НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1574
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
1574
:
1000
резултата в
3
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Дайте свобода
,
МОК
, София, 7.4.1939г.,
Каква е разликата?
Казва: „Мене не ме интересуват тия работи. Аз искам тук да седя.“ Понякой път вие имате твърдост, вие не искате да се измени вашето състояние. Никой не иска като е радостен да стане скърбен. Всеки от вас иска като е скърбен, да стане радостен. Защо? Има някаква придобивка.
Каква е разликата?
Вие трябва да си служите с известни аналогии. Да кажем, дават ви неща, които са сладки, и други, които са горчиви. Едните обичате, защо? Сладките обичате, понеже хармонират с вас. А пък горчивите работи не хармонират, вие не ги искате.
към беседата >>
Ако ние бихме оставили нещата да си вървят по един естествен път, много по-добре ще бъде, отколкото да искаш да бъдеш твърд.
Остави на твоята твърдост, сама по себе си тя ще разреши въпроса. Остави на твоето милосърдие, то само ще разреши въпроса. Остави на твоята набожност, тя сама ще разреши въпроса. Остави на твоята смелост, тя сама ще разреши въпроса. Няма какво да разрешаваш ти.
Ако ние бихме оставили нещата да си вървят по един естествен път, много по-добре ще бъде, отколкото да искаш да бъдеш твърд.
Ти остави твърдостта сама да се проявява. То значи свобода. Дайте свобода на вашата мисъл, на елементите, от които вашата мисъл е създадена. Мисълта сама по себе си се изправя. Оставете вашето сърце свободно, то само по себе си ще оправи нещата. Вярвайте.
към беседата >>
Вие трябва да си служите с известни аналогии.
Аз искам тук да седя.“ Понякой път вие имате твърдост, вие не искате да се измени вашето състояние. Никой не иска като е радостен да стане скърбен. Всеки от вас иска като е скърбен, да стане радостен. Защо? Има някаква придобивка. Каква е разликата?
Вие трябва да си служите с известни аналогии.
Да кажем, дават ви неща, които са сладки, и други, които са горчиви. Едните обичате, защо? Сладките обичате, понеже хармонират с вас. А пък горчивите работи не хармонират, вие не ги искате. Сега горчивината може да бъде физическа, духовна, а може да бъде умствена.
към беседата >>
Ти остави твърдостта сама да се проявява.
Остави на твоето милосърдие, то само ще разреши въпроса. Остави на твоята набожност, тя сама ще разреши въпроса. Остави на твоята смелост, тя сама ще разреши въпроса. Няма какво да разрешаваш ти. Ако ние бихме оставили нещата да си вървят по един естествен път, много по-добре ще бъде, отколкото да искаш да бъдеш твърд.
Ти остави твърдостта сама да се проявява.
То значи свобода. Дайте свобода на вашата мисъл, на елементите, от които вашата мисъл е създадена. Мисълта сама по себе си се изправя. Оставете вашето сърце свободно, то само по себе си ще оправи нещата. Вярвайте. Трябва да вярвате.
към беседата >>
Да кажем, дават ви неща, които са сладки, и други, които са горчиви.
Никой не иска като е радостен да стане скърбен. Всеки от вас иска като е скърбен, да стане радостен. Защо? Има някаква придобивка. Каква е разликата? Вие трябва да си служите с известни аналогии.
Да кажем, дават ви неща, които са сладки, и други, които са горчиви.
Едните обичате, защо? Сладките обичате, понеже хармонират с вас. А пък горчивите работи не хармонират, вие не ги искате. Сега горчивината може да бъде физическа, духовна, а може да бъде умствена. Една мисъл може да бъде горчива, неприветлива.
към беседата >>
То значи свобода.
Остави на твоята набожност, тя сама ще разреши въпроса. Остави на твоята смелост, тя сама ще разреши въпроса. Няма какво да разрешаваш ти. Ако ние бихме оставили нещата да си вървят по един естествен път, много по-добре ще бъде, отколкото да искаш да бъдеш твърд. Ти остави твърдостта сама да се проявява.
То значи свобода.
Дайте свобода на вашата мисъл, на елементите, от които вашата мисъл е създадена. Мисълта сама по себе си се изправя. Оставете вашето сърце свободно, то само по себе си ще оправи нещата. Вярвайте. Трябва да вярвате. Вие казвате: „Ще му дадете свобода.“ Вие сами не вярвате в това.
към беседата >>
Едните обичате, защо?
Всеки от вас иска като е скърбен, да стане радостен. Защо? Има някаква придобивка. Каква е разликата? Вие трябва да си служите с известни аналогии. Да кажем, дават ви неща, които са сладки, и други, които са горчиви.
Едните обичате, защо?
Сладките обичате, понеже хармонират с вас. А пък горчивите работи не хармонират, вие не ги искате. Сега горчивината може да бъде физическа, духовна, а може да бъде умствена. Една мисъл може да бъде горчива, неприветлива. Има мисли приветливи, сладки.
към беседата >>
Дайте свобода на вашата мисъл, на елементите, от които вашата мисъл е създадена.
Остави на твоята смелост, тя сама ще разреши въпроса. Няма какво да разрешаваш ти. Ако ние бихме оставили нещата да си вървят по един естествен път, много по-добре ще бъде, отколкото да искаш да бъдеш твърд. Ти остави твърдостта сама да се проявява. То значи свобода.
Дайте свобода на вашата мисъл, на елементите, от които вашата мисъл е създадена.
Мисълта сама по себе си се изправя. Оставете вашето сърце свободно, то само по себе си ще оправи нещата. Вярвайте. Трябва да вярвате. Вие казвате: „Ще му дадете свобода.“ Вие сами не вярвате в това. Вие трябва да вярвате в туй.
към беседата >>
Сладките обичате, понеже хармонират с вас.
Има някаква придобивка. Каква е разликата? Вие трябва да си служите с известни аналогии. Да кажем, дават ви неща, които са сладки, и други, които са горчиви. Едните обичате, защо?
Сладките обичате, понеже хармонират с вас.
А пък горчивите работи не хармонират, вие не ги искате. Сега горчивината може да бъде физическа, духовна, а може да бъде умствена. Една мисъл може да бъде горчива, неприветлива. Има мисли приветливи, сладки. Онези, които не са приветливи, са горчиви.
към беседата >>
Мисълта сама по себе си се изправя.
Няма какво да разрешаваш ти. Ако ние бихме оставили нещата да си вървят по един естествен път, много по-добре ще бъде, отколкото да искаш да бъдеш твърд. Ти остави твърдостта сама да се проявява. То значи свобода. Дайте свобода на вашата мисъл, на елементите, от които вашата мисъл е създадена.
Мисълта сама по себе си се изправя.
Оставете вашето сърце свободно, то само по себе си ще оправи нещата. Вярвайте. Трябва да вярвате. Вие казвате: „Ще му дадете свобода.“ Вие сами не вярвате в това. Вие трябва да вярвате в туй. Бащата трябва да вярва в сина си, понеже е роден от него.
към беседата >>
А пък горчивите работи не хармонират, вие не ги искате.
Каква е разликата? Вие трябва да си служите с известни аналогии. Да кажем, дават ви неща, които са сладки, и други, които са горчиви. Едните обичате, защо? Сладките обичате, понеже хармонират с вас.
А пък горчивите работи не хармонират, вие не ги искате.
Сега горчивината може да бъде физическа, духовна, а може да бъде умствена. Една мисъл може да бъде горчива, неприветлива. Има мисли приветливи, сладки. Онези, които не са приветливи, са горчиви. Сега, горчивината в света, тя свива човека.
към беседата >>
Оставете вашето сърце свободно, то само по себе си ще оправи нещата. Вярвайте.
Ако ние бихме оставили нещата да си вървят по един естествен път, много по-добре ще бъде, отколкото да искаш да бъдеш твърд. Ти остави твърдостта сама да се проявява. То значи свобода. Дайте свобода на вашата мисъл, на елементите, от които вашата мисъл е създадена. Мисълта сама по себе си се изправя.
Оставете вашето сърце свободно, то само по себе си ще оправи нещата. Вярвайте.
Трябва да вярвате. Вие казвате: „Ще му дадете свобода.“ Вие сами не вярвате в това. Вие трябва да вярвате в туй. Бащата трябва да вярва в сина си, понеже е роден от него. Да знае, че син му правилно ще разреши въпроса.
към беседата >>
Сега горчивината може да бъде физическа, духовна, а може да бъде умствена.
Вие трябва да си служите с известни аналогии. Да кажем, дават ви неща, които са сладки, и други, които са горчиви. Едните обичате, защо? Сладките обичате, понеже хармонират с вас. А пък горчивите работи не хармонират, вие не ги искате.
Сега горчивината може да бъде физическа, духовна, а може да бъде умствена.
Една мисъл може да бъде горчива, неприветлива. Има мисли приветливи, сладки. Онези, които не са приветливи, са горчиви. Сега, горчивината в света, тя свива човека. Нещата или се разширяват, или се свиват.
към беседата >>
Трябва да вярвате.
Ти остави твърдостта сама да се проявява. То значи свобода. Дайте свобода на вашата мисъл, на елементите, от които вашата мисъл е създадена. Мисълта сама по себе си се изправя. Оставете вашето сърце свободно, то само по себе си ще оправи нещата. Вярвайте.
Трябва да вярвате.
Вие казвате: „Ще му дадете свобода.“ Вие сами не вярвате в това. Вие трябва да вярвате в туй. Бащата трябва да вярва в сина си, понеже е роден от него. Да знае, че син му правилно ще разреши въпроса. Ако той мисли, че не може правилно да разреши въпроса, тогава не е негов син.
към беседата >>
Една мисъл може да бъде горчива, неприветлива.
Да кажем, дават ви неща, които са сладки, и други, които са горчиви. Едните обичате, защо? Сладките обичате, понеже хармонират с вас. А пък горчивите работи не хармонират, вие не ги искате. Сега горчивината може да бъде физическа, духовна, а може да бъде умствена.
Една мисъл може да бъде горчива, неприветлива.
Има мисли приветливи, сладки. Онези, които не са приветливи, са горчиви. Сега, горчивината в света, тя свива човека. Нещата или се разширяват, или се свиват. Ние сме свикнали с работи, които ни дават разширение.
към беседата >>
Вие казвате: „Ще му дадете свобода.“ Вие сами не вярвате в това.
То значи свобода. Дайте свобода на вашата мисъл, на елементите, от които вашата мисъл е създадена. Мисълта сама по себе си се изправя. Оставете вашето сърце свободно, то само по себе си ще оправи нещата. Вярвайте. Трябва да вярвате.
Вие казвате: „Ще му дадете свобода.“ Вие сами не вярвате в това.
Вие трябва да вярвате в туй. Бащата трябва да вярва в сина си, понеже е роден от него. Да знае, че син му правилно ще разреши въпроса. Ако той мисли, че не може правилно да разреши въпроса, тогава не е негов син. Защото бащата както разрешава въпроса, ако се намира в туй положение, така и синът, който излязъл от него, ще разреши въпроса.
към беседата >>
Има мисли приветливи, сладки.
Едните обичате, защо? Сладките обичате, понеже хармонират с вас. А пък горчивите работи не хармонират, вие не ги искате. Сега горчивината може да бъде физическа, духовна, а може да бъде умствена. Една мисъл може да бъде горчива, неприветлива.
Има мисли приветливи, сладки.
Онези, които не са приветливи, са горчиви. Сега, горчивината в света, тя свива човека. Нещата или се разширяват, или се свиват. Ние сме свикнали с работи, които ни дават разширение. Тях обичаме повече от онези, които ни свиват, които ни ограничават.
към беседата >>
Вие трябва да вярвате в туй.
Дайте свобода на вашата мисъл, на елементите, от които вашата мисъл е създадена. Мисълта сама по себе си се изправя. Оставете вашето сърце свободно, то само по себе си ще оправи нещата. Вярвайте. Трябва да вярвате. Вие казвате: „Ще му дадете свобода.“ Вие сами не вярвате в това.
Вие трябва да вярвате в туй.
Бащата трябва да вярва в сина си, понеже е роден от него. Да знае, че син му правилно ще разреши въпроса. Ако той мисли, че не може правилно да разреши въпроса, тогава не е негов син. Защото бащата както разрешава въпроса, ако се намира в туй положение, така и синът, който излязъл от него, ще разреши въпроса.
към беседата >>
Онези, които не са приветливи, са горчиви.
Сладките обичате, понеже хармонират с вас. А пък горчивите работи не хармонират, вие не ги искате. Сега горчивината може да бъде физическа, духовна, а може да бъде умствена. Една мисъл може да бъде горчива, неприветлива. Има мисли приветливи, сладки.
Онези, които не са приветливи, са горчиви.
Сега, горчивината в света, тя свива човека. Нещата или се разширяват, или се свиват. Ние сме свикнали с работи, които ни дават разширение. Тях обичаме повече от онези, които ни свиват, които ни ограничават.
към беседата >>
Бащата трябва да вярва в сина си, понеже е роден от него.
Мисълта сама по себе си се изправя. Оставете вашето сърце свободно, то само по себе си ще оправи нещата. Вярвайте. Трябва да вярвате. Вие казвате: „Ще му дадете свобода.“ Вие сами не вярвате в това. Вие трябва да вярвате в туй.
Бащата трябва да вярва в сина си, понеже е роден от него.
Да знае, че син му правилно ще разреши въпроса. Ако той мисли, че не може правилно да разреши въпроса, тогава не е негов син. Защото бащата както разрешава въпроса, ако се намира в туй положение, така и синът, който излязъл от него, ще разреши въпроса.
към беседата >>
Сега, горчивината в света, тя свива човека.
А пък горчивите работи не хармонират, вие не ги искате. Сега горчивината може да бъде физическа, духовна, а може да бъде умствена. Една мисъл може да бъде горчива, неприветлива. Има мисли приветливи, сладки. Онези, които не са приветливи, са горчиви.
Сега, горчивината в света, тя свива човека.
Нещата или се разширяват, или се свиват. Ние сме свикнали с работи, които ни дават разширение. Тях обичаме повече от онези, които ни свиват, които ни ограничават.
към беседата >>
Да знае, че син му правилно ще разреши въпроса.
Оставете вашето сърце свободно, то само по себе си ще оправи нещата. Вярвайте. Трябва да вярвате. Вие казвате: „Ще му дадете свобода.“ Вие сами не вярвате в това. Вие трябва да вярвате в туй. Бащата трябва да вярва в сина си, понеже е роден от него.
Да знае, че син му правилно ще разреши въпроса.
Ако той мисли, че не може правилно да разреши въпроса, тогава не е негов син. Защото бащата както разрешава въпроса, ако се намира в туй положение, така и синът, който излязъл от него, ще разреши въпроса.
към беседата >>
Нещата или се разширяват, или се свиват.
Сега горчивината може да бъде физическа, духовна, а може да бъде умствена. Една мисъл може да бъде горчива, неприветлива. Има мисли приветливи, сладки. Онези, които не са приветливи, са горчиви. Сега, горчивината в света, тя свива човека.
Нещата или се разширяват, или се свиват.
Ние сме свикнали с работи, които ни дават разширение. Тях обичаме повече от онези, които ни свиват, които ни ограничават.
към беседата >>
Ако той мисли, че не може правилно да разреши въпроса, тогава не е негов син.
Трябва да вярвате. Вие казвате: „Ще му дадете свобода.“ Вие сами не вярвате в това. Вие трябва да вярвате в туй. Бащата трябва да вярва в сина си, понеже е роден от него. Да знае, че син му правилно ще разреши въпроса.
Ако той мисли, че не може правилно да разреши въпроса, тогава не е негов син.
Защото бащата както разрешава въпроса, ако се намира в туй положение, така и синът, който излязъл от него, ще разреши въпроса.
към беседата >>
Ние сме свикнали с работи, които ни дават разширение.
Една мисъл може да бъде горчива, неприветлива. Има мисли приветливи, сладки. Онези, които не са приветливи, са горчиви. Сега, горчивината в света, тя свива човека. Нещата или се разширяват, или се свиват.
Ние сме свикнали с работи, които ни дават разширение.
Тях обичаме повече от онези, които ни свиват, които ни ограничават.
към беседата >>
Защото бащата както разрешава въпроса, ако се намира в туй положение, така и синът, който излязъл от него, ще разреши въпроса.
Вие казвате: „Ще му дадете свобода.“ Вие сами не вярвате в това. Вие трябва да вярвате в туй. Бащата трябва да вярва в сина си, понеже е роден от него. Да знае, че син му правилно ще разреши въпроса. Ако той мисли, че не може правилно да разреши въпроса, тогава не е негов син.
Защото бащата както разрешава въпроса, ако се намира в туй положение, така и синът, който излязъл от него, ще разреши въпроса.
към беседата >>
Тях обичаме повече от онези, които ни свиват, които ни ограничават.
Има мисли приветливи, сладки. Онези, които не са приветливи, са горчиви. Сега, горчивината в света, тя свива човека. Нещата или се разширяват, или се свиват. Ние сме свикнали с работи, които ни дават разширение.
Тях обичаме повече от онези, които ни свиват, които ни ограничават.
към беседата >>
Та казвам: Ние трябва да вярваме в ония способности, които имаме в нас, че те ще разрешат въпроса.
Та казвам: Ние трябва да вярваме в ония способности, които имаме в нас, че те ще разрешат въпроса.
Способностите ще разрешат въпроса. Или трябва да вярваш на своята сила, която имаш; трябва да вярваш на своя ум, който имаш; трябва да вярваш на своето сърце, което имаш или трябва да вярваш на своята воля. Волята сама по себе си разрешава въпроса. Не се месете в тяхната работа. Значи първото нещо: Дайте свобода на своите мисли, на своите чувства, на своите постъпки.
към беседата >>
Та казвам: Ако вие психологически бихте разбрали туй, какво нещо е радостта?
Та казвам: Ако вие психологически бихте разбрали туй, какво нещо е радостта?
Какви са качествата на радостта и какво радостта донася в живота? Радостта е едно чувство, което има здравословно влияние върху организма. Радостните хора са винаги здрави. Онези, които са скърбни, са винаги по-слаби и организмът им не е така силен. Но хората на скръбта са много по-умни от хората на радостта.
към беседата >>
Способностите ще разрешат въпроса.
Та казвам: Ние трябва да вярваме в ония способности, които имаме в нас, че те ще разрешат въпроса.
Способностите ще разрешат въпроса.
Или трябва да вярваш на своята сила, която имаш; трябва да вярваш на своя ум, който имаш; трябва да вярваш на своето сърце, което имаш или трябва да вярваш на своята воля. Волята сама по себе си разрешава въпроса. Не се месете в тяхната работа. Значи първото нещо: Дайте свобода на своите мисли, на своите чувства, на своите постъпки. Не тъй механически, но на ония живи мисли, на ония живи чувства, на ония живи постъпки.
към беседата >>
Какви са качествата на радостта и какво радостта донася в живота?
Та казвам: Ако вие психологически бихте разбрали туй, какво нещо е радостта?
Какви са качествата на радостта и какво радостта донася в живота?
Радостта е едно чувство, което има здравословно влияние върху организма. Радостните хора са винаги здрави. Онези, които са скърбни, са винаги по-слаби и организмът им не е така силен. Но хората на скръбта са много по-умни от хората на радостта. Хората на радостта са по-силни, хората на скръбта са по-слаби.
към беседата >>
Или трябва да вярваш на своята сила, която имаш; трябва да вярваш на своя ум, който имаш; трябва да вярваш на своето сърце, което имаш или трябва да вярваш на своята воля.
Та казвам: Ние трябва да вярваме в ония способности, които имаме в нас, че те ще разрешат въпроса. Способностите ще разрешат въпроса.
Или трябва да вярваш на своята сила, която имаш; трябва да вярваш на своя ум, който имаш; трябва да вярваш на своето сърце, което имаш или трябва да вярваш на своята воля.
Волята сама по себе си разрешава въпроса. Не се месете в тяхната работа. Значи първото нещо: Дайте свобода на своите мисли, на своите чувства, на своите постъпки. Не тъй механически, но на ония живи мисли, на ония живи чувства, на ония живи постъпки. Разумно да бъде.
към беседата >>
Радостта е едно чувство, което има здравословно влияние върху организма.
Та казвам: Ако вие психологически бихте разбрали туй, какво нещо е радостта? Какви са качествата на радостта и какво радостта донася в живота?
Радостта е едно чувство, което има здравословно влияние върху организма.
Радостните хора са винаги здрави. Онези, които са скърбни, са винаги по-слаби и организмът им не е така силен. Но хората на скръбта са много по-умни от хората на радостта. Хората на радостта са по-силни, хората на скръбта са по-слаби. Хората на радостта не са толкова умни, а пък хората на скръбта са много умни.
към беседата >>
Волята сама по себе си разрешава въпроса.
Та казвам: Ние трябва да вярваме в ония способности, които имаме в нас, че те ще разрешат въпроса. Способностите ще разрешат въпроса. Или трябва да вярваш на своята сила, която имаш; трябва да вярваш на своя ум, който имаш; трябва да вярваш на своето сърце, което имаш или трябва да вярваш на своята воля.
Волята сама по себе си разрешава въпроса.
Не се месете в тяхната работа. Значи първото нещо: Дайте свобода на своите мисли, на своите чувства, на своите постъпки. Не тъй механически, но на ония живи мисли, на ония живи чувства, на ония живи постъпки. Разумно да бъде. Аз като говоря, разбирам разумните мисли у човека, разумните чувства в човека и разумните живи постъпки в човека.
към беседата >>
Радостните хора са винаги здрави.
Та казвам: Ако вие психологически бихте разбрали туй, какво нещо е радостта? Какви са качествата на радостта и какво радостта донася в живота? Радостта е едно чувство, което има здравословно влияние върху организма.
Радостните хора са винаги здрави.
Онези, които са скърбни, са винаги по-слаби и организмът им не е така силен. Но хората на скръбта са много по-умни от хората на радостта. Хората на радостта са по-силни, хората на скръбта са по-слаби. Хората на радостта не са толкова умни, а пък хората на скръбта са много умни. Човек, който е минал през големи скърби, е по-умен.
към беседата >>
Не се месете в тяхната работа.
Та казвам: Ние трябва да вярваме в ония способности, които имаме в нас, че те ще разрешат въпроса. Способностите ще разрешат въпроса. Или трябва да вярваш на своята сила, която имаш; трябва да вярваш на своя ум, който имаш; трябва да вярваш на своето сърце, което имаш или трябва да вярваш на своята воля. Волята сама по себе си разрешава въпроса.
Не се месете в тяхната работа.
Значи първото нещо: Дайте свобода на своите мисли, на своите чувства, на своите постъпки. Не тъй механически, но на ония живи мисли, на ония живи чувства, на ония живи постъпки. Разумно да бъде. Аз като говоря, разбирам разумните мисли у човека, разумните чувства в човека и разумните живи постъпки в човека. Те сами разрешават въпроса.
към беседата >>
Онези, които са скърбни, са винаги по-слаби и организмът им не е така силен.
Та казвам: Ако вие психологически бихте разбрали туй, какво нещо е радостта? Какви са качествата на радостта и какво радостта донася в живота? Радостта е едно чувство, което има здравословно влияние върху организма. Радостните хора са винаги здрави.
Онези, които са скърбни, са винаги по-слаби и организмът им не е така силен.
Но хората на скръбта са много по-умни от хората на радостта. Хората на радостта са по-силни, хората на скръбта са по-слаби. Хората на радостта не са толкова умни, а пък хората на скръбта са много умни. Човек, който е минал през големи скърби, е по-умен. Туй се нарича компенсация.
към беседата >>
Значи първото нещо: Дайте свобода на своите мисли, на своите чувства, на своите постъпки.
Та казвам: Ние трябва да вярваме в ония способности, които имаме в нас, че те ще разрешат въпроса. Способностите ще разрешат въпроса. Или трябва да вярваш на своята сила, която имаш; трябва да вярваш на своя ум, който имаш; трябва да вярваш на своето сърце, което имаш или трябва да вярваш на своята воля. Волята сама по себе си разрешава въпроса. Не се месете в тяхната работа.
Значи първото нещо: Дайте свобода на своите мисли, на своите чувства, на своите постъпки.
Не тъй механически, но на ония живи мисли, на ония живи чувства, на ония живи постъпки. Разумно да бъде. Аз като говоря, разбирам разумните мисли у човека, разумните чувства в човека и разумните живи постъпки в човека. Те сами разрешават въпроса.
към беседата >>
Но хората на скръбта са много по-умни от хората на радостта.
Та казвам: Ако вие психологически бихте разбрали туй, какво нещо е радостта? Какви са качествата на радостта и какво радостта донася в живота? Радостта е едно чувство, което има здравословно влияние върху организма. Радостните хора са винаги здрави. Онези, които са скърбни, са винаги по-слаби и организмът им не е така силен.
Но хората на скръбта са много по-умни от хората на радостта.
Хората на радостта са по-силни, хората на скръбта са по-слаби. Хората на радостта не са толкова умни, а пък хората на скръбта са много умни. Човек, който е минал през големи скърби, е по-умен. Туй се нарича компенсация. Скръбта се компенсира.
към беседата >>
Не тъй механически, но на ония живи мисли, на ония живи чувства, на ония живи постъпки.
Способностите ще разрешат въпроса. Или трябва да вярваш на своята сила, която имаш; трябва да вярваш на своя ум, който имаш; трябва да вярваш на своето сърце, което имаш или трябва да вярваш на своята воля. Волята сама по себе си разрешава въпроса. Не се месете в тяхната работа. Значи първото нещо: Дайте свобода на своите мисли, на своите чувства, на своите постъпки.
Не тъй механически, но на ония живи мисли, на ония живи чувства, на ония живи постъпки.
Разумно да бъде. Аз като говоря, разбирам разумните мисли у човека, разумните чувства в човека и разумните живи постъпки в човека. Те сами разрешават въпроса.
към беседата >>
Хората на радостта са по-силни, хората на скръбта са по-слаби.
Какви са качествата на радостта и какво радостта донася в живота? Радостта е едно чувство, което има здравословно влияние върху организма. Радостните хора са винаги здрави. Онези, които са скърбни, са винаги по-слаби и организмът им не е така силен. Но хората на скръбта са много по-умни от хората на радостта.
Хората на радостта са по-силни, хората на скръбта са по-слаби.
Хората на радостта не са толкова умни, а пък хората на скръбта са много умни. Човек, който е минал през големи скърби, е по-умен. Туй се нарича компенсация. Скръбта се компенсира. Скръбта трябва да я носим, понеже тя увеличава човешката интелигентност.
към беседата >>
Разумно да бъде.
Или трябва да вярваш на своята сила, която имаш; трябва да вярваш на своя ум, който имаш; трябва да вярваш на своето сърце, което имаш или трябва да вярваш на своята воля. Волята сама по себе си разрешава въпроса. Не се месете в тяхната работа. Значи първото нещо: Дайте свобода на своите мисли, на своите чувства, на своите постъпки. Не тъй механически, но на ония живи мисли, на ония живи чувства, на ония живи постъпки.
Разумно да бъде.
Аз като говоря, разбирам разумните мисли у човека, разумните чувства в човека и разумните живи постъпки в човека. Те сами разрешават въпроса.
към беседата >>
Хората на радостта не са толкова умни, а пък хората на скръбта са много умни.
Радостта е едно чувство, което има здравословно влияние върху организма. Радостните хора са винаги здрави. Онези, които са скърбни, са винаги по-слаби и организмът им не е така силен. Но хората на скръбта са много по-умни от хората на радостта. Хората на радостта са по-силни, хората на скръбта са по-слаби.
Хората на радостта не са толкова умни, а пък хората на скръбта са много умни.
Човек, който е минал през големи скърби, е по-умен. Туй се нарича компенсация. Скръбта се компенсира. Скръбта трябва да я носим, понеже тя увеличава човешката интелигентност. Радостта ни е потребна за здравето, скръбта ни е потребна за ума.
към беседата >>
Аз като говоря, разбирам разумните мисли у човека, разумните чувства в човека и разумните живи постъпки в човека.
Волята сама по себе си разрешава въпроса. Не се месете в тяхната работа. Значи първото нещо: Дайте свобода на своите мисли, на своите чувства, на своите постъпки. Не тъй механически, но на ония живи мисли, на ония живи чувства, на ония живи постъпки. Разумно да бъде.
Аз като говоря, разбирам разумните мисли у човека, разумните чувства в човека и разумните живи постъпки в човека.
Те сами разрешават въпроса.
към беседата >>
Човек, който е минал през големи скърби, е по-умен.
Радостните хора са винаги здрави. Онези, които са скърбни, са винаги по-слаби и организмът им не е така силен. Но хората на скръбта са много по-умни от хората на радостта. Хората на радостта са по-силни, хората на скръбта са по-слаби. Хората на радостта не са толкова умни, а пък хората на скръбта са много умни.
Човек, който е минал през големи скърби, е по-умен.
Туй се нарича компенсация. Скръбта се компенсира. Скръбта трябва да я носим, понеже тя увеличава човешката интелигентност. Радостта ни е потребна за здравето, скръбта ни е потребна за ума. Тук има изключения.
към беседата >>
Те сами разрешават въпроса.
Не се месете в тяхната работа. Значи първото нещо: Дайте свобода на своите мисли, на своите чувства, на своите постъпки. Не тъй механически, но на ония живи мисли, на ония живи чувства, на ония живи постъпки. Разумно да бъде. Аз като говоря, разбирам разумните мисли у човека, разумните чувства в човека и разумните живи постъпки в човека.
Те сами разрешават въпроса.
към беседата >>
Туй се нарича компенсация.
Онези, които са скърбни, са винаги по-слаби и организмът им не е така силен. Но хората на скръбта са много по-умни от хората на радостта. Хората на радостта са по-силни, хората на скръбта са по-слаби. Хората на радостта не са толкова умни, а пък хората на скръбта са много умни. Човек, който е минал през големи скърби, е по-умен.
Туй се нарича компенсация.
Скръбта се компенсира. Скръбта трябва да я носим, понеже тя увеличава човешката интелигентност. Радостта ни е потребна за здравето, скръбта ни е потребна за ума. Тук има изключения. След всяка скръб, трябва да дойде радост.
към беседата >>
Скръбта се компенсира.
Но хората на скръбта са много по-умни от хората на радостта. Хората на радостта са по-силни, хората на скръбта са по-слаби. Хората на радостта не са толкова умни, а пък хората на скръбта са много умни. Човек, който е минал през големи скърби, е по-умен. Туй се нарича компенсация.
Скръбта се компенсира.
Скръбта трябва да я носим, понеже тя увеличава човешката интелигентност. Радостта ни е потребна за здравето, скръбта ни е потребна за ума. Тук има изключения. След всяка скръб, трябва да дойде радост. Най-първо трябва да дойде скръб, после да дойде радост.
към беседата >>
Скръбта трябва да я носим, понеже тя увеличава човешката интелигентност.
Хората на радостта са по-силни, хората на скръбта са по-слаби. Хората на радостта не са толкова умни, а пък хората на скръбта са много умни. Човек, който е минал през големи скърби, е по-умен. Туй се нарича компенсация. Скръбта се компенсира.
Скръбта трябва да я носим, понеже тя увеличава човешката интелигентност.
Радостта ни е потребна за здравето, скръбта ни е потребна за ума. Тук има изключения. След всяка скръб, трябва да дойде радост. Най-първо трябва да дойде скръб, после да дойде радост. Това е естественият път, за да се направи сравнение между скръбта и радостта.
към беседата >>
Радостта ни е потребна за здравето, скръбта ни е потребна за ума.
Хората на радостта не са толкова умни, а пък хората на скръбта са много умни. Човек, който е минал през големи скърби, е по-умен. Туй се нарича компенсация. Скръбта се компенсира. Скръбта трябва да я носим, понеже тя увеличава човешката интелигентност.
Радостта ни е потребна за здравето, скръбта ни е потребна за ума.
Тук има изключения. След всяка скръб, трябва да дойде радост. Най-първо трябва да дойде скръб, после да дойде радост. Това е естественият път, за да се направи сравнение между скръбта и радостта. Да започне човек да мисли.
към беседата >>
Тук има изключения.
Човек, който е минал през големи скърби, е по-умен. Туй се нарича компенсация. Скръбта се компенсира. Скръбта трябва да я носим, понеже тя увеличава човешката интелигентност. Радостта ни е потребна за здравето, скръбта ни е потребна за ума.
Тук има изключения.
След всяка скръб, трябва да дойде радост. Най-първо трябва да дойде скръб, после да дойде радост. Това е естественият път, за да се направи сравнение между скръбта и радостта. Да започне човек да мисли. Трябва да има две състояния, да се смени от едно състояние в друго.
към беседата >>
След всяка скръб, трябва да дойде радост.
Туй се нарича компенсация. Скръбта се компенсира. Скръбта трябва да я носим, понеже тя увеличава човешката интелигентност. Радостта ни е потребна за здравето, скръбта ни е потребна за ума. Тук има изключения.
След всяка скръб, трябва да дойде радост.
Най-първо трябва да дойде скръб, после да дойде радост. Това е естественият път, за да се направи сравнение между скръбта и радостта. Да започне човек да мисли. Трябва да има две състояния, да се смени от едно състояние в друго.
към беседата >>
Най-първо трябва да дойде скръб, после да дойде радост.
Скръбта се компенсира. Скръбта трябва да я носим, понеже тя увеличава човешката интелигентност. Радостта ни е потребна за здравето, скръбта ни е потребна за ума. Тук има изключения. След всяка скръб, трябва да дойде радост.
Най-първо трябва да дойде скръб, после да дойде радост.
Това е естественият път, за да се направи сравнение между скръбта и радостта. Да започне човек да мисли. Трябва да има две състояния, да се смени от едно състояние в друго.
към беседата >>
Това е естественият път, за да се направи сравнение между скръбта и радостта.
Скръбта трябва да я носим, понеже тя увеличава човешката интелигентност. Радостта ни е потребна за здравето, скръбта ни е потребна за ума. Тук има изключения. След всяка скръб, трябва да дойде радост. Най-първо трябва да дойде скръб, после да дойде радост.
Това е естественият път, за да се направи сравнение между скръбта и радостта.
Да започне човек да мисли. Трябва да има две състояния, да се смени от едно състояние в друго.
към беседата >>
Да започне човек да мисли.
Радостта ни е потребна за здравето, скръбта ни е потребна за ума. Тук има изключения. След всяка скръб, трябва да дойде радост. Най-първо трябва да дойде скръб, после да дойде радост. Това е естественият път, за да се направи сравнение между скръбта и радостта.
Да започне човек да мисли.
Трябва да има две състояния, да се смени от едно състояние в друго.
към беседата >>
Трябва да има две състояния, да се смени от едно състояние в друго.
Тук има изключения. След всяка скръб, трябва да дойде радост. Най-първо трябва да дойде скръб, после да дойде радост. Това е естественият път, за да се направи сравнение между скръбта и радостта. Да започне човек да мисли.
Трябва да има две състояния, да се смени от едно състояние в друго.
към беседата >>
Да допуснем сега, че ако вие искате да станете един учен човек.
Да допуснем сега, че ако вие искате да станете един учен човек.
Значи, искате да излезете от едно състояние, в което се намирате, да влезете в друго. Неученият и ученият по какво се различават? Ученият знае много работи, неученият малко знае. Сега, в какво седи хубостта на знанието? Онова, което знаеш, да знаеш как да го употребиш.
към беседата >>
Значи, искате да излезете от едно състояние, в което се намирате, да влезете в друго.
Да допуснем сега, че ако вие искате да станете един учен човек.
Значи, искате да излезете от едно състояние, в което се намирате, да влезете в друго.
Неученият и ученият по какво се различават? Ученият знае много работи, неученият малко знае. Сега, в какво седи хубостта на знанието? Онова, което знаеш, да знаеш как да го употребиш. Да допуснем, че някой знае нещо теоретически по музиката, може да разправяте и да учите другите, но не знаете да пеете.
към беседата >>
Неученият и ученият по какво се различават?
Да допуснем сега, че ако вие искате да станете един учен човек. Значи, искате да излезете от едно състояние, в което се намирате, да влезете в друго.
Неученият и ученият по какво се различават?
Ученият знае много работи, неученият малко знае. Сега, в какво седи хубостта на знанието? Онова, което знаеш, да знаеш как да го употребиш. Да допуснем, че някой знае нещо теоретически по музиката, може да разправяте и да учите другите, но не знаете да пеете. Запример, казвате: „До.“ След като кажеш „до“, казваш: „До, ре, ми, фа, сол.“ Като кажеш „до“, да изпъкне в тебе тонът „до“.
към беседата >>
Ученият знае много работи, неученият малко знае.
Да допуснем сега, че ако вие искате да станете един учен човек. Значи, искате да излезете от едно състояние, в което се намирате, да влезете в друго. Неученият и ученият по какво се различават?
Ученият знае много работи, неученият малко знае.
Сега, в какво седи хубостта на знанието? Онова, което знаеш, да знаеш как да го употребиш. Да допуснем, че някой знае нещо теоретически по музиката, може да разправяте и да учите другите, но не знаете да пеете. Запример, казвате: „До.“ След като кажеш „до“, казваш: „До, ре, ми, фа, сол.“ Като кажеш „до“, да изпъкне в тебе тонът „до“. „До“ не е само една дума.
към беседата >>
Сега, в какво седи хубостта на знанието?
Да допуснем сега, че ако вие искате да станете един учен човек. Значи, искате да излезете от едно състояние, в което се намирате, да влезете в друго. Неученият и ученият по какво се различават? Ученият знае много работи, неученият малко знае.
Сега, в какво седи хубостта на знанието?
Онова, което знаеш, да знаеш как да го употребиш. Да допуснем, че някой знае нещо теоретически по музиката, може да разправяте и да учите другите, но не знаете да пеете. Запример, казвате: „До.“ След като кажеш „до“, казваш: „До, ре, ми, фа, сол.“ Като кажеш „до“, да изпъкне в тебе тонът „до“. „До“ не е само една дума. „До“ имате или „ре“.
към беседата >>
Онова, което знаеш, да знаеш как да го употребиш.
Да допуснем сега, че ако вие искате да станете един учен човек. Значи, искате да излезете от едно състояние, в което се намирате, да влезете в друго. Неученият и ученият по какво се различават? Ученият знае много работи, неученият малко знае. Сега, в какво седи хубостта на знанието?
Онова, което знаеш, да знаеш как да го употребиш.
Да допуснем, че някой знае нещо теоретически по музиката, може да разправяте и да учите другите, но не знаете да пеете. Запример, казвате: „До.“ След като кажеш „до“, казваш: „До, ре, ми, фа, сол.“ Като кажеш „до“, да изпъкне в тебе тонът „до“. „До“ не е само една дума. „До“ имате или „ре“. Или кажете „ре“ или „ми“.
към беседата >>
Да допуснем, че някой знае нещо теоретически по музиката, може да разправяте и да учите другите, но не знаете да пеете.
Значи, искате да излезете от едно състояние, в което се намирате, да влезете в друго. Неученият и ученият по какво се различават? Ученият знае много работи, неученият малко знае. Сега, в какво седи хубостта на знанието? Онова, което знаеш, да знаеш как да го употребиш.
Да допуснем, че някой знае нещо теоретически по музиката, може да разправяте и да учите другите, но не знаете да пеете.
Запример, казвате: „До.“ След като кажеш „до“, казваш: „До, ре, ми, фа, сол.“ Като кажеш „до“, да изпъкне в тебе тонът „до“. „До“ не е само една дума. „До“ имате или „ре“. Или кажете „ре“ или „ми“. Къде е тонът „ми“?
към беседата >>
Запример, казвате: „До.“ След като кажеш „до“, казваш: „До, ре, ми, фа, сол.“ Като кажеш „до“, да изпъкне в тебе тонът „до“.
Неученият и ученият по какво се различават? Ученият знае много работи, неученият малко знае. Сега, в какво седи хубостта на знанието? Онова, което знаеш, да знаеш как да го употребиш. Да допуснем, че някой знае нещо теоретически по музиката, може да разправяте и да учите другите, но не знаете да пеете.
Запример, казвате: „До.“ След като кажеш „до“, казваш: „До, ре, ми, фа, сол.“ Като кажеш „до“, да изпъкне в тебе тонът „до“.
„До“ не е само една дума. „До“ имате или „ре“. Или кажете „ре“ или „ми“. Къде е тонът „ми“? В природата как са се образували тоновете?
към беседата >>
„До“ не е само една дума.
Ученият знае много работи, неученият малко знае. Сега, в какво седи хубостта на знанието? Онова, което знаеш, да знаеш как да го употребиш. Да допуснем, че някой знае нещо теоретически по музиката, може да разправяте и да учите другите, но не знаете да пеете. Запример, казвате: „До.“ След като кажеш „до“, казваш: „До, ре, ми, фа, сол.“ Като кажеш „до“, да изпъкне в тебе тонът „до“.
„До“ не е само една дума.
„До“ имате или „ре“. Или кажете „ре“ или „ми“. Къде е тонът „ми“? В природата как са се образували тоновете? Природата не гледа на музиката, както ние гледаме, като едно средство за препитание.
към беседата >>
„До“ имате или „ре“.
Сега, в какво седи хубостта на знанието? Онова, което знаеш, да знаеш как да го употребиш. Да допуснем, че някой знае нещо теоретически по музиката, може да разправяте и да учите другите, но не знаете да пеете. Запример, казвате: „До.“ След като кажеш „до“, казваш: „До, ре, ми, фа, сол.“ Като кажеш „до“, да изпъкне в тебе тонът „до“. „До“ не е само една дума.
„До“ имате или „ре“.
Или кажете „ре“ или „ми“. Къде е тонът „ми“? В природата как са се образували тоновете? Природата не гледа на музиката, както ние гледаме, като едно средство за препитание. Ти, за да се запознаеш с тона „до“, много качества има този тон.
към беседата >>
Или кажете „ре“ или „ми“.
Онова, което знаеш, да знаеш как да го употребиш. Да допуснем, че някой знае нещо теоретически по музиката, може да разправяте и да учите другите, но не знаете да пеете. Запример, казвате: „До.“ След като кажеш „до“, казваш: „До, ре, ми, фа, сол.“ Като кажеш „до“, да изпъкне в тебе тонът „до“. „До“ не е само една дума. „До“ имате или „ре“.
Или кажете „ре“ или „ми“.
Къде е тонът „ми“? В природата как са се образували тоновете? Природата не гледа на музиката, както ние гледаме, като едно средство за препитание. Ти, за да се запознаеш с тона „до“, много качества има този тон. Ако кажеш някой път тона „до“, ще се скараш с някого или ще се примириш с някого.
към беседата >>
Къде е тонът „ми“?
Да допуснем, че някой знае нещо теоретически по музиката, може да разправяте и да учите другите, но не знаете да пеете. Запример, казвате: „До.“ След като кажеш „до“, казваш: „До, ре, ми, фа, сол.“ Като кажеш „до“, да изпъкне в тебе тонът „до“. „До“ не е само една дума. „До“ имате или „ре“. Или кажете „ре“ или „ми“.
Къде е тонът „ми“?
В природата как са се образували тоновете? Природата не гледа на музиката, както ние гледаме, като едно средство за препитание. Ти, за да се запознаеш с тона „до“, много качества има този тон. Ако кажеш някой път тона „до“, ще се скараш с някого или ще се примириш с някого. Ако изпееш тона „до“, ще осиромашееш, ще изчезнат парите, някой път ще дойдат парите, ще се напълнят джобовете с пари.
към беседата >>
В природата как са се образували тоновете?
Запример, казвате: „До.“ След като кажеш „до“, казваш: „До, ре, ми, фа, сол.“ Като кажеш „до“, да изпъкне в тебе тонът „до“. „До“ не е само една дума. „До“ имате или „ре“. Или кажете „ре“ или „ми“. Къде е тонът „ми“?
В природата как са се образували тоновете?
Природата не гледа на музиката, както ние гледаме, като едно средство за препитание. Ти, за да се запознаеш с тона „до“, много качества има този тон. Ако кажеш някой път тона „до“, ще се скараш с някого или ще се примириш с някого. Ако изпееш тона „до“, ще осиромашееш, ще изчезнат парите, някой път ще дойдат парите, ще се напълнят джобовете с пари. Някой път като кажеш „до“, ще разрешиш някоя мъчна задача, някой път като кажеш „до“, ще ти стане по-тъмно.
към беседата >>
Природата не гледа на музиката, както ние гледаме, като едно средство за препитание.
„До“ не е само една дума. „До“ имате или „ре“. Или кажете „ре“ или „ми“. Къде е тонът „ми“? В природата как са се образували тоновете?
Природата не гледа на музиката, както ние гледаме, като едно средство за препитание.
Ти, за да се запознаеш с тона „до“, много качества има този тон. Ако кажеш някой път тона „до“, ще се скараш с някого или ще се примириш с някого. Ако изпееш тона „до“, ще осиромашееш, ще изчезнат парите, някой път ще дойдат парите, ще се напълнят джобовете с пари. Някой път като кажеш „до“, ще разрешиш някоя мъчна задача, някой път като кажеш „до“, ще ти стане по-тъмно. Опасни работи има.
към беседата >>
Ти, за да се запознаеш с тона „до“, много качества има този тон.
„До“ имате или „ре“. Или кажете „ре“ или „ми“. Къде е тонът „ми“? В природата как са се образували тоновете? Природата не гледа на музиката, както ние гледаме, като едно средство за препитание.
Ти, за да се запознаеш с тона „до“, много качества има този тон.
Ако кажеш някой път тона „до“, ще се скараш с някого или ще се примириш с някого. Ако изпееш тона „до“, ще осиромашееш, ще изчезнат парите, някой път ще дойдат парите, ще се напълнят джобовете с пари. Някой път като кажеш „до“, ще разрешиш някоя мъчна задача, някой път като кажеш „до“, ще ти стане по-тъмно. Опасни работи има. Българите имат някои обидни думи.
към беседата >>
Ако кажеш някой път тона „до“, ще се скараш с някого или ще се примириш с някого.
Или кажете „ре“ или „ми“. Къде е тонът „ми“? В природата как са се образували тоновете? Природата не гледа на музиката, както ние гледаме, като едно средство за препитание. Ти, за да се запознаеш с тона „до“, много качества има този тон.
Ако кажеш някой път тона „до“, ще се скараш с някого или ще се примириш с някого.
Ако изпееш тона „до“, ще осиромашееш, ще изчезнат парите, някой път ще дойдат парите, ще се напълнят джобовете с пари. Някой път като кажеш „до“, ще разрешиш някоя мъчна задача, някой път като кажеш „до“, ще ти стане по-тъмно. Опасни работи има. Българите имат някои обидни думи. Ако кажеш някому думата „магаре“, тя е обидна дума, но ако кажеш „магаренце“, не е обидна.
към беседата >>
Ако изпееш тона „до“, ще осиромашееш, ще изчезнат парите, някой път ще дойдат парите, ще се напълнят джобовете с пари.
Къде е тонът „ми“? В природата как са се образували тоновете? Природата не гледа на музиката, както ние гледаме, като едно средство за препитание. Ти, за да се запознаеш с тона „до“, много качества има този тон. Ако кажеш някой път тона „до“, ще се скараш с някого или ще се примириш с някого.
Ако изпееш тона „до“, ще осиромашееш, ще изчезнат парите, някой път ще дойдат парите, ще се напълнят джобовете с пари.
Някой път като кажеш „до“, ще разрешиш някоя мъчна задача, някой път като кажеш „до“, ще ти стане по-тъмно. Опасни работи има. Българите имат някои обидни думи. Ако кажеш някому думата „магаре“, тя е обидна дума, но ако кажеш „магаренце“, не е обидна. Бащата казва на своето момче: „Моето магаренце“.
към беседата >>
Някой път като кажеш „до“, ще разрешиш някоя мъчна задача, някой път като кажеш „до“, ще ти стане по-тъмно.
В природата как са се образували тоновете? Природата не гледа на музиката, както ние гледаме, като едно средство за препитание. Ти, за да се запознаеш с тона „до“, много качества има този тон. Ако кажеш някой път тона „до“, ще се скараш с някого или ще се примириш с някого. Ако изпееш тона „до“, ще осиромашееш, ще изчезнат парите, някой път ще дойдат парите, ще се напълнят джобовете с пари.
Някой път като кажеш „до“, ще разрешиш някоя мъчна задача, някой път като кажеш „до“, ще ти стане по-тъмно.
Опасни работи има. Българите имат някои обидни думи. Ако кажеш някому думата „магаре“, тя е обидна дума, но ако кажеш „магаренце“, не е обидна. Бащата казва на своето момче: „Моето магаренце“. Частицата „нце“ е музикална.
към беседата >>
Опасни работи има.
Природата не гледа на музиката, както ние гледаме, като едно средство за препитание. Ти, за да се запознаеш с тона „до“, много качества има този тон. Ако кажеш някой път тона „до“, ще се скараш с някого или ще се примириш с някого. Ако изпееш тона „до“, ще осиромашееш, ще изчезнат парите, някой път ще дойдат парите, ще се напълнят джобовете с пари. Някой път като кажеш „до“, ще разрешиш някоя мъчна задача, някой път като кажеш „до“, ще ти стане по-тъмно.
Опасни работи има.
Българите имат някои обидни думи. Ако кажеш някому думата „магаре“, тя е обидна дума, но ако кажеш „магаренце“, не е обидна. Бащата казва на своето момче: „Моето магаренце“. Частицата „нце“ е музикална. Какво значи туй „нце“?
към беседата >>
Българите имат някои обидни думи.
Ти, за да се запознаеш с тона „до“, много качества има този тон. Ако кажеш някой път тона „до“, ще се скараш с някого или ще се примириш с някого. Ако изпееш тона „до“, ще осиромашееш, ще изчезнат парите, някой път ще дойдат парите, ще се напълнят джобовете с пари. Някой път като кажеш „до“, ще разрешиш някоя мъчна задача, някой път като кажеш „до“, ще ти стане по-тъмно. Опасни работи има.
Българите имат някои обидни думи.
Ако кажеш някому думата „магаре“, тя е обидна дума, но ако кажеш „магаренце“, не е обидна. Бащата казва на своето момче: „Моето магаренце“. Частицата „нце“ е музикална. Какво значи туй „нце“? „До“ е метод на разширение.
към беседата >>
Ако кажеш някому думата „магаре“, тя е обидна дума, но ако кажеш „магаренце“, не е обидна.
Ако кажеш някой път тона „до“, ще се скараш с някого или ще се примириш с някого. Ако изпееш тона „до“, ще осиромашееш, ще изчезнат парите, някой път ще дойдат парите, ще се напълнят джобовете с пари. Някой път като кажеш „до“, ще разрешиш някоя мъчна задача, някой път като кажеш „до“, ще ти стане по-тъмно. Опасни работи има. Българите имат някои обидни думи.
Ако кажеш някому думата „магаре“, тя е обидна дума, но ако кажеш „магаренце“, не е обидна.
Бащата казва на своето момче: „Моето магаренце“. Частицата „нце“ е музикална. Какво значи туй „нце“? „До“ е метод на разширение. „Нце“ показва, че нещата се събират, не са разхвърляни.
към беседата >>
Бащата казва на своето момче: „Моето магаренце“.
Ако изпееш тона „до“, ще осиромашееш, ще изчезнат парите, някой път ще дойдат парите, ще се напълнят джобовете с пари. Някой път като кажеш „до“, ще разрешиш някоя мъчна задача, някой път като кажеш „до“, ще ти стане по-тъмно. Опасни работи има. Българите имат някои обидни думи. Ако кажеш някому думата „магаре“, тя е обидна дума, но ако кажеш „магаренце“, не е обидна.
Бащата казва на своето момче: „Моето магаренце“.
Частицата „нце“ е музикална. Какво значи туй „нце“? „До“ е метод на разширение. „Нце“ показва, че нещата се събират, не са разхвърляни. Като му кажат „магаре“, не се постигнала целта.
към беседата >>
Частицата „нце“ е музикална.
Някой път като кажеш „до“, ще разрешиш някоя мъчна задача, някой път като кажеш „до“, ще ти стане по-тъмно. Опасни работи има. Българите имат някои обидни думи. Ако кажеш някому думата „магаре“, тя е обидна дума, но ако кажеш „магаренце“, не е обидна. Бащата казва на своето момче: „Моето магаренце“.
Частицата „нце“ е музикална.
Какво значи туй „нце“? „До“ е метод на разширение. „Нце“ показва, че нещата се събират, не са разхвърляни. Като му кажат „магаре“, не се постигнала целта. „Н“-то, този звук накрая придава нещо.
към беседата >>
Какво значи туй „нце“?
Опасни работи има. Българите имат някои обидни думи. Ако кажеш някому думата „магаре“, тя е обидна дума, но ако кажеш „магаренце“, не е обидна. Бащата казва на своето момче: „Моето магаренце“. Частицата „нце“ е музикална.
Какво значи туй „нце“?
„До“ е метод на разширение. „Нце“ показва, че нещата се събират, не са разхвърляни. Като му кажат „магаре“, не се постигнала целта. „Н“-то, този звук накрая придава нещо. Думата „магаре“ хората взели като символ.
към беседата >>
„До“ е метод на разширение.
Българите имат някои обидни думи. Ако кажеш някому думата „магаре“, тя е обидна дума, но ако кажеш „магаренце“, не е обидна. Бащата казва на своето момче: „Моето магаренце“. Частицата „нце“ е музикална. Какво значи туй „нце“?
„До“ е метод на разширение.
„Нце“ показва, че нещата се събират, не са разхвърляни. Като му кажат „магаре“, не се постигнала целта. „Н“-то, този звук накрая придава нещо. Думата „магаре“ хората взели като символ. Като кажат „магаре“, разбират един човек, който е натоварен, имал много работи, че никаква полза няма от тях.
към беседата >>
„Нце“ показва, че нещата се събират, не са разхвърляни.
Ако кажеш някому думата „магаре“, тя е обидна дума, но ако кажеш „магаренце“, не е обидна. Бащата казва на своето момче: „Моето магаренце“. Частицата „нце“ е музикална. Какво значи туй „нце“? „До“ е метод на разширение.
„Нце“ показва, че нещата се събират, не са разхвърляни.
Като му кажат „магаре“, не се постигнала целта. „Н“-то, този звук накрая придава нещо. Думата „магаре“ хората взели като символ. Като кажат „магаре“, разбират един човек, който е натоварен, имал много работи, че никаква полза няма от тях. След като се напие някой, похарчи парите, казват: „Магарешка работа.“ В какво седи магарешката работа?
към беседата >>
Като му кажат „магаре“, не се постигнала целта.
Бащата казва на своето момче: „Моето магаренце“. Частицата „нце“ е музикална. Какво значи туй „нце“? „До“ е метод на разширение. „Нце“ показва, че нещата се събират, не са разхвърляни.
Като му кажат „магаре“, не се постигнала целта.
„Н“-то, този звук накрая придава нещо. Думата „магаре“ хората взели като символ. Като кажат „магаре“, разбират един човек, който е натоварен, имал много работи, че никаква полза няма от тях. След като се напие някой, похарчи парите, казват: „Магарешка работа.“ В какво седи магарешката работа? Че магарето, като е натоварено с грозде с кошове, ако му турят няколко конски мухи, никак не може да търпи.
към беседата >>
„Н“-то, този звук накрая придава нещо.
Частицата „нце“ е музикална. Какво значи туй „нце“? „До“ е метод на разширение. „Нце“ показва, че нещата се събират, не са разхвърляни. Като му кажат „магаре“, не се постигнала целта.
„Н“-то, този звук накрая придава нещо.
Думата „магаре“ хората взели като символ. Като кажат „магаре“, разбират един човек, който е натоварен, имал много работи, че никаква полза няма от тях. След като се напие някой, похарчи парите, казват: „Магарешка работа.“ В какво седи магарешката работа? Че магарето, като е натоварено с грозде с кошове, ако му турят няколко конски мухи, никак не може да търпи. Тогава ляга на земята и започва да се търкаля.
към беседата >>
Думата „магаре“ хората взели като символ.
Какво значи туй „нце“? „До“ е метод на разширение. „Нце“ показва, че нещата се събират, не са разхвърляни. Като му кажат „магаре“, не се постигнала целта. „Н“-то, този звук накрая придава нещо.
Думата „магаре“ хората взели като символ.
Като кажат „магаре“, разбират един човек, който е натоварен, имал много работи, че никаква полза няма от тях. След като се напие някой, похарчи парите, казват: „Магарешка работа.“ В какво седи магарешката работа? Че магарето, като е натоварено с грозде с кошове, ако му турят няколко конски мухи, никак не може да търпи. Тогава ляга на земята и започва да се търкаля. Значи магарето, за да се освободи от конските мухи, легне и се търкаля, ще иде гроздето.
към беседата >>
Като кажат „магаре“, разбират един човек, който е натоварен, имал много работи, че никаква полза няма от тях.
„До“ е метод на разширение. „Нце“ показва, че нещата се събират, не са разхвърляни. Като му кажат „магаре“, не се постигнала целта. „Н“-то, този звук накрая придава нещо. Думата „магаре“ хората взели като символ.
Като кажат „магаре“, разбират един човек, който е натоварен, имал много работи, че никаква полза няма от тях.
След като се напие някой, похарчи парите, казват: „Магарешка работа.“ В какво седи магарешката работа? Че магарето, като е натоварено с грозде с кошове, ако му турят няколко конски мухи, никак не може да търпи. Тогава ляга на земята и започва да се търкаля. Значи магарето, за да се освободи от конските мухи, легне и се търкаля, ще иде гроздето. Като се освободи от мухите, дойде господарят и го налага.
към беседата >>
След като се напие някой, похарчи парите, казват: „Магарешка работа.“ В какво седи магарешката работа?
„Нце“ показва, че нещата се събират, не са разхвърляни. Като му кажат „магаре“, не се постигнала целта. „Н“-то, този звук накрая придава нещо. Думата „магаре“ хората взели като символ. Като кажат „магаре“, разбират един човек, който е натоварен, имал много работи, че никаква полза няма от тях.
След като се напие някой, похарчи парите, казват: „Магарешка работа.“ В какво седи магарешката работа?
Че магарето, като е натоварено с грозде с кошове, ако му турят няколко конски мухи, никак не може да търпи. Тогава ляга на земята и започва да се търкаля. Значи магарето, за да се освободи от конските мухи, легне и се търкаля, ще иде гроздето. Като се освободи от мухите, дойде господарят и го налага. Магарето не казало на господаря: „Има една муха, която ме безпокои, отнеми я.“ Ще иде гроздето, понеже само разрешава въпроса.
към беседата >>
Че магарето, като е натоварено с грозде с кошове, ако му турят няколко конски мухи, никак не може да търпи.
Като му кажат „магаре“, не се постигнала целта. „Н“-то, този звук накрая придава нещо. Думата „магаре“ хората взели като символ. Като кажат „магаре“, разбират един човек, който е натоварен, имал много работи, че никаква полза няма от тях. След като се напие някой, похарчи парите, казват: „Магарешка работа.“ В какво седи магарешката работа?
Че магарето, като е натоварено с грозде с кошове, ако му турят няколко конски мухи, никак не може да търпи.
Тогава ляга на земята и започва да се търкаля. Значи магарето, за да се освободи от конските мухи, легне и се търкаля, ще иде гроздето. Като се освободи от мухите, дойде господарят и го налага. Магарето не казало на господаря: „Има една муха, която ме безпокои, отнеми я.“ Ще иде гроздето, понеже само разрешава въпроса. Ляга на земята и започва да се търкаля, да се освободи.
към беседата >>
Тогава ляга на земята и започва да се търкаля.
„Н“-то, този звук накрая придава нещо. Думата „магаре“ хората взели като символ. Като кажат „магаре“, разбират един човек, който е натоварен, имал много работи, че никаква полза няма от тях. След като се напие някой, похарчи парите, казват: „Магарешка работа.“ В какво седи магарешката работа? Че магарето, като е натоварено с грозде с кошове, ако му турят няколко конски мухи, никак не може да търпи.
Тогава ляга на земята и започва да се търкаля.
Значи магарето, за да се освободи от конските мухи, легне и се търкаля, ще иде гроздето. Като се освободи от мухите, дойде господарят и го налага. Магарето не казало на господаря: „Има една муха, която ме безпокои, отнеми я.“ Ще иде гроздето, понеже само разрешава въпроса. Ляга на земята и започва да се търкаля, да се освободи. Разбира психологията на тия мухи, че не обичат праха.
към беседата >>
Значи магарето, за да се освободи от конските мухи, легне и се търкаля, ще иде гроздето.
Думата „магаре“ хората взели като символ. Като кажат „магаре“, разбират един човек, който е натоварен, имал много работи, че никаква полза няма от тях. След като се напие някой, похарчи парите, казват: „Магарешка работа.“ В какво седи магарешката работа? Че магарето, като е натоварено с грозде с кошове, ако му турят няколко конски мухи, никак не може да търпи. Тогава ляга на земята и започва да се търкаля.
Значи магарето, за да се освободи от конските мухи, легне и се търкаля, ще иде гроздето.
Като се освободи от мухите, дойде господарят и го налага. Магарето не казало на господаря: „Има една муха, която ме безпокои, отнеми я.“ Ще иде гроздето, понеже само разрешава въпроса. Ляга на земята и започва да се търкаля, да се освободи. Разбира психологията на тия мухи, че не обичат праха. Като се търкаля от едната и от другата страна, избягва конските мухи, не може да ги търпи.
към беседата >>
Като се освободи от мухите, дойде господарят и го налага.
Като кажат „магаре“, разбират един човек, който е натоварен, имал много работи, че никаква полза няма от тях. След като се напие някой, похарчи парите, казват: „Магарешка работа.“ В какво седи магарешката работа? Че магарето, като е натоварено с грозде с кошове, ако му турят няколко конски мухи, никак не може да търпи. Тогава ляга на земята и започва да се търкаля. Значи магарето, за да се освободи от конските мухи, легне и се търкаля, ще иде гроздето.
Като се освободи от мухите, дойде господарят и го налага.
Магарето не казало на господаря: „Има една муха, която ме безпокои, отнеми я.“ Ще иде гроздето, понеже само разрешава въпроса. Ляга на земята и започва да се търкаля, да се освободи. Разбира психологията на тия мухи, че не обичат праха. Като се търкаля от едната и от другата страна, избягва конските мухи, не може да ги търпи. Казва: „Извърши една магарешка работа.“ Показва, че не е мислило, защото за една муха отиде гроздето.
към беседата >>
Магарето не казало на господаря: „Има една муха, която ме безпокои, отнеми я.“ Ще иде гроздето, понеже само разрешава въпроса.
След като се напие някой, похарчи парите, казват: „Магарешка работа.“ В какво седи магарешката работа? Че магарето, като е натоварено с грозде с кошове, ако му турят няколко конски мухи, никак не може да търпи. Тогава ляга на земята и започва да се търкаля. Значи магарето, за да се освободи от конските мухи, легне и се търкаля, ще иде гроздето. Като се освободи от мухите, дойде господарят и го налага.
Магарето не казало на господаря: „Има една муха, която ме безпокои, отнеми я.“ Ще иде гроздето, понеже само разрешава въпроса.
Ляга на земята и започва да се търкаля, да се освободи. Разбира психологията на тия мухи, че не обичат праха. Като се търкаля от едната и от другата страна, избягва конските мухи, не може да ги търпи. Казва: „Извърши една магарешка работа.“ Показва, че не е мислило, защото за една муха отиде гроздето. Пък има деца в село, които хванат конски мухи и когато някой продава грозде на магаре, идат отстрани и ги пущат на магарето.
към беседата >>
Ляга на земята и започва да се търкаля, да се освободи.
Че магарето, като е натоварено с грозде с кошове, ако му турят няколко конски мухи, никак не може да търпи. Тогава ляга на земята и започва да се търкаля. Значи магарето, за да се освободи от конските мухи, легне и се търкаля, ще иде гроздето. Като се освободи от мухите, дойде господарят и го налага. Магарето не казало на господаря: „Има една муха, която ме безпокои, отнеми я.“ Ще иде гроздето, понеже само разрешава въпроса.
Ляга на земята и започва да се търкаля, да се освободи.
Разбира психологията на тия мухи, че не обичат праха. Като се търкаля от едната и от другата страна, избягва конските мухи, не може да ги търпи. Казва: „Извърши една магарешка работа.“ Показва, че не е мислило, защото за една муха отиде гроздето. Пък има деца в село, които хванат конски мухи и когато някой продава грозде на магаре, идат отстрани и ги пущат на магарето. То се разреве.
към беседата >>
Разбира психологията на тия мухи, че не обичат праха.
Тогава ляга на земята и започва да се търкаля. Значи магарето, за да се освободи от конските мухи, легне и се търкаля, ще иде гроздето. Като се освободи от мухите, дойде господарят и го налага. Магарето не казало на господаря: „Има една муха, която ме безпокои, отнеми я.“ Ще иде гроздето, понеже само разрешава въпроса. Ляга на земята и започва да се търкаля, да се освободи.
Разбира психологията на тия мухи, че не обичат праха.
Като се търкаля от едната и от другата страна, избягва конските мухи, не може да ги търпи. Казва: „Извърши една магарешка работа.“ Показва, че не е мислило, защото за една муха отиде гроздето. Пък има деца в село, които хванат конски мухи и когато някой продава грозде на магаре, идат отстрани и ги пущат на магарето. То се разреве.
към беседата >>
Като се търкаля от едната и от другата страна, избягва конските мухи, не може да ги търпи.
Значи магарето, за да се освободи от конските мухи, легне и се търкаля, ще иде гроздето. Като се освободи от мухите, дойде господарят и го налага. Магарето не казало на господаря: „Има една муха, която ме безпокои, отнеми я.“ Ще иде гроздето, понеже само разрешава въпроса. Ляга на земята и започва да се търкаля, да се освободи. Разбира психологията на тия мухи, че не обичат праха.
Като се търкаля от едната и от другата страна, избягва конските мухи, не може да ги търпи.
Казва: „Извърши една магарешка работа.“ Показва, че не е мислило, защото за една муха отиде гроздето. Пък има деца в село, които хванат конски мухи и когато някой продава грозде на магаре, идат отстрани и ги пущат на магарето. То се разреве.
към беседата >>
Казва: „Извърши една магарешка работа.“ Показва, че не е мислило, защото за една муха отиде гроздето.
Като се освободи от мухите, дойде господарят и го налага. Магарето не казало на господаря: „Има една муха, която ме безпокои, отнеми я.“ Ще иде гроздето, понеже само разрешава въпроса. Ляга на земята и започва да се търкаля, да се освободи. Разбира психологията на тия мухи, че не обичат праха. Като се търкаля от едната и от другата страна, избягва конските мухи, не може да ги търпи.
Казва: „Извърши една магарешка работа.“ Показва, че не е мислило, защото за една муха отиде гроздето.
Пък има деца в село, които хванат конски мухи и когато някой продава грозде на магаре, идат отстрани и ги пущат на магарето. То се разреве.
към беседата >>
Пък има деца в село, които хванат конски мухи и когато някой продава грозде на магаре, идат отстрани и ги пущат на магарето.
Магарето не казало на господаря: „Има една муха, която ме безпокои, отнеми я.“ Ще иде гроздето, понеже само разрешава въпроса. Ляга на земята и започва да се търкаля, да се освободи. Разбира психологията на тия мухи, че не обичат праха. Като се търкаля от едната и от другата страна, избягва конските мухи, не може да ги търпи. Казва: „Извърши една магарешка работа.“ Показва, че не е мислило, защото за една муха отиде гроздето.
Пък има деца в село, които хванат конски мухи и когато някой продава грозде на магаре, идат отстрани и ги пущат на магарето.
То се разреве.
към беседата >>
То се разреве.
Ляга на земята и започва да се търкаля, да се освободи. Разбира психологията на тия мухи, че не обичат праха. Като се търкаля от едната и от другата страна, избягва конските мухи, не може да ги търпи. Казва: „Извърши една магарешка работа.“ Показва, че не е мислило, защото за една муха отиде гроздето. Пък има деца в село, които хванат конски мухи и когато някой продава грозде на магаре, идат отстрани и ги пущат на магарето.
То се разреве.
към беседата >>
Казвам: В живота има такива немирни деца, които като пуснат няколко конски мухи – нали на вас са пускали такива конски мухи – на някой учител пуснат такива конски мухи, че той станал туберкулозен.
Казвам: В живота има такива немирни деца, които като пуснат няколко конски мухи – нали на вас са пускали такива конски мухи – на някой учител пуснат такива конски мухи, че той станал туберкулозен.
Хукне да бяга, забрави учителството, казва: „Туберкулозен съм.“ Казвам: Трябва да знае човек как да се справи, като влезе една конска муха, започне да реве колкото искаш. За една муха магарето реве. Конят има 30–40, казва: „Ще се носят тия мухи.“ Казвам: Не струва за една муха да лягаш на замята и да започнеш да се търкаляш. Казвам: При сегашните условия на земята, човек трябва да има едно присъствие на духа. Много малко хора имат присъствие на духа.
към беседата >>
Хукне да бяга, забрави учителството, казва: „Туберкулозен съм.“ Казвам: Трябва да знае човек как да се справи, като влезе една конска муха, започне да реве колкото искаш.
Казвам: В живота има такива немирни деца, които като пуснат няколко конски мухи – нали на вас са пускали такива конски мухи – на някой учител пуснат такива конски мухи, че той станал туберкулозен.
Хукне да бяга, забрави учителството, казва: „Туберкулозен съм.“ Казвам: Трябва да знае човек как да се справи, като влезе една конска муха, започне да реве колкото искаш.
За една муха магарето реве. Конят има 30–40, казва: „Ще се носят тия мухи.“ Казвам: Не струва за една муха да лягаш на замята и да започнеш да се търкаляш. Казвам: При сегашните условия на земята, човек трябва да има едно присъствие на духа. Много малко хора имат присъствие на духа. Като дойде една мисъл, той се спре да мисли.
към беседата >>
За една муха магарето реве.
Казвам: В живота има такива немирни деца, които като пуснат няколко конски мухи – нали на вас са пускали такива конски мухи – на някой учител пуснат такива конски мухи, че той станал туберкулозен. Хукне да бяга, забрави учителството, казва: „Туберкулозен съм.“ Казвам: Трябва да знае човек как да се справи, като влезе една конска муха, започне да реве колкото искаш.
За една муха магарето реве.
Конят има 30–40, казва: „Ще се носят тия мухи.“ Казвам: Не струва за една муха да лягаш на замята и да започнеш да се търкаляш. Казвам: При сегашните условия на земята, човек трябва да има едно присъствие на духа. Много малко хора имат присъствие на духа. Като дойде една мисъл, той се спре да мисли. Какво ще правиш сега, дошла мухата.
към беседата >>
Конят има 30–40, казва: „Ще се носят тия мухи.“ Казвам: Не струва за една муха да лягаш на замята и да започнеш да се търкаляш.
Казвам: В живота има такива немирни деца, които като пуснат няколко конски мухи – нали на вас са пускали такива конски мухи – на някой учител пуснат такива конски мухи, че той станал туберкулозен. Хукне да бяга, забрави учителството, казва: „Туберкулозен съм.“ Казвам: Трябва да знае човек как да се справи, като влезе една конска муха, започне да реве колкото искаш. За една муха магарето реве.
Конят има 30–40, казва: „Ще се носят тия мухи.“ Казвам: Не струва за една муха да лягаш на замята и да започнеш да се търкаляш.
Казвам: При сегашните условия на земята, човек трябва да има едно присъствие на духа. Много малко хора имат присъствие на духа. Като дойде една мисъл, той се спре да мисли. Какво ще правиш сега, дошла мухата. Магарето има юлар, натоварено е с грозде, дошла мухата, не може да я хване с ръце.
към беседата >>
Казвам: При сегашните условия на земята, човек трябва да има едно присъствие на духа.
Казвам: В живота има такива немирни деца, които като пуснат няколко конски мухи – нали на вас са пускали такива конски мухи – на някой учител пуснат такива конски мухи, че той станал туберкулозен. Хукне да бяга, забрави учителството, казва: „Туберкулозен съм.“ Казвам: Трябва да знае човек как да се справи, като влезе една конска муха, започне да реве колкото искаш. За една муха магарето реве. Конят има 30–40, казва: „Ще се носят тия мухи.“ Казвам: Не струва за една муха да лягаш на замята и да започнеш да се търкаляш.
Казвам: При сегашните условия на земята, човек трябва да има едно присъствие на духа.
Много малко хора имат присъствие на духа. Като дойде една мисъл, той се спре да мисли. Какво ще правиш сега, дошла мухата. Магарето има юлар, натоварено е с грозде, дошла мухата, не може да я хване с ръце. После магарето издава своето недоволство – реве.
към беседата >>
Много малко хора имат присъствие на духа.
Казвам: В живота има такива немирни деца, които като пуснат няколко конски мухи – нали на вас са пускали такива конски мухи – на някой учител пуснат такива конски мухи, че той станал туберкулозен. Хукне да бяга, забрави учителството, казва: „Туберкулозен съм.“ Казвам: Трябва да знае човек как да се справи, като влезе една конска муха, започне да реве колкото искаш. За една муха магарето реве. Конят има 30–40, казва: „Ще се носят тия мухи.“ Казвам: Не струва за една муха да лягаш на замята и да започнеш да се търкаляш. Казвам: При сегашните условия на земята, човек трябва да има едно присъствие на духа.
Много малко хора имат присъствие на духа.
Като дойде една мисъл, той се спре да мисли. Какво ще правиш сега, дошла мухата. Магарето има юлар, натоварено е с грозде, дошла мухата, не може да я хване с ръце. После магарето издава своето недоволство – реве. Някой път вие се смеете на магарето.
към беседата >>
Като дойде една мисъл, той се спре да мисли.
Хукне да бяга, забрави учителството, казва: „Туберкулозен съм.“ Казвам: Трябва да знае човек как да се справи, като влезе една конска муха, започне да реве колкото искаш. За една муха магарето реве. Конят има 30–40, казва: „Ще се носят тия мухи.“ Казвам: Не струва за една муха да лягаш на замята и да започнеш да се търкаляш. Казвам: При сегашните условия на земята, човек трябва да има едно присъствие на духа. Много малко хора имат присъствие на духа.
Като дойде една мисъл, той се спре да мисли.
Какво ще правиш сега, дошла мухата. Магарето има юлар, натоварено е с грозде, дошла мухата, не може да я хване с ръце. После магарето издава своето недоволство – реве. Някой път вие се смеете на магарето. Дойде ви някаква малка тъга, някаква неприятност, вие не може да носите.
към беседата >>
Какво ще правиш сега, дошла мухата.
За една муха магарето реве. Конят има 30–40, казва: „Ще се носят тия мухи.“ Казвам: Не струва за една муха да лягаш на замята и да започнеш да се търкаляш. Казвам: При сегашните условия на земята, човек трябва да има едно присъствие на духа. Много малко хора имат присъствие на духа. Като дойде една мисъл, той се спре да мисли.
Какво ще правиш сега, дошла мухата.
Магарето има юлар, натоварено е с грозде, дошла мухата, не може да я хване с ръце. После магарето издава своето недоволство – реве. Някой път вие се смеете на магарето. Дойде ви някаква малка тъга, някаква неприятност, вие не може да носите. Започвате да ходите на едно място, на друго, разправяте.
към беседата >>
Магарето има юлар, натоварено е с грозде, дошла мухата, не може да я хване с ръце.
Конят има 30–40, казва: „Ще се носят тия мухи.“ Казвам: Не струва за една муха да лягаш на замята и да започнеш да се търкаляш. Казвам: При сегашните условия на земята, човек трябва да има едно присъствие на духа. Много малко хора имат присъствие на духа. Като дойде една мисъл, той се спре да мисли. Какво ще правиш сега, дошла мухата.
Магарето има юлар, натоварено е с грозде, дошла мухата, не може да я хване с ръце.
После магарето издава своето недоволство – реве. Някой път вие се смеете на магарето. Дойде ви някаква малка тъга, някаква неприятност, вие не може да носите. Започвате да ходите на едно място, на друго, разправяте. Не е ли същият характер?
към беседата >>
После магарето издава своето недоволство – реве.
Казвам: При сегашните условия на земята, човек трябва да има едно присъствие на духа. Много малко хора имат присъствие на духа. Като дойде една мисъл, той се спре да мисли. Какво ще правиш сега, дошла мухата. Магарето има юлар, натоварено е с грозде, дошла мухата, не може да я хване с ръце.
После магарето издава своето недоволство – реве.
Някой път вие се смеете на магарето. Дойде ви някаква малка тъга, някаква неприятност, вие не може да носите. Започвате да ходите на едно място, на друго, разправяте. Не е ли същият характер? Магарето има право да каже, че не обича конските мухи.
към беседата >>
Някой път вие се смеете на магарето.
Много малко хора имат присъствие на духа. Като дойде една мисъл, той се спре да мисли. Какво ще правиш сега, дошла мухата. Магарето има юлар, натоварено е с грозде, дошла мухата, не може да я хване с ръце. После магарето издава своето недоволство – реве.
Някой път вие се смеете на магарето.
Дойде ви някаква малка тъга, някаква неприятност, вие не може да носите. Започвате да ходите на едно място, на друго, разправяте. Не е ли същият характер? Магарето има право да каже, че не обича конските мухи. Магарето казва: „Муха, която ходи при коня, аз не искам.
към беседата >>
Дойде ви някаква малка тъга, някаква неприятност, вие не може да носите.
Като дойде една мисъл, той се спре да мисли. Какво ще правиш сега, дошла мухата. Магарето има юлар, натоварено е с грозде, дошла мухата, не може да я хване с ръце. После магарето издава своето недоволство – реве. Някой път вие се смеете на магарето.
Дойде ви някаква малка тъга, някаква неприятност, вие не може да носите.
Започвате да ходите на едно място, на друго, разправяте. Не е ли същият характер? Магарето има право да каже, че не обича конските мухи. Магарето казва: „Муха, която ходи при коня, аз не искам. Конски мухи аз не искам.“ Сега, психологически какво трябва да се прави с ония неща, които нам ни са неприятни?
към беседата >>
Започвате да ходите на едно място, на друго, разправяте.
Какво ще правиш сега, дошла мухата. Магарето има юлар, натоварено е с грозде, дошла мухата, не може да я хване с ръце. После магарето издава своето недоволство – реве. Някой път вие се смеете на магарето. Дойде ви някаква малка тъга, някаква неприятност, вие не може да носите.
Започвате да ходите на едно място, на друго, разправяте.
Не е ли същият характер? Магарето има право да каже, че не обича конските мухи. Магарето казва: „Муха, която ходи при коня, аз не искам. Конски мухи аз не искам.“ Сега, психологически какво трябва да се прави с ония неща, които нам ни са неприятни? Има начини, по които може човек да се освободи.
към беседата >>
Не е ли същият характер?
Магарето има юлар, натоварено е с грозде, дошла мухата, не може да я хване с ръце. После магарето издава своето недоволство – реве. Някой път вие се смеете на магарето. Дойде ви някаква малка тъга, някаква неприятност, вие не може да носите. Започвате да ходите на едно място, на друго, разправяте.
Не е ли същият характер?
Магарето има право да каже, че не обича конските мухи. Магарето казва: „Муха, която ходи при коня, аз не искам. Конски мухи аз не искам.“ Сега, психологически какво трябва да се прави с ония неща, които нам ни са неприятни? Има начини, по които може човек да се освободи. Ако един певец не го обича публиката, коя е причината?
към беседата >>
Магарето има право да каже, че не обича конските мухи.
После магарето издава своето недоволство – реве. Някой път вие се смеете на магарето. Дойде ви някаква малка тъга, някаква неприятност, вие не може да носите. Започвате да ходите на едно място, на друго, разправяте. Не е ли същият характер?
Магарето има право да каже, че не обича конските мухи.
Магарето казва: „Муха, която ходи при коня, аз не искам. Конски мухи аз не искам.“ Сега, психологически какво трябва да се прави с ония неща, които нам ни са неприятни? Има начини, по които може човек да се освободи. Ако един певец не го обича публиката, коя е причината? – Гласът му.
към беседата >>
Магарето казва: „Муха, която ходи при коня, аз не искам.
Някой път вие се смеете на магарето. Дойде ви някаква малка тъга, някаква неприятност, вие не може да носите. Започвате да ходите на едно място, на друго, разправяте. Не е ли същият характер? Магарето има право да каже, че не обича конските мухи.
Магарето казва: „Муха, която ходи при коня, аз не искам.
Конски мухи аз не искам.“ Сега, психологически какво трябва да се прави с ония неща, които нам ни са неприятни? Има начини, по които може човек да се освободи. Ако един певец не го обича публиката, коя е причината? – Гласът му. Не може да пее.
към беседата >>
Конски мухи аз не искам.“ Сега, психологически какво трябва да се прави с ония неща, които нам ни са неприятни?
Дойде ви някаква малка тъга, някаква неприятност, вие не може да носите. Започвате да ходите на едно място, на друго, разправяте. Не е ли същият характер? Магарето има право да каже, че не обича конските мухи. Магарето казва: „Муха, която ходи при коня, аз не искам.
Конски мухи аз не искам.“ Сега, психологически какво трябва да се прави с ония неща, които нам ни са неприятни?
Има начини, по които може човек да се освободи. Ако един певец не го обича публиката, коя е причината? – Гласът му. Не може да пее. Той ще търси причината, той ще каже: „Тази публика, тя е невежа, не разбира нищо от музика, не разбира модерната музика.“ Може да разправя, но публиката си има особени правила да оценява кой пее и кой не.
към беседата >>
Има начини, по които може човек да се освободи.
Започвате да ходите на едно място, на друго, разправяте. Не е ли същият характер? Магарето има право да каже, че не обича конските мухи. Магарето казва: „Муха, която ходи при коня, аз не искам. Конски мухи аз не искам.“ Сега, психологически какво трябва да се прави с ония неща, които нам ни са неприятни?
Има начини, по които може човек да се освободи.
Ако един певец не го обича публиката, коя е причината? – Гласът му. Не може да пее. Той ще търси причината, той ще каже: „Тази публика, тя е невежа, не разбира нищо от музика, не разбира модерната музика.“ Може да разправя, но публиката си има особени правила да оценява кой пее и кой не. Право или криво, казва: „Този певец не го искам.“ Какво трябва да прави певецът?
към беседата >>
Ако един певец не го обича публиката, коя е причината?
Не е ли същият характер? Магарето има право да каже, че не обича конските мухи. Магарето казва: „Муха, която ходи при коня, аз не искам. Конски мухи аз не искам.“ Сега, психологически какво трябва да се прави с ония неща, които нам ни са неприятни? Има начини, по които може човек да се освободи.
Ако един певец не го обича публиката, коя е причината?
– Гласът му. Не може да пее. Той ще търси причината, той ще каже: „Тази публика, тя е невежа, не разбира нищо от музика, не разбира модерната музика.“ Може да разправя, но публиката си има особени правила да оценява кой пее и кой не. Право или криво, казва: „Този певец не го искам.“ Какво трябва да прави певецът?
към беседата >>
– Гласът му.
Магарето има право да каже, че не обича конските мухи. Магарето казва: „Муха, която ходи при коня, аз не искам. Конски мухи аз не искам.“ Сега, психологически какво трябва да се прави с ония неща, които нам ни са неприятни? Има начини, по които може човек да се освободи. Ако един певец не го обича публиката, коя е причината?
– Гласът му.
Не може да пее. Той ще търси причината, той ще каже: „Тази публика, тя е невежа, не разбира нищо от музика, не разбира модерната музика.“ Може да разправя, но публиката си има особени правила да оценява кой пее и кой не. Право или криво, казва: „Този певец не го искам.“ Какво трябва да прави певецът?
към беседата >>
Не може да пее.
Магарето казва: „Муха, която ходи при коня, аз не искам. Конски мухи аз не искам.“ Сега, психологически какво трябва да се прави с ония неща, които нам ни са неприятни? Има начини, по които може човек да се освободи. Ако един певец не го обича публиката, коя е причината? – Гласът му.
Не може да пее.
Той ще търси причината, той ще каже: „Тази публика, тя е невежа, не разбира нищо от музика, не разбира модерната музика.“ Може да разправя, но публиката си има особени правила да оценява кой пее и кой не. Право или криво, казва: „Този певец не го искам.“ Какво трябва да прави певецът?
към беседата >>
Той ще търси причината, той ще каже: „Тази публика, тя е невежа, не разбира нищо от музика, не разбира модерната музика.“ Може да разправя, но публиката си има особени правила да оценява кой пее и кой не.
Конски мухи аз не искам.“ Сега, психологически какво трябва да се прави с ония неща, които нам ни са неприятни? Има начини, по които може човек да се освободи. Ако един певец не го обича публиката, коя е причината? – Гласът му. Не може да пее.
Той ще търси причината, той ще каже: „Тази публика, тя е невежа, не разбира нищо от музика, не разбира модерната музика.“ Може да разправя, но публиката си има особени правила да оценява кой пее и кой не.
Право или криво, казва: „Този певец не го искам.“ Какво трябва да прави певецът?
към беседата >>
Право или криво, казва: „Този певец не го искам.“ Какво трябва да прави певецът?
Има начини, по които може човек да се освободи. Ако един певец не го обича публиката, коя е причината? – Гласът му. Не може да пее. Той ще търси причината, той ще каже: „Тази публика, тя е невежа, не разбира нищо от музика, не разбира модерната музика.“ Може да разправя, но публиката си има особени правила да оценява кой пее и кой не.
Право или криво, казва: „Този певец не го искам.“ Какво трябва да прави певецът?
към беседата >>
И децата не обичат учителя.
И децата не обичат учителя.
Влезе учителят в един клас нервен, неспокоен, най-малко нещо като направи едно дете, ще го хване за ухото, ще говори, което трябва и което не трябва. Всички деца ги настройва против себе си. Доста шегобийци има от тях. Във варненската гимназия учениците искат да направят смешка с един от учителите, който го е страх от жаби. Той преподава геометрия и учениците не искат да им разправя за геометрия, турят десет жаби в катедрата.
към беседата >>
Влезе учителят в един клас нервен, неспокоен, най-малко нещо като направи едно дете, ще го хване за ухото, ще говори, което трябва и което не трябва.
И децата не обичат учителя.
Влезе учителят в един клас нервен, неспокоен, най-малко нещо като направи едно дете, ще го хване за ухото, ще говори, което трябва и което не трябва.
Всички деца ги настройва против себе си. Доста шегобийци има от тях. Във варненската гимназия учениците искат да направят смешка с един от учителите, който го е страх от жаби. Той преподава геометрия и учениците не искат да им разправя за геометрия, турят десет жаби в катедрата. Той иде в клас, отваря катедрата и като отваря да вземе книгата, за да отбележи кои ученици отсъствуват, като вижда жабите, изскача из класа навън.
към беседата >>
Всички деца ги настройва против себе си.
И децата не обичат учителя. Влезе учителят в един клас нервен, неспокоен, най-малко нещо като направи едно дете, ще го хване за ухото, ще говори, което трябва и което не трябва.
Всички деца ги настройва против себе си.
Доста шегобийци има от тях. Във варненската гимназия учениците искат да направят смешка с един от учителите, който го е страх от жаби. Той преподава геометрия и учениците не искат да им разправя за геометрия, турят десет жаби в катедрата. Той иде в клас, отваря катедрата и като отваря да вземе книгата, за да отбележи кои ученици отсъствуват, като вижда жабите, изскача из класа навън. Повиква директора.
към беседата >>
Доста шегобийци има от тях.
И децата не обичат учителя. Влезе учителят в един клас нервен, неспокоен, най-малко нещо като направи едно дете, ще го хване за ухото, ще говори, което трябва и което не трябва. Всички деца ги настройва против себе си.
Доста шегобийци има от тях.
Във варненската гимназия учениците искат да направят смешка с един от учителите, който го е страх от жаби. Той преподава геометрия и учениците не искат да им разправя за геометрия, турят десет жаби в катедрата. Той иде в клас, отваря катедрата и като отваря да вземе книгата, за да отбележи кои ученици отсъствуват, като вижда жабите, изскача из класа навън. Повиква директора. „Кой тури жабите?
към беседата >>
Във варненската гимназия учениците искат да направят смешка с един от учителите, който го е страх от жаби.
И децата не обичат учителя. Влезе учителят в един клас нервен, неспокоен, най-малко нещо като направи едно дете, ще го хване за ухото, ще говори, което трябва и което не трябва. Всички деца ги настройва против себе си. Доста шегобийци има от тях.
Във варненската гимназия учениците искат да направят смешка с един от учителите, който го е страх от жаби.
Той преподава геометрия и учениците не искат да им разправя за геометрия, турят десет жаби в катедрата. Той иде в клас, отваря катедрата и като отваря да вземе книгата, за да отбележи кои ученици отсъствуват, като вижда жабите, изскача из класа навън. Повиква директора. „Кой тури жабите? “ – Никой не знае.
към беседата >>
Той преподава геометрия и учениците не искат да им разправя за геометрия, турят десет жаби в катедрата.
И децата не обичат учителя. Влезе учителят в един клас нервен, неспокоен, най-малко нещо като направи едно дете, ще го хване за ухото, ще говори, което трябва и което не трябва. Всички деца ги настройва против себе си. Доста шегобийци има от тях. Във варненската гимназия учениците искат да направят смешка с един от учителите, който го е страх от жаби.
Той преподава геометрия и учениците не искат да им разправя за геометрия, турят десет жаби в катедрата.
Той иде в клас, отваря катедрата и като отваря да вземе книгата, за да отбележи кои ученици отсъствуват, като вижда жабите, изскача из класа навън. Повиква директора. „Кой тури жабите? “ – Никой не знае. Учениците мълчат.
към беседата >>
Той иде в клас, отваря катедрата и като отваря да вземе книгата, за да отбележи кои ученици отсъствуват, като вижда жабите, изскача из класа навън.
Влезе учителят в един клас нервен, неспокоен, най-малко нещо като направи едно дете, ще го хване за ухото, ще говори, което трябва и което не трябва. Всички деца ги настройва против себе си. Доста шегобийци има от тях. Във варненската гимназия учениците искат да направят смешка с един от учителите, който го е страх от жаби. Той преподава геометрия и учениците не искат да им разправя за геометрия, турят десет жаби в катедрата.
Той иде в клас, отваря катедрата и като отваря да вземе книгата, за да отбележи кои ученици отсъствуват, като вижда жабите, изскача из класа навън.
Повиква директора. „Кой тури жабите? “ – Никой не знае. Учениците мълчат. Тогава учителят държи лекции: „Не е хубаво да туряте жаби.“ Той им разправя, че не е разположен, особен страх има от жабите.
към беседата >>
Повиква директора.
Всички деца ги настройва против себе си. Доста шегобийци има от тях. Във варненската гимназия учениците искат да направят смешка с един от учителите, който го е страх от жаби. Той преподава геометрия и учениците не искат да им разправя за геометрия, турят десет жаби в катедрата. Той иде в клас, отваря катедрата и като отваря да вземе книгата, за да отбележи кои ученици отсъствуват, като вижда жабите, изскача из класа навън.
Повиква директора.
„Кой тури жабите? “ – Никой не знае. Учениците мълчат. Тогава учителят държи лекции: „Не е хубаво да туряте жаби.“ Той им разправя, че не е разположен, особен страх има от жабите. Не е опасно, не е змия, но жаба.
към беседата >>
„Кой тури жабите?
Доста шегобийци има от тях. Във варненската гимназия учениците искат да направят смешка с един от учителите, който го е страх от жаби. Той преподава геометрия и учениците не искат да им разправя за геометрия, турят десет жаби в катедрата. Той иде в клас, отваря катедрата и като отваря да вземе книгата, за да отбележи кои ученици отсъствуват, като вижда жабите, изскача из класа навън. Повиква директора.
„Кой тури жабите?
“ – Никой не знае. Учениците мълчат. Тогава учителят държи лекции: „Не е хубаво да туряте жаби.“ Той им разправя, че не е разположен, особен страх има от жабите. Не е опасно, не е змия, но жаба. Но тия деца отде им дошло на ума да турят жаби?
към беседата >>
“ – Никой не знае.
Във варненската гимназия учениците искат да направят смешка с един от учителите, който го е страх от жаби. Той преподава геометрия и учениците не искат да им разправя за геометрия, турят десет жаби в катедрата. Той иде в клас, отваря катедрата и като отваря да вземе книгата, за да отбележи кои ученици отсъствуват, като вижда жабите, изскача из класа навън. Повиква директора. „Кой тури жабите?
“ – Никой не знае.
Учениците мълчат. Тогава учителят държи лекции: „Не е хубаво да туряте жаби.“ Той им разправя, че не е разположен, особен страх има от жабите. Не е опасно, не е змия, но жаба. Но тия деца отде им дошло на ума да турят жаби? Не само българските ученици, но и американските студенти са много духовити.
към беседата >>
Учениците мълчат.
Той преподава геометрия и учениците не искат да им разправя за геометрия, турят десет жаби в катедрата. Той иде в клас, отваря катедрата и като отваря да вземе книгата, за да отбележи кои ученици отсъствуват, като вижда жабите, изскача из класа навън. Повиква директора. „Кой тури жабите? “ – Никой не знае.
Учениците мълчат.
