НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
566
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
566
:
1000
резултата в
2
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Магическата пръчица
,
МОК
, София, 8.2.1929г.,
Като ученици, вие трябва всеки ден да употребявате по няколко минути, да си отговорите, истински човек ли сте, или не.
Като ученици, вие трябва всеки ден да употребявате по няколко минути, да си отговорите, истински човек ли сте, или не.
Ако сте истински човек, отличителното ви качество е мисълта, която носи светлина в себе си. Докато мисли, човек може всичко да постигне – и музикант да стане, и поет, и художник. За него не съществува никакво обезсърчение. Мисълта е магическа пръчица, с която всичко е постижимо. Тя прави човека необикновен.
към беседата >>
Ако сте истински човек, отличителното ви качество е мисълта, която носи светлина в себе си.
Като ученици, вие трябва всеки ден да употребявате по няколко минути, да си отговорите, истински човек ли сте, или не.
Ако сте истински човек, отличителното ви качество е мисълта, която носи светлина в себе си.
Докато мисли, човек може всичко да постигне – и музикант да стане, и поет, и художник. За него не съществува никакво обезсърчение. Мисълта е магическа пръчица, с която всичко е постижимо. Тя прави човека необикновен. Щом изгуби мисълта си, човек губи всичко и става обикновен.
към беседата >>
Докато мисли, човек може всичко да постигне – и музикант да стане, и поет, и художник.
Като ученици, вие трябва всеки ден да употребявате по няколко минути, да си отговорите, истински човек ли сте, или не. Ако сте истински човек, отличителното ви качество е мисълта, която носи светлина в себе си.
Докато мисли, човек може всичко да постигне – и музикант да стане, и поет, и художник.
За него не съществува никакво обезсърчение. Мисълта е магическа пръчица, с която всичко е постижимо. Тя прави човека необикновен. Щом изгуби мисълта си, човек губи всичко и става обикновен. И магите са носели своята магическа тояжка в ръката си.
към беседата >>
За него не съществува никакво обезсърчение.
Като ученици, вие трябва всеки ден да употребявате по няколко минути, да си отговорите, истински човек ли сте, или не. Ако сте истински човек, отличителното ви качество е мисълта, която носи светлина в себе си. Докато мисли, човек може всичко да постигне – и музикант да стане, и поет, и художник.
За него не съществува никакво обезсърчение.
Мисълта е магическа пръчица, с която всичко е постижимо. Тя прави човека необикновен. Щом изгуби мисълта си, човек губи всичко и става обикновен. И магите са носели своята магическа тояжка в ръката си. Докато я носят със себе си, те са силни, всичко могат да направят.
към беседата >>
Мисълта е магическа пръчица, с която всичко е постижимо.
Като ученици, вие трябва всеки ден да употребявате по няколко минути, да си отговорите, истински човек ли сте, или не. Ако сте истински човек, отличителното ви качество е мисълта, която носи светлина в себе си. Докато мисли, човек може всичко да постигне – и музикант да стане, и поет, и художник. За него не съществува никакво обезсърчение.
Мисълта е магическа пръчица, с която всичко е постижимо.
Тя прави човека необикновен. Щом изгуби мисълта си, човек губи всичко и става обикновен. И магите са носели своята магическа тояжка в ръката си. Докато я носят със себе си, те са силни, всичко могат да направят. Щом я изгубят, с нея заедно всичко губят.
към беседата >>
Тя прави човека необикновен.
Като ученици, вие трябва всеки ден да употребявате по няколко минути, да си отговорите, истински човек ли сте, или не. Ако сте истински човек, отличителното ви качество е мисълта, която носи светлина в себе си. Докато мисли, човек може всичко да постигне – и музикант да стане, и поет, и художник. За него не съществува никакво обезсърчение. Мисълта е магическа пръчица, с която всичко е постижимо.
Тя прави човека необикновен.
Щом изгуби мисълта си, човек губи всичко и става обикновен. И магите са носели своята магическа тояжка в ръката си. Докато я носят със себе си, те са силни, всичко могат да направят. Щом я изгубят, с нея заедно всичко губят. На същото основание, казвам: Докато мисли, човек е маг, всичко за него е възможно и постижимо.
към беседата >>
Щом изгуби мисълта си, човек губи всичко и става обикновен.
Ако сте истински човек, отличителното ви качество е мисълта, която носи светлина в себе си. Докато мисли, човек може всичко да постигне – и музикант да стане, и поет, и художник. За него не съществува никакво обезсърчение. Мисълта е магическа пръчица, с която всичко е постижимо. Тя прави човека необикновен.
Щом изгуби мисълта си, човек губи всичко и става обикновен.
И магите са носели своята магическа тояжка в ръката си. Докато я носят със себе си, те са силни, всичко могат да направят. Щом я изгубят, с нея заедно всичко губят. На същото основание, казвам: Докато мисли, човек е маг, всичко за него е възможно и постижимо. Щом изгуби мисълта си, той става обикновен човек и казва: Това е невъзможно, онова е невъзможно; това не мога да направя, онова не мога да направя.
към беседата >>
Та, има такива случаи, когато един млад, много учен, свършил 4 факултета човек и имате един дядо, който нищо не е учил, той, като види младия, става му на крака.
(втори вариант)
Когато младият седи на стол и влезне един стар, с бела брада човек на 120 години, и младият стане и даде стола на стария, ние това считаме уважение. Но ако туй го направи старият? Ако младият влезне в стаята и старият човек даде място на младия, на какво ще уподобите вие това? Ако влезне едно малко дете в стаята и една стара, 10-годишна котка седнала на стола, няма ли да стане старата котка пред малкото дете? Ще стане и оттатък ще мине.
Та, има такива случаи, когато един млад, много учен, свършил 4 факултета човек и имате един дядо, който нищо не е учил, той, като види младия, става му на крака.
Счита го по-стар от него. Защото онзи, който знае, е по-стар от брадата. Сега, защо се вметнаха тия мисли за младия и стария?
към втори вариант >>
Там е хубостта!
(втори вариант)
Светлината не се ли огъва? Та слушай, светлината прави милиони огъвания. При това, такива малки огъвания. Много се огъва светлината. Че всичките най-възвишени същества и те се огъват.
Там е хубостта!
Колкото повече се огъваш, толкова по-силен ставаш. Че какво ми струва мен да се огъна? Вървя като един войник изправен, видя една малка мравка, огъна се на едната страна. В този случай правя чест на мравята. По-нататък видя голям бик, огъна се на другата страна.
към втори вариант >>
Счита го по-стар от него.
(втори вариант)
Но ако туй го направи старият? Ако младият влезне в стаята и старият човек даде място на младия, на какво ще уподобите вие това? Ако влезне едно малко дете в стаята и една стара, 10-годишна котка седнала на стола, няма ли да стане старата котка пред малкото дете? Ще стане и оттатък ще мине. Та, има такива случаи, когато един млад, много учен, свършил 4 факултета човек и имате един дядо, който нищо не е учил, той, като види младия, става му на крака.
Счита го по-стар от него.
Защото онзи, който знае, е по-стар от брадата. Сега, защо се вметнаха тия мисли за младия и стария?
към втори вариант >>
Колкото повече се огъваш, толкова по-силен ставаш.
(втори вариант)
Та слушай, светлината прави милиони огъвания. При това, такива малки огъвания. Много се огъва светлината. Че всичките най-възвишени същества и те се огъват. Там е хубостта!
Колкото повече се огъваш, толкова по-силен ставаш.
Че какво ми струва мен да се огъна? Вървя като един войник изправен, видя една малка мравка, огъна се на едната страна. В този случай правя чест на мравята. По-нататък видя голям бик, огъна се на другата страна. Той ще ме сгази, огъна се.
към втори вариант >>
Защото онзи, който знае, е по-стар от брадата.
(втори вариант)
Ако младият влезне в стаята и старият човек даде място на младия, на какво ще уподобите вие това? Ако влезне едно малко дете в стаята и една стара, 10-годишна котка седнала на стола, няма ли да стане старата котка пред малкото дете? Ще стане и оттатък ще мине. Та, има такива случаи, когато един млад, много учен, свършил 4 факултета човек и имате един дядо, който нищо не е учил, той, като види младия, става му на крака. Счита го по-стар от него.
Защото онзи, който знае, е по-стар от брадата.
Сега, защо се вметнаха тия мисли за младия и стария?
към втори вариант >>
Че какво ми струва мен да се огъна?
(втори вариант)
При това, такива малки огъвания. Много се огъва светлината. Че всичките най-възвишени същества и те се огъват. Там е хубостта! Колкото повече се огъваш, толкова по-силен ставаш.
Че какво ми струва мен да се огъна?
Вървя като един войник изправен, видя една малка мравка, огъна се на едната страна. В този случай правя чест на мравята. По-нататък видя голям бик, огъна се на другата страна. Той ще ме сгази, огъна се. Едното огъване аз правя, другото бикът прави.
към втори вариант >>
Сега, защо се вметнаха тия мисли за младия и стария?
(втори вариант)
Ако влезне едно малко дете в стаята и една стара, 10-годишна котка седнала на стола, няма ли да стане старата котка пред малкото дете? Ще стане и оттатък ще мине. Та, има такива случаи, когато един млад, много учен, свършил 4 факултета човек и имате един дядо, който нищо не е учил, той, като види младия, става му на крака. Счита го по-стар от него. Защото онзи, който знае, е по-стар от брадата.
Сега, защо се вметнаха тия мисли за младия и стария?
към втори вариант >>
Вървя като един войник изправен, видя една малка мравка, огъна се на едната страна.
(втори вариант)
Много се огъва светлината. Че всичките най-възвишени същества и те се огъват. Там е хубостта! Колкото повече се огъваш, толкова по-силен ставаш. Че какво ми струва мен да се огъна?
Вървя като един войник изправен, видя една малка мравка, огъна се на едната страна.
В този случай правя чест на мравята. По-нататък видя голям бик, огъна се на другата страна. Той ще ме сгази, огъна се. Едното огъване аз правя, другото бикът прави. Значи, разумно е да се огънеш.
към втори вариант >>
Да уважаваш един човек, значи да му дадеш неговото право.
(втори вариант)
Да уважаваш един човек, значи да му дадеш неговото право.
Значи имаш известно задължение, да дадеш туй, което си обещал. Както е например в нареждането по улиците, всички трябва да вървят от дясно, да има ред в отминаването. Значи да има един нормален ход в света. На всеки човек да се даде туй, което е право. Онзи, когото трябва да уважават, какво трябва да има той?
към втори вариант >>
В този случай правя чест на мравята.
(втори вариант)
Че всичките най-възвишени същества и те се огъват. Там е хубостта! Колкото повече се огъваш, толкова по-силен ставаш. Че какво ми струва мен да се огъна? Вървя като един войник изправен, видя една малка мравка, огъна се на едната страна.
В този случай правя чест на мравята.
По-нататък видя голям бик, огъна се на другата страна. Той ще ме сгази, огъна се. Едното огъване аз правя, другото бикът прави. Значи, разумно е да се огънеш. Питам, което се огъва ли прави грях или което не се огъва?
към втори вариант >>
Значи имаш известно задължение, да дадеш туй, което си обещал.
(втори вариант)
Да уважаваш един човек, значи да му дадеш неговото право.
Значи имаш известно задължение, да дадеш туй, което си обещал.
Както е например в нареждането по улиците, всички трябва да вървят от дясно, да има ред в отминаването. Значи да има един нормален ход в света. На всеки човек да се даде туй, което е право. Онзи, когото трябва да уважават, какво трябва да има той? И какво трябва да даде той?
към втори вариант >>
По-нататък видя голям бик, огъна се на другата страна.
(втори вариант)
Там е хубостта! Колкото повече се огъваш, толкова по-силен ставаш. Че какво ми струва мен да се огъна? Вървя като един войник изправен, видя една малка мравка, огъна се на едната страна. В този случай правя чест на мравята.
По-нататък видя голям бик, огъна се на другата страна.
Той ще ме сгази, огъна се. Едното огъване аз правя, другото бикът прави. Значи, разумно е да се огънеш. Питам, което се огъва ли прави грях или което не се огъва? Който не се огъва прави грях, а който се огъва никога грях не прави.
към втори вариант >>
Както е например в нареждането по улиците, всички трябва да вървят от дясно, да има ред в отминаването.
(втори вариант)
Да уважаваш един човек, значи да му дадеш неговото право. Значи имаш известно задължение, да дадеш туй, което си обещал.
Както е например в нареждането по улиците, всички трябва да вървят от дясно, да има ред в отминаването.
Значи да има един нормален ход в света. На всеки човек да се даде туй, което е право. Онзи, когото трябва да уважават, какво трябва да има той? И какво трябва да даде той? За да се боят хората от тебе, какво трябва да имаш?
към втори вариант >>
Той ще ме сгази, огъна се.
(втори вариант)
Колкото повече се огъваш, толкова по-силен ставаш. Че какво ми струва мен да се огъна? Вървя като един войник изправен, видя една малка мравка, огъна се на едната страна. В този случай правя чест на мравята. По-нататък видя голям бик, огъна се на другата страна.
Той ще ме сгази, огъна се.
Едното огъване аз правя, другото бикът прави. Значи, разумно е да се огънеш. Питам, което се огъва ли прави грях или което не се огъва? Който не се огъва прави грях, а който се огъва никога грях не прави. Сега туй как ще го приемете във вашите схващания?
към втори вариант >>
Значи да има един нормален ход в света.
(втори вариант)
Да уважаваш един човек, значи да му дадеш неговото право. Значи имаш известно задължение, да дадеш туй, което си обещал. Както е например в нареждането по улиците, всички трябва да вървят от дясно, да има ред в отминаването.
Значи да има един нормален ход в света.
На всеки човек да се даде туй, което е право. Онзи, когото трябва да уважават, какво трябва да има той? И какво трябва да даде той? За да се боят хората от тебе, какво трябва да имаш? (-Сила.) Сила.
към втори вариант >>
Едното огъване аз правя, другото бикът прави.
(втори вариант)
Че какво ми струва мен да се огъна? Вървя като един войник изправен, видя една малка мравка, огъна се на едната страна. В този случай правя чест на мравята. По-нататък видя голям бик, огъна се на другата страна. Той ще ме сгази, огъна се.
Едното огъване аз правя, другото бикът прави.
Значи, разумно е да се огънеш. Питам, което се огъва ли прави грях или което не се огъва? Който не се огъва прави грях, а който се огъва никога грях не прави. Сега туй как ще го приемете във вашите схващания? Вие казвате: който се огъва, прави грях, а който не се огъва, е праведен.
към втори вариант >>
На всеки човек да се даде туй, което е право.
(втори вариант)
Да уважаваш един човек, значи да му дадеш неговото право. Значи имаш известно задължение, да дадеш туй, което си обещал. Както е например в нареждането по улиците, всички трябва да вървят от дясно, да има ред в отминаването. Значи да има един нормален ход в света.
На всеки човек да се даде туй, което е право.
Онзи, когото трябва да уважават, какво трябва да има той? И какво трябва да даде той? За да се боят хората от тебе, какво трябва да имаш? (-Сила.) Сила. Пред силния всички се страхуват.
към втори вариант >>
Значи, разумно е да се огънеш.
(втори вариант)
Вървя като един войник изправен, видя една малка мравка, огъна се на едната страна. В този случай правя чест на мравята. По-нататък видя голям бик, огъна се на другата страна. Той ще ме сгази, огъна се. Едното огъване аз правя, другото бикът прави.
Значи, разумно е да се огънеш.
Питам, което се огъва ли прави грях или което не се огъва? Който не се огъва прави грях, а който се огъва никога грях не прави. Сега туй как ще го приемете във вашите схващания? Вие казвате: който се огъва, прави грях, а който не се огъва, е праведен. Но ние говорим за разумния човек.
към втори вариант >>
Онзи, когото трябва да уважават, какво трябва да има той?
(втори вариант)
Да уважаваш един човек, значи да му дадеш неговото право. Значи имаш известно задължение, да дадеш туй, което си обещал. Както е например в нареждането по улиците, всички трябва да вървят от дясно, да има ред в отминаването. Значи да има един нормален ход в света. На всеки човек да се даде туй, което е право.
Онзи, когото трябва да уважават, какво трябва да има той?
И какво трябва да даде той? За да се боят хората от тебе, какво трябва да имаш? (-Сила.) Сила. Пред силния всички се страхуват. Онзи, когото почитат и уважават, какво трябва да даде в замяна на почитта и уважението?
към втори вариант >>
Питам, което се огъва ли прави грях или което не се огъва?
(втори вариант)
В този случай правя чест на мравята. По-нататък видя голям бик, огъна се на другата страна. Той ще ме сгази, огъна се. Едното огъване аз правя, другото бикът прави. Значи, разумно е да се огънеш.
Питам, което се огъва ли прави грях или което не се огъва?
Който не се огъва прави грях, а който се огъва никога грях не прави. Сега туй как ще го приемете във вашите схващания? Вие казвате: който се огъва, прави грях, а който не се огъва, е праведен. Но ние говорим за разумния човек. Разумно е да се огънеш.
към втори вариант >>
И какво трябва да даде той?
(втори вариант)
Значи имаш известно задължение, да дадеш туй, което си обещал. Както е например в нареждането по улиците, всички трябва да вървят от дясно, да има ред в отминаването. Значи да има един нормален ход в света. На всеки човек да се даде туй, което е право. Онзи, когото трябва да уважават, какво трябва да има той?
И какво трябва да даде той?
За да се боят хората от тебе, какво трябва да имаш? (-Сила.) Сила. Пред силния всички се страхуват. Онзи, когото почитат и уважават, какво трябва да даде в замяна на почитта и уважението? Това е една обмена на известни вътрешни разбирания.
към втори вариант >>
Който не се огъва прави грях, а който се огъва никога грях не прави.
(втори вариант)
По-нататък видя голям бик, огъна се на другата страна. Той ще ме сгази, огъна се. Едното огъване аз правя, другото бикът прави. Значи, разумно е да се огънеш. Питам, което се огъва ли прави грях или което не се огъва?
Който не се огъва прави грях, а който се огъва никога грях не прави.
Сега туй как ще го приемете във вашите схващания? Вие казвате: който се огъва, прави грях, а който не се огъва, е праведен. Но ние говорим за разумния човек. Разумно е да се огънеш. Аз го наричам, огъване да стане, то е едно разумно движение на съзнанието.
към втори вариант >>
За да се боят хората от тебе, какво трябва да имаш?
(втори вариант)
Както е например в нареждането по улиците, всички трябва да вървят от дясно, да има ред в отминаването. Значи да има един нормален ход в света. На всеки човек да се даде туй, което е право. Онзи, когото трябва да уважават, какво трябва да има той? И какво трябва да даде той?
За да се боят хората от тебе, какво трябва да имаш?
(-Сила.) Сила. Пред силния всички се страхуват. Онзи, когото почитат и уважават, какво трябва да даде в замяна на почитта и уважението? Това е една обмена на известни вътрешни разбирания. При сегашните условия, при които човек се намира, уважението е резултат от любовта.
към втори вариант >>
Сега туй как ще го приемете във вашите схващания?
(втори вариант)
Той ще ме сгази, огъна се. Едното огъване аз правя, другото бикът прави. Значи, разумно е да се огънеш. Питам, което се огъва ли прави грях или което не се огъва? Който не се огъва прави грях, а който се огъва никога грях не прави.
Сега туй как ще го приемете във вашите схващания?
Вие казвате: който се огъва, прави грях, а който не се огъва, е праведен. Но ние говорим за разумния човек. Разумно е да се огънеш. Аз го наричам, огъване да стане, то е едно разумно движение на съзнанието. Да разбираме, значи да мислим; да мислим, значи грешка да не можем да направим.
към втори вариант >>
(-Сила.) Сила.
(втори вариант)
Значи да има един нормален ход в света. На всеки човек да се даде туй, което е право. Онзи, когото трябва да уважават, какво трябва да има той? И какво трябва да даде той? За да се боят хората от тебе, какво трябва да имаш?
(-Сила.) Сила.
Пред силния всички се страхуват. Онзи, когото почитат и уважават, какво трябва да даде в замяна на почитта и уважението? Това е една обмена на известни вътрешни разбирания. При сегашните условия, при които човек се намира, уважението е резултат от любовта. Този, който те обича, всякога ще го уважаваш.
към втори вариант >>
Вие казвате: който се огъва, прави грях, а който не се огъва, е праведен.
(втори вариант)
Едното огъване аз правя, другото бикът прави. Значи, разумно е да се огънеш. Питам, което се огъва ли прави грях или което не се огъва? Който не се огъва прави грях, а който се огъва никога грях не прави. Сега туй как ще го приемете във вашите схващания?
Вие казвате: който се огъва, прави грях, а който не се огъва, е праведен.
Но ние говорим за разумния човек. Разумно е да се огънеш. Аз го наричам, огъване да стане, то е едно разумно движение на съзнанието. Да разбираме, значи да мислим; да мислим, значи грешка да не можем да направим. Щом мислим, грях не правим, а щом не мислим, веднага идат погрешките в живота.
към втори вариант >>
Пред силния всички се страхуват.
(втори вариант)
На всеки човек да се даде туй, което е право. Онзи, когото трябва да уважават, какво трябва да има той? И какво трябва да даде той? За да се боят хората от тебе, какво трябва да имаш? (-Сила.) Сила.
Пред силния всички се страхуват.
Онзи, когото почитат и уважават, какво трябва да даде в замяна на почитта и уважението? Това е една обмена на известни вътрешни разбирания. При сегашните условия, при които човек се намира, уважението е резултат от любовта. Този, който те обича, всякога ще го уважаваш. Л:У, значи има известно отношение между обичта и уважението О:У.
към втори вариант >>
Но ние говорим за разумния човек.
(втори вариант)
Значи, разумно е да се огънеш. Питам, което се огъва ли прави грях или което не се огъва? Който не се огъва прави грях, а който се огъва никога грях не прави. Сега туй как ще го приемете във вашите схващания? Вие казвате: който се огъва, прави грях, а който не се огъва, е праведен.
Но ние говорим за разумния човек.
Разумно е да се огънеш. Аз го наричам, огъване да стане, то е едно разумно движение на съзнанието. Да разбираме, значи да мислим; да мислим, значи грешка да не можем да направим. Щом мислим, грях не правим, а щом не мислим, веднага идат погрешките в живота.
към втори вариант >>
Онзи, когото почитат и уважават, какво трябва да даде в замяна на почитта и уважението?
(втори вариант)
Онзи, когото трябва да уважават, какво трябва да има той? И какво трябва да даде той? За да се боят хората от тебе, какво трябва да имаш? (-Сила.) Сила. Пред силния всички се страхуват.
Онзи, когото почитат и уважават, какво трябва да даде в замяна на почитта и уважението?
Това е една обмена на известни вътрешни разбирания. При сегашните условия, при които човек се намира, уважението е резултат от любовта. Този, който те обича, всякога ще го уважаваш. Л:У, значи има известно отношение между обичта и уважението О:У. (-Салонът е студен.) Вие можете да съберете топлината от далеч.
към втори вариант >>
Разумно е да се огънеш.
(втори вариант)
Питам, което се огъва ли прави грях или което не се огъва? Който не се огъва прави грях, а който се огъва никога грях не прави. Сега туй как ще го приемете във вашите схващания? Вие казвате: който се огъва, прави грях, а който не се огъва, е праведен. Но ние говорим за разумния човек.
Разумно е да се огънеш.
Аз го наричам, огъване да стане, то е едно разумно движение на съзнанието. Да разбираме, значи да мислим; да мислим, значи грешка да не можем да направим. Щом мислим, грях не правим, а щом не мислим, веднага идат погрешките в живота.
към втори вариант >>
Това е една обмена на известни вътрешни разбирания.
(втори вариант)
И какво трябва да даде той? За да се боят хората от тебе, какво трябва да имаш? (-Сила.) Сила. Пред силния всички се страхуват. Онзи, когото почитат и уважават, какво трябва да даде в замяна на почитта и уважението?
Това е една обмена на известни вътрешни разбирания.
При сегашните условия, при които човек се намира, уважението е резултат от любовта. Този, който те обича, всякога ще го уважаваш. Л:У, значи има известно отношение между обичта и уважението О:У. (-Салонът е студен.) Вие можете да съберете топлината от далеч. Топлината и светлината се събират.
към втори вариант >>
Аз го наричам, огъване да стане, то е едно разумно движение на съзнанието.
(втори вариант)
Който не се огъва прави грях, а който се огъва никога грях не прави. Сега туй как ще го приемете във вашите схващания? Вие казвате: който се огъва, прави грях, а който не се огъва, е праведен. Но ние говорим за разумния човек. Разумно е да се огънеш.
Аз го наричам, огъване да стане, то е едно разумно движение на съзнанието.
Да разбираме, значи да мислим; да мислим, значи грешка да не можем да направим. Щом мислим, грях не правим, а щом не мислим, веднага идат погрешките в живота.
към втори вариант >>
При сегашните условия, при които човек се намира, уважението е резултат от любовта.
(втори вариант)
За да се боят хората от тебе, какво трябва да имаш? (-Сила.) Сила. Пред силния всички се страхуват. Онзи, когото почитат и уважават, какво трябва да даде в замяна на почитта и уважението? Това е една обмена на известни вътрешни разбирания.
При сегашните условия, при които човек се намира, уважението е резултат от любовта.
Този, който те обича, всякога ще го уважаваш. Л:У, значи има известно отношение между обичта и уважението О:У. (-Салонът е студен.) Вие можете да съберете топлината от далеч. Топлината и светлината се събират. Туй, което обичаш, можеш да уважаваш, а туй, което не обичаш, не можеш да уважаваш.
към втори вариант >>
Да разбираме, значи да мислим; да мислим, значи грешка да не можем да направим.
(втори вариант)
Сега туй как ще го приемете във вашите схващания? Вие казвате: който се огъва, прави грях, а който не се огъва, е праведен. Но ние говорим за разумния човек. Разумно е да се огънеш. Аз го наричам, огъване да стане, то е едно разумно движение на съзнанието.
Да разбираме, значи да мислим; да мислим, значи грешка да не можем да направим.
Щом мислим, грях не правим, а щом не мислим, веднага идат погрешките в живота.
към втори вариант >>
Този, който те обича, всякога ще го уважаваш.
(втори вариант)
(-Сила.) Сила. Пред силния всички се страхуват. Онзи, когото почитат и уважават, какво трябва да даде в замяна на почитта и уважението? Това е една обмена на известни вътрешни разбирания. При сегашните условия, при които човек се намира, уважението е резултат от любовта.
Този, който те обича, всякога ще го уважаваш.
Л:У, значи има известно отношение между обичта и уважението О:У. (-Салонът е студен.) Вие можете да съберете топлината от далеч. Топлината и светлината се събират. Туй, което обичаш, можеш да уважаваш, а туй, което не обичаш, не можеш да уважаваш. Което обичаш, ти можеш да уважаваш, да зачиташ, да му служиш, всичко можеш да направиш.
към втори вариант >>
Щом мислим, грях не правим, а щом не мислим, веднага идат погрешките в живота.
(втори вариант)
Вие казвате: който се огъва, прави грях, а който не се огъва, е праведен. Но ние говорим за разумния човек. Разумно е да се огънеш. Аз го наричам, огъване да стане, то е едно разумно движение на съзнанието. Да разбираме, значи да мислим; да мислим, значи грешка да не можем да направим.
Щом мислим, грях не правим, а щом не мислим, веднага идат погрешките в живота.
към втори вариант >>
Л:У, значи има известно отношение между обичта и уважението О:У.
(втори вариант)
Пред силния всички се страхуват. Онзи, когото почитат и уважават, какво трябва да даде в замяна на почитта и уважението? Това е една обмена на известни вътрешни разбирания. При сегашните условия, при които човек се намира, уважението е резултат от любовта. Този, който те обича, всякога ще го уважаваш.
Л:У, значи има известно отношение между обичта и уважението О:У.
(-Салонът е студен.) Вие можете да съберете топлината от далеч. Топлината и светлината се събират. Туй, което обичаш, можеш да уважаваш, а туй, което не обичаш, не можеш да уважаваш. Което обичаш, ти можеш да уважаваш, да зачиташ, да му служиш, всичко можеш да направиш. Има отношение вече.
към втори вариант >>
Да мислиш, значи да можеш да сменяш всичките състояния.
(втори вариант)
Да мислиш, значи да можеш да сменяш всичките състояния.
Върхът е нещо разумно, например има психичен връх. В миналото се крият всички погрешки, а в бъдещето се крият всички възможности за изправлението на погрешките. Тогава миналото и бъдещето, като се съединят, образуват настоящето.
към втори вариант >>
(-Салонът е студен.) Вие можете да съберете топлината от далеч.
(втори вариант)
Онзи, когото почитат и уважават, какво трябва да даде в замяна на почитта и уважението? Това е една обмена на известни вътрешни разбирания. При сегашните условия, при които човек се намира, уважението е резултат от любовта. Този, който те обича, всякога ще го уважаваш. Л:У, значи има известно отношение между обичта и уважението О:У.
(-Салонът е студен.) Вие можете да съберете топлината от далеч.
Топлината и светлината се събират. Туй, което обичаш, можеш да уважаваш, а туй, което не обичаш, не можеш да уважаваш. Което обичаш, ти можеш да уважаваш, да зачиташ, да му служиш, всичко можеш да направиш. Има отношение вече. Туй, което обичаш или което те обича, към него можеш да имаш отношение всякога.
към втори вариант >>
Върхът е нещо разумно, например има психичен връх.
(втори вариант)
Да мислиш, значи да можеш да сменяш всичките състояния.
Върхът е нещо разумно, например има психичен връх.
В миналото се крият всички погрешки, а в бъдещето се крият всички възможности за изправлението на погрешките. Тогава миналото и бъдещето, като се съединят, образуват настоящето.
към втори вариант >>
Топлината и светлината се събират.
(втори вариант)
Това е една обмена на известни вътрешни разбирания. При сегашните условия, при които човек се намира, уважението е резултат от любовта. Този, който те обича, всякога ще го уважаваш. Л:У, значи има известно отношение между обичта и уважението О:У. (-Салонът е студен.) Вие можете да съберете топлината от далеч.
Топлината и светлината се събират.
Туй, което обичаш, можеш да уважаваш, а туй, което не обичаш, не можеш да уважаваш. Което обичаш, ти можеш да уважаваш, да зачиташ, да му служиш, всичко можеш да направиш. Има отношение вече. Туй, което обичаш или което те обича, към него можеш да имаш отношение всякога.
към втори вариант >>
В миналото се крият всички погрешки, а в бъдещето се крият всички възможности за изправлението на погрешките.
(втори вариант)
Да мислиш, значи да можеш да сменяш всичките състояния. Върхът е нещо разумно, например има психичен връх.
В миналото се крият всички погрешки, а в бъдещето се крият всички възможности за изправлението на погрешките.
Тогава миналото и бъдещето, като се съединят, образуват настоящето.
към втори вариант >>
Туй, което обичаш, можеш да уважаваш, а туй, което не обичаш, не можеш да уважаваш.
(втори вариант)
При сегашните условия, при които човек се намира, уважението е резултат от любовта. Този, който те обича, всякога ще го уважаваш. Л:У, значи има известно отношение между обичта и уважението О:У. (-Салонът е студен.) Вие можете да съберете топлината от далеч. Топлината и светлината се събират.
Туй, което обичаш, можеш да уважаваш, а туй, което не обичаш, не можеш да уважаваш.
Което обичаш, ти можеш да уважаваш, да зачиташ, да му служиш, всичко можеш да направиш. Има отношение вече. Туй, което обичаш или което те обича, към него можеш да имаш отношение всякога.
към втори вариант >>
Тогава миналото и бъдещето, като се съединят, образуват настоящето.
(втори вариант)
Да мислиш, значи да можеш да сменяш всичките състояния. Върхът е нещо разумно, например има психичен връх. В миналото се крият всички погрешки, а в бъдещето се крият всички възможности за изправлението на погрешките.
Тогава миналото и бъдещето, като се съединят, образуват настоящето.
към втори вариант >>
Което обичаш, ти можеш да уважаваш, да зачиташ, да му служиш, всичко можеш да направиш.
(втори вариант)
Този, който те обича, всякога ще го уважаваш. Л:У, значи има известно отношение между обичта и уважението О:У. (-Салонът е студен.) Вие можете да съберете топлината от далеч. Топлината и светлината се събират. Туй, което обичаш, можеш да уважаваш, а туй, което не обичаш, не можеш да уважаваш.
Което обичаш, ти можеш да уважаваш, да зачиташ, да му служиш, всичко можеш да направиш.
Има отношение вече. Туй, което обичаш или което те обича, към него можеш да имаш отношение всякога.
към втори вариант >>
Ще запомните едно: трябва да се мисли!
(втори вариант)
Ще запомните едно: трябва да се мисли!
Мисълта, това е магическата пръчка! Тури мисълта: Всичко е възможно! И ти ставаш едно с всички разумни същества, т.е. те са във връзка с тебе. Щом мислиш, те те знаят; щом не мислиш, те те забравят.
към втори вариант >>
Има отношение вече.
(втори вариант)
Л:У, значи има известно отношение между обичта и уважението О:У. (-Салонът е студен.) Вие можете да съберете топлината от далеч. Топлината и светлината се събират. Туй, което обичаш, можеш да уважаваш, а туй, което не обичаш, не можеш да уважаваш. Което обичаш, ти можеш да уважаваш, да зачиташ, да му служиш, всичко можеш да направиш.
Има отношение вече.
Туй, което обичаш или което те обича, към него можеш да имаш отношение всякога.
към втори вариант >>
Мисълта, това е магическата пръчка!
(втори вариант)
Ще запомните едно: трябва да се мисли!
Мисълта, това е магическата пръчка!
Тури мисълта: Всичко е възможно! И ти ставаш едно с всички разумни същества, т.е. те са във връзка с тебе. Щом мислиш, те те знаят; щом не мислиш, те те забравят. Мисълта е права, когато човек мисли.
към втори вариант >>
Туй, което обичаш или което те обича, към него можеш да имаш отношение всякога.
(втори вариант)
(-Салонът е студен.) Вие можете да съберете топлината от далеч. Топлината и светлината се събират. Туй, което обичаш, можеш да уважаваш, а туй, което не обичаш, не можеш да уважаваш. Което обичаш, ти можеш да уважаваш, да зачиташ, да му служиш, всичко можеш да направиш. Има отношение вече.
Туй, което обичаш или което те обича, към него можеш да имаш отношение всякога.
към втори вариант >>
Тури мисълта: Всичко е възможно!
(втори вариант)
Ще запомните едно: трябва да се мисли! Мисълта, това е магическата пръчка!
Тури мисълта: Всичко е възможно!
И ти ставаш едно с всички разумни същества, т.е. те са във връзка с тебе. Щом мислиш, те те знаят; щом не мислиш, те те забравят. Мисълта е права, когато човек мисли. Щом човек не мисли, това е кривата мисъл.
към втори вариант >>
Та, като рекох първото нещо, ако искате да ви обичат и уважават, трябва да имате в себе си едно отношение.
(втори вариант)
Та, като рекох първото нещо, ако искате да ви обичат и уважават, трябва да имате в себе си едно отношение.
Или аз казвам, отношението Б Бог, се отнася към отношението Ч човека, тъй както Ч се отнася към М мисълта. Б: Ч=Ч:М. Защото, за да бъдеш уважаван, непременно трябва да имаш Божественото у себе си или то значи: трябва да мислиш. (-М.) Божественото у човека започва с неговата мисъл. Мисълта у човека има отношение към Бога.
към втори вариант >>
И ти ставаш едно с всички разумни същества, т.е.
(втори вариант)
Ще запомните едно: трябва да се мисли! Мисълта, това е магическата пръчка! Тури мисълта: Всичко е възможно!
И ти ставаш едно с всички разумни същества, т.е.
те са във връзка с тебе. Щом мислиш, те те знаят; щом не мислиш, те те забравят. Мисълта е права, когато човек мисли. Щом човек не мисли, това е кривата мисъл. Щом човек престане да мисли, той пада.
към втори вариант >>
Или аз казвам, отношението Б Бог, се отнася към отношението Ч човека, тъй както Ч се отнася към М мисълта.
(втори вариант)
Та, като рекох първото нещо, ако искате да ви обичат и уважават, трябва да имате в себе си едно отношение.
Или аз казвам, отношението Б Бог, се отнася към отношението Ч човека, тъй както Ч се отнася към М мисълта.
Б: Ч=Ч:М. Защото, за да бъдеш уважаван, непременно трябва да имаш Божественото у себе си или то значи: трябва да мислиш. (-М.) Божественото у човека започва с неговата мисъл. Мисълта у човека има отношение към Бога. И всякога, когато у вас не могат да станат тия промени на съзнанието, показва, че вие не мислите.
към втори вариант >>
те са във връзка с тебе.
(втори вариант)
Ще запомните едно: трябва да се мисли! Мисълта, това е магическата пръчка! Тури мисълта: Всичко е възможно! И ти ставаш едно с всички разумни същества, т.е.
те са във връзка с тебе.
Щом мислиш, те те знаят; щом не мислиш, те те забравят. Мисълта е права, когато човек мисли. Щом човек не мисли, това е кривата мисъл. Щом човек престане да мисли, той пада. В човешката мисъл няма противоречие.
към втори вариант >>
Б: Ч=Ч:М.
(втори вариант)
Та, като рекох първото нещо, ако искате да ви обичат и уважават, трябва да имате в себе си едно отношение. Или аз казвам, отношението Б Бог, се отнася към отношението Ч човека, тъй както Ч се отнася към М мисълта.
Б: Ч=Ч:М.
Защото, за да бъдеш уважаван, непременно трябва да имаш Божественото у себе си или то значи: трябва да мислиш. (-М.) Божественото у човека започва с неговата мисъл. Мисълта у човека има отношение към Бога. И всякога, когато у вас не могат да станат тия промени на съзнанието, показва, че вие не мислите. Вие казвате: „Това е невъзможно, аз не мога.“ Мисли и всичко е възможно!
към втори вариант >>
Щом мислиш, те те знаят; щом не мислиш, те те забравят.
(втори вариант)
Ще запомните едно: трябва да се мисли! Мисълта, това е магическата пръчка! Тури мисълта: Всичко е възможно! И ти ставаш едно с всички разумни същества, т.е. те са във връзка с тебе.
Щом мислиш, те те знаят; щом не мислиш, те те забравят.
Мисълта е права, когато човек мисли. Щом човек не мисли, това е кривата мисъл. Щом човек престане да мисли, той пада. В човешката мисъл няма противоречие. Мисълта сменя състоянията и дава простор.
към втори вариант >>
Защото, за да бъдеш уважаван, непременно трябва да имаш Божественото у себе си или то значи: трябва да мислиш.
(втори вариант)
Та, като рекох първото нещо, ако искате да ви обичат и уважават, трябва да имате в себе си едно отношение. Или аз казвам, отношението Б Бог, се отнася към отношението Ч човека, тъй както Ч се отнася към М мисълта. Б: Ч=Ч:М.
Защото, за да бъдеш уважаван, непременно трябва да имаш Божественото у себе си или то значи: трябва да мислиш.
(-М.) Божественото у човека започва с неговата мисъл. Мисълта у човека има отношение към Бога. И всякога, когато у вас не могат да станат тия промени на съзнанието, показва, че вие не мислите. Вие казвате: „Това е невъзможно, аз не мога.“ Мисли и всичко е възможно! Щом кажете, че нещата са невъзможни, значи у вас няма мисъл.
към втори вариант >>
Мисълта е права, когато човек мисли.
(втори вариант)
Мисълта, това е магическата пръчка! Тури мисълта: Всичко е възможно! И ти ставаш едно с всички разумни същества, т.е. те са във връзка с тебе. Щом мислиш, те те знаят; щом не мислиш, те те забравят.
Мисълта е права, когато човек мисли.
Щом човек не мисли, това е кривата мисъл. Щом човек престане да мисли, той пада. В човешката мисъл няма противоречие. Мисълта сменя състоянията и дава простор. Хора, които мислят, са хора, които виждат, а хора, които не мислят, са хора слепи.
към втори вариант >>
(-М.) Божественото у човека започва с неговата мисъл.
(втори вариант)
Та, като рекох първото нещо, ако искате да ви обичат и уважават, трябва да имате в себе си едно отношение. Или аз казвам, отношението Б Бог, се отнася към отношението Ч човека, тъй както Ч се отнася към М мисълта. Б: Ч=Ч:М. Защото, за да бъдеш уважаван, непременно трябва да имаш Божественото у себе си или то значи: трябва да мислиш.
(-М.) Божественото у човека започва с неговата мисъл.
Мисълта у човека има отношение към Бога. И всякога, когато у вас не могат да станат тия промени на съзнанието, показва, че вие не мислите. Вие казвате: „Това е невъзможно, аз не мога.“ Мисли и всичко е възможно! Щом кажете, че нещата са невъзможни, значи у вас няма мисъл. Най-първо ще кажете: „Всичко е възможно!
към втори вариант >>
Щом човек не мисли, това е кривата мисъл.
(втори вариант)
Тури мисълта: Всичко е възможно! И ти ставаш едно с всички разумни същества, т.е. те са във връзка с тебе. Щом мислиш, те те знаят; щом не мислиш, те те забравят. Мисълта е права, когато човек мисли.
Щом човек не мисли, това е кривата мисъл.
Щом човек престане да мисли, той пада. В човешката мисъл няма противоречие. Мисълта сменя състоянията и дава простор. Хора, които мислят, са хора, които виждат, а хора, които не мислят, са хора слепи.
към втори вариант >>
Мисълта у човека има отношение към Бога.
(втори вариант)
Та, като рекох първото нещо, ако искате да ви обичат и уважават, трябва да имате в себе си едно отношение. Или аз казвам, отношението Б Бог, се отнася към отношението Ч човека, тъй както Ч се отнася към М мисълта. Б: Ч=Ч:М. Защото, за да бъдеш уважаван, непременно трябва да имаш Божественото у себе си или то значи: трябва да мислиш. (-М.) Божественото у човека започва с неговата мисъл.
Мисълта у човека има отношение към Бога.
И всякога, когато у вас не могат да станат тия промени на съзнанието, показва, че вие не мислите. Вие казвате: „Това е невъзможно, аз не мога.“ Мисли и всичко е възможно! Щом кажете, че нещата са невъзможни, значи у вас няма мисъл. Най-първо ще кажете: „Всичко е възможно! “ Нищо повече!
към втори вариант >>
Щом човек престане да мисли, той пада.
(втори вариант)
И ти ставаш едно с всички разумни същества, т.е. те са във връзка с тебе. Щом мислиш, те те знаят; щом не мислиш, те те забравят. Мисълта е права, когато човек мисли. Щом човек не мисли, това е кривата мисъл.
Щом човек престане да мисли, той пада.
В човешката мисъл няма противоречие. Мисълта сменя състоянията и дава простор. Хора, които мислят, са хора, които виждат, а хора, които не мислят, са хора слепи.
към втори вариант >>
И всякога, когато у вас не могат да станат тия промени на съзнанието, показва, че вие не мислите.
(втори вариант)
Или аз казвам, отношението Б Бог, се отнася към отношението Ч човека, тъй както Ч се отнася към М мисълта. Б: Ч=Ч:М. Защото, за да бъдеш уважаван, непременно трябва да имаш Божественото у себе си или то значи: трябва да мислиш. (-М.) Божественото у човека започва с неговата мисъл. Мисълта у човека има отношение към Бога.
И всякога, когато у вас не могат да станат тия промени на съзнанието, показва, че вие не мислите.
Вие казвате: „Това е невъзможно, аз не мога.“ Мисли и всичко е възможно! Щом кажете, че нещата са невъзможни, значи у вас няма мисъл. Най-първо ще кажете: „Всичко е възможно! “ Нищо повече! Да допуснем, вас ви срещне на пътя един въглен, вие казвате: „Аз не искам да се занимавам с въглища.“ Но минавам аз, бутна въглена, направя го на диамант.
към втори вариант >>
В човешката мисъл няма противоречие.
(втори вариант)
те са във връзка с тебе. Щом мислиш, те те знаят; щом не мислиш, те те забравят. Мисълта е права, когато човек мисли. Щом човек не мисли, това е кривата мисъл. Щом човек престане да мисли, той пада.
В човешката мисъл няма противоречие.
Мисълта сменя състоянията и дава простор. Хора, които мислят, са хора, които виждат, а хора, които не мислят, са хора слепи.
към втори вариант >>
Вие казвате: „Това е невъзможно, аз не мога.“ Мисли и всичко е възможно!
(втори вариант)
Б: Ч=Ч:М. Защото, за да бъдеш уважаван, непременно трябва да имаш Божественото у себе си или то значи: трябва да мислиш. (-М.) Божественото у човека започва с неговата мисъл. Мисълта у човека има отношение към Бога. И всякога, когато у вас не могат да станат тия промени на съзнанието, показва, че вие не мислите.
Вие казвате: „Това е невъзможно, аз не мога.“ Мисли и всичко е възможно!
Щом кажете, че нещата са невъзможни, значи у вас няма мисъл. Най-първо ще кажете: „Всичко е възможно! “ Нищо повече! Да допуснем, вас ви срещне на пътя един въглен, вие казвате: „Аз не искам да се занимавам с въглища.“ Но минавам аз, бутна въглена, направя го на диамант. „А, казва, аз с диаманти се занимавам“, и задига диаманта.
към втори вариант >>
Мисълта сменя състоянията и дава простор.
(втори вариант)
Щом мислиш, те те знаят; щом не мислиш, те те забравят. Мисълта е права, когато човек мисли. Щом човек не мисли, това е кривата мисъл. Щом човек престане да мисли, той пада. В човешката мисъл няма противоречие.
Мисълта сменя състоянията и дава простор.
Хора, които мислят, са хора, които виждат, а хора, които не мислят, са хора слепи.
към втори вариант >>
Щом кажете, че нещата са невъзможни, значи у вас няма мисъл.
(втори вариант)
Защото, за да бъдеш уважаван, непременно трябва да имаш Божественото у себе си или то значи: трябва да мислиш. (-М.) Божественото у човека започва с неговата мисъл. Мисълта у човека има отношение към Бога. И всякога, когато у вас не могат да станат тия промени на съзнанието, показва, че вие не мислите. Вие казвате: „Това е невъзможно, аз не мога.“ Мисли и всичко е възможно!
Щом кажете, че нещата са невъзможни, значи у вас няма мисъл.
Най-първо ще кажете: „Всичко е възможно! “ Нищо повече! Да допуснем, вас ви срещне на пътя един въглен, вие казвате: „Аз не искам да се занимавам с въглища.“ Но минавам аз, бутна въглена, направя го на диамант. „А, казва, аз с диаманти се занимавам“, и задига диаманта. Мисълта превръща нещата.
към втори вариант >>
Хора, които мислят, са хора, които виждат, а хора, които не мислят, са хора слепи.
(втори вариант)
Мисълта е права, когато човек мисли. Щом човек не мисли, това е кривата мисъл. Щом човек престане да мисли, той пада. В човешката мисъл няма противоречие. Мисълта сменя състоянията и дава простор.
Хора, които мислят, са хора, които виждат, а хора, които не мислят, са хора слепи.
към втори вариант >>
Най-първо ще кажете: „Всичко е възможно!
(втори вариант)
(-М.) Божественото у човека започва с неговата мисъл. Мисълта у човека има отношение към Бога. И всякога, когато у вас не могат да станат тия промени на съзнанието, показва, че вие не мислите. Вие казвате: „Това е невъзможно, аз не мога.“ Мисли и всичко е възможно! Щом кажете, че нещата са невъзможни, значи у вас няма мисъл.
Най-първо ще кажете: „Всичко е възможно!
“ Нищо повече! Да допуснем, вас ви срещне на пътя един въглен, вие казвате: „Аз не искам да се занимавам с въглища.“ Но минавам аз, бутна въглена, направя го на диамант. „А, казва, аз с диаманти се занимавам“, и задига диаманта. Мисълта превръща нещата. Тя има магическа сила.
към втори вариант >>
“ Нищо повече!
(втори вариант)
Мисълта у човека има отношение към Бога. И всякога, когато у вас не могат да станат тия промени на съзнанието, показва, че вие не мислите. Вие казвате: „Това е невъзможно, аз не мога.“ Мисли и всичко е възможно! Щом кажете, че нещата са невъзможни, значи у вас няма мисъл. Най-първо ще кажете: „Всичко е възможно!
“ Нищо повече!
Да допуснем, вас ви срещне на пътя един въглен, вие казвате: „Аз не искам да се занимавам с въглища.“ Но минавам аз, бутна въглена, направя го на диамант. „А, казва, аз с диаманти се занимавам“, и задига диаманта. Мисълта превръща нещата. Тя има магическа сила. Ти щом мислиш, щом бутнеш въглена, той става диамант.
към втори вариант >>
Да допуснем, вас ви срещне на пътя един въглен, вие казвате: „Аз не искам да се занимавам с въглища.“ Но минавам аз, бутна въглена, направя го на диамант.
(втори вариант)
И всякога, когато у вас не могат да станат тия промени на съзнанието, показва, че вие не мислите. Вие казвате: „Това е невъзможно, аз не мога.“ Мисли и всичко е възможно! Щом кажете, че нещата са невъзможни, значи у вас няма мисъл. Най-първо ще кажете: „Всичко е възможно! “ Нищо повече!
Да допуснем, вас ви срещне на пътя един въглен, вие казвате: „Аз не искам да се занимавам с въглища.“ Но минавам аз, бутна въглена, направя го на диамант.
„А, казва, аз с диаманти се занимавам“, и задига диаманта. Мисълта превръща нещата. Тя има магическа сила. Ти щом мислиш, щом бутнеш въглена, той става диамант. Щом имаш тази мисъл, като срещнеш твоя противник, подай си ръката.
към втори вариант >>
„А, казва, аз с диаманти се занимавам“, и задига диаманта.
(втори вариант)
Вие казвате: „Това е невъзможно, аз не мога.“ Мисли и всичко е възможно! Щом кажете, че нещата са невъзможни, значи у вас няма мисъл. Най-първо ще кажете: „Всичко е възможно! “ Нищо повече! Да допуснем, вас ви срещне на пътя един въглен, вие казвате: „Аз не искам да се занимавам с въглища.“ Но минавам аз, бутна въглена, направя го на диамант.
„А, казва, аз с диаманти се занимавам“, и задига диаманта.
Мисълта превръща нещата. Тя има магическа сила. Ти щом мислиш, щом бутнеш въглена, той става диамант. Щом имаш тази мисъл, като срещнеш твоя противник, подай си ръката. Като подадеш ръката, той, неприятелят ще изчезне.
към втори вариант >>
Мисълта превръща нещата.
(втори вариант)
Щом кажете, че нещата са невъзможни, значи у вас няма мисъл. Най-първо ще кажете: „Всичко е възможно! “ Нищо повече! Да допуснем, вас ви срещне на пътя един въглен, вие казвате: „Аз не искам да се занимавам с въглища.“ Но минавам аз, бутна въглена, направя го на диамант. „А, казва, аз с диаманти се занимавам“, и задига диаманта.
Мисълта превръща нещата.
Тя има магическа сила. Ти щом мислиш, щом бутнеш въглена, той става диамант. Щом имаш тази мисъл, като срещнеш твоя противник, подай си ръката. Като подадеш ръката, той, неприятелят ще изчезне. Например двама противници не искат да се гледат.
към втори вариант >>
Тя има магическа сила.
(втори вариант)
Най-първо ще кажете: „Всичко е възможно! “ Нищо повече! Да допуснем, вас ви срещне на пътя един въглен, вие казвате: „Аз не искам да се занимавам с въглища.“ Но минавам аз, бутна въглена, направя го на диамант. „А, казва, аз с диаманти се занимавам“, и задига диаманта. Мисълта превръща нещата.
Тя има магическа сила.
Ти щом мислиш, щом бутнеш въглена, той става диамант. Щом имаш тази мисъл, като срещнеш твоя противник, подай си ръката. Като подадеш ръката, той, неприятелят ще изчезне. Например двама противници не искат да се гледат. Дай си ръката.
към втори вариант >>
Ти щом мислиш, щом бутнеш въглена, той става диамант.
(втори вариант)
“ Нищо повече! Да допуснем, вас ви срещне на пътя един въглен, вие казвате: „Аз не искам да се занимавам с въглища.“ Но минавам аз, бутна въглена, направя го на диамант. „А, казва, аз с диаманти се занимавам“, и задига диаманта. Мисълта превръща нещата. Тя има магическа сила.
Ти щом мислиш, щом бутнеш въглена, той става диамант.
Щом имаш тази мисъл, като срещнеш твоя противник, подай си ръката. Като подадеш ръката, той, неприятелят ще изчезне. Например двама противници не искат да се гледат. Дай си ръката. Почнете да се гледате и всичката разлика ще изчезне.
към втори вариант >>
Щом имаш тази мисъл, като срещнеш твоя противник, подай си ръката.
(втори вариант)
Да допуснем, вас ви срещне на пътя един въглен, вие казвате: „Аз не искам да се занимавам с въглища.“ Но минавам аз, бутна въглена, направя го на диамант. „А, казва, аз с диаманти се занимавам“, и задига диаманта. Мисълта превръща нещата. Тя има магическа сила. Ти щом мислиш, щом бутнеш въглена, той става диамант.
Щом имаш тази мисъл, като срещнеш твоя противник, подай си ръката.
Като подадеш ръката, той, неприятелят ще изчезне. Например двама противници не искат да се гледат. Дай си ръката. Почнете да се гледате и всичката разлика ще изчезне. Като дойде Божественото, другото ще изчезне, за него няма противоречие.
към втори вариант >>
Като подадеш ръката, той, неприятелят ще изчезне.
(втори вариант)
„А, казва, аз с диаманти се занимавам“, и задига диаманта. Мисълта превръща нещата. Тя има магическа сила. Ти щом мислиш, щом бутнеш въглена, той става диамант. Щом имаш тази мисъл, като срещнеш твоя противник, подай си ръката.
Като подадеш ръката, той, неприятелят ще изчезне.
Например двама противници не искат да се гледат. Дай си ръката. Почнете да се гледате и всичката разлика ще изчезне. Като дойде Божественото, другото ще изчезне, за него няма противоречие. Божествената мисъл сравнявам на един кръг.
към втори вариант >>
Например двама противници не искат да се гледат.
(втори вариант)
Мисълта превръща нещата. Тя има магическа сила. Ти щом мислиш, щом бутнеш въглена, той става диамант. Щом имаш тази мисъл, като срещнеш твоя противник, подай си ръката. Като подадеш ръката, той, неприятелят ще изчезне.
Например двама противници не искат да се гледат.
Дай си ръката. Почнете да се гледате и всичката разлика ще изчезне. Като дойде Божественото, другото ще изчезне, за него няма противоречие. Божествената мисъл сравнявам на един кръг. Сравнявам така, че всичките отношения от центъра са еднакви.
към втори вариант >>
Дай си ръката.
(втори вариант)
Тя има магическа сила. Ти щом мислиш, щом бутнеш въглена, той става диамант. Щом имаш тази мисъл, като срещнеш твоя противник, подай си ръката. Като подадеш ръката, той, неприятелят ще изчезне. Например двама противници не искат да се гледат.
Дай си ръката.
Почнете да се гледате и всичката разлика ще изчезне. Като дойде Божественото, другото ще изчезне, за него няма противоречие. Божествената мисъл сравнявам на един кръг. Сравнявам така, че всичките отношения от центъра са еднакви.
към втори вариант >>
Почнете да се гледате и всичката разлика ще изчезне.
(втори вариант)
Ти щом мислиш, щом бутнеш въглена, той става диамант. Щом имаш тази мисъл, като срещнеш твоя противник, подай си ръката. Като подадеш ръката, той, неприятелят ще изчезне. Например двама противници не искат да се гледат. Дай си ръката.
Почнете да се гледате и всичката разлика ще изчезне.
Като дойде Божественото, другото ще изчезне, за него няма противоречие. Божествената мисъл сравнявам на един кръг. Сравнявам така, че всичките отношения от центъра са еднакви.
към втори вариант >>
Като дойде Божественото, другото ще изчезне, за него няма противоречие.
(втори вариант)
Щом имаш тази мисъл, като срещнеш твоя противник, подай си ръката. Като подадеш ръката, той, неприятелят ще изчезне. Например двама противници не искат да се гледат. Дай си ръката. Почнете да се гледате и всичката разлика ще изчезне.
Като дойде Божественото, другото ще изчезне, за него няма противоречие.
Божествената мисъл сравнявам на един кръг. Сравнявам така, че всичките отношения от центъра са еднакви.
към втори вариант >>
Божествената мисъл сравнявам на един кръг.
(втори вариант)
Като подадеш ръката, той, неприятелят ще изчезне. Например двама противници не искат да се гледат. Дай си ръката. Почнете да се гледате и всичката разлика ще изчезне. Като дойде Божественото, другото ще изчезне, за него няма противоречие.
Божествената мисъл сравнявам на един кръг.
Сравнявам така, че всичките отношения от центъра са еднакви.
към втори вариант >>
Сравнявам така, че всичките отношения от центъра са еднакви.
(втори вариант)
Например двама противници не искат да се гледат. Дай си ръката. Почнете да се гледате и всичката разлика ще изчезне. Като дойде Божественото, другото ще изчезне, за него няма противоречие. Божествената мисъл сравнявам на един кръг.
Сравнявам така, че всичките отношения от центъра са еднакви.
към втори вариант >>
Сега аз ви изнасям силата на мисълта.
(втори вариант)
Сега аз ви изнасям силата на мисълта.
Онова, което мисли у човека, това е човекът. Човек никога не трябва да каже: „Това е невъзможно заради мене! “ Ще ми каже някой: „Ти цяла вселена можеш ли да направиш? “ Рекох, мога. Ела, сам да видиш, аз ще направя една вселена, че да можеш ти да видиш от всякъде.
към втори вариант >>
Онова, което мисли у човека, това е човекът.
(втори вариант)
Сега аз ви изнасям силата на мисълта.
Онова, което мисли у човека, това е човекът.
Човек никога не трябва да каже: „Това е невъзможно заради мене! “ Ще ми каже някой: „Ти цяла вселена можеш ли да направиш? “ Рекох, мога. Ела, сам да видиш, аз ще направя една вселена, че да можеш ти да видиш от всякъде. Вземам една капка вода и я населявам с толкова милиарди същества, колкото има в една вселена.
към втори вариант >>
Човек никога не трябва да каже: „Това е невъзможно заради мене!
(втори вариант)
Сега аз ви изнасям силата на мисълта. Онова, което мисли у човека, това е човекът.
Човек никога не трябва да каже: „Това е невъзможно заради мене!
“ Ще ми каже някой: „Ти цяла вселена можеш ли да направиш? “ Рекох, мога. Ела, сам да видиш, аз ще направя една вселена, че да можеш ти да видиш от всякъде. Вземам една капка вода и я населявам с толкова милиарди същества, колкото има в една вселена. Ето ти една вселена.
към втори вариант >>
“ Ще ми каже някой: „Ти цяла вселена можеш ли да направиш?
(втори вариант)
Сега аз ви изнасям силата на мисълта. Онова, което мисли у човека, това е човекът. Човек никога не трябва да каже: „Това е невъзможно заради мене!
“ Ще ми каже някой: „Ти цяла вселена можеш ли да направиш?
“ Рекох, мога. Ела, сам да видиш, аз ще направя една вселена, че да можеш ти да видиш от всякъде. Вземам една капка вода и я населявам с толкова милиарди същества, колкото има в една вселена. Ето ти една вселена. Защото туй, което ти не можеш да видиш, то не е вселена.
към втори вариант >>
“ Рекох, мога.
(втори вариант)
Сега аз ви изнасям силата на мисълта. Онова, което мисли у човека, това е човекът. Човек никога не трябва да каже: „Това е невъзможно заради мене! “ Ще ми каже някой: „Ти цяла вселена можеш ли да направиш?
“ Рекох, мога.
Ела, сам да видиш, аз ще направя една вселена, че да можеш ти да видиш от всякъде. Вземам една капка вода и я населявам с толкова милиарди същества, колкото има в една вселена. Ето ти една вселена. Защото туй, което ти не можеш да видиш, то не е вселена. Туй, което може да обхване твоя ум, то е вселена.
към втори вариант >>
Ела, сам да видиш, аз ще направя една вселена, че да можеш ти да видиш от всякъде.
(втори вариант)
Сега аз ви изнасям силата на мисълта. Онова, което мисли у човека, това е човекът. Човек никога не трябва да каже: „Това е невъзможно заради мене! “ Ще ми каже някой: „Ти цяла вселена можеш ли да направиш? “ Рекох, мога.
Ела, сам да видиш, аз ще направя една вселена, че да можеш ти да видиш от всякъде.
Вземам една капка вода и я населявам с толкова милиарди същества, колкото има в една вселена. Ето ти една вселена. Защото туй, което ти не можеш да видиш, то не е вселена. Туй, което може да обхване твоя ум, то е вселена. Казват: „Но тази вселена е безконечна.“ То са празни работи, коя вселена е безконечна?
към втори вариант >>
Вземам една капка вода и я населявам с толкова милиарди същества, колкото има в една вселена.
(втори вариант)
Онова, което мисли у човека, това е човекът. Човек никога не трябва да каже: „Това е невъзможно заради мене! “ Ще ми каже някой: „Ти цяла вселена можеш ли да направиш? “ Рекох, мога. Ела, сам да видиш, аз ще направя една вселена, че да можеш ти да видиш от всякъде.
Вземам една капка вода и я населявам с толкова милиарди същества, колкото има в една вселена.
Ето ти една вселена. Защото туй, което ти не можеш да видиш, то не е вселена. Туй, което може да обхване твоя ум, то е вселена. Казват: „Но тази вселена е безконечна.“ То са празни работи, коя вселена е безконечна? Туй, което твоето съзнание може да обхване, то е вселената заради тебе.
към втори вариант >>
Ето ти една вселена.
(втори вариант)
Човек никога не трябва да каже: „Това е невъзможно заради мене! “ Ще ми каже някой: „Ти цяла вселена можеш ли да направиш? “ Рекох, мога. Ела, сам да видиш, аз ще направя една вселена, че да можеш ти да видиш от всякъде. Вземам една капка вода и я населявам с толкова милиарди същества, колкото има в една вселена.
Ето ти една вселена.
Защото туй, което ти не можеш да видиш, то не е вселена. Туй, което може да обхване твоя ум, то е вселена. Казват: „Но тази вселена е безконечна.“ То са празни работи, коя вселена е безконечна? Туй, което твоето съзнание може да обхване, то е вселената заради тебе. „Ама, аз може да мисля заради него.“ -Значи, ти можеш да го обгърнеш.
към втори вариант >>
Защото туй, което ти не можеш да видиш, то не е вселена.
(втори вариант)
“ Ще ми каже някой: „Ти цяла вселена можеш ли да направиш? “ Рекох, мога. Ела, сам да видиш, аз ще направя една вселена, че да можеш ти да видиш от всякъде. Вземам една капка вода и я населявам с толкова милиарди същества, колкото има в една вселена. Ето ти една вселена.
Защото туй, което ти не можеш да видиш, то не е вселена.
Туй, което може да обхване твоя ум, то е вселена. Казват: „Но тази вселена е безконечна.“ То са празни работи, коя вселена е безконечна? Туй, което твоето съзнание може да обхване, то е вселената заради тебе. „Ама, аз може да мисля заради него.“ -Значи, ти можеш да го обгърнеш. Щом не можеш да го обгърнеш, ти не можеш да мислиш, а щом можеш да го обгърнеш, ти можеш да мислиш.
към втори вариант >>
Туй, което може да обхване твоя ум, то е вселена.
(втори вариант)
“ Рекох, мога. Ела, сам да видиш, аз ще направя една вселена, че да можеш ти да видиш от всякъде. Вземам една капка вода и я населявам с толкова милиарди същества, колкото има в една вселена. Ето ти една вселена. Защото туй, което ти не можеш да видиш, то не е вселена.
Туй, което може да обхване твоя ум, то е вселена.
Казват: „Но тази вселена е безконечна.“ То са празни работи, коя вселена е безконечна? Туй, което твоето съзнание може да обхване, то е вселената заради тебе. „Ама, аз може да мисля заради него.“ -Значи, ти можеш да го обгърнеш. Щом не можеш да го обгърнеш, ти не можеш да мислиш, а щом можеш да го обгърнеш, ти можеш да мислиш. Следователно в твоя ум ти трябва да обгърнеш вселената.
към втори вариант >>
Казват: „Но тази вселена е безконечна.“ То са празни работи, коя вселена е безконечна?
(втори вариант)
Ела, сам да видиш, аз ще направя една вселена, че да можеш ти да видиш от всякъде. Вземам една капка вода и я населявам с толкова милиарди същества, колкото има в една вселена. Ето ти една вселена. Защото туй, което ти не можеш да видиш, то не е вселена. Туй, което може да обхване твоя ум, то е вселена.
Казват: „Но тази вселена е безконечна.“ То са празни работи, коя вселена е безконечна?
Туй, което твоето съзнание може да обхване, то е вселената заради тебе. „Ама, аз може да мисля заради него.“ -Значи, ти можеш да го обгърнеш. Щом не можеш да го обгърнеш, ти не можеш да мислиш, а щом можеш да го обгърнеш, ти можеш да мислиш. Следователно в твоя ум ти трябва да обгърнеш вселената. Защото ти си по-голям от самата вселена.
към втори вариант >>
Туй, което твоето съзнание може да обхване, то е вселената заради тебе.
(втори вариант)
Вземам една капка вода и я населявам с толкова милиарди същества, колкото има в една вселена. Ето ти една вселена. Защото туй, което ти не можеш да видиш, то не е вселена. Туй, което може да обхване твоя ум, то е вселена. Казват: „Но тази вселена е безконечна.“ То са празни работи, коя вселена е безконечна?
Туй, което твоето съзнание може да обхване, то е вселената заради тебе.
„Ама, аз може да мисля заради него.“ -Значи, ти можеш да го обгърнеш. Щом не можеш да го обгърнеш, ти не можеш да мислиш, а щом можеш да го обгърнеш, ти можеш да мислиш. Следователно в твоя ум ти трябва да обгърнеш вселената. Защото ти си по-голям от самата вселена. Че вие [си] представяте вселената другояче, но то е Божествената вселена.
към втори вариант >>
„Ама, аз може да мисля заради него.“ -Значи, ти можеш да го обгърнеш.
(втори вариант)
Ето ти една вселена. Защото туй, което ти не можеш да видиш, то не е вселена. Туй, което може да обхване твоя ум, то е вселена. Казват: „Но тази вселена е безконечна.“ То са празни работи, коя вселена е безконечна? Туй, което твоето съзнание може да обхване, то е вселената заради тебе.
„Ама, аз може да мисля заради него.“ -Значи, ти можеш да го обгърнеш.
Щом не можеш да го обгърнеш, ти не можеш да мислиш, а щом можеш да го обгърнеш, ти можеш да мислиш. Следователно в твоя ум ти трябва да обгърнеш вселената. Защото ти си по-голям от самата вселена. Че вие [си] представяте вселената другояче, но то е Божествената вселена. Но в съзнанието на Бога то е тъй, както една капка вода, то е съзнание на Неговата мисъл.
към втори вариант >>
Щом не можеш да го обгърнеш, ти не можеш да мислиш, а щом можеш да го обгърнеш, ти можеш да мислиш.
(втори вариант)
Защото туй, което ти не можеш да видиш, то не е вселена. Туй, което може да обхване твоя ум, то е вселена. Казват: „Но тази вселена е безконечна.“ То са празни работи, коя вселена е безконечна? Туй, което твоето съзнание може да обхване, то е вселената заради тебе. „Ама, аз може да мисля заради него.“ -Значи, ти можеш да го обгърнеш.
Щом не можеш да го обгърнеш, ти не можеш да мислиш, а щом можеш да го обгърнеш, ти можеш да мислиш.
Следователно в твоя ум ти трябва да обгърнеш вселената. Защото ти си по-голям от самата вселена. Че вие [си] представяте вселената другояче, но то е Божествената вселена. Но в съзнанието на Бога то е тъй, както една капка вода, то е съзнание на Неговата мисъл. Но щом дойдеш да имаш Божественото у себе си, ние говорим за Божественото у себе си.
към втори вариант >>
Следователно в твоя ум ти трябва да обгърнеш вселената.
(втори вариант)
Туй, което може да обхване твоя ум, то е вселена. Казват: „Но тази вселена е безконечна.“ То са празни работи, коя вселена е безконечна? Туй, което твоето съзнание може да обхване, то е вселената заради тебе. „Ама, аз може да мисля заради него.“ -Значи, ти можеш да го обгърнеш. Щом не можеш да го обгърнеш, ти не можеш да мислиш, а щом можеш да го обгърнеш, ти можеш да мислиш.
Следователно в твоя ум ти трябва да обгърнеш вселената.
Защото ти си по-голям от самата вселена. Че вие [си] представяте вселената другояче, но то е Божествената вселена. Но в съзнанието на Бога то е тъй, както една капка вода, то е съзнание на Неговата мисъл. Но щом дойдеш да имаш Божественото у себе си, ние говорим за Божественото у себе си. Щом започнеш да мислиш, всичко е възможно.
към втори вариант >>
Защото ти си по-голям от самата вселена.
(втори вариант)
Казват: „Но тази вселена е безконечна.“ То са празни работи, коя вселена е безконечна? Туй, което твоето съзнание може да обхване, то е вселената заради тебе. „Ама, аз може да мисля заради него.“ -Значи, ти можеш да го обгърнеш. Щом не можеш да го обгърнеш, ти не можеш да мислиш, а щом можеш да го обгърнеш, ти можеш да мислиш. Следователно в твоя ум ти трябва да обгърнеш вселената.
Защото ти си по-голям от самата вселена.
Че вие [си] представяте вселената другояче, но то е Божествената вселена. Но в съзнанието на Бога то е тъй, както една капка вода, то е съзнание на Неговата мисъл. Но щом дойдеш да имаш Божественото у себе си, ние говорим за Божественото у себе си. Щом започнеш да мислиш, всичко е възможно.
към втори вариант >>
Че вие [си] представяте вселената другояче, но то е Божествената вселена.
(втори вариант)
Туй, което твоето съзнание може да обхване, то е вселената заради тебе. „Ама, аз може да мисля заради него.“ -Значи, ти можеш да го обгърнеш. Щом не можеш да го обгърнеш, ти не можеш да мислиш, а щом можеш да го обгърнеш, ти можеш да мислиш. Следователно в твоя ум ти трябва да обгърнеш вселената. Защото ти си по-голям от самата вселена.
Че вие [си] представяте вселената другояче, но то е Божествената вселена.
Но в съзнанието на Бога то е тъй, както една капка вода, то е съзнание на Неговата мисъл. Но щом дойдеш да имаш Божественото у себе си, ние говорим за Божественото у себе си. Щом започнеш да мислиш, всичко е възможно.
към втори вариант >>
Но в съзнанието на Бога то е тъй, както една капка вода, то е съзнание на Неговата мисъл.
(втори вариант)
„Ама, аз може да мисля заради него.“ -Значи, ти можеш да го обгърнеш. Щом не можеш да го обгърнеш, ти не можеш да мислиш, а щом можеш да го обгърнеш, ти можеш да мислиш. Следователно в твоя ум ти трябва да обгърнеш вселената. Защото ти си по-голям от самата вселена. Че вие [си] представяте вселената другояче, но то е Божествената вселена.
Но в съзнанието на Бога то е тъй, както една капка вода, то е съзнание на Неговата мисъл.
Но щом дойдеш да имаш Божественото у себе си, ние говорим за Божественото у себе си. Щом започнеш да мислиш, всичко е възможно.
към втори вариант >>
Но щом дойдеш да имаш Божественото у себе си, ние говорим за Божественото у себе си.
(втори вариант)
Щом не можеш да го обгърнеш, ти не можеш да мислиш, а щом можеш да го обгърнеш, ти можеш да мислиш. Следователно в твоя ум ти трябва да обгърнеш вселената. Защото ти си по-голям от самата вселена. Че вие [си] представяте вселената другояче, но то е Божествената вселена. Но в съзнанието на Бога то е тъй, както една капка вода, то е съзнание на Неговата мисъл.
Но щом дойдеш да имаш Божественото у себе си, ние говорим за Божественото у себе си.
Щом започнеш да мислиш, всичко е възможно.
към втори вариант >>
Щом започнеш да мислиш, всичко е възможно.
(втори вариант)
Следователно в твоя ум ти трябва да обгърнеш вселената. Защото ти си по-голям от самата вселена. Че вие [си] представяте вселената другояче, но то е Божествената вселена. Но в съзнанието на Бога то е тъй, както една капка вода, то е съзнание на Неговата мисъл. Но щом дойдеш да имаш Божественото у себе си, ние говорим за Божественото у себе си.
Щом започнеш да мислиш, всичко е възможно.
към втори вариант >>
Христос казва: „Любете враговете си.“ Нали го обичаш?
(втори вариант)
Христос казва: „Любете враговете си.“ Нали го обичаш?
Значи има една възможност, можеш да го обичаш. При какви условия можеш да обичаш човека? Ще ви обясня сега: обичай Бога във врага си! Защото Бог се проявява и във врага. Това значи: обичай врага си.
към втори вариант >>
Значи има една възможност, можеш да го обичаш.
(втори вариант)
Христос казва: „Любете враговете си.“ Нали го обичаш?
Значи има една възможност, можеш да го обичаш.
При какви условия можеш да обичаш човека? Ще ви обясня сега: обичай Бога във врага си! Защото Бог се проявява и във врага. Това значи: обичай врага си. Или това значи: обичай Бога във врага си.
към втори вариант >>
При какви условия можеш да обичаш човека?
(втори вариант)
Христос казва: „Любете враговете си.“ Нали го обичаш? Значи има една възможност, можеш да го обичаш.
При какви условия можеш да обичаш човека?
Ще ви обясня сега: обичай Бога във врага си! Защото Бог се проявява и във врага. Това значи: обичай врага си. Или това значи: обичай Бога във врага си. Тогава има смисъл.
към втори вариант >>
Ще ви обясня сега: обичай Бога във врага си!
(втори вариант)
Христос казва: „Любете враговете си.“ Нали го обичаш? Значи има една възможност, можеш да го обичаш. При какви условия можеш да обичаш човека?
Ще ви обясня сега: обичай Бога във врага си!
Защото Бог се проявява и във врага. Това значи: обичай врага си. Или това значи: обичай Бога във врага си. Тогава има смисъл. „Ама, аз не мога да се примиря.“ Примири се с Господа, Който е у него, а него остави настрана.
към втори вариант >>
Защото Бог се проявява и във врага.
(втори вариант)
Христос казва: „Любете враговете си.“ Нали го обичаш? Значи има една възможност, можеш да го обичаш. При какви условия можеш да обичаш човека? Ще ви обясня сега: обичай Бога във врага си!
Защото Бог се проявява и във врага.
Това значи: обичай врага си. Или това значи: обичай Бога във врага си. Тогава има смисъл. „Ама, аз не мога да се примиря.“ Примири се с Господа, Който е у него, а него остави настрана.
към втори вариант >>
Това значи: обичай врага си.
(втори вариант)
Христос казва: „Любете враговете си.“ Нали го обичаш? Значи има една възможност, можеш да го обичаш. При какви условия можеш да обичаш човека? Ще ви обясня сега: обичай Бога във врага си! Защото Бог се проявява и във врага.
Това значи: обичай врага си.
Или това значи: обичай Бога във врага си. Тогава има смисъл. „Ама, аз не мога да се примиря.“ Примири се с Господа, Който е у него, а него остави настрана.
към втори вариант >>
Или това значи: обичай Бога във врага си.
(втори вариант)
Значи има една възможност, можеш да го обичаш. При какви условия можеш да обичаш човека? Ще ви обясня сега: обичай Бога във врага си! Защото Бог се проявява и във врага. Това значи: обичай врага си.
Или това значи: обичай Бога във врага си.
Тогава има смисъл. „Ама, аз не мога да се примиря.“ Примири се с Господа, Който е у него, а него остави настрана.
към втори вариант >>
Тогава има смисъл.
(втори вариант)
При какви условия можеш да обичаш човека? Ще ви обясня сега: обичай Бога във врага си! Защото Бог се проявява и във врага. Това значи: обичай врага си. Или това значи: обичай Бога във врага си.
Тогава има смисъл.
„Ама, аз не мога да се примиря.“ Примири се с Господа, Който е у него, а него остави настрана.
към втори вариант >>
„Ама, аз не мога да се примиря.“ Примири се с Господа, Който е у него, а него остави настрана.
(втори вариант)
Ще ви обясня сега: обичай Бога във врага си! Защото Бог се проявява и във врага. Това значи: обичай врага си. Или това значи: обичай Бога във врага си. Тогава има смисъл.
„Ама, аз не мога да се примиря.“ Примири се с Господа, Който е у него, а него остави настрана.
към втори вариант >>
Привеждах примера: две ученички от гимназията се мразят, не могат да се примирят, не се гледат.
(втори вариант)
Привеждах примера: две ученички от гимназията се мразят, не могат да се примирят, не се гледат.
Обаче един ден директорът взема едната ученичка и отива към другата, едната се засмива и двете се ръкуват и се поздравяват. Едната казва на другата: „Колко си хубава и добра днес! “ -“Директорът е тук! Няма ли го директорът, тогава ще ме видиш каква съм.“ Та рекох, щом дойде директорът, двете ученички веднага се засмеят и се ръкуват. Директорът не знае, че има някой спор между тях.
към втори вариант >>
Обаче един ден директорът взема едната ученичка и отива към другата, едната се засмива и двете се ръкуват и се поздравяват.
(втори вариант)
Привеждах примера: две ученички от гимназията се мразят, не могат да се примирят, не се гледат.
Обаче един ден директорът взема едната ученичка и отива към другата, едната се засмива и двете се ръкуват и се поздравяват.
Едната казва на другата: „Колко си хубава и добра днес! “ -“Директорът е тук! Няма ли го директорът, тогава ще ме видиш каква съм.“ Та рекох, щом дойде директорът, двете ученички веднага се засмеят и се ръкуват. Директорът не знае, че има някой спор между тях. Та рекох, ако две ученички могат пред директора да си подадат ръка и да си говорят любезничко, защото директорът е тук, тогава две същества, ако Господ е при тях, не могат ли да направят същото?
към втори вариант >>
Едната казва на другата: „Колко си хубава и добра днес!
(втори вариант)
Привеждах примера: две ученички от гимназията се мразят, не могат да се примирят, не се гледат. Обаче един ден директорът взема едната ученичка и отива към другата, едната се засмива и двете се ръкуват и се поздравяват.
Едната казва на другата: „Колко си хубава и добра днес!
“ -“Директорът е тук! Няма ли го директорът, тогава ще ме видиш каква съм.“ Та рекох, щом дойде директорът, двете ученички веднага се засмеят и се ръкуват. Директорът не знае, че има някой спор между тях. Та рекох, ако две ученички могат пред директора да си подадат ръка и да си говорят любезничко, защото директорът е тук, тогава две същества, ако Господ е при тях, не могат ли да направят същото? Тогава аз ще кажа: „По какво ще позная, че Господ е с мене?
към втори вариант >>
“ -“Директорът е тук!
(втори вариант)
Привеждах примера: две ученички от гимназията се мразят, не могат да се примирят, не се гледат. Обаче един ден директорът взема едната ученичка и отива към другата, едната се засмива и двете се ръкуват и се поздравяват. Едната казва на другата: „Колко си хубава и добра днес!
“ -“Директорът е тук!
Няма ли го директорът, тогава ще ме видиш каква съм.“ Та рекох, щом дойде директорът, двете ученички веднага се засмеят и се ръкуват. Директорът не знае, че има някой спор между тях. Та рекох, ако две ученички могат пред директора да си подадат ръка и да си говорят любезничко, защото директорът е тук, тогава две същества, ако Господ е при тях, не могат ли да направят същото? Тогава аз ще кажа: „По какво ще позная, че Господ е с мене? “ Щом почнеш да мислиш, значи директорът е тук, тогава всичко е възможно.
към втори вариант >>
Няма ли го директорът, тогава ще ме видиш каква съм.“ Та рекох, щом дойде директорът, двете ученички веднага се засмеят и се ръкуват.
(втори вариант)
Привеждах примера: две ученички от гимназията се мразят, не могат да се примирят, не се гледат. Обаче един ден директорът взема едната ученичка и отива към другата, едната се засмива и двете се ръкуват и се поздравяват. Едната казва на другата: „Колко си хубава и добра днес! “ -“Директорът е тук!
Няма ли го директорът, тогава ще ме видиш каква съм.“ Та рекох, щом дойде директорът, двете ученички веднага се засмеят и се ръкуват.
Директорът не знае, че има някой спор между тях. Та рекох, ако две ученички могат пред директора да си подадат ръка и да си говорят любезничко, защото директорът е тук, тогава две същества, ако Господ е при тях, не могат ли да направят същото? Тогава аз ще кажа: „По какво ще позная, че Господ е с мене? “ Щом почнеш да мислиш, значи директорът е тук, тогава всичко е възможно.
към втори вариант >>
Директорът не знае, че има някой спор между тях.
(втори вариант)
Привеждах примера: две ученички от гимназията се мразят, не могат да се примирят, не се гледат. Обаче един ден директорът взема едната ученичка и отива към другата, едната се засмива и двете се ръкуват и се поздравяват. Едната казва на другата: „Колко си хубава и добра днес! “ -“Директорът е тук! Няма ли го директорът, тогава ще ме видиш каква съм.“ Та рекох, щом дойде директорът, двете ученички веднага се засмеят и се ръкуват.
Директорът не знае, че има някой спор между тях.
Та рекох, ако две ученички могат пред директора да си подадат ръка и да си говорят любезничко, защото директорът е тук, тогава две същества, ако Господ е при тях, не могат ли да направят същото? Тогава аз ще кажа: „По какво ще позная, че Господ е с мене? “ Щом почнеш да мислиш, значи директорът е тук, тогава всичко е възможно.
към втори вариант >>
Та рекох, ако две ученички могат пред директора да си подадат ръка и да си говорят любезничко, защото директорът е тук, тогава две същества, ако Господ е при тях, не могат ли да направят същото?
(втори вариант)
Обаче един ден директорът взема едната ученичка и отива към другата, едната се засмива и двете се ръкуват и се поздравяват. Едната казва на другата: „Колко си хубава и добра днес! “ -“Директорът е тук! Няма ли го директорът, тогава ще ме видиш каква съм.“ Та рекох, щом дойде директорът, двете ученички веднага се засмеят и се ръкуват. Директорът не знае, че има някой спор между тях.
Та рекох, ако две ученички могат пред директора да си подадат ръка и да си говорят любезничко, защото директорът е тук, тогава две същества, ако Господ е при тях, не могат ли да направят същото?
Тогава аз ще кажа: „По какво ще позная, че Господ е с мене? “ Щом почнеш да мислиш, значи директорът е тук, тогава всичко е възможно.
към втори вариант >>
Тогава аз ще кажа: „По какво ще позная, че Господ е с мене?
(втори вариант)
Едната казва на другата: „Колко си хубава и добра днес! “ -“Директорът е тук! Няма ли го директорът, тогава ще ме видиш каква съм.“ Та рекох, щом дойде директорът, двете ученички веднага се засмеят и се ръкуват. Директорът не знае, че има някой спор между тях. Та рекох, ако две ученички могат пред директора да си подадат ръка и да си говорят любезничко, защото директорът е тук, тогава две същества, ако Господ е при тях, не могат ли да направят същото?
Тогава аз ще кажа: „По какво ще позная, че Господ е с мене?
“ Щом почнеш да мислиш, значи директорът е тук, тогава всичко е възможно.
към втори вариант >>
“ Щом почнеш да мислиш, значи директорът е тук, тогава всичко е възможно.
(втори вариант)
“ -“Директорът е тук! Няма ли го директорът, тогава ще ме видиш каква съм.“ Та рекох, щом дойде директорът, двете ученички веднага се засмеят и се ръкуват. Директорът не знае, че има някой спор между тях. Та рекох, ако две ученички могат пред директора да си подадат ръка и да си говорят любезничко, защото директорът е тук, тогава две същества, ако Господ е при тях, не могат ли да направят същото? Тогава аз ще кажа: „По какво ще позная, че Господ е с мене?
“ Щом почнеш да мислиш, значи директорът е тук, тогава всичко е възможно.
към втори вариант >>
Та, кои са основните мисли, които може да извлечете от казаното?
(втори вариант)
Та, кои са основните мисли, които може да извлечете от казаното?
При мисълта всичко може да се твори! Силният човек трябва да мисли! И вие трябва всеки ден да мислите по 5, 10, 15 минути, човек ли сте или не. Т.е да видите почнали ли сте да мислите или не мислите. Ще знаете, в мисълта има едно отличително качество, то е следующето: щом като дойде мисълта, тя носи светлина със себе си.
към втори вариант >>
При мисълта всичко може да се твори!
(втори вариант)
Та, кои са основните мисли, които може да извлечете от казаното?
При мисълта всичко може да се твори!
Силният човек трябва да мисли! И вие трябва всеки ден да мислите по 5, 10, 15 минути, човек ли сте или не. Т.е да видите почнали ли сте да мислите или не мислите. Ще знаете, в мисълта има едно отличително качество, то е следующето: щом като дойде мисълта, тя носи светлина със себе си. Веднага се отварят простори пред тебе, и памет, и способност, и музика, и художество, няма обезсърдчение там.
към втори вариант >>
Силният човек трябва да мисли!
(втори вариант)
Та, кои са основните мисли, които може да извлечете от казаното? При мисълта всичко може да се твори!
Силният човек трябва да мисли!
И вие трябва всеки ден да мислите по 5, 10, 15 минути, човек ли сте или не. Т.е да видите почнали ли сте да мислите или не мислите. Ще знаете, в мисълта има едно отличително качество, то е следующето: щом като дойде мисълта, тя носи светлина със себе си. Веднага се отварят простори пред тебе, и памет, и способност, и музика, и художество, няма обезсърдчение там. Но изгубиш ли мисълта, пак станеш обикновен.
към втори вариант >>
И вие трябва всеки ден да мислите по 5, 10, 15 минути, човек ли сте или не.
(втори вариант)
Та, кои са основните мисли, които може да извлечете от казаното? При мисълта всичко може да се твори! Силният човек трябва да мисли!
И вие трябва всеки ден да мислите по 5, 10, 15 минути, човек ли сте или не.
Т.е да видите почнали ли сте да мислите или не мислите. Ще знаете, в мисълта има едно отличително качество, то е следующето: щом като дойде мисълта, тя носи светлина със себе си. Веднага се отварят простори пред тебе, и памет, и способност, и музика, и художество, няма обезсърдчение там. Но изгубиш ли мисълта, пак станеш обикновен. Ще знаете, мисълта, тя е магическата тояжка!
към втори вариант >>
Т.е да видите почнали ли сте да мислите или не мислите.
(втори вариант)
Та, кои са основните мисли, които може да извлечете от казаното? При мисълта всичко може да се твори! Силният човек трябва да мисли! И вие трябва всеки ден да мислите по 5, 10, 15 минути, човек ли сте или не.
Т.е да видите почнали ли сте да мислите или не мислите.
Ще знаете, в мисълта има едно отличително качество, то е следующето: щом като дойде мисълта, тя носи светлина със себе си. Веднага се отварят простори пред тебе, и памет, и способност, и музика, и художество, няма обезсърдчение там. Но изгубиш ли мисълта, пак станеш обикновен. Ще знаете, мисълта, тя е магическата тояжка! Имаш ли нея, всичко е възможно.
към втори вариант >>
Ще знаете, в мисълта има едно отличително качество, то е следующето: щом като дойде мисълта, тя носи светлина със себе си.
(втори вариант)
Та, кои са основните мисли, които може да извлечете от казаното? При мисълта всичко може да се твори! Силният човек трябва да мисли! И вие трябва всеки ден да мислите по 5, 10, 15 минути, човек ли сте или не. Т.е да видите почнали ли сте да мислите или не мислите.
Ще знаете, в мисълта има едно отличително качество, то е следующето: щом като дойде мисълта, тя носи светлина със себе си.
Веднага се отварят простори пред тебе, и памет, и способност, и музика, и художество, няма обезсърдчение там. Но изгубиш ли мисълта, пак станеш обикновен. Ще знаете, мисълта, тя е магическата тояжка! Имаш ли нея, всичко е възможно. Изгубиш ли тояжката си, веднага се сменят състоянията.
към втори вариант >>
Веднага се отварят простори пред тебе, и памет, и способност, и музика, и художество, няма обезсърдчение там.
(втори вариант)
При мисълта всичко може да се твори! Силният човек трябва да мисли! И вие трябва всеки ден да мислите по 5, 10, 15 минути, човек ли сте или не. Т.е да видите почнали ли сте да мислите или не мислите. Ще знаете, в мисълта има едно отличително качество, то е следующето: щом като дойде мисълта, тя носи светлина със себе си.
Веднага се отварят простори пред тебе, и памет, и способност, и музика, и художество, няма обезсърдчение там.
Но изгубиш ли мисълта, пак станеш обикновен. Ще знаете, мисълта, тя е магическата тояжка! Имаш ли нея, всичко е възможно. Изгубиш ли тояжката си, веднага се сменят състоянията. И магите са носили своите тояжки в ръкава и докато той носи своята тояжка, той е силен, той е маг, в деня, в който той изгуби своята тояжка, никаква магия не остава у него.
към втори вариант >>
Но изгубиш ли мисълта, пак станеш обикновен.
(втори вариант)
Силният човек трябва да мисли! И вие трябва всеки ден да мислите по 5, 10, 15 минути, човек ли сте или не. Т.е да видите почнали ли сте да мислите или не мислите. Ще знаете, в мисълта има едно отличително качество, то е следующето: щом като дойде мисълта, тя носи светлина със себе си. Веднага се отварят простори пред тебе, и памет, и способност, и музика, и художество, няма обезсърдчение там.
Но изгубиш ли мисълта, пак станеш обикновен.
Ще знаете, мисълта, тя е магическата тояжка! Имаш ли нея, всичко е възможно. Изгубиш ли тояжката си, веднага се сменят състоянията. И магите са носили своите тояжки в ръкава и докато той носи своята тояжка, той е силен, той е маг, в деня, в който той изгуби своята тояжка, никаква магия не остава у него. И ти, докато носиш своята мисъл, ти си маг.
към втори вариант >>
Ще знаете, мисълта, тя е магическата тояжка!
(втори вариант)
И вие трябва всеки ден да мислите по 5, 10, 15 минути, човек ли сте или не. Т.е да видите почнали ли сте да мислите или не мислите. Ще знаете, в мисълта има едно отличително качество, то е следующето: щом като дойде мисълта, тя носи светлина със себе си. Веднага се отварят простори пред тебе, и памет, и способност, и музика, и художество, няма обезсърдчение там. Но изгубиш ли мисълта, пак станеш обикновен.
Ще знаете, мисълта, тя е магическата тояжка!
Имаш ли нея, всичко е възможно. Изгубиш ли тояжката си, веднага се сменят състоянията. И магите са носили своите тояжки в ръкава и докато той носи своята тояжка, той е силен, той е маг, в деня, в който той изгуби своята тояжка, никаква магия не остава у него. И ти, докато носиш своята мисъл, ти си маг. Изгубиш ли мисълта си, ти си един обикновен човек.
към втори вариант >>
Имаш ли нея, всичко е възможно.
(втори вариант)
Т.е да видите почнали ли сте да мислите или не мислите. Ще знаете, в мисълта има едно отличително качество, то е следующето: щом като дойде мисълта, тя носи светлина със себе си. Веднага се отварят простори пред тебе, и памет, и способност, и музика, и художество, няма обезсърдчение там. Но изгубиш ли мисълта, пак станеш обикновен. Ще знаете, мисълта, тя е магическата тояжка!
Имаш ли нея, всичко е възможно.
Изгубиш ли тояжката си, веднага се сменят състоянията. И магите са носили своите тояжки в ръкава и докато той носи своята тояжка, той е силен, той е маг, в деня, в който той изгуби своята тояжка, никаква магия не остава у него. И ти, докато носиш своята мисъл, ти си маг. Изгубиш ли мисълта си, ти си един обикновен човек. Казваш: „Това е невъзможно, онова е невъзможно.
към втори вариант >>
Изгубиш ли тояжката си, веднага се сменят състоянията.
(втори вариант)
Ще знаете, в мисълта има едно отличително качество, то е следующето: щом като дойде мисълта, тя носи светлина със себе си. Веднага се отварят простори пред тебе, и памет, и способност, и музика, и художество, няма обезсърдчение там. Но изгубиш ли мисълта, пак станеш обикновен. Ще знаете, мисълта, тя е магическата тояжка! Имаш ли нея, всичко е възможно.
Изгубиш ли тояжката си, веднага се сменят състоянията.
И магите са носили своите тояжки в ръкава и докато той носи своята тояжка, той е силен, той е маг, в деня, в който той изгуби своята тояжка, никаква магия не остава у него. И ти, докато носиш своята мисъл, ти си маг. Изгубиш ли мисълта си, ти си един обикновен човек. Казваш: „Това е невъзможно, онова е невъзможно. Това да направя, онова да направя“, и най-после нищо не можеш да направиш.
към втори вариант >>
И магите са носили своите тояжки в ръкава и докато той носи своята тояжка, той е силен, той е маг, в деня, в който той изгуби своята тояжка, никаква магия не остава у него.
(втори вариант)
Веднага се отварят простори пред тебе, и памет, и способност, и музика, и художество, няма обезсърдчение там. Но изгубиш ли мисълта, пак станеш обикновен. Ще знаете, мисълта, тя е магическата тояжка! Имаш ли нея, всичко е възможно. Изгубиш ли тояжката си, веднага се сменят състоянията.
И магите са носили своите тояжки в ръкава и докато той носи своята тояжка, той е силен, той е маг, в деня, в който той изгуби своята тояжка, никаква магия не остава у него.
И ти, докато носиш своята мисъл, ти си маг. Изгубиш ли мисълта си, ти си един обикновен човек. Казваш: „Това е невъзможно, онова е невъзможно. Това да направя, онова да направя“, и най-после нищо не можеш да направиш.
