НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
236
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
236
:
1000
резултата в
1
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Чий е този образъ? / Чий е този образ
,
НБ
, София, 15.4.1923г.,
Тъй, глупавиятъ човѣкъ винаги ще те сравни съ себе си.
– Да. Е, колко взимашъ за този кръстъ като го цѣлуватъ? Азъ ви казвамъ: Хора, които се държатъ за умрѣли кръстове, хора, които се държатъ за църквата, хора, които учатъ другитѣ хора какъ да живѣятъ, а тѣ сами не знаятъ какъ да живѣятъ, тѣ дошли да ми казватъ, че азъ не съмъ на правия пѫть. Казвамъ: Хубаво, най-силното доказателство, което имамъ, то е, че като ми каже нѣкой, „че ти не си на правия пѫть“, тогава зная положително, че съмъ на правия пѫть. Когато нѣкой глупавъ човѣкъ ми каже, че съмъ глупавъ човѣкъ, азъ зная, че съмъ умѣнъ.
Тъй, глупавиятъ човѣкъ винаги ще те сравни съ себе си.
Той ще каже: „И ти си като мене“. Да, само че има разлика: азъ и той ще минемъ живота си по два различни начина. Сега, тия хора казватъ тъй: „Ние трѣбва да бѫдемъ умни, нали? Умни трѣбва да бѫдемъ, и както Господь е наредилъ нещата“. Добре, виждамъ нѣкой евангелски проповѣдникъ, или нѣкой православенъ свещеникъ, обикалятъ нѣкоя рѣка, минаватъ, разхождатъ се, и казватъ: „Нѣма ли нѣкой човѣкъ да е направилъ тукъ нѣкой мостъ.
към беседата >>
Гдѣ е онази музика?
Нѣма човѣкъ, който да е нарисувалъ едно ангелско лице. Христосъ отъ 2,000 години Го рисуватъ, и не сѫ го нарисували още право. Не, образътъ на Христа до сега никой не Го е нарисувалъ – нерде Шамъ, нерде Багдатъ. Азъ гледамъ образа на Христа и тѣхниятъ образъ, който сѫ нарисували тѣ, но това не е Христосъ, туй е измислилъ художника. Послѣ, въ музиката.
Гдѣ е онази музика?
Сега е дошълъ въ София единъ великъ музикантъ – американецъ, за великъ минава, той свири много хубаво, много хубава техника има, но при едно развито музикално ухо ще се забѣлѣжатъ, че тамъ има извѣстни дисонанси. Навсѣкѫдѣ това нѣма да го забѣлѣжатъ, но ухото на единъ светия, на единъ ангелъ ще забѣлѣжи тия дисонанси. Значи, има нещо още по-велико. Онази Божествена музика като я чуешъ, ще забравишъ всичко, и като се върнешъ дома си, при жена си, ще кажешъ: „Въпросътъ е свършенъ съ мене, отсега нататъкъ ще служа на Господа, ще се простя съ хората“. Апостолъ Павелъ се моли, плака, казваше: „Господи, доста сѫ моитѣ тръне“.
към беседата >>
Той ще каже: „И ти си като мене“.
Е, колко взимашъ за този кръстъ като го цѣлуватъ? Азъ ви казвамъ: Хора, които се държатъ за умрѣли кръстове, хора, които се държатъ за църквата, хора, които учатъ другитѣ хора какъ да живѣятъ, а тѣ сами не знаятъ какъ да живѣятъ, тѣ дошли да ми казватъ, че азъ не съмъ на правия пѫть. Казвамъ: Хубаво, най-силното доказателство, което имамъ, то е, че като ми каже нѣкой, „че ти не си на правия пѫть“, тогава зная положително, че съмъ на правия пѫть. Когато нѣкой глупавъ човѣкъ ми каже, че съмъ глупавъ човѣкъ, азъ зная, че съмъ умѣнъ. Тъй, глупавиятъ човѣкъ винаги ще те сравни съ себе си.
Той ще каже: „И ти си като мене“.
Да, само че има разлика: азъ и той ще минемъ живота си по два различни начина. Сега, тия хора казватъ тъй: „Ние трѣбва да бѫдемъ умни, нали? Умни трѣбва да бѫдемъ, и както Господь е наредилъ нещата“. Добре, виждамъ нѣкой евангелски проповѣдникъ, или нѣкой православенъ свещеникъ, обикалятъ нѣкоя рѣка, минаватъ, разхождатъ се, и казватъ: „Нѣма ли нѣкой човѣкъ да е направилъ тукъ нѣкой мостъ. Какъ, правителството какво прави?
към беседата >>
Сега е дошълъ въ София единъ великъ музикантъ – американецъ, за великъ минава, той свири много хубаво, много хубава техника има, но при едно развито музикално ухо ще се забѣлѣжатъ, че тамъ има извѣстни дисонанси.
Христосъ отъ 2,000 години Го рисуватъ, и не сѫ го нарисували още право. Не, образътъ на Христа до сега никой не Го е нарисувалъ – нерде Шамъ, нерде Багдатъ. Азъ гледамъ образа на Христа и тѣхниятъ образъ, който сѫ нарисували тѣ, но това не е Христосъ, туй е измислилъ художника. Послѣ, въ музиката. Гдѣ е онази музика?
Сега е дошълъ въ София единъ великъ музикантъ – американецъ, за великъ минава, той свири много хубаво, много хубава техника има, но при едно развито музикално ухо ще се забѣлѣжатъ, че тамъ има извѣстни дисонанси.
Навсѣкѫдѣ това нѣма да го забѣлѣжатъ, но ухото на единъ светия, на единъ ангелъ ще забѣлѣжи тия дисонанси. Значи, има нещо още по-велико. Онази Божествена музика като я чуешъ, ще забравишъ всичко, и като се върнешъ дома си, при жена си, ще кажешъ: „Въпросътъ е свършенъ съ мене, отсега нататъкъ ще служа на Господа, ще се простя съ хората“. Апостолъ Павелъ се моли, плака, казваше: „Господи, доста сѫ моитѣ тръне“. Най-послѣ, за да му покаже Господь, че му е необходимъ този трънъ, прати го въ третото небе, въ това училище, тамъ да чуе музика, и като се върна, каза: „Око не е видѣло, и ухо не е чуло онова, което Богъ е приготвилъ за онѣзи, които Го любятъ.
към беседата >>
Да, само че има разлика: азъ и той ще минемъ живота си по два различни начина.