Тогава учителят държи лекции: „Не е хубаво да туряте жаби.“ Той им разправя, че не е разположен, особен страх има от жабите. Не е опасно, не е змия, но жаба. Но тия деца отде им дошло на ума да турят жаби? Не само българските ученици, но и американските студенти са много духовити. Един професор от колегиите в Бостон обичал да седи дълго в класа, след като удари звънеца, продължавал работата още 15 минути.
към беседата >>
Тогава учителят държи лекции: „Не е хубаво да туряте жаби.“ Той им разправя, че не е разположен, особен страх има от жабите.
Той иде в клас, отваря катедрата и като отваря да вземе книгата, за да отбележи кои ученици отсъствуват, като вижда жабите, изскача из класа навън. Повиква директора. „Кой тури жабите? “ – Никой не знае. Учениците мълчат.
Тогава учителят държи лекции: „Не е хубаво да туряте жаби.“ Той им разправя, че не е разположен, особен страх има от жабите.
Не е опасно, не е змия, но жаба. Но тия деца отде им дошло на ума да турят жаби? Не само българските ученици, но и американските студенти са много духовити. Един професор от колегиите в Бостон обичал да седи дълго в класа, след като удари звънеца, продължавал работата още 15 минути. Пък на тях не им е приятно.
към беседата >>
Не е опасно, не е змия, но жаба.
Повиква директора. „Кой тури жабите? “ – Никой не знае. Учениците мълчат. Тогава учителят държи лекции: „Не е хубаво да туряте жаби.“ Той им разправя, че не е разположен, особен страх има от жабите.
Не е опасно, не е змия, но жаба.
Но тия деца отде им дошло на ума да турят жаби? Не само българските ученици, но и американските студенти са много духовити. Един професор от колегиите в Бостон обичал да седи дълго в класа, след като удари звънеца, продължавал работата още 15 минути. Пък на тях не им е приятно. Един ден вземат, че намажат стола с туткал.
към беседата >>
Но тия деца отде им дошло на ума да турят жаби?
„Кой тури жабите? “ – Никой не знае. Учениците мълчат. Тогава учителят държи лекции: „Не е хубаво да туряте жаби.“ Той им разправя, че не е разположен, особен страх има от жабите. Не е опасно, не е змия, но жаба.
Но тия деца отде им дошло на ума да турят жаби?
Не само българските ученици, но и американските студенти са много духовити. Един професор от колегиите в Бостон обичал да седи дълго в класа, след като удари звънеца, продължавал работата още 15 минути. Пък на тях не им е приятно. Един ден вземат, че намажат стола с туткал. Той сяда на стола, иска да стане, не може.
към беседата >>
Не само българските ученици, но и американските студенти са много духовити.
“ – Никой не знае. Учениците мълчат. Тогава учителят държи лекции: „Не е хубаво да туряте жаби.“ Той им разправя, че не е разположен, особен страх има от жабите. Не е опасно, не е змия, но жаба. Но тия деца отде им дошло на ума да турят жаби?
Не само българските ученици, но и американските студенти са много духовити.
Един професор от колегиите в Бостон обичал да седи дълго в класа, след като удари звънеца, продължавал работата още 15 минути. Пък на тях не им е приятно. Един ден вземат, че намажат стола с туткал. Той сяда на стола, иска да стане, не може. След като намазал стола с туткал, не стоял повече.
към беседата >>
Един професор от колегиите в Бостон обичал да седи дълго в класа, след като удари звънеца, продължавал работата още 15 минути.
Учениците мълчат. Тогава учителят държи лекции: „Не е хубаво да туряте жаби.“ Той им разправя, че не е разположен, особен страх има от жабите. Не е опасно, не е змия, но жаба. Но тия деца отде им дошло на ума да турят жаби? Не само българските ученици, но и американските студенти са много духовити.
Един професор от колегиите в Бостон обичал да седи дълго в класа, след като удари звънеца, продължавал работата още 15 минути.
Пък на тях не им е приятно. Един ден вземат, че намажат стола с туткал. Той сяда на стола, иска да стане, не може. След като намазал стола с туткал, не стоял повече. Ако седите дълго на стола, не може да станете.
към беседата >>
Пък на тях не им е приятно.
Тогава учителят държи лекции: „Не е хубаво да туряте жаби.“ Той им разправя, че не е разположен, особен страх има от жабите. Не е опасно, не е змия, но жаба. Но тия деца отде им дошло на ума да турят жаби? Не само българските ученици, но и американските студенти са много духовити. Един професор от колегиите в Бостон обичал да седи дълго в класа, след като удари звънеца, продължавал работата още 15 минути.
Пък на тях не им е приятно.
Един ден вземат, че намажат стола с туткал. Той сяда на стола, иска да стане, не може. След като намазал стола с туткал, не стоял повече. Ако седите дълго на стола, не може да станете. Какво нещо е туткалът?
към беседата >>
Един ден вземат, че намажат стола с туткал.
Не е опасно, не е змия, но жаба. Но тия деца отде им дошло на ума да турят жаби? Не само българските ученици, но и американските студенти са много духовити. Един професор от колегиите в Бостон обичал да седи дълго в класа, след като удари звънеца, продължавал работата още 15 минути. Пък на тях не им е приятно.
Един ден вземат, че намажат стола с туткал.
Той сяда на стола, иска да стане, не може. След като намазал стола с туткал, не стоял повече. Ако седите дълго на стола, не може да станете. Какво нещо е туткалът? Ще ви даде малка неприятност.
към беседата >>
Той сяда на стола, иска да стане, не може.
Но тия деца отде им дошло на ума да турят жаби? Не само българските ученици, но и американските студенти са много духовити. Един професор от колегиите в Бостон обичал да седи дълго в класа, след като удари звънеца, продължавал работата още 15 минути. Пък на тях не им е приятно. Един ден вземат, че намажат стола с туткал.
Той сяда на стола, иска да стане, не може.
След като намазал стола с туткал, не стоял повече. Ако седите дълго на стола, не може да станете. Какво нещо е туткалът? Ще ви даде малка неприятност. Има и други анекдоти.
към беседата >>
След като намазал стола с туткал, не стоял повече.
Не само българските ученици, но и американските студенти са много духовити. Един професор от колегиите в Бостон обичал да седи дълго в класа, след като удари звънеца, продължавал работата още 15 минути. Пък на тях не им е приятно. Един ден вземат, че намажат стола с туткал. Той сяда на стола, иска да стане, не може.
След като намазал стола с туткал, не стоял повече.
Ако седите дълго на стола, не може да станете. Какво нещо е туткалът? Ще ви даде малка неприятност. Има и други анекдоти. В американските колегии, в един от големите университети, председателят на щата искал да посети ректората на университета, да говори за сина си.
към беседата >>
Ако седите дълго на стола, не може да станете.
Един професор от колегиите в Бостон обичал да седи дълго в класа, след като удари звънеца, продължавал работата още 15 минути. Пък на тях не им е приятно. Един ден вземат, че намажат стола с туткал. Той сяда на стола, иска да стане, не може. След като намазал стола с туткал, не стоял повече.
Ако седите дълго на стола, не може да станете.
Какво нещо е туткалът? Ще ви даде малка неприятност. Има и други анекдоти. В американските колегии, в един от големите университети, председателят на щата искал да посети ректората на университета, да говори за сина си. Навън оставил коня с едно малко файтонче.
към беседата >>
Какво нещо е туткалът?
Пък на тях не им е приятно. Един ден вземат, че намажат стола с туткал. Той сяда на стола, иска да стане, не може. След като намазал стола с туткал, не стоял повече. Ако седите дълго на стола, не може да станете.
Какво нещо е туткалът?
Ще ви даде малка неприятност. Има и други анекдоти. В американските колегии, в един от големите университети, председателят на щата искал да посети ректората на университета, да говори за сина си. Навън оставил коня с едно малко файтонче. Излиза председателят след половин час и вижда, че файтонът е горе на покрива на университета, а конят е долу.
към беседата >>
Ще ви даде малка неприятност.
Един ден вземат, че намажат стола с туткал. Той сяда на стола, иска да стане, не може. След като намазал стола с туткал, не стоял повече. Ако седите дълго на стола, не може да станете. Какво нещо е туткалът?
Ще ви даде малка неприятност.
Има и други анекдоти. В американските колегии, в един от големите университети, председателят на щата искал да посети ректората на университета, да говори за сина си. Навън оставил коня с едно малко файтонче. Излиза председателят след половин час и вижда, че файтонът е горе на покрива на университета, а конят е долу. Студентите така майсторски го направили.
към беседата >>
Има и други анекдоти.
Той сяда на стола, иска да стане, не може. След като намазал стола с туткал, не стоял повече. Ако седите дълго на стола, не може да станете. Какво нещо е туткалът? Ще ви даде малка неприятност.
Има и други анекдоти.
В американските колегии, в един от големите университети, председателят на щата искал да посети ректората на университета, да говори за сина си. Навън оставил коня с едно малко файтонче. Излиза председателят след половин час и вижда, че файтонът е горе на покрива на университета, а конят е долу. Студентите така майсторски го направили. Искат да намери хора да го снемат.
към беседата >>
В американските колегии, в един от големите университети, председателят на щата искал да посети ректората на университета, да говори за сина си.
След като намазал стола с туткал, не стоял повече. Ако седите дълго на стола, не може да станете. Какво нещо е туткалът? Ще ви даде малка неприятност. Има и други анекдоти.
В американските колегии, в един от големите университети, председателят на щата искал да посети ректората на университета, да говори за сина си.
Навън оставил коня с едно малко файтонче. Излиза председателят след половин час и вижда, че файтонът е горе на покрива на университета, а конят е долу. Студентите така майсторски го направили. Искат да намери хора да го снемат. Пак се явяват студентите да услужат да снемат файтона долу.
към беседата >>
Навън оставил коня с едно малко файтонче.
Ако седите дълго на стола, не може да станете. Какво нещо е туткалът? Ще ви даде малка неприятност. Има и други анекдоти. В американските колегии, в един от големите университети, председателят на щата искал да посети ректората на университета, да говори за сина си.
Навън оставил коня с едно малко файтонче.
Излиза председателят след половин час и вижда, че файтонът е горе на покрива на университета, а конят е долу. Студентите така майсторски го направили. Искат да намери хора да го снемат. Пак се явяват студентите да услужат да снемат файтона долу. Питам: Какво са искали да кажат студентите?
към беседата >>
Излиза председателят след половин час и вижда, че файтонът е горе на покрива на университета, а конят е долу.
Какво нещо е туткалът? Ще ви даде малка неприятност. Има и други анекдоти. В американските колегии, в един от големите университети, председателят на щата искал да посети ректората на университета, да говори за сина си. Навън оставил коня с едно малко файтонче.
Излиза председателят след половин час и вижда, че файтонът е горе на покрива на университета, а конят е долу.
Студентите така майсторски го направили. Искат да намери хора да го снемат. Пак се явяват студентите да услужат да снемат файтона долу. Питам: Какво са искали да кажат студентите? Че са доста учени хора, може да извадят файтона горе на покрива, нему му е приятно, като гледа коня долу, файтона горе.
към беседата >>
Студентите така майсторски го направили.
Ще ви даде малка неприятност. Има и други анекдоти. В американските колегии, в един от големите университети, председателят на щата искал да посети ректората на университета, да говори за сина си. Навън оставил коня с едно малко файтонче. Излиза председателят след половин час и вижда, че файтонът е горе на покрива на университета, а конят е долу.
Студентите така майсторски го направили.
Искат да намери хора да го снемат. Пак се явяват студентите да услужат да снемат файтона долу. Питам: Какво са искали да кажат студентите? Че са доста учени хора, може да извадят файтона горе на покрива, нему му е приятно, като гледа коня долу, файтона горе. Председателят не може да си даде отчет как за 15 минути може да се качи горе, по кой начин са могли да турят файтона горе.
към беседата >>
Искат да намери хора да го снемат.
Има и други анекдоти. В американските колегии, в един от големите университети, председателят на щата искал да посети ректората на университета, да говори за сина си. Навън оставил коня с едно малко файтонче. Излиза председателят след половин час и вижда, че файтонът е горе на покрива на университета, а конят е долу. Студентите така майсторски го направили.
Искат да намери хора да го снемат.
Пак се явяват студентите да услужат да снемат файтона долу. Питам: Какво са искали да кажат студентите? Че са доста учени хора, може да извадят файтона горе на покрива, нему му е приятно, като гледа коня долу, файтона горе. Председателят не може да си даде отчет как за 15 минути може да се качи горе, по кой начин са могли да турят файтона горе. Как са могли така скоро да го сглобят.
към беседата >>
Пак се явяват студентите да услужат да снемат файтона долу.
В американските колегии, в един от големите университети, председателят на щата искал да посети ректората на университета, да говори за сина си. Навън оставил коня с едно малко файтонче. Излиза председателят след половин час и вижда, че файтонът е горе на покрива на университета, а конят е долу. Студентите така майсторски го направили. Искат да намери хора да го снемат.
Пак се явяват студентите да услужат да снемат файтона долу.
Питам: Какво са искали да кажат студентите? Че са доста учени хора, може да извадят файтона горе на покрива, нему му е приятно, като гледа коня долу, файтона горе. Председателят не може да си даде отчет как за 15 минути може да се качи горе, по кой начин са могли да турят файтона горе. Как са могли така скоро да го сглобят. Казвам: Често в природата се случва както на този председател, както на този професор, има доста смешки.
към беседата >>
Питам: Какво са искали да кажат студентите?
Навън оставил коня с едно малко файтонче. Излиза председателят след половин час и вижда, че файтонът е горе на покрива на университета, а конят е долу. Студентите така майсторски го направили. Искат да намери хора да го снемат. Пак се явяват студентите да услужат да снемат файтона долу.
Питам: Какво са искали да кажат студентите?
Че са доста учени хора, може да извадят файтона горе на покрива, нему му е приятно, като гледа коня долу, файтона горе. Председателят не може да си даде отчет как за 15 минути може да се качи горе, по кой начин са могли да турят файтона горе. Как са могли така скоро да го сглобят. Казвам: Често в природата се случва както на този председател, както на този професор, има доста смешки. Имаме доста трудни задачи.
към беседата >>
Че са доста учени хора, може да извадят файтона горе на покрива, нему му е приятно, като гледа коня долу, файтона горе.
Излиза председателят след половин час и вижда, че файтонът е горе на покрива на университета, а конят е долу. Студентите така майсторски го направили. Искат да намери хора да го снемат. Пак се явяват студентите да услужат да снемат файтона долу. Питам: Какво са искали да кажат студентите?
Че са доста учени хора, може да извадят файтона горе на покрива, нему му е приятно, като гледа коня долу, файтона горе.
Председателят не може да си даде отчет как за 15 минути може да се качи горе, по кой начин са могли да турят файтона горе. Как са могли така скоро да го сглобят. Казвам: Често в природата се случва както на този председател, както на този професор, има доста смешки. Имаме доста трудни задачи. Когато не знаем как да постъпим, винаги се намираме в трудно положение.
към беседата >>
Председателят не може да си даде отчет как за 15 минути може да се качи горе, по кой начин са могли да турят файтона горе.
Студентите така майсторски го направили. Искат да намери хора да го снемат. Пак се явяват студентите да услужат да снемат файтона долу. Питам: Какво са искали да кажат студентите? Че са доста учени хора, може да извадят файтона горе на покрива, нему му е приятно, като гледа коня долу, файтона горе.
Председателят не може да си даде отчет как за 15 минути може да се качи горе, по кой начин са могли да турят файтона горе.
Как са могли така скоро да го сглобят. Казвам: Често в природата се случва както на този председател, както на този професор, има доста смешки. Имаме доста трудни задачи. Когато не знаем как да постъпим, винаги се намираме в трудно положение. Най-първо сега се спирате върху вашите състояния.
към беседата >>
Как са могли така скоро да го сглобят.
Искат да намери хора да го снемат. Пак се явяват студентите да услужат да снемат файтона долу. Питам: Какво са искали да кажат студентите? Че са доста учени хора, може да извадят файтона горе на покрива, нему му е приятно, като гледа коня долу, файтона горе. Председателят не може да си даде отчет как за 15 минути може да се качи горе, по кой начин са могли да турят файтона горе.
Как са могли така скоро да го сглобят.
Казвам: Често в природата се случва както на този председател, както на този професор, има доста смешки. Имаме доста трудни задачи. Когато не знаем как да постъпим, винаги се намираме в трудно положение. Най-първо сега се спирате върху вашите състояния. Не как живеят хората, но как трябва да живеете вие.
към беседата >>
Казвам: Често в природата се случва както на този председател, както на този професор, има доста смешки.
Пак се явяват студентите да услужат да снемат файтона долу. Питам: Какво са искали да кажат студентите? Че са доста учени хора, може да извадят файтона горе на покрива, нему му е приятно, като гледа коня долу, файтона горе. Председателят не може да си даде отчет как за 15 минути може да се качи горе, по кой начин са могли да турят файтона горе. Как са могли така скоро да го сглобят.
Казвам: Често в природата се случва както на този председател, както на този професор, има доста смешки.
Имаме доста трудни задачи. Когато не знаем как да постъпим, винаги се намираме в трудно положение. Най-първо сега се спирате върху вашите състояния. Не как живеят хората, но как трябва да живеете вие.
към беседата >>
Имаме доста трудни задачи.
Питам: Какво са искали да кажат студентите? Че са доста учени хора, може да извадят файтона горе на покрива, нему му е приятно, като гледа коня долу, файтона горе. Председателят не може да си даде отчет как за 15 минути може да се качи горе, по кой начин са могли да турят файтона горе. Как са могли така скоро да го сглобят. Казвам: Често в природата се случва както на този председател, както на този професор, има доста смешки.
Имаме доста трудни задачи.
Когато не знаем как да постъпим, винаги се намираме в трудно положение. Най-първо сега се спирате върху вашите състояния. Не как живеят хората, но как трябва да живеете вие.
към беседата >>
Когато не знаем как да постъпим, винаги се намираме в трудно положение.
Че са доста учени хора, може да извадят файтона горе на покрива, нему му е приятно, като гледа коня долу, файтона горе. Председателят не може да си даде отчет как за 15 минути може да се качи горе, по кой начин са могли да турят файтона горе. Как са могли така скоро да го сглобят. Казвам: Често в природата се случва както на този председател, както на този професор, има доста смешки. Имаме доста трудни задачи.
Когато не знаем как да постъпим, винаги се намираме в трудно положение.
Най-първо сега се спирате върху вашите състояния. Не как живеят хората, но как трябва да живеете вие.
към беседата >>
Най-първо сега се спирате върху вашите състояния.
Председателят не може да си даде отчет как за 15 минути може да се качи горе, по кой начин са могли да турят файтона горе. Как са могли така скоро да го сглобят. Казвам: Често в природата се случва както на този председател, както на този професор, има доста смешки. Имаме доста трудни задачи. Когато не знаем как да постъпим, винаги се намираме в трудно положение.
Най-първо сега се спирате върху вашите състояния.
Не как живеят хората, но как трябва да живеете вие.
към беседата >>
Не как живеят хората, но как трябва да живеете вие.
Как са могли така скоро да го сглобят. Казвам: Често в природата се случва както на този председател, както на този професор, има доста смешки. Имаме доста трудни задачи. Когато не знаем как да постъпим, винаги се намираме в трудно положение. Най-първо сега се спирате върху вашите състояния.
Не как живеят хората, но как трябва да живеете вие.
към беседата >>
Сега пишете една свободна тема: Идеалният живот от вашето лично гледище.
Сега пишете една свободна тема: Идеалният живот от вашето лично гледище.
Според вас какъв трябва да бъде идеалният живот? Вие как го разбирате? Казвам: Противоречията в живота произтичат от какво?
към беседата >>
Според вас какъв трябва да бъде идеалният живот?
Сега пишете една свободна тема: Идеалният живот от вашето лично гледище.
Според вас какъв трябва да бъде идеалният живот?
Вие как го разбирате? Казвам: Противоречията в живота произтичат от какво?
към беседата >>
Вие как го разбирате?
Сега пишете една свободна тема: Идеалният живот от вашето лично гледище. Според вас какъв трябва да бъде идеалният живот?
Вие как го разбирате?
Казвам: Противоречията в живота произтичат от какво?
към беседата >>
Казвам: Противоречията в живота произтичат от какво?
Сега пишете една свободна тема: Идеалният живот от вашето лично гледище. Според вас какъв трябва да бъде идеалният живот? Вие как го разбирате?
Казвам: Противоречията в живота произтичат от какво?
към беседата >>
Тук имате едно противоречие (Фиг. 1).
Тук имате едно противоречие (Фиг. 1).
към беседата >>
Да кажем, че имате една свободна тема: „Защо живее човек“, как бихте я развили?
Да кажем, че имате една свободна тема: „Защо живее човек“, как бихте я развили?
След като зрее един плод в природата, какво постига? Когато парата се издига от земята към небето, какво постига? Ако парата пада на капки, какво постига? Ако срещнете едно дете, погладите го, радва се, плеснете му две плесници, то плаче. Защо? Вие излезете един ден, зимно време или лятно време и срещнете един студен въздух, недоволен сте, нали?
към беседата >>
Тук имате едно отрицателно противоречие (Фиг. 2).
Тук имате едно отрицателно противоречие (Фиг. 2).
Следователно, трябва да ги размените. Две положителни винаги се отблъскват и две отрицателни винаги се отблъскват. Едно положително и едно отрицателно качество, те се примиряват. Казвам: Ако вие всякога искате да бъдете положителни, какво ще добиете? Нервният човек е положителен.
към беседата >>
След като зрее един плод в природата, какво постига?
Да кажем, че имате една свободна тема: „Защо живее човек“, как бихте я развили?
След като зрее един плод в природата, какво постига?
Когато парата се издига от земята към небето, какво постига? Ако парата пада на капки, какво постига? Ако срещнете едно дете, погладите го, радва се, плеснете му две плесници, то плаче. Защо? Вие излезете един ден, зимно време или лятно време и срещнете един студен въздух, недоволен сте, нали? Духа вятър, изстине лицето ви, казвате: „Лош е вятърът.“ Духне приятен, мек, топъл вятър, казвате: „Топло беше времето.“ Сега в какво седи лошото?
към беседата >>
Следователно, трябва да ги размените.
Тук имате едно отрицателно противоречие (Фиг. 2).
Следователно, трябва да ги размените.
Две положителни винаги се отблъскват и две отрицателни винаги се отблъскват. Едно положително и едно отрицателно качество, те се примиряват. Казвам: Ако вие всякога искате да бъдете положителни, какво ще добиете? Нервният човек е положителен. Неговата система е стегната, свита.
към беседата >>
Когато парата се издига от земята към небето, какво постига?
Да кажем, че имате една свободна тема: „Защо живее човек“, как бихте я развили? След като зрее един плод в природата, какво постига?
Когато парата се издига от земята към небето, какво постига?
Ако парата пада на капки, какво постига? Ако срещнете едно дете, погладите го, радва се, плеснете му две плесници, то плаче. Защо? Вие излезете един ден, зимно време или лятно време и срещнете един студен въздух, недоволен сте, нали? Духа вятър, изстине лицето ви, казвате: „Лош е вятърът.“ Духне приятен, мек, топъл вятър, казвате: „Топло беше времето.“ Сега в какво седи лошото? Защо студеният вятър е лош и защо топлият е добър?
към беседата >>
Две положителни винаги се отблъскват и две отрицателни винаги се отблъскват.
Тук имате едно отрицателно противоречие (Фиг. 2). Следователно, трябва да ги размените.
Две положителни винаги се отблъскват и две отрицателни винаги се отблъскват.
Едно положително и едно отрицателно качество, те се примиряват. Казвам: Ако вие всякога искате да бъдете положителни, какво ще добиете? Нервният човек е положителен. Неговата система е стегната, свита. Напрегнати са ръцете, свит е, готов е за работа.
към беседата >>
Ако парата пада на капки, какво постига?
Да кажем, че имате една свободна тема: „Защо живее човек“, как бихте я развили? След като зрее един плод в природата, какво постига? Когато парата се издига от земята към небето, какво постига?
Ако парата пада на капки, какво постига?
Ако срещнете едно дете, погладите го, радва се, плеснете му две плесници, то плаче. Защо? Вие излезете един ден, зимно време или лятно време и срещнете един студен въздух, недоволен сте, нали? Духа вятър, изстине лицето ви, казвате: „Лош е вятърът.“ Духне приятен, мек, топъл вятър, казвате: „Топло беше времето.“ Сега в какво седи лошото? Защо студеният вятър е лош и защо топлият е добър? По какво се отличава топлото от студеното?
към беседата >>
Едно положително и едно отрицателно качество, те се примиряват.
Тук имате едно отрицателно противоречие (Фиг. 2). Следователно, трябва да ги размените. Две положителни винаги се отблъскват и две отрицателни винаги се отблъскват.
Едно положително и едно отрицателно качество, те се примиряват.
Казвам: Ако вие всякога искате да бъдете положителни, какво ще добиете? Нервният човек е положителен. Неговата система е стегната, свита. Напрегнати са ръцете, свит е, готов е за работа. За да излезеш от това положение, трябва да дойде едно негативно състояние, едно състояние на почивка.
към беседата >>
Ако срещнете едно дете, погладите го, радва се, плеснете му две плесници, то плаче. Защо?
Да кажем, че имате една свободна тема: „Защо живее човек“, как бихте я развили? След като зрее един плод в природата, какво постига? Когато парата се издига от земята към небето, какво постига? Ако парата пада на капки, какво постига?
Ако срещнете едно дете, погладите го, радва се, плеснете му две плесници, то плаче. Защо?
Вие излезете един ден, зимно време или лятно време и срещнете един студен въздух, недоволен сте, нали? Духа вятър, изстине лицето ви, казвате: „Лош е вятърът.“ Духне приятен, мек, топъл вятър, казвате: „Топло беше времето.“ Сега в какво седи лошото? Защо студеният вятър е лош и защо топлият е добър? По какво се отличава топлото от студеното?
към беседата >>
Казвам: Ако вие всякога искате да бъдете положителни, какво ще добиете?
Тук имате едно отрицателно противоречие (Фиг. 2). Следователно, трябва да ги размените. Две положителни винаги се отблъскват и две отрицателни винаги се отблъскват. Едно положително и едно отрицателно качество, те се примиряват.
Казвам: Ако вие всякога искате да бъдете положителни, какво ще добиете?
Нервният човек е положителен. Неговата система е стегната, свита. Напрегнати са ръцете, свит е, готов е за работа. За да излезеш от това положение, трябва да дойде едно негативно състояние, едно състояние на почивка. Почивката е негативно състояние.
към беседата >>
Вие излезете един ден, зимно време или лятно време и срещнете един студен въздух, недоволен сте, нали?
Да кажем, че имате една свободна тема: „Защо живее човек“, как бихте я развили? След като зрее един плод в природата, какво постига? Когато парата се издига от земята към небето, какво постига? Ако парата пада на капки, какво постига? Ако срещнете едно дете, погладите го, радва се, плеснете му две плесници, то плаче. Защо?
Вие излезете един ден, зимно време или лятно време и срещнете един студен въздух, недоволен сте, нали?
Духа вятър, изстине лицето ви, казвате: „Лош е вятърът.“ Духне приятен, мек, топъл вятър, казвате: „Топло беше времето.“ Сега в какво седи лошото? Защо студеният вятър е лош и защо топлият е добър? По какво се отличава топлото от студеното?
към беседата >>
Нервният човек е положителен.
Тук имате едно отрицателно противоречие (Фиг. 2). Следователно, трябва да ги размените. Две положителни винаги се отблъскват и две отрицателни винаги се отблъскват. Едно положително и едно отрицателно качество, те се примиряват. Казвам: Ако вие всякога искате да бъдете положителни, какво ще добиете?
Нервният човек е положителен.
Неговата система е стегната, свита. Напрегнати са ръцете, свит е, готов е за работа. За да излезеш от това положение, трябва да дойде едно негативно състояние, едно състояние на почивка. Почивката е негативно състояние. Човек трябва някой път да си почине.
към беседата >>
Духа вятър, изстине лицето ви, казвате: „Лош е вятърът.“ Духне приятен, мек, топъл вятър, казвате: „Топло беше времето.“ Сега в какво седи лошото?
След като зрее един плод в природата, какво постига? Когато парата се издига от земята към небето, какво постига? Ако парата пада на капки, какво постига? Ако срещнете едно дете, погладите го, радва се, плеснете му две плесници, то плаче. Защо? Вие излезете един ден, зимно време или лятно време и срещнете един студен въздух, недоволен сте, нали?
Духа вятър, изстине лицето ви, казвате: „Лош е вятърът.“ Духне приятен, мек, топъл вятър, казвате: „Топло беше времето.“ Сега в какво седи лошото?
Защо студеният вятър е лош и защо топлият е добър? По какво се отличава топлото от студеното?
към беседата >>
Неговата система е стегната, свита.
Следователно, трябва да ги размените. Две положителни винаги се отблъскват и две отрицателни винаги се отблъскват. Едно положително и едно отрицателно качество, те се примиряват. Казвам: Ако вие всякога искате да бъдете положителни, какво ще добиете? Нервният човек е положителен.
Неговата система е стегната, свита.
Напрегнати са ръцете, свит е, готов е за работа. За да излезеш от това положение, трябва да дойде едно негативно състояние, едно състояние на почивка. Почивката е негативно състояние. Човек трябва някой път да си почине. Тогава тази идея, която ви напряга, трябва да я отстраниш.
към беседата >>
Защо студеният вятър е лош и защо топлият е добър?
Когато парата се издига от земята към небето, какво постига? Ако парата пада на капки, какво постига? Ако срещнете едно дете, погладите го, радва се, плеснете му две плесници, то плаче. Защо? Вие излезете един ден, зимно време или лятно време и срещнете един студен въздух, недоволен сте, нали? Духа вятър, изстине лицето ви, казвате: „Лош е вятърът.“ Духне приятен, мек, топъл вятър, казвате: „Топло беше времето.“ Сега в какво седи лошото?
Защо студеният вятър е лош и защо топлият е добър?
По какво се отличава топлото от студеното?
към беседата >>
Напрегнати са ръцете, свит е, готов е за работа.
Две положителни винаги се отблъскват и две отрицателни винаги се отблъскват. Едно положително и едно отрицателно качество, те се примиряват. Казвам: Ако вие всякога искате да бъдете положителни, какво ще добиете? Нервният човек е положителен. Неговата система е стегната, свита.
Напрегнати са ръцете, свит е, готов е за работа.
За да излезеш от това положение, трябва да дойде едно негативно състояние, едно състояние на почивка. Почивката е негативно състояние. Човек трябва някой път да си почине. Тогава тази идея, която ви напряга, трябва да я отстраниш. Ако дълго време мислиш върху едно и също нещо, ти ще си напакостиш.
към беседата >>
По какво се отличава топлото от студеното?
Ако парата пада на капки, какво постига? Ако срещнете едно дете, погладите го, радва се, плеснете му две плесници, то плаче. Защо? Вие излезете един ден, зимно време или лятно време и срещнете един студен въздух, недоволен сте, нали? Духа вятър, изстине лицето ви, казвате: „Лош е вятърът.“ Духне приятен, мек, топъл вятър, казвате: „Топло беше времето.“ Сега в какво седи лошото? Защо студеният вятър е лош и защо топлият е добър?
По какво се отличава топлото от студеното?
към беседата >>
За да излезеш от това положение, трябва да дойде едно негативно състояние, едно състояние на почивка.
Едно положително и едно отрицателно качество, те се примиряват. Казвам: Ако вие всякога искате да бъдете положителни, какво ще добиете? Нервният човек е положителен. Неговата система е стегната, свита. Напрегнати са ръцете, свит е, готов е за работа.
За да излезеш от това положение, трябва да дойде едно негативно състояние, едно състояние на почивка.
Почивката е негативно състояние. Човек трябва някой път да си почине. Тогава тази идея, която ви напряга, трябва да я отстраниш. Ако дълго време мислиш върху едно и също нещо, ти ще си напакостиш. Законът е такъв: Ако вие държите един предмет близо до очите, не може да виждате другите работи.
към беседата >>
Добре. Донесат на една домакиня в къщи един чувал брашно, донесат масло, донесат сирене, веднага в нея се яви един творчески акт, започва да мисли какво да прави с брашното.
Добре. Донесат на една домакиня в къщи един чувал брашно, донесат масло, донесат сирене, веднага в нея се яви един творчески акт, започва да мисли какво да прави с брашното.
Брашното е ситно смляно. Започва да мисли какво да прави. Вземе вода, стопли водата, вземе от брашното, тури го в нощвите, замеси нещо. После започва да точи нещо. Вземе сирене, масло, направи баница.
към беседата >>
Почивката е негативно състояние.
Казвам: Ако вие всякога искате да бъдете положителни, какво ще добиете? Нервният човек е положителен. Неговата система е стегната, свита. Напрегнати са ръцете, свит е, готов е за работа. За да излезеш от това положение, трябва да дойде едно негативно състояние, едно състояние на почивка.
Почивката е негативно състояние.
Човек трябва някой път да си почине. Тогава тази идея, която ви напряга, трябва да я отстраниш. Ако дълго време мислиш върху едно и също нещо, ти ще си напакостиш. Законът е такъв: Ако вие държите един предмет близо до очите, не може да виждате другите работи. Този предмет след като държите няколко време, турете го настрана, той сам ще се реализира.
към беседата >>
Брашното е ситно смляно.
Добре. Донесат на една домакиня в къщи един чувал брашно, донесат масло, донесат сирене, веднага в нея се яви един творчески акт, започва да мисли какво да прави с брашното.
Брашното е ситно смляно.
Започва да мисли какво да прави. Вземе вода, стопли водата, вземе от брашното, тури го в нощвите, замеси нещо. После започва да точи нещо. Вземе сирене, масло, направи баница. Опече я, извади я.
към беседата >>
Човек трябва някой път да си почине.
Нервният човек е положителен. Неговата система е стегната, свита. Напрегнати са ръцете, свит е, готов е за работа. За да излезеш от това положение, трябва да дойде едно негативно състояние, едно състояние на почивка. Почивката е негативно състояние.
Човек трябва някой път да си почине.
Тогава тази идея, която ви напряга, трябва да я отстраниш. Ако дълго време мислиш върху едно и също нещо, ти ще си напакостиш. Законът е такъв: Ако вие държите един предмет близо до очите, не може да виждате другите работи. Този предмет след като държите няколко време, турете го настрана, той сам ще се реализира. Ще се реализира по следния начин: Ако вие държите с двата си пръста едно семе на едно плодно дърво, ако го носите дълго време в пръстите си или в джоба си го носите, какво ще добиете от туй семе?
към беседата >>
Започва да мисли какво да прави.
Добре. Донесат на една домакиня в къщи един чувал брашно, донесат масло, донесат сирене, веднага в нея се яви един творчески акт, започва да мисли какво да прави с брашното. Брашното е ситно смляно.
Започва да мисли какво да прави.
Вземе вода, стопли водата, вземе от брашното, тури го в нощвите, замеси нещо. После започва да точи нещо. Вземе сирене, масло, направи баница. Опече я, извади я. Питам: Какво я подбужда да направи баница?
към беседата >>
Тогава тази идея, която ви напряга, трябва да я отстраниш.
Неговата система е стегната, свита. Напрегнати са ръцете, свит е, готов е за работа. За да излезеш от това положение, трябва да дойде едно негативно състояние, едно състояние на почивка. Почивката е негативно състояние. Човек трябва някой път да си почине.
Тогава тази идея, която ви напряга, трябва да я отстраниш.
Ако дълго време мислиш върху едно и също нещо, ти ще си напакостиш. Законът е такъв: Ако вие държите един предмет близо до очите, не може да виждате другите работи. Този предмет след като държите няколко време, турете го настрана, той сам ще се реализира. Ще се реализира по следния начин: Ако вие държите с двата си пръста едно семе на едно плодно дърво, ако го носите дълго време в пръстите си или в джоба си го носите, какво ще добиете от туй семе? Туряте го, изваждате го, пак го туряте, пак го изваждате.
към беседата >>
Вземе вода, стопли водата, вземе от брашното, тури го в нощвите, замеси нещо.
Добре. Донесат на една домакиня в къщи един чувал брашно, донесат масло, донесат сирене, веднага в нея се яви един творчески акт, започва да мисли какво да прави с брашното. Брашното е ситно смляно. Започва да мисли какво да прави.
Вземе вода, стопли водата, вземе от брашното, тури го в нощвите, замеси нещо.
После започва да точи нещо. Вземе сирене, масло, направи баница. Опече я, извади я. Питам: Какво я подбужда да направи баница? Единият взел и смлял брашното, взема, че го събира, безбройни са тия малки частици.
към беседата >>
Ако дълго време мислиш върху едно и също нещо, ти ще си напакостиш.
Напрегнати са ръцете, свит е, готов е за работа. За да излезеш от това положение, трябва да дойде едно негативно състояние, едно състояние на почивка. Почивката е негативно състояние. Човек трябва някой път да си почине. Тогава тази идея, която ви напряга, трябва да я отстраниш.
Ако дълго време мислиш върху едно и също нещо, ти ще си напакостиш.
Законът е такъв: Ако вие държите един предмет близо до очите, не може да виждате другите работи. Този предмет след като държите няколко време, турете го настрана, той сам ще се реализира. Ще се реализира по следния начин: Ако вие държите с двата си пръста едно семе на едно плодно дърво, ако го носите дълго време в пръстите си или в джоба си го носите, какво ще добиете от туй семе? Туряте го, изваждате го, пак го туряте, пак го изваждате. Няма никакъв резултат.
към беседата >>
После започва да точи нещо.
Добре. Донесат на една домакиня в къщи един чувал брашно, донесат масло, донесат сирене, веднага в нея се яви един творчески акт, започва да мисли какво да прави с брашното. Брашното е ситно смляно. Започва да мисли какво да прави. Вземе вода, стопли водата, вземе от брашното, тури го в нощвите, замеси нещо.
После започва да точи нещо.
Вземе сирене, масло, направи баница. Опече я, извади я. Питам: Какво я подбужда да направи баница? Единият взел и смлял брашното, взема, че го събира, безбройни са тия малки частици. Никой досега не е броил колко са.
към беседата >>
Законът е такъв: Ако вие държите един предмет близо до очите, не може да виждате другите работи.
За да излезеш от това положение, трябва да дойде едно негативно състояние, едно състояние на почивка. Почивката е негативно състояние. Човек трябва някой път да си почине. Тогава тази идея, която ви напряга, трябва да я отстраниш. Ако дълго време мислиш върху едно и също нещо, ти ще си напакостиш.
Законът е такъв: Ако вие държите един предмет близо до очите, не може да виждате другите работи.
Този предмет след като държите няколко време, турете го настрана, той сам ще се реализира. Ще се реализира по следния начин: Ако вие държите с двата си пръста едно семе на едно плодно дърво, ако го носите дълго време в пръстите си или в джоба си го носите, какво ще добиете от туй семе? Туряте го, изваждате го, пак го туряте, пак го изваждате. Няма никакъв резултат. Но туй семе турете настрана, не мислете заради него, то само ще си израсне, тогава ще имате едно плодно дърво.
към беседата >>
Вземе сирене, масло, направи баница.
Добре. Донесат на една домакиня в къщи един чувал брашно, донесат масло, донесат сирене, веднага в нея се яви един творчески акт, започва да мисли какво да прави с брашното. Брашното е ситно смляно. Започва да мисли какво да прави. Вземе вода, стопли водата, вземе от брашното, тури го в нощвите, замеси нещо. После започва да точи нещо.
Вземе сирене, масло, направи баница.
Опече я, извади я. Питам: Какво я подбужда да направи баница? Единият взел и смлял брашното, взема, че го събира, безбройни са тия малки частици. Никой досега не е броил колко са. Статистика нямаме от колко милиона са.
към беседата >>
Този предмет след като държите няколко време, турете го настрана, той сам ще се реализира.
Почивката е негативно състояние. Човек трябва някой път да си почине. Тогава тази идея, която ви напряга, трябва да я отстраниш. Ако дълго време мислиш върху едно и също нещо, ти ще си напакостиш. Законът е такъв: Ако вие държите един предмет близо до очите, не може да виждате другите работи.
Този предмет след като държите няколко време, турете го настрана, той сам ще се реализира.
Ще се реализира по следния начин: Ако вие държите с двата си пръста едно семе на едно плодно дърво, ако го носите дълго време в пръстите си или в джоба си го носите, какво ще добиете от туй семе? Туряте го, изваждате го, пак го туряте, пак го изваждате. Няма никакъв резултат. Но туй семе турете настрана, не мислете заради него, то само ще си израсне, тогава ще имате едно плодно дърво. Всяка ваша идея посейте, дето може да расте, не я носете в джоба или в скришно място.
към беседата >>
Опече я, извади я.
Брашното е ситно смляно. Започва да мисли какво да прави. Вземе вода, стопли водата, вземе от брашното, тури го в нощвите, замеси нещо. После започва да точи нещо. Вземе сирене, масло, направи баница.
Опече я, извади я.
Питам: Какво я подбужда да направи баница? Единият взел и смлял брашното, взема, че го събира, безбройни са тия малки частици. Никой досега не е броил колко са. Статистика нямаме от колко милиона са. Направи се хлябът.
към беседата >>
Ще се реализира по следния начин: Ако вие държите с двата си пръста едно семе на едно плодно дърво, ако го носите дълго време в пръстите си или в джоба си го носите, какво ще добиете от туй семе?
Човек трябва някой път да си почине. Тогава тази идея, която ви напряга, трябва да я отстраниш. Ако дълго време мислиш върху едно и също нещо, ти ще си напакостиш. Законът е такъв: Ако вие държите един предмет близо до очите, не може да виждате другите работи. Този предмет след като държите няколко време, турете го настрана, той сам ще се реализира.
Ще се реализира по следния начин: Ако вие държите с двата си пръста едно семе на едно плодно дърво, ако го носите дълго време в пръстите си или в джоба си го носите, какво ще добиете от туй семе?
Туряте го, изваждате го, пак го туряте, пак го изваждате. Няма никакъв резултат. Но туй семе турете настрана, не мислете заради него, то само ще си израсне, тогава ще имате едно плодно дърво. Всяка ваша идея посейте, дето може да расте, не я носете в джоба или в скришно място. Къде трябва да се носят идеите?
към беседата >>
Питам: Какво я подбужда да направи баница?
Започва да мисли какво да прави. Вземе вода, стопли водата, вземе от брашното, тури го в нощвите, замеси нещо. После започва да точи нещо. Вземе сирене, масло, направи баница. Опече я, извади я.
Питам: Какво я подбужда да направи баница?
Единият взел и смлял брашното, взема, че го събира, безбройни са тия малки частици. Никой досега не е броил колко са. Статистика нямаме от колко милиона са. Направи се хлябът. След като се опече, всички пристъпват да ядат.
към беседата >>
Туряте го, изваждате го, пак го туряте, пак го изваждате.
Тогава тази идея, която ви напряга, трябва да я отстраниш. Ако дълго време мислиш върху едно и също нещо, ти ще си напакостиш. Законът е такъв: Ако вие държите един предмет близо до очите, не може да виждате другите работи. Този предмет след като държите няколко време, турете го настрана, той сам ще се реализира. Ще се реализира по следния начин: Ако вие държите с двата си пръста едно семе на едно плодно дърво, ако го носите дълго време в пръстите си или в джоба си го носите, какво ще добиете от туй семе?
Туряте го, изваждате го, пак го туряте, пак го изваждате.
Няма никакъв резултат. Но туй семе турете настрана, не мислете заради него, то само ще си израсне, тогава ще имате едно плодно дърво. Всяка ваша идея посейте, дето може да расте, не я носете в джоба или в скришно място. Къде трябва да се носят идеите? Де трябва да се посаждат, на коя нива ще ги посаждате?
към беседата >>
Единият взел и смлял брашното, взема, че го събира, безбройни са тия малки частици.
Вземе вода, стопли водата, вземе от брашното, тури го в нощвите, замеси нещо. После започва да точи нещо. Вземе сирене, масло, направи баница. Опече я, извади я. Питам: Какво я подбужда да направи баница?
Единият взел и смлял брашното, взема, че го събира, безбройни са тия малки частици.
Никой досега не е броил колко са. Статистика нямаме от колко милиона са. Направи се хлябът. След като се опече, всички пристъпват да ядат. Сега, кое подбужда тази домакиня да направи хляба?
към беседата >>
Няма никакъв резултат.
Ако дълго време мислиш върху едно и също нещо, ти ще си напакостиш. Законът е такъв: Ако вие държите един предмет близо до очите, не може да виждате другите работи. Този предмет след като държите няколко време, турете го настрана, той сам ще се реализира. Ще се реализира по следния начин: Ако вие държите с двата си пръста едно семе на едно плодно дърво, ако го носите дълго време в пръстите си или в джоба си го носите, какво ще добиете от туй семе? Туряте го, изваждате го, пак го туряте, пак го изваждате.
Няма никакъв резултат.
Но туй семе турете настрана, не мислете заради него, то само ще си израсне, тогава ще имате едно плодно дърво. Всяка ваша идея посейте, дето може да расте, не я носете в джоба или в скришно място. Къде трябва да се носят идеите? Де трябва да се посаждат, на коя нива ще ги посаждате? Ако искаш милосърдие, ще го посееш на главата, в мозъка, отпред, горе над челото, в средата.
към беседата >>
Никой досега не е броил колко са.
После започва да точи нещо. Вземе сирене, масло, направи баница. Опече я, извади я. Питам: Какво я подбужда да направи баница? Единият взел и смлял брашното, взема, че го събира, безбройни са тия малки частици.
Никой досега не е броил колко са.
Статистика нямаме от колко милиона са. Направи се хлябът. След като се опече, всички пристъпват да ядат. Сега, кое подбужда тази домакиня да направи хляба? Тя иска да бъде миротворка.
към беседата >>
Но туй семе турете настрана, не мислете заради него, то само ще си израсне, тогава ще имате едно плодно дърво.
Законът е такъв: Ако вие държите един предмет близо до очите, не може да виждате другите работи. Този предмет след като държите няколко време, турете го настрана, той сам ще се реализира. Ще се реализира по следния начин: Ако вие държите с двата си пръста едно семе на едно плодно дърво, ако го носите дълго време в пръстите си или в джоба си го носите, какво ще добиете от туй семе? Туряте го, изваждате го, пак го туряте, пак го изваждате. Няма никакъв резултат.
Но туй семе турете настрана, не мислете заради него, то само ще си израсне, тогава ще имате едно плодно дърво.
Всяка ваша идея посейте, дето може да расте, не я носете в джоба или в скришно място. Къде трябва да се носят идеите? Де трябва да се посаждат, на коя нива ще ги посаждате? Ако искаш милосърдие, ще го посееш на главата, в мозъка, отпред, горе над челото, в средата. Ако искаш набожност, ще я посееш в горната част на главата, на темето, на най-високото място.
към беседата >>
Статистика нямаме от колко милиона са.
Вземе сирене, масло, направи баница. Опече я, извади я. Питам: Какво я подбужда да направи баница? Единият взел и смлял брашното, взема, че го събира, безбройни са тия малки частици. Никой досега не е броил колко са.
Статистика нямаме от колко милиона са.
Направи се хлябът. След като се опече, всички пристъпват да ядат. Сега, кое подбужда тази домакиня да направи хляба? Тя иска да бъде миротворка. Тя изважда брашното от чувала – миротворка е – започва да проповядва морал.
към беседата >>
Всяка ваша идея посейте, дето може да расте, не я носете в джоба или в скришно място.
Този предмет след като държите няколко време, турете го настрана, той сам ще се реализира. Ще се реализира по следния начин: Ако вие държите с двата си пръста едно семе на едно плодно дърво, ако го носите дълго време в пръстите си или в джоба си го носите, какво ще добиете от туй семе? Туряте го, изваждате го, пак го туряте, пак го изваждате. Няма никакъв резултат. Но туй семе турете настрана, не мислете заради него, то само ще си израсне, тогава ще имате едно плодно дърво.
Всяка ваша идея посейте, дето може да расте, не я носете в джоба или в скришно място.
Къде трябва да се носят идеите? Де трябва да се посаждат, на коя нива ще ги посаждате? Ако искаш милосърдие, ще го посееш на главата, в мозъка, отпред, горе над челото, в средата. Ако искаш набожност, ще я посееш в горната част на главата, на темето, на най-високото място. Ако искаш справедливост, ще я посееш от двете страни на главата, горе.
към беседата >>
Направи се хлябът.
Опече я, извади я. Питам: Какво я подбужда да направи баница? Единият взел и смлял брашното, взема, че го събира, безбройни са тия малки частици. Никой досега не е броил колко са. Статистика нямаме от колко милиона са.
Направи се хлябът.
След като се опече, всички пристъпват да ядат. Сега, кое подбужда тази домакиня да направи хляба? Тя иска да бъде миротворка. Тя изважда брашното от чувала – миротворка е – започва да проповядва морал. Казва: „Не трябва да се делите от народа, после трябва да бъдете благотворни, да бъдете полезни и на другите.“ След туй брашното без да иска тя го взема, туря вода, замесва ги и всичките ги туря в нагорещената пещ.
към беседата >>
Къде трябва да се носят идеите?
Ще се реализира по следния начин: Ако вие държите с двата си пръста едно семе на едно плодно дърво, ако го носите дълго време в пръстите си или в джоба си го носите, какво ще добиете от туй семе? Туряте го, изваждате го, пак го туряте, пак го изваждате. Няма никакъв резултат. Но туй семе турете настрана, не мислете заради него, то само ще си израсне, тогава ще имате едно плодно дърво. Всяка ваша идея посейте, дето може да расте, не я носете в джоба или в скришно място.
Къде трябва да се носят идеите?
Де трябва да се посаждат, на коя нива ще ги посаждате? Ако искаш милосърдие, ще го посееш на главата, в мозъка, отпред, горе над челото, в средата. Ако искаш набожност, ще я посееш в горната част на главата, на темето, на най-високото място. Ако искаш справедливост, ще я посееш от двете страни на главата, горе. Трябва да знаеш как да обработваш мозъка.
към беседата >>
След като се опече, всички пристъпват да ядат.
Питам: Какво я подбужда да направи баница? Единият взел и смлял брашното, взема, че го събира, безбройни са тия малки частици. Никой досега не е броил колко са. Статистика нямаме от колко милиона са. Направи се хлябът.
След като се опече, всички пристъпват да ядат.
Сега, кое подбужда тази домакиня да направи хляба? Тя иска да бъде миротворка. Тя изважда брашното от чувала – миротворка е – започва да проповядва морал. Казва: „Не трябва да се делите от народа, после трябва да бъдете благотворни, да бъдете полезни и на другите.“ След туй брашното без да иска тя го взема, туря вода, замесва ги и всичките ги туря в нагорещената пещ. Защо не турят хляба в студената пещ, защо трябва гореща пещ?
към беседата >>
Де трябва да се посаждат, на коя нива ще ги посаждате?
Туряте го, изваждате го, пак го туряте, пак го изваждате. Няма никакъв резултат. Но туй семе турете настрана, не мислете заради него, то само ще си израсне, тогава ще имате едно плодно дърво. Всяка ваша идея посейте, дето може да расте, не я носете в джоба или в скришно място. Къде трябва да се носят идеите?
Де трябва да се посаждат, на коя нива ще ги посаждате?
Ако искаш милосърдие, ще го посееш на главата, в мозъка, отпред, горе над челото, в средата. Ако искаш набожност, ще я посееш в горната част на главата, на темето, на най-високото място. Ако искаш справедливост, ще я посееш от двете страни на главата, горе. Трябва да знаеш как да обработваш мозъка. Всяко нещо, ако не го посееш, не може да расте.
към беседата >>
Сега, кое подбужда тази домакиня да направи хляба?
Единият взел и смлял брашното, взема, че го събира, безбройни са тия малки частици. Никой досега не е броил колко са. Статистика нямаме от колко милиона са. Направи се хлябът. След като се опече, всички пристъпват да ядат.
Сега, кое подбужда тази домакиня да направи хляба?
Тя иска да бъде миротворка. Тя изважда брашното от чувала – миротворка е – започва да проповядва морал. Казва: „Не трябва да се делите от народа, после трябва да бъдете благотворни, да бъдете полезни и на другите.“ След туй брашното без да иска тя го взема, туря вода, замесва ги и всичките ги туря в нагорещената пещ. Защо не турят хляба в студената пещ, защо трябва гореща пещ? Много упорити глави са.
към беседата >>
Ако искаш милосърдие, ще го посееш на главата, в мозъка, отпред, горе над челото, в средата.
Няма никакъв резултат. Но туй семе турете настрана, не мислете заради него, то само ще си израсне, тогава ще имате едно плодно дърво. Всяка ваша идея посейте, дето може да расте, не я носете в джоба или в скришно място. Къде трябва да се носят идеите? Де трябва да се посаждат, на коя нива ще ги посаждате?
Ако искаш милосърдие, ще го посееш на главата, в мозъка, отпред, горе над челото, в средата.
Ако искаш набожност, ще я посееш в горната част на главата, на темето, на най-високото място. Ако искаш справедливост, ще я посееш от двете страни на главата, горе. Трябва да знаеш как да обработваш мозъка. Всяко нещо, ако не го посееш, не може да расте. Вследствие на това някои хора, които живеят в механическата култура, имат семена, турени в хубави кутии.
към беседата >>
Тя иска да бъде миротворка.
Никой досега не е броил колко са. Статистика нямаме от колко милиона са. Направи се хлябът. След като се опече, всички пристъпват да ядат. Сега, кое подбужда тази домакиня да направи хляба?
Тя иска да бъде миротворка.
Тя изважда брашното от чувала – миротворка е – започва да проповядва морал. Казва: „Не трябва да се делите от народа, после трябва да бъдете благотворни, да бъдете полезни и на другите.“ След туй брашното без да иска тя го взема, туря вода, замесва ги и всичките ги туря в нагорещената пещ. Защо не турят хляба в студената пещ, защо трябва гореща пещ? Много упорити глави са. Всички частици от чувала сърдити са, понеже са минали през едно триене, че сърдити седят.
към беседата >>
Ако искаш набожност, ще я посееш в горната част на главата, на темето, на най-високото място.
Но туй семе турете настрана, не мислете заради него, то само ще си израсне, тогава ще имате едно плодно дърво. Всяка ваша идея посейте, дето може да расте, не я носете в джоба или в скришно място. Къде трябва да се носят идеите? Де трябва да се посаждат, на коя нива ще ги посаждате? Ако искаш милосърдие, ще го посееш на главата, в мозъка, отпред, горе над челото, в средата.
Ако искаш набожност, ще я посееш в горната част на главата, на темето, на най-високото място.
Ако искаш справедливост, ще я посееш от двете страни на главата, горе. Трябва да знаеш как да обработваш мозъка. Всяко нещо, ако не го посееш, не може да расте. Вследствие на това някои хора, които живеят в механическата култура, имат семена, турени в хубави кутии. Като дойдеш, изваждат го като скъпоценен камък, имат пеперуди, бубулечици.
към беседата >>
Тя изважда брашното от чувала – миротворка е – започва да проповядва морал.
Статистика нямаме от колко милиона са. Направи се хлябът. След като се опече, всички пристъпват да ядат. Сега, кое подбужда тази домакиня да направи хляба? Тя иска да бъде миротворка.
Тя изважда брашното от чувала – миротворка е – започва да проповядва морал.
Казва: „Не трябва да се делите от народа, после трябва да бъдете благотворни, да бъдете полезни и на другите.“ След туй брашното без да иска тя го взема, туря вода, замесва ги и всичките ги туря в нагорещената пещ. Защо не турят хляба в студената пещ, защо трябва гореща пещ? Много упорити глави са. Всички частици от чувала сърдити са, понеже са минали през едно триене, че сърдити седят. Те чакат само някой вятър, да излезат от къщи.
към беседата >>
Ако искаш справедливост, ще я посееш от двете страни на главата, горе.
Всяка ваша идея посейте, дето може да расте, не я носете в джоба или в скришно място. Къде трябва да се носят идеите? Де трябва да се посаждат, на коя нива ще ги посаждате? Ако искаш милосърдие, ще го посееш на главата, в мозъка, отпред, горе над челото, в средата. Ако искаш набожност, ще я посееш в горната част на главата, на темето, на най-високото място.
Ако искаш справедливост, ще я посееш от двете страни на главата, горе.
Трябва да знаеш как да обработваш мозъка. Всяко нещо, ако не го посееш, не може да расте. Вследствие на това някои хора, които живеят в механическата култура, имат семена, турени в хубави кутии. Като дойдеш, изваждат го като скъпоценен камък, имат пеперуди, бубулечици. Покаже един бръмбар на децата, после пак го занесе с иглата.
към беседата >>
Казва: „Не трябва да се делите от народа, после трябва да бъдете благотворни, да бъдете полезни и на другите.“ След туй брашното без да иска тя го взема, туря вода, замесва ги и всичките ги туря в нагорещената пещ.
Направи се хлябът. След като се опече, всички пристъпват да ядат. Сега, кое подбужда тази домакиня да направи хляба? Тя иска да бъде миротворка. Тя изважда брашното от чувала – миротворка е – започва да проповядва морал.
Казва: „Не трябва да се делите от народа, после трябва да бъдете благотворни, да бъдете полезни и на другите.“ След туй брашното без да иска тя го взема, туря вода, замесва ги и всичките ги туря в нагорещената пещ.
Защо не турят хляба в студената пещ, защо трябва гореща пещ? Много упорити глави са. Всички частици от чувала сърдити са, понеже са минали през едно триене, че сърдити седят. Те чакат само някой вятър, да излезат от къщи. Тя тури вода в брашното, запали огъня, това е любовта.
към беседата >>
Трябва да знаеш как да обработваш мозъка.
Къде трябва да се носят идеите? Де трябва да се посаждат, на коя нива ще ги посаждате? Ако искаш милосърдие, ще го посееш на главата, в мозъка, отпред, горе над челото, в средата. Ако искаш набожност, ще я посееш в горната част на главата, на темето, на най-високото място. Ако искаш справедливост, ще я посееш от двете страни на главата, горе.
Трябва да знаеш как да обработваш мозъка.
Всяко нещо, ако не го посееш, не може да расте. Вследствие на това някои хора, които живеят в механическата култура, имат семена, турени в хубави кутии. Като дойдеш, изваждат го като скъпоценен камък, имат пеперуди, бубулечици. Покаже един бръмбар на децата, после пак го занесе с иглата. Всяка година той изнася тези бръмбари.
към беседата >>
Защо не турят хляба в студената пещ, защо трябва гореща пещ?
След като се опече, всички пристъпват да ядат. Сега, кое подбужда тази домакиня да направи хляба? Тя иска да бъде миротворка. Тя изважда брашното от чувала – миротворка е – започва да проповядва морал. Казва: „Не трябва да се делите от народа, после трябва да бъдете благотворни, да бъдете полезни и на другите.“ След туй брашното без да иска тя го взема, туря вода, замесва ги и всичките ги туря в нагорещената пещ.
Защо не турят хляба в студената пещ, защо трябва гореща пещ?
Много упорити глави са. Всички частици от чувала сърдити са, понеже са минали през едно триене, че сърдити седят. Те чакат само някой вятър, да излезат от къщи. Тя тури вода в брашното, запали огъня, това е любовта. Какво е познанието на брашното?
към беседата >>
Всяко нещо, ако не го посееш, не може да расте.
Де трябва да се посаждат, на коя нива ще ги посаждате? Ако искаш милосърдие, ще го посееш на главата, в мозъка, отпред, горе над челото, в средата. Ако искаш набожност, ще я посееш в горната част на главата, на темето, на най-високото място. Ако искаш справедливост, ще я посееш от двете страни на главата, горе. Трябва да знаеш как да обработваш мозъка.
Всяко нещо, ако не го посееш, не може да расте.
Вследствие на това някои хора, които живеят в механическата култура, имат семена, турени в хубави кутии. Като дойдеш, изваждат го като скъпоценен камък, имат пеперуди, бубулечици. Покаже един бръмбар на децата, после пак го занесе с иглата. Всяка година той изнася тези бръмбари. Не зная вие употребявате ли тия бръмбари, когато изучавате насекомите.
към беседата >>
Много упорити глави са.
Сега, кое подбужда тази домакиня да направи хляба? Тя иска да бъде миротворка. Тя изважда брашното от чувала – миротворка е – започва да проповядва морал. Казва: „Не трябва да се делите от народа, после трябва да бъдете благотворни, да бъдете полезни и на другите.“ След туй брашното без да иска тя го взема, туря вода, замесва ги и всичките ги туря в нагорещената пещ. Защо не турят хляба в студената пещ, защо трябва гореща пещ?
Много упорити глави са.
Всички частици от чувала сърдити са, понеже са минали през едно триене, че сърдити седят. Те чакат само някой вятър, да излезат от къщи. Тя тури вода в брашното, запали огъня, това е любовта. Какво е познанието на брашното? Поезия, философия има.
към беседата >>
Вследствие на това някои хора, които живеят в механическата култура, имат семена, турени в хубави кутии.
Ако искаш милосърдие, ще го посееш на главата, в мозъка, отпред, горе над челото, в средата. Ако искаш набожност, ще я посееш в горната част на главата, на темето, на най-високото място. Ако искаш справедливост, ще я посееш от двете страни на главата, горе. Трябва да знаеш как да обработваш мозъка. Всяко нещо, ако не го посееш, не може да расте.
Вследствие на това някои хора, които живеят в механическата култура, имат семена, турени в хубави кутии.
Като дойдеш, изваждат го като скъпоценен камък, имат пеперуди, бубулечици. Покаже един бръмбар на децата, после пак го занесе с иглата. Всяка година той изнася тези бръмбари. Не зная вие употребявате ли тия бръмбари, когато изучавате насекомите. Или има препарирани зайци, лисици.
към беседата >>
Всички частици от чувала сърдити са, понеже са минали през едно триене, че сърдити седят.
Тя иска да бъде миротворка. Тя изважда брашното от чувала – миротворка е – започва да проповядва морал. Казва: „Не трябва да се делите от народа, после трябва да бъдете благотворни, да бъдете полезни и на другите.“ След туй брашното без да иска тя го взема, туря вода, замесва ги и всичките ги туря в нагорещената пещ. Защо не турят хляба в студената пещ, защо трябва гореща пещ? Много упорити глави са.
Всички частици от чувала сърдити са, понеже са минали през едно триене, че сърдити седят.
Те чакат само някой вятър, да излезат от къщи. Тя тури вода в брашното, запали огъня, това е любовта. Какво е познанието на брашното? Поезия, философия има. Много просто е това обяснение.
към беседата >>
Като дойдеш, изваждат го като скъпоценен камък, имат пеперуди, бубулечици.
Ако искаш набожност, ще я посееш в горната част на главата, на темето, на най-високото място. Ако искаш справедливост, ще я посееш от двете страни на главата, горе. Трябва да знаеш как да обработваш мозъка. Всяко нещо, ако не го посееш, не може да расте. Вследствие на това някои хора, които живеят в механическата култура, имат семена, турени в хубави кутии.
Като дойдеш, изваждат го като скъпоценен камък, имат пеперуди, бубулечици.
Покаже един бръмбар на децата, после пак го занесе с иглата. Всяка година той изнася тези бръмбари. Не зная вие употребявате ли тия бръмбари, когато изучавате насекомите. Или има препарирани зайци, лисици. Извади една препарирана лисица, извади един препариран заек.
към беседата >>
Те чакат само някой вятър, да излезат от къщи.
Тя изважда брашното от чувала – миротворка е – започва да проповядва морал. Казва: „Не трябва да се делите от народа, после трябва да бъдете благотворни, да бъдете полезни и на другите.“ След туй брашното без да иска тя го взема, туря вода, замесва ги и всичките ги туря в нагорещената пещ. Защо не турят хляба в студената пещ, защо трябва гореща пещ? Много упорити глави са. Всички частици от чувала сърдити са, понеже са минали през едно триене, че сърдити седят.
Те чакат само някой вятър, да излезат от къщи.
Тя тури вода в брашното, запали огъня, това е любовта. Какво е познанието на брашното? Поезия, философия има. Много просто е това обяснение. Казвате: „Меси.“ То е просто обяснение без съдържание.
към беседата >>
Покаже един бръмбар на децата, после пак го занесе с иглата.
Ако искаш справедливост, ще я посееш от двете страни на главата, горе. Трябва да знаеш как да обработваш мозъка. Всяко нещо, ако не го посееш, не може да расте. Вследствие на това някои хора, които живеят в механическата култура, имат семена, турени в хубави кутии. Като дойдеш, изваждат го като скъпоценен камък, имат пеперуди, бубулечици.
Покаже един бръмбар на децата, после пак го занесе с иглата.
Всяка година той изнася тези бръмбари. Не зная вие употребявате ли тия бръмбари, когато изучавате насекомите. Или има препарирани зайци, лисици. Извади една препарирана лисица, извади един препариран заек.
към беседата >>
Тя тури вода в брашното, запали огъня, това е любовта.
Казва: „Не трябва да се делите от народа, после трябва да бъдете благотворни, да бъдете полезни и на другите.“ След туй брашното без да иска тя го взема, туря вода, замесва ги и всичките ги туря в нагорещената пещ. Защо не турят хляба в студената пещ, защо трябва гореща пещ? Много упорити глави са. Всички частици от чувала сърдити са, понеже са минали през едно триене, че сърдити седят. Те чакат само някой вятър, да излезат от къщи.
Тя тури вода в брашното, запали огъня, това е любовта.
Какво е познанието на брашното? Поезия, философия има. Много просто е това обяснение. Казвате: „Меси.“ То е просто обяснение без съдържание. Какво значи „меси“?
към беседата >>
Всяка година той изнася тези бръмбари.
Трябва да знаеш как да обработваш мозъка. Всяко нещо, ако не го посееш, не може да расте. Вследствие на това някои хора, които живеят в механическата култура, имат семена, турени в хубави кутии. Като дойдеш, изваждат го като скъпоценен камък, имат пеперуди, бубулечици. Покаже един бръмбар на децата, после пак го занесе с иглата.
Всяка година той изнася тези бръмбари.
Не зная вие употребявате ли тия бръмбари, когато изучавате насекомите. Или има препарирани зайци, лисици. Извади една препарирана лисица, извади един препариран заек.
към беседата >>
Какво е познанието на брашното?
Защо не турят хляба в студената пещ, защо трябва гореща пещ? Много упорити глави са. Всички частици от чувала сърдити са, понеже са минали през едно триене, че сърдити седят. Те чакат само някой вятър, да излезат от къщи. Тя тури вода в брашното, запали огъня, това е любовта.
Какво е познанието на брашното?
Поезия, философия има. Много просто е това обяснение. Казвате: „Меси.“ То е просто обяснение без съдържание. Какво значи „меси“? Малко поетически трябва да се изкаже.
към беседата >>
Не зная вие употребявате ли тия бръмбари, когато изучавате насекомите.
Всяко нещо, ако не го посееш, не може да расте. Вследствие на това някои хора, които живеят в механическата култура, имат семена, турени в хубави кутии. Като дойдеш, изваждат го като скъпоценен камък, имат пеперуди, бубулечици. Покаже един бръмбар на децата, после пак го занесе с иглата. Всяка година той изнася тези бръмбари.
Не зная вие употребявате ли тия бръмбари, когато изучавате насекомите.
Или има препарирани зайци, лисици. Извади една препарирана лисица, извади един препариран заек.
към беседата >>
Поезия, философия има.
Много упорити глави са. Всички частици от чувала сърдити са, понеже са минали през едно триене, че сърдити седят. Те чакат само някой вятър, да излезат от къщи. Тя тури вода в брашното, запали огъня, това е любовта. Какво е познанието на брашното?
Поезия, философия има.
Много просто е това обяснение. Казвате: „Меси.“ То е просто обяснение без съдържание. Какво значи „меси“? Малко поетически трябва да се изкаже. Тя казва: „Аз влизам във вашето положение, много голяма неправда сторили, виждам, че вие сте страдали.“ Започва да ги милва.
към беседата >>
Или има препарирани зайци, лисици.
Вследствие на това някои хора, които живеят в механическата култура, имат семена, турени в хубави кутии. Като дойдеш, изваждат го като скъпоценен камък, имат пеперуди, бубулечици. Покаже един бръмбар на децата, после пак го занесе с иглата. Всяка година той изнася тези бръмбари. Не зная вие употребявате ли тия бръмбари, когато изучавате насекомите.
Или има препарирани зайци, лисици.
Извади една препарирана лисица, извади един препариран заек.
към беседата >>
Много просто е това обяснение.
Всички частици от чувала сърдити са, понеже са минали през едно триене, че сърдити седят. Те чакат само някой вятър, да излезат от къщи. Тя тури вода в брашното, запали огъня, това е любовта. Какво е познанието на брашното? Поезия, философия има.
Много просто е това обяснение.
Казвате: „Меси.“ То е просто обяснение без съдържание. Какво значи „меси“? Малко поетически трябва да се изкаже. Тя казва: „Аз влизам във вашето положение, много голяма неправда сторили, виждам, че вие сте страдали.“ Започва да ги милва. Туря вода, меси ги, примирява ги, държи дълга реч.
към беседата >>
Извади една препарирана лисица, извади един препариран заек.
Като дойдеш, изваждат го като скъпоценен камък, имат пеперуди, бубулечици. Покаже един бръмбар на децата, после пак го занесе с иглата. Всяка година той изнася тези бръмбари. Не зная вие употребявате ли тия бръмбари, когато изучавате насекомите. Или има препарирани зайци, лисици.
Извади една препарирана лисица, извади един препариран заек.
към беседата >>
Казвате: „Меси.“ То е просто обяснение без съдържание.
Те чакат само някой вятър, да излезат от къщи. Тя тури вода в брашното, запали огъня, това е любовта. Какво е познанието на брашното? Поезия, философия има. Много просто е това обяснение.
Казвате: „Меси.“ То е просто обяснение без съдържание.
Какво значи „меси“? Малко поетически трябва да се изкаже. Тя казва: „Аз влизам във вашето положение, много голяма неправда сторили, виждам, че вие сте страдали.“ Започва да ги милва. Туря вода, меси ги, примирява ги, държи дълга реч. Вие нали сте месили?
към беседата >>
Вие имате една препарирана мисъл.
Вие имате една препарирана мисъл.
Какво ще ви ползува това? Казвате: „Да бъдем добри.“ Да бъдем добри, това е една препарирана мисъл. „Трябва да бъдем твърди“, това е препарирана мисъл. Хубаво е за предметно учение. „Да бъдем добри“, не е една мисъл.
към беседата >>
Какво значи „меси“?
Тя тури вода в брашното, запали огъня, това е любовта. Какво е познанието на брашното? Поезия, философия има. Много просто е това обяснение. Казвате: „Меси.“ То е просто обяснение без съдържание.
Какво значи „меси“?
Малко поетически трябва да се изкаже. Тя казва: „Аз влизам във вашето положение, много голяма неправда сторили, виждам, че вие сте страдали.“ Започва да ги милва. Туря вода, меси ги, примирява ги, държи дълга реч. Вие нали сте месили? За колко часа се омесва?
към беседата >>
Какво ще ви ползува това?
Вие имате една препарирана мисъл.
Какво ще ви ползува това?
Казвате: „Да бъдем добри.“ Да бъдем добри, това е една препарирана мисъл. „Трябва да бъдем твърди“, това е препарирана мисъл. Хубаво е за предметно учение. „Да бъдем добри“, не е една мисъл. Може лекция да държиш, но не е една мисъл, с която ти можеш да си послужиш.
към беседата >>
Малко поетически трябва да се изкаже.
Какво е познанието на брашното? Поезия, философия има. Много просто е това обяснение. Казвате: „Меси.“ То е просто обяснение без съдържание. Какво значи „меси“?
Малко поетически трябва да се изкаже.
Тя казва: „Аз влизам във вашето положение, много голяма неправда сторили, виждам, че вие сте страдали.“ Започва да ги милва. Туря вода, меси ги, примирява ги, държи дълга реч. Вие нали сте месили? За колко часа се омесва? За половин час може ли да се замеси?
към беседата >>
Казвате: „Да бъдем добри.“ Да бъдем добри, това е една препарирана мисъл.
Вие имате една препарирана мисъл. Какво ще ви ползува това?
Казвате: „Да бъдем добри.“ Да бъдем добри, това е една препарирана мисъл.
„Трябва да бъдем твърди“, това е препарирана мисъл. Хубаво е за предметно учение. „Да бъдем добри“, не е една мисъл. Може лекция да държиш, но не е една мисъл, с която ти можеш да си послужиш. „Да се обичаме“ е препарирана мисъл, предметно учение.
към беседата >>
Тя казва: „Аз влизам във вашето положение, много голяма неправда сторили, виждам, че вие сте страдали.“ Започва да ги милва.
Поезия, философия има. Много просто е това обяснение. Казвате: „Меси.“ То е просто обяснение без съдържание. Какво значи „меси“? Малко поетически трябва да се изкаже.
Тя казва: „Аз влизам във вашето положение, много голяма неправда сторили, виждам, че вие сте страдали.“ Започва да ги милва.
Туря вода, меси ги, примирява ги, държи дълга реч. Вие нали сте месили? За колко часа се омесва? За половин час може ли да се замеси? Разбира се, онзи, който смлял брашното, дошло му наум да го смели.
към беседата >>
„Трябва да бъдем твърди“, това е препарирана мисъл.
Вие имате една препарирана мисъл. Какво ще ви ползува това? Казвате: „Да бъдем добри.“ Да бъдем добри, това е една препарирана мисъл.
„Трябва да бъдем твърди“, това е препарирана мисъл.
Хубаво е за предметно учение. „Да бъдем добри“, не е една мисъл. Може лекция да държиш, но не е една мисъл, с която ти можеш да си послужиш. „Да се обичаме“ е препарирана мисъл, предметно учение. А в истинския живот непременно любовта, за да я опиташ, ти трябва да я посадиш, да израстне, да опиташ плода.
към беседата >>
Туря вода, меси ги, примирява ги, държи дълга реч.
Много просто е това обяснение. Казвате: „Меси.“ То е просто обяснение без съдържание. Какво значи „меси“? Малко поетически трябва да се изкаже. Тя казва: „Аз влизам във вашето положение, много голяма неправда сторили, виждам, че вие сте страдали.“ Започва да ги милва.
Туря вода, меси ги, примирява ги, държи дълга реч.
Вие нали сте месили? За колко часа се омесва? За половин час може ли да се замеси? Разбира се, онзи, който смлял брашното, дошло му наум да го смели. Какви са били съображенията, подбужденията?
към беседата >>
Хубаво е за предметно учение.
Вие имате една препарирана мисъл. Какво ще ви ползува това? Казвате: „Да бъдем добри.“ Да бъдем добри, това е една препарирана мисъл. „Трябва да бъдем твърди“, това е препарирана мисъл.
Хубаво е за предметно учение.
„Да бъдем добри“, не е една мисъл. Може лекция да държиш, но не е една мисъл, с която ти можеш да си послужиш. „Да се обичаме“ е препарирана мисъл, предметно учение. А в истинския живот непременно любовта, за да я опиташ, ти трябва да я посадиш, да израстне, да опиташ плода. То е учението.
към беседата >>
Вие нали сте месили?
Казвате: „Меси.“ То е просто обяснение без съдържание. Какво значи „меси“? Малко поетически трябва да се изкаже. Тя казва: „Аз влизам във вашето положение, много голяма неправда сторили, виждам, че вие сте страдали.“ Започва да ги милва. Туря вода, меси ги, примирява ги, държи дълга реч.
Вие нали сте месили?
За колко часа се омесва? За половин час може ли да се замеси? Разбира се, онзи, който смлял брашното, дошло му наум да го смели. Какви са били съображенията, подбужденията? Първоначално човек не е бил запознат с брашното.
към беседата >>
„Да бъдем добри“, не е една мисъл.
Вие имате една препарирана мисъл. Какво ще ви ползува това? Казвате: „Да бъдем добри.“ Да бъдем добри, това е една препарирана мисъл. „Трябва да бъдем твърди“, това е препарирана мисъл. Хубаво е за предметно учение.
„Да бъдем добри“, не е една мисъл.
Може лекция да държиш, но не е една мисъл, с която ти можеш да си послужиш. „Да се обичаме“ е препарирана мисъл, предметно учение. А в истинския живот непременно любовта, за да я опиташ, ти трябва да я посадиш, да израстне, да опиташ плода. То е учението. Туй, което човек не е насадил, което не е израснало, което не е цъфнало, което не е узряло, което не е опитано, не е реално.
към беседата >>
За колко часа се омесва?
Какво значи „меси“? Малко поетически трябва да се изкаже. Тя казва: „Аз влизам във вашето положение, много голяма неправда сторили, виждам, че вие сте страдали.“ Започва да ги милва. Туря вода, меси ги, примирява ги, държи дълга реч. Вие нали сте месили?
За колко часа се омесва?
За половин час може ли да се замеси? Разбира се, онзи, който смлял брашното, дошло му наум да го смели. Какви са били съображенията, подбужденията? Първоначално човек не е бил запознат с брашното. Брашното после дошло като култура.
към беседата >>
Може лекция да държиш, но не е една мисъл, с която ти можеш да си послужиш.
Какво ще ви ползува това? Казвате: „Да бъдем добри.“ Да бъдем добри, това е една препарирана мисъл. „Трябва да бъдем твърди“, това е препарирана мисъл. Хубаво е за предметно учение. „Да бъдем добри“, не е една мисъл.
Може лекция да държиш, но не е една мисъл, с която ти можеш да си послужиш.
„Да се обичаме“ е препарирана мисъл, предметно учение. А в истинския живот непременно любовта, за да я опиташ, ти трябва да я посадиш, да израстне, да опиташ плода. То е учението. Туй, което човек не е насадил, което не е израснало, което не е цъфнало, което не е узряло, което не е опитано, не е реално. Та при сегашния живот нещата трябва да се опитат.
към беседата >>
За половин час може ли да се замеси?
Малко поетически трябва да се изкаже. Тя казва: „Аз влизам във вашето положение, много голяма неправда сторили, виждам, че вие сте страдали.“ Започва да ги милва. Туря вода, меси ги, примирява ги, държи дълга реч. Вие нали сте месили? За колко часа се омесва?
За половин час може ли да се замеси?
Разбира се, онзи, който смлял брашното, дошло му наум да го смели. Какви са били съображенията, подбужденията? Първоначално човек не е бил запознат с брашното. Брашното после дошло като култура. Хората не са знаели и как да месят.
към беседата >>
„Да се обичаме“ е препарирана мисъл, предметно учение.
Казвате: „Да бъдем добри.“ Да бъдем добри, това е една препарирана мисъл. „Трябва да бъдем твърди“, това е препарирана мисъл. Хубаво е за предметно учение. „Да бъдем добри“, не е една мисъл. Може лекция да държиш, но не е една мисъл, с която ти можеш да си послужиш.
„Да се обичаме“ е препарирана мисъл, предметно учение.
А в истинския живот непременно любовта, за да я опиташ, ти трябва да я посадиш, да израстне, да опиташ плода. То е учението. Туй, което човек не е насадил, което не е израснало, което не е цъфнало, което не е узряло, което не е опитано, не е реално. Та при сегашния живот нещата трябва да се опитат. Всяко нещо трябва да се опита.
към беседата >>
Разбира се, онзи, който смлял брашното, дошло му наум да го смели.
Тя казва: „Аз влизам във вашето положение, много голяма неправда сторили, виждам, че вие сте страдали.“ Започва да ги милва. Туря вода, меси ги, примирява ги, държи дълга реч. Вие нали сте месили? За колко часа се омесва? За половин час може ли да се замеси?
Разбира се, онзи, който смлял брашното, дошло му наум да го смели.
Какви са били съображенията, подбужденията? Първоначално човек не е бил запознат с брашното. Брашното после дошло като култура. Хората не са знаели и как да месят. С векове хората са мислили, велики хора са мислили и след като са смлели брашното са мислили, какво да направят от смляното брашно.
към беседата >>
А в истинския живот непременно любовта, за да я опиташ, ти трябва да я посадиш, да израстне, да опиташ плода.
„Трябва да бъдем твърди“, това е препарирана мисъл. Хубаво е за предметно учение. „Да бъдем добри“, не е една мисъл. Може лекция да държиш, но не е една мисъл, с която ти можеш да си послужиш. „Да се обичаме“ е препарирана мисъл, предметно учение.
А в истинския живот непременно любовта, за да я опиташ, ти трябва да я посадиш, да израстне, да опиташ плода.
То е учението. Туй, което човек не е насадил, което не е израснало, което не е цъфнало, което не е узряло, което не е опитано, не е реално. Та при сегашния живот нещата трябва да се опитат. Всяко нещо трябва да се опита. Човек трябва да знае къде да го посее.
към беседата >>
Какви са били съображенията, подбужденията?
Туря вода, меси ги, примирява ги, държи дълга реч. Вие нали сте месили? За колко часа се омесва? За половин час може ли да се замеси? Разбира се, онзи, който смлял брашното, дошло му наум да го смели.
Какви са били съображенията, подбужденията?
Първоначално човек не е бил запознат с брашното. Брашното после дошло като култура. Хората не са знаели и как да месят. С векове хората са мислили, велики хора са мислили и след като са смлели брашното са мислили, какво да направят от смляното брашно. И досега още тази култура съществува.
към беседата >>
То е учението.
Хубаво е за предметно учение. „Да бъдем добри“, не е една мисъл. Може лекция да държиш, но не е една мисъл, с която ти можеш да си послужиш. „Да се обичаме“ е препарирана мисъл, предметно учение. А в истинския живот непременно любовта, за да я опиташ, ти трябва да я посадиш, да израстне, да опиташ плода.
То е учението.
Туй, което човек не е насадил, което не е израснало, което не е цъфнало, което не е узряло, което не е опитано, не е реално. Та при сегашния живот нещата трябва да се опитат. Всяко нещо трябва да се опита. Човек трябва да знае къде да го посее. Човешкият мозък, това е нивата на човека.
към беседата >>
Първоначално човек не е бил запознат с брашното.
Вие нали сте месили? За колко часа се омесва? За половин час може ли да се замеси? Разбира се, онзи, който смлял брашното, дошло му наум да го смели. Какви са били съображенията, подбужденията?
Първоначално човек не е бил запознат с брашното.
Брашното после дошло като култура. Хората не са знаели и как да месят. С векове хората са мислили, велики хора са мислили и след като са смлели брашното са мислили, какво да направят от смляното брашно. И досега още тази култура съществува. Като се смели брашното, какво се прави от него?
към беседата >>
Туй, което човек не е насадил, което не е израснало, което не е цъфнало, което не е узряло, което не е опитано, не е реално.
„Да бъдем добри“, не е една мисъл. Може лекция да държиш, но не е една мисъл, с която ти можеш да си послужиш. „Да се обичаме“ е препарирана мисъл, предметно учение. А в истинския живот непременно любовта, за да я опиташ, ти трябва да я посадиш, да израстне, да опиташ плода. То е учението.
Туй, което човек не е насадил, което не е израснало, което не е цъфнало, което не е узряло, което не е опитано, не е реално.
Та при сегашния живот нещата трябва да се опитат. Всяко нещо трябва да се опита. Човек трябва да знае къде да го посее. Човешкият мозък, това е нивата на човека. Човешкият мозък и човешкото сърце, това са нивата.
към беседата >>
Брашното после дошло като култура.
За колко часа се омесва? За половин час може ли да се замеси? Разбира се, онзи, който смлял брашното, дошло му наум да го смели. Какви са били съображенията, подбужденията? Първоначално човек не е бил запознат с брашното.
Брашното после дошло като култура.
Хората не са знаели и как да месят. С векове хората са мислили, велики хора са мислили и след като са смлели брашното са мислили, какво да направят от смляното брашно. И досега още тази култура съществува. Като се смели брашното, какво се прави от него? – Хляб, точено.
към беседата >>
Та при сегашния живот нещата трябва да се опитат.
Може лекция да държиш, но не е една мисъл, с която ти можеш да си послужиш. „Да се обичаме“ е препарирана мисъл, предметно учение. А в истинския живот непременно любовта, за да я опиташ, ти трябва да я посадиш, да израстне, да опиташ плода. То е учението. Туй, което човек не е насадил, което не е израснало, което не е цъфнало, което не е узряло, което не е опитано, не е реално.
Та при сегашния живот нещата трябва да се опитат.
Всяко нещо трябва да се опита. Човек трябва да знае къде да го посее. Човешкият мозък, това е нивата на човека. Човешкият мозък и човешкото сърце, това са нивата. Ако знаете как да посаждате нещата във вашия мозък, вие ще прогресирате.
към беседата >>
Хората не са знаели и как да месят.
За половин час може ли да се замеси? Разбира се, онзи, който смлял брашното, дошло му наум да го смели. Какви са били съображенията, подбужденията? Първоначално човек не е бил запознат с брашното. Брашното после дошло като култура.
Хората не са знаели и как да месят.
С векове хората са мислили, велики хора са мислили и след като са смлели брашното са мислили, какво да направят от смляното брашно. И досега още тази култура съществува. Като се смели брашното, какво се прави от него? – Хляб, точено.
към беседата >>
Всяко нещо трябва да се опита.
„Да се обичаме“ е препарирана мисъл, предметно учение. А в истинския живот непременно любовта, за да я опиташ, ти трябва да я посадиш, да израстне, да опиташ плода. То е учението. Туй, което човек не е насадил, което не е израснало, което не е цъфнало, което не е узряло, което не е опитано, не е реално. Та при сегашния живот нещата трябва да се опитат.
Всяко нещо трябва да се опита.
Човек трябва да знае къде да го посее. Човешкият мозък, това е нивата на човека. Човешкият мозък и човешкото сърце, това са нивата. Ако знаете как да посаждате нещата във вашия мозък, вие ще прогресирате. Ако не знаете как да посаждате нещата във вашия мозък, винаги ще имате противоречия.
към беседата >>
С векове хората са мислили, велики хора са мислили и след като са смлели брашното са мислили, какво да направят от смляното брашно.
Разбира се, онзи, който смлял брашното, дошло му наум да го смели. Какви са били съображенията, подбужденията? Първоначално човек не е бил запознат с брашното. Брашното после дошло като култура. Хората не са знаели и как да месят.
С векове хората са мислили, велики хора са мислили и след като са смлели брашното са мислили, какво да направят от смляното брашно.
И досега още тази култура съществува. Като се смели брашното, какво се прави от него? – Хляб, точено.
към беседата >>
Човек трябва да знае къде да го посее.
А в истинския живот непременно любовта, за да я опиташ, ти трябва да я посадиш, да израстне, да опиташ плода. То е учението. Туй, което човек не е насадил, което не е израснало, което не е цъфнало, което не е узряло, което не е опитано, не е реално. Та при сегашния живот нещата трябва да се опитат. Всяко нещо трябва да се опита.
Човек трябва да знае къде да го посее.
Човешкият мозък, това е нивата на човека. Човешкият мозък и човешкото сърце, това са нивата. Ако знаете как да посаждате нещата във вашия мозък, вие ще прогресирате. Ако не знаете как да посаждате нещата във вашия мозък, винаги ще имате противоречия. В мозъка растат и бурени.
към беседата >>
И досега още тази култура съществува.
Какви са били съображенията, подбужденията? Първоначално човек не е бил запознат с брашното. Брашното после дошло като култура. Хората не са знаели и как да месят. С векове хората са мислили, велики хора са мислили и след като са смлели брашното са мислили, какво да направят от смляното брашно.
И досега още тази култура съществува.
Като се смели брашното, какво се прави от него? – Хляб, точено.
към беседата >>
Човешкият мозък, това е нивата на човека.
То е учението. Туй, което човек не е насадил, което не е израснало, което не е цъфнало, което не е узряло, което не е опитано, не е реално. Та при сегашния живот нещата трябва да се опитат. Всяко нещо трябва да се опита. Човек трябва да знае къде да го посее.
Човешкият мозък, това е нивата на човека.
Човешкият мозък и човешкото сърце, това са нивата. Ако знаете как да посаждате нещата във вашия мозък, вие ще прогресирате. Ако не знаете как да посаждате нещата във вашия мозък, винаги ще имате противоречия. В мозъка растат и бурени. Винаги растат повече и по-лесно.
към беседата >>
Като се смели брашното, какво се прави от него?
Първоначално човек не е бил запознат с брашното. Брашното после дошло като култура. Хората не са знаели и как да месят. С векове хората са мислили, велики хора са мислили и след като са смлели брашното са мислили, какво да направят от смляното брашно. И досега още тази култура съществува.
Като се смели брашното, какво се прави от него?
– Хляб, точено.
към беседата >>
Човешкият мозък и човешкото сърце, това са нивата.
Туй, което човек не е насадил, което не е израснало, което не е цъфнало, което не е узряло, което не е опитано, не е реално. Та при сегашния живот нещата трябва да се опитат. Всяко нещо трябва да се опита. Човек трябва да знае къде да го посее. Човешкият мозък, това е нивата на човека.
Човешкият мозък и човешкото сърце, това са нивата.
Ако знаете как да посаждате нещата във вашия мозък, вие ще прогресирате. Ако не знаете как да посаждате нещата във вашия мозък, винаги ще имате противоречия. В мозъка растат и бурени. Винаги растат повече и по-лесно. Да кажем, вие искате да бъдете кротки.
към беседата >>
– Хляб, точено.
Брашното после дошло като култура. Хората не са знаели и как да месят. С векове хората са мислили, велики хора са мислили и след като са смлели брашното са мислили, какво да направят от смляното брашно. И досега още тази култура съществува. Като се смели брашното, какво се прави от него?
– Хляб, точено.
към беседата >>
Ако знаете как да посаждате нещата във вашия мозък, вие ще прогресирате.
Та при сегашния живот нещата трябва да се опитат. Всяко нещо трябва да се опита. Човек трябва да знае къде да го посее. Човешкият мозък, това е нивата на човека. Човешкият мозък и човешкото сърце, това са нивата.
Ако знаете как да посаждате нещата във вашия мозък, вие ще прогресирате.
Ако не знаете как да посаждате нещата във вашия мозък, винаги ще имате противоречия. В мозъка растат и бурени. Винаги растат повече и по-лесно. Да кажем, вие искате да бъдете кротки. Кроткият човек по какво се отличава?
към беседата >>
Мнозина от хората са недоволни от живота.
Мнозина от хората са недоволни от живота.
От какво произтича недоволството? Да кажем, някой от вас е недоволен. На какво се дължи недоволството? Човек може да е недоволен от средата, в която се намира или от условията, в които е поставен. Ако вие извадите рибата от водата, тя е недоволна.
към беседата >>
Ако не знаете как да посаждате нещата във вашия мозък, винаги ще имате противоречия.
Всяко нещо трябва да се опита. Човек трябва да знае къде да го посее. Човешкият мозък, това е нивата на човека. Човешкият мозък и човешкото сърце, това са нивата. Ако знаете как да посаждате нещата във вашия мозък, вие ще прогресирате.
Ако не знаете как да посаждате нещата във вашия мозък, винаги ще имате противоречия.
В мозъка растат и бурени. Винаги растат повече и по-лесно. Да кажем, вие искате да бъдете кротки. Кроткият човек по какво се отличава? Премерете главата на ония хора, които са буйни.
към беседата >>
От какво произтича недоволството?
Мнозина от хората са недоволни от живота.
От какво произтича недоволството?
Да кажем, някой от вас е недоволен. На какво се дължи недоволството? Човек може да е недоволен от средата, в която се намира или от условията, в които е поставен. Ако вие извадите рибата от водата, тя е недоволна. Някой път във вас се заражда едно песимистично чувство.
към беседата >>
В мозъка растат и бурени.
Човек трябва да знае къде да го посее. Човешкият мозък, това е нивата на човека. Човешкият мозък и човешкото сърце, това са нивата. Ако знаете как да посаждате нещата във вашия мозък, вие ще прогресирате. Ако не знаете как да посаждате нещата във вашия мозък, винаги ще имате противоречия.
В мозъка растат и бурени.
Винаги растат повече и по-лесно. Да кажем, вие искате да бъдете кротки. Кроткият човек по какво се отличава? Премерете главата на ония хора, които са буйни. Премерете главата при ушите колко е широка, колко дълъг е диаметърът.
към беседата >>
Да кажем, някой от вас е недоволен.
Мнозина от хората са недоволни от живота. От какво произтича недоволството?
Да кажем, някой от вас е недоволен.
На какво се дължи недоволството? Човек може да е недоволен от средата, в която се намира или от условията, в които е поставен. Ако вие извадите рибата от водата, тя е недоволна. Някой път във вас се заражда едно песимистично чувство. Някой път мислите, че може да направите много работи, някой път мислите, че не може да направите.
към беседата >>
Винаги растат повече и по-лесно.
Човешкият мозък, това е нивата на човека. Човешкият мозък и човешкото сърце, това са нивата. Ако знаете как да посаждате нещата във вашия мозък, вие ще прогресирате. Ако не знаете как да посаждате нещата във вашия мозък, винаги ще имате противоречия. В мозъка растат и бурени.
Винаги растат повече и по-лесно.
Да кажем, вие искате да бъдете кротки. Кроткият човек по какво се отличава? Премерете главата на ония хора, които са буйни. Премерете главата при ушите колко е широка, колко дълъг е диаметърът. Имате 14 сантиметра широчина на главата при ушите на 22 години.
към беседата >>
На какво се дължи недоволството?
Мнозина от хората са недоволни от живота. От какво произтича недоволството? Да кажем, някой от вас е недоволен.