към втори вариант >>
И ти, докато носиш своята мисъл, ти си маг.
(втори вариант)
Но изгубиш ли мисълта, пак станеш обикновен. Ще знаете, мисълта, тя е магическата тояжка! Имаш ли нея, всичко е възможно. Изгубиш ли тояжката си, веднага се сменят състоянията. И магите са носили своите тояжки в ръкава и докато той носи своята тояжка, той е силен, той е маг, в деня, в който той изгуби своята тояжка, никаква магия не остава у него.
И ти, докато носиш своята мисъл, ти си маг.
Изгубиш ли мисълта си, ти си един обикновен човек. Казваш: „Това е невъзможно, онова е невъзможно. Това да направя, онова да направя“, и най-после нищо не можеш да направиш.
към втори вариант >>
Изгубиш ли мисълта си, ти си един обикновен човек.
(втори вариант)
Ще знаете, мисълта, тя е магическата тояжка! Имаш ли нея, всичко е възможно. Изгубиш ли тояжката си, веднага се сменят състоянията. И магите са носили своите тояжки в ръкава и докато той носи своята тояжка, той е силен, той е маг, в деня, в който той изгуби своята тояжка, никаква магия не остава у него. И ти, докато носиш своята мисъл, ти си маг.
Изгубиш ли мисълта си, ти си един обикновен човек.
Казваш: „Това е невъзможно, онова е невъзможно. Това да направя, онова да направя“, и най-после нищо не можеш да направиш.
към втори вариант >>
Казваш: „Това е невъзможно, онова е невъзможно.
(втори вариант)
Имаш ли нея, всичко е възможно. Изгубиш ли тояжката си, веднага се сменят състоянията. И магите са носили своите тояжки в ръкава и докато той носи своята тояжка, той е силен, той е маг, в деня, в който той изгуби своята тояжка, никаква магия не остава у него. И ти, докато носиш своята мисъл, ти си маг. Изгубиш ли мисълта си, ти си един обикновен човек.
Казваш: „Това е невъзможно, онова е невъзможно.
Това да направя, онова да направя“, и най-после нищо не можеш да направиш.
към втори вариант >>
Това да направя, онова да направя“, и най-после нищо не можеш да направиш.
(втори вариант)
Изгубиш ли тояжката си, веднага се сменят състоянията. И магите са носили своите тояжки в ръкава и докато той носи своята тояжка, той е силен, той е маг, в деня, в който той изгуби своята тояжка, никаква магия не остава у него. И ти, докато носиш своята мисъл, ти си маг. Изгубиш ли мисълта си, ти си един обикновен човек. Казваш: „Това е невъзможно, онова е невъзможно.
Това да направя, онова да направя“, и най-после нищо не можеш да направиш.
към втори вариант >>
Колко точки се изискват, за да направиш един връх?
(втори вариант)
Колко точки се изискват, за да направиш един връх?
(-Три.) Какво пространство ще бъде тогава това с трите точки: едноизмерно, двуизмерно или триизмерно? (-Двуизмерно.) Значи, с две точки не можем да направим един връх. Сега ще преведем математическите понятия в куба. Имаме 6 стени и 6 плоскости. Тогава колко върха има в куба?
към втори вариант >>
(-Три.) Какво пространство ще бъде тогава това с трите точки: едноизмерно, двуизмерно или триизмерно?
(втори вариант)
Колко точки се изискват, за да направиш един връх?
(-Три.) Какво пространство ще бъде тогава това с трите точки: едноизмерно, двуизмерно или триизмерно?
(-Двуизмерно.) Значи, с две точки не можем да направим един връх. Сега ще преведем математическите понятия в куба. Имаме 6 стени и 6 плоскости. Тогава колко върха има в куба? (-Осем.) Осем, колко точки има във всеки връх?
към втори вариант >>
(-Двуизмерно.) Значи, с две точки не можем да направим един връх.
(втори вариант)
Колко точки се изискват, за да направиш един връх? (-Три.) Какво пространство ще бъде тогава това с трите точки: едноизмерно, двуизмерно или триизмерно?
(-Двуизмерно.) Значи, с две точки не можем да направим един връх.
Сега ще преведем математическите понятия в куба. Имаме 6 стени и 6 плоскости. Тогава колко върха има в куба? (-Осем.) Осем, колко точки има във всеки връх? По три. 3X8=24.
към втори вариант >>
Сега ще преведем математическите понятия в куба.
(втори вариант)
Колко точки се изискват, за да направиш един връх? (-Три.) Какво пространство ще бъде тогава това с трите точки: едноизмерно, двуизмерно или триизмерно? (-Двуизмерно.) Значи, с две точки не можем да направим един връх.
Сега ще преведем математическите понятия в куба.
Имаме 6 стени и 6 плоскости. Тогава колко върха има в куба? (-Осем.) Осем, колко точки има във всеки връх? По три. 3X8=24. Ние казваме, имаме осем върха, 24 8 остават 16, къде влизат тези 16?
към втори вариант >>
Имаме 6 стени и 6 плоскости.
(втори вариант)
Колко точки се изискват, за да направиш един връх? (-Три.) Какво пространство ще бъде тогава това с трите точки: едноизмерно, двуизмерно или триизмерно? (-Двуизмерно.) Значи, с две точки не можем да направим един връх. Сега ще преведем математическите понятия в куба.
Имаме 6 стени и 6 плоскости.
Тогава колко върха има в куба? (-Осем.) Осем, колко точки има във всеки връх? По три. 3X8=24. Ние казваме, имаме осем върха, 24 8 остават 16, къде влизат тези 16? Те не оперират във видимия свят.
към втори вариант >>
Тогава колко върха има в куба?
(втори вариант)
Колко точки се изискват, за да направиш един връх? (-Три.) Какво пространство ще бъде тогава това с трите точки: едноизмерно, двуизмерно или триизмерно? (-Двуизмерно.) Значи, с две точки не можем да направим един връх. Сега ще преведем математическите понятия в куба. Имаме 6 стени и 6 плоскости.
Тогава колко върха има в куба?
(-Осем.) Осем, колко точки има във всеки връх? По три. 3X8=24. Ние казваме, имаме осем върха, 24 8 остават 16, къде влизат тези 16? Те не оперират във видимия свят. Значи, имаш един запас от 16.
към втори вариант >>
(-Осем.) Осем, колко точки има във всеки връх?
(втори вариант)
(-Три.) Какво пространство ще бъде тогава това с трите точки: едноизмерно, двуизмерно или триизмерно? (-Двуизмерно.) Значи, с две точки не можем да направим един връх. Сега ще преведем математическите понятия в куба. Имаме 6 стени и 6 плоскости. Тогава колко върха има в куба?
(-Осем.) Осем, колко точки има във всеки връх?
По три. 3X8=24. Ние казваме, имаме осем върха, 24 8 остават 16, къде влизат тези 16? Те не оперират във видимия свят. Значи, имаш един запас от 16. Тогава колко точки имаме в един квадрат?
към втори вариант >>
По три. 3X8=24.
(втори вариант)
(-Двуизмерно.) Значи, с две точки не можем да направим един връх. Сега ще преведем математическите понятия в куба. Имаме 6 стени и 6 плоскости. Тогава колко върха има в куба? (-Осем.) Осем, колко точки има във всеки връх?
По три. 3X8=24.
Ние казваме, имаме осем върха, 24 8 остават 16, къде влизат тези 16? Те не оперират във видимия свят. Значи, имаш един запас от 16. Тогава колко точки имаме в един квадрат? (-Четири.) Но понеже имаме две точки в линията, четири граници по две точки, колко правят?
към втори вариант >>
Ние казваме, имаме осем върха, 24 8 остават 16, къде влизат тези 16?
(втори вариант)
Сега ще преведем математическите понятия в куба. Имаме 6 стени и 6 плоскости. Тогава колко върха има в куба? (-Осем.) Осем, колко точки има във всеки връх? По три. 3X8=24.
Ние казваме, имаме осем върха, 24 8 остават 16, къде влизат тези 16?
Те не оперират във видимия свят. Значи, имаш един запас от 16. Тогава колко точки имаме в един квадрат? (-Четири.) Но понеже имаме две точки в линията, четири граници по две точки, колко правят?
към втори вариант >>
Те не оперират във видимия свят.
(втори вариант)
Имаме 6 стени и 6 плоскости. Тогава колко върха има в куба? (-Осем.) Осем, колко точки има във всеки връх? По три. 3X8=24. Ние казваме, имаме осем върха, 24 8 остават 16, къде влизат тези 16?
Те не оперират във видимия свят.
Значи, имаш един запас от 16. Тогава колко точки имаме в един квадрат? (-Четири.) Но понеже имаме две точки в линията, четири граници по две точки, колко правят?
към втори вариант >>
Значи, имаш един запас от 16.
(втори вариант)
Тогава колко върха има в куба? (-Осем.) Осем, колко точки има във всеки връх? По три. 3X8=24. Ние казваме, имаме осем върха, 24 8 остават 16, къде влизат тези 16? Те не оперират във видимия свят.
Значи, имаш един запас от 16.
Тогава колко точки имаме в един квадрат? (-Четири.) Но понеже имаме две точки в линията, четири граници по две точки, колко правят?
към втори вариант >>
Тогава колко точки имаме в един квадрат?
(втори вариант)
(-Осем.) Осем, колко точки има във всеки връх? По три. 3X8=24. Ние казваме, имаме осем върха, 24 8 остават 16, къде влизат тези 16? Те не оперират във видимия свят. Значи, имаш един запас от 16.
Тогава колко точки имаме в един квадрат?
(-Четири.) Но понеже имаме две точки в линията, четири граници по две точки, колко правят?
към втори вариант >>
(-Четири.) Но понеже имаме две точки в линията, четири граници по две точки, колко правят?
(втори вариант)
По три. 3X8=24. Ние казваме, имаме осем върха, 24 8 остават 16, къде влизат тези 16? Те не оперират във видимия свят. Значи, имаш един запас от 16. Тогава колко точки имаме в един квадрат?
(-Четири.) Но понеже имаме две точки в линията, четири граници по две точки, колко правят?
към втори вариант >>
Щом се съединят две разумни същества, щом се допрат на едно място, какво образуват?
(втори вариант)
Щом се съединят две разумни същества, щом се допрат на едно място, какво образуват?
Сливат се и образуват един връх. Тогава, ако три плоскости се съединят, какво образуват? (-Пак връх.) Значи изисква се две разумни същества, за да се слеят и да образуват един връх. Три плоскости, ако се допрат какво образуват? (Пак връх.) Ако две линии се пресичат?
към втори вариант >>
Сливат се и образуват един връх.
(втори вариант)
Щом се съединят две разумни същества, щом се допрат на едно място, какво образуват?
Сливат се и образуват един връх.
Тогава, ако три плоскости се съединят, какво образуват? (-Пак връх.) Значи изисква се две разумни същества, за да се слеят и да образуват един връх. Три плоскости, ако се допрат какво образуват? (Пак връх.) Ако две линии се пресичат? (-Пак връх се образува.) Каква е разликата, когато две същества образуват един връх и когато три същества образуват връх?
към втори вариант >>
Тогава, ако три плоскости се съединят, какво образуват?
(втори вариант)
Щом се съединят две разумни същества, щом се допрат на едно място, какво образуват? Сливат се и образуват един връх.
Тогава, ако три плоскости се съединят, какво образуват?
(-Пак връх.) Значи изисква се две разумни същества, за да се слеят и да образуват един връх. Три плоскости, ако се допрат какво образуват? (Пак връх.) Ако две линии се пресичат? (-Пак връх се образува.) Каква е разликата, когато две същества образуват един връх и когато три същества образуват връх? Можете ли да приведете един пример в живота, къде се проявяват тия линии?
към втори вариант >>
(-Пак връх.) Значи изисква се две разумни същества, за да се слеят и да образуват един връх.
(втори вариант)
Щом се съединят две разумни същества, щом се допрат на едно място, какво образуват? Сливат се и образуват един връх. Тогава, ако три плоскости се съединят, какво образуват?
(-Пак връх.) Значи изисква се две разумни същества, за да се слеят и да образуват един връх.
Три плоскости, ако се допрат какво образуват? (Пак връх.) Ако две линии се пресичат? (-Пак връх се образува.) Каква е разликата, когато две същества образуват един връх и когато три същества образуват връх? Можете ли да приведете един пример в живота, къде се проявяват тия линии? Нали казахме, че две разумни същества образуват един връх.
към втори вариант >>
Три плоскости, ако се допрат какво образуват?
(втори вариант)
Щом се съединят две разумни същества, щом се допрат на едно място, какво образуват? Сливат се и образуват един връх. Тогава, ако три плоскости се съединят, какво образуват? (-Пак връх.) Значи изисква се две разумни същества, за да се слеят и да образуват един връх.
Три плоскости, ако се допрат какво образуват?
(Пак връх.) Ако две линии се пресичат? (-Пак връх се образува.) Каква е разликата, когато две същества образуват един връх и когато три същества образуват връх? Можете ли да приведете един пример в живота, къде се проявяват тия линии? Нали казахме, че две разумни същества образуват един връх. Дайте един връх в живота си или две разумни същества, които образуват връх.
към втори вариант >>
(Пак връх.) Ако две линии се пресичат?
(втори вариант)
Щом се съединят две разумни същества, щом се допрат на едно място, какво образуват? Сливат се и образуват един връх. Тогава, ако три плоскости се съединят, какво образуват? (-Пак връх.) Значи изисква се две разумни същества, за да се слеят и да образуват един връх. Три плоскости, ако се допрат какво образуват?
(Пак връх.) Ако две линии се пресичат?
(-Пак връх се образува.) Каква е разликата, когато две същества образуват един връх и когато три същества образуват връх? Можете ли да приведете един пример в живота, къде се проявяват тия линии? Нали казахме, че две разумни същества образуват един връх. Дайте един връх в живота си или две разумни същества, които образуват връх. (-Три същества, които образуват връх в живота, това е семейството: бащата, майката и детето.) Но майката и бащата, преди детето, какво са образували?
към втори вариант >>
(-Пак връх се образува.) Каква е разликата, когато две същества образуват един връх и когато три същества образуват връх?
(втори вариант)
Сливат се и образуват един връх. Тогава, ако три плоскости се съединят, какво образуват? (-Пак връх.) Значи изисква се две разумни същества, за да се слеят и да образуват един връх. Три плоскости, ако се допрат какво образуват? (Пак връх.) Ако две линии се пресичат?
(-Пак връх се образува.) Каква е разликата, когато две същества образуват един връх и когато три същества образуват връх?
Можете ли да приведете един пример в живота, къде се проявяват тия линии? Нали казахме, че две разумни същества образуват един връх. Дайте един връх в живота си или две разумни същества, които образуват връх. (-Три същества, които образуват връх в живота, това е семейството: бащата, майката и детето.) Но майката и бащата, преди детето, какво са образували? Момъкът е от едно измерение.
към втори вариант >>
Можете ли да приведете един пример в живота, къде се проявяват тия линии?
(втори вариант)
Тогава, ако три плоскости се съединят, какво образуват? (-Пак връх.) Значи изисква се две разумни същества, за да се слеят и да образуват един връх. Три плоскости, ако се допрат какво образуват? (Пак връх.) Ако две линии се пресичат? (-Пак връх се образува.) Каква е разликата, когато две същества образуват един връх и когато три същества образуват връх?
Можете ли да приведете един пример в живота, къде се проявяват тия линии?
Нали казахме, че две разумни същества образуват един връх. Дайте един връх в живота си или две разумни същества, които образуват връх. (-Три същества, които образуват връх в живота, това е семейството: бащата, майката и детето.) Но майката и бащата, преди детето, какво са образували? Момъкът е от едно измерение. Като е близо до хората момъкът, той се сгодява, като се сгоди, той става двуизмерен. Т.е.
към втори вариант >>
Нали казахме, че две разумни същества образуват един връх.
(втори вариант)
(-Пак връх.) Значи изисква се две разумни същества, за да се слеят и да образуват един връх. Три плоскости, ако се допрат какво образуват? (Пак връх.) Ако две линии се пресичат? (-Пак връх се образува.) Каква е разликата, когато две същества образуват един връх и когато три същества образуват връх? Можете ли да приведете един пример в живота, къде се проявяват тия линии?
Нали казахме, че две разумни същества образуват един връх.
Дайте един връх в живота си или две разумни същества, които образуват връх. (-Три същества, които образуват връх в живота, това е семейството: бащата, майката и детето.) Но майката и бащата, преди детето, какво са образували? Момъкът е от едно измерение. Като е близо до хората момъкът, той се сгодява, като се сгоди, той става двуизмерен. Т.е. като се сгоди той е плоскост, а като се ожени е вече куб.
към втори вариант >>
Дайте един връх в живота си или две разумни същества, които образуват връх.
(втори вариант)
Три плоскости, ако се допрат какво образуват? (Пак връх.) Ако две линии се пресичат? (-Пак връх се образува.) Каква е разликата, когато две същества образуват един връх и когато три същества образуват връх? Можете ли да приведете един пример в живота, къде се проявяват тия линии? Нали казахме, че две разумни същества образуват един връх.
Дайте един връх в живота си или две разумни същества, които образуват връх.
(-Три същества, които образуват връх в живота, това е семейството: бащата, майката и детето.) Но майката и бащата, преди детето, какво са образували? Момъкът е от едно измерение. Като е близо до хората момъкът, той се сгодява, като се сгоди, той става двуизмерен. Т.е. като се сгоди той е плоскост, а като се ожени е вече куб. Питате що е права линия?
към втори вариант >>
(-Три същества, които образуват връх в живота, това е семейството: бащата, майката и детето.) Но майката и бащата, преди детето, какво са образували?
(втори вариант)
(Пак връх.) Ако две линии се пресичат? (-Пак връх се образува.) Каква е разликата, когато две същества образуват един връх и когато три същества образуват връх? Можете ли да приведете един пример в живота, къде се проявяват тия линии? Нали казахме, че две разумни същества образуват един връх. Дайте един връх в живота си или две разумни същества, които образуват връх.
(-Три същества, които образуват връх в живота, това е семейството: бащата, майката и детето.) Но майката и бащата, преди детето, какво са образували?
Момъкът е от едно измерение. Като е близо до хората момъкът, той се сгодява, като се сгоди, той става двуизмерен. Т.е. като се сгоди той е плоскост, а като се ожени е вече куб. Питате що е права линия? Момъкът. Що е квадрат?
към втори вариант >>
Момъкът е от едно измерение.
(втори вариант)
(-Пак връх се образува.) Каква е разликата, когато две същества образуват един връх и когато три същества образуват връх? Можете ли да приведете един пример в живота, къде се проявяват тия линии? Нали казахме, че две разумни същества образуват един връх. Дайте един връх в живота си или две разумни същества, които образуват връх. (-Три същества, които образуват връх в живота, това е семейството: бащата, майката и детето.) Но майката и бащата, преди детето, какво са образували?
Момъкът е от едно измерение.
Като е близо до хората момъкът, той се сгодява, като се сгоди, той става двуизмерен. Т.е. като се сгоди той е плоскост, а като се ожени е вече куб. Питате що е права линия? Момъкът. Що е квадрат? Сгоденият. А кубът?
към втори вариант >>
Като е близо до хората момъкът, той се сгодява, като се сгоди, той става двуизмерен. Т.е.
(втори вариант)
Можете ли да приведете един пример в живота, къде се проявяват тия линии? Нали казахме, че две разумни същества образуват един връх. Дайте един връх в живота си или две разумни същества, които образуват връх. (-Три същества, които образуват връх в живота, това е семейството: бащата, майката и детето.) Но майката и бащата, преди детето, какво са образували? Момъкът е от едно измерение.
Като е близо до хората момъкът, той се сгодява, като се сгоди, той става двуизмерен. Т.е.
като се сгоди той е плоскост, а като се ожени е вече куб. Питате що е права линия? Момъкът. Що е квадрат? Сгоденият. А кубът? То е онзи, ожененият, с три сечения.
към втори вариант >>
като се сгоди той е плоскост, а като се ожени е вече куб.
(втори вариант)
Нали казахме, че две разумни същества образуват един връх. Дайте един връх в живота си или две разумни същества, които образуват връх. (-Три същества, които образуват връх в живота, това е семейството: бащата, майката и детето.) Но майката и бащата, преди детето, какво са образували? Момъкът е от едно измерение. Като е близо до хората момъкът, той се сгодява, като се сгоди, той става двуизмерен. Т.е.
като се сгоди той е плоскост, а като се ожени е вече куб.
Питате що е права линия? Момъкът. Що е квадрат? Сгоденият. А кубът? То е онзи, ожененият, с три сечения. Двамата имат стремеж.
към втори вариант >>
Питате що е права линия?
(втори вариант)
Дайте един връх в живота си или две разумни същества, които образуват връх. (-Три същества, които образуват връх в живота, това е семейството: бащата, майката и детето.) Но майката и бащата, преди детето, какво са образували? Момъкът е от едно измерение. Като е близо до хората момъкът, той се сгодява, като се сгоди, той става двуизмерен. Т.е. като се сгоди той е плоскост, а като се ожени е вече куб.
Питате що е права линия?
Момъкът. Що е квадрат? Сгоденият. А кубът? То е онзи, ожененият, с три сечения. Двамата имат стремеж.
към втори вариант >>
Момъкът. Що е квадрат?
(втори вариант)
(-Три същества, които образуват връх в живота, това е семейството: бащата, майката и детето.) Но майката и бащата, преди детето, какво са образували? Момъкът е от едно измерение. Като е близо до хората момъкът, той се сгодява, като се сгоди, той става двуизмерен. Т.е. като се сгоди той е плоскост, а като се ожени е вече куб. Питате що е права линия?
Момъкът. Що е квадрат?
Сгоденият. А кубът? То е онзи, ожененият, с три сечения. Двамата имат стремеж.
към втори вариант >>
Ако някой ви запита: по какво се отличава човек?
(втори вариант)
Ако някой ви запита: по какво се отличава човек?
Или: кое определя човека като човек? Казвате: „Аз съм човек! “ Кое е онова качество, което определя човека като човек? Задачата е трудна, но ще започнем от причините. Кое определя светлината?
към втори вариант >>
Сгоденият. А кубът?
(втори вариант)
Момъкът е от едно измерение. Като е близо до хората момъкът, той се сгодява, като се сгоди, той става двуизмерен. Т.е. като се сгоди той е плоскост, а като се ожени е вече куб. Питате що е права линия? Момъкът. Що е квадрат?
Сгоденият. А кубът?
То е онзи, ожененият, с три сечения. Двамата имат стремеж.
към втори вариант >>
Или: кое определя човека като човек?
(втори вариант)
Ако някой ви запита: по какво се отличава човек?
Или: кое определя човека като човек?
Казвате: „Аз съм човек! “ Кое е онова качество, което определя човека като човек? Задачата е трудна, но ще започнем от причините. Кое определя светлината? Светлината отваря пътя на всички същества, добри и лоши.
към втори вариант >>
То е онзи, ожененият, с три сечения.
(втори вариант)
Като е близо до хората момъкът, той се сгодява, като се сгоди, той става двуизмерен. Т.е. като се сгоди той е плоскост, а като се ожени е вече куб. Питате що е права линия? Момъкът. Що е квадрат? Сгоденият. А кубът?
То е онзи, ожененият, с три сечения.
Двамата имат стремеж.
към втори вариант >>
Казвате: „Аз съм човек!
(втори вариант)
Ако някой ви запита: по какво се отличава човек? Или: кое определя човека като човек?
Казвате: „Аз съм човек!
“ Кое е онова качество, което определя човека като човек? Задачата е трудна, но ще започнем от причините. Кое определя светлината? Светлината отваря пътя на всички същества, добри и лоши. Кое е онова качество, което определя топлината?
към втори вариант >>
Двамата имат стремеж.
(втори вариант)
като се сгоди той е плоскост, а като се ожени е вече куб. Питате що е права линия? Момъкът. Що е квадрат? Сгоденият. А кубът? То е онзи, ожененият, с три сечения.
Двамата имат стремеж.
към втори вариант >>
“ Кое е онова качество, което определя човека като човек?
(втори вариант)
Ако някой ви запита: по какво се отличава човек? Или: кое определя човека като човек? Казвате: „Аз съм човек!
“ Кое е онова качество, което определя човека като човек?
Задачата е трудна, но ще започнем от причините. Кое определя светлината? Светлината отваря пътя на всички същества, добри и лоши. Кое е онова качество, което определя топлината? Топлината стопля всички същества, без разлика.
към втори вариант >>
Имате правата линия А.
(втори вариант)
Имате правата линия А.
Свободна линия, която се движи. Ако турим и друга свободна линия В, която се движи по същата посока. Ако тия линии се пресекат, пресичането е проявлението О. Пресичането е влюбването, тук имате най-голямата интенсивност. Но понеже всяка права си има свой път, те не остават за дълго заедно.
към втори вариант >>
Задачата е трудна, но ще започнем от причините.
(втори вариант)
Ако някой ви запита: по какво се отличава човек? Или: кое определя човека като човек? Казвате: „Аз съм човек! “ Кое е онова качество, което определя човека като човек?
Задачата е трудна, но ще започнем от причините.
Кое определя светлината? Светлината отваря пътя на всички същества, добри и лоши. Кое е онова качество, което определя топлината? Топлината стопля всички същества, без разлика. Туй качество на топлината учи хората, че при топлината всякога, всички тела се разширяват.
към втори вариант >>
Свободна линия, която се движи.
(втори вариант)
Имате правата линия А.
Свободна линия, която се движи.
Ако турим и друга свободна линия В, която се движи по същата посока. Ако тия линии се пресекат, пресичането е проявлението О. Пресичането е влюбването, тук имате най-голямата интенсивност. Но понеже всяка права си има свой път, те не остават за дълго заедно. Значи, любовта е в пречупването О.
към втори вариант >>
Кое определя светлината?
(втори вариант)
Ако някой ви запита: по какво се отличава човек? Или: кое определя човека като човек? Казвате: „Аз съм човек! “ Кое е онова качество, което определя човека като човек? Задачата е трудна, но ще започнем от причините.
Кое определя светлината?
Светлината отваря пътя на всички същества, добри и лоши. Кое е онова качество, което определя топлината? Топлината стопля всички същества, без разлика. Туй качество на топлината учи хората, че при топлината всякога, всички тела се разширяват. Някой път може топлината, от друго гледище, да причини някоя малка вреда, но добрината, която причинява, е с хиляди и милиони пъти по-голяма от малката вреда.
към втори вариант >>
Ако турим и друга свободна линия В, която се движи по същата посока.
(втори вариант)
Имате правата линия А. Свободна линия, която се движи.
Ако турим и друга свободна линия В, която се движи по същата посока.
Ако тия линии се пресекат, пресичането е проявлението О. Пресичането е влюбването, тук имате най-голямата интенсивност. Но понеже всяка права си има свой път, те не остават за дълго заедно. Значи, любовта е в пречупването О. След това, като се разлюбят, къде ще се срещнат?
към втори вариант >>
Светлината отваря пътя на всички същества, добри и лоши.
(втори вариант)
Или: кое определя човека като човек? Казвате: „Аз съм човек! “ Кое е онова качество, което определя човека като човек? Задачата е трудна, но ще започнем от причините. Кое определя светлината?
Светлината отваря пътя на всички същества, добри и лоши.
Кое е онова качество, което определя топлината? Топлината стопля всички същества, без разлика. Туй качество на топлината учи хората, че при топлината всякога, всички тела се разширяват. Някой път може топлината, от друго гледище, да причини някоя малка вреда, но добрината, която причинява, е с хиляди и милиони пъти по-голяма от малката вреда. И светлината може да причини микроскопическа вреда, от наше гледище, но добрините са повече.
към втори вариант >>
Ако тия линии се пресекат, пресичането е проявлението О.
(втори вариант)
Имате правата линия А. Свободна линия, която се движи. Ако турим и друга свободна линия В, която се движи по същата посока.
Ако тия линии се пресекат, пресичането е проявлението О.
Пресичането е влюбването, тук имате най-голямата интенсивност. Но понеже всяка права си има свой път, те не остават за дълго заедно. Значи, любовта е в пречупването О. След това, като се разлюбят, къде ще се срещнат?
към втори вариант >>
Кое е онова качество, което определя топлината?
(втори вариант)
Казвате: „Аз съм човек! “ Кое е онова качество, което определя човека като човек? Задачата е трудна, но ще започнем от причините. Кое определя светлината? Светлината отваря пътя на всички същества, добри и лоши.
Кое е онова качество, което определя топлината?
Топлината стопля всички същества, без разлика. Туй качество на топлината учи хората, че при топлината всякога, всички тела се разширяват. Някой път може топлината, от друго гледище, да причини някоя малка вреда, но добрината, която причинява, е с хиляди и милиони пъти по-голяма от малката вреда. И светлината може да причини микроскопическа вреда, от наше гледище, но добрините са повече.
към втори вариант >>
Пресичането е влюбването, тук имате най-голямата интенсивност.
(втори вариант)
Имате правата линия А. Свободна линия, която се движи. Ако турим и друга свободна линия В, която се движи по същата посока. Ако тия линии се пресекат, пресичането е проявлението О.
Пресичането е влюбването, тук имате най-голямата интенсивност.
Но понеже всяка права си има свой път, те не остават за дълго заедно. Значи, любовта е в пречупването О. След това, като се разлюбят, къде ще се срещнат?
към втори вариант >>
Топлината стопля всички същества, без разлика.
(втори вариант)
“ Кое е онова качество, което определя човека като човек? Задачата е трудна, но ще започнем от причините. Кое определя светлината? Светлината отваря пътя на всички същества, добри и лоши. Кое е онова качество, което определя топлината?
Топлината стопля всички същества, без разлика.
Туй качество на топлината учи хората, че при топлината всякога, всички тела се разширяват. Някой път може топлината, от друго гледище, да причини някоя малка вреда, но добрината, която причинява, е с хиляди и милиони пъти по-голяма от малката вреда. И светлината може да причини микроскопическа вреда, от наше гледище, но добрините са повече.
към втори вариант >>
Но понеже всяка права си има свой път, те не остават за дълго заедно.
(втори вариант)
Имате правата линия А. Свободна линия, която се движи. Ако турим и друга свободна линия В, която се движи по същата посока. Ако тия линии се пресекат, пресичането е проявлението О. Пресичането е влюбването, тук имате най-голямата интенсивност.
Но понеже всяка права си има свой път, те не остават за дълго заедно.
Значи, любовта е в пречупването О. След това, като се разлюбят, къде ще се срещнат?
към втори вариант >>
Туй качество на топлината учи хората, че при топлината всякога, всички тела се разширяват.
(втори вариант)
Задачата е трудна, но ще започнем от причините. Кое определя светлината? Светлината отваря пътя на всички същества, добри и лоши. Кое е онова качество, което определя топлината? Топлината стопля всички същества, без разлика.
Туй качество на топлината учи хората, че при топлината всякога, всички тела се разширяват.
Някой път може топлината, от друго гледище, да причини някоя малка вреда, но добрината, която причинява, е с хиляди и милиони пъти по-голяма от малката вреда. И светлината може да причини микроскопическа вреда, от наше гледище, но добрините са повече.
към втори вариант >>
Значи, любовта е в пречупването О.
(втори вариант)
Свободна линия, която се движи. Ако турим и друга свободна линия В, която се движи по същата посока. Ако тия линии се пресекат, пресичането е проявлението О. Пресичането е влюбването, тук имате най-голямата интенсивност. Но понеже всяка права си има свой път, те не остават за дълго заедно.
Значи, любовта е в пречупването О.
След това, като се разлюбят, къде ще се срещнат?
към втори вариант >>
Някой път може топлината, от друго гледище, да причини някоя малка вреда, но добрината, която причинява, е с хиляди и милиони пъти по-голяма от малката вреда.
(втори вариант)
Кое определя светлината? Светлината отваря пътя на всички същества, добри и лоши. Кое е онова качество, което определя топлината? Топлината стопля всички същества, без разлика. Туй качество на топлината учи хората, че при топлината всякога, всички тела се разширяват.
Някой път може топлината, от друго гледище, да причини някоя малка вреда, но добрината, която причинява, е с хиляди и милиони пъти по-голяма от малката вреда.
И светлината може да причини микроскопическа вреда, от наше гледище, но добрините са повече.
към втори вариант >>
След това, като се разлюбят, къде ще се срещнат?
(втори вариант)
Ако турим и друга свободна линия В, която се движи по същата посока. Ако тия линии се пресекат, пресичането е проявлението О. Пресичането е влюбването, тук имате най-голямата интенсивност. Но понеже всяка права си има свой път, те не остават за дълго заедно. Значи, любовта е в пречупването О.
След това, като се разлюбят, къде ще се срещнат?
към втори вариант >>
И светлината може да причини микроскопическа вреда, от наше гледище, но добрините са повече.
(втори вариант)
Светлината отваря пътя на всички същества, добри и лоши. Кое е онова качество, което определя топлината? Топлината стопля всички същества, без разлика. Туй качество на топлината учи хората, че при топлината всякога, всички тела се разширяват. Някой път може топлината, от друго гледище, да причини някоя малка вреда, но добрината, която причинява, е с хиляди и милиони пъти по-голяма от малката вреда.
И светлината може да причини микроскопическа вреда, от наше гледище, но добрините са повече.
към втори вариант >>
Значи, има влюбване и разлюбване.
(втори вариант)
Значи, има влюбване и разлюбване.
Де е разлюбването? Разлюбените хора са умни хора, вървят успоредно. Влюбят се, искат да се срещнат.
към втори вариант >>
Сега, кое е онова, което определя човека?
(втори вариант)
Сега, кое е онова, което определя човека?
Мисълта. Трябва да кажете: Мисълта е едно определено качество у човека и тя се отличава по това. Човек, който мисли, никога не се спъва, но то е фигуративно казано. Да кажем, ти си раздразнен, неразположен си духом, щом дойде мисълта, веднага твоето състояние ще се смени. Мисълта, това е Божествено състояние у човека. Недоволство, безверие, каквото и да е отрицателно състояние у тебе, като дойде мисълта у тебе, всичко ще се смени и ти ще имаш едно естествено състояние.
към втори вариант >>
Де е разлюбването?
(втори вариант)
Значи, има влюбване и разлюбване.
Де е разлюбването?
Разлюбените хора са умни хора, вървят успоредно. Влюбят се, искат да се срещнат.
към втори вариант >>
Мисълта. Трябва да кажете: Мисълта е едно определено качество у човека и тя се отличава по това.
(втори вариант)
Сега, кое е онова, което определя човека?
Мисълта. Трябва да кажете: Мисълта е едно определено качество у човека и тя се отличава по това.
Човек, който мисли, никога не се спъва, но то е фигуративно казано. Да кажем, ти си раздразнен, неразположен си духом, щом дойде мисълта, веднага твоето състояние ще се смени. Мисълта, това е Божествено състояние у човека. Недоволство, безверие, каквото и да е отрицателно състояние у тебе, като дойде мисълта у тебе, всичко ще се смени и ти ще имаш едно естествено състояние. Ти си човека, господар на твоите желания.
към втори вариант >>
Разлюбените хора са умни хора, вървят успоредно.
(втори вариант)
Значи, има влюбване и разлюбване. Де е разлюбването?
Разлюбените хора са умни хора, вървят успоредно.
Влюбят се, искат да се срещнат.
към втори вариант >>
Човек, който мисли, никога не се спъва, но то е фигуративно казано.
(втори вариант)
Сега, кое е онова, което определя човека? Мисълта. Трябва да кажете: Мисълта е едно определено качество у човека и тя се отличава по това.
Човек, който мисли, никога не се спъва, но то е фигуративно казано.
Да кажем, ти си раздразнен, неразположен си духом, щом дойде мисълта, веднага твоето състояние ще се смени. Мисълта, това е Божествено състояние у човека. Недоволство, безверие, каквото и да е отрицателно състояние у тебе, като дойде мисълта у тебе, всичко ще се смени и ти ще имаш едно естествено състояние. Ти си човека, господар на твоите желания. Та рекох, да мислиш, то е да бъдеш господар на себе си.
към втори вариант >>
Влюбят се, искат да се срещнат.
(втори вариант)
Значи, има влюбване и разлюбване. Де е разлюбването? Разлюбените хора са умни хора, вървят успоредно.
Влюбят се, искат да се срещнат.
към втори вариант >>
Да кажем, ти си раздразнен, неразположен си духом, щом дойде мисълта, веднага твоето състояние ще се смени.
(втори вариант)
Сега, кое е онова, което определя човека? Мисълта. Трябва да кажете: Мисълта е едно определено качество у човека и тя се отличава по това. Човек, който мисли, никога не се спъва, но то е фигуративно казано.
Да кажем, ти си раздразнен, неразположен си духом, щом дойде мисълта, веднага твоето състояние ще се смени.
Мисълта, това е Божествено състояние у човека. Недоволство, безверие, каквото и да е отрицателно състояние у тебе, като дойде мисълта у тебе, всичко ще се смени и ти ще имаш едно естествено състояние. Ти си човека, господар на твоите желания. Та рекох, да мислиш, то е да бъдеш господар на себе си. Който не мисли, не може да бъде господар на себе си.
към втори вариант >>
Сега какво разбрахте вие с думата влюбване?
(втори вариант)
Сега какво разбрахте вие с думата влюбване?
Всякога в залюбването има два момента. Влюбеният е весел, засмян, пее си, ходи си, фантазира си. След туй дойде една голяма замисленост. Лицето е при най-голямата интенсивност, понеже става фокус. Защото щом залюбиш, ти привличаш при себе си всички залюбвания в света и те се съединяват в тази точка, ти ставаш център вътре и от всички направления се привличат точки към тебе.
към втори вариант >>
Мисълта, това е Божествено състояние у човека.
(втори вариант)
Сега, кое е онова, което определя човека? Мисълта. Трябва да кажете: Мисълта е едно определено качество у човека и тя се отличава по това. Човек, който мисли, никога не се спъва, но то е фигуративно казано. Да кажем, ти си раздразнен, неразположен си духом, щом дойде мисълта, веднага твоето състояние ще се смени.
Мисълта, това е Божествено състояние у човека.
Недоволство, безверие, каквото и да е отрицателно състояние у тебе, като дойде мисълта у тебе, всичко ще се смени и ти ще имаш едно естествено състояние. Ти си човека, господар на твоите желания. Та рекох, да мислиш, то е да бъдеш господар на себе си. Който не мисли, не може да бъде господар на себе си. Казваш: „Аз мисля.“ Ако в тебе могат да се сменят тия състояния, както при светлината, като дойде светлината, всичко е отворено, всички пътища са светли.
към втори вариант >>
Всякога в залюбването има два момента.
(втори вариант)
Сега какво разбрахте вие с думата влюбване?
Всякога в залюбването има два момента.
Влюбеният е весел, засмян, пее си, ходи си, фантазира си. След туй дойде една голяма замисленост. Лицето е при най-голямата интенсивност, понеже става фокус. Защото щом залюбиш, ти привличаш при себе си всички залюбвания в света и те се съединяват в тази точка, ти ставаш център вътре и от всички направления се привличат точки към тебе. Тогава дойде едно състояние на безпокойствие.
към втори вариант >>
Недоволство, безверие, каквото и да е отрицателно състояние у тебе, като дойде мисълта у тебе, всичко ще се смени и ти ще имаш едно естествено състояние.
(втори вариант)
Сега, кое е онова, което определя човека? Мисълта. Трябва да кажете: Мисълта е едно определено качество у човека и тя се отличава по това. Човек, който мисли, никога не се спъва, но то е фигуративно казано. Да кажем, ти си раздразнен, неразположен си духом, щом дойде мисълта, веднага твоето състояние ще се смени. Мисълта, това е Божествено състояние у човека.
Недоволство, безверие, каквото и да е отрицателно състояние у тебе, като дойде мисълта у тебе, всичко ще се смени и ти ще имаш едно естествено състояние.
Ти си човека, господар на твоите желания. Та рекох, да мислиш, то е да бъдеш господар на себе си. Който не мисли, не може да бъде господар на себе си. Казваш: „Аз мисля.“ Ако в тебе могат да се сменят тия състояния, както при светлината, като дойде светлината, всичко е отворено, всички пътища са светли. Това прави светлината.
към втори вариант >>
Влюбеният е весел, засмян, пее си, ходи си, фантазира си.
(втори вариант)
Сега какво разбрахте вие с думата влюбване? Всякога в залюбването има два момента.
Влюбеният е весел, засмян, пее си, ходи си, фантазира си.
След туй дойде една голяма замисленост. Лицето е при най-голямата интенсивност, понеже става фокус. Защото щом залюбиш, ти привличаш при себе си всички залюбвания в света и те се съединяват в тази точка, ти ставаш център вътре и от всички направления се привличат точки към тебе. Тогава дойде едно състояние на безпокойствие. Казваш: „Ама, този, когото съм залюбил, ако той ме напусне?
към втори вариант >>
Ти си човека, господар на твоите желания.
(втори вариант)
Мисълта. Трябва да кажете: Мисълта е едно определено качество у човека и тя се отличава по това. Човек, който мисли, никога не се спъва, но то е фигуративно казано. Да кажем, ти си раздразнен, неразположен си духом, щом дойде мисълта, веднага твоето състояние ще се смени. Мисълта, това е Божествено състояние у човека. Недоволство, безверие, каквото и да е отрицателно състояние у тебе, като дойде мисълта у тебе, всичко ще се смени и ти ще имаш едно естествено състояние.
Ти си човека, господар на твоите желания.
Та рекох, да мислиш, то е да бъдеш господар на себе си. Който не мисли, не може да бъде господар на себе си. Казваш: „Аз мисля.“ Ако в тебе могат да се сменят тия състояния, както при светлината, като дойде светлината, всичко е отворено, всички пътища са светли. Това прави светлината. И когато дойде мисълта, ако всички пътища ти се отворят, това е вече мисълта.
към втори вариант >>
След туй дойде една голяма замисленост.
(втори вариант)
Сега какво разбрахте вие с думата влюбване? Всякога в залюбването има два момента. Влюбеният е весел, засмян, пее си, ходи си, фантазира си.
След туй дойде една голяма замисленост.
Лицето е при най-голямата интенсивност, понеже става фокус. Защото щом залюбиш, ти привличаш при себе си всички залюбвания в света и те се съединяват в тази точка, ти ставаш център вътре и от всички направления се привличат точки към тебе. Тогава дойде едно състояние на безпокойствие. Казваш: „Ама, този, когото съм залюбил, ако той ме напусне? “ Дойде едно разколебание на мисълта.
към втори вариант >>
Та рекох, да мислиш, то е да бъдеш господар на себе си.
(втори вариант)
Човек, който мисли, никога не се спъва, но то е фигуративно казано. Да кажем, ти си раздразнен, неразположен си духом, щом дойде мисълта, веднага твоето състояние ще се смени. Мисълта, това е Божествено състояние у човека. Недоволство, безверие, каквото и да е отрицателно състояние у тебе, като дойде мисълта у тебе, всичко ще се смени и ти ще имаш едно естествено състояние. Ти си човека, господар на твоите желания.
Та рекох, да мислиш, то е да бъдеш господар на себе си.
Който не мисли, не може да бъде господар на себе си. Казваш: „Аз мисля.“ Ако в тебе могат да се сменят тия състояния, както при светлината, като дойде светлината, всичко е отворено, всички пътища са светли. Това прави светлината. И когато дойде мисълта, ако всички пътища ти се отворят, това е вече мисълта. Някой казва: „Аз това не съм го намислил.“ Не си го намислил, защото мисълта не е дошла.
към втори вариант >>
Лицето е при най-голямата интенсивност, понеже става фокус.
(втори вариант)
Сега какво разбрахте вие с думата влюбване? Всякога в залюбването има два момента. Влюбеният е весел, засмян, пее си, ходи си, фантазира си. След туй дойде една голяма замисленост.
Лицето е при най-голямата интенсивност, понеже става фокус.
Защото щом залюбиш, ти привличаш при себе си всички залюбвания в света и те се съединяват в тази точка, ти ставаш център вътре и от всички направления се привличат точки към тебе. Тогава дойде едно състояние на безпокойствие. Казваш: „Ама, този, когото съм залюбил, ако той ме напусне? “ Дойде едно разколебание на мисълта. Почнеш да мислиш, да се тревожиш, създадеш си такива мъчителни неща в мисълта.
към втори вариант >>
Който не мисли, не може да бъде господар на себе си.
(втори вариант)
Да кажем, ти си раздразнен, неразположен си духом, щом дойде мисълта, веднага твоето състояние ще се смени. Мисълта, това е Божествено състояние у човека. Недоволство, безверие, каквото и да е отрицателно състояние у тебе, като дойде мисълта у тебе, всичко ще се смени и ти ще имаш едно естествено състояние. Ти си човека, господар на твоите желания. Та рекох, да мислиш, то е да бъдеш господар на себе си.
Който не мисли, не може да бъде господар на себе си.
Казваш: „Аз мисля.“ Ако в тебе могат да се сменят тия състояния, както при светлината, като дойде светлината, всичко е отворено, всички пътища са светли. Това прави светлината. И когато дойде мисълта, ако всички пътища ти се отворят, това е вече мисълта. Някой казва: „Аз това не съм го намислил.“ Не си го намислил, защото мисълта не е дошла. Какво ще мислиш?
към втори вариант >>
Защото щом залюбиш, ти привличаш при себе си всички залюбвания в света и те се съединяват в тази точка, ти ставаш център вътре и от всички направления се привличат точки към тебе.
(втори вариант)
Сега какво разбрахте вие с думата влюбване? Всякога в залюбването има два момента. Влюбеният е весел, засмян, пее си, ходи си, фантазира си. След туй дойде една голяма замисленост. Лицето е при най-голямата интенсивност, понеже става фокус.
Защото щом залюбиш, ти привличаш при себе си всички залюбвания в света и те се съединяват в тази точка, ти ставаш център вътре и от всички направления се привличат точки към тебе.
Тогава дойде едно състояние на безпокойствие. Казваш: „Ама, този, когото съм залюбил, ако той ме напусне? “ Дойде едно разколебание на мисълта. Почнеш да мислиш, да се тревожиш, създадеш си такива мъчителни неща в мисълта. От тази мисъл започва мъчението.
към втори вариант >>
Казваш: „Аз мисля.“ Ако в тебе могат да се сменят тия състояния, както при светлината, като дойде светлината, всичко е отворено, всички пътища са светли.
(втори вариант)
Мисълта, това е Божествено състояние у човека. Недоволство, безверие, каквото и да е отрицателно състояние у тебе, като дойде мисълта у тебе, всичко ще се смени и ти ще имаш едно естествено състояние. Ти си човека, господар на твоите желания. Та рекох, да мислиш, то е да бъдеш господар на себе си. Който не мисли, не може да бъде господар на себе си.
Казваш: „Аз мисля.“ Ако в тебе могат да се сменят тия състояния, както при светлината, като дойде светлината, всичко е отворено, всички пътища са светли.
Това прави светлината. И когато дойде мисълта, ако всички пътища ти се отворят, това е вече мисълта. Някой казва: „Аз това не съм го намислил.“ Не си го намислил, защото мисълта не е дошла. Какво ще мислиш? „Аз не съм тръгнал“, казваш.
към втори вариант >>
Тогава дойде едно състояние на безпокойствие.
(втори вариант)
Всякога в залюбването има два момента. Влюбеният е весел, засмян, пее си, ходи си, фантазира си. След туй дойде една голяма замисленост. Лицето е при най-голямата интенсивност, понеже става фокус. Защото щом залюбиш, ти привличаш при себе си всички залюбвания в света и те се съединяват в тази точка, ти ставаш център вътре и от всички направления се привличат точки към тебе.
Тогава дойде едно състояние на безпокойствие.
Казваш: „Ама, този, когото съм залюбил, ако той ме напусне? “ Дойде едно разколебание на мисълта. Почнеш да мислиш, да се тревожиш, създадеш си такива мъчителни неща в мисълта. От тази мисъл започва мъчението. Това прави съмнението.
към втори вариант >>
Това прави светлината.
(втори вариант)
Недоволство, безверие, каквото и да е отрицателно състояние у тебе, като дойде мисълта у тебе, всичко ще се смени и ти ще имаш едно естествено състояние. Ти си човека, господар на твоите желания. Та рекох, да мислиш, то е да бъдеш господар на себе си. Който не мисли, не може да бъде господар на себе си. Казваш: „Аз мисля.“ Ако в тебе могат да се сменят тия състояния, както при светлината, като дойде светлината, всичко е отворено, всички пътища са светли.
Това прави светлината.
И когато дойде мисълта, ако всички пътища ти се отворят, това е вече мисълта. Някой казва: „Аз това не съм го намислил.“ Не си го намислил, защото мисълта не е дошла. Какво ще мислиш? „Аз не съм тръгнал“, казваш. Но, ако твоето тръгване се обуславя от светлината?
към втори вариант >>
Казваш: „Ама, този, когото съм залюбил, ако той ме напусне?
(втори вариант)
Влюбеният е весел, засмян, пее си, ходи си, фантазира си. След туй дойде една голяма замисленост. Лицето е при най-голямата интенсивност, понеже става фокус. Защото щом залюбиш, ти привличаш при себе си всички залюбвания в света и те се съединяват в тази точка, ти ставаш център вътре и от всички направления се привличат точки към тебе. Тогава дойде едно състояние на безпокойствие.
Казваш: „Ама, този, когото съм залюбил, ако той ме напусне?
“ Дойде едно разколебание на мисълта. Почнеш да мислиш, да се тревожиш, създадеш си такива мъчителни неща в мисълта. От тази мисъл започва мъчението. Това прави съмнението. В реда на нещата е, той да те разлюби.
към втори вариант >>
И когато дойде мисълта, ако всички пътища ти се отворят, това е вече мисълта.
(втори вариант)
Ти си човека, господар на твоите желания. Та рекох, да мислиш, то е да бъдеш господар на себе си. Който не мисли, не може да бъде господар на себе си. Казваш: „Аз мисля.“ Ако в тебе могат да се сменят тия състояния, както при светлината, като дойде светлината, всичко е отворено, всички пътища са светли. Това прави светлината.
И когато дойде мисълта, ако всички пътища ти се отворят, това е вече мисълта.
Някой казва: „Аз това не съм го намислил.“ Не си го намислил, защото мисълта не е дошла. Какво ще мислиш? „Аз не съм тръгнал“, казваш. Но, ако твоето тръгване се обуславя от светлината? Подразбирам, светлината да дойде.
към втори вариант >>
“ Дойде едно разколебание на мисълта.
(втори вариант)
След туй дойде една голяма замисленост. Лицето е при най-голямата интенсивност, понеже става фокус. Защото щом залюбиш, ти привличаш при себе си всички залюбвания в света и те се съединяват в тази точка, ти ставаш център вътре и от всички направления се привличат точки към тебе. Тогава дойде едно състояние на безпокойствие. Казваш: „Ама, този, когото съм залюбил, ако той ме напусне?
“ Дойде едно разколебание на мисълта.
Почнеш да мислиш, да се тревожиш, създадеш си такива мъчителни неща в мисълта. От тази мисъл започва мъчението. Това прави съмнението. В реда на нещата е, той да те разлюби. Защо да не считаш, че и разлюбването и то си върви вътре.
към втори вариант >>
Някой казва: „Аз това не съм го намислил.“ Не си го намислил, защото мисълта не е дошла.
(втори вариант)
Та рекох, да мислиш, то е да бъдеш господар на себе си. Който не мисли, не може да бъде господар на себе си. Казваш: „Аз мисля.“ Ако в тебе могат да се сменят тия състояния, както при светлината, като дойде светлината, всичко е отворено, всички пътища са светли. Това прави светлината. И когато дойде мисълта, ако всички пътища ти се отворят, това е вече мисълта.
Някой казва: „Аз това не съм го намислил.“ Не си го намислил, защото мисълта не е дошла.
Какво ще мислиш? „Аз не съм тръгнал“, казваш. Но, ако твоето тръгване се обуславя от светлината? Подразбирам, светлината да дойде. Но има един закон, щом дойде светлината, който има органи на зрението, той не може нито една секунда да седи на едно място.
към втори вариант >>
Почнеш да мислиш, да се тревожиш, създадеш си такива мъчителни неща в мисълта.
(втори вариант)
Лицето е при най-голямата интенсивност, понеже става фокус. Защото щом залюбиш, ти привличаш при себе си всички залюбвания в света и те се съединяват в тази точка, ти ставаш център вътре и от всички направления се привличат точки към тебе. Тогава дойде едно състояние на безпокойствие. Казваш: „Ама, този, когото съм залюбил, ако той ме напусне? “ Дойде едно разколебание на мисълта.
Почнеш да мислиш, да се тревожиш, създадеш си такива мъчителни неща в мисълта.
От тази мисъл започва мъчението. Това прави съмнението. В реда на нещата е, той да те разлюби. Защо да не считаш, че и разлюбването и то си върви вътре. Разлюбването е толкова важно, колкото и влюбването.
към втори вариант >>
Какво ще мислиш?
(втори вариант)
Който не мисли, не може да бъде господар на себе си. Казваш: „Аз мисля.“ Ако в тебе могат да се сменят тия състояния, както при светлината, като дойде светлината, всичко е отворено, всички пътища са светли. Това прави светлината. И когато дойде мисълта, ако всички пътища ти се отворят, това е вече мисълта. Някой казва: „Аз това не съм го намислил.“ Не си го намислил, защото мисълта не е дошла.
Какво ще мислиш?
„Аз не съм тръгнал“, казваш. Но, ако твоето тръгване се обуславя от светлината? Подразбирам, светлината да дойде. Но има един закон, щом дойде светлината, който има органи на зрението, той не може нито една секунда да седи на едно място. Щом дойде светлината, тя ще го подвижи.
към втори вариант >>
От тази мисъл започва мъчението.
(втори вариант)
Защото щом залюбиш, ти привличаш при себе си всички залюбвания в света и те се съединяват в тази точка, ти ставаш център вътре и от всички направления се привличат точки към тебе. Тогава дойде едно състояние на безпокойствие. Казваш: „Ама, този, когото съм залюбил, ако той ме напусне? “ Дойде едно разколебание на мисълта. Почнеш да мислиш, да се тревожиш, създадеш си такива мъчителни неща в мисълта.
От тази мисъл започва мъчението.
Това прави съмнението. В реда на нещата е, той да те разлюби. Защо да не считаш, че и разлюбването и то си върви вътре. Разлюбването е толкова важно, колкото и влюбването. За чистата мисъл разлюбването е толкова важно, колкото и влюбването.
към втори вариант >>
„Аз не съм тръгнал“, казваш.
(втори вариант)
Казваш: „Аз мисля.“ Ако в тебе могат да се сменят тия състояния, както при светлината, като дойде светлината, всичко е отворено, всички пътища са светли. Това прави светлината. И когато дойде мисълта, ако всички пътища ти се отворят, това е вече мисълта. Някой казва: „Аз това не съм го намислил.“ Не си го намислил, защото мисълта не е дошла. Какво ще мислиш?
„Аз не съм тръгнал“, казваш.
Но, ако твоето тръгване се обуславя от светлината? Подразбирам, светлината да дойде. Но има един закон, щом дойде светлината, който има органи на зрението, той не може нито една секунда да седи на едно място. Щом дойде светлината, тя ще го подвижи. Ти при светлината не можеш да седиш на едно място.
към втори вариант >>
Това прави съмнението.
(втори вариант)
Тогава дойде едно състояние на безпокойствие. Казваш: „Ама, този, когото съм залюбил, ако той ме напусне? “ Дойде едно разколебание на мисълта. Почнеш да мислиш, да се тревожиш, създадеш си такива мъчителни неща в мисълта. От тази мисъл започва мъчението.
Това прави съмнението.
В реда на нещата е, той да те разлюби. Защо да не считаш, че и разлюбването и то си върви вътре. Разлюбването е толкова важно, колкото и влюбването. За чистата мисъл разлюбването е толкова важно, колкото и влюбването. Залюбването е началото, а разлюбването е края.
към втори вариант >>
Но, ако твоето тръгване се обуславя от светлината?
(втори вариант)
Това прави светлината. И когато дойде мисълта, ако всички пътища ти се отворят, това е вече мисълта. Някой казва: „Аз това не съм го намислил.“ Не си го намислил, защото мисълта не е дошла. Какво ще мислиш? „Аз не съм тръгнал“, казваш.
Но, ако твоето тръгване се обуславя от светлината?
Подразбирам, светлината да дойде. Но има един закон, щом дойде светлината, който има органи на зрението, той не може нито една секунда да седи на едно място. Щом дойде светлината, тя ще го подвижи. Ти при светлината не можеш да седиш на едно място. Светлината има това свойство дето мине, тя всичко носи със себе си, без разлика, всичко носи в една и съща посока.
към втори вариант >>
В реда на нещата е, той да те разлюби.
(втори вариант)
Казваш: „Ама, този, когото съм залюбил, ако той ме напусне? “ Дойде едно разколебание на мисълта. Почнеш да мислиш, да се тревожиш, създадеш си такива мъчителни неща в мисълта. От тази мисъл започва мъчението. Това прави съмнението.
В реда на нещата е, той да те разлюби.
Защо да не считаш, че и разлюбването и то си върви вътре. Разлюбването е толкова важно, колкото и влюбването. За чистата мисъл разлюбването е толкова важно, колкото и влюбването. Залюбването е началото, а разлюбването е края. Какво лошо има в това?
към втори вариант >>
Подразбирам, светлината да дойде.
(втори вариант)
И когато дойде мисълта, ако всички пътища ти се отворят, това е вече мисълта. Някой казва: „Аз това не съм го намислил.“ Не си го намислил, защото мисълта не е дошла. Какво ще мислиш? „Аз не съм тръгнал“, казваш. Но, ако твоето тръгване се обуславя от светлината?
Подразбирам, светлината да дойде.
Но има един закон, щом дойде светлината, който има органи на зрението, той не може нито една секунда да седи на едно място. Щом дойде светлината, тя ще го подвижи. Ти при светлината не можеш да седиш на едно място. Светлината има това свойство дето мине, тя всичко носи със себе си, без разлика, всичко носи в една и съща посока.
към втори вариант >>
Защо да не считаш, че и разлюбването и то си върви вътре.
(втори вариант)
“ Дойде едно разколебание на мисълта. Почнеш да мислиш, да се тревожиш, създадеш си такива мъчителни неща в мисълта. От тази мисъл започва мъчението. Това прави съмнението. В реда на нещата е, той да те разлюби.
Защо да не считаш, че и разлюбването и то си върви вътре.
Разлюбването е толкова важно, колкото и влюбването. За чистата мисъл разлюбването е толкова важно, колкото и влюбването. Залюбването е началото, а разлюбването е края. Какво лошо има в това? Но понеже не разбирате закона и съотношенията, казвате: „Хубаво в началото, но на края...“ Едното е толкова важно, колкото и другото.
към втори вариант >>
Но има един закон, щом дойде светлината, който има органи на зрението, той не може нито една секунда да седи на едно място.
(втори вариант)
Някой казва: „Аз това не съм го намислил.“ Не си го намислил, защото мисълта не е дошла. Какво ще мислиш? „Аз не съм тръгнал“, казваш. Но, ако твоето тръгване се обуславя от светлината? Подразбирам, светлината да дойде.
Но има един закон, щом дойде светлината, който има органи на зрението, той не може нито една секунда да седи на едно място.
Щом дойде светлината, тя ще го подвижи. Ти при светлината не можеш да седиш на едно място. Светлината има това свойство дето мине, тя всичко носи със себе си, без разлика, всичко носи в една и съща посока.
към втори вариант >>
Разлюбването е толкова важно, колкото и влюбването.
(втори вариант)
Почнеш да мислиш, да се тревожиш, създадеш си такива мъчителни неща в мисълта. От тази мисъл започва мъчението. Това прави съмнението. В реда на нещата е, той да те разлюби. Защо да не считаш, че и разлюбването и то си върви вътре.
Разлюбването е толкова важно, колкото и влюбването.
За чистата мисъл разлюбването е толкова важно, колкото и влюбването. Залюбването е началото, а разлюбването е края. Какво лошо има в това? Но понеже не разбирате закона и съотношенията, казвате: „Хубаво в началото, но на края...“ Едното е толкова важно, колкото и другото. (-Защо?) Че ти, ако не го разлюбиш, не можеш да си починеш. (Смях.)
към втори вариант >>
Щом дойде светлината, тя ще го подвижи.
(втори вариант)
Какво ще мислиш? „Аз не съм тръгнал“, казваш. Но, ако твоето тръгване се обуславя от светлината? Подразбирам, светлината да дойде. Но има един закон, щом дойде светлината, който има органи на зрението, той не може нито една секунда да седи на едно място.
Щом дойде светлината, тя ще го подвижи.
Ти при светлината не можеш да седиш на едно място. Светлината има това свойство дето мине, тя всичко носи със себе си, без разлика, всичко носи в една и съща посока.
към втори вариант >>
За чистата мисъл разлюбването е толкова важно, колкото и влюбването.
(втори вариант)
От тази мисъл започва мъчението. Това прави съмнението. В реда на нещата е, той да те разлюби. Защо да не считаш, че и разлюбването и то си върви вътре. Разлюбването е толкова важно, колкото и влюбването.
За чистата мисъл разлюбването е толкова важно, колкото и влюбването.
Залюбването е началото, а разлюбването е края. Какво лошо има в това? Но понеже не разбирате закона и съотношенията, казвате: „Хубаво в началото, но на края...“ Едното е толкова важно, колкото и другото. (-Защо?) Че ти, ако не го разлюбиш, не можеш да си починеш. (Смях.)
към втори вариант >>
Ти при светлината не можеш да седиш на едно място.
(втори вариант)
„Аз не съм тръгнал“, казваш. Но, ако твоето тръгване се обуславя от светлината? Подразбирам, светлината да дойде. Но има един закон, щом дойде светлината, който има органи на зрението, той не може нито една секунда да седи на едно място. Щом дойде светлината, тя ще го подвижи.
Ти при светлината не можеш да седиш на едно място.
Светлината има това свойство дето мине, тя всичко носи със себе си, без разлика, всичко носи в една и съща посока.
към втори вариант >>
Залюбването е началото, а разлюбването е края.
(втори вариант)
Това прави съмнението. В реда на нещата е, той да те разлюби. Защо да не считаш, че и разлюбването и то си върви вътре. Разлюбването е толкова важно, колкото и влюбването. За чистата мисъл разлюбването е толкова важно, колкото и влюбването.
Залюбването е началото, а разлюбването е края.
Какво лошо има в това? Но понеже не разбирате закона и съотношенията, казвате: „Хубаво в началото, но на края...“ Едното е толкова важно, колкото и другото. (-Защо?) Че ти, ако не го разлюбиш, не можеш да си починеш. (Смях.)
към втори вариант >>
Светлината има това свойство дето мине, тя всичко носи със себе си, без разлика, всичко носи в една и съща посока.
(втори вариант)
Но, ако твоето тръгване се обуславя от светлината? Подразбирам, светлината да дойде. Но има един закон, щом дойде светлината, който има органи на зрението, той не може нито една секунда да седи на едно място. Щом дойде светлината, тя ще го подвижи. Ти при светлината не можеш да седиш на едно място.
Светлината има това свойство дето мине, тя всичко носи със себе си, без разлика, всичко носи в една и съща посока.
към втори вариант >>
Какво лошо има в това?
(втори вариант)
В реда на нещата е, той да те разлюби. Защо да не считаш, че и разлюбването и то си върви вътре. Разлюбването е толкова важно, колкото и влюбването. За чистата мисъл разлюбването е толкова важно, колкото и влюбването. Залюбването е началото, а разлюбването е края.
Какво лошо има в това?
Но понеже не разбирате закона и съотношенията, казвате: „Хубаво в началото, но на края...“ Едното е толкова важно, колкото и другото. (-Защо?) Че ти, ако не го разлюбиш, не можеш да си починеш. (Смях.)
към втори вариант >>
Сега, на това вие може да направите едно възражение: всички предмети, които са в реката, нали отиват с нея?
(втори вариант)
Сега, на това вие може да направите едно възражение: всички предмети, които са в реката, нали отиват с нея?
Да допуснем тук имате едно течение АВ. Всички предмети, пуснати в ръката, отиват заедно с нея. Но един параход може да върви и против течението на реката. Психически се явява едно противодействие и забележете, онзи, който не разсъждава, той ще извади едно криво заключение. Ако един параход върви против течението на реката, той не върви против течението всъщност.
към втори вариант >>
Но понеже не разбирате закона и съотношенията, казвате: „Хубаво в началото, но на края...“ Едното е толкова важно, колкото и другото.
(втори вариант)
Защо да не считаш, че и разлюбването и то си върви вътре. Разлюбването е толкова важно, колкото и влюбването. За чистата мисъл разлюбването е толкова важно, колкото и влюбването. Залюбването е началото, а разлюбването е края. Какво лошо има в това?
Но понеже не разбирате закона и съотношенията, казвате: „Хубаво в началото, но на края...“ Едното е толкова важно, колкото и другото.
(-Защо?) Че ти, ако не го разлюбиш, не можеш да си починеш. (Смях.)
към втори вариант >>
Да допуснем тук имате едно течение АВ.
(втори вариант)
Сега, на това вие може да направите едно възражение: всички предмети, които са в реката, нали отиват с нея?
Да допуснем тук имате едно течение АВ.
Всички предмети, пуснати в ръката, отиват заедно с нея. Но един параход може да върви и против течението на реката. Психически се явява едно противодействие и забележете, онзи, който не разсъждава, той ще извади едно криво заключение. Ако един параход върви против течението на реката, той не върви против течението всъщност. Тук имате две течения противоположни.
към втори вариант >>
(-Защо?) Че ти, ако не го разлюбиш, не можеш да си починеш. (Смях.)
(втори вариант)
Разлюбването е толкова важно, колкото и влюбването. За чистата мисъл разлюбването е толкова важно, колкото и влюбването. Залюбването е началото, а разлюбването е края. Какво лошо има в това? Но понеже не разбирате закона и съотношенията, казвате: „Хубаво в началото, но на края...“ Едното е толкова важно, колкото и другото.
(-Защо?) Че ти, ако не го разлюбиш, не можеш да си починеш. (Смях.)
към втори вариант >>
Всички предмети, пуснати в ръката, отиват заедно с нея.
(втори вариант)
Сега, на това вие може да направите едно възражение: всички предмети, които са в реката, нали отиват с нея? Да допуснем тук имате едно течение АВ.
Всички предмети, пуснати в ръката, отиват заедно с нея.
Но един параход може да върви и против течението на реката. Психически се явява едно противодействие и забележете, онзи, който не разсъждава, той ще извади едно криво заключение. Ако един параход върви против течението на реката, той не върви против течението всъщност. Тук имате две течения противоположни. Освен реката, имате и човешката мисъл, която тече в обратна посока на водата.
към втори вариант >>
Вие сте чудни, няма време и пространство.
(втори вариант)
Вие сте чудни, няма време и пространство.
Вие, както вървите, не можете да разберете основната идея, че то е почивка. В съзнанието е този предмет, възлюбил си го, това не подразбира, че ще го държиш постоянно в твоето съзнание. Психологически ние имаме една крива представа за влюбването и вследствие на това се явяват тия аберации, какво е аберация в светлината? (-Разсейване.) Има си своите причини за това. В дадения случай разлюбването е един процес, за да дойде пак влюбването.
към втори вариант >>
Но един параход може да върви и против течението на реката.
(втори вариант)
Сега, на това вие може да направите едно възражение: всички предмети, които са в реката, нали отиват с нея? Да допуснем тук имате едно течение АВ. Всички предмети, пуснати в ръката, отиват заедно с нея.
Но един параход може да върви и против течението на реката.
Психически се явява едно противодействие и забележете, онзи, който не разсъждава, той ще извади едно криво заключение. Ако един параход върви против течението на реката, той не върви против течението всъщност. Тук имате две течения противоположни. Освен реката, имате и човешката мисъл, която тече в обратна посока на водата. Не параходът се движи, човек се движи.
към втори вариант >>
Вие, както вървите, не можете да разберете основната идея, че то е почивка.
(втори вариант)
Вие сте чудни, няма време и пространство.
Вие, както вървите, не можете да разберете основната идея, че то е почивка.
В съзнанието е този предмет, възлюбил си го, това не подразбира, че ще го държиш постоянно в твоето съзнание. Психологически ние имаме една крива представа за влюбването и вследствие на това се явяват тия аберации, какво е аберация в светлината? (-Разсейване.) Има си своите причини за това. В дадения случай разлюбването е един процес, за да дойде пак влюбването. Ти, щом заспиш, разлюбиш го, пак се събудиш на другия ден, пак го залюбиш.
към втори вариант >>
Психически се явява едно противодействие и забележете, онзи, който не разсъждава, той ще извади едно криво заключение.
(втори вариант)
Сега, на това вие може да направите едно възражение: всички предмети, които са в реката, нали отиват с нея? Да допуснем тук имате едно течение АВ. Всички предмети, пуснати в ръката, отиват заедно с нея. Но един параход може да върви и против течението на реката.
Психически се явява едно противодействие и забележете, онзи, който не разсъждава, той ще извади едно криво заключение.
Ако един параход върви против течението на реката, той не върви против течението всъщност. Тук имате две течения противоположни. Освен реката, имате и човешката мисъл, която тече в обратна посока на водата. Не параходът се движи, човек се движи. Човешката мисъл е, която движи парахода.
към втори вариант >>
В съзнанието е този предмет, възлюбил си го, това не подразбира, че ще го държиш постоянно в твоето съзнание.
(втори вариант)
Вие сте чудни, няма време и пространство. Вие, както вървите, не можете да разберете основната идея, че то е почивка.
В съзнанието е този предмет, възлюбил си го, това не подразбира, че ще го държиш постоянно в твоето съзнание.
Психологически ние имаме една крива представа за влюбването и вследствие на това се явяват тия аберации, какво е аберация в светлината? (-Разсейване.) Има си своите причини за това. В дадения случай разлюбването е един процес, за да дойде пак влюбването. Ти, щом заспиш, разлюбиш го, пак се събудиш на другия ден, пак го залюбиш. Красотата на любовта седи в това, че можеш да залюбваш и можеш и да разлюбваш.
към втори вариант >>
Ако един параход върви против течението на реката, той не върви против течението всъщност.
(втори вариант)
Сега, на това вие може да направите едно възражение: всички предмети, които са в реката, нали отиват с нея? Да допуснем тук имате едно течение АВ. Всички предмети, пуснати в ръката, отиват заедно с нея. Но един параход може да върви и против течението на реката. Психически се явява едно противодействие и забележете, онзи, който не разсъждава, той ще извади едно криво заключение.
Ако един параход върви против течението на реката, той не върви против течението всъщност.
Тук имате две течения противоположни. Освен реката, имате и човешката мисъл, която тече в обратна посока на водата. Не параходът се движи, човек се движи. Човешката мисъл е, която движи парахода. Тъй щото привидно параходът се движи, а в същност човек се движи.
към втори вариант >>
Психологически ние имаме една крива представа за влюбването и вследствие на това се явяват тия аберации, какво е аберация в светлината?
(втори вариант)
Вие сте чудни, няма време и пространство. Вие, както вървите, не можете да разберете основната идея, че то е почивка. В съзнанието е този предмет, възлюбил си го, това не подразбира, че ще го държиш постоянно в твоето съзнание.
Психологически ние имаме една крива представа за влюбването и вследствие на това се явяват тия аберации, какво е аберация в светлината?
(-Разсейване.) Има си своите причини за това. В дадения случай разлюбването е един процес, за да дойде пак влюбването. Ти, щом заспиш, разлюбиш го, пак се събудиш на другия ден, пак го залюбиш. Красотата на любовта седи в това, че можеш да залюбваш и можеш и да разлюбваш. Естествено е това.
към втори вариант >>
Тук имате две течения противоположни.
(втори вариант)
Да допуснем тук имате едно течение АВ. Всички предмети, пуснати в ръката, отиват заедно с нея. Но един параход може да върви и против течението на реката. Психически се явява едно противодействие и забележете, онзи, който не разсъждава, той ще извади едно криво заключение. Ако един параход върви против течението на реката, той не върви против течението всъщност.
Тук имате две течения противоположни.
Освен реката, имате и човешката мисъл, която тече в обратна посока на водата. Не параходът се движи, човек се движи. Човешката мисъл е, която движи парахода. Тъй щото привидно параходът се движи, а в същност човек се движи. Може някой да каже: „А как може рибата да върви против течението?
към втори вариант >>
(-Разсейване.) Има си своите причини за това.
(втори вариант)
Вие сте чудни, няма време и пространство. Вие, както вървите, не можете да разберете основната идея, че то е почивка. В съзнанието е този предмет, възлюбил си го, това не подразбира, че ще го държиш постоянно в твоето съзнание. Психологически ние имаме една крива представа за влюбването и вследствие на това се явяват тия аберации, какво е аберация в светлината?
(-Разсейване.) Има си своите причини за това.
В дадения случай разлюбването е един процес, за да дойде пак влюбването. Ти, щом заспиш, разлюбиш го, пак се събудиш на другия ден, пак го залюбиш. Красотата на любовта седи в това, че можеш да залюбваш и можеш и да разлюбваш. Естествено е това. Вие наричате разлюбването прекъсване, пречупване, явяват се такива болезнени състояния.
към втори вариант >>
Освен реката, имате и човешката мисъл, която тече в обратна посока на водата.
(втори вариант)
Всички предмети, пуснати в ръката, отиват заедно с нея. Но един параход може да върви и против течението на реката. Психически се явява едно противодействие и забележете, онзи, който не разсъждава, той ще извади едно криво заключение. Ако един параход върви против течението на реката, той не върви против течението всъщност. Тук имате две течения противоположни.
Освен реката, имате и човешката мисъл, която тече в обратна посока на водата.
Не параходът се движи, човек се движи. Човешката мисъл е, която движи парахода. Тъй щото привидно параходът се движи, а в същност човек се движи. Може някой да каже: „А как може рибата да върви против течението? “ Не, всички предмети, които са пасивни[1], нямат свое течение, те ще вървят с общото течение
към втори вариант >>
В дадения случай разлюбването е един процес, за да дойде пак влюбването.
(втори вариант)
Вие сте чудни, няма време и пространство. Вие, както вървите, не можете да разберете основната идея, че то е почивка. В съзнанието е този предмет, възлюбил си го, това не подразбира, че ще го държиш постоянно в твоето съзнание. Психологически ние имаме една крива представа за влюбването и вследствие на това се явяват тия аберации, какво е аберация в светлината? (-Разсейване.) Има си своите причини за това.
В дадения случай разлюбването е един процес, за да дойде пак влюбването.
Ти, щом заспиш, разлюбиш го, пак се събудиш на другия ден, пак го залюбиш. Красотата на любовта седи в това, че можеш да залюбваш и можеш и да разлюбваш. Естествено е това. Вие наричате разлюбването прекъсване, пречупване, явяват се такива болезнени състояния. То е друг въпрос.
към втори вариант >>
Не параходът се движи, човек се движи.
(втори вариант)
Но един параход може да върви и против течението на реката. Психически се явява едно противодействие и забележете, онзи, който не разсъждава, той ще извади едно криво заключение. Ако един параход върви против течението на реката, той не върви против течението всъщност. Тук имате две течения противоположни. Освен реката, имате и човешката мисъл, която тече в обратна посока на водата.
Не параходът се движи, човек се движи.
Човешката мисъл е, която движи парахода. Тъй щото привидно параходът се движи, а в същност човек се движи. Може някой да каже: „А как може рибата да върви против течението? “ Не, всички предмети, които са пасивни[1], нямат свое течение, те ще вървят с общото течение
към втори вариант >>
Ти, щом заспиш, разлюбиш го, пак се събудиш на другия ден, пак го залюбиш.
(втори вариант)
Вие, както вървите, не можете да разберете основната идея, че то е почивка. В съзнанието е този предмет, възлюбил си го, това не подразбира, че ще го държиш постоянно в твоето съзнание. Психологически ние имаме една крива представа за влюбването и вследствие на това се явяват тия аберации, какво е аберация в светлината? (-Разсейване.) Има си своите причини за това. В дадения случай разлюбването е един процес, за да дойде пак влюбването.
Ти, щом заспиш, разлюбиш го, пак се събудиш на другия ден, пак го залюбиш.
Красотата на любовта седи в това, че можеш да залюбваш и можеш и да разлюбваш. Естествено е това. Вие наричате разлюбването прекъсване, пречупване, явяват се такива болезнени състояния. То е друг въпрос. Две състояния има, едното ще бъде положително, другото негативно.
към втори вариант >>
Човешката мисъл е, която движи парахода.
(втори вариант)
Психически се явява едно противодействие и забележете, онзи, който не разсъждава, той ще извади едно криво заключение. Ако един параход върви против течението на реката, той не върви против течението всъщност. Тук имате две течения противоположни. Освен реката, имате и човешката мисъл, която тече в обратна посока на водата. Не параходът се движи, човек се движи.
Човешката мисъл е, която движи парахода.
Тъй щото привидно параходът се движи, а в същност човек се движи. Може някой да каже: „А как може рибата да върви против течението? “ Не, всички предмети, които са пасивни[1], нямат свое течение, те ще вървят с общото течение
към втори вариант >>
Красотата на любовта седи в това, че можеш да залюбваш и можеш и да разлюбваш.
(втори вариант)
В съзнанието е този предмет, възлюбил си го, това не подразбира, че ще го държиш постоянно в твоето съзнание. Психологически ние имаме една крива представа за влюбването и вследствие на това се явяват тия аберации, какво е аберация в светлината? (-Разсейване.) Има си своите причини за това. В дадения случай разлюбването е един процес, за да дойде пак влюбването. Ти, щом заспиш, разлюбиш го, пак се събудиш на другия ден, пак го залюбиш.
Красотата на любовта седи в това, че можеш да залюбваш и можеш и да разлюбваш.
Естествено е това. Вие наричате разлюбването прекъсване, пречупване, явяват се такива болезнени състояния. То е друг въпрос. Две състояния има, едното ще бъде положително, другото негативно. Като че ти преставаш да мислиш за този предмет.
към втори вариант >>
Тъй щото привидно параходът се движи, а в същност човек се движи.
(втори вариант)
Ако един параход върви против течението на реката, той не върви против течението всъщност. Тук имате две течения противоположни. Освен реката, имате и човешката мисъл, която тече в обратна посока на водата. Не параходът се движи, човек се движи. Човешката мисъл е, която движи парахода.
Тъй щото привидно параходът се движи, а в същност човек се движи.
Може някой да каже: „А как може рибата да върви против течението? “ Не, всички предмети, които са пасивни[1], нямат свое течение, те ще вървят с общото течение
към втори вариант >>
Естествено е това.
(втори вариант)
Психологически ние имаме една крива представа за влюбването и вследствие на това се явяват тия аберации, какво е аберация в светлината? (-Разсейване.) Има си своите причини за това. В дадения случай разлюбването е един процес, за да дойде пак влюбването. Ти, щом заспиш, разлюбиш го, пак се събудиш на другия ден, пак го залюбиш. Красотата на любовта седи в това, че можеш да залюбваш и можеш и да разлюбваш.
Естествено е това.
Вие наричате разлюбването прекъсване, пречупване, явяват се такива болезнени състояния. То е друг въпрос. Две състояния има, едното ще бъде положително, другото негативно. Като че ти преставаш да мислиш за този предмет. Ти най-първо мислиш, мислиш и най-после умът ти минава от едно състояние в друго.
към втори вариант >>
Може някой да каже: „А как може рибата да върви против течението?
(втори вариант)
Тук имате две течения противоположни. Освен реката, имате и човешката мисъл, която тече в обратна посока на водата. Не параходът се движи, човек се движи. Човешката мисъл е, която движи парахода. Тъй щото привидно параходът се движи, а в същност човек се движи.
Може някой да каже: „А как може рибата да върви против течението?
“ Не, всички предмети, които са пасивни[1], нямат свое течение, те ще вървят с общото течение
към втори вариант >>
Вие наричате разлюбването прекъсване, пречупване, явяват се такива болезнени състояния.
(втори вариант)
(-Разсейване.) Има си своите причини за това. В дадения случай разлюбването е един процес, за да дойде пак влюбването. Ти, щом заспиш, разлюбиш го, пак се събудиш на другия ден, пак го залюбиш. Красотата на любовта седи в това, че можеш да залюбваш и можеш и да разлюбваш. Естествено е това.
Вие наричате разлюбването прекъсване, пречупване, явяват се такива болезнени състояния.
То е друг въпрос. Две състояния има, едното ще бъде положително, другото негативно. Като че ти преставаш да мислиш за този предмет. Ти най-първо мислиш, мислиш и най-после умът ти минава от едно състояние в друго. Но това ни най-малко не означава, че този предмет си го забравил.
към втори вариант >>
“ Не, всички предмети, които са пасивни[1], нямат свое течение, те ще вървят с общото течение
(втори вариант)
Освен реката, имате и човешката мисъл, която тече в обратна посока на водата. Не параходът се движи, човек се движи. Човешката мисъл е, която движи парахода. Тъй щото привидно параходът се движи, а в същност човек се движи. Може някой да каже: „А как може рибата да върви против течението?
“ Не, всички предмети, които са пасивни[1], нямат свое течение, те ще вървят с общото течение
към втори вариант >>
То е друг въпрос.
(втори вариант)
В дадения случай разлюбването е един процес, за да дойде пак влюбването. Ти, щом заспиш, разлюбиш го, пак се събудиш на другия ден, пак го залюбиш. Красотата на любовта седи в това, че можеш да залюбваш и можеш и да разлюбваш. Естествено е това. Вие наричате разлюбването прекъсване, пречупване, явяват се такива болезнени състояния.
То е друг въпрос.
Две състояния има, едното ще бъде положително, другото негативно. Като че ти преставаш да мислиш за този предмет. Ти най-първо мислиш, мислиш и най-после умът ти минава от едно състояние в друго. Но това ни най-малко не означава, че този предмет си го забравил.
към втори вариант >>
Туй, което отличава човека, то е мисълта, която сменя всичките му състояния.
(втори вариант)
Туй, което отличава човека, то е мисълта, която сменя всичките му състояния.
И всички вие трябва да се стремите да придобиете това. Хората го наричат характер, навик, нрав, много имена тургат, които не изясняват. Аз го наричам това мисълта. В мисълта има жертвоприношение, там е началото на мисълта. Сега някои хора имат една погрешна идея за началото.
към втори вариант >>
Две състояния има, едното ще бъде положително, другото негативно.
(втори вариант)
Ти, щом заспиш, разлюбиш го, пак се събудиш на другия ден, пак го залюбиш. Красотата на любовта седи в това, че можеш да залюбваш и можеш и да разлюбваш. Естествено е това. Вие наричате разлюбването прекъсване, пречупване, явяват се такива болезнени състояния. То е друг въпрос.
Две състояния има, едното ще бъде положително, другото негативно.
Като че ти преставаш да мислиш за този предмет. Ти най-първо мислиш, мислиш и най-после умът ти минава от едно състояние в друго. Но това ни най-малко не означава, че този предмет си го забравил.
към втори вариант >>
И всички вие трябва да се стремите да придобиете това.
(втори вариант)
Туй, което отличава човека, то е мисълта, която сменя всичките му състояния.
И всички вие трябва да се стремите да придобиете това.
Хората го наричат характер, навик, нрав, много имена тургат, които не изясняват. Аз го наричам това мисълта. В мисълта има жертвоприношение, там е началото на мисълта. Сега някои хора имат една погрешна идея за началото. Някой път началото е в началото.
към втори вариант >>
Като че ти преставаш да мислиш за този предмет.
(втори вариант)
Красотата на любовта седи в това, че можеш да залюбваш и можеш и да разлюбваш. Естествено е това. Вие наричате разлюбването прекъсване, пречупване, явяват се такива болезнени състояния. То е друг въпрос. Две състояния има, едното ще бъде положително, другото негативно.
Като че ти преставаш да мислиш за този предмет.
Ти най-първо мислиш, мислиш и най-после умът ти минава от едно състояние в друго. Но това ни най-малко не означава, че този предмет си го забравил.
към втори вариант >>
Хората го наричат характер, навик, нрав, много имена тургат, които не изясняват.
(втори вариант)
Туй, което отличава човека, то е мисълта, която сменя всичките му състояния. И всички вие трябва да се стремите да придобиете това.
Хората го наричат характер, навик, нрав, много имена тургат, които не изясняват.
Аз го наричам това мисълта. В мисълта има жертвоприношение, там е началото на мисълта. Сега някои хора имат една погрешна идея за началото. Някой път началото е в началото. Някой път началото е в края.
към втори вариант >>
Ти най-първо мислиш, мислиш и най-после умът ти минава от едно състояние в друго.
(втори вариант)
Естествено е това. Вие наричате разлюбването прекъсване, пречупване, явяват се такива болезнени състояния. То е друг въпрос. Две състояния има, едното ще бъде положително, другото негативно. Като че ти преставаш да мислиш за този предмет.
Ти най-първо мислиш, мислиш и най-после умът ти минава от едно състояние в друго.
Но това ни най-малко не означава, че този предмет си го забравил.
към втори вариант >>
Аз го наричам това мисълта.
(втори вариант)
Туй, което отличава човека, то е мисълта, която сменя всичките му състояния. И всички вие трябва да се стремите да придобиете това. Хората го наричат характер, навик, нрав, много имена тургат, които не изясняват.
Аз го наричам това мисълта.
В мисълта има жертвоприношение, там е началото на мисълта. Сега някои хора имат една погрешна идея за началото. Някой път началото е в началото. Някой път началото е в края. Някой път краят е в началото, някой път краят е на края.
към втори вариант >>
Но това ни най-малко не означава, че този предмет си го забравил.
(втори вариант)
Вие наричате разлюбването прекъсване, пречупване, явяват се такива болезнени състояния. То е друг въпрос. Две състояния има, едното ще бъде положително, другото негативно. Като че ти преставаш да мислиш за този предмет. Ти най-първо мислиш, мислиш и най-после умът ти минава от едно състояние в друго.
Но това ни най-малко не означава, че този предмет си го забравил.
към втори вариант >>
В мисълта има жертвоприношение, там е началото на мисълта.
(втори вариант)
Туй, което отличава човека, то е мисълта, която сменя всичките му състояния. И всички вие трябва да се стремите да придобиете това. Хората го наричат характер, навик, нрав, много имена тургат, които не изясняват. Аз го наричам това мисълта.
В мисълта има жертвоприношение, там е началото на мисълта.
Сега някои хора имат една погрешна идея за началото. Някой път началото е в началото. Някой път началото е в края. Някой път краят е в началото, някой път краят е на края. Какво подразбирате вие под начало и край на нещата?
към втори вариант >>
Сега вие ще дойдете до закона на любовта.
(втори вариант)
Сега вие ще дойдете до закона на любовта.
Да допуснем, че вие имате едно същество, което ви обича, нали? В истинския смисъл, ти трябва да си дадеш едно обяснение за това. Представи си, че туй същество, което ви обича, ви държи с дясната ръка и вие му държите ръката и казвате: „Да не ме пуска.“ Но туй същество иска да пусне ръката си и да ви хване с лявата ръка. Вие не разбирате това и наричате това разлюбване. Той изтегля дясната си ръка, вие не разбирате закона, треперите, мислите, че няма друга ръка.
към втори вариант >>
Сега някои хора имат една погрешна идея за началото.
(втори вариант)
Туй, което отличава човека, то е мисълта, която сменя всичките му състояния. И всички вие трябва да се стремите да придобиете това. Хората го наричат характер, навик, нрав, много имена тургат, които не изясняват. Аз го наричам това мисълта. В мисълта има жертвоприношение, там е началото на мисълта.
Сега някои хора имат една погрешна идея за началото.
Някой път началото е в началото. Някой път началото е в края. Някой път краят е в началото, някой път краят е на края. Какво подразбирате вие под начало и край на нещата? Начало на нещата в света е Бог, а край на нещата, то сме ние.
към втори вариант >>
Да допуснем, че вие имате едно същество, което ви обича, нали?
(втори вариант)
Сега вие ще дойдете до закона на любовта.
Да допуснем, че вие имате едно същество, което ви обича, нали?
В истинския смисъл, ти трябва да си дадеш едно обяснение за това. Представи си, че туй същество, което ви обича, ви държи с дясната ръка и вие му държите ръката и казвате: „Да не ме пуска.“ Но туй същество иска да пусне ръката си и да ви хване с лявата ръка. Вие не разбирате това и наричате това разлюбване. Той изтегля дясната си ръка, вие не разбирате закона, треперите, мислите, че няма друга ръка. Но той ви хване с лявата ръка.
към втори вариант >>
Някой път началото е в началото.
(втори вариант)
И всички вие трябва да се стремите да придобиете това. Хората го наричат характер, навик, нрав, много имена тургат, които не изясняват. Аз го наричам това мисълта. В мисълта има жертвоприношение, там е началото на мисълта. Сега някои хора имат една погрешна идея за началото.
Някой път началото е в началото.
Някой път началото е в края. Някой път краят е в началото, някой път краят е на края. Какво подразбирате вие под начало и край на нещата? Начало на нещата в света е Бог, а край на нещата, то сме ние. Следователно туй, което за Бога е край, заради нас е начало.
към втори вариант >>
В истинския смисъл, ти трябва да си дадеш едно обяснение за това.
(втори вариант)
Сега вие ще дойдете до закона на любовта. Да допуснем, че вие имате едно същество, което ви обича, нали?
В истинския смисъл, ти трябва да си дадеш едно обяснение за това.
Представи си, че туй същество, което ви обича, ви държи с дясната ръка и вие му държите ръката и казвате: „Да не ме пуска.“ Но туй същество иска да пусне ръката си и да ви хване с лявата ръка. Вие не разбирате това и наричате това разлюбване. Той изтегля дясната си ръка, вие не разбирате закона, треперите, мислите, че няма друга ръка. Но той ви хване с лявата ръка. Питам, има ли некое противоречие?
към втори вариант >>
Някой път началото е в края.
(втори вариант)
Хората го наричат характер, навик, нрав, много имена тургат, които не изясняват. Аз го наричам това мисълта. В мисълта има жертвоприношение, там е началото на мисълта. Сега някои хора имат една погрешна идея за началото. Някой път началото е в началото.
Някой път началото е в края.
Някой път краят е в началото, някой път краят е на края. Какво подразбирате вие под начало и край на нещата? Начало на нещата в света е Бог, а край на нещата, то сме ние. Следователно туй, което за Бога е край, заради нас е начало.
към втори вариант >>
Представи си, че туй същество, което ви обича, ви държи с дясната ръка и вие му държите ръката и казвате: „Да не ме пуска.“ Но туй същество иска да пусне ръката си и да ви хване с лявата ръка.
(втори вариант)
Сега вие ще дойдете до закона на любовта. Да допуснем, че вие имате едно същество, което ви обича, нали? В истинския смисъл, ти трябва да си дадеш едно обяснение за това.
Представи си, че туй същество, което ви обича, ви държи с дясната ръка и вие му държите ръката и казвате: „Да не ме пуска.“ Но туй същество иска да пусне ръката си и да ви хване с лявата ръка.
Вие не разбирате това и наричате това разлюбване. Той изтегля дясната си ръка, вие не разбирате закона, треперите, мислите, че няма друга ръка. Но той ви хване с лявата ръка. Питам, има ли некое противоречие? Казваш: „Какви са неговите намерения?
към втори вариант >>
Някой път краят е в началото, някой път краят е на края.
(втори вариант)
Аз го наричам това мисълта. В мисълта има жертвоприношение, там е началото на мисълта. Сега някои хора имат една погрешна идея за началото. Някой път началото е в началото. Някой път началото е в края.
Някой път краят е в началото, някой път краят е на края.
Какво подразбирате вие под начало и край на нещата? Начало на нещата в света е Бог, а край на нещата, то сме ние. Следователно туй, което за Бога е край, заради нас е начало.
към втори вариант >>
Вие не разбирате това и наричате това разлюбване.
(втори вариант)
Сега вие ще дойдете до закона на любовта. Да допуснем, че вие имате едно същество, което ви обича, нали? В истинския смисъл, ти трябва да си дадеш едно обяснение за това. Представи си, че туй същество, което ви обича, ви държи с дясната ръка и вие му държите ръката и казвате: „Да не ме пуска.“ Но туй същество иска да пусне ръката си и да ви хване с лявата ръка.
Вие не разбирате това и наричате това разлюбване.
Той изтегля дясната си ръка, вие не разбирате закона, треперите, мислите, че няма друга ръка. Но той ви хване с лявата ръка. Питам, има ли некое противоречие? Казваш: „Какви са неговите намерения? “ Намеренията му са да смени дясната ръка с лявата .
към втори вариант >>
Какво подразбирате вие под начало и край на нещата?
(втори вариант)
В мисълта има жертвоприношение, там е началото на мисълта. Сега някои хора имат една погрешна идея за началото. Някой път началото е в началото. Някой път началото е в края. Някой път краят е в началото, някой път краят е на края.
Какво подразбирате вие под начало и край на нещата?
Начало на нещата в света е Бог, а край на нещата, то сме ние. Следователно туй, което за Бога е край, заради нас е начало.
към втори вариант >>
Той изтегля дясната си ръка, вие не разбирате закона, треперите, мислите, че няма друга ръка.
(втори вариант)
Сега вие ще дойдете до закона на любовта. Да допуснем, че вие имате едно същество, което ви обича, нали? В истинския смисъл, ти трябва да си дадеш едно обяснение за това. Представи си, че туй същество, което ви обича, ви държи с дясната ръка и вие му държите ръката и казвате: „Да не ме пуска.“ Но туй същество иска да пусне ръката си и да ви хване с лявата ръка. Вие не разбирате това и наричате това разлюбване.
Той изтегля дясната си ръка, вие не разбирате закона, треперите, мислите, че няма друга ръка.
Но той ви хване с лявата ръка. Питам, има ли некое противоречие? Казваш: „Какви са неговите намерения? “ Намеренията му са да смени дясната ръка с лявата . След това, той ще смени лявата ръка с дясната.
към втори вариант >>
Начало на нещата в света е Бог, а край на нещата, то сме ние.