Азъ ви казвамъ: Хора, които се държатъ за умрѣли кръстове, хора, които се държатъ за църквата, хора, които учатъ другитѣ хора какъ да живѣятъ, а тѣ сами не знаятъ какъ да живѣятъ, тѣ дошли да ми казватъ, че азъ не съмъ на правия пѫть. Казвамъ: Хубаво, най-силното доказателство, което имамъ, то е, че като ми каже нѣкой, „че ти не си на правия пѫть“, тогава зная положително, че съмъ на правия пѫть. Когато нѣкой глупавъ човѣкъ ми каже, че съмъ глупавъ човѣкъ, азъ зная, че съмъ умѣнъ. Тъй, глупавиятъ човѣкъ винаги ще те сравни съ себе си. Той ще каже: „И ти си като мене“.
Да, само че има разлика: азъ и той ще минемъ живота си по два различни начина.
Сега, тия хора казватъ тъй: „Ние трѣбва да бѫдемъ умни, нали? Умни трѣбва да бѫдемъ, и както Господь е наредилъ нещата“. Добре, виждамъ нѣкой евангелски проповѣдникъ, или нѣкой православенъ свещеникъ, обикалятъ нѣкоя рѣка, минаватъ, разхождатъ се, и казватъ: „Нѣма ли нѣкой човѣкъ да е направилъ тукъ нѣкой мостъ. Какъ, правителството какво прави? Нѣма ли мостъ, какъ да мина, да не измокря, да си изквася расото?
към беседата >>
Навсѣкѫдѣ това нѣма да го забѣлѣжатъ, но ухото на единъ светия, на единъ ангелъ ще забѣлѣжи тия дисонанси.
Не, образътъ на Христа до сега никой не Го е нарисувалъ – нерде Шамъ, нерде Багдатъ. Азъ гледамъ образа на Христа и тѣхниятъ образъ, който сѫ нарисували тѣ, но това не е Христосъ, туй е измислилъ художника. Послѣ, въ музиката. Гдѣ е онази музика? Сега е дошълъ въ София единъ великъ музикантъ – американецъ, за великъ минава, той свири много хубаво, много хубава техника има, но при едно развито музикално ухо ще се забѣлѣжатъ, че тамъ има извѣстни дисонанси.
Навсѣкѫдѣ това нѣма да го забѣлѣжатъ, но ухото на единъ светия, на единъ ангелъ ще забѣлѣжи тия дисонанси.
Значи, има нещо още по-велико. Онази Божествена музика като я чуешъ, ще забравишъ всичко, и като се върнешъ дома си, при жена си, ще кажешъ: „Въпросътъ е свършенъ съ мене, отсега нататъкъ ще служа на Господа, ще се простя съ хората“. Апостолъ Павелъ се моли, плака, казваше: „Господи, доста сѫ моитѣ тръне“. Най-послѣ, за да му покаже Господь, че му е необходимъ този трънъ, прати го въ третото небе, въ това училище, тамъ да чуе музика, и като се върна, каза: „Око не е видѣло, и ухо не е чуло онова, което Богъ е приготвилъ за онѣзи, които Го любятъ. И отъ сега вече не живѣя въ седмата глава, а въ осмата“.
към беседата >>
Сега, тия хора казватъ тъй: „Ние трѣбва да бѫдемъ умни, нали?
Казвамъ: Хубаво, най-силното доказателство, което имамъ, то е, че като ми каже нѣкой, „че ти не си на правия пѫть“, тогава зная положително, че съмъ на правия пѫть. Когато нѣкой глупавъ човѣкъ ми каже, че съмъ глупавъ човѣкъ, азъ зная, че съмъ умѣнъ. Тъй, глупавиятъ човѣкъ винаги ще те сравни съ себе си. Той ще каже: „И ти си като мене“. Да, само че има разлика: азъ и той ще минемъ живота си по два различни начина.
Сега, тия хора казватъ тъй: „Ние трѣбва да бѫдемъ умни, нали?
Умни трѣбва да бѫдемъ, и както Господь е наредилъ нещата“. Добре, виждамъ нѣкой евангелски проповѣдникъ, или нѣкой православенъ свещеникъ, обикалятъ нѣкоя рѣка, минаватъ, разхождатъ се, и казватъ: „Нѣма ли нѣкой човѣкъ да е направилъ тукъ нѣкой мостъ. Какъ, правителството какво прави? Нѣма ли мостъ, какъ да мина, да не измокря, да си изквася расото? “ Търси какъ да мине.
към беседата >>
Значи, има нещо още по-велико.
Азъ гледамъ образа на Христа и тѣхниятъ образъ, който сѫ нарисували тѣ, но това не е Христосъ, туй е измислилъ художника. Послѣ, въ музиката. Гдѣ е онази музика? Сега е дошълъ въ София единъ великъ музикантъ – американецъ, за великъ минава, той свири много хубаво, много хубава техника има, но при едно развито музикално ухо ще се забѣлѣжатъ, че тамъ има извѣстни дисонанси. Навсѣкѫдѣ това нѣма да го забѣлѣжатъ, но ухото на единъ светия, на единъ ангелъ ще забѣлѣжи тия дисонанси.
Значи, има нещо още по-велико.
Онази Божествена музика като я чуешъ, ще забравишъ всичко, и като се върнешъ дома си, при жена си, ще кажешъ: „Въпросътъ е свършенъ съ мене, отсега нататъкъ ще служа на Господа, ще се простя съ хората“. Апостолъ Павелъ се моли, плака, казваше: „Господи, доста сѫ моитѣ тръне“. Най-послѣ, за да му покаже Господь, че му е необходимъ този трънъ, прати го въ третото небе, въ това училище, тамъ да чуе музика, и като се върна, каза: „Око не е видѣло, и ухо не е чуло онова, което Богъ е приготвилъ за онѣзи, които Го любятъ. И отъ сега вече не живѣя въ седмата глава, а въ осмата“. И друга песѣнъ пѣе Павелъ.
към беседата >>
Умни трѣбва да бѫдемъ, и както Господь е наредилъ нещата“.
Когато нѣкой глупавъ човѣкъ ми каже, че съмъ глупавъ човѣкъ, азъ зная, че съмъ умѣнъ. Тъй, глупавиятъ човѣкъ винаги ще те сравни съ себе си. Той ще каже: „И ти си като мене“. Да, само че има разлика: азъ и той ще минемъ живота си по два различни начина. Сега, тия хора казватъ тъй: „Ние трѣбва да бѫдемъ умни, нали?
Умни трѣбва да бѫдемъ, и както Господь е наредилъ нещата“.
Добре, виждамъ нѣкой евангелски проповѣдникъ, или нѣкой православенъ свещеникъ, обикалятъ нѣкоя рѣка, минаватъ, разхождатъ се, и казватъ: „Нѣма ли нѣкой човѣкъ да е направилъ тукъ нѣкой мостъ. Какъ, правителството какво прави? Нѣма ли мостъ, какъ да мина, да не измокря, да си изквася расото? “ Търси какъ да мине. – Да си изуе обущата!
