, заведете го при някой болен и го накарайте да сложи ръката си върху главата на болния.
към беседата >>
В това отношение едни за други трябва да бъдете образци.
По отношение на Любовта аз съм дошъл до следното правило: приложи Любовта в живота си, според своето дълбоко вътрешно разбиране, без да взимаш в съображение какво хората мислят по този въпрос и без да налагаш своето разбиране на другите. Любовта е велик, свещен закон, чрез който Бог се проявява. Следователно приложи Любовта в живота си тъй, както Бог я проявява към тебе! Не се влияй от разбиранията на хората за Любовта, нито налагай своите разбирания на другите хора. Обаче не пренебрегвай проявите на другите, но се учи от тях.
В това отношение едни за други трябва да бъдете образци.
Щом сте образци един за друг, всеки ще бъде свободен в своите прояви. Така постъпват художниците, музикантите, поетите. Когато един музикант слуша друг някой да свири, той следи внимателно как движи лъка си, как изпълнява, и от всичко хубаво в него той учи, възприема. Когато някой художник гледа друг, по-велик художник, как рисува, той наблюдава внимателно как движи четката си, как слага боите и възприема хубавото. Хубавото от всички трябва да се възприема.
към беседата >>
Когато змията за пръв път е излъгала, тя вече се е осакатила, изгубила е краката си.
Важна част от нея е лицето, със своите удове по него. Лицето пък е свързано с мозъка. Колкото по-добре е разработен мозъкът, толкова и лицето на човека е по-красиво, по-изразително. Краката на човека са израз на доброто. Значи доброто, добродетелта в човека е създала краката.
Когато змията за пръв път е излъгала, тя вече се е осакатила, изгубила е краката си.
В това отношение краката са символ на доброто. Ако хората изгубят добротата си, те ще се осакатят, ще станат инвалиди. Такъв е великият закон на живота. Следователно, когато човек изгуби или занемари една своя добродетел, едновременно с нея той изгубва или занемарява онзи уд, който е в услуга на тази добродетел. И когато изпадне в областта на греха, човек постепенно започва да се атрофира: краката, ръцете му се атрофират, докато съвършено изчезнат.
към беседата >>
Обаче, Петър отговори: „Ти си Христос, Син на Бога живаго“.
“ Сега и аз ви говоря с цел да не се заблуждавате от външните неща, но да се държите за вътрешното прояснение, каквото им Мария. Когато дойде това прояснение в нея, тя позна Христос. Без това вътрешно прояснение, външните неща по никой начин не могат да бъдат разбрани. Такъв пример има в Евангелието. Когато Христос запита някои от учениците си, за кого мислят, че е, някои Му отговориха, че едни считат да е някой от старите пророци, други – за пророк Илия.
Обаче, Петър отговори: „Ти си Христос, Син на Бога живаго“.
Христос му отговори: „Това плът и кръв не са ти открили, но Отец мой, Който живее на небеса“. Ето защо, човек трябва да изучава онази истина, която Бог му открива. Ако дойде някой самозванец и се нарече Христос, трябва ли веднага да му се повярва? За да проверите, дали наистина е Христос, заведете го при някой болен и го накарайте да сложи ръката си върху главата на болния. Ако при поставяне ръцете на този човек върху главата на болния, последният не оздравее, какъв Христос е той?
към беседата >>
Щом сте образци един за друг, всеки ще бъде свободен в своите прояви.
Любовта е велик, свещен закон, чрез който Бог се проявява. Следователно приложи Любовта в живота си тъй, както Бог я проявява към тебе! Не се влияй от разбиранията на хората за Любовта, нито налагай своите разбирания на другите хора. Обаче не пренебрегвай проявите на другите, но се учи от тях. В това отношение едни за други трябва да бъдете образци.
Щом сте образци един за друг, всеки ще бъде свободен в своите прояви.
Така постъпват художниците, музикантите, поетите. Когато един музикант слуша друг някой да свири, той следи внимателно как движи лъка си, как изпълнява, и от всичко хубаво в него той учи, възприема. Когато някой художник гледа друг, по-велик художник, как рисува, той наблюдава внимателно как движи четката си, как слага боите и възприема хубавото. Хубавото от всички трябва да се възприема. Ако не си велик художник, или музикант, никой нищо няма да възприеме от тебе.
към беседата >>
В това отношение краката са символ на доброто.
Лицето пък е свързано с мозъка. Колкото по-добре е разработен мозъкът, толкова и лицето на човека е по-красиво, по-изразително. Краката на човека са израз на доброто. Значи доброто, добродетелта в човека е създала краката. Когато змията за пръв път е излъгала, тя вече се е осакатила, изгубила е краката си.
В това отношение краката са символ на доброто.
Ако хората изгубят добротата си, те ще се осакатят, ще станат инвалиди. Такъв е великият закон на живота. Следователно, когато човек изгуби или занемари една своя добродетел, едновременно с нея той изгубва или занемарява онзи уд, който е в услуга на тази добродетел. И когато изпадне в областта на греха, човек постепенно започва да се атрофира: краката, ръцете му се атрофират, докато съвършено изчезнат. Ако хвърлите дърво в огъня, то първо се запалва, после започва да гори, докато съвършено изчезне, превърне се в дим и пепел.
към беседата >>
Христос му отговори: „Това плът и кръв не са ти открили, но Отец мой, Който живее на небеса“.
Когато дойде това прояснение в нея, тя позна Христос. Без това вътрешно прояснение, външните неща по никой начин не могат да бъдат разбрани. Такъв пример има в Евангелието. Когато Христос запита някои от учениците си, за кого мислят, че е, някои Му отговориха, че едни считат да е някой от старите пророци, други – за пророк Илия. Обаче, Петър отговори: „Ти си Христос, Син на Бога живаго“.
Христос му отговори: „Това плът и кръв не са ти открили, но Отец мой, Който живее на небеса“.
Ето защо, човек трябва да изучава онази истина, която Бог му открива. Ако дойде някой самозванец и се нарече Христос, трябва ли веднага да му се повярва? За да проверите, дали наистина е Христос, заведете го при някой болен и го накарайте да сложи ръката си върху главата на болния. Ако при поставяне ръцете на този човек върху главата на болния, последният не оздравее, какъв Христос е той? Трябва ли да се вярва на такъв самозванец, който не дава никакво знание и не хвърля никаква светлина в умовете на хората?
към беседата >>
Така постъпват художниците, музикантите, поетите.
Следователно приложи Любовта в живота си тъй, както Бог я проявява към тебе! Не се влияй от разбиранията на хората за Любовта, нито налагай своите разбирания на другите хора. Обаче не пренебрегвай проявите на другите, но се учи от тях. В това отношение едни за други трябва да бъдете образци. Щом сте образци един за друг, всеки ще бъде свободен в своите прояви.
Така постъпват художниците, музикантите, поетите.
Когато един музикант слуша друг някой да свири, той следи внимателно как движи лъка си, как изпълнява, и от всичко хубаво в него той учи, възприема. Когато някой художник гледа друг, по-велик художник, как рисува, той наблюдава внимателно как движи четката си, как слага боите и възприема хубавото. Хубавото от всички трябва да се възприема. Ако не си велик художник, или музикант, никой нищо няма да възприеме от тебе. Ето защо, аз не съм за подражаването, но за възприемането.
към беседата >>
Ако хората изгубят добротата си, те ще се осакатят, ще станат инвалиди.
Колкото по-добре е разработен мозъкът, толкова и лицето на човека е по-красиво, по-изразително. Краката на човека са израз на доброто. Значи доброто, добродетелта в човека е създала краката. Когато змията за пръв път е излъгала, тя вече се е осакатила, изгубила е краката си. В това отношение краката са символ на доброто.
Ако хората изгубят добротата си, те ще се осакатят, ще станат инвалиди.
Такъв е великият закон на живота. Следователно, когато човек изгуби или занемари една своя добродетел, едновременно с нея той изгубва или занемарява онзи уд, който е в услуга на тази добродетел. И когато изпадне в областта на греха, човек постепенно започва да се атрофира: краката, ръцете му се атрофират, докато съвършено изчезнат. Ако хвърлите дърво в огъня, то първо се запалва, после започва да гори, докато съвършено изчезне, превърне се в дим и пепел. Такова нещо е грехът.
към беседата >>
Ето защо, човек трябва да изучава онази истина, която Бог му открива.
Без това вътрешно прояснение, външните неща по никой начин не могат да бъдат разбрани. Такъв пример има в Евангелието. Когато Христос запита някои от учениците си, за кого мислят, че е, някои Му отговориха, че едни считат да е някой от старите пророци, други – за пророк Илия. Обаче, Петър отговори: „Ти си Христос, Син на Бога живаго“. Христос му отговори: „Това плът и кръв не са ти открили, но Отец мой, Който живее на небеса“.
Ето защо, човек трябва да изучава онази истина, която Бог му открива.
Ако дойде някой самозванец и се нарече Христос, трябва ли веднага да му се повярва? За да проверите, дали наистина е Христос, заведете го при някой болен и го накарайте да сложи ръката си върху главата на болния. Ако при поставяне ръцете на този човек върху главата на болния, последният не оздравее, какъв Христос е той? Трябва ли да се вярва на такъв самозванец, който не дава никакво знание и не хвърля никаква светлина в умовете на хората? Казано е в Евангелието: „И като излязоха на земята, гледат жарава, разположена, и риба сложена на нея, и хляб“.
към беседата >>
Когато един музикант слуша друг някой да свири, той следи внимателно как движи лъка си, как изпълнява, и от всичко хубаво в него той учи, възприема.
Не се влияй от разбиранията на хората за Любовта, нито налагай своите разбирания на другите хора. Обаче не пренебрегвай проявите на другите, но се учи от тях. В това отношение едни за други трябва да бъдете образци. Щом сте образци един за друг, всеки ще бъде свободен в своите прояви. Така постъпват художниците, музикантите, поетите.
Когато един музикант слуша друг някой да свири, той следи внимателно как движи лъка си, как изпълнява, и от всичко хубаво в него той учи, възприема.
Когато някой художник гледа друг, по-велик художник, как рисува, той наблюдава внимателно как движи четката си, как слага боите и възприема хубавото. Хубавото от всички трябва да се възприема. Ако не си велик художник, или музикант, никой нищо няма да възприеме от тебе. Ето защо, аз не съм за подражаването, но за възприемането. Онова, което е хубаво в тебе, нека и другите възприемат; онова, което е хубаво в другите, и ти трябва да го възприемеш.
към беседата >>
Такъв е великият закон на живота.
Краката на човека са израз на доброто. Значи доброто, добродетелта в човека е създала краката. Когато змията за пръв път е излъгала, тя вече се е осакатила, изгубила е краката си. В това отношение краката са символ на доброто. Ако хората изгубят добротата си, те ще се осакатят, ще станат инвалиди.
Такъв е великият закон на живота.
Следователно, когато човек изгуби или занемари една своя добродетел, едновременно с нея той изгубва или занемарява онзи уд, който е в услуга на тази добродетел. И когато изпадне в областта на греха, човек постепенно започва да се атрофира: краката, ръцете му се атрофират, докато съвършено изчезнат. Ако хвърлите дърво в огъня, то първо се запалва, после започва да гори, докато съвършено изчезне, превърне се в дим и пепел. Такова нещо е грехът. Огън е грехът, но огън, който изгаря, а не огън, който пречиства.
към беседата >>
Ако дойде някой самозванец и се нарече Христос, трябва ли веднага да му се повярва?
Такъв пример има в Евангелието. Когато Христос запита някои от учениците си, за кого мислят, че е, някои Му отговориха, че едни считат да е някой от старите пророци, други – за пророк Илия. Обаче, Петър отговори: „Ти си Христос, Син на Бога живаго“. Христос му отговори: „Това плът и кръв не са ти открили, но Отец мой, Който живее на небеса“. Ето защо, човек трябва да изучава онази истина, която Бог му открива.
Ако дойде някой самозванец и се нарече Христос, трябва ли веднага да му се повярва?
За да проверите, дали наистина е Христос, заведете го при някой болен и го накарайте да сложи ръката си върху главата на болния. Ако при поставяне ръцете на този човек върху главата на болния, последният не оздравее, какъв Христос е той? Трябва ли да се вярва на такъв самозванец, който не дава никакво знание и не хвърля никаква светлина в умовете на хората? Казано е в Евангелието: „И като излязоха на земята, гледат жарава, разположена, и риба сложена на нея, и хляб“. Казва им Исус: „Донесете от рибите, които уловихте сега!
към беседата >>
Когато някой художник гледа друг, по-велик художник, как рисува, той наблюдава внимателно как движи четката си, как слага боите и възприема хубавото.
Обаче не пренебрегвай проявите на другите, но се учи от тях. В това отношение едни за други трябва да бъдете образци. Щом сте образци един за друг, всеки ще бъде свободен в своите прояви. Така постъпват художниците, музикантите, поетите. Когато един музикант слуша друг някой да свири, той следи внимателно как движи лъка си, как изпълнява, и от всичко хубаво в него той учи, възприема.
Когато някой художник гледа друг, по-велик художник, как рисува, той наблюдава внимателно как движи четката си, как слага боите и възприема хубавото.
Хубавото от всички трябва да се възприема. Ако не си велик художник, или музикант, никой нищо няма да възприеме от тебе. Ето защо, аз не съм за подражаването, но за възприемането. Онова, което е хубаво в тебе, нека и другите възприемат; онова, което е хубаво в другите, и ти трябва да го възприемеш. Аз се радвам на хубавото, на красивото.
към беседата >>
Следователно, когато човек изгуби или занемари една своя добродетел, едновременно с нея той изгубва или занемарява онзи уд, който е в услуга на тази добродетел.
Значи доброто, добродетелта в човека е създала краката. Когато змията за пръв път е излъгала, тя вече се е осакатила, изгубила е краката си. В това отношение краката са символ на доброто. Ако хората изгубят добротата си, те ще се осакатят, ще станат инвалиди. Такъв е великият закон на живота.
Следователно, когато човек изгуби или занемари една своя добродетел, едновременно с нея той изгубва или занемарява онзи уд, който е в услуга на тази добродетел.
И когато изпадне в областта на греха, човек постепенно започва да се атрофира: краката, ръцете му се атрофират, докато съвършено изчезнат. Ако хвърлите дърво в огъня, то първо се запалва, после започва да гори, докато съвършено изчезне, превърне се в дим и пепел. Такова нещо е грехът. Огън е грехът, но огън, който изгаря, а не огън, който пречиства. Грехът, злото в света разрушава, а доброто – твори, създава.
към беседата >>
За да проверите, дали наистина е Христос, заведете го при някой болен и го накарайте да сложи ръката си върху главата на болния.
Когато Христос запита някои от учениците си, за кого мислят, че е, някои Му отговориха, че едни считат да е някой от старите пророци, други – за пророк Илия. Обаче, Петър отговори: „Ти си Христос, Син на Бога живаго“. Христос му отговори: „Това плът и кръв не са ти открили, но Отец мой, Който живее на небеса“. Ето защо, човек трябва да изучава онази истина, която Бог му открива. Ако дойде някой самозванец и се нарече Христос, трябва ли веднага да му се повярва?
За да проверите, дали наистина е Христос, заведете го при някой болен и го накарайте да сложи ръката си върху главата на болния.
Ако при поставяне ръцете на този човек върху главата на болния, последният не оздравее, какъв Христос е той? Трябва ли да се вярва на такъв самозванец, който не дава никакво знание и не хвърля никаква светлина в умовете на хората? Казано е в Евангелието: „И като излязоха на земята, гледат жарава, разположена, и риба сложена на нея, и хляб“. Казва им Исус: „Донесете от рибите, които уловихте сега! “ Това значи да бъдете при Христос, или да дойде Христос във вашия дом.
към беседата >>
Хубавото от всички трябва да се възприема.
В това отношение едни за други трябва да бъдете образци. Щом сте образци един за друг, всеки ще бъде свободен в своите прояви. Така постъпват художниците, музикантите, поетите. Когато един музикант слуша друг някой да свири, той следи внимателно как движи лъка си, как изпълнява, и от всичко хубаво в него той учи, възприема. Когато някой художник гледа друг, по-велик художник, как рисува, той наблюдава внимателно как движи четката си, как слага боите и възприема хубавото.
Хубавото от всички трябва да се възприема.
Ако не си велик художник, или музикант, никой нищо няма да възприеме от тебе. Ето защо, аз не съм за подражаването, но за възприемането. Онова, което е хубаво в тебе, нека и другите възприемат; онова, което е хубаво в другите, и ти трябва да го възприемеш. Аз се радвам на хубавото, на красивото. Радвам се на всеки красив лист, на всяко хубаво цвете, на всяко живо същество, на всяко дете, на всеки човек.
към беседата >>
И когато изпадне в областта на греха, човек постепенно започва да се атрофира: краката, ръцете му се атрофират, докато съвършено изчезнат.
Когато змията за пръв път е излъгала, тя вече се е осакатила, изгубила е краката си. В това отношение краката са символ на доброто. Ако хората изгубят добротата си, те ще се осакатят, ще станат инвалиди. Такъв е великият закон на живота. Следователно, когато човек изгуби или занемари една своя добродетел, едновременно с нея той изгубва или занемарява онзи уд, който е в услуга на тази добродетел.
И когато изпадне в областта на греха, човек постепенно започва да се атрофира: краката, ръцете му се атрофират, докато съвършено изчезнат.
Ако хвърлите дърво в огъня, то първо се запалва, после започва да гори, докато съвършено изчезне, превърне се в дим и пепел. Такова нещо е грехът. Огън е грехът, но огън, който изгаря, а не огън, който пречиства. Грехът, злото в света разрушава, а доброто – твори, създава. Доброто е първият плод в живота.
към беседата >>
Ако при поставяне ръцете на този човек върху главата на болния, последният не оздравее, какъв Христос е той?
Обаче, Петър отговори: „Ти си Христос, Син на Бога живаго“. Христос му отговори: „Това плът и кръв не са ти открили, но Отец мой, Който живее на небеса“. Ето защо, човек трябва да изучава онази истина, която Бог му открива. Ако дойде някой самозванец и се нарече Христос, трябва ли веднага да му се повярва? За да проверите, дали наистина е Христос, заведете го при някой болен и го накарайте да сложи ръката си върху главата на болния.
Ако при поставяне ръцете на този човек върху главата на болния, последният не оздравее, какъв Христос е той?
Трябва ли да се вярва на такъв самозванец, който не дава никакво знание и не хвърля никаква светлина в умовете на хората? Казано е в Евангелието: „И като излязоха на земята, гледат жарава, разположена, и риба сложена на нея, и хляб“. Казва им Исус: „Донесете от рибите, които уловихте сега! “ Това значи да бъдете при Христос, или да дойде Христос във вашия дом. Когато Христос дойде в дома ви, вие ще имате всичко в изобилие.
към беседата >>
Ако не си велик художник, или музикант, никой нищо няма да възприеме от тебе.
Щом сте образци един за друг, всеки ще бъде свободен в своите прояви. Така постъпват художниците, музикантите, поетите. Когато един музикант слуша друг някой да свири, той следи внимателно как движи лъка си, как изпълнява, и от всичко хубаво в него той учи, възприема. Когато някой художник гледа друг, по-велик художник, как рисува, той наблюдава внимателно как движи четката си, как слага боите и възприема хубавото. Хубавото от всички трябва да се възприема.
Ако не си велик художник, или музикант, никой нищо няма да възприеме от тебе.
Ето защо, аз не съм за подражаването, но за възприемането. Онова, което е хубаво в тебе, нека и другите възприемат; онова, което е хубаво в другите, и ти трябва да го възприемеш. Аз се радвам на хубавото, на красивото. Радвам се на всеки красив лист, на всяко хубаво цвете, на всяко живо същество, на всяко дете, на всеки човек. Във всичко виждам проява на разумността и от всичко се уча.
към беседата >>
Ако хвърлите дърво в огъня, то първо се запалва, после започва да гори, докато съвършено изчезне, превърне се в дим и пепел.
В това отношение краката са символ на доброто. Ако хората изгубят добротата си, те ще се осакатят, ще станат инвалиди. Такъв е великият закон на живота. Следователно, когато човек изгуби или занемари една своя добродетел, едновременно с нея той изгубва или занемарява онзи уд, който е в услуга на тази добродетел. И когато изпадне в областта на греха, човек постепенно започва да се атрофира: краката, ръцете му се атрофират, докато съвършено изчезнат.
Ако хвърлите дърво в огъня, то първо се запалва, после започва да гори, докато съвършено изчезне, превърне се в дим и пепел.
Такова нещо е грехът. Огън е грехът, но огън, който изгаря, а не огън, който пречиства. Грехът, злото в света разрушава, а доброто – твори, създава. Доброто е първият плод в живота. С това добро, т.е.
към беседата >>
Трябва ли да се вярва на такъв самозванец, който не дава никакво знание и не хвърля никаква светлина в умовете на хората?
Христос му отговори: „Това плът и кръв не са ти открили, но Отец мой, Който живее на небеса“. Ето защо, човек трябва да изучава онази истина, която Бог му открива. Ако дойде някой самозванец и се нарече Христос, трябва ли веднага да му се повярва? За да проверите, дали наистина е Христос, заведете го при някой болен и го накарайте да сложи ръката си върху главата на болния. Ако при поставяне ръцете на този човек върху главата на болния, последният не оздравее, какъв Христос е той?
Трябва ли да се вярва на такъв самозванец, който не дава никакво знание и не хвърля никаква светлина в умовете на хората?
Казано е в Евангелието: „И като излязоха на земята, гледат жарава, разположена, и риба сложена на нея, и хляб“. Казва им Исус: „Донесете от рибите, които уловихте сега! “ Това значи да бъдете при Христос, или да дойде Христос във вашия дом. Когато Христос дойде в дома ви, вие ще имате всичко в изобилие. Лишени ли сте от нещо, не сте ли напълно задоволени, Христос не е между вас.
към беседата >>
Ето защо, аз не съм за подражаването, но за възприемането.
Така постъпват художниците, музикантите, поетите. Когато един музикант слуша друг някой да свири, той следи внимателно как движи лъка си, как изпълнява, и от всичко хубаво в него той учи, възприема. Когато някой художник гледа друг, по-велик художник, как рисува, той наблюдава внимателно как движи четката си, как слага боите и възприема хубавото. Хубавото от всички трябва да се възприема. Ако не си велик художник, или музикант, никой нищо няма да възприеме от тебе.
Ето защо, аз не съм за подражаването, но за възприемането.
Онова, което е хубаво в тебе, нека и другите възприемат; онова, което е хубаво в другите, и ти трябва да го възприемеш. Аз се радвам на хубавото, на красивото. Радвам се на всеки красив лист, на всяко хубаво цвете, на всяко живо същество, на всяко дете, на всеки човек. Във всичко виждам проява на разумността и от всичко се уча.
към беседата >>
Такова нещо е грехът.
Ако хората изгубят добротата си, те ще се осакатят, ще станат инвалиди. Такъв е великият закон на живота. Следователно, когато човек изгуби или занемари една своя добродетел, едновременно с нея той изгубва или занемарява онзи уд, който е в услуга на тази добродетел. И когато изпадне в областта на греха, човек постепенно започва да се атрофира: краката, ръцете му се атрофират, докато съвършено изчезнат. Ако хвърлите дърво в огъня, то първо се запалва, после започва да гори, докато съвършено изчезне, превърне се в дим и пепел.
Такова нещо е грехът.
Огън е грехът, но огън, който изгаря, а не огън, който пречиства. Грехът, злото в света разрушава, а доброто – твори, създава. Доброто е първият плод в живота. С това добро, т.е. с краката ние ходим, стъпваме по лицето на земята.
към беседата >>
Казано е в Евангелието: „И като излязоха на земята, гледат жарава, разположена, и риба сложена на нея, и хляб“.
Ето защо, човек трябва да изучава онази истина, която Бог му открива. Ако дойде някой самозванец и се нарече Христос, трябва ли веднага да му се повярва? За да проверите, дали наистина е Христос, заведете го при някой болен и го накарайте да сложи ръката си върху главата на болния. Ако при поставяне ръцете на този човек върху главата на болния, последният не оздравее, какъв Христос е той? Трябва ли да се вярва на такъв самозванец, който не дава никакво знание и не хвърля никаква светлина в умовете на хората?
Казано е в Евангелието: „И като излязоха на земята, гледат жарава, разположена, и риба сложена на нея, и хляб“.
Казва им Исус: „Донесете от рибите, които уловихте сега! “ Това значи да бъдете при Христос, или да дойде Христос във вашия дом. Когато Христос дойде в дома ви, вие ще имате всичко в изобилие. Лишени ли сте от нещо, не сте ли напълно задоволени, Христос не е между вас. Такива трябва да бъдат разбиранията за Христос на онези, които искат да следват Неговия път.
към беседата >>
Онова, което е хубаво в тебе, нека и другите възприемат; онова, което е хубаво в другите, и ти трябва да го възприемеш.
Когато един музикант слуша друг някой да свири, той следи внимателно как движи лъка си, как изпълнява, и от всичко хубаво в него той учи, възприема. Когато някой художник гледа друг, по-велик художник, как рисува, той наблюдава внимателно как движи четката си, как слага боите и възприема хубавото. Хубавото от всички трябва да се възприема. Ако не си велик художник, или музикант, никой нищо няма да възприеме от тебе. Ето защо, аз не съм за подражаването, но за възприемането.
Онова, което е хубаво в тебе, нека и другите възприемат; онова, което е хубаво в другите, и ти трябва да го възприемеш.
Аз се радвам на хубавото, на красивото. Радвам се на всеки красив лист, на всяко хубаво цвете, на всяко живо същество, на всяко дете, на всеки човек. Във всичко виждам проява на разумността и от всичко се уча.
към беседата >>
Огън е грехът, но огън, който изгаря, а не огън, който пречиства.
Такъв е великият закон на живота. Следователно, когато човек изгуби или занемари една своя добродетел, едновременно с нея той изгубва или занемарява онзи уд, който е в услуга на тази добродетел. И когато изпадне в областта на греха, човек постепенно започва да се атрофира: краката, ръцете му се атрофират, докато съвършено изчезнат. Ако хвърлите дърво в огъня, то първо се запалва, после започва да гори, докато съвършено изчезне, превърне се в дим и пепел. Такова нещо е грехът.
Огън е грехът, но огън, който изгаря, а не огън, който пречиства.
Грехът, злото в света разрушава, а доброто – твори, създава. Доброто е първият плод в живота. С това добро, т.е. с краката ние ходим, стъпваме по лицето на земята. Чрез и с него ние възприемаме от земята онези енергии, които са необходими за поддържане живота на тялото.
към беседата >>
Казва им Исус: „Донесете от рибите, които уловихте сега!
Ако дойде някой самозванец и се нарече Христос, трябва ли веднага да му се повярва? За да проверите, дали наистина е Христос, заведете го при някой болен и го накарайте да сложи ръката си върху главата на болния. Ако при поставяне ръцете на този човек върху главата на болния, последният не оздравее, какъв Христос е той? Трябва ли да се вярва на такъв самозванец, който не дава никакво знание и не хвърля никаква светлина в умовете на хората? Казано е в Евангелието: „И като излязоха на земята, гледат жарава, разположена, и риба сложена на нея, и хляб“.
Казва им Исус: „Донесете от рибите, които уловихте сега!
“ Това значи да бъдете при Христос, или да дойде Христос във вашия дом. Когато Христос дойде в дома ви, вие ще имате всичко в изобилие. Лишени ли сте от нещо, не сте ли напълно задоволени, Христос не е между вас. Такива трябва да бъдат разбиранията за Христос на онези, които искат да следват Неговия път. Сега мнозина питат кога ще се свърши светът.
към беседата >>
Аз се радвам на хубавото, на красивото.
Когато някой художник гледа друг, по-велик художник, как рисува, той наблюдава внимателно как движи четката си, как слага боите и възприема хубавото. Хубавото от всички трябва да се възприема. Ако не си велик художник, или музикант, никой нищо няма да възприеме от тебе. Ето защо, аз не съм за подражаването, но за възприемането. Онова, което е хубаво в тебе, нека и другите възприемат; онова, което е хубаво в другите, и ти трябва да го възприемеш.
Аз се радвам на хубавото, на красивото.
Радвам се на всеки красив лист, на всяко хубаво цвете, на всяко живо същество, на всяко дете, на всеки човек. Във всичко виждам проява на разумността и от всичко се уча.
към беседата >>
Грехът, злото в света разрушава, а доброто – твори, създава.
Следователно, когато човек изгуби или занемари една своя добродетел, едновременно с нея той изгубва или занемарява онзи уд, който е в услуга на тази добродетел. И когато изпадне в областта на греха, човек постепенно започва да се атрофира: краката, ръцете му се атрофират, докато съвършено изчезнат. Ако хвърлите дърво в огъня, то първо се запалва, после започва да гори, докато съвършено изчезне, превърне се в дим и пепел. Такова нещо е грехът. Огън е грехът, но огън, който изгаря, а не огън, който пречиства.
Грехът, злото в света разрушава, а доброто – твори, създава.
Доброто е първият плод в живота. С това добро, т.е. с краката ние ходим, стъпваме по лицето на земята. Чрез и с него ние възприемаме от земята онези енергии, които са необходими за поддържане живота на тялото. Кой не е изпитвал онази голяма радост, когато след няколко дневно пътуване по море или океан стъпи на твърдата земя?
към беседата >>
“ Това значи да бъдете при Христос, или да дойде Христос във вашия дом.
За да проверите, дали наистина е Христос, заведете го при някой болен и го накарайте да сложи ръката си върху главата на болния. Ако при поставяне ръцете на този човек върху главата на болния, последният не оздравее, какъв Христос е той? Трябва ли да се вярва на такъв самозванец, който не дава никакво знание и не хвърля никаква светлина в умовете на хората? Казано е в Евангелието: „И като излязоха на земята, гледат жарава, разположена, и риба сложена на нея, и хляб“. Казва им Исус: „Донесете от рибите, които уловихте сега!
“ Това значи да бъдете при Христос, или да дойде Христос във вашия дом.
Когато Христос дойде в дома ви, вие ще имате всичко в изобилие. Лишени ли сте от нещо, не сте ли напълно задоволени, Христос не е между вас. Такива трябва да бъдат разбиранията за Христос на онези, които искат да следват Неговия път. Сега мнозина питат кога ще се свърши светът. – Свършването на света е философски въпрос.
към беседата >>
Радвам се на всеки красив лист, на всяко хубаво цвете, на всяко живо същество, на всяко дете, на всеки човек.
Хубавото от всички трябва да се възприема. Ако не си велик художник, или музикант, никой нищо няма да възприеме от тебе. Ето защо, аз не съм за подражаването, но за възприемането. Онова, което е хубаво в тебе, нека и другите възприемат; онова, което е хубаво в другите, и ти трябва да го възприемеш. Аз се радвам на хубавото, на красивото.
Радвам се на всеки красив лист, на всяко хубаво цвете, на всяко живо същество, на всяко дете, на всеки човек.
Във всичко виждам проява на разумността и от всичко се уча.
към беседата >>
Доброто е първият плод в живота.
И когато изпадне в областта на греха, човек постепенно започва да се атрофира: краката, ръцете му се атрофират, докато съвършено изчезнат. Ако хвърлите дърво в огъня, то първо се запалва, после започва да гори, докато съвършено изчезне, превърне се в дим и пепел. Такова нещо е грехът. Огън е грехът, но огън, който изгаря, а не огън, който пречиства. Грехът, злото в света разрушава, а доброто – твори, създава.
Доброто е първият плод в живота.
С това добро, т.е. с краката ние ходим, стъпваме по лицето на земята. Чрез и с него ние възприемаме от земята онези енергии, които са необходими за поддържане живота на тялото. Кой не е изпитвал онази голяма радост, когато след няколко дневно пътуване по море или океан стъпи на твърдата земя? Голяма е радостта и на детето, когато за пръв път стъпва на краката си!
към беседата >>
Когато Христос дойде в дома ви, вие ще имате всичко в изобилие.