(втори вариант)
Сега някои хора имат една погрешна идея за началото. Някой път началото е в началото. Някой път началото е в края. Някой път краят е в началото, някой път краят е на края. Какво подразбирате вие под начало и край на нещата?
Начало на нещата в света е Бог, а край на нещата, то сме ние.
Следователно туй, което за Бога е край, заради нас е начало.
към втори вариант >>
Но той ви хване с лявата ръка.
(втори вариант)
Да допуснем, че вие имате едно същество, което ви обича, нали? В истинския смисъл, ти трябва да си дадеш едно обяснение за това. Представи си, че туй същество, което ви обича, ви държи с дясната ръка и вие му държите ръката и казвате: „Да не ме пуска.“ Но туй същество иска да пусне ръката си и да ви хване с лявата ръка. Вие не разбирате това и наричате това разлюбване. Той изтегля дясната си ръка, вие не разбирате закона, треперите, мислите, че няма друга ръка.
Но той ви хване с лявата ръка.
Питам, има ли некое противоречие? Казваш: „Какви са неговите намерения? “ Намеренията му са да смени дясната ръка с лявата . След това, той ще смени лявата ръка с дясната. След туй, туй същество ще иска да оттегли и двете си ръце и ще иска само да ви гледа от далече.
към втори вариант >>
Следователно туй, което за Бога е край, заради нас е начало.
(втори вариант)
Някой път началото е в началото. Някой път началото е в края. Някой път краят е в началото, някой път краят е на края. Какво подразбирате вие под начало и край на нещата? Начало на нещата в света е Бог, а край на нещата, то сме ние.
Следователно туй, което за Бога е край, заради нас е начало.
към втори вариант >>
Питам, има ли некое противоречие?
(втори вариант)
В истинския смисъл, ти трябва да си дадеш едно обяснение за това. Представи си, че туй същество, което ви обича, ви държи с дясната ръка и вие му държите ръката и казвате: „Да не ме пуска.“ Но туй същество иска да пусне ръката си и да ви хване с лявата ръка. Вие не разбирате това и наричате това разлюбване. Той изтегля дясната си ръка, вие не разбирате закона, треперите, мислите, че няма друга ръка. Но той ви хване с лявата ръка.
Питам, има ли некое противоречие?
Казваш: „Какви са неговите намерения? “ Намеренията му са да смени дясната ръка с лявата . След това, той ще смени лявата ръка с дясната. След туй, туй същество ще иска да оттегли и двете си ръце и ще иска само да ви гледа от далече. Какво лошо има в това?
към втори вариант >>
От наше гледище говоря.
(втори вариант)
От наше гледище говоря.
Или по нямане на друго положение, туй разбиране начало и край, те образуват една абсолютна норма, то е една права линия. И ние наричаме: правата линия е само от две точки. Това е мярка, с която се мерят всички прояви на този свят с едно измерение. Кое е онова, което отличава едноизмерния свят? Коя линия определя еднопространствения свят?
към втори вариант >>
Казваш: „Какви са неговите намерения?
(втори вариант)
Представи си, че туй същество, което ви обича, ви държи с дясната ръка и вие му държите ръката и казвате: „Да не ме пуска.“ Но туй същество иска да пусне ръката си и да ви хване с лявата ръка. Вие не разбирате това и наричате това разлюбване. Той изтегля дясната си ръка, вие не разбирате закона, треперите, мислите, че няма друга ръка. Но той ви хване с лявата ръка. Питам, има ли некое противоречие?
Казваш: „Какви са неговите намерения?
“ Намеренията му са да смени дясната ръка с лявата . След това, той ще смени лявата ръка с дясната. След туй, туй същество ще иска да оттегли и двете си ръце и ще иска само да ви гледа от далече. Какво лошо има в това? Тогава връзката е между очите.
към втори вариант >>
Или по нямане на друго положение, туй разбиране начало и край, те образуват една абсолютна норма, то е една права линия.
(втори вариант)
От наше гледище говоря.
Или по нямане на друго положение, туй разбиране начало и край, те образуват една абсолютна норма, то е една права линия.
И ние наричаме: правата линия е само от две точки. Това е мярка, с която се мерят всички прояви на този свят с едно измерение. Кое е онова, което отличава едноизмерния свят? Коя линия определя еднопространствения свят? (Правата линия определя едното измерение.) За да съществува правата линия, тя трябва да има външни условия.
към втори вариант >>
“ Намеренията му са да смени дясната ръка с лявата .
(втори вариант)
Вие не разбирате това и наричате това разлюбване. Той изтегля дясната си ръка, вие не разбирате закона, треперите, мислите, че няма друга ръка. Но той ви хване с лявата ръка. Питам, има ли некое противоречие? Казваш: „Какви са неговите намерения?
“ Намеренията му са да смени дясната ръка с лявата .
След това, той ще смени лявата ръка с дясната. След туй, туй същество ще иска да оттегли и двете си ръце и ще иска само да ви гледа от далече. Какво лошо има в това? Тогава връзката е между очите. След това, туй същество си затваря очите, иска да ви слуша, казва: „Говори ми, искам да те слушам.“
към втори вариант >>
И ние наричаме: правата линия е само от две точки.
(втори вариант)
От наше гледище говоря. Или по нямане на друго положение, туй разбиране начало и край, те образуват една абсолютна норма, то е една права линия.
И ние наричаме: правата линия е само от две точки.
Това е мярка, с която се мерят всички прояви на този свят с едно измерение. Кое е онова, което отличава едноизмерния свят? Коя линия определя еднопространствения свят? (Правата линия определя едното измерение.) За да съществува правата линия, тя трябва да има външни условия. Кои са външните условия на правата линия?
към втори вариант >>
След това, той ще смени лявата ръка с дясната.
(втори вариант)
Той изтегля дясната си ръка, вие не разбирате закона, треперите, мислите, че няма друга ръка. Но той ви хване с лявата ръка. Питам, има ли некое противоречие? Казваш: „Какви са неговите намерения? “ Намеренията му са да смени дясната ръка с лявата .
След това, той ще смени лявата ръка с дясната.
След туй, туй същество ще иска да оттегли и двете си ръце и ще иска само да ви гледа от далече. Какво лошо има в това? Тогава връзката е между очите. След това, туй същество си затваря очите, иска да ви слуша, казва: „Говори ми, искам да те слушам.“
към втори вариант >>
Това е мярка, с която се мерят всички прояви на този свят с едно измерение.
(втори вариант)
От наше гледище говоря. Или по нямане на друго положение, туй разбиране начало и край, те образуват една абсолютна норма, то е една права линия. И ние наричаме: правата линия е само от две точки.
Това е мярка, с която се мерят всички прояви на този свят с едно измерение.
Кое е онова, което отличава едноизмерния свят? Коя линия определя еднопространствения свят? (Правата линия определя едното измерение.) За да съществува правата линия, тя трябва да има външни условия. Кои са външните условия на правата линия? (-Те се наричат отворени криви линии.)
към втори вариант >>
След туй, туй същество ще иска да оттегли и двете си ръце и ще иска само да ви гледа от далече.
(втори вариант)
Но той ви хване с лявата ръка. Питам, има ли некое противоречие? Казваш: „Какви са неговите намерения? “ Намеренията му са да смени дясната ръка с лявата . След това, той ще смени лявата ръка с дясната.
След туй, туй същество ще иска да оттегли и двете си ръце и ще иска само да ви гледа от далече.
Какво лошо има в това? Тогава връзката е между очите. След това, туй същество си затваря очите, иска да ви слуша, казва: „Говори ми, искам да те слушам.“
към втори вариант >>
Кое е онова, което отличава едноизмерния свят?
(втори вариант)
От наше гледище говоря. Или по нямане на друго положение, туй разбиране начало и край, те образуват една абсолютна норма, то е една права линия. И ние наричаме: правата линия е само от две точки. Това е мярка, с която се мерят всички прояви на този свят с едно измерение.
Кое е онова, което отличава едноизмерния свят?
Коя линия определя еднопространствения свят? (Правата линия определя едното измерение.) За да съществува правата линия, тя трябва да има външни условия. Кои са външните условия на правата линия? (-Те се наричат отворени криви линии.)
към втори вариант >>
Какво лошо има в това?
(втори вариант)
Питам, има ли некое противоречие? Казваш: „Какви са неговите намерения? “ Намеренията му са да смени дясната ръка с лявата . След това, той ще смени лявата ръка с дясната. След туй, туй същество ще иска да оттегли и двете си ръце и ще иска само да ви гледа от далече.
Какво лошо има в това?
Тогава връзката е между очите. След това, туй същество си затваря очите, иска да ви слуша, казва: „Говори ми, искам да те слушам.“
към втори вариант >>
Коя линия определя еднопространствения свят?
(втори вариант)
От наше гледище говоря. Или по нямане на друго положение, туй разбиране начало и край, те образуват една абсолютна норма, то е една права линия. И ние наричаме: правата линия е само от две точки. Това е мярка, с която се мерят всички прояви на този свят с едно измерение. Кое е онова, което отличава едноизмерния свят?
Коя линия определя еднопространствения свят?
(Правата линия определя едното измерение.) За да съществува правата линия, тя трябва да има външни условия. Кои са външните условия на правата линия? (-Те се наричат отворени криви линии.)
към втори вариант >>
Тогава връзката е между очите.
(втори вариант)
Казваш: „Какви са неговите намерения? “ Намеренията му са да смени дясната ръка с лявата . След това, той ще смени лявата ръка с дясната. След туй, туй същество ще иска да оттегли и двете си ръце и ще иска само да ви гледа от далече. Какво лошо има в това?
Тогава връзката е между очите.
След това, туй същество си затваря очите, иска да ви слуша, казва: „Говори ми, искам да те слушам.“
към втори вариант >>
(Правата линия определя едното измерение.) За да съществува правата линия, тя трябва да има външни условия.
(втори вариант)
Или по нямане на друго положение, туй разбиране начало и край, те образуват една абсолютна норма, то е една права линия. И ние наричаме: правата линия е само от две точки. Това е мярка, с която се мерят всички прояви на този свят с едно измерение. Кое е онова, което отличава едноизмерния свят? Коя линия определя еднопространствения свят?
(Правата линия определя едното измерение.) За да съществува правата линия, тя трябва да има външни условия.
Кои са външните условия на правата линия? (-Те се наричат отворени криви линии.)
към втори вариант >>
След това, туй същество си затваря очите, иска да ви слуша, казва: „Говори ми, искам да те слушам.“
(втори вариант)
“ Намеренията му са да смени дясната ръка с лявата . След това, той ще смени лявата ръка с дясната. След туй, туй същество ще иска да оттегли и двете си ръце и ще иска само да ви гледа от далече. Какво лошо има в това? Тогава връзката е между очите.
След това, туй същество си затваря очите, иска да ви слуша, казва: „Говори ми, искам да те слушам.“
към втори вариант >>
Кои са външните условия на правата линия?
(втори вариант)
И ние наричаме: правата линия е само от две точки. Това е мярка, с която се мерят всички прояви на този свят с едно измерение. Кое е онова, което отличава едноизмерния свят? Коя линия определя еднопространствения свят? (Правата линия определя едното измерение.) За да съществува правата линия, тя трябва да има външни условия.
Кои са външните условия на правата линия?
(-Те се наричат отворени криви линии.)
към втори вариант >>
Ще разбирате, в любовта има много връзки.
(втори вариант)
Ще разбирате, в любовта има много връзки.
И онзи, който не разбира многото връзки на любовта, постоянно се спъва само с едната връзка на едноизмерното пространство. Тази не е правата мисъл. И вследствие на това се раждат противоречията на ума и страданията на сърдцето. При най-малката несполука или промяна у вас, казвате: „Нещо лошо се е случило.“ Не е лошо, трябва да се разбира философията на живота. Какво разбирате вие?
към втори вариант >>
(-Те се наричат отворени криви линии.)
(втори вариант)
Това е мярка, с която се мерят всички прояви на този свят с едно измерение. Кое е онова, което отличава едноизмерния свят? Коя линия определя еднопространствения свят? (Правата линия определя едното измерение.) За да съществува правата линия, тя трябва да има външни условия. Кои са външните условия на правата линия?
(-Те се наричат отворени криви линии.)
към втори вариант >>
И онзи, който не разбира многото връзки на любовта, постоянно се спъва само с едната връзка на едноизмерното пространство.
(втори вариант)
Ще разбирате, в любовта има много връзки.
И онзи, който не разбира многото връзки на любовта, постоянно се спъва само с едната връзка на едноизмерното пространство.
Тази не е правата мисъл. И вследствие на това се раждат противоречията на ума и страданията на сърдцето. При най-малката несполука или промяна у вас, казвате: „Нещо лошо се е случило.“ Не е лошо, трябва да се разбира философията на живота. Какво разбирате вие?
към втори вариант >>
То е спиралата, тези линии, които не са свързани.
(втори вариант)
То е спиралата, тези линии, които не са свързани.
Отворената линия, това е светът на правата линия, възможностите на правата линия. Следователно, линията АВ в колко посоки може да се движи? ( -Само в една посока.)
към втори вариант >>
Тази не е правата мисъл.
(втори вариант)
Ще разбирате, в любовта има много връзки. И онзи, който не разбира многото връзки на любовта, постоянно се спъва само с едната връзка на едноизмерното пространство.
Тази не е правата мисъл.
И вследствие на това се раждат противоречията на ума и страданията на сърдцето. При най-малката несполука или промяна у вас, казвате: „Нещо лошо се е случило.“ Не е лошо, трябва да се разбира философията на живота. Какво разбирате вие?
към втори вариант >>
Отворената линия, това е светът на правата линия, възможностите на правата линия.
(втори вариант)
То е спиралата, тези линии, които не са свързани.
Отворената линия, това е светът на правата линия, възможностите на правата линия.
Следователно, линията АВ в колко посоки може да се движи? ( -Само в една посока.)
към втори вариант >>
И вследствие на това се раждат противоречията на ума и страданията на сърдцето.
(втори вариант)
Ще разбирате, в любовта има много връзки. И онзи, който не разбира многото връзки на любовта, постоянно се спъва само с едната връзка на едноизмерното пространство. Тази не е правата мисъл.
И вследствие на това се раждат противоречията на ума и страданията на сърдцето.
При най-малката несполука или промяна у вас, казвате: „Нещо лошо се е случило.“ Не е лошо, трябва да се разбира философията на живота. Какво разбирате вие?
към втори вариант >>
Следователно, линията АВ в колко посоки може да се движи?
(втори вариант)
То е спиралата, тези линии, които не са свързани. Отворената линия, това е светът на правата линия, възможностите на правата линия.
Следователно, линията АВ в колко посоки може да се движи?
( -Само в една посока.)
към втори вариант >>
При най-малката несполука или промяна у вас, казвате: „Нещо лошо се е случило.“ Не е лошо, трябва да се разбира философията на живота.
(втори вариант)
Ще разбирате, в любовта има много връзки. И онзи, който не разбира многото връзки на любовта, постоянно се спъва само с едната връзка на едноизмерното пространство. Тази не е правата мисъл. И вследствие на това се раждат противоречията на ума и страданията на сърдцето.
При най-малката несполука или промяна у вас, казвате: „Нещо лошо се е случило.“ Не е лошо, трябва да се разбира философията на живота.
Какво разбирате вие?
към втори вариант >>
( -Само в една посока.)
(втори вариант)
То е спиралата, тези линии, които не са свързани. Отворената линия, това е светът на правата линия, възможностите на правата линия. Следователно, линията АВ в колко посоки може да се движи?
( -Само в една посока.)
към втори вариант >>
Какво разбирате вие?
(втори вариант)
Ще разбирате, в любовта има много връзки. И онзи, който не разбира многото връзки на любовта, постоянно се спъва само с едната връзка на едноизмерното пространство. Тази не е правата мисъл. И вследствие на това се раждат противоречията на ума и страданията на сърдцето. При най-малката несполука или промяна у вас, казвате: „Нещо лошо се е случило.“ Не е лошо, трябва да се разбира философията на живота.
Какво разбирате вие?
към втори вариант >>
Следователно щом турите две прави линии на едно място, те образуват крива линия.
(втори вариант)
Следователно щом турите две прави линии на едно място, те образуват крива линия.
Следователно кривата линия, това са възможностите на правата линия. Но отделно те съставляват по две точки, които образуват правата линия. А тази отворената линия не може да се яви без тия две точки. Защо тази линия е отворена? (АВ) (-Защото има начало и край.) Защото тази крива линия съставлява граница на друг един свят на двуизмерното пространство.
към втори вариант >>
Духовните работи трябва да се обяснят.
(втори вариант)
Духовните работи трябва да се обяснят.
Любов без мисъл не може. Правата мисъл седи в това: непременно човек трябва да мисли. Щом човек мисли, любовта ще дойде. Всякога, за да бъде животът нормален, приятен или сносен, човек Трябва да мисли. Мисълта носи Божествената проява, затова всякога Трябва да мислите.
към втори вариант >>
Следователно кривата линия, това са възможностите на правата линия.
(втори вариант)
Следователно щом турите две прави линии на едно място, те образуват крива линия.
Следователно кривата линия, това са възможностите на правата линия.
Но отделно те съставляват по две точки, които образуват правата линия. А тази отворената линия не може да се яви без тия две точки. Защо тази линия е отворена? (АВ) (-Защото има начало и край.) Защото тази крива линия съставлява граница на друг един свят на двуизмерното пространство. Затова тя е отворена.
към втори вариант >>
Любов без мисъл не може.
(втори вариант)
Духовните работи трябва да се обяснят.
Любов без мисъл не може.
Правата мисъл седи в това: непременно човек трябва да мисли. Щом човек мисли, любовта ще дойде. Всякога, за да бъде животът нормален, приятен или сносен, човек Трябва да мисли. Мисълта носи Божествената проява, затова всякога Трябва да мислите. Щом станете сутрин, започнете да мислите.
към втори вариант >>
Но отделно те съставляват по две точки, които образуват правата линия.
(втори вариант)
Следователно щом турите две прави линии на едно място, те образуват крива линия. Следователно кривата линия, това са възможностите на правата линия.
Но отделно те съставляват по две точки, които образуват правата линия.
А тази отворената линия не може да се яви без тия две точки. Защо тази линия е отворена? (АВ) (-Защото има начало и край.) Защото тази крива линия съставлява граница на друг един свят на двуизмерното пространство. Затова тя е отворена. Тия две точки АВ на отворената линия показват, че тя е свързана с друг един свят.
към втори вариант >>
Правата мисъл седи в това: непременно човек трябва да мисли.
(втори вариант)
Духовните работи трябва да се обяснят. Любов без мисъл не може.
Правата мисъл седи в това: непременно човек трябва да мисли.
Щом човек мисли, любовта ще дойде. Всякога, за да бъде животът нормален, приятен или сносен, човек Трябва да мисли. Мисълта носи Божествената проява, затова всякога Трябва да мислите. Щом станете сутрин, започнете да мислите. Всичко е възможно в света.
към втори вариант >>
А тази отворената линия не може да се яви без тия две точки.
(втори вариант)
Следователно щом турите две прави линии на едно място, те образуват крива линия. Следователно кривата линия, това са възможностите на правата линия. Но отделно те съставляват по две точки, които образуват правата линия.
А тази отворената линия не може да се яви без тия две точки.
Защо тази линия е отворена? (АВ) (-Защото има начало и край.) Защото тази крива линия съставлява граница на друг един свят на двуизмерното пространство. Затова тя е отворена. Тия две точки АВ на отворената линия показват, че тя е свързана с друг един свят. С кой?
към втори вариант >>
Щом човек мисли, любовта ще дойде.
(втори вариант)
Духовните работи трябва да се обяснят. Любов без мисъл не може. Правата мисъл седи в това: непременно човек трябва да мисли.
Щом човек мисли, любовта ще дойде.
Всякога, за да бъде животът нормален, приятен или сносен, човек Трябва да мисли. Мисълта носи Божествената проява, затова всякога Трябва да мислите. Щом станете сутрин, започнете да мислите. Всичко е възможно в света. Ти носиш Божественото състояние.
към втори вариант >>
Защо тази линия е отворена?
(втори вариант)
Следователно щом турите две прави линии на едно място, те образуват крива линия. Следователно кривата линия, това са възможностите на правата линия. Но отделно те съставляват по две точки, които образуват правата линия. А тази отворената линия не може да се яви без тия две точки.
Защо тази линия е отворена?
(АВ) (-Защото има начало и край.) Защото тази крива линия съставлява граница на друг един свят на двуизмерното пространство. Затова тя е отворена. Тия две точки АВ на отворената линия показват, че тя е свързана с друг един свят. С кой? със света на плоскостите.
към втори вариант >>
Всякога, за да бъде животът нормален, приятен или сносен, човек Трябва да мисли.
(втори вариант)
Духовните работи трябва да се обяснят. Любов без мисъл не може. Правата мисъл седи в това: непременно човек трябва да мисли. Щом човек мисли, любовта ще дойде.
Всякога, за да бъде животът нормален, приятен или сносен, човек Трябва да мисли.
Мисълта носи Божествената проява, затова всякога Трябва да мислите. Щом станете сутрин, започнете да мислите. Всичко е възможно в света. Ти носиш Божественото състояние. Като мислите, ще кажете: „Бог като е с нас, никой не може да бъде против нас.
към втори вариант >>
(АВ) (-Защото има начало и край.) Защото тази крива линия съставлява граница на друг един свят на двуизмерното пространство.
(втори вариант)
Следователно щом турите две прави линии на едно място, те образуват крива линия. Следователно кривата линия, това са възможностите на правата линия. Но отделно те съставляват по две точки, които образуват правата линия. А тази отворената линия не може да се яви без тия две точки. Защо тази линия е отворена?
(АВ) (-Защото има начало и край.) Защото тази крива линия съставлява граница на друг един свят на двуизмерното пространство.
Затова тя е отворена. Тия две точки АВ на отворената линия показват, че тя е свързана с друг един свят. С кой? със света на плоскостите.
към втори вариант >>
Мисълта носи Божествената проява, затова всякога Трябва да мислите.
(втори вариант)
Духовните работи трябва да се обяснят. Любов без мисъл не може. Правата мисъл седи в това: непременно човек трябва да мисли. Щом човек мисли, любовта ще дойде. Всякога, за да бъде животът нормален, приятен или сносен, човек Трябва да мисли.
Мисълта носи Божествената проява, затова всякога Трябва да мислите.
Щом станете сутрин, започнете да мислите. Всичко е възможно в света. Ти носиш Божественото състояние. Като мислите, ще кажете: „Бог като е с нас, никой не може да бъде против нас. Невъзможното за човека е възможно за Бога.
към втори вариант >>
Затова тя е отворена.
(втори вариант)
Следователно кривата линия, това са възможностите на правата линия. Но отделно те съставляват по две точки, които образуват правата линия. А тази отворената линия не може да се яви без тия две точки. Защо тази линия е отворена? (АВ) (-Защото има начало и край.) Защото тази крива линия съставлява граница на друг един свят на двуизмерното пространство.
Затова тя е отворена.
Тия две точки АВ на отворената линия показват, че тя е свързана с друг един свят. С кой? със света на плоскостите.
към втори вариант >>
Щом станете сутрин, започнете да мислите.
(втори вариант)
Любов без мисъл не може. Правата мисъл седи в това: непременно човек трябва да мисли. Щом човек мисли, любовта ще дойде. Всякога, за да бъде животът нормален, приятен или сносен, човек Трябва да мисли. Мисълта носи Божествената проява, затова всякога Трябва да мислите.
Щом станете сутрин, започнете да мислите.
Всичко е възможно в света. Ти носиш Божественото състояние. Като мислите, ще кажете: „Бог като е с нас, никой не може да бъде против нас. Невъзможното за човека е възможно за Бога. Невъзможното за безлюбието, е възможно за Любовта.“ Туй е безлюбие, невъзможното за човека на мисълта.
към втори вариант >>
Тия две точки АВ на отворената линия показват, че тя е свързана с друг един свят.
(втори вариант)
Но отделно те съставляват по две точки, които образуват правата линия. А тази отворената линия не може да се яви без тия две точки. Защо тази линия е отворена? (АВ) (-Защото има начало и край.) Защото тази крива линия съставлява граница на друг един свят на двуизмерното пространство. Затова тя е отворена.
Тия две точки АВ на отворената линия показват, че тя е свързана с друг един свят.
С кой? със света на плоскостите.
към втори вариант >>
Всичко е възможно в света.
(втори вариант)
Правата мисъл седи в това: непременно човек трябва да мисли. Щом човек мисли, любовта ще дойде. Всякога, за да бъде животът нормален, приятен или сносен, човек Трябва да мисли. Мисълта носи Божествената проява, затова всякога Трябва да мислите. Щом станете сутрин, започнете да мислите.
Всичко е възможно в света.
Ти носиш Божественото състояние. Като мислите, ще кажете: „Бог като е с нас, никой не може да бъде против нас. Невъзможното за човека е възможно за Бога. Невъзможното за безлюбието, е възможно за Любовта.“ Туй е безлюбие, невъзможното за човека на мисълта. Невъзможното [е] за онзи, който не мисли.
към втори вариант >>
С кой?
(втори вариант)
А тази отворената линия не може да се яви без тия две точки. Защо тази линия е отворена? (АВ) (-Защото има начало и край.) Защото тази крива линия съставлява граница на друг един свят на двуизмерното пространство. Затова тя е отворена. Тия две точки АВ на отворената линия показват, че тя е свързана с друг един свят.
С кой?
със света на плоскостите.
към втори вариант >>
Ти носиш Божественото състояние.
(втори вариант)
Щом човек мисли, любовта ще дойде. Всякога, за да бъде животът нормален, приятен или сносен, човек Трябва да мисли. Мисълта носи Божествената проява, затова всякога Трябва да мислите. Щом станете сутрин, започнете да мислите. Всичко е възможно в света.
Ти носиш Божественото състояние.
Като мислите, ще кажете: „Бог като е с нас, никой не може да бъде против нас. Невъзможното за човека е възможно за Бога. Невъзможното за безлюбието, е възможно за Любовта.“ Туй е безлюбие, невъзможното за човека на мисълта. Невъзможното [е] за онзи, който не мисли. Да мислиш, значи да имаш туй, Божественото начало в себе си.
към втори вариант >>
със света на плоскостите.
(втори вариант)
Защо тази линия е отворена? (АВ) (-Защото има начало и край.) Защото тази крива линия съставлява граница на друг един свят на двуизмерното пространство. Затова тя е отворена. Тия две точки АВ на отворената линия показват, че тя е свързана с друг един свят. С кой?
със света на плоскостите.
към втори вариант >>
Като мислите, ще кажете: „Бог като е с нас, никой не може да бъде против нас.
(втори вариант)
Всякога, за да бъде животът нормален, приятен или сносен, човек Трябва да мисли. Мисълта носи Божествената проява, затова всякога Трябва да мислите. Щом станете сутрин, започнете да мислите. Всичко е възможно в света. Ти носиш Божественото състояние.
Като мислите, ще кажете: „Бог като е с нас, никой не може да бъде против нас.
Невъзможното за човека е възможно за Бога. Невъзможното за безлюбието, е възможно за Любовта.“ Туй е безлюбие, невъзможното за човека на мисълта. Невъзможното [е] за онзи, който не мисли. Да мислиш, значи да имаш туй, Божественото начало в себе си. И ако ти си неразположен или в тебе не могат да се сменят състоянията, ти ще знаеш, че Божественото начало не е у тебе, ти не си започнал да мислиш.
към втори вариант >>
Сега какъв е законът на едноизмерния свет?
(втори вариант)
Сега какъв е законът на едноизмерния свет?
Че една права линия има две точки, два края има. Тогава законът на двуизмерния свят, с какво се отличава той? (-В него има две посоки.) Тогава къде ще се яви противоречието в едноизмерния свет? Да допуснем, две същества тръгнат от точките А и В, къде ще се срещнат? В точката d.
към втори вариант >>
Невъзможното за човека е възможно за Бога.
(втори вариант)
Мисълта носи Божествената проява, затова всякога Трябва да мислите. Щом станете сутрин, започнете да мислите. Всичко е възможно в света. Ти носиш Божественото състояние. Като мислите, ще кажете: „Бог като е с нас, никой не може да бъде против нас.
Невъзможното за човека е възможно за Бога.
Невъзможното за безлюбието, е възможно за Любовта.“ Туй е безлюбие, невъзможното за човека на мисълта. Невъзможното [е] за онзи, който не мисли. Да мислиш, значи да имаш туй, Божественото начало в себе си. И ако ти си неразположен или в тебе не могат да се сменят състоянията, ти ще знаеш, че Божественото начало не е у тебе, ти не си започнал да мислиш. Мисъл и Божествено начало Трябва да ги съедините в едно.
към втори вариант >>
Че една права линия има две точки, два края има.
(втори вариант)
Сега какъв е законът на едноизмерния свет?
Че една права линия има две точки, два края има.
Тогава законът на двуизмерния свят, с какво се отличава той? (-В него има две посоки.) Тогава къде ще се яви противоречието в едноизмерния свет? Да допуснем, две същества тръгнат от точките А и В, къде ще се срещнат? В точката d. Какво ще стане?
към втори вариант >>
Невъзможното за безлюбието, е възможно за Любовта.“ Туй е безлюбие, невъзможното за човека на мисълта.
(втори вариант)
Щом станете сутрин, започнете да мислите. Всичко е възможно в света. Ти носиш Божественото състояние. Като мислите, ще кажете: „Бог като е с нас, никой не може да бъде против нас. Невъзможното за човека е възможно за Бога.
Невъзможното за безлюбието, е възможно за Любовта.“ Туй е безлюбие, невъзможното за човека на мисълта.
Невъзможното [е] за онзи, който не мисли. Да мислиш, значи да имаш туй, Божественото начало в себе си. И ако ти си неразположен или в тебе не могат да се сменят състоянията, ти ще знаеш, че Божественото начало не е у тебе, ти не си започнал да мислиш. Мисъл и Божествено начало Трябва да ги съедините в едно. А щом дойде мисълта, всичко тръгва както Трябва.
към втори вариант >>
Тогава законът на двуизмерния свят, с какво се отличава той?
(втори вариант)
Сега какъв е законът на едноизмерния свет? Че една права линия има две точки, два края има.
Тогава законът на двуизмерния свят, с какво се отличава той?
(-В него има две посоки.) Тогава къде ще се яви противоречието в едноизмерния свет? Да допуснем, две същества тръгнат от точките А и В, къде ще се срещнат? В точката d. Какво ще стане? (-Ще се сблъскат.) Не, като се срещнат, те ще се видят и ще се зарадват, ще помислят, че това е краят на техния живот.
към втори вариант >>
Невъзможното [е] за онзи, който не мисли.
(втори вариант)
Всичко е възможно в света. Ти носиш Божественото състояние. Като мислите, ще кажете: „Бог като е с нас, никой не може да бъде против нас. Невъзможното за човека е възможно за Бога. Невъзможното за безлюбието, е възможно за Любовта.“ Туй е безлюбие, невъзможното за човека на мисълта.
Невъзможното [е] за онзи, който не мисли.
Да мислиш, значи да имаш туй, Божественото начало в себе си. И ако ти си неразположен или в тебе не могат да се сменят състоянията, ти ще знаеш, че Божественото начало не е у тебе, ти не си започнал да мислиш. Мисъл и Божествено начало Трябва да ги съедините в едно. А щом дойде мисълта, всичко тръгва както Трябва.
към втори вариант >>
(-В него има две посоки.) Тогава къде ще се яви противоречието в едноизмерния свет?
(втори вариант)
Сега какъв е законът на едноизмерния свет? Че една права линия има две точки, два края има. Тогава законът на двуизмерния свят, с какво се отличава той?
(-В него има две посоки.) Тогава къде ще се яви противоречието в едноизмерния свет?
Да допуснем, две същества тръгнат от точките А и В, къде ще се срещнат? В точката d. Какво ще стане? (-Ще се сблъскат.) Не, като се срещнат, те ще се видят и ще се зарадват, ще помислят, че това е краят на техния живот. Ще си кажат: „До тук е“, по-нататък не могат да се мръднат.
към втори вариант >>
Да мислиш, значи да имаш туй, Божественото начало в себе си.
(втори вариант)
Ти носиш Божественото състояние. Като мислите, ще кажете: „Бог като е с нас, никой не може да бъде против нас. Невъзможното за човека е възможно за Бога. Невъзможното за безлюбието, е възможно за Любовта.“ Туй е безлюбие, невъзможното за човека на мисълта. Невъзможното [е] за онзи, който не мисли.
Да мислиш, значи да имаш туй, Божественото начало в себе си.
И ако ти си неразположен или в тебе не могат да се сменят състоянията, ти ще знаеш, че Божественото начало не е у тебе, ти не си започнал да мислиш. Мисъл и Божествено начало Трябва да ги съедините в едно. А щом дойде мисълта, всичко тръгва както Трябва.
към втори вариант >>
Да допуснем, две същества тръгнат от точките А и В, къде ще се срещнат?
(втори вариант)
Сега какъв е законът на едноизмерния свет? Че една права линия има две точки, два края има. Тогава законът на двуизмерния свят, с какво се отличава той? (-В него има две посоки.) Тогава къде ще се яви противоречието в едноизмерния свет?
Да допуснем, две същества тръгнат от точките А и В, къде ще се срещнат?
В точката d. Какво ще стане? (-Ще се сблъскат.) Не, като се срещнат, те ще се видят и ще се зарадват, ще помислят, че това е краят на техния живот. Ще си кажат: „До тук е“, по-нататък не могат да се мръднат. Дето и да се срещнат, то ще бъде край за тях, по-нататък не могат да мръднат.
към втори вариант >>
И ако ти си неразположен или в тебе не могат да се сменят състоянията, ти ще знаеш, че Божественото начало не е у тебе, ти не си започнал да мислиш.
(втори вариант)
Като мислите, ще кажете: „Бог като е с нас, никой не може да бъде против нас. Невъзможното за човека е възможно за Бога. Невъзможното за безлюбието, е възможно за Любовта.“ Туй е безлюбие, невъзможното за човека на мисълта. Невъзможното [е] за онзи, който не мисли. Да мислиш, значи да имаш туй, Божественото начало в себе си.
И ако ти си неразположен или в тебе не могат да се сменят състоянията, ти ще знаеш, че Божественото начало не е у тебе, ти не си започнал да мислиш.
Мисъл и Божествено начало Трябва да ги съедините в едно. А щом дойде мисълта, всичко тръгва както Трябва.
към втори вариант >>
В точката d.
(втори вариант)
Сега какъв е законът на едноизмерния свет? Че една права линия има две точки, два края има. Тогава законът на двуизмерния свят, с какво се отличава той? (-В него има две посоки.) Тогава къде ще се яви противоречието в едноизмерния свет? Да допуснем, две същества тръгнат от точките А и В, къде ще се срещнат?
В точката d.
Какво ще стане? (-Ще се сблъскат.) Не, като се срещнат, те ще се видят и ще се зарадват, ще помислят, че това е краят на техния живот. Ще си кажат: „До тук е“, по-нататък не могат да се мръднат. Дето и да се срещнат, то ще бъде край за тях, по-нататък не могат да мръднат. Като се срещнат, те ще кажат: „Свърши се с тази работа“, това е смисълът на техния живот.
към втори вариант >>
Мисъл и Божествено начало Трябва да ги съедините в едно.
(втори вариант)
Невъзможното за човека е възможно за Бога. Невъзможното за безлюбието, е възможно за Любовта.“ Туй е безлюбие, невъзможното за човека на мисълта. Невъзможното [е] за онзи, който не мисли. Да мислиш, значи да имаш туй, Божественото начало в себе си. И ако ти си неразположен или в тебе не могат да се сменят състоянията, ти ще знаеш, че Божественото начало не е у тебе, ти не си започнал да мислиш.
Мисъл и Божествено начало Трябва да ги съедините в едно.
А щом дойде мисълта, всичко тръгва както Трябва.
към втори вариант >>
Какво ще стане?
(втори вариант)
Че една права линия има две точки, два края има. Тогава законът на двуизмерния свят, с какво се отличава той? (-В него има две посоки.) Тогава къде ще се яви противоречието в едноизмерния свет? Да допуснем, две същества тръгнат от точките А и В, къде ще се срещнат? В точката d.
Какво ще стане?
(-Ще се сблъскат.) Не, като се срещнат, те ще се видят и ще се зарадват, ще помислят, че това е краят на техния живот. Ще си кажат: „До тук е“, по-нататък не могат да се мръднат. Дето и да се срещнат, то ще бъде край за тях, по-нататък не могат да мръднат. Като се срещнат, те ще кажат: „Свърши се с тази работа“, това е смисълът на техния живот. В същност къде ще се срещнат?
към втори вариант >>
А щом дойде мисълта, всичко тръгва както Трябва.
(втори вариант)
Невъзможното за безлюбието, е възможно за Любовта.“ Туй е безлюбие, невъзможното за човека на мисълта. Невъзможното [е] за онзи, който не мисли. Да мислиш, значи да имаш туй, Божественото начало в себе си. И ако ти си неразположен или в тебе не могат да се сменят състоянията, ти ще знаеш, че Божественото начало не е у тебе, ти не си започнал да мислиш. Мисъл и Божествено начало Трябва да ги съедините в едно.
А щом дойде мисълта, всичко тръгва както Трябва.
към втори вариант >>
(-Ще се сблъскат.) Не, като се срещнат, те ще се видят и ще се зарадват, ще помислят, че това е краят на техния живот.
(втори вариант)
Тогава законът на двуизмерния свят, с какво се отличава той? (-В него има две посоки.) Тогава къде ще се яви противоречието в едноизмерния свет? Да допуснем, две същества тръгнат от точките А и В, къде ще се срещнат? В точката d. Какво ще стане?
(-Ще се сблъскат.) Не, като се срещнат, те ще се видят и ще се зарадват, ще помислят, че това е краят на техния живот.
Ще си кажат: „До тук е“, по-нататък не могат да се мръднат. Дето и да се срещнат, то ще бъде край за тях, по-нататък не могат да мръднат. Като се срещнат, те ще кажат: „Свърши се с тази работа“, това е смисълът на техния живот. В същност къде ще се срещнат? -На половината път.
към втори вариант >>
Питат, какво ще стане после?
(втори вариант)
Питат, какво ще стане после?
Ще се запалим. Какво има от това, като се запалим? Нека се запалят всички. Ако огънят не се запали, ако не гори, тогава е зле. „Ама, ще изгорим.“ Нищо в света не изгаря.
към втори вариант >>
Ще си кажат: „До тук е“, по-нататък не могат да се мръднат.
(втори вариант)
(-В него има две посоки.) Тогава къде ще се яви противоречието в едноизмерния свет? Да допуснем, две същества тръгнат от точките А и В, къде ще се срещнат? В точката d. Какво ще стане? (-Ще се сблъскат.) Не, като се срещнат, те ще се видят и ще се зарадват, ще помислят, че това е краят на техния живот.
Ще си кажат: „До тук е“, по-нататък не могат да се мръднат.
Дето и да се срещнат, то ще бъде край за тях, по-нататък не могат да мръднат. Като се срещнат, те ще кажат: „Свърши се с тази работа“, това е смисълът на техния живот. В същност къде ще се срещнат? -На половината път. Те мислят, това е всичката възможност на техния живот, те да се срещнат.
към втори вариант >>
Ще се запалим.
(втори вариант)
Питат, какво ще стане после?
Ще се запалим.
Какво има от това, като се запалим? Нека се запалят всички. Ако огънят не се запали, ако не гори, тогава е зле. „Ама, ще изгорим.“ Нищо в света не изгаря. Някой казва, че изгорял.
към втори вариант >>
Дето и да се срещнат, то ще бъде край за тях, по-нататък не могат да мръднат.
(втори вариант)
Да допуснем, две същества тръгнат от точките А и В, къде ще се срещнат? В точката d. Какво ще стане? (-Ще се сблъскат.) Не, като се срещнат, те ще се видят и ще се зарадват, ще помислят, че това е краят на техния живот. Ще си кажат: „До тук е“, по-нататък не могат да се мръднат.
Дето и да се срещнат, то ще бъде край за тях, по-нататък не могат да мръднат.
Като се срещнат, те ще кажат: „Свърши се с тази работа“, това е смисълът на техния живот. В същност къде ще се срещнат? -На половината път. Те мислят, това е всичката възможност на техния живот, те да се срещнат.
към втори вариант >>
Какво има от това, като се запалим?
(втори вариант)
Питат, какво ще стане после? Ще се запалим.
Какво има от това, като се запалим?
Нека се запалят всички. Ако огънят не се запали, ако не гори, тогава е зле. „Ама, ще изгорим.“ Нищо в света не изгаря. Някой казва, че изгорял. Какво казва съвременната наука, мени ли се количеството на материята?
към втори вариант >>
Като се срещнат, те ще кажат: „Свърши се с тази работа“, това е смисълът на техния живот.
(втори вариант)
В точката d. Какво ще стане? (-Ще се сблъскат.) Не, като се срещнат, те ще се видят и ще се зарадват, ще помислят, че това е краят на техния живот. Ще си кажат: „До тук е“, по-нататък не могат да се мръднат. Дето и да се срещнат, то ще бъде край за тях, по-нататък не могат да мръднат.
Като се срещнат, те ще кажат: „Свърши се с тази работа“, това е смисълът на техния живот.
В същност къде ще се срещнат? -На половината път. Те мислят, това е всичката възможност на техния живот, те да се срещнат.
към втори вариант >>
Нека се запалят всички.
(втори вариант)
Питат, какво ще стане после? Ще се запалим. Какво има от това, като се запалим?
Нека се запалят всички.
Ако огънят не се запали, ако не гори, тогава е зле. „Ама, ще изгорим.“ Нищо в света не изгаря. Някой казва, че изгорял. Какво казва съвременната наука, мени ли се количеството на материята? (-Не.) Количеството на силата?
към втори вариант >>
В същност къде ще се срещнат?
(втори вариант)
Какво ще стане? (-Ще се сблъскат.) Не, като се срещнат, те ще се видят и ще се зарадват, ще помислят, че това е краят на техния живот. Ще си кажат: „До тук е“, по-нататък не могат да се мръднат. Дето и да се срещнат, то ще бъде край за тях, по-нататък не могат да мръднат. Като се срещнат, те ще кажат: „Свърши се с тази работа“, това е смисълът на техния живот.
В същност къде ще се срещнат?
-На половината път. Те мислят, това е всичката възможност на техния живот, те да се срещнат.
към втори вариант >>
Ако огънят не се запали, ако не гори, тогава е зле.
(втори вариант)
Питат, какво ще стане после? Ще се запалим. Какво има от това, като се запалим? Нека се запалят всички.
Ако огънят не се запали, ако не гори, тогава е зле.
„Ама, ще изгорим.“ Нищо в света не изгаря. Някой казва, че изгорял. Какво казва съвременната наука, мени ли се количеството на материята? (-Не.) Количеството на силата? (Не се мени.) Казват: „Изгоряло е дървото.“ Не е изгоряло.
към втори вариант >>
-На половината път.
(втори вариант)
(-Ще се сблъскат.) Не, като се срещнат, те ще се видят и ще се зарадват, ще помислят, че това е краят на техния живот. Ще си кажат: „До тук е“, по-нататък не могат да се мръднат. Дето и да се срещнат, то ще бъде край за тях, по-нататък не могат да мръднат. Като се срещнат, те ще кажат: „Свърши се с тази работа“, това е смисълът на техния живот. В същност къде ще се срещнат?
-На половината път.
Те мислят, това е всичката възможност на техния живот, те да се срещнат.
към втори вариант >>
„Ама, ще изгорим.“ Нищо в света не изгаря.
(втори вариант)
Питат, какво ще стане после? Ще се запалим. Какво има от това, като се запалим? Нека се запалят всички. Ако огънят не се запали, ако не гори, тогава е зле.
„Ама, ще изгорим.“ Нищо в света не изгаря.
Някой казва, че изгорял. Какво казва съвременната наука, мени ли се количеството на материята? (-Не.) Количеството на силата? (Не се мени.) Казват: „Изгоряло е дървото.“ Не е изгоряло. Ако туриш един голям калпак върху горящото дърво и събереш туй, което е изгоряло, този дим и ако имаш една малка запалка, ще има пак ново горение.
към втори вариант >>
Те мислят, това е всичката възможност на техния живот, те да се срещнат.
(втори вариант)
Ще си кажат: „До тук е“, по-нататък не могат да се мръднат. Дето и да се срещнат, то ще бъде край за тях, по-нататък не могат да мръднат. Като се срещнат, те ще кажат: „Свърши се с тази работа“, това е смисълът на техния живот. В същност къде ще се срещнат? -На половината път.
Те мислят, това е всичката възможност на техния живот, те да се срещнат.
към втори вариант >>
Някой казва, че изгорял.
(втори вариант)
Ще се запалим. Какво има от това, като се запалим? Нека се запалят всички. Ако огънят не се запали, ако не гори, тогава е зле. „Ама, ще изгорим.“ Нищо в света не изгаря.
Някой казва, че изгорял.
Какво казва съвременната наука, мени ли се количеството на материята? (-Не.) Количеството на силата? (Не се мени.) Казват: „Изгоряло е дървото.“ Не е изгоряло. Ако туриш един голям калпак върху горящото дърво и събереш туй, което е изгоряло, този дим и ако имаш една малка запалка, ще има пак ново горение. И тогава, ако дървото е горяло един ден, димът може да гори 10 дена.
към втори вариант >>
Но да допуснем, че тия същества, като се срещнат един ден, сбутат се и се скарат, не могат да се споразумеят.
(втори вариант)
Но да допуснем, че тия същества, като се срещнат един ден, сбутат се и се скарат, не могат да се споразумеят.
Идейно се скарат и се свадат, кажат: „Аз не мога да живея с тебе.“ Какво да правят сега? Накъде трябва да идат? Заражда се едно желание у тях, искат да се отдалечат. Какво трябва да правят? Вие ще кажете: „Трябва да се оттеглят заднешком.
към втори вариант >>
Какво казва съвременната наука, мени ли се количеството на материята?
(втори вариант)
Какво има от това, като се запалим? Нека се запалят всички. Ако огънят не се запали, ако не гори, тогава е зле. „Ама, ще изгорим.“ Нищо в света не изгаря. Някой казва, че изгорял.
Какво казва съвременната наука, мени ли се количеството на материята?
(-Не.) Количеството на силата? (Не се мени.) Казват: „Изгоряло е дървото.“ Не е изгоряло. Ако туриш един голям калпак върху горящото дърво и събереш туй, което е изгоряло, този дим и ако имаш една малка запалка, ще има пак ново горение. И тогава, ако дървото е горяло един ден, димът може да гори 10 дена. И върху това горение, ако туриш друг калпак, и него запалиш, то ще гори 10 години и пак няма да изгори.
към втори вариант >>
Идейно се скарат и се свадат, кажат: „Аз не мога да живея с тебе.“ Какво да правят сега?
(втори вариант)
Но да допуснем, че тия същества, като се срещнат един ден, сбутат се и се скарат, не могат да се споразумеят.
Идейно се скарат и се свадат, кажат: „Аз не мога да живея с тебе.“ Какво да правят сега?
Накъде трябва да идат? Заражда се едно желание у тях, искат да се отдалечат. Какво трябва да правят? Вие ще кажете: „Трябва да се оттеглят заднешком. (-Те могат да идат и в друго измерение.) Но не го знаят.
към втори вариант >>
(-Не.) Количеството на силата?
(втори вариант)
Нека се запалят всички. Ако огънят не се запали, ако не гори, тогава е зле. „Ама, ще изгорим.“ Нищо в света не изгаря. Някой казва, че изгорял. Какво казва съвременната наука, мени ли се количеството на материята?
(-Не.) Количеството на силата?
(Не се мени.) Казват: „Изгоряло е дървото.“ Не е изгоряло. Ако туриш един голям калпак върху горящото дърво и събереш туй, което е изгоряло, този дим и ако имаш една малка запалка, ще има пак ново горение. И тогава, ако дървото е горяло един ден, димът може да гори 10 дена. И върху това горение, ако туриш друг калпак, и него запалиш, то ще гори 10 години и пак няма да изгори. И ако върху това горение туриш друг калпак и с друга запалка запалиш, защото всяко нещо си има своята запалка, то ще гори 10 хиляди години и няма да изгори.
към втори вариант >>
Накъде трябва да идат?
(втори вариант)
Но да допуснем, че тия същества, като се срещнат един ден, сбутат се и се скарат, не могат да се споразумеят. Идейно се скарат и се свадат, кажат: „Аз не мога да живея с тебе.“ Какво да правят сега?
Накъде трябва да идат?
Заражда се едно желание у тях, искат да се отдалечат. Какво трябва да правят? Вие ще кажете: „Трябва да се оттеглят заднешком. (-Те могат да идат и в друго измерение.) Но не го знаят. Тия две същества ще кажат, че този свят е нещастен, а нашият свят е много добър.
към втори вариант >>
(Не се мени.) Казват: „Изгоряло е дървото.“ Не е изгоряло.
(втори вариант)
Ако огънят не се запали, ако не гори, тогава е зле. „Ама, ще изгорим.“ Нищо в света не изгаря. Някой казва, че изгорял. Какво казва съвременната наука, мени ли се количеството на материята? (-Не.) Количеството на силата?
(Не се мени.) Казват: „Изгоряло е дървото.“ Не е изгоряло.
Ако туриш един голям калпак върху горящото дърво и събереш туй, което е изгоряло, този дим и ако имаш една малка запалка, ще има пак ново горение. И тогава, ако дървото е горяло един ден, димът може да гори 10 дена. И върху това горение, ако туриш друг калпак, и него запалиш, то ще гори 10 години и пак няма да изгори. И ако върху това горение туриш друг калпак и с друга запалка запалиш, защото всяко нещо си има своята запалка, то ще гори 10 хиляди години и няма да изгори. На физическото поле ние имаме най-простото горение.
към втори вариант >>
Заражда се едно желание у тях, искат да се отдалечат.
(втори вариант)
Но да допуснем, че тия същества, като се срещнат един ден, сбутат се и се скарат, не могат да се споразумеят. Идейно се скарат и се свадат, кажат: „Аз не мога да живея с тебе.“ Какво да правят сега? Накъде трябва да идат?
Заражда се едно желание у тях, искат да се отдалечат.
Какво трябва да правят? Вие ще кажете: „Трябва да се оттеглят заднешком. (-Те могат да идат и в друго измерение.) Но не го знаят. Тия две същества ще кажат, че този свят е нещастен, а нашият свят е много добър. Но като се скарат там хората, няма възможност да се отдалечат.
към втори вариант >>
Ако туриш един голям калпак върху горящото дърво и събереш туй, което е изгоряло, този дим и ако имаш една малка запалка, ще има пак ново горение.
(втори вариант)
„Ама, ще изгорим.“ Нищо в света не изгаря. Някой казва, че изгорял. Какво казва съвременната наука, мени ли се количеството на материята? (-Не.) Количеството на силата? (Не се мени.) Казват: „Изгоряло е дървото.“ Не е изгоряло.
Ако туриш един голям калпак върху горящото дърво и събереш туй, което е изгоряло, този дим и ако имаш една малка запалка, ще има пак ново горение.
И тогава, ако дървото е горяло един ден, димът може да гори 10 дена. И върху това горение, ако туриш друг калпак, и него запалиш, то ще гори 10 години и пак няма да изгори. И ако върху това горение туриш друг калпак и с друга запалка запалиш, защото всяко нещо си има своята запалка, то ще гори 10 хиляди години и няма да изгори. На физическото поле ние имаме най-простото горение. Затова имаме простото разбиране.
към втори вариант >>
Какво трябва да правят?
(втори вариант)
Но да допуснем, че тия същества, като се срещнат един ден, сбутат се и се скарат, не могат да се споразумеят. Идейно се скарат и се свадат, кажат: „Аз не мога да живея с тебе.“ Какво да правят сега? Накъде трябва да идат? Заражда се едно желание у тях, искат да се отдалечат.
Какво трябва да правят?
Вие ще кажете: „Трябва да се оттеглят заднешком. (-Те могат да идат и в друго измерение.) Но не го знаят. Тия две същества ще кажат, че този свят е нещастен, а нашият свят е много добър. Но като се скарат там хората, няма възможност да се отдалечат. Започват те да мислят.
към втори вариант >>
И тогава, ако дървото е горяло един ден, димът може да гори 10 дена.
(втори вариант)
Някой казва, че изгорял. Какво казва съвременната наука, мени ли се количеството на материята? (-Не.) Количеството на силата? (Не се мени.) Казват: „Изгоряло е дървото.“ Не е изгоряло. Ако туриш един голям калпак върху горящото дърво и събереш туй, което е изгоряло, този дим и ако имаш една малка запалка, ще има пак ново горение.
И тогава, ако дървото е горяло един ден, димът може да гори 10 дена.
И върху това горение, ако туриш друг калпак, и него запалиш, то ще гори 10 години и пак няма да изгори. И ако върху това горение туриш друг калпак и с друга запалка запалиш, защото всяко нещо си има своята запалка, то ще гори 10 хиляди години и няма да изгори. На физическото поле ние имаме най-простото горение. Затова имаме простото разбиране.
към втори вариант >>
Вие ще кажете: „Трябва да се оттеглят заднешком.
(втори вариант)
Но да допуснем, че тия същества, като се срещнат един ден, сбутат се и се скарат, не могат да се споразумеят. Идейно се скарат и се свадат, кажат: „Аз не мога да живея с тебе.“ Какво да правят сега? Накъде трябва да идат? Заражда се едно желание у тях, искат да се отдалечат. Какво трябва да правят?
Вие ще кажете: „Трябва да се оттеглят заднешком.
(-Те могат да идат и в друго измерение.) Но не го знаят. Тия две същества ще кажат, че този свят е нещастен, а нашият свят е много добър. Но като се скарат там хората, няма възможност да се отдалечат. Започват те да мислят. От там се заражда тяхната философия какво да се прави?
към втори вариант >>
И върху това горение, ако туриш друг калпак, и него запалиш, то ще гори 10 години и пак няма да изгори.
(втори вариант)
Какво казва съвременната наука, мени ли се количеството на материята? (-Не.) Количеството на силата? (Не се мени.) Казват: „Изгоряло е дървото.“ Не е изгоряло. Ако туриш един голям калпак върху горящото дърво и събереш туй, което е изгоряло, този дим и ако имаш една малка запалка, ще има пак ново горение. И тогава, ако дървото е горяло един ден, димът може да гори 10 дена.
И върху това горение, ако туриш друг калпак, и него запалиш, то ще гори 10 години и пак няма да изгори.
И ако върху това горение туриш друг калпак и с друга запалка запалиш, защото всяко нещо си има своята запалка, то ще гори 10 хиляди години и няма да изгори. На физическото поле ние имаме най-простото горение. Затова имаме простото разбиране.
към втори вариант >>
(-Те могат да идат и в друго измерение.) Но не го знаят.
(втори вариант)
Идейно се скарат и се свадат, кажат: „Аз не мога да живея с тебе.“ Какво да правят сега? Накъде трябва да идат? Заражда се едно желание у тях, искат да се отдалечат. Какво трябва да правят? Вие ще кажете: „Трябва да се оттеглят заднешком.
(-Те могат да идат и в друго измерение.) Но не го знаят.
Тия две същества ще кажат, че този свят е нещастен, а нашият свят е много добър. Но като се скарат там хората, няма възможност да се отдалечат. Започват те да мислят. От там се заражда тяхната философия какво да се прави? За тях има една невъзможност.
към втори вариант >>
И ако върху това горение туриш друг калпак и с друга запалка запалиш, защото всяко нещо си има своята запалка, то ще гори 10 хиляди години и няма да изгори.
(втори вариант)
(-Не.) Количеството на силата? (Не се мени.) Казват: „Изгоряло е дървото.“ Не е изгоряло. Ако туриш един голям калпак върху горящото дърво и събереш туй, което е изгоряло, този дим и ако имаш една малка запалка, ще има пак ново горение. И тогава, ако дървото е горяло един ден, димът може да гори 10 дена. И върху това горение, ако туриш друг калпак, и него запалиш, то ще гори 10 години и пак няма да изгори.
И ако върху това горение туриш друг калпак и с друга запалка запалиш, защото всяко нещо си има своята запалка, то ще гори 10 хиляди години и няма да изгори.
На физическото поле ние имаме най-простото горение. Затова имаме простото разбиране.
към втори вариант >>
Тия две същества ще кажат, че този свят е нещастен, а нашият свят е много добър.
(втори вариант)
Накъде трябва да идат? Заражда се едно желание у тях, искат да се отдалечат. Какво трябва да правят? Вие ще кажете: „Трябва да се оттеглят заднешком. (-Те могат да идат и в друго измерение.) Но не го знаят.
Тия две същества ще кажат, че този свят е нещастен, а нашият свят е много добър.
Но като се скарат там хората, няма възможност да се отдалечат. Започват те да мислят. От там се заражда тяхната философия какво да се прави? За тях има една невъзможност. А тази невъзможност не съществува.
към втори вариант >>
На физическото поле ние имаме най-простото горение.
(втори вариант)
(Не се мени.) Казват: „Изгоряло е дървото.“ Не е изгоряло. Ако туриш един голям калпак върху горящото дърво и събереш туй, което е изгоряло, този дим и ако имаш една малка запалка, ще има пак ново горение. И тогава, ако дървото е горяло един ден, димът може да гори 10 дена. И върху това горение, ако туриш друг калпак, и него запалиш, то ще гори 10 години и пак няма да изгори. И ако върху това горение туриш друг калпак и с друга запалка запалиш, защото всяко нещо си има своята запалка, то ще гори 10 хиляди години и няма да изгори.
На физическото поле ние имаме най-простото горение.
Затова имаме простото разбиране.
към втори вариант >>
Но като се скарат там хората, няма възможност да се отдалечат.
(втори вариант)
Заражда се едно желание у тях, искат да се отдалечат. Какво трябва да правят? Вие ще кажете: „Трябва да се оттеглят заднешком. (-Те могат да идат и в друго измерение.) Но не го знаят. Тия две същества ще кажат, че този свят е нещастен, а нашият свят е много добър.
Но като се скарат там хората, няма възможност да се отдалечат.
Започват те да мислят. От там се заражда тяхната философия какво да се прави? За тях има една невъзможност. А тази невъзможност не съществува. Но в тяхното съзнание съществува.
към втори вариант >>
Затова имаме простото разбиране.
(втори вариант)
Ако туриш един голям калпак върху горящото дърво и събереш туй, което е изгоряло, този дим и ако имаш една малка запалка, ще има пак ново горение. И тогава, ако дървото е горяло един ден, димът може да гори 10 дена. И върху това горение, ако туриш друг калпак, и него запалиш, то ще гори 10 години и пак няма да изгори. И ако върху това горение туриш друг калпак и с друга запалка запалиш, защото всяко нещо си има своята запалка, то ще гори 10 хиляди години и няма да изгори. На физическото поле ние имаме най-простото горение.
Затова имаме простото разбиране.
към втори вариант >>
Започват те да мислят.
(втори вариант)
Какво трябва да правят? Вие ще кажете: „Трябва да се оттеглят заднешком. (-Те могат да идат и в друго измерение.) Но не го знаят. Тия две същества ще кажат, че този свят е нещастен, а нашият свят е много добър. Но като се скарат там хората, няма възможност да се отдалечат.
Започват те да мислят.
От там се заражда тяхната философия какво да се прави? За тях има една невъзможност. А тази невъзможност не съществува. Но в тяхното съзнание съществува.
към втори вариант >>
Младият даже не знае защо е млад.
(втори вариант)
Младият даже не знае защо е млад.
Старият е стар и той не знае защо е стар. Ние само констатираме, че той е млад. Защо? Е, не зная. А, кое е онова, което отличава младия човек? Младият човек, това е реката, която върви навсякъде и постоянно лъкатуши.
към втори вариант >>
От там се заражда тяхната философия какво да се прави?
(втори вариант)
Вие ще кажете: „Трябва да се оттеглят заднешком. (-Те могат да идат и в друго измерение.) Но не го знаят. Тия две същества ще кажат, че този свят е нещастен, а нашият свят е много добър. Но като се скарат там хората, няма възможност да се отдалечат. Започват те да мислят.
От там се заражда тяхната философия какво да се прави?
За тях има една невъзможност. А тази невъзможност не съществува. Но в тяхното съзнание съществува.
към втори вариант >>
Старият е стар и той не знае защо е стар.
(втори вариант)
Младият даже не знае защо е млад.
Старият е стар и той не знае защо е стар.
Ние само констатираме, че той е млад. Защо? Е, не зная. А, кое е онова, което отличава младия човек? Младият човек, това е реката, която върви навсякъде и постоянно лъкатуши. Тази река, като влезне в морето, той стане стар.
към втори вариант >>
За тях има една невъзможност.
(втори вариант)
(-Те могат да идат и в друго измерение.) Но не го знаят. Тия две същества ще кажат, че този свят е нещастен, а нашият свят е много добър. Но като се скарат там хората, няма възможност да се отдалечат. Започват те да мислят. От там се заражда тяхната философия какво да се прави?
За тях има една невъзможност.
А тази невъзможност не съществува. Но в тяхното съзнание съществува.
към втори вариант >>
Ние само констатираме, че той е млад. Защо?
(втори вариант)
Младият даже не знае защо е млад. Старият е стар и той не знае защо е стар.
Ние само констатираме, че той е млад. Защо?
Е, не зная. А, кое е онова, което отличава младия човек? Младият човек, това е реката, която върви навсякъде и постоянно лъкатуши. Тази река, като влезне в морето, той стане стар. Старият човек показва, че реката се е вляла в морето, вече не лъкатуши.
към втори вариант >>
А тази невъзможност не съществува.
(втори вариант)
Тия две същества ще кажат, че този свят е нещастен, а нашият свят е много добър. Но като се скарат там хората, няма възможност да се отдалечат. Започват те да мислят. От там се заражда тяхната философия какво да се прави? За тях има една невъзможност.
А тази невъзможност не съществува.
Но в тяхното съзнание съществува.
към втори вариант >>
Е, не зная.
(втори вариант)
Младият даже не знае защо е млад. Старият е стар и той не знае защо е стар. Ние само констатираме, че той е млад. Защо?
Е, не зная.
А, кое е онова, което отличава младия човек? Младият човек, това е реката, която върви навсякъде и постоянно лъкатуши. Тази река, като влезне в морето, той стане стар. Старият човек показва, че реката се е вляла в морето, вече не лъкатуши. Че какво има, ако тази река лъкатуши.
към втори вариант >>
Но в тяхното съзнание съществува.
(втори вариант)
Но като се скарат там хората, няма възможност да се отдалечат. Започват те да мислят. От там се заражда тяхната философия какво да се прави? За тях има една невъзможност. А тази невъзможност не съществува.
Но в тяхното съзнание съществува.
към втори вариант >>
А, кое е онова, което отличава младия човек?
(втори вариант)
Младият даже не знае защо е млад. Старият е стар и той не знае защо е стар. Ние само констатираме, че той е млад. Защо? Е, не зная.
А, кое е онова, което отличава младия човек?
Младият човек, това е реката, която върви навсякъде и постоянно лъкатуши. Тази река, като влезне в морето, той стане стар. Старият човек показва, че реката се е вляла в морето, вече не лъкатуши. Че какво има, ако тази река лъкатуши. Тази река, със своето лъкатушене, на милиони същества е причинила грамадна полза.
към втори вариант >>
Сега друг един въпрос, кое е дало повод на тия същества да се скарат?
(втори вариант)
Сега друг един въпрос, кое е дало повод на тия същества да се скарат?
Защо тия разумни същества са недоволни? За да бъде човек недоволен, трябва да има повод. Кое може да бъде повод за едноизмерния свят, да се скарат? Кое може да накара хората да се свадат? Скарването това са наши понятия.
към втори вариант >>
Младият човек, това е реката, която върви навсякъде и постоянно лъкатуши.
(втори вариант)
Младият даже не знае защо е млад. Старият е стар и той не знае защо е стар. Ние само констатираме, че той е млад. Защо? Е, не зная. А, кое е онова, което отличава младия човек?
Младият човек, това е реката, която върви навсякъде и постоянно лъкатуши.
Тази река, като влезне в морето, той стане стар. Старият човек показва, че реката се е вляла в морето, вече не лъкатуши. Че какво има, ако тази река лъкатуши. Тази река, със своето лъкатушене, на милиони същества е причинила грамадна полза. Не е ли тогава по-хубаво да лъкатуши?
към втори вариант >>
Защо тия разумни същества са недоволни?
(втори вариант)
Сега друг един въпрос, кое е дало повод на тия същества да се скарат?
Защо тия разумни същества са недоволни?
За да бъде човек недоволен, трябва да има повод. Кое може да бъде повод за едноизмерния свят, да се скарат? Кое може да накара хората да се свадат? Скарването това са наши понятия. Ние казваме запример: „Не ме уважават.“ Например ти си учен човек, искаш да те признаят, че си учен.
към втори вариант >>
Тази река, като влезне в морето, той стане стар.
(втори вариант)
Старият е стар и той не знае защо е стар. Ние само констатираме, че той е млад. Защо? Е, не зная. А, кое е онова, което отличава младия човек? Младият човек, това е реката, която върви навсякъде и постоянно лъкатуши.
Тази река, като влезне в морето, той стане стар.
Старият човек показва, че реката се е вляла в морето, вече не лъкатуши. Че какво има, ако тази река лъкатуши. Тази река, със своето лъкатушене, на милиони същества е причинила грамадна полза. Не е ли тогава по-хубаво да лъкатуши? И някой път е приятно и ние да лъкатушим.
към втори вариант >>
За да бъде човек недоволен, трябва да има повод.
(втори вариант)
Сега друг един въпрос, кое е дало повод на тия същества да се скарат? Защо тия разумни същества са недоволни?
За да бъде човек недоволен, трябва да има повод.
Кое може да бъде повод за едноизмерния свят, да се скарат? Кое може да накара хората да се свадат? Скарването това са наши понятия. Ние казваме запример: „Не ме уважават.“ Например ти си учен човек, искаш да те признаят, че си учен. Но същевременно и другият е толкова учен, колкото и ти.
към втори вариант >>
Старият човек показва, че реката се е вляла в морето, вече не лъкатуши.
(втори вариант)
Ние само констатираме, че той е млад. Защо? Е, не зная. А, кое е онова, което отличава младия човек? Младият човек, това е реката, която върви навсякъде и постоянно лъкатуши. Тази река, като влезне в морето, той стане стар.
Старият човек показва, че реката се е вляла в морето, вече не лъкатуши.
Че какво има, ако тази река лъкатуши. Тази река, със своето лъкатушене, на милиони същества е причинила грамадна полза. Не е ли тогава по-хубаво да лъкатуши? И някой път е приятно и ние да лъкатушим. Не да бъдем един канал, направен от хората.
към втори вариант >>
Кое може да бъде повод за едноизмерния свят, да се скарат?
(втори вариант)
Сега друг един въпрос, кое е дало повод на тия същества да се скарат? Защо тия разумни същества са недоволни? За да бъде човек недоволен, трябва да има повод.
Кое може да бъде повод за едноизмерния свят, да се скарат?
Кое може да накара хората да се свадат? Скарването това са наши понятия. Ние казваме запример: „Не ме уважават.“ Например ти си учен човек, искаш да те признаят, че си учен. Но същевременно и другият е толкова учен, колкото и ти. Тогава от где ще знаеш, че той няма уважение?
към втори вариант >>
Че какво има, ако тази река лъкатуши.
(втори вариант)
Е, не зная. А, кое е онова, което отличава младия човек? Младият човек, това е реката, която върви навсякъде и постоянно лъкатуши. Тази река, като влезне в морето, той стане стар. Старият човек показва, че реката се е вляла в морето, вече не лъкатуши.
Че какво има, ако тази река лъкатуши.
Тази река, със своето лъкатушене, на милиони същества е причинила грамадна полза. Не е ли тогава по-хубаво да лъкатуши? И някой път е приятно и ние да лъкатушим. Не да бъдем един канал, направен от хората. И то е хубаво.
към втори вариант >>
Кое може да накара хората да се свадат?
(втори вариант)
Сега друг един въпрос, кое е дало повод на тия същества да се скарат? Защо тия разумни същества са недоволни? За да бъде човек недоволен, трябва да има повод. Кое може да бъде повод за едноизмерния свят, да се скарат?
Кое може да накара хората да се свадат?
Скарването това са наши понятия. Ние казваме запример: „Не ме уважават.“ Например ти си учен човек, искаш да те признаят, че си учен. Но същевременно и другият е толкова учен, колкото и ти. Тогава от где ще знаеш, че той няма уважение? Ние считаме по външните прояви, че някого уважават или почитат.
към втори вариант >>
Тази река, със своето лъкатушене, на милиони същества е причинила грамадна полза.
(втори вариант)
А, кое е онова, което отличава младия човек? Младият човек, това е реката, която върви навсякъде и постоянно лъкатуши. Тази река, като влезне в морето, той стане стар. Старият човек показва, че реката се е вляла в морето, вече не лъкатуши. Че какво има, ако тази река лъкатуши.
Тази река, със своето лъкатушене, на милиони същества е причинила грамадна полза.
Не е ли тогава по-хубаво да лъкатуши? И някой път е приятно и ние да лъкатушим. Не да бъдем един канал, направен от хората. И то е хубаво.
към втори вариант >>
Скарването това са наши понятия.
(втори вариант)
Сега друг един въпрос, кое е дало повод на тия същества да се скарат? Защо тия разумни същества са недоволни? За да бъде човек недоволен, трябва да има повод. Кое може да бъде повод за едноизмерния свят, да се скарат? Кое може да накара хората да се свадат?
Скарването това са наши понятия.
Ние казваме запример: „Не ме уважават.“ Например ти си учен човек, искаш да те признаят, че си учен. Но същевременно и другият е толкова учен, колкото и ти. Тогава от где ще знаеш, че той няма уважение? Ние считаме по външните прояви, че някого уважават или почитат. Когато младият седи на стол и влезне един стар, с бела брада човек на 120 години, и младият стане и даде стола на стария, ние това считаме уважение.
към втори вариант >>
Не е ли тогава по-хубаво да лъкатуши?
(втори вариант)
Младият човек, това е реката, която върви навсякъде и постоянно лъкатуши. Тази река, като влезне в морето, той стане стар. Старият човек показва, че реката се е вляла в морето, вече не лъкатуши. Че какво има, ако тази река лъкатуши. Тази река, със своето лъкатушене, на милиони същества е причинила грамадна полза.
Не е ли тогава по-хубаво да лъкатуши?
И някой път е приятно и ние да лъкатушим. Не да бъдем един канал, направен от хората. И то е хубаво.
към втори вариант >>
Ние казваме запример: „Не ме уважават.“ Например ти си учен човек, искаш да те признаят, че си учен.
(втори вариант)
Защо тия разумни същества са недоволни? За да бъде човек недоволен, трябва да има повод. Кое може да бъде повод за едноизмерния свят, да се скарат? Кое може да накара хората да се свадат? Скарването това са наши понятия.
Ние казваме запример: „Не ме уважават.“ Например ти си учен човек, искаш да те признаят, че си учен.
Но същевременно и другият е толкова учен, колкото и ти. Тогава от где ще знаеш, че той няма уважение? Ние считаме по външните прояви, че някого уважават или почитат. Когато младият седи на стол и влезне един стар, с бела брада човек на 120 години, и младият стане и даде стола на стария, ние това считаме уважение. Но ако туй го направи старият?
към втори вариант >>
И някой път е приятно и ние да лъкатушим.
(втори вариант)
Тази река, като влезне в морето, той стане стар. Старият човек показва, че реката се е вляла в морето, вече не лъкатуши. Че какво има, ако тази река лъкатуши. Тази река, със своето лъкатушене, на милиони същества е причинила грамадна полза. Не е ли тогава по-хубаво да лъкатуши?
И някой път е приятно и ние да лъкатушим.
Не да бъдем един канал, направен от хората. И то е хубаво.
към втори вариант >>
Но същевременно и другият е толкова учен, колкото и ти.
(втори вариант)
За да бъде човек недоволен, трябва да има повод. Кое може да бъде повод за едноизмерния свят, да се скарат? Кое може да накара хората да се свадат? Скарването това са наши понятия. Ние казваме запример: „Не ме уважават.“ Например ти си учен човек, искаш да те признаят, че си учен.
Но същевременно и другият е толкова учен, колкото и ти.
Тогава от где ще знаеш, че той няма уважение? Ние считаме по външните прояви, че някого уважават или почитат. Когато младият седи на стол и влезне един стар, с бела брада човек на 120 години, и младият стане и даде стола на стария, ние това считаме уважение. Но ако туй го направи старият? Ако младият влезне в стаята и старият човек даде място на младия, на какво ще уподобите вие това?
към втори вариант >>
Не да бъдем един канал, направен от хората.
(втори вариант)
Старият човек показва, че реката се е вляла в морето, вече не лъкатуши. Че какво има, ако тази река лъкатуши. Тази река, със своето лъкатушене, на милиони същества е причинила грамадна полза. Не е ли тогава по-хубаво да лъкатуши? И някой път е приятно и ние да лъкатушим.
Не да бъдем един канал, направен от хората.
И то е хубаво.
към втори вариант >>
Тогава от где ще знаеш, че той няма уважение?
(втори вариант)
Кое може да бъде повод за едноизмерния свят, да се скарат? Кое може да накара хората да се свадат? Скарването това са наши понятия. Ние казваме запример: „Не ме уважават.“ Например ти си учен човек, искаш да те признаят, че си учен. Но същевременно и другият е толкова учен, колкото и ти.
Тогава от где ще знаеш, че той няма уважение?
Ние считаме по външните прояви, че някого уважават или почитат. Когато младият седи на стол и влезне един стар, с бела брада човек на 120 години, и младият стане и даде стола на стария, ние това считаме уважение. Но ако туй го направи старият? Ако младият влезне в стаята и старият човек даде място на младия, на какво ще уподобите вие това? Ако влезне едно малко дете в стаята и една стара, 10-годишна котка седнала на стола, няма ли да стане старата котка пред малкото дете?
към втори вариант >>
И то е хубаво.
(втори вариант)
Че какво има, ако тази река лъкатуши. Тази река, със своето лъкатушене, на милиони същества е причинила грамадна полза. Не е ли тогава по-хубаво да лъкатуши? И някой път е приятно и ние да лъкатушим. Не да бъдем един канал, направен от хората.
И то е хубаво.
към втори вариант >>
Ние считаме по външните прояви, че някого уважават или почитат.
(втори вариант)
Кое може да накара хората да се свадат? Скарването това са наши понятия. Ние казваме запример: „Не ме уважават.“ Например ти си учен човек, искаш да те признаят, че си учен. Но същевременно и другият е толкова учен, колкото и ти. Тогава от где ще знаеш, че той няма уважение?
Ние считаме по външните прояви, че някого уважават или почитат.
Когато младият седи на стол и влезне един стар, с бела брада човек на 120 години, и младият стане и даде стола на стария, ние това считаме уважение. Но ако туй го направи старият? Ако младият влезне в стаята и старият човек даде място на младия, на какво ще уподобите вие това? Ако влезне едно малко дете в стаята и една стара, 10-годишна котка седнала на стола, няма ли да стане старата котка пред малкото дете? Ще стане и оттатък ще мине.
към втори вариант >>
„Ама, аз не искам да се огъна.“ Защо да не се огънеш?
(втори вариант)
„Ама, аз не искам да се огъна.“ Защо да не се огънеш?
Светлината не се ли огъва? Та слушай, светлината прави милиони огъвания. При това, такива малки огъвания. Много се огъва светлината. Че всичките най-възвишени същества и те се огъват.
към втори вариант >>
Когато младият седи на стол и влезне един стар, с бела брада човек на 120 години, и младият стане и даде стола на стария, ние това считаме уважение.
(втори вариант)
Скарването това са наши понятия. Ние казваме запример: „Не ме уважават.“ Например ти си учен човек, искаш да те признаят, че си учен. Но същевременно и другият е толкова учен, колкото и ти. Тогава от где ще знаеш, че той няма уважение? Ние считаме по външните прояви, че някого уважават или почитат.
Когато младият седи на стол и влезне един стар, с бела брада човек на 120 години, и младият стане и даде стола на стария, ние това считаме уважение.
Но ако туй го направи старият? Ако младият влезне в стаята и старият човек даде място на младия, на какво ще уподобите вие това? Ако влезне едно малко дете в стаята и една стара, 10-годишна котка седнала на стола, няма ли да стане старата котка пред малкото дете? Ще стане и оттатък ще мине. Та, има такива случаи, когато един млад, много учен, свършил 4 факултета човек и имате един дядо, който нищо не е учил, той, като види младия, става му на крака.
към втори вариант >>
Светлината не се ли огъва?
(втори вариант)
„Ама, аз не искам да се огъна.“ Защо да не се огънеш?
Светлината не се ли огъва?
Та слушай, светлината прави милиони огъвания. При това, такива малки огъвания. Много се огъва светлината. Че всичките най-възвишени същества и те се огъват. Там е хубостта!
към втори вариант >>
Но ако туй го направи старият?
(втори вариант)
Ние казваме запример: „Не ме уважават.“ Например ти си учен човек, искаш да те признаят, че си учен. Но същевременно и другият е толкова учен, колкото и ти. Тогава от где ще знаеш, че той няма уважение? Ние считаме по външните прояви, че някого уважават или почитат. Когато младият седи на стол и влезне един стар, с бела брада човек на 120 години, и младият стане и даде стола на стария, ние това считаме уважение.
Но ако туй го направи старият?
Ако младият влезне в стаята и старият човек даде място на младия, на какво ще уподобите вие това? Ако влезне едно малко дете в стаята и една стара, 10-годишна котка седнала на стола, няма ли да стане старата котка пред малкото дете? Ще стане и оттатък ще мине. Та, има такива случаи, когато един млад, много учен, свършил 4 факултета човек и имате един дядо, който нищо не е учил, той, като види младия, става му на крака. Счита го по-стар от него.
към втори вариант >>
Та слушай, светлината прави милиони огъвания.
(втори вариант)
„Ама, аз не искам да се огъна.“ Защо да не се огънеш? Светлината не се ли огъва?
Та слушай, светлината прави милиони огъвания.
При това, такива малки огъвания. Много се огъва светлината. Че всичките най-възвишени същества и те се огъват. Там е хубостта! Колкото повече се огъваш, толкова по-силен ставаш.
към втори вариант >>
Ако младият влезне в стаята и старият човек даде място на младия, на какво ще уподобите вие това?
(втори вариант)
Но същевременно и другият е толкова учен, колкото и ти. Тогава от где ще знаеш, че той няма уважение? Ние считаме по външните прояви, че някого уважават или почитат. Когато младият седи на стол и влезне един стар, с бела брада човек на 120 години, и младият стане и даде стола на стария, ние това считаме уважение. Но ако туй го направи старият?
Ако младият влезне в стаята и старият човек даде място на младия, на какво ще уподобите вие това?
Ако влезне едно малко дете в стаята и една стара, 10-годишна котка седнала на стола, няма ли да стане старата котка пред малкото дете? Ще стане и оттатък ще мине. Та, има такива случаи, когато един млад, много учен, свършил 4 факултета човек и имате един дядо, който нищо не е учил, той, като види младия, става му на крака. Счита го по-стар от него. Защото онзи, който знае, е по-стар от брадата.
към втори вариант >>
При това, такива малки огъвания.
(втори вариант)
„Ама, аз не искам да се огъна.“ Защо да не се огънеш? Светлината не се ли огъва? Та слушай, светлината прави милиони огъвания.
При това, такива малки огъвания.
Много се огъва светлината. Че всичките най-възвишени същества и те се огъват. Там е хубостта! Колкото повече се огъваш, толкова по-силен ставаш. Че какво ми струва мен да се огъна?
към втори вариант >>
Ако влезне едно малко дете в стаята и една стара, 10-годишна котка седнала на стола, няма ли да стане старата котка пред малкото дете?
(втори вариант)
Тогава от где ще знаеш, че той няма уважение? Ние считаме по външните прояви, че някого уважават или почитат. Когато младият седи на стол и влезне един стар, с бела брада човек на 120 години, и младият стане и даде стола на стария, ние това считаме уважение. Но ако туй го направи старият? Ако младият влезне в стаята и старият човек даде място на младия, на какво ще уподобите вие това?
Ако влезне едно малко дете в стаята и една стара, 10-годишна котка седнала на стола, няма ли да стане старата котка пред малкото дете?
Ще стане и оттатък ще мине. Та, има такива случаи, когато един млад, много учен, свършил 4 факултета човек и имате един дядо, който нищо не е учил, той, като види младия, става му на крака. Счита го по-стар от него. Защото онзи, който знае, е по-стар от брадата. Сега, защо се вметнаха тия мисли за младия и стария?
към втори вариант >>
Много се огъва светлината.
(втори вариант)
„Ама, аз не искам да се огъна.“ Защо да не се огънеш? Светлината не се ли огъва? Та слушай, светлината прави милиони огъвания. При това, такива малки огъвания.
Много се огъва светлината.
Че всичките най-възвишени същества и те се огъват. Там е хубостта! Колкото повече се огъваш, толкова по-силен ставаш. Че какво ми струва мен да се огъна? Вървя като един войник изправен, видя една малка мравка, огъна се на едната страна.
към втори вариант >>
Ще стане и оттатък ще мине.
(втори вариант)
Ние считаме по външните прояви, че някого уважават или почитат. Когато младият седи на стол и влезне един стар, с бела брада човек на 120 години, и младият стане и даде стола на стария, ние това считаме уважение. Но ако туй го направи старият? Ако младият влезне в стаята и старият човек даде място на младия, на какво ще уподобите вие това? Ако влезне едно малко дете в стаята и една стара, 10-годишна котка седнала на стола, няма ли да стане старата котка пред малкото дете?
Ще стане и оттатък ще мине.
Та, има такива случаи, когато един млад, много учен, свършил 4 факултета човек и имате един дядо, който нищо не е учил, той, като види младия, става му на крака. Счита го по-стар от него. Защото онзи, който знае, е по-стар от брадата. Сега, защо се вметнаха тия мисли за младия и стария?
към втори вариант >>
Че всичките най-възвишени същества и те се огъват.
(втори вариант)
„Ама, аз не искам да се огъна.“ Защо да не се огънеш? Светлината не се ли огъва? Та слушай, светлината прави милиони огъвания. При това, такива малки огъвания. Много се огъва светлината.
Че всичките най-възвишени същества и те се огъват.
Там е хубостта! Колкото повече се огъваш, толкова по-силен ставаш. Че какво ми струва мен да се огъна? Вървя като един войник изправен, видя една малка мравка, огъна се на едната страна. В този случай правя чест на мравята.
към втори вариант >>
2.
На Бога живаго
,
НБ
, София, 10.2.1929г.,
Според мене, човек трябва да престане да мисли за научни въпроси, само когато яде.
Сега, аз говоря за онези от вас, които искат да придобият живота, да станат учени, да намерят пътя на своето движение, да намерят мястото си в космоса. Това може да се постигне след хиляди години, но ще знаете поне, че вървите по определения за вас път, без никакви отклонения. Като слушат да се говори по този начин, мнозина казват: Какво трябва да правим дотогава? Засега ще се грижим и работим за прехраната си, че като дойде време за отвлечени въпроси, тогава ще мислим. Не, ако считате, че първо трябва да се осигурите, а после да мислите за духовни въпроси, това е криво разбиране.
Според мене, човек трябва да престане да мисли за научни въпроси, само когато яде.
Вън от това време, той всякога може да мисли по всички въпроси, които го интересуват. Щом вземе хляба в ръка, той престава вече да се занимава с научни въпроси. Той взима хапка хляб на вилицата си, потапя я в чинията с ядене, поставя я в устата си и започва да дъвче. Съществата от невидимия свят го наблюдават и казват: Този човек прави някакви научни изследвания в своята лаборатория. И наистина, когато яде, човек минава от теоретическите към практическите проблеми на живота.
към беседата >>
Не зная, какво ми става, но не мога да издържам тия тонове.
Ако се намери цигулар, който може да имитира поне нежните чувства на сърцето, той е постигнал много нещо. Аз съм правил много опити с моята цигулка и съм дошъл до заключение, че съвременните хора не са готови още да слушат и да възприемат най-нежните тонове на цигулката. Един ден направих опит с един мой познат: започнах да свиря на цигулката си, да предавам нежните тонове на душата. Като послуша малко, той спря ръката ми и каза. Моля ти се, не свири повече.
Не зная, какво ми става, но не мога да издържам тия тонове.
Изсвири ми някое българско хоро. Има нещо страшно, нещо силно в тия тонове. Казвам: във всяко ново нещо, на което хората още не са привикнали, има нещо страшно и опасно за тях. Ако на тъжния човек свирите нещо тъжно, вие ще увеличите тъгата му. Обаче, ако му изсвирите нещо весело, вие можете да смените състоянието му, да го превърнете в радост.
към беседата >>
Вън от това време, той всякога може да мисли по всички въпроси, които го интересуват.
Това може да се постигне след хиляди години, но ще знаете поне, че вървите по определения за вас път, без никакви отклонения. Като слушат да се говори по този начин, мнозина казват: Какво трябва да правим дотогава? Засега ще се грижим и работим за прехраната си, че като дойде време за отвлечени въпроси, тогава ще мислим. Не, ако считате, че първо трябва да се осигурите, а после да мислите за духовни въпроси, това е криво разбиране. Според мене, човек трябва да престане да мисли за научни въпроси, само когато яде.
Вън от това време, той всякога може да мисли по всички въпроси, които го интересуват.
Щом вземе хляба в ръка, той престава вече да се занимава с научни въпроси. Той взима хапка хляб на вилицата си, потапя я в чинията с ядене, поставя я в устата си и започва да дъвче. Съществата от невидимия свят го наблюдават и казват: Този човек прави някакви научни изследвания в своята лаборатория. И наистина, когато яде, човек минава от теоретическите към практическите проблеми на живота. Ще кажете, че е смешно, като гледате, как човек дъвче храната си.
към беседата >>
Изсвири ми някое българско хоро.
Аз съм правил много опити с моята цигулка и съм дошъл до заключение, че съвременните хора не са готови още да слушат и да възприемат най-нежните тонове на цигулката. Един ден направих опит с един мой познат: започнах да свиря на цигулката си, да предавам нежните тонове на душата. Като послуша малко, той спря ръката ми и каза. Моля ти се, не свири повече. Не зная, какво ми става, но не мога да издържам тия тонове.
Изсвири ми някое българско хоро.
Има нещо страшно, нещо силно в тия тонове. Казвам: във всяко ново нещо, на което хората още не са привикнали, има нещо страшно и опасно за тях. Ако на тъжния човек свирите нещо тъжно, вие ще увеличите тъгата му. Обаче, ако му изсвирите нещо весело, вие можете да смените състоянието му, да го превърнете в радост. Тъжните, скръбните хора всякога обичат да дружат с весели, с радостни хора.
към беседата >>
Щом вземе хляба в ръка, той престава вече да се занимава с научни въпроси.
Като слушат да се говори по този начин, мнозина казват: Какво трябва да правим дотогава? Засега ще се грижим и работим за прехраната си, че като дойде време за отвлечени въпроси, тогава ще мислим. Не, ако считате, че първо трябва да се осигурите, а после да мислите за духовни въпроси, това е криво разбиране. Според мене, човек трябва да престане да мисли за научни въпроси, само когато яде. Вън от това време, той всякога може да мисли по всички въпроси, които го интересуват.
Щом вземе хляба в ръка, той престава вече да се занимава с научни въпроси.
Той взима хапка хляб на вилицата си, потапя я в чинията с ядене, поставя я в устата си и започва да дъвче. Съществата от невидимия свят го наблюдават и казват: Този човек прави някакви научни изследвания в своята лаборатория. И наистина, когато яде, човек минава от теоретическите към практическите проблеми на живота. Ще кажете, че е смешно, като гледате, как човек дъвче храната си. Не, яденето е велик процес.
към беседата >>
Има нещо страшно, нещо силно в тия тонове.
Един ден направих опит с един мой познат: започнах да свиря на цигулката си, да предавам нежните тонове на душата. Като послуша малко, той спря ръката ми и каза. Моля ти се, не свири повече. Не зная, какво ми става, но не мога да издържам тия тонове. Изсвири ми някое българско хоро.
Има нещо страшно, нещо силно в тия тонове.
Казвам: във всяко ново нещо, на което хората още не са привикнали, има нещо страшно и опасно за тях. Ако на тъжния човек свирите нещо тъжно, вие ще увеличите тъгата му. Обаче, ако му изсвирите нещо весело, вие можете да смените състоянието му, да го превърнете в радост. Тъжните, скръбните хора всякога обичат да дружат с весели, с радостни хора.
към беседата >>
Той взима хапка хляб на вилицата си, потапя я в чинията с ядене, поставя я в устата си и започва да дъвче.
Засега ще се грижим и работим за прехраната си, че като дойде време за отвлечени въпроси, тогава ще мислим. Не, ако считате, че първо трябва да се осигурите, а после да мислите за духовни въпроси, това е криво разбиране. Според мене, човек трябва да престане да мисли за научни въпроси, само когато яде. Вън от това време, той всякога може да мисли по всички въпроси, които го интересуват. Щом вземе хляба в ръка, той престава вече да се занимава с научни въпроси.
Той взима хапка хляб на вилицата си, потапя я в чинията с ядене, поставя я в устата си и започва да дъвче.
Съществата от невидимия свят го наблюдават и казват: Този човек прави някакви научни изследвания в своята лаборатория. И наистина, когато яде, човек минава от теоретическите към практическите проблеми на живота. Ще кажете, че е смешно, като гледате, как човек дъвче храната си. Не, яденето е велик процес. Всяка хапка, която човек поглъща, представя цял микрокосмос.
към беседата >>
Казвам: във всяко ново нещо, на което хората още не са привикнали, има нещо страшно и опасно за тях.
Като послуша малко, той спря ръката ми и каза. Моля ти се, не свири повече. Не зная, какво ми става, но не мога да издържам тия тонове. Изсвири ми някое българско хоро. Има нещо страшно, нещо силно в тия тонове.
Казвам: във всяко ново нещо, на което хората още не са привикнали, има нещо страшно и опасно за тях.
Ако на тъжния човек свирите нещо тъжно, вие ще увеличите тъгата му. Обаче, ако му изсвирите нещо весело, вие можете да смените състоянието му, да го превърнете в радост. Тъжните, скръбните хора всякога обичат да дружат с весели, с радостни хора.
към беседата >>
Съществата от невидимия свят го наблюдават и казват: Този човек прави някакви научни изследвания в своята лаборатория.
Не, ако считате, че първо трябва да се осигурите, а после да мислите за духовни въпроси, това е криво разбиране. Според мене, човек трябва да престане да мисли за научни въпроси, само когато яде. Вън от това време, той всякога може да мисли по всички въпроси, които го интересуват. Щом вземе хляба в ръка, той престава вече да се занимава с научни въпроси. Той взима хапка хляб на вилицата си, потапя я в чинията с ядене, поставя я в устата си и започва да дъвче.
Съществата от невидимия свят го наблюдават и казват: Този човек прави някакви научни изследвания в своята лаборатория.
И наистина, когато яде, човек минава от теоретическите към практическите проблеми на живота. Ще кажете, че е смешно, като гледате, как човек дъвче храната си. Не, яденето е велик процес. Всяка хапка, която човек поглъща, представя цял микрокосмос. Всяка хапка, съставена от милиони малки вселени, идва в услуга на човека, да увеличи обема на неговата вселена.
към беседата >>
Ако на тъжния човек свирите нещо тъжно, вие ще увеличите тъгата му.
Моля ти се, не свири повече. Не зная, какво ми става, но не мога да издържам тия тонове. Изсвири ми някое българско хоро. Има нещо страшно, нещо силно в тия тонове. Казвам: във всяко ново нещо, на което хората още не са привикнали, има нещо страшно и опасно за тях.
Ако на тъжния човек свирите нещо тъжно, вие ще увеличите тъгата му.
Обаче, ако му изсвирите нещо весело, вие можете да смените състоянието му, да го превърнете в радост. Тъжните, скръбните хора всякога обичат да дружат с весели, с радостни хора.
към беседата >>
И наистина, когато яде, човек минава от теоретическите към практическите проблеми на живота.
Според мене, човек трябва да престане да мисли за научни въпроси, само когато яде. Вън от това време, той всякога може да мисли по всички въпроси, които го интересуват. Щом вземе хляба в ръка, той престава вече да се занимава с научни въпроси. Той взима хапка хляб на вилицата си, потапя я в чинията с ядене, поставя я в устата си и започва да дъвче. Съществата от невидимия свят го наблюдават и казват: Този човек прави някакви научни изследвания в своята лаборатория.
И наистина, когато яде, човек минава от теоретическите към практическите проблеми на живота.
Ще кажете, че е смешно, като гледате, как човек дъвче храната си. Не, яденето е велик процес. Всяка хапка, която човек поглъща, представя цял микрокосмос. Всяка хапка, съставена от милиони малки вселени, идва в услуга на човека, да увеличи обема на неговата вселена. Щом влязат в неговия организъм, тия малки вселени продължават своя живот За тях човек е божество, на което те слугуват.
към беседата >>
Обаче, ако му изсвирите нещо весело, вие можете да смените състоянието му, да го превърнете в радост.
Не зная, какво ми става, но не мога да издържам тия тонове. Изсвири ми някое българско хоро. Има нещо страшно, нещо силно в тия тонове. Казвам: във всяко ново нещо, на което хората още не са привикнали, има нещо страшно и опасно за тях. Ако на тъжния човек свирите нещо тъжно, вие ще увеличите тъгата му.
Обаче, ако му изсвирите нещо весело, вие можете да смените състоянието му, да го превърнете в радост.
Тъжните, скръбните хора всякога обичат да дружат с весели, с радостни хора.
към беседата >>
Ще кажете, че е смешно, като гледате, как човек дъвче храната си.
Вън от това време, той всякога може да мисли по всички въпроси, които го интересуват. Щом вземе хляба в ръка, той престава вече да се занимава с научни въпроси. Той взима хапка хляб на вилицата си, потапя я в чинията с ядене, поставя я в устата си и започва да дъвче. Съществата от невидимия свят го наблюдават и казват: Този човек прави някакви научни изследвания в своята лаборатория. И наистина, когато яде, човек минава от теоретическите към практическите проблеми на живота.