към беседата >>
Онази Божествена музика като я чуешъ, ще забравишъ всичко, и като се върнешъ дома си, при жена си, ще кажешъ: „Въпросътъ е свършенъ съ мене, отсега нататъкъ ще служа на Господа, ще се простя съ хората“.
Послѣ, въ музиката. Гдѣ е онази музика? Сега е дошълъ въ София единъ великъ музикантъ – американецъ, за великъ минава, той свири много хубаво, много хубава техника има, но при едно развито музикално ухо ще се забѣлѣжатъ, че тамъ има извѣстни дисонанси. Навсѣкѫдѣ това нѣма да го забѣлѣжатъ, но ухото на единъ светия, на единъ ангелъ ще забѣлѣжи тия дисонанси. Значи, има нещо още по-велико.
Онази Божествена музика като я чуешъ, ще забравишъ всичко, и като се върнешъ дома си, при жена си, ще кажешъ: „Въпросътъ е свършенъ съ мене, отсега нататъкъ ще служа на Господа, ще се простя съ хората“.
Апостолъ Павелъ се моли, плака, казваше: „Господи, доста сѫ моитѣ тръне“. Най-послѣ, за да му покаже Господь, че му е необходимъ този трънъ, прати го въ третото небе, въ това училище, тамъ да чуе музика, и като се върна, каза: „Око не е видѣло, и ухо не е чуло онова, което Богъ е приготвилъ за онѣзи, които Го любятъ. И отъ сега вече не живѣя въ седмата глава, а въ осмата“. И друга песѣнъ пѣе Павелъ.
към беседата >>
Добре, виждамъ нѣкой евангелски проповѣдникъ, или нѣкой православенъ свещеникъ, обикалятъ нѣкоя рѣка, минаватъ, разхождатъ се, и казватъ: „Нѣма ли нѣкой човѣкъ да е направилъ тукъ нѣкой мостъ.
Тъй, глупавиятъ човѣкъ винаги ще те сравни съ себе си. Той ще каже: „И ти си като мене“. Да, само че има разлика: азъ и той ще минемъ живота си по два различни начина. Сега, тия хора казватъ тъй: „Ние трѣбва да бѫдемъ умни, нали? Умни трѣбва да бѫдемъ, и както Господь е наредилъ нещата“.
Добре, виждамъ нѣкой евангелски проповѣдникъ, или нѣкой православенъ свещеникъ, обикалятъ нѣкоя рѣка, минаватъ, разхождатъ се, и казватъ: „Нѣма ли нѣкой човѣкъ да е направилъ тукъ нѣкой мостъ.
Какъ, правителството какво прави? Нѣма ли мостъ, какъ да мина, да не измокря, да си изквася расото? “ Търси какъ да мине. – Да си изуе обущата! Но, казвамъ: Ако този проповѣдникъ го гонятъ отподирѣ, нѣма да разсъждава, че расото, ами тъй – хайде прѣзъ водата.
към беседата >>
Апостолъ Павелъ се моли, плака, казваше: „Господи, доста сѫ моитѣ тръне“.
Гдѣ е онази музика? Сега е дошълъ въ София единъ великъ музикантъ – американецъ, за великъ минава, той свири много хубаво, много хубава техника има, но при едно развито музикално ухо ще се забѣлѣжатъ, че тамъ има извѣстни дисонанси. Навсѣкѫдѣ това нѣма да го забѣлѣжатъ, но ухото на единъ светия, на единъ ангелъ ще забѣлѣжи тия дисонанси. Значи, има нещо още по-велико. Онази Божествена музика като я чуешъ, ще забравишъ всичко, и като се върнешъ дома си, при жена си, ще кажешъ: „Въпросътъ е свършенъ съ мене, отсега нататъкъ ще служа на Господа, ще се простя съ хората“.
Апостолъ Павелъ се моли, плака, казваше: „Господи, доста сѫ моитѣ тръне“.
Най-послѣ, за да му покаже Господь, че му е необходимъ този трънъ, прати го въ третото небе, въ това училище, тамъ да чуе музика, и като се върна, каза: „Око не е видѣло, и ухо не е чуло онова, което Богъ е приготвилъ за онѣзи, които Го любятъ. И отъ сега вече не живѣя въ седмата глава, а въ осмата“. И друга песѣнъ пѣе Павелъ.
към беседата >>
Какъ, правителството какво прави?
Той ще каже: „И ти си като мене“. Да, само че има разлика: азъ и той ще минемъ живота си по два различни начина. Сега, тия хора казватъ тъй: „Ние трѣбва да бѫдемъ умни, нали? Умни трѣбва да бѫдемъ, и както Господь е наредилъ нещата“. Добре, виждамъ нѣкой евангелски проповѣдникъ, или нѣкой православенъ свещеникъ, обикалятъ нѣкоя рѣка, минаватъ, разхождатъ се, и казватъ: „Нѣма ли нѣкой човѣкъ да е направилъ тукъ нѣкой мостъ.
Какъ, правителството какво прави?
Нѣма ли мостъ, какъ да мина, да не измокря, да си изквася расото? “ Търси какъ да мине. – Да си изуе обущата! Но, казвамъ: Ако този проповѣдникъ го гонятъ отподирѣ, нѣма да разсъждава, че расото, ами тъй – хайде прѣзъ водата. Гдѣ е вашето разсѫждение тогава?
към беседата >>
Най-послѣ, за да му покаже Господь, че му е необходимъ този трънъ, прати го въ третото небе, въ това училище, тамъ да чуе музика, и като се върна, каза: „Око не е видѣло, и ухо не е чуло онова, което Богъ е приготвилъ за онѣзи, които Го любятъ.
Сега е дошълъ въ София единъ великъ музикантъ – американецъ, за великъ минава, той свири много хубаво, много хубава техника има, но при едно развито музикално ухо ще се забѣлѣжатъ, че тамъ има извѣстни дисонанси. Навсѣкѫдѣ това нѣма да го забѣлѣжатъ, но ухото на единъ светия, на единъ ангелъ ще забѣлѣжи тия дисонанси. Значи, има нещо още по-велико. Онази Божествена музика като я чуешъ, ще забравишъ всичко, и като се върнешъ дома си, при жена си, ще кажешъ: „Въпросътъ е свършенъ съ мене, отсега нататъкъ ще служа на Господа, ще се простя съ хората“. Апостолъ Павелъ се моли, плака, казваше: „Господи, доста сѫ моитѣ тръне“.
Най-послѣ, за да му покаже Господь, че му е необходимъ този трънъ, прати го въ третото небе, въ това училище, тамъ да чуе музика, и като се върна, каза: „Око не е видѣло, и ухо не е чуло онова, което Богъ е приготвилъ за онѣзи, които Го любятъ.