Ако при поставяне ръцете на този човек върху главата на болния, последният не оздравее, какъв Христос е той? Трябва ли да се вярва на такъв самозванец, който не дава никакво знание и не хвърля никаква светлина в умовете на хората? Казано е в Евангелието: „И като излязоха на земята, гледат жарава, разположена, и риба сложена на нея, и хляб“. Казва им Исус: „Донесете от рибите, които уловихте сега! “ Това значи да бъдете при Христос, или да дойде Христос във вашия дом.
Когато Христос дойде в дома ви, вие ще имате всичко в изобилие.
Лишени ли сте от нещо, не сте ли напълно задоволени, Христос не е между вас. Такива трябва да бъдат разбиранията за Христос на онези, които искат да следват Неговия път. Сега мнозина питат кога ще се свърши светът. – Свършването на света е философски въпрос. – „Кога ще дойде Христос?
към беседата >>
Във всичко виждам проява на разумността и от всичко се уча.
Ако не си велик художник, или музикант, никой нищо няма да възприеме от тебе. Ето защо, аз не съм за подражаването, но за възприемането. Онова, което е хубаво в тебе, нека и другите възприемат; онова, което е хубаво в другите, и ти трябва да го възприемеш. Аз се радвам на хубавото, на красивото. Радвам се на всеки красив лист, на всяко хубаво цвете, на всяко живо същество, на всяко дете, на всеки човек.
Във всичко виждам проява на разумността и от всичко се уча.
към беседата >>
С това добро, т.е.
Ако хвърлите дърво в огъня, то първо се запалва, после започва да гори, докато съвършено изчезне, превърне се в дим и пепел. Такова нещо е грехът. Огън е грехът, но огън, който изгаря, а не огън, който пречиства. Грехът, злото в света разрушава, а доброто – твори, създава. Доброто е първият плод в живота.
С това добро, т.е.
с краката ние ходим, стъпваме по лицето на земята. Чрез и с него ние възприемаме от земята онези енергии, които са необходими за поддържане живота на тялото. Кой не е изпитвал онази голяма радост, когато след няколко дневно пътуване по море или океан стъпи на твърдата земя? Голяма е радостта и на детето, когато за пръв път стъпва на краката си! И възрастният, и детето се радват, че имат под краката си солидна основа.
към беседата >>
Лишени ли сте от нещо, не сте ли напълно задоволени, Христос не е между вас.
Трябва ли да се вярва на такъв самозванец, който не дава никакво знание и не хвърля никаква светлина в умовете на хората? Казано е в Евангелието: „И като излязоха на земята, гледат жарава, разположена, и риба сложена на нея, и хляб“. Казва им Исус: „Донесете от рибите, които уловихте сега! “ Това значи да бъдете при Христос, или да дойде Христос във вашия дом. Когато Христос дойде в дома ви, вие ще имате всичко в изобилие.
Лишени ли сте от нещо, не сте ли напълно задоволени, Христос не е между вас.
Такива трябва да бъдат разбиранията за Христос на онези, които искат да следват Неговия път. Сега мнозина питат кога ще се свърши светът. – Свършването на света е философски въпрос. – „Кога ще дойде Христос? “ – И това е философски въпрос.
към беседата >>
Казвам: всички трябва да се радваме на онова, което Бог е създал.
Казвам: всички трябва да се радваме на онова, което Бог е създал.
Само по този начин може да се разбере вътрешния смисъл на нещата. Следователно всичко, каквото сте чели и разбрали от Словото Божие, трябва да възприемете и приложите, защото то отговаря на вашия ум, на вашето сърце, на вашата воля, на вашата душа и на вашия дух. Само така ще се домогнете до Истината, която ще ви направи свободни. Сега, желая да дойде Божието благословение върху вас, както Бог благоволи! Желая да се изпълнят всички обещания, които Бог ви е дал!
към беседата >>
с краката ние ходим, стъпваме по лицето на земята.
Такова нещо е грехът. Огън е грехът, но огън, който изгаря, а не огън, който пречиства. Грехът, злото в света разрушава, а доброто – твори, създава. Доброто е първият плод в живота. С това добро, т.е.
с краката ние ходим, стъпваме по лицето на земята.
Чрез и с него ние възприемаме от земята онези енергии, които са необходими за поддържане живота на тялото. Кой не е изпитвал онази голяма радост, когато след няколко дневно пътуване по море или океан стъпи на твърдата земя? Голяма е радостта и на детето, когато за пръв път стъпва на краката си! И възрастният, и детето се радват, че имат под краката си солидна основа.
към беседата >>
Такива трябва да бъдат разбиранията за Христос на онези, които искат да следват Неговия път.
Казано е в Евангелието: „И като излязоха на земята, гледат жарава, разположена, и риба сложена на нея, и хляб“. Казва им Исус: „Донесете от рибите, които уловихте сега! “ Това значи да бъдете при Христос, или да дойде Христос във вашия дом. Когато Христос дойде в дома ви, вие ще имате всичко в изобилие. Лишени ли сте от нещо, не сте ли напълно задоволени, Христос не е между вас.
Такива трябва да бъдат разбиранията за Христос на онези, които искат да следват Неговия път.
Сега мнозина питат кога ще се свърши светът. – Свършването на света е философски въпрос. – „Кога ще дойде Христос? “ – И това е философски въпрос. Когато запитаха Христос за свършването на света, Той им отговори: „Това Отец ми знае.
към беседата >>
Само по този начин може да се разбере вътрешния смисъл на нещата.
Казвам: всички трябва да се радваме на онова, което Бог е създал.
Само по този начин може да се разбере вътрешния смисъл на нещата.
Следователно всичко, каквото сте чели и разбрали от Словото Божие, трябва да възприемете и приложите, защото то отговаря на вашия ум, на вашето сърце, на вашата воля, на вашата душа и на вашия дух. Само така ще се домогнете до Истината, която ще ви направи свободни. Сега, желая да дойде Божието благословение върху вас, както Бог благоволи! Желая да се изпълнят всички обещания, които Бог ви е дал! И тези обещания нека послужат за повдигане на вашите души!
към беседата >>
Чрез и с него ние възприемаме от земята онези енергии, които са необходими за поддържане живота на тялото.
Огън е грехът, но огън, който изгаря, а не огън, който пречиства. Грехът, злото в света разрушава, а доброто – твори, създава. Доброто е първият плод в живота. С това добро, т.е. с краката ние ходим, стъпваме по лицето на земята.
Чрез и с него ние възприемаме от земята онези енергии, които са необходими за поддържане живота на тялото.
Кой не е изпитвал онази голяма радост, когато след няколко дневно пътуване по море или океан стъпи на твърдата земя? Голяма е радостта и на детето, когато за пръв път стъпва на краката си! И възрастният, и детето се радват, че имат под краката си солидна основа.
към беседата >>
Сега мнозина питат кога ще се свърши светът.
Казва им Исус: „Донесете от рибите, които уловихте сега! “ Това значи да бъдете при Христос, или да дойде Христос във вашия дом. Когато Христос дойде в дома ви, вие ще имате всичко в изобилие. Лишени ли сте от нещо, не сте ли напълно задоволени, Христос не е между вас. Такива трябва да бъдат разбиранията за Христос на онези, които искат да следват Неговия път.
Сега мнозина питат кога ще се свърши светът.
– Свършването на света е философски въпрос. – „Кога ще дойде Христос? “ – И това е философски въпрос. Когато запитаха Христос за свършването на света, Той им отговори: „Това Отец ми знае. Не ви е дадено да знаете времената и годините, които Отец ми е положил“.
към беседата >>
Следователно всичко, каквото сте чели и разбрали от Словото Божие, трябва да възприемете и приложите, защото то отговаря на вашия ум, на вашето сърце, на вашата воля, на вашата душа и на вашия дух.
Казвам: всички трябва да се радваме на онова, което Бог е създал. Само по този начин може да се разбере вътрешния смисъл на нещата.
Следователно всичко, каквото сте чели и разбрали от Словото Божие, трябва да възприемете и приложите, защото то отговаря на вашия ум, на вашето сърце, на вашата воля, на вашата душа и на вашия дух.
Само така ще се домогнете до Истината, която ще ви направи свободни. Сега, желая да дойде Божието благословение върху вас, както Бог благоволи! Желая да се изпълнят всички обещания, които Бог ви е дал! И тези обещания нека послужат за повдигане на вашите души!
към беседата >>
Кой не е изпитвал онази голяма радост, когато след няколко дневно пътуване по море или океан стъпи на твърдата земя?
Грехът, злото в света разрушава, а доброто – твори, създава. Доброто е първият плод в живота. С това добро, т.е. с краката ние ходим, стъпваме по лицето на земята. Чрез и с него ние възприемаме от земята онези енергии, които са необходими за поддържане живота на тялото.
Кой не е изпитвал онази голяма радост, когато след няколко дневно пътуване по море или океан стъпи на твърдата земя?
Голяма е радостта и на детето, когато за пръв път стъпва на краката си! И възрастният, и детето се радват, че имат под краката си солидна основа.
към беседата >>
– Свършването на света е философски въпрос.
“ Това значи да бъдете при Христос, или да дойде Христос във вашия дом. Когато Христос дойде в дома ви, вие ще имате всичко в изобилие. Лишени ли сте от нещо, не сте ли напълно задоволени, Христос не е между вас. Такива трябва да бъдат разбиранията за Христос на онези, които искат да следват Неговия път. Сега мнозина питат кога ще се свърши светът.
– Свършването на света е философски въпрос.
– „Кога ще дойде Христос? “ – И това е философски въпрос. Когато запитаха Христос за свършването на света, Той им отговори: „Това Отец ми знае. Не ви е дадено да знаете времената и годините, които Отец ми е положил“. И аз казвам: Има знание, което сега не е потребно на хората.
към беседата >>
Само така ще се домогнете до Истината, която ще ви направи свободни.
Казвам: всички трябва да се радваме на онова, което Бог е създал. Само по този начин може да се разбере вътрешния смисъл на нещата. Следователно всичко, каквото сте чели и разбрали от Словото Божие, трябва да възприемете и приложите, защото то отговаря на вашия ум, на вашето сърце, на вашата воля, на вашата душа и на вашия дух.
Само така ще се домогнете до Истината, която ще ви направи свободни.
Сега, желая да дойде Божието благословение върху вас, както Бог благоволи! Желая да се изпълнят всички обещания, които Бог ви е дал! И тези обещания нека послужат за повдигане на вашите души!
към беседата >>
Голяма е радостта и на детето, когато за пръв път стъпва на краката си!
Доброто е първият плод в живота. С това добро, т.е. с краката ние ходим, стъпваме по лицето на земята. Чрез и с него ние възприемаме от земята онези енергии, които са необходими за поддържане живота на тялото. Кой не е изпитвал онази голяма радост, когато след няколко дневно пътуване по море или океан стъпи на твърдата земя?
Голяма е радостта и на детето, когато за пръв път стъпва на краката си!
И възрастният, и детето се радват, че имат под краката си солидна основа.
към беседата >>
– „Кога ще дойде Христос?
Когато Христос дойде в дома ви, вие ще имате всичко в изобилие. Лишени ли сте от нещо, не сте ли напълно задоволени, Христос не е между вас. Такива трябва да бъдат разбиранията за Христос на онези, които искат да следват Неговия път. Сега мнозина питат кога ще се свърши светът. – Свършването на света е философски въпрос.
– „Кога ще дойде Христос?
“ – И това е философски въпрос. Когато запитаха Христос за свършването на света, Той им отговори: „Това Отец ми знае. Не ви е дадено да знаете времената и годините, които Отец ми е положил“. И аз казвам: Има знание, което сега не е потребно на хората. То е толкова непотребно, колкото са непотребни булченски дрехи на петгодишно момиченце.
към беседата >>
Сега, желая да дойде Божието благословение върху вас, както Бог благоволи!
Казвам: всички трябва да се радваме на онова, което Бог е създал. Само по този начин може да се разбере вътрешния смисъл на нещата. Следователно всичко, каквото сте чели и разбрали от Словото Божие, трябва да възприемете и приложите, защото то отговаря на вашия ум, на вашето сърце, на вашата воля, на вашата душа и на вашия дух. Само така ще се домогнете до Истината, която ще ви направи свободни.
Сега, желая да дойде Божието благословение върху вас, както Бог благоволи!
Желая да се изпълнят всички обещания, които Бог ви е дал! И тези обещания нека послужат за повдигане на вашите души!
към беседата >>
И възрастният, и детето се радват, че имат под краката си солидна основа.
С това добро, т.е. с краката ние ходим, стъпваме по лицето на земята. Чрез и с него ние възприемаме от земята онези енергии, които са необходими за поддържане живота на тялото. Кой не е изпитвал онази голяма радост, когато след няколко дневно пътуване по море или океан стъпи на твърдата земя? Голяма е радостта и на детето, когато за пръв път стъпва на краката си!
И възрастният, и детето се радват, че имат под краката си солидна основа.
към беседата >>
“ – И това е философски въпрос.
Лишени ли сте от нещо, не сте ли напълно задоволени, Христос не е между вас. Такива трябва да бъдат разбиранията за Христос на онези, които искат да следват Неговия път. Сега мнозина питат кога ще се свърши светът. – Свършването на света е философски въпрос. – „Кога ще дойде Христос?
“ – И това е философски въпрос.
Когато запитаха Христос за свършването на света, Той им отговори: „Това Отец ми знае. Не ви е дадено да знаете времената и годините, които Отец ми е положил“. И аз казвам: Има знание, което сега не е потребно на хората. То е толкова непотребно, колкото са непотребни булченски дрехи на петгодишно момиченце. Всички венци, цветя и нанизи, които булката употребява, за малкото момиченце не са нужни.
към беседата >>
Желая да се изпълнят всички обещания, които Бог ви е дал!
Казвам: всички трябва да се радваме на онова, което Бог е създал. Само по този начин може да се разбере вътрешния смисъл на нещата. Следователно всичко, каквото сте чели и разбрали от Словото Божие, трябва да възприемете и приложите, защото то отговаря на вашия ум, на вашето сърце, на вашата воля, на вашата душа и на вашия дух. Само така ще се домогнете до Истината, която ще ви направи свободни. Сега, желая да дойде Божието благословение върху вас, както Бог благоволи!
Желая да се изпълнят всички обещания, които Бог ви е дал!
И тези обещания нека послужат за повдигане на вашите души!
към беседата >>
И тъй, краката на човека изразяват доброто.
И тъй, краката на човека изразяват доброто.
Да стъпиш на краката си, това значи да стъпиш на твърдата почва, на истинското верую, на дълбоките разбирания, на вътрешната самоувереност. Да стъпиш на краката си, това значи да си вън от всякакви заблуждения, вън от всякакво неверие, вън от всякакво малодушие и зло. Който живее в Божествената Любов, той стъпва с краката си на земята и усеща, че се намира на свещената почва. Коя е свещената почва, свещената земя? Тя е онази земя, на която житото се ражда.
към беседата >>
Когато запитаха Христос за свършването на света, Той им отговори: „Това Отец ми знае.
Такива трябва да бъдат разбиранията за Христос на онези, които искат да следват Неговия път. Сега мнозина питат кога ще се свърши светът. – Свършването на света е философски въпрос. – „Кога ще дойде Христос? “ – И това е философски въпрос.
Когато запитаха Христос за свършването на света, Той им отговори: „Това Отец ми знае.
Не ви е дадено да знаете времената и годините, които Отец ми е положил“. И аз казвам: Има знание, което сега не е потребно на хората. То е толкова непотребно, колкото са непотребни булченски дрехи на петгодишно момиченце. Всички венци, цветя и нанизи, които булката употребява, за малкото момиченце не са нужни. И на вас казвам: не слагайте никакви цветя, никакви украшения на вашите детински дрехи, които Бог ви е дал!
към беседата >>
И тези обещания нека послужат за повдигане на вашите души!
Само по този начин може да се разбере вътрешния смисъл на нещата. Следователно всичко, каквото сте чели и разбрали от Словото Божие, трябва да възприемете и приложите, защото то отговаря на вашия ум, на вашето сърце, на вашата воля, на вашата душа и на вашия дух. Само така ще се домогнете до Истината, която ще ви направи свободни. Сега, желая да дойде Божието благословение върху вас, както Бог благоволи! Желая да се изпълнят всички обещания, които Бог ви е дал!
И тези обещания нека послужат за повдигане на вашите души!
към беседата >>
Да стъпиш на краката си, това значи да стъпиш на твърдата почва, на истинското верую, на дълбоките разбирания, на вътрешната самоувереност.
И тъй, краката на човека изразяват доброто.
Да стъпиш на краката си, това значи да стъпиш на твърдата почва, на истинското верую, на дълбоките разбирания, на вътрешната самоувереност.
Да стъпиш на краката си, това значи да си вън от всякакви заблуждения, вън от всякакво неверие, вън от всякакво малодушие и зло. Който живее в Божествената Любов, той стъпва с краката си на земята и усеща, че се намира на свещената почва. Коя е свещената почва, свещената земя? Тя е онази земя, на която житото се ражда. От нея, именно, житото черпи необходимите за него елементи, които тя е събрала от векове.
към беседата >>
Не ви е дадено да знаете времената и годините, които Отец ми е положил“.
Сега мнозина питат кога ще се свърши светът. – Свършването на света е философски въпрос. – „Кога ще дойде Христос? “ – И това е философски въпрос. Когато запитаха Христос за свършването на света, Той им отговори: „Това Отец ми знае.
Не ви е дадено да знаете времената и годините, които Отец ми е положил“.
И аз казвам: Има знание, което сега не е потребно на хората. То е толкова непотребно, колкото са непотребни булченски дрехи на петгодишно момиченце. Всички венци, цветя и нанизи, които булката употребява, за малкото момиченце не са нужни. И на вас казвам: не слагайте никакви цветя, никакви украшения на вашите детински дрехи, които Бог ви е дал! Не заменяйте вашата детинска дрешка с тази на младоженците!
към беседата >>
Да стъпиш на краката си, това значи да си вън от всякакви заблуждения, вън от всякакво неверие, вън от всякакво малодушие и зло.
И тъй, краката на човека изразяват доброто. Да стъпиш на краката си, това значи да стъпиш на твърдата почва, на истинското верую, на дълбоките разбирания, на вътрешната самоувереност.
Да стъпиш на краката си, това значи да си вън от всякакви заблуждения, вън от всякакво неверие, вън от всякакво малодушие и зло.
Който живее в Божествената Любов, той стъпва с краката си на земята и усеща, че се намира на свещената почва. Коя е свещената почва, свещената земя? Тя е онази земя, на която житото се ражда. От нея, именно, житото черпи необходимите за него елементи, които тя е събрала от векове.
към беседата >>
И аз казвам: Има знание, което сега не е потребно на хората.
– Свършването на света е философски въпрос. – „Кога ще дойде Христос? “ – И това е философски въпрос. Когато запитаха Христос за свършването на света, Той им отговори: „Това Отец ми знае. Не ви е дадено да знаете времената и годините, които Отец ми е положил“.
И аз казвам: Има знание, което сега не е потребно на хората.
То е толкова непотребно, колкото са непотребни булченски дрехи на петгодишно момиченце. Всички венци, цветя и нанизи, които булката употребява, за малкото момиченце не са нужни. И на вас казвам: не слагайте никакви цветя, никакви украшения на вашите детински дрехи, които Бог ви е дал! Не заменяйте вашата детинска дрешка с тази на младоженците! Често съм срещал малки момиченца, които слагат на главите си цветя, кичат се като моми.
към беседата >>
Който живее в Божествената Любов, той стъпва с краката си на земята и усеща, че се намира на свещената почва.
И тъй, краката на човека изразяват доброто. Да стъпиш на краката си, това значи да стъпиш на твърдата почва, на истинското верую, на дълбоките разбирания, на вътрешната самоувереност. Да стъпиш на краката си, това значи да си вън от всякакви заблуждения, вън от всякакво неверие, вън от всякакво малодушие и зло.
Който живее в Божествената Любов, той стъпва с краката си на земята и усеща, че се намира на свещената почва.
Коя е свещената почва, свещената земя? Тя е онази земя, на която житото се ражда. От нея, именно, житото черпи необходимите за него елементи, които тя е събрала от векове.
към беседата >>
То е толкова непотребно, колкото са непотребни булченски дрехи на петгодишно момиченце.
– „Кога ще дойде Христос? “ – И това е философски въпрос. Когато запитаха Христос за свършването на света, Той им отговори: „Това Отец ми знае. Не ви е дадено да знаете времената и годините, които Отец ми е положил“. И аз казвам: Има знание, което сега не е потребно на хората.
То е толкова непотребно, колкото са непотребни булченски дрехи на петгодишно момиченце.
Всички венци, цветя и нанизи, които булката употребява, за малкото момиченце не са нужни. И на вас казвам: не слагайте никакви цветя, никакви украшения на вашите детински дрехи, които Бог ви е дал! Не заменяйте вашата детинска дрешка с тази на младоженците! Често съм срещал малки момиченца, които слагат на главите си цветя, кичат се като моми. Преди години имах случай да изпитам едно малко момиченце, да видя каква разумност се крие в него.
към беседата >>
Коя е свещената почва, свещената земя?
И тъй, краката на човека изразяват доброто. Да стъпиш на краката си, това значи да стъпиш на твърдата почва, на истинското верую, на дълбоките разбирания, на вътрешната самоувереност. Да стъпиш на краката си, това значи да си вън от всякакви заблуждения, вън от всякакво неверие, вън от всякакво малодушие и зло. Който живее в Божествената Любов, той стъпва с краката си на земята и усеща, че се намира на свещената почва.
Коя е свещената почва, свещената земя?
Тя е онази земя, на която житото се ражда. От нея, именно, житото черпи необходимите за него елементи, които тя е събрала от векове.
към беседата >>
Всички венци, цветя и нанизи, които булката употребява, за малкото момиченце не са нужни.
“ – И това е философски въпрос. Когато запитаха Христос за свършването на света, Той им отговори: „Това Отец ми знае. Не ви е дадено да знаете времената и годините, които Отец ми е положил“. И аз казвам: Има знание, което сега не е потребно на хората. То е толкова непотребно, колкото са непотребни булченски дрехи на петгодишно момиченце.
Всички венци, цветя и нанизи, които булката употребява, за малкото момиченце не са нужни.
И на вас казвам: не слагайте никакви цветя, никакви украшения на вашите детински дрехи, които Бог ви е дал! Не заменяйте вашата детинска дрешка с тази на младоженците! Често съм срещал малки момиченца, които слагат на главите си цветя, кичат се като моми. Преди години имах случай да изпитам едно малко момиченце, да видя каква разумност се крие в него. Давам му една хубава роза, но то отказа да я вземе, под предлог, че не е мома, не е дошла до това положение да носи цветя и да се кичи с тях.
към беседата >>
Тя е онази земя, на която житото се ражда.
И тъй, краката на човека изразяват доброто. Да стъпиш на краката си, това значи да стъпиш на твърдата почва, на истинското верую, на дълбоките разбирания, на вътрешната самоувереност. Да стъпиш на краката си, това значи да си вън от всякакви заблуждения, вън от всякакво неверие, вън от всякакво малодушие и зло. Който живее в Божествената Любов, той стъпва с краката си на земята и усеща, че се намира на свещената почва. Коя е свещената почва, свещената земя?
Тя е онази земя, на която житото се ражда.
От нея, именно, житото черпи необходимите за него елементи, които тя е събрала от векове.
към беседата >>
И на вас казвам: не слагайте никакви цветя, никакви украшения на вашите детински дрехи, които Бог ви е дал!
Когато запитаха Христос за свършването на света, Той им отговори: „Това Отец ми знае. Не ви е дадено да знаете времената и годините, които Отец ми е положил“. И аз казвам: Има знание, което сега не е потребно на хората. То е толкова непотребно, колкото са непотребни булченски дрехи на петгодишно момиченце. Всички венци, цветя и нанизи, които булката употребява, за малкото момиченце не са нужни.
И на вас казвам: не слагайте никакви цветя, никакви украшения на вашите детински дрехи, които Бог ви е дал!
Не заменяйте вашата детинска дрешка с тази на младоженците! Често съм срещал малки момиченца, които слагат на главите си цветя, кичат се като моми. Преди години имах случай да изпитам едно малко момиченце, да видя каква разумност се крие в него. Давам му една хубава роза, но то отказа да я вземе, под предлог, че не е мома, не е дошла до това положение да носи цветя и да се кичи с тях. Тази беше външната страна на отказа, а вътрешно то искаше да каже, че не носи откъснати цветя.
към беседата >>
От нея, именно, житото черпи необходимите за него елементи, които тя е събрала от векове.
Да стъпиш на краката си, това значи да стъпиш на твърдата почва, на истинското верую, на дълбоките разбирания, на вътрешната самоувереност. Да стъпиш на краката си, това значи да си вън от всякакви заблуждения, вън от всякакво неверие, вън от всякакво малодушие и зло. Който живее в Божествената Любов, той стъпва с краката си на земята и усеща, че се намира на свещената почва. Коя е свещената почва, свещената земя? Тя е онази земя, на която житото се ражда.
От нея, именно, житото черпи необходимите за него елементи, които тя е събрала от векове.
към беседата >>
Не заменяйте вашата детинска дрешка с тази на младоженците!
Не ви е дадено да знаете времената и годините, които Отец ми е положил“. И аз казвам: Има знание, което сега не е потребно на хората. То е толкова непотребно, колкото са непотребни булченски дрехи на петгодишно момиченце. Всички венци, цветя и нанизи, които булката употребява, за малкото момиченце не са нужни. И на вас казвам: не слагайте никакви цветя, никакви украшения на вашите детински дрехи, които Бог ви е дал!
Не заменяйте вашата детинска дрешка с тази на младоженците!
Често съм срещал малки момиченца, които слагат на главите си цветя, кичат се като моми. Преди години имах случай да изпитам едно малко момиченце, да видя каква разумност се крие в него. Давам му една хубава роза, но то отказа да я вземе, под предлог, че не е мома, не е дошла до това положение да носи цветя и да се кичи с тях. Тази беше външната страна на отказа, а вътрешно то искаше да каже, че не носи откъснати цветя. Понеже не мога да дам живот на тия цветя, аз не мога да ги късам, нито да се кича с тях.
към беседата >>
Съвременните хора живеят по два съвършено противоположни един на друг начина, вследствие на което имат два различни резултата.
Съвременните хора живеят по два съвършено противоположни един на друг начина, вследствие на което имат два различни резултата.
Единият начин се заключава в много говорене, а в малко работа. Другият е обратен: повече работа, по-малко говорене. Първият начин нищо не допринася. За пример, казват някому: „Ти трябва да учиш; ти трябва да разбираш; ти трябва да бъдеш умен“. Резултатите на този начин са подобни на тия, които имали четирима синове, наследници на богат баща.
към беседата >>
Често съм срещал малки момиченца, които слагат на главите си цветя, кичат се като моми.
И аз казвам: Има знание, което сега не е потребно на хората. То е толкова непотребно, колкото са непотребни булченски дрехи на петгодишно момиченце. Всички венци, цветя и нанизи, които булката употребява, за малкото момиченце не са нужни. И на вас казвам: не слагайте никакви цветя, никакви украшения на вашите детински дрехи, които Бог ви е дал! Не заменяйте вашата детинска дрешка с тази на младоженците!
Често съм срещал малки момиченца, които слагат на главите си цветя, кичат се като моми.
Преди години имах случай да изпитам едно малко момиченце, да видя каква разумност се крие в него. Давам му една хубава роза, но то отказа да я вземе, под предлог, че не е мома, не е дошла до това положение да носи цветя и да се кичи с тях. Тази беше външната страна на отказа, а вътрешно то искаше да каже, че не носи откъснати цветя. Понеже не мога да дам живот на тия цветя, аз не мога да ги късам, нито да се кича с тях. Който е откъснал тази роза, той да носи последствията от това престъпление.
към беседата >>
Единият начин се заключава в много говорене, а в малко работа.
Съвременните хора живеят по два съвършено противоположни един на друг начина, вследствие на което имат два различни резултата.
Единият начин се заключава в много говорене, а в малко работа.
Другият е обратен: повече работа, по-малко говорене. Първият начин нищо не допринася. За пример, казват някому: „Ти трябва да учиш; ти трябва да разбираш; ти трябва да бъдеш умен“. Резултатите на този начин са подобни на тия, които имали четирима синове, наследници на богат баща. Те получили от баща си в наследство ниви, лозя, но по цели дни седели на столовете си, яли и пили и казвали: „Нивите трябва да се разорат, лозята трябва да се прекопаят, градините трябва да се полеят“, но сами нищо не работели, а оставяли на слугите, те да свършат тази работа.
към беседата >>
Преди години имах случай да изпитам едно малко момиченце, да видя каква разумност се крие в него.
То е толкова непотребно, колкото са непотребни булченски дрехи на петгодишно момиченце. Всички венци, цветя и нанизи, които булката употребява, за малкото момиченце не са нужни. И на вас казвам: не слагайте никакви цветя, никакви украшения на вашите детински дрехи, които Бог ви е дал! Не заменяйте вашата детинска дрешка с тази на младоженците! Често съм срещал малки момиченца, които слагат на главите си цветя, кичат се като моми.
Преди години имах случай да изпитам едно малко момиченце, да видя каква разумност се крие в него.
Давам му една хубава роза, но то отказа да я вземе, под предлог, че не е мома, не е дошла до това положение да носи цветя и да се кичи с тях. Тази беше външната страна на отказа, а вътрешно то искаше да каже, че не носи откъснати цветя. Понеже не мога да дам живот на тия цветя, аз не мога да ги късам, нито да се кича с тях. Който е откъснал тази роза, той да носи последствията от това престъпление. Този ден аз бях получил розата и мислех на кого да я дам.
към беседата >>
Другият е обратен: повече работа, по-малко говорене.
Съвременните хора живеят по два съвършено противоположни един на друг начина, вследствие на което имат два различни резултата. Единият начин се заключава в много говорене, а в малко работа.
Другият е обратен: повече работа, по-малко говорене.
Първият начин нищо не допринася. За пример, казват някому: „Ти трябва да учиш; ти трябва да разбираш; ти трябва да бъдеш умен“. Резултатите на този начин са подобни на тия, които имали четирима синове, наследници на богат баща. Те получили от баща си в наследство ниви, лозя, но по цели дни седели на столовете си, яли и пили и казвали: „Нивите трябва да се разорат, лозята трябва да се прекопаят, градините трябва да се полеят“, но сами нищо не работели, а оставяли на слугите, те да свършат тази работа. По едно време съвършено обеднели, оголели и започнали да се запитват: „Коя е причината, че изгубихме всичко?
към беседата >>
Давам му една хубава роза, но то отказа да я вземе, под предлог, че не е мома, не е дошла до това положение да носи цветя и да се кичи с тях.
Всички венци, цветя и нанизи, които булката употребява, за малкото момиченце не са нужни. И на вас казвам: не слагайте никакви цветя, никакви украшения на вашите детински дрехи, които Бог ви е дал! Не заменяйте вашата детинска дрешка с тази на младоженците! Често съм срещал малки момиченца, които слагат на главите си цветя, кичат се като моми. Преди години имах случай да изпитам едно малко момиченце, да видя каква разумност се крие в него.
Давам му една хубава роза, но то отказа да я вземе, под предлог, че не е мома, не е дошла до това положение да носи цветя и да се кичи с тях.
Тази беше външната страна на отказа, а вътрешно то искаше да каже, че не носи откъснати цветя. Понеже не мога да дам живот на тия цветя, аз не мога да ги късам, нито да се кича с тях. Който е откъснал тази роза, той да носи последствията от това престъпление. Този ден аз бях получил розата и мислех на кого да я дам. Както виждате, тя послужи за предметно учение.
към беседата >>
Първият начин нищо не допринася.
Съвременните хора живеят по два съвършено противоположни един на друг начина, вследствие на което имат два различни резултата. Единият начин се заключава в много говорене, а в малко работа. Другият е обратен: повече работа, по-малко говорене.
Първият начин нищо не допринася.