На какво се дължи недоволството?
Човек може да е недоволен от средата, в която се намира или от условията, в които е поставен. Ако вие извадите рибата от водата, тя е недоволна. Някой път във вас се заражда едно песимистично чувство. Някой път мислите, че може да направите много работи, някой път мислите, че не може да направите. Някой път се насърчавате, някой път се обезсърчавате.
към беседата >>
Да кажем, вие искате да бъдете кротки.
Човешкият мозък и човешкото сърце, това са нивата. Ако знаете как да посаждате нещата във вашия мозък, вие ще прогресирате. Ако не знаете как да посаждате нещата във вашия мозък, винаги ще имате противоречия. В мозъка растат и бурени. Винаги растат повече и по-лесно.
Да кажем, вие искате да бъдете кротки.
Кроткият човек по какво се отличава? Премерете главата на ония хора, които са буйни. Премерете главата при ушите колко е широка, колко дълъг е диаметърът. Имате 14 сантиметра широчина на главата при ушите на 22 години. Този човек е миролюбив, не е войнствен.
към беседата >>
Човек може да е недоволен от средата, в която се намира или от условията, в които е поставен.
Мнозина от хората са недоволни от живота. От какво произтича недоволството? Да кажем, някой от вас е недоволен. На какво се дължи недоволството?
Човек може да е недоволен от средата, в която се намира или от условията, в които е поставен.
Ако вие извадите рибата от водата, тя е недоволна. Някой път във вас се заражда едно песимистично чувство. Някой път мислите, че може да направите много работи, някой път мислите, че не може да направите. Някой път се насърчавате, някой път се обезсърчавате. Да кажем, ако вие сте гладни и ви дадат един прегорял хляб, съвършено изгорял, мислите, че е безопасно да го ядете.
към беседата >>
Кроткият човек по какво се отличава?
Ако знаете как да посаждате нещата във вашия мозък, вие ще прогресирате. Ако не знаете как да посаждате нещата във вашия мозък, винаги ще имате противоречия. В мозъка растат и бурени. Винаги растат повече и по-лесно. Да кажем, вие искате да бъдете кротки.
Кроткият човек по какво се отличава?
Премерете главата на ония хора, които са буйни. Премерете главата при ушите колко е широка, колко дълъг е диаметърът. Имате 14 сантиметра широчина на главата при ушите на 22 години. Този човек е миролюбив, не е войнствен. Който има 16 сантиметра широчина, той е войнствен.
към беседата >>
Ако вие извадите рибата от водата, тя е недоволна.
Мнозина от хората са недоволни от живота. От какво произтича недоволството? Да кажем, някой от вас е недоволен. На какво се дължи недоволството? Човек може да е недоволен от средата, в която се намира или от условията, в които е поставен.
Ако вие извадите рибата от водата, тя е недоволна.
Някой път във вас се заражда едно песимистично чувство. Някой път мислите, че може да направите много работи, някой път мислите, че не може да направите. Някой път се насърчавате, някой път се обезсърчавате. Да кажем, ако вие сте гладни и ви дадат един прегорял хляб, съвършено изгорял, мислите, че е безопасно да го ядете. Яли ли сте изгорял хляб, на въглен който се превърнал.
към беседата >>
Премерете главата на ония хора, които са буйни.
Ако не знаете как да посаждате нещата във вашия мозък, винаги ще имате противоречия. В мозъка растат и бурени. Винаги растат повече и по-лесно. Да кажем, вие искате да бъдете кротки. Кроткият човек по какво се отличава?
Премерете главата на ония хора, които са буйни.
Премерете главата при ушите колко е широка, колко дълъг е диаметърът. Имате 14 сантиметра широчина на главата при ушите на 22 години. Този човек е миролюбив, не е войнствен. Който има 16 сантиметра широчина, той е войнствен. Този човек кипва, гневи, се, може да се разправя с теб.
към беседата >>
Някой път във вас се заражда едно песимистично чувство.
От какво произтича недоволството? Да кажем, някой от вас е недоволен. На какво се дължи недоволството? Човек може да е недоволен от средата, в която се намира или от условията, в които е поставен. Ако вие извадите рибата от водата, тя е недоволна.
Някой път във вас се заражда едно песимистично чувство.
Някой път мислите, че може да направите много работи, някой път мислите, че не може да направите. Някой път се насърчавате, някой път се обезсърчавате. Да кажем, ако вие сте гладни и ви дадат един прегорял хляб, съвършено изгорял, мислите, че е безопасно да го ядете. Яли ли сте изгорял хляб, на въглен който се превърнал. Гладен сте, какво би трябвало да правите, ако хлябът е станал на въглен?
към беседата >>
Премерете главата при ушите колко е широка, колко дълъг е диаметърът.
В мозъка растат и бурени. Винаги растат повече и по-лесно. Да кажем, вие искате да бъдете кротки. Кроткият човек по какво се отличава? Премерете главата на ония хора, които са буйни.
Премерете главата при ушите колко е широка, колко дълъг е диаметърът.
Имате 14 сантиметра широчина на главата при ушите на 22 години. Този човек е миролюбив, не е войнствен. Който има 16 сантиметра широчина, той е войнствен. Този човек кипва, гневи, се, може да се разправя с теб. Онзи с 14 сантиметра напречен диаметър е миролюбив.
към беседата >>
Някой път мислите, че може да направите много работи, някой път мислите, че не може да направите.
Да кажем, някой от вас е недоволен. На какво се дължи недоволството? Човек може да е недоволен от средата, в която се намира или от условията, в които е поставен. Ако вие извадите рибата от водата, тя е недоволна. Някой път във вас се заражда едно песимистично чувство.
Някой път мислите, че може да направите много работи, някой път мислите, че не може да направите.
Някой път се насърчавате, някой път се обезсърчавате. Да кажем, ако вие сте гладни и ви дадат един прегорял хляб, съвършено изгорял, мислите, че е безопасно да го ядете. Яли ли сте изгорял хляб, на въглен който се превърнал. Гладен сте, какво би трябвало да правите, ако хлябът е станал на въглен? Какво прави природата?
към беседата >>
Имате 14 сантиметра широчина на главата при ушите на 22 години.
Винаги растат повече и по-лесно. Да кажем, вие искате да бъдете кротки. Кроткият човек по какво се отличава? Премерете главата на ония хора, които са буйни. Премерете главата при ушите колко е широка, колко дълъг е диаметърът.
Имате 14 сантиметра широчина на главата при ушите на 22 години.
Този човек е миролюбив, не е войнствен. Който има 16 сантиметра широчина, той е войнствен. Този човек кипва, гневи, се, може да се разправя с теб. Онзи с 14 сантиметра напречен диаметър е миролюбив. Имате някой неустойчив.
към беседата >>
Някой път се насърчавате, някой път се обезсърчавате.
На какво се дължи недоволството? Човек може да е недоволен от средата, в която се намира или от условията, в които е поставен. Ако вие извадите рибата от водата, тя е недоволна. Някой път във вас се заражда едно песимистично чувство. Някой път мислите, че може да направите много работи, някой път мислите, че не може да направите.
Някой път се насърчавате, някой път се обезсърчавате.
Да кажем, ако вие сте гладни и ви дадат един прегорял хляб, съвършено изгорял, мислите, че е безопасно да го ядете. Яли ли сте изгорял хляб, на въглен който се превърнал. Гладен сте, какво би трябвало да правите, ако хлябът е станал на въглен? Какво прави природата? Ние трябва да дойдем до нейните методи.
към беседата >>
Този човек е миролюбив, не е войнствен.
Да кажем, вие искате да бъдете кротки. Кроткият човек по какво се отличава? Премерете главата на ония хора, които са буйни. Премерете главата при ушите колко е широка, колко дълъг е диаметърът. Имате 14 сантиметра широчина на главата при ушите на 22 години.
Този човек е миролюбив, не е войнствен.
Който има 16 сантиметра широчина, той е войнствен. Този човек кипва, гневи, се, може да се разправя с теб. Онзи с 14 сантиметра напречен диаметър е миролюбив. Имате някой неустойчив. Да бъде устойчив, да разчиташ на него, мозъкът е, който дава устойчивост.
към беседата >>
Да кажем, ако вие сте гладни и ви дадат един прегорял хляб, съвършено изгорял, мислите, че е безопасно да го ядете.
Човек може да е недоволен от средата, в която се намира или от условията, в които е поставен. Ако вие извадите рибата от водата, тя е недоволна. Някой път във вас се заражда едно песимистично чувство. Някой път мислите, че може да направите много работи, някой път мислите, че не може да направите. Някой път се насърчавате, някой път се обезсърчавате.
Да кажем, ако вие сте гладни и ви дадат един прегорял хляб, съвършено изгорял, мислите, че е безопасно да го ядете.
Яли ли сте изгорял хляб, на въглен който се превърнал. Гладен сте, какво би трябвало да правите, ако хлябът е станал на въглен? Какво прави природата? Ние трябва да дойдем до нейните методи. Тя, самата природа има начин, тя има начин на разсъждение.
към беседата >>
Който има 16 сантиметра широчина, той е войнствен.
Кроткият човек по какво се отличава? Премерете главата на ония хора, които са буйни. Премерете главата при ушите колко е широка, колко дълъг е диаметърът. Имате 14 сантиметра широчина на главата при ушите на 22 години. Този човек е миролюбив, не е войнствен.
Който има 16 сантиметра широчина, той е войнствен.
Този човек кипва, гневи, се, може да се разправя с теб. Онзи с 14 сантиметра напречен диаметър е миролюбив. Имате някой неустойчив. Да бъде устойчив, да разчиташ на него, мозъкът е, който дава устойчивост. Твърдостта е място на устойчивост, трябва да оре, да сее в мозъка.
към беседата >>
Яли ли сте изгорял хляб, на въглен който се превърнал.
Ако вие извадите рибата от водата, тя е недоволна. Някой път във вас се заражда едно песимистично чувство. Някой път мислите, че може да направите много работи, някой път мислите, че не може да направите. Някой път се насърчавате, някой път се обезсърчавате. Да кажем, ако вие сте гладни и ви дадат един прегорял хляб, съвършено изгорял, мислите, че е безопасно да го ядете.
Яли ли сте изгорял хляб, на въглен който се превърнал.
Гладен сте, какво би трябвало да правите, ако хлябът е станал на въглен? Какво прави природата? Ние трябва да дойдем до нейните методи. Тя, самата природа има начин, тя има начин на разсъждение. Когато стане хлябът сух, какво прави природата?
към беседата >>
Този човек кипва, гневи, се, може да се разправя с теб.
Премерете главата на ония хора, които са буйни. Премерете главата при ушите колко е широка, колко дълъг е диаметърът. Имате 14 сантиметра широчина на главата при ушите на 22 години. Този човек е миролюбив, не е войнствен. Който има 16 сантиметра широчина, той е войнствен.
Този човек кипва, гневи, се, може да се разправя с теб.
Онзи с 14 сантиметра напречен диаметър е миролюбив. Имате някой неустойчив. Да бъде устойчив, да разчиташ на него, мозъкът е, който дава устойчивост. Твърдостта е място на устойчивост, трябва да оре, да сее в мозъка. Щом говорим за музика, за музиката ще сееш на челото.
към беседата >>
Гладен сте, какво би трябвало да правите, ако хлябът е станал на въглен?
Някой път във вас се заражда едно песимистично чувство. Някой път мислите, че може да направите много работи, някой път мислите, че не може да направите. Някой път се насърчавате, някой път се обезсърчавате. Да кажем, ако вие сте гладни и ви дадат един прегорял хляб, съвършено изгорял, мислите, че е безопасно да го ядете. Яли ли сте изгорял хляб, на въглен който се превърнал.
Гладен сте, какво би трябвало да правите, ако хлябът е станал на въглен?
Какво прави природата? Ние трябва да дойдем до нейните методи. Тя, самата природа има начин, тя има начин на разсъждение. Когато стане хлябът сух, какво прави природата? Тя приготвила вътре в човека известни жлези, ще пуснат водица, слюнката, обръща тази хапка и постепенно стане мека.
към беседата >>
Онзи с 14 сантиметра напречен диаметър е миролюбив.
Премерете главата при ушите колко е широка, колко дълъг е диаметърът. Имате 14 сантиметра широчина на главата при ушите на 22 години. Този човек е миролюбив, не е войнствен. Който има 16 сантиметра широчина, той е войнствен. Този човек кипва, гневи, се, може да се разправя с теб.
Онзи с 14 сантиметра напречен диаметър е миролюбив.
Имате някой неустойчив. Да бъде устойчив, да разчиташ на него, мозъкът е, който дава устойчивост. Твърдостта е място на устойчивост, трябва да оре, да сее в мозъка. Щом говорим за музика, за музиката ще сееш на челото. Дето е центърът на музиката, там е нивата.
към беседата >>
Какво прави природата?
Някой път мислите, че може да направите много работи, някой път мислите, че не може да направите. Някой път се насърчавате, някой път се обезсърчавате. Да кажем, ако вие сте гладни и ви дадат един прегорял хляб, съвършено изгорял, мислите, че е безопасно да го ядете. Яли ли сте изгорял хляб, на въглен който се превърнал. Гладен сте, какво би трябвало да правите, ако хлябът е станал на въглен?
Какво прави природата?
Ние трябва да дойдем до нейните методи. Тя, самата природа има начин, тя има начин на разсъждение. Когато стане хлябът сух, какво прави природата? Тя приготвила вътре в човека известни жлези, ще пуснат водица, слюнката, обръща тази хапка и постепенно стане мека. Има съображения, че тази хапка като влезе в стомаха, да може работата да стане по-лесно.
към беседата >>
Имате някой неустойчив.
Имате 14 сантиметра широчина на главата при ушите на 22 години. Този човек е миролюбив, не е войнствен. Който има 16 сантиметра широчина, той е войнствен. Този човек кипва, гневи, се, може да се разправя с теб. Онзи с 14 сантиметра напречен диаметър е миролюбив.
Имате някой неустойчив.
Да бъде устойчив, да разчиташ на него, мозъкът е, който дава устойчивост. Твърдостта е място на устойчивост, трябва да оре, да сее в мозъка. Щом говорим за музика, за музиката ще сееш на челото. Дето е центърът на музиката, там е нивата. Поне въздух трябва да има музиката.
към беседата >>
Ние трябва да дойдем до нейните методи.
Някой път се насърчавате, някой път се обезсърчавате. Да кажем, ако вие сте гладни и ви дадат един прегорял хляб, съвършено изгорял, мислите, че е безопасно да го ядете. Яли ли сте изгорял хляб, на въглен който се превърнал. Гладен сте, какво би трябвало да правите, ако хлябът е станал на въглен? Какво прави природата?
Ние трябва да дойдем до нейните методи.
Тя, самата природа има начин, тя има начин на разсъждение. Когато стане хлябът сух, какво прави природата? Тя приготвила вътре в човека известни жлези, ще пуснат водица, слюнката, обръща тази хапка и постепенно стане мека. Има съображения, че тази хапка като влезе в стомаха, да може работата да стане по-лесно. Може да питате: „Не може ли без слюнка?
към беседата >>
Да бъде устойчив, да разчиташ на него, мозъкът е, който дава устойчивост.
Този човек е миролюбив, не е войнствен. Който има 16 сантиметра широчина, той е войнствен. Този човек кипва, гневи, се, може да се разправя с теб. Онзи с 14 сантиметра напречен диаметър е миролюбив. Имате някой неустойчив.
Да бъде устойчив, да разчиташ на него, мозъкът е, който дава устойчивост.
Твърдостта е място на устойчивост, трябва да оре, да сее в мозъка. Щом говорим за музика, за музиката ще сееш на челото. Дето е центърът на музиката, там е нивата. Поне въздух трябва да има музиката. Кой е въздухът?
към беседата >>
Тя, самата природа има начин, тя има начин на разсъждение.
Да кажем, ако вие сте гладни и ви дадат един прегорял хляб, съвършено изгорял, мислите, че е безопасно да го ядете. Яли ли сте изгорял хляб, на въглен който се превърнал. Гладен сте, какво би трябвало да правите, ако хлябът е станал на въглен? Какво прави природата? Ние трябва да дойдем до нейните методи.
Тя, самата природа има начин, тя има начин на разсъждение.
Когато стане хлябът сух, какво прави природата? Тя приготвила вътре в човека известни жлези, ще пуснат водица, слюнката, обръща тази хапка и постепенно стане мека. Има съображения, че тази хапка като влезе в стомаха, да може работата да стане по-лесно. Може да питате: „Не може ли без слюнка? “ Природата като направила опити, намерила, че без слюнка не може да върви работата.
към беседата >>
Твърдостта е място на устойчивост, трябва да оре, да сее в мозъка.
Който има 16 сантиметра широчина, той е войнствен. Този човек кипва, гневи, се, може да се разправя с теб. Онзи с 14 сантиметра напречен диаметър е миролюбив. Имате някой неустойчив. Да бъде устойчив, да разчиташ на него, мозъкът е, който дава устойчивост.
Твърдостта е място на устойчивост, трябва да оре, да сее в мозъка.
Щом говорим за музика, за музиката ще сееш на челото. Дето е центърът на музиката, там е нивата. Поне въздух трябва да има музиката. Кой е въздухът? Музиката трябва да има основа, музиката трябва да има движение, подтик.
към беседата >>
Когато стане хлябът сух, какво прави природата?
Яли ли сте изгорял хляб, на въглен който се превърнал. Гладен сте, какво би трябвало да правите, ако хлябът е станал на въглен? Какво прави природата? Ние трябва да дойдем до нейните методи. Тя, самата природа има начин, тя има начин на разсъждение.
Когато стане хлябът сух, какво прави природата?
Тя приготвила вътре в човека известни жлези, ще пуснат водица, слюнката, обръща тази хапка и постепенно стане мека. Има съображения, че тази хапка като влезе в стомаха, да може работата да стане по-лесно. Може да питате: „Не може ли без слюнка? “ Природата като направила опити, намерила, че без слюнка не може да върви работата.
към беседата >>
Щом говорим за музика, за музиката ще сееш на челото.
Този човек кипва, гневи, се, може да се разправя с теб. Онзи с 14 сантиметра напречен диаметър е миролюбив. Имате някой неустойчив. Да бъде устойчив, да разчиташ на него, мозъкът е, който дава устойчивост. Твърдостта е място на устойчивост, трябва да оре, да сее в мозъка.
Щом говорим за музика, за музиката ще сееш на челото.
Дето е центърът на музиката, там е нивата. Поне въздух трябва да има музиката. Кой е въздухът? Музиката трябва да има основа, музиката трябва да има движение, подтик. Казвам: При сегашните условия не знаеш къде да посееш тона.
към беседата >>
Тя приготвила вътре в човека известни жлези, ще пуснат водица, слюнката, обръща тази хапка и постепенно стане мека.
Гладен сте, какво би трябвало да правите, ако хлябът е станал на въглен? Какво прави природата? Ние трябва да дойдем до нейните методи. Тя, самата природа има начин, тя има начин на разсъждение. Когато стане хлябът сух, какво прави природата?
Тя приготвила вътре в човека известни жлези, ще пуснат водица, слюнката, обръща тази хапка и постепенно стане мека.
Има съображения, че тази хапка като влезе в стомаха, да може работата да стане по-лесно. Може да питате: „Не може ли без слюнка? “ Природата като направила опити, намерила, че без слюнка не може да върви работата.
към беседата >>
Дето е центърът на музиката, там е нивата.
Онзи с 14 сантиметра напречен диаметър е миролюбив. Имате някой неустойчив. Да бъде устойчив, да разчиташ на него, мозъкът е, който дава устойчивост. Твърдостта е място на устойчивост, трябва да оре, да сее в мозъка. Щом говорим за музика, за музиката ще сееш на челото.
Дето е центърът на музиката, там е нивата.
Поне въздух трябва да има музиката. Кой е въздухът? Музиката трябва да има основа, музиката трябва да има движение, подтик. Казвам: При сегашните условия не знаеш къде да посееш тона. Ако не знаеш всеки тон да го посееш на място, не можеш да бъдеш музикален.
към беседата >>
Има съображения, че тази хапка като влезе в стомаха, да може работата да стане по-лесно.
Какво прави природата? Ние трябва да дойдем до нейните методи. Тя, самата природа има начин, тя има начин на разсъждение. Когато стане хлябът сух, какво прави природата? Тя приготвила вътре в човека известни жлези, ще пуснат водица, слюнката, обръща тази хапка и постепенно стане мека.
Има съображения, че тази хапка като влезе в стомаха, да може работата да стане по-лесно.
Може да питате: „Не може ли без слюнка? “ Природата като направила опити, намерила, че без слюнка не може да върви работата.
към беседата >>
Поне въздух трябва да има музиката.
Имате някой неустойчив. Да бъде устойчив, да разчиташ на него, мозъкът е, който дава устойчивост. Твърдостта е място на устойчивост, трябва да оре, да сее в мозъка. Щом говорим за музика, за музиката ще сееш на челото. Дето е центърът на музиката, там е нивата.
Поне въздух трябва да има музиката.
Кой е въздухът? Музиката трябва да има основа, музиката трябва да има движение, подтик. Казвам: При сегашните условия не знаеш къде да посееш тона. Ако не знаеш всеки тон да го посееш на място, не можеш да бъдеш музикален. От ухото, дето слушаш музиката до нивата на музиката е 10–12 сантиметра.
към беседата >>
Може да питате: „Не може ли без слюнка?
Ние трябва да дойдем до нейните методи. Тя, самата природа има начин, тя има начин на разсъждение. Когато стане хлябът сух, какво прави природата? Тя приготвила вътре в човека известни жлези, ще пуснат водица, слюнката, обръща тази хапка и постепенно стане мека. Има съображения, че тази хапка като влезе в стомаха, да може работата да стане по-лесно.
Може да питате: „Не може ли без слюнка?
“ Природата като направила опити, намерила, че без слюнка не може да върви работата.
към беседата >>
Кой е въздухът?
Да бъде устойчив, да разчиташ на него, мозъкът е, който дава устойчивост. Твърдостта е място на устойчивост, трябва да оре, да сее в мозъка. Щом говорим за музика, за музиката ще сееш на челото. Дето е центърът на музиката, там е нивата. Поне въздух трябва да има музиката.
Кой е въздухът?
Музиката трябва да има основа, музиката трябва да има движение, подтик. Казвам: При сегашните условия не знаеш къде да посееш тона. Ако не знаеш всеки тон да го посееш на място, не можеш да бъдеш музикален. От ухото, дето слушаш музиката до нивата на музиката е 10–12 сантиметра. От ухото до центъра на музиката да посадиш едно музикално семе, е 12 сантиметра.
към беседата >>
“ Природата като направила опити, намерила, че без слюнка не може да върви работата.
Тя, самата природа има начин, тя има начин на разсъждение. Когато стане хлябът сух, какво прави природата? Тя приготвила вътре в човека известни жлези, ще пуснат водица, слюнката, обръща тази хапка и постепенно стане мека. Има съображения, че тази хапка като влезе в стомаха, да може работата да стане по-лесно. Може да питате: „Не може ли без слюнка?
“ Природата като направила опити, намерила, че без слюнка не може да върви работата.
към беседата >>
Музиката трябва да има основа, музиката трябва да има движение, подтик.
Твърдостта е място на устойчивост, трябва да оре, да сее в мозъка. Щом говорим за музика, за музиката ще сееш на челото. Дето е центърът на музиката, там е нивата. Поне въздух трябва да има музиката. Кой е въздухът?
Музиката трябва да има основа, музиката трябва да има движение, подтик.
Казвам: При сегашните условия не знаеш къде да посееш тона. Ако не знаеш всеки тон да го посееш на място, не можеш да бъдеш музикален. От ухото, дето слушаш музиката до нивата на музиката е 10–12 сантиметра. От ухото до центъра на музиката да посадиш едно музикално семе, е 12 сантиметра. Сега това са общи работи.
към беседата >>
Сега ще попитате: „Защо човек трябва да живее добре, защо човек да говори добре?
Сега ще попитате: „Защо човек трябва да живее добре, защо човек да говори добре?
“ Питам: Защо човек трябва да дъвчи храната, защо трябва да туря слюнка в храната? Понеже, ако не туря тази слюнка, храната не може да се смели добре и той ще усети една болка в стомаха. Като тури три–четири пъти сух хляб, той ще се убеди, че сухият хляб без слюнка не се яде.
към беседата >>
Казвам: При сегашните условия не знаеш къде да посееш тона.
Щом говорим за музика, за музиката ще сееш на челото. Дето е центърът на музиката, там е нивата. Поне въздух трябва да има музиката. Кой е въздухът? Музиката трябва да има основа, музиката трябва да има движение, подтик.
Казвам: При сегашните условия не знаеш къде да посееш тона.
Ако не знаеш всеки тон да го посееш на място, не можеш да бъдеш музикален. От ухото, дето слушаш музиката до нивата на музиката е 10–12 сантиметра. От ухото до центъра на музиката да посадиш едно музикално семе, е 12 сантиметра. Сега това са общи работи. Значи, даден ви е мозъка, който трябва да проучавате.
към беседата >>
“ Питам: Защо човек трябва да дъвчи храната, защо трябва да туря слюнка в храната?
Сега ще попитате: „Защо човек трябва да живее добре, защо човек да говори добре?
“ Питам: Защо човек трябва да дъвчи храната, защо трябва да туря слюнка в храната?
Понеже, ако не туря тази слюнка, храната не може да се смели добре и той ще усети една болка в стомаха. Като тури три–четири пъти сух хляб, той ще се убеди, че сухият хляб без слюнка не се яде.
към беседата >>
Ако не знаеш всеки тон да го посееш на място, не можеш да бъдеш музикален.
Дето е центърът на музиката, там е нивата. Поне въздух трябва да има музиката. Кой е въздухът? Музиката трябва да има основа, музиката трябва да има движение, подтик. Казвам: При сегашните условия не знаеш къде да посееш тона.
Ако не знаеш всеки тон да го посееш на място, не можеш да бъдеш музикален.
От ухото, дето слушаш музиката до нивата на музиката е 10–12 сантиметра. От ухото до центъра на музиката да посадиш едно музикално семе, е 12 сантиметра. Сега това са общи работи. Значи, даден ви е мозъка, който трябва да проучавате. Ако знаеш как да се отнесеш с мозъка, как да сееш в главата, всичко ще ти тръгне наред.
към беседата >>
Понеже, ако не туря тази слюнка, храната не може да се смели добре и той ще усети една болка в стомаха.
Сега ще попитате: „Защо човек трябва да живее добре, защо човек да говори добре? “ Питам: Защо човек трябва да дъвчи храната, защо трябва да туря слюнка в храната?
Понеже, ако не туря тази слюнка, храната не може да се смели добре и той ще усети една болка в стомаха.
Като тури три–четири пъти сух хляб, той ще се убеди, че сухият хляб без слюнка не се яде.
към беседата >>
От ухото, дето слушаш музиката до нивата на музиката е 10–12 сантиметра.
Поне въздух трябва да има музиката. Кой е въздухът? Музиката трябва да има основа, музиката трябва да има движение, подтик. Казвам: При сегашните условия не знаеш къде да посееш тона. Ако не знаеш всеки тон да го посееш на място, не можеш да бъдеш музикален.
От ухото, дето слушаш музиката до нивата на музиката е 10–12 сантиметра.
От ухото до центъра на музиката да посадиш едно музикално семе, е 12 сантиметра. Сега това са общи работи. Значи, даден ви е мозъка, който трябва да проучавате. Ако знаеш как да се отнесеш с мозъка, как да сееш в главата, всичко ще ти тръгне наред. Ако не знаеш как да сееш в мозъка, всичко ще тръгне с главата надолу.
към беседата >>
Като тури три–четири пъти сух хляб, той ще се убеди, че сухият хляб без слюнка не се яде.
Сега ще попитате: „Защо човек трябва да живее добре, защо човек да говори добре? “ Питам: Защо човек трябва да дъвчи храната, защо трябва да туря слюнка в храната? Понеже, ако не туря тази слюнка, храната не може да се смели добре и той ще усети една болка в стомаха.
Като тури три–четири пъти сух хляб, той ще се убеди, че сухият хляб без слюнка не се яде.
към беседата >>
От ухото до центъра на музиката да посадиш едно музикално семе, е 12 сантиметра.
Кой е въздухът? Музиката трябва да има основа, музиката трябва да има движение, подтик. Казвам: При сегашните условия не знаеш къде да посееш тона. Ако не знаеш всеки тон да го посееш на място, не можеш да бъдеш музикален. От ухото, дето слушаш музиката до нивата на музиката е 10–12 сантиметра.
От ухото до центъра на музиката да посадиш едно музикално семе, е 12 сантиметра.
Сега това са общи работи. Значи, даден ви е мозъка, който трябва да проучавате. Ако знаеш как да се отнесеш с мозъка, как да сееш в главата, всичко ще ти тръгне наред. Ако не знаеш как да сееш в мозъка, всичко ще тръгне с главата надолу. Имаме да разрешаваме много трудни въпроси на миналото.
към беседата >>
Казвам: Природата иска да застави човека да мисли.
Казвам: Природата иска да застави човека да мисли.
Тя, след като е мислила безбройни векове, дошла до едно заключение. Тя е създала форми и сега ги учи, как трябва да живеят. Понякой път вие мислите, че не трябва да живеете. Защото още не знаете как да живеете. Понеже вие страдате, страданията показват, че не знаете как да живеете.
към беседата >>
Сега това са общи работи.
Музиката трябва да има основа, музиката трябва да има движение, подтик. Казвам: При сегашните условия не знаеш къде да посееш тона. Ако не знаеш всеки тон да го посееш на място, не можеш да бъдеш музикален. От ухото, дето слушаш музиката до нивата на музиката е 10–12 сантиметра. От ухото до центъра на музиката да посадиш едно музикално семе, е 12 сантиметра.
Сега това са общи работи.
Значи, даден ви е мозъка, който трябва да проучавате. Ако знаеш как да се отнесеш с мозъка, как да сееш в главата, всичко ще ти тръгне наред. Ако не знаеш как да сееш в мозъка, всичко ще тръгне с главата надолу. Имаме да разрешаваме много трудни въпроси на миналото. В човешкия живот има много работи, които са присадени.
към беседата >>
Тя, след като е мислила безбройни векове, дошла до едно заключение.
Казвам: Природата иска да застави човека да мисли.
Тя, след като е мислила безбройни векове, дошла до едно заключение.
Тя е създала форми и сега ги учи, как трябва да живеят. Понякой път вие мислите, че не трябва да живеете. Защото още не знаете как да живеете. Понеже вие страдате, страданията показват, че не знаете как да живеете. Радвате се, изгубвате радостта, пак не знаете как живеете.
към беседата >>
Значи, даден ви е мозъка, който трябва да проучавате.
Казвам: При сегашните условия не знаеш къде да посееш тона. Ако не знаеш всеки тон да го посееш на място, не можеш да бъдеш музикален. От ухото, дето слушаш музиката до нивата на музиката е 10–12 сантиметра. От ухото до центъра на музиката да посадиш едно музикално семе, е 12 сантиметра. Сега това са общи работи.
Значи, даден ви е мозъка, който трябва да проучавате.
Ако знаеш как да се отнесеш с мозъка, как да сееш в главата, всичко ще ти тръгне наред. Ако не знаеш как да сееш в мозъка, всичко ще тръгне с главата надолу. Имаме да разрешаваме много трудни въпроси на миналото. В човешкия живот има много работи, които са присадени. Много присадки трябва да (се) счупят, да се оставят нещата по един естествен начин.
към беседата >>
Тя е създала форми и сега ги учи, как трябва да живеят.
Казвам: Природата иска да застави човека да мисли. Тя, след като е мислила безбройни векове, дошла до едно заключение.
Тя е създала форми и сега ги учи, как трябва да живеят.
Понякой път вие мислите, че не трябва да живеете. Защото още не знаете как да живеете. Понеже вие страдате, страданията показват, че не знаете как да живеете. Радвате се, изгубвате радостта, пак не знаете как живеете. Една хубава радост, която ви дала природата, вие я изгубвате.
към беседата >>
Ако знаеш как да се отнесеш с мозъка, как да сееш в главата, всичко ще ти тръгне наред.
Ако не знаеш всеки тон да го посееш на място, не можеш да бъдеш музикален. От ухото, дето слушаш музиката до нивата на музиката е 10–12 сантиметра. От ухото до центъра на музиката да посадиш едно музикално семе, е 12 сантиметра. Сега това са общи работи. Значи, даден ви е мозъка, който трябва да проучавате.
Ако знаеш как да се отнесеш с мозъка, как да сееш в главата, всичко ще ти тръгне наред.
Ако не знаеш как да сееш в мозъка, всичко ще тръгне с главата надолу. Имаме да разрешаваме много трудни въпроси на миналото. В човешкия живот има много работи, които са присадени. Много присадки трябва да (се) счупят, да се оставят нещата по един естествен начин.
към беседата >>
Понякой път вие мислите, че не трябва да живеете.
Казвам: Природата иска да застави човека да мисли. Тя, след като е мислила безбройни векове, дошла до едно заключение. Тя е създала форми и сега ги учи, как трябва да живеят.
Понякой път вие мислите, че не трябва да живеете.
Защото още не знаете как да живеете. Понеже вие страдате, страданията показват, че не знаете как да живеете. Радвате се, изгубвате радостта, пак не знаете как живеете. Една хубава радост, която ви дала природата, вие я изгубвате. Един ден или няколко часа я имате и после я изгубвате, вие не знаете как да задържите радостта.
към беседата >>
Ако не знаеш как да сееш в мозъка, всичко ще тръгне с главата надолу.
От ухото, дето слушаш музиката до нивата на музиката е 10–12 сантиметра. От ухото до центъра на музиката да посадиш едно музикално семе, е 12 сантиметра. Сега това са общи работи. Значи, даден ви е мозъка, който трябва да проучавате. Ако знаеш как да се отнесеш с мозъка, как да сееш в главата, всичко ще ти тръгне наред.
Ако не знаеш как да сееш в мозъка, всичко ще тръгне с главата надолу.
Имаме да разрешаваме много трудни въпроси на миналото. В човешкия живот има много работи, които са присадени. Много присадки трябва да (се) счупят, да се оставят нещата по един естествен начин.
към беседата >>
Защото още не знаете как да живеете.
Казвам: Природата иска да застави човека да мисли. Тя, след като е мислила безбройни векове, дошла до едно заключение. Тя е създала форми и сега ги учи, как трябва да живеят. Понякой път вие мислите, че не трябва да живеете.
Защото още не знаете как да живеете.
Понеже вие страдате, страданията показват, че не знаете как да живеете. Радвате се, изгубвате радостта, пак не знаете как живеете. Една хубава радост, която ви дала природата, вие я изгубвате. Един ден или няколко часа я имате и после я изгубвате, вие не знаете как да задържите радостта. И със скръбта не знаете какво (да) правите.
към беседата >>
Имаме да разрешаваме много трудни въпроси на миналото.
От ухото до центъра на музиката да посадиш едно музикално семе, е 12 сантиметра. Сега това са общи работи. Значи, даден ви е мозъка, който трябва да проучавате. Ако знаеш как да се отнесеш с мозъка, как да сееш в главата, всичко ще ти тръгне наред. Ако не знаеш как да сееш в мозъка, всичко ще тръгне с главата надолу.
Имаме да разрешаваме много трудни въпроси на миналото.
В човешкия живот има много работи, които са присадени. Много присадки трябва да (се) счупят, да се оставят нещата по един естествен начин.
към беседата >>
Понеже вие страдате, страданията показват, че не знаете как да живеете.
Казвам: Природата иска да застави човека да мисли. Тя, след като е мислила безбройни векове, дошла до едно заключение. Тя е създала форми и сега ги учи, как трябва да живеят. Понякой път вие мислите, че не трябва да живеете. Защото още не знаете как да живеете.
Понеже вие страдате, страданията показват, че не знаете как да живеете.
Радвате се, изгубвате радостта, пак не знаете как живеете. Една хубава радост, която ви дала природата, вие я изгубвате. Един ден или няколко часа я имате и после я изгубвате, вие не знаете как да задържите радостта. И със скръбта не знаете какво (да) правите. Радостта лесно се обижда.
към беседата >>
В човешкия живот има много работи, които са присадени.
Сега това са общи работи. Значи, даден ви е мозъка, който трябва да проучавате. Ако знаеш как да се отнесеш с мозъка, как да сееш в главата, всичко ще ти тръгне наред. Ако не знаеш как да сееш в мозъка, всичко ще тръгне с главата надолу. Имаме да разрешаваме много трудни въпроси на миналото.
В човешкия живот има много работи, които са присадени.
Много присадки трябва да (се) счупят, да се оставят нещата по един естествен начин.
към беседата >>
Радвате се, изгубвате радостта, пак не знаете как живеете.
Тя, след като е мислила безбройни векове, дошла до едно заключение. Тя е създала форми и сега ги учи, как трябва да живеят. Понякой път вие мислите, че не трябва да живеете. Защото още не знаете как да живеете. Понеже вие страдате, страданията показват, че не знаете как да живеете.
Радвате се, изгубвате радостта, пак не знаете как живеете.
Една хубава радост, която ви дала природата, вие я изгубвате. Един ден или няколко часа я имате и после я изгубвате, вие не знаете как да задържите радостта. И със скръбта не знаете какво (да) правите. Радостта лесно се обижда. Даже като не я оцените, тя си заминава.
към беседата >>
Много присадки трябва да (се) счупят, да се оставят нещата по един естествен начин.
Значи, даден ви е мозъка, който трябва да проучавате. Ако знаеш как да се отнесеш с мозъка, как да сееш в главата, всичко ще ти тръгне наред. Ако не знаеш как да сееш в мозъка, всичко ще тръгне с главата надолу. Имаме да разрешаваме много трудни въпроси на миналото. В човешкия живот има много работи, които са присадени.
Много присадки трябва да (се) счупят, да се оставят нещата по един естествен начин.
към беседата >>
Една хубава радост, която ви дала природата, вие я изгубвате.
Тя е създала форми и сега ги учи, как трябва да живеят. Понякой път вие мислите, че не трябва да живеете. Защото още не знаете как да живеете. Понеже вие страдате, страданията показват, че не знаете как да живеете. Радвате се, изгубвате радостта, пак не знаете как живеете.
Една хубава радост, която ви дала природата, вие я изгубвате.
Един ден или няколко часа я имате и после я изгубвате, вие не знаете как да задържите радостта. И със скръбта не знаете какво (да) правите. Радостта лесно се обижда. Даже като не я оцените, тя си заминава. Скръбта е крайно безочлива.
към беседата >>
Вземете робството в човека.
Вземете робството в човека.
Когато един човек за дълго време е подчинен, в робството човек изгубва. В него се развива страхът. Човек не е самостоятелен. Робството убива твърдостта. В робството се убива твърдостта.
към беседата >>
Един ден или няколко часа я имате и после я изгубвате, вие не знаете как да задържите радостта.
Понякой път вие мислите, че не трябва да живеете. Защото още не знаете как да живеете. Понеже вие страдате, страданията показват, че не знаете как да живеете. Радвате се, изгубвате радостта, пак не знаете как живеете. Една хубава радост, която ви дала природата, вие я изгубвате.
Един ден или няколко часа я имате и после я изгубвате, вие не знаете как да задържите радостта.
И със скръбта не знаете какво (да) правите. Радостта лесно се обижда. Даже като не я оцените, тя си заминава. Скръбта е крайно безочлива. Можеш да я хокаш, колкото искаш, тя остава в къщи, казва: „Не си мърдам крачето оттук.“ Какво ще правиш за тази скръб?
към беседата >>
Когато един човек за дълго време е подчинен, в робството човек изгубва.
Вземете робството в човека.
Когато един човек за дълго време е подчинен, в робството човек изгубва.
В него се развива страхът. Човек не е самостоятелен. Робството убива твърдостта. В робството се убива твърдостта. В робството се убива онова, благородното чувство на уважение и почитание.
към беседата >>
И със скръбта не знаете какво (да) правите.
Защото още не знаете как да живеете. Понеже вие страдате, страданията показват, че не знаете как да живеете. Радвате се, изгубвате радостта, пак не знаете как живеете. Една хубава радост, която ви дала природата, вие я изгубвате. Един ден или няколко часа я имате и после я изгубвате, вие не знаете как да задържите радостта.
И със скръбта не знаете какво (да) правите.
Радостта лесно се обижда. Даже като не я оцените, тя си заминава. Скръбта е крайно безочлива. Можеш да я хокаш, колкото искаш, тя остава в къщи, казва: „Не си мърдам крачето оттук.“ Какво ще правиш за тази скръб? Да допуснем, че вие сте учители, имате упорито дете, какво правите?
към беседата >>
В него се развива страхът.
Вземете робството в човека. Когато един човек за дълго време е подчинен, в робството човек изгубва.
В него се развива страхът.
Човек не е самостоятелен. Робството убива твърдостта. В робството се убива твърдостта. В робството се убива онова, благородното чувство на уважение и почитание. Ти онзи човек, който те измъчва, не можеш да имаш хубаво чувство към него.
към беседата >>
Радостта лесно се обижда.
Понеже вие страдате, страданията показват, че не знаете как да живеете. Радвате се, изгубвате радостта, пак не знаете как живеете. Една хубава радост, която ви дала природата, вие я изгубвате. Един ден или няколко часа я имате и после я изгубвате, вие не знаете как да задържите радостта. И със скръбта не знаете какво (да) правите.
Радостта лесно се обижда.
Даже като не я оцените, тя си заминава. Скръбта е крайно безочлива. Можеш да я хокаш, колкото искаш, тя остава в къщи, казва: „Не си мърдам крачето оттук.“ Какво ще правиш за тази скръб? Да допуснем, че вие сте учители, имате упорито дете, какво правите? Тоягата употребявате.
към беседата >>
Човек не е самостоятелен.
Вземете робството в човека. Когато един човек за дълго време е подчинен, в робството човек изгубва. В него се развива страхът.
Човек не е самостоятелен.
Робството убива твърдостта. В робството се убива твърдостта. В робството се убива онова, благородното чувство на уважение и почитание. Ти онзи човек, който те измъчва, не можеш да имаш хубаво чувство към него. Ти имаш едно чувство на отмъщение, на омраза.
към беседата >>
Даже като не я оцените, тя си заминава.
Радвате се, изгубвате радостта, пак не знаете как живеете. Една хубава радост, която ви дала природата, вие я изгубвате. Един ден или няколко часа я имате и после я изгубвате, вие не знаете как да задържите радостта. И със скръбта не знаете какво (да) правите. Радостта лесно се обижда.
Даже като не я оцените, тя си заминава.
Скръбта е крайно безочлива. Можеш да я хокаш, колкото искаш, тя остава в къщи, казва: „Не си мърдам крачето оттук.“ Какво ще правиш за тази скръб? Да допуснем, че вие сте учители, имате упорито дете, какво правите? Тоягата употребявате. Малките деца може да се стреснат от тоягата, но този момък станал на 21 година, може (ли) учителката да употреби тояга за него?
към беседата >>
Робството убива твърдостта.
Вземете робството в човека. Когато един човек за дълго време е подчинен, в робството човек изгубва. В него се развива страхът. Човек не е самостоятелен.
Робството убива твърдостта.
В робството се убива твърдостта. В робството се убива онова, благородното чувство на уважение и почитание. Ти онзи човек, който те измъчва, не можеш да имаш хубаво чувство към него. Ти имаш едно чувство на отмъщение, на омраза. Вследствие на това, робството само по себе си убива хубавото в човека.
към беседата >>
Скръбта е крайно безочлива.
Една хубава радост, която ви дала природата, вие я изгубвате. Един ден или няколко часа я имате и после я изгубвате, вие не знаете как да задържите радостта. И със скръбта не знаете какво (да) правите. Радостта лесно се обижда. Даже като не я оцените, тя си заминава.
Скръбта е крайно безочлива.
Можеш да я хокаш, колкото искаш, тя остава в къщи, казва: „Не си мърдам крачето оттук.“ Какво ще правиш за тази скръб? Да допуснем, че вие сте учители, имате упорито дете, какво правите? Тоягата употребявате. Малките деца може да се стреснат от тоягата, но този момък станал на 21 година, може (ли) учителката да употреби тояга за него? Упорството, твърдостта в човека на какво се дължи?
към беседата >>
В робството се убива твърдостта.
Вземете робството в човека. Когато един човек за дълго време е подчинен, в робството човек изгубва. В него се развива страхът. Човек не е самостоятелен. Робството убива твърдостта.
В робството се убива твърдостта.
В робството се убива онова, благородното чувство на уважение и почитание. Ти онзи човек, който те измъчва, не можеш да имаш хубаво чувство към него. Ти имаш едно чувство на отмъщение, на омраза. Вследствие на това, робството само по себе си убива хубавото в човека. Онези, които измъчват, в тях се ражда едно озлобление, те сами себе си спъват.
към беседата >>
Можеш да я хокаш, колкото искаш, тя остава в къщи, казва: „Не си мърдам крачето оттук.“ Какво ще правиш за тази скръб?
Един ден или няколко часа я имате и после я изгубвате, вие не знаете как да задържите радостта. И със скръбта не знаете какво (да) правите. Радостта лесно се обижда. Даже като не я оцените, тя си заминава. Скръбта е крайно безочлива.
Можеш да я хокаш, колкото искаш, тя остава в къщи, казва: „Не си мърдам крачето оттук.“ Какво ще правиш за тази скръб?
Да допуснем, че вие сте учители, имате упорито дете, какво правите? Тоягата употребявате. Малките деца може да се стреснат от тоягата, но този момък станал на 21 година, може (ли) учителката да употреби тояга за него? Упорството, твърдостта в човека на какво се дължи? Каква полза има човек, че някои хора са упорити?
към беседата >>
В робството се убива онова, благородното чувство на уважение и почитание.
Когато един човек за дълго време е подчинен, в робството човек изгубва. В него се развива страхът. Човек не е самостоятелен. Робството убива твърдостта. В робството се убива твърдостта.
В робството се убива онова, благородното чувство на уважение и почитание.
Ти онзи човек, който те измъчва, не можеш да имаш хубаво чувство към него. Ти имаш едно чувство на отмъщение, на омраза. Вследствие на това, робството само по себе си убива хубавото в човека. Онези, които измъчват, в тях се ражда едно озлобление, те сами себе си спъват. Онези хора, които са в робство, те трябва да разбират вътрешния закон, да се не озлобяват, но постепенно да развиват мощна сила в себе си.
към беседата >>
Да допуснем, че вие сте учители, имате упорито дете, какво правите?
И със скръбта не знаете какво (да) правите. Радостта лесно се обижда. Даже като не я оцените, тя си заминава. Скръбта е крайно безочлива. Можеш да я хокаш, колкото искаш, тя остава в къщи, казва: „Не си мърдам крачето оттук.“ Какво ще правиш за тази скръб?
Да допуснем, че вие сте учители, имате упорито дете, какво правите?
Тоягата употребявате. Малките деца може да се стреснат от тоягата, но този момък станал на 21 година, може (ли) учителката да употреби тояга за него? Упорството, твърдостта в човека на какво се дължи? Каква полза има човек, че някои хора са упорити? Какво преимущество имат онези, които са упорити, и онези, които не са упорити?
към беседата >>
Ти онзи човек, който те измъчва, не можеш да имаш хубаво чувство към него.
В него се развива страхът. Човек не е самостоятелен. Робството убива твърдостта. В робството се убива твърдостта. В робството се убива онова, благородното чувство на уважение и почитание.
Ти онзи човек, който те измъчва, не можеш да имаш хубаво чувство към него.
Ти имаш едно чувство на отмъщение, на омраза. Вследствие на това, робството само по себе си убива хубавото в човека. Онези, които измъчват, в тях се ражда едно озлобление, те сами себе си спъват. Онези хора, които са в робство, те трябва да разбират вътрешния закон, да се не озлобяват, но постепенно да развиват мощна сила в себе си. Като се намираш в неблагоприятни условия, не можеш да кажеш: „Ще преодолея.“ Ти, докато преодолееш мъчнотиите, какво трябва да придобиеш?
към беседата >>
Тоягата употребявате.
Радостта лесно се обижда. Даже като не я оцените, тя си заминава. Скръбта е крайно безочлива. Можеш да я хокаш, колкото искаш, тя остава в къщи, казва: „Не си мърдам крачето оттук.“ Какво ще правиш за тази скръб? Да допуснем, че вие сте учители, имате упорито дете, какво правите?
Тоягата употребявате.
Малките деца може да се стреснат от тоягата, но този момък станал на 21 година, може (ли) учителката да употреби тояга за него? Упорството, твърдостта в човека на какво се дължи? Каква полза има човек, че някои хора са упорити? Какво преимущество имат онези, които са упорити, и онези, които не са упорити? Някой път се инатите, не искате да отстъпите.
към беседата >>
Ти имаш едно чувство на отмъщение, на омраза.
Човек не е самостоятелен. Робството убива твърдостта. В робството се убива твърдостта. В робството се убива онова, благородното чувство на уважение и почитание. Ти онзи човек, който те измъчва, не можеш да имаш хубаво чувство към него.
Ти имаш едно чувство на отмъщение, на омраза.
Вследствие на това, робството само по себе си убива хубавото в човека. Онези, които измъчват, в тях се ражда едно озлобление, те сами себе си спъват. Онези хора, които са в робство, те трябва да разбират вътрешния закон, да се не озлобяват, но постепенно да развиват мощна сила в себе си. Като се намираш в неблагоприятни условия, не можеш да кажеш: „Ще преодолея.“ Ти, докато преодолееш мъчнотиите, какво трябва да придобиеш? Детето, което учителят го бие или което баща му и майка му го бият, до колко години могат да го бият?
към беседата >>
Малките деца може да се стреснат от тоягата, но този момък станал на 21 година, може (ли) учителката да употреби тояга за него?
Даже като не я оцените, тя си заминава. Скръбта е крайно безочлива. Можеш да я хокаш, колкото искаш, тя остава в къщи, казва: „Не си мърдам крачето оттук.“ Какво ще правиш за тази скръб? Да допуснем, че вие сте учители, имате упорито дете, какво правите? Тоягата употребявате.
Малките деца може да се стреснат от тоягата, но този момък станал на 21 година, може (ли) учителката да употреби тояга за него?
Упорството, твърдостта в човека на какво се дължи? Каква полза има човек, че някои хора са упорити? Какво преимущество имат онези, които са упорити, и онези, които не са упорити? Някой път се инатите, не искате да отстъпите. Кажат ви да направите нещо, вие се инатите, не искате да го направите.
към беседата >>
Вследствие на това, робството само по себе си убива хубавото в човека.
Робството убива твърдостта. В робството се убива твърдостта. В робството се убива онова, благородното чувство на уважение и почитание. Ти онзи човек, който те измъчва, не можеш да имаш хубаво чувство към него. Ти имаш едно чувство на отмъщение, на омраза.
Вследствие на това, робството само по себе си убива хубавото в човека.
Онези, които измъчват, в тях се ражда едно озлобление, те сами себе си спъват. Онези хора, които са в робство, те трябва да разбират вътрешния закон, да се не озлобяват, но постепенно да развиват мощна сила в себе си. Като се намираш в неблагоприятни условия, не можеш да кажеш: „Ще преодолея.“ Ти, докато преодолееш мъчнотиите, какво трябва да придобиеш? Детето, което учителят го бие или което баща му и майка му го бият, до колко години могат да го бият? Те може да го бият най-много до 21 година.
към беседата >>
Упорството, твърдостта в човека на какво се дължи?
Скръбта е крайно безочлива. Можеш да я хокаш, колкото искаш, тя остава в къщи, казва: „Не си мърдам крачето оттук.“ Какво ще правиш за тази скръб? Да допуснем, че вие сте учители, имате упорито дете, какво правите? Тоягата употребявате. Малките деца може да се стреснат от тоягата, но този момък станал на 21 година, може (ли) учителката да употреби тояга за него?
Упорството, твърдостта в човека на какво се дължи?
Каква полза има човек, че някои хора са упорити? Какво преимущество имат онези, които са упорити, и онези, които не са упорити? Някой път се инатите, не искате да отстъпите. Кажат ви да направите нещо, вие се инатите, не искате да го направите. Имате някакви съображения.
към беседата >>
Онези, които измъчват, в тях се ражда едно озлобление, те сами себе си спъват.
В робството се убива твърдостта. В робството се убива онова, благородното чувство на уважение и почитание. Ти онзи човек, който те измъчва, не можеш да имаш хубаво чувство към него. Ти имаш едно чувство на отмъщение, на омраза. Вследствие на това, робството само по себе си убива хубавото в човека.
Онези, които измъчват, в тях се ражда едно озлобление, те сами себе си спъват.
Онези хора, които са в робство, те трябва да разбират вътрешния закон, да се не озлобяват, но постепенно да развиват мощна сила в себе си. Като се намираш в неблагоприятни условия, не можеш да кажеш: „Ще преодолея.“ Ти, докато преодолееш мъчнотиите, какво трябва да придобиеш? Детето, което учителят го бие или което баща му и майка му го бият, до колко години могат да го бият? Те може да го бият най-много до 21 година. Като стане на 21 година детето, бащата не може да го пипне.
към беседата >>
Каква полза има човек, че някои хора са упорити?
Можеш да я хокаш, колкото искаш, тя остава в къщи, казва: „Не си мърдам крачето оттук.“ Какво ще правиш за тази скръб? Да допуснем, че вие сте учители, имате упорито дете, какво правите? Тоягата употребявате. Малките деца може да се стреснат от тоягата, но този момък станал на 21 година, може (ли) учителката да употреби тояга за него? Упорството, твърдостта в човека на какво се дължи?
Каква полза има човек, че някои хора са упорити?
Какво преимущество имат онези, които са упорити, и онези, които не са упорити? Някой път се инатите, не искате да отстъпите. Кажат ви да направите нещо, вие се инатите, не искате да го направите. Имате някакви съображения. Сега, защо е твърдостта на човека?
към беседата >>
Онези хора, които са в робство, те трябва да разбират вътрешния закон, да се не озлобяват, но постепенно да развиват мощна сила в себе си.
В робството се убива онова, благородното чувство на уважение и почитание. Ти онзи човек, който те измъчва, не можеш да имаш хубаво чувство към него. Ти имаш едно чувство на отмъщение, на омраза. Вследствие на това, робството само по себе си убива хубавото в човека. Онези, които измъчват, в тях се ражда едно озлобление, те сами себе си спъват.
Онези хора, които са в робство, те трябва да разбират вътрешния закон, да се не озлобяват, но постепенно да развиват мощна сила в себе си.
Като се намираш в неблагоприятни условия, не можеш да кажеш: „Ще преодолея.“ Ти, докато преодолееш мъчнотиите, какво трябва да придобиеш? Детето, което учителят го бие или което баща му и майка му го бият, до колко години могат да го бият? Те може да го бият най-много до 21 година. Като стане на 21 година детето, бащата не може да го пипне. Защото мене ми разправяше един баща, който побийвал сина си.
към беседата >>
Какво преимущество имат онези, които са упорити, и онези, които не са упорити?
Да допуснем, че вие сте учители, имате упорито дете, какво правите? Тоягата употребявате. Малките деца може да се стреснат от тоягата, но този момък станал на 21 година, може (ли) учителката да употреби тояга за него? Упорството, твърдостта в човека на какво се дължи? Каква полза има човек, че някои хора са упорити?
Какво преимущество имат онези, които са упорити, и онези, които не са упорити?
Някой път се инатите, не искате да отстъпите. Кажат ви да направите нещо, вие се инатите, не искате да го направите. Имате някакви съображения. Сега, защо е твърдостта на човека? Всяко нещо трябва да принесе полза.
към беседата >>
Като се намираш в неблагоприятни условия, не можеш да кажеш: „Ще преодолея.“ Ти, докато преодолееш мъчнотиите, какво трябва да придобиеш?
Ти онзи човек, който те измъчва, не можеш да имаш хубаво чувство към него. Ти имаш едно чувство на отмъщение, на омраза. Вследствие на това, робството само по себе си убива хубавото в човека. Онези, които измъчват, в тях се ражда едно озлобление, те сами себе си спъват. Онези хора, които са в робство, те трябва да разбират вътрешния закон, да се не озлобяват, но постепенно да развиват мощна сила в себе си.
Като се намираш в неблагоприятни условия, не можеш да кажеш: „Ще преодолея.“ Ти, докато преодолееш мъчнотиите, какво трябва да придобиеш?
Детето, което учителят го бие или което баща му и майка му го бият, до колко години могат да го бият? Те може да го бият най-много до 21 година. Като стане на 21 година детето, бащата не може да го пипне. Защото мене ми разправяше един баща, който побийвал сина си. Казва: Един ден като ме хвана за ръцете, като с клещи, казва: „Татко, аз не ти позволявам да ме биеш.
към беседата >>
Някой път се инатите, не искате да отстъпите.
Тоягата употребявате. Малките деца може да се стреснат от тоягата, но този момък станал на 21 година, може (ли) учителката да употреби тояга за него? Упорството, твърдостта в човека на какво се дължи? Каква полза има човек, че някои хора са упорити? Какво преимущество имат онези, които са упорити, и онези, които не са упорити?
Някой път се инатите, не искате да отстъпите.
Кажат ви да направите нещо, вие се инатите, не искате да го направите. Имате някакви съображения. Сега, защо е твърдостта на човека? Всяко нещо трябва да принесе полза. Сега да дойдем до себе си.
към беседата >>
Детето, което учителят го бие или което баща му и майка му го бият, до колко години могат да го бият?
Ти имаш едно чувство на отмъщение, на омраза. Вследствие на това, робството само по себе си убива хубавото в човека. Онези, които измъчват, в тях се ражда едно озлобление, те сами себе си спъват. Онези хора, които са в робство, те трябва да разбират вътрешния закон, да се не озлобяват, но постепенно да развиват мощна сила в себе си. Като се намираш в неблагоприятни условия, не можеш да кажеш: „Ще преодолея.“ Ти, докато преодолееш мъчнотиите, какво трябва да придобиеш?
Детето, което учителят го бие или което баща му и майка му го бият, до колко години могат да го бият?
Те може да го бият най-много до 21 година. Като стане на 21 година детето, бащата не може да го пипне. Защото мене ми разправяше един баща, който побийвал сина си. Казва: Един ден като ме хвана за ръцете, като с клещи, казва: „Татко, аз не ти позволявам да ме биеш. Аз имам глава да мисля.
към беседата >>
Кажат ви да направите нещо, вие се инатите, не искате да го направите.
Малките деца може да се стреснат от тоягата, но този момък станал на 21 година, може (ли) учителката да употреби тояга за него? Упорството, твърдостта в човека на какво се дължи? Каква полза има човек, че някои хора са упорити? Какво преимущество имат онези, които са упорити, и онези, които не са упорити? Някой път се инатите, не искате да отстъпите.
Кажат ви да направите нещо, вие се инатите, не искате да го направите.
Имате някакви съображения. Сега, защо е твърдостта на човека? Всяко нещо трябва да принесе полза. Сега да дойдем до себе си. Започнете със себе си.
към беседата >>
Те може да го бият най-много до 21 година.
Вследствие на това, робството само по себе си убива хубавото в човека. Онези, които измъчват, в тях се ражда едно озлобление, те сами себе си спъват. Онези хора, които са в робство, те трябва да разбират вътрешния закон, да се не озлобяват, но постепенно да развиват мощна сила в себе си. Като се намираш в неблагоприятни условия, не можеш да кажеш: „Ще преодолея.“ Ти, докато преодолееш мъчнотиите, какво трябва да придобиеш? Детето, което учителят го бие или което баща му и майка му го бият, до колко години могат да го бият?
Те може да го бият най-много до 21 година.
Като стане на 21 година детето, бащата не може да го пипне. Защото мене ми разправяше един баща, който побийвал сина си. Казва: Един ден като ме хвана за ръцете, като с клещи, казва: „Татко, аз не ти позволявам да ме биеш. Аз имам глава да мисля. Едно (време) имаше място за дърво, но сега моята глава започва да мисли.
към беседата >>
Имате някакви съображения.
Упорството, твърдостта в човека на какво се дължи? Каква полза има човек, че някои хора са упорити? Какво преимущество имат онези, които са упорити, и онези, които не са упорити? Някой път се инатите, не искате да отстъпите. Кажат ви да направите нещо, вие се инатите, не искате да го направите.
Имате някакви съображения.
Сега, защо е твърдостта на човека? Всяко нещо трябва да принесе полза. Сега да дойдем до себе си. Започнете със себе си. Всеки един човек е първото дете, с което трябва да започне.
към беседата >>
Като стане на 21 година детето, бащата не може да го пипне.
Онези, които измъчват, в тях се ражда едно озлобление, те сами себе си спъват. Онези хора, които са в робство, те трябва да разбират вътрешния закон, да се не озлобяват, но постепенно да развиват мощна сила в себе си. Като се намираш в неблагоприятни условия, не можеш да кажеш: „Ще преодолея.“ Ти, докато преодолееш мъчнотиите, какво трябва да придобиеш? Детето, което учителят го бие или което баща му и майка му го бият, до колко години могат да го бият? Те може да го бият най-много до 21 година.
Като стане на 21 година детето, бащата не може да го пипне.
Защото мене ми разправяше един баща, който побийвал сина си. Казва: Един ден като ме хвана за ръцете, като с клещи, казва: „Татко, аз не ти позволявам да ме биеш. Аз имам глава да мисля. Едно (време) имаше място за дърво, но сега моята глава започва да мисли. Кажи ми и аз ще го направя, но да ме биеш, не позволявам.“
към беседата >>
Сега, защо е твърдостта на човека?
Каква полза има човек, че някои хора са упорити? Какво преимущество имат онези, които са упорити, и онези, които не са упорити? Някой път се инатите, не искате да отстъпите. Кажат ви да направите нещо, вие се инатите, не искате да го направите. Имате някакви съображения.
Сега, защо е твърдостта на човека?
Всяко нещо трябва да принесе полза. Сега да дойдем до себе си. Започнете със себе си. Всеки един човек е първото дете, с което трябва да започне. Понеже започваме с другите деца, затова работите не вървят.
към беседата >>
Защото мене ми разправяше един баща, който побийвал сина си.
Онези хора, които са в робство, те трябва да разбират вътрешния закон, да се не озлобяват, но постепенно да развиват мощна сила в себе си. Като се намираш в неблагоприятни условия, не можеш да кажеш: „Ще преодолея.“ Ти, докато преодолееш мъчнотиите, какво трябва да придобиеш? Детето, което учителят го бие или което баща му и майка му го бият, до колко години могат да го бият? Те може да го бият най-много до 21 година. Като стане на 21 година детето, бащата не може да го пипне.
Защото мене ми разправяше един баща, който побийвал сина си.
Казва: Един ден като ме хвана за ръцете, като с клещи, казва: „Татко, аз не ти позволявам да ме биеш. Аз имам глава да мисля. Едно (време) имаше място за дърво, но сега моята глава започва да мисли. Кажи ми и аз ще го направя, но да ме биеш, не позволявам.“
към беседата >>
Всяко нещо трябва да принесе полза.
Какво преимущество имат онези, които са упорити, и онези, които не са упорити? Някой път се инатите, не искате да отстъпите. Кажат ви да направите нещо, вие се инатите, не искате да го направите. Имате някакви съображения. Сега, защо е твърдостта на човека?
Всяко нещо трябва да принесе полза.
Сега да дойдем до себе си. Започнете със себе си. Всеки един човек е първото дете, с което трябва да започне. Понеже започваме с другите деца, затова работите не вървят. Разсъждавали ли сте твърдостта какво е?
към беседата >>
Казва: Един ден като ме хвана за ръцете, като с клещи, казва: „Татко, аз не ти позволявам да ме биеш.
Като се намираш в неблагоприятни условия, не можеш да кажеш: „Ще преодолея.“ Ти, докато преодолееш мъчнотиите, какво трябва да придобиеш? Детето, което учителят го бие или което баща му и майка му го бият, до колко години могат да го бият? Те може да го бият най-много до 21 година. Като стане на 21 година детето, бащата не може да го пипне. Защото мене ми разправяше един баща, който побийвал сина си.
Казва: Един ден като ме хвана за ръцете, като с клещи, казва: „Татко, аз не ти позволявам да ме биеш.
Аз имам глава да мисля. Едно (време) имаше място за дърво, но сега моята глава започва да мисли. Кажи ми и аз ще го направя, но да ме биеш, не позволявам.“
към беседата >>
Сега да дойдем до себе си.
Някой път се инатите, не искате да отстъпите. Кажат ви да направите нещо, вие се инатите, не искате да го направите. Имате някакви съображения. Сега, защо е твърдостта на човека? Всяко нещо трябва да принесе полза.
Сега да дойдем до себе си.
Започнете със себе си. Всеки един човек е първото дете, с което трябва да започне. Понеже започваме с другите деца, затова работите не вървят. Разсъждавали ли сте твърдостта какво е? Вие говорите за твърдостта, което не е твърдост.
към беседата >>
Аз имам глава да мисля.
Детето, което учителят го бие или което баща му и майка му го бият, до колко години могат да го бият? Те може да го бият най-много до 21 година. Като стане на 21 година детето, бащата не може да го пипне. Защото мене ми разправяше един баща, който побийвал сина си. Казва: Един ден като ме хвана за ръцете, като с клещи, казва: „Татко, аз не ти позволявам да ме биеш.
Аз имам глава да мисля.
Едно (време) имаше място за дърво, но сега моята глава започва да мисли. Кажи ми и аз ще го направя, но да ме биеш, не позволявам.“
към беседата >>
Започнете със себе си.
Кажат ви да направите нещо, вие се инатите, не искате да го направите. Имате някакви съображения. Сега, защо е твърдостта на човека? Всяко нещо трябва да принесе полза. Сега да дойдем до себе си.
Започнете със себе си.
Всеки един човек е първото дете, с което трябва да започне. Понеже започваме с другите деца, затова работите не вървят. Разсъждавали ли сте твърдостта какво е? Вие говорите за твърдостта, което не е твърдост. Вие говорите за твърдостта, влизат честолюбие, тщеславие, но вие трябва да определите твърдостта като едно специфично чувство.
към беседата >>
Едно (време) имаше място за дърво, но сега моята глава започва да мисли.
Те може да го бият най-много до 21 година. Като стане на 21 година детето, бащата не може да го пипне. Защото мене ми разправяше един баща, който побийвал сина си. Казва: Един ден като ме хвана за ръцете, като с клещи, казва: „Татко, аз не ти позволявам да ме биеш. Аз имам глава да мисля.
Едно (време) имаше място за дърво, но сега моята глава започва да мисли.
Кажи ми и аз ще го направя, но да ме биеш, не позволявам.“
към беседата >>
Всеки един човек е първото дете, с което трябва да започне.
Имате някакви съображения. Сега, защо е твърдостта на човека? Всяко нещо трябва да принесе полза. Сега да дойдем до себе си. Започнете със себе си.
Всеки един човек е първото дете, с което трябва да започне.
Понеже започваме с другите деца, затова работите не вървят. Разсъждавали ли сте твърдостта какво е? Вие говорите за твърдостта, което не е твърдост. Вие говорите за твърдостта, влизат честолюбие, тщеславие, но вие трябва да определите твърдостта като едно специфично чувство. Човек, който е твърд, не иска да се мръдне от мястото си.
към беседата >>
Кажи ми и аз ще го направя, но да ме биеш, не позволявам.“
Като стане на 21 година детето, бащата не може да го пипне. Защото мене ми разправяше един баща, който побийвал сина си. Казва: Един ден като ме хвана за ръцете, като с клещи, казва: „Татко, аз не ти позволявам да ме биеш. Аз имам глава да мисля. Едно (време) имаше място за дърво, но сега моята глава започва да мисли.
Кажи ми и аз ще го направя, но да ме биеш, не позволявам.“
към беседата >>
Понеже започваме с другите деца, затова работите не вървят.
Сега, защо е твърдостта на човека? Всяко нещо трябва да принесе полза. Сега да дойдем до себе си. Започнете със себе си. Всеки един човек е първото дете, с което трябва да започне.
Понеже започваме с другите деца, затова работите не вървят.
Разсъждавали ли сте твърдостта какво е? Вие говорите за твърдостта, което не е твърдост. Вие говорите за твърдостта, влизат честолюбие, тщеславие, но вие трябва да определите твърдостта като едно специфично чувство. Човек, който е твърд, не иска да се мръдне от мястото си. Казва: „Тук съм турен, не искам да се мърдам от мястото си, нищо повече.“ Може да му покажете, че не е благоразумно.
към беседата >>
Вие ще напуснете стари(те) методи.
Вие ще напуснете стари(те) методи.
Вие сте обичали да биете себе си. Ти се самоосъждаш, то е бой. Няма какво да се осъждате. Ще говорите разумно на вашия син, на вашата дъщеря, на вашите способности. Тази ваша способност, тя сама ще разреши въпроса.
към беседата >>
Разсъждавали ли сте твърдостта какво е?
Всяко нещо трябва да принесе полза. Сега да дойдем до себе си. Започнете със себе си. Всеки един човек е първото дете, с което трябва да започне. Понеже започваме с другите деца, затова работите не вървят.
Разсъждавали ли сте твърдостта какво е?
Вие говорите за твърдостта, което не е твърдост. Вие говорите за твърдостта, влизат честолюбие, тщеславие, но вие трябва да определите твърдостта като едно специфично чувство. Човек, който е твърд, не иска да се мръдне от мястото си. Казва: „Тук съм турен, не искам да се мърдам от мястото си, нищо повече.“ Може да му покажете, че не е благоразумно. Казва: „Мене не ме интересуват тия работи.
към беседата >>
Вие сте обичали да биете себе си.
Вие ще напуснете стари(те) методи.
Вие сте обичали да биете себе си.
Ти се самоосъждаш, то е бой. Няма какво да се осъждате. Ще говорите разумно на вашия син, на вашата дъщеря, на вашите способности. Тази ваша способност, тя сама ще разреши въпроса. Остави на твоята твърдост, сама по себе си тя ще разреши въпроса.
към беседата >>
Вие говорите за твърдостта, което не е твърдост.
Сега да дойдем до себе си. Започнете със себе си. Всеки един човек е първото дете, с което трябва да започне. Понеже започваме с другите деца, затова работите не вървят. Разсъждавали ли сте твърдостта какво е?
Вие говорите за твърдостта, което не е твърдост.
Вие говорите за твърдостта, влизат честолюбие, тщеславие, но вие трябва да определите твърдостта като едно специфично чувство. Човек, който е твърд, не иска да се мръдне от мястото си. Казва: „Тук съм турен, не искам да се мърдам от мястото си, нищо повече.“ Може да му покажете, че не е благоразумно. Казва: „Мене не ме интересуват тия работи. Аз искам тук да седя.“ Понякой път вие имате твърдост, вие не искате да се измени вашето състояние.
към беседата >>
Ти се самоосъждаш, то е бой.
Вие ще напуснете стари(те) методи. Вие сте обичали да биете себе си.
Ти се самоосъждаш, то е бой.
Няма какво да се осъждате. Ще говорите разумно на вашия син, на вашата дъщеря, на вашите способности. Тази ваша способност, тя сама ще разреши въпроса. Остави на твоята твърдост, сама по себе си тя ще разреши въпроса. Остави на твоето милосърдие, то само ще разреши въпроса.
към беседата >>
Вие говорите за твърдостта, влизат честолюбие, тщеславие, но вие трябва да определите твърдостта като едно специфично чувство.
Започнете със себе си. Всеки един човек е първото дете, с което трябва да започне. Понеже започваме с другите деца, затова работите не вървят. Разсъждавали ли сте твърдостта какво е? Вие говорите за твърдостта, което не е твърдост.
Вие говорите за твърдостта, влизат честолюбие, тщеславие, но вие трябва да определите твърдостта като едно специфично чувство.
Човек, който е твърд, не иска да се мръдне от мястото си. Казва: „Тук съм турен, не искам да се мърдам от мястото си, нищо повече.“ Може да му покажете, че не е благоразумно. Казва: „Мене не ме интересуват тия работи. Аз искам тук да седя.“ Понякой път вие имате твърдост, вие не искате да се измени вашето състояние. Никой не иска като е радостен да стане скърбен.
към беседата >>
Няма какво да се осъждате.
Вие ще напуснете стари(те) методи. Вие сте обичали да биете себе си. Ти се самоосъждаш, то е бой.
Няма какво да се осъждате.
Ще говорите разумно на вашия син, на вашата дъщеря, на вашите способности. Тази ваша способност, тя сама ще разреши въпроса. Остави на твоята твърдост, сама по себе си тя ще разреши въпроса. Остави на твоето милосърдие, то само ще разреши въпроса. Остави на твоята набожност, тя сама ще разреши въпроса.
към беседата >>
Човек, който е твърд, не иска да се мръдне от мястото си.
Всеки един човек е първото дете, с което трябва да започне. Понеже започваме с другите деца, затова работите не вървят. Разсъждавали ли сте твърдостта какво е? Вие говорите за твърдостта, което не е твърдост. Вие говорите за твърдостта, влизат честолюбие, тщеславие, но вие трябва да определите твърдостта като едно специфично чувство.
Човек, който е твърд, не иска да се мръдне от мястото си.
Казва: „Тук съм турен, не искам да се мърдам от мястото си, нищо повече.“ Може да му покажете, че не е благоразумно. Казва: „Мене не ме интересуват тия работи. Аз искам тук да седя.“ Понякой път вие имате твърдост, вие не искате да се измени вашето състояние. Никой не иска като е радостен да стане скърбен. Всеки от вас иска като е скърбен, да стане радостен. Защо?
към беседата >>
Ще говорите разумно на вашия син, на вашата дъщеря, на вашите способности.
Вие ще напуснете стари(те) методи. Вие сте обичали да биете себе си. Ти се самоосъждаш, то е бой. Няма какво да се осъждате.
Ще говорите разумно на вашия син, на вашата дъщеря, на вашите способности.
Тази ваша способност, тя сама ще разреши въпроса. Остави на твоята твърдост, сама по себе си тя ще разреши въпроса. Остави на твоето милосърдие, то само ще разреши въпроса. Остави на твоята набожност, тя сама ще разреши въпроса. Остави на твоята смелост, тя сама ще разреши въпроса.
към беседата >>
Казва: „Тук съм турен, не искам да се мърдам от мястото си, нищо повече.“ Може да му покажете, че не е благоразумно.
Понеже започваме с другите деца, затова работите не вървят. Разсъждавали ли сте твърдостта какво е? Вие говорите за твърдостта, което не е твърдост. Вие говорите за твърдостта, влизат честолюбие, тщеславие, но вие трябва да определите твърдостта като едно специфично чувство. Човек, който е твърд, не иска да се мръдне от мястото си.
Казва: „Тук съм турен, не искам да се мърдам от мястото си, нищо повече.“ Може да му покажете, че не е благоразумно.
Казва: „Мене не ме интересуват тия работи. Аз искам тук да седя.“ Понякой път вие имате твърдост, вие не искате да се измени вашето състояние. Никой не иска като е радостен да стане скърбен. Всеки от вас иска като е скърбен, да стане радостен. Защо? Има някаква придобивка.
към беседата >>
Тази ваша способност, тя сама ще разреши въпроса.
Вие ще напуснете стари(те) методи. Вие сте обичали да биете себе си. Ти се самоосъждаш, то е бой. Няма какво да се осъждате. Ще говорите разумно на вашия син, на вашата дъщеря, на вашите способности.
Тази ваша способност, тя сама ще разреши въпроса.
Остави на твоята твърдост, сама по себе си тя ще разреши въпроса. Остави на твоето милосърдие, то само ще разреши въпроса. Остави на твоята набожност, тя сама ще разреши въпроса. Остави на твоята смелост, тя сама ще разреши въпроса. Няма какво да разрешаваш ти.
към беседата >>
Казва: „Мене не ме интересуват тия работи.
Разсъждавали ли сте твърдостта какво е? Вие говорите за твърдостта, което не е твърдост. Вие говорите за твърдостта, влизат честолюбие, тщеславие, но вие трябва да определите твърдостта като едно специфично чувство. Човек, който е твърд, не иска да се мръдне от мястото си. Казва: „Тук съм турен, не искам да се мърдам от мястото си, нищо повече.“ Може да му покажете, че не е благоразумно.
Казва: „Мене не ме интересуват тия работи.
Аз искам тук да седя.“ Понякой път вие имате твърдост, вие не искате да се измени вашето състояние. Никой не иска като е радостен да стане скърбен. Всеки от вас иска като е скърбен, да стане радостен. Защо? Има някаква придобивка. Каква е разликата?
към беседата >>
Остави на твоята твърдост, сама по себе си тя ще разреши въпроса.
Вие сте обичали да биете себе си. Ти се самоосъждаш, то е бой. Няма какво да се осъждате. Ще говорите разумно на вашия син, на вашата дъщеря, на вашите способности. Тази ваша способност, тя сама ще разреши въпроса.
Остави на твоята твърдост, сама по себе си тя ще разреши въпроса.
Остави на твоето милосърдие, то само ще разреши въпроса. Остави на твоята набожност, тя сама ще разреши въпроса. Остави на твоята смелост, тя сама ще разреши въпроса. Няма какво да разрешаваш ти. Ако ние бихме оставили нещата да си вървят по един естествен път, много по-добре ще бъде, отколкото да искаш да бъдеш твърд.
към беседата >>
Аз искам тук да седя.“ Понякой път вие имате твърдост, вие не искате да се измени вашето състояние.
Вие говорите за твърдостта, което не е твърдост. Вие говорите за твърдостта, влизат честолюбие, тщеславие, но вие трябва да определите твърдостта като едно специфично чувство. Човек, който е твърд, не иска да се мръдне от мястото си. Казва: „Тук съм турен, не искам да се мърдам от мястото си, нищо повече.“ Може да му покажете, че не е благоразумно. Казва: „Мене не ме интересуват тия работи.
Аз искам тук да седя.“ Понякой път вие имате твърдост, вие не искате да се измени вашето състояние.
Никой не иска като е радостен да стане скърбен. Всеки от вас иска като е скърбен, да стане радостен. Защо? Има някаква придобивка. Каква е разликата? Вие трябва да си служите с известни аналогии.
към беседата >>
Остави на твоето милосърдие, то само ще разреши въпроса.
Ти се самоосъждаш, то е бой. Няма какво да се осъждате. Ще говорите разумно на вашия син, на вашата дъщеря, на вашите способности. Тази ваша способност, тя сама ще разреши въпроса. Остави на твоята твърдост, сама по себе си тя ще разреши въпроса.
Остави на твоето милосърдие, то само ще разреши въпроса.
Остави на твоята набожност, тя сама ще разреши въпроса. Остави на твоята смелост, тя сама ще разреши въпроса. Няма какво да разрешаваш ти. Ако ние бихме оставили нещата да си вървят по един естествен път, много по-добре ще бъде, отколкото да искаш да бъдеш твърд. Ти остави твърдостта сама да се проявява.
към беседата >>
Никой не иска като е радостен да стане скърбен.
Вие говорите за твърдостта, влизат честолюбие, тщеславие, но вие трябва да определите твърдостта като едно специфично чувство. Човек, който е твърд, не иска да се мръдне от мястото си. Казва: „Тук съм турен, не искам да се мърдам от мястото си, нищо повече.“ Може да му покажете, че не е благоразумно. Казва: „Мене не ме интересуват тия работи. Аз искам тук да седя.“ Понякой път вие имате твърдост, вие не искате да се измени вашето състояние.
Никой не иска като е радостен да стане скърбен.
Всеки от вас иска като е скърбен, да стане радостен. Защо? Има някаква придобивка. Каква е разликата? Вие трябва да си служите с известни аналогии. Да кажем, дават ви неща, които са сладки, и други, които са горчиви.
към беседата >>
Остави на твоята набожност, тя сама ще разреши въпроса.
Няма какво да се осъждате. Ще говорите разумно на вашия син, на вашата дъщеря, на вашите способности. Тази ваша способност, тя сама ще разреши въпроса. Остави на твоята твърдост, сама по себе си тя ще разреши въпроса. Остави на твоето милосърдие, то само ще разреши въпроса.
Остави на твоята набожност, тя сама ще разреши въпроса.
Остави на твоята смелост, тя сама ще разреши въпроса. Няма какво да разрешаваш ти. Ако ние бихме оставили нещата да си вървят по един естествен път, много по-добре ще бъде, отколкото да искаш да бъдеш твърд. Ти остави твърдостта сама да се проявява. То значи свобода.
към беседата >>
Всеки от вас иска като е скърбен, да стане радостен. Защо?
Човек, който е твърд, не иска да се мръдне от мястото си. Казва: „Тук съм турен, не искам да се мърдам от мястото си, нищо повече.“ Може да му покажете, че не е благоразумно. Казва: „Мене не ме интересуват тия работи. Аз искам тук да седя.“ Понякой път вие имате твърдост, вие не искате да се измени вашето състояние. Никой не иска като е радостен да стане скърбен.
Всеки от вас иска като е скърбен, да стане радостен. Защо?
Има някаква придобивка. Каква е разликата? Вие трябва да си служите с известни аналогии. Да кажем, дават ви неща, които са сладки, и други, които са горчиви. Едните обичате, защо?
към беседата >>
Остави на твоята смелост, тя сама ще разреши въпроса.
Ще говорите разумно на вашия син, на вашата дъщеря, на вашите способности. Тази ваша способност, тя сама ще разреши въпроса. Остави на твоята твърдост, сама по себе си тя ще разреши въпроса. Остави на твоето милосърдие, то само ще разреши въпроса. Остави на твоята набожност, тя сама ще разреши въпроса.
Остави на твоята смелост, тя сама ще разреши въпроса.
Няма какво да разрешаваш ти. Ако ние бихме оставили нещата да си вървят по един естествен път, много по-добре ще бъде, отколкото да искаш да бъдеш твърд. Ти остави твърдостта сама да се проявява. То значи свобода. Дайте свобода на вашата мисъл, на елементите, от които вашата мисъл е създадена.
към беседата >>
2.
Ставане, оживяване и възкресение
,
НБ
, София, 9.4.1939г.,
„Аз го обичам много, моето сърце гори!
Не е право. Нещастието на хората се дължи на това, че те не знаят, как да използват благата, които им се дават отгоре. Как може да се използва едно благо? Представете си, че вие обичате някого. Знаете ли, какво нещо е любовта?
„Аз го обичам много, моето сърце гори!
“ Че кое сърце не гори? Всички сърца са запалени. Те горят още от момента, когато вашите майки и бащи ви родиха. Следователно ако ти не можещ да обичаш майка си и баща си, който те родиха, как ще обичаш някой отвън? Който не обича майка си и баща си, той никого не може да обича.
към беседата >>
“ Че кое сърце не гори?
Нещастието на хората се дължи на това, че те не знаят, как да използват благата, които им се дават отгоре. Как може да се използва едно благо? Представете си, че вие обичате някого. Знаете ли, какво нещо е любовта? „Аз го обичам много, моето сърце гори!
“ Че кое сърце не гори?
Всички сърца са запалени. Те горят още от момента, когато вашите майки и бащи ви родиха. Следователно ако ти не можещ да обичаш майка си и баща си, който те родиха, как ще обичаш някой отвън? Който не обича майка си и баща си, той никого не може да обича. Значи, той не може да обича майка си, която девет месеца го е носила, че ще може да обича някоя мома отвън.
към беседата >>
Всички сърца са запалени.
Как може да се използва едно благо? Представете си, че вие обичате някого. Знаете ли, какво нещо е любовта? „Аз го обичам много, моето сърце гори! “ Че кое сърце не гори?
Всички сърца са запалени.
Те горят още от момента, когато вашите майки и бащи ви родиха. Следователно ако ти не можещ да обичаш майка си и баща си, който те родиха, как ще обичаш някой отвън? Който не обича майка си и баща си, той никого не може да обича. Значи, той не може да обича майка си, която девет месеца го е носила, че ще може да обича някоя мома отвън. Каквото да говори този момък, колкото да ме уверява в своята любов, думите му за мене не струват нито лула тютюн.
към беседата >>
Те горят още от момента, когато вашите майки и бащи ви родиха.
Представете си, че вие обичате някого. Знаете ли, какво нещо е любовта? „Аз го обичам много, моето сърце гори! “ Че кое сърце не гори? Всички сърца са запалени.
Те горят още от момента, когато вашите майки и бащи ви родиха.
Следователно ако ти не можещ да обичаш майка си и баща си, който те родиха, как ще обичаш някой отвън? Който не обича майка си и баща си, той никого не може да обича. Значи, той не може да обича майка си, която девет месеца го е носила, че ще може да обича някоя мома отвън. Каквото да говори този момък, колкото да ме уверява в своята любов, думите му за мене не струват нито лула тютюн. Лесно е да се пише любовта с черно мастило на хартия.
към беседата >>
Следователно ако ти не можещ да обичаш майка си и баща си, който те родиха, как ще обичаш някой отвън?
Знаете ли, какво нещо е любовта? „Аз го обичам много, моето сърце гори! “ Че кое сърце не гори? Всички сърца са запалени. Те горят още от момента, когато вашите майки и бащи ви родиха.
Следователно ако ти не можещ да обичаш майка си и баща си, който те родиха, как ще обичаш някой отвън?
Който не обича майка си и баща си, той никого не може да обича. Значи, той не може да обича майка си, която девет месеца го е носила, че ще може да обича някоя мома отвън. Каквото да говори този момък, колкото да ме уверява в своята любов, думите му за мене не струват нито лула тютюн. Лесно е да се пише любовта с черно мастило на хартия. Там се казва, че той е готов да се жертва за тебе, готов е всичко да направи, но това е жертва на черното мастило.
към беседата >>
Който не обича майка си и баща си, той никого не може да обича.
„Аз го обичам много, моето сърце гори! “ Че кое сърце не гори? Всички сърца са запалени. Те горят още от момента, когато вашите майки и бащи ви родиха. Следователно ако ти не можещ да обичаш майка си и баща си, който те родиха, как ще обичаш някой отвън?
Който не обича майка си и баща си, той никого не може да обича.
Значи, той не може да обича майка си, която девет месеца го е носила, че ще може да обича някоя мома отвън. Каквото да говори този момък, колкото да ме уверява в своята любов, думите му за мене не струват нито лула тютюн. Лесно е да се пише любовта с черно мастило на хартия. Там се казва, че той е готов да се жертва за тебе, готов е всичко да направи, но това е жертва на черното мастило. Като дойде до реалната жертва, там го няма.
към беседата >>
Значи, той не може да обича майка си, която девет месеца го е носила, че ще може да обича някоя мома отвън.
“ Че кое сърце не гори? Всички сърца са запалени. Те горят още от момента, когато вашите майки и бащи ви родиха. Следователно ако ти не можещ да обичаш майка си и баща си, който те родиха, как ще обичаш някой отвън? Който не обича майка си и баща си, той никого не може да обича.
Значи, той не може да обича майка си, която девет месеца го е носила, че ще може да обича някоя мома отвън.
Каквото да говори този момък, колкото да ме уверява в своята любов, думите му за мене не струват нито лула тютюн. Лесно е да се пише любовта с черно мастило на хартия. Там се казва, че той е готов да се жертва за тебе, готов е всичко да направи, но това е жертва на черното мастило. Като дойде до реалната жертва, там го няма. Онези, които се обичат, те не трябва да си пишат писма с черно мастило, но с кръв.
към беседата >>
Каквото да говори този момък, колкото да ме уверява в своята любов, думите му за мене не струват нито лула тютюн.
Всички сърца са запалени. Те горят още от момента, когато вашите майки и бащи ви родиха. Следователно ако ти не можещ да обичаш майка си и баща си, който те родиха, как ще обичаш някой отвън? Който не обича майка си и баща си, той никого не може да обича. Значи, той не може да обича майка си, която девет месеца го е носила, че ще може да обича някоя мома отвън.
Каквото да говори този момък, колкото да ме уверява в своята любов, думите му за мене не струват нито лула тютюн.
Лесно е да се пише любовта с черно мастило на хартия. Там се казва, че той е готов да се жертва за тебе, готов е всичко да направи, но това е жертва на черното мастило. Като дойде до реалната жертва, там го няма. Онези, които се обичат, те не трябва да си пишат писма с черно мастило, но с кръв. Нека момъкът пусне няколко капки кръв от себе си и с кръвта си да напише любовно писмо на момата.
към беседата >>
Лесно е да се пише любовта с черно мастило на хартия.
Те горят още от момента, когато вашите майки и бащи ви родиха. Следователно ако ти не можещ да обичаш майка си и баща си, който те родиха, как ще обичаш някой отвън? Който не обича майка си и баща си, той никого не може да обича. Значи, той не може да обича майка си, която девет месеца го е носила, че ще може да обича някоя мома отвън. Каквото да говори този момък, колкото да ме уверява в своята любов, думите му за мене не струват нито лула тютюн.
Лесно е да се пише любовта с черно мастило на хартия.
Там се казва, че той е готов да се жертва за тебе, готов е всичко да направи, но това е жертва на черното мастило. Като дойде до реалната жертва, там го няма. Онези, които се обичат, те не трябва да си пишат писма с черно мастило, но с кръв. Нека момъкът пусне няколко капки кръв от себе си и с кръвта си да напише любовно писмо на момата. Това значи да имаш едно органическо писмо, а така с черното мастило, всеки знае.
към беседата >>
Там се казва, че той е готов да се жертва за тебе, готов е всичко да направи, но това е жертва на черното мастило.
Следователно ако ти не можещ да обичаш майка си и баща си, който те родиха, как ще обичаш някой отвън? Който не обича майка си и баща си, той никого не може да обича. Значи, той не може да обича майка си, която девет месеца го е носила, че ще може да обича някоя мома отвън. Каквото да говори този момък, колкото да ме уверява в своята любов, думите му за мене не струват нито лула тютюн. Лесно е да се пише любовта с черно мастило на хартия.
Там се казва, че той е готов да се жертва за тебе, готов е всичко да направи, но това е жертва на черното мастило.
Като дойде до реалната жертва, там го няма. Онези, които се обичат, те не трябва да си пишат писма с черно мастило, но с кръв. Нека момъкът пусне няколко капки кръв от себе си и с кръвта си да напише любовно писмо на момата. Това значи да имаш едно органическо писмо, а така с черното мастило, всеки знае. Можете да вземете думите ми и буквално.
към беседата >>
Като дойде до реалната жертва, там го няма.
Който не обича майка си и баща си, той никого не може да обича. Значи, той не може да обича майка си, която девет месеца го е носила, че ще може да обича някоя мома отвън. Каквото да говори този момък, колкото да ме уверява в своята любов, думите му за мене не струват нито лула тютюн. Лесно е да се пише любовта с черно мастило на хартия. Там се казва, че той е готов да се жертва за тебе, готов е всичко да направи, но това е жертва на черното мастило.
Като дойде до реалната жертва, там го няма.
Онези, които се обичат, те не трябва да си пишат писма с черно мастило, но с кръв. Нека момъкът пусне няколко капки кръв от себе си и с кръвта си да напише любовно писмо на момата. Това значи да имаш едно органическо писмо, а така с черното мастило, всеки знае. Можете да вземете думите ми и буквално. Ако обичате сто души и на ден трябва да напишете по сто писма с кръвта си, тогава доста ще се замислите, дали трябва да обичате или не трябва.
към беседата >>
Онези, които се обичат, те не трябва да си пишат писма с черно мастило, но с кръв.
Значи, той не може да обича майка си, която девет месеца го е носила, че ще може да обича някоя мома отвън. Каквото да говори този момък, колкото да ме уверява в своята любов, думите му за мене не струват нито лула тютюн. Лесно е да се пише любовта с черно мастило на хартия. Там се казва, че той е готов да се жертва за тебе, готов е всичко да направи, но това е жертва на черното мастило. Като дойде до реалната жертва, там го няма.
Онези, които се обичат, те не трябва да си пишат писма с черно мастило, но с кръв.
Нека момъкът пусне няколко капки кръв от себе си и с кръвта си да напише любовно писмо на момата. Това значи да имаш едно органическо писмо, а така с черното мастило, всеки знае. Можете да вземете думите ми и буквално. Ако обичате сто души и на ден трябва да напишете по сто писма с кръвта си, тогава доста ще се замислите, дали трябва да обичате или не трябва. Днес има доста много черно мастило в света.
към беседата >>
Нека момъкът пусне няколко капки кръв от себе си и с кръвта си да напише любовно писмо на момата.
Каквото да говори този момък, колкото да ме уверява в своята любов, думите му за мене не струват нито лула тютюн. Лесно е да се пише любовта с черно мастило на хартия. Там се казва, че той е готов да се жертва за тебе, готов е всичко да направи, но това е жертва на черното мастило. Като дойде до реалната жертва, там го няма. Онези, които се обичат, те не трябва да си пишат писма с черно мастило, но с кръв.
Нека момъкът пусне няколко капки кръв от себе си и с кръвта си да напише любовно писмо на момата.
Това значи да имаш едно органическо писмо, а така с черното мастило, всеки знае. Можете да вземете думите ми и буквално. Ако обичате сто души и на ден трябва да напишете по сто писма с кръвта си, тогава доста ще се замислите, дали трябва да обичате или не трябва. Днес има доста много черно мастило в света. Много писма можеш да пишеш с него, но ако стане нужда да вадиш от кръвта си и с това мастило да пишеш, много ще се замислиш, да пишеш или да не пишеш.
