НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1794
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
1794
:
1000
резултата в
1
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Три основни тона
,
ООК
, София, 18.6.1941г.,
Пѫтьтъ, който утре ще мина, и той се различава.
Като ходишъ само по този пѫть, ти си въ положението на една грамофонна плоча. Ще разбирате този пѫть. Въ този пѫть, въ който ходишъ, има вече разнообразие. Днешниятъ пѫть, въ който ходя, втори пѫть нѣма да го мина. Той ще се различава.
Пѫтьтъ, който утре ще мина, и той се различава.
Всѣки день пѫтьтъ, който изминавамъ, той се различава. Ти този пѫть не го знаешъ, сега го учишъ. Пѫтьтъ въ живота, който сега минаваме – сега го учимъ. Ние мислимъ, че знаемъ пѫтя. Казва: „Азъ го зная този пѫть.
към беседата >>
Да бѫдешъ благодаренъ, така да бѫде погълната мисъльта, че цѣлиятъ свѣтъ представя възможность за твоето подигане.
Азъ пѣя тъй хубаво, защото не съмъ боленъ. Но ви казвамъ: Когато ви боли крака, какъ трѣбва да пѣете? Болестьта въ свѣта е едно условие. Най-първо създайте си въ ума една мисъль, че Богъ е приготвилъ неизчерпаеми условия за васъ. Вие седите и сте недоволни за нищо и никакво.
Да бѫдешъ благодаренъ, така да бѫде погълната мисъльта, че цѣлиятъ свѣтъ представя възможность за твоето подигане.
Нѣма какво да се безпокоишъ. Че дошло безпокойството – ти се радвай на това. Отиваме на екскурзия. Казватъ: „Вали“. Казвамъ: Вали, не вали – ще вървимъ.
към беседата >>
Всѣки день пѫтьтъ, който изминавамъ, той се различава.
Ще разбирате този пѫть. Въ този пѫть, въ който ходишъ, има вече разнообразие. Днешниятъ пѫть, въ който ходя, втори пѫть нѣма да го мина. Той ще се различава. Пѫтьтъ, който утре ще мина, и той се различава.
Всѣки день пѫтьтъ, който изминавамъ, той се различава.
Ти този пѫть не го знаешъ, сега го учишъ. Пѫтьтъ въ живота, който сега минаваме – сега го учимъ. Ние мислимъ, че знаемъ пѫтя. Казва: „Азъ го зная този пѫть. Пѫтя за Бога го зная“.
към беседата >>
Нѣма какво да се безпокоишъ.
Но ви казвамъ: Когато ви боли крака, какъ трѣбва да пѣете? Болестьта въ свѣта е едно условие. Най-първо създайте си въ ума една мисъль, че Богъ е приготвилъ неизчерпаеми условия за васъ. Вие седите и сте недоволни за нищо и никакво. Да бѫдешъ благодаренъ, така да бѫде погълната мисъльта, че цѣлиятъ свѣтъ представя възможность за твоето подигане.
Нѣма какво да се безпокоишъ.
Че дошло безпокойството – ти се радвай на това. Отиваме на екскурзия. Казватъ: „Вали“. Казвамъ: Вали, не вали – ще вървимъ. Тръгнахме, тѣ мислятъ, че азъ като отивамъ, ще престане.
към беседата >>
Ти този пѫть не го знаешъ, сега го учишъ.
Въ този пѫть, въ който ходишъ, има вече разнообразие. Днешниятъ пѫть, въ който ходя, втори пѫть нѣма да го мина. Той ще се различава. Пѫтьтъ, който утре ще мина, и той се различава. Всѣки день пѫтьтъ, който изминавамъ, той се различава.
Ти този пѫть не го знаешъ, сега го учишъ.
Пѫтьтъ въ живота, който сега минаваме – сега го учимъ. Ние мислимъ, че знаемъ пѫтя. Казва: „Азъ го зная този пѫть. Пѫтя за Бога го зная“. То е тъй – да вземешъ една карта и да кажешъ: „Това е България“.
към беседата >>
Че дошло безпокойството – ти се радвай на това.
Болестьта въ свѣта е едно условие. Най-първо създайте си въ ума една мисъль, че Богъ е приготвилъ неизчерпаеми условия за васъ. Вие седите и сте недоволни за нищо и никакво. Да бѫдешъ благодаренъ, така да бѫде погълната мисъльта, че цѣлиятъ свѣтъ представя възможность за твоето подигане. Нѣма какво да се безпокоишъ.
Че дошло безпокойството – ти се радвай на това.
Отиваме на екскурзия. Казватъ: „Вали“. Казвамъ: Вали, не вали – ще вървимъ. Тръгнахме, тѣ мислятъ, че азъ като отивамъ, ще престане. Мислятъ, че азъ ще кажа на дъжда да престане.
към беседата >>
Пѫтьтъ въ живота, който сега минаваме – сега го учимъ.
Днешниятъ пѫть, въ който ходя, втори пѫть нѣма да го мина. Той ще се различава. Пѫтьтъ, който утре ще мина, и той се различава. Всѣки день пѫтьтъ, който изминавамъ, той се различава. Ти този пѫть не го знаешъ, сега го учишъ.
Пѫтьтъ въ живота, който сега минаваме – сега го учимъ.
Ние мислимъ, че знаемъ пѫтя. Казва: „Азъ го зная този пѫть. Пѫтя за Бога го зная“. То е тъй – да вземешъ една карта и да кажешъ: „Това е България“. И ще кажешъ: „Тукъ е Варна“.
към беседата >>
Отиваме на екскурзия.
Най-първо създайте си въ ума една мисъль, че Богъ е приготвилъ неизчерпаеми условия за васъ. Вие седите и сте недоволни за нищо и никакво. Да бѫдешъ благодаренъ, така да бѫде погълната мисъльта, че цѣлиятъ свѣтъ представя възможность за твоето подигане. Нѣма какво да се безпокоишъ. Че дошло безпокойството – ти се радвай на това.
Отиваме на екскурзия.
Казватъ: „Вали“. Казвамъ: Вали, не вали – ще вървимъ. Тръгнахме, тѣ мислятъ, че азъ като отивамъ, ще престане. Мислятъ, че азъ ще кажа на дъжда да престане. Казвамъ: То едва е започнало.
към беседата >>
Ние мислимъ, че знаемъ пѫтя.
Той ще се различава. Пѫтьтъ, който утре ще мина, и той се различава. Всѣки день пѫтьтъ, който изминавамъ, той се различава. Ти този пѫть не го знаешъ, сега го учишъ. Пѫтьтъ въ живота, който сега минаваме – сега го учимъ.
Ние мислимъ, че знаемъ пѫтя.
Казва: „Азъ го зная този пѫть. Пѫтя за Бога го зная“. То е тъй – да вземешъ една карта и да кажешъ: „Това е България“. И ще кажешъ: „Тукъ е Варна“. Казвашъ: „Зная този пѫть на картата“.
към беседата >>
Казватъ: „Вали“.
Вие седите и сте недоволни за нищо и никакво. Да бѫдешъ благодаренъ, така да бѫде погълната мисъльта, че цѣлиятъ свѣтъ представя възможность за твоето подигане. Нѣма какво да се безпокоишъ. Че дошло безпокойството – ти се радвай на това. Отиваме на екскурзия.
Казватъ: „Вали“.
Казвамъ: Вали, не вали – ще вървимъ. Тръгнахме, тѣ мислятъ, че азъ като отивамъ, ще престане. Мислятъ, че азъ ще кажа на дъжда да престане. Казвамъ: То едва е започнало. Вървимъ, и дъждъ – и отвънъ и отвѫтре.
към беседата >>
Казва: „Азъ го зная този пѫть.
Пѫтьтъ, който утре ще мина, и той се различава. Всѣки день пѫтьтъ, който изминавамъ, той се различава. Ти този пѫть не го знаешъ, сега го учишъ. Пѫтьтъ въ живота, който сега минаваме – сега го учимъ. Ние мислимъ, че знаемъ пѫтя.
Казва: „Азъ го зная този пѫть.
Пѫтя за Бога го зная“. То е тъй – да вземешъ една карта и да кажешъ: „Това е България“. И ще кажешъ: „Тукъ е Варна“. Казвашъ: „Зная този пѫть на картата“. Но я тръгни да ходишъ въ действителность, знаешъ ли го?
към беседата >>
Казвамъ: Вали, не вали – ще вървимъ.
Да бѫдешъ благодаренъ, така да бѫде погълната мисъльта, че цѣлиятъ свѣтъ представя възможность за твоето подигане. Нѣма какво да се безпокоишъ. Че дошло безпокойството – ти се радвай на това. Отиваме на екскурзия. Казватъ: „Вали“.
Казвамъ: Вали, не вали – ще вървимъ.
Тръгнахме, тѣ мислятъ, че азъ като отивамъ, ще престане. Мислятъ, че азъ ще кажа на дъжда да престане. Казвамъ: То едва е започнало. Вървимъ, и дъждъ – и отвънъ и отвѫтре. Трѣбва да ни умие главитѣ, краката.
към беседата >>
Пѫтя за Бога го зная“.
Всѣки день пѫтьтъ, който изминавамъ, той се различава. Ти този пѫть не го знаешъ, сега го учишъ. Пѫтьтъ въ живота, който сега минаваме – сега го учимъ. Ние мислимъ, че знаемъ пѫтя. Казва: „Азъ го зная този пѫть.
Пѫтя за Бога го зная“.
То е тъй – да вземешъ една карта и да кажешъ: „Това е България“. И ще кажешъ: „Тукъ е Варна“. Казвашъ: „Зная този пѫть на картата“. Но я тръгни да ходишъ въ действителность, знаешъ ли го? Казвашъ, че на картата го знаешъ, казвашъ откѫде се минава за Варна, тръгни самъ да видишъ какъ се ходи оттукъ до Варна.
към беседата >>
Тръгнахме, тѣ мислятъ, че азъ като отивамъ, ще престане.
Нѣма какво да се безпокоишъ. Че дошло безпокойството – ти се радвай на това. Отиваме на екскурзия. Казватъ: „Вали“. Казвамъ: Вали, не вали – ще вървимъ.
Тръгнахме, тѣ мислятъ, че азъ като отивамъ, ще престане.
Мислятъ, че азъ ще кажа на дъжда да престане. Казвамъ: То едва е започнало. Вървимъ, и дъждъ – и отвънъ и отвѫтре. Трѣбва да ни умие главитѣ, краката. Всички казватъ: „Защо е този дъждъ?
към беседата >>
То е тъй – да вземешъ една карта и да кажешъ: „Това е България“.
Ти този пѫть не го знаешъ, сега го учишъ. Пѫтьтъ въ живота, който сега минаваме – сега го учимъ. Ние мислимъ, че знаемъ пѫтя. Казва: „Азъ го зная този пѫть. Пѫтя за Бога го зная“.
То е тъй – да вземешъ една карта и да кажешъ: „Това е България“.
И ще кажешъ: „Тукъ е Варна“. Казвашъ: „Зная този пѫть на картата“. Но я тръгни да ходишъ въ действителность, знаешъ ли го? Казвашъ, че на картата го знаешъ, казвашъ откѫде се минава за Варна, тръгни самъ да видишъ какъ се ходи оттукъ до Варна. Може и на картата да видишъ пѫтя оттукъ до Америка, но я тръгни да видишъ какъ се отива.
към беседата >>
Мислятъ, че азъ ще кажа на дъжда да престане.
Че дошло безпокойството – ти се радвай на това. Отиваме на екскурзия. Казватъ: „Вали“. Казвамъ: Вали, не вали – ще вървимъ. Тръгнахме, тѣ мислятъ, че азъ като отивамъ, ще престане.
Мислятъ, че азъ ще кажа на дъжда да престане.
Казвамъ: То едва е започнало. Вървимъ, и дъждъ – и отвънъ и отвѫтре. Трѣбва да ни умие главитѣ, краката. Всички казватъ: „Защо е този дъждъ? “ Казватъ: „Неблагоприятни условия“.
към беседата >>
И ще кажешъ: „Тукъ е Варна“.
Пѫтьтъ въ живота, който сега минаваме – сега го учимъ. Ние мислимъ, че знаемъ пѫтя. Казва: „Азъ го зная този пѫть. Пѫтя за Бога го зная“. То е тъй – да вземешъ една карта и да кажешъ: „Това е България“.
И ще кажешъ: „Тукъ е Варна“.
Казвашъ: „Зная този пѫть на картата“. Но я тръгни да ходишъ въ действителность, знаешъ ли го? Казвашъ, че на картата го знаешъ, казвашъ откѫде се минава за Варна, тръгни самъ да видишъ какъ се ходи оттукъ до Варна. Може и на картата да видишъ пѫтя оттукъ до Америка, но я тръгни да видишъ какъ се отива. Вѣрна ли е тази карта, тази крива линия?
към беседата >>
Казвамъ: То едва е започнало.
Отиваме на екскурзия. Казватъ: „Вали“. Казвамъ: Вали, не вали – ще вървимъ. Тръгнахме, тѣ мислятъ, че азъ като отивамъ, ще престане. Мислятъ, че азъ ще кажа на дъжда да престане.
Казвамъ: То едва е започнало.
Вървимъ, и дъждъ – и отвънъ и отвѫтре. Трѣбва да ни умие главитѣ, краката. Всички казватъ: „Защо е този дъждъ? “ Казватъ: „Неблагоприятни условия“. Но всички, които минаха презъ неблагоприятнитѣ условия, се чувствуваха добре.
към беседата >>
Казвашъ: „Зная този пѫть на картата“.
Ние мислимъ, че знаемъ пѫтя. Казва: „Азъ го зная този пѫть. Пѫтя за Бога го зная“. То е тъй – да вземешъ една карта и да кажешъ: „Това е България“. И ще кажешъ: „Тукъ е Варна“.
Казвашъ: „Зная този пѫть на картата“.
Но я тръгни да ходишъ въ действителность, знаешъ ли го? Казвашъ, че на картата го знаешъ, казвашъ откѫде се минава за Варна, тръгни самъ да видишъ какъ се ходи оттукъ до Варна. Може и на картата да видишъ пѫтя оттукъ до Америка, но я тръгни да видишъ какъ се отива. Вѣрна ли е тази карта, тази крива линия?
към беседата >>
Вървимъ, и дъждъ – и отвънъ и отвѫтре.
Казватъ: „Вали“. Казвамъ: Вали, не вали – ще вървимъ. Тръгнахме, тѣ мислятъ, че азъ като отивамъ, ще престане. Мислятъ, че азъ ще кажа на дъжда да престане. Казвамъ: То едва е започнало.
Вървимъ, и дъждъ – и отвънъ и отвѫтре.
Трѣбва да ни умие главитѣ, краката. Всички казватъ: „Защо е този дъждъ? “ Казватъ: „Неблагоприятни условия“. Но всички, които минаха презъ неблагоприятнитѣ условия, се чувствуваха добре. После, дъждътъ бѣше пъленъ съ магнетическа енергия, която като пада дъждътъ, все ще остане въ насъ.
към беседата >>
Но я тръгни да ходишъ въ действителность, знаешъ ли го?
Казва: „Азъ го зная този пѫть. Пѫтя за Бога го зная“. То е тъй – да вземешъ една карта и да кажешъ: „Това е България“. И ще кажешъ: „Тукъ е Варна“. Казвашъ: „Зная този пѫть на картата“.
Но я тръгни да ходишъ въ действителность, знаешъ ли го?
Казвашъ, че на картата го знаешъ, казвашъ откѫде се минава за Варна, тръгни самъ да видишъ какъ се ходи оттукъ до Варна. Може и на картата да видишъ пѫтя оттукъ до Америка, но я тръгни да видишъ какъ се отива. Вѣрна ли е тази карта, тази крива линия?
към беседата >>
Трѣбва да ни умие главитѣ, краката.
Казвамъ: Вали, не вали – ще вървимъ. Тръгнахме, тѣ мислятъ, че азъ като отивамъ, ще престане. Мислятъ, че азъ ще кажа на дъжда да престане. Казвамъ: То едва е започнало. Вървимъ, и дъждъ – и отвънъ и отвѫтре.
Трѣбва да ни умие главитѣ, краката.
Всички казватъ: „Защо е този дъждъ? “ Казватъ: „Неблагоприятни условия“. Но всички, които минаха презъ неблагоприятнитѣ условия, се чувствуваха добре. После, дъждътъ бѣше пъленъ съ магнетическа енергия, която като пада дъждътъ, все ще остане въ насъ. Ние имаме криво понятие.
към беседата >>
Казвашъ, че на картата го знаешъ, казвашъ откѫде се минава за Варна, тръгни самъ да видишъ какъ се ходи оттукъ до Варна.
Пѫтя за Бога го зная“. То е тъй – да вземешъ една карта и да кажешъ: „Това е България“. И ще кажешъ: „Тукъ е Варна“. Казвашъ: „Зная този пѫть на картата“. Но я тръгни да ходишъ въ действителность, знаешъ ли го?
Казвашъ, че на картата го знаешъ, казвашъ откѫде се минава за Варна, тръгни самъ да видишъ какъ се ходи оттукъ до Варна.
Може и на картата да видишъ пѫтя оттукъ до Америка, но я тръгни да видишъ какъ се отива. Вѣрна ли е тази карта, тази крива линия?
към беседата >>
Всички казватъ: „Защо е този дъждъ?
Тръгнахме, тѣ мислятъ, че азъ като отивамъ, ще престане. Мислятъ, че азъ ще кажа на дъжда да престане. Казвамъ: То едва е започнало. Вървимъ, и дъждъ – и отвънъ и отвѫтре. Трѣбва да ни умие главитѣ, краката.
Всички казватъ: „Защо е този дъждъ?
“ Казватъ: „Неблагоприятни условия“. Но всички, които минаха презъ неблагоприятнитѣ условия, се чувствуваха добре. После, дъждътъ бѣше пъленъ съ магнетическа енергия, която като пада дъждътъ, все ще остане въ насъ. Ние имаме криво понятие. Дъждътъ може да развали фасона на дрехата.
към беседата >>
Може и на картата да видишъ пѫтя оттукъ до Америка, но я тръгни да видишъ какъ се отива.
То е тъй – да вземешъ една карта и да кажешъ: „Това е България“. И ще кажешъ: „Тукъ е Варна“. Казвашъ: „Зная този пѫть на картата“. Но я тръгни да ходишъ въ действителность, знаешъ ли го? Казвашъ, че на картата го знаешъ, казвашъ откѫде се минава за Варна, тръгни самъ да видишъ какъ се ходи оттукъ до Варна.
Може и на картата да видишъ пѫтя оттукъ до Америка, но я тръгни да видишъ какъ се отива.
Вѣрна ли е тази карта, тази крива линия?
към беседата >>
“ Казватъ: „Неблагоприятни условия“.
Мислятъ, че азъ ще кажа на дъжда да престане. Казвамъ: То едва е започнало. Вървимъ, и дъждъ – и отвънъ и отвѫтре. Трѣбва да ни умие главитѣ, краката. Всички казватъ: „Защо е този дъждъ?
“ Казватъ: „Неблагоприятни условия“.
Но всички, които минаха презъ неблагоприятнитѣ условия, се чувствуваха добре. После, дъждътъ бѣше пъленъ съ магнетическа енергия, която като пада дъждътъ, все ще остане въ насъ. Ние имаме криво понятие. Дъждътъ може да развали фасона на дрехата. Чорапитѣ ми бѣха бѣли, станаха черни отъ каль.
към беседата >>
Вѣрна ли е тази карта, тази крива линия?
И ще кажешъ: „Тукъ е Варна“. Казвашъ: „Зная този пѫть на картата“. Но я тръгни да ходишъ въ действителность, знаешъ ли го? Казвашъ, че на картата го знаешъ, казвашъ откѫде се минава за Варна, тръгни самъ да видишъ какъ се ходи оттукъ до Варна. Може и на картата да видишъ пѫтя оттукъ до Америка, но я тръгни да видишъ какъ се отива.
Вѣрна ли е тази карта, тази крива линия?
към беседата >>
Но всички, които минаха презъ неблагоприятнитѣ условия, се чувствуваха добре.
Казвамъ: То едва е започнало. Вървимъ, и дъждъ – и отвънъ и отвѫтре. Трѣбва да ни умие главитѣ, краката. Всички казватъ: „Защо е този дъждъ? “ Казватъ: „Неблагоприятни условия“.
Но всички, които минаха презъ неблагоприятнитѣ условия, се чувствуваха добре.
После, дъждътъ бѣше пъленъ съ магнетическа енергия, която като пада дъждътъ, все ще остане въ насъ. Ние имаме криво понятие. Дъждътъ може да развали фасона на дрехата. Чорапитѣ ми бѣха бѣли, станаха черни отъ каль. Обущата ми се оцапаха, до колѣне мокри, и външнитѣ гащи мокри, и вѫтрешнитѣ мокри.
към беседата >>
Нѣкой пѫть слушамъ нѣкой човѣкъ въодушевилъ се, мисли, че знае.
Нѣкой пѫть слушамъ нѣкой човѣкъ въодушевилъ се, мисли, че знае.
То е едно побуждение, но въ себе си трѣбва да събудишъ онзи вѫтрешенъ интересъ. Често съмъ загатвалъ, че човѣкъ трѣбва да се подмлади. Но, за да се подмлади човѣкъ, трѣбва да се освободи отъ известенъ товаръ. Ние сме натоварени психологически. Седишъ и мислишъ.
към беседата >>
После, дъждътъ бѣше пъленъ съ магнетическа енергия, която като пада дъждътъ, все ще остане въ насъ.
Вървимъ, и дъждъ – и отвънъ и отвѫтре. Трѣбва да ни умие главитѣ, краката. Всички казватъ: „Защо е този дъждъ? “ Казватъ: „Неблагоприятни условия“. Но всички, които минаха презъ неблагоприятнитѣ условия, се чувствуваха добре.
После, дъждътъ бѣше пъленъ съ магнетическа енергия, която като пада дъждътъ, все ще остане въ насъ.
Ние имаме криво понятие. Дъждътъ може да развали фасона на дрехата. Чорапитѣ ми бѣха бѣли, станаха черни отъ каль. Обущата ми се оцапаха, до колѣне мокри, и външнитѣ гащи мокри, и вѫтрешнитѣ мокри. Вали дъждъ, трѣбва да се преоблѣка, какво ще правимъ?
към беседата >>
То е едно побуждение, но въ себе си трѣбва да събудишъ онзи вѫтрешенъ интересъ.
Нѣкой пѫть слушамъ нѣкой човѣкъ въодушевилъ се, мисли, че знае.
То е едно побуждение, но въ себе си трѣбва да събудишъ онзи вѫтрешенъ интересъ.
Често съмъ загатвалъ, че човѣкъ трѣбва да се подмлади. Но, за да се подмлади човѣкъ, трѣбва да се освободи отъ известенъ товаръ. Ние сме натоварени психологически. Седишъ и мислишъ. Майката остарѣла, 4–5 деца има.
към беседата >>
Ние имаме криво понятие.
Трѣбва да ни умие главитѣ, краката. Всички казватъ: „Защо е този дъждъ? “ Казватъ: „Неблагоприятни условия“. Но всички, които минаха презъ неблагоприятнитѣ условия, се чувствуваха добре. После, дъждътъ бѣше пъленъ съ магнетическа енергия, която като пада дъждътъ, все ще остане въ насъ.
Ние имаме криво понятие.
Дъждътъ може да развали фасона на дрехата. Чорапитѣ ми бѣха бѣли, станаха черни отъ каль. Обущата ми се оцапаха, до колѣне мокри, и външнитѣ гащи мокри, и вѫтрешнитѣ мокри. Вали дъждъ, трѣбва да се преоблѣка, какво ще правимъ? Казватъ: „Днесъ ли намѣри да идешъ на екскурзия?
към беседата >>
Често съмъ загатвалъ, че човѣкъ трѣбва да се подмлади.
Нѣкой пѫть слушамъ нѣкой човѣкъ въодушевилъ се, мисли, че знае. То е едно побуждение, но въ себе си трѣбва да събудишъ онзи вѫтрешенъ интересъ.
Често съмъ загатвалъ, че човѣкъ трѣбва да се подмлади.
Но, за да се подмлади човѣкъ, трѣбва да се освободи отъ известенъ товаръ. Ние сме натоварени психологически. Седишъ и мислишъ. Майката остарѣла, 4–5 деца има. Бащата остарѣлъ, защото тия деца трѣбва да ги храни. Хубаво.
към беседата >>
Дъждътъ може да развали фасона на дрехата.
Всички казватъ: „Защо е този дъждъ? “ Казватъ: „Неблагоприятни условия“. Но всички, които минаха презъ неблагоприятнитѣ условия, се чувствуваха добре. После, дъждътъ бѣше пъленъ съ магнетическа енергия, която като пада дъждътъ, все ще остане въ насъ. Ние имаме криво понятие.
Дъждътъ може да развали фасона на дрехата.
Чорапитѣ ми бѣха бѣли, станаха черни отъ каль. Обущата ми се оцапаха, до колѣне мокри, и външнитѣ гащи мокри, и вѫтрешнитѣ мокри. Вали дъждъ, трѣбва да се преоблѣка, какво ще правимъ? Казватъ: „Днесъ ли намѣри да идешъ на екскурзия? “ Казвамъ: Днесъ тамънъ е при най-лошитѣ условия на живота.
към беседата >>
Но, за да се подмлади човѣкъ, трѣбва да се освободи отъ известенъ товаръ.
Нѣкой пѫть слушамъ нѣкой човѣкъ въодушевилъ се, мисли, че знае. То е едно побуждение, но въ себе си трѣбва да събудишъ онзи вѫтрешенъ интересъ. Често съмъ загатвалъ, че човѣкъ трѣбва да се подмлади.
Но, за да се подмлади човѣкъ, трѣбва да се освободи отъ известенъ товаръ.
Ние сме натоварени психологически. Седишъ и мислишъ. Майката остарѣла, 4–5 деца има. Бащата остарѣлъ, защото тия деца трѣбва да ги храни. Хубаво. Азъ нѣкой пѫть гледамъ много научно.
към беседата >>
Чорапитѣ ми бѣха бѣли, станаха черни отъ каль.
“ Казватъ: „Неблагоприятни условия“. Но всички, които минаха презъ неблагоприятнитѣ условия, се чувствуваха добре. После, дъждътъ бѣше пъленъ съ магнетическа енергия, която като пада дъждътъ, все ще остане въ насъ. Ние имаме криво понятие. Дъждътъ може да развали фасона на дрехата.
Чорапитѣ ми бѣха бѣли, станаха черни отъ каль.
Обущата ми се оцапаха, до колѣне мокри, и външнитѣ гащи мокри, и вѫтрешнитѣ мокри. Вали дъждъ, трѣбва да се преоблѣка, какво ще правимъ? Казватъ: „Днесъ ли намѣри да идешъ на екскурзия? “ Казвамъ: Днесъ тамънъ е при най-лошитѣ условия на живота. Благодарете на Бога.
към беседата >>
Ние сме натоварени психологически.
Нѣкой пѫть слушамъ нѣкой човѣкъ въодушевилъ се, мисли, че знае. То е едно побуждение, но въ себе си трѣбва да събудишъ онзи вѫтрешенъ интересъ. Често съмъ загатвалъ, че човѣкъ трѣбва да се подмлади. Но, за да се подмлади човѣкъ, трѣбва да се освободи отъ известенъ товаръ.
Ние сме натоварени психологически.
Седишъ и мислишъ. Майката остарѣла, 4–5 деца има. Бащата остарѣлъ, защото тия деца трѣбва да ги храни. Хубаво. Азъ нѣкой пѫть гледамъ много научно. Едно куче, като остарѣе, отъ какво (е) остарѣло?
към беседата >>
Обущата ми се оцапаха, до колѣне мокри, и външнитѣ гащи мокри, и вѫтрешнитѣ мокри.
Но всички, които минаха презъ неблагоприятнитѣ условия, се чувствуваха добре. После, дъждътъ бѣше пъленъ съ магнетическа енергия, която като пада дъждътъ, все ще остане въ насъ. Ние имаме криво понятие. Дъждътъ може да развали фасона на дрехата. Чорапитѣ ми бѣха бѣли, станаха черни отъ каль.
Обущата ми се оцапаха, до колѣне мокри, и външнитѣ гащи мокри, и вѫтрешнитѣ мокри.
Вали дъждъ, трѣбва да се преоблѣка, какво ще правимъ? Казватъ: „Днесъ ли намѣри да идешъ на екскурзия? “ Казвамъ: Днесъ тамънъ е при най-лошитѣ условия на живота. Благодарете на Бога. Всички имате добро желание.
към беседата >>
Седишъ и мислишъ.
Нѣкой пѫть слушамъ нѣкой човѣкъ въодушевилъ се, мисли, че знае. То е едно побуждение, но въ себе си трѣбва да събудишъ онзи вѫтрешенъ интересъ. Често съмъ загатвалъ, че човѣкъ трѣбва да се подмлади. Но, за да се подмлади човѣкъ, трѣбва да се освободи отъ известенъ товаръ. Ние сме натоварени психологически.
Седишъ и мислишъ.
Майката остарѣла, 4–5 деца има. Бащата остарѣлъ, защото тия деца трѣбва да ги храни. Хубаво. Азъ нѣкой пѫть гледамъ много научно. Едно куче, като остарѣе, отъ какво (е) остарѣло? То е остарѣло отъ мислене за храната си.
към беседата >>
Вали дъждъ, трѣбва да се преоблѣка, какво ще правимъ?
После, дъждътъ бѣше пъленъ съ магнетическа енергия, която като пада дъждътъ, все ще остане въ насъ. Ние имаме криво понятие. Дъждътъ може да развали фасона на дрехата. Чорапитѣ ми бѣха бѣли, станаха черни отъ каль. Обущата ми се оцапаха, до колѣне мокри, и външнитѣ гащи мокри, и вѫтрешнитѣ мокри.
Вали дъждъ, трѣбва да се преоблѣка, какво ще правимъ?
Казватъ: „Днесъ ли намѣри да идешъ на екскурзия? “ Казвамъ: Днесъ тамънъ е при най-лошитѣ условия на живота. Благодарете на Бога. Всички имате добро желание. Сега мога да ви кажа, че отъ васъ по-добри хора нѣма.
към беседата >>
Майката остарѣла, 4–5 деца има.
То е едно побуждение, но въ себе си трѣбва да събудишъ онзи вѫтрешенъ интересъ. Често съмъ загатвалъ, че човѣкъ трѣбва да се подмлади. Но, за да се подмлади човѣкъ, трѣбва да се освободи отъ известенъ товаръ. Ние сме натоварени психологически. Седишъ и мислишъ.
Майката остарѣла, 4–5 деца има.
Бащата остарѣлъ, защото тия деца трѣбва да ги храни. Хубаво. Азъ нѣкой пѫть гледамъ много научно. Едно куче, като остарѣе, отъ какво (е) остарѣло? То е остарѣло отъ мислене за храната си. Тукъ го биятъ, тамъ го биятъ – неспокойно.
към беседата >>
Казватъ: „Днесъ ли намѣри да идешъ на екскурзия?
Ние имаме криво понятие. Дъждътъ може да развали фасона на дрехата. Чорапитѣ ми бѣха бѣли, станаха черни отъ каль. Обущата ми се оцапаха, до колѣне мокри, и външнитѣ гащи мокри, и вѫтрешнитѣ мокри. Вали дъждъ, трѣбва да се преоблѣка, какво ще правимъ?
Казватъ: „Днесъ ли намѣри да идешъ на екскурзия?
“ Казвамъ: Днесъ тамънъ е при най-лошитѣ условия на живота. Благодарете на Бога. Всички имате добро желание. Сега мога да ви кажа, че отъ васъ по-добри хора нѣма. Ще кажете, че е подигравка.
към беседата >>
Бащата остарѣлъ, защото тия деца трѣбва да ги храни. Хубаво.
Често съмъ загатвалъ, че човѣкъ трѣбва да се подмлади. Но, за да се подмлади човѣкъ, трѣбва да се освободи отъ известенъ товаръ. Ние сме натоварени психологически. Седишъ и мислишъ. Майката остарѣла, 4–5 деца има.
Бащата остарѣлъ, защото тия деца трѣбва да ги храни. Хубаво.
Азъ нѣкой пѫть гледамъ много научно. Едно куче, като остарѣе, отъ какво (е) остарѣло? То е остарѣло отъ мислене за храната си. Тукъ го биятъ, тамъ го биятъ – неспокойно. Ония кучета, които не сѫ бити, които сѫ галени, не остаряватъ много рано.
към беседата >>
“ Казвамъ: Днесъ тамънъ е при най-лошитѣ условия на живота.
Дъждътъ може да развали фасона на дрехата. Чорапитѣ ми бѣха бѣли, станаха черни отъ каль. Обущата ми се оцапаха, до колѣне мокри, и външнитѣ гащи мокри, и вѫтрешнитѣ мокри. Вали дъждъ, трѣбва да се преоблѣка, какво ще правимъ? Казватъ: „Днесъ ли намѣри да идешъ на екскурзия?
“ Казвамъ: Днесъ тамънъ е при най-лошитѣ условия на живота.
Благодарете на Бога. Всички имате добро желание. Сега мога да ви кажа, че отъ васъ по-добри хора нѣма. Ще кажете, че е подигравка. Нѣма по-добри хора отъ васъ.
към беседата >>
Азъ нѣкой пѫть гледамъ много научно.
Но, за да се подмлади човѣкъ, трѣбва да се освободи отъ известенъ товаръ. Ние сме натоварени психологически. Седишъ и мислишъ. Майката остарѣла, 4–5 деца има. Бащата остарѣлъ, защото тия деца трѣбва да ги храни. Хубаво.
Азъ нѣкой пѫть гледамъ много научно.
Едно куче, като остарѣе, отъ какво (е) остарѣло? То е остарѣло отъ мислене за храната си. Тукъ го биятъ, тамъ го биятъ – неспокойно. Ония кучета, които не сѫ бити, които сѫ галени, не остаряватъ много рано. Онѣзи, които сѫ бити, по-скоро остаряватъ.
към беседата >>
Благодарете на Бога.
Чорапитѣ ми бѣха бѣли, станаха черни отъ каль. Обущата ми се оцапаха, до колѣне мокри, и външнитѣ гащи мокри, и вѫтрешнитѣ мокри. Вали дъждъ, трѣбва да се преоблѣка, какво ще правимъ? Казватъ: „Днесъ ли намѣри да идешъ на екскурзия? “ Казвамъ: Днесъ тамънъ е при най-лошитѣ условия на живота.
Благодарете на Бога.
Всички имате добро желание. Сега мога да ви кажа, че отъ васъ по-добри хора нѣма. Ще кажете, че е подигравка. Нѣма по-добри хора отъ васъ. Че не сте добри – то е другъ въпросъ.
към беседата >>
Едно куче, като остарѣе, отъ какво (е) остарѣло?
Ние сме натоварени психологически. Седишъ и мислишъ. Майката остарѣла, 4–5 деца има. Бащата остарѣлъ, защото тия деца трѣбва да ги храни. Хубаво. Азъ нѣкой пѫть гледамъ много научно.
Едно куче, като остарѣе, отъ какво (е) остарѣло?
То е остарѣло отъ мислене за храната си. Тукъ го биятъ, тамъ го биятъ – неспокойно. Ония кучета, които не сѫ бити, които сѫ галени, не остаряватъ много рано. Онѣзи, които сѫ бити, по-скоро остаряватъ. За всѣко малко парченце хлѣбъ – бой.
към беседата >>
Всички имате добро желание.
Обущата ми се оцапаха, до колѣне мокри, и външнитѣ гащи мокри, и вѫтрешнитѣ мокри. Вали дъждъ, трѣбва да се преоблѣка, какво ще правимъ? Казватъ: „Днесъ ли намѣри да идешъ на екскурзия? “ Казвамъ: Днесъ тамънъ е при най-лошитѣ условия на живота. Благодарете на Бога.
Всички имате добро желание.
Сега мога да ви кажа, че отъ васъ по-добри хора нѣма. Ще кажете, че е подигравка. Нѣма по-добри хора отъ васъ. Че не сте добри – то е другъ въпросъ. То е ваше схващане сега.
към беседата >>
То е остарѣло отъ мислене за храната си.
Седишъ и мислишъ. Майката остарѣла, 4–5 деца има. Бащата остарѣлъ, защото тия деца трѣбва да ги храни. Хубаво. Азъ нѣкой пѫть гледамъ много научно. Едно куче, като остарѣе, отъ какво (е) остарѣло?
То е остарѣло отъ мислене за храната си.
Тукъ го биятъ, тамъ го биятъ – неспокойно. Ония кучета, които не сѫ бити, които сѫ галени, не остаряватъ много рано. Онѣзи, които сѫ бити, по-скоро остаряватъ. За всѣко малко парченце хлѣбъ – бой. Знаете ли колко мѫчно е да възпиташъ едно куче или една котка?
към беседата >>
Сега мога да ви кажа, че отъ васъ по-добри хора нѣма.
Вали дъждъ, трѣбва да се преоблѣка, какво ще правимъ? Казватъ: „Днесъ ли намѣри да идешъ на екскурзия? “ Казвамъ: Днесъ тамънъ е при най-лошитѣ условия на живота. Благодарете на Бога. Всички имате добро желание.
Сега мога да ви кажа, че отъ васъ по-добри хора нѣма.
Ще кажете, че е подигравка. Нѣма по-добри хора отъ васъ. Че не сте добри – то е другъ въпросъ. То е ваше схващане сега. Не мога да кажа, че сте лоши, понеже по-добри хора нѣма.
към беседата >>
Тукъ го биятъ, тамъ го биятъ – неспокойно.
Майката остарѣла, 4–5 деца има. Бащата остарѣлъ, защото тия деца трѣбва да ги храни. Хубаво. Азъ нѣкой пѫть гледамъ много научно. Едно куче, като остарѣе, отъ какво (е) остарѣло? То е остарѣло отъ мислене за храната си.
Тукъ го биятъ, тамъ го биятъ – неспокойно.
Ония кучета, които не сѫ бити, които сѫ галени, не остаряватъ много рано. Онѣзи, които сѫ бити, по-скоро остаряватъ. За всѣко малко парченце хлѣбъ – бой. Знаете ли колко мѫчно е да възпиташъ едно куче или една котка? Но нѣкой пѫть има много възпитани котки, много възпитани кучета.
към беседата >>
Ще кажете, че е подигравка.
Казватъ: „Днесъ ли намѣри да идешъ на екскурзия? “ Казвамъ: Днесъ тамънъ е при най-лошитѣ условия на живота. Благодарете на Бога. Всички имате добро желание. Сега мога да ви кажа, че отъ васъ по-добри хора нѣма.
Ще кажете, че е подигравка.
Нѣма по-добри хора отъ васъ. Че не сте добри – то е другъ въпросъ. То е ваше схващане сега. Не мога да кажа, че сте лоши, понеже по-добри хора нѣма. Даровити сте, но не използувате вашата даровитость.
към беседата >>
Ония кучета, които не сѫ бити, които сѫ галени, не остаряватъ много рано.
Бащата остарѣлъ, защото тия деца трѣбва да ги храни. Хубаво. Азъ нѣкой пѫть гледамъ много научно. Едно куче, като остарѣе, отъ какво (е) остарѣло? То е остарѣло отъ мислене за храната си. Тукъ го биятъ, тамъ го биятъ – неспокойно.
Ония кучета, които не сѫ бити, които сѫ галени, не остаряватъ много рано.
Онѣзи, които сѫ бити, по-скоро остаряватъ. За всѣко малко парченце хлѣбъ – бой. Знаете ли колко мѫчно е да възпиташъ едно куче или една котка? Но нѣкой пѫть има много възпитани котки, много възпитани кучета. Единъ български свещеникъ ми разправяше за една своя възпитана котка въ Варна.
към беседата >>
Нѣма по-добри хора отъ васъ.
“ Казвамъ: Днесъ тамънъ е при най-лошитѣ условия на живота. Благодарете на Бога. Всички имате добро желание. Сега мога да ви кажа, че отъ васъ по-добри хора нѣма. Ще кажете, че е подигравка.
Нѣма по-добри хора отъ васъ.
Че не сте добри – то е другъ въпросъ. То е ваше схващане сега. Не мога да кажа, че сте лоши, понеже по-добри хора нѣма. Даровити сте, но не използувате вашата даровитость. Имате добродетели.
към беседата >>
Онѣзи, които сѫ бити, по-скоро остаряватъ.
Азъ нѣкой пѫть гледамъ много научно. Едно куче, като остарѣе, отъ какво (е) остарѣло? То е остарѣло отъ мислене за храната си. Тукъ го биятъ, тамъ го биятъ – неспокойно. Ония кучета, които не сѫ бити, които сѫ галени, не остаряватъ много рано.
Онѣзи, които сѫ бити, по-скоро остаряватъ.
За всѣко малко парченце хлѣбъ – бой. Знаете ли колко мѫчно е да възпиташъ едно куче или една котка? Но нѣкой пѫть има много възпитани котки, много възпитани кучета. Единъ български свещеникъ ми разправяше за една своя възпитана котка въ Варна. Остави въ стаята печена кокошка, плешки отъ курбанъ на Гергьовдень, котката вѫтре не бута, седи и чака.
към беседата >>
Че не сте добри – то е другъ въпросъ.
Благодарете на Бога. Всички имате добро желание. Сега мога да ви кажа, че отъ васъ по-добри хора нѣма. Ще кажете, че е подигравка. Нѣма по-добри хора отъ васъ.
Че не сте добри – то е другъ въпросъ.
То е ваше схващане сега. Не мога да кажа, че сте лоши, понеже по-добри хора нѣма. Даровити сте, но не използувате вашата даровитость. Имате добродетели. Нѣкои ваши приятели мислятъ, че сте добри, нѣкои не мислятъ – две мнения има.
към беседата >>
За всѣко малко парченце хлѣбъ – бой.
Едно куче, като остарѣе, отъ какво (е) остарѣло? То е остарѣло отъ мислене за храната си. Тукъ го биятъ, тамъ го биятъ – неспокойно. Ония кучета, които не сѫ бити, които сѫ галени, не остаряватъ много рано. Онѣзи, които сѫ бити, по-скоро остаряватъ.
За всѣко малко парченце хлѣбъ – бой.
Знаете ли колко мѫчно е да възпиташъ едно куче или една котка? Но нѣкой пѫть има много възпитани котки, много възпитани кучета. Единъ български свещеникъ ми разправяше за една своя възпитана котка въ Варна. Остави въ стаята печена кокошка, плешки отъ курбанъ на Гергьовдень, котката вѫтре не бута, седи и чака. Като влѣзе той, ако ѝ даде едно парче – (яде), ако не – не яде.
към беседата >>
То е ваше схващане сега.
Всички имате добро желание. Сега мога да ви кажа, че отъ васъ по-добри хора нѣма. Ще кажете, че е подигравка. Нѣма по-добри хора отъ васъ. Че не сте добри – то е другъ въпросъ.
То е ваше схващане сега.
Не мога да кажа, че сте лоши, понеже по-добри хора нѣма. Даровити сте, но не използувате вашата даровитость. Имате добродетели. Нѣкои ваши приятели мислятъ, че сте добри, нѣкои не мислятъ – две мнения има. Две мнения сѫ необходими.
към беседата >>
Знаете ли колко мѫчно е да възпиташъ едно куче или една котка?
То е остарѣло отъ мислене за храната си. Тукъ го биятъ, тамъ го биятъ – неспокойно. Ония кучета, които не сѫ бити, които сѫ галени, не остаряватъ много рано. Онѣзи, които сѫ бити, по-скоро остаряватъ. За всѣко малко парченце хлѣбъ – бой.
Знаете ли колко мѫчно е да възпиташъ едно куче или една котка?
Но нѣкой пѫть има много възпитани котки, много възпитани кучета. Единъ български свещеникъ ми разправяше за една своя възпитана котка въ Варна. Остави въ стаята печена кокошка, плешки отъ курбанъ на Гергьовдень, котката вѫтре не бута, седи и чака. Като влѣзе той, ако ѝ даде едно парче – (яде), ако не – не яде. Той, като излѣзе, тя върви подиръ него, иде до вратника, той излѣзе, тя се качи на дървото, слѣзе и пакъ се върне въ кѫщи.
към беседата >>
Не мога да кажа, че сте лоши, понеже по-добри хора нѣма.
Сега мога да ви кажа, че отъ васъ по-добри хора нѣма. Ще кажете, че е подигравка. Нѣма по-добри хора отъ васъ. Че не сте добри – то е другъ въпросъ. То е ваше схващане сега.
Не мога да кажа, че сте лоши, понеже по-добри хора нѣма.
Даровити сте, но не използувате вашата даровитость. Имате добродетели. Нѣкои ваши приятели мислятъ, че сте добри, нѣкои не мислятъ – две мнения има. Две мнения сѫ необходими. Когато нѣкои наши приятели мислятъ, че сме добри и когато нѣкои мислятъ, че сѫ лоши – много добре мислятъ.
към беседата >>
Но нѣкой пѫть има много възпитани котки, много възпитани кучета.
Тукъ го биятъ, тамъ го биятъ – неспокойно. Ония кучета, които не сѫ бити, които сѫ галени, не остаряватъ много рано. Онѣзи, които сѫ бити, по-скоро остаряватъ. За всѣко малко парченце хлѣбъ – бой. Знаете ли колко мѫчно е да възпиташъ едно куче или една котка?
Но нѣкой пѫть има много възпитани котки, много възпитани кучета.
Единъ български свещеникъ ми разправяше за една своя възпитана котка въ Варна. Остави въ стаята печена кокошка, плешки отъ курбанъ на Гергьовдень, котката вѫтре не бута, седи и чака. Като влѣзе той, ако ѝ даде едно парче – (яде), ако не – не яде. Той, като излѣзе, тя върви подиръ него, иде до вратника, той излѣзе, тя се качи на дървото, слѣзе и пакъ се върне въ кѫщи. Преди тя да се върне, знае кога ще дойде и го посрѣща на вратника.
към беседата >>
Даровити сте, но не използувате вашата даровитость.
Ще кажете, че е подигравка. Нѣма по-добри хора отъ васъ. Че не сте добри – то е другъ въпросъ. То е ваше схващане сега. Не мога да кажа, че сте лоши, понеже по-добри хора нѣма.
Даровити сте, но не използувате вашата даровитость.
Имате добродетели. Нѣкои ваши приятели мислятъ, че сте добри, нѣкои не мислятъ – две мнения има. Две мнения сѫ необходими. Когато нѣкои наши приятели мислятъ, че сме добри и когато нѣкои мислятъ, че сѫ лоши – много добре мислятъ. При доброто сме свободни, и при злото сме свободни.
към беседата >>
Единъ български свещеникъ ми разправяше за една своя възпитана котка въ Варна.
Ония кучета, които не сѫ бити, които сѫ галени, не остаряватъ много рано. Онѣзи, които сѫ бити, по-скоро остаряватъ. За всѣко малко парченце хлѣбъ – бой. Знаете ли колко мѫчно е да възпиташъ едно куче или една котка? Но нѣкой пѫть има много възпитани котки, много възпитани кучета.
Единъ български свещеникъ ми разправяше за една своя възпитана котка въ Варна.
Остави въ стаята печена кокошка, плешки отъ курбанъ на Гергьовдень, котката вѫтре не бута, седи и чака. Като влѣзе той, ако ѝ даде едно парче – (яде), ако не – не яде. Той, като излѣзе, тя върви подиръ него, иде до вратника, той излѣзе, тя се качи на дървото, слѣзе и пакъ се върне въ кѫщи. Преди тя да се върне, знае кога ще дойде и го посрѣща на вратника. Но, кѫдето и да я остави, никога не си позволява да вземе отъ копанчето.
към беседата >>
Имате добродетели.
Нѣма по-добри хора отъ васъ. Че не сте добри – то е другъ въпросъ. То е ваше схващане сега. Не мога да кажа, че сте лоши, понеже по-добри хора нѣма. Даровити сте, но не използувате вашата даровитость.
Имате добродетели.
Нѣкои ваши приятели мислятъ, че сте добри, нѣкои не мислятъ – две мнения има. Две мнения сѫ необходими. Когато нѣкои наши приятели мислятъ, че сме добри и когато нѣкои мислятъ, че сѫ лоши – много добре мислятъ. При доброто сме свободни, и при злото сме свободни. Щомъ сме лоши – проявяваме се, както разбираме.
към беседата >>
Остави въ стаята печена кокошка, плешки отъ курбанъ на Гергьовдень, котката вѫтре не бута, седи и чака.
Онѣзи, които сѫ бити, по-скоро остаряватъ. За всѣко малко парченце хлѣбъ – бой. Знаете ли колко мѫчно е да възпиташъ едно куче или една котка? Но нѣкой пѫть има много възпитани котки, много възпитани кучета. Единъ български свещеникъ ми разправяше за една своя възпитана котка въ Варна.
Остави въ стаята печена кокошка, плешки отъ курбанъ на Гергьовдень, котката вѫтре не бута, седи и чака.
Като влѣзе той, ако ѝ даде едно парче – (яде), ако не – не яде. Той, като излѣзе, тя върви подиръ него, иде до вратника, той излѣзе, тя се качи на дървото, слѣзе и пакъ се върне въ кѫщи. Преди тя да се върне, знае кога ще дойде и го посрѣща на вратника. Но, кѫдето и да я остави, никога не си позволява да вземе отъ копанчето. Тя е една възпитана котка.
към беседата >>
Нѣкои ваши приятели мислятъ, че сте добри, нѣкои не мислятъ – две мнения има.
Че не сте добри – то е другъ въпросъ. То е ваше схващане сега. Не мога да кажа, че сте лоши, понеже по-добри хора нѣма. Даровити сте, но не използувате вашата даровитость. Имате добродетели.
Нѣкои ваши приятели мислятъ, че сте добри, нѣкои не мислятъ – две мнения има.
Две мнения сѫ необходими. Когато нѣкои наши приятели мислятъ, че сме добри и когато нѣкои мислятъ, че сѫ лоши – много добре мислятъ. При доброто сме свободни, и при злото сме свободни. Щомъ сме лоши – проявяваме се, както разбираме. Щомъ съмъ добъръ – то е ваше схващане.
към беседата >>
Като влѣзе той, ако ѝ даде едно парче – (яде), ако не – не яде.
За всѣко малко парченце хлѣбъ – бой. Знаете ли колко мѫчно е да възпиташъ едно куче или една котка? Но нѣкой пѫть има много възпитани котки, много възпитани кучета. Единъ български свещеникъ ми разправяше за една своя възпитана котка въ Варна. Остави въ стаята печена кокошка, плешки отъ курбанъ на Гергьовдень, котката вѫтре не бута, седи и чака.
Като влѣзе той, ако ѝ даде едно парче – (яде), ако не – не яде.
Той, като излѣзе, тя върви подиръ него, иде до вратника, той излѣзе, тя се качи на дървото, слѣзе и пакъ се върне въ кѫщи. Преди тя да се върне, знае кога ще дойде и го посрѣща на вратника. Но, кѫдето и да я остави, никога не си позволява да вземе отъ копанчето. Тя е една възпитана котка. Какъ мислите?
към беседата >>
Две мнения сѫ необходими.
То е ваше схващане сега. Не мога да кажа, че сте лоши, понеже по-добри хора нѣма. Даровити сте, но не използувате вашата даровитость. Имате добродетели. Нѣкои ваши приятели мислятъ, че сте добри, нѣкои не мислятъ – две мнения има.
Две мнения сѫ необходими.
Когато нѣкои наши приятели мислятъ, че сме добри и когато нѣкои мислятъ, че сѫ лоши – много добре мислятъ. При доброто сме свободни, и при злото сме свободни. Щомъ сме лоши – проявяваме се, както разбираме. Щомъ съмъ добъръ – то е ваше схващане. Казва: „Като баба нѣма да бѫдешъ, ще се проявишъ, трѣбва да се уважаватъ хората“.
към беседата >>
Той, като излѣзе, тя върви подиръ него, иде до вратника, той излѣзе, тя се качи на дървото, слѣзе и пакъ се върне въ кѫщи.
Знаете ли колко мѫчно е да възпиташъ едно куче или една котка? Но нѣкой пѫть има много възпитани котки, много възпитани кучета. Единъ български свещеникъ ми разправяше за една своя възпитана котка въ Варна. Остави въ стаята печена кокошка, плешки отъ курбанъ на Гергьовдень, котката вѫтре не бута, седи и чака. Като влѣзе той, ако ѝ даде едно парче – (яде), ако не – не яде.
Той, като излѣзе, тя върви подиръ него, иде до вратника, той излѣзе, тя се качи на дървото, слѣзе и пакъ се върне въ кѫщи.
Преди тя да се върне, знае кога ще дойде и го посрѣща на вратника. Но, кѫдето и да я остави, никога не си позволява да вземе отъ копанчето. Тя е една възпитана котка. Какъ мислите? Други не съмъ виждалъ, той ми разправяше.
към беседата >>
Когато нѣкои наши приятели мислятъ, че сме добри и когато нѣкои мислятъ, че сѫ лоши – много добре мислятъ.
Не мога да кажа, че сте лоши, понеже по-добри хора нѣма. Даровити сте, но не използувате вашата даровитость. Имате добродетели. Нѣкои ваши приятели мислятъ, че сте добри, нѣкои не мислятъ – две мнения има. Две мнения сѫ необходими.
Когато нѣкои наши приятели мислятъ, че сме добри и когато нѣкои мислятъ, че сѫ лоши – много добре мислятъ.
При доброто сме свободни, и при злото сме свободни. Щомъ сме лоши – проявяваме се, както разбираме. Щомъ съмъ добъръ – то е ваше схващане. Казва: „Като баба нѣма да бѫдешъ, ще се проявишъ, трѣбва да се уважаватъ хората“. Другиятъ казва: „Меко постѫпи“.
към беседата >>
Преди тя да се върне, знае кога ще дойде и го посрѣща на вратника.
Но нѣкой пѫть има много възпитани котки, много възпитани кучета. Единъ български свещеникъ ми разправяше за една своя възпитана котка въ Варна. Остави въ стаята печена кокошка, плешки отъ курбанъ на Гергьовдень, котката вѫтре не бута, седи и чака. Като влѣзе той, ако ѝ даде едно парче – (яде), ако не – не яде. Той, като излѣзе, тя върви подиръ него, иде до вратника, той излѣзе, тя се качи на дървото, слѣзе и пакъ се върне въ кѫщи.
Преди тя да се върне, знае кога ще дойде и го посрѣща на вратника.
Но, кѫдето и да я остави, никога не си позволява да вземе отъ копанчето. Тя е една възпитана котка. Какъ мислите? Други не съмъ виждалъ, той ми разправяше. Доколкото ги зная азъ, все обичатъ да бутатъ.
към беседата >>
При доброто сме свободни, и при злото сме свободни.
Даровити сте, но не използувате вашата даровитость. Имате добродетели. Нѣкои ваши приятели мислятъ, че сте добри, нѣкои не мислятъ – две мнения има. Две мнения сѫ необходими. Когато нѣкои наши приятели мислятъ, че сме добри и когато нѣкои мислятъ, че сѫ лоши – много добре мислятъ.
При доброто сме свободни, и при злото сме свободни.
Щомъ сме лоши – проявяваме се, както разбираме. Щомъ съмъ добъръ – то е ваше схващане. Казва: „Като баба нѣма да бѫдешъ, ще се проявишъ, трѣбва да се уважаватъ хората“. Другиятъ казва: „Меко постѫпи“. Вода си.
към беседата >>
Но, кѫдето и да я остави, никога не си позволява да вземе отъ копанчето.
Единъ български свещеникъ ми разправяше за една своя възпитана котка въ Варна. Остави въ стаята печена кокошка, плешки отъ курбанъ на Гергьовдень, котката вѫтре не бута, седи и чака. Като влѣзе той, ако ѝ даде едно парче – (яде), ако не – не яде. Той, като излѣзе, тя върви подиръ него, иде до вратника, той излѣзе, тя се качи на дървото, слѣзе и пакъ се върне въ кѫщи. Преди тя да се върне, знае кога ще дойде и го посрѣща на вратника.
Но, кѫдето и да я остави, никога не си позволява да вземе отъ копанчето.
Тя е една възпитана котка. Какъ мислите? Други не съмъ виждалъ, той ми разправяше. Доколкото ги зная азъ, все обичатъ да бутатъ. Доколкото котки съмъ оставилъ, нито една не е издържала.
към беседата >>
Щомъ сме лоши – проявяваме се, както разбираме.
Имате добродетели. Нѣкои ваши приятели мислятъ, че сте добри, нѣкои не мислятъ – две мнения има. Две мнения сѫ необходими. Когато нѣкои наши приятели мислятъ, че сме добри и когато нѣкои мислятъ, че сѫ лоши – много добре мислятъ. При доброто сме свободни, и при злото сме свободни.
Щомъ сме лоши – проявяваме се, както разбираме.
Щомъ съмъ добъръ – то е ваше схващане. Казва: „Като баба нѣма да бѫдешъ, ще се проявишъ, трѣбва да се уважаватъ хората“. Другиятъ казва: „Меко постѫпи“. Вода си. Като падне нѣщо въ водата, казва: „Заповѣдайте“.
към беседата >>
Тя е една възпитана котка.
Остави въ стаята печена кокошка, плешки отъ курбанъ на Гергьовдень, котката вѫтре не бута, седи и чака. Като влѣзе той, ако ѝ даде едно парче – (яде), ако не – не яде. Той, като излѣзе, тя върви подиръ него, иде до вратника, той излѣзе, тя се качи на дървото, слѣзе и пакъ се върне въ кѫщи. Преди тя да се върне, знае кога ще дойде и го посрѣща на вратника. Но, кѫдето и да я остави, никога не си позволява да вземе отъ копанчето.
Тя е една възпитана котка.
Какъ мислите? Други не съмъ виждалъ, той ми разправяше. Доколкото ги зная азъ, все обичатъ да бутатъ. Доколкото котки съмъ оставилъ, нито една не е издържала. Оставилъ съмъ ги при хубави баници – опитвали сѫ баницата, оставилъ съмъ ги при хубави работи, като се върна и погледна, (котката) казва: „Изкусихъ се“.
към беседата >>
Щомъ съмъ добъръ – то е ваше схващане.
Нѣкои ваши приятели мислятъ, че сте добри, нѣкои не мислятъ – две мнения има. Две мнения сѫ необходими. Когато нѣкои наши приятели мислятъ, че сме добри и когато нѣкои мислятъ, че сѫ лоши – много добре мислятъ. При доброто сме свободни, и при злото сме свободни. Щомъ сме лоши – проявяваме се, както разбираме.
Щомъ съмъ добъръ – то е ваше схващане.
Казва: „Като баба нѣма да бѫдешъ, ще се проявишъ, трѣбва да се уважаватъ хората“. Другиятъ казва: „Меко постѫпи“. Вода си. Като падне нѣщо въ водата, казва: „Заповѣдайте“. Отвори мѣсто да влѣзе.
към беседата >>
Какъ мислите?
Като влѣзе той, ако ѝ даде едно парче – (яде), ако не – не яде. Той, като излѣзе, тя върви подиръ него, иде до вратника, той излѣзе, тя се качи на дървото, слѣзе и пакъ се върне въ кѫщи. Преди тя да се върне, знае кога ще дойде и го посрѣща на вратника. Но, кѫдето и да я остави, никога не си позволява да вземе отъ копанчето. Тя е една възпитана котка.
Какъ мислите?
Други не съмъ виждалъ, той ми разправяше. Доколкото ги зная азъ, все обичатъ да бутатъ. Доколкото котки съмъ оставилъ, нито една не е издържала. Оставилъ съмъ ги при хубави баници – опитвали сѫ баницата, оставилъ съмъ ги при хубави работи, като се върна и погледна, (котката) казва: „Изкусихъ се“. Азъ я погледна.
към беседата >>
Казва: „Като баба нѣма да бѫдешъ, ще се проявишъ, трѣбва да се уважаватъ хората“.
Две мнения сѫ необходими. Когато нѣкои наши приятели мислятъ, че сме добри и когато нѣкои мислятъ, че сѫ лоши – много добре мислятъ. При доброто сме свободни, и при злото сме свободни. Щомъ сме лоши – проявяваме се, както разбираме. Щомъ съмъ добъръ – то е ваше схващане.
Казва: „Като баба нѣма да бѫдешъ, ще се проявишъ, трѣбва да се уважаватъ хората“.
Другиятъ казва: „Меко постѫпи“. Вода си. Като падне нѣщо въ водата, казва: „Заповѣдайте“. Отвори мѣсто да влѣзе. Пъкъ, ако сте нѣкоя канара, че хвърлятъ камъкъ (по нея), тя казва: „Навънъ отскочи“.
към беседата >>
Други не съмъ виждалъ, той ми разправяше.
Той, като излѣзе, тя върви подиръ него, иде до вратника, той излѣзе, тя се качи на дървото, слѣзе и пакъ се върне въ кѫщи. Преди тя да се върне, знае кога ще дойде и го посрѣща на вратника. Но, кѫдето и да я остави, никога не си позволява да вземе отъ копанчето. Тя е една възпитана котка. Какъ мислите?
Други не съмъ виждалъ, той ми разправяше.
Доколкото ги зная азъ, все обичатъ да бутатъ. Доколкото котки съмъ оставилъ, нито една не е издържала. Оставилъ съмъ ги при хубави баници – опитвали сѫ баницата, оставилъ съмъ ги при хубави работи, като се върна и погледна, (котката) казва: „Изкусихъ се“. Азъ я погледна.
към беседата >>
Другиятъ казва: „Меко постѫпи“.
Когато нѣкои наши приятели мислятъ, че сме добри и когато нѣкои мислятъ, че сѫ лоши – много добре мислятъ. При доброто сме свободни, и при злото сме свободни. Щомъ сме лоши – проявяваме се, както разбираме. Щомъ съмъ добъръ – то е ваше схващане. Казва: „Като баба нѣма да бѫдешъ, ще се проявишъ, трѣбва да се уважаватъ хората“.
Другиятъ казва: „Меко постѫпи“.
Вода си. Като падне нѣщо въ водата, казва: „Заповѣдайте“. Отвори мѣсто да влѣзе. Пъкъ, ако сте нѣкоя канара, че хвърлятъ камъкъ (по нея), тя казва: „Навънъ отскочи“. Тогава кой е правъ?
към беседата >>
Доколкото ги зная азъ, все обичатъ да бутатъ.
Преди тя да се върне, знае кога ще дойде и го посрѣща на вратника. Но, кѫдето и да я остави, никога не си позволява да вземе отъ копанчето. Тя е една възпитана котка. Какъ мислите? Други не съмъ виждалъ, той ми разправяше.
Доколкото ги зная азъ, все обичатъ да бутатъ.
Доколкото котки съмъ оставилъ, нито една не е издържала. Оставилъ съмъ ги при хубави баници – опитвали сѫ баницата, оставилъ съмъ ги при хубави работи, като се върна и погледна, (котката) казва: „Изкусихъ се“. Азъ я погледна.
към беседата >>
Вода си.
При доброто сме свободни, и при злото сме свободни. Щомъ сме лоши – проявяваме се, както разбираме. Щомъ съмъ добъръ – то е ваше схващане. Казва: „Като баба нѣма да бѫдешъ, ще се проявишъ, трѣбва да се уважаватъ хората“. Другиятъ казва: „Меко постѫпи“.
Вода си.
Като падне нѣщо въ водата, казва: „Заповѣдайте“. Отвори мѣсто да влѣзе. Пъкъ, ако сте нѣкоя канара, че хвърлятъ камъкъ (по нея), тя казва: „Навънъ отскочи“. Тогава кой е правъ? И водата е права, и канарата е права.
към беседата >>
Доколкото котки съмъ оставилъ, нито една не е издържала.
Но, кѫдето и да я остави, никога не си позволява да вземе отъ копанчето. Тя е една възпитана котка. Какъ мислите? Други не съмъ виждалъ, той ми разправяше. Доколкото ги зная азъ, все обичатъ да бутатъ.
Доколкото котки съмъ оставилъ, нито една не е издържала.
Оставилъ съмъ ги при хубави баници – опитвали сѫ баницата, оставилъ съмъ ги при хубави работи, като се върна и погледна, (котката) казва: „Изкусихъ се“. Азъ я погледна.
към беседата >>
Като падне нѣщо въ водата, казва: „Заповѣдайте“.
Щомъ сме лоши – проявяваме се, както разбираме. Щомъ съмъ добъръ – то е ваше схващане. Казва: „Като баба нѣма да бѫдешъ, ще се проявишъ, трѣбва да се уважаватъ хората“. Другиятъ казва: „Меко постѫпи“. Вода си.
Като падне нѣщо въ водата, казва: „Заповѣдайте“.
Отвори мѣсто да влѣзе. Пъкъ, ако сте нѣкоя канара, че хвърлятъ камъкъ (по нея), тя казва: „Навънъ отскочи“. Тогава кой е правъ? И водата е права, и канарата е права. Нѣкой пѫть разсѫждаваме.
към беседата >>
Оставилъ съмъ ги при хубави баници – опитвали сѫ баницата, оставилъ съмъ ги при хубави работи, като се върна и погледна, (котката) казва: „Изкусихъ се“.
Тя е една възпитана котка. Какъ мислите? Други не съмъ виждалъ, той ми разправяше. Доколкото ги зная азъ, все обичатъ да бутатъ. Доколкото котки съмъ оставилъ, нито една не е издържала.
Оставилъ съмъ ги при хубави баници – опитвали сѫ баницата, оставилъ съмъ ги при хубави работи, като се върна и погледна, (котката) казва: „Изкусихъ се“.
Азъ я погледна.
към беседата >>
Отвори мѣсто да влѣзе.
Щомъ съмъ добъръ – то е ваше схващане. Казва: „Като баба нѣма да бѫдешъ, ще се проявишъ, трѣбва да се уважаватъ хората“. Другиятъ казва: „Меко постѫпи“. Вода си. Като падне нѣщо въ водата, казва: „Заповѣдайте“.
Отвори мѣсто да влѣзе.
Пъкъ, ако сте нѣкоя канара, че хвърлятъ камъкъ (по нея), тя казва: „Навънъ отскочи“. Тогава кой е правъ? И водата е права, и канарата е права. Нѣкой пѫть разсѫждаваме. Нѣкои хора сѫ като водата – пущатъ, но затварятъ.
към беседата >>
Азъ я погледна.
Какъ мислите? Други не съмъ виждалъ, той ми разправяше. Доколкото ги зная азъ, все обичатъ да бутатъ. Доколкото котки съмъ оставилъ, нито една не е издържала. Оставилъ съмъ ги при хубави баници – опитвали сѫ баницата, оставилъ съмъ ги при хубави работи, като се върна и погледна, (котката) казва: „Изкусихъ се“.
Азъ я погледна.
към беседата >>
Пъкъ, ако сте нѣкоя канара, че хвърлятъ камъкъ (по нея), тя казва: „Навънъ отскочи“.
Казва: „Като баба нѣма да бѫдешъ, ще се проявишъ, трѣбва да се уважаватъ хората“. Другиятъ казва: „Меко постѫпи“. Вода си. Като падне нѣщо въ водата, казва: „Заповѣдайте“. Отвори мѣсто да влѣзе.
Пъкъ, ако сте нѣкоя канара, че хвърлятъ камъкъ (по нея), тя казва: „Навънъ отскочи“.
Тогава кой е правъ? И водата е права, и канарата е права. Нѣкой пѫть разсѫждаваме. Нѣкои хора сѫ като водата – пущатъ, но затварятъ. Другитѣ не те пущатъ, отскачатъ.
към беседата >>
Трѣбва да станемъ свободни въ своята мисъль.
Трѣбва да станемъ свободни въ своята мисъль.
Нѣщата могатъ да се разбиратъ отъ много гледища. Една пѣсень може да я пѣя по много начини. Но въ дадения случай има единъ правиленъ начинъ. Имашъ свобода да измѣнишъ нѣщата. Щомъ влѣза въ една система, напримѣръ сега музиката се изучава споредъ начини, както сега се развива, както сега се образуватъ гамитѣ, както е наредена музиката.
към беседата >>
Тогава кой е правъ?
Другиятъ казва: „Меко постѫпи“. Вода си. Като падне нѣщо въ водата, казва: „Заповѣдайте“. Отвори мѣсто да влѣзе. Пъкъ, ако сте нѣкоя канара, че хвърлятъ камъкъ (по нея), тя казва: „Навънъ отскочи“.
Тогава кой е правъ?
И водата е права, и канарата е права. Нѣкой пѫть разсѫждаваме. Нѣкои хора сѫ като водата – пущатъ, но затварятъ. Другитѣ не те пущатъ, отскачатъ. Казватъ: „Навънъ работи“.
към беседата >>
Нѣщата могатъ да се разбиратъ отъ много гледища.
Трѣбва да станемъ свободни въ своята мисъль.
Нѣщата могатъ да се разбиратъ отъ много гледища.
Една пѣсень може да я пѣя по много начини. Но въ дадения случай има единъ правиленъ начинъ. Имашъ свобода да измѣнишъ нѣщата. Щомъ влѣза въ една система, напримѣръ сега музиката се изучава споредъ начини, както сега се развива, както сега се образуватъ гамитѣ, както е наредена музиката. Ако идешъ да свиришъ на единъ органъ – ще свиришъ, както е нареденъ.
към беседата >>
И водата е права, и канарата е права.
Вода си. Като падне нѣщо въ водата, казва: „Заповѣдайте“. Отвори мѣсто да влѣзе. Пъкъ, ако сте нѣкоя канара, че хвърлятъ камъкъ (по нея), тя казва: „Навънъ отскочи“. Тогава кой е правъ?
И водата е права, и канарата е права.
Нѣкой пѫть разсѫждаваме. Нѣкои хора сѫ като водата – пущатъ, но затварятъ. Другитѣ не те пущатъ, отскачатъ. Казватъ: „Навънъ работи“. Като влѣзешъ вѫтре, не можешъ да излѣзешъ.
към беседата >>
Една пѣсень може да я пѣя по много начини.
Трѣбва да станемъ свободни въ своята мисъль. Нѣщата могатъ да се разбиратъ отъ много гледища.
Една пѣсень може да я пѣя по много начини.
Но въ дадения случай има единъ правиленъ начинъ. Имашъ свобода да измѣнишъ нѣщата. Щомъ влѣза въ една система, напримѣръ сега музиката се изучава споредъ начини, както сега се развива, както сега се образуватъ гамитѣ, както е наредена музиката. Ако идешъ да свиришъ на единъ органъ – ще свиришъ, както е нареденъ. Какъ сѫ наредени клавишитѣ?
към беседата >>
Нѣкой пѫть разсѫждаваме.
Като падне нѣщо въ водата, казва: „Заповѣдайте“. Отвори мѣсто да влѣзе. Пъкъ, ако сте нѣкоя канара, че хвърлятъ камъкъ (по нея), тя казва: „Навънъ отскочи“. Тогава кой е правъ? И водата е права, и канарата е права.
Нѣкой пѫть разсѫждаваме.
Нѣкои хора сѫ като водата – пущатъ, но затварятъ. Другитѣ не те пущатъ, отскачатъ. Казватъ: „Навънъ работи“. Като влѣзешъ вѫтре, не можешъ да излѣзешъ. Канарата казва: „Навънъ“.
към беседата >>
Но въ дадения случай има единъ правиленъ начинъ.
Трѣбва да станемъ свободни въ своята мисъль. Нѣщата могатъ да се разбиратъ отъ много гледища. Една пѣсень може да я пѣя по много начини.
Но въ дадения случай има единъ правиленъ начинъ.
Имашъ свобода да измѣнишъ нѣщата. Щомъ влѣза въ една система, напримѣръ сега музиката се изучава споредъ начини, както сега се развива, както сега се образуватъ гамитѣ, както е наредена музиката. Ако идешъ да свиришъ на единъ органъ – ще свиришъ, както е нареденъ. Какъ сѫ наредени клавишитѣ? Като знае – ще знае какъ да свири.
към беседата >>
Нѣкои хора сѫ като водата – пущатъ, но затварятъ.
Отвори мѣсто да влѣзе. Пъкъ, ако сте нѣкоя канара, че хвърлятъ камъкъ (по нея), тя казва: „Навънъ отскочи“. Тогава кой е правъ? И водата е права, и канарата е права. Нѣкой пѫть разсѫждаваме.
Нѣкои хора сѫ като водата – пущатъ, но затварятъ.
Другитѣ не те пущатъ, отскачатъ. Казватъ: „Навънъ работи“. Като влѣзешъ вѫтре, не можешъ да излѣзешъ. Канарата казва: „Навънъ“. Водата казва: „Влѣзъ, ще те науча.
към беседата >>
Имашъ свобода да измѣнишъ нѣщата.
Трѣбва да станемъ свободни въ своята мисъль. Нѣщата могатъ да се разбиратъ отъ много гледища. Една пѣсень може да я пѣя по много начини. Но въ дадения случай има единъ правиленъ начинъ.
Имашъ свобода да измѣнишъ нѣщата.
Щомъ влѣза въ една система, напримѣръ сега музиката се изучава споредъ начини, както сега се развива, както сега се образуватъ гамитѣ, както е наредена музиката. Ако идешъ да свиришъ на единъ органъ – ще свиришъ, както е нареденъ. Какъ сѫ наредени клавишитѣ? Като знае – ще знае какъ да свири. Но въ свиренето всичкитѣ нѣща иматъ полза.
към беседата >>
Другитѣ не те пущатъ, отскачатъ.
Пъкъ, ако сте нѣкоя канара, че хвърлятъ камъкъ (по нея), тя казва: „Навънъ отскочи“. Тогава кой е правъ? И водата е права, и канарата е права. Нѣкой пѫть разсѫждаваме. Нѣкои хора сѫ като водата – пущатъ, но затварятъ.
Другитѣ не те пущатъ, отскачатъ.
Казватъ: „Навънъ работи“. Като влѣзешъ вѫтре, не можешъ да излѣзешъ. Канарата казва: „Навънъ“. Водата казва: „Влѣзъ, ще те науча. Ти мислишъ, че азъ съмъ отъ мекитѣ.
към беседата >>
Щомъ влѣза въ една система, напримѣръ сега музиката се изучава споредъ начини, както сега се развива, както сега се образуватъ гамитѣ, както е наредена музиката.
Трѣбва да станемъ свободни въ своята мисъль. Нѣщата могатъ да се разбиратъ отъ много гледища. Една пѣсень може да я пѣя по много начини. Но въ дадения случай има единъ правиленъ начинъ. Имашъ свобода да измѣнишъ нѣщата.
Щомъ влѣза въ една система, напримѣръ сега музиката се изучава споредъ начини, както сега се развива, както сега се образуватъ гамитѣ, както е наредена музиката.
Ако идешъ да свиришъ на единъ органъ – ще свиришъ, както е нареденъ. Какъ сѫ наредени клавишитѣ? Като знае – ще знае какъ да свири. Но въ свиренето всичкитѣ нѣща иматъ полза. Човѣкъ да пѣе и да свири, той съ музиката внася свѣтлина въ ума си, и съ музиката той внася известна специфична топлина, и съ музиката внася известна сила въ организма си.
към беседата >>
Казватъ: „Навънъ работи“.
Тогава кой е правъ? И водата е права, и канарата е права. Нѣкой пѫть разсѫждаваме. Нѣкои хора сѫ като водата – пущатъ, но затварятъ. Другитѣ не те пущатъ, отскачатъ.
Казватъ: „Навънъ работи“.
Като влѣзешъ вѫтре, не можешъ да излѣзешъ. Канарата казва: „Навънъ“. Водата казва: „Влѣзъ, ще те науча. Ти мислишъ, че азъ съмъ отъ мекитѣ. Като влѣзешъ въ мене, азъ ще те тъпча.
към беседата >>
Ако идешъ да свиришъ на единъ органъ – ще свиришъ, както е нареденъ.
Нѣщата могатъ да се разбиратъ отъ много гледища. Една пѣсень може да я пѣя по много начини. Но въ дадения случай има единъ правиленъ начинъ. Имашъ свобода да измѣнишъ нѣщата. Щомъ влѣза въ една система, напримѣръ сега музиката се изучава споредъ начини, както сега се развива, както сега се образуватъ гамитѣ, както е наредена музиката.
Ако идешъ да свиришъ на единъ органъ – ще свиришъ, както е нареденъ.
Какъ сѫ наредени клавишитѣ? Като знае – ще знае какъ да свири. Но въ свиренето всичкитѣ нѣща иматъ полза. Човѣкъ да пѣе и да свири, той съ музиката внася свѣтлина въ ума си, и съ музиката той внася известна специфична топлина, и съ музиката внася известна сила въ организма си. Всички ония хора, които сѫ музикални, характеритѣ имъ сѫ съзнателни.
към беседата >>
Като влѣзешъ вѫтре, не можешъ да излѣзешъ.
И водата е права, и канарата е права. Нѣкой пѫть разсѫждаваме. Нѣкои хора сѫ като водата – пущатъ, но затварятъ. Другитѣ не те пущатъ, отскачатъ. Казватъ: „Навънъ работи“.
Като влѣзешъ вѫтре, не можешъ да излѣзешъ.
Канарата казва: „Навънъ“. Водата казва: „Влѣзъ, ще те науча. Ти мислишъ, че азъ съмъ отъ мекитѣ. Като влѣзешъ въ мене, азъ ще те тъпча. Най-първо ти ще ме тъпчешъ, после азъ ще те тъпча“.
към беседата >>
Всички говорите за правия пѫть, ходите въ него.
Всички говорите за правия пѫть, ходите въ него.
Бихъ желалъ всѣки единъ да пише за правия пѫть, тъй както той го вижда.
към беседата >>
Какъ сѫ наредени клавишитѣ?
Една пѣсень може да я пѣя по много начини. Но въ дадения случай има единъ правиленъ начинъ. Имашъ свобода да измѣнишъ нѣщата. Щомъ влѣза въ една система, напримѣръ сега музиката се изучава споредъ начини, както сега се развива, както сега се образуватъ гамитѣ, както е наредена музиката. Ако идешъ да свиришъ на единъ органъ – ще свиришъ, както е нареденъ.
Какъ сѫ наредени клавишитѣ?
Като знае – ще знае какъ да свири. Но въ свиренето всичкитѣ нѣща иматъ полза. Човѣкъ да пѣе и да свири, той съ музиката внася свѣтлина въ ума си, и съ музиката той внася известна специфична топлина, и съ музиката внася известна сила въ организма си. Всички ония хора, които сѫ музикални, характеритѣ имъ сѫ съзнателни. Човѣкъ, който е музикаленъ, самъ познава погрѣшката си, казва: „Извинете“.
към беседата >>
Канарата казва: „Навънъ“.
Нѣкой пѫть разсѫждаваме. Нѣкои хора сѫ като водата – пущатъ, но затварятъ. Другитѣ не те пущатъ, отскачатъ. Казватъ: „Навънъ работи“. Като влѣзешъ вѫтре, не можешъ да излѣзешъ.
Канарата казва: „Навънъ“.
Водата казва: „Влѣзъ, ще те науча. Ти мислишъ, че азъ съмъ отъ мекитѣ. Като влѣзешъ въ мене, азъ ще те тъпча. Най-първо ти ще ме тъпчешъ, после азъ ще те тъпча“. Канарата те отхвърля, казва: „Азъ искамъ да останешъ свободенъ“.
към беседата >>
Бихъ желалъ всѣки единъ да пише за правия пѫть, тъй както той го вижда.
Всички говорите за правия пѫть, ходите въ него.
Бихъ желалъ всѣки единъ да пише за правия пѫть, тъй както той го вижда.
към беседата >>
Като знае – ще знае какъ да свири.
Но въ дадения случай има единъ правиленъ начинъ. Имашъ свобода да измѣнишъ нѣщата. Щомъ влѣза въ една система, напримѣръ сега музиката се изучава споредъ начини, както сега се развива, както сега се образуватъ гамитѣ, както е наредена музиката. Ако идешъ да свиришъ на единъ органъ – ще свиришъ, както е нареденъ. Какъ сѫ наредени клавишитѣ?
Като знае – ще знае какъ да свири.
Но въ свиренето всичкитѣ нѣща иматъ полза. Човѣкъ да пѣе и да свири, той съ музиката внася свѣтлина въ ума си, и съ музиката той внася известна специфична топлина, и съ музиката внася известна сила въ организма си. Всички ония хора, които сѫ музикални, характеритѣ имъ сѫ съзнателни. Човѣкъ, който е музикаленъ, самъ познава погрѣшката си, казва: „Извинете“. Онзи, който не е музикаленъ, нѣма да ги познае.
към беседата >>
Водата казва: „Влѣзъ, ще те науча.
Нѣкои хора сѫ като водата – пущатъ, но затварятъ. Другитѣ не те пущатъ, отскачатъ. Казватъ: „Навънъ работи“. Като влѣзешъ вѫтре, не можешъ да излѣзешъ. Канарата казва: „Навънъ“.
Водата казва: „Влѣзъ, ще те науча.
Ти мислишъ, че азъ съмъ отъ мекитѣ. Като влѣзешъ въ мене, азъ ще те тъпча. Най-първо ти ще ме тъпчешъ, после азъ ще те тъпча“. Канарата те отхвърля, казва: „Азъ искамъ да останешъ свободенъ“. Онѣзи, които насъ ни гонятъ, искатъ нашата свобода.
към беседата >>
Правиятъ пѫть е пѫть безъ препятствия.
Правиятъ пѫть е пѫть безъ препятствия.
Пѫть, който има препятствия – той не е правъ. Пѫтьтъ на свѣтлината, напримѣръ, е правъ. Тя минава и нѣма никакво препятствие. Ако имаше препятствия, щѣше да закѫснѣе. Тя има много малки препятствия.
към беседата >>
Но въ свиренето всичкитѣ нѣща иматъ полза.
Имашъ свобода да измѣнишъ нѣщата. Щомъ влѣза въ една система, напримѣръ сега музиката се изучава споредъ начини, както сега се развива, както сега се образуватъ гамитѣ, както е наредена музиката. Ако идешъ да свиришъ на единъ органъ – ще свиришъ, както е нареденъ. Какъ сѫ наредени клавишитѣ? Като знае – ще знае какъ да свири.
Но въ свиренето всичкитѣ нѣща иматъ полза.
Човѣкъ да пѣе и да свири, той съ музиката внася свѣтлина въ ума си, и съ музиката той внася известна специфична топлина, и съ музиката внася известна сила въ организма си. Всички ония хора, които сѫ музикални, характеритѣ имъ сѫ съзнателни. Човѣкъ, който е музикаленъ, самъ познава погрѣшката си, казва: „Извинете“. Онзи, който не е музикаленъ, нѣма да ги познае. Има една аналогия, че въ музиката ти виждашъ погрѣшката си.
към беседата >>
Ти мислишъ, че азъ съмъ отъ мекитѣ.
Другитѣ не те пущатъ, отскачатъ. Казватъ: „Навънъ работи“. Като влѣзешъ вѫтре, не можешъ да излѣзешъ. Канарата казва: „Навънъ“. Водата казва: „Влѣзъ, ще те науча.
Ти мислишъ, че азъ съмъ отъ мекитѣ.
Като влѣзешъ въ мене, азъ ще те тъпча. Най-първо ти ще ме тъпчешъ, после азъ ще те тъпча“. Канарата те отхвърля, казва: „Азъ искамъ да останешъ свободенъ“. Онѣзи, които насъ ни гонятъ, искатъ нашата свобода. Да не ни тъпчатъ.
към беседата >>
Пѫть, който има препятствия – той не е правъ.
Правиятъ пѫть е пѫть безъ препятствия.
Пѫть, който има препятствия – той не е правъ.
Пѫтьтъ на свѣтлината, напримѣръ, е правъ. Тя минава и нѣма никакво препятствие. Ако имаше препятствия, щѣше да закѫснѣе. Тя има много малки препятствия. Пѫтьтъ, въ който има много препятствия, не е правъ.
към беседата >>
Човѣкъ да пѣе и да свири, той съ музиката внася свѣтлина въ ума си, и съ музиката той внася известна специфична топлина, и съ музиката внася известна сила въ организма си.
Щомъ влѣза въ една система, напримѣръ сега музиката се изучава споредъ начини, както сега се развива, както сега се образуватъ гамитѣ, както е наредена музиката. Ако идешъ да свиришъ на единъ органъ – ще свиришъ, както е нареденъ. Какъ сѫ наредени клавишитѣ? Като знае – ще знае какъ да свири. Но въ свиренето всичкитѣ нѣща иматъ полза.
Човѣкъ да пѣе и да свири, той съ музиката внася свѣтлина въ ума си, и съ музиката той внася известна специфична топлина, и съ музиката внася известна сила въ организма си.
Всички ония хора, които сѫ музикални, характеритѣ имъ сѫ съзнателни. Човѣкъ, който е музикаленъ, самъ познава погрѣшката си, казва: „Извинете“. Онзи, който не е музикаленъ, нѣма да ги познае. Има една аналогия, че въ музиката ти виждашъ погрѣшката си. Казва: „Не е тази погрѣшка много голѣма“.
към беседата >>
Като влѣзешъ въ мене, азъ ще те тъпча.
Казватъ: „Навънъ работи“. Като влѣзешъ вѫтре, не можешъ да излѣзешъ. Канарата казва: „Навънъ“. Водата казва: „Влѣзъ, ще те науча. Ти мислишъ, че азъ съмъ отъ мекитѣ.
Като влѣзешъ въ мене, азъ ще те тъпча.
Най-първо ти ще ме тъпчешъ, после азъ ще те тъпча“. Канарата те отхвърля, казва: „Азъ искамъ да останешъ свободенъ“. Онѣзи, които насъ ни гонятъ, искатъ нашата свобода. Да не ни тъпчатъ. Онѣзи, които не ни гонятъ, тѣ отгоре ще ни тъпчатъ.
към беседата >>
Пѫтьтъ на свѣтлината, напримѣръ, е правъ.
Правиятъ пѫть е пѫть безъ препятствия. Пѫть, който има препятствия – той не е правъ.
Пѫтьтъ на свѣтлината, напримѣръ, е правъ.
Тя минава и нѣма никакво препятствие. Ако имаше препятствия, щѣше да закѫснѣе. Тя има много малки препятствия. Пѫтьтъ, въ който има много препятствия, не е правъ. Той сега се прави, шосира се.
към беседата >>
Всички ония хора, които сѫ музикални, характеритѣ имъ сѫ съзнателни.
Ако идешъ да свиришъ на единъ органъ – ще свиришъ, както е нареденъ. Какъ сѫ наредени клавишитѣ? Като знае – ще знае какъ да свири. Но въ свиренето всичкитѣ нѣща иматъ полза. Човѣкъ да пѣе и да свири, той съ музиката внася свѣтлина въ ума си, и съ музиката той внася известна специфична топлина, и съ музиката внася известна сила въ организма си.
Всички ония хора, които сѫ музикални, характеритѣ имъ сѫ съзнателни.
Човѣкъ, който е музикаленъ, самъ познава погрѣшката си, казва: „Извинете“. Онзи, който не е музикаленъ, нѣма да ги познае. Има една аналогия, че въ музиката ти виждашъ погрѣшката си. Казва: „Не е тази погрѣшка много голѣма“. Голѣмитѣ погрѣшки и малкитѣ, тѣ се различаватъ.
към беседата >>
Най-първо ти ще ме тъпчешъ, после азъ ще те тъпча“.
Като влѣзешъ вѫтре, не можешъ да излѣзешъ. Канарата казва: „Навънъ“. Водата казва: „Влѣзъ, ще те науча. Ти мислишъ, че азъ съмъ отъ мекитѣ. Като влѣзешъ въ мене, азъ ще те тъпча.
Най-първо ти ще ме тъпчешъ, после азъ ще те тъпча“.
Канарата те отхвърля, казва: „Азъ искамъ да останешъ свободенъ“. Онѣзи, които насъ ни гонятъ, искатъ нашата свобода. Да не ни тъпчатъ. Онѣзи, които не ни гонятъ, тѣ отгоре ще ни тъпчатъ. Ще си изберешъ на канара ли да паднешъ или въ водата ще влѣзешъ.
към беседата >>
Тя минава и нѣма никакво препятствие.
Правиятъ пѫть е пѫть безъ препятствия. Пѫть, който има препятствия – той не е правъ. Пѫтьтъ на свѣтлината, напримѣръ, е правъ.
Тя минава и нѣма никакво препятствие.
Ако имаше препятствия, щѣше да закѫснѣе. Тя има много малки препятствия. Пѫтьтъ, въ който има много препятствия, не е правъ. Той сега се прави, шосира се. Та по нѣкой пѫть, когато се намѣрите въ затруднение въ вашия пѫть, отклонили сте се въ нѣкоя драка, залостили сте се тамъ и казвате: „Много мѫченъ пѫть“.
към беседата >>
Човѣкъ, който е музикаленъ, самъ познава погрѣшката си, казва: „Извинете“.
Какъ сѫ наредени клавишитѣ? Като знае – ще знае какъ да свири. Но въ свиренето всичкитѣ нѣща иматъ полза. Човѣкъ да пѣе и да свири, той съ музиката внася свѣтлина въ ума си, и съ музиката той внася известна специфична топлина, и съ музиката внася известна сила въ организма си. Всички ония хора, които сѫ музикални, характеритѣ имъ сѫ съзнателни.
Човѣкъ, който е музикаленъ, самъ познава погрѣшката си, казва: „Извинете“.
Онзи, който не е музикаленъ, нѣма да ги познае. Има една аналогия, че въ музиката ти виждашъ погрѣшката си. Казва: „Не е тази погрѣшка много голѣма“. Голѣмитѣ погрѣшки и малкитѣ, тѣ се различаватъ. Но имате сѫщото: имате малъкъ огънь, (който) и голѣмъ може да стане, и голѣмиятъ огънь малъкъ може да стане.
към беседата >>
Канарата те отхвърля, казва: „Азъ искамъ да останешъ свободенъ“.
Канарата казва: „Навънъ“. Водата казва: „Влѣзъ, ще те науча. Ти мислишъ, че азъ съмъ отъ мекитѣ. Като влѣзешъ въ мене, азъ ще те тъпча. Най-първо ти ще ме тъпчешъ, после азъ ще те тъпча“.