За пример, казват някому: „Ти трябва да учиш; ти трябва да разбираш; ти трябва да бъдеш умен“. Резултатите на този начин са подобни на тия, които имали четирима синове, наследници на богат баща. Те получили от баща си в наследство ниви, лозя, но по цели дни седели на столовете си, яли и пили и казвали: „Нивите трябва да се разорат, лозята трябва да се прекопаят, градините трябва да се полеят“, но сами нищо не работели, а оставяли на слугите, те да свършат тази работа. По едно време съвършено обеднели, оголели и започнали да се запитват: „Коя е причината, че изгубихме всичко? Защо баща ни не ни каза тайната, какво да правим и как да работим?
към беседата >>
Тази беше външната страна на отказа, а вътрешно то искаше да каже, че не носи откъснати цветя.
И на вас казвам: не слагайте никакви цветя, никакви украшения на вашите детински дрехи, които Бог ви е дал! Не заменяйте вашата детинска дрешка с тази на младоженците! Често съм срещал малки момиченца, които слагат на главите си цветя, кичат се като моми. Преди години имах случай да изпитам едно малко момиченце, да видя каква разумност се крие в него. Давам му една хубава роза, но то отказа да я вземе, под предлог, че не е мома, не е дошла до това положение да носи цветя и да се кичи с тях.
Тази беше външната страна на отказа, а вътрешно то искаше да каже, че не носи откъснати цветя.
Понеже не мога да дам живот на тия цветя, аз не мога да ги късам, нито да се кича с тях. Който е откъснал тази роза, той да носи последствията от това престъпление. Този ден аз бях получил розата и мислех на кого да я дам. Както виждате, тя послужи за предметно учение.
към беседата >>
За пример, казват някому: „Ти трябва да учиш; ти трябва да разбираш; ти трябва да бъдеш умен“.
Съвременните хора живеят по два съвършено противоположни един на друг начина, вследствие на което имат два различни резултата. Единият начин се заключава в много говорене, а в малко работа. Другият е обратен: повече работа, по-малко говорене. Първият начин нищо не допринася.
За пример, казват някому: „Ти трябва да учиш; ти трябва да разбираш; ти трябва да бъдеш умен“.
Резултатите на този начин са подобни на тия, които имали четирима синове, наследници на богат баща. Те получили от баща си в наследство ниви, лозя, но по цели дни седели на столовете си, яли и пили и казвали: „Нивите трябва да се разорат, лозята трябва да се прекопаят, градините трябва да се полеят“, но сами нищо не работели, а оставяли на слугите, те да свършат тази работа. По едно време съвършено обеднели, оголели и започнали да се запитват: „Коя е причината, че изгубихме всичко? Защо баща ни не ни каза тайната, какво да правим и как да работим? “ Казвам: не трябва само да се говори какво да се прави, но трябва да се работи.
към беседата >>
Понеже не мога да дам живот на тия цветя, аз не мога да ги късам, нито да се кича с тях.
Не заменяйте вашата детинска дрешка с тази на младоженците! Често съм срещал малки момиченца, които слагат на главите си цветя, кичат се като моми. Преди години имах случай да изпитам едно малко момиченце, да видя каква разумност се крие в него. Давам му една хубава роза, но то отказа да я вземе, под предлог, че не е мома, не е дошла до това положение да носи цветя и да се кичи с тях. Тази беше външната страна на отказа, а вътрешно то искаше да каже, че не носи откъснати цветя.
Понеже не мога да дам живот на тия цветя, аз не мога да ги късам, нито да се кича с тях.
Който е откъснал тази роза, той да носи последствията от това престъпление. Този ден аз бях получил розата и мислех на кого да я дам. Както виждате, тя послужи за предметно учение.
към беседата >>
Резултатите на този начин са подобни на тия, които имали четирима синове, наследници на богат баща.
Съвременните хора живеят по два съвършено противоположни един на друг начина, вследствие на което имат два различни резултата. Единият начин се заключава в много говорене, а в малко работа. Другият е обратен: повече работа, по-малко говорене. Първият начин нищо не допринася. За пример, казват някому: „Ти трябва да учиш; ти трябва да разбираш; ти трябва да бъдеш умен“.
Резултатите на този начин са подобни на тия, които имали четирима синове, наследници на богат баща.
Те получили от баща си в наследство ниви, лозя, но по цели дни седели на столовете си, яли и пили и казвали: „Нивите трябва да се разорат, лозята трябва да се прекопаят, градините трябва да се полеят“, но сами нищо не работели, а оставяли на слугите, те да свършат тази работа. По едно време съвършено обеднели, оголели и започнали да се запитват: „Коя е причината, че изгубихме всичко? Защо баща ни не ни каза тайната, какво да правим и как да работим? “ Казвам: не трябва само да се говори какво да се прави, но трябва да се работи. То е все едно да седите на стол и да си казвате: „Аз трябва да бъда добър!
към беседата >>
Който е откъснал тази роза, той да носи последствията от това престъпление.
Често съм срещал малки момиченца, които слагат на главите си цветя, кичат се като моми. Преди години имах случай да изпитам едно малко момиченце, да видя каква разумност се крие в него. Давам му една хубава роза, но то отказа да я вземе, под предлог, че не е мома, не е дошла до това положение да носи цветя и да се кичи с тях. Тази беше външната страна на отказа, а вътрешно то искаше да каже, че не носи откъснати цветя. Понеже не мога да дам живот на тия цветя, аз не мога да ги късам, нито да се кича с тях.
Който е откъснал тази роза, той да носи последствията от това престъпление.
Този ден аз бях получил розата и мислех на кого да я дам. Както виждате, тя послужи за предметно учение.
към беседата >>
Те получили от баща си в наследство ниви, лозя, но по цели дни седели на столовете си, яли и пили и казвали: „Нивите трябва да се разорат, лозята трябва да се прекопаят, градините трябва да се полеят“, но сами нищо не работели, а оставяли на слугите, те да свършат тази работа.
Единият начин се заключава в много говорене, а в малко работа. Другият е обратен: повече работа, по-малко говорене. Първият начин нищо не допринася. За пример, казват някому: „Ти трябва да учиш; ти трябва да разбираш; ти трябва да бъдеш умен“. Резултатите на този начин са подобни на тия, които имали четирима синове, наследници на богат баща.
Те получили от баща си в наследство ниви, лозя, но по цели дни седели на столовете си, яли и пили и казвали: „Нивите трябва да се разорат, лозята трябва да се прекопаят, градините трябва да се полеят“, но сами нищо не работели, а оставяли на слугите, те да свършат тази работа.
По едно време съвършено обеднели, оголели и започнали да се запитват: „Коя е причината, че изгубихме всичко? Защо баща ни не ни каза тайната, какво да правим и как да работим? “ Казвам: не трябва само да се говори какво да се прави, но трябва да се работи. То е все едно да седите на стол и да си казвате: „Аз трябва да бъда добър! “ – По този начин ти ще оголееш, но добър няма да станеш.
към беседата >>
Този ден аз бях получил розата и мислех на кого да я дам.
Преди години имах случай да изпитам едно малко момиченце, да видя каква разумност се крие в него. Давам му една хубава роза, но то отказа да я вземе, под предлог, че не е мома, не е дошла до това положение да носи цветя и да се кичи с тях. Тази беше външната страна на отказа, а вътрешно то искаше да каже, че не носи откъснати цветя. Понеже не мога да дам живот на тия цветя, аз не мога да ги късам, нито да се кича с тях. Който е откъснал тази роза, той да носи последствията от това престъпление.
Този ден аз бях получил розата и мислех на кого да я дам.
Както виждате, тя послужи за предметно учение.
към беседата >>
По едно време съвършено обеднели, оголели и започнали да се запитват: „Коя е причината, че изгубихме всичко?
Другият е обратен: повече работа, по-малко говорене. Първият начин нищо не допринася. За пример, казват някому: „Ти трябва да учиш; ти трябва да разбираш; ти трябва да бъдеш умен“. Резултатите на този начин са подобни на тия, които имали четирима синове, наследници на богат баща. Те получили от баща си в наследство ниви, лозя, но по цели дни седели на столовете си, яли и пили и казвали: „Нивите трябва да се разорат, лозята трябва да се прекопаят, градините трябва да се полеят“, но сами нищо не работели, а оставяли на слугите, те да свършат тази работа.
По едно време съвършено обеднели, оголели и започнали да се запитват: „Коя е причината, че изгубихме всичко?
Защо баща ни не ни каза тайната, какво да правим и как да работим? “ Казвам: не трябва само да се говори какво да се прави, но трябва да се работи. То е все едно да седите на стол и да си казвате: „Аз трябва да бъда добър! “ – По този начин ти ще оголееш, но добър няма да станеш. Ти ще станеш добър, когато дадеш възможност на доброто в тебе да се прояви.
към беседата >>
Както виждате, тя послужи за предметно учение.
Давам му една хубава роза, но то отказа да я вземе, под предлог, че не е мома, не е дошла до това положение да носи цветя и да се кичи с тях. Тази беше външната страна на отказа, а вътрешно то искаше да каже, че не носи откъснати цветя. Понеже не мога да дам живот на тия цветя, аз не мога да ги късам, нито да се кича с тях. Който е откъснал тази роза, той да носи последствията от това престъпление. Този ден аз бях получил розата и мислех на кого да я дам.
Както виждате, тя послужи за предметно учение.
към беседата >>
Защо баща ни не ни каза тайната, какво да правим и как да работим?
Първият начин нищо не допринася. За пример, казват някому: „Ти трябва да учиш; ти трябва да разбираш; ти трябва да бъдеш умен“. Резултатите на този начин са подобни на тия, които имали четирима синове, наследници на богат баща. Те получили от баща си в наследство ниви, лозя, но по цели дни седели на столовете си, яли и пили и казвали: „Нивите трябва да се разорат, лозята трябва да се прекопаят, градините трябва да се полеят“, но сами нищо не работели, а оставяли на слугите, те да свършат тази работа. По едно време съвършено обеднели, оголели и започнали да се запитват: „Коя е причината, че изгубихме всичко?
Защо баща ни не ни каза тайната, какво да правим и как да работим?
“ Казвам: не трябва само да се говори какво да се прави, но трябва да се работи. То е все едно да седите на стол и да си казвате: „Аз трябва да бъда добър! “ – По този начин ти ще оголееш, но добър няма да станеш. Ти ще станеш добър, когато дадеш възможност на доброто в тебе да се прояви. Доброто е вътре в човека, отвън то не може да се прояви.
към беседата >>
И тъй, когато кажете някому една горчива дума, това не е ли равносилно, че давате на този човек една откъсната роза?
И тъй, когато кажете някому една горчива дума, това не е ли равносилно, че давате на този човек една откъсната роза?
Не късайте цветята и на никого не ги давайте! Пазете следното правило: приближавайте се към всички хора с дълбоко съзнание, че първоначално Бог ги е създал добри. Ако намирате, че някои хора не са добри, това значи, че впоследствие е станала някаква грешка от самите тях, поради която са изгубили своята доброта. Така трябва да мислите за себе си, така трябва да мислите и за хората. И ако вие имате някакъв дефект, той се дължи на други някакви причини.
към беседата >>
“ Казвам: не трябва само да се говори какво да се прави, но трябва да се работи.
За пример, казват някому: „Ти трябва да учиш; ти трябва да разбираш; ти трябва да бъдеш умен“. Резултатите на този начин са подобни на тия, които имали четирима синове, наследници на богат баща. Те получили от баща си в наследство ниви, лозя, но по цели дни седели на столовете си, яли и пили и казвали: „Нивите трябва да се разорат, лозята трябва да се прекопаят, градините трябва да се полеят“, но сами нищо не работели, а оставяли на слугите, те да свършат тази работа. По едно време съвършено обеднели, оголели и започнали да се запитват: „Коя е причината, че изгубихме всичко? Защо баща ни не ни каза тайната, какво да правим и как да работим?
“ Казвам: не трябва само да се говори какво да се прави, но трябва да се работи.
То е все едно да седите на стол и да си казвате: „Аз трябва да бъда добър! “ – По този начин ти ще оголееш, но добър няма да станеш. Ти ще станеш добър, когато дадеш възможност на доброто в тебе да се прояви. Доброто е вътре в човека, отвън то не може да се прояви. Силата на посятото жито няма да дойде отвън, но отвътре.
към беседата >>
Не късайте цветята и на никого не ги давайте!
И тъй, когато кажете някому една горчива дума, това не е ли равносилно, че давате на този човек една откъсната роза?
Не късайте цветята и на никого не ги давайте!
Пазете следното правило: приближавайте се към всички хора с дълбоко съзнание, че първоначално Бог ги е създал добри. Ако намирате, че някои хора не са добри, това значи, че впоследствие е станала някаква грешка от самите тях, поради която са изгубили своята доброта. Така трябва да мислите за себе си, така трябва да мислите и за хората. И ако вие имате някакъв дефект, той се дължи на други някакви причини. От вас зависи да отстраните този дефект.
към беседата >>
То е все едно да седите на стол и да си казвате: „Аз трябва да бъда добър!
Резултатите на този начин са подобни на тия, които имали четирима синове, наследници на богат баща. Те получили от баща си в наследство ниви, лозя, но по цели дни седели на столовете си, яли и пили и казвали: „Нивите трябва да се разорат, лозята трябва да се прекопаят, градините трябва да се полеят“, но сами нищо не работели, а оставяли на слугите, те да свършат тази работа. По едно време съвършено обеднели, оголели и започнали да се запитват: „Коя е причината, че изгубихме всичко? Защо баща ни не ни каза тайната, какво да правим и как да работим? “ Казвам: не трябва само да се говори какво да се прави, но трябва да се работи.
То е все едно да седите на стол и да си казвате: „Аз трябва да бъда добър!
“ – По този начин ти ще оголееш, но добър няма да станеш. Ти ще станеш добър, когато дадеш възможност на доброто в тебе да се прояви. Доброто е вътре в човека, отвън то не може да се прояви. Силата на посятото жито няма да дойде отвън, но отвътре. Отвън ще му се дадат само условия за растене, а силата за това растене се крие в него.
към беседата >>
Пазете следното правило: приближавайте се към всички хора с дълбоко съзнание, че първоначално Бог ги е създал добри.
И тъй, когато кажете някому една горчива дума, това не е ли равносилно, че давате на този човек една откъсната роза? Не късайте цветята и на никого не ги давайте!
Пазете следното правило: приближавайте се към всички хора с дълбоко съзнание, че първоначално Бог ги е създал добри.
Ако намирате, че някои хора не са добри, това значи, че впоследствие е станала някаква грешка от самите тях, поради която са изгубили своята доброта. Така трябва да мислите за себе си, така трябва да мислите и за хората. И ако вие имате някакъв дефект, той се дължи на други някакви причини. От вас зависи да отстраните този дефект. Обаче вие непрекъснато трябва да държите в ума си мисълта, че Бог е вложил във вас доброто за основа на вашия живот.
към беседата >>
“ – По този начин ти ще оголееш, но добър няма да станеш.
Те получили от баща си в наследство ниви, лозя, но по цели дни седели на столовете си, яли и пили и казвали: „Нивите трябва да се разорат, лозята трябва да се прекопаят, градините трябва да се полеят“, но сами нищо не работели, а оставяли на слугите, те да свършат тази работа. По едно време съвършено обеднели, оголели и започнали да се запитват: „Коя е причината, че изгубихме всичко? Защо баща ни не ни каза тайната, какво да правим и как да работим? “ Казвам: не трябва само да се говори какво да се прави, но трябва да се работи. То е все едно да седите на стол и да си казвате: „Аз трябва да бъда добър!
“ – По този начин ти ще оголееш, но добър няма да станеш.
Ти ще станеш добър, когато дадеш възможност на доброто в тебе да се прояви. Доброто е вътре в човека, отвън то не може да се прояви. Силата на посятото жито няма да дойде отвън, но отвътре. Отвън ще му се дадат само условия за растене, а силата за това растене се крие в него. Следователно, когато нямате успех в живота си, ще знаете, че живеете по първия начин.
към беседата >>
Ако намирате, че някои хора не са добри, това значи, че впоследствие е станала някаква грешка от самите тях, поради която са изгубили своята доброта.
И тъй, когато кажете някому една горчива дума, това не е ли равносилно, че давате на този човек една откъсната роза? Не късайте цветята и на никого не ги давайте! Пазете следното правило: приближавайте се към всички хора с дълбоко съзнание, че първоначално Бог ги е създал добри.
Ако намирате, че някои хора не са добри, това значи, че впоследствие е станала някаква грешка от самите тях, поради която са изгубили своята доброта.
Така трябва да мислите за себе си, така трябва да мислите и за хората. И ако вие имате някакъв дефект, той се дължи на други някакви причини. От вас зависи да отстраните този дефект. Обаче вие непрекъснато трябва да държите в ума си мисълта, че Бог е вложил във вас доброто за основа на вашия живот. Той ви е пратил на земята като в училище, да учите.
към беседата >>
Ти ще станеш добър, когато дадеш възможност на доброто в тебе да се прояви.
По едно време съвършено обеднели, оголели и започнали да се запитват: „Коя е причината, че изгубихме всичко? Защо баща ни не ни каза тайната, какво да правим и как да работим? “ Казвам: не трябва само да се говори какво да се прави, но трябва да се работи. То е все едно да седите на стол и да си казвате: „Аз трябва да бъда добър! “ – По този начин ти ще оголееш, но добър няма да станеш.
Ти ще станеш добър, когато дадеш възможност на доброто в тебе да се прояви.
Доброто е вътре в човека, отвън то не може да се прояви. Силата на посятото жито няма да дойде отвън, но отвътре. Отвън ще му се дадат само условия за растене, а силата за това растене се крие в него. Следователно, когато нямате успех в живота си, ще знаете, че живеете по първия начин. Искате ли да имате успех, започнете да живеете по втория начин, който се заключава в работа.
към беседата >>
Така трябва да мислите за себе си, така трябва да мислите и за хората.
И тъй, когато кажете някому една горчива дума, това не е ли равносилно, че давате на този човек една откъсната роза? Не късайте цветята и на никого не ги давайте! Пазете следното правило: приближавайте се към всички хора с дълбоко съзнание, че първоначално Бог ги е създал добри. Ако намирате, че някои хора не са добри, това значи, че впоследствие е станала някаква грешка от самите тях, поради която са изгубили своята доброта.
Така трябва да мислите за себе си, така трябва да мислите и за хората.
И ако вие имате някакъв дефект, той се дължи на други някакви причини. От вас зависи да отстраните този дефект. Обаче вие непрекъснато трябва да държите в ума си мисълта, че Бог е вложил във вас доброто за основа на вашия живот. Той ви е пратил на земята като в училище, да учите. И вие трябва да учите добре.
към беседата >>
Доброто е вътре в човека, отвън то не може да се прояви.
Защо баща ни не ни каза тайната, какво да правим и как да работим? “ Казвам: не трябва само да се говори какво да се прави, но трябва да се работи. То е все едно да седите на стол и да си казвате: „Аз трябва да бъда добър! “ – По този начин ти ще оголееш, но добър няма да станеш. Ти ще станеш добър, когато дадеш възможност на доброто в тебе да се прояви.
Доброто е вътре в човека, отвън то не може да се прояви.
Силата на посятото жито няма да дойде отвън, но отвътре. Отвън ще му се дадат само условия за растене, а силата за това растене се крие в него. Следователно, когато нямате успех в живота си, ще знаете, че живеете по първия начин. Искате ли да имате успех, започнете да живеете по втория начин, който се заключава в работа. Щом кажете, че трябва да направите нещо, веднага пристъпете към реализиране на това нещо.
към беседата >>
И ако вие имате някакъв дефект, той се дължи на други някакви причини.
И тъй, когато кажете някому една горчива дума, това не е ли равносилно, че давате на този човек една откъсната роза? Не късайте цветята и на никого не ги давайте! Пазете следното правило: приближавайте се към всички хора с дълбоко съзнание, че първоначално Бог ги е създал добри. Ако намирате, че някои хора не са добри, това значи, че впоследствие е станала някаква грешка от самите тях, поради която са изгубили своята доброта. Така трябва да мислите за себе си, така трябва да мислите и за хората.
И ако вие имате някакъв дефект, той се дължи на други някакви причини.
От вас зависи да отстраните този дефект. Обаче вие непрекъснато трябва да държите в ума си мисълта, че Бог е вложил във вас доброто за основа на вашия живот. Той ви е пратил на земята като в училище, да учите. И вие трябва да учите добре. Единственото нещо, което радва Бога, е когато учите добре.
към беседата >>
Силата на посятото жито няма да дойде отвън, но отвътре.
“ Казвам: не трябва само да се говори какво да се прави, но трябва да се работи. То е все едно да седите на стол и да си казвате: „Аз трябва да бъда добър! “ – По този начин ти ще оголееш, но добър няма да станеш. Ти ще станеш добър, когато дадеш възможност на доброто в тебе да се прояви. Доброто е вътре в човека, отвън то не може да се прояви.
Силата на посятото жито няма да дойде отвън, но отвътре.
Отвън ще му се дадат само условия за растене, а силата за това растене се крие в него. Следователно, когато нямате успех в живота си, ще знаете, че живеете по първия начин. Искате ли да имате успех, започнете да живеете по втория начин, който се заключава в работа. Щом кажете, че трябва да направите нещо, веднага пристъпете към реализиране на това нещо. Сега, като говоря за желателни и за нежелателни неща, намирам, че и в тях се явяват ред противоречия.
към беседата >>
От вас зависи да отстраните този дефект.
Не късайте цветята и на никого не ги давайте! Пазете следното правило: приближавайте се към всички хора с дълбоко съзнание, че първоначално Бог ги е създал добри. Ако намирате, че някои хора не са добри, това значи, че впоследствие е станала някаква грешка от самите тях, поради която са изгубили своята доброта. Така трябва да мислите за себе си, така трябва да мислите и за хората. И ако вие имате някакъв дефект, той се дължи на други някакви причини.
От вас зависи да отстраните този дефект.
Обаче вие непрекъснато трябва да държите в ума си мисълта, че Бог е вложил във вас доброто за основа на вашия живот. Той ви е пратил на земята като в училище, да учите. И вие трябва да учите добре. Единственото нещо, което радва Бога, е когато учите добре. И аз се радвам, като виждам, че учите с любов и разположение.
към беседата >>
Отвън ще му се дадат само условия за растене, а силата за това растене се крие в него.
То е все едно да седите на стол и да си казвате: „Аз трябва да бъда добър! “ – По този начин ти ще оголееш, но добър няма да станеш. Ти ще станеш добър, когато дадеш възможност на доброто в тебе да се прояви. Доброто е вътре в човека, отвън то не може да се прояви. Силата на посятото жито няма да дойде отвън, но отвътре.
Отвън ще му се дадат само условия за растене, а силата за това растене се крие в него.
Следователно, когато нямате успех в живота си, ще знаете, че живеете по първия начин. Искате ли да имате успех, започнете да живеете по втория начин, който се заключава в работа. Щом кажете, че трябва да направите нещо, веднага пристъпете към реализиране на това нещо. Сега, като говоря за желателни и за нежелателни неща, намирам, че и в тях се явяват ред противоречия. За пример, някой казва: „Аз имам желание да постигна нещо, за което правя големи усилия“.
към беседата >>
Обаче вие непрекъснато трябва да държите в ума си мисълта, че Бог е вложил във вас доброто за основа на вашия живот.
Пазете следното правило: приближавайте се към всички хора с дълбоко съзнание, че първоначално Бог ги е създал добри. Ако намирате, че някои хора не са добри, това значи, че впоследствие е станала някаква грешка от самите тях, поради която са изгубили своята доброта. Така трябва да мислите за себе си, така трябва да мислите и за хората. И ако вие имате някакъв дефект, той се дължи на други някакви причини. От вас зависи да отстраните този дефект.
Обаче вие непрекъснато трябва да държите в ума си мисълта, че Бог е вложил във вас доброто за основа на вашия живот.
Той ви е пратил на земята като в училище, да учите. И вие трябва да учите добре. Единственото нещо, което радва Бога, е когато учите добре. И аз се радвам, като виждам, че учите с любов и разположение. Когато видя някой човек пред изкушението, казвам: Опасно е човек да се отклони от пътя, който му е предначертан.
към беседата >>
Следователно, когато нямате успех в живота си, ще знаете, че живеете по първия начин.
“ – По този начин ти ще оголееш, но добър няма да станеш. Ти ще станеш добър, когато дадеш възможност на доброто в тебе да се прояви. Доброто е вътре в човека, отвън то не може да се прояви. Силата на посятото жито няма да дойде отвън, но отвътре. Отвън ще му се дадат само условия за растене, а силата за това растене се крие в него.
Следователно, когато нямате успех в живота си, ще знаете, че живеете по първия начин.
Искате ли да имате успех, започнете да живеете по втория начин, който се заключава в работа. Щом кажете, че трябва да направите нещо, веднага пристъпете към реализиране на това нещо. Сега, като говоря за желателни и за нежелателни неща, намирам, че и в тях се явяват ред противоречия. За пример, някой казва: „Аз имам желание да постигна нещо, за което правя големи усилия“. – Няма какво да правиш усилия.
към беседата >>
Той ви е пратил на земята като в училище, да учите.
Ако намирате, че някои хора не са добри, това значи, че впоследствие е станала някаква грешка от самите тях, поради която са изгубили своята доброта. Така трябва да мислите за себе си, така трябва да мислите и за хората. И ако вие имате някакъв дефект, той се дължи на други някакви причини. От вас зависи да отстраните този дефект. Обаче вие непрекъснато трябва да държите в ума си мисълта, че Бог е вложил във вас доброто за основа на вашия живот.
Той ви е пратил на земята като в училище, да учите.
И вие трябва да учите добре. Единственото нещо, което радва Бога, е когато учите добре. И аз се радвам, като виждам, че учите с любов и разположение. Когато видя някой човек пред изкушението, казвам: Опасно е човек да се отклони от пътя, който му е предначертан.
към беседата >>
Искате ли да имате успех, започнете да живеете по втория начин, който се заключава в работа.
Ти ще станеш добър, когато дадеш възможност на доброто в тебе да се прояви. Доброто е вътре в човека, отвън то не може да се прояви. Силата на посятото жито няма да дойде отвън, но отвътре. Отвън ще му се дадат само условия за растене, а силата за това растене се крие в него. Следователно, когато нямате успех в живота си, ще знаете, че живеете по първия начин.
Искате ли да имате успех, започнете да живеете по втория начин, който се заключава в работа.
Щом кажете, че трябва да направите нещо, веднага пристъпете към реализиране на това нещо. Сега, като говоря за желателни и за нежелателни неща, намирам, че и в тях се явяват ред противоречия. За пример, някой казва: „Аз имам желание да постигна нещо, за което правя големи усилия“. – Няма какво да правиш усилия. Когато отиваш да работиш, или да учиш, там усилия не са нужни.
към беседата >>
И вие трябва да учите добре.
Така трябва да мислите за себе си, така трябва да мислите и за хората. И ако вие имате някакъв дефект, той се дължи на други някакви причини. От вас зависи да отстраните този дефект. Обаче вие непрекъснато трябва да държите в ума си мисълта, че Бог е вложил във вас доброто за основа на вашия живот. Той ви е пратил на земята като в училище, да учите.
И вие трябва да учите добре.
Единственото нещо, което радва Бога, е когато учите добре. И аз се радвам, като виждам, че учите с любов и разположение. Когато видя някой човек пред изкушението, казвам: Опасно е човек да се отклони от пътя, който му е предначертан.
към беседата >>
Щом кажете, че трябва да направите нещо, веднага пристъпете към реализиране на това нещо.
Доброто е вътре в човека, отвън то не може да се прояви. Силата на посятото жито няма да дойде отвън, но отвътре. Отвън ще му се дадат само условия за растене, а силата за това растене се крие в него. Следователно, когато нямате успех в живота си, ще знаете, че живеете по първия начин. Искате ли да имате успех, започнете да живеете по втория начин, който се заключава в работа.
Щом кажете, че трябва да направите нещо, веднага пристъпете към реализиране на това нещо.
Сега, като говоря за желателни и за нежелателни неща, намирам, че и в тях се явяват ред противоречия. За пример, някой казва: „Аз имам желание да постигна нещо, за което правя големи усилия“. – Няма какво да правиш усилия. Когато отиваш да работиш, или да учиш, там усилия не са нужни. Само болният, сакатият прави усилия.
към беседата >>
Единственото нещо, което радва Бога, е когато учите добре.
И ако вие имате някакъв дефект, той се дължи на други някакви причини. От вас зависи да отстраните този дефект. Обаче вие непрекъснато трябва да държите в ума си мисълта, че Бог е вложил във вас доброто за основа на вашия живот. Той ви е пратил на земята като в училище, да учите. И вие трябва да учите добре.
Единственото нещо, което радва Бога, е когато учите добре.
И аз се радвам, като виждам, че учите с любов и разположение. Когато видя някой човек пред изкушението, казвам: Опасно е човек да се отклони от пътя, който му е предначертан.
към беседата >>
Сега, като говоря за желателни и за нежелателни неща, намирам, че и в тях се явяват ред противоречия.
Силата на посятото жито няма да дойде отвън, но отвътре. Отвън ще му се дадат само условия за растене, а силата за това растене се крие в него. Следователно, когато нямате успех в живота си, ще знаете, че живеете по първия начин. Искате ли да имате успех, започнете да живеете по втория начин, който се заключава в работа. Щом кажете, че трябва да направите нещо, веднага пристъпете към реализиране на това нещо.
Сега, като говоря за желателни и за нежелателни неща, намирам, че и в тях се явяват ред противоречия.
За пример, някой казва: „Аз имам желание да постигна нещо, за което правя големи усилия“. – Няма какво да правиш усилия. Когато отиваш да работиш, или да учиш, там усилия не са нужни. Само болният, сакатият прави усилия. Здравият не прави усилия.
към беседата >>
И аз се радвам, като виждам, че учите с любов и разположение.
От вас зависи да отстраните този дефект. Обаче вие непрекъснато трябва да държите в ума си мисълта, че Бог е вложил във вас доброто за основа на вашия живот. Той ви е пратил на земята като в училище, да учите. И вие трябва да учите добре. Единственото нещо, което радва Бога, е когато учите добре.
И аз се радвам, като виждам, че учите с любов и разположение.
Когато видя някой човек пред изкушението, казвам: Опасно е човек да се отклони от пътя, който му е предначертан.
към беседата >>
За пример, някой казва: „Аз имам желание да постигна нещо, за което правя големи усилия“.
Отвън ще му се дадат само условия за растене, а силата за това растене се крие в него. Следователно, когато нямате успех в живота си, ще знаете, че живеете по първия начин. Искате ли да имате успех, започнете да живеете по втория начин, който се заключава в работа. Щом кажете, че трябва да направите нещо, веднага пристъпете към реализиране на това нещо. Сега, като говоря за желателни и за нежелателни неща, намирам, че и в тях се явяват ред противоречия.
За пример, някой казва: „Аз имам желание да постигна нещо, за което правя големи усилия“.
– Няма какво да правиш усилия. Когато отиваш да работиш, или да учиш, там усилия не са нужни. Само болният, сакатият прави усилия. Здравият не прави усилия. Да учи, да работи, да бъде добър, това са естествени положения за човека.
към беседата >>
Когато видя някой човек пред изкушението, казвам: Опасно е човек да се отклони от пътя, който му е предначертан.
Обаче вие непрекъснато трябва да държите в ума си мисълта, че Бог е вложил във вас доброто за основа на вашия живот. Той ви е пратил на земята като в училище, да учите. И вие трябва да учите добре. Единственото нещо, което радва Бога, е когато учите добре. И аз се радвам, като виждам, че учите с любов и разположение.
Когато видя някой човек пред изкушението, казвам: Опасно е човек да се отклони от пътя, който му е предначертан.
към беседата >>
– Няма какво да правиш усилия.
Следователно, когато нямате успех в живота си, ще знаете, че живеете по първия начин. Искате ли да имате успех, започнете да живеете по втория начин, който се заключава в работа. Щом кажете, че трябва да направите нещо, веднага пристъпете към реализиране на това нещо. Сега, като говоря за желателни и за нежелателни неща, намирам, че и в тях се явяват ред противоречия. За пример, някой казва: „Аз имам желание да постигна нещо, за което правя големи усилия“.
– Няма какво да правиш усилия.