към беседата >>
Това значи да имаш едно органическо писмо, а така с черното мастило, всеки знае.
Лесно е да се пише любовта с черно мастило на хартия. Там се казва, че той е готов да се жертва за тебе, готов е всичко да направи, но това е жертва на черното мастило. Като дойде до реалната жертва, там го няма. Онези, които се обичат, те не трябва да си пишат писма с черно мастило, но с кръв. Нека момъкът пусне няколко капки кръв от себе си и с кръвта си да напише любовно писмо на момата.
Това значи да имаш едно органическо писмо, а така с черното мастило, всеки знае.
Можете да вземете думите ми и буквално. Ако обичате сто души и на ден трябва да напишете по сто писма с кръвта си, тогава доста ще се замислите, дали трябва да обичате или не трябва. Днес има доста много черно мастило в света. Много писма можеш да пишеш с него, но ако стане нужда да вадиш от кръвта си и с това мастило да пишеш, много ще се замислиш, да пишеш или да не пишеш. В духовния свят има специално мастило за любовта.
към беседата >>
Можете да вземете думите ми и буквално.
Там се казва, че той е готов да се жертва за тебе, готов е всичко да направи, но това е жертва на черното мастило. Като дойде до реалната жертва, там го няма. Онези, които се обичат, те не трябва да си пишат писма с черно мастило, но с кръв. Нека момъкът пусне няколко капки кръв от себе си и с кръвта си да напише любовно писмо на момата. Това значи да имаш едно органическо писмо, а така с черното мастило, всеки знае.
Можете да вземете думите ми и буквално.
Ако обичате сто души и на ден трябва да напишете по сто писма с кръвта си, тогава доста ще се замислите, дали трябва да обичате или не трябва. Днес има доста много черно мастило в света. Много писма можеш да пишеш с него, но ако стане нужда да вадиш от кръвта си и с това мастило да пишеш, много ще се замислиш, да пишеш или да не пишеш. В духовния свят има специално мастило за любовта. Това мастило е бистро, без никакъв цвят.
към беседата >>
Ако обичате сто души и на ден трябва да напишете по сто писма с кръвта си, тогава доста ще се замислите, дали трябва да обичате или не трябва.
Като дойде до реалната жертва, там го няма. Онези, които се обичат, те не трябва да си пишат писма с черно мастило, но с кръв. Нека момъкът пусне няколко капки кръв от себе си и с кръвта си да напише любовно писмо на момата. Това значи да имаш едно органическо писмо, а така с черното мастило, всеки знае. Можете да вземете думите ми и буквално.
Ако обичате сто души и на ден трябва да напишете по сто писма с кръвта си, тогава доста ще се замислите, дали трябва да обичате или не трябва.
Днес има доста много черно мастило в света. Много писма можеш да пишеш с него, но ако стане нужда да вадиш от кръвта си и с това мастило да пишеш, много ще се замислиш, да пишеш или да не пишеш. В духовния свят има специално мастило за любовта. Това мастило е бистро, без никакъв цвят. Ако вие бихте написали само десет реда в някоя книга с това мастило, то би извършило чудеса в света.
към беседата >>
Днес има доста много черно мастило в света.
Онези, които се обичат, те не трябва да си пишат писма с черно мастило, но с кръв. Нека момъкът пусне няколко капки кръв от себе си и с кръвта си да напише любовно писмо на момата. Това значи да имаш едно органическо писмо, а така с черното мастило, всеки знае. Можете да вземете думите ми и буквално. Ако обичате сто души и на ден трябва да напишете по сто писма с кръвта си, тогава доста ще се замислите, дали трябва да обичате или не трябва.
Днес има доста много черно мастило в света.
Много писма можеш да пишеш с него, но ако стане нужда да вадиш от кръвта си и с това мастило да пишеш, много ще се замислиш, да пишеш или да не пишеш. В духовния свят има специално мастило за любовта. Това мастило е бистро, без никакъв цвят. Ако вие бихте написали само десет реда в някоя книга с това мастило, то би извършило чудеса в света. Казано е в Писанието: „Ще напиша закона си в сърцата им.“ С какво мастило ще напише Бог своя закон?
към беседата >>
Много писма можеш да пишеш с него, но ако стане нужда да вадиш от кръвта си и с това мастило да пишеш, много ще се замислиш, да пишеш или да не пишеш.
Нека момъкът пусне няколко капки кръв от себе си и с кръвта си да напише любовно писмо на момата. Това значи да имаш едно органическо писмо, а така с черното мастило, всеки знае. Можете да вземете думите ми и буквално. Ако обичате сто души и на ден трябва да напишете по сто писма с кръвта си, тогава доста ще се замислите, дали трябва да обичате или не трябва. Днес има доста много черно мастило в света.
Много писма можеш да пишеш с него, но ако стане нужда да вадиш от кръвта си и с това мастило да пишеш, много ще се замислиш, да пишеш или да не пишеш.
В духовния свят има специално мастило за любовта. Това мастило е бистро, без никакъв цвят. Ако вие бихте написали само десет реда в някоя книга с това мастило, то би извършило чудеса в света. Казано е в Писанието: „Ще напиша закона си в сърцата им.“ С какво мастило ще напише Бог своя закон? С черното мастило, с което ние пишем?
към беседата >>
В духовния свят има специално мастило за любовта.
Това значи да имаш едно органическо писмо, а така с черното мастило, всеки знае. Можете да вземете думите ми и буквално. Ако обичате сто души и на ден трябва да напишете по сто писма с кръвта си, тогава доста ще се замислите, дали трябва да обичате или не трябва. Днес има доста много черно мастило в света. Много писма можеш да пишеш с него, но ако стане нужда да вадиш от кръвта си и с това мастило да пишеш, много ще се замислиш, да пишеш или да не пишеш.
В духовния свят има специално мастило за любовта.
Това мастило е бистро, без никакъв цвят. Ако вие бихте написали само десет реда в някоя книга с това мастило, то би извършило чудеса в света. Казано е в Писанието: „Ще напиша закона си в сърцата им.“ С какво мастило ще напише Бог своя закон? С черното мастило, с което ние пишем? „Ще напиша закона си в сърцата им и ще ме познаят от мало до голямо.“ Със специално мастило ще напише Господ закона си и ще върши с него чудеса.
към беседата >>
Това мастило е бистро, без никакъв цвят.
Можете да вземете думите ми и буквално. Ако обичате сто души и на ден трябва да напишете по сто писма с кръвта си, тогава доста ще се замислите, дали трябва да обичате или не трябва. Днес има доста много черно мастило в света. Много писма можеш да пишеш с него, но ако стане нужда да вадиш от кръвта си и с това мастило да пишеш, много ще се замислиш, да пишеш или да не пишеш. В духовния свят има специално мастило за любовта.
Това мастило е бистро, без никакъв цвят.
Ако вие бихте написали само десет реда в някоя книга с това мастило, то би извършило чудеса в света. Казано е в Писанието: „Ще напиша закона си в сърцата им.“ С какво мастило ще напише Бог своя закон? С черното мастило, с което ние пишем? „Ще напиша закона си в сърцата им и ще ме познаят от мало до голямо.“ Със специално мастило ще напише Господ закона си и ще върши с него чудеса. Ще каже някой, че това са илюзии.
към беседата >>
Ако вие бихте написали само десет реда в някоя книга с това мастило, то би извършило чудеса в света.
Ако обичате сто души и на ден трябва да напишете по сто писма с кръвта си, тогава доста ще се замислите, дали трябва да обичате или не трябва. Днес има доста много черно мастило в света. Много писма можеш да пишеш с него, но ако стане нужда да вадиш от кръвта си и с това мастило да пишеш, много ще се замислиш, да пишеш или да не пишеш. В духовния свят има специално мастило за любовта. Това мастило е бистро, без никакъв цвят.
Ако вие бихте написали само десет реда в някоя книга с това мастило, то би извършило чудеса в света.
Казано е в Писанието: „Ще напиша закона си в сърцата им.“ С какво мастило ще напише Бог своя закон? С черното мастило, с което ние пишем? „Ще напиша закона си в сърцата им и ще ме познаят от мало до голямо.“ Със специално мастило ще напише Господ закона си и ще върши с него чудеса. Ще каже някой, че това са илюзии. Не, това са думи, казани преди няколко хиляди години.
към беседата >>
Казано е в Писанието: „Ще напиша закона си в сърцата им.“ С какво мастило ще напише Бог своя закон?
Днес има доста много черно мастило в света. Много писма можеш да пишеш с него, но ако стане нужда да вадиш от кръвта си и с това мастило да пишеш, много ще се замислиш, да пишеш или да не пишеш. В духовния свят има специално мастило за любовта. Това мастило е бистро, без никакъв цвят. Ако вие бихте написали само десет реда в някоя книга с това мастило, то би извършило чудеса в света.
Казано е в Писанието: „Ще напиша закона си в сърцата им.“ С какво мастило ще напише Бог своя закон?
С черното мастило, с което ние пишем? „Ще напиша закона си в сърцата им и ще ме познаят от мало до голямо.“ Със специално мастило ще напише Господ закона си и ще върши с него чудеса. Ще каже някой, че това са илюзии. Не, това са думи, казани преди няколко хиляди години. Ще напиша закона си в сърцата им с мастилото на любовта.
към беседата >>
С черното мастило, с което ние пишем?
Много писма можеш да пишеш с него, но ако стане нужда да вадиш от кръвта си и с това мастило да пишеш, много ще се замислиш, да пишеш или да не пишеш. В духовния свят има специално мастило за любовта. Това мастило е бистро, без никакъв цвят. Ако вие бихте написали само десет реда в някоя книга с това мастило, то би извършило чудеса в света. Казано е в Писанието: „Ще напиша закона си в сърцата им.“ С какво мастило ще напише Бог своя закон?
С черното мастило, с което ние пишем?
„Ще напиша закона си в сърцата им и ще ме познаят от мало до голямо.“ Със специално мастило ще напише Господ закона си и ще върши с него чудеса. Ще каже някой, че това са илюзии. Не, това са думи, казани преди няколко хиляди години. Ще напиша закона си в сърцата им с мастилото на любовта. Христос прави един слаб намек за самарянката, която намира на кладенеца.
към беседата >>
„Ще напиша закона си в сърцата им и ще ме познаят от мало до голямо.“ Със специално мастило ще напише Господ закона си и ще върши с него чудеса.
В духовния свят има специално мастило за любовта. Това мастило е бистро, без никакъв цвят. Ако вие бихте написали само десет реда в някоя книга с това мастило, то би извършило чудеса в света. Казано е в Писанието: „Ще напиша закона си в сърцата им.“ С какво мастило ще напише Бог своя закон? С черното мастило, с което ние пишем?
„Ще напиша закона си в сърцата им и ще ме познаят от мало до голямо.“ Със специално мастило ще напише Господ закона си и ще върши с него чудеса.
Ще каже някой, че това са илюзии. Не, това са думи, казани преди няколко хиляди години. Ще напиша закона си в сърцата им с мастилото на любовта. Христос прави един слаб намек за самарянката, която намира на кладенеца. Христос поиска от нея вода, но тя Му отговори: „Как така, ти, който не си самарянин, искаш вода от самарянка?
към беседата >>
Някой път сутрин е ясно, а на пладне е облачно.
Някой път сутрин е ясно, а на пладне е облачно.
Някой път е обратно: сутрин е облачно, а на обед е ясно. Това често се случва и с човешките умове, вследствие на което хората всякога на разбират нещата. Не се разбират нещата всякога ясно, понеже нямат достатъчна светлина. Изпя се песента: „Иде той.“
към беседата >>
Ще каже някой, че това са илюзии.
Това мастило е бистро, без никакъв цвят. Ако вие бихте написали само десет реда в някоя книга с това мастило, то би извършило чудеса в света. Казано е в Писанието: „Ще напиша закона си в сърцата им.“ С какво мастило ще напише Бог своя закон? С черното мастило, с което ние пишем? „Ще напиша закона си в сърцата им и ще ме познаят от мало до голямо.“ Със специално мастило ще напише Господ закона си и ще върши с него чудеса.
Ще каже някой, че това са илюзии.
Не, това са думи, казани преди няколко хиляди години. Ще напиша закона си в сърцата им с мастилото на любовта. Христос прави един слаб намек за самарянката, която намира на кладенеца. Христос поиска от нея вода, но тя Му отговори: „Как така, ти, който не си самарянин, искаш вода от самарянка? Не знаеш ли, че този кладенец е дълбок, а пък аз нямам почерпало да ти дам?
към беседата >>
Някой път е обратно: сутрин е облачно, а на обед е ясно.
Някой път сутрин е ясно, а на пладне е облачно.
Някой път е обратно: сутрин е облачно, а на обед е ясно.
Това често се случва и с човешките умове, вследствие на което хората всякога на разбират нещата. Не се разбират нещата всякога ясно, понеже нямат достатъчна светлина. Изпя се песента: „Иде той.“
към беседата >>
Не, това са думи, казани преди няколко хиляди години.
Ако вие бихте написали само десет реда в някоя книга с това мастило, то би извършило чудеса в света. Казано е в Писанието: „Ще напиша закона си в сърцата им.“ С какво мастило ще напише Бог своя закон? С черното мастило, с което ние пишем? „Ще напиша закона си в сърцата им и ще ме познаят от мало до голямо.“ Със специално мастило ще напише Господ закона си и ще върши с него чудеса. Ще каже някой, че това са илюзии.
Не, това са думи, казани преди няколко хиляди години.
Ще напиша закона си в сърцата им с мастилото на любовта. Христос прави един слаб намек за самарянката, която намира на кладенеца. Христос поиска от нея вода, но тя Му отговори: „Как така, ти, който не си самарянин, искаш вода от самарянка? Не знаеш ли, че този кладенец е дълбок, а пък аз нямам почерпало да ти дам? “ Христос ѝ каза: „Ако ти би знаяла, кой е този, с когото говориш, ти би му поискала от живата вода.“ Като чу тези думи, тя каза: „Господине, дай ми от живата вода, да не идвам всеки ден тук, защото имам големи препятствия, докато донесе водата до дома.“ Та онези хора, от новото учение, като се намерят в света, те ще паднат в друго заблуждение.
към беседата >>
Това често се случва и с човешките умове, вследствие на което хората всякога на разбират нещата.
Някой път сутрин е ясно, а на пладне е облачно. Някой път е обратно: сутрин е облачно, а на обед е ясно.
Това често се случва и с човешките умове, вследствие на което хората всякога на разбират нещата.
Не се разбират нещата всякога ясно, понеже нямат достатъчна светлина. Изпя се песента: „Иде той.“
към беседата >>
Ще напиша закона си в сърцата им с мастилото на любовта.
Казано е в Писанието: „Ще напиша закона си в сърцата им.“ С какво мастило ще напише Бог своя закон? С черното мастило, с което ние пишем? „Ще напиша закона си в сърцата им и ще ме познаят от мало до голямо.“ Със специално мастило ще напише Господ закона си и ще върши с него чудеса. Ще каже някой, че това са илюзии. Не, това са думи, казани преди няколко хиляди години.
Ще напиша закона си в сърцата им с мастилото на любовта.
Христос прави един слаб намек за самарянката, която намира на кладенеца. Христос поиска от нея вода, но тя Му отговори: „Как така, ти, който не си самарянин, искаш вода от самарянка? Не знаеш ли, че този кладенец е дълбок, а пък аз нямам почерпало да ти дам? “ Христос ѝ каза: „Ако ти би знаяла, кой е този, с когото говориш, ти би му поискала от живата вода.“ Като чу тези думи, тя каза: „Господине, дай ми от живата вода, да не идвам всеки ден тук, защото имам големи препятствия, докато донесе водата до дома.“ Та онези хора, от новото учение, като се намерят в света, те ще паднат в друго заблуждение. Те трябва да знаят, че Божественото учение, което иде в света, има за основа любовта.
към беседата >>
Не се разбират нещата всякога ясно, понеже нямат достатъчна светлина.
Някой път сутрин е ясно, а на пладне е облачно. Някой път е обратно: сутрин е облачно, а на обед е ясно. Това често се случва и с човешките умове, вследствие на което хората всякога на разбират нещата.
Не се разбират нещата всякога ясно, понеже нямат достатъчна светлина.
Изпя се песента: „Иде той.“
към беседата >>
Христос прави един слаб намек за самарянката, която намира на кладенеца.
С черното мастило, с което ние пишем? „Ще напиша закона си в сърцата им и ще ме познаят от мало до голямо.“ Със специално мастило ще напише Господ закона си и ще върши с него чудеса. Ще каже някой, че това са илюзии. Не, това са думи, казани преди няколко хиляди години. Ще напиша закона си в сърцата им с мастилото на любовта.
Христос прави един слаб намек за самарянката, която намира на кладенеца.
Христос поиска от нея вода, но тя Му отговори: „Как така, ти, който не си самарянин, искаш вода от самарянка? Не знаеш ли, че този кладенец е дълбок, а пък аз нямам почерпало да ти дам? “ Христос ѝ каза: „Ако ти би знаяла, кой е този, с когото говориш, ти би му поискала от живата вода.“ Като чу тези думи, тя каза: „Господине, дай ми от живата вода, да не идвам всеки ден тук, защото имам големи препятствия, докато донесе водата до дома.“ Та онези хора, от новото учение, като се намерят в света, те ще паднат в друго заблуждение. Те трябва да знаят, че Божественото учение, което иде в света, има за основа любовта. Зенитът на това учение е мъдростта, а краят на всичко е истината.
към беседата >>
Изпя се песента: „Иде той.“
Някой път сутрин е ясно, а на пладне е облачно. Някой път е обратно: сутрин е облачно, а на обед е ясно. Това често се случва и с човешките умове, вследствие на което хората всякога на разбират нещата. Не се разбират нещата всякога ясно, понеже нямат достатъчна светлина.
Изпя се песента: „Иде той.“
към беседата >>
Христос поиска от нея вода, но тя Му отговори: „Как така, ти, който не си самарянин, искаш вода от самарянка?
„Ще напиша закона си в сърцата им и ще ме познаят от мало до голямо.“ Със специално мастило ще напише Господ закона си и ще върши с него чудеса. Ще каже някой, че това са илюзии. Не, това са думи, казани преди няколко хиляди години. Ще напиша закона си в сърцата им с мастилото на любовта. Христос прави един слаб намек за самарянката, която намира на кладенеца.
Христос поиска от нея вода, но тя Му отговори: „Как така, ти, който не си самарянин, искаш вода от самарянка?
Не знаеш ли, че този кладенец е дълбок, а пък аз нямам почерпало да ти дам? “ Христос ѝ каза: „Ако ти би знаяла, кой е този, с когото говориш, ти би му поискала от живата вода.“ Като чу тези думи, тя каза: „Господине, дай ми от живата вода, да не идвам всеки ден тук, защото имам големи препятствия, докато донесе водата до дома.“ Та онези хора, от новото учение, като се намерят в света, те ще паднат в друго заблуждение. Те трябва да знаят, че Божественото учение, което иде в света, има за основа любовта. Зенитът на това учение е мъдростта, а краят на всичко е истината. Плодът е истината.
към беседата >>
Човешкият живот се нуждае от едно вътрешно опресняване.
Човешкият живот се нуждае от едно вътрешно опресняване.
В живота има три фази: ставане, оживяване и възкръсване. Ставането е най-ниската степен, откъдето животът започва. Оживяването, това е органическият живот, а възкръсването, това е разумният живот. Това подразделение може да се отнесе и към вярващите: има вярващи, които са станали; има вярващи, които са оживели; има вярващи, които са възкръснали. Следователно разбиранията на тия вярващи се различават според степента, на която се намират.
към беседата >>
Не знаеш ли, че този кладенец е дълбок, а пък аз нямам почерпало да ти дам?
Ще каже някой, че това са илюзии. Не, това са думи, казани преди няколко хиляди години. Ще напиша закона си в сърцата им с мастилото на любовта. Христос прави един слаб намек за самарянката, която намира на кладенеца. Христос поиска от нея вода, но тя Му отговори: „Как така, ти, който не си самарянин, искаш вода от самарянка?
Не знаеш ли, че този кладенец е дълбок, а пък аз нямам почерпало да ти дам?
“ Христос ѝ каза: „Ако ти би знаяла, кой е този, с когото говориш, ти би му поискала от живата вода.“ Като чу тези думи, тя каза: „Господине, дай ми от живата вода, да не идвам всеки ден тук, защото имам големи препятствия, докато донесе водата до дома.“ Та онези хора, от новото учение, като се намерят в света, те ще паднат в друго заблуждение. Те трябва да знаят, че Божественото учение, което иде в света, има за основа любовта. Зенитът на това учение е мъдростта, а краят на всичко е истината. Плодът е истината. Значи, нещата в любовта се посаждат, в мъдростта ще израстат и ще цъфнат, а в истината ще узреят и ще имаме плод.
към беседата >>
В живота има три фази: ставане, оживяване и възкръсване.
Човешкият живот се нуждае от едно вътрешно опресняване.
В живота има три фази: ставане, оживяване и възкръсване.
Ставането е най-ниската степен, откъдето животът започва. Оживяването, това е органическият живот, а възкръсването, това е разумният живот. Това подразделение може да се отнесе и към вярващите: има вярващи, които са станали; има вярващи, които са оживели; има вярващи, които са възкръснали. Следователно разбиранията на тия вярващи се различават според степента, на която се намират. Често хората се силят да доказват, дали Христос е възкръснал или не е възкръснал.
към беседата >>
“ Христос ѝ каза: „Ако ти би знаяла, кой е този, с когото говориш, ти би му поискала от живата вода.“ Като чу тези думи, тя каза: „Господине, дай ми от живата вода, да не идвам всеки ден тук, защото имам големи препятствия, докато донесе водата до дома.“ Та онези хора, от новото учение, като се намерят в света, те ще паднат в друго заблуждение.
Не, това са думи, казани преди няколко хиляди години. Ще напиша закона си в сърцата им с мастилото на любовта. Христос прави един слаб намек за самарянката, която намира на кладенеца. Христос поиска от нея вода, но тя Му отговори: „Как така, ти, който не си самарянин, искаш вода от самарянка? Не знаеш ли, че този кладенец е дълбок, а пък аз нямам почерпало да ти дам?
“ Христос ѝ каза: „Ако ти би знаяла, кой е този, с когото говориш, ти би му поискала от живата вода.“ Като чу тези думи, тя каза: „Господине, дай ми от живата вода, да не идвам всеки ден тук, защото имам големи препятствия, докато донесе водата до дома.“ Та онези хора, от новото учение, като се намерят в света, те ще паднат в друго заблуждение.
Те трябва да знаят, че Божественото учение, което иде в света, има за основа любовта. Зенитът на това учение е мъдростта, а краят на всичко е истината. Плодът е истината. Значи, нещата в любовта се посаждат, в мъдростта ще израстат и ще цъфнат, а в истината ще узреят и ще имаме плод. Чрез истината ние опитваме Бога.
към беседата >>
Ставането е най-ниската степен, откъдето животът започва.
Човешкият живот се нуждае от едно вътрешно опресняване. В живота има три фази: ставане, оживяване и възкръсване.
Ставането е най-ниската степен, откъдето животът започва.
Оживяването, това е органическият живот, а възкръсването, това е разумният живот. Това подразделение може да се отнесе и към вярващите: има вярващи, които са станали; има вярващи, които са оживели; има вярващи, които са възкръснали. Следователно разбиранията на тия вярващи се различават според степента, на която се намират. Често хората се силят да доказват, дали Христос е възкръснал или не е възкръснал. Възкресението се разбира само от възкръсналия.
към беседата >>
Те трябва да знаят, че Божественото учение, което иде в света, има за основа любовта.
Ще напиша закона си в сърцата им с мастилото на любовта. Христос прави един слаб намек за самарянката, която намира на кладенеца. Христос поиска от нея вода, но тя Му отговори: „Как така, ти, който не си самарянин, искаш вода от самарянка? Не знаеш ли, че този кладенец е дълбок, а пък аз нямам почерпало да ти дам? “ Христос ѝ каза: „Ако ти би знаяла, кой е този, с когото говориш, ти би му поискала от живата вода.“ Като чу тези думи, тя каза: „Господине, дай ми от живата вода, да не идвам всеки ден тук, защото имам големи препятствия, докато донесе водата до дома.“ Та онези хора, от новото учение, като се намерят в света, те ще паднат в друго заблуждение.
Те трябва да знаят, че Божественото учение, което иде в света, има за основа любовта.
Зенитът на това учение е мъдростта, а краят на всичко е истината. Плодът е истината. Значи, нещата в любовта се посаждат, в мъдростта ще израстат и ще цъфнат, а в истината ще узреят и ще имаме плод. Чрез истината ние опитваме Бога. Всяко учение трябва да се опитва истината.
към беседата >>
Оживяването, това е органическият живот, а възкръсването, това е разумният живот.
Човешкият живот се нуждае от едно вътрешно опресняване. В живота има три фази: ставане, оживяване и възкръсване. Ставането е най-ниската степен, откъдето животът започва.
Оживяването, това е органическият живот, а възкръсването, това е разумният живот.
Това подразделение може да се отнесе и към вярващите: има вярващи, които са станали; има вярващи, които са оживели; има вярващи, които са възкръснали. Следователно разбиранията на тия вярващи се различават според степента, на която се намират. Често хората се силят да доказват, дали Христос е възкръснал или не е възкръснал. Възкресението се разбира само от възкръсналия. Животът могат да го разберат само живите.
към беседата >>
Зенитът на това учение е мъдростта, а краят на всичко е истината.
Христос прави един слаб намек за самарянката, която намира на кладенеца. Христос поиска от нея вода, но тя Му отговори: „Как така, ти, който не си самарянин, искаш вода от самарянка? Не знаеш ли, че този кладенец е дълбок, а пък аз нямам почерпало да ти дам? “ Христос ѝ каза: „Ако ти би знаяла, кой е този, с когото говориш, ти би му поискала от живата вода.“ Като чу тези думи, тя каза: „Господине, дай ми от живата вода, да не идвам всеки ден тук, защото имам големи препятствия, докато донесе водата до дома.“ Та онези хора, от новото учение, като се намерят в света, те ще паднат в друго заблуждение. Те трябва да знаят, че Божественото учение, което иде в света, има за основа любовта.
Зенитът на това учение е мъдростта, а краят на всичко е истината.
Плодът е истината. Значи, нещата в любовта се посаждат, в мъдростта ще израстат и ще цъфнат, а в истината ще узреят и ще имаме плод. Чрез истината ние опитваме Бога. Всяко учение трябва да се опитва истината. Истината е плод, с който човек трябва да се храни.
към беседата >>
Това подразделение може да се отнесе и към вярващите: има вярващи, които са станали; има вярващи, които са оживели; има вярващи, които са възкръснали.
Човешкият живот се нуждае от едно вътрешно опресняване. В живота има три фази: ставане, оживяване и възкръсване. Ставането е най-ниската степен, откъдето животът започва. Оживяването, това е органическият живот, а възкръсването, това е разумният живот.
Това подразделение може да се отнесе и към вярващите: има вярващи, които са станали; има вярващи, които са оживели; има вярващи, които са възкръснали.
Следователно разбиранията на тия вярващи се различават според степента, на която се намират. Често хората се силят да доказват, дали Христос е възкръснал или не е възкръснал. Възкресението се разбира само от възкръсналия. Животът могат да го разберат само живите. А ставането може да се разбере само от станалите.
към беседата >>
Плодът е истината.
Христос поиска от нея вода, но тя Му отговори: „Как така, ти, който не си самарянин, искаш вода от самарянка? Не знаеш ли, че този кладенец е дълбок, а пък аз нямам почерпало да ти дам? “ Христос ѝ каза: „Ако ти би знаяла, кой е този, с когото говориш, ти би му поискала от живата вода.“ Като чу тези думи, тя каза: „Господине, дай ми от живата вода, да не идвам всеки ден тук, защото имам големи препятствия, докато донесе водата до дома.“ Та онези хора, от новото учение, като се намерят в света, те ще паднат в друго заблуждение. Те трябва да знаят, че Божественото учение, което иде в света, има за основа любовта. Зенитът на това учение е мъдростта, а краят на всичко е истината.
Плодът е истината.
Значи, нещата в любовта се посаждат, в мъдростта ще израстат и ще цъфнат, а в истината ще узреят и ще имаме плод. Чрез истината ние опитваме Бога. Всяко учение трябва да се опитва истината. Истината е плод, с който човек трябва да се храни. Значи, в любовта ще садиш.
към беседата >>
Следователно разбиранията на тия вярващи се различават според степента, на която се намират.
Човешкият живот се нуждае от едно вътрешно опресняване. В живота има три фази: ставане, оживяване и възкръсване. Ставането е най-ниската степен, откъдето животът започва. Оживяването, това е органическият живот, а възкръсването, това е разумният живот. Това подразделение може да се отнесе и към вярващите: има вярващи, които са станали; има вярващи, които са оживели; има вярващи, които са възкръснали.
Следователно разбиранията на тия вярващи се различават според степента, на която се намират.
Често хората се силят да доказват, дали Христос е възкръснал или не е възкръснал. Възкресението се разбира само от възкръсналия. Животът могат да го разберат само живите. А ставането може да се разбере само от станалите. Можем да кажем, че ставането е произволен процес.
към беседата >>
Значи, нещата в любовта се посаждат, в мъдростта ще израстат и ще цъфнат, а в истината ще узреят и ще имаме плод.
Не знаеш ли, че този кладенец е дълбок, а пък аз нямам почерпало да ти дам? “ Христос ѝ каза: „Ако ти би знаяла, кой е този, с когото говориш, ти би му поискала от живата вода.“ Като чу тези думи, тя каза: „Господине, дай ми от живата вода, да не идвам всеки ден тук, защото имам големи препятствия, докато донесе водата до дома.“ Та онези хора, от новото учение, като се намерят в света, те ще паднат в друго заблуждение. Те трябва да знаят, че Божественото учение, което иде в света, има за основа любовта. Зенитът на това учение е мъдростта, а краят на всичко е истината. Плодът е истината.
Значи, нещата в любовта се посаждат, в мъдростта ще израстат и ще цъфнат, а в истината ще узреят и ще имаме плод.
Чрез истината ние опитваме Бога. Всяко учение трябва да се опитва истината. Истината е плод, с който човек трябва да се храни. Значи, в любовта ще садиш. В мъдростта ще обработваш нещата, а в истината ще се храниш с плодовете на своята работа.
към беседата >>
Често хората се силят да доказват, дали Христос е възкръснал или не е възкръснал.
В живота има три фази: ставане, оживяване и възкръсване. Ставането е най-ниската степен, откъдето животът започва. Оживяването, това е органическият живот, а възкръсването, това е разумният живот. Това подразделение може да се отнесе и към вярващите: има вярващи, които са станали; има вярващи, които са оживели; има вярващи, които са възкръснали. Следователно разбиранията на тия вярващи се различават според степента, на която се намират.
Често хората се силят да доказват, дали Христос е възкръснал или не е възкръснал.
Възкресението се разбира само от възкръсналия. Животът могат да го разберат само живите. А ставането може да се разбере само от станалите. Можем да кажем, че ставането е произволен процес. Не, нищо в живота не е произволно.
към беседата >>
Чрез истината ние опитваме Бога.
“ Христос ѝ каза: „Ако ти би знаяла, кой е този, с когото говориш, ти би му поискала от живата вода.“ Като чу тези думи, тя каза: „Господине, дай ми от живата вода, да не идвам всеки ден тук, защото имам големи препятствия, докато донесе водата до дома.“ Та онези хора, от новото учение, като се намерят в света, те ще паднат в друго заблуждение. Те трябва да знаят, че Божественото учение, което иде в света, има за основа любовта. Зенитът на това учение е мъдростта, а краят на всичко е истината. Плодът е истината. Значи, нещата в любовта се посаждат, в мъдростта ще израстат и ще цъфнат, а в истината ще узреят и ще имаме плод.
Чрез истината ние опитваме Бога.
Всяко учение трябва да се опитва истината. Истината е плод, с който човек трябва да се храни. Значи, в любовта ще садиш. В мъдростта ще обработваш нещата, а в истината ще се храниш с плодовете на своята работа. Който не знае, как да се храни с истината, той не може да има живот в себе си.
към беседата >>
Възкресението се разбира само от възкръсналия.
Ставането е най-ниската степен, откъдето животът започва. Оживяването, това е органическият живот, а възкръсването, това е разумният живот. Това подразделение може да се отнесе и към вярващите: има вярващи, които са станали; има вярващи, които са оживели; има вярващи, които са възкръснали. Следователно разбиранията на тия вярващи се различават според степента, на която се намират. Често хората се силят да доказват, дали Христос е възкръснал или не е възкръснал.
Възкресението се разбира само от възкръсналия.
Животът могат да го разберат само живите. А ставането може да се разбере само от станалите. Можем да кажем, че ставането е произволен процес. Не, нищо в живота не е произволно. Дали човек ще стане, ще оживее или ще възкръсне, това се дължи на неговия вътрешен стремеж да се прояви.
към беседата >>
Всяко учение трябва да се опитва истината.
Те трябва да знаят, че Божественото учение, което иде в света, има за основа любовта. Зенитът на това учение е мъдростта, а краят на всичко е истината. Плодът е истината. Значи, нещата в любовта се посаждат, в мъдростта ще израстат и ще цъфнат, а в истината ще узреят и ще имаме плод. Чрез истината ние опитваме Бога.
Всяко учение трябва да се опитва истината.
Истината е плод, с който човек трябва да се храни. Значи, в любовта ще садиш. В мъдростта ще обработваш нещата, а в истината ще се храниш с плодовете на своята работа. Който не знае, как да се храни с истината, той не може да има живот в себе си. Когато учениците Христови казаха, че видели Христос възкръснал, някои казваха, че това било видение.
към беседата >>
Животът могат да го разберат само живите.
Оживяването, това е органическият живот, а възкръсването, това е разумният живот. Това подразделение може да се отнесе и към вярващите: има вярващи, които са станали; има вярващи, които са оживели; има вярващи, които са възкръснали. Следователно разбиранията на тия вярващи се различават според степента, на която се намират. Често хората се силят да доказват, дали Христос е възкръснал или не е възкръснал. Възкресението се разбира само от възкръсналия.
Животът могат да го разберат само живите.
А ставането може да се разбере само от станалите. Можем да кажем, че ставането е произволен процес. Не, нищо в живота не е произволно. Дали човек ще стане, ще оживее или ще възкръсне, това се дължи на неговия вътрешен стремеж да се прояви. Във всеки човек, във всяко живо същество има стремеж да се прояви.
към беседата >>
Истината е плод, с който човек трябва да се храни.
Зенитът на това учение е мъдростта, а краят на всичко е истината. Плодът е истината. Значи, нещата в любовта се посаждат, в мъдростта ще израстат и ще цъфнат, а в истината ще узреят и ще имаме плод. Чрез истината ние опитваме Бога. Всяко учение трябва да се опитва истината.
Истината е плод, с който човек трябва да се храни.
Значи, в любовта ще садиш. В мъдростта ще обработваш нещата, а в истината ще се храниш с плодовете на своята работа. Който не знае, как да се храни с истината, той не може да има живот в себе си. Когато учениците Христови казаха, че видели Христос възкръснал, някои казваха, че това било видение. Тома казваше: „Аз съм малко по-голям реалист, не вярвам на думите ви, аз трябва да опитам нещата.“ Той каза: „Аз искам да опитам сам, дали този е същият Христос, който беше с нас, или е някой негов заместник, който иска да се представи като Него.
към беседата >>
А ставането може да се разбере само от станалите.
Това подразделение може да се отнесе и към вярващите: има вярващи, които са станали; има вярващи, които са оживели; има вярващи, които са възкръснали. Следователно разбиранията на тия вярващи се различават според степента, на която се намират. Често хората се силят да доказват, дали Христос е възкръснал или не е възкръснал. Възкресението се разбира само от възкръсналия. Животът могат да го разберат само живите.
А ставането може да се разбере само от станалите.
Можем да кажем, че ставането е произволен процес. Не, нищо в живота не е произволно. Дали човек ще стане, ще оживее или ще възкръсне, това се дължи на неговия вътрешен стремеж да се прояви. Във всеки човек, във всяко живо същество има стремеж да се прояви. Всяко семе, всяко растение има желание да се прояви.
към беседата >>
Значи, в любовта ще садиш.
Плодът е истината. Значи, нещата в любовта се посаждат, в мъдростта ще израстат и ще цъфнат, а в истината ще узреят и ще имаме плод. Чрез истината ние опитваме Бога. Всяко учение трябва да се опитва истината. Истината е плод, с който човек трябва да се храни.
Значи, в любовта ще садиш.
В мъдростта ще обработваш нещата, а в истината ще се храниш с плодовете на своята работа. Който не знае, как да се храни с истината, той не може да има живот в себе си. Когато учениците Христови казаха, че видели Христос възкръснал, някои казваха, че това било видение. Тома казваше: „Аз съм малко по-голям реалист, не вярвам на думите ви, аз трябва да опитам нещата.“ Той каза: „Аз искам да опитам сам, дали този е същият Христос, който беше с нас, или е някой негов заместник, който иска да се представи като Него. Аз искам да видя, дали седят дупките от гвоздеите.
към беседата >>
Можем да кажем, че ставането е произволен процес.
Следователно разбиранията на тия вярващи се различават според степента, на която се намират. Често хората се силят да доказват, дали Христос е възкръснал или не е възкръснал. Възкресението се разбира само от възкръсналия. Животът могат да го разберат само живите. А ставането може да се разбере само от станалите.
Можем да кажем, че ставането е произволен процес.
Не, нищо в живота не е произволно. Дали човек ще стане, ще оживее или ще възкръсне, това се дължи на неговия вътрешен стремеж да се прояви. Във всеки човек, във всяко живо същество има стремеж да се прояви. Всяко семе, всяко растение има желание да се прояви. И малките микроорганизми искат да се проявят.
към беседата >>
В мъдростта ще обработваш нещата, а в истината ще се храниш с плодовете на своята работа.
Значи, нещата в любовта се посаждат, в мъдростта ще израстат и ще цъфнат, а в истината ще узреят и ще имаме плод. Чрез истината ние опитваме Бога. Всяко учение трябва да се опитва истината. Истината е плод, с който човек трябва да се храни. Значи, в любовта ще садиш.
В мъдростта ще обработваш нещата, а в истината ще се храниш с плодовете на своята работа.
Който не знае, как да се храни с истината, той не може да има живот в себе си. Когато учениците Христови казаха, че видели Христос възкръснал, някои казваха, че това било видение. Тома казваше: „Аз съм малко по-голям реалист, не вярвам на думите ви, аз трябва да опитам нещата.“ Той каза: „Аз искам да опитам сам, дали този е същият Христос, който беше с нас, или е някой негов заместник, който иска да се представи като Него. Аз искам да видя, дали седят дупките от гвоздеите. По местата на раните ще позная, дали този е истинският Христос или друг някой.“ Тогава Христос му каза: „Ела тури пръста си в раните ми и ще се увериш.“ Като тури пръста си в раните на Христа, Тома каза: „Този е Господ мой, Бог мой.“ Христос му отговори: „Ти повярва, защото видя и опита, но блажени са тези, които без да видят, повярваха.“ Сега мнозина вземат този стих и проповядват върху него: „Блажени, които вярват, без да видят.“ С това Христос искаше да каже, че гвоздеите не са единствените признаци, по които може да се познае, дали Той е Христос или не е.
към беседата >>
Не, нищо в живота не е произволно.
Често хората се силят да доказват, дали Христос е възкръснал или не е възкръснал. Възкресението се разбира само от възкръсналия. Животът могат да го разберат само живите. А ставането може да се разбере само от станалите. Можем да кажем, че ставането е произволен процес.
Не, нищо в живота не е произволно.
Дали човек ще стане, ще оживее или ще възкръсне, това се дължи на неговия вътрешен стремеж да се прояви. Във всеки човек, във всяко живо същество има стремеж да се прояви. Всяко семе, всяко растение има желание да се прояви. И малките микроорганизми искат да се проявят. Няма живо същество в света, което да не желае да се прояви.
към беседата >>
Който не знае, как да се храни с истината, той не може да има живот в себе си.
Чрез истината ние опитваме Бога. Всяко учение трябва да се опитва истината. Истината е плод, с който човек трябва да се храни. Значи, в любовта ще садиш. В мъдростта ще обработваш нещата, а в истината ще се храниш с плодовете на своята работа.
Който не знае, как да се храни с истината, той не може да има живот в себе си.
Когато учениците Христови казаха, че видели Христос възкръснал, някои казваха, че това било видение. Тома казваше: „Аз съм малко по-голям реалист, не вярвам на думите ви, аз трябва да опитам нещата.“ Той каза: „Аз искам да опитам сам, дали този е същият Христос, който беше с нас, или е някой негов заместник, който иска да се представи като Него. Аз искам да видя, дали седят дупките от гвоздеите. По местата на раните ще позная, дали този е истинският Христос или друг някой.“ Тогава Христос му каза: „Ела тури пръста си в раните ми и ще се увериш.“ Като тури пръста си в раните на Христа, Тома каза: „Този е Господ мой, Бог мой.“ Христос му отговори: „Ти повярва, защото видя и опита, но блажени са тези, които без да видят, повярваха.“ Сега мнозина вземат този стих и проповядват върху него: „Блажени, които вярват, без да видят.“ С това Христос искаше да каже, че гвоздеите не са единствените признаци, по които може да се познае, дали Той е Христос или не е. За себе си Тома е прав, но не са само гвоздеите единствените признаци.
към беседата >>
Дали човек ще стане, ще оживее или ще възкръсне, това се дължи на неговия вътрешен стремеж да се прояви.
Възкресението се разбира само от възкръсналия. Животът могат да го разберат само живите. А ставането може да се разбере само от станалите. Можем да кажем, че ставането е произволен процес. Не, нищо в живота не е произволно.
Дали човек ще стане, ще оживее или ще възкръсне, това се дължи на неговия вътрешен стремеж да се прояви.
Във всеки човек, във всяко живо същество има стремеж да се прояви. Всяко семе, всяко растение има желание да се прояви. И малките микроорганизми искат да се проявят. Няма живо същество в света, което да не желае да се прояви. Едни същества се проявяват, те стават.
към беседата >>
Когато учениците Христови казаха, че видели Христос възкръснал, някои казваха, че това било видение.
Всяко учение трябва да се опитва истината. Истината е плод, с който човек трябва да се храни. Значи, в любовта ще садиш. В мъдростта ще обработваш нещата, а в истината ще се храниш с плодовете на своята работа. Който не знае, как да се храни с истината, той не може да има живот в себе си.
Когато учениците Христови казаха, че видели Христос възкръснал, някои казваха, че това било видение.
Тома казваше: „Аз съм малко по-голям реалист, не вярвам на думите ви, аз трябва да опитам нещата.“ Той каза: „Аз искам да опитам сам, дали този е същият Христос, който беше с нас, или е някой негов заместник, който иска да се представи като Него. Аз искам да видя, дали седят дупките от гвоздеите. По местата на раните ще позная, дали този е истинският Христос или друг някой.“ Тогава Христос му каза: „Ела тури пръста си в раните ми и ще се увериш.“ Като тури пръста си в раните на Христа, Тома каза: „Този е Господ мой, Бог мой.“ Христос му отговори: „Ти повярва, защото видя и опита, но блажени са тези, които без да видят, повярваха.“ Сега мнозина вземат този стих и проповядват върху него: „Блажени, които вярват, без да видят.“ С това Христос искаше да каже, че гвоздеите не са единствените признаци, по които може да се познае, дали Той е Христос или не е. За себе си Тома е прав, но не са само гвоздеите единствените признаци. Може да дойде и друг човек с рани от гвоздеи.
към беседата >>
Във всеки човек, във всяко живо същество има стремеж да се прояви.
Животът могат да го разберат само живите. А ставането може да се разбере само от станалите. Можем да кажем, че ставането е произволен процес. Не, нищо в живота не е произволно. Дали човек ще стане, ще оживее или ще възкръсне, това се дължи на неговия вътрешен стремеж да се прояви.
Във всеки човек, във всяко живо същество има стремеж да се прояви.
Всяко семе, всяко растение има желание да се прояви. И малките микроорганизми искат да се проявят. Няма живо същество в света, което да не желае да се прояви. Едни същества се проявяват, те стават. Други същества, като се проявят, те оживяват, а трети, като се проявят, те възкръсват.
към беседата >>
Тома казваше: „Аз съм малко по-голям реалист, не вярвам на думите ви, аз трябва да опитам нещата.“ Той каза: „Аз искам да опитам сам, дали този е същият Христос, който беше с нас, или е някой негов заместник, който иска да се представи като Него.
Истината е плод, с който човек трябва да се храни. Значи, в любовта ще садиш. В мъдростта ще обработваш нещата, а в истината ще се храниш с плодовете на своята работа. Който не знае, как да се храни с истината, той не може да има живот в себе си. Когато учениците Христови казаха, че видели Христос възкръснал, някои казваха, че това било видение.
Тома казваше: „Аз съм малко по-голям реалист, не вярвам на думите ви, аз трябва да опитам нещата.“ Той каза: „Аз искам да опитам сам, дали този е същият Христос, който беше с нас, или е някой негов заместник, който иска да се представи като Него.
Аз искам да видя, дали седят дупките от гвоздеите. По местата на раните ще позная, дали този е истинският Христос или друг някой.“ Тогава Христос му каза: „Ела тури пръста си в раните ми и ще се увериш.“ Като тури пръста си в раните на Христа, Тома каза: „Този е Господ мой, Бог мой.“ Христос му отговори: „Ти повярва, защото видя и опита, но блажени са тези, които без да видят, повярваха.“ Сега мнозина вземат този стих и проповядват върху него: „Блажени, които вярват, без да видят.“ С това Христос искаше да каже, че гвоздеите не са единствените признаци, по които може да се познае, дали Той е Христос или не е. За себе си Тома е прав, но не са само гвоздеите единствените признаци. Може да дойде и друг човек с рани от гвоздеи. И това е възможно.
към беседата >>
Всяко семе, всяко растение има желание да се прояви.
А ставането може да се разбере само от станалите. Можем да кажем, че ставането е произволен процес. Не, нищо в живота не е произволно. Дали човек ще стане, ще оживее или ще възкръсне, това се дължи на неговия вътрешен стремеж да се прояви. Във всеки човек, във всяко живо същество има стремеж да се прояви.
Всяко семе, всяко растение има желание да се прояви.
И малките микроорганизми искат да се проявят. Няма живо същество в света, което да не желае да се прояви. Едни същества се проявяват, те стават. Други същества, като се проявят, те оживяват, а трети, като се проявят, те възкръсват. Що се отнася до човека, той трябва да възкръсне, понеже възкресението е достояние само на човека.
към беседата >>
Аз искам да видя, дали седят дупките от гвоздеите.
Значи, в любовта ще садиш. В мъдростта ще обработваш нещата, а в истината ще се храниш с плодовете на своята работа. Който не знае, как да се храни с истината, той не може да има живот в себе си. Когато учениците Христови казаха, че видели Христос възкръснал, някои казваха, че това било видение. Тома казваше: „Аз съм малко по-голям реалист, не вярвам на думите ви, аз трябва да опитам нещата.“ Той каза: „Аз искам да опитам сам, дали този е същият Христос, който беше с нас, или е някой негов заместник, който иска да се представи като Него.
Аз искам да видя, дали седят дупките от гвоздеите.
По местата на раните ще позная, дали този е истинският Христос или друг някой.“ Тогава Христос му каза: „Ела тури пръста си в раните ми и ще се увериш.“ Като тури пръста си в раните на Христа, Тома каза: „Този е Господ мой, Бог мой.“ Христос му отговори: „Ти повярва, защото видя и опита, но блажени са тези, които без да видят, повярваха.“ Сега мнозина вземат този стих и проповядват върху него: „Блажени, които вярват, без да видят.“ С това Христос искаше да каже, че гвоздеите не са единствените признаци, по които може да се познае, дали Той е Христос или не е. За себе си Тома е прав, но не са само гвоздеите единствените признаци. Може да дойде и друг човек с рани от гвоздеи. И това е възможно. Ще дойде човек с рани от гвоздеи да се лекува и покаже на хората, че е Христос.
към беседата >>
И малките микроорганизми искат да се проявят.
Можем да кажем, че ставането е произволен процес. Не, нищо в живота не е произволно. Дали човек ще стане, ще оживее или ще възкръсне, това се дължи на неговия вътрешен стремеж да се прояви. Във всеки човек, във всяко живо същество има стремеж да се прояви. Всяко семе, всяко растение има желание да се прояви.
И малките микроорганизми искат да се проявят.
Няма живо същество в света, което да не желае да се прояви. Едни същества се проявяват, те стават. Други същества, като се проявят, те оживяват, а трети, като се проявят, те възкръсват. Що се отнася до човека, той трябва да възкръсне, понеже възкресението е достояние само на човека. Възкресението не зависи от никаква логика, чрез която трябва да се доказва. Защо?
към беседата >>
По местата на раните ще позная, дали този е истинският Христос или друг някой.“ Тогава Христос му каза: „Ела тури пръста си в раните ми и ще се увериш.“ Като тури пръста си в раните на Христа, Тома каза: „Този е Господ мой, Бог мой.“ Христос му отговори: „Ти повярва, защото видя и опита, но блажени са тези, които без да видят, повярваха.“ Сега мнозина вземат този стих и проповядват върху него: „Блажени, които вярват, без да видят.“ С това Христос искаше да каже, че гвоздеите не са единствените признаци, по които може да се познае, дали Той е Христос или не е.
В мъдростта ще обработваш нещата, а в истината ще се храниш с плодовете на своята работа. Който не знае, как да се храни с истината, той не може да има живот в себе си. Когато учениците Христови казаха, че видели Христос възкръснал, някои казваха, че това било видение. Тома казваше: „Аз съм малко по-голям реалист, не вярвам на думите ви, аз трябва да опитам нещата.“ Той каза: „Аз искам да опитам сам, дали този е същият Христос, който беше с нас, или е някой негов заместник, който иска да се представи като Него. Аз искам да видя, дали седят дупките от гвоздеите.
По местата на раните ще позная, дали този е истинският Христос или друг някой.“ Тогава Христос му каза: „Ела тури пръста си в раните ми и ще се увериш.“ Като тури пръста си в раните на Христа, Тома каза: „Този е Господ мой, Бог мой.“ Христос му отговори: „Ти повярва, защото видя и опита, но блажени са тези, които без да видят, повярваха.“ Сега мнозина вземат този стих и проповядват върху него: „Блажени, които вярват, без да видят.“ С това Христос искаше да каже, че гвоздеите не са единствените признаци, по които може да се познае, дали Той е Христос или не е.
За себе си Тома е прав, но не са само гвоздеите единствените признаци. Може да дойде и друг човек с рани от гвоздеи. И това е възможно. Ще дойде човек с рани от гвоздеи да се лекува и покаже на хората, че е Христос. Възможно е и това.
към беседата >>
Няма живо същество в света, което да не желае да се прояви.
Не, нищо в живота не е произволно. Дали човек ще стане, ще оживее или ще възкръсне, това се дължи на неговия вътрешен стремеж да се прояви. Във всеки човек, във всяко живо същество има стремеж да се прояви. Всяко семе, всяко растение има желание да се прояви. И малките микроорганизми искат да се проявят.
Няма живо същество в света, което да не желае да се прояви.
Едни същества се проявяват, те стават. Други същества, като се проявят, те оживяват, а трети, като се проявят, те възкръсват. Що се отнася до човека, той трябва да възкръсне, понеже възкресението е достояние само на човека. Възкресението не зависи от никаква логика, чрез която трябва да се доказва. Защо? Защото логиката е органически, а не механически процес.
към беседата >>
За себе си Тома е прав, но не са само гвоздеите единствените признаци.
Който не знае, как да се храни с истината, той не може да има живот в себе си. Когато учениците Христови казаха, че видели Христос възкръснал, някои казваха, че това било видение. Тома казваше: „Аз съм малко по-голям реалист, не вярвам на думите ви, аз трябва да опитам нещата.“ Той каза: „Аз искам да опитам сам, дали този е същият Христос, който беше с нас, или е някой негов заместник, който иска да се представи като Него. Аз искам да видя, дали седят дупките от гвоздеите. По местата на раните ще позная, дали този е истинският Христос или друг някой.“ Тогава Христос му каза: „Ела тури пръста си в раните ми и ще се увериш.“ Като тури пръста си в раните на Христа, Тома каза: „Този е Господ мой, Бог мой.“ Христос му отговори: „Ти повярва, защото видя и опита, но блажени са тези, които без да видят, повярваха.“ Сега мнозина вземат този стих и проповядват върху него: „Блажени, които вярват, без да видят.“ С това Христос искаше да каже, че гвоздеите не са единствените признаци, по които може да се познае, дали Той е Христос или не е.
За себе си Тома е прав, но не са само гвоздеите единствените признаци.
Може да дойде и друг човек с рани от гвоздеи. И това е възможно. Ще дойде човек с рани от гвоздеи да се лекува и покаже на хората, че е Христос. Възможно е и това. Много плащеници са останали от Христа, но не се знае, коя от тях е истинската.
към беседата >>
Едни същества се проявяват, те стават.
Дали човек ще стане, ще оживее или ще възкръсне, това се дължи на неговия вътрешен стремеж да се прояви. Във всеки човек, във всяко живо същество има стремеж да се прояви. Всяко семе, всяко растение има желание да се прояви. И малките микроорганизми искат да се проявят. Няма живо същество в света, което да не желае да се прояви.
Едни същества се проявяват, те стават.
Други същества, като се проявят, те оживяват, а трети, като се проявят, те възкръсват. Що се отнася до човека, той трябва да възкръсне, понеже възкресението е достояние само на човека. Възкресението не зависи от никаква логика, чрез която трябва да се доказва. Защо? Защото логиката е органически, а не механически процес. Логически мога да ви доказвам, да ви обяснявам, как е направена една машина, но при всичкото това обяснение машината няма да оживее.
към беседата >>
Може да дойде и друг човек с рани от гвоздеи.
Когато учениците Христови казаха, че видели Христос възкръснал, някои казваха, че това било видение. Тома казваше: „Аз съм малко по-голям реалист, не вярвам на думите ви, аз трябва да опитам нещата.“ Той каза: „Аз искам да опитам сам, дали този е същият Христос, който беше с нас, или е някой негов заместник, който иска да се представи като Него. Аз искам да видя, дали седят дупките от гвоздеите. По местата на раните ще позная, дали този е истинският Христос или друг някой.“ Тогава Христос му каза: „Ела тури пръста си в раните ми и ще се увериш.“ Като тури пръста си в раните на Христа, Тома каза: „Този е Господ мой, Бог мой.“ Христос му отговори: „Ти повярва, защото видя и опита, но блажени са тези, които без да видят, повярваха.“ Сега мнозина вземат този стих и проповядват върху него: „Блажени, които вярват, без да видят.“ С това Христос искаше да каже, че гвоздеите не са единствените признаци, по които може да се познае, дали Той е Христос или не е. За себе си Тома е прав, но не са само гвоздеите единствените признаци.
Може да дойде и друг човек с рани от гвоздеи.
И това е възможно. Ще дойде човек с рани от гвоздеи да се лекува и покаже на хората, че е Христос. Възможно е и това. Много плащеници са останали от Христа, но не се знае, коя от тях е истинската. Сега да оставим този въпрос настрана.
към беседата >>
Други същества, като се проявят, те оживяват, а трети, като се проявят, те възкръсват.
Във всеки човек, във всяко живо същество има стремеж да се прояви. Всяко семе, всяко растение има желание да се прояви. И малките микроорганизми искат да се проявят. Няма живо същество в света, което да не желае да се прояви. Едни същества се проявяват, те стават.
Други същества, като се проявят, те оживяват, а трети, като се проявят, те възкръсват.
Що се отнася до човека, той трябва да възкръсне, понеже възкресението е достояние само на човека. Възкресението не зависи от никаква логика, чрез която трябва да се доказва. Защо? Защото логиката е органически, а не механически процес. Логически мога да ви доказвам, да ви обяснявам, как е направена една машина, но при всичкото това обяснение машината няма да оживее. Тя може да се движи от едно място на друго, но самата машина не е жива.
към беседата >>
И това е възможно.
Тома казваше: „Аз съм малко по-голям реалист, не вярвам на думите ви, аз трябва да опитам нещата.“ Той каза: „Аз искам да опитам сам, дали този е същият Христос, който беше с нас, или е някой негов заместник, който иска да се представи като Него. Аз искам да видя, дали седят дупките от гвоздеите. По местата на раните ще позная, дали този е истинският Христос или друг някой.“ Тогава Христос му каза: „Ела тури пръста си в раните ми и ще се увериш.“ Като тури пръста си в раните на Христа, Тома каза: „Този е Господ мой, Бог мой.“ Христос му отговори: „Ти повярва, защото видя и опита, но блажени са тези, които без да видят, повярваха.“ Сега мнозина вземат този стих и проповядват върху него: „Блажени, които вярват, без да видят.“ С това Христос искаше да каже, че гвоздеите не са единствените признаци, по които може да се познае, дали Той е Христос или не е. За себе си Тома е прав, но не са само гвоздеите единствените признаци. Може да дойде и друг човек с рани от гвоздеи.
И това е възможно.
Ще дойде човек с рани от гвоздеи да се лекува и покаже на хората, че е Христос. Възможно е и това. Много плащеници са останали от Христа, но не се знае, коя от тях е истинската. Сега да оставим този въпрос настрана. Историците имат думата, те нека говорят, каквото искат.
към беседата >>
Що се отнася до човека, той трябва да възкръсне, понеже възкресението е достояние само на човека.
Всяко семе, всяко растение има желание да се прояви. И малките микроорганизми искат да се проявят. Няма живо същество в света, което да не желае да се прояви. Едни същества се проявяват, те стават. Други същества, като се проявят, те оживяват, а трети, като се проявят, те възкръсват.
Що се отнася до човека, той трябва да възкръсне, понеже възкресението е достояние само на човека.
Възкресението не зависи от никаква логика, чрез която трябва да се доказва. Защо? Защото логиката е органически, а не механически процес. Логически мога да ви доказвам, да ви обяснявам, как е направена една машина, но при всичкото това обяснение машината няма да оживее. Тя може да се движи от едно място на друго, но самата машина не е жива. И човек разполага с една голяма машина, като превозно средство.
към беседата >>
Ще дойде човек с рани от гвоздеи да се лекува и покаже на хората, че е Христос.
Аз искам да видя, дали седят дупките от гвоздеите. По местата на раните ще позная, дали този е истинският Христос или друг някой.“ Тогава Христос му каза: „Ела тури пръста си в раните ми и ще се увериш.“ Като тури пръста си в раните на Христа, Тома каза: „Този е Господ мой, Бог мой.“ Христос му отговори: „Ти повярва, защото видя и опита, но блажени са тези, които без да видят, повярваха.“ Сега мнозина вземат този стих и проповядват върху него: „Блажени, които вярват, без да видят.“ С това Христос искаше да каже, че гвоздеите не са единствените признаци, по които може да се познае, дали Той е Христос или не е. За себе си Тома е прав, но не са само гвоздеите единствените признаци. Може да дойде и друг човек с рани от гвоздеи. И това е възможно.
Ще дойде човек с рани от гвоздеи да се лекува и покаже на хората, че е Христос.
Възможно е и това. Много плащеници са останали от Христа, но не се знае, коя от тях е истинската. Сега да оставим този въпрос настрана. Историците имат думата, те нека говорят, каквото искат. Но ние знаем как седи въпросът.
към беседата >>
Възкресението не зависи от никаква логика, чрез която трябва да се доказва. Защо?
И малките микроорганизми искат да се проявят. Няма живо същество в света, което да не желае да се прояви. Едни същества се проявяват, те стават. Други същества, като се проявят, те оживяват, а трети, като се проявят, те възкръсват. Що се отнася до човека, той трябва да възкръсне, понеже възкресението е достояние само на човека.
Възкресението не зависи от никаква логика, чрез която трябва да се доказва. Защо?
Защото логиката е органически, а не механически процес. Логически мога да ви доказвам, да ви обяснявам, как е направена една машина, но при всичкото това обяснение машината няма да оживее. Тя може да се движи от едно място на друго, но самата машина не е жива. И човек разполага с една голяма машина, като превозно средство. Тази машина е неговото тяло.
към беседата >>
Възможно е и това.
По местата на раните ще позная, дали този е истинският Христос или друг някой.“ Тогава Христос му каза: „Ела тури пръста си в раните ми и ще се увериш.“ Като тури пръста си в раните на Христа, Тома каза: „Този е Господ мой, Бог мой.“ Христос му отговори: „Ти повярва, защото видя и опита, но блажени са тези, които без да видят, повярваха.“ Сега мнозина вземат този стих и проповядват върху него: „Блажени, които вярват, без да видят.“ С това Христос искаше да каже, че гвоздеите не са единствените признаци, по които може да се познае, дали Той е Христос или не е. За себе си Тома е прав, но не са само гвоздеите единствените признаци. Може да дойде и друг човек с рани от гвоздеи. И това е възможно. Ще дойде човек с рани от гвоздеи да се лекува и покаже на хората, че е Христос.
Възможно е и това.
Много плащеници са останали от Христа, но не се знае, коя от тях е истинската. Сега да оставим този въпрос настрана. Историците имат думата, те нека говорят, каквото искат. Но ние знаем как седи въпросът. За нас истината не седи в гвоздеите.
към беседата >>
Защото логиката е органически, а не механически процес.
Няма живо същество в света, което да не желае да се прояви. Едни същества се проявяват, те стават. Други същества, като се проявят, те оживяват, а трети, като се проявят, те възкръсват. Що се отнася до човека, той трябва да възкръсне, понеже възкресението е достояние само на човека. Възкресението не зависи от никаква логика, чрез която трябва да се доказва. Защо?
Защото логиката е органически, а не механически процес.
Логически мога да ви доказвам, да ви обяснявам, как е направена една машина, но при всичкото това обяснение машината няма да оживее. Тя може да се движи от едно място на друго, но самата машина не е жива. И човек разполага с една голяма машина, като превозно средство. Тази машина е неговото тяло. Човешката душа се превозва чрез тялото.
към беседата >>
Много плащеници са останали от Христа, но не се знае, коя от тях е истинската.
За себе си Тома е прав, но не са само гвоздеите единствените признаци. Може да дойде и друг човек с рани от гвоздеи. И това е възможно. Ще дойде човек с рани от гвоздеи да се лекува и покаже на хората, че е Христос. Възможно е и това.
Много плащеници са останали от Христа, но не се знае, коя от тях е истинската.
Сега да оставим този въпрос настрана. Историците имат думата, те нека говорят, каквото искат. Но ние знаем как седи въпросът. За нас истината не седи в гвоздеите. Според нас, човек, който няма в себе си любов, мъдрост и истина, той няма никакви гвоздеи на ръцете и на краката си.
към беседата >>
Логически мога да ви доказвам, да ви обяснявам, как е направена една машина, но при всичкото това обяснение машината няма да оживее.
Едни същества се проявяват, те стават. Други същества, като се проявят, те оживяват, а трети, като се проявят, те възкръсват. Що се отнася до човека, той трябва да възкръсне, понеже възкресението е достояние само на човека. Възкресението не зависи от никаква логика, чрез която трябва да се доказва. Защо? Защото логиката е органически, а не механически процес.
Логически мога да ви доказвам, да ви обяснявам, как е направена една машина, но при всичкото това обяснение машината няма да оживее.
Тя може да се движи от едно място на друго, но самата машина не е жива. И човек разполага с една голяма машина, като превозно средство. Тази машина е неговото тяло. Човешката душа се превозва чрез тялото. Сега аз искам да ви наведа на новата мисъл.
към беседата >>
Сега да оставим този въпрос настрана.
Може да дойде и друг човек с рани от гвоздеи. И това е възможно. Ще дойде човек с рани от гвоздеи да се лекува и покаже на хората, че е Христос. Възможно е и това. Много плащеници са останали от Христа, но не се знае, коя от тях е истинската.
Сега да оставим този въпрос настрана.
Историците имат думата, те нека говорят, каквото искат. Но ние знаем как седи въпросът. За нас истината не седи в гвоздеите. Според нас, човек, който няма в себе си любов, мъдрост и истина, той няма никакви гвоздеи на ръцете и на краката си. Който носи в себе си любовта, само той може да носи гвоздеи.
към беседата >>
Тя може да се движи от едно място на друго, но самата машина не е жива.
Други същества, като се проявят, те оживяват, а трети, като се проявят, те възкръсват. Що се отнася до човека, той трябва да възкръсне, понеже възкресението е достояние само на човека. Възкресението не зависи от никаква логика, чрез която трябва да се доказва. Защо? Защото логиката е органически, а не механически процес. Логически мога да ви доказвам, да ви обяснявам, как е направена една машина, но при всичкото това обяснение машината няма да оживее.
Тя може да се движи от едно място на друго, но самата машина не е жива.
И човек разполага с една голяма машина, като превозно средство. Тази машина е неговото тяло. Човешката душа се превозва чрез тялото. Сега аз искам да ви наведа на новата мисъл. Нови мисли са ония, които слизат отгоре, т.е.
към беседата >>
Историците имат думата, те нека говорят, каквото искат.
И това е възможно. Ще дойде човек с рани от гвоздеи да се лекува и покаже на хората, че е Христос. Възможно е и това. Много плащеници са останали от Христа, но не се знае, коя от тях е истинската. Сега да оставим този въпрос настрана.
Историците имат думата, те нека говорят, каквото искат.
Но ние знаем как седи въпросът. За нас истината не седи в гвоздеите. Според нас, човек, който няма в себе си любов, мъдрост и истина, той няма никакви гвоздеи на ръцете и на краката си. Който носи в себе си любовта, само той може да носи гвоздеи. Всеки, който носи в себе си мъдростта, само той може да има гвоздеи на тялото си.
към беседата >>
И човек разполага с една голяма машина, като превозно средство.
Що се отнася до човека, той трябва да възкръсне, понеже възкресението е достояние само на човека. Възкресението не зависи от никаква логика, чрез която трябва да се доказва. Защо? Защото логиката е органически, а не механически процес. Логически мога да ви доказвам, да ви обяснявам, как е направена една машина, но при всичкото това обяснение машината няма да оживее. Тя може да се движи от едно място на друго, но самата машина не е жива.
И човек разполага с една голяма машина, като превозно средство.
Тази машина е неговото тяло. Човешката душа се превозва чрез тялото. Сега аз искам да ви наведа на новата мисъл. Нови мисли са ония, които слизат отгоре, т.е. които идват от източника на живота.
към беседата >>
Но ние знаем как седи въпросът.
Ще дойде човек с рани от гвоздеи да се лекува и покаже на хората, че е Христос. Възможно е и това. Много плащеници са останали от Христа, но не се знае, коя от тях е истинската. Сега да оставим този въпрос настрана. Историците имат думата, те нека говорят, каквото искат.
Но ние знаем как седи въпросът.
За нас истината не седи в гвоздеите. Според нас, човек, който няма в себе си любов, мъдрост и истина, той няма никакви гвоздеи на ръцете и на краката си. Който носи в себе си любовта, само той може да носи гвоздеи. Всеки, който носи в себе си мъдростта, само той може да има гвоздеи на тялото си. Всеки, който носи истината в себе си, само той може да има гвоздеи на тялото си и то големи, железни гвоздеи.
към беседата >>
Тази машина е неговото тяло.
Възкресението не зависи от никаква логика, чрез която трябва да се доказва. Защо? Защото логиката е органически, а не механически процес. Логически мога да ви доказвам, да ви обяснявам, как е направена една машина, но при всичкото това обяснение машината няма да оживее. Тя може да се движи от едно място на друго, но самата машина не е жива. И човек разполага с една голяма машина, като превозно средство.
Тази машина е неговото тяло.
Човешката душа се превозва чрез тялото. Сега аз искам да ви наведа на новата мисъл. Нови мисли са ония, които слизат отгоре, т.е. които идват от източника на живота. Добра вода е тази, която току-що излиза от извора, а не онази, която е излязла от извора и я срещате на разстояние стотина километри далеч от своя извор.
към беседата >>
За нас истината не седи в гвоздеите.
Възможно е и това. Много плащеници са останали от Христа, но не се знае, коя от тях е истинската. Сега да оставим този въпрос настрана. Историците имат думата, те нека говорят, каквото искат. Но ние знаем как седи въпросът.
За нас истината не седи в гвоздеите.
Според нас, човек, който няма в себе си любов, мъдрост и истина, той няма никакви гвоздеи на ръцете и на краката си. Който носи в себе си любовта, само той може да носи гвоздеи. Всеки, който носи в себе си мъдростта, само той може да има гвоздеи на тялото си. Всеки, който носи истината в себе си, само той може да има гвоздеи на тялото си и то големи, железни гвоздеи.
към беседата >>
Човешката душа се превозва чрез тялото.
Защото логиката е органически, а не механически процес. Логически мога да ви доказвам, да ви обяснявам, как е направена една машина, но при всичкото това обяснение машината няма да оживее. Тя може да се движи от едно място на друго, но самата машина не е жива. И човек разполага с една голяма машина, като превозно средство. Тази машина е неговото тяло.
Човешката душа се превозва чрез тялото.
Сега аз искам да ви наведа на новата мисъл. Нови мисли са ония, които слизат отгоре, т.е. които идват от източника на живота. Добра вода е тази, която току-що излиза от извора, а не онази, която е излязла от извора и я срещате на разстояние стотина километри далеч от своя извор. И тази вода е добра, но в нея има вече много утайки, много примеси.
към беседата >>
Според нас, човек, който няма в себе си любов, мъдрост и истина, той няма никакви гвоздеи на ръцете и на краката си.
Много плащеници са останали от Христа, но не се знае, коя от тях е истинската. Сега да оставим този въпрос настрана. Историците имат думата, те нека говорят, каквото искат. Но ние знаем как седи въпросът. За нас истината не седи в гвоздеите.
Според нас, човек, който няма в себе си любов, мъдрост и истина, той няма никакви гвоздеи на ръцете и на краката си.
Който носи в себе си любовта, само той може да носи гвоздеи. Всеки, който носи в себе си мъдростта, само той може да има гвоздеи на тялото си. Всеки, който носи истината в себе си, само той може да има гвоздеи на тялото си и то големи, железни гвоздеи.
към беседата >>
Сега аз искам да ви наведа на новата мисъл.
Логически мога да ви доказвам, да ви обяснявам, как е направена една машина, но при всичкото това обяснение машината няма да оживее. Тя може да се движи от едно място на друго, но самата машина не е жива. И човек разполага с една голяма машина, като превозно средство. Тази машина е неговото тяло. Човешката душа се превозва чрез тялото.
Сега аз искам да ви наведа на новата мисъл.
Нови мисли са ония, които слизат отгоре, т.е. които идват от източника на живота. Добра вода е тази, която току-що излиза от извора, а не онази, която е излязла от извора и я срещате на разстояние стотина километри далеч от своя извор. И тази вода е добра, но в нея има вече много утайки, много примеси. Следователно всяка Божествена мисъл, която е минала вече през човешкия мозък, носи в себе си известно количество утайки.
към беседата >>
Който носи в себе си любовта, само той може да носи гвоздеи.
Сега да оставим този въпрос настрана. Историците имат думата, те нека говорят, каквото искат. Но ние знаем как седи въпросът. За нас истината не седи в гвоздеите. Според нас, човек, който няма в себе си любов, мъдрост и истина, той няма никакви гвоздеи на ръцете и на краката си.
Който носи в себе си любовта, само той може да носи гвоздеи.
Всеки, който носи в себе си мъдростта, само той може да има гвоздеи на тялото си. Всеки, който носи истината в себе си, само той може да има гвоздеи на тялото си и то големи, железни гвоздеи.
към беседата >>
Нови мисли са ония, които слизат отгоре, т.е.
Тя може да се движи от едно място на друго, но самата машина не е жива. И човек разполага с една голяма машина, като превозно средство. Тази машина е неговото тяло. Човешката душа се превозва чрез тялото. Сега аз искам да ви наведа на новата мисъл.
Нови мисли са ония, които слизат отгоре, т.е.
които идват от източника на живота. Добра вода е тази, която току-що излиза от извора, а не онази, която е излязла от извора и я срещате на разстояние стотина километри далеч от своя извор. И тази вода е добра, но в нея има вече много утайки, много примеси. Следователно всяка Божествена мисъл, която е минала вече през човешкия мозък, носи в себе си известно количество утайки. Тази мисъл приема вече форма от човека през когото е минала.
към беседата >>
Всеки, който носи в себе си мъдростта, само той може да има гвоздеи на тялото си.
Историците имат думата, те нека говорят, каквото искат. Но ние знаем как седи въпросът. За нас истината не седи в гвоздеите. Според нас, човек, който няма в себе си любов, мъдрост и истина, той няма никакви гвоздеи на ръцете и на краката си. Който носи в себе си любовта, само той може да носи гвоздеи.
Всеки, който носи в себе си мъдростта, само той може да има гвоздеи на тялото си.
Всеки, който носи истината в себе си, само той може да има гвоздеи на тялото си и то големи, железни гвоздеи.
към беседата >>
които идват от източника на живота.
И човек разполага с една голяма машина, като превозно средство. Тази машина е неговото тяло. Човешката душа се превозва чрез тялото. Сега аз искам да ви наведа на новата мисъл. Нови мисли са ония, които слизат отгоре, т.е.
които идват от източника на живота.
Добра вода е тази, която току-що излиза от извора, а не онази, която е излязла от извора и я срещате на разстояние стотина километри далеч от своя извор. И тази вода е добра, но в нея има вече много утайки, много примеси. Следователно всяка Божествена мисъл, която е минала вече през човешкия мозък, носи в себе си известно количество утайки. Тази мисъл приема вече форма от човека през когото е минала. Като минава от човек на човек, най-после дохожда до някого, който намира в нея нещо, което не отговаря на неговите очаквания.
към беседата >>
Всеки, който носи истината в себе си, само той може да има гвоздеи на тялото си и то големи, железни гвоздеи.
Но ние знаем как седи въпросът. За нас истината не седи в гвоздеите. Според нас, човек, който няма в себе си любов, мъдрост и истина, той няма никакви гвоздеи на ръцете и на краката си. Който носи в себе си любовта, само той може да носи гвоздеи. Всеки, който носи в себе си мъдростта, само той може да има гвоздеи на тялото си.
Всеки, който носи истината в себе си, само той може да има гвоздеи на тялото си и то големи, железни гвоздеи.
към беседата >>
Добра вода е тази, която току-що излиза от извора, а не онази, която е излязла от извора и я срещате на разстояние стотина километри далеч от своя извор.
Тази машина е неговото тяло. Човешката душа се превозва чрез тялото. Сега аз искам да ви наведа на новата мисъл. Нови мисли са ония, които слизат отгоре, т.е. които идват от източника на живота.
Добра вода е тази, която току-що излиза от извора, а не онази, която е излязла от извора и я срещате на разстояние стотина километри далеч от своя извор.
И тази вода е добра, но в нея има вече много утайки, много примеси. Следователно всяка Божествена мисъл, която е минала вече през човешкия мозък, носи в себе си известно количество утайки. Тази мисъл приема вече форма от човека през когото е минала. Като минава от човек на човек, най-после дохожда до някого, който намира в нея нещо, което не отговаря на неговите очаквания. Запример, ако вземете жито и го смелите на воденицата, и от това брашно направите баница, мислите ли, че тази баница ще съдържа хранителните елементи на житото?
към беседата >>
Мнозина се оплакват от страдания.
Мнозина се оплакват от страдания.
Че кой може да носи техните страдания? Като страдат, те се питат, как могат да познаят любовта. Страданието не е нищо друго, освен забити гвоздеи, в тялото на човека. И тогава, дойде ли любовта, първата ѝ работа е да извади гвоздеите от човека и да заглади раните му. „Ама, дали ще дойде любовта да ни освободи от страданията?
към беседата >>
И тази вода е добра, но в нея има вече много утайки, много примеси.
Човешката душа се превозва чрез тялото. Сега аз искам да ви наведа на новата мисъл. Нови мисли са ония, които слизат отгоре, т.е. които идват от източника на живота. Добра вода е тази, която току-що излиза от извора, а не онази, която е излязла от извора и я срещате на разстояние стотина километри далеч от своя извор.
И тази вода е добра, но в нея има вече много утайки, много примеси.
Следователно всяка Божествена мисъл, която е минала вече през човешкия мозък, носи в себе си известно количество утайки. Тази мисъл приема вече форма от човека през когото е минала. Като минава от човек на човек, най-после дохожда до някого, който намира в нея нещо, което не отговаря на неговите очаквания. Запример, ако вземете жито и го смелите на воденицата, и от това брашно направите баница, мислите ли, че тази баница ще съдържа хранителните елементи на житото? Не, голяма част от хранителността на житото е изгубена, благодарение на смилането на житото, на минаването му през хребела.
към беседата >>
Че кой може да носи техните страдания?
Мнозина се оплакват от страдания.
Че кой може да носи техните страдания?
Като страдат, те се питат, как могат да познаят любовта. Страданието не е нищо друго, освен забити гвоздеи, в тялото на човека. И тогава, дойде ли любовта, първата ѝ работа е да извади гвоздеите от човека и да заглади раните му. „Ама, дали ще дойде любовта да ни освободи от страданията? “ Питам: Каква вяра е вашата, ако трябва да се съмнявате по десет пъти на ден в любовта?
към беседата >>
Следователно всяка Божествена мисъл, която е минала вече през човешкия мозък, носи в себе си известно количество утайки.
Сега аз искам да ви наведа на новата мисъл. Нови мисли са ония, които слизат отгоре, т.е. които идват от източника на живота. Добра вода е тази, която току-що излиза от извора, а не онази, която е излязла от извора и я срещате на разстояние стотина километри далеч от своя извор. И тази вода е добра, но в нея има вече много утайки, много примеси.
Следователно всяка Божествена мисъл, която е минала вече през човешкия мозък, носи в себе си известно количество утайки.
Тази мисъл приема вече форма от човека през когото е минала. Като минава от човек на човек, най-после дохожда до някого, който намира в нея нещо, което не отговаря на неговите очаквания. Запример, ако вземете жито и го смелите на воденицата, и от това брашно направите баница, мислите ли, че тази баница ще съдържа хранителните елементи на житото? Не, голяма част от хранителността на житото е изгубена, благодарение на смилането на житото, на минаването му през хребела. Можем да турим върху брашното масло и сирене, но хранителността на житото е вече изчезнала.
към беседата >>
Като страдат, те се питат, как могат да познаят любовта.
Мнозина се оплакват от страдания. Че кой може да носи техните страдания?
Като страдат, те се питат, как могат да познаят любовта.
Страданието не е нищо друго, освен забити гвоздеи, в тялото на човека. И тогава, дойде ли любовта, първата ѝ работа е да извади гвоздеите от човека и да заглади раните му. „Ама, дали ще дойде любовта да ни освободи от страданията? “ Питам: Каква вяра е вашата, ако трябва да се съмнявате по десет пъти на ден в любовта? Преди години дойде един господин при мен и ме пита: „Вярно ли е това, което проповядваш?
към беседата >>
Тази мисъл приема вече форма от човека през когото е минала.
Нови мисли са ония, които слизат отгоре, т.е. които идват от източника на живота. Добра вода е тази, която току-що излиза от извора, а не онази, която е излязла от извора и я срещате на разстояние стотина километри далеч от своя извор. И тази вода е добра, но в нея има вече много утайки, много примеси. Следователно всяка Божествена мисъл, която е минала вече през човешкия мозък, носи в себе си известно количество утайки.
Тази мисъл приема вече форма от човека през когото е минала.
Като минава от човек на човек, най-после дохожда до някого, който намира в нея нещо, което не отговаря на неговите очаквания. Запример, ако вземете жито и го смелите на воденицата, и от това брашно направите баница, мислите ли, че тази баница ще съдържа хранителните елементи на житото? Не, голяма част от хранителността на житото е изгубена, благодарение на смилането на житото, на минаването му през хребела. Можем да турим върху брашното масло и сирене, но хранителността на житото е вече изчезнала. Тя не е онази първична хранителност, каквато житото е имало.
към беседата >>
Страданието не е нищо друго, освен забити гвоздеи, в тялото на човека.
Мнозина се оплакват от страдания. Че кой може да носи техните страдания? Като страдат, те се питат, как могат да познаят любовта.
Страданието не е нищо друго, освен забити гвоздеи, в тялото на човека.
И тогава, дойде ли любовта, първата ѝ работа е да извади гвоздеите от човека и да заглади раните му. „Ама, дали ще дойде любовта да ни освободи от страданията? “ Питам: Каква вяра е вашата, ако трябва да се съмнявате по десет пъти на ден в любовта? Преди години дойде един господин при мен и ме пита: „Вярно ли е това, което проповядваш? Хората го твърдят, но вярно ли е?
към беседата >>
Като минава от човек на човек, най-после дохожда до някого, който намира в нея нещо, което не отговаря на неговите очаквания.
които идват от източника на живота. Добра вода е тази, която току-що излиза от извора, а не онази, която е излязла от извора и я срещате на разстояние стотина километри далеч от своя извор. И тази вода е добра, но в нея има вече много утайки, много примеси. Следователно всяка Божествена мисъл, която е минала вече през човешкия мозък, носи в себе си известно количество утайки. Тази мисъл приема вече форма от човека през когото е минала.
Като минава от човек на човек, най-после дохожда до някого, който намира в нея нещо, което не отговаря на неговите очаквания.
Запример, ако вземете жито и го смелите на воденицата, и от това брашно направите баница, мислите ли, че тази баница ще съдържа хранителните елементи на житото? Не, голяма част от хранителността на житото е изгубена, благодарение на смилането на житото, на минаването му през хребела. Можем да турим върху брашното масло и сирене, но хранителността на житото е вече изчезнала. Тя не е онази първична хранителност, каквато житото е имало. Житото е дошло до положение на брашно, благодарение на разбиранията на хората.
към беседата >>
И тогава, дойде ли любовта, първата ѝ работа е да извади гвоздеите от човека и да заглади раните му.
Мнозина се оплакват от страдания. Че кой може да носи техните страдания? Като страдат, те се питат, как могат да познаят любовта. Страданието не е нищо друго, освен забити гвоздеи, в тялото на човека.
И тогава, дойде ли любовта, първата ѝ работа е да извади гвоздеите от човека и да заглади раните му.
„Ама, дали ще дойде любовта да ни освободи от страданията? “ Питам: Каква вяра е вашата, ако трябва да се съмнявате по десет пъти на ден в любовта? Преди години дойде един господин при мен и ме пита: „Вярно ли е това, което проповядваш? Хората го твърдят, но вярно ли е? Едни го отричат, а други го твърдят.“ Казвам: Мен не ме интересува, какво твърдят или отказват хората.
към беседата >>
Запример, ако вземете жито и го смелите на воденицата, и от това брашно направите баница, мислите ли, че тази баница ще съдържа хранителните елементи на житото?
Добра вода е тази, която току-що излиза от извора, а не онази, която е излязла от извора и я срещате на разстояние стотина километри далеч от своя извор. И тази вода е добра, но в нея има вече много утайки, много примеси. Следователно всяка Божествена мисъл, която е минала вече през човешкия мозък, носи в себе си известно количество утайки. Тази мисъл приема вече форма от човека през когото е минала. Като минава от човек на човек, най-после дохожда до някого, който намира в нея нещо, което не отговаря на неговите очаквания.
Запример, ако вземете жито и го смелите на воденицата, и от това брашно направите баница, мислите ли, че тази баница ще съдържа хранителните елементи на житото?
Не, голяма част от хранителността на житото е изгубена, благодарение на смилането на житото, на минаването му през хребела. Можем да турим върху брашното масло и сирене, но хранителността на житото е вече изчезнала. Тя не е онази първична хранителност, каквато житото е имало. Житото е дошло до положение на брашно, благодарение на разбиранията на хората. При това, първоначално житото не е било такова, каквото го виждаме днес.
към беседата >>
„Ама, дали ще дойде любовта да ни освободи от страданията?
Мнозина се оплакват от страдания. Че кой може да носи техните страдания? Като страдат, те се питат, как могат да познаят любовта. Страданието не е нищо друго, освен забити гвоздеи, в тялото на човека. И тогава, дойде ли любовта, първата ѝ работа е да извади гвоздеите от човека и да заглади раните му.
„Ама, дали ще дойде любовта да ни освободи от страданията?
“ Питам: Каква вяра е вашата, ако трябва да се съмнявате по десет пъти на ден в любовта? Преди години дойде един господин при мен и ме пита: „Вярно ли е това, което проповядваш? Хората го твърдят, но вярно ли е? Едни го отричат, а други го твърдят.“ Казвам: Мен не ме интересува, какво твърдят или отказват хората. Аз сам идвам от онзи свят, там живея.
към беседата >>
Не, голяма част от хранителността на житото е изгубена, благодарение на смилането на житото, на минаването му през хребела.
И тази вода е добра, но в нея има вече много утайки, много примеси. Следователно всяка Божествена мисъл, която е минала вече през човешкия мозък, носи в себе си известно количество утайки. Тази мисъл приема вече форма от човека през когото е минала. Като минава от човек на човек, най-после дохожда до някого, който намира в нея нещо, което не отговаря на неговите очаквания. Запример, ако вземете жито и го смелите на воденицата, и от това брашно направите баница, мислите ли, че тази баница ще съдържа хранителните елементи на житото?
Не, голяма част от хранителността на житото е изгубена, благодарение на смилането на житото, на минаването му през хребела.
Можем да турим върху брашното масло и сирене, но хранителността на житото е вече изчезнала. Тя не е онази първична хранителност, каквато житото е имало. Житото е дошло до положение на брашно, благодарение на разбиранията на хората. При това, първоначално житото не е било такова, каквото го виждаме днес. Първоначално то е било меко, съдържало е известна Сладчина в себе си.
към беседата >>
“ Питам: Каква вяра е вашата, ако трябва да се съмнявате по десет пъти на ден в любовта?
Че кой може да носи техните страдания? Като страдат, те се питат, как могат да познаят любовта. Страданието не е нищо друго, освен забити гвоздеи, в тялото на човека. И тогава, дойде ли любовта, първата ѝ работа е да извади гвоздеите от човека и да заглади раните му. „Ама, дали ще дойде любовта да ни освободи от страданията?
“ Питам: Каква вяра е вашата, ако трябва да се съмнявате по десет пъти на ден в любовта?
Преди години дойде един господин при мен и ме пита: „Вярно ли е това, което проповядваш? Хората го твърдят, но вярно ли е? Едни го отричат, а други го твърдят.“ Казвам: Мен не ме интересува, какво твърдят или отказват хората. Аз сам идвам от онзи свят, там живея. Аз не мога да не вярвам в себе си.
към беседата >>
Можем да турим върху брашното масло и сирене, но хранителността на житото е вече изчезнала.
Следователно всяка Божествена мисъл, която е минала вече през човешкия мозък, носи в себе си известно количество утайки. Тази мисъл приема вече форма от човека през когото е минала. Като минава от човек на човек, най-после дохожда до някого, който намира в нея нещо, което не отговаря на неговите очаквания. Запример, ако вземете жито и го смелите на воденицата, и от това брашно направите баница, мислите ли, че тази баница ще съдържа хранителните елементи на житото? Не, голяма част от хранителността на житото е изгубена, благодарение на смилането на житото, на минаването му през хребела.
Можем да турим върху брашното масло и сирене, но хранителността на житото е вече изчезнала.
Тя не е онази първична хранителност, каквато житото е имало. Житото е дошло до положение на брашно, благодарение на разбиранията на хората. При това, първоначално житото не е било такова, каквото го виждаме днес. Първоначално то е било меко, съдържало е известна Сладчина в себе си. То е станало отпосле такова, каквото е днес, благодарение на което е изгубило част от първоначалната си хранителност.
към беседата >>
Преди години дойде един господин при мен и ме пита: „Вярно ли е това, което проповядваш?
Като страдат, те се питат, как могат да познаят любовта. Страданието не е нищо друго, освен забити гвоздеи, в тялото на човека. И тогава, дойде ли любовта, първата ѝ работа е да извади гвоздеите от човека и да заглади раните му. „Ама, дали ще дойде любовта да ни освободи от страданията? “ Питам: Каква вяра е вашата, ако трябва да се съмнявате по десет пъти на ден в любовта?
Преди години дойде един господин при мен и ме пита: „Вярно ли е това, което проповядваш?
Хората го твърдят, но вярно ли е? Едни го отричат, а други го твърдят.“ Казвам: Мен не ме интересува, какво твърдят или отказват хората. Аз сам идвам от онзи свят, там живея. Аз не мога да не вярвам в себе си. По-скоро мога да се съмнявам в това, което ти ми говориш, отколкото в това, което аз зная.
към беседата >>
Тя не е онази първична хранителност, каквато житото е имало.
Тази мисъл приема вече форма от човека през когото е минала. Като минава от човек на човек, най-после дохожда до някого, който намира в нея нещо, което не отговаря на неговите очаквания. Запример, ако вземете жито и го смелите на воденицата, и от това брашно направите баница, мислите ли, че тази баница ще съдържа хранителните елементи на житото? Не, голяма част от хранителността на житото е изгубена, благодарение на смилането на житото, на минаването му през хребела. Можем да турим върху брашното масло и сирене, но хранителността на житото е вече изчезнала.
Тя не е онази първична хранителност, каквато житото е имало.
Житото е дошло до положение на брашно, благодарение на разбиранията на хората. При това, първоначално житото не е било такова, каквото го виждаме днес. Първоначално то е било меко, съдържало е известна Сладчина в себе си. То е станало отпосле такова, каквото е днес, благодарение на което е изгубило част от първоначалната си хранителност. Но да оставим този въпрос настрана.
към беседата >>
Хората го твърдят, но вярно ли е?
Страданието не е нищо друго, освен забити гвоздеи, в тялото на човека. И тогава, дойде ли любовта, първата ѝ работа е да извади гвоздеите от човека и да заглади раните му. „Ама, дали ще дойде любовта да ни освободи от страданията? “ Питам: Каква вяра е вашата, ако трябва да се съмнявате по десет пъти на ден в любовта? Преди години дойде един господин при мен и ме пита: „Вярно ли е това, което проповядваш?
Хората го твърдят, но вярно ли е?
Едни го отричат, а други го твърдят.“ Казвам: Мен не ме интересува, какво твърдят или отказват хората. Аз сам идвам от онзи свят, там живея. Аз не мога да не вярвам в себе си. По-скоро мога да се съмнявам в това, което ти ми говориш, отколкото в това, което аз зная. Аз съм опитвал това нещо и то не само един път, но повече от сто пъти.
към беседата >>
Житото е дошло до положение на брашно, благодарение на разбиранията на хората.
Като минава от човек на човек, най-после дохожда до някого, който намира в нея нещо, което не отговаря на неговите очаквания. Запример, ако вземете жито и го смелите на воденицата, и от това брашно направите баница, мислите ли, че тази баница ще съдържа хранителните елементи на житото? Не, голяма част от хранителността на житото е изгубена, благодарение на смилането на житото, на минаването му през хребела. Можем да турим върху брашното масло и сирене, но хранителността на житото е вече изчезнала. Тя не е онази първична хранителност, каквато житото е имало.
Житото е дошло до положение на брашно, благодарение на разбиранията на хората.
При това, първоначално житото не е било такова, каквото го виждаме днес. Първоначално то е било меко, съдържало е известна Сладчина в себе си. То е станало отпосле такова, каквото е днес, благодарение на което е изгубило част от първоначалната си хранителност. Но да оставим този въпрос настрана.
към беседата >>
Едни го отричат, а други го твърдят.“ Казвам: Мен не ме интересува, какво твърдят или отказват хората.
И тогава, дойде ли любовта, първата ѝ работа е да извади гвоздеите от човека и да заглади раните му. „Ама, дали ще дойде любовта да ни освободи от страданията? “ Питам: Каква вяра е вашата, ако трябва да се съмнявате по десет пъти на ден в любовта? Преди години дойде един господин при мен и ме пита: „Вярно ли е това, което проповядваш? Хората го твърдят, но вярно ли е?
Едни го отричат, а други го твърдят.“ Казвам: Мен не ме интересува, какво твърдят или отказват хората.
Аз сам идвам от онзи свят, там живея. Аз не мога да не вярвам в себе си. По-скоро мога да се съмнявам в това, което ти ми говориш, отколкото в това, което аз зная. Аз съм опитвал това нещо и то не само един път, но повече от сто пъти. И след това ще ми говорят, че няма друг свят.
към беседата >>
При това, първоначално житото не е било такова, каквото го виждаме днес.
Запример, ако вземете жито и го смелите на воденицата, и от това брашно направите баница, мислите ли, че тази баница ще съдържа хранителните елементи на житото? Не, голяма част от хранителността на житото е изгубена, благодарение на смилането на житото, на минаването му през хребела. Можем да турим върху брашното масло и сирене, но хранителността на житото е вече изчезнала. Тя не е онази първична хранителност, каквато житото е имало. Житото е дошло до положение на брашно, благодарение на разбиранията на хората.
При това, първоначално житото не е било такова, каквото го виждаме днес.
Първоначално то е било меко, съдържало е известна Сладчина в себе си. То е станало отпосле такова, каквото е днес, благодарение на което е изгубило част от първоначалната си хранителност. Но да оставим този въпрос настрана.