И отъ сега вече не живѣя въ седмата глава, а въ осмата“. И друга песѣнъ пѣе Павелъ.
към беседата >>
Нѣма ли мостъ, какъ да мина, да не измокря, да си изквася расото?
Да, само че има разлика: азъ и той ще минемъ живота си по два различни начина. Сега, тия хора казватъ тъй: „Ние трѣбва да бѫдемъ умни, нали? Умни трѣбва да бѫдемъ, и както Господь е наредилъ нещата“. Добре, виждамъ нѣкой евангелски проповѣдникъ, или нѣкой православенъ свещеникъ, обикалятъ нѣкоя рѣка, минаватъ, разхождатъ се, и казватъ: „Нѣма ли нѣкой човѣкъ да е направилъ тукъ нѣкой мостъ. Какъ, правителството какво прави?
Нѣма ли мостъ, какъ да мина, да не измокря, да си изквася расото?
“ Търси какъ да мине. – Да си изуе обущата! Но, казвамъ: Ако този проповѣдникъ го гонятъ отподирѣ, нѣма да разсъждава, че расото, ами тъй – хайде прѣзъ водата. Гдѣ е вашето разсѫждение тогава? Сега, вие, които имате тия разсѫждения, васъ ви питатъ: Защо бѣгате прѣзъ рѣката?
към беседата >>
И отъ сега вече не живѣя въ седмата глава, а въ осмата“.
Навсѣкѫдѣ това нѣма да го забѣлѣжатъ, но ухото на единъ светия, на единъ ангелъ ще забѣлѣжи тия дисонанси. Значи, има нещо още по-велико. Онази Божествена музика като я чуешъ, ще забравишъ всичко, и като се върнешъ дома си, при жена си, ще кажешъ: „Въпросътъ е свършенъ съ мене, отсега нататъкъ ще служа на Господа, ще се простя съ хората“. Апостолъ Павелъ се моли, плака, казваше: „Господи, доста сѫ моитѣ тръне“. Най-послѣ, за да му покаже Господь, че му е необходимъ този трънъ, прати го въ третото небе, въ това училище, тамъ да чуе музика, и като се върна, каза: „Око не е видѣло, и ухо не е чуло онова, което Богъ е приготвилъ за онѣзи, които Го любятъ.
И отъ сега вече не живѣя въ седмата глава, а въ осмата“.
И друга песѣнъ пѣе Павелъ.
към беседата >>
“ Търси какъ да мине.
Сега, тия хора казватъ тъй: „Ние трѣбва да бѫдемъ умни, нали? Умни трѣбва да бѫдемъ, и както Господь е наредилъ нещата“. Добре, виждамъ нѣкой евангелски проповѣдникъ, или нѣкой православенъ свещеникъ, обикалятъ нѣкоя рѣка, минаватъ, разхождатъ се, и казватъ: „Нѣма ли нѣкой човѣкъ да е направилъ тукъ нѣкой мостъ. Какъ, правителството какво прави? Нѣма ли мостъ, какъ да мина, да не измокря, да си изквася расото?
“ Търси какъ да мине.
– Да си изуе обущата! Но, казвамъ: Ако този проповѣдникъ го гонятъ отподирѣ, нѣма да разсъждава, че расото, ами тъй – хайде прѣзъ водата. Гдѣ е вашето разсѫждение тогава? Сега, вие, които имате тия разсѫждения, васъ ви питатъ: Защо бѣгате прѣзъ рѣката? Ами неприятель билъ!
към беседата >>
И друга песѣнъ пѣе Павелъ.
Значи, има нещо още по-велико. Онази Божествена музика като я чуешъ, ще забравишъ всичко, и като се върнешъ дома си, при жена си, ще кажешъ: „Въпросътъ е свършенъ съ мене, отсега нататъкъ ще служа на Господа, ще се простя съ хората“. Апостолъ Павелъ се моли, плака, казваше: „Господи, доста сѫ моитѣ тръне“. Най-послѣ, за да му покаже Господь, че му е необходимъ този трънъ, прати го въ третото небе, въ това училище, тамъ да чуе музика, и като се върна, каза: „Око не е видѣло, и ухо не е чуло онова, което Богъ е приготвилъ за онѣзи, които Го любятъ. И отъ сега вече не живѣя въ седмата глава, а въ осмата“.
И друга песѣнъ пѣе Павелъ.
към беседата >>
– Да си изуе обущата!
Умни трѣбва да бѫдемъ, и както Господь е наредилъ нещата“. Добре, виждамъ нѣкой евангелски проповѣдникъ, или нѣкой православенъ свещеникъ, обикалятъ нѣкоя рѣка, минаватъ, разхождатъ се, и казватъ: „Нѣма ли нѣкой човѣкъ да е направилъ тукъ нѣкой мостъ. Какъ, правителството какво прави? Нѣма ли мостъ, какъ да мина, да не измокря, да си изквася расото? “ Търси какъ да мине.
– Да си изуе обущата!
Но, казвамъ: Ако този проповѣдникъ го гонятъ отподирѣ, нѣма да разсъждава, че расото, ами тъй – хайде прѣзъ водата. Гдѣ е вашето разсѫждение тогава? Сега, вие, които имате тия разсѫждения, васъ ви питатъ: Защо бѣгате прѣзъ рѣката? Ами неприятель билъ! Вие, на които пѫтищата Божии сѫ отворени, защо бѣгате?
към беседата >>
И слѣдователно, азъ бихъ желалъ, всички вие, като Павла да отидете на небето.
И слѣдователно, азъ бихъ желалъ, всички вие, като Павла да отидете на небето.
Ще кажете: „Може ли? “ – Може, всѣки единъ отъ васъ може. Христосъ е готовъ да ви взѣме на небето, да присъствувате тамъ, и като се върнете, като Павла ще говорите. Вие казвате: „Какъ, ти сериозно ли говоришъ, ами че не знаешъ ли, че ние не можемъ да отидемъ? Че послѣ, ние не сме готови!
към беседата >>
Но, казвамъ: Ако този проповѣдникъ го гонятъ отподирѣ, нѣма да разсъждава, че расото, ами тъй – хайде прѣзъ водата.
Добре, виждамъ нѣкой евангелски проповѣдникъ, или нѣкой православенъ свещеникъ, обикалятъ нѣкоя рѣка, минаватъ, разхождатъ се, и казватъ: „Нѣма ли нѣкой човѣкъ да е направилъ тукъ нѣкой мостъ. Какъ, правителството какво прави? Нѣма ли мостъ, какъ да мина, да не измокря, да си изквася расото? “ Търси какъ да мине. – Да си изуе обущата!
Но, казвамъ: Ако този проповѣдникъ го гонятъ отподирѣ, нѣма да разсъждава, че расото, ами тъй – хайде прѣзъ водата.