Когато отиваш да работиш, или да учиш, там усилия не са нужни. Само болният, сакатият прави усилия. Здравият не прави усилия. Да учи, да работи, да бъде добър, това са естествени положения за човека. Усилие е нужно само тогава, когато човек преодолява някакъв свой недъг.
към беседата >>
Ще приведа един пример от Стария Завет за лошите последствия на отклонението от правия път: Бог изпратил един от младите пророци при израилския цар Иеровоам, да му предаде Неговото Слово.
Ще приведа един пример от Стария Завет за лошите последствия на отклонението от правия път: Бог изпратил един от младите пророци при израилския цар Иеровоам, да му предаде Неговото Слово.
Той казал на пророка: „Не яж хляб и не пий вода, и не се връщай през пътя, по който си дошъл“. Настигнал го по пътя един стар пророк и му казал: „Ела с мене в къщата ми, та яж хляб! “ – „Не мога да се върна с тебе, нито ще ям хляб, нито ще пия вода, нито ще се върна през пътя, по който съм дошъл. Така ми се говори чрез Словото Господне.“ – „И аз съм пророк, както и ти. И ангел ми говори чрез Слово Господне и рече: „Върни го с тебе в къщата си, за да яде хляб и да пие вода“.“ Старият пророк излъгал.
към беседата >>
Когато отиваш да работиш, или да учиш, там усилия не са нужни.
Искате ли да имате успех, започнете да живеете по втория начин, който се заключава в работа. Щом кажете, че трябва да направите нещо, веднага пристъпете към реализиране на това нещо. Сега, като говоря за желателни и за нежелателни неща, намирам, че и в тях се явяват ред противоречия. За пример, някой казва: „Аз имам желание да постигна нещо, за което правя големи усилия“. – Няма какво да правиш усилия.
Когато отиваш да работиш, или да учиш, там усилия не са нужни.
Само болният, сакатият прави усилия. Здравият не прави усилия. Да учи, да работи, да бъде добър, това са естествени положения за човека. Усилие е нужно само тогава, когато човек преодолява някакъв свой недъг. Във всички други случаи на живота, усилието е изключено.
към беседата >>
Той казал на пророка: „Не яж хляб и не пий вода, и не се връщай през пътя, по който си дошъл“.
Ще приведа един пример от Стария Завет за лошите последствия на отклонението от правия път: Бог изпратил един от младите пророци при израилския цар Иеровоам, да му предаде Неговото Слово.
Той казал на пророка: „Не яж хляб и не пий вода, и не се връщай през пътя, по който си дошъл“.
Настигнал го по пътя един стар пророк и му казал: „Ела с мене в къщата ми, та яж хляб! “ – „Не мога да се върна с тебе, нито ще ям хляб, нито ще пия вода, нито ще се върна през пътя, по който съм дошъл. Така ми се говори чрез Словото Господне.“ – „И аз съм пророк, както и ти. И ангел ми говори чрез Слово Господне и рече: „Върни го с тебе в къщата си, за да яде хляб и да пие вода“.“ Старият пророк излъгал. И върнал се младият пророк от пътя си, влязъл в къщата му да яде хляб и пие вода.
към беседата >>
Само болният, сакатият прави усилия.
Щом кажете, че трябва да направите нещо, веднага пристъпете към реализиране на това нещо. Сега, като говоря за желателни и за нежелателни неща, намирам, че и в тях се явяват ред противоречия. За пример, някой казва: „Аз имам желание да постигна нещо, за което правя големи усилия“. – Няма какво да правиш усилия. Когато отиваш да работиш, или да учиш, там усилия не са нужни.
Само болният, сакатият прави усилия.
Здравият не прави усилия. Да учи, да работи, да бъде добър, това са естествени положения за човека. Усилие е нужно само тогава, когато човек преодолява някакъв свой недъг. Във всички други случаи на живота, усилието е изключено. Не прави усилия, но кажи: „Аз живея, аз любя“.
към беседата >>
Настигнал го по пътя един стар пророк и му казал: „Ела с мене в къщата ми, та яж хляб!
Ще приведа един пример от Стария Завет за лошите последствия на отклонението от правия път: Бог изпратил един от младите пророци при израилския цар Иеровоам, да му предаде Неговото Слово. Той казал на пророка: „Не яж хляб и не пий вода, и не се връщай през пътя, по който си дошъл“.
Настигнал го по пътя един стар пророк и му казал: „Ела с мене в къщата ми, та яж хляб!
“ – „Не мога да се върна с тебе, нито ще ям хляб, нито ще пия вода, нито ще се върна през пътя, по който съм дошъл. Така ми се говори чрез Словото Господне.“ – „И аз съм пророк, както и ти. И ангел ми говори чрез Слово Господне и рече: „Върни го с тебе в къщата си, за да яде хляб и да пие вода“.“ Старият пророк излъгал. И върнал се младият пророк от пътя си, влязъл в къщата му да яде хляб и пие вода. И като седял на трапезата, старият пророк му казал: „Понеже не послуша гласа Господен и не опази заповедта Му, тялото ти няма да влезе в гроба на отците ти“.
към беседата >>
Здравият не прави усилия.
Сега, като говоря за желателни и за нежелателни неща, намирам, че и в тях се явяват ред противоречия. За пример, някой казва: „Аз имам желание да постигна нещо, за което правя големи усилия“. – Няма какво да правиш усилия. Когато отиваш да работиш, или да учиш, там усилия не са нужни. Само болният, сакатият прави усилия.
Здравият не прави усилия.
Да учи, да работи, да бъде добър, това са естествени положения за човека. Усилие е нужно само тогава, когато човек преодолява някакъв свой недъг. Във всички други случаи на живота, усилието е изключено. Не прави усилия, но кажи: „Аз живея, аз любя“. Не оставяйте в ума си никаква двузначна мисъл.
към беседата >>
“ – „Не мога да се върна с тебе, нито ще ям хляб, нито ще пия вода, нито ще се върна през пътя, по който съм дошъл.
Ще приведа един пример от Стария Завет за лошите последствия на отклонението от правия път: Бог изпратил един от младите пророци при израилския цар Иеровоам, да му предаде Неговото Слово. Той казал на пророка: „Не яж хляб и не пий вода, и не се връщай през пътя, по който си дошъл“. Настигнал го по пътя един стар пророк и му казал: „Ела с мене в къщата ми, та яж хляб!
“ – „Не мога да се върна с тебе, нито ще ям хляб, нито ще пия вода, нито ще се върна през пътя, по който съм дошъл.
Така ми се говори чрез Словото Господне.“ – „И аз съм пророк, както и ти. И ангел ми говори чрез Слово Господне и рече: „Върни го с тебе в къщата си, за да яде хляб и да пие вода“.“ Старият пророк излъгал. И върнал се младият пророк от пътя си, влязъл в къщата му да яде хляб и пие вода. И като седял на трапезата, старият пророк му казал: „Понеже не послуша гласа Господен и не опази заповедта Му, тялото ти няма да влезе в гроба на отците ти“. И тръгнал младият пророк да си отива, но срещнал го лъв на пътя и го разкъсал.
към беседата >>
Да учи, да работи, да бъде добър, това са естествени положения за човека.
За пример, някой казва: „Аз имам желание да постигна нещо, за което правя големи усилия“. – Няма какво да правиш усилия. Когато отиваш да работиш, или да учиш, там усилия не са нужни. Само болният, сакатият прави усилия. Здравият не прави усилия.
Да учи, да работи, да бъде добър, това са естествени положения за човека.
Усилие е нужно само тогава, когато човек преодолява някакъв свой недъг. Във всички други случаи на живота, усилието е изключено. Не прави усилия, но кажи: „Аз живея, аз любя“. Не оставяйте в ума си никаква двузначна мисъл. За пример, казвате: „Аз трябва да бъда добър“.
към беседата >>
Така ми се говори чрез Словото Господне.“ – „И аз съм пророк, както и ти.
Ще приведа един пример от Стария Завет за лошите последствия на отклонението от правия път: Бог изпратил един от младите пророци при израилския цар Иеровоам, да му предаде Неговото Слово. Той казал на пророка: „Не яж хляб и не пий вода, и не се връщай през пътя, по който си дошъл“. Настигнал го по пътя един стар пророк и му казал: „Ела с мене в къщата ми, та яж хляб! “ – „Не мога да се върна с тебе, нито ще ям хляб, нито ще пия вода, нито ще се върна през пътя, по който съм дошъл.
Така ми се говори чрез Словото Господне.“ – „И аз съм пророк, както и ти.
И ангел ми говори чрез Слово Господне и рече: „Върни го с тебе в къщата си, за да яде хляб и да пие вода“.“ Старият пророк излъгал. И върнал се младият пророк от пътя си, влязъл в къщата му да яде хляб и пие вода. И като седял на трапезата, старият пророк му казал: „Понеже не послуша гласа Господен и не опази заповедта Му, тялото ти няма да влезе в гроба на отците ти“. И тръгнал младият пророк да си отива, но срещнал го лъв на пътя и го разкъсал. Старият пророк намерил тялото му на пътя и го занесъл в града, за да го оплаче и погребе.
към беседата >>
Усилие е нужно само тогава, когато човек преодолява някакъв свой недъг.
– Няма какво да правиш усилия. Когато отиваш да работиш, или да учиш, там усилия не са нужни. Само болният, сакатият прави усилия. Здравият не прави усилия. Да учи, да работи, да бъде добър, това са естествени положения за човека.
Усилие е нужно само тогава, когато човек преодолява някакъв свой недъг.
Във всички други случаи на живота, усилието е изключено. Не прави усилия, но кажи: „Аз живея, аз любя“. Не оставяйте в ума си никаква двузначна мисъл. За пример, казвате: „Аз трябва да бъда добър“. – Значи досега вие не сте били добър човек, та отсега нататък ще бъдете добър.
към беседата >>
И ангел ми говори чрез Слово Господне и рече: „Върни го с тебе в къщата си, за да яде хляб и да пие вода“.“ Старият пророк излъгал.
Ще приведа един пример от Стария Завет за лошите последствия на отклонението от правия път: Бог изпратил един от младите пророци при израилския цар Иеровоам, да му предаде Неговото Слово. Той казал на пророка: „Не яж хляб и не пий вода, и не се връщай през пътя, по който си дошъл“. Настигнал го по пътя един стар пророк и му казал: „Ела с мене в къщата ми, та яж хляб! “ – „Не мога да се върна с тебе, нито ще ям хляб, нито ще пия вода, нито ще се върна през пътя, по който съм дошъл. Така ми се говори чрез Словото Господне.“ – „И аз съм пророк, както и ти.
И ангел ми говори чрез Слово Господне и рече: „Върни го с тебе в къщата си, за да яде хляб и да пие вода“.“ Старият пророк излъгал.
И върнал се младият пророк от пътя си, влязъл в къщата му да яде хляб и пие вода. И като седял на трапезата, старият пророк му казал: „Понеже не послуша гласа Господен и не опази заповедта Му, тялото ти няма да влезе в гроба на отците ти“. И тръгнал младият пророк да си отива, но срещнал го лъв на пътя и го разкъсал. Старият пророк намерил тялото му на пътя и го занесъл в града, за да го оплаче и погребе.
към беседата >>
Във всички други случаи на живота, усилието е изключено.
Когато отиваш да работиш, или да учиш, там усилия не са нужни. Само болният, сакатият прави усилия. Здравият не прави усилия. Да учи, да работи, да бъде добър, това са естествени положения за човека. Усилие е нужно само тогава, когато човек преодолява някакъв свой недъг.
Във всички други случаи на живота, усилието е изключено.
Не прави усилия, но кажи: „Аз живея, аз любя“. Не оставяйте в ума си никаква двузначна мисъл. За пример, казвате: „Аз трябва да бъда добър“. – Значи досега вие не сте били добър човек, та отсега нататък ще бъдете добър. Тази мисъл е двузначна и тя спъва човека.
към беседата >>
И върнал се младият пророк от пътя си, влязъл в къщата му да яде хляб и пие вода.
Той казал на пророка: „Не яж хляб и не пий вода, и не се връщай през пътя, по който си дошъл“. Настигнал го по пътя един стар пророк и му казал: „Ела с мене в къщата ми, та яж хляб! “ – „Не мога да се върна с тебе, нито ще ям хляб, нито ще пия вода, нито ще се върна през пътя, по който съм дошъл. Така ми се говори чрез Словото Господне.“ – „И аз съм пророк, както и ти. И ангел ми говори чрез Слово Господне и рече: „Върни го с тебе в къщата си, за да яде хляб и да пие вода“.“ Старият пророк излъгал.
И върнал се младият пророк от пътя си, влязъл в къщата му да яде хляб и пие вода.
И като седял на трапезата, старият пророк му казал: „Понеже не послуша гласа Господен и не опази заповедта Му, тялото ти няма да влезе в гроба на отците ти“. И тръгнал младият пророк да си отива, но срещнал го лъв на пътя и го разкъсал. Старият пророк намерил тялото му на пътя и го занесъл в града, за да го оплаче и погребе.
към беседата >>
Не прави усилия, но кажи: „Аз живея, аз любя“.
Само болният, сакатият прави усилия. Здравият не прави усилия. Да учи, да работи, да бъде добър, това са естествени положения за човека. Усилие е нужно само тогава, когато човек преодолява някакъв свой недъг. Във всички други случаи на живота, усилието е изключено.
Не прави усилия, но кажи: „Аз живея, аз любя“.
Не оставяйте в ума си никаква двузначна мисъл. За пример, казвате: „Аз трябва да бъда добър“. – Значи досега вие не сте били добър човек, та отсега нататък ще бъдете добър. Тази мисъл е двузначна и тя спъва човека. Казвате още: „Ако в този живот не успея да постигна своите желания, тогава ще остане за друг живот“.
към беседата >>
И като седял на трапезата, старият пророк му казал: „Понеже не послуша гласа Господен и не опази заповедта Му, тялото ти няма да влезе в гроба на отците ти“.
Настигнал го по пътя един стар пророк и му казал: „Ела с мене в къщата ми, та яж хляб! “ – „Не мога да се върна с тебе, нито ще ям хляб, нито ще пия вода, нито ще се върна през пътя, по който съм дошъл. Така ми се говори чрез Словото Господне.“ – „И аз съм пророк, както и ти. И ангел ми говори чрез Слово Господне и рече: „Върни го с тебе в къщата си, за да яде хляб и да пие вода“.“ Старият пророк излъгал. И върнал се младият пророк от пътя си, влязъл в къщата му да яде хляб и пие вода.
И като седял на трапезата, старият пророк му казал: „Понеже не послуша гласа Господен и не опази заповедта Му, тялото ти няма да влезе в гроба на отците ти“.
И тръгнал младият пророк да си отива, но срещнал го лъв на пътя и го разкъсал. Старият пророк намерил тялото му на пътя и го занесъл в града, за да го оплаче и погребе.
към беседата >>
Не оставяйте в ума си никаква двузначна мисъл.
Здравият не прави усилия. Да учи, да работи, да бъде добър, това са естествени положения за човека. Усилие е нужно само тогава, когато човек преодолява някакъв свой недъг. Във всички други случаи на живота, усилието е изключено. Не прави усилия, но кажи: „Аз живея, аз любя“.
Не оставяйте в ума си никаква двузначна мисъл.
За пример, казвате: „Аз трябва да бъда добър“. – Значи досега вие не сте били добър човек, та отсега нататък ще бъдете добър. Тази мисъл е двузначна и тя спъва човека. Казвате още: „Ако в този живот не успея да постигна своите желания, тогава ще остане за друг живот“. – Не разделяйте живота.
към беседата >>
И тръгнал младият пророк да си отива, но срещнал го лъв на пътя и го разкъсал.
“ – „Не мога да се върна с тебе, нито ще ям хляб, нито ще пия вода, нито ще се върна през пътя, по който съм дошъл. Така ми се говори чрез Словото Господне.“ – „И аз съм пророк, както и ти. И ангел ми говори чрез Слово Господне и рече: „Върни го с тебе в къщата си, за да яде хляб и да пие вода“.“ Старият пророк излъгал. И върнал се младият пророк от пътя си, влязъл в къщата му да яде хляб и пие вода. И като седял на трапезата, старият пророк му казал: „Понеже не послуша гласа Господен и не опази заповедта Му, тялото ти няма да влезе в гроба на отците ти“.
И тръгнал младият пророк да си отива, но срещнал го лъв на пътя и го разкъсал.
Старият пророк намерил тялото му на пътя и го занесъл в града, за да го оплаче и погребе.
към беседата >>
За пример, казвате: „Аз трябва да бъда добър“.
Да учи, да работи, да бъде добър, това са естествени положения за човека. Усилие е нужно само тогава, когато човек преодолява някакъв свой недъг. Във всички други случаи на живота, усилието е изключено. Не прави усилия, но кажи: „Аз живея, аз любя“. Не оставяйте в ума си никаква двузначна мисъл.
За пример, казвате: „Аз трябва да бъда добър“.
– Значи досега вие не сте били добър човек, та отсега нататък ще бъдете добър. Тази мисъл е двузначна и тя спъва човека. Казвате още: „Ако в този живот не успея да постигна своите желания, тогава ще остане за друг живот“. – Не разделяйте живота. Сегашният и бъдещият живот е един и същ.
към беседата >>
Старият пророк намерил тялото му на пътя и го занесъл в града, за да го оплаче и погребе.
Така ми се говори чрез Словото Господне.“ – „И аз съм пророк, както и ти. И ангел ми говори чрез Слово Господне и рече: „Върни го с тебе в къщата си, за да яде хляб и да пие вода“.“ Старият пророк излъгал. И върнал се младият пророк от пътя си, влязъл в къщата му да яде хляб и пие вода. И като седял на трапезата, старият пророк му казал: „Понеже не послуша гласа Господен и не опази заповедта Му, тялото ти няма да влезе в гроба на отците ти“. И тръгнал младият пророк да си отива, но срещнал го лъв на пътя и го разкъсал.
Старият пророк намерил тялото му на пътя и го занесъл в града, за да го оплаче и погребе.
към беседата >>
– Значи досега вие не сте били добър човек, та отсега нататък ще бъдете добър.
Усилие е нужно само тогава, когато човек преодолява някакъв свой недъг. Във всички други случаи на живота, усилието е изключено. Не прави усилия, но кажи: „Аз живея, аз любя“. Не оставяйте в ума си никаква двузначна мисъл. За пример, казвате: „Аз трябва да бъда добър“.
– Значи досега вие не сте били добър човек, та отсега нататък ще бъдете добър.
Тази мисъл е двузначна и тя спъва човека. Казвате още: „Ако в този живот не успея да постигна своите желания, тогава ще остане за друг живот“. – Не разделяйте живота. Сегашният и бъдещият живот е един и същ. Животът не се дели.
към беседата >>
Питам: защо е трябвало старият пророк да излъже младия, да го постави на такова изкушение, за което лъв да го разкъса?
Питам: защо е трябвало старият пророк да излъже младия, да го постави на такова изкушение, за което лъв да го разкъса?
И защо е трябвало след това да го оплаква! Правилно беше старият пророк да посъветва младия да не се отбива от пътя си. Има една вътрешна причина, заради която е трябвало старият пророк да постави на изкушение младия, да изпита неговата стабилност. От този изпит се видя, че младият пророк не бил стабилен, не бил устойчив характер.
към беседата >>
Тази мисъл е двузначна и тя спъва човека.
Във всички други случаи на живота, усилието е изключено. Не прави усилия, но кажи: „Аз живея, аз любя“. Не оставяйте в ума си никаква двузначна мисъл. За пример, казвате: „Аз трябва да бъда добър“. – Значи досега вие не сте били добър човек, та отсега нататък ще бъдете добър.
Тази мисъл е двузначна и тя спъва човека.
Казвате още: „Ако в този живот не успея да постигна своите желания, тогава ще остане за друг живот“. – Не разделяйте живота. Сегашният и бъдещият живот е един и същ. Животът не се дели. Следователно не отлагайте нещата за бъдещето.
към беседата >>
И защо е трябвало след това да го оплаква!
Питам: защо е трябвало старият пророк да излъже младия, да го постави на такова изкушение, за което лъв да го разкъса?
И защо е трябвало след това да го оплаква!
Правилно беше старият пророк да посъветва младия да не се отбива от пътя си. Има една вътрешна причина, заради която е трябвало старият пророк да постави на изкушение младия, да изпита неговата стабилност. От този изпит се видя, че младият пророк не бил стабилен, не бил устойчив характер.
към беседата >>
Казвате още: „Ако в този живот не успея да постигна своите желания, тогава ще остане за друг живот“.
Не прави усилия, но кажи: „Аз живея, аз любя“. Не оставяйте в ума си никаква двузначна мисъл. За пример, казвате: „Аз трябва да бъда добър“. – Значи досега вие не сте били добър човек, та отсега нататък ще бъдете добър. Тази мисъл е двузначна и тя спъва човека.
Казвате още: „Ако в този живот не успея да постигна своите желания, тогава ще остане за друг живот“.
– Не разделяйте живота. Сегашният и бъдещият живот е един и същ. Животът не се дели. Следователно не отлагайте нещата за бъдещето. Откъде знаете какви условия ще имате в бъдеще?
към беседата >>
Правилно беше старият пророк да посъветва младия да не се отбива от пътя си.
Питам: защо е трябвало старият пророк да излъже младия, да го постави на такова изкушение, за което лъв да го разкъса? И защо е трябвало след това да го оплаква!
Правилно беше старият пророк да посъветва младия да не се отбива от пътя си.
Има една вътрешна причина, заради която е трябвало старият пророк да постави на изкушение младия, да изпита неговата стабилност. От този изпит се видя, че младият пророк не бил стабилен, не бил устойчив характер.
към беседата >>
– Не разделяйте живота.
Не оставяйте в ума си никаква двузначна мисъл. За пример, казвате: „Аз трябва да бъда добър“. – Значи досега вие не сте били добър човек, та отсега нататък ще бъдете добър. Тази мисъл е двузначна и тя спъва човека. Казвате още: „Ако в този живот не успея да постигна своите желания, тогава ще остане за друг живот“.
– Не разделяйте живота.
Сегашният и бъдещият живот е един и същ. Животът не се дели. Следователно не отлагайте нещата за бъдещето. Откъде знаете какви условия ще имате в бъдеще? Ако не можете да използвате сегашните условия, които ви се дават, как ще използвате бъдещите?
към беседата >>
Има една вътрешна причина, заради която е трябвало старият пророк да постави на изкушение младия, да изпита неговата стабилност.
Питам: защо е трябвало старият пророк да излъже младия, да го постави на такова изкушение, за което лъв да го разкъса? И защо е трябвало след това да го оплаква! Правилно беше старият пророк да посъветва младия да не се отбива от пътя си.
Има една вътрешна причина, заради която е трябвало старият пророк да постави на изкушение младия, да изпита неговата стабилност.
От този изпит се видя, че младият пророк не бил стабилен, не бил устойчив характер.
към беседата >>
Сегашният и бъдещият живот е един и същ.
За пример, казвате: „Аз трябва да бъда добър“. – Значи досега вие не сте били добър човек, та отсега нататък ще бъдете добър. Тази мисъл е двузначна и тя спъва човека. Казвате още: „Ако в този живот не успея да постигна своите желания, тогава ще остане за друг живот“. – Не разделяйте живота.
Сегашният и бъдещият живот е един и същ.
Животът не се дели. Следователно не отлагайте нещата за бъдещето. Откъде знаете какви условия ще имате в бъдеще? Ако не можете да използвате сегашните условия, които ви се дават, как ще използвате бъдещите? Ако не можете да научите урока, който учителят днес ви е преподал, как ще научите утрешния?
към беседата >>
От този изпит се видя, че младият пророк не бил стабилен, не бил устойчив характер.
Питам: защо е трябвало старият пророк да излъже младия, да го постави на такова изкушение, за което лъв да го разкъса? И защо е трябвало след това да го оплаква! Правилно беше старият пророк да посъветва младия да не се отбива от пътя си. Има една вътрешна причина, заради която е трябвало старият пророк да постави на изкушение младия, да изпита неговата стабилност.
От този изпит се видя, че младият пророк не бил стабилен, не бил устойчив характер.
към беседата >>
Животът не се дели.
– Значи досега вие не сте били добър човек, та отсега нататък ще бъдете добър. Тази мисъл е двузначна и тя спъва човека. Казвате още: „Ако в този живот не успея да постигна своите желания, тогава ще остане за друг живот“. – Не разделяйте живота. Сегашният и бъдещият живот е един и същ.
Животът не се дели.
Следователно не отлагайте нещата за бъдещето. Откъде знаете какви условия ще имате в бъдеще? Ако не можете да използвате сегашните условия, които ви се дават, как ще използвате бъдещите? Ако не можете да научите урока, който учителят днес ви е преподал, как ще научите утрешния? Да отлагате нещата за бъдещето, това е една от опасните страни на теорията за прераждането.
към беседата >>
Често хората разбират нещата като младия пророк, вследствие на което правят грешки, които костват живота им.
Често хората разбират нещата като младия пророк, вследствие на което правят грешки, които костват живота им.
Младият пророк трябваше да каже на стария: „Аз ще вървя по пътя, по който съм тръгнал. Няма да спирам никъде, нито ще се отклонявам наляво или надясно“. Същото се отнася и за вас: спрете ли някъде, ще се спънете в развитието си. За пример, вие уповавате на нещо, вървите в един път, но идва някой и ви казва: „Пътят, по който вървите, не е прав“. – Трябва ли да вярвате?
към беседата >>
Следователно не отлагайте нещата за бъдещето.
Тази мисъл е двузначна и тя спъва човека. Казвате още: „Ако в този живот не успея да постигна своите желания, тогава ще остане за друг живот“. – Не разделяйте живота. Сегашният и бъдещият живот е един и същ. Животът не се дели.
Следователно не отлагайте нещата за бъдещето.
Откъде знаете какви условия ще имате в бъдеще? Ако не можете да използвате сегашните условия, които ви се дават, как ще използвате бъдещите? Ако не можете да научите урока, който учителят днес ви е преподал, как ще научите утрешния? Да отлагате нещата за бъдещето, това е една от опасните страни на теорията за прераждането. Аз не съм против тази теория, но казвам: всеки живот има своя определена програма, която трябва да се изпълни.
към беседата >>
Младият пророк трябваше да каже на стария: „Аз ще вървя по пътя, по който съм тръгнал.
Често хората разбират нещата като младия пророк, вследствие на което правят грешки, които костват живота им.
Младият пророк трябваше да каже на стария: „Аз ще вървя по пътя, по който съм тръгнал.
Няма да спирам никъде, нито ще се отклонявам наляво или надясно“. Същото се отнася и за вас: спрете ли някъде, ще се спънете в развитието си. За пример, вие уповавате на нещо, вървите в един път, но идва някой и ви казва: „Пътят, по който вървите, не е прав“. – Трябва ли да вярвате? Вие трябва да кажете: „Понеже ям Свещения хляб, аз вървя в правия път и никакво съмнение нямам в това“.
към беседата >>
Откъде знаете какви условия ще имате в бъдеще?
Казвате още: „Ако в този живот не успея да постигна своите желания, тогава ще остане за друг живот“. – Не разделяйте живота. Сегашният и бъдещият живот е един и същ. Животът не се дели. Следователно не отлагайте нещата за бъдещето.
Откъде знаете какви условия ще имате в бъдеще?
Ако не можете да използвате сегашните условия, които ви се дават, как ще използвате бъдещите? Ако не можете да научите урока, който учителят днес ви е преподал, как ще научите утрешния? Да отлагате нещата за бъдещето, това е една от опасните страни на теорията за прераждането. Аз не съм против тази теория, но казвам: всеки живот има своя определена програма, която трябва да се изпълни. Всеки трябва да използва и да реши задачите на сегашния си живот и за бъдещето да не мисли.
към беседата >>
Няма да спирам никъде, нито ще се отклонявам наляво или надясно“.
Често хората разбират нещата като младия пророк, вследствие на което правят грешки, които костват живота им. Младият пророк трябваше да каже на стария: „Аз ще вървя по пътя, по който съм тръгнал.
Няма да спирам никъде, нито ще се отклонявам наляво или надясно“.
Същото се отнася и за вас: спрете ли някъде, ще се спънете в развитието си. За пример, вие уповавате на нещо, вървите в един път, но идва някой и ви казва: „Пътят, по който вървите, не е прав“. – Трябва ли да вярвате? Вие трябва да кажете: „Понеже ям Свещения хляб, аз вървя в правия път и никакво съмнение нямам в това“. Следователно, човек не може да върви в пътя на Истината, ако не яде от Свещения хляб, не пие Свещената вода, не диша Свещения въздух и не възприема Свещената светлина.
към беседата >>
Ако не можете да използвате сегашните условия, които ви се дават, как ще използвате бъдещите?
– Не разделяйте живота. Сегашният и бъдещият живот е един и същ. Животът не се дели. Следователно не отлагайте нещата за бъдещето. Откъде знаете какви условия ще имате в бъдеще?
Ако не можете да използвате сегашните условия, които ви се дават, как ще използвате бъдещите?
Ако не можете да научите урока, който учителят днес ви е преподал, как ще научите утрешния? Да отлагате нещата за бъдещето, това е една от опасните страни на теорията за прераждането. Аз не съм против тази теория, но казвам: всеки живот има своя определена програма, която трябва да се изпълни. Всеки трябва да използва и да реши задачите на сегашния си живот и за бъдещето да не мисли. Мнозина се спъват от мисълта, че са стари, че нищо вече не могат да направят.
към беседата >>
Същото се отнася и за вас: спрете ли някъде, ще се спънете в развитието си.
Често хората разбират нещата като младия пророк, вследствие на което правят грешки, които костват живота им. Младият пророк трябваше да каже на стария: „Аз ще вървя по пътя, по който съм тръгнал. Няма да спирам никъде, нито ще се отклонявам наляво или надясно“.
Същото се отнася и за вас: спрете ли някъде, ще се спънете в развитието си.
За пример, вие уповавате на нещо, вървите в един път, но идва някой и ви казва: „Пътят, по който вървите, не е прав“. – Трябва ли да вярвате? Вие трябва да кажете: „Понеже ям Свещения хляб, аз вървя в правия път и никакво съмнение нямам в това“. Следователно, човек не може да върви в пътя на Истината, ако не яде от Свещения хляб, не пие Свещената вода, не диша Свещения въздух и не възприема Свещената светлина. И когато Христос казва: „Аз съм Пътят, Истината и Животът“, Той разбира, именно, тия четири елемента – да се храниш със Свещения хляб, без да се колебаеш, дали си в пътя, или не.
към беседата >>
Ако не можете да научите урока, който учителят днес ви е преподал, как ще научите утрешния?
Сегашният и бъдещият живот е един и същ. Животът не се дели. Следователно не отлагайте нещата за бъдещето. Откъде знаете какви условия ще имате в бъдеще? Ако не можете да използвате сегашните условия, които ви се дават, как ще използвате бъдещите?
Ако не можете да научите урока, който учителят днес ви е преподал, как ще научите утрешния?
Да отлагате нещата за бъдещето, това е една от опасните страни на теорията за прераждането. Аз не съм против тази теория, но казвам: всеки живот има своя определена програма, която трябва да се изпълни. Всеки трябва да използва и да реши задачите на сегашния си живот и за бъдещето да не мисли. Мнозина се спъват от мисълта, че са стари, че нищо вече не могат да направят. Колко сте годишни?
към беседата >>
За пример, вие уповавате на нещо, вървите в един път, но идва някой и ви казва: „Пътят, по който вървите, не е прав“.
Често хората разбират нещата като младия пророк, вследствие на което правят грешки, които костват живота им. Младият пророк трябваше да каже на стария: „Аз ще вървя по пътя, по който съм тръгнал. Няма да спирам никъде, нито ще се отклонявам наляво или надясно“. Същото се отнася и за вас: спрете ли някъде, ще се спънете в развитието си.
За пример, вие уповавате на нещо, вървите в един път, но идва някой и ви казва: „Пътят, по който вървите, не е прав“.