към беседата >>
Аз сам идвам от онзи свят, там живея.
„Ама, дали ще дойде любовта да ни освободи от страданията? “ Питам: Каква вяра е вашата, ако трябва да се съмнявате по десет пъти на ден в любовта? Преди години дойде един господин при мен и ме пита: „Вярно ли е това, което проповядваш? Хората го твърдят, но вярно ли е? Едни го отричат, а други го твърдят.“ Казвам: Мен не ме интересува, какво твърдят или отказват хората.
Аз сам идвам от онзи свят, там живея.
Аз не мога да не вярвам в себе си. По-скоро мога да се съмнявам в това, което ти ми говориш, отколкото в това, което аз зная. Аз съм опитвал това нещо и то не само един път, но повече от сто пъти. И след това ще ми говорят, че няма друг свят. За тебе може да е така, да не съществува друг свят, но аз за себе си зная, как седи въпросът и няма защо сега да го доказвам на тебе.
към беседата >>
Първоначално то е било меко, съдържало е известна Сладчина в себе си.
Не, голяма част от хранителността на житото е изгубена, благодарение на смилането на житото, на минаването му през хребела. Можем да турим върху брашното масло и сирене, но хранителността на житото е вече изчезнала. Тя не е онази първична хранителност, каквато житото е имало. Житото е дошло до положение на брашно, благодарение на разбиранията на хората. При това, първоначално житото не е било такова, каквото го виждаме днес.
Първоначално то е било меко, съдържало е известна Сладчина в себе си.
То е станало отпосле такова, каквото е днес, благодарение на което е изгубило част от първоначалната си хранителност. Но да оставим този въпрос настрана.
към беседата >>
Аз не мога да не вярвам в себе си.
“ Питам: Каква вяра е вашата, ако трябва да се съмнявате по десет пъти на ден в любовта? Преди години дойде един господин при мен и ме пита: „Вярно ли е това, което проповядваш? Хората го твърдят, но вярно ли е? Едни го отричат, а други го твърдят.“ Казвам: Мен не ме интересува, какво твърдят или отказват хората. Аз сам идвам от онзи свят, там живея.
Аз не мога да не вярвам в себе си.
По-скоро мога да се съмнявам в това, което ти ми говориш, отколкото в това, което аз зная. Аз съм опитвал това нещо и то не само един път, но повече от сто пъти. И след това ще ми говорят, че няма друг свят. За тебе може да е така, да не съществува друг свят, но аз за себе си зная, как седи въпросът и няма защо сега да го доказвам на тебе. Ако ти доказвам нещата и ти станеш вярващ, аз нищо не печеля от това.
към беседата >>
То е станало отпосле такова, каквото е днес, благодарение на което е изгубило част от първоначалната си хранителност.
Можем да турим върху брашното масло и сирене, но хранителността на житото е вече изчезнала. Тя не е онази първична хранителност, каквато житото е имало. Житото е дошло до положение на брашно, благодарение на разбиранията на хората. При това, първоначално житото не е било такова, каквото го виждаме днес. Първоначално то е било меко, съдържало е известна Сладчина в себе си.
То е станало отпосле такова, каквото е днес, благодарение на което е изгубило част от първоначалната си хранителност.
Но да оставим този въпрос настрана.
към беседата >>
По-скоро мога да се съмнявам в това, което ти ми говориш, отколкото в това, което аз зная.
Преди години дойде един господин при мен и ме пита: „Вярно ли е това, което проповядваш? Хората го твърдят, но вярно ли е? Едни го отричат, а други го твърдят.“ Казвам: Мен не ме интересува, какво твърдят или отказват хората. Аз сам идвам от онзи свят, там живея. Аз не мога да не вярвам в себе си.
По-скоро мога да се съмнявам в това, което ти ми говориш, отколкото в това, което аз зная.
Аз съм опитвал това нещо и то не само един път, но повече от сто пъти. И след това ще ми говорят, че няма друг свят. За тебе може да е така, да не съществува друг свят, но аз за себе си зная, как седи въпросът и няма защо сега да го доказвам на тебе. Ако ти доказвам нещата и ти станеш вярващ, аз нищо не печеля от това. Ако те обърна сега, значи, аз искам да спечеля нещо.
към беседата >>
Но да оставим този въпрос настрана.
Тя не е онази първична хранителност, каквато житото е имало. Житото е дошло до положение на брашно, благодарение на разбиранията на хората. При това, първоначално житото не е било такова, каквото го виждаме днес. Първоначално то е било меко, съдържало е известна Сладчина в себе си. То е станало отпосле такова, каквото е днес, благодарение на което е изгубило част от първоначалната си хранителност.
Но да оставим този въпрос настрана.
към беседата >>
Аз съм опитвал това нещо и то не само един път, но повече от сто пъти.
Хората го твърдят, но вярно ли е? Едни го отричат, а други го твърдят.“ Казвам: Мен не ме интересува, какво твърдят или отказват хората. Аз сам идвам от онзи свят, там живея. Аз не мога да не вярвам в себе си. По-скоро мога да се съмнявам в това, което ти ми говориш, отколкото в това, което аз зная.
Аз съм опитвал това нещо и то не само един път, но повече от сто пъти.
И след това ще ми говорят, че няма друг свят. За тебе може да е така, да не съществува друг свят, но аз за себе си зная, как седи въпросът и няма защо сега да го доказвам на тебе. Ако ти доказвам нещата и ти станеш вярващ, аз нищо не печеля от това. Ако те обърна сега, значи, аз искам да спечеля нещо. Хората искат да обърнат някои свои близки, да вярват в Писанието, за да се простят много от греховете им.
към беседата >>
Когато Христос казва: „Аз съм живият хляб, слязъл от небето и който ме яде, той има живот в себе си“, Той имал предвид първичното състояние на житото.
Когато Христос казва: „Аз съм живият хляб, слязъл от небето и който ме яде, той има живот в себе си“, Той имал предвид първичното състояние на житото.
Житото е дошло но земята да облекчи човешкия живот. Преди идването на житото на земята, човечеството е имало такива страдания, каквито не можете да си представите. Същевременно, човечеството носи страданията на всички минали жестокости, които са се вършили на земята преди слизането на житото между хората. От толкова хиляди години насам човечеството носи още ония нрави и недъзи, като остатъци от времето, когато още житото не е било на земята. Да оставим и този въпрос настрана.
към беседата >>
И след това ще ми говорят, че няма друг свят.
Едни го отричат, а други го твърдят.“ Казвам: Мен не ме интересува, какво твърдят или отказват хората. Аз сам идвам от онзи свят, там живея. Аз не мога да не вярвам в себе си. По-скоро мога да се съмнявам в това, което ти ми говориш, отколкото в това, което аз зная. Аз съм опитвал това нещо и то не само един път, но повече от сто пъти.
И след това ще ми говорят, че няма друг свят.
За тебе може да е така, да не съществува друг свят, но аз за себе си зная, как седи въпросът и няма защо сега да го доказвам на тебе. Ако ти доказвам нещата и ти станеш вярващ, аз нищо не печеля от това. Ако те обърна сега, значи, аз искам да спечеля нещо. Хората искат да обърнат някои свои близки, да вярват в Писанието, за да се простят много от греховете им. Това показва, че хората са изопачили Христовото учение.
към беседата >>
Житото е дошло но земята да облекчи човешкия живот.
Когато Христос казва: „Аз съм живият хляб, слязъл от небето и който ме яде, той има живот в себе си“, Той имал предвид първичното състояние на житото.
Житото е дошло но земята да облекчи човешкия живот.
Преди идването на житото на земята, човечеството е имало такива страдания, каквито не можете да си представите. Същевременно, човечеството носи страданията на всички минали жестокости, които са се вършили на земята преди слизането на житото между хората. От толкова хиляди години насам човечеството носи още ония нрави и недъзи, като остатъци от времето, когато още житото не е било на земята. Да оставим и този въпрос настрана. Ако разглеждаме въпроса за явяването на месоядството в света, можем да го свържем с известна геологическа епоха.
към беседата >>
За тебе може да е така, да не съществува друг свят, но аз за себе си зная, как седи въпросът и няма защо сега да го доказвам на тебе.
Аз сам идвам от онзи свят, там живея. Аз не мога да не вярвам в себе си. По-скоро мога да се съмнявам в това, което ти ми говориш, отколкото в това, което аз зная. Аз съм опитвал това нещо и то не само един път, но повече от сто пъти. И след това ще ми говорят, че няма друг свят.
За тебе може да е така, да не съществува друг свят, но аз за себе си зная, как седи въпросът и няма защо сега да го доказвам на тебе.
Ако ти доказвам нещата и ти станеш вярващ, аз нищо не печеля от това. Ако те обърна сега, значи, аз искам да спечеля нещо. Хората искат да обърнат някои свои близки, да вярват в Писанието, за да се простят много от греховете им. Това показва, че хората са изопачили Христовото учение. Христос дойде в света и понесе греховете на хората, а те искат да обърнат някоя душа към Бога, да им се простят греховете.
към беседата >>
Преди идването на житото на земята, човечеството е имало такива страдания, каквито не можете да си представите.
Когато Христос казва: „Аз съм живият хляб, слязъл от небето и който ме яде, той има живот в себе си“, Той имал предвид първичното състояние на житото. Житото е дошло но земята да облекчи човешкия живот.
Преди идването на житото на земята, човечеството е имало такива страдания, каквито не можете да си представите.
Същевременно, човечеството носи страданията на всички минали жестокости, които са се вършили на земята преди слизането на житото между хората. От толкова хиляди години насам човечеството носи още ония нрави и недъзи, като остатъци от времето, когато още житото не е било на земята. Да оставим и този въпрос настрана. Ако разглеждаме въпроса за явяването на месоядството в света, можем да го свържем с известна геологическа епоха. Важно е, че геологическите епохи са епохи на развитието на човешкия ум.
към беседата >>
Ако ти доказвам нещата и ти станеш вярващ, аз нищо не печеля от това.
Аз не мога да не вярвам в себе си. По-скоро мога да се съмнявам в това, което ти ми говориш, отколкото в това, което аз зная. Аз съм опитвал това нещо и то не само един път, но повече от сто пъти. И след това ще ми говорят, че няма друг свят. За тебе може да е така, да не съществува друг свят, но аз за себе си зная, как седи въпросът и няма защо сега да го доказвам на тебе.
Ако ти доказвам нещата и ти станеш вярващ, аз нищо не печеля от това.
Ако те обърна сега, значи, аз искам да спечеля нещо. Хората искат да обърнат някои свои близки, да вярват в Писанието, за да се простят много от греховете им. Това показва, че хората са изопачили Христовото учение. Христос дойде в света и понесе греховете на хората, а те искат да обърнат някоя душа към Бога, да им се простят греховете. Това е невъзможно.
към беседата >>
Същевременно, човечеството носи страданията на всички минали жестокости, които са се вършили на земята преди слизането на житото между хората.
Когато Христос казва: „Аз съм живият хляб, слязъл от небето и който ме яде, той има живот в себе си“, Той имал предвид първичното състояние на житото. Житото е дошло но земята да облекчи човешкия живот. Преди идването на житото на земята, човечеството е имало такива страдания, каквито не можете да си представите.
Същевременно, човечеството носи страданията на всички минали жестокости, които са се вършили на земята преди слизането на житото между хората.
От толкова хиляди години насам човечеството носи още ония нрави и недъзи, като остатъци от времето, когато още житото не е било на земята. Да оставим и този въпрос настрана. Ако разглеждаме въпроса за явяването на месоядството в света, можем да го свържем с известна геологическа епоха. Важно е, че геологическите епохи са епохи на развитието на човешкия ум. Те са свързани с развитието на ума.
към беседата >>
Ако те обърна сега, значи, аз искам да спечеля нещо.
По-скоро мога да се съмнявам в това, което ти ми говориш, отколкото в това, което аз зная. Аз съм опитвал това нещо и то не само един път, но повече от сто пъти. И след това ще ми говорят, че няма друг свят. За тебе може да е така, да не съществува друг свят, но аз за себе си зная, как седи въпросът и няма защо сега да го доказвам на тебе. Ако ти доказвам нещата и ти станеш вярващ, аз нищо не печеля от това.
Ако те обърна сега, значи, аз искам да спечеля нещо.
Хората искат да обърнат някои свои близки, да вярват в Писанието, за да се простят много от греховете им. Това показва, че хората са изопачили Христовото учение. Христос дойде в света и понесе греховете на хората, а те искат да обърнат някоя душа към Бога, да им се простят греховете. Това е невъзможно. Ако ти не можеш да понесеш греховете на хората, ти не можеш да бъдеш благодарен на Бога.
към беседата >>
От толкова хиляди години насам човечеството носи още ония нрави и недъзи, като остатъци от времето, когато още житото не е било на земята.
Когато Христос казва: „Аз съм живият хляб, слязъл от небето и който ме яде, той има живот в себе си“, Той имал предвид първичното състояние на житото. Житото е дошло но земята да облекчи човешкия живот. Преди идването на житото на земята, човечеството е имало такива страдания, каквито не можете да си представите. Същевременно, човечеството носи страданията на всички минали жестокости, които са се вършили на земята преди слизането на житото между хората.
От толкова хиляди години насам човечеството носи още ония нрави и недъзи, като остатъци от времето, когато още житото не е било на земята.
Да оставим и този въпрос настрана. Ако разглеждаме въпроса за явяването на месоядството в света, можем да го свържем с известна геологическа епоха. Важно е, че геологическите епохи са епохи на развитието на човешкия ум. Те са свързани с развитието на ума. Всяка геологическа епоха се предшества от съзнателния живот на същества, които са стояли по-високо от човека.
към беседата >>
Хората искат да обърнат някои свои близки, да вярват в Писанието, за да се простят много от греховете им.
Аз съм опитвал това нещо и то не само един път, но повече от сто пъти. И след това ще ми говорят, че няма друг свят. За тебе може да е така, да не съществува друг свят, но аз за себе си зная, как седи въпросът и няма защо сега да го доказвам на тебе. Ако ти доказвам нещата и ти станеш вярващ, аз нищо не печеля от това. Ако те обърна сега, значи, аз искам да спечеля нещо.
Хората искат да обърнат някои свои близки, да вярват в Писанието, за да се простят много от греховете им.
Това показва, че хората са изопачили Христовото учение. Христос дойде в света и понесе греховете на хората, а те искат да обърнат някоя душа към Бога, да им се простят греховете. Това е невъзможно. Ако ти не можеш да понесеш греховете на хората, ти не можеш да бъдеш благодарен на Бога. Ако обърнеш един човек към Бога, той те е спасил, а не ти него.
към беседата >>
Да оставим и този въпрос настрана.
Когато Христос казва: „Аз съм живият хляб, слязъл от небето и който ме яде, той има живот в себе си“, Той имал предвид първичното състояние на житото. Житото е дошло но земята да облекчи човешкия живот. Преди идването на житото на земята, човечеството е имало такива страдания, каквито не можете да си представите. Същевременно, човечеството носи страданията на всички минали жестокости, които са се вършили на земята преди слизането на житото между хората. От толкова хиляди години насам човечеството носи още ония нрави и недъзи, като остатъци от времето, когато още житото не е било на земята.
Да оставим и този въпрос настрана.
Ако разглеждаме въпроса за явяването на месоядството в света, можем да го свържем с известна геологическа епоха. Важно е, че геологическите епохи са епохи на развитието на човешкия ум. Те са свързани с развитието на ума. Всяка геологическа епоха се предшества от съзнателния живот на същества, които са стояли по-високо от човека. Образуването на ледената епоха се дължи на същества от известна култура.
към беседата >>
Това показва, че хората са изопачили Христовото учение.
И след това ще ми говорят, че няма друг свят. За тебе може да е така, да не съществува друг свят, но аз за себе си зная, как седи въпросът и няма защо сега да го доказвам на тебе. Ако ти доказвам нещата и ти станеш вярващ, аз нищо не печеля от това. Ако те обърна сега, значи, аз искам да спечеля нещо. Хората искат да обърнат някои свои близки, да вярват в Писанието, за да се простят много от греховете им.
Това показва, че хората са изопачили Христовото учение.
Христос дойде в света и понесе греховете на хората, а те искат да обърнат някоя душа към Бога, да им се простят греховете. Това е невъзможно. Ако ти не можеш да понесеш греховете на хората, ти не можеш да бъдеш благодарен на Бога. Ако обърнеш един човек към Бога, той те е спасил, а не ти него. Сега ще ви приведа един пример.
към беседата >>
Ако разглеждаме въпроса за явяването на месоядството в света, можем да го свържем с известна геологическа епоха.
Житото е дошло но земята да облекчи човешкия живот. Преди идването на житото на земята, човечеството е имало такива страдания, каквито не можете да си представите. Същевременно, човечеството носи страданията на всички минали жестокости, които са се вършили на земята преди слизането на житото между хората. От толкова хиляди години насам човечеството носи още ония нрави и недъзи, като остатъци от времето, когато още житото не е било на земята. Да оставим и този въпрос настрана.
Ако разглеждаме въпроса за явяването на месоядството в света, можем да го свържем с известна геологическа епоха.
Важно е, че геологическите епохи са епохи на развитието на човешкия ум. Те са свързани с развитието на ума. Всяка геологическа епоха се предшества от съзнателния живот на същества, които са стояли по-високо от човека. Образуването на ледената епоха се дължи на същества от известна култура. След тия същества дойдоха други, които образуваха сегашната топла епоха.
към беседата >>
Христос дойде в света и понесе греховете на хората, а те искат да обърнат някоя душа към Бога, да им се простят греховете.
За тебе може да е така, да не съществува друг свят, но аз за себе си зная, как седи въпросът и няма защо сега да го доказвам на тебе. Ако ти доказвам нещата и ти станеш вярващ, аз нищо не печеля от това. Ако те обърна сега, значи, аз искам да спечеля нещо. Хората искат да обърнат някои свои близки, да вярват в Писанието, за да се простят много от греховете им. Това показва, че хората са изопачили Христовото учение.
Христос дойде в света и понесе греховете на хората, а те искат да обърнат някоя душа към Бога, да им се простят греховете.
Това е невъзможно. Ако ти не можеш да понесеш греховете на хората, ти не можеш да бъдеш благодарен на Бога. Ако обърнеш един човек към Бога, той те е спасил, а не ти него. Сега ще ви приведа един пример. Един цар в древността излязъл да се разхожда, но по някакво нещастие той паднал, счупил си, навехнал си крака.
към беседата >>
Важно е, че геологическите епохи са епохи на развитието на човешкия ум.
Преди идването на житото на земята, човечеството е имало такива страдания, каквито не можете да си представите. Същевременно, човечеството носи страданията на всички минали жестокости, които са се вършили на земята преди слизането на житото между хората. От толкова хиляди години насам човечеството носи още ония нрави и недъзи, като остатъци от времето, когато още житото не е било на земята. Да оставим и този въпрос настрана. Ако разглеждаме въпроса за явяването на месоядството в света, можем да го свържем с известна геологическа епоха.
Важно е, че геологическите епохи са епохи на развитието на човешкия ум.
Те са свързани с развитието на ума. Всяка геологическа епоха се предшества от съзнателния живот на същества, които са стояли по-високо от човека. Образуването на ледената епоха се дължи на същества от известна култура. След тия същества дойдоха други, които образуваха сегашната топла епоха. Даже и сегашните времена в Европа ни показват, защо идат тия студени течения, защо времето става облачно.
към беседата >>
Това е невъзможно.
Ако ти доказвам нещата и ти станеш вярващ, аз нищо не печеля от това. Ако те обърна сега, значи, аз искам да спечеля нещо. Хората искат да обърнат някои свои близки, да вярват в Писанието, за да се простят много от греховете им. Това показва, че хората са изопачили Христовото учение. Христос дойде в света и понесе греховете на хората, а те искат да обърнат някоя душа към Бога, да им се простят греховете.
Това е невъзможно.
Ако ти не можеш да понесеш греховете на хората, ти не можеш да бъдеш благодарен на Бога. Ако обърнеш един човек към Бога, той те е спасил, а не ти него. Сега ще ви приведа един пример. Един цар в древността излязъл да се разхожда, но по някакво нещастие той паднал, счупил си, навехнал си крака. В това време край него минал един овчар, на когото работите не вървели добре: овцете му постоянно умирали.
към беседата >>
Те са свързани с развитието на ума.
Същевременно, човечеството носи страданията на всички минали жестокости, които са се вършили на земята преди слизането на житото между хората. От толкова хиляди години насам човечеството носи още ония нрави и недъзи, като остатъци от времето, когато още житото не е било на земята. Да оставим и този въпрос настрана. Ако разглеждаме въпроса за явяването на месоядството в света, можем да го свържем с известна геологическа епоха. Важно е, че геологическите епохи са епохи на развитието на човешкия ум.
Те са свързани с развитието на ума.
Всяка геологическа епоха се предшества от съзнателния живот на същества, които са стояли по-високо от човека. Образуването на ледената епоха се дължи на същества от известна култура. След тия същества дойдоха други, които образуваха сегашната топла епоха. Даже и сегашните времена в Европа ни показват, защо идат тия студени течения, защо времето става облачно. Всичко това се дължи на студения човешки ум.
към беседата >>
Ако ти не можеш да понесеш греховете на хората, ти не можеш да бъдеш благодарен на Бога.
Ако те обърна сега, значи, аз искам да спечеля нещо. Хората искат да обърнат някои свои близки, да вярват в Писанието, за да се простят много от греховете им. Това показва, че хората са изопачили Христовото учение. Христос дойде в света и понесе греховете на хората, а те искат да обърнат някоя душа към Бога, да им се простят греховете. Това е невъзможно.
Ако ти не можеш да понесеш греховете на хората, ти не можеш да бъдеш благодарен на Бога.
Ако обърнеш един човек към Бога, той те е спасил, а не ти него. Сега ще ви приведа един пример. Един цар в древността излязъл да се разхожда, но по някакво нещастие той паднал, счупил си, навехнал си крака. В това време край него минал един овчар, на когото работите не вървели добре: овцете му постоянно умирали. Като видял този големец с навехнат крак, овчарят го запитал: „Как стана, че си навехна крака?
към беседата >>
Всяка геологическа епоха се предшества от съзнателния живот на същества, които са стояли по-високо от човека.
От толкова хиляди години насам човечеството носи още ония нрави и недъзи, като остатъци от времето, когато още житото не е било на земята. Да оставим и този въпрос настрана. Ако разглеждаме въпроса за явяването на месоядството в света, можем да го свържем с известна геологическа епоха. Важно е, че геологическите епохи са епохи на развитието на човешкия ум. Те са свързани с развитието на ума.
Всяка геологическа епоха се предшества от съзнателния живот на същества, които са стояли по-високо от човека.
Образуването на ледената епоха се дължи на същества от известна култура. След тия същества дойдоха други, които образуваха сегашната топла епоха. Даже и сегашните времена в Европа ни показват, защо идат тия студени течения, защо времето става облачно. Всичко това се дължи на студения човешки ум. Топлите течения в природата, пък, се дължат на топлото човешко сърце.
към беседата >>
Ако обърнеш един човек към Бога, той те е спасил, а не ти него.
Хората искат да обърнат някои свои близки, да вярват в Писанието, за да се простят много от греховете им. Това показва, че хората са изопачили Христовото учение. Христос дойде в света и понесе греховете на хората, а те искат да обърнат някоя душа към Бога, да им се простят греховете. Това е невъзможно. Ако ти не можеш да понесеш греховете на хората, ти не можеш да бъдеш благодарен на Бога.
Ако обърнеш един човек към Бога, той те е спасил, а не ти него.
Сега ще ви приведа един пример. Един цар в древността излязъл да се разхожда, но по някакво нещастие той паднал, счупил си, навехнал си крака. В това време край него минал един овчар, на когото работите не вървели добре: овцете му постоянно умирали. Като видял този големец с навехнат крак, овчарят го запитал: „Как стана, че си навехна крака? Как стана така, че те сполетя нещастие?
към беседата >>
Образуването на ледената епоха се дължи на същества от известна култура.
Да оставим и този въпрос настрана. Ако разглеждаме въпроса за явяването на месоядството в света, можем да го свържем с известна геологическа епоха. Важно е, че геологическите епохи са епохи на развитието на човешкия ум. Те са свързани с развитието на ума. Всяка геологическа епоха се предшества от съзнателния живот на същества, които са стояли по-високо от човека.
Образуването на ледената епоха се дължи на същества от известна култура.
След тия същества дойдоха други, които образуваха сегашната топла епоха. Даже и сегашните времена в Европа ни показват, защо идат тия студени течения, защо времето става облачно. Всичко това се дължи на студения човешки ум. Топлите течения в природата, пък, се дължат на топлото човешко сърце. Мнозина казват, че топлото течение трябва да се съедини със студеното, за да се използват.
към беседата >>
Сега ще ви приведа един пример.
Това показва, че хората са изопачили Христовото учение. Христос дойде в света и понесе греховете на хората, а те искат да обърнат някоя душа към Бога, да им се простят греховете. Това е невъзможно. Ако ти не можеш да понесеш греховете на хората, ти не можеш да бъдеш благодарен на Бога. Ако обърнеш един човек към Бога, той те е спасил, а не ти него.
Сега ще ви приведа един пример.
Един цар в древността излязъл да се разхожда, но по някакво нещастие той паднал, счупил си, навехнал си крака. В това време край него минал един овчар, на когото работите не вървели добре: овцете му постоянно умирали. Като видял този големец с навехнат крак, овчарят го запитал: „Как стана, че си навехна крака? Как стана така, че те сполетя нещастие? Аз съм нещастен човек, но поне работата ми е долна, овце паса.“ Царят започнал да разправя, как навехнал крака си.
към беседата >>
След тия същества дойдоха други, които образуваха сегашната топла епоха.
Ако разглеждаме въпроса за явяването на месоядството в света, можем да го свържем с известна геологическа епоха. Важно е, че геологическите епохи са епохи на развитието на човешкия ум. Те са свързани с развитието на ума. Всяка геологическа епоха се предшества от съзнателния живот на същества, които са стояли по-високо от човека. Образуването на ледената епоха се дължи на същества от известна култура.
След тия същества дойдоха други, които образуваха сегашната топла епоха.
Даже и сегашните времена в Европа ни показват, защо идат тия студени течения, защо времето става облачно. Всичко това се дължи на студения човешки ум. Топлите течения в природата, пък, се дължат на топлото човешко сърце. Мнозина казват, че топлото течение трябва да се съедини със студеното, за да се използват. Иначе те не могат да се използват.
към беседата >>
Един цар в древността излязъл да се разхожда, но по някакво нещастие той паднал, счупил си, навехнал си крака.
Христос дойде в света и понесе греховете на хората, а те искат да обърнат някоя душа към Бога, да им се простят греховете. Това е невъзможно. Ако ти не можеш да понесеш греховете на хората, ти не можеш да бъдеш благодарен на Бога. Ако обърнеш един човек към Бога, той те е спасил, а не ти него. Сега ще ви приведа един пример.
Един цар в древността излязъл да се разхожда, но по някакво нещастие той паднал, счупил си, навехнал си крака.
В това време край него минал един овчар, на когото работите не вървели добре: овцете му постоянно умирали. Като видял този големец с навехнат крак, овчарят го запитал: „Как стана, че си навехна крака? Как стана така, че те сполетя нещастие? Аз съм нещастен човек, но поне работата ми е долна, овце паса.“ Царят започнал да разправя, как навехнал крака си. Овчарят отговорил: „Аз мога да ти помогна.
към беседата >>
Даже и сегашните времена в Европа ни показват, защо идат тия студени течения, защо времето става облачно.
Важно е, че геологическите епохи са епохи на развитието на човешкия ум. Те са свързани с развитието на ума. Всяка геологическа епоха се предшества от съзнателния живот на същества, които са стояли по-високо от човека. Образуването на ледената епоха се дължи на същества от известна култура. След тия същества дойдоха други, които образуваха сегашната топла епоха.
Даже и сегашните времена в Европа ни показват, защо идат тия студени течения, защо времето става облачно.
Всичко това се дължи на студения човешки ум. Топлите течения в природата, пък, се дължат на топлото човешко сърце. Мнозина казват, че топлото течение трябва да се съедини със студеното, за да се използват. Иначе те не могат да се използват. Някои казват, че човек трябва да има студено сърце, по-лесно да понася живота.
към беседата >>
В това време край него минал един овчар, на когото работите не вървели добре: овцете му постоянно умирали.
Това е невъзможно. Ако ти не можеш да понесеш греховете на хората, ти не можеш да бъдеш благодарен на Бога. Ако обърнеш един човек към Бога, той те е спасил, а не ти него. Сега ще ви приведа един пример. Един цар в древността излязъл да се разхожда, но по някакво нещастие той паднал, счупил си, навехнал си крака.
В това време край него минал един овчар, на когото работите не вървели добре: овцете му постоянно умирали.
Като видял този големец с навехнат крак, овчарят го запитал: „Как стана, че си навехна крака? Как стана така, че те сполетя нещастие? Аз съм нещастен човек, но поне работата ми е долна, овце паса.“ Царят започнал да разправя, как навехнал крака си. Овчарят отговорил: „Аз мога да ти помогна. Често моите овце са си навяхвали краката, та се научих да ги намествам.
към беседата >>
Всичко това се дължи на студения човешки ум.
Те са свързани с развитието на ума. Всяка геологическа епоха се предшества от съзнателния живот на същества, които са стояли по-високо от човека. Образуването на ледената епоха се дължи на същества от известна култура. След тия същества дойдоха други, които образуваха сегашната топла епоха. Даже и сегашните времена в Европа ни показват, защо идат тия студени течения, защо времето става облачно.
Всичко това се дължи на студения човешки ум.
Топлите течения в природата, пък, се дължат на топлото човешко сърце. Мнозина казват, че топлото течение трябва да се съедини със студеното, за да се използват. Иначе те не могат да се използват. Някои казват, че човек трябва да има студено сърце, по-лесно да понася живота. Не, сърцето не може и не трябва да бъде студено.
към беседата >>
Като видял този големец с навехнат крак, овчарят го запитал: „Как стана, че си навехна крака?
Ако ти не можеш да понесеш греховете на хората, ти не можеш да бъдеш благодарен на Бога. Ако обърнеш един човек към Бога, той те е спасил, а не ти него. Сега ще ви приведа един пример. Един цар в древността излязъл да се разхожда, но по някакво нещастие той паднал, счупил си, навехнал си крака. В това време край него минал един овчар, на когото работите не вървели добре: овцете му постоянно умирали.
Като видял този големец с навехнат крак, овчарят го запитал: „Как стана, че си навехна крака?
Как стана така, че те сполетя нещастие? Аз съм нещастен човек, но поне работата ми е долна, овце паса.“ Царят започнал да разправя, как навехнал крака си. Овчарят отговорил: „Аз мога да ти помогна. Често моите овце са си навяхвали краката, та се научих да ги намествам. И на теб ще наместя крака ти.“ Като поправили крака на царя, последният го поканил у дома си, дал му големи подаръци.
към беседата >>
Топлите течения в природата, пък, се дължат на топлото човешко сърце.
Всяка геологическа епоха се предшества от съзнателния живот на същества, които са стояли по-високо от човека. Образуването на ледената епоха се дължи на същества от известна култура. След тия същества дойдоха други, които образуваха сегашната топла епоха. Даже и сегашните времена в Европа ни показват, защо идат тия студени течения, защо времето става облачно. Всичко това се дължи на студения човешки ум.
Топлите течения в природата, пък, се дължат на топлото човешко сърце.
Мнозина казват, че топлото течение трябва да се съедини със студеното, за да се използват. Иначе те не могат да се използват. Някои казват, че човек трябва да има студено сърце, по-лесно да понася живота. Не, сърцето не може и не трябва да бъде студено. Умът може само да бъде студен.
към беседата >>
Как стана така, че те сполетя нещастие?
Ако обърнеш един човек към Бога, той те е спасил, а не ти него. Сега ще ви приведа един пример. Един цар в древността излязъл да се разхожда, но по някакво нещастие той паднал, счупил си, навехнал си крака. В това време край него минал един овчар, на когото работите не вървели добре: овцете му постоянно умирали. Като видял този големец с навехнат крак, овчарят го запитал: „Как стана, че си навехна крака?
Как стана така, че те сполетя нещастие?
Аз съм нещастен човек, но поне работата ми е долна, овце паса.“ Царят започнал да разправя, как навехнал крака си. Овчарят отговорил: „Аз мога да ти помогна. Често моите овце са си навяхвали краката, та се научих да ги намествам. И на теб ще наместя крака ти.“ Като поправили крака на царя, последният го поканил у дома си, дал му големи подаръци. От този момент работите на овчаря се подобрили.
към беседата >>
Мнозина казват, че топлото течение трябва да се съедини със студеното, за да се използват.
Образуването на ледената епоха се дължи на същества от известна култура. След тия същества дойдоха други, които образуваха сегашната топла епоха. Даже и сегашните времена в Европа ни показват, защо идат тия студени течения, защо времето става облачно. Всичко това се дължи на студения човешки ум. Топлите течения в природата, пък, се дължат на топлото човешко сърце.
Мнозина казват, че топлото течение трябва да се съедини със студеното, за да се използват.
Иначе те не могат да се използват. Някои казват, че човек трябва да има студено сърце, по-лесно да понася живота. Не, сърцето не може и не трябва да бъде студено. Умът може само да бъде студен. На него, именно, се дължат студените течения в природата.
към беседата >>
Аз съм нещастен човек, но поне работата ми е долна, овце паса.“ Царят започнал да разправя, как навехнал крака си.
Сега ще ви приведа един пример. Един цар в древността излязъл да се разхожда, но по някакво нещастие той паднал, счупил си, навехнал си крака. В това време край него минал един овчар, на когото работите не вървели добре: овцете му постоянно умирали. Като видял този големец с навехнат крак, овчарят го запитал: „Как стана, че си навехна крака? Как стана така, че те сполетя нещастие?
Аз съм нещастен човек, но поне работата ми е долна, овце паса.“ Царят започнал да разправя, как навехнал крака си.
Овчарят отговорил: „Аз мога да ти помогна. Често моите овце са си навяхвали краката, та се научих да ги намествам. И на теб ще наместя крака ти.“ Като поправили крака на царя, последният го поканил у дома си, дал му големи подаръци. От този момент работите на овчаря се подобрили. Той постоянно бил наглеждан от царя.
към беседата >>
Иначе те не могат да се използват.
След тия същества дойдоха други, които образуваха сегашната топла епоха. Даже и сегашните времена в Европа ни показват, защо идат тия студени течения, защо времето става облачно. Всичко това се дължи на студения човешки ум. Топлите течения в природата, пък, се дължат на топлото човешко сърце. Мнозина казват, че топлото течение трябва да се съедини със студеното, за да се използват.
Иначе те не могат да се използват.
Някои казват, че човек трябва да има студено сърце, по-лесно да понася живота. Не, сърцето не може и не трябва да бъде студено. Умът може само да бъде студен. На него, именно, се дължат студените течения в природата. Студеният ум има за цел да смрази човешкото сърце. Защо?
към беседата >>
Овчарят отговорил: „Аз мога да ти помогна.
Един цар в древността излязъл да се разхожда, но по някакво нещастие той паднал, счупил си, навехнал си крака. В това време край него минал един овчар, на когото работите не вървели добре: овцете му постоянно умирали. Като видял този големец с навехнат крак, овчарят го запитал: „Как стана, че си навехна крака? Как стана така, че те сполетя нещастие? Аз съм нещастен човек, но поне работата ми е долна, овце паса.“ Царят започнал да разправя, как навехнал крака си.
Овчарят отговорил: „Аз мога да ти помогна.
Често моите овце са си навяхвали краката, та се научих да ги намествам. И на теб ще наместя крака ти.“ Като поправили крака на царя, последният го поканил у дома си, дал му големи подаръци. От този момент работите на овчаря се подобрили. Той постоянно бил наглеждан от царя. От изкуството да лекува своите овце, той дошъл до положението да помогне на царя и да подобри с това материалното си положение.
към беседата >>
Някои казват, че човек трябва да има студено сърце, по-лесно да понася живота.
Даже и сегашните времена в Европа ни показват, защо идат тия студени течения, защо времето става облачно. Всичко това се дължи на студения човешки ум. Топлите течения в природата, пък, се дължат на топлото човешко сърце. Мнозина казват, че топлото течение трябва да се съедини със студеното, за да се използват. Иначе те не могат да се използват.
Някои казват, че човек трябва да има студено сърце, по-лесно да понася живота.
Не, сърцето не може и не трябва да бъде студено. Умът може само да бъде студен. На него, именно, се дължат студените течения в природата. Студеният ум има за цел да смрази човешкото сърце. Защо? Защото само като го смрази, може да го изяде.
към беседата >>
Често моите овце са си навяхвали краката, та се научих да ги намествам.
В това време край него минал един овчар, на когото работите не вървели добре: овцете му постоянно умирали. Като видял този големец с навехнат крак, овчарят го запитал: „Как стана, че си навехна крака? Как стана така, че те сполетя нещастие? Аз съм нещастен човек, но поне работата ми е долна, овце паса.“ Царят започнал да разправя, как навехнал крака си. Овчарят отговорил: „Аз мога да ти помогна.
Често моите овце са си навяхвали краката, та се научих да ги намествам.
И на теб ще наместя крака ти.“ Като поправили крака на царя, последният го поканил у дома си, дал му големи подаръци. От този момент работите на овчаря се подобрили. Той постоянно бил наглеждан от царя. От изкуството да лекува своите овце, той дошъл до положението да помогне на царя и да подобри с това материалното си положение. След това го срещнал друг един овчар и го питал, как си подобрил положението.
към беседата >>
Не, сърцето не може и не трябва да бъде студено.
Всичко това се дължи на студения човешки ум. Топлите течения в природата, пък, се дължат на топлото човешко сърце. Мнозина казват, че топлото течение трябва да се съедини със студеното, за да се използват. Иначе те не могат да се използват. Някои казват, че човек трябва да има студено сърце, по-лесно да понася живота.
Не, сърцето не може и не трябва да бъде студено.
Умът може само да бъде студен. На него, именно, се дължат студените течения в природата. Студеният ум има за цел да смрази човешкото сърце. Защо? Защото само като го смрази, може да го изяде. Рече ли да го изяде несмразено, работата му е опасна.
към беседата >>
И на теб ще наместя крака ти.“ Като поправили крака на царя, последният го поканил у дома си, дал му големи подаръци.
Като видял този големец с навехнат крак, овчарят го запитал: „Как стана, че си навехна крака? Как стана така, че те сполетя нещастие? Аз съм нещастен човек, но поне работата ми е долна, овце паса.“ Царят започнал да разправя, как навехнал крака си. Овчарят отговорил: „Аз мога да ти помогна. Често моите овце са си навяхвали краката, та се научих да ги намествам.
И на теб ще наместя крака ти.“ Като поправили крака на царя, последният го поканил у дома си, дал му големи подаръци.
От този момент работите на овчаря се подобрили. Той постоянно бил наглеждан от царя. От изкуството да лекува своите овце, той дошъл до положението да помогне на царя и да подобри с това материалното си положение. След това го срещнал друг един овчар и го питал, как си подобрил положението. „И аз не зная, как стана това.
към беседата >>
Умът може само да бъде студен.
Топлите течения в природата, пък, се дължат на топлото човешко сърце. Мнозина казват, че топлото течение трябва да се съедини със студеното, за да се използват. Иначе те не могат да се използват. Някои казват, че човек трябва да има студено сърце, по-лесно да понася живота. Не, сърцето не може и не трябва да бъде студено.
Умът може само да бъде студен.
На него, именно, се дължат студените течения в природата. Студеният ум има за цел да смрази човешкото сърце. Защо? Защото само като го смрази, може да го изяде. Рече ли да го изяде несмразено, работата му е опасна. Голяма борба е прекарал човешкият ум в себе си, докато успее да изстуди човешкото сърце, да го направи удобно за ядене.
към беседата >>
От този момент работите на овчаря се подобрили.
Как стана така, че те сполетя нещастие? Аз съм нещастен човек, но поне работата ми е долна, овце паса.“ Царят започнал да разправя, как навехнал крака си. Овчарят отговорил: „Аз мога да ти помогна. Често моите овце са си навяхвали краката, та се научих да ги намествам. И на теб ще наместя крака ти.“ Като поправили крака на царя, последният го поканил у дома си, дал му големи подаръци.
От този момент работите на овчаря се подобрили.
Той постоянно бил наглеждан от царя. От изкуството да лекува своите овце, той дошъл до положението да помогне на царя и да подобри с това материалното си положение. След това го срещнал друг един овчар и го питал, как си подобрил положението. „И аз не зная, как стана това. Срещнах един ден един човек с изкълчен крак в гората и аз му го наместих.
към беседата >>
На него, именно, се дължат студените течения в природата.
Мнозина казват, че топлото течение трябва да се съедини със студеното, за да се използват. Иначе те не могат да се използват. Някои казват, че човек трябва да има студено сърце, по-лесно да понася живота. Не, сърцето не може и не трябва да бъде студено. Умът може само да бъде студен.
На него, именно, се дължат студените течения в природата.
Студеният ум има за цел да смрази човешкото сърце. Защо? Защото само като го смрази, може да го изяде. Рече ли да го изяде несмразено, работата му е опасна. Голяма борба е прекарал човешкият ум в себе си, докато успее да изстуди човешкото сърце, да го направи удобно за ядене. Тази топлина е необходима на човешкия ум, за да се оформи.
към беседата >>
Той постоянно бил наглеждан от царя.
Аз съм нещастен човек, но поне работата ми е долна, овце паса.“ Царят започнал да разправя, как навехнал крака си. Овчарят отговорил: „Аз мога да ти помогна. Често моите овце са си навяхвали краката, та се научих да ги намествам. И на теб ще наместя крака ти.“ Като поправили крака на царя, последният го поканил у дома си, дал му големи подаръци. От този момент работите на овчаря се подобрили.
Той постоянно бил наглеждан от царя.
От изкуството да лекува своите овце, той дошъл до положението да помогне на царя и да подобри с това материалното си положение. След това го срещнал друг един овчар и го питал, как си подобрил положението. „И аз не зная, как стана това. Срещнах един ден един човек с изкълчен крак в гората и аз му го наместих. От тогава и моите работи се оправиха.“ Сега и на вас казвам: Ако вие възприемете Божията любов в себе си, ако възприемете Божията мъдрост в себе си и ако възприемете Божията истина в себе си, всичките ви работи ще тръгнат напред.
към беседата >>
Студеният ум има за цел да смрази човешкото сърце. Защо?
Иначе те не могат да се използват. Някои казват, че човек трябва да има студено сърце, по-лесно да понася живота. Не, сърцето не може и не трябва да бъде студено. Умът може само да бъде студен. На него, именно, се дължат студените течения в природата.
Студеният ум има за цел да смрази човешкото сърце. Защо?
Защото само като го смрази, може да го изяде. Рече ли да го изяде несмразено, работата му е опасна. Голяма борба е прекарал човешкият ум в себе си, докато успее да изстуди човешкото сърце, да го направи удобно за ядене. Тази топлина е необходима на човешкия ум, за да се оформи. Без топлината на сърцето умът по никой начин не може да се оформи.
към беседата >>
От изкуството да лекува своите овце, той дошъл до положението да помогне на царя и да подобри с това материалното си положение.
Овчарят отговорил: „Аз мога да ти помогна. Често моите овце са си навяхвали краката, та се научих да ги намествам. И на теб ще наместя крака ти.“ Като поправили крака на царя, последният го поканил у дома си, дал му големи подаръци. От този момент работите на овчаря се подобрили. Той постоянно бил наглеждан от царя.
От изкуството да лекува своите овце, той дошъл до положението да помогне на царя и да подобри с това материалното си положение.
След това го срещнал друг един овчар и го питал, как си подобрил положението. „И аз не зная, как стана това. Срещнах един ден един човек с изкълчен крак в гората и аз му го наместих. От тогава и моите работи се оправиха.“ Сега и на вас казвам: Ако вие възприемете Божията любов в себе си, ако възприемете Божията мъдрост в себе си и ако възприемете Божията истина в себе си, всичките ви работи ще тръгнат напред. Днес всички хора се оплакват, че ако любиш, ще ти тръгне назад.
към беседата >>
Защото само като го смрази, може да го изяде.
Някои казват, че човек трябва да има студено сърце, по-лесно да понася живота. Не, сърцето не може и не трябва да бъде студено. Умът може само да бъде студен. На него, именно, се дължат студените течения в природата. Студеният ум има за цел да смрази човешкото сърце. Защо?
Защото само като го смрази, може да го изяде.
Рече ли да го изяде несмразено, работата му е опасна. Голяма борба е прекарал човешкият ум в себе си, докато успее да изстуди човешкото сърце, да го направи удобно за ядене. Тази топлина е необходима на човешкия ум, за да се оформи. Без топлината на сърцето умът по никой начин не може да се оформи. Това са отвлечени въпроси, върху които трябва да разсъждавате.
към беседата >>
След това го срещнал друг един овчар и го питал, как си подобрил положението.
Често моите овце са си навяхвали краката, та се научих да ги намествам. И на теб ще наместя крака ти.“ Като поправили крака на царя, последният го поканил у дома си, дал му големи подаръци. От този момент работите на овчаря се подобрили. Той постоянно бил наглеждан от царя. От изкуството да лекува своите овце, той дошъл до положението да помогне на царя и да подобри с това материалното си положение.
След това го срещнал друг един овчар и го питал, как си подобрил положението.
„И аз не зная, как стана това. Срещнах един ден един човек с изкълчен крак в гората и аз му го наместих. От тогава и моите работи се оправиха.“ Сега и на вас казвам: Ако вие възприемете Божията любов в себе си, ако възприемете Божията мъдрост в себе си и ако възприемете Божията истина в себе си, всичките ви работи ще тръгнат напред. Днес всички хора се оплакват, че ако любиш, ще ти тръгне назад. Не е вярно това.
към беседата >>
Рече ли да го изяде несмразено, работата му е опасна.
Не, сърцето не може и не трябва да бъде студено. Умът може само да бъде студен. На него, именно, се дължат студените течения в природата. Студеният ум има за цел да смрази човешкото сърце. Защо? Защото само като го смрази, може да го изяде.
Рече ли да го изяде несмразено, работата му е опасна.
Голяма борба е прекарал човешкият ум в себе си, докато успее да изстуди човешкото сърце, да го направи удобно за ядене. Тази топлина е необходима на човешкия ум, за да се оформи. Без топлината на сърцето умът по никой начин не може да се оформи. Това са отвлечени въпроси, върху които трябва да разсъждавате. Казвам: Студеното течение в хората е онова, което носи страданията им.
към беседата >>
„И аз не зная, как стана това.
И на теб ще наместя крака ти.“ Като поправили крака на царя, последният го поканил у дома си, дал му големи подаръци. От този момент работите на овчаря се подобрили. Той постоянно бил наглеждан от царя. От изкуството да лекува своите овце, той дошъл до положението да помогне на царя и да подобри с това материалното си положение. След това го срещнал друг един овчар и го питал, как си подобрил положението.
„И аз не зная, как стана това.
Срещнах един ден един човек с изкълчен крак в гората и аз му го наместих. От тогава и моите работи се оправиха.“ Сега и на вас казвам: Ако вие възприемете Божията любов в себе си, ако възприемете Божията мъдрост в себе си и ако възприемете Божията истина в себе си, всичките ви работи ще тръгнат напред. Днес всички хора се оплакват, че ако любиш, ще ти тръгне назад. Не е вярно това. Ще любиш, но онзи, когото любиш, не трябва да знае това.
към беседата >>
Голяма борба е прекарал човешкият ум в себе си, докато успее да изстуди човешкото сърце, да го направи удобно за ядене.
Умът може само да бъде студен. На него, именно, се дължат студените течения в природата. Студеният ум има за цел да смрази човешкото сърце. Защо? Защото само като го смрази, може да го изяде. Рече ли да го изяде несмразено, работата му е опасна.
Голяма борба е прекарал човешкият ум в себе си, докато успее да изстуди човешкото сърце, да го направи удобно за ядене.
Тази топлина е необходима на човешкия ум, за да се оформи. Без топлината на сърцето умът по никой начин не може да се оформи. Това са отвлечени въпроси, върху които трябва да разсъждавате. Казвам: Студеното течение в хората е онова, което носи страданията им. Всички неприятности в живота се дължат именно, на това студено течение на ума. Защо?
към беседата >>
Срещнах един ден един човек с изкълчен крак в гората и аз му го наместих.
От този момент работите на овчаря се подобрили. Той постоянно бил наглеждан от царя. От изкуството да лекува своите овце, той дошъл до положението да помогне на царя и да подобри с това материалното си положение. След това го срещнал друг един овчар и го питал, как си подобрил положението. „И аз не зная, как стана това.
Срещнах един ден един човек с изкълчен крак в гората и аз му го наместих.
От тогава и моите работи се оправиха.“ Сега и на вас казвам: Ако вие възприемете Божията любов в себе си, ако възприемете Божията мъдрост в себе си и ако възприемете Божията истина в себе си, всичките ви работи ще тръгнат напред. Днес всички хора се оплакват, че ако любиш, ще ти тръгне назад. Не е вярно това. Ще любиш, но онзи, когото любиш, не трябва да знае това. Когато овчарят изправяше крака на царя, показа ли своята любов?
към беседата >>
Тази топлина е необходима на човешкия ум, за да се оформи.
На него, именно, се дължат студените течения в природата. Студеният ум има за цел да смрази човешкото сърце. Защо? Защото само като го смрази, може да го изяде. Рече ли да го изяде несмразено, работата му е опасна. Голяма борба е прекарал човешкият ум в себе си, докато успее да изстуди човешкото сърце, да го направи удобно за ядене.
Тази топлина е необходима на човешкия ум, за да се оформи.
Без топлината на сърцето умът по никой начин не може да се оформи. Това са отвлечени въпроси, върху които трябва да разсъждавате. Казвам: Студеното течение в хората е онова, което носи страданията им. Всички неприятности в живота се дължат именно, на това студено течение на ума. Защо? Защото в него липсва живот, т.е.
към беседата >>
От тогава и моите работи се оправиха.“ Сега и на вас казвам: Ако вие възприемете Божията любов в себе си, ако възприемете Божията мъдрост в себе си и ако възприемете Божията истина в себе си, всичките ви работи ще тръгнат напред.
Той постоянно бил наглеждан от царя. От изкуството да лекува своите овце, той дошъл до положението да помогне на царя и да подобри с това материалното си положение. След това го срещнал друг един овчар и го питал, как си подобрил положението. „И аз не зная, как стана това. Срещнах един ден един човек с изкълчен крак в гората и аз му го наместих.
От тогава и моите работи се оправиха.“ Сега и на вас казвам: Ако вие възприемете Божията любов в себе си, ако възприемете Божията мъдрост в себе си и ако възприемете Божията истина в себе си, всичките ви работи ще тръгнат напред.
Днес всички хора се оплакват, че ако любиш, ще ти тръгне назад. Не е вярно това. Ще любиш, но онзи, когото любиш, не трябва да знае това. Когато овчарят изправяше крака на царя, показа ли своята любов? Не, той го въртя на една, на друга страна и му казваше: „Като си го навехнал, ще те боли, разбира се.“ Но след като намести крака на царя, отпосле се позна любовта на овчаря.
към беседата >>
Без топлината на сърцето умът по никой начин не може да се оформи.
Студеният ум има за цел да смрази човешкото сърце. Защо? Защото само като го смрази, може да го изяде. Рече ли да го изяде несмразено, работата му е опасна. Голяма борба е прекарал човешкият ум в себе си, докато успее да изстуди човешкото сърце, да го направи удобно за ядене. Тази топлина е необходима на човешкия ум, за да се оформи.
Без топлината на сърцето умът по никой начин не може да се оформи.
Това са отвлечени въпроси, върху които трябва да разсъждавате. Казвам: Студеното течение в хората е онова, което носи страданията им. Всички неприятности в живота се дължат именно, на това студено течение на ума. Защо? Защото в него липсва живот, т.е. животът в него е консервиран.
към беседата >>
Днес всички хора се оплакват, че ако любиш, ще ти тръгне назад.
От изкуството да лекува своите овце, той дошъл до положението да помогне на царя и да подобри с това материалното си положение. След това го срещнал друг един овчар и го питал, как си подобрил положението. „И аз не зная, как стана това. Срещнах един ден един човек с изкълчен крак в гората и аз му го наместих. От тогава и моите работи се оправиха.“ Сега и на вас казвам: Ако вие възприемете Божията любов в себе си, ако възприемете Божията мъдрост в себе си и ако възприемете Божията истина в себе си, всичките ви работи ще тръгнат напред.
Днес всички хора се оплакват, че ако любиш, ще ти тръгне назад.
Не е вярно това. Ще любиш, но онзи, когото любиш, не трябва да знае това. Когато овчарят изправяше крака на царя, показа ли своята любов? Не, той го въртя на една, на друга страна и му казваше: „Като си го навехнал, ще те боли, разбира се.“ Но след като намести крака на царя, отпосле се позна любовта на овчаря. Казвам: Онова, което ви причинява страдания, в него се крие любовта, а не в това, което глади и маже отгоре.
към беседата >>
Това са отвлечени въпроси, върху които трябва да разсъждавате.
Защото само като го смрази, може да го изяде. Рече ли да го изяде несмразено, работата му е опасна. Голяма борба е прекарал човешкият ум в себе си, докато успее да изстуди човешкото сърце, да го направи удобно за ядене. Тази топлина е необходима на човешкия ум, за да се оформи. Без топлината на сърцето умът по никой начин не може да се оформи.
Това са отвлечени въпроси, върху които трябва да разсъждавате.
Казвам: Студеното течение в хората е онова, което носи страданията им. Всички неприятности в живота се дължат именно, на това студено течение на ума. Защо? Защото в него липсва живот, т.е. животът в него е консервиран. В този смисъл, смъртта не е нищо друго, освен изстиване на човека.
към беседата >>
Не е вярно това.
След това го срещнал друг един овчар и го питал, как си подобрил положението. „И аз не зная, как стана това. Срещнах един ден един човек с изкълчен крак в гората и аз му го наместих. От тогава и моите работи се оправиха.“ Сега и на вас казвам: Ако вие възприемете Божията любов в себе си, ако възприемете Божията мъдрост в себе си и ако възприемете Божията истина в себе си, всичките ви работи ще тръгнат напред. Днес всички хора се оплакват, че ако любиш, ще ти тръгне назад.
Не е вярно това.
Ще любиш, но онзи, когото любиш, не трябва да знае това. Когато овчарят изправяше крака на царя, показа ли своята любов? Не, той го въртя на една, на друга страна и му казваше: „Като си го навехнал, ще те боли, разбира се.“ Но след като намести крака на царя, отпосле се позна любовта на овчаря. Казвам: Онова, което ви причинява страдания, в него се крие любовта, а не в това, което глади и маже отгоре. Любов, за която се говори и която се манифестира отвън тя е глас въпиющ в пустинята.
към беседата >>
Казвам: Студеното течение в хората е онова, което носи страданията им.
Рече ли да го изяде несмразено, работата му е опасна. Голяма борба е прекарал човешкият ум в себе си, докато успее да изстуди човешкото сърце, да го направи удобно за ядене. Тази топлина е необходима на човешкия ум, за да се оформи. Без топлината на сърцето умът по никой начин не може да се оформи. Това са отвлечени въпроси, върху които трябва да разсъждавате.
Казвам: Студеното течение в хората е онова, което носи страданията им.
Всички неприятности в живота се дължат именно, на това студено течение на ума. Защо? Защото в него липсва живот, т.е. животът в него е консервиран. В този смисъл, смъртта не е нищо друго, освен изстиване на човека. Когато човек изстине, т.е.
към беседата >>
Ще любиш, но онзи, когото любиш, не трябва да знае това.
„И аз не зная, как стана това. Срещнах един ден един човек с изкълчен крак в гората и аз му го наместих. От тогава и моите работи се оправиха.“ Сега и на вас казвам: Ако вие възприемете Божията любов в себе си, ако възприемете Божията мъдрост в себе си и ако възприемете Божията истина в себе си, всичките ви работи ще тръгнат напред. Днес всички хора се оплакват, че ако любиш, ще ти тръгне назад. Не е вярно това.
Ще любиш, но онзи, когото любиш, не трябва да знае това.
Когато овчарят изправяше крака на царя, показа ли своята любов? Не, той го въртя на една, на друга страна и му казваше: „Като си го навехнал, ще те боли, разбира се.“ Но след като намести крака на царя, отпосле се позна любовта на овчаря. Казвам: Онова, което ви причинява страдания, в него се крие любовта, а не в това, което глади и маже отгоре. Любов, за която се говори и която се манифестира отвън тя е глас въпиющ в пустинята. С това аз ни най-малко не искам да бламирам обикновената любов, но казвам, че при обикновената любов ние сме осъдени на смърт.
към беседата >>
Всички неприятности в живота се дължат именно, на това студено течение на ума. Защо?
Голяма борба е прекарал човешкият ум в себе си, докато успее да изстуди човешкото сърце, да го направи удобно за ядене. Тази топлина е необходима на човешкия ум, за да се оформи. Без топлината на сърцето умът по никой начин не може да се оформи. Това са отвлечени въпроси, върху които трябва да разсъждавате. Казвам: Студеното течение в хората е онова, което носи страданията им.
Всички неприятности в живота се дължат именно, на това студено течение на ума. Защо?
Защото в него липсва живот, т.е. животът в него е консервиран. В този смисъл, смъртта не е нищо друго, освен изстиване на човека. Когато човек изстине, т.е. когато сърцето му изстине, той умира.
към беседата >>
Когато овчарят изправяше крака на царя, показа ли своята любов?
Срещнах един ден един човек с изкълчен крак в гората и аз му го наместих. От тогава и моите работи се оправиха.“ Сега и на вас казвам: Ако вие възприемете Божията любов в себе си, ако възприемете Божията мъдрост в себе си и ако възприемете Божията истина в себе си, всичките ви работи ще тръгнат напред. Днес всички хора се оплакват, че ако любиш, ще ти тръгне назад. Не е вярно това. Ще любиш, но онзи, когото любиш, не трябва да знае това.
Когато овчарят изправяше крака на царя, показа ли своята любов?
Не, той го въртя на една, на друга страна и му казваше: „Като си го навехнал, ще те боли, разбира се.“ Но след като намести крака на царя, отпосле се позна любовта на овчаря. Казвам: Онова, което ви причинява страдания, в него се крие любовта, а не в това, което глади и маже отгоре. Любов, за която се говори и която се манифестира отвън тя е глас въпиющ в пустинята. С това аз ни най-малко не искам да бламирам обикновената любов, но казвам, че при обикновената любов ние сме осъдени на смърт. Тази любов не може да подобри нашия живот.
към беседата >>
Защото в него липсва живот, т.е.
Тази топлина е необходима на човешкия ум, за да се оформи. Без топлината на сърцето умът по никой начин не може да се оформи. Това са отвлечени въпроси, върху които трябва да разсъждавате. Казвам: Студеното течение в хората е онова, което носи страданията им. Всички неприятности в живота се дължат именно, на това студено течение на ума. Защо?
Защото в него липсва живот, т.е.
животът в него е консервиран. В този смисъл, смъртта не е нищо друго, освен изстиване на човека. Когато човек изстине, т.е. когато сърцето му изстине, той умира. Човек умира по единствената причина, че в него е останало много малко топлина.
към беседата >>
Не, той го въртя на една, на друга страна и му казваше: „Като си го навехнал, ще те боли, разбира се.“ Но след като намести крака на царя, отпосле се позна любовта на овчаря.
От тогава и моите работи се оправиха.“ Сега и на вас казвам: Ако вие възприемете Божията любов в себе си, ако възприемете Божията мъдрост в себе си и ако възприемете Божията истина в себе си, всичките ви работи ще тръгнат напред. Днес всички хора се оплакват, че ако любиш, ще ти тръгне назад. Не е вярно това. Ще любиш, но онзи, когото любиш, не трябва да знае това. Когато овчарят изправяше крака на царя, показа ли своята любов?
Не, той го въртя на една, на друга страна и му казваше: „Като си го навехнал, ще те боли, разбира се.“ Но след като намести крака на царя, отпосле се позна любовта на овчаря.
Казвам: Онова, което ви причинява страдания, в него се крие любовта, а не в това, което глади и маже отгоре. Любов, за която се говори и която се манифестира отвън тя е глас въпиющ в пустинята. С това аз ни най-малко не искам да бламирам обикновената любов, но казвам, че при обикновената любов ние сме осъдени на смърт. Тази любов не може да подобри нашия живот. Божествената любов, за която се говори, вади хората от смъртта и ги завежда в живота.
към беседата >>
животът в него е консервиран.
Без топлината на сърцето умът по никой начин не може да се оформи. Това са отвлечени въпроси, върху които трябва да разсъждавате. Казвам: Студеното течение в хората е онова, което носи страданията им. Всички неприятности в живота се дължат именно, на това студено течение на ума. Защо? Защото в него липсва живот, т.е.
животът в него е консервиран.
В този смисъл, смъртта не е нищо друго, освен изстиване на човека. Когато човек изстине, т.е. когато сърцето му изстине, той умира. Човек умира по единствената причина, че в него е останало много малко топлина. Малкото топлина в човека е резултат на това, че неговата любов се е намалила.
към беседата >>
Казвам: Онова, което ви причинява страдания, в него се крие любовта, а не в това, което глади и маже отгоре.
Днес всички хора се оплакват, че ако любиш, ще ти тръгне назад. Не е вярно това. Ще любиш, но онзи, когото любиш, не трябва да знае това. Когато овчарят изправяше крака на царя, показа ли своята любов? Не, той го въртя на една, на друга страна и му казваше: „Като си го навехнал, ще те боли, разбира се.“ Но след като намести крака на царя, отпосле се позна любовта на овчаря.
Казвам: Онова, което ви причинява страдания, в него се крие любовта, а не в това, което глади и маже отгоре.
Любов, за която се говори и която се манифестира отвън тя е глас въпиющ в пустинята. С това аз ни най-малко не искам да бламирам обикновената любов, но казвам, че при обикновената любов ние сме осъдени на смърт. Тази любов не може да подобри нашия живот. Божествената любов, за която се говори, вади хората от смъртта и ги завежда в живота. Ако вие не носите любовта в душите си, мъдростта в духа си и истината в ума си, когато сте сами, когато никой не може да ви помогне, няма да познаете, какво представляват тия три сили в света.
към беседата >>
В този смисъл, смъртта не е нищо друго, освен изстиване на човека.
Това са отвлечени въпроси, върху които трябва да разсъждавате. Казвам: Студеното течение в хората е онова, което носи страданията им. Всички неприятности в живота се дължат именно, на това студено течение на ума. Защо? Защото в него липсва живот, т.е. животът в него е консервиран.
В този смисъл, смъртта не е нищо друго, освен изстиване на човека.
Когато човек изстине, т.е. когато сърцето му изстине, той умира. Човек умира по единствената причина, че в него е останало много малко топлина. Малкото топлина в човека е резултат на това, че неговата любов се е намалила. Топлината е резултат на човешките чувства.
към беседата >>
Любов, за която се говори и която се манифестира отвън тя е глас въпиющ в пустинята.
Не е вярно това. Ще любиш, но онзи, когото любиш, не трябва да знае това. Когато овчарят изправяше крака на царя, показа ли своята любов? Не, той го въртя на една, на друга страна и му казваше: „Като си го навехнал, ще те боли, разбира се.“ Но след като намести крака на царя, отпосле се позна любовта на овчаря. Казвам: Онова, което ви причинява страдания, в него се крие любовта, а не в това, което глади и маже отгоре.
Любов, за която се говори и която се манифестира отвън тя е глас въпиющ в пустинята.
С това аз ни най-малко не искам да бламирам обикновената любов, но казвам, че при обикновената любов ние сме осъдени на смърт. Тази любов не може да подобри нашия живот. Божествената любов, за която се говори, вади хората от смъртта и ги завежда в живота. Ако вие не носите любовта в душите си, мъдростта в духа си и истината в ума си, когато сте сами, когато никой не може да ви помогне, няма да познаете, какво представляват тия три сили в света. Вие носите закона в себе си.
към беседата >>
Когато човек изстине, т.е.
Казвам: Студеното течение в хората е онова, което носи страданията им. Всички неприятности в живота се дължат именно, на това студено течение на ума. Защо? Защото в него липсва живот, т.е. животът в него е консервиран. В този смисъл, смъртта не е нищо друго, освен изстиване на човека.
Когато човек изстине, т.е.
когато сърцето му изстине, той умира. Човек умира по единствената причина, че в него е останало много малко топлина. Малкото топлина в човека е резултат на това, че неговата любов се е намалила. Топлината е резултат на човешките чувства. Изобилието на човешките чувства е резултат на любовта.
към беседата >>
С това аз ни най-малко не искам да бламирам обикновената любов, но казвам, че при обикновената любов ние сме осъдени на смърт.
Ще любиш, но онзи, когото любиш, не трябва да знае това. Когато овчарят изправяше крака на царя, показа ли своята любов? Не, той го въртя на една, на друга страна и му казваше: „Като си го навехнал, ще те боли, разбира се.“ Но след като намести крака на царя, отпосле се позна любовта на овчаря. Казвам: Онова, което ви причинява страдания, в него се крие любовта, а не в това, което глади и маже отгоре. Любов, за която се говори и която се манифестира отвън тя е глас въпиющ в пустинята.
С това аз ни най-малко не искам да бламирам обикновената любов, но казвам, че при обикновената любов ние сме осъдени на смърт.
Тази любов не може да подобри нашия живот. Божествената любов, за която се говори, вади хората от смъртта и ги завежда в живота. Ако вие не носите любовта в душите си, мъдростта в духа си и истината в ума си, когато сте сами, когато никой не може да ви помогне, няма да познаете, какво представляват тия три сили в света. Вие носите закона в себе си. И тогава, като видите, че две мрави се бият, или две животни се нападат, вие ще ги примирите.
към беседата >>
когато сърцето му изстине, той умира.
Всички неприятности в живота се дължат именно, на това студено течение на ума. Защо? Защото в него липсва живот, т.е. животът в него е консервиран. В този смисъл, смъртта не е нищо друго, освен изстиване на човека. Когато човек изстине, т.е.
когато сърцето му изстине, той умира.
Човек умира по единствената причина, че в него е останало много малко топлина. Малкото топлина в човека е резултат на това, че неговата любов се е намалила. Топлината е резултат на човешките чувства. Изобилието на човешките чувства е резултат на любовта. В света съществува една изобилна любов, която носи живот, но има една анормална любов, от която произтичат всички противоречия в света.
към беседата >>
Тази любов не може да подобри нашия живот.
Когато овчарят изправяше крака на царя, показа ли своята любов? Не, той го въртя на една, на друга страна и му казваше: „Като си го навехнал, ще те боли, разбира се.“ Но след като намести крака на царя, отпосле се позна любовта на овчаря. Казвам: Онова, което ви причинява страдания, в него се крие любовта, а не в това, което глади и маже отгоре. Любов, за която се говори и която се манифестира отвън тя е глас въпиющ в пустинята. С това аз ни най-малко не искам да бламирам обикновената любов, но казвам, че при обикновената любов ние сме осъдени на смърт.
Тази любов не може да подобри нашия живот.
Божествената любов, за която се говори, вади хората от смъртта и ги завежда в живота. Ако вие не носите любовта в душите си, мъдростта в духа си и истината в ума си, когато сте сами, когато никой не може да ви помогне, няма да познаете, какво представляват тия три сили в света. Вие носите закона в себе си. И тогава, като видите, че две мрави се бият, или две животни се нападат, вие ще ги примирите. Щом имате тази мярка в себе си, щом знаете как да се отнасяте и с животните, вие ще можете да живеете и с вашите ближни.
към беседата >>
Човек умира по единствената причина, че в него е останало много малко топлина.
Защото в него липсва живот, т.е. животът в него е консервиран. В този смисъл, смъртта не е нищо друго, освен изстиване на човека. Когато човек изстине, т.е. когато сърцето му изстине, той умира.
Човек умира по единствената причина, че в него е останало много малко топлина.
Малкото топлина в човека е резултат на това, че неговата любов се е намалила. Топлината е резултат на човешките чувства. Изобилието на човешките чувства е резултат на любовта. В света съществува една изобилна любов, която носи живот, но има една анормална любов, от която произтичат всички противоречия в света. Тия противоречия в обществения живот се явяват като омраза, ревност, злоба и др.
към беседата >>
Божествената любов, за която се говори, вади хората от смъртта и ги завежда в живота.
Не, той го въртя на една, на друга страна и му казваше: „Като си го навехнал, ще те боли, разбира се.“ Но след като намести крака на царя, отпосле се позна любовта на овчаря. Казвам: Онова, което ви причинява страдания, в него се крие любовта, а не в това, което глади и маже отгоре. Любов, за която се говори и която се манифестира отвън тя е глас въпиющ в пустинята. С това аз ни най-малко не искам да бламирам обикновената любов, но казвам, че при обикновената любов ние сме осъдени на смърт. Тази любов не може да подобри нашия живот.
Божествената любов, за която се говори, вади хората от смъртта и ги завежда в живота.
Ако вие не носите любовта в душите си, мъдростта в духа си и истината в ума си, когато сте сами, когато никой не може да ви помогне, няма да познаете, какво представляват тия три сили в света. Вие носите закона в себе си. И тогава, като видите, че две мрави се бият, или две животни се нападат, вие ще ги примирите. Щом имате тази мярка в себе си, щом знаете как да се отнасяте и с животните, вие ще можете да живеете и с вашите ближни. Вие ще влизате в положението им и те ще ви отговорят със същото.
към беседата >>
Малкото топлина в човека е резултат на това, че неговата любов се е намалила.
животът в него е консервиран. В този смисъл, смъртта не е нищо друго, освен изстиване на човека. Когато човек изстине, т.е. когато сърцето му изстине, той умира. Човек умира по единствената причина, че в него е останало много малко топлина.
Малкото топлина в човека е резултат на това, че неговата любов се е намалила.
Топлината е резултат на човешките чувства. Изобилието на човешките чувства е резултат на любовта. В света съществува една изобилна любов, която носи живот, но има една анормална любов, от която произтичат всички противоречия в света. Тия противоречия в обществения живот се явяват като омраза, ревност, злоба и др. Злобата, ревността, омразата, съществуват навсякъде.
към беседата >>
Ако вие не носите любовта в душите си, мъдростта в духа си и истината в ума си, когато сте сами, когато никой не може да ви помогне, няма да познаете, какво представляват тия три сили в света.
Казвам: Онова, което ви причинява страдания, в него се крие любовта, а не в това, което глади и маже отгоре. Любов, за която се говори и която се манифестира отвън тя е глас въпиющ в пустинята. С това аз ни най-малко не искам да бламирам обикновената любов, но казвам, че при обикновената любов ние сме осъдени на смърт. Тази любов не може да подобри нашия живот. Божествената любов, за която се говори, вади хората от смъртта и ги завежда в живота.
Ако вие не носите любовта в душите си, мъдростта в духа си и истината в ума си, когато сте сами, когато никой не може да ви помогне, няма да познаете, какво представляват тия три сили в света.
Вие носите закона в себе си. И тогава, като видите, че две мрави се бият, или две животни се нападат, вие ще ги примирите. Щом имате тази мярка в себе си, щом знаете как да се отнасяте и с животните, вие ще можете да живеете и с вашите ближни. Вие ще влизате в положението им и те ще ви отговорят със същото.
към беседата >>
Топлината е резултат на човешките чувства.
В този смисъл, смъртта не е нищо друго, освен изстиване на човека. Когато човек изстине, т.е. когато сърцето му изстине, той умира. Човек умира по единствената причина, че в него е останало много малко топлина. Малкото топлина в човека е резултат на това, че неговата любов се е намалила.
Топлината е резултат на човешките чувства.
Изобилието на човешките чувства е резултат на любовта. В света съществува една изобилна любов, която носи живот, но има една анормална любов, от която произтичат всички противоречия в света. Тия противоречия в обществения живот се явяват като омраза, ревност, злоба и др. Злобата, ревността, омразата, съществуват навсякъде. Когато двама души се обикнат, след това те се намразяват.
към беседата >>
Вие носите закона в себе си.
Любов, за която се говори и която се манифестира отвън тя е глас въпиющ в пустинята. С това аз ни най-малко не искам да бламирам обикновената любов, но казвам, че при обикновената любов ние сме осъдени на смърт. Тази любов не може да подобри нашия живот. Божествената любов, за която се говори, вади хората от смъртта и ги завежда в живота. Ако вие не носите любовта в душите си, мъдростта в духа си и истината в ума си, когато сте сами, когато никой не може да ви помогне, няма да познаете, какво представляват тия три сили в света.
Вие носите закона в себе си.
И тогава, като видите, че две мрави се бият, или две животни се нападат, вие ще ги примирите. Щом имате тази мярка в себе си, щом знаете как да се отнасяте и с животните, вие ще можете да живеете и с вашите ближни. Вие ще влизате в положението им и те ще ви отговорят със същото.
към беседата >>
Изобилието на човешките чувства е резултат на любовта.
Когато човек изстине, т.е. когато сърцето му изстине, той умира. Човек умира по единствената причина, че в него е останало много малко топлина. Малкото топлина в човека е резултат на това, че неговата любов се е намалила. Топлината е резултат на човешките чувства.
Изобилието на човешките чувства е резултат на любовта.
В света съществува една изобилна любов, която носи живот, но има една анормална любов, от която произтичат всички противоречия в света. Тия противоречия в обществения живот се явяват като омраза, ревност, злоба и др. Злобата, ревността, омразата, съществуват навсякъде. Когато двама души се обикнат, след това те се намразяват. Ако влезеш в едно религиозно общество, в първо време те обикват.
към беседата >>
И тогава, като видите, че две мрави се бият, или две животни се нападат, вие ще ги примирите.
С това аз ни най-малко не искам да бламирам обикновената любов, но казвам, че при обикновената любов ние сме осъдени на смърт. Тази любов не може да подобри нашия живот. Божествената любов, за която се говори, вади хората от смъртта и ги завежда в живота. Ако вие не носите любовта в душите си, мъдростта в духа си и истината в ума си, когато сте сами, когато никой не може да ви помогне, няма да познаете, какво представляват тия три сили в света. Вие носите закона в себе си.
И тогава, като видите, че две мрави се бият, или две животни се нападат, вие ще ги примирите.
Щом имате тази мярка в себе си, щом знаете как да се отнасяте и с животните, вие ще можете да живеете и с вашите ближни. Вие ще влизате в положението им и те ще ви отговорят със същото.
към беседата >>
В света съществува една изобилна любов, която носи живот, но има една анормална любов, от която произтичат всички противоречия в света.
когато сърцето му изстине, той умира. Човек умира по единствената причина, че в него е останало много малко топлина. Малкото топлина в човека е резултат на това, че неговата любов се е намалила. Топлината е резултат на човешките чувства. Изобилието на човешките чувства е резултат на любовта.
В света съществува една изобилна любов, която носи живот, но има една анормална любов, от която произтичат всички противоречия в света.
Тия противоречия в обществения живот се явяват като омраза, ревност, злоба и др. Злобата, ревността, омразата, съществуват навсякъде. Когато двама души се обикнат, след това те се намразяват. Ако влезеш в едно религиозно общество, в първо време те обикват. Като останеш за член на това общество и си позволиш да нарушиш някой от техните закони, те те намразяват.
към беседата >>
Щом имате тази мярка в себе си, щом знаете как да се отнасяте и с животните, вие ще можете да живеете и с вашите ближни.
Тази любов не може да подобри нашия живот. Божествената любов, за която се говори, вади хората от смъртта и ги завежда в живота. Ако вие не носите любовта в душите си, мъдростта в духа си и истината в ума си, когато сте сами, когато никой не може да ви помогне, няма да познаете, какво представляват тия три сили в света. Вие носите закона в себе си. И тогава, като видите, че две мрави се бият, или две животни се нападат, вие ще ги примирите.
Щом имате тази мярка в себе си, щом знаете как да се отнасяте и с животните, вие ще можете да живеете и с вашите ближни.
Вие ще влизате в положението им и те ще ви отговорят със същото.
към беседата >>
Тия противоречия в обществения живот се явяват като омраза, ревност, злоба и др.
Човек умира по единствената причина, че в него е останало много малко топлина. Малкото топлина в човека е резултат на това, че неговата любов се е намалила. Топлината е резултат на човешките чувства. Изобилието на човешките чувства е резултат на любовта. В света съществува една изобилна любов, която носи живот, но има една анормална любов, от която произтичат всички противоречия в света.
Тия противоречия в обществения живот се явяват като омраза, ревност, злоба и др.
Злобата, ревността, омразата, съществуват навсякъде. Когато двама души се обикнат, след това те се намразяват. Ако влезеш в едно религиозно общество, в първо време те обикват. Като останеш за член на това общество и си позволиш да нарушиш някой от техните закони, те те намразяват. Ако влезеш като член в една държава, първо те обикват, но щом пристъпиш един от нейните закони, веднага се натъкваш на ред противоречия.
към беседата >>
Вие ще влизате в положението им и те ще ви отговорят със същото.
Божествената любов, за която се говори, вади хората от смъртта и ги завежда в живота. Ако вие не носите любовта в душите си, мъдростта в духа си и истината в ума си, когато сте сами, когато никой не може да ви помогне, няма да познаете, какво представляват тия три сили в света. Вие носите закона в себе си. И тогава, като видите, че две мрави се бият, или две животни се нападат, вие ще ги примирите. Щом имате тази мярка в себе си, щом знаете как да се отнасяте и с животните, вие ще можете да живеете и с вашите ближни.
Вие ще влизате в положението им и те ще ви отговорят със същото.
към беседата >>
Злобата, ревността, омразата, съществуват навсякъде.
Малкото топлина в човека е резултат на това, че неговата любов се е намалила. Топлината е резултат на човешките чувства. Изобилието на човешките чувства е резултат на любовта. В света съществува една изобилна любов, която носи живот, но има една анормална любов, от която произтичат всички противоречия в света. Тия противоречия в обществения живот се явяват като омраза, ревност, злоба и др.
Злобата, ревността, омразата, съществуват навсякъде.
Когато двама души се обикнат, след това те се намразяват. Ако влезеш в едно религиозно общество, в първо време те обикват. Като останеш за член на това общество и си позволиш да нарушиш някой от техните закони, те те намразяват. Ако влезеш като член в една държава, първо те обикват, но щом пристъпиш един от нейните закони, веднага се натъкваш на ред противоречия. Всички тия работи могат да се изправят, но човек трябва да се върне в онова първоначално положение, в което някога се е намирал.
към беседата >>
Мнозина са идвали при мене да ме питат, кой съм.
Мнозина са идвали при мене да ме питат, кой съм.
Казват ми: „Кажи, кой си ти? “ – „Моя работа е, кой съм. Това си е моя работа, не е ваша.“ – „Ама защо си дошъл? “ – „Аз съм търговец, дошъл съм да продавам стоката на любовта, на мъдростта и на истината. Каквото продам, от него взимам десятък.“ – „Ама много фигуративно говориш, кажи нещо реално.“ – „Че кое е реалното?
към беседата >>
Когато двама души се обикнат, след това те се намразяват.
Топлината е резултат на човешките чувства. Изобилието на човешките чувства е резултат на любовта. В света съществува една изобилна любов, която носи живот, но има една анормална любов, от която произтичат всички противоречия в света. Тия противоречия в обществения живот се явяват като омраза, ревност, злоба и др. Злобата, ревността, омразата, съществуват навсякъде.
Когато двама души се обикнат, след това те се намразяват.
Ако влезеш в едно религиозно общество, в първо време те обикват. Като останеш за член на това общество и си позволиш да нарушиш някой от техните закони, те те намразяват. Ако влезеш като член в една държава, първо те обикват, но щом пристъпиш един от нейните закони, веднага се натъкваш на ред противоречия. Всички тия работи могат да се изправят, но човек трябва да се върне в онова първоначално положение, в което някога се е намирал. Първоначалното положение на живота е седяло в дървото на живота, т. е.
към беседата >>
Казват ми: „Кажи, кой си ти?
Мнозина са идвали при мене да ме питат, кой съм.
Казват ми: „Кажи, кой си ти?
“ – „Моя работа е, кой съм. Това си е моя работа, не е ваша.“ – „Ама защо си дошъл? “ – „Аз съм търговец, дошъл съм да продавам стоката на любовта, на мъдростта и на истината. Каквото продам, от него взимам десятък.“ – „Ама много фигуративно говориш, кажи нещо реално.“ – „Че кое е реалното? Според мен, яденето е реално.“ Тогава аз изваждам 4–5 ябълки, турям ги в една чиния и казвам: „Заповядай!
към беседата >>
Ако влезеш в едно религиозно общество, в първо време те обикват.
Изобилието на човешките чувства е резултат на любовта. В света съществува една изобилна любов, която носи живот, но има една анормална любов, от която произтичат всички противоречия в света. Тия противоречия в обществения живот се явяват като омраза, ревност, злоба и др. Злобата, ревността, омразата, съществуват навсякъде. Когато двама души се обикнат, след това те се намразяват.
Ако влезеш в едно религиозно общество, в първо време те обикват.
Като останеш за член на това общество и си позволиш да нарушиш някой от техните закони, те те намразяват. Ако влезеш като член в една държава, първо те обикват, но щом пристъпиш един от нейните закони, веднага се натъкваш на ред противоречия. Всички тия работи могат да се изправят, но човек трябва да се върне в онова първоначално положение, в което някога се е намирал. Първоначалното положение на живота е седяло в дървото на живота, т. е. в правилното разбиране на живота.
към беседата >>
“ – „Моя работа е, кой съм.
Мнозина са идвали при мене да ме питат, кой съм. Казват ми: „Кажи, кой си ти?
“ – „Моя работа е, кой съм.
Това си е моя работа, не е ваша.“ – „Ама защо си дошъл? “ – „Аз съм търговец, дошъл съм да продавам стоката на любовта, на мъдростта и на истината. Каквото продам, от него взимам десятък.“ – „Ама много фигуративно говориш, кажи нещо реално.“ – „Че кое е реалното? Според мен, яденето е реално.“ Тогава аз изваждам 4–5 ябълки, турям ги в една чиния и казвам: „Заповядай! Яж!
към беседата >>
Като останеш за член на това общество и си позволиш да нарушиш някой от техните закони, те те намразяват.
В света съществува една изобилна любов, която носи живот, но има една анормална любов, от която произтичат всички противоречия в света. Тия противоречия в обществения живот се явяват като омраза, ревност, злоба и др. Злобата, ревността, омразата, съществуват навсякъде. Когато двама души се обикнат, след това те се намразяват. Ако влезеш в едно религиозно общество, в първо време те обикват.
Като останеш за член на това общество и си позволиш да нарушиш някой от техните закони, те те намразяват.
Ако влезеш като член в една държава, първо те обикват, но щом пристъпиш един от нейните закони, веднага се натъкваш на ред противоречия. Всички тия работи могат да се изправят, но човек трябва да се върне в онова първоначално положение, в което някога се е намирал. Първоначалното положение на живота е седяло в дървото на живота, т. е. в правилното разбиране на живота. Сегашният живот носи своите последствия от дървото на познаване на доброто и на злото.
към беседата >>
Това си е моя работа, не е ваша.“ – „Ама защо си дошъл?
Мнозина са идвали при мене да ме питат, кой съм. Казват ми: „Кажи, кой си ти? “ – „Моя работа е, кой съм.
Това си е моя работа, не е ваша.“ – „Ама защо си дошъл?
“ – „Аз съм търговец, дошъл съм да продавам стоката на любовта, на мъдростта и на истината. Каквото продам, от него взимам десятък.“ – „Ама много фигуративно говориш, кажи нещо реално.“ – „Че кое е реалното? Според мен, яденето е реално.“ Тогава аз изваждам 4–5 ябълки, турям ги в една чиния и казвам: „Заповядай! Яж! Това е моята стока.
към беседата >>
Ако влезеш като член в една държава, първо те обикват, но щом пристъпиш един от нейните закони, веднага се натъкваш на ред противоречия.
Тия противоречия в обществения живот се явяват като омраза, ревност, злоба и др. Злобата, ревността, омразата, съществуват навсякъде. Когато двама души се обикнат, след това те се намразяват. Ако влезеш в едно религиозно общество, в първо време те обикват. Като останеш за член на това общество и си позволиш да нарушиш някой от техните закони, те те намразяват.
Ако влезеш като член в една държава, първо те обикват, но щом пристъпиш един от нейните закони, веднага се натъкваш на ред противоречия.
Всички тия работи могат да се изправят, но човек трябва да се върне в онова първоначално положение, в което някога се е намирал. Първоначалното положение на живота е седяло в дървото на живота, т. е. в правилното разбиране на живота. Сегашният живот носи своите последствия от дървото на познаване на доброто и на злото. В какво седи злото?
към беседата >>
“ – „Аз съм търговец, дошъл съм да продавам стоката на любовта, на мъдростта и на истината.
Мнозина са идвали при мене да ме питат, кой съм. Казват ми: „Кажи, кой си ти? “ – „Моя работа е, кой съм. Това си е моя работа, не е ваша.“ – „Ама защо си дошъл?
“ – „Аз съм търговец, дошъл съм да продавам стоката на любовта, на мъдростта и на истината.
Каквото продам, от него взимам десятък.“ – „Ама много фигуративно говориш, кажи нещо реално.“ – „Че кое е реалното? Според мен, яденето е реално.“ Тогава аз изваждам 4–5 ябълки, турям ги в една чиния и казвам: „Заповядай! Яж! Това е моята стока. След като ги изядеш, ще ги платиш.“ – „Скъпо ли ще струват?
към беседата >>
Всички тия работи могат да се изправят, но човек трябва да се върне в онова първоначално положение, в което някога се е намирал.
Злобата, ревността, омразата, съществуват навсякъде. Когато двама души се обикнат, след това те се намразяват. Ако влезеш в едно религиозно общество, в първо време те обикват. Като останеш за член на това общество и си позволиш да нарушиш някой от техните закони, те те намразяват. Ако влезеш като член в една държава, първо те обикват, но щом пристъпиш един от нейните закони, веднага се натъкваш на ред противоречия.
Всички тия работи могат да се изправят, но човек трябва да се върне в онова първоначално положение, в което някога се е намирал.
Първоначалното положение на живота е седяло в дървото на живота, т. е. в правилното разбиране на живота. Сегашният живот носи своите последствия от дървото на познаване на доброто и на злото. В какво седи злото? Като не разбират дълбокия смисъл на нещата, хората се запитват, защо Господ допусна съществуването на дървото за познаване на доброто и на злото в рая.
към беседата >>
Каквото продам, от него взимам десятък.“ – „Ама много фигуративно говориш, кажи нещо реално.“ – „Че кое е реалното?
Мнозина са идвали при мене да ме питат, кой съм. Казват ми: „Кажи, кой си ти? “ – „Моя работа е, кой съм. Това си е моя работа, не е ваша.“ – „Ама защо си дошъл? “ – „Аз съм търговец, дошъл съм да продавам стоката на любовта, на мъдростта и на истината.
Каквото продам, от него взимам десятък.“ – „Ама много фигуративно говориш, кажи нещо реално.“ – „Че кое е реалното?
Според мен, яденето е реално.“ Тогава аз изваждам 4–5 ябълки, турям ги в една чиния и казвам: „Заповядай! Яж! Това е моята стока. След като ги изядеш, ще ги платиш.“ – „Скъпо ли ще струват? “ – „Зависи.
към беседата >>
Първоначалното положение на живота е седяло в дървото на живота, т. е.
Когато двама души се обикнат, след това те се намразяват. Ако влезеш в едно религиозно общество, в първо време те обикват. Като останеш за член на това общество и си позволиш да нарушиш някой от техните закони, те те намразяват. Ако влезеш като член в една държава, първо те обикват, но щом пристъпиш един от нейните закони, веднага се натъкваш на ред противоречия. Всички тия работи могат да се изправят, но човек трябва да се върне в онова първоначално положение, в което някога се е намирал.
Първоначалното положение на живота е седяло в дървото на живота, т. е.
в правилното разбиране на живота. Сегашният живот носи своите последствия от дървото на познаване на доброто и на злото. В какво седи злото? Като не разбират дълбокия смисъл на нещата, хората се запитват, защо Господ допусна съществуването на дървото за познаване на доброто и на злото в рая. Понеже раят беше една велика школа, в която и боговете от небето идваха поне по един път през годината да взимат уроци, трябваше да има храна за тях.
към беседата >>
Според мен, яденето е реално.“ Тогава аз изваждам 4–5 ябълки, турям ги в една чиния и казвам: „Заповядай!
Казват ми: „Кажи, кой си ти? “ – „Моя работа е, кой съм. Това си е моя работа, не е ваша.“ – „Ама защо си дошъл? “ – „Аз съм търговец, дошъл съм да продавам стоката на любовта, на мъдростта и на истината. Каквото продам, от него взимам десятък.“ – „Ама много фигуративно говориш, кажи нещо реално.“ – „Че кое е реалното?
Според мен, яденето е реално.“ Тогава аз изваждам 4–5 ябълки, турям ги в една чиния и казвам: „Заповядай!
Яж! Това е моята стока. След като ги изядеш, ще ги платиш.“ – „Скъпо ли ще струват? “ – „Зависи. Колкото повече ги харесаш, толкова по-скъпо ще ти взема.
към беседата >>
в правилното разбиране на живота.
Ако влезеш в едно религиозно общество, в първо време те обикват. Като останеш за член на това общество и си позволиш да нарушиш някой от техните закони, те те намразяват. Ако влезеш като член в една държава, първо те обикват, но щом пристъпиш един от нейните закони, веднага се натъкваш на ред противоречия. Всички тия работи могат да се изправят, но човек трябва да се върне в онова първоначално положение, в което някога се е намирал. Първоначалното положение на живота е седяло в дървото на живота, т. е.
в правилното разбиране на живота.
Сегашният живот носи своите последствия от дървото на познаване на доброто и на злото. В какво седи злото? Като не разбират дълбокия смисъл на нещата, хората се запитват, защо Господ допусна съществуването на дървото за познаване на доброто и на злото в рая. Понеже раят беше една велика школа, в която и боговете от небето идваха поне по един път през годината да взимат уроци, трябваше да има храна за тях. Дървото за познаване на доброто и на злото беше храна само за боговете.
към беседата >>
Яж!
“ – „Моя работа е, кой съм. Това си е моя работа, не е ваша.“ – „Ама защо си дошъл? “ – „Аз съм търговец, дошъл съм да продавам стоката на любовта, на мъдростта и на истината. Каквото продам, от него взимам десятък.“ – „Ама много фигуративно говориш, кажи нещо реално.“ – „Че кое е реалното? Според мен, яденето е реално.“ Тогава аз изваждам 4–5 ябълки, турям ги в една чиния и казвам: „Заповядай!
Яж!
Това е моята стока. След като ги изядеш, ще ги платиш.“ – „Скъпо ли ще струват? “ – „Зависи. Колкото повече ги харесаш, толкова по-скъпо ще ти взема. Ако не ги харесаш много, малко ще ти взема.
към беседата >>
Сегашният живот носи своите последствия от дървото на познаване на доброто и на злото.
Като останеш за член на това общество и си позволиш да нарушиш някой от техните закони, те те намразяват. Ако влезеш като член в една държава, първо те обикват, но щом пристъпиш един от нейните закони, веднага се натъкваш на ред противоречия. Всички тия работи могат да се изправят, но човек трябва да се върне в онова първоначално положение, в което някога се е намирал. Първоначалното положение на живота е седяло в дървото на живота, т. е. в правилното разбиране на живота.
Сегашният живот носи своите последствия от дървото на познаване на доброто и на злото.
В какво седи злото? Като не разбират дълбокия смисъл на нещата, хората се запитват, защо Господ допусна съществуването на дървото за познаване на доброто и на злото в рая. Понеже раят беше една велика школа, в която и боговете от небето идваха поне по един път през годината да взимат уроци, трябваше да има храна за тях. Дървото за познаване на доброто и на злото беше храна само за боговете. Само те можеха да се хранят от това дърво.
към беседата >>
Това е моята стока.
Това си е моя работа, не е ваша.“ – „Ама защо си дошъл? “ – „Аз съм търговец, дошъл съм да продавам стоката на любовта, на мъдростта и на истината. Каквото продам, от него взимам десятък.“ – „Ама много фигуративно говориш, кажи нещо реално.“ – „Че кое е реалното? Според мен, яденето е реално.“ Тогава аз изваждам 4–5 ябълки, турям ги в една чиния и казвам: „Заповядай! Яж!
Това е моята стока.
След като ги изядеш, ще ги платиш.“ – „Скъпо ли ще струват? “ – „Зависи. Колкото повече ги харесаш, толкова по-скъпо ще ти взема. Ако не ги харесаш много, малко ще ти взема. Ако кажеш, че нищо не струват, нищо няма да ти взема.
към беседата >>
В какво седи злото?
Ако влезеш като член в една държава, първо те обикват, но щом пристъпиш един от нейните закони, веднага се натъкваш на ред противоречия. Всички тия работи могат да се изправят, но човек трябва да се върне в онова първоначално положение, в което някога се е намирал. Първоначалното положение на живота е седяло в дървото на живота, т. е. в правилното разбиране на живота. Сегашният живот носи своите последствия от дървото на познаване на доброто и на злото.