Канарата те отхвърля, казва: „Азъ искамъ да останешъ свободенъ“.
Онѣзи, които насъ ни гонятъ, искатъ нашата свобода. Да не ни тъпчатъ. Онѣзи, които не ни гонятъ, тѣ отгоре ще ни тъпчатъ. Ще си изберешъ на канара ли да паднешъ или въ водата ще влѣзешъ. Ще изберешъ единия или другия.
към беседата >>
Ако имаше препятствия, щѣше да закѫснѣе.
Правиятъ пѫть е пѫть безъ препятствия. Пѫть, който има препятствия – той не е правъ. Пѫтьтъ на свѣтлината, напримѣръ, е правъ. Тя минава и нѣма никакво препятствие.
Ако имаше препятствия, щѣше да закѫснѣе.
Тя има много малки препятствия. Пѫтьтъ, въ който има много препятствия, не е правъ. Той сега се прави, шосира се. Та по нѣкой пѫть, когато се намѣрите въ затруднение въ вашия пѫть, отклонили сте се въ нѣкоя драка, залостили сте се тамъ и казвате: „Много мѫченъ пѫть“. Пъкъ вие новъ пѫть си правите.
към беседата >>
Онзи, който не е музикаленъ, нѣма да ги познае.
Като знае – ще знае какъ да свири. Но въ свиренето всичкитѣ нѣща иматъ полза. Човѣкъ да пѣе и да свири, той съ музиката внася свѣтлина въ ума си, и съ музиката той внася известна специфична топлина, и съ музиката внася известна сила въ организма си. Всички ония хора, които сѫ музикални, характеритѣ имъ сѫ съзнателни. Човѣкъ, който е музикаленъ, самъ познава погрѣшката си, казва: „Извинете“.
Онзи, който не е музикаленъ, нѣма да ги познае.
Има една аналогия, че въ музиката ти виждашъ погрѣшката си. Казва: „Не е тази погрѣшка много голѣма“. Голѣмитѣ погрѣшки и малкитѣ, тѣ се различаватъ. Но имате сѫщото: имате малъкъ огънь, (който) и голѣмъ може да стане, и голѣмиятъ огънь малъкъ може да стане. То е отношение.
към беседата >>
Онѣзи, които насъ ни гонятъ, искатъ нашата свобода.
Водата казва: „Влѣзъ, ще те науча. Ти мислишъ, че азъ съмъ отъ мекитѣ. Като влѣзешъ въ мене, азъ ще те тъпча. Най-първо ти ще ме тъпчешъ, после азъ ще те тъпча“. Канарата те отхвърля, казва: „Азъ искамъ да останешъ свободенъ“.
Онѣзи, които насъ ни гонятъ, искатъ нашата свобода.
Да не ни тъпчатъ. Онѣзи, които не ни гонятъ, тѣ отгоре ще ни тъпчатъ. Ще си изберешъ на канара ли да паднешъ или въ водата ще влѣзешъ. Ще изберешъ единия или другия. Пъкъ единъ день водата, като изтече, ще отвори мѣсто.
към беседата >>
Тя има много малки препятствия.
Правиятъ пѫть е пѫть безъ препятствия. Пѫть, който има препятствия – той не е правъ. Пѫтьтъ на свѣтлината, напримѣръ, е правъ. Тя минава и нѣма никакво препятствие. Ако имаше препятствия, щѣше да закѫснѣе.
Тя има много малки препятствия.
Пѫтьтъ, въ който има много препятствия, не е правъ. Той сега се прави, шосира се. Та по нѣкой пѫть, когато се намѣрите въ затруднение въ вашия пѫть, отклонили сте се въ нѣкоя драка, залостили сте се тамъ и казвате: „Много мѫченъ пѫть“. Пъкъ вие новъ пѫть си правите. Нѣкѫде имате такива понятия, които не сѫ вѣрни.
към беседата >>
Има една аналогия, че въ музиката ти виждашъ погрѣшката си.
Но въ свиренето всичкитѣ нѣща иматъ полза. Човѣкъ да пѣе и да свири, той съ музиката внася свѣтлина въ ума си, и съ музиката той внася известна специфична топлина, и съ музиката внася известна сила въ организма си. Всички ония хора, които сѫ музикални, характеритѣ имъ сѫ съзнателни. Човѣкъ, който е музикаленъ, самъ познава погрѣшката си, казва: „Извинете“. Онзи, който не е музикаленъ, нѣма да ги познае.
Има една аналогия, че въ музиката ти виждашъ погрѣшката си.
Казва: „Не е тази погрѣшка много голѣма“. Голѣмитѣ погрѣшки и малкитѣ, тѣ се различаватъ. Но имате сѫщото: имате малъкъ огънь, (който) и голѣмъ може да стане, и голѣмиятъ огънь малъкъ може да стане. То е отношение. Една погрѣшка е малка, микроскопическа.
към беседата >>
Да не ни тъпчатъ.
Ти мислишъ, че азъ съмъ отъ мекитѣ. Като влѣзешъ въ мене, азъ ще те тъпча. Най-първо ти ще ме тъпчешъ, после азъ ще те тъпча“. Канарата те отхвърля, казва: „Азъ искамъ да останешъ свободенъ“. Онѣзи, които насъ ни гонятъ, искатъ нашата свобода.
Да не ни тъпчатъ.
Онѣзи, които не ни гонятъ, тѣ отгоре ще ни тъпчатъ. Ще си изберешъ на канара ли да паднешъ или въ водата ще влѣзешъ. Ще изберешъ единия или другия. Пъкъ единъ день водата, като изтече, ще отвори мѣсто. Пакъ ще останешъ свободенъ.
към беседата >>
Пѫтьтъ, въ който има много препятствия, не е правъ.
Пѫть, който има препятствия – той не е правъ. Пѫтьтъ на свѣтлината, напримѣръ, е правъ. Тя минава и нѣма никакво препятствие. Ако имаше препятствия, щѣше да закѫснѣе. Тя има много малки препятствия.
Пѫтьтъ, въ който има много препятствия, не е правъ.
Той сега се прави, шосира се. Та по нѣкой пѫть, когато се намѣрите въ затруднение въ вашия пѫть, отклонили сте се въ нѣкоя драка, залостили сте се тамъ и казвате: „Много мѫченъ пѫть“. Пъкъ вие новъ пѫть си правите. Нѣкѫде имате такива понятия, които не сѫ вѣрни. Има много причини – мѫченъ е животътъ.
към беседата >>
Казва: „Не е тази погрѣшка много голѣма“.
Човѣкъ да пѣе и да свири, той съ музиката внася свѣтлина въ ума си, и съ музиката той внася известна специфична топлина, и съ музиката внася известна сила въ организма си. Всички ония хора, които сѫ музикални, характеритѣ имъ сѫ съзнателни. Човѣкъ, който е музикаленъ, самъ познава погрѣшката си, казва: „Извинете“. Онзи, който не е музикаленъ, нѣма да ги познае. Има една аналогия, че въ музиката ти виждашъ погрѣшката си.
Казва: „Не е тази погрѣшка много голѣма“.
Голѣмитѣ погрѣшки и малкитѣ, тѣ се различаватъ. Но имате сѫщото: имате малъкъ огънь, (който) и голѣмъ може да стане, и голѣмиятъ огънь малъкъ може да стане. То е отношение. Една погрѣшка е малка, микроскопическа. Може да струва една стотинка, но ако оставишъ тази погрѣшка съ години, тя ще стане голѣма.
към беседата >>
Онѣзи, които не ни гонятъ, тѣ отгоре ще ни тъпчатъ.
Като влѣзешъ въ мене, азъ ще те тъпча. Най-първо ти ще ме тъпчешъ, после азъ ще те тъпча“. Канарата те отхвърля, казва: „Азъ искамъ да останешъ свободенъ“. Онѣзи, които насъ ни гонятъ, искатъ нашата свобода. Да не ни тъпчатъ.
Онѣзи, които не ни гонятъ, тѣ отгоре ще ни тъпчатъ.
Ще си изберешъ на канара ли да паднешъ или въ водата ще влѣзешъ. Ще изберешъ единия или другия. Пъкъ единъ день водата, като изтече, ще отвори мѣсто. Пакъ ще останешъ свободенъ. Тя е щедра.
към беседата >>
Той сега се прави, шосира се.
Пѫтьтъ на свѣтлината, напримѣръ, е правъ. Тя минава и нѣма никакво препятствие. Ако имаше препятствия, щѣше да закѫснѣе. Тя има много малки препятствия. Пѫтьтъ, въ който има много препятствия, не е правъ.
Той сега се прави, шосира се.
Та по нѣкой пѫть, когато се намѣрите въ затруднение въ вашия пѫть, отклонили сте се въ нѣкоя драка, залостили сте се тамъ и казвате: „Много мѫченъ пѫть“. Пъкъ вие новъ пѫть си правите. Нѣкѫде имате такива понятия, които не сѫ вѣрни. Има много причини – мѫченъ е животътъ. Вози ви земята, казвате: „Мѫчно е да се живѣе на земята“.
към беседата >>
Голѣмитѣ погрѣшки и малкитѣ, тѣ се различаватъ.
Всички ония хора, които сѫ музикални, характеритѣ имъ сѫ съзнателни. Човѣкъ, който е музикаленъ, самъ познава погрѣшката си, казва: „Извинете“. Онзи, който не е музикаленъ, нѣма да ги познае. Има една аналогия, че въ музиката ти виждашъ погрѣшката си. Казва: „Не е тази погрѣшка много голѣма“.
Голѣмитѣ погрѣшки и малкитѣ, тѣ се различаватъ.
Но имате сѫщото: имате малъкъ огънь, (който) и голѣмъ може да стане, и голѣмиятъ огънь малъкъ може да стане. То е отношение. Една погрѣшка е малка, микроскопическа. Може да струва една стотинка, но ако оставишъ тази погрѣшка съ години, тя ще стане голѣма. Единъ математикъ изчислява, че ако 25 стотинки въ времето на Христа се дадатъ подъ сложна лихва, то се получава едно грамадно число следъ 2000 години отъ тия 25 стотинки.
към беседата >>
Ще си изберешъ на канара ли да паднешъ или въ водата ще влѣзешъ.
Най-първо ти ще ме тъпчешъ, после азъ ще те тъпча“. Канарата те отхвърля, казва: „Азъ искамъ да останешъ свободенъ“. Онѣзи, които насъ ни гонятъ, искатъ нашата свобода. Да не ни тъпчатъ. Онѣзи, които не ни гонятъ, тѣ отгоре ще ни тъпчатъ.
Ще си изберешъ на канара ли да паднешъ или въ водата ще влѣзешъ.
Ще изберешъ единия или другия. Пъкъ единъ день водата, като изтече, ще отвори мѣсто. Пакъ ще останешъ свободенъ. Тя е щедра. Тя ще те остави наследникъ.
към беседата >>
Та по нѣкой пѫть, когато се намѣрите въ затруднение въ вашия пѫть, отклонили сте се въ нѣкоя драка, залостили сте се тамъ и казвате: „Много мѫченъ пѫть“.
Тя минава и нѣма никакво препятствие. Ако имаше препятствия, щѣше да закѫснѣе. Тя има много малки препятствия. Пѫтьтъ, въ който има много препятствия, не е правъ. Той сега се прави, шосира се.
Та по нѣкой пѫть, когато се намѣрите въ затруднение въ вашия пѫть, отклонили сте се въ нѣкоя драка, залостили сте се тамъ и казвате: „Много мѫченъ пѫть“.
Пъкъ вие новъ пѫть си правите. Нѣкѫде имате такива понятия, които не сѫ вѣрни. Има много причини – мѫченъ е животътъ. Вози ви земята, казвате: „Мѫчно е да се живѣе на земята“. Че какво е мѫчно да се живѣе на земята?
към беседата >>
Но имате сѫщото: имате малъкъ огънь, (който) и голѣмъ може да стане, и голѣмиятъ огънь малъкъ може да стане.
Човѣкъ, който е музикаленъ, самъ познава погрѣшката си, казва: „Извинете“. Онзи, който не е музикаленъ, нѣма да ги познае. Има една аналогия, че въ музиката ти виждашъ погрѣшката си. Казва: „Не е тази погрѣшка много голѣма“. Голѣмитѣ погрѣшки и малкитѣ, тѣ се различаватъ.
Но имате сѫщото: имате малъкъ огънь, (който) и голѣмъ може да стане, и голѣмиятъ огънь малъкъ може да стане.
То е отношение. Една погрѣшка е малка, микроскопическа. Може да струва една стотинка, но ако оставишъ тази погрѣшка съ години, тя ще стане голѣма. Единъ математикъ изчислява, че ако 25 стотинки въ времето на Христа се дадатъ подъ сложна лихва, то се получава едно грамадно число следъ 2000 години отъ тия 25 стотинки. Той казва, че ако цѣлата земя е злато, нѣма да може да изплати дълга.
към беседата >>
Ще изберешъ единия или другия.
Канарата те отхвърля, казва: „Азъ искамъ да останешъ свободенъ“. Онѣзи, които насъ ни гонятъ, искатъ нашата свобода. Да не ни тъпчатъ. Онѣзи, които не ни гонятъ, тѣ отгоре ще ни тъпчатъ. Ще си изберешъ на канара ли да паднешъ или въ водата ще влѣзешъ.
Ще изберешъ единия или другия.
Пъкъ единъ день водата, като изтече, ще отвори мѣсто. Пакъ ще останешъ свободенъ. Тя е щедра. Тя ще те остави наследникъ. Сега тя, като напусне това мѣсто, като замине, камънитѣ ги оставя наследници.
към беседата >>
Пъкъ вие новъ пѫть си правите.
Ако имаше препятствия, щѣше да закѫснѣе. Тя има много малки препятствия. Пѫтьтъ, въ който има много препятствия, не е правъ. Той сега се прави, шосира се. Та по нѣкой пѫть, когато се намѣрите въ затруднение въ вашия пѫть, отклонили сте се въ нѣкоя драка, залостили сте се тамъ и казвате: „Много мѫченъ пѫть“.
Пъкъ вие новъ пѫть си правите.
Нѣкѫде имате такива понятия, които не сѫ вѣрни. Има много причини – мѫченъ е животътъ. Вози ви земята, казвате: „Мѫчно е да се живѣе на земята“. Че какво е мѫчно да се живѣе на земята? За въздуха не работишъ, за свѣтлината не работишъ, за водата не работишъ, за хлѣба не работишъ.
към беседата >>
То е отношение.
Онзи, който не е музикаленъ, нѣма да ги познае. Има една аналогия, че въ музиката ти виждашъ погрѣшката си. Казва: „Не е тази погрѣшка много голѣма“. Голѣмитѣ погрѣшки и малкитѣ, тѣ се различаватъ. Но имате сѫщото: имате малъкъ огънь, (който) и голѣмъ може да стане, и голѣмиятъ огънь малъкъ може да стане.
То е отношение.
Една погрѣшка е малка, микроскопическа. Може да струва една стотинка, но ако оставишъ тази погрѣшка съ години, тя ще стане голѣма. Единъ математикъ изчислява, че ако 25 стотинки въ времето на Христа се дадатъ подъ сложна лихва, то се получава едно грамадно число следъ 2000 години отъ тия 25 стотинки. Той казва, че ако цѣлата земя е злато, нѣма да може да изплати дълга. То е една малка добродетель въ тебе, ако ти я развивашъ, следъ 2000 години ще стане грамадна.
към беседата >>
Пъкъ единъ день водата, като изтече, ще отвори мѣсто.
Онѣзи, които насъ ни гонятъ, искатъ нашата свобода. Да не ни тъпчатъ. Онѣзи, които не ни гонятъ, тѣ отгоре ще ни тъпчатъ. Ще си изберешъ на канара ли да паднешъ или въ водата ще влѣзешъ. Ще изберешъ единия или другия.
Пъкъ единъ день водата, като изтече, ще отвори мѣсто.
Пакъ ще останешъ свободенъ. Тя е щедра. Тя ще те остави наследникъ. Сега тя, като напусне това мѣсто, като замине, камънитѣ ги оставя наследници. Следователно всичката опитность, която придобиваме въ водата или върху камънитѣ, тази опитность остава.
към беседата >>
Нѣкѫде имате такива понятия, които не сѫ вѣрни.
Тя има много малки препятствия. Пѫтьтъ, въ който има много препятствия, не е правъ. Той сега се прави, шосира се. Та по нѣкой пѫть, когато се намѣрите въ затруднение въ вашия пѫть, отклонили сте се въ нѣкоя драка, залостили сте се тамъ и казвате: „Много мѫченъ пѫть“. Пъкъ вие новъ пѫть си правите.
Нѣкѫде имате такива понятия, които не сѫ вѣрни.
Има много причини – мѫченъ е животътъ. Вози ви земята, казвате: „Мѫчно е да се живѣе на земята“. Че какво е мѫчно да се живѣе на земята? За въздуха не работишъ, за свѣтлината не работишъ, за водата не работишъ, за хлѣба не работишъ. Хлѣбътъ трѣбва да го сдъвчешъ.
към беседата >>
Една погрѣшка е малка, микроскопическа.
Има една аналогия, че въ музиката ти виждашъ погрѣшката си. Казва: „Не е тази погрѣшка много голѣма“. Голѣмитѣ погрѣшки и малкитѣ, тѣ се различаватъ. Но имате сѫщото: имате малъкъ огънь, (който) и голѣмъ може да стане, и голѣмиятъ огънь малъкъ може да стане. То е отношение.
Една погрѣшка е малка, микроскопическа.
Може да струва една стотинка, но ако оставишъ тази погрѣшка съ години, тя ще стане голѣма. Единъ математикъ изчислява, че ако 25 стотинки въ времето на Христа се дадатъ подъ сложна лихва, то се получава едно грамадно число следъ 2000 години отъ тия 25 стотинки. Той казва, че ако цѣлата земя е злато, нѣма да може да изплати дълга. То е една малка добродетель въ тебе, ако ти я развивашъ, следъ 2000 години ще стане грамадна. Законътъ е сѫщъ и за доброто и за злото.
към беседата >>
Пакъ ще останешъ свободенъ.
Да не ни тъпчатъ. Онѣзи, които не ни гонятъ, тѣ отгоре ще ни тъпчатъ. Ще си изберешъ на канара ли да паднешъ или въ водата ще влѣзешъ. Ще изберешъ единия или другия. Пъкъ единъ день водата, като изтече, ще отвори мѣсто.
Пакъ ще останешъ свободенъ.
Тя е щедра. Тя ще те остави наследникъ. Сега тя, като напусне това мѣсто, като замине, камънитѣ ги оставя наследници. Следователно всичката опитность, която придобиваме въ водата или върху камънитѣ, тази опитность остава. То е богатството, което остава.
към беседата >>
Има много причини – мѫченъ е животътъ.
Пѫтьтъ, въ който има много препятствия, не е правъ. Той сега се прави, шосира се. Та по нѣкой пѫть, когато се намѣрите въ затруднение въ вашия пѫть, отклонили сте се въ нѣкоя драка, залостили сте се тамъ и казвате: „Много мѫченъ пѫть“. Пъкъ вие новъ пѫть си правите. Нѣкѫде имате такива понятия, които не сѫ вѣрни.
Има много причини – мѫченъ е животътъ.
Вози ви земята, казвате: „Мѫчно е да се живѣе на земята“. Че какво е мѫчно да се живѣе на земята? За въздуха не работишъ, за свѣтлината не работишъ, за водата не работишъ, за хлѣба не работишъ. Хлѣбътъ трѣбва да го сдъвчешъ. Голѣма работа, голѣма мѫчнотия е.
към беседата >>
Може да струва една стотинка, но ако оставишъ тази погрѣшка съ години, тя ще стане голѣма.
Казва: „Не е тази погрѣшка много голѣма“. Голѣмитѣ погрѣшки и малкитѣ, тѣ се различаватъ. Но имате сѫщото: имате малъкъ огънь, (който) и голѣмъ може да стане, и голѣмиятъ огънь малъкъ може да стане. То е отношение. Една погрѣшка е малка, микроскопическа.
Може да струва една стотинка, но ако оставишъ тази погрѣшка съ години, тя ще стане голѣма.
Единъ математикъ изчислява, че ако 25 стотинки въ времето на Христа се дадатъ подъ сложна лихва, то се получава едно грамадно число следъ 2000 години отъ тия 25 стотинки. Той казва, че ако цѣлата земя е злато, нѣма да може да изплати дълга. То е една малка добродетель въ тебе, ако ти я развивашъ, следъ 2000 години ще стане грамадна. Законътъ е сѫщъ и за доброто и за злото. На малкото, ако ти дадешъ условия, следъ време то става мощно.
към беседата >>
Тя е щедра.
Онѣзи, които не ни гонятъ, тѣ отгоре ще ни тъпчатъ. Ще си изберешъ на канара ли да паднешъ или въ водата ще влѣзешъ. Ще изберешъ единия или другия. Пъкъ единъ день водата, като изтече, ще отвори мѣсто. Пакъ ще останешъ свободенъ.
Тя е щедра.
Тя ще те остави наследникъ. Сега тя, като напусне това мѣсто, като замине, камънитѣ ги оставя наследници. Следователно всичката опитность, която придобиваме въ водата или върху камънитѣ, тази опитность остава. То е богатството, което остава. Следователно – всички преживявания, които имаме въ свѣта, от каквато и форма да сѫ, тѣ сѫ едно богатство.
към беседата >>
Вози ви земята, казвате: „Мѫчно е да се живѣе на земята“.
Той сега се прави, шосира се. Та по нѣкой пѫть, когато се намѣрите въ затруднение въ вашия пѫть, отклонили сте се въ нѣкоя драка, залостили сте се тамъ и казвате: „Много мѫченъ пѫть“. Пъкъ вие новъ пѫть си правите. Нѣкѫде имате такива понятия, които не сѫ вѣрни. Има много причини – мѫченъ е животътъ.
Вози ви земята, казвате: „Мѫчно е да се живѣе на земята“.
Че какво е мѫчно да се живѣе на земята? За въздуха не работишъ, за свѣтлината не работишъ, за водата не работишъ, за хлѣба не работишъ. Хлѣбътъ трѣбва да го сдъвчешъ. Голѣма работа, голѣма мѫчнотия е. Че каква работа е, че си сдъвкалъ хлѣба?
към беседата >>
Единъ математикъ изчислява, че ако 25 стотинки въ времето на Христа се дадатъ подъ сложна лихва, то се получава едно грамадно число следъ 2000 години отъ тия 25 стотинки.
Голѣмитѣ погрѣшки и малкитѣ, тѣ се различаватъ. Но имате сѫщото: имате малъкъ огънь, (който) и голѣмъ може да стане, и голѣмиятъ огънь малъкъ може да стане. То е отношение. Една погрѣшка е малка, микроскопическа. Може да струва една стотинка, но ако оставишъ тази погрѣшка съ години, тя ще стане голѣма.
Единъ математикъ изчислява, че ако 25 стотинки въ времето на Христа се дадатъ подъ сложна лихва, то се получава едно грамадно число следъ 2000 години отъ тия 25 стотинки.
Той казва, че ако цѣлата земя е злато, нѣма да може да изплати дълга. То е една малка добродетель въ тебе, ако ти я развивашъ, следъ 2000 години ще стане грамадна. Законътъ е сѫщъ и за доброто и за злото. На малкото, ако ти дадешъ условия, следъ време то става мощно. Казвате: „Какво като съмъ добъръ?
към беседата >>
Тя ще те остави наследникъ.
Ще си изберешъ на канара ли да паднешъ или въ водата ще влѣзешъ. Ще изберешъ единия или другия. Пъкъ единъ день водата, като изтече, ще отвори мѣсто. Пакъ ще останешъ свободенъ. Тя е щедра.
Тя ще те остави наследникъ.
Сега тя, като напусне това мѣсто, като замине, камънитѣ ги оставя наследници. Следователно всичката опитность, която придобиваме въ водата или върху камънитѣ, тази опитность остава. То е богатството, което остава. Следователно – всички преживявания, които имаме въ свѣта, от каквато и форма да сѫ, тѣ сѫ едно богатство. Стихътъ казва: „Всичко онова, което се случи на онѣзи, които любятъ Бога, то ще се превърне за добро“.
към беседата >>
Че какво е мѫчно да се живѣе на земята?
Та по нѣкой пѫть, когато се намѣрите въ затруднение въ вашия пѫть, отклонили сте се въ нѣкоя драка, залостили сте се тамъ и казвате: „Много мѫченъ пѫть“. Пъкъ вие новъ пѫть си правите. Нѣкѫде имате такива понятия, които не сѫ вѣрни. Има много причини – мѫченъ е животътъ. Вози ви земята, казвате: „Мѫчно е да се живѣе на земята“.
Че какво е мѫчно да се живѣе на земята?
За въздуха не работишъ, за свѣтлината не работишъ, за водата не работишъ, за хлѣба не работишъ. Хлѣбътъ трѣбва да го сдъвчешъ. Голѣма работа, голѣма мѫчнотия е. Че каква работа е, че си сдъвкалъ хлѣба? Казва: „Много мѫчно се яде“.
към беседата >>
Той казва, че ако цѣлата земя е злато, нѣма да може да изплати дълга.
Но имате сѫщото: имате малъкъ огънь, (който) и голѣмъ може да стане, и голѣмиятъ огънь малъкъ може да стане. То е отношение. Една погрѣшка е малка, микроскопическа. Може да струва една стотинка, но ако оставишъ тази погрѣшка съ години, тя ще стане голѣма. Единъ математикъ изчислява, че ако 25 стотинки въ времето на Христа се дадатъ подъ сложна лихва, то се получава едно грамадно число следъ 2000 години отъ тия 25 стотинки.
Той казва, че ако цѣлата земя е злато, нѣма да може да изплати дълга.
То е една малка добродетель въ тебе, ако ти я развивашъ, следъ 2000 години ще стане грамадна. Законътъ е сѫщъ и за доброто и за злото. На малкото, ако ти дадешъ условия, следъ време то става мощно. Казвате: „Какво като съмъ добъръ? “ Следъ 2000 години ще бѫдешъ толкова богатъ, че нѣма да има като тебъ втори толкова богатъ.
към беседата >>
Сега тя, като напусне това мѣсто, като замине, камънитѣ ги оставя наследници.
Ще изберешъ единия или другия. Пъкъ единъ день водата, като изтече, ще отвори мѣсто. Пакъ ще останешъ свободенъ. Тя е щедра. Тя ще те остави наследникъ.
Сега тя, като напусне това мѣсто, като замине, камънитѣ ги оставя наследници.
Следователно всичката опитность, която придобиваме въ водата или върху камънитѣ, тази опитность остава. То е богатството, което остава. Следователно – всички преживявания, които имаме въ свѣта, от каквато и форма да сѫ, тѣ сѫ едно богатство. Стихътъ казва: „Всичко онова, което се случи на онѣзи, които любятъ Бога, то ще се превърне за добро“. Значи, каквото и да се случи на човѣка, ще се превърне на добро.
към беседата >>
За въздуха не работишъ, за свѣтлината не работишъ, за водата не работишъ, за хлѣба не работишъ.
Пъкъ вие новъ пѫть си правите. Нѣкѫде имате такива понятия, които не сѫ вѣрни. Има много причини – мѫченъ е животътъ. Вози ви земята, казвате: „Мѫчно е да се живѣе на земята“. Че какво е мѫчно да се живѣе на земята?
За въздуха не работишъ, за свѣтлината не работишъ, за водата не работишъ, за хлѣба не работишъ.
Хлѣбътъ трѣбва да го сдъвчешъ. Голѣма работа, голѣма мѫчнотия е. Че каква работа е, че си сдъвкалъ хлѣба? Казва: „Много мѫчно се яде“. После: „Много мѫчно се добива хлѣба, много мѫчно се живѣе“.
към беседата >>
То е една малка добродетель въ тебе, ако ти я развивашъ, следъ 2000 години ще стане грамадна.
То е отношение. Една погрѣшка е малка, микроскопическа. Може да струва една стотинка, но ако оставишъ тази погрѣшка съ години, тя ще стане голѣма. Единъ математикъ изчислява, че ако 25 стотинки въ времето на Христа се дадатъ подъ сложна лихва, то се получава едно грамадно число следъ 2000 години отъ тия 25 стотинки. Той казва, че ако цѣлата земя е злато, нѣма да може да изплати дълга.
То е една малка добродетель въ тебе, ако ти я развивашъ, следъ 2000 години ще стане грамадна.
Законътъ е сѫщъ и за доброто и за злото. На малкото, ако ти дадешъ условия, следъ време то става мощно. Казвате: „Какво като съмъ добъръ? “ Следъ 2000 години ще бѫдешъ толкова богатъ, че нѣма да има като тебъ втори толкова богатъ. Този математикъ не се спира само на това, но той отива по-далечъ.
към беседата >>
Следователно всичката опитность, която придобиваме въ водата или върху камънитѣ, тази опитность остава.
Пъкъ единъ день водата, като изтече, ще отвори мѣсто. Пакъ ще останешъ свободенъ. Тя е щедра. Тя ще те остави наследникъ. Сега тя, като напусне това мѣсто, като замине, камънитѣ ги оставя наследници.
Следователно всичката опитность, която придобиваме въ водата или върху камънитѣ, тази опитность остава.
То е богатството, което остава. Следователно – всички преживявания, които имаме въ свѣта, от каквато и форма да сѫ, тѣ сѫ едно богатство. Стихътъ казва: „Всичко онова, което се случи на онѣзи, които любятъ Бога, то ще се превърне за добро“. Значи, каквото и да се случи на човѣка, ще се превърне на добро. Щомъ е добро, то е богатство, което ще занесешъ съ себе си.
към беседата >>
Хлѣбътъ трѣбва да го сдъвчешъ.
Нѣкѫде имате такива понятия, които не сѫ вѣрни. Има много причини – мѫченъ е животътъ. Вози ви земята, казвате: „Мѫчно е да се живѣе на земята“. Че какво е мѫчно да се живѣе на земята? За въздуха не работишъ, за свѣтлината не работишъ, за водата не работишъ, за хлѣба не работишъ.
Хлѣбътъ трѣбва да го сдъвчешъ.
Голѣма работа, голѣма мѫчнотия е. Че каква работа е, че си сдъвкалъ хлѣба? Казва: „Много мѫчно се яде“. После: „Много мѫчно се добива хлѣба, много мѫчно се живѣе“. И вие си създавате такива изкуствени мѫчнотии, като на кино.
към беседата >>
Законътъ е сѫщъ и за доброто и за злото.
Една погрѣшка е малка, микроскопическа. Може да струва една стотинка, но ако оставишъ тази погрѣшка съ години, тя ще стане голѣма. Единъ математикъ изчислява, че ако 25 стотинки въ времето на Христа се дадатъ подъ сложна лихва, то се получава едно грамадно число следъ 2000 години отъ тия 25 стотинки. Той казва, че ако цѣлата земя е злато, нѣма да може да изплати дълга. То е една малка добродетель въ тебе, ако ти я развивашъ, следъ 2000 години ще стане грамадна.
Законътъ е сѫщъ и за доброто и за злото.
На малкото, ако ти дадешъ условия, следъ време то става мощно. Казвате: „Какво като съмъ добъръ? “ Следъ 2000 години ще бѫдешъ толкова богатъ, че нѣма да има като тебъ втори толкова богатъ. Този математикъ не се спира само на това, но той отива по-далечъ. Азъ не съмъ провѣрявалъ доколко сѫ вѣрни неговитѣ изчисления, но той казва, че ако всѣки 5 минути падатъ въ една банка по една земя, като нашата, злато – то трѣбвало 9000 години да пада на всѣки 5 минути, за да си изплати дълга.
към беседата >>
То е богатството, което остава.
Пакъ ще останешъ свободенъ. Тя е щедра. Тя ще те остави наследникъ. Сега тя, като напусне това мѣсто, като замине, камънитѣ ги оставя наследници. Следователно всичката опитность, която придобиваме въ водата или върху камънитѣ, тази опитность остава.
То е богатството, което остава.
Следователно – всички преживявания, които имаме въ свѣта, от каквато и форма да сѫ, тѣ сѫ едно богатство. Стихътъ казва: „Всичко онова, което се случи на онѣзи, които любятъ Бога, то ще се превърне за добро“. Значи, каквото и да се случи на човѣка, ще се превърне на добро. Щомъ е добро, то е богатство, което ще занесешъ съ себе си. То влиза като строежъ въ твоя умъ, въ твоето сърдце и твоето тѣло.
към беседата >>
Голѣма работа, голѣма мѫчнотия е.
Има много причини – мѫченъ е животътъ. Вози ви земята, казвате: „Мѫчно е да се живѣе на земята“. Че какво е мѫчно да се живѣе на земята? За въздуха не работишъ, за свѣтлината не работишъ, за водата не работишъ, за хлѣба не работишъ. Хлѣбътъ трѣбва да го сдъвчешъ.
Голѣма работа, голѣма мѫчнотия е.
Че каква работа е, че си сдъвкалъ хлѣба? Казва: „Много мѫчно се яде“. После: „Много мѫчно се добива хлѣба, много мѫчно се живѣе“. И вие си създавате такива изкуствени мѫчнотии, като на кино. Видишъ нѣкой актьоръ, казвашъ: „Страшна работа“.
към беседата >>
На малкото, ако ти дадешъ условия, следъ време то става мощно.
Може да струва една стотинка, но ако оставишъ тази погрѣшка съ години, тя ще стане голѣма. Единъ математикъ изчислява, че ако 25 стотинки въ времето на Христа се дадатъ подъ сложна лихва, то се получава едно грамадно число следъ 2000 години отъ тия 25 стотинки. Той казва, че ако цѣлата земя е злато, нѣма да може да изплати дълга. То е една малка добродетель въ тебе, ако ти я развивашъ, следъ 2000 години ще стане грамадна. Законътъ е сѫщъ и за доброто и за злото.
На малкото, ако ти дадешъ условия, следъ време то става мощно.
Казвате: „Какво като съмъ добъръ? “ Следъ 2000 години ще бѫдешъ толкова богатъ, че нѣма да има като тебъ втори толкова богатъ. Този математикъ не се спира само на това, но той отива по-далечъ. Азъ не съмъ провѣрявалъ доколко сѫ вѣрни неговитѣ изчисления, но той казва, че ако всѣки 5 минути падатъ въ една банка по една земя, като нашата, злато – то трѣбвало 9000 години да пада на всѣки 5 минути, за да си изплати дълга.
към беседата >>
Следователно – всички преживявания, които имаме въ свѣта, от каквато и форма да сѫ, тѣ сѫ едно богатство.
Тя е щедра. Тя ще те остави наследникъ. Сега тя, като напусне това мѣсто, като замине, камънитѣ ги оставя наследници. Следователно всичката опитность, която придобиваме въ водата или върху камънитѣ, тази опитность остава. То е богатството, което остава.
Следователно – всички преживявания, които имаме въ свѣта, от каквато и форма да сѫ, тѣ сѫ едно богатство.
Стихътъ казва: „Всичко онова, което се случи на онѣзи, които любятъ Бога, то ще се превърне за добро“. Значи, каквото и да се случи на човѣка, ще се превърне на добро. Щомъ е добро, то е богатство, което ще занесешъ съ себе си. То влиза като строежъ въ твоя умъ, въ твоето сърдце и твоето тѣло. Трѣбва да благодаримъ за онова, което става.
към беседата >>
Че каква работа е, че си сдъвкалъ хлѣба?
Вози ви земята, казвате: „Мѫчно е да се живѣе на земята“. Че какво е мѫчно да се живѣе на земята? За въздуха не работишъ, за свѣтлината не работишъ, за водата не работишъ, за хлѣба не работишъ. Хлѣбътъ трѣбва да го сдъвчешъ. Голѣма работа, голѣма мѫчнотия е.
Че каква работа е, че си сдъвкалъ хлѣба?
Казва: „Много мѫчно се яде“. После: „Много мѫчно се добива хлѣба, много мѫчно се живѣе“. И вие си създавате такива изкуствени мѫчнотии, като на кино. Видишъ нѣкой актьоръ, казвашъ: „Страшна работа“. Че каква страшна работа има на киното?
към беседата >>
Казвате: „Какво като съмъ добъръ?
Единъ математикъ изчислява, че ако 25 стотинки въ времето на Христа се дадатъ подъ сложна лихва, то се получава едно грамадно число следъ 2000 години отъ тия 25 стотинки. Той казва, че ако цѣлата земя е злато, нѣма да може да изплати дълга. То е една малка добродетель въ тебе, ако ти я развивашъ, следъ 2000 години ще стане грамадна. Законътъ е сѫщъ и за доброто и за злото. На малкото, ако ти дадешъ условия, следъ време то става мощно.
Казвате: „Какво като съмъ добъръ?
“ Следъ 2000 години ще бѫдешъ толкова богатъ, че нѣма да има като тебъ втори толкова богатъ. Този математикъ не се спира само на това, но той отива по-далечъ. Азъ не съмъ провѣрявалъ доколко сѫ вѣрни неговитѣ изчисления, но той казва, че ако всѣки 5 минути падатъ въ една банка по една земя, като нашата, злато – то трѣбвало 9000 години да пада на всѣки 5 минути, за да си изплати дълга.
към беседата >>
Стихътъ казва: „Всичко онова, което се случи на онѣзи, които любятъ Бога, то ще се превърне за добро“.
Тя ще те остави наследникъ. Сега тя, като напусне това мѣсто, като замине, камънитѣ ги оставя наследници. Следователно всичката опитность, която придобиваме въ водата или върху камънитѣ, тази опитность остава. То е богатството, което остава. Следователно – всички преживявания, които имаме въ свѣта, от каквато и форма да сѫ, тѣ сѫ едно богатство.
Стихътъ казва: „Всичко онова, което се случи на онѣзи, които любятъ Бога, то ще се превърне за добро“.
Значи, каквото и да се случи на човѣка, ще се превърне на добро. Щомъ е добро, то е богатство, което ще занесешъ съ себе си. То влиза като строежъ въ твоя умъ, въ твоето сърдце и твоето тѣло. Трѣбва да благодаримъ за онова, което става. Не трѣбва да остава въ насъ едно понятие, че сме нещастни.
към беседата >>
Казва: „Много мѫчно се яде“.
Че какво е мѫчно да се живѣе на земята? За въздуха не работишъ, за свѣтлината не работишъ, за водата не работишъ, за хлѣба не работишъ. Хлѣбътъ трѣбва да го сдъвчешъ. Голѣма работа, голѣма мѫчнотия е. Че каква работа е, че си сдъвкалъ хлѣба?
Казва: „Много мѫчно се яде“.
После: „Много мѫчно се добива хлѣба, много мѫчно се живѣе“. И вие си създавате такива изкуствени мѫчнотии, като на кино. Видишъ нѣкой актьоръ, казвашъ: „Страшна работа“. Че каква страшна работа има на киното? Казва: „Война“.
към беседата >>
“ Следъ 2000 години ще бѫдешъ толкова богатъ, че нѣма да има като тебъ втори толкова богатъ.
Той казва, че ако цѣлата земя е злато, нѣма да може да изплати дълга. То е една малка добродетель въ тебе, ако ти я развивашъ, следъ 2000 години ще стане грамадна. Законътъ е сѫщъ и за доброто и за злото. На малкото, ако ти дадешъ условия, следъ време то става мощно. Казвате: „Какво като съмъ добъръ?
“ Следъ 2000 години ще бѫдешъ толкова богатъ, че нѣма да има като тебъ втори толкова богатъ.
Този математикъ не се спира само на това, но той отива по-далечъ. Азъ не съмъ провѣрявалъ доколко сѫ вѣрни неговитѣ изчисления, но той казва, че ако всѣки 5 минути падатъ въ една банка по една земя, като нашата, злато – то трѣбвало 9000 години да пада на всѣки 5 минути, за да си изплати дълга.
към беседата >>
Значи, каквото и да се случи на човѣка, ще се превърне на добро.
Сега тя, като напусне това мѣсто, като замине, камънитѣ ги оставя наследници. Следователно всичката опитность, която придобиваме въ водата или върху камънитѣ, тази опитность остава. То е богатството, което остава. Следователно – всички преживявания, които имаме въ свѣта, от каквато и форма да сѫ, тѣ сѫ едно богатство. Стихътъ казва: „Всичко онова, което се случи на онѣзи, които любятъ Бога, то ще се превърне за добро“.
Значи, каквото и да се случи на човѣка, ще се превърне на добро.
Щомъ е добро, то е богатство, което ще занесешъ съ себе си. То влиза като строежъ въ твоя умъ, въ твоето сърдце и твоето тѣло. Трѣбва да благодаримъ за онова, което става. Не трѣбва да остава въ насъ едно понятие, че сме нещастни. Ще благодаришъ, че нещастието те е засегнало малко съ крачето си и щастието съ малкото краче ще те засегне.
към беседата >>
После: „Много мѫчно се добива хлѣба, много мѫчно се живѣе“.
За въздуха не работишъ, за свѣтлината не работишъ, за водата не работишъ, за хлѣба не работишъ. Хлѣбътъ трѣбва да го сдъвчешъ. Голѣма работа, голѣма мѫчнотия е. Че каква работа е, че си сдъвкалъ хлѣба? Казва: „Много мѫчно се яде“.
После: „Много мѫчно се добива хлѣба, много мѫчно се живѣе“.
И вие си създавате такива изкуствени мѫчнотии, като на кино. Видишъ нѣкой актьоръ, казвашъ: „Страшна работа“. Че каква страшна работа има на киното? Казва: „Война“. Никаква война.
към беседата >>
Този математикъ не се спира само на това, но той отива по-далечъ.
То е една малка добродетель въ тебе, ако ти я развивашъ, следъ 2000 години ще стане грамадна. Законътъ е сѫщъ и за доброто и за злото. На малкото, ако ти дадешъ условия, следъ време то става мощно. Казвате: „Какво като съмъ добъръ? “ Следъ 2000 години ще бѫдешъ толкова богатъ, че нѣма да има като тебъ втори толкова богатъ.
Този математикъ не се спира само на това, но той отива по-далечъ.
Азъ не съмъ провѣрявалъ доколко сѫ вѣрни неговитѣ изчисления, но той казва, че ако всѣки 5 минути падатъ въ една банка по една земя, като нашата, злато – то трѣбвало 9000 години да пада на всѣки 5 минути, за да си изплати дълга.
към беседата >>
Щомъ е добро, то е богатство, което ще занесешъ съ себе си.
Следователно всичката опитность, която придобиваме въ водата или върху камънитѣ, тази опитность остава. То е богатството, което остава. Следователно – всички преживявания, които имаме въ свѣта, от каквато и форма да сѫ, тѣ сѫ едно богатство. Стихътъ казва: „Всичко онова, което се случи на онѣзи, които любятъ Бога, то ще се превърне за добро“. Значи, каквото и да се случи на човѣка, ще се превърне на добро.
Щомъ е добро, то е богатство, което ще занесешъ съ себе си.
То влиза като строежъ въ твоя умъ, въ твоето сърдце и твоето тѣло. Трѣбва да благодаримъ за онова, което става. Не трѣбва да остава въ насъ едно понятие, че сме нещастни. Ще благодаришъ, че нещастието те е засегнало малко съ крачето си и щастието съ малкото краче ще те засегне. Ще благодаришъ въ себе си за всѣко нѣщо, което ви се случва, защото Богъ е, Който примирява противоречията въ насъ.
към беседата >>
И вие си създавате такива изкуствени мѫчнотии, като на кино.
Хлѣбътъ трѣбва да го сдъвчешъ. Голѣма работа, голѣма мѫчнотия е. Че каква работа е, че си сдъвкалъ хлѣба? Казва: „Много мѫчно се яде“. После: „Много мѫчно се добива хлѣба, много мѫчно се живѣе“.
И вие си създавате такива изкуствени мѫчнотии, като на кино.
Видишъ нѣкой актьоръ, казвашъ: „Страшна работа“. Че каква страшна работа има на киното? Казва: „Война“. Никаква война. Казва: „Гръмотевица, пукотъ, ужасна работа“.
към беседата >>
Азъ не съмъ провѣрявалъ доколко сѫ вѣрни неговитѣ изчисления, но той казва, че ако всѣки 5 минути падатъ въ една банка по една земя, като нашата, злато – то трѣбвало 9000 години да пада на всѣки 5 минути, за да си изплати дълга.
Законътъ е сѫщъ и за доброто и за злото. На малкото, ако ти дадешъ условия, следъ време то става мощно. Казвате: „Какво като съмъ добъръ? “ Следъ 2000 години ще бѫдешъ толкова богатъ, че нѣма да има като тебъ втори толкова богатъ. Този математикъ не се спира само на това, но той отива по-далечъ.
Азъ не съмъ провѣрявалъ доколко сѫ вѣрни неговитѣ изчисления, но той казва, че ако всѣки 5 минути падатъ въ една банка по една земя, като нашата, злато – то трѣбвало 9000 години да пада на всѣки 5 минути, за да си изплати дълга.
към беседата >>
То влиза като строежъ въ твоя умъ, въ твоето сърдце и твоето тѣло.
То е богатството, което остава. Следователно – всички преживявания, които имаме въ свѣта, от каквато и форма да сѫ, тѣ сѫ едно богатство. Стихътъ казва: „Всичко онова, което се случи на онѣзи, които любятъ Бога, то ще се превърне за добро“. Значи, каквото и да се случи на човѣка, ще се превърне на добро. Щомъ е добро, то е богатство, което ще занесешъ съ себе си.
То влиза като строежъ въ твоя умъ, въ твоето сърдце и твоето тѣло.
Трѣбва да благодаримъ за онова, което става. Не трѣбва да остава въ насъ едно понятие, че сме нещастни. Ще благодаришъ, че нещастието те е засегнало малко съ крачето си и щастието съ малкото краче ще те засегне. Ще благодаришъ въ себе си за всѣко нѣщо, което ви се случва, защото Богъ е, Който примирява противоречията въ насъ. Ние ще ги опитаме, Той ще ги примири.
към беседата >>
Видишъ нѣкой актьоръ, казвашъ: „Страшна работа“.
Голѣма работа, голѣма мѫчнотия е. Че каква работа е, че си сдъвкалъ хлѣба? Казва: „Много мѫчно се яде“. После: „Много мѫчно се добива хлѣба, много мѫчно се живѣе“. И вие си създавате такива изкуствени мѫчнотии, като на кино.
Видишъ нѣкой актьоръ, казвашъ: „Страшна работа“.
Че каква страшна работа има на киното? Казва: „Война“. Никаква война. Казва: „Гръмотевица, пукотъ, ужасна работа“. Нѣма нищо тамъ.
към беседата >>
Та азъ вземамъ другата страна: Дайте възможность, не спъвайте себе си.
Та азъ вземамъ другата страна: Дайте възможность, не спъвайте себе си.
Вие седите и казвате: „Нѣма да я бѫде тази работа. Ние не вървимъ по правия пѫть. На зло отиваме ние. Нѣма хора“. Какъ нѣма хора?
към беседата >>
Трѣбва да благодаримъ за онова, което става.
Следователно – всички преживявания, които имаме въ свѣта, от каквато и форма да сѫ, тѣ сѫ едно богатство. Стихътъ казва: „Всичко онова, което се случи на онѣзи, които любятъ Бога, то ще се превърне за добро“. Значи, каквото и да се случи на човѣка, ще се превърне на добро. Щомъ е добро, то е богатство, което ще занесешъ съ себе си. То влиза като строежъ въ твоя умъ, въ твоето сърдце и твоето тѣло.
Трѣбва да благодаримъ за онова, което става.
Не трѣбва да остава въ насъ едно понятие, че сме нещастни. Ще благодаришъ, че нещастието те е засегнало малко съ крачето си и щастието съ малкото краче ще те засегне. Ще благодаришъ въ себе си за всѣко нѣщо, което ви се случва, защото Богъ е, Който примирява противоречията въ насъ. Ние ще ги опитаме, Той ще ги примири. Ние ще констатираме само факта.
към беседата >>
Че каква страшна работа има на киното?
Че каква работа е, че си сдъвкалъ хлѣба? Казва: „Много мѫчно се яде“. После: „Много мѫчно се добива хлѣба, много мѫчно се живѣе“. И вие си създавате такива изкуствени мѫчнотии, като на кино. Видишъ нѣкой актьоръ, казвашъ: „Страшна работа“.
Че каква страшна работа има на киното?
Казва: „Война“. Никаква война. Казва: „Гръмотевица, пукотъ, ужасна работа“. Нѣма нищо тамъ. Има нѣща сѫществени, да се освободите отъ личния животъ, отъ живота на дълговетѣ.
към беседата >>
Вие седите и казвате: „Нѣма да я бѫде тази работа.
Та азъ вземамъ другата страна: Дайте възможность, не спъвайте себе си.
Вие седите и казвате: „Нѣма да я бѫде тази работа.
Ние не вървимъ по правия пѫть. На зло отиваме ние. Нѣма хора“. Какъ нѣма хора? Два милиарда хора има.
към беседата >>
Не трѣбва да остава въ насъ едно понятие, че сме нещастни.
Стихътъ казва: „Всичко онова, което се случи на онѣзи, които любятъ Бога, то ще се превърне за добро“. Значи, каквото и да се случи на човѣка, ще се превърне на добро. Щомъ е добро, то е богатство, което ще занесешъ съ себе си. То влиза като строежъ въ твоя умъ, въ твоето сърдце и твоето тѣло. Трѣбва да благодаримъ за онова, което става.
Не трѣбва да остава въ насъ едно понятие, че сме нещастни.
Ще благодаришъ, че нещастието те е засегнало малко съ крачето си и щастието съ малкото краче ще те засегне. Ще благодаришъ въ себе си за всѣко нѣщо, което ви се случва, защото Богъ е, Който примирява противоречията въ насъ. Ние ще ги опитаме, Той ще ги примири. Ние ще констатираме само факта. Любовьта е единственото нѣщо, любовьта ще дойде последна.
към беседата >>
Казва: „Война“.
Казва: „Много мѫчно се яде“. После: „Много мѫчно се добива хлѣба, много мѫчно се живѣе“. И вие си създавате такива изкуствени мѫчнотии, като на кино. Видишъ нѣкой актьоръ, казвашъ: „Страшна работа“. Че каква страшна работа има на киното?
Казва: „Война“.
Никаква война. Казва: „Гръмотевица, пукотъ, ужасна работа“. Нѣма нищо тамъ. Има нѣща сѫществени, да се освободите отъ личния животъ, отъ живота на дълговетѣ. Имашъ личенъ животъ, казвашъ: „Личность“.
към беседата >>
Ние не вървимъ по правия пѫть.
Та азъ вземамъ другата страна: Дайте възможность, не спъвайте себе си. Вие седите и казвате: „Нѣма да я бѫде тази работа.
Ние не вървимъ по правия пѫть.
На зло отиваме ние. Нѣма хора“. Какъ нѣма хора? Два милиарда хора има. Хора има.
към беседата >>
Ще благодаришъ, че нещастието те е засегнало малко съ крачето си и щастието съ малкото краче ще те засегне.
Значи, каквото и да се случи на човѣка, ще се превърне на добро. Щомъ е добро, то е богатство, което ще занесешъ съ себе си. То влиза като строежъ въ твоя умъ, въ твоето сърдце и твоето тѣло. Трѣбва да благодаримъ за онова, което става. Не трѣбва да остава въ насъ едно понятие, че сме нещастни.
Ще благодаришъ, че нещастието те е засегнало малко съ крачето си и щастието съ малкото краче ще те засегне.
Ще благодаришъ въ себе си за всѣко нѣщо, което ви се случва, защото Богъ е, Който примирява противоречията въ насъ. Ние ще ги опитаме, Той ще ги примири. Ние ще констатираме само факта. Любовьта е единственото нѣщо, любовьта ще дойде последна. Когато съберемъ всички данни и факти, най-противоположни въ насъ, тя ще примири всичкитѣ и ще изкара най-хубавото, което нѣкога сте мислили.
към беседата >>
Никаква война.
После: „Много мѫчно се добива хлѣба, много мѫчно се живѣе“. И вие си създавате такива изкуствени мѫчнотии, като на кино. Видишъ нѣкой актьоръ, казвашъ: „Страшна работа“. Че каква страшна работа има на киното? Казва: „Война“.
Никаква война.
Казва: „Гръмотевица, пукотъ, ужасна работа“. Нѣма нищо тамъ. Има нѣща сѫществени, да се освободите отъ личния животъ, отъ живота на дълговетѣ. Имашъ личенъ животъ, казвашъ: „Личность“. Съзнавашъ, че си едно отдѣлно сѫщество, което иска да живѣе щастливо.
към беседата >>
На зло отиваме ние.
Та азъ вземамъ другата страна: Дайте възможность, не спъвайте себе си. Вие седите и казвате: „Нѣма да я бѫде тази работа. Ние не вървимъ по правия пѫть.
На зло отиваме ние.
Нѣма хора“. Какъ нѣма хора? Два милиарда хора има. Хора има. Оставете хората настрани, но всѣки единъ въ себе си да каже: „За какво съмъ дошълъ азъ на земята“.
към беседата >>
Ще благодаришъ въ себе си за всѣко нѣщо, което ви се случва, защото Богъ е, Който примирява противоречията въ насъ.
Щомъ е добро, то е богатство, което ще занесешъ съ себе си. То влиза като строежъ въ твоя умъ, въ твоето сърдце и твоето тѣло. Трѣбва да благодаримъ за онова, което става. Не трѣбва да остава въ насъ едно понятие, че сме нещастни. Ще благодаришъ, че нещастието те е засегнало малко съ крачето си и щастието съ малкото краче ще те засегне.
Ще благодаришъ въ себе си за всѣко нѣщо, което ви се случва, защото Богъ е, Който примирява противоречията въ насъ.
Ние ще ги опитаме, Той ще ги примири. Ние ще констатираме само факта. Любовьта е единственото нѣщо, любовьта ще дойде последна. Когато съберемъ всички данни и факти, най-противоположни въ насъ, тя ще примири всичкитѣ и ще изкара най-хубавото, което нѣкога сте мислили. Тя ще го събере и тогава ние ще живѣемъ въ това, събраното.
към беседата >>
Казва: „Гръмотевица, пукотъ, ужасна работа“.
И вие си създавате такива изкуствени мѫчнотии, като на кино. Видишъ нѣкой актьоръ, казвашъ: „Страшна работа“. Че каква страшна работа има на киното? Казва: „Война“. Никаква война.
Казва: „Гръмотевица, пукотъ, ужасна работа“.
Нѣма нищо тамъ. Има нѣща сѫществени, да се освободите отъ личния животъ, отъ живота на дълговетѣ. Имашъ личенъ животъ, казвашъ: „Личность“. Съзнавашъ, че си едно отдѣлно сѫщество, което иска да живѣе щастливо. Имате известни схващания, понятия за себе си.
към беседата >>
Нѣма хора“.
Та азъ вземамъ другата страна: Дайте възможность, не спъвайте себе си. Вие седите и казвате: „Нѣма да я бѫде тази работа. Ние не вървимъ по правия пѫть. На зло отиваме ние.
Нѣма хора“.
Какъ нѣма хора? Два милиарда хора има. Хора има. Оставете хората настрани, но всѣки единъ въ себе си да каже: „За какво съмъ дошълъ азъ на земята“.
към беседата >>
Ние ще ги опитаме, Той ще ги примири.
То влиза като строежъ въ твоя умъ, въ твоето сърдце и твоето тѣло. Трѣбва да благодаримъ за онова, което става. Не трѣбва да остава въ насъ едно понятие, че сме нещастни. Ще благодаришъ, че нещастието те е засегнало малко съ крачето си и щастието съ малкото краче ще те засегне. Ще благодаришъ въ себе си за всѣко нѣщо, което ви се случва, защото Богъ е, Който примирява противоречията въ насъ.
Ние ще ги опитаме, Той ще ги примири.
Ние ще констатираме само факта. Любовьта е единственото нѣщо, любовьта ще дойде последна. Когато съберемъ всички данни и факти, най-противоположни въ насъ, тя ще примири всичкитѣ и ще изкара най-хубавото, което нѣкога сте мислили. Тя ще го събере и тогава ние ще живѣемъ въ това, събраното.
към беседата >>
Нѣма нищо тамъ.
Видишъ нѣкой актьоръ, казвашъ: „Страшна работа“. Че каква страшна работа има на киното? Казва: „Война“. Никаква война. Казва: „Гръмотевица, пукотъ, ужасна работа“.
Нѣма нищо тамъ.
Има нѣща сѫществени, да се освободите отъ личния животъ, отъ живота на дълговетѣ. Имашъ личенъ животъ, казвашъ: „Личность“. Съзнавашъ, че си едно отдѣлно сѫщество, което иска да живѣе щастливо. Имате известни схващания, понятия за себе си. Такива, че трѣбва да минатъ години, за да се убедишъ доколко е вѣрно туй, което мислишъ за себе си.
към беседата >>
Какъ нѣма хора?
Та азъ вземамъ другата страна: Дайте възможность, не спъвайте себе си. Вие седите и казвате: „Нѣма да я бѫде тази работа. Ние не вървимъ по правия пѫть. На зло отиваме ние. Нѣма хора“.
Какъ нѣма хора?
Два милиарда хора има. Хора има. Оставете хората настрани, но всѣки единъ въ себе си да каже: „За какво съмъ дошълъ азъ на земята“.
към беседата >>
Ние ще констатираме само факта.
Трѣбва да благодаримъ за онова, което става. Не трѣбва да остава въ насъ едно понятие, че сме нещастни. Ще благодаришъ, че нещастието те е засегнало малко съ крачето си и щастието съ малкото краче ще те засегне. Ще благодаришъ въ себе си за всѣко нѣщо, което ви се случва, защото Богъ е, Който примирява противоречията въ насъ. Ние ще ги опитаме, Той ще ги примири.
Ние ще констатираме само факта.
Любовьта е единственото нѣщо, любовьта ще дойде последна. Когато съберемъ всички данни и факти, най-противоположни въ насъ, тя ще примири всичкитѣ и ще изкара най-хубавото, което нѣкога сте мислили. Тя ще го събере и тогава ние ще живѣемъ въ това, събраното.
към беседата >>
Има нѣща сѫществени, да се освободите отъ личния животъ, отъ живота на дълговетѣ.
Че каква страшна работа има на киното? Казва: „Война“. Никаква война. Казва: „Гръмотевица, пукотъ, ужасна работа“. Нѣма нищо тамъ.
Има нѣща сѫществени, да се освободите отъ личния животъ, отъ живота на дълговетѣ.
Имашъ личенъ животъ, казвашъ: „Личность“. Съзнавашъ, че си едно отдѣлно сѫщество, което иска да живѣе щастливо. Имате известни схващания, понятия за себе си. Такива, че трѣбва да минатъ години, за да се убедишъ доколко е вѣрно туй, което мислишъ за себе си. Имашъ на сто души да давашъ, всѣки день ти искатъ.
към беседата >>
Два милиарда хора има.
Вие седите и казвате: „Нѣма да я бѫде тази работа. Ние не вървимъ по правия пѫть. На зло отиваме ние. Нѣма хора“. Какъ нѣма хора?
Два милиарда хора има.
Хора има. Оставете хората настрани, но всѣки единъ въ себе си да каже: „За какво съмъ дошълъ азъ на земята“.
към беседата >>
Любовьта е единственото нѣщо, любовьта ще дойде последна.
Не трѣбва да остава въ насъ едно понятие, че сме нещастни. Ще благодаришъ, че нещастието те е засегнало малко съ крачето си и щастието съ малкото краче ще те засегне. Ще благодаришъ въ себе си за всѣко нѣщо, което ви се случва, защото Богъ е, Който примирява противоречията въ насъ. Ние ще ги опитаме, Той ще ги примири. Ние ще констатираме само факта.
Любовьта е единственото нѣщо, любовьта ще дойде последна.
Когато съберемъ всички данни и факти, най-противоположни въ насъ, тя ще примири всичкитѣ и ще изкара най-хубавото, което нѣкога сте мислили. Тя ще го събере и тогава ние ще живѣемъ въ това, събраното.
към беседата >>
Имашъ личенъ животъ, казвашъ: „Личность“.
Казва: „Война“. Никаква война. Казва: „Гръмотевица, пукотъ, ужасна работа“. Нѣма нищо тамъ. Има нѣща сѫществени, да се освободите отъ личния животъ, отъ живота на дълговетѣ.
Имашъ личенъ животъ, казвашъ: „Личность“.
Съзнавашъ, че си едно отдѣлно сѫщество, което иска да живѣе щастливо. Имате известни схващания, понятия за себе си. Такива, че трѣбва да минатъ години, за да се убедишъ доколко е вѣрно туй, което мислишъ за себе си. Имашъ на сто души да давашъ, всѣки день ти искатъ. Може да си баща или майка, този човѣкъ като те срещне, казва: „Имашъ да ми давашъ“.
към беседата >>
Хора има.
Ние не вървимъ по правия пѫть. На зло отиваме ние. Нѣма хора“. Какъ нѣма хора? Два милиарда хора има.
Хора има.
Оставете хората настрани, но всѣки единъ въ себе си да каже: „За какво съмъ дошълъ азъ на земята“.
към беседата >>
Когато съберемъ всички данни и факти, най-противоположни въ насъ, тя ще примири всичкитѣ и ще изкара най-хубавото, което нѣкога сте мислили.
Ще благодаришъ, че нещастието те е засегнало малко съ крачето си и щастието съ малкото краче ще те засегне. Ще благодаришъ въ себе си за всѣко нѣщо, което ви се случва, защото Богъ е, Който примирява противоречията въ насъ. Ние ще ги опитаме, Той ще ги примири. Ние ще констатираме само факта. Любовьта е единственото нѣщо, любовьта ще дойде последна.
Когато съберемъ всички данни и факти, най-противоположни въ насъ, тя ще примири всичкитѣ и ще изкара най-хубавото, което нѣкога сте мислили.
Тя ще го събере и тогава ние ще живѣемъ въ това, събраното.
към беседата >>
Съзнавашъ, че си едно отдѣлно сѫщество, което иска да живѣе щастливо.
Никаква война. Казва: „Гръмотевица, пукотъ, ужасна работа“. Нѣма нищо тамъ. Има нѣща сѫществени, да се освободите отъ личния животъ, отъ живота на дълговетѣ. Имашъ личенъ животъ, казвашъ: „Личность“.
Съзнавашъ, че си едно отдѣлно сѫщество, което иска да живѣе щастливо.
Имате известни схващания, понятия за себе си. Такива, че трѣбва да минатъ години, за да се убедишъ доколко е вѣрно туй, което мислишъ за себе си. Имашъ на сто души да давашъ, всѣки день ти искатъ. Може да си баща или майка, този човѣкъ като те срещне, казва: „Имашъ да ми давашъ“. – „Че нѣмамъ“.
към беседата >>
Оставете хората настрани, но всѣки единъ въ себе си да каже: „За какво съмъ дошълъ азъ на земята“.
На зло отиваме ние. Нѣма хора“. Какъ нѣма хора? Два милиарда хора има. Хора има.
Оставете хората настрани, но всѣки единъ въ себе си да каже: „За какво съмъ дошълъ азъ на земята“.
към беседата >>
Тя ще го събере и тогава ние ще живѣемъ въ това, събраното.
Ще благодаришъ въ себе си за всѣко нѣщо, което ви се случва, защото Богъ е, Който примирява противоречията въ насъ. Ние ще ги опитаме, Той ще ги примири. Ние ще констатираме само факта. Любовьта е единственото нѣщо, любовьта ще дойде последна. Когато съберемъ всички данни и факти, най-противоположни въ насъ, тя ще примири всичкитѣ и ще изкара най-хубавото, което нѣкога сте мислили.
Тя ще го събере и тогава ние ще живѣемъ въ това, събраното.
към беседата >>
Имате известни схващания, понятия за себе си.
Казва: „Гръмотевица, пукотъ, ужасна работа“. Нѣма нищо тамъ. Има нѣща сѫществени, да се освободите отъ личния животъ, отъ живота на дълговетѣ. Имашъ личенъ животъ, казвашъ: „Личность“. Съзнавашъ, че си едно отдѣлно сѫщество, което иска да живѣе щастливо.
Имате известни схващания, понятия за себе си.
Такива, че трѣбва да минатъ години, за да се убедишъ доколко е вѣрно туй, което мислишъ за себе си. Имашъ на сто души да давашъ, всѣки день ти искатъ. Може да си баща или майка, този човѣкъ като те срещне, казва: „Имашъ да ми давашъ“. – „Че нѣмамъ“. – „Трѣбва да ми дадешъ“.
към беседата >>
Всички се оплакваме, че нѣкой ни обижда.
Всички се оплакваме, че нѣкой ни обижда.
Че ако ни обижда, ако една вода се размѫща, какво лошо има? Реката Нилъ, нали като се размѫти, носи всичкитѣ богатства. Най-богато мѣсто за пшеница е областьта на реката Нилъ, кѫдето се образува най-хубавото жито, най-хубавитѣ класове, които даватъ по 260 зърна. Сега ние казваме: „Лошъ е животътъ. Хората не сѫ добри“.
към беседата >>
Това е животъ вѣченъ да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога и Христа, Когото Ти Си пратилъ.
Това е животъ вѣченъ да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога и Христа, Когото Ти Си пратилъ.
към беседата >>
Такива, че трѣбва да минатъ години, за да се убедишъ доколко е вѣрно туй, което мислишъ за себе си.
Нѣма нищо тамъ. Има нѣща сѫществени, да се освободите отъ личния животъ, отъ живота на дълговетѣ. Имашъ личенъ животъ, казвашъ: „Личность“. Съзнавашъ, че си едно отдѣлно сѫщество, което иска да живѣе щастливо. Имате известни схващания, понятия за себе си.
Такива, че трѣбва да минатъ години, за да се убедишъ доколко е вѣрно туй, което мислишъ за себе си.
Имашъ на сто души да давашъ, всѣки день ти искатъ. Може да си баща или майка, този човѣкъ като те срещне, казва: „Имашъ да ми давашъ“. – „Че нѣмамъ“. – „Трѣбва да ми дадешъ“. Единъ следъ другъ казватъ: „Да ми дадешъ“.
към беседата >>
Че ако ни обижда, ако една вода се размѫща, какво лошо има?
Всички се оплакваме, че нѣкой ни обижда.
Че ако ни обижда, ако една вода се размѫща, какво лошо има?
Реката Нилъ, нали като се размѫти, носи всичкитѣ богатства. Най-богато мѣсто за пшеница е областьта на реката Нилъ, кѫдето се образува най-хубавото жито, най-хубавитѣ класове, които даватъ по 260 зърна. Сега ние казваме: „Лошъ е животътъ. Хората не сѫ добри“. То е пресилена работа.
към беседата >>
Имашъ на сто души да давашъ, всѣки день ти искатъ.
Има нѣща сѫществени, да се освободите отъ личния животъ, отъ живота на дълговетѣ. Имашъ личенъ животъ, казвашъ: „Личность“. Съзнавашъ, че си едно отдѣлно сѫщество, което иска да живѣе щастливо. Имате известни схващания, понятия за себе си. Такива, че трѣбва да минатъ години, за да се убедишъ доколко е вѣрно туй, което мислишъ за себе си.
Имашъ на сто души да давашъ, всѣки день ти искатъ.
Може да си баща или майка, този човѣкъ като те срещне, казва: „Имашъ да ми давашъ“. – „Че нѣмамъ“. – „Трѣбва да ми дадешъ“. Единъ следъ другъ казватъ: „Да ми дадешъ“. Срещнешъ единъ – давашъ.
към беседата >>
Реката Нилъ, нали като се размѫти, носи всичкитѣ богатства.
Всички се оплакваме, че нѣкой ни обижда. Че ако ни обижда, ако една вода се размѫща, какво лошо има?
Реката Нилъ, нали като се размѫти, носи всичкитѣ богатства.
Най-богато мѣсто за пшеница е областьта на реката Нилъ, кѫдето се образува най-хубавото жито, най-хубавитѣ класове, които даватъ по 260 зърна. Сега ние казваме: „Лошъ е животътъ. Хората не сѫ добри“. То е пресилена работа. То е наполовина вѣрно.
към беседата >>
Може да си баща или майка, този човѣкъ като те срещне, казва: „Имашъ да ми давашъ“.
Имашъ личенъ животъ, казвашъ: „Личность“. Съзнавашъ, че си едно отдѣлно сѫщество, което иска да живѣе щастливо. Имате известни схващания, понятия за себе си. Такива, че трѣбва да минатъ години, за да се убедишъ доколко е вѣрно туй, което мислишъ за себе си. Имашъ на сто души да давашъ, всѣки день ти искатъ.
Може да си баща или майка, този човѣкъ като те срещне, казва: „Имашъ да ми давашъ“.
– „Че нѣмамъ“. – „Трѣбва да ми дадешъ“. Единъ следъ другъ казватъ: „Да ми дадешъ“. Срещнешъ единъ – давашъ. Срещнешъ другъ – давашъ.
към беседата >>
Най-богато мѣсто за пшеница е областьта на реката Нилъ, кѫдето се образува най-хубавото жито, най-хубавитѣ класове, които даватъ по 260 зърна.
Всички се оплакваме, че нѣкой ни обижда. Че ако ни обижда, ако една вода се размѫща, какво лошо има? Реката Нилъ, нали като се размѫти, носи всичкитѣ богатства.
Най-богато мѣсто за пшеница е областьта на реката Нилъ, кѫдето се образува най-хубавото жито, най-хубавитѣ класове, които даватъ по 260 зърна.
Сега ние казваме: „Лошъ е животътъ. Хората не сѫ добри“. То е пресилена работа. То е наполовина вѣрно. Направи една погрѣшка, не взелъ фа вѣрно.
към беседата >>
– „Че нѣмамъ“.
Съзнавашъ, че си едно отдѣлно сѫщество, което иска да живѣе щастливо. Имате известни схващания, понятия за себе си. Такива, че трѣбва да минатъ години, за да се убедишъ доколко е вѣрно туй, което мислишъ за себе си. Имашъ на сто души да давашъ, всѣки день ти искатъ. Може да си баща или майка, този човѣкъ като те срещне, казва: „Имашъ да ми давашъ“.
– „Че нѣмамъ“.
– „Трѣбва да ми дадешъ“. Единъ следъ другъ казватъ: „Да ми дадешъ“. Срещнешъ единъ – давашъ. Срещнешъ другъ – давашъ. Като видишъ тия хора, още отдалече ги познавашъ.
към беседата >>
Сега ние казваме: „Лошъ е животътъ.
Всички се оплакваме, че нѣкой ни обижда. Че ако ни обижда, ако една вода се размѫща, какво лошо има? Реката Нилъ, нали като се размѫти, носи всичкитѣ богатства. Най-богато мѣсто за пшеница е областьта на реката Нилъ, кѫдето се образува най-хубавото жито, най-хубавитѣ класове, които даватъ по 260 зърна.
Сега ние казваме: „Лошъ е животътъ.
Хората не сѫ добри“. То е пресилена работа. То е наполовина вѣрно. Направи една погрѣшка, не взелъ фа вѣрно. Казва: „Не пѣе хубаво“.
към беседата >>
– „Трѣбва да ми дадешъ“.
Имате известни схващания, понятия за себе си. Такива, че трѣбва да минатъ години, за да се убедишъ доколко е вѣрно туй, което мислишъ за себе си. Имашъ на сто души да давашъ, всѣки день ти искатъ. Може да си баща или майка, този човѣкъ като те срещне, казва: „Имашъ да ми давашъ“. – „Че нѣмамъ“.
– „Трѣбва да ми дадешъ“.
Единъ следъ другъ казватъ: „Да ми дадешъ“. Срещнешъ единъ – давашъ. Срещнешъ другъ – давашъ. Като видишъ тия хора, още отдалече ги познавашъ. Кой е виноватъ сега за туй състояние?
към беседата >>
Хората не сѫ добри“.
Всички се оплакваме, че нѣкой ни обижда. Че ако ни обижда, ако една вода се размѫща, какво лошо има? Реката Нилъ, нали като се размѫти, носи всичкитѣ богатства. Най-богато мѣсто за пшеница е областьта на реката Нилъ, кѫдето се образува най-хубавото жито, най-хубавитѣ класове, които даватъ по 260 зърна. Сега ние казваме: „Лошъ е животътъ.
Хората не сѫ добри“.
То е пресилена работа. То е наполовина вѣрно. Направи една погрѣшка, не взелъ фа вѣрно. Казва: „Не пѣе хубаво“. Казвамъ: Направилъ една малка погрѣшка, не взелъ фа или ми вѣрно.
към беседата >>
Единъ следъ другъ казватъ: „Да ми дадешъ“.
Такива, че трѣбва да минатъ години, за да се убедишъ доколко е вѣрно туй, което мислишъ за себе си. Имашъ на сто души да давашъ, всѣки день ти искатъ. Може да си баща или майка, този човѣкъ като те срещне, казва: „Имашъ да ми давашъ“. – „Че нѣмамъ“. – „Трѣбва да ми дадешъ“.
Единъ следъ другъ казватъ: „Да ми дадешъ“.
Срещнешъ единъ – давашъ. Срещнешъ другъ – давашъ. Като видишъ тия хора, още отдалече ги познавашъ. Кой е виноватъ сега за туй състояние? Ако бѣше уменъ човѣкъ, хичъ не биха те безпокоили.
към беседата >>
То е пресилена работа.
Че ако ни обижда, ако една вода се размѫща, какво лошо има? Реката Нилъ, нали като се размѫти, носи всичкитѣ богатства. Най-богато мѣсто за пшеница е областьта на реката Нилъ, кѫдето се образува най-хубавото жито, най-хубавитѣ класове, които даватъ по 260 зърна. Сега ние казваме: „Лошъ е животътъ. Хората не сѫ добри“.
То е пресилена работа.
То е наполовина вѣрно. Направи една погрѣшка, не взелъ фа вѣрно. Казва: „Не пѣе хубаво“. Казвамъ: Направилъ една малка погрѣшка, не взелъ фа или ми вѣрно. Нѣкой ми не може да вземе вѣрно, нѣкой фа не може да вземе вѣрно, нѣкой ре не може да вземе вѣрно.
към беседата >>
Срещнешъ единъ – давашъ.
Имашъ на сто души да давашъ, всѣки день ти искатъ. Може да си баща или майка, този човѣкъ като те срещне, казва: „Имашъ да ми давашъ“. – „Че нѣмамъ“. – „Трѣбва да ми дадешъ“. Единъ следъ другъ казватъ: „Да ми дадешъ“.
Срещнешъ единъ – давашъ.
Срещнешъ другъ – давашъ. Като видишъ тия хора, още отдалече ги познавашъ. Кой е виноватъ сега за туй състояние? Ако бѣше уменъ човѣкъ, хичъ не биха те безпокоили. Ти имашъ една опредѣлена форма, знаятъ те, измѣни формата си, да не те познаватъ.
към беседата >>
То е наполовина вѣрно.
Реката Нилъ, нали като се размѫти, носи всичкитѣ богатства. Най-богато мѣсто за пшеница е областьта на реката Нилъ, кѫдето се образува най-хубавото жито, най-хубавитѣ класове, които даватъ по 260 зърна. Сега ние казваме: „Лошъ е животътъ. Хората не сѫ добри“. То е пресилена работа.
То е наполовина вѣрно.
Направи една погрѣшка, не взелъ фа вѣрно. Казва: „Не пѣе хубаво“. Казвамъ: Направилъ една малка погрѣшка, не взелъ фа или ми вѣрно. Нѣкой ми не може да вземе вѣрно, нѣкой фа не може да вземе вѣрно, нѣкой ре не може да вземе вѣрно. Сега нѣкой, който се учи да ходи дълго време, трѣбва да ходи, за да се научи какъ да вземе ре.
към беседата >>
Срещнешъ другъ – давашъ.
Може да си баща или майка, този човѣкъ като те срещне, казва: „Имашъ да ми давашъ“. – „Че нѣмамъ“. – „Трѣбва да ми дадешъ“. Единъ следъ другъ казватъ: „Да ми дадешъ“. Срещнешъ единъ – давашъ.
Срещнешъ другъ – давашъ.
Като видишъ тия хора, още отдалече ги познавашъ. Кой е виноватъ сега за туй състояние? Ако бѣше уменъ човѣкъ, хичъ не биха те безпокоили. Ти имашъ една опредѣлена форма, знаятъ те, измѣни формата си, да не те познаватъ. Ако ти си на 35 години, взелъ си пари, ще те знаятъ.
към беседата >>
Направи една погрѣшка, не взелъ фа вѣрно.
Най-богато мѣсто за пшеница е областьта на реката Нилъ, кѫдето се образува най-хубавото жито, най-хубавитѣ класове, които даватъ по 260 зърна. Сега ние казваме: „Лошъ е животътъ. Хората не сѫ добри“. То е пресилена работа. То е наполовина вѣрно.
Направи една погрѣшка, не взелъ фа вѣрно.
Казва: „Не пѣе хубаво“. Казвамъ: Направилъ една малка погрѣшка, не взелъ фа или ми вѣрно. Нѣкой ми не може да вземе вѣрно, нѣкой фа не може да вземе вѣрно, нѣкой ре не може да вземе вѣрно. Сега нѣкой, който се учи да ходи дълго време, трѣбва да ходи, за да се научи какъ да вземе ре. Нѣкой пѫть може да направимъ единъ опитъ, да пуснемъ 10 души да ходятъ и да познаемъ по хода (имъ) може ли да взематъ вѣрно ре или не.
към беседата >>
Като видишъ тия хора, още отдалече ги познавашъ.
– „Че нѣмамъ“. – „Трѣбва да ми дадешъ“. Единъ следъ другъ казватъ: „Да ми дадешъ“. Срещнешъ единъ – давашъ. Срещнешъ другъ – давашъ.
Като видишъ тия хора, още отдалече ги познавашъ.
Кой е виноватъ сега за туй състояние? Ако бѣше уменъ човѣкъ, хичъ не биха те безпокоили. Ти имашъ една опредѣлена форма, знаятъ те, измѣни формата си, да не те познаватъ. Ако ти си на 35 години, взелъ си пари, ще те знаятъ. Измѣни се и стани на 21 години.
към беседата >>
Казва: „Не пѣе хубаво“.
Сега ние казваме: „Лошъ е животътъ. Хората не сѫ добри“. То е пресилена работа. То е наполовина вѣрно. Направи една погрѣшка, не взелъ фа вѣрно.
Казва: „Не пѣе хубаво“.
Казвамъ: Направилъ една малка погрѣшка, не взелъ фа или ми вѣрно. Нѣкой ми не може да вземе вѣрно, нѣкой фа не може да вземе вѣрно, нѣкой ре не може да вземе вѣрно. Сега нѣкой, който се учи да ходи дълго време, трѣбва да ходи, за да се научи какъ да вземе ре. Нѣкой пѫть може да направимъ единъ опитъ, да пуснемъ 10 души да ходятъ и да познаемъ по хода (имъ) може ли да взематъ вѣрно ре или не. Като тръгне, още по движението азъ може да зная може ли да взема фа или не.
към беседата >>
Кой е виноватъ сега за туй състояние?
– „Трѣбва да ми дадешъ“. Единъ следъ другъ казватъ: „Да ми дадешъ“. Срещнешъ единъ – давашъ. Срещнешъ другъ – давашъ. Като видишъ тия хора, още отдалече ги познавашъ.
Кой е виноватъ сега за туй състояние?
Ако бѣше уменъ човѣкъ, хичъ не биха те безпокоили. Ти имашъ една опредѣлена форма, знаятъ те, измѣни формата си, да не те познаватъ. Ако ти си на 35 години, взелъ си пари, ще те знаятъ. Измѣни се и стани на 21 години. Ималъ си брада и мустаци, останешъ безъ мустаци и брада – гладко лице.
към беседата >>
Казвамъ: Направилъ една малка погрѣшка, не взелъ фа или ми вѣрно.
Хората не сѫ добри“. То е пресилена работа. То е наполовина вѣрно. Направи една погрѣшка, не взелъ фа вѣрно. Казва: „Не пѣе хубаво“.
Казвамъ: Направилъ една малка погрѣшка, не взелъ фа или ми вѣрно.
Нѣкой ми не може да вземе вѣрно, нѣкой фа не може да вземе вѣрно, нѣкой ре не може да вземе вѣрно. Сега нѣкой, който се учи да ходи дълго време, трѣбва да ходи, за да се научи какъ да вземе ре. Нѣкой пѫть може да направимъ единъ опитъ, да пуснемъ 10 души да ходятъ и да познаемъ по хода (имъ) може ли да взематъ вѣрно ре или не. Като тръгне, още по движението азъ може да зная може ли да взема фа или не. Единъ човѣкъ, който обича парицитѣ, единъ човѣкъ, който обича винцето, единъ човѣкъ, който обича яденето – фа го взема много добре.
към беседата >>
Ако бѣше уменъ човѣкъ, хичъ не биха те безпокоили.
Единъ следъ другъ казватъ: „Да ми дадешъ“. Срещнешъ единъ – давашъ. Срещнешъ другъ – давашъ. Като видишъ тия хора, още отдалече ги познавашъ. Кой е виноватъ сега за туй състояние?
Ако бѣше уменъ човѣкъ, хичъ не биха те безпокоили.
Ти имашъ една опредѣлена форма, знаятъ те, измѣни формата си, да не те познаватъ. Ако ти си на 35 години, взелъ си пари, ще те знаятъ. Измѣни се и стани на 21 години. Ималъ си брада и мустаци, останешъ безъ мустаци и брада – гладко лице. Ще те срещнатъ и нѣма да те безпокоятъ.
към беседата >>
Нѣкой ми не може да вземе вѣрно, нѣкой фа не може да вземе вѣрно, нѣкой ре не може да вземе вѣрно.
То е пресилена работа. То е наполовина вѣрно. Направи една погрѣшка, не взелъ фа вѣрно. Казва: „Не пѣе хубаво“. Казвамъ: Направилъ една малка погрѣшка, не взелъ фа или ми вѣрно.
Нѣкой ми не може да вземе вѣрно, нѣкой фа не може да вземе вѣрно, нѣкой ре не може да вземе вѣрно.
Сега нѣкой, който се учи да ходи дълго време, трѣбва да ходи, за да се научи какъ да вземе ре. Нѣкой пѫть може да направимъ единъ опитъ, да пуснемъ 10 души да ходятъ и да познаемъ по хода (имъ) може ли да взематъ вѣрно ре или не. Като тръгне, още по движението азъ може да зная може ли да взема фа или не. Единъ човѣкъ, който обича парицитѣ, единъ човѣкъ, който обича винцето, единъ човѣкъ, който обича яденето – фа го взема много добре. Когато обича винцето – фа го взема много добре.
към беседата >>
Ти имашъ една опредѣлена форма, знаятъ те, измѣни формата си, да не те познаватъ.
Срещнешъ единъ – давашъ. Срещнешъ другъ – давашъ. Като видишъ тия хора, още отдалече ги познавашъ. Кой е виноватъ сега за туй състояние? Ако бѣше уменъ човѣкъ, хичъ не биха те безпокоили.
Ти имашъ една опредѣлена форма, знаятъ те, измѣни формата си, да не те познаватъ.
Ако ти си на 35 години, взелъ си пари, ще те знаятъ. Измѣни се и стани на 21 години. Ималъ си брада и мустаци, останешъ безъ мустаци и брада – гладко лице. Ще те срещнатъ и нѣма да те безпокоятъ. Та сега ви казвамъ: Сега не носете опредѣлени лица – ще ви знаятъ всичкитѣ.
към беседата >>
Сега нѣкой, който се учи да ходи дълго време, трѣбва да ходи, за да се научи какъ да вземе ре.
То е наполовина вѣрно. Направи една погрѣшка, не взелъ фа вѣрно. Казва: „Не пѣе хубаво“. Казвамъ: Направилъ една малка погрѣшка, не взелъ фа или ми вѣрно. Нѣкой ми не може да вземе вѣрно, нѣкой фа не може да вземе вѣрно, нѣкой ре не може да вземе вѣрно.
Сега нѣкой, който се учи да ходи дълго време, трѣбва да ходи, за да се научи какъ да вземе ре.
Нѣкой пѫть може да направимъ единъ опитъ, да пуснемъ 10 души да ходятъ и да познаемъ по хода (имъ) може ли да взематъ вѣрно ре или не. Като тръгне, още по движението азъ може да зная може ли да взема фа или не. Единъ човѣкъ, който обича парицитѣ, единъ човѣкъ, който обича винцето, единъ човѣкъ, който обича яденето – фа го взема много добре. Когато обича винцето – фа го взема много добре. Когато обича ракийцата – фа взема много вѣрно.
към беседата >>
Ако ти си на 35 години, взелъ си пари, ще те знаятъ.
Срещнешъ другъ – давашъ. Като видишъ тия хора, още отдалече ги познавашъ. Кой е виноватъ сега за туй състояние? Ако бѣше уменъ човѣкъ, хичъ не биха те безпокоили. Ти имашъ една опредѣлена форма, знаятъ те, измѣни формата си, да не те познаватъ.
Ако ти си на 35 години, взелъ си пари, ще те знаятъ.
Измѣни се и стани на 21 години. Ималъ си брада и мустаци, останешъ безъ мустаци и брада – гладко лице. Ще те срещнатъ и нѣма да те безпокоятъ. Та сега ви казвамъ: Сега не носете опредѣлени лица – ще ви знаятъ всичкитѣ.
към беседата >>
Нѣкой пѫть може да направимъ единъ опитъ, да пуснемъ 10 души да ходятъ и да познаемъ по хода (имъ) може ли да взематъ вѣрно ре или не.
Направи една погрѣшка, не взелъ фа вѣрно. Казва: „Не пѣе хубаво“. Казвамъ: Направилъ една малка погрѣшка, не взелъ фа или ми вѣрно. Нѣкой ми не може да вземе вѣрно, нѣкой фа не може да вземе вѣрно, нѣкой ре не може да вземе вѣрно. Сега нѣкой, който се учи да ходи дълго време, трѣбва да ходи, за да се научи какъ да вземе ре.
Нѣкой пѫть може да направимъ единъ опитъ, да пуснемъ 10 души да ходятъ и да познаемъ по хода (имъ) може ли да взематъ вѣрно ре или не.
Като тръгне, още по движението азъ може да зная може ли да взема фа или не. Единъ човѣкъ, който обича парицитѣ, единъ човѣкъ, който обича винцето, единъ човѣкъ, който обича яденето – фа го взема много добре. Когато обича винцето – фа го взема много добре. Когато обича ракийцата – фа взема много вѣрно. Който обича хлѣбеца – фа взема много вѣрно.
към беседата >>
Измѣни се и стани на 21 години.
Като видишъ тия хора, още отдалече ги познавашъ. Кой е виноватъ сега за туй състояние? Ако бѣше уменъ човѣкъ, хичъ не биха те безпокоили. Ти имашъ една опредѣлена форма, знаятъ те, измѣни формата си, да не те познаватъ. Ако ти си на 35 години, взелъ си пари, ще те знаятъ.
Измѣни се и стани на 21 години.
Ималъ си брада и мустаци, останешъ безъ мустаци и брада – гладко лице. Ще те срещнатъ и нѣма да те безпокоятъ. Та сега ви казвамъ: Сега не носете опредѣлени лица – ще ви знаятъ всичкитѣ.
към беседата >>
Като тръгне, още по движението азъ може да зная може ли да взема фа или не.
Казва: „Не пѣе хубаво“. Казвамъ: Направилъ една малка погрѣшка, не взелъ фа или ми вѣрно. Нѣкой ми не може да вземе вѣрно, нѣкой фа не може да вземе вѣрно, нѣкой ре не може да вземе вѣрно. Сега нѣкой, който се учи да ходи дълго време, трѣбва да ходи, за да се научи какъ да вземе ре. Нѣкой пѫть може да направимъ единъ опитъ, да пуснемъ 10 души да ходятъ и да познаемъ по хода (имъ) може ли да взематъ вѣрно ре или не.
Като тръгне, още по движението азъ може да зная може ли да взема фа или не.
Единъ човѣкъ, който обича парицитѣ, единъ човѣкъ, който обича винцето, единъ човѣкъ, който обича яденето – фа го взема много добре. Когато обича винцето – фа го взема много добре. Когато обича ракийцата – фа взема много вѣрно. Който обича хлѣбеца – фа взема много вѣрно. Всѣки човѣкъ, който обича нѣщо материално, той фа взема вѣрно.
към беседата >>
Ималъ си брада и мустаци, останешъ безъ мустаци и брада – гладко лице.
Кой е виноватъ сега за туй състояние? Ако бѣше уменъ човѣкъ, хичъ не биха те безпокоили. Ти имашъ една опредѣлена форма, знаятъ те, измѣни формата си, да не те познаватъ. Ако ти си на 35 години, взелъ си пари, ще те знаятъ. Измѣни се и стани на 21 години.
Ималъ си брада и мустаци, останешъ безъ мустаци и брада – гладко лице.
Ще те срещнатъ и нѣма да те безпокоятъ. Та сега ви казвамъ: Сега не носете опредѣлени лица – ще ви знаятъ всичкитѣ.
към беседата >>
Единъ човѣкъ, който обича парицитѣ, единъ човѣкъ, който обича винцето, единъ човѣкъ, който обича яденето – фа го взема много добре.
Казвамъ: Направилъ една малка погрѣшка, не взелъ фа или ми вѣрно. Нѣкой ми не може да вземе вѣрно, нѣкой фа не може да вземе вѣрно, нѣкой ре не може да вземе вѣрно. Сега нѣкой, който се учи да ходи дълго време, трѣбва да ходи, за да се научи какъ да вземе ре. Нѣкой пѫть може да направимъ единъ опитъ, да пуснемъ 10 души да ходятъ и да познаемъ по хода (имъ) може ли да взематъ вѣрно ре или не. Като тръгне, още по движението азъ може да зная може ли да взема фа или не.
Единъ човѣкъ, който обича парицитѣ, единъ човѣкъ, който обича винцето, единъ човѣкъ, който обича яденето – фа го взема много добре.
Когато обича винцето – фа го взема много добре. Когато обича ракийцата – фа взема много вѣрно. Който обича хлѣбеца – фа взема много вѣрно. Всѣки човѣкъ, който обича нѣщо материално, той фа взема вѣрно. Това е твърдение.
към беседата >>
Ще те срещнатъ и нѣма да те безпокоятъ.