Ще кажете, че е смешно, като гледате, как човек дъвче храната си.
Не, яденето е велик процес. Всяка хапка, която човек поглъща, представя цял микрокосмос. Всяка хапка, съставена от милиони малки вселени, идва в услуга на човека, да увеличи обема на неговата вселена. Щом влязат в неговия организъм, тия малки вселени продължават своя живот За тях човек е божество, на което те слугуват. Следователно, той трябва да благодари на тия малки вселени, които взимат участие в неговото растене и развиване.
към беседата >>
Тъжните, скръбните хора всякога обичат да дружат с весели, с радостни хора.
Изсвири ми някое българско хоро. Има нещо страшно, нещо силно в тия тонове. Казвам: във всяко ново нещо, на което хората още не са привикнали, има нещо страшно и опасно за тях. Ако на тъжния човек свирите нещо тъжно, вие ще увеличите тъгата му. Обаче, ако му изсвирите нещо весело, вие можете да смените състоянието му, да го превърнете в радост.
Тъжните, скръбните хора всякога обичат да дружат с весели, с радостни хора.
към беседата >>
Не, яденето е велик процес.
Щом вземе хляба в ръка, той престава вече да се занимава с научни въпроси. Той взима хапка хляб на вилицата си, потапя я в чинията с ядене, поставя я в устата си и започва да дъвче. Съществата от невидимия свят го наблюдават и казват: Този човек прави някакви научни изследвания в своята лаборатория. И наистина, когато яде, човек минава от теоретическите към практическите проблеми на живота. Ще кажете, че е смешно, като гледате, как човек дъвче храната си.
Не, яденето е велик процес.
Всяка хапка, която човек поглъща, представя цял микрокосмос. Всяка хапка, съставена от милиони малки вселени, идва в услуга на човека, да увеличи обема на неговата вселена. Щом влязат в неговия организъм, тия малки вселени продължават своя живот За тях човек е божество, на което те слугуват. Следователно, той трябва да благодари на тия малки вселени, които взимат участие в неговото растене и развиване. По същия начин и вие някога ще влезете в организма на по-големи от вас същества, и като малки вселени, ще работите за тяхното растене и развиване.
към беседата >>
Днес скърбите, страданията са повече, отколкото радостите.
Днес скърбите, страданията са повече, отколкото радостите.
Векът е такъв. За да преодолее тия неща, човек трябва да вложи повече вяра, повече упование в Бога. Когато Христос запита учениците си, за кого мислят да е, с това Той искаше да им обърне внимание на вярата, да имат вяра в Бога. Петър отговори: Ти си Христос, Син на Бога живаго. Значи, хората се нуждаят от абсолютна вяра, която от нищо да не се разколебава.
към беседата >>
Всяка хапка, която човек поглъща, представя цял микрокосмос.
Той взима хапка хляб на вилицата си, потапя я в чинията с ядене, поставя я в устата си и започва да дъвче. Съществата от невидимия свят го наблюдават и казват: Този човек прави някакви научни изследвания в своята лаборатория. И наистина, когато яде, човек минава от теоретическите към практическите проблеми на живота. Ще кажете, че е смешно, като гледате, как човек дъвче храната си. Не, яденето е велик процес.
Всяка хапка, която човек поглъща, представя цял микрокосмос.
Всяка хапка, съставена от милиони малки вселени, идва в услуга на човека, да увеличи обема на неговата вселена. Щом влязат в неговия организъм, тия малки вселени продължават своя живот За тях човек е божество, на което те слугуват. Следователно, той трябва да благодари на тия малки вселени, които взимат участие в неговото растене и развиване. По същия начин и вие някога ще влезете в организма на по-големи от вас същества, и като малки вселени, ще работите за тяхното растене и развиване. Какво ще мислите тогава?
към беседата >>
Векът е такъв.
Днес скърбите, страданията са повече, отколкото радостите.
Векът е такъв.
За да преодолее тия неща, човек трябва да вложи повече вяра, повече упование в Бога. Когато Христос запита учениците си, за кого мислят да е, с това Той искаше да им обърне внимание на вярата, да имат вяра в Бога. Петър отговори: Ти си Христос, Син на Бога живаго. Значи, хората се нуждаят от абсолютна вяра, която от нищо да не се разколебава. Дойдете ли до някакво страдание, кажете си: Аз зная, че всичко, което се случва в живота ми, е за мое добро.
към беседата >>
Всяка хапка, съставена от милиони малки вселени, идва в услуга на човека, да увеличи обема на неговата вселена.
Съществата от невидимия свят го наблюдават и казват: Този човек прави някакви научни изследвания в своята лаборатория. И наистина, когато яде, човек минава от теоретическите към практическите проблеми на живота. Ще кажете, че е смешно, като гледате, как човек дъвче храната си. Не, яденето е велик процес. Всяка хапка, която човек поглъща, представя цял микрокосмос.
Всяка хапка, съставена от милиони малки вселени, идва в услуга на човека, да увеличи обема на неговата вселена.
Щом влязат в неговия организъм, тия малки вселени продължават своя живот За тях човек е божество, на което те слугуват. Следователно, той трябва да благодари на тия малки вселени, които взимат участие в неговото растене и развиване. По същия начин и вие някога ще влезете в организма на по-големи от вас същества, и като малки вселени, ще работите за тяхното растене и развиване. Какво ще мислите тогава? Ще мислите, че сте изчезнали, но сте взели участие, като градивен материал, в съграждането на по-велика от вас вселена.
към беседата >>
За да преодолее тия неща, човек трябва да вложи повече вяра, повече упование в Бога.
Днес скърбите, страданията са повече, отколкото радостите. Векът е такъв.
За да преодолее тия неща, човек трябва да вложи повече вяра, повече упование в Бога.
Когато Христос запита учениците си, за кого мислят да е, с това Той искаше да им обърне внимание на вярата, да имат вяра в Бога. Петър отговори: Ти си Христос, Син на Бога живаго. Значи, хората се нуждаят от абсолютна вяра, която от нищо да не се разколебава. Дойдете ли до някакво страдание, кажете си: Аз зная, че всичко, което се случва в живота ми, е за мое добро. Щом е тъй, ни най-малко не се съмнявам в Онзи, Който ме обича и Когото аз обичам.
към беседата >>
Щом влязат в неговия организъм, тия малки вселени продължават своя живот За тях човек е божество, на което те слугуват.
И наистина, когато яде, човек минава от теоретическите към практическите проблеми на живота. Ще кажете, че е смешно, като гледате, как човек дъвче храната си. Не, яденето е велик процес. Всяка хапка, която човек поглъща, представя цял микрокосмос. Всяка хапка, съставена от милиони малки вселени, идва в услуга на човека, да увеличи обема на неговата вселена.
Щом влязат в неговия организъм, тия малки вселени продължават своя живот За тях човек е божество, на което те слугуват.
Следователно, той трябва да благодари на тия малки вселени, които взимат участие в неговото растене и развиване. По същия начин и вие някога ще влезете в организма на по-големи от вас същества, и като малки вселени, ще работите за тяхното растене и развиване. Какво ще мислите тогава? Ще мислите, че сте изчезнали, но сте взели участие, като градивен материал, в съграждането на по-велика от вас вселена. Едно трябва да знаете.
към беседата >>
Когато Христос запита учениците си, за кого мислят да е, с това Той искаше да им обърне внимание на вярата, да имат вяра в Бога.
Днес скърбите, страданията са повече, отколкото радостите. Векът е такъв. За да преодолее тия неща, човек трябва да вложи повече вяра, повече упование в Бога.
Когато Христос запита учениците си, за кого мислят да е, с това Той искаше да им обърне внимание на вярата, да имат вяра в Бога.
Петър отговори: Ти си Христос, Син на Бога живаго. Значи, хората се нуждаят от абсолютна вяра, която от нищо да не се разколебава. Дойдете ли до някакво страдание, кажете си: Аз зная, че всичко, което се случва в живота ми, е за мое добро. Щом е тъй, ни най-малко не се съмнявам в Онзи, Който ме обича и Когото аз обичам. Любовта, обичта изключва всякакво съмнение.
към беседата >>
Следователно, той трябва да благодари на тия малки вселени, които взимат участие в неговото растене и развиване.
Ще кажете, че е смешно, като гледате, как човек дъвче храната си. Не, яденето е велик процес. Всяка хапка, която човек поглъща, представя цял микрокосмос. Всяка хапка, съставена от милиони малки вселени, идва в услуга на човека, да увеличи обема на неговата вселена. Щом влязат в неговия организъм, тия малки вселени продължават своя живот За тях човек е божество, на което те слугуват.
Следователно, той трябва да благодари на тия малки вселени, които взимат участие в неговото растене и развиване.
По същия начин и вие някога ще влезете в организма на по-големи от вас същества, и като малки вселени, ще работите за тяхното растене и развиване. Какво ще мислите тогава? Ще мислите, че сте изчезнали, но сте взели участие, като градивен материал, в съграждането на по-велика от вас вселена. Едно трябва да знаете. Във великата природа нищо не изчезва, нищо не се създава, но само се видоизменя.
към беседата >>
Петър отговори: Ти си Христос, Син на Бога живаго.
Днес скърбите, страданията са повече, отколкото радостите. Векът е такъв. За да преодолее тия неща, човек трябва да вложи повече вяра, повече упование в Бога. Когато Христос запита учениците си, за кого мислят да е, с това Той искаше да им обърне внимание на вярата, да имат вяра в Бога.
Петър отговори: Ти си Христос, Син на Бога живаго.
Значи, хората се нуждаят от абсолютна вяра, която от нищо да не се разколебава. Дойдете ли до някакво страдание, кажете си: Аз зная, че всичко, което се случва в живота ми, е за мое добро. Щом е тъй, ни най-малко не се съмнявам в Онзи, Който ме обича и Когото аз обичам. Любовта, обичта изключва всякакво съмнение. Тя почива на абсолютно доверие между хората.
към беседата >>
По същия начин и вие някога ще влезете в организма на по-големи от вас същества, и като малки вселени, ще работите за тяхното растене и развиване.
Не, яденето е велик процес. Всяка хапка, която човек поглъща, представя цял микрокосмос. Всяка хапка, съставена от милиони малки вселени, идва в услуга на човека, да увеличи обема на неговата вселена. Щом влязат в неговия организъм, тия малки вселени продължават своя живот За тях човек е божество, на което те слугуват. Следователно, той трябва да благодари на тия малки вселени, които взимат участие в неговото растене и развиване.
По същия начин и вие някога ще влезете в организма на по-големи от вас същества, и като малки вселени, ще работите за тяхното растене и развиване.
Какво ще мислите тогава? Ще мислите, че сте изчезнали, но сте взели участие, като градивен материал, в съграждането на по-велика от вас вселена. Едно трябва да знаете. Във великата природа нищо не изчезва, нищо не се създава, но само се видоизменя.
към беседата >>
Значи, хората се нуждаят от абсолютна вяра, която от нищо да не се разколебава.
Днес скърбите, страданията са повече, отколкото радостите. Векът е такъв. За да преодолее тия неща, човек трябва да вложи повече вяра, повече упование в Бога. Когато Христос запита учениците си, за кого мислят да е, с това Той искаше да им обърне внимание на вярата, да имат вяра в Бога. Петър отговори: Ти си Христос, Син на Бога живаго.
Значи, хората се нуждаят от абсолютна вяра, която от нищо да не се разколебава.
Дойдете ли до някакво страдание, кажете си: Аз зная, че всичко, което се случва в живота ми, е за мое добро. Щом е тъй, ни най-малко не се съмнявам в Онзи, Който ме обича и Когото аз обичам. Любовта, обичта изключва всякакво съмнение. Тя почива на абсолютно доверие между хората. Щом някой човек ви говори, той вярва в Бога.
към беседата >>
Какво ще мислите тогава?
Всяка хапка, която човек поглъща, представя цял микрокосмос. Всяка хапка, съставена от милиони малки вселени, идва в услуга на човека, да увеличи обема на неговата вселена. Щом влязат в неговия организъм, тия малки вселени продължават своя живот За тях човек е божество, на което те слугуват. Следователно, той трябва да благодари на тия малки вселени, които взимат участие в неговото растене и развиване. По същия начин и вие някога ще влезете в организма на по-големи от вас същества, и като малки вселени, ще работите за тяхното растене и развиване.
Какво ще мислите тогава?
Ще мислите, че сте изчезнали, но сте взели участие, като градивен материал, в съграждането на по-велика от вас вселена. Едно трябва да знаете. Във великата природа нищо не изчезва, нищо не се създава, но само се видоизменя.
към беседата >>
Дойдете ли до някакво страдание, кажете си: Аз зная, че всичко, което се случва в живота ми, е за мое добро.
Векът е такъв. За да преодолее тия неща, човек трябва да вложи повече вяра, повече упование в Бога. Когато Христос запита учениците си, за кого мислят да е, с това Той искаше да им обърне внимание на вярата, да имат вяра в Бога. Петър отговори: Ти си Христос, Син на Бога живаго. Значи, хората се нуждаят от абсолютна вяра, която от нищо да не се разколебава.
Дойдете ли до някакво страдание, кажете си: Аз зная, че всичко, което се случва в живота ми, е за мое добро.
Щом е тъй, ни най-малко не се съмнявам в Онзи, Който ме обича и Когото аз обичам. Любовта, обичта изключва всякакво съмнение. Тя почива на абсолютно доверие между хората. Щом някой човек ви говори, той вярва в Бога. Щом вярва в Бога, той вярва и във вас.
към беседата >>
Ще мислите, че сте изчезнали, но сте взели участие, като градивен материал, в съграждането на по-велика от вас вселена.
Всяка хапка, съставена от милиони малки вселени, идва в услуга на човека, да увеличи обема на неговата вселена. Щом влязат в неговия организъм, тия малки вселени продължават своя живот За тях човек е божество, на което те слугуват. Следователно, той трябва да благодари на тия малки вселени, които взимат участие в неговото растене и развиване. По същия начин и вие някога ще влезете в организма на по-големи от вас същества, и като малки вселени, ще работите за тяхното растене и развиване. Какво ще мислите тогава?
Ще мислите, че сте изчезнали, но сте взели участие, като градивен материал, в съграждането на по-велика от вас вселена.
Едно трябва да знаете. Във великата природа нищо не изчезва, нищо не се създава, но само се видоизменя.
към беседата >>
Щом е тъй, ни най-малко не се съмнявам в Онзи, Който ме обича и Когото аз обичам.
За да преодолее тия неща, човек трябва да вложи повече вяра, повече упование в Бога. Когато Христос запита учениците си, за кого мислят да е, с това Той искаше да им обърне внимание на вярата, да имат вяра в Бога. Петър отговори: Ти си Христос, Син на Бога живаго. Значи, хората се нуждаят от абсолютна вяра, която от нищо да не се разколебава. Дойдете ли до някакво страдание, кажете си: Аз зная, че всичко, което се случва в живота ми, е за мое добро.
Щом е тъй, ни най-малко не се съмнявам в Онзи, Който ме обича и Когото аз обичам.
Любовта, обичта изключва всякакво съмнение. Тя почива на абсолютно доверие между хората. Щом някой човек ви говори, той вярва в Бога. Щом вярва в Бога, той вярва и във вас. Само по този начин може да се образува вътрешна връзка между хората.
към беседата >>
Едно трябва да знаете.
Щом влязат в неговия организъм, тия малки вселени продължават своя живот За тях човек е божество, на което те слугуват. Следователно, той трябва да благодари на тия малки вселени, които взимат участие в неговото растене и развиване. По същия начин и вие някога ще влезете в организма на по-големи от вас същества, и като малки вселени, ще работите за тяхното растене и развиване. Какво ще мислите тогава? Ще мислите, че сте изчезнали, но сте взели участие, като градивен материал, в съграждането на по-велика от вас вселена.
Едно трябва да знаете.
Във великата природа нищо не изчезва, нищо не се създава, но само се видоизменя.
към беседата >>
Любовта, обичта изключва всякакво съмнение.
Когато Христос запита учениците си, за кого мислят да е, с това Той искаше да им обърне внимание на вярата, да имат вяра в Бога. Петър отговори: Ти си Христос, Син на Бога живаго. Значи, хората се нуждаят от абсолютна вяра, която от нищо да не се разколебава. Дойдете ли до някакво страдание, кажете си: Аз зная, че всичко, което се случва в живота ми, е за мое добро. Щом е тъй, ни най-малко не се съмнявам в Онзи, Който ме обича и Когото аз обичам.
Любовта, обичта изключва всякакво съмнение.
Тя почива на абсолютно доверие между хората. Щом някой човек ви говори, той вярва в Бога. Щом вярва в Бога, той вярва и във вас. Само по този начин може да се образува вътрешна връзка между хората. Веднъж създадена тази връзка, те трябва да престанат вече да се занимават с отрицателни мисли.
към беседата >>
Във великата природа нищо не изчезва, нищо не се създава, но само се видоизменя.
Следователно, той трябва да благодари на тия малки вселени, които взимат участие в неговото растене и развиване. По същия начин и вие някога ще влезете в организма на по-големи от вас същества, и като малки вселени, ще работите за тяхното растене и развиване. Какво ще мислите тогава? Ще мислите, че сте изчезнали, но сте взели участие, като градивен материал, в съграждането на по-велика от вас вселена. Едно трябва да знаете.
Във великата природа нищо не изчезва, нищо не се създава, но само се видоизменя.
към беседата >>
Тя почива на абсолютно доверие между хората.
Петър отговори: Ти си Христос, Син на Бога живаго. Значи, хората се нуждаят от абсолютна вяра, която от нищо да не се разколебава. Дойдете ли до някакво страдание, кажете си: Аз зная, че всичко, което се случва в живота ми, е за мое добро. Щом е тъй, ни най-малко не се съмнявам в Онзи, Който ме обича и Когото аз обичам. Любовта, обичта изключва всякакво съмнение.
Тя почива на абсолютно доверие между хората.
Щом някой човек ви говори, той вярва в Бога. Щом вярва в Бога, той вярва и във вас. Само по този начин може да се образува вътрешна връзка между хората. Веднъж създадена тази връзка, те трябва да престанат вече да се занимават с отрицателни мисли. Който ви обича, той всякога желае вашето добро, както желае и своето.
към беседата >>
И тъй, идеята, която трябва да залегне в душите ви, е че като дойдете до Божествения свят, трябва да бъдете готови да живеете и по физически, и по духовен, и по божествен начин.
И тъй, идеята, която трябва да залегне в душите ви, е че като дойдете до Божествения свят, трябва да бъдете готови да живеете и по физически, и по духовен, и по божествен начин.
Това значи: вие трябва да живеете и по форма, и по съдържание, и по смисъл. В Божествения свят се съдържат и физическия и духовния. Физическият свят е място, отдето се черпят материали; духовният свят е място, отдето се черпят сили. Божественият свят пък представя съвкупност от начини и методи за използуване и обработване на материалите и силите, необходими за развиването на човека. Както в миналото, така и в настоящето, всички хора са се стремели и се стремят към щастие.
към беседата >>
Щом някой човек ви говори, той вярва в Бога.
Значи, хората се нуждаят от абсолютна вяра, която от нищо да не се разколебава. Дойдете ли до някакво страдание, кажете си: Аз зная, че всичко, което се случва в живота ми, е за мое добро. Щом е тъй, ни най-малко не се съмнявам в Онзи, Който ме обича и Когото аз обичам. Любовта, обичта изключва всякакво съмнение. Тя почива на абсолютно доверие между хората.
Щом някой човек ви говори, той вярва в Бога.
Щом вярва в Бога, той вярва и във вас. Само по този начин може да се образува вътрешна връзка между хората. Веднъж създадена тази връзка, те трябва да престанат вече да се занимават с отрицателни мисли. Който ви обича, той всякога желае вашето добро, както желае и своето. Когато вие успявате, той се радва, когато не успявате, той скърби.
към беседата >>
Това значи: вие трябва да живеете и по форма, и по съдържание, и по смисъл.
И тъй, идеята, която трябва да залегне в душите ви, е че като дойдете до Божествения свят, трябва да бъдете готови да живеете и по физически, и по духовен, и по божествен начин.
Това значи: вие трябва да живеете и по форма, и по съдържание, и по смисъл.
В Божествения свят се съдържат и физическия и духовния. Физическият свят е място, отдето се черпят материали; духовният свят е място, отдето се черпят сили. Божественият свят пък представя съвкупност от начини и методи за използуване и обработване на материалите и силите, необходими за развиването на човека. Както в миналото, така и в настоящето, всички хора са се стремели и се стремят към щастие. За тази цел, от най-стари времена още, хората са изучавали магията, като наука за човешкото щастие.
към беседата >>
Щом вярва в Бога, той вярва и във вас.
Дойдете ли до някакво страдание, кажете си: Аз зная, че всичко, което се случва в живота ми, е за мое добро. Щом е тъй, ни най-малко не се съмнявам в Онзи, Който ме обича и Когото аз обичам. Любовта, обичта изключва всякакво съмнение. Тя почива на абсолютно доверие между хората. Щом някой човек ви говори, той вярва в Бога.
Щом вярва в Бога, той вярва и във вас.
Само по този начин може да се образува вътрешна връзка между хората. Веднъж създадена тази връзка, те трябва да престанат вече да се занимават с отрицателни мисли. Който ви обича, той всякога желае вашето добро, както желае и своето. Когато вие успявате, той се радва, когато не успявате, той скърби. На същото основание, понеже Бог ни обича, Той желае нашето добро, нашия успех.
към беседата >>
В Божествения свят се съдържат и физическия и духовния.
И тъй, идеята, която трябва да залегне в душите ви, е че като дойдете до Божествения свят, трябва да бъдете готови да живеете и по физически, и по духовен, и по божествен начин. Това значи: вие трябва да живеете и по форма, и по съдържание, и по смисъл.
В Божествения свят се съдържат и физическия и духовния.
Физическият свят е място, отдето се черпят материали; духовният свят е място, отдето се черпят сили. Божественият свят пък представя съвкупност от начини и методи за използуване и обработване на материалите и силите, необходими за развиването на човека. Както в миналото, така и в настоящето, всички хора са се стремели и се стремят към щастие. За тази цел, от най-стари времена още, хората са изучавали магията, като наука за човешкото щастие. Човек трябва да расте, да се развива правилно, да придобива знания и добродетели, за да се справя с мъчнотиите в живота, които са в сила да погълнат щастието.
към беседата >>
Само по този начин може да се образува вътрешна връзка между хората.
Щом е тъй, ни най-малко не се съмнявам в Онзи, Който ме обича и Когото аз обичам. Любовта, обичта изключва всякакво съмнение. Тя почива на абсолютно доверие между хората. Щом някой човек ви говори, той вярва в Бога. Щом вярва в Бога, той вярва и във вас.
Само по този начин може да се образува вътрешна връзка между хората.
Веднъж създадена тази връзка, те трябва да престанат вече да се занимават с отрицателни мисли. Който ви обича, той всякога желае вашето добро, както желае и своето. Когато вие успявате, той се радва, когато не успявате, той скърби. На същото основание, понеже Бог ни обича, Той желае нашето добро, нашия успех. Някой иска да бъде учен, да има силна памет, каквото прочете, да запомни.
към беседата >>
Физическият свят е място, отдето се черпят материали; духовният свят е място, отдето се черпят сили.
И тъй, идеята, която трябва да залегне в душите ви, е че като дойдете до Божествения свят, трябва да бъдете готови да живеете и по физически, и по духовен, и по божествен начин. Това значи: вие трябва да живеете и по форма, и по съдържание, и по смисъл. В Божествения свят се съдържат и физическия и духовния.
Физическият свят е място, отдето се черпят материали; духовният свят е място, отдето се черпят сили.
Божественият свят пък представя съвкупност от начини и методи за използуване и обработване на материалите и силите, необходими за развиването на човека. Както в миналото, така и в настоящето, всички хора са се стремели и се стремят към щастие. За тази цел, от най-стари времена още, хората са изучавали магията, като наука за човешкото щастие. Човек трябва да расте, да се развива правилно, да придобива знания и добродетели, за да се справя с мъчнотиите в живота, които са в сила да погълнат щастието. Добродетелите са дреха, облекло на щастието.
към беседата >>
Веднъж създадена тази връзка, те трябва да престанат вече да се занимават с отрицателни мисли.
Любовта, обичта изключва всякакво съмнение. Тя почива на абсолютно доверие между хората. Щом някой човек ви говори, той вярва в Бога. Щом вярва в Бога, той вярва и във вас. Само по този начин може да се образува вътрешна връзка между хората.
Веднъж създадена тази връзка, те трябва да престанат вече да се занимават с отрицателни мисли.
Който ви обича, той всякога желае вашето добро, както желае и своето. Когато вие успявате, той се радва, когато не успявате, той скърби. На същото основание, понеже Бог ни обича, Той желае нашето добро, нашия успех. Някой иска да бъде учен, да има силна памет, каквото прочете, да запомни. Питам: ако този човек помни и доброто, и злото, което хората са му причинили от ред години, от ред прераждания, защо му е тази памет?
към беседата >>
Божественият свят пък представя съвкупност от начини и методи за използуване и обработване на материалите и силите, необходими за развиването на човека.
И тъй, идеята, която трябва да залегне в душите ви, е че като дойдете до Божествения свят, трябва да бъдете готови да живеете и по физически, и по духовен, и по божествен начин. Това значи: вие трябва да живеете и по форма, и по съдържание, и по смисъл. В Божествения свят се съдържат и физическия и духовния. Физическият свят е място, отдето се черпят материали; духовният свят е място, отдето се черпят сили.
Божественият свят пък представя съвкупност от начини и методи за използуване и обработване на материалите и силите, необходими за развиването на човека.
Както в миналото, така и в настоящето, всички хора са се стремели и се стремят към щастие. За тази цел, от най-стари времена още, хората са изучавали магията, като наука за човешкото щастие. Човек трябва да расте, да се развива правилно, да придобива знания и добродетели, за да се справя с мъчнотиите в живота, които са в сила да погълнат щастието. Добродетелите са дреха, облекло на щастието. Правите мисли пък са къщата, в която щастието живее.
към беседата >>
Който ви обича, той всякога желае вашето добро, както желае и своето.
Тя почива на абсолютно доверие между хората. Щом някой човек ви говори, той вярва в Бога. Щом вярва в Бога, той вярва и във вас. Само по този начин може да се образува вътрешна връзка между хората. Веднъж създадена тази връзка, те трябва да престанат вече да се занимават с отрицателни мисли.
Който ви обича, той всякога желае вашето добро, както желае и своето.
Когато вие успявате, той се радва, когато не успявате, той скърби. На същото основание, понеже Бог ни обича, Той желае нашето добро, нашия успех. Някой иска да бъде учен, да има силна памет, каквото прочете, да запомни. Питам: ако този човек помни и доброто, и злото, което хората са му причинили от ред години, от ред прераждания, защо му е тази памет? Няма по-голямо нещастие за човека от това, да помни и добрините, и злините, които хората са му причинили.
към беседата >>
Както в миналото, така и в настоящето, всички хора са се стремели и се стремят към щастие.
И тъй, идеята, която трябва да залегне в душите ви, е че като дойдете до Божествения свят, трябва да бъдете готови да живеете и по физически, и по духовен, и по божествен начин. Това значи: вие трябва да живеете и по форма, и по съдържание, и по смисъл. В Божествения свят се съдържат и физическия и духовния. Физическият свят е място, отдето се черпят материали; духовният свят е място, отдето се черпят сили. Божественият свят пък представя съвкупност от начини и методи за използуване и обработване на материалите и силите, необходими за развиването на човека.
Както в миналото, така и в настоящето, всички хора са се стремели и се стремят към щастие.
За тази цел, от най-стари времена още, хората са изучавали магията, като наука за човешкото щастие. Човек трябва да расте, да се развива правилно, да придобива знания и добродетели, за да се справя с мъчнотиите в живота, които са в сила да погълнат щастието. Добродетелите са дреха, облекло на щастието. Правите мисли пък са къщата, в която щастието живее. Следователно, който иска да бъде щастлив, той трябва да бъде облъчен с красива и мощна мисъл Само онзи човек може да бъде щастлив, който живее в Божествения свят, т.е.
към беседата >>
Когато вие успявате, той се радва, когато не успявате, той скърби.
Щом някой човек ви говори, той вярва в Бога. Щом вярва в Бога, той вярва и във вас. Само по този начин може да се образува вътрешна връзка между хората. Веднъж създадена тази връзка, те трябва да престанат вече да се занимават с отрицателни мисли. Който ви обича, той всякога желае вашето добро, както желае и своето.
Когато вие успявате, той се радва, когато не успявате, той скърби.
На същото основание, понеже Бог ни обича, Той желае нашето добро, нашия успех. Някой иска да бъде учен, да има силна памет, каквото прочете, да запомни. Питам: ако този човек помни и доброто, и злото, което хората са му причинили от ред години, от ред прераждания, защо му е тази памет? Няма по-голямо нещастие за човека от това, да помни и добрините, и злините, които хората са му причинили. Затова, именно, Бог е заличил всичко от паметта ви, да не помните, кой, какво зло ви е причинил.
към беседата >>
За тази цел, от най-стари времена още, хората са изучавали магията, като наука за човешкото щастие.
Това значи: вие трябва да живеете и по форма, и по съдържание, и по смисъл. В Божествения свят се съдържат и физическия и духовния. Физическият свят е място, отдето се черпят материали; духовният свят е място, отдето се черпят сили. Божественият свят пък представя съвкупност от начини и методи за използуване и обработване на материалите и силите, необходими за развиването на човека. Както в миналото, така и в настоящето, всички хора са се стремели и се стремят към щастие.
За тази цел, от най-стари времена още, хората са изучавали магията, като наука за човешкото щастие.
Човек трябва да расте, да се развива правилно, да придобива знания и добродетели, за да се справя с мъчнотиите в живота, които са в сила да погълнат щастието. Добродетелите са дреха, облекло на щастието. Правите мисли пък са къщата, в която щастието живее. Следователно, който иска да бъде щастлив, той трябва да бъде облъчен с красива и мощна мисъл Само онзи човек може да бъде щастлив, който живее в Божествения свят, т.е. разбира живота по форма, по съдържание и по смисъл.
към беседата >>
На същото основание, понеже Бог ни обича, Той желае нашето добро, нашия успех.
Щом вярва в Бога, той вярва и във вас. Само по този начин може да се образува вътрешна връзка между хората. Веднъж създадена тази връзка, те трябва да престанат вече да се занимават с отрицателни мисли. Който ви обича, той всякога желае вашето добро, както желае и своето. Когато вие успявате, той се радва, когато не успявате, той скърби.
На същото основание, понеже Бог ни обича, Той желае нашето добро, нашия успех.
Някой иска да бъде учен, да има силна памет, каквото прочете, да запомни. Питам: ако този човек помни и доброто, и злото, което хората са му причинили от ред години, от ред прераждания, защо му е тази памет? Няма по-голямо нещастие за човека от това, да помни и добрините, и злините, които хората са му причинили. Затова, именно, Бог е заличил всичко от паметта ви, да не помните, кой, какво зло ви е причинил. Един ден ще дойде страшният изпит, когато Бог ще дигне завесата на вашето минало, ще ви покаже, какви са били отношенията ви с всички хора, едни от които са ви правили добро, а други – зло, и вие да погледнете към тях, да погледнете към Бога и да бъдете готови да простите.
към беседата >>
Човек трябва да расте, да се развива правилно, да придобива знания и добродетели, за да се справя с мъчнотиите в живота, които са в сила да погълнат щастието.
В Божествения свят се съдържат и физическия и духовния. Физическият свят е място, отдето се черпят материали; духовният свят е място, отдето се черпят сили. Божественият свят пък представя съвкупност от начини и методи за използуване и обработване на материалите и силите, необходими за развиването на човека. Както в миналото, така и в настоящето, всички хора са се стремели и се стремят към щастие. За тази цел, от най-стари времена още, хората са изучавали магията, като наука за човешкото щастие.
Човек трябва да расте, да се развива правилно, да придобива знания и добродетели, за да се справя с мъчнотиите в живота, които са в сила да погълнат щастието.
Добродетелите са дреха, облекло на щастието. Правите мисли пък са къщата, в която щастието живее. Следователно, който иска да бъде щастлив, той трябва да бъде облъчен с красива и мощна мисъл Само онзи човек може да бъде щастлив, който живее в Божествения свят, т.е. разбира живота по форма, по съдържание и по смисъл.
към беседата >>
Някой иска да бъде учен, да има силна памет, каквото прочете, да запомни.
Само по този начин може да се образува вътрешна връзка между хората. Веднъж създадена тази връзка, те трябва да престанат вече да се занимават с отрицателни мисли. Който ви обича, той всякога желае вашето добро, както желае и своето. Когато вие успявате, той се радва, когато не успявате, той скърби. На същото основание, понеже Бог ни обича, Той желае нашето добро, нашия успех.
Някой иска да бъде учен, да има силна памет, каквото прочете, да запомни.
Питам: ако този човек помни и доброто, и злото, което хората са му причинили от ред години, от ред прераждания, защо му е тази памет? Няма по-голямо нещастие за човека от това, да помни и добрините, и злините, които хората са му причинили. Затова, именно, Бог е заличил всичко от паметта ви, да не помните, кой, какво зло ви е причинил. Един ден ще дойде страшният изпит, когато Бог ще дигне завесата на вашето минало, ще ви покаже, какви са били отношенията ви с всички хора, едни от които са ви правили добро, а други – зло, и вие да погледнете към тях, да погледнете към Бога и да бъдете готови да простите. Така ще се изпита вашата любов.
към беседата >>
Добродетелите са дреха, облекло на щастието.
Физическият свят е място, отдето се черпят материали; духовният свят е място, отдето се черпят сили. Божественият свят пък представя съвкупност от начини и методи за използуване и обработване на материалите и силите, необходими за развиването на човека. Както в миналото, така и в настоящето, всички хора са се стремели и се стремят към щастие. За тази цел, от най-стари времена още, хората са изучавали магията, като наука за човешкото щастие. Човек трябва да расте, да се развива правилно, да придобива знания и добродетели, за да се справя с мъчнотиите в живота, които са в сила да погълнат щастието.
Добродетелите са дреха, облекло на щастието.
Правите мисли пък са къщата, в която щастието живее. Следователно, който иска да бъде щастлив, той трябва да бъде облъчен с красива и мощна мисъл Само онзи човек може да бъде щастлив, който живее в Божествения свят, т.е. разбира живота по форма, по съдържание и по смисъл.
към беседата >>
Питам: ако този човек помни и доброто, и злото, което хората са му причинили от ред години, от ред прераждания, защо му е тази памет?
Веднъж създадена тази връзка, те трябва да престанат вече да се занимават с отрицателни мисли. Който ви обича, той всякога желае вашето добро, както желае и своето. Когато вие успявате, той се радва, когато не успявате, той скърби. На същото основание, понеже Бог ни обича, Той желае нашето добро, нашия успех. Някой иска да бъде учен, да има силна памет, каквото прочете, да запомни.
Питам: ако този човек помни и доброто, и злото, което хората са му причинили от ред години, от ред прераждания, защо му е тази памет?
Няма по-голямо нещастие за човека от това, да помни и добрините, и злините, които хората са му причинили. Затова, именно, Бог е заличил всичко от паметта ви, да не помните, кой, какво зло ви е причинил. Един ден ще дойде страшният изпит, когато Бог ще дигне завесата на вашето минало, ще ви покаже, какви са били отношенията ви с всички хора, едни от които са ви правили добро, а други – зло, и вие да погледнете към тях, да погледнете към Бога и да бъдете готови да простите. Така ще се изпита вашата любов. Първо Бог ще ви постави пред ония, които не са ви обичали и които само са ви пакостили.
към беседата >>
Правите мисли пък са къщата, в която щастието живее.
Божественият свят пък представя съвкупност от начини и методи за използуване и обработване на материалите и силите, необходими за развиването на човека. Както в миналото, така и в настоящето, всички хора са се стремели и се стремят към щастие. За тази цел, от най-стари времена още, хората са изучавали магията, като наука за човешкото щастие. Човек трябва да расте, да се развива правилно, да придобива знания и добродетели, за да се справя с мъчнотиите в живота, които са в сила да погълнат щастието. Добродетелите са дреха, облекло на щастието.
Правите мисли пък са къщата, в която щастието живее.
Следователно, който иска да бъде щастлив, той трябва да бъде облъчен с красива и мощна мисъл Само онзи човек може да бъде щастлив, който живее в Божествения свят, т.е. разбира живота по форма, по съдържание и по смисъл.
към беседата >>
Няма по-голямо нещастие за човека от това, да помни и добрините, и злините, които хората са му причинили.
Който ви обича, той всякога желае вашето добро, както желае и своето. Когато вие успявате, той се радва, когато не успявате, той скърби. На същото основание, понеже Бог ни обича, Той желае нашето добро, нашия успех. Някой иска да бъде учен, да има силна памет, каквото прочете, да запомни. Питам: ако този човек помни и доброто, и злото, което хората са му причинили от ред години, от ред прераждания, защо му е тази памет?
Няма по-голямо нещастие за човека от това, да помни и добрините, и злините, които хората са му причинили.
Затова, именно, Бог е заличил всичко от паметта ви, да не помните, кой, какво зло ви е причинил. Един ден ще дойде страшният изпит, когато Бог ще дигне завесата на вашето минало, ще ви покаже, какви са били отношенията ви с всички хора, едни от които са ви правили добро, а други – зло, и вие да погледнете към тях, да погледнете към Бога и да бъдете готови да простите. Така ще се изпита вашата любов. Първо Бог ще ви постави пред ония, които не са ви обичали и които само са ви пакостили. И ако можете да простите, ще минете третото посвещение.
към беседата >>
Следователно, който иска да бъде щастлив, той трябва да бъде облъчен с красива и мощна мисъл Само онзи човек може да бъде щастлив, който живее в Божествения свят, т.е.
Както в миналото, така и в настоящето, всички хора са се стремели и се стремят към щастие. За тази цел, от най-стари времена още, хората са изучавали магията, като наука за човешкото щастие. Човек трябва да расте, да се развива правилно, да придобива знания и добродетели, за да се справя с мъчнотиите в живота, които са в сила да погълнат щастието. Добродетелите са дреха, облекло на щастието. Правите мисли пък са къщата, в която щастието живее.
Следователно, който иска да бъде щастлив, той трябва да бъде облъчен с красива и мощна мисъл Само онзи човек може да бъде щастлив, който живее в Божествения свят, т.е.
разбира живота по форма, по съдържание и по смисъл.
към беседата >>
Затова, именно, Бог е заличил всичко от паметта ви, да не помните, кой, какво зло ви е причинил.
Когато вие успявате, той се радва, когато не успявате, той скърби. На същото основание, понеже Бог ни обича, Той желае нашето добро, нашия успех. Някой иска да бъде учен, да има силна памет, каквото прочете, да запомни. Питам: ако този човек помни и доброто, и злото, което хората са му причинили от ред години, от ред прераждания, защо му е тази памет? Няма по-голямо нещастие за човека от това, да помни и добрините, и злините, които хората са му причинили.
Затова, именно, Бог е заличил всичко от паметта ви, да не помните, кой, какво зло ви е причинил.
Един ден ще дойде страшният изпит, когато Бог ще дигне завесата на вашето минало, ще ви покаже, какви са били отношенията ви с всички хора, едни от които са ви правили добро, а други – зло, и вие да погледнете към тях, да погледнете към Бога и да бъдете готови да простите. Така ще се изпита вашата любов. Първо Бог ще ви постави пред ония, които не са ви обичали и които само са ви пакостили. И ако можете да простите, ще минете третото посвещение. След това Бог ще ви постави пред ония, които са ви обичали и които са ви правили добрини.
към беседата >>
разбира живота по форма, по съдържание и по смисъл.
За тази цел, от най-стари времена още, хората са изучавали магията, като наука за човешкото щастие. Човек трябва да расте, да се развива правилно, да придобива знания и добродетели, за да се справя с мъчнотиите в живота, които са в сила да погълнат щастието. Добродетелите са дреха, облекло на щастието. Правите мисли пък са къщата, в която щастието живее. Следователно, който иска да бъде щастлив, той трябва да бъде облъчен с красива и мощна мисъл Само онзи човек може да бъде щастлив, който живее в Божествения свят, т.е.
разбира живота по форма, по съдържание и по смисъл.
към беседата >>
Един ден ще дойде страшният изпит, когато Бог ще дигне завесата на вашето минало, ще ви покаже, какви са били отношенията ви с всички хора, едни от които са ви правили добро, а други – зло, и вие да погледнете към тях, да погледнете към Бога и да бъдете готови да простите.
На същото основание, понеже Бог ни обича, Той желае нашето добро, нашия успех. Някой иска да бъде учен, да има силна памет, каквото прочете, да запомни. Питам: ако този човек помни и доброто, и злото, което хората са му причинили от ред години, от ред прераждания, защо му е тази памет? Няма по-голямо нещастие за човека от това, да помни и добрините, и злините, които хората са му причинили. Затова, именно, Бог е заличил всичко от паметта ви, да не помните, кой, какво зло ви е причинил.
Един ден ще дойде страшният изпит, когато Бог ще дигне завесата на вашето минало, ще ви покаже, какви са били отношенията ви с всички хора, едни от които са ви правили добро, а други – зло, и вие да погледнете към тях, да погледнете към Бога и да бъдете готови да простите.
Така ще се изпита вашата любов. Първо Бог ще ви постави пред ония, които не са ви обичали и които само са ви пакостили. И ако можете да простите, ще минете третото посвещение. След това Бог ще ви постави пред ония, които са ви обичали и които са ви правили добрини. Ако можете да им благодарите, както трябва, ще минете през четвъртото посвещение.
към беседата >>
Казвам: правата мисъл е магическата пръчица в живота на човека.
Казвам: правата мисъл е магическата пръчица в живота на човека.
Човек е само онзи, който мисли право. Когато дойде правата мисъл и смени всички отрицателни състояния в положителни, това е човекът. И затова, когато някой каже, че е човек, отрицателните му състояния веднага трябва да се превърнат в положителни, и противоречията му да изчезнат. Всичко криво в човека трябва да се изправи! Той трябва да разбере, че едновременно е и Симон Петър, и Христос, и Син на Бога живаго.
към беседата >>
Така ще се изпита вашата любов.
Някой иска да бъде учен, да има силна памет, каквото прочете, да запомни. Питам: ако този човек помни и доброто, и злото, което хората са му причинили от ред години, от ред прераждания, защо му е тази памет? Няма по-голямо нещастие за човека от това, да помни и добрините, и злините, които хората са му причинили. Затова, именно, Бог е заличил всичко от паметта ви, да не помните, кой, какво зло ви е причинил. Един ден ще дойде страшният изпит, когато Бог ще дигне завесата на вашето минало, ще ви покаже, какви са били отношенията ви с всички хора, едни от които са ви правили добро, а други – зло, и вие да погледнете към тях, да погледнете към Бога и да бъдете готови да простите.
Така ще се изпита вашата любов.
Първо Бог ще ви постави пред ония, които не са ви обичали и които само са ви пакостили. И ако можете да простите, ще минете третото посвещение. След това Бог ще ви постави пред ония, които са ви обичали и които са ви правили добрини. Ако можете да им благодарите, както трябва, ще минете през четвъртото посвещение. Тази е задачата, върху която окултните ученици трябва да работят.
към беседата >>
Човек е само онзи, който мисли право.
Казвам: правата мисъл е магическата пръчица в живота на човека.
Човек е само онзи, който мисли право.
Когато дойде правата мисъл и смени всички отрицателни състояния в положителни, това е човекът. И затова, когато някой каже, че е човек, отрицателните му състояния веднага трябва да се превърнат в положителни, и противоречията му да изчезнат. Всичко криво в човека трябва да се изправи! Той трябва да разбере, че едновременно е и Симон Петър, и Христос, и Син на Бога живаго. Такова нещо е правата мисъл.
към беседата >>
Първо Бог ще ви постави пред ония, които не са ви обичали и които само са ви пакостили.
Питам: ако този човек помни и доброто, и злото, което хората са му причинили от ред години, от ред прераждания, защо му е тази памет? Няма по-голямо нещастие за човека от това, да помни и добрините, и злините, които хората са му причинили. Затова, именно, Бог е заличил всичко от паметта ви, да не помните, кой, какво зло ви е причинил. Един ден ще дойде страшният изпит, когато Бог ще дигне завесата на вашето минало, ще ви покаже, какви са били отношенията ви с всички хора, едни от които са ви правили добро, а други – зло, и вие да погледнете към тях, да погледнете към Бога и да бъдете готови да простите. Така ще се изпита вашата любов.
Първо Бог ще ви постави пред ония, които не са ви обичали и които само са ви пакостили.
И ако можете да простите, ще минете третото посвещение. След това Бог ще ви постави пред ония, които са ви обичали и които са ви правили добрини. Ако можете да им благодарите, както трябва, ще минете през четвъртото посвещение. Тази е задачата, върху която окултните ученици трябва да работят.
към беседата >>
Когато дойде правата мисъл и смени всички отрицателни състояния в положителни, това е човекът.
Казвам: правата мисъл е магическата пръчица в живота на човека. Човек е само онзи, който мисли право.
Когато дойде правата мисъл и смени всички отрицателни състояния в положителни, това е човекът.
И затова, когато някой каже, че е човек, отрицателните му състояния веднага трябва да се превърнат в положителни, и противоречията му да изчезнат. Всичко криво в човека трябва да се изправи! Той трябва да разбере, че едновременно е и Симон Петър, и Христос, и Син на Бога живаго. Такова нещо е правата мисъл. Ако един талантлив човек вземе мотика в ръка и отиде да копае лозето на някой богат човек, и през всичкото време роптае, че не е за тази работа, че трябва да стане поет, писател, той не е разбрал смисъла на тази мотика.
към беседата >>
И ако можете да простите, ще минете третото посвещение.
Няма по-голямо нещастие за човека от това, да помни и добрините, и злините, които хората са му причинили. Затова, именно, Бог е заличил всичко от паметта ви, да не помните, кой, какво зло ви е причинил. Един ден ще дойде страшният изпит, когато Бог ще дигне завесата на вашето минало, ще ви покаже, какви са били отношенията ви с всички хора, едни от които са ви правили добро, а други – зло, и вие да погледнете към тях, да погледнете към Бога и да бъдете готови да простите. Така ще се изпита вашата любов. Първо Бог ще ви постави пред ония, които не са ви обичали и които само са ви пакостили.
И ако можете да простите, ще минете третото посвещение.
След това Бог ще ви постави пред ония, които са ви обичали и които са ви правили добрини. Ако можете да им благодарите, както трябва, ще минете през четвъртото посвещение. Тази е задачата, върху която окултните ученици трябва да работят.
към беседата >>
И затова, когато някой каже, че е човек, отрицателните му състояния веднага трябва да се превърнат в положителни, и противоречията му да изчезнат.
Казвам: правата мисъл е магическата пръчица в живота на човека. Човек е само онзи, който мисли право. Когато дойде правата мисъл и смени всички отрицателни състояния в положителни, това е човекът.
И затова, когато някой каже, че е човек, отрицателните му състояния веднага трябва да се превърнат в положителни, и противоречията му да изчезнат.
Всичко криво в човека трябва да се изправи! Той трябва да разбере, че едновременно е и Симон Петър, и Христос, и Син на Бога живаго. Такова нещо е правата мисъл. Ако един талантлив човек вземе мотика в ръка и отиде да копае лозето на някой богат човек, и през всичкото време роптае, че не е за тази работа, че трябва да стане поет, писател, той не е разбрал смисъла на тази мотика. Мотиката му е дадена, за да може чрез нея да се запознае с този богат, но добър човек.
към беседата >>
След това Бог ще ви постави пред ония, които са ви обичали и които са ви правили добрини.
Затова, именно, Бог е заличил всичко от паметта ви, да не помните, кой, какво зло ви е причинил. Един ден ще дойде страшният изпит, когато Бог ще дигне завесата на вашето минало, ще ви покаже, какви са били отношенията ви с всички хора, едни от които са ви правили добро, а други – зло, и вие да погледнете към тях, да погледнете към Бога и да бъдете готови да простите. Така ще се изпита вашата любов. Първо Бог ще ви постави пред ония, които не са ви обичали и които само са ви пакостили. И ако можете да простите, ще минете третото посвещение.
След това Бог ще ви постави пред ония, които са ви обичали и които са ви правили добрини.
Ако можете да им благодарите, както трябва, ще минете през четвъртото посвещение. Тази е задачата, върху която окултните ученици трябва да работят.
към беседата >>
Всичко криво в човека трябва да се изправи!
Казвам: правата мисъл е магическата пръчица в живота на човека. Човек е само онзи, който мисли право. Когато дойде правата мисъл и смени всички отрицателни състояния в положителни, това е човекът. И затова, когато някой каже, че е човек, отрицателните му състояния веднага трябва да се превърнат в положителни, и противоречията му да изчезнат.
Всичко криво в човека трябва да се изправи!
Той трябва да разбере, че едновременно е и Симон Петър, и Христос, и Син на Бога живаго. Такова нещо е правата мисъл. Ако един талантлив човек вземе мотика в ръка и отиде да копае лозето на някой богат човек, и през всичкото време роптае, че не е за тази работа, че трябва да стане поет, писател, той не е разбрал смисъла на тази мотика. Мотиката му е дадена, за да може чрез нея да се запознае с този богат, но добър човек. В дадения случай, любовта на богатия човек е за предпочитане пред перото на някой поет, което може да го скара с най-добрия му приятел.
към беседата >>
Ако можете да им благодарите, както трябва, ще минете през четвъртото посвещение.
Един ден ще дойде страшният изпит, когато Бог ще дигне завесата на вашето минало, ще ви покаже, какви са били отношенията ви с всички хора, едни от които са ви правили добро, а други – зло, и вие да погледнете към тях, да погледнете към Бога и да бъдете готови да простите. Така ще се изпита вашата любов. Първо Бог ще ви постави пред ония, които не са ви обичали и които само са ви пакостили. И ако можете да простите, ще минете третото посвещение. След това Бог ще ви постави пред ония, които са ви обичали и които са ви правили добрини.
Ако можете да им благодарите, както трябва, ще минете през четвъртото посвещение.
Тази е задачата, върху която окултните ученици трябва да работят.
към беседата >>
Той трябва да разбере, че едновременно е и Симон Петър, и Христос, и Син на Бога живаго.
Казвам: правата мисъл е магическата пръчица в живота на човека. Човек е само онзи, който мисли право. Когато дойде правата мисъл и смени всички отрицателни състояния в положителни, това е човекът. И затова, когато някой каже, че е човек, отрицателните му състояния веднага трябва да се превърнат в положителни, и противоречията му да изчезнат. Всичко криво в човека трябва да се изправи!
Той трябва да разбере, че едновременно е и Симон Петър, и Христос, и Син на Бога живаго.
Такова нещо е правата мисъл. Ако един талантлив човек вземе мотика в ръка и отиде да копае лозето на някой богат човек, и през всичкото време роптае, че не е за тази работа, че трябва да стане поет, писател, той не е разбрал смисъла на тази мотика. Мотиката му е дадена, за да може чрез нея да се запознае с този богат, но добър човек. В дадения случай, любовта на богатия човек е за предпочитане пред перото на някой поет, което може да го скара с най-добрия му приятел. В този случай, дръж мотиката, а не перото.
към беседата >>
Тази е задачата, върху която окултните ученици трябва да работят.
Така ще се изпита вашата любов. Първо Бог ще ви постави пред ония, които не са ви обичали и които само са ви пакостили. И ако можете да простите, ще минете третото посвещение. След това Бог ще ви постави пред ония, които са ви обичали и които са ви правили добрини. Ако можете да им благодарите, както трябва, ще минете през четвъртото посвещение.
Тази е задачата, върху която окултните ученици трябва да работят.
към беседата >>
Такова нещо е правата мисъл.
Човек е само онзи, който мисли право. Когато дойде правата мисъл и смени всички отрицателни състояния в положителни, това е човекът. И затова, когато някой каже, че е човек, отрицателните му състояния веднага трябва да се превърнат в положителни, и противоречията му да изчезнат. Всичко криво в човека трябва да се изправи! Той трябва да разбере, че едновременно е и Симон Петър, и Христос, и Син на Бога живаго.
Такова нещо е правата мисъл.
Ако един талантлив човек вземе мотика в ръка и отиде да копае лозето на някой богат човек, и през всичкото време роптае, че не е за тази работа, че трябва да стане поет, писател, той не е разбрал смисъла на тази мотика. Мотиката му е дадена, за да може чрез нея да се запознае с този богат, но добър човек. В дадения случай, любовта на богатия човек е за предпочитане пред перото на някой поет, което може да го скара с най-добрия му приятел. В този случай, дръж мотиката, а не перото. Тази мотика е дошла временно в ръката ти, а не за цял живот.
към беседата >>
Днес повечето хора се намират пред третото посвещение.
Днес повечето хора се намират пред третото посвещение.
Около всеки човек Провидението изпраща не ония, които го обичат, но ония, които не го обичат, които му мислят злото. Те се трупат около него и го докарват до ужас. Той настръхва от страх и се обръща към Бога с молба, да го освободи от тия неприятели. Не, докато не им прости, той няма да се освободи от тях. Той трябва да ги погледне спокойно, с любов и да каже: Заради Бога прощавам на всички.
към беседата >>
Ако един талантлив човек вземе мотика в ръка и отиде да копае лозето на някой богат човек, и през всичкото време роптае, че не е за тази работа, че трябва да стане поет, писател, той не е разбрал смисъла на тази мотика.
Когато дойде правата мисъл и смени всички отрицателни състояния в положителни, това е човекът. И затова, когато някой каже, че е човек, отрицателните му състояния веднага трябва да се превърнат в положителни, и противоречията му да изчезнат. Всичко криво в човека трябва да се изправи! Той трябва да разбере, че едновременно е и Симон Петър, и Христос, и Син на Бога живаго. Такова нещо е правата мисъл.
Ако един талантлив човек вземе мотика в ръка и отиде да копае лозето на някой богат човек, и през всичкото време роптае, че не е за тази работа, че трябва да стане поет, писател, той не е разбрал смисъла на тази мотика.
Мотиката му е дадена, за да може чрез нея да се запознае с този богат, но добър човек. В дадения случай, любовта на богатия човек е за предпочитане пред перото на някой поет, което може да го скара с най-добрия му приятел. В този случай, дръж мотиката, а не перото. Тази мотика е дошла временно в ръката ти, а не за цял живот. Мотиката може да послужи на човека само да го запознае с някоя душа, която го обича.
към беседата >>
Около всеки човек Провидението изпраща не ония, които го обичат, но ония, които не го обичат, които му мислят злото.
Днес повечето хора се намират пред третото посвещение.
Около всеки човек Провидението изпраща не ония, които го обичат, но ония, които не го обичат, които му мислят злото.
Те се трупат около него и го докарват до ужас. Той настръхва от страх и се обръща към Бога с молба, да го освободи от тия неприятели. Не, докато не им прости, той няма да се освободи от тях. Той трябва да ги погледне спокойно, с любов и да каже: Заради Бога прощавам на всички. Тогава Бог ще вземе четката и ще заличи всички тия спомени.
към беседата >>
Мотиката му е дадена, за да може чрез нея да се запознае с този богат, но добър човек.
И затова, когато някой каже, че е човек, отрицателните му състояния веднага трябва да се превърнат в положителни, и противоречията му да изчезнат. Всичко криво в човека трябва да се изправи! Той трябва да разбере, че едновременно е и Симон Петър, и Христос, и Син на Бога живаго. Такова нещо е правата мисъл. Ако един талантлив човек вземе мотика в ръка и отиде да копае лозето на някой богат човек, и през всичкото време роптае, че не е за тази работа, че трябва да стане поет, писател, той не е разбрал смисъла на тази мотика.
Мотиката му е дадена, за да може чрез нея да се запознае с този богат, но добър човек.
В дадения случай, любовта на богатия човек е за предпочитане пред перото на някой поет, което може да го скара с най-добрия му приятел. В този случай, дръж мотиката, а не перото. Тази мотика е дошла временно в ръката ти, а не за цял живот. Мотиката може да послужи на човека само да го запознае с някоя душа, която го обича. Тя служи само като средство да сближи две души.
към беседата >>
Те се трупат около него и го докарват до ужас.
Днес повечето хора се намират пред третото посвещение. Около всеки човек Провидението изпраща не ония, които го обичат, но ония, които не го обичат, които му мислят злото.
Те се трупат около него и го докарват до ужас.
Той настръхва от страх и се обръща към Бога с молба, да го освободи от тия неприятели. Не, докато не им прости, той няма да се освободи от тях. Той трябва да ги погледне спокойно, с любов и да каже: Заради Бога прощавам на всички. Тогава Бог ще вземе четката и ще заличи всички тия спомени. Това значи да мине човек третото посвещение, да бъде едновременно и Симон Петър, и Христос, и Син Божи.
към беседата >>
В дадения случай, любовта на богатия човек е за предпочитане пред перото на някой поет, което може да го скара с най-добрия му приятел.
Всичко криво в човека трябва да се изправи! Той трябва да разбере, че едновременно е и Симон Петър, и Христос, и Син на Бога живаго. Такова нещо е правата мисъл. Ако един талантлив човек вземе мотика в ръка и отиде да копае лозето на някой богат човек, и през всичкото време роптае, че не е за тази работа, че трябва да стане поет, писател, той не е разбрал смисъла на тази мотика. Мотиката му е дадена, за да може чрез нея да се запознае с този богат, но добър човек.
В дадения случай, любовта на богатия човек е за предпочитане пред перото на някой поет, което може да го скара с най-добрия му приятел.
В този случай, дръж мотиката, а не перото. Тази мотика е дошла временно в ръката ти, а не за цял живот. Мотиката може да послужи на човека само да го запознае с някоя душа, която го обича. Тя служи само като средство да сближи две души. Ако иглата на шивача може да го запознае с една душа, която го обича, заслужава да шие.
към беседата >>
Той настръхва от страх и се обръща към Бога с молба, да го освободи от тия неприятели.
Днес повечето хора се намират пред третото посвещение. Около всеки човек Провидението изпраща не ония, които го обичат, но ония, които не го обичат, които му мислят злото. Те се трупат около него и го докарват до ужас.
Той настръхва от страх и се обръща към Бога с молба, да го освободи от тия неприятели.
Не, докато не им прости, той няма да се освободи от тях. Той трябва да ги погледне спокойно, с любов и да каже: Заради Бога прощавам на всички. Тогава Бог ще вземе четката и ще заличи всички тия спомени. Това значи да мине човек третото посвещение, да бъде едновременно и Симон Петър, и Христос, и Син Божи. Щом станете Син на Бога живаго, веднага ще се намерите пред четвъртото посвещение, и около вас ще се съберат само ония, които ви обичат.
към беседата >>
В този случай, дръж мотиката, а не перото.
Той трябва да разбере, че едновременно е и Симон Петър, и Христос, и Син на Бога живаго. Такова нещо е правата мисъл. Ако един талантлив човек вземе мотика в ръка и отиде да копае лозето на някой богат човек, и през всичкото време роптае, че не е за тази работа, че трябва да стане поет, писател, той не е разбрал смисъла на тази мотика. Мотиката му е дадена, за да може чрез нея да се запознае с този богат, но добър човек. В дадения случай, любовта на богатия човек е за предпочитане пред перото на някой поет, което може да го скара с най-добрия му приятел.
В този случай, дръж мотиката, а не перото.
Тази мотика е дошла временно в ръката ти, а не за цял живот. Мотиката може да послужи на човека само да го запознае с някоя душа, която го обича. Тя служи само като средство да сближи две души. Ако иглата на шивача може да го запознае с една душа, която го обича, заслужава да шие. Ако училището може да запознае ученика с една душа, която го обича, заслужава да се учи.
към беседата >>
Не, докато не им прости, той няма да се освободи от тях.
Днес повечето хора се намират пред третото посвещение. Около всеки човек Провидението изпраща не ония, които го обичат, но ония, които не го обичат, които му мислят злото. Те се трупат около него и го докарват до ужас. Той настръхва от страх и се обръща към Бога с молба, да го освободи от тия неприятели.
Не, докато не им прости, той няма да се освободи от тях.
Той трябва да ги погледне спокойно, с любов и да каже: Заради Бога прощавам на всички. Тогава Бог ще вземе четката и ще заличи всички тия спомени. Това значи да мине човек третото посвещение, да бъде едновременно и Симон Петър, и Христос, и Син Божи. Щом станете Син на Бога живаго, веднага ще се намерите пред четвъртото посвещение, и около вас ще се съберат само ония, които ви обичат. Вие ще си подавате взаимно ръка и ще заживеете братски.
към беседата >>
Тази мотика е дошла временно в ръката ти, а не за цял живот.
Такова нещо е правата мисъл. Ако един талантлив човек вземе мотика в ръка и отиде да копае лозето на някой богат човек, и през всичкото време роптае, че не е за тази работа, че трябва да стане поет, писател, той не е разбрал смисъла на тази мотика. Мотиката му е дадена, за да може чрез нея да се запознае с този богат, но добър човек. В дадения случай, любовта на богатия човек е за предпочитане пред перото на някой поет, което може да го скара с най-добрия му приятел. В този случай, дръж мотиката, а не перото.
Тази мотика е дошла временно в ръката ти, а не за цял живот.
Мотиката може да послужи на човека само да го запознае с някоя душа, която го обича. Тя служи само като средство да сближи две души. Ако иглата на шивача може да го запознае с една душа, която го обича, заслужава да шие. Ако училището може да запознае ученика с една душа, която го обича, заслужава да се учи. Значи, задачата на човека е да намери онази Божествена душа, която го обича, и която той обича.
към беседата >>
Той трябва да ги погледне спокойно, с любов и да каже: Заради Бога прощавам на всички.
Днес повечето хора се намират пред третото посвещение. Около всеки човек Провидението изпраща не ония, които го обичат, но ония, които не го обичат, които му мислят злото. Те се трупат около него и го докарват до ужас. Той настръхва от страх и се обръща към Бога с молба, да го освободи от тия неприятели. Не, докато не им прости, той няма да се освободи от тях.
Той трябва да ги погледне спокойно, с любов и да каже: Заради Бога прощавам на всички.
Тогава Бог ще вземе четката и ще заличи всички тия спомени. Това значи да мине човек третото посвещение, да бъде едновременно и Симон Петър, и Христос, и Син Божи. Щом станете Син на Бога живаго, веднага ще се намерите пред четвъртото посвещение, и около вас ще се съберат само ония, които ви обичат. Вие ще си подавате взаимно ръка и ще заживеете братски. Само по този начин животът ви ще се осмисли.
към беседата >>
Мотиката може да послужи на човека само да го запознае с някоя душа, която го обича.
Ако един талантлив човек вземе мотика в ръка и отиде да копае лозето на някой богат човек, и през всичкото време роптае, че не е за тази работа, че трябва да стане поет, писател, той не е разбрал смисъла на тази мотика. Мотиката му е дадена, за да може чрез нея да се запознае с този богат, но добър човек. В дадения случай, любовта на богатия човек е за предпочитане пред перото на някой поет, което може да го скара с най-добрия му приятел. В този случай, дръж мотиката, а не перото. Тази мотика е дошла временно в ръката ти, а не за цял живот.
Мотиката може да послужи на човека само да го запознае с някоя душа, която го обича.
Тя служи само като средство да сближи две души. Ако иглата на шивача може да го запознае с една душа, която го обича, заслужава да шие. Ако училището може да запознае ученика с една душа, която го обича, заслужава да се учи. Значи, задачата на човека е да намери онази Божествена душа, която го обича, и която той обича. По-велико нещо от това няма.
към беседата >>
Тогава Бог ще вземе четката и ще заличи всички тия спомени.
Около всеки човек Провидението изпраща не ония, които го обичат, но ония, които не го обичат, които му мислят злото. Те се трупат около него и го докарват до ужас. Той настръхва от страх и се обръща към Бога с молба, да го освободи от тия неприятели. Не, докато не им прости, той няма да се освободи от тях. Той трябва да ги погледне спокойно, с любов и да каже: Заради Бога прощавам на всички.
Тогава Бог ще вземе четката и ще заличи всички тия спомени.
Това значи да мине човек третото посвещение, да бъде едновременно и Симон Петър, и Христос, и Син Божи. Щом станете Син на Бога живаго, веднага ще се намерите пред четвъртото посвещение, и около вас ще се съберат само ония, които ви обичат. Вие ще си подавате взаимно ръка и ще заживеете братски. Само по този начин животът ви ще се осмисли. Без да сте минали третото посвещение, каквато магия и да учите, каквато наука и да прилагате, нищо няма да придобиете.
към беседата >>
Тя служи само като средство да сближи две души.
Мотиката му е дадена, за да може чрез нея да се запознае с този богат, но добър човек. В дадения случай, любовта на богатия човек е за предпочитане пред перото на някой поет, което може да го скара с най-добрия му приятел. В този случай, дръж мотиката, а не перото. Тази мотика е дошла временно в ръката ти, а не за цял живот. Мотиката може да послужи на човека само да го запознае с някоя душа, която го обича.
Тя служи само като средство да сближи две души.
Ако иглата на шивача може да го запознае с една душа, която го обича, заслужава да шие. Ако училището може да запознае ученика с една душа, която го обича, заслужава да се учи. Значи, задачата на човека е да намери онази Божествена душа, която го обича, и която той обича. По-велико нещо от това няма. И наистина, всеки търси Божественото.
към беседата >>
Това значи да мине човек третото посвещение, да бъде едновременно и Симон Петър, и Христос, и Син Божи.
Те се трупат около него и го докарват до ужас. Той настръхва от страх и се обръща към Бога с молба, да го освободи от тия неприятели. Не, докато не им прости, той няма да се освободи от тях. Той трябва да ги погледне спокойно, с любов и да каже: Заради Бога прощавам на всички. Тогава Бог ще вземе четката и ще заличи всички тия спомени.
Това значи да мине човек третото посвещение, да бъде едновременно и Симон Петър, и Христос, и Син Божи.
Щом станете Син на Бога живаго, веднага ще се намерите пред четвъртото посвещение, и около вас ще се съберат само ония, които ви обичат. Вие ще си подавате взаимно ръка и ще заживеете братски. Само по този начин животът ви ще се осмисли. Без да сте минали третото посвещение, каквато магия и да учите, каквато наука и да прилагате, нищо няма да придобиете. Да простите – в това се заключава истинската магия, истинската наука.
към беседата >>
Ако иглата на шивача може да го запознае с една душа, която го обича, заслужава да шие.
В дадения случай, любовта на богатия човек е за предпочитане пред перото на някой поет, което може да го скара с най-добрия му приятел. В този случай, дръж мотиката, а не перото. Тази мотика е дошла временно в ръката ти, а не за цял живот. Мотиката може да послужи на човека само да го запознае с някоя душа, която го обича. Тя служи само като средство да сближи две души.
Ако иглата на шивача може да го запознае с една душа, която го обича, заслужава да шие.
Ако училището може да запознае ученика с една душа, която го обича, заслужава да се учи. Значи, задачата на човека е да намери онази Божествена душа, която го обича, и която той обича. По-велико нещо от това няма. И наистина, всеки търси Божественото. Де ще Го намери, то е друг въпрос.
към беседата >>
Щом станете Син на Бога живаго, веднага ще се намерите пред четвъртото посвещение, и около вас ще се съберат само ония, които ви обичат.
Той настръхва от страх и се обръща към Бога с молба, да го освободи от тия неприятели. Не, докато не им прости, той няма да се освободи от тях. Той трябва да ги погледне спокойно, с любов и да каже: Заради Бога прощавам на всички. Тогава Бог ще вземе четката и ще заличи всички тия спомени. Това значи да мине човек третото посвещение, да бъде едновременно и Симон Петър, и Христос, и Син Божи.
Щом станете Син на Бога живаго, веднага ще се намерите пред четвъртото посвещение, и около вас ще се съберат само ония, които ви обичат.
Вие ще си подавате взаимно ръка и ще заживеете братски. Само по този начин животът ви ще се осмисли. Без да сте минали третото посвещение, каквато магия и да учите, каквато наука и да прилагате, нищо няма да придобиете. Да простите – в това се заключава истинската магия, истинската наука. Докато не простите на онези, които не ви обичат и ви причиняват пакости, никаква наука, никаква магия, никаква школа, никакви стихове и формули няма да ви помогнат.
към беседата >>
Ако училището може да запознае ученика с една душа, която го обича, заслужава да се учи.
В този случай, дръж мотиката, а не перото. Тази мотика е дошла временно в ръката ти, а не за цял живот. Мотиката може да послужи на човека само да го запознае с някоя душа, която го обича. Тя служи само като средство да сближи две души. Ако иглата на шивача може да го запознае с една душа, която го обича, заслужава да шие.
Ако училището може да запознае ученика с една душа, която го обича, заслужава да се учи.
Значи, задачата на човека е да намери онази Божествена душа, която го обича, и която той обича. По-велико нещо от това няма. И наистина, всеки търси Божественото. Де ще Го намери, то е друг въпрос. Който не търси Божественото, той не разбира смисъла на своя живот, а оттам и на целокупния живот.
към беседата >>
Вие ще си подавате взаимно ръка и ще заживеете братски.
Не, докато не им прости, той няма да се освободи от тях. Той трябва да ги погледне спокойно, с любов и да каже: Заради Бога прощавам на всички. Тогава Бог ще вземе четката и ще заличи всички тия спомени. Това значи да мине човек третото посвещение, да бъде едновременно и Симон Петър, и Христос, и Син Божи. Щом станете Син на Бога живаго, веднага ще се намерите пред четвъртото посвещение, и около вас ще се съберат само ония, които ви обичат.
Вие ще си подавате взаимно ръка и ще заживеете братски.
Само по този начин животът ви ще се осмисли. Без да сте минали третото посвещение, каквато магия и да учите, каквато наука и да прилагате, нищо няма да придобиете. Да простите – в това се заключава истинската магия, истинската наука. Докато не простите на онези, които не ви обичат и ви причиняват пакости, никаква наука, никаква магия, никаква школа, никакви стихове и формули няма да ви помогнат. Напротив, тия неща по-скоро ще бъдат нещастие за вас, отколкото да ви направят щастливи.
към беседата >>
Значи, задачата на човека е да намери онази Божествена душа, която го обича, и която той обича.
Тази мотика е дошла временно в ръката ти, а не за цял живот. Мотиката може да послужи на човека само да го запознае с някоя душа, която го обича. Тя служи само като средство да сближи две души. Ако иглата на шивача може да го запознае с една душа, която го обича, заслужава да шие. Ако училището може да запознае ученика с една душа, която го обича, заслужава да се учи.
Значи, задачата на човека е да намери онази Божествена душа, която го обича, и която той обича.
По-велико нещо от това няма. И наистина, всеки търси Божественото. Де ще Го намери, то е друг въпрос. Който не търси Божественото, той не разбира смисъла на своя живот, а оттам и на целокупния живот. От сутрин до вечер, човек непрекъснато трябва да търси Божественото.
към беседата >>
Само по този начин животът ви ще се осмисли.
Той трябва да ги погледне спокойно, с любов и да каже: Заради Бога прощавам на всички. Тогава Бог ще вземе четката и ще заличи всички тия спомени. Това значи да мине човек третото посвещение, да бъде едновременно и Симон Петър, и Христос, и Син Божи. Щом станете Син на Бога живаго, веднага ще се намерите пред четвъртото посвещение, и около вас ще се съберат само ония, които ви обичат. Вие ще си подавате взаимно ръка и ще заживеете братски.
Само по този начин животът ви ще се осмисли.
Без да сте минали третото посвещение, каквато магия и да учите, каквато наука и да прилагате, нищо няма да придобиете. Да простите – в това се заключава истинската магия, истинската наука. Докато не простите на онези, които не ви обичат и ви причиняват пакости, никаква наука, никаква магия, никаква школа, никакви стихове и формули няма да ви помогнат. Напротив, тия неща по-скоро ще бъдат нещастие за вас, отколкото да ви направят щастливи. Казвам: тежкият чук в ръката на малкото дете носи нещастие за него, но в ръката на майстора скулптор, той е мощно оръжие.
към беседата >>
По-велико нещо от това няма.
Мотиката може да послужи на човека само да го запознае с някоя душа, която го обича. Тя служи само като средство да сближи две души. Ако иглата на шивача може да го запознае с една душа, която го обича, заслужава да шие. Ако училището може да запознае ученика с една душа, която го обича, заслужава да се учи. Значи, задачата на човека е да намери онази Божествена душа, която го обича, и която той обича.
По-велико нещо от това няма.
И наистина, всеки търси Божественото. Де ще Го намери, то е друг въпрос. Който не търси Божественото, той не разбира смисъла на своя живот, а оттам и на целокупния живот. От сутрин до вечер, човек непрекъснато трябва да търси Божественото. Какво прави той?
към беседата >>
Без да сте минали третото посвещение, каквато магия и да учите, каквато наука и да прилагате, нищо няма да придобиете.
Тогава Бог ще вземе четката и ще заличи всички тия спомени. Това значи да мине човек третото посвещение, да бъде едновременно и Симон Петър, и Христос, и Син Божи. Щом станете Син на Бога живаго, веднага ще се намерите пред четвъртото посвещение, и около вас ще се съберат само ония, които ви обичат. Вие ще си подавате взаимно ръка и ще заживеете братски. Само по този начин животът ви ще се осмисли.
Без да сте минали третото посвещение, каквато магия и да учите, каквато наука и да прилагате, нищо няма да придобиете.
Да простите – в това се заключава истинската магия, истинската наука. Докато не простите на онези, които не ви обичат и ви причиняват пакости, никаква наука, никаква магия, никаква школа, никакви стихове и формули няма да ви помогнат. Напротив, тия неща по-скоро ще бъдат нещастие за вас, отколкото да ви направят щастливи. Казвам: тежкият чук в ръката на малкото дете носи нещастие за него, но в ръката на майстора скулптор, той е мощно оръжие. Някой казва, че е едно с Бога.
към беседата >>
И наистина, всеки търси Божественото.
Тя служи само като средство да сближи две души. Ако иглата на шивача може да го запознае с една душа, която го обича, заслужава да шие. Ако училището може да запознае ученика с една душа, която го обича, заслужава да се учи. Значи, задачата на човека е да намери онази Божествена душа, която го обича, и която той обича. По-велико нещо от това няма.
И наистина, всеки търси Божественото.
Де ще Го намери, то е друг въпрос. Който не търси Божественото, той не разбира смисъла на своя живот, а оттам и на целокупния живот. От сутрин до вечер, човек непрекъснато трябва да търси Божественото. Какво прави той? До едно време търси Божественото и после престава да Го търси.
към беседата >>
Да простите – в това се заключава истинската магия, истинската наука.
Това значи да мине човек третото посвещение, да бъде едновременно и Симон Петър, и Христос, и Син Божи. Щом станете Син на Бога живаго, веднага ще се намерите пред четвъртото посвещение, и около вас ще се съберат само ония, които ви обичат. Вие ще си подавате взаимно ръка и ще заживеете братски. Само по този начин животът ви ще се осмисли. Без да сте минали третото посвещение, каквато магия и да учите, каквато наука и да прилагате, нищо няма да придобиете.
Да простите – в това се заключава истинската магия, истинската наука.
Докато не простите на онези, които не ви обичат и ви причиняват пакости, никаква наука, никаква магия, никаква школа, никакви стихове и формули няма да ви помогнат. Напротив, тия неща по-скоро ще бъдат нещастие за вас, отколкото да ви направят щастливи. Казвам: тежкият чук в ръката на малкото дете носи нещастие за него, но в ръката на майстора скулптор, той е мощно оръжие. Някой казва, че е едно с Бога. – Едно с Бога е, но още лежи в затвора, с букаи на ръцете и на краката си.
към беседата >>
Де ще Го намери, то е друг въпрос.
Ако иглата на шивача може да го запознае с една душа, която го обича, заслужава да шие. Ако училището може да запознае ученика с една душа, която го обича, заслужава да се учи. Значи, задачата на човека е да намери онази Божествена душа, която го обича, и която той обича. По-велико нещо от това няма. И наистина, всеки търси Божественото.
Де ще Го намери, то е друг въпрос.
Който не търси Божественото, той не разбира смисъла на своя живот, а оттам и на целокупния живот. От сутрин до вечер, човек непрекъснато трябва да търси Божественото. Какво прави той? До едно време търси Божественото и после престава да Го търси. Не, постоянство се изисква от всички хора.
към беседата >>
Докато не простите на онези, които не ви обичат и ви причиняват пакости, никаква наука, никаква магия, никаква школа, никакви стихове и формули няма да ви помогнат.
Щом станете Син на Бога живаго, веднага ще се намерите пред четвъртото посвещение, и около вас ще се съберат само ония, които ви обичат. Вие ще си подавате взаимно ръка и ще заживеете братски. Само по този начин животът ви ще се осмисли. Без да сте минали третото посвещение, каквато магия и да учите, каквато наука и да прилагате, нищо няма да придобиете. Да простите – в това се заключава истинската магия, истинската наука.
Докато не простите на онези, които не ви обичат и ви причиняват пакости, никаква наука, никаква магия, никаква школа, никакви стихове и формули няма да ви помогнат.
Напротив, тия неща по-скоро ще бъдат нещастие за вас, отколкото да ви направят щастливи. Казвам: тежкият чук в ръката на малкото дете носи нещастие за него, но в ръката на майстора скулптор, той е мощно оръжие. Някой казва, че е едно с Бога. – Едно с Бога е, но още лежи в затвора, с букаи на ръцете и на краката си. Едно с Бога е, но сиромашията постоянно тропа на вратата му и пет пари няма в кесията си.
към беседата >>
Който не търси Божественото, той не разбира смисъла на своя живот, а оттам и на целокупния живот.
Ако училището може да запознае ученика с една душа, която го обича, заслужава да се учи. Значи, задачата на човека е да намери онази Божествена душа, която го обича, и която той обича. По-велико нещо от това няма. И наистина, всеки търси Божественото. Де ще Го намери, то е друг въпрос.
Който не търси Божественото, той не разбира смисъла на своя живот, а оттам и на целокупния живот.
От сутрин до вечер, човек непрекъснато трябва да търси Божественото. Какво прави той? До едно време търси Божественото и после престава да Го търси. Не, постоянство се изисква от всички хора. Щом е въпрос за Божественото, ще Го търсите безспирно, с пълно съзнание и любов.
към беседата >>
Напротив, тия неща по-скоро ще бъдат нещастие за вас, отколкото да ви направят щастливи.
Вие ще си подавате взаимно ръка и ще заживеете братски. Само по този начин животът ви ще се осмисли. Без да сте минали третото посвещение, каквато магия и да учите, каквато наука и да прилагате, нищо няма да придобиете. Да простите – в това се заключава истинската магия, истинската наука. Докато не простите на онези, които не ви обичат и ви причиняват пакости, никаква наука, никаква магия, никаква школа, никакви стихове и формули няма да ви помогнат.
Напротив, тия неща по-скоро ще бъдат нещастие за вас, отколкото да ви направят щастливи.
Казвам: тежкият чук в ръката на малкото дете носи нещастие за него, но в ръката на майстора скулптор, той е мощно оръжие. Някой казва, че е едно с Бога. – Едно с Бога е, но още лежи в затвора, с букаи на ръцете и на краката си. Едно с Бога е, но сиромашията постоянно тропа на вратата му и пет пари няма в кесията си. Кажеш ли, че си едно с Бога, букаите от ръцете и краката ти трябва да паднат, а едновременно с това трябва да излезеш от затвора.
към беседата >>
От сутрин до вечер, човек непрекъснато трябва да търси Божественото.
Значи, задачата на човека е да намери онази Божествена душа, която го обича, и която той обича. По-велико нещо от това няма. И наистина, всеки търси Божественото. Де ще Го намери, то е друг въпрос. Който не търси Божественото, той не разбира смисъла на своя живот, а оттам и на целокупния живот.
От сутрин до вечер, човек непрекъснато трябва да търси Божественото.
Какво прави той? До едно време търси Божественото и после престава да Го търси. Не, постоянство се изисква от всички хора. Щом е въпрос за Божественото, ще Го търсите безспирно, с пълно съзнание и любов.
към беседата >>
Казвам: тежкият чук в ръката на малкото дете носи нещастие за него, но в ръката на майстора скулптор, той е мощно оръжие.
Само по този начин животът ви ще се осмисли. Без да сте минали третото посвещение, каквато магия и да учите, каквато наука и да прилагате, нищо няма да придобиете. Да простите – в това се заключава истинската магия, истинската наука. Докато не простите на онези, които не ви обичат и ви причиняват пакости, никаква наука, никаква магия, никаква школа, никакви стихове и формули няма да ви помогнат. Напротив, тия неща по-скоро ще бъдат нещастие за вас, отколкото да ви направят щастливи.
Казвам: тежкият чук в ръката на малкото дете носи нещастие за него, но в ръката на майстора скулптор, той е мощно оръжие.
Някой казва, че е едно с Бога. – Едно с Бога е, но още лежи в затвора, с букаи на ръцете и на краката си. Едно с Бога е, но сиромашията постоянно тропа на вратата му и пет пари няма в кесията си. Кажеш ли, че си едно с Бога, букаите от ръцете и краката ти трябва да паднат, а едновременно с това трябва да излезеш от затвора. Кажеш ли, че си едно с Бога, сиромашията трябва да те напусне и вместо нея да дойде богатството.
към беседата >>
Какво прави той?
По-велико нещо от това няма. И наистина, всеки търси Божественото. Де ще Го намери, то е друг въпрос. Който не търси Божественото, той не разбира смисъла на своя живот, а оттам и на целокупния живот. От сутрин до вечер, човек непрекъснато трябва да търси Божественото.
Какво прави той?
До едно време търси Божественото и после престава да Го търси. Не, постоянство се изисква от всички хора. Щом е въпрос за Божественото, ще Го търсите безспирно, с пълно съзнание и любов.
към беседата >>
Някой казва, че е едно с Бога.
Без да сте минали третото посвещение, каквато магия и да учите, каквато наука и да прилагате, нищо няма да придобиете. Да простите – в това се заключава истинската магия, истинската наука. Докато не простите на онези, които не ви обичат и ви причиняват пакости, никаква наука, никаква магия, никаква школа, никакви стихове и формули няма да ви помогнат. Напротив, тия неща по-скоро ще бъдат нещастие за вас, отколкото да ви направят щастливи. Казвам: тежкият чук в ръката на малкото дете носи нещастие за него, но в ръката на майстора скулптор, той е мощно оръжие.
Някой казва, че е едно с Бога.
– Едно с Бога е, но още лежи в затвора, с букаи на ръцете и на краката си. Едно с Бога е, но сиромашията постоянно тропа на вратата му и пет пари няма в кесията си. Кажеш ли, че си едно с Бога, букаите от ръцете и краката ти трябва да паднат, а едновременно с това трябва да излезеш от затвора. Кажеш ли, че си едно с Бога, сиромашията трябва да те напусне и вместо нея да дойде богатството. – Кога ще стане това?
към беседата >>
До едно време търси Божественото и после престава да Го търси.
И наистина, всеки търси Божественото. Де ще Го намери, то е друг въпрос. Който не търси Божественото, той не разбира смисъла на своя живот, а оттам и на целокупния живот. От сутрин до вечер, човек непрекъснато трябва да търси Божественото. Какво прави той?
До едно време търси Божественото и после престава да Го търси.
Не, постоянство се изисква от всички хора. Щом е въпрос за Божественото, ще Го търсите безспирно, с пълно съзнание и любов.
към беседата >>
– Едно с Бога е, но още лежи в затвора, с букаи на ръцете и на краката си.
Да простите – в това се заключава истинската магия, истинската наука. Докато не простите на онези, които не ви обичат и ви причиняват пакости, никаква наука, никаква магия, никаква школа, никакви стихове и формули няма да ви помогнат. Напротив, тия неща по-скоро ще бъдат нещастие за вас, отколкото да ви направят щастливи. Казвам: тежкият чук в ръката на малкото дете носи нещастие за него, но в ръката на майстора скулптор, той е мощно оръжие. Някой казва, че е едно с Бога.
– Едно с Бога е, но още лежи в затвора, с букаи на ръцете и на краката си.
Едно с Бога е, но сиромашията постоянно тропа на вратата му и пет пари няма в кесията си. Кажеш ли, че си едно с Бога, букаите от ръцете и краката ти трябва да паднат, а едновременно с това трябва да излезеш от затвора. Кажеш ли, че си едно с Бога, сиромашията трябва да те напусне и вместо нея да дойде богатството. – Кога ще стане това? Христос е казал: “Който иска да придобие Вечния живот, нека продаде имането си, да го раздаде на сиромасите, а след това да ме последва.” Докато не може да прости, човек никога маг не може да стане.
към беседата >>
Не, постоянство се изисква от всички хора.
Де ще Го намери, то е друг въпрос. Който не търси Божественото, той не разбира смисъла на своя живот, а оттам и на целокупния живот. От сутрин до вечер, човек непрекъснато трябва да търси Божественото. Какво прави той? До едно време търси Божественото и после престава да Го търси.
Не, постоянство се изисква от всички хора.
Щом е въпрос за Божественото, ще Го търсите безспирно, с пълно съзнание и любов.
към беседата >>
Едно с Бога е, но сиромашията постоянно тропа на вратата му и пет пари няма в кесията си.
Докато не простите на онези, които не ви обичат и ви причиняват пакости, никаква наука, никаква магия, никаква школа, никакви стихове и формули няма да ви помогнат. Напротив, тия неща по-скоро ще бъдат нещастие за вас, отколкото да ви направят щастливи. Казвам: тежкият чук в ръката на малкото дете носи нещастие за него, но в ръката на майстора скулптор, той е мощно оръжие. Някой казва, че е едно с Бога. – Едно с Бога е, но още лежи в затвора, с букаи на ръцете и на краката си.
Едно с Бога е, но сиромашията постоянно тропа на вратата му и пет пари няма в кесията си.
Кажеш ли, че си едно с Бога, букаите от ръцете и краката ти трябва да паднат, а едновременно с това трябва да излезеш от затвора. Кажеш ли, че си едно с Бога, сиромашията трябва да те напусне и вместо нея да дойде богатството. – Кога ще стане това? Христос е казал: “Който иска да придобие Вечния живот, нека продаде имането си, да го раздаде на сиромасите, а след това да ме последва.” Докато не може да прости, човек никога маг не може да стане. За да стане маг, той трябва да има права мисъл.
към беседата >>
Щом е въпрос за Божественото, ще Го търсите безспирно, с пълно съзнание и любов.
Който не търси Божественото, той не разбира смисъла на своя живот, а оттам и на целокупния живот. От сутрин до вечер, човек непрекъснато трябва да търси Божественото. Какво прави той? До едно време търси Божественото и после престава да Го търси. Не, постоянство се изисква от всички хора.
Щом е въпрос за Божественото, ще Го търсите безспирно, с пълно съзнание и любов.
към беседата >>
Кажеш ли, че си едно с Бога, букаите от ръцете и краката ти трябва да паднат, а едновременно с това трябва да излезеш от затвора.
Напротив, тия неща по-скоро ще бъдат нещастие за вас, отколкото да ви направят щастливи. Казвам: тежкият чук в ръката на малкото дете носи нещастие за него, но в ръката на майстора скулптор, той е мощно оръжие. Някой казва, че е едно с Бога. – Едно с Бога е, но още лежи в затвора, с букаи на ръцете и на краката си. Едно с Бога е, но сиромашията постоянно тропа на вратата му и пет пари няма в кесията си.
Кажеш ли, че си едно с Бога, букаите от ръцете и краката ти трябва да паднат, а едновременно с това трябва да излезеш от затвора.
Кажеш ли, че си едно с Бога, сиромашията трябва да те напусне и вместо нея да дойде богатството. – Кога ще стане това? Христос е казал: “Който иска да придобие Вечния живот, нека продаде имането си, да го раздаде на сиромасите, а след това да ме последва.” Докато не може да прости, човек никога маг не може да стане. За да стане маг, той трябва да има права мисъл. Докато дели нещата на възможни и невъзможни, човек маг не може да стане.
към беседата >>
В това отношение, вие трябва да приличате на онзи царски син, който искал да се ожени за най-красивата мома в света, и трябвало дълго време да я търси в царството на баща си, докато най-после я намерил.
В това отношение, вие трябва да приличате на онзи царски син, който искал да се ожени за най-красивата мома в света, и трябвало дълго време да я търси в царството на баща си, докато най-после я намерил.
Между тогавашните царски дъщери в целия свят нямало такава, каквато той търсил. Най-после му казали, че някъде, на края на света, съществувала такава мома, но тя била овчарка. Царският син облякъл прости дрехи, взел тояжка в ръка и торба с храна, напуснал бащин дом, напуснал царството и тръгнал по света да търси най-хубавата мома, за която душата му копнеела.
към беседата >>
Кажеш ли, че си едно с Бога, сиромашията трябва да те напусне и вместо нея да дойде богатството.
Казвам: тежкият чук в ръката на малкото дете носи нещастие за него, но в ръката на майстора скулптор, той е мощно оръжие. Някой казва, че е едно с Бога. – Едно с Бога е, но още лежи в затвора, с букаи на ръцете и на краката си. Едно с Бога е, но сиромашията постоянно тропа на вратата му и пет пари няма в кесията си. Кажеш ли, че си едно с Бога, букаите от ръцете и краката ти трябва да паднат, а едновременно с това трябва да излезеш от затвора.
Кажеш ли, че си едно с Бога, сиромашията трябва да те напусне и вместо нея да дойде богатството.
– Кога ще стане това? Христос е казал: “Който иска да придобие Вечния живот, нека продаде имането си, да го раздаде на сиромасите, а след това да ме последва.” Докато не може да прости, човек никога маг не може да стане. За да стане маг, той трябва да има права мисъл. Докато дели нещата на възможни и невъзможни, човек маг не може да стане. Кое е невъзможно за човека?
към беседата >>
Между тогавашните царски дъщери в целия свят нямало такава, каквато той търсил.
В това отношение, вие трябва да приличате на онзи царски син, който искал да се ожени за най-красивата мома в света, и трябвало дълго време да я търси в царството на баща си, докато най-после я намерил.
Между тогавашните царски дъщери в целия свят нямало такава, каквато той търсил.
Най-после му казали, че някъде, на края на света, съществувала такава мома, но тя била овчарка. Царският син облякъл прости дрехи, взел тояжка в ръка и торба с храна, напуснал бащин дом, напуснал царството и тръгнал по света да търси най-хубавата мома, за която душата му копнеела.
към беседата >>
– Кога ще стане това?
Някой казва, че е едно с Бога. – Едно с Бога е, но още лежи в затвора, с букаи на ръцете и на краката си. Едно с Бога е, но сиромашията постоянно тропа на вратата му и пет пари няма в кесията си. Кажеш ли, че си едно с Бога, букаите от ръцете и краката ти трябва да паднат, а едновременно с това трябва да излезеш от затвора. Кажеш ли, че си едно с Бога, сиромашията трябва да те напусне и вместо нея да дойде богатството.
– Кога ще стане това?
Христос е казал: “Който иска да придобие Вечния живот, нека продаде имането си, да го раздаде на сиромасите, а след това да ме последва.” Докато не може да прости, човек никога маг не може да стане. За да стане маг, той трябва да има права мисъл. Докато дели нещата на възможни и невъзможни, човек маг не може да стане. Кое е невъзможно за човека? Невъзможно е за човека, например, да не прости.
към беседата >>
Най-после му казали, че някъде, на края на света, съществувала такава мома, но тя била овчарка.
В това отношение, вие трябва да приличате на онзи царски син, който искал да се ожени за най-красивата мома в света, и трябвало дълго време да я търси в царството на баща си, докато най-после я намерил. Между тогавашните царски дъщери в целия свят нямало такава, каквато той търсил.
Най-после му казали, че някъде, на края на света, съществувала такава мома, но тя била овчарка.
Царският син облякъл прости дрехи, взел тояжка в ръка и торба с храна, напуснал бащин дом, напуснал царството и тръгнал по света да търси най-хубавата мома, за която душата му копнеела.
към беседата >>
Христос е казал: “Който иска да придобие Вечния живот, нека продаде имането си, да го раздаде на сиромасите, а след това да ме последва.” Докато не може да прости, човек никога маг не може да стане.
– Едно с Бога е, но още лежи в затвора, с букаи на ръцете и на краката си. Едно с Бога е, но сиромашията постоянно тропа на вратата му и пет пари няма в кесията си. Кажеш ли, че си едно с Бога, букаите от ръцете и краката ти трябва да паднат, а едновременно с това трябва да излезеш от затвора. Кажеш ли, че си едно с Бога, сиромашията трябва да те напусне и вместо нея да дойде богатството. – Кога ще стане това?
Христос е казал: “Който иска да придобие Вечния живот, нека продаде имането си, да го раздаде на сиромасите, а след това да ме последва.” Докато не може да прости, човек никога маг не може да стане.
За да стане маг, той трябва да има права мисъл. Докато дели нещата на възможни и невъзможни, човек маг не може да стане. Кое е невъзможно за човека? Невъзможно е за човека, например, да не прости. Ако някой казва, че не може да прости, защо да не каже и обратното, че може да прости?
към беседата >>
Царският син облякъл прости дрехи, взел тояжка в ръка и торба с храна, напуснал бащин дом, напуснал царството и тръгнал по света да търси най-хубавата мома, за която душата му копнеела.
В това отношение, вие трябва да приличате на онзи царски син, който искал да се ожени за най-красивата мома в света, и трябвало дълго време да я търси в царството на баща си, докато най-после я намерил. Между тогавашните царски дъщери в целия свят нямало такава, каквато той търсил. Най-после му казали, че някъде, на края на света, съществувала такава мома, но тя била овчарка.
Царският син облякъл прости дрехи, взел тояжка в ръка и торба с храна, напуснал бащин дом, напуснал царството и тръгнал по света да търси най-хубавата мома, за която душата му копнеела.
към беседата >>
За да стане маг, той трябва да има права мисъл.