В какво седи злото?
Като не разбират дълбокия смисъл на нещата, хората се запитват, защо Господ допусна съществуването на дървото за познаване на доброто и на злото в рая. Понеже раят беше една велика школа, в която и боговете от небето идваха поне по един път през годината да взимат уроци, трябваше да има храна за тях. Дървото за познаване на доброто и на злото беше храна само за боговете. Само те можеха да се хранят от това дърво. Затова то трябваше да съществува в рая, като храна на боговете.
към беседата >>
След като ги изядеш, ще ги платиш.“ – „Скъпо ли ще струват?
“ – „Аз съм търговец, дошъл съм да продавам стоката на любовта, на мъдростта и на истината. Каквото продам, от него взимам десятък.“ – „Ама много фигуративно говориш, кажи нещо реално.“ – „Че кое е реалното? Според мен, яденето е реално.“ Тогава аз изваждам 4–5 ябълки, турям ги в една чиния и казвам: „Заповядай! Яж! Това е моята стока.
След като ги изядеш, ще ги платиш.“ – „Скъпо ли ще струват?
“ – „Зависи. Колкото повече ги харесаш, толкова по-скъпо ще ти взема. Ако не ги харесаш много, малко ще ти взема. Ако кажеш, че нищо не струват, нищо няма да ти взема. Тъй щото, от теб зависи, да платиш малко или много.
към беседата >>
Като не разбират дълбокия смисъл на нещата, хората се запитват, защо Господ допусна съществуването на дървото за познаване на доброто и на злото в рая.
Всички тия работи могат да се изправят, но човек трябва да се върне в онова първоначално положение, в което някога се е намирал. Първоначалното положение на живота е седяло в дървото на живота, т. е. в правилното разбиране на живота. Сегашният живот носи своите последствия от дървото на познаване на доброто и на злото. В какво седи злото?
Като не разбират дълбокия смисъл на нещата, хората се запитват, защо Господ допусна съществуването на дървото за познаване на доброто и на злото в рая.
Понеже раят беше една велика школа, в която и боговете от небето идваха поне по един път през годината да взимат уроци, трябваше да има храна за тях. Дървото за познаване на доброто и на злото беше храна само за боговете. Само те можеха да се хранят от това дърво. Затова то трябваше да съществува в рая, като храна на боговете. И първият човек, без да мисли много, пожела и той поне един път да хапне от това дърво, да види, с какво се хранят боговете.
към беседата >>
“ – „Зависи.
Каквото продам, от него взимам десятък.“ – „Ама много фигуративно говориш, кажи нещо реално.“ – „Че кое е реалното? Според мен, яденето е реално.“ Тогава аз изваждам 4–5 ябълки, турям ги в една чиния и казвам: „Заповядай! Яж! Това е моята стока. След като ги изядеш, ще ги платиш.“ – „Скъпо ли ще струват?
“ – „Зависи.
Колкото повече ги харесаш, толкова по-скъпо ще ти взема. Ако не ги харесаш много, малко ще ти взема. Ако кажеш, че нищо не струват, нищо няма да ти взема. Тъй щото, от теб зависи, да платиш малко или много. За хубавите работи в света скъпо трябва да се плаща.
към беседата >>
Понеже раят беше една велика школа, в която и боговете от небето идваха поне по един път през годината да взимат уроци, трябваше да има храна за тях.
Първоначалното положение на живота е седяло в дървото на живота, т. е. в правилното разбиране на живота. Сегашният живот носи своите последствия от дървото на познаване на доброто и на злото. В какво седи злото? Като не разбират дълбокия смисъл на нещата, хората се запитват, защо Господ допусна съществуването на дървото за познаване на доброто и на злото в рая.
Понеже раят беше една велика школа, в която и боговете от небето идваха поне по един път през годината да взимат уроци, трябваше да има храна за тях.
Дървото за познаване на доброто и на злото беше храна само за боговете. Само те можеха да се хранят от това дърво. Затова то трябваше да съществува в рая, като храна на боговете. И първият човек, без да мисли много, пожела и той поне един път да хапне от това дърво, да види, с какво се хранят боговете. Не става ли същото и в живота на обикновените хора?
към беседата >>
Колкото повече ги харесаш, толкова по-скъпо ще ти взема.
Според мен, яденето е реално.“ Тогава аз изваждам 4–5 ябълки, турям ги в една чиния и казвам: „Заповядай! Яж! Това е моята стока. След като ги изядеш, ще ги платиш.“ – „Скъпо ли ще струват? “ – „Зависи.
Колкото повече ги харесаш, толкова по-скъпо ще ти взема.
Ако не ги харесаш много, малко ще ти взема. Ако кажеш, че нищо не струват, нищо няма да ти взема. Тъй щото, от теб зависи, да платиш малко или много. За хубавите работи в света скъпо трябва да се плаща. Такъв е законът.“ И тъй, за да познаеш любовта, за да влезеш в живота, ти трябва да воюваш, не трябва да бъдеш страхлив.
към беседата >>
Дървото за познаване на доброто и на злото беше храна само за боговете.
в правилното разбиране на живота. Сегашният живот носи своите последствия от дървото на познаване на доброто и на злото. В какво седи злото? Като не разбират дълбокия смисъл на нещата, хората се запитват, защо Господ допусна съществуването на дървото за познаване на доброто и на злото в рая. Понеже раят беше една велика школа, в която и боговете от небето идваха поне по един път през годината да взимат уроци, трябваше да има храна за тях.
Дървото за познаване на доброто и на злото беше храна само за боговете.
Само те можеха да се хранят от това дърво. Затова то трябваше да съществува в рая, като храна на боговете. И първият човек, без да мисли много, пожела и той поне един път да хапне от това дърво, да види, с какво се хранят боговете. Не става ли същото и в живота на обикновените хора? Много пъти и бедните искат да опитат яденето на богатите, да видят с какво се хранят.
към беседата >>
Ако не ги харесаш много, малко ще ти взема.
Яж! Това е моята стока. След като ги изядеш, ще ги платиш.“ – „Скъпо ли ще струват? “ – „Зависи. Колкото повече ги харесаш, толкова по-скъпо ще ти взема.
Ако не ги харесаш много, малко ще ти взема.
Ако кажеш, че нищо не струват, нищо няма да ти взема. Тъй щото, от теб зависи, да платиш малко или много. За хубавите работи в света скъпо трябва да се плаща. Такъв е законът.“ И тъй, за да познаеш любовта, за да влезеш в живота, ти трябва да воюваш, не трябва да бъдеш страхлив. Казвате: ние трябва да се примирим.
към беседата >>
Само те можеха да се хранят от това дърво.
Сегашният живот носи своите последствия от дървото на познаване на доброто и на злото. В какво седи злото? Като не разбират дълбокия смисъл на нещата, хората се запитват, защо Господ допусна съществуването на дървото за познаване на доброто и на злото в рая. Понеже раят беше една велика школа, в която и боговете от небето идваха поне по един път през годината да взимат уроци, трябваше да има храна за тях. Дървото за познаване на доброто и на злото беше храна само за боговете.
Само те можеха да се хранят от това дърво.
Затова то трябваше да съществува в рая, като храна на боговете. И първият човек, без да мисли много, пожела и той поне един път да хапне от това дърво, да види, с какво се хранят боговете. Не става ли същото и в живота на обикновените хора? Много пъти и бедните искат да опитат яденето на богатите, да видят с какво се хранят. С какво се хранят богатите?
към беседата >>
Ако кажеш, че нищо не струват, нищо няма да ти взема.
Това е моята стока. След като ги изядеш, ще ги платиш.“ – „Скъпо ли ще струват? “ – „Зависи. Колкото повече ги харесаш, толкова по-скъпо ще ти взема. Ако не ги харесаш много, малко ще ти взема.
Ако кажеш, че нищо не струват, нищо няма да ти взема.
Тъй щото, от теб зависи, да платиш малко или много. За хубавите работи в света скъпо трябва да се плаща. Такъв е законът.“ И тъй, за да познаеш любовта, за да влезеш в живота, ти трябва да воюваш, не трябва да бъдеш страхлив. Казвате: ние трябва да се примирим. Не, мир съществува само между любещите същества.
към беседата >>
Затова то трябваше да съществува в рая, като храна на боговете.
В какво седи злото? Като не разбират дълбокия смисъл на нещата, хората се запитват, защо Господ допусна съществуването на дървото за познаване на доброто и на злото в рая. Понеже раят беше една велика школа, в която и боговете от небето идваха поне по един път през годината да взимат уроци, трябваше да има храна за тях. Дървото за познаване на доброто и на злото беше храна само за боговете. Само те можеха да се хранят от това дърво.
Затова то трябваше да съществува в рая, като храна на боговете.
И първият човек, без да мисли много, пожела и той поне един път да хапне от това дърво, да види, с какво се хранят боговете. Не става ли същото и в живота на обикновените хора? Много пъти и бедните искат да опитат яденето на богатите, да видят с какво се хранят. С какво се хранят богатите? С агне печено, с пуйки, с пилешка чорба и т.н.
към беседата >>
Тъй щото, от теб зависи, да платиш малко или много.
След като ги изядеш, ще ги платиш.“ – „Скъпо ли ще струват? “ – „Зависи. Колкото повече ги харесаш, толкова по-скъпо ще ти взема. Ако не ги харесаш много, малко ще ти взема. Ако кажеш, че нищо не струват, нищо няма да ти взема.
Тъй щото, от теб зависи, да платиш малко или много.
За хубавите работи в света скъпо трябва да се плаща. Такъв е законът.“ И тъй, за да познаеш любовта, за да влезеш в живота, ти трябва да воюваш, не трябва да бъдеш страхлив. Казвате: ние трябва да се примирим. Не, мир съществува само между любещите същества. Там, дето няма любов, никакъв мир не може да съществува.
към беседата >>
И първият човек, без да мисли много, пожела и той поне един път да хапне от това дърво, да види, с какво се хранят боговете.
Като не разбират дълбокия смисъл на нещата, хората се запитват, защо Господ допусна съществуването на дървото за познаване на доброто и на злото в рая. Понеже раят беше една велика школа, в която и боговете от небето идваха поне по един път през годината да взимат уроци, трябваше да има храна за тях. Дървото за познаване на доброто и на злото беше храна само за боговете. Само те можеха да се хранят от това дърво. Затова то трябваше да съществува в рая, като храна на боговете.
И първият човек, без да мисли много, пожела и той поне един път да хапне от това дърво, да види, с какво се хранят боговете.
Не става ли същото и в живота на обикновените хора? Много пъти и бедните искат да опитат яденето на богатите, да видят с какво се хранят. С какво се хранят богатите? С агне печено, с пуйки, с пилешка чорба и т.н. Хубаво е това ядене, но не е за бедните.
към беседата >>
За хубавите работи в света скъпо трябва да се плаща.
“ – „Зависи. Колкото повече ги харесаш, толкова по-скъпо ще ти взема. Ако не ги харесаш много, малко ще ти взема. Ако кажеш, че нищо не струват, нищо няма да ти взема. Тъй щото, от теб зависи, да платиш малко или много.
За хубавите работи в света скъпо трябва да се плаща.
Такъв е законът.“ И тъй, за да познаеш любовта, за да влезеш в живота, ти трябва да воюваш, не трябва да бъдеш страхлив. Казвате: ние трябва да се примирим. Не, мир съществува само между любещите същества. Там, дето няма любов, никакъв мир не може да съществува. Дето има любов, там има мир.
към беседата >>
Не става ли същото и в живота на обикновените хора?
Понеже раят беше една велика школа, в която и боговете от небето идваха поне по един път през годината да взимат уроци, трябваше да има храна за тях. Дървото за познаване на доброто и на злото беше храна само за боговете. Само те можеха да се хранят от това дърво. Затова то трябваше да съществува в рая, като храна на боговете. И първият човек, без да мисли много, пожела и той поне един път да хапне от това дърво, да види, с какво се хранят боговете.
Не става ли същото и в живота на обикновените хора?
Много пъти и бедните искат да опитат яденето на богатите, да видят с какво се хранят. С какво се хранят богатите? С агне печено, с пуйки, с пилешка чорба и т.н. Хубаво е това ядене, но не е за бедните. Сиромахът не може да разполага с такова ядене.
към беседата >>
Такъв е законът.“ И тъй, за да познаеш любовта, за да влезеш в живота, ти трябва да воюваш, не трябва да бъдеш страхлив.
Колкото повече ги харесаш, толкова по-скъпо ще ти взема. Ако не ги харесаш много, малко ще ти взема. Ако кажеш, че нищо не струват, нищо няма да ти взема. Тъй щото, от теб зависи, да платиш малко или много. За хубавите работи в света скъпо трябва да се плаща.
Такъв е законът.“ И тъй, за да познаеш любовта, за да влезеш в живота, ти трябва да воюваш, не трябва да бъдеш страхлив.
Казвате: ние трябва да се примирим. Не, мир съществува само между любещите същества. Там, дето няма любов, никакъв мир не може да съществува. Дето има любов, там има мир. Мир има само между разумните същества.
към беседата >>
Много пъти и бедните искат да опитат яденето на богатите, да видят с какво се хранят.
Дървото за познаване на доброто и на злото беше храна само за боговете. Само те можеха да се хранят от това дърво. Затова то трябваше да съществува в рая, като храна на боговете. И първият човек, без да мисли много, пожела и той поне един път да хапне от това дърво, да види, с какво се хранят боговете. Не става ли същото и в живота на обикновените хора?
Много пъти и бедните искат да опитат яденето на богатите, да видят с какво се хранят.
С какво се хранят богатите? С агне печено, с пуйки, с пилешка чорба и т.н. Хубаво е това ядене, но не е за бедните. Сиромахът не може да разполага с такова ядене. Бедният разполага едва с 50 лева на ден.
към беседата >>
Казвате: ние трябва да се примирим.
Ако не ги харесаш много, малко ще ти взема. Ако кажеш, че нищо не струват, нищо няма да ти взема. Тъй щото, от теб зависи, да платиш малко или много. За хубавите работи в света скъпо трябва да се плаща. Такъв е законът.“ И тъй, за да познаеш любовта, за да влезеш в живота, ти трябва да воюваш, не трябва да бъдеш страхлив.
Казвате: ние трябва да се примирим.
Не, мир съществува само между любещите същества. Там, дето няма любов, никакъв мир не може да съществува. Дето има любов, там има мир. Мир има само между разумните същества. Мир има само там, дето е истината.
към беседата >>
С какво се хранят богатите?
Само те можеха да се хранят от това дърво. Затова то трябваше да съществува в рая, като храна на боговете. И първият човек, без да мисли много, пожела и той поне един път да хапне от това дърво, да види, с какво се хранят боговете. Не става ли същото и в живота на обикновените хора? Много пъти и бедните искат да опитат яденето на богатите, да видят с какво се хранят.
С какво се хранят богатите?
С агне печено, с пуйки, с пилешка чорба и т.н. Хубаво е това ядене, но не е за бедните. Сиромахът не може да разполага с такова ядене. Бедният разполага едва с 50 лева на ден. А колко струва днес едно агне?
към беседата >>
Не, мир съществува само между любещите същества.
Ако кажеш, че нищо не струват, нищо няма да ти взема. Тъй щото, от теб зависи, да платиш малко или много. За хубавите работи в света скъпо трябва да се плаща. Такъв е законът.“ И тъй, за да познаеш любовта, за да влезеш в живота, ти трябва да воюваш, не трябва да бъдеш страхлив. Казвате: ние трябва да се примирим.
Не, мир съществува само между любещите същества.
Там, дето няма любов, никакъв мир не може да съществува. Дето има любов, там има мир. Мир има само между разумните същества. Мир има само там, дето е истината. Дето не е истината, никакъв мир не съществува.
към беседата >>
С агне печено, с пуйки, с пилешка чорба и т.н.
Затова то трябваше да съществува в рая, като храна на боговете. И първият човек, без да мисли много, пожела и той поне един път да хапне от това дърво, да види, с какво се хранят боговете. Не става ли същото и в живота на обикновените хора? Много пъти и бедните искат да опитат яденето на богатите, да видят с какво се хранят. С какво се хранят богатите?
С агне печено, с пуйки, с пилешка чорба и т.н.
Хубаво е това ядене, но не е за бедните. Сиромахът не може да разполага с такова ядене. Бедният разполага едва с 50 лева на ден. А колко струва днес едно агне? Може ли той с 50 лева да си купи едно агне?
към беседата >>
Там, дето няма любов, никакъв мир не може да съществува.
Тъй щото, от теб зависи, да платиш малко или много. За хубавите работи в света скъпо трябва да се плаща. Такъв е законът.“ И тъй, за да познаеш любовта, за да влезеш в живота, ти трябва да воюваш, не трябва да бъдеш страхлив. Казвате: ние трябва да се примирим. Не, мир съществува само между любещите същества.
Там, дето няма любов, никакъв мир не може да съществува.
Дето има любов, там има мир. Мир има само между разумните същества. Мир има само там, дето е истината. Дето не е истината, никакъв мир не съществува. Как можем да се примирим?
към беседата >>
Хубаво е това ядене, но не е за бедните.
И първият човек, без да мисли много, пожела и той поне един път да хапне от това дърво, да види, с какво се хранят боговете. Не става ли същото и в живота на обикновените хора? Много пъти и бедните искат да опитат яденето на богатите, да видят с какво се хранят. С какво се хранят богатите? С агне печено, с пуйки, с пилешка чорба и т.н.
Хубаво е това ядене, но не е за бедните.
Сиромахът не може да разполага с такова ядене. Бедният разполага едва с 50 лева на ден. А колко струва днес едно агне? Може ли той с 50 лева да си купи едно агне? Това са сравнения, с които се обяснява въпроса, защо първият човек яде от плодовете на забраненото дърво.
към беседата >>
Дето има любов, там има мир.
За хубавите работи в света скъпо трябва да се плаща. Такъв е законът.“ И тъй, за да познаеш любовта, за да влезеш в живота, ти трябва да воюваш, не трябва да бъдеш страхлив. Казвате: ние трябва да се примирим. Не, мир съществува само между любещите същества. Там, дето няма любов, никакъв мир не може да съществува.
Дето има любов, там има мир.
Мир има само между разумните същества. Мир има само там, дето е истината. Дето не е истината, никакъв мир не съществува. Как можем да се примирим? Ние можем да се примирим само по закона на любовта.
към беседата >>
Сиромахът не може да разполага с такова ядене.
Не става ли същото и в живота на обикновените хора? Много пъти и бедните искат да опитат яденето на богатите, да видят с какво се хранят. С какво се хранят богатите? С агне печено, с пуйки, с пилешка чорба и т.н. Хубаво е това ядене, но не е за бедните.
Сиромахът не може да разполага с такова ядене.
Бедният разполага едва с 50 лева на ден. А колко струва днес едно агне? Може ли той с 50 лева да си купи едно агне? Това са сравнения, с които се обяснява въпроса, защо първият човек яде от плодовете на забраненото дърво.
към беседата >>
Мир има само между разумните същества.
Такъв е законът.“ И тъй, за да познаеш любовта, за да влезеш в живота, ти трябва да воюваш, не трябва да бъдеш страхлив. Казвате: ние трябва да се примирим. Не, мир съществува само между любещите същества. Там, дето няма любов, никакъв мир не може да съществува. Дето има любов, там има мир.
Мир има само между разумните същества.
Мир има само там, дето е истината. Дето не е истината, никакъв мир не съществува. Как можем да се примирим? Ние можем да се примирим само по закона на любовта. Можем да се примирим само по закона на знанието и на светлината.
към беседата >>
Бедният разполага едва с 50 лева на ден.
Много пъти и бедните искат да опитат яденето на богатите, да видят с какво се хранят. С какво се хранят богатите? С агне печено, с пуйки, с пилешка чорба и т.н. Хубаво е това ядене, но не е за бедните. Сиромахът не може да разполага с такова ядене.
Бедният разполага едва с 50 лева на ден.
А колко струва днес едно агне? Може ли той с 50 лева да си купи едно агне? Това са сравнения, с които се обяснява въпроса, защо първият човек яде от плодовете на забраненото дърво.
към беседата >>
Мир има само там, дето е истината.
Казвате: ние трябва да се примирим. Не, мир съществува само между любещите същества. Там, дето няма любов, никакъв мир не може да съществува. Дето има любов, там има мир. Мир има само между разумните същества.
Мир има само там, дето е истината.
Дето не е истината, никакъв мир не съществува. Как можем да се примирим? Ние можем да се примирим само по закона на любовта. Можем да се примирим само по закона на знанието и на светлината. Можем да се примирим само по закона на свободата и истината.
към беседата >>
А колко струва днес едно агне?
С какво се хранят богатите? С агне печено, с пуйки, с пилешка чорба и т.н. Хубаво е това ядене, но не е за бедните. Сиромахът не може да разполага с такова ядене. Бедният разполага едва с 50 лева на ден.
А колко струва днес едно агне?
Може ли той с 50 лева да си купи едно агне? Това са сравнения, с които се обяснява въпроса, защо първият човек яде от плодовете на забраненото дърво.
към беседата >>
Дето не е истината, никакъв мир не съществува.
Не, мир съществува само между любещите същества. Там, дето няма любов, никакъв мир не може да съществува. Дето има любов, там има мир. Мир има само между разумните същества. Мир има само там, дето е истината.
Дето не е истината, никакъв мир не съществува.
Как можем да се примирим? Ние можем да се примирим само по закона на любовта. Можем да се примирим само по закона на знанието и на светлината. Можем да се примирим само по закона на свободата и истината. Вън от тия закони всяко примирение е опасно.
към беседата >>
Може ли той с 50 лева да си купи едно агне?
С агне печено, с пуйки, с пилешка чорба и т.н. Хубаво е това ядене, но не е за бедните. Сиромахът не може да разполага с такова ядене. Бедният разполага едва с 50 лева на ден. А колко струва днес едно агне?
Може ли той с 50 лева да си купи едно агне?
Това са сравнения, с които се обяснява въпроса, защо първият човек яде от плодовете на забраненото дърво.
към беседата >>
Как можем да се примирим?
Там, дето няма любов, никакъв мир не може да съществува. Дето има любов, там има мир. Мир има само между разумните същества. Мир има само там, дето е истината. Дето не е истината, никакъв мир не съществува.
Как можем да се примирим?
Ние можем да се примирим само по закона на любовта. Можем да се примирим само по закона на знанието и на светлината. Можем да се примирим само по закона на свободата и истината. Вън от тия закони всяко примирение е опасно. Там влизаме в хомота, както млекопитаещите влизат в него.
към беседата >>
Това са сравнения, с които се обяснява въпроса, защо първият човек яде от плодовете на забраненото дърво.
Хубаво е това ядене, но не е за бедните. Сиромахът не може да разполага с такова ядене. Бедният разполага едва с 50 лева на ден. А колко струва днес едно агне? Може ли той с 50 лева да си купи едно агне?
Това са сравнения, с които се обяснява въпроса, защо първият човек яде от плодовете на забраненото дърво.
към беседата >>
Ние можем да се примирим само по закона на любовта.
Дето има любов, там има мир. Мир има само между разумните същества. Мир има само там, дето е истината. Дето не е истината, никакъв мир не съществува. Как можем да се примирим?
Ние можем да се примирим само по закона на любовта.
Можем да се примирим само по закона на знанието и на светлината. Можем да се примирим само по закона на свободата и истината. Вън от тия закони всяко примирение е опасно. Там влизаме в хомота, както млекопитаещите влизат в него. Аз съм виждал, как селяните постъпват със своите волове.
към беседата >>
Това са ред религиозни вярвания, които са остатъци от миналото.
Това са ред религиозни вярвания, които са остатъци от миналото.
Добри са тези вярвания, но за тях се изисква особено съзнание. Често хората говорят за любовта, но за любовта се изисква високо съзнание. Отде се раждат противоречията в света? Казвам: Всички блага в света идат от слънцето. Но и всички нещастия на земята идат пак от слънцето.
към беседата >>
Можем да се примирим само по закона на знанието и на светлината.
Мир има само между разумните същества. Мир има само там, дето е истината. Дето не е истината, никакъв мир не съществува. Как можем да се примирим? Ние можем да се примирим само по закона на любовта.
Можем да се примирим само по закона на знанието и на светлината.
Можем да се примирим само по закона на свободата и истината. Вън от тия закони всяко примирение е опасно. Там влизаме в хомота, както млекопитаещите влизат в него. Аз съм виждал, как селяните постъпват със своите волове. Сутрин отиде при него в обора, погали го, даде му една торба ечемик и цял ден го кара на нивата да оре.
към беседата >>
Добри са тези вярвания, но за тях се изисква особено съзнание.
Това са ред религиозни вярвания, които са остатъци от миналото.
Добри са тези вярвания, но за тях се изисква особено съзнание.
Често хората говорят за любовта, но за любовта се изисква високо съзнание. Отде се раждат противоречията в света? Казвам: Всички блага в света идат от слънцето. Но и всички нещастия на земята идат пак от слънцето. И здравето иде от слънцето, и болестта иде от слънцето.
към беседата >>
Можем да се примирим само по закона на свободата и истината.
Мир има само там, дето е истината. Дето не е истината, никакъв мир не съществува. Как можем да се примирим? Ние можем да се примирим само по закона на любовта. Можем да се примирим само по закона на знанието и на светлината.
Можем да се примирим само по закона на свободата и истината.
Вън от тия закони всяко примирение е опасно. Там влизаме в хомота, както млекопитаещите влизат в него. Аз съм виждал, как селяните постъпват със своите волове. Сутрин отиде при него в обора, погали го, даде му една торба ечемик и цял ден го кара на нивата да оре. И тогава, всяка работа, която ние вършим в света, според новото учение, или според мене, или според Божественото учение, ние трябва да я вършим с любов, съзнателно.
към беседата >>
Често хората говорят за любовта, но за любовта се изисква високо съзнание.
Това са ред религиозни вярвания, които са остатъци от миналото. Добри са тези вярвания, но за тях се изисква особено съзнание.
Често хората говорят за любовта, но за любовта се изисква високо съзнание.
Отде се раждат противоречията в света? Казвам: Всички блага в света идат от слънцето. Но и всички нещастия на земята идат пак от слънцето. И здравето иде от слънцето, и болестта иде от слънцето. И животът иде от слънцето, и смъртта иде от слънцето. Защо?
към беседата >>
Вън от тия закони всяко примирение е опасно.
Дето не е истината, никакъв мир не съществува. Как можем да се примирим? Ние можем да се примирим само по закона на любовта. Можем да се примирим само по закона на знанието и на светлината. Можем да се примирим само по закона на свободата и истината.
Вън от тия закони всяко примирение е опасно.
Там влизаме в хомота, както млекопитаещите влизат в него. Аз съм виждал, как селяните постъпват със своите волове. Сутрин отиде при него в обора, погали го, даде му една торба ечемик и цял ден го кара на нивата да оре. И тогава, всяка работа, която ние вършим в света, според новото учение, или според мене, или според Божественото учение, ние трябва да я вършим с любов, съзнателно. Във всяка работа, в която Божествената любов, Божествената мъдрост и Божествената истина не взимат участие, престъплението е неизбежно.
към беседата >>
Отде се раждат противоречията в света?
Това са ред религиозни вярвания, които са остатъци от миналото. Добри са тези вярвания, но за тях се изисква особено съзнание. Често хората говорят за любовта, но за любовта се изисква високо съзнание.
Отде се раждат противоречията в света?
Казвам: Всички блага в света идат от слънцето. Но и всички нещастия на земята идат пак от слънцето. И здравето иде от слънцето, и болестта иде от слънцето. И животът иде от слънцето, и смъртта иде от слънцето. Защо? Защото, за да живеят микроорганизмите, които създават всички болести, това се дължи пак на слънцето.
към беседата >>
Там влизаме в хомота, както млекопитаещите влизат в него.
Как можем да се примирим? Ние можем да се примирим само по закона на любовта. Можем да се примирим само по закона на знанието и на светлината. Можем да се примирим само по закона на свободата и истината. Вън от тия закони всяко примирение е опасно.
Там влизаме в хомота, както млекопитаещите влизат в него.
Аз съм виждал, как селяните постъпват със своите волове. Сутрин отиде при него в обора, погали го, даде му една торба ечемик и цял ден го кара на нивата да оре. И тогава, всяка работа, която ние вършим в света, според новото учение, или според мене, или според Божественото учение, ние трябва да я вършим с любов, съзнателно. Във всяка работа, в която Божествената любов, Божествената мъдрост и Божествената истина не взимат участие, престъплението е неизбежно. Това трябва да поставите в бъдеще като основа на своя живот.
към беседата >>
Казвам: Всички блага в света идат от слънцето.
Това са ред религиозни вярвания, които са остатъци от миналото. Добри са тези вярвания, но за тях се изисква особено съзнание. Често хората говорят за любовта, но за любовта се изисква високо съзнание. Отде се раждат противоречията в света?
Казвам: Всички блага в света идат от слънцето.
Но и всички нещастия на земята идат пак от слънцето. И здравето иде от слънцето, и болестта иде от слънцето. И животът иде от слънцето, и смъртта иде от слънцето. Защо? Защото, за да живеят микроорганизмите, които създават всички болести, това се дължи пак на слънцето. И добрият човек се вдъхновява от слънцето, и лошият човек се вдъхновява от слънцето.
към беседата >>
Аз съм виждал, как селяните постъпват със своите волове.
Ние можем да се примирим само по закона на любовта. Можем да се примирим само по закона на знанието и на светлината. Можем да се примирим само по закона на свободата и истината. Вън от тия закони всяко примирение е опасно. Там влизаме в хомота, както млекопитаещите влизат в него.
Аз съм виждал, как селяните постъпват със своите волове.
Сутрин отиде при него в обора, погали го, даде му една торба ечемик и цял ден го кара на нивата да оре. И тогава, всяка работа, която ние вършим в света, според новото учение, или според мене, или според Божественото учение, ние трябва да я вършим с любов, съзнателно. Във всяка работа, в която Божествената любов, Божествената мъдрост и Божествената истина не взимат участие, престъплението е неизбежно. Това трябва да поставите в бъдеще като основа на своя живот. Този закон действа навсякъде – и в личния живот на човека, и в обществения, и в държавния, и в живота на цялото човечество.
към беседата >>
Но и всички нещастия на земята идат пак от слънцето.
Това са ред религиозни вярвания, които са остатъци от миналото. Добри са тези вярвания, но за тях се изисква особено съзнание. Често хората говорят за любовта, но за любовта се изисква високо съзнание. Отде се раждат противоречията в света? Казвам: Всички блага в света идат от слънцето.
Но и всички нещастия на земята идат пак от слънцето.
И здравето иде от слънцето, и болестта иде от слънцето. И животът иде от слънцето, и смъртта иде от слънцето. Защо? Защото, за да живеят микроорганизмите, които създават всички болести, това се дължи пак на слънцето. И добрият човек се вдъхновява от слънцето, и лошият човек се вдъхновява от слънцето. Като не мисли много, човек казва: „Да се махне злото от света!
към беседата >>
Сутрин отиде при него в обора, погали го, даде му една торба ечемик и цял ден го кара на нивата да оре.
Можем да се примирим само по закона на знанието и на светлината. Можем да се примирим само по закона на свободата и истината. Вън от тия закони всяко примирение е опасно. Там влизаме в хомота, както млекопитаещите влизат в него. Аз съм виждал, как селяните постъпват със своите волове.
Сутрин отиде при него в обора, погали го, даде му една торба ечемик и цял ден го кара на нивата да оре.
И тогава, всяка работа, която ние вършим в света, според новото учение, или според мене, или според Божественото учение, ние трябва да я вършим с любов, съзнателно. Във всяка работа, в която Божествената любов, Божествената мъдрост и Божествената истина не взимат участие, престъплението е неизбежно. Това трябва да поставите в бъдеще като основа на своя живот. Този закон действа навсякъде – и в личния живот на човека, и в обществения, и в държавния, и в живота на цялото човечество. Тъй щото, законите на любовта, на мъдростта и на истината трябва да влязат във всички области на живота, да помогнат за разрешението на най-трудните задачи и въпроси.
към беседата >>
И здравето иде от слънцето, и болестта иде от слънцето.
Добри са тези вярвания, но за тях се изисква особено съзнание. Често хората говорят за любовта, но за любовта се изисква високо съзнание. Отде се раждат противоречията в света? Казвам: Всички блага в света идат от слънцето. Но и всички нещастия на земята идат пак от слънцето.
И здравето иде от слънцето, и болестта иде от слънцето.
И животът иде от слънцето, и смъртта иде от слънцето. Защо? Защото, за да живеят микроорганизмите, които създават всички болести, това се дължи пак на слънцето. И добрият човек се вдъхновява от слънцето, и лошият човек се вдъхновява от слънцето. Като не мисли много, човек казва: „Да се махне злото от света! “ Как ще махнете злото, когато слънцето едновременно е дървото на познаване на доброто и на злото в света?
към беседата >>
И тогава, всяка работа, която ние вършим в света, според новото учение, или според мене, или според Божественото учение, ние трябва да я вършим с любов, съзнателно.
Можем да се примирим само по закона на свободата и истината. Вън от тия закони всяко примирение е опасно. Там влизаме в хомота, както млекопитаещите влизат в него. Аз съм виждал, как селяните постъпват със своите волове. Сутрин отиде при него в обора, погали го, даде му една торба ечемик и цял ден го кара на нивата да оре.
И тогава, всяка работа, която ние вършим в света, според новото учение, или според мене, или според Божественото учение, ние трябва да я вършим с любов, съзнателно.
Във всяка работа, в която Божествената любов, Божествената мъдрост и Божествената истина не взимат участие, престъплението е неизбежно. Това трябва да поставите в бъдеще като основа на своя живот. Този закон действа навсякъде – и в личния живот на човека, и в обществения, и в държавния, и в живота на цялото човечество. Тъй щото, законите на любовта, на мъдростта и на истината трябва да влязат във всички области на живота, да помогнат за разрешението на най-трудните задачи и въпроси.
към беседата >>
И животът иде от слънцето, и смъртта иде от слънцето. Защо?
Често хората говорят за любовта, но за любовта се изисква високо съзнание. Отде се раждат противоречията в света? Казвам: Всички блага в света идат от слънцето. Но и всички нещастия на земята идат пак от слънцето. И здравето иде от слънцето, и болестта иде от слънцето.
И животът иде от слънцето, и смъртта иде от слънцето. Защо?
Защото, за да живеят микроорганизмите, които създават всички болести, това се дължи пак на слънцето. И добрият човек се вдъхновява от слънцето, и лошият човек се вдъхновява от слънцето. Като не мисли много, човек казва: „Да се махне злото от света! “ Как ще махнете злото, когато слънцето едновременно е дървото на познаване на доброто и на злото в света? Какво ще кажете на това отгоре?
към беседата >>
Във всяка работа, в която Божествената любов, Божествената мъдрост и Божествената истина не взимат участие, престъплението е неизбежно.
Вън от тия закони всяко примирение е опасно. Там влизаме в хомота, както млекопитаещите влизат в него. Аз съм виждал, как селяните постъпват със своите волове. Сутрин отиде при него в обора, погали го, даде му една торба ечемик и цял ден го кара на нивата да оре. И тогава, всяка работа, която ние вършим в света, според новото учение, или според мене, или според Божественото учение, ние трябва да я вършим с любов, съзнателно.
Във всяка работа, в която Божествената любов, Божествената мъдрост и Божествената истина не взимат участие, престъплението е неизбежно.
Това трябва да поставите в бъдеще като основа на своя живот. Този закон действа навсякъде – и в личния живот на човека, и в обществения, и в държавния, и в живота на цялото човечество. Тъй щото, законите на любовта, на мъдростта и на истината трябва да влязат във всички области на живота, да помогнат за разрешението на най-трудните задачи и въпроси.
към беседата >>
Защото, за да живеят микроорганизмите, които създават всички болести, това се дължи пак на слънцето.
Отде се раждат противоречията в света? Казвам: Всички блага в света идат от слънцето. Но и всички нещастия на земята идат пак от слънцето. И здравето иде от слънцето, и болестта иде от слънцето. И животът иде от слънцето, и смъртта иде от слънцето. Защо?
Защото, за да живеят микроорганизмите, които създават всички болести, това се дължи пак на слънцето.
И добрият човек се вдъхновява от слънцето, и лошият човек се вдъхновява от слънцето. Като не мисли много, човек казва: „Да се махне злото от света! “ Как ще махнете злото, когато слънцето едновременно е дървото на познаване на доброто и на злото в света? Какво ще кажете на това отгоре? Казвате: „Дали е вярно това или не е вярно?
към беседата >>
Това трябва да поставите в бъдеще като основа на своя живот.
Там влизаме в хомота, както млекопитаещите влизат в него. Аз съм виждал, как селяните постъпват със своите волове. Сутрин отиде при него в обора, погали го, даде му една торба ечемик и цял ден го кара на нивата да оре. И тогава, всяка работа, която ние вършим в света, според новото учение, или според мене, или според Божественото учение, ние трябва да я вършим с любов, съзнателно. Във всяка работа, в която Божествената любов, Божествената мъдрост и Божествената истина не взимат участие, престъплението е неизбежно.
Това трябва да поставите в бъдеще като основа на своя живот.
Този закон действа навсякъде – и в личния живот на човека, и в обществения, и в държавния, и в живота на цялото човечество. Тъй щото, законите на любовта, на мъдростта и на истината трябва да влязат във всички области на живота, да помогнат за разрешението на най-трудните задачи и въпроси.
към беседата >>
И добрият човек се вдъхновява от слънцето, и лошият човек се вдъхновява от слънцето.
Казвам: Всички блага в света идат от слънцето. Но и всички нещастия на земята идат пак от слънцето. И здравето иде от слънцето, и болестта иде от слънцето. И животът иде от слънцето, и смъртта иде от слънцето. Защо? Защото, за да живеят микроорганизмите, които създават всички болести, това се дължи пак на слънцето.
И добрият човек се вдъхновява от слънцето, и лошият човек се вдъхновява от слънцето.
Като не мисли много, човек казва: „Да се махне злото от света! “ Как ще махнете злото, когато слънцето едновременно е дървото на познаване на доброто и на злото в света? Какво ще кажете на това отгоре? Казвате: „Дали е вярно това или не е вярно? “ Ако е вярно, вярно е; ако не е вярно, не е вярно.
към беседата >>
Този закон действа навсякъде – и в личния живот на човека, и в обществения, и в държавния, и в живота на цялото човечество.
Аз съм виждал, как селяните постъпват със своите волове. Сутрин отиде при него в обора, погали го, даде му една торба ечемик и цял ден го кара на нивата да оре. И тогава, всяка работа, която ние вършим в света, според новото учение, или според мене, или според Божественото учение, ние трябва да я вършим с любов, съзнателно. Във всяка работа, в която Божествената любов, Божествената мъдрост и Божествената истина не взимат участие, престъплението е неизбежно. Това трябва да поставите в бъдеще като основа на своя живот.
Този закон действа навсякъде – и в личния живот на човека, и в обществения, и в държавния, и в живота на цялото човечество.
Тъй щото, законите на любовта, на мъдростта и на истината трябва да влязат във всички области на живота, да помогнат за разрешението на най-трудните задачи и въпроси.
към беседата >>
Като не мисли много, човек казва: „Да се махне злото от света!
Но и всички нещастия на земята идат пак от слънцето. И здравето иде от слънцето, и болестта иде от слънцето. И животът иде от слънцето, и смъртта иде от слънцето. Защо? Защото, за да живеят микроорганизмите, които създават всички болести, това се дължи пак на слънцето. И добрият човек се вдъхновява от слънцето, и лошият човек се вдъхновява от слънцето.
Като не мисли много, човек казва: „Да се махне злото от света!
“ Как ще махнете злото, когато слънцето едновременно е дървото на познаване на доброто и на злото в света? Какво ще кажете на това отгоре? Казвате: „Дали е вярно това или не е вярно? “ Ако е вярно, вярно е; ако не е вярно, не е вярно. Това не може да се доказва.
към беседата >>
Тъй щото, законите на любовта, на мъдростта и на истината трябва да влязат във всички области на живота, да помогнат за разрешението на най-трудните задачи и въпроси.
Сутрин отиде при него в обора, погали го, даде му една торба ечемик и цял ден го кара на нивата да оре. И тогава, всяка работа, която ние вършим в света, според новото учение, или според мене, или според Божественото учение, ние трябва да я вършим с любов, съзнателно. Във всяка работа, в която Божествената любов, Божествената мъдрост и Божествената истина не взимат участие, престъплението е неизбежно. Това трябва да поставите в бъдеще като основа на своя живот. Този закон действа навсякъде – и в личния живот на човека, и в обществения, и в държавния, и в живота на цялото човечество.
Тъй щото, законите на любовта, на мъдростта и на истината трябва да влязат във всички области на живота, да помогнат за разрешението на най-трудните задачи и въпроси.
към беседата >>
“ Как ще махнете злото, когато слънцето едновременно е дървото на познаване на доброто и на злото в света?
И здравето иде от слънцето, и болестта иде от слънцето. И животът иде от слънцето, и смъртта иде от слънцето. Защо? Защото, за да живеят микроорганизмите, които създават всички болести, това се дължи пак на слънцето. И добрият човек се вдъхновява от слънцето, и лошият човек се вдъхновява от слънцето. Като не мисли много, човек казва: „Да се махне злото от света!
“ Как ще махнете злото, когато слънцето едновременно е дървото на познаване на доброто и на злото в света?
Какво ще кажете на това отгоре? Казвате: „Дали е вярно това или не е вярно? “ Ако е вярно, вярно е; ако не е вярно, не е вярно. Това не може да се доказва. Това не значи, че от слънцето произтичат злините.
към беседата >>
Съвременните хора се плашат, чудят се какво ще правят.
Съвременните хора се плашат, чудят се какво ще правят.
Мислите ли, че при сегашните разбирания и прояви на човешкия живот вие се намирате при благоприятни условия? Преди всичко, вижте какво представлява човешкият мозък. В мозъка на човека се намират три билиона и 600 милиона клетки, затворени в едно малко пространство от 19 сантиметра дължина и 14–15 сантиметра широчина. Можете да си представите, какво микроскопическо пространство заема всяка една клетка. И можете да се питате, защо природата е турила човешкия мозък в такова малко пространство.
към беседата >>
Какво ще кажете на това отгоре?
И животът иде от слънцето, и смъртта иде от слънцето. Защо? Защото, за да живеят микроорганизмите, които създават всички болести, това се дължи пак на слънцето. И добрият човек се вдъхновява от слънцето, и лошият човек се вдъхновява от слънцето. Като не мисли много, човек казва: „Да се махне злото от света! “ Как ще махнете злото, когато слънцето едновременно е дървото на познаване на доброто и на злото в света?
Какво ще кажете на това отгоре?
Казвате: „Дали е вярно това или не е вярно? “ Ако е вярно, вярно е; ако не е вярно, не е вярно. Това не може да се доказва. Това не значи, че от слънцето произтичат злините. Ето коя е причината за злото в света.
към беседата >>
Мислите ли, че при сегашните разбирания и прояви на човешкия живот вие се намирате при благоприятни условия?
Съвременните хора се плашат, чудят се какво ще правят.
Мислите ли, че при сегашните разбирания и прояви на човешкия живот вие се намирате при благоприятни условия?
Преди всичко, вижте какво представлява човешкият мозък. В мозъка на човека се намират три билиона и 600 милиона клетки, затворени в едно малко пространство от 19 сантиметра дължина и 14–15 сантиметра широчина. Можете да си представите, какво микроскопическо пространство заема всяка една клетка. И можете да се питате, защо природата е турила човешкия мозък в такова малко пространство. При това голямо количество клетки, тя би трябвало да го постави в някое грамадно, широко място.
към беседата >>
Казвате: „Дали е вярно това или не е вярно?
Защото, за да живеят микроорганизмите, които създават всички болести, това се дължи пак на слънцето. И добрият човек се вдъхновява от слънцето, и лошият човек се вдъхновява от слънцето. Като не мисли много, човек казва: „Да се махне злото от света! “ Как ще махнете злото, когато слънцето едновременно е дървото на познаване на доброто и на злото в света? Какво ще кажете на това отгоре?
Казвате: „Дали е вярно това или не е вярно?
“ Ако е вярно, вярно е; ако не е вярно, не е вярно. Това не може да се доказва. Това не значи, че от слънцето произтичат злините. Ето коя е причината за злото в света. Около слънцето има една тъмна зона, която обикаля земята.
към беседата >>
Преди всичко, вижте какво представлява човешкият мозък.
Съвременните хора се плашат, чудят се какво ще правят. Мислите ли, че при сегашните разбирания и прояви на човешкия живот вие се намирате при благоприятни условия?
Преди всичко, вижте какво представлява човешкият мозък.
В мозъка на човека се намират три билиона и 600 милиона клетки, затворени в едно малко пространство от 19 сантиметра дължина и 14–15 сантиметра широчина. Можете да си представите, какво микроскопическо пространство заема всяка една клетка. И можете да се питате, защо природата е турила човешкия мозък в такова малко пространство. При това голямо количество клетки, тя би трябвало да го постави в някое грамадно, широко място. При това, в такова малко пространство трябва да се пази голяма хигиена.
към беседата >>
“ Ако е вярно, вярно е; ако не е вярно, не е вярно.
И добрият човек се вдъхновява от слънцето, и лошият човек се вдъхновява от слънцето. Като не мисли много, човек казва: „Да се махне злото от света! “ Как ще махнете злото, когато слънцето едновременно е дървото на познаване на доброто и на злото в света? Какво ще кажете на това отгоре? Казвате: „Дали е вярно това или не е вярно?
“ Ако е вярно, вярно е; ако не е вярно, не е вярно.
Това не може да се доказва. Това не значи, че от слънцето произтичат злините. Ето коя е причината за злото в света. Около слънцето има една тъмна зона, която обикаля земята. Тъмната зона около слънцето се дължи на тъмните лъчи, които излизат от него.
към беседата >>
В мозъка на човека се намират три билиона и 600 милиона клетки, затворени в едно малко пространство от 19 сантиметра дължина и 14–15 сантиметра широчина.
Съвременните хора се плашат, чудят се какво ще правят. Мислите ли, че при сегашните разбирания и прояви на човешкия живот вие се намирате при благоприятни условия? Преди всичко, вижте какво представлява човешкият мозък.
В мозъка на човека се намират три билиона и 600 милиона клетки, затворени в едно малко пространство от 19 сантиметра дължина и 14–15 сантиметра широчина.
Можете да си представите, какво микроскопическо пространство заема всяка една клетка. И можете да се питате, защо природата е турила човешкия мозък в такова малко пространство. При това голямо количество клетки, тя би трябвало да го постави в някое грамадно, широко място. При това, в такова малко пространство трябва да се пази голяма хигиена. Защо заболяват хората?
към беседата >>
Това не може да се доказва.
Като не мисли много, човек казва: „Да се махне злото от света! “ Как ще махнете злото, когато слънцето едновременно е дървото на познаване на доброто и на злото в света? Какво ще кажете на това отгоре? Казвате: „Дали е вярно това или не е вярно? “ Ако е вярно, вярно е; ако не е вярно, не е вярно.
Това не може да се доказва.
Това не значи, че от слънцето произтичат злините. Ето коя е причината за злото в света. Около слънцето има една тъмна зона, която обикаля земята. Тъмната зона около слънцето се дължи на тъмните лъчи, които излизат от него. Значи, около светлото слънце, което ние виждаме, има много светли и тъмни слънца.
към беседата >>
Можете да си представите, какво микроскопическо пространство заема всяка една клетка.
Съвременните хора се плашат, чудят се какво ще правят. Мислите ли, че при сегашните разбирания и прояви на човешкия живот вие се намирате при благоприятни условия? Преди всичко, вижте какво представлява човешкият мозък. В мозъка на човека се намират три билиона и 600 милиона клетки, затворени в едно малко пространство от 19 сантиметра дължина и 14–15 сантиметра широчина.
Можете да си представите, какво микроскопическо пространство заема всяка една клетка.
И можете да се питате, защо природата е турила човешкия мозък в такова малко пространство. При това голямо количество клетки, тя би трябвало да го постави в някое грамадно, широко място. При това, в такова малко пространство трябва да се пази голяма хигиена. Защо заболяват хората? Всяка лоша мисъл, всяко лошо чувство, всяка лоша постъпка внася известно подпушване в човека.
към беседата >>
Това не значи, че от слънцето произтичат злините.
“ Как ще махнете злото, когато слънцето едновременно е дървото на познаване на доброто и на злото в света? Какво ще кажете на това отгоре? Казвате: „Дали е вярно това или не е вярно? “ Ако е вярно, вярно е; ако не е вярно, не е вярно. Това не може да се доказва.
Това не значи, че от слънцето произтичат злините.
Ето коя е причината за злото в света. Около слънцето има една тъмна зона, която обикаля земята. Тъмната зона около слънцето се дължи на тъмните лъчи, които излизат от него. Значи, около светлото слънце, което ние виждаме, има много светли и тъмни слънца. Тъмните слънца пречат на светлината.
към беседата >>
И можете да се питате, защо природата е турила човешкия мозък в такова малко пространство.
Съвременните хора се плашат, чудят се какво ще правят. Мислите ли, че при сегашните разбирания и прояви на човешкия живот вие се намирате при благоприятни условия? Преди всичко, вижте какво представлява човешкият мозък. В мозъка на човека се намират три билиона и 600 милиона клетки, затворени в едно малко пространство от 19 сантиметра дължина и 14–15 сантиметра широчина. Можете да си представите, какво микроскопическо пространство заема всяка една клетка.
И можете да се питате, защо природата е турила човешкия мозък в такова малко пространство.
При това голямо количество клетки, тя би трябвало да го постави в някое грамадно, широко място. При това, в такова малко пространство трябва да се пази голяма хигиена. Защо заболяват хората? Всяка лоша мисъл, всяко лошо чувство, всяка лоша постъпка внася известно подпушване в човека. Ако хората продължават да живеят така, те са осъдени на заболяване.
към беседата >>
Ето коя е причината за злото в света.
Какво ще кажете на това отгоре? Казвате: „Дали е вярно това или не е вярно? “ Ако е вярно, вярно е; ако не е вярно, не е вярно. Това не може да се доказва. Това не значи, че от слънцето произтичат злините.
Ето коя е причината за злото в света.
Около слънцето има една тъмна зона, която обикаля земята. Тъмната зона около слънцето се дължи на тъмните лъчи, които излизат от него. Значи, около светлото слънце, което ние виждаме, има много светли и тъмни слънца. Тъмните слънца пречат на светлината. Те са невидими, но произвеждат известно затъмняване, вследствие на което се явява тази тъмна зона около земята.
към беседата >>
При това голямо количество клетки, тя би трябвало да го постави в някое грамадно, широко място.
Мислите ли, че при сегашните разбирания и прояви на човешкия живот вие се намирате при благоприятни условия? Преди всичко, вижте какво представлява човешкият мозък. В мозъка на човека се намират три билиона и 600 милиона клетки, затворени в едно малко пространство от 19 сантиметра дължина и 14–15 сантиметра широчина. Можете да си представите, какво микроскопическо пространство заема всяка една клетка. И можете да се питате, защо природата е турила човешкия мозък в такова малко пространство.
При това голямо количество клетки, тя би трябвало да го постави в някое грамадно, широко място.
При това, в такова малко пространство трябва да се пази голяма хигиена. Защо заболяват хората? Всяка лоша мисъл, всяко лошо чувство, всяка лоша постъпка внася известно подпушване в човека. Ако хората продължават да живеят така, те са осъдени на заболяване. Според някои учени хора, съвременната култура на Европа след сто години най-много ще направи повечето хора луди.
към беседата >>
Около слънцето има една тъмна зона, която обикаля земята.
Казвате: „Дали е вярно това или не е вярно? “ Ако е вярно, вярно е; ако не е вярно, не е вярно. Това не може да се доказва. Това не значи, че от слънцето произтичат злините. Ето коя е причината за злото в света.
Около слънцето има една тъмна зона, която обикаля земята.
Тъмната зона около слънцето се дължи на тъмните лъчи, които излизат от него. Значи, около светлото слънце, което ние виждаме, има много светли и тъмни слънца. Тъмните слънца пречат на светлината. Те са невидими, но произвеждат известно затъмняване, вследствие на което се явява тази тъмна зона около земята. Тези тъмни слънца са предпазителна мярка.
към беседата >>
При това, в такова малко пространство трябва да се пази голяма хигиена.
Преди всичко, вижте какво представлява човешкият мозък. В мозъка на човека се намират три билиона и 600 милиона клетки, затворени в едно малко пространство от 19 сантиметра дължина и 14–15 сантиметра широчина. Можете да си представите, какво микроскопическо пространство заема всяка една клетка. И можете да се питате, защо природата е турила човешкия мозък в такова малко пространство. При това голямо количество клетки, тя би трябвало да го постави в някое грамадно, широко място.
При това, в такова малко пространство трябва да се пази голяма хигиена.
Защо заболяват хората? Всяка лоша мисъл, всяко лошо чувство, всяка лоша постъпка внася известно подпушване в човека. Ако хората продължават да живеят така, те са осъдени на заболяване. Според някои учени хора, съвременната култура на Европа след сто години най-много ще направи повечето хора луди. Големи нещастия ще ги сполетят.
към беседата >>
Тъмната зона около слънцето се дължи на тъмните лъчи, които излизат от него.
“ Ако е вярно, вярно е; ако не е вярно, не е вярно. Това не може да се доказва. Това не значи, че от слънцето произтичат злините. Ето коя е причината за злото в света. Около слънцето има една тъмна зона, която обикаля земята.
Тъмната зона около слънцето се дължи на тъмните лъчи, които излизат от него.
Значи, около светлото слънце, което ние виждаме, има много светли и тъмни слънца. Тъмните слънца пречат на светлината. Те са невидими, но произвеждат известно затъмняване, вследствие на което се явява тази тъмна зона около земята. Тези тъмни слънца са предпазителна мярка. Та когато хората казват, че съществува една тъмна зона около земята, те трябва да знаят, че съществува такава зона, тъмна и около човешкия ум, и около човешкото сърце.
към беседата >>
Защо заболяват хората?
В мозъка на човека се намират три билиона и 600 милиона клетки, затворени в едно малко пространство от 19 сантиметра дължина и 14–15 сантиметра широчина. Можете да си представите, какво микроскопическо пространство заема всяка една клетка. И можете да се питате, защо природата е турила човешкия мозък в такова малко пространство. При това голямо количество клетки, тя би трябвало да го постави в някое грамадно, широко място. При това, в такова малко пространство трябва да се пази голяма хигиена.
Защо заболяват хората?
Всяка лоша мисъл, всяко лошо чувство, всяка лоша постъпка внася известно подпушване в човека. Ако хората продължават да живеят така, те са осъдени на заболяване. Според някои учени хора, съвременната култура на Европа след сто години най-много ще направи повечето хора луди. Големи нещастия ще ги сполетят. Днес говориш на един човек, той не вярва в теб, мисли, че го лъжеш.
към беседата >>
Значи, около светлото слънце, което ние виждаме, има много светли и тъмни слънца.
Това не може да се доказва. Това не значи, че от слънцето произтичат злините. Ето коя е причината за злото в света. Около слънцето има една тъмна зона, която обикаля земята. Тъмната зона около слънцето се дължи на тъмните лъчи, които излизат от него.
Значи, около светлото слънце, което ние виждаме, има много светли и тъмни слънца.
Тъмните слънца пречат на светлината. Те са невидими, но произвеждат известно затъмняване, вследствие на което се явява тази тъмна зона около земята. Тези тъмни слънца са предпазителна мярка. Та когато хората казват, че съществува една тъмна зона около земята, те трябва да знаят, че съществува такава зона, тъмна и около човешкия ум, и около човешкото сърце. Тези тъмни зони около ума и сърцето на човека са предпазни мерки, затова не трябва да се страхувате от тях.
към беседата >>
Всяка лоша мисъл, всяко лошо чувство, всяка лоша постъпка внася известно подпушване в човека.
Можете да си представите, какво микроскопическо пространство заема всяка една клетка. И можете да се питате, защо природата е турила човешкия мозък в такова малко пространство. При това голямо количество клетки, тя би трябвало да го постави в някое грамадно, широко място. При това, в такова малко пространство трябва да се пази голяма хигиена. Защо заболяват хората?
Всяка лоша мисъл, всяко лошо чувство, всяка лоша постъпка внася известно подпушване в човека.
Ако хората продължават да живеят така, те са осъдени на заболяване. Според някои учени хора, съвременната култура на Европа след сто години най-много ще направи повечето хора луди. Големи нещастия ще ги сполетят. Днес говориш на един човек, той не вярва в теб, мисли, че го лъжеш. Ти му правиш добро, той мисли, че имаш някаква задна цел.
към беседата >>
Тъмните слънца пречат на светлината.
Това не значи, че от слънцето произтичат злините. Ето коя е причината за злото в света. Около слънцето има една тъмна зона, която обикаля земята. Тъмната зона около слънцето се дължи на тъмните лъчи, които излизат от него. Значи, около светлото слънце, което ние виждаме, има много светли и тъмни слънца.
Тъмните слънца пречат на светлината.
Те са невидими, но произвеждат известно затъмняване, вследствие на което се явява тази тъмна зона около земята. Тези тъмни слънца са предпазителна мярка. Та когато хората казват, че съществува една тъмна зона около земята, те трябва да знаят, че съществува такава зона, тъмна и около човешкия ум, и около човешкото сърце. Тези тъмни зони около ума и сърцето на човека са предпазни мерки, затова не трябва да се страхувате от тях. Когато човек пожелае да опита злото в света, тогава тази тъмна зона се отваря и всичката тъмнина нахлува в неговия ум и в неговото сърце.
към беседата >>
Ако хората продължават да живеят така, те са осъдени на заболяване.
И можете да се питате, защо природата е турила човешкия мозък в такова малко пространство. При това голямо количество клетки, тя би трябвало да го постави в някое грамадно, широко място. При това, в такова малко пространство трябва да се пази голяма хигиена. Защо заболяват хората? Всяка лоша мисъл, всяко лошо чувство, всяка лоша постъпка внася известно подпушване в човека.
Ако хората продължават да живеят така, те са осъдени на заболяване.
Според някои учени хора, съвременната култура на Европа след сто години най-много ще направи повечето хора луди. Големи нещастия ще ги сполетят. Днес говориш на един човек, той не вярва в теб, мисли, че го лъжеш. Ти му правиш добро, той мисли, че имаш някаква задна цел. Днес дето и да отидеш, в която държава да влезеш, веднага ще те обискират на границата.
към беседата >>
Те са невидими, но произвеждат известно затъмняване, вследствие на което се явява тази тъмна зона около земята.
Ето коя е причината за злото в света. Около слънцето има една тъмна зона, която обикаля земята. Тъмната зона около слънцето се дължи на тъмните лъчи, които излизат от него. Значи, около светлото слънце, което ние виждаме, има много светли и тъмни слънца. Тъмните слънца пречат на светлината.
Те са невидими, но произвеждат известно затъмняване, вследствие на което се явява тази тъмна зона около земята.
Тези тъмни слънца са предпазителна мярка. Та когато хората казват, че съществува една тъмна зона около земята, те трябва да знаят, че съществува такава зона, тъмна и около човешкия ум, и около човешкото сърце. Тези тъмни зони около ума и сърцето на човека са предпазни мерки, затова не трябва да се страхувате от тях. Когато човек пожелае да опита злото в света, тогава тази тъмна зона се отваря и всичката тъмнина нахлува в неговия ум и в неговото сърце. Тогава казваме, че за този човек идат всички нещастия.
към беседата >>
Според някои учени хора, съвременната култура на Европа след сто години най-много ще направи повечето хора луди.
При това голямо количество клетки, тя би трябвало да го постави в някое грамадно, широко място. При това, в такова малко пространство трябва да се пази голяма хигиена. Защо заболяват хората? Всяка лоша мисъл, всяко лошо чувство, всяка лоша постъпка внася известно подпушване в човека. Ако хората продължават да живеят така, те са осъдени на заболяване.
Според някои учени хора, съвременната култура на Европа след сто години най-много ще направи повечето хора луди.
Големи нещастия ще ги сполетят. Днес говориш на един човек, той не вярва в теб, мисли, че го лъжеш. Ти му правиш добро, той мисли, че имаш някаква задна цел. Днес дето и да отидеш, в която държава да влезеш, веднага ще те обискират на границата. Никъде не можете свободно да минете.
към беседата >>
Тези тъмни слънца са предпазителна мярка.
Около слънцето има една тъмна зона, която обикаля земята. Тъмната зона около слънцето се дължи на тъмните лъчи, които излизат от него. Значи, около светлото слънце, което ние виждаме, има много светли и тъмни слънца. Тъмните слънца пречат на светлината. Те са невидими, но произвеждат известно затъмняване, вследствие на което се явява тази тъмна зона около земята.
Тези тъмни слънца са предпазителна мярка.
Та когато хората казват, че съществува една тъмна зона около земята, те трябва да знаят, че съществува такава зона, тъмна и около човешкия ум, и около човешкото сърце. Тези тъмни зони около ума и сърцето на човека са предпазни мерки, затова не трябва да се страхувате от тях. Когато човек пожелае да опита злото в света, тогава тази тъмна зона се отваря и всичката тъмнина нахлува в неговия ум и в неговото сърце. Тогава казваме, че за този човек идат всички нещастия. Достатъчно е най-малкото отваряне на тази зона, за да стане човешкият живот нещастен най-малко за сто години.
към беседата >>
Големи нещастия ще ги сполетят.
При това, в такова малко пространство трябва да се пази голяма хигиена. Защо заболяват хората? Всяка лоша мисъл, всяко лошо чувство, всяка лоша постъпка внася известно подпушване в човека. Ако хората продължават да живеят така, те са осъдени на заболяване. Според някои учени хора, съвременната култура на Европа след сто години най-много ще направи повечето хора луди.
Големи нещастия ще ги сполетят.
Днес говориш на един човек, той не вярва в теб, мисли, че го лъжеш. Ти му правиш добро, той мисли, че имаш някаква задна цел. Днес дето и да отидеш, в която държава да влезеш, веднага ще те обискират на границата. Никъде не можете свободно да минете. На границата ще отворят куфарите ви.
към беседата >>
Та когато хората казват, че съществува една тъмна зона около земята, те трябва да знаят, че съществува такава зона, тъмна и около човешкия ум, и около човешкото сърце.
Тъмната зона около слънцето се дължи на тъмните лъчи, които излизат от него. Значи, около светлото слънце, което ние виждаме, има много светли и тъмни слънца. Тъмните слънца пречат на светлината. Те са невидими, но произвеждат известно затъмняване, вследствие на което се явява тази тъмна зона около земята. Тези тъмни слънца са предпазителна мярка.
Та когато хората казват, че съществува една тъмна зона около земята, те трябва да знаят, че съществува такава зона, тъмна и около човешкия ум, и около човешкото сърце.
Тези тъмни зони около ума и сърцето на човека са предпазни мерки, затова не трябва да се страхувате от тях. Когато човек пожелае да опита злото в света, тогава тази тъмна зона се отваря и всичката тъмнина нахлува в неговия ум и в неговото сърце. Тогава казваме, че за този човек идат всички нещастия. Достатъчно е най-малкото отваряне на тази зона, за да стане човешкият живот нещастен най-малко за сто години. Достатъчно е най-малкото усилие да укрепи човек вярата си, за да стане животът му най-малко за сто години щастлив.
към беседата >>
Днес говориш на един човек, той не вярва в теб, мисли, че го лъжеш.
Защо заболяват хората? Всяка лоша мисъл, всяко лошо чувство, всяка лоша постъпка внася известно подпушване в човека. Ако хората продължават да живеят така, те са осъдени на заболяване. Според някои учени хора, съвременната култура на Европа след сто години най-много ще направи повечето хора луди. Големи нещастия ще ги сполетят.
Днес говориш на един човек, той не вярва в теб, мисли, че го лъжеш.
Ти му правиш добро, той мисли, че имаш някаква задна цел. Днес дето и да отидеш, в която държава да влезеш, веднага ще те обискират на границата. Никъде не можете свободно да минете. На границата ще отворят куфарите ви. Ако отидете в някой хотел, веднага ще запишат името му и ще дойдат детективи да видят, какви са намеренията му.
към беседата >>
Тези тъмни зони около ума и сърцето на човека са предпазни мерки, затова не трябва да се страхувате от тях.
Значи, около светлото слънце, което ние виждаме, има много светли и тъмни слънца. Тъмните слънца пречат на светлината. Те са невидими, но произвеждат известно затъмняване, вследствие на което се явява тази тъмна зона около земята. Тези тъмни слънца са предпазителна мярка. Та когато хората казват, че съществува една тъмна зона около земята, те трябва да знаят, че съществува такава зона, тъмна и около човешкия ум, и около човешкото сърце.
Тези тъмни зони около ума и сърцето на човека са предпазни мерки, затова не трябва да се страхувате от тях.
Когато човек пожелае да опита злото в света, тогава тази тъмна зона се отваря и всичката тъмнина нахлува в неговия ум и в неговото сърце. Тогава казваме, че за този човек идат всички нещастия. Достатъчно е най-малкото отваряне на тази зона, за да стане човешкият живот нещастен най-малко за сто години. Достатъчно е най-малкото усилие да укрепи човек вярата си, за да стане животът му най-малко за сто години щастлив. От човека зависи щастието или нещастието му.
към беседата >>
Ти му правиш добро, той мисли, че имаш някаква задна цел.
Всяка лоша мисъл, всяко лошо чувство, всяка лоша постъпка внася известно подпушване в човека. Ако хората продължават да живеят така, те са осъдени на заболяване. Според някои учени хора, съвременната култура на Европа след сто години най-много ще направи повечето хора луди. Големи нещастия ще ги сполетят. Днес говориш на един човек, той не вярва в теб, мисли, че го лъжеш.
Ти му правиш добро, той мисли, че имаш някаква задна цел.
Днес дето и да отидеш, в която държава да влезеш, веднага ще те обискират на границата. Никъде не можете свободно да минете. На границата ще отворят куфарите ви. Ако отидете в някой хотел, веднага ще запишат името му и ще дойдат детективи да видят, какви са намеренията му. Питам: При такива условия, кой може да бъде щастлив?
към беседата >>
Когато човек пожелае да опита злото в света, тогава тази тъмна зона се отваря и всичката тъмнина нахлува в неговия ум и в неговото сърце.
Тъмните слънца пречат на светлината. Те са невидими, но произвеждат известно затъмняване, вследствие на което се явява тази тъмна зона около земята. Тези тъмни слънца са предпазителна мярка. Та когато хората казват, че съществува една тъмна зона около земята, те трябва да знаят, че съществува такава зона, тъмна и около човешкия ум, и около човешкото сърце. Тези тъмни зони около ума и сърцето на човека са предпазни мерки, затова не трябва да се страхувате от тях.
Когато човек пожелае да опита злото в света, тогава тази тъмна зона се отваря и всичката тъмнина нахлува в неговия ум и в неговото сърце.
Тогава казваме, че за този човек идат всички нещастия. Достатъчно е най-малкото отваряне на тази зона, за да стане човешкият живот нещастен най-малко за сто години. Достатъчно е най-малкото усилие да укрепи човек вярата си, за да стане животът му най-малко за сто години щастлив. От човека зависи щастието или нещастието му. Вярата на човека определя и неговото щастие.
към беседата >>
Днес дето и да отидеш, в която държава да влезеш, веднага ще те обискират на границата.
Ако хората продължават да живеят така, те са осъдени на заболяване. Според някои учени хора, съвременната култура на Европа след сто години най-много ще направи повечето хора луди. Големи нещастия ще ги сполетят. Днес говориш на един човек, той не вярва в теб, мисли, че го лъжеш. Ти му правиш добро, той мисли, че имаш някаква задна цел.
Днес дето и да отидеш, в която държава да влезеш, веднага ще те обискират на границата.
Никъде не можете свободно да минете. На границата ще отворят куфарите ви. Ако отидете в някой хотел, веднага ще запишат името му и ще дойдат детективи да видят, какви са намеренията му. Питам: При такива условия, кой може да бъде щастлив? Сега казвате, че чуждите народи са били причина.
към беседата >>
Тогава казваме, че за този човек идат всички нещастия.
Те са невидими, но произвеждат известно затъмняване, вследствие на което се явява тази тъмна зона около земята. Тези тъмни слънца са предпазителна мярка. Та когато хората казват, че съществува една тъмна зона около земята, те трябва да знаят, че съществува такава зона, тъмна и около човешкия ум, и около човешкото сърце. Тези тъмни зони около ума и сърцето на човека са предпазни мерки, затова не трябва да се страхувате от тях. Когато човек пожелае да опита злото в света, тогава тази тъмна зона се отваря и всичката тъмнина нахлува в неговия ум и в неговото сърце.
Тогава казваме, че за този човек идат всички нещастия.
Достатъчно е най-малкото отваряне на тази зона, за да стане човешкият живот нещастен най-малко за сто години. Достатъчно е най-малкото усилие да укрепи човек вярата си, за да стане животът му най-малко за сто години щастлив. От човека зависи щастието или нещастието му. Вярата на човека определя и неговото щастие. Какво разбирам под думата „вяра“?
към беседата >>
Никъде не можете свободно да минете.
Според някои учени хора, съвременната култура на Европа след сто години най-много ще направи повечето хора луди. Големи нещастия ще ги сполетят. Днес говориш на един човек, той не вярва в теб, мисли, че го лъжеш. Ти му правиш добро, той мисли, че имаш някаква задна цел. Днес дето и да отидеш, в която държава да влезеш, веднага ще те обискират на границата.
Никъде не можете свободно да минете.
На границата ще отворят куфарите ви. Ако отидете в някой хотел, веднага ще запишат името му и ще дойдат детективи да видят, какви са намеренията му. Питам: При такива условия, кой може да бъде щастлив? Сега казвате, че чуждите народи са били причина. Едно време българите се оплакваха от турците.
към беседата >>
Достатъчно е най-малкото отваряне на тази зона, за да стане човешкият живот нещастен най-малко за сто години.
Тези тъмни слънца са предпазителна мярка. Та когато хората казват, че съществува една тъмна зона около земята, те трябва да знаят, че съществува такава зона, тъмна и около човешкия ум, и около човешкото сърце. Тези тъмни зони около ума и сърцето на човека са предпазни мерки, затова не трябва да се страхувате от тях. Когато човек пожелае да опита злото в света, тогава тази тъмна зона се отваря и всичката тъмнина нахлува в неговия ум и в неговото сърце. Тогава казваме, че за този човек идат всички нещастия.
Достатъчно е най-малкото отваряне на тази зона, за да стане човешкият живот нещастен най-малко за сто години.
Достатъчно е най-малкото усилие да укрепи човек вярата си, за да стане животът му най-малко за сто години щастлив. От човека зависи щастието или нещастието му. Вярата на човека определя и неговото щастие. Какво разбирам под думата „вяра“? Да вярва човек, това значи да посади в своята почва едно житно зърно.
към беседата >>
На границата ще отворят куфарите ви.
Големи нещастия ще ги сполетят. Днес говориш на един човек, той не вярва в теб, мисли, че го лъжеш. Ти му правиш добро, той мисли, че имаш някаква задна цел. Днес дето и да отидеш, в която държава да влезеш, веднага ще те обискират на границата. Никъде не можете свободно да минете.
На границата ще отворят куфарите ви.
Ако отидете в някой хотел, веднага ще запишат името му и ще дойдат детективи да видят, какви са намеренията му. Питам: При такива условия, кой може да бъде щастлив? Сега казвате, че чуждите народи са били причина. Едно време българите се оплакваха от турците. Каквото ставаше, те казваха: турска вяра е това.
към беседата >>
Достатъчно е най-малкото усилие да укрепи човек вярата си, за да стане животът му най-малко за сто години щастлив.
Та когато хората казват, че съществува една тъмна зона около земята, те трябва да знаят, че съществува такава зона, тъмна и около човешкия ум, и около човешкото сърце. Тези тъмни зони около ума и сърцето на човека са предпазни мерки, затова не трябва да се страхувате от тях. Когато човек пожелае да опита злото в света, тогава тази тъмна зона се отваря и всичката тъмнина нахлува в неговия ум и в неговото сърце. Тогава казваме, че за този човек идат всички нещастия. Достатъчно е най-малкото отваряне на тази зона, за да стане човешкият живот нещастен най-малко за сто години.
Достатъчно е най-малкото усилие да укрепи човек вярата си, за да стане животът му най-малко за сто години щастлив.
От човека зависи щастието или нещастието му. Вярата на човека определя и неговото щастие. Какво разбирам под думата „вяра“? Да вярва човек, това значи да посади в своята почва едно житно зърно. След известно време житното зърно ще израсте и ще даде плод.
към беседата >>
Ако отидете в някой хотел, веднага ще запишат името му и ще дойдат детективи да видят, какви са намеренията му.
Днес говориш на един човек, той не вярва в теб, мисли, че го лъжеш. Ти му правиш добро, той мисли, че имаш някаква задна цел. Днес дето и да отидеш, в която държава да влезеш, веднага ще те обискират на границата. Никъде не можете свободно да минете. На границата ще отворят куфарите ви.
Ако отидете в някой хотел, веднага ще запишат името му и ще дойдат детективи да видят, какви са намеренията му.
Питам: При такива условия, кой може да бъде щастлив? Сега казвате, че чуждите народи са били причина. Едно време българите се оплакваха от турците. Каквото ставаше, те казваха: турска вяра е това. Какво ще кажете тогава за мъжете и за жените, които не си живеят добре?
към беседата >>
От човека зависи щастието или нещастието му.
Тези тъмни зони около ума и сърцето на човека са предпазни мерки, затова не трябва да се страхувате от тях. Когато човек пожелае да опита злото в света, тогава тази тъмна зона се отваря и всичката тъмнина нахлува в неговия ум и в неговото сърце. Тогава казваме, че за този човек идат всички нещастия. Достатъчно е най-малкото отваряне на тази зона, за да стане човешкият живот нещастен най-малко за сто години. Достатъчно е най-малкото усилие да укрепи човек вярата си, за да стане животът му най-малко за сто години щастлив.
От човека зависи щастието или нещастието му.
Вярата на човека определя и неговото щастие. Какво разбирам под думата „вяра“? Да вярва човек, това значи да посади в своята почва едно житно зърно. След известно време житното зърно ще израсте и ще даде плод. Ако посади едно пясъчно зърно, то няма да даде никакъв плод, няма условия да расте.
към беседата >>
Питам: При такива условия, кой може да бъде щастлив?
Ти му правиш добро, той мисли, че имаш някаква задна цел. Днес дето и да отидеш, в която държава да влезеш, веднага ще те обискират на границата. Никъде не можете свободно да минете. На границата ще отворят куфарите ви. Ако отидете в някой хотел, веднага ще запишат името му и ще дойдат детективи да видят, какви са намеренията му.
Питам: При такива условия, кой може да бъде щастлив?
Сега казвате, че чуждите народи са били причина. Едно време българите се оплакваха от турците. Каквото ставаше, те казваха: турска вяра е това. Какво ще кажете тогава за мъжете и за жените, които не си живеят добре? Те поне не са „турска вяра“ Мъж и жена се обичат, но като се оженят веднага започват да се подозират.
към беседата >>
Вярата на човека определя и неговото щастие.
Когато човек пожелае да опита злото в света, тогава тази тъмна зона се отваря и всичката тъмнина нахлува в неговия ум и в неговото сърце. Тогава казваме, че за този човек идат всички нещастия. Достатъчно е най-малкото отваряне на тази зона, за да стане човешкият живот нещастен най-малко за сто години. Достатъчно е най-малкото усилие да укрепи човек вярата си, за да стане животът му най-малко за сто години щастлив. От човека зависи щастието или нещастието му.
Вярата на човека определя и неговото щастие.
Какво разбирам под думата „вяра“? Да вярва човек, това значи да посади в своята почва едно житно зърно. След известно време житното зърно ще израсте и ще даде плод. Ако посади едно пясъчно зърно, то няма да даде никакъв плод, няма условия да расте. Следователно има вяра, която е подобна на житното зърно, но има вяра, подобна на пясъчните зрънца.
към беседата >>
Сега казвате, че чуждите народи са били причина.
Днес дето и да отидеш, в която държава да влезеш, веднага ще те обискират на границата. Никъде не можете свободно да минете. На границата ще отворят куфарите ви. Ако отидете в някой хотел, веднага ще запишат името му и ще дойдат детективи да видят, какви са намеренията му. Питам: При такива условия, кой може да бъде щастлив?
Сега казвате, че чуждите народи са били причина.
Едно време българите се оплакваха от турците. Каквото ставаше, те казваха: турска вяра е това. Какво ще кажете тогава за мъжете и за жените, които не си живеят добре? Те поне не са „турска вяра“ Мъж и жена се обичат, но като се оженят веднага започват да се подозират. Мъжът подозира жената, че мисли за друг някой мъж и жената подозира мъжа си.
към беседата >>
Какво разбирам под думата „вяра“?
Тогава казваме, че за този човек идат всички нещастия. Достатъчно е най-малкото отваряне на тази зона, за да стане човешкият живот нещастен най-малко за сто години. Достатъчно е най-малкото усилие да укрепи човек вярата си, за да стане животът му най-малко за сто години щастлив. От човека зависи щастието или нещастието му. Вярата на човека определя и неговото щастие.
Какво разбирам под думата „вяра“?
Да вярва човек, това значи да посади в своята почва едно житно зърно. След известно време житното зърно ще израсте и ще даде плод. Ако посади едно пясъчно зърно, то няма да даде никакъв плод, няма условия да расте. Следователно има вяра, която е подобна на житното зърно, но има вяра, подобна на пясъчните зрънца. Първите растат и плод дават, а вторите не могат да растат.
към беседата >>
Едно време българите се оплакваха от турците.
Никъде не можете свободно да минете. На границата ще отворят куфарите ви. Ако отидете в някой хотел, веднага ще запишат името му и ще дойдат детективи да видят, какви са намеренията му. Питам: При такива условия, кой може да бъде щастлив? Сега казвате, че чуждите народи са били причина.
Едно време българите се оплакваха от турците.
Каквото ставаше, те казваха: турска вяра е това. Какво ще кажете тогава за мъжете и за жените, които не си живеят добре? Те поне не са „турска вяра“ Мъж и жена се обичат, но като се оженят веднага започват да се подозират. Мъжът подозира жената, че мисли за друг някой мъж и жената подозира мъжа си. Защо трябва да се съмнява мъжът в жената и жената в мъжа?
към беседата >>
Да вярва човек, това значи да посади в своята почва едно житно зърно.
Достатъчно е най-малкото отваряне на тази зона, за да стане човешкият живот нещастен най-малко за сто години. Достатъчно е най-малкото усилие да укрепи човек вярата си, за да стане животът му най-малко за сто години щастлив. От човека зависи щастието или нещастието му. Вярата на човека определя и неговото щастие. Какво разбирам под думата „вяра“?
Да вярва човек, това значи да посади в своята почва едно житно зърно.
След известно време житното зърно ще израсте и ще даде плод. Ако посади едно пясъчно зърно, то няма да даде никакъв плод, няма условия да расте. Следователно има вяра, която е подобна на житното зърно, но има вяра, подобна на пясъчните зрънца. Първите растат и плод дават, а вторите не могат да растат. Красиви са пясъчните зрънца, но те нито се размножават, нито се увеличават.
към беседата >>
Каквото ставаше, те казваха: турска вяра е това.
На границата ще отворят куфарите ви. Ако отидете в някой хотел, веднага ще запишат името му и ще дойдат детективи да видят, какви са намеренията му. Питам: При такива условия, кой може да бъде щастлив? Сега казвате, че чуждите народи са били причина. Едно време българите се оплакваха от турците.
Каквото ставаше, те казваха: турска вяра е това.
Какво ще кажете тогава за мъжете и за жените, които не си живеят добре? Те поне не са „турска вяра“ Мъж и жена се обичат, но като се оженят веднага започват да се подозират. Мъжът подозира жената, че мисли за друг някой мъж и жената подозира мъжа си. Защо трябва да се съмнява мъжът в жената и жената в мъжа? Каквито погрешки има една жена и каквито добродетели има една жена, същите погрешки и добродетели ги имат всичките жени.
към беседата >>
След известно време житното зърно ще израсте и ще даде плод.
Достатъчно е най-малкото усилие да укрепи човек вярата си, за да стане животът му най-малко за сто години щастлив. От човека зависи щастието или нещастието му. Вярата на човека определя и неговото щастие. Какво разбирам под думата „вяра“? Да вярва човек, това значи да посади в своята почва едно житно зърно.
След известно време житното зърно ще израсте и ще даде плод.
Ако посади едно пясъчно зърно, то няма да даде никакъв плод, няма условия да расте. Следователно има вяра, която е подобна на житното зърно, но има вяра, подобна на пясъчните зрънца. Първите растат и плод дават, а вторите не могат да растат. Красиви са пясъчните зрънца, но те нито се размножават, нито се увеличават. Каквито са били в началото, такива остават и накрая.
към беседата >>
Какво ще кажете тогава за мъжете и за жените, които не си живеят добре?
Ако отидете в някой хотел, веднага ще запишат името му и ще дойдат детективи да видят, какви са намеренията му. Питам: При такива условия, кой може да бъде щастлив? Сега казвате, че чуждите народи са били причина. Едно време българите се оплакваха от турците. Каквото ставаше, те казваха: турска вяра е това.
Какво ще кажете тогава за мъжете и за жените, които не си живеят добре?
Те поне не са „турска вяра“ Мъж и жена се обичат, но като се оженят веднага започват да се подозират. Мъжът подозира жената, че мисли за друг някой мъж и жената подозира мъжа си. Защо трябва да се съмнява мъжът в жената и жената в мъжа? Каквито погрешки има една жена и каквито добродетели има една жена, същите погрешки и добродетели ги имат всичките жени. И каквито погрешки и добродетели има един мъж, всички погрешки и добродетели ги имат всички мъже.
към беседата >>
Ако посади едно пясъчно зърно, то няма да даде никакъв плод, няма условия да расте.
От човека зависи щастието или нещастието му. Вярата на човека определя и неговото щастие. Какво разбирам под думата „вяра“? Да вярва човек, това значи да посади в своята почва едно житно зърно. След известно време житното зърно ще израсте и ще даде плод.
Ако посади едно пясъчно зърно, то няма да даде никакъв плод, няма условия да расте.
Следователно има вяра, която е подобна на житното зърно, но има вяра, подобна на пясъчните зрънца. Първите растат и плод дават, а вторите не могат да растат. Красиви са пясъчните зрънца, но те нито се размножават, нито се увеличават. Каквито са били в началото, такива остават и накрая. Животът, обаче, сам по себе си расте.
към беседата >>
Те поне не са „турска вяра“ Мъж и жена се обичат, но като се оженят веднага започват да се подозират.
Питам: При такива условия, кой може да бъде щастлив? Сега казвате, че чуждите народи са били причина. Едно време българите се оплакваха от турците. Каквото ставаше, те казваха: турска вяра е това. Какво ще кажете тогава за мъжете и за жените, които не си живеят добре?
Те поне не са „турска вяра“ Мъж и жена се обичат, но като се оженят веднага започват да се подозират.
Мъжът подозира жената, че мисли за друг някой мъж и жената подозира мъжа си. Защо трябва да се съмнява мъжът в жената и жената в мъжа? Каквито погрешки има една жена и каквито добродетели има една жена, същите погрешки и добродетели ги имат всичките жени. И каквито погрешки и добродетели има един мъж, всички погрешки и добродетели ги имат всички мъже. И тогава, ако сте недоволни от една жена, как можете да бъдете доволни от другите жени?
към беседата >>
Следователно има вяра, която е подобна на житното зърно, но има вяра, подобна на пясъчните зрънца.
Вярата на човека определя и неговото щастие. Какво разбирам под думата „вяра“? Да вярва човек, това значи да посади в своята почва едно житно зърно. След известно време житното зърно ще израсте и ще даде плод. Ако посади едно пясъчно зърно, то няма да даде никакъв плод, няма условия да расте.
Следователно има вяра, която е подобна на житното зърно, но има вяра, подобна на пясъчните зрънца.
Първите растат и плод дават, а вторите не могат да растат. Красиви са пясъчните зрънца, но те нито се размножават, нито се увеличават. Каквито са били в началото, такива остават и накрая. Животът, обаче, сам по себе си расте. В доброто човек се увеличава и разширява, а човешката мисъл придобива повече светлина.
към беседата >>
Мъжът подозира жената, че мисли за друг някой мъж и жената подозира мъжа си.
Сега казвате, че чуждите народи са били причина. Едно време българите се оплакваха от турците. Каквото ставаше, те казваха: турска вяра е това. Какво ще кажете тогава за мъжете и за жените, които не си живеят добре? Те поне не са „турска вяра“ Мъж и жена се обичат, но като се оженят веднага започват да се подозират.
Мъжът подозира жената, че мисли за друг някой мъж и жената подозира мъжа си.
Защо трябва да се съмнява мъжът в жената и жената в мъжа? Каквито погрешки има една жена и каквито добродетели има една жена, същите погрешки и добродетели ги имат всичките жени. И каквито погрешки и добродетели има един мъж, всички погрешки и добродетели ги имат всички мъже. И тогава, ако сте недоволни от една жена, как можете да бъдете доволни от другите жени? Същото може да се каже и за мъжа.
към беседата >>
Първите растат и плод дават, а вторите не могат да растат.
Какво разбирам под думата „вяра“? Да вярва човек, това значи да посади в своята почва едно житно зърно. След известно време житното зърно ще израсте и ще даде плод. Ако посади едно пясъчно зърно, то няма да даде никакъв плод, няма условия да расте. Следователно има вяра, която е подобна на житното зърно, но има вяра, подобна на пясъчните зрънца.
Първите растат и плод дават, а вторите не могат да растат.
Красиви са пясъчните зрънца, но те нито се размножават, нито се увеличават. Каквито са били в началото, такива остават и накрая. Животът, обаче, сам по себе си расте. В доброто човек се увеличава и разширява, а човешката мисъл придобива повече светлина. В злото процесите са обратни.
към беседата >>
Защо трябва да се съмнява мъжът в жената и жената в мъжа?
Едно време българите се оплакваха от турците. Каквото ставаше, те казваха: турска вяра е това. Какво ще кажете тогава за мъжете и за жените, които не си живеят добре? Те поне не са „турска вяра“ Мъж и жена се обичат, но като се оженят веднага започват да се подозират. Мъжът подозира жената, че мисли за друг някой мъж и жената подозира мъжа си.
Защо трябва да се съмнява мъжът в жената и жената в мъжа?
Каквито погрешки има една жена и каквито добродетели има една жена, същите погрешки и добродетели ги имат всичките жени. И каквито погрешки и добродетели има един мъж, всички погрешки и добродетели ги имат всички мъже. И тогава, ако сте недоволни от една жена, как можете да бъдете доволни от другите жени? Същото може да се каже и за мъжа. Две жени могат ли да разрешат въпроса?
към беседата >>
Красиви са пясъчните зрънца, но те нито се размножават, нито се увеличават.
Да вярва човек, това значи да посади в своята почва едно житно зърно. След известно време житното зърно ще израсте и ще даде плод. Ако посади едно пясъчно зърно, то няма да даде никакъв плод, няма условия да расте. Следователно има вяра, която е подобна на житното зърно, но има вяра, подобна на пясъчните зрънца. Първите растат и плод дават, а вторите не могат да растат.
Красиви са пясъчните зрънца, но те нито се размножават, нито се увеличават.
Каквито са били в началото, такива остават и накрая. Животът, обаче, сам по себе си расте. В доброто човек се увеличава и разширява, а човешката мисъл придобива повече светлина. В злото процесите са обратни. Човек в злото губи светлината си, губи и живота си.
към беседата >>
Каквито погрешки има една жена и каквито добродетели има една жена, същите погрешки и добродетели ги имат всичките жени.
Каквото ставаше, те казваха: турска вяра е това. Какво ще кажете тогава за мъжете и за жените, които не си живеят добре? Те поне не са „турска вяра“ Мъж и жена се обичат, но като се оженят веднага започват да се подозират. Мъжът подозира жената, че мисли за друг някой мъж и жената подозира мъжа си. Защо трябва да се съмнява мъжът в жената и жената в мъжа?
Каквито погрешки има една жена и каквито добродетели има една жена, същите погрешки и добродетели ги имат всичките жени.
И каквито погрешки и добродетели има един мъж, всички погрешки и добродетели ги имат всички мъже. И тогава, ако сте недоволни от една жена, как можете да бъдете доволни от другите жени? Същото може да се каже и за мъжа. Две жени могат ли да разрешат въпроса? Не могат.
към беседата >>
Каквито са били в началото, такива остават и накрая.
След известно време житното зърно ще израсте и ще даде плод. Ако посади едно пясъчно зърно, то няма да даде никакъв плод, няма условия да расте. Следователно има вяра, която е подобна на житното зърно, но има вяра, подобна на пясъчните зрънца. Първите растат и плод дават, а вторите не могат да растат. Красиви са пясъчните зрънца, но те нито се размножават, нито се увеличават.
Каквито са били в началото, такива остават и накрая.
Животът, обаче, сам по себе си расте. В доброто човек се увеличава и разширява, а човешката мисъл придобива повече светлина. В злото процесите са обратни. Човек в злото губи светлината си, губи и живота си. Следователно, истинно е само това, което расте и се разширява.
към беседата >>
И каквито погрешки и добродетели има един мъж, всички погрешки и добродетели ги имат всички мъже.
Какво ще кажете тогава за мъжете и за жените, които не си живеят добре? Те поне не са „турска вяра“ Мъж и жена се обичат, но като се оженят веднага започват да се подозират. Мъжът подозира жената, че мисли за друг някой мъж и жената подозира мъжа си. Защо трябва да се съмнява мъжът в жената и жената в мъжа? Каквито погрешки има една жена и каквито добродетели има една жена, същите погрешки и добродетели ги имат всичките жени.
И каквито погрешки и добродетели има един мъж, всички погрешки и добродетели ги имат всички мъже.
И тогава, ако сте недоволни от една жена, как можете да бъдете доволни от другите жени? Същото може да се каже и за мъжа. Две жени могат ли да разрешат въпроса? Не могат. Какво прави мъжът?
към беседата >>
Животът, обаче, сам по себе си расте.
Ако посади едно пясъчно зърно, то няма да даде никакъв плод, няма условия да расте. Следователно има вяра, която е подобна на житното зърно, но има вяра, подобна на пясъчните зрънца. Първите растат и плод дават, а вторите не могат да растат. Красиви са пясъчните зрънца, но те нито се размножават, нито се увеличават. Каквито са били в началото, такива остават и накрая.
Животът, обаче, сам по себе си расте.
В доброто човек се увеличава и разширява, а човешката мисъл придобива повече светлина. В злото процесите са обратни. Човек в злото губи светлината си, губи и живота си. Следователно, истинно е само това, което расте и се разширява.
към беседата >>
И тогава, ако сте недоволни от една жена, как можете да бъдете доволни от другите жени?
Те поне не са „турска вяра“ Мъж и жена се обичат, но като се оженят веднага започват да се подозират. Мъжът подозира жената, че мисли за друг някой мъж и жената подозира мъжа си. Защо трябва да се съмнява мъжът в жената и жената в мъжа? Каквито погрешки има една жена и каквито добродетели има една жена, същите погрешки и добродетели ги имат всичките жени. И каквито погрешки и добродетели има един мъж, всички погрешки и добродетели ги имат всички мъже.
И тогава, ако сте недоволни от една жена, как можете да бъдете доволни от другите жени?
Същото може да се каже и за мъжа. Две жени могат ли да разрешат въпроса? Не могат. Какво прави мъжът? Като се разсърди на жена си, казва: „Ще намеря друга жена.“ Че то няма никакъв резон.
към беседата >>
В доброто човек се увеличава и разширява, а човешката мисъл придобива повече светлина.
Следователно има вяра, която е подобна на житното зърно, но има вяра, подобна на пясъчните зрънца. Първите растат и плод дават, а вторите не могат да растат. Красиви са пясъчните зрънца, но те нито се размножават, нито се увеличават. Каквито са били в началото, такива остават и накрая. Животът, обаче, сам по себе си расте.
В доброто човек се увеличава и разширява, а човешката мисъл придобива повече светлина.
В злото процесите са обратни. Човек в злото губи светлината си, губи и живота си. Следователно, истинно е само това, което расте и се разширява.
към беседата >>
Същото може да се каже и за мъжа.
Мъжът подозира жената, че мисли за друг някой мъж и жената подозира мъжа си. Защо трябва да се съмнява мъжът в жената и жената в мъжа? Каквито погрешки има една жена и каквито добродетели има една жена, същите погрешки и добродетели ги имат всичките жени. И каквито погрешки и добродетели има един мъж, всички погрешки и добродетели ги имат всички мъже. И тогава, ако сте недоволни от една жена, как можете да бъдете доволни от другите жени?
Същото може да се каже и за мъжа.
Две жени могат ли да разрешат въпроса? Не могат. Какво прави мъжът? Като се разсърди на жена си, казва: „Ще намеря друга жена.“ Че то няма никакъв резон. Значи, той се отказва от една върбова ос, за да намери друга.
към беседата >>
В злото процесите са обратни.