Ако бѣше уменъ човѣкъ, хичъ не биха те безпокоили. Ти имашъ една опредѣлена форма, знаятъ те, измѣни формата си, да не те познаватъ. Ако ти си на 35 години, взелъ си пари, ще те знаятъ. Измѣни се и стани на 21 години. Ималъ си брада и мустаци, останешъ безъ мустаци и брада – гладко лице.
Ще те срещнатъ и нѣма да те безпокоятъ.
Та сега ви казвамъ: Сега не носете опредѣлени лица – ще ви знаятъ всичкитѣ.
към беседата >>
Когато обича винцето – фа го взема много добре.
Нѣкой ми не може да вземе вѣрно, нѣкой фа не може да вземе вѣрно, нѣкой ре не може да вземе вѣрно. Сега нѣкой, който се учи да ходи дълго време, трѣбва да ходи, за да се научи какъ да вземе ре. Нѣкой пѫть може да направимъ единъ опитъ, да пуснемъ 10 души да ходятъ и да познаемъ по хода (имъ) може ли да взематъ вѣрно ре или не. Като тръгне, още по движението азъ може да зная може ли да взема фа или не. Единъ човѣкъ, който обича парицитѣ, единъ човѣкъ, който обича винцето, единъ човѣкъ, който обича яденето – фа го взема много добре.
Когато обича винцето – фа го взема много добре.
Когато обича ракийцата – фа взема много вѣрно. Който обича хлѣбеца – фа взема много вѣрно. Всѣки човѣкъ, който обича нѣщо материално, той фа взема вѣрно. Това е твърдение. Нѣкой ще каже: „Докажи“.
към беседата >>
Та сега ви казвамъ: Сега не носете опредѣлени лица – ще ви знаятъ всичкитѣ.
Ти имашъ една опредѣлена форма, знаятъ те, измѣни формата си, да не те познаватъ. Ако ти си на 35 години, взелъ си пари, ще те знаятъ. Измѣни се и стани на 21 години. Ималъ си брада и мустаци, останешъ безъ мустаци и брада – гладко лице. Ще те срещнатъ и нѣма да те безпокоятъ.
Та сега ви казвамъ: Сега не носете опредѣлени лица – ще ви знаятъ всичкитѣ.
към беседата >>
Когато обича ракийцата – фа взема много вѣрно.
Сега нѣкой, който се учи да ходи дълго време, трѣбва да ходи, за да се научи какъ да вземе ре. Нѣкой пѫть може да направимъ единъ опитъ, да пуснемъ 10 души да ходятъ и да познаемъ по хода (имъ) може ли да взематъ вѣрно ре или не. Като тръгне, още по движението азъ може да зная може ли да взема фа или не. Единъ човѣкъ, който обича парицитѣ, единъ човѣкъ, който обича винцето, единъ човѣкъ, който обича яденето – фа го взема много добре. Когато обича винцето – фа го взема много добре.
Когато обича ракийцата – фа взема много вѣрно.
Който обича хлѣбеца – фа взема много вѣрно. Всѣки човѣкъ, който обича нѣщо материално, той фа взема вѣрно. Това е твърдение. Нѣкой ще каже: „Докажи“. Нѣщата трѣбва да се докажатъ само не на теория, но научно.
към беседата >>
Другото положение, че нѣкой пѫть ние искаме да бѫдемъ справедливи.
Другото положение, че нѣкой пѫть ние искаме да бѫдемъ справедливи.
Но въ какво седи справедливостьта? Имаме едно отвлечено понятие, считаме за справедливи нѣща, които намъ ни сѫ приятни. Вие живѣете, но представете си, че онзи, който страда, не сте вие. Той е нѣкой другъ, който страда. Нали сте имали случай да видите, когато единъ акробатъ ходи по вѫжето, пъкъ ти седишъ и треперишъ.
към беседата >>
Който обича хлѣбеца – фа взема много вѣрно.
Нѣкой пѫть може да направимъ единъ опитъ, да пуснемъ 10 души да ходятъ и да познаемъ по хода (имъ) може ли да взематъ вѣрно ре или не. Като тръгне, още по движението азъ може да зная може ли да взема фа или не. Единъ човѣкъ, който обича парицитѣ, единъ човѣкъ, който обича винцето, единъ човѣкъ, който обича яденето – фа го взема много добре. Когато обича винцето – фа го взема много добре. Когато обича ракийцата – фа взема много вѣрно.
Който обича хлѣбеца – фа взема много вѣрно.
Всѣки човѣкъ, който обича нѣщо материално, той фа взема вѣрно. Това е твърдение. Нѣкой ще каже: „Докажи“. Нѣщата трѣбва да се докажатъ само не на теория, но научно. Кои нѣща сѫ научни.
към беседата >>
Но въ какво седи справедливостьта?
Другото положение, че нѣкой пѫть ние искаме да бѫдемъ справедливи.
Но въ какво седи справедливостьта?
Имаме едно отвлечено понятие, считаме за справедливи нѣща, които намъ ни сѫ приятни. Вие живѣете, но представете си, че онзи, който страда, не сте вие. Той е нѣкой другъ, който страда. Нали сте имали случай да видите, когато единъ акробатъ ходи по вѫжето, пъкъ ти седишъ и треперишъ. Той си играе съ върлината по вѫжето, пъкъ тебе долу ти се свива сърдцето.
към беседата >>
Всѣки човѣкъ, който обича нѣщо материално, той фа взема вѣрно.
Като тръгне, още по движението азъ може да зная може ли да взема фа или не. Единъ човѣкъ, който обича парицитѣ, единъ човѣкъ, който обича винцето, единъ човѣкъ, който обича яденето – фа го взема много добре. Когато обича винцето – фа го взема много добре. Когато обича ракийцата – фа взема много вѣрно. Който обича хлѣбеца – фа взема много вѣрно.
Всѣки човѣкъ, който обича нѣщо материално, той фа взема вѣрно.
Това е твърдение. Нѣкой ще каже: „Докажи“. Нѣщата трѣбва да се докажатъ само не на теория, но научно. Кои нѣща сѫ научни. Научни нѣща сѫ онази истина, която сега изучаваме.
към беседата >>
Имаме едно отвлечено понятие, считаме за справедливи нѣща, които намъ ни сѫ приятни.
Другото положение, че нѣкой пѫть ние искаме да бѫдемъ справедливи. Но въ какво седи справедливостьта?
Имаме едно отвлечено понятие, считаме за справедливи нѣща, които намъ ни сѫ приятни.
Вие живѣете, но представете си, че онзи, който страда, не сте вие. Той е нѣкой другъ, който страда. Нали сте имали случай да видите, когато единъ акробатъ ходи по вѫжето, пъкъ ти седишъ и треперишъ. Той си играе съ върлината по вѫжето, пъкъ тебе долу ти се свива сърдцето. Казвашъ: „Ще падне, ще се претрепе“.
към беседата >>
Това е твърдение.
Единъ човѣкъ, който обича парицитѣ, единъ човѣкъ, който обича винцето, единъ човѣкъ, който обича яденето – фа го взема много добре. Когато обича винцето – фа го взема много добре. Когато обича ракийцата – фа взема много вѣрно. Който обича хлѣбеца – фа взема много вѣрно. Всѣки човѣкъ, който обича нѣщо материално, той фа взема вѣрно.
Това е твърдение.
Нѣкой ще каже: „Докажи“. Нѣщата трѣбва да се докажатъ само не на теория, но научно. Кои нѣща сѫ научни. Научни нѣща сѫ онази истина, която сега изучаваме. Изучавате гамитѣ – това е наука.
към беседата >>
Вие живѣете, но представете си, че онзи, който страда, не сте вие.
Другото положение, че нѣкой пѫть ние искаме да бѫдемъ справедливи. Но въ какво седи справедливостьта? Имаме едно отвлечено понятие, считаме за справедливи нѣща, които намъ ни сѫ приятни.
Вие живѣете, но представете си, че онзи, който страда, не сте вие.
Той е нѣкой другъ, който страда. Нали сте имали случай да видите, когато единъ акробатъ ходи по вѫжето, пъкъ ти седишъ и треперишъ. Той си играе съ върлината по вѫжето, пъкъ тебе долу ти се свива сърдцето. Казвашъ: „Ще падне, ще се претрепе“. Той върви по вѫжето, клѣка.
към беседата >>
Нѣкой ще каже: „Докажи“.
Когато обича винцето – фа го взема много добре. Когато обича ракийцата – фа взема много вѣрно. Който обича хлѣбеца – фа взема много вѣрно. Всѣки човѣкъ, който обича нѣщо материално, той фа взема вѣрно. Това е твърдение.
Нѣкой ще каже: „Докажи“.
Нѣщата трѣбва да се докажатъ само не на теория, но научно. Кои нѣща сѫ научни. Научни нѣща сѫ онази истина, която сега изучаваме. Изучавате гамитѣ – това е наука. Ще изучавате положението на гамитѣ, какво отношение иматъ, строежа въ създаването на една пѣсень, въ създаването на една музикална пиеса или въ създаването на една симфония.
към беседата >>
Той е нѣкой другъ, който страда.
Другото положение, че нѣкой пѫть ние искаме да бѫдемъ справедливи. Но въ какво седи справедливостьта? Имаме едно отвлечено понятие, считаме за справедливи нѣща, които намъ ни сѫ приятни. Вие живѣете, но представете си, че онзи, който страда, не сте вие.
Той е нѣкой другъ, който страда.
Нали сте имали случай да видите, когато единъ акробатъ ходи по вѫжето, пъкъ ти седишъ и треперишъ. Той си играе съ върлината по вѫжето, пъкъ тебе долу ти се свива сърдцето. Казвашъ: „Ще падне, ще се претрепе“. Той върви по вѫжето, клѣка. Ти, като го видишъ да клѣка, казвашъ: „Отиде“.
към беседата >>
Нѣщата трѣбва да се докажатъ само не на теория, но научно.
Когато обича ракийцата – фа взема много вѣрно. Който обича хлѣбеца – фа взема много вѣрно. Всѣки човѣкъ, който обича нѣщо материално, той фа взема вѣрно. Това е твърдение. Нѣкой ще каже: „Докажи“.
Нѣщата трѣбва да се докажатъ само не на теория, но научно.
Кои нѣща сѫ научни. Научни нѣща сѫ онази истина, която сега изучаваме. Изучавате гамитѣ – това е наука. Ще изучавате положението на гамитѣ, какво отношение иматъ, строежа въ създаването на една пѣсень, въ създаването на една музикална пиеса или въ създаването на една симфония. Или има хора, които съ години работятъ въ музиката.
към беседата >>
Нали сте имали случай да видите, когато единъ акробатъ ходи по вѫжето, пъкъ ти седишъ и треперишъ.
Другото положение, че нѣкой пѫть ние искаме да бѫдемъ справедливи. Но въ какво седи справедливостьта? Имаме едно отвлечено понятие, считаме за справедливи нѣща, които намъ ни сѫ приятни. Вие живѣете, но представете си, че онзи, който страда, не сте вие. Той е нѣкой другъ, който страда.
Нали сте имали случай да видите, когато единъ акробатъ ходи по вѫжето, пъкъ ти седишъ и треперишъ.
Той си играе съ върлината по вѫжето, пъкъ тебе долу ти се свива сърдцето. Казвашъ: „Ще падне, ще се претрепе“. Той върви по вѫжето, клѣка. Ти, като го видишъ да клѣка, казвашъ: „Отиде“. Той се хване съ краката, тебе ти настръхва косата, пъкъ то е майсторъ.
към беседата >>
Кои нѣща сѫ научни.
Който обича хлѣбеца – фа взема много вѣрно. Всѣки човѣкъ, който обича нѣщо материално, той фа взема вѣрно. Това е твърдение. Нѣкой ще каже: „Докажи“. Нѣщата трѣбва да се докажатъ само не на теория, но научно.
Кои нѣща сѫ научни.
Научни нѣща сѫ онази истина, която сега изучаваме. Изучавате гамитѣ – това е наука. Ще изучавате положението на гамитѣ, какво отношение иматъ, строежа въ създаването на една пѣсень, въ създаването на една музикална пиеса или въ създаването на една симфония. Или има хора, които съ години работятъ въ музиката. Сега, като говоря, не искамъ да ви кажа, че трѣбва да станете гениални музиканти.
към беседата >>
Той си играе съ върлината по вѫжето, пъкъ тебе долу ти се свива сърдцето.
Но въ какво седи справедливостьта? Имаме едно отвлечено понятие, считаме за справедливи нѣща, които намъ ни сѫ приятни. Вие живѣете, но представете си, че онзи, който страда, не сте вие. Той е нѣкой другъ, който страда. Нали сте имали случай да видите, когато единъ акробатъ ходи по вѫжето, пъкъ ти седишъ и треперишъ.
Той си играе съ върлината по вѫжето, пъкъ тебе долу ти се свива сърдцето.
Казвашъ: „Ще падне, ще се претрепе“. Той върви по вѫжето, клѣка. Ти, като го видишъ да клѣка, казвашъ: „Отиде“. Той се хване съ краката, тебе ти настръхва косата, пъкъ то е майсторъ.
към беседата >>
Научни нѣща сѫ онази истина, която сега изучаваме.
Всѣки човѣкъ, който обича нѣщо материално, той фа взема вѣрно. Това е твърдение. Нѣкой ще каже: „Докажи“. Нѣщата трѣбва да се докажатъ само не на теория, но научно. Кои нѣща сѫ научни.
Научни нѣща сѫ онази истина, която сега изучаваме.
Изучавате гамитѣ – това е наука. Ще изучавате положението на гамитѣ, какво отношение иматъ, строежа въ създаването на една пѣсень, въ създаването на една музикална пиеса или въ създаването на една симфония. Или има хора, които съ години работятъ въ музиката. Сега, като говоря, не искамъ да ви кажа, че трѣбва да станете гениални музиканти. Понеже музиката има хиляди години да я изучавате.
към беседата >>
Казвашъ: „Ще падне, ще се претрепе“.
Имаме едно отвлечено понятие, считаме за справедливи нѣща, които намъ ни сѫ приятни. Вие живѣете, но представете си, че онзи, който страда, не сте вие. Той е нѣкой другъ, който страда. Нали сте имали случай да видите, когато единъ акробатъ ходи по вѫжето, пъкъ ти седишъ и треперишъ. Той си играе съ върлината по вѫжето, пъкъ тебе долу ти се свива сърдцето.
Казвашъ: „Ще падне, ще се претрепе“.
Той върви по вѫжето, клѣка. Ти, като го видишъ да клѣка, казвашъ: „Отиде“. Той се хване съ краката, тебе ти настръхва косата, пъкъ то е майсторъ.
към беседата >>
Изучавате гамитѣ – това е наука.
Това е твърдение. Нѣкой ще каже: „Докажи“. Нѣщата трѣбва да се докажатъ само не на теория, но научно. Кои нѣща сѫ научни. Научни нѣща сѫ онази истина, която сега изучаваме.
Изучавате гамитѣ – това е наука.
Ще изучавате положението на гамитѣ, какво отношение иматъ, строежа въ създаването на една пѣсень, въ създаването на една музикална пиеса или въ създаването на една симфония. Или има хора, които съ години работятъ въ музиката. Сега, като говоря, не искамъ да ви кажа, че трѣбва да станете гениални музиканти. Понеже музиката има хиляди години да я изучавате. Да допуснемъ сега, това е единъ анекдотъ.
към беседата >>
Той върви по вѫжето, клѣка.
Вие живѣете, но представете си, че онзи, който страда, не сте вие. Той е нѣкой другъ, който страда. Нали сте имали случай да видите, когато единъ акробатъ ходи по вѫжето, пъкъ ти седишъ и треперишъ. Той си играе съ върлината по вѫжето, пъкъ тебе долу ти се свива сърдцето. Казвашъ: „Ще падне, ще се претрепе“.
Той върви по вѫжето, клѣка.
Ти, като го видишъ да клѣка, казвашъ: „Отиде“. Той се хване съ краката, тебе ти настръхва косата, пъкъ то е майсторъ.
към беседата >>
Ще изучавате положението на гамитѣ, какво отношение иматъ, строежа въ създаването на една пѣсень, въ създаването на една музикална пиеса или въ създаването на една симфония.
Нѣкой ще каже: „Докажи“. Нѣщата трѣбва да се докажатъ само не на теория, но научно. Кои нѣща сѫ научни. Научни нѣща сѫ онази истина, която сега изучаваме. Изучавате гамитѣ – това е наука.
Ще изучавате положението на гамитѣ, какво отношение иматъ, строежа въ създаването на една пѣсень, въ създаването на една музикална пиеса или въ създаването на една симфония.
Или има хора, които съ години работятъ въ музиката. Сега, като говоря, не искамъ да ви кажа, че трѣбва да станете гениални музиканти. Понеже музиката има хиляди години да я изучавате. Да допуснемъ сега, това е единъ анекдотъ. Въ какво седи анекдотътъ?
към беседата >>
Ти, като го видишъ да клѣка, казвашъ: „Отиде“.
Той е нѣкой другъ, който страда. Нали сте имали случай да видите, когато единъ акробатъ ходи по вѫжето, пъкъ ти седишъ и треперишъ. Той си играе съ върлината по вѫжето, пъкъ тебе долу ти се свива сърдцето. Казвашъ: „Ще падне, ще се претрепе“. Той върви по вѫжето, клѣка.
Ти, като го видишъ да клѣка, казвашъ: „Отиде“.
Той се хване съ краката, тебе ти настръхва косата, пъкъ то е майсторъ.
към беседата >>
Или има хора, които съ години работятъ въ музиката.
Нѣщата трѣбва да се докажатъ само не на теория, но научно. Кои нѣща сѫ научни. Научни нѣща сѫ онази истина, която сега изучаваме. Изучавате гамитѣ – това е наука. Ще изучавате положението на гамитѣ, какво отношение иматъ, строежа въ създаването на една пѣсень, въ създаването на една музикална пиеса или въ създаването на една симфония.
Или има хора, които съ години работятъ въ музиката.
Сега, като говоря, не искамъ да ви кажа, че трѣбва да станете гениални музиканти. Понеже музиката има хиляди години да я изучавате. Да допуснемъ сега, това е единъ анекдотъ. Въ какво седи анекдотътъ? Може да е вѣренъ, може да не е вѣренъ.
към беседата >>
Той се хване съ краката, тебе ти настръхва косата, пъкъ то е майсторъ.
Нали сте имали случай да видите, когато единъ акробатъ ходи по вѫжето, пъкъ ти седишъ и треперишъ. Той си играе съ върлината по вѫжето, пъкъ тебе долу ти се свива сърдцето. Казвашъ: „Ще падне, ще се претрепе“. Той върви по вѫжето, клѣка. Ти, като го видишъ да клѣка, казвашъ: „Отиде“.
Той се хване съ краката, тебе ти настръхва косата, пъкъ то е майсторъ.
към беседата >>
Сега, като говоря, не искамъ да ви кажа, че трѣбва да станете гениални музиканти.
Кои нѣща сѫ научни. Научни нѣща сѫ онази истина, която сега изучаваме. Изучавате гамитѣ – това е наука. Ще изучавате положението на гамитѣ, какво отношение иматъ, строежа въ създаването на една пѣсень, въ създаването на една музикална пиеса или въ създаването на една симфония. Или има хора, които съ години работятъ въ музиката.
Сега, като говоря, не искамъ да ви кажа, че трѣбва да станете гениални музиканти.
Понеже музиката има хиляди години да я изучавате. Да допуснемъ сега, това е единъ анекдотъ. Въ какво седи анекдотътъ? Може да е вѣренъ, може да не е вѣренъ. Всичкитѣ анекдоти сѫ нѣщо украсено.
към беседата >>
Сега вие всички се плашите отъ сиромашията.
Сега вие всички се плашите отъ сиромашията.
Вие настръхвате отъ сиромашията. И мене ме е плашила сиромашията, съ гугла ме е плашила. Единъ смѣлъ, като срещналъ сиромашията съ гуглата, той я взелъ и отъ платното си направилъ риза. Оттамъ-насетне, като си направилъ риза отъ гуглата на сиромашията, тя престанала да го плаши и той забогатѣлъ. Вие искате да бѫдете богати, не искате сиромашията.
към беседата >>
Понеже музиката има хиляди години да я изучавате.
Научни нѣща сѫ онази истина, която сега изучаваме. Изучавате гамитѣ – това е наука. Ще изучавате положението на гамитѣ, какво отношение иматъ, строежа въ създаването на една пѣсень, въ създаването на една музикална пиеса или въ създаването на една симфония. Или има хора, които съ години работятъ въ музиката. Сега, като говоря, не искамъ да ви кажа, че трѣбва да станете гениални музиканти.
Понеже музиката има хиляди години да я изучавате.
Да допуснемъ сега, това е единъ анекдотъ. Въ какво седи анекдотътъ? Може да е вѣренъ, може да не е вѣренъ. Всичкитѣ анекдоти сѫ нѣщо украсено. Нѣщата въ единъ анекдотъ не сѫ поставени тъй, както въ сѫщность (сѫ), но има нѣщо украсено въ тѣхъ.
към беседата >>
Вие настръхвате отъ сиромашията.
Сега вие всички се плашите отъ сиромашията.
Вие настръхвате отъ сиромашията.
И мене ме е плашила сиромашията, съ гугла ме е плашила. Единъ смѣлъ, като срещналъ сиромашията съ гуглата, той я взелъ и отъ платното си направилъ риза. Оттамъ-насетне, като си направилъ риза отъ гуглата на сиромашията, тя престанала да го плаши и той забогатѣлъ. Вие искате да бѫдете богати, не искате сиромашията. Една философия, една ясна представа, една максима.
към беседата >>
Да допуснемъ сега, това е единъ анекдотъ.
Изучавате гамитѣ – това е наука. Ще изучавате положението на гамитѣ, какво отношение иматъ, строежа въ създаването на една пѣсень, въ създаването на една музикална пиеса или въ създаването на една симфония. Или има хора, които съ години работятъ въ музиката. Сега, като говоря, не искамъ да ви кажа, че трѣбва да станете гениални музиканти. Понеже музиката има хиляди години да я изучавате.
Да допуснемъ сега, това е единъ анекдотъ.
Въ какво седи анекдотътъ? Може да е вѣренъ, може да не е вѣренъ. Всичкитѣ анекдоти сѫ нѣщо украсено. Нѣщата въ единъ анекдотъ не сѫ поставени тъй, както въ сѫщность (сѫ), но има нѣщо украсено въ тѣхъ. Запримѣръ: Анекдотъ има за жената на Сократа, че била много сприхава, много лоша.
към беседата >>
И мене ме е плашила сиромашията, съ гугла ме е плашила.
Сега вие всички се плашите отъ сиромашията. Вие настръхвате отъ сиромашията.
И мене ме е плашила сиромашията, съ гугла ме е плашила.
Единъ смѣлъ, като срещналъ сиромашията съ гуглата, той я взелъ и отъ платното си направилъ риза. Оттамъ-насетне, като си направилъ риза отъ гуглата на сиромашията, тя престанала да го плаши и той забогатѣлъ. Вие искате да бѫдете богати, не искате сиромашията. Една философия, една ясна представа, една максима. Ако ти не можешъ да влѣзешъ въ една кѫща, ти не си свободенъ човѣкъ, не си силенъ човѣкъ.
към беседата >>
Въ какво седи анекдотътъ?
Ще изучавате положението на гамитѣ, какво отношение иматъ, строежа въ създаването на една пѣсень, въ създаването на една музикална пиеса или въ създаването на една симфония. Или има хора, които съ години работятъ въ музиката. Сега, като говоря, не искамъ да ви кажа, че трѣбва да станете гениални музиканти. Понеже музиката има хиляди години да я изучавате. Да допуснемъ сега, това е единъ анекдотъ.
Въ какво седи анекдотътъ?
Може да е вѣренъ, може да не е вѣренъ. Всичкитѣ анекдоти сѫ нѣщо украсено. Нѣщата въ единъ анекдотъ не сѫ поставени тъй, както въ сѫщность (сѫ), но има нѣщо украсено въ тѣхъ. Запримѣръ: Анекдотъ има за жената на Сократа, че била много сприхава, много лоша. Каква била тя, има много анекдоти.
към беседата >>
Единъ смѣлъ, като срещналъ сиромашията съ гуглата, той я взелъ и отъ платното си направилъ риза.
Сега вие всички се плашите отъ сиромашията. Вие настръхвате отъ сиромашията. И мене ме е плашила сиромашията, съ гугла ме е плашила.
Единъ смѣлъ, като срещналъ сиромашията съ гуглата, той я взелъ и отъ платното си направилъ риза.
Оттамъ-насетне, като си направилъ риза отъ гуглата на сиромашията, тя престанала да го плаши и той забогатѣлъ. Вие искате да бѫдете богати, не искате сиромашията. Една философия, една ясна представа, една максима. Ако ти не можешъ да влѣзешъ въ една кѫща, ти не си свободенъ човѣкъ, не си силенъ човѣкъ. Ако ти не можешъ да излѣзешъ отъ една кѫща, ти не си силенъ човѣкъ.
към беседата >>
Може да е вѣренъ, може да не е вѣренъ.
Или има хора, които съ години работятъ въ музиката. Сега, като говоря, не искамъ да ви кажа, че трѣбва да станете гениални музиканти. Понеже музиката има хиляди години да я изучавате. Да допуснемъ сега, това е единъ анекдотъ. Въ какво седи анекдотътъ?
Може да е вѣренъ, може да не е вѣренъ.
Всичкитѣ анекдоти сѫ нѣщо украсено. Нѣщата въ единъ анекдотъ не сѫ поставени тъй, както въ сѫщность (сѫ), но има нѣщо украсено въ тѣхъ. Запримѣръ: Анекдотъ има за жената на Сократа, че била много сприхава, много лоша. Каква била тя, има много анекдоти. Но пъкъ и Сократъ не билъ стока.
към беседата >>
Оттамъ-насетне, като си направилъ риза отъ гуглата на сиромашията, тя престанала да го плаши и той забогатѣлъ.
Сега вие всички се плашите отъ сиромашията. Вие настръхвате отъ сиромашията. И мене ме е плашила сиромашията, съ гугла ме е плашила. Единъ смѣлъ, като срещналъ сиромашията съ гуглата, той я взелъ и отъ платното си направилъ риза.
Оттамъ-насетне, като си направилъ риза отъ гуглата на сиромашията, тя престанала да го плаши и той забогатѣлъ.
Вие искате да бѫдете богати, не искате сиромашията. Една философия, една ясна представа, една максима. Ако ти не можешъ да влѣзешъ въ една кѫща, ти не си свободенъ човѣкъ, не си силенъ човѣкъ. Ако ти не можешъ да излѣзешъ отъ една кѫща, ти не си силенъ човѣкъ. Влизането и излизането, тѣ сѫ две положения, които сѫ необходими.
към беседата >>
Всичкитѣ анекдоти сѫ нѣщо украсено.
Сега, като говоря, не искамъ да ви кажа, че трѣбва да станете гениални музиканти. Понеже музиката има хиляди години да я изучавате. Да допуснемъ сега, това е единъ анекдотъ. Въ какво седи анекдотътъ? Може да е вѣренъ, може да не е вѣренъ.
Всичкитѣ анекдоти сѫ нѣщо украсено.
Нѣщата въ единъ анекдотъ не сѫ поставени тъй, както въ сѫщность (сѫ), но има нѣщо украсено въ тѣхъ. Запримѣръ: Анекдотъ има за жената на Сократа, че била много сприхава, много лоша. Каква била тя, има много анекдоти. Но пъкъ и Сократъ не билъ стока. Той има толкозъ дефекти въ себе си, понеже тя, като гъркиня, е много взискателна.
към беседата >>
Вие искате да бѫдете богати, не искате сиромашията.
Сега вие всички се плашите отъ сиромашията. Вие настръхвате отъ сиромашията. И мене ме е плашила сиромашията, съ гугла ме е плашила. Единъ смѣлъ, като срещналъ сиромашията съ гуглата, той я взелъ и отъ платното си направилъ риза. Оттамъ-насетне, като си направилъ риза отъ гуглата на сиромашията, тя престанала да го плаши и той забогатѣлъ.
Вие искате да бѫдете богати, не искате сиромашията.
Една философия, една ясна представа, една максима. Ако ти не можешъ да влѣзешъ въ една кѫща, ти не си свободенъ човѣкъ, не си силенъ човѣкъ. Ако ти не можешъ да излѣзешъ отъ една кѫща, ти не си силенъ човѣкъ. Влизането и излизането, тѣ сѫ две положения, които сѫ необходими. Сега нѣкои отъ васъ влизате и не можете да излѣзете, наполовина сте свободни.
към беседата >>
Нѣщата въ единъ анекдотъ не сѫ поставени тъй, както въ сѫщность (сѫ), но има нѣщо украсено въ тѣхъ.
Понеже музиката има хиляди години да я изучавате. Да допуснемъ сега, това е единъ анекдотъ. Въ какво седи анекдотътъ? Може да е вѣренъ, може да не е вѣренъ. Всичкитѣ анекдоти сѫ нѣщо украсено.
Нѣщата въ единъ анекдотъ не сѫ поставени тъй, както въ сѫщность (сѫ), но има нѣщо украсено въ тѣхъ.
Запримѣръ: Анекдотъ има за жената на Сократа, че била много сприхава, много лоша. Каква била тя, има много анекдоти. Но пъкъ и Сократъ не билъ стока. Той има толкозъ дефекти въ себе си, понеже тя, като гъркиня, е много взискателна. Ксантипа обичала красивото, изящното, обичала порядъчния животъ, който Сократъ не обичалъ.
към беседата >>
Една философия, една ясна представа, една максима.
Вие настръхвате отъ сиромашията. И мене ме е плашила сиромашията, съ гугла ме е плашила. Единъ смѣлъ, като срещналъ сиромашията съ гуглата, той я взелъ и отъ платното си направилъ риза. Оттамъ-насетне, като си направилъ риза отъ гуглата на сиромашията, тя престанала да го плаши и той забогатѣлъ. Вие искате да бѫдете богати, не искате сиромашията.
Една философия, една ясна представа, една максима.
Ако ти не можешъ да влѣзешъ въ една кѫща, ти не си свободенъ човѣкъ, не си силенъ човѣкъ. Ако ти не можешъ да излѣзешъ отъ една кѫща, ти не си силенъ човѣкъ. Влизането и излизането, тѣ сѫ две положения, които сѫ необходими. Сега нѣкои отъ васъ влизате и не можете да излѣзете, наполовина сте свободни. Нѣкои излизате и не можете да влѣзете.
към беседата >>
Запримѣръ: Анекдотъ има за жената на Сократа, че била много сприхава, много лоша.
Да допуснемъ сега, това е единъ анекдотъ. Въ какво седи анекдотътъ? Може да е вѣренъ, може да не е вѣренъ. Всичкитѣ анекдоти сѫ нѣщо украсено. Нѣщата въ единъ анекдотъ не сѫ поставени тъй, както въ сѫщность (сѫ), но има нѣщо украсено въ тѣхъ.
Запримѣръ: Анекдотъ има за жената на Сократа, че била много сприхава, много лоша.
Каква била тя, има много анекдоти. Но пъкъ и Сократъ не билъ стока. Той има толкозъ дефекти въ себе си, понеже тя, като гъркиня, е много взискателна. Ксантипа обичала красивото, изящното, обичала порядъчния животъ, който Сократъ не обичалъ. Като се гледа черепа на Сократа, черепътъ (му) е много правиленъ, но въ строежа на неговия носъ има нѣщо.
към беседата >>
Ако ти не можешъ да влѣзешъ въ една кѫща, ти не си свободенъ човѣкъ, не си силенъ човѣкъ.
И мене ме е плашила сиромашията, съ гугла ме е плашила. Единъ смѣлъ, като срещналъ сиромашията съ гуглата, той я взелъ и отъ платното си направилъ риза. Оттамъ-насетне, като си направилъ риза отъ гуглата на сиромашията, тя престанала да го плаши и той забогатѣлъ. Вие искате да бѫдете богати, не искате сиромашията. Една философия, една ясна представа, една максима.
Ако ти не можешъ да влѣзешъ въ една кѫща, ти не си свободенъ човѣкъ, не си силенъ човѣкъ.
Ако ти не можешъ да излѣзешъ отъ една кѫща, ти не си силенъ човѣкъ. Влизането и излизането, тѣ сѫ две положения, които сѫ необходими. Сега нѣкои отъ васъ влизате и не можете да излѣзете, наполовина сте свободни. Нѣкои излизате и не можете да влѣзете. Пакъ наполовина сте свободни.
към беседата >>
Каква била тя, има много анекдоти.
Въ какво седи анекдотътъ? Може да е вѣренъ, може да не е вѣренъ. Всичкитѣ анекдоти сѫ нѣщо украсено. Нѣщата въ единъ анекдотъ не сѫ поставени тъй, както въ сѫщность (сѫ), но има нѣщо украсено въ тѣхъ. Запримѣръ: Анекдотъ има за жената на Сократа, че била много сприхава, много лоша.
Каква била тя, има много анекдоти.
Но пъкъ и Сократъ не билъ стока. Той има толкозъ дефекти въ себе си, понеже тя, като гъркиня, е много взискателна. Ксантипа обичала красивото, изящното, обичала порядъчния животъ, който Сократъ не обичалъ. Като се гледа черепа на Сократа, черепътъ (му) е много правиленъ, но въ строежа на неговия носъ има нѣщо. Тя е трѣбвало да го възпитава, като нѣкое малко дете.
към беседата >>
Ако ти не можешъ да излѣзешъ отъ една кѫща, ти не си силенъ човѣкъ.
Единъ смѣлъ, като срещналъ сиромашията съ гуглата, той я взелъ и отъ платното си направилъ риза. Оттамъ-насетне, като си направилъ риза отъ гуглата на сиромашията, тя престанала да го плаши и той забогатѣлъ. Вие искате да бѫдете богати, не искате сиромашията. Една философия, една ясна представа, една максима. Ако ти не можешъ да влѣзешъ въ една кѫща, ти не си свободенъ човѣкъ, не си силенъ човѣкъ.
Ако ти не можешъ да излѣзешъ отъ една кѫща, ти не си силенъ човѣкъ.
Влизането и излизането, тѣ сѫ две положения, които сѫ необходими. Сега нѣкои отъ васъ влизате и не можете да излѣзете, наполовина сте свободни. Нѣкои излизате и не можете да влѣзете. Пакъ наполовина сте свободни. Сега въ какво седи богатството?
към беседата >>
Но пъкъ и Сократъ не билъ стока.
Може да е вѣренъ, може да не е вѣренъ. Всичкитѣ анекдоти сѫ нѣщо украсено. Нѣщата въ единъ анекдотъ не сѫ поставени тъй, както въ сѫщность (сѫ), но има нѣщо украсено въ тѣхъ. Запримѣръ: Анекдотъ има за жената на Сократа, че била много сприхава, много лоша. Каква била тя, има много анекдоти.
Но пъкъ и Сократъ не билъ стока.
Той има толкозъ дефекти въ себе си, понеже тя, като гъркиня, е много взискателна. Ксантипа обичала красивото, изящното, обичала порядъчния животъ, който Сократъ не обичалъ. Като се гледа черепа на Сократа, черепътъ (му) е много правиленъ, но въ строежа на неговия носъ има нѣщо. Тя е трѣбвало да го възпитава, като нѣкое малко дете. Благодарение на Ксантипа, той стана Сократъ.
към беседата >>
Влизането и излизането, тѣ сѫ две положения, които сѫ необходими.
Оттамъ-насетне, като си направилъ риза отъ гуглата на сиромашията, тя престанала да го плаши и той забогатѣлъ. Вие искате да бѫдете богати, не искате сиромашията. Една философия, една ясна представа, една максима. Ако ти не можешъ да влѣзешъ въ една кѫща, ти не си свободенъ човѣкъ, не си силенъ човѣкъ. Ако ти не можешъ да излѣзешъ отъ една кѫща, ти не си силенъ човѣкъ.
Влизането и излизането, тѣ сѫ две положения, които сѫ необходими.
Сега нѣкои отъ васъ влизате и не можете да излѣзете, наполовина сте свободни. Нѣкои излизате и не можете да влѣзете. Пакъ наполовина сте свободни. Сега въ какво седи богатството? Богатството влизане ли е или излизане?
към беседата >>
Той има толкозъ дефекти въ себе си, понеже тя, като гъркиня, е много взискателна.
Всичкитѣ анекдоти сѫ нѣщо украсено. Нѣщата въ единъ анекдотъ не сѫ поставени тъй, както въ сѫщность (сѫ), но има нѣщо украсено въ тѣхъ. Запримѣръ: Анекдотъ има за жената на Сократа, че била много сприхава, много лоша. Каква била тя, има много анекдоти. Но пъкъ и Сократъ не билъ стока.
Той има толкозъ дефекти въ себе си, понеже тя, като гъркиня, е много взискателна.
Ксантипа обичала красивото, изящното, обичала порядъчния животъ, който Сократъ не обичалъ. Като се гледа черепа на Сократа, черепътъ (му) е много правиленъ, но въ строежа на неговия носъ има нѣщо. Тя е трѣбвало да го възпитава, като нѣкое малко дете. Благодарение на Ксантипа, той стана Сократъ. Тѣ турили единъ анекдотъ.
към беседата >>
Сега нѣкои отъ васъ влизате и не можете да излѣзете, наполовина сте свободни.
Вие искате да бѫдете богати, не искате сиромашията. Една философия, една ясна представа, една максима. Ако ти не можешъ да влѣзешъ въ една кѫща, ти не си свободенъ човѣкъ, не си силенъ човѣкъ. Ако ти не можешъ да излѣзешъ отъ една кѫща, ти не си силенъ човѣкъ. Влизането и излизането, тѣ сѫ две положения, които сѫ необходими.
Сега нѣкои отъ васъ влизате и не можете да излѣзете, наполовина сте свободни.
Нѣкои излизате и не можете да влѣзете. Пакъ наполовина сте свободни. Сега въ какво седи богатството? Богатството влизане ли е или излизане? Сиромашията влизане ли е или излизане?
към беседата >>
Ксантипа обичала красивото, изящното, обичала порядъчния животъ, който Сократъ не обичалъ.
Нѣщата въ единъ анекдотъ не сѫ поставени тъй, както въ сѫщность (сѫ), но има нѣщо украсено въ тѣхъ. Запримѣръ: Анекдотъ има за жената на Сократа, че била много сприхава, много лоша. Каква била тя, има много анекдоти. Но пъкъ и Сократъ не билъ стока. Той има толкозъ дефекти въ себе си, понеже тя, като гъркиня, е много взискателна.
Ксантипа обичала красивото, изящното, обичала порядъчния животъ, който Сократъ не обичалъ.
Като се гледа черепа на Сократа, черепътъ (му) е много правиленъ, но въ строежа на неговия носъ има нѣщо. Тя е трѣбвало да го възпитава, като нѣкое малко дете. Благодарение на Ксантипа, той стана Сократъ. Тѣ турили единъ анекдотъ. Той казва така, азъ ще го преведа.
към беседата >>
Нѣкои излизате и не можете да влѣзете.
Една философия, една ясна представа, една максима. Ако ти не можешъ да влѣзешъ въ една кѫща, ти не си свободенъ човѣкъ, не си силенъ човѣкъ. Ако ти не можешъ да излѣзешъ отъ една кѫща, ти не си силенъ човѣкъ. Влизането и излизането, тѣ сѫ две положения, които сѫ необходими. Сега нѣкои отъ васъ влизате и не можете да излѣзете, наполовина сте свободни.
Нѣкои излизате и не можете да влѣзете.
Пакъ наполовина сте свободни. Сега въ какво седи богатството? Богатството влизане ли е или излизане? Сиромашията влизане ли е или излизане? Кой работи въ свѣта?
към беседата >>
Като се гледа черепа на Сократа, черепътъ (му) е много правиленъ, но въ строежа на неговия носъ има нѣщо.
Запримѣръ: Анекдотъ има за жената на Сократа, че била много сприхава, много лоша. Каква била тя, има много анекдоти. Но пъкъ и Сократъ не билъ стока. Той има толкозъ дефекти въ себе си, понеже тя, като гъркиня, е много взискателна. Ксантипа обичала красивото, изящното, обичала порядъчния животъ, който Сократъ не обичалъ.
Като се гледа черепа на Сократа, черепътъ (му) е много правиленъ, но въ строежа на неговия носъ има нѣщо.
Тя е трѣбвало да го възпитава, като нѣкое малко дете. Благодарение на Ксантипа, той стана Сократъ. Тѣ турили единъ анекдотъ. Той казва така, азъ ще го преведа. Питали го защо се оженилъ за нея.
към беседата >>
Пакъ наполовина сте свободни.
Ако ти не можешъ да влѣзешъ въ една кѫща, ти не си свободенъ човѣкъ, не си силенъ човѣкъ. Ако ти не можешъ да излѣзешъ отъ една кѫща, ти не си силенъ човѣкъ. Влизането и излизането, тѣ сѫ две положения, които сѫ необходими. Сега нѣкои отъ васъ влизате и не можете да излѣзете, наполовина сте свободни. Нѣкои излизате и не можете да влѣзете.
Пакъ наполовина сте свободни.
Сега въ какво седи богатството? Богатството влизане ли е или излизане? Сиромашията влизане ли е или излизане? Кой работи въ свѣта? Богатиятъ работи или сиромахътъ работи?
към беседата >>
Тя е трѣбвало да го възпитава, като нѣкое малко дете.
Каква била тя, има много анекдоти. Но пъкъ и Сократъ не билъ стока. Той има толкозъ дефекти въ себе си, понеже тя, като гъркиня, е много взискателна. Ксантипа обичала красивото, изящното, обичала порядъчния животъ, който Сократъ не обичалъ. Като се гледа черепа на Сократа, черепътъ (му) е много правиленъ, но въ строежа на неговия носъ има нѣщо.
Тя е трѣбвало да го възпитава, като нѣкое малко дете.
Благодарение на Ксантипа, той стана Сократъ. Тѣ турили единъ анекдотъ. Той казва така, азъ ще го преведа. Питали го защо се оженилъ за нея. Той казва, че се оженилъ за нея да види, ако може да търпи несгодитѣ на тази Ксантипа, на тази изящна жена, ако на нея може да угоди.
към беседата >>
Сега въ какво седи богатството?
Ако ти не можешъ да излѣзешъ отъ една кѫща, ти не си силенъ човѣкъ. Влизането и излизането, тѣ сѫ две положения, които сѫ необходими. Сега нѣкои отъ васъ влизате и не можете да излѣзете, наполовина сте свободни. Нѣкои излизате и не можете да влѣзете. Пакъ наполовина сте свободни.
Сега въ какво седи богатството?
Богатството влизане ли е или излизане? Сиромашията влизане ли е или излизане? Кой работи въ свѣта? Богатиятъ работи или сиромахътъ работи? Кой яде – гладниятъ или ситиятъ?
към беседата >>
Благодарение на Ксантипа, той стана Сократъ.
Но пъкъ и Сократъ не билъ стока. Той има толкозъ дефекти въ себе си, понеже тя, като гъркиня, е много взискателна. Ксантипа обичала красивото, изящното, обичала порядъчния животъ, който Сократъ не обичалъ. Като се гледа черепа на Сократа, черепътъ (му) е много правиленъ, но въ строежа на неговия носъ има нѣщо. Тя е трѣбвало да го възпитава, като нѣкое малко дете.
Благодарение на Ксантипа, той стана Сократъ.
Тѣ турили единъ анекдотъ. Той казва така, азъ ще го преведа. Питали го защо се оженилъ за нея. Той казва, че се оженилъ за нея да види, ако може да търпи несгодитѣ на тази Ксантипа, на тази изящна жена, ако на нея може да угоди. Тогава животътъ му ще стане веселъ.
към беседата >>
Богатството влизане ли е или излизане?
Влизането и излизането, тѣ сѫ две положения, които сѫ необходими. Сега нѣкои отъ васъ влизате и не можете да излѣзете, наполовина сте свободни. Нѣкои излизате и не можете да влѣзете. Пакъ наполовина сте свободни. Сега въ какво седи богатството?
Богатството влизане ли е или излизане?
Сиромашията влизане ли е или излизане? Кой работи въ свѣта? Богатиятъ работи или сиромахътъ работи? Кой яде – гладниятъ или ситиятъ? Това сѫ състояния вѫтре.
към беседата >>
Тѣ турили единъ анекдотъ.
Той има толкозъ дефекти въ себе си, понеже тя, като гъркиня, е много взискателна. Ксантипа обичала красивото, изящното, обичала порядъчния животъ, който Сократъ не обичалъ. Като се гледа черепа на Сократа, черепътъ (му) е много правиленъ, но въ строежа на неговия носъ има нѣщо. Тя е трѣбвало да го възпитава, като нѣкое малко дете. Благодарение на Ксантипа, той стана Сократъ.
Тѣ турили единъ анекдотъ.
Той казва така, азъ ще го преведа. Питали го защо се оженилъ за нея. Той казва, че се оженилъ за нея да види, ако може да търпи несгодитѣ на тази Ксантипа, на тази изящна жена, ако на нея може да угоди. Тогава животътъ му ще стане веселъ. Казватъ, че била много лоша.
към беседата >>
Сиромашията влизане ли е или излизане?
Сега нѣкои отъ васъ влизате и не можете да излѣзете, наполовина сте свободни. Нѣкои излизате и не можете да влѣзете. Пакъ наполовина сте свободни. Сега въ какво седи богатството? Богатството влизане ли е или излизане?
Сиромашията влизане ли е или излизане?
Кой работи въ свѣта? Богатиятъ работи или сиромахътъ работи? Кой яде – гладниятъ или ситиятъ? Това сѫ състояния вѫтре. После по нѣкой пѫть ние дѣлимъ, казваме: „Той е набоженъ човѣкъ, другиятъ не е набоженъ“.
към беседата >>
Той казва така, азъ ще го преведа.
Ксантипа обичала красивото, изящното, обичала порядъчния животъ, който Сократъ не обичалъ. Като се гледа черепа на Сократа, черепътъ (му) е много правиленъ, но въ строежа на неговия носъ има нѣщо. Тя е трѣбвало да го възпитава, като нѣкое малко дете. Благодарение на Ксантипа, той стана Сократъ. Тѣ турили единъ анекдотъ.
Той казва така, азъ ще го преведа.
Питали го защо се оженилъ за нея. Той казва, че се оженилъ за нея да види, ако може да търпи несгодитѣ на тази Ксантипа, на тази изящна жена, ако на нея може да угоди. Тогава животътъ му ще стане веселъ. Казватъ, че била много лоша. Въ какво седи лошото?
към беседата >>
Кой работи въ свѣта?
Нѣкои излизате и не можете да влѣзете. Пакъ наполовина сте свободни. Сега въ какво седи богатството? Богатството влизане ли е или излизане? Сиромашията влизане ли е или излизане?
Кой работи въ свѣта?
Богатиятъ работи или сиромахътъ работи? Кой яде – гладниятъ или ситиятъ? Това сѫ състояния вѫтре. После по нѣкой пѫть ние дѣлимъ, казваме: „Той е набоженъ човѣкъ, другиятъ не е набоженъ“. Кой е набоженъ?
към беседата >>
Питали го защо се оженилъ за нея.
Като се гледа черепа на Сократа, черепътъ (му) е много правиленъ, но въ строежа на неговия носъ има нѣщо. Тя е трѣбвало да го възпитава, като нѣкое малко дете. Благодарение на Ксантипа, той стана Сократъ. Тѣ турили единъ анекдотъ. Той казва така, азъ ще го преведа.
Питали го защо се оженилъ за нея.
Той казва, че се оженилъ за нея да види, ако може да търпи несгодитѣ на тази Ксантипа, на тази изящна жена, ако на нея може да угоди. Тогава животътъ му ще стане веселъ. Казватъ, че била много лоша. Въ какво седи лошото? Единъ день той довелъ единъ приятель въ кѫщи.
към беседата >>
Богатиятъ работи или сиромахътъ работи?
Пакъ наполовина сте свободни. Сега въ какво седи богатството? Богатството влизане ли е или излизане? Сиромашията влизане ли е или излизане? Кой работи въ свѣта?
Богатиятъ работи или сиромахътъ работи?
Кой яде – гладниятъ или ситиятъ? Това сѫ състояния вѫтре. После по нѣкой пѫть ние дѣлимъ, казваме: „Той е набоженъ човѣкъ, другиятъ не е набоженъ“. Кой е набоженъ? Който яде, е набоженъ.
към беседата >>
Той казва, че се оженилъ за нея да види, ако може да търпи несгодитѣ на тази Ксантипа, на тази изящна жена, ако на нея може да угоди.
Тя е трѣбвало да го възпитава, като нѣкое малко дете. Благодарение на Ксантипа, той стана Сократъ. Тѣ турили единъ анекдотъ. Той казва така, азъ ще го преведа. Питали го защо се оженилъ за нея.
Той казва, че се оженилъ за нея да види, ако може да търпи несгодитѣ на тази Ксантипа, на тази изящна жена, ако на нея може да угоди.
Тогава животътъ му ще стане веселъ. Казватъ, че била много лоша. Въ какво седи лошото? Единъ день той довелъ единъ приятель въ кѫщи. Тя носи единъ легенъ, обаче следъ като полѣла да си измиятъ рѫцетѣ, Сократъ направилъ една погрѣшка.
към беседата >>
Кой яде – гладниятъ или ситиятъ?
Сега въ какво седи богатството? Богатството влизане ли е или излизане? Сиромашията влизане ли е или излизане? Кой работи въ свѣта? Богатиятъ работи или сиромахътъ работи?
Кой яде – гладниятъ или ситиятъ?
Това сѫ състояния вѫтре. После по нѣкой пѫть ние дѣлимъ, казваме: „Той е набоженъ човѣкъ, другиятъ не е набоженъ“. Кой е набоженъ? Който яде, е набоженъ. Който не яде, не е набоженъ.
към беседата >>
Тогава животътъ му ще стане веселъ.
Благодарение на Ксантипа, той стана Сократъ. Тѣ турили единъ анекдотъ. Той казва така, азъ ще го преведа. Питали го защо се оженилъ за нея. Той казва, че се оженилъ за нея да види, ако може да търпи несгодитѣ на тази Ксантипа, на тази изящна жена, ако на нея може да угоди.
Тогава животътъ му ще стане веселъ.
Казватъ, че била много лоша. Въ какво седи лошото? Единъ день той довелъ единъ приятель въ кѫщи. Тя носи единъ легенъ, обаче следъ като полѣла да си измиятъ рѫцетѣ, Сократъ направилъ една погрѣшка. Тя взела легена и го излѣла на двамата на главитѣ имъ.
към беседата >>
Това сѫ състояния вѫтре.
Богатството влизане ли е или излизане? Сиромашията влизане ли е или излизане? Кой работи въ свѣта? Богатиятъ работи или сиромахътъ работи? Кой яде – гладниятъ или ситиятъ?
Това сѫ състояния вѫтре.
После по нѣкой пѫть ние дѣлимъ, казваме: „Той е набоженъ човѣкъ, другиятъ не е набоженъ“. Кой е набоженъ? Който яде, е набоженъ. Който не яде, не е набоженъ. Ами, че отъ безбожницитѣ ставатъ набожници.
към беседата >>
Казватъ, че била много лоша.
Тѣ турили единъ анекдотъ. Той казва така, азъ ще го преведа. Питали го защо се оженилъ за нея. Той казва, че се оженилъ за нея да види, ако може да търпи несгодитѣ на тази Ксантипа, на тази изящна жена, ако на нея може да угоди. Тогава животътъ му ще стане веселъ.
Казватъ, че била много лоша.
Въ какво седи лошото? Единъ день той довелъ единъ приятель въ кѫщи. Тя носи единъ легенъ, обаче следъ като полѣла да си измиятъ рѫцетѣ, Сократъ направилъ една погрѣшка. Тя взела легена и го излѣла на двамата на главитѣ имъ. Онзи, който създалъ анекдота, казва, че тя имъ давала наставление.
към беседата >>
После по нѣкой пѫть ние дѣлимъ, казваме: „Той е набоженъ човѣкъ, другиятъ не е набоженъ“.
Сиромашията влизане ли е или излизане? Кой работи въ свѣта? Богатиятъ работи или сиромахътъ работи? Кой яде – гладниятъ или ситиятъ? Това сѫ състояния вѫтре.
После по нѣкой пѫть ние дѣлимъ, казваме: „Той е набоженъ човѣкъ, другиятъ не е набоженъ“.
Кой е набоженъ? Който яде, е набоженъ. Който не яде, не е набоженъ. Ами, че отъ безбожницитѣ ставатъ набожници. Всѣки, който е набоженъ, следъ време ще стане безбоженъ.
към беседата >>
Въ какво седи лошото?
Той казва така, азъ ще го преведа. Питали го защо се оженилъ за нея. Той казва, че се оженилъ за нея да види, ако може да търпи несгодитѣ на тази Ксантипа, на тази изящна жена, ако на нея може да угоди. Тогава животътъ му ще стане веселъ. Казватъ, че била много лоша.
Въ какво седи лошото?
Единъ день той довелъ единъ приятель въ кѫщи. Тя носи единъ легенъ, обаче следъ като полѣла да си измиятъ рѫцетѣ, Сократъ направилъ една погрѣшка. Тя взела легена и го излѣла на двамата на главитѣ имъ. Онзи, който създалъ анекдота, казва, че тя имъ давала наставление. Сократъ не знаелъ какъ да си тури краката.
към беседата >>
Кой е набоженъ?
Кой работи въ свѣта? Богатиятъ работи или сиромахътъ работи? Кой яде – гладниятъ или ситиятъ? Това сѫ състояния вѫтре. После по нѣкой пѫть ние дѣлимъ, казваме: „Той е набоженъ човѣкъ, другиятъ не е набоженъ“.
Кой е набоженъ?
Който яде, е набоженъ. Който не яде, не е набоженъ. Ами, че отъ безбожницитѣ ставатъ набожници. Всѣки, който е набоженъ, следъ време ще стане безбоженъ. Като се наяде, не иска да яде.
към беседата >>
Единъ день той довелъ единъ приятель въ кѫщи.
Питали го защо се оженилъ за нея. Той казва, че се оженилъ за нея да види, ако може да търпи несгодитѣ на тази Ксантипа, на тази изящна жена, ако на нея може да угоди. Тогава животътъ му ще стане веселъ. Казватъ, че била много лоша. Въ какво седи лошото?
Единъ день той довелъ единъ приятель въ кѫщи.
Тя носи единъ легенъ, обаче следъ като полѣла да си измиятъ рѫцетѣ, Сократъ направилъ една погрѣшка. Тя взела легена и го излѣла на двамата на главитѣ имъ. Онзи, който създалъ анекдота, казва, че тя имъ давала наставление. Сократъ не знаелъ какъ да си тури краката. Тя казва: „Събери си краката“, казва и на неговиятъ приятель: „Събери си краката“.
към беседата >>
Който яде, е набоженъ.
Богатиятъ работи или сиромахътъ работи? Кой яде – гладниятъ или ситиятъ? Това сѫ състояния вѫтре. После по нѣкой пѫть ние дѣлимъ, казваме: „Той е набоженъ човѣкъ, другиятъ не е набоженъ“. Кой е набоженъ?
Който яде, е набоженъ.
Който не яде, не е набоженъ. Ами, че отъ безбожницитѣ ставатъ набожници. Всѣки, който е набоженъ, следъ време ще стане безбоженъ. Като се наяде, не иска да яде. Онзи, който е безбоженъ, стане набоженъ.
към беседата >>
Тя носи единъ легенъ, обаче следъ като полѣла да си измиятъ рѫцетѣ, Сократъ направилъ една погрѣшка.
Той казва, че се оженилъ за нея да види, ако може да търпи несгодитѣ на тази Ксантипа, на тази изящна жена, ако на нея може да угоди. Тогава животътъ му ще стане веселъ. Казватъ, че била много лоша. Въ какво седи лошото? Единъ день той довелъ единъ приятель въ кѫщи.
Тя носи единъ легенъ, обаче следъ като полѣла да си измиятъ рѫцетѣ, Сократъ направилъ една погрѣшка.
Тя взела легена и го излѣла на двамата на главитѣ имъ. Онзи, който създалъ анекдота, казва, че тя имъ давала наставление. Сократъ не знаелъ какъ да си тури краката. Тя казва: „Събери си краката“, казва и на неговиятъ приятель: „Събери си краката“. Сократъ казва: „Ти трѣбва да знаешъ, че следъ тия наставления ще дойде дъждъ отгоре“.
към беседата >>
Който не яде, не е набоженъ.
Кой яде – гладниятъ или ситиятъ? Това сѫ състояния вѫтре. После по нѣкой пѫть ние дѣлимъ, казваме: „Той е набоженъ човѣкъ, другиятъ не е набоженъ“. Кой е набоженъ? Който яде, е набоженъ.
Който не яде, не е набоженъ.
Ами, че отъ безбожницитѣ ставатъ набожници. Всѣки, който е набоженъ, следъ време ще стане безбоженъ. Като се наяде, не иска да яде. Онзи, който е безбоженъ, стане набоженъ. Ние предполагаме, че нѣкои хора въ свѣта сѫ лоши.
към беседата >>
Тя взела легена и го излѣла на двамата на главитѣ имъ.
Тогава животътъ му ще стане веселъ. Казватъ, че била много лоша. Въ какво седи лошото? Единъ день той довелъ единъ приятель въ кѫщи. Тя носи единъ легенъ, обаче следъ като полѣла да си измиятъ рѫцетѣ, Сократъ направилъ една погрѣшка.
Тя взела легена и го излѣла на двамата на главитѣ имъ.
Онзи, който създалъ анекдота, казва, че тя имъ давала наставление. Сократъ не знаелъ какъ да си тури краката. Тя казва: „Събери си краката“, казва и на неговиятъ приятель: „Събери си краката“. Сократъ казва: „Ти трѣбва да знаешъ, че следъ тия наставления ще дойде дъждъ отгоре“. Сега вие, като се разгнѣвите, току изведнажъ дигнете рѫката си и ударите нѣщо, счупите го.
към беседата >>
Ами, че отъ безбожницитѣ ставатъ набожници.
Това сѫ състояния вѫтре. После по нѣкой пѫть ние дѣлимъ, казваме: „Той е набоженъ човѣкъ, другиятъ не е набоженъ“. Кой е набоженъ? Който яде, е набоженъ. Който не яде, не е набоженъ.
Ами, че отъ безбожницитѣ ставатъ набожници.
Всѣки, който е набоженъ, следъ време ще стане безбоженъ. Като се наяде, не иска да яде. Онзи, който е безбоженъ, стане набоженъ. Ние предполагаме, че нѣкои хора въ свѣта сѫ лоши. То е наше понятие сега.
към беседата >>
Онзи, който създалъ анекдота, казва, че тя имъ давала наставление.
Казватъ, че била много лоша. Въ какво седи лошото? Единъ день той довелъ единъ приятель въ кѫщи. Тя носи единъ легенъ, обаче следъ като полѣла да си измиятъ рѫцетѣ, Сократъ направилъ една погрѣшка. Тя взела легена и го излѣла на двамата на главитѣ имъ.
Онзи, който създалъ анекдота, казва, че тя имъ давала наставление.
Сократъ не знаелъ какъ да си тури краката. Тя казва: „Събери си краката“, казва и на неговиятъ приятель: „Събери си краката“. Сократъ казва: „Ти трѣбва да знаешъ, че следъ тия наставления ще дойде дъждъ отгоре“. Сега вие, като се разгнѣвите, току изведнажъ дигнете рѫката си и ударите нѣщо, счупите го. Сега, защо трѣбва да ударишъ този предметъ и да счупишъ?
към беседата >>
Всѣки, който е набоженъ, следъ време ще стане безбоженъ.
После по нѣкой пѫть ние дѣлимъ, казваме: „Той е набоженъ човѣкъ, другиятъ не е набоженъ“. Кой е набоженъ? Който яде, е набоженъ. Който не яде, не е набоженъ. Ами, че отъ безбожницитѣ ставатъ набожници.
Всѣки, който е набоженъ, следъ време ще стане безбоженъ.
Като се наяде, не иска да яде. Онзи, който е безбоженъ, стане набоженъ. Ние предполагаме, че нѣкои хора въ свѣта сѫ лоши. То е наше понятие сега. Запримѣръ: Ако тонътъ сега въ музиката е дисхармониченъ по отношение на другъ тонъ.
към беседата >>
Сократъ не знаелъ какъ да си тури краката.
Въ какво седи лошото? Единъ день той довелъ единъ приятель въ кѫщи. Тя носи единъ легенъ, обаче следъ като полѣла да си измиятъ рѫцетѣ, Сократъ направилъ една погрѣшка. Тя взела легена и го излѣла на двамата на главитѣ имъ. Онзи, който създалъ анекдота, казва, че тя имъ давала наставление.
Сократъ не знаелъ какъ да си тури краката.
Тя казва: „Събери си краката“, казва и на неговиятъ приятель: „Събери си краката“. Сократъ казва: „Ти трѣбва да знаешъ, че следъ тия наставления ще дойде дъждъ отгоре“. Сега вие, като се разгнѣвите, току изведнажъ дигнете рѫката си и ударите нѣщо, счупите го. Сега, защо трѣбва да ударишъ този предметъ и да счупишъ? Музикално азъ го намирамъ много естествено.
към беседата >>
Като се наяде, не иска да яде.
Кой е набоженъ? Който яде, е набоженъ. Който не яде, не е набоженъ. Ами, че отъ безбожницитѣ ставатъ набожници. Всѣки, който е набоженъ, следъ време ще стане безбоженъ.
Като се наяде, не иска да яде.
Онзи, който е безбоженъ, стане набоженъ. Ние предполагаме, че нѣкои хора въ свѣта сѫ лоши. То е наше понятие сега. Запримѣръ: Ако тонътъ сега въ музиката е дисхармониченъ по отношение на другъ тонъ. Има тонове, които сѫ дисхармонични.
към беседата >>
Тя казва: „Събери си краката“, казва и на неговиятъ приятель: „Събери си краката“.
Единъ день той довелъ единъ приятель въ кѫщи. Тя носи единъ легенъ, обаче следъ като полѣла да си измиятъ рѫцетѣ, Сократъ направилъ една погрѣшка. Тя взела легена и го излѣла на двамата на главитѣ имъ. Онзи, който създалъ анекдота, казва, че тя имъ давала наставление. Сократъ не знаелъ какъ да си тури краката.
Тя казва: „Събери си краката“, казва и на неговиятъ приятель: „Събери си краката“.
Сократъ казва: „Ти трѣбва да знаешъ, че следъ тия наставления ще дойде дъждъ отгоре“. Сега вие, като се разгнѣвите, току изведнажъ дигнете рѫката си и ударите нѣщо, счупите го. Сега, защо трѣбва да ударишъ този предметъ и да счупишъ? Музикално азъ го намирамъ много естествено. Онзи музикантъ, който извади своя камертонъ, удари го.
към беседата >>
Онзи, който е безбоженъ, стане набоженъ.
Който яде, е набоженъ. Който не яде, не е набоженъ. Ами, че отъ безбожницитѣ ставатъ набожници. Всѣки, който е набоженъ, следъ време ще стане безбоженъ. Като се наяде, не иска да яде.
Онзи, който е безбоженъ, стане набоженъ.
Ние предполагаме, че нѣкои хора въ свѣта сѫ лоши. То е наше понятие сега. Запримѣръ: Ако тонътъ сега въ музиката е дисхармониченъ по отношение на другъ тонъ. Има тонове, които сѫ дисхармонични. Тонътъ, самъ по себе си, не е дисхармониченъ.
към беседата >>
Сократъ казва: „Ти трѣбва да знаешъ, че следъ тия наставления ще дойде дъждъ отгоре“.
Тя носи единъ легенъ, обаче следъ като полѣла да си измиятъ рѫцетѣ, Сократъ направилъ една погрѣшка. Тя взела легена и го излѣла на двамата на главитѣ имъ. Онзи, който създалъ анекдота, казва, че тя имъ давала наставление. Сократъ не знаелъ какъ да си тури краката. Тя казва: „Събери си краката“, казва и на неговиятъ приятель: „Събери си краката“.
Сократъ казва: „Ти трѣбва да знаешъ, че следъ тия наставления ще дойде дъждъ отгоре“.
Сега вие, като се разгнѣвите, току изведнажъ дигнете рѫката си и ударите нѣщо, счупите го. Сега, защо трѣбва да ударишъ този предметъ и да счупишъ? Музикално азъ го намирамъ много естествено. Онзи музикантъ, който извади своя камертонъ, удари го. Ти ударишъ чашата.
към беседата >>
Ние предполагаме, че нѣкои хора въ свѣта сѫ лоши.
Който не яде, не е набоженъ. Ами, че отъ безбожницитѣ ставатъ набожници. Всѣки, който е набоженъ, следъ време ще стане безбоженъ. Като се наяде, не иска да яде. Онзи, който е безбоженъ, стане набоженъ.
Ние предполагаме, че нѣкои хора въ свѣта сѫ лоши.
То е наше понятие сега. Запримѣръ: Ако тонътъ сега въ музиката е дисхармониченъ по отношение на другъ тонъ. Има тонове, които сѫ дисхармонични. Тонътъ, самъ по себе си, не е дисхармониченъ. По отношение на нѣкои други тонове – тѣ не се съгласуватъ, нѣкои акорди не се съгласуватъ.
към беседата >>
Сега вие, като се разгнѣвите, току изведнажъ дигнете рѫката си и ударите нѣщо, счупите го.
Тя взела легена и го излѣла на двамата на главитѣ имъ. Онзи, който създалъ анекдота, казва, че тя имъ давала наставление. Сократъ не знаелъ какъ да си тури краката. Тя казва: „Събери си краката“, казва и на неговиятъ приятель: „Събери си краката“. Сократъ казва: „Ти трѣбва да знаешъ, че следъ тия наставления ще дойде дъждъ отгоре“.
Сега вие, като се разгнѣвите, току изведнажъ дигнете рѫката си и ударите нѣщо, счупите го.
Сега, защо трѣбва да ударишъ този предметъ и да счупишъ? Музикално азъ го намирамъ много естествено. Онзи музикантъ, който извади своя камертонъ, удари го. Ти ударишъ чашата. Тази чаша какво казва?
към беседата >>
То е наше понятие сега.
Ами, че отъ безбожницитѣ ставатъ набожници. Всѣки, който е набоженъ, следъ време ще стане безбоженъ. Като се наяде, не иска да яде. Онзи, който е безбоженъ, стане набоженъ. Ние предполагаме, че нѣкои хора въ свѣта сѫ лоши.
То е наше понятие сега.
Запримѣръ: Ако тонътъ сега въ музиката е дисхармониченъ по отношение на другъ тонъ. Има тонове, които сѫ дисхармонични. Тонътъ, самъ по себе си, не е дисхармониченъ. По отношение на нѣкои други тонове – тѣ не се съгласуватъ, нѣкои акорди не се съгласуватъ. Та казвамъ: Понеже Богъ е построилъ живота по известни гами, щомъ ние се отклонимъ отъ тия гами – страдаме.
към беседата >>
Сега, защо трѣбва да ударишъ този предметъ и да счупишъ?
Онзи, който създалъ анекдота, казва, че тя имъ давала наставление. Сократъ не знаелъ какъ да си тури краката. Тя казва: „Събери си краката“, казва и на неговиятъ приятель: „Събери си краката“. Сократъ казва: „Ти трѣбва да знаешъ, че следъ тия наставления ще дойде дъждъ отгоре“. Сега вие, като се разгнѣвите, току изведнажъ дигнете рѫката си и ударите нѣщо, счупите го.
Сега, защо трѣбва да ударишъ този предметъ и да счупишъ?
Музикално азъ го намирамъ много естествено. Онзи музикантъ, който извади своя камертонъ, удари го. Ти ударишъ чашата. Тази чаша какво казва? Ако е отъ стъкло, което пружинира?
към беседата >>
Запримѣръ: Ако тонътъ сега въ музиката е дисхармониченъ по отношение на другъ тонъ.
Всѣки, който е набоженъ, следъ време ще стане безбоженъ. Като се наяде, не иска да яде. Онзи, който е безбоженъ, стане набоженъ. Ние предполагаме, че нѣкои хора въ свѣта сѫ лоши. То е наше понятие сега.
Запримѣръ: Ако тонътъ сега въ музиката е дисхармониченъ по отношение на другъ тонъ.
Има тонове, които сѫ дисхармонични. Тонътъ, самъ по себе си, не е дисхармониченъ. По отношение на нѣкои други тонове – тѣ не се съгласуватъ, нѣкои акорди не се съгласуватъ. Та казвамъ: Понеже Богъ е построилъ живота по известни гами, щомъ ние се отклонимъ отъ тия гами – страдаме. Всѣки единъ човѣкъ е построенъ по една гама.
към беседата >>
Музикално азъ го намирамъ много естествено.
Сократъ не знаелъ какъ да си тури краката. Тя казва: „Събери си краката“, казва и на неговиятъ приятель: „Събери си краката“. Сократъ казва: „Ти трѣбва да знаешъ, че следъ тия наставления ще дойде дъждъ отгоре“. Сега вие, като се разгнѣвите, току изведнажъ дигнете рѫката си и ударите нѣщо, счупите го. Сега, защо трѣбва да ударишъ този предметъ и да счупишъ?
Музикално азъ го намирамъ много естествено.
Онзи музикантъ, който извади своя камертонъ, удари го. Ти ударишъ чашата. Тази чаша какво казва? Ако е отъ стъкло, което пружинира? Ударишъ чашата и тя отскочи.
към беседата >>
Има тонове, които сѫ дисхармонични.
Като се наяде, не иска да яде. Онзи, който е безбоженъ, стане набоженъ. Ние предполагаме, че нѣкои хора въ свѣта сѫ лоши. То е наше понятие сега. Запримѣръ: Ако тонътъ сега въ музиката е дисхармониченъ по отношение на другъ тонъ.
Има тонове, които сѫ дисхармонични.
Тонътъ, самъ по себе си, не е дисхармониченъ. По отношение на нѣкои други тонове – тѣ не се съгласуватъ, нѣкои акорди не се съгласуватъ. Та казвамъ: Понеже Богъ е построилъ живота по известни гами, щомъ ние се отклонимъ отъ тия гами – страдаме. Всѣки единъ човѣкъ е построенъ по една гама. Тази гама той трѣбва да я измѣни.
към беседата >>
Онзи музикантъ, който извади своя камертонъ, удари го.
Тя казва: „Събери си краката“, казва и на неговиятъ приятель: „Събери си краката“. Сократъ казва: „Ти трѣбва да знаешъ, че следъ тия наставления ще дойде дъждъ отгоре“. Сега вие, като се разгнѣвите, току изведнажъ дигнете рѫката си и ударите нѣщо, счупите го. Сега, защо трѣбва да ударишъ този предметъ и да счупишъ? Музикално азъ го намирамъ много естествено.
Онзи музикантъ, който извади своя камертонъ, удари го.
Ти ударишъ чашата. Тази чаша какво казва? Ако е отъ стъкло, което пружинира? Ударишъ чашата и тя отскочи. Даде тона до, после ре, ми.
към беседата >>
Тонътъ, самъ по себе си, не е дисхармониченъ.
Онзи, който е безбоженъ, стане набоженъ. Ние предполагаме, че нѣкои хора въ свѣта сѫ лоши. То е наше понятие сега. Запримѣръ: Ако тонътъ сега въ музиката е дисхармониченъ по отношение на другъ тонъ. Има тонове, които сѫ дисхармонични.
Тонътъ, самъ по себе си, не е дисхармониченъ.
По отношение на нѣкои други тонове – тѣ не се съгласуватъ, нѣкои акорди не се съгласуватъ. Та казвамъ: Понеже Богъ е построилъ живота по известни гами, щомъ ние се отклонимъ отъ тия гами – страдаме. Всѣки единъ човѣкъ е построенъ по една гама. Тази гама той трѣбва да я измѣни. Въ цѣлокупния животъ ти не вървишъ по една гама, но постепенно всѣки день ще се измѣни гамата.
към беседата >>
Ти ударишъ чашата.
Сократъ казва: „Ти трѣбва да знаешъ, че следъ тия наставления ще дойде дъждъ отгоре“. Сега вие, като се разгнѣвите, току изведнажъ дигнете рѫката си и ударите нѣщо, счупите го. Сега, защо трѣбва да ударишъ този предметъ и да счупишъ? Музикално азъ го намирамъ много естествено. Онзи музикантъ, който извади своя камертонъ, удари го.
Ти ударишъ чашата.
Тази чаша какво казва? Ако е отъ стъкло, което пружинира? Ударишъ чашата и тя отскочи. Даде тона до, после ре, ми. Сега казвашъ: „Да търпишъ“.
към беседата >>
По отношение на нѣкои други тонове – тѣ не се съгласуватъ, нѣкои акорди не се съгласуватъ.
Ние предполагаме, че нѣкои хора въ свѣта сѫ лоши. То е наше понятие сега. Запримѣръ: Ако тонътъ сега въ музиката е дисхармониченъ по отношение на другъ тонъ. Има тонове, които сѫ дисхармонични. Тонътъ, самъ по себе си, не е дисхармониченъ.
По отношение на нѣкои други тонове – тѣ не се съгласуватъ, нѣкои акорди не се съгласуватъ.
Та казвамъ: Понеже Богъ е построилъ живота по известни гами, щомъ ние се отклонимъ отъ тия гами – страдаме. Всѣки единъ човѣкъ е построенъ по една гама. Тази гама той трѣбва да я измѣни. Въ цѣлокупния животъ ти не вървишъ по една гама, но постепенно всѣки день ще се измѣни гамата. То е за нѣкои, които разбиратъ музиката, не знаятъ какво нѣщо е гама.
към беседата >>
Тази чаша какво казва?
Сега вие, като се разгнѣвите, току изведнажъ дигнете рѫката си и ударите нѣщо, счупите го. Сега, защо трѣбва да ударишъ този предметъ и да счупишъ? Музикално азъ го намирамъ много естествено. Онзи музикантъ, който извади своя камертонъ, удари го. Ти ударишъ чашата.
Тази чаша какво казва?
Ако е отъ стъкло, което пружинира? Ударишъ чашата и тя отскочи. Даде тона до, после ре, ми. Сега казвашъ: „Да търпишъ“. Нѣкой казалъ: „Да изтърпишъ една жена е по-голѣмо (изпитание), отколкото да изтърпишъ всичкитѣ мѫчнотии въ свѣта“.
към беседата >>
Та казвамъ: Понеже Богъ е построилъ живота по известни гами, щомъ ние се отклонимъ отъ тия гами – страдаме.
То е наше понятие сега. Запримѣръ: Ако тонътъ сега въ музиката е дисхармониченъ по отношение на другъ тонъ. Има тонове, които сѫ дисхармонични. Тонътъ, самъ по себе си, не е дисхармониченъ. По отношение на нѣкои други тонове – тѣ не се съгласуватъ, нѣкои акорди не се съгласуватъ.
Та казвамъ: Понеже Богъ е построилъ живота по известни гами, щомъ ние се отклонимъ отъ тия гами – страдаме.
Всѣки единъ човѣкъ е построенъ по една гама. Тази гама той трѣбва да я измѣни. Въ цѣлокупния животъ ти не вървишъ по една гама, но постепенно всѣки день ще се измѣни гамата. То е за нѣкои, които разбиратъ музиката, не знаятъ какво нѣщо е гама. Музикантитѣ знаятъ, но много малко знаятъ.
към беседата >>
Ако е отъ стъкло, което пружинира?
Сега, защо трѣбва да ударишъ този предметъ и да счупишъ? Музикално азъ го намирамъ много естествено. Онзи музикантъ, който извади своя камертонъ, удари го. Ти ударишъ чашата. Тази чаша какво казва?
Ако е отъ стъкло, което пружинира?
Ударишъ чашата и тя отскочи. Даде тона до, после ре, ми. Сега казвашъ: „Да търпишъ“. Нѣкой казалъ: „Да изтърпишъ една жена е по-голѣмо (изпитание), отколкото да изтърпишъ всичкитѣ мѫчнотии въ свѣта“. Сега онѣзи отъ васъ, които сте женени, го знаете.
към беседата >>
Всѣки единъ човѣкъ е построенъ по една гама.
Запримѣръ: Ако тонътъ сега въ музиката е дисхармониченъ по отношение на другъ тонъ. Има тонове, които сѫ дисхармонични. Тонътъ, самъ по себе си, не е дисхармониченъ. По отношение на нѣкои други тонове – тѣ не се съгласуватъ, нѣкои акорди не се съгласуватъ. Та казвамъ: Понеже Богъ е построилъ живота по известни гами, щомъ ние се отклонимъ отъ тия гами – страдаме.
Всѣки единъ човѣкъ е построенъ по една гама.
Тази гама той трѣбва да я измѣни. Въ цѣлокупния животъ ти не вървишъ по една гама, но постепенно всѣки день ще се измѣни гамата. То е за нѣкои, които разбиратъ музиката, не знаятъ какво нѣщо е гама. Музикантитѣ знаятъ, но много малко знаятъ. Една гама може да е минорна, може да е мажорна – то е един методъ за пѣене.
към беседата >>
Ударишъ чашата и тя отскочи.
Музикално азъ го намирамъ много естествено. Онзи музикантъ, който извади своя камертонъ, удари го. Ти ударишъ чашата. Тази чаша какво казва? Ако е отъ стъкло, което пружинира?
Ударишъ чашата и тя отскочи.
Даде тона до, после ре, ми. Сега казвашъ: „Да търпишъ“. Нѣкой казалъ: „Да изтърпишъ една жена е по-голѣмо (изпитание), отколкото да изтърпишъ всичкитѣ мѫчнотии въ свѣта“. Сега онѣзи отъ васъ, които сте женени, го знаете. Нѣкой пѫть може да държите на лицето, но обективно, отъ опитностьта, която имате.
към беседата >>
Тази гама той трѣбва да я измѣни.
Има тонове, които сѫ дисхармонични. Тонътъ, самъ по себе си, не е дисхармониченъ. По отношение на нѣкои други тонове – тѣ не се съгласуватъ, нѣкои акорди не се съгласуватъ. Та казвамъ: Понеже Богъ е построилъ живота по известни гами, щомъ ние се отклонимъ отъ тия гами – страдаме. Всѣки единъ човѣкъ е построенъ по една гама.
Тази гама той трѣбва да я измѣни.
Въ цѣлокупния животъ ти не вървишъ по една гама, но постепенно всѣки день ще се измѣни гамата. То е за нѣкои, които разбиратъ музиката, не знаятъ какво нѣщо е гама. Музикантитѣ знаятъ, но много малко знаятъ. Една гама може да е минорна, може да е мажорна – то е един методъ за пѣене. Или основниятъ тонъ на една гама е до или може да е ре, може да е ми, може да е фа, може да е соль, може да е си.
към беседата >>
Даде тона до, после ре, ми.
Онзи музикантъ, който извади своя камертонъ, удари го. Ти ударишъ чашата. Тази чаша какво казва? Ако е отъ стъкло, което пружинира? Ударишъ чашата и тя отскочи.
Даде тона до, после ре, ми.
Сега казвашъ: „Да търпишъ“. Нѣкой казалъ: „Да изтърпишъ една жена е по-голѣмо (изпитание), отколкото да изтърпишъ всичкитѣ мѫчнотии въ свѣта“. Сега онѣзи отъ васъ, които сте женени, го знаете. Нѣкой пѫть може да държите на лицето, но обективно, отъ опитностьта, която имате. Лошото въ хлѣба, кѫде е?
към беседата >>
Въ цѣлокупния животъ ти не вървишъ по една гама, но постепенно всѣки день ще се измѣни гамата.
Тонътъ, самъ по себе си, не е дисхармониченъ. По отношение на нѣкои други тонове – тѣ не се съгласуватъ, нѣкои акорди не се съгласуватъ. Та казвамъ: Понеже Богъ е построилъ живота по известни гами, щомъ ние се отклонимъ отъ тия гами – страдаме. Всѣки единъ човѣкъ е построенъ по една гама. Тази гама той трѣбва да я измѣни.
Въ цѣлокупния животъ ти не вървишъ по една гама, но постепенно всѣки день ще се измѣни гамата.
То е за нѣкои, които разбиратъ музиката, не знаятъ какво нѣщо е гама. Музикантитѣ знаятъ, но много малко знаятъ. Една гама може да е минорна, може да е мажорна – то е един методъ за пѣене. Или основниятъ тонъ на една гама е до или може да е ре, може да е ми, може да е фа, може да е соль, може да е си. Ако е до, какво иска да каже съ тази гама?
към беседата >>
Сега казвашъ: „Да търпишъ“.
Ти ударишъ чашата. Тази чаша какво казва? Ако е отъ стъкло, което пружинира? Ударишъ чашата и тя отскочи. Даде тона до, после ре, ми.
Сега казвашъ: „Да търпишъ“.
Нѣкой казалъ: „Да изтърпишъ една жена е по-голѣмо (изпитание), отколкото да изтърпишъ всичкитѣ мѫчнотии въ свѣта“. Сега онѣзи отъ васъ, които сте женени, го знаете. Нѣкой пѫть може да държите на лицето, но обективно, отъ опитностьта, която имате. Лошото въ хлѣба, кѫде е? Най-хубавиятъ хлѣбъ може да имате и да останете недоволни отъ хлѣба, понеже ако горчи този хлѣбъ или яденето, което много хубаво е сготвено, ако не чакате да изстине – туй ядене ще причини вреда.
към беседата >>
То е за нѣкои, които разбиратъ музиката, не знаятъ какво нѣщо е гама.
По отношение на нѣкои други тонове – тѣ не се съгласуватъ, нѣкои акорди не се съгласуватъ. Та казвамъ: Понеже Богъ е построилъ живота по известни гами, щомъ ние се отклонимъ отъ тия гами – страдаме. Всѣки единъ човѣкъ е построенъ по една гама. Тази гама той трѣбва да я измѣни. Въ цѣлокупния животъ ти не вървишъ по една гама, но постепенно всѣки день ще се измѣни гамата.
То е за нѣкои, които разбиратъ музиката, не знаятъ какво нѣщо е гама.
Музикантитѣ знаятъ, но много малко знаятъ. Една гама може да е минорна, може да е мажорна – то е един методъ за пѣене. Или основниятъ тонъ на една гама е до или може да е ре, може да е ми, може да е фа, може да е соль, може да е си. Ако е до, какво иска да каже съ тази гама? Ако започва съ до, ако е до-мажоръ, какво иска да каже?
към беседата >>
Нѣкой казалъ: „Да изтърпишъ една жена е по-голѣмо (изпитание), отколкото да изтърпишъ всичкитѣ мѫчнотии въ свѣта“.
Тази чаша какво казва? Ако е отъ стъкло, което пружинира? Ударишъ чашата и тя отскочи. Даде тона до, после ре, ми. Сега казвашъ: „Да търпишъ“.
Нѣкой казалъ: „Да изтърпишъ една жена е по-голѣмо (изпитание), отколкото да изтърпишъ всичкитѣ мѫчнотии въ свѣта“.
Сега онѣзи отъ васъ, които сте женени, го знаете. Нѣкой пѫть може да държите на лицето, но обективно, отъ опитностьта, която имате. Лошото въ хлѣба, кѫде е? Най-хубавиятъ хлѣбъ може да имате и да останете недоволни отъ хлѣба, понеже ако горчи този хлѣбъ или яденето, което много хубаво е сготвено, ако не чакате да изстине – туй ядене ще причини вреда. И най-хубавото нѣщо не трѣбва да бързаме изведнажъ да го изѣдемъ.
към беседата >>
Музикантитѣ знаятъ, но много малко знаятъ.
Та казвамъ: Понеже Богъ е построилъ живота по известни гами, щомъ ние се отклонимъ отъ тия гами – страдаме. Всѣки единъ човѣкъ е построенъ по една гама. Тази гама той трѣбва да я измѣни. Въ цѣлокупния животъ ти не вървишъ по една гама, но постепенно всѣки день ще се измѣни гамата. То е за нѣкои, които разбиратъ музиката, не знаятъ какво нѣщо е гама.
Музикантитѣ знаятъ, но много малко знаятъ.
Една гама може да е минорна, може да е мажорна – то е един методъ за пѣене. Или основниятъ тонъ на една гама е до или може да е ре, може да е ми, може да е фа, може да е соль, може да е си. Ако е до, какво иска да каже съ тази гама? Ако започва съ до, ако е до-мажоръ, какво иска да каже? Въ природата ти си въ една гама на живота, ти си постоянно въ едно вѫтрешно напрежение, искашъ да излѣзешъ отъ едно състояние.
към беседата >>
Сега онѣзи отъ васъ, които сте женени, го знаете.
Ако е отъ стъкло, което пружинира? Ударишъ чашата и тя отскочи. Даде тона до, после ре, ми. Сега казвашъ: „Да търпишъ“. Нѣкой казалъ: „Да изтърпишъ една жена е по-голѣмо (изпитание), отколкото да изтърпишъ всичкитѣ мѫчнотии въ свѣта“.
Сега онѣзи отъ васъ, които сте женени, го знаете.
Нѣкой пѫть може да държите на лицето, но обективно, отъ опитностьта, която имате. Лошото въ хлѣба, кѫде е? Най-хубавиятъ хлѣбъ може да имате и да останете недоволни отъ хлѣба, понеже ако горчи този хлѣбъ или яденето, което много хубаво е сготвено, ако не чакате да изстине – туй ядене ще причини вреда. И най-хубавото нѣщо не трѣбва да бързаме изведнажъ да го изѣдемъ.
към беседата >>
Една гама може да е минорна, може да е мажорна – то е един методъ за пѣене.
Всѣки единъ човѣкъ е построенъ по една гама. Тази гама той трѣбва да я измѣни. Въ цѣлокупния животъ ти не вървишъ по една гама, но постепенно всѣки день ще се измѣни гамата. То е за нѣкои, които разбиратъ музиката, не знаятъ какво нѣщо е гама. Музикантитѣ знаятъ, но много малко знаятъ.
Една гама може да е минорна, може да е мажорна – то е един методъ за пѣене.
Или основниятъ тонъ на една гама е до или може да е ре, може да е ми, може да е фа, може да е соль, може да е си. Ако е до, какво иска да каже съ тази гама? Ако започва съ до, ако е до-мажоръ, какво иска да каже? Въ природата ти си въ една гама на живота, ти си постоянно въ едно вѫтрешно напрежение, искашъ да излѣзешъ отъ едно състояние. Азъ наричамъ това една гама, която излиза отъ до.
към беседата >>
Нѣкой пѫть може да държите на лицето, но обективно, отъ опитностьта, която имате.
Ударишъ чашата и тя отскочи. Даде тона до, после ре, ми. Сега казвашъ: „Да търпишъ“. Нѣкой казалъ: „Да изтърпишъ една жена е по-голѣмо (изпитание), отколкото да изтърпишъ всичкитѣ мѫчнотии въ свѣта“. Сега онѣзи отъ васъ, които сте женени, го знаете.
Нѣкой пѫть може да държите на лицето, но обективно, отъ опитностьта, която имате.
Лошото въ хлѣба, кѫде е? Най-хубавиятъ хлѣбъ може да имате и да останете недоволни отъ хлѣба, понеже ако горчи този хлѣбъ или яденето, което много хубаво е сготвено, ако не чакате да изстине – туй ядене ще причини вреда. И най-хубавото нѣщо не трѣбва да бързаме изведнажъ да го изѣдемъ.
към беседата >>
Или основниятъ тонъ на една гама е до или може да е ре, може да е ми, може да е фа, може да е соль, може да е си.
Тази гама той трѣбва да я измѣни. Въ цѣлокупния животъ ти не вървишъ по една гама, но постепенно всѣки день ще се измѣни гамата. То е за нѣкои, които разбиратъ музиката, не знаятъ какво нѣщо е гама. Музикантитѣ знаятъ, но много малко знаятъ. Една гама може да е минорна, може да е мажорна – то е един методъ за пѣене.
Или основниятъ тонъ на една гама е до или може да е ре, може да е ми, може да е фа, може да е соль, може да е си.
Ако е до, какво иска да каже съ тази гама? Ако започва съ до, ако е до-мажоръ, какво иска да каже? Въ природата ти си въ една гама на живота, ти си постоянно въ едно вѫтрешно напрежение, искашъ да излѣзешъ отъ едно състояние. Азъ наричамъ това една гама, която излиза отъ до. Напрежението – то е едно яйце, което се мѫти нѣкѫде, турено е подъ квачката, мѫти се 21 день и пилето трѣбва да излѣзе.
към беседата >>
Лошото въ хлѣба, кѫде е?
Даде тона до, после ре, ми. Сега казвашъ: „Да търпишъ“. Нѣкой казалъ: „Да изтърпишъ една жена е по-голѣмо (изпитание), отколкото да изтърпишъ всичкитѣ мѫчнотии въ свѣта“. Сега онѣзи отъ васъ, които сте женени, го знаете. Нѣкой пѫть може да държите на лицето, но обективно, отъ опитностьта, която имате.
Лошото въ хлѣба, кѫде е?
Най-хубавиятъ хлѣбъ може да имате и да останете недоволни отъ хлѣба, понеже ако горчи този хлѣбъ или яденето, което много хубаво е сготвено, ако не чакате да изстине – туй ядене ще причини вреда. И най-хубавото нѣщо не трѣбва да бързаме изведнажъ да го изѣдемъ.
към беседата >>
Ако е до, какво иска да каже съ тази гама?
Въ цѣлокупния животъ ти не вървишъ по една гама, но постепенно всѣки день ще се измѣни гамата. То е за нѣкои, които разбиратъ музиката, не знаятъ какво нѣщо е гама. Музикантитѣ знаятъ, но много малко знаятъ. Една гама може да е минорна, може да е мажорна – то е един методъ за пѣене. Или основниятъ тонъ на една гама е до или може да е ре, може да е ми, може да е фа, може да е соль, може да е си.
Ако е до, какво иска да каже съ тази гама?
Ако започва съ до, ако е до-мажоръ, какво иска да каже? Въ природата ти си въ една гама на живота, ти си постоянно въ едно вѫтрешно напрежение, искашъ да излѣзешъ отъ едно състояние. Азъ наричамъ това една гама, която излиза отъ до. Напрежението – то е едно яйце, което се мѫти нѣкѫде, турено е подъ квачката, мѫти се 21 день и пилето трѣбва да излѣзе. Щомъ излѣзе пилето – нѣма напрежение.