Гдѣ е вашето разсѫждение тогава? Сега, вие, които имате тия разсѫждения, васъ ви питатъ: Защо бѣгате прѣзъ рѣката? Ами неприятель билъ! Вие, на които пѫтищата Божии сѫ отворени, защо бѣгате? Нали имате Истината вие?
към беседата >>
Ще кажете: „Може ли?
И слѣдователно, азъ бихъ желалъ, всички вие, като Павла да отидете на небето.
Ще кажете: „Може ли?
“ – Може, всѣки единъ отъ васъ може. Христосъ е готовъ да ви взѣме на небето, да присъствувате тамъ, и като се върнете, като Павла ще говорите. Вие казвате: „Какъ, ти сериозно ли говоришъ, ами че не знаешъ ли, че ние не можемъ да отидемъ? Че послѣ, ние не сме готови! “ Какъ, отъ 2,000 години не сте готови за единъ концертъ!
към беседата >>
Гдѣ е вашето разсѫждение тогава?
Какъ, правителството какво прави? Нѣма ли мостъ, какъ да мина, да не измокря, да си изквася расото? “ Търси какъ да мине. – Да си изуе обущата! Но, казвамъ: Ако този проповѣдникъ го гонятъ отподирѣ, нѣма да разсъждава, че расото, ами тъй – хайде прѣзъ водата.
Гдѣ е вашето разсѫждение тогава?
Сега, вие, които имате тия разсѫждения, васъ ви питатъ: Защо бѣгате прѣзъ рѣката? Ами неприятель билъ! Вие, на които пѫтищата Божии сѫ отворени, защо бѣгате? Нали имате Истината вие?
към беседата >>
“ – Може, всѣки единъ отъ васъ може.
И слѣдователно, азъ бихъ желалъ, всички вие, като Павла да отидете на небето. Ще кажете: „Може ли?
“ – Може, всѣки единъ отъ васъ може.
Христосъ е готовъ да ви взѣме на небето, да присъствувате тамъ, и като се върнете, като Павла ще говорите. Вие казвате: „Какъ, ти сериозно ли говоришъ, ами че не знаешъ ли, че ние не можемъ да отидемъ? Че послѣ, ние не сме готови! “ Какъ, отъ 2,000 години не сте готови за единъ концертъ! „Ние“, казвате, „сме много голѣми грѣшници“.
към беседата >>
Сега, вие, които имате тия разсѫждения, васъ ви питатъ: Защо бѣгате прѣзъ рѣката?
Нѣма ли мостъ, какъ да мина, да не измокря, да си изквася расото? “ Търси какъ да мине. – Да си изуе обущата! Но, казвамъ: Ако този проповѣдникъ го гонятъ отподирѣ, нѣма да разсъждава, че расото, ами тъй – хайде прѣзъ водата. Гдѣ е вашето разсѫждение тогава?
Сега, вие, които имате тия разсѫждения, васъ ви питатъ: Защо бѣгате прѣзъ рѣката?
Ами неприятель билъ! Вие, на които пѫтищата Божии сѫ отворени, защо бѣгате? Нали имате Истината вие?
към беседата >>
Христосъ е готовъ да ви взѣме на небето, да присъствувате тамъ, и като се върнете, като Павла ще говорите.
И слѣдователно, азъ бихъ желалъ, всички вие, като Павла да отидете на небето. Ще кажете: „Може ли? “ – Може, всѣки единъ отъ васъ може.
Христосъ е готовъ да ви взѣме на небето, да присъствувате тамъ, и като се върнете, като Павла ще говорите.
Вие казвате: „Какъ, ти сериозно ли говоришъ, ами че не знаешъ ли, че ние не можемъ да отидемъ? Че послѣ, ние не сме готови! “ Какъ, отъ 2,000 години не сте готови за единъ концертъ! „Ние“, казвате, „сме много голѣми грѣшници“. Това е една измама на черната ложа.
към беседата >>
Ами неприятель билъ!
“ Търси какъ да мине. – Да си изуе обущата! Но, казвамъ: Ако този проповѣдникъ го гонятъ отподирѣ, нѣма да разсъждава, че расото, ами тъй – хайде прѣзъ водата. Гдѣ е вашето разсѫждение тогава? Сега, вие, които имате тия разсѫждения, васъ ви питатъ: Защо бѣгате прѣзъ рѣката?
Ами неприятель билъ!
Вие, на които пѫтищата Божии сѫ отворени, защо бѣгате? Нали имате Истината вие?
към беседата >>
Вие казвате: „Какъ, ти сериозно ли говоришъ, ами че не знаешъ ли, че ние не можемъ да отидемъ?
И слѣдователно, азъ бихъ желалъ, всички вие, като Павла да отидете на небето. Ще кажете: „Може ли? “ – Може, всѣки единъ отъ васъ може. Христосъ е готовъ да ви взѣме на небето, да присъствувате тамъ, и като се върнете, като Павла ще говорите.
Вие казвате: „Какъ, ти сериозно ли говоришъ, ами че не знаешъ ли, че ние не можемъ да отидемъ?
Че послѣ, ние не сме готови! “ Какъ, отъ 2,000 години не сте готови за единъ концертъ! „Ние“, казвате, „сме много голѣми грѣшници“. Това е една измама на черната ложа. Грѣшници, грѣшници!
към беседата >>
Вие, на които пѫтищата Божии сѫ отворени, защо бѣгате?
– Да си изуе обущата! Но, казвамъ: Ако този проповѣдникъ го гонятъ отподирѣ, нѣма да разсъждава, че расото, ами тъй – хайде прѣзъ водата. Гдѣ е вашето разсѫждение тогава? Сега, вие, които имате тия разсѫждения, васъ ви питатъ: Защо бѣгате прѣзъ рѣката? Ами неприятель билъ!
Вие, на които пѫтищата Божии сѫ отворени, защо бѣгате?
Нали имате Истината вие?
към беседата >>
Че послѣ, ние не сме готови!
И слѣдователно, азъ бихъ желалъ, всички вие, като Павла да отидете на небето. Ще кажете: „Може ли? “ – Може, всѣки единъ отъ васъ може. Христосъ е готовъ да ви взѣме на небето, да присъствувате тамъ, и като се върнете, като Павла ще говорите. Вие казвате: „Какъ, ти сериозно ли говоришъ, ами че не знаешъ ли, че ние не можемъ да отидемъ?
Че послѣ, ние не сме готови!
“ Какъ, отъ 2,000 години не сте готови за единъ концертъ! „Ние“, казвате, „сме много голѣми грѣшници“. Това е една измама на черната ложа. Грѣшници, грѣшници! Не, ние сме хора, които любимъ Бога.
към беседата >>
Нали имате Истината вие?