Едно с Бога е, но сиромашията постоянно тропа на вратата му и пет пари няма в кесията си. Кажеш ли, че си едно с Бога, букаите от ръцете и краката ти трябва да паднат, а едновременно с това трябва да излезеш от затвора. Кажеш ли, че си едно с Бога, сиромашията трябва да те напусне и вместо нея да дойде богатството. – Кога ще стане това? Христос е казал: “Който иска да придобие Вечния живот, нека продаде имането си, да го раздаде на сиромасите, а след това да ме последва.” Докато не може да прости, човек никога маг не може да стане.
За да стане маг, той трябва да има права мисъл.
Докато дели нещата на възможни и невъзможни, човек маг не може да стане. Кое е невъзможно за човека? Невъзможно е за човека, например, да не прости. Ако някой казва, че не може да прости, защо да не каже и обратното, че може да прости? „Мога" и „не мога" едновременно не стават.
към беседата >>
Питам: умно ли е постъпил царският син, като тръгнал по света да търси красивата овчарка?
Питам: умно ли е постъпил царският син, като тръгнал по света да търси красивата овчарка?
Умно е постъпил. Ако една овчарка може да задоволи своите овце, тя ще може да задоволи и своя възлюбен. Ако тази овчарка не може да пасе овцете, не може да се справя с тях, тя няма да задоволи и своя възлюбен. Това се отнася и до овчарката, и до царската дъщеря. Следователно, когато искате да познаете един човек, да разберете неговия характер, дайте му да пасе овце.
към беседата >>
Докато дели нещата на възможни и невъзможни, човек маг не може да стане.
Кажеш ли, че си едно с Бога, букаите от ръцете и краката ти трябва да паднат, а едновременно с това трябва да излезеш от затвора. Кажеш ли, че си едно с Бога, сиромашията трябва да те напусне и вместо нея да дойде богатството. – Кога ще стане това? Христос е казал: “Който иска да придобие Вечния живот, нека продаде имането си, да го раздаде на сиромасите, а след това да ме последва.” Докато не може да прости, човек никога маг не може да стане. За да стане маг, той трябва да има права мисъл.
Докато дели нещата на възможни и невъзможни, човек маг не може да стане.
Кое е невъзможно за човека? Невъзможно е за човека, например, да не прости. Ако някой казва, че не може да прости, защо да не каже и обратното, че може да прости? „Мога" и „не мога" едновременно не стават. В даден случай, или можеш, или не можеш.
към беседата >>
Умно е постъпил.
Питам: умно ли е постъпил царският син, като тръгнал по света да търси красивата овчарка?
Умно е постъпил.
Ако една овчарка може да задоволи своите овце, тя ще може да задоволи и своя възлюбен. Ако тази овчарка не може да пасе овцете, не може да се справя с тях, тя няма да задоволи и своя възлюбен. Това се отнася и до овчарката, и до царската дъщеря. Следователно, когато искате да познаете един човек, да разберете неговия характер, дайте му да пасе овце. Там ще го познаете.
към беседата >>
Кое е невъзможно за човека?
Кажеш ли, че си едно с Бога, сиромашията трябва да те напусне и вместо нея да дойде богатството. – Кога ще стане това? Христос е казал: “Който иска да придобие Вечния живот, нека продаде имането си, да го раздаде на сиромасите, а след това да ме последва.” Докато не може да прости, човек никога маг не може да стане. За да стане маг, той трябва да има права мисъл. Докато дели нещата на възможни и невъзможни, човек маг не може да стане.
Кое е невъзможно за човека?
Невъзможно е за човека, например, да не прости. Ако някой казва, че не може да прости, защо да не каже и обратното, че може да прости? „Мога" и „не мога" едновременно не стават. В даден случай, или можеш, или не можеш. Тогава, щом можеш да кажеш, че не прощаваш, кажи и обратното, че прощаваш.
към беседата >>
Ако една овчарка може да задоволи своите овце, тя ще може да задоволи и своя възлюбен.
Питам: умно ли е постъпил царският син, като тръгнал по света да търси красивата овчарка? Умно е постъпил.
Ако една овчарка може да задоволи своите овце, тя ще може да задоволи и своя възлюбен.
Ако тази овчарка не може да пасе овцете, не може да се справя с тях, тя няма да задоволи и своя възлюбен. Това се отнася и до овчарката, и до царската дъщеря. Следователно, когато искате да познаете един човек, да разберете неговия характер, дайте му да пасе овце. Там ще го познаете. Искате ли да познаете българина, наблюдавайте го, как храни кокошките си.
към беседата >>
Невъзможно е за човека, например, да не прости.
– Кога ще стане това? Христос е казал: “Който иска да придобие Вечния живот, нека продаде имането си, да го раздаде на сиромасите, а след това да ме последва.” Докато не може да прости, човек никога маг не може да стане. За да стане маг, той трябва да има права мисъл. Докато дели нещата на възможни и невъзможни, човек маг не може да стане. Кое е невъзможно за човека?
Невъзможно е за човека, например, да не прости.
Ако някой казва, че не може да прости, защо да не каже и обратното, че може да прости? „Мога" и „не мога" едновременно не стават. В даден случай, или можеш, или не можеш. Тогава, щом можеш да кажеш, че не прощаваш, кажи и обратното, че прощаваш. Затова казвам: аз не мога да не бъда богат.
към беседата >>
Ако тази овчарка не може да пасе овцете, не може да се справя с тях, тя няма да задоволи и своя възлюбен.
Питам: умно ли е постъпил царският син, като тръгнал по света да търси красивата овчарка? Умно е постъпил. Ако една овчарка може да задоволи своите овце, тя ще може да задоволи и своя възлюбен.
Ако тази овчарка не може да пасе овцете, не може да се справя с тях, тя няма да задоволи и своя възлюбен.
Това се отнася и до овчарката, и до царската дъщеря. Следователно, когато искате да познаете един човек, да разберете неговия характер, дайте му да пасе овце. Там ще го познаете. Искате ли да познаете българина, наблюдавайте го, как храни кокошките си. От това, как държи крината с жито, как го хвърля, какви отношения има към кокошките си, ще познаете и неговия характер.
към беседата >>
Ако някой казва, че не може да прости, защо да не каже и обратното, че може да прости?
Христос е казал: “Който иска да придобие Вечния живот, нека продаде имането си, да го раздаде на сиромасите, а след това да ме последва.” Докато не може да прости, човек никога маг не може да стане. За да стане маг, той трябва да има права мисъл. Докато дели нещата на възможни и невъзможни, човек маг не може да стане. Кое е невъзможно за човека? Невъзможно е за човека, например, да не прости.
Ако някой казва, че не може да прости, защо да не каже и обратното, че може да прости?
„Мога" и „не мога" едновременно не стават. В даден случай, или можеш, или не можеш. Тогава, щом можеш да кажеш, че не прощаваш, кажи и обратното, че прощаваш. Затова казвам: аз не мога да не бъда богат. – Сиромах не можеш ли да бъдеш?
към беседата >>
Това се отнася и до овчарката, и до царската дъщеря.
Питам: умно ли е постъпил царският син, като тръгнал по света да търси красивата овчарка? Умно е постъпил. Ако една овчарка може да задоволи своите овце, тя ще може да задоволи и своя възлюбен. Ако тази овчарка не може да пасе овцете, не може да се справя с тях, тя няма да задоволи и своя възлюбен.
Това се отнася и до овчарката, и до царската дъщеря.
Следователно, когато искате да познаете един човек, да разберете неговия характер, дайте му да пасе овце. Там ще го познаете. Искате ли да познаете българина, наблюдавайте го, как храни кокошките си. От това, как държи крината с жито, как го хвърля, какви отношения има към кокошките си, ще познаете и неговия характер. Лошият човек взима крината, подхвърля житото, без да обръща внимание на кокошките си, и гледа по-скоро да се прибере вкъщи.
към беседата >>
„Мога" и „не мога" едновременно не стават.
За да стане маг, той трябва да има права мисъл. Докато дели нещата на възможни и невъзможни, човек маг не може да стане. Кое е невъзможно за човека? Невъзможно е за човека, например, да не прости. Ако някой казва, че не може да прости, защо да не каже и обратното, че може да прости?
„Мога" и „не мога" едновременно не стават.
В даден случай, или можеш, или не можеш. Тогава, щом можеш да кажеш, че не прощаваш, кажи и обратното, че прощаваш. Затова казвам: аз не мога да не бъда богат. – Сиромах не можеш ли да бъдеш? – Сиромашията оставям за тебе.
към беседата >>
Следователно, когато искате да познаете един човек, да разберете неговия характер, дайте му да пасе овце.
Питам: умно ли е постъпил царският син, като тръгнал по света да търси красивата овчарка? Умно е постъпил. Ако една овчарка може да задоволи своите овце, тя ще може да задоволи и своя възлюбен. Ако тази овчарка не може да пасе овцете, не може да се справя с тях, тя няма да задоволи и своя възлюбен. Това се отнася и до овчарката, и до царската дъщеря.
Следователно, когато искате да познаете един човек, да разберете неговия характер, дайте му да пасе овце.
Там ще го познаете. Искате ли да познаете българина, наблюдавайте го, как храни кокошките си. От това, как държи крината с жито, как го хвърля, какви отношения има към кокошките си, ще познаете и неговия характер. Лошият човек взима крината, подхвърля житото, без да обръща внимание на кокошките си, и гледа по-скоро да се прибере вкъщи. Добрият човек, обаче, взима крината, извиква внимателно кокошките си, поглежда ги, поприказва им и тогава им хвърля малко жито.
към беседата >>
В даден случай, или можеш, или не можеш.
Докато дели нещата на възможни и невъзможни, човек маг не може да стане. Кое е невъзможно за човека? Невъзможно е за човека, например, да не прости. Ако някой казва, че не може да прости, защо да не каже и обратното, че може да прости? „Мога" и „не мога" едновременно не стават.
В даден случай, или можеш, или не можеш.
Тогава, щом можеш да кажеш, че не прощаваш, кажи и обратното, че прощаваш. Затова казвам: аз не мога да не бъда богат. – Сиромах не можеш ли да бъдеш? – Сиромашията оставям за тебе. – Не мога да не бъда учен.
към беседата >>
Там ще го познаете.
Умно е постъпил. Ако една овчарка може да задоволи своите овце, тя ще може да задоволи и своя възлюбен. Ако тази овчарка не може да пасе овцете, не може да се справя с тях, тя няма да задоволи и своя възлюбен. Това се отнася и до овчарката, и до царската дъщеря. Следователно, когато искате да познаете един човек, да разберете неговия характер, дайте му да пасе овце.
Там ще го познаете.
Искате ли да познаете българина, наблюдавайте го, как храни кокошките си. От това, как държи крината с жито, как го хвърля, какви отношения има към кокошките си, ще познаете и неговия характер. Лошият човек взима крината, подхвърля житото, без да обръща внимание на кокошките си, и гледа по-скоро да се прибере вкъщи. Добрият човек, обаче, взима крината, извиква внимателно кокошките си, поглежда ги, поприказва им и тогава им хвърля малко жито. Докато ядат, той ги наблюдава, мисли си нещо, не бърза.
към беседата >>
Тогава, щом можеш да кажеш, че не прощаваш, кажи и обратното, че прощаваш.
Кое е невъзможно за човека? Невъзможно е за човека, например, да не прости. Ако някой казва, че не може да прости, защо да не каже и обратното, че може да прости? „Мога" и „не мога" едновременно не стават. В даден случай, или можеш, или не можеш.
Тогава, щом можеш да кажеш, че не прощаваш, кажи и обратното, че прощаваш.
Затова казвам: аз не мога да не бъда богат. – Сиромах не можеш ли да бъдеш? – Сиромашията оставям за тебе. – Не мога да не бъда учен. – Невежа не можеш ли да бъдеш?
към беседата >>
Искате ли да познаете българина, наблюдавайте го, как храни кокошките си.
Ако една овчарка може да задоволи своите овце, тя ще може да задоволи и своя възлюбен. Ако тази овчарка не може да пасе овцете, не може да се справя с тях, тя няма да задоволи и своя възлюбен. Това се отнася и до овчарката, и до царската дъщеря. Следователно, когато искате да познаете един човек, да разберете неговия характер, дайте му да пасе овце. Там ще го познаете.
Искате ли да познаете българина, наблюдавайте го, как храни кокошките си.
От това, как държи крината с жито, как го хвърля, какви отношения има към кокошките си, ще познаете и неговия характер. Лошият човек взима крината, подхвърля житото, без да обръща внимание на кокошките си, и гледа по-скоро да се прибере вкъщи. Добрият човек, обаче, взима крината, извиква внимателно кокошките си, поглежда ги, поприказва им и тогава им хвърля малко жито. Докато ядат, той ги наблюдава, мисли си нещо, не бърза. Като изядат това, което им е хвърлил, пак им подхвърля.
към беседата >>
Затова казвам: аз не мога да не бъда богат.
Невъзможно е за човека, например, да не прости. Ако някой казва, че не може да прости, защо да не каже и обратното, че може да прости? „Мога" и „не мога" едновременно не стават. В даден случай, или можеш, или не можеш. Тогава, щом можеш да кажеш, че не прощаваш, кажи и обратното, че прощаваш.
Затова казвам: аз не мога да не бъда богат.
– Сиромах не можеш ли да бъдеш? – Сиромашията оставям за тебе. – Не мога да не бъда учен. – Невежа не можеш ли да бъдеш? – Невежеството оставям за тебе – Не мога да не бъда свят човек.
към беседата >>
От това, как държи крината с жито, как го хвърля, какви отношения има към кокошките си, ще познаете и неговия характер.
Ако тази овчарка не може да пасе овцете, не може да се справя с тях, тя няма да задоволи и своя възлюбен. Това се отнася и до овчарката, и до царската дъщеря. Следователно, когато искате да познаете един човек, да разберете неговия характер, дайте му да пасе овце. Там ще го познаете. Искате ли да познаете българина, наблюдавайте го, как храни кокошките си.
От това, как държи крината с жито, как го хвърля, какви отношения има към кокошките си, ще познаете и неговия характер.
Лошият човек взима крината, подхвърля житото, без да обръща внимание на кокошките си, и гледа по-скоро да се прибере вкъщи. Добрият човек, обаче, взима крината, извиква внимателно кокошките си, поглежда ги, поприказва им и тогава им хвърля малко жито. Докато ядат, той ги наблюдава, мисли си нещо, не бърза. Като изядат това, което им е хвърлил, пак им подхвърля. Този човек е добър, благороден.
към беседата >>
– Сиромах не можеш ли да бъдеш?
Ако някой казва, че не може да прости, защо да не каже и обратното, че може да прости? „Мога" и „не мога" едновременно не стават. В даден случай, или можеш, или не можеш. Тогава, щом можеш да кажеш, че не прощаваш, кажи и обратното, че прощаваш. Затова казвам: аз не мога да не бъда богат.
– Сиромах не можеш ли да бъдеш?
– Сиромашията оставям за тебе. – Не мога да не бъда учен. – Невежа не можеш ли да бъдеш? – Невежеството оставям за тебе – Не мога да не бъда свят човек. – Грешник не можеш ли да бъдеш?
към беседата >>
Лошият човек взима крината, подхвърля житото, без да обръща внимание на кокошките си, и гледа по-скоро да се прибере вкъщи.
Това се отнася и до овчарката, и до царската дъщеря. Следователно, когато искате да познаете един човек, да разберете неговия характер, дайте му да пасе овце. Там ще го познаете. Искате ли да познаете българина, наблюдавайте го, как храни кокошките си. От това, как държи крината с жито, как го хвърля, какви отношения има към кокошките си, ще познаете и неговия характер.
Лошият човек взима крината, подхвърля житото, без да обръща внимание на кокошките си, и гледа по-скоро да се прибере вкъщи.
Добрият човек, обаче, взима крината, извиква внимателно кокошките си, поглежда ги, поприказва им и тогава им хвърля малко жито. Докато ядат, той ги наблюдава, мисли си нещо, не бърза. Като изядат това, което им е хвърлил, пак им подхвърля. Този човек е добър, благороден. Той храни и отглежда кокошки, защото ги обича, приятно му е да ги наблюдава; хване една кокошка, но тя се опитва да избяга.
към беседата >>
– Сиромашията оставям за тебе.
„Мога" и „не мога" едновременно не стават. В даден случай, или можеш, или не можеш. Тогава, щом можеш да кажеш, че не прощаваш, кажи и обратното, че прощаваш. Затова казвам: аз не мога да не бъда богат. – Сиромах не можеш ли да бъдеш?
– Сиромашията оставям за тебе.
– Не мога да не бъда учен. – Невежа не можеш ли да бъдеш? – Невежеството оставям за тебе – Не мога да не бъда свят човек. – Грешник не можеш ли да бъдеш? – Грехът оставям за тебе.
към беседата >>
Добрият човек, обаче, взима крината, извиква внимателно кокошките си, поглежда ги, поприказва им и тогава им хвърля малко жито.
Следователно, когато искате да познаете един човек, да разберете неговия характер, дайте му да пасе овце. Там ще го познаете. Искате ли да познаете българина, наблюдавайте го, как храни кокошките си. От това, как държи крината с жито, как го хвърля, какви отношения има към кокошките си, ще познаете и неговия характер. Лошият човек взима крината, подхвърля житото, без да обръща внимание на кокошките си, и гледа по-скоро да се прибере вкъщи.
Добрият човек, обаче, взима крината, извиква внимателно кокошките си, поглежда ги, поприказва им и тогава им хвърля малко жито.
Докато ядат, той ги наблюдава, мисли си нещо, не бърза. Като изядат това, което им е хвърлил, пак им подхвърля. Този човек е добър, благороден. Той храни и отглежда кокошки, защото ги обича, приятно му е да ги наблюдава; хване една кокошка, но тя се опитва да избяга. Той я потупва малко по гърба и й говори.
към беседата >>
– Не мога да не бъда учен.
В даден случай, или можеш, или не можеш. Тогава, щом можеш да кажеш, че не прощаваш, кажи и обратното, че прощаваш. Затова казвам: аз не мога да не бъда богат. – Сиромах не можеш ли да бъдеш? – Сиромашията оставям за тебе.
– Не мога да не бъда учен.
– Невежа не можеш ли да бъдеш? – Невежеството оставям за тебе – Не мога да не бъда свят човек. – Грешник не можеш ли да бъдеш? – Грехът оставям за тебе. Така трябва да се говори на онзи, който иска да ви спъва, да ви препятствува в живота.
към беседата >>
Докато ядат, той ги наблюдава, мисли си нещо, не бърза.
Там ще го познаете. Искате ли да познаете българина, наблюдавайте го, как храни кокошките си. От това, как държи крината с жито, как го хвърля, какви отношения има към кокошките си, ще познаете и неговия характер. Лошият човек взима крината, подхвърля житото, без да обръща внимание на кокошките си, и гледа по-скоро да се прибере вкъщи. Добрият човек, обаче, взима крината, извиква внимателно кокошките си, поглежда ги, поприказва им и тогава им хвърля малко жито.
Докато ядат, той ги наблюдава, мисли си нещо, не бърза.
Като изядат това, което им е хвърлил, пак им подхвърля. Този човек е добър, благороден. Той храни и отглежда кокошки, защото ги обича, приятно му е да ги наблюдава; хване една кокошка, но тя се опитва да избяга. Той я потупва малко по гърба и й говори. Не се страхувай!
към беседата >>
– Невежа не можеш ли да бъдеш?
Тогава, щом можеш да кажеш, че не прощаваш, кажи и обратното, че прощаваш. Затова казвам: аз не мога да не бъда богат. – Сиромах не можеш ли да бъдеш? – Сиромашията оставям за тебе. – Не мога да не бъда учен.
– Невежа не можеш ли да бъдеш?
– Невежеството оставям за тебе – Не мога да не бъда свят човек. – Грешник не можеш ли да бъдеш? – Грехът оставям за тебе. Така трябва да се говори на онзи, който иска да ви спъва, да ви препятствува в живота.
към беседата >>
Като изядат това, което им е хвърлил, пак им подхвърля.
Искате ли да познаете българина, наблюдавайте го, как храни кокошките си. От това, как държи крината с жито, как го хвърля, какви отношения има към кокошките си, ще познаете и неговия характер. Лошият човек взима крината, подхвърля житото, без да обръща внимание на кокошките си, и гледа по-скоро да се прибере вкъщи. Добрият човек, обаче, взима крината, извиква внимателно кокошките си, поглежда ги, поприказва им и тогава им хвърля малко жито. Докато ядат, той ги наблюдава, мисли си нещо, не бърза.
Като изядат това, което им е хвърлил, пак им подхвърля.
Този човек е добър, благороден. Той храни и отглежда кокошки, защото ги обича, приятно му е да ги наблюдава; хване една кокошка, но тя се опитва да избяга. Той я потупва малко по гърба и й говори. Не се страхувай! Аз нямам намерение да ти свалям дрешката, да те турям в тенджера.
към беседата >>
– Невежеството оставям за тебе – Не мога да не бъда свят човек.
Затова казвам: аз не мога да не бъда богат. – Сиромах не можеш ли да бъдеш? – Сиромашията оставям за тебе. – Не мога да не бъда учен. – Невежа не можеш ли да бъдеш?
– Невежеството оставям за тебе – Не мога да не бъда свят човек.
– Грешник не можеш ли да бъдеш? – Грехът оставям за тебе. Така трябва да се говори на онзи, който иска да ви спъва, да ви препятствува в живота.
към беседата >>
Този човек е добър, благороден.
От това, как държи крината с жито, как го хвърля, какви отношения има към кокошките си, ще познаете и неговия характер. Лошият човек взима крината, подхвърля житото, без да обръща внимание на кокошките си, и гледа по-скоро да се прибере вкъщи. Добрият човек, обаче, взима крината, извиква внимателно кокошките си, поглежда ги, поприказва им и тогава им хвърля малко жито. Докато ядат, той ги наблюдава, мисли си нещо, не бърза. Като изядат това, което им е хвърлил, пак им подхвърля.
Този човек е добър, благороден.
Той храни и отглежда кокошки, защото ги обича, приятно му е да ги наблюдава; хване една кокошка, но тя се опитва да избяга. Той я потупва малко по гърба и й говори. Не се страхувай! Аз нямам намерение да ти свалям дрешката, да те турям в тенджера. Напротив, докато си при мене, дрешката ти ще става все по-хубава.
към беседата >>
– Грешник не можеш ли да бъдеш?
– Сиромах не можеш ли да бъдеш? – Сиромашията оставям за тебе. – Не мога да не бъда учен. – Невежа не можеш ли да бъдеш? – Невежеството оставям за тебе – Не мога да не бъда свят човек.
– Грешник не можеш ли да бъдеш?
– Грехът оставям за тебе. Така трябва да се говори на онзи, който иска да ви спъва, да ви препятствува в живота.
към беседата >>
Той храни и отглежда кокошки, защото ги обича, приятно му е да ги наблюдава; хване една кокошка, но тя се опитва да избяга.
Лошият човек взима крината, подхвърля житото, без да обръща внимание на кокошките си, и гледа по-скоро да се прибере вкъщи. Добрият човек, обаче, взима крината, извиква внимателно кокошките си, поглежда ги, поприказва им и тогава им хвърля малко жито. Докато ядат, той ги наблюдава, мисли си нещо, не бърза. Като изядат това, което им е хвърлил, пак им подхвърля. Този човек е добър, благороден.
Той храни и отглежда кокошки, защото ги обича, приятно му е да ги наблюдава; хване една кокошка, но тя се опитва да избяга.
Той я потупва малко по гърба и й говори. Не се страхувай! Аз нямам намерение да ти свалям дрешката, да те турям в тенджера. Напротив, докато си при мене, дрешката ти ще става все по-хубава. След това хване втора, трета, докато всички кокошки започнат да го познават и да му се радват.
към беседата >>
– Грехът оставям за тебе.
– Сиромашията оставям за тебе. – Не мога да не бъда учен. – Невежа не можеш ли да бъдеш? – Невежеството оставям за тебе – Не мога да не бъда свят човек. – Грешник не можеш ли да бъдеш?
– Грехът оставям за тебе.
Така трябва да се говори на онзи, който иска да ви спъва, да ви препятствува в живота.
към беседата >>
Той я потупва малко по гърба и й говори.
Добрият човек, обаче, взима крината, извиква внимателно кокошките си, поглежда ги, поприказва им и тогава им хвърля малко жито. Докато ядат, той ги наблюдава, мисли си нещо, не бърза. Като изядат това, което им е хвърлил, пак им подхвърля. Този човек е добър, благороден. Той храни и отглежда кокошки, защото ги обича, приятно му е да ги наблюдава; хване една кокошка, но тя се опитва да избяга.
Той я потупва малко по гърба и й говори.
Не се страхувай! Аз нямам намерение да ти свалям дрешката, да те турям в тенджера. Напротив, докато си при мене, дрешката ти ще става все по-хубава. След това хване втора, трета, докато всички кокошки започнат да го познават и да му се радват.
към беседата >>
Така трябва да се говори на онзи, който иска да ви спъва, да ви препятствува в живота.
– Не мога да не бъда учен. – Невежа не можеш ли да бъдеш? – Невежеството оставям за тебе – Не мога да не бъда свят човек. – Грешник не можеш ли да бъдеш? – Грехът оставям за тебе.
Така трябва да се говори на онзи, който иска да ви спъва, да ви препятствува в живота.
към беседата >>
Не се страхувай!
Докато ядат, той ги наблюдава, мисли си нещо, не бърза. Като изядат това, което им е хвърлил, пак им подхвърля. Този човек е добър, благороден. Той храни и отглежда кокошки, защото ги обича, приятно му е да ги наблюдава; хване една кокошка, но тя се опитва да избяга. Той я потупва малко по гърба и й говори.
Не се страхувай!
Аз нямам намерение да ти свалям дрешката, да те турям в тенджера. Напротив, докато си при мене, дрешката ти ще става все по-хубава. След това хване втора, трета, докато всички кокошки започнат да го познават и да му се радват.
към беседата >>
И тъй, магът трябва да знае, как да постъпва, как да отговаря.
И тъй, магът трябва да знае, как да постъпва, как да отговаря.
Няма по-красиво положение от това, да слушаш, как съдбата се разговаря с мъдреца, с мага. Съдбата се отнася и с мъдреца така, както и с обикновения човек. Когато лошата съдба дойде при мъдреца, да му донесе най-големите страдания, той става на крака, усмихва се, посреща я любезно, учтиво и я пита: Какво обичате? Тя е сериозна, обикаля около него, ходи натук-натам, дава му наставления, а той работи, рисува с четката си. След това тя преглежда работата му, и ако случайно намери някакъв косъм, останал от четката му, казва: Този косъм не може да остане тук!
към беседата >>
Аз нямам намерение да ти свалям дрешката, да те турям в тенджера.
Като изядат това, което им е хвърлил, пак им подхвърля. Този човек е добър, благороден. Той храни и отглежда кокошки, защото ги обича, приятно му е да ги наблюдава; хване една кокошка, но тя се опитва да избяга. Той я потупва малко по гърба и й говори. Не се страхувай!
Аз нямам намерение да ти свалям дрешката, да те турям в тенджера.
Напротив, докато си при мене, дрешката ти ще става все по-хубава. След това хване втора, трета, докато всички кокошки започнат да го познават и да му се радват.
към беседата >>
Няма по-красиво положение от това, да слушаш, как съдбата се разговаря с мъдреца, с мага.
И тъй, магът трябва да знае, как да постъпва, как да отговаря.
Няма по-красиво положение от това, да слушаш, как съдбата се разговаря с мъдреца, с мага.
Съдбата се отнася и с мъдреца така, както и с обикновения човек. Когато лошата съдба дойде при мъдреца, да му донесе най-големите страдания, той става на крака, усмихва се, посреща я любезно, учтиво и я пита: Какво обичате? Тя е сериозна, обикаля около него, ходи натук-натам, дава му наставления, а той работи, рисува с четката си. След това тя преглежда работата му, и ако случайно намери някакъв косъм, останал от четката му, казва: Този косъм не може да остане тук! – Добре, ще го махна, ще направя, както желаете.
към беседата >>
Напротив, докато си при мене, дрешката ти ще става все по-хубава.
Този човек е добър, благороден. Той храни и отглежда кокошки, защото ги обича, приятно му е да ги наблюдава; хване една кокошка, но тя се опитва да избяга. Той я потупва малко по гърба и й говори. Не се страхувай! Аз нямам намерение да ти свалям дрешката, да те турям в тенджера.
Напротив, докато си при мене, дрешката ти ще става все по-хубава.
След това хване втора, трета, докато всички кокошки започнат да го познават и да му се радват.
към беседата >>
Съдбата се отнася и с мъдреца така, както и с обикновения човек.
И тъй, магът трябва да знае, как да постъпва, как да отговаря. Няма по-красиво положение от това, да слушаш, как съдбата се разговаря с мъдреца, с мага.
Съдбата се отнася и с мъдреца така, както и с обикновения човек.
Когато лошата съдба дойде при мъдреца, да му донесе най-големите страдания, той става на крака, усмихва се, посреща я любезно, учтиво и я пита: Какво обичате? Тя е сериозна, обикаля около него, ходи натук-натам, дава му наставления, а той работи, рисува с четката си. След това тя преглежда работата му, и ако случайно намери някакъв косъм, останал от четката му, казва: Този косъм не може да остане тук! – Добре, ще го махна, ще направя, както желаете. И най-после, като го прекара през ред изпити, тя отваря една врата и му казва: Заповядай, свободен си вече.
към беседата >>
След това хване втора, трета, докато всички кокошки започнат да го познават и да му се радват.
Той храни и отглежда кокошки, защото ги обича, приятно му е да ги наблюдава; хване една кокошка, но тя се опитва да избяга. Той я потупва малко по гърба и й говори. Не се страхувай! Аз нямам намерение да ти свалям дрешката, да те турям в тенджера. Напротив, докато си при мене, дрешката ти ще става все по-хубава.
След това хване втора, трета, докато всички кокошки започнат да го познават и да му се радват.
към беседата >>
Когато лошата съдба дойде при мъдреца, да му донесе най-големите страдания, той става на крака, усмихва се, посреща я любезно, учтиво и я пита: Какво обичате?
И тъй, магът трябва да знае, как да постъпва, как да отговаря. Няма по-красиво положение от това, да слушаш, как съдбата се разговаря с мъдреца, с мага. Съдбата се отнася и с мъдреца така, както и с обикновения човек.
Когато лошата съдба дойде при мъдреца, да му донесе най-големите страдания, той става на крака, усмихва се, посреща я любезно, учтиво и я пита: Какво обичате?
Тя е сериозна, обикаля около него, ходи натук-натам, дава му наставления, а той работи, рисува с четката си. След това тя преглежда работата му, и ако случайно намери някакъв косъм, останал от четката му, казва: Този косъм не може да остане тук! – Добре, ще го махна, ще направя, както желаете. И най-после, като го прекара през ред изпити, тя отваря една врата и му казва: Заповядай, свободен си вече. – Вие ще дойдете ли с мене?
към беседата >>
Някой ще каже: Малко работа имам, че с кокошки ще се занимавам.
Някой ще каже: Малко работа имам, че с кокошки ще се занимавам.
– Който може да помилва кокошка, той може да помилва и човека. Ако той не може да помилва кокошка, на какво основание очаква Бог да го помилва? Какво особено представя човек? Пред Бога, човек не е още нито кокошка, той е само лозова пръчка. Дълго време още трябва да го обрязват, докато даде плод.
към беседата >>
Тя е сериозна, обикаля около него, ходи натук-натам, дава му наставления, а той работи, рисува с четката си.
И тъй, магът трябва да знае, как да постъпва, как да отговаря. Няма по-красиво положение от това, да слушаш, как съдбата се разговаря с мъдреца, с мага. Съдбата се отнася и с мъдреца така, както и с обикновения човек. Когато лошата съдба дойде при мъдреца, да му донесе най-големите страдания, той става на крака, усмихва се, посреща я любезно, учтиво и я пита: Какво обичате?
Тя е сериозна, обикаля около него, ходи натук-натам, дава му наставления, а той работи, рисува с четката си.
След това тя преглежда работата му, и ако случайно намери някакъв косъм, останал от четката му, казва: Този косъм не може да остане тук! – Добре, ще го махна, ще направя, както желаете. И най-после, като го прекара през ред изпити, тя отваря една врата и му казва: Заповядай, свободен си вече. – Вие ще дойдете ли с мене? – Не, аз имам работа.
към беседата >>
– Който може да помилва кокошка, той може да помилва и човека.
Някой ще каже: Малко работа имам, че с кокошки ще се занимавам.
– Който може да помилва кокошка, той може да помилва и човека.
Ако той не може да помилва кокошка, на какво основание очаква Бог да го помилва? Какво особено представя човек? Пред Бога, човек не е още нито кокошка, той е само лозова пръчка. Дълго време още трябва да го обрязват, докато даде плод. Един ден, когато лозовата пръчка даде плод, тогава само ще се яви желание в Бога да превърне тази лозова пръчка в човек.
към беседата >>
След това тя преглежда работата му, и ако случайно намери някакъв косъм, останал от четката му, казва: Този косъм не може да остане тук!
И тъй, магът трябва да знае, как да постъпва, как да отговаря. Няма по-красиво положение от това, да слушаш, как съдбата се разговаря с мъдреца, с мага. Съдбата се отнася и с мъдреца така, както и с обикновения човек. Когато лошата съдба дойде при мъдреца, да му донесе най-големите страдания, той става на крака, усмихва се, посреща я любезно, учтиво и я пита: Какво обичате? Тя е сериозна, обикаля около него, ходи натук-натам, дава му наставления, а той работи, рисува с четката си.
След това тя преглежда работата му, и ако случайно намери някакъв косъм, останал от четката му, казва: Този косъм не може да остане тук!
– Добре, ще го махна, ще направя, както желаете. И най-после, като го прекара през ред изпити, тя отваря една врата и му казва: Заповядай, свободен си вече. – Вие ще дойдете ли с мене? – Не, аз имам работа. Отивам да възпитавам ония, които идват след тебе.
към беседата >>
Ако той не може да помилва кокошка, на какво основание очаква Бог да го помилва?
Някой ще каже: Малко работа имам, че с кокошки ще се занимавам. – Който може да помилва кокошка, той може да помилва и човека.
Ако той не може да помилва кокошка, на какво основание очаква Бог да го помилва?
Какво особено представя човек? Пред Бога, човек не е още нито кокошка, той е само лозова пръчка. Дълго време още трябва да го обрязват, докато даде плод. Един ден, когато лозовата пръчка даде плод, тогава само ще се яви желание в Бога да превърне тази лозова пръчка в човек.
към беседата >>
– Добре, ще го махна, ще направя, както желаете.
Няма по-красиво положение от това, да слушаш, как съдбата се разговаря с мъдреца, с мага. Съдбата се отнася и с мъдреца така, както и с обикновения човек. Когато лошата съдба дойде при мъдреца, да му донесе най-големите страдания, той става на крака, усмихва се, посреща я любезно, учтиво и я пита: Какво обичате? Тя е сериозна, обикаля около него, ходи натук-натам, дава му наставления, а той работи, рисува с четката си. След това тя преглежда работата му, и ако случайно намери някакъв косъм, останал от четката му, казва: Този косъм не може да остане тук!
– Добре, ще го махна, ще направя, както желаете.
И най-после, като го прекара през ред изпити, тя отваря една врата и му казва: Заповядай, свободен си вече. – Вие ще дойдете ли с мене? – Не, аз имам работа. Отивам да възпитавам ония, които идват след тебе. След лошата съдба, при мъдреца иде добрата съдба, която му носи благата на живота.
към беседата >>
Какво особено представя човек?
Някой ще каже: Малко работа имам, че с кокошки ще се занимавам. – Който може да помилва кокошка, той може да помилва и човека. Ако той не може да помилва кокошка, на какво основание очаква Бог да го помилва?
Какво особено представя човек?
Пред Бога, човек не е още нито кокошка, той е само лозова пръчка. Дълго време още трябва да го обрязват, докато даде плод. Един ден, когато лозовата пръчка даде плод, тогава само ще се яви желание в Бога да превърне тази лозова пръчка в човек.
към беседата >>
И най-после, като го прекара през ред изпити, тя отваря една врата и му казва: Заповядай, свободен си вече.
Съдбата се отнася и с мъдреца така, както и с обикновения човек. Когато лошата съдба дойде при мъдреца, да му донесе най-големите страдания, той става на крака, усмихва се, посреща я любезно, учтиво и я пита: Какво обичате? Тя е сериозна, обикаля около него, ходи натук-натам, дава му наставления, а той работи, рисува с четката си. След това тя преглежда работата му, и ако случайно намери някакъв косъм, останал от четката му, казва: Този косъм не може да остане тук! – Добре, ще го махна, ще направя, както желаете.
И най-после, като го прекара през ред изпити, тя отваря една врата и му казва: Заповядай, свободен си вече.
– Вие ще дойдете ли с мене? – Не, аз имам работа. Отивам да възпитавам ония, които идват след тебе. След лошата съдба, при мъдреца иде добрата съдба, която му носи благата на живота. Той пак става на крака, усмихва се и я поканва да седне.
към беседата >>
Пред Бога, човек не е още нито кокошка, той е само лозова пръчка.
Някой ще каже: Малко работа имам, че с кокошки ще се занимавам. – Който може да помилва кокошка, той може да помилва и човека. Ако той не може да помилва кокошка, на какво основание очаква Бог да го помилва? Какво особено представя човек?
Пред Бога, човек не е още нито кокошка, той е само лозова пръчка.
Дълго време още трябва да го обрязват, докато даде плод. Един ден, когато лозовата пръчка даде плод, тогава само ще се яви желание в Бога да превърне тази лозова пръчка в човек.
към беседата >>
– Вие ще дойдете ли с мене?
Когато лошата съдба дойде при мъдреца, да му донесе най-големите страдания, той става на крака, усмихва се, посреща я любезно, учтиво и я пита: Какво обичате? Тя е сериозна, обикаля около него, ходи натук-натам, дава му наставления, а той работи, рисува с четката си. След това тя преглежда работата му, и ако случайно намери някакъв косъм, останал от четката му, казва: Този косъм не може да остане тук! – Добре, ще го махна, ще направя, както желаете. И най-после, като го прекара през ред изпити, тя отваря една врата и му казва: Заповядай, свободен си вече.
– Вие ще дойдете ли с мене?
– Не, аз имам работа. Отивам да възпитавам ония, които идват след тебе. След лошата съдба, при мъдреца иде добрата съдба, която му носи благата на живота. Той пак става на крака, усмихва се и я поканва да седне. Тя започва да се разговаря с него любовно и му оставя благата, определени от Бога за него.
към беседата >>
Дълго време още трябва да го обрязват, докато даде плод.
Някой ще каже: Малко работа имам, че с кокошки ще се занимавам. – Който може да помилва кокошка, той може да помилва и човека. Ако той не може да помилва кокошка, на какво основание очаква Бог да го помилва? Какво особено представя човек? Пред Бога, човек не е още нито кокошка, той е само лозова пръчка.
Дълго време още трябва да го обрязват, докато даде плод.
Един ден, когато лозовата пръчка даде плод, тогава само ще се яви желание в Бога да превърне тази лозова пръчка в човек.
към беседата >>
– Не, аз имам работа.
Тя е сериозна, обикаля около него, ходи натук-натам, дава му наставления, а той работи, рисува с четката си. След това тя преглежда работата му, и ако случайно намери някакъв косъм, останал от четката му, казва: Този косъм не може да остане тук! – Добре, ще го махна, ще направя, както желаете. И най-после, като го прекара през ред изпити, тя отваря една врата и му казва: Заповядай, свободен си вече. – Вие ще дойдете ли с мене?
– Не, аз имам работа.
Отивам да възпитавам ония, които идват след тебе. След лошата съдба, при мъдреца иде добрата съдба, която му носи благата на живота. Той пак става на крака, усмихва се и я поканва да седне. Тя започва да се разговаря с него любовно и му оставя благата, определени от Бога за него.
към беседата >>
Един ден, когато лозовата пръчка даде плод, тогава само ще се яви желание в Бога да превърне тази лозова пръчка в човек.
– Който може да помилва кокошка, той може да помилва и човека. Ако той не може да помилва кокошка, на какво основание очаква Бог да го помилва? Какво особено представя човек? Пред Бога, човек не е още нито кокошка, той е само лозова пръчка. Дълго време още трябва да го обрязват, докато даде плод.
Един ден, когато лозовата пръчка даде плод, тогава само ще се яви желание в Бога да превърне тази лозова пръчка в човек.
към беседата >>
Отивам да възпитавам ония, които идват след тебе.
След това тя преглежда работата му, и ако случайно намери някакъв косъм, останал от четката му, казва: Този косъм не може да остане тук! – Добре, ще го махна, ще направя, както желаете. И най-после, като го прекара през ред изпити, тя отваря една врата и му казва: Заповядай, свободен си вече. – Вие ще дойдете ли с мене? – Не, аз имам работа.
Отивам да възпитавам ония, които идват след тебе.
След лошата съдба, при мъдреца иде добрата съдба, която му носи благата на живота. Той пак става на крака, усмихва се и я поканва да седне. Тя започва да се разговаря с него любовно и му оставя благата, определени от Бога за него.
към беседата >>
Следователно, правата мисъл представя магическата пръчица.
Следователно, правата мисъл представя магическата пръчица.
Който владее правата мисъл, той е маг. Достатъчно е да махне с ръката си, за да стане всичко така, както той желае. Вие гледате и се чудите, как става всичко това. И малкото дете не знае, как една кибритена клечица, запалена и поставена в сламата, произвежда цял пожар. Малка е кибритената клечица, но чудеса прави.
към беседата >>
След лошата съдба, при мъдреца иде добрата съдба, която му носи благата на живота.
– Добре, ще го махна, ще направя, както желаете. И най-после, като го прекара през ред изпити, тя отваря една врата и му казва: Заповядай, свободен си вече. – Вие ще дойдете ли с мене? – Не, аз имам работа. Отивам да възпитавам ония, които идват след тебе.
След лошата съдба, при мъдреца иде добрата съдба, която му носи благата на живота.
Той пак става на крака, усмихва се и я поканва да седне. Тя започва да се разговаря с него любовно и му оставя благата, определени от Бога за него.
към беседата >>
Който владее правата мисъл, той е маг.
Следователно, правата мисъл представя магическата пръчица.
Който владее правата мисъл, той е маг.
Достатъчно е да махне с ръката си, за да стане всичко така, както той желае. Вие гледате и се чудите, как става всичко това. И малкото дете не знае, как една кибритена клечица, запалена и поставена в сламата, произвежда цял пожар. Малка е кибритената клечица, но чудеса прави. Тя е магическата пръчица в ръцете на мага.
към беседата >>
Той пак става на крака, усмихва се и я поканва да седне.
И най-после, като го прекара през ред изпити, тя отваря една врата и му казва: Заповядай, свободен си вече. – Вие ще дойдете ли с мене? – Не, аз имам работа. Отивам да възпитавам ония, които идват след тебе. След лошата съдба, при мъдреца иде добрата съдба, която му носи благата на живота.
Той пак става на крака, усмихва се и я поканва да седне.
Тя започва да се разговаря с него любовно и му оставя благата, определени от Бога за него.
към беседата >>
Достатъчно е да махне с ръката си, за да стане всичко така, както той желае.
Следователно, правата мисъл представя магическата пръчица. Който владее правата мисъл, той е маг.
Достатъчно е да махне с ръката си, за да стане всичко така, както той желае.
Вие гледате и се чудите, как става всичко това. И малкото дете не знае, как една кибритена клечица, запалена и поставена в сламата, произвежда цял пожар. Малка е кибритената клечица, но чудеса прави. Тя е магическата пръчица в ръцете на мага. А малкото дете е магът, който манипулира с тази малка пръчица.
към беседата >>
Тя започва да се разговаря с него любовно и му оставя благата, определени от Бога за него.
– Вие ще дойдете ли с мене? – Не, аз имам работа. Отивам да възпитавам ония, които идват след тебе. След лошата съдба, при мъдреца иде добрата съдба, която му носи благата на живота. Той пак става на крака, усмихва се и я поканва да седне.
Тя започва да се разговаря с него любовно и му оставя благата, определени от Бога за него.
към беседата >>
Вие гледате и се чудите, как става всичко това.
Следователно, правата мисъл представя магическата пръчица. Който владее правата мисъл, той е маг. Достатъчно е да махне с ръката си, за да стане всичко така, както той желае.
Вие гледате и се чудите, как става всичко това.
И малкото дете не знае, как една кибритена клечица, запалена и поставена в сламата, произвежда цял пожар. Малка е кибритената клечица, но чудеса прави. Тя е магическата пръчица в ръцете на мага. А малкото дете е магът, който манипулира с тази малка пръчица. Като го питат, кой запали сламата, то мълчи.
към беседата >>
Казвам: ако и вие, не сте готови, като мъдреца, да слугувате на съдбата, ще треперите пред нея.
Казвам: ако и вие, не сте готови, като мъдреца, да слугувате на съдбата, ще треперите пред нея.
И мъдрецът се намира под ударите на съдбата, както и обикновеният човек. Съдбата е един от най-строгите, най-мощните ангели, които седят при нозете на Бога. Към глупавите тя е по-снизходителна, но дойде ли до мъдреца, и за най-малката погрешка, и за най-малкия косъм на картината му, останал от неговата четка, тя го държи отговорен. Мъдрецът й казва: Ще ме простиш, станала е някаква погрешка, ще я изправя. И мъдрецът прави погрешки, но лесно ги изправя.
към беседата >>
И малкото дете не знае, как една кибритена клечица, запалена и поставена в сламата, произвежда цял пожар.
Следователно, правата мисъл представя магическата пръчица. Който владее правата мисъл, той е маг. Достатъчно е да махне с ръката си, за да стане всичко така, както той желае. Вие гледате и се чудите, как става всичко това.
И малкото дете не знае, как една кибритена клечица, запалена и поставена в сламата, произвежда цял пожар.
Малка е кибритената клечица, но чудеса прави. Тя е магическата пръчица в ръцете на мага. А малкото дете е магът, който манипулира с тази малка пръчица. Като го питат, кой запали сламата, то мълчи. Като го питат, защо запали сламата, то отговаря: Вие не се нуждаете от слама, т.е.
към беседата >>
И мъдрецът се намира под ударите на съдбата, както и обикновеният човек.
Казвам: ако и вие, не сте готови, като мъдреца, да слугувате на съдбата, ще треперите пред нея.
И мъдрецът се намира под ударите на съдбата, както и обикновеният човек.
Съдбата е един от най-строгите, най-мощните ангели, които седят при нозете на Бога. Към глупавите тя е по-снизходителна, но дойде ли до мъдреца, и за най-малката погрешка, и за най-малкия косъм на картината му, останал от неговата четка, тя го държи отговорен. Мъдрецът й казва: Ще ме простиш, станала е някаква погрешка, ще я изправя. И мъдрецът прави погрешки, но лесно ги изправя. Щом изправи погрешките си, съдбата му отваря вратата за Царството Божие и казва: Заповядай!
към беседата >>
Малка е кибритената клечица, но чудеса прави.
Следователно, правата мисъл представя магическата пръчица. Който владее правата мисъл, той е маг. Достатъчно е да махне с ръката си, за да стане всичко така, както той желае. Вие гледате и се чудите, как става всичко това. И малкото дете не знае, как една кибритена клечица, запалена и поставена в сламата, произвежда цял пожар.
Малка е кибритената клечица, но чудеса прави.
Тя е магическата пръчица в ръцете на мага. А малкото дете е магът, който манипулира с тази малка пръчица. Като го питат, кой запали сламата, то мълчи. Като го питат, защо запали сламата, то отговаря: Вие не се нуждаете от слама, т.е. от плява.
към беседата >>
Съдбата е един от най-строгите, най-мощните ангели, които седят при нозете на Бога.
Казвам: ако и вие, не сте готови, като мъдреца, да слугувате на съдбата, ще треперите пред нея. И мъдрецът се намира под ударите на съдбата, както и обикновеният човек.
Съдбата е един от най-строгите, най-мощните ангели, които седят при нозете на Бога.
Към глупавите тя е по-снизходителна, но дойде ли до мъдреца, и за най-малката погрешка, и за най-малкия косъм на картината му, останал от неговата четка, тя го държи отговорен. Мъдрецът й казва: Ще ме простиш, станала е някаква погрешка, ще я изправя. И мъдрецът прави погрешки, но лесно ги изправя. Щом изправи погрешките си, съдбата му отваря вратата за Царството Божие и казва: Заповядай! Сега, едно е важно за вас: да се изяви Любовта Божия към всички хора, да вървите напред, да влезете в Царството Божие.
към беседата >>
Тя е магическата пръчица в ръцете на мага.
Който владее правата мисъл, той е маг. Достатъчно е да махне с ръката си, за да стане всичко така, както той желае. Вие гледате и се чудите, как става всичко това. И малкото дете не знае, как една кибритена клечица, запалена и поставена в сламата, произвежда цял пожар. Малка е кибритената клечица, но чудеса прави.
Тя е магическата пръчица в ръцете на мага.
А малкото дете е магът, който манипулира с тази малка пръчица. Като го питат, кой запали сламата, то мълчи. Като го питат, защо запали сламата, то отговаря: Вие не се нуждаете от слама, т.е. от плява. Вие се нуждаете от сено.
към беседата >>
Към глупавите тя е по-снизходителна, но дойде ли до мъдреца, и за най-малката погрешка, и за най-малкия косъм на картината му, останал от неговата четка, тя го държи отговорен.
Казвам: ако и вие, не сте готови, като мъдреца, да слугувате на съдбата, ще треперите пред нея. И мъдрецът се намира под ударите на съдбата, както и обикновеният човек. Съдбата е един от най-строгите, най-мощните ангели, които седят при нозете на Бога.
Към глупавите тя е по-снизходителна, но дойде ли до мъдреца, и за най-малката погрешка, и за най-малкия косъм на картината му, останал от неговата четка, тя го държи отговорен.
Мъдрецът й казва: Ще ме простиш, станала е някаква погрешка, ще я изправя. И мъдрецът прави погрешки, но лесно ги изправя. Щом изправи погрешките си, съдбата му отваря вратата за Царството Божие и казва: Заповядай! Сега, едно е важно за вас: да се изяви Любовта Божия към всички хора, да вървите напред, да влезете в Царството Божие. За това се изисква силна мисъл, която по никой начин да не се огъва от външните условия.
към беседата >>
А малкото дете е магът, който манипулира с тази малка пръчица.
Достатъчно е да махне с ръката си, за да стане всичко така, както той желае. Вие гледате и се чудите, как става всичко това. И малкото дете не знае, как една кибритена клечица, запалена и поставена в сламата, произвежда цял пожар. Малка е кибритената клечица, но чудеса прави. Тя е магическата пръчица в ръцете на мага.
А малкото дете е магът, който манипулира с тази малка пръчица.
Като го питат, кой запали сламата, то мълчи. Като го питат, защо запали сламата, то отговаря: Вие не се нуждаете от слама, т.е. от плява. Вие се нуждаете от сено. Нека плявата гори!
към беседата >>
Мъдрецът й казва: Ще ме простиш, станала е някаква погрешка, ще я изправя.
Казвам: ако и вие, не сте готови, като мъдреца, да слугувате на съдбата, ще треперите пред нея. И мъдрецът се намира под ударите на съдбата, както и обикновеният човек. Съдбата е един от най-строгите, най-мощните ангели, които седят при нозете на Бога. Към глупавите тя е по-снизходителна, но дойде ли до мъдреца, и за най-малката погрешка, и за най-малкия косъм на картината му, останал от неговата четка, тя го държи отговорен.
Мъдрецът й казва: Ще ме простиш, станала е някаква погрешка, ще я изправя.
И мъдрецът прави погрешки, но лесно ги изправя. Щом изправи погрешките си, съдбата му отваря вратата за Царството Божие и казва: Заповядай! Сега, едно е важно за вас: да се изяви Любовта Божия към всички хора, да вървите напред, да влезете в Царството Божие. За това се изисква силна мисъл, която по никой начин да не се огъва от външните условия. Тя може да се огъва, но да не се троши.
към беседата >>
Като го питат, кой запали сламата, то мълчи.
Вие гледате и се чудите, как става всичко това. И малкото дете не знае, как една кибритена клечица, запалена и поставена в сламата, произвежда цял пожар. Малка е кибритената клечица, но чудеса прави. Тя е магическата пръчица в ръцете на мага. А малкото дете е магът, който манипулира с тази малка пръчица.
Като го питат, кой запали сламата, то мълчи.
Като го питат, защо запали сламата, то отговаря: Вие не се нуждаете от слама, т.е. от плява. Вие се нуждаете от сено. Нека плявата гори! Тя не ви е потребна.
към беседата >>
И мъдрецът прави погрешки, но лесно ги изправя.
Казвам: ако и вие, не сте готови, като мъдреца, да слугувате на съдбата, ще треперите пред нея. И мъдрецът се намира под ударите на съдбата, както и обикновеният човек. Съдбата е един от най-строгите, най-мощните ангели, които седят при нозете на Бога. Към глупавите тя е по-снизходителна, но дойде ли до мъдреца, и за най-малката погрешка, и за най-малкия косъм на картината му, останал от неговата четка, тя го държи отговорен. Мъдрецът й казва: Ще ме простиш, станала е някаква погрешка, ще я изправя.
И мъдрецът прави погрешки, но лесно ги изправя.
Щом изправи погрешките си, съдбата му отваря вратата за Царството Божие и казва: Заповядай! Сега, едно е важно за вас: да се изяви Любовта Божия към всички хора, да вървите напред, да влезете в Царството Божие. За това се изисква силна мисъл, която по никой начин да не се огъва от външните условия. Тя може да се огъва, но да не се троши. Тя трябва да бъде като пружина, която, щом се огъне, пак да се върне в първото си положение.
към беседата >>
Като го питат, защо запали сламата, то отговаря: Вие не се нуждаете от слама, т.е.
И малкото дете не знае, как една кибритена клечица, запалена и поставена в сламата, произвежда цял пожар. Малка е кибритената клечица, но чудеса прави. Тя е магическата пръчица в ръцете на мага. А малкото дете е магът, който манипулира с тази малка пръчица. Като го питат, кой запали сламата, то мълчи.
Като го питат, защо запали сламата, то отговаря: Вие не се нуждаете от слама, т.е.
от плява. Вие се нуждаете от сено. Нека плявата гори! Тя не ви е потребна. – Нещастията на съвременните хора се дължат на това, че децата си играят с кибритената клечица и запалват плявата да гори, а с нея заедно отива и плевнята.
към беседата >>
Щом изправи погрешките си, съдбата му отваря вратата за Царството Божие и казва: Заповядай!
И мъдрецът се намира под ударите на съдбата, както и обикновеният човек. Съдбата е един от най-строгите, най-мощните ангели, които седят при нозете на Бога. Към глупавите тя е по-снизходителна, но дойде ли до мъдреца, и за най-малката погрешка, и за най-малкия косъм на картината му, останал от неговата четка, тя го държи отговорен. Мъдрецът й казва: Ще ме простиш, станала е някаква погрешка, ще я изправя. И мъдрецът прави погрешки, но лесно ги изправя.
Щом изправи погрешките си, съдбата му отваря вратата за Царството Божие и казва: Заповядай!
Сега, едно е важно за вас: да се изяви Любовта Божия към всички хора, да вървите напред, да влезете в Царството Божие. За това се изисква силна мисъл, която по никой начин да не се огъва от външните условия. Тя може да се огъва, но да не се троши. Тя трябва да бъде като пружина, която, щом се огъне, пак да се върне в първото си положение. В сегашния свят се забелязват ясно два периода, две епохи, които имат свои представители.
към беседата >>
от плява.
Малка е кибритената клечица, но чудеса прави. Тя е магическата пръчица в ръцете на мага. А малкото дете е магът, който манипулира с тази малка пръчица. Като го питат, кой запали сламата, то мълчи. Като го питат, защо запали сламата, то отговаря: Вие не се нуждаете от слама, т.е.
от плява.
Вие се нуждаете от сено. Нека плявата гори! Тя не ви е потребна. – Нещастията на съвременните хора се дължат на това, че децата си играят с кибритената клечица и запалват плявата да гори, а с нея заедно отива и плевнята. Питам: какво е придобило животното, което през всичкото време сте хранили само със слама?
към беседата >>
Сега, едно е важно за вас: да се изяви Любовта Божия към всички хора, да вървите напред, да влезете в Царството Божие.
Съдбата е един от най-строгите, най-мощните ангели, които седят при нозете на Бога. Към глупавите тя е по-снизходителна, но дойде ли до мъдреца, и за най-малката погрешка, и за най-малкия косъм на картината му, останал от неговата четка, тя го държи отговорен. Мъдрецът й казва: Ще ме простиш, станала е някаква погрешка, ще я изправя. И мъдрецът прави погрешки, но лесно ги изправя. Щом изправи погрешките си, съдбата му отваря вратата за Царството Божие и казва: Заповядай!
Сега, едно е важно за вас: да се изяви Любовта Божия към всички хора, да вървите напред, да влезете в Царството Божие.
За това се изисква силна мисъл, която по никой начин да не се огъва от външните условия. Тя може да се огъва, но да не се троши. Тя трябва да бъде като пружина, която, щом се огъне, пак да се върне в първото си положение. В сегашния свят се забелязват ясно два периода, две епохи, които имат свои представители. Който живее още в старата епоха и няма условия да се развива, нека мине в новата епоха.
към беседата >>
Вие се нуждаете от сено.
Тя е магическата пръчица в ръцете на мага. А малкото дете е магът, който манипулира с тази малка пръчица. Като го питат, кой запали сламата, то мълчи. Като го питат, защо запали сламата, то отговаря: Вие не се нуждаете от слама, т.е. от плява.
Вие се нуждаете от сено.
Нека плявата гори! Тя не ви е потребна. – Нещастията на съвременните хора се дължат на това, че децата си играят с кибритената клечица и запалват плявата да гори, а с нея заедно отива и плевнята. Питам: какво е придобило животното, което през всичкото време сте хранили само със слама? Всички съвременни проповеди, всички теории, всички философски системи, които внасят раздвояване в умовете и сърцата на хората, са също такава слама, която трябва да се запали, да изгори.
към беседата >>
За това се изисква силна мисъл, която по никой начин да не се огъва от външните условия.
Към глупавите тя е по-снизходителна, но дойде ли до мъдреца, и за най-малката погрешка, и за най-малкия косъм на картината му, останал от неговата четка, тя го държи отговорен. Мъдрецът й казва: Ще ме простиш, станала е някаква погрешка, ще я изправя. И мъдрецът прави погрешки, но лесно ги изправя. Щом изправи погрешките си, съдбата му отваря вратата за Царството Божие и казва: Заповядай! Сега, едно е важно за вас: да се изяви Любовта Божия към всички хора, да вървите напред, да влезете в Царството Божие.
За това се изисква силна мисъл, която по никой начин да не се огъва от външните условия.
Тя може да се огъва, но да не се троши. Тя трябва да бъде като пружина, която, щом се огъне, пак да се върне в първото си положение. В сегашния свят се забелязват ясно два периода, две епохи, които имат свои представители. Който живее още в старата епоха и няма условия да се развива, нека мине в новата епоха. За тази цел, гой трябва да се откаже от всички стари, от всички непотребни мисли и желания на досегашния живот.
към беседата >>
Нека плявата гори!
А малкото дете е магът, който манипулира с тази малка пръчица. Като го питат, кой запали сламата, то мълчи. Като го питат, защо запали сламата, то отговаря: Вие не се нуждаете от слама, т.е. от плява. Вие се нуждаете от сено.
Нека плявата гори!
Тя не ви е потребна. – Нещастията на съвременните хора се дължат на това, че децата си играят с кибритената клечица и запалват плявата да гори, а с нея заедно отива и плевнята. Питам: какво е придобило животното, което през всичкото време сте хранили само със слама? Всички съвременни проповеди, всички теории, всички философски системи, които внасят раздвояване в умовете и сърцата на хората, са също такава слама, която трябва да се запали, да изгори. Вие сте опитали вече тия учения и философски системи, и те са произвели върху вас такова действие, че и ребрата ви могат да се четат.
към беседата >>
Тя може да се огъва, но да не се троши.
Мъдрецът й казва: Ще ме простиш, станала е някаква погрешка, ще я изправя. И мъдрецът прави погрешки, но лесно ги изправя. Щом изправи погрешките си, съдбата му отваря вратата за Царството Божие и казва: Заповядай! Сега, едно е важно за вас: да се изяви Любовта Божия към всички хора, да вървите напред, да влезете в Царството Божие. За това се изисква силна мисъл, която по никой начин да не се огъва от външните условия.
Тя може да се огъва, но да не се троши.
Тя трябва да бъде като пружина, която, щом се огъне, пак да се върне в първото си положение. В сегашния свят се забелязват ясно два периода, две епохи, които имат свои представители. Който живее още в старата епоха и няма условия да се развива, нека мине в новата епоха. За тази цел, гой трябва да се откаже от всички стари, от всички непотребни мисли и желания на досегашния живот. Когато Христос казва на учениците си да се отрекат от себе си, Той има предвид да се отрекат от старото, от навиците на стария живот, за да бъдат готови да приемат новото, красивото, което иде в света.
към беседата >>
Тя не ви е потребна.
Като го питат, кой запали сламата, то мълчи. Като го питат, защо запали сламата, то отговаря: Вие не се нуждаете от слама, т.е. от плява. Вие се нуждаете от сено. Нека плявата гори!
Тя не ви е потребна.
– Нещастията на съвременните хора се дължат на това, че децата си играят с кибритената клечица и запалват плявата да гори, а с нея заедно отива и плевнята. Питам: какво е придобило животното, което през всичкото време сте хранили само със слама? Всички съвременни проповеди, всички теории, всички философски системи, които внасят раздвояване в умовете и сърцата на хората, са също такава слама, която трябва да се запали, да изгори. Вие сте опитали вече тия учения и философски системи, и те са произвели върху вас такова действие, че и ребрата ви могат да се четат.
към беседата >>
Тя трябва да бъде като пружина, която, щом се огъне, пак да се върне в първото си положение.
И мъдрецът прави погрешки, но лесно ги изправя. Щом изправи погрешките си, съдбата му отваря вратата за Царството Божие и казва: Заповядай! Сега, едно е важно за вас: да се изяви Любовта Божия към всички хора, да вървите напред, да влезете в Царството Божие. За това се изисква силна мисъл, която по никой начин да не се огъва от външните условия. Тя може да се огъва, но да не се троши.
Тя трябва да бъде като пружина, която, щом се огъне, пак да се върне в първото си положение.
В сегашния свят се забелязват ясно два периода, две епохи, които имат свои представители. Който живее още в старата епоха и няма условия да се развива, нека мине в новата епоха. За тази цел, гой трябва да се откаже от всички стари, от всички непотребни мисли и желания на досегашния живот. Когато Христос казва на учениците си да се отрекат от себе си, Той има предвид да се отрекат от старото, от навиците на стария живот, за да бъдат готови да приемат новото, красивото, което иде в света. Вратата на новата епоха се отваря вече, и душите на хората трябва да се разширят.
към беседата >>
– Нещастията на съвременните хора се дължат на това, че децата си играят с кибритената клечица и запалват плявата да гори, а с нея заедно отива и плевнята.
Като го питат, защо запали сламата, то отговаря: Вие не се нуждаете от слама, т.е. от плява. Вие се нуждаете от сено. Нека плявата гори! Тя не ви е потребна.
– Нещастията на съвременните хора се дължат на това, че децата си играят с кибритената клечица и запалват плявата да гори, а с нея заедно отива и плевнята.
Питам: какво е придобило животното, което през всичкото време сте хранили само със слама? Всички съвременни проповеди, всички теории, всички философски системи, които внасят раздвояване в умовете и сърцата на хората, са също такава слама, която трябва да се запали, да изгори. Вие сте опитали вече тия учения и философски системи, и те са произвели върху вас такова действие, че и ребрата ви могат да се четат.
към беседата >>
В сегашния свят се забелязват ясно два периода, две епохи, които имат свои представители.
Щом изправи погрешките си, съдбата му отваря вратата за Царството Божие и казва: Заповядай! Сега, едно е важно за вас: да се изяви Любовта Божия към всички хора, да вървите напред, да влезете в Царството Божие. За това се изисква силна мисъл, която по никой начин да не се огъва от външните условия. Тя може да се огъва, но да не се троши. Тя трябва да бъде като пружина, която, щом се огъне, пак да се върне в първото си положение.
В сегашния свят се забелязват ясно два периода, две епохи, които имат свои представители.
Който живее още в старата епоха и няма условия да се развива, нека мине в новата епоха. За тази цел, гой трябва да се откаже от всички стари, от всички непотребни мисли и желания на досегашния живот. Когато Христос казва на учениците си да се отрекат от себе си, Той има предвид да се отрекат от старото, от навиците на стария живот, за да бъдат готови да приемат новото, красивото, което иде в света. Вратата на новата епоха се отваря вече, и душите на хората трябва да се разширят. Човек ще вземе със себе си само красивото, възвишеното, което е вложено в неговата душа.
към беседата >>
Питам: какво е придобило животното, което през всичкото време сте хранили само със слама?
от плява. Вие се нуждаете от сено. Нека плявата гори! Тя не ви е потребна. – Нещастията на съвременните хора се дължат на това, че децата си играят с кибритената клечица и запалват плявата да гори, а с нея заедно отива и плевнята.
Питам: какво е придобило животното, което през всичкото време сте хранили само със слама?
Всички съвременни проповеди, всички теории, всички философски системи, които внасят раздвояване в умовете и сърцата на хората, са също такава слама, която трябва да се запали, да изгори. Вие сте опитали вече тия учения и философски системи, и те са произвели върху вас такова действие, че и ребрата ви могат да се четат.
към беседата >>
Който живее още в старата епоха и няма условия да се развива, нека мине в новата епоха.
Сега, едно е важно за вас: да се изяви Любовта Божия към всички хора, да вървите напред, да влезете в Царството Божие. За това се изисква силна мисъл, която по никой начин да не се огъва от външните условия. Тя може да се огъва, но да не се троши. Тя трябва да бъде като пружина, която, щом се огъне, пак да се върне в първото си положение. В сегашния свят се забелязват ясно два периода, две епохи, които имат свои представители.
Който живее още в старата епоха и няма условия да се развива, нека мине в новата епоха.
За тази цел, гой трябва да се откаже от всички стари, от всички непотребни мисли и желания на досегашния живот. Когато Христос казва на учениците си да се отрекат от себе си, Той има предвид да се отрекат от старото, от навиците на стария живот, за да бъдат готови да приемат новото, красивото, което иде в света. Вратата на новата епоха се отваря вече, и душите на хората трябва да се разширят. Човек ще вземе със себе си само красивото, възвишеното, което е вложено в неговата душа. Нима мъдрецът не носи навсякъде своята мъдрост, своите добродетели?
към беседата >>
Всички съвременни проповеди, всички теории, всички философски системи, които внасят раздвояване в умовете и сърцата на хората, са също такава слама, която трябва да се запали, да изгори.
Вие се нуждаете от сено. Нека плявата гори! Тя не ви е потребна. – Нещастията на съвременните хора се дължат на това, че децата си играят с кибритената клечица и запалват плявата да гори, а с нея заедно отива и плевнята. Питам: какво е придобило животното, което през всичкото време сте хранили само със слама?
Всички съвременни проповеди, всички теории, всички философски системи, които внасят раздвояване в умовете и сърцата на хората, са също такава слама, която трябва да се запали, да изгори.
Вие сте опитали вече тия учения и философски системи, и те са произвели върху вас такова действие, че и ребрата ви могат да се четат.
към беседата >>
За тази цел, гой трябва да се откаже от всички стари, от всички непотребни мисли и желания на досегашния живот.
За това се изисква силна мисъл, която по никой начин да не се огъва от външните условия. Тя може да се огъва, но да не се троши. Тя трябва да бъде като пружина, която, щом се огъне, пак да се върне в първото си положение. В сегашния свят се забелязват ясно два периода, две епохи, които имат свои представители. Който живее още в старата епоха и няма условия да се развива, нека мине в новата епоха.
За тази цел, гой трябва да се откаже от всички стари, от всички непотребни мисли и желания на досегашния живот.
Когато Христос казва на учениците си да се отрекат от себе си, Той има предвид да се отрекат от старото, от навиците на стария живот, за да бъдат готови да приемат новото, красивото, което иде в света. Вратата на новата епоха се отваря вече, и душите на хората трябва да се разширят. Човек ще вземе със себе си само красивото, възвишеното, което е вложено в неговата душа. Нима мъдрецът не носи навсякъде своята мъдрост, своите добродетели?
към беседата >>
Вие сте опитали вече тия учения и философски системи, и те са произвели върху вас такова действие, че и ребрата ви могат да се четат.
Нека плявата гори! Тя не ви е потребна. – Нещастията на съвременните хора се дължат на това, че децата си играят с кибритената клечица и запалват плявата да гори, а с нея заедно отива и плевнята. Питам: какво е придобило животното, което през всичкото време сте хранили само със слама? Всички съвременни проповеди, всички теории, всички философски системи, които внасят раздвояване в умовете и сърцата на хората, са също такава слама, която трябва да се запали, да изгори.
Вие сте опитали вече тия учения и философски системи, и те са произвели върху вас такова действие, че и ребрата ви могат да се четат.
към беседата >>
Когато Христос казва на учениците си да се отрекат от себе си, Той има предвид да се отрекат от старото, от навиците на стария живот, за да бъдат готови да приемат новото, красивото, което иде в света.
Тя може да се огъва, но да не се троши. Тя трябва да бъде като пружина, която, щом се огъне, пак да се върне в първото си положение. В сегашния свят се забелязват ясно два периода, две епохи, които имат свои представители. Който живее още в старата епоха и няма условия да се развива, нека мине в новата епоха. За тази цел, гой трябва да се откаже от всички стари, от всички непотребни мисли и желания на досегашния живот.
Когато Христос казва на учениците си да се отрекат от себе си, Той има предвид да се отрекат от старото, от навиците на стария живот, за да бъдат готови да приемат новото, красивото, което иде в света.
Вратата на новата епоха се отваря вече, и душите на хората трябва да се разширят. Човек ще вземе със себе си само красивото, възвишеното, което е вложено в неговата душа. Нима мъдрецът не носи навсякъде своята мъдрост, своите добродетели?
към беседата >>
Казвам: да се храните със слама, това подразбира най-бедните условия, при които човек е поставен.
Казвам: да се храните със слама, това подразбира най-бедните условия, при които човек е поставен.
Време е вече да се откажете от тия условия, да ликвидирате със старото, което ви е довело до положение ребрата ви да се четат. Всички престъпления, всички отрицателни прояви, като злоба, омраза, съмнение, безверие, заблуждения, се дължат все на тази старовековна слама. Щом ликвидирате със старото, вие ще разберете, че и най-простият занаят, който прилагате, не е нищо друго, освен възможност да се срещнете и запознаете с онези хора, които обичате, и които ви обичат. Някой човек става професор. Защо? Да срещне и да се запознае в университета с някои души.
към беседата >>
Вратата на новата епоха се отваря вече, и душите на хората трябва да се разширят.
Тя трябва да бъде като пружина, която, щом се огъне, пак да се върне в първото си положение. В сегашния свят се забелязват ясно два периода, две епохи, които имат свои представители. Който живее още в старата епоха и няма условия да се развива, нека мине в новата епоха. За тази цел, гой трябва да се откаже от всички стари, от всички непотребни мисли и желания на досегашния живот. Когато Христос казва на учениците си да се отрекат от себе си, Той има предвид да се отрекат от старото, от навиците на стария живот, за да бъдат готови да приемат новото, красивото, което иде в света.
Вратата на новата епоха се отваря вече, и душите на хората трябва да се разширят.
Човек ще вземе със себе си само красивото, възвишеното, което е вложено в неговата душа. Нима мъдрецът не носи навсякъде своята мъдрост, своите добродетели?
към беседата >>
Време е вече да се откажете от тия условия, да ликвидирате със старото, което ви е довело до положение ребрата ви да се четат.
Казвам: да се храните със слама, това подразбира най-бедните условия, при които човек е поставен.
Време е вече да се откажете от тия условия, да ликвидирате със старото, което ви е довело до положение ребрата ви да се четат.
Всички престъпления, всички отрицателни прояви, като злоба, омраза, съмнение, безверие, заблуждения, се дължат все на тази старовековна слама. Щом ликвидирате със старото, вие ще разберете, че и най-простият занаят, който прилагате, не е нищо друго, освен възможност да се срещнете и запознаете с онези хора, които обичате, и които ви обичат. Някой човек става професор. Защо? Да срещне и да се запознае в университета с някои души. Те ще постъпят в университета като студенти, той ще им преподава цели четири години.
към беседата >>
Човек ще вземе със себе си само красивото, възвишеното, което е вложено в неговата душа.
В сегашния свят се забелязват ясно два периода, две епохи, които имат свои представители. Който живее още в старата епоха и няма условия да се развива, нека мине в новата епоха. За тази цел, гой трябва да се откаже от всички стари, от всички непотребни мисли и желания на досегашния живот. Когато Христос казва на учениците си да се отрекат от себе си, Той има предвид да се отрекат от старото, от навиците на стария живот, за да бъдат готови да приемат новото, красивото, което иде в света. Вратата на новата епоха се отваря вече, и душите на хората трябва да се разширят.
Човек ще вземе със себе си само красивото, възвишеното, което е вложено в неговата душа.
Нима мъдрецът не носи навсякъде своята мъдрост, своите добродетели?
към беседата >>
Всички престъпления, всички отрицателни прояви, като злоба, омраза, съмнение, безверие, заблуждения, се дължат все на тази старовековна слама.
Казвам: да се храните със слама, това подразбира най-бедните условия, при които човек е поставен. Време е вече да се откажете от тия условия, да ликвидирате със старото, което ви е довело до положение ребрата ви да се четат.
Всички престъпления, всички отрицателни прояви, като злоба, омраза, съмнение, безверие, заблуждения, се дължат все на тази старовековна слама.
Щом ликвидирате със старото, вие ще разберете, че и най-простият занаят, който прилагате, не е нищо друго, освен възможност да се срещнете и запознаете с онези хора, които обичате, и които ви обичат. Някой човек става професор. Защо? Да срещне и да се запознае в университета с някои души. Те ще постъпят в университета като студенти, той ще им преподава цели четири години. По този начин ще направи връзка с тия души.
към беседата >>
Нима мъдрецът не носи навсякъде своята мъдрост, своите добродетели?
Който живее още в старата епоха и няма условия да се развива, нека мине в новата епоха. За тази цел, гой трябва да се откаже от всички стари, от всички непотребни мисли и желания на досегашния живот. Когато Христос казва на учениците си да се отрекат от себе си, Той има предвид да се отрекат от старото, от навиците на стария живот, за да бъдат готови да приемат новото, красивото, което иде в света. Вратата на новата епоха се отваря вече, и душите на хората трябва да се разширят. Човек ще вземе със себе си само красивото, възвишеното, което е вложено в неговата душа.
Нима мъдрецът не носи навсякъде своята мъдрост, своите добродетели?
към беседата >>
Щом ликвидирате със старото, вие ще разберете, че и най-простият занаят, който прилагате, не е нищо друго, освен възможност да се срещнете и запознаете с онези хора, които обичате, и които ви обичат.
Казвам: да се храните със слама, това подразбира най-бедните условия, при които човек е поставен. Време е вече да се откажете от тия условия, да ликвидирате със старото, което ви е довело до положение ребрата ви да се четат. Всички престъпления, всички отрицателни прояви, като злоба, омраза, съмнение, безверие, заблуждения, се дължат все на тази старовековна слама.
Щом ликвидирате със старото, вие ще разберете, че и най-простият занаят, който прилагате, не е нищо друго, освен възможност да се срещнете и запознаете с онези хора, които обичате, и които ви обичат.
Някой човек става професор. Защо? Да срещне и да се запознае в университета с някои души. Те ще постъпят в университета като студенти, той ще им преподава цели четири години. По този начин ще направи връзка с тия души. Заслужава човек да посвети целия си живот в университета, за да срещне ония души, които обича.
към беседата >>
И тъй, всички трябва да знаят, че за лошите хора в света настъпва черен период, т.е. катастрофи.
И тъй, всички трябва да знаят, че за лошите хора в света настъпва черен период, т.е. катастрофи.
Времето, което сега иде, ще им покаже, че те са изгубили добрите условия и няма да намерят това, което търсят. Който не разбира моите думи, той мисли, че светът ще се разруши, ще изчезне. Не, светът няма да се разруши, но човешкият живот ще се обнови изцяло. Днес и богати, и бедни са неврастеници. Богатите казват, че са станали неврастеници от много мисъл.
към беседата >>
Някой човек става професор. Защо?
Казвам: да се храните със слама, това подразбира най-бедните условия, при които човек е поставен. Време е вече да се откажете от тия условия, да ликвидирате със старото, което ви е довело до положение ребрата ви да се четат. Всички престъпления, всички отрицателни прояви, като злоба, омраза, съмнение, безверие, заблуждения, се дължат все на тази старовековна слама. Щом ликвидирате със старото, вие ще разберете, че и най-простият занаят, който прилагате, не е нищо друго, освен възможност да се срещнете и запознаете с онези хора, които обичате, и които ви обичат.
Някой човек става професор. Защо?
Да срещне и да се запознае в университета с някои души. Те ще постъпят в университета като студенти, той ще им преподава цели четири години. По този начин ще направи връзка с тия души. Заслужава човек да посвети целия си живот в университета, за да срещне ония души, които обича. Заслужава човек да стане народен учител, за да срещне ония души, които обича.
към беседата >>
Времето, което сега иде, ще им покаже, че те са изгубили добрите условия и няма да намерят това, което търсят.
И тъй, всички трябва да знаят, че за лошите хора в света настъпва черен период, т.е. катастрофи.
Времето, което сега иде, ще им покаже, че те са изгубили добрите условия и няма да намерят това, което търсят.
Който не разбира моите думи, той мисли, че светът ще се разруши, ще изчезне. Не, светът няма да се разруши, но човешкият живот ще се обнови изцяло. Днес и богати, и бедни са неврастеници. Богатите казват, че са станали неврастеници от много мисъл. Бедните казват, че са станали неврастеници от лошите условия, от голямата сиромашия на живота.
към беседата >>
Да срещне и да се запознае в университета с някои души.
Казвам: да се храните със слама, това подразбира най-бедните условия, при които човек е поставен. Време е вече да се откажете от тия условия, да ликвидирате със старото, което ви е довело до положение ребрата ви да се четат. Всички престъпления, всички отрицателни прояви, като злоба, омраза, съмнение, безверие, заблуждения, се дължат все на тази старовековна слама. Щом ликвидирате със старото, вие ще разберете, че и най-простият занаят, който прилагате, не е нищо друго, освен възможност да се срещнете и запознаете с онези хора, които обичате, и които ви обичат. Някой човек става професор. Защо?
Да срещне и да се запознае в университета с някои души.
Те ще постъпят в университета като студенти, той ще им преподава цели четири години. По този начин ще направи връзка с тия души. Заслужава човек да посвети целия си живот в университета, за да срещне ония души, които обича. Заслужава човек да стане народен учител, за да срещне ония души, които обича. Това са малките дечица, които той ще учи и възпитава.
към беседата >>
Който не разбира моите думи, той мисли, че светът ще се разруши, ще изчезне.
И тъй, всички трябва да знаят, че за лошите хора в света настъпва черен период, т.е. катастрофи. Времето, което сега иде, ще им покаже, че те са изгубили добрите условия и няма да намерят това, което търсят.
Който не разбира моите думи, той мисли, че светът ще се разруши, ще изчезне.
Не, светът няма да се разруши, но човешкият живот ще се обнови изцяло. Днес и богати, и бедни са неврастеници. Богатите казват, че са станали неврастеници от много мисъл. Бедните казват, че са станали неврастеници от лошите условия, от голямата сиромашия на живота. Богатият е неврастеник от лошите мисли, които неговите слуги постоянно му изпращат.
към беседата >>
Те ще постъпят в университета като студенти, той ще им преподава цели четири години.
Време е вече да се откажете от тия условия, да ликвидирате със старото, което ви е довело до положение ребрата ви да се четат. Всички престъпления, всички отрицателни прояви, като злоба, омраза, съмнение, безверие, заблуждения, се дължат все на тази старовековна слама. Щом ликвидирате със старото, вие ще разберете, че и най-простият занаят, който прилагате, не е нищо друго, освен възможност да се срещнете и запознаете с онези хора, които обичате, и които ви обичат. Някой човек става професор. Защо? Да срещне и да се запознае в университета с някои души.
Те ще постъпят в университета като студенти, той ще им преподава цели четири години.
По този начин ще направи връзка с тия души. Заслужава човек да посвети целия си живот в университета, за да срещне ония души, които обича. Заслужава човек да стане народен учител, за да срещне ония души, които обича. Това са малките дечица, които той ще учи и възпитава. Заслужава човек да бъде шивач, готвач, какъв и да е, само да срещне тия души, които той обича, и които го обичат.
към беседата >>
Не, светът няма да се разруши, но човешкият живот ще се обнови изцяло.
И тъй, всички трябва да знаят, че за лошите хора в света настъпва черен период, т.е. катастрофи. Времето, което сега иде, ще им покаже, че те са изгубили добрите условия и няма да намерят това, което търсят. Който не разбира моите думи, той мисли, че светът ще се разруши, ще изчезне.
Не, светът няма да се разруши, но човешкият живот ще се обнови изцяло.
Днес и богати, и бедни са неврастеници. Богатите казват, че са станали неврастеници от много мисъл. Бедните казват, че са станали неврастеници от лошите условия, от голямата сиромашия на живота. Богатият е неврастеник от лошите мисли, които неговите слуги постоянно му изпращат. Бедният е неврастеник от лошите условия, които разнебитват ума му.
към беседата >>
По този начин ще направи връзка с тия души.
Всички престъпления, всички отрицателни прояви, като злоба, омраза, съмнение, безверие, заблуждения, се дължат все на тази старовековна слама. Щом ликвидирате със старото, вие ще разберете, че и най-простият занаят, който прилагате, не е нищо друго, освен възможност да се срещнете и запознаете с онези хора, които обичате, и които ви обичат. Някой човек става професор. Защо? Да срещне и да се запознае в университета с някои души. Те ще постъпят в университета като студенти, той ще им преподава цели четири години.
По този начин ще направи връзка с тия души.
Заслужава човек да посвети целия си живот в университета, за да срещне ония души, които обича. Заслужава човек да стане народен учител, за да срещне ония души, които обича. Това са малките дечица, които той ще учи и възпитава. Заслужава човек да бъде шивач, готвач, какъв и да е, само да срещне тия души, които той обича, и които го обичат. Тези души представят неговото щастие, неговото богатство.
към беседата >>
Днес и богати, и бедни са неврастеници.
И тъй, всички трябва да знаят, че за лошите хора в света настъпва черен период, т.е. катастрофи. Времето, което сега иде, ще им покаже, че те са изгубили добрите условия и няма да намерят това, което търсят. Който не разбира моите думи, той мисли, че светът ще се разруши, ще изчезне. Не, светът няма да се разруши, но човешкият живот ще се обнови изцяло.
Днес и богати, и бедни са неврастеници.
Богатите казват, че са станали неврастеници от много мисъл. Бедните казват, че са станали неврастеници от лошите условия, от голямата сиромашия на живота. Богатият е неврастеник от лошите мисли, които неговите слуги постоянно му изпращат. Бедният е неврастеник от лошите условия, които разнебитват ума му. Какво очакват хората сега?
към беседата >>
Заслужава човек да посвети целия си живот в университета, за да срещне ония души, които обича.
Щом ликвидирате със старото, вие ще разберете, че и най-простият занаят, който прилагате, не е нищо друго, освен възможност да се срещнете и запознаете с онези хора, които обичате, и които ви обичат. Някой човек става професор. Защо? Да срещне и да се запознае в университета с някои души. Те ще постъпят в университета като студенти, той ще им преподава цели четири години. По този начин ще направи връзка с тия души.
Заслужава човек да посвети целия си живот в университета, за да срещне ония души, които обича.
Заслужава човек да стане народен учител, за да срещне ония души, които обича. Това са малките дечица, които той ще учи и възпитава. Заслужава човек да бъде шивач, готвач, какъв и да е, само да срещне тия души, които той обича, и които го обичат. Тези души представят неговото щастие, неговото богатство. Тези души ще бъдат най-много три.
към беседата >>
Богатите казват, че са станали неврастеници от много мисъл.
И тъй, всички трябва да знаят, че за лошите хора в света настъпва черен период, т.е. катастрофи. Времето, което сега иде, ще им покаже, че те са изгубили добрите условия и няма да намерят това, което търсят. Който не разбира моите думи, той мисли, че светът ще се разруши, ще изчезне. Не, светът няма да се разруши, но човешкият живот ще се обнови изцяло. Днес и богати, и бедни са неврастеници.
Богатите казват, че са станали неврастеници от много мисъл.
Бедните казват, че са станали неврастеници от лошите условия, от голямата сиромашия на живота. Богатият е неврастеник от лошите мисли, които неговите слуги постоянно му изпращат. Бедният е неврастеник от лошите условия, които разнебитват ума му. Какво очакват хората сега? Те очакват по-добри външни условия.
към беседата >>
Заслужава човек да стане народен учител, за да срещне ония души, които обича.
Някой човек става професор. Защо? Да срещне и да се запознае в университета с някои души. Те ще постъпят в университета като студенти, той ще им преподава цели четири години. По този начин ще направи връзка с тия души. Заслужава човек да посвети целия си живот в университета, за да срещне ония души, които обича.
Заслужава човек да стане народен учител, за да срещне ония души, които обича.
Това са малките дечица, които той ще учи и възпитава. Заслужава човек да бъде шивач, готвач, какъв и да е, само да срещне тия души, които той обича, и които го обичат. Тези души представят неговото щастие, неговото богатство. Тези души ще бъдат най-много три. Бог се проявява на човека само чрез три души.
към беседата >>
Бедните казват, че са станали неврастеници от лошите условия, от голямата сиромашия на живота.
Времето, което сега иде, ще им покаже, че те са изгубили добрите условия и няма да намерят това, което търсят. Който не разбира моите думи, той мисли, че светът ще се разруши, ще изчезне. Не, светът няма да се разруши, но човешкият живот ще се обнови изцяло. Днес и богати, и бедни са неврастеници. Богатите казват, че са станали неврастеници от много мисъл.
Бедните казват, че са станали неврастеници от лошите условия, от голямата сиромашия на живота.
Богатият е неврастеник от лошите мисли, които неговите слуги постоянно му изпращат. Бедният е неврастеник от лошите условия, които разнебитват ума му. Какво очакват хората сега? Те очакват по-добри външни условия. Те мислят, че външните условия ще изменят живота.
към беседата >>
Това са малките дечица, които той ще учи и възпитава.
Да срещне и да се запознае в университета с някои души. Те ще постъпят в университета като студенти, той ще им преподава цели четири години. По този начин ще направи връзка с тия души. Заслужава човек да посвети целия си живот в университета, за да срещне ония души, които обича. Заслужава човек да стане народен учител, за да срещне ония души, които обича.
Това са малките дечица, които той ще учи и възпитава.
Заслужава човек да бъде шивач, готвач, какъв и да е, само да срещне тия души, които той обича, и които го обичат. Тези души представят неговото щастие, неговото богатство. Тези души ще бъдат най-много три. Бог се проявява на човека само чрез три души. Колко ангели дойдоха при Аврама?
към беседата >>
Богатият е неврастеник от лошите мисли, които неговите слуги постоянно му изпращат.
Който не разбира моите думи, той мисли, че светът ще се разруши, ще изчезне. Не, светът няма да се разруши, но човешкият живот ще се обнови изцяло. Днес и богати, и бедни са неврастеници. Богатите казват, че са станали неврастеници от много мисъл. Бедните казват, че са станали неврастеници от лошите условия, от голямата сиромашия на живота.
Богатият е неврастеник от лошите мисли, които неговите слуги постоянно му изпращат.
Бедният е неврастеник от лошите условия, които разнебитват ума му. Какво очакват хората сега? Те очакват по-добри външни условия. Те мислят, че външните условия ще изменят живота. Не, само мисълта е в състояние да измени живота.
към беседата >>
Заслужава човек да бъде шивач, готвач, какъв и да е, само да срещне тия души, които той обича, и които го обичат.
Те ще постъпят в университета като студенти, той ще им преподава цели четири години. По този начин ще направи връзка с тия души. Заслужава човек да посвети целия си живот в университета, за да срещне ония души, които обича. Заслужава човек да стане народен учител, за да срещне ония души, които обича. Това са малките дечица, които той ще учи и възпитава.
Заслужава човек да бъде шивач, готвач, какъв и да е, само да срещне тия души, които той обича, и които го обичат.
Тези души представят неговото щастие, неговото богатство. Тези души ще бъдат най-много три. Бог се проявява на човека само чрез три души. Колко ангели дойдоха при Аврама? При Аврама дойдоха само три ангела.
към беседата >>
Бедният е неврастеник от лошите условия, които разнебитват ума му.
Не, светът няма да се разруши, но човешкият живот ще се обнови изцяло. Днес и богати, и бедни са неврастеници. Богатите казват, че са станали неврастеници от много мисъл. Бедните казват, че са станали неврастеници от лошите условия, от голямата сиромашия на живота. Богатият е неврастеник от лошите мисли, които неговите слуги постоянно му изпращат.
Бедният е неврастеник от лошите условия, които разнебитват ума му.
Какво очакват хората сега? Те очакват по-добри външни условия. Те мислят, че външните условия ще изменят живота. Не, само мисълта е в състояние да измени живота. Светлите и чисти мисли могат да подобрят живота.
към беседата >>
Тези души представят неговото щастие, неговото богатство.
По този начин ще направи връзка с тия души. Заслужава човек да посвети целия си живот в университета, за да срещне ония души, които обича. Заслужава човек да стане народен учител, за да срещне ония души, които обича. Това са малките дечица, които той ще учи и възпитава. Заслужава човек да бъде шивач, готвач, какъв и да е, само да срещне тия души, които той обича, и които го обичат.
Тези души представят неговото щастие, неговото богатство.
Тези души ще бъдат най-много три. Бог се проявява на човека само чрез три души. Колко ангели дойдоха при Аврама? При Аврама дойдоха само три ангела. Те дойдоха при него, защото го обичаха, и затова, именно, той излезе да ги посрещне: поклони им се, покани ги да седнат и ги нагости.
към беседата >>
Какво очакват хората сега?
Днес и богати, и бедни са неврастеници. Богатите казват, че са станали неврастеници от много мисъл. Бедните казват, че са станали неврастеници от лошите условия, от голямата сиромашия на живота. Богатият е неврастеник от лошите мисли, които неговите слуги постоянно му изпращат. Бедният е неврастеник от лошите условия, които разнебитват ума му.
Какво очакват хората сега?
Те очакват по-добри външни условия. Те мислят, че външните условия ще изменят живота. Не, само мисълта е в състояние да измени живота. Светлите и чисти мисли могат да подобрят живота. За това се изисква послушание.
към беседата >>
Тези души ще бъдат най-много три.
Заслужава човек да посвети целия си живот в университета, за да срещне ония души, които обича. Заслужава човек да стане народен учител, за да срещне ония души, които обича. Това са малките дечица, които той ще учи и възпитава. Заслужава човек да бъде шивач, готвач, какъв и да е, само да срещне тия души, които той обича, и които го обичат. Тези души представят неговото щастие, неговото богатство.
Тези души ще бъдат най-много три.
Бог се проявява на човека само чрез три души. Колко ангели дойдоха при Аврама? При Аврама дойдоха само три ангела. Те дойдоха при него, защото го обичаха, и затова, именно, той излезе да ги посрещне: поклони им се, покани ги да седнат и ги нагости. Сега и ние сме дошли на земята да се запознаем с тези три ангела: със Симон Петър, с Христа и със Сина Божи.
към беседата >>
Те очакват по-добри външни условия.
Богатите казват, че са станали неврастеници от много мисъл. Бедните казват, че са станали неврастеници от лошите условия, от голямата сиромашия на живота. Богатият е неврастеник от лошите мисли, които неговите слуги постоянно му изпращат. Бедният е неврастеник от лошите условия, които разнебитват ума му. Какво очакват хората сега?
Те очакват по-добри външни условия.
Те мислят, че външните условия ще изменят живота. Не, само мисълта е в състояние да измени живота. Светлите и чисти мисли могат да подобрят живота. За това се изисква послушание. Още първият човек даде пример на непослушание, като яде от плода на дървото за познаване на доброто и злото.
към беседата >>
Бог се проявява на човека само чрез три души.
Заслужава човек да стане народен учител, за да срещне ония души, които обича. Това са малките дечица, които той ще учи и възпитава. Заслужава човек да бъде шивач, готвач, какъв и да е, само да срещне тия души, които той обича, и които го обичат. Тези души представят неговото щастие, неговото богатство. Тези души ще бъдат най-много три.
Бог се проявява на човека само чрез три души.
Колко ангели дойдоха при Аврама? При Аврама дойдоха само три ангела. Те дойдоха при него, защото го обичаха, и затова, именно, той излезе да ги посрещне: поклони им се, покани ги да седнат и ги нагости. Сега и ние сме дошли на земята да се запознаем с тези три ангела: със Симон Петър, с Христа и със Сина Божи. В това запознаване се крие вътрешната наука на живота.
към беседата >>
Те мислят, че външните условия ще изменят живота.
Бедните казват, че са станали неврастеници от лошите условия, от голямата сиромашия на живота. Богатият е неврастеник от лошите мисли, които неговите слуги постоянно му изпращат. Бедният е неврастеник от лошите условия, които разнебитват ума му. Какво очакват хората сега? Те очакват по-добри външни условия.
Те мислят, че външните условия ще изменят живота.
Не, само мисълта е в състояние да измени живота. Светлите и чисти мисли могат да подобрят живота. За това се изисква послушание. Още първият човек даде пример на непослушание, като яде от плода на дървото за познаване на доброто и злото. А после, като го изгониха от рая, пред вратата на рая седеше ангел, с меч в ръка, да не би Адам да се върне, да яде от плодовете на „дървото на живота", и като яде, да придобие безсмъртие.