към беседата >>
Най-хубавиятъ хлѣбъ може да имате и да останете недоволни отъ хлѣба, понеже ако горчи този хлѣбъ или яденето, което много хубаво е сготвено, ако не чакате да изстине – туй ядене ще причини вреда.
Сега казвашъ: „Да търпишъ“. Нѣкой казалъ: „Да изтърпишъ една жена е по-голѣмо (изпитание), отколкото да изтърпишъ всичкитѣ мѫчнотии въ свѣта“. Сега онѣзи отъ васъ, които сте женени, го знаете. Нѣкой пѫть може да държите на лицето, но обективно, отъ опитностьта, която имате. Лошото въ хлѣба, кѫде е?
Най-хубавиятъ хлѣбъ може да имате и да останете недоволни отъ хлѣба, понеже ако горчи този хлѣбъ или яденето, което много хубаво е сготвено, ако не чакате да изстине – туй ядене ще причини вреда.
И най-хубавото нѣщо не трѣбва да бързаме изведнажъ да го изѣдемъ.
към беседата >>
Ако започва съ до, ако е до-мажоръ, какво иска да каже?
То е за нѣкои, които разбиратъ музиката, не знаятъ какво нѣщо е гама. Музикантитѣ знаятъ, но много малко знаятъ. Една гама може да е минорна, може да е мажорна – то е един методъ за пѣене. Или основниятъ тонъ на една гама е до или може да е ре, може да е ми, може да е фа, може да е соль, може да е си. Ако е до, какво иска да каже съ тази гама?
Ако започва съ до, ако е до-мажоръ, какво иска да каже?
Въ природата ти си въ една гама на живота, ти си постоянно въ едно вѫтрешно напрежение, искашъ да излѣзешъ отъ едно състояние. Азъ наричамъ това една гама, която излиза отъ до. Напрежението – то е едно яйце, което се мѫти нѣкѫде, турено е подъ квачката, мѫти се 21 день и пилето трѣбва да излѣзе. Щомъ излѣзе пилето – нѣма напрежение. Ти чувашъ гласа на това малкото пиленце.
към беседата >>
И най-хубавото нѣщо не трѣбва да бързаме изведнажъ да го изѣдемъ.
Нѣкой казалъ: „Да изтърпишъ една жена е по-голѣмо (изпитание), отколкото да изтърпишъ всичкитѣ мѫчнотии въ свѣта“. Сега онѣзи отъ васъ, които сте женени, го знаете. Нѣкой пѫть може да държите на лицето, но обективно, отъ опитностьта, която имате. Лошото въ хлѣба, кѫде е? Най-хубавиятъ хлѣбъ може да имате и да останете недоволни отъ хлѣба, понеже ако горчи този хлѣбъ или яденето, което много хубаво е сготвено, ако не чакате да изстине – туй ядене ще причини вреда.
И най-хубавото нѣщо не трѣбва да бързаме изведнажъ да го изѣдемъ.
към беседата >>
Въ природата ти си въ една гама на живота, ти си постоянно въ едно вѫтрешно напрежение, искашъ да излѣзешъ отъ едно състояние.
Музикантитѣ знаятъ, но много малко знаятъ. Една гама може да е минорна, може да е мажорна – то е един методъ за пѣене. Или основниятъ тонъ на една гама е до или може да е ре, може да е ми, може да е фа, може да е соль, може да е си. Ако е до, какво иска да каже съ тази гама? Ако започва съ до, ако е до-мажоръ, какво иска да каже?
Въ природата ти си въ една гама на живота, ти си постоянно въ едно вѫтрешно напрежение, искашъ да излѣзешъ отъ едно състояние.
Азъ наричамъ това една гама, която излиза отъ до. Напрежението – то е едно яйце, което се мѫти нѣкѫде, турено е подъ квачката, мѫти се 21 день и пилето трѣбва да излѣзе. Щомъ излѣзе пилето – нѣма напрежение. Ти чувашъ гласа на това малкото пиленце. Най-първо пилето си има една майка, която го учи.
към беседата >>
Вие всички имате желанието да бѫдете щастливи.
Вие всички имате желанието да бѫдете щастливи.
То щѣше да бѫде най-голѣмото нещастие. Въ какво седи щастието на човѣка? Щастието на човѣка, то е единъ моментъ. Падамъ въ реката, давя се, дойде единъ човѣкъ, извади ме. Въ дадения случай виждамъ, че щѣхъ да изгубя живота.
към беседата >>
Азъ наричамъ това една гама, която излиза отъ до.
Една гама може да е минорна, може да е мажорна – то е един методъ за пѣене. Или основниятъ тонъ на една гама е до или може да е ре, може да е ми, може да е фа, може да е соль, може да е си. Ако е до, какво иска да каже съ тази гама? Ако започва съ до, ако е до-мажоръ, какво иска да каже? Въ природата ти си въ една гама на живота, ти си постоянно въ едно вѫтрешно напрежение, искашъ да излѣзешъ отъ едно състояние.
Азъ наричамъ това една гама, която излиза отъ до.
Напрежението – то е едно яйце, което се мѫти нѣкѫде, турено е подъ квачката, мѫти се 21 день и пилето трѣбва да излѣзе. Щомъ излѣзе пилето – нѣма напрежение. Ти чувашъ гласа на това малкото пиленце. Най-първо пилето си има една майка, която го учи. Като седи, казва: „Клокъ, клокъ“.
към беседата >>
То щѣше да бѫде най-голѣмото нещастие.
Вие всички имате желанието да бѫдете щастливи.
То щѣше да бѫде най-голѣмото нещастие.
Въ какво седи щастието на човѣка? Щастието на човѣка, то е единъ моментъ. Падамъ въ реката, давя се, дойде единъ човѣкъ, извади ме. Въ дадения случай виждамъ, че щѣхъ да изгубя живота. Избави ме този човѣкъ и къмъ него се заражда едно хубаво чувство на благодарность.
към беседата >>
Напрежението – то е едно яйце, което се мѫти нѣкѫде, турено е подъ квачката, мѫти се 21 день и пилето трѣбва да излѣзе.
Или основниятъ тонъ на една гама е до или може да е ре, може да е ми, може да е фа, може да е соль, може да е си. Ако е до, какво иска да каже съ тази гама? Ако започва съ до, ако е до-мажоръ, какво иска да каже? Въ природата ти си въ една гама на живота, ти си постоянно въ едно вѫтрешно напрежение, искашъ да излѣзешъ отъ едно състояние. Азъ наричамъ това една гама, която излиза отъ до.
Напрежението – то е едно яйце, което се мѫти нѣкѫде, турено е подъ квачката, мѫти се 21 день и пилето трѣбва да излѣзе.
Щомъ излѣзе пилето – нѣма напрежение. Ти чувашъ гласа на това малкото пиленце. Най-първо пилето си има една майка, която го учи. Като седи, казва: „Клокъ, клокъ“. Англичанитѣ оттамъ взеха думата „клокъ“ (clock).
към беседата >>
Въ какво седи щастието на човѣка?
Вие всички имате желанието да бѫдете щастливи. То щѣше да бѫде най-голѣмото нещастие.
Въ какво седи щастието на човѣка?
Щастието на човѣка, то е единъ моментъ. Падамъ въ реката, давя се, дойде единъ човѣкъ, извади ме. Въ дадения случай виждамъ, че щѣхъ да изгубя живота. Избави ме този човѣкъ и къмъ него се заражда едно хубаво чувство на благодарность. Виждамъ Божествениятъ промисъль – турило единъ уменъ човѣкъ да ми помогне.
към беседата >>
Щомъ излѣзе пилето – нѣма напрежение.
Ако е до, какво иска да каже съ тази гама? Ако започва съ до, ако е до-мажоръ, какво иска да каже? Въ природата ти си въ една гама на живота, ти си постоянно въ едно вѫтрешно напрежение, искашъ да излѣзешъ отъ едно състояние. Азъ наричамъ това една гама, която излиза отъ до. Напрежението – то е едно яйце, което се мѫти нѣкѫде, турено е подъ квачката, мѫти се 21 день и пилето трѣбва да излѣзе.
Щомъ излѣзе пилето – нѣма напрежение.
Ти чувашъ гласа на това малкото пиленце. Най-първо пилето си има една майка, която го учи. Като седи, казва: „Клокъ, клокъ“. Англичанитѣ оттамъ взеха думата „клокъ“ (clock). Добре използувай времето – клокъ.
към беседата >>
Щастието на човѣка, то е единъ моментъ.
Вие всички имате желанието да бѫдете щастливи. То щѣше да бѫде най-голѣмото нещастие. Въ какво седи щастието на човѣка?
Щастието на човѣка, то е единъ моментъ.
Падамъ въ реката, давя се, дойде единъ човѣкъ, извади ме. Въ дадения случай виждамъ, че щѣхъ да изгубя живота. Избави ме този човѣкъ и къмъ него се заражда едно хубаво чувство на благодарность. Виждамъ Божествениятъ промисъль – турило единъ уменъ човѣкъ да ми помогне. Благодаря на Бога, благодаря и на този човѣкъ въ дадения случай.
към беседата >>
Ти чувашъ гласа на това малкото пиленце.
Ако започва съ до, ако е до-мажоръ, какво иска да каже? Въ природата ти си въ една гама на живота, ти си постоянно въ едно вѫтрешно напрежение, искашъ да излѣзешъ отъ едно състояние. Азъ наричамъ това една гама, която излиза отъ до. Напрежението – то е едно яйце, което се мѫти нѣкѫде, турено е подъ квачката, мѫти се 21 день и пилето трѣбва да излѣзе. Щомъ излѣзе пилето – нѣма напрежение.
Ти чувашъ гласа на това малкото пиленце.
Най-първо пилето си има една майка, която го учи. Като седи, казва: „Клокъ, клокъ“. Англичанитѣ оттамъ взеха думата „клокъ“ (clock). Добре използувай времето – клокъ. Какво казва пилето?
към беседата >>
Падамъ въ реката, давя се, дойде единъ човѣкъ, извади ме.
Вие всички имате желанието да бѫдете щастливи. То щѣше да бѫде най-голѣмото нещастие. Въ какво седи щастието на човѣка? Щастието на човѣка, то е единъ моментъ.
Падамъ въ реката, давя се, дойде единъ човѣкъ, извади ме.
Въ дадения случай виждамъ, че щѣхъ да изгубя живота. Избави ме този човѣкъ и къмъ него се заражда едно хубаво чувство на благодарность. Виждамъ Божествениятъ промисъль – турило единъ уменъ човѣкъ да ми помогне. Благодаря на Бога, благодаря и на този човѣкъ въ дадения случай. Накѫдето (и) да ходя, може да се яви неразположение.
към беседата >>
Най-първо пилето си има една майка, която го учи.
Въ природата ти си въ една гама на живота, ти си постоянно въ едно вѫтрешно напрежение, искашъ да излѣзешъ отъ едно състояние. Азъ наричамъ това една гама, която излиза отъ до. Напрежението – то е едно яйце, което се мѫти нѣкѫде, турено е подъ квачката, мѫти се 21 день и пилето трѣбва да излѣзе. Щомъ излѣзе пилето – нѣма напрежение. Ти чувашъ гласа на това малкото пиленце.
Най-първо пилето си има една майка, която го учи.
Като седи, казва: „Клокъ, клокъ“. Англичанитѣ оттамъ взеха думата „клокъ“ (clock). Добре използувай времето – клокъ. Какво казва пилето? Майката казва: „Клокъ“.
към беседата >>
Въ дадения случай виждамъ, че щѣхъ да изгубя живота.
Вие всички имате желанието да бѫдете щастливи. То щѣше да бѫде най-голѣмото нещастие. Въ какво седи щастието на човѣка? Щастието на човѣка, то е единъ моментъ. Падамъ въ реката, давя се, дойде единъ човѣкъ, извади ме.
Въ дадения случай виждамъ, че щѣхъ да изгубя живота.
Избави ме този човѣкъ и къмъ него се заражда едно хубаво чувство на благодарность. Виждамъ Божествениятъ промисъль – турило единъ уменъ човѣкъ да ми помогне. Благодаря на Бога, благодаря и на този човѣкъ въ дадения случай. Накѫдето (и) да ходя, може да се яви неразположение. Допуснете, че съмъ се докачилъ нѣкѫде, влѣза въ водата да се давя, започна да се давя и виждамъ, че не е хубаво, но нѣма кой да ме извади.
към беседата >>
Като седи, казва: „Клокъ, клокъ“.
Азъ наричамъ това една гама, която излиза отъ до. Напрежението – то е едно яйце, което се мѫти нѣкѫде, турено е подъ квачката, мѫти се 21 день и пилето трѣбва да излѣзе. Щомъ излѣзе пилето – нѣма напрежение. Ти чувашъ гласа на това малкото пиленце. Най-първо пилето си има една майка, която го учи.
Като седи, казва: „Клокъ, клокъ“.
Англичанитѣ оттамъ взеха думата „клокъ“ (clock). Добре използувай времето – клокъ. Какво казва пилето? Майката казва: „Клокъ“. Пилето не казва „клокъ“, то казва: „Чипъ, чипъ“.
към беседата >>
Избави ме този човѣкъ и къмъ него се заражда едно хубаво чувство на благодарность.
То щѣше да бѫде най-голѣмото нещастие. Въ какво седи щастието на човѣка? Щастието на човѣка, то е единъ моментъ. Падамъ въ реката, давя се, дойде единъ човѣкъ, извади ме. Въ дадения случай виждамъ, че щѣхъ да изгубя живота.
Избави ме този човѣкъ и къмъ него се заражда едно хубаво чувство на благодарность.
Виждамъ Божествениятъ промисъль – турило единъ уменъ човѣкъ да ми помогне. Благодаря на Бога, благодаря и на този човѣкъ въ дадения случай. Накѫдето (и) да ходя, може да се яви неразположение. Допуснете, че съмъ се докачилъ нѣкѫде, влѣза въ водата да се давя, започна да се давя и виждамъ, че не е хубаво, но нѣма кой да ме извади. Изважда ме този човѣкъ и въ мене се явява едно съзнание.
към беседата >>
Англичанитѣ оттамъ взеха думата „клокъ“ (clock).
Напрежението – то е едно яйце, което се мѫти нѣкѫде, турено е подъ квачката, мѫти се 21 день и пилето трѣбва да излѣзе. Щомъ излѣзе пилето – нѣма напрежение. Ти чувашъ гласа на това малкото пиленце. Най-първо пилето си има една майка, която го учи. Като седи, казва: „Клокъ, клокъ“.
Англичанитѣ оттамъ взеха думата „клокъ“ (clock).
Добре използувай времето – клокъ. Какво казва пилето? Майката казва: „Клокъ“. Пилето не казва „клокъ“, то казва: „Чипъ, чипъ“. На турски значи – „излѣзъ“.
към беседата >>
Виждамъ Божествениятъ промисъль – турило единъ уменъ човѣкъ да ми помогне.
Въ какво седи щастието на човѣка? Щастието на човѣка, то е единъ моментъ. Падамъ въ реката, давя се, дойде единъ човѣкъ, извади ме. Въ дадения случай виждамъ, че щѣхъ да изгубя живота. Избави ме този човѣкъ и къмъ него се заражда едно хубаво чувство на благодарность.
Виждамъ Божествениятъ промисъль – турило единъ уменъ човѣкъ да ми помогне.
Благодаря на Бога, благодаря и на този човѣкъ въ дадения случай. Накѫдето (и) да ходя, може да се яви неразположение. Допуснете, че съмъ се докачилъ нѣкѫде, влѣза въ водата да се давя, започна да се давя и виждамъ, че не е хубаво, но нѣма кой да ме извади. Изважда ме този човѣкъ и въ мене се явява едно съзнание. Благодаря на този човѣкъ, че е дошълъ да ме избави.
към беседата >>
Добре използувай времето – клокъ.
Щомъ излѣзе пилето – нѣма напрежение. Ти чувашъ гласа на това малкото пиленце. Най-първо пилето си има една майка, която го учи. Като седи, казва: „Клокъ, клокъ“. Англичанитѣ оттамъ взеха думата „клокъ“ (clock).
Добре използувай времето – клокъ.
Какво казва пилето? Майката казва: „Клокъ“. Пилето не казва „клокъ“, то казва: „Чипъ, чипъ“. На турски значи – „излѣзъ“. Питамъ: Защо пилето казва „чипъ“, а майка му казва „клокъ“?
към беседата >>
Благодаря на Бога, благодаря и на този човѣкъ въ дадения случай.
Щастието на човѣка, то е единъ моментъ. Падамъ въ реката, давя се, дойде единъ човѣкъ, извади ме. Въ дадения случай виждамъ, че щѣхъ да изгубя живота. Избави ме този човѣкъ и къмъ него се заражда едно хубаво чувство на благодарность. Виждамъ Божествениятъ промисъль – турило единъ уменъ човѣкъ да ми помогне.
Благодаря на Бога, благодаря и на този човѣкъ въ дадения случай.
Накѫдето (и) да ходя, може да се яви неразположение. Допуснете, че съмъ се докачилъ нѣкѫде, влѣза въ водата да се давя, започна да се давя и виждамъ, че не е хубаво, но нѣма кой да ме извади. Изважда ме този човѣкъ и въ мене се явява едно съзнание. Благодаря на този човѣкъ, че е дошълъ да ме избави. Казвамъ: Да се дави човѣкъ въ водата (е) по-лошо, отколкото да страда отвънъ.
към беседата >>
Какво казва пилето?
Ти чувашъ гласа на това малкото пиленце. Най-първо пилето си има една майка, която го учи. Като седи, казва: „Клокъ, клокъ“. Англичанитѣ оттамъ взеха думата „клокъ“ (clock). Добре използувай времето – клокъ.
Какво казва пилето?
Майката казва: „Клокъ“. Пилето не казва „клокъ“, то казва: „Чипъ, чипъ“. На турски значи – „излѣзъ“. Питамъ: Защо пилето казва „чипъ“, а майка му казва „клокъ“? Чипъ – клокъ.
към беседата >>
Накѫдето (и) да ходя, може да се яви неразположение.
Падамъ въ реката, давя се, дойде единъ човѣкъ, извади ме. Въ дадения случай виждамъ, че щѣхъ да изгубя живота. Избави ме този човѣкъ и къмъ него се заражда едно хубаво чувство на благодарность. Виждамъ Божествениятъ промисъль – турило единъ уменъ човѣкъ да ми помогне. Благодаря на Бога, благодаря и на този човѣкъ въ дадения случай.
Накѫдето (и) да ходя, може да се яви неразположение.
Допуснете, че съмъ се докачилъ нѣкѫде, влѣза въ водата да се давя, започна да се давя и виждамъ, че не е хубаво, но нѣма кой да ме извади. Изважда ме този човѣкъ и въ мене се явява едно съзнание. Благодаря на този човѣкъ, че е дошълъ да ме избави. Казвамъ: Да се дави човѣкъ въ водата (е) по-лошо, отколкото да страда отвънъ. Та казвамъ: Хубавитѣ условия въ живота трѣбва да ги използуваме.
към беседата >>
Майката казва: „Клокъ“.
Най-първо пилето си има една майка, която го учи. Като седи, казва: „Клокъ, клокъ“. Англичанитѣ оттамъ взеха думата „клокъ“ (clock). Добре използувай времето – клокъ. Какво казва пилето?
Майката казва: „Клокъ“.
Пилето не казва „клокъ“, то казва: „Чипъ, чипъ“. На турски значи – „излѣзъ“. Питамъ: Защо пилето казва „чипъ“, а майка му казва „клокъ“? Чипъ – клокъ. Българитѣказватъ: „Клочи – нѣщо, което бъбли“.
към беседата >>
Допуснете, че съмъ се докачилъ нѣкѫде, влѣза въ водата да се давя, започна да се давя и виждамъ, че не е хубаво, но нѣма кой да ме извади.
Въ дадения случай виждамъ, че щѣхъ да изгубя живота. Избави ме този човѣкъ и къмъ него се заражда едно хубаво чувство на благодарность. Виждамъ Божествениятъ промисъль – турило единъ уменъ човѣкъ да ми помогне. Благодаря на Бога, благодаря и на този човѣкъ въ дадения случай. Накѫдето (и) да ходя, може да се яви неразположение.
Допуснете, че съмъ се докачилъ нѣкѫде, влѣза въ водата да се давя, започна да се давя и виждамъ, че не е хубаво, но нѣма кой да ме извади.
Изважда ме този човѣкъ и въ мене се явява едно съзнание. Благодаря на този човѣкъ, че е дошълъ да ме избави. Казвамъ: Да се дави човѣкъ въ водата (е) по-лошо, отколкото да страда отвънъ. Та казвамъ: Хубавитѣ условия въ живота трѣбва да ги използуваме. Сега при всичкитѣ лоши състояния, които имаме, все има нѣкоя хубава мисъль, която седи край брѣга.
към беседата >>
Пилето не казва „клокъ“, то казва: „Чипъ, чипъ“.
Като седи, казва: „Клокъ, клокъ“. Англичанитѣ оттамъ взеха думата „клокъ“ (clock). Добре използувай времето – клокъ. Какво казва пилето? Майката казва: „Клокъ“.
Пилето не казва „клокъ“, то казва: „Чипъ, чипъ“.
На турски значи – „излѣзъ“. Питамъ: Защо пилето казва „чипъ“, а майка му казва „клокъ“? Чипъ – клокъ. Българитѣказватъ: „Клочи – нѣщо, което бъбли“. Майката казва: „Приготви се за работа“.
към беседата >>
Изважда ме този човѣкъ и въ мене се явява едно съзнание.
Избави ме този човѣкъ и къмъ него се заражда едно хубаво чувство на благодарность. Виждамъ Божествениятъ промисъль – турило единъ уменъ човѣкъ да ми помогне. Благодаря на Бога, благодаря и на този човѣкъ въ дадения случай. Накѫдето (и) да ходя, може да се яви неразположение. Допуснете, че съмъ се докачилъ нѣкѫде, влѣза въ водата да се давя, започна да се давя и виждамъ, че не е хубаво, но нѣма кой да ме извади.
Изважда ме този човѣкъ и въ мене се явява едно съзнание.
Благодаря на този човѣкъ, че е дошълъ да ме избави. Казвамъ: Да се дави човѣкъ въ водата (е) по-лошо, отколкото да страда отвънъ. Та казвамъ: Хубавитѣ условия въ живота трѣбва да ги използуваме. Сега при всичкитѣ лоши състояния, които имаме, все има нѣкоя хубава мисъль, която седи край брѣга. Седишъ и мислишъ.
към беседата >>
На турски значи – „излѣзъ“.
Англичанитѣ оттамъ взеха думата „клокъ“ (clock). Добре използувай времето – клокъ. Какво казва пилето? Майката казва: „Клокъ“. Пилето не казва „клокъ“, то казва: „Чипъ, чипъ“.
На турски значи – „излѣзъ“.
Питамъ: Защо пилето казва „чипъ“, а майка му казва „клокъ“? Чипъ – клокъ. Българитѣказватъ: „Клочи – нѣщо, което бъбли“. Майката казва: „Приготви се за работа“. То казва: „Ще излѣза, ще излѣза“, и излиза.
към беседата >>
Благодаря на този човѣкъ, че е дошълъ да ме избави.
Виждамъ Божествениятъ промисъль – турило единъ уменъ човѣкъ да ми помогне. Благодаря на Бога, благодаря и на този човѣкъ въ дадения случай. Накѫдето (и) да ходя, може да се яви неразположение. Допуснете, че съмъ се докачилъ нѣкѫде, влѣза въ водата да се давя, започна да се давя и виждамъ, че не е хубаво, но нѣма кой да ме извади. Изважда ме този човѣкъ и въ мене се явява едно съзнание.
Благодаря на този човѣкъ, че е дошълъ да ме избави.
Казвамъ: Да се дави човѣкъ въ водата (е) по-лошо, отколкото да страда отвънъ. Та казвамъ: Хубавитѣ условия въ живота трѣбва да ги използуваме. Сега при всичкитѣ лоши състояния, които имаме, все има нѣкоя хубава мисъль, която седи край брѣга. Седишъ и мислишъ. Нѣкой пѫть ти минава една мисъль и казва: „Погледна ме малко другояче Богъ, Който създалъ свѣта, промислилъ всичко, заради тебе“.
към беседата >>
Питамъ: Защо пилето казва „чипъ“, а майка му казва „клокъ“?
Добре използувай времето – клокъ. Какво казва пилето? Майката казва: „Клокъ“. Пилето не казва „клокъ“, то казва: „Чипъ, чипъ“. На турски значи – „излѣзъ“.
Питамъ: Защо пилето казва „чипъ“, а майка му казва „клокъ“?
Чипъ – клокъ. Българитѣказватъ: „Клочи – нѣщо, което бъбли“. Майката казва: „Приготви се за работа“. То казва: „Ще излѣза, ще излѣза“, и излиза. Каквото казва пилето и го прави – излиза.
към беседата >>
Казвамъ: Да се дави човѣкъ въ водата (е) по-лошо, отколкото да страда отвънъ.
Благодаря на Бога, благодаря и на този човѣкъ въ дадения случай. Накѫдето (и) да ходя, може да се яви неразположение. Допуснете, че съмъ се докачилъ нѣкѫде, влѣза въ водата да се давя, започна да се давя и виждамъ, че не е хубаво, но нѣма кой да ме извади. Изважда ме този човѣкъ и въ мене се явява едно съзнание. Благодаря на този човѣкъ, че е дошълъ да ме избави.
Казвамъ: Да се дави човѣкъ въ водата (е) по-лошо, отколкото да страда отвънъ.
Та казвамъ: Хубавитѣ условия въ живота трѣбва да ги използуваме. Сега при всичкитѣ лоши състояния, които имаме, все има нѣкоя хубава мисъль, която седи край брѣга. Седишъ и мислишъ. Нѣкой пѫть ти минава една мисъль и казва: „Погледна ме малко другояче Богъ, Който създалъ свѣта, промислилъ всичко, заради тебе“. Ти не виждашъ благото, което Богъ е създалъ.
към беседата >>
Чипъ – клокъ.
Какво казва пилето? Майката казва: „Клокъ“. Пилето не казва „клокъ“, то казва: „Чипъ, чипъ“. На турски значи – „излѣзъ“. Питамъ: Защо пилето казва „чипъ“, а майка му казва „клокъ“?
Чипъ – клокъ.
Българитѣказватъ: „Клочи – нѣщо, което бъбли“. Майката казва: „Приготви се за работа“. То казва: „Ще излѣза, ще излѣза“, и излиза. Каквото казва пилето и го прави – излиза. Сега вие седите и казвате: „Откѫде го намѣри това нѣщо сега?
към беседата >>
Та казвамъ: Хубавитѣ условия въ живота трѣбва да ги използуваме.
Накѫдето (и) да ходя, може да се яви неразположение. Допуснете, че съмъ се докачилъ нѣкѫде, влѣза въ водата да се давя, започна да се давя и виждамъ, че не е хубаво, но нѣма кой да ме извади. Изважда ме този човѣкъ и въ мене се явява едно съзнание. Благодаря на този човѣкъ, че е дошълъ да ме избави. Казвамъ: Да се дави човѣкъ въ водата (е) по-лошо, отколкото да страда отвънъ.
Та казвамъ: Хубавитѣ условия въ живота трѣбва да ги използуваме.
Сега при всичкитѣ лоши състояния, които имаме, все има нѣкоя хубава мисъль, която седи край брѣга. Седишъ и мислишъ. Нѣкой пѫть ти минава една мисъль и казва: „Погледна ме малко другояче Богъ, Който създалъ свѣта, промислилъ всичко, заради тебе“. Ти не виждашъ благото, което Богъ е създалъ. Гледамъ – нѣма нито едно нещастие.
към беседата >>
Българитѣказватъ: „Клочи – нѣщо, което бъбли“.
Майката казва: „Клокъ“. Пилето не казва „клокъ“, то казва: „Чипъ, чипъ“. На турски значи – „излѣзъ“. Питамъ: Защо пилето казва „чипъ“, а майка му казва „клокъ“? Чипъ – клокъ.
Българитѣказватъ: „Клочи – нѣщо, което бъбли“.
Майката казва: „Приготви се за работа“. То казва: „Ще излѣза, ще излѣза“, и излиза. Каквото казва пилето и го прави – излиза. Сега вие седите и казвате: „Откѫде го намѣри това нѣщо сега? “ Ще кажете, че е нѣщо много оригинално.
към беседата >>
Сега при всичкитѣ лоши състояния, които имаме, все има нѣкоя хубава мисъль, която седи край брѣга.
Допуснете, че съмъ се докачилъ нѣкѫде, влѣза въ водата да се давя, започна да се давя и виждамъ, че не е хубаво, но нѣма кой да ме извади. Изважда ме този човѣкъ и въ мене се явява едно съзнание. Благодаря на този човѣкъ, че е дошълъ да ме избави. Казвамъ: Да се дави човѣкъ въ водата (е) по-лошо, отколкото да страда отвънъ. Та казвамъ: Хубавитѣ условия въ живота трѣбва да ги използуваме.
Сега при всичкитѣ лоши състояния, които имаме, все има нѣкоя хубава мисъль, която седи край брѣга.
Седишъ и мислишъ. Нѣкой пѫть ти минава една мисъль и казва: „Погледна ме малко другояче Богъ, Който създалъ свѣта, промислилъ всичко, заради тебе“. Ти не виждашъ благото, което Богъ е създалъ. Гледамъ – нѣма нито едно нещастие. Имате толкозъ блага, които Богъ ви е далъ и азъ се чудя, че не ги виждате.
към беседата >>
Майката казва: „Приготви се за работа“.
Пилето не казва „клокъ“, то казва: „Чипъ, чипъ“. На турски значи – „излѣзъ“. Питамъ: Защо пилето казва „чипъ“, а майка му казва „клокъ“? Чипъ – клокъ. Българитѣказватъ: „Клочи – нѣщо, което бъбли“.
Майката казва: „Приготви се за работа“.
То казва: „Ще излѣза, ще излѣза“, и излиза. Каквото казва пилето и го прави – излиза. Сега вие седите и казвате: „Откѫде го намѣри това нѣщо сега? “ Ще кажете, че е нѣщо много оригинално. Нѣщата вѣрни ли сѫ или не?
към беседата >>
Седишъ и мислишъ.
Изважда ме този човѣкъ и въ мене се явява едно съзнание. Благодаря на този човѣкъ, че е дошълъ да ме избави. Казвамъ: Да се дави човѣкъ въ водата (е) по-лошо, отколкото да страда отвънъ. Та казвамъ: Хубавитѣ условия въ живота трѣбва да ги използуваме. Сега при всичкитѣ лоши състояния, които имаме, все има нѣкоя хубава мисъль, която седи край брѣга.
Седишъ и мислишъ.
Нѣкой пѫть ти минава една мисъль и казва: „Погледна ме малко другояче Богъ, Който създалъ свѣта, промислилъ всичко, заради тебе“. Ти не виждашъ благото, което Богъ е създалъ. Гледамъ – нѣма нито едно нещастие. Имате толкозъ блага, които Богъ ви е далъ и азъ се чудя, че не ги виждате. Само да бутнешъ едно копче и всичко ще имате на разположение.
към беседата >>
То казва: „Ще излѣза, ще излѣза“, и излиза.
На турски значи – „излѣзъ“. Питамъ: Защо пилето казва „чипъ“, а майка му казва „клокъ“? Чипъ – клокъ. Българитѣказватъ: „Клочи – нѣщо, което бъбли“. Майката казва: „Приготви се за работа“.
То казва: „Ще излѣза, ще излѣза“, и излиза.
Каквото казва пилето и го прави – излиза. Сега вие седите и казвате: „Откѫде го намѣри това нѣщо сега? “ Ще кажете, че е нѣщо много оригинално. Нѣщата вѣрни ли сѫ или не? Вѣренъ тонъ е онзи, съ който въ даденъ случай можешъ да свършишъ дадена работа.
към беседата >>
Нѣкой пѫть ти минава една мисъль и казва: „Погледна ме малко другояче Богъ, Който създалъ свѣта, промислилъ всичко, заради тебе“.
Благодаря на този човѣкъ, че е дошълъ да ме избави. Казвамъ: Да се дави човѣкъ въ водата (е) по-лошо, отколкото да страда отвънъ. Та казвамъ: Хубавитѣ условия въ живота трѣбва да ги използуваме. Сега при всичкитѣ лоши състояния, които имаме, все има нѣкоя хубава мисъль, която седи край брѣга. Седишъ и мислишъ.
Нѣкой пѫть ти минава една мисъль и казва: „Погледна ме малко другояче Богъ, Който създалъ свѣта, промислилъ всичко, заради тебе“.
Ти не виждашъ благото, което Богъ е създалъ. Гледамъ – нѣма нито едно нещастие. Имате толкозъ блага, които Богъ ви е далъ и азъ се чудя, че не ги виждате. Само да бутнешъ едно копче и всичко ще имате на разположение. Въ банката имате вложени доста пари, богати сте, а като сиромаси ходите.
към беседата >>
Каквото казва пилето и го прави – излиза.
Питамъ: Защо пилето казва „чипъ“, а майка му казва „клокъ“? Чипъ – клокъ. Българитѣказватъ: „Клочи – нѣщо, което бъбли“. Майката казва: „Приготви се за работа“. То казва: „Ще излѣза, ще излѣза“, и излиза.
Каквото казва пилето и го прави – излиза.
Сега вие седите и казвате: „Откѫде го намѣри това нѣщо сега? “ Ще кажете, че е нѣщо много оригинално. Нѣщата вѣрни ли сѫ или не? Вѣренъ тонъ е онзи, съ който въ даденъ случай можешъ да свършишъ дадена работа. Невѣренъ или неправъ тонъ е, съ който не можешъ да свършишъ една работа.
към беседата >>
Ти не виждашъ благото, което Богъ е създалъ.
Казвамъ: Да се дави човѣкъ въ водата (е) по-лошо, отколкото да страда отвънъ. Та казвамъ: Хубавитѣ условия въ живота трѣбва да ги използуваме. Сега при всичкитѣ лоши състояния, които имаме, все има нѣкоя хубава мисъль, която седи край брѣга. Седишъ и мислишъ. Нѣкой пѫть ти минава една мисъль и казва: „Погледна ме малко другояче Богъ, Който създалъ свѣта, промислилъ всичко, заради тебе“.
Ти не виждашъ благото, което Богъ е създалъ.
Гледамъ – нѣма нито едно нещастие. Имате толкозъ блага, които Богъ ви е далъ и азъ се чудя, че не ги виждате. Само да бутнешъ едно копче и всичко ще имате на разположение. Въ банката имате вложени доста пари, богати сте, а като сиромаси ходите. Хубави дрехи имате – въ съдрани ходите, не ги знаете.
към беседата >>
Сега вие седите и казвате: „Откѫде го намѣри това нѣщо сега?
Чипъ – клокъ. Българитѣказватъ: „Клочи – нѣщо, което бъбли“. Майката казва: „Приготви се за работа“. То казва: „Ще излѣза, ще излѣза“, и излиза. Каквото казва пилето и го прави – излиза.
Сега вие седите и казвате: „Откѫде го намѣри това нѣщо сега?
“ Ще кажете, че е нѣщо много оригинално. Нѣщата вѣрни ли сѫ или не? Вѣренъ тонъ е онзи, съ който въ даденъ случай можешъ да свършишъ дадена работа. Невѣренъ или неправъ тонъ е, съ който не можешъ да свършишъ една работа. Не може да ти помага.
към беседата >>
Гледамъ – нѣма нито едно нещастие.
Та казвамъ: Хубавитѣ условия въ живота трѣбва да ги използуваме. Сега при всичкитѣ лоши състояния, които имаме, все има нѣкоя хубава мисъль, която седи край брѣга. Седишъ и мислишъ. Нѣкой пѫть ти минава една мисъль и казва: „Погледна ме малко другояче Богъ, Който създалъ свѣта, промислилъ всичко, заради тебе“. Ти не виждашъ благото, което Богъ е създалъ.
Гледамъ – нѣма нито едно нещастие.
Имате толкозъ блага, които Богъ ви е далъ и азъ се чудя, че не ги виждате. Само да бутнешъ едно копче и всичко ще имате на разположение. Въ банката имате вложени доста пари, богати сте, а като сиромаси ходите. Хубави дрехи имате – въ съдрани ходите, не ги знаете. Носите скѫсани обуща, а имате хубави – и тѣхъ не ги знаете.
към беседата >>
“ Ще кажете, че е нѣщо много оригинално.
Българитѣказватъ: „Клочи – нѣщо, което бъбли“. Майката казва: „Приготви се за работа“. То казва: „Ще излѣза, ще излѣза“, и излиза. Каквото казва пилето и го прави – излиза. Сега вие седите и казвате: „Откѫде го намѣри това нѣщо сега?
“ Ще кажете, че е нѣщо много оригинално.
Нѣщата вѣрни ли сѫ или не? Вѣренъ тонъ е онзи, съ който въ даденъ случай можешъ да свършишъ дадена работа. Невѣренъ или неправъ тонъ е, съ който не можешъ да свършишъ една работа. Не може да ти помага. Много пѫти васъ ви трѣбватъ пари.
към беседата >>
Имате толкозъ блага, които Богъ ви е далъ и азъ се чудя, че не ги виждате.
Сега при всичкитѣ лоши състояния, които имаме, все има нѣкоя хубава мисъль, която седи край брѣга. Седишъ и мислишъ. Нѣкой пѫть ти минава една мисъль и казва: „Погледна ме малко другояче Богъ, Който създалъ свѣта, промислилъ всичко, заради тебе“. Ти не виждашъ благото, което Богъ е създалъ. Гледамъ – нѣма нито едно нещастие.
Имате толкозъ блага, които Богъ ви е далъ и азъ се чудя, че не ги виждате.
Само да бутнешъ едно копче и всичко ще имате на разположение. Въ банката имате вложени доста пари, богати сте, а като сиромаси ходите. Хубави дрехи имате – въ съдрани ходите, не ги знаете. Носите скѫсани обуща, а имате хубави – и тѣхъ не ги знаете. Пиано имате – не го знаете кѫде е.
към беседата >>
Нѣщата вѣрни ли сѫ или не?
Майката казва: „Приготви се за работа“. То казва: „Ще излѣза, ще излѣза“, и излиза. Каквото казва пилето и го прави – излиза. Сега вие седите и казвате: „Откѫде го намѣри това нѣщо сега? “ Ще кажете, че е нѣщо много оригинално.
Нѣщата вѣрни ли сѫ или не?
Вѣренъ тонъ е онзи, съ който въ даденъ случай можешъ да свършишъ дадена работа. Невѣренъ или неправъ тонъ е, съ който не можешъ да свършишъ една работа. Не може да ти помага. Много пѫти васъ ви трѣбватъ пари. Че вие, ако знаехте да пѣете, че можехте да ги имате навсѣкѫде.
към беседата >>
Само да бутнешъ едно копче и всичко ще имате на разположение.
Седишъ и мислишъ. Нѣкой пѫть ти минава една мисъль и казва: „Погледна ме малко другояче Богъ, Който създалъ свѣта, промислилъ всичко, заради тебе“. Ти не виждашъ благото, което Богъ е създалъ. Гледамъ – нѣма нито едно нещастие. Имате толкозъ блага, които Богъ ви е далъ и азъ се чудя, че не ги виждате.
Само да бутнешъ едно копче и всичко ще имате на разположение.
Въ банката имате вложени доста пари, богати сте, а като сиромаси ходите. Хубави дрехи имате – въ съдрани ходите, не ги знаете. Носите скѫсани обуща, а имате хубави – и тѣхъ не ги знаете. Пиано имате – не го знаете кѫде е. Ходите и казвате: „Какво да правимъ?
към беседата >>
Вѣренъ тонъ е онзи, съ който въ даденъ случай можешъ да свършишъ дадена работа.
То казва: „Ще излѣза, ще излѣза“, и излиза. Каквото казва пилето и го прави – излиза. Сега вие седите и казвате: „Откѫде го намѣри това нѣщо сега? “ Ще кажете, че е нѣщо много оригинално. Нѣщата вѣрни ли сѫ или не?
Вѣренъ тонъ е онзи, съ който въ даденъ случай можешъ да свършишъ дадена работа.
Невѣренъ или неправъ тонъ е, съ който не можешъ да свършишъ една работа. Не може да ти помага. Много пѫти васъ ви трѣбватъ пари. Че вие, ако знаехте да пѣете, че можехте да ги имате навсѣкѫде. Въ сегашното общество, ако имахте хубавъ гласъ – веднага 10, 20 лева ще ги имате.
към беседата >>
Въ банката имате вложени доста пари, богати сте, а като сиромаси ходите.
Нѣкой пѫть ти минава една мисъль и казва: „Погледна ме малко другояче Богъ, Който създалъ свѣта, промислилъ всичко, заради тебе“. Ти не виждашъ благото, което Богъ е създалъ. Гледамъ – нѣма нито едно нещастие. Имате толкозъ блага, които Богъ ви е далъ и азъ се чудя, че не ги виждате. Само да бутнешъ едно копче и всичко ще имате на разположение.
Въ банката имате вложени доста пари, богати сте, а като сиромаси ходите.
Хубави дрехи имате – въ съдрани ходите, не ги знаете. Носите скѫсани обуща, а имате хубави – и тѣхъ не ги знаете. Пиано имате – не го знаете кѫде е. Ходите и казвате: „Какво да правимъ? “ Вземате единъ лотариенъ билетъ, (за) да ви се падне единъ милионъ.
към беседата >>
Невѣренъ или неправъ тонъ е, съ който не можешъ да свършишъ една работа.
Каквото казва пилето и го прави – излиза. Сега вие седите и казвате: „Откѫде го намѣри това нѣщо сега? “ Ще кажете, че е нѣщо много оригинално. Нѣщата вѣрни ли сѫ или не? Вѣренъ тонъ е онзи, съ който въ даденъ случай можешъ да свършишъ дадена работа.
Невѣренъ или неправъ тонъ е, съ който не можешъ да свършишъ една работа.
Не може да ти помага. Много пѫти васъ ви трѣбватъ пари. Че вие, ако знаехте да пѣете, че можехте да ги имате навсѣкѫде. Въ сегашното общество, ако имахте хубавъ гласъ – веднага 10, 20 лева ще ги имате. Ще се спрешъ нѣкѫде, ще кажешъ: „Да ти попѣя.
към беседата >>
Хубави дрехи имате – въ съдрани ходите, не ги знаете.
Ти не виждашъ благото, което Богъ е създалъ. Гледамъ – нѣма нито едно нещастие. Имате толкозъ блага, които Богъ ви е далъ и азъ се чудя, че не ги виждате. Само да бутнешъ едно копче и всичко ще имате на разположение. Въ банката имате вложени доста пари, богати сте, а като сиромаси ходите.
Хубави дрехи имате – въ съдрани ходите, не ги знаете.
Носите скѫсани обуща, а имате хубави – и тѣхъ не ги знаете. Пиано имате – не го знаете кѫде е. Ходите и казвате: „Какво да правимъ? “ Вземате единъ лотариенъ билетъ, (за) да ви се падне единъ милионъ. Милиони вие имате въ банката, казвате: „Кѫде сѫ?
към беседата >>
Не може да ти помага.
Сега вие седите и казвате: „Откѫде го намѣри това нѣщо сега? “ Ще кажете, че е нѣщо много оригинално. Нѣщата вѣрни ли сѫ или не? Вѣренъ тонъ е онзи, съ който въ даденъ случай можешъ да свършишъ дадена работа. Невѣренъ или неправъ тонъ е, съ който не можешъ да свършишъ една работа.
Не може да ти помага.
Много пѫти васъ ви трѣбватъ пари. Че вие, ако знаехте да пѣете, че можехте да ги имате навсѣкѫде. Въ сегашното общество, ако имахте хубавъ гласъ – веднага 10, 20 лева ще ги имате. Ще се спрешъ нѣкѫде, ще кажешъ: „Да ти попѣя. Трѣбватъ ми 15 лева.
към беседата >>
Носите скѫсани обуща, а имате хубави – и тѣхъ не ги знаете.
Гледамъ – нѣма нито едно нещастие. Имате толкозъ блага, които Богъ ви е далъ и азъ се чудя, че не ги виждате. Само да бутнешъ едно копче и всичко ще имате на разположение. Въ банката имате вложени доста пари, богати сте, а като сиромаси ходите. Хубави дрехи имате – въ съдрани ходите, не ги знаете.
Носите скѫсани обуща, а имате хубави – и тѣхъ не ги знаете.
Пиано имате – не го знаете кѫде е. Ходите и казвате: „Какво да правимъ? “ Вземате единъ лотариенъ билетъ, (за) да ви се падне единъ милионъ. Милиони вие имате въ банката, казвате: „Кѫде сѫ? “ Едни тукъ се усмихватъ, други сѫ много сериозни.
към беседата >>
Много пѫти васъ ви трѣбватъ пари.
“ Ще кажете, че е нѣщо много оригинално. Нѣщата вѣрни ли сѫ или не? Вѣренъ тонъ е онзи, съ който въ даденъ случай можешъ да свършишъ дадена работа. Невѣренъ или неправъ тонъ е, съ който не можешъ да свършишъ една работа. Не може да ти помага.
Много пѫти васъ ви трѣбватъ пари.
Че вие, ако знаехте да пѣете, че можехте да ги имате навсѣкѫде. Въ сегашното общество, ако имахте хубавъ гласъ – веднага 10, 20 лева ще ги имате. Ще се спрешъ нѣкѫде, ще кажешъ: „Да ти попѣя. Трѣбватъ ми 15 лева. Ще ти попѣя една пѣсень.
към беседата >>
Пиано имате – не го знаете кѫде е.
Имате толкозъ блага, които Богъ ви е далъ и азъ се чудя, че не ги виждате. Само да бутнешъ едно копче и всичко ще имате на разположение. Въ банката имате вложени доста пари, богати сте, а като сиромаси ходите. Хубави дрехи имате – въ съдрани ходите, не ги знаете. Носите скѫсани обуща, а имате хубави – и тѣхъ не ги знаете.
Пиано имате – не го знаете кѫде е.
Ходите и казвате: „Какво да правимъ? “ Вземате единъ лотариенъ билетъ, (за) да ви се падне единъ милионъ. Милиони вие имате въ банката, казвате: „Кѫде сѫ? “ Едни тукъ се усмихватъ, други сѫ много сериозни. Представете си една отлична картина на нѣкой художникъ, усмихне се.
към беседата >>
Че вие, ако знаехте да пѣете, че можехте да ги имате навсѣкѫде.
Нѣщата вѣрни ли сѫ или не? Вѣренъ тонъ е онзи, съ който въ даденъ случай можешъ да свършишъ дадена работа. Невѣренъ или неправъ тонъ е, съ който не можешъ да свършишъ една работа. Не може да ти помага. Много пѫти васъ ви трѣбватъ пари.
Че вие, ако знаехте да пѣете, че можехте да ги имате навсѣкѫде.
Въ сегашното общество, ако имахте хубавъ гласъ – веднага 10, 20 лева ще ги имате. Ще се спрешъ нѣкѫде, ще кажешъ: „Да ти попѣя. Трѣбватъ ми 15 лева. Ще ти попѣя една пѣсень. Обичашъ ли?
към беседата >>
Ходите и казвате: „Какво да правимъ?
Само да бутнешъ едно копче и всичко ще имате на разположение. Въ банката имате вложени доста пари, богати сте, а като сиромаси ходите. Хубави дрехи имате – въ съдрани ходите, не ги знаете. Носите скѫсани обуща, а имате хубави – и тѣхъ не ги знаете. Пиано имате – не го знаете кѫде е.
Ходите и казвате: „Какво да правимъ?
“ Вземате единъ лотариенъ билетъ, (за) да ви се падне единъ милионъ. Милиони вие имате въ банката, казвате: „Кѫде сѫ? “ Едни тукъ се усмихватъ, други сѫ много сериозни. Представете си една отлична картина на нѣкой художникъ, усмихне се. Азъ зная една усмивка какво означава.
към беседата >>
Въ сегашното общество, ако имахте хубавъ гласъ – веднага 10, 20 лева ще ги имате.
Вѣренъ тонъ е онзи, съ който въ даденъ случай можешъ да свършишъ дадена работа. Невѣренъ или неправъ тонъ е, съ който не можешъ да свършишъ една работа. Не може да ти помага. Много пѫти васъ ви трѣбватъ пари. Че вие, ако знаехте да пѣете, че можехте да ги имате навсѣкѫде.
Въ сегашното общество, ако имахте хубавъ гласъ – веднага 10, 20 лева ще ги имате.
Ще се спрешъ нѣкѫде, ще кажешъ: „Да ти попѣя. Трѣбватъ ми 15 лева. Ще ти попѣя една пѣсень. Обичашъ ли? “ Изпѣешъ – не 15, но 25 изведнажъ ще ти дадатъ.
към беседата >>
“ Вземате единъ лотариенъ билетъ, (за) да ви се падне единъ милионъ.
Въ банката имате вложени доста пари, богати сте, а като сиромаси ходите. Хубави дрехи имате – въ съдрани ходите, не ги знаете. Носите скѫсани обуща, а имате хубави – и тѣхъ не ги знаете. Пиано имате – не го знаете кѫде е. Ходите и казвате: „Какво да правимъ?
“ Вземате единъ лотариенъ билетъ, (за) да ви се падне единъ милионъ.
Милиони вие имате въ банката, казвате: „Кѫде сѫ? “ Едни тукъ се усмихватъ, други сѫ много сериозни. Представете си една отлична картина на нѣкой художникъ, усмихне се. Азъ зная една усмивка какво означава. (Нѣкой) казва: „Вижъ какъвъ билъ“.
към беседата >>
Ще се спрешъ нѣкѫде, ще кажешъ: „Да ти попѣя.
Невѣренъ или неправъ тонъ е, съ който не можешъ да свършишъ една работа. Не може да ти помага. Много пѫти васъ ви трѣбватъ пари. Че вие, ако знаехте да пѣете, че можехте да ги имате навсѣкѫде. Въ сегашното общество, ако имахте хубавъ гласъ – веднага 10, 20 лева ще ги имате.
Ще се спрешъ нѣкѫде, ще кажешъ: „Да ти попѣя.
Трѣбватъ ми 15 лева. Ще ти попѣя една пѣсень. Обичашъ ли? “ Изпѣешъ – не 15, но 25 изведнажъ ще ти дадатъ. Ида при единъ боленъ човѣкъ, зная известни музикални формули, на васъ нѣма да ви ги кажа, то е престѫпление, сами ще ги намѣрите.
към беседата >>
Милиони вие имате въ банката, казвате: „Кѫде сѫ?
Хубави дрехи имате – въ съдрани ходите, не ги знаете. Носите скѫсани обуща, а имате хубави – и тѣхъ не ги знаете. Пиано имате – не го знаете кѫде е. Ходите и казвате: „Какво да правимъ? “ Вземате единъ лотариенъ билетъ, (за) да ви се падне единъ милионъ.
Милиони вие имате въ банката, казвате: „Кѫде сѫ?
“ Едни тукъ се усмихватъ, други сѫ много сериозни. Представете си една отлична картина на нѣкой художникъ, усмихне се. Азъ зная една усмивка какво означава. (Нѣкой) казва: „Вижъ какъвъ билъ“. Нѣкой казва: „Азъ мислѣхъ, че може да пѣя“.
към беседата >>
Трѣбватъ ми 15 лева.
Не може да ти помага. Много пѫти васъ ви трѣбватъ пари. Че вие, ако знаехте да пѣете, че можехте да ги имате навсѣкѫде. Въ сегашното общество, ако имахте хубавъ гласъ – веднага 10, 20 лева ще ги имате. Ще се спрешъ нѣкѫде, ще кажешъ: „Да ти попѣя.
Трѣбватъ ми 15 лева.
Ще ти попѣя една пѣсень. Обичашъ ли? “ Изпѣешъ – не 15, но 25 изведнажъ ще ти дадатъ. Ида при единъ боленъ човѣкъ, зная известни музикални формули, на васъ нѣма да ви ги кажа, то е престѫпление, сами ще ги намѣрите. Като изпѣешъ тази формула, веднага човѣкъ става здравъ.
към беседата >>
“ Едни тукъ се усмихватъ, други сѫ много сериозни.
Носите скѫсани обуща, а имате хубави – и тѣхъ не ги знаете. Пиано имате – не го знаете кѫде е. Ходите и казвате: „Какво да правимъ? “ Вземате единъ лотариенъ билетъ, (за) да ви се падне единъ милионъ. Милиони вие имате въ банката, казвате: „Кѫде сѫ?
“ Едни тукъ се усмихватъ, други сѫ много сериозни.
Представете си една отлична картина на нѣкой художникъ, усмихне се. Азъ зная една усмивка какво означава. (Нѣкой) казва: „Вижъ какъвъ билъ“. Нѣкой казва: „Азъ мислѣхъ, че може да пѣя“. Но като мисля, виждамъ, че той трѣбва да пѣе.
към беседата >>
Ще ти попѣя една пѣсень.
Много пѫти васъ ви трѣбватъ пари. Че вие, ако знаехте да пѣете, че можехте да ги имате навсѣкѫде. Въ сегашното общество, ако имахте хубавъ гласъ – веднага 10, 20 лева ще ги имате. Ще се спрешъ нѣкѫде, ще кажешъ: „Да ти попѣя. Трѣбватъ ми 15 лева.
Ще ти попѣя една пѣсень.
Обичашъ ли? “ Изпѣешъ – не 15, но 25 изведнажъ ще ти дадатъ. Ида при единъ боленъ човѣкъ, зная известни музикални формули, на васъ нѣма да ви ги кажа, то е престѫпление, сами ще ги намѣрите. Като изпѣешъ тази формула, веднага човѣкъ става здравъ. Но въ живота не е най-важното паритѣ.
към беседата >>
Представете си една отлична картина на нѣкой художникъ, усмихне се.
Пиано имате – не го знаете кѫде е. Ходите и казвате: „Какво да правимъ? “ Вземате единъ лотариенъ билетъ, (за) да ви се падне единъ милионъ. Милиони вие имате въ банката, казвате: „Кѫде сѫ? “ Едни тукъ се усмихватъ, други сѫ много сериозни.
Представете си една отлична картина на нѣкой художникъ, усмихне се.
Азъ зная една усмивка какво означава. (Нѣкой) казва: „Вижъ какъвъ билъ“. Нѣкой казва: „Азъ мислѣхъ, че може да пѣя“. Но като мисля, виждамъ, че той трѣбва да пѣе. Нѣкой седи и мисли, че може да пѣе.
към беседата >>
Обичашъ ли?
Че вие, ако знаехте да пѣете, че можехте да ги имате навсѣкѫде. Въ сегашното общество, ако имахте хубавъ гласъ – веднага 10, 20 лева ще ги имате. Ще се спрешъ нѣкѫде, ще кажешъ: „Да ти попѣя. Трѣбватъ ми 15 лева. Ще ти попѣя една пѣсень.
Обичашъ ли?
“ Изпѣешъ – не 15, но 25 изведнажъ ще ти дадатъ. Ида при единъ боленъ човѣкъ, зная известни музикални формули, на васъ нѣма да ви ги кажа, то е престѫпление, сами ще ги намѣрите. Като изпѣешъ тази формула, веднага човѣкъ става здравъ. Но въ живота не е най-важното паритѣ. Тѣ сѫ едно срѣдство.
към беседата >>
Азъ зная една усмивка какво означава.
Ходите и казвате: „Какво да правимъ? “ Вземате единъ лотариенъ билетъ, (за) да ви се падне единъ милионъ. Милиони вие имате въ банката, казвате: „Кѫде сѫ? “ Едни тукъ се усмихватъ, други сѫ много сериозни. Представете си една отлична картина на нѣкой художникъ, усмихне се.
Азъ зная една усмивка какво означава.
(Нѣкой) казва: „Вижъ какъвъ билъ“. Нѣкой казва: „Азъ мислѣхъ, че може да пѣя“. Но като мисля, виждамъ, че той трѣбва да пѣе. Нѣкой седи и мисли, че може да пѣе. Ти самъ като си – попѣѝ на себе си най-първо.
към беседата >>
“ Изпѣешъ – не 15, но 25 изведнажъ ще ти дадатъ.
Въ сегашното общество, ако имахте хубавъ гласъ – веднага 10, 20 лева ще ги имате. Ще се спрешъ нѣкѫде, ще кажешъ: „Да ти попѣя. Трѣбватъ ми 15 лева. Ще ти попѣя една пѣсень. Обичашъ ли?
“ Изпѣешъ – не 15, но 25 изведнажъ ще ти дадатъ.
Ида при единъ боленъ човѣкъ, зная известни музикални формули, на васъ нѣма да ви ги кажа, то е престѫпление, сами ще ги намѣрите. Като изпѣешъ тази формула, веднага човѣкъ става здравъ. Но въ живота не е най-важното паритѣ. Тѣ сѫ едно срѣдство. Въ живота най-важното е човѣкъ да има свѣтлина.
към беседата >>
(Нѣкой) казва: „Вижъ какъвъ билъ“.
“ Вземате единъ лотариенъ билетъ, (за) да ви се падне единъ милионъ. Милиони вие имате въ банката, казвате: „Кѫде сѫ? “ Едни тукъ се усмихватъ, други сѫ много сериозни. Представете си една отлична картина на нѣкой художникъ, усмихне се. Азъ зная една усмивка какво означава.
(Нѣкой) казва: „Вижъ какъвъ билъ“.
Нѣкой казва: „Азъ мислѣхъ, че може да пѣя“. Но като мисля, виждамъ, че той трѣбва да пѣе. Нѣкой седи и мисли, че може да пѣе. Ти самъ като си – попѣѝ на себе си най-първо. Пѣйте на себе си първо.
към беседата >>
Ида при единъ боленъ човѣкъ, зная известни музикални формули, на васъ нѣма да ви ги кажа, то е престѫпление, сами ще ги намѣрите.
Ще се спрешъ нѣкѫде, ще кажешъ: „Да ти попѣя. Трѣбватъ ми 15 лева. Ще ти попѣя една пѣсень. Обичашъ ли? “ Изпѣешъ – не 15, но 25 изведнажъ ще ти дадатъ.
Ида при единъ боленъ човѣкъ, зная известни музикални формули, на васъ нѣма да ви ги кажа, то е престѫпление, сами ще ги намѣрите.
Като изпѣешъ тази формула, веднага човѣкъ става здравъ. Но въ живота не е най-важното паритѣ. Тѣ сѫ едно срѣдство. Въ живота най-важното е човѣкъ да има свѣтлина. Второто важно нѣщо е да има топлина.
към беседата >>
Нѣкой казва: „Азъ мислѣхъ, че може да пѣя“.
Милиони вие имате въ банката, казвате: „Кѫде сѫ? “ Едни тукъ се усмихватъ, други сѫ много сериозни. Представете си една отлична картина на нѣкой художникъ, усмихне се. Азъ зная една усмивка какво означава. (Нѣкой) казва: „Вижъ какъвъ билъ“.
Нѣкой казва: „Азъ мислѣхъ, че може да пѣя“.
Но като мисля, виждамъ, че той трѣбва да пѣе. Нѣкой седи и мисли, че може да пѣе. Ти самъ като си – попѣѝ на себе си най-първо. Пѣйте на себе си първо. Вие пѣете на другитѣ.
към беседата >>
Като изпѣешъ тази формула, веднага човѣкъ става здравъ.
Трѣбватъ ми 15 лева. Ще ти попѣя една пѣсень. Обичашъ ли? “ Изпѣешъ – не 15, но 25 изведнажъ ще ти дадатъ. Ида при единъ боленъ човѣкъ, зная известни музикални формули, на васъ нѣма да ви ги кажа, то е престѫпление, сами ще ги намѣрите.
Като изпѣешъ тази формула, веднага човѣкъ става здравъ.
Но въ живота не е най-важното паритѣ. Тѣ сѫ едно срѣдство. Въ живота най-важното е човѣкъ да има свѣтлина. Второто важно нѣщо е да има топлина. И третото важно нѣщо е да има сила.
към беседата >>
Но като мисля, виждамъ, че той трѣбва да пѣе.
“ Едни тукъ се усмихватъ, други сѫ много сериозни. Представете си една отлична картина на нѣкой художникъ, усмихне се. Азъ зная една усмивка какво означава. (Нѣкой) казва: „Вижъ какъвъ билъ“. Нѣкой казва: „Азъ мислѣхъ, че може да пѣя“.
Но като мисля, виждамъ, че той трѣбва да пѣе.
Нѣкой седи и мисли, че може да пѣе. Ти самъ като си – попѣѝ на себе си най-първо. Пѣйте на себе си първо. Вие пѣете на другитѣ. Пѣйте на себе си.
към беседата >>
Но въ живота не е най-важното паритѣ.
Ще ти попѣя една пѣсень. Обичашъ ли? “ Изпѣешъ – не 15, но 25 изведнажъ ще ти дадатъ. Ида при единъ боленъ човѣкъ, зная известни музикални формули, на васъ нѣма да ви ги кажа, то е престѫпление, сами ще ги намѣрите. Като изпѣешъ тази формула, веднага човѣкъ става здравъ.
Но въ живота не е най-важното паритѣ.
Тѣ сѫ едно срѣдство. Въ живота най-важното е човѣкъ да има свѣтлина. Второто важно нѣщо е да има топлина. И третото важно нѣщо е да има сила. Свѣтлината ще я поставишъ горе въ ума си.
към беседата >>
Нѣкой седи и мисли, че може да пѣе.
Представете си една отлична картина на нѣкой художникъ, усмихне се. Азъ зная една усмивка какво означава. (Нѣкой) казва: „Вижъ какъвъ билъ“. Нѣкой казва: „Азъ мислѣхъ, че може да пѣя“. Но като мисля, виждамъ, че той трѣбва да пѣе.
Нѣкой седи и мисли, че може да пѣе.
Ти самъ като си – попѣѝ на себе си най-първо. Пѣйте на себе си първо. Вие пѣете на другитѣ. Пѣйте на себе си. Вие сутринь като станете – попѣйте на Господа.
към беседата >>
Тѣ сѫ едно срѣдство.
Обичашъ ли? “ Изпѣешъ – не 15, но 25 изведнажъ ще ти дадатъ. Ида при единъ боленъ човѣкъ, зная известни музикални формули, на васъ нѣма да ви ги кажа, то е престѫпление, сами ще ги намѣрите. Като изпѣешъ тази формула, веднага човѣкъ става здравъ. Но въ живота не е най-важното паритѣ.
Тѣ сѫ едно срѣдство.
Въ живота най-важното е човѣкъ да има свѣтлина. Второто важно нѣщо е да има топлина. И третото важно нѣщо е да има сила. Свѣтлината ще я поставишъ горе въ ума си. Топлината ще я поставишъ въ сърдцето си.
към беседата >>
Ти самъ като си – попѣѝ на себе си най-първо.
Азъ зная една усмивка какво означава. (Нѣкой) казва: „Вижъ какъвъ билъ“. Нѣкой казва: „Азъ мислѣхъ, че може да пѣя“. Но като мисля, виждамъ, че той трѣбва да пѣе. Нѣкой седи и мисли, че може да пѣе.
Ти самъ като си – попѣѝ на себе си най-първо.
Пѣйте на себе си първо. Вие пѣете на другитѣ. Пѣйте на себе си. Вие сутринь като станете – попѣйте на Господа. Господь казва: „Я да видимъ какво си научилъ по музика“.
към беседата >>
Въ живота най-важното е човѣкъ да има свѣтлина.
“ Изпѣешъ – не 15, но 25 изведнажъ ще ти дадатъ. Ида при единъ боленъ човѣкъ, зная известни музикални формули, на васъ нѣма да ви ги кажа, то е престѫпление, сами ще ги намѣрите. Като изпѣешъ тази формула, веднага човѣкъ става здравъ. Но въ живота не е най-важното паритѣ. Тѣ сѫ едно срѣдство.
Въ живота най-важното е човѣкъ да има свѣтлина.
Второто важно нѣщо е да има топлина. И третото важно нѣщо е да има сила. Свѣтлината ще я поставишъ горе въ ума си. Топлината ще я поставишъ въ сърдцето си. Топлината и тя дава онзи ритъмъ на движението.
към беседата >>
Пѣйте на себе си първо.
(Нѣкой) казва: „Вижъ какъвъ билъ“. Нѣкой казва: „Азъ мислѣхъ, че може да пѣя“. Но като мисля, виждамъ, че той трѣбва да пѣе. Нѣкой седи и мисли, че може да пѣе. Ти самъ като си – попѣѝ на себе си най-първо.
Пѣйте на себе си първо.
Вие пѣете на другитѣ. Пѣйте на себе си. Вие сутринь като станете – попѣйте на Господа. Господь казва: „Я да видимъ какво си научилъ по музика“. Вие станете сутриньта и сте недоволни, камертонътъ не е вѣренъ, не си взелъ единъ вѣренъ тонъ.
към беседата >>
Второто важно нѣщо е да има топлина.
Ида при единъ боленъ човѣкъ, зная известни музикални формули, на васъ нѣма да ви ги кажа, то е престѫпление, сами ще ги намѣрите. Като изпѣешъ тази формула, веднага човѣкъ става здравъ. Но въ живота не е най-важното паритѣ. Тѣ сѫ едно срѣдство. Въ живота най-важното е човѣкъ да има свѣтлина.
Второто важно нѣщо е да има топлина.
И третото важно нѣщо е да има сила. Свѣтлината ще я поставишъ горе въ ума си. Топлината ще я поставишъ въ сърдцето си. Топлината и тя дава онзи ритъмъ на движението. Сърдцето показва топлината и онзи ритъмъ на топлината.
към беседата >>
Вие пѣете на другитѣ.
Нѣкой казва: „Азъ мислѣхъ, че може да пѣя“. Но като мисля, виждамъ, че той трѣбва да пѣе. Нѣкой седи и мисли, че може да пѣе. Ти самъ като си – попѣѝ на себе си най-първо. Пѣйте на себе си първо.
Вие пѣете на другитѣ.
Пѣйте на себе си. Вие сутринь като станете – попѣйте на Господа. Господь казва: „Я да видимъ какво си научилъ по музика“. Вие станете сутриньта и сте недоволни, камертонътъ не е вѣренъ, не си взелъ единъ вѣренъ тонъ. Какъвъ тонъ вземате сутринь като станете?
към беседата >>
И третото важно нѣщо е да има сила.
Като изпѣешъ тази формула, веднага човѣкъ става здравъ. Но въ живота не е най-важното паритѣ. Тѣ сѫ едно срѣдство. Въ живота най-важното е човѣкъ да има свѣтлина. Второто важно нѣщо е да има топлина.
И третото важно нѣщо е да има сила.
Свѣтлината ще я поставишъ горе въ ума си. Топлината ще я поставишъ въ сърдцето си. Топлината и тя дава онзи ритъмъ на движението. Сърдцето показва топлината и онзи ритъмъ на топлината. Докато той е правиленъ, животътъ върви.
към беседата >>
Пѣйте на себе си.
Но като мисля, виждамъ, че той трѣбва да пѣе. Нѣкой седи и мисли, че може да пѣе. Ти самъ като си – попѣѝ на себе си най-първо. Пѣйте на себе си първо. Вие пѣете на другитѣ.
Пѣйте на себе си.
Вие сутринь като станете – попѣйте на Господа. Господь казва: „Я да видимъ какво си научилъ по музика“. Вие станете сутриньта и сте недоволни, камертонътъ не е вѣренъ, не си взелъ единъ вѣренъ тонъ. Какъвъ тонъ вземате сутринь като станете? Сега казвате: „Стани, бре“.
към беседата >>
Свѣтлината ще я поставишъ горе въ ума си.
Но въ живота не е най-важното паритѣ. Тѣ сѫ едно срѣдство. Въ живота най-важното е човѣкъ да има свѣтлина. Второто важно нѣщо е да има топлина. И третото важно нѣщо е да има сила.
Свѣтлината ще я поставишъ горе въ ума си.
Топлината ще я поставишъ въ сърдцето си. Топлината и тя дава онзи ритъмъ на движението. Сърдцето показва топлината и онзи ритъмъ на топлината. Докато той е правиленъ, животътъ върви. Силата е туй, което е въ връзка съ цѣлото тѣло.
към беседата >>
Вие сутринь като станете – попѣйте на Господа.
Нѣкой седи и мисли, че може да пѣе. Ти самъ като си – попѣѝ на себе си най-първо. Пѣйте на себе си първо. Вие пѣете на другитѣ. Пѣйте на себе си.
Вие сутринь като станете – попѣйте на Господа.
Господь казва: „Я да видимъ какво си научилъ по музика“. Вие станете сутриньта и сте недоволни, камертонътъ не е вѣренъ, не си взелъ единъ вѣренъ тонъ. Какъвъ тонъ вземате сутринь като станете? Сега казвате: „Стани, бре“. Единъ ми казва какъ казвалъ на себе си.
към беседата >>
Топлината ще я поставишъ въ сърдцето си.
Тѣ сѫ едно срѣдство. Въ живота най-важното е човѣкъ да има свѣтлина. Второто важно нѣщо е да има топлина. И третото важно нѣщо е да има сила. Свѣтлината ще я поставишъ горе въ ума си.
Топлината ще я поставишъ въ сърдцето си.
Топлината и тя дава онзи ритъмъ на движението. Сърдцето показва топлината и онзи ритъмъ на топлината. Докато той е правиленъ, животътъ върви. Силата е туй, което е въ връзка съ цѣлото тѣло. Тя дава възможность да ходишъ, да работишъ.
към беседата >>
Господь казва: „Я да видимъ какво си научилъ по музика“.
Ти самъ като си – попѣѝ на себе си най-първо. Пѣйте на себе си първо. Вие пѣете на другитѣ. Пѣйте на себе си. Вие сутринь като станете – попѣйте на Господа.
Господь казва: „Я да видимъ какво си научилъ по музика“.
Вие станете сутриньта и сте недоволни, камертонътъ не е вѣренъ, не си взелъ единъ вѣренъ тонъ. Какъвъ тонъ вземате сутринь като станете? Сега казвате: „Стани, бре“. Единъ ми казва какъ казвалъ на себе си. Казва: „Иванчо, стани бе“.
към беседата >>
Топлината и тя дава онзи ритъмъ на движението.
Въ живота най-важното е човѣкъ да има свѣтлина. Второто важно нѣщо е да има топлина. И третото важно нѣщо е да има сила. Свѣтлината ще я поставишъ горе въ ума си. Топлината ще я поставишъ въ сърдцето си.
Топлината и тя дава онзи ритъмъ на движението.
Сърдцето показва топлината и онзи ритъмъ на топлината. Докато той е правиленъ, животътъ върви. Силата е туй, което е въ връзка съ цѣлото тѣло. Тя дава възможность да ходишъ, да работишъ. То е сила.
към беседата >>
Вие станете сутриньта и сте недоволни, камертонътъ не е вѣренъ, не си взелъ единъ вѣренъ тонъ.
Пѣйте на себе си първо. Вие пѣете на другитѣ. Пѣйте на себе си. Вие сутринь като станете – попѣйте на Господа. Господь казва: „Я да видимъ какво си научилъ по музика“.
Вие станете сутриньта и сте недоволни, камертонътъ не е вѣренъ, не си взелъ единъ вѣренъ тонъ.
Какъвъ тонъ вземате сутринь като станете? Сега казвате: „Стани, бре“. Единъ ми казва какъ казвалъ на себе си. Казва: „Иванчо, стани бе“. Самъ на себе си казва това: „Стани, бе, Иванчо, Иванчо“.
към беседата >>
Сърдцето показва топлината и онзи ритъмъ на топлината.
Второто важно нѣщо е да има топлина. И третото важно нѣщо е да има сила. Свѣтлината ще я поставишъ горе въ ума си. Топлината ще я поставишъ въ сърдцето си. Топлината и тя дава онзи ритъмъ на движението.
Сърдцето показва топлината и онзи ритъмъ на топлината.
Докато той е правиленъ, животътъ върви. Силата е туй, което е въ връзка съ цѣлото тѣло. Тя дава възможность да ходишъ, да работишъ. То е сила. Умътъ е, който дава начинъ какъ да се справишъ съ всичкитѣ мѫчнотии.
към беседата >>
Какъвъ тонъ вземате сутринь като станете?
Вие пѣете на другитѣ. Пѣйте на себе си. Вие сутринь като станете – попѣйте на Господа. Господь казва: „Я да видимъ какво си научилъ по музика“. Вие станете сутриньта и сте недоволни, камертонътъ не е вѣренъ, не си взелъ единъ вѣренъ тонъ.
Какъвъ тонъ вземате сутринь като станете?
Сега казвате: „Стани, бре“. Единъ ми казва какъ казвалъ на себе си. Казва: „Иванчо, стани бе“. Самъ на себе си казва това: „Стани, бе, Иванчо, Иванчо“. После казва: „Бре, Иванчо, не ставашъ.
към беседата >>
Докато той е правиленъ, животътъ върви.
И третото важно нѣщо е да има сила. Свѣтлината ще я поставишъ горе въ ума си. Топлината ще я поставишъ въ сърдцето си. Топлината и тя дава онзи ритъмъ на движението. Сърдцето показва топлината и онзи ритъмъ на топлината.
Докато той е правиленъ, животътъ върви.
Силата е туй, което е въ връзка съ цѣлото тѣло. Тя дава възможность да ходишъ, да работишъ. То е сила. Умътъ е, който дава начинъ какъ да се справишъ съ всичкитѣ мѫчнотии. Сега, като ви говоря, вие казвате, че туй нѣщо го знаете.
към беседата >>
Сега казвате: „Стани, бре“.
Пѣйте на себе си. Вие сутринь като станете – попѣйте на Господа. Господь казва: „Я да видимъ какво си научилъ по музика“. Вие станете сутриньта и сте недоволни, камертонътъ не е вѣренъ, не си взелъ единъ вѣренъ тонъ. Какъвъ тонъ вземате сутринь като станете?
Сега казвате: „Стани, бре“.
Единъ ми казва какъ казвалъ на себе си. Казва: „Иванчо, стани бе“. Самъ на себе си казва това: „Стани, бе, Иванчо, Иванчо“. После казва: „Бре, Иванчо, не ставашъ. Стани, бе“.
към беседата >>
Силата е туй, което е въ връзка съ цѣлото тѣло.
Свѣтлината ще я поставишъ горе въ ума си. Топлината ще я поставишъ въ сърдцето си. Топлината и тя дава онзи ритъмъ на движението. Сърдцето показва топлината и онзи ритъмъ на топлината. Докато той е правиленъ, животътъ върви.
Силата е туй, което е въ връзка съ цѣлото тѣло.
Тя дава възможность да ходишъ, да работишъ. То е сила. Умътъ е, който дава начинъ какъ да се справишъ съ всичкитѣ мѫчнотии. Сега, като ви говоря, вие казвате, че туй нѣщо го знаете. Какво нѣщо е знанието?
към беседата >>
Единъ ми казва какъ казвалъ на себе си.
Вие сутринь като станете – попѣйте на Господа. Господь казва: „Я да видимъ какво си научилъ по музика“. Вие станете сутриньта и сте недоволни, камертонътъ не е вѣренъ, не си взелъ единъ вѣренъ тонъ. Какъвъ тонъ вземате сутринь като станете? Сега казвате: „Стани, бре“.
Единъ ми казва какъ казвалъ на себе си.
Казва: „Иванчо, стани бе“. Самъ на себе си казва това: „Стани, бе, Иванчо, Иванчо“. После казва: „Бре, Иванчо, не ставашъ. Стани, бе“. Пакъ лежи.
към беседата >>
Тя дава възможность да ходишъ, да работишъ.
Топлината ще я поставишъ въ сърдцето си. Топлината и тя дава онзи ритъмъ на движението. Сърдцето показва топлината и онзи ритъмъ на топлината. Докато той е правиленъ, животътъ върви. Силата е туй, което е въ връзка съ цѣлото тѣло.
Тя дава възможность да ходишъ, да работишъ.
То е сила. Умътъ е, който дава начинъ какъ да се справишъ съ всичкитѣ мѫчнотии. Сега, като ви говоря, вие казвате, че туй нѣщо го знаете. Какво нѣщо е знанието? Когато майката те ражда, дава ли ти нѣкакво знание?
към беседата >>
Казва: „Иванчо, стани бе“.
Господь казва: „Я да видимъ какво си научилъ по музика“. Вие станете сутриньта и сте недоволни, камертонътъ не е вѣренъ, не си взелъ единъ вѣренъ тонъ. Какъвъ тонъ вземате сутринь като станете? Сега казвате: „Стани, бре“. Единъ ми казва какъ казвалъ на себе си.
Казва: „Иванчо, стани бе“.
Самъ на себе си казва това: „Стани, бе, Иванчо, Иванчо“. После казва: „Бре, Иванчо, не ставашъ. Стани, бе“. Пакъ лежи. – „Стани, бе, Иванчо“.
към беседата >>
То е сила.
Топлината и тя дава онзи ритъмъ на движението. Сърдцето показва топлината и онзи ритъмъ на топлината. Докато той е правиленъ, животътъ върви. Силата е туй, което е въ връзка съ цѣлото тѣло. Тя дава възможность да ходишъ, да работишъ.
То е сила.
Умътъ е, който дава начинъ какъ да се справишъ съ всичкитѣ мѫчнотии. Сега, като ви говоря, вие казвате, че туй нѣщо го знаете. Какво нѣщо е знанието? Когато майката те ражда, дава ли ти нѣкакво знание? Майката ти дава възможность, но майка ти, като те роди – трѣбва да идешъ на училище, да се учишъ отъ нѣкой учитель.
към беседата >>
Самъ на себе си казва това: „Стани, бе, Иванчо, Иванчо“.
Вие станете сутриньта и сте недоволни, камертонътъ не е вѣренъ, не си взелъ единъ вѣренъ тонъ. Какъвъ тонъ вземате сутринь като станете? Сега казвате: „Стани, бре“. Единъ ми казва какъ казвалъ на себе си. Казва: „Иванчо, стани бе“.
Самъ на себе си казва това: „Стани, бе, Иванчо, Иванчо“.
После казва: „Бре, Иванчо, не ставашъ. Стани, бе“. Пакъ лежи. – „Стани, бе, Иванчо“.
към беседата >>
Умътъ е, който дава начинъ какъ да се справишъ съ всичкитѣ мѫчнотии.
Сърдцето показва топлината и онзи ритъмъ на топлината. Докато той е правиленъ, животътъ върви. Силата е туй, което е въ връзка съ цѣлото тѣло. Тя дава възможность да ходишъ, да работишъ. То е сила.
Умътъ е, който дава начинъ какъ да се справишъ съ всичкитѣ мѫчнотии.
Сега, като ви говоря, вие казвате, че туй нѣщо го знаете. Какво нѣщо е знанието? Когато майката те ражда, дава ли ти нѣкакво знание? Майката ти дава възможность, но майка ти, като те роди – трѣбва да идешъ на училище, да се учишъ отъ нѣкой учитель. Майката иска да знаешъ, да придобиешъ туй знание.
към беседата >>
После казва: „Бре, Иванчо, не ставашъ.
Какъвъ тонъ вземате сутринь като станете? Сега казвате: „Стани, бре“. Единъ ми казва какъ казвалъ на себе си. Казва: „Иванчо, стани бе“. Самъ на себе си казва това: „Стани, бе, Иванчо, Иванчо“.
После казва: „Бре, Иванчо, не ставашъ.
Стани, бе“. Пакъ лежи. – „Стани, бе, Иванчо“.
към беседата >>
Сега, като ви говоря, вие казвате, че туй нѣщо го знаете.
Докато той е правиленъ, животътъ върви. Силата е туй, което е въ връзка съ цѣлото тѣло. Тя дава възможность да ходишъ, да работишъ. То е сила. Умътъ е, който дава начинъ какъ да се справишъ съ всичкитѣ мѫчнотии.
Сега, като ви говоря, вие казвате, че туй нѣщо го знаете.
Какво нѣщо е знанието? Когато майката те ражда, дава ли ти нѣкакво знание? Майката ти дава възможность, но майка ти, като те роди – трѣбва да идешъ на училище, да се учишъ отъ нѣкой учитель. Майката иска да знаешъ, да придобиешъ туй знание. Но възможноститѣ сѫ въ тебе.
към беседата >>
Стани, бе“.
Сега казвате: „Стани, бре“. Единъ ми казва какъ казвалъ на себе си. Казва: „Иванчо, стани бе“. Самъ на себе си казва това: „Стани, бе, Иванчо, Иванчо“. После казва: „Бре, Иванчо, не ставашъ.
Стани, бе“.
Пакъ лежи. – „Стани, бе, Иванчо“.
към беседата >>
Какво нѣщо е знанието?
Силата е туй, което е въ връзка съ цѣлото тѣло. Тя дава възможность да ходишъ, да работишъ. То е сила. Умътъ е, който дава начинъ какъ да се справишъ съ всичкитѣ мѫчнотии. Сега, като ви говоря, вие казвате, че туй нѣщо го знаете.
Какво нѣщо е знанието?
Когато майката те ражда, дава ли ти нѣкакво знание? Майката ти дава възможность, но майка ти, като те роди – трѣбва да идешъ на училище, да се учишъ отъ нѣкой учитель. Майката иска да знаешъ, да придобиешъ туй знание. Но възможноститѣ сѫ въ тебе. Майка ти нѣма време да те учи.
към беседата >>
Пакъ лежи.
Единъ ми казва какъ казвалъ на себе си. Казва: „Иванчо, стани бе“. Самъ на себе си казва това: „Стани, бе, Иванчо, Иванчо“. После казва: „Бре, Иванчо, не ставашъ. Стани, бе“.
Пакъ лежи.
– „Стани, бе, Иванчо“.
към беседата >>
Когато майката те ражда, дава ли ти нѣкакво знание?
Тя дава възможность да ходишъ, да работишъ. То е сила. Умътъ е, който дава начинъ какъ да се справишъ съ всичкитѣ мѫчнотии. Сега, като ви говоря, вие казвате, че туй нѣщо го знаете. Какво нѣщо е знанието?
Когато майката те ражда, дава ли ти нѣкакво знание?
Майката ти дава възможность, но майка ти, като те роди – трѣбва да идешъ на училище, да се учишъ отъ нѣкой учитель. Майката иска да знаешъ, да придобиешъ туй знание. Но възможноститѣ сѫ въ тебе. Майка ти нѣма време да те учи. Едно дете много мѫчно се учи отъ майка си, едно дете много мѫчно се учи отъ баща си.
към беседата >>
– „Стани, бе, Иванчо“.
Казва: „Иванчо, стани бе“. Самъ на себе си казва това: „Стани, бе, Иванчо, Иванчо“. После казва: „Бре, Иванчо, не ставашъ. Стани, бе“. Пакъ лежи.
– „Стани, бе, Иванчо“.
към беседата >>
Майката ти дава възможность, но майка ти, като те роди – трѣбва да идешъ на училище, да се учишъ отъ нѣкой учитель.
То е сила. Умътъ е, който дава начинъ какъ да се справишъ съ всичкитѣ мѫчнотии. Сега, като ви говоря, вие казвате, че туй нѣщо го знаете. Какво нѣщо е знанието? Когато майката те ражда, дава ли ти нѣкакво знание?
Майката ти дава възможность, но майка ти, като те роди – трѣбва да идешъ на училище, да се учишъ отъ нѣкой учитель.
Майката иска да знаешъ, да придобиешъ туй знание. Но възможноститѣ сѫ въ тебе. Майка ти нѣма време да те учи. Едно дете много мѫчно се учи отъ майка си, едно дете много мѫчно се учи отъ баща си. За да се учи детето, бащата трѣбва да го прати отвънъ, други да го учатъ.
към беседата >>
Сега нѣкой пѫть вие мислите, че сте нѣщо въ свѣта, че сте нѣщо.
Сега нѣкой пѫть вие мислите, че сте нѣщо въ свѣта, че сте нѣщо.
Тъй е. Че имате дарби – тъй е. Всички ние страдаме, че нашитѣ дарби не сѫ проявени. Ние искаме да се проявимъ предъ хора невежи. Какво ще покажемъ – чудна работа?
към беседата >>
Майката иска да знаешъ, да придобиешъ туй знание.
Умътъ е, който дава начинъ какъ да се справишъ съ всичкитѣ мѫчнотии. Сега, като ви говоря, вие казвате, че туй нѣщо го знаете. Какво нѣщо е знанието? Когато майката те ражда, дава ли ти нѣкакво знание? Майката ти дава възможность, но майка ти, като те роди – трѣбва да идешъ на училище, да се учишъ отъ нѣкой учитель.
Майката иска да знаешъ, да придобиешъ туй знание.
Но възможноститѣ сѫ въ тебе. Майка ти нѣма време да те учи. Едно дете много мѫчно се учи отъ майка си, едно дете много мѫчно се учи отъ баща си. За да се учи детето, бащата трѣбва да го прати отвънъ, други да го учатъ. Кой ще го учи?
към беседата >>
Тъй е.
Сега нѣкой пѫть вие мислите, че сте нѣщо въ свѣта, че сте нѣщо.
Тъй е.
Че имате дарби – тъй е. Всички ние страдаме, че нашитѣ дарби не сѫ проявени. Ние искаме да се проявимъ предъ хора невежи. Какво ще покажемъ – чудна работа? Тия лампи, които свѣтятъ, сами се показватъ.
към беседата >>
Но възможноститѣ сѫ въ тебе.
Сега, като ви говоря, вие казвате, че туй нѣщо го знаете. Какво нѣщо е знанието? Когато майката те ражда, дава ли ти нѣкакво знание? Майката ти дава възможность, но майка ти, като те роди – трѣбва да идешъ на училище, да се учишъ отъ нѣкой учитель. Майката иска да знаешъ, да придобиешъ туй знание.
Но възможноститѣ сѫ въ тебе.
Майка ти нѣма време да те учи. Едно дете много мѫчно се учи отъ майка си, едно дете много мѫчно се учи отъ баща си. За да се учи детето, бащата трѣбва да го прати отвънъ, други да го учатъ. Кой ще го учи? Вие не може да се учите, ако нѣмате въ сѫщность свѣтлина въ ума си и, ако нѣмате топлина въ сърдцето си и, ако нѣмате сила въ тѣлото си – вие не може да се учите.
към беседата >>
Че имате дарби – тъй е.
Сега нѣкой пѫть вие мислите, че сте нѣщо въ свѣта, че сте нѣщо. Тъй е.
Че имате дарби – тъй е.
Всички ние страдаме, че нашитѣ дарби не сѫ проявени. Ние искаме да се проявимъ предъ хора невежи. Какво ще покажемъ – чудна работа? Тия лампи, които свѣтятъ, сами се показватъ. Ти си цвѣтъ, който живѣе.
към беседата >>
Майка ти нѣма време да те учи.
Какво нѣщо е знанието? Когато майката те ражда, дава ли ти нѣкакво знание? Майката ти дава възможность, но майка ти, като те роди – трѣбва да идешъ на училище, да се учишъ отъ нѣкой учитель. Майката иска да знаешъ, да придобиешъ туй знание. Но възможноститѣ сѫ въ тебе.
Майка ти нѣма време да те учи.
Едно дете много мѫчно се учи отъ майка си, едно дете много мѫчно се учи отъ баща си. За да се учи детето, бащата трѣбва да го прати отвънъ, други да го учатъ. Кой ще го учи? Вие не може да се учите, ако нѣмате въ сѫщность свѣтлина въ ума си и, ако нѣмате топлина въ сърдцето си и, ако нѣмате сила въ тѣлото си – вие не може да се учите. Възможно е човѣкъ безъ свѣтлина да живѣе, възможно е безъ топлина да живѣе, но то е обикновено положение.
към беседата >>
Всички ние страдаме, че нашитѣ дарби не сѫ проявени.
Сега нѣкой пѫть вие мислите, че сте нѣщо въ свѣта, че сте нѣщо. Тъй е. Че имате дарби – тъй е.
Всички ние страдаме, че нашитѣ дарби не сѫ проявени.
Ние искаме да се проявимъ предъ хора невежи. Какво ще покажемъ – чудна работа? Тия лампи, които свѣтятъ, сами се показватъ. Ти си цвѣтъ, който живѣе. Като цвѣтъ, казвашъ: „Елате да помиришите“.
към беседата >>
Едно дете много мѫчно се учи отъ майка си, едно дете много мѫчно се учи отъ баща си.
Когато майката те ражда, дава ли ти нѣкакво знание? Майката ти дава възможность, но майка ти, като те роди – трѣбва да идешъ на училище, да се учишъ отъ нѣкой учитель. Майката иска да знаешъ, да придобиешъ туй знание. Но възможноститѣ сѫ въ тебе. Майка ти нѣма време да те учи.
Едно дете много мѫчно се учи отъ майка си, едно дете много мѫчно се учи отъ баща си.
За да се учи детето, бащата трѣбва да го прати отвънъ, други да го учатъ. Кой ще го учи? Вие не може да се учите, ако нѣмате въ сѫщность свѣтлина въ ума си и, ако нѣмате топлина въ сърдцето си и, ако нѣмате сила въ тѣлото си – вие не може да се учите. Възможно е човѣкъ безъ свѣтлина да живѣе, възможно е безъ топлина да живѣе, но то е обикновено положение. Има единъ животъ извънъ свѣтлината, има единъ животъ извънъ топлината, извънъ силата.
към беседата >>
Ние искаме да се проявимъ предъ хора невежи.
Сега нѣкой пѫть вие мислите, че сте нѣщо въ свѣта, че сте нѣщо. Тъй е. Че имате дарби – тъй е. Всички ние страдаме, че нашитѣ дарби не сѫ проявени.
Ние искаме да се проявимъ предъ хора невежи.
Какво ще покажемъ – чудна работа? Тия лампи, които свѣтятъ, сами се показватъ. Ти си цвѣтъ, който живѣе. Като цвѣтъ, казвашъ: „Елате да помиришите“. Като помиришешъ, знаешъ, че този цвѣтъ е цъвналъ.
към беседата >>
За да се учи детето, бащата трѣбва да го прати отвънъ, други да го учатъ.