– Трябва ли да вярвате? Вие трябва да кажете: „Понеже ям Свещения хляб, аз вървя в правия път и никакво съмнение нямам в това“. Следователно, човек не може да върви в пътя на Истината, ако не яде от Свещения хляб, не пие Свещената вода, не диша Свещения въздух и не възприема Свещената светлина. И когато Христос казва: „Аз съм Пътят, Истината и Животът“, Той разбира, именно, тия четири елемента – да се храниш със Свещения хляб, без да се колебаеш, дали си в пътя, или не. Като приемаш всеки ден Свещения хляб, т.е.
към беседата >>
Да отлагате нещата за бъдещето, това е една от опасните страни на теорията за прераждането.
Животът не се дели. Следователно не отлагайте нещата за бъдещето. Откъде знаете какви условия ще имате в бъдеще? Ако не можете да използвате сегашните условия, които ви се дават, как ще използвате бъдещите? Ако не можете да научите урока, който учителят днес ви е преподал, как ще научите утрешния?
Да отлагате нещата за бъдещето, това е една от опасните страни на теорията за прераждането.
Аз не съм против тази теория, но казвам: всеки живот има своя определена програма, която трябва да се изпълни. Всеки трябва да използва и да реши задачите на сегашния си живот и за бъдещето да не мисли. Мнозина се спъват от мисълта, че са стари, че нищо вече не могат да направят. Колко сте годишни? Ония, които мислят, че са стари, едва са на 40–45 години.
към беседата >>
– Трябва ли да вярвате?
Често хората разбират нещата като младия пророк, вследствие на което правят грешки, които костват живота им. Младият пророк трябваше да каже на стария: „Аз ще вървя по пътя, по който съм тръгнал. Няма да спирам никъде, нито ще се отклонявам наляво или надясно“. Същото се отнася и за вас: спрете ли някъде, ще се спънете в развитието си. За пример, вие уповавате на нещо, вървите в един път, но идва някой и ви казва: „Пътят, по който вървите, не е прав“.
– Трябва ли да вярвате?
Вие трябва да кажете: „Понеже ям Свещения хляб, аз вървя в правия път и никакво съмнение нямам в това“. Следователно, човек не може да върви в пътя на Истината, ако не яде от Свещения хляб, не пие Свещената вода, не диша Свещения въздух и не възприема Свещената светлина. И когато Христос казва: „Аз съм Пътят, Истината и Животът“, Той разбира, именно, тия четири елемента – да се храниш със Свещения хляб, без да се колебаеш, дали си в пътя, или не. Като приемаш всеки ден Свещения хляб, т.е. тялото Христово, трябва да знаеш, че си в пътя.
към беседата >>
Аз не съм против тази теория, но казвам: всеки живот има своя определена програма, която трябва да се изпълни.
Следователно не отлагайте нещата за бъдещето. Откъде знаете какви условия ще имате в бъдеще? Ако не можете да използвате сегашните условия, които ви се дават, как ще използвате бъдещите? Ако не можете да научите урока, който учителят днес ви е преподал, как ще научите утрешния? Да отлагате нещата за бъдещето, това е една от опасните страни на теорията за прераждането.
Аз не съм против тази теория, но казвам: всеки живот има своя определена програма, която трябва да се изпълни.
Всеки трябва да използва и да реши задачите на сегашния си живот и за бъдещето да не мисли. Мнозина се спъват от мисълта, че са стари, че нищо вече не могат да направят. Колко сте годишни? Ония, които мислят, че са стари, едва са на 40–45 години.
към беседата >>
Вие трябва да кажете: „Понеже ям Свещения хляб, аз вървя в правия път и никакво съмнение нямам в това“.
Младият пророк трябваше да каже на стария: „Аз ще вървя по пътя, по който съм тръгнал. Няма да спирам никъде, нито ще се отклонявам наляво или надясно“. Същото се отнася и за вас: спрете ли някъде, ще се спънете в развитието си. За пример, вие уповавате на нещо, вървите в един път, но идва някой и ви казва: „Пътят, по който вървите, не е прав“. – Трябва ли да вярвате?
Вие трябва да кажете: „Понеже ям Свещения хляб, аз вървя в правия път и никакво съмнение нямам в това“.
Следователно, човек не може да върви в пътя на Истината, ако не яде от Свещения хляб, не пие Свещената вода, не диша Свещения въздух и не възприема Свещената светлина. И когато Христос казва: „Аз съм Пътят, Истината и Животът“, Той разбира, именно, тия четири елемента – да се храниш със Свещения хляб, без да се колебаеш, дали си в пътя, или не. Като приемаш всеки ден Свещения хляб, т.е. тялото Христово, трябва да знаеш, че си в пътя. Като пиеш Свещената вода, като дишаш Свещения въздух, като приемаш Свещената светлина на изгряващото слънце, ти трябва да благодариш всеки момент, че си в правия път.
към беседата >>
Всеки трябва да използва и да реши задачите на сегашния си живот и за бъдещето да не мисли.
Откъде знаете какви условия ще имате в бъдеще? Ако не можете да използвате сегашните условия, които ви се дават, как ще използвате бъдещите? Ако не можете да научите урока, който учителят днес ви е преподал, как ще научите утрешния? Да отлагате нещата за бъдещето, това е една от опасните страни на теорията за прераждането. Аз не съм против тази теория, но казвам: всеки живот има своя определена програма, която трябва да се изпълни.
Всеки трябва да използва и да реши задачите на сегашния си живот и за бъдещето да не мисли.
Мнозина се спъват от мисълта, че са стари, че нищо вече не могат да направят. Колко сте годишни? Ония, които мислят, че са стари, едва са на 40–45 години.
към беседата >>
Следователно, човек не може да върви в пътя на Истината, ако не яде от Свещения хляб, не пие Свещената вода, не диша Свещения въздух и не възприема Свещената светлина.
Няма да спирам никъде, нито ще се отклонявам наляво или надясно“. Същото се отнася и за вас: спрете ли някъде, ще се спънете в развитието си. За пример, вие уповавате на нещо, вървите в един път, но идва някой и ви казва: „Пътят, по който вървите, не е прав“. – Трябва ли да вярвате? Вие трябва да кажете: „Понеже ям Свещения хляб, аз вървя в правия път и никакво съмнение нямам в това“.
Следователно, човек не може да върви в пътя на Истината, ако не яде от Свещения хляб, не пие Свещената вода, не диша Свещения въздух и не възприема Свещената светлина.
И когато Христос казва: „Аз съм Пътят, Истината и Животът“, Той разбира, именно, тия четири елемента – да се храниш със Свещения хляб, без да се колебаеш, дали си в пътя, или не. Като приемаш всеки ден Свещения хляб, т.е. тялото Христово, трябва да знаеш, че си в пътя. Като пиеш Свещената вода, като дишаш Свещения въздух, като приемаш Свещената светлина на изгряващото слънце, ти трябва да благодариш всеки момент, че си в правия път. Това е първото положение, което човек изпитва на физическия свят.
към беседата >>
3.
Един удар
,
СБ
, София, 2.9.1933г.,
Докато човек се смущава, той има в сърцето си чужди вещества.
Чуждото, внесено в организма, оставя своята отрова. На тези чужди вещества, внесени в човешкия организъм, се дължат противоречията и страданията в живота. Задачата на човека е да освободи организма си от тия чужди вещества. И тогава в организма му трябва да остане само Божественото. Щом Божественото остане в човека, а чуждото излезе вън, лицето му веднага просиява и волята му идва в нормално състояние.
Докато човек се смущава, той има в сърцето си чужди вещества.
Докато днес мисли едно, а утре – друго, той има в ума си чужди вещества. Не е важно, кой е внесъл тези чужди вещества в неговия организъм; важно е той да се изчисти от тях. Може би баба му, или дядо му да са внесли тези чужди вещества – това не е важно. Въпросът е да се изчисти, да се освободи от тях.
към беседата >>
Казвам: такъв порядък в света не съществува.
Един ден, като издяламе, като изгладим тия камъни, и Бог ще бъде доволен от нашия живот и ние ще бъдем доволни. Това не подразбира, че човек изведнъж може да стане учен или светия. Знанието, дарбите, способностите постепенно се придобиват. В това, именно, се състои красотата на живота. Понякога хората искат изведнъж да станат силни, учени, богати, свети, гениални.
Казвам: такъв порядък в света не съществува.
Има известна зависимост между малкото и голямото: малкото богатство, малкото знание, малките мисли и чувства, които ви посещават, струват повече от големите богатства и знания. Кога? Когато ги задържите и обработите в себе си.
към беседата >>
Докато днес мисли едно, а утре – друго, той има в ума си чужди вещества.
На тези чужди вещества, внесени в човешкия организъм, се дължат противоречията и страданията в живота. Задачата на човека е да освободи организма си от тия чужди вещества. И тогава в организма му трябва да остане само Божественото. Щом Божественото остане в човека, а чуждото излезе вън, лицето му веднага просиява и волята му идва в нормално състояние. Докато човек се смущава, той има в сърцето си чужди вещества.
Докато днес мисли едно, а утре – друго, той има в ума си чужди вещества.
Не е важно, кой е внесъл тези чужди вещества в неговия организъм; важно е той да се изчисти от тях. Може би баба му, или дядо му да са внесли тези чужди вещества – това не е важно. Въпросът е да се изчисти, да се освободи от тях.
към беседата >>
Има известна зависимост между малкото и голямото: малкото богатство, малкото знание, малките мисли и чувства, които ви посещават, струват повече от големите богатства и знания. Кога?
Това не подразбира, че човек изведнъж може да стане учен или светия. Знанието, дарбите, способностите постепенно се придобиват. В това, именно, се състои красотата на живота. Понякога хората искат изведнъж да станат силни, учени, богати, свети, гениални. Казвам: такъв порядък в света не съществува.
Има известна зависимост между малкото и голямото: малкото богатство, малкото знание, малките мисли и чувства, които ви посещават, струват повече от големите богатства и знания. Кога?
Когато ги задържите и обработите в себе си.
към беседата >>
Не е важно, кой е внесъл тези чужди вещества в неговия организъм; важно е той да се изчисти от тях.
Задачата на човека е да освободи организма си от тия чужди вещества. И тогава в организма му трябва да остане само Божественото. Щом Божественото остане в човека, а чуждото излезе вън, лицето му веднага просиява и волята му идва в нормално състояние. Докато човек се смущава, той има в сърцето си чужди вещества. Докато днес мисли едно, а утре – друго, той има в ума си чужди вещества.
Не е важно, кой е внесъл тези чужди вещества в неговия организъм; важно е той да се изчисти от тях.
Може би баба му, или дядо му да са внесли тези чужди вещества – това не е важно. Въпросът е да се изчисти, да се освободи от тях.
към беседата >>
Когато ги задържите и обработите в себе си.
Знанието, дарбите, способностите постепенно се придобиват. В това, именно, се състои красотата на живота. Понякога хората искат изведнъж да станат силни, учени, богати, свети, гениални. Казвам: такъв порядък в света не съществува. Има известна зависимост между малкото и голямото: малкото богатство, малкото знание, малките мисли и чувства, които ви посещават, струват повече от големите богатства и знания. Кога?
Когато ги задържите и обработите в себе си.
към беседата >>
Може би баба му, или дядо му да са внесли тези чужди вещества – това не е важно.
И тогава в организма му трябва да остане само Божественото. Щом Божественото остане в човека, а чуждото излезе вън, лицето му веднага просиява и волята му идва в нормално състояние. Докато човек се смущава, той има в сърцето си чужди вещества. Докато днес мисли едно, а утре – друго, той има в ума си чужди вещества. Не е важно, кой е внесъл тези чужди вещества в неговия организъм; важно е той да се изчисти от тях.
Може би баба му, или дядо му да са внесли тези чужди вещества – това не е важно.
Въпросът е да се изчисти, да се освободи от тях.
към беседата >>
Сега, ще дам едно обяснение на тази идея.
Сега, ще дам едно обяснение на тази идея.
Представете си, че имате едно шише, или една ваза, направена от някакъв скъпоценен камък, или от диамант. Тази ваза може да бъде пълна с чиста, хубава вода, а може да бъде пълна и с някаква отрова, или киселина. Самото шише може да струва милиони стерлинги, но какво ви ползва то, ако е пълно с отрова? Ако пък е пълно с чиста, хубава вода, то струва още повече. И обратно: вие можете да имате съд, направен от проста глина, но пълен с чиста, кристална вода.
към беседата >>
Въпросът е да се изчисти, да се освободи от тях.
Щом Божественото остане в човека, а чуждото излезе вън, лицето му веднага просиява и волята му идва в нормално състояние. Докато човек се смущава, той има в сърцето си чужди вещества. Докато днес мисли едно, а утре – друго, той има в ума си чужди вещества. Не е важно, кой е внесъл тези чужди вещества в неговия организъм; важно е той да се изчисти от тях. Може би баба му, или дядо му да са внесли тези чужди вещества – това не е важно.
Въпросът е да се изчисти, да се освободи от тях.
към беседата >>
Представете си, че имате едно шише, или една ваза, направена от някакъв скъпоценен камък, или от диамант.
Сега, ще дам едно обяснение на тази идея.
Представете си, че имате едно шише, или една ваза, направена от някакъв скъпоценен камък, или от диамант.
Тази ваза може да бъде пълна с чиста, хубава вода, а може да бъде пълна и с някаква отрова, или киселина. Самото шише може да струва милиони стерлинги, но какво ви ползва то, ако е пълно с отрова? Ако пък е пълно с чиста, хубава вода, то струва още повече. И обратно: вие можете да имате съд, направен от проста глина, но пълен с чиста, кристална вода. В случай на жажда, простият съд с чиста вода е за предпочитане пред диамантеното шише, пълно с отрова.
към беседата >>
Казвам: вие се нуждаете от положителна наука, която да ви наведе към същината на живота, а не към привидните, т.е.
Казвам: вие се нуждаете от положителна наука, която да ви наведе към същината на живота, а не към привидните, т.е.
към преходните неща. Преходните неща всякога носят страдания и нещастия за хората. Страданието се предизвиква от това, че тези неща лесно се губят. Следователно на тях не може да се разчита. За пример, очакваш да получиш наследство – ти си на крив път.
към беседата >>
Тази ваза може да бъде пълна с чиста, хубава вода, а може да бъде пълна и с някаква отрова, или киселина.
Сега, ще дам едно обяснение на тази идея. Представете си, че имате едно шише, или една ваза, направена от някакъв скъпоценен камък, или от диамант.
Тази ваза може да бъде пълна с чиста, хубава вода, а може да бъде пълна и с някаква отрова, или киселина.
Самото шише може да струва милиони стерлинги, но какво ви ползва то, ако е пълно с отрова? Ако пък е пълно с чиста, хубава вода, то струва още повече. И обратно: вие можете да имате съд, направен от проста глина, но пълен с чиста, кристална вода. В случай на жажда, простият съд с чиста вода е за предпочитане пред диамантеното шише, пълно с отрова. Питам: каква полза, ако имате външни богатства, а в себе си вътре носите отрова, която постоянно ви разяжда?
към беседата >>
към преходните неща.
Казвам: вие се нуждаете от положителна наука, която да ви наведе към същината на живота, а не към привидните, т.е.
към преходните неща.
Преходните неща всякога носят страдания и нещастия за хората. Страданието се предизвиква от това, че тези неща лесно се губят. Следователно на тях не може да се разчита. За пример, очакваш да получиш наследство – ти си на крив път. Ако се надяваш някой светия да се помоли за тебе – ти си на крив път.
към беседата >>
Самото шише може да струва милиони стерлинги, но какво ви ползва то, ако е пълно с отрова?
Сега, ще дам едно обяснение на тази идея. Представете си, че имате едно шише, или една ваза, направена от някакъв скъпоценен камък, или от диамант. Тази ваза може да бъде пълна с чиста, хубава вода, а може да бъде пълна и с някаква отрова, или киселина.
Самото шише може да струва милиони стерлинги, но какво ви ползва то, ако е пълно с отрова?
Ако пък е пълно с чиста, хубава вода, то струва още повече. И обратно: вие можете да имате съд, направен от проста глина, но пълен с чиста, кристална вода. В случай на жажда, простият съд с чиста вода е за предпочитане пред диамантеното шише, пълно с отрова. Питам: каква полза, ако имате външни богатства, а в себе си вътре носите отрова, която постоянно ви разяжда? Телата на съвременните хора не са направени от диамант, нито от материя, подобна на скъпоценните камъни, вследствие на което те грешат.
към беседата >>
Преходните неща всякога носят страдания и нещастия за хората.
Казвам: вие се нуждаете от положителна наука, която да ви наведе към същината на живота, а не към привидните, т.е. към преходните неща.
Преходните неща всякога носят страдания и нещастия за хората.
Страданието се предизвиква от това, че тези неща лесно се губят. Следователно на тях не може да се разчита. За пример, очакваш да получиш наследство – ти си на крив път. Ако се надяваш някой светия да се помоли за тебе – ти си на крив път. Ако очакваш на другите хора да разорат нивата ти – и наготово да си вземеш жито, – ти си на крив път.
към беседата >>
Ако пък е пълно с чиста, хубава вода, то струва още повече.
Сега, ще дам едно обяснение на тази идея. Представете си, че имате едно шише, или една ваза, направена от някакъв скъпоценен камък, или от диамант. Тази ваза може да бъде пълна с чиста, хубава вода, а може да бъде пълна и с някаква отрова, или киселина. Самото шише може да струва милиони стерлинги, но какво ви ползва то, ако е пълно с отрова?
Ако пък е пълно с чиста, хубава вода, то струва още повече.
И обратно: вие можете да имате съд, направен от проста глина, но пълен с чиста, кристална вода. В случай на жажда, простият съд с чиста вода е за предпочитане пред диамантеното шише, пълно с отрова. Питам: каква полза, ако имате външни богатства, а в себе си вътре носите отрова, която постоянно ви разяжда? Телата на съвременните хора не са направени от диамант, нито от материя, подобна на скъпоценните камъни, вследствие на което те грешат. Ще дойде ден, когато телата им ще бъдат направени от чиста, фина материя, като тази на светиите, на ангелите, и те няма да грешат.
към беседата >>
Страданието се предизвиква от това, че тези неща лесно се губят.
Казвам: вие се нуждаете от положителна наука, която да ви наведе към същината на живота, а не към привидните, т.е. към преходните неща. Преходните неща всякога носят страдания и нещастия за хората.
Страданието се предизвиква от това, че тези неща лесно се губят.
Следователно на тях не може да се разчита. За пример, очакваш да получиш наследство – ти си на крив път. Ако се надяваш някой светия да се помоли за тебе – ти си на крив път. Ако очакваш на другите хора да разорат нивата ти – и наготово да си вземеш жито, – ти си на крив път. Ако искате да влезете в правия път, впрегнете се на работа и разчитайте на себе си.
към беседата >>
И обратно: вие можете да имате съд, направен от проста глина, но пълен с чиста, кристална вода.
Сега, ще дам едно обяснение на тази идея. Представете си, че имате едно шише, или една ваза, направена от някакъв скъпоценен камък, или от диамант. Тази ваза може да бъде пълна с чиста, хубава вода, а може да бъде пълна и с някаква отрова, или киселина. Самото шише може да струва милиони стерлинги, но какво ви ползва то, ако е пълно с отрова? Ако пък е пълно с чиста, хубава вода, то струва още повече.
И обратно: вие можете да имате съд, направен от проста глина, но пълен с чиста, кристална вода.
В случай на жажда, простият съд с чиста вода е за предпочитане пред диамантеното шише, пълно с отрова. Питам: каква полза, ако имате външни богатства, а в себе си вътре носите отрова, която постоянно ви разяжда? Телата на съвременните хора не са направени от диамант, нито от материя, подобна на скъпоценните камъни, вследствие на което те грешат. Ще дойде ден, когато телата им ще бъдат направени от чиста, фина материя, като тази на светиите, на ангелите, и те няма да грешат. Казано е в Писанието: „Роденият от Бога грях не прави“.
към беседата >>
Следователно на тях не може да се разчита.
Казвам: вие се нуждаете от положителна наука, която да ви наведе към същината на живота, а не към привидните, т.е. към преходните неща. Преходните неща всякога носят страдания и нещастия за хората. Страданието се предизвиква от това, че тези неща лесно се губят.
Следователно на тях не може да се разчита.
За пример, очакваш да получиш наследство – ти си на крив път. Ако се надяваш някой светия да се помоли за тебе – ти си на крив път. Ако очакваш на другите хора да разорат нивата ти – и наготово да си вземеш жито, – ти си на крив път. Ако искате да влезете в правия път, впрегнете се на работа и разчитайте на себе си. За тази цел вие трябва да разглеждате живота като нещо цяло.
към беседата >>
В случай на жажда, простият съд с чиста вода е за предпочитане пред диамантеното шише, пълно с отрова.
Представете си, че имате едно шише, или една ваза, направена от някакъв скъпоценен камък, или от диамант. Тази ваза може да бъде пълна с чиста, хубава вода, а може да бъде пълна и с някаква отрова, или киселина. Самото шише може да струва милиони стерлинги, но какво ви ползва то, ако е пълно с отрова? Ако пък е пълно с чиста, хубава вода, то струва още повече. И обратно: вие можете да имате съд, направен от проста глина, но пълен с чиста, кристална вода.
В случай на жажда, простият съд с чиста вода е за предпочитане пред диамантеното шише, пълно с отрова.
Питам: каква полза, ако имате външни богатства, а в себе си вътре носите отрова, която постоянно ви разяжда? Телата на съвременните хора не са направени от диамант, нито от материя, подобна на скъпоценните камъни, вследствие на което те грешат. Ще дойде ден, когато телата им ще бъдат направени от чиста, фина материя, като тази на светиите, на ангелите, и те няма да грешат. Казано е в Писанието: „Роденият от Бога грях не прави“. Само онзи човек е роден от Бога, който е минал през всичките фази на човешкото развитие и е дошъл в положение на пълен устой.
към беседата >>
За пример, очакваш да получиш наследство – ти си на крив път.
Казвам: вие се нуждаете от положителна наука, която да ви наведе към същината на живота, а не към привидните, т.е. към преходните неща. Преходните неща всякога носят страдания и нещастия за хората. Страданието се предизвиква от това, че тези неща лесно се губят. Следователно на тях не може да се разчита.
За пример, очакваш да получиш наследство – ти си на крив път.
Ако се надяваш някой светия да се помоли за тебе – ти си на крив път. Ако очакваш на другите хора да разорат нивата ти – и наготово да си вземеш жито, – ти си на крив път. Ако искате да влезете в правия път, впрегнете се на работа и разчитайте на себе си. За тази цел вие трябва да разглеждате живота като нещо цяло. Човек трябва да намери мястото си в цялото, там да свърши работата си и да не пречи на работата, която вършат другите органи на живота.
към беседата >>
Питам: каква полза, ако имате външни богатства, а в себе си вътре носите отрова, която постоянно ви разяжда?
Тази ваза може да бъде пълна с чиста, хубава вода, а може да бъде пълна и с някаква отрова, или киселина. Самото шише може да струва милиони стерлинги, но какво ви ползва то, ако е пълно с отрова? Ако пък е пълно с чиста, хубава вода, то струва още повече. И обратно: вие можете да имате съд, направен от проста глина, но пълен с чиста, кристална вода. В случай на жажда, простият съд с чиста вода е за предпочитане пред диамантеното шише, пълно с отрова.
Питам: каква полза, ако имате външни богатства, а в себе си вътре носите отрова, която постоянно ви разяжда?
Телата на съвременните хора не са направени от диамант, нито от материя, подобна на скъпоценните камъни, вследствие на което те грешат. Ще дойде ден, когато телата им ще бъдат направени от чиста, фина материя, като тази на светиите, на ангелите, и те няма да грешат. Казано е в Писанието: „Роденият от Бога грях не прави“. Само онзи човек е роден от Бога, който е минал през всичките фази на човешкото развитие и е дошъл в положение на пълен устой. Нищо в света не е в състояние да го отклони от неговите прави разбирания за живота.
към беседата >>
Ако се надяваш някой светия да се помоли за тебе – ти си на крив път.
към преходните неща. Преходните неща всякога носят страдания и нещастия за хората. Страданието се предизвиква от това, че тези неща лесно се губят. Следователно на тях не може да се разчита. За пример, очакваш да получиш наследство – ти си на крив път.
Ако се надяваш някой светия да се помоли за тебе – ти си на крив път.
Ако очакваш на другите хора да разорат нивата ти – и наготово да си вземеш жито, – ти си на крив път. Ако искате да влезете в правия път, впрегнете се на работа и разчитайте на себе си. За тази цел вие трябва да разглеждате живота като нещо цяло. Човек трябва да намери мястото си в цялото, там да свърши работата си и да не пречи на работата, която вършат другите органи на живота. Един лист от някое дърво не трябва да се меси в работата на другите листа.
към беседата >>
Телата на съвременните хора не са направени от диамант, нито от материя, подобна на скъпоценните камъни, вследствие на което те грешат.
Самото шише може да струва милиони стерлинги, но какво ви ползва то, ако е пълно с отрова? Ако пък е пълно с чиста, хубава вода, то струва още повече. И обратно: вие можете да имате съд, направен от проста глина, но пълен с чиста, кристална вода. В случай на жажда, простият съд с чиста вода е за предпочитане пред диамантеното шише, пълно с отрова. Питам: каква полза, ако имате външни богатства, а в себе си вътре носите отрова, която постоянно ви разяжда?
Телата на съвременните хора не са направени от диамант, нито от материя, подобна на скъпоценните камъни, вследствие на което те грешат.
Ще дойде ден, когато телата им ще бъдат направени от чиста, фина материя, като тази на светиите, на ангелите, и те няма да грешат. Казано е в Писанието: „Роденият от Бога грях не прави“. Само онзи човек е роден от Бога, който е минал през всичките фази на човешкото развитие и е дошъл в положение на пълен устой. Нищо в света не е в състояние да го отклони от неговите прави разбирания за живота.
към беседата >>
Ако очакваш на другите хора да разорат нивата ти – и наготово да си вземеш жито, – ти си на крив път.
Преходните неща всякога носят страдания и нещастия за хората. Страданието се предизвиква от това, че тези неща лесно се губят. Следователно на тях не може да се разчита. За пример, очакваш да получиш наследство – ти си на крив път. Ако се надяваш някой светия да се помоли за тебе – ти си на крив път.
Ако очакваш на другите хора да разорат нивата ти – и наготово да си вземеш жито, – ти си на крив път.
Ако искате да влезете в правия път, впрегнете се на работа и разчитайте на себе си. За тази цел вие трябва да разглеждате живота като нещо цяло. Човек трябва да намери мястото си в цялото, там да свърши работата си и да не пречи на работата, която вършат другите органи на живота. Един лист от някое дърво не трябва да се меси в работата на другите листа. Всеки лист от дървото има своя определена работа и определено място.
към беседата >>
Ще дойде ден, когато телата им ще бъдат направени от чиста, фина материя, като тази на светиите, на ангелите, и те няма да грешат.
Ако пък е пълно с чиста, хубава вода, то струва още повече. И обратно: вие можете да имате съд, направен от проста глина, но пълен с чиста, кристална вода. В случай на жажда, простият съд с чиста вода е за предпочитане пред диамантеното шише, пълно с отрова. Питам: каква полза, ако имате външни богатства, а в себе си вътре носите отрова, която постоянно ви разяжда? Телата на съвременните хора не са направени от диамант, нито от материя, подобна на скъпоценните камъни, вследствие на което те грешат.
Ще дойде ден, когато телата им ще бъдат направени от чиста, фина материя, като тази на светиите, на ангелите, и те няма да грешат.
Казано е в Писанието: „Роденият от Бога грях не прави“. Само онзи човек е роден от Бога, който е минал през всичките фази на човешкото развитие и е дошъл в положение на пълен устой. Нищо в света не е в състояние да го отклони от неговите прави разбирания за живота.
към беседата >>
Ако искате да влезете в правия път, впрегнете се на работа и разчитайте на себе си.
Страданието се предизвиква от това, че тези неща лесно се губят. Следователно на тях не може да се разчита. За пример, очакваш да получиш наследство – ти си на крив път. Ако се надяваш някой светия да се помоли за тебе – ти си на крив път. Ако очакваш на другите хора да разорат нивата ти – и наготово да си вземеш жито, – ти си на крив път.
Ако искате да влезете в правия път, впрегнете се на работа и разчитайте на себе си.
За тази цел вие трябва да разглеждате живота като нещо цяло. Човек трябва да намери мястото си в цялото, там да свърши работата си и да не пречи на работата, която вършат другите органи на живота. Един лист от някое дърво не трябва да се меси в работата на другите листа. Всеки лист от дървото има своя определена работа и определено място. Привидно всички листа вършат една и съща функция, но всъщност не е така.
към беседата >>
Казано е в Писанието: „Роденият от Бога грях не прави“.
И обратно: вие можете да имате съд, направен от проста глина, но пълен с чиста, кристална вода. В случай на жажда, простият съд с чиста вода е за предпочитане пред диамантеното шише, пълно с отрова. Питам: каква полза, ако имате външни богатства, а в себе си вътре носите отрова, която постоянно ви разяжда? Телата на съвременните хора не са направени от диамант, нито от материя, подобна на скъпоценните камъни, вследствие на което те грешат. Ще дойде ден, когато телата им ще бъдат направени от чиста, фина материя, като тази на светиите, на ангелите, и те няма да грешат.
Казано е в Писанието: „Роденият от Бога грях не прави“.
Само онзи човек е роден от Бога, който е минал през всичките фази на човешкото развитие и е дошъл в положение на пълен устой. Нищо в света не е в състояние да го отклони от неговите прави разбирания за живота.
към беседата >>
За тази цел вие трябва да разглеждате живота като нещо цяло.
Следователно на тях не може да се разчита. За пример, очакваш да получиш наследство – ти си на крив път. Ако се надяваш някой светия да се помоли за тебе – ти си на крив път. Ако очакваш на другите хора да разорат нивата ти – и наготово да си вземеш жито, – ти си на крив път. Ако искате да влезете в правия път, впрегнете се на работа и разчитайте на себе си.
За тази цел вие трябва да разглеждате живота като нещо цяло.
Човек трябва да намери мястото си в цялото, там да свърши работата си и да не пречи на работата, която вършат другите органи на живота. Един лист от някое дърво не трябва да се меси в работата на другите листа. Всеки лист от дървото има своя определена работа и определено място. Привидно всички листа вършат една и съща функция, но всъщност не е така. В природата еднообразие не съществува.
към беседата >>
Само онзи човек е роден от Бога, който е минал през всичките фази на човешкото развитие и е дошъл в положение на пълен устой.
В случай на жажда, простият съд с чиста вода е за предпочитане пред диамантеното шише, пълно с отрова. Питам: каква полза, ако имате външни богатства, а в себе си вътре носите отрова, която постоянно ви разяжда? Телата на съвременните хора не са направени от диамант, нито от материя, подобна на скъпоценните камъни, вследствие на което те грешат. Ще дойде ден, когато телата им ще бъдат направени от чиста, фина материя, като тази на светиите, на ангелите, и те няма да грешат. Казано е в Писанието: „Роденият от Бога грях не прави“.
Само онзи човек е роден от Бога, който е минал през всичките фази на човешкото развитие и е дошъл в положение на пълен устой.
Нищо в света не е в състояние да го отклони от неговите прави разбирания за живота.
към беседата >>
Човек трябва да намери мястото си в цялото, там да свърши работата си и да не пречи на работата, която вършат другите органи на живота.
За пример, очакваш да получиш наследство – ти си на крив път. Ако се надяваш някой светия да се помоли за тебе – ти си на крив път. Ако очакваш на другите хора да разорат нивата ти – и наготово да си вземеш жито, – ти си на крив път. Ако искате да влезете в правия път, впрегнете се на работа и разчитайте на себе си. За тази цел вие трябва да разглеждате живота като нещо цяло.
Човек трябва да намери мястото си в цялото, там да свърши работата си и да не пречи на работата, която вършат другите органи на живота.
Един лист от някое дърво не трябва да се меси в работата на другите листа. Всеки лист от дървото има своя определена работа и определено място. Привидно всички листа вършат една и съща функция, но всъщност не е така. В природата еднообразие не съществува. Когато животът става еднообразен, това показва, че хората едни други се месят в работите си.