Но, казвамъ: Ако този проповѣдникъ го гонятъ отподирѣ, нѣма да разсъждава, че расото, ами тъй – хайде прѣзъ водата. Гдѣ е вашето разсѫждение тогава? Сега, вие, които имате тия разсѫждения, васъ ви питатъ: Защо бѣгате прѣзъ рѣката? Ами неприятель билъ! Вие, на които пѫтищата Божии сѫ отворени, защо бѣгате?
Нали имате Истината вие?
към беседата >>
“ Какъ, отъ 2,000 години не сте готови за единъ концертъ!
Ще кажете: „Може ли? “ – Може, всѣки единъ отъ васъ може. Христосъ е готовъ да ви взѣме на небето, да присъствувате тамъ, и като се върнете, като Павла ще говорите. Вие казвате: „Какъ, ти сериозно ли говоришъ, ами че не знаешъ ли, че ние не можемъ да отидемъ? Че послѣ, ние не сме готови!
“ Какъ, отъ 2,000 години не сте готови за единъ концертъ!
„Ние“, казвате, „сме много голѣми грѣшници“. Това е една измама на черната ложа. Грѣшници, грѣшници! Не, ние сме хора, които любимъ Бога. Нищо повече.
към беседата >>
„Чий образъ е този?
„Чий образъ е този?
“
към беседата >>
„Ние“, казвате, „сме много голѣми грѣшници“.
“ – Може, всѣки единъ отъ васъ може. Христосъ е готовъ да ви взѣме на небето, да присъствувате тамъ, и като се върнете, като Павла ще говорите. Вие казвате: „Какъ, ти сериозно ли говоришъ, ами че не знаешъ ли, че ние не можемъ да отидемъ? Че послѣ, ние не сме готови! “ Какъ, отъ 2,000 години не сте готови за единъ концертъ!
„Ние“, казвате, „сме много голѣми грѣшници“.
Това е една измама на черната ложа. Грѣшници, грѣшници! Не, ние сме хора, които любимъ Бога. Нищо повече. Насъ да не ни забавляватъ съ това, че сме грѣшници.
към беседата >>
“
„Чий образъ е този?
“
към беседата >>
Това е една измама на черната ложа.
Христосъ е готовъ да ви взѣме на небето, да присъствувате тамъ, и като се върнете, като Павла ще говорите. Вие казвате: „Какъ, ти сериозно ли говоришъ, ами че не знаешъ ли, че ние не можемъ да отидемъ? Че послѣ, ние не сме готови! “ Какъ, отъ 2,000 години не сте готови за единъ концертъ! „Ние“, казвате, „сме много голѣми грѣшници“.
Това е една измама на черната ложа.
Грѣшници, грѣшници! Не, ние сме хора, които любимъ Бога. Нищо повече. Насъ да не ни забавляватъ съ това, че сме грѣшници.
към беседата >>
Този въпросъ засѣга всинца ни еднакво.
Този въпросъ засѣга всинца ни еднакво.
Азъ говоря принципално, този въпросъ не засѣга само тѣхъ, но който и да е. Въ свѣта има единъ великъ законъ, единъ образъ има, който Богъ е турилъ, и по който Той прави всички хора, не еднообразни, а за всѣки единъ човѣкъ, Той има по единъ образъ. Милиони, милиони образи има, и тѣзи образи се различаватъ по тънкости. Единъ принципъ има, който прониква или минава прѣзъ цѣлия човѣшки животъ. Този принципъ постоянно описва прѣстѫпленията на всички хора безпощадно.
към беседата >>
Грѣшници, грѣшници!
Вие казвате: „Какъ, ти сериозно ли говоришъ, ами че не знаешъ ли, че ние не можемъ да отидемъ? Че послѣ, ние не сме готови! “ Какъ, отъ 2,000 години не сте готови за единъ концертъ! „Ние“, казвате, „сме много голѣми грѣшници“. Това е една измама на черната ложа.
Грѣшници, грѣшници!
Не, ние сме хора, които любимъ Бога. Нищо повече. Насъ да не ни забавляватъ съ това, че сме грѣшници.
към беседата >>
Азъ говоря принципално, този въпросъ не засѣга само тѣхъ, но който и да е.
Този въпросъ засѣга всинца ни еднакво.
Азъ говоря принципално, този въпросъ не засѣга само тѣхъ, но който и да е.
Въ свѣта има единъ великъ законъ, единъ образъ има, който Богъ е турилъ, и по който Той прави всички хора, не еднообразни, а за всѣки единъ човѣкъ, Той има по единъ образъ. Милиони, милиони образи има, и тѣзи образи се различаватъ по тънкости. Единъ принципъ има, който прониква или минава прѣзъ цѣлия човѣшки животъ. Този принципъ постоянно описва прѣстѫпленията на всички хора безпощадно. И когато отиваме въ другия свѣтъ, ще кажатъ: Духътъ нѣма образъ.
към беседата >>
Не, ние сме хора, които любимъ Бога.
Че послѣ, ние не сме готови! “ Какъ, отъ 2,000 години не сте готови за единъ концертъ! „Ние“, казвате, „сме много голѣми грѣшници“. Това е една измама на черната ложа. Грѣшници, грѣшници!
Не, ние сме хора, които любимъ Бога.
Нищо повече. Насъ да не ни забавляватъ съ това, че сме грѣшници.
към беседата >>
Въ свѣта има единъ великъ законъ, единъ образъ има, който Богъ е турилъ, и по който Той прави всички хора, не еднообразни, а за всѣки единъ човѣкъ, Той има по единъ образъ.
Този въпросъ засѣга всинца ни еднакво. Азъ говоря принципално, този въпросъ не засѣга само тѣхъ, но който и да е.
Въ свѣта има единъ великъ законъ, единъ образъ има, който Богъ е турилъ, и по който Той прави всички хора, не еднообразни, а за всѣки единъ човѣкъ, Той има по единъ образъ.
Милиони, милиони образи има, и тѣзи образи се различаватъ по тънкости. Единъ принципъ има, който прониква или минава прѣзъ цѣлия човѣшки животъ. Този принципъ постоянно описва прѣстѫпленията на всички хора безпощадно. И когато отиваме въ другия свѣтъ, ще кажатъ: Духътъ нѣма образъ. Не, и Духътъ има образъ, и душата има образъ.
към беседата >>
Нищо повече.
“ Какъ, отъ 2,000 години не сте готови за единъ концертъ! „Ние“, казвате, „сме много голѣми грѣшници“. Това е една измама на черната ложа. Грѣшници, грѣшници! Не, ние сме хора, които любимъ Бога.
Нищо повече.
Насъ да не ни забавляватъ съ това, че сме грѣшници.
към беседата >>
Милиони, милиони образи има, и тѣзи образи се различаватъ по тънкости.