Майката ти дава възможность, но майка ти, като те роди – трѣбва да идешъ на училище, да се учишъ отъ нѣкой учитель. Майката иска да знаешъ, да придобиешъ туй знание. Но възможноститѣ сѫ въ тебе. Майка ти нѣма време да те учи. Едно дете много мѫчно се учи отъ майка си, едно дете много мѫчно се учи отъ баща си.
За да се учи детето, бащата трѣбва да го прати отвънъ, други да го учатъ.
Кой ще го учи? Вие не може да се учите, ако нѣмате въ сѫщность свѣтлина въ ума си и, ако нѣмате топлина въ сърдцето си и, ако нѣмате сила въ тѣлото си – вие не може да се учите. Възможно е човѣкъ безъ свѣтлина да живѣе, възможно е безъ топлина да живѣе, но то е обикновено положение. Има единъ животъ извънъ свѣтлината, има единъ животъ извънъ топлината, извънъ силата. Ние не го знаемъ какъвъ е.
към беседата >>
Какво ще покажемъ – чудна работа?
Сега нѣкой пѫть вие мислите, че сте нѣщо въ свѣта, че сте нѣщо. Тъй е. Че имате дарби – тъй е. Всички ние страдаме, че нашитѣ дарби не сѫ проявени. Ние искаме да се проявимъ предъ хора невежи.
Какво ще покажемъ – чудна работа?
Тия лампи, които свѣтятъ, сами се показватъ. Ти си цвѣтъ, който живѣе. Като цвѣтъ, казвашъ: „Елате да помиришите“. Като помиришешъ, знаешъ, че този цвѣтъ е цъвналъ. Казва: „Не трѣбва да има илюзии“.
към беседата >>
Кой ще го учи?
Майката иска да знаешъ, да придобиешъ туй знание. Но възможноститѣ сѫ въ тебе. Майка ти нѣма време да те учи. Едно дете много мѫчно се учи отъ майка си, едно дете много мѫчно се учи отъ баща си. За да се учи детето, бащата трѣбва да го прати отвънъ, други да го учатъ.
Кой ще го учи?
Вие не може да се учите, ако нѣмате въ сѫщность свѣтлина въ ума си и, ако нѣмате топлина въ сърдцето си и, ако нѣмате сила въ тѣлото си – вие не може да се учите. Възможно е човѣкъ безъ свѣтлина да живѣе, възможно е безъ топлина да живѣе, но то е обикновено положение. Има единъ животъ извънъ свѣтлината, има единъ животъ извънъ топлината, извънъ силата. Ние не го знаемъ какъвъ е. Има, сѫществува – тѣ сѫ теории, предположения.
към беседата >>
Тия лампи, които свѣтятъ, сами се показватъ.
Тъй е. Че имате дарби – тъй е. Всички ние страдаме, че нашитѣ дарби не сѫ проявени. Ние искаме да се проявимъ предъ хора невежи. Какво ще покажемъ – чудна работа?
Тия лампи, които свѣтятъ, сами се показватъ.
Ти си цвѣтъ, който живѣе. Като цвѣтъ, казвашъ: „Елате да помиришите“. Като помиришешъ, знаешъ, че този цвѣтъ е цъвналъ. Казва: „Не трѣбва да има илюзии“. Казва: „Трѣбва да бѫда добъръ човѣкъ“.
към беседата >>
Вие не може да се учите, ако нѣмате въ сѫщность свѣтлина въ ума си и, ако нѣмате топлина въ сърдцето си и, ако нѣмате сила въ тѣлото си – вие не може да се учите.
Но възможноститѣ сѫ въ тебе. Майка ти нѣма време да те учи. Едно дете много мѫчно се учи отъ майка си, едно дете много мѫчно се учи отъ баща си. За да се учи детето, бащата трѣбва да го прати отвънъ, други да го учатъ. Кой ще го учи?
Вие не може да се учите, ако нѣмате въ сѫщность свѣтлина въ ума си и, ако нѣмате топлина въ сърдцето си и, ако нѣмате сила въ тѣлото си – вие не може да се учите.
Възможно е човѣкъ безъ свѣтлина да живѣе, възможно е безъ топлина да живѣе, но то е обикновено положение. Има единъ животъ извънъ свѣтлината, има единъ животъ извънъ топлината, извънъ силата. Ние не го знаемъ какъвъ е. Има, сѫществува – тѣ сѫ теории, предположения. Вие въ сегашния животъ имате идеята, създадена отъ хиляди години, че нѣма нѣщо по-лошо отъ сегашния животъ.
към беседата >>
Ти си цвѣтъ, който живѣе.
Че имате дарби – тъй е. Всички ние страдаме, че нашитѣ дарби не сѫ проявени. Ние искаме да се проявимъ предъ хора невежи. Какво ще покажемъ – чудна работа? Тия лампи, които свѣтятъ, сами се показватъ.
Ти си цвѣтъ, който живѣе.
Като цвѣтъ, казвашъ: „Елате да помиришите“. Като помиришешъ, знаешъ, че този цвѣтъ е цъвналъ. Казва: „Не трѣбва да има илюзии“. Казва: „Трѣбва да бѫда добъръ човѣкъ“. Трѣбва да живѣешъ като цвѣтъ.
към беседата >>
Възможно е човѣкъ безъ свѣтлина да живѣе, възможно е безъ топлина да живѣе, но то е обикновено положение.
Майка ти нѣма време да те учи. Едно дете много мѫчно се учи отъ майка си, едно дете много мѫчно се учи отъ баща си. За да се учи детето, бащата трѣбва да го прати отвънъ, други да го учатъ. Кой ще го учи? Вие не може да се учите, ако нѣмате въ сѫщность свѣтлина въ ума си и, ако нѣмате топлина въ сърдцето си и, ако нѣмате сила въ тѣлото си – вие не може да се учите.
Възможно е човѣкъ безъ свѣтлина да живѣе, възможно е безъ топлина да живѣе, но то е обикновено положение.
Има единъ животъ извънъ свѣтлината, има единъ животъ извънъ топлината, извънъ силата. Ние не го знаемъ какъвъ е. Има, сѫществува – тѣ сѫ теории, предположения. Вие въ сегашния животъ имате идеята, създадена отъ хиляди години, че нѣма нѣщо по-лошо отъ сегашния животъ. Всички индуси работятъ да се освободятъ отъ живота.
към беседата >>
Като цвѣтъ, казвашъ: „Елате да помиришите“.
Всички ние страдаме, че нашитѣ дарби не сѫ проявени. Ние искаме да се проявимъ предъ хора невежи. Какво ще покажемъ – чудна работа? Тия лампи, които свѣтятъ, сами се показватъ. Ти си цвѣтъ, който живѣе.
Като цвѣтъ, казвашъ: „Елате да помиришите“.
Като помиришешъ, знаешъ, че този цвѣтъ е цъвналъ. Казва: „Не трѣбва да има илюзии“. Казва: „Трѣбва да бѫда добъръ човѣкъ“. Трѣбва да живѣешъ като цвѣтъ. Ти си музикантъ – трѣбва да проявишъ музиката.
към беседата >>
Има единъ животъ извънъ свѣтлината, има единъ животъ извънъ топлината, извънъ силата.
Едно дете много мѫчно се учи отъ майка си, едно дете много мѫчно се учи отъ баща си. За да се учи детето, бащата трѣбва да го прати отвънъ, други да го учатъ. Кой ще го учи? Вие не може да се учите, ако нѣмате въ сѫщность свѣтлина въ ума си и, ако нѣмате топлина въ сърдцето си и, ако нѣмате сила въ тѣлото си – вие не може да се учите. Възможно е човѣкъ безъ свѣтлина да живѣе, възможно е безъ топлина да живѣе, но то е обикновено положение.
Има единъ животъ извънъ свѣтлината, има единъ животъ извънъ топлината, извънъ силата.
Ние не го знаемъ какъвъ е. Има, сѫществува – тѣ сѫ теории, предположения. Вие въ сегашния животъ имате идеята, създадена отъ хиляди години, че нѣма нѣщо по-лошо отъ сегашния животъ. Всички индуси работятъ да се освободятъ отъ живота. Какъвъ ще бѫде онзи животъ, въ който тѣ искатъ да влѣзатъ?
към беседата >>
Като помиришешъ, знаешъ, че този цвѣтъ е цъвналъ.
Ние искаме да се проявимъ предъ хора невежи. Какво ще покажемъ – чудна работа? Тия лампи, които свѣтятъ, сами се показватъ. Ти си цвѣтъ, който живѣе. Като цвѣтъ, казвашъ: „Елате да помиришите“.
Като помиришешъ, знаешъ, че този цвѣтъ е цъвналъ.
Казва: „Не трѣбва да има илюзии“. Казва: „Трѣбва да бѫда добъръ човѣкъ“. Трѣбва да живѣешъ като цвѣтъ. Ти си музикантъ – трѣбва да проявишъ музиката. Ти си добъръ човѣкъ – трѣбва да проявишъ доброто.
към беседата >>
Ние не го знаемъ какъвъ е.
За да се учи детето, бащата трѣбва да го прати отвънъ, други да го учатъ. Кой ще го учи? Вие не може да се учите, ако нѣмате въ сѫщность свѣтлина въ ума си и, ако нѣмате топлина въ сърдцето си и, ако нѣмате сила въ тѣлото си – вие не може да се учите. Възможно е човѣкъ безъ свѣтлина да живѣе, възможно е безъ топлина да живѣе, но то е обикновено положение. Има единъ животъ извънъ свѣтлината, има единъ животъ извънъ топлината, извънъ силата.
Ние не го знаемъ какъвъ е.
Има, сѫществува – тѣ сѫ теории, предположения. Вие въ сегашния животъ имате идеята, създадена отъ хиляди години, че нѣма нѣщо по-лошо отъ сегашния животъ. Всички индуси работятъ да се освободятъ отъ живота. Какъвъ ще бѫде онзи животъ, въ който тѣ искатъ да влѣзатъ? Казватъ: „Другъ животъ, животъ на Давакана“.
към беседата >>
Казва: „Не трѣбва да има илюзии“.
Какво ще покажемъ – чудна работа? Тия лампи, които свѣтятъ, сами се показватъ. Ти си цвѣтъ, който живѣе. Като цвѣтъ, казвашъ: „Елате да помиришите“. Като помиришешъ, знаешъ, че този цвѣтъ е цъвналъ.
Казва: „Не трѣбва да има илюзии“.
Казва: „Трѣбва да бѫда добъръ човѣкъ“. Трѣбва да живѣешъ като цвѣтъ. Ти си музикантъ – трѣбва да проявишъ музиката. Ти си добъръ човѣкъ – трѣбва да проявишъ доброто. Доброто дава основнитѣ тонове – до, ми, соль – доброта, справедливость и разумность.
към беседата >>
Има, сѫществува – тѣ сѫ теории, предположения.
Кой ще го учи? Вие не може да се учите, ако нѣмате въ сѫщность свѣтлина въ ума си и, ако нѣмате топлина въ сърдцето си и, ако нѣмате сила въ тѣлото си – вие не може да се учите. Възможно е човѣкъ безъ свѣтлина да живѣе, възможно е безъ топлина да живѣе, но то е обикновено положение. Има единъ животъ извънъ свѣтлината, има единъ животъ извънъ топлината, извънъ силата. Ние не го знаемъ какъвъ е.
Има, сѫществува – тѣ сѫ теории, предположения.
Вие въ сегашния животъ имате идеята, създадена отъ хиляди години, че нѣма нѣщо по-лошо отъ сегашния животъ. Всички индуси работятъ да се освободятъ отъ живота. Какъвъ ще бѫде онзи животъ, въ който тѣ искатъ да влѣзатъ? Казватъ: „Другъ животъ, животъ на Давакана“. Питамъ: Кѫде е Давакана?
към беседата >>
Казва: „Трѣбва да бѫда добъръ човѣкъ“.
Тия лампи, които свѣтятъ, сами се показватъ. Ти си цвѣтъ, който живѣе. Като цвѣтъ, казвашъ: „Елате да помиришите“. Като помиришешъ, знаешъ, че този цвѣтъ е цъвналъ. Казва: „Не трѣбва да има илюзии“.
Казва: „Трѣбва да бѫда добъръ човѣкъ“.
Трѣбва да живѣешъ като цвѣтъ. Ти си музикантъ – трѣбва да проявишъ музиката. Ти си добъръ човѣкъ – трѣбва да проявишъ доброто. Доброто дава основнитѣ тонове – до, ми, соль – доброта, справедливость и разумность. Това сѫ основнитѣ тонове.
към беседата >>
Вие въ сегашния животъ имате идеята, създадена отъ хиляди години, че нѣма нѣщо по-лошо отъ сегашния животъ.
Вие не може да се учите, ако нѣмате въ сѫщность свѣтлина въ ума си и, ако нѣмате топлина въ сърдцето си и, ако нѣмате сила въ тѣлото си – вие не може да се учите. Възможно е човѣкъ безъ свѣтлина да живѣе, възможно е безъ топлина да живѣе, но то е обикновено положение. Има единъ животъ извънъ свѣтлината, има единъ животъ извънъ топлината, извънъ силата. Ние не го знаемъ какъвъ е. Има, сѫществува – тѣ сѫ теории, предположения.
Вие въ сегашния животъ имате идеята, създадена отъ хиляди години, че нѣма нѣщо по-лошо отъ сегашния животъ.
Всички индуси работятъ да се освободятъ отъ живота. Какъвъ ще бѫде онзи животъ, въ който тѣ искатъ да влѣзатъ? Казватъ: „Другъ животъ, животъ на Давакана“. Питамъ: Кѫде е Давакана? Кѫде е правилниятъ тонъ?
към беседата >>
Трѣбва да живѣешъ като цвѣтъ.
Ти си цвѣтъ, който живѣе. Като цвѣтъ, казвашъ: „Елате да помиришите“. Като помиришешъ, знаешъ, че този цвѣтъ е цъвналъ. Казва: „Не трѣбва да има илюзии“. Казва: „Трѣбва да бѫда добъръ човѣкъ“.
Трѣбва да живѣешъ като цвѣтъ.
Ти си музикантъ – трѣбва да проявишъ музиката. Ти си добъръ човѣкъ – трѣбва да проявишъ доброто. Доброто дава основнитѣ тонове – до, ми, соль – доброта, справедливость и разумность. Това сѫ основнитѣ тонове. Въ соль нѣщата цъвтятъ, въ ми нѣщата взематъ посока.
към беседата >>
Всички индуси работятъ да се освободятъ отъ живота.
Възможно е човѣкъ безъ свѣтлина да живѣе, възможно е безъ топлина да живѣе, но то е обикновено положение. Има единъ животъ извънъ свѣтлината, има единъ животъ извънъ топлината, извънъ силата. Ние не го знаемъ какъвъ е. Има, сѫществува – тѣ сѫ теории, предположения. Вие въ сегашния животъ имате идеята, създадена отъ хиляди години, че нѣма нѣщо по-лошо отъ сегашния животъ.
Всички индуси работятъ да се освободятъ отъ живота.
Какъвъ ще бѫде онзи животъ, въ който тѣ искатъ да влѣзатъ? Казватъ: „Другъ животъ, животъ на Давакана“. Питамъ: Кѫде е Давакана? Кѫде е правилниятъ тонъ? За да намѣря единъ правиленъ тонъ, на колко километра далече да го намѣря?
към беседата >>
Ти си музикантъ – трѣбва да проявишъ музиката.
Като цвѣтъ, казвашъ: „Елате да помиришите“. Като помиришешъ, знаешъ, че този цвѣтъ е цъвналъ. Казва: „Не трѣбва да има илюзии“. Казва: „Трѣбва да бѫда добъръ човѣкъ“. Трѣбва да живѣешъ като цвѣтъ.
Ти си музикантъ – трѣбва да проявишъ музиката.
Ти си добъръ човѣкъ – трѣбва да проявишъ доброто. Доброто дава основнитѣ тонове – до, ми, соль – доброта, справедливость и разумность. Това сѫ основнитѣ тонове. Въ соль нѣщата цъвтятъ, въ ми нѣщата взематъ посока. Единъ художникъ, за да нарисува една картина, трѣбва да разбира какво нѣщо е ми.
към беседата >>
Пак наполовина сте свободни.
(втори вариант)
Ако ти не можеш да влезеш в една къща, ти не си свободен човек, не си силен човек. Ако ти не можеш да излезеш от една къща, ти не си силен човек. Влизането и излизането, те са две положения, които са необходими. Сега някои от вас влизате и не можете да излезете, наполовина сте свободни. Някои излизате и не можете да влезете.
Пак наполовина сте свободни.
Сега в какво седи богатството? Богатството влизане ли е или излизане? Сиромашията влизане ли е или излизане? Кой работи в света? Богатият работи или сиромахът работи?
към втори вариант >>
Тя е трябвало да го възпитава, като някое малко дете.
(втори вариант)
Каква била тя, има много анекдоти. Но пък и Сократ не бил стока. Той има толкоз дефекти в себе си, понеже тя, като гъркиня, е много взискателна. Ксантипа обичала красивото, изящното, обичала порядъчния живот, който Сократ не обичал. Като се гледа черепа на Сократ, черепът (му) е много правилен, но в строежа на неговия нос има нещо.
Тя е трябвало да го възпитава, като някое малко дете.
Благодарение на Ксантипа, той стана Сократ. Те турили един анекдот. Той казва така, аз ще го преведа. Питали го защо се оженил за нея. Той казва, че се оженил за нея да види, ако може да търпи несгодите на тази Ксантипа, на тази изящна жена, ако на нея може да угоди.
към втори вариант >>
Сега в какво седи богатството?
(втори вариант)
Ако ти не можеш да излезеш от една къща, ти не си силен човек. Влизането и излизането, те са две положения, които са необходими. Сега някои от вас влизате и не можете да излезете, наполовина сте свободни. Някои излизате и не можете да влезете. Пак наполовина сте свободни.
Сега в какво седи богатството?
Богатството влизане ли е или излизане? Сиромашията влизане ли е или излизане? Кой работи в света? Богатият работи или сиромахът работи? Кой яде – гладният или ситият?
към втори вариант >>
Благодарение на Ксантипа, той стана Сократ.
(втори вариант)
Но пък и Сократ не бил стока. Той има толкоз дефекти в себе си, понеже тя, като гъркиня, е много взискателна. Ксантипа обичала красивото, изящното, обичала порядъчния живот, който Сократ не обичал. Като се гледа черепа на Сократ, черепът (му) е много правилен, но в строежа на неговия нос има нещо. Тя е трябвало да го възпитава, като някое малко дете.
Благодарение на Ксантипа, той стана Сократ.
Те турили един анекдот. Той казва така, аз ще го преведа. Питали го защо се оженил за нея. Той казва, че се оженил за нея да види, ако може да търпи несгодите на тази Ксантипа, на тази изящна жена, ако на нея може да угоди. Тогава животът му ще стане весел.
към втори вариант >>
Богатството влизане ли е или излизане?
(втори вариант)
Влизането и излизането, те са две положения, които са необходими. Сега някои от вас влизате и не можете да излезете, наполовина сте свободни. Някои излизате и не можете да влезете. Пак наполовина сте свободни. Сега в какво седи богатството?
Богатството влизане ли е или излизане?
Сиромашията влизане ли е или излизане? Кой работи в света? Богатият работи или сиромахът работи? Кой яде – гладният или ситият? Това са състояния вътре.
към втори вариант >>
Те турили един анекдот.
(втори вариант)
Той има толкоз дефекти в себе си, понеже тя, като гъркиня, е много взискателна. Ксантипа обичала красивото, изящното, обичала порядъчния живот, който Сократ не обичал. Като се гледа черепа на Сократ, черепът (му) е много правилен, но в строежа на неговия нос има нещо. Тя е трябвало да го възпитава, като някое малко дете. Благодарение на Ксантипа, той стана Сократ.
Те турили един анекдот.
Той казва така, аз ще го преведа. Питали го защо се оженил за нея. Той казва, че се оженил за нея да види, ако може да търпи несгодите на тази Ксантипа, на тази изящна жена, ако на нея може да угоди. Тогава животът му ще стане весел. Казват, че била много лоша.
към втори вариант >>
Сиромашията влизане ли е или излизане?
(втори вариант)
Сега някои от вас влизате и не можете да излезете, наполовина сте свободни. Някои излизате и не можете да влезете. Пак наполовина сте свободни. Сега в какво седи богатството? Богатството влизане ли е или излизане?
Сиромашията влизане ли е или излизане?
Кой работи в света? Богатият работи или сиромахът работи? Кой яде – гладният или ситият? Това са състояния вътре. После по някой път ние делим, казваме: „Той е набожен човек, другият не е набожен”.
към втори вариант >>
Той казва така, аз ще го преведа.
(втори вариант)
Ксантипа обичала красивото, изящното, обичала порядъчния живот, който Сократ не обичал. Като се гледа черепа на Сократ, черепът (му) е много правилен, но в строежа на неговия нос има нещо. Тя е трябвало да го възпитава, като някое малко дете. Благодарение на Ксантипа, той стана Сократ. Те турили един анекдот.
Той казва така, аз ще го преведа.
Питали го защо се оженил за нея. Той казва, че се оженил за нея да види, ако може да търпи несгодите на тази Ксантипа, на тази изящна жена, ако на нея може да угоди. Тогава животът му ще стане весел. Казват, че била много лоша. В какво седи лошото?
към втори вариант >>
Кой работи в света?
(втори вариант)
Някои излизате и не можете да влезете. Пак наполовина сте свободни. Сега в какво седи богатството? Богатството влизане ли е или излизане? Сиромашията влизане ли е или излизане?
Кой работи в света?
Богатият работи или сиромахът работи? Кой яде – гладният или ситият? Това са състояния вътре. После по някой път ние делим, казваме: „Той е набожен човек, другият не е набожен”. Кой е набожен?
към втори вариант >>
Питали го защо се оженил за нея.
(втори вариант)
Като се гледа черепа на Сократ, черепът (му) е много правилен, но в строежа на неговия нос има нещо. Тя е трябвало да го възпитава, като някое малко дете. Благодарение на Ксантипа, той стана Сократ. Те турили един анекдот. Той казва така, аз ще го преведа.
Питали го защо се оженил за нея.
Той казва, че се оженил за нея да види, ако може да търпи несгодите на тази Ксантипа, на тази изящна жена, ако на нея може да угоди. Тогава животът му ще стане весел. Казват, че била много лоша. В какво седи лошото? Един ден той довел един приятел в къщи.
към втори вариант >>
Богатият работи или сиромахът работи?
(втори вариант)
Пак наполовина сте свободни. Сега в какво седи богатството? Богатството влизане ли е или излизане? Сиромашията влизане ли е или излизане? Кой работи в света?
Богатият работи или сиромахът работи?
Кой яде – гладният или ситият? Това са състояния вътре. После по някой път ние делим, казваме: „Той е набожен човек, другият не е набожен”. Кой е набожен? Който яде, е набожен.
към втори вариант >>
Той казва, че се оженил за нея да види, ако може да търпи несгодите на тази Ксантипа, на тази изящна жена, ако на нея може да угоди.
(втори вариант)
Тя е трябвало да го възпитава, като някое малко дете. Благодарение на Ксантипа, той стана Сократ. Те турили един анекдот. Той казва така, аз ще го преведа. Питали го защо се оженил за нея.
Той казва, че се оженил за нея да види, ако може да търпи несгодите на тази Ксантипа, на тази изящна жена, ако на нея може да угоди.
Тогава животът му ще стане весел. Казват, че била много лоша. В какво седи лошото? Един ден той довел един приятел в къщи. Тя носи един леген, обаче след като поляла да си измият ръцете, Сократ направил една погрешка.
към втори вариант >>
Кой яде – гладният или ситият?
(втори вариант)
Сега в какво седи богатството? Богатството влизане ли е или излизане? Сиромашията влизане ли е или излизане? Кой работи в света? Богатият работи или сиромахът работи?
Кой яде – гладният или ситият?
Това са състояния вътре. После по някой път ние делим, казваме: „Той е набожен човек, другият не е набожен”. Кой е набожен? Който яде, е набожен. Който не яде, не е набожен.
към втори вариант >>
Тогава животът му ще стане весел.
(втори вариант)
Благодарение на Ксантипа, той стана Сократ. Те турили един анекдот. Той казва така, аз ще го преведа. Питали го защо се оженил за нея. Той казва, че се оженил за нея да види, ако може да търпи несгодите на тази Ксантипа, на тази изящна жена, ако на нея може да угоди.
Тогава животът му ще стане весел.
Казват, че била много лоша. В какво седи лошото? Един ден той довел един приятел в къщи. Тя носи един леген, обаче след като поляла да си измият ръцете, Сократ направил една погрешка. Тя взела легена и го изляла на двамата на главите им.
към втори вариант >>
Това са състояния вътре.
(втори вариант)
Богатството влизане ли е или излизане? Сиромашията влизане ли е или излизане? Кой работи в света? Богатият работи или сиромахът работи? Кой яде – гладният или ситият?
Това са състояния вътре.
После по някой път ние делим, казваме: „Той е набожен човек, другият не е набожен”. Кой е набожен? Който яде, е набожен. Който не яде, не е набожен. Ами, че от безбожниците стават набожници.
към втори вариант >>
Казват, че била много лоша.
(втори вариант)
Те турили един анекдот. Той казва така, аз ще го преведа. Питали го защо се оженил за нея. Той казва, че се оженил за нея да види, ако може да търпи несгодите на тази Ксантипа, на тази изящна жена, ако на нея може да угоди. Тогава животът му ще стане весел.
Казват, че била много лоша.
В какво седи лошото? Един ден той довел един приятел в къщи. Тя носи един леген, обаче след като поляла да си измият ръцете, Сократ направил една погрешка. Тя взела легена и го изляла на двамата на главите им. Онзи, който създал анекдота, казва, че тя им давала наставление.
към втори вариант >>
После по някой път ние делим, казваме: „Той е набожен човек, другият не е набожен”.
(втори вариант)
Сиромашията влизане ли е или излизане? Кой работи в света? Богатият работи или сиромахът работи? Кой яде – гладният или ситият? Това са състояния вътре.
После по някой път ние делим, казваме: „Той е набожен човек, другият не е набожен”.
Кой е набожен? Който яде, е набожен. Който не яде, не е набожен. Ами, че от безбожниците стават набожници. Всеки, който е набожен, след време ще стане безбожен.
към втори вариант >>
В какво седи лошото?
(втори вариант)
Той казва така, аз ще го преведа. Питали го защо се оженил за нея. Той казва, че се оженил за нея да види, ако може да търпи несгодите на тази Ксантипа, на тази изящна жена, ако на нея може да угоди. Тогава животът му ще стане весел. Казват, че била много лоша.
В какво седи лошото?
Един ден той довел един приятел в къщи. Тя носи един леген, обаче след като поляла да си измият ръцете, Сократ направил една погрешка. Тя взела легена и го изляла на двамата на главите им. Онзи, който създал анекдота, казва, че тя им давала наставление. Сократ не знаел как да си тури краката.
към втори вариант >>
Кой е набожен?
(втори вариант)
Кой работи в света? Богатият работи или сиромахът работи? Кой яде – гладният или ситият? Това са състояния вътре. После по някой път ние делим, казваме: „Той е набожен човек, другият не е набожен”.
Кой е набожен?
Който яде, е набожен. Който не яде, не е набожен. Ами, че от безбожниците стават набожници. Всеки, който е набожен, след време ще стане безбожен. Като се наяде, не иска да яде.
към втори вариант >>
Един ден той довел един приятел в къщи.
(втори вариант)
Питали го защо се оженил за нея. Той казва, че се оженил за нея да види, ако може да търпи несгодите на тази Ксантипа, на тази изящна жена, ако на нея може да угоди. Тогава животът му ще стане весел. Казват, че била много лоша. В какво седи лошото?
Един ден той довел един приятел в къщи.
Тя носи един леген, обаче след като поляла да си измият ръцете, Сократ направил една погрешка. Тя взела легена и го изляла на двамата на главите им. Онзи, който създал анекдота, казва, че тя им давала наставление. Сократ не знаел как да си тури краката. Тя казва: „Събери си краката”, казва и на неговият приятел: „Събери си краката”.
към втори вариант >>
Който яде, е набожен.
(втори вариант)
Богатият работи или сиромахът работи? Кой яде – гладният или ситият? Това са състояния вътре. После по някой път ние делим, казваме: „Той е набожен човек, другият не е набожен”. Кой е набожен?
Който яде, е набожен.
Който не яде, не е набожен. Ами, че от безбожниците стават набожници. Всеки, който е набожен, след време ще стане безбожен. Като се наяде, не иска да яде. Онзи, който е безбожен, стане набожен.
към втори вариант >>
Тя носи един леген, обаче след като поляла да си измият ръцете, Сократ направил една погрешка.
(втори вариант)
Той казва, че се оженил за нея да види, ако може да търпи несгодите на тази Ксантипа, на тази изящна жена, ако на нея може да угоди. Тогава животът му ще стане весел. Казват, че била много лоша. В какво седи лошото? Един ден той довел един приятел в къщи.
Тя носи един леген, обаче след като поляла да си измият ръцете, Сократ направил една погрешка.
Тя взела легена и го изляла на двамата на главите им. Онзи, който създал анекдота, казва, че тя им давала наставление. Сократ не знаел как да си тури краката. Тя казва: „Събери си краката”, казва и на неговият приятел: „Събери си краката”. Сократ казва: „Ти трябва да знаеш, че след тия наставления ще дойде дъжд отгоре”.
към втори вариант >>
Който не яде, не е набожен.
(втори вариант)
Кой яде – гладният или ситият? Това са състояния вътре. После по някой път ние делим, казваме: „Той е набожен човек, другият не е набожен”. Кой е набожен? Който яде, е набожен.
Който не яде, не е набожен.
Ами, че от безбожниците стават набожници. Всеки, който е набожен, след време ще стане безбожен. Като се наяде, не иска да яде. Онзи, който е безбожен, стане набожен. Ние предполагаме, че някои хора в света са лоши.
към втори вариант >>
Тя взела легена и го изляла на двамата на главите им.
(втори вариант)
Тогава животът му ще стане весел. Казват, че била много лоша. В какво седи лошото? Един ден той довел един приятел в къщи. Тя носи един леген, обаче след като поляла да си измият ръцете, Сократ направил една погрешка.
Тя взела легена и го изляла на двамата на главите им.
Онзи, който създал анекдота, казва, че тя им давала наставление. Сократ не знаел как да си тури краката. Тя казва: „Събери си краката”, казва и на неговият приятел: „Събери си краката”. Сократ казва: „Ти трябва да знаеш, че след тия наставления ще дойде дъжд отгоре”. Сега вие, като се разгневите, току изведнъж дигнете ръката си и ударите нещо, счупите го.
към втори вариант >>
Ами, че от безбожниците стават набожници.
(втори вариант)
Това са състояния вътре. После по някой път ние делим, казваме: „Той е набожен човек, другият не е набожен”. Кой е набожен? Който яде, е набожен. Който не яде, не е набожен.
Ами, че от безбожниците стават набожници.
Всеки, който е набожен, след време ще стане безбожен. Като се наяде, не иска да яде. Онзи, който е безбожен, стане набожен. Ние предполагаме, че някои хора в света са лоши. То е наше понятие сега.
към втори вариант >>
Онзи, който създал анекдота, казва, че тя им давала наставление.
(втори вариант)
Казват, че била много лоша. В какво седи лошото? Един ден той довел един приятел в къщи. Тя носи един леген, обаче след като поляла да си измият ръцете, Сократ направил една погрешка. Тя взела легена и го изляла на двамата на главите им.
Онзи, който създал анекдота, казва, че тя им давала наставление.
Сократ не знаел как да си тури краката. Тя казва: „Събери си краката”, казва и на неговият приятел: „Събери си краката”. Сократ казва: „Ти трябва да знаеш, че след тия наставления ще дойде дъжд отгоре”. Сега вие, като се разгневите, току изведнъж дигнете ръката си и ударите нещо, счупите го. Сега, защо трябва да удариш този предмет и да счупиш?
към втори вариант >>
Всеки, който е набожен, след време ще стане безбожен.
(втори вариант)
После по някой път ние делим, казваме: „Той е набожен човек, другият не е набожен”. Кой е набожен? Който яде, е набожен. Който не яде, не е набожен. Ами, че от безбожниците стават набожници.
Всеки, който е набожен, след време ще стане безбожен.
Като се наяде, не иска да яде. Онзи, който е безбожен, стане набожен. Ние предполагаме, че някои хора в света са лоши. То е наше понятие сега. Запример: Ако тонът сега в музиката е дисхармоничен по отношение на друг тон.
към втори вариант >>
Сократ не знаел как да си тури краката.
(втори вариант)
В какво седи лошото? Един ден той довел един приятел в къщи. Тя носи един леген, обаче след като поляла да си измият ръцете, Сократ направил една погрешка. Тя взела легена и го изляла на двамата на главите им. Онзи, който създал анекдота, казва, че тя им давала наставление.
Сократ не знаел как да си тури краката.
Тя казва: „Събери си краката”, казва и на неговият приятел: „Събери си краката”. Сократ казва: „Ти трябва да знаеш, че след тия наставления ще дойде дъжд отгоре”. Сега вие, като се разгневите, току изведнъж дигнете ръката си и ударите нещо, счупите го. Сега, защо трябва да удариш този предмет и да счупиш? Музикално аз го намирам много естествено.
към втори вариант >>
Като се наяде, не иска да яде.
(втори вариант)
Кой е набожен? Който яде, е набожен. Който не яде, не е набожен. Ами, че от безбожниците стават набожници. Всеки, който е набожен, след време ще стане безбожен.
Като се наяде, не иска да яде.
Онзи, който е безбожен, стане набожен. Ние предполагаме, че някои хора в света са лоши. То е наше понятие сега. Запример: Ако тонът сега в музиката е дисхармоничен по отношение на друг тон. Има тонове, които са дисхармонични.
към втори вариант >>
Тя казва: „Събери си краката”, казва и на неговият приятел: „Събери си краката”.
(втори вариант)
Един ден той довел един приятел в къщи. Тя носи един леген, обаче след като поляла да си измият ръцете, Сократ направил една погрешка. Тя взела легена и го изляла на двамата на главите им. Онзи, който създал анекдота, казва, че тя им давала наставление. Сократ не знаел как да си тури краката.
Тя казва: „Събери си краката”, казва и на неговият приятел: „Събери си краката”.
Сократ казва: „Ти трябва да знаеш, че след тия наставления ще дойде дъжд отгоре”. Сега вие, като се разгневите, току изведнъж дигнете ръката си и ударите нещо, счупите го. Сега, защо трябва да удариш този предмет и да счупиш? Музикално аз го намирам много естествено. Онзи музикант, който извади своя камертон*, удари го.
към втори вариант >>
Онзи, който е безбожен, стане набожен.
(втори вариант)
Който яде, е набожен. Който не яде, не е набожен. Ами, че от безбожниците стават набожници. Всеки, който е набожен, след време ще стане безбожен. Като се наяде, не иска да яде.
Онзи, който е безбожен, стане набожен.
Ние предполагаме, че някои хора в света са лоши. То е наше понятие сега. Запример: Ако тонът сега в музиката е дисхармоничен по отношение на друг тон. Има тонове, които са дисхармонични. Тонът, сам по себе си, не е дисхармоничен.
към втори вариант >>
Сократ казва: „Ти трябва да знаеш, че след тия наставления ще дойде дъжд отгоре”.
(втори вариант)
Тя носи един леген, обаче след като поляла да си измият ръцете, Сократ направил една погрешка. Тя взела легена и го изляла на двамата на главите им. Онзи, който създал анекдота, казва, че тя им давала наставление. Сократ не знаел как да си тури краката. Тя казва: „Събери си краката”, казва и на неговият приятел: „Събери си краката”.
Сократ казва: „Ти трябва да знаеш, че след тия наставления ще дойде дъжд отгоре”.
Сега вие, като се разгневите, току изведнъж дигнете ръката си и ударите нещо, счупите го. Сега, защо трябва да удариш този предмет и да счупиш? Музикално аз го намирам много естествено. Онзи музикант, който извади своя камертон*, удари го. Ти удариш чашата.
към втори вариант >>
Ние предполагаме, че някои хора в света са лоши.
(втори вариант)
Който не яде, не е набожен. Ами, че от безбожниците стават набожници. Всеки, който е набожен, след време ще стане безбожен. Като се наяде, не иска да яде. Онзи, който е безбожен, стане набожен.
Ние предполагаме, че някои хора в света са лоши.
То е наше понятие сега. Запример: Ако тонът сега в музиката е дисхармоничен по отношение на друг тон. Има тонове, които са дисхармонични. Тонът, сам по себе си, не е дисхармоничен. По отношение на някои други тонове – те не се съгласуват, някои акорди* не се съгласуват.
към втори вариант >>
Сега вие, като се разгневите, току изведнъж дигнете ръката си и ударите нещо, счупите го.
(втори вариант)
Тя взела легена и го изляла на двамата на главите им. Онзи, който създал анекдота, казва, че тя им давала наставление. Сократ не знаел как да си тури краката. Тя казва: „Събери си краката”, казва и на неговият приятел: „Събери си краката”. Сократ казва: „Ти трябва да знаеш, че след тия наставления ще дойде дъжд отгоре”.
Сега вие, като се разгневите, току изведнъж дигнете ръката си и ударите нещо, счупите го.
Сега, защо трябва да удариш този предмет и да счупиш? Музикално аз го намирам много естествено. Онзи музикант, който извади своя камертон*, удари го. Ти удариш чашата. Тази чаша какво казва?
към втори вариант >>
То е наше понятие сега.
(втори вариант)
Ами, че от безбожниците стават набожници. Всеки, който е набожен, след време ще стане безбожен. Като се наяде, не иска да яде. Онзи, който е безбожен, стане набожен. Ние предполагаме, че някои хора в света са лоши.
То е наше понятие сега.
Запример: Ако тонът сега в музиката е дисхармоничен по отношение на друг тон. Има тонове, които са дисхармонични. Тонът, сам по себе си, не е дисхармоничен. По отношение на някои други тонове – те не се съгласуват, някои акорди* не се съгласуват. Та казвам: Понеже Бог е построил живота по известни гами*, щом ние се отклоним от тия гами – страдаме.
към втори вариант >>
Сега, защо трябва да удариш този предмет и да счупиш?
(втори вариант)
Онзи, който създал анекдота, казва, че тя им давала наставление. Сократ не знаел как да си тури краката. Тя казва: „Събери си краката”, казва и на неговият приятел: „Събери си краката”. Сократ казва: „Ти трябва да знаеш, че след тия наставления ще дойде дъжд отгоре”. Сега вие, като се разгневите, току изведнъж дигнете ръката си и ударите нещо, счупите го.
Сега, защо трябва да удариш този предмет и да счупиш?
Музикално аз го намирам много естествено. Онзи музикант, който извади своя камертон*, удари го. Ти удариш чашата. Тази чаша какво казва? Ако е от стъкло, което пружинира?
към втори вариант >>
Запример: Ако тонът сега в музиката е дисхармоничен по отношение на друг тон.
(втори вариант)
Всеки, който е набожен, след време ще стане безбожен. Като се наяде, не иска да яде. Онзи, който е безбожен, стане набожен. Ние предполагаме, че някои хора в света са лоши. То е наше понятие сега.
Запример: Ако тонът сега в музиката е дисхармоничен по отношение на друг тон.
Има тонове, които са дисхармонични. Тонът, сам по себе си, не е дисхармоничен. По отношение на някои други тонове – те не се съгласуват, някои акорди* не се съгласуват. Та казвам: Понеже Бог е построил живота по известни гами*, щом ние се отклоним от тия гами – страдаме. Всеки един човек е построен по една гама.
към втори вариант >>
Музикално аз го намирам много естествено.
(втори вариант)
Сократ не знаел как да си тури краката. Тя казва: „Събери си краката”, казва и на неговият приятел: „Събери си краката”. Сократ казва: „Ти трябва да знаеш, че след тия наставления ще дойде дъжд отгоре”. Сега вие, като се разгневите, току изведнъж дигнете ръката си и ударите нещо, счупите го. Сега, защо трябва да удариш този предмет и да счупиш?
Музикално аз го намирам много естествено.
Онзи музикант, който извади своя камертон*, удари го. Ти удариш чашата. Тази чаша какво казва? Ако е от стъкло, което пружинира? Удариш чашата и тя отскочи.
към втори вариант >>
Има тонове, които са дисхармонични.
(втори вариант)
Като се наяде, не иска да яде. Онзи, който е безбожен, стане набожен. Ние предполагаме, че някои хора в света са лоши. То е наше понятие сега. Запример: Ако тонът сега в музиката е дисхармоничен по отношение на друг тон.
Има тонове, които са дисхармонични.
Тонът, сам по себе си, не е дисхармоничен. По отношение на някои други тонове – те не се съгласуват, някои акорди* не се съгласуват. Та казвам: Понеже Бог е построил живота по известни гами*, щом ние се отклоним от тия гами – страдаме. Всеки един човек е построен по една гама. Тази гама той трябва да я измени.
към втори вариант >>
Онзи музикант, който извади своя камертон*, удари го.
(втори вариант)
Тя казва: „Събери си краката”, казва и на неговият приятел: „Събери си краката”. Сократ казва: „Ти трябва да знаеш, че след тия наставления ще дойде дъжд отгоре”. Сега вие, като се разгневите, току изведнъж дигнете ръката си и ударите нещо, счупите го. Сега, защо трябва да удариш този предмет и да счупиш? Музикално аз го намирам много естествено.
Онзи музикант, който извади своя камертон*, удари го.
Ти удариш чашата. Тази чаша какво казва? Ако е от стъкло, което пружинира? Удариш чашата и тя отскочи. Даде тона до, после ре, ми.
към втори вариант >>
Тонът, сам по себе си, не е дисхармоничен.
(втори вариант)
Онзи, който е безбожен, стане набожен. Ние предполагаме, че някои хора в света са лоши. То е наше понятие сега. Запример: Ако тонът сега в музиката е дисхармоничен по отношение на друг тон. Има тонове, които са дисхармонични.
Тонът, сам по себе си, не е дисхармоничен.
По отношение на някои други тонове – те не се съгласуват, някои акорди* не се съгласуват. Та казвам: Понеже Бог е построил живота по известни гами*, щом ние се отклоним от тия гами – страдаме. Всеки един човек е построен по една гама. Тази гама той трябва да я измени. В целокупния живот ти не вървиш по една гама, но постепенно всеки ден ще се измени гамата.
към втори вариант >>
Ти удариш чашата.
(втори вариант)
Сократ казва: „Ти трябва да знаеш, че след тия наставления ще дойде дъжд отгоре”. Сега вие, като се разгневите, току изведнъж дигнете ръката си и ударите нещо, счупите го. Сега, защо трябва да удариш този предмет и да счупиш? Музикално аз го намирам много естествено. Онзи музикант, който извади своя камертон*, удари го.
Ти удариш чашата.
Тази чаша какво казва? Ако е от стъкло, което пружинира? Удариш чашата и тя отскочи. Даде тона до, после ре, ми. Сега казваш: „Да търпиш”.
към втори вариант >>
По отношение на някои други тонове – те не се съгласуват, някои акорди* не се съгласуват.
(втори вариант)
Ние предполагаме, че някои хора в света са лоши. То е наше понятие сега. Запример: Ако тонът сега в музиката е дисхармоничен по отношение на друг тон. Има тонове, които са дисхармонични. Тонът, сам по себе си, не е дисхармоничен.
По отношение на някои други тонове – те не се съгласуват, някои акорди* не се съгласуват.
Та казвам: Понеже Бог е построил живота по известни гами*, щом ние се отклоним от тия гами – страдаме. Всеки един човек е построен по една гама. Тази гама той трябва да я измени. В целокупния живот ти не вървиш по една гама, но постепенно всеки ден ще се измени гамата. То е за някои, които разбират музиката, не знаят какво нещо е гама.
към втори вариант >>
Тази чаша какво казва?
(втори вариант)
Сега вие, като се разгневите, току изведнъж дигнете ръката си и ударите нещо, счупите го. Сега, защо трябва да удариш този предмет и да счупиш? Музикално аз го намирам много естествено. Онзи музикант, който извади своя камертон*, удари го. Ти удариш чашата.
Тази чаша какво казва?
Ако е от стъкло, което пружинира? Удариш чашата и тя отскочи. Даде тона до, после ре, ми. Сега казваш: „Да търпиш”. Някой казал: „Да изтърпиш една жена е по-голямо (изпитание), отколкото да изтърпиш всичките мъчнотии в света”.
към втори вариант >>
Та казвам: Понеже Бог е построил живота по известни гами*, щом ние се отклоним от тия гами – страдаме.
(втори вариант)
То е наше понятие сега. Запример: Ако тонът сега в музиката е дисхармоничен по отношение на друг тон. Има тонове, които са дисхармонични. Тонът, сам по себе си, не е дисхармоничен. По отношение на някои други тонове – те не се съгласуват, някои акорди* не се съгласуват.
Та казвам: Понеже Бог е построил живота по известни гами*, щом ние се отклоним от тия гами – страдаме.
Всеки един човек е построен по една гама. Тази гама той трябва да я измени. В целокупния живот ти не вървиш по една гама, но постепенно всеки ден ще се измени гамата. То е за някои, които разбират музиката, не знаят какво нещо е гама. Музикантите знаят, но много малко знаят.
към втори вариант >>
Ако е от стъкло, което пружинира?
(втори вариант)
Сега, защо трябва да удариш този предмет и да счупиш? Музикално аз го намирам много естествено. Онзи музикант, който извади своя камертон*, удари го. Ти удариш чашата. Тази чаша какво казва?
Ако е от стъкло, което пружинира?
Удариш чашата и тя отскочи. Даде тона до, после ре, ми. Сега казваш: „Да търпиш”. Някой казал: „Да изтърпиш една жена е по-голямо (изпитание), отколкото да изтърпиш всичките мъчнотии в света”. Сега онези от вас, които сте женени, го знаете.
към втори вариант >>
Всеки един човек е построен по една гама.
(втори вариант)
Запример: Ако тонът сега в музиката е дисхармоничен по отношение на друг тон. Има тонове, които са дисхармонични. Тонът, сам по себе си, не е дисхармоничен. По отношение на някои други тонове – те не се съгласуват, някои акорди* не се съгласуват. Та казвам: Понеже Бог е построил живота по известни гами*, щом ние се отклоним от тия гами – страдаме.
Всеки един човек е построен по една гама.
Тази гама той трябва да я измени. В целокупния живот ти не вървиш по една гама, но постепенно всеки ден ще се измени гамата. То е за някои, които разбират музиката, не знаят какво нещо е гама. Музикантите знаят, но много малко знаят. Една гама може да е минорна*, може да е мажорна* – то е един метод за пеене.
към втори вариант >>
Удариш чашата и тя отскочи.
(втори вариант)
Музикално аз го намирам много естествено. Онзи музикант, който извади своя камертон*, удари го. Ти удариш чашата. Тази чаша какво казва? Ако е от стъкло, което пружинира?
Удариш чашата и тя отскочи.
Даде тона до, после ре, ми. Сега казваш: „Да търпиш”. Някой казал: „Да изтърпиш една жена е по-голямо (изпитание), отколкото да изтърпиш всичките мъчнотии в света”. Сега онези от вас, които сте женени, го знаете. Някой път може да държите на лицето, но обективно, от опитността, която имате.
към втори вариант >>
Тази гама той трябва да я измени.
(втори вариант)
Има тонове, които са дисхармонични. Тонът, сам по себе си, не е дисхармоничен. По отношение на някои други тонове – те не се съгласуват, някои акорди* не се съгласуват. Та казвам: Понеже Бог е построил живота по известни гами*, щом ние се отклоним от тия гами – страдаме. Всеки един човек е построен по една гама.
Тази гама той трябва да я измени.
В целокупния живот ти не вървиш по една гама, но постепенно всеки ден ще се измени гамата. То е за някои, които разбират музиката, не знаят какво нещо е гама. Музикантите знаят, но много малко знаят. Една гама може да е минорна*, може да е мажорна* – то е един метод за пеене. Или основният тон на една гама е до или може да е ре, може да е ми, може да е фа, може да е сол, може да е си.
към втори вариант >>
Даде тона до, после ре, ми.
(втори вариант)
Онзи музикант, който извади своя камертон*, удари го. Ти удариш чашата. Тази чаша какво казва? Ако е от стъкло, което пружинира? Удариш чашата и тя отскочи.
Даде тона до, после ре, ми.
Сега казваш: „Да търпиш”. Някой казал: „Да изтърпиш една жена е по-голямо (изпитание), отколкото да изтърпиш всичките мъчнотии в света”. Сега онези от вас, които сте женени, го знаете. Някой път може да държите на лицето, но обективно, от опитността, която имате. Лошото в хляба, къде е?
към втори вариант >>
В целокупния живот ти не вървиш по една гама, но постепенно всеки ден ще се измени гамата.
(втори вариант)
Тонът, сам по себе си, не е дисхармоничен. По отношение на някои други тонове – те не се съгласуват, някои акорди* не се съгласуват. Та казвам: Понеже Бог е построил живота по известни гами*, щом ние се отклоним от тия гами – страдаме. Всеки един човек е построен по една гама. Тази гама той трябва да я измени.
В целокупния живот ти не вървиш по една гама, но постепенно всеки ден ще се измени гамата.
То е за някои, които разбират музиката, не знаят какво нещо е гама. Музикантите знаят, но много малко знаят. Една гама може да е минорна*, може да е мажорна* – то е един метод за пеене. Или основният тон на една гама е до или може да е ре, може да е ми, може да е фа, може да е сол, може да е си. Ако е до, какво иска да каже с тази гама?
към втори вариант >>
Сега казваш: „Да търпиш”.
(втори вариант)
Ти удариш чашата. Тази чаша какво казва? Ако е от стъкло, което пружинира? Удариш чашата и тя отскочи. Даде тона до, после ре, ми.
Сега казваш: „Да търпиш”.
Някой казал: „Да изтърпиш една жена е по-голямо (изпитание), отколкото да изтърпиш всичките мъчнотии в света”. Сега онези от вас, които сте женени, го знаете. Някой път може да държите на лицето, но обективно, от опитността, която имате. Лошото в хляба, къде е? Най-хубавият хляб може да имате и да останете недоволни от хляба, понеже ако горчи този хляб или яденето, което много хубаво е сготвено, ако не чакате да изстине – туй ядене ще причини вреда.
към втори вариант >>
То е за някои, които разбират музиката, не знаят какво нещо е гама.
(втори вариант)
По отношение на някои други тонове – те не се съгласуват, някои акорди* не се съгласуват. Та казвам: Понеже Бог е построил живота по известни гами*, щом ние се отклоним от тия гами – страдаме. Всеки един човек е построен по една гама. Тази гама той трябва да я измени. В целокупния живот ти не вървиш по една гама, но постепенно всеки ден ще се измени гамата.
То е за някои, които разбират музиката, не знаят какво нещо е гама.
Музикантите знаят, но много малко знаят. Една гама може да е минорна*, може да е мажорна* – то е един метод за пеене. Или основният тон на една гама е до или може да е ре, може да е ми, може да е фа, може да е сол, може да е си. Ако е до, какво иска да каже с тази гама? Ако започва с до, ако е до-мажор, какво иска да каже?
към втори вариант >>
Някой казал: „Да изтърпиш една жена е по-голямо (изпитание), отколкото да изтърпиш всичките мъчнотии в света”.
(втори вариант)
Тази чаша какво казва? Ако е от стъкло, което пружинира? Удариш чашата и тя отскочи. Даде тона до, после ре, ми. Сега казваш: „Да търпиш”.
Някой казал: „Да изтърпиш една жена е по-голямо (изпитание), отколкото да изтърпиш всичките мъчнотии в света”.
Сега онези от вас, които сте женени, го знаете. Някой път може да държите на лицето, но обективно, от опитността, която имате. Лошото в хляба, къде е? Най-хубавият хляб може да имате и да останете недоволни от хляба, понеже ако горчи този хляб или яденето, което много хубаво е сготвено, ако не чакате да изстине – туй ядене ще причини вреда. И най-хубавото нещо не трябва да бързаме изведнъж да го изядем.
към втори вариант >>
Музикантите знаят, но много малко знаят.
(втори вариант)
Та казвам: Понеже Бог е построил живота по известни гами*, щом ние се отклоним от тия гами – страдаме. Всеки един човек е построен по една гама. Тази гама той трябва да я измени. В целокупния живот ти не вървиш по една гама, но постепенно всеки ден ще се измени гамата. То е за някои, които разбират музиката, не знаят какво нещо е гама.
Музикантите знаят, но много малко знаят.
Една гама може да е минорна*, може да е мажорна* – то е един метод за пеене. Или основният тон на една гама е до или може да е ре, може да е ми, може да е фа, може да е сол, може да е си. Ако е до, какво иска да каже с тази гама? Ако започва с до, ако е до-мажор, какво иска да каже? В природата ти си в една гама на живота, ти си постоянно в едно вýтрешно напрежение, искаш да излезеш от едно състояние.
към втори вариант >>
Сега онези от вас, които сте женени, го знаете.
(втори вариант)
Ако е от стъкло, което пружинира? Удариш чашата и тя отскочи. Даде тона до, после ре, ми. Сега казваш: „Да търпиш”. Някой казал: „Да изтърпиш една жена е по-голямо (изпитание), отколкото да изтърпиш всичките мъчнотии в света”.
Сега онези от вас, които сте женени, го знаете.
Някой път може да държите на лицето, но обективно, от опитността, която имате. Лошото в хляба, къде е? Най-хубавият хляб може да имате и да останете недоволни от хляба, понеже ако горчи този хляб или яденето, което много хубаво е сготвено, ако не чакате да изстине – туй ядене ще причини вреда. И най-хубавото нещо не трябва да бързаме изведнъж да го изядем.
към втори вариант >>
Една гама може да е минорна*, може да е мажорна* – то е един метод за пеене.
(втори вариант)
Всеки един човек е построен по една гама. Тази гама той трябва да я измени. В целокупния живот ти не вървиш по една гама, но постепенно всеки ден ще се измени гамата. То е за някои, които разбират музиката, не знаят какво нещо е гама. Музикантите знаят, но много малко знаят.
Една гама може да е минорна*, може да е мажорна* – то е един метод за пеене.
Или основният тон на една гама е до или може да е ре, може да е ми, може да е фа, може да е сол, може да е си. Ако е до, какво иска да каже с тази гама? Ако започва с до, ако е до-мажор, какво иска да каже? В природата ти си в една гама на живота, ти си постоянно в едно вýтрешно напрежение, искаш да излезеш от едно състояние. Аз наричам това една гама, която излиза от до.
към втори вариант >>
Някой път може да държите на лицето, но обективно, от опитността, която имате.
(втори вариант)
Удариш чашата и тя отскочи. Даде тона до, после ре, ми. Сега казваш: „Да търпиш”. Някой казал: „Да изтърпиш една жена е по-голямо (изпитание), отколкото да изтърпиш всичките мъчнотии в света”. Сега онези от вас, които сте женени, го знаете.
Някой път може да държите на лицето, но обективно, от опитността, която имате.
Лошото в хляба, къде е? Най-хубавият хляб може да имате и да останете недоволни от хляба, понеже ако горчи този хляб или яденето, което много хубаво е сготвено, ако не чакате да изстине – туй ядене ще причини вреда. И най-хубавото нещо не трябва да бързаме изведнъж да го изядем.
към втори вариант >>
Или основният тон на една гама е до или може да е ре, може да е ми, може да е фа, може да е сол, може да е си.
(втори вариант)
Тази гама той трябва да я измени. В целокупния живот ти не вървиш по една гама, но постепенно всеки ден ще се измени гамата. То е за някои, които разбират музиката, не знаят какво нещо е гама. Музикантите знаят, но много малко знаят. Една гама може да е минорна*, може да е мажорна* – то е един метод за пеене.
Или основният тон на една гама е до или може да е ре, може да е ми, може да е фа, може да е сол, може да е си.
Ако е до, какво иска да каже с тази гама? Ако започва с до, ако е до-мажор, какво иска да каже? В природата ти си в една гама на живота, ти си постоянно в едно вýтрешно напрежение, искаш да излезеш от едно състояние. Аз наричам това една гама, която излиза от до. Напрежението – то е едно яйце, което се мъти някъде, турено е под квачката, мъти се 21 ден и пилето трябва да излезе.
към втори вариант >>
Лошото в хляба, къде е?
(втори вариант)
Даде тона до, после ре, ми. Сега казваш: „Да търпиш”. Някой казал: „Да изтърпиш една жена е по-голямо (изпитание), отколкото да изтърпиш всичките мъчнотии в света”. Сега онези от вас, които сте женени, го знаете. Някой път може да държите на лицето, но обективно, от опитността, която имате.
Лошото в хляба, къде е?
Най-хубавият хляб може да имате и да останете недоволни от хляба, понеже ако горчи този хляб или яденето, което много хубаво е сготвено, ако не чакате да изстине – туй ядене ще причини вреда. И най-хубавото нещо не трябва да бързаме изведнъж да го изядем.
към втори вариант >>
Ако е до, какво иска да каже с тази гама?
(втори вариант)
В целокупния живот ти не вървиш по една гама, но постепенно всеки ден ще се измени гамата. То е за някои, които разбират музиката, не знаят какво нещо е гама. Музикантите знаят, но много малко знаят. Една гама може да е минорна*, може да е мажорна* – то е един метод за пеене. Или основният тон на една гама е до или може да е ре, може да е ми, може да е фа, може да е сол, може да е си.
Ако е до, какво иска да каже с тази гама?
Ако започва с до, ако е до-мажор, какво иска да каже? В природата ти си в една гама на живота, ти си постоянно в едно вýтрешно напрежение, искаш да излезеш от едно състояние. Аз наричам това една гама, която излиза от до. Напрежението – то е едно яйце, което се мъти някъде, турено е под квачката, мъти се 21 ден и пилето трябва да излезе. Щом излезе пилето – няма напрежение.
към втори вариант >>
Най-хубавият хляб може да имате и да останете недоволни от хляба, понеже ако горчи този хляб или яденето, което много хубаво е сготвено, ако не чакате да изстине – туй ядене ще причини вреда.
(втори вариант)
Сега казваш: „Да търпиш”. Някой казал: „Да изтърпиш една жена е по-голямо (изпитание), отколкото да изтърпиш всичките мъчнотии в света”. Сега онези от вас, които сте женени, го знаете. Някой път може да държите на лицето, но обективно, от опитността, която имате. Лошото в хляба, къде е?
Най-хубавият хляб може да имате и да останете недоволни от хляба, понеже ако горчи този хляб или яденето, което много хубаво е сготвено, ако не чакате да изстине – туй ядене ще причини вреда.
И най-хубавото нещо не трябва да бързаме изведнъж да го изядем.
към втори вариант >>
Ако започва с до, ако е до-мажор, какво иска да каже?
(втори вариант)
То е за някои, които разбират музиката, не знаят какво нещо е гама. Музикантите знаят, но много малко знаят. Една гама може да е минорна*, може да е мажорна* – то е един метод за пеене. Или основният тон на една гама е до или може да е ре, може да е ми, може да е фа, може да е сол, може да е си. Ако е до, какво иска да каже с тази гама?
Ако започва с до, ако е до-мажор, какво иска да каже?
В природата ти си в една гама на живота, ти си постоянно в едно вýтрешно напрежение, искаш да излезеш от едно състояние. Аз наричам това една гама, която излиза от до. Напрежението – то е едно яйце, което се мъти някъде, турено е под квачката, мъти се 21 ден и пилето трябва да излезе. Щом излезе пилето – няма напрежение. Ти чуваш гласа на това малкото пиленце.
към втори вариант >>
И най-хубавото нещо не трябва да бързаме изведнъж да го изядем.
(втори вариант)
Някой казал: „Да изтърпиш една жена е по-голямо (изпитание), отколкото да изтърпиш всичките мъчнотии в света”. Сега онези от вас, които сте женени, го знаете. Някой път може да държите на лицето, но обективно, от опитността, която имате. Лошото в хляба, къде е? Най-хубавият хляб може да имате и да останете недоволни от хляба, понеже ако горчи този хляб или яденето, което много хубаво е сготвено, ако не чакате да изстине – туй ядене ще причини вреда.
И най-хубавото нещо не трябва да бързаме изведнъж да го изядем.
към втори вариант >>
В природата ти си в една гама на живота, ти си постоянно в едно вýтрешно напрежение, искаш да излезеш от едно състояние.
(втори вариант)
Музикантите знаят, но много малко знаят. Една гама може да е минорна*, може да е мажорна* – то е един метод за пеене. Или основният тон на една гама е до или може да е ре, може да е ми, може да е фа, може да е сол, може да е си. Ако е до, какво иска да каже с тази гама? Ако започва с до, ако е до-мажор, какво иска да каже?
В природата ти си в една гама на живота, ти си постоянно в едно вýтрешно напрежение, искаш да излезеш от едно състояние.
Аз наричам това една гама, която излиза от до. Напрежението – то е едно яйце, което се мъти някъде, турено е под квачката, мъти се 21 ден и пилето трябва да излезе. Щом излезе пилето – няма напрежение. Ти чуваш гласа на това малкото пиленце. Най-първо пилето си има една майка, която го учи.
към втори вариант >>
Вие всички имате желанието да бъдете щастливи.
(втори вариант)
Вие всички имате желанието да бъдете щастливи.
То щеше да бъде най-голямото нещастие. В какво седи щастието на човека? Щастието на човека, то е един момент. Падам в реката, давя се, дойде един човек, извади ме. В дадения случай виждам, че щях да изгубя живота.
към втори вариант >>
Аз наричам това една гама, която излиза от до.
(втори вариант)
Една гама може да е минорна*, може да е мажорна* – то е един метод за пеене. Или основният тон на една гама е до или може да е ре, може да е ми, може да е фа, може да е сол, може да е си. Ако е до, какво иска да каже с тази гама? Ако започва с до, ако е до-мажор, какво иска да каже? В природата ти си в една гама на живота, ти си постоянно в едно вýтрешно напрежение, искаш да излезеш от едно състояние.
Аз наричам това една гама, която излиза от до.
Напрежението – то е едно яйце, което се мъти някъде, турено е под квачката, мъти се 21 ден и пилето трябва да излезе. Щом излезе пилето – няма напрежение. Ти чуваш гласа на това малкото пиленце. Най-първо пилето си има една майка, която го учи. Като седи, казва: „Клок, клок”.
към втори вариант >>
То щеше да бъде най-голямото нещастие.
(втори вариант)
Вие всички имате желанието да бъдете щастливи.
То щеше да бъде най-голямото нещастие.
В какво седи щастието на човека? Щастието на човека, то е един момент. Падам в реката, давя се, дойде един човек, извади ме. В дадения случай виждам, че щях да изгубя живота. Избави ме този човек и към него се заражда едно хубаво чувство на благодарност.
към втори вариант >>
Напрежението – то е едно яйце, което се мъти някъде, турено е под квачката, мъти се 21 ден и пилето трябва да излезе.
(втори вариант)
Или основният тон на една гама е до или може да е ре, може да е ми, може да е фа, може да е сол, може да е си. Ако е до, какво иска да каже с тази гама? Ако започва с до, ако е до-мажор, какво иска да каже? В природата ти си в една гама на живота, ти си постоянно в едно вýтрешно напрежение, искаш да излезеш от едно състояние. Аз наричам това една гама, която излиза от до.
Напрежението – то е едно яйце, което се мъти някъде, турено е под квачката, мъти се 21 ден и пилето трябва да излезе.
Щом излезе пилето – няма напрежение. Ти чуваш гласа на това малкото пиленце. Най-първо пилето си има една майка, която го учи. Като седи, казва: „Клок, клок”. Англичаните оттам взеха думата “клок” (clock).
към втори вариант >>
В какво седи щастието на човека?
(втори вариант)
Вие всички имате желанието да бъдете щастливи. То щеше да бъде най-голямото нещастие.
В какво седи щастието на човека?
Щастието на човека, то е един момент. Падам в реката, давя се, дойде един човек, извади ме. В дадения случай виждам, че щях да изгубя живота. Избави ме този човек и към него се заражда едно хубаво чувство на благодарност. Виждам Божественият промисъл – турило един умен човек да ми помогне.
към втори вариант >>
Щом излезе пилето – няма напрежение.
(втори вариант)
Ако е до, какво иска да каже с тази гама? Ако започва с до, ако е до-мажор, какво иска да каже? В природата ти си в една гама на живота, ти си постоянно в едно вýтрешно напрежение, искаш да излезеш от едно състояние. Аз наричам това една гама, която излиза от до. Напрежението – то е едно яйце, което се мъти някъде, турено е под квачката, мъти се 21 ден и пилето трябва да излезе.
Щом излезе пилето – няма напрежение.
Ти чуваш гласа на това малкото пиленце. Най-първо пилето си има една майка, която го учи. Като седи, казва: „Клок, клок”. Англичаните оттам взеха думата “клок” (clock). Добре използувай времето – клок.
към втори вариант >>
Щастието на човека, то е един момент.
(втори вариант)
Вие всички имате желанието да бъдете щастливи. То щеше да бъде най-голямото нещастие. В какво седи щастието на човека?
Щастието на човека, то е един момент.
Падам в реката, давя се, дойде един човек, извади ме. В дадения случай виждам, че щях да изгубя живота. Избави ме този човек и към него се заражда едно хубаво чувство на благодарност. Виждам Божественият промисъл – турило един умен човек да ми помогне. Благодаря на Бога, благодаря и на този човек в дадения случай.
към втори вариант >>
Ти чуваш гласа на това малкото пиленце.
(втори вариант)
Ако започва с до, ако е до-мажор, какво иска да каже? В природата ти си в една гама на живота, ти си постоянно в едно вýтрешно напрежение, искаш да излезеш от едно състояние. Аз наричам това една гама, която излиза от до. Напрежението – то е едно яйце, което се мъти някъде, турено е под квачката, мъти се 21 ден и пилето трябва да излезе. Щом излезе пилето – няма напрежение.
Ти чуваш гласа на това малкото пиленце.
Най-първо пилето си има една майка, която го учи. Като седи, казва: „Клок, клок”. Англичаните оттам взеха думата “клок” (clock). Добре използувай времето – клок. Какво казва пилето?
към втори вариант >>
Падам в реката, давя се, дойде един човек, извади ме.
(втори вариант)
Вие всички имате желанието да бъдете щастливи. То щеше да бъде най-голямото нещастие. В какво седи щастието на човека? Щастието на човека, то е един момент.
Падам в реката, давя се, дойде един човек, извади ме.
В дадения случай виждам, че щях да изгубя живота. Избави ме този човек и към него се заражда едно хубаво чувство на благодарност. Виждам Божественият промисъл – турило един умен човек да ми помогне. Благодаря на Бога, благодаря и на този човек в дадения случай. Накъдето (и) да ходя, може да се яви неразположение.
към втори вариант >>
Най-първо пилето си има една майка, която го учи.
(втори вариант)
В природата ти си в една гама на живота, ти си постоянно в едно вýтрешно напрежение, искаш да излезеш от едно състояние. Аз наричам това една гама, която излиза от до. Напрежението – то е едно яйце, което се мъти някъде, турено е под квачката, мъти се 21 ден и пилето трябва да излезе. Щом излезе пилето – няма напрежение. Ти чуваш гласа на това малкото пиленце.
Най-първо пилето си има една майка, която го учи.
Като седи, казва: „Клок, клок”. Англичаните оттам взеха думата “клок” (clock). Добре използувай времето – клок. Какво казва пилето? Майката казва: „Клок”.
към втори вариант >>
В дадения случай виждам, че щях да изгубя живота.
(втори вариант)
Вие всички имате желанието да бъдете щастливи. То щеше да бъде най-голямото нещастие. В какво седи щастието на човека? Щастието на човека, то е един момент. Падам в реката, давя се, дойде един човек, извади ме.
В дадения случай виждам, че щях да изгубя живота.
Избави ме този човек и към него се заражда едно хубаво чувство на благодарност. Виждам Божественият промисъл – турило един умен човек да ми помогне. Благодаря на Бога, благодаря и на този човек в дадения случай. Накъдето (и) да ходя, може да се яви неразположение. Допуснете, че съм се докачил някъде, вляза във водата да се давя, започна да се давя и виждам, че не е хубаво, но няма кой да ме извади.
към втори вариант >>
Като седи, казва: „Клок, клок”.
(втори вариант)
Аз наричам това една гама, която излиза от до. Напрежението – то е едно яйце, което се мъти някъде, турено е под квачката, мъти се 21 ден и пилето трябва да излезе. Щом излезе пилето – няма напрежение. Ти чуваш гласа на това малкото пиленце. Най-първо пилето си има една майка, която го учи.
Като седи, казва: „Клок, клок”.
Англичаните оттам взеха думата “клок” (clock). Добре използувай времето – клок. Какво казва пилето? Майката казва: „Клок”. Пилето не казва “клок”, то казва: „Чип, чип”.
към втори вариант >>
Избави ме този човек и към него се заражда едно хубаво чувство на благодарност.
(втори вариант)
То щеше да бъде най-голямото нещастие. В какво седи щастието на човека? Щастието на човека, то е един момент. Падам в реката, давя се, дойде един човек, извади ме. В дадения случай виждам, че щях да изгубя живота.
Избави ме този човек и към него се заражда едно хубаво чувство на благодарност.
Виждам Божественият промисъл – турило един умен човек да ми помогне. Благодаря на Бога, благодаря и на този човек в дадения случай. Накъдето (и) да ходя, може да се яви неразположение. Допуснете, че съм се докачил някъде, вляза във водата да се давя, започна да се давя и виждам, че не е хубаво, но няма кой да ме извади. Изважда ме този човек и в мене се явява едно съзнание.
към втори вариант >>
Англичаните оттам взеха думата “клок” (clock).
(втори вариант)
Напрежението – то е едно яйце, което се мъти някъде, турено е под квачката, мъти се 21 ден и пилето трябва да излезе. Щом излезе пилето – няма напрежение. Ти чуваш гласа на това малкото пиленце. Най-първо пилето си има една майка, която го учи. Като седи, казва: „Клок, клок”.
Англичаните оттам взеха думата “клок” (clock).
Добре използувай времето – клок. Какво казва пилето? Майката казва: „Клок”. Пилето не казва “клок”, то казва: „Чип, чип”. На турски значи – “излез”.
към втори вариант >>
Виждам Божественият промисъл – турило един умен човек да ми помогне.
(втори вариант)
В какво седи щастието на човека? Щастието на човека, то е един момент. Падам в реката, давя се, дойде един човек, извади ме. В дадения случай виждам, че щях да изгубя живота. Избави ме този човек и към него се заражда едно хубаво чувство на благодарност.
Виждам Божественият промисъл – турило един умен човек да ми помогне.
Благодаря на Бога, благодаря и на този човек в дадения случай. Накъдето (и) да ходя, може да се яви неразположение. Допуснете, че съм се докачил някъде, вляза във водата да се давя, започна да се давя и виждам, че не е хубаво, но няма кой да ме извади. Изважда ме този човек и в мене се явява едно съзнание. Благодаря на този човек, че е дошъл да ме избави.
към втори вариант >>
Добре използувай времето – клок.
(втори вариант)
Щом излезе пилето – няма напрежение. Ти чуваш гласа на това малкото пиленце. Най-първо пилето си има една майка, която го учи. Като седи, казва: „Клок, клок”. Англичаните оттам взеха думата “клок” (clock).
Добре използувай времето – клок.
Какво казва пилето? Майката казва: „Клок”. Пилето не казва “клок”, то казва: „Чип, чип”. На турски значи – “излез”. Питам: Защо пилето казва “чип”, а майка му казва “клок”?
към втори вариант >>
Благодаря на Бога, благодаря и на този човек в дадения случай.
(втори вариант)
Щастието на човека, то е един момент. Падам в реката, давя се, дойде един човек, извади ме. В дадения случай виждам, че щях да изгубя живота. Избави ме този човек и към него се заражда едно хубаво чувство на благодарност. Виждам Божественият промисъл – турило един умен човек да ми помогне.
Благодаря на Бога, благодаря и на този човек в дадения случай.
Накъдето (и) да ходя, може да се яви неразположение. Допуснете, че съм се докачил някъде, вляза във водата да се давя, започна да се давя и виждам, че не е хубаво, но няма кой да ме извади. Изважда ме този човек и в мене се явява едно съзнание. Благодаря на този човек, че е дошъл да ме избави. Казвам: Да се дави човек във водата (е) по-лошо, отколкото да страда от-вън.
към втори вариант >>
Какво казва пилето?
(втори вариант)
Ти чуваш гласа на това малкото пиленце. Най-първо пилето си има една майка, която го учи. Като седи, казва: „Клок, клок”. Англичаните оттам взеха думата “клок” (clock). Добре използувай времето – клок.
Какво казва пилето?
Майката казва: „Клок”. Пилето не казва “клок”, то казва: „Чип, чип”. На турски значи – “излез”. Питам: Защо пилето казва “чип”, а майка му казва “клок”? Чип – клок.
към втори вариант >>
Накъдето (и) да ходя, може да се яви неразположение.
(втори вариант)
Падам в реката, давя се, дойде един човек, извади ме. В дадения случай виждам, че щях да изгубя живота. Избави ме този човек и към него се заражда едно хубаво чувство на благодарност. Виждам Божественият промисъл – турило един умен човек да ми помогне. Благодаря на Бога, благодаря и на този човек в дадения случай.
Накъдето (и) да ходя, може да се яви неразположение.
Допуснете, че съм се докачил някъде, вляза във водата да се давя, започна да се давя и виждам, че не е хубаво, но няма кой да ме извади. Изважда ме този човек и в мене се явява едно съзнание. Благодаря на този човек, че е дошъл да ме избави. Казвам: Да се дави човек във водата (е) по-лошо, отколкото да страда от-вън. Та казвам: Хубавите условия в живота трябва да ги използуваме.
към втори вариант >>
Майката казва: „Клок”.
(втори вариант)
Най-първо пилето си има една майка, която го учи. Като седи, казва: „Клок, клок”. Англичаните оттам взеха думата “клок” (clock). Добре използувай времето – клок. Какво казва пилето?
Майката казва: „Клок”.
Пилето не казва “клок”, то казва: „Чип, чип”. На турски значи – “излез”. Питам: Защо пилето казва “чип”, а майка му казва “клок”? Чип – клок. Българите казват: „Клочи – нещо, което бъбли”.
към втори вариант >>
Допуснете, че съм се докачил някъде, вляза във водата да се давя, започна да се давя и виждам, че не е хубаво, но няма кой да ме извади.
(втори вариант)
В дадения случай виждам, че щях да изгубя живота. Избави ме този човек и към него се заражда едно хубаво чувство на благодарност. Виждам Божественият промисъл – турило един умен човек да ми помогне. Благодаря на Бога, благодаря и на този човек в дадения случай. Накъдето (и) да ходя, може да се яви неразположение.
Допуснете, че съм се докачил някъде, вляза във водата да се давя, започна да се давя и виждам, че не е хубаво, но няма кой да ме извади.
Изважда ме този човек и в мене се явява едно съзнание. Благодаря на този човек, че е дошъл да ме избави. Казвам: Да се дави човек във водата (е) по-лошо, отколкото да страда от-вън. Та казвам: Хубавите условия в живота трябва да ги използуваме. Сега при всичките лоши състояния, които имаме, все има някоя хубава мисъл, която седи край брега.
към втори вариант >>
Пилето не казва “клок”, то казва: „Чип, чип”.
(втори вариант)
Като седи, казва: „Клок, клок”. Англичаните оттам взеха думата “клок” (clock). Добре използувай времето – клок. Какво казва пилето? Майката казва: „Клок”.
Пилето не казва “клок”, то казва: „Чип, чип”.
На турски значи – “излез”. Питам: Защо пилето казва “чип”, а майка му казва “клок”? Чип – клок. Българите казват: „Клочи – нещо, което бъбли”. Майката казва: „Приготви се за работа”.
към втори вариант >>
Изважда ме този човек и в мене се явява едно съзнание.
(втори вариант)
Избави ме този човек и към него се заражда едно хубаво чувство на благодарност. Виждам Божественият промисъл – турило един умен човек да ми помогне. Благодаря на Бога, благодаря и на този човек в дадения случай. Накъдето (и) да ходя, може да се яви неразположение. Допуснете, че съм се докачил някъде, вляза във водата да се давя, започна да се давя и виждам, че не е хубаво, но няма кой да ме извади.
Изважда ме този човек и в мене се явява едно съзнание.
Благодаря на този човек, че е дошъл да ме избави. Казвам: Да се дави човек във водата (е) по-лошо, отколкото да страда от-вън. Та казвам: Хубавите условия в живота трябва да ги използуваме. Сега при всичките лоши състояния, които имаме, все има някоя хубава мисъл, която седи край брега. Седиш и мислиш.
към втори вариант >>
На турски значи – “излез”.
(втори вариант)
Англичаните оттам взеха думата “клок” (clock). Добре използувай времето – клок. Какво казва пилето? Майката казва: „Клок”. Пилето не казва “клок”, то казва: „Чип, чип”.
На турски значи – “излез”.
Питам: Защо пилето казва “чип”, а майка му казва “клок”? Чип – клок. Българите казват: „Клочи – нещо, което бъбли”. Майката казва: „Приготви се за работа”. То казва: „Ще изляза, ще изляза”, и излиза.
към втори вариант >>
Благодаря на този човек, че е дошъл да ме избави.
(втори вариант)
Виждам Божественият промисъл – турило един умен човек да ми помогне. Благодаря на Бога, благодаря и на този човек в дадения случай. Накъдето (и) да ходя, може да се яви неразположение. Допуснете, че съм се докачил някъде, вляза във водата да се давя, започна да се давя и виждам, че не е хубаво, но няма кой да ме извади. Изважда ме този човек и в мене се явява едно съзнание.
Благодаря на този човек, че е дошъл да ме избави.
Казвам: Да се дави човек във водата (е) по-лошо, отколкото да страда от-вън. Та казвам: Хубавите условия в живота трябва да ги използуваме. Сега при всичките лоши състояния, които имаме, все има някоя хубава мисъл, която седи край брега. Седиш и мислиш. Някой път ти минава една мисъл и казва: „Погледна ме малко другояче Бог, Който създал свята, промислил всичко, заради тебе”.
към втори вариант >>
Питам: Защо пилето казва “чип”, а майка му казва “клок”?
(втори вариант)
Добре използувай времето – клок. Какво казва пилето? Майката казва: „Клок”. Пилето не казва “клок”, то казва: „Чип, чип”. На турски значи – “излез”.
Питам: Защо пилето казва “чип”, а майка му казва “клок”?
Чип – клок. Българите казват: „Клочи – нещо, което бъбли”. Майката казва: „Приготви се за работа”. То казва: „Ще изляза, ще изляза”, и излиза. Каквото казва пилето и го прави – излиза.
към втори вариант >>
Казвам: Да се дави човек във водата (е) по-лошо, отколкото да страда от-вън.
(втори вариант)
Благодаря на Бога, благодаря и на този човек в дадения случай. Накъдето (и) да ходя, може да се яви неразположение. Допуснете, че съм се докачил някъде, вляза във водата да се давя, започна да се давя и виждам, че не е хубаво, но няма кой да ме извади. Изважда ме този човек и в мене се явява едно съзнание. Благодаря на този човек, че е дошъл да ме избави.
Казвам: Да се дави човек във водата (е) по-лошо, отколкото да страда от-вън.
Та казвам: Хубавите условия в живота трябва да ги използуваме. Сега при всичките лоши състояния, които имаме, все има някоя хубава мисъл, която седи край брега. Седиш и мислиш. Някой път ти минава една мисъл и казва: „Погледна ме малко другояче Бог, Който създал свята, промислил всичко, заради тебе”. Ти не виждаш благото, което Бог е създал.
към втори вариант >>
Чип – клок.
(втори вариант)
Какво казва пилето? Майката казва: „Клок”. Пилето не казва “клок”, то казва: „Чип, чип”. На турски значи – “излез”. Питам: Защо пилето казва “чип”, а майка му казва “клок”?
Чип – клок.
Българите казват: „Клочи – нещо, което бъбли”. Майката казва: „Приготви се за работа”. То казва: „Ще изляза, ще изляза”, и излиза. Каквото казва пилето и го прави – излиза. Сега вие седите и казвате: „Откъде го намери това нещо сега?
към втори вариант >>
Та казвам: Хубавите условия в живота трябва да ги използуваме.
(втори вариант)
Накъдето (и) да ходя, може да се яви неразположение. Допуснете, че съм се докачил някъде, вляза във водата да се давя, започна да се давя и виждам, че не е хубаво, но няма кой да ме извади. Изважда ме този човек и в мене се явява едно съзнание. Благодаря на този човек, че е дошъл да ме избави. Казвам: Да се дави човек във водата (е) по-лошо, отколкото да страда от-вън.
Та казвам: Хубавите условия в живота трябва да ги използуваме.
Сега при всичките лоши състояния, които имаме, все има някоя хубава мисъл, която седи край брега. Седиш и мислиш. Някой път ти минава една мисъл и казва: „Погледна ме малко другояче Бог, Който създал свята, промислил всичко, заради тебе”. Ти не виждаш благото, което Бог е създал. Гледам – няма нито едно нещастие.
към втори вариант >>
Българите казват: „Клочи – нещо, което бъбли”.
(втори вариант)
Майката казва: „Клок”. Пилето не казва “клок”, то казва: „Чип, чип”. На турски значи – “излез”. Питам: Защо пилето казва “чип”, а майка му казва “клок”? Чип – клок.
Българите казват: „Клочи – нещо, което бъбли”.
Майката казва: „Приготви се за работа”. То казва: „Ще изляза, ще изляза”, и излиза. Каквото казва пилето и го прави – излиза. Сега вие седите и казвате: „Откъде го намери това нещо сега? ” Ще кажете, че е нещо много оригинално.
към втори вариант >>
Сега при всичките лоши състояния, които имаме, все има някоя хубава мисъл, която седи край брега.
(втори вариант)
Допуснете, че съм се докачил някъде, вляза във водата да се давя, започна да се давя и виждам, че не е хубаво, но няма кой да ме извади. Изважда ме този човек и в мене се явява едно съзнание. Благодаря на този човек, че е дошъл да ме избави. Казвам: Да се дави човек във водата (е) по-лошо, отколкото да страда от-вън. Та казвам: Хубавите условия в живота трябва да ги използуваме.
Сега при всичките лоши състояния, които имаме, все има някоя хубава мисъл, която седи край брега.
Седиш и мислиш. Някой път ти минава една мисъл и казва: „Погледна ме малко другояче Бог, Който създал свята, промислил всичко, заради тебе”. Ти не виждаш благото, което Бог е създал. Гледам – няма нито едно нещастие. Имате толкоз блага, които Бог ви е дал и аз се чудя, че не ги виждате.
към втори вариант >>
Майката казва: „Приготви се за работа”.
(втори вариант)
Пилето не казва “клок”, то казва: „Чип, чип”. На турски значи – “излез”. Питам: Защо пилето казва “чип”, а майка му казва “клок”? Чип – клок. Българите казват: „Клочи – нещо, което бъбли”.
Майката казва: „Приготви се за работа”.
То казва: „Ще изляза, ще изляза”, и излиза. Каквото казва пилето и го прави – излиза. Сега вие седите и казвате: „Откъде го намери това нещо сега? ” Ще кажете, че е нещо много оригинално. Нещата верни ли са или не?
към втори вариант >>
Седиш и мислиш.
(втори вариант)
Изважда ме този човек и в мене се явява едно съзнание. Благодаря на този човек, че е дошъл да ме избави. Казвам: Да се дави човек във водата (е) по-лошо, отколкото да страда от-вън. Та казвам: Хубавите условия в живота трябва да ги използуваме. Сега при всичките лоши състояния, които имаме, все има някоя хубава мисъл, която седи край брега.
Седиш и мислиш.
Някой път ти минава една мисъл и казва: „Погледна ме малко другояче Бог, Който създал свята, промислил всичко, заради тебе”. Ти не виждаш благото, което Бог е създал. Гледам – няма нито едно нещастие. Имате толкоз блага, които Бог ви е дал и аз се чудя, че не ги виждате. Само да бутнеш едно копче и всичко ще имате на разположение.
към втори вариант >>
То казва: „Ще изляза, ще изляза”, и излиза.
(втори вариант)
На турски значи – “излез”. Питам: Защо пилето казва “чип”, а майка му казва “клок”? Чип – клок. Българите казват: „Клочи – нещо, което бъбли”. Майката казва: „Приготви се за работа”.
То казва: „Ще изляза, ще изляза”, и излиза.
Каквото казва пилето и го прави – излиза. Сега вие седите и казвате: „Откъде го намери това нещо сега? ” Ще кажете, че е нещо много оригинално. Нещата верни ли са или не? Верен тон е онзи, с който в даден случай можеш да свършиш дадена работа.
към втори вариант >>
Някой път ти минава една мисъл и казва: „Погледна ме малко другояче Бог, Който създал свята, промислил всичко, заради тебе”.
(втори вариант)
Благодаря на този човек, че е дошъл да ме избави. Казвам: Да се дави човек във водата (е) по-лошо, отколкото да страда от-вън. Та казвам: Хубавите условия в живота трябва да ги използуваме. Сега при всичките лоши състояния, които имаме, все има някоя хубава мисъл, която седи край брега. Седиш и мислиш.
Някой път ти минава една мисъл и казва: „Погледна ме малко другояче Бог, Който създал свята, промислил всичко, заради тебе”.
Ти не виждаш благото, което Бог е създал. Гледам – няма нито едно нещастие. Имате толкоз блага, които Бог ви е дал и аз се чудя, че не ги виждате. Само да бутнеш едно копче и всичко ще имате на разположение. В банката имате вложени доста пари, богати сте, а като сиромаси ходите.
към втори вариант >>
Каквото казва пилето и го прави – излиза.
(втори вариант)
Питам: Защо пилето казва “чип”, а майка му казва “клок”? Чип – клок. Българите казват: „Клочи – нещо, което бъбли”. Майката казва: „Приготви се за работа”. То казва: „Ще изляза, ще изляза”, и излиза.
Каквото казва пилето и го прави – излиза.
Сега вие седите и казвате: „Откъде го намери това нещо сега? ” Ще кажете, че е нещо много оригинално. Нещата верни ли са или не? Верен тон е онзи, с който в даден случай можеш да свършиш дадена работа. Неверен или неправ тон е, с който не можеш да свършиш една работа.
към втори вариант >>
Ти не виждаш благото, което Бог е създал.
(втори вариант)
Казвам: Да се дави човек във водата (е) по-лошо, отколкото да страда от-вън. Та казвам: Хубавите условия в живота трябва да ги използуваме. Сега при всичките лоши състояния, които имаме, все има някоя хубава мисъл, която седи край брега. Седиш и мислиш. Някой път ти минава една мисъл и казва: „Погледна ме малко другояче Бог, Който създал свята, промислил всичко, заради тебе”.
Ти не виждаш благото, което Бог е създал.
Гледам – няма нито едно нещастие. Имате толкоз блага, които Бог ви е дал и аз се чудя, че не ги виждате. Само да бутнеш едно копче и всичко ще имате на разположение. В банката имате вложени доста пари, богати сте, а като сиромаси ходите. Хубави дрехи имате – в съдрани ходите, не ги знаете.
към втори вариант >>
Сега вие седите и казвате: „Откъде го намери това нещо сега?
(втори вариант)
Чип – клок. Българите казват: „Клочи – нещо, което бъбли”. Майката казва: „Приготви се за работа”. То казва: „Ще изляза, ще изляза”, и излиза. Каквото казва пилето и го прави – излиза.
Сега вие седите и казвате: „Откъде го намери това нещо сега?
” Ще кажете, че е нещо много оригинално. Нещата верни ли са или не? Верен тон е онзи, с който в даден случай можеш да свършиш дадена работа. Неверен или неправ тон е, с който не можеш да свършиш една работа. Не може да ти помага.
към втори вариант >>
Гледам – няма нито едно нещастие.
(втори вариант)
Та казвам: Хубавите условия в живота трябва да ги използуваме. Сега при всичките лоши състояния, които имаме, все има някоя хубава мисъл, която седи край брега. Седиш и мислиш. Някой път ти минава една мисъл и казва: „Погледна ме малко другояче Бог, Който създал свята, промислил всичко, заради тебе”. Ти не виждаш благото, което Бог е създал.
Гледам – няма нито едно нещастие.
Имате толкоз блага, които Бог ви е дал и аз се чудя, че не ги виждате. Само да бутнеш едно копче и всичко ще имате на разположение. В банката имате вложени доста пари, богати сте, а като сиромаси ходите. Хубави дрехи имате – в съдрани ходите, не ги знаете. Носите скъсани обуща, а имате хубави – и тях не ги знаете.
към втори вариант >>
” Ще кажете, че е нещо много оригинално.
(втори вариант)
Българите казват: „Клочи – нещо, което бъбли”. Майката казва: „Приготви се за работа”. То казва: „Ще изляза, ще изляза”, и излиза. Каквото казва пилето и го прави – излиза. Сега вие седите и казвате: „Откъде го намери това нещо сега?
” Ще кажете, че е нещо много оригинално.
Нещата верни ли са или не? Верен тон е онзи, с който в даден случай можеш да свършиш дадена работа. Неверен или неправ тон е, с който не можеш да свършиш една работа. Не може да ти помага. Много пъти вас ви трябват пари.
към втори вариант >>
Имате толкоз блага, които Бог ви е дал и аз се чудя, че не ги виждате.
(втори вариант)
Сега при всичките лоши състояния, които имаме, все има някоя хубава мисъл, която седи край брега. Седиш и мислиш. Някой път ти минава една мисъл и казва: „Погледна ме малко другояче Бог, Който създал свята, промислил всичко, заради тебе”. Ти не виждаш благото, което Бог е създал. Гледам – няма нито едно нещастие.
Имате толкоз блага, които Бог ви е дал и аз се чудя, че не ги виждате.
Само да бутнеш едно копче и всичко ще имате на разположение. В банката имате вложени доста пари, богати сте, а като сиромаси ходите. Хубави дрехи имате – в съдрани ходите, не ги знаете. Носите скъсани обуща, а имате хубави – и тях не ги знаете. Пиано имате – не го знаете къде е.
към втори вариант >>
Нещата верни ли са или не?