към беседата >>
Колко ангели дойдоха при Аврама?
Това са малките дечица, които той ще учи и възпитава. Заслужава човек да бъде шивач, готвач, какъв и да е, само да срещне тия души, които той обича, и които го обичат. Тези души представят неговото щастие, неговото богатство. Тези души ще бъдат най-много три. Бог се проявява на човека само чрез три души.
Колко ангели дойдоха при Аврама?
При Аврама дойдоха само три ангела. Те дойдоха при него, защото го обичаха, и затова, именно, той излезе да ги посрещне: поклони им се, покани ги да седнат и ги нагости. Сега и ние сме дошли на земята да се запознаем с тези три ангела: със Симон Петър, с Христа и със Сина Божи. В това запознаване се крие вътрешната наука на живота. Не е лесно да се запознаем с Бога.
към беседата >>
Не, само мисълта е в състояние да измени живота.
Богатият е неврастеник от лошите мисли, които неговите слуги постоянно му изпращат. Бедният е неврастеник от лошите условия, които разнебитват ума му. Какво очакват хората сега? Те очакват по-добри външни условия. Те мислят, че външните условия ще изменят живота.
Не, само мисълта е в състояние да измени живота.
Светлите и чисти мисли могат да подобрят живота. За това се изисква послушание. Още първият човек даде пример на непослушание, като яде от плода на дървото за познаване на доброто и злото. А после, като го изгониха от рая, пред вратата на рая седеше ангел, с меч в ръка, да не би Адам да се върне, да яде от плодовете на „дървото на живота", и като яде, да придобие безсмъртие. Сега вече иде друга епоха, когато на избраните ще се каже тъкмо обратното: От никой друг плод да не ядете, освен от плодовете на „дървото на живота."
към беседата >>
При Аврама дойдоха само три ангела.
Заслужава човек да бъде шивач, готвач, какъв и да е, само да срещне тия души, които той обича, и които го обичат. Тези души представят неговото щастие, неговото богатство. Тези души ще бъдат най-много три. Бог се проявява на човека само чрез три души. Колко ангели дойдоха при Аврама?
При Аврама дойдоха само три ангела.
Те дойдоха при него, защото го обичаха, и затова, именно, той излезе да ги посрещне: поклони им се, покани ги да седнат и ги нагости. Сега и ние сме дошли на земята да се запознаем с тези три ангела: със Симон Петър, с Христа и със Сина Божи. В това запознаване се крие вътрешната наука на живота. Не е лесно да се запознаем с Бога. Той не слиза всякога на земята, но от време на време, периодически.
към беседата >>
Светлите и чисти мисли могат да подобрят живота.
Бедният е неврастеник от лошите условия, които разнебитват ума му. Какво очакват хората сега? Те очакват по-добри външни условия. Те мислят, че външните условия ще изменят живота. Не, само мисълта е в състояние да измени живота.
Светлите и чисти мисли могат да подобрят живота.
За това се изисква послушание. Още първият човек даде пример на непослушание, като яде от плода на дървото за познаване на доброто и злото. А после, като го изгониха от рая, пред вратата на рая седеше ангел, с меч в ръка, да не би Адам да се върне, да яде от плодовете на „дървото на живота", и като яде, да придобие безсмъртие. Сега вече иде друга епоха, когато на избраните ще се каже тъкмо обратното: От никой друг плод да не ядете, освен от плодовете на „дървото на живота."
към беседата >>
Те дойдоха при него, защото го обичаха, и затова, именно, той излезе да ги посрещне: поклони им се, покани ги да седнат и ги нагости.
Тези души представят неговото щастие, неговото богатство. Тези души ще бъдат най-много три. Бог се проявява на човека само чрез три души. Колко ангели дойдоха при Аврама? При Аврама дойдоха само три ангела.
Те дойдоха при него, защото го обичаха, и затова, именно, той излезе да ги посрещне: поклони им се, покани ги да седнат и ги нагости.
Сега и ние сме дошли на земята да се запознаем с тези три ангела: със Симон Петър, с Христа и със Сина Божи. В това запознаване се крие вътрешната наука на живота. Не е лесно да се запознаем с Бога. Той не слиза всякога на земята, но от време на време, периодически. Бог слиза на земята много рядко.
към беседата >>
За това се изисква послушание.
Какво очакват хората сега? Те очакват по-добри външни условия. Те мислят, че външните условия ще изменят живота. Не, само мисълта е в състояние да измени живота. Светлите и чисти мисли могат да подобрят живота.
За това се изисква послушание.
Още първият човек даде пример на непослушание, като яде от плода на дървото за познаване на доброто и злото. А после, като го изгониха от рая, пред вратата на рая седеше ангел, с меч в ръка, да не би Адам да се върне, да яде от плодовете на „дървото на живота", и като яде, да придобие безсмъртие. Сега вече иде друга епоха, когато на избраните ще се каже тъкмо обратното: От никой друг плод да не ядете, освен от плодовете на „дървото на живота."
към беседата >>
Сега и ние сме дошли на земята да се запознаем с тези три ангела: със Симон Петър, с Христа и със Сина Божи.
Тези души ще бъдат най-много три. Бог се проявява на човека само чрез три души. Колко ангели дойдоха при Аврама? При Аврама дойдоха само три ангела. Те дойдоха при него, защото го обичаха, и затова, именно, той излезе да ги посрещне: поклони им се, покани ги да седнат и ги нагости.
Сега и ние сме дошли на земята да се запознаем с тези три ангела: със Симон Петър, с Христа и със Сина Божи.
В това запознаване се крие вътрешната наука на живота. Не е лесно да се запознаем с Бога. Той не слиза всякога на земята, но от време на време, периодически. Бог слиза на земята много рядко. Това слизане представя цяла епоха, която трябва правилно да се разбере и използува.
към беседата >>
Още първият човек даде пример на непослушание, като яде от плода на дървото за познаване на доброто и злото.
Те очакват по-добри външни условия. Те мислят, че външните условия ще изменят живота. Не, само мисълта е в състояние да измени живота. Светлите и чисти мисли могат да подобрят живота. За това се изисква послушание.
Още първият човек даде пример на непослушание, като яде от плода на дървото за познаване на доброто и злото.
А после, като го изгониха от рая, пред вратата на рая седеше ангел, с меч в ръка, да не би Адам да се върне, да яде от плодовете на „дървото на живота", и като яде, да придобие безсмъртие. Сега вече иде друга епоха, когато на избраните ще се каже тъкмо обратното: От никой друг плод да не ядете, освен от плодовете на „дървото на живота."
към беседата >>
В това запознаване се крие вътрешната наука на живота.
Бог се проявява на човека само чрез три души. Колко ангели дойдоха при Аврама? При Аврама дойдоха само три ангела. Те дойдоха при него, защото го обичаха, и затова, именно, той излезе да ги посрещне: поклони им се, покани ги да седнат и ги нагости. Сега и ние сме дошли на земята да се запознаем с тези три ангела: със Симон Петър, с Христа и със Сина Божи.
В това запознаване се крие вътрешната наука на живота.
Не е лесно да се запознаем с Бога. Той не слиза всякога на земята, но от време на време, периодически. Бог слиза на земята много рядко. Това слизане представя цяла епоха, която трябва правилно да се разбере и използува. Има периоди в живота на човека, които съставят такива епохи.
към беседата >>
А после, като го изгониха от рая, пред вратата на рая седеше ангел, с меч в ръка, да не би Адам да се върне, да яде от плодовете на „дървото на живота", и като яде, да придобие безсмъртие.
Те мислят, че външните условия ще изменят живота. Не, само мисълта е в състояние да измени живота. Светлите и чисти мисли могат да подобрят живота. За това се изисква послушание. Още първият човек даде пример на непослушание, като яде от плода на дървото за познаване на доброто и злото.
А после, като го изгониха от рая, пред вратата на рая седеше ангел, с меч в ръка, да не би Адам да се върне, да яде от плодовете на „дървото на живота", и като яде, да придобие безсмъртие.
Сега вече иде друга епоха, когато на избраните ще се каже тъкмо обратното: От никой друг плод да не ядете, освен от плодовете на „дървото на живота."
към беседата >>
Не е лесно да се запознаем с Бога.
Колко ангели дойдоха при Аврама? При Аврама дойдоха само три ангела. Те дойдоха при него, защото го обичаха, и затова, именно, той излезе да ги посрещне: поклони им се, покани ги да седнат и ги нагости. Сега и ние сме дошли на земята да се запознаем с тези три ангела: със Симон Петър, с Христа и със Сина Божи. В това запознаване се крие вътрешната наука на живота.
Не е лесно да се запознаем с Бога.
Той не слиза всякога на земята, но от време на време, периодически. Бог слиза на земята много рядко. Това слизане представя цяла епоха, която трябва правилно да се разбере и използува. Има периоди в живота на човека, които съставят такива епохи. Тези епохи не са нищо друго, освен пробуждане на Божественото в човека.
към беседата >>
Сега вече иде друга епоха, когато на избраните ще се каже тъкмо обратното: От никой друг плод да не ядете, освен от плодовете на „дървото на живота."
Не, само мисълта е в състояние да измени живота. Светлите и чисти мисли могат да подобрят живота. За това се изисква послушание. Още първият човек даде пример на непослушание, като яде от плода на дървото за познаване на доброто и злото. А после, като го изгониха от рая, пред вратата на рая седеше ангел, с меч в ръка, да не би Адам да се върне, да яде от плодовете на „дървото на живота", и като яде, да придобие безсмъртие.
Сега вече иде друга епоха, когато на избраните ще се каже тъкмо обратното: От никой друг плод да не ядете, освен от плодовете на „дървото на живота."
към беседата >>
Той не слиза всякога на земята, но от време на време, периодически.
При Аврама дойдоха само три ангела. Те дойдоха при него, защото го обичаха, и затова, именно, той излезе да ги посрещне: поклони им се, покани ги да седнат и ги нагости. Сега и ние сме дошли на земята да се запознаем с тези три ангела: със Симон Петър, с Христа и със Сина Божи. В това запознаване се крие вътрешната наука на живота. Не е лесно да се запознаем с Бога.
Той не слиза всякога на земята, но от време на време, периодически.
Бог слиза на земята много рядко. Това слизане представя цяла епоха, която трябва правилно да се разбере и използува. Има периоди в живота на човека, които съставят такива епохи. Тези епохи не са нищо друго, освен пробуждане на Божественото в човека. Ние наричаме тези епохи “възходящи периоди" в човешкия живот.
към беседата >>
Следователно, всички трябва да се научите да различавате тия плодове.
Следователно, всички трябва да се научите да различавате тия плодове.
Всички имате желания и мисли, които днес не можете и не трябва да реализирате. Защо? Защото те не носят щастието ви. Обаче, има мисли, от реализирането на които зависи вашето щастие. Те ще внесат във вас новия живот. Човек е дошъл на земята да научи и разбере слабостите, възможностите и невъзможностите на своя физически живот; той трябва да познае човека на свободата, както и Божественото начало, което едва сега се пробужда в него.
към беседата >>
Бог слиза на земята много рядко.
Те дойдоха при него, защото го обичаха, и затова, именно, той излезе да ги посрещне: поклони им се, покани ги да седнат и ги нагости. Сега и ние сме дошли на земята да се запознаем с тези три ангела: със Симон Петър, с Христа и със Сина Божи. В това запознаване се крие вътрешната наука на живота. Не е лесно да се запознаем с Бога. Той не слиза всякога на земята, но от време на време, периодически.
Бог слиза на земята много рядко.
Това слизане представя цяла епоха, която трябва правилно да се разбере и използува. Има периоди в живота на човека, които съставят такива епохи. Тези епохи не са нищо друго, освен пробуждане на Божественото в човека. Ние наричаме тези епохи “възходящи периоди" в човешкия живот. През това време човек се усеща мощен, силен; мисълта му работи усилено, а от сърцето му блика радост и веселие.
към беседата >>
Всички имате желания и мисли, които днес не можете и не трябва да реализирате. Защо?
Следователно, всички трябва да се научите да различавате тия плодове.
Всички имате желания и мисли, които днес не можете и не трябва да реализирате. Защо?
Защото те не носят щастието ви. Обаче, има мисли, от реализирането на които зависи вашето щастие. Те ще внесат във вас новия живот. Човек е дошъл на земята да научи и разбере слабостите, възможностите и невъзможностите на своя физически живот; той трябва да познае човека на свободата, както и Божественото начало, което едва сега се пробужда в него. Когато Божественото начало в човека се пробуди, и той се свърже с Бога, тогава само ще се премахнат несгодите на неговия живот.
към беседата >>
Това слизане представя цяла епоха, която трябва правилно да се разбере и използува.
Сега и ние сме дошли на земята да се запознаем с тези три ангела: със Симон Петър, с Христа и със Сина Божи. В това запознаване се крие вътрешната наука на живота. Не е лесно да се запознаем с Бога. Той не слиза всякога на земята, но от време на време, периодически. Бог слиза на земята много рядко.
Това слизане представя цяла епоха, която трябва правилно да се разбере и използува.
Има периоди в живота на човека, които съставят такива епохи. Тези епохи не са нищо друго, освен пробуждане на Божественото в човека. Ние наричаме тези епохи “възходящи периоди" в човешкия живот. През това време човек се усеща мощен, силен; мисълта му работи усилено, а от сърцето му блика радост и веселие. Паралелно с този период настъпва и друг, низходящ, в който се случват големи неприятности и нещастия за човека.
към беседата >>
Защото те не носят щастието ви.
Следователно, всички трябва да се научите да различавате тия плодове. Всички имате желания и мисли, които днес не можете и не трябва да реализирате. Защо?
Защото те не носят щастието ви.
Обаче, има мисли, от реализирането на които зависи вашето щастие. Те ще внесат във вас новия живот. Човек е дошъл на земята да научи и разбере слабостите, възможностите и невъзможностите на своя физически живот; той трябва да познае човека на свободата, както и Божественото начало, което едва сега се пробужда в него. Когато Божественото начало в човека се пробуди, и той се свърже с Бога, тогава само ще се премахнат несгодите на неговия живот. Този закон се проверява навсякъде в живота.
към беседата >>
Има периоди в живота на човека, които съставят такива епохи.
В това запознаване се крие вътрешната наука на живота. Не е лесно да се запознаем с Бога. Той не слиза всякога на земята, но от време на време, периодически. Бог слиза на земята много рядко. Това слизане представя цяла епоха, която трябва правилно да се разбере и използува.
Има периоди в живота на човека, които съставят такива епохи.
Тези епохи не са нищо друго, освен пробуждане на Божественото в човека. Ние наричаме тези епохи “възходящи периоди" в човешкия живот. През това време човек се усеща мощен, силен; мисълта му работи усилено, а от сърцето му блика радост и веселие. Паралелно с този период настъпва и друг, низходящ, в който се случват големи неприятности и нещастия за човека. Който не може да използува първия, възходящия период, той ще попадне във втория, низходящия, и ще преживее ред нещастия, страдания, несполуки и т.н.
към беседата >>
Обаче, има мисли, от реализирането на които зависи вашето щастие.
Следователно, всички трябва да се научите да различавате тия плодове. Всички имате желания и мисли, които днес не можете и не трябва да реализирате. Защо? Защото те не носят щастието ви.
Обаче, има мисли, от реализирането на които зависи вашето щастие.
Те ще внесат във вас новия живот. Човек е дошъл на земята да научи и разбере слабостите, възможностите и невъзможностите на своя физически живот; той трябва да познае човека на свободата, както и Божественото начало, което едва сега се пробужда в него. Когато Божественото начало в човека се пробуди, и той се свърже с Бога, тогава само ще се премахнат несгодите на неговия живот. Този закон се проверява навсякъде в живота. Едно малко, бедно момиченце седи на пътя, но никой не му обръща внимание.
към беседата >>
Тези епохи не са нищо друго, освен пробуждане на Божественото в човека.
Не е лесно да се запознаем с Бога. Той не слиза всякога на земята, но от време на време, периодически. Бог слиза на земята много рядко. Това слизане представя цяла епоха, която трябва правилно да се разбере и използува. Има периоди в живота на човека, които съставят такива епохи.
Тези епохи не са нищо друго, освен пробуждане на Божественото в човека.
Ние наричаме тези епохи “възходящи периоди" в човешкия живот. През това време човек се усеща мощен, силен; мисълта му работи усилено, а от сърцето му блика радост и веселие. Паралелно с този период настъпва и друг, низходящ, в който се случват големи неприятности и нещастия за човека. Който не може да използува първия, възходящия период, той ще попадне във втория, низходящия, и ще преживее ред нещастия, страдания, несполуки и т.н. Първият период наричаме „зазоряване, ден", а вторият – „залязване, нощ".
към беседата >>
Те ще внесат във вас новия живот.
Следователно, всички трябва да се научите да различавате тия плодове. Всички имате желания и мисли, които днес не можете и не трябва да реализирате. Защо? Защото те не носят щастието ви. Обаче, има мисли, от реализирането на които зависи вашето щастие.
Те ще внесат във вас новия живот.
Човек е дошъл на земята да научи и разбере слабостите, възможностите и невъзможностите на своя физически живот; той трябва да познае човека на свободата, както и Божественото начало, което едва сега се пробужда в него. Когато Божественото начало в човека се пробуди, и той се свърже с Бога, тогава само ще се премахнат несгодите на неговия живот. Този закон се проверява навсякъде в живота. Едно малко, бедно момиченце седи на пътя, но никой не му обръща внимание. Хората минават-заминават покрай него, но никой не се спира.
към беседата >>
Ние наричаме тези епохи “възходящи периоди" в човешкия живот.
Той не слиза всякога на земята, но от време на време, периодически. Бог слиза на земята много рядко. Това слизане представя цяла епоха, която трябва правилно да се разбере и използува. Има периоди в живота на човека, които съставят такива епохи. Тези епохи не са нищо друго, освен пробуждане на Божественото в човека.
Ние наричаме тези епохи “възходящи периоди" в човешкия живот.
През това време човек се усеща мощен, силен; мисълта му работи усилено, а от сърцето му блика радост и веселие. Паралелно с този период настъпва и друг, низходящ, в който се случват големи неприятности и нещастия за човека. Който не може да използува първия, възходящия период, той ще попадне във втория, низходящия, и ще преживее ред нещастия, страдания, несполуки и т.н. Първият период наричаме „зазоряване, ден", а вторият – „залязване, нощ". За тези два периода на човешкия живот, Христос казва: „Работете, докато е ден, защото иде нощ, когато никой не може да работи."
към беседата >>
Човек е дошъл на земята да научи и разбере слабостите, възможностите и невъзможностите на своя физически живот; той трябва да познае човека на свободата, както и Божественото начало, което едва сега се пробужда в него.
Следователно, всички трябва да се научите да различавате тия плодове. Всички имате желания и мисли, които днес не можете и не трябва да реализирате. Защо? Защото те не носят щастието ви. Обаче, има мисли, от реализирането на които зависи вашето щастие. Те ще внесат във вас новия живот.
Човек е дошъл на земята да научи и разбере слабостите, възможностите и невъзможностите на своя физически живот; той трябва да познае човека на свободата, както и Божественото начало, което едва сега се пробужда в него.
Когато Божественото начало в човека се пробуди, и той се свърже с Бога, тогава само ще се премахнат несгодите на неговия живот. Този закон се проверява навсякъде в живота. Едно малко, бедно момиченце седи на пътя, но никой не му обръща внимание. Хората минават-заминават покрай него, но никой не се спира. По едно време царският син минава покрай момиченцето, поглежда го, разбира положението му и го извиква при себе си.
към беседата >>
И отговори Симон Петър и рече: „Ти си Христос, Син на Бога живаго!
И отговори Симон Петър и рече: „Ти си Христос, Син на Бога живаго!
" Ако върху този стих говори някой евангелски проповедник, той ще раздели проповедта си на три части. Първата част на проповедта ще се отнася до думите: И отговори Симон Петър и рече. Втората част – върху думите: Ти си Христос. Третата част – върху думите: Син на Бога живаго. Симон , или Петър, за когото се говори в стиха, е един и същ човек, само че името му се мени.
към беседата >>
През това време човек се усеща мощен, силен; мисълта му работи усилено, а от сърцето му блика радост и веселие.
Бог слиза на земята много рядко. Това слизане представя цяла епоха, която трябва правилно да се разбере и използува. Има периоди в живота на човека, които съставят такива епохи. Тези епохи не са нищо друго, освен пробуждане на Божественото в човека. Ние наричаме тези епохи “възходящи периоди" в човешкия живот.
През това време човек се усеща мощен, силен; мисълта му работи усилено, а от сърцето му блика радост и веселие.
Паралелно с този период настъпва и друг, низходящ, в който се случват големи неприятности и нещастия за човека. Който не може да използува първия, възходящия период, той ще попадне във втория, низходящия, и ще преживее ред нещастия, страдания, несполуки и т.н. Първият период наричаме „зазоряване, ден", а вторият – „залязване, нощ". За тези два периода на човешкия живот, Христос казва: „Работете, докато е ден, защото иде нощ, когато никой не може да работи."
към беседата >>
Когато Божественото начало в човека се пробуди, и той се свърже с Бога, тогава само ще се премахнат несгодите на неговия живот.
Всички имате желания и мисли, които днес не можете и не трябва да реализирате. Защо? Защото те не носят щастието ви. Обаче, има мисли, от реализирането на които зависи вашето щастие. Те ще внесат във вас новия живот. Човек е дошъл на земята да научи и разбере слабостите, възможностите и невъзможностите на своя физически живот; той трябва да познае човека на свободата, както и Божественото начало, което едва сега се пробужда в него.
Когато Божественото начало в човека се пробуди, и той се свърже с Бога, тогава само ще се премахнат несгодите на неговия живот.
Този закон се проверява навсякъде в живота. Едно малко, бедно момиченце седи на пътя, но никой не му обръща внимание. Хората минават-заминават покрай него, но никой не се спира. По едно време царският син минава покрай момиченцето, поглежда го, разбира положението му и го извиква при себе си. От този момент положението на момиченцето се подобрява.
към беседата >>
" Ако върху този стих говори някой евангелски проповедник, той ще раздели проповедта си на три части.
И отговори Симон Петър и рече: „Ти си Христос, Син на Бога живаго!
" Ако върху този стих говори някой евангелски проповедник, той ще раздели проповедта си на три части.
Първата част на проповедта ще се отнася до думите: И отговори Симон Петър и рече. Втората част – върху думите: Ти си Христос. Третата част – върху думите: Син на Бога живаго. Симон , или Петър, за когото се говори в стиха, е един и същ човек, само че името му се мени. Това показва, че от Симон трябва да се превърне в Петър.
към беседата >>
Паралелно с този период настъпва и друг, низходящ, в който се случват големи неприятности и нещастия за човека.
Това слизане представя цяла епоха, която трябва правилно да се разбере и използува. Има периоди в живота на човека, които съставят такива епохи. Тези епохи не са нищо друго, освен пробуждане на Божественото в човека. Ние наричаме тези епохи “възходящи периоди" в човешкия живот. През това време човек се усеща мощен, силен; мисълта му работи усилено, а от сърцето му блика радост и веселие.
Паралелно с този период настъпва и друг, низходящ, в който се случват големи неприятности и нещастия за човека.
Който не може да използува първия, възходящия период, той ще попадне във втория, низходящия, и ще преживее ред нещастия, страдания, несполуки и т.н. Първият период наричаме „зазоряване, ден", а вторият – „залязване, нощ". За тези два периода на човешкия живот, Христос казва: „Работете, докато е ден, защото иде нощ, когато никой не може да работи."
към беседата >>
Този закон се проверява навсякъде в живота.
Защото те не носят щастието ви. Обаче, има мисли, от реализирането на които зависи вашето щастие. Те ще внесат във вас новия живот. Човек е дошъл на земята да научи и разбере слабостите, възможностите и невъзможностите на своя физически живот; той трябва да познае човека на свободата, както и Божественото начало, което едва сега се пробужда в него. Когато Божественото начало в човека се пробуди, и той се свърже с Бога, тогава само ще се премахнат несгодите на неговия живот.
Този закон се проверява навсякъде в живота.
Едно малко, бедно момиченце седи на пътя, но никой не му обръща внимание. Хората минават-заминават покрай него, но никой не се спира. По едно време царският син минава покрай момиченцето, поглежда го, разбира положението му и го извиква при себе си. От този момент положението на момиченцето се подобрява. Всички хора започват да му обръщат внимание. Защо?
към беседата >>
Първата част на проповедта ще се отнася до думите: И отговори Симон Петър и рече.
И отговори Симон Петър и рече: „Ти си Христос, Син на Бога живаго! " Ако върху този стих говори някой евангелски проповедник, той ще раздели проповедта си на три части.
Първата част на проповедта ще се отнася до думите: И отговори Симон Петър и рече.
Втората част – върху думите: Ти си Христос. Третата част – върху думите: Син на Бога живаго. Симон , или Петър, за когото се говори в стиха, е един и същ човек, само че името му се мени. Това показва, че от Симон трябва да се превърне в Петър. Симон е материалният човек, който съзнава, че има нещо в него, което може да го направи човек, в пълния смисъл на думата.
към беседата >>
Който не може да използува първия, възходящия период, той ще попадне във втория, низходящия, и ще преживее ред нещастия, страдания, несполуки и т.н.
Има периоди в живота на човека, които съставят такива епохи. Тези епохи не са нищо друго, освен пробуждане на Божественото в човека. Ние наричаме тези епохи “възходящи периоди" в човешкия живот. През това време човек се усеща мощен, силен; мисълта му работи усилено, а от сърцето му блика радост и веселие. Паралелно с този период настъпва и друг, низходящ, в който се случват големи неприятности и нещастия за човека.
Който не може да използува първия, възходящия период, той ще попадне във втория, низходящия, и ще преживее ред нещастия, страдания, несполуки и т.н.
Първият период наричаме „зазоряване, ден", а вторият – „залязване, нощ". За тези два периода на човешкия живот, Христос казва: „Работете, докато е ден, защото иде нощ, когато никой не може да работи."
към беседата >>
Едно малко, бедно момиченце седи на пътя, но никой не му обръща внимание.
Обаче, има мисли, от реализирането на които зависи вашето щастие. Те ще внесат във вас новия живот. Човек е дошъл на земята да научи и разбере слабостите, възможностите и невъзможностите на своя физически живот; той трябва да познае човека на свободата, както и Божественото начало, което едва сега се пробужда в него. Когато Божественото начало в човека се пробуди, и той се свърже с Бога, тогава само ще се премахнат несгодите на неговия живот. Този закон се проверява навсякъде в живота.
Едно малко, бедно момиченце седи на пътя, но никой не му обръща внимание.
Хората минават-заминават покрай него, но никой не се спира. По едно време царският син минава покрай момиченцето, поглежда го, разбира положението му и го извиква при себе си. От този момент положението на момиченцето се подобрява. Всички хора започват да му обръщат внимание. Защо? Защото любовта го е погледнала.
към беседата >>
Втората част – върху думите: Ти си Христос.
И отговори Симон Петър и рече: „Ти си Христос, Син на Бога живаго! " Ако върху този стих говори някой евангелски проповедник, той ще раздели проповедта си на три части. Първата част на проповедта ще се отнася до думите: И отговори Симон Петър и рече.
Втората част – върху думите: Ти си Христос.
Третата част – върху думите: Син на Бога живаго. Симон , или Петър, за когото се говори в стиха, е един и същ човек, само че името му се мени. Това показва, че от Симон трябва да се превърне в Петър. Симон е материалният човек, който съзнава, че има нещо в него, което може да го направи човек, в пълния смисъл на думата. В първо време той обръща внимание повече на тялото си, яде и пие, расте и се развива, докато по-после започва да мисли, че от него може да стане нещо: учител може да стане, поет може да стане, художник може да стане, министър може да стане – каквото пожелае, може да стане.
към беседата >>
Първият период наричаме „зазоряване, ден", а вторият – „залязване, нощ".
Тези епохи не са нищо друго, освен пробуждане на Божественото в човека. Ние наричаме тези епохи “възходящи периоди" в човешкия живот. През това време човек се усеща мощен, силен; мисълта му работи усилено, а от сърцето му блика радост и веселие. Паралелно с този период настъпва и друг, низходящ, в който се случват големи неприятности и нещастия за човека. Който не може да използува първия, възходящия период, той ще попадне във втория, низходящия, и ще преживее ред нещастия, страдания, несполуки и т.н.
Първият период наричаме „зазоряване, ден", а вторият – „залязване, нощ".
За тези два периода на човешкия живот, Христос казва: „Работете, докато е ден, защото иде нощ, когато никой не може да работи."
към беседата >>
Хората минават-заминават покрай него, но никой не се спира.
Те ще внесат във вас новия живот. Човек е дошъл на земята да научи и разбере слабостите, възможностите и невъзможностите на своя физически живот; той трябва да познае човека на свободата, както и Божественото начало, което едва сега се пробужда в него. Когато Божественото начало в човека се пробуди, и той се свърже с Бога, тогава само ще се премахнат несгодите на неговия живот. Този закон се проверява навсякъде в живота. Едно малко, бедно момиченце седи на пътя, но никой не му обръща внимание.
Хората минават-заминават покрай него, но никой не се спира.
По едно време царският син минава покрай момиченцето, поглежда го, разбира положението му и го извиква при себе си. От този момент положението на момиченцето се подобрява. Всички хора започват да му обръщат внимание. Защо? Защото любовта го е погледнала. До това време момиченцето е поглеждало към хората, дано някой му обърне внимание, дано някой го обикне.
към беседата >>
Третата част – върху думите: Син на Бога живаго.
И отговори Симон Петър и рече: „Ти си Христос, Син на Бога живаго! " Ако върху този стих говори някой евангелски проповедник, той ще раздели проповедта си на три части. Първата част на проповедта ще се отнася до думите: И отговори Симон Петър и рече. Втората част – върху думите: Ти си Христос.
Третата част – върху думите: Син на Бога живаго.
Симон , или Петър, за когото се говори в стиха, е един и същ човек, само че името му се мени. Това показва, че от Симон трябва да се превърне в Петър. Симон е материалният човек, който съзнава, че има нещо в него, което може да го направи човек, в пълния смисъл на думата. В първо време той обръща внимание повече на тялото си, яде и пие, расте и се развива, докато по-после започва да мисли, че от него може да стане нещо: учител може да стане, поет може да стане, художник може да стане, министър може да стане – каквото пожелае, може да стане. Това е човекът, това е Христос, Който може да преодолява мъчнотиите в живота.
към беседата >>
За тези два периода на човешкия живот, Христос казва: „Работете, докато е ден, защото иде нощ, когато никой не може да работи."
Ние наричаме тези епохи “възходящи периоди" в човешкия живот. През това време човек се усеща мощен, силен; мисълта му работи усилено, а от сърцето му блика радост и веселие. Паралелно с този период настъпва и друг, низходящ, в който се случват големи неприятности и нещастия за човека. Който не може да използува първия, възходящия период, той ще попадне във втория, низходящия, и ще преживее ред нещастия, страдания, несполуки и т.н. Първият период наричаме „зазоряване, ден", а вторият – „залязване, нощ".
За тези два периода на човешкия живот, Христос казва: „Работете, докато е ден, защото иде нощ, когато никой не може да работи."
към беседата >>
По едно време царският син минава покрай момиченцето, поглежда го, разбира положението му и го извиква при себе си.
Човек е дошъл на земята да научи и разбере слабостите, възможностите и невъзможностите на своя физически живот; той трябва да познае човека на свободата, както и Божественото начало, което едва сега се пробужда в него. Когато Божественото начало в човека се пробуди, и той се свърже с Бога, тогава само ще се премахнат несгодите на неговия живот. Този закон се проверява навсякъде в живота. Едно малко, бедно момиченце седи на пътя, но никой не му обръща внимание. Хората минават-заминават покрай него, но никой не се спира.
По едно време царският син минава покрай момиченцето, поглежда го, разбира положението му и го извиква при себе си.
От този момент положението на момиченцето се подобрява. Всички хора започват да му обръщат внимание. Защо? Защото любовта го е погледнала. До това време момиченцето е поглеждало към хората, дано някой му обърне внимание, дано някой го обикне. Щом царският син минал покрай него, то си казало: Този е, който ще донесе щастието ми.
към беседата >>
Симон , или Петър, за когото се говори в стиха, е един и същ човек, само че името му се мени.
И отговори Симон Петър и рече: „Ти си Христос, Син на Бога живаго! " Ако върху този стих говори някой евангелски проповедник, той ще раздели проповедта си на три части. Първата част на проповедта ще се отнася до думите: И отговори Симон Петър и рече. Втората част – върху думите: Ти си Христос. Третата част – върху думите: Син на Бога живаго.
Симон , или Петър, за когото се говори в стиха, е един и същ човек, само че името му се мени.
Това показва, че от Симон трябва да се превърне в Петър. Симон е материалният човек, който съзнава, че има нещо в него, което може да го направи човек, в пълния смисъл на думата. В първо време той обръща внимание повече на тялото си, яде и пие, расте и се развива, докато по-после започва да мисли, че от него може да стане нещо: учител може да стане, поет може да стане, художник може да стане, министър може да стане – каквото пожелае, може да стане. Това е човекът, това е Христос, Който може да преодолява мъчнотиите в живота. Ние взимаме думата „Христос" в обикновен смисъл.
към беседата >>
Казвам: пътят, по който сте тръгнали, е прав.
Казвам: пътят, по който сте тръгнали, е прав.
Вървете по него без колебание. Прав е пътят, но от вас се изисква усилие, труд и работа. От вас се изисква постоянство поне толкова, колкото едно малко момченце употребило, за да влезе в двореца на един княз. Това момче дълго време обикаляло къщата на княза, дано по някакъв начин успее да влезе вътре. Способно и даровито било това момченце.
към беседата >>
От този момент положението на момиченцето се подобрява.
Когато Божественото начало в човека се пробуди, и той се свърже с Бога, тогава само ще се премахнат несгодите на неговия живот. Този закон се проверява навсякъде в живота. Едно малко, бедно момиченце седи на пътя, но никой не му обръща внимание. Хората минават-заминават покрай него, но никой не се спира. По едно време царският син минава покрай момиченцето, поглежда го, разбира положението му и го извиква при себе си.
От този момент положението на момиченцето се подобрява.
Всички хора започват да му обръщат внимание. Защо? Защото любовта го е погледнала. До това време момиченцето е поглеждало към хората, дано някой му обърне внимание, дано някой го обикне. Щом царският син минал покрай него, то си казало: Този е, който ще донесе щастието ми. Аз вярвам абсолютно в него.
към беседата >>
Това показва, че от Симон трябва да се превърне в Петър.
" Ако върху този стих говори някой евангелски проповедник, той ще раздели проповедта си на три части. Първата част на проповедта ще се отнася до думите: И отговори Симон Петър и рече. Втората част – върху думите: Ти си Христос. Третата част – върху думите: Син на Бога живаго. Симон , или Петър, за когото се говори в стиха, е един и същ човек, само че името му се мени.
Това показва, че от Симон трябва да се превърне в Петър.
Симон е материалният човек, който съзнава, че има нещо в него, което може да го направи човек, в пълния смисъл на думата. В първо време той обръща внимание повече на тялото си, яде и пие, расте и се развива, докато по-после започва да мисли, че от него може да стане нещо: учител може да стане, поет може да стане, художник може да стане, министър може да стане – каквото пожелае, може да стане. Това е човекът, това е Христос, Който може да преодолява мъчнотиите в живота. Ние взимаме думата „Христос" в обикновен смисъл. Под думите „Син на Бога живаго" се разбира същината на нещата, която никога не се мени.
към беседата >>
Вървете по него без колебание.
Казвам: пътят, по който сте тръгнали, е прав.
Вървете по него без колебание.
Прав е пътят, но от вас се изисква усилие, труд и работа. От вас се изисква постоянство поне толкова, колкото едно малко момченце употребило, за да влезе в двореца на един княз. Това момче дълго време обикаляло къщата на княза, дано по някакъв начин успее да влезе вътре. Способно и даровито било това момченце. Князът бил много строг и взискателен.
към беседата >>
Всички хора започват да му обръщат внимание. Защо?
Този закон се проверява навсякъде в живота. Едно малко, бедно момиченце седи на пътя, но никой не му обръща внимание. Хората минават-заминават покрай него, но никой не се спира. По едно време царският син минава покрай момиченцето, поглежда го, разбира положението му и го извиква при себе си. От този момент положението на момиченцето се подобрява.
Всички хора започват да му обръщат внимание. Защо?
Защото любовта го е погледнала. До това време момиченцето е поглеждало към хората, дано някой му обърне внимание, дано някой го обикне. Щом царският син минал покрай него, то си казало: Този е, който ще донесе щастието ми. Аз вярвам абсолютно в него. И наистина, от този ден лошите условия за това момиченце се изменили.
към беседата >>
Симон е материалният човек, който съзнава, че има нещо в него, което може да го направи човек, в пълния смисъл на думата.
Първата част на проповедта ще се отнася до думите: И отговори Симон Петър и рече. Втората част – върху думите: Ти си Христос. Третата част – върху думите: Син на Бога живаго. Симон , или Петър, за когото се говори в стиха, е един и същ човек, само че името му се мени. Това показва, че от Симон трябва да се превърне в Петър.
Симон е материалният човек, който съзнава, че има нещо в него, което може да го направи човек, в пълния смисъл на думата.
В първо време той обръща внимание повече на тялото си, яде и пие, расте и се развива, докато по-после започва да мисли, че от него може да стане нещо: учител може да стане, поет може да стане, художник може да стане, министър може да стане – каквото пожелае, може да стане. Това е човекът, това е Христос, Който може да преодолява мъчнотиите в живота. Ние взимаме думата „Христос" в обикновен смисъл. Под думите „Син на Бога живаго" се разбира същината на нещата, която никога не се мени. Който няма тази същина в себе си, той не може да бъде нито Петър, нито Христос, нито Син на Бога живаго.
към беседата >>
Прав е пътят, но от вас се изисква усилие, труд и работа.
Казвам: пътят, по който сте тръгнали, е прав. Вървете по него без колебание.
Прав е пътят, но от вас се изисква усилие, труд и работа.
От вас се изисква постоянство поне толкова, колкото едно малко момченце употребило, за да влезе в двореца на един княз. Това момче дълго време обикаляло къщата на княза, дано по някакъв начин успее да влезе вътре. Способно и даровито било това момченце. Князът бил много строг и взискателен. Той не допущал при себе си никой, освен слугите си, които влизали и излизали от къщата му само по някаква работа.
към беседата >>
Защото любовта го е погледнала.
Едно малко, бедно момиченце седи на пътя, но никой не му обръща внимание. Хората минават-заминават покрай него, но никой не се спира. По едно време царският син минава покрай момиченцето, поглежда го, разбира положението му и го извиква при себе си. От този момент положението на момиченцето се подобрява. Всички хора започват да му обръщат внимание. Защо?
Защото любовта го е погледнала.
До това време момиченцето е поглеждало към хората, дано някой му обърне внимание, дано някой го обикне. Щом царският син минал покрай него, то си казало: Този е, който ще донесе щастието ми. Аз вярвам абсолютно в него. И наистина, от този ден лошите условия за това момиченце се изменили.
към беседата >>
В първо време той обръща внимание повече на тялото си, яде и пие, расте и се развива, докато по-после започва да мисли, че от него може да стане нещо: учител може да стане, поет може да стане, художник може да стане, министър може да стане – каквото пожелае, може да стане.
Втората част – върху думите: Ти си Христос. Третата част – върху думите: Син на Бога живаго. Симон , или Петър, за когото се говори в стиха, е един и същ човек, само че името му се мени. Това показва, че от Симон трябва да се превърне в Петър. Симон е материалният човек, който съзнава, че има нещо в него, което може да го направи човек, в пълния смисъл на думата.
В първо време той обръща внимание повече на тялото си, яде и пие, расте и се развива, докато по-после започва да мисли, че от него може да стане нещо: учител може да стане, поет може да стане, художник може да стане, министър може да стане – каквото пожелае, може да стане.
Това е човекът, това е Христос, Който може да преодолява мъчнотиите в живота. Ние взимаме думата „Христос" в обикновен смисъл. Под думите „Син на Бога живаго" се разбира същината на нещата, която никога не се мени. Който няма тази същина в себе си, той не може да бъде нито Петър, нито Христос, нито Син на Бога живаго. Какво може да бъде тогава?
към беседата >>
От вас се изисква постоянство поне толкова, колкото едно малко момченце употребило, за да влезе в двореца на един княз.
Казвам: пътят, по който сте тръгнали, е прав. Вървете по него без колебание. Прав е пътят, но от вас се изисква усилие, труд и работа.
От вас се изисква постоянство поне толкова, колкото едно малко момченце употребило, за да влезе в двореца на един княз.
Това момче дълго време обикаляло къщата на княза, дано по някакъв начин успее да влезе вътре. Способно и даровито било това момченце. Князът бил много строг и взискателен. Той не допущал при себе си никой, освен слугите си, които влизали и излизали от къщата му само по някаква работа. Това дете с години обикаляло двореца на княза, търсило начин да влезе вътре.
към беседата >>
До това време момиченцето е поглеждало към хората, дано някой му обърне внимание, дано някой го обикне.
Хората минават-заминават покрай него, но никой не се спира. По едно време царският син минава покрай момиченцето, поглежда го, разбира положението му и го извиква при себе си. От този момент положението на момиченцето се подобрява. Всички хора започват да му обръщат внимание. Защо? Защото любовта го е погледнала.
До това време момиченцето е поглеждало към хората, дано някой му обърне внимание, дано някой го обикне.
Щом царският син минал покрай него, то си казало: Този е, който ще донесе щастието ми. Аз вярвам абсолютно в него. И наистина, от този ден лошите условия за това момиченце се изменили.
към беседата >>
Това е човекът, това е Христос, Който може да преодолява мъчнотиите в живота.
Третата част – върху думите: Син на Бога живаго. Симон , или Петър, за когото се говори в стиха, е един и същ човек, само че името му се мени. Това показва, че от Симон трябва да се превърне в Петър. Симон е материалният човек, който съзнава, че има нещо в него, което може да го направи човек, в пълния смисъл на думата. В първо време той обръща внимание повече на тялото си, яде и пие, расте и се развива, докато по-после започва да мисли, че от него може да стане нещо: учител може да стане, поет може да стане, художник може да стане, министър може да стане – каквото пожелае, може да стане.
Това е човекът, това е Христос, Който може да преодолява мъчнотиите в живота.
Ние взимаме думата „Христос" в обикновен смисъл. Под думите „Син на Бога живаго" се разбира същината на нещата, която никога не се мени. Който няма тази същина в себе си, той не може да бъде нито Петър, нито Христос, нито Син на Бога живаго. Какво може да бъде тогава? Той може да бъде човек.
към беседата >>
Това момче дълго време обикаляло къщата на княза, дано по някакъв начин успее да влезе вътре.
Казвам: пътят, по който сте тръгнали, е прав. Вървете по него без колебание. Прав е пътят, но от вас се изисква усилие, труд и работа. От вас се изисква постоянство поне толкова, колкото едно малко момченце употребило, за да влезе в двореца на един княз.
Това момче дълго време обикаляло къщата на княза, дано по някакъв начин успее да влезе вътре.
Способно и даровито било това момченце. Князът бил много строг и взискателен. Той не допущал при себе си никой, освен слугите си, които влизали и излизали от къщата му само по някаква работа. Това дете с години обикаляло двореца на княза, търсило начин да влезе вътре. Как да влезе?
към беседата >>
Щом царският син минал покрай него, то си казало: Този е, който ще донесе щастието ми.
По едно време царският син минава покрай момиченцето, поглежда го, разбира положението му и го извиква при себе си. От този момент положението на момиченцето се подобрява. Всички хора започват да му обръщат внимание. Защо? Защото любовта го е погледнала. До това време момиченцето е поглеждало към хората, дано някой му обърне внимание, дано някой го обикне.
Щом царският син минал покрай него, то си казало: Този е, който ще донесе щастието ми.
Аз вярвам абсолютно в него. И наистина, от този ден лошите условия за това момиченце се изменили.
към беседата >>
Ние взимаме думата „Христос" в обикновен смисъл.
Симон , или Петър, за когото се говори в стиха, е един и същ човек, само че името му се мени. Това показва, че от Симон трябва да се превърне в Петър. Симон е материалният човек, който съзнава, че има нещо в него, което може да го направи човек, в пълния смисъл на думата. В първо време той обръща внимание повече на тялото си, яде и пие, расте и се развива, докато по-после започва да мисли, че от него може да стане нещо: учител може да стане, поет може да стане, художник може да стане, министър може да стане – каквото пожелае, може да стане. Това е човекът, това е Христос, Който може да преодолява мъчнотиите в живота.
Ние взимаме думата „Христос" в обикновен смисъл.
Под думите „Син на Бога живаго" се разбира същината на нещата, която никога не се мени. Който няма тази същина в себе си, той не може да бъде нито Петър, нито Христос, нито Син на Бога живаго. Какво може да бъде тогава? Той може да бъде човек. И затова казваме, че хората са Божествени деца, изпратени на земята за изпитания.
към беседата >>
Способно и даровито било това момченце.
Казвам: пътят, по който сте тръгнали, е прав. Вървете по него без колебание. Прав е пътят, но от вас се изисква усилие, труд и работа. От вас се изисква постоянство поне толкова, колкото едно малко момченце употребило, за да влезе в двореца на един княз. Това момче дълго време обикаляло къщата на княза, дано по някакъв начин успее да влезе вътре.
Способно и даровито било това момченце.
Князът бил много строг и взискателен. Той не допущал при себе си никой, освен слугите си, които влизали и излизали от къщата му само по някаква работа. Това дете с години обикаляло двореца на княза, търсило начин да влезе вътре. Как да влезе? Да поиска от някой препоръка, виждало му се невъзможно.
към беседата >>
Аз вярвам абсолютно в него.
От този момент положението на момиченцето се подобрява. Всички хора започват да му обръщат внимание. Защо? Защото любовта го е погледнала. До това време момиченцето е поглеждало към хората, дано някой му обърне внимание, дано някой го обикне. Щом царският син минал покрай него, то си казало: Този е, който ще донесе щастието ми.
Аз вярвам абсолютно в него.
И наистина, от този ден лошите условия за това момиченце се изменили.
към беседата >>
Под думите „Син на Бога живаго" се разбира същината на нещата, която никога не се мени.
Това показва, че от Симон трябва да се превърне в Петър. Симон е материалният човек, който съзнава, че има нещо в него, което може да го направи човек, в пълния смисъл на думата. В първо време той обръща внимание повече на тялото си, яде и пие, расте и се развива, докато по-после започва да мисли, че от него може да стане нещо: учител може да стане, поет може да стане, художник може да стане, министър може да стане – каквото пожелае, може да стане. Това е човекът, това е Христос, Който може да преодолява мъчнотиите в живота. Ние взимаме думата „Христос" в обикновен смисъл.
Под думите „Син на Бога живаго" се разбира същината на нещата, която никога не се мени.
Който няма тази същина в себе си, той не може да бъде нито Петър, нито Христос, нито Син на Бога живаго. Какво може да бъде тогава? Той може да бъде човек. И затова казваме, че хората са Божествени деца, изпратени на земята за изпитания. Те са изпратени като деца, с цел да не се събужда в тях съзнание за Божествения им произход и да създават нещастия на цялата вселена.
към беседата >>
Князът бил много строг и взискателен.
Вървете по него без колебание. Прав е пътят, но от вас се изисква усилие, труд и работа. От вас се изисква постоянство поне толкова, колкото едно малко момченце употребило, за да влезе в двореца на един княз. Това момче дълго време обикаляло къщата на княза, дано по някакъв начин успее да влезе вътре. Способно и даровито било това момченце.
Князът бил много строг и взискателен.
Той не допущал при себе си никой, освен слугите си, които влизали и излизали от къщата му само по някаква работа. Това дете с години обикаляло двореца на княза, търсило начин да влезе вътре. Как да влезе? Да поиска от някой препоръка, виждало му се невъзможно. Най-после то се обърнало към Бога с молба, по някакъв начин да му отвори път за двореца на княза.
към беседата >>
И наистина, от този ден лошите условия за това момиченце се изменили.
Всички хора започват да му обръщат внимание. Защо? Защото любовта го е погледнала. До това време момиченцето е поглеждало към хората, дано някой му обърне внимание, дано някой го обикне. Щом царският син минал покрай него, то си казало: Този е, който ще донесе щастието ми. Аз вярвам абсолютно в него.
И наистина, от този ден лошите условия за това момиченце се изменили.
към беседата >>
Който няма тази същина в себе си, той не може да бъде нито Петър, нито Христос, нито Син на Бога живаго.
Симон е материалният човек, който съзнава, че има нещо в него, което може да го направи човек, в пълния смисъл на думата. В първо време той обръща внимание повече на тялото си, яде и пие, расте и се развива, докато по-после започва да мисли, че от него може да стане нещо: учител може да стане, поет може да стане, художник може да стане, министър може да стане – каквото пожелае, може да стане. Това е човекът, това е Христос, Който може да преодолява мъчнотиите в живота. Ние взимаме думата „Христос" в обикновен смисъл. Под думите „Син на Бога живаго" се разбира същината на нещата, която никога не се мени.
Който няма тази същина в себе си, той не може да бъде нито Петър, нито Христос, нито Син на Бога живаго.
Какво може да бъде тогава? Той може да бъде човек. И затова казваме, че хората са Божествени деца, изпратени на земята за изпитания. Те са изпратени като деца, с цел да не се събужда в тях съзнание за Божествения им произход и да създават нещастия на цялата вселена. При изпращането на тия деца от невидимия свят, майките и бащите им са казали, да им дадат лопати, мотики, да ги впрегнат на работа.
към беседата >>
Той не допущал при себе си никой, освен слугите си, които влизали и излизали от къщата му само по някаква работа.
Прав е пътят, но от вас се изисква усилие, труд и работа. От вас се изисква постоянство поне толкова, колкото едно малко момченце употребило, за да влезе в двореца на един княз. Това момче дълго време обикаляло къщата на княза, дано по някакъв начин успее да влезе вътре. Способно и даровито било това момченце. Князът бил много строг и взискателен.
Той не допущал при себе си никой, освен слугите си, които влизали и излизали от къщата му само по някаква работа.
Това дете с години обикаляло двореца на княза, търсило начин да влезе вътре. Как да влезе? Да поиска от някой препоръка, виждало му се невъзможно. Най-после то се обърнало към Бога с молба, по някакъв начин да му отвори път за двореца на княза. То започнало да изучава характера на княза, на неговите слуги, които постоянно излизали и влизали в двореца, с пълни стомни вода.
към беседата >>
Казвам: по същия начин, като момиченцето, и човешката душа трябва да очаква идването на царския син, на Сина Божи и да желае Той да я погледне и обикне.
Казвам: по същия начин, като момиченцето, и човешката душа трябва да очаква идването на царския син, на Сина Божи и да желае Той да я погледне и обикне.
От този ден ще настане за нея мир и радост, и тя ще може да учи. Мнозина от вас нямат тази опитност, но могат да я имат. Тази опитност не идва изведнъж, но постепенно, както зората настъпва постепенно. Най-красивият момент в живота на човека е пробуждането на неговото съзнание, или зазоряването на неговата душа. Който е дошъл до този момент той е намерил магическата пръчица в своя живот.
към беседата >>
Какво може да бъде тогава?
В първо време той обръща внимание повече на тялото си, яде и пие, расте и се развива, докато по-после започва да мисли, че от него може да стане нещо: учител може да стане, поет може да стане, художник може да стане, министър може да стане – каквото пожелае, може да стане. Това е човекът, това е Христос, Който може да преодолява мъчнотиите в живота. Ние взимаме думата „Христос" в обикновен смисъл. Под думите „Син на Бога живаго" се разбира същината на нещата, която никога не се мени. Който няма тази същина в себе си, той не може да бъде нито Петър, нито Христос, нито Син на Бога живаго.
Какво може да бъде тогава?
Той може да бъде човек. И затова казваме, че хората са Божествени деца, изпратени на земята за изпитания. Те са изпратени като деца, с цел да не се събужда в тях съзнание за Божествения им произход и да създават нещастия на цялата вселена. При изпращането на тия деца от невидимия свят, майките и бащите им са казали, да им дадат лопати, мотики, да ги впрегнат на работа. Те трябва да работят!
към беседата >>
Това дете с години обикаляло двореца на княза, търсило начин да влезе вътре.
От вас се изисква постоянство поне толкова, колкото едно малко момченце употребило, за да влезе в двореца на един княз. Това момче дълго време обикаляло къщата на княза, дано по някакъв начин успее да влезе вътре. Способно и даровито било това момченце. Князът бил много строг и взискателен. Той не допущал при себе си никой, освен слугите си, които влизали и излизали от къщата му само по някаква работа.
Това дете с години обикаляло двореца на княза, търсило начин да влезе вътре.
Как да влезе? Да поиска от някой препоръка, виждало му се невъзможно. Най-после то се обърнало към Бога с молба, по някакъв начин да му отвори път за двореца на княза. То започнало да изучава характера на княза, на неговите слуги, които постоянно излизали и влизали в двореца, с пълни стомни вода. Като ги наблюдавало момчето си въздъхвало, и все търсило начин да влезе при княза.
към беседата >>
От този ден ще настане за нея мир и радост, и тя ще може да учи.
Казвам: по същия начин, като момиченцето, и човешката душа трябва да очаква идването на царския син, на Сина Божи и да желае Той да я погледне и обикне.
От този ден ще настане за нея мир и радост, и тя ще може да учи.
Мнозина от вас нямат тази опитност, но могат да я имат. Тази опитност не идва изведнъж, но постепенно, както зората настъпва постепенно. Най-красивият момент в живота на човека е пробуждането на неговото съзнание, или зазоряването на неговата душа. Който е дошъл до този момент той е намерил магическата пръчица в своя живот.
към беседата >>
Той може да бъде човек.
Това е човекът, това е Христос, Който може да преодолява мъчнотиите в живота. Ние взимаме думата „Христос" в обикновен смисъл. Под думите „Син на Бога живаго" се разбира същината на нещата, която никога не се мени. Който няма тази същина в себе си, той не може да бъде нито Петър, нито Христос, нито Син на Бога живаго. Какво може да бъде тогава?
Той може да бъде човек.
И затова казваме, че хората са Божествени деца, изпратени на земята за изпитания. Те са изпратени като деца, с цел да не се събужда в тях съзнание за Божествения им произход и да създават нещастия на цялата вселена. При изпращането на тия деца от невидимия свят, майките и бащите им са казали, да им дадат лопати, мотики, да ги впрегнат на работа. Те трябва да работят! Всеки от вас е Симон Петър, облечен в плът и кръв.
към беседата >>
Как да влезе?
Това момче дълго време обикаляло къщата на княза, дано по някакъв начин успее да влезе вътре. Способно и даровито било това момченце. Князът бил много строг и взискателен. Той не допущал при себе си никой, освен слугите си, които влизали и излизали от къщата му само по някаква работа. Това дете с години обикаляло двореца на княза, търсило начин да влезе вътре.
Как да влезе?
Да поиска от някой препоръка, виждало му се невъзможно. Най-после то се обърнало към Бога с молба, по някакъв начин да му отвори път за двореца на княза. То започнало да изучава характера на княза, на неговите слуги, които постоянно излизали и влизали в двореца, с пълни стомни вода. Като ги наблюдавало момчето си въздъхвало, и все търсило начин да влезе при княза. Един ден, един от слугите на княза, като се връщал от вода, подхлъзнал се, паднал и строшил крака си.
към беседата >>
Мнозина от вас нямат тази опитност, но могат да я имат.
Казвам: по същия начин, като момиченцето, и човешката душа трябва да очаква идването на царския син, на Сина Божи и да желае Той да я погледне и обикне. От този ден ще настане за нея мир и радост, и тя ще може да учи.
Мнозина от вас нямат тази опитност, но могат да я имат.
Тази опитност не идва изведнъж, но постепенно, както зората настъпва постепенно. Най-красивият момент в живота на човека е пробуждането на неговото съзнание, или зазоряването на неговата душа. Който е дошъл до този момент той е намерил магическата пръчица в своя живот.
към беседата >>
И затова казваме, че хората са Божествени деца, изпратени на земята за изпитания.
Ние взимаме думата „Христос" в обикновен смисъл. Под думите „Син на Бога живаго" се разбира същината на нещата, която никога не се мени. Който няма тази същина в себе си, той не може да бъде нито Петър, нито Христос, нито Син на Бога живаго. Какво може да бъде тогава? Той може да бъде човек.
И затова казваме, че хората са Божествени деца, изпратени на земята за изпитания.
Те са изпратени като деца, с цел да не се събужда в тях съзнание за Божествения им произход и да създават нещастия на цялата вселена. При изпращането на тия деца от невидимия свят, майките и бащите им са казали, да им дадат лопати, мотики, да ги впрегнат на работа. Те трябва да работят! Всеки от вас е Симон Петър, облечен в плът и кръв. Какво е твоето произхождение, ще оставиш настрана.
към беседата >>
Да поиска от някой препоръка, виждало му се невъзможно.
Способно и даровито било това момченце. Князът бил много строг и взискателен. Той не допущал при себе си никой, освен слугите си, които влизали и излизали от къщата му само по някаква работа. Това дете с години обикаляло двореца на княза, търсило начин да влезе вътре. Как да влезе?
Да поиска от някой препоръка, виждало му се невъзможно.
Най-после то се обърнало към Бога с молба, по някакъв начин да му отвори път за двореца на княза. То започнало да изучава характера на княза, на неговите слуги, които постоянно излизали и влизали в двореца, с пълни стомни вода. Като ги наблюдавало момчето си въздъхвало, и все търсило начин да влезе при княза. Един ден, един от слугите на княза, като се връщал от вода, подхлъзнал се, паднал и строшил крака си. Момчето веднага взело стомничките му, затекло се към двореца, похлопало на вратата и казало: Един от вашите слуги се подхлъзна, падна на пътя и строши крака си.
към беседата >>
Тази опитност не идва изведнъж, но постепенно, както зората настъпва постепенно.
Казвам: по същия начин, като момиченцето, и човешката душа трябва да очаква идването на царския син, на Сина Божи и да желае Той да я погледне и обикне. От този ден ще настане за нея мир и радост, и тя ще може да учи. Мнозина от вас нямат тази опитност, но могат да я имат.
Тази опитност не идва изведнъж, но постепенно, както зората настъпва постепенно.
Най-красивият момент в живота на човека е пробуждането на неговото съзнание, или зазоряването на неговата душа. Който е дошъл до този момент той е намерил магическата пръчица в своя живот.
към беседата >>
Те са изпратени като деца, с цел да не се събужда в тях съзнание за Божествения им произход и да създават нещастия на цялата вселена.
Под думите „Син на Бога живаго" се разбира същината на нещата, която никога не се мени. Който няма тази същина в себе си, той не може да бъде нито Петър, нито Христос, нито Син на Бога живаго. Какво може да бъде тогава? Той може да бъде човек. И затова казваме, че хората са Божествени деца, изпратени на земята за изпитания.
Те са изпратени като деца, с цел да не се събужда в тях съзнание за Божествения им произход и да създават нещастия на цялата вселена.
При изпращането на тия деца от невидимия свят, майките и бащите им са казали, да им дадат лопати, мотики, да ги впрегнат на работа. Те трябва да работят! Всеки от вас е Симон Петър, облечен в плът и кръв. Какво е твоето произхождение, ще оставиш настрана. Ти си дошъл на физическия свят и трябва да работиш.
към беседата >>
Най-после то се обърнало към Бога с молба, по някакъв начин да му отвори път за двореца на княза.
Князът бил много строг и взискателен. Той не допущал при себе си никой, освен слугите си, които влизали и излизали от къщата му само по някаква работа. Това дете с години обикаляло двореца на княза, търсило начин да влезе вътре. Как да влезе? Да поиска от някой препоръка, виждало му се невъзможно.
Най-после то се обърнало към Бога с молба, по някакъв начин да му отвори път за двореца на княза.
То започнало да изучава характера на княза, на неговите слуги, които постоянно излизали и влизали в двореца, с пълни стомни вода. Като ги наблюдавало момчето си въздъхвало, и все търсило начин да влезе при княза. Един ден, един от слугите на княза, като се връщал от вода, подхлъзнал се, паднал и строшил крака си. Момчето веднага взело стомничките му, затекло се към двореца, похлопало на вратата и казало: Един от вашите слуги се подхлъзна, падна на пътя и строши крака си. Князът бил вътре и чул всичко, което детето разправило.
към беседата >>
Най-красивият момент в живота на човека е пробуждането на неговото съзнание, или зазоряването на неговата душа.
Казвам: по същия начин, като момиченцето, и човешката душа трябва да очаква идването на царския син, на Сина Божи и да желае Той да я погледне и обикне. От този ден ще настане за нея мир и радост, и тя ще може да учи. Мнозина от вас нямат тази опитност, но могат да я имат. Тази опитност не идва изведнъж, но постепенно, както зората настъпва постепенно.
Най-красивият момент в живота на човека е пробуждането на неговото съзнание, или зазоряването на неговата душа.
Който е дошъл до този момент той е намерил магическата пръчица в своя живот.
към беседата >>
При изпращането на тия деца от невидимия свят, майките и бащите им са казали, да им дадат лопати, мотики, да ги впрегнат на работа.
Който няма тази същина в себе си, той не може да бъде нито Петър, нито Христос, нито Син на Бога живаго. Какво може да бъде тогава? Той може да бъде човек. И затова казваме, че хората са Божествени деца, изпратени на земята за изпитания. Те са изпратени като деца, с цел да не се събужда в тях съзнание за Божествения им произход и да създават нещастия на цялата вселена.
При изпращането на тия деца от невидимия свят, майките и бащите им са казали, да им дадат лопати, мотики, да ги впрегнат на работа.
Те трябва да работят! Всеки от вас е Симон Петър, облечен в плът и кръв. Какво е твоето произхождение, ще оставиш настрана. Ти си дошъл на физическия свят и трябва да работиш. Ако кажеш, че не искаш да живееш, това е друг въпрос.
към беседата >>
То започнало да изучава характера на княза, на неговите слуги, които постоянно излизали и влизали в двореца, с пълни стомни вода.
Той не допущал при себе си никой, освен слугите си, които влизали и излизали от къщата му само по някаква работа. Това дете с години обикаляло двореца на княза, търсило начин да влезе вътре. Как да влезе? Да поиска от някой препоръка, виждало му се невъзможно. Най-после то се обърнало към Бога с молба, по някакъв начин да му отвори път за двореца на княза.
То започнало да изучава характера на княза, на неговите слуги, които постоянно излизали и влизали в двореца, с пълни стомни вода.
Като ги наблюдавало момчето си въздъхвало, и все търсило начин да влезе при княза. Един ден, един от слугите на княза, като се връщал от вода, подхлъзнал се, паднал и строшил крака си. Момчето веднага взело стомничките му, затекло се към двореца, похлопало на вратата и казало: Един от вашите слуги се подхлъзна, падна на пътя и строши крака си. Князът бил вътре и чул всичко, което детето разправило. Погледнал към него и видял в погледа, на лицето му нещо особено.
към беседата >>
Който е дошъл до този момент той е намерил магическата пръчица в своя живот.
Казвам: по същия начин, като момиченцето, и човешката душа трябва да очаква идването на царския син, на Сина Божи и да желае Той да я погледне и обикне. От този ден ще настане за нея мир и радост, и тя ще може да учи. Мнозина от вас нямат тази опитност, но могат да я имат. Тази опитност не идва изведнъж, но постепенно, както зората настъпва постепенно. Най-красивият момент в живота на човека е пробуждането на неговото съзнание, или зазоряването на неговата душа.
Който е дошъл до този момент той е намерил магическата пръчица в своя живот.
към беседата >>
Те трябва да работят!
Какво може да бъде тогава? Той може да бъде човек. И затова казваме, че хората са Божествени деца, изпратени на земята за изпитания. Те са изпратени като деца, с цел да не се събужда в тях съзнание за Божествения им произход и да създават нещастия на цялата вселена. При изпращането на тия деца от невидимия свят, майките и бащите им са казали, да им дадат лопати, мотики, да ги впрегнат на работа.
Те трябва да работят!
Всеки от вас е Симон Петър, облечен в плът и кръв. Какво е твоето произхождение, ще оставиш настрана. Ти си дошъл на физическия свят и трябва да работиш. Ако кажеш, че не искаш да живееш, това е друг въпрос. Можеш да не искаш да живееш на земята, можеш и да живееш – свободен си, но кога?
към беседата >>
Като ги наблюдавало момчето си въздъхвало, и все търсило начин да влезе при княза.
Това дете с години обикаляло двореца на княза, търсило начин да влезе вътре. Как да влезе? Да поиска от някой препоръка, виждало му се невъзможно. Най-после то се обърнало към Бога с молба, по някакъв начин да му отвори път за двореца на княза. То започнало да изучава характера на княза, на неговите слуги, които постоянно излизали и влизали в двореца, с пълни стомни вода.
Като ги наблюдавало момчето си въздъхвало, и все търсило начин да влезе при княза.
Един ден, един от слугите на княза, като се връщал от вода, подхлъзнал се, паднал и строшил крака си. Момчето веднага взело стомничките му, затекло се към двореца, похлопало на вратата и казало: Един от вашите слуги се подхлъзна, падна на пътя и строши крака си. Князът бил вътре и чул всичко, което детето разправило. Погледнал към него и видял в погледа, на лицето му нещо особено. Заедно с детето, князът излязъл на пътя да види пострадалия слуга и да се разпореди да му помогнат.
към беседата >>
Сега, всички трябва да се стремите към онази абсолютна, положителна вяра, в която се съединяват надеждата и любовта.
Сега, всички трябва да се стремите към онази абсолютна, положителна вяра, в която се съединяват надеждата и любовта.
Апостол Павел е поставил тия три добродетели да действуват едновременно: дето е вярата, там са надеждата и любовта; дето е надеждата, там са вярата и любовта; дето е любовта, там са вярата и надеждата. Те трябва да действуват едновременно. В миналото те са действували отделно, но са нямали големи постижения. Днес те трябва да действуват едновременно, ако искате да имат резултат. Вярата действува във физическия свят, надеждата – в духовния, а любовта – в Божествения.
към беседата >>
Всеки от вас е Симон Петър, облечен в плът и кръв.
Той може да бъде човек. И затова казваме, че хората са Божествени деца, изпратени на земята за изпитания. Те са изпратени като деца, с цел да не се събужда в тях съзнание за Божествения им произход и да създават нещастия на цялата вселена. При изпращането на тия деца от невидимия свят, майките и бащите им са казали, да им дадат лопати, мотики, да ги впрегнат на работа. Те трябва да работят!
Всеки от вас е Симон Петър, облечен в плът и кръв.
Какво е твоето произхождение, ще оставиш настрана. Ти си дошъл на физическия свят и трябва да работиш. Ако кажеш, че не искаш да живееш, това е друг въпрос. Можеш да не искаш да живееш на земята, можеш и да живееш – свободен си, но кога? Свободен си бил, преди да си слязъл на земята, но веднъж си слязъл, сега вече ще живееш и ще работиш.
към беседата >>
Един ден, един от слугите на княза, като се връщал от вода, подхлъзнал се, паднал и строшил крака си.
Как да влезе? Да поиска от някой препоръка, виждало му се невъзможно. Най-после то се обърнало към Бога с молба, по някакъв начин да му отвори път за двореца на княза. То започнало да изучава характера на княза, на неговите слуги, които постоянно излизали и влизали в двореца, с пълни стомни вода. Като ги наблюдавало момчето си въздъхвало, и все търсило начин да влезе при княза.
Един ден, един от слугите на княза, като се връщал от вода, подхлъзнал се, паднал и строшил крака си.
Момчето веднага взело стомничките му, затекло се към двореца, похлопало на вратата и казало: Един от вашите слуги се подхлъзна, падна на пътя и строши крака си. Князът бил вътре и чул всичко, което детето разправило. Погледнал към него и видял в погледа, на лицето му нещо особено. Заедно с детето, князът излязъл на пътя да види пострадалия слуга и да се разпореди да му помогнат. От този момент детето влязло в двореца при княза.
към беседата >>
Апостол Павел е поставил тия три добродетели да действуват едновременно: дето е вярата, там са надеждата и любовта; дето е надеждата, там са вярата и любовта; дето е любовта, там са вярата и надеждата.
Сега, всички трябва да се стремите към онази абсолютна, положителна вяра, в която се съединяват надеждата и любовта.
Апостол Павел е поставил тия три добродетели да действуват едновременно: дето е вярата, там са надеждата и любовта; дето е надеждата, там са вярата и любовта; дето е любовта, там са вярата и надеждата.
Те трябва да действуват едновременно. В миналото те са действували отделно, но са нямали големи постижения. Днес те трябва да действуват едновременно, ако искате да имат резултат. Вярата действува във физическия свят, надеждата – в духовния, а любовта – в Божествения. Кой в каквото положение и на което място се намира, трябва да благодари за това.
към беседата >>
Какво е твоето произхождение, ще оставиш настрана.
И затова казваме, че хората са Божествени деца, изпратени на земята за изпитания. Те са изпратени като деца, с цел да не се събужда в тях съзнание за Божествения им произход и да създават нещастия на цялата вселена. При изпращането на тия деца от невидимия свят, майките и бащите им са казали, да им дадат лопати, мотики, да ги впрегнат на работа. Те трябва да работят! Всеки от вас е Симон Петър, облечен в плът и кръв.
Какво е твоето произхождение, ще оставиш настрана.
Ти си дошъл на физическия свят и трябва да работиш. Ако кажеш, че не искаш да живееш, това е друг въпрос. Можеш да не искаш да живееш на земята, можеш и да живееш – свободен си, но кога? Свободен си бил, преди да си слязъл на земята, но веднъж си слязъл, сега вече ще живееш и ще работиш.
към беседата >>
Момчето веднага взело стомничките му, затекло се към двореца, похлопало на вратата и казало: Един от вашите слуги се подхлъзна, падна на пътя и строши крака си.
Да поиска от някой препоръка, виждало му се невъзможно. Най-после то се обърнало към Бога с молба, по някакъв начин да му отвори път за двореца на княза. То започнало да изучава характера на княза, на неговите слуги, които постоянно излизали и влизали в двореца, с пълни стомни вода. Като ги наблюдавало момчето си въздъхвало, и все търсило начин да влезе при княза. Един ден, един от слугите на княза, като се връщал от вода, подхлъзнал се, паднал и строшил крака си.
Момчето веднага взело стомничките му, затекло се към двореца, похлопало на вратата и казало: Един от вашите слуги се подхлъзна, падна на пътя и строши крака си.
Князът бил вътре и чул всичко, което детето разправило. Погледнал към него и видял в погледа, на лицето му нещо особено. Заедно с детето, князът излязъл на пътя да види пострадалия слуга и да се разпореди да му помогнат. От този момент детето влязло в двореца при княза. Един от слугите на княза трябвало да пострада, за да се даде възможност на способното и даровито дете да влезе в двореца.
към беседата >>
Те трябва да действуват едновременно.
Сега, всички трябва да се стремите към онази абсолютна, положителна вяра, в която се съединяват надеждата и любовта. Апостол Павел е поставил тия три добродетели да действуват едновременно: дето е вярата, там са надеждата и любовта; дето е надеждата, там са вярата и любовта; дето е любовта, там са вярата и надеждата.
Те трябва да действуват едновременно.
В миналото те са действували отделно, но са нямали големи постижения. Днес те трябва да действуват едновременно, ако искате да имат резултат. Вярата действува във физическия свят, надеждата – в духовния, а любовта – в Божествения. Кой в каквото положение и на което място се намира, трябва да благодари за това. Защото, като дойде момента за пробуждане на съзнанието, не е важно, кой на каква служба е бил.
към беседата >>
Ти си дошъл на физическия свят и трябва да работиш.
Те са изпратени като деца, с цел да не се събужда в тях съзнание за Божествения им произход и да създават нещастия на цялата вселена. При изпращането на тия деца от невидимия свят, майките и бащите им са казали, да им дадат лопати, мотики, да ги впрегнат на работа. Те трябва да работят! Всеки от вас е Симон Петър, облечен в плът и кръв. Какво е твоето произхождение, ще оставиш настрана.
Ти си дошъл на физическия свят и трябва да работиш.
Ако кажеш, че не искаш да живееш, това е друг въпрос. Можеш да не искаш да живееш на земята, можеш и да живееш – свободен си, но кога? Свободен си бил, преди да си слязъл на земята, но веднъж си слязъл, сега вече ще живееш и ще работиш.
към беседата >>
Князът бил вътре и чул всичко, което детето разправило.
Най-после то се обърнало към Бога с молба, по някакъв начин да му отвори път за двореца на княза. То започнало да изучава характера на княза, на неговите слуги, които постоянно излизали и влизали в двореца, с пълни стомни вода. Като ги наблюдавало момчето си въздъхвало, и все търсило начин да влезе при княза. Един ден, един от слугите на княза, като се връщал от вода, подхлъзнал се, паднал и строшил крака си. Момчето веднага взело стомничките му, затекло се към двореца, похлопало на вратата и казало: Един от вашите слуги се подхлъзна, падна на пътя и строши крака си.
Князът бил вътре и чул всичко, което детето разправило.
Погледнал към него и видял в погледа, на лицето му нещо особено. Заедно с детето, князът излязъл на пътя да види пострадалия слуга и да се разпореди да му помогнат. От този момент детето влязло в двореца при княза. Един от слугите на княза трябвало да пострада, за да се даде възможност на способното и даровито дете да влезе в двореца.
към беседата >>
В миналото те са действували отделно, но са нямали големи постижения.
Сега, всички трябва да се стремите към онази абсолютна, положителна вяра, в която се съединяват надеждата и любовта. Апостол Павел е поставил тия три добродетели да действуват едновременно: дето е вярата, там са надеждата и любовта; дето е надеждата, там са вярата и любовта; дето е любовта, там са вярата и надеждата. Те трябва да действуват едновременно.
В миналото те са действували отделно, но са нямали големи постижения.
Днес те трябва да действуват едновременно, ако искате да имат резултат. Вярата действува във физическия свят, надеждата – в духовния, а любовта – в Божествения. Кой в каквото положение и на което място се намира, трябва да благодари за това. Защото, като дойде момента за пробуждане на съзнанието, не е важно, кой на каква служба е бил. Вие може да сте или метач, или просяк, или учител, или министър – не е важно това.
към беседата >>
Ако кажеш, че не искаш да живееш, това е друг въпрос.
При изпращането на тия деца от невидимия свят, майките и бащите им са казали, да им дадат лопати, мотики, да ги впрегнат на работа. Те трябва да работят! Всеки от вас е Симон Петър, облечен в плът и кръв. Какво е твоето произхождение, ще оставиш настрана. Ти си дошъл на физическия свят и трябва да работиш.
Ако кажеш, че не искаш да живееш, това е друг въпрос.
Можеш да не искаш да живееш на земята, можеш и да живееш – свободен си, но кога? Свободен си бил, преди да си слязъл на земята, но веднъж си слязъл, сега вече ще живееш и ще работиш.
към беседата >>
Погледнал към него и видял в погледа, на лицето му нещо особено.
То започнало да изучава характера на княза, на неговите слуги, които постоянно излизали и влизали в двореца, с пълни стомни вода. Като ги наблюдавало момчето си въздъхвало, и все търсило начин да влезе при княза. Един ден, един от слугите на княза, като се връщал от вода, подхлъзнал се, паднал и строшил крака си. Момчето веднага взело стомничките му, затекло се към двореца, похлопало на вратата и казало: Един от вашите слуги се подхлъзна, падна на пътя и строши крака си. Князът бил вътре и чул всичко, което детето разправило.
Погледнал към него и видял в погледа, на лицето му нещо особено.
Заедно с детето, князът излязъл на пътя да види пострадалия слуга и да се разпореди да му помогнат. От този момент детето влязло в двореца при княза. Един от слугите на княза трябвало да пострада, за да се даде възможност на способното и даровито дете да влезе в двореца.
към беседата >>
Днес те трябва да действуват едновременно, ако искате да имат резултат.
Сега, всички трябва да се стремите към онази абсолютна, положителна вяра, в която се съединяват надеждата и любовта. Апостол Павел е поставил тия три добродетели да действуват едновременно: дето е вярата, там са надеждата и любовта; дето е надеждата, там са вярата и любовта; дето е любовта, там са вярата и надеждата. Те трябва да действуват едновременно. В миналото те са действували отделно, но са нямали големи постижения.
Днес те трябва да действуват едновременно, ако искате да имат резултат.
Вярата действува във физическия свят, надеждата – в духовния, а любовта – в Божествения. Кой в каквото положение и на което място се намира, трябва да благодари за това. Защото, като дойде момента за пробуждане на съзнанието, не е важно, кой на каква служба е бил. Вие може да сте или метач, или просяк, или учител, или министър – не е важно това. Божественото ще дойде и ще огрее съзнанието ви като слънце.
към беседата >>
Можеш да не искаш да живееш на земята, можеш и да живееш – свободен си, но кога?
Те трябва да работят! Всеки от вас е Симон Петър, облечен в плът и кръв. Какво е твоето произхождение, ще оставиш настрана. Ти си дошъл на физическия свят и трябва да работиш. Ако кажеш, че не искаш да живееш, това е друг въпрос.
Можеш да не искаш да живееш на земята, можеш и да живееш – свободен си, но кога?
Свободен си бил, преди да си слязъл на земята, но веднъж си слязъл, сега вече ще живееш и ще работиш.
към беседата >>
Заедно с детето, князът излязъл на пътя да види пострадалия слуга и да се разпореди да му помогнат.
Като ги наблюдавало момчето си въздъхвало, и все търсило начин да влезе при княза. Един ден, един от слугите на княза, като се връщал от вода, подхлъзнал се, паднал и строшил крака си. Момчето веднага взело стомничките му, затекло се към двореца, похлопало на вратата и казало: Един от вашите слуги се подхлъзна, падна на пътя и строши крака си. Князът бил вътре и чул всичко, което детето разправило. Погледнал към него и видял в погледа, на лицето му нещо особено.
Заедно с детето, князът излязъл на пътя да види пострадалия слуга и да се разпореди да му помогнат.
От този момент детето влязло в двореца при княза. Един от слугите на княза трябвало да пострада, за да се даде възможност на способното и даровито дете да влезе в двореца.
към беседата >>
Вярата действува във физическия свят, надеждата – в духовния, а любовта – в Божествения.
Сега, всички трябва да се стремите към онази абсолютна, положителна вяра, в която се съединяват надеждата и любовта. Апостол Павел е поставил тия три добродетели да действуват едновременно: дето е вярата, там са надеждата и любовта; дето е надеждата, там са вярата и любовта; дето е любовта, там са вярата и надеждата. Те трябва да действуват едновременно. В миналото те са действували отделно, но са нямали големи постижения. Днес те трябва да действуват едновременно, ако искате да имат резултат.
Вярата действува във физическия свят, надеждата – в духовния, а любовта – в Божествения.
Кой в каквото положение и на което място се намира, трябва да благодари за това. Защото, като дойде момента за пробуждане на съзнанието, не е важно, кой на каква служба е бил. Вие може да сте или метач, или просяк, или учител, или министър – не е важно това. Божественото ще дойде и ще огрее съзнанието ви като слънце. И тогава, вие ще се срещнете с ония хора, които съзнават, че пред лицето на Бога всички са еднакви И босият, и гладният, и богатият са души, излезли от Бога, които играят своята роля на сцената.
към беседата >>
Свободен си бил, преди да си слязъл на земята, но веднъж си слязъл, сега вече ще живееш и ще работиш.
Всеки от вас е Симон Петър, облечен в плът и кръв. Какво е твоето произхождение, ще оставиш настрана. Ти си дошъл на физическия свят и трябва да работиш. Ако кажеш, че не искаш да живееш, това е друг въпрос. Можеш да не искаш да живееш на земята, можеш и да живееш – свободен си, но кога?
Свободен си бил, преди да си слязъл на земята, но веднъж си слязъл, сега вече ще живееш и ще работиш.
към беседата >>
От този момент детето влязло в двореца при княза.
Един ден, един от слугите на княза, като се връщал от вода, подхлъзнал се, паднал и строшил крака си. Момчето веднага взело стомничките му, затекло се към двореца, похлопало на вратата и казало: Един от вашите слуги се подхлъзна, падна на пътя и строши крака си. Князът бил вътре и чул всичко, което детето разправило. Погледнал към него и видял в погледа, на лицето му нещо особено. Заедно с детето, князът излязъл на пътя да види пострадалия слуга и да се разпореди да му помогнат.
От този момент детето влязло в двореца при княза.
Един от слугите на княза трябвало да пострада, за да се даде възможност на способното и даровито дете да влезе в двореца.
към беседата >>
Кой в каквото положение и на което място се намира, трябва да благодари за това.
Апостол Павел е поставил тия три добродетели да действуват едновременно: дето е вярата, там са надеждата и любовта; дето е надеждата, там са вярата и любовта; дето е любовта, там са вярата и надеждата. Те трябва да действуват едновременно. В миналото те са действували отделно, но са нямали големи постижения. Днес те трябва да действуват едновременно, ако искате да имат резултат. Вярата действува във физическия свят, надеждата – в духовния, а любовта – в Божествения.
Кой в каквото положение и на което място се намира, трябва да благодари за това.
Защото, като дойде момента за пробуждане на съзнанието, не е важно, кой на каква служба е бил. Вие може да сте или метач, или просяк, или учител, или министър – не е важно това. Божественото ще дойде и ще огрее съзнанието ви като слънце. И тогава, вие ще се срещнете с ония хора, които съзнават, че пред лицето на Бога всички са еднакви И босият, и гладният, и богатият са души, излезли от Бога, които играят своята роля на сцената. Като изиграят ролите си добре, каквото спечелят, ще го делят братски.
към беседата >>
Сега, аз говоря на онези от вас, които разбират закона.
Сега, аз говоря на онези от вас, които разбират закона.
Когато някой казва, че не иска да живее, той има предвид да се прекратят страданията, мъчнотиите и изпитанията му. И обратно: когато някой казва, че иска да живее на земята, той вече е близо до щастието, до благата на живота. Каже ли някой, че не иска да живее на земята, аз го питам: защо не остана при майка си и баща си в невидимия свят, но слезе на земята? Кога си дошъл на земята? Защо си дошъл и кога ще си отиваш?
към беседата >>
Един от слугите на княза трябвало да пострада, за да се даде възможност на способното и даровито дете да влезе в двореца.
Момчето веднага взело стомничките му, затекло се към двореца, похлопало на вратата и казало: Един от вашите слуги се подхлъзна, падна на пътя и строши крака си. Князът бил вътре и чул всичко, което детето разправило. Погледнал към него и видял в погледа, на лицето му нещо особено. Заедно с детето, князът излязъл на пътя да види пострадалия слуга и да се разпореди да му помогнат. От този момент детето влязло в двореца при княза.
Един от слугите на княза трябвало да пострада, за да се даде възможност на способното и даровито дете да влезе в двореца.
към беседата >>
Защото, като дойде момента за пробуждане на съзнанието, не е важно, кой на каква служба е бил.
Те трябва да действуват едновременно. В миналото те са действували отделно, но са нямали големи постижения. Днес те трябва да действуват едновременно, ако искате да имат резултат. Вярата действува във физическия свят, надеждата – в духовния, а любовта – в Божествения. Кой в каквото положение и на което място се намира, трябва да благодари за това.
Защото, като дойде момента за пробуждане на съзнанието, не е важно, кой на каква служба е бил.
Вие може да сте или метач, или просяк, или учител, или министър – не е важно това. Божественото ще дойде и ще огрее съзнанието ви като слънце. И тогава, вие ще се срещнете с ония хора, които съзнават, че пред лицето на Бога всички са еднакви И босият, и гладният, и богатият са души, излезли от Бога, които играят своята роля на сцената. Като изиграят ролите си добре, каквото спечелят, ще го делят братски. Тъй щото, външната страна не трябва да ви смущава.
към беседата >>
Когато някой казва, че не иска да живее, той има предвид да се прекратят страданията, мъчнотиите и изпитанията му.
Сега, аз говоря на онези от вас, които разбират закона.
Когато някой казва, че не иска да живее, той има предвид да се прекратят страданията, мъчнотиите и изпитанията му.
И обратно: когато някой казва, че иска да живее на земята, той вече е близо до щастието, до благата на живота. Каже ли някой, че не иска да живее на земята, аз го питам: защо не остана при майка си и баща си в невидимия свят, но слезе на земята? Кога си дошъл на земята? Защо си дошъл и кога ще си отиваш? Никой не знае, кога е дошъл на земята, защо е дошъл и кога ще си отива.
към беседата >>
Казвам: в същото положение се намират и съвременните хора.
Казвам: в същото положение се намират и съвременните хора.
За да влязат в Царството Божие, все трябва да се счупи крака на някого. Вие обикаляте около вратата на Царството Божие, не знаете, как да влезете вътре. Молите се, плачете, дано се отвори някак тази врата. Един ден, по невнимание, един от слугите на това царство се подхлъзва, пада със стомните си и счупва крака си. Какво трябва да направите?
към беседата >>
Вие може да сте или метач, или просяк, или учител, или министър – не е важно това.
В миналото те са действували отделно, но са нямали големи постижения. Днес те трябва да действуват едновременно, ако искате да имат резултат. Вярата действува във физическия свят, надеждата – в духовния, а любовта – в Божествения. Кой в каквото положение и на което място се намира, трябва да благодари за това. Защото, като дойде момента за пробуждане на съзнанието, не е важно, кой на каква служба е бил.
Вие може да сте или метач, или просяк, или учител, или министър – не е важно това.
Божественото ще дойде и ще огрее съзнанието ви като слънце. И тогава, вие ще се срещнете с ония хора, които съзнават, че пред лицето на Бога всички са еднакви И босият, и гладният, и богатият са души, излезли от Бога, които играят своята роля на сцената. Като изиграят ролите си добре, каквото спечелят, ще го делят братски. Тъй щото, външната страна не трябва да ви смущава. Няма по-хубаво нещо за човека от това, да бъде доволен от положението си, не за целия си живот, но само за дадения момент.
към беседата >>
И обратно: когато някой казва, че иска да живее на земята, той вече е близо до щастието, до благата на живота.
Сега, аз говоря на онези от вас, които разбират закона. Когато някой казва, че не иска да живее, той има предвид да се прекратят страданията, мъчнотиите и изпитанията му.
И обратно: когато някой казва, че иска да живее на земята, той вече е близо до щастието, до благата на живота.
Каже ли някой, че не иска да живее на земята, аз го питам: защо не остана при майка си и баща си в невидимия свят, но слезе на земята? Кога си дошъл на земята? Защо си дошъл и кога ще си отиваш? Никой не знае, кога е дошъл на земята, защо е дошъл и кога ще си отива. Вие се оплаквате от живота, искате да си отидете, отдето сте дошли, но като помислите за връщане, започвате да се плашите.
към беседата >>
За да влязат в Царството Божие, все трябва да се счупи крака на някого.
Казвам: в същото положение се намират и съвременните хора.
За да влязат в Царството Божие, все трябва да се счупи крака на някого.
Вие обикаляте около вратата на Царството Божие, не знаете, как да влезете вътре. Молите се, плачете, дано се отвори някак тази врата. Един ден, по невнимание, един от слугите на това царство се подхлъзва, пада със стомните си и счупва крака си. Какво трябва да направите? Вземете стомничките на този слуга и, докато вратата е отворена още, занесете ги вътре и съобщете на господаря на това Царство че един от неговите слуги е пострадал, да прати хора да му помогнат.
към беседата >>
Божественото ще дойде и ще огрее съзнанието ви като слънце.
Днес те трябва да действуват едновременно, ако искате да имат резултат. Вярата действува във физическия свят, надеждата – в духовния, а любовта – в Божествения. Кой в каквото положение и на което място се намира, трябва да благодари за това. Защото, като дойде момента за пробуждане на съзнанието, не е важно, кой на каква служба е бил. Вие може да сте или метач, или просяк, или учител, или министър – не е важно това.
Божественото ще дойде и ще огрее съзнанието ви като слънце.
И тогава, вие ще се срещнете с ония хора, които съзнават, че пред лицето на Бога всички са еднакви И босият, и гладният, и богатият са души, излезли от Бога, които играят своята роля на сцената. Като изиграят ролите си добре, каквото спечелят, ще го делят братски. Тъй щото, външната страна не трябва да ви смущава. Няма по-хубаво нещо за човека от това, да бъде доволен от положението си, не за целия си живот, но само за дадения момент. И тогава, кой как погледне на положението си, да каже: За този момент съм доволен.
към беседата >>
Каже ли някой, че не иска да живее на земята, аз го питам: защо не остана при майка си и баща си в невидимия свят, но слезе на земята?
Сега, аз говоря на онези от вас, които разбират закона. Когато някой казва, че не иска да живее, той има предвид да се прекратят страданията, мъчнотиите и изпитанията му. И обратно: когато някой казва, че иска да живее на земята, той вече е близо до щастието, до благата на живота.
Каже ли някой, че не иска да живее на земята, аз го питам: защо не остана при майка си и баща си в невидимия свят, но слезе на земята?
Кога си дошъл на земята? Защо си дошъл и кога ще си отиваш? Никой не знае, кога е дошъл на земята, защо е дошъл и кога ще си отива. Вие се оплаквате от живота, искате да си отидете, отдето сте дошли, но като помислите за връщане, започвате да се плашите. Защо се плашите?
към беседата >>
Вие обикаляте около вратата на Царството Божие, не знаете, как да влезете вътре.
Казвам: в същото положение се намират и съвременните хора. За да влязат в Царството Божие, все трябва да се счупи крака на някого.
Вие обикаляте около вратата на Царството Божие, не знаете, как да влезете вътре.
Молите се, плачете, дано се отвори някак тази врата. Един ден, по невнимание, един от слугите на това царство се подхлъзва, пада със стомните си и счупва крака си. Какво трябва да направите? Вземете стомничките на този слуга и, докато вратата е отворена още, занесете ги вътре и съобщете на господаря на това Царство че един от неговите слуги е пострадал, да прати хора да му помогнат. Не се ли случи някакво нещастие с едного от слугите на Царството, вратата на това Царство завинаги ще остане затворена за вас.
към беседата >>
И тогава, вие ще се срещнете с ония хора, които съзнават, че пред лицето на Бога всички са еднакви И босият, и гладният, и богатият са души, излезли от Бога, които играят своята роля на сцената.
Вярата действува във физическия свят, надеждата – в духовния, а любовта – в Божествения. Кой в каквото положение и на което място се намира, трябва да благодари за това. Защото, като дойде момента за пробуждане на съзнанието, не е важно, кой на каква служба е бил. Вие може да сте или метач, или просяк, или учител, или министър – не е важно това. Божественото ще дойде и ще огрее съзнанието ви като слънце.
И тогава, вие ще се срещнете с ония хора, които съзнават, че пред лицето на Бога всички са еднакви И босият, и гладният, и богатият са души, излезли от Бога, които играят своята роля на сцената.
Като изиграят ролите си добре, каквото спечелят, ще го делят братски. Тъй щото, външната страна не трябва да ви смущава. Няма по-хубаво нещо за човека от това, да бъде доволен от положението си, не за целия си живот, но само за дадения момент. И тогава, кой как погледне на положението си, да каже: За този момент съм доволен. – Този момент е извън времето и пространството.
към беседата >>
Кога си дошъл на земята?
Сега, аз говоря на онези от вас, които разбират закона. Когато някой казва, че не иска да живее, той има предвид да се прекратят страданията, мъчнотиите и изпитанията му. И обратно: когато някой казва, че иска да живее на земята, той вече е близо до щастието, до благата на живота. Каже ли някой, че не иска да живее на земята, аз го питам: защо не остана при майка си и баща си в невидимия свят, но слезе на земята?
Кога си дошъл на земята?
Защо си дошъл и кога ще си отиваш? Никой не знае, кога е дошъл на земята, защо е дошъл и кога ще си отива. Вие се оплаквате от живота, искате да си отидете, отдето сте дошли, но като помислите за връщане, започвате да се плашите. Защо се плашите? Вие се плашите, защото не знаете, какво ви чака там; вие се плашите, защото не знаете, кое е същественото във физическия живот, и кое – в духовния.
към беседата >>
Молите се, плачете, дано се отвори някак тази врата.
Казвам: в същото положение се намират и съвременните хора. За да влязат в Царството Божие, все трябва да се счупи крака на някого. Вие обикаляте около вратата на Царството Божие, не знаете, как да влезете вътре.
Молите се, плачете, дано се отвори някак тази врата.
Един ден, по невнимание, един от слугите на това царство се подхлъзва, пада със стомните си и счупва крака си. Какво трябва да направите? Вземете стомничките на този слуга и, докато вратата е отворена още, занесете ги вътре и съобщете на господаря на това Царство че един от неговите слуги е пострадал, да прати хора да му помогнат. Не се ли случи някакво нещастие с едного от слугите на Царството, вратата на това Царство завинаги ще остане затворена за вас. Значи, струва слугата на княза да счупи крака си, за да може даровитото дете да влезе в двореца.
към беседата >>
Като изиграят ролите си добре, каквото спечелят, ще го делят братски.
Кой в каквото положение и на което място се намира, трябва да благодари за това. Защото, като дойде момента за пробуждане на съзнанието, не е важно, кой на каква служба е бил. Вие може да сте или метач, или просяк, или учител, или министър – не е важно това. Божественото ще дойде и ще огрее съзнанието ви като слънце. И тогава, вие ще се срещнете с ония хора, които съзнават, че пред лицето на Бога всички са еднакви И босият, и гладният, и богатият са души, излезли от Бога, които играят своята роля на сцената.
Като изиграят ролите си добре, каквото спечелят, ще го делят братски.
Тъй щото, външната страна не трябва да ви смущава. Няма по-хубаво нещо за човека от това, да бъде доволен от положението си, не за целия си живот, но само за дадения момент. И тогава, кой как погледне на положението си, да каже: За този момент съм доволен. – Този момент е извън времето и пространството. Благодари на Бога за положението, в което си поставен.