Този въпросъ засѣга всинца ни еднакво. Азъ говоря принципално, този въпросъ не засѣга само тѣхъ, но който и да е. Въ свѣта има единъ великъ законъ, единъ образъ има, който Богъ е турилъ, и по който Той прави всички хора, не еднообразни, а за всѣки единъ човѣкъ, Той има по единъ образъ.
Милиони, милиони образи има, и тѣзи образи се различаватъ по тънкости.
Единъ принципъ има, който прониква или минава прѣзъ цѣлия човѣшки животъ. Този принципъ постоянно описва прѣстѫпленията на всички хора безпощадно. И когато отиваме въ другия свѣтъ, ще кажатъ: Духътъ нѣма образъ. Не, и Духътъ има образъ, и душата има образъ. Азъ се чудя на окултиститѣ, които казватъ, че Духътъ нѣма образъ.
към беседата >>
Насъ да не ни забавляватъ съ това, че сме грѣшници.
„Ние“, казвате, „сме много голѣми грѣшници“. Това е една измама на черната ложа. Грѣшници, грѣшници! Не, ние сме хора, които любимъ Бога. Нищо повече.
Насъ да не ни забавляватъ съ това, че сме грѣшници.
към беседата >>
Единъ принципъ има, който прониква или минава прѣзъ цѣлия човѣшки животъ.
Този въпросъ засѣга всинца ни еднакво. Азъ говоря принципално, този въпросъ не засѣга само тѣхъ, но който и да е. Въ свѣта има единъ великъ законъ, единъ образъ има, който Богъ е турилъ, и по който Той прави всички хора, не еднообразни, а за всѣки единъ човѣкъ, Той има по единъ образъ. Милиони, милиони образи има, и тѣзи образи се различаватъ по тънкости.
Единъ принципъ има, който прониква или минава прѣзъ цѣлия човѣшки животъ.
Този принципъ постоянно описва прѣстѫпленията на всички хора безпощадно. И когато отиваме въ другия свѣтъ, ще кажатъ: Духътъ нѣма образъ. Не, и Духътъ има образъ, и душата има образъ. Азъ се чудя на окултиститѣ, които казватъ, че Духътъ нѣма образъ. Да, нѣма образъ плътски, но духовенъ има.
към беседата >>
„Чий е този образъ?
„Чий е този образъ?
“
към беседата >>
Този принципъ постоянно описва прѣстѫпленията на всички хора безпощадно.
Този въпросъ засѣга всинца ни еднакво. Азъ говоря принципално, този въпросъ не засѣга само тѣхъ, но който и да е. Въ свѣта има единъ великъ законъ, единъ образъ има, който Богъ е турилъ, и по който Той прави всички хора, не еднообразни, а за всѣки единъ човѣкъ, Той има по единъ образъ. Милиони, милиони образи има, и тѣзи образи се различаватъ по тънкости. Единъ принципъ има, който прониква или минава прѣзъ цѣлия човѣшки животъ.
Този принципъ постоянно описва прѣстѫпленията на всички хора безпощадно.
И когато отиваме въ другия свѣтъ, ще кажатъ: Духътъ нѣма образъ. Не, и Духътъ има образъ, и душата има образъ. Азъ се чудя на окултиститѣ, които казватъ, че Духътъ нѣма образъ. Да, нѣма образъ плътски, но духовенъ има. Който има вѫтрѣшнитѣ си очи развити, ще види, но който нѣма тия си очи развити, нѣма да види.
към беседата >>
“
„Чий е този образъ?
“
към беседата >>
И когато отиваме въ другия свѣтъ, ще кажатъ: Духътъ нѣма образъ.
Азъ говоря принципално, този въпросъ не засѣга само тѣхъ, но който и да е. Въ свѣта има единъ великъ законъ, единъ образъ има, който Богъ е турилъ, и по който Той прави всички хора, не еднообразни, а за всѣки единъ човѣкъ, Той има по единъ образъ. Милиони, милиони образи има, и тѣзи образи се различаватъ по тънкости. Единъ принципъ има, който прониква или минава прѣзъ цѣлия човѣшки животъ. Този принципъ постоянно описва прѣстѫпленията на всички хора безпощадно.
И когато отиваме въ другия свѣтъ, ще кажатъ: Духътъ нѣма образъ.
Не, и Духътъ има образъ, и душата има образъ. Азъ се чудя на окултиститѣ, които казватъ, че Духътъ нѣма образъ. Да, нѣма образъ плътски, но духовенъ има. Който има вѫтрѣшнитѣ си очи развити, ще види, но който нѣма тия си очи развити, нѣма да види. Една мравя човѣка не може да го види; мравя, мравка може да види, но човѣкътъ не може да види.
към беседата >>
Ние трѣбва да имаме едно правилно схващане за нещата.
Ние трѣбва да имаме едно правилно схващане за нещата.
Ние съврѣменнитѣ хора учимъ една философия, която нѣма нищо общо съ онзи възвишенъ и идеаленъ животъ. Ако азъ взѣма едно житно зърно въ рѫцѣтѣ си, и го милвамъ отъ една страна отъ друга страна, и го цѣлувамъ, мислите ли, че то ще познае моята любовь? Не, това сѫ залъгалки. Мога да го цѣлувамъ, и да го разваля, нищо да не излѣзе отъ него. Любовь от вѫтрѣ!
към беседата >>
Не, и Духътъ има образъ, и душата има образъ.
Въ свѣта има единъ великъ законъ, единъ образъ има, който Богъ е турилъ, и по който Той прави всички хора, не еднообразни, а за всѣки единъ човѣкъ, Той има по единъ образъ. Милиони, милиони образи има, и тѣзи образи се различаватъ по тънкости. Единъ принципъ има, който прониква или минава прѣзъ цѣлия човѣшки животъ. Този принципъ постоянно описва прѣстѫпленията на всички хора безпощадно. И когато отиваме въ другия свѣтъ, ще кажатъ: Духътъ нѣма образъ.
Не, и Духътъ има образъ, и душата има образъ.
Азъ се чудя на окултиститѣ, които казватъ, че Духътъ нѣма образъ. Да, нѣма образъ плътски, но духовенъ има. Който има вѫтрѣшнитѣ си очи развити, ще види, но който нѣма тия си очи развити, нѣма да види. Една мравя човѣка не може да го види; мравя, мравка може да види, но човѣкътъ не може да види. Слѣдователно и Духътъ има свой образъ, и душата има свой образъ, и умътъ има свой образъ, и сърдцето има свой образъ, и волята има свой образъ.
към беседата >>
Ние съврѣменнитѣ хора учимъ една философия, която нѣма нищо общо съ онзи възвишенъ и идеаленъ животъ.