(втори вариант)
Майката казва: „Приготви се за работа”. То казва: „Ще изляза, ще изляза”, и излиза. Каквото казва пилето и го прави – излиза. Сега вие седите и казвате: „Откъде го намери това нещо сега? ” Ще кажете, че е нещо много оригинално.
Нещата верни ли са или не?
Верен тон е онзи, с който в даден случай можеш да свършиш дадена работа. Неверен или неправ тон е, с който не можеш да свършиш една работа. Не може да ти помага. Много пъти вас ви трябват пари. Че вие, ако знаехте да пеете, че можехте да ги имате навсякъде.
към втори вариант >>
Само да бутнеш едно копче и всичко ще имате на разположение.
(втори вариант)
Седиш и мислиш. Някой път ти минава една мисъл и казва: „Погледна ме малко другояче Бог, Който създал свята, промислил всичко, заради тебе”. Ти не виждаш благото, което Бог е създал. Гледам – няма нито едно нещастие. Имате толкоз блага, които Бог ви е дал и аз се чудя, че не ги виждате.
Само да бутнеш едно копче и всичко ще имате на разположение.
В банката имате вложени доста пари, богати сте, а като сиромаси ходите. Хубави дрехи имате – в съдрани ходите, не ги знаете. Носите скъсани обуща, а имате хубави – и тях не ги знаете. Пиано имате – не го знаете къде е. Ходите и казвате: „Какво да правим?
към втори вариант >>
Верен тон е онзи, с който в даден случай можеш да свършиш дадена работа.
(втори вариант)
То казва: „Ще изляза, ще изляза”, и излиза. Каквото казва пилето и го прави – излиза. Сега вие седите и казвате: „Откъде го намери това нещо сега? ” Ще кажете, че е нещо много оригинално. Нещата верни ли са или не?
Верен тон е онзи, с който в даден случай можеш да свършиш дадена работа.
Неверен или неправ тон е, с който не можеш да свършиш една работа. Не може да ти помага. Много пъти вас ви трябват пари. Че вие, ако знаехте да пеете, че можехте да ги имате навсякъде. В сегашното общество, ако имахте хубав глас – веднага 10, 20 лева ще ги имате.
към втори вариант >>
В банката имате вложени доста пари, богати сте, а като сиромаси ходите.
(втори вариант)
Някой път ти минава една мисъл и казва: „Погледна ме малко другояче Бог, Който създал свята, промислил всичко, заради тебе”. Ти не виждаш благото, което Бог е създал. Гледам – няма нито едно нещастие. Имате толкоз блага, които Бог ви е дал и аз се чудя, че не ги виждате. Само да бутнеш едно копче и всичко ще имате на разположение.
В банката имате вложени доста пари, богати сте, а като сиромаси ходите.
Хубави дрехи имате – в съдрани ходите, не ги знаете. Носите скъсани обуща, а имате хубави – и тях не ги знаете. Пиано имате – не го знаете къде е. Ходите и казвате: „Какво да правим? ” Вземате един лотариен билет, (за) да ви се падне един милион.
към втори вариант >>
Неверен или неправ тон е, с който не можеш да свършиш една работа.
(втори вариант)
Каквото казва пилето и го прави – излиза. Сега вие седите и казвате: „Откъде го намери това нещо сега? ” Ще кажете, че е нещо много оригинално. Нещата верни ли са или не? Верен тон е онзи, с който в даден случай можеш да свършиш дадена работа.
Неверен или неправ тон е, с който не можеш да свършиш една работа.
Не може да ти помага. Много пъти вас ви трябват пари. Че вие, ако знаехте да пеете, че можехте да ги имате навсякъде. В сегашното общество, ако имахте хубав глас – веднага 10, 20 лева ще ги имате. Ще се спреш някъде, ще кажеш: „Да ти попея.
към втори вариант >>
Хубави дрехи имате – в съдрани ходите, не ги знаете.
(втори вариант)
Ти не виждаш благото, което Бог е създал. Гледам – няма нито едно нещастие. Имате толкоз блага, които Бог ви е дал и аз се чудя, че не ги виждате. Само да бутнеш едно копче и всичко ще имате на разположение. В банката имате вложени доста пари, богати сте, а като сиромаси ходите.
Хубави дрехи имате – в съдрани ходите, не ги знаете.
Носите скъсани обуща, а имате хубави – и тях не ги знаете. Пиано имате – не го знаете къде е. Ходите и казвате: „Какво да правим? ” Вземате един лотариен билет, (за) да ви се падне един милион. Милиони вие имате в банката, казвате: „Къде са?
към втори вариант >>
Не може да ти помага.
(втори вариант)
Сега вие седите и казвате: „Откъде го намери това нещо сега? ” Ще кажете, че е нещо много оригинално. Нещата верни ли са или не? Верен тон е онзи, с който в даден случай можеш да свършиш дадена работа. Неверен или неправ тон е, с който не можеш да свършиш една работа.
Не може да ти помага.
Много пъти вас ви трябват пари. Че вие, ако знаехте да пеете, че можехте да ги имате навсякъде. В сегашното общество, ако имахте хубав глас – веднага 10, 20 лева ще ги имате. Ще се спреш някъде, ще кажеш: „Да ти попея. Трябват ми 15 лева.
към втори вариант >>
Носите скъсани обуща, а имате хубави – и тях не ги знаете.
(втори вариант)
Гледам – няма нито едно нещастие. Имате толкоз блага, които Бог ви е дал и аз се чудя, че не ги виждате. Само да бутнеш едно копче и всичко ще имате на разположение. В банката имате вложени доста пари, богати сте, а като сиромаси ходите. Хубави дрехи имате – в съдрани ходите, не ги знаете.
Носите скъсани обуща, а имате хубави – и тях не ги знаете.
Пиано имате – не го знаете къде е. Ходите и казвате: „Какво да правим? ” Вземате един лотариен билет, (за) да ви се падне един милион. Милиони вие имате в банката, казвате: „Къде са? ” Едни тук се усмихват, други са много сериозни.
към втори вариант >>
Много пъти вас ви трябват пари.
(втори вариант)
” Ще кажете, че е нещо много оригинално. Нещата верни ли са или не? Верен тон е онзи, с който в даден случай можеш да свършиш дадена работа. Неверен или неправ тон е, с който не можеш да свършиш една работа. Не може да ти помага.
Много пъти вас ви трябват пари.
Че вие, ако знаехте да пеете, че можехте да ги имате навсякъде. В сегашното общество, ако имахте хубав глас – веднага 10, 20 лева ще ги имате. Ще се спреш някъде, ще кажеш: „Да ти попея. Трябват ми 15 лева. Ще ти попея една песен.
към втори вариант >>
Пиано имате – не го знаете къде е.
(втори вариант)
Имате толкоз блага, които Бог ви е дал и аз се чудя, че не ги виждате. Само да бутнеш едно копче и всичко ще имате на разположение. В банката имате вложени доста пари, богати сте, а като сиромаси ходите. Хубави дрехи имате – в съдрани ходите, не ги знаете. Носите скъсани обуща, а имате хубави – и тях не ги знаете.
Пиано имате – не го знаете къде е.
Ходите и казвате: „Какво да правим? ” Вземате един лотариен билет, (за) да ви се падне един милион. Милиони вие имате в банката, казвате: „Къде са? ” Едни тук се усмихват, други са много сериозни. Представете си една отлична картина на някой художник, усмихне се.
към втори вариант >>
Че вие, ако знаехте да пеете, че можехте да ги имате навсякъде.
(втори вариант)
Нещата верни ли са или не? Верен тон е онзи, с който в даден случай можеш да свършиш дадена работа. Неверен или неправ тон е, с който не можеш да свършиш една работа. Не може да ти помага. Много пъти вас ви трябват пари.
Че вие, ако знаехте да пеете, че можехте да ги имате навсякъде.
В сегашното общество, ако имахте хубав глас – веднага 10, 20 лева ще ги имате. Ще се спреш някъде, ще кажеш: „Да ти попея. Трябват ми 15 лева. Ще ти попея една песен. Обичаш ли?
към втори вариант >>
Ходите и казвате: „Какво да правим?
(втори вариант)
Само да бутнеш едно копче и всичко ще имате на разположение. В банката имате вложени доста пари, богати сте, а като сиромаси ходите. Хубави дрехи имате – в съдрани ходите, не ги знаете. Носите скъсани обуща, а имате хубави – и тях не ги знаете. Пиано имате – не го знаете къде е.
Ходите и казвате: „Какво да правим?
” Вземате един лотариен билет, (за) да ви се падне един милион. Милиони вие имате в банката, казвате: „Къде са? ” Едни тук се усмихват, други са много сериозни. Представете си една отлична картина на някой художник, усмихне се. Аз зная една усмивка какво означава.
към втори вариант >>
В сегашното общество, ако имахте хубав глас – веднага 10, 20 лева ще ги имате.
(втори вариант)
Верен тон е онзи, с който в даден случай можеш да свършиш дадена работа. Неверен или неправ тон е, с който не можеш да свършиш една работа. Не може да ти помага. Много пъти вас ви трябват пари. Че вие, ако знаехте да пеете, че можехте да ги имате навсякъде.
В сегашното общество, ако имахте хубав глас – веднага 10, 20 лева ще ги имате.
Ще се спреш някъде, ще кажеш: „Да ти попея. Трябват ми 15 лева. Ще ти попея една песен. Обичаш ли? ” Изпееш – не 15, но 25 изведнъж ще ти дадат.
към втори вариант >>
” Вземате един лотариен билет, (за) да ви се падне един милион.
(втори вариант)
В банката имате вложени доста пари, богати сте, а като сиромаси ходите. Хубави дрехи имате – в съдрани ходите, не ги знаете. Носите скъсани обуща, а имате хубави – и тях не ги знаете. Пиано имате – не го знаете къде е. Ходите и казвате: „Какво да правим?
” Вземате един лотариен билет, (за) да ви се падне един милион.
Милиони вие имате в банката, казвате: „Къде са? ” Едни тук се усмихват, други са много сериозни. Представете си една отлична картина на някой художник, усмихне се. Аз зная една усмивка какво означава. (Някой) казва: „Виж какъв бил”.
към втори вариант >>
Ще се спреш някъде, ще кажеш: „Да ти попея.
(втори вариант)
Неверен или неправ тон е, с който не можеш да свършиш една работа. Не може да ти помага. Много пъти вас ви трябват пари. Че вие, ако знаехте да пеете, че можехте да ги имате навсякъде. В сегашното общество, ако имахте хубав глас – веднага 10, 20 лева ще ги имате.
Ще се спреш някъде, ще кажеш: „Да ти попея.
Трябват ми 15 лева. Ще ти попея една песен. Обичаш ли? ” Изпееш – не 15, но 25 изведнъж ще ти дадат. Ида при един болен човек, зная известни музикални формули, на вас няма да ви ги кажа, то е престъпление, сами ще ги намерите.
към втори вариант >>
Милиони вие имате в банката, казвате: „Къде са?
(втори вариант)
Хубави дрехи имате – в съдрани ходите, не ги знаете. Носите скъсани обуща, а имате хубави – и тях не ги знаете. Пиано имате – не го знаете къде е. Ходите и казвате: „Какво да правим? ” Вземате един лотариен билет, (за) да ви се падне един милион.
Милиони вие имате в банката, казвате: „Къде са?
” Едни тук се усмихват, други са много сериозни. Представете си една отлична картина на някой художник, усмихне се. Аз зная една усмивка какво означава. (Някой) казва: „Виж какъв бил”. Някой казва: „Аз мислех, че може да пея”.
към втори вариант >>
Трябват ми 15 лева.
(втори вариант)
Не може да ти помага. Много пъти вас ви трябват пари. Че вие, ако знаехте да пеете, че можехте да ги имате навсякъде. В сегашното общество, ако имахте хубав глас – веднага 10, 20 лева ще ги имате. Ще се спреш някъде, ще кажеш: „Да ти попея.
Трябват ми 15 лева.
Ще ти попея една песен. Обичаш ли? ” Изпееш – не 15, но 25 изведнъж ще ти дадат. Ида при един болен човек, зная известни музикални формули, на вас няма да ви ги кажа, то е престъпление, сами ще ги намерите. Като изпееш тази формула, веднага човек става здрав.
към втори вариант >>
” Едни тук се усмихват, други са много сериозни.
(втори вариант)
Носите скъсани обуща, а имате хубави – и тях не ги знаете. Пиано имате – не го знаете къде е. Ходите и казвате: „Какво да правим? ” Вземате един лотариен билет, (за) да ви се падне един милион. Милиони вие имате в банката, казвате: „Къде са?
” Едни тук се усмихват, други са много сериозни.
Представете си една отлична картина на някой художник, усмихне се. Аз зная една усмивка какво означава. (Някой) казва: „Виж какъв бил”. Някой казва: „Аз мислех, че може да пея”. Но като мисля, виждам, че той трябва да пее.
към втори вариант >>
Ще ти попея една песен.
(втори вариант)
Много пъти вас ви трябват пари. Че вие, ако знаехте да пеете, че можехте да ги имате навсякъде. В сегашното общество, ако имахте хубав глас – веднага 10, 20 лева ще ги имате. Ще се спреш някъде, ще кажеш: „Да ти попея. Трябват ми 15 лева.
Ще ти попея една песен.
Обичаш ли? ” Изпееш – не 15, но 25 изведнъж ще ти дадат. Ида при един болен човек, зная известни музикални формули, на вас няма да ви ги кажа, то е престъпление, сами ще ги намерите. Като изпееш тази формула, веднага човек става здрав. Но в живота не е най-важното парите.
към втори вариант >>
Представете си една отлична картина на някой художник, усмихне се.
(втори вариант)
Пиано имате – не го знаете къде е. Ходите и казвате: „Какво да правим? ” Вземате един лотариен билет, (за) да ви се падне един милион. Милиони вие имате в банката, казвате: „Къде са? ” Едни тук се усмихват, други са много сериозни.
Представете си една отлична картина на някой художник, усмихне се.
Аз зная една усмивка какво означава. (Някой) казва: „Виж какъв бил”. Някой казва: „Аз мислех, че може да пея”. Но като мисля, виждам, че той трябва да пее. Някой седи и мисли, че може да пее.
към втори вариант >>
Обичаш ли?
(втори вариант)
Че вие, ако знаехте да пеете, че можехте да ги имате навсякъде. В сегашното общество, ако имахте хубав глас – веднага 10, 20 лева ще ги имате. Ще се спреш някъде, ще кажеш: „Да ти попея. Трябват ми 15 лева. Ще ти попея една песен.
Обичаш ли?
” Изпееш – не 15, но 25 изведнъж ще ти дадат. Ида при един болен човек, зная известни музикални формули, на вас няма да ви ги кажа, то е престъпление, сами ще ги намерите. Като изпееш тази формула, веднага човек става здрав. Но в живота не е най-важното парите. Те са едно средство.
към втори вариант >>
Аз зная една усмивка какво означава.
(втори вариант)
Ходите и казвате: „Какво да правим? ” Вземате един лотариен билет, (за) да ви се падне един милион. Милиони вие имате в банката, казвате: „Къде са? ” Едни тук се усмихват, други са много сериозни. Представете си една отлична картина на някой художник, усмихне се.
Аз зная една усмивка какво означава.
(Някой) казва: „Виж какъв бил”. Някой казва: „Аз мислех, че може да пея”. Но като мисля, виждам, че той трябва да пее. Някой седи и мисли, че може да пее. Ти сам като си – попей на себе си най-първо.
към втори вариант >>
” Изпееш – не 15, но 25 изведнъж ще ти дадат.
(втори вариант)
В сегашното общество, ако имахте хубав глас – веднага 10, 20 лева ще ги имате. Ще се спреш някъде, ще кажеш: „Да ти попея. Трябват ми 15 лева. Ще ти попея една песен. Обичаш ли?
” Изпееш – не 15, но 25 изведнъж ще ти дадат.
Ида при един болен човек, зная известни музикални формули, на вас няма да ви ги кажа, то е престъпление, сами ще ги намерите. Като изпееш тази формула, веднага човек става здрав. Но в живота не е най-важното парите. Те са едно средство. В живота най-важното е човек да има светлина.
към втори вариант >>
(Някой) казва: „Виж какъв бил”.
(втори вариант)
” Вземате един лотариен билет, (за) да ви се падне един милион. Милиони вие имате в банката, казвате: „Къде са? ” Едни тук се усмихват, други са много сериозни. Представете си една отлична картина на някой художник, усмихне се. Аз зная една усмивка какво означава.
(Някой) казва: „Виж какъв бил”.
Някой казва: „Аз мислех, че може да пея”. Но като мисля, виждам, че той трябва да пее. Някой седи и мисли, че може да пее. Ти сам като си – попей на себе си най-първо. Пейте на себе си първо.
към втори вариант >>
Ида при един болен човек, зная известни музикални формули, на вас няма да ви ги кажа, то е престъпление, сами ще ги намерите.
(втори вариант)
Ще се спреш някъде, ще кажеш: „Да ти попея. Трябват ми 15 лева. Ще ти попея една песен. Обичаш ли? ” Изпееш – не 15, но 25 изведнъж ще ти дадат.
Ида при един болен човек, зная известни музикални формули, на вас няма да ви ги кажа, то е престъпление, сами ще ги намерите.
Като изпееш тази формула, веднага човек става здрав. Но в живота не е най-важното парите. Те са едно средство. В живота най-важното е човек да има светлина. Второто важно нещо е да има топлина.
към втори вариант >>
Някой казва: „Аз мислех, че може да пея”.
(втори вариант)
Милиони вие имате в банката, казвате: „Къде са? ” Едни тук се усмихват, други са много сериозни. Представете си една отлична картина на някой художник, усмихне се. Аз зная една усмивка какво означава. (Някой) казва: „Виж какъв бил”.
Някой казва: „Аз мислех, че може да пея”.
Но като мисля, виждам, че той трябва да пее. Някой седи и мисли, че може да пее. Ти сам като си – попей на себе си най-първо. Пейте на себе си първо. Вие пеете на другите.
към втори вариант >>
Като изпееш тази формула, веднага човек става здрав.
(втори вариант)
Трябват ми 15 лева. Ще ти попея една песен. Обичаш ли? ” Изпееш – не 15, но 25 изведнъж ще ти дадат. Ида при един болен човек, зная известни музикални формули, на вас няма да ви ги кажа, то е престъпление, сами ще ги намерите.
Като изпееш тази формула, веднага човек става здрав.
Но в живота не е най-важното парите. Те са едно средство. В живота най-важното е човек да има светлина. Второто важно нещо е да има топлина. И третото важно нещо е да има сила.
към втори вариант >>
Но като мисля, виждам, че той трябва да пее.
(втори вариант)
” Едни тук се усмихват, други са много сериозни. Представете си една отлична картина на някой художник, усмихне се. Аз зная една усмивка какво означава. (Някой) казва: „Виж какъв бил”. Някой казва: „Аз мислех, че може да пея”.
Но като мисля, виждам, че той трябва да пее.
Някой седи и мисли, че може да пее. Ти сам като си – попей на себе си най-първо. Пейте на себе си първо. Вие пеете на другите. Пейте на себе си.
към втори вариант >>
Но в живота не е най-важното парите.
(втори вариант)
Ще ти попея една песен. Обичаш ли? ” Изпееш – не 15, но 25 изведнъж ще ти дадат. Ида при един болен човек, зная известни музикални формули, на вас няма да ви ги кажа, то е престъпление, сами ще ги намерите. Като изпееш тази формула, веднага човек става здрав.
Но в живота не е най-важното парите.
Те са едно средство. В живота най-важното е човек да има светлина. Второто важно нещо е да има топлина. И третото важно нещо е да има сила. Светлината ще я поставиш горе в ума си.
към втори вариант >>
Някой седи и мисли, че може да пее.
(втори вариант)
Представете си една отлична картина на някой художник, усмихне се. Аз зная една усмивка какво означава. (Някой) казва: „Виж какъв бил”. Някой казва: „Аз мислех, че може да пея”. Но като мисля, виждам, че той трябва да пее.
Някой седи и мисли, че може да пее.
Ти сам като си – попей на себе си най-първо. Пейте на себе си първо. Вие пеете на другите. Пейте на себе си. Вие сутрин като станете – попейте на Господа.
към втори вариант >>
Те са едно средство.
(втори вариант)
Обичаш ли? ” Изпееш – не 15, но 25 изведнъж ще ти дадат. Ида при един болен човек, зная известни музикални формули, на вас няма да ви ги кажа, то е престъпление, сами ще ги намерите. Като изпееш тази формула, веднага човек става здрав. Но в живота не е най-важното парите.
Те са едно средство.
В живота най-важното е човек да има светлина. Второто важно нещо е да има топлина. И третото важно нещо е да има сила. Светлината ще я поставиш горе в ума си. Топлината ще я поставиш в сърцето си.
към втори вариант >>
Ти сам като си – попей на себе си най-първо.
(втори вариант)
Аз зная една усмивка какво означава. (Някой) казва: „Виж какъв бил”. Някой казва: „Аз мислех, че може да пея”. Но като мисля, виждам, че той трябва да пее. Някой седи и мисли, че може да пее.
Ти сам като си – попей на себе си най-първо.
Пейте на себе си първо. Вие пеете на другите. Пейте на себе си. Вие сутрин като станете – попейте на Господа. Господ казва: „Я да видим какво си научил по музика”.
към втори вариант >>
В живота най-важното е човек да има светлина.
(втори вариант)
” Изпееш – не 15, но 25 изведнъж ще ти дадат. Ида при един болен човек, зная известни музикални формули, на вас няма да ви ги кажа, то е престъпление, сами ще ги намерите. Като изпееш тази формула, веднага човек става здрав. Но в живота не е най-важното парите. Те са едно средство.
В живота най-важното е човек да има светлина.
Второто важно нещо е да има топлина. И третото важно нещо е да има сила. Светлината ще я поставиш горе в ума си. Топлината ще я поставиш в сърцето си. Топлината и тя дава онзи ритъм на движението.
към втори вариант >>
Пейте на себе си първо.
(втори вариант)
(Някой) казва: „Виж какъв бил”. Някой казва: „Аз мислех, че може да пея”. Но като мисля, виждам, че той трябва да пее. Някой седи и мисли, че може да пее. Ти сам като си – попей на себе си най-първо.
Пейте на себе си първо.
Вие пеете на другите. Пейте на себе си. Вие сутрин като станете – попейте на Господа. Господ казва: „Я да видим какво си научил по музика”. Вие станете сутринта и сте недоволни, камертонът* не е верен, не си взел един верен тон.
към втори вариант >>
Второто важно нещо е да има топлина.
(втори вариант)
Ида при един болен човек, зная известни музикални формули, на вас няма да ви ги кажа, то е престъпление, сами ще ги намерите. Като изпееш тази формула, веднага човек става здрав. Но в живота не е най-важното парите. Те са едно средство. В живота най-важното е човек да има светлина.
Второто важно нещо е да има топлина.
И третото важно нещо е да има сила. Светлината ще я поставиш горе в ума си. Топлината ще я поставиш в сърцето си. Топлината и тя дава онзи ритъм на движението. Сърцето показва топлината и онзи ритъм на топлината.
към втори вариант >>
Вие пеете на другите.
(втори вариант)
Някой казва: „Аз мислех, че може да пея”. Но като мисля, виждам, че той трябва да пее. Някой седи и мисли, че може да пее. Ти сам като си – попей на себе си най-първо. Пейте на себе си първо.
Вие пеете на другите.
Пейте на себе си. Вие сутрин като станете – попейте на Господа. Господ казва: „Я да видим какво си научил по музика”. Вие станете сутринта и сте недоволни, камертонът* не е верен, не си взел един верен тон. Какъв тон вземате сутрин като станете?
към втори вариант >>
И третото важно нещо е да има сила.
(втори вариант)
Като изпееш тази формула, веднага човек става здрав. Но в живота не е най-важното парите. Те са едно средство. В живота най-важното е човек да има светлина. Второто важно нещо е да има топлина.
И третото важно нещо е да има сила.
Светлината ще я поставиш горе в ума си. Топлината ще я поставиш в сърцето си. Топлината и тя дава онзи ритъм на движението. Сърцето показва топлината и онзи ритъм на топлината. Докато той е правилен, животът върви.
към втори вариант >>
Пейте на себе си.
(втори вариант)
Но като мисля, виждам, че той трябва да пее. Някой седи и мисли, че може да пее. Ти сам като си – попей на себе си най-първо. Пейте на себе си първо. Вие пеете на другите.
Пейте на себе си.
Вие сутрин като станете – попейте на Господа. Господ казва: „Я да видим какво си научил по музика”. Вие станете сутринта и сте недоволни, камертонът* не е верен, не си взел един верен тон. Какъв тон вземате сутрин като станете? Сега казвате: „Стани, бре”.
към втори вариант >>
Светлината ще я поставиш горе в ума си.
(втори вариант)
Но в живота не е най-важното парите. Те са едно средство. В живота най-важното е човек да има светлина. Второто важно нещо е да има топлина. И третото важно нещо е да има сила.
Светлината ще я поставиш горе в ума си.
Топлината ще я поставиш в сърцето си. Топлината и тя дава онзи ритъм на движението. Сърцето показва топлината и онзи ритъм на топлината. Докато той е правилен, животът върви. Силата е туй, което е във връзка с цялото тяло.
към втори вариант >>
Вие сутрин като станете – попейте на Господа.
(втори вариант)
Някой седи и мисли, че може да пее. Ти сам като си – попей на себе си най-първо. Пейте на себе си първо. Вие пеете на другите. Пейте на себе си.
Вие сутрин като станете – попейте на Господа.
Господ казва: „Я да видим какво си научил по музика”. Вие станете сутринта и сте недоволни, камертонът* не е верен, не си взел един верен тон. Какъв тон вземате сутрин като станете? Сега казвате: „Стани, бре”. Един ми казва как казвал на себе си.
към втори вариант >>
Топлината ще я поставиш в сърцето си.
(втори вариант)
Те са едно средство. В живота най-важното е човек да има светлина. Второто важно нещо е да има топлина. И третото важно нещо е да има сила. Светлината ще я поставиш горе в ума си.
Топлината ще я поставиш в сърцето си.
Топлината и тя дава онзи ритъм на движението. Сърцето показва топлината и онзи ритъм на топлината. Докато той е правилен, животът върви. Силата е туй, което е във връзка с цялото тяло. Тя дава възможност да ходиш, да работиш.
към втори вариант >>
Господ казва: „Я да видим какво си научил по музика”.
(втори вариант)
Ти сам като си – попей на себе си най-първо. Пейте на себе си първо. Вие пеете на другите. Пейте на себе си. Вие сутрин като станете – попейте на Господа.
Господ казва: „Я да видим какво си научил по музика”.
Вие станете сутринта и сте недоволни, камертонът* не е верен, не си взел един верен тон. Какъв тон вземате сутрин като станете? Сега казвате: „Стани, бре”. Един ми казва как казвал на себе си. Казва: „Иванчо, стани бе”.
към втори вариант >>
Топлината и тя дава онзи ритъм на движението.
(втори вариант)
В живота най-важното е човек да има светлина. Второто важно нещо е да има топлина. И третото важно нещо е да има сила. Светлината ще я поставиш горе в ума си. Топлината ще я поставиш в сърцето си.
Топлината и тя дава онзи ритъм на движението.
Сърцето показва топлината и онзи ритъм на топлината. Докато той е правилен, животът върви. Силата е туй, което е във връзка с цялото тяло. Тя дава възможност да ходиш, да работиш. То е сила.
към втори вариант >>
Вие станете сутринта и сте недоволни, камертонът* не е верен, не си взел един верен тон.
(втори вариант)
Пейте на себе си първо. Вие пеете на другите. Пейте на себе си. Вие сутрин като станете – попейте на Господа. Господ казва: „Я да видим какво си научил по музика”.
Вие станете сутринта и сте недоволни, камертонът* не е верен, не си взел един верен тон.
Какъв тон вземате сутрин като станете? Сега казвате: „Стани, бре”. Един ми казва как казвал на себе си. Казва: „Иванчо, стани бе”. Сам на себе си казва това: „Стани, бе, Иванчо, Иванчо”.
към втори вариант >>
Сърцето показва топлината и онзи ритъм на топлината.
(втори вариант)
Второто важно нещо е да има топлина. И третото важно нещо е да има сила. Светлината ще я поставиш горе в ума си. Топлината ще я поставиш в сърцето си. Топлината и тя дава онзи ритъм на движението.
Сърцето показва топлината и онзи ритъм на топлината.
Докато той е правилен, животът върви. Силата е туй, което е във връзка с цялото тяло. Тя дава възможност да ходиш, да работиш. То е сила. Умът е, който дава начин как да се справиш с всичките мъчнотии.
към втори вариант >>
Какъв тон вземате сутрин като станете?
(втори вариант)
Вие пеете на другите. Пейте на себе си. Вие сутрин като станете – попейте на Господа. Господ казва: „Я да видим какво си научил по музика”. Вие станете сутринта и сте недоволни, камертонът* не е верен, не си взел един верен тон.
Какъв тон вземате сутрин като станете?
Сега казвате: „Стани, бре”. Един ми казва как казвал на себе си. Казва: „Иванчо, стани бе”. Сам на себе си казва това: „Стани, бе, Иванчо, Иванчо”. После казва: „Бре, Иванчо, не ставаш.
към втори вариант >>
Докато той е правилен, животът върви.
(втори вариант)
И третото важно нещо е да има сила. Светлината ще я поставиш горе в ума си. Топлината ще я поставиш в сърцето си. Топлината и тя дава онзи ритъм на движението. Сърцето показва топлината и онзи ритъм на топлината.
Докато той е правилен, животът върви.
Силата е туй, което е във връзка с цялото тяло. Тя дава възможност да ходиш, да работиш. То е сила. Умът е, който дава начин как да се справиш с всичките мъчнотии. Сега, като ви говоря, вие казвате, че туй нещо го знаете.
към втори вариант >>
Сега казвате: „Стани, бре”.
(втори вариант)
Пейте на себе си. Вие сутрин като станете – попейте на Господа. Господ казва: „Я да видим какво си научил по музика”. Вие станете сутринта и сте недоволни, камертонът* не е верен, не си взел един верен тон. Какъв тон вземате сутрин като станете?
Сега казвате: „Стани, бре”.
Един ми казва как казвал на себе си. Казва: „Иванчо, стани бе”. Сам на себе си казва това: „Стани, бе, Иванчо, Иванчо”. После казва: „Бре, Иванчо, не ставаш. Стани, бе”.
към втори вариант >>
Силата е туй, което е във връзка с цялото тяло.
(втори вариант)
Светлината ще я поставиш горе в ума си. Топлината ще я поставиш в сърцето си. Топлината и тя дава онзи ритъм на движението. Сърцето показва топлината и онзи ритъм на топлината. Докато той е правилен, животът върви.
Силата е туй, което е във връзка с цялото тяло.
Тя дава възможност да ходиш, да работиш. То е сила. Умът е, който дава начин как да се справиш с всичките мъчнотии. Сега, като ви говоря, вие казвате, че туй нещо го знаете. Какво нещо е знанието?
към втори вариант >>
Един ми казва как казвал на себе си.
(втори вариант)
Вие сутрин като станете – попейте на Господа. Господ казва: „Я да видим какво си научил по музика”. Вие станете сутринта и сте недоволни, камертонът* не е верен, не си взел един верен тон. Какъв тон вземате сутрин като станете? Сега казвате: „Стани, бре”.
Един ми казва как казвал на себе си.
Казва: „Иванчо, стани бе”. Сам на себе си казва това: „Стани, бе, Иванчо, Иванчо”. После казва: „Бре, Иванчо, не ставаш. Стани, бе”. Пак лежи.
към втори вариант >>
Тя дава възможност да ходиш, да работиш.
(втори вариант)
Топлината ще я поставиш в сърцето си. Топлината и тя дава онзи ритъм на движението. Сърцето показва топлината и онзи ритъм на топлината. Докато той е правилен, животът върви. Силата е туй, което е във връзка с цялото тяло.
Тя дава възможност да ходиш, да работиш.
То е сила. Умът е, който дава начин как да се справиш с всичките мъчнотии. Сега, като ви говоря, вие казвате, че туй нещо го знаете. Какво нещо е знанието? Когато майката те ражда, дава ли ти някакво знание?
към втори вариант >>
Казва: „Иванчо, стани бе”.
(втори вариант)
Господ казва: „Я да видим какво си научил по музика”. Вие станете сутринта и сте недоволни, камертонът* не е верен, не си взел един верен тон. Какъв тон вземате сутрин като станете? Сега казвате: „Стани, бре”. Един ми казва как казвал на себе си.
Казва: „Иванчо, стани бе”.
Сам на себе си казва това: „Стани, бе, Иванчо, Иванчо”. После казва: „Бре, Иванчо, не ставаш. Стани, бе”. Пак лежи. – ”Стани, бе, Иванчо”.
към втори вариант >>
То е сила.
(втори вариант)
Топлината и тя дава онзи ритъм на движението. Сърцето показва топлината и онзи ритъм на топлината. Докато той е правилен, животът върви. Силата е туй, което е във връзка с цялото тяло. Тя дава възможност да ходиш, да работиш.
То е сила.
Умът е, който дава начин как да се справиш с всичките мъчнотии. Сега, като ви говоря, вие казвате, че туй нещо го знаете. Какво нещо е знанието? Когато майката те ражда, дава ли ти някакво знание? Майката ти дава възможност, но майка ти, като те роди – трябва да идеш на училище, да се учиш от някой учител.
към втори вариант >>
Сам на себе си казва това: „Стани, бе, Иванчо, Иванчо”.
(втори вариант)
Вие станете сутринта и сте недоволни, камертонът* не е верен, не си взел един верен тон. Какъв тон вземате сутрин като станете? Сега казвате: „Стани, бре”. Един ми казва как казвал на себе си. Казва: „Иванчо, стани бе”.
Сам на себе си казва това: „Стани, бе, Иванчо, Иванчо”.
После казва: „Бре, Иванчо, не ставаш. Стани, бе”. Пак лежи. – ”Стани, бе, Иванчо”.
към втори вариант >>
Умът е, който дава начин как да се справиш с всичките мъчнотии.
(втори вариант)
Сърцето показва топлината и онзи ритъм на топлината. Докато той е правилен, животът върви. Силата е туй, което е във връзка с цялото тяло. Тя дава възможност да ходиш, да работиш. То е сила.
Умът е, който дава начин как да се справиш с всичките мъчнотии.
Сега, като ви говоря, вие казвате, че туй нещо го знаете. Какво нещо е знанието? Когато майката те ражда, дава ли ти някакво знание? Майката ти дава възможност, но майка ти, като те роди – трябва да идеш на училище, да се учиш от някой учител. Майката иска да знаеш, да придобиеш туй знание.
към втори вариант >>
После казва: „Бре, Иванчо, не ставаш.
(втори вариант)
Какъв тон вземате сутрин като станете? Сега казвате: „Стани, бре”. Един ми казва как казвал на себе си. Казва: „Иванчо, стани бе”. Сам на себе си казва това: „Стани, бе, Иванчо, Иванчо”.
После казва: „Бре, Иванчо, не ставаш.
Стани, бе”. Пак лежи. – ”Стани, бе, Иванчо”.
към втори вариант >>
Сега, като ви говоря, вие казвате, че туй нещо го знаете.
(втори вариант)
Докато той е правилен, животът върви. Силата е туй, което е във връзка с цялото тяло. Тя дава възможност да ходиш, да работиш. То е сила. Умът е, който дава начин как да се справиш с всичките мъчнотии.
Сега, като ви говоря, вие казвате, че туй нещо го знаете.
Какво нещо е знанието? Когато майката те ражда, дава ли ти някакво знание? Майката ти дава възможност, но майка ти, като те роди – трябва да идеш на училище, да се учиш от някой учител. Майката иска да знаеш, да придобиеш туй знание. Но възможностите са в тебе.
към втори вариант >>
Стани, бе”.
(втори вариант)
Сега казвате: „Стани, бре”. Един ми казва как казвал на себе си. Казва: „Иванчо, стани бе”. Сам на себе си казва това: „Стани, бе, Иванчо, Иванчо”. После казва: „Бре, Иванчо, не ставаш.
Стани, бе”.
Пак лежи. – ”Стани, бе, Иванчо”.
към втори вариант >>
Какво нещо е знанието?
(втори вариант)
Силата е туй, което е във връзка с цялото тяло. Тя дава възможност да ходиш, да работиш. То е сила. Умът е, който дава начин как да се справиш с всичките мъчнотии. Сега, като ви говоря, вие казвате, че туй нещо го знаете.
Какво нещо е знанието?
Когато майката те ражда, дава ли ти някакво знание? Майката ти дава възможност, но майка ти, като те роди – трябва да идеш на училище, да се учиш от някой учител. Майката иска да знаеш, да придобиеш туй знание. Но възможностите са в тебе. Майка ти няма време да те учи.
към втори вариант >>
Пак лежи.
(втори вариант)
Един ми казва как казвал на себе си. Казва: „Иванчо, стани бе”. Сам на себе си казва това: „Стани, бе, Иванчо, Иванчо”. После казва: „Бре, Иванчо, не ставаш. Стани, бе”.
Пак лежи.
– ”Стани, бе, Иванчо”.
към втори вариант >>
Когато майката те ражда, дава ли ти някакво знание?
(втори вариант)
Тя дава възможност да ходиш, да работиш. То е сила. Умът е, който дава начин как да се справиш с всичките мъчнотии. Сега, като ви говоря, вие казвате, че туй нещо го знаете. Какво нещо е знанието?
Когато майката те ражда, дава ли ти някакво знание?
Майката ти дава възможност, но майка ти, като те роди – трябва да идеш на училище, да се учиш от някой учител. Майката иска да знаеш, да придобиеш туй знание. Но възможностите са в тебе. Майка ти няма време да те учи. Едно дете много мъчно се учи от майка си, едно дете много мъчно се учи от баща си.
към втори вариант >>
– ”Стани, бе, Иванчо”.
(втори вариант)
Казва: „Иванчо, стани бе”. Сам на себе си казва това: „Стани, бе, Иванчо, Иванчо”. После казва: „Бре, Иванчо, не ставаш. Стани, бе”. Пак лежи.
– ”Стани, бе, Иванчо”.
към втори вариант >>
Майката ти дава възможност, но майка ти, като те роди – трябва да идеш на училище, да се учиш от някой учител.
(втори вариант)
То е сила. Умът е, който дава начин как да се справиш с всичките мъчнотии. Сега, като ви говоря, вие казвате, че туй нещо го знаете. Какво нещо е знанието? Когато майката те ражда, дава ли ти някакво знание?
Майката ти дава възможност, но майка ти, като те роди – трябва да идеш на училище, да се учиш от някой учител.
Майката иска да знаеш, да придобиеш туй знание. Но възможностите са в тебе. Майка ти няма време да те учи. Едно дете много мъчно се учи от майка си, едно дете много мъчно се учи от баща си. За да се учи детето, бащата трябва да го прати отвън, други да го учат.
към втори вариант >>
Сега някой път вие мислите, че сте нещо в света, че сте нещо.
(втори вариант)
Сега някой път вие мислите, че сте нещо в света, че сте нещо.
Тъй е. Че имате дарби – тъй е. Всички ние страдаме, че нашите дарби не са проявени. Ние искаме да се проявим пред хора невежи. Какво ще покажем – чудна работа?
към втори вариант >>
Майката иска да знаеш, да придобиеш туй знание.
(втори вариант)
Умът е, който дава начин как да се справиш с всичките мъчнотии. Сега, като ви говоря, вие казвате, че туй нещо го знаете. Какво нещо е знанието? Когато майката те ражда, дава ли ти някакво знание? Майката ти дава възможност, но майка ти, като те роди – трябва да идеш на училище, да се учиш от някой учител.
Майката иска да знаеш, да придобиеш туй знание.
Но възможностите са в тебе. Майка ти няма време да те учи. Едно дете много мъчно се учи от майка си, едно дете много мъчно се учи от баща си. За да се учи детето, бащата трябва да го прати отвън, други да го учат. Кой ще го учи?
към втори вариант >>
Тъй е.
(втори вариант)
Сега някой път вие мислите, че сте нещо в света, че сте нещо.
Тъй е.
Че имате дарби – тъй е. Всички ние страдаме, че нашите дарби не са проявени. Ние искаме да се проявим пред хора невежи. Какво ще покажем – чудна работа? Тия лампи, които светят, сами се показват.
към втори вариант >>
Но възможностите са в тебе.
(втори вариант)
Сега, като ви говоря, вие казвате, че туй нещо го знаете. Какво нещо е знанието? Когато майката те ражда, дава ли ти някакво знание? Майката ти дава възможност, но майка ти, като те роди – трябва да идеш на училище, да се учиш от някой учител. Майката иска да знаеш, да придобиеш туй знание.
Но възможностите са в тебе.
Майка ти няма време да те учи. Едно дете много мъчно се учи от майка си, едно дете много мъчно се учи от баща си. За да се учи детето, бащата трябва да го прати отвън, други да го учат. Кой ще го учи? Вие не може да се учите, ако нямате в същност светлина в ума си и, ако нямате топлина в сърцето си и, ако нямате сила в тялото си – вие не може да се учите.
към втори вариант >>
Че имате дарби – тъй е.
(втори вариант)
Сега някой път вие мислите, че сте нещо в света, че сте нещо. Тъй е.
Че имате дарби – тъй е.
Всички ние страдаме, че нашите дарби не са проявени. Ние искаме да се проявим пред хора невежи. Какво ще покажем – чудна работа? Тия лампи, които светят, сами се показват. Ти си цвят, който живее.
към втори вариант >>
Майка ти няма време да те учи.
(втори вариант)
Какво нещо е знанието? Когато майката те ражда, дава ли ти някакво знание? Майката ти дава възможност, но майка ти, като те роди – трябва да идеш на училище, да се учиш от някой учител. Майката иска да знаеш, да придобиеш туй знание. Но възможностите са в тебе.
Майка ти няма време да те учи.
Едно дете много мъчно се учи от майка си, едно дете много мъчно се учи от баща си. За да се учи детето, бащата трябва да го прати отвън, други да го учат. Кой ще го учи? Вие не може да се учите, ако нямате в същност светлина в ума си и, ако нямате топлина в сърцето си и, ако нямате сила в тялото си – вие не може да се учите. Възможно е човек без светлина да живее, възможно е без топлина да живее, но то е обикновено положение.
към втори вариант >>
Всички ние страдаме, че нашите дарби не са проявени.
(втори вариант)
Сега някой път вие мислите, че сте нещо в света, че сте нещо. Тъй е. Че имате дарби – тъй е.
Всички ние страдаме, че нашите дарби не са проявени.
Ние искаме да се проявим пред хора невежи. Какво ще покажем – чудна работа? Тия лампи, които светят, сами се показват. Ти си цвят, който живее. Като цвят, казваш: „Елате да помиришете”.
към втори вариант >>
Едно дете много мъчно се учи от майка си, едно дете много мъчно се учи от баща си.
(втори вариант)
Когато майката те ражда, дава ли ти някакво знание? Майката ти дава възможност, но майка ти, като те роди – трябва да идеш на училище, да се учиш от някой учител. Майката иска да знаеш, да придобиеш туй знание. Но възможностите са в тебе. Майка ти няма време да те учи.
Едно дете много мъчно се учи от майка си, едно дете много мъчно се учи от баща си.
За да се учи детето, бащата трябва да го прати отвън, други да го учат. Кой ще го учи? Вие не може да се учите, ако нямате в същност светлина в ума си и, ако нямате топлина в сърцето си и, ако нямате сила в тялото си – вие не може да се учите. Възможно е човек без светлина да живее, възможно е без топлина да живее, но то е обикновено положение. Има един живот извън светлината, има един живот извън топлината, извън силата.
към втори вариант >>
Ние искаме да се проявим пред хора невежи.
(втори вариант)
Сега някой път вие мислите, че сте нещо в света, че сте нещо. Тъй е. Че имате дарби – тъй е. Всички ние страдаме, че нашите дарби не са проявени.
Ние искаме да се проявим пред хора невежи.
Какво ще покажем – чудна работа? Тия лампи, които светят, сами се показват. Ти си цвят, който живее. Като цвят, казваш: „Елате да помиришете”. Като помиришеш, знаеш, че този цвят е цъфнал.
към втори вариант >>
За да се учи детето, бащата трябва да го прати отвън, други да го учат.
(втори вариант)
Майката ти дава възможност, но майка ти, като те роди – трябва да идеш на училище, да се учиш от някой учител. Майката иска да знаеш, да придобиеш туй знание. Но възможностите са в тебе. Майка ти няма време да те учи. Едно дете много мъчно се учи от майка си, едно дете много мъчно се учи от баща си.
За да се учи детето, бащата трябва да го прати отвън, други да го учат.
Кой ще го учи? Вие не може да се учите, ако нямате в същност светлина в ума си и, ако нямате топлина в сърцето си и, ако нямате сила в тялото си – вие не може да се учите. Възможно е човек без светлина да живее, възможно е без топлина да живее, но то е обикновено положение. Има един живот извън светлината, има един живот извън топлината, извън силата. Ние не го знаем какъв е.
към втори вариант >>
Какво ще покажем – чудна работа?
(втори вариант)
Сега някой път вие мислите, че сте нещо в света, че сте нещо. Тъй е. Че имате дарби – тъй е. Всички ние страдаме, че нашите дарби не са проявени. Ние искаме да се проявим пред хора невежи.
Какво ще покажем – чудна работа?
Тия лампи, които светят, сами се показват. Ти си цвят, който живее. Като цвят, казваш: „Елате да помиришете”. Като помиришеш, знаеш, че този цвят е цъфнал. Казва: „Не трябва да има илюзии”.
към втори вариант >>
Кой ще го учи?
(втори вариант)
Майката иска да знаеш, да придобиеш туй знание. Но възможностите са в тебе. Майка ти няма време да те учи. Едно дете много мъчно се учи от майка си, едно дете много мъчно се учи от баща си. За да се учи детето, бащата трябва да го прати отвън, други да го учат.
Кой ще го учи?
Вие не може да се учите, ако нямате в същност светлина в ума си и, ако нямате топлина в сърцето си и, ако нямате сила в тялото си – вие не може да се учите. Възможно е човек без светлина да живее, възможно е без топлина да живее, но то е обикновено положение. Има един живот извън светлината, има един живот извън топлината, извън силата. Ние не го знаем какъв е. Има, съществува – те са теории, предположения.
към втори вариант >>
Тия лампи, които светят, сами се показват.
(втори вариант)
Тъй е. Че имате дарби – тъй е. Всички ние страдаме, че нашите дарби не са проявени. Ние искаме да се проявим пред хора невежи. Какво ще покажем – чудна работа?
Тия лампи, които светят, сами се показват.
Ти си цвят, който живее. Като цвят, казваш: „Елате да помиришете”. Като помиришеш, знаеш, че този цвят е цъфнал. Казва: „Не трябва да има илюзии”. Казва: „Трябва да бъда добър човек”.
към втори вариант >>
Вие не може да се учите, ако нямате в същност светлина в ума си и, ако нямате топлина в сърцето си и, ако нямате сила в тялото си – вие не може да се учите.
(втори вариант)
Но възможностите са в тебе. Майка ти няма време да те учи. Едно дете много мъчно се учи от майка си, едно дете много мъчно се учи от баща си. За да се учи детето, бащата трябва да го прати отвън, други да го учат. Кой ще го учи?
Вие не може да се учите, ако нямате в същност светлина в ума си и, ако нямате топлина в сърцето си и, ако нямате сила в тялото си – вие не може да се учите.
Възможно е човек без светлина да живее, възможно е без топлина да живее, но то е обикновено положение. Има един живот извън светлината, има един живот извън топлината, извън силата. Ние не го знаем какъв е. Има, съществува – те са теории, предположения. Вие в сегашния живот имате идеята, създадена от хиляди години, че няма нещо по-лошо от сегашния живот.
към втори вариант >>
Ти си цвят, който живее.
(втори вариант)
Че имате дарби – тъй е. Всички ние страдаме, че нашите дарби не са проявени. Ние искаме да се проявим пред хора невежи. Какво ще покажем – чудна работа? Тия лампи, които светят, сами се показват.
Ти си цвят, който живее.
Като цвят, казваш: „Елате да помиришете”. Като помиришеш, знаеш, че този цвят е цъфнал. Казва: „Не трябва да има илюзии”. Казва: „Трябва да бъда добър човек”. Трябва да живееш като цвят.
към втори вариант >>
Възможно е човек без светлина да живее, възможно е без топлина да живее, но то е обикновено положение.
(втори вариант)
Майка ти няма време да те учи. Едно дете много мъчно се учи от майка си, едно дете много мъчно се учи от баща си. За да се учи детето, бащата трябва да го прати отвън, други да го учат. Кой ще го учи? Вие не може да се учите, ако нямате в същност светлина в ума си и, ако нямате топлина в сърцето си и, ако нямате сила в тялото си – вие не може да се учите.
Възможно е човек без светлина да живее, възможно е без топлина да живее, но то е обикновено положение.
Има един живот извън светлината, има един живот извън топлината, извън силата. Ние не го знаем какъв е. Има, съществува – те са теории, предположения. Вие в сегашния живот имате идеята, създадена от хиляди години, че няма нещо по-лошо от сегашния живот. Всички индуси работят да се освободят от живота.
към втори вариант >>
Като цвят, казваш: „Елате да помиришете”.
(втори вариант)
Всички ние страдаме, че нашите дарби не са проявени. Ние искаме да се проявим пред хора невежи. Какво ще покажем – чудна работа? Тия лампи, които светят, сами се показват. Ти си цвят, който живее.
Като цвят, казваш: „Елате да помиришете”.
Като помиришеш, знаеш, че този цвят е цъфнал. Казва: „Не трябва да има илюзии”. Казва: „Трябва да бъда добър човек”. Трябва да живееш като цвят. Ти си музикант – трябва да проявиш музиката.
към втори вариант >>
Има един живот извън светлината, има един живот извън топлината, извън силата.
(втори вариант)
Едно дете много мъчно се учи от майка си, едно дете много мъчно се учи от баща си. За да се учи детето, бащата трябва да го прати отвън, други да го учат. Кой ще го учи? Вие не може да се учите, ако нямате в същност светлина в ума си и, ако нямате топлина в сърцето си и, ако нямате сила в тялото си – вие не може да се учите. Възможно е човек без светлина да живее, възможно е без топлина да живее, но то е обикновено положение.
Има един живот извън светлината, има един живот извън топлината, извън силата.
Ние не го знаем какъв е. Има, съществува – те са теории, предположения. Вие в сегашния живот имате идеята, създадена от хиляди години, че няма нещо по-лошо от сегашния живот. Всички индуси работят да се освободят от живота. Какъв ще бъде онзи живот, в който те искат да влязат?
към втори вариант >>
Като помиришеш, знаеш, че този цвят е цъфнал.
(втори вариант)
Ние искаме да се проявим пред хора невежи. Какво ще покажем – чудна работа? Тия лампи, които светят, сами се показват. Ти си цвят, който живее. Като цвят, казваш: „Елате да помиришете”.
Като помиришеш, знаеш, че този цвят е цъфнал.
Казва: „Не трябва да има илюзии”. Казва: „Трябва да бъда добър човек”. Трябва да живееш като цвят. Ти си музикант – трябва да проявиш музиката. Ти си добър човек – трябва да проявиш доброто.
към втори вариант >>
Ние не го знаем какъв е.
(втори вариант)
За да се учи детето, бащата трябва да го прати отвън, други да го учат. Кой ще го учи? Вие не може да се учите, ако нямате в същност светлина в ума си и, ако нямате топлина в сърцето си и, ако нямате сила в тялото си – вие не може да се учите. Възможно е човек без светлина да живее, възможно е без топлина да живее, но то е обикновено положение. Има един живот извън светлината, има един живот извън топлината, извън силата.
Ние не го знаем какъв е.
Има, съществува – те са теории, предположения. Вие в сегашния живот имате идеята, създадена от хиляди години, че няма нещо по-лошо от сегашния живот. Всички индуси работят да се освободят от живота. Какъв ще бъде онзи живот, в който те искат да влязат? Казват: „Друг живот, живот на Давакана”.
към втори вариант >>
Казва: „Не трябва да има илюзии”.
(втори вариант)
Какво ще покажем – чудна работа? Тия лампи, които светят, сами се показват. Ти си цвят, който живее. Като цвят, казваш: „Елате да помиришете”. Като помиришеш, знаеш, че този цвят е цъфнал.
Казва: „Не трябва да има илюзии”.
Казва: „Трябва да бъда добър човек”. Трябва да живееш като цвят. Ти си музикант – трябва да проявиш музиката. Ти си добър човек – трябва да проявиш доброто. Доброто дава основните тонове – до, ми, сол – доброта, справедливост и разумност.
към втори вариант >>
Има, съществува – те са теории, предположения.
(втори вариант)
Кой ще го учи? Вие не може да се учите, ако нямате в същност светлина в ума си и, ако нямате топлина в сърцето си и, ако нямате сила в тялото си – вие не може да се учите. Възможно е човек без светлина да живее, възможно е без топлина да живее, но то е обикновено положение. Има един живот извън светлината, има един живот извън топлината, извън силата. Ние не го знаем какъв е.
Има, съществува – те са теории, предположения.
Вие в сегашния живот имате идеята, създадена от хиляди години, че няма нещо по-лошо от сегашния живот. Всички индуси работят да се освободят от живота. Какъв ще бъде онзи живот, в който те искат да влязат? Казват: „Друг живот, живот на Давакана”. Питам: Кýде е Давакана*?
към втори вариант >>
Казва: „Трябва да бъда добър човек”.
(втори вариант)
Тия лампи, които светят, сами се показват. Ти си цвят, който живее. Като цвят, казваш: „Елате да помиришете”. Като помиришеш, знаеш, че този цвят е цъфнал. Казва: „Не трябва да има илюзии”.
Казва: „Трябва да бъда добър човек”.
Трябва да живееш като цвят. Ти си музикант – трябва да проявиш музиката. Ти си добър човек – трябва да проявиш доброто. Доброто дава основните тонове – до, ми, сол – доброта, справедливост и разумност. Това са основните тонове.
към втори вариант >>
Вие в сегашния живот имате идеята, създадена от хиляди години, че няма нещо по-лошо от сегашния живот.
(втори вариант)
Вие не може да се учите, ако нямате в същност светлина в ума си и, ако нямате топлина в сърцето си и, ако нямате сила в тялото си – вие не може да се учите. Възможно е човек без светлина да живее, възможно е без топлина да живее, но то е обикновено положение. Има един живот извън светлината, има един живот извън топлината, извън силата. Ние не го знаем какъв е. Има, съществува – те са теории, предположения.
Вие в сегашния живот имате идеята, създадена от хиляди години, че няма нещо по-лошо от сегашния живот.
Всички индуси работят да се освободят от живота. Какъв ще бъде онзи живот, в който те искат да влязат? Казват: „Друг живот, живот на Давакана”. Питам: Кýде е Давакана*? Кýде е правилният тон?
към втори вариант >>
Трябва да живееш като цвят.
(втори вариант)
Ти си цвят, който живее. Като цвят, казваш: „Елате да помиришете”. Като помиришеш, знаеш, че този цвят е цъфнал. Казва: „Не трябва да има илюзии”. Казва: „Трябва да бъда добър човек”.
Трябва да живееш като цвят.
Ти си музикант – трябва да проявиш музиката. Ти си добър човек – трябва да проявиш доброто. Доброто дава основните тонове – до, ми, сол – доброта, справедливост и разумност. Това са основните тонове. В сол нещата цъфтят, в ми нещата вземат посока.
към втори вариант >>
Всички индуси работят да се освободят от живота.
(втори вариант)
Възможно е човек без светлина да живее, възможно е без топлина да живее, но то е обикновено положение. Има един живот извън светлината, има един живот извън топлината, извън силата. Ние не го знаем какъв е. Има, съществува – те са теории, предположения. Вие в сегашния живот имате идеята, създадена от хиляди години, че няма нещо по-лошо от сегашния живот.
Всички индуси работят да се освободят от живота.
Какъв ще бъде онзи живот, в който те искат да влязат? Казват: „Друг живот, живот на Давакана”. Питам: Кýде е Давакана*? Кýде е правилният тон? За да намеря един правилен тон, на колко километра далече да го намеря?
към втори вариант >>
Ти си музикант – трябва да проявиш музиката.
(втори вариант)
Като цвят, казваш: „Елате да помиришете”. Като помиришеш, знаеш, че този цвят е цъфнал. Казва: „Не трябва да има илюзии”. Казва: „Трябва да бъда добър човек”. Трябва да живееш като цвят.
Ти си музикант – трябва да проявиш музиката.
Ти си добър човек – трябва да проявиш доброто. Доброто дава основните тонове – до, ми, сол – доброта, справедливост и разумност. Това са основните тонове. В сол нещата цъфтят, в ми нещата вземат посока. Един художник, за да нарисува една картина, трябва да разбира какво нещо е ми.
към втори вариант >>
Какъв ще бъде онзи живот, в който те искат да влязат?
(втори вариант)
Има един живот извън светлината, има един живот извън топлината, извън силата. Ние не го знаем какъв е. Има, съществува – те са теории, предположения. Вие в сегашния живот имате идеята, създадена от хиляди години, че няма нещо по-лошо от сегашния живот. Всички индуси работят да се освободят от живота.
Какъв ще бъде онзи живот, в който те искат да влязат?
Казват: „Друг живот, живот на Давакана”. Питам: Кýде е Давакана*? Кýде е правилният тон? За да намеря един правилен тон, на колко километра далече да го намеря? В мене е тонът, в мене е възможността да създам този тон.
към втори вариант >>
Ти си добър човек – трябва да проявиш доброто.
(втори вариант)
Като помиришеш, знаеш, че този цвят е цъфнал. Казва: „Не трябва да има илюзии”. Казва: „Трябва да бъда добър човек”. Трябва да живееш като цвят. Ти си музикант – трябва да проявиш музиката.
Ти си добър човек – трябва да проявиш доброто.
Доброто дава основните тонове – до, ми, сол – доброта, справедливост и разумност. Това са основните тонове. В сол нещата цъфтят, в ми нещата вземат посока. Един художник, за да нарисува една картина, трябва да разбира какво нещо е ми. За да може да рисува, трябва да има хубаво платно, не може да рисува на каквото и да е платно.
към втори вариант >>
Казват: „Друг живот, живот на Давакана”.
(втори вариант)
Ние не го знаем какъв е. Има, съществува – те са теории, предположения. Вие в сегашния живот имате идеята, създадена от хиляди години, че няма нещо по-лошо от сегашния живот. Всички индуси работят да се освободят от живота. Какъв ще бъде онзи живот, в който те искат да влязат?
Казват: „Друг живот, живот на Давакана”.
Питам: Кýде е Давакана*? Кýде е правилният тон? За да намеря един правилен тон, на колко километра далече да го намеря? В мене е тонът, в мене е възможността да създам този тон. Правилният, хубав, мек, силен тон – то е в мене.
към втори вариант >>
Доброто дава основните тонове – до, ми, сол – доброта, справедливост и разумност.
(втори вариант)
Казва: „Не трябва да има илюзии”. Казва: „Трябва да бъда добър човек”. Трябва да живееш като цвят. Ти си музикант – трябва да проявиш музиката. Ти си добър човек – трябва да проявиш доброто.
Доброто дава основните тонове – до, ми, сол – доброта, справедливост и разумност.
Това са основните тонове. В сол нещата цъфтят, в ми нещата вземат посока. Един художник, за да нарисува една картина, трябва да разбира какво нещо е ми. За да може да рисува, трябва да има хубаво платно, не може да рисува на каквото и да е платно. На морският бряг, ако нарисува – ще дойдат вълните и ще го заличат.
към втори вариант >>
Питам: Кýде е Давакана*?
(втори вариант)
Има, съществува – те са теории, предположения. Вие в сегашния живот имате идеята, създадена от хиляди години, че няма нещо по-лошо от сегашния живот. Всички индуси работят да се освободят от живота. Какъв ще бъде онзи живот, в който те искат да влязат? Казват: „Друг живот, живот на Давакана”.
Питам: Кýде е Давакана*?
Кýде е правилният тон? За да намеря един правилен тон, на колко километра далече да го намеря? В мене е тонът, в мене е възможността да създам този тон. Правилният, хубав, мек, силен тон – то е в мене. Той е в мене, в главата ми, мястото с милиметри не може да се мери.
към втори вариант >>
Това са основните тонове.
(втори вариант)
Казва: „Трябва да бъда добър човек”. Трябва да живееш като цвят. Ти си музикант – трябва да проявиш музиката. Ти си добър човек – трябва да проявиш доброто. Доброто дава основните тонове – до, ми, сол – доброта, справедливост и разумност.
Това са основните тонове.
В сол нещата цъфтят, в ми нещата вземат посока. Един художник, за да нарисува една картина, трябва да разбира какво нещо е ми. За да може да рисува, трябва да има хубаво платно, не може да рисува на каквото и да е платно. На морският бряг, ако нарисува – ще дойдат вълните и ще го заличат. Трябва да има хубаво платно.
към втори вариант >>
Кýде е правилният тон?
(втори вариант)
Вие в сегашния живот имате идеята, създадена от хиляди години, че няма нещо по-лошо от сегашния живот. Всички индуси работят да се освободят от живота. Какъв ще бъде онзи живот, в който те искат да влязат? Казват: „Друг живот, живот на Давакана”. Питам: Кýде е Давакана*?
Кýде е правилният тон?
За да намеря един правилен тон, на колко километра далече да го намеря? В мене е тонът, в мене е възможността да създам този тон. Правилният, хубав, мек, силен тон – то е в мене. Той е в мене, в главата ми, мястото с милиметри не може да се мери.
към втори вариант >>
В сол нещата цъфтят, в ми нещата вземат посока.
(втори вариант)
Трябва да живееш като цвят. Ти си музикант – трябва да проявиш музиката. Ти си добър човек – трябва да проявиш доброто. Доброто дава основните тонове – до, ми, сол – доброта, справедливост и разумност. Това са основните тонове.
В сол нещата цъфтят, в ми нещата вземат посока.
Един художник, за да нарисува една картина, трябва да разбира какво нещо е ми. За да може да рисува, трябва да има хубаво платно, не може да рисува на каквото и да е платно. На морският бряг, ако нарисува – ще дойдат вълните и ще го заличат. Трябва да има хубаво платно. Сега влизам в положението, развивам една философия.
към втори вариант >>
За да намеря един правилен тон, на колко километра далече да го намеря?
(втори вариант)
Всички индуси работят да се освободят от живота. Какъв ще бъде онзи живот, в който те искат да влязат? Казват: „Друг живот, живот на Давакана”. Питам: Кýде е Давакана*? Кýде е правилният тон?
За да намеря един правилен тон, на колко километра далече да го намеря?
В мене е тонът, в мене е възможността да създам този тон. Правилният, хубав, мек, силен тон – то е в мене. Той е в мене, в главата ми, мястото с милиметри не може да се мери.
към втори вариант >>
Един художник, за да нарисува една картина, трябва да разбира какво нещо е ми.
(втори вариант)
Ти си музикант – трябва да проявиш музиката. Ти си добър човек – трябва да проявиш доброто. Доброто дава основните тонове – до, ми, сол – доброта, справедливост и разумност. Това са основните тонове. В сол нещата цъфтят, в ми нещата вземат посока.
Един художник, за да нарисува една картина, трябва да разбира какво нещо е ми.
За да може да рисува, трябва да има хубаво платно, не може да рисува на каквото и да е платно. На морският бряг, ако нарисува – ще дойдат вълните и ще го заличат. Трябва да има хубаво платно. Сега влизам в положението, развивам една философия. Казвам: Пейте добре.
към втори вариант >>
В мене е тонът, в мене е възможността да създам този тон.
(втори вариант)
Какъв ще бъде онзи живот, в който те искат да влязат? Казват: „Друг живот, живот на Давакана”. Питам: Кýде е Давакана*? Кýде е правилният тон? За да намеря един правилен тон, на колко километра далече да го намеря?
В мене е тонът, в мене е възможността да създам този тон.
Правилният, хубав, мек, силен тон – то е в мене. Той е в мене, в главата ми, мястото с милиметри не може да се мери.
към втори вариант >>
За да може да рисува, трябва да има хубаво платно, не може да рисува на каквото и да е платно.
(втори вариант)
Ти си добър човек – трябва да проявиш доброто. Доброто дава основните тонове – до, ми, сол – доброта, справедливост и разумност. Това са основните тонове. В сол нещата цъфтят, в ми нещата вземат посока. Един художник, за да нарисува една картина, трябва да разбира какво нещо е ми.
За да може да рисува, трябва да има хубаво платно, не може да рисува на каквото и да е платно.
На морският бряг, ако нарисува – ще дойдат вълните и ще го заличат. Трябва да има хубаво платно. Сега влизам в положението, развивам една философия. Казвам: Пейте добре. Но комуто и да кажа от вас, се стеснява.
към втори вариант >>
Правилният, хубав, мек, силен тон – то е в мене.
(втори вариант)
Казват: „Друг живот, живот на Давакана”. Питам: Кýде е Давакана*? Кýде е правилният тон? За да намеря един правилен тон, на колко километра далече да го намеря? В мене е тонът, в мене е възможността да създам този тон.
Правилният, хубав, мек, силен тон – то е в мене.
Той е в мене, в главата ми, мястото с милиметри не може да се мери.
към втори вариант >>
На морският бряг, ако нарисува – ще дойдат вълните и ще го заличат.
(втори вариант)
Доброто дава основните тонове – до, ми, сол – доброта, справедливост и разумност. Това са основните тонове. В сол нещата цъфтят, в ми нещата вземат посока. Един художник, за да нарисува една картина, трябва да разбира какво нещо е ми. За да може да рисува, трябва да има хубаво платно, не може да рисува на каквото и да е платно.
На морският бряг, ако нарисува – ще дойдат вълните и ще го заличат.
Трябва да има хубаво платно. Сега влизам в положението, развивам една философия. Казвам: Пейте добре. Но комуто и да кажа от вас, се стеснява. Някой път аз може да пея.
към втори вариант >>
Той е в мене, в главата ми, мястото с милиметри не може да се мери.
(втори вариант)
Питам: Кýде е Давакана*? Кýде е правилният тон? За да намеря един правилен тон, на колко километра далече да го намеря? В мене е тонът, в мене е възможността да създам този тон. Правилният, хубав, мек, силен тон – то е в мене.
Той е в мене, в главата ми, мястото с милиметри не може да се мери.
към втори вариант >>
Трябва да има хубаво платно.
(втори вариант)
Това са основните тонове. В сол нещата цъфтят, в ми нещата вземат посока. Един художник, за да нарисува една картина, трябва да разбира какво нещо е ми. За да може да рисува, трябва да има хубаво платно, не може да рисува на каквото и да е платно. На морският бряг, ако нарисува – ще дойдат вълните и ще го заличат.
Трябва да има хубаво платно.
Сега влизам в положението, развивам една философия. Казвам: Пейте добре. Но комуто и да кажа от вас, се стеснява. Някой път аз може да пея. Казвам си: Какво ще им пея?
към втори вариант >>
Изобщо мнозина от вас не искате да пеете.
(втори вариант)
Изобщо мнозина от вас не искате да пеете.
Но пеенето е първият подтик. Човек, който не пее – той е далече от любовта. Човек, който пее – той е близо до любовта. Всички онези, на които им се продължи живота, стават весели, позапеят. Когато човек престане да пее, то е болезнено състояние.
към втори вариант >>
Сега влизам в положението, развивам една философия.
(втори вариант)
В сол нещата цъфтят, в ми нещата вземат посока. Един художник, за да нарисува една картина, трябва да разбира какво нещо е ми. За да може да рисува, трябва да има хубаво платно, не може да рисува на каквото и да е платно. На морският бряг, ако нарисува – ще дойдат вълните и ще го заличат. Трябва да има хубаво платно.
Сега влизам в положението, развивам една философия.
Казвам: Пейте добре. Но комуто и да кажа от вас, се стеснява. Някой път аз може да пея. Казвам си: Какво ще им пея? Те не разбират от тази музика.
към втори вариант >>
Но пеенето е първият подтик.
(втори вариант)
Изобщо мнозина от вас не искате да пеете.
Но пеенето е първият подтик.
Човек, който не пее – той е далече от любовта. Човек, който пее – той е близо до любовта. Всички онези, на които им се продължи живота, стават весели, позапеят. Когато човек престане да пее, то е болезнено състояние. Той е вдаден в някоя дълбока мисъл.
към втори вариант >>
Казвам: Пейте добре.
(втори вариант)
Един художник, за да нарисува една картина, трябва да разбира какво нещо е ми. За да може да рисува, трябва да има хубаво платно, не може да рисува на каквото и да е платно. На морският бряг, ако нарисува – ще дойдат вълните и ще го заличат. Трябва да има хубаво платно. Сега влизам в положението, развивам една философия.
Казвам: Пейте добре.
Но комуто и да кажа от вас, се стеснява. Някой път аз може да пея. Казвам си: Какво ще им пея? Те не разбират от тази музика. Казвам: До е напрежение, не го виждате какво напрежение може да има в един тон.
към втори вариант >>
Човек, който не пее – той е далече от любовта.
(втори вариант)
Изобщо мнозина от вас не искате да пеете. Но пеенето е първият подтик.
Човек, който не пее – той е далече от любовта.
Човек, който пее – той е близо до любовта. Всички онези, на които им се продължи живота, стават весели, позапеят. Когато човек престане да пее, то е болезнено състояние. Той е вдаден в някоя дълбока мисъл. Но и в една дълбока мисъл има пеене.
към втори вариант >>
Но комуто и да кажа от вас, се стеснява.
(втори вариант)
За да може да рисува, трябва да има хубаво платно, не може да рисува на каквото и да е платно. На морският бряг, ако нарисува – ще дойдат вълните и ще го заличат. Трябва да има хубаво платно. Сега влизам в положението, развивам една философия. Казвам: Пейте добре.
Но комуто и да кажа от вас, се стеснява.
Някой път аз може да пея. Казвам си: Какво ще им пея? Те не разбират от тази музика. Казвам: До е напрежение, не го виждате какво напрежение може да има в един тон. Ако вземеш вярно тона до, имаш една болка, която те стеснява.
към втори вариант >>
Човек, който пее – той е близо до любовта.
(втори вариант)
Изобщо мнозина от вас не искате да пеете. Но пеенето е първият подтик. Човек, който не пее – той е далече от любовта.
Човек, който пее – той е близо до любовта.
Всички онези, на които им се продължи живота, стават весели, позапеят. Когато човек престане да пее, то е болезнено състояние. Той е вдаден в някоя дълбока мисъл. Но и в една дълбока мисъл има пеене. Всяка мисъл, която е вярна, произвежда състояние, в което човек се радва.
към втори вариант >>
Някой път аз може да пея.
(втори вариант)
На морският бряг, ако нарисува – ще дойдат вълните и ще го заличат. Трябва да има хубаво платно. Сега влизам в положението, развивам една философия. Казвам: Пейте добре. Но комуто и да кажа от вас, се стеснява.
Някой път аз може да пея.
Казвам си: Какво ще им пея? Те не разбират от тази музика. Казвам: До е напрежение, не го виждате какво напрежение може да има в един тон. Ако вземеш вярно тона до, имаш една болка, която те стеснява. Изпееш тона до и болката мине.
към втори вариант >>
Всички онези, на които им се продължи живота, стават весели, позапеят.
(втори вариант)
Изобщо мнозина от вас не искате да пеете. Но пеенето е първият подтик. Човек, който не пее – той е далече от любовта. Човек, който пее – той е близо до любовта.
Всички онези, на които им се продължи живота, стават весели, позапеят.
Когато човек престане да пее, то е болезнено състояние. Той е вдаден в някоя дълбока мисъл. Но и в една дълбока мисъл има пеене. Всяка мисъл, която е вярна, произвежда състояние, в което човек се радва. Когато човек разреши една мъчна задача, в него се образува една вътрешна радост, че неговото лице просиява.
към втори вариант >>
Казвам си: Какво ще им пея?
(втори вариант)
Трябва да има хубаво платно. Сега влизам в положението, развивам една философия. Казвам: Пейте добре. Но комуто и да кажа от вас, се стеснява. Някой път аз може да пея.
Казвам си: Какво ще им пея?
Те не разбират от тази музика. Казвам: До е напрежение, не го виждате какво напрежение може да има в един тон. Ако вземеш вярно тона до, имаш една болка, която те стеснява. Изпееш тона до и болката мине. Пей на крака си /Учителят пее: „Боли ме крака, боли ме крака, боли ме крака, боли, боли, боли, боли, боли ме крака”/.
към втори вариант >>
Когато човек престане да пее, то е болезнено състояние.
(втори вариант)
Изобщо мнозина от вас не искате да пеете. Но пеенето е първият подтик. Човек, който не пее – той е далече от любовта. Човек, който пее – той е близо до любовта. Всички онези, на които им се продължи живота, стават весели, позапеят.
Когато човек престане да пее, то е болезнено състояние.
Той е вдаден в някоя дълбока мисъл. Но и в една дълбока мисъл има пеене. Всяка мисъл, която е вярна, произвежда състояние, в което човек се радва. Когато човек разреши една мъчна задача, в него се образува една вътрешна радост, че неговото лице просиява. Сега, в каквото и общество да сте, хората се чоплят постоянно едни-други.
към втори вариант >>
Те не разбират от тази музика.
(втори вариант)
Сега влизам в положението, развивам една философия. Казвам: Пейте добре. Но комуто и да кажа от вас, се стеснява. Някой път аз може да пея. Казвам си: Какво ще им пея?
Те не разбират от тази музика.
Казвам: До е напрежение, не го виждате какво напрежение може да има в един тон. Ако вземеш вярно тона до, имаш една болка, която те стеснява. Изпееш тона до и болката мине. Пей на крака си /Учителят пее: „Боли ме крака, боли ме крака, боли ме крака, боли, боли, боли, боли, боли ме крака”/. Изкуство е това.
към втори вариант >>
Той е вдаден в някоя дълбока мисъл.
(втори вариант)
Но пеенето е първият подтик. Човек, който не пее – той е далече от любовта. Човек, който пее – той е близо до любовта. Всички онези, на които им се продължи живота, стават весели, позапеят. Когато човек престане да пее, то е болезнено състояние.
Той е вдаден в някоя дълбока мисъл.
Но и в една дълбока мисъл има пеене. Всяка мисъл, която е вярна, произвежда състояние, в което човек се радва. Когато човек разреши една мъчна задача, в него се образува една вътрешна радост, че неговото лице просиява. Сега, в каквото и общество да сте, хората се чоплят постоянно едни-други. Искат да знаят кой е по-красив, кой е по-силен, по-умен.
към втори вариант >>
Казвам: До е напрежение, не го виждате какво напрежение може да има в един тон.
(втори вариант)
Казвам: Пейте добре. Но комуто и да кажа от вас, се стеснява. Някой път аз може да пея. Казвам си: Какво ще им пея? Те не разбират от тази музика.
Казвам: До е напрежение, не го виждате какво напрежение може да има в един тон.
Ако вземеш вярно тона до, имаш една болка, която те стеснява. Изпееш тона до и болката мине. Пей на крака си /Учителят пее: „Боли ме крака, боли ме крака, боли ме крака, боли, боли, боли, боли, боли ме крака”/. Изкуство е това. Аз пея, но мене кракът не ме боли.
към втори вариант >>
Но и в една дълбока мисъл има пеене.
(втори вариант)
Човек, който не пее – той е далече от любовта. Човек, който пее – той е близо до любовта. Всички онези, на които им се продължи живота, стават весели, позапеят. Когато човек престане да пее, то е болезнено състояние. Той е вдаден в някоя дълбока мисъл.
Но и в една дълбока мисъл има пеене.
Всяка мисъл, която е вярна, произвежда състояние, в което човек се радва. Когато човек разреши една мъчна задача, в него се образува една вътрешна радост, че неговото лице просиява. Сега, в каквото и общество да сте, хората се чоплят постоянно едни-други. Искат да знаят кой е по-красив, кой е по-силен, по-умен. То са външни състояния на човека.
към втори вариант >>
Ако вземеш вярно тона до, имаш една болка, която те стеснява.
(втори вариант)
Но комуто и да кажа от вас, се стеснява. Някой път аз може да пея. Казвам си: Какво ще им пея? Те не разбират от тази музика. Казвам: До е напрежение, не го виждате какво напрежение може да има в един тон.
Ако вземеш вярно тона до, имаш една болка, която те стеснява.
Изпееш тона до и болката мине. Пей на крака си /Учителят пее: „Боли ме крака, боли ме крака, боли ме крака, боли, боли, боли, боли, боли ме крака”/. Изкуство е това. Аз пея, но мене кракът не ме боли. Ще търпиш, ще пееш и кракът ще престане (да те боли).
към втори вариант >>
Всяка мисъл, която е вярна, произвежда състояние, в което човек се радва.
(втори вариант)
Човек, който пее – той е близо до любовта. Всички онези, на които им се продължи живота, стават весели, позапеят. Когато човек престане да пее, то е болезнено състояние. Той е вдаден в някоя дълбока мисъл. Но и в една дълбока мисъл има пеене.
Всяка мисъл, която е вярна, произвежда състояние, в което човек се радва.
Когато човек разреши една мъчна задача, в него се образува една вътрешна радост, че неговото лице просиява. Сега, в каквото и общество да сте, хората се чоплят постоянно едни-други. Искат да знаят кой е по-красив, кой е по-силен, по-умен. То са външни състояния на човека. Кой е по-умен човек?
към втори вариант >>
Изпееш тона до и болката мине.
(втори вариант)
Някой път аз може да пея. Казвам си: Какво ще им пея? Те не разбират от тази музика. Казвам: До е напрежение, не го виждате какво напрежение може да има в един тон. Ако вземеш вярно тона до, имаш една болка, която те стеснява.
Изпееш тона до и болката мине.
Пей на крака си /Учителят пее: „Боли ме крака, боли ме крака, боли ме крака, боли, боли, боли, боли, боли ме крака”/. Изкуство е това. Аз пея, но мене кракът не ме боли. Ще търпиш, ще пееш и кракът ще престане (да те боли). Ще смениш своето състояние.
към втори вариант >>
Когато човек разреши една мъчна задача, в него се образува една вътрешна радост, че неговото лице просиява.
(втори вариант)
Всички онези, на които им се продължи живота, стават весели, позапеят. Когато човек престане да пее, то е болезнено състояние. Той е вдаден в някоя дълбока мисъл. Но и в една дълбока мисъл има пеене. Всяка мисъл, която е вярна, произвежда състояние, в което човек се радва.
Когато човек разреши една мъчна задача, в него се образува една вътрешна радост, че неговото лице просиява.
Сега, в каквото и общество да сте, хората се чоплят постоянно едни-други. Искат да знаят кой е по-красив, кой е по-силен, по-умен. То са външни състояния на човека. Кой е по-умен човек? Ако аз изпея при една плоча, тази плоча е много умна.
към втори вариант >>
Пей на крака си /Учителят пее: „Боли ме крака, боли ме крака, боли ме крака, боли, боли, боли, боли, боли ме крака”/.
(втори вариант)
Казвам си: Какво ще им пея? Те не разбират от тази музика. Казвам: До е напрежение, не го виждате какво напрежение може да има в един тон. Ако вземеш вярно тона до, имаш една болка, която те стеснява. Изпееш тона до и болката мине.
Пей на крака си /Учителят пее: „Боли ме крака, боли ме крака, боли ме крака, боли, боли, боли, боли, боли ме крака”/.
Изкуство е това. Аз пея, но мене кракът не ме боли. Ще търпиш, ще пееш и кракът ще престане (да те боли). Ще смениш своето състояние. Трептенията се смениха, влизаш в хармония.
към втори вариант >>
Сега, в каквото и общество да сте, хората се чоплят постоянно едни-други.
(втори вариант)
Когато човек престане да пее, то е болезнено състояние. Той е вдаден в някоя дълбока мисъл. Но и в една дълбока мисъл има пеене. Всяка мисъл, която е вярна, произвежда състояние, в което човек се радва. Когато човек разреши една мъчна задача, в него се образува една вътрешна радост, че неговото лице просиява.
Сега, в каквото и общество да сте, хората се чоплят постоянно едни-други.
Искат да знаят кой е по-красив, кой е по-силен, по-умен. То са външни състояния на човека. Кой е по-умен човек? Ако аз изпея при една плоча, тази плоча е много умна. Като изпея една песен, тази плоча след 15-20 минути и тя пее като мене.
към втори вариант >>
Изкуство е това.
(втори вариант)
Те не разбират от тази музика. Казвам: До е напрежение, не го виждате какво напрежение може да има в един тон. Ако вземеш вярно тона до, имаш една болка, която те стеснява. Изпееш тона до и болката мине. Пей на крака си /Учителят пее: „Боли ме крака, боли ме крака, боли ме крака, боли, боли, боли, боли, боли ме крака”/.
Изкуство е това.
Аз пея, но мене кракът не ме боли. Ще търпиш, ще пееш и кракът ще престане (да те боли). Ще смениш своето състояние. Трептенията се смениха, влизаш в хармония. Болките на крака показват, че сме влезли в дисхармония с някого от висшите светове.
към втори вариант >>
Искат да знаят кой е по-красив, кой е по-силен, по-умен.
(втори вариант)
Той е вдаден в някоя дълбока мисъл. Но и в една дълбока мисъл има пеене. Всяка мисъл, която е вярна, произвежда състояние, в което човек се радва. Когато човек разреши една мъчна задача, в него се образува една вътрешна радост, че неговото лице просиява. Сега, в каквото и общество да сте, хората се чоплят постоянно едни-други.
Искат да знаят кой е по-красив, кой е по-силен, по-умен.
То са външни състояния на човека. Кой е по-умен човек? Ако аз изпея при една плоча, тази плоча е много умна. Като изпея една песен, тази плоча след 15-20 минути и тя пее като мене. Тази плоча, която се върти и пее, съзнава ли пеенето?
към втори вариант >>
Аз пея, но мене кракът не ме боли.
(втори вариант)
Казвам: До е напрежение, не го виждате какво напрежение може да има в един тон. Ако вземеш вярно тона до, имаш една болка, която те стеснява. Изпееш тона до и болката мине. Пей на крака си /Учителят пее: „Боли ме крака, боли ме крака, боли ме крака, боли, боли, боли, боли, боли ме крака”/. Изкуство е това.
Аз пея, но мене кракът не ме боли.
Ще търпиш, ще пееш и кракът ще престане (да те боли). Ще смениш своето състояние. Трептенията се смениха, влизаш в хармония. Болките на крака показват, че сме влезли в дисхармония с някого от висшите светове. Казва-т: „Основата ти не е правилна”.
към втори вариант >>
То са външни състояния на човека.
(втори вариант)
Но и в една дълбока мисъл има пеене. Всяка мисъл, която е вярна, произвежда състояние, в което човек се радва. Когато човек разреши една мъчна задача, в него се образува една вътрешна радост, че неговото лице просиява. Сега, в каквото и общество да сте, хората се чоплят постоянно едни-други. Искат да знаят кой е по-красив, кой е по-силен, по-умен.
То са външни състояния на човека.
Кой е по-умен човек? Ако аз изпея при една плоча, тази плоча е много умна. Като изпея една песен, тази плоча след 15-20 минути и тя пее като мене. Тази плоча, която се върти и пее, съзнава ли пеенето? Ако й кажа да изпее някоя друга песен, тя ще каже: „Аз пея само това, което ми преподали.
към втори вариант >>
Ще търпиш, ще пееш и кракът ще престане (да те боли).
(втори вариант)
Ако вземеш вярно тона до, имаш една болка, която те стеснява. Изпееш тона до и болката мине. Пей на крака си /Учителят пее: „Боли ме крака, боли ме крака, боли ме крака, боли, боли, боли, боли, боли ме крака”/. Изкуство е това. Аз пея, но мене кракът не ме боли.
Ще търпиш, ще пееш и кракът ще престане (да те боли).
Ще смениш своето състояние. Трептенията се смениха, влизаш в хармония. Болките на крака показват, че сме влезли в дисхармония с някого от висшите светове. Казва-т: „Основата ти не е правилна”. Измени камертона.
към втори вариант >>
Кой е по-умен човек?
(втори вариант)
Всяка мисъл, която е вярна, произвежда състояние, в което човек се радва. Когато човек разреши една мъчна задача, в него се образува една вътрешна радост, че неговото лице просиява. Сега, в каквото и общество да сте, хората се чоплят постоянно едни-други. Искат да знаят кой е по-красив, кой е по-силен, по-умен. То са външни състояния на човека.
Кой е по-умен човек?
Ако аз изпея при една плоча, тази плоча е много умна. Като изпея една песен, тази плоча след 15-20 минути и тя пее като мене. Тази плоча, която се върти и пее, съзнава ли пеенето? Ако й кажа да изпее някоя друга песен, тя ще каже: „Аз пея само това, което ми преподали. Днешната песен, която ми преподадоха – нея пея.
към втори вариант >>
Ще смениш своето състояние.
(втори вариант)
Изпееш тона до и болката мине. Пей на крака си /Учителят пее: „Боли ме крака, боли ме крака, боли ме крака, боли, боли, боли, боли, боли ме крака”/. Изкуство е това. Аз пея, но мене кракът не ме боли. Ще търпиш, ще пееш и кракът ще престане (да те боли).
Ще смениш своето състояние.
Трептенията се смениха, влизаш в хармония. Болките на крака показват, че сме влезли в дисхармония с някого от висшите светове. Казва-т: „Основата ти не е правилна”. Измени камертона. Ела в съгласие с Великия Закон и ти ще пееш.
към втори вариант >>
Ако аз изпея при една плоча, тази плоча е много умна.
(втори вариант)
Когато човек разреши една мъчна задача, в него се образува една вътрешна радост, че неговото лице просиява. Сега, в каквото и общество да сте, хората се чоплят постоянно едни-други. Искат да знаят кой е по-красив, кой е по-силен, по-умен. То са външни състояния на човека. Кой е по-умен човек?
Ако аз изпея при една плоча, тази плоча е много умна.
Като изпея една песен, тази плоча след 15-20 минути и тя пее като мене. Тази плоча, която се върти и пее, съзнава ли пеенето? Ако й кажа да изпее някоя друга песен, тя ще каже: „Аз пея само това, което ми преподали. Днешната песен, която ми преподадоха – нея пея. Друга песен не пея”.
към втори вариант >>
Трептенията се смениха, влизаш в хармония.
(втори вариант)
Пей на крака си /Учителят пее: „Боли ме крака, боли ме крака, боли ме крака, боли, боли, боли, боли, боли ме крака”/. Изкуство е това. Аз пея, но мене кракът не ме боли. Ще търпиш, ще пееш и кракът ще престане (да те боли). Ще смениш своето състояние.
Трептенията се смениха, влизаш в хармония.
Болките на крака показват, че сме влезли в дисхармония с някого от висшите светове. Казва-т: „Основата ти не е правилна”. Измени камертона. Ела в съгласие с Великия Закон и ти ще пееш. Сега изпейте ми вие.
към втори вариант >>
Като изпея една песен, тази плоча след 15-20 минути и тя пее като мене.
(втори вариант)
Сега, в каквото и общество да сте, хората се чоплят постоянно едни-други. Искат да знаят кой е по-красив, кой е по-силен, по-умен. То са външни състояния на човека. Кой е по-умен човек? Ако аз изпея при една плоча, тази плоча е много умна.
Като изпея една песен, тази плоча след 15-20 минути и тя пее като мене.
Тази плоча, която се върти и пее, съзнава ли пеенето? Ако й кажа да изпее някоя друга песен, тя ще каже: „Аз пея само това, което ми преподали. Днешната песен, която ми преподадоха – нея пея. Друга песен не пея”. Казваш: „Аз ходя само по този път”.
към втори вариант >>
Болките на крака показват, че сме влезли в дисхармония с някого от висшите светове.
(втори вариант)
Изкуство е това. Аз пея, но мене кракът не ме боли. Ще търпиш, ще пееш и кракът ще престане (да те боли). Ще смениш своето състояние. Трептенията се смениха, влизаш в хармония.
Болките на крака показват, че сме влезли в дисхармония с някого от висшите светове.
Казва-т: „Основата ти не е правилна”. Измени камертона. Ела в съгласие с Великия Закон и ти ще пееш. Сега изпейте ми вие. Трудна работа.
към втори вариант >>
Тази плоча, която се върти и пее, съзнава ли пеенето?
(втори вариант)
Искат да знаят кой е по-красив, кой е по-силен, по-умен. То са външни състояния на човека. Кой е по-умен човек? Ако аз изпея при една плоча, тази плоча е много умна. Като изпея една песен, тази плоча след 15-20 минути и тя пее като мене.
Тази плоча, която се върти и пее, съзнава ли пеенето?
Ако й кажа да изпее някоя друга песен, тя ще каже: „Аз пея само това, което ми преподали. Днешната песен, която ми преподадоха – нея пея. Друга песен не пея”. Казваш: „Аз ходя само по този път”. Като ходиш само по този път, ти си в положението на една грамофонна плоча.
към втори вариант >>
Казва-т: „Основата ти не е правилна”.
(втори вариант)
Аз пея, но мене кракът не ме боли. Ще търпиш, ще пееш и кракът ще престане (да те боли). Ще смениш своето състояние. Трептенията се смениха, влизаш в хармония. Болките на крака показват, че сме влезли в дисхармония с някого от висшите светове.
Казва-т: „Основата ти не е правилна”.
Измени камертона. Ела в съгласие с Великия Закон и ти ще пееш. Сега изпейте ми вие. Трудна работа. Аз пея тъй хубаво, защото не съм болен.
към втори вариант >>
Ако й кажа да изпее някоя друга песен, тя ще каже: „Аз пея само това, което ми преподали.
(втори вариант)
То са външни състояния на човека. Кой е по-умен човек? Ако аз изпея при една плоча, тази плоча е много умна. Като изпея една песен, тази плоча след 15-20 минути и тя пее като мене. Тази плоча, която се върти и пее, съзнава ли пеенето?
Ако й кажа да изпее някоя друга песен, тя ще каже: „Аз пея само това, което ми преподали.