към беседата >>
Защо си дошъл и кога ще си отиваш?
Сега, аз говоря на онези от вас, които разбират закона. Когато някой казва, че не иска да живее, той има предвид да се прекратят страданията, мъчнотиите и изпитанията му. И обратно: когато някой казва, че иска да живее на земята, той вече е близо до щастието, до благата на живота. Каже ли някой, че не иска да живее на земята, аз го питам: защо не остана при майка си и баща си в невидимия свят, но слезе на земята? Кога си дошъл на земята?
Защо си дошъл и кога ще си отиваш?
Никой не знае, кога е дошъл на земята, защо е дошъл и кога ще си отива. Вие се оплаквате от живота, искате да си отидете, отдето сте дошли, но като помислите за връщане, започвате да се плашите. Защо се плашите? Вие се плашите, защото не знаете, какво ви чака там; вие се плашите, защото не знаете, кое е същественото във физическия живот, и кое – в духовния.
към беседата >>
Един ден, по невнимание, един от слугите на това царство се подхлъзва, пада със стомните си и счупва крака си.
Казвам: в същото положение се намират и съвременните хора. За да влязат в Царството Божие, все трябва да се счупи крака на някого. Вие обикаляте около вратата на Царството Божие, не знаете, как да влезете вътре. Молите се, плачете, дано се отвори някак тази врата.
Един ден, по невнимание, един от слугите на това царство се подхлъзва, пада със стомните си и счупва крака си.
Какво трябва да направите? Вземете стомничките на този слуга и, докато вратата е отворена още, занесете ги вътре и съобщете на господаря на това Царство че един от неговите слуги е пострадал, да прати хора да му помогнат. Не се ли случи някакво нещастие с едного от слугите на Царството, вратата на това Царство завинаги ще остане затворена за вас. Значи, струва слугата на княза да счупи крака си, за да може даровитото дете да влезе в двореца. Даровитото момче представя любещото дете, с което се завързват интимни, сърдечни връзки между първия слуга на княза и самото дете.
към беседата >>
Тъй щото, външната страна не трябва да ви смущава.
Защото, като дойде момента за пробуждане на съзнанието, не е важно, кой на каква служба е бил. Вие може да сте или метач, или просяк, или учител, или министър – не е важно това. Божественото ще дойде и ще огрее съзнанието ви като слънце. И тогава, вие ще се срещнете с ония хора, които съзнават, че пред лицето на Бога всички са еднакви И босият, и гладният, и богатият са души, излезли от Бога, които играят своята роля на сцената. Като изиграят ролите си добре, каквото спечелят, ще го делят братски.
Тъй щото, външната страна не трябва да ви смущава.
Няма по-хубаво нещо за човека от това, да бъде доволен от положението си, не за целия си живот, но само за дадения момент. И тогава, кой как погледне на положението си, да каже: За този момент съм доволен. – Този момент е извън времето и пространството. Благодари на Бога за положението, в което си поставен. Той те е поставил при тази обстановка, за да те изпита.
към беседата >>
Никой не знае, кога е дошъл на земята, защо е дошъл и кога ще си отива.
Когато някой казва, че не иска да живее, той има предвид да се прекратят страданията, мъчнотиите и изпитанията му. И обратно: когато някой казва, че иска да живее на земята, той вече е близо до щастието, до благата на живота. Каже ли някой, че не иска да живее на земята, аз го питам: защо не остана при майка си и баща си в невидимия свят, но слезе на земята? Кога си дошъл на земята? Защо си дошъл и кога ще си отиваш?
Никой не знае, кога е дошъл на земята, защо е дошъл и кога ще си отива.
Вие се оплаквате от живота, искате да си отидете, отдето сте дошли, но като помислите за връщане, започвате да се плашите. Защо се плашите? Вие се плашите, защото не знаете, какво ви чака там; вие се плашите, защото не знаете, кое е същественото във физическия живот, и кое – в духовния.
към беседата >>
Какво трябва да направите?
Казвам: в същото положение се намират и съвременните хора. За да влязат в Царството Божие, все трябва да се счупи крака на някого. Вие обикаляте около вратата на Царството Божие, не знаете, как да влезете вътре. Молите се, плачете, дано се отвори някак тази врата. Един ден, по невнимание, един от слугите на това царство се подхлъзва, пада със стомните си и счупва крака си.
Какво трябва да направите?
Вземете стомничките на този слуга и, докато вратата е отворена още, занесете ги вътре и съобщете на господаря на това Царство че един от неговите слуги е пострадал, да прати хора да му помогнат. Не се ли случи някакво нещастие с едного от слугите на Царството, вратата на това Царство завинаги ще остане затворена за вас. Значи, струва слугата на княза да счупи крака си, за да може даровитото дете да влезе в двореца. Даровитото момче представя любещото дете, с което се завързват интимни, сърдечни връзки между първия слуга на княза и самото дете. Чрез слугата пък ще се създадат връзки и с княза.
към беседата >>
Няма по-хубаво нещо за човека от това, да бъде доволен от положението си, не за целия си живот, но само за дадения момент.
Вие може да сте или метач, или просяк, или учител, или министър – не е важно това. Божественото ще дойде и ще огрее съзнанието ви като слънце. И тогава, вие ще се срещнете с ония хора, които съзнават, че пред лицето на Бога всички са еднакви И босият, и гладният, и богатият са души, излезли от Бога, които играят своята роля на сцената. Като изиграят ролите си добре, каквото спечелят, ще го делят братски. Тъй щото, външната страна не трябва да ви смущава.
Няма по-хубаво нещо за човека от това, да бъде доволен от положението си, не за целия си живот, но само за дадения момент.
И тогава, кой как погледне на положението си, да каже: За този момент съм доволен. – Този момент е извън времето и пространството. Благодари на Бога за положението, в което си поставен. Той те е поставил при тази обстановка, за да те изпита. Щом бъдеш доволен и издържиш изпита си, положението ти моментално ще се подобри, но пак за даден момент.
към беседата >>
Вие се оплаквате от живота, искате да си отидете, отдето сте дошли, но като помислите за връщане, започвате да се плашите.
И обратно: когато някой казва, че иска да живее на земята, той вече е близо до щастието, до благата на живота. Каже ли някой, че не иска да живее на земята, аз го питам: защо не остана при майка си и баща си в невидимия свят, но слезе на земята? Кога си дошъл на земята? Защо си дошъл и кога ще си отиваш? Никой не знае, кога е дошъл на земята, защо е дошъл и кога ще си отива.
Вие се оплаквате от живота, искате да си отидете, отдето сте дошли, но като помислите за връщане, започвате да се плашите.
Защо се плашите? Вие се плашите, защото не знаете, какво ви чака там; вие се плашите, защото не знаете, кое е същественото във физическия живот, и кое – в духовния.
към беседата >>
Вземете стомничките на този слуга и, докато вратата е отворена още, занесете ги вътре и съобщете на господаря на това Царство че един от неговите слуги е пострадал, да прати хора да му помогнат.
За да влязат в Царството Божие, все трябва да се счупи крака на някого. Вие обикаляте около вратата на Царството Божие, не знаете, как да влезете вътре. Молите се, плачете, дано се отвори някак тази врата. Един ден, по невнимание, един от слугите на това царство се подхлъзва, пада със стомните си и счупва крака си. Какво трябва да направите?
Вземете стомничките на този слуга и, докато вратата е отворена още, занесете ги вътре и съобщете на господаря на това Царство че един от неговите слуги е пострадал, да прати хора да му помогнат.
Не се ли случи някакво нещастие с едного от слугите на Царството, вратата на това Царство завинаги ще остане затворена за вас. Значи, струва слугата на княза да счупи крака си, за да може даровитото дете да влезе в двореца. Даровитото момче представя любещото дете, с което се завързват интимни, сърдечни връзки между първия слуга на княза и самото дете. Чрез слугата пък ще се създадат връзки и с княза. Слугата е доволен, че счупил крака си, че е могъл да се запознае с детето.
към беседата >>
И тогава, кой как погледне на положението си, да каже: За този момент съм доволен.
Божественото ще дойде и ще огрее съзнанието ви като слънце. И тогава, вие ще се срещнете с ония хора, които съзнават, че пред лицето на Бога всички са еднакви И босият, и гладният, и богатият са души, излезли от Бога, които играят своята роля на сцената. Като изиграят ролите си добре, каквото спечелят, ще го делят братски. Тъй щото, външната страна не трябва да ви смущава. Няма по-хубаво нещо за човека от това, да бъде доволен от положението си, не за целия си живот, но само за дадения момент.
И тогава, кой как погледне на положението си, да каже: За този момент съм доволен.
– Този момент е извън времето и пространството. Благодари на Бога за положението, в което си поставен. Той те е поставил при тази обстановка, за да те изпита. Щом бъдеш доволен и издържиш изпита си, положението ти моментално ще се подобри, но пак за даден момент. В това именно, седи красотата на живота, че нещата не са постоянни, и ние живеем във вечно разнообразие.
към беседата >>
Защо се плашите?
Каже ли някой, че не иска да живее на земята, аз го питам: защо не остана при майка си и баща си в невидимия свят, но слезе на земята? Кога си дошъл на земята? Защо си дошъл и кога ще си отиваш? Никой не знае, кога е дошъл на земята, защо е дошъл и кога ще си отива. Вие се оплаквате от живота, искате да си отидете, отдето сте дошли, но като помислите за връщане, започвате да се плашите.
Защо се плашите?
Вие се плашите, защото не знаете, какво ви чака там; вие се плашите, защото не знаете, кое е същественото във физическия живот, и кое – в духовния.
към беседата >>
Не се ли случи някакво нещастие с едного от слугите на Царството, вратата на това Царство завинаги ще остане затворена за вас.
Вие обикаляте около вратата на Царството Божие, не знаете, как да влезете вътре. Молите се, плачете, дано се отвори някак тази врата. Един ден, по невнимание, един от слугите на това царство се подхлъзва, пада със стомните си и счупва крака си. Какво трябва да направите? Вземете стомничките на този слуга и, докато вратата е отворена още, занесете ги вътре и съобщете на господаря на това Царство че един от неговите слуги е пострадал, да прати хора да му помогнат.
Не се ли случи някакво нещастие с едного от слугите на Царството, вратата на това Царство завинаги ще остане затворена за вас.
Значи, струва слугата на княза да счупи крака си, за да може даровитото дете да влезе в двореца. Даровитото момче представя любещото дете, с което се завързват интимни, сърдечни връзки между първия слуга на княза и самото дете. Чрез слугата пък ще се създадат връзки и с княза. Слугата е доволен, че счупил крака си, че е могъл да се запознае с детето. Детето пък е доволно, че могло да влезе в двореца на княза.
към беседата >>
– Този момент е извън времето и пространството.
И тогава, вие ще се срещнете с ония хора, които съзнават, че пред лицето на Бога всички са еднакви И босият, и гладният, и богатият са души, излезли от Бога, които играят своята роля на сцената. Като изиграят ролите си добре, каквото спечелят, ще го делят братски. Тъй щото, външната страна не трябва да ви смущава. Няма по-хубаво нещо за човека от това, да бъде доволен от положението си, не за целия си живот, но само за дадения момент. И тогава, кой как погледне на положението си, да каже: За този момент съм доволен.
– Този момент е извън времето и пространството.
Благодари на Бога за положението, в което си поставен. Той те е поставил при тази обстановка, за да те изпита. Щом бъдеш доволен и издържиш изпита си, положението ти моментално ще се подобри, но пак за даден момент. В това именно, седи красотата на живота, че нещата не са постоянни, и ние живеем във вечно разнообразие. Човек минава през разни положения, през разни фази и за всичко трябва да благодари, да се поучава.
към беседата >>
Вие се плашите, защото не знаете, какво ви чака там; вие се плашите, защото не знаете, кое е същественото във физическия живот, и кое – в духовния.
Кога си дошъл на земята? Защо си дошъл и кога ще си отиваш? Никой не знае, кога е дошъл на земята, защо е дошъл и кога ще си отива. Вие се оплаквате от живота, искате да си отидете, отдето сте дошли, но като помислите за връщане, започвате да се плашите. Защо се плашите?
Вие се плашите, защото не знаете, какво ви чака там; вие се плашите, защото не знаете, кое е същественото във физическия живот, и кое – в духовния.
към беседата >>
Значи, струва слугата на княза да счупи крака си, за да може даровитото дете да влезе в двореца.
Молите се, плачете, дано се отвори някак тази врата. Един ден, по невнимание, един от слугите на това царство се подхлъзва, пада със стомните си и счупва крака си. Какво трябва да направите? Вземете стомничките на този слуга и, докато вратата е отворена още, занесете ги вътре и съобщете на господаря на това Царство че един от неговите слуги е пострадал, да прати хора да му помогнат. Не се ли случи някакво нещастие с едного от слугите на Царството, вратата на това Царство завинаги ще остане затворена за вас.
Значи, струва слугата на княза да счупи крака си, за да може даровитото дете да влезе в двореца.
Даровитото момче представя любещото дете, с което се завързват интимни, сърдечни връзки между първия слуга на княза и самото дете. Чрез слугата пък ще се създадат връзки и с княза. Слугата е доволен, че счупил крака си, че е могъл да се запознае с детето. Детето пък е доволно, че могло да влезе в двореца на княза. Това са щастливи моменти, щастливи епохи в живота на човека, които рядко се случват.
към беседата >>
Благодари на Бога за положението, в което си поставен.
Като изиграят ролите си добре, каквото спечелят, ще го делят братски. Тъй щото, външната страна не трябва да ви смущава. Няма по-хубаво нещо за човека от това, да бъде доволен от положението си, не за целия си живот, но само за дадения момент. И тогава, кой как погледне на положението си, да каже: За този момент съм доволен. – Този момент е извън времето и пространството.
Благодари на Бога за положението, в което си поставен.
Той те е поставил при тази обстановка, за да те изпита. Щом бъдеш доволен и издържиш изпита си, положението ти моментално ще се подобри, но пак за даден момент. В това именно, седи красотата на живота, че нещата не са постоянни, и ние живеем във вечно разнообразие. Човек минава през разни положения, през разни фази и за всичко трябва да благодари, да се поучава. Колкото и да се оплаква от своето бреме, никой не може да му го отнеме.
към беседата >>
Днес аз говоря за същественото, което всички хора имат в себе си.
Днес аз говоря за същественото, което всички хора имат в себе си.
Те трябва да се освободят от една вътрешна илюзия, от една вътрешна хипноза, наложена им отвън. Когато човек е минавал през пространството, тогава му наложили две хипнотически състояния. При първото положение на човека, когато е бил още в Божествения свят, като душа, в него са били вложени ред дарби и способности. Обаче когато е слизал на земята, той е минал през един тъмен пояс, дето му внушили, че всичко, което носи със себе си, е празна работа и няма да го ползува на земята. Това, на което той разчитал – любов, знания, живот – всичко е празна работа.
към беседата >>
Даровитото момче представя любещото дете, с което се завързват интимни, сърдечни връзки между първия слуга на княза и самото дете.
Един ден, по невнимание, един от слугите на това царство се подхлъзва, пада със стомните си и счупва крака си. Какво трябва да направите? Вземете стомничките на този слуга и, докато вратата е отворена още, занесете ги вътре и съобщете на господаря на това Царство че един от неговите слуги е пострадал, да прати хора да му помогнат. Не се ли случи някакво нещастие с едного от слугите на Царството, вратата на това Царство завинаги ще остане затворена за вас. Значи, струва слугата на княза да счупи крака си, за да може даровитото дете да влезе в двореца.
Даровитото момче представя любещото дете, с което се завързват интимни, сърдечни връзки между първия слуга на княза и самото дете.
Чрез слугата пък ще се създадат връзки и с княза. Слугата е доволен, че счупил крака си, че е могъл да се запознае с детето. Детето пък е доволно, че могло да влезе в двореца на княза. Това са щастливи моменти, щастливи епохи в живота на човека, които рядко се случват. Това показва, че за всеки човек е определен известен период, известна епоха, когато му се дават блага, които той правилно трябва да използва.
към беседата >>
Той те е поставил при тази обстановка, за да те изпита.
Тъй щото, външната страна не трябва да ви смущава. Няма по-хубаво нещо за човека от това, да бъде доволен от положението си, не за целия си живот, но само за дадения момент. И тогава, кой как погледне на положението си, да каже: За този момент съм доволен. – Този момент е извън времето и пространството. Благодари на Бога за положението, в което си поставен.
Той те е поставил при тази обстановка, за да те изпита.
Щом бъдеш доволен и издържиш изпита си, положението ти моментално ще се подобри, но пак за даден момент. В това именно, седи красотата на живота, че нещата не са постоянни, и ние живеем във вечно разнообразие. Човек минава през разни положения, през разни фази и за всичко трябва да благодари, да се поучава. Колкото и да се оплаква от своето бреме, никой не може да му го отнеме. Кой може да отнеме бремето на целия свят?
към беседата >>
Те трябва да се освободят от една вътрешна илюзия, от една вътрешна хипноза, наложена им отвън.
Днес аз говоря за същественото, което всички хора имат в себе си.
Те трябва да се освободят от една вътрешна илюзия, от една вътрешна хипноза, наложена им отвън.
Когато човек е минавал през пространството, тогава му наложили две хипнотически състояния. При първото положение на човека, когато е бил още в Божествения свят, като душа, в него са били вложени ред дарби и способности. Обаче когато е слизал на земята, той е минал през един тъмен пояс, дето му внушили, че всичко, което носи със себе си, е празна работа и няма да го ползува на земята. Това, на което той разчитал – любов, знания, живот – всичко е празна работа. От тези внушения човекът се е обезсърчил и изгубил смисъла на живота.
към беседата >>
Чрез слугата пък ще се създадат връзки и с княза.
Какво трябва да направите? Вземете стомничките на този слуга и, докато вратата е отворена още, занесете ги вътре и съобщете на господаря на това Царство че един от неговите слуги е пострадал, да прати хора да му помогнат. Не се ли случи някакво нещастие с едного от слугите на Царството, вратата на това Царство завинаги ще остане затворена за вас. Значи, струва слугата на княза да счупи крака си, за да може даровитото дете да влезе в двореца. Даровитото момче представя любещото дете, с което се завързват интимни, сърдечни връзки между първия слуга на княза и самото дете.
Чрез слугата пък ще се създадат връзки и с княза.
Слугата е доволен, че счупил крака си, че е могъл да се запознае с детето. Детето пък е доволно, че могло да влезе в двореца на княза. Това са щастливи моменти, щастливи епохи в живота на човека, които рядко се случват. Това показва, че за всеки човек е определен известен период, известна епоха, когато му се дават блага, които той правилно трябва да използва. Неговото съзнание трябва да бъде будно за тази епоха, за това време, когато щастието го следва.
към беседата >>
Щом бъдеш доволен и издържиш изпита си, положението ти моментално ще се подобри, но пак за даден момент.
Няма по-хубаво нещо за човека от това, да бъде доволен от положението си, не за целия си живот, но само за дадения момент. И тогава, кой как погледне на положението си, да каже: За този момент съм доволен. – Този момент е извън времето и пространството. Благодари на Бога за положението, в което си поставен. Той те е поставил при тази обстановка, за да те изпита.
Щом бъдеш доволен и издържиш изпита си, положението ти моментално ще се подобри, но пак за даден момент.
В това именно, седи красотата на живота, че нещата не са постоянни, и ние живеем във вечно разнообразие. Човек минава през разни положения, през разни фази и за всичко трябва да благодари, да се поучава. Колкото и да се оплаква от своето бреме, никой не може да му го отнеме. Кой може да отнеме бремето на целия свят? Кой може моментално да премахне болестите и недоразуменията между хората?
към беседата >>
Когато човек е минавал през пространството, тогава му наложили две хипнотически състояния.
Днес аз говоря за същественото, което всички хора имат в себе си. Те трябва да се освободят от една вътрешна илюзия, от една вътрешна хипноза, наложена им отвън.
Когато човек е минавал през пространството, тогава му наложили две хипнотически състояния.
При първото положение на човека, когато е бил още в Божествения свят, като душа, в него са били вложени ред дарби и способности. Обаче когато е слизал на земята, той е минал през един тъмен пояс, дето му внушили, че всичко, което носи със себе си, е празна работа и няма да го ползува на земята. Това, на което той разчитал – любов, знания, живот – всичко е празна работа. От тези внушения човекът се е обезсърчил и изгубил смисъла на живота. В този смисъл, внушението е психическа сила, която връзва, ограничава човека.
към беседата >>
Слугата е доволен, че счупил крака си, че е могъл да се запознае с детето.
Вземете стомничките на този слуга и, докато вратата е отворена още, занесете ги вътре и съобщете на господаря на това Царство че един от неговите слуги е пострадал, да прати хора да му помогнат. Не се ли случи някакво нещастие с едного от слугите на Царството, вратата на това Царство завинаги ще остане затворена за вас. Значи, струва слугата на княза да счупи крака си, за да може даровитото дете да влезе в двореца. Даровитото момче представя любещото дете, с което се завързват интимни, сърдечни връзки между първия слуга на княза и самото дете. Чрез слугата пък ще се създадат връзки и с княза.
Слугата е доволен, че счупил крака си, че е могъл да се запознае с детето.
Детето пък е доволно, че могло да влезе в двореца на княза. Това са щастливи моменти, щастливи епохи в живота на човека, които рядко се случват. Това показва, че за всеки човек е определен известен период, известна епоха, когато му се дават блага, които той правилно трябва да използва. Неговото съзнание трябва да бъде будно за тази епоха, за това време, когато щастието го следва. За всички хора тия епохи не се съвпадат: когато някой е щастлив, друг е нещастен.
към беседата >>
В това именно, седи красотата на живота, че нещата не са постоянни, и ние живеем във вечно разнообразие.
И тогава, кой как погледне на положението си, да каже: За този момент съм доволен. – Този момент е извън времето и пространството. Благодари на Бога за положението, в което си поставен. Той те е поставил при тази обстановка, за да те изпита. Щом бъдеш доволен и издържиш изпита си, положението ти моментално ще се подобри, но пак за даден момент.
В това именно, седи красотата на живота, че нещата не са постоянни, и ние живеем във вечно разнообразие.
Човек минава през разни положения, през разни фази и за всичко трябва да благодари, да се поучава. Колкото и да се оплаква от своето бреме, никой не може да му го отнеме. Кой може да отнеме бремето на целия свят? Кой може моментално да премахне болестите и недоразуменията между хората? Казвате: Бог може да направи всичко това.
към беседата >>
При първото положение на човека, когато е бил още в Божествения свят, като душа, в него са били вложени ред дарби и способности.
Днес аз говоря за същественото, което всички хора имат в себе си. Те трябва да се освободят от една вътрешна илюзия, от една вътрешна хипноза, наложена им отвън. Когато човек е минавал през пространството, тогава му наложили две хипнотически състояния.
При първото положение на човека, когато е бил още в Божествения свят, като душа, в него са били вложени ред дарби и способности.
Обаче когато е слизал на земята, той е минал през един тъмен пояс, дето му внушили, че всичко, което носи със себе си, е празна работа и няма да го ползува на земята. Това, на което той разчитал – любов, знания, живот – всичко е празна работа. От тези внушения човекът се е обезсърчил и изгубил смисъла на живота. В този смисъл, внушението е психическа сила, която връзва, ограничава човека. Колкото малък да е конецът на внушението, той все указва влияние върху човека, както паяжината указва влияние върху крака на мухата.
към беседата >>
Детето пък е доволно, че могло да влезе в двореца на княза.
Не се ли случи някакво нещастие с едного от слугите на Царството, вратата на това Царство завинаги ще остане затворена за вас. Значи, струва слугата на княза да счупи крака си, за да може даровитото дете да влезе в двореца. Даровитото момче представя любещото дете, с което се завързват интимни, сърдечни връзки между първия слуга на княза и самото дете. Чрез слугата пък ще се създадат връзки и с княза. Слугата е доволен, че счупил крака си, че е могъл да се запознае с детето.
Детето пък е доволно, че могло да влезе в двореца на княза.
Това са щастливи моменти, щастливи епохи в живота на човека, които рядко се случват. Това показва, че за всеки човек е определен известен период, известна епоха, когато му се дават блага, които той правилно трябва да използва. Неговото съзнание трябва да бъде будно за тази епоха, за това време, когато щастието го следва. За всички хора тия епохи не се съвпадат: когато някой е щастлив, друг е нещастен. Следователно, когато някой човек страда, той трябва да знае, че това страдание е предвестник, именно, на онази щастлива епоха в неговия живот, която предстои да дойде.
към беседата >>
Човек минава през разни положения, през разни фази и за всичко трябва да благодари, да се поучава.
– Този момент е извън времето и пространството. Благодари на Бога за положението, в което си поставен. Той те е поставил при тази обстановка, за да те изпита. Щом бъдеш доволен и издържиш изпита си, положението ти моментално ще се подобри, но пак за даден момент. В това именно, седи красотата на живота, че нещата не са постоянни, и ние живеем във вечно разнообразие.
Човек минава през разни положения, през разни фази и за всичко трябва да благодари, да се поучава.
Колкото и да се оплаква от своето бреме, никой не може да му го отнеме. Кой може да отнеме бремето на целия свят? Кой може моментално да премахне болестите и недоразуменията между хората? Казвате: Бог може да направи всичко това. – Бог може да премахне всички болести, нещастия и страдания между хората, но не ги премахва. Защо?
към беседата >>
Обаче когато е слизал на земята, той е минал през един тъмен пояс, дето му внушили, че всичко, което носи със себе си, е празна работа и няма да го ползува на земята.
Днес аз говоря за същественото, което всички хора имат в себе си. Те трябва да се освободят от една вътрешна илюзия, от една вътрешна хипноза, наложена им отвън. Когато човек е минавал през пространството, тогава му наложили две хипнотически състояния. При първото положение на човека, когато е бил още в Божествения свят, като душа, в него са били вложени ред дарби и способности.
Обаче когато е слизал на земята, той е минал през един тъмен пояс, дето му внушили, че всичко, което носи със себе си, е празна работа и няма да го ползува на земята.
Това, на което той разчитал – любов, знания, живот – всичко е празна работа. От тези внушения човекът се е обезсърчил и изгубил смисъла на живота. В този смисъл, внушението е психическа сила, която връзва, ограничава човека. Колкото малък да е конецът на внушението, той все указва влияние върху човека, както паяжината указва влияние върху крака на мухата.
към беседата >>
Това са щастливи моменти, щастливи епохи в живота на човека, които рядко се случват.
Значи, струва слугата на княза да счупи крака си, за да може даровитото дете да влезе в двореца. Даровитото момче представя любещото дете, с което се завързват интимни, сърдечни връзки между първия слуга на княза и самото дете. Чрез слугата пък ще се създадат връзки и с княза. Слугата е доволен, че счупил крака си, че е могъл да се запознае с детето. Детето пък е доволно, че могло да влезе в двореца на княза.
Това са щастливи моменти, щастливи епохи в живота на човека, които рядко се случват.
Това показва, че за всеки човек е определен известен период, известна епоха, когато му се дават блага, които той правилно трябва да използва. Неговото съзнание трябва да бъде будно за тази епоха, за това време, когато щастието го следва. За всички хора тия епохи не се съвпадат: когато някой е щастлив, друг е нещастен. Следователно, когато някой човек страда, той трябва да знае, че това страдание е предвестник, именно, на онази щастлива епоха в неговия живот, която предстои да дойде. В това отношение, страданията са необходими за човека, да будят съзнанието му, да го приготвят за щастливата епоха, която иде в неговия живот.
към беседата >>
Колкото и да се оплаква от своето бреме, никой не може да му го отнеме.
Благодари на Бога за положението, в което си поставен. Той те е поставил при тази обстановка, за да те изпита. Щом бъдеш доволен и издържиш изпита си, положението ти моментално ще се подобри, но пак за даден момент. В това именно, седи красотата на живота, че нещата не са постоянни, и ние живеем във вечно разнообразие. Човек минава през разни положения, през разни фази и за всичко трябва да благодари, да се поучава.
Колкото и да се оплаква от своето бреме, никой не може да му го отнеме.
Кой може да отнеме бремето на целия свят? Кой може моментално да премахне болестите и недоразуменията между хората? Казвате: Бог може да направи всичко това. – Бог може да премахне всички болести, нещастия и страдания между хората, но не ги премахва. Защо? Докато хората казват, че нищо не могат да направят заради Господа, и Той се отказва да направи нещо за тях.
към беседата >>
Това, на което той разчитал – любов, знания, живот – всичко е празна работа.
Днес аз говоря за същественото, което всички хора имат в себе си. Те трябва да се освободят от една вътрешна илюзия, от една вътрешна хипноза, наложена им отвън. Когато човек е минавал през пространството, тогава му наложили две хипнотически състояния. При първото положение на човека, когато е бил още в Божествения свят, като душа, в него са били вложени ред дарби и способности. Обаче когато е слизал на земята, той е минал през един тъмен пояс, дето му внушили, че всичко, което носи със себе си, е празна работа и няма да го ползува на земята.
Това, на което той разчитал – любов, знания, живот – всичко е празна работа.
От тези внушения човекът се е обезсърчил и изгубил смисъла на живота. В този смисъл, внушението е психическа сила, която връзва, ограничава човека. Колкото малък да е конецът на внушението, той все указва влияние върху човека, както паяжината указва влияние върху крака на мухата.
към беседата >>
Това показва, че за всеки човек е определен известен период, известна епоха, когато му се дават блага, които той правилно трябва да използва.
Даровитото момче представя любещото дете, с което се завързват интимни, сърдечни връзки между първия слуга на княза и самото дете. Чрез слугата пък ще се създадат връзки и с княза. Слугата е доволен, че счупил крака си, че е могъл да се запознае с детето. Детето пък е доволно, че могло да влезе в двореца на княза. Това са щастливи моменти, щастливи епохи в живота на човека, които рядко се случват.
Това показва, че за всеки човек е определен известен период, известна епоха, когато му се дават блага, които той правилно трябва да използва.
Неговото съзнание трябва да бъде будно за тази епоха, за това време, когато щастието го следва. За всички хора тия епохи не се съвпадат: когато някой е щастлив, друг е нещастен. Следователно, когато някой човек страда, той трябва да знае, че това страдание е предвестник, именно, на онази щастлива епоха в неговия живот, която предстои да дойде. В това отношение, страданията са необходими за човека, да будят съзнанието му, да го приготвят за щастливата епоха, която иде в неговия живот. Ако съзнанието му не е будно, щастието ще мине и замине покрай него, без той да го използува.
към беседата >>
Кой може да отнеме бремето на целия свят?
Той те е поставил при тази обстановка, за да те изпита. Щом бъдеш доволен и издържиш изпита си, положението ти моментално ще се подобри, но пак за даден момент. В това именно, седи красотата на живота, че нещата не са постоянни, и ние живеем във вечно разнообразие. Човек минава през разни положения, през разни фази и за всичко трябва да благодари, да се поучава. Колкото и да се оплаква от своето бреме, никой не може да му го отнеме.
Кой може да отнеме бремето на целия свят?
Кой може моментално да премахне болестите и недоразуменията между хората? Казвате: Бог може да направи всичко това. – Бог може да премахне всички болести, нещастия и страдания между хората, но не ги премахва. Защо? Докато хората казват, че нищо не могат да направят заради Господа, и Той се отказва да направи нещо за тях. В който момент те кажат, че са готови всичко да направят за Господа, и Той ще каже, че е готов всичко да направи за тях.
към беседата >>
От тези внушения човекът се е обезсърчил и изгубил смисъла на живота.
Те трябва да се освободят от една вътрешна илюзия, от една вътрешна хипноза, наложена им отвън. Когато човек е минавал през пространството, тогава му наложили две хипнотически състояния. При първото положение на човека, когато е бил още в Божествения свят, като душа, в него са били вложени ред дарби и способности. Обаче когато е слизал на земята, той е минал през един тъмен пояс, дето му внушили, че всичко, което носи със себе си, е празна работа и няма да го ползува на земята. Това, на което той разчитал – любов, знания, живот – всичко е празна работа.
От тези внушения човекът се е обезсърчил и изгубил смисъла на живота.
В този смисъл, внушението е психическа сила, която връзва, ограничава човека. Колкото малък да е конецът на внушението, той все указва влияние върху човека, както паяжината указва влияние върху крака на мухата.
към беседата >>
Неговото съзнание трябва да бъде будно за тази епоха, за това време, когато щастието го следва.
Чрез слугата пък ще се създадат връзки и с княза. Слугата е доволен, че счупил крака си, че е могъл да се запознае с детето. Детето пък е доволно, че могло да влезе в двореца на княза. Това са щастливи моменти, щастливи епохи в живота на човека, които рядко се случват. Това показва, че за всеки човек е определен известен период, известна епоха, когато му се дават блага, които той правилно трябва да използва.
Неговото съзнание трябва да бъде будно за тази епоха, за това време, когато щастието го следва.
За всички хора тия епохи не се съвпадат: когато някой е щастлив, друг е нещастен. Следователно, когато някой човек страда, той трябва да знае, че това страдание е предвестник, именно, на онази щастлива епоха в неговия живот, която предстои да дойде. В това отношение, страданията са необходими за човека, да будят съзнанието му, да го приготвят за щастливата епоха, която иде в неговия живот. Ако съзнанието му не е будно, щастието ще мине и замине покрай него, без той да го използува. Страданието буди мисълта на човека.
към беседата >>
Кой може моментално да премахне болестите и недоразуменията между хората?
Щом бъдеш доволен и издържиш изпита си, положението ти моментално ще се подобри, но пак за даден момент. В това именно, седи красотата на живота, че нещата не са постоянни, и ние живеем във вечно разнообразие. Човек минава през разни положения, през разни фази и за всичко трябва да благодари, да се поучава. Колкото и да се оплаква от своето бреме, никой не може да му го отнеме. Кой може да отнеме бремето на целия свят?
Кой може моментално да премахне болестите и недоразуменията между хората?
Казвате: Бог може да направи всичко това. – Бог може да премахне всички болести, нещастия и страдания между хората, но не ги премахва. Защо? Докато хората казват, че нищо не могат да направят заради Господа, и Той се отказва да направи нещо за тях. В който момент те кажат, че са готови всичко да направят за Господа, и Той ще каже, че е готов всичко да направи за тях.
към беседата >>
В този смисъл, внушението е психическа сила, която връзва, ограничава човека.
Когато човек е минавал през пространството, тогава му наложили две хипнотически състояния. При първото положение на човека, когато е бил още в Божествения свят, като душа, в него са били вложени ред дарби и способности. Обаче когато е слизал на земята, той е минал през един тъмен пояс, дето му внушили, че всичко, което носи със себе си, е празна работа и няма да го ползува на земята. Това, на което той разчитал – любов, знания, живот – всичко е празна работа. От тези внушения човекът се е обезсърчил и изгубил смисъла на живота.
В този смисъл, внушението е психическа сила, която връзва, ограничава човека.
Колкото малък да е конецът на внушението, той все указва влияние върху човека, както паяжината указва влияние върху крака на мухата.
към беседата >>
За всички хора тия епохи не се съвпадат: когато някой е щастлив, друг е нещастен.
Слугата е доволен, че счупил крака си, че е могъл да се запознае с детето. Детето пък е доволно, че могло да влезе в двореца на княза. Това са щастливи моменти, щастливи епохи в живота на човека, които рядко се случват. Това показва, че за всеки човек е определен известен период, известна епоха, когато му се дават блага, които той правилно трябва да използва. Неговото съзнание трябва да бъде будно за тази епоха, за това време, когато щастието го следва.
За всички хора тия епохи не се съвпадат: когато някой е щастлив, друг е нещастен.
Следователно, когато някой човек страда, той трябва да знае, че това страдание е предвестник, именно, на онази щастлива епоха в неговия живот, която предстои да дойде. В това отношение, страданията са необходими за човека, да будят съзнанието му, да го приготвят за щастливата епоха, която иде в неговия живот. Ако съзнанието му не е будно, щастието ще мине и замине покрай него, без той да го използува. Страданието буди мисълта на човека. Само чрез страданието той може да бъде в непреривна връзка с Бога.
към беседата >>
Казвате: Бог може да направи всичко това.
В това именно, седи красотата на живота, че нещата не са постоянни, и ние живеем във вечно разнообразие. Човек минава през разни положения, през разни фази и за всичко трябва да благодари, да се поучава. Колкото и да се оплаква от своето бреме, никой не може да му го отнеме. Кой може да отнеме бремето на целия свят? Кой може моментално да премахне болестите и недоразуменията между хората?
Казвате: Бог може да направи всичко това.
– Бог може да премахне всички болести, нещастия и страдания между хората, но не ги премахва. Защо? Докато хората казват, че нищо не могат да направят заради Господа, и Той се отказва да направи нещо за тях. В който момент те кажат, че са готови всичко да направят за Господа, и Той ще каже, че е готов всичко да направи за тях.
към беседата >>
Колкото малък да е конецът на внушението, той все указва влияние върху човека, както паяжината указва влияние върху крака на мухата.
При първото положение на човека, когато е бил още в Божествения свят, като душа, в него са били вложени ред дарби и способности. Обаче когато е слизал на земята, той е минал през един тъмен пояс, дето му внушили, че всичко, което носи със себе си, е празна работа и няма да го ползува на земята. Това, на което той разчитал – любов, знания, живот – всичко е празна работа. От тези внушения човекът се е обезсърчил и изгубил смисъла на живота. В този смисъл, внушението е психическа сила, която връзва, ограничава човека.
Колкото малък да е конецът на внушението, той все указва влияние върху човека, както паяжината указва влияние върху крака на мухата.
към беседата >>
Следователно, когато някой човек страда, той трябва да знае, че това страдание е предвестник, именно, на онази щастлива епоха в неговия живот, която предстои да дойде.
Детето пък е доволно, че могло да влезе в двореца на княза. Това са щастливи моменти, щастливи епохи в живота на човека, които рядко се случват. Това показва, че за всеки човек е определен известен период, известна епоха, когато му се дават блага, които той правилно трябва да използва. Неговото съзнание трябва да бъде будно за тази епоха, за това време, когато щастието го следва. За всички хора тия епохи не се съвпадат: когато някой е щастлив, друг е нещастен.
Следователно, когато някой човек страда, той трябва да знае, че това страдание е предвестник, именно, на онази щастлива епоха в неговия живот, която предстои да дойде.
В това отношение, страданията са необходими за човека, да будят съзнанието му, да го приготвят за щастливата епоха, която иде в неговия живот. Ако съзнанието му не е будно, щастието ще мине и замине покрай него, без той да го използува. Страданието буди мисълта на човека. Само чрез страданието той може да бъде в непреривна връзка с Бога. Права мисъл, будно съзнание е необходимо за човека, за да може да върви в своя път без отклонения.
към беседата >>
– Бог може да премахне всички болести, нещастия и страдания между хората, но не ги премахва. Защо?
Човек минава през разни положения, през разни фази и за всичко трябва да благодари, да се поучава. Колкото и да се оплаква от своето бреме, никой не може да му го отнеме. Кой може да отнеме бремето на целия свят? Кой може моментално да премахне болестите и недоразуменията между хората? Казвате: Бог може да направи всичко това.
– Бог може да премахне всички болести, нещастия и страдания между хората, но не ги премахва. Защо?
Докато хората казват, че нищо не могат да направят заради Господа, и Той се отказва да направи нещо за тях. В който момент те кажат, че са готови всичко да направят за Господа, и Той ще каже, че е готов всичко да направи за тях.
към беседата >>
Един ден, една муха, която била царска дъщеря, завела дело против един паяк, от чиято паяжина кракът й се навехнал.
Един ден, една муха, която била царска дъщеря, завела дело против един паяк, от чиято паяжина кракът й се навехнал.
Паякът се явил в съда и започнал своята защита: Господа съдии, аз съм учен човек Построих си една мрежа, с която исках да изучавам вселената. Тази мрежа ми служеше като съобщително средство за наблюдаване. Мухата, като малко, безгрижно дете, обикаляла около моята мрежа и, по невнимание, закачила крачето си на един от моите инструменти за научно изследване. Така тя навехнала крачето си, но какво съм виновен затова аз? Питам вярно ли е оправданието на паяка, че с паяжината си гой изучавал вселената?
към беседата >>
В това отношение, страданията са необходими за човека, да будят съзнанието му, да го приготвят за щастливата епоха, която иде в неговия живот.
Това са щастливи моменти, щастливи епохи в живота на човека, които рядко се случват. Това показва, че за всеки човек е определен известен период, известна епоха, когато му се дават блага, които той правилно трябва да използва. Неговото съзнание трябва да бъде будно за тази епоха, за това време, когато щастието го следва. За всички хора тия епохи не се съвпадат: когато някой е щастлив, друг е нещастен. Следователно, когато някой човек страда, той трябва да знае, че това страдание е предвестник, именно, на онази щастлива епоха в неговия живот, която предстои да дойде.
В това отношение, страданията са необходими за човека, да будят съзнанието му, да го приготвят за щастливата епоха, която иде в неговия живот.
Ако съзнанието му не е будно, щастието ще мине и замине покрай него, без той да го използува. Страданието буди мисълта на човека. Само чрез страданието той може да бъде в непреривна връзка с Бога. Права мисъл, будно съзнание е необходимо за човека, за да може да върви в своя път без отклонения. Щом върви правилно, той разумно ще използува щастливата епоха на своя живот.
към беседата >>
Докато хората казват, че нищо не могат да направят заради Господа, и Той се отказва да направи нещо за тях.
Колкото и да се оплаква от своето бреме, никой не може да му го отнеме. Кой може да отнеме бремето на целия свят? Кой може моментално да премахне болестите и недоразуменията между хората? Казвате: Бог може да направи всичко това. – Бог може да премахне всички болести, нещастия и страдания между хората, но не ги премахва. Защо?
Докато хората казват, че нищо не могат да направят заради Господа, и Той се отказва да направи нещо за тях.
В който момент те кажат, че са готови всичко да направят за Господа, и Той ще каже, че е готов всичко да направи за тях.
към беседата >>
Паякът се явил в съда и започнал своята защита: Господа съдии, аз съм учен човек Построих си една мрежа, с която исках да изучавам вселената.
Един ден, една муха, която била царска дъщеря, завела дело против един паяк, от чиято паяжина кракът й се навехнал.
Паякът се явил в съда и започнал своята защита: Господа съдии, аз съм учен човек Построих си една мрежа, с която исках да изучавам вселената.
Тази мрежа ми служеше като съобщително средство за наблюдаване. Мухата, като малко, безгрижно дете, обикаляла около моята мрежа и, по невнимание, закачила крачето си на един от моите инструменти за научно изследване. Така тя навехнала крачето си, но какво съм виновен затова аз? Питам вярно ли е оправданието на паяка, че с паяжината си гой изучавал вселената? Не е вярно, разбира се.
към беседата >>
Ако съзнанието му не е будно, щастието ще мине и замине покрай него, без той да го използува.
Това показва, че за всеки човек е определен известен период, известна епоха, когато му се дават блага, които той правилно трябва да използва. Неговото съзнание трябва да бъде будно за тази епоха, за това време, когато щастието го следва. За всички хора тия епохи не се съвпадат: когато някой е щастлив, друг е нещастен. Следователно, когато някой човек страда, той трябва да знае, че това страдание е предвестник, именно, на онази щастлива епоха в неговия живот, която предстои да дойде. В това отношение, страданията са необходими за човека, да будят съзнанието му, да го приготвят за щастливата епоха, която иде в неговия живот.
Ако съзнанието му не е будно, щастието ще мине и замине покрай него, без той да го използува.
Страданието буди мисълта на човека. Само чрез страданието той може да бъде в непреривна връзка с Бога. Права мисъл, будно съзнание е необходимо за човека, за да може да върви в своя път без отклонения. Щом върви правилно, той разумно ще използува щастливата епоха на своя живот.
към беседата >>
В който момент те кажат, че са готови всичко да направят за Господа, и Той ще каже, че е готов всичко да направи за тях.
Кой може да отнеме бремето на целия свят? Кой може моментално да премахне болестите и недоразуменията между хората? Казвате: Бог може да направи всичко това. – Бог може да премахне всички болести, нещастия и страдания между хората, но не ги премахва. Защо? Докато хората казват, че нищо не могат да направят заради Господа, и Той се отказва да направи нещо за тях.
В който момент те кажат, че са готови всичко да направят за Господа, и Той ще каже, че е готов всичко да направи за тях.
към беседата >>
Тази мрежа ми служеше като съобщително средство за наблюдаване.
Един ден, една муха, която била царска дъщеря, завела дело против един паяк, от чиято паяжина кракът й се навехнал. Паякът се явил в съда и започнал своята защита: Господа съдии, аз съм учен човек Построих си една мрежа, с която исках да изучавам вселената.
Тази мрежа ми служеше като съобщително средство за наблюдаване.
Мухата, като малко, безгрижно дете, обикаляла около моята мрежа и, по невнимание, закачила крачето си на един от моите инструменти за научно изследване. Така тя навехнала крачето си, но какво съм виновен затова аз? Питам вярно ли е оправданието на паяка, че с паяжината си гой изучавал вселената? Не е вярно, разбира се. И днес, ако запитате хората, какво правят, те ще ви отговорят, като паяка, че изучават живота.
към беседата >>
Страданието буди мисълта на човека.
Неговото съзнание трябва да бъде будно за тази епоха, за това време, когато щастието го следва. За всички хора тия епохи не се съвпадат: когато някой е щастлив, друг е нещастен. Следователно, когато някой човек страда, той трябва да знае, че това страдание е предвестник, именно, на онази щастлива епоха в неговия живот, която предстои да дойде. В това отношение, страданията са необходими за човека, да будят съзнанието му, да го приготвят за щастливата епоха, която иде в неговия живот. Ако съзнанието му не е будно, щастието ще мине и замине покрай него, без той да го използува.
Страданието буди мисълта на човека.
Само чрез страданието той може да бъде в непреривна връзка с Бога. Права мисъл, будно съзнание е необходимо за човека, за да може да върви в своя път без отклонения. Щом върви правилно, той разумно ще използува щастливата епоха на своя живот.
към беседата >>
Съвременните хора страдат от едно вътрешно безверие, което не трябва да ги смущава, но да гледат да се освободят от него.
Съвременните хора страдат от едно вътрешно безверие, което не трябва да ги смущава, но да гледат да се освободят от него.
То е хипнотическо състояние, което ги спъва, което пречи на развитието им. Ще дойде ден, когато хората ще се освободят от това безверие и ще заживеят с пълна вяра, с взаимна любов помежду си. Време е хората да заработят усилено върху себе си, да турят мислите и чувствата си в пълен ред и порядък. Ние проповядваме едно учение, което, вътрешно, всички познавате. Де не сте били досега, на коя врата не сте хлопали, от кого не сте се учили и на какво не са ви учили?
към беседата >>
Мухата, като малко, безгрижно дете, обикаляла около моята мрежа и, по невнимание, закачила крачето си на един от моите инструменти за научно изследване.
Един ден, една муха, която била царска дъщеря, завела дело против един паяк, от чиято паяжина кракът й се навехнал. Паякът се явил в съда и започнал своята защита: Господа съдии, аз съм учен човек Построих си една мрежа, с която исках да изучавам вселената. Тази мрежа ми служеше като съобщително средство за наблюдаване.
Мухата, като малко, безгрижно дете, обикаляла около моята мрежа и, по невнимание, закачила крачето си на един от моите инструменти за научно изследване.
Така тя навехнала крачето си, но какво съм виновен затова аз? Питам вярно ли е оправданието на паяка, че с паяжината си гой изучавал вселената? Не е вярно, разбира се. И днес, ако запитате хората, какво правят, те ще ви отговорят, като паяка, че изучават живота. И ако някой човек, по невнимание закачи крака си на един от техните инструменти и го изкълчи, те не са виновни.
към беседата >>
Само чрез страданието той може да бъде в непреривна връзка с Бога.
За всички хора тия епохи не се съвпадат: когато някой е щастлив, друг е нещастен. Следователно, когато някой човек страда, той трябва да знае, че това страдание е предвестник, именно, на онази щастлива епоха в неговия живот, която предстои да дойде. В това отношение, страданията са необходими за човека, да будят съзнанието му, да го приготвят за щастливата епоха, която иде в неговия живот. Ако съзнанието му не е будно, щастието ще мине и замине покрай него, без той да го използува. Страданието буди мисълта на човека.
Само чрез страданието той може да бъде в непреривна връзка с Бога.
Права мисъл, будно съзнание е необходимо за човека, за да може да върви в своя път без отклонения. Щом върви правилно, той разумно ще използува щастливата епоха на своя живот.
към беседата >>
То е хипнотическо състояние, което ги спъва, което пречи на развитието им.
Съвременните хора страдат от едно вътрешно безверие, което не трябва да ги смущава, но да гледат да се освободят от него.
То е хипнотическо състояние, което ги спъва, което пречи на развитието им.
Ще дойде ден, когато хората ще се освободят от това безверие и ще заживеят с пълна вяра, с взаимна любов помежду си. Време е хората да заработят усилено върху себе си, да турят мислите и чувствата си в пълен ред и порядък. Ние проповядваме едно учение, което, вътрешно, всички познавате. Де не сте били досега, на коя врата не сте хлопали, от кого не сте се учили и на какво не са ви учили? Но още има да учите.
към беседата >>
Така тя навехнала крачето си, но какво съм виновен затова аз?
Един ден, една муха, която била царска дъщеря, завела дело против един паяк, от чиято паяжина кракът й се навехнал. Паякът се явил в съда и започнал своята защита: Господа съдии, аз съм учен човек Построих си една мрежа, с която исках да изучавам вселената. Тази мрежа ми служеше като съобщително средство за наблюдаване. Мухата, като малко, безгрижно дете, обикаляла около моята мрежа и, по невнимание, закачила крачето си на един от моите инструменти за научно изследване.
Така тя навехнала крачето си, но какво съм виновен затова аз?
Питам вярно ли е оправданието на паяка, че с паяжината си гой изучавал вселената? Не е вярно, разбира се. И днес, ако запитате хората, какво правят, те ще ви отговорят, като паяка, че изучават живота. И ако някой човек, по невнимание закачи крака си на един от техните инструменти и го изкълчи, те не са виновни. Светът е такъв!
към беседата >>
Права мисъл, будно съзнание е необходимо за човека, за да може да върви в своя път без отклонения.
Следователно, когато някой човек страда, той трябва да знае, че това страдание е предвестник, именно, на онази щастлива епоха в неговия живот, която предстои да дойде. В това отношение, страданията са необходими за човека, да будят съзнанието му, да го приготвят за щастливата епоха, която иде в неговия живот. Ако съзнанието му не е будно, щастието ще мине и замине покрай него, без той да го използува. Страданието буди мисълта на човека. Само чрез страданието той може да бъде в непреривна връзка с Бога.
Права мисъл, будно съзнание е необходимо за човека, за да може да върви в своя път без отклонения.
Щом върви правилно, той разумно ще използува щастливата епоха на своя живот.
към беседата >>
Ще дойде ден, когато хората ще се освободят от това безверие и ще заживеят с пълна вяра, с взаимна любов помежду си.
Съвременните хора страдат от едно вътрешно безверие, което не трябва да ги смущава, но да гледат да се освободят от него. То е хипнотическо състояние, което ги спъва, което пречи на развитието им.
Ще дойде ден, когато хората ще се освободят от това безверие и ще заживеят с пълна вяра, с взаимна любов помежду си.
Време е хората да заработят усилено върху себе си, да турят мислите и чувствата си в пълен ред и порядък. Ние проповядваме едно учение, което, вътрешно, всички познавате. Де не сте били досега, на коя врата не сте хлопали, от кого не сте се учили и на какво не са ви учили? Но още има да учите. Съдбата, която сега иде, ще ви научи на много неща.
към беседата >>
Питам вярно ли е оправданието на паяка, че с паяжината си гой изучавал вселената?
Един ден, една муха, която била царска дъщеря, завела дело против един паяк, от чиято паяжина кракът й се навехнал. Паякът се явил в съда и започнал своята защита: Господа съдии, аз съм учен човек Построих си една мрежа, с която исках да изучавам вселената. Тази мрежа ми служеше като съобщително средство за наблюдаване. Мухата, като малко, безгрижно дете, обикаляла около моята мрежа и, по невнимание, закачила крачето си на един от моите инструменти за научно изследване. Така тя навехнала крачето си, но какво съм виновен затова аз?
Питам вярно ли е оправданието на паяка, че с паяжината си гой изучавал вселената?
Не е вярно, разбира се. И днес, ако запитате хората, какво правят, те ще ви отговорят, като паяка, че изучават живота. И ако някой човек, по невнимание закачи крака си на един от техните инструменти и го изкълчи, те не са виновни. Светът е такъв! Не, ние не сме дошли на земята да изучаваме живота по такъв начин, че да се осакатяваме едни-други.
към беседата >>
Щом върви правилно, той разумно ще използува щастливата епоха на своя живот.
В това отношение, страданията са необходими за човека, да будят съзнанието му, да го приготвят за щастливата епоха, която иде в неговия живот. Ако съзнанието му не е будно, щастието ще мине и замине покрай него, без той да го използува. Страданието буди мисълта на човека. Само чрез страданието той може да бъде в непреривна връзка с Бога. Права мисъл, будно съзнание е необходимо за човека, за да може да върви в своя път без отклонения.
Щом върви правилно, той разумно ще използува щастливата епоха на своя живот.
към беседата >>
Време е хората да заработят усилено върху себе си, да турят мислите и чувствата си в пълен ред и порядък.
Съвременните хора страдат от едно вътрешно безверие, което не трябва да ги смущава, но да гледат да се освободят от него. То е хипнотическо състояние, което ги спъва, което пречи на развитието им. Ще дойде ден, когато хората ще се освободят от това безверие и ще заживеят с пълна вяра, с взаимна любов помежду си.
Време е хората да заработят усилено върху себе си, да турят мислите и чувствата си в пълен ред и порядък.
Ние проповядваме едно учение, което, вътрешно, всички познавате. Де не сте били досега, на коя врата не сте хлопали, от кого не сте се учили и на какво не са ви учили? Но още има да учите. Съдбата, която сега иде, ще ви научи на много неща. Чрез съдбата иде Бог в света и пита хората, дали са готови да простят.
към беседата >>
Не е вярно, разбира се.
Паякът се явил в съда и започнал своята защита: Господа съдии, аз съм учен човек Построих си една мрежа, с която исках да изучавам вселената. Тази мрежа ми служеше като съобщително средство за наблюдаване. Мухата, като малко, безгрижно дете, обикаляла около моята мрежа и, по невнимание, закачила крачето си на един от моите инструменти за научно изследване. Така тя навехнала крачето си, но какво съм виновен затова аз? Питам вярно ли е оправданието на паяка, че с паяжината си гой изучавал вселената?
Не е вярно, разбира се.
И днес, ако запитате хората, какво правят, те ще ви отговорят, като паяка, че изучават живота. И ако някой човек, по невнимание закачи крака си на един от техните инструменти и го изкълчи, те не са виновни. Светът е такъв! Не, ние не сме дошли на земята да изучаваме живота по такъв начин, че да се осакатяваме едни-други. Всъщност, работата е много проста.
към беседата >>
И тъй, всички искате да уредите своята вселена, своя вътрешен свят, но не знаете, как можете да постигнете това.
И тъй, всички искате да уредите своята вселена, своя вътрешен свят, но не знаете, как можете да постигнете това.
Ето, ще ви дам няколко правила, които всякога трябва да имате предвид. Когато в дома ви дойде някой лош човек и започне да ви проповядва нови, лъжливи учения, кажете му: Ти си свободен да проповядваш, каквито щеш учения, но аз имам своя държава, със свои закони и наредби, на тях ще се подчинявам. Щом си дошъл в моята държава, трябва, или да изпълняваш моите закони, или да напуснеш държавата ми. Аз не ти позволявам да нарушаваш реда в моята държава, защото тя е в съгласие с друга, по-велика от нея държава, която абсолютно не търпи безредие и безпорядък. Понеже за неспазване законите на моята държава мене ще държат отговорен, затова казвам: Престъпления в моята държава не позволявам да се вършат!
към беседата >>
Ние проповядваме едно учение, което, вътрешно, всички познавате.
Съвременните хора страдат от едно вътрешно безверие, което не трябва да ги смущава, но да гледат да се освободят от него. То е хипнотическо състояние, което ги спъва, което пречи на развитието им. Ще дойде ден, когато хората ще се освободят от това безверие и ще заживеят с пълна вяра, с взаимна любов помежду си. Време е хората да заработят усилено върху себе си, да турят мислите и чувствата си в пълен ред и порядък.
Ние проповядваме едно учение, което, вътрешно, всички познавате.
Де не сте били досега, на коя врата не сте хлопали, от кого не сте се учили и на какво не са ви учили? Но още има да учите. Съдбата, която сега иде, ще ви научи на много неща. Чрез съдбата иде Бог в света и пита хората, дали са готови да простят. Които са готови да простят, те ще отидат надясно, ще минат третото посвещение и ще се определят като овце.
към беседата >>
И днес, ако запитате хората, какво правят, те ще ви отговорят, като паяка, че изучават живота.
Тази мрежа ми служеше като съобщително средство за наблюдаване. Мухата, като малко, безгрижно дете, обикаляла около моята мрежа и, по невнимание, закачила крачето си на един от моите инструменти за научно изследване. Така тя навехнала крачето си, но какво съм виновен затова аз? Питам вярно ли е оправданието на паяка, че с паяжината си гой изучавал вселената? Не е вярно, разбира се.
И днес, ако запитате хората, какво правят, те ще ви отговорят, като паяка, че изучават живота.
И ако някой човек, по невнимание закачи крака си на един от техните инструменти и го изкълчи, те не са виновни. Светът е такъв! Не, ние не сме дошли на земята да изучаваме живота по такъв начин, че да се осакатяваме едни-други. Всъщност, работата е много проста. Паякът седял дълго време гладен и чакал, като рибар с мрежата си, дано мине някоя муха, да се закачи на паяжината му, да си хапне от нея.
към беседата >>
Ето, ще ви дам няколко правила, които всякога трябва да имате предвид.
И тъй, всички искате да уредите своята вселена, своя вътрешен свят, но не знаете, как можете да постигнете това.
Ето, ще ви дам няколко правила, които всякога трябва да имате предвид.
Когато в дома ви дойде някой лош човек и започне да ви проповядва нови, лъжливи учения, кажете му: Ти си свободен да проповядваш, каквито щеш учения, но аз имам своя държава, със свои закони и наредби, на тях ще се подчинявам. Щом си дошъл в моята държава, трябва, или да изпълняваш моите закони, или да напуснеш държавата ми. Аз не ти позволявам да нарушаваш реда в моята държава, защото тя е в съгласие с друга, по-велика от нея държава, която абсолютно не търпи безредие и безпорядък. Понеже за неспазване законите на моята държава мене ще държат отговорен, затова казвам: Престъпления в моята държава не позволявам да се вършат! Безредие в моята държава не може да съществува!
към беседата >>
Де не сте били досега, на коя врата не сте хлопали, от кого не сте се учили и на какво не са ви учили?
Съвременните хора страдат от едно вътрешно безверие, което не трябва да ги смущава, но да гледат да се освободят от него. То е хипнотическо състояние, което ги спъва, което пречи на развитието им. Ще дойде ден, когато хората ще се освободят от това безверие и ще заживеят с пълна вяра, с взаимна любов помежду си. Време е хората да заработят усилено върху себе си, да турят мислите и чувствата си в пълен ред и порядък. Ние проповядваме едно учение, което, вътрешно, всички познавате.
Де не сте били досега, на коя врата не сте хлопали, от кого не сте се учили и на какво не са ви учили?
Но още има да учите. Съдбата, която сега иде, ще ви научи на много неща. Чрез съдбата иде Бог в света и пита хората, дали са готови да простят. Които са готови да простят, те ще отидат надясно, ще минат третото посвещение и ще се определят като овце. Които не са готови да издържат, те ще отидат наляво, ще се отделят като кози от стадото, и дълго време след това ще трябва да учат.
към беседата >>
И ако някой човек, по невнимание закачи крака си на един от техните инструменти и го изкълчи, те не са виновни.
Мухата, като малко, безгрижно дете, обикаляла около моята мрежа и, по невнимание, закачила крачето си на един от моите инструменти за научно изследване. Така тя навехнала крачето си, но какво съм виновен затова аз? Питам вярно ли е оправданието на паяка, че с паяжината си гой изучавал вселената? Не е вярно, разбира се. И днес, ако запитате хората, какво правят, те ще ви отговорят, като паяка, че изучават живота.
И ако някой човек, по невнимание закачи крака си на един от техните инструменти и го изкълчи, те не са виновни.
Светът е такъв! Не, ние не сме дошли на земята да изучаваме живота по такъв начин, че да се осакатяваме едни-други. Всъщност, работата е много проста. Паякът седял дълго време гладен и чакал, като рибар с мрежата си, дано мине някоя муха, да се закачи на паяжината му, да си хапне от нея. За паяка е безразлично, дали тази муха ще бъде от прости родители, или царска дъщеря.
към беседата >>
Когато в дома ви дойде някой лош човек и започне да ви проповядва нови, лъжливи учения, кажете му: Ти си свободен да проповядваш, каквито щеш учения, но аз имам своя държава, със свои закони и наредби, на тях ще се подчинявам.
И тъй, всички искате да уредите своята вселена, своя вътрешен свят, но не знаете, как можете да постигнете това. Ето, ще ви дам няколко правила, които всякога трябва да имате предвид.
Когато в дома ви дойде някой лош човек и започне да ви проповядва нови, лъжливи учения, кажете му: Ти си свободен да проповядваш, каквито щеш учения, но аз имам своя държава, със свои закони и наредби, на тях ще се подчинявам.
Щом си дошъл в моята държава, трябва, или да изпълняваш моите закони, или да напуснеш държавата ми. Аз не ти позволявам да нарушаваш реда в моята държава, защото тя е в съгласие с друга, по-велика от нея държава, която абсолютно не търпи безредие и безпорядък. Понеже за неспазване законите на моята държава мене ще държат отговорен, затова казвам: Престъпления в моята държава не позволявам да се вършат! Безредие в моята държава не може да съществува! Затвори в моята държава не могат да съществуват!
към беседата >>
Но още има да учите.
То е хипнотическо състояние, което ги спъва, което пречи на развитието им. Ще дойде ден, когато хората ще се освободят от това безверие и ще заживеят с пълна вяра, с взаимна любов помежду си. Време е хората да заработят усилено върху себе си, да турят мислите и чувствата си в пълен ред и порядък. Ние проповядваме едно учение, което, вътрешно, всички познавате. Де не сте били досега, на коя врата не сте хлопали, от кого не сте се учили и на какво не са ви учили?
Но още има да учите.
Съдбата, която сега иде, ще ви научи на много неща. Чрез съдбата иде Бог в света и пита хората, дали са готови да простят. Които са готови да простят, те ще отидат надясно, ще минат третото посвещение и ще се определят като овце. Които не са готови да издържат, те ще отидат наляво, ще се отделят като кози от стадото, и дълго време след това ще трябва да учат.
към беседата >>
Светът е такъв!
Така тя навехнала крачето си, но какво съм виновен затова аз? Питам вярно ли е оправданието на паяка, че с паяжината си гой изучавал вселената? Не е вярно, разбира се. И днес, ако запитате хората, какво правят, те ще ви отговорят, като паяка, че изучават живота. И ако някой човек, по невнимание закачи крака си на един от техните инструменти и го изкълчи, те не са виновни.
Светът е такъв!
Не, ние не сме дошли на земята да изучаваме живота по такъв начин, че да се осакатяваме едни-други. Всъщност, работата е много проста. Паякът седял дълго време гладен и чакал, като рибар с мрежата си, дано мине някоя муха, да се закачи на паяжината му, да си хапне от нея. За паяка е безразлично, дали тази муха ще бъде от прости родители, или царска дъщеря. Ако е царска дъщеря, още по-добре за него, ще бъде по-угоеничка, по-тлъста.
към беседата >>
Щом си дошъл в моята държава, трябва, или да изпълняваш моите закони, или да напуснеш държавата ми.
И тъй, всички искате да уредите своята вселена, своя вътрешен свят, но не знаете, как можете да постигнете това. Ето, ще ви дам няколко правила, които всякога трябва да имате предвид. Когато в дома ви дойде някой лош човек и започне да ви проповядва нови, лъжливи учения, кажете му: Ти си свободен да проповядваш, каквито щеш учения, но аз имам своя държава, със свои закони и наредби, на тях ще се подчинявам.
Щом си дошъл в моята държава, трябва, или да изпълняваш моите закони, или да напуснеш държавата ми.
Аз не ти позволявам да нарушаваш реда в моята държава, защото тя е в съгласие с друга, по-велика от нея държава, която абсолютно не търпи безредие и безпорядък. Понеже за неспазване законите на моята държава мене ще държат отговорен, затова казвам: Престъпления в моята държава не позволявам да се вършат! Безредие в моята държава не може да съществува! Затвори в моята държава не могат да съществуват! Казвате: Как могат да се премахнат затворите в света?
към беседата >>
Съдбата, която сега иде, ще ви научи на много неща.
Ще дойде ден, когато хората ще се освободят от това безверие и ще заживеят с пълна вяра, с взаимна любов помежду си. Време е хората да заработят усилено върху себе си, да турят мислите и чувствата си в пълен ред и порядък. Ние проповядваме едно учение, което, вътрешно, всички познавате. Де не сте били досега, на коя врата не сте хлопали, от кого не сте се учили и на какво не са ви учили? Но още има да учите.
Съдбата, която сега иде, ще ви научи на много неща.
Чрез съдбата иде Бог в света и пита хората, дали са готови да простят. Които са готови да простят, те ще отидат надясно, ще минат третото посвещение и ще се определят като овце. Които не са готови да издържат, те ще отидат наляво, ще се отделят като кози от стадото, и дълго време след това ще трябва да учат.
към беседата >>
Не, ние не сме дошли на земята да изучаваме живота по такъв начин, че да се осакатяваме едни-други.
Питам вярно ли е оправданието на паяка, че с паяжината си гой изучавал вселената? Не е вярно, разбира се. И днес, ако запитате хората, какво правят, те ще ви отговорят, като паяка, че изучават живота. И ако някой човек, по невнимание закачи крака си на един от техните инструменти и го изкълчи, те не са виновни. Светът е такъв!
Не, ние не сме дошли на земята да изучаваме живота по такъв начин, че да се осакатяваме едни-други.
Всъщност, работата е много проста. Паякът седял дълго време гладен и чакал, като рибар с мрежата си, дано мине някоя муха, да се закачи на паяжината му, да си хапне от нея. За паяка е безразлично, дали тази муха ще бъде от прости родители, или царска дъщеря. Ако е царска дъщеря, още по-добре за него, ще бъде по-угоеничка, по-тлъста.
към беседата >>
Аз не ти позволявам да нарушаваш реда в моята държава, защото тя е в съгласие с друга, по-велика от нея държава, която абсолютно не търпи безредие и безпорядък.
И тъй, всички искате да уредите своята вселена, своя вътрешен свят, но не знаете, как можете да постигнете това. Ето, ще ви дам няколко правила, които всякога трябва да имате предвид. Когато в дома ви дойде някой лош човек и започне да ви проповядва нови, лъжливи учения, кажете му: Ти си свободен да проповядваш, каквито щеш учения, но аз имам своя държава, със свои закони и наредби, на тях ще се подчинявам. Щом си дошъл в моята държава, трябва, или да изпълняваш моите закони, или да напуснеш държавата ми.
Аз не ти позволявам да нарушаваш реда в моята държава, защото тя е в съгласие с друга, по-велика от нея държава, която абсолютно не търпи безредие и безпорядък.
Понеже за неспазване законите на моята държава мене ще държат отговорен, затова казвам: Престъпления в моята държава не позволявам да се вършат! Безредие в моята държава не може да съществува! Затвори в моята държава не могат да съществуват! Казвате: Как могат да се премахнат затворите в света? Ако искате да не съществуват затвори вън от вас, премахнете затворите, насилието вътре в себе си.
към беседата >>
Чрез съдбата иде Бог в света и пита хората, дали са готови да простят.
Време е хората да заработят усилено върху себе си, да турят мислите и чувствата си в пълен ред и порядък. Ние проповядваме едно учение, което, вътрешно, всички познавате. Де не сте били досега, на коя врата не сте хлопали, от кого не сте се учили и на какво не са ви учили? Но още има да учите. Съдбата, която сега иде, ще ви научи на много неща.
Чрез съдбата иде Бог в света и пита хората, дали са готови да простят.
Които са готови да простят, те ще отидат надясно, ще минат третото посвещение и ще се определят като овце. Които не са готови да издържат, те ще отидат наляво, ще се отделят като кози от стадото, и дълго време след това ще трябва да учат.
към беседата >>
Всъщност, работата е много проста.
Не е вярно, разбира се. И днес, ако запитате хората, какво правят, те ще ви отговорят, като паяка, че изучават живота. И ако някой човек, по невнимание закачи крака си на един от техните инструменти и го изкълчи, те не са виновни. Светът е такъв! Не, ние не сме дошли на земята да изучаваме живота по такъв начин, че да се осакатяваме едни-други.
Всъщност, работата е много проста.
Паякът седял дълго време гладен и чакал, като рибар с мрежата си, дано мине някоя муха, да се закачи на паяжината му, да си хапне от нея. За паяка е безразлично, дали тази муха ще бъде от прости родители, или царска дъщеря. Ако е царска дъщеря, още по-добре за него, ще бъде по-угоеничка, по-тлъста.
към беседата >>
Понеже за неспазване законите на моята държава мене ще държат отговорен, затова казвам: Престъпления в моята държава не позволявам да се вършат!
И тъй, всички искате да уредите своята вселена, своя вътрешен свят, но не знаете, как можете да постигнете това. Ето, ще ви дам няколко правила, които всякога трябва да имате предвид. Когато в дома ви дойде някой лош човек и започне да ви проповядва нови, лъжливи учения, кажете му: Ти си свободен да проповядваш, каквито щеш учения, но аз имам своя държава, със свои закони и наредби, на тях ще се подчинявам. Щом си дошъл в моята държава, трябва, или да изпълняваш моите закони, или да напуснеш държавата ми. Аз не ти позволявам да нарушаваш реда в моята държава, защото тя е в съгласие с друга, по-велика от нея държава, която абсолютно не търпи безредие и безпорядък.
Понеже за неспазване законите на моята държава мене ще държат отговорен, затова казвам: Престъпления в моята държава не позволявам да се вършат!
Безредие в моята държава не може да съществува! Затвори в моята държава не могат да съществуват! Казвате: Как могат да се премахнат затворите в света? Ако искате да не съществуват затвори вън от вас, премахнете затворите, насилието вътре в себе си. Запример, някой от вас има едно благородно желание в себе си, иска да направи добро някому, но вътре в него нещо му забранява да направи това добро.
към беседата >>
Които са готови да простят, те ще отидат надясно, ще минат третото посвещение и ще се определят като овце.
Ние проповядваме едно учение, което, вътрешно, всички познавате. Де не сте били досега, на коя врата не сте хлопали, от кого не сте се учили и на какво не са ви учили? Но още има да учите. Съдбата, която сега иде, ще ви научи на много неща. Чрез съдбата иде Бог в света и пита хората, дали са готови да простят.
Които са готови да простят, те ще отидат надясно, ще минат третото посвещение и ще се определят като овце.
Които не са готови да издържат, те ще отидат наляво, ще се отделят като кози от стадото, и дълго време след това ще трябва да учат.
към беседата >>
Паякът седял дълго време гладен и чакал, като рибар с мрежата си, дано мине някоя муха, да се закачи на паяжината му, да си хапне от нея.
И днес, ако запитате хората, какво правят, те ще ви отговорят, като паяка, че изучават живота. И ако някой човек, по невнимание закачи крака си на един от техните инструменти и го изкълчи, те не са виновни. Светът е такъв! Не, ние не сме дошли на земята да изучаваме живота по такъв начин, че да се осакатяваме едни-други. Всъщност, работата е много проста.
Паякът седял дълго време гладен и чакал, като рибар с мрежата си, дано мине някоя муха, да се закачи на паяжината му, да си хапне от нея.
За паяка е безразлично, дали тази муха ще бъде от прости родители, или царска дъщеря. Ако е царска дъщеря, още по-добре за него, ще бъде по-угоеничка, по-тлъста.
към беседата >>
Безредие в моята държава не може да съществува!
Ето, ще ви дам няколко правила, които всякога трябва да имате предвид. Когато в дома ви дойде някой лош човек и започне да ви проповядва нови, лъжливи учения, кажете му: Ти си свободен да проповядваш, каквито щеш учения, но аз имам своя държава, със свои закони и наредби, на тях ще се подчинявам. Щом си дошъл в моята държава, трябва, или да изпълняваш моите закони, или да напуснеш държавата ми. Аз не ти позволявам да нарушаваш реда в моята държава, защото тя е в съгласие с друга, по-велика от нея държава, която абсолютно не търпи безредие и безпорядък. Понеже за неспазване законите на моята държава мене ще държат отговорен, затова казвам: Престъпления в моята държава не позволявам да се вършат!
Безредие в моята държава не може да съществува!
Затвори в моята държава не могат да съществуват! Казвате: Как могат да се премахнат затворите в света? Ако искате да не съществуват затвори вън от вас, премахнете затворите, насилието вътре в себе си. Запример, някой от вас има едно благородно желание в себе си, иска да направи добро някому, но вътре в него нещо му забранява да направи това добро. Това е насилие над самия човек.
към беседата >>
Които не са готови да издържат, те ще отидат наляво, ще се отделят като кози от стадото, и дълго време след това ще трябва да учат.
Де не сте били досега, на коя врата не сте хлопали, от кого не сте се учили и на какво не са ви учили? Но още има да учите. Съдбата, която сега иде, ще ви научи на много неща. Чрез съдбата иде Бог в света и пита хората, дали са готови да простят. Които са готови да простят, те ще отидат надясно, ще минат третото посвещение и ще се определят като овце.
Които не са готови да издържат, те ще отидат наляво, ще се отделят като кози от стадото, и дълго време след това ще трябва да учат.
към беседата >>
За паяка е безразлично, дали тази муха ще бъде от прости родители, или царска дъщеря.
И ако някой човек, по невнимание закачи крака си на един от техните инструменти и го изкълчи, те не са виновни. Светът е такъв! Не, ние не сме дошли на земята да изучаваме живота по такъв начин, че да се осакатяваме едни-други. Всъщност, работата е много проста. Паякът седял дълго време гладен и чакал, като рибар с мрежата си, дано мине някоя муха, да се закачи на паяжината му, да си хапне от нея.
За паяка е безразлично, дали тази муха ще бъде от прости родители, или царска дъщеря.
Ако е царска дъщеря, още по-добре за него, ще бъде по-угоеничка, по-тлъста.
към беседата >>
Затвори в моята държава не могат да съществуват!
Когато в дома ви дойде някой лош човек и започне да ви проповядва нови, лъжливи учения, кажете му: Ти си свободен да проповядваш, каквито щеш учения, но аз имам своя държава, със свои закони и наредби, на тях ще се подчинявам. Щом си дошъл в моята държава, трябва, или да изпълняваш моите закони, или да напуснеш държавата ми. Аз не ти позволявам да нарушаваш реда в моята държава, защото тя е в съгласие с друга, по-велика от нея държава, която абсолютно не търпи безредие и безпорядък. Понеже за неспазване законите на моята държава мене ще държат отговорен, затова казвам: Престъпления в моята държава не позволявам да се вършат! Безредие в моята държава не може да съществува!
Затвори в моята държава не могат да съществуват!
Казвате: Как могат да се премахнат затворите в света? Ако искате да не съществуват затвори вън от вас, премахнете затворите, насилието вътре в себе си. Запример, някой от вас има едно благородно желание в себе си, иска да направи добро някому, но вътре в него нещо му забранява да направи това добро. Това е насилие над самия човек. След всичко туй този човек ще проповядва на хората, какво изисква Бог от тях.
към беседата >>
Сега, пожелавам ви, като дойде Христос, да минете отдясно, да познаете Бога, да познаете Сина Божи, па и вие сами да станете Синове Божии, Синове на възкресението.
Сега, пожелавам ви, като дойде Христос, да минете отдясно, да познаете Бога, да познаете Сина Божи, па и вие сами да станете Синове Божии, Синове на възкресението.
Тази е задачата ви на земята. Като сте дошли тука, желая ви да бъдете като мъдреца, да знаете, как да посрещате съдбата. Щом я видите, отдалеч още да й станете на крака, да й се усмихнете, да я поканите да седне и да се разговорите с нея. Строга и неумолима е съдбата! Като дойде до човека, тя прониква навсякъде в него, не остава тайно място, което да не разгледа.
към беседата >>
Ако е царска дъщеря, още по-добре за него, ще бъде по-угоеничка, по-тлъста.
Светът е такъв! Не, ние не сме дошли на земята да изучаваме живота по такъв начин, че да се осакатяваме едни-други. Всъщност, работата е много проста. Паякът седял дълго време гладен и чакал, като рибар с мрежата си, дано мине някоя муха, да се закачи на паяжината му, да си хапне от нея. За паяка е безразлично, дали тази муха ще бъде от прости родители, или царска дъщеря.
Ако е царска дъщеря, още по-добре за него, ще бъде по-угоеничка, по-тлъста.
към беседата >>
Казвате: Как могат да се премахнат затворите в света?
Щом си дошъл в моята държава, трябва, или да изпълняваш моите закони, или да напуснеш държавата ми. Аз не ти позволявам да нарушаваш реда в моята държава, защото тя е в съгласие с друга, по-велика от нея държава, която абсолютно не търпи безредие и безпорядък. Понеже за неспазване законите на моята държава мене ще държат отговорен, затова казвам: Престъпления в моята държава не позволявам да се вършат! Безредие в моята държава не може да съществува! Затвори в моята държава не могат да съществуват!
Казвате: Как могат да се премахнат затворите в света?
Ако искате да не съществуват затвори вън от вас, премахнете затворите, насилието вътре в себе си. Запример, някой от вас има едно благородно желание в себе си, иска да направи добро някому, но вътре в него нещо му забранява да направи това добро. Това е насилие над самия човек. След всичко туй този човек ще проповядва на хората, какво изисква Бог от тях. Питам: отде знае той, какво Бог изисква от хората?
към беседата >>
Тази е задачата ви на земята.
Сега, пожелавам ви, като дойде Христос, да минете отдясно, да познаете Бога, да познаете Сина Божи, па и вие сами да станете Синове Божии, Синове на възкресението.
Тази е задачата ви на земята.
Като сте дошли тука, желая ви да бъдете като мъдреца, да знаете, как да посрещате съдбата. Щом я видите, отдалеч още да й станете на крака, да й се усмихнете, да я поканите да седне и да се разговорите с нея. Строга и неумолима е съдбата! Като дойде до човека, тя прониква навсякъде в него, не остава тайно място, което да не разгледа. Това е фигуративно предадено, но всеки сам ще опита, какво нещо е съдбата.
към беседата >>
Съвременните хора се нуждаят от правилно разбиране на живота, било от дълбоко научно, или от мистично гледище.
Съвременните хора се нуждаят от правилно разбиране на живота, било от дълбоко научно, или от мистично гледище.
Човек трябва да разбира живота на външните промени и живота на вътрешните промени, които стават в душата му, и да ги различава. Да бъде облечен в плът и кръв, като физическо същество, това е необходимост за човека, защото така, именно, той черпи материали за физическия живот. Чрез физическия свят протичат известен род сили, които човек непременно трябва да използува. Освен това, необходимо е човек да мине през различни форми. Разнообразието на формите е също тъй необходимо условие за развиването на човека.
към беседата >>
Ако искате да не съществуват затвори вън от вас, премахнете затворите, насилието вътре в себе си.
Аз не ти позволявам да нарушаваш реда в моята държава, защото тя е в съгласие с друга, по-велика от нея държава, която абсолютно не търпи безредие и безпорядък. Понеже за неспазване законите на моята държава мене ще държат отговорен, затова казвам: Престъпления в моята държава не позволявам да се вършат! Безредие в моята държава не може да съществува! Затвори в моята държава не могат да съществуват! Казвате: Как могат да се премахнат затворите в света?
Ако искате да не съществуват затвори вън от вас, премахнете затворите, насилието вътре в себе си.
Запример, някой от вас има едно благородно желание в себе си, иска да направи добро някому, но вътре в него нещо му забранява да направи това добро. Това е насилие над самия човек. След всичко туй този човек ще проповядва на хората, какво изисква Бог от тях. Питам: отде знае той, какво Бог изисква от хората? Говорил му Бог.
към беседата >>
Като сте дошли тука, желая ви да бъдете като мъдреца, да знаете, как да посрещате съдбата.
Сега, пожелавам ви, като дойде Христос, да минете отдясно, да познаете Бога, да познаете Сина Божи, па и вие сами да станете Синове Божии, Синове на възкресението. Тази е задачата ви на земята.
Като сте дошли тука, желая ви да бъдете като мъдреца, да знаете, как да посрещате съдбата.
Щом я видите, отдалеч още да й станете на крака, да й се усмихнете, да я поканите да седне и да се разговорите с нея. Строга и неумолима е съдбата! Като дойде до човека, тя прониква навсякъде в него, не остава тайно място, което да не разгледа. Това е фигуративно предадено, но всеки сам ще опита, какво нещо е съдбата. Като дойде при вас, ще ви запитам как върви работата?
към беседата >>
Човек трябва да разбира живота на външните промени и живота на вътрешните промени, които стават в душата му, и да ги различава.
Съвременните хора се нуждаят от правилно разбиране на живота, било от дълбоко научно, или от мистично гледище.
Човек трябва да разбира живота на външните промени и живота на вътрешните промени, които стават в душата му, и да ги различава.
Да бъде облечен в плът и кръв, като физическо същество, това е необходимост за човека, защото така, именно, той черпи материали за физическия живот. Чрез физическия свят протичат известен род сили, които човек непременно трябва да използува. Освен това, необходимо е човек да мине през различни форми. Разнообразието на формите е също тъй необходимо условие за развиването на човека. Ето защо, всички души, колкото и да са напреднали и съвършени, от време на време, имат нужда да слязат в материалния свят, да почерпят от него такива материали и сили, каквито от другите светове не могат да придобият.
към беседата >>
Запример, някой от вас има едно благородно желание в себе си, иска да направи добро някому, но вътре в него нещо му забранява да направи това добро.
Понеже за неспазване законите на моята държава мене ще държат отговорен, затова казвам: Престъпления в моята държава не позволявам да се вършат! Безредие в моята държава не може да съществува! Затвори в моята държава не могат да съществуват! Казвате: Как могат да се премахнат затворите в света? Ако искате да не съществуват затвори вън от вас, премахнете затворите, насилието вътре в себе си.
Запример, някой от вас има едно благородно желание в себе си, иска да направи добро някому, но вътре в него нещо му забранява да направи това добро.
Това е насилие над самия човек. След всичко туй този човек ще проповядва на хората, какво изисква Бог от тях. Питам: отде знае той, какво Бог изисква от хората? Говорил му Бог. Който мисли, че Бог отвън му говори, той е в голямо заблуждение.
към беседата >>
Щом я видите, отдалеч още да й станете на крака, да й се усмихнете, да я поканите да седне и да се разговорите с нея.
Сега, пожелавам ви, като дойде Христос, да минете отдясно, да познаете Бога, да познаете Сина Божи, па и вие сами да станете Синове Божии, Синове на възкресението. Тази е задачата ви на земята. Като сте дошли тука, желая ви да бъдете като мъдреца, да знаете, как да посрещате съдбата.
Щом я видите, отдалеч още да й станете на крака, да й се усмихнете, да я поканите да седне и да се разговорите с нея.
Строга и неумолима е съдбата! Като дойде до човека, тя прониква навсякъде в него, не остава тайно място, което да не разгледа. Това е фигуративно предадено, но всеки сам ще опита, какво нещо е съдбата. Като дойде при вас, ще ви запитам как върви работата? Вие ще можете само да се усмихнете, без да кажете нещо за нея. Защо?
към беседата >>
Да бъде облечен в плът и кръв, като физическо същество, това е необходимост за човека, защото така, именно, той черпи материали за физическия живот.
Съвременните хора се нуждаят от правилно разбиране на живота, било от дълбоко научно, или от мистично гледище. Човек трябва да разбира живота на външните промени и живота на вътрешните промени, които стават в душата му, и да ги различава.
Да бъде облечен в плът и кръв, като физическо същество, това е необходимост за човека, защото така, именно, той черпи материали за физическия живот.
Чрез физическия свят протичат известен род сили, които човек непременно трябва да използува. Освен това, необходимо е човек да мине през различни форми. Разнообразието на формите е също тъй необходимо условие за развиването на човека. Ето защо, всички души, колкото и да са напреднали и съвършени, от време на време, имат нужда да слязат в материалния свят, да почерпят от него такива материали и сили, каквито от другите светове не могат да придобият. Това се отнася не само за земята, но и за всички останали материални светове, защото те се намират под един и същ закон.
към беседата >>
Това е насилие над самия човек.
Безредие в моята държава не може да съществува! Затвори в моята държава не могат да съществуват! Казвате: Как могат да се премахнат затворите в света? Ако искате да не съществуват затвори вън от вас, премахнете затворите, насилието вътре в себе си. Запример, някой от вас има едно благородно желание в себе си, иска да направи добро някому, но вътре в него нещо му забранява да направи това добро.
Това е насилие над самия човек.
След всичко туй този човек ще проповядва на хората, какво изисква Бог от тях. Питам: отде знае той, какво Бог изисква от хората? Говорил му Бог. Който мисли, че Бог отвън му говори, той е в голямо заблуждение. Бог никога не говори на човека отвън.
към беседата >>
Строга и неумолима е съдбата!
Сега, пожелавам ви, като дойде Христос, да минете отдясно, да познаете Бога, да познаете Сина Божи, па и вие сами да станете Синове Божии, Синове на възкресението. Тази е задачата ви на земята. Като сте дошли тука, желая ви да бъдете като мъдреца, да знаете, как да посрещате съдбата. Щом я видите, отдалеч още да й станете на крака, да й се усмихнете, да я поканите да седне и да се разговорите с нея.
Строга и неумолима е съдбата!
Като дойде до човека, тя прониква навсякъде в него, не остава тайно място, което да не разгледа. Това е фигуративно предадено, но всеки сам ще опита, какво нещо е съдбата. Като дойде при вас, ще ви запитам как върви работата? Вие ще можете само да се усмихнете, без да кажете нещо за нея. Защо? Има неща, за които не може да се говори.
към беседата >>
Чрез физическия свят протичат известен род сили, които човек непременно трябва да използува.
Съвременните хора се нуждаят от правилно разбиране на живота, било от дълбоко научно, или от мистично гледище. Човек трябва да разбира живота на външните промени и живота на вътрешните промени, които стават в душата му, и да ги различава. Да бъде облечен в плът и кръв, като физическо същество, това е необходимост за човека, защото така, именно, той черпи материали за физическия живот.
Чрез физическия свят протичат известен род сили, които човек непременно трябва да използува.
Освен това, необходимо е човек да мине през различни форми. Разнообразието на формите е също тъй необходимо условие за развиването на човека. Ето защо, всички души, колкото и да са напреднали и съвършени, от време на време, имат нужда да слязат в материалния свят, да почерпят от него такива материали и сили, каквито от другите светове не могат да придобият. Това се отнася не само за земята, но и за всички останали материални светове, защото те се намират под един и същ закон. Значи, всички същества, били те напреднали, или не, трябва да минат през материалните светове.
към беседата >>
След всичко туй този човек ще проповядва на хората, какво изисква Бог от тях.
Затвори в моята държава не могат да съществуват! Казвате: Как могат да се премахнат затворите в света? Ако искате да не съществуват затвори вън от вас, премахнете затворите, насилието вътре в себе си. Запример, някой от вас има едно благородно желание в себе си, иска да направи добро някому, но вътре в него нещо му забранява да направи това добро. Това е насилие над самия човек.
След всичко туй този човек ще проповядва на хората, какво изисква Бог от тях.
Питам: отде знае той, какво Бог изисква от хората? Говорил му Бог. Който мисли, че Бог отвън му говори, той е в голямо заблуждение. Бог никога не говори на човека отвън. Само хората говорят помежду си външно.
към беседата >>
Като дойде до човека, тя прониква навсякъде в него, не остава тайно място, което да не разгледа.
Сега, пожелавам ви, като дойде Христос, да минете отдясно, да познаете Бога, да познаете Сина Божи, па и вие сами да станете Синове Божии, Синове на възкресението. Тази е задачата ви на земята. Като сте дошли тука, желая ви да бъдете като мъдреца, да знаете, как да посрещате съдбата. Щом я видите, отдалеч още да й станете на крака, да й се усмихнете, да я поканите да седне и да се разговорите с нея. Строга и неумолима е съдбата!
Като дойде до човека, тя прониква навсякъде в него, не остава тайно място, което да не разгледа.
Това е фигуративно предадено, но всеки сам ще опита, какво нещо е съдбата. Като дойде при вас, ще ви запитам как върви работата? Вие ще можете само да се усмихнете, без да кажете нещо за нея. Защо? Има неща, за които не може да се говори. Съдбата е едно от тия неща.
към беседата >>
Освен това, необходимо е човек да мине през различни форми.
Съвременните хора се нуждаят от правилно разбиране на живота, било от дълбоко научно, или от мистично гледище. Човек трябва да разбира живота на външните промени и живота на вътрешните промени, които стават в душата му, и да ги различава. Да бъде облечен в плът и кръв, като физическо същество, това е необходимост за човека, защото така, именно, той черпи материали за физическия живот. Чрез физическия свят протичат известен род сили, които човек непременно трябва да използува.
Освен това, необходимо е човек да мине през различни форми.
Разнообразието на формите е също тъй необходимо условие за развиването на човека. Ето защо, всички души, колкото и да са напреднали и съвършени, от време на време, имат нужда да слязат в материалния свят, да почерпят от него такива материали и сили, каквито от другите светове не могат да придобият. Това се отнася не само за земята, но и за всички останали материални светове, защото те се намират под един и същ закон. Значи, всички същества, били те напреднали, или не, трябва да минат през материалните светове. Едни от тях помнят, отде идат, а други не помнят.
към беседата >>
Питам: отде знае той, какво Бог изисква от хората?
Казвате: Как могат да се премахнат затворите в света? Ако искате да не съществуват затвори вън от вас, премахнете затворите, насилието вътре в себе си. Запример, някой от вас има едно благородно желание в себе си, иска да направи добро някому, но вътре в него нещо му забранява да направи това добро. Това е насилие над самия човек. След всичко туй този човек ще проповядва на хората, какво изисква Бог от тях.
Питам: отде знае той, какво Бог изисква от хората?
Говорил му Бог. Който мисли, че Бог отвън му говори, той е в голямо заблуждение. Бог никога не говори на човека отвън. Само хората говорят помежду си външно. В Божествения говор има нещо особено мощно, нещо магическо.
към беседата >>
Това е фигуративно предадено, но всеки сам ще опита, какво нещо е съдбата.
Тази е задачата ви на земята. Като сте дошли тука, желая ви да бъдете като мъдреца, да знаете, как да посрещате съдбата. Щом я видите, отдалеч още да й станете на крака, да й се усмихнете, да я поканите да седне и да се разговорите с нея. Строга и неумолима е съдбата! Като дойде до човека, тя прониква навсякъде в него, не остава тайно място, което да не разгледа.
Това е фигуративно предадено, но всеки сам ще опита, какво нещо е съдбата.
Като дойде при вас, ще ви запитам как върви работата? Вие ще можете само да се усмихнете, без да кажете нещо за нея. Защо? Има неща, за които не може да се говори. Съдбата е едно от тия неща. Като мине съдбата, новият живот ще дойде.
към беседата >>
Разнообразието на формите е също тъй необходимо условие за развиването на човека.
Съвременните хора се нуждаят от правилно разбиране на живота, било от дълбоко научно, или от мистично гледище. Човек трябва да разбира живота на външните промени и живота на вътрешните промени, които стават в душата му, и да ги различава. Да бъде облечен в плът и кръв, като физическо същество, това е необходимост за човека, защото така, именно, той черпи материали за физическия живот. Чрез физическия свят протичат известен род сили, които човек непременно трябва да използува. Освен това, необходимо е човек да мине през различни форми.
Разнообразието на формите е също тъй необходимо условие за развиването на човека.
Ето защо, всички души, колкото и да са напреднали и съвършени, от време на време, имат нужда да слязат в материалния свят, да почерпят от него такива материали и сили, каквито от другите светове не могат да придобият. Това се отнася не само за земята, но и за всички останали материални светове, защото те се намират под един и същ закон. Значи, всички същества, били те напреднали, или не, трябва да минат през материалните светове. Едни от тях помнят, отде идат, а други не помнят. Обикновените хора на земята не помнят нищо от предишното си съществуване.
към беседата >>
Говорил му Бог.
Ако искате да не съществуват затвори вън от вас, премахнете затворите, насилието вътре в себе си. Запример, някой от вас има едно благородно желание в себе си, иска да направи добро някому, но вътре в него нещо му забранява да направи това добро. Това е насилие над самия човек. След всичко туй този човек ще проповядва на хората, какво изисква Бог от тях. Питам: отде знае той, какво Бог изисква от хората?
Говорил му Бог.
Който мисли, че Бог отвън му говори, той е в голямо заблуждение. Бог никога не говори на човека отвън. Само хората говорят помежду си външно. В Божествения говор има нещо особено мощно, нещо магическо. Когато Божественото заговори, човек престава да мисли за себе си и се свързва с всички живи същества.
към беседата >>
Като дойде при вас, ще ви запитам как върви работата?
Като сте дошли тука, желая ви да бъдете като мъдреца, да знаете, как да посрещате съдбата. Щом я видите, отдалеч още да й станете на крака, да й се усмихнете, да я поканите да седне и да се разговорите с нея. Строга и неумолима е съдбата! Като дойде до човека, тя прониква навсякъде в него, не остава тайно място, което да не разгледа. Това е фигуративно предадено, но всеки сам ще опита, какво нещо е съдбата.
Като дойде при вас, ще ви запитам как върви работата?