Първите растат и плод дават, а вторите не могат да растат. Красиви са пясъчните зрънца, но те нито се размножават, нито се увеличават. Каквито са били в началото, такива остават и накрая. Животът, обаче, сам по себе си расте. В доброто човек се увеличава и разширява, а човешката мисъл придобива повече светлина.
В злото процесите са обратни.
Човек в злото губи светлината си, губи и живота си. Следователно, истинно е само това, което расте и се разширява.
към беседата >>
Две жени могат ли да разрешат въпроса?
Защо трябва да се съмнява мъжът в жената и жената в мъжа? Каквито погрешки има една жена и каквито добродетели има една жена, същите погрешки и добродетели ги имат всичките жени. И каквито погрешки и добродетели има един мъж, всички погрешки и добродетели ги имат всички мъже. И тогава, ако сте недоволни от една жена, как можете да бъдете доволни от другите жени? Същото може да се каже и за мъжа.
Две жени могат ли да разрешат въпроса?
Не могат. Какво прави мъжът? Като се разсърди на жена си, казва: „Ще намеря друга жена.“ Че то няма никакъв резон. Значи, той се отказва от една върбова ос, за да намери друга. Не, върбовите оси не разрешават въпросите.
към беседата >>
Човек в злото губи светлината си, губи и живота си.
Красиви са пясъчните зрънца, но те нито се размножават, нито се увеличават. Каквито са били в началото, такива остават и накрая. Животът, обаче, сам по себе си расте. В доброто човек се увеличава и разширява, а човешката мисъл придобива повече светлина. В злото процесите са обратни.
Човек в злото губи светлината си, губи и живота си.
Следователно, истинно е само това, което расте и се разширява.
към беседата >>
Не могат.
Каквито погрешки има една жена и каквито добродетели има една жена, същите погрешки и добродетели ги имат всичките жени. И каквито погрешки и добродетели има един мъж, всички погрешки и добродетели ги имат всички мъже. И тогава, ако сте недоволни от една жена, как можете да бъдете доволни от другите жени? Същото може да се каже и за мъжа. Две жени могат ли да разрешат въпроса?
Не могат.
Какво прави мъжът? Като се разсърди на жена си, казва: „Ще намеря друга жена.“ Че то няма никакъв резон. Значи, той се отказва от една върбова ос, за да намери друга. Не, върбовите оси не разрешават въпросите. Преди всичко ти не трябва да правиш връзка с една жена, в душата на която не живее Божията любов, в духа на която не живее Божията мъдрост и в ума на която не живее Божията истина.
към беседата >>
Следователно, истинно е само това, което расте и се разширява.
Каквито са били в началото, такива остават и накрая. Животът, обаче, сам по себе си расте. В доброто човек се увеличава и разширява, а човешката мисъл придобива повече светлина. В злото процесите са обратни. Човек в злото губи светлината си, губи и живота си.
Следователно, истинно е само това, което расте и се разширява.
към беседата >>
Какво прави мъжът?
И каквито погрешки и добродетели има един мъж, всички погрешки и добродетели ги имат всички мъже. И тогава, ако сте недоволни от една жена, как можете да бъдете доволни от другите жени? Същото може да се каже и за мъжа. Две жени могат ли да разрешат въпроса? Не могат.
Какво прави мъжът?
Като се разсърди на жена си, казва: „Ще намеря друга жена.“ Че то няма никакъв резон. Значи, той се отказва от една върбова ос, за да намери друга. Не, върбовите оси не разрешават въпросите. Преди всичко ти не трябва да правиш връзка с една жена, в душата на която не живее Божията любов, в духа на която не живее Божията мъдрост и в ума на която не живее Божията истина. Това трябва да бъде правилото.
към беседата >>
Днес всички учени се спират върху закона на израждането, искат да го обяснят и трябва да го обяснят.
Днес всички учени се спират върху закона на израждането, искат да го обяснят и трябва да го обяснят.
Те имат вяра, която не съответства на истинската. Иска ли да знае, от какво зависи живота или израждането на живота, човек може да направи ред опити в това направление. Достатъчно е да има градина и семена, за да прави опити. Под слънчевите лъчи той може да сади в градината си и добри, и лоши семена. Добрите семена ще дадат добри плодове, а лошите семена – лоши плодове.
към беседата >>
Като се разсърди на жена си, казва: „Ще намеря друга жена.“ Че то няма никакъв резон.
И тогава, ако сте недоволни от една жена, как можете да бъдете доволни от другите жени? Същото може да се каже и за мъжа. Две жени могат ли да разрешат въпроса? Не могат. Какво прави мъжът?
Като се разсърди на жена си, казва: „Ще намеря друга жена.“ Че то няма никакъв резон.
Значи, той се отказва от една върбова ос, за да намери друга. Не, върбовите оси не разрешават въпросите. Преди всичко ти не трябва да правиш връзка с една жена, в душата на която не живее Божията любов, в духа на която не живее Божията мъдрост и в ума на която не живее Божията истина. Това трябва да бъде правилото. Това е Божественото учение, което трябва да се приложи в света.
към беседата >>
Те имат вяра, която не съответства на истинската.
Днес всички учени се спират върху закона на израждането, искат да го обяснят и трябва да го обяснят.
Те имат вяра, която не съответства на истинската.
Иска ли да знае, от какво зависи живота или израждането на живота, човек може да направи ред опити в това направление. Достатъчно е да има градина и семена, за да прави опити. Под слънчевите лъчи той може да сади в градината си и добри, и лоши семена. Добрите семена ще дадат добри плодове, а лошите семена – лоши плодове. Следователно искате ли вашият живот да бъде добър, да не се изражда, да е готов всеки да го поддържа, стремете се да си доставите добри семена.
към беседата >>
Значи, той се отказва от една върбова ос, за да намери друга.
Същото може да се каже и за мъжа. Две жени могат ли да разрешат въпроса? Не могат. Какво прави мъжът? Като се разсърди на жена си, казва: „Ще намеря друга жена.“ Че то няма никакъв резон.
Значи, той се отказва от една върбова ос, за да намери друга.
Не, върбовите оси не разрешават въпросите. Преди всичко ти не трябва да правиш връзка с една жена, в душата на която не живее Божията любов, в духа на която не живее Божията мъдрост и в ума на която не живее Божията истина. Това трябва да бъде правилото. Това е Божественото учение, което трябва да се приложи в света. Такива връзки трябва да се създадат.
към беседата >>
Иска ли да знае, от какво зависи живота или израждането на живота, човек може да направи ред опити в това направление.
Днес всички учени се спират върху закона на израждането, искат да го обяснят и трябва да го обяснят. Те имат вяра, която не съответства на истинската.
Иска ли да знае, от какво зависи живота или израждането на живота, човек може да направи ред опити в това направление.
Достатъчно е да има градина и семена, за да прави опити. Под слънчевите лъчи той може да сади в градината си и добри, и лоши семена. Добрите семена ще дадат добри плодове, а лошите семена – лоши плодове. Следователно искате ли вашият живот да бъде добър, да не се изражда, да е готов всеки да го поддържа, стремете се да си доставите добри семена. Щом имате добри семена, слънцето ще ги възрасти.
към беседата >>
Не, върбовите оси не разрешават въпросите.
Две жени могат ли да разрешат въпроса? Не могат. Какво прави мъжът? Като се разсърди на жена си, казва: „Ще намеря друга жена.“ Че то няма никакъв резон. Значи, той се отказва от една върбова ос, за да намери друга.
Не, върбовите оси не разрешават въпросите.
Преди всичко ти не трябва да правиш връзка с една жена, в душата на която не живее Божията любов, в духа на която не живее Божията мъдрост и в ума на която не живее Божията истина. Това трябва да бъде правилото. Това е Божественото учение, което трябва да се приложи в света. Такива връзки трябва да се създадат. Само така могат да се образуват братски връзки.
към беседата >>
Достатъчно е да има градина и семена, за да прави опити.
Днес всички учени се спират върху закона на израждането, искат да го обяснят и трябва да го обяснят. Те имат вяра, която не съответства на истинската. Иска ли да знае, от какво зависи живота или израждането на живота, човек може да направи ред опити в това направление.
Достатъчно е да има градина и семена, за да прави опити.
Под слънчевите лъчи той може да сади в градината си и добри, и лоши семена. Добрите семена ще дадат добри плодове, а лошите семена – лоши плодове. Следователно искате ли вашият живот да бъде добър, да не се изражда, да е готов всеки да го поддържа, стремете се да си доставите добри семена. Щом имате добри семена, слънцето ще ги възрасти. Лошите семена водят към израждане на живота, защото никой не иска да ги култивира.
към беседата >>
Преди всичко ти не трябва да правиш връзка с една жена, в душата на която не живее Божията любов, в духа на която не живее Божията мъдрост и в ума на която не живее Божията истина.
Не могат. Какво прави мъжът? Като се разсърди на жена си, казва: „Ще намеря друга жена.“ Че то няма никакъв резон. Значи, той се отказва от една върбова ос, за да намери друга. Не, върбовите оси не разрешават въпросите.
Преди всичко ти не трябва да правиш връзка с една жена, в душата на която не живее Божията любов, в духа на която не живее Божията мъдрост и в ума на която не живее Божията истина.
Това трябва да бъде правилото. Това е Божественото учение, което трябва да се приложи в света. Такива връзки трябва да се създадат. Само така могат да се образуват братски връзки. Това наричаме ние братство.
към беседата >>
Под слънчевите лъчи той може да сади в градината си и добри, и лоши семена.
Днес всички учени се спират върху закона на израждането, искат да го обяснят и трябва да го обяснят. Те имат вяра, която не съответства на истинската. Иска ли да знае, от какво зависи живота или израждането на живота, човек може да направи ред опити в това направление. Достатъчно е да има градина и семена, за да прави опити.
Под слънчевите лъчи той може да сади в градината си и добри, и лоши семена.
Добрите семена ще дадат добри плодове, а лошите семена – лоши плодове. Следователно искате ли вашият живот да бъде добър, да не се изражда, да е готов всеки да го поддържа, стремете се да си доставите добри семена. Щом имате добри семена, слънцето ще ги възрасти. Лошите семена водят към израждане на живота, защото никой не иска да ги култивира. Растат ли добрите семена, ние се ползваме от светлината на Божественото слънце.
към беседата >>
Това трябва да бъде правилото.
Какво прави мъжът? Като се разсърди на жена си, казва: „Ще намеря друга жена.“ Че то няма никакъв резон. Значи, той се отказва от една върбова ос, за да намери друга. Не, върбовите оси не разрешават въпросите. Преди всичко ти не трябва да правиш връзка с една жена, в душата на която не живее Божията любов, в духа на която не живее Божията мъдрост и в ума на която не живее Божията истина.
Това трябва да бъде правилото.
Това е Божественото учение, което трябва да се приложи в света. Такива връзки трябва да се създадат. Само така могат да се образуват братски връзки. Това наричаме ние братство. Братя могат да бъдат само ония, които имат за основа любовта, мъдростта и истината в своя живот.
към беседата >>
Добрите семена ще дадат добри плодове, а лошите семена – лоши плодове.
Днес всички учени се спират върху закона на израждането, искат да го обяснят и трябва да го обяснят. Те имат вяра, която не съответства на истинската. Иска ли да знае, от какво зависи живота или израждането на живота, човек може да направи ред опити в това направление. Достатъчно е да има градина и семена, за да прави опити. Под слънчевите лъчи той може да сади в градината си и добри, и лоши семена.
Добрите семена ще дадат добри плодове, а лошите семена – лоши плодове.
Следователно искате ли вашият живот да бъде добър, да не се изражда, да е готов всеки да го поддържа, стремете се да си доставите добри семена. Щом имате добри семена, слънцето ще ги възрасти. Лошите семена водят към израждане на живота, защото никой не иска да ги култивира. Растат ли добрите семена, ние се ползваме от светлината на Божественото слънце.
към беседата >>
Това е Божественото учение, което трябва да се приложи в света.
Като се разсърди на жена си, казва: „Ще намеря друга жена.“ Че то няма никакъв резон. Значи, той се отказва от една върбова ос, за да намери друга. Не, върбовите оси не разрешават въпросите. Преди всичко ти не трябва да правиш връзка с една жена, в душата на която не живее Божията любов, в духа на която не живее Божията мъдрост и в ума на която не живее Божията истина. Това трябва да бъде правилото.
Това е Божественото учение, което трябва да се приложи в света.
Такива връзки трябва да се създадат. Само така могат да се образуват братски връзки. Това наричаме ние братство. Братя могат да бъдат само ония, които имат за основа любовта, мъдростта и истината в своя живот. Те трябва да се приложат в органическия свят.
към беседата >>
Следователно искате ли вашият живот да бъде добър, да не се изражда, да е готов всеки да го поддържа, стремете се да си доставите добри семена.
Те имат вяра, която не съответства на истинската. Иска ли да знае, от какво зависи живота или израждането на живота, човек може да направи ред опити в това направление. Достатъчно е да има градина и семена, за да прави опити. Под слънчевите лъчи той може да сади в градината си и добри, и лоши семена. Добрите семена ще дадат добри плодове, а лошите семена – лоши плодове.
Следователно искате ли вашият живот да бъде добър, да не се изражда, да е готов всеки да го поддържа, стремете се да си доставите добри семена.
Щом имате добри семена, слънцето ще ги възрасти. Лошите семена водят към израждане на живота, защото никой не иска да ги култивира. Растат ли добрите семена, ние се ползваме от светлината на Божественото слънце.
към беседата >>
Такива връзки трябва да се създадат.
Значи, той се отказва от една върбова ос, за да намери друга. Не, върбовите оси не разрешават въпросите. Преди всичко ти не трябва да правиш връзка с една жена, в душата на която не живее Божията любов, в духа на която не живее Божията мъдрост и в ума на която не живее Божията истина. Това трябва да бъде правилото. Това е Божественото учение, което трябва да се приложи в света.
Такива връзки трябва да се създадат.
Само така могат да се образуват братски връзки. Това наричаме ние братство. Братя могат да бъдат само ония, които имат за основа любовта, мъдростта и истината в своя живот. Те трябва да се приложат в органическия свят. И тогава, когато обичаш, ти ще му създадеш най-добрите условия, при които той може да живее.
към беседата >>
Щом имате добри семена, слънцето ще ги възрасти.
Иска ли да знае, от какво зависи живота или израждането на живота, човек може да направи ред опити в това направление. Достатъчно е да има градина и семена, за да прави опити. Под слънчевите лъчи той може да сади в градината си и добри, и лоши семена. Добрите семена ще дадат добри плодове, а лошите семена – лоши плодове. Следователно искате ли вашият живот да бъде добър, да не се изражда, да е готов всеки да го поддържа, стремете се да си доставите добри семена.
Щом имате добри семена, слънцето ще ги възрасти.
Лошите семена водят към израждане на живота, защото никой не иска да ги култивира. Растат ли добрите семена, ние се ползваме от светлината на Божественото слънце.
към беседата >>
Само така могат да се образуват братски връзки.
Не, върбовите оси не разрешават въпросите. Преди всичко ти не трябва да правиш връзка с една жена, в душата на която не живее Божията любов, в духа на която не живее Божията мъдрост и в ума на която не живее Божията истина. Това трябва да бъде правилото. Това е Божественото учение, което трябва да се приложи в света. Такива връзки трябва да се създадат.
Само така могат да се образуват братски връзки.
Това наричаме ние братство. Братя могат да бъдат само ония, които имат за основа любовта, мъдростта и истината в своя живот. Те трябва да се приложат в органическия свят. И тогава, когато обичаш, ти ще му създадеш най-добрите условия, при които той може да живее. След това ти ще участваш в радостите на неговия живот.
към беседата >>
Лошите семена водят към израждане на живота, защото никой не иска да ги култивира.
Достатъчно е да има градина и семена, за да прави опити. Под слънчевите лъчи той може да сади в градината си и добри, и лоши семена. Добрите семена ще дадат добри плодове, а лошите семена – лоши плодове. Следователно искате ли вашият живот да бъде добър, да не се изражда, да е готов всеки да го поддържа, стремете се да си доставите добри семена. Щом имате добри семена, слънцето ще ги възрасти.
Лошите семена водят към израждане на живота, защото никой не иска да ги култивира.
Растат ли добрите семена, ние се ползваме от светлината на Божественото слънце.
към беседата >>
Това наричаме ние братство.
Преди всичко ти не трябва да правиш връзка с една жена, в душата на която не живее Божията любов, в духа на която не живее Божията мъдрост и в ума на която не живее Божията истина. Това трябва да бъде правилото. Това е Божественото учение, което трябва да се приложи в света. Такива връзки трябва да се създадат. Само така могат да се образуват братски връзки.
Това наричаме ние братство.
Братя могат да бъдат само ония, които имат за основа любовта, мъдростта и истината в своя живот. Те трябва да се приложат в органическия свят. И тогава, когато обичаш, ти ще му създадеш най-добрите условия, при които той може да живее. След това ти ще участваш в радостите на неговия живот. Ако могат да живеят хората така, те ще намерят условията на Христовото учение.
към беседата >>
Растат ли добрите семена, ние се ползваме от светлината на Божественото слънце.
Под слънчевите лъчи той може да сади в градината си и добри, и лоши семена. Добрите семена ще дадат добри плодове, а лошите семена – лоши плодове. Следователно искате ли вашият живот да бъде добър, да не се изражда, да е готов всеки да го поддържа, стремете се да си доставите добри семена. Щом имате добри семена, слънцето ще ги възрасти. Лошите семена водят към израждане на живота, защото никой не иска да ги култивира.
Растат ли добрите семена, ние се ползваме от светлината на Божественото слънце.
към беседата >>
Братя могат да бъдат само ония, които имат за основа любовта, мъдростта и истината в своя живот.
Това трябва да бъде правилото. Това е Божественото учение, което трябва да се приложи в света. Такива връзки трябва да се създадат. Само така могат да се образуват братски връзки. Това наричаме ние братство.
Братя могат да бъдат само ония, които имат за основа любовта, мъдростта и истината в своя живот.
Те трябва да се приложат в органическия свят. И тогава, когато обичаш, ти ще му създадеш най-добрите условия, при които той може да живее. След това ти ще участваш в радостите на неговия живот. Ако могат да живеят хората така, те ще намерят условията на Христовото учение. Това е, което хората очакват.
към беседата >>
Сега ще се спра малко върху геометрията.
Сега ще се спра малко върху геометрията.
Имате точка, която не заема никакво пространство. Значи, тя е извън пространствения свят. Тя е динамична. Следователно, ако в нашия живот точката на може да образува една права линия, тя не е валидна за нас. Според нас,всеки център извън пространството, който може да образува една права линия, той има противоположен център и на себе си.
към беседата >>
Те трябва да се приложат в органическия свят.
Това е Божественото учение, което трябва да се приложи в света. Такива връзки трябва да се създадат. Само така могат да се образуват братски връзки. Това наричаме ние братство. Братя могат да бъдат само ония, които имат за основа любовта, мъдростта и истината в своя живот.
Те трябва да се приложат в органическия свят.
И тогава, когато обичаш, ти ще му създадеш най-добрите условия, при които той може да живее. След това ти ще участваш в радостите на неговия живот. Ако могат да живеят хората така, те ще намерят условията на Христовото учение. Това е, което хората очакват. Те очакват идването на Христа.
към беседата >>
Имате точка, която не заема никакво пространство.
Сега ще се спра малко върху геометрията.
Имате точка, която не заема никакво пространство.
Значи, тя е извън пространствения свят. Тя е динамична. Следователно, ако в нашия живот точката на може да образува една права линия, тя не е валидна за нас. Според нас,всеки център извън пространството, който може да образува една права линия, той има противоположен център и на себе си. Това значи: между две точки може да се тегли само една права линия.
към беседата >>
И тогава, когато обичаш, ти ще му създадеш най-добрите условия, при които той може да живее.
Такива връзки трябва да се създадат. Само така могат да се образуват братски връзки. Това наричаме ние братство. Братя могат да бъдат само ония, които имат за основа любовта, мъдростта и истината в своя живот. Те трябва да се приложат в органическия свят.
И тогава, когато обичаш, ти ще му създадеш най-добрите условия, при които той може да живее.
След това ти ще участваш в радостите на неговия живот. Ако могат да живеят хората така, те ще намерят условията на Христовото учение. Това е, което хората очакват. Те очакват идването на Христа. Прави са хората, че очакват Христа на земята, но Той ще дойде в умовете им.
към беседата >>
Значи, тя е извън пространствения свят.
Сега ще се спра малко върху геометрията. Имате точка, която не заема никакво пространство.
Значи, тя е извън пространствения свят.
Тя е динамична. Следователно, ако в нашия живот точката на може да образува една права линия, тя не е валидна за нас. Според нас,всеки център извън пространството, който може да образува една права линия, той има противоположен център и на себе си. Това значи: между две точки може да се тегли само една права линия. Линията показва, че този център действа в едноизмерния свят.
към беседата >>
След това ти ще участваш в радостите на неговия живот.
Само така могат да се образуват братски връзки. Това наричаме ние братство. Братя могат да бъдат само ония, които имат за основа любовта, мъдростта и истината в своя живот. Те трябва да се приложат в органическия свят. И тогава, когато обичаш, ти ще му създадеш най-добрите условия, при които той може да живее.
След това ти ще участваш в радостите на неговия живот.
Ако могат да живеят хората така, те ще намерят условията на Христовото учение. Това е, което хората очакват. Те очакват идването на Христа. Прави са хората, че очакват Христа на земята, но Той ще дойде в умовете им. Царството Божие ще дойде на земята, но то ще бъде царство на любовта.
към беседата >>
Тя е динамична.
Сега ще се спра малко върху геометрията. Имате точка, която не заема никакво пространство. Значи, тя е извън пространствения свят.
Тя е динамична.
Следователно, ако в нашия живот точката на може да образува една права линия, тя не е валидна за нас. Според нас,всеки център извън пространството, който може да образува една права линия, той има противоположен център и на себе си. Това значи: между две точки може да се тегли само една права линия. Линията показва, че този център действа в едноизмерния свят. Същото се отнася и до умствения свят.
към беседата >>
Ако могат да живеят хората така, те ще намерят условията на Христовото учение.
Това наричаме ние братство. Братя могат да бъдат само ония, които имат за основа любовта, мъдростта и истината в своя живот. Те трябва да се приложат в органическия свят. И тогава, когато обичаш, ти ще му създадеш най-добрите условия, при които той може да живее. След това ти ще участваш в радостите на неговия живот.
Ако могат да живеят хората така, те ще намерят условията на Христовото учение.
Това е, което хората очакват. Те очакват идването на Христа. Прави са хората, че очакват Христа на земята, но Той ще дойде в умовете им. Царството Божие ще дойде на земята, но то ще бъде царство на любовта. Подозрението, което днес съществува между хората, тогава ще изчезне.
към беседата >>
Следователно, ако в нашия живот точката на може да образува една права линия, тя не е валидна за нас.
Сега ще се спра малко върху геометрията. Имате точка, която не заема никакво пространство. Значи, тя е извън пространствения свят. Тя е динамична.
Следователно, ако в нашия живот точката на може да образува една права линия, тя не е валидна за нас.
Според нас,всеки център извън пространството, който може да образува една права линия, той има противоположен център и на себе си. Това значи: между две точки може да се тегли само една права линия. Линията показва, че този център действа в едноизмерния свят. Същото се отнася и до умствения свят. Една мисъл е права, ако може да образува една права линия.
към беседата >>
Това е, което хората очакват.
Братя могат да бъдат само ония, които имат за основа любовта, мъдростта и истината в своя живот. Те трябва да се приложат в органическия свят. И тогава, когато обичаш, ти ще му създадеш най-добрите условия, при които той може да живее. След това ти ще участваш в радостите на неговия живот. Ако могат да живеят хората така, те ще намерят условията на Христовото учение.
Това е, което хората очакват.
Те очакват идването на Христа. Прави са хората, че очакват Христа на земята, но Той ще дойде в умовете им. Царството Божие ще дойде на земята, но то ще бъде царство на любовта. Подозрението, което днес съществува между хората, тогава ще изчезне.
към беседата >>
Според нас,всеки център извън пространството, който може да образува една права линия, той има противоположен център и на себе си.
Сега ще се спра малко върху геометрията. Имате точка, която не заема никакво пространство. Значи, тя е извън пространствения свят. Тя е динамична. Следователно, ако в нашия живот точката на може да образува една права линия, тя не е валидна за нас.
Според нас,всеки център извън пространството, който може да образува една права линия, той има противоположен център и на себе си.
Това значи: между две точки може да се тегли само една права линия. Линията показва, че този център действа в едноизмерния свят. Същото се отнася и до умствения свят. Една мисъл е права, ако може да образува една права линия. Едно чувство е право, ако може да образува една права линия.
към беседата >>
Те очакват идването на Христа.
Те трябва да се приложат в органическия свят. И тогава, когато обичаш, ти ще му създадеш най-добрите условия, при които той може да живее. След това ти ще участваш в радостите на неговия живот. Ако могат да живеят хората така, те ще намерят условията на Христовото учение. Това е, което хората очакват.
Те очакват идването на Христа.
Прави са хората, че очакват Христа на земята, но Той ще дойде в умовете им. Царството Божие ще дойде на земята, но то ще бъде царство на любовта. Подозрението, което днес съществува между хората, тогава ще изчезне.
към беседата >>
Това значи: между две точки може да се тегли само една права линия.
Имате точка, която не заема никакво пространство. Значи, тя е извън пространствения свят. Тя е динамична. Следователно, ако в нашия живот точката на може да образува една права линия, тя не е валидна за нас. Според нас,всеки център извън пространството, който може да образува една права линия, той има противоположен център и на себе си.
Това значи: между две точки може да се тегли само една права линия.
Линията показва, че този център действа в едноизмерния свят. Същото се отнася и до умствения свят. Една мисъл е права, ако може да образува една права линия. Едно чувство е право, ако може да образува една права линия. И една постъпка е права, ако може да образува една права линия.
към беседата >>
Прави са хората, че очакват Христа на земята, но Той ще дойде в умовете им.
И тогава, когато обичаш, ти ще му създадеш най-добрите условия, при които той може да живее. След това ти ще участваш в радостите на неговия живот. Ако могат да живеят хората така, те ще намерят условията на Христовото учение. Това е, което хората очакват. Те очакват идването на Христа.
Прави са хората, че очакват Христа на земята, но Той ще дойде в умовете им.
Царството Божие ще дойде на земята, но то ще бъде царство на любовта. Подозрението, което днес съществува между хората, тогава ще изчезне.
към беседата >>
Линията показва, че този център действа в едноизмерния свят.
Значи, тя е извън пространствения свят. Тя е динамична. Следователно, ако в нашия живот точката на може да образува една права линия, тя не е валидна за нас. Според нас,всеки център извън пространството, който може да образува една права линия, той има противоположен център и на себе си. Това значи: между две точки може да се тегли само една права линия.
Линията показва, че този център действа в едноизмерния свят.
Същото се отнася и до умствения свят. Една мисъл е права, ако може да образува една права линия. Едно чувство е право, ако може да образува една права линия. И една постъпка е права, ако може да образува една права линия. Значи, правото може да съществува само между двама души, но не между трима, четирима или повече.
към беседата >>
Царството Божие ще дойде на земята, но то ще бъде царство на любовта.
След това ти ще участваш в радостите на неговия живот. Ако могат да живеят хората така, те ще намерят условията на Христовото учение. Това е, което хората очакват. Те очакват идването на Христа. Прави са хората, че очакват Христа на земята, но Той ще дойде в умовете им.
Царството Божие ще дойде на земята, но то ще бъде царство на любовта.
Подозрението, което днес съществува между хората, тогава ще изчезне.
към беседата >>
Същото се отнася и до умствения свят.
Тя е динамична. Следователно, ако в нашия живот точката на може да образува една права линия, тя не е валидна за нас. Според нас,всеки център извън пространството, който може да образува една права линия, той има противоположен център и на себе си. Това значи: между две точки може да се тегли само една права линия. Линията показва, че този център действа в едноизмерния свят.
Същото се отнася и до умствения свят.
Една мисъл е права, ако може да образува една права линия. Едно чувство е право, ако може да образува една права линия. И една постъпка е права, ако може да образува една права линия. Значи, правото може да съществува само между двама души, но не между трима, четирима или повече. Влязат ли четири души, ние имаме вече четири точки, които образуват плоскост.
към беседата >>
Подозрението, което днес съществува между хората, тогава ще изчезне.
Ако могат да живеят хората така, те ще намерят условията на Христовото учение. Това е, което хората очакват. Те очакват идването на Христа. Прави са хората, че очакват Христа на земята, но Той ще дойде в умовете им. Царството Божие ще дойде на земята, но то ще бъде царство на любовта.
Подозрението, което днес съществува между хората, тогава ще изчезне.
към беседата >>
Една мисъл е права, ако може да образува една права линия.
Следователно, ако в нашия живот точката на може да образува една права линия, тя не е валидна за нас. Според нас,всеки център извън пространството, който може да образува една права линия, той има противоположен център и на себе си. Това значи: между две точки може да се тегли само една права линия. Линията показва, че този център действа в едноизмерния свят. Същото се отнася и до умствения свят.
Една мисъл е права, ако може да образува една права линия.
Едно чувство е право, ако може да образува една права линия. И една постъпка е права, ако може да образува една права линия. Значи, правото може да съществува само между двама души, но не между трима, четирима или повече. Влязат ли четири души, ние имаме вече четири точки, които образуват плоскост. Тук имаме четири прави, от които две по две са взаимно успоредни и се пресичат.
към беседата >>
Христос каза на Тома: „Тури пръста си в раната ми.“ Той не каза да тури средния си пръст, но тури показалеца, пръста на човешкото благородство.
Христос каза на Тома: „Тури пръста си в раната ми.“ Той не каза да тури средния си пръст, но тури показалеца, пръста на човешкото благородство.
Палецът е Божествената мярка, с която се мерят нещата. Като тури показалеца в раната си, отгоре тури и палеца за да се образува кръста. Значи, кръстът не е нищо друго, освен символ, знак, образуван от показалеца на човека, върху който е поставен първия му пръст – Божественото в човека. Следователно, когато Бог иска да ни опитва, Той ни заставя да турим първия си пръст в раната Му, а после Той сам туря своя палец отгоре. Само по този начин човек може да излезе от лошите условия.
към беседата >>
Едно чувство е право, ако може да образува една права линия.
Според нас,всеки център извън пространството, който може да образува една права линия, той има противоположен център и на себе си. Това значи: между две точки може да се тегли само една права линия. Линията показва, че този център действа в едноизмерния свят. Същото се отнася и до умствения свят. Една мисъл е права, ако може да образува една права линия.
Едно чувство е право, ако може да образува една права линия.
И една постъпка е права, ако може да образува една права линия. Значи, правото може да съществува само между двама души, но не между трима, четирима или повече. Влязат ли четири души, ние имаме вече четири точки, които образуват плоскост. Тук имаме четири прави, от които две по две са взаимно успоредни и се пресичат. Така се образува първата фигура – квадратът.
към беседата >>
Палецът е Божествената мярка, с която се мерят нещата.
Христос каза на Тома: „Тури пръста си в раната ми.“ Той не каза да тури средния си пръст, но тури показалеца, пръста на човешкото благородство.
Палецът е Божествената мярка, с която се мерят нещата.
Като тури показалеца в раната си, отгоре тури и палеца за да се образува кръста. Значи, кръстът не е нищо друго, освен символ, знак, образуван от показалеца на човека, върху който е поставен първия му пръст – Божественото в човека. Следователно, когато Бог иска да ни опитва, Той ни заставя да турим първия си пръст в раната Му, а после Той сам туря своя палец отгоре. Само по този начин човек може да излезе от лошите условия. Това е дълбокото разбиране на този стих.
към беседата >>
И една постъпка е права, ако може да образува една права линия.
Това значи: между две точки може да се тегли само една права линия. Линията показва, че този център действа в едноизмерния свят. Същото се отнася и до умствения свят. Една мисъл е права, ако може да образува една права линия. Едно чувство е право, ако може да образува една права линия.
И една постъпка е права, ако може да образува една права линия.
Значи, правото може да съществува само между двама души, но не между трима, четирима или повече. Влязат ли четири души, ние имаме вече четири точки, които образуват плоскост. Тук имаме четири прави, от които две по две са взаимно успоредни и се пресичат. Така се образува първата фигура – квадратът. Значи, правата линия има отношение към две същества.
към беседата >>
Като тури показалеца в раната си, отгоре тури и палеца за да се образува кръста.
Христос каза на Тома: „Тури пръста си в раната ми.“ Той не каза да тури средния си пръст, но тури показалеца, пръста на човешкото благородство. Палецът е Божествената мярка, с която се мерят нещата.
Като тури показалеца в раната си, отгоре тури и палеца за да се образува кръста.
Значи, кръстът не е нищо друго, освен символ, знак, образуван от показалеца на човека, върху който е поставен първия му пръст – Божественото в човека. Следователно, когато Бог иска да ни опитва, Той ни заставя да турим първия си пръст в раната Му, а после Той сам туря своя палец отгоре. Само по този начин човек може да излезе от лошите условия. Това е дълбокото разбиране на този стих. Само така човек може да се възпита.
към беседата >>
Значи, правото може да съществува само между двама души, но не между трима, четирима или повече.
Линията показва, че този център действа в едноизмерния свят. Същото се отнася и до умствения свят. Една мисъл е права, ако може да образува една права линия. Едно чувство е право, ако може да образува една права линия. И една постъпка е права, ако може да образува една права линия.
Значи, правото може да съществува само между двама души, но не между трима, четирима или повече.
Влязат ли четири души, ние имаме вече четири точки, които образуват плоскост. Тук имаме четири прави, от които две по две са взаимно успоредни и се пресичат. Така се образува първата фигура – квадратът. Значи, правата линия има отношение към две същества. Плоскостта има отношение към обществото.
към беседата >>
Значи, кръстът не е нищо друго, освен символ, знак, образуван от показалеца на човека, върху който е поставен първия му пръст – Божественото в човека.
Христос каза на Тома: „Тури пръста си в раната ми.“ Той не каза да тури средния си пръст, но тури показалеца, пръста на човешкото благородство. Палецът е Божествената мярка, с която се мерят нещата. Като тури показалеца в раната си, отгоре тури и палеца за да се образува кръста.
Значи, кръстът не е нищо друго, освен символ, знак, образуван от показалеца на човека, върху който е поставен първия му пръст – Божественото в човека.
Следователно, когато Бог иска да ни опитва, Той ни заставя да турим първия си пръст в раната Му, а после Той сам туря своя палец отгоре. Само по този начин човек може да излезе от лошите условия. Това е дълбокото разбиране на този стих. Само така човек може да се възпита. Ако човек в себе си не може да намери онази мощна сила, с която да разбере смисъла на този стих, той за дълго време ще остане в това положение, в което се намира днес.
към беседата >>
Влязат ли четири души, ние имаме вече четири точки, които образуват плоскост.
Същото се отнася и до умствения свят. Една мисъл е права, ако може да образува една права линия. Едно чувство е право, ако може да образува една права линия. И една постъпка е права, ако може да образува една права линия. Значи, правото може да съществува само между двама души, но не между трима, четирима или повече.
Влязат ли четири души, ние имаме вече четири точки, които образуват плоскост.
Тук имаме четири прави, от които две по две са взаимно успоредни и се пресичат. Така се образува първата фигура – квадратът. Значи, правата линия има отношение към две същества. Плоскостта има отношение към обществото. Ако отношенията между две същества са прави, те ще бъдат прави и към своите ближни.
към беседата >>
Следователно, когато Бог иска да ни опитва, Той ни заставя да турим първия си пръст в раната Му, а после Той сам туря своя палец отгоре.
Христос каза на Тома: „Тури пръста си в раната ми.“ Той не каза да тури средния си пръст, но тури показалеца, пръста на човешкото благородство. Палецът е Божествената мярка, с която се мерят нещата. Като тури показалеца в раната си, отгоре тури и палеца за да се образува кръста. Значи, кръстът не е нищо друго, освен символ, знак, образуван от показалеца на човека, върху който е поставен първия му пръст – Божественото в човека.
Следователно, когато Бог иска да ни опитва, Той ни заставя да турим първия си пръст в раната Му, а после Той сам туря своя палец отгоре.
Само по този начин човек може да излезе от лошите условия. Това е дълбокото разбиране на този стих. Само така човек може да се възпита. Ако човек в себе си не може да намери онази мощна сила, с която да разбере смисъла на този стих, той за дълго време ще остане в това положение, в което се намира днес. И всеки, който иска да разбере това учение, той трябва да разбере, как е направен кръста.
към беседата >>
Тук имаме четири прави, от които две по две са взаимно успоредни и се пресичат.
Една мисъл е права, ако може да образува една права линия. Едно чувство е право, ако може да образува една права линия. И една постъпка е права, ако може да образува една права линия. Значи, правото може да съществува само между двама души, но не между трима, четирима или повече. Влязат ли четири души, ние имаме вече четири точки, които образуват плоскост.
Тук имаме четири прави, от които две по две са взаимно успоредни и се пресичат.
Така се образува първата фигура – квадратът. Значи, правата линия има отношение към две същества. Плоскостта има отношение към обществото. Ако отношенията между две същества са прави, те ще бъдат прави и към своите ближни. Ако двама души се обичат, те ще обичат и своите ближни.
към беседата >>
Само по този начин човек може да излезе от лошите условия.
Христос каза на Тома: „Тури пръста си в раната ми.“ Той не каза да тури средния си пръст, но тури показалеца, пръста на човешкото благородство. Палецът е Божествената мярка, с която се мерят нещата. Като тури показалеца в раната си, отгоре тури и палеца за да се образува кръста. Значи, кръстът не е нищо друго, освен символ, знак, образуван от показалеца на човека, върху който е поставен първия му пръст – Божественото в човека. Следователно, когато Бог иска да ни опитва, Той ни заставя да турим първия си пръст в раната Му, а после Той сам туря своя палец отгоре.
Само по този начин човек може да излезе от лошите условия.
Това е дълбокото разбиране на този стих. Само така човек може да се възпита. Ако човек в себе си не може да намери онази мощна сила, с която да разбере смисъла на този стих, той за дълго време ще остане в това положение, в което се намира днес. И всеки, който иска да разбере това учение, той трябва да разбере, как е направен кръста. Като направи този кръст, той може да каже както Христос е казал: „Мир вам!
към беседата >>
Така се образува първата фигура – квадратът.
Едно чувство е право, ако може да образува една права линия. И една постъпка е права, ако може да образува една права линия. Значи, правото може да съществува само между двама души, но не между трима, четирима или повече. Влязат ли четири души, ние имаме вече четири точки, които образуват плоскост. Тук имаме четири прави, от които две по две са взаимно успоредни и се пресичат.
Така се образува първата фигура – квадратът.
Значи, правата линия има отношение към две същества. Плоскостта има отношение към обществото. Ако отношенията между две същества са прави, те ще бъдат прави и към своите ближни. Ако двама души се обичат, те ще обичат и своите ближни. Ако не се обичат, те не могат да обичат и ближните си.
към беседата >>
Това е дълбокото разбиране на този стих.
Палецът е Божествената мярка, с която се мерят нещата. Като тури показалеца в раната си, отгоре тури и палеца за да се образува кръста. Значи, кръстът не е нищо друго, освен символ, знак, образуван от показалеца на човека, върху който е поставен първия му пръст – Божественото в човека. Следователно, когато Бог иска да ни опитва, Той ни заставя да турим първия си пръст в раната Му, а после Той сам туря своя палец отгоре. Само по този начин човек може да излезе от лошите условия.
Това е дълбокото разбиране на този стих.
Само така човек може да се възпита. Ако човек в себе си не може да намери онази мощна сила, с която да разбере смисъла на този стих, той за дълго време ще остане в това положение, в което се намира днес. И всеки, който иска да разбере това учение, той трябва да разбере, как е направен кръста. Като направи този кръст, той може да каже както Христос е казал: „Мир вам! “ Днес всички хора носят кръстове.
към беседата >>
Значи, правата линия има отношение към две същества.
И една постъпка е права, ако може да образува една права линия. Значи, правото може да съществува само между двама души, но не между трима, четирима или повече. Влязат ли четири души, ние имаме вече четири точки, които образуват плоскост. Тук имаме четири прави, от които две по две са взаимно успоредни и се пресичат. Така се образува първата фигура – квадратът.
Значи, правата линия има отношение към две същества.
Плоскостта има отношение към обществото. Ако отношенията между две същества са прави, те ще бъдат прави и към своите ближни. Ако двама души се обичат, те ще обичат и своите ближни. Ако не се обичат, те не могат да обичат и ближните си. Следователно ако между сърцето и ума на човека не може да се образува права линия, те не могат да имат прави отношения помежду си.
към беседата >>
Само така човек може да се възпита.
Като тури показалеца в раната си, отгоре тури и палеца за да се образува кръста. Значи, кръстът не е нищо друго, освен символ, знак, образуван от показалеца на човека, върху който е поставен първия му пръст – Божественото в човека. Следователно, когато Бог иска да ни опитва, Той ни заставя да турим първия си пръст в раната Му, а после Той сам туря своя палец отгоре. Само по този начин човек може да излезе от лошите условия. Това е дълбокото разбиране на този стих.
Само така човек може да се възпита.
Ако човек в себе си не може да намери онази мощна сила, с която да разбере смисъла на този стих, той за дълго време ще остане в това положение, в което се намира днес. И всеки, който иска да разбере това учение, той трябва да разбере, как е направен кръста. Като направи този кръст, той може да каже както Христос е казал: „Мир вам! “ Днес всички хора носят кръстове. И сам човек е такъв кръст.
към беседата >>
Плоскостта има отношение към обществото.
Значи, правото може да съществува само между двама души, но не между трима, четирима или повече. Влязат ли четири души, ние имаме вече четири точки, които образуват плоскост. Тук имаме четири прави, от които две по две са взаимно успоредни и се пресичат. Така се образува първата фигура – квадратът. Значи, правата линия има отношение към две същества.
Плоскостта има отношение към обществото.
Ако отношенията между две същества са прави, те ще бъдат прави и към своите ближни. Ако двама души се обичат, те ще обичат и своите ближни. Ако не се обичат, те не могат да обичат и ближните си. Следователно ако между сърцето и ума на човека не може да се образува права линия, те не могат да имат прави отношения помежду си. Правата линия образува прави отношения между човешкия ум и човешкото сърце.
към беседата >>
Ако човек в себе си не може да намери онази мощна сила, с която да разбере смисъла на този стих, той за дълго време ще остане в това положение, в което се намира днес.
Значи, кръстът не е нищо друго, освен символ, знак, образуван от показалеца на човека, върху който е поставен първия му пръст – Божественото в човека. Следователно, когато Бог иска да ни опитва, Той ни заставя да турим първия си пръст в раната Му, а после Той сам туря своя палец отгоре. Само по този начин човек може да излезе от лошите условия. Това е дълбокото разбиране на този стих. Само така човек може да се възпита.
Ако човек в себе си не може да намери онази мощна сила, с която да разбере смисъла на този стих, той за дълго време ще остане в това положение, в което се намира днес.
И всеки, който иска да разбере това учение, той трябва да разбере, как е направен кръста. Като направи този кръст, той може да каже както Христос е казал: „Мир вам! “ Днес всички хора носят кръстове. И сам човек е такъв кръст.
към беседата >>
Ако отношенията между две същества са прави, те ще бъдат прави и към своите ближни.
Влязат ли четири души, ние имаме вече четири точки, които образуват плоскост. Тук имаме четири прави, от които две по две са взаимно успоредни и се пресичат. Така се образува първата фигура – квадратът. Значи, правата линия има отношение към две същества. Плоскостта има отношение към обществото.
Ако отношенията между две същества са прави, те ще бъдат прави и към своите ближни.
Ако двама души се обичат, те ще обичат и своите ближни. Ако не се обичат, те не могат да обичат и ближните си. Следователно ако между сърцето и ума на човека не може да се образува права линия, те не могат да имат прави отношения помежду си. Правата линия образува прави отношения между човешкия ум и човешкото сърце. Ти не можеш да възпитаваш ума и сърцето си, ако не можеш да образуваш между тях права линия.
към беседата >>
И всеки, който иска да разбере това учение, той трябва да разбере, как е направен кръста.
Следователно, когато Бог иска да ни опитва, Той ни заставя да турим първия си пръст в раната Му, а после Той сам туря своя палец отгоре. Само по този начин човек може да излезе от лошите условия. Това е дълбокото разбиране на този стих. Само така човек може да се възпита. Ако човек в себе си не може да намери онази мощна сила, с която да разбере смисъла на този стих, той за дълго време ще остане в това положение, в което се намира днес.
И всеки, който иска да разбере това учение, той трябва да разбере, как е направен кръста.
Като направи този кръст, той може да каже както Христос е казал: „Мир вам! “ Днес всички хора носят кръстове. И сам човек е такъв кръст.
към беседата >>
Ако двама души се обичат, те ще обичат и своите ближни.
Тук имаме четири прави, от които две по две са взаимно успоредни и се пресичат. Така се образува първата фигура – квадратът. Значи, правата линия има отношение към две същества. Плоскостта има отношение към обществото. Ако отношенията между две същества са прави, те ще бъдат прави и към своите ближни.
Ако двама души се обичат, те ще обичат и своите ближни.
Ако не се обичат, те не могат да обичат и ближните си. Следователно ако между сърцето и ума на човека не може да се образува права линия, те не могат да имат прави отношения помежду си. Правата линия образува прави отношения между човешкия ум и човешкото сърце. Ти не можеш да възпитаваш ума и сърцето си, ако не можеш да образуваш между тях права линия. На научен език казано: ако ти не можеш да храниш сърцето си с трептенията на своя ум и ако не можеш да храниш ума си с трептенията на своето сърце, ти ще влезеш в противоречия сам със себе си.
към беседата >>
Като направи този кръст, той може да каже както Христос е казал: „Мир вам!
Само по този начин човек може да излезе от лошите условия. Това е дълбокото разбиране на този стих. Само така човек може да се възпита. Ако човек в себе си не може да намери онази мощна сила, с която да разбере смисъла на този стих, той за дълго време ще остане в това положение, в което се намира днес. И всеки, който иска да разбере това учение, той трябва да разбере, как е направен кръста.
Като направи този кръст, той може да каже както Христос е казал: „Мир вам!
“ Днес всички хора носят кръстове. И сам човек е такъв кръст.
към беседата >>
Ако не се обичат, те не могат да обичат и ближните си.
Така се образува първата фигура – квадратът. Значи, правата линия има отношение към две същества. Плоскостта има отношение към обществото. Ако отношенията между две същества са прави, те ще бъдат прави и към своите ближни. Ако двама души се обичат, те ще обичат и своите ближни.
Ако не се обичат, те не могат да обичат и ближните си.
Следователно ако между сърцето и ума на човека не може да се образува права линия, те не могат да имат прави отношения помежду си. Правата линия образува прави отношения между човешкия ум и човешкото сърце. Ти не можеш да възпитаваш ума и сърцето си, ако не можеш да образуваш между тях права линия. На научен език казано: ако ти не можеш да храниш сърцето си с трептенията на своя ум и ако не можеш да храниш ума си с трептенията на своето сърце, ти ще влезеш в противоречия сам със себе си. Някой казва, че не обича никого.
към беседата >>
“ Днес всички хора носят кръстове.
Това е дълбокото разбиране на този стих. Само така човек може да се възпита. Ако човек в себе си не може да намери онази мощна сила, с която да разбере смисъла на този стих, той за дълго време ще остане в това положение, в което се намира днес. И всеки, който иска да разбере това учение, той трябва да разбере, как е направен кръста. Като направи този кръст, той може да каже както Христос е казал: „Мир вам!
“ Днес всички хора носят кръстове.
И сам човек е такъв кръст.
към беседата >>
Следователно ако между сърцето и ума на човека не може да се образува права линия, те не могат да имат прави отношения помежду си.
Значи, правата линия има отношение към две същества. Плоскостта има отношение към обществото. Ако отношенията между две същества са прави, те ще бъдат прави и към своите ближни. Ако двама души се обичат, те ще обичат и своите ближни. Ако не се обичат, те не могат да обичат и ближните си.
Следователно ако между сърцето и ума на човека не може да се образува права линия, те не могат да имат прави отношения помежду си.
Правата линия образува прави отношения между човешкия ум и човешкото сърце. Ти не можеш да възпитаваш ума и сърцето си, ако не можеш да образуваш между тях права линия. На научен език казано: ако ти не можеш да храниш сърцето си с трептенията на своя ум и ако не можеш да храниш ума си с трептенията на своето сърце, ти ще влезеш в противоречия сам със себе си. Някой казва, че не обича никого. Причината за това е неговото сърце.
към беседата >>
И сам човек е такъв кръст.
Само така човек може да се възпита. Ако човек в себе си не може да намери онази мощна сила, с която да разбере смисъла на този стих, той за дълго време ще остане в това положение, в което се намира днес. И всеки, който иска да разбере това учение, той трябва да разбере, как е направен кръста. Като направи този кръст, той може да каже както Христос е казал: „Мир вам! “ Днес всички хора носят кръстове.
И сам човек е такъв кръст.
към беседата >>
Правата линия образува прави отношения между човешкия ум и човешкото сърце.
Плоскостта има отношение към обществото. Ако отношенията между две същества са прави, те ще бъдат прави и към своите ближни. Ако двама души се обичат, те ще обичат и своите ближни. Ако не се обичат, те не могат да обичат и ближните си. Следователно ако между сърцето и ума на човека не може да се образува права линия, те не могат да имат прави отношения помежду си.
Правата линия образува прави отношения между човешкия ум и човешкото сърце.
Ти не можеш да възпитаваш ума и сърцето си, ако не можеш да образуваш между тях права линия. На научен език казано: ако ти не можеш да храниш сърцето си с трептенията на своя ум и ако не можеш да храниш ума си с трептенията на своето сърце, ти ще влезеш в противоречия сам със себе си. Някой казва, че не обича никого. Причината за това е неговото сърце. Чрез сърцето си той влияе на своя ум.
към беседата >>
Сега, като излезете оттук, благодарете на Бога, че ви е дал този палец – Божественото в човека – неговата глава.
Сега, като излезете оттук, благодарете на Бога, че ви е дал този палец – Божественото в човека – неговата глава.
Главата на човека представя Божествения палец. Ръцете и раменете, това е неговия показалец. Следователно вярвайте в Божественото, което Бог е вложил във вашия показалец. Като погледнеш главата си, кажи: „Благодаря ти Господи, че си вложил в главата ми Твоята любов, Твоята мъдрост и Твоята истина! “ Като излезете оттук, турете ръката си отпред на челото, дето е мъдростта, отгоре на главата, дето е любовта и отзад на главата, дето е истината и тръгнете по света да проповядвате новото учение.
към беседата >>
Ти не можеш да възпитаваш ума и сърцето си, ако не можеш да образуваш между тях права линия.
Ако отношенията между две същества са прави, те ще бъдат прави и към своите ближни. Ако двама души се обичат, те ще обичат и своите ближни. Ако не се обичат, те не могат да обичат и ближните си. Следователно ако между сърцето и ума на човека не може да се образува права линия, те не могат да имат прави отношения помежду си. Правата линия образува прави отношения между човешкия ум и човешкото сърце.
Ти не можеш да възпитаваш ума и сърцето си, ако не можеш да образуваш между тях права линия.
На научен език казано: ако ти не можеш да храниш сърцето си с трептенията на своя ум и ако не можеш да храниш ума си с трептенията на своето сърце, ти ще влезеш в противоречия сам със себе си. Някой казва, че не обича никого. Причината за това е неговото сърце. Чрез сърцето си той влияе на своя ум. Чрез сърцето си, изобщо, вие влияете и на ума.
към беседата >>
Главата на човека представя Божествения палец.
Сега, като излезете оттук, благодарете на Бога, че ви е дал този палец – Божественото в човека – неговата глава.
Главата на човека представя Божествения палец.
Ръцете и раменете, това е неговия показалец. Следователно вярвайте в Божественото, което Бог е вложил във вашия показалец. Като погледнеш главата си, кажи: „Благодаря ти Господи, че си вложил в главата ми Твоята любов, Твоята мъдрост и Твоята истина! “ Като излезете оттук, турете ръката си отпред на челото, дето е мъдростта, отгоре на главата, дето е любовта и отзад на главата, дето е истината и тръгнете по света да проповядвате новото учение.
към беседата >>
На научен език казано: ако ти не можеш да храниш сърцето си с трептенията на своя ум и ако не можеш да храниш ума си с трептенията на своето сърце, ти ще влезеш в противоречия сам със себе си.
Ако двама души се обичат, те ще обичат и своите ближни. Ако не се обичат, те не могат да обичат и ближните си. Следователно ако между сърцето и ума на човека не може да се образува права линия, те не могат да имат прави отношения помежду си. Правата линия образува прави отношения между човешкия ум и човешкото сърце. Ти не можеш да възпитаваш ума и сърцето си, ако не можеш да образуваш между тях права линия.
На научен език казано: ако ти не можеш да храниш сърцето си с трептенията на своя ум и ако не можеш да храниш ума си с трептенията на своето сърце, ти ще влезеш в противоречия сам със себе си.
Някой казва, че не обича никого. Причината за това е неговото сърце. Чрез сърцето си той влияе на своя ум. Чрез сърцето си, изобщо, вие влияете и на ума. Защо не го обичате?
към беседата >>
Ръцете и раменете, това е неговия показалец.
Сега, като излезете оттук, благодарете на Бога, че ви е дал този палец – Божественото в човека – неговата глава. Главата на човека представя Божествения палец.
Ръцете и раменете, това е неговия показалец.
Следователно вярвайте в Божественото, което Бог е вложил във вашия показалец. Като погледнеш главата си, кажи: „Благодаря ти Господи, че си вложил в главата ми Твоята любов, Твоята мъдрост и Твоята истина! “ Като излезете оттук, турете ръката си отпред на челото, дето е мъдростта, отгоре на главата, дето е любовта и отзад на главата, дето е истината и тръгнете по света да проповядвате новото учение.
към беседата >>
Някой казва, че не обича никого.
Ако не се обичат, те не могат да обичат и ближните си. Следователно ако между сърцето и ума на човека не може да се образува права линия, те не могат да имат прави отношения помежду си. Правата линия образува прави отношения между човешкия ум и човешкото сърце. Ти не можеш да възпитаваш ума и сърцето си, ако не можеш да образуваш между тях права линия. На научен език казано: ако ти не можеш да храниш сърцето си с трептенията на своя ум и ако не можеш да храниш ума си с трептенията на своето сърце, ти ще влезеш в противоречия сам със себе си.
Някой казва, че не обича никого.
Причината за това е неговото сърце. Чрез сърцето си той влияе на своя ум. Чрез сърцето си, изобщо, вие влияете и на ума. Защо не го обичате? Защото е казал една лоша дума за вас.
към беседата >>
Следователно вярвайте в Божественото, което Бог е вложил във вашия показалец.
Сега, като излезете оттук, благодарете на Бога, че ви е дал този палец – Божественото в човека – неговата глава. Главата на човека представя Божествения палец. Ръцете и раменете, това е неговия показалец.
Следователно вярвайте в Божественото, което Бог е вложил във вашия показалец.
Като погледнеш главата си, кажи: „Благодаря ти Господи, че си вложил в главата ми Твоята любов, Твоята мъдрост и Твоята истина! “ Като излезете оттук, турете ръката си отпред на челото, дето е мъдростта, отгоре на главата, дето е любовта и отзад на главата, дето е истината и тръгнете по света да проповядвате новото учение.
към беседата >>
Причината за това е неговото сърце.
Следователно ако между сърцето и ума на човека не може да се образува права линия, те не могат да имат прави отношения помежду си. Правата линия образува прави отношения между човешкия ум и човешкото сърце. Ти не можеш да възпитаваш ума и сърцето си, ако не можеш да образуваш между тях права линия. На научен език казано: ако ти не можеш да храниш сърцето си с трептенията на своя ум и ако не можеш да храниш ума си с трептенията на своето сърце, ти ще влезеш в противоречия сам със себе си. Някой казва, че не обича никого.
Причината за това е неговото сърце.
Чрез сърцето си той влияе на своя ум. Чрез сърцето си, изобщо, вие влияете и на ума. Защо не го обичате? Защото е казал една лоша дума за вас. Казвате: „Не обичам този човек, защото е говорил лошо за мен.“ Ти сам не си чул тези думи, но друг някой ги е предал.
към беседата >>
Като погледнеш главата си, кажи: „Благодаря ти Господи, че си вложил в главата ми Твоята любов, Твоята мъдрост и Твоята истина!
Сега, като излезете оттук, благодарете на Бога, че ви е дал този палец – Божественото в човека – неговата глава. Главата на човека представя Божествения палец. Ръцете и раменете, това е неговия показалец. Следователно вярвайте в Божественото, което Бог е вложил във вашия показалец.
Като погледнеш главата си, кажи: „Благодаря ти Господи, че си вложил в главата ми Твоята любов, Твоята мъдрост и Твоята истина!
“ Като излезете оттук, турете ръката си отпред на челото, дето е мъдростта, отгоре на главата, дето е любовта и отзад на главата, дето е истината и тръгнете по света да проповядвате новото учение.
към беседата >>
Чрез сърцето си той влияе на своя ум.
Правата линия образува прави отношения между човешкия ум и човешкото сърце. Ти не можеш да възпитаваш ума и сърцето си, ако не можеш да образуваш между тях права линия. На научен език казано: ако ти не можеш да храниш сърцето си с трептенията на своя ум и ако не можеш да храниш ума си с трептенията на своето сърце, ти ще влезеш в противоречия сам със себе си. Някой казва, че не обича никого. Причината за това е неговото сърце.
Чрез сърцето си той влияе на своя ум.
Чрез сърцето си, изобщо, вие влияете и на ума. Защо не го обичате? Защото е казал една лоша дума за вас. Казвате: „Не обичам този човек, защото е говорил лошо за мен.“ Ти сам не си чул тези думи, но друг някой ги е предал. Или ти не обичаш никого, защото след като си му направил една услуга, той не е признателен за нея.
към беседата >>
“ Като излезете оттук, турете ръката си отпред на челото, дето е мъдростта, отгоре на главата, дето е любовта и отзад на главата, дето е истината и тръгнете по света да проповядвате новото учение.
Сега, като излезете оттук, благодарете на Бога, че ви е дал този палец – Божественото в човека – неговата глава. Главата на човека представя Божествения палец. Ръцете и раменете, това е неговия показалец. Следователно вярвайте в Божественото, което Бог е вложил във вашия показалец. Като погледнеш главата си, кажи: „Благодаря ти Господи, че си вложил в главата ми Твоята любов, Твоята мъдрост и Твоята истина!
“ Като излезете оттук, турете ръката си отпред на челото, дето е мъдростта, отгоре на главата, дето е любовта и отзад на главата, дето е истината и тръгнете по света да проповядвате новото учение.
към беседата >>
Чрез сърцето си, изобщо, вие влияете и на ума.
Ти не можеш да възпитаваш ума и сърцето си, ако не можеш да образуваш между тях права линия. На научен език казано: ако ти не можеш да храниш сърцето си с трептенията на своя ум и ако не можеш да храниш ума си с трептенията на своето сърце, ти ще влезеш в противоречия сам със себе си. Някой казва, че не обича никого. Причината за това е неговото сърце. Чрез сърцето си той влияе на своя ум.
Чрез сърцето си, изобщо, вие влияете и на ума.
Защо не го обичате? Защото е казал една лоша дума за вас. Казвате: „Не обичам този човек, защото е говорил лошо за мен.“ Ти сам не си чул тези думи, но друг някой ги е предал. Или ти не обичаш никого, защото след като си му направил една услуга, той не е признателен за нея. В теб се заражда едно неприязнено чувство по отношение на него.
към беседата >>
Защо не го обичате?
На научен език казано: ако ти не можеш да храниш сърцето си с трептенията на своя ум и ако не можеш да храниш ума си с трептенията на своето сърце, ти ще влезеш в противоречия сам със себе си. Някой казва, че не обича никого. Причината за това е неговото сърце. Чрез сърцето си той влияе на своя ум. Чрез сърцето си, изобщо, вие влияете и на ума.
Защо не го обичате?
Защото е казал една лоша дума за вас. Казвате: „Не обичам този човек, защото е говорил лошо за мен.“ Ти сам не си чул тези думи, но друг някой ги е предал. Или ти не обичаш никого, защото след като си му направил една услуга, той не е признателен за нея. В теб се заражда едно неприязнено чувство по отношение на него. Какъв трябва да бъде животът?
към беседата >>
Защото е казал една лоша дума за вас.
Някой казва, че не обича никого. Причината за това е неговото сърце. Чрез сърцето си той влияе на своя ум. Чрез сърцето си, изобщо, вие влияете и на ума. Защо не го обичате?
Защото е казал една лоша дума за вас.
Казвате: „Не обичам този човек, защото е говорил лошо за мен.“ Ти сам не си чул тези думи, но друг някой ги е предал. Или ти не обичаш никого, защото след като си му направил една услуга, той не е признателен за нея. В теб се заражда едно неприязнено чувство по отношение на него. Какъв трябва да бъде животът? Ние можем да бъдем пример само, но по никой начин не можем да бъдем мярка.
към беседата >>
Казвате: „Не обичам този човек, защото е говорил лошо за мен.“ Ти сам не си чул тези думи, но друг някой ги е предал.
Причината за това е неговото сърце. Чрез сърцето си той влияе на своя ум. Чрез сърцето си, изобщо, вие влияете и на ума. Защо не го обичате? Защото е казал една лоша дума за вас.
Казвате: „Не обичам този човек, защото е говорил лошо за мен.“ Ти сам не си чул тези думи, но друг някой ги е предал.
Или ти не обичаш никого, защото след като си му направил една услуга, той не е признателен за нея. В теб се заражда едно неприязнено чувство по отношение на него. Какъв трябва да бъде животът? Ние можем да бъдем пример само, но по никой начин не можем да бъдем мярка. Мярка на живота е само Бог.
към беседата >>
Или ти не обичаш никого, защото след като си му направил една услуга, той не е признателен за нея.
Чрез сърцето си той влияе на своя ум. Чрез сърцето си, изобщо, вие влияете и на ума. Защо не го обичате? Защото е казал една лоша дума за вас. Казвате: „Не обичам този човек, защото е говорил лошо за мен.“ Ти сам не си чул тези думи, но друг някой ги е предал.
Или ти не обичаш никого, защото след като си му направил една услуга, той не е признателен за нея.
В теб се заражда едно неприязнено чувство по отношение на него. Какъв трябва да бъде животът? Ние можем да бъдем пример само, но по никой начин не можем да бъдем мярка. Мярка на живота е само Бог. И тогава ние казваме, че човек трябва да има любов в себе си.
към беседата >>
В теб се заражда едно неприязнено чувство по отношение на него.
Чрез сърцето си, изобщо, вие влияете и на ума. Защо не го обичате? Защото е казал една лоша дума за вас. Казвате: „Не обичам този човек, защото е говорил лошо за мен.“ Ти сам не си чул тези думи, но друг някой ги е предал. Или ти не обичаш никого, защото след като си му направил една услуга, той не е признателен за нея.
В теб се заражда едно неприязнено чувство по отношение на него.
Какъв трябва да бъде животът? Ние можем да бъдем пример само, но по никой начин не можем да бъдем мярка. Мярка на живота е само Бог. И тогава ние казваме, че човек трябва да има любов в себе си. Не само любов, но той трябва да има и мъдрост в себе си.
към беседата >>
Какъв трябва да бъде животът?
Защо не го обичате? Защото е казал една лоша дума за вас. Казвате: „Не обичам този човек, защото е говорил лошо за мен.“ Ти сам не си чул тези думи, но друг някой ги е предал. Или ти не обичаш никого, защото след като си му направил една услуга, той не е признателен за нея. В теб се заражда едно неприязнено чувство по отношение на него.
Какъв трябва да бъде животът?
Ние можем да бъдем пример само, но по никой начин не можем да бъдем мярка. Мярка на живота е само Бог. И тогава ние казваме, че човек трябва да има любов в себе си. Не само любов, но той трябва да има и мъдрост в себе си. Не само мъдрост, но той трябва да има и истина в себе си.
към беседата >>
Ние можем да бъдем пример само, но по никой начин не можем да бъдем мярка.
Защото е казал една лоша дума за вас. Казвате: „Не обичам този човек, защото е говорил лошо за мен.“ Ти сам не си чул тези думи, но друг някой ги е предал. Или ти не обичаш никого, защото след като си му направил една услуга, той не е признателен за нея. В теб се заражда едно неприязнено чувство по отношение на него. Какъв трябва да бъде животът?
Ние можем да бъдем пример само, но по никой начин не можем да бъдем мярка.
Мярка на живота е само Бог. И тогава ние казваме, че човек трябва да има любов в себе си. Не само любов, но той трябва да има и мъдрост в себе си. Не само мъдрост, но той трябва да има и истина в себе си. Това са трите необходими точки за човека.
към беседата >>
Мярка на живота е само Бог.
Казвате: „Не обичам този човек, защото е говорил лошо за мен.“ Ти сам не си чул тези думи, но друг някой ги е предал. Или ти не обичаш никого, защото след като си му направил една услуга, той не е признателен за нея. В теб се заражда едно неприязнено чувство по отношение на него. Какъв трябва да бъде животът? Ние можем да бъдем пример само, но по никой начин не можем да бъдем мярка.
Мярка на живота е само Бог.
И тогава ние казваме, че човек трябва да има любов в себе си. Не само любов, но той трябва да има и мъдрост в себе си. Не само мъдрост, но той трябва да има и истина в себе си. Това са трите необходими точки за човека. Следователно, ако ти едновременно не можеш да притежаваш любовта в себе си, която да действа в твоето сърце, и ако в твоя ум не действа Божията мъдрост, и ако в твоята душа не действа Божията истина, от тебе нищо не може да излезе.
към беседата >>
И тогава ние казваме, че човек трябва да има любов в себе си.
Или ти не обичаш никого, защото след като си му направил една услуга, той не е признателен за нея. В теб се заражда едно неприязнено чувство по отношение на него. Какъв трябва да бъде животът? Ние можем да бъдем пример само, но по никой начин не можем да бъдем мярка. Мярка на живота е само Бог.
И тогава ние казваме, че човек трябва да има любов в себе си.
Не само любов, но той трябва да има и мъдрост в себе си. Не само мъдрост, но той трябва да има и истина в себе си. Това са трите необходими точки за човека. Следователно, ако ти едновременно не можеш да притежаваш любовта в себе си, която да действа в твоето сърце, и ако в твоя ум не действа Божията мъдрост, и ако в твоята душа не действа Божията истина, от тебе нищо не може да излезе. Нямаш ли тия неща в себе си, ти можеш да бъдеш най-красноречивият оратор, но ще мязаш на онзи вятър, който гърми и бучи отвън.
към беседата >>
Не само любов, но той трябва да има и мъдрост в себе си.
В теб се заражда едно неприязнено чувство по отношение на него. Какъв трябва да бъде животът? Ние можем да бъдем пример само, но по никой начин не можем да бъдем мярка. Мярка на живота е само Бог. И тогава ние казваме, че човек трябва да има любов в себе си.
Не само любов, но той трябва да има и мъдрост в себе си.
Не само мъдрост, но той трябва да има и истина в себе си. Това са трите необходими точки за човека. Следователно, ако ти едновременно не можеш да притежаваш любовта в себе си, която да действа в твоето сърце, и ако в твоя ум не действа Божията мъдрост, и ако в твоята душа не действа Божията истина, от тебе нищо не може да излезе. Нямаш ли тия неща в себе си, ти можеш да бъдеш най-красноречивият оратор, но ще мязаш на онзи вятър, който гърми и бучи отвън. След като изпочупи дърветата и изплаши хората, той преминава, но кажете ми, какво носи един гръм със себе. си?
към беседата >>
Не само мъдрост, но той трябва да има и истина в себе си.
Какъв трябва да бъде животът? Ние можем да бъдем пример само, но по никой начин не можем да бъдем мярка. Мярка на живота е само Бог. И тогава ние казваме, че човек трябва да има любов в себе си. Не само любов, но той трябва да има и мъдрост в себе си.
Не само мъдрост, но той трябва да има и истина в себе си.
Това са трите необходими точки за човека. Следователно, ако ти едновременно не можеш да притежаваш любовта в себе си, която да действа в твоето сърце, и ако в твоя ум не действа Божията мъдрост, и ако в твоята душа не действа Божията истина, от тебе нищо не може да излезе. Нямаш ли тия неща в себе си, ти можеш да бъдеш най-красноречивият оратор, но ще мязаш на онзи вятър, който гърми и бучи отвън. След като изпочупи дърветата и изплаши хората, той преминава, но кажете ми, какво носи един гръм със себе. си? В света има страшни гръмотевици и гърмове.
към беседата >>
Това са трите необходими точки за човека.
Ние можем да бъдем пример само, но по никой начин не можем да бъдем мярка. Мярка на живота е само Бог. И тогава ние казваме, че човек трябва да има любов в себе си. Не само любов, но той трябва да има и мъдрост в себе си. Не само мъдрост, но той трябва да има и истина в себе си.
Това са трите необходими точки за човека.
Следователно, ако ти едновременно не можеш да притежаваш любовта в себе си, която да действа в твоето сърце, и ако в твоя ум не действа Божията мъдрост, и ако в твоята душа не действа Божията истина, от тебе нищо не може да излезе. Нямаш ли тия неща в себе си, ти можеш да бъдеш най-красноречивият оратор, но ще мязаш на онзи вятър, който гърми и бучи отвън. След като изпочупи дърветата и изплаши хората, той преминава, но кажете ми, какво носи един гръм със себе. си? В света има страшни гръмотевици и гърмове. Не са лоши и тия неща, но аз ги наричам малките развлечения на хората.
към беседата >>
Следователно, ако ти едновременно не можеш да притежаваш любовта в себе си, която да действа в твоето сърце, и ако в твоя ум не действа Божията мъдрост, и ако в твоята душа не действа Божията истина, от тебе нищо не може да излезе.
Мярка на живота е само Бог. И тогава ние казваме, че човек трябва да има любов в себе си. Не само любов, но той трябва да има и мъдрост в себе си. Не само мъдрост, но той трябва да има и истина в себе си. Това са трите необходими точки за човека.
Следователно, ако ти едновременно не можеш да притежаваш любовта в себе си, която да действа в твоето сърце, и ако в твоя ум не действа Божията мъдрост, и ако в твоята душа не действа Божията истина, от тебе нищо не може да излезе.
Нямаш ли тия неща в себе си, ти можеш да бъдеш най-красноречивият оратор, но ще мязаш на онзи вятър, който гърми и бучи отвън. След като изпочупи дърветата и изплаши хората, той преминава, но кажете ми, какво носи един гръм със себе. си? В света има страшни гръмотевици и гърмове. Не са лоши и тия неща, но аз ги наричам малките развлечения на хората. Като развлечения те са приятни, но не са нещо съществено.
към беседата >>
Нямаш ли тия неща в себе си, ти можеш да бъдеш най-красноречивият оратор, но ще мязаш на онзи вятър, който гърми и бучи отвън.
И тогава ние казваме, че човек трябва да има любов в себе си. Не само любов, но той трябва да има и мъдрост в себе си. Не само мъдрост, но той трябва да има и истина в себе си. Това са трите необходими точки за човека. Следователно, ако ти едновременно не можеш да притежаваш любовта в себе си, която да действа в твоето сърце, и ако в твоя ум не действа Божията мъдрост, и ако в твоята душа не действа Божията истина, от тебе нищо не може да излезе.
Нямаш ли тия неща в себе си, ти можеш да бъдеш най-красноречивият оратор, но ще мязаш на онзи вятър, който гърми и бучи отвън.
След като изпочупи дърветата и изплаши хората, той преминава, но кажете ми, какво носи един гръм със себе. си? В света има страшни гръмотевици и гърмове. Не са лоши и тия неща, но аз ги наричам малките развлечения на хората. Като развлечения те са приятни, но не са нещо съществено. Съществено нещо е светлината в света, която иде тихо и мирно и повдига цялата растителност.
към беседата >>
След като изпочупи дърветата и изплаши хората, той преминава, но кажете ми, какво носи един гръм със себе. си?
Не само любов, но той трябва да има и мъдрост в себе си. Не само мъдрост, но той трябва да има и истина в себе си. Това са трите необходими точки за човека. Следователно, ако ти едновременно не можеш да притежаваш любовта в себе си, която да действа в твоето сърце, и ако в твоя ум не действа Божията мъдрост, и ако в твоята душа не действа Божията истина, от тебе нищо не може да излезе. Нямаш ли тия неща в себе си, ти можеш да бъдеш най-красноречивият оратор, но ще мязаш на онзи вятър, който гърми и бучи отвън.
След като изпочупи дърветата и изплаши хората, той преминава, но кажете ми, какво носи един гръм със себе. си?
В света има страшни гръмотевици и гърмове. Не са лоши и тия неща, но аз ги наричам малките развлечения на хората. Като развлечения те са приятни, но не са нещо съществено. Съществено нещо е светлината в света, която иде тихо и мирно и повдига цялата растителност. Тя внася живот, прави хората весели, лекува ги.
към беседата >>
В света има страшни гръмотевици и гърмове.
Не само мъдрост, но той трябва да има и истина в себе си. Това са трите необходими точки за човека. Следователно, ако ти едновременно не можеш да притежаваш любовта в себе си, която да действа в твоето сърце, и ако в твоя ум не действа Божията мъдрост, и ако в твоята душа не действа Божията истина, от тебе нищо не може да излезе. Нямаш ли тия неща в себе си, ти можеш да бъдеш най-красноречивият оратор, но ще мязаш на онзи вятър, който гърми и бучи отвън. След като изпочупи дърветата и изплаши хората, той преминава, но кажете ми, какво носи един гръм със себе. си?
В света има страшни гръмотевици и гърмове.
Не са лоши и тия неща, но аз ги наричам малките развлечения на хората. Като развлечения те са приятни, но не са нещо съществено. Съществено нещо е светлината в света, която иде тихо и мирно и повдига цялата растителност. Тя внася живот, прави хората весели, лекува ги. Тя праща хората на училище.
към беседата >>
Не са лоши и тия неща, но аз ги наричам малките развлечения на хората.
Това са трите необходими точки за човека. Следователно, ако ти едновременно не можеш да притежаваш любовта в себе си, която да действа в твоето сърце, и ако в твоя ум не действа Божията мъдрост, и ако в твоята душа не действа Божията истина, от тебе нищо не може да излезе. Нямаш ли тия неща в себе си, ти можеш да бъдеш най-красноречивият оратор, но ще мязаш на онзи вятър, който гърми и бучи отвън. След като изпочупи дърветата и изплаши хората, той преминава, но кажете ми, какво носи един гръм със себе. си? В света има страшни гръмотевици и гърмове.
Не са лоши и тия неща, но аз ги наричам малките развлечения на хората.
Като развлечения те са приятни, но не са нещо съществено. Съществено нещо е светлината в света, която иде тихо и мирно и повдига цялата растителност. Тя внася живот, прави хората весели, лекува ги. Тя праща хората на училище. Когато в мозъка на бащата се акумулира електричество, той изпраща сина си да учи.
към беседата >>
Като развлечения те са приятни, но не са нещо съществено.
Следователно, ако ти едновременно не можеш да притежаваш любовта в себе си, която да действа в твоето сърце, и ако в твоя ум не действа Божията мъдрост, и ако в твоята душа не действа Божията истина, от тебе нищо не може да излезе. Нямаш ли тия неща в себе си, ти можеш да бъдеш най-красноречивият оратор, но ще мязаш на онзи вятър, който гърми и бучи отвън. След като изпочупи дърветата и изплаши хората, той преминава, но кажете ми, какво носи един гръм със себе. си? В света има страшни гръмотевици и гърмове. Не са лоши и тия неща, но аз ги наричам малките развлечения на хората.
Като развлечения те са приятни, но не са нещо съществено.
Съществено нещо е светлината в света, която иде тихо и мирно и повдига цялата растителност. Тя внася живот, прави хората весели, лекува ги. Тя праща хората на училище. Когато в мозъка на бащата се акумулира електричество, той изпраща сина си да учи. Когато мозъкът на бащата е лишен от светлина, той държи сина си в къщи, не го праща на училище.
към беседата >>
Съществено нещо е светлината в света, която иде тихо и мирно и повдига цялата растителност.
Нямаш ли тия неща в себе си, ти можеш да бъдеш най-красноречивият оратор, но ще мязаш на онзи вятър, който гърми и бучи отвън. След като изпочупи дърветата и изплаши хората, той преминава, но кажете ми, какво носи един гръм със себе. си? В света има страшни гръмотевици и гърмове. Не са лоши и тия неща, но аз ги наричам малките развлечения на хората. Като развлечения те са приятни, но не са нещо съществено.
Съществено нещо е светлината в света, която иде тихо и мирно и повдига цялата растителност.
Тя внася живот, прави хората весели, лекува ги. Тя праща хората на училище. Когато в мозъка на бащата се акумулира електричество, той изпраща сина си да учи. Когато мозъкът на бащата е лишен от светлина, той държи сина си в къщи, не го праща на училище. Когато мозъците на хората са лишени от светлина, те нямат никакво стремление.
към беседата >>
Тя внася живот, прави хората весели, лекува ги.
След като изпочупи дърветата и изплаши хората, той преминава, но кажете ми, какво носи един гръм със себе. си? В света има страшни гръмотевици и гърмове. Не са лоши и тия неща, но аз ги наричам малките развлечения на хората. Като развлечения те са приятни, но не са нещо съществено. Съществено нещо е светлината в света, която иде тихо и мирно и повдига цялата растителност.
Тя внася живот, прави хората весели, лекува ги.
Тя праща хората на училище. Когато в мозъка на бащата се акумулира електричество, той изпраща сина си да учи. Когато мозъкът на бащата е лишен от светлина, той държи сина си в къщи, не го праща на училище. Когато мозъците на хората са лишени от светлина, те нямат никакво стремление. Мнозина са ми казвали, че вярата в духовния свят, в Бога внасяла всичкото нещастие в света.
към беседата >>
Тя праща хората на училище.
В света има страшни гръмотевици и гърмове. Не са лоши и тия неща, но аз ги наричам малките развлечения на хората. Като развлечения те са приятни, но не са нещо съществено. Съществено нещо е светлината в света, която иде тихо и мирно и повдига цялата растителност. Тя внася живот, прави хората весели, лекува ги.
Тя праща хората на училище.
Когато в мозъка на бащата се акумулира електричество, той изпраща сина си да учи. Когато мозъкът на бащата е лишен от светлина, той държи сина си в къщи, не го праща на училище. Когато мозъците на хората са лишени от светлина, те нямат никакво стремление. Мнозина са ми казвали, че вярата в духовния свят, в Бога внасяла всичкото нещастие в света. Тогава казвам: Животните, които нямат никаква вяра, нито в Бога, нито в духовния свят, би трябвало да бъдат най-щастливи.
към беседата >>
Когато в мозъка на бащата се акумулира електричество, той изпраща сина си да учи.
Не са лоши и тия неща, но аз ги наричам малките развлечения на хората. Като развлечения те са приятни, но не са нещо съществено. Съществено нещо е светлината в света, която иде тихо и мирно и повдига цялата растителност. Тя внася живот, прави хората весели, лекува ги. Тя праща хората на училище.
Когато в мозъка на бащата се акумулира електричество, той изпраща сина си да учи.
Когато мозъкът на бащата е лишен от светлина, той държи сина си в къщи, не го праща на училище. Когато мозъците на хората са лишени от светлина, те нямат никакво стремление. Мнозина са ми казвали, че вярата в духовния свят, в Бога внасяла всичкото нещастие в света. Тогава казвам: Животните, които нямат никаква вяра, нито в Бога, нито в духовния свят, би трябвало да бъдат най-щастливи. Право ли е това?
към беседата >>
Когато мозъкът на бащата е лишен от светлина, той държи сина си в къщи, не го праща на училище.
Като развлечения те са приятни, но не са нещо съществено. Съществено нещо е светлината в света, която иде тихо и мирно и повдига цялата растителност. Тя внася живот, прави хората весели, лекува ги. Тя праща хората на училище. Когато в мозъка на бащата се акумулира електричество, той изпраща сина си да учи.
Когато мозъкът на бащата е лишен от светлина, той държи сина си в къщи, не го праща на училище.
Когато мозъците на хората са лишени от светлина, те нямат никакво стремление. Мнозина са ми казвали, че вярата в духовния свят, в Бога внасяла всичкото нещастие в света. Тогава казвам: Животните, които нямат никаква вяра, нито в Бога, нито в духовния свят, би трябвало да бъдат най-щастливи. Право ли е това? Не е право.
към беседата >>
Когато мозъците на хората са лишени от светлина, те нямат никакво стремление.
Съществено нещо е светлината в света, която иде тихо и мирно и повдига цялата растителност. Тя внася живот, прави хората весели, лекува ги. Тя праща хората на училище. Когато в мозъка на бащата се акумулира електричество, той изпраща сина си да учи. Когато мозъкът на бащата е лишен от светлина, той държи сина си в къщи, не го праща на училище.
Когато мозъците на хората са лишени от светлина, те нямат никакво стремление.
Мнозина са ми казвали, че вярата в духовния свят, в Бога внасяла всичкото нещастие в света. Тогава казвам: Животните, които нямат никаква вяра, нито в Бога, нито в духовния свят, би трябвало да бъдат най-щастливи. Право ли е това? Не е право. Нещастието на хората се дължи на това, че те не знаят, как да използват благата, които им се дават отгоре.
към беседата >>
Мнозина са ми казвали, че вярата в духовния свят, в Бога внасяла всичкото нещастие в света.
Тя внася живот, прави хората весели, лекува ги. Тя праща хората на училище. Когато в мозъка на бащата се акумулира електричество, той изпраща сина си да учи. Когато мозъкът на бащата е лишен от светлина, той държи сина си в къщи, не го праща на училище. Когато мозъците на хората са лишени от светлина, те нямат никакво стремление.
Мнозина са ми казвали, че вярата в духовния свят, в Бога внасяла всичкото нещастие в света.
Тогава казвам: Животните, които нямат никаква вяра, нито в Бога, нито в духовния свят, би трябвало да бъдат най-щастливи. Право ли е това? Не е право. Нещастието на хората се дължи на това, че те не знаят, как да използват благата, които им се дават отгоре. Как може да се използва едно благо?
към беседата >>
Тогава казвам: Животните, които нямат никаква вяра, нито в Бога, нито в духовния свят, би трябвало да бъдат най-щастливи.
Тя праща хората на училище. Когато в мозъка на бащата се акумулира електричество, той изпраща сина си да учи. Когато мозъкът на бащата е лишен от светлина, той държи сина си в къщи, не го праща на училище. Когато мозъците на хората са лишени от светлина, те нямат никакво стремление. Мнозина са ми казвали, че вярата в духовния свят, в Бога внасяла всичкото нещастие в света.
Тогава казвам: Животните, които нямат никаква вяра, нито в Бога, нито в духовния свят, би трябвало да бъдат най-щастливи.
Право ли е това? Не е право. Нещастието на хората се дължи на това, че те не знаят, как да използват благата, които им се дават отгоре. Как може да се използва едно благо? Представете си, че вие обичате някого.
към беседата >>
Право ли е това?
Когато в мозъка на бащата се акумулира електричество, той изпраща сина си да учи. Когато мозъкът на бащата е лишен от светлина, той държи сина си в къщи, не го праща на училище. Когато мозъците на хората са лишени от светлина, те нямат никакво стремление. Мнозина са ми казвали, че вярата в духовния свят, в Бога внасяла всичкото нещастие в света. Тогава казвам: Животните, които нямат никаква вяра, нито в Бога, нито в духовния свят, би трябвало да бъдат най-щастливи.
Право ли е това?
Не е право. Нещастието на хората се дължи на това, че те не знаят, как да използват благата, които им се дават отгоре. Как може да се използва едно благо? Представете си, че вие обичате някого. Знаете ли, какво нещо е любовта?
към беседата >>
Не е право.
Когато мозъкът на бащата е лишен от светлина, той държи сина си в къщи, не го праща на училище. Когато мозъците на хората са лишени от светлина, те нямат никакво стремление. Мнозина са ми казвали, че вярата в духовния свят, в Бога внасяла всичкото нещастие в света. Тогава казвам: Животните, които нямат никаква вяра, нито в Бога, нито в духовния свят, би трябвало да бъдат най-щастливи. Право ли е това?
Не е право.
Нещастието на хората се дължи на това, че те не знаят, как да използват благата, които им се дават отгоре. Как може да се използва едно благо? Представете си, че вие обичате някого. Знаете ли, какво нещо е любовта? „Аз го обичам много, моето сърце гори!
към беседата >>
Нещастието на хората се дължи на това, че те не знаят, как да използват благата, които им се дават отгоре.
Когато мозъците на хората са лишени от светлина, те нямат никакво стремление. Мнозина са ми казвали, че вярата в духовния свят, в Бога внасяла всичкото нещастие в света. Тогава казвам: Животните, които нямат никаква вяра, нито в Бога, нито в духовния свят, би трябвало да бъдат най-щастливи. Право ли е това? Не е право.
Нещастието на хората се дължи на това, че те не знаят, как да използват благата, които им се дават отгоре.
Как може да се използва едно благо? Представете си, че вие обичате някого. Знаете ли, какво нещо е любовта? „Аз го обичам много, моето сърце гори! “ Че кое сърце не гори?
към беседата >>
Как може да се използва едно благо?
Мнозина са ми казвали, че вярата в духовния свят, в Бога внасяла всичкото нещастие в света. Тогава казвам: Животните, които нямат никаква вяра, нито в Бога, нито в духовния свят, би трябвало да бъдат най-щастливи. Право ли е това? Не е право. Нещастието на хората се дължи на това, че те не знаят, как да използват благата, които им се дават отгоре.
Как може да се използва едно благо?
Представете си, че вие обичате някого. Знаете ли, какво нещо е любовта? „Аз го обичам много, моето сърце гори! “ Че кое сърце не гори? Всички сърца са запалени.
към беседата >>
Представете си, че вие обичате някого.
Тогава казвам: Животните, които нямат никаква вяра, нито в Бога, нито в духовния свят, би трябвало да бъдат най-щастливи. Право ли е това? Не е право. Нещастието на хората се дължи на това, че те не знаят, как да използват благата, които им се дават отгоре. Как може да се използва едно благо?
Представете си, че вие обичате някого.
Знаете ли, какво нещо е любовта? „Аз го обичам много, моето сърце гори! “ Че кое сърце не гори? Всички сърца са запалени. Те горят още от момента, когато вашите майки и бащи ви родиха.
към беседата >>
Знаете ли, какво нещо е любовта?
Право ли е това? Не е право. Нещастието на хората се дължи на това, че те не знаят, как да използват благата, които им се дават отгоре. Как може да се използва едно благо? Представете си, че вие обичате някого.
Знаете ли, какво нещо е любовта?
„Аз го обичам много, моето сърце гори! “ Че кое сърце не гори? Всички сърца са запалени. Те горят още от момента, когато вашите майки и бащи ви родиха. Следователно ако ти не можещ да обичаш майка си и баща си, който те родиха, как ще обичаш някой отвън?
към беседата >>
3.
Съобразителност и разумност
,
ООК
, София, 12.4.1939г.,
Другият дошъл и казал: „Сол няма вътре!
Дали боба трябва да се соли или да не се соли, много ли или малко да се соли. Става въпрос за боба, понеже те не ядат месо, боб си готвят. И въпросът е колко сол да му турят. Единият вярва, че повече сол трябва да му се тури, понеже действувала благотворно на тялото, а пък другият вярвал, че колкото по-малко сол се туря и даже ако никак не се тури, толкоз по-добре. И един ден, който вярвал, че никак не трябва да се тури сол, сготвил боба.
Другият дошъл и казал: „Сол няма вътре!
“ Първият казал: „Вярвай, че има сол и солта ще влезе вътре.“ Сега ако вие готвите боб без сол и вярвате, че има сол, ще има ли сол вътре?
към беседата >>
После, онова унижение на чувствата.
Преданието казва, че са Му ударили 80 хиляди удари. Ще седиш и ще четеш. Законът е – 80 хиляди удари. Това са ударите на майката. Това е външната страна.
После, онова унижение на чувствата.
Човек, който е седял на високо, сега остава слаб. И казват Му: „Покажи силата си! Покажи ни някое чудо! Така ли се оправя света? Та избави се сега, ако можеш.“ И най-после вижда, че силата не е в човека.
към беседата >>
“ Първият казал: „Вярвай, че има сол и солта ще влезе вътре.“ Сега ако вие готвите боб без сол и вярвате, че има сол, ще има ли сол вътре?
Става въпрос за боба, понеже те не ядат месо, боб си готвят. И въпросът е колко сол да му турят. Единият вярва, че повече сол трябва да му се тури, понеже действувала благотворно на тялото, а пък другият вярвал, че колкото по-малко сол се туря и даже ако никак не се тури, толкоз по-добре. И един ден, който вярвал, че никак не трябва да се тури сол, сготвил боба. Другият дошъл и казал: „Сол няма вътре!
“ Първият казал: „Вярвай, че има сол и солта ще влезе вътре.“ Сега ако вие готвите боб без сол и вярвате, че има сол, ще има ли сол вътре?
към беседата >>
Човек, който е седял на високо, сега остава слаб.
Ще седиш и ще четеш. Законът е – 80 хиляди удари. Това са ударите на майката. Това е външната страна. После, онова унижение на чувствата.
Човек, който е седял на високо, сега остава слаб.
И казват Му: „Покажи силата си! Покажи ни някое чудо! Така ли се оправя света? Та избави се сега, ако можеш.“ И най-после вижда, че силата не е в човека. Вие, някой път, мислите, че силата е във вас.
към беседата >>
Някой път казвате, че когато някой ви направи зло, вие вярвате, че не ви е направил.
Някой път казвате, че когато някой ви направи зло, вие вярвате, че не ви е направил.
Как ще вярваш? Значи, вярата е един закон на ума, за да се избегнат ония противоречия, от които произтичат вътрешните наши недоразумения. Да кажем, че вие пътувате из града. Всеки е свободен да ходи или от едната или от другата страна. Може да си избереш или от дясно или от ляво.
към беседата >>
И казват Му: „Покажи силата си!
Законът е – 80 хиляди удари. Това са ударите на майката. Това е външната страна. После, онова унижение на чувствата. Човек, който е седял на високо, сега остава слаб.
И казват Му: „Покажи силата си!
Покажи ни някое чудо! Така ли се оправя света? Та избави се сега, ако можеш.“ И най-после вижда, че силата не е в човека. Вие, някой път, мислите, че силата е във вас. Де седеше силата на Христа?
към беседата >>
Как ще вярваш?
Някой път казвате, че когато някой ви направи зло, вие вярвате, че не ви е направил.
Как ще вярваш?
Значи, вярата е един закон на ума, за да се избегнат ония противоречия, от които произтичат вътрешните наши недоразумения. Да кажем, че вие пътувате из града. Всеки е свободен да ходи или от едната или от другата страна. Може да си избереш или от дясно или от ляво. Ако отидете на запад, там ще вървите или в ляво или в дясно.
към беседата >>
Покажи ни някое чудо!
Това са ударите на майката. Това е външната страна. После, онова унижение на чувствата. Човек, който е седял на високо, сега остава слаб. И казват Му: „Покажи силата си!
Покажи ни някое чудо!
Така ли се оправя света? Та избави се сега, ако можеш.“ И най-после вижда, че силата не е в човека. Вие, някой път, мислите, че силата е във вас. Де седеше силата на Христа? – Да чете ударите, колко са – едно, две, три и прочее.
към беседата >>
Значи, вярата е един закон на ума, за да се избегнат ония противоречия, от които произтичат вътрешните наши недоразумения.
Някой път казвате, че когато някой ви направи зло, вие вярвате, че не ви е направил. Как ще вярваш?
Значи, вярата е един закон на ума, за да се избегнат ония противоречия, от които произтичат вътрешните наши недоразумения.
Да кажем, че вие пътувате из града. Всеки е свободен да ходи или от едната или от другата страна. Може да си избереш или от дясно или от ляво. Ако отидете на запад, там ще вървите или в ляво или в дясно. Ако вървите в дясно и с това сте нарушили, ще се върнете в ляво.
към беседата >>
Така ли се оправя света?
Това е външната страна. После, онова унижение на чувствата. Човек, който е седял на високо, сега остава слаб. И казват Му: „Покажи силата си! Покажи ни някое чудо!
Така ли се оправя света?
Та избави се сега, ако можеш.“ И най-после вижда, че силата не е в човека. Вие, някой път, мислите, че силата е във вас. Де седеше силата на Христа? – Да чете ударите, колко са – едно, две, три и прочее. После да чете думите, да ги слуша.
към беседата >>
Да кажем, че вие пътувате из града.
Някой път казвате, че когато някой ви направи зло, вие вярвате, че не ви е направил. Как ще вярваш? Значи, вярата е един закон на ума, за да се избегнат ония противоречия, от които произтичат вътрешните наши недоразумения.
Да кажем, че вие пътувате из града.
Всеки е свободен да ходи или от едната или от другата страна. Може да си избереш или от дясно или от ляво. Ако отидете на запад, там ще вървите или в ляво или в дясно. Ако вървите в дясно и с това сте нарушили, ще се върнете в ляво. В България се счита, че всеки е свободен да върви от дето иска.