Днешната песен, която ми преподадоха – нея пея. Друга песен не пея”. Казваш: „Аз ходя само по този път”. Като ходиш само по този път, ти си в положението на една грамофонна плоча. Ще разбирате този път.
към втори вариант >>
Измени камертона.
(втори вариант)
Ще търпиш, ще пееш и кракът ще престане (да те боли). Ще смениш своето състояние. Трептенията се смениха, влизаш в хармония. Болките на крака показват, че сме влезли в дисхармония с някого от висшите светове. Казва-т: „Основата ти не е правилна”.
Измени камертона.
Ела в съгласие с Великия Закон и ти ще пееш. Сега изпейте ми вие. Трудна работа. Аз пея тъй хубаво, защото не съм болен. Но ви казвам: Когато ви боли крака, как трябва да пеете?
към втори вариант >>
Днешната песен, която ми преподадоха – нея пея.
(втори вариант)
Кой е по-умен човек? Ако аз изпея при една плоча, тази плоча е много умна. Като изпея една песен, тази плоча след 15-20 минути и тя пее като мене. Тази плоча, която се върти и пее, съзнава ли пеенето? Ако й кажа да изпее някоя друга песен, тя ще каже: „Аз пея само това, което ми преподали.
Днешната песен, която ми преподадоха – нея пея.
Друга песен не пея”. Казваш: „Аз ходя само по този път”. Като ходиш само по този път, ти си в положението на една грамофонна плоча. Ще разбирате този път. В този път, в който ходиш, има вече разнообразие.
към втори вариант >>
Ела в съгласие с Великия Закон и ти ще пееш.
(втори вариант)
Ще смениш своето състояние. Трептенията се смениха, влизаш в хармония. Болките на крака показват, че сме влезли в дисхармония с някого от висшите светове. Казва-т: „Основата ти не е правилна”. Измени камертона.
Ела в съгласие с Великия Закон и ти ще пееш.
Сега изпейте ми вие. Трудна работа. Аз пея тъй хубаво, защото не съм болен. Но ви казвам: Когато ви боли крака, как трябва да пеете? Болестта в света е едно условие.
към втори вариант >>
Друга песен не пея”.
(втори вариант)
Ако аз изпея при една плоча, тази плоча е много умна. Като изпея една песен, тази плоча след 15-20 минути и тя пее като мене. Тази плоча, която се върти и пее, съзнава ли пеенето? Ако й кажа да изпее някоя друга песен, тя ще каже: „Аз пея само това, което ми преподали. Днешната песен, която ми преподадоха – нея пея.
Друга песен не пея”.
Казваш: „Аз ходя само по този път”. Като ходиш само по този път, ти си в положението на една грамофонна плоча. Ще разбирате този път. В този път, в който ходиш, има вече разнообразие. Днешният път, в който ходя, втори път няма да го мина.
към втори вариант >>
Сега изпейте ми вие.
(втори вариант)
Трептенията се смениха, влизаш в хармония. Болките на крака показват, че сме влезли в дисхармония с някого от висшите светове. Казва-т: „Основата ти не е правилна”. Измени камертона. Ела в съгласие с Великия Закон и ти ще пееш.
Сега изпейте ми вие.
Трудна работа. Аз пея тъй хубаво, защото не съм болен. Но ви казвам: Когато ви боли крака, как трябва да пеете? Болестта в света е едно условие. Най-първо създайте си в ума една мисъл, че Бог е приготвил неизчерпаеми условия за вас.
към втори вариант >>
Казваш: „Аз ходя само по този път”.
(втори вариант)
Като изпея една песен, тази плоча след 15-20 минути и тя пее като мене. Тази плоча, която се върти и пее, съзнава ли пеенето? Ако й кажа да изпее някоя друга песен, тя ще каже: „Аз пея само това, което ми преподали. Днешната песен, която ми преподадоха – нея пея. Друга песен не пея”.
Казваш: „Аз ходя само по този път”.
Като ходиш само по този път, ти си в положението на една грамофонна плоча. Ще разбирате този път. В този път, в който ходиш, има вече разнообразие. Днешният път, в който ходя, втори път няма да го мина. Той ще се различава.
към втори вариант >>
Трудна работа.
(втори вариант)
Болките на крака показват, че сме влезли в дисхармония с някого от висшите светове. Казва-т: „Основата ти не е правилна”. Измени камертона. Ела в съгласие с Великия Закон и ти ще пееш. Сега изпейте ми вие.
Трудна работа.
Аз пея тъй хубаво, защото не съм болен. Но ви казвам: Когато ви боли крака, как трябва да пеете? Болестта в света е едно условие. Най-първо създайте си в ума една мисъл, че Бог е приготвил неизчерпаеми условия за вас. Вие седите и сте недоволни за нищо и никакво.
към втори вариант >>
Като ходиш само по този път, ти си в положението на една грамофонна плоча.
(втори вариант)
Тази плоча, която се върти и пее, съзнава ли пеенето? Ако й кажа да изпее някоя друга песен, тя ще каже: „Аз пея само това, което ми преподали. Днешната песен, която ми преподадоха – нея пея. Друга песен не пея”. Казваш: „Аз ходя само по този път”.
Като ходиш само по този път, ти си в положението на една грамофонна плоча.
Ще разбирате този път. В този път, в който ходиш, има вече разнообразие. Днешният път, в който ходя, втори път няма да го мина. Той ще се различава. Пътят, който утре ще мина, и той се различава.
към втори вариант >>
Аз пея тъй хубаво, защото не съм болен.
(втори вариант)
Казва-т: „Основата ти не е правилна”. Измени камертона. Ела в съгласие с Великия Закон и ти ще пееш. Сега изпейте ми вие. Трудна работа.
Аз пея тъй хубаво, защото не съм болен.
Но ви казвам: Когато ви боли крака, как трябва да пеете? Болестта в света е едно условие. Най-първо създайте си в ума една мисъл, че Бог е приготвил неизчерпаеми условия за вас. Вие седите и сте недоволни за нищо и никакво. Да бъдеш благодарен, така да бъде погълната мисълта, че целият свят представя възможност за твоето повдигане.
към втори вариант >>
Ще разбирате този път.
(втори вариант)
Ако й кажа да изпее някоя друга песен, тя ще каже: „Аз пея само това, което ми преподали. Днешната песен, която ми преподадоха – нея пея. Друга песен не пея”. Казваш: „Аз ходя само по този път”. Като ходиш само по този път, ти си в положението на една грамофонна плоча.
Ще разбирате този път.
В този път, в който ходиш, има вече разнообразие. Днешният път, в който ходя, втори път няма да го мина. Той ще се различава. Пътят, който утре ще мина, и той се различава. Всеки ден пътят, който изминавам, той се различава.
към втори вариант >>
Но ви казвам: Когато ви боли крака, как трябва да пеете?
(втори вариант)
Измени камертона. Ела в съгласие с Великия Закон и ти ще пееш. Сега изпейте ми вие. Трудна работа. Аз пея тъй хубаво, защото не съм болен.
Но ви казвам: Когато ви боли крака, как трябва да пеете?
Болестта в света е едно условие. Най-първо създайте си в ума една мисъл, че Бог е приготвил неизчерпаеми условия за вас. Вие седите и сте недоволни за нищо и никакво. Да бъдеш благодарен, така да бъде погълната мисълта, че целият свят представя възможност за твоето повдигане. Няма какво да се безпокоиш.
към втори вариант >>
В този път, в който ходиш, има вече разнообразие.
(втори вариант)
Днешната песен, която ми преподадоха – нея пея. Друга песен не пея”. Казваш: „Аз ходя само по този път”. Като ходиш само по този път, ти си в положението на една грамофонна плоча. Ще разбирате този път.
В този път, в който ходиш, има вече разнообразие.
Днешният път, в който ходя, втори път няма да го мина. Той ще се различава. Пътят, който утре ще мина, и той се различава. Всеки ден пътят, който изминавам, той се различава. Ти този път не го знаеш, сега го учиш.
към втори вариант >>
Болестта в света е едно условие.
(втори вариант)
Ела в съгласие с Великия Закон и ти ще пееш. Сега изпейте ми вие. Трудна работа. Аз пея тъй хубаво, защото не съм болен. Но ви казвам: Когато ви боли крака, как трябва да пеете?
Болестта в света е едно условие.
Най-първо създайте си в ума една мисъл, че Бог е приготвил неизчерпаеми условия за вас. Вие седите и сте недоволни за нищо и никакво. Да бъдеш благодарен, така да бъде погълната мисълта, че целият свят представя възможност за твоето повдигане. Няма какво да се безпокоиш. Че дошло безпокойството – ти се радвай на това.
към втори вариант >>
Днешният път, в който ходя, втори път няма да го мина.
(втори вариант)
Друга песен не пея”. Казваш: „Аз ходя само по този път”. Като ходиш само по този път, ти си в положението на една грамофонна плоча. Ще разбирате този път. В този път, в който ходиш, има вече разнообразие.
Днешният път, в който ходя, втори път няма да го мина.
Той ще се различава. Пътят, който утре ще мина, и той се различава. Всеки ден пътят, който изминавам, той се различава. Ти този път не го знаеш, сега го учиш. Пътят в живота, който сега минаваме – сега го учим.
към втори вариант >>
Най-първо създайте си в ума една мисъл, че Бог е приготвил неизчерпаеми условия за вас.
(втори вариант)
Сега изпейте ми вие. Трудна работа. Аз пея тъй хубаво, защото не съм болен. Но ви казвам: Когато ви боли крака, как трябва да пеете? Болестта в света е едно условие.
Най-първо създайте си в ума една мисъл, че Бог е приготвил неизчерпаеми условия за вас.
Вие седите и сте недоволни за нищо и никакво. Да бъдеш благодарен, така да бъде погълната мисълта, че целият свят представя възможност за твоето повдигане. Няма какво да се безпокоиш. Че дошло безпокойството – ти се радвай на това. Отиваме на екскурзия.
към втори вариант >>
Той ще се различава.
(втори вариант)
Казваш: „Аз ходя само по този път”. Като ходиш само по този път, ти си в положението на една грамофонна плоча. Ще разбирате този път. В този път, в който ходиш, има вече разнообразие. Днешният път, в който ходя, втори път няма да го мина.
Той ще се различава.
Пътят, който утре ще мина, и той се различава. Всеки ден пътят, който изминавам, той се различава. Ти този път не го знаеш, сега го учиш. Пътят в живота, който сега минаваме – сега го учим. Ние мислим, че знаем пътя.
към втори вариант >>
Вие седите и сте недоволни за нищо и никакво.
(втори вариант)
Трудна работа. Аз пея тъй хубаво, защото не съм болен. Но ви казвам: Когато ви боли крака, как трябва да пеете? Болестта в света е едно условие. Най-първо създайте си в ума една мисъл, че Бог е приготвил неизчерпаеми условия за вас.
Вие седите и сте недоволни за нищо и никакво.
Да бъдеш благодарен, така да бъде погълната мисълта, че целият свят представя възможност за твоето повдигане. Няма какво да се безпокоиш. Че дошло безпокойството – ти се радвай на това. Отиваме на екскурзия. Казват: „Вали”.
към втори вариант >>
Пътят, който утре ще мина, и той се различава.
(втори вариант)
Като ходиш само по този път, ти си в положението на една грамофонна плоча. Ще разбирате този път. В този път, в който ходиш, има вече разнообразие. Днешният път, в който ходя, втори път няма да го мина. Той ще се различава.
Пътят, който утре ще мина, и той се различава.
Всеки ден пътят, който изминавам, той се различава. Ти този път не го знаеш, сега го учиш. Пътят в живота, който сега минаваме – сега го учим. Ние мислим, че знаем пътя. Казва: „Аз го зная този път.
към втори вариант >>
Да бъдеш благодарен, така да бъде погълната мисълта, че целият свят представя възможност за твоето повдигане.
(втори вариант)
Аз пея тъй хубаво, защото не съм болен. Но ви казвам: Когато ви боли крака, как трябва да пеете? Болестта в света е едно условие. Най-първо създайте си в ума една мисъл, че Бог е приготвил неизчерпаеми условия за вас. Вие седите и сте недоволни за нищо и никакво.
Да бъдеш благодарен, така да бъде погълната мисълта, че целият свят представя възможност за твоето повдигане.
Няма какво да се безпокоиш. Че дошло безпокойството – ти се радвай на това. Отиваме на екскурзия. Казват: „Вали”. Казвам: Вали, не вали – ще вървим.
към втори вариант >>
Всеки ден пътят, който изминавам, той се различава.
(втори вариант)
Ще разбирате този път. В този път, в който ходиш, има вече разнообразие. Днешният път, в който ходя, втори път няма да го мина. Той ще се различава. Пътят, който утре ще мина, и той се различава.
Всеки ден пътят, който изминавам, той се различава.
Ти този път не го знаеш, сега го учиш. Пътят в живота, който сега минаваме – сега го учим. Ние мислим, че знаем пътя. Казва: „Аз го зная този път. Пътя за Бога го зная”.
към втори вариант >>
Няма какво да се безпокоиш.
(втори вариант)
Но ви казвам: Когато ви боли крака, как трябва да пеете? Болестта в света е едно условие. Най-първо създайте си в ума една мисъл, че Бог е приготвил неизчерпаеми условия за вас. Вие седите и сте недоволни за нищо и никакво. Да бъдеш благодарен, така да бъде погълната мисълта, че целият свят представя възможност за твоето повдигане.
Няма какво да се безпокоиш.
Че дошло безпокойството – ти се радвай на това. Отиваме на екскурзия. Казват: „Вали”. Казвам: Вали, не вали – ще вървим. Тръгнахме, те мислят, че аз като отивам, ще престане.
към втори вариант >>
Ти този път не го знаеш, сега го учиш.
(втори вариант)
В този път, в който ходиш, има вече разнообразие. Днешният път, в който ходя, втори път няма да го мина. Той ще се различава. Пътят, който утре ще мина, и той се различава. Всеки ден пътят, който изминавам, той се различава.
Ти този път не го знаеш, сега го учиш.
Пътят в живота, който сега минаваме – сега го учим. Ние мислим, че знаем пътя. Казва: „Аз го зная този път. Пътя за Бога го зная”. То е тъй – да вземеш една карта и да кажеш: „Това е България”.
към втори вариант >>
Че дошло безпокойството – ти се радвай на това.
(втори вариант)
Болестта в света е едно условие. Най-първо създайте си в ума една мисъл, че Бог е приготвил неизчерпаеми условия за вас. Вие седите и сте недоволни за нищо и никакво. Да бъдеш благодарен, така да бъде погълната мисълта, че целият свят представя възможност за твоето повдигане. Няма какво да се безпокоиш.
Че дошло безпокойството – ти се радвай на това.
Отиваме на екскурзия. Казват: „Вали”. Казвам: Вали, не вали – ще вървим. Тръгнахме, те мислят, че аз като отивам, ще престане. Мислят, че аз ще кажа на дъжда да престане.
към втори вариант >>
Пътят в живота, който сега минаваме – сега го учим.
(втори вариант)
Днешният път, в който ходя, втори път няма да го мина. Той ще се различава. Пътят, който утре ще мина, и той се различава. Всеки ден пътят, който изминавам, той се различава. Ти този път не го знаеш, сега го учиш.
Пътят в живота, който сега минаваме – сега го учим.
Ние мислим, че знаем пътя. Казва: „Аз го зная този път. Пътя за Бога го зная”. То е тъй – да вземеш една карта и да кажеш: „Това е България”. И ще : „Тук е Варна”.
към втори вариант >>
Отиваме на екскурзия.
(втори вариант)
Най-първо създайте си в ума една мисъл, че Бог е приготвил неизчерпаеми условия за вас. Вие седите и сте недоволни за нищо и никакво. Да бъдеш благодарен, така да бъде погълната мисълта, че целият свят представя възможност за твоето повдигане. Няма какво да се безпокоиш. Че дошло безпокойството – ти се радвай на това.
Отиваме на екскурзия.
Казват: „Вали”. Казвам: Вали, не вали – ще вървим. Тръгнахме, те мислят, че аз като отивам, ще престане. Мислят, че аз ще кажа на дъжда да престане. Казвам: То едва е започнало.
към втори вариант >>
Ние мислим, че знаем пътя.
(втори вариант)
Той ще се различава. Пътят, който утре ще мина, и той се различава. Всеки ден пътят, който изминавам, той се различава. Ти този път не го знаеш, сега го учиш. Пътят в живота, който сега минаваме – сега го учим.
Ние мислим, че знаем пътя.
Казва: „Аз го зная този път. Пътя за Бога го зная”. То е тъй – да вземеш една карта и да кажеш: „Това е България”. И ще : „Тук е Варна”. Казваш: „Зная този път на картата”.
към втори вариант >>
Казват: „Вали”.
(втори вариант)
Вие седите и сте недоволни за нищо и никакво. Да бъдеш благодарен, така да бъде погълната мисълта, че целият свят представя възможност за твоето повдигане. Няма какво да се безпокоиш. Че дошло безпокойството – ти се радвай на това. Отиваме на екскурзия.
Казват: „Вали”.
Казвам: Вали, не вали – ще вървим. Тръгнахме, те мислят, че аз като отивам, ще престане. Мислят, че аз ще кажа на дъжда да престане. Казвам: То едва е започнало. Вървим, и дъжд – и отвън и отвътре.
към втори вариант >>
Казва: „Аз го зная този път.
(втори вариант)
Пътят, който утре ще мина, и той се различава. Всеки ден пътят, който изминавам, той се различава. Ти този път не го знаеш, сега го учиш. Пътят в живота, който сега минаваме – сега го учим. Ние мислим, че знаем пътя.
Казва: „Аз го зная този път.
Пътя за Бога го зная”. То е тъй – да вземеш една карта и да кажеш: „Това е България”. И ще : „Тук е Варна”. Казваш: „Зная този път на картата”. Но я тръгни да ходиш в действителност, знаеш ли го?
към втори вариант >>
Казвам: Вали, не вали – ще вървим.
(втори вариант)
Да бъдеш благодарен, така да бъде погълната мисълта, че целият свят представя възможност за твоето повдигане. Няма какво да се безпокоиш. Че дошло безпокойството – ти се радвай на това. Отиваме на екскурзия. Казват: „Вали”.
Казвам: Вали, не вали – ще вървим.
Тръгнахме, те мислят, че аз като отивам, ще престане. Мислят, че аз ще кажа на дъжда да престане. Казвам: То едва е започнало. Вървим, и дъжд – и отвън и отвътре. Трябва да ни умие главите, краката.
към втори вариант >>
Пътя за Бога го зная”.
(втори вариант)
Всеки ден пътят, който изминавам, той се различава. Ти този път не го знаеш, сега го учиш. Пътят в живота, който сега минаваме – сега го учим. Ние мислим, че знаем пътя. Казва: „Аз го зная този път.
Пътя за Бога го зная”.
То е тъй – да вземеш една карта и да кажеш: „Това е България”. И ще : „Тук е Варна”. Казваш: „Зная този път на картата”. Но я тръгни да ходиш в действителност, знаеш ли го? Казваш, че на картата го знаеш, казваш откъде се минава за Варна, тръгни сам да видиш как се ходи оттук до Варна.
към втори вариант >>
Тръгнахме, те мислят, че аз като отивам, ще престане.
(втори вариант)
Няма какво да се безпокоиш. Че дошло безпокойството – ти се радвай на това. Отиваме на екскурзия. Казват: „Вали”. Казвам: Вали, не вали – ще вървим.
Тръгнахме, те мислят, че аз като отивам, ще престане.
Мислят, че аз ще кажа на дъжда да престане. Казвам: То едва е започнало. Вървим, и дъжд – и отвън и отвътре. Трябва да ни умие главите, краката. Всички казват: „Защо е този дъжд?
към втори вариант >>
То е тъй – да вземеш една карта и да кажеш: „Това е България”.
(втори вариант)
Ти този път не го знаеш, сега го учиш. Пътят в живота, който сега минаваме – сега го учим. Ние мислим, че знаем пътя. Казва: „Аз го зная този път. Пътя за Бога го зная”.
То е тъй – да вземеш една карта и да кажеш: „Това е България”.
И ще : „Тук е Варна”. Казваш: „Зная този път на картата”. Но я тръгни да ходиш в действителност, знаеш ли го? Казваш, че на картата го знаеш, казваш откъде се минава за Варна, тръгни сам да видиш как се ходи оттук до Варна. Може и на картата да видиш пътя оттук до Америка, но я тръгни да видиш как се отива.
към втори вариант >>
Мислят, че аз ще кажа на дъжда да престане.
(втори вариант)
Че дошло безпокойството – ти се радвай на това. Отиваме на екскурзия. Казват: „Вали”. Казвам: Вали, не вали – ще вървим. Тръгнахме, те мислят, че аз като отивам, ще престане.
Мислят, че аз ще кажа на дъжда да престане.
Казвам: То едва е започнало. Вървим, и дъжд – и отвън и отвътре. Трябва да ни умие главите, краката. Всички казват: „Защо е този дъжд? ” Казват: „Неблагоприятни условия”.
към втори вариант >>
И ще : „Тук е Варна”.
(втори вариант)
Пътят в живота, който сега минаваме – сега го учим. Ние мислим, че знаем пътя. Казва: „Аз го зная този път. Пътя за Бога го зная”. То е тъй – да вземеш една карта и да кажеш: „Това е България”.
И ще : „Тук е Варна”.
Казваш: „Зная този път на картата”. Но я тръгни да ходиш в действителност, знаеш ли го? Казваш, че на картата го знаеш, казваш откъде се минава за Варна, тръгни сам да видиш как се ходи оттук до Варна. Може и на картата да видиш пътя оттук до Америка, но я тръгни да видиш как се отива. Вярна ли е тази карта, тази крива линия?
към втори вариант >>
Казвам: То едва е започнало.
(втори вариант)
Отиваме на екскурзия. Казват: „Вали”. Казвам: Вали, не вали – ще вървим. Тръгнахме, те мислят, че аз като отивам, ще престане. Мислят, че аз ще кажа на дъжда да престане.
Казвам: То едва е започнало.
Вървим, и дъжд – и отвън и отвътре. Трябва да ни умие главите, краката. Всички казват: „Защо е този дъжд? ” Казват: „Неблагоприятни условия”. Но всички, които минаха през неблагоприятните условия, се чувствуваха добре.
към втори вариант >>
Казваш: „Зная този път на картата”.
(втори вариант)
Ние мислим, че знаем пътя. Казва: „Аз го зная този път. Пътя за Бога го зная”. То е тъй – да вземеш една карта и да кажеш: „Това е България”. И ще : „Тук е Варна”.
Казваш: „Зная този път на картата”.
Но я тръгни да ходиш в действителност, знаеш ли го? Казваш, че на картата го знаеш, казваш откъде се минава за Варна, тръгни сам да видиш как се ходи оттук до Варна. Може и на картата да видиш пътя оттук до Америка, но я тръгни да видиш как се отива. Вярна ли е тази карта, тази крива линия?
към втори вариант >>
Вървим, и дъжд – и отвън и отвътре.
(втори вариант)
Казват: „Вали”. Казвам: Вали, не вали – ще вървим. Тръгнахме, те мислят, че аз като отивам, ще престане. Мислят, че аз ще кажа на дъжда да престане. Казвам: То едва е започнало.
Вървим, и дъжд – и отвън и отвътре.
Трябва да ни умие главите, краката. Всички казват: „Защо е този дъжд? ” Казват: „Неблагоприятни условия”. Но всички, които минаха през неблагоприятните условия, се чувствуваха добре. После, дъждът беше пълен с магнетическа енергия, която като пада дъждът, все ще остане в нас.
към втори вариант >>
Но я тръгни да ходиш в действителност, знаеш ли го?
(втори вариант)
Казва: „Аз го зная този път. Пътя за Бога го зная”. То е тъй – да вземеш една карта и да кажеш: „Това е България”. И ще : „Тук е Варна”. Казваш: „Зная този път на картата”.
Но я тръгни да ходиш в действителност, знаеш ли го?
Казваш, че на картата го знаеш, казваш откъде се минава за Варна, тръгни сам да видиш как се ходи оттук до Варна. Може и на картата да видиш пътя оттук до Америка, но я тръгни да видиш как се отива. Вярна ли е тази карта, тази крива линия?
към втори вариант >>
Трябва да ни умие главите, краката.
(втори вариант)
Казвам: Вали, не вали – ще вървим. Тръгнахме, те мислят, че аз като отивам, ще престане. Мислят, че аз ще кажа на дъжда да престане. Казвам: То едва е започнало. Вървим, и дъжд – и отвън и отвътре.
Трябва да ни умие главите, краката.
Всички казват: „Защо е този дъжд? ” Казват: „Неблагоприятни условия”. Но всички, които минаха през неблагоприятните условия, се чувствуваха добре. После, дъждът беше пълен с магнетическа енергия, която като пада дъждът, все ще остане в нас. Ние имаме криво понятие.
към втори вариант >>
Казваш, че на картата го знаеш, казваш откъде се минава за Варна, тръгни сам да видиш как се ходи оттук до Варна.
(втори вариант)
Пътя за Бога го зная”. То е тъй – да вземеш една карта и да кажеш: „Това е България”. И ще : „Тук е Варна”. Казваш: „Зная този път на картата”. Но я тръгни да ходиш в действителност, знаеш ли го?
Казваш, че на картата го знаеш, казваш откъде се минава за Варна, тръгни сам да видиш как се ходи оттук до Варна.
Може и на картата да видиш пътя оттук до Америка, но я тръгни да видиш как се отива. Вярна ли е тази карта, тази крива линия?
към втори вариант >>
Всички казват: „Защо е този дъжд?
(втори вариант)
Тръгнахме, те мислят, че аз като отивам, ще престане. Мислят, че аз ще кажа на дъжда да престане. Казвам: То едва е започнало. Вървим, и дъжд – и отвън и отвътре. Трябва да ни умие главите, краката.
Всички казват: „Защо е този дъжд?
” Казват: „Неблагоприятни условия”. Но всички, които минаха през неблагоприятните условия, се чувствуваха добре. После, дъждът беше пълен с магнетическа енергия, която като пада дъждът, все ще остане в нас. Ние имаме криво понятие. Дъждът може да развали фасона на дрехата.
към втори вариант >>
Може и на картата да видиш пътя оттук до Америка, но я тръгни да видиш как се отива.
(втори вариант)
То е тъй – да вземеш една карта и да кажеш: „Това е България”. И ще : „Тук е Варна”. Казваш: „Зная този път на картата”. Но я тръгни да ходиш в действителност, знаеш ли го? Казваш, че на картата го знаеш, казваш откъде се минава за Варна, тръгни сам да видиш как се ходи оттук до Варна.
Може и на картата да видиш пътя оттук до Америка, но я тръгни да видиш как се отива.
Вярна ли е тази карта, тази крива линия?
към втори вариант >>
” Казват: „Неблагоприятни условия”.
(втори вариант)
Мислят, че аз ще кажа на дъжда да престане. Казвам: То едва е започнало. Вървим, и дъжд – и отвън и отвътре. Трябва да ни умие главите, краката. Всички казват: „Защо е този дъжд?
” Казват: „Неблагоприятни условия”.
Но всички, които минаха през неблагоприятните условия, се чувствуваха добре. После, дъждът беше пълен с магнетическа енергия, която като пада дъждът, все ще остане в нас. Ние имаме криво понятие. Дъждът може да развали фасона на дрехата. Чорапите ми бяха бели, станаха черни от кал.
към втори вариант >>
Вярна ли е тази карта, тази крива линия?
(втори вариант)
И ще : „Тук е Варна”. Казваш: „Зная този път на картата”. Но я тръгни да ходиш в действителност, знаеш ли го? Казваш, че на картата го знаеш, казваш откъде се минава за Варна, тръгни сам да видиш как се ходи оттук до Варна. Може и на картата да видиш пътя оттук до Америка, но я тръгни да видиш как се отива.
Вярна ли е тази карта, тази крива линия?
към втори вариант >>
Но всички, които минаха през неблагоприятните условия, се чувствуваха добре.
(втори вариант)
Казвам: То едва е започнало. Вървим, и дъжд – и отвън и отвътре. Трябва да ни умие главите, краката. Всички казват: „Защо е този дъжд? ” Казват: „Неблагоприятни условия”.
Но всички, които минаха през неблагоприятните условия, се чувствуваха добре.
После, дъждът беше пълен с магнетическа енергия, която като пада дъждът, все ще остане в нас. Ние имаме криво понятие. Дъждът може да развали фасона на дрехата. Чорапите ми бяха бели, станаха черни от кал. Обущата ми се оцапаха, до колене мокри, и външните гащи мокри, и вътрешните мокри.
към втори вариант >>
Някой път слушам някой човек въодушевил се, мисли, че знае.
(втори вариант)
Някой път слушам някой човек въодушевил се, мисли, че знае.
То е едно побуждение, но в себе си трябва да събудиш онзи вътрешен интерес. Често съм загатвал, че човек трябва да се подмлади. Но, за да се подмлади човек, трябва да се освободи от известен товар. Ние сме натоварени психологически. Седиш и мислиш.
към втори вариант >>
После, дъждът беше пълен с магнетическа енергия, която като пада дъждът, все ще остане в нас.
(втори вариант)
Вървим, и дъжд – и отвън и отвътре. Трябва да ни умие главите, краката. Всички казват: „Защо е този дъжд? ” Казват: „Неблагоприятни условия”. Но всички, които минаха през неблагоприятните условия, се чувствуваха добре.
После, дъждът беше пълен с магнетическа енергия, която като пада дъждът, все ще остане в нас.
Ние имаме криво понятие. Дъждът може да развали фасона на дрехата. Чорапите ми бяха бели, станаха черни от кал. Обущата ми се оцапаха, до колене мокри, и външните гащи мокри, и вътрешните мокри. Вали дъжд, трябва да се преоблека, какво ще правим?
към втори вариант >>
То е едно побуждение, но в себе си трябва да събудиш онзи вътрешен интерес.
(втори вариант)
Някой път слушам някой човек въодушевил се, мисли, че знае.
То е едно побуждение, но в себе си трябва да събудиш онзи вътрешен интерес.
Често съм загатвал, че човек трябва да се подмлади. Но, за да се подмлади човек, трябва да се освободи от известен товар. Ние сме натоварени психологически. Седиш и мислиш. Майката остаряла, 4-5 деца има.
към втори вариант >>
Ние имаме криво понятие.
(втори вариант)
Трябва да ни умие главите, краката. Всички казват: „Защо е този дъжд? ” Казват: „Неблагоприятни условия”. Но всички, които минаха през неблагоприятните условия, се чувствуваха добре. После, дъждът беше пълен с магнетическа енергия, която като пада дъждът, все ще остане в нас.
Ние имаме криво понятие.
Дъждът може да развали фасона на дрехата. Чорапите ми бяха бели, станаха черни от кал. Обущата ми се оцапаха, до колене мокри, и външните гащи мокри, и вътрешните мокри. Вали дъжд, трябва да се преоблека, какво ще правим? Казват: „Днес ли намери да идеш на екскурзия?
към втори вариант >>
Често съм загатвал, че човек трябва да се подмлади.
(втори вариант)
Някой път слушам някой човек въодушевил се, мисли, че знае. То е едно побуждение, но в себе си трябва да събудиш онзи вътрешен интерес.
Често съм загатвал, че човек трябва да се подмлади.
Но, за да се подмлади човек, трябва да се освободи от известен товар. Ние сме натоварени психологически. Седиш и мислиш. Майката остаряла, 4-5 деца има. Бащата остарял, защото тия деца трябва да ги храни. Хубаво.
към втори вариант >>
Дъждът може да развали фасона на дрехата.
(втори вариант)
Всички казват: „Защо е този дъжд? ” Казват: „Неблагоприятни условия”. Но всички, които минаха през неблагоприятните условия, се чувствуваха добре. После, дъждът беше пълен с магнетическа енергия, която като пада дъждът, все ще остане в нас. Ние имаме криво понятие.
Дъждът може да развали фасона на дрехата.
Чорапите ми бяха бели, станаха черни от кал. Обущата ми се оцапаха, до колене мокри, и външните гащи мокри, и вътрешните мокри. Вали дъжд, трябва да се преоблека, какво ще правим? Казват: „Днес ли намери да идеш на екскурзия? ” Казвам: Днес таман е при най-лошите условия на живота.
към втори вариант >>
Но, за да се подмлади човек, трябва да се освободи от известен товар.
(втори вариант)
Някой път слушам някой човек въодушевил се, мисли, че знае. То е едно побуждение, но в себе си трябва да събудиш онзи вътрешен интерес. Често съм загатвал, че човек трябва да се подмлади.
Но, за да се подмлади човек, трябва да се освободи от известен товар.
Ние сме натоварени психологически. Седиш и мислиш. Майката остаряла, 4-5 деца има. Бащата остарял, защото тия деца трябва да ги храни. Хубаво. Аз някой път гледам много научно.
към втори вариант >>
Чорапите ми бяха бели, станаха черни от кал.
(втори вариант)
” Казват: „Неблагоприятни условия”. Но всички, които минаха през неблагоприятните условия, се чувствуваха добре. После, дъждът беше пълен с магнетическа енергия, която като пада дъждът, все ще остане в нас. Ние имаме криво понятие. Дъждът може да развали фасона на дрехата.
Чорапите ми бяха бели, станаха черни от кал.
Обущата ми се оцапаха, до колене мокри, и външните гащи мокри, и вътрешните мокри. Вали дъжд, трябва да се преоблека, какво ще правим? Казват: „Днес ли намери да идеш на екскурзия? ” Казвам: Днес таман е при най-лошите условия на живота. Благодарете на Бога.
към втори вариант >>
Ние сме натоварени психологически.
(втори вариант)
Някой път слушам някой човек въодушевил се, мисли, че знае. То е едно побуждение, но в себе си трябва да събудиш онзи вътрешен интерес. Често съм загатвал, че човек трябва да се подмлади. Но, за да се подмлади човек, трябва да се освободи от известен товар.
Ние сме натоварени психологически.
Седиш и мислиш. Майката остаряла, 4-5 деца има. Бащата остарял, защото тия деца трябва да ги храни. Хубаво. Аз някой път гледам много научно. Едно куче, като остарее, от какво (е) остаряло?
към втори вариант >>
Обущата ми се оцапаха, до колене мокри, и външните гащи мокри, и вътрешните мокри.
(втори вариант)
Но всички, които минаха през неблагоприятните условия, се чувствуваха добре. После, дъждът беше пълен с магнетическа енергия, която като пада дъждът, все ще остане в нас. Ние имаме криво понятие. Дъждът може да развали фасона на дрехата. Чорапите ми бяха бели, станаха черни от кал.
Обущата ми се оцапаха, до колене мокри, и външните гащи мокри, и вътрешните мокри.
Вали дъжд, трябва да се преоблека, какво ще правим? Казват: „Днес ли намери да идеш на екскурзия? ” Казвам: Днес таман е при най-лошите условия на живота. Благодарете на Бога. Всички имате добро желание.
към втори вариант >>
Седиш и мислиш.
(втори вариант)
Някой път слушам някой човек въодушевил се, мисли, че знае. То е едно побуждение, но в себе си трябва да събудиш онзи вътрешен интерес. Често съм загатвал, че човек трябва да се подмлади. Но, за да се подмлади човек, трябва да се освободи от известен товар. Ние сме натоварени психологически.
Седиш и мислиш.
Майката остаряла, 4-5 деца има. Бащата остарял, защото тия деца трябва да ги храни. Хубаво. Аз някой път гледам много научно. Едно куче, като остарее, от какво (е) остаряло? То е остаряло от мислене за храната си.
към втори вариант >>
Вали дъжд, трябва да се преоблека, какво ще правим?
(втори вариант)
После, дъждът беше пълен с магнетическа енергия, която като пада дъждът, все ще остане в нас. Ние имаме криво понятие. Дъждът може да развали фасона на дрехата. Чорапите ми бяха бели, станаха черни от кал. Обущата ми се оцапаха, до колене мокри, и външните гащи мокри, и вътрешните мокри.
Вали дъжд, трябва да се преоблека, какво ще правим?
Казват: „Днес ли намери да идеш на екскурзия? ” Казвам: Днес таман е при най-лошите условия на живота. Благодарете на Бога. Всички имате добро желание. Сега мога да ви кажа, че от вас по-добри хора няма.
към втори вариант >>
Майката остаряла, 4-5 деца има.
(втори вариант)
То е едно побуждение, но в себе си трябва да събудиш онзи вътрешен интерес. Често съм загатвал, че човек трябва да се подмлади. Но, за да се подмлади човек, трябва да се освободи от известен товар. Ние сме натоварени психологически. Седиш и мислиш.
Майката остаряла, 4-5 деца има.
Бащата остарял, защото тия деца трябва да ги храни. Хубаво. Аз някой път гледам много научно. Едно куче, като остарее, от какво (е) остаряло? То е остаряло от мислене за храната си. Тук го бият, там го бият – неспокойно.
към втори вариант >>
Казват: „Днес ли намери да идеш на екскурзия?
(втори вариант)
Ние имаме криво понятие. Дъждът може да развали фасона на дрехата. Чорапите ми бяха бели, станаха черни от кал. Обущата ми се оцапаха, до колене мокри, и външните гащи мокри, и вътрешните мокри. Вали дъжд, трябва да се преоблека, какво ще правим?
Казват: „Днес ли намери да идеш на екскурзия?
” Казвам: Днес таман е при най-лошите условия на живота. Благодарете на Бога. Всички имате добро желание. Сега мога да ви кажа, че от вас по-добри хора няма. Ще кажете, че е подигравка.
към втори вариант >>
Бащата остарял, защото тия деца трябва да ги храни. Хубаво.
(втори вариант)
Често съм загатвал, че човек трябва да се подмлади. Но, за да се подмлади човек, трябва да се освободи от известен товар. Ние сме натоварени психологически. Седиш и мислиш. Майката остаряла, 4-5 деца има.
Бащата остарял, защото тия деца трябва да ги храни. Хубаво.
Аз някой път гледам много научно. Едно куче, като остарее, от какво (е) остаряло? То е остаряло от мислене за храната си. Тук го бият, там го бият – неспокойно. Ония кучета, които не са бити, които са галени, не остаряват много рано.
към втори вариант >>
” Казвам: Днес таман е при най-лошите условия на живота.
(втори вариант)
Дъждът може да развали фасона на дрехата. Чорапите ми бяха бели, станаха черни от кал. Обущата ми се оцапаха, до колене мокри, и външните гащи мокри, и вътрешните мокри. Вали дъжд, трябва да се преоблека, какво ще правим? Казват: „Днес ли намери да идеш на екскурзия?
” Казвам: Днес таман е при най-лошите условия на живота.
Благодарете на Бога. Всички имате добро желание. Сега мога да ви кажа, че от вас по-добри хора няма. Ще кажете, че е подигравка. Няма по-добри хора от вас.
към втори вариант >>
Аз някой път гледам много научно.
(втори вариант)
Но, за да се подмлади човек, трябва да се освободи от известен товар. Ние сме натоварени психологически. Седиш и мислиш. Майката остаряла, 4-5 деца има. Бащата остарял, защото тия деца трябва да ги храни. Хубаво.
Аз някой път гледам много научно.
Едно куче, като остарее, от какво (е) остаряло? То е остаряло от мислене за храната си. Тук го бият, там го бият – неспокойно. Ония кучета, които не са бити, които са галени, не остаряват много рано. Онези, които са бити, по-скоро остаряват.
към втори вариант >>
Благодарете на Бога.
(втори вариант)
Чорапите ми бяха бели, станаха черни от кал. Обущата ми се оцапаха, до колене мокри, и външните гащи мокри, и вътрешните мокри. Вали дъжд, трябва да се преоблека, какво ще правим? Казват: „Днес ли намери да идеш на екскурзия? ” Казвам: Днес таман е при най-лошите условия на живота.
Благодарете на Бога.
Всички имате добро желание. Сега мога да ви кажа, че от вас по-добри хора няма. Ще кажете, че е подигравка. Няма по-добри хора от вас. Че не сте добри – то е друг въпрос.
към втори вариант >>
Едно куче, като остарее, от какво (е) остаряло?
(втори вариант)
Ние сме натоварени психологически. Седиш и мислиш. Майката остаряла, 4-5 деца има. Бащата остарял, защото тия деца трябва да ги храни. Хубаво. Аз някой път гледам много научно.
Едно куче, като остарее, от какво (е) остаряло?
То е остаряло от мислене за храната си. Тук го бият, там го бият – неспокойно. Ония кучета, които не са бити, които са галени, не остаряват много рано. Онези, които са бити, по-скоро остаряват. За всяко малко парченце хляб – бой.
към втори вариант >>
Всички имате добро желание.
(втори вариант)
Обущата ми се оцапаха, до колене мокри, и външните гащи мокри, и вътрешните мокри. Вали дъжд, трябва да се преоблека, какво ще правим? Казват: „Днес ли намери да идеш на екскурзия? ” Казвам: Днес таман е при най-лошите условия на живота. Благодарете на Бога.
Всички имате добро желание.
Сега мога да ви кажа, че от вас по-добри хора няма. Ще кажете, че е подигравка. Няма по-добри хора от вас. Че не сте добри – то е друг въпрос. То е ваше схващане сега.
към втори вариант >>
То е остаряло от мислене за храната си.
(втори вариант)
Седиш и мислиш. Майката остаряла, 4-5 деца има. Бащата остарял, защото тия деца трябва да ги храни. Хубаво. Аз някой път гледам много научно. Едно куче, като остарее, от какво (е) остаряло?
То е остаряло от мислене за храната си.
Тук го бият, там го бият – неспокойно. Ония кучета, които не са бити, които са галени, не остаряват много рано. Онези, които са бити, по-скоро остаряват. За всяко малко парченце хляб – бой. Знаете ли колко мъчно е да възпиташ едно куче или една котка?
към втори вариант >>
Сега мога да ви кажа, че от вас по-добри хора няма.
(втори вариант)
Вали дъжд, трябва да се преоблека, какво ще правим? Казват: „Днес ли намери да идеш на екскурзия? ” Казвам: Днес таман е при най-лошите условия на живота. Благодарете на Бога. Всички имате добро желание.
Сега мога да ви кажа, че от вас по-добри хора няма.
Ще кажете, че е подигравка. Няма по-добри хора от вас. Че не сте добри – то е друг въпрос. То е ваше схващане сега. Не мога да кажа, че сте лоши, понеже по-добри хора няма.
към втори вариант >>
Тук го бият, там го бият – неспокойно.
(втори вариант)
Майката остаряла, 4-5 деца има. Бащата остарял, защото тия деца трябва да ги храни. Хубаво. Аз някой път гледам много научно. Едно куче, като остарее, от какво (е) остаряло? То е остаряло от мислене за храната си.
Тук го бият, там го бият – неспокойно.
Ония кучета, които не са бити, които са галени, не остаряват много рано. Онези, които са бити, по-скоро остаряват. За всяко малко парченце хляб – бой. Знаете ли колко мъчно е да възпиташ едно куче или една котка? Но някой път има много възпитани котки, много възпитани кучета.
към втори вариант >>
Ще кажете, че е подигравка.
(втори вариант)
Казват: „Днес ли намери да идеш на екскурзия? ” Казвам: Днес таман е при най-лошите условия на живота. Благодарете на Бога. Всички имате добро желание. Сега мога да ви кажа, че от вас по-добри хора няма.
Ще кажете, че е подигравка.
Няма по-добри хора от вас. Че не сте добри – то е друг въпрос. То е ваше схващане сега. Не мога да кажа, че сте лоши, понеже по-добри хора няма. Даровити сте, но не използувате вашата даровитост.
към втори вариант >>
Ония кучета, които не са бити, които са галени, не остаряват много рано.
(втори вариант)
Бащата остарял, защото тия деца трябва да ги храни. Хубаво. Аз някой път гледам много научно. Едно куче, като остарее, от какво (е) остаряло? То е остаряло от мислене за храната си. Тук го бият, там го бият – неспокойно.
Ония кучета, които не са бити, които са галени, не остаряват много рано.
Онези, които са бити, по-скоро остаряват. За всяко малко парченце хляб – бой. Знаете ли колко мъчно е да възпиташ едно куче или една котка? Но някой път има много възпитани котки, много възпитани кучета. Един български свещеник ми разправяше за една своя възпитана котка във Варна.
към втори вариант >>
Няма по-добри хора от вас.
(втори вариант)
” Казвам: Днес таман е при най-лошите условия на живота. Благодарете на Бога. Всички имате добро желание. Сега мога да ви кажа, че от вас по-добри хора няма. Ще кажете, че е подигравка.
Няма по-добри хора от вас.
Че не сте добри – то е друг въпрос. То е ваше схващане сега. Не мога да кажа, че сте лоши, понеже по-добри хора няма. Даровити сте, но не използувате вашата даровитост. Имате добродетели.
към втори вариант >>
Онези, които са бити, по-скоро остаряват.
(втори вариант)
Аз някой път гледам много научно. Едно куче, като остарее, от какво (е) остаряло? То е остаряло от мислене за храната си. Тук го бият, там го бият – неспокойно. Ония кучета, които не са бити, които са галени, не остаряват много рано.
Онези, които са бити, по-скоро остаряват.
За всяко малко парченце хляб – бой. Знаете ли колко мъчно е да възпиташ едно куче или една котка? Но някой път има много възпитани котки, много възпитани кучета. Един български свещеник ми разправяше за една своя възпитана котка във Варна. Остави в стаята печена кокошка, плешки от курбан на Гергьовден, котката вътре не бута, седи и чака.
към втори вариант >>
Че не сте добри – то е друг въпрос.
(втори вариант)
Благодарете на Бога. Всички имате добро желание. Сега мога да ви кажа, че от вас по-добри хора няма. Ще кажете, че е подигравка. Няма по-добри хора от вас.
Че не сте добри – то е друг въпрос.
То е ваше схващане сега. Не мога да кажа, че сте лоши, понеже по-добри хора няма. Даровити сте, но не използувате вашата даровитост. Имате добродетели. Някои ваши приятели мислят, че сте добри, някои не мислят – две мнения има.
към втори вариант >>
За всяко малко парченце хляб – бой.
(втори вариант)
Едно куче, като остарее, от какво (е) остаряло? То е остаряло от мислене за храната си. Тук го бият, там го бият – неспокойно. Ония кучета, които не са бити, които са галени, не остаряват много рано. Онези, които са бити, по-скоро остаряват.
За всяко малко парченце хляб – бой.
Знаете ли колко мъчно е да възпиташ едно куче или една котка? Но някой път има много възпитани котки, много възпитани кучета. Един български свещеник ми разправяше за една своя възпитана котка във Варна. Остави в стаята печена кокошка, плешки от курбан на Гергьовден, котката вътре не бута, седи и чака. Като влезе той, ако й даде едно парче – (яде), ако не – не яде.
към втори вариант >>
То е ваше схващане сега.
(втори вариант)
Всички имате добро желание. Сега мога да ви кажа, че от вас по-добри хора няма. Ще кажете, че е подигравка. Няма по-добри хора от вас. Че не сте добри – то е друг въпрос.
То е ваше схващане сега.
Не мога да кажа, че сте лоши, понеже по-добри хора няма. Даровити сте, но не използувате вашата даровитост. Имате добродетели. Някои ваши приятели мислят, че сте добри, някои не мислят – две мнения има. Две мнения са необходими.
към втори вариант >>
Знаете ли колко мъчно е да възпиташ едно куче или една котка?
(втори вариант)
То е остаряло от мислене за храната си. Тук го бият, там го бият – неспокойно. Ония кучета, които не са бити, които са галени, не остаряват много рано. Онези, които са бити, по-скоро остаряват. За всяко малко парченце хляб – бой.
Знаете ли колко мъчно е да възпиташ едно куче или една котка?
Но някой път има много възпитани котки, много възпитани кучета. Един български свещеник ми разправяше за една своя възпитана котка във Варна. Остави в стаята печена кокошка, плешки от курбан на Гергьовден, котката вътре не бута, седи и чака. Като влезе той, ако й даде едно парче – (яде), ако не – не яде. Той, като излезе, тя върви подир него, иде до вратника*, той излезе, тя се качи на дървото, слезе и пак се върне в къщи.
към втори вариант >>
Не мога да кажа, че сте лоши, понеже по-добри хора няма.
(втори вариант)
Сега мога да ви кажа, че от вас по-добри хора няма. Ще кажете, че е подигравка. Няма по-добри хора от вас. Че не сте добри – то е друг въпрос. То е ваше схващане сега.
Не мога да кажа, че сте лоши, понеже по-добри хора няма.
Даровити сте, но не използувате вашата даровитост. Имате добродетели. Някои ваши приятели мислят, че сте добри, някои не мислят – две мнения има. Две мнения са необходими. Когато някои наши приятели мислят, че сме добри и когато някои мислят, че са лоши – много добре мислят.
към втори вариант >>
Но някой път има много възпитани котки, много възпитани кучета.
(втори вариант)
Тук го бият, там го бият – неспокойно. Ония кучета, които не са бити, които са галени, не остаряват много рано. Онези, които са бити, по-скоро остаряват. За всяко малко парченце хляб – бой. Знаете ли колко мъчно е да възпиташ едно куче или една котка?
Но някой път има много възпитани котки, много възпитани кучета.
Един български свещеник ми разправяше за една своя възпитана котка във Варна. Остави в стаята печена кокошка, плешки от курбан на Гергьовден, котката вътре не бута, седи и чака. Като влезе той, ако й даде едно парче – (яде), ако не – не яде. Той, като излезе, тя върви подир него, иде до вратника*, той излезе, тя се качи на дървото, слезе и пак се върне в къщи. Преди тя да се върне, знае кога ще дойде и го посреща на вратника.
към втори вариант >>
Даровити сте, но не използувате вашата даровитост.
(втори вариант)
Ще кажете, че е подигравка. Няма по-добри хора от вас. Че не сте добри – то е друг въпрос. То е ваше схващане сега. Не мога да кажа, че сте лоши, понеже по-добри хора няма.
Даровити сте, но не използувате вашата даровитост.
Имате добродетели. Някои ваши приятели мислят, че сте добри, някои не мислят – две мнения има. Две мнения са необходими. Когато някои наши приятели мислят, че сме добри и когато някои мислят, че са лоши – много добре мислят. При доброто сме свободни, и при злото сме свободни.
към втори вариант >>
Един български свещеник ми разправяше за една своя възпитана котка във Варна.
(втори вариант)
Ония кучета, които не са бити, които са галени, не остаряват много рано. Онези, които са бити, по-скоро остаряват. За всяко малко парченце хляб – бой. Знаете ли колко мъчно е да възпиташ едно куче или една котка? Но някой път има много възпитани котки, много възпитани кучета.
Един български свещеник ми разправяше за една своя възпитана котка във Варна.
Остави в стаята печена кокошка, плешки от курбан на Гергьовден, котката вътре не бута, седи и чака. Като влезе той, ако й даде едно парче – (яде), ако не – не яде. Той, като излезе, тя върви подир него, иде до вратника*, той излезе, тя се качи на дървото, слезе и пак се върне в къщи. Преди тя да се върне, знае кога ще дойде и го посреща на вратника. Но, където и да я остави, никога не си позволява да вземе от копанчето*.
към втори вариант >>
Имате добродетели.
(втори вариант)
Няма по-добри хора от вас. Че не сте добри – то е друг въпрос. То е ваше схващане сега. Не мога да кажа, че сте лоши, понеже по-добри хора няма. Даровити сте, но не използувате вашата даровитост.
Имате добродетели.
Някои ваши приятели мислят, че сте добри, някои не мислят – две мнения има. Две мнения са необходими. Когато някои наши приятели мислят, че сме добри и когато някои мислят, че са лоши – много добре мислят. При доброто сме свободни, и при злото сме свободни. Щом сме лоши – проявяваме се, както разбираме.
към втори вариант >>
Остави в стаята печена кокошка, плешки от курбан на Гергьовден, котката вътре не бута, седи и чака.
(втори вариант)
Онези, които са бити, по-скоро остаряват. За всяко малко парченце хляб – бой. Знаете ли колко мъчно е да възпиташ едно куче или една котка? Но някой път има много възпитани котки, много възпитани кучета. Един български свещеник ми разправяше за една своя възпитана котка във Варна.
Остави в стаята печена кокошка, плешки от курбан на Гергьовден, котката вътре не бута, седи и чака.
Като влезе той, ако й даде едно парче – (яде), ако не – не яде. Той, като излезе, тя върви подир него, иде до вратника*, той излезе, тя се качи на дървото, слезе и пак се върне в къщи. Преди тя да се върне, знае кога ще дойде и го посреща на вратника. Но, където и да я остави, никога не си позволява да вземе от копанчето*. Тя е една възпитана котка.
към втори вариант >>
Някои ваши приятели мислят, че сте добри, някои не мислят – две мнения има.
(втори вариант)
Че не сте добри – то е друг въпрос. То е ваше схващане сега. Не мога да кажа, че сте лоши, понеже по-добри хора няма. Даровити сте, но не използувате вашата даровитост. Имате добродетели.
Някои ваши приятели мислят, че сте добри, някои не мислят – две мнения има.
Две мнения са необходими. Когато някои наши приятели мислят, че сме добри и когато някои мислят, че са лоши – много добре мислят. При доброто сме свободни, и при злото сме свободни. Щом сме лоши – проявяваме се, както разбираме. Щом съм добър – то е ваше схващане.
към втори вариант >>
Като влезе той, ако й даде едно парче – (яде), ако не – не яде.
(втори вариант)
За всяко малко парченце хляб – бой. Знаете ли колко мъчно е да възпиташ едно куче или една котка? Но някой път има много възпитани котки, много възпитани кучета. Един български свещеник ми разправяше за една своя възпитана котка във Варна. Остави в стаята печена кокошка, плешки от курбан на Гергьовден, котката вътре не бута, седи и чака.
Като влезе той, ако й даде едно парче – (яде), ако не – не яде.
Той, като излезе, тя върви подир него, иде до вратника*, той излезе, тя се качи на дървото, слезе и пак се върне в къщи. Преди тя да се върне, знае кога ще дойде и го посреща на вратника. Но, където и да я остави, никога не си позволява да вземе от копанчето*. Тя е една възпитана котка. Как мислите?
към втори вариант >>
Две мнения са необходими.
(втори вариант)
То е ваше схващане сега. Не мога да кажа, че сте лоши, понеже по-добри хора няма. Даровити сте, но не използувате вашата даровитост. Имате добродетели. Някои ваши приятели мислят, че сте добри, някои не мислят – две мнения има.
Две мнения са необходими.
Когато някои наши приятели мислят, че сме добри и когато някои мислят, че са лоши – много добре мислят. При доброто сме свободни, и при злото сме свободни. Щом сме лоши – проявяваме се, както разбираме. Щом съм добър – то е ваше схващане. Казва: „Като баба няма да бъдеш, ще се проявиш, трябва да се уважават хората”.
към втори вариант >>
Той, като излезе, тя върви подир него, иде до вратника*, той излезе, тя се качи на дървото, слезе и пак се върне в къщи.
(втори вариант)
Знаете ли колко мъчно е да възпиташ едно куче или една котка? Но някой път има много възпитани котки, много възпитани кучета. Един български свещеник ми разправяше за една своя възпитана котка във Варна. Остави в стаята печена кокошка, плешки от курбан на Гергьовден, котката вътре не бута, седи и чака. Като влезе той, ако й даде едно парче – (яде), ако не – не яде.
Той, като излезе, тя върви подир него, иде до вратника*, той излезе, тя се качи на дървото, слезе и пак се върне в къщи.
Преди тя да се върне, знае кога ще дойде и го посреща на вратника. Но, където и да я остави, никога не си позволява да вземе от копанчето*. Тя е една възпитана котка. Как мислите? Други не съм виждал, той ми разправяше.
към втори вариант >>
Когато някои наши приятели мислят, че сме добри и когато някои мислят, че са лоши – много добре мислят.
(втори вариант)
Не мога да кажа, че сте лоши, понеже по-добри хора няма. Даровити сте, но не използувате вашата даровитост. Имате добродетели. Някои ваши приятели мислят, че сте добри, някои не мислят – две мнения има. Две мнения са необходими.
Когато някои наши приятели мислят, че сме добри и когато някои мислят, че са лоши – много добре мислят.
При доброто сме свободни, и при злото сме свободни. Щом сме лоши – проявяваме се, както разбираме. Щом съм добър – то е ваше схващане. Казва: „Като баба няма да бъдеш, ще се проявиш, трябва да се уважават хората”. Другият казва: „Меко постъпи”.
към втори вариант >>
Преди тя да се върне, знае кога ще дойде и го посреща на вратника.
(втори вариант)
Но някой път има много възпитани котки, много възпитани кучета. Един български свещеник ми разправяше за една своя възпитана котка във Варна. Остави в стаята печена кокошка, плешки от курбан на Гергьовден, котката вътре не бута, седи и чака. Като влезе той, ако й даде едно парче – (яде), ако не – не яде. Той, като излезе, тя върви подир него, иде до вратника*, той излезе, тя се качи на дървото, слезе и пак се върне в къщи.
Преди тя да се върне, знае кога ще дойде и го посреща на вратника.
Но, където и да я остави, никога не си позволява да вземе от копанчето*. Тя е една възпитана котка. Как мислите? Други не съм виждал, той ми разправяше. Доколкото ги зная аз, все обичат да бутат.
към втори вариант >>
При доброто сме свободни, и при злото сме свободни.
(втори вариант)
Даровити сте, но не използувате вашата даровитост. Имате добродетели. Някои ваши приятели мислят, че сте добри, някои не мислят – две мнения има. Две мнения са необходими. Когато някои наши приятели мислят, че сме добри и когато някои мислят, че са лоши – много добре мислят.
При доброто сме свободни, и при злото сме свободни.
Щом сме лоши – проявяваме се, както разбираме. Щом съм добър – то е ваше схващане. Казва: „Като баба няма да бъдеш, ще се проявиш, трябва да се уважават хората”. Другият казва: „Меко постъпи”. Вода си.
към втори вариант >>
Но, където и да я остави, никога не си позволява да вземе от копанчето*.
(втори вариант)
Един български свещеник ми разправяше за една своя възпитана котка във Варна. Остави в стаята печена кокошка, плешки от курбан на Гергьовден, котката вътре не бута, седи и чака. Като влезе той, ако й даде едно парче – (яде), ако не – не яде. Той, като излезе, тя върви подир него, иде до вратника*, той излезе, тя се качи на дървото, слезе и пак се върне в къщи. Преди тя да се върне, знае кога ще дойде и го посреща на вратника.
Но, където и да я остави, никога не си позволява да вземе от копанчето*.
Тя е една възпитана котка. Как мислите? Други не съм виждал, той ми разправяше. Доколкото ги зная аз, все обичат да бутат. Доколкото котки съм оставил, нито една не е издържала.
към втори вариант >>
Щом сме лоши – проявяваме се, както разбираме.
(втори вариант)
Имате добродетели. Някои ваши приятели мислят, че сте добри, някои не мислят – две мнения има. Две мнения са необходими. Когато някои наши приятели мислят, че сме добри и когато някои мислят, че са лоши – много добре мислят. При доброто сме свободни, и при злото сме свободни.
Щом сме лоши – проявяваме се, както разбираме.
Щом съм добър – то е ваше схващане. Казва: „Като баба няма да бъдеш, ще се проявиш, трябва да се уважават хората”. Другият казва: „Меко постъпи”. Вода си. Като падне нещо във водата, казва: „Заповядайте”.
към втори вариант >>
Тя е една възпитана котка.
(втори вариант)
Остави в стаята печена кокошка, плешки от курбан на Гергьовден, котката вътре не бута, седи и чака. Като влезе той, ако й даде едно парче – (яде), ако не – не яде. Той, като излезе, тя върви подир него, иде до вратника*, той излезе, тя се качи на дървото, слезе и пак се върне в къщи. Преди тя да се върне, знае кога ще дойде и го посреща на вратника. Но, където и да я остави, никога не си позволява да вземе от копанчето*.
Тя е една възпитана котка.
Как мислите? Други не съм виждал, той ми разправяше. Доколкото ги зная аз, все обичат да бутат. Доколкото котки съм оставил, нито една не е издържала. Оставил съм ги при хубави баници – опитвали са баницата, оставил съм ги при хубави работи, като се върна и погледна, (котката) казва: „Изкусих се”.
към втори вариант >>
Щом съм добър – то е ваше схващане.
(втори вариант)
Някои ваши приятели мислят, че сте добри, някои не мислят – две мнения има. Две мнения са необходими. Когато някои наши приятели мислят, че сме добри и когато някои мислят, че са лоши – много добре мислят. При доброто сме свободни, и при злото сме свободни. Щом сме лоши – проявяваме се, както разбираме.
Щом съм добър – то е ваше схващане.
Казва: „Като баба няма да бъдеш, ще се проявиш, трябва да се уважават хората”. Другият казва: „Меко постъпи”. Вода си. Като падне нещо във водата, казва: „Заповядайте”. Отвори място да влезе.
към втори вариант >>
Как мислите?
(втори вариант)
Като влезе той, ако й даде едно парче – (яде), ако не – не яде. Той, като излезе, тя върви подир него, иде до вратника*, той излезе, тя се качи на дървото, слезе и пак се върне в къщи. Преди тя да се върне, знае кога ще дойде и го посреща на вратника. Но, където и да я остави, никога не си позволява да вземе от копанчето*. Тя е една възпитана котка.
Как мислите?
Други не съм виждал, той ми разправяше. Доколкото ги зная аз, все обичат да бутат. Доколкото котки съм оставил, нито една не е издържала. Оставил съм ги при хубави баници – опитвали са баницата, оставил съм ги при хубави работи, като се върна и погледна, (котката) казва: „Изкусих се”. Аз я погледна.
към втори вариант >>
Казва: „Като баба няма да бъдеш, ще се проявиш, трябва да се уважават хората”.
(втори вариант)
Две мнения са необходими. Когато някои наши приятели мислят, че сме добри и когато някои мислят, че са лоши – много добре мислят. При доброто сме свободни, и при злото сме свободни. Щом сме лоши – проявяваме се, както разбираме. Щом съм добър – то е ваше схващане.
Казва: „Като баба няма да бъдеш, ще се проявиш, трябва да се уважават хората”.
Другият казва: „Меко постъпи”. Вода си. Като падне нещо във водата, казва: „Заповядайте”. Отвори място да влезе. Пък, ако сте някоя канара, че хвърлят камък (по нея), тя казва: „Навън отскочи”.
към втори вариант >>
Други не съм виждал, той ми разправяше.
(втори вариант)
Той, като излезе, тя върви подир него, иде до вратника*, той излезе, тя се качи на дървото, слезе и пак се върне в къщи. Преди тя да се върне, знае кога ще дойде и го посреща на вратника. Но, където и да я остави, никога не си позволява да вземе от копанчето*. Тя е една възпитана котка. Как мислите?
Други не съм виждал, той ми разправяше.
Доколкото ги зная аз, все обичат да бутат. Доколкото котки съм оставил, нито една не е издържала. Оставил съм ги при хубави баници – опитвали са баницата, оставил съм ги при хубави работи, като се върна и погледна, (котката) казва: „Изкусих се”. Аз я погледна.
към втори вариант >>
Другият казва: „Меко постъпи”.
(втори вариант)
Когато някои наши приятели мислят, че сме добри и когато някои мислят, че са лоши – много добре мислят. При доброто сме свободни, и при злото сме свободни. Щом сме лоши – проявяваме се, както разбираме. Щом съм добър – то е ваше схващане. Казва: „Като баба няма да бъдеш, ще се проявиш, трябва да се уважават хората”.
Другият казва: „Меко постъпи”.
Вода си. Като падне нещо във водата, казва: „Заповядайте”. Отвори място да влезе. Пък, ако сте някоя канара, че хвърлят камък (по нея), тя казва: „Навън отскочи”. Тогава кой е прав?
към втори вариант >>
Доколкото ги зная аз, все обичат да бутат.
(втори вариант)
Преди тя да се върне, знае кога ще дойде и го посреща на вратника. Но, където и да я остави, никога не си позволява да вземе от копанчето*. Тя е една възпитана котка. Как мислите? Други не съм виждал, той ми разправяше.
Доколкото ги зная аз, все обичат да бутат.
Доколкото котки съм оставил, нито една не е издържала. Оставил съм ги при хубави баници – опитвали са баницата, оставил съм ги при хубави работи, като се върна и погледна, (котката) казва: „Изкусих се”. Аз я погледна.
към втори вариант >>
Вода си.
(втори вариант)
При доброто сме свободни, и при злото сме свободни. Щом сме лоши – проявяваме се, както разбираме. Щом съм добър – то е ваше схващане. Казва: „Като баба няма да бъдеш, ще се проявиш, трябва да се уважават хората”. Другият казва: „Меко постъпи”.
Вода си.
Като падне нещо във водата, казва: „Заповядайте”. Отвори място да влезе. Пък, ако сте някоя канара, че хвърлят камък (по нея), тя казва: „Навън отскочи”. Тогава кой е прав? И водата е права, и канарата е права.
към втори вариант >>
Доколкото котки съм оставил, нито една не е издържала.
(втори вариант)
Но, където и да я остави, никога не си позволява да вземе от копанчето*. Тя е една възпитана котка. Как мислите? Други не съм виждал, той ми разправяше. Доколкото ги зная аз, все обичат да бутат.
Доколкото котки съм оставил, нито една не е издържала.
Оставил съм ги при хубави баници – опитвали са баницата, оставил съм ги при хубави работи, като се върна и погледна, (котката) казва: „Изкусих се”. Аз я погледна.
към втори вариант >>
Като падне нещо във водата, казва: „Заповядайте”.
(втори вариант)
Щом сме лоши – проявяваме се, както разбираме. Щом съм добър – то е ваше схващане. Казва: „Като баба няма да бъдеш, ще се проявиш, трябва да се уважават хората”. Другият казва: „Меко постъпи”. Вода си.
Като падне нещо във водата, казва: „Заповядайте”.
Отвори място да влезе. Пък, ако сте някоя канара, че хвърлят камък (по нея), тя казва: „Навън отскочи”. Тогава кой е прав? И водата е права, и канарата е права. Някой път разсъждаваме.
към втори вариант >>
Оставил съм ги при хубави баници – опитвали са баницата, оставил съм ги при хубави работи, като се върна и погледна, (котката) казва: „Изкусих се”.
(втори вариант)
Тя е една възпитана котка. Как мислите? Други не съм виждал, той ми разправяше. Доколкото ги зная аз, все обичат да бутат. Доколкото котки съм оставил, нито една не е издържала.
Оставил съм ги при хубави баници – опитвали са баницата, оставил съм ги при хубави работи, като се върна и погледна, (котката) казва: „Изкусих се”.
Аз я погледна.
към втори вариант >>
Отвори място да влезе.
(втори вариант)
Щом съм добър – то е ваше схващане. Казва: „Като баба няма да бъдеш, ще се проявиш, трябва да се уважават хората”. Другият казва: „Меко постъпи”. Вода си. Като падне нещо във водата, казва: „Заповядайте”.
Отвори място да влезе.
Пък, ако сте някоя канара, че хвърлят камък (по нея), тя казва: „Навън отскочи”. Тогава кой е прав? И водата е права, и канарата е права. Някой път разсъждаваме. Някои хора са като водата – пущат, но затварят.
към втори вариант >>
Аз я погледна.
(втори вариант)
Как мислите? Други не съм виждал, той ми разправяше. Доколкото ги зная аз, все обичат да бутат. Доколкото котки съм оставил, нито една не е издържала. Оставил съм ги при хубави баници – опитвали са баницата, оставил съм ги при хубави работи, като се върна и погледна, (котката) казва: „Изкусих се”.
Аз я погледна.
към втори вариант >>
Пък, ако сте някоя канара, че хвърлят камък (по нея), тя казва: „Навън отскочи”.
(втори вариант)
Казва: „Като баба няма да бъдеш, ще се проявиш, трябва да се уважават хората”. Другият казва: „Меко постъпи”. Вода си. Като падне нещо във водата, казва: „Заповядайте”. Отвори място да влезе.
Пък, ако сте някоя канара, че хвърлят камък (по нея), тя казва: „Навън отскочи”.
Тогава кой е прав? И водата е права, и канарата е права. Някой път разсъждаваме. Някои хора са като водата – пущат, но затварят. Другите не те пущат, отскачат.
към втори вариант >>
Трябва да станем свободни в своята мисъл.
(втори вариант)
Трябва да станем свободни в своята мисъл.
Нещата могат да се разбират от много гледища. Една песен може да я пея по много начини. Но в дадения случай има един правилен начин. Имаш свобода да измениш нещата. Щом вляза в една система, например сега музиката се изучава според начини, както сега се развива, както сега се образуват гамите, както е наредена музиката.
към втори вариант >>
Тогава кой е прав?
(втори вариант)
Другият казва: „Меко постъпи”. Вода си. Като падне нещо във водата, казва: „Заповядайте”. Отвори място да влезе. Пък, ако сте някоя канара, че хвърлят камък (по нея), тя казва: „Навън отскочи”.
Тогава кой е прав?
И водата е права, и канарата е права. Някой път разсъждаваме. Някои хора са като водата – пущат, но затварят. Другите не те пущат, отскачат. Казват: „Навън работи”.
към втори вариант >>
Нещата могат да се разбират от много гледища.
(втори вариант)
Трябва да станем свободни в своята мисъл.
Нещата могат да се разбират от много гледища.
Една песен може да я пея по много начини. Но в дадения случай има един правилен начин. Имаш свобода да измениш нещата. Щом вляза в една система, например сега музиката се изучава според начини, както сега се развива, както сега се образуват гамите, както е наредена музиката. Ако идеш да свириш на един орган – ще свириш, както е нареден.
към втори вариант >>
И водата е права, и канарата е права.
(втори вариант)
Вода си. Като падне нещо във водата, казва: „Заповядайте”. Отвори място да влезе. Пък, ако сте някоя канара, че хвърлят камък (по нея), тя казва: „Навън отскочи”. Тогава кой е прав?
И водата е права, и канарата е права.
Някой път разсъждаваме. Някои хора са като водата – пущат, но затварят. Другите не те пущат, отскачат. Казват: „Навън работи”. Като влезеш вътре, не можеш да излезеш.
към втори вариант >>
Една песен може да я пея по много начини.
(втори вариант)
Трябва да станем свободни в своята мисъл. Нещата могат да се разбират от много гледища.
Една песен може да я пея по много начини.
Но в дадения случай има един правилен начин. Имаш свобода да измениш нещата. Щом вляза в една система, например сега музиката се изучава според начини, както сега се развива, както сега се образуват гамите, както е наредена музиката. Ако идеш да свириш на един орган – ще свириш, както е нареден. Как са наредени клавишите?
към втори вариант >>
Някой път разсъждаваме.
(втори вариант)
Като падне нещо във водата, казва: „Заповядайте”. Отвори място да влезе. Пък, ако сте някоя канара, че хвърлят камък (по нея), тя казва: „Навън отскочи”. Тогава кой е прав? И водата е права, и канарата е права.
Някой път разсъждаваме.
Някои хора са като водата – пущат, но затварят. Другите не те пущат, отскачат. Казват: „Навън работи”. Като влезеш вътре, не можеш да излезеш. Канарата казва: „Навън”.
към втори вариант >>
Но в дадения случай има един правилен начин.
(втори вариант)
Трябва да станем свободни в своята мисъл. Нещата могат да се разбират от много гледища. Една песен може да я пея по много начини.
Но в дадения случай има един правилен начин.
Имаш свобода да измениш нещата. Щом вляза в една система, например сега музиката се изучава според начини, както сега се развива, както сега се образуват гамите, както е наредена музиката. Ако идеш да свириш на един орган – ще свириш, както е нареден. Как са наредени клавишите? Като знае – ще знае как да свири.
към втори вариант >>
Някои хора са като водата – пущат, но затварят.
(втори вариант)
Отвори място да влезе. Пък, ако сте някоя канара, че хвърлят камък (по нея), тя казва: „Навън отскочи”. Тогава кой е прав? И водата е права, и канарата е права. Някой път разсъждаваме.
Някои хора са като водата – пущат, но затварят.
Другите не те пущат, отскачат. Казват: „Навън работи”. Като влезеш вътре, не можеш да излезеш. Канарата казва: „Навън”. Водата казва: „Влез, ще те науча.
към втори вариант >>
Имаш свобода да измениш нещата.
(втори вариант)
Трябва да станем свободни в своята мисъл. Нещата могат да се разбират от много гледища. Една песен може да я пея по много начини. Но в дадения случай има един правилен начин.
Имаш свобода да измениш нещата.
Щом вляза в една система, например сега музиката се изучава според начини, както сега се развива, както сега се образуват гамите, както е наредена музиката. Ако идеш да свириш на един орган – ще свириш, както е нареден. Как са наредени клавишите? Като знае – ще знае как да свири. Но в свиренето всичките неща имат полза.
към втори вариант >>
Другите не те пущат, отскачат.
(втори вариант)
Пък, ако сте някоя канара, че хвърлят камък (по нея), тя казва: „Навън отскочи”. Тогава кой е прав? И водата е права, и канарата е права. Някой път разсъждаваме. Някои хора са като водата – пущат, но затварят.
Другите не те пущат, отскачат.
Казват: „Навън работи”. Като влезеш вътре, не можеш да излезеш. Канарата казва: „Навън”. Водата казва: „Влез, ще те науча. Ти мислиш, че аз съм от меките.
към втори вариант >>
Щом вляза в една система, например сега музиката се изучава според начини, както сега се развива, както сега се образуват гамите, както е наредена музиката.
(втори вариант)
Трябва да станем свободни в своята мисъл. Нещата могат да се разбират от много гледища. Една песен може да я пея по много начини. Но в дадения случай има един правилен начин. Имаш свобода да измениш нещата.
Щом вляза в една система, например сега музиката се изучава според начини, както сега се развива, както сега се образуват гамите, както е наредена музиката.
Ако идеш да свириш на един орган – ще свириш, както е нареден. Как са наредени клавишите? Като знае – ще знае как да свири. Но в свиренето всичките неща имат полза. Човек да пее и да свири, той с музиката внася светлина в ума си, и с музиката той внася известна специфична топлина, и с музиката внася известна сила в организма си.
към втори вариант >>
Казват: „Навън работи”.
(втори вариант)
Тогава кой е прав? И водата е права, и канарата е права. Някой път разсъждаваме. Някои хора са като водата – пущат, но затварят. Другите не те пущат, отскачат.
Казват: „Навън работи”.
Като влезеш вътре, не можеш да излезеш. Канарата казва: „Навън”. Водата казва: „Влез, ще те науча. Ти мислиш, че аз съм от меките. Като влезеш в мене, аз ще те тъпча.
към втори вариант >>
Ако идеш да свириш на един орган – ще свириш, както е нареден.
(втори вариант)
Нещата могат да се разбират от много гледища. Една песен може да я пея по много начини. Но в дадения случай има един правилен начин. Имаш свобода да измениш нещата. Щом вляза в една система, например сега музиката се изучава според начини, както сега се развива, както сега се образуват гамите, както е наредена музиката.
Ако идеш да свириш на един орган – ще свириш, както е нареден.
Как са наредени клавишите? Като знае – ще знае как да свири. Но в свиренето всичките неща имат полза. Човек да пее и да свири, той с музиката внася светлина в ума си, и с музиката той внася известна специфична топлина, и с музиката внася известна сила в организма си. Всички ония хора, които са музикални, характерите им са съзнателни.
към втори вариант >>
Като влезеш вътре, не можеш да излезеш.
(втори вариант)
И водата е права, и канарата е права. Някой път разсъждаваме. Някои хора са като водата – пущат, но затварят. Другите не те пущат, отскачат. Казват: „Навън работи”.
Като влезеш вътре, не можеш да излезеш.
Канарата казва: „Навън”. Водата казва: „Влез, ще те науча. Ти мислиш, че аз съм от меките. Като влезеш в мене, аз ще те тъпча. Най-първо ти ще ме тъпчеш, после аз ще те тъпча”.
към втори вариант >>
Всички говорите за правия път, ходите в него.
(втори вариант)
Всички говорите за правия път, ходите в него.
Бих желал всеки един да пише за правия път, тъй както той го вижда.
към втори вариант >>
Как са наредени клавишите?
(втори вариант)
Една песен може да я пея по много начини. Но в дадения случай има един правилен начин. Имаш свобода да измениш нещата. Щом вляза в една система, например сега музиката се изучава според начини, както сега се развива, както сега се образуват гамите, както е наредена музиката. Ако идеш да свириш на един орган – ще свириш, както е нареден.
Как са наредени клавишите?
Като знае – ще знае как да свири. Но в свиренето всичките неща имат полза. Човек да пее и да свири, той с музиката внася светлина в ума си, и с музиката той внася известна специфична топлина, и с музиката внася известна сила в организма си. Всички ония хора, които са музикални, характерите им са съзнателни. Човек, който е музикален, сам познава погрешката си, казва: „Извинете”.
към втори вариант >>
Канарата казва: „Навън”.
(втори вариант)
Някой път разсъждаваме. Някои хора са като водата – пущат, но затварят. Другите не те пущат, отскачат. Казват: „Навън работи”. Като влезеш вътре, не можеш да излезеш.
Канарата казва: „Навън”.
Водата казва: „Влез, ще те науча. Ти мислиш, че аз съм от меките. Като влезеш в мене, аз ще те тъпча. Най-първо ти ще ме тъпчеш, после аз ще те тъпча”. Канарата те отхвърля, казва: „Аз искам да останеш свободен”.
към втори вариант >>
Бих желал всеки един да пише за правия път, тъй както той го вижда.
(втори вариант)
Всички говорите за правия път, ходите в него.
Бих желал всеки един да пише за правия път, тъй както той го вижда.
към втори вариант >>
Като знае – ще знае как да свири.
(втори вариант)
Но в дадения случай има един правилен начин. Имаш свобода да измениш нещата. Щом вляза в една система, например сега музиката се изучава според начини, както сега се развива, както сега се образуват гамите, както е наредена музиката. Ако идеш да свириш на един орган – ще свириш, както е нареден. Как са наредени клавишите?
Като знае – ще знае как да свири.
Но в свиренето всичките неща имат полза. Човек да пее и да свири, той с музиката внася светлина в ума си, и с музиката той внася известна специфична топлина, и с музиката внася известна сила в организма си. Всички ония хора, които са музикални, характерите им са съзнателни. Човек, който е музикален, сам познава погрешката си, казва: „Извинете”. Онзи, който не е музикален, няма да ги познае.
към втори вариант >>
Водата казва: „Влез, ще те науча.
(втори вариант)
Някои хора са като водата – пущат, но затварят. Другите не те пущат, отскачат. Казват: „Навън работи”. Като влезеш вътре, не можеш да излезеш. Канарата казва: „Навън”.
Водата казва: „Влез, ще те науча.
Ти мислиш, че аз съм от меките. Като влезеш в мене, аз ще те тъпча. Най-първо ти ще ме тъпчеш, после аз ще те тъпча”. Канарата те отхвърля, казва: „Аз искам да останеш свободен”. Онези, които нас ни гонят, искат нашата свобода.
към втори вариант >>
Правият път е път без препятствия.
(втори вариант)
Правият път е път без препятствия.
Път, който има препятствия – той не е прав. Пътят на светлината, например, е прав. Тя минава и няма никакво препятствие. Ако имаше препятствия, щеше да закъснее. Тя има много малки препятствия.
към втори вариант >>
Но в свиренето всичките неща имат полза.
(втори вариант)
Имаш свобода да измениш нещата. Щом вляза в една система, например сега музиката се изучава според начини, както сега се развива, както сега се образуват гамите, както е наредена музиката. Ако идеш да свириш на един орган – ще свириш, както е нареден. Как са наредени клавишите? Като знае – ще знае как да свири.
Но в свиренето всичките неща имат полза.
Човек да пее и да свири, той с музиката внася светлина в ума си, и с музиката той внася известна специфична топлина, и с музиката внася известна сила в организма си. Всички ония хора, които са музикални, характерите им са съзнателни. Човек, който е музикален, сам познава погрешката си, казва: „Извинете”. Онзи, който не е музикален, няма да ги познае. Има една аналогия, че в музиката ти виждаш погрешката си.
към втори вариант >>
Ти мислиш, че аз съм от меките.
(втори вариант)
Другите не те пущат, отскачат. Казват: „Навън работи”. Като влезеш вътре, не можеш да излезеш. Канарата казва: „Навън”. Водата казва: „Влез, ще те науча.
Ти мислиш, че аз съм от меките.
Като влезеш в мене, аз ще те тъпча. Най-първо ти ще ме тъпчеш, после аз ще те тъпча”. Канарата те отхвърля, казва: „Аз искам да останеш свободен”. Онези, които нас ни гонят, искат нашата свобода. Да не ни тъпчат.
към втори вариант >>
Път, който има препятствия – той не е прав.
(втори вариант)
Правият път е път без препятствия.
Път, който има препятствия – той не е прав.
Пътят на светлината, например, е прав. Тя минава и няма никакво препятствие. Ако имаше препятствия, щеше да закъснее. Тя има много малки препятствия. Пътят, в който има много препятствия, не е прав.
към втори вариант >>
Човек да пее и да свири, той с музиката внася светлина в ума си, и с музиката той внася известна специфична топлина, и с музиката внася известна сила в организма си.
(втори вариант)
Щом вляза в една система, например сега музиката се изучава според начини, както сега се развива, както сега се образуват гамите, както е наредена музиката. Ако идеш да свириш на един орган – ще свириш, както е нареден. Как са наредени клавишите? Като знае – ще знае как да свири. Но в свиренето всичките неща имат полза.
Човек да пее и да свири, той с музиката внася светлина в ума си, и с музиката той внася известна специфична топлина, и с музиката внася известна сила в организма си.
Всички ония хора, които са музикални, характерите им са съзнателни. Човек, който е музикален, сам познава погрешката си, казва: „Извинете”. Онзи, който не е музикален, няма да ги познае. Има една аналогия, че в музиката ти виждаш погрешката си. Казва: „Не е тази погрешка много голяма”.
към втори вариант >>
Като влезеш в мене, аз ще те тъпча.
(втори вариант)
Казват: „Навън работи”. Като влезеш вътре, не можеш да излезеш. Канарата казва: „Навън”. Водата казва: „Влез, ще те науча. Ти мислиш, че аз съм от меките.
Като влезеш в мене, аз ще те тъпча.
Най-първо ти ще ме тъпчеш, после аз ще те тъпча”. Канарата те отхвърля, казва: „Аз искам да останеш свободен”. Онези, които нас ни гонят, искат нашата свобода. Да не ни тъпчат. Онези, които не ни гонят, те отгоре ще ни тъпчат.
към втори вариант >>
Пътят на светлината, например, е прав.
(втори вариант)
Правият път е път без препятствия. Път, който има препятствия – той не е прав.
Пътят на светлината, например, е прав.
Тя минава и няма никакво препятствие. Ако имаше препятствия, щеше да закъснее. Тя има много малки препятствия. Пътят, в който има много препятствия, не е прав. Той сега се прави, шосира се.
към втори вариант >>
Всички ония хора, които са музикални, характерите им са съзнателни.
(втори вариант)
Ако идеш да свириш на един орган – ще свириш, както е нареден. Как са наредени клавишите? Като знае – ще знае как да свири. Но в свиренето всичките неща имат полза. Човек да пее и да свири, той с музиката внася светлина в ума си, и с музиката той внася известна специфична топлина, и с музиката внася известна сила в организма си.
Всички ония хора, които са музикални, характерите им са съзнателни.
Човек, който е музикален, сам познава погрешката си, казва: „Извинете”. Онзи, който не е музикален, няма да ги познае. Има една аналогия, че в музиката ти виждаш погрешката си. Казва: „Не е тази погрешка много голяма”. Големите погрешки и малките, те се различават.
към втори вариант >>
Най-първо ти ще ме тъпчеш, после аз ще те тъпча”.
(втори вариант)
Като влезеш вътре, не можеш да излезеш. Канарата казва: „Навън”. Водата казва: „Влез, ще те науча. Ти мислиш, че аз съм от меките. Като влезеш в мене, аз ще те тъпча.
Най-първо ти ще ме тъпчеш, после аз ще те тъпча”.
Канарата те отхвърля, казва: „Аз искам да останеш свободен”. Онези, които нас ни гонят, искат нашата свобода. Да не ни тъпчат. Онези, които не ни гонят, те отгоре ще ни тъпчат. Ще си избереш на канара ли да паднеш или във водата ще влезеш.
към втори вариант >>
Тя минава и няма никакво препятствие.
(втори вариант)
Правият път е път без препятствия. Път, който има препятствия – той не е прав. Пътят на светлината, например, е прав.
Тя минава и няма никакво препятствие.
Ако имаше препятствия, щеше да закъснее. Тя има много малки препятствия. Пътят, в който има много препятствия, не е прав. Той сега се прави, шосира се. Та по някой път, когато се намерите в затруднение във вашия път, отклонили сте се в някоя драка*, залостили сте се там и казвате: „Много мъчен път”.
към втори вариант >>
Човек, който е музикален, сам познава погрешката си, казва: „Извинете”.
(втори вариант)
Как са наредени клавишите? Като знае – ще знае как да свири. Но в свиренето всичките неща имат полза. Човек да пее и да свири, той с музиката внася светлина в ума си, и с музиката той внася известна специфична топлина, и с музиката внася известна сила в организма си. Всички ония хора, които са музикални, характерите им са съзнателни.
Човек, който е музикален, сам познава погрешката си, казва: „Извинете”.
Онзи, който не е музикален, няма да ги познае. Има една аналогия, че в музиката ти виждаш погрешката си. Казва: „Не е тази погрешка много голяма”. Големите погрешки и малките, те се различават. Но имате същото: имате малък огън, (който) и голям може да стане, и големият огън малък може да стане.
към втори вариант >>
Канарата те отхвърля, казва: „Аз искам да останеш свободен”.
(втори вариант)
Канарата казва: „Навън”. Водата казва: „Влез, ще те науча. Ти мислиш, че аз съм от меките. Като влезеш в мене, аз ще те тъпча. Най-първо ти ще ме тъпчеш, после аз ще те тъпча”.
Канарата те отхвърля, казва: „Аз искам да останеш свободен”.
Онези, които нас ни гонят, искат нашата свобода. Да не ни тъпчат. Онези, които не ни гонят, те отгоре ще ни тъпчат. Ще си избереш на канара ли да паднеш или във водата ще влезеш. Ще избереш единия или другия.
към втори вариант >>
Ако имаше препятствия, щеше да закъснее.
(втори вариант)
Правият път е път без препятствия. Път, който има препятствия – той не е прав. Пътят на светлината, например, е прав. Тя минава и няма никакво препятствие.
Ако имаше препятствия, щеше да закъснее.
Тя има много малки препятствия. Пътят, в който има много препятствия, не е прав. Той сега се прави, шосира се. Та по някой път, когато се намерите в затруднение във вашия път, отклонили сте се в някоя драка*, залостили сте се там и казвате: „Много мъчен път”. Пък вие нов път си правите.
към втори вариант >>
Онзи, който не е музикален, няма да ги познае.
(втори вариант)
Като знае – ще знае как да свири. Но в свиренето всичките неща имат полза. Човек да пее и да свири, той с музиката внася светлина в ума си, и с музиката той внася известна специфична топлина, и с музиката внася известна сила в организма си. Всички ония хора, които са музикални, характерите им са съзнателни. Човек, който е музикален, сам познава погрешката си, казва: „Извинете”.
Онзи, който не е музикален, няма да ги познае.
Има една аналогия, че в музиката ти виждаш погрешката си. Казва: „Не е тази погрешка много голяма”. Големите погрешки и малките, те се различават. Но имате същото: имате малък огън, (който) и голям може да стане, и големият огън малък може да стане. То е отношение.
към втори вариант >>
Онези, които нас ни гонят, искат нашата свобода.
(втори вариант)
Водата казва: „Влез, ще те науча. Ти мислиш, че аз съм от меките. Като влезеш в мене, аз ще те тъпча. Най-първо ти ще ме тъпчеш, после аз ще те тъпча”. Канарата те отхвърля, казва: „Аз искам да останеш свободен”.
Онези, които нас ни гонят, искат нашата свобода.
Да не ни тъпчат. Онези, които не ни гонят, те отгоре ще ни тъпчат. Ще си избереш на канара ли да паднеш или във водата ще влезеш. Ще избереш единия или другия. Пък един ден водата, като изтече, ще отвори място.
към втори вариант >>
Тя има много малки препятствия.
(втори вариант)
Правият път е път без препятствия. Път, който има препятствия – той не е прав. Пътят на светлината, например, е прав. Тя минава и няма никакво препятствие. Ако имаше препятствия, щеше да закъснее.
Тя има много малки препятствия.
Пътят, в който има много препятствия, не е прав. Той сега се прави, шосира се. Та по някой път, когато се намерите в затруднение във вашия път, отклонили сте се в някоя драка*, залостили сте се там и казвате: „Много мъчен път”. Пък вие нов път си правите. Някъде имате такива понятия, които не са верни.
към втори вариант >>
Има една аналогия, че в музиката ти виждаш погрешката си.
(втори вариант)
Но в свиренето всичките неща имат полза. Човек да пее и да свири, той с музиката внася светлина в ума си, и с музиката той внася известна специфична топлина, и с музиката внася известна сила в организма си. Всички ония хора, които са музикални, характерите им са съзнателни. Човек, който е музикален, сам познава погрешката си, казва: „Извинете”. Онзи, който не е музикален, няма да ги познае.
Има една аналогия, че в музиката ти виждаш погрешката си.
Казва: „Не е тази погрешка много голяма”. Големите погрешки и малките, те се различават. Но имате същото: имате малък огън, (който) и голям може да стане, и големият огън малък може да стане. То е отношение. Една погрешка е малка, микроскопическа.
към втори вариант >>
Да не ни тъпчат.
(втори вариант)
Ти мислиш, че аз съм от меките. Като влезеш в мене, аз ще те тъпча. Най-първо ти ще ме тъпчеш, после аз ще те тъпча”. Канарата те отхвърля, казва: „Аз искам да останеш свободен”. Онези, които нас ни гонят, искат нашата свобода.
Да не ни тъпчат.
Онези, които не ни гонят, те отгоре ще ни тъпчат. Ще си избереш на канара ли да паднеш или във водата ще влезеш. Ще избереш единия или другия. Пък един ден водата, като изтече, ще отвори място. Пак ще останеш свободен.