към беседата >>
Нищо в света не е в състояние да го отклони от неговите прави разбирания за живота.
Питам: каква полза, ако имате външни богатства, а в себе си вътре носите отрова, която постоянно ви разяжда? Телата на съвременните хора не са направени от диамант, нито от материя, подобна на скъпоценните камъни, вследствие на което те грешат. Ще дойде ден, когато телата им ще бъдат направени от чиста, фина материя, като тази на светиите, на ангелите, и те няма да грешат. Казано е в Писанието: „Роденият от Бога грях не прави“. Само онзи човек е роден от Бога, който е минал през всичките фази на човешкото развитие и е дошъл в положение на пълен устой.
Нищо в света не е в състояние да го отклони от неговите прави разбирания за живота.
към беседата >>
Един лист от някое дърво не трябва да се меси в работата на другите листа.
Ако се надяваш някой светия да се помоли за тебе – ти си на крив път. Ако очакваш на другите хора да разорат нивата ти – и наготово да си вземеш жито, – ти си на крив път. Ако искате да влезете в правия път, впрегнете се на работа и разчитайте на себе си. За тази цел вие трябва да разглеждате живота като нещо цяло. Човек трябва да намери мястото си в цялото, там да свърши работата си и да не пречи на работата, която вършат другите органи на живота.
Един лист от някое дърво не трябва да се меси в работата на другите листа.
Всеки лист от дървото има своя определена работа и определено място. Привидно всички листа вършат една и съща функция, но всъщност не е така. В природата еднообразие не съществува. Когато животът става еднообразен, това показва, че хората едни други се месят в работите си. За пример, някой пита защо Бог е създал мравката?
към беседата >>
Апостол Павел казва: „Нищо в света не е в състояние да ни отдели от Любовта Христова“.
Апостол Павел казва: „Нищо в света не е в състояние да ни отдели от Любовта Христова“.
Да, нищо в света не е в състояние да отдели човека от Любовта Божия. Ако някой иска да знае, какво нещо е небето, казвам: небето е място на любов, на знание, на добри постъпки. Който влезе в небето, той има задача да прояви своята любов, своето знание, своите добри постъпки. Понеже жителите на небето живеят в пълно съгласие помежду си, те не се нуждаят от нищо. Ако някой от тях временно почувства нужда от нещо, всички му се притичват на помощ.
към беседата >>
Всеки лист от дървото има своя определена работа и определено място.
Ако очакваш на другите хора да разорат нивата ти – и наготово да си вземеш жито, – ти си на крив път. Ако искате да влезете в правия път, впрегнете се на работа и разчитайте на себе си. За тази цел вие трябва да разглеждате живота като нещо цяло. Човек трябва да намери мястото си в цялото, там да свърши работата си и да не пречи на работата, която вършат другите органи на живота. Един лист от някое дърво не трябва да се меси в работата на другите листа.
Всеки лист от дървото има своя определена работа и определено място.
Привидно всички листа вършат една и съща функция, но всъщност не е така. В природата еднообразие не съществува. Когато животът става еднообразен, това показва, че хората едни други се месят в работите си. За пример, някой пита защо Бог е създал мравката? Защо е създал вола с рога на главата и с копита на краката?
към беседата >>
Да, нищо в света не е в състояние да отдели човека от Любовта Божия.
Апостол Павел казва: „Нищо в света не е в състояние да ни отдели от Любовта Христова“.
Да, нищо в света не е в състояние да отдели човека от Любовта Божия.
Ако някой иска да знае, какво нещо е небето, казвам: небето е място на любов, на знание, на добри постъпки. Който влезе в небето, той има задача да прояви своята любов, своето знание, своите добри постъпки. Понеже жителите на небето живеят в пълно съгласие помежду си, те не се нуждаят от нищо. Ако някой от тях временно почувства нужда от нещо, всички му се притичват на помощ. Щастието на хората зависи от сплотеността между тях.
към беседата >>
Привидно всички листа вършат една и съща функция, но всъщност не е така.
Ако искате да влезете в правия път, впрегнете се на работа и разчитайте на себе си. За тази цел вие трябва да разглеждате живота като нещо цяло. Човек трябва да намери мястото си в цялото, там да свърши работата си и да не пречи на работата, която вършат другите органи на живота. Един лист от някое дърво не трябва да се меси в работата на другите листа. Всеки лист от дървото има своя определена работа и определено място.
Привидно всички листа вършат една и съща функция, но всъщност не е така.
В природата еднообразие не съществува. Когато животът става еднообразен, това показва, че хората едни други се месят в работите си. За пример, някой пита защо Бог е създал мравката? Защо е създал вола с рога на главата и с копита на краката? Жената се запитва защо е създадена жена.
към беседата >>
Ако някой иска да знае, какво нещо е небето, казвам: небето е място на любов, на знание, на добри постъпки.
Апостол Павел казва: „Нищо в света не е в състояние да ни отдели от Любовта Христова“. Да, нищо в света не е в състояние да отдели човека от Любовта Божия.
Ако някой иска да знае, какво нещо е небето, казвам: небето е място на любов, на знание, на добри постъпки.
Който влезе в небето, той има задача да прояви своята любов, своето знание, своите добри постъпки. Понеже жителите на небето живеят в пълно съгласие помежду си, те не се нуждаят от нищо. Ако някой от тях временно почувства нужда от нещо, всички му се притичват на помощ. Щастието на хората зависи от сплотеността между тях. Ако съзнанието им се пробуди и те пожелаят да възприемат и проявят Любовта, всичко ще се оправи.
към беседата >>
В природата еднообразие не съществува.
За тази цел вие трябва да разглеждате живота като нещо цяло. Човек трябва да намери мястото си в цялото, там да свърши работата си и да не пречи на работата, която вършат другите органи на живота. Един лист от някое дърво не трябва да се меси в работата на другите листа. Всеки лист от дървото има своя определена работа и определено място. Привидно всички листа вършат една и съща функция, но всъщност не е така.
В природата еднообразие не съществува.
Когато животът става еднообразен, това показва, че хората едни други се месят в работите си. За пример, някой пита защо Бог е създал мравката? Защо е създал вола с рога на главата и с копита на краката? Жената се запитва защо е създадена жена. Мъжът се запитва защо е създаден мъж.
към беседата >>
Който влезе в небето, той има задача да прояви своята любов, своето знание, своите добри постъпки.
Апостол Павел казва: „Нищо в света не е в състояние да ни отдели от Любовта Христова“. Да, нищо в света не е в състояние да отдели човека от Любовта Божия. Ако някой иска да знае, какво нещо е небето, казвам: небето е място на любов, на знание, на добри постъпки.
Който влезе в небето, той има задача да прояви своята любов, своето знание, своите добри постъпки.
Понеже жителите на небето живеят в пълно съгласие помежду си, те не се нуждаят от нищо. Ако някой от тях временно почувства нужда от нещо, всички му се притичват на помощ. Щастието на хората зависи от сплотеността между тях. Ако съзнанието им се пробуди и те пожелаят да възприемат и проявят Любовта, всичко ще се оправи. Само Любовта е в сила да разреши всички задачи в живота.
към беседата >>
Когато животът става еднообразен, това показва, че хората едни други се месят в работите си.
Човек трябва да намери мястото си в цялото, там да свърши работата си и да не пречи на работата, която вършат другите органи на живота. Един лист от някое дърво не трябва да се меси в работата на другите листа. Всеки лист от дървото има своя определена работа и определено място. Привидно всички листа вършат една и съща функция, но всъщност не е така. В природата еднообразие не съществува.
Когато животът става еднообразен, това показва, че хората едни други се месят в работите си.
За пример, някой пита защо Бог е създал мравката? Защо е създал вола с рога на главата и с копита на краката? Жената се запитва защо е създадена жена. Мъжът се запитва защо е създаден мъж. Според мене, жените и досега още не знаят дали са жени; и мъжете не знаят дали са мъже.
към беседата >>
Понеже жителите на небето живеят в пълно съгласие помежду си, те не се нуждаят от нищо.
Апостол Павел казва: „Нищо в света не е в състояние да ни отдели от Любовта Христова“. Да, нищо в света не е в състояние да отдели човека от Любовта Божия. Ако някой иска да знае, какво нещо е небето, казвам: небето е място на любов, на знание, на добри постъпки. Който влезе в небето, той има задача да прояви своята любов, своето знание, своите добри постъпки.
Понеже жителите на небето живеят в пълно съгласие помежду си, те не се нуждаят от нищо.
Ако някой от тях временно почувства нужда от нещо, всички му се притичват на помощ. Щастието на хората зависи от сплотеността между тях. Ако съзнанието им се пробуди и те пожелаят да възприемат и проявят Любовта, всичко ще се оправи. Само Любовта е в сила да разреши всички задачи в живота. Но тази Любов трябва да проникне в душата не на един човек, или на един народ, но на всички хора и всички народи по лицето на земята.
към беседата >>
За пример, някой пита защо Бог е създал мравката?
Един лист от някое дърво не трябва да се меси в работата на другите листа. Всеки лист от дървото има своя определена работа и определено място. Привидно всички листа вършат една и съща функция, но всъщност не е така. В природата еднообразие не съществува. Когато животът става еднообразен, това показва, че хората едни други се месят в работите си.
За пример, някой пита защо Бог е създал мравката?
Защо е създал вола с рога на главата и с копита на краката? Жената се запитва защо е създадена жена. Мъжът се запитва защо е създаден мъж. Според мене, жените и досега още не знаят дали са жени; и мъжете не знаят дали са мъже. Да мислят, че са мъже, или че са жени, е едно нещо, а да знаят с положителност това, е друго нещо.
към беседата >>
Ако някой от тях временно почувства нужда от нещо, всички му се притичват на помощ.
Апостол Павел казва: „Нищо в света не е в състояние да ни отдели от Любовта Христова“. Да, нищо в света не е в състояние да отдели човека от Любовта Божия. Ако някой иска да знае, какво нещо е небето, казвам: небето е място на любов, на знание, на добри постъпки. Който влезе в небето, той има задача да прояви своята любов, своето знание, своите добри постъпки. Понеже жителите на небето живеят в пълно съгласие помежду си, те не се нуждаят от нищо.
Ако някой от тях временно почувства нужда от нещо, всички му се притичват на помощ.
Щастието на хората зависи от сплотеността между тях. Ако съзнанието им се пробуди и те пожелаят да възприемат и проявят Любовта, всичко ще се оправи. Само Любовта е в сила да разреши всички задачи в живота. Но тази Любов трябва да проникне в душата не на един човек, или на един народ, но на всички хора и всички народи по лицето на земята. Когато Любовта се прояви в душата на майката, тя ще възлюби всички деца като свои.
към беседата >>
Защо е създал вола с рога на главата и с копита на краката?
Всеки лист от дървото има своя определена работа и определено място. Привидно всички листа вършат една и съща функция, но всъщност не е така. В природата еднообразие не съществува. Когато животът става еднообразен, това показва, че хората едни други се месят в работите си. За пример, някой пита защо Бог е създал мравката?
Защо е създал вола с рога на главата и с копита на краката?
Жената се запитва защо е създадена жена. Мъжът се запитва защо е създаден мъж. Според мене, жените и досега още не знаят дали са жени; и мъжете не знаят дали са мъже. Да мислят, че са мъже, или че са жени, е едно нещо, а да знаят с положителност това, е друго нещо. Жената е недоволна от положението си; тя е недоволна, че е създадена жена.
към беседата >>
Щастието на хората зависи от сплотеността между тях.
Да, нищо в света не е в състояние да отдели човека от Любовта Божия. Ако някой иска да знае, какво нещо е небето, казвам: небето е място на любов, на знание, на добри постъпки. Който влезе в небето, той има задача да прояви своята любов, своето знание, своите добри постъпки. Понеже жителите на небето живеят в пълно съгласие помежду си, те не се нуждаят от нищо. Ако някой от тях временно почувства нужда от нещо, всички му се притичват на помощ.
Щастието на хората зависи от сплотеността между тях.
Ако съзнанието им се пробуди и те пожелаят да възприемат и проявят Любовта, всичко ще се оправи. Само Любовта е в сила да разреши всички задачи в живота. Но тази Любов трябва да проникне в душата не на един човек, или на един народ, но на всички хора и всички народи по лицето на земята. Когато Любовта се прояви в душата на майката, тя ще възлюби всички деца като свои. Това значи истинска майка!
към беседата >>
Жената се запитва защо е създадена жена.
Привидно всички листа вършат една и съща функция, но всъщност не е така. В природата еднообразие не съществува. Когато животът става еднообразен, това показва, че хората едни други се месят в работите си. За пример, някой пита защо Бог е създал мравката? Защо е създал вола с рога на главата и с копита на краката?
Жената се запитва защо е създадена жена.
Мъжът се запитва защо е създаден мъж. Според мене, жените и досега още не знаят дали са жени; и мъжете не знаят дали са мъже. Да мислят, че са мъже, или че са жени, е едно нещо, а да знаят с положителност това, е друго нещо. Жената е недоволна от положението си; тя е недоволна, че е създадена жена. Мощно нещо е жената!
към беседата >>
Ако съзнанието им се пробуди и те пожелаят да възприемат и проявят Любовта, всичко ще се оправи.
Ако някой иска да знае, какво нещо е небето, казвам: небето е място на любов, на знание, на добри постъпки. Който влезе в небето, той има задача да прояви своята любов, своето знание, своите добри постъпки. Понеже жителите на небето живеят в пълно съгласие помежду си, те не се нуждаят от нищо. Ако някой от тях временно почувства нужда от нещо, всички му се притичват на помощ. Щастието на хората зависи от сплотеността между тях.
Ако съзнанието им се пробуди и те пожелаят да възприемат и проявят Любовта, всичко ще се оправи.
Само Любовта е в сила да разреши всички задачи в живота. Но тази Любов трябва да проникне в душата не на един човек, или на един народ, но на всички хора и всички народи по лицето на земята. Когато Любовта се прояви в душата на майката, тя ще възлюби всички деца като свои. Това значи истинска майка! Когато майката обича само своите деца, това показва, че любовта ѝ е във фазата на животните, или най-много вув фазата на хората.
към беседата >>
Мъжът се запитва защо е създаден мъж.
В природата еднообразие не съществува. Когато животът става еднообразен, това показва, че хората едни други се месят в работите си. За пример, някой пита защо Бог е създал мравката? Защо е създал вола с рога на главата и с копита на краката? Жената се запитва защо е създадена жена.
Мъжът се запитва защо е създаден мъж.
Според мене, жените и досега още не знаят дали са жени; и мъжете не знаят дали са мъже. Да мислят, че са мъже, или че са жени, е едно нещо, а да знаят с положителност това, е друго нещо. Жената е недоволна от положението си; тя е недоволна, че е създадена жена. Мощно нещо е жената! Трябва ли да бъде недоволна от положението си?
към беседата >>
Само Любовта е в сила да разреши всички задачи в живота.
Който влезе в небето, той има задача да прояви своята любов, своето знание, своите добри постъпки. Понеже жителите на небето живеят в пълно съгласие помежду си, те не се нуждаят от нищо. Ако някой от тях временно почувства нужда от нещо, всички му се притичват на помощ. Щастието на хората зависи от сплотеността между тях. Ако съзнанието им се пробуди и те пожелаят да възприемат и проявят Любовта, всичко ще се оправи.
Само Любовта е в сила да разреши всички задачи в живота.
Но тази Любов трябва да проникне в душата не на един човек, или на един народ, но на всички хора и всички народи по лицето на земята. Когато Любовта се прояви в душата на майката, тя ще възлюби всички деца като свои. Това значи истинска майка! Когато майката обича само своите деца, това показва, че любовта ѝ е във фазата на животните, или най-много вув фазата на хората. Тази майка още не е дошла до положение да обича и чуждите деца, както Бог ги обича.
към беседата >>
Според мене, жените и досега още не знаят дали са жени; и мъжете не знаят дали са мъже.
Когато животът става еднообразен, това показва, че хората едни други се месят в работите си. За пример, някой пита защо Бог е създал мравката? Защо е създал вола с рога на главата и с копита на краката? Жената се запитва защо е създадена жена. Мъжът се запитва защо е създаден мъж.
Според мене, жените и досега още не знаят дали са жени; и мъжете не знаят дали са мъже.
Да мислят, че са мъже, или че са жени, е едно нещо, а да знаят с положителност това, е друго нещо. Жената е недоволна от положението си; тя е недоволна, че е създадена жена. Мощно нещо е жената! Трябва ли да бъде недоволна от положението си? Жената е образ на Божията Любов.
към беседата >>
Но тази Любов трябва да проникне в душата не на един човек, или на един народ, но на всички хора и всички народи по лицето на земята.
Понеже жителите на небето живеят в пълно съгласие помежду си, те не се нуждаят от нищо. Ако някой от тях временно почувства нужда от нещо, всички му се притичват на помощ. Щастието на хората зависи от сплотеността между тях. Ако съзнанието им се пробуди и те пожелаят да възприемат и проявят Любовта, всичко ще се оправи. Само Любовта е в сила да разреши всички задачи в живота.
Но тази Любов трябва да проникне в душата не на един човек, или на един народ, но на всички хора и всички народи по лицето на земята.
Когато Любовта се прояви в душата на майката, тя ще възлюби всички деца като свои. Това значи истинска майка! Когато майката обича само своите деца, това показва, че любовта ѝ е във фазата на животните, или най-много вув фазата на хората. Тази майка още не е дошла до положение да обича и чуждите деца, както Бог ги обича. Казвате: „Как може майката да обича и чуждите деца, като свои?
към беседата >>
Да мислят, че са мъже, или че са жени, е едно нещо, а да знаят с положителност това, е друго нещо.
За пример, някой пита защо Бог е създал мравката? Защо е създал вола с рога на главата и с копита на краката? Жената се запитва защо е създадена жена. Мъжът се запитва защо е създаден мъж. Според мене, жените и досега още не знаят дали са жени; и мъжете не знаят дали са мъже.
Да мислят, че са мъже, или че са жени, е едно нещо, а да знаят с положителност това, е друго нещо.
Жената е недоволна от положението си; тя е недоволна, че е създадена жена. Мощно нещо е жената! Трябва ли да бъде недоволна от положението си? Жената е образ на Божията Любов. Ако не носи този образ в себе си, никаква жена не е тя.
към беседата >>
Когато Любовта се прояви в душата на майката, тя ще възлюби всички деца като свои.
Ако някой от тях временно почувства нужда от нещо, всички му се притичват на помощ. Щастието на хората зависи от сплотеността между тях. Ако съзнанието им се пробуди и те пожелаят да възприемат и проявят Любовта, всичко ще се оправи. Само Любовта е в сила да разреши всички задачи в живота. Но тази Любов трябва да проникне в душата не на един човек, или на един народ, но на всички хора и всички народи по лицето на земята.
Когато Любовта се прояви в душата на майката, тя ще възлюби всички деца като свои.
Това значи истинска майка! Когато майката обича само своите деца, това показва, че любовта ѝ е във фазата на животните, или най-много вув фазата на хората. Тази майка още не е дошла до положение да обича и чуждите деца, както Бог ги обича. Казвате: „Как може майката да обича и чуждите деца, като свои? “ – Щом не може да обича така, тя не е майка.
към беседата >>
Жената е недоволна от положението си; тя е недоволна, че е създадена жена.
Защо е създал вола с рога на главата и с копита на краката? Жената се запитва защо е създадена жена. Мъжът се запитва защо е създаден мъж. Според мене, жените и досега още не знаят дали са жени; и мъжете не знаят дали са мъже. Да мислят, че са мъже, или че са жени, е едно нещо, а да знаят с положителност това, е друго нещо.
Жената е недоволна от положението си; тя е недоволна, че е създадена жена.
Мощно нещо е жената! Трябва ли да бъде недоволна от положението си? Жената е образ на Божията Любов. Ако не носи този образ в себе си, никаква жена не е тя. Тази жена не може да разбере живота.
към беседата >>
Това значи истинска майка!
Щастието на хората зависи от сплотеността между тях. Ако съзнанието им се пробуди и те пожелаят да възприемат и проявят Любовта, всичко ще се оправи. Само Любовта е в сила да разреши всички задачи в живота. Но тази Любов трябва да проникне в душата не на един човек, или на един народ, но на всички хора и всички народи по лицето на земята. Когато Любовта се прояви в душата на майката, тя ще възлюби всички деца като свои.
Това значи истинска майка!
Когато майката обича само своите деца, това показва, че любовта ѝ е във фазата на животните, или най-много вув фазата на хората. Тази майка още не е дошла до положение да обича и чуждите деца, както Бог ги обича. Казвате: „Как може майката да обича и чуждите деца, като свои? “ – Щом не може да обича така, тя не е майка. „Как можем да обичаме всички народи, като своя народ?
към беседата >>
Мощно нещо е жената!
Жената се запитва защо е създадена жена. Мъжът се запитва защо е създаден мъж. Според мене, жените и досега още не знаят дали са жени; и мъжете не знаят дали са мъже. Да мислят, че са мъже, или че са жени, е едно нещо, а да знаят с положителност това, е друго нещо. Жената е недоволна от положението си; тя е недоволна, че е създадена жена.
Мощно нещо е жената!
Трябва ли да бъде недоволна от положението си? Жената е образ на Божията Любов. Ако не носи този образ в себе си, никаква жена не е тя. Тази жена не може да разбере живота. Казвате: „Няма какво да се разбира живота.
към беседата >>
Когато майката обича само своите деца, това показва, че любовта ѝ е във фазата на животните, или най-много вув фазата на хората.
Ако съзнанието им се пробуди и те пожелаят да възприемат и проявят Любовта, всичко ще се оправи. Само Любовта е в сила да разреши всички задачи в живота. Но тази Любов трябва да проникне в душата не на един човек, или на един народ, но на всички хора и всички народи по лицето на земята. Когато Любовта се прояви в душата на майката, тя ще възлюби всички деца като свои. Това значи истинска майка!
Когато майката обича само своите деца, това показва, че любовта ѝ е във фазата на животните, или най-много вув фазата на хората.
Тази майка още не е дошла до положение да обича и чуждите деца, както Бог ги обича. Казвате: „Как може майката да обича и чуждите деца, като свои? “ – Щом не може да обича така, тя не е майка. „Как можем да обичаме всички народи, като своя народ? “ – Щом не можете да обичате така, вие нямате Любов.
към беседата >>
Трябва ли да бъде недоволна от положението си?
Мъжът се запитва защо е създаден мъж. Според мене, жените и досега още не знаят дали са жени; и мъжете не знаят дали са мъже. Да мислят, че са мъже, или че са жени, е едно нещо, а да знаят с положителност това, е друго нещо. Жената е недоволна от положението си; тя е недоволна, че е създадена жена. Мощно нещо е жената!
Трябва ли да бъде недоволна от положението си?
Жената е образ на Божията Любов. Ако не носи този образ в себе си, никаква жена не е тя. Тази жена не може да разбере живота. Казвате: „Няма какво да се разбира живота. Животът е борба“.
към беседата >>
Тази майка още не е дошла до положение да обича и чуждите деца, както Бог ги обича.
Само Любовта е в сила да разреши всички задачи в живота. Но тази Любов трябва да проникне в душата не на един човек, или на един народ, но на всички хора и всички народи по лицето на земята. Когато Любовта се прояви в душата на майката, тя ще възлюби всички деца като свои. Това значи истинска майка! Когато майката обича само своите деца, това показва, че любовта ѝ е във фазата на животните, или най-много вув фазата на хората.
Тази майка още не е дошла до положение да обича и чуждите деца, както Бог ги обича.
Казвате: „Как може майката да обича и чуждите деца, като свои? “ – Щом не може да обича така, тя не е майка. „Как можем да обичаме всички народи, като своя народ? “ – Щом не можете да обичате така, вие нямате Любов. Питам: каква е вашата любов към Бога, щом обичате само едного, или щом не обичате всичко, което Той е създал?
към беседата >>
Жената е образ на Божията Любов.
Според мене, жените и досега още не знаят дали са жени; и мъжете не знаят дали са мъже. Да мислят, че са мъже, или че са жени, е едно нещо, а да знаят с положителност това, е друго нещо. Жената е недоволна от положението си; тя е недоволна, че е създадена жена. Мощно нещо е жената! Трябва ли да бъде недоволна от положението си?
Жената е образ на Божията Любов.
Ако не носи този образ в себе си, никаква жена не е тя. Тази жена не може да разбере живота. Казвате: „Няма какво да се разбира живота. Животът е борба“. – Не, никаква борба не е животът.
към беседата >>
Казвате: „Как може майката да обича и чуждите деца, като свои?
Но тази Любов трябва да проникне в душата не на един човек, или на един народ, но на всички хора и всички народи по лицето на земята. Когато Любовта се прояви в душата на майката, тя ще възлюби всички деца като свои. Това значи истинска майка! Когато майката обича само своите деца, това показва, че любовта ѝ е във фазата на животните, или най-много вув фазата на хората. Тази майка още не е дошла до положение да обича и чуждите деца, както Бог ги обича.
Казвате: „Как може майката да обича и чуждите деца, като свои?
“ – Щом не може да обича така, тя не е майка. „Как можем да обичаме всички народи, като своя народ? “ – Щом не можете да обичате така, вие нямате Любов. Питам: каква е вашата любов към Бога, щом обичате само едного, или щом не обичате всичко, което Той е създал? Защо обичате даден човек?
към беседата >>
Ако не носи този образ в себе си, никаква жена не е тя.
Да мислят, че са мъже, или че са жени, е едно нещо, а да знаят с положителност това, е друго нещо. Жената е недоволна от положението си; тя е недоволна, че е създадена жена. Мощно нещо е жената! Трябва ли да бъде недоволна от положението си? Жената е образ на Божията Любов.
Ако не носи този образ в себе си, никаква жена не е тя.
Тази жена не може да разбере живота. Казвате: „Няма какво да се разбира живота. Животът е борба“. – Не, никаква борба не е животът. И няма защо човек да се бори в живота.
към беседата >>
“ – Щом не може да обича така, тя не е майка.
Когато Любовта се прояви в душата на майката, тя ще възлюби всички деца като свои. Това значи истинска майка! Когато майката обича само своите деца, това показва, че любовта ѝ е във фазата на животните, или най-много вув фазата на хората. Тази майка още не е дошла до положение да обича и чуждите деца, както Бог ги обича. Казвате: „Как може майката да обича и чуждите деца, като свои?
“ – Щом не може да обича така, тя не е майка.
„Как можем да обичаме всички народи, като своя народ? “ – Щом не можете да обичате така, вие нямате Любов. Питам: каква е вашата любов към Бога, щом обичате само едного, или щом не обичате всичко, което Той е създал? Защо обичате даден човек? Ще кажете, че харесвате нещо в него и затова го обичате.
към беседата >>
Тази жена не може да разбере живота.
Жената е недоволна от положението си; тя е недоволна, че е създадена жена. Мощно нещо е жената! Трябва ли да бъде недоволна от положението си? Жената е образ на Божията Любов. Ако не носи този образ в себе си, никаква жена не е тя.
Тази жена не може да разбере живота.
Казвате: „Няма какво да се разбира живота. Животът е борба“. – Не, никаква борба не е животът. И няма защо човек да се бори в живота. Ако рече да се бори, колкото силен да е, пак ще се намери някой по-силен от него, който ще го повали на земята.
към беседата >>
„Как можем да обичаме всички народи, като своя народ?
Това значи истинска майка! Когато майката обича само своите деца, това показва, че любовта ѝ е във фазата на животните, или най-много вув фазата на хората. Тази майка още не е дошла до положение да обича и чуждите деца, както Бог ги обича. Казвате: „Как може майката да обича и чуждите деца, като свои? “ – Щом не може да обича така, тя не е майка.
„Как можем да обичаме всички народи, като своя народ?
“ – Щом не можете да обичате така, вие нямате Любов. Питам: каква е вашата любов към Бога, щом обичате само едного, или щом не обичате всичко, което Той е създал? Защо обичате даден човек? Ще кажете, че харесвате нещо в него и затова го обичате. Питам: ще обичате ли този човек, ако любовта му не издържи?
към беседата >>
Казвате: „Няма какво да се разбира живота.
Мощно нещо е жената! Трябва ли да бъде недоволна от положението си? Жената е образ на Божията Любов. Ако не носи този образ в себе си, никаква жена не е тя. Тази жена не може да разбере живота.
Казвате: „Няма какво да се разбира живота.
Животът е борба“. – Не, никаква борба не е животът. И няма защо човек да се бори в живота. Ако рече да се бори, колкото силен да е, пак ще се намери някой по-силен от него, който ще го повали на земята. Досега не се е срещал в историята на човечеството нито един герой, който да не е бил победен.
към беседата >>
“ – Щом не можете да обичате така, вие нямате Любов.
Когато майката обича само своите деца, това показва, че любовта ѝ е във фазата на животните, или най-много вув фазата на хората. Тази майка още не е дошла до положение да обича и чуждите деца, както Бог ги обича. Казвате: „Как може майката да обича и чуждите деца, като свои? “ – Щом не може да обича така, тя не е майка. „Как можем да обичаме всички народи, като своя народ?
“ – Щом не можете да обичате така, вие нямате Любов.
Питам: каква е вашата любов към Бога, щом обичате само едного, или щом не обичате всичко, което Той е създал? Защо обичате даден човек? Ще кажете, че харесвате нещо в него и затова го обичате. Питам: ще обичате ли този човек, ако любовта му не издържи? Един граф се влюбил в една млада, красива германка и често отивал в дома ѝ, като изказвал любовта си чрез подаръци, чрез носене букети, цветя.
към беседата >>
Животът е борба“.
Трябва ли да бъде недоволна от положението си? Жената е образ на Божията Любов. Ако не носи този образ в себе си, никаква жена не е тя. Тази жена не може да разбере живота. Казвате: „Няма какво да се разбира живота.
Животът е борба“.
– Не, никаква борба не е животът. И няма защо човек да се бори в живота. Ако рече да се бори, колкото силен да е, пак ще се намери някой по-силен от него, който ще го повали на земята. Досега не се е срещал в историята на човечеството нито един герой, който да не е бил победен. И най-големите герои, в края на краищата, са били победени и са умрели.
към беседата >>
Питам: каква е вашата любов към Бога, щом обичате само едного, или щом не обичате всичко, което Той е създал?
Тази майка още не е дошла до положение да обича и чуждите деца, както Бог ги обича. Казвате: „Как може майката да обича и чуждите деца, като свои? “ – Щом не може да обича така, тя не е майка. „Как можем да обичаме всички народи, като своя народ? “ – Щом не можете да обичате така, вие нямате Любов.
Питам: каква е вашата любов към Бога, щом обичате само едного, или щом не обичате всичко, което Той е създал?
Защо обичате даден човек? Ще кажете, че харесвате нещо в него и затова го обичате. Питам: ще обичате ли този човек, ако любовта му не издържи? Един граф се влюбил в една млада, красива германка и често отивал в дома ѝ, като изказвал любовта си чрез подаръци, чрез носене букети, цветя. Работата дошла почти до женитба.
към беседата >>
– Не, никаква борба не е животът.
Жената е образ на Божията Любов. Ако не носи този образ в себе си, никаква жена не е тя. Тази жена не може да разбере живота. Казвате: „Няма какво да се разбира живота. Животът е борба“.
– Не, никаква борба не е животът.
И няма защо човек да се бори в живота. Ако рече да се бори, колкото силен да е, пак ще се намери някой по-силен от него, който ще го повали на земята. Досега не се е срещал в историята на човечеството нито един герой, който да не е бил победен. И най-големите герои, в края на краищата, са били победени и са умрели. На всеки герой е направен паметник, на който пише: „Тук лежи един от големите герои в света“.
към беседата >>
Защо обичате даден човек?
Казвате: „Как може майката да обича и чуждите деца, като свои? “ – Щом не може да обича така, тя не е майка. „Как можем да обичаме всички народи, като своя народ? “ – Щом не можете да обичате така, вие нямате Любов. Питам: каква е вашата любов към Бога, щом обичате само едного, или щом не обичате всичко, което Той е създал?