Вие ще можете само да се усмихнете, без да кажете нещо за нея. Защо? Има неща, за които не може да се говори. Съдбата е едно от тия неща. Като мине съдбата, новият живот ще дойде. И тогава, всеки ще бъде готов да работи за повдигането на човечеството.
към беседата >>
Ето защо, всички души, колкото и да са напреднали и съвършени, от време на време, имат нужда да слязат в материалния свят, да почерпят от него такива материали и сили, каквито от другите светове не могат да придобият.
Човек трябва да разбира живота на външните промени и живота на вътрешните промени, които стават в душата му, и да ги различава. Да бъде облечен в плът и кръв, като физическо същество, това е необходимост за човека, защото така, именно, той черпи материали за физическия живот. Чрез физическия свят протичат известен род сили, които човек непременно трябва да използува. Освен това, необходимо е човек да мине през различни форми. Разнообразието на формите е също тъй необходимо условие за развиването на човека.
Ето защо, всички души, колкото и да са напреднали и съвършени, от време на време, имат нужда да слязат в материалния свят, да почерпят от него такива материали и сили, каквито от другите светове не могат да придобият.
Това се отнася не само за земята, но и за всички останали материални светове, защото те се намират под един и същ закон. Значи, всички същества, били те напреднали, или не, трябва да минат през материалните светове. Едни от тях помнят, отде идат, а други не помнят. Обикновените хора на земята не помнят нищо от предишното си съществуване. Някой казва, че му се открило нещо от миналото.
към беседата >>
Който мисли, че Бог отвън му говори, той е в голямо заблуждение.
Запример, някой от вас има едно благородно желание в себе си, иска да направи добро някому, но вътре в него нещо му забранява да направи това добро. Това е насилие над самия човек. След всичко туй този човек ще проповядва на хората, какво изисква Бог от тях. Питам: отде знае той, какво Бог изисква от хората? Говорил му Бог.
Който мисли, че Бог отвън му говори, той е в голямо заблуждение.
Бог никога не говори на човека отвън. Само хората говорят помежду си външно. В Божествения говор има нещо особено мощно, нещо магическо. Когато Божественото заговори, човек престава да мисли за себе си и се свързва с всички живи същества. При това положение, неговият и техният живот се сливат в общия, в целокупния живот.
към беседата >>
Вие ще можете само да се усмихнете, без да кажете нещо за нея. Защо?
Щом я видите, отдалеч още да й станете на крака, да й се усмихнете, да я поканите да седне и да се разговорите с нея. Строга и неумолима е съдбата! Като дойде до човека, тя прониква навсякъде в него, не остава тайно място, което да не разгледа. Това е фигуративно предадено, но всеки сам ще опита, какво нещо е съдбата. Като дойде при вас, ще ви запитам как върви работата?
Вие ще можете само да се усмихнете, без да кажете нещо за нея. Защо?
Има неща, за които не може да се говори. Съдбата е едно от тия неща. Като мине съдбата, новият живот ще дойде. И тогава, всеки ще бъде готов да работи за повдигането на човечеството. Всеки ще има желание да помага на бедните, на страдащите, а с това ще принесе нещо за изправяне на света.
към беседата >>
Това се отнася не само за земята, но и за всички останали материални светове, защото те се намират под един и същ закон.
Да бъде облечен в плът и кръв, като физическо същество, това е необходимост за човека, защото така, именно, той черпи материали за физическия живот. Чрез физическия свят протичат известен род сили, които човек непременно трябва да използува. Освен това, необходимо е човек да мине през различни форми. Разнообразието на формите е също тъй необходимо условие за развиването на човека. Ето защо, всички души, колкото и да са напреднали и съвършени, от време на време, имат нужда да слязат в материалния свят, да почерпят от него такива материали и сили, каквито от другите светове не могат да придобият.
Това се отнася не само за земята, но и за всички останали материални светове, защото те се намират под един и същ закон.
Значи, всички същества, били те напреднали, или не, трябва да минат през материалните светове. Едни от тях помнят, отде идат, а други не помнят. Обикновените хора на земята не помнят нищо от предишното си съществуване. Някой казва, че му се открило нещо от миналото. Възможно е, но всичко това е много малко.
към беседата >>
Бог никога не говори на човека отвън.
Това е насилие над самия човек. След всичко туй този човек ще проповядва на хората, какво изисква Бог от тях. Питам: отде знае той, какво Бог изисква от хората? Говорил му Бог. Който мисли, че Бог отвън му говори, той е в голямо заблуждение.
Бог никога не говори на човека отвън.
Само хората говорят помежду си външно. В Божествения говор има нещо особено мощно, нещо магическо. Когато Божественото заговори, човек престава да мисли за себе си и се свързва с всички живи същества. При това положение, неговият и техният живот се сливат в общия, в целокупния живот. Това не значи, че човек ще изгуби себе си.
към беседата >>
Има неща, за които не може да се говори.
Строга и неумолима е съдбата! Като дойде до човека, тя прониква навсякъде в него, не остава тайно място, което да не разгледа. Това е фигуративно предадено, но всеки сам ще опита, какво нещо е съдбата. Като дойде при вас, ще ви запитам как върви работата? Вие ще можете само да се усмихнете, без да кажете нещо за нея. Защо?
Има неща, за които не може да се говори.
Съдбата е едно от тия неща. Като мине съдбата, новият живот ще дойде. И тогава, всеки ще бъде готов да работи за повдигането на човечеството. Всеки ще има желание да помага на бедните, на страдащите, а с това ще принесе нещо за изправяне на света.
към беседата >>
Значи, всички същества, били те напреднали, или не, трябва да минат през материалните светове.
Чрез физическия свят протичат известен род сили, които човек непременно трябва да използува. Освен това, необходимо е човек да мине през различни форми. Разнообразието на формите е също тъй необходимо условие за развиването на човека. Ето защо, всички души, колкото и да са напреднали и съвършени, от време на време, имат нужда да слязат в материалния свят, да почерпят от него такива материали и сили, каквито от другите светове не могат да придобият. Това се отнася не само за земята, но и за всички останали материални светове, защото те се намират под един и същ закон.
Значи, всички същества, били те напреднали, или не, трябва да минат през материалните светове.
Едни от тях помнят, отде идат, а други не помнят. Обикновените хора на земята не помнят нищо от предишното си съществуване. Някой казва, че му се открило нещо от миналото. Възможно е, но всичко това е много малко. С такива открития нищо не може да се направи.
към беседата >>
Само хората говорят помежду си външно.
След всичко туй този човек ще проповядва на хората, какво изисква Бог от тях. Питам: отде знае той, какво Бог изисква от хората? Говорил му Бог. Който мисли, че Бог отвън му говори, той е в голямо заблуждение. Бог никога не говори на човека отвън.
Само хората говорят помежду си външно.
В Божествения говор има нещо особено мощно, нещо магическо. Когато Божественото заговори, човек престава да мисли за себе си и се свързва с всички живи същества. При това положение, неговият и техният живот се сливат в общия, в целокупния живот. Това не значи, че човек ще изгуби себе си. Не, тогава, именно, човек намира и себе си, и ближните си в един общ център – в Бога.
към беседата >>
Съдбата е едно от тия неща.
Като дойде до човека, тя прониква навсякъде в него, не остава тайно място, което да не разгледа. Това е фигуративно предадено, но всеки сам ще опита, какво нещо е съдбата. Като дойде при вас, ще ви запитам как върви работата? Вие ще можете само да се усмихнете, без да кажете нещо за нея. Защо? Има неща, за които не може да се говори.
Съдбата е едно от тия неща.
Като мине съдбата, новият живот ще дойде. И тогава, всеки ще бъде готов да работи за повдигането на човечеството. Всеки ще има желание да помага на бедните, на страдащите, а с това ще принесе нещо за изправяне на света.
към беседата >>
Едни от тях помнят, отде идат, а други не помнят.
Освен това, необходимо е човек да мине през различни форми. Разнообразието на формите е също тъй необходимо условие за развиването на човека. Ето защо, всички души, колкото и да са напреднали и съвършени, от време на време, имат нужда да слязат в материалния свят, да почерпят от него такива материали и сили, каквито от другите светове не могат да придобият. Това се отнася не само за земята, но и за всички останали материални светове, защото те се намират под един и същ закон. Значи, всички същества, били те напреднали, или не, трябва да минат през материалните светове.
Едни от тях помнят, отде идат, а други не помнят.
Обикновените хора на земята не помнят нищо от предишното си съществуване. Някой казва, че му се открило нещо от миналото. Възможно е, но всичко това е много малко. С такива открития нищо не може да се направи. И на кинематограф може да се открие нещо.
към беседата >>
В Божествения говор има нещо особено мощно, нещо магическо.
Питам: отде знае той, какво Бог изисква от хората? Говорил му Бог. Който мисли, че Бог отвън му говори, той е в голямо заблуждение. Бог никога не говори на човека отвън. Само хората говорят помежду си външно.
В Божествения говор има нещо особено мощно, нещо магическо.
Когато Божественото заговори, човек престава да мисли за себе си и се свързва с всички живи същества. При това положение, неговият и техният живот се сливат в общия, в целокупния живот. Това не значи, че човек ще изгуби себе си. Не, тогава, именно, човек намира и себе си, и ближните си в един общ център – в Бога. Това значи да живее човек във вечна хармония, в хармонията на Божествения живот.
към беседата >>
Като мине съдбата, новият живот ще дойде.
Това е фигуративно предадено, но всеки сам ще опита, какво нещо е съдбата. Като дойде при вас, ще ви запитам как върви работата? Вие ще можете само да се усмихнете, без да кажете нещо за нея. Защо? Има неща, за които не може да се говори. Съдбата е едно от тия неща.
Като мине съдбата, новият живот ще дойде.
И тогава, всеки ще бъде готов да работи за повдигането на човечеството. Всеки ще има желание да помага на бедните, на страдащите, а с това ще принесе нещо за изправяне на света.
към беседата >>
Обикновените хора на земята не помнят нищо от предишното си съществуване.
Разнообразието на формите е също тъй необходимо условие за развиването на човека. Ето защо, всички души, колкото и да са напреднали и съвършени, от време на време, имат нужда да слязат в материалния свят, да почерпят от него такива материали и сили, каквито от другите светове не могат да придобият. Това се отнася не само за земята, но и за всички останали материални светове, защото те се намират под един и същ закон. Значи, всички същества, били те напреднали, или не, трябва да минат през материалните светове. Едни от тях помнят, отде идат, а други не помнят.
Обикновените хора на земята не помнят нищо от предишното си съществуване.
Някой казва, че му се открило нещо от миналото. Възможно е, но всичко това е много малко. С такива открития нищо не може да се направи. И на кинематограф може да се открие нещо. И в книгите се открива нещо.
към беседата >>
Когато Божественото заговори, човек престава да мисли за себе си и се свързва с всички живи същества.
Говорил му Бог. Който мисли, че Бог отвън му говори, той е в голямо заблуждение. Бог никога не говори на човека отвън. Само хората говорят помежду си външно. В Божествения говор има нещо особено мощно, нещо магическо.
Когато Божественото заговори, човек престава да мисли за себе си и се свързва с всички живи същества.
При това положение, неговият и техният живот се сливат в общия, в целокупния живот. Това не значи, че човек ще изгуби себе си. Не, тогава, именно, човек намира и себе си, и ближните си в един общ център – в Бога. Това значи да живее човек във вечна хармония, в хармонията на Божествения живот.
към беседата >>
И тогава, всеки ще бъде готов да работи за повдигането на човечеството.
Като дойде при вас, ще ви запитам как върви работата? Вие ще можете само да се усмихнете, без да кажете нещо за нея. Защо? Има неща, за които не може да се говори. Съдбата е едно от тия неща. Като мине съдбата, новият живот ще дойде.
И тогава, всеки ще бъде готов да работи за повдигането на човечеството.
Всеки ще има желание да помага на бедните, на страдащите, а с това ще принесе нещо за изправяне на света.
към беседата >>
Някой казва, че му се открило нещо от миналото.
Ето защо, всички души, колкото и да са напреднали и съвършени, от време на време, имат нужда да слязат в материалния свят, да почерпят от него такива материали и сили, каквито от другите светове не могат да придобият. Това се отнася не само за земята, но и за всички останали материални светове, защото те се намират под един и същ закон. Значи, всички същества, били те напреднали, или не, трябва да минат през материалните светове. Едни от тях помнят, отде идат, а други не помнят. Обикновените хора на земята не помнят нищо от предишното си съществуване.
Някой казва, че му се открило нещо от миналото.
Възможно е, но всичко това е много малко. С такива открития нищо не може да се направи. И на кинематограф може да се открие нещо. И в книгите се открива нещо. Всички тия открития, обаче, са недостатъчни за човека.
към беседата >>
При това положение, неговият и техният живот се сливат в общия, в целокупния живот.
Който мисли, че Бог отвън му говори, той е в голямо заблуждение. Бог никога не говори на човека отвън. Само хората говорят помежду си външно. В Божествения говор има нещо особено мощно, нещо магическо. Когато Божественото заговори, човек престава да мисли за себе си и се свързва с всички живи същества.
При това положение, неговият и техният живот се сливат в общия, в целокупния живот.
Това не значи, че човек ще изгуби себе си. Не, тогава, именно, човек намира и себе си, и ближните си в един общ център – в Бога. Това значи да живее човек във вечна хармония, в хармонията на Божествения живот.
към беседата >>
Всеки ще има желание да помага на бедните, на страдащите, а с това ще принесе нещо за изправяне на света.
Вие ще можете само да се усмихнете, без да кажете нещо за нея. Защо? Има неща, за които не може да се говори. Съдбата е едно от тия неща. Като мине съдбата, новият живот ще дойде. И тогава, всеки ще бъде готов да работи за повдигането на човечеството.
Всеки ще има желание да помага на бедните, на страдащите, а с това ще принесе нещо за изправяне на света.
към беседата >>
Възможно е, но всичко това е много малко.
Това се отнася не само за земята, но и за всички останали материални светове, защото те се намират под един и същ закон. Значи, всички същества, били те напреднали, или не, трябва да минат през материалните светове. Едни от тях помнят, отде идат, а други не помнят. Обикновените хора на земята не помнят нищо от предишното си съществуване. Някой казва, че му се открило нещо от миналото.
Възможно е, но всичко това е много малко.
С такива открития нищо не може да се направи. И на кинематограф може да се открие нещо. И в книгите се открива нещо. Всички тия открития, обаче, са недостатъчни за човека. На човека е необходимо да му се открие онази вътрешна дарба в съзнанието му, чрез която да си спомни в подробности пътя, по който е слязъл, и да види пътя, по който трябва да се върне.
към беседата >>
Това не значи, че човек ще изгуби себе си.
Бог никога не говори на човека отвън. Само хората говорят помежду си външно. В Божествения говор има нещо особено мощно, нещо магическо. Когато Божественото заговори, човек престава да мисли за себе си и се свързва с всички живи същества. При това положение, неговият и техният живот се сливат в общия, в целокупния живот.
Това не значи, че човек ще изгуби себе си.
Не, тогава, именно, човек намира и себе си, и ближните си в един общ център – в Бога. Това значи да живее човек във вечна хармония, в хармонията на Божествения живот.
към беседата >>
Казвам: всички трябва да се готвите за този изпит, за идването на съдбата.
Казвам: всички трябва да се готвите за този изпит, за идването на съдбата.
Той е третото посвещение. Като минете този изпит, Христос ще ви запита: „За кого ме мислите да съм? " И всички, като Петра, ще отговорите: „Ти си Син на Бога живаго."
към беседата >>
С такива открития нищо не може да се направи.
Значи, всички същества, били те напреднали, или не, трябва да минат през материалните светове. Едни от тях помнят, отде идат, а други не помнят. Обикновените хора на земята не помнят нищо от предишното си съществуване. Някой казва, че му се открило нещо от миналото. Възможно е, но всичко това е много малко.
С такива открития нищо не може да се направи.
И на кинематограф може да се открие нещо. И в книгите се открива нещо. Всички тия открития, обаче, са недостатъчни за човека. На човека е необходимо да му се открие онази вътрешна дарба в съзнанието му, чрез която да си спомни в подробности пътя, по който е слязъл, и да види пътя, по който трябва да се върне. Само по този начин той ще разбере вътрешната връзка на живота и ще може да се поучи от него.
към беседата >>
Не, тогава, именно, човек намира и себе си, и ближните си в един общ център – в Бога.
Само хората говорят помежду си външно. В Божествения говор има нещо особено мощно, нещо магическо. Когато Божественото заговори, човек престава да мисли за себе си и се свързва с всички живи същества. При това положение, неговият и техният живот се сливат в общия, в целокупния живот. Това не значи, че човек ще изгуби себе си.
Не, тогава, именно, човек намира и себе си, и ближните си в един общ център – в Бога.
Това значи да живее човек във вечна хармония, в хармонията на Божествения живот.
към беседата >>
Той е третото посвещение.
Казвам: всички трябва да се готвите за този изпит, за идването на съдбата.
Той е третото посвещение.
Като минете този изпит, Христос ще ви запита: „За кого ме мислите да съм? " И всички, като Петра, ще отговорите: „Ти си Син на Бога живаго."
към беседата >>
И на кинематограф може да се открие нещо.
Едни от тях помнят, отде идат, а други не помнят. Обикновените хора на земята не помнят нищо от предишното си съществуване. Някой казва, че му се открило нещо от миналото. Възможно е, но всичко това е много малко. С такива открития нищо не може да се направи.
И на кинематограф може да се открие нещо.
И в книгите се открива нещо. Всички тия открития, обаче, са недостатъчни за човека. На човека е необходимо да му се открие онази вътрешна дарба в съзнанието му, чрез която да си спомни в подробности пътя, по който е слязъл, и да види пътя, по който трябва да се върне. Само по този начин той ще разбере вътрешната връзка на живота и ще може да се поучи от него.
към беседата >>
Това значи да живее човек във вечна хармония, в хармонията на Божествения живот.
В Божествения говор има нещо особено мощно, нещо магическо. Когато Божественото заговори, човек престава да мисли за себе си и се свързва с всички живи същества. При това положение, неговият и техният живот се сливат в общия, в целокупния живот. Това не значи, че човек ще изгуби себе си. Не, тогава, именно, човек намира и себе си, и ближните си в един общ център – в Бога.
Това значи да живее човек във вечна хармония, в хармонията на Божествения живот.
към беседата >>
Като минете този изпит, Христос ще ви запита: „За кого ме мислите да съм?
Казвам: всички трябва да се готвите за този изпит, за идването на съдбата. Той е третото посвещение.
Като минете този изпит, Христос ще ви запита: „За кого ме мислите да съм?
" И всички, като Петра, ще отговорите: „Ти си Син на Бога живаго."
към беседата >>
И в книгите се открива нещо.
Обикновените хора на земята не помнят нищо от предишното си съществуване. Някой казва, че му се открило нещо от миналото. Възможно е, но всичко това е много малко. С такива открития нищо не може да се направи. И на кинематограф може да се открие нещо.
И в книгите се открива нещо.
Всички тия открития, обаче, са недостатъчни за човека. На човека е необходимо да му се открие онази вътрешна дарба в съзнанието му, чрез която да си спомни в подробности пътя, по който е слязъл, и да види пътя, по който трябва да се върне. Само по този начин той ще разбере вътрешната връзка на живота и ще може да се поучи от него.
към беседата >>
Следователно, лесно се постига това, но мъчно се задържа.
Следователно, лесно се постига това, но мъчно се задържа.
Едва човек постигне това блаженство, дохожда съмнението, и той започва да се смущава, да мисли, че е изпаднал в някакво заблуждение. Щом започне да мисли така, съзнанието му се помрачава, и той отново слиза в обикновения живот. Кой е обикновеният живот? – Обикновеният живот е вестникарският. Например, нашите вестници пишат, че Троцки отишъл в Цариград.
към беседата >>
" И всички, като Петра, ще отговорите: „Ти си Син на Бога живаго."
Казвам: всички трябва да се готвите за този изпит, за идването на съдбата. Той е третото посвещение. Като минете този изпит, Христос ще ви запита: „За кого ме мислите да съм?
" И всички, като Петра, ще отговорите: „Ти си Син на Бога живаго."
към беседата >>
Всички тия открития, обаче, са недостатъчни за човека.
Някой казва, че му се открило нещо от миналото. Възможно е, но всичко това е много малко. С такива открития нищо не може да се направи. И на кинематограф може да се открие нещо. И в книгите се открива нещо.
Всички тия открития, обаче, са недостатъчни за човека.
На човека е необходимо да му се открие онази вътрешна дарба в съзнанието му, чрез която да си спомни в подробности пътя, по който е слязъл, и да види пътя, по който трябва да се върне. Само по този начин той ще разбере вътрешната връзка на живота и ще може да се поучи от него.
към беседата >>
Едва човек постигне това блаженство, дохожда съмнението, и той започва да се смущава, да мисли, че е изпаднал в някакво заблуждение.
Следователно, лесно се постига това, но мъчно се задържа.
Едва човек постигне това блаженство, дохожда съмнението, и той започва да се смущава, да мисли, че е изпаднал в някакво заблуждение.
Щом започне да мисли така, съзнанието му се помрачава, и той отново слиза в обикновения живот. Кой е обикновеният живот? – Обикновеният живот е вестникарският. Например, нашите вестници пишат, че Троцки отишъл в Цариград. Кога отиде Троцки в Цариград?
към беседата >>
На човека е необходимо да му се открие онази вътрешна дарба в съзнанието му, чрез която да си спомни в подробности пътя, по който е слязъл, и да види пътя, по който трябва да се върне.
Възможно е, но всичко това е много малко. С такива открития нищо не може да се направи. И на кинематограф може да се открие нещо. И в книгите се открива нещо. Всички тия открития, обаче, са недостатъчни за човека.
На човека е необходимо да му се открие онази вътрешна дарба в съзнанието му, чрез която да си спомни в подробности пътя, по който е слязъл, и да види пътя, по който трябва да се върне.
Само по този начин той ще разбере вътрешната връзка на живота и ще може да се поучи от него.
към беседата >>
Щом започне да мисли така, съзнанието му се помрачава, и той отново слиза в обикновения живот.
Следователно, лесно се постига това, но мъчно се задържа. Едва човек постигне това блаженство, дохожда съмнението, и той започва да се смущава, да мисли, че е изпаднал в някакво заблуждение.
Щом започне да мисли така, съзнанието му се помрачава, и той отново слиза в обикновения живот.
Кой е обикновеният живот? – Обикновеният живот е вестникарският. Например, нашите вестници пишат, че Троцки отишъл в Цариград. Кога отиде Троцки в Цариград? Оттам, дето е сега Троцки, за да отиде в Цариград, нужни му са най-малко две недели, а нашите вестници за три деня го изпратиха там.
към беседата >>
Само по този начин той ще разбере вътрешната връзка на живота и ще може да се поучи от него.
С такива открития нищо не може да се направи. И на кинематограф може да се открие нещо. И в книгите се открива нещо. Всички тия открития, обаче, са недостатъчни за човека. На човека е необходимо да му се открие онази вътрешна дарба в съзнанието му, чрез която да си спомни в подробности пътя, по който е слязъл, и да види пътя, по който трябва да се върне.
Само по този начин той ще разбере вътрешната връзка на живота и ще може да се поучи от него.
към беседата >>
Кой е обикновеният живот?
Следователно, лесно се постига това, но мъчно се задържа. Едва човек постигне това блаженство, дохожда съмнението, и той започва да се смущава, да мисли, че е изпаднал в някакво заблуждение. Щом започне да мисли така, съзнанието му се помрачава, и той отново слиза в обикновения живот.
Кой е обикновеният живот?
– Обикновеният живот е вестникарският. Например, нашите вестници пишат, че Троцки отишъл в Цариград. Кога отиде Троцки в Цариград? Оттам, дето е сега Троцки, за да отиде в Цариград, нужни му са най-малко две недели, а нашите вестници за три деня го изпратиха там. После, четем във вестниците, че Троцки още не е заминал.
към беседата >>
Тъй щото, за постигането на тия дарби и способности, са били препоръчвани, па и до днес още препоръчват, разни методи.
Тъй щото, за постигането на тия дарби и способности, са били препоръчвани, па и до днес още препоръчват, разни методи.
Някои, например, са препоръчвали да се отдалечи човек от света, да отиде в някоя гора и там да прекара в пост и молитва, в размишление. И наистина, много хора са се отдалечавали от света, но и с това не са постигали нещо особено. Други пък са препоръчвали богатството, знанието, като път на постижение, но и този метод не е дал големи резултати. Има един метод, който може да даде положителни резултати. Той е методът на любовта.
към беседата >>
– Обикновеният живот е вестникарският.
Следователно, лесно се постига това, но мъчно се задържа. Едва човек постигне това блаженство, дохожда съмнението, и той започва да се смущава, да мисли, че е изпаднал в някакво заблуждение. Щом започне да мисли така, съзнанието му се помрачава, и той отново слиза в обикновения живот. Кой е обикновеният живот?
– Обикновеният живот е вестникарският.
Например, нашите вестници пишат, че Троцки отишъл в Цариград. Кога отиде Троцки в Цариград? Оттам, дето е сега Троцки, за да отиде в Цариград, нужни му са най-малко две недели, а нашите вестници за три деня го изпратиха там. После, четем във вестниците, че Троцки още не е заминал. – Де ще отива?
към беседата >>
Някои, например, са препоръчвали да се отдалечи човек от света, да отиде в някоя гора и там да прекара в пост и молитва, в размишление.
Тъй щото, за постигането на тия дарби и способности, са били препоръчвани, па и до днес още препоръчват, разни методи.
Някои, например, са препоръчвали да се отдалечи човек от света, да отиде в някоя гора и там да прекара в пост и молитва, в размишление.
И наистина, много хора са се отдалечавали от света, но и с това не са постигали нещо особено. Други пък са препоръчвали богатството, знанието, като път на постижение, но и този метод не е дал големи резултати. Има един метод, който може да даде положителни резултати. Той е методът на любовта. Първото положение: човек не може да мисли, без да обича.
към беседата >>
Например, нашите вестници пишат, че Троцки отишъл в Цариград.
Следователно, лесно се постига това, но мъчно се задържа. Едва човек постигне това блаженство, дохожда съмнението, и той започва да се смущава, да мисли, че е изпаднал в някакво заблуждение. Щом започне да мисли така, съзнанието му се помрачава, и той отново слиза в обикновения живот. Кой е обикновеният живот? – Обикновеният живот е вестникарският.
Например, нашите вестници пишат, че Троцки отишъл в Цариград.
Кога отиде Троцки в Цариград? Оттам, дето е сега Троцки, за да отиде в Цариград, нужни му са най-малко две недели, а нашите вестници за три деня го изпратиха там. После, четем във вестниците, че Троцки още не е заминал. – Де ще отива? Сега пък в Германия щял да отива.
към беседата >>
И наистина, много хора са се отдалечавали от света, но и с това не са постигали нещо особено.
Тъй щото, за постигането на тия дарби и способности, са били препоръчвани, па и до днес още препоръчват, разни методи. Някои, например, са препоръчвали да се отдалечи човек от света, да отиде в някоя гора и там да прекара в пост и молитва, в размишление.
И наистина, много хора са се отдалечавали от света, но и с това не са постигали нещо особено.
Други пък са препоръчвали богатството, знанието, като път на постижение, но и този метод не е дал големи резултати. Има един метод, който може да даде положителни резултати. Той е методът на любовта. Първото положение: човек не може да мисли, без да обича. Който иска да се запознае с въпроса за създаване на вселената, който иска да разбере вътрешния смисъл на живота, да придобие знание, мъдрост, богатство, сила, здраве, безсмъртие, той трябва да постави любовта за основа на своя живот.
към беседата >>
Кога отиде Троцки в Цариград?
Едва човек постигне това блаженство, дохожда съмнението, и той започва да се смущава, да мисли, че е изпаднал в някакво заблуждение. Щом започне да мисли така, съзнанието му се помрачава, и той отново слиза в обикновения живот. Кой е обикновеният живот? – Обикновеният живот е вестникарският. Например, нашите вестници пишат, че Троцки отишъл в Цариград.
Кога отиде Троцки в Цариград?
Оттам, дето е сега Троцки, за да отиде в Цариград, нужни му са най-малко две недели, а нашите вестници за три деня го изпратиха там. После, четем във вестниците, че Троцки още не е заминал. – Де ще отива? Сега пък в Германия щял да отива. Вестникарска работа!
към беседата >>
Други пък са препоръчвали богатството, знанието, като път на постижение, но и този метод не е дал големи резултати.
Тъй щото, за постигането на тия дарби и способности, са били препоръчвани, па и до днес още препоръчват, разни методи. Някои, например, са препоръчвали да се отдалечи човек от света, да отиде в някоя гора и там да прекара в пост и молитва, в размишление. И наистина, много хора са се отдалечавали от света, но и с това не са постигали нещо особено.
Други пък са препоръчвали богатството, знанието, като път на постижение, но и този метод не е дал големи резултати.
Има един метод, който може да даде положителни резултати. Той е методът на любовта. Първото положение: човек не може да мисли, без да обича. Който иска да се запознае с въпроса за създаване на вселената, който иска да разбере вътрешния смисъл на живота, да придобие знание, мъдрост, богатство, сила, здраве, безсмъртие, той трябва да постави любовта за основа на своя живот. Аз не говоря за онази любов, която носи смърт на хората, нито за онази любов, която създава спорове, недоразумения, състезания.
към беседата >>
Оттам, дето е сега Троцки, за да отиде в Цариград, нужни му са най-малко две недели, а нашите вестници за три деня го изпратиха там.
Щом започне да мисли така, съзнанието му се помрачава, и той отново слиза в обикновения живот. Кой е обикновеният живот? – Обикновеният живот е вестникарският. Например, нашите вестници пишат, че Троцки отишъл в Цариград. Кога отиде Троцки в Цариград?
Оттам, дето е сега Троцки, за да отиде в Цариград, нужни му са най-малко две недели, а нашите вестници за три деня го изпратиха там.
После, четем във вестниците, че Троцки още не е заминал. – Де ще отива? Сега пък в Германия щял да отива. Вестникарска работа! Вестниците го изпращат ту в Германия, ту в Цариград, а той още за никъде не е заминал.
към беседата >>
Има един метод, който може да даде положителни резултати.
Тъй щото, за постигането на тия дарби и способности, са били препоръчвани, па и до днес още препоръчват, разни методи. Някои, например, са препоръчвали да се отдалечи човек от света, да отиде в някоя гора и там да прекара в пост и молитва, в размишление. И наистина, много хора са се отдалечавали от света, но и с това не са постигали нещо особено. Други пък са препоръчвали богатството, знанието, като път на постижение, но и този метод не е дал големи резултати.
Има един метод, който може да даде положителни резултати.
Той е методът на любовта. Първото положение: човек не може да мисли, без да обича. Който иска да се запознае с въпроса за създаване на вселената, който иска да разбере вътрешния смисъл на живота, да придобие знание, мъдрост, богатство, сила, здраве, безсмъртие, той трябва да постави любовта за основа на своя живот. Аз не говоря за онази любов, която носи смърт на хората, нито за онази любов, която създава спорове, недоразумения, състезания. За да се предизвикат тия неща между хората, има причини за това.
към беседата >>
После, четем във вестниците, че Троцки още не е заминал.
Кой е обикновеният живот? – Обикновеният живот е вестникарският. Например, нашите вестници пишат, че Троцки отишъл в Цариград. Кога отиде Троцки в Цариград? Оттам, дето е сега Троцки, за да отиде в Цариград, нужни му са най-малко две недели, а нашите вестници за три деня го изпратиха там.
После, четем във вестниците, че Троцки още не е заминал.
– Де ще отива? Сега пък в Германия щял да отива. Вестникарска работа! Вестниците го изпращат ту в Германия, ту в Цариград, а той още за никъде не е заминал. Това са забавления в живота, но Божественият живот не може да се развива по този начин.
към беседата >>
Той е методът на любовта.
Тъй щото, за постигането на тия дарби и способности, са били препоръчвани, па и до днес още препоръчват, разни методи. Някои, например, са препоръчвали да се отдалечи човек от света, да отиде в някоя гора и там да прекара в пост и молитва, в размишление. И наистина, много хора са се отдалечавали от света, но и с това не са постигали нещо особено. Други пък са препоръчвали богатството, знанието, като път на постижение, но и този метод не е дал големи резултати. Има един метод, който може да даде положителни резултати.
Той е методът на любовта.
Първото положение: човек не може да мисли, без да обича. Който иска да се запознае с въпроса за създаване на вселената, който иска да разбере вътрешния смисъл на живота, да придобие знание, мъдрост, богатство, сила, здраве, безсмъртие, той трябва да постави любовта за основа на своя живот. Аз не говоря за онази любов, която носи смърт на хората, нито за онази любов, която създава спорове, недоразумения, състезания. За да се предизвикат тия неща между хората, има причини за това. Лошото не е в тия прояви на хората, но в тяхното изопачаване.
към беседата >>
– Де ще отива?
– Обикновеният живот е вестникарският. Например, нашите вестници пишат, че Троцки отишъл в Цариград. Кога отиде Троцки в Цариград? Оттам, дето е сега Троцки, за да отиде в Цариград, нужни му са най-малко две недели, а нашите вестници за три деня го изпратиха там. После, четем във вестниците, че Троцки още не е заминал.
– Де ще отива?
Сега пък в Германия щял да отива. Вестникарска работа! Вестниците го изпращат ту в Германия, ту в Цариград, а той още за никъде не е заминал. Това са забавления в живота, но Божественият живот не може да се развива по този начин.
към беседата >>
Първото положение: човек не може да мисли, без да обича.
Някои, например, са препоръчвали да се отдалечи човек от света, да отиде в някоя гора и там да прекара в пост и молитва, в размишление. И наистина, много хора са се отдалечавали от света, но и с това не са постигали нещо особено. Други пък са препоръчвали богатството, знанието, като път на постижение, но и този метод не е дал големи резултати. Има един метод, който може да даде положителни резултати. Той е методът на любовта.
Първото положение: човек не може да мисли, без да обича.
Който иска да се запознае с въпроса за създаване на вселената, който иска да разбере вътрешния смисъл на живота, да придобие знание, мъдрост, богатство, сила, здраве, безсмъртие, той трябва да постави любовта за основа на своя живот. Аз не говоря за онази любов, която носи смърт на хората, нито за онази любов, която създава спорове, недоразумения, състезания. За да се предизвикат тия неща между хората, има причини за това. Лошото не е в тия прояви на хората, но в тяхното изопачаване. Състезанието, съревноваването са подтици в развиването на човека, но опасно е, когато тия подтици се подхранват от неправилни мисли и чувства.
към беседата >>
Сега пък в Германия щял да отива.
Например, нашите вестници пишат, че Троцки отишъл в Цариград. Кога отиде Троцки в Цариград? Оттам, дето е сега Троцки, за да отиде в Цариград, нужни му са най-малко две недели, а нашите вестници за три деня го изпратиха там. После, четем във вестниците, че Троцки още не е заминал. – Де ще отива?
Сега пък в Германия щял да отива.
Вестникарска работа! Вестниците го изпращат ту в Германия, ту в Цариград, а той още за никъде не е заминал. Това са забавления в живота, но Божественият живот не може да се развива по този начин.
към беседата >>
Който иска да се запознае с въпроса за създаване на вселената, който иска да разбере вътрешния смисъл на живота, да придобие знание, мъдрост, богатство, сила, здраве, безсмъртие, той трябва да постави любовта за основа на своя живот.
И наистина, много хора са се отдалечавали от света, но и с това не са постигали нещо особено. Други пък са препоръчвали богатството, знанието, като път на постижение, но и този метод не е дал големи резултати. Има един метод, който може да даде положителни резултати. Той е методът на любовта. Първото положение: човек не може да мисли, без да обича.
Който иска да се запознае с въпроса за създаване на вселената, който иска да разбере вътрешния смисъл на живота, да придобие знание, мъдрост, богатство, сила, здраве, безсмъртие, той трябва да постави любовта за основа на своя живот.
Аз не говоря за онази любов, която носи смърт на хората, нито за онази любов, която създава спорове, недоразумения, състезания. За да се предизвикат тия неща между хората, има причини за това. Лошото не е в тия прояви на хората, но в тяхното изопачаване. Състезанието, съревноваването са подтици в развиването на човека, но опасно е, когато тия подтици се подхранват от неправилни мисли и чувства. Желанието на човека да бъде богат, силен, учен, са добри подтици, но трябва да се поставят на положителна основа, да дадат сигурни придобивки Право е желанието на човека да има знания, но това знание трябва да има приложение първо в неговия живот.
към беседата >>
Вестникарска работа!
Кога отиде Троцки в Цариград? Оттам, дето е сега Троцки, за да отиде в Цариград, нужни му са най-малко две недели, а нашите вестници за три деня го изпратиха там. После, четем във вестниците, че Троцки още не е заминал. – Де ще отива? Сега пък в Германия щял да отива.
Вестникарска работа!
Вестниците го изпращат ту в Германия, ту в Цариград, а той още за никъде не е заминал. Това са забавления в живота, но Божественият живот не може да се развива по този начин.
към беседата >>
Аз не говоря за онази любов, която носи смърт на хората, нито за онази любов, която създава спорове, недоразумения, състезания.
Други пък са препоръчвали богатството, знанието, като път на постижение, но и този метод не е дал големи резултати. Има един метод, който може да даде положителни резултати. Той е методът на любовта. Първото положение: човек не може да мисли, без да обича. Който иска да се запознае с въпроса за създаване на вселената, който иска да разбере вътрешния смисъл на живота, да придобие знание, мъдрост, богатство, сила, здраве, безсмъртие, той трябва да постави любовта за основа на своя живот.
Аз не говоря за онази любов, която носи смърт на хората, нито за онази любов, която създава спорове, недоразумения, състезания.
За да се предизвикат тия неща между хората, има причини за това. Лошото не е в тия прояви на хората, но в тяхното изопачаване. Състезанието, съревноваването са подтици в развиването на човека, но опасно е, когато тия подтици се подхранват от неправилни мисли и чувства. Желанието на човека да бъде богат, силен, учен, са добри подтици, но трябва да се поставят на положителна основа, да дадат сигурни придобивки Право е желанието на човека да има знания, но това знание трябва да има приложение първо в неговия живот. Той трябва да разбира законите на природата; той трябва да знае причините и последствията на всичко онова, което става в самия него. Защо?
към беседата >>
Вестниците го изпращат ту в Германия, ту в Цариград, а той още за никъде не е заминал.
Оттам, дето е сега Троцки, за да отиде в Цариград, нужни му са най-малко две недели, а нашите вестници за три деня го изпратиха там. После, четем във вестниците, че Троцки още не е заминал. – Де ще отива? Сега пък в Германия щял да отива. Вестникарска работа!
Вестниците го изпращат ту в Германия, ту в Цариград, а той още за никъде не е заминал.
Това са забавления в живота, но Божественият живот не може да се развива по този начин.
към беседата >>
За да се предизвикат тия неща между хората, има причини за това.
Има един метод, който може да даде положителни резултати. Той е методът на любовта. Първото положение: човек не може да мисли, без да обича. Който иска да се запознае с въпроса за създаване на вселената, който иска да разбере вътрешния смисъл на живота, да придобие знание, мъдрост, богатство, сила, здраве, безсмъртие, той трябва да постави любовта за основа на своя живот. Аз не говоря за онази любов, която носи смърт на хората, нито за онази любов, която създава спорове, недоразумения, състезания.
За да се предизвикат тия неща между хората, има причини за това.
Лошото не е в тия прояви на хората, но в тяхното изопачаване. Състезанието, съревноваването са подтици в развиването на човека, но опасно е, когато тия подтици се подхранват от неправилни мисли и чувства. Желанието на човека да бъде богат, силен, учен, са добри подтици, но трябва да се поставят на положителна основа, да дадат сигурни придобивки Право е желанието на човека да има знания, но това знание трябва да има приложение първо в неговия живот. Той трябва да разбира законите на природата; той трябва да знае причините и последствията на всичко онова, което става в самия него. Защо? Защото всичко, което става в целия космос, във всички планети и слънца, в целия живот, се отразява и в отделния човек.
към беседата >>
Това са забавления в живота, но Божественият живот не може да се развива по този начин.
После, четем във вестниците, че Троцки още не е заминал. – Де ще отива? Сега пък в Германия щял да отива. Вестникарска работа! Вестниците го изпращат ту в Германия, ту в Цариград, а той още за никъде не е заминал.
Това са забавления в живота, но Божественият живот не може да се развива по този начин.
към беседата >>
Лошото не е в тия прояви на хората, но в тяхното изопачаване.
Той е методът на любовта. Първото положение: човек не може да мисли, без да обича. Който иска да се запознае с въпроса за създаване на вселената, който иска да разбере вътрешния смисъл на живота, да придобие знание, мъдрост, богатство, сила, здраве, безсмъртие, той трябва да постави любовта за основа на своя живот. Аз не говоря за онази любов, която носи смърт на хората, нито за онази любов, която създава спорове, недоразумения, състезания. За да се предизвикат тия неща между хората, има причини за това.
Лошото не е в тия прояви на хората, но в тяхното изопачаване.
Състезанието, съревноваването са подтици в развиването на човека, но опасно е, когато тия подтици се подхранват от неправилни мисли и чувства. Желанието на човека да бъде богат, силен, учен, са добри подтици, но трябва да се поставят на положителна основа, да дадат сигурни придобивки Право е желанието на човека да има знания, но това знание трябва да има приложение първо в неговия живот. Той трябва да разбира законите на природата; той трябва да знае причините и последствията на всичко онова, което става в самия него. Защо? Защото всичко, което става в целия космос, във всички планети и слънца, в целия живот, се отразява и в отделния човек.
към беседата >>
И тъй, в живота на човека има епохални периоди, които той трябва да разбира и правилно да използува.
И тъй, в живота на човека има епохални периоди, които той трябва да разбира и правилно да използува.
Какви са тези периоди и с какво са забележителни? Те са ония периоди, през които Божественото в човека се събужда. Преди този период, всичко друго е предисловие на това, което се готви да дойде Някой казва, че Бог му е говорил. Питам: сигурен ли е в това? Ако туй е истина, какво въздействие е оказал този говор върху него?
към беседата >>
Състезанието, съревноваването са подтици в развиването на човека, но опасно е, когато тия подтици се подхранват от неправилни мисли и чувства.
Първото положение: човек не може да мисли, без да обича. Който иска да се запознае с въпроса за създаване на вселената, който иска да разбере вътрешния смисъл на живота, да придобие знание, мъдрост, богатство, сила, здраве, безсмъртие, той трябва да постави любовта за основа на своя живот. Аз не говоря за онази любов, която носи смърт на хората, нито за онази любов, която създава спорове, недоразумения, състезания. За да се предизвикат тия неща между хората, има причини за това. Лошото не е в тия прояви на хората, но в тяхното изопачаване.
Състезанието, съревноваването са подтици в развиването на човека, но опасно е, когато тия подтици се подхранват от неправилни мисли и чувства.
Желанието на човека да бъде богат, силен, учен, са добри подтици, но трябва да се поставят на положителна основа, да дадат сигурни придобивки Право е желанието на човека да има знания, но това знание трябва да има приложение първо в неговия живот. Той трябва да разбира законите на природата; той трябва да знае причините и последствията на всичко онова, което става в самия него. Защо? Защото всичко, което става в целия космос, във всички планети и слънца, в целия живот, се отразява и в отделния човек.
към беседата >>
Какви са тези периоди и с какво са забележителни?
И тъй, в живота на човека има епохални периоди, които той трябва да разбира и правилно да използува.
Какви са тези периоди и с какво са забележителни?
Те са ония периоди, през които Божественото в човека се събужда. Преди този период, всичко друго е предисловие на това, което се готви да дойде Някой казва, че Бог му е говорил. Питам: сигурен ли е в това? Ако туй е истина, какво въздействие е оказал този говор върху него? Ако човек не се преобрази от този говор, значи друг някой му е говорил, а не Бог.
към беседата >>
Желанието на човека да бъде богат, силен, учен, са добри подтици, но трябва да се поставят на положителна основа, да дадат сигурни придобивки Право е желанието на човека да има знания, но това знание трябва да има приложение първо в неговия живот.
Който иска да се запознае с въпроса за създаване на вселената, който иска да разбере вътрешния смисъл на живота, да придобие знание, мъдрост, богатство, сила, здраве, безсмъртие, той трябва да постави любовта за основа на своя живот. Аз не говоря за онази любов, която носи смърт на хората, нито за онази любов, която създава спорове, недоразумения, състезания. За да се предизвикат тия неща между хората, има причини за това. Лошото не е в тия прояви на хората, но в тяхното изопачаване. Състезанието, съревноваването са подтици в развиването на човека, но опасно е, когато тия подтици се подхранват от неправилни мисли и чувства.
Желанието на човека да бъде богат, силен, учен, са добри подтици, но трябва да се поставят на положителна основа, да дадат сигурни придобивки Право е желанието на човека да има знания, но това знание трябва да има приложение първо в неговия живот.
Той трябва да разбира законите на природата; той трябва да знае причините и последствията на всичко онова, което става в самия него. Защо? Защото всичко, което става в целия космос, във всички планети и слънца, в целия живот, се отразява и в отделния човек.
към беседата >>
Те са ония периоди, през които Божественото в човека се събужда.
И тъй, в живота на човека има епохални периоди, които той трябва да разбира и правилно да използува. Какви са тези периоди и с какво са забележителни?
Те са ония периоди, през които Божественото в човека се събужда.
Преди този период, всичко друго е предисловие на това, което се готви да дойде Някой казва, че Бог му е говорил. Питам: сигурен ли е в това? Ако туй е истина, какво въздействие е оказал този говор върху него? Ако човек не се преобрази от този говор, значи друг някой му е говорил, а не Бог. Много цигулари свирят на цигулка, но цигулката на всички тия цигулари не може да говори като човек.
към беседата >>
Той трябва да разбира законите на природата; той трябва да знае причините и последствията на всичко онова, което става в самия него. Защо?
Аз не говоря за онази любов, която носи смърт на хората, нито за онази любов, която създава спорове, недоразумения, състезания. За да се предизвикат тия неща между хората, има причини за това. Лошото не е в тия прояви на хората, но в тяхното изопачаване. Състезанието, съревноваването са подтици в развиването на човека, но опасно е, когато тия подтици се подхранват от неправилни мисли и чувства. Желанието на човека да бъде богат, силен, учен, са добри подтици, но трябва да се поставят на положителна основа, да дадат сигурни придобивки Право е желанието на човека да има знания, но това знание трябва да има приложение първо в неговия живот.
Той трябва да разбира законите на природата; той трябва да знае причините и последствията на всичко онова, което става в самия него. Защо?
Защото всичко, което става в целия космос, във всички планети и слънца, в целия живот, се отразява и в отделния човек.
към беседата >>
Преди този период, всичко друго е предисловие на това, което се готви да дойде Някой казва, че Бог му е говорил.
И тъй, в живота на човека има епохални периоди, които той трябва да разбира и правилно да използува. Какви са тези периоди и с какво са забележителни? Те са ония периоди, през които Божественото в човека се събужда.
Преди този период, всичко друго е предисловие на това, което се готви да дойде Някой казва, че Бог му е говорил.
Питам: сигурен ли е в това? Ако туй е истина, какво въздействие е оказал този говор върху него? Ако човек не се преобрази от този говор, значи друг някой му е говорил, а не Бог. Много цигулари свирят на цигулка, но цигулката на всички тия цигулари не може да говори като човек. Слушали ли сте вие някой виден цигулар, цигулката на когото може да говори като човек?
към беседата >>
Защото всичко, което става в целия космос, във всички планети и слънца, в целия живот, се отразява и в отделния човек.
За да се предизвикат тия неща между хората, има причини за това. Лошото не е в тия прояви на хората, но в тяхното изопачаване. Състезанието, съревноваването са подтици в развиването на човека, но опасно е, когато тия подтици се подхранват от неправилни мисли и чувства. Желанието на човека да бъде богат, силен, учен, са добри подтици, но трябва да се поставят на положителна основа, да дадат сигурни придобивки Право е желанието на човека да има знания, но това знание трябва да има приложение първо в неговия живот. Той трябва да разбира законите на природата; той трябва да знае причините и последствията на всичко онова, което става в самия него. Защо?
Защото всичко, което става в целия космос, във всички планети и слънца, в целия живот, се отразява и в отделния човек.
към беседата >>
Питам: сигурен ли е в това?
И тъй, в живота на човека има епохални периоди, които той трябва да разбира и правилно да използува. Какви са тези периоди и с какво са забележителни? Те са ония периоди, през които Божественото в човека се събужда. Преди този период, всичко друго е предисловие на това, което се готви да дойде Някой казва, че Бог му е говорил.
Питам: сигурен ли е в това?
Ако туй е истина, какво въздействие е оказал този говор върху него? Ако човек не се преобрази от този говор, значи друг някой му е говорил, а не Бог. Много цигулари свирят на цигулка, но цигулката на всички тия цигулари не може да говори като човек. Слушали ли сте вие някой виден цигулар, цигулката на когото може да говори като човек? Ако бихте чули такъв цигулар, той би произвел чудеса върху човека.
към беседата >>
Казвате: Ако всичко това влияе на хората, де остава тогава техният личен живот?
Казвате: Ако всичко това влияе на хората, де остава тогава техният личен живот?
Де е човекът? Човек представя малка вселена, малък център в общата вселена. Ако погледнете човека с окото на ясновидеца, ще видите, че той представя малка слънчева система, около която се движат толкова планети, колкото планети има в слънчевата система на физическия свят. Човешкият дух представя слънцето на неговата малка система, около което се движат всички звезди и планети. Човешкото съзнание не е будно за много от звездите на космоса.
към беседата >>
Ако туй е истина, какво въздействие е оказал този говор върху него?
И тъй, в живота на човека има епохални периоди, които той трябва да разбира и правилно да използува. Какви са тези периоди и с какво са забележителни? Те са ония периоди, през които Божественото в човека се събужда. Преди този период, всичко друго е предисловие на това, което се готви да дойде Някой казва, че Бог му е говорил. Питам: сигурен ли е в това?
Ако туй е истина, какво въздействие е оказал този говор върху него?
Ако човек не се преобрази от този говор, значи друг някой му е говорил, а не Бог. Много цигулари свирят на цигулка, но цигулката на всички тия цигулари не може да говори като човек. Слушали ли сте вие някой виден цигулар, цигулката на когото може да говори като човек? Ако бихте чули такъв цигулар, той би произвел чудеса върху човека. Казвате: Възможно ли е това?
към беседата >>
Де е човекът?
Казвате: Ако всичко това влияе на хората, де остава тогава техният личен живот?
Де е човекът?
Човек представя малка вселена, малък център в общата вселена. Ако погледнете човека с окото на ясновидеца, ще видите, че той представя малка слънчева система, около която се движат толкова планети, колкото планети има в слънчевата система на физическия свят. Човешкият дух представя слънцето на неговата малка система, около което се движат всички звезди и планети. Човешкото съзнание не е будно за много от звездите на космоса. Същото може да се каже и за съзнанието на човека по отношение на малката вселена в самия него.
към беседата >>
Ако човек не се преобрази от този говор, значи друг някой му е говорил, а не Бог.
Какви са тези периоди и с какво са забележителни? Те са ония периоди, през които Божественото в човека се събужда. Преди този период, всичко друго е предисловие на това, което се готви да дойде Някой казва, че Бог му е говорил. Питам: сигурен ли е в това? Ако туй е истина, какво въздействие е оказал този говор върху него?
Ако човек не се преобрази от този говор, значи друг някой му е говорил, а не Бог.
Много цигулари свирят на цигулка, но цигулката на всички тия цигулари не може да говори като човек. Слушали ли сте вие някой виден цигулар, цигулката на когото може да говори като човек? Ако бихте чули такъв цигулар, той би произвел чудеса върху човека. Казвате: Възможно ли е това? – Ако грамофонната игла може да пее, да свири, да говори.защо цигулката, върху която свири човешка ръка, да не може да проговори?
към беседата >>
Човек представя малка вселена, малък център в общата вселена.
Казвате: Ако всичко това влияе на хората, де остава тогава техният личен живот? Де е човекът?
Човек представя малка вселена, малък център в общата вселена.
Ако погледнете човека с окото на ясновидеца, ще видите, че той представя малка слънчева система, около която се движат толкова планети, колкото планети има в слънчевата система на физическия свят. Човешкият дух представя слънцето на неговата малка система, около което се движат всички звезди и планети. Човешкото съзнание не е будно за много от звездите на космоса. Същото може да се каже и за съзнанието на човека по отношение на малката вселена в самия него. Това показва, че между външния, т.е.
към беседата >>
Много цигулари свирят на цигулка, но цигулката на всички тия цигулари не може да говори като човек.
Те са ония периоди, през които Божественото в човека се събужда. Преди този период, всичко друго е предисловие на това, което се готви да дойде Някой казва, че Бог му е говорил. Питам: сигурен ли е в това? Ако туй е истина, какво въздействие е оказал този говор върху него? Ако човек не се преобрази от този говор, значи друг някой му е говорил, а не Бог.
Много цигулари свирят на цигулка, но цигулката на всички тия цигулари не може да говори като човек.
Слушали ли сте вие някой виден цигулар, цигулката на когото може да говори като човек? Ако бихте чули такъв цигулар, той би произвел чудеса върху човека. Казвате: Възможно ли е това? – Ако грамофонната игла може да пее, да свири, да говори.защо цигулката, върху която свири човешка ръка, да не може да проговори? Едисон накара иглата на грамофона да проговори.
към беседата >>
Ако погледнете човека с окото на ясновидеца, ще видите, че той представя малка слънчева система, около която се движат толкова планети, колкото планети има в слънчевата система на физическия свят.
Казвате: Ако всичко това влияе на хората, де остава тогава техният личен живот? Де е човекът? Човек представя малка вселена, малък център в общата вселена.
Ако погледнете човека с окото на ясновидеца, ще видите, че той представя малка слънчева система, около която се движат толкова планети, колкото планети има в слънчевата система на физическия свят.
Човешкият дух представя слънцето на неговата малка система, около което се движат всички звезди и планети. Човешкото съзнание не е будно за много от звездите на космоса. Същото може да се каже и за съзнанието на човека по отношение на малката вселена в самия него. Това показва, че между външния, т.е. физическия свят, и вътрешния – малкия свят в човека, има пълна аналогия.
към беседата >>
Слушали ли сте вие някой виден цигулар, цигулката на когото може да говори като човек?
Преди този период, всичко друго е предисловие на това, което се готви да дойде Някой казва, че Бог му е говорил. Питам: сигурен ли е в това? Ако туй е истина, какво въздействие е оказал този говор върху него? Ако човек не се преобрази от този говор, значи друг някой му е говорил, а не Бог. Много цигулари свирят на цигулка, но цигулката на всички тия цигулари не може да говори като човек.
Слушали ли сте вие някой виден цигулар, цигулката на когото може да говори като човек?
Ако бихте чули такъв цигулар, той би произвел чудеса върху човека. Казвате: Възможно ли е това? – Ако грамофонната игла може да пее, да свири, да говори.защо цигулката, върху която свири човешка ръка, да не може да проговори? Едисон накара иглата на грамофона да проговори. Той направи това, което и видните цигулари не могат да направят със своите цигулки.
към беседата >>
Човешкият дух представя слънцето на неговата малка система, около което се движат всички звезди и планети.
Казвате: Ако всичко това влияе на хората, де остава тогава техният личен живот? Де е човекът? Човек представя малка вселена, малък център в общата вселена. Ако погледнете човека с окото на ясновидеца, ще видите, че той представя малка слънчева система, около която се движат толкова планети, колкото планети има в слънчевата система на физическия свят.
Човешкият дух представя слънцето на неговата малка система, около което се движат всички звезди и планети.
Човешкото съзнание не е будно за много от звездите на космоса. Същото може да се каже и за съзнанието на човека по отношение на малката вселена в самия него. Това показва, че между външния, т.е. физическия свят, и вътрешния – малкия свят в човека, има пълна аналогия. Като говоря за съзнанието на човека, имам предвид и самосъзнанието.
към беседата >>
Ако бихте чули такъв цигулар, той би произвел чудеса върху човека.
Питам: сигурен ли е в това? Ако туй е истина, какво въздействие е оказал този говор върху него? Ако човек не се преобрази от този говор, значи друг някой му е говорил, а не Бог. Много цигулари свирят на цигулка, но цигулката на всички тия цигулари не може да говори като човек. Слушали ли сте вие някой виден цигулар, цигулката на когото може да говори като човек?
Ако бихте чули такъв цигулар, той би произвел чудеса върху човека.
Казвате: Възможно ли е това? – Ако грамофонната игла може да пее, да свири, да говори.защо цигулката, върху която свири човешка ръка, да не може да проговори? Едисон накара иглата на грамофона да проговори. Той направи това, което и видните цигулари не могат да направят със своите цигулки. Грамофонната игла още не е усъвършенствувана.
към беседата >>
Човешкото съзнание не е будно за много от звездите на космоса.
Казвате: Ако всичко това влияе на хората, де остава тогава техният личен живот? Де е човекът? Човек представя малка вселена, малък център в общата вселена. Ако погледнете човека с окото на ясновидеца, ще видите, че той представя малка слънчева система, около която се движат толкова планети, колкото планети има в слънчевата система на физическия свят. Човешкият дух представя слънцето на неговата малка система, около което се движат всички звезди и планети.
Човешкото съзнание не е будно за много от звездите на космоса.
Същото може да се каже и за съзнанието на човека по отношение на малката вселена в самия него. Това показва, че между външния, т.е. физическия свят, и вътрешния – малкия свят в човека, има пълна аналогия. Като говоря за съзнанието на човека, имам предвид и самосъзнанието. Те представят онова малко пространство, в което човешкият живот се проявява.
към беседата >>
Казвате: Възможно ли е това?
Ако туй е истина, какво въздействие е оказал този говор върху него? Ако човек не се преобрази от този говор, значи друг някой му е говорил, а не Бог. Много цигулари свирят на цигулка, но цигулката на всички тия цигулари не може да говори като човек. Слушали ли сте вие някой виден цигулар, цигулката на когото може да говори като човек? Ако бихте чули такъв цигулар, той би произвел чудеса върху човека.
Казвате: Възможно ли е това?
– Ако грамофонната игла може да пее, да свири, да говори.защо цигулката, върху която свири човешка ръка, да не може да проговори? Едисон накара иглата на грамофона да проговори. Той направи това, което и видните цигулари не могат да направят със своите цигулки. Грамофонната игла още не е усъвършенствувана. Тя е малко дете, което се учи да говори.
към беседата >>
Същото може да се каже и за съзнанието на човека по отношение на малката вселена в самия него.
Де е човекът? Човек представя малка вселена, малък център в общата вселена. Ако погледнете човека с окото на ясновидеца, ще видите, че той представя малка слънчева система, около която се движат толкова планети, колкото планети има в слънчевата система на физическия свят. Човешкият дух представя слънцето на неговата малка система, около което се движат всички звезди и планети. Човешкото съзнание не е будно за много от звездите на космоса.
Същото може да се каже и за съзнанието на човека по отношение на малката вселена в самия него.
Това показва, че между външния, т.е. физическия свят, и вътрешния – малкия свят в човека, има пълна аналогия. Като говоря за съзнанието на човека, имам предвид и самосъзнанието. Те представят онова малко пространство, в което човешкият живот се проявява. Дойдем ли до подсъзнанието и свръхсъзнанието на човека, те представят в него обширния Божествен свят, т.е.
към беседата >>
– Ако грамофонната игла може да пее, да свири, да говори.защо цигулката, върху която свири човешка ръка, да не може да проговори?
Ако човек не се преобрази от този говор, значи друг някой му е говорил, а не Бог. Много цигулари свирят на цигулка, но цигулката на всички тия цигулари не може да говори като човек. Слушали ли сте вие някой виден цигулар, цигулката на когото може да говори като човек? Ако бихте чули такъв цигулар, той би произвел чудеса върху човека. Казвате: Възможно ли е това?
– Ако грамофонната игла може да пее, да свири, да говори.защо цигулката, върху която свири човешка ръка, да не може да проговори?
Едисон накара иглата на грамофона да проговори. Той направи това, което и видните цигулари не могат да направят със своите цигулки. Грамофонната игла още не е усъвършенствувана. Тя е малко дете, което се учи да говори. Един ден и тя ще порасне, ще стане голям човек, който ще говори, ще пее много хубаво.
към беседата >>
Това показва, че между външния, т.е.
Човек представя малка вселена, малък център в общата вселена. Ако погледнете човека с окото на ясновидеца, ще видите, че той представя малка слънчева система, около която се движат толкова планети, колкото планети има в слънчевата система на физическия свят. Човешкият дух представя слънцето на неговата малка система, около което се движат всички звезди и планети. Човешкото съзнание не е будно за много от звездите на космоса. Същото може да се каже и за съзнанието на човека по отношение на малката вселена в самия него.
Това показва, че между външния, т.е.
физическия свят, и вътрешния – малкия свят в човека, има пълна аналогия. Като говоря за съзнанието на човека, имам предвид и самосъзнанието. Те представят онова малко пространство, в което човешкият живот се проявява. Дойдем ли до подсъзнанието и свръхсъзнанието на човека, те представят в него обширния Божествен свят, т.е. външния, обективния свят.
към беседата >>
Едисон накара иглата на грамофона да проговори.
Много цигулари свирят на цигулка, но цигулката на всички тия цигулари не може да говори като човек. Слушали ли сте вие някой виден цигулар, цигулката на когото може да говори като човек? Ако бихте чули такъв цигулар, той би произвел чудеса върху човека. Казвате: Възможно ли е това? – Ако грамофонната игла може да пее, да свири, да говори.защо цигулката, върху която свири човешка ръка, да не може да проговори?
Едисон накара иглата на грамофона да проговори.
Той направи това, което и видните цигулари не могат да направят със своите цигулки. Грамофонната игла още не е усъвършенствувана. Тя е малко дете, което се учи да говори. Един ден и тя ще порасне, ще стане голям човек, който ще говори, ще пее много хубаво. Ако кажа, че и цигулката може да говори като човек, ще кажете, като турците: „И с очи да видиш, и с уши да чуеш, не вярвай!
към беседата >>
физическия свят, и вътрешния – малкия свят в човека, има пълна аналогия.
Ако погледнете човека с окото на ясновидеца, ще видите, че той представя малка слънчева система, около която се движат толкова планети, колкото планети има в слънчевата система на физическия свят. Човешкият дух представя слънцето на неговата малка система, около което се движат всички звезди и планети. Човешкото съзнание не е будно за много от звездите на космоса. Същото може да се каже и за съзнанието на човека по отношение на малката вселена в самия него. Това показва, че между външния, т.е.
физическия свят, и вътрешния – малкия свят в човека, има пълна аналогия.
Като говоря за съзнанието на човека, имам предвид и самосъзнанието. Те представят онова малко пространство, в което човешкият живот се проявява. Дойдем ли до подсъзнанието и свръхсъзнанието на човека, те представят в него обширния Божествен свят, т.е. външния, обективния свят. Докато живее в съзнанието и самосъзнанието си, човек живее и се движи в света на промените – в радостите и скърбите.
към беседата >>
Той направи това, което и видните цигулари не могат да направят със своите цигулки.
Слушали ли сте вие някой виден цигулар, цигулката на когото може да говори като човек? Ако бихте чули такъв цигулар, той би произвел чудеса върху човека. Казвате: Възможно ли е това? – Ако грамофонната игла може да пее, да свири, да говори.защо цигулката, върху която свири човешка ръка, да не може да проговори? Едисон накара иглата на грамофона да проговори.
Той направи това, което и видните цигулари не могат да направят със своите цигулки.
Грамофонната игла още не е усъвършенствувана. Тя е малко дете, което се учи да говори. Един ден и тя ще порасне, ще стане голям човек, който ще говори, ще пее много хубаво. Ако кажа, че и цигулката може да говори като човек, ще кажете, като турците: „И с очи да видиш, и с уши да чуеш, не вярвай! " Трябва да се яви такъв цигулар в света, който да покаже на хората, че цигулката може да говори.
към беседата >>
Като говоря за съзнанието на човека, имам предвид и самосъзнанието.
Човешкият дух представя слънцето на неговата малка система, около което се движат всички звезди и планети. Човешкото съзнание не е будно за много от звездите на космоса. Същото може да се каже и за съзнанието на човека по отношение на малката вселена в самия него. Това показва, че между външния, т.е. физическия свят, и вътрешния – малкия свят в човека, има пълна аналогия.
Като говоря за съзнанието на човека, имам предвид и самосъзнанието.
Те представят онова малко пространство, в което човешкият живот се проявява. Дойдем ли до подсъзнанието и свръхсъзнанието на човека, те представят в него обширния Божествен свят, т.е. външния, обективния свят. Докато живее в съзнанието и самосъзнанието си, човек живее и се движи в света на промените – в радостите и скърбите. Щом мине в подсъзнанието и свръхсъзнанието, човек вече влиза в друга фаза той излиза от всички промени, от всички противоречия.
към беседата >>
Грамофонната игла още не е усъвършенствувана.
Ако бихте чули такъв цигулар, той би произвел чудеса върху човека. Казвате: Възможно ли е това? – Ако грамофонната игла може да пее, да свири, да говори.защо цигулката, върху която свири човешка ръка, да не може да проговори? Едисон накара иглата на грамофона да проговори. Той направи това, което и видните цигулари не могат да направят със своите цигулки.
Грамофонната игла още не е усъвършенствувана.
Тя е малко дете, което се учи да говори. Един ден и тя ще порасне, ще стане голям човек, който ще говори, ще пее много хубаво. Ако кажа, че и цигулката може да говори като човек, ще кажете, като турците: „И с очи да видиш, и с уши да чуеш, не вярвай! " Трябва да се яви такъв цигулар в света, който да покаже на хората, че цигулката може да говори. Цигуларят трябва да изучава свойствата на тоновете.
към беседата >>
Те представят онова малко пространство, в което човешкият живот се проявява.
Човешкото съзнание не е будно за много от звездите на космоса. Същото може да се каже и за съзнанието на човека по отношение на малката вселена в самия него. Това показва, че между външния, т.е. физическия свят, и вътрешния – малкия свят в човека, има пълна аналогия. Като говоря за съзнанието на човека, имам предвид и самосъзнанието.
Те представят онова малко пространство, в което човешкият живот се проявява.
Дойдем ли до подсъзнанието и свръхсъзнанието на човека, те представят в него обширния Божествен свят, т.е. външния, обективния свят. Докато живее в съзнанието и самосъзнанието си, човек живее и се движи в света на промените – в радостите и скърбите. Щом мине в подсъзнанието и свръхсъзнанието, човек вече влиза в друга фаза той излиза от всички промени, от всички противоречия. Щом се натъкне на някакво страдание, той лесно го сменява в радост.
към беседата >>
Тя е малко дете, което се учи да говори.
Казвате: Възможно ли е това? – Ако грамофонната игла може да пее, да свири, да говори.защо цигулката, върху която свири човешка ръка, да не може да проговори? Едисон накара иглата на грамофона да проговори. Той направи това, което и видните цигулари не могат да направят със своите цигулки. Грамофонната игла още не е усъвършенствувана.
Тя е малко дете, което се учи да говори.
Един ден и тя ще порасне, ще стане голям човек, който ще говори, ще пее много хубаво. Ако кажа, че и цигулката може да говори като човек, ще кажете, като турците: „И с очи да видиш, и с уши да чуеш, не вярвай! " Трябва да се яви такъв цигулар в света, който да покаже на хората, че цигулката може да говори. Цигуларят трябва да изучава свойствата на тоновете. Вълните на тия тонове трябва да бъдат къси, а не дълги.
към беседата >>
Дойдем ли до подсъзнанието и свръхсъзнанието на човека, те представят в него обширния Божествен свят, т.е.
Същото може да се каже и за съзнанието на човека по отношение на малката вселена в самия него. Това показва, че между външния, т.е. физическия свят, и вътрешния – малкия свят в човека, има пълна аналогия. Като говоря за съзнанието на човека, имам предвид и самосъзнанието. Те представят онова малко пространство, в което човешкият живот се проявява.
Дойдем ли до подсъзнанието и свръхсъзнанието на човека, те представят в него обширния Божествен свят, т.е.
външния, обективния свят. Докато живее в съзнанието и самосъзнанието си, човек живее и се движи в света на промените – в радостите и скърбите. Щом мине в подсъзнанието и свръхсъзнанието, човек вече влиза в друга фаза той излиза от всички промени, от всички противоречия. Щом се натъкне на някакво страдание, той лесно го сменява в радост. Неговият живот, сам по себе си, е молитва, т.е.
към беседата >>
Един ден и тя ще порасне, ще стане голям човек, който ще говори, ще пее много хубаво.
– Ако грамофонната игла може да пее, да свири, да говори.защо цигулката, върху която свири човешка ръка, да не може да проговори? Едисон накара иглата на грамофона да проговори. Той направи това, което и видните цигулари не могат да направят със своите цигулки. Грамофонната игла още не е усъвършенствувана. Тя е малко дете, което се учи да говори.
Един ден и тя ще порасне, ще стане голям човек, който ще говори, ще пее много хубаво.
Ако кажа, че и цигулката може да говори като човек, ще кажете, като турците: „И с очи да видиш, и с уши да чуеш, не вярвай! " Трябва да се яви такъв цигулар в света, който да покаже на хората, че цигулката може да говори. Цигуларят трябва да изучава свойствата на тоновете. Вълните на тия тонове трябва да бъдат къси, а не дълги. Освен това, между тях трябва да има особено вътрешно преливане.
към беседата >>
външния, обективния свят.
Това показва, че между външния, т.е. физическия свят, и вътрешния – малкия свят в човека, има пълна аналогия. Като говоря за съзнанието на човека, имам предвид и самосъзнанието. Те представят онова малко пространство, в което човешкият живот се проявява. Дойдем ли до подсъзнанието и свръхсъзнанието на човека, те представят в него обширния Божествен свят, т.е.
външния, обективния свят.
Докато живее в съзнанието и самосъзнанието си, човек живее и се движи в света на промените – в радостите и скърбите. Щом мине в подсъзнанието и свръхсъзнанието, човек вече влиза в друга фаза той излиза от всички промени, от всички противоречия. Щом се натъкне на някакво страдание, той лесно го сменява в радост. Неговият живот, сам по себе си, е молитва, т.е. непреривна, съзнателна връзка с Бога.
към беседата >>
Ако кажа, че и цигулката може да говори като човек, ще кажете, като турците: „И с очи да видиш, и с уши да чуеш, не вярвай!
Едисон накара иглата на грамофона да проговори. Той направи това, което и видните цигулари не могат да направят със своите цигулки. Грамофонната игла още не е усъвършенствувана. Тя е малко дете, което се учи да говори. Един ден и тя ще порасне, ще стане голям човек, който ще говори, ще пее много хубаво.
Ако кажа, че и цигулката може да говори като човек, ще кажете, като турците: „И с очи да видиш, и с уши да чуеш, не вярвай!
" Трябва да се яви такъв цигулар в света, който да покаже на хората, че цигулката може да говори. Цигуларят трябва да изучава свойствата на тоновете. Вълните на тия тонове трябва да бъдат къси, а не дълги. Освен това, между тях трябва да има особено вътрешно преливане. Същевременно, цигуларят трябва да изучава и трептенията на човешкия глас, за да може да ги възпроизвежда чрез цигулката.
към беседата >>
Докато живее в съзнанието и самосъзнанието си, човек живее и се движи в света на промените – в радостите и скърбите.
физическия свят, и вътрешния – малкия свят в човека, има пълна аналогия. Като говоря за съзнанието на човека, имам предвид и самосъзнанието. Те представят онова малко пространство, в което човешкият живот се проявява. Дойдем ли до подсъзнанието и свръхсъзнанието на човека, те представят в него обширния Божествен свят, т.е. външния, обективния свят.
Докато живее в съзнанието и самосъзнанието си, човек живее и се движи в света на промените – в радостите и скърбите.
Щом мине в подсъзнанието и свръхсъзнанието, човек вече влиза в друга фаза той излиза от всички промени, от всички противоречия. Щом се натъкне на някакво страдание, той лесно го сменява в радост. Неговият живот, сам по себе си, е молитва, т.е. непреривна, съзнателна връзка с Бога.
към беседата >>
" Трябва да се яви такъв цигулар в света, който да покаже на хората, че цигулката може да говори.
Той направи това, което и видните цигулари не могат да направят със своите цигулки. Грамофонната игла още не е усъвършенствувана. Тя е малко дете, което се учи да говори. Един ден и тя ще порасне, ще стане голям човек, който ще говори, ще пее много хубаво. Ако кажа, че и цигулката може да говори като човек, ще кажете, като турците: „И с очи да видиш, и с уши да чуеш, не вярвай!
" Трябва да се яви такъв цигулар в света, който да покаже на хората, че цигулката може да говори.
Цигуларят трябва да изучава свойствата на тоновете. Вълните на тия тонове трябва да бъдат къси, а не дълги. Освен това, между тях трябва да има особено вътрешно преливане. Същевременно, цигуларят трябва да изучава и трептенията на човешкия глас, за да може да ги възпроизвежда чрез цигулката. Ако някой виден цигулар е научил изкуството да свири, не му остава нищо друго, освен да научи цигулката си да говори.
към беседата >>
Щом мине в подсъзнанието и свръхсъзнанието, човек вече влиза в друга фаза той излиза от всички промени, от всички противоречия.
Като говоря за съзнанието на човека, имам предвид и самосъзнанието. Те представят онова малко пространство, в което човешкият живот се проявява. Дойдем ли до подсъзнанието и свръхсъзнанието на човека, те представят в него обширния Божествен свят, т.е. външния, обективния свят. Докато живее в съзнанието и самосъзнанието си, човек живее и се движи в света на промените – в радостите и скърбите.
Щом мине в подсъзнанието и свръхсъзнанието, човек вече влиза в друга фаза той излиза от всички промени, от всички противоречия.
Щом се натъкне на някакво страдание, той лесно го сменява в радост. Неговият живот, сам по себе си, е молитва, т.е. непреривна, съзнателна връзка с Бога.
към беседата >>
Цигуларят трябва да изучава свойствата на тоновете.
Грамофонната игла още не е усъвършенствувана. Тя е малко дете, което се учи да говори. Един ден и тя ще порасне, ще стане голям човек, който ще говори, ще пее много хубаво. Ако кажа, че и цигулката може да говори като човек, ще кажете, като турците: „И с очи да видиш, и с уши да чуеш, не вярвай! " Трябва да се яви такъв цигулар в света, който да покаже на хората, че цигулката може да говори.
Цигуларят трябва да изучава свойствата на тоновете.
Вълните на тия тонове трябва да бъдат къси, а не дълги. Освен това, между тях трябва да има особено вътрешно преливане. Същевременно, цигуларят трябва да изучава и трептенията на човешкия глас, за да може да ги възпроизвежда чрез цигулката. Ако някой виден цигулар е научил изкуството да свири, не му остава нищо друго, освен да научи цигулката си да говори. И тогава, цигулката на френския цигулар ще говори френски; цигулката на германския цигулар ще говори на германски; цигулката на българския цигулар ще говори на български и т.н.
към беседата >>
Щом се натъкне на някакво страдание, той лесно го сменява в радост.
Те представят онова малко пространство, в което човешкият живот се проявява. Дойдем ли до подсъзнанието и свръхсъзнанието на човека, те представят в него обширния Божествен свят, т.е. външния, обективния свят. Докато живее в съзнанието и самосъзнанието си, човек живее и се движи в света на промените – в радостите и скърбите. Щом мине в подсъзнанието и свръхсъзнанието, човек вече влиза в друга фаза той излиза от всички промени, от всички противоречия.
Щом се натъкне на някакво страдание, той лесно го сменява в радост.
Неговият живот, сам по себе си, е молитва, т.е. непреривна, съзнателна връзка с Бога.
към беседата >>
Вълните на тия тонове трябва да бъдат къси, а не дълги.
Тя е малко дете, което се учи да говори. Един ден и тя ще порасне, ще стане голям човек, който ще говори, ще пее много хубаво. Ако кажа, че и цигулката може да говори като човек, ще кажете, като турците: „И с очи да видиш, и с уши да чуеш, не вярвай! " Трябва да се яви такъв цигулар в света, който да покаже на хората, че цигулката може да говори. Цигуларят трябва да изучава свойствата на тоновете.
Вълните на тия тонове трябва да бъдат къси, а не дълги.
Освен това, между тях трябва да има особено вътрешно преливане. Същевременно, цигуларят трябва да изучава и трептенията на човешкия глас, за да може да ги възпроизвежда чрез цигулката. Ако някой виден цигулар е научил изкуството да свири, не му остава нищо друго, освен да научи цигулката си да говори. И тогава, цигулката на френския цигулар ще говори френски; цигулката на германския цигулар ще говори на германски; цигулката на българския цигулар ще говори на български и т.н.
към беседата >>
Неговият живот, сам по себе си, е молитва, т.е.
Дойдем ли до подсъзнанието и свръхсъзнанието на човека, те представят в него обширния Божествен свят, т.е. външния, обективния свят. Докато живее в съзнанието и самосъзнанието си, човек живее и се движи в света на промените – в радостите и скърбите. Щом мине в подсъзнанието и свръхсъзнанието, човек вече влиза в друга фаза той излиза от всички промени, от всички противоречия. Щом се натъкне на някакво страдание, той лесно го сменява в радост.
Неговият живот, сам по себе си, е молитва, т.е.
непреривна, съзнателна връзка с Бога.
към беседата >>
Освен това, между тях трябва да има особено вътрешно преливане.
Един ден и тя ще порасне, ще стане голям човек, който ще говори, ще пее много хубаво. Ако кажа, че и цигулката може да говори като човек, ще кажете, като турците: „И с очи да видиш, и с уши да чуеш, не вярвай! " Трябва да се яви такъв цигулар в света, който да покаже на хората, че цигулката може да говори. Цигуларят трябва да изучава свойствата на тоновете. Вълните на тия тонове трябва да бъдат къси, а не дълги.
Освен това, между тях трябва да има особено вътрешно преливане.
Същевременно, цигуларят трябва да изучава и трептенията на човешкия глас, за да може да ги възпроизвежда чрез цигулката. Ако някой виден цигулар е научил изкуството да свири, не му остава нищо друго, освен да научи цигулката си да говори. И тогава, цигулката на френския цигулар ще говори френски; цигулката на германския цигулар ще говори на германски; цигулката на българския цигулар ще говори на български и т.н.
към беседата >>
непреривна, съзнателна връзка с Бога.
външния, обективния свят. Докато живее в съзнанието и самосъзнанието си, човек живее и се движи в света на промените – в радостите и скърбите. Щом мине в подсъзнанието и свръхсъзнанието, човек вече влиза в друга фаза той излиза от всички промени, от всички противоречия. Щом се натъкне на някакво страдание, той лесно го сменява в радост. Неговият живот, сам по себе си, е молитва, т.е.
непреривна, съзнателна връзка с Бога.
към беседата >>
Същевременно, цигуларят трябва да изучава и трептенията на човешкия глас, за да може да ги възпроизвежда чрез цигулката.
Ако кажа, че и цигулката може да говори като човек, ще кажете, като турците: „И с очи да видиш, и с уши да чуеш, не вярвай! " Трябва да се яви такъв цигулар в света, който да покаже на хората, че цигулката може да говори. Цигуларят трябва да изучава свойствата на тоновете. Вълните на тия тонове трябва да бъдат къси, а не дълги. Освен това, между тях трябва да има особено вътрешно преливане.
Същевременно, цигуларят трябва да изучава и трептенията на човешкия глас, за да може да ги възпроизвежда чрез цигулката.
Ако някой виден цигулар е научил изкуството да свири, не му остава нищо друго, освен да научи цигулката си да говори. И тогава, цигулката на френския цигулар ще говори френски; цигулката на германския цигулар ще говори на германски; цигулката на българския цигулар ще говори на български и т.н.
към беседата >>
Съвременните хора се молят, но молитвата им няма резултат. Защо?
Съвременните хора се молят, но молитвата им няма резултат. Защо?
Те още не са се научили да се молят, както трябва. Истинската молитва подразбира събуждане на подсъзнанието и свръхсъзнанието в човека, т.е. събуждане на Божественото в него. И тогава, за каквото се моли и интересува човек, затова и Бог ще се интересува. Ако хората се интересуват от това, което Бог е създал, и Той ще се интересува от това, което хората са създали.
към беседата >>
Ако някой виден цигулар е научил изкуството да свири, не му остава нищо друго, освен да научи цигулката си да говори.
" Трябва да се яви такъв цигулар в света, който да покаже на хората, че цигулката може да говори. Цигуларят трябва да изучава свойствата на тоновете. Вълните на тия тонове трябва да бъдат къси, а не дълги. Освен това, между тях трябва да има особено вътрешно преливане. Същевременно, цигуларят трябва да изучава и трептенията на човешкия глас, за да може да ги възпроизвежда чрез цигулката.
Ако някой виден цигулар е научил изкуството да свири, не му остава нищо друго, освен да научи цигулката си да говори.
И тогава, цигулката на френския цигулар ще говори френски; цигулката на германския цигулар ще говори на германски; цигулката на българския цигулар ще говори на български и т.н.
към беседата >>
Те още не са се научили да се молят, както трябва.
Съвременните хора се молят, но молитвата им няма резултат. Защо?
Те още не са се научили да се молят, както трябва.
Истинската молитва подразбира събуждане на подсъзнанието и свръхсъзнанието в човека, т.е. събуждане на Божественото в него. И тогава, за каквото се моли и интересува човек, затова и Бог ще се интересува. Ако хората се интересуват от това, което Бог е създал, и Той ще се интересува от това, което хората са създали. Това значи отношения!
към беседата >>
И тогава, цигулката на френския цигулар ще говори френски; цигулката на германския цигулар ще говори на германски; цигулката на българския цигулар ще говори на български и т.н.
Цигуларят трябва да изучава свойствата на тоновете. Вълните на тия тонове трябва да бъдат къси, а не дълги. Освен това, между тях трябва да има особено вътрешно преливане. Същевременно, цигуларят трябва да изучава и трептенията на човешкия глас, за да може да ги възпроизвежда чрез цигулката. Ако някой виден цигулар е научил изкуството да свири, не му остава нищо друго, освен да научи цигулката си да говори.
И тогава, цигулката на френския цигулар ще говори френски; цигулката на германския цигулар ще говори на германски; цигулката на българския цигулар ще говори на български и т.н.
към беседата >>
Истинската молитва подразбира събуждане на подсъзнанието и свръхсъзнанието в човека, т.е.
Съвременните хора се молят, но молитвата им няма резултат. Защо? Те още не са се научили да се молят, както трябва.
Истинската молитва подразбира събуждане на подсъзнанието и свръхсъзнанието в човека, т.е.
събуждане на Божественото в него. И тогава, за каквото се моли и интересува човек, затова и Бог ще се интересува. Ако хората се интересуват от това, което Бог е създал, и Той ще се интересува от това, което хората са създали. Това значи отношения! Обаче, щом хората не се интересуват от Божиите работи, и Той не се интересува от техните.
към беседата >>
Питам: ако такъв цигулар се яви на някоя сцена, кой не би го слушал?
Питам: ако такъв цигулар се яви на някоя сцена, кой не би го слушал?
Това показва, че човешката душа може да се изрази чрез цигулката. Ако това се постигне, за човечеството е дошло зазоряването на шестата раса. В шестата раса цигулките вече ще говорят. Днес цигулката не може още да изрази вътрешни, нежни чувства и трепети на душата. Тя още не може да изрази и любовните чувства на човешкото сърце.
към беседата >>
събуждане на Божественото в него.
Съвременните хора се молят, но молитвата им няма резултат. Защо? Те още не са се научили да се молят, както трябва. Истинската молитва подразбира събуждане на подсъзнанието и свръхсъзнанието в човека, т.е.
събуждане на Божественото в него.
И тогава, за каквото се моли и интересува човек, затова и Бог ще се интересува. Ако хората се интересуват от това, което Бог е създал, и Той ще се интересува от това, което хората са създали. Това значи отношения! Обаче, щом хората не се интересуват от Божиите работи, и Той не се интересува от техните. В това седи всичкото нещастие на хората
към беседата >>
Това показва, че човешката душа може да се изрази чрез цигулката.
Питам: ако такъв цигулар се яви на някоя сцена, кой не би го слушал?
Това показва, че човешката душа може да се изрази чрез цигулката.
Ако това се постигне, за човечеството е дошло зазоряването на шестата раса. В шестата раса цигулките вече ще говорят. Днес цигулката не може още да изрази вътрешни, нежни чувства и трепети на душата. Тя още не може да изрази и любовните чувства на човешкото сърце. За сега цигулката е дошла до положение да изразява само грубите човешки чувства, като страх, трепет, вълнение, буря, сътресение и т.н.
към беседата >>
И тогава, за каквото се моли и интересува човек, затова и Бог ще се интересува.
Съвременните хора се молят, но молитвата им няма резултат. Защо? Те още не са се научили да се молят, както трябва. Истинската молитва подразбира събуждане на подсъзнанието и свръхсъзнанието в човека, т.е. събуждане на Божественото в него.
И тогава, за каквото се моли и интересува човек, затова и Бог ще се интересува.
Ако хората се интересуват от това, което Бог е създал, и Той ще се интересува от това, което хората са създали. Това значи отношения! Обаче, щом хората не се интересуват от Божиите работи, и Той не се интересува от техните. В това седи всичкото нещастие на хората
към беседата >>
Ако това се постигне, за човечеството е дошло зазоряването на шестата раса.
Питам: ако такъв цигулар се яви на някоя сцена, кой не би го слушал? Това показва, че човешката душа може да се изрази чрез цигулката.
Ако това се постигне, за човечеството е дошло зазоряването на шестата раса.
В шестата раса цигулките вече ще говорят. Днес цигулката не може още да изрази вътрешни, нежни чувства и трепети на душата. Тя още не може да изрази и любовните чувства на човешкото сърце. За сега цигулката е дошла до положение да изразява само грубите човешки чувства, като страх, трепет, вълнение, буря, сътресение и т.н. Ако се намери цигулар, който може да имитира поне нежните чувства на сърцето, той е постигнал много нещо.
към беседата >>
Ако хората се интересуват от това, което Бог е създал, и Той ще се интересува от това, което хората са създали.
Съвременните хора се молят, но молитвата им няма резултат. Защо? Те още не са се научили да се молят, както трябва. Истинската молитва подразбира събуждане на подсъзнанието и свръхсъзнанието в човека, т.е. събуждане на Божественото в него. И тогава, за каквото се моли и интересува човек, затова и Бог ще се интересува.
Ако хората се интересуват от това, което Бог е създал, и Той ще се интересува от това, което хората са създали.
Това значи отношения! Обаче, щом хората не се интересуват от Божиите работи, и Той не се интересува от техните. В това седи всичкото нещастие на хората
към беседата >>
В шестата раса цигулките вече ще говорят.
Питам: ако такъв цигулар се яви на някоя сцена, кой не би го слушал? Това показва, че човешката душа може да се изрази чрез цигулката. Ако това се постигне, за човечеството е дошло зазоряването на шестата раса.
В шестата раса цигулките вече ще говорят.
Днес цигулката не може още да изрази вътрешни, нежни чувства и трепети на душата. Тя още не може да изрази и любовните чувства на човешкото сърце. За сега цигулката е дошла до положение да изразява само грубите човешки чувства, като страх, трепет, вълнение, буря, сътресение и т.н. Ако се намери цигулар, който може да имитира поне нежните чувства на сърцето, той е постигнал много нещо. Аз съм правил много опити с моята цигулка и съм дошъл до заключение, че съвременните хора не са готови още да слушат и да възприемат най-нежните тонове на цигулката.
към беседата >>
Това значи отношения!
Те още не са се научили да се молят, както трябва. Истинската молитва подразбира събуждане на подсъзнанието и свръхсъзнанието в човека, т.е. събуждане на Божественото в него. И тогава, за каквото се моли и интересува човек, затова и Бог ще се интересува. Ако хората се интересуват от това, което Бог е създал, и Той ще се интересува от това, което хората са създали.
Това значи отношения!
Обаче, щом хората не се интересуват от Божиите работи, и Той не се интересува от техните. В това седи всичкото нещастие на хората
към беседата >>
Днес цигулката не може още да изрази вътрешни, нежни чувства и трепети на душата.
Питам: ако такъв цигулар се яви на някоя сцена, кой не би го слушал? Това показва, че човешката душа може да се изрази чрез цигулката. Ако това се постигне, за човечеството е дошло зазоряването на шестата раса. В шестата раса цигулките вече ще говорят.
Днес цигулката не може още да изрази вътрешни, нежни чувства и трепети на душата.
Тя още не може да изрази и любовните чувства на човешкото сърце. За сега цигулката е дошла до положение да изразява само грубите човешки чувства, като страх, трепет, вълнение, буря, сътресение и т.н. Ако се намери цигулар, който може да имитира поне нежните чувства на сърцето, той е постигнал много нещо. Аз съм правил много опити с моята цигулка и съм дошъл до заключение, че съвременните хора не са готови още да слушат и да възприемат най-нежните тонове на цигулката. Един ден направих опит с един мой познат: започнах да свиря на цигулката си, да предавам нежните тонове на душата.
към беседата >>
Обаче, щом хората не се интересуват от Божиите работи, и Той не се интересува от техните.
Истинската молитва подразбира събуждане на подсъзнанието и свръхсъзнанието в човека, т.е. събуждане на Божественото в него. И тогава, за каквото се моли и интересува човек, затова и Бог ще се интересува. Ако хората се интересуват от това, което Бог е създал, и Той ще се интересува от това, което хората са създали. Това значи отношения!
Обаче, щом хората не се интересуват от Божиите работи, и Той не се интересува от техните.
В това седи всичкото нещастие на хората
към беседата >>
Тя още не може да изрази и любовните чувства на човешкото сърце.
Питам: ако такъв цигулар се яви на някоя сцена, кой не би го слушал? Това показва, че човешката душа може да се изрази чрез цигулката. Ако това се постигне, за човечеството е дошло зазоряването на шестата раса. В шестата раса цигулките вече ще говорят. Днес цигулката не може още да изрази вътрешни, нежни чувства и трепети на душата.
Тя още не може да изрази и любовните чувства на човешкото сърце.
За сега цигулката е дошла до положение да изразява само грубите човешки чувства, като страх, трепет, вълнение, буря, сътресение и т.н. Ако се намери цигулар, който може да имитира поне нежните чувства на сърцето, той е постигнал много нещо. Аз съм правил много опити с моята цигулка и съм дошъл до заключение, че съвременните хора не са готови още да слушат и да възприемат най-нежните тонове на цигулката. Един ден направих опит с един мой познат: започнах да свиря на цигулката си, да предавам нежните тонове на душата. Като послуша малко, той спря ръката ми и каза.
към беседата >>
В това седи всичкото нещастие на хората
събуждане на Божественото в него. И тогава, за каквото се моли и интересува човек, затова и Бог ще се интересува. Ако хората се интересуват от това, което Бог е създал, и Той ще се интересува от това, което хората са създали. Това значи отношения! Обаче, щом хората не се интересуват от Божиите работи, и Той не се интересува от техните.
В това седи всичкото нещастие на хората
към беседата >>
За сега цигулката е дошла до положение да изразява само грубите човешки чувства, като страх, трепет, вълнение, буря, сътресение и т.н.
Това показва, че човешката душа може да се изрази чрез цигулката. Ако това се постигне, за човечеството е дошло зазоряването на шестата раса. В шестата раса цигулките вече ще говорят. Днес цигулката не може още да изрази вътрешни, нежни чувства и трепети на душата. Тя още не може да изрази и любовните чувства на човешкото сърце.
За сега цигулката е дошла до положение да изразява само грубите човешки чувства, като страх, трепет, вълнение, буря, сътресение и т.н.
Ако се намери цигулар, който може да имитира поне нежните чувства на сърцето, той е постигнал много нещо. Аз съм правил много опити с моята цигулка и съм дошъл до заключение, че съвременните хора не са готови още да слушат и да възприемат най-нежните тонове на цигулката. Един ден направих опит с един мой познат: започнах да свиря на цигулката си, да предавам нежните тонове на душата. Като послуша малко, той спря ръката ми и каза. Моля ти се, не свири повече.
към беседата >>
Сега, аз говоря за онези от вас, които искат да придобият живота, да станат учени, да намерят пътя на своето движение, да намерят мястото си в космоса.
Сега, аз говоря за онези от вас, които искат да придобият живота, да станат учени, да намерят пътя на своето движение, да намерят мястото си в космоса.
Това може да се постигне след хиляди години, но ще знаете поне, че вървите по определения за вас път, без никакви отклонения. Като слушат да се говори по този начин, мнозина казват: Какво трябва да правим дотогава? Засега ще се грижим и работим за прехраната си, че като дойде време за отвлечени въпроси, тогава ще мислим. Не, ако считате, че първо трябва да се осигурите, а после да мислите за духовни въпроси, това е криво разбиране. Според мене, човек трябва да престане да мисли за научни въпроси, само когато яде.
към беседата >>
Ако се намери цигулар, който може да имитира поне нежните чувства на сърцето, той е постигнал много нещо.
Ако това се постигне, за човечеството е дошло зазоряването на шестата раса. В шестата раса цигулките вече ще говорят. Днес цигулката не може още да изрази вътрешни, нежни чувства и трепети на душата. Тя още не може да изрази и любовните чувства на човешкото сърце. За сега цигулката е дошла до положение да изразява само грубите човешки чувства, като страх, трепет, вълнение, буря, сътресение и т.н.
Ако се намери цигулар, който може да имитира поне нежните чувства на сърцето, той е постигнал много нещо.
Аз съм правил много опити с моята цигулка и съм дошъл до заключение, че съвременните хора не са готови още да слушат и да възприемат най-нежните тонове на цигулката. Един ден направих опит с един мой познат: започнах да свиря на цигулката си, да предавам нежните тонове на душата. Като послуша малко, той спря ръката ми и каза. Моля ти се, не свири повече. Не зная, какво ми става, но не мога да издържам тия тонове.
към беседата >>
НАГОРЕ