към втори вариант >>
Пътят, в който има много препятствия, не е прав.
(втори вариант)
Път, който има препятствия – той не е прав. Пътят на светлината, например, е прав. Тя минава и няма никакво препятствие. Ако имаше препятствия, щеше да закъснее. Тя има много малки препятствия.
Пътят, в който има много препятствия, не е прав.
Той сега се прави, шосира се. Та по някой път, когато се намерите в затруднение във вашия път, отклонили сте се в някоя драка*, залостили сте се там и казвате: „Много мъчен път”. Пък вие нов път си правите. Някъде имате такива понятия, които не са верни. Има много причини – мъчен е животът.
към втори вариант >>
Казва: „Не е тази погрешка много голяма”.
(втори вариант)
Човек да пее и да свири, той с музиката внася светлина в ума си, и с музиката той внася известна специфична топлина, и с музиката внася известна сила в организма си. Всички ония хора, които са музикални, характерите им са съзнателни. Човек, който е музикален, сам познава погрешката си, казва: „Извинете”. Онзи, който не е музикален, няма да ги познае. Има една аналогия, че в музиката ти виждаш погрешката си.
Казва: „Не е тази погрешка много голяма”.
Големите погрешки и малките, те се различават. Но имате същото: имате малък огън, (който) и голям може да стане, и големият огън малък може да стане. То е отношение. Една погрешка е малка, микроскопическа. Може да струва една стотинка, но ако оставиш тази погрешка с години, тя ще стане голяма.
към втори вариант >>
Онези, които не ни гонят, те отгоре ще ни тъпчат.
(втори вариант)
Като влезеш в мене, аз ще те тъпча. Най-първо ти ще ме тъпчеш, после аз ще те тъпча”. Канарата те отхвърля, казва: „Аз искам да останеш свободен”. Онези, които нас ни гонят, искат нашата свобода. Да не ни тъпчат.
Онези, които не ни гонят, те отгоре ще ни тъпчат.
Ще си избереш на канара ли да паднеш или във водата ще влезеш. Ще избереш единия или другия. Пък един ден водата, като изтече, ще отвори място. Пак ще останеш свободен. Тя е щедра.
към втори вариант >>
Той сега се прави, шосира се.
(втори вариант)
Пътят на светлината, например, е прав. Тя минава и няма никакво препятствие. Ако имаше препятствия, щеше да закъснее. Тя има много малки препятствия. Пътят, в който има много препятствия, не е прав.
Той сега се прави, шосира се.
Та по някой път, когато се намерите в затруднение във вашия път, отклонили сте се в някоя драка*, залостили сте се там и казвате: „Много мъчен път”. Пък вие нов път си правите. Някъде имате такива понятия, които не са верни. Има много причини – мъчен е животът. Вози ви земята, казвате: „Мъчно е да се живее на земята”.
към втори вариант >>
Големите погрешки и малките, те се различават.
(втори вариант)
Всички ония хора, които са музикални, характерите им са съзнателни. Човек, който е музикален, сам познава погрешката си, казва: „Извинете”. Онзи, който не е музикален, няма да ги познае. Има една аналогия, че в музиката ти виждаш погрешката си. Казва: „Не е тази погрешка много голяма”.
Големите погрешки и малките, те се различават.
Но имате същото: имате малък огън, (който) и голям може да стане, и големият огън малък може да стане. То е отношение. Една погрешка е малка, микроскопическа. Може да струва една стотинка, но ако оставиш тази погрешка с години, тя ще стане голяма. Един математик изчислява, че ако 25 стотинки във времето на Христа се дадат под сложна лихва, то се получава едно грамадно число след 2000 години от тия 25 стотинки.
към втори вариант >>
Ще си избереш на канара ли да паднеш или във водата ще влезеш.
(втори вариант)
Най-първо ти ще ме тъпчеш, после аз ще те тъпча”. Канарата те отхвърля, казва: „Аз искам да останеш свободен”. Онези, които нас ни гонят, искат нашата свобода. Да не ни тъпчат. Онези, които не ни гонят, те отгоре ще ни тъпчат.
Ще си избереш на канара ли да паднеш или във водата ще влезеш.
Ще избереш единия или другия. Пък един ден водата, като изтече, ще отвори място. Пак ще останеш свободен. Тя е щедра. Тя ще те остави наследник.
към втори вариант >>
Та по някой път, когато се намерите в затруднение във вашия път, отклонили сте се в някоя драка*, залостили сте се там и казвате: „Много мъчен път”.
(втори вариант)
Тя минава и няма никакво препятствие. Ако имаше препятствия, щеше да закъснее. Тя има много малки препятствия. Пътят, в който има много препятствия, не е прав. Той сега се прави, шосира се.
Та по някой път, когато се намерите в затруднение във вашия път, отклонили сте се в някоя драка*, залостили сте се там и казвате: „Много мъчен път”.
Пък вие нов път си правите. Някъде имате такива понятия, които не са верни. Има много причини – мъчен е животът. Вози ви земята, казвате: „Мъчно е да се живее на земята”. Че какво е мъчно да се живее на земята?
към втори вариант >>
Но имате същото: имате малък огън, (който) и голям може да стане, и големият огън малък може да стане.
(втори вариант)
Човек, който е музикален, сам познава погрешката си, казва: „Извинете”. Онзи, който не е музикален, няма да ги познае. Има една аналогия, че в музиката ти виждаш погрешката си. Казва: „Не е тази погрешка много голяма”. Големите погрешки и малките, те се различават.
Но имате същото: имате малък огън, (който) и голям може да стане, и големият огън малък може да стане.
То е отношение. Една погрешка е малка, микроскопическа. Може да струва една стотинка, но ако оставиш тази погрешка с години, тя ще стане голяма. Един математик изчислява, че ако 25 стотинки във времето на Христа се дадат под сложна лихва, то се получава едно грамадно число след 2000 години от тия 25 стотинки. Той казва, че ако цялата земя е злато, няма да може да изплати дълга.
към втори вариант >>
Ще избереш единия или другия.
(втори вариант)
Канарата те отхвърля, казва: „Аз искам да останеш свободен”. Онези, които нас ни гонят, искат нашата свобода. Да не ни тъпчат. Онези, които не ни гонят, те отгоре ще ни тъпчат. Ще си избереш на канара ли да паднеш или във водата ще влезеш.
Ще избереш единия или другия.
Пък един ден водата, като изтече, ще отвори място. Пак ще останеш свободен. Тя е щедра. Тя ще те остави наследник. Сега тя, като напусне това място, като замине, камъните ги оставя наследници.
към втори вариант >>
Пък вие нов път си правите.
(втори вариант)
Ако имаше препятствия, щеше да закъснее. Тя има много малки препятствия. Пътят, в който има много препятствия, не е прав. Той сега се прави, шосира се. Та по някой път, когато се намерите в затруднение във вашия път, отклонили сте се в някоя драка*, залостили сте се там и казвате: „Много мъчен път”.
Пък вие нов път си правите.
Някъде имате такива понятия, които не са верни. Има много причини – мъчен е животът. Вози ви земята, казвате: „Мъчно е да се живее на земята”. Че какво е мъчно да се живее на земята? За въздуха не работиш, за светлината не работиш, за водата не работиш, за хляба не работиш.
към втори вариант >>
То е отношение.
(втори вариант)
Онзи, който не е музикален, няма да ги познае. Има една аналогия, че в музиката ти виждаш погрешката си. Казва: „Не е тази погрешка много голяма”. Големите погрешки и малките, те се различават. Но имате същото: имате малък огън, (който) и голям може да стане, и големият огън малък може да стане.
То е отношение.
Една погрешка е малка, микроскопическа. Може да струва една стотинка, но ако оставиш тази погрешка с години, тя ще стане голяма. Един математик изчислява, че ако 25 стотинки във времето на Христа се дадат под сложна лихва, то се получава едно грамадно число след 2000 години от тия 25 стотинки. Той казва, че ако цялата земя е злато, няма да може да изплати дълга. То е една малка добродетел в тебе, ако ти я развиваш, след 2000 години ще стане грамадна.
към втори вариант >>
Пък един ден водата, като изтече, ще отвори място.
(втори вариант)
Онези, които нас ни гонят, искат нашата свобода. Да не ни тъпчат. Онези, които не ни гонят, те отгоре ще ни тъпчат. Ще си избереш на канара ли да паднеш или във водата ще влезеш. Ще избереш единия или другия.
Пък един ден водата, като изтече, ще отвори място.
Пак ще останеш свободен. Тя е щедра. Тя ще те остави наследник. Сега тя, като напусне това място, като замине, камъните ги оставя наследници. Следователно всичката опитност, която придобиваме във водата или върху камъните, тази опитност остава.
към втори вариант >>
Някъде имате такива понятия, които не са верни.
(втори вариант)
Тя има много малки препятствия. Пътят, в който има много препятствия, не е прав. Той сега се прави, шосира се. Та по някой път, когато се намерите в затруднение във вашия път, отклонили сте се в някоя драка*, залостили сте се там и казвате: „Много мъчен път”. Пък вие нов път си правите.
Някъде имате такива понятия, които не са верни.
Има много причини – мъчен е животът. Вози ви земята, казвате: „Мъчно е да се живее на земята”. Че какво е мъчно да се живее на земята? За въздуха не работиш, за светлината не работиш, за водата не работиш, за хляба не работиш. Хлябът трябва да го сдъвчеш.
към втори вариант >>
Една погрешка е малка, микроскопическа.
(втори вариант)
Има една аналогия, че в музиката ти виждаш погрешката си. Казва: „Не е тази погрешка много голяма”. Големите погрешки и малките, те се различават. Но имате същото: имате малък огън, (който) и голям може да стане, и големият огън малък може да стане. То е отношение.
Една погрешка е малка, микроскопическа.
Може да струва една стотинка, но ако оставиш тази погрешка с години, тя ще стане голяма. Един математик изчислява, че ако 25 стотинки във времето на Христа се дадат под сложна лихва, то се получава едно грамадно число след 2000 години от тия 25 стотинки. Той казва, че ако цялата земя е злато, няма да може да изплати дълга. То е една малка добродетел в тебе, ако ти я развиваш, след 2000 години ще стане грамадна. Законът е същ и за доброто и за злото.
към втори вариант >>
Пак ще останеш свободен.
(втори вариант)
Да не ни тъпчат. Онези, които не ни гонят, те отгоре ще ни тъпчат. Ще си избереш на канара ли да паднеш или във водата ще влезеш. Ще избереш единия или другия. Пък един ден водата, като изтече, ще отвори място.
Пак ще останеш свободен.
Тя е щедра. Тя ще те остави наследник. Сега тя, като напусне това място, като замине, камъните ги оставя наследници. Следователно всичката опитност, която придобиваме във водата или върху камъните, тази опитност остава. То е богатството, което остава.
към втори вариант >>
Има много причини – мъчен е животът.
(втори вариант)
Пътят, в който има много препятствия, не е прав. Той сега се прави, шосира се. Та по някой път, когато се намерите в затруднение във вашия път, отклонили сте се в някоя драка*, залостили сте се там и казвате: „Много мъчен път”. Пък вие нов път си правите. Някъде имате такива понятия, които не са верни.
Има много причини – мъчен е животът.
Вози ви земята, казвате: „Мъчно е да се живее на земята”. Че какво е мъчно да се живее на земята? За въздуха не работиш, за светлината не работиш, за водата не работиш, за хляба не работиш. Хлябът трябва да го сдъвчеш. Голяма работа, голяма мъчнотия е.
към втори вариант >>
Може да струва една стотинка, но ако оставиш тази погрешка с години, тя ще стане голяма.
(втори вариант)
Казва: „Не е тази погрешка много голяма”. Големите погрешки и малките, те се различават. Но имате същото: имате малък огън, (който) и голям може да стане, и големият огън малък може да стане. То е отношение. Една погрешка е малка, микроскопическа.
Може да струва една стотинка, но ако оставиш тази погрешка с години, тя ще стане голяма.
Един математик изчислява, че ако 25 стотинки във времето на Христа се дадат под сложна лихва, то се получава едно грамадно число след 2000 години от тия 25 стотинки. Той казва, че ако цялата земя е злато, няма да може да изплати дълга. То е една малка добродетел в тебе, ако ти я развиваш, след 2000 години ще стане грамадна. Законът е същ и за доброто и за злото. На малкото, ако ти дадеш условия, след време то става мощно.
към втори вариант >>
Тя е щедра.
(втори вариант)
Онези, които не ни гонят, те отгоре ще ни тъпчат. Ще си избереш на канара ли да паднеш или във водата ще влезеш. Ще избереш единия или другия. Пък един ден водата, като изтече, ще отвори място. Пак ще останеш свободен.
Тя е щедра.
Тя ще те остави наследник. Сега тя, като напусне това място, като замине, камъните ги оставя наследници. Следователно всичката опитност, която придобиваме във водата или върху камъните, тази опитност остава. То е богатството, което остава. Следователно – всички преживявания, които имаме в света, от каквато и форма да са, те са едно богатство.
към втори вариант >>
Вози ви земята, казвате: „Мъчно е да се живее на земята”.
(втори вариант)
Той сега се прави, шосира се. Та по някой път, когато се намерите в затруднение във вашия път, отклонили сте се в някоя драка*, залостили сте се там и казвате: „Много мъчен път”. Пък вие нов път си правите. Някъде имате такива понятия, които не са верни. Има много причини – мъчен е животът.
Вози ви земята, казвате: „Мъчно е да се живее на земята”.
Че какво е мъчно да се живее на земята? За въздуха не работиш, за светлината не работиш, за водата не работиш, за хляба не работиш. Хлябът трябва да го сдъвчеш. Голяма работа, голяма мъчнотия е. Че каква работа е, че си сдъвкал хляба?
към втори вариант >>
Един математик изчислява, че ако 25 стотинки във времето на Христа се дадат под сложна лихва, то се получава едно грамадно число след 2000 години от тия 25 стотинки.
(втори вариант)
Големите погрешки и малките, те се различават. Но имате същото: имате малък огън, (който) и голям може да стане, и големият огън малък може да стане. То е отношение. Една погрешка е малка, микроскопическа. Може да струва една стотинка, но ако оставиш тази погрешка с години, тя ще стане голяма.
Един математик изчислява, че ако 25 стотинки във времето на Христа се дадат под сложна лихва, то се получава едно грамадно число след 2000 години от тия 25 стотинки.
Той казва, че ако цялата земя е злато, няма да може да изплати дълга. То е една малка добродетел в тебе, ако ти я развиваш, след 2000 години ще стане грамадна. Законът е същ и за доброто и за злото. На малкото, ако ти дадеш условия, след време то става мощно. Казвате: „Какво като съм добър?
към втори вариант >>
Тя ще те остави наследник.
(втори вариант)
Ще си избереш на канара ли да паднеш или във водата ще влезеш. Ще избереш единия или другия. Пък един ден водата, като изтече, ще отвори място. Пак ще останеш свободен. Тя е щедра.
Тя ще те остави наследник.
Сега тя, като напусне това място, като замине, камъните ги оставя наследници. Следователно всичката опитност, която придобиваме във водата или върху камъните, тази опитност остава. То е богатството, което остава. Следователно – всички преживявания, които имаме в света, от каквато и форма да са, те са едно богатство. Стихът казва: „Всичко онова, което се случи на онези, които любят Бога, то ще се превърне за добро”.
към втори вариант >>
Че какво е мъчно да се живее на земята?
(втори вариант)
Та по някой път, когато се намерите в затруднение във вашия път, отклонили сте се в някоя драка*, залостили сте се там и казвате: „Много мъчен път”. Пък вие нов път си правите. Някъде имате такива понятия, които не са верни. Има много причини – мъчен е животът. Вози ви земята, казвате: „Мъчно е да се живее на земята”.
Че какво е мъчно да се живее на земята?
За въздуха не работиш, за светлината не работиш, за водата не работиш, за хляба не работиш. Хлябът трябва да го сдъвчеш. Голяма работа, голяма мъчнотия е. Че каква работа е, че си сдъвкал хляба? Казва: „Много мъчно се яде”.
към втори вариант >>
Той казва, че ако цялата земя е злато, няма да може да изплати дълга.
(втори вариант)
Но имате същото: имате малък огън, (който) и голям може да стане, и големият огън малък може да стане. То е отношение. Една погрешка е малка, микроскопическа. Може да струва една стотинка, но ако оставиш тази погрешка с години, тя ще стане голяма. Един математик изчислява, че ако 25 стотинки във времето на Христа се дадат под сложна лихва, то се получава едно грамадно число след 2000 години от тия 25 стотинки.
Той казва, че ако цялата земя е злато, няма да може да изплати дълга.
То е една малка добродетел в тебе, ако ти я развиваш, след 2000 години ще стане грамадна. Законът е същ и за доброто и за злото. На малкото, ако ти дадеш условия, след време то става мощно. Казвате: „Какво като съм добър? ” След 2000 години ще бъдеш толкова богат, че няма да има като теб втори толкова богат.
към втори вариант >>
Сега тя, като напусне това място, като замине, камъните ги оставя наследници.
(втори вариант)
Ще избереш единия или другия. Пък един ден водата, като изтече, ще отвори място. Пак ще останеш свободен. Тя е щедра. Тя ще те остави наследник.
Сега тя, като напусне това място, като замине, камъните ги оставя наследници.
Следователно всичката опитност, която придобиваме във водата или върху камъните, тази опитност остава. То е богатството, което остава. Следователно – всички преживявания, които имаме в света, от каквато и форма да са, те са едно богатство. Стихът казва: „Всичко онова, което се случи на онези, които любят Бога, то ще се превърне за добро”. Значи, каквото и да се случи на човека, ще се превърне на добро.
към втори вариант >>
За въздуха не работиш, за светлината не работиш, за водата не работиш, за хляба не работиш.
(втори вариант)
Пък вие нов път си правите. Някъде имате такива понятия, които не са верни. Има много причини – мъчен е животът. Вози ви земята, казвате: „Мъчно е да се живее на земята”. Че какво е мъчно да се живее на земята?
За въздуха не работиш, за светлината не работиш, за водата не работиш, за хляба не работиш.
Хлябът трябва да го сдъвчеш. Голяма работа, голяма мъчнотия е. Че каква работа е, че си сдъвкал хляба? Казва: „Много мъчно се яде”. После: „Много мъчно се добива хляба, много мъчно се живее”.
към втори вариант >>
То е една малка добродетел в тебе, ако ти я развиваш, след 2000 години ще стане грамадна.
(втори вариант)
То е отношение. Една погрешка е малка, микроскопическа. Може да струва една стотинка, но ако оставиш тази погрешка с години, тя ще стане голяма. Един математик изчислява, че ако 25 стотинки във времето на Христа се дадат под сложна лихва, то се получава едно грамадно число след 2000 години от тия 25 стотинки. Той казва, че ако цялата земя е злато, няма да може да изплати дълга.
То е една малка добродетел в тебе, ако ти я развиваш, след 2000 години ще стане грамадна.
Законът е същ и за доброто и за злото. На малкото, ако ти дадеш условия, след време то става мощно. Казвате: „Какво като съм добър? ” След 2000 години ще бъдеш толкова богат, че няма да има като теб втори толкова богат. Този математик не се спира само на това, но той отива по-далеч.
към втори вариант >>
Следователно всичката опитност, която придобиваме във водата или върху камъните, тази опитност остава.
(втори вариант)
Пък един ден водата, като изтече, ще отвори място. Пак ще останеш свободен. Тя е щедра. Тя ще те остави наследник. Сега тя, като напусне това място, като замине, камъните ги оставя наследници.
Следователно всичката опитност, която придобиваме във водата или върху камъните, тази опитност остава.
То е богатството, което остава. Следователно – всички преживявания, които имаме в света, от каквато и форма да са, те са едно богатство. Стихът казва: „Всичко онова, което се случи на онези, които любят Бога, то ще се превърне за добро”. Значи, каквото и да се случи на човека, ще се превърне на добро. Щом е добро, то е богатство, което ще занесеш със себе си.
към втори вариант >>
Хлябът трябва да го сдъвчеш.
(втори вариант)
Някъде имате такива понятия, които не са верни. Има много причини – мъчен е животът. Вози ви земята, казвате: „Мъчно е да се живее на земята”. Че какво е мъчно да се живее на земята? За въздуха не работиш, за светлината не работиш, за водата не работиш, за хляба не работиш.
Хлябът трябва да го сдъвчеш.
Голяма работа, голяма мъчнотия е. Че каква работа е, че си сдъвкал хляба? Казва: „Много мъчно се яде”. После: „Много мъчно се добива хляба, много мъчно се живее”. И вие си създавате такива изкуствени мъчнотии, като на кино.
към втори вариант >>
Законът е същ и за доброто и за злото.
(втори вариант)
Една погрешка е малка, микроскопическа. Може да струва една стотинка, но ако оставиш тази погрешка с години, тя ще стане голяма. Един математик изчислява, че ако 25 стотинки във времето на Христа се дадат под сложна лихва, то се получава едно грамадно число след 2000 години от тия 25 стотинки. Той казва, че ако цялата земя е злато, няма да може да изплати дълга. То е една малка добродетел в тебе, ако ти я развиваш, след 2000 години ще стане грамадна.
Законът е същ и за доброто и за злото.
На малкото, ако ти дадеш условия, след време то става мощно. Казвате: „Какво като съм добър? ” След 2000 години ще бъдеш толкова богат, че няма да има като теб втори толкова богат. Този математик не се спира само на това, но той отива по-далеч. Аз не съм проверявал доколко са верни неговите изчисления, но той казва, че ако всеки 5 минути падат в една банка по една земя, като нашата, злато – то трябвало 9000 години да пада на всеки 5 минути, за да си изплати дълга.
към втори вариант >>
То е богатството, което остава.
(втори вариант)
Пак ще останеш свободен. Тя е щедра. Тя ще те остави наследник. Сега тя, като напусне това място, като замине, камъните ги оставя наследници. Следователно всичката опитност, която придобиваме във водата или върху камъните, тази опитност остава.
То е богатството, което остава.
Следователно – всички преживявания, които имаме в света, от каквато и форма да са, те са едно богатство. Стихът казва: „Всичко онова, което се случи на онези, които любят Бога, то ще се превърне за добро”. Значи, каквото и да се случи на човека, ще се превърне на добро. Щом е добро, то е богатство, което ще занесеш със себе си. То влиза като строеж в твоя ум, в твоето сърце и твоето тяло.
към втори вариант >>
Голяма работа, голяма мъчнотия е.
(втори вариант)
Има много причини – мъчен е животът. Вози ви земята, казвате: „Мъчно е да се живее на земята”. Че какво е мъчно да се живее на земята? За въздуха не работиш, за светлината не работиш, за водата не работиш, за хляба не работиш. Хлябът трябва да го сдъвчеш.
Голяма работа, голяма мъчнотия е.
Че каква работа е, че си сдъвкал хляба? Казва: „Много мъчно се яде”. После: „Много мъчно се добива хляба, много мъчно се живее”. И вие си създавате такива изкуствени мъчнотии, като на кино. Видиш някой актьор, казваш: „Страшна работа”.
към втори вариант >>
На малкото, ако ти дадеш условия, след време то става мощно.
(втори вариант)
Може да струва една стотинка, но ако оставиш тази погрешка с години, тя ще стане голяма. Един математик изчислява, че ако 25 стотинки във времето на Христа се дадат под сложна лихва, то се получава едно грамадно число след 2000 години от тия 25 стотинки. Той казва, че ако цялата земя е злато, няма да може да изплати дълга. То е една малка добродетел в тебе, ако ти я развиваш, след 2000 години ще стане грамадна. Законът е същ и за доброто и за злото.
На малкото, ако ти дадеш условия, след време то става мощно.
Казвате: „Какво като съм добър? ” След 2000 години ще бъдеш толкова богат, че няма да има като теб втори толкова богат. Този математик не се спира само на това, но той отива по-далеч. Аз не съм проверявал доколко са верни неговите изчисления, но той казва, че ако всеки 5 минути падат в една банка по една земя, като нашата, злато – то трябвало 9000 години да пада на всеки 5 минути, за да си изплати дълга.
към втори вариант >>
Следователно – всички преживявания, които имаме в света, от каквато и форма да са, те са едно богатство.
(втори вариант)
Тя е щедра. Тя ще те остави наследник. Сега тя, като напусне това място, като замине, камъните ги оставя наследници. Следователно всичката опитност, която придобиваме във водата или върху камъните, тази опитност остава. То е богатството, което остава.
Следователно – всички преживявания, които имаме в света, от каквато и форма да са, те са едно богатство.
Стихът казва: „Всичко онова, което се случи на онези, които любят Бога, то ще се превърне за добро”. Значи, каквото и да се случи на човека, ще се превърне на добро. Щом е добро, то е богатство, което ще занесеш със себе си. То влиза като строеж в твоя ум, в твоето сърце и твоето тяло. Трябва да благодарим за онова, което става.
към втори вариант >>
Че каква работа е, че си сдъвкал хляба?
(втори вариант)
Вози ви земята, казвате: „Мъчно е да се живее на земята”. Че какво е мъчно да се живее на земята? За въздуха не работиш, за светлината не работиш, за водата не работиш, за хляба не работиш. Хлябът трябва да го сдъвчеш. Голяма работа, голяма мъчнотия е.
Че каква работа е, че си сдъвкал хляба?
Казва: „Много мъчно се яде”. После: „Много мъчно се добива хляба, много мъчно се живее”. И вие си създавате такива изкуствени мъчнотии, като на кино. Видиш някой актьор, казваш: „Страшна работа”. Че каква страшна работа има на киното?
към втори вариант >>
Казвате: „Какво като съм добър?
(втори вариант)
Един математик изчислява, че ако 25 стотинки във времето на Христа се дадат под сложна лихва, то се получава едно грамадно число след 2000 години от тия 25 стотинки. Той казва, че ако цялата земя е злато, няма да може да изплати дълга. То е една малка добродетел в тебе, ако ти я развиваш, след 2000 години ще стане грамадна. Законът е същ и за доброто и за злото. На малкото, ако ти дадеш условия, след време то става мощно.
Казвате: „Какво като съм добър?
” След 2000 години ще бъдеш толкова богат, че няма да има като теб втори толкова богат. Този математик не се спира само на това, но той отива по-далеч. Аз не съм проверявал доколко са верни неговите изчисления, но той казва, че ако всеки 5 минути падат в една банка по една земя, като нашата, злато – то трябвало 9000 години да пада на всеки 5 минути, за да си изплати дълга.
към втори вариант >>
Стихът казва: „Всичко онова, което се случи на онези, които любят Бога, то ще се превърне за добро”.
(втори вариант)
Тя ще те остави наследник. Сега тя, като напусне това място, като замине, камъните ги оставя наследници. Следователно всичката опитност, която придобиваме във водата или върху камъните, тази опитност остава. То е богатството, което остава. Следователно – всички преживявания, които имаме в света, от каквато и форма да са, те са едно богатство.
Стихът казва: „Всичко онова, което се случи на онези, които любят Бога, то ще се превърне за добро”.
Значи, каквото и да се случи на човека, ще се превърне на добро. Щом е добро, то е богатство, което ще занесеш със себе си. То влиза като строеж в твоя ум, в твоето сърце и твоето тяло. Трябва да благодарим за онова, което става. Не трябва да остава в нас едно понятие, че сме нещастни.
към втори вариант >>
Казва: „Много мъчно се яде”.
(втори вариант)
Че какво е мъчно да се живее на земята? За въздуха не работиш, за светлината не работиш, за водата не работиш, за хляба не работиш. Хлябът трябва да го сдъвчеш. Голяма работа, голяма мъчнотия е. Че каква работа е, че си сдъвкал хляба?
Казва: „Много мъчно се яде”.
После: „Много мъчно се добива хляба, много мъчно се живее”. И вие си създавате такива изкуствени мъчнотии, като на кино. Видиш някой актьор, казваш: „Страшна работа”. Че каква страшна работа има на киното? Казва: „Война”.
към втори вариант >>
” След 2000 години ще бъдеш толкова богат, че няма да има като теб втори толкова богат.
(втори вариант)
Той казва, че ако цялата земя е злато, няма да може да изплати дълга. То е една малка добродетел в тебе, ако ти я развиваш, след 2000 години ще стане грамадна. Законът е същ и за доброто и за злото. На малкото, ако ти дадеш условия, след време то става мощно. Казвате: „Какво като съм добър?
” След 2000 години ще бъдеш толкова богат, че няма да има като теб втори толкова богат.
Този математик не се спира само на това, но той отива по-далеч. Аз не съм проверявал доколко са верни неговите изчисления, но той казва, че ако всеки 5 минути падат в една банка по една земя, като нашата, злато – то трябвало 9000 години да пада на всеки 5 минути, за да си изплати дълга.
към втори вариант >>
Значи, каквото и да се случи на човека, ще се превърне на добро.
(втори вариант)
Сега тя, като напусне това място, като замине, камъните ги оставя наследници. Следователно всичката опитност, която придобиваме във водата или върху камъните, тази опитност остава. То е богатството, което остава. Следователно – всички преживявания, които имаме в света, от каквато и форма да са, те са едно богатство. Стихът казва: „Всичко онова, което се случи на онези, които любят Бога, то ще се превърне за добро”.
Значи, каквото и да се случи на човека, ще се превърне на добро.
Щом е добро, то е богатство, което ще занесеш със себе си. То влиза като строеж в твоя ум, в твоето сърце и твоето тяло. Трябва да благодарим за онова, което става. Не трябва да остава в нас едно понятие, че сме нещастни. Ще благодариш, че нещастието те е засегнало малко с крачето си и щастието с малкото краче ще те засегне.
към втори вариант >>
После: „Много мъчно се добива хляба, много мъчно се живее”.
(втори вариант)
За въздуха не работиш, за светлината не работиш, за водата не работиш, за хляба не работиш. Хлябът трябва да го сдъвчеш. Голяма работа, голяма мъчнотия е. Че каква работа е, че си сдъвкал хляба? Казва: „Много мъчно се яде”.
После: „Много мъчно се добива хляба, много мъчно се живее”.
И вие си създавате такива изкуствени мъчнотии, като на кино. Видиш някой актьор, казваш: „Страшна работа”. Че каква страшна работа има на киното? Казва: „Война”. Никаква война.
към втори вариант >>
Този математик не се спира само на това, но той отива по-далеч.
(втори вариант)
То е една малка добродетел в тебе, ако ти я развиваш, след 2000 години ще стане грамадна. Законът е същ и за доброто и за злото. На малкото, ако ти дадеш условия, след време то става мощно. Казвате: „Какво като съм добър? ” След 2000 години ще бъдеш толкова богат, че няма да има като теб втори толкова богат.
Този математик не се спира само на това, но той отива по-далеч.
Аз не съм проверявал доколко са верни неговите изчисления, но той казва, че ако всеки 5 минути падат в една банка по една земя, като нашата, злато – то трябвало 9000 години да пада на всеки 5 минути, за да си изплати дълга.
към втори вариант >>
Щом е добро, то е богатство, което ще занесеш със себе си.
(втори вариант)
Следователно всичката опитност, която придобиваме във водата или върху камъните, тази опитност остава. То е богатството, което остава. Следователно – всички преживявания, които имаме в света, от каквато и форма да са, те са едно богатство. Стихът казва: „Всичко онова, което се случи на онези, които любят Бога, то ще се превърне за добро”. Значи, каквото и да се случи на човека, ще се превърне на добро.
Щом е добро, то е богатство, което ще занесеш със себе си.
То влиза като строеж в твоя ум, в твоето сърце и твоето тяло. Трябва да благодарим за онова, което става. Не трябва да остава в нас едно понятие, че сме нещастни. Ще благодариш, че нещастието те е засегнало малко с крачето си и щастието с малкото краче ще те засегне. Ще благодариш в себе си за всяко нещо, което ви се случва, защото Бог е, Който примирява противоречията в нас.
към втори вариант >>
И вие си създавате такива изкуствени мъчнотии, като на кино.
(втори вариант)
Хлябът трябва да го сдъвчеш. Голяма работа, голяма мъчнотия е. Че каква работа е, че си сдъвкал хляба? Казва: „Много мъчно се яде”. После: „Много мъчно се добива хляба, много мъчно се живее”.
И вие си създавате такива изкуствени мъчнотии, като на кино.
Видиш някой актьор, казваш: „Страшна работа”. Че каква страшна работа има на киното? Казва: „Война”. Никаква война. Казва: „Гръмотевица, пукот, ужасна работа”.
към втори вариант >>
Аз не съм проверявал доколко са верни неговите изчисления, но той казва, че ако всеки 5 минути падат в една банка по една земя, като нашата, злато – то трябвало 9000 години да пада на всеки 5 минути, за да си изплати дълга.
(втори вариант)
Законът е същ и за доброто и за злото. На малкото, ако ти дадеш условия, след време то става мощно. Казвате: „Какво като съм добър? ” След 2000 години ще бъдеш толкова богат, че няма да има като теб втори толкова богат. Този математик не се спира само на това, но той отива по-далеч.
Аз не съм проверявал доколко са верни неговите изчисления, но той казва, че ако всеки 5 минути падат в една банка по една земя, като нашата, злато – то трябвало 9000 години да пада на всеки 5 минути, за да си изплати дълга.
към втори вариант >>
То влиза като строеж в твоя ум, в твоето сърце и твоето тяло.
(втори вариант)
То е богатството, което остава. Следователно – всички преживявания, които имаме в света, от каквато и форма да са, те са едно богатство. Стихът казва: „Всичко онова, което се случи на онези, които любят Бога, то ще се превърне за добро”. Значи, каквото и да се случи на човека, ще се превърне на добро. Щом е добро, то е богатство, което ще занесеш със себе си.
То влиза като строеж в твоя ум, в твоето сърце и твоето тяло.
Трябва да благодарим за онова, което става. Не трябва да остава в нас едно понятие, че сме нещастни. Ще благодариш, че нещастието те е засегнало малко с крачето си и щастието с малкото краче ще те засегне. Ще благодариш в себе си за всяко нещо, което ви се случва, защото Бог е, Който примирява противоречията в нас. Ние ще ги опитаме, Той ще ги примири.
към втори вариант >>
Видиш някой актьор, казваш: „Страшна работа”.
(втори вариант)
Голяма работа, голяма мъчнотия е. Че каква работа е, че си сдъвкал хляба? Казва: „Много мъчно се яде”. После: „Много мъчно се добива хляба, много мъчно се живее”. И вие си създавате такива изкуствени мъчнотии, като на кино.
Видиш някой актьор, казваш: „Страшна работа”.
Че каква страшна работа има на киното? Казва: „Война”. Никаква война. Казва: „Гръмотевица, пукот, ужасна работа”. Няма нищо там.
към втори вариант >>
Та аз вземам другата страна: Дайте възможност, не спъвайте себе си.
(втори вариант)
Та аз вземам другата страна: Дайте възможност, не спъвайте себе си.
Вие седите и казвате: „Няма да я бъде тази работа. Ние не вървим по правия път. На зло отиваме ние. Няма хора”. Как няма хора?
към втори вариант >>
Трябва да благодарим за онова, което става.
(втори вариант)
Следователно – всички преживявания, които имаме в света, от каквато и форма да са, те са едно богатство. Стихът казва: „Всичко онова, което се случи на онези, които любят Бога, то ще се превърне за добро”. Значи, каквото и да се случи на човека, ще се превърне на добро. Щом е добро, то е богатство, което ще занесеш със себе си. То влиза като строеж в твоя ум, в твоето сърце и твоето тяло.
Трябва да благодарим за онова, което става.
Не трябва да остава в нас едно понятие, че сме нещастни. Ще благодариш, че нещастието те е засегнало малко с крачето си и щастието с малкото краче ще те засегне. Ще благодариш в себе си за всяко нещо, което ви се случва, защото Бог е, Който примирява противоречията в нас. Ние ще ги опитаме, Той ще ги примири. Ние ще констатираме само факта.
към втори вариант >>
Че каква страшна работа има на киното?
(втори вариант)
Че каква работа е, че си сдъвкал хляба? Казва: „Много мъчно се яде”. После: „Много мъчно се добива хляба, много мъчно се живее”. И вие си създавате такива изкуствени мъчнотии, като на кино. Видиш някой актьор, казваш: „Страшна работа”.
Че каква страшна работа има на киното?
Казва: „Война”. Никаква война. Казва: „Гръмотевица, пукот, ужасна работа”. Няма нищо там. Има неща съществени, да се освободите от личния живот, от живота на дълговете.
към втори вариант >>
Вие седите и казвате: „Няма да я бъде тази работа.
(втори вариант)
Та аз вземам другата страна: Дайте възможност, не спъвайте себе си.
Вие седите и казвате: „Няма да я бъде тази работа.
Ние не вървим по правия път. На зло отиваме ние. Няма хора”. Как няма хора? Два милиарда хора има.
към втори вариант >>
Не трябва да остава в нас едно понятие, че сме нещастни.
(втори вариант)
Стихът казва: „Всичко онова, което се случи на онези, които любят Бога, то ще се превърне за добро”. Значи, каквото и да се случи на човека, ще се превърне на добро. Щом е добро, то е богатство, което ще занесеш със себе си. То влиза като строеж в твоя ум, в твоето сърце и твоето тяло. Трябва да благодарим за онова, което става.
Не трябва да остава в нас едно понятие, че сме нещастни.
Ще благодариш, че нещастието те е засегнало малко с крачето си и щастието с малкото краче ще те засегне. Ще благодариш в себе си за всяко нещо, което ви се случва, защото Бог е, Който примирява противоречията в нас. Ние ще ги опитаме, Той ще ги примири. Ние ще констатираме само факта. Любовта е единственото нещо, любовта ще дойде последна.
към втори вариант >>
Казва: „Война”.
(втори вариант)
Казва: „Много мъчно се яде”. После: „Много мъчно се добива хляба, много мъчно се живее”. И вие си създавате такива изкуствени мъчнотии, като на кино. Видиш някой актьор, казваш: „Страшна работа”. Че каква страшна работа има на киното?
Казва: „Война”.
Никаква война. Казва: „Гръмотевица, пукот, ужасна работа”. Няма нищо там. Има неща съществени, да се освободите от личния живот, от живота на дълговете. Имаш личен живот, казваш: „Личност”.
към втори вариант >>
Ние не вървим по правия път.
(втори вариант)
Та аз вземам другата страна: Дайте възможност, не спъвайте себе си. Вие седите и казвате: „Няма да я бъде тази работа.
Ние не вървим по правия път.
На зло отиваме ние. Няма хора”. Как няма хора? Два милиарда хора има. Хора има.
към втори вариант >>
Ще благодариш, че нещастието те е засегнало малко с крачето си и щастието с малкото краче ще те засегне.
(втори вариант)
Значи, каквото и да се случи на човека, ще се превърне на добро. Щом е добро, то е богатство, което ще занесеш със себе си. То влиза като строеж в твоя ум, в твоето сърце и твоето тяло. Трябва да благодарим за онова, което става. Не трябва да остава в нас едно понятие, че сме нещастни.
Ще благодариш, че нещастието те е засегнало малко с крачето си и щастието с малкото краче ще те засегне.
Ще благодариш в себе си за всяко нещо, което ви се случва, защото Бог е, Който примирява противоречията в нас. Ние ще ги опитаме, Той ще ги примири. Ние ще констатираме само факта. Любовта е единственото нещо, любовта ще дойде последна. Когато съберем всички данни и факти, най-противоположни в нас, тя ще примири всичките и ще изкара най-хубавото, което някога сте мислили.
към втори вариант >>
Никаква война.
(втори вариант)
После: „Много мъчно се добива хляба, много мъчно се живее”. И вие си създавате такива изкуствени мъчнотии, като на кино. Видиш някой актьор, казваш: „Страшна работа”. Че каква страшна работа има на киното? Казва: „Война”.
Никаква война.
Казва: „Гръмотевица, пукот, ужасна работа”. Няма нищо там. Има неща съществени, да се освободите от личния живот, от живота на дълговете. Имаш личен живот, казваш: „Личност”. Съзнаваш, че си едно отделно същество, което иска да живее щастливо.
към втори вариант >>
На зло отиваме ние.
(втори вариант)
Та аз вземам другата страна: Дайте възможност, не спъвайте себе си. Вие седите и казвате: „Няма да я бъде тази работа. Ние не вървим по правия път.
На зло отиваме ние.
Няма хора”. Как няма хора? Два милиарда хора има. Хора има. Оставете хората настрани, но всеки един в себе си да каже: „За какво съм дошъл аз на земята”.
към втори вариант >>
Ще благодариш в себе си за всяко нещо, което ви се случва, защото Бог е, Който примирява противоречията в нас.
(втори вариант)
Щом е добро, то е богатство, което ще занесеш със себе си. То влиза като строеж в твоя ум, в твоето сърце и твоето тяло. Трябва да благодарим за онова, което става. Не трябва да остава в нас едно понятие, че сме нещастни. Ще благодариш, че нещастието те е засегнало малко с крачето си и щастието с малкото краче ще те засегне.
Ще благодариш в себе си за всяко нещо, което ви се случва, защото Бог е, Който примирява противоречията в нас.
Ние ще ги опитаме, Той ще ги примири. Ние ще констатираме само факта. Любовта е единственото нещо, любовта ще дойде последна. Когато съберем всички данни и факти, най-противоположни в нас, тя ще примири всичките и ще изкара най-хубавото, което някога сте мислили. Тя ще го събере и тогава ние ще живеем в това, събраното.
към втори вариант >>
Казва: „Гръмотевица, пукот, ужасна работа”.
(втори вариант)
И вие си създавате такива изкуствени мъчнотии, като на кино. Видиш някой актьор, казваш: „Страшна работа”. Че каква страшна работа има на киното? Казва: „Война”. Никаква война.
Казва: „Гръмотевица, пукот, ужасна работа”.
Няма нищо там. Има неща съществени, да се освободите от личния живот, от живота на дълговете. Имаш личен живот, казваш: „Личност”. Съзнаваш, че си едно отделно същество, което иска да живее щастливо. Имате известни схващания, понятия за себе си.
към втори вариант >>
Няма хора”.
(втори вариант)
Та аз вземам другата страна: Дайте възможност, не спъвайте себе си. Вие седите и казвате: „Няма да я бъде тази работа. Ние не вървим по правия път. На зло отиваме ние.
Няма хора”.
Как няма хора? Два милиарда хора има. Хора има. Оставете хората настрани, но всеки един в себе си да каже: „За какво съм дошъл аз на земята”.
към втори вариант >>
Ние ще ги опитаме, Той ще ги примири.
(втори вариант)
То влиза като строеж в твоя ум, в твоето сърце и твоето тяло. Трябва да благодарим за онова, което става. Не трябва да остава в нас едно понятие, че сме нещастни. Ще благодариш, че нещастието те е засегнало малко с крачето си и щастието с малкото краче ще те засегне. Ще благодариш в себе си за всяко нещо, което ви се случва, защото Бог е, Който примирява противоречията в нас.
Ние ще ги опитаме, Той ще ги примири.
Ние ще констатираме само факта. Любовта е единственото нещо, любовта ще дойде последна. Когато съберем всички данни и факти, най-противоположни в нас, тя ще примири всичките и ще изкара най-хубавото, което някога сте мислили. Тя ще го събере и тогава ние ще живеем в това, събраното.
към втори вариант >>
Няма нищо там.
(втори вариант)
Видиш някой актьор, казваш: „Страшна работа”. Че каква страшна работа има на киното? Казва: „Война”. Никаква война. Казва: „Гръмотевица, пукот, ужасна работа”.
Няма нищо там.
Има неща съществени, да се освободите от личния живот, от живота на дълговете. Имаш личен живот, казваш: „Личност”. Съзнаваш, че си едно отделно същество, което иска да живее щастливо. Имате известни схващания, понятия за себе си. Такива, че трябва да минат години, за да се убедиш доколко е вярно туй, което мислиш за себе си.
към втори вариант >>
Как няма хора?
(втори вариант)
Та аз вземам другата страна: Дайте възможност, не спъвайте себе си. Вие седите и казвате: „Няма да я бъде тази работа. Ние не вървим по правия път. На зло отиваме ние. Няма хора”.
Как няма хора?
Два милиарда хора има. Хора има. Оставете хората настрани, но всеки един в себе си да каже: „За какво съм дошъл аз на земята”.
към втори вариант >>
Ние ще констатираме само факта.
(втори вариант)
Трябва да благодарим за онова, което става. Не трябва да остава в нас едно понятие, че сме нещастни. Ще благодариш, че нещастието те е засегнало малко с крачето си и щастието с малкото краче ще те засегне. Ще благодариш в себе си за всяко нещо, което ви се случва, защото Бог е, Който примирява противоречията в нас. Ние ще ги опитаме, Той ще ги примири.
Ние ще констатираме само факта.
Любовта е единственото нещо, любовта ще дойде последна. Когато съберем всички данни и факти, най-противоположни в нас, тя ще примири всичките и ще изкара най-хубавото, което някога сте мислили. Тя ще го събере и тогава ние ще живеем в това, събраното.
към втори вариант >>
Има неща съществени, да се освободите от личния живот, от живота на дълговете.
(втори вариант)
Че каква страшна работа има на киното? Казва: „Война”. Никаква война. Казва: „Гръмотевица, пукот, ужасна работа”. Няма нищо там.
Има неща съществени, да се освободите от личния живот, от живота на дълговете.
Имаш личен живот, казваш: „Личност”. Съзнаваш, че си едно отделно същество, което иска да живее щастливо. Имате известни схващания, понятия за себе си. Такива, че трябва да минат години, за да се убедиш доколко е вярно туй, което мислиш за себе си. Имаш на сто души да даваш, всеки ден ти искат.
към втори вариант >>
Два милиарда хора има.
(втори вариант)
Вие седите и казвате: „Няма да я бъде тази работа. Ние не вървим по правия път. На зло отиваме ние. Няма хора”. Как няма хора?
Два милиарда хора има.
Хора има. Оставете хората настрани, но всеки един в себе си да каже: „За какво съм дошъл аз на земята”.
към втори вариант >>
Любовта е единственото нещо, любовта ще дойде последна.
(втори вариант)
Не трябва да остава в нас едно понятие, че сме нещастни. Ще благодариш, че нещастието те е засегнало малко с крачето си и щастието с малкото краче ще те засегне. Ще благодариш в себе си за всяко нещо, което ви се случва, защото Бог е, Който примирява противоречията в нас. Ние ще ги опитаме, Той ще ги примири. Ние ще констатираме само факта.
Любовта е единственото нещо, любовта ще дойде последна.
Когато съберем всички данни и факти, най-противоположни в нас, тя ще примири всичките и ще изкара най-хубавото, което някога сте мислили. Тя ще го събере и тогава ние ще живеем в това, събраното.
към втори вариант >>
Имаш личен живот, казваш: „Личност”.
(втори вариант)
Казва: „Война”. Никаква война. Казва: „Гръмотевица, пукот, ужасна работа”. Няма нищо там. Има неща съществени, да се освободите от личния живот, от живота на дълговете.
Имаш личен живот, казваш: „Личност”.
Съзнаваш, че си едно отделно същество, което иска да живее щастливо. Имате известни схващания, понятия за себе си. Такива, че трябва да минат години, за да се убедиш доколко е вярно туй, което мислиш за себе си. Имаш на сто души да даваш, всеки ден ти искат. Може да си баща или майка, този човек като те срещне, казва: „Имаш да ми даваш”.
към втори вариант >>
Хора има.
(втори вариант)
Ние не вървим по правия път. На зло отиваме ние. Няма хора”. Как няма хора? Два милиарда хора има.
Хора има.
Оставете хората настрани, но всеки един в себе си да каже: „За какво съм дошъл аз на земята”.
към втори вариант >>
Когато съберем всички данни и факти, най-противоположни в нас, тя ще примири всичките и ще изкара най-хубавото, което някога сте мислили.
(втори вариант)
Ще благодариш, че нещастието те е засегнало малко с крачето си и щастието с малкото краче ще те засегне. Ще благодариш в себе си за всяко нещо, което ви се случва, защото Бог е, Който примирява противоречията в нас. Ние ще ги опитаме, Той ще ги примири. Ние ще констатираме само факта. Любовта е единственото нещо, любовта ще дойде последна.
Когато съберем всички данни и факти, най-противоположни в нас, тя ще примири всичките и ще изкара най-хубавото, което някога сте мислили.
Тя ще го събере и тогава ние ще живеем в това, събраното.
към втори вариант >>
Съзнаваш, че си едно отделно същество, което иска да живее щастливо.
(втори вариант)
Никаква война. Казва: „Гръмотевица, пукот, ужасна работа”. Няма нищо там. Има неща съществени, да се освободите от личния живот, от живота на дълговете. Имаш личен живот, казваш: „Личност”.
Съзнаваш, че си едно отделно същество, което иска да живее щастливо.
Имате известни схващания, понятия за себе си. Такива, че трябва да минат години, за да се убедиш доколко е вярно туй, което мислиш за себе си. Имаш на сто души да даваш, всеки ден ти искат. Може да си баща или майка, този човек като те срещне, казва: „Имаш да ми даваш”. – ”Че нямам”.
към втори вариант >>
Оставете хората настрани, но всеки един в себе си да каже: „За какво съм дошъл аз на земята”.
(втори вариант)
На зло отиваме ние. Няма хора”. Как няма хора? Два милиарда хора има. Хора има.
Оставете хората настрани, но всеки един в себе си да каже: „За какво съм дошъл аз на земята”.
към втори вариант >>
Тя ще го събере и тогава ние ще живеем в това, събраното.
(втори вариант)
Ще благодариш в себе си за всяко нещо, което ви се случва, защото Бог е, Който примирява противоречията в нас. Ние ще ги опитаме, Той ще ги примири. Ние ще констатираме само факта. Любовта е единственото нещо, любовта ще дойде последна. Когато съберем всички данни и факти, най-противоположни в нас, тя ще примири всичките и ще изкара най-хубавото, което някога сте мислили.
Тя ще го събере и тогава ние ще живеем в това, събраното.
към втори вариант >>
Имате известни схващания, понятия за себе си.
(втори вариант)
Казва: „Гръмотевица, пукот, ужасна работа”. Няма нищо там. Има неща съществени, да се освободите от личния живот, от живота на дълговете. Имаш личен живот, казваш: „Личност”. Съзнаваш, че си едно отделно същество, което иска да живее щастливо.
Имате известни схващания, понятия за себе си.
Такива, че трябва да минат години, за да се убедиш доколко е вярно туй, което мислиш за себе си. Имаш на сто души да даваш, всеки ден ти искат. Може да си баща или майка, този човек като те срещне, казва: „Имаш да ми даваш”. – ”Че нямам”. – ”Трябва да ми дадеш”.
към втори вариант >>
Всички се оплакваме, че някой ни обижда.
(втори вариант)
Всички се оплакваме, че някой ни обижда.
Че ако ни обижда, ако една вода се размътва, какво лошо има? Реката Нил, нали като се размъти, носи всичките богатства. Най-богато място за пшеница е областта на реката Нил, където се образува най-хубавото жито, най-хубавите класове, които дават по 260 зърна. Сега ние казва-ме: „Лош е животът. Хората не са добри”.
към втори вариант >>
Такива, че трябва да минат години, за да се убедиш доколко е вярно туй, което мислиш за себе си.
(втори вариант)
Няма нищо там. Има неща съществени, да се освободите от личния живот, от живота на дълговете. Имаш личен живот, казваш: „Личност”. Съзнаваш, че си едно отделно същество, което иска да живее щастливо. Имате известни схващания, понятия за себе си.
Такива, че трябва да минат години, за да се убедиш доколко е вярно туй, което мислиш за себе си.
Имаш на сто души да даваш, всеки ден ти искат. Може да си баща или майка, този човек като те срещне, казва: „Имаш да ми даваш”. – ”Че нямам”. – ”Трябва да ми дадеш”. Един след друг казват: “Да ми дадеш”.
към втори вариант >>
Че ако ни обижда, ако една вода се размътва, какво лошо има?
(втори вариант)
Всички се оплакваме, че някой ни обижда.
Че ако ни обижда, ако една вода се размътва, какво лошо има?
Реката Нил, нали като се размъти, носи всичките богатства. Най-богато място за пшеница е областта на реката Нил, където се образува най-хубавото жито, най-хубавите класове, които дават по 260 зърна. Сега ние казва-ме: „Лош е животът. Хората не са добри”. То е пресилена работа.
към втори вариант >>
Имаш на сто души да даваш, всеки ден ти искат.
(втори вариант)
Има неща съществени, да се освободите от личния живот, от живота на дълговете. Имаш личен живот, казваш: „Личност”. Съзнаваш, че си едно отделно същество, което иска да живее щастливо. Имате известни схващания, понятия за себе си. Такива, че трябва да минат години, за да се убедиш доколко е вярно туй, което мислиш за себе си.
Имаш на сто души да даваш, всеки ден ти искат.
Може да си баща или майка, този човек като те срещне, казва: „Имаш да ми даваш”. – ”Че нямам”. – ”Трябва да ми дадеш”. Един след друг казват: “Да ми дадеш”. Срещнеш един – даваш.
към втори вариант >>
Реката Нил, нали като се размъти, носи всичките богатства.
(втори вариант)
Всички се оплакваме, че някой ни обижда. Че ако ни обижда, ако една вода се размътва, какво лошо има?
Реката Нил, нали като се размъти, носи всичките богатства.
Най-богато място за пшеница е областта на реката Нил, където се образува най-хубавото жито, най-хубавите класове, които дават по 260 зърна. Сега ние казва-ме: „Лош е животът. Хората не са добри”. То е пресилена работа. То е наполовина вярно.
към втори вариант >>
Може да си баща или майка, този човек като те срещне, казва: „Имаш да ми даваш”.
(втори вариант)
Имаш личен живот, казваш: „Личност”. Съзнаваш, че си едно отделно същество, което иска да живее щастливо. Имате известни схващания, понятия за себе си. Такива, че трябва да минат години, за да се убедиш доколко е вярно туй, което мислиш за себе си. Имаш на сто души да даваш, всеки ден ти искат.
Може да си баща или майка, този човек като те срещне, казва: „Имаш да ми даваш”.
– ”Че нямам”. – ”Трябва да ми дадеш”. Един след друг казват: “Да ми дадеш”. Срещнеш един – даваш. Срещнеш друг – даваш.
към втори вариант >>
Най-богато място за пшеница е областта на реката Нил, където се образува най-хубавото жито, най-хубавите класове, които дават по 260 зърна.
(втори вариант)
Всички се оплакваме, че някой ни обижда. Че ако ни обижда, ако една вода се размътва, какво лошо има? Реката Нил, нали като се размъти, носи всичките богатства.
Най-богато място за пшеница е областта на реката Нил, където се образува най-хубавото жито, най-хубавите класове, които дават по 260 зърна.
Сега ние казва-ме: „Лош е животът. Хората не са добри”. То е пресилена работа. То е наполовина вярно. Направи една погрешка, не взел фа вярно.
към втори вариант >>
– ”Че нямам”.
(втори вариант)
Съзнаваш, че си едно отделно същество, което иска да живее щастливо. Имате известни схващания, понятия за себе си. Такива, че трябва да минат години, за да се убедиш доколко е вярно туй, което мислиш за себе си. Имаш на сто души да даваш, всеки ден ти искат. Може да си баща или майка, този човек като те срещне, казва: „Имаш да ми даваш”.
– ”Че нямам”.
– ”Трябва да ми дадеш”. Един след друг казват: “Да ми дадеш”. Срещнеш един – даваш. Срещнеш друг – даваш. Като видиш тия хора, още отдалече ги познаваш.
към втори вариант >>
Сега ние казва-ме: „Лош е животът.
(втори вариант)
Всички се оплакваме, че някой ни обижда. Че ако ни обижда, ако една вода се размътва, какво лошо има? Реката Нил, нали като се размъти, носи всичките богатства. Най-богато място за пшеница е областта на реката Нил, където се образува най-хубавото жито, най-хубавите класове, които дават по 260 зърна.
Сега ние казва-ме: „Лош е животът.
Хората не са добри”. То е пресилена работа. То е наполовина вярно. Направи една погрешка, не взел фа вярно. Казва: „Не пее хубаво”.
към втори вариант >>
– ”Трябва да ми дадеш”.
(втори вариант)
Имате известни схващания, понятия за себе си. Такива, че трябва да минат години, за да се убедиш доколко е вярно туй, което мислиш за себе си. Имаш на сто души да даваш, всеки ден ти искат. Може да си баща или майка, този човек като те срещне, казва: „Имаш да ми даваш”. – ”Че нямам”.
– ”Трябва да ми дадеш”.
Един след друг казват: “Да ми дадеш”. Срещнеш един – даваш. Срещнеш друг – даваш. Като видиш тия хора, още отдалече ги познаваш. Кой е виноват сега за туй състояние?
към втори вариант >>
Хората не са добри”.
(втори вариант)
Всички се оплакваме, че някой ни обижда. Че ако ни обижда, ако една вода се размътва, какво лошо има? Реката Нил, нали като се размъти, носи всичките богатства. Най-богато място за пшеница е областта на реката Нил, където се образува най-хубавото жито, най-хубавите класове, които дават по 260 зърна. Сега ние казва-ме: „Лош е животът.
Хората не са добри”.
То е пресилена работа. То е наполовина вярно. Направи една погрешка, не взел фа вярно. Казва: „Не пее хубаво”. Казвам: Направил една малка погрешка, не взел фа или ми вярно.
към втори вариант >>
Един след друг казват: “Да ми дадеш”.
(втори вариант)
Такива, че трябва да минат години, за да се убедиш доколко е вярно туй, което мислиш за себе си. Имаш на сто души да даваш, всеки ден ти искат. Може да си баща или майка, този човек като те срещне, казва: „Имаш да ми даваш”. – ”Че нямам”. – ”Трябва да ми дадеш”.
Един след друг казват: “Да ми дадеш”.
Срещнеш един – даваш. Срещнеш друг – даваш. Като видиш тия хора, още отдалече ги познаваш. Кой е виноват сега за туй състояние? Ако беше умен човек, хич не биха те безпокоили.
към втори вариант >>
То е пресилена работа.
(втори вариант)
Че ако ни обижда, ако една вода се размътва, какво лошо има? Реката Нил, нали като се размъти, носи всичките богатства. Най-богато място за пшеница е областта на реката Нил, където се образува най-хубавото жито, най-хубавите класове, които дават по 260 зърна. Сега ние казва-ме: „Лош е животът. Хората не са добри”.
То е пресилена работа.
То е наполовина вярно. Направи една погрешка, не взел фа вярно. Казва: „Не пее хубаво”. Казвам: Направил една малка погрешка, не взел фа или ми вярно. Някой ми не може да вземе вярно, някой фа не може да вземе вярно, някой ре не може да вземе вярно.
към втори вариант >>
Срещнеш един – даваш.
(втори вариант)
Имаш на сто души да даваш, всеки ден ти искат. Може да си баща или майка, този човек като те срещне, казва: „Имаш да ми даваш”. – ”Че нямам”. – ”Трябва да ми дадеш”. Един след друг казват: “Да ми дадеш”.
Срещнеш един – даваш.
Срещнеш друг – даваш. Като видиш тия хора, още отдалече ги познаваш. Кой е виноват сега за туй състояние? Ако беше умен човек, хич не биха те безпокоили. Ти имаш една определена форма, знаят те, измени формата си, да не те познават.
към втори вариант >>
То е наполовина вярно.
(втори вариант)
Реката Нил, нали като се размъти, носи всичките богатства. Най-богато място за пшеница е областта на реката Нил, където се образува най-хубавото жито, най-хубавите класове, които дават по 260 зърна. Сега ние казва-ме: „Лош е животът. Хората не са добри”. То е пресилена работа.
То е наполовина вярно.
Направи една погрешка, не взел фа вярно. Казва: „Не пее хубаво”. Казвам: Направил една малка погрешка, не взел фа или ми вярно. Някой ми не може да вземе вярно, някой фа не може да вземе вярно, някой ре не може да вземе вярно. Сега някой, който се учи да ходи дълго време, трябва да ходи, за да се научи как да вземе ре.
към втори вариант >>
Срещнеш друг – даваш.
(втори вариант)
Може да си баща или майка, този човек като те срещне, казва: „Имаш да ми даваш”. – ”Че нямам”. – ”Трябва да ми дадеш”. Един след друг казват: “Да ми дадеш”. Срещнеш един – даваш.
Срещнеш друг – даваш.
Като видиш тия хора, още отдалече ги познаваш. Кой е виноват сега за туй състояние? Ако беше умен човек, хич не биха те безпокоили. Ти имаш една определена форма, знаят те, измени формата си, да не те познават. Ако ти си на 35 години, взел си пари, ще те знаят.
към втори вариант >>
Направи една погрешка, не взел фа вярно.
(втори вариант)
Най-богато място за пшеница е областта на реката Нил, където се образува най-хубавото жито, най-хубавите класове, които дават по 260 зърна. Сега ние казва-ме: „Лош е животът. Хората не са добри”. То е пресилена работа. То е наполовина вярно.
Направи една погрешка, не взел фа вярно.
Казва: „Не пее хубаво”. Казвам: Направил една малка погрешка, не взел фа или ми вярно. Някой ми не може да вземе вярно, някой фа не може да вземе вярно, някой ре не може да вземе вярно. Сега някой, който се учи да ходи дълго време, трябва да ходи, за да се научи как да вземе ре. Някой път може да направим един опит, да пуснем 10 души да ходят и да познаем по хода (им) може ли да вземат вярно ре или не.
към втори вариант >>
Като видиш тия хора, още отдалече ги познаваш.
(втори вариант)
– ”Че нямам”. – ”Трябва да ми дадеш”. Един след друг казват: “Да ми дадеш”. Срещнеш един – даваш. Срещнеш друг – даваш.
Като видиш тия хора, още отдалече ги познаваш.
Кой е виноват сега за туй състояние? Ако беше умен човек, хич не биха те безпокоили. Ти имаш една определена форма, знаят те, измени формата си, да не те познават. Ако ти си на 35 години, взел си пари, ще те знаят. Измени се и стани на 21 години.
към втори вариант >>
Казва: „Не пее хубаво”.
(втори вариант)
Сега ние казва-ме: „Лош е животът. Хората не са добри”. То е пресилена работа. То е наполовина вярно. Направи една погрешка, не взел фа вярно.
Казва: „Не пее хубаво”.
Казвам: Направил една малка погрешка, не взел фа или ми вярно. Някой ми не може да вземе вярно, някой фа не може да вземе вярно, някой ре не може да вземе вярно. Сега някой, който се учи да ходи дълго време, трябва да ходи, за да се научи как да вземе ре. Някой път може да направим един опит, да пуснем 10 души да ходят и да познаем по хода (им) може ли да вземат вярно ре или не. Като тръгне, още по движението аз може да зная може ли да взема фа или не.
към втори вариант >>
Кой е виноват сега за туй състояние?
(втори вариант)
– ”Трябва да ми дадеш”. Един след друг казват: “Да ми дадеш”. Срещнеш един – даваш. Срещнеш друг – даваш. Като видиш тия хора, още отдалече ги познаваш.
Кой е виноват сега за туй състояние?
Ако беше умен човек, хич не биха те безпокоили. Ти имаш една определена форма, знаят те, измени формата си, да не те познават. Ако ти си на 35 години, взел си пари, ще те знаят. Измени се и стани на 21 години. Имал си брада и мустаци, останеш без мустаци и брада – гладко лице.
към втори вариант >>
Казвам: Направил една малка погрешка, не взел фа или ми вярно.
(втори вариант)
Хората не са добри”. То е пресилена работа. То е наполовина вярно. Направи една погрешка, не взел фа вярно. Казва: „Не пее хубаво”.
Казвам: Направил една малка погрешка, не взел фа или ми вярно.
Някой ми не може да вземе вярно, някой фа не може да вземе вярно, някой ре не може да вземе вярно. Сега някой, който се учи да ходи дълго време, трябва да ходи, за да се научи как да вземе ре. Някой път може да направим един опит, да пуснем 10 души да ходят и да познаем по хода (им) може ли да вземат вярно ре или не. Като тръгне, още по движението аз може да зная може ли да взема фа или не. Един човек, който обича париците, един човек, който обича винцето, един човек, който обича яденето – фа го взема много добре.
към втори вариант >>
Ако беше умен човек, хич не биха те безпокоили.
(втори вариант)
Един след друг казват: “Да ми дадеш”. Срещнеш един – даваш. Срещнеш друг – даваш. Като видиш тия хора, още отдалече ги познаваш. Кой е виноват сега за туй състояние?
Ако беше умен човек, хич не биха те безпокоили.
Ти имаш една определена форма, знаят те, измени формата си, да не те познават. Ако ти си на 35 години, взел си пари, ще те знаят. Измени се и стани на 21 години. Имал си брада и мустаци, останеш без мустаци и брада – гладко лице. Ще те срещнат и няма да те без-покоят.
към втори вариант >>
Някой ми не може да вземе вярно, някой фа не може да вземе вярно, някой ре не може да вземе вярно.
(втори вариант)
То е пресилена работа. То е наполовина вярно. Направи една погрешка, не взел фа вярно. Казва: „Не пее хубаво”. Казвам: Направил една малка погрешка, не взел фа или ми вярно.
Някой ми не може да вземе вярно, някой фа не може да вземе вярно, някой ре не може да вземе вярно.
Сега някой, който се учи да ходи дълго време, трябва да ходи, за да се научи как да вземе ре. Някой път може да направим един опит, да пуснем 10 души да ходят и да познаем по хода (им) може ли да вземат вярно ре или не. Като тръгне, още по движението аз може да зная може ли да взема фа или не. Един човек, който обича париците, един човек, който обича винцето, един човек, който обича яденето – фа го взема много добре. Когато обича винцето – фа го взема много добре.
към втори вариант >>
Ти имаш една определена форма, знаят те, измени формата си, да не те познават.
(втори вариант)
Срещнеш един – даваш. Срещнеш друг – даваш. Като видиш тия хора, още отдалече ги познаваш. Кой е виноват сега за туй състояние? Ако беше умен човек, хич не биха те безпокоили.
Ти имаш една определена форма, знаят те, измени формата си, да не те познават.
Ако ти си на 35 години, взел си пари, ще те знаят. Измени се и стани на 21 години. Имал си брада и мустаци, останеш без мустаци и брада – гладко лице. Ще те срещнат и няма да те без-покоят. Та сега ви казвам: Сега не носете определени лица – ще ви знаят всичките.
към втори вариант >>
Сега някой, който се учи да ходи дълго време, трябва да ходи, за да се научи как да вземе ре.
(втори вариант)
То е наполовина вярно. Направи една погрешка, не взел фа вярно. Казва: „Не пее хубаво”. Казвам: Направил една малка погрешка, не взел фа или ми вярно. Някой ми не може да вземе вярно, някой фа не може да вземе вярно, някой ре не може да вземе вярно.
Сега някой, който се учи да ходи дълго време, трябва да ходи, за да се научи как да вземе ре.
Някой път може да направим един опит, да пуснем 10 души да ходят и да познаем по хода (им) може ли да вземат вярно ре или не. Като тръгне, още по движението аз може да зная може ли да взема фа или не. Един човек, който обича париците, един човек, който обича винцето, един човек, който обича яденето – фа го взема много добре. Когато обича винцето – фа го взема много добре. Когато обича ракийцата фа взема много вярно.
към втори вариант >>
Ако ти си на 35 години, взел си пари, ще те знаят.
(втори вариант)
Срещнеш друг – даваш. Като видиш тия хора, още отдалече ги познаваш. Кой е виноват сега за туй състояние? Ако беше умен човек, хич не биха те безпокоили. Ти имаш една определена форма, знаят те, измени формата си, да не те познават.
Ако ти си на 35 години, взел си пари, ще те знаят.
Измени се и стани на 21 години. Имал си брада и мустаци, останеш без мустаци и брада – гладко лице. Ще те срещнат и няма да те без-покоят. Та сега ви казвам: Сега не носете определени лица – ще ви знаят всичките.
към втори вариант >>
Някой път може да направим един опит, да пуснем 10 души да ходят и да познаем по хода (им) може ли да вземат вярно ре или не.
(втори вариант)
Направи една погрешка, не взел фа вярно. Казва: „Не пее хубаво”. Казвам: Направил една малка погрешка, не взел фа или ми вярно. Някой ми не може да вземе вярно, някой фа не може да вземе вярно, някой ре не може да вземе вярно. Сега някой, който се учи да ходи дълго време, трябва да ходи, за да се научи как да вземе ре.
Някой път може да направим един опит, да пуснем 10 души да ходят и да познаем по хода (им) може ли да вземат вярно ре или не.
Като тръгне, още по движението аз може да зная може ли да взема фа или не. Един човек, който обича париците, един човек, който обича винцето, един човек, който обича яденето – фа го взема много добре. Когато обича винцето – фа го взема много добре. Когато обича ракийцата фа взема много вярно. Който обича хлебеца – фа взема много вярно.
към втори вариант >>
Измени се и стани на 21 години.
(втори вариант)
Като видиш тия хора, още отдалече ги познаваш. Кой е виноват сега за туй състояние? Ако беше умен човек, хич не биха те безпокоили. Ти имаш една определена форма, знаят те, измени формата си, да не те познават. Ако ти си на 35 години, взел си пари, ще те знаят.
Измени се и стани на 21 години.
Имал си брада и мустаци, останеш без мустаци и брада – гладко лице. Ще те срещнат и няма да те без-покоят. Та сега ви казвам: Сега не носете определени лица – ще ви знаят всичките.
към втори вариант >>
Като тръгне, още по движението аз може да зная може ли да взема фа или не.
(втори вариант)
Казва: „Не пее хубаво”. Казвам: Направил една малка погрешка, не взел фа или ми вярно. Някой ми не може да вземе вярно, някой фа не може да вземе вярно, някой ре не може да вземе вярно. Сега някой, който се учи да ходи дълго време, трябва да ходи, за да се научи как да вземе ре. Някой път може да направим един опит, да пуснем 10 души да ходят и да познаем по хода (им) може ли да вземат вярно ре или не.
Като тръгне, още по движението аз може да зная може ли да взема фа или не.
Един човек, който обича париците, един човек, който обича винцето, един човек, който обича яденето – фа го взема много добре. Когато обича винцето – фа го взема много добре. Когато обича ракийцата фа взема много вярно. Който обича хлебеца – фа взема много вярно. Всеки човек, който обича нещо материално, той фа взема вярно.
към втори вариант >>
Имал си брада и мустаци, останеш без мустаци и брада – гладко лице.
(втори вариант)
Кой е виноват сега за туй състояние? Ако беше умен човек, хич не биха те безпокоили. Ти имаш една определена форма, знаят те, измени формата си, да не те познават. Ако ти си на 35 години, взел си пари, ще те знаят. Измени се и стани на 21 години.
Имал си брада и мустаци, останеш без мустаци и брада – гладко лице.
Ще те срещнат и няма да те без-покоят. Та сега ви казвам: Сега не носете определени лица – ще ви знаят всичките.
към втори вариант >>
Един човек, който обича париците, един човек, който обича винцето, един човек, който обича яденето – фа го взема много добре.
(втори вариант)
Казвам: Направил една малка погрешка, не взел фа или ми вярно. Някой ми не може да вземе вярно, някой фа не може да вземе вярно, някой ре не може да вземе вярно. Сега някой, който се учи да ходи дълго време, трябва да ходи, за да се научи как да вземе ре. Някой път може да направим един опит, да пуснем 10 души да ходят и да познаем по хода (им) може ли да вземат вярно ре или не. Като тръгне, още по движението аз може да зная може ли да взема фа или не.
Един човек, който обича париците, един човек, който обича винцето, един човек, който обича яденето – фа го взема много добре.
Когато обича винцето – фа го взема много добре. Когато обича ракийцата фа взема много вярно. Който обича хлебеца – фа взема много вярно. Всеки човек, който обича нещо материално, той фа взема вярно. Това е твърдение.
към втори вариант >>
Ще те срещнат и няма да те без-покоят.
(втори вариант)
Ако беше умен човек, хич не биха те безпокоили. Ти имаш една определена форма, знаят те, измени формата си, да не те познават. Ако ти си на 35 години, взел си пари, ще те знаят. Измени се и стани на 21 години. Имал си брада и мустаци, останеш без мустаци и брада – гладко лице.
Ще те срещнат и няма да те без-покоят.
Та сега ви казвам: Сега не носете определени лица – ще ви знаят всичките.
към втори вариант >>
Когато обича винцето – фа го взема много добре.
(втори вариант)
Някой ми не може да вземе вярно, някой фа не може да вземе вярно, някой ре не може да вземе вярно. Сега някой, който се учи да ходи дълго време, трябва да ходи, за да се научи как да вземе ре. Някой път може да направим един опит, да пуснем 10 души да ходят и да познаем по хода (им) може ли да вземат вярно ре или не. Като тръгне, още по движението аз може да зная може ли да взема фа или не. Един човек, който обича париците, един човек, който обича винцето, един човек, който обича яденето – фа го взема много добре.
Когато обича винцето – фа го взема много добре.
Когато обича ракийцата фа взема много вярно. Който обича хлебеца – фа взема много вярно. Всеки човек, който обича нещо материално, той фа взема вярно. Това е твърдение. Някой ще каже: „Докажи”.
към втори вариант >>
Та сега ви казвам: Сега не носете определени лица – ще ви знаят всичките.
(втори вариант)
Ти имаш една определена форма, знаят те, измени формата си, да не те познават. Ако ти си на 35 години, взел си пари, ще те знаят. Измени се и стани на 21 години. Имал си брада и мустаци, останеш без мустаци и брада – гладко лице. Ще те срещнат и няма да те без-покоят.
Та сега ви казвам: Сега не носете определени лица – ще ви знаят всичките.
към втори вариант >>
Когато обича ракийцата фа взема много вярно.
(втори вариант)
Сега някой, който се учи да ходи дълго време, трябва да ходи, за да се научи как да вземе ре. Някой път може да направим един опит, да пуснем 10 души да ходят и да познаем по хода (им) може ли да вземат вярно ре или не. Като тръгне, още по движението аз може да зная може ли да взема фа или не. Един човек, който обича париците, един човек, който обича винцето, един човек, който обича яденето – фа го взема много добре. Когато обича винцето – фа го взема много добре.
Когато обича ракийцата фа взема много вярно.
Който обича хлебеца – фа взема много вярно. Всеки човек, който обича нещо материално, той фа взема вярно. Това е твърдение. Някой ще каже: „Докажи”. Нещата трябва да се докажат само не на теория, но научно.
към втори вариант >>
Другото положение, че някой път ние искаме да бъдем справедливи.
(втори вариант)
Другото положение, че някой път ние искаме да бъдем справедливи.
Но в какво седи справедливост-та? Имаме едно отвлечено понятие, считаме за справедливи неща, които нам ни са приятни. Вие живеете, но представете си, че онзи, който страда, не сте вие. Той е някой друг, който страда. Нали сте имали случай да видите, когато един акробат ходи по въжето, пък ти седиш и трепериш.
към втори вариант >>
Който обича хлебеца – фа взема много вярно.
(втори вариант)
Някой път може да направим един опит, да пуснем 10 души да ходят и да познаем по хода (им) може ли да вземат вярно ре или не. Като тръгне, още по движението аз може да зная може ли да взема фа или не. Един човек, който обича париците, един човек, който обича винцето, един човек, който обича яденето – фа го взема много добре. Когато обича винцето – фа го взема много добре. Когато обича ракийцата фа взема много вярно.
Който обича хлебеца – фа взема много вярно.
Всеки човек, който обича нещо материално, той фа взема вярно. Това е твърдение. Някой ще каже: „Докажи”. Нещата трябва да се докажат само не на теория, но научно. Кои неща са научни.
към втори вариант >>
Но в какво седи справедливост-та?
(втори вариант)
Другото положение, че някой път ние искаме да бъдем справедливи.
Но в какво седи справедливост-та?
Имаме едно отвлечено понятие, считаме за справедливи неща, които нам ни са приятни. Вие живеете, но представете си, че онзи, който страда, не сте вие. Той е някой друг, който страда. Нали сте имали случай да видите, когато един акробат ходи по въжето, пък ти седиш и трепериш. Той си играе с върлината* по въжето, пък тебе долу ти се свива сърцето.
към втори вариант >>
Всеки човек, който обича нещо материално, той фа взема вярно.
(втори вариант)
Като тръгне, още по движението аз може да зная може ли да взема фа или не. Един човек, който обича париците, един човек, който обича винцето, един човек, който обича яденето – фа го взема много добре. Когато обича винцето – фа го взема много добре. Когато обича ракийцата фа взема много вярно. Който обича хлебеца – фа взема много вярно.
Всеки човек, който обича нещо материално, той фа взема вярно.
Това е твърдение. Някой ще каже: „Докажи”. Нещата трябва да се докажат само не на теория, но научно. Кои неща са научни. Научни неща са онази истина, която сега изучаваме.
към втори вариант >>
Имаме едно отвлечено понятие, считаме за справедливи неща, които нам ни са приятни.
(втори вариант)
Другото положение, че някой път ние искаме да бъдем справедливи. Но в какво седи справедливост-та?
Имаме едно отвлечено понятие, считаме за справедливи неща, които нам ни са приятни.
Вие живеете, но представете си, че онзи, който страда, не сте вие. Той е някой друг, който страда. Нали сте имали случай да видите, когато един акробат ходи по въжето, пък ти седиш и трепериш. Той си играе с върлината* по въжето, пък тебе долу ти се свива сърцето. Казваш: „Ще падне, ще се претрепе”.
към втори вариант >>
Това е твърдение.
(втори вариант)
Един човек, който обича париците, един човек, който обича винцето, един човек, който обича яденето – фа го взема много добре. Когато обича винцето – фа го взема много добре. Когато обича ракийцата фа взема много вярно. Който обича хлебеца – фа взема много вярно. Всеки човек, който обича нещо материално, той фа взема вярно.
Това е твърдение.
Някой ще каже: „Докажи”. Нещата трябва да се докажат само не на теория, но научно. Кои неща са научни. Научни неща са онази истина, която сега изучаваме. Изучавате гамите* това е наука.
към втори вариант >>
Вие живеете, но представете си, че онзи, който страда, не сте вие.
(втори вариант)
Другото положение, че някой път ние искаме да бъдем справедливи. Но в какво седи справедливост-та? Имаме едно отвлечено понятие, считаме за справедливи неща, които нам ни са приятни.
Вие живеете, но представете си, че онзи, който страда, не сте вие.
Той е някой друг, който страда. Нали сте имали случай да видите, когато един акробат ходи по въжето, пък ти седиш и трепериш. Той си играе с върлината* по въжето, пък тебе долу ти се свива сърцето. Казваш: „Ще падне, ще се претрепе”. Той върви по въжето, кляка.
към втори вариант >>
Някой ще каже: „Докажи”.
(втори вариант)
Когато обича винцето – фа го взема много добре. Когато обича ракийцата фа взема много вярно. Който обича хлебеца – фа взема много вярно. Всеки човек, който обича нещо материално, той фа взема вярно. Това е твърдение.
Някой ще каже: „Докажи”.
Нещата трябва да се докажат само не на теория, но научно. Кои неща са научни. Научни неща са онази истина, която сега изучаваме. Изучавате гамите* това е наука. Ще изучавате положението на гамите, какво отношение имат, строежа в създаването на една песен, в създаването на една музикална пиеса или в създаването на една симфония.
към втори вариант >>
Той е някой друг, който страда.
(втори вариант)
Другото положение, че някой път ние искаме да бъдем справедливи. Но в какво седи справедливост-та? Имаме едно отвлечено понятие, считаме за справедливи неща, които нам ни са приятни. Вие живеете, но представете си, че онзи, който страда, не сте вие.
Той е някой друг, който страда.
Нали сте имали случай да видите, когато един акробат ходи по въжето, пък ти седиш и трепериш. Той си играе с върлината* по въжето, пък тебе долу ти се свива сърцето. Казваш: „Ще падне, ще се претрепе”. Той върви по въжето, кляка. Ти, като го видиш да кляка, казваш: „Отиде”.
към втори вариант >>
Нещата трябва да се докажат само не на теория, но научно.
(втори вариант)
Когато обича ракийцата фа взема много вярно. Който обича хлебеца – фа взема много вярно. Всеки човек, който обича нещо материално, той фа взема вярно. Това е твърдение. Някой ще каже: „Докажи”.
Нещата трябва да се докажат само не на теория, но научно.
Кои неща са научни. Научни неща са онази истина, която сега изучаваме. Изучавате гамите* това е наука. Ще изучавате положението на гамите, какво отношение имат, строежа в създаването на една песен, в създаването на една музикална пиеса или в създаването на една симфония. Или има хора, които с години работят в музиката.
към втори вариант >>
Нали сте имали случай да видите, когато един акробат ходи по въжето, пък ти седиш и трепериш.
(втори вариант)
Другото положение, че някой път ние искаме да бъдем справедливи. Но в какво седи справедливост-та? Имаме едно отвлечено понятие, считаме за справедливи неща, които нам ни са приятни. Вие живеете, но представете си, че онзи, който страда, не сте вие. Той е някой друг, който страда.
Нали сте имали случай да видите, когато един акробат ходи по въжето, пък ти седиш и трепериш.
Той си играе с върлината* по въжето, пък тебе долу ти се свива сърцето. Казваш: „Ще падне, ще се претрепе”. Той върви по въжето, кляка. Ти, като го видиш да кляка, казваш: „Отиде”. Той се хване с краката, тебе ти настръхва косата, пък то е майстор.
към втори вариант >>
Кои неща са научни.
(втори вариант)
Който обича хлебеца – фа взема много вярно. Всеки човек, който обича нещо материално, той фа взема вярно. Това е твърдение. Някой ще каже: „Докажи”. Нещата трябва да се докажат само не на теория, но научно.
Кои неща са научни.
Научни неща са онази истина, която сега изучаваме. Изучавате гамите* това е наука. Ще изучавате положението на гамите, какво отношение имат, строежа в създаването на една песен, в създаването на една музикална пиеса или в създаването на една симфония. Или има хора, които с години работят в музиката. Сега, като говоря, не искам да ви кажа, че трябва да станете гениални музиканти.
към втори вариант >>
Той си играе с върлината* по въжето, пък тебе долу ти се свива сърцето.
(втори вариант)
Но в какво седи справедливост-та? Имаме едно отвлечено понятие, считаме за справедливи неща, които нам ни са приятни. Вие живеете, но представете си, че онзи, който страда, не сте вие. Той е някой друг, който страда. Нали сте имали случай да видите, когато един акробат ходи по въжето, пък ти седиш и трепериш.
Той си играе с върлината* по въжето, пък тебе долу ти се свива сърцето.
Казваш: „Ще падне, ще се претрепе”. Той върви по въжето, кляка. Ти, като го видиш да кляка, казваш: „Отиде”. Той се хване с краката, тебе ти настръхва косата, пък то е майстор.
към втори вариант >>
Научни неща са онази истина, която сега изучаваме.
(втори вариант)
Всеки човек, който обича нещо материално, той фа взема вярно. Това е твърдение. Някой ще каже: „Докажи”. Нещата трябва да се докажат само не на теория, но научно. Кои неща са научни.
Научни неща са онази истина, която сега изучаваме.
Изучавате гамите* това е наука. Ще изучавате положението на гамите, какво отношение имат, строежа в създаването на една песен, в създаването на една музикална пиеса или в създаването на една симфония. Или има хора, които с години работят в музиката. Сега, като говоря, не искам да ви кажа, че трябва да станете гениални музиканти. Понеже музиката има хиляди години да я изучавате.
към втори вариант >>
Казваш: „Ще падне, ще се претрепе”.
(втори вариант)
Имаме едно отвлечено понятие, считаме за справедливи неща, които нам ни са приятни. Вие живеете, но представете си, че онзи, който страда, не сте вие. Той е някой друг, който страда. Нали сте имали случай да видите, когато един акробат ходи по въжето, пък ти седиш и трепериш. Той си играе с върлината* по въжето, пък тебе долу ти се свива сърцето.
Казваш: „Ще падне, ще се претрепе”.
Той върви по въжето, кляка. Ти, като го видиш да кляка, казваш: „Отиде”. Той се хване с краката, тебе ти настръхва косата, пък то е майстор.
към втори вариант >>
Изучавате гамите* това е наука.
(втори вариант)
Това е твърдение. Някой ще каже: „Докажи”. Нещата трябва да се докажат само не на теория, но научно. Кои неща са научни. Научни неща са онази истина, която сега изучаваме.
Изучавате гамите* това е наука.
Ще изучавате положението на гамите, какво отношение имат, строежа в създаването на една песен, в създаването на една музикална пиеса или в създаването на една симфония. Или има хора, които с години работят в музиката. Сега, като говоря, не искам да ви кажа, че трябва да станете гениални музиканти. Понеже музиката има хиляди години да я изучавате. Да допуснем сега, това е един анекдот.
към втори вариант >>
Той върви по въжето, кляка.
(втори вариант)
Вие живеете, но представете си, че онзи, който страда, не сте вие. Той е някой друг, който страда. Нали сте имали случай да видите, когато един акробат ходи по въжето, пък ти седиш и трепериш. Той си играе с върлината* по въжето, пък тебе долу ти се свива сърцето. Казваш: „Ще падне, ще се претрепе”.
Той върви по въжето, кляка.
Ти, като го видиш да кляка, казваш: „Отиде”. Той се хване с краката, тебе ти настръхва косата, пък то е майстор.
към втори вариант >>
Ще изучавате положението на гамите, какво отношение имат, строежа в създаването на една песен, в създаването на една музикална пиеса или в създаването на една симфония.
(втори вариант)
Някой ще каже: „Докажи”. Нещата трябва да се докажат само не на теория, но научно. Кои неща са научни. Научни неща са онази истина, която сега изучаваме. Изучавате гамите* това е наука.
Ще изучавате положението на гамите, какво отношение имат, строежа в създаването на една песен, в създаването на една музикална пиеса или в създаването на една симфония.
Или има хора, които с години работят в музиката. Сега, като говоря, не искам да ви кажа, че трябва да станете гениални музиканти. Понеже музиката има хиляди години да я изучавате. Да допуснем сега, това е един анекдот. В какво седи анекдотът?
към втори вариант >>
Ти, като го видиш да кляка, казваш: „Отиде”.
(втори вариант)
Той е някой друг, който страда. Нали сте имали случай да видите, когато един акробат ходи по въжето, пък ти седиш и трепериш. Той си играе с върлината* по въжето, пък тебе долу ти се свива сърцето. Казваш: „Ще падне, ще се претрепе”. Той върви по въжето, кляка.
Ти, като го видиш да кляка, казваш: „Отиде”.
Той се хване с краката, тебе ти настръхва косата, пък то е майстор.
към втори вариант >>
Или има хора, които с години работят в музиката.
(втори вариант)
Нещата трябва да се докажат само не на теория, но научно. Кои неща са научни. Научни неща са онази истина, която сега изучаваме. Изучавате гамите* това е наука. Ще изучавате положението на гамите, какво отношение имат, строежа в създаването на една песен, в създаването на една музикална пиеса или в създаването на една симфония.
Или има хора, които с години работят в музиката.
Сега, като говоря, не искам да ви кажа, че трябва да станете гениални музиканти. Понеже музиката има хиляди години да я изучавате. Да допуснем сега, това е един анекдот. В какво седи анекдотът? Може да е верен, може да не е верен.
към втори вариант >>
Той се хване с краката, тебе ти настръхва косата, пък то е майстор.
(втори вариант)
Нали сте имали случай да видите, когато един акробат ходи по въжето, пък ти седиш и трепериш. Той си играе с върлината* по въжето, пък тебе долу ти се свива сърцето. Казваш: „Ще падне, ще се претрепе”. Той върви по въжето, кляка. Ти, като го видиш да кляка, казваш: „Отиде”.
Той се хване с краката, тебе ти настръхва косата, пък то е майстор.
към втори вариант >>
Сега, като говоря, не искам да ви кажа, че трябва да станете гениални музиканти.
(втори вариант)
Кои неща са научни. Научни неща са онази истина, която сега изучаваме. Изучавате гамите* това е наука. Ще изучавате положението на гамите, какво отношение имат, строежа в създаването на една песен, в създаването на една музикална пиеса или в създаването на една симфония. Или има хора, които с години работят в музиката.
Сега, като говоря, не искам да ви кажа, че трябва да станете гениални музиканти.
Понеже музиката има хиляди години да я изучавате. Да допуснем сега, това е един анекдот. В какво седи анекдотът? Може да е верен, може да не е верен. Всичките анекдоти са нещо украсено.
към втори вариант >>
Сега вие всички се плашите от сиромашията.
(втори вариант)
Сега вие всички се плашите от сиромашията.
Вие настръхвате от сиромашията. И мене ме е плашила сиромашията, с гугла ме е плашила. Един смел, като срещнал сиромашията с гуглата, той я взел и от платното си направил риза. Оттам насетне, като си направил риза от гуглата на сиромашията, тя престанала да го плаши и той забогатял. Вие искате да бъдете богати, не искате сиромашията.
към втори вариант >>
Понеже музиката има хиляди години да я изучавате.
(втори вариант)
Научни неща са онази истина, която сега изучаваме. Изучавате гамите* това е наука. Ще изучавате положението на гамите, какво отношение имат, строежа в създаването на една песен, в създаването на една музикална пиеса или в създаването на една симфония. Или има хора, които с години работят в музиката. Сега, като говоря, не искам да ви кажа, че трябва да станете гениални музиканти.
Понеже музиката има хиляди години да я изучавате.
Да допуснем сега, това е един анекдот. В какво седи анекдотът? Може да е верен, може да не е верен. Всичките анекдоти са нещо украсено. Нещата в един анекдот не са поставени тъй, както в същност (са), но има нещо украсено в тях.
към втори вариант >>
Вие настръхвате от сиромашията.
(втори вариант)
Сега вие всички се плашите от сиромашията.
Вие настръхвате от сиромашията.
И мене ме е плашила сиромашията, с гугла ме е плашила. Един смел, като срещнал сиромашията с гуглата, той я взел и от платното си направил риза. Оттам насетне, като си направил риза от гуглата на сиромашията, тя престанала да го плаши и той забогатял. Вие искате да бъдете богати, не искате сиромашията. Една философия, една ясна представа, една максима*.
към втори вариант >>
НАГОРЕ