Защо обичате даден човек?
Ще кажете, че харесвате нещо в него и затова го обичате. Питам: ще обичате ли този човек, ако любовта му не издържи? Един граф се влюбил в една млада, красива германка и често отивал в дома ѝ, като изказвал любовта си чрез подаръци, чрез носене букети, цветя. Работата дошла почти до женитба. Една вечер те решили да се разходят из околността на града, но трябвало да минат с лодка през близката до града река.
към беседата >>
И няма защо човек да се бори в живота.
Ако не носи този образ в себе си, никаква жена не е тя. Тази жена не може да разбере живота. Казвате: „Няма какво да се разбира живота. Животът е борба“. – Не, никаква борба не е животът.
И няма защо човек да се бори в живота.
Ако рече да се бори, колкото силен да е, пак ще се намери някой по-силен от него, който ще го повали на земята. Досега не се е срещал в историята на човечеството нито един герой, който да не е бил победен. И най-големите герои, в края на краищата, са били победени и са умрели. На всеки герой е направен паметник, на който пише: „Тук лежи един от големите герои в света“. Казвам: герои са тези хора, но не са истински герои.
към беседата >>
Ще кажете, че харесвате нещо в него и затова го обичате.
“ – Щом не може да обича така, тя не е майка. „Как можем да обичаме всички народи, като своя народ? “ – Щом не можете да обичате така, вие нямате Любов. Питам: каква е вашата любов към Бога, щом обичате само едного, или щом не обичате всичко, което Той е създал? Защо обичате даден човек?
Ще кажете, че харесвате нещо в него и затова го обичате.
Питам: ще обичате ли този човек, ако любовта му не издържи? Един граф се влюбил в една млада, красива германка и често отивал в дома ѝ, като изказвал любовта си чрез подаръци, чрез носене букети, цветя. Работата дошла почти до женитба. Една вечер те решили да се разходят из околността на града, но трябвало да минат с лодка през близката до града река. Слугата карал лодката и благополучно стигнали на другия бряг.
към беседата >>
Ако рече да се бори, колкото силен да е, пак ще се намери някой по-силен от него, който ще го повали на земята.
Тази жена не може да разбере живота. Казвате: „Няма какво да се разбира живота. Животът е борба“. – Не, никаква борба не е животът. И няма защо човек да се бори в живота.
Ако рече да се бори, колкото силен да е, пак ще се намери някой по-силен от него, който ще го повали на земята.
Досега не се е срещал в историята на човечеството нито един герой, който да не е бил победен. И най-големите герои, в края на краищата, са били победени и са умрели. На всеки герой е направен паметник, на който пише: „Тук лежи един от големите герои в света“. Казвам: герои са тези хора, но не са истински герои.
към беседата >>
Питам: ще обичате ли този човек, ако любовта му не издържи?
„Как можем да обичаме всички народи, като своя народ? “ – Щом не можете да обичате така, вие нямате Любов. Питам: каква е вашата любов към Бога, щом обичате само едного, или щом не обичате всичко, което Той е създал? Защо обичате даден човек? Ще кажете, че харесвате нещо в него и затова го обичате.
Питам: ще обичате ли този човек, ако любовта му не издържи?
Един граф се влюбил в една млада, красива германка и често отивал в дома ѝ, като изказвал любовта си чрез подаръци, чрез носене букети, цветя. Работата дошла почти до женитба. Една вечер те решили да се разходят из околността на града, но трябвало да минат с лодка през близката до града река. Слугата карал лодката и благополучно стигнали на другия бряг. Едва стъпили на брега, от гората излезли няколко разбойници и ги нападнали.
към беседата >>
Досега не се е срещал в историята на човечеството нито един герой, който да не е бил победен.
Казвате: „Няма какво да се разбира живота. Животът е борба“. – Не, никаква борба не е животът. И няма защо човек да се бори в живота. Ако рече да се бори, колкото силен да е, пак ще се намери някой по-силен от него, който ще го повали на земята.
Досега не се е срещал в историята на човечеството нито един герой, който да не е бил победен.
И най-големите герои, в края на краищата, са били победени и са умрели. На всеки герой е направен паметник, на който пише: „Тук лежи един от големите герои в света“. Казвам: герои са тези хора, но не са истински герои.
към беседата >>
Един граф се влюбил в една млада, красива германка и често отивал в дома ѝ, като изказвал любовта си чрез подаръци, чрез носене букети, цветя.
“ – Щом не можете да обичате така, вие нямате Любов. Питам: каква е вашата любов към Бога, щом обичате само едного, или щом не обичате всичко, което Той е създал? Защо обичате даден човек? Ще кажете, че харесвате нещо в него и затова го обичате. Питам: ще обичате ли този човек, ако любовта му не издържи?
Един граф се влюбил в една млада, красива германка и често отивал в дома ѝ, като изказвал любовта си чрез подаръци, чрез носене букети, цветя.
Работата дошла почти до женитба. Една вечер те решили да се разходят из околността на града, но трябвало да минат с лодка през близката до града река. Слугата карал лодката и благополучно стигнали на другия бряг. Едва стъпили на брега, от гората излезли няколко разбойници и ги нападнали. Графът успял да избяга.
към беседата >>
И най-големите герои, в края на краищата, са били победени и са умрели.
Животът е борба“. – Не, никаква борба не е животът. И няма защо човек да се бори в живота. Ако рече да се бори, колкото силен да е, пак ще се намери някой по-силен от него, който ще го повали на земята. Досега не се е срещал в историята на човечеството нито един герой, който да не е бил победен.
И най-големите герои, в края на краищата, са били победени и са умрели.
На всеки герой е направен паметник, на който пише: „Тук лежи един от големите герои в света“. Казвам: герои са тези хора, но не са истински герои.
към беседата >>
Работата дошла почти до женитба.
Питам: каква е вашата любов към Бога, щом обичате само едного, или щом не обичате всичко, което Той е създал? Защо обичате даден човек? Ще кажете, че харесвате нещо в него и затова го обичате. Питам: ще обичате ли този човек, ако любовта му не издържи? Един граф се влюбил в една млада, красива германка и често отивал в дома ѝ, като изказвал любовта си чрез подаръци, чрез носене букети, цветя.
Работата дошла почти до женитба.
Една вечер те решили да се разходят из околността на града, но трябвало да минат с лодка през близката до града река. Слугата карал лодката и благополучно стигнали на другия бряг. Едва стъпили на брега, от гората излезли няколко разбойници и ги нападнали. Графът успял да избяга. Възползвани от това, разбойниците се нахвърлили върху момата, с цел да вземат от нея пари, или някакви скъпоценности.
към беседата >>
На всеки герой е направен паметник, на който пише: „Тук лежи един от големите герои в света“.
– Не, никаква борба не е животът. И няма защо човек да се бори в живота. Ако рече да се бори, колкото силен да е, пак ще се намери някой по-силен от него, който ще го повали на земята. Досега не се е срещал в историята на човечеството нито един герой, който да не е бил победен. И най-големите герои, в края на краищата, са били победени и са умрели.
На всеки герой е направен паметник, на който пише: „Тук лежи един от големите герои в света“.
Казвам: герои са тези хора, но не са истински герои.
към беседата >>
Една вечер те решили да се разходят из околността на града, но трябвало да минат с лодка през близката до града река.
Защо обичате даден човек? Ще кажете, че харесвате нещо в него и затова го обичате. Питам: ще обичате ли този човек, ако любовта му не издържи? Един граф се влюбил в една млада, красива германка и често отивал в дома ѝ, като изказвал любовта си чрез подаръци, чрез носене букети, цветя. Работата дошла почти до женитба.
Една вечер те решили да се разходят из околността на града, но трябвало да минат с лодка през близката до града река.
Слугата карал лодката и благополучно стигнали на другия бряг. Едва стъпили на брега, от гората излезли няколко разбойници и ги нападнали. Графът успял да избяга. Възползвани от това, разбойниците се нахвърлили върху момата, с цел да вземат от нея пари, или някакви скъпоценности. Тя започнала да вика, да се брани и потърсила с очи графа, да ѝ се притече на помощ, но останала изненадана като видяла, че той избягал.
към беседата >>
Казвам: герои са тези хора, но не са истински герои.
И няма защо човек да се бори в живота. Ако рече да се бори, колкото силен да е, пак ще се намери някой по-силен от него, който ще го повали на земята. Досега не се е срещал в историята на човечеството нито един герой, който да не е бил победен. И най-големите герои, в края на краищата, са били победени и са умрели. На всеки герой е направен паметник, на който пише: „Тук лежи един от големите герои в света“.
Казвам: герои са тези хора, но не са истински герои.
към беседата >>
Слугата карал лодката и благополучно стигнали на другия бряг.
Ще кажете, че харесвате нещо в него и затова го обичате. Питам: ще обичате ли този човек, ако любовта му не издържи? Един граф се влюбил в една млада, красива германка и често отивал в дома ѝ, като изказвал любовта си чрез подаръци, чрез носене букети, цветя. Работата дошла почти до женитба. Една вечер те решили да се разходят из околността на града, но трябвало да минат с лодка през близката до града река.
Слугата карал лодката и благополучно стигнали на другия бряг.
Едва стъпили на брега, от гората излезли няколко разбойници и ги нападнали. Графът успял да избяга. Възползвани от това, разбойниците се нахвърлили върху момата, с цел да вземат от нея пари, или някакви скъпоценности. Тя започнала да вика, да се брани и потърсила с очи графа, да ѝ се притече на помощ, но останала изненадана като видяла, че той избягал. Обаче, слугата, който останал с нея, веднага се притекъл на помощ: ударил на единия, на втория, на третия разбойник по един юмрук в устата и ги прогонил.
към беседата >>
И тъй, не съжалявайте за временните неща, които сте изгубили.
И тъй, не съжалявайте за временните неща, които сте изгубили.
– „Ама любовта си изгубихме.“ – Не съжалявайте за онази любов, която се губи. Тази любов е героят, който умира. На такъв герой не може да се разчита. Някой казва: „Едно време сърцето ми гореше от любов, но сега любовта ми изгасна“. – Любов, която запалва сърцето и после изгасва, любов, която извира и пресъхва, е повърхностна любов.
към беседата >>
Едва стъпили на брега, от гората излезли няколко разбойници и ги нападнали.
Питам: ще обичате ли този човек, ако любовта му не издържи? Един граф се влюбил в една млада, красива германка и често отивал в дома ѝ, като изказвал любовта си чрез подаръци, чрез носене букети, цветя. Работата дошла почти до женитба. Една вечер те решили да се разходят из околността на града, но трябвало да минат с лодка през близката до града река. Слугата карал лодката и благополучно стигнали на другия бряг.
Едва стъпили на брега, от гората излезли няколко разбойници и ги нападнали.
Графът успял да избяга. Възползвани от това, разбойниците се нахвърлили върху момата, с цел да вземат от нея пари, или някакви скъпоценности. Тя започнала да вика, да се брани и потърсила с очи графа, да ѝ се притече на помощ, но останала изненадана като видяла, че той избягал. Обаче, слугата, който останал с нея, веднага се притекъл на помощ: ударил на единия, на втория, на третия разбойник по един юмрук в устата и ги прогонил. След това той придружил господарката си до дома ѝ.
към беседата >>
– „Ама любовта си изгубихме.“ – Не съжалявайте за онази любов, която се губи.
И тъй, не съжалявайте за временните неща, които сте изгубили.
– „Ама любовта си изгубихме.“ – Не съжалявайте за онази любов, която се губи.
Тази любов е героят, който умира. На такъв герой не може да се разчита. Някой казва: „Едно време сърцето ми гореше от любов, но сега любовта ми изгасна“. – Любов, която запалва сърцето и после изгасва, любов, която извира и пресъхва, е повърхностна любов. Ако ти се въодушевиш и кажеш, че си готов за Господа всичко да направиш, а на другия ден още се откажеш, каква е твоята любов?
към беседата >>
Графът успял да избяга.
Един граф се влюбил в една млада, красива германка и често отивал в дома ѝ, като изказвал любовта си чрез подаръци, чрез носене букети, цветя. Работата дошла почти до женитба. Една вечер те решили да се разходят из околността на града, но трябвало да минат с лодка през близката до града река. Слугата карал лодката и благополучно стигнали на другия бряг. Едва стъпили на брега, от гората излезли няколко разбойници и ги нападнали.
Графът успял да избяга.
Възползвани от това, разбойниците се нахвърлили върху момата, с цел да вземат от нея пари, или някакви скъпоценности. Тя започнала да вика, да се брани и потърсила с очи графа, да ѝ се притече на помощ, но останала изненадана като видяла, че той избягал. Обаче, слугата, който останал с нея, веднага се притекъл на помощ: ударил на единия, на втория, на третия разбойник по един юмрук в устата и ги прогонил. След това той придружил господарката си до дома ѝ. На другия ден графът отишъл в дома на годеницата си, с букет в ръка, да я поздрави с щастливото избавление, но тя му казала: „Моля ви се, втори път да не идвате в моя дом!
към беседата >>
Тази любов е героят, който умира.
И тъй, не съжалявайте за временните неща, които сте изгубили. – „Ама любовта си изгубихме.“ – Не съжалявайте за онази любов, която се губи.
Тази любов е героят, който умира.
На такъв герой не може да се разчита. Някой казва: „Едно време сърцето ми гореше от любов, но сега любовта ми изгасна“. – Любов, която запалва сърцето и после изгасва, любов, която извира и пресъхва, е повърхностна любов. Ако ти се въодушевиш и кажеш, че си готов за Господа всичко да направиш, а на другия ден още се откажеш, каква е твоята любов? И Петър казваше на Христос, че любовта му е непоколебима, че никога няма да Го остави, че е готов с меча си да Го защитава, но не издържа.
към беседата >>
Възползвани от това, разбойниците се нахвърлили върху момата, с цел да вземат от нея пари, или някакви скъпоценности.
Работата дошла почти до женитба. Една вечер те решили да се разходят из околността на града, но трябвало да минат с лодка през близката до града река. Слугата карал лодката и благополучно стигнали на другия бряг. Едва стъпили на брега, от гората излезли няколко разбойници и ги нападнали. Графът успял да избяга.
Възползвани от това, разбойниците се нахвърлили върху момата, с цел да вземат от нея пари, или някакви скъпоценности.
Тя започнала да вика, да се брани и потърсила с очи графа, да ѝ се притече на помощ, но останала изненадана като видяла, че той избягал. Обаче, слугата, който останал с нея, веднага се притекъл на помощ: ударил на единия, на втория, на третия разбойник по един юмрук в устата и ги прогонил. След това той придружил господарката си до дома ѝ. На другия ден графът отишъл в дома на годеницата си, с букет в ръка, да я поздрави с щастливото избавление, но тя му казала: „Моля ви се, втори път да не идвате в моя дом! “ Питам: какви трябва да бъдете по характер – като графа, или като слугата?
към беседата >>
На такъв герой не може да се разчита.
И тъй, не съжалявайте за временните неща, които сте изгубили. – „Ама любовта си изгубихме.“ – Не съжалявайте за онази любов, която се губи. Тази любов е героят, който умира.
На такъв герой не може да се разчита.
Някой казва: „Едно време сърцето ми гореше от любов, но сега любовта ми изгасна“. – Любов, която запалва сърцето и после изгасва, любов, която извира и пресъхва, е повърхностна любов. Ако ти се въодушевиш и кажеш, че си готов за Господа всичко да направиш, а на другия ден още се откажеш, каква е твоята любов? И Петър казваше на Христос, че любовта му е непоколебима, че никога няма да Го остави, че е готов с меча си да Го защитава, но не издържа. Докато петелът два пъти пропя, той три пъти се отказа от Христос.
към беседата >>
Тя започнала да вика, да се брани и потърсила с очи графа, да ѝ се притече на помощ, но останала изненадана като видяла, че той избягал.
Една вечер те решили да се разходят из околността на града, но трябвало да минат с лодка през близката до града река. Слугата карал лодката и благополучно стигнали на другия бряг. Едва стъпили на брега, от гората излезли няколко разбойници и ги нападнали. Графът успял да избяга. Възползвани от това, разбойниците се нахвърлили върху момата, с цел да вземат от нея пари, или някакви скъпоценности.
Тя започнала да вика, да се брани и потърсила с очи графа, да ѝ се притече на помощ, но останала изненадана като видяла, че той избягал.
Обаче, слугата, който останал с нея, веднага се притекъл на помощ: ударил на единия, на втория, на третия разбойник по един юмрук в устата и ги прогонил. След това той придружил господарката си до дома ѝ. На другия ден графът отишъл в дома на годеницата си, с букет в ръка, да я поздрави с щастливото избавление, но тя му казала: „Моля ви се, втори път да не идвате в моя дом! “ Питам: какви трябва да бъдете по характер – като графа, или като слугата? Човек трябва да има характера на верния слуга, който, в най-критичния момент в живота ви, може да ви се притече на помощ.
към беседата >>
Някой казва: „Едно време сърцето ми гореше от любов, но сега любовта ми изгасна“.
И тъй, не съжалявайте за временните неща, които сте изгубили. – „Ама любовта си изгубихме.“ – Не съжалявайте за онази любов, която се губи. Тази любов е героят, който умира. На такъв герой не може да се разчита.
Някой казва: „Едно време сърцето ми гореше от любов, но сега любовта ми изгасна“.
– Любов, която запалва сърцето и после изгасва, любов, която извира и пресъхва, е повърхностна любов. Ако ти се въодушевиш и кажеш, че си готов за Господа всичко да направиш, а на другия ден още се откажеш, каква е твоята любов? И Петър казваше на Христос, че любовта му е непоколебима, че никога няма да Го остави, че е готов с меча си да Го защитава, но не издържа. Докато петелът два пъти пропя, той три пъти се отказа от Христос. След това Петър съзна грешката си, разкая се и горко плака.
към беседата >>
Обаче, слугата, който останал с нея, веднага се притекъл на помощ: ударил на единия, на втория, на третия разбойник по един юмрук в устата и ги прогонил.
Слугата карал лодката и благополучно стигнали на другия бряг. Едва стъпили на брега, от гората излезли няколко разбойници и ги нападнали. Графът успял да избяга. Възползвани от това, разбойниците се нахвърлили върху момата, с цел да вземат от нея пари, или някакви скъпоценности. Тя започнала да вика, да се брани и потърсила с очи графа, да ѝ се притече на помощ, но останала изненадана като видяла, че той избягал.
Обаче, слугата, който останал с нея, веднага се притекъл на помощ: ударил на единия, на втория, на третия разбойник по един юмрук в устата и ги прогонил.
След това той придружил господарката си до дома ѝ. На другия ден графът отишъл в дома на годеницата си, с букет в ръка, да я поздрави с щастливото избавление, но тя му казала: „Моля ви се, втори път да не идвате в моя дом! “ Питам: какви трябва да бъдете по характер – като графа, или като слугата? Човек трябва да има характера на верния слуга, който, в най-критичния момент в живота ви, може да ви се притече на помощ.
към беседата >>
– Любов, която запалва сърцето и после изгасва, любов, която извира и пресъхва, е повърхностна любов.
И тъй, не съжалявайте за временните неща, които сте изгубили. – „Ама любовта си изгубихме.“ – Не съжалявайте за онази любов, която се губи. Тази любов е героят, който умира. На такъв герой не може да се разчита. Някой казва: „Едно време сърцето ми гореше от любов, но сега любовта ми изгасна“.
– Любов, която запалва сърцето и после изгасва, любов, която извира и пресъхва, е повърхностна любов.
Ако ти се въодушевиш и кажеш, че си готов за Господа всичко да направиш, а на другия ден още се откажеш, каква е твоята любов? И Петър казваше на Христос, че любовта му е непоколебима, че никога няма да Го остави, че е готов с меча си да Го защитава, но не издържа. Докато петелът два пъти пропя, той три пъти се отказа от Христос. След това Петър съзна грешката си, разкая се и горко плака. Той видя своята слабост и позна в какво се състои юначеството.
към беседата >>
След това той придружил господарката си до дома ѝ.
Едва стъпили на брега, от гората излезли няколко разбойници и ги нападнали. Графът успял да избяга. Възползвани от това, разбойниците се нахвърлили върху момата, с цел да вземат от нея пари, или някакви скъпоценности. Тя започнала да вика, да се брани и потърсила с очи графа, да ѝ се притече на помощ, но останала изненадана като видяла, че той избягал. Обаче, слугата, който останал с нея, веднага се притекъл на помощ: ударил на единия, на втория, на третия разбойник по един юмрук в устата и ги прогонил.
След това той придружил господарката си до дома ѝ.
На другия ден графът отишъл в дома на годеницата си, с букет в ръка, да я поздрави с щастливото избавление, но тя му казала: „Моля ви се, втори път да не идвате в моя дом! “ Питам: какви трябва да бъдете по характер – като графа, или като слугата? Човек трябва да има характера на верния слуга, който, в най-критичния момент в живота ви, може да ви се притече на помощ.
към беседата >>
Ако ти се въодушевиш и кажеш, че си готов за Господа всичко да направиш, а на другия ден още се откажеш, каква е твоята любов?
– „Ама любовта си изгубихме.“ – Не съжалявайте за онази любов, която се губи. Тази любов е героят, който умира. На такъв герой не може да се разчита. Някой казва: „Едно време сърцето ми гореше от любов, но сега любовта ми изгасна“. – Любов, която запалва сърцето и после изгасва, любов, която извира и пресъхва, е повърхностна любов.
Ако ти се въодушевиш и кажеш, че си готов за Господа всичко да направиш, а на другия ден още се откажеш, каква е твоята любов?
И Петър казваше на Христос, че любовта му е непоколебима, че никога няма да Го остави, че е готов с меча си да Го защитава, но не издържа. Докато петелът два пъти пропя, той три пъти се отказа от Христос. След това Петър съзна грешката си, разкая се и горко плака. Той видя своята слабост и позна в какво се състои юначеството. Където има страх, там юначество не съществува.
към беседата >>
На другия ден графът отишъл в дома на годеницата си, с букет в ръка, да я поздрави с щастливото избавление, но тя му казала: „Моля ви се, втори път да не идвате в моя дом!
Графът успял да избяга. Възползвани от това, разбойниците се нахвърлили върху момата, с цел да вземат от нея пари, или някакви скъпоценности. Тя започнала да вика, да се брани и потърсила с очи графа, да ѝ се притече на помощ, но останала изненадана като видяла, че той избягал. Обаче, слугата, който останал с нея, веднага се притекъл на помощ: ударил на единия, на втория, на третия разбойник по един юмрук в устата и ги прогонил. След това той придружил господарката си до дома ѝ.
На другия ден графът отишъл в дома на годеницата си, с букет в ръка, да я поздрави с щастливото избавление, но тя му казала: „Моля ви се, втори път да не идвате в моя дом!
“ Питам: какви трябва да бъдете по характер – като графа, или като слугата? Човек трябва да има характера на верния слуга, който, в най-критичния момент в живота ви, може да ви се притече на помощ.
към беседата >>
И Петър казваше на Христос, че любовта му е непоколебима, че никога няма да Го остави, че е готов с меча си да Го защитава, но не издържа.
Тази любов е героят, който умира. На такъв герой не може да се разчита. Някой казва: „Едно време сърцето ми гореше от любов, но сега любовта ми изгасна“. – Любов, която запалва сърцето и после изгасва, любов, която извира и пресъхва, е повърхностна любов. Ако ти се въодушевиш и кажеш, че си готов за Господа всичко да направиш, а на другия ден още се откажеш, каква е твоята любов?
И Петър казваше на Христос, че любовта му е непоколебима, че никога няма да Го остави, че е готов с меча си да Го защитава, но не издържа.
Докато петелът два пъти пропя, той три пъти се отказа от Христос. След това Петър съзна грешката си, разкая се и горко плака. Той видя своята слабост и позна в какво се състои юначеството. Където има страх, там юначество не съществува. Следователно първата работа на човека е да се освободи от онзи вътрешен, неестествен страх в себе си.
към беседата >>
“ Питам: какви трябва да бъдете по характер – като графа, или като слугата?
Възползвани от това, разбойниците се нахвърлили върху момата, с цел да вземат от нея пари, или някакви скъпоценности. Тя започнала да вика, да се брани и потърсила с очи графа, да ѝ се притече на помощ, но останала изненадана като видяла, че той избягал. Обаче, слугата, който останал с нея, веднага се притекъл на помощ: ударил на единия, на втория, на третия разбойник по един юмрук в устата и ги прогонил. След това той придружил господарката си до дома ѝ. На другия ден графът отишъл в дома на годеницата си, с букет в ръка, да я поздрави с щастливото избавление, но тя му казала: „Моля ви се, втори път да не идвате в моя дом!
“ Питам: какви трябва да бъдете по характер – като графа, или като слугата?
Човек трябва да има характера на верния слуга, който, в най-критичния момент в живота ви, може да ви се притече на помощ.
към беседата >>
Докато петелът два пъти пропя, той три пъти се отказа от Христос.
На такъв герой не може да се разчита. Някой казва: „Едно време сърцето ми гореше от любов, но сега любовта ми изгасна“. – Любов, която запалва сърцето и после изгасва, любов, която извира и пресъхва, е повърхностна любов. Ако ти се въодушевиш и кажеш, че си готов за Господа всичко да направиш, а на другия ден още се откажеш, каква е твоята любов? И Петър казваше на Христос, че любовта му е непоколебима, че никога няма да Го остави, че е готов с меча си да Го защитава, но не издържа.
Докато петелът два пъти пропя, той три пъти се отказа от Христос.
След това Петър съзна грешката си, разкая се и горко плака. Той видя своята слабост и позна в какво се състои юначеството. Където има страх, там юначество не съществува. Следователно първата работа на човека е да се освободи от онзи вътрешен, неестествен страх в себе си. Единственият страх, който трябва да съществува, който е на мястото си, той е страхът в човека да не изгуби любовта си.
към беседата >>
Човек трябва да има характера на верния слуга, който, в най-критичния момент в живота ви, може да ви се притече на помощ.
Тя започнала да вика, да се брани и потърсила с очи графа, да ѝ се притече на помощ, но останала изненадана като видяла, че той избягал. Обаче, слугата, който останал с нея, веднага се притекъл на помощ: ударил на единия, на втория, на третия разбойник по един юмрук в устата и ги прогонил. След това той придружил господарката си до дома ѝ. На другия ден графът отишъл в дома на годеницата си, с букет в ръка, да я поздрави с щастливото избавление, но тя му казала: „Моля ви се, втори път да не идвате в моя дом! “ Питам: какви трябва да бъдете по характер – като графа, или като слугата?
Човек трябва да има характера на верния слуга, който, в най-критичния момент в живота ви, може да ви се притече на помощ.
към беседата >>
След това Петър съзна грешката си, разкая се и горко плака.
Някой казва: „Едно време сърцето ми гореше от любов, но сега любовта ми изгасна“. – Любов, която запалва сърцето и после изгасва, любов, която извира и пресъхва, е повърхностна любов. Ако ти се въодушевиш и кажеш, че си готов за Господа всичко да направиш, а на другия ден още се откажеш, каква е твоята любов? И Петър казваше на Христос, че любовта му е непоколебима, че никога няма да Го остави, че е готов с меча си да Го защитава, но не издържа. Докато петелът два пъти пропя, той три пъти се отказа от Христос.
След това Петър съзна грешката си, разкая се и горко плака.
Той видя своята слабост и позна в какво се състои юначеството. Където има страх, там юначество не съществува. Следователно първата работа на човека е да се освободи от онзи вътрешен, неестествен страх в себе си. Единственият страх, който трябва да съществува, който е на мястото си, той е страхът в човека да не изгуби любовта си. Свещен страх е той!
към беседата >>
Питам: ако в даден случай вие не можете да застанете на страната на Истината, на Мъдростта и на Любовта, в какво се заключава вашето достойнство като човек?
Питам: ако в даден случай вие не можете да застанете на страната на Истината, на Мъдростта и на Любовта, в какво се заключава вашето достойнство като човек?
С какво ще се похвалите като отидете на небето? Жителите на небето се отличават с голямо търпение. Съвременните религиозни и духовни хора не могат да се търпят едни други, постоянно се оплакват, кой кого обидил, и след всичко това се надяват да отидат на небето, да бъдат посрещнати с музики и песни. Като отидат на небето, те и там ще се оплакват, че хората на земята са лоши. Не, никакви оплаквания не се приемат на небето.
към беседата >>
Той видя своята слабост и позна в какво се състои юначеството.
– Любов, която запалва сърцето и после изгасва, любов, която извира и пресъхва, е повърхностна любов. Ако ти се въодушевиш и кажеш, че си готов за Господа всичко да направиш, а на другия ден още се откажеш, каква е твоята любов? И Петър казваше на Христос, че любовта му е непоколебима, че никога няма да Го остави, че е готов с меча си да Го защитава, но не издържа. Докато петелът два пъти пропя, той три пъти се отказа от Христос. След това Петър съзна грешката си, разкая се и горко плака.
Той видя своята слабост и позна в какво се състои юначеството.
Където има страх, там юначество не съществува. Следователно първата работа на човека е да се освободи от онзи вътрешен, неестествен страх в себе си. Единственият страх, който трябва да съществува, който е на мястото си, той е страхът в човека да не изгуби любовта си. Свещен страх е той! Щом изгуби любовта си, човек свършва и с живота си – за него всичко е свършено.
към беседата >>
С какво ще се похвалите като отидете на небето?
Питам: ако в даден случай вие не можете да застанете на страната на Истината, на Мъдростта и на Любовта, в какво се заключава вашето достойнство като човек?
С какво ще се похвалите като отидете на небето?
Жителите на небето се отличават с голямо търпение. Съвременните религиозни и духовни хора не могат да се търпят едни други, постоянно се оплакват, кой кого обидил, и след всичко това се надяват да отидат на небето, да бъдат посрещнати с музики и песни. Като отидат на небето, те и там ще се оплакват, че хората на земята са лоши. Не, никакви оплаквания не се приемат на небето. Там съществата живеят само в Любов.
към беседата >>
Където има страх, там юначество не съществува.
Ако ти се въодушевиш и кажеш, че си готов за Господа всичко да направиш, а на другия ден още се откажеш, каква е твоята любов? И Петър казваше на Христос, че любовта му е непоколебима, че никога няма да Го остави, че е готов с меча си да Го защитава, но не издържа. Докато петелът два пъти пропя, той три пъти се отказа от Христос. След това Петър съзна грешката си, разкая се и горко плака. Той видя своята слабост и позна в какво се състои юначеството.
Където има страх, там юначество не съществува.
Следователно първата работа на човека е да се освободи от онзи вътрешен, неестествен страх в себе си. Единственият страх, който трябва да съществува, който е на мястото си, той е страхът в човека да не изгуби любовта си. Свещен страх е той! Щом изгуби любовта си, човек свършва и с живота си – за него всичко е свършено. От нищо друго човек не трябва да се страхува.
към беседата >>
Жителите на небето се отличават с голямо търпение.
Питам: ако в даден случай вие не можете да застанете на страната на Истината, на Мъдростта и на Любовта, в какво се заключава вашето достойнство като човек? С какво ще се похвалите като отидете на небето?
Жителите на небето се отличават с голямо търпение.
Съвременните религиозни и духовни хора не могат да се търпят едни други, постоянно се оплакват, кой кого обидил, и след всичко това се надяват да отидат на небето, да бъдат посрещнати с музики и песни. Като отидат на небето, те и там ще се оплакват, че хората на земята са лоши. Не, никакви оплаквания не се приемат на небето. Там съществата живеят само в Любов.
към беседата >>
Следователно първата работа на човека е да се освободи от онзи вътрешен, неестествен страх в себе си.
И Петър казваше на Христос, че любовта му е непоколебима, че никога няма да Го остави, че е готов с меча си да Го защитава, но не издържа. Докато петелът два пъти пропя, той три пъти се отказа от Христос. След това Петър съзна грешката си, разкая се и горко плака. Той видя своята слабост и позна в какво се състои юначеството. Където има страх, там юначество не съществува.
Следователно първата работа на човека е да се освободи от онзи вътрешен, неестествен страх в себе си.