към беседата >>
Та избави се сега, ако можеш.“ И най-после вижда, че силата не е в човека.
После, онова унижение на чувствата. Човек, който е седял на високо, сега остава слаб. И казват Му: „Покажи силата си! Покажи ни някое чудо! Така ли се оправя света?
Та избави се сега, ако можеш.“ И най-после вижда, че силата не е в човека.
Вие, някой път, мислите, че силата е във вас. Де седеше силата на Христа? – Да чете ударите, колко са – едно, две, три и прочее. После да чете думите, да ги слуша. И Неговия ум разсъждава сега.
към беседата >>
Всеки е свободен да ходи или от едната или от другата страна.
Някой път казвате, че когато някой ви направи зло, вие вярвате, че не ви е направил. Как ще вярваш? Значи, вярата е един закон на ума, за да се избегнат ония противоречия, от които произтичат вътрешните наши недоразумения. Да кажем, че вие пътувате из града.
Всеки е свободен да ходи или от едната или от другата страна.
Може да си избереш или от дясно или от ляво. Ако отидете на запад, там ще вървите или в ляво или в дясно. Ако вървите в дясно и с това сте нарушили, ще се върнете в ляво. В България се счита, че всеки е свободен да върви от дето иска. Едни хора казват, че вървят в ляво.
към беседата >>
Вие, някой път, мислите, че силата е във вас.
Човек, който е седял на високо, сега остава слаб. И казват Му: „Покажи силата си! Покажи ни някое чудо! Така ли се оправя света? Та избави се сега, ако можеш.“ И най-после вижда, че силата не е в човека.
Вие, някой път, мислите, че силата е във вас.
Де седеше силата на Христа? – Да чете ударите, колко са – едно, две, три и прочее. После да чете думите, да ги слуша. И Неговия ум разсъждава сега. Хвана Го една тъмнина.
към беседата >>
Може да си избереш или от дясно или от ляво.
Някой път казвате, че когато някой ви направи зло, вие вярвате, че не ви е направил. Как ще вярваш? Значи, вярата е един закон на ума, за да се избегнат ония противоречия, от които произтичат вътрешните наши недоразумения. Да кажем, че вие пътувате из града. Всеки е свободен да ходи или от едната или от другата страна.
Може да си избереш или от дясно или от ляво.
Ако отидете на запад, там ще вървите или в ляво или в дясно. Ако вървите в дясно и с това сте нарушили, ще се върнете в ляво. В България се счита, че всеки е свободен да върви от дето иска. Едни хора казват, че вървят в ляво. Тези хора, които вървят в ляво, каква посока държат?
към беседата >>
Де седеше силата на Христа?
И казват Му: „Покажи силата си! Покажи ни някое чудо! Така ли се оправя света? Та избави се сега, ако можеш.“ И най-после вижда, че силата не е в човека. Вие, някой път, мислите, че силата е във вас.
Де седеше силата на Христа?
– Да чете ударите, колко са – едно, две, три и прочее. После да чете думите, да ги слуша. И Неговия ум разсъждава сега. Хвана Го една тъмнина. Когато Той каза: „Боже мой, защо си ме оставил?
към беседата >>
Ако отидете на запад, там ще вървите или в ляво или в дясно.
Как ще вярваш? Значи, вярата е един закон на ума, за да се избегнат ония противоречия, от които произтичат вътрешните наши недоразумения. Да кажем, че вие пътувате из града. Всеки е свободен да ходи или от едната или от другата страна. Може да си избереш или от дясно или от ляво.
Ако отидете на запад, там ще вървите или в ляво или в дясно.
Ако вървите в дясно и с това сте нарушили, ще се върнете в ляво. В България се счита, че всеки е свободен да върви от дето иска. Едни хора казват, че вървят в ляво. Тези хора, които вървят в ляво, каква посока държат? В ляво, който ходи, слиза надолу.
към беседата >>
– Да чете ударите, колко са – едно, две, три и прочее.
Покажи ни някое чудо! Така ли се оправя света? Та избави се сега, ако можеш.“ И най-после вижда, че силата не е в човека. Вие, някой път, мислите, че силата е във вас. Де седеше силата на Христа?
– Да чете ударите, колко са – едно, две, три и прочее.
После да чете думите, да ги слуша. И Неговия ум разсъждава сега. Хвана Го една тъмнина. Когато Той каза: „Боже мой, защо си ме оставил? “ Когато каза тези думи, както са в Евангелието, Той премина през най-голяма тъмнина, която се мъчеше да проникне в светлината на ума Му.
към беседата >>
Ако вървите в дясно и с това сте нарушили, ще се върнете в ляво.
Значи, вярата е един закон на ума, за да се избегнат ония противоречия, от които произтичат вътрешните наши недоразумения. Да кажем, че вие пътувате из града. Всеки е свободен да ходи или от едната или от другата страна. Може да си избереш или от дясно или от ляво. Ако отидете на запад, там ще вървите или в ляво или в дясно.
Ако вървите в дясно и с това сте нарушили, ще се върнете в ляво.
В България се счита, че всеки е свободен да върви от дето иска. Едни хора казват, че вървят в ляво. Тези хора, които вървят в ляво, каква посока държат? В ляво, който ходи, слиза надолу. В дясно, който ходи, нагоре върви.
към беседата >>
После да чете думите, да ги слуша.
Така ли се оправя света? Та избави се сега, ако можеш.“ И най-после вижда, че силата не е в човека. Вие, някой път, мислите, че силата е във вас. Де седеше силата на Христа? – Да чете ударите, колко са – едно, две, три и прочее.
После да чете думите, да ги слуша.
И Неговия ум разсъждава сега. Хвана Го една тъмнина. Когато Той каза: „Боже мой, защо си ме оставил? “ Когато каза тези думи, както са в Евангелието, Той премина през най-голяма тъмнина, която се мъчеше да проникне в светлината на ума Му. И Той, в този момент, се насили, за да запази светлината на ума си.
към беседата >>
В България се счита, че всеки е свободен да върви от дето иска.
Да кажем, че вие пътувате из града. Всеки е свободен да ходи или от едната или от другата страна. Може да си избереш или от дясно или от ляво. Ако отидете на запад, там ще вървите или в ляво или в дясно. Ако вървите в дясно и с това сте нарушили, ще се върнете в ляво.
В България се счита, че всеки е свободен да върви от дето иска.
Едни хора казват, че вървят в ляво. Тези хора, които вървят в ляво, каква посока държат? В ляво, който ходи, слиза надолу. В дясно, който ходи, нагоре върви. Де седи кривината?
към беседата >>
И Неговия ум разсъждава сега.
Та избави се сега, ако можеш.“ И най-после вижда, че силата не е в човека. Вие, някой път, мислите, че силата е във вас. Де седеше силата на Христа? – Да чете ударите, колко са – едно, две, три и прочее. После да чете думите, да ги слуша.
И Неговия ум разсъждава сега.
Хвана Го една тъмнина. Когато Той каза: „Боже мой, защо си ме оставил? “ Когато каза тези думи, както са в Евангелието, Той премина през най-голяма тъмнина, която се мъчеше да проникне в светлината на ума Му. И Той, в този момент, се насили, за да запази светлината на ума си. И в какво запази светлината?
към беседата >>
Едни хора казват, че вървят в ляво.
Всеки е свободен да ходи или от едната или от другата страна. Може да си избереш или от дясно или от ляво. Ако отидете на запад, там ще вървите или в ляво или в дясно. Ако вървите в дясно и с това сте нарушили, ще се върнете в ляво. В България се счита, че всеки е свободен да върви от дето иска.
Едни хора казват, че вървят в ляво.
Тези хора, които вървят в ляво, каква посока държат? В ляво, който ходи, слиза надолу. В дясно, който ходи, нагоре върви. Де седи кривината? Несъобразителността. Вървене в ляво показва слизане надолу.
към беседата >>
Хвана Го една тъмнина.
Вие, някой път, мислите, че силата е във вас. Де седеше силата на Христа? – Да чете ударите, колко са – едно, две, три и прочее. После да чете думите, да ги слуша. И Неговия ум разсъждава сега.
Хвана Го една тъмнина.
Когато Той каза: „Боже мой, защо си ме оставил? “ Когато каза тези думи, както са в Евангелието, Той премина през най-голяма тъмнина, която се мъчеше да проникне в светлината на ума Му. И Той, в този момент, се насили, за да запази светлината на ума си. И в какво запази светлината? Като каза думите: „В Твоите ръце предавам Духа си.“ За да предаде Духа си, Той имаше светлина.
към беседата >>
Тези хора, които вървят в ляво, каква посока държат?
Може да си избереш или от дясно или от ляво. Ако отидете на запад, там ще вървите или в ляво или в дясно. Ако вървите в дясно и с това сте нарушили, ще се върнете в ляво. В България се счита, че всеки е свободен да върви от дето иска. Едни хора казват, че вървят в ляво.
Тези хора, които вървят в ляво, каква посока държат?
В ляво, който ходи, слиза надолу. В дясно, който ходи, нагоре върви. Де седи кривината? Несъобразителността. Вървене в ляво показва слизане надолу. Или щом вървиш в ляво, условията на живота стават по-тежки.
към беседата >>
Когато Той каза: „Боже мой, защо си ме оставил?
Де седеше силата на Христа? – Да чете ударите, колко са – едно, две, три и прочее. После да чете думите, да ги слуша. И Неговия ум разсъждава сега. Хвана Го една тъмнина.
Когато Той каза: „Боже мой, защо си ме оставил?
“ Когато каза тези думи, както са в Евангелието, Той премина през най-голяма тъмнина, която се мъчеше да проникне в светлината на ума Му. И Той, в този момент, се насили, за да запази светлината на ума си. И в какво запази светлината? Като каза думите: „В Твоите ръце предавам Духа си.“ За да предаде Духа си, Той имаше светлина. Той каза: „Аз не си давам душата и Духа си освен само в Твоите ръце.“ Той повика Господа и каза: „Само в Твоите ръце предавам Духа си, няма другиго!
към беседата >>
В ляво, който ходи, слиза надолу.
Ако отидете на запад, там ще вървите или в ляво или в дясно. Ако вървите в дясно и с това сте нарушили, ще се върнете в ляво. В България се счита, че всеки е свободен да върви от дето иска. Едни хора казват, че вървят в ляво. Тези хора, които вървят в ляво, каква посока държат?
В ляво, който ходи, слиза надолу.
В дясно, който ходи, нагоре върви. Де седи кривината? Несъобразителността. Вървене в ляво показва слизане надолу. Или щом вървиш в ляво, условията на живота стават по-тежки. Например, живееш в едно планинско место.
към беседата >>
“ Когато каза тези думи, както са в Евангелието, Той премина през най-голяма тъмнина, която се мъчеше да проникне в светлината на ума Му.
– Да чете ударите, колко са – едно, две, три и прочее. После да чете думите, да ги слуша. И Неговия ум разсъждава сега. Хвана Го една тъмнина. Когато Той каза: „Боже мой, защо си ме оставил?
“ Когато каза тези думи, както са в Евангелието, Той премина през най-голяма тъмнина, която се мъчеше да проникне в светлината на ума Му.
И Той, в този момент, се насили, за да запази светлината на ума си. И в какво запази светлината? Като каза думите: „В Твоите ръце предавам Духа си.“ За да предаде Духа си, Той имаше светлина. Той каза: „Аз не си давам душата и Духа си освен само в Твоите ръце.“ Той повика Господа и каза: „Само в Твоите ръце предавам Духа си, няма другиго! “ И дойдоха две ръце.
към беседата >>
В дясно, който ходи, нагоре върви.
Ако вървите в дясно и с това сте нарушили, ще се върнете в ляво. В България се счита, че всеки е свободен да върви от дето иска. Едни хора казват, че вървят в ляво. Тези хора, които вървят в ляво, каква посока държат? В ляво, който ходи, слиза надолу.
В дясно, който ходи, нагоре върви.
Де седи кривината? Несъобразителността. Вървене в ляво показва слизане надолу. Или щом вървиш в ляво, условията на живота стават по-тежки. Например, живееш в едно планинско место. Там водата и въздухът са чисти.
към беседата >>
И Той, в този момент, се насили, за да запази светлината на ума си.
После да чете думите, да ги слуша. И Неговия ум разсъждава сега. Хвана Го една тъмнина. Когато Той каза: „Боже мой, защо си ме оставил? “ Когато каза тези думи, както са в Евангелието, Той премина през най-голяма тъмнина, която се мъчеше да проникне в светлината на ума Му.
И Той, в този момент, се насили, за да запази светлината на ума си.
И в какво запази светлината? Като каза думите: „В Твоите ръце предавам Духа си.“ За да предаде Духа си, Той имаше светлина. Той каза: „Аз не си давам душата и Духа си освен само в Твоите ръце.“ Той повика Господа и каза: „Само в Твоите ръце предавам Духа си, няма другиго! “ И дойдоха две ръце. Той ги разгледа много добре и каза: „В Твоите ръце предавам душата си.“ Вие, някой път, искате да умрете.
към беседата >>
Де седи кривината?
В България се счита, че всеки е свободен да върви от дето иска. Едни хора казват, че вървят в ляво. Тези хора, които вървят в ляво, каква посока държат? В ляво, който ходи, слиза надолу. В дясно, който ходи, нагоре върви.
Де седи кривината?
Несъобразителността. Вървене в ляво показва слизане надолу. Или щом вървиш в ляво, условията на живота стават по-тежки. Например, живееш в едно планинско место. Там водата и въздухът са чисти. Обаче в едно ниско место, водата и въздухът не са чисти.
към беседата >>
И в какво запази светлината?
И Неговия ум разсъждава сега. Хвана Го една тъмнина. Когато Той каза: „Боже мой, защо си ме оставил? “ Когато каза тези думи, както са в Евангелието, Той премина през най-голяма тъмнина, която се мъчеше да проникне в светлината на ума Му. И Той, в този момент, се насили, за да запази светлината на ума си.
И в какво запази светлината?
Като каза думите: „В Твоите ръце предавам Духа си.“ За да предаде Духа си, Той имаше светлина. Той каза: „Аз не си давам душата и Духа си освен само в Твоите ръце.“ Той повика Господа и каза: „Само в Твоите ръце предавам Духа си, няма другиго! “ И дойдоха две ръце. Той ги разгледа много добре и каза: „В Твоите ръце предавам душата си.“ Вие, някой път, искате да умрете. На кого ще предадете вашата душа?
към беседата >>
Несъобразителността. Вървене в ляво показва слизане надолу.
Едни хора казват, че вървят в ляво. Тези хора, които вървят в ляво, каква посока държат? В ляво, който ходи, слиза надолу. В дясно, който ходи, нагоре върви. Де седи кривината?
Несъобразителността. Вървене в ляво показва слизане надолу.
Или щом вървиш в ляво, условията на живота стават по-тежки. Например, живееш в едно планинско место. Там водата и въздухът са чисти. Обаче в едно ниско место, водата и въздухът не са чисти. После местото може да е блатисто и има комари, които могат да заразят човека с разни болести.
към беседата >>
Като каза думите: „В Твоите ръце предавам Духа си.“ За да предаде Духа си, Той имаше светлина.
Хвана Го една тъмнина. Когато Той каза: „Боже мой, защо си ме оставил? “ Когато каза тези думи, както са в Евангелието, Той премина през най-голяма тъмнина, която се мъчеше да проникне в светлината на ума Му. И Той, в този момент, се насили, за да запази светлината на ума си. И в какво запази светлината?
Като каза думите: „В Твоите ръце предавам Духа си.“ За да предаде Духа си, Той имаше светлина.
Той каза: „Аз не си давам душата и Духа си освен само в Твоите ръце.“ Той повика Господа и каза: „Само в Твоите ръце предавам Духа си, няма другиго! “ И дойдоха две ръце. Той ги разгледа много добре и каза: „В Твоите ръце предавам душата си.“ Вие, някой път, искате да умрете. На кого ще предадете вашата душа? Вие познавате ли Онези Ръце, на които да поверите душата си, като умирате?
към беседата >>
Или щом вървиш в ляво, условията на живота стават по-тежки.
Тези хора, които вървят в ляво, каква посока държат? В ляво, който ходи, слиза надолу. В дясно, който ходи, нагоре върви. Де седи кривината? Несъобразителността. Вървене в ляво показва слизане надолу.
Или щом вървиш в ляво, условията на живота стават по-тежки.
Например, живееш в едно планинско место. Там водата и въздухът са чисти. Обаче в едно ниско место, водата и въздухът не са чисти. После местото може да е блатисто и има комари, които могат да заразят човека с разни болести.
към беседата >>
Той каза: „Аз не си давам душата и Духа си освен само в Твоите ръце.“ Той повика Господа и каза: „Само в Твоите ръце предавам Духа си, няма другиго!
Когато Той каза: „Боже мой, защо си ме оставил? “ Когато каза тези думи, както са в Евангелието, Той премина през най-голяма тъмнина, която се мъчеше да проникне в светлината на ума Му. И Той, в този момент, се насили, за да запази светлината на ума си. И в какво запази светлината? Като каза думите: „В Твоите ръце предавам Духа си.“ За да предаде Духа си, Той имаше светлина.
Той каза: „Аз не си давам душата и Духа си освен само в Твоите ръце.“ Той повика Господа и каза: „Само в Твоите ръце предавам Духа си, няма другиго!
“ И дойдоха две ръце. Той ги разгледа много добре и каза: „В Твоите ръце предавам душата си.“ Вие, някой път, искате да умрете. На кого ще предадете вашата душа? Вие познавате ли Онези Ръце, на които да поверите душата си, като умирате? В този момент Христос имаше светлина, за да види добре тия ръце.
към беседата >>
Например, живееш в едно планинско место.
В ляво, който ходи, слиза надолу. В дясно, който ходи, нагоре върви. Де седи кривината? Несъобразителността. Вървене в ляво показва слизане надолу. Или щом вървиш в ляво, условията на живота стават по-тежки.
Например, живееш в едно планинско место.
Там водата и въздухът са чисти. Обаче в едно ниско место, водата и въздухът не са чисти. После местото може да е блатисто и има комари, които могат да заразят човека с разни болести.
към беседата >>
“ И дойдоха две ръце.
“ Когато каза тези думи, както са в Евангелието, Той премина през най-голяма тъмнина, която се мъчеше да проникне в светлината на ума Му. И Той, в този момент, се насили, за да запази светлината на ума си. И в какво запази светлината? Като каза думите: „В Твоите ръце предавам Духа си.“ За да предаде Духа си, Той имаше светлина. Той каза: „Аз не си давам душата и Духа си освен само в Твоите ръце.“ Той повика Господа и каза: „Само в Твоите ръце предавам Духа си, няма другиго!
“ И дойдоха две ръце.
Той ги разгледа много добре и каза: „В Твоите ръце предавам душата си.“ Вие, някой път, искате да умрете. На кого ще предадете вашата душа? Вие познавате ли Онези Ръце, на които да поверите душата си, като умирате? В този момент Христос имаше светлина, за да види добре тия ръце. И казва: „Сега в Твоите ръце предавам душата си.
към беседата >>
Там водата и въздухът са чисти.
В дясно, който ходи, нагоре върви. Де седи кривината? Несъобразителността. Вървене в ляво показва слизане надолу. Или щом вървиш в ляво, условията на живота стават по-тежки. Например, живееш в едно планинско место.
Там водата и въздухът са чисти.
Обаче в едно ниско место, водата и въздухът не са чисти. После местото може да е блатисто и има комари, които могат да заразят човека с разни болести.
към беседата >>
Той ги разгледа много добре и каза: „В Твоите ръце предавам душата си.“ Вие, някой път, искате да умрете.
И Той, в този момент, се насили, за да запази светлината на ума си. И в какво запази светлината? Като каза думите: „В Твоите ръце предавам Духа си.“ За да предаде Духа си, Той имаше светлина. Той каза: „Аз не си давам душата и Духа си освен само в Твоите ръце.“ Той повика Господа и каза: „Само в Твоите ръце предавам Духа си, няма другиго! “ И дойдоха две ръце.
Той ги разгледа много добре и каза: „В Твоите ръце предавам душата си.“ Вие, някой път, искате да умрете.
На кого ще предадете вашата душа? Вие познавате ли Онези Ръце, на които да поверите душата си, като умирате? В този момент Христос имаше светлина, за да види добре тия ръце. И казва: „Сега в Твоите ръце предавам душата си. Направи онова, което е благоугодно на Тебе.
към беседата >>
Обаче в едно ниско место, водата и въздухът не са чисти.
Де седи кривината? Несъобразителността. Вървене в ляво показва слизане надолу. Или щом вървиш в ляво, условията на живота стават по-тежки. Например, живееш в едно планинско место. Там водата и въздухът са чисти.
Обаче в едно ниско место, водата и въздухът не са чисти.
После местото може да е блатисто и има комари, които могат да заразят човека с разни болести.
към беседата >>
На кого ще предадете вашата душа?
И в какво запази светлината? Като каза думите: „В Твоите ръце предавам Духа си.“ За да предаде Духа си, Той имаше светлина. Той каза: „Аз не си давам душата и Духа си освен само в Твоите ръце.“ Той повика Господа и каза: „Само в Твоите ръце предавам Духа си, няма другиго! “ И дойдоха две ръце. Той ги разгледа много добре и каза: „В Твоите ръце предавам душата си.“ Вие, някой път, искате да умрете.
На кого ще предадете вашата душа?
Вие познавате ли Онези Ръце, на които да поверите душата си, като умирате? В този момент Христос имаше светлина, за да види добре тия ръце. И казва: „Сега в Твоите ръце предавам душата си. Направи онова, което е благоугодно на Тебе. На Тебе имам доверие!
към беседата >>
После местото може да е блатисто и има комари, които могат да заразят човека с разни болести.
Несъобразителността. Вървене в ляво показва слизане надолу. Или щом вървиш в ляво, условията на живота стават по-тежки. Например, живееш в едно планинско место. Там водата и въздухът са чисти. Обаче в едно ниско место, водата и въздухът не са чисти.
После местото може да е блатисто и има комари, които могат да заразят човека с разни болести.
към беседата >>
Вие познавате ли Онези Ръце, на които да поверите душата си, като умирате?
Като каза думите: „В Твоите ръце предавам Духа си.“ За да предаде Духа си, Той имаше светлина. Той каза: „Аз не си давам душата и Духа си освен само в Твоите ръце.“ Той повика Господа и каза: „Само в Твоите ръце предавам Духа си, няма другиго! “ И дойдоха две ръце. Той ги разгледа много добре и каза: „В Твоите ръце предавам душата си.“ Вие, някой път, искате да умрете. На кого ще предадете вашата душа?
Вие познавате ли Онези Ръце, на които да поверите душата си, като умирате?
В този момент Христос имаше светлина, за да види добре тия ръце. И казва: „Сега в Твоите ръце предавам душата си. Направи онова, което е благоугодно на Тебе. На Тебе имам доверие! “ Че това е характер, воля, устойчивост на чувствата и светлина, за да може в най-трудните моменти на живота си да издържи.
към беседата >>
Та казвам сега: Де е злото?
Та казвам сега: Де е злото?
– В ниските места съществуват условия, които пречат на онзи добрия живот. И следователно, раждат се известни болести. Например, да кажем, че има болеста малария. Тя произтича от известни комари. Този комар може да ви обича.
към беседата >>
В този момент Христос имаше светлина, за да види добре тия ръце.
Той каза: „Аз не си давам душата и Духа си освен само в Твоите ръце.“ Той повика Господа и каза: „Само в Твоите ръце предавам Духа си, няма другиго! “ И дойдоха две ръце. Той ги разгледа много добре и каза: „В Твоите ръце предавам душата си.“ Вие, някой път, искате да умрете. На кого ще предадете вашата душа? Вие познавате ли Онези Ръце, на които да поверите душата си, като умирате?
В този момент Христос имаше светлина, за да види добре тия ръце.
И казва: „Сега в Твоите ръце предавам душата си. Направи онова, което е благоугодно на Тебе. На Тебе имам доверие! “ Че това е характер, воля, устойчивост на чувствата и светлина, за да може в най-трудните моменти на живота си да издържи. Най-ценното, което Той имаше – душата си, да знае, че само в Божиите Ръце може да го постави.
към беседата >>
– В ниските места съществуват условия, които пречат на онзи добрия живот.
Та казвам сега: Де е злото?
– В ниските места съществуват условия, които пречат на онзи добрия живот.
И следователно, раждат се известни болести. Например, да кажем, че има болеста малария. Тя произтича от известни комари. Този комар може да ви обича. След като ви целуне някъде, с тази целувка той внася нещо.
към беседата >>
И казва: „Сега в Твоите ръце предавам душата си.
“ И дойдоха две ръце. Той ги разгледа много добре и каза: „В Твоите ръце предавам душата си.“ Вие, някой път, искате да умрете. На кого ще предадете вашата душа? Вие познавате ли Онези Ръце, на които да поверите душата си, като умирате? В този момент Христос имаше светлина, за да види добре тия ръце.
И казва: „Сега в Твоите ръце предавам душата си.
Направи онова, което е благоугодно на Тебе. На Тебе имам доверие! “ Че това е характер, воля, устойчивост на чувствата и светлина, за да може в най-трудните моменти на живота си да издържи. Най-ценното, което Той имаше – душата си, да знае, че само в Божиите Ръце може да го постави. Тая душа само Бог може да я запази.
към беседата >>
И следователно, раждат се известни болести.
Та казвам сега: Де е злото? – В ниските места съществуват условия, които пречат на онзи добрия живот.
И следователно, раждат се известни болести.
Например, да кажем, че има болеста малария. Тя произтича от известни комари. Този комар може да ви обича. След като ви целуне някъде, с тази целувка той внася нещо. Аз я наричам „комарска целувка“.
към беседата >>
Направи онова, което е благоугодно на Тебе.
Той ги разгледа много добре и каза: „В Твоите ръце предавам душата си.“ Вие, някой път, искате да умрете. На кого ще предадете вашата душа? Вие познавате ли Онези Ръце, на които да поверите душата си, като умирате? В този момент Христос имаше светлина, за да види добре тия ръце. И казва: „Сега в Твоите ръце предавам душата си.
Направи онова, което е благоугодно на Тебе.
На Тебе имам доверие! “ Че това е характер, воля, устойчивост на чувствата и светлина, за да може в най-трудните моменти на живота си да издържи. Най-ценното, което Той имаше – душата си, да знае, че само в Божиите Ръце може да го постави. Тая душа само Бог може да я запази. Та всички вие ще минете през този изпит.
към беседата >>
Например, да кажем, че има болеста малария.
Та казвам сега: Де е злото? – В ниските места съществуват условия, които пречат на онзи добрия живот. И следователно, раждат се известни болести.
Например, да кажем, че има болеста малария.
Тя произтича от известни комари. Този комар може да ви обича. След като ви целуне някъде, с тази целувка той внася нещо. Аз я наричам „комарска целувка“. Но от тази целувка може да страдате с години.
към беседата >>
На Тебе имам доверие!
На кого ще предадете вашата душа? Вие познавате ли Онези Ръце, на които да поверите душата си, като умирате? В този момент Христос имаше светлина, за да види добре тия ръце. И казва: „Сега в Твоите ръце предавам душата си. Направи онова, което е благоугодно на Тебе.
На Тебе имам доверие!
“ Че това е характер, воля, устойчивост на чувствата и светлина, за да може в най-трудните моменти на живота си да издържи. Най-ценното, което Той имаше – душата си, да знае, че само в Божиите Ръце може да го постави. Тая душа само Бог може да я запази. Та всички вие ще минете през този изпит. На вас ви трябва сега силна воля.
към беседата >>
Тя произтича от известни комари.
Та казвам сега: Де е злото? – В ниските места съществуват условия, които пречат на онзи добрия живот. И следователно, раждат се известни болести. Например, да кажем, че има болеста малария.
Тя произтича от известни комари.
Този комар може да ви обича. След като ви целуне някъде, с тази целувка той внася нещо. Аз я наричам „комарска целувка“. Но от тази целувка може да страдате с години. Не са хубави комарските целувки.
към беседата >>
“ Че това е характер, воля, устойчивост на чувствата и светлина, за да може в най-трудните моменти на живота си да издържи.
Вие познавате ли Онези Ръце, на които да поверите душата си, като умирате? В този момент Христос имаше светлина, за да види добре тия ръце. И казва: „Сега в Твоите ръце предавам душата си. Направи онова, което е благоугодно на Тебе. На Тебе имам доверие!
“ Че това е характер, воля, устойчивост на чувствата и светлина, за да може в най-трудните моменти на живота си да издържи.
Най-ценното, което Той имаше – душата си, да знае, че само в Божиите Ръце може да го постави. Тая душа само Бог може да я запази. Та всички вие ще минете през този изпит. На вас ви трябва сега силна воля. Може да се гневите колкото искате.
към беседата >>
Този комар може да ви обича.
Та казвам сега: Де е злото? – В ниските места съществуват условия, които пречат на онзи добрия живот. И следователно, раждат се известни болести. Например, да кажем, че има болеста малария. Тя произтича от известни комари.
Този комар може да ви обича.
След като ви целуне някъде, с тази целувка той внася нещо. Аз я наричам „комарска целувка“. Но от тази целувка може да страдате с години. Не са хубави комарските целувки. Сега вие схващате нещата индивидуално.
към беседата >>
Най-ценното, което Той имаше – душата си, да знае, че само в Божиите Ръце може да го постави.
В този момент Христос имаше светлина, за да види добре тия ръце. И казва: „Сега в Твоите ръце предавам душата си. Направи онова, което е благоугодно на Тебе. На Тебе имам доверие! “ Че това е характер, воля, устойчивост на чувствата и светлина, за да може в най-трудните моменти на живота си да издържи.
Най-ценното, което Той имаше – душата си, да знае, че само в Божиите Ръце може да го постави.
Тая душа само Бог може да я запази. Та всички вие ще минете през този изпит. На вас ви трябва сега силна воля. Може да се гневите колкото искате. Колкото повече се гневите, толкоз по-добре.
към беседата >>
След като ви целуне някъде, с тази целувка той внася нещо.
– В ниските места съществуват условия, които пречат на онзи добрия живот. И следователно, раждат се известни болести. Например, да кажем, че има болеста малария. Тя произтича от известни комари. Този комар може да ви обича.
След като ви целуне някъде, с тази целувка той внася нещо.
Аз я наричам „комарска целувка“. Но от тази целувка може да страдате с години. Не са хубави комарските целувки. Сега вие схващате нещата индивидуално. Земята е едно училище.
към беседата >>
Тая душа само Бог може да я запази.
И казва: „Сега в Твоите ръце предавам душата си. Направи онова, което е благоугодно на Тебе. На Тебе имам доверие! “ Че това е характер, воля, устойчивост на чувствата и светлина, за да може в най-трудните моменти на живота си да издържи. Най-ценното, което Той имаше – душата си, да знае, че само в Божиите Ръце може да го постави.
Тая душа само Бог може да я запази.
Та всички вие ще минете през този изпит. На вас ви трябва сега силна воля. Може да се гневите колкото искате. Колкото повече се гневите, толкоз по-добре. И одумването и то е хубаво.
към беседата >>
Аз я наричам „комарска целувка“.
И следователно, раждат се известни болести. Например, да кажем, че има болеста малария. Тя произтича от известни комари. Този комар може да ви обича. След като ви целуне някъде, с тази целувка той внася нещо.
Аз я наричам „комарска целувка“.
Но от тази целувка може да страдате с години. Не са хубави комарските целувки. Сега вие схващате нещата индивидуално. Земята е едно училище. И за сега не е едно идеално училище.
към беседата >>
Та всички вие ще минете през този изпит.
Направи онова, което е благоугодно на Тебе. На Тебе имам доверие! “ Че това е характер, воля, устойчивост на чувствата и светлина, за да може в най-трудните моменти на живота си да издържи. Най-ценното, което Той имаше – душата си, да знае, че само в Божиите Ръце може да го постави. Тая душа само Бог може да я запази.
Та всички вие ще минете през този изпит.
На вас ви трябва сега силна воля. Може да се гневите колкото искате. Колкото повече се гневите, толкоз по-добре. И одумването и то е хубаво. Аз другояче гледам на нещата от моето гледище.
към беседата >>
Но от тази целувка може да страдате с години.
Например, да кажем, че има болеста малария. Тя произтича от известни комари. Този комар може да ви обича. След като ви целуне някъде, с тази целувка той внася нещо. Аз я наричам „комарска целувка“.
Но от тази целувка може да страдате с години.
Не са хубави комарските целувки. Сега вие схващате нещата индивидуално. Земята е едно училище. И за сега не е едно идеално училище. Това трябва да го знаете.
към беседата >>
На вас ви трябва сега силна воля.
На Тебе имам доверие! “ Че това е характер, воля, устойчивост на чувствата и светлина, за да може в най-трудните моменти на живота си да издържи. Най-ценното, което Той имаше – душата си, да знае, че само в Божиите Ръце може да го постави. Тая душа само Бог може да я запази. Та всички вие ще минете през този изпит.
На вас ви трябва сега силна воля.
Може да се гневите колкото искате. Колкото повече се гневите, толкоз по-добре. И одумването и то е хубаво. Аз другояче гледам на нещата от моето гледище. Един е сприхав.
към беседата >>
Не са хубави комарските целувки.
Тя произтича от известни комари. Този комар може да ви обича. След като ви целуне някъде, с тази целувка той внася нещо. Аз я наричам „комарска целувка“. Но от тази целувка може да страдате с години.
Не са хубави комарските целувки.
Сега вие схващате нещата индивидуално. Земята е едно училище. И за сега не е едно идеално училище. Това трябва да го знаете. Не е едно училище много добре уредено.
към беседата >>
Може да се гневите колкото искате.
“ Че това е характер, воля, устойчивост на чувствата и светлина, за да може в най-трудните моменти на живота си да издържи. Най-ценното, което Той имаше – душата си, да знае, че само в Божиите Ръце може да го постави. Тая душа само Бог може да я запази. Та всички вие ще минете през този изпит. На вас ви трябва сега силна воля.
Може да се гневите колкото искате.
Колкото повече се гневите, толкоз по-добре. И одумването и то е хубаво. Аз другояче гледам на нещата от моето гледище. Един е сприхав. Че как няма да бъде сприхав горе (в планината).
към беседата >>
Сега вие схващате нещата индивидуално.
Този комар може да ви обича. След като ви целуне някъде, с тази целувка той внася нещо. Аз я наричам „комарска целувка“. Но от тази целувка може да страдате с години. Не са хубави комарските целувки.
Сега вие схващате нещата индивидуално.
Земята е едно училище. И за сега не е едно идеално училище. Това трябва да го знаете. Не е едно училище много добре уредено. Много неща липсват.
към беседата >>
Колкото повече се гневите, толкоз по-добре.
Най-ценното, което Той имаше – душата си, да знае, че само в Божиите Ръце може да го постави. Тая душа само Бог може да я запази. Та всички вие ще минете през този изпит. На вас ви трябва сега силна воля. Може да се гневите колкото искате.
Колкото повече се гневите, толкоз по-добре.
И одумването и то е хубаво. Аз другояче гледам на нещата от моето гледище. Един е сприхав. Че как няма да бъде сприхав горе (в планината). Само че в духовния свят не се позволява да бъдете близо един до друг.
към беседата >>
Земята е едно училище.
След като ви целуне някъде, с тази целувка той внася нещо. Аз я наричам „комарска целувка“. Но от тази целувка може да страдате с години. Не са хубави комарските целувки. Сега вие схващате нещата индивидуално.
Земята е едно училище.
И за сега не е едно идеално училище. Това трябва да го знаете. Не е едно училище много добре уредено. Много неща липсват. Била е земята едно добро училище, но преподавателите и директорите на това училище поразвалили нещо, та едвам от сега има един нов план, за да се поправят работите.
към беседата >>
И одумването и то е хубаво.
Тая душа само Бог може да я запази. Та всички вие ще минете през този изпит. На вас ви трябва сега силна воля. Може да се гневите колкото искате. Колкото повече се гневите, толкоз по-добре.
И одумването и то е хубаво.
Аз другояче гледам на нещата от моето гледище. Един е сприхав. Че как няма да бъде сприхав горе (в планината). Само че в духовния свят не се позволява да бъдете близо един до друг. На далеч трябва да бъдете един от друг.
към беседата >>
И за сега не е едно идеално училище.
Аз я наричам „комарска целувка“. Но от тази целувка може да страдате с години. Не са хубави комарските целувки. Сега вие схващате нещата индивидуално. Земята е едно училище.
И за сега не е едно идеално училище.
Това трябва да го знаете. Не е едно училище много добре уредено. Много неща липсват. Била е земята едно добро училище, но преподавателите и директорите на това училище поразвалили нещо, та едвам от сега има един нов план, за да се поправят работите. Липсват някои неща.
към беседата >>
Аз другояче гледам на нещата от моето гледище.
Та всички вие ще минете през този изпит. На вас ви трябва сега силна воля. Може да се гневите колкото искате. Колкото повече се гневите, толкоз по-добре. И одумването и то е хубаво.
Аз другояче гледам на нещата от моето гледище.
Един е сприхав. Че как няма да бъде сприхав горе (в планината). Само че в духовния свят не се позволява да бъдете близо един до друг. На далеч трябва да бъдете един от друг. Трябва да бъдете най-малко на сто метра разстояние.
към беседата >>
Това трябва да го знаете.
Но от тази целувка може да страдате с години. Не са хубави комарските целувки. Сега вие схващате нещата индивидуално. Земята е едно училище. И за сега не е едно идеално училище.
Това трябва да го знаете.
Не е едно училище много добре уредено. Много неща липсват. Била е земята едно добро училище, но преподавателите и директорите на това училище поразвалили нещо, та едвам от сега има един нов план, за да се поправят работите. Липсват някои неща. Да допуснем, че вие страдате.
към беседата >>
Един е сприхав.
На вас ви трябва сега силна воля. Може да се гневите колкото искате. Колкото повече се гневите, толкоз по-добре. И одумването и то е хубаво. Аз другояче гледам на нещата от моето гледище.
Един е сприхав.
Че как няма да бъде сприхав горе (в планината). Само че в духовния свят не се позволява да бъдете близо един до друг. На далеч трябва да бъдете един от друг. Трябва да бъдете най-малко на сто метра разстояние. Това е естественото положение.
към беседата >>
Не е едно училище много добре уредено.
Не са хубави комарските целувки. Сега вие схващате нещата индивидуално. Земята е едно училище. И за сега не е едно идеално училище. Това трябва да го знаете.
Не е едно училище много добре уредено.
Много неща липсват. Била е земята едно добро училище, но преподавателите и директорите на това училище поразвалили нещо, та едвам от сега има един нов план, за да се поправят работите. Липсват някои неща. Да допуснем, че вие страдате. Някой път страдате от стомах.
към беседата >>
Че как няма да бъде сприхав горе (в планината).
Може да се гневите колкото искате. Колкото повече се гневите, толкоз по-добре. И одумването и то е хубаво. Аз другояче гледам на нещата от моето гледище. Един е сприхав.
Че как няма да бъде сприхав горе (в планината).
Само че в духовния свят не се позволява да бъдете близо един до друг. На далеч трябва да бъдете един от друг. Трябва да бъдете най-малко на сто метра разстояние. Това е естественото положение. Тук, на физическото поле, то е закон, то може.
към беседата >>
Много неща липсват.
Сега вие схващате нещата индивидуално. Земята е едно училище. И за сега не е едно идеално училище. Това трябва да го знаете. Не е едно училище много добре уредено.
Много неща липсват.
Била е земята едно добро училище, но преподавателите и директорите на това училище поразвалили нещо, та едвам от сега има един нов план, за да се поправят работите. Липсват някои неща. Да допуснем, че вие страдате. Някой път страдате от стомах. Кои са причините?
към беседата >>
Само че в духовния свят не се позволява да бъдете близо един до друг.
Колкото повече се гневите, толкоз по-добре. И одумването и то е хубаво. Аз другояче гледам на нещата от моето гледище. Един е сприхав. Че как няма да бъде сприхав горе (в планината).
Само че в духовния свят не се позволява да бъдете близо един до друг.
На далеч трябва да бъдете един от друг. Трябва да бъдете най-малко на сто метра разстояние. Това е естественото положение. Тук, на физическото поле, то е закон, то може. Но там разстояние трябва да има, понеже има голяма опасност.
към беседата >>
Била е земята едно добро училище, но преподавателите и директорите на това училище поразвалили нещо, та едвам от сега има един нов план, за да се поправят работите.
Земята е едно училище. И за сега не е едно идеално училище. Това трябва да го знаете. Не е едно училище много добре уредено. Много неща липсват.
Била е земята едно добро училище, но преподавателите и директорите на това училище поразвалили нещо, та едвам от сега има един нов план, за да се поправят работите.
Липсват някои неща. Да допуснем, че вие страдате. Някой път страдате от стомах. Кои са причините? Това е предметно учение на физическия свят.
към беседата >>
На далеч трябва да бъдете един от друг.
И одумването и то е хубаво. Аз другояче гледам на нещата от моето гледище. Един е сприхав. Че как няма да бъде сприхав горе (в планината). Само че в духовния свят не се позволява да бъдете близо един до друг.
На далеч трябва да бъдете един от друг.
Трябва да бъдете най-малко на сто метра разстояние. Това е естественото положение. Тук, на физическото поле, то е закон, то може. Но там разстояние трябва да има, понеже има голяма опасност. Човек трябва да бъде свободен в своите действия.
към беседата >>
Липсват някои неща.
И за сега не е едно идеално училище. Това трябва да го знаете. Не е едно училище много добре уредено. Много неща липсват. Била е земята едно добро училище, но преподавателите и директорите на това училище поразвалили нещо, та едвам от сега има един нов план, за да се поправят работите.
Липсват някои неща.
Да допуснем, че вие страдате. Някой път страдате от стомах. Кои са причините? Това е предметно учение на физическия свят. Щом стомаха ви страда, вие сте престъпили закона на физическия свят.
към беседата >>
Трябва да бъдете най-малко на сто метра разстояние.
Аз другояче гледам на нещата от моето гледище. Един е сприхав. Че как няма да бъде сприхав горе (в планината). Само че в духовния свят не се позволява да бъдете близо един до друг. На далеч трябва да бъдете един от друг.
Трябва да бъдете най-малко на сто метра разстояние.
Това е естественото положение. Тук, на физическото поле, то е закон, то може. Но там разстояние трябва да има, понеже има голяма опасност. Човек трябва да бъде свободен в своите действия. Когато казвам, че трябва да има разстояние, то е за да бъде свободен.
към беседата >>
Да допуснем, че вие страдате.
Това трябва да го знаете. Не е едно училище много добре уредено. Много неща липсват. Била е земята едно добро училище, но преподавателите и директорите на това училище поразвалили нещо, та едвам от сега има един нов план, за да се поправят работите. Липсват някои неща.
Да допуснем, че вие страдате.
Някой път страдате от стомах. Кои са причините? Това е предметно учение на физическия свят. Щом стомаха ви страда, вие сте престъпили закона на физическия свят. Болят ви краката – престъпили сте закона на физическия свят.
към беседата >>
Това е естественото положение.
Един е сприхав. Че как няма да бъде сприхав горе (в планината). Само че в духовния свят не се позволява да бъдете близо един до друг. На далеч трябва да бъдете един от друг. Трябва да бъдете най-малко на сто метра разстояние.
Това е естественото положение.
Тук, на физическото поле, то е закон, то може. Но там разстояние трябва да има, понеже има голяма опасност. Човек трябва да бъде свободен в своите действия. Когато казвам, че трябва да има разстояние, то е за да бъде свободен. Ти не може да мислиш добре, ако някой се приближи при тебе.
към беседата >>
Някой път страдате от стомах.
Не е едно училище много добре уредено. Много неща липсват. Била е земята едно добро училище, но преподавателите и директорите на това училище поразвалили нещо, та едвам от сега има един нов план, за да се поправят работите. Липсват някои неща. Да допуснем, че вие страдате.
Някой път страдате от стомах.
Кои са причините? Това е предметно учение на физическия свят. Щом стомаха ви страда, вие сте престъпили закона на физическия свят. Болят ви краката – престъпили сте закона на физическия свят. Боли ви гръбначния стълб – престъпили сте закона на физическия свят.
към беседата >>
Тук, на физическото поле, то е закон, то може.
Че как няма да бъде сприхав горе (в планината). Само че в духовния свят не се позволява да бъдете близо един до друг. На далеч трябва да бъдете един от друг. Трябва да бъдете най-малко на сто метра разстояние. Това е естественото положение.
Тук, на физическото поле, то е закон, то може.
Но там разстояние трябва да има, понеже има голяма опасност. Човек трябва да бъде свободен в своите действия. Когато казвам, че трябва да има разстояние, то е за да бъде свободен. Ти не може да мислиш добре, ако някой се приближи при тебе. За да можеш да мислиш свободно, трябва да бъдеш надалеч.
към беседата >>
Кои са причините?
Много неща липсват. Била е земята едно добро училище, но преподавателите и директорите на това училище поразвалили нещо, та едвам от сега има един нов план, за да се поправят работите. Липсват някои неща. Да допуснем, че вие страдате. Някой път страдате от стомах.
Кои са причините?
Това е предметно учение на физическия свят. Щом стомаха ви страда, вие сте престъпили закона на физическия свят. Болят ви краката – престъпили сте закона на физическия свят. Боли ви гръбначния стълб – престъпили сте закона на физическия свят. Излязъл ви цирей – престъпили сте закона на физическия свят.
към беседата >>
Но там разстояние трябва да има, понеже има голяма опасност.
Само че в духовния свят не се позволява да бъдете близо един до друг. На далеч трябва да бъдете един от друг. Трябва да бъдете най-малко на сто метра разстояние. Това е естественото положение. Тук, на физическото поле, то е закон, то може.
Но там разстояние трябва да има, понеже има голяма опасност.
Човек трябва да бъде свободен в своите действия. Когато казвам, че трябва да има разстояние, то е за да бъде свободен. Ти не може да мислиш добре, ако някой се приближи при тебе. За да можеш да мислиш свободно, трябва да бъдеш надалеч. Трябва да пазиш известна дистанция.
към беседата >>
Това е предметно учение на физическия свят.
Била е земята едно добро училище, но преподавателите и директорите на това училище поразвалили нещо, та едвам от сега има един нов план, за да се поправят работите. Липсват някои неща. Да допуснем, че вие страдате. Някой път страдате от стомах. Кои са причините?
Това е предметно учение на физическия свят.
Щом стомаха ви страда, вие сте престъпили закона на физическия свят. Болят ви краката – престъпили сте закона на физическия свят. Боли ви гръбначния стълб – престъпили сте закона на физическия свят. Излязъл ви цирей – престъпили сте закона на физическия свят. Да кажем, че нямате болка в стомаха, а в сърдцето имате налягане, наричат го кръвно налягане.
към беседата >>
Човек трябва да бъде свободен в своите действия.
На далеч трябва да бъдете един от друг. Трябва да бъдете най-малко на сто метра разстояние. Това е естественото положение. Тук, на физическото поле, то е закон, то може. Но там разстояние трябва да има, понеже има голяма опасност.
Човек трябва да бъде свободен в своите действия.
Когато казвам, че трябва да има разстояние, то е за да бъде свободен. Ти не може да мислиш добре, ако някой се приближи при тебе. За да можеш да мислиш свободно, трябва да бъдеш надалеч. Трябва да пазиш известна дистанция. Има закони на мисълта.
към беседата >>
Щом стомаха ви страда, вие сте престъпили закона на физическия свят.
Липсват някои неща. Да допуснем, че вие страдате. Някой път страдате от стомах. Кои са причините? Това е предметно учение на физическия свят.
Щом стомаха ви страда, вие сте престъпили закона на физическия свят.
Болят ви краката – престъпили сте закона на физическия свят. Боли ви гръбначния стълб – престъпили сте закона на физическия свят. Излязъл ви цирей – престъпили сте закона на физическия свят. Да кажем, че нямате болка в стомаха, а в сърдцето имате налягане, наричат го кръвно налягане. То е вече в друг един свят.
към беседата >>
Когато казвам, че трябва да има разстояние, то е за да бъде свободен.
Трябва да бъдете най-малко на сто метра разстояние. Това е естественото положение. Тук, на физическото поле, то е закон, то може. Но там разстояние трябва да има, понеже има голяма опасност. Човек трябва да бъде свободен в своите действия.
Когато казвам, че трябва да има разстояние, то е за да бъде свободен.
Ти не може да мислиш добре, ако някой се приближи при тебе. За да можеш да мислиш свободно, трябва да бъдеш надалеч. Трябва да пазиш известна дистанция. Има закони на мисълта. Някой път ние искаме да бъдем много близо.
към беседата >>
Болят ви краката – престъпили сте закона на физическия свят.
Да допуснем, че вие страдате. Някой път страдате от стомах. Кои са причините? Това е предметно учение на физическия свят. Щом стомаха ви страда, вие сте престъпили закона на физическия свят.
Болят ви краката – престъпили сте закона на физическия свят.
Боли ви гръбначния стълб – престъпили сте закона на физическия свят. Излязъл ви цирей – престъпили сте закона на физическия свят. Да кажем, че нямате болка в стомаха, а в сърдцето имате налягане, наричат го кръвно налягане. То е вече в друг един свят. Това го наричат на източните езици „кашан“ – светът на кашата.
към беседата >>
Ти не може да мислиш добре, ако някой се приближи при тебе.
Това е естественото положение. Тук, на физическото поле, то е закон, то може. Но там разстояние трябва да има, понеже има голяма опасност. Човек трябва да бъде свободен в своите действия. Когато казвам, че трябва да има разстояние, то е за да бъде свободен.
Ти не може да мислиш добре, ако някой се приближи при тебе.
За да можеш да мислиш свободно, трябва да бъдеш надалеч. Трябва да пазиш известна дистанция. Има закони на мисълта. Някой път ние искаме да бъдем много близо. Близостта за духовния свят е хармония.
към беседата >>
Боли ви гръбначния стълб – престъпили сте закона на физическия свят.
Някой път страдате от стомах. Кои са причините? Това е предметно учение на физическия свят. Щом стомаха ви страда, вие сте престъпили закона на физическия свят. Болят ви краката – престъпили сте закона на физическия свят.
Боли ви гръбначния стълб – престъпили сте закона на физическия свят.
Излязъл ви цирей – престъпили сте закона на физическия свят. Да кажем, че нямате болка в стомаха, а в сърдцето имате налягане, наричат го кръвно налягане. То е вече в друг един свят. Това го наричат на източните езици „кашан“ – светът на кашата. От която дума, българите извадили своята дума – „каша“.
към беседата >>
За да можеш да мислиш свободно, трябва да бъдеш надалеч.
Тук, на физическото поле, то е закон, то може. Но там разстояние трябва да има, понеже има голяма опасност. Човек трябва да бъде свободен в своите действия. Когато казвам, че трябва да има разстояние, то е за да бъде свободен. Ти не може да мислиш добре, ако някой се приближи при тебе.
За да можеш да мислиш свободно, трябва да бъдеш надалеч.
Трябва да пазиш известна дистанция. Има закони на мисълта. Някой път ние искаме да бъдем много близо. Близостта за духовния свят е хармония. Когато ти действуваш хармонично с някой човек, ти си близо до него.
към беседата >>
Излязъл ви цирей – престъпили сте закона на физическия свят.
Кои са причините? Това е предметно учение на физическия свят. Щом стомаха ви страда, вие сте престъпили закона на физическия свят. Болят ви краката – престъпили сте закона на физическия свят. Боли ви гръбначния стълб – престъпили сте закона на физическия свят.
Излязъл ви цирей – престъпили сте закона на физическия свят.
Да кажем, че нямате болка в стомаха, а в сърдцето имате налягане, наричат го кръвно налягане. То е вече в друг един свят. Това го наричат на източните езици „кашан“ – светът на кашата. От която дума, българите извадили своята дума – „каша“. Казват: „Забъркали някоя каша.“ Това е един свят, дето ако влезе една нечиста материя, сърдцето почва да страда.
към беседата >>
Трябва да пазиш известна дистанция.
Но там разстояние трябва да има, понеже има голяма опасност. Човек трябва да бъде свободен в своите действия. Когато казвам, че трябва да има разстояние, то е за да бъде свободен. Ти не може да мислиш добре, ако някой се приближи при тебе. За да можеш да мислиш свободно, трябва да бъдеш надалеч.
Трябва да пазиш известна дистанция.
Има закони на мисълта. Някой път ние искаме да бъдем много близо. Близостта за духовния свят е хармония. Когато ти действуваш хармонично с някой човек, ти си близо до него. Да си близо до един човек, не се разбира физическа близост.
към беседата >>
Да кажем, че нямате болка в стомаха, а в сърдцето имате налягане, наричат го кръвно налягане.
Това е предметно учение на физическия свят. Щом стомаха ви страда, вие сте престъпили закона на физическия свят. Болят ви краката – престъпили сте закона на физическия свят. Боли ви гръбначния стълб – престъпили сте закона на физическия свят. Излязъл ви цирей – престъпили сте закона на физическия свят.
Да кажем, че нямате болка в стомаха, а в сърдцето имате налягане, наричат го кръвно налягане.
То е вече в друг един свят. Това го наричат на източните езици „кашан“ – светът на кашата. От която дума, българите извадили своята дума – „каша“. Казват: „Забъркали някоя каша.“ Това е един свят, дето ако влезе една нечиста материя, сърдцето почва да страда. Образува се свиване, човек има неразположение на чувствата.
към беседата >>
Има закони на мисълта.
Човек трябва да бъде свободен в своите действия. Когато казвам, че трябва да има разстояние, то е за да бъде свободен. Ти не може да мислиш добре, ако някой се приближи при тебе. За да можеш да мислиш свободно, трябва да бъдеш надалеч. Трябва да пазиш известна дистанция.
Има закони на мисълта.
Някой път ние искаме да бъдем много близо. Близостта за духовния свят е хармония. Когато ти действуваш хармонично с някой човек, ти си близо до него. Да си близо до един човек, не се разбира физическа близост. Той може да е тук, а ти в Америка.
към беседата >>
То е вече в друг един свят.
Щом стомаха ви страда, вие сте престъпили закона на физическия свят. Болят ви краката – престъпили сте закона на физическия свят. Боли ви гръбначния стълб – престъпили сте закона на физическия свят. Излязъл ви цирей – престъпили сте закона на физическия свят. Да кажем, че нямате болка в стомаха, а в сърдцето имате налягане, наричат го кръвно налягане.
То е вече в друг един свят.
Това го наричат на източните езици „кашан“ – светът на кашата. От която дума, българите извадили своята дума – „каша“. Казват: „Забъркали някоя каша.“ Това е един свят, дето ако влезе една нечиста материя, сърдцето почва да страда. Образува се свиване, човек има неразположение на чувствата. Казваш: „Неразположен съм.“ Това се дължи на „кашан“.
към беседата >>
Някой път ние искаме да бъдем много близо.
Когато казвам, че трябва да има разстояние, то е за да бъде свободен. Ти не може да мислиш добре, ако някой се приближи при тебе. За да можеш да мислиш свободно, трябва да бъдеш надалеч. Трябва да пазиш известна дистанция. Има закони на мисълта.
Някой път ние искаме да бъдем много близо.
Близостта за духовния свят е хармония. Когато ти действуваш хармонично с някой човек, ти си близо до него. Да си близо до един човек, не се разбира физическа близост. Той може да е тук, а ти в Америка. И ако твоите трептения са хармонични с този в България, не се изисква много време – ти можеш да му чуваш гласа много скоро.
към беседата >>
Това го наричат на източните езици „кашан“ – светът на кашата.
Болят ви краката – престъпили сте закона на физическия свят. Боли ви гръбначния стълб – престъпили сте закона на физическия свят. Излязъл ви цирей – престъпили сте закона на физическия свят. Да кажем, че нямате болка в стомаха, а в сърдцето имате налягане, наричат го кръвно налягане. То е вече в друг един свят.
Това го наричат на източните езици „кашан“ – светът на кашата.
От която дума, българите извадили своята дума – „каша“. Казват: „Забъркали някоя каша.“ Това е един свят, дето ако влезе една нечиста материя, сърдцето почва да страда. Образува се свиване, човек има неразположение на чувствата. Казваш: „Неразположен съм.“ Това се дължи на „кашан“. Този човек на „кашан“ върви надолу.
към беседата >>
Близостта за духовния свят е хармония.
Ти не може да мислиш добре, ако някой се приближи при тебе. За да можеш да мислиш свободно, трябва да бъдеш надалеч. Трябва да пазиш известна дистанция. Има закони на мисълта. Някой път ние искаме да бъдем много близо.
Близостта за духовния свят е хармония.
Когато ти действуваш хармонично с някой човек, ти си близо до него. Да си близо до един човек, не се разбира физическа близост. Той може да е тук, а ти в Америка. И ако твоите трептения са хармонични с този в България, не се изисква много време – ти можеш да му чуваш гласа много скоро. По радиото ще чуеш гласа, като ти говорят, много по-скоро, от колкото ако си в салона, в който ти говорят.
към беседата >>
От която дума, българите извадили своята дума – „каша“.
Боли ви гръбначния стълб – престъпили сте закона на физическия свят. Излязъл ви цирей – престъпили сте закона на физическия свят. Да кажем, че нямате болка в стомаха, а в сърдцето имате налягане, наричат го кръвно налягане. То е вече в друг един свят. Това го наричат на източните езици „кашан“ – светът на кашата.
От която дума, българите извадили своята дума – „каша“.
Казват: „Забъркали някоя каша.“ Това е един свят, дето ако влезе една нечиста материя, сърдцето почва да страда. Образува се свиване, човек има неразположение на чувствата. Казваш: „Неразположен съм.“ Това се дължи на „кашан“. Този човек на „кашан“ върви надолу. Какво трябва да правиш?
към беседата >>
Когато ти действуваш хармонично с някой човек, ти си близо до него.
За да можеш да мислиш свободно, трябва да бъдеш надалеч. Трябва да пазиш известна дистанция. Има закони на мисълта. Някой път ние искаме да бъдем много близо. Близостта за духовния свят е хармония.
Когато ти действуваш хармонично с някой човек, ти си близо до него.
Да си близо до един човек, не се разбира физическа близост. Той може да е тук, а ти в Америка. И ако твоите трептения са хармонични с този в България, не се изисква много време – ти можеш да му чуваш гласа много скоро. По радиото ще чуеш гласа, като ти говорят, много по-скоро, от колкото ако си в салона, в който ти говорят. Те са сега правила, които трябва да изучавате.
към беседата >>
Казват: „Забъркали някоя каша.“ Това е един свят, дето ако влезе една нечиста материя, сърдцето почва да страда.
Излязъл ви цирей – престъпили сте закона на физическия свят. Да кажем, че нямате болка в стомаха, а в сърдцето имате налягане, наричат го кръвно налягане. То е вече в друг един свят. Това го наричат на източните езици „кашан“ – светът на кашата. От която дума, българите извадили своята дума – „каша“.
Казват: „Забъркали някоя каша.“ Това е един свят, дето ако влезе една нечиста материя, сърдцето почва да страда.
Образува се свиване, човек има неразположение на чувствата. Казваш: „Неразположен съм.“ Това се дължи на „кашан“. Този човек на „кашан“ върви надолу. Какво трябва да правиш? Ще тръгнеш нагоре по планините на „кашан“.
към беседата >>
Да си близо до един човек, не се разбира физическа близост.
Трябва да пазиш известна дистанция. Има закони на мисълта. Някой път ние искаме да бъдем много близо. Близостта за духовния свят е хармония. Когато ти действуваш хармонично с някой човек, ти си близо до него.
Да си близо до един човек, не се разбира физическа близост.
Той може да е тук, а ти в Америка. И ако твоите трептения са хармонични с този в България, не се изисква много време – ти можеш да му чуваш гласа много скоро. По радиото ще чуеш гласа, като ти говорят, много по-скоро, от колкото ако си в салона, в който ти говорят. Те са сега правила, които трябва да изучавате. Една съобразителност трябва да имате.
към беседата >>
Образува се свиване, човек има неразположение на чувствата.
Да кажем, че нямате болка в стомаха, а в сърдцето имате налягане, наричат го кръвно налягане. То е вече в друг един свят. Това го наричат на източните езици „кашан“ – светът на кашата. От която дума, българите извадили своята дума – „каша“. Казват: „Забъркали някоя каша.“ Това е един свят, дето ако влезе една нечиста материя, сърдцето почва да страда.
Образува се свиване, човек има неразположение на чувствата.
Казваш: „Неразположен съм.“ Това се дължи на „кашан“. Този човек на „кашан“ върви надолу. Какво трябва да правиш? Ще тръгнеш нагоре по планините на „кашан“. Щом вървиш по ниските места на „кашан“, ти имаш болезнено състояние.
към беседата >>
Той може да е тук, а ти в Америка.
Има закони на мисълта. Някой път ние искаме да бъдем много близо. Близостта за духовния свят е хармония. Когато ти действуваш хармонично с някой човек, ти си близо до него. Да си близо до един човек, не се разбира физическа близост.
Той може да е тук, а ти в Америка.
И ако твоите трептения са хармонични с този в България, не се изисква много време – ти можеш да му чуваш гласа много скоро. По радиото ще чуеш гласа, като ти говорят, много по-скоро, от колкото ако си в салона, в който ти говорят. Те са сега правила, които трябва да изучавате. Една съобразителност трябва да имате. Ценете вашия ум.
към беседата >>
Казваш: „Неразположен съм.“ Това се дължи на „кашан“.
То е вече в друг един свят. Това го наричат на източните езици „кашан“ – светът на кашата. От която дума, българите извадили своята дума – „каша“. Казват: „Забъркали някоя каша.“ Това е един свят, дето ако влезе една нечиста материя, сърдцето почва да страда. Образува се свиване, човек има неразположение на чувствата.
Казваш: „Неразположен съм.“ Това се дължи на „кашан“.
Този човек на „кашан“ върви надолу. Какво трябва да правиш? Ще тръгнеш нагоре по планините на „кашан“. Щом вървиш по ниските места на „кашан“, ти имаш болезнено състояние. Някой път има болести, които се дължат на човешкия ум, на мозъка.
към беседата >>
И ако твоите трептения са хармонични с този в България, не се изисква много време – ти можеш да му чуваш гласа много скоро.
Някой път ние искаме да бъдем много близо. Близостта за духовния свят е хармония. Когато ти действуваш хармонично с някой човек, ти си близо до него. Да си близо до един човек, не се разбира физическа близост. Той може да е тук, а ти в Америка.
И ако твоите трептения са хармонични с този в България, не се изисква много време – ти можеш да му чуваш гласа много скоро.
По радиото ще чуеш гласа, като ти говорят, много по-скоро, от колкото ако си в салона, в който ти говорят. Те са сега правила, които трябва да изучавате. Една съобразителност трябва да имате. Ценете вашия ум. Тоест – цени светът, в който е умът ти.
към беседата >>
Този човек на „кашан“ върви надолу.
Това го наричат на източните езици „кашан“ – светът на кашата. От която дума, българите извадили своята дума – „каша“. Казват: „Забъркали някоя каша.“ Това е един свят, дето ако влезе една нечиста материя, сърдцето почва да страда. Образува се свиване, човек има неразположение на чувствата. Казваш: „Неразположен съм.“ Това се дължи на „кашан“.
Този човек на „кашан“ върви надолу.
Какво трябва да правиш? Ще тръгнеш нагоре по планините на „кашан“. Щом вървиш по ниските места на „кашан“, ти имаш болезнено състояние. Някой път има болести, които се дължат на човешкия ум, на мозъка. А пък той е създаден от друга една материя.
към беседата >>
По радиото ще чуеш гласа, като ти говорят, много по-скоро, от колкото ако си в салона, в който ти говорят.
Близостта за духовния свят е хармония. Когато ти действуваш хармонично с някой човек, ти си близо до него. Да си близо до един човек, не се разбира физическа близост. Той може да е тук, а ти в Америка. И ако твоите трептения са хармонични с този в България, не се изисква много време – ти можеш да му чуваш гласа много скоро.
По радиото ще чуеш гласа, като ти говорят, много по-скоро, от колкото ако си в салона, в който ти говорят.
Те са сега правила, които трябва да изучавате. Една съобразителност трябва да имате. Ценете вашия ум. Тоест – цени светът, в който е умът ти. Ценете устойчивостта на чувствата ви.
към беседата >>
Какво трябва да правиш?
От която дума, българите извадили своята дума – „каша“. Казват: „Забъркали някоя каша.“ Това е един свят, дето ако влезе една нечиста материя, сърдцето почва да страда. Образува се свиване, човек има неразположение на чувствата. Казваш: „Неразположен съм.“ Това се дължи на „кашан“. Този човек на „кашан“ върви надолу.
Какво трябва да правиш?
Ще тръгнеш нагоре по планините на „кашан“. Щом вървиш по ниските места на „кашан“, ти имаш болезнено състояние. Някой път има болести, които се дължат на човешкия ум, на мозъка. А пък той е създаден от друга една материя. Има 4 вида материя, от които човек е създаден според индуската философия.
към беседата >>
Те са сега правила, които трябва да изучавате.
Когато ти действуваш хармонично с някой човек, ти си близо до него. Да си близо до един човек, не се разбира физическа близост. Той може да е тук, а ти в Америка. И ако твоите трептения са хармонични с този в България, не се изисква много време – ти можеш да му чуваш гласа много скоро. По радиото ще чуеш гласа, като ти говорят, много по-скоро, от колкото ако си в салона, в който ти говорят.
Те са сега правила, които трябва да изучавате.
Една съобразителност трябва да имате. Ценете вашия ум. Тоест – цени светът, в който е умът ти. Ценете устойчивостта на чувствата ви. Вижте доколко са устойчиви чувствата ви.
към беседата >>
Ще тръгнеш нагоре по планините на „кашан“.
Казват: „Забъркали някоя каша.“ Това е един свят, дето ако влезе една нечиста материя, сърдцето почва да страда. Образува се свиване, човек има неразположение на чувствата. Казваш: „Неразположен съм.“ Това се дължи на „кашан“. Този човек на „кашан“ върви надолу. Какво трябва да правиш?
Ще тръгнеш нагоре по планините на „кашан“.
Щом вървиш по ниските места на „кашан“, ти имаш болезнено състояние. Някой път има болести, които се дължат на човешкия ум, на мозъка. А пък той е създаден от друга една материя. Има 4 вида материя, от които човек е създаден според индуската философия. Твърдата материя, от която е създаден човек, наричат я „пракрити“.
към беседата >>
Една съобразителност трябва да имате.
Да си близо до един човек, не се разбира физическа близост. Той може да е тук, а ти в Америка. И ако твоите трептения са хармонични с този в България, не се изисква много време – ти можеш да му чуваш гласа много скоро. По радиото ще чуеш гласа, като ти говорят, много по-скоро, от колкото ако си в салона, в който ти говорят. Те са сега правила, които трябва да изучавате.
Една съобразителност трябва да имате.
Ценете вашия ум. Тоест – цени светът, в който е умът ти. Ценете устойчивостта на чувствата ви. Вижте доколко са устойчиви чувствата ви. Ценете и същевременно и доколко е силна волята ви.
към беседата >>
Щом вървиш по ниските места на „кашан“, ти имаш болезнено състояние.
Образува се свиване, човек има неразположение на чувствата. Казваш: „Неразположен съм.“ Това се дължи на „кашан“. Този човек на „кашан“ върви надолу. Какво трябва да правиш? Ще тръгнеш нагоре по планините на „кашан“.
Щом вървиш по ниските места на „кашан“, ти имаш болезнено състояние.
Някой път има болести, които се дължат на човешкия ум, на мозъка. А пък той е създаден от друга една материя. Има 4 вида материя, от които човек е създаден според индуската философия. Твърдата материя, от която е създаден човек, наричат я „пракрити“. От нея са направени костите.
към беседата >>
Ценете вашия ум.
Той може да е тук, а ти в Америка. И ако твоите трептения са хармонични с този в България, не се изисква много време – ти можеш да му чуваш гласа много скоро. По радиото ще чуеш гласа, като ти говорят, много по-скоро, от колкото ако си в салона, в който ти говорят. Те са сега правила, които трябва да изучавате. Една съобразителност трябва да имате.
Ценете вашия ум.
Тоест – цени светът, в който е умът ти. Ценете устойчивостта на чувствата ви. Вижте доколко са устойчиви чувствата ви. Ценете и същевременно и доколко е силна волята ви. Преди две години идва тук при мене един офицер.
към беседата >>
Някой път има болести, които се дължат на човешкия ум, на мозъка.
Казваш: „Неразположен съм.“ Това се дължи на „кашан“. Този човек на „кашан“ върви надолу. Какво трябва да правиш? Ще тръгнеш нагоре по планините на „кашан“. Щом вървиш по ниските места на „кашан“, ти имаш болезнено състояние.
Някой път има болести, които се дължат на човешкия ум, на мозъка.
А пък той е създаден от друга една материя. Има 4 вида материя, от които човек е създаден според индуската философия. Твърдата материя, от която е създаден човек, наричат я „пракрити“. От нея са направени костите. От „прана“ са създадени мускулите, меката материя.
към беседата >>
Тоест – цени светът, в който е умът ти.
И ако твоите трептения са хармонични с този в България, не се изисква много време – ти можеш да му чуваш гласа много скоро. По радиото ще чуеш гласа, като ти говорят, много по-скоро, от колкото ако си в салона, в който ти говорят. Те са сега правила, които трябва да изучавате. Една съобразителност трябва да имате. Ценете вашия ум.
Тоест – цени светът, в който е умът ти.
Ценете устойчивостта на чувствата ви. Вижте доколко са устойчиви чувствата ви. Ценете и същевременно и доколко е силна волята ви. Преди две години идва тук при мене един офицер. Той е смел български офицер, мъжествен, има македонски характер.
към беседата >>
А пък той е създаден от друга една материя.
Този човек на „кашан“ върви надолу. Какво трябва да правиш? Ще тръгнеш нагоре по планините на „кашан“. Щом вървиш по ниските места на „кашан“, ти имаш болезнено състояние. Някой път има болести, които се дължат на човешкия ум, на мозъка.
А пък той е създаден от друга една материя.
Има 4 вида материя, от които човек е създаден според индуската философия. Твърдата материя, от която е създаден човек, наричат я „пракрити“. От нея са направени костите. От „прана“ са създадени мускулите, меката материя. От „кашан“ – симпатичната нервна система.
към беседата >>
Ценете устойчивостта на чувствата ви.
По радиото ще чуеш гласа, като ти говорят, много по-скоро, от колкото ако си в салона, в който ти говорят. Те са сега правила, които трябва да изучавате. Една съобразителност трябва да имате. Ценете вашия ум. Тоест – цени светът, в който е умът ти.
Ценете устойчивостта на чувствата ви.
Вижте доколко са устойчиви чувствата ви. Ценете и същевременно и доколко е силна волята ви. Преди две години идва тук при мене един офицер. Той е смел български офицер, мъжествен, има македонски характер. И доста религиозен.
към беседата >>
Има 4 вида материя, от които човек е създаден според индуската философия.
Какво трябва да правиш? Ще тръгнеш нагоре по планините на „кашан“. Щом вървиш по ниските места на „кашан“, ти имаш болезнено състояние. Някой път има болести, които се дължат на човешкия ум, на мозъка. А пък той е създаден от друга една материя.
Има 4 вида материя, от които човек е създаден според индуската философия.
Твърдата материя, от която е създаден човек, наричат я „пракрити“. От нея са направени костите. От „прана“ са създадени мускулите, меката материя. От „кашан“ – симпатичната нервна система. От „манас“ е създаден човешкия мозък с нервната система, по която се изпращат токовете на човешката мисъл.
към беседата >>
Вижте доколко са устойчиви чувствата ви.
Те са сега правила, които трябва да изучавате. Една съобразителност трябва да имате. Ценете вашия ум. Тоест – цени светът, в който е умът ти. Ценете устойчивостта на чувствата ви.
Вижте доколко са устойчиви чувствата ви.
Ценете и същевременно и доколко е силна волята ви. Преди две години идва тук при мене един офицер. Той е смел български офицер, мъжествен, има македонски характер. И доста религиозен. Има някои неща, които вижда.
към беседата >>
Твърдата материя, от която е създаден човек, наричат я „пракрити“.
Ще тръгнеш нагоре по планините на „кашан“. Щом вървиш по ниските места на „кашан“, ти имаш болезнено състояние. Някой път има болести, които се дължат на човешкия ум, на мозъка. А пък той е създаден от друга една материя. Има 4 вида материя, от които човек е създаден според индуската философия.
Твърдата материя, от която е създаден човек, наричат я „пракрити“.
От нея са направени костите. От „прана“ са създадени мускулите, меката материя. От „кашан“ – симпатичната нервна система. От „манас“ е създаден човешкия мозък с нервната система, по която се изпращат токовете на човешката мисъл. Сега някой път вие седите и казвате: „Да отидем на небето!
към беседата >>
Ценете и същевременно и доколко е силна волята ви.
Една съобразителност трябва да имате. Ценете вашия ум. Тоест – цени светът, в който е умът ти. Ценете устойчивостта на чувствата ви. Вижте доколко са устойчиви чувствата ви.
Ценете и същевременно и доколко е силна волята ви.
Преди две години идва тук при мене един офицер. Той е смел български офицер, мъжествен, има македонски характер. И доста религиозен. Има някои неща, които вижда. Той вижда до първото и второто небе.
към беседата >>
От нея са направени костите.
Щом вървиш по ниските места на „кашан“, ти имаш болезнено състояние. Някой път има болести, които се дължат на човешкия ум, на мозъка. А пък той е създаден от друга една материя. Има 4 вида материя, от които човек е създаден според индуската философия. Твърдата материя, от която е създаден човек, наричат я „пракрити“.
От нея са направени костите.
От „прана“ са създадени мускулите, меката материя. От „кашан“ – симпатичната нервна система. От „манас“ е създаден човешкия мозък с нервната система, по която се изпращат токовете на човешката мисъл. Сега някой път вие седите и казвате: „Да отидем на небето! “ Искате да отидете дето живее Христос.
към беседата >>
Преди две години идва тук при мене един офицер.
Ценете вашия ум. Тоест – цени светът, в който е умът ти. Ценете устойчивостта на чувствата ви. Вижте доколко са устойчиви чувствата ви. Ценете и същевременно и доколко е силна волята ви.
Преди две години идва тук при мене един офицер.
Той е смел български офицер, мъжествен, има македонски характер. И доста религиозен. Има някои неща, които вижда. Той вижда до първото и второто небе. До шестото небе не се е качил.
към беседата >>
От „прана“ са създадени мускулите, меката материя.
Някой път има болести, които се дължат на човешкия ум, на мозъка. А пък той е създаден от друга една материя. Има 4 вида материя, от които човек е създаден според индуската философия. Твърдата материя, от която е създаден човек, наричат я „пракрити“. От нея са направени костите.
От „прана“ са създадени мускулите, меката материя.
От „кашан“ – симпатичната нервна система. От „манас“ е създаден човешкия мозък с нервната система, по която се изпращат токовете на човешката мисъл. Сега някой път вие седите и казвате: „Да отидем на небето! “ Искате да отидете дето живее Христос. Не разбирате вие, че се намирате в една несъобразителност.
към беседата >>
Той е смел български офицер, мъжествен, има македонски характер.
Тоест – цени светът, в който е умът ти. Ценете устойчивостта на чувствата ви. Вижте доколко са устойчиви чувствата ви. Ценете и същевременно и доколко е силна волята ви. Преди две години идва тук при мене един офицер.
Той е смел български офицер, мъжествен, има македонски характер.
И доста религиозен. Има някои неща, които вижда. Той вижда до първото и второто небе. До шестото небе не се е качил. Той ми каза: „Имам една жена, но тя не е духовна.
към беседата >>
От „кашан“ – симпатичната нервна система.
А пък той е създаден от друга една материя. Има 4 вида материя, от които човек е създаден според индуската философия. Твърдата материя, от която е създаден човек, наричат я „пракрити“. От нея са направени костите. От „прана“ са създадени мускулите, меката материя.
От „кашан“ – симпатичната нервна система.
От „манас“ е създаден човешкия мозък с нервната система, по която се изпращат токовете на човешката мисъл. Сега някой път вие седите и казвате: „Да отидем на небето! “ Искате да отидете дето живее Христос. Не разбирате вие, че се намирате в една несъобразителност. Ако рибите биха поискали да отидат в царството на птиците, какво би станало с тях.
към беседата >>
И доста религиозен.
Ценете устойчивостта на чувствата ви. Вижте доколко са устойчиви чувствата ви. Ценете и същевременно и доколко е силна волята ви. Преди две години идва тук при мене един офицер. Той е смел български офицер, мъжествен, има македонски характер.
И доста религиозен.
Има някои неща, които вижда. Той вижда до първото и второто небе. До шестото небе не се е качил. Той ми каза: „Имам една жена, но тя не е духовна. Тя не вярва във всички тези духовни неща.“ Аз тогаз нищо не му казах.
към беседата >>
От „манас“ е създаден човешкия мозък с нервната система, по която се изпращат токовете на човешката мисъл.
Има 4 вида материя, от които човек е създаден според индуската философия. Твърдата материя, от която е създаден човек, наричат я „пракрити“. От нея са направени костите. От „прана“ са създадени мускулите, меката материя. От „кашан“ – симпатичната нервна система.
От „манас“ е създаден човешкия мозък с нервната система, по която се изпращат токовете на човешката мисъл.
Сега някой път вие седите и казвате: „Да отидем на небето! “ Искате да отидете дето живее Христос. Не разбирате вие, че се намирате в една несъобразителност. Ако рибите биха поискали да отидат в царството на птиците, какво би станало с тях. Има една органическа невъзможност за това.
към беседата >>
Има някои неща, които вижда.
Вижте доколко са устойчиви чувствата ви. Ценете и същевременно и доколко е силна волята ви. Преди две години идва тук при мене един офицер. Той е смел български офицер, мъжествен, има македонски характер. И доста религиозен.
Има някои неща, които вижда.
Той вижда до първото и второто небе. До шестото небе не се е качил. Той ми каза: „Имам една жена, но тя не е духовна. Тя не вярва във всички тези духовни неща.“ Аз тогаз нищо не му казах. Сега, наскоро след две години, той доведе жена си.
към беседата >>
Сега някой път вие седите и казвате: „Да отидем на небето!
Твърдата материя, от която е създаден човек, наричат я „пракрити“. От нея са направени костите. От „прана“ са създадени мускулите, меката материя. От „кашан“ – симпатичната нервна система. От „манас“ е създаден човешкия мозък с нервната система, по която се изпращат токовете на човешката мисъл.
Сега някой път вие седите и казвате: „Да отидем на небето!
“ Искате да отидете дето живее Христос. Не разбирате вие, че се намирате в една несъобразителност. Ако рибите биха поискали да отидат в царството на птиците, какво би станало с тях. Има една органическа невъзможност за това. Така както са устроени рибите, тяхната дихателна система, те не могат да живеят в рядката среда на въздуха.
към беседата >>
Той вижда до първото и второто небе.
Ценете и същевременно и доколко е силна волята ви. Преди две години идва тук при мене един офицер. Той е смел български офицер, мъжествен, има македонски характер. И доста религиозен. Има някои неща, които вижда.
Той вижда до първото и второто небе.
До шестото небе не се е качил. Той ми каза: „Имам една жена, но тя не е духовна. Тя не вярва във всички тези духовни неща.“ Аз тогаз нищо не му казах. Сега, наскоро след две години, той доведе жена си. Аз като я погледнах, казах му: „Аз имам друго мнение за жена ти.
към беседата >>
“ Искате да отидете дето живее Христос.
От нея са направени костите. От „прана“ са създадени мускулите, меката материя. От „кашан“ – симпатичната нервна система. От „манас“ е създаден човешкия мозък с нервната система, по която се изпращат токовете на човешката мисъл. Сега някой път вие седите и казвате: „Да отидем на небето!
“ Искате да отидете дето живее Христос.
Не разбирате вие, че се намирате в една несъобразителност. Ако рибите биха поискали да отидат в царството на птиците, какво би станало с тях. Има една органическа невъзможност за това. Така както са устроени рибите, тяхната дихателна система, те не могат да живеят в рядката среда на въздуха. Всяка риба, която би излязла на въздуха, тя е изложена да изгуби живота си.
към беседата >>
До шестото небе не се е качил.
Преди две години идва тук при мене един офицер. Той е смел български офицер, мъжествен, има македонски характер. И доста религиозен. Има някои неща, които вижда. Той вижда до първото и второто небе.
До шестото небе не се е качил.
Той ми каза: „Имам една жена, но тя не е духовна. Тя не вярва във всички тези духовни неща.“ Аз тогаз нищо не му казах. Сега, наскоро след две години, той доведе жена си. Аз като я погледнах, казах му: „Аз имам друго мнение за жена ти. Тя има много по-устойчиви чувства отколкото ти.
към беседата >>
Не разбирате вие, че се намирате в една несъобразителност.
От „прана“ са създадени мускулите, меката материя. От „кашан“ – симпатичната нервна система. От „манас“ е създаден човешкия мозък с нервната система, по която се изпращат токовете на човешката мисъл. Сега някой път вие седите и казвате: „Да отидем на небето! “ Искате да отидете дето живее Христос.
Не разбирате вие, че се намирате в една несъобразителност.
Ако рибите биха поискали да отидат в царството на птиците, какво би станало с тях. Има една органическа невъзможност за това. Така както са устроени рибите, тяхната дихателна система, те не могат да живеят в рядката среда на въздуха. Всяка риба, която би излязла на въздуха, тя е изложена да изгуби живота си. Следователно, рибите ще имат само едно отражение на този външен свят на птиците.
към беседата >>
Той ми каза: „Имам една жена, но тя не е духовна.
Той е смел български офицер, мъжествен, има македонски характер. И доста религиозен. Има някои неща, които вижда. Той вижда до първото и второто небе. До шестото небе не се е качил.
Той ми каза: „Имам една жена, но тя не е духовна.
Тя не вярва във всички тези духовни неща.“ Аз тогаз нищо не му казах. Сега, наскоро след две години, той доведе жена си. Аз като я погледнах, казах му: „Аз имам друго мнение за жена ти. Тя има много по-устойчиви чувства отколкото ти. И по характер тя е много по-издържлива, също и по устойчивостта си.
към беседата >>
Ако рибите биха поискали да отидат в царството на птиците, какво би станало с тях.
От „кашан“ – симпатичната нервна система. От „манас“ е създаден човешкия мозък с нервната система, по която се изпращат токовете на човешката мисъл. Сега някой път вие седите и казвате: „Да отидем на небето! “ Искате да отидете дето живее Христос. Не разбирате вие, че се намирате в една несъобразителност.
Ако рибите биха поискали да отидат в царството на птиците, какво би станало с тях.
Има една органическа невъзможност за това. Така както са устроени рибите, тяхната дихателна система, те не могат да живеят в рядката среда на въздуха. Всяка риба, която би излязла на въздуха, тя е изложена да изгуби живота си. Следователно, рибите ще имат само едно отражение на този външен свят на птиците. Рибите се учат за външния, физическия свят на птиците, по отражение.
към беседата >>
Тя не вярва във всички тези духовни неща.“ Аз тогаз нищо не му казах.
И доста религиозен. Има някои неща, които вижда. Той вижда до първото и второто небе. До шестото небе не се е качил. Той ми каза: „Имам една жена, но тя не е духовна.
Тя не вярва във всички тези духовни неща.“ Аз тогаз нищо не му казах.
Сега, наскоро след две години, той доведе жена си. Аз като я погледнах, казах му: „Аз имам друго мнение за жена ти. Тя има много по-устойчиви чувства отколкото ти. И по характер тя е много по-издържлива, също и по устойчивостта си. И после така както е образувана, тя е една жена, която много реално гледа на нещата.
към беседата >>
Има една органическа невъзможност за това.
От „манас“ е създаден човешкия мозък с нервната система, по която се изпращат токовете на човешката мисъл. Сега някой път вие седите и казвате: „Да отидем на небето! “ Искате да отидете дето живее Христос. Не разбирате вие, че се намирате в една несъобразителност. Ако рибите биха поискали да отидат в царството на птиците, какво би станало с тях.
Има една органическа невъзможност за това.
Така както са устроени рибите, тяхната дихателна система, те не могат да живеят в рядката среда на въздуха. Всяка риба, която би излязла на въздуха, тя е изложена да изгуби живота си. Следователно, рибите ще имат само едно отражение на този външен свят на птиците. Рибите се учат за външния, физическия свят на птиците, по отражение. Когато водата отгоре е тиха и спокойна и повърхността – гладка, външния свят, планините и всички тези птици, които хвъркат, дават своите отражения по повърхността.
към беседата >>
Сега, наскоро след две години, той доведе жена си.
Има някои неща, които вижда. Той вижда до първото и второто небе. До шестото небе не се е качил. Той ми каза: „Имам една жена, но тя не е духовна. Тя не вярва във всички тези духовни неща.“ Аз тогаз нищо не му казах.
Сега, наскоро след две години, той доведе жена си.
Аз като я погледнах, казах му: „Аз имам друго мнение за жена ти. Тя има много по-устойчиви чувства отколкото ти. И по характер тя е много по-издържлива, също и по устойчивостта си. И после така както е образувана, тя е една жена, която много реално гледа на нещата. Тя никога не си турга крака на един мост, който ще се събори.
към беседата >>
Така както са устроени рибите, тяхната дихателна система, те не могат да живеят в рядката среда на въздуха.
Сега някой път вие седите и казвате: „Да отидем на небето! “ Искате да отидете дето живее Христос. Не разбирате вие, че се намирате в една несъобразителност. Ако рибите биха поискали да отидат в царството на птиците, какво би станало с тях. Има една органическа невъзможност за това.
Така както са устроени рибите, тяхната дихателна система, те не могат да живеят в рядката среда на въздуха.
Всяка риба, която би излязла на въздуха, тя е изложена да изгуби живота си. Следователно, рибите ще имат само едно отражение на този външен свят на птиците. Рибите се учат за външния, физическия свят на птиците, по отражение. Когато водата отгоре е тиха и спокойна и повърхността – гладка, външния свят, планините и всички тези птици, които хвъркат, дават своите отражения по повърхността. И от тези отражения, тези същества във водата си съставят едно известно понятие, какви трябва да бъдат.
към беседата >>
Аз като я погледнах, казах му: „Аз имам друго мнение за жена ти.
Той вижда до първото и второто небе. До шестото небе не се е качил. Той ми каза: „Имам една жена, но тя не е духовна. Тя не вярва във всички тези духовни неща.“ Аз тогаз нищо не му казах. Сега, наскоро след две години, той доведе жена си.
Аз като я погледнах, казах му: „Аз имам друго мнение за жена ти.
Тя има много по-устойчиви чувства отколкото ти. И по характер тя е много по-издържлива, също и по устойчивостта си. И после така както е образувана, тя е една жена, която много реално гледа на нещата. Тя никога не си турга крака на един мост, който ще се събори. Като го тури, тя знае, че ще издържи.
към беседата >>
Всяка риба, която би излязла на въздуха, тя е изложена да изгуби живота си.
“ Искате да отидете дето живее Христос. Не разбирате вие, че се намирате в една несъобразителност. Ако рибите биха поискали да отидат в царството на птиците, какво би станало с тях. Има една органическа невъзможност за това. Така както са устроени рибите, тяхната дихателна система, те не могат да живеят в рядката среда на въздуха.
Всяка риба, която би излязла на въздуха, тя е изложена да изгуби живота си.
Следователно, рибите ще имат само едно отражение на този външен свят на птиците. Рибите се учат за външния, физическия свят на птиците, по отражение. Когато водата отгоре е тиха и спокойна и повърхността – гладка, външния свят, планините и всички тези птици, които хвъркат, дават своите отражения по повърхността. И от тези отражения, тези същества във водата си съставят едно известно понятие, какви трябва да бъдат.
към беседата >>
Тя има много по-устойчиви чувства отколкото ти.
До шестото небе не се е качил. Той ми каза: „Имам една жена, но тя не е духовна. Тя не вярва във всички тези духовни неща.“ Аз тогаз нищо не му казах. Сега, наскоро след две години, той доведе жена си. Аз като я погледнах, казах му: „Аз имам друго мнение за жена ти.
Тя има много по-устойчиви чувства отколкото ти.
И по характер тя е много по-издържлива, също и по устойчивостта си. И после така както е образувана, тя е една жена, която много реално гледа на нещата. Тя никога не си турга крака на един мост, който ще се събори. Като го тури, тя знае, че ще издържи. А ако е слаб моста, като тури ще го оттегли, както слона.
към беседата >>
Следователно, рибите ще имат само едно отражение на този външен свят на птиците.
Не разбирате вие, че се намирате в една несъобразителност. Ако рибите биха поискали да отидат в царството на птиците, какво би станало с тях. Има една органическа невъзможност за това. Така както са устроени рибите, тяхната дихателна система, те не могат да живеят в рядката среда на въздуха. Всяка риба, която би излязла на въздуха, тя е изложена да изгуби живота си.
Следователно, рибите ще имат само едно отражение на този външен свят на птиците.
Рибите се учат за външния, физическия свят на птиците, по отражение. Когато водата отгоре е тиха и спокойна и повърхността – гладка, външния свят, планините и всички тези птици, които хвъркат, дават своите отражения по повърхността. И от тези отражения, тези същества във водата си съставят едно известно понятие, какви трябва да бъдат.
към беседата >>
И по характер тя е много по-издържлива, също и по устойчивостта си.
Той ми каза: „Имам една жена, но тя не е духовна. Тя не вярва във всички тези духовни неща.“ Аз тогаз нищо не му казах. Сега, наскоро след две години, той доведе жена си. Аз като я погледнах, казах му: „Аз имам друго мнение за жена ти. Тя има много по-устойчиви чувства отколкото ти.
И по характер тя е много по-издържлива, също и по устойчивостта си.
И после така както е образувана, тя е една жена, която много реално гледа на нещата. Тя никога не си турга крака на един мост, който ще се събори. Като го тури, тя знае, че ще издържи. А ако е слаб моста, като тури ще го оттегли, както слона. И казва: „По този мост не минавам.“ И сега, като дойде тя, и тя е станала набожна като него.
към беседата >>
Рибите се учат за външния, физическия свят на птиците, по отражение.
Ако рибите биха поискали да отидат в царството на птиците, какво би станало с тях. Има една органическа невъзможност за това. Така както са устроени рибите, тяхната дихателна система, те не могат да живеят в рядката среда на въздуха. Всяка риба, която би излязла на въздуха, тя е изложена да изгуби живота си. Следователно, рибите ще имат само едно отражение на този външен свят на птиците.
Рибите се учат за външния, физическия свят на птиците, по отражение.
Когато водата отгоре е тиха и спокойна и повърхността – гладка, външния свят, планините и всички тези птици, които хвъркат, дават своите отражения по повърхността. И от тези отражения, тези същества във водата си съставят едно известно понятие, какви трябва да бъдат.
към беседата >>
И после така както е образувана, тя е една жена, която много реално гледа на нещата.
Тя не вярва във всички тези духовни неща.“ Аз тогаз нищо не му казах. Сега, наскоро след две години, той доведе жена си. Аз като я погледнах, казах му: „Аз имам друго мнение за жена ти. Тя има много по-устойчиви чувства отколкото ти. И по характер тя е много по-издържлива, също и по устойчивостта си.
И после така както е образувана, тя е една жена, която много реално гледа на нещата.
Тя никога не си турга крака на един мост, който ще се събори. Като го тури, тя знае, че ще издържи. А ако е слаб моста, като тури ще го оттегли, както слона. И казва: „По този мост не минавам.“ И сега, като дойде тя, и тя е станала набожна като него. И тя е повярвала.
към беседата >>
Когато водата отгоре е тиха и спокойна и повърхността – гладка, външния свят, планините и всички тези птици, които хвъркат, дават своите отражения по повърхността.
Има една органическа невъзможност за това. Така както са устроени рибите, тяхната дихателна система, те не могат да живеят в рядката среда на въздуха. Всяка риба, която би излязла на въздуха, тя е изложена да изгуби живота си. Следователно, рибите ще имат само едно отражение на този външен свят на птиците. Рибите се учат за външния, физическия свят на птиците, по отражение.
Когато водата отгоре е тиха и спокойна и повърхността – гладка, външния свят, планините и всички тези птици, които хвъркат, дават своите отражения по повърхността.
И от тези отражения, тези същества във водата си съставят едно известно понятие, какви трябва да бъдат.
към беседата >>
Тя никога не си турга крака на един мост, който ще се събори.
Сега, наскоро след две години, той доведе жена си. Аз като я погледнах, казах му: „Аз имам друго мнение за жена ти. Тя има много по-устойчиви чувства отколкото ти. И по характер тя е много по-издържлива, също и по устойчивостта си. И после така както е образувана, тя е една жена, която много реално гледа на нещата.
Тя никога не си турга крака на един мост, който ще се събори.
Като го тури, тя знае, че ще издържи. А ако е слаб моста, като тури ще го оттегли, както слона. И казва: „По този мост не минавам.“ И сега, като дойде тя, и тя е станала набожна като него. И тя е повярвала. Но той си вярва по един начин и тя вярва по друг начин.
към беседата >>
НАГОРЕ