Единственият страх, който трябва да съществува, който е на мястото си, той е страхът в човека да не изгуби любовта си. Свещен страх е той! Щом изгуби любовта си, човек свършва и с живота си – за него всичко е свършено. От нищо друго човек не трябва да се страхува. Всякакъв друг страх е безпредметен.
към беседата >>
Съвременните религиозни и духовни хора не могат да се търпят едни други, постоянно се оплакват, кой кого обидил, и след всичко това се надяват да отидат на небето, да бъдат посрещнати с музики и песни.
Питам: ако в даден случай вие не можете да застанете на страната на Истината, на Мъдростта и на Любовта, в какво се заключава вашето достойнство като човек? С какво ще се похвалите като отидете на небето? Жителите на небето се отличават с голямо търпение.
Съвременните религиозни и духовни хора не могат да се търпят едни други, постоянно се оплакват, кой кого обидил, и след всичко това се надяват да отидат на небето, да бъдат посрещнати с музики и песни.
Като отидат на небето, те и там ще се оплакват, че хората на земята са лоши. Не, никакви оплаквания не се приемат на небето. Там съществата живеят само в Любов.
към беседата >>
Единственият страх, който трябва да съществува, който е на мястото си, той е страхът в човека да не изгуби любовта си.
Докато петелът два пъти пропя, той три пъти се отказа от Христос. След това Петър съзна грешката си, разкая се и горко плака. Той видя своята слабост и позна в какво се състои юначеството. Където има страх, там юначество не съществува. Следователно първата работа на човека е да се освободи от онзи вътрешен, неестествен страх в себе си.
Единственият страх, който трябва да съществува, който е на мястото си, той е страхът в човека да не изгуби любовта си.
Свещен страх е той! Щом изгуби любовта си, човек свършва и с живота си – за него всичко е свършено. От нищо друго човек не трябва да се страхува. Всякакъв друг страх е безпредметен. Човек може да се страхува да не умре от глад, да не изгуби къщата си, да не го уволнят от службата му, да не изгуби общественото си положение, да не изгуби уважението на хората и т.н.
към беседата >>
Като отидат на небето, те и там ще се оплакват, че хората на земята са лоши.
Питам: ако в даден случай вие не можете да застанете на страната на Истината, на Мъдростта и на Любовта, в какво се заключава вашето достойнство като човек? С какво ще се похвалите като отидете на небето? Жителите на небето се отличават с голямо търпение. Съвременните религиозни и духовни хора не могат да се търпят едни други, постоянно се оплакват, кой кого обидил, и след всичко това се надяват да отидат на небето, да бъдат посрещнати с музики и песни.
Като отидат на небето, те и там ще се оплакват, че хората на земята са лоши.
Не, никакви оплаквания не се приемат на небето. Там съществата живеят само в Любов.
към беседата >>
Свещен страх е той!
След това Петър съзна грешката си, разкая се и горко плака. Той видя своята слабост и позна в какво се състои юначеството. Където има страх, там юначество не съществува. Следователно първата работа на човека е да се освободи от онзи вътрешен, неестествен страх в себе си. Единственият страх, който трябва да съществува, който е на мястото си, той е страхът в човека да не изгуби любовта си.
Свещен страх е той!
Щом изгуби любовта си, човек свършва и с живота си – за него всичко е свършено. От нищо друго човек не трябва да се страхува. Всякакъв друг страх е безпредметен. Човек може да се страхува да не умре от глад, да не изгуби къщата си, да не го уволнят от службата му, да не изгуби общественото си положение, да не изгуби уважението на хората и т.н. Всички тия неща, които предизвикват страх в хората, са временни и човек не трябва да се спира върху тях.
към беседата >>
Не, никакви оплаквания не се приемат на небето.
Питам: ако в даден случай вие не можете да застанете на страната на Истината, на Мъдростта и на Любовта, в какво се заключава вашето достойнство като човек? С какво ще се похвалите като отидете на небето? Жителите на небето се отличават с голямо търпение. Съвременните религиозни и духовни хора не могат да се търпят едни други, постоянно се оплакват, кой кого обидил, и след всичко това се надяват да отидат на небето, да бъдат посрещнати с музики и песни. Като отидат на небето, те и там ще се оплакват, че хората на земята са лоши.
Не, никакви оплаквания не се приемат на небето.
Там съществата живеят само в Любов.
към беседата >>
Щом изгуби любовта си, човек свършва и с живота си – за него всичко е свършено.
Той видя своята слабост и позна в какво се състои юначеството. Където има страх, там юначество не съществува. Следователно първата работа на човека е да се освободи от онзи вътрешен, неестествен страх в себе си. Единственият страх, който трябва да съществува, който е на мястото си, той е страхът в човека да не изгуби любовта си. Свещен страх е той!
Щом изгуби любовта си, човек свършва и с живота си – за него всичко е свършено.
От нищо друго човек не трябва да се страхува. Всякакъв друг страх е безпредметен. Човек може да се страхува да не умре от глад, да не изгуби къщата си, да не го уволнят от службата му, да не изгуби общественото си положение, да не изгуби уважението на хората и т.н. Всички тия неща, които предизвикват страх в хората, са временни и човек не трябва да се спира върху тях. Ако вярвате в Бога, Който ви е създал, няма защо да плачете и да се отчайвате; вие никога няма да умрете гладни, никога няма да бъдете изоставени.
към беседата >>
Там съществата живеят само в Любов.
С какво ще се похвалите като отидете на небето? Жителите на небето се отличават с голямо търпение. Съвременните религиозни и духовни хора не могат да се търпят едни други, постоянно се оплакват, кой кого обидил, и след всичко това се надяват да отидат на небето, да бъдат посрещнати с музики и песни. Като отидат на небето, те и там ще се оплакват, че хората на земята са лоши. Не, никакви оплаквания не се приемат на небето.
Там съществата живеят само в Любов.
към беседата >>
От нищо друго човек не трябва да се страхува.
Където има страх, там юначество не съществува. Следователно първата работа на човека е да се освободи от онзи вътрешен, неестествен страх в себе си. Единственият страх, който трябва да съществува, който е на мястото си, той е страхът в човека да не изгуби любовта си. Свещен страх е той! Щом изгуби любовта си, човек свършва и с живота си – за него всичко е свършено.
От нищо друго човек не трябва да се страхува.
Всякакъв друг страх е безпредметен. Човек може да се страхува да не умре от глад, да не изгуби къщата си, да не го уволнят от службата му, да не изгуби общественото си положение, да не изгуби уважението на хората и т.н. Всички тия неща, които предизвикват страх в хората, са временни и човек не трябва да се спира върху тях. Ако вярвате в Бога, Който ви е създал, няма защо да плачете и да се отчайвате; вие никога няма да умрете гладни, никога няма да бъдете изоставени. В целия свят има ваши напреднали, разумни братя, които никога няма да ви оставят.
към беседата >>
Сега всички трябва да се стремите към вътрешен живот.
Сега всички трябва да се стремите към вътрешен живот.
Само по този начин ще можете да издържате на мъчнотиите и противоречията, които срещате в живота си. Всички имате противоречия, но дадена ви е възможност да ги разрешите. Има случаи, когато трябва да мълчите. Изкуство е, като скърбите, никой да не познава, че имате някаква скръб. Когато е скръбен, човек трябва да мисли.
към беседата >>
Всякакъв друг страх е безпредметен.
Следователно първата работа на човека е да се освободи от онзи вътрешен, неестествен страх в себе си. Единственият страх, който трябва да съществува, който е на мястото си, той е страхът в човека да не изгуби любовта си. Свещен страх е той! Щом изгуби любовта си, човек свършва и с живота си – за него всичко е свършено. От нищо друго човек не трябва да се страхува.
Всякакъв друг страх е безпредметен.
Човек може да се страхува да не умре от глад, да не изгуби къщата си, да не го уволнят от службата му, да не изгуби общественото си положение, да не изгуби уважението на хората и т.н. Всички тия неща, които предизвикват страх в хората, са временни и човек не трябва да се спира върху тях. Ако вярвате в Бога, Който ви е създал, няма защо да плачете и да се отчайвате; вие никога няма да умрете гладни, никога няма да бъдете изоставени. В целия свят има ваши напреднали, разумни братя, които никога няма да ви оставят.
към беседата >>
Само по този начин ще можете да издържате на мъчнотиите и противоречията, които срещате в живота си.
Сега всички трябва да се стремите към вътрешен живот.
Само по този начин ще можете да издържате на мъчнотиите и противоречията, които срещате в живота си.
Всички имате противоречия, но дадена ви е възможност да ги разрешите. Има случаи, когато трябва да мълчите. Изкуство е, като скърбите, никой да не познава, че имате някаква скръб. Когато е скръбен, човек трябва да мисли. За какво трябва да мисли?
към беседата >>
Човек може да се страхува да не умре от глад, да не изгуби къщата си, да не го уволнят от службата му, да не изгуби общественото си положение, да не изгуби уважението на хората и т.н.
Единственият страх, който трябва да съществува, който е на мястото си, той е страхът в човека да не изгуби любовта си. Свещен страх е той! Щом изгуби любовта си, човек свършва и с живота си – за него всичко е свършено. От нищо друго човек не трябва да се страхува. Всякакъв друг страх е безпредметен.
Човек може да се страхува да не умре от глад, да не изгуби къщата си, да не го уволнят от службата му, да не изгуби общественото си положение, да не изгуби уважението на хората и т.н.
Всички тия неща, които предизвикват страх в хората, са временни и човек не трябва да се спира върху тях. Ако вярвате в Бога, Който ви е създал, няма защо да плачете и да се отчайвате; вие никога няма да умрете гладни, никога няма да бъдете изоставени. В целия свят има ваши напреднали, разумни братя, които никога няма да ви оставят.
към беседата >>
Всички имате противоречия, но дадена ви е възможност да ги разрешите.
Сега всички трябва да се стремите към вътрешен живот. Само по този начин ще можете да издържате на мъчнотиите и противоречията, които срещате в живота си.
Всички имате противоречия, но дадена ви е възможност да ги разрешите.
Има случаи, когато трябва да мълчите. Изкуство е, като скърбите, никой да не познава, че имате някаква скръб. Когато е скръбен, човек трябва да мисли. За какво трябва да мисли? Той трябва да мисли за всички скръбни хора.
към беседата >>
Всички тия неща, които предизвикват страх в хората, са временни и човек не трябва да се спира върху тях.
Свещен страх е той! Щом изгуби любовта си, човек свършва и с живота си – за него всичко е свършено. От нищо друго човек не трябва да се страхува. Всякакъв друг страх е безпредметен. Човек може да се страхува да не умре от глад, да не изгуби къщата си, да не го уволнят от службата му, да не изгуби общественото си положение, да не изгуби уважението на хората и т.н.
Всички тия неща, които предизвикват страх в хората, са временни и човек не трябва да се спира върху тях.
Ако вярвате в Бога, Който ви е създал, няма защо да плачете и да се отчайвате; вие никога няма да умрете гладни, никога няма да бъдете изоставени. В целия свят има ваши напреднали, разумни братя, които никога няма да ви оставят.
към беседата >>
Има случаи, когато трябва да мълчите.
Сега всички трябва да се стремите към вътрешен живот. Само по този начин ще можете да издържате на мъчнотиите и противоречията, които срещате в живота си. Всички имате противоречия, но дадена ви е възможност да ги разрешите.
Има случаи, когато трябва да мълчите.
Изкуство е, като скърбите, никой да не познава, че имате някаква скръб. Когато е скръбен, човек трябва да мисли. За какво трябва да мисли? Той трябва да мисли за всички скръбни хора. Има хора, които скърбят повече от него.
към беседата >>
Ако вярвате в Бога, Който ви е създал, няма защо да плачете и да се отчайвате; вие никога няма да умрете гладни, никога няма да бъдете изоставени.
Щом изгуби любовта си, човек свършва и с живота си – за него всичко е свършено. От нищо друго човек не трябва да се страхува. Всякакъв друг страх е безпредметен. Човек може да се страхува да не умре от глад, да не изгуби къщата си, да не го уволнят от службата му, да не изгуби общественото си положение, да не изгуби уважението на хората и т.н. Всички тия неща, които предизвикват страх в хората, са временни и човек не трябва да се спира върху тях.
Ако вярвате в Бога, Който ви е създал, няма защо да плачете и да се отчайвате; вие никога няма да умрете гладни, никога няма да бъдете изоставени.
В целия свят има ваши напреднали, разумни братя, които никога няма да ви оставят.
към беседата >>
Изкуство е, като скърбите, никой да не познава, че имате някаква скръб.
Сега всички трябва да се стремите към вътрешен живот. Само по този начин ще можете да издържате на мъчнотиите и противоречията, които срещате в живота си. Всички имате противоречия, но дадена ви е възможност да ги разрешите. Има случаи, когато трябва да мълчите.
Изкуство е, като скърбите, никой да не познава, че имате някаква скръб.
Когато е скръбен, човек трябва да мисли. За какво трябва да мисли? Той трябва да мисли за всички скръбни хора. Има хора, които скърбят повече от него. Ако е беден, нека мисли, че има хора по-бедни от него.
към беседата >>
В целия свят има ваши напреднали, разумни братя, които никога няма да ви оставят.
От нищо друго човек не трябва да се страхува. Всякакъв друг страх е безпредметен. Човек може да се страхува да не умре от глад, да не изгуби къщата си, да не го уволнят от службата му, да не изгуби общественото си положение, да не изгуби уважението на хората и т.н. Всички тия неща, които предизвикват страх в хората, са временни и човек не трябва да се спира върху тях. Ако вярвате в Бога, Който ви е създал, няма защо да плачете и да се отчайвате; вие никога няма да умрете гладни, никога няма да бъдете изоставени.
В целия свят има ваши напреднали, разумни братя, които никога няма да ви оставят.
към беседата >>
Когато е скръбен, човек трябва да мисли.
Сега всички трябва да се стремите към вътрешен живот. Само по този начин ще можете да издържате на мъчнотиите и противоречията, които срещате в живота си. Всички имате противоречия, но дадена ви е възможност да ги разрешите. Има случаи, когато трябва да мълчите. Изкуство е, като скърбите, никой да не познава, че имате някаква скръб.
Когато е скръбен, човек трябва да мисли.
За какво трябва да мисли? Той трябва да мисли за всички скръбни хора. Има хора, които скърбят повече от него. Ако е беден, нека мисли, че има хора по-бедни от него. Ако е богат, нека мисли за богатите хора, които, също като него, не са изпълнили волята Божия.
към беседата >>
Казвам: както и да изпаднете, в каквото положение и да се намерите, вземете пример от блудния син.
Казвам: както и да изпаднете, в каквото положение и да се намерите, вземете пример от блудния син.
След като изяде и изпи всичкото си богатство, той се принуди да пасе свине. За друга работа той не беше способен. Какво представляват свинете? Ако вие, от сутрин до вечер, се занимавате със своите скърби, със своите отрицателни мисли и желания, не е ли това свинепаство? Какво трябва да правите?
към беседата >>
За какво трябва да мисли?
Само по този начин ще можете да издържате на мъчнотиите и противоречията, които срещате в живота си. Всички имате противоречия, но дадена ви е възможност да ги разрешите. Има случаи, когато трябва да мълчите. Изкуство е, като скърбите, никой да не познава, че имате някаква скръб. Когато е скръбен, човек трябва да мисли.
За какво трябва да мисли?
Той трябва да мисли за всички скръбни хора. Има хора, които скърбят повече от него. Ако е беден, нека мисли, че има хора по-бедни от него. Ако е богат, нека мисли за богатите хора, които, също като него, не са изпълнили волята Божия. И в скръбта, и в сиромашията, и в богатството си, човек трябва да изпълнява волята Божия.
към беседата >>
След като изяде и изпи всичкото си богатство, той се принуди да пасе свине.
Казвам: както и да изпаднете, в каквото положение и да се намерите, вземете пример от блудния син.
След като изяде и изпи всичкото си богатство, той се принуди да пасе свине.
За друга работа той не беше способен. Какво представляват свинете? Ако вие, от сутрин до вечер, се занимавате със своите скърби, със своите отрицателни мисли и желания, не е ли това свинепаство? Какво трябва да правите? Намерете начин да се освободите от това занятие.
към беседата >>
Той трябва да мисли за всички скръбни хора.
Всички имате противоречия, но дадена ви е възможност да ги разрешите. Има случаи, когато трябва да мълчите. Изкуство е, като скърбите, никой да не познава, че имате някаква скръб. Когато е скръбен, човек трябва да мисли. За какво трябва да мисли?
Той трябва да мисли за всички скръбни хора.
Има хора, които скърбят повече от него. Ако е беден, нека мисли, че има хора по-бедни от него. Ако е богат, нека мисли за богатите хора, които, също като него, не са изпълнили волята Божия. И в скръбта, и в сиромашията, и в богатството си, човек трябва да изпълнява волята Божия. Какво прави чешмата?
към беседата >>
За друга работа той не беше способен.
Казвам: както и да изпаднете, в каквото положение и да се намерите, вземете пример от блудния син. След като изяде и изпи всичкото си богатство, той се принуди да пасе свине.
За друга работа той не беше способен.
Какво представляват свинете? Ако вие, от сутрин до вечер, се занимавате със своите скърби, със своите отрицателни мисли и желания, не е ли това свинепаство? Какво трябва да правите? Намерете начин да се освободите от това занятие. Свинете са лакоми животни, те изядоха всичко и за блудния син не оставиха даже рожкови да яде.
към беседата >>
Има хора, които скърбят повече от него.
Има случаи, когато трябва да мълчите. Изкуство е, като скърбите, никой да не познава, че имате някаква скръб. Когато е скръбен, човек трябва да мисли. За какво трябва да мисли? Той трябва да мисли за всички скръбни хора.
Има хора, които скърбят повече от него.
Ако е беден, нека мисли, че има хора по-бедни от него. Ако е богат, нека мисли за богатите хора, които, също като него, не са изпълнили волята Божия. И в скръбта, и в сиромашията, и в богатството си, човек трябва да изпълнява волята Божия. Какво прави чешмата? Където мине, тя всичко чисти.
към беседата >>
Какво представляват свинете?
Казвам: както и да изпаднете, в каквото положение и да се намерите, вземете пример от блудния син. След като изяде и изпи всичкото си богатство, той се принуди да пасе свине. За друга работа той не беше способен.
Какво представляват свинете?
Ако вие, от сутрин до вечер, се занимавате със своите скърби, със своите отрицателни мисли и желания, не е ли това свинепаство? Какво трябва да правите? Намерете начин да се освободите от това занятие. Свинете са лакоми животни, те изядоха всичко и за блудния син не оставиха даже рожкови да яде. След големи страдания, съзнанието на блудния син се пробуди, той се разкая, смири се и каза: „Баща ми има толкова слуги, които му работят и се хранят.
към беседата >>
Ако е беден, нека мисли, че има хора по-бедни от него.
Изкуство е, като скърбите, никой да не познава, че имате някаква скръб. Когато е скръбен, човек трябва да мисли. За какво трябва да мисли? Той трябва да мисли за всички скръбни хора. Има хора, които скърбят повече от него.
Ако е беден, нека мисли, че има хора по-бедни от него.
Ако е богат, нека мисли за богатите хора, които, също като него, не са изпълнили волята Божия. И в скръбта, и в сиромашията, и в богатството си, човек трябва да изпълнява волята Божия. Какво прави чешмата? Където мине, тя всичко чисти. В първо време образува кал, обаче, като тече няколко години наред, тя постепенно изчиства околните места.
към беседата >>
Ако вие, от сутрин до вечер, се занимавате със своите скърби, със своите отрицателни мисли и желания, не е ли това свинепаство?
Казвам: както и да изпаднете, в каквото положение и да се намерите, вземете пример от блудния син. След като изяде и изпи всичкото си богатство, той се принуди да пасе свине. За друга работа той не беше способен. Какво представляват свинете?
Ако вие, от сутрин до вечер, се занимавате със своите скърби, със своите отрицателни мисли и желания, не е ли това свинепаство?
Какво трябва да правите? Намерете начин да се освободите от това занятие. Свинете са лакоми животни, те изядоха всичко и за блудния син не оставиха даже рожкови да яде. След големи страдания, съзнанието на блудния син се пробуди, той се разкая, смири се и каза: „Баща ми има толкова слуги, които му работят и се хранят. И аз ще отида при него, като последен слуга.
към беседата >>
Ако е богат, нека мисли за богатите хора, които, също като него, не са изпълнили волята Божия.
Когато е скръбен, човек трябва да мисли. За какво трябва да мисли? Той трябва да мисли за всички скръбни хора. Има хора, които скърбят повече от него. Ако е беден, нека мисли, че има хора по-бедни от него.
Ако е богат, нека мисли за богатите хора, които, също като него, не са изпълнили волята Божия.
И в скръбта, и в сиромашията, и в богатството си, човек трябва да изпълнява волята Божия. Какво прави чешмата? Където мине, тя всичко чисти. В първо време образува кал, обаче, като тече няколко години наред, тя постепенно изчиства околните места. Праведният прилича на чешма: където мине, всичко изчиства.
към беседата >>
Какво трябва да правите?
Казвам: както и да изпаднете, в каквото положение и да се намерите, вземете пример от блудния син. След като изяде и изпи всичкото си богатство, той се принуди да пасе свине. За друга работа той не беше способен. Какво представляват свинете? Ако вие, от сутрин до вечер, се занимавате със своите скърби, със своите отрицателни мисли и желания, не е ли това свинепаство?
Какво трябва да правите?
Намерете начин да се освободите от това занятие. Свинете са лакоми животни, те изядоха всичко и за блудния син не оставиха даже рожкови да яде. След големи страдания, съзнанието на блудния син се пробуди, той се разкая, смири се и каза: „Баща ми има толкова слуги, които му работят и се хранят. И аз ще отида при него, като последен слуга. Няма защо повече да стоя тук, в тази чужда среда, между хора, които не ме обичат“.
към беседата >>
И в скръбта, и в сиромашията, и в богатството си, човек трябва да изпълнява волята Божия.
За какво трябва да мисли? Той трябва да мисли за всички скръбни хора. Има хора, които скърбят повече от него. Ако е беден, нека мисли, че има хора по-бедни от него. Ако е богат, нека мисли за богатите хора, които, също като него, не са изпълнили волята Божия.
И в скръбта, и в сиромашията, и в богатството си, човек трябва да изпълнява волята Божия.
Какво прави чешмата? Където мине, тя всичко чисти. В първо време образува кал, обаче, като тече няколко години наред, тя постепенно изчиства околните места. Праведният прилича на чешма: където мине, всичко изчиства. Следователно не се обезсърчавайте от мъчнотиите си!
към беседата >>
Намерете начин да се освободите от това занятие.
След като изяде и изпи всичкото си богатство, той се принуди да пасе свине. За друга работа той не беше способен. Какво представляват свинете? Ако вие, от сутрин до вечер, се занимавате със своите скърби, със своите отрицателни мисли и желания, не е ли това свинепаство? Какво трябва да правите?
Намерете начин да се освободите от това занятие.
Свинете са лакоми животни, те изядоха всичко и за блудния син не оставиха даже рожкови да яде. След големи страдания, съзнанието на блудния син се пробуди, той се разкая, смири се и каза: „Баща ми има толкова слуги, които му работят и се хранят. И аз ще отида при него, като последен слуга. Няма защо повече да стоя тук, в тази чужда среда, между хора, които не ме обичат“. И наистина, отрицателните мисли и чувства на човека не могат да имат любов към него.
към беседата >>
Какво прави чешмата?
Той трябва да мисли за всички скръбни хора. Има хора, които скърбят повече от него. Ако е беден, нека мисли, че има хора по-бедни от него. Ако е богат, нека мисли за богатите хора, които, също като него, не са изпълнили волята Божия. И в скръбта, и в сиромашията, и в богатството си, човек трябва да изпълнява волята Божия.
Какво прави чешмата?
Където мине, тя всичко чисти. В първо време образува кал, обаче, като тече няколко години наред, тя постепенно изчиства околните места. Праведният прилича на чешма: където мине, всичко изчиства. Следователно не се обезсърчавайте от мъчнотиите си! Христос не се обезсърчи; праведните хора, светиите също не се обезсърчиха.
към беседата >>
Свинете са лакоми животни, те изядоха всичко и за блудния син не оставиха даже рожкови да яде.
За друга работа той не беше способен. Какво представляват свинете? Ако вие, от сутрин до вечер, се занимавате със своите скърби, със своите отрицателни мисли и желания, не е ли това свинепаство? Какво трябва да правите? Намерете начин да се освободите от това занятие.
Свинете са лакоми животни, те изядоха всичко и за блудния син не оставиха даже рожкови да яде.
След големи страдания, съзнанието на блудния син се пробуди, той се разкая, смири се и каза: „Баща ми има толкова слуги, които му работят и се хранят. И аз ще отида при него, като последен слуга. Няма защо повече да стоя тук, в тази чужда среда, между хора, които не ме обичат“. И наистина, отрицателните мисли и чувства на човека не могат да имат любов към него. При това положение, човек не може да живее между същества, които не го обичат.
към беседата >>
Където мине, тя всичко чисти.
Има хора, които скърбят повече от него. Ако е беден, нека мисли, че има хора по-бедни от него. Ако е богат, нека мисли за богатите хора, които, също като него, не са изпълнили волята Божия. И в скръбта, и в сиромашията, и в богатството си, човек трябва да изпълнява волята Божия. Какво прави чешмата?
Където мине, тя всичко чисти.
В първо време образува кал, обаче, като тече няколко години наред, тя постепенно изчиства околните места. Праведният прилича на чешма: където мине, всичко изчиства. Следователно не се обезсърчавайте от мъчнотиите си! Христос не се обезсърчи; праведните хора, светиите също не се обезсърчиха. По същия начин и вие не трябва да се обезсърчавате.
към беседата >>
След големи страдания, съзнанието на блудния син се пробуди, той се разкая, смири се и каза: „Баща ми има толкова слуги, които му работят и се хранят.
Какво представляват свинете? Ако вие, от сутрин до вечер, се занимавате със своите скърби, със своите отрицателни мисли и желания, не е ли това свинепаство? Какво трябва да правите? Намерете начин да се освободите от това занятие. Свинете са лакоми животни, те изядоха всичко и за блудния син не оставиха даже рожкови да яде.
След големи страдания, съзнанието на блудния син се пробуди, той се разкая, смири се и каза: „Баща ми има толкова слуги, които му работят и се хранят.
И аз ще отида при него, като последен слуга. Няма защо повече да стоя тук, в тази чужда среда, между хора, които не ме обичат“. И наистина, отрицателните мисли и чувства на човека не могат да имат любов към него. При това положение, човек не може да живее между същества, които не го обичат. Страданията и нещастията на хората се дължат на факта, че те искат да живеят в среда, в която любовта не функционира.
към беседата >>
В първо време образува кал, обаче, като тече няколко години наред, тя постепенно изчиства околните места.
Ако е беден, нека мисли, че има хора по-бедни от него. Ако е богат, нека мисли за богатите хора, които, също като него, не са изпълнили волята Божия. И в скръбта, и в сиромашията, и в богатството си, човек трябва да изпълнява волята Божия. Какво прави чешмата? Където мине, тя всичко чисти.
В първо време образува кал, обаче, като тече няколко години наред, тя постепенно изчиства околните места.
Праведният прилича на чешма: където мине, всичко изчиства. Следователно не се обезсърчавайте от мъчнотиите си! Христос не се обезсърчи; праведните хора, светиите също не се обезсърчиха. По същия начин и вие не трябва да се обезсърчавате. Като отварям радиото си, аз постоянно чувам мърморене, оплакване: жената се оплаква, че мъжът ѝ не я обичал; мъжът се оплаква, че жена му не го обичала; синът се оплаква, че баща му не го обичал; учениците се оплакват, че учителите им не ги обичали.
към беседата >>
И аз ще отида при него, като последен слуга.
Ако вие, от сутрин до вечер, се занимавате със своите скърби, със своите отрицателни мисли и желания, не е ли това свинепаство? Какво трябва да правите? Намерете начин да се освободите от това занятие. Свинете са лакоми животни, те изядоха всичко и за блудния син не оставиха даже рожкови да яде. След големи страдания, съзнанието на блудния син се пробуди, той се разкая, смири се и каза: „Баща ми има толкова слуги, които му работят и се хранят.
И аз ще отида при него, като последен слуга.
Няма защо повече да стоя тук, в тази чужда среда, между хора, които не ме обичат“. И наистина, отрицателните мисли и чувства на човека не могат да имат любов към него. При това положение, човек не може да живее между същества, които не го обичат. Страданията и нещастията на хората се дължат на факта, че те искат да живеят в среда, в която любовта не функционира. А защо е така – за това не се говори.
към беседата >>
Праведният прилича на чешма: където мине, всичко изчиства.
Ако е богат, нека мисли за богатите хора, които, също като него, не са изпълнили волята Божия. И в скръбта, и в сиромашията, и в богатството си, човек трябва да изпълнява волята Божия. Какво прави чешмата? Където мине, тя всичко чисти. В първо време образува кал, обаче, като тече няколко години наред, тя постепенно изчиства околните места.
Праведният прилича на чешма: където мине, всичко изчиства.
Следователно не се обезсърчавайте от мъчнотиите си! Христос не се обезсърчи; праведните хора, светиите също не се обезсърчиха. По същия начин и вие не трябва да се обезсърчавате. Като отварям радиото си, аз постоянно чувам мърморене, оплакване: жената се оплаква, че мъжът ѝ не я обичал; мъжът се оплаква, че жена му не го обичала; синът се оплаква, че баща му не го обичал; учениците се оплакват, че учителите им не ги обичали. Чудно нещо!
към беседата >>
Няма защо повече да стоя тук, в тази чужда среда, между хора, които не ме обичат“.
Какво трябва да правите? Намерете начин да се освободите от това занятие. Свинете са лакоми животни, те изядоха всичко и за блудния син не оставиха даже рожкови да яде. След големи страдания, съзнанието на блудния син се пробуди, той се разкая, смири се и каза: „Баща ми има толкова слуги, които му работят и се хранят. И аз ще отида при него, като последен слуга.
Няма защо повече да стоя тук, в тази чужда среда, между хора, които не ме обичат“.
И наистина, отрицателните мисли и чувства на човека не могат да имат любов към него. При това положение, човек не може да живее между същества, които не го обичат. Страданията и нещастията на хората се дължат на факта, че те искат да живеят в среда, в която любовта не функционира. А защо е така – за това не се говори.
към беседата >>
Следователно не се обезсърчавайте от мъчнотиите си!
И в скръбта, и в сиромашията, и в богатството си, човек трябва да изпълнява волята Божия. Какво прави чешмата? Където мине, тя всичко чисти. В първо време образува кал, обаче, като тече няколко години наред, тя постепенно изчиства околните места. Праведният прилича на чешма: където мине, всичко изчиства.
Следователно не се обезсърчавайте от мъчнотиите си!
Христос не се обезсърчи; праведните хора, светиите също не се обезсърчиха. По същия начин и вие не трябва да се обезсърчавате. Като отварям радиото си, аз постоянно чувам мърморене, оплакване: жената се оплаква, че мъжът ѝ не я обичал; мъжът се оплаква, че жена му не го обичала; синът се оплаква, че баща му не го обичал; учениците се оплакват, че учителите им не ги обичали. Чудно нещо! Небето, звездите, слънцето – всичко ви обича.
към беседата >>
И наистина, отрицателните мисли и чувства на човека не могат да имат любов към него.
Намерете начин да се освободите от това занятие. Свинете са лакоми животни, те изядоха всичко и за блудния син не оставиха даже рожкови да яде. След големи страдания, съзнанието на блудния син се пробуди, той се разкая, смири се и каза: „Баща ми има толкова слуги, които му работят и се хранят. И аз ще отида при него, като последен слуга. Няма защо повече да стоя тук, в тази чужда среда, между хора, които не ме обичат“.
И наистина, отрицателните мисли и чувства на човека не могат да имат любов към него.
При това положение, човек не може да живее между същества, които не го обичат. Страданията и нещастията на хората се дължат на факта, че те искат да живеят в среда, в която любовта не функционира. А защо е така – за това не се говори.
към беседата >>
НАГОРЕ