Ние трѣбва да имаме едно правилно схващане за нещата.
Ние съврѣменнитѣ хора учимъ една философия, която нѣма нищо общо съ онзи възвишенъ и идеаленъ животъ.
Ако азъ взѣма едно житно зърно въ рѫцѣтѣ си, и го милвамъ отъ една страна отъ друга страна, и го цѣлувамъ, мислите ли, че то ще познае моята любовь? Не, това сѫ залъгалки. Мога да го цѣлувамъ, и да го разваля, нищо да не излѣзе отъ него. Любовь от вѫтрѣ! Ето въ какво седи.
към беседата >>
Азъ се чудя на окултиститѣ, които казватъ, че Духътъ нѣма образъ.
Милиони, милиони образи има, и тѣзи образи се различаватъ по тънкости. Единъ принципъ има, който прониква или минава прѣзъ цѣлия човѣшки животъ. Този принципъ постоянно описва прѣстѫпленията на всички хора безпощадно. И когато отиваме въ другия свѣтъ, ще кажатъ: Духътъ нѣма образъ. Не, и Духътъ има образъ, и душата има образъ.
Азъ се чудя на окултиститѣ, които казватъ, че Духътъ нѣма образъ.
Да, нѣма образъ плътски, но духовенъ има. Който има вѫтрѣшнитѣ си очи развити, ще види, но който нѣма тия си очи развити, нѣма да види. Една мравя човѣка не може да го види; мравя, мравка може да види, но човѣкътъ не може да види. Слѣдователно и Духътъ има свой образъ, и душата има свой образъ, и умътъ има свой образъ, и сърдцето има свой образъ, и волята има свой образъ. Образътъ измѣня мѣстото и пространството, въ които човѣшката воля се проявява по единъ или другъ начинъ.
към беседата >>
Ако азъ взѣма едно житно зърно въ рѫцѣтѣ си, и го милвамъ отъ една страна отъ друга страна, и го цѣлувамъ, мислите ли, че то ще познае моята любовь?
Ние трѣбва да имаме едно правилно схващане за нещата. Ние съврѣменнитѣ хора учимъ една философия, която нѣма нищо общо съ онзи възвишенъ и идеаленъ животъ.
Ако азъ взѣма едно житно зърно въ рѫцѣтѣ си, и го милвамъ отъ една страна отъ друга страна, и го цѣлувамъ, мислите ли, че то ще познае моята любовь?
Не, това сѫ залъгалки. Мога да го цѣлувамъ, и да го разваля, нищо да не излѣзе отъ него. Любовь от вѫтрѣ! Ето въ какво седи. Ще го взѣма, ще го туря въ хубава почва, ще го залѣя, ще го заградя, ще го поливамъ, и тогава житното зърно ще разбере моята любовь.
към беседата >>
Да, нѣма образъ плътски, но духовенъ има.
Единъ принципъ има, който прониква или минава прѣзъ цѣлия човѣшки животъ. Този принципъ постоянно описва прѣстѫпленията на всички хора безпощадно. И когато отиваме въ другия свѣтъ, ще кажатъ: Духътъ нѣма образъ. Не, и Духътъ има образъ, и душата има образъ. Азъ се чудя на окултиститѣ, които казватъ, че Духътъ нѣма образъ.
Да, нѣма образъ плътски, но духовенъ има.
Който има вѫтрѣшнитѣ си очи развити, ще види, но който нѣма тия си очи развити, нѣма да види. Една мравя човѣка не може да го види; мравя, мравка може да види, но човѣкътъ не може да види. Слѣдователно и Духътъ има свой образъ, и душата има свой образъ, и умътъ има свой образъ, и сърдцето има свой образъ, и волята има свой образъ. Образътъ измѣня мѣстото и пространството, въ които човѣшката воля се проявява по единъ или другъ начинъ. Сега, спорътъ, който съврѣменнитѣ религиозни хора водятъ, понеже азъ се застѫпвамъ за тѣхъ, виждамъ, че всичката спънка, която днесъ сѫществува, не е въ свѣтскитѣ хора.
към беседата >>
Не, това сѫ залъгалки.
Ние трѣбва да имаме едно правилно схващане за нещата. Ние съврѣменнитѣ хора учимъ една философия, която нѣма нищо общо съ онзи възвишенъ и идеаленъ животъ. Ако азъ взѣма едно житно зърно въ рѫцѣтѣ си, и го милвамъ отъ една страна отъ друга страна, и го цѣлувамъ, мислите ли, че то ще познае моята любовь?
Не, това сѫ залъгалки.
Мога да го цѣлувамъ, и да го разваля, нищо да не излѣзе отъ него. Любовь от вѫтрѣ! Ето въ какво седи. Ще го взѣма, ще го туря въ хубава почва, ще го залѣя, ще го заградя, ще го поливамъ, и тогава житното зърно ще разбере моята любовь. Щомъ поникне, то ще се зарадва, и ще каже: „Азъ съмъ ти много благодаренъ, виждамъ сега слънцето много добре, колко ти се радвамъ“.
към беседата >>
Който има вѫтрѣшнитѣ си очи развити, ще види, но който нѣма тия си очи развити, нѣма да види.
Този принципъ постоянно описва прѣстѫпленията на всички хора безпощадно. И когато отиваме въ другия свѣтъ, ще кажатъ: Духътъ нѣма образъ. Не, и Духътъ има образъ, и душата има образъ. Азъ се чудя на окултиститѣ, които казватъ, че Духътъ нѣма образъ. Да, нѣма образъ плътски, но духовенъ има.
Който има вѫтрѣшнитѣ си очи развити, ще види, но който нѣма тия си очи развити, нѣма да види.
Една мравя човѣка не може да го види; мравя, мравка може да види, но човѣкътъ не може да види. Слѣдователно и Духътъ има свой образъ, и душата има свой образъ, и умътъ има свой образъ, и сърдцето има свой образъ, и волята има свой образъ. Образътъ измѣня мѣстото и пространството, въ които човѣшката воля се проявява по единъ или другъ начинъ. Сега, спорътъ, който съврѣменнитѣ религиозни хора водятъ, понеже азъ се застѫпвамъ за тѣхъ, виждамъ, че всичката спънка, която днесъ сѫществува, не е въ свѣтскитѣ хора. Пѫтьтъ, който се спъва къмъ Царството Божие, това сѫ религиознитѣ хора.
към беседата >>
Мога да го цѣлувамъ, и да го разваля, нищо да не излѣзе отъ него.
Ние трѣбва да имаме едно правилно схващане за нещата. Ние съврѣменнитѣ хора учимъ една философия, която нѣма нищо общо съ онзи възвишенъ и идеаленъ животъ. Ако азъ взѣма едно житно зърно въ рѫцѣтѣ си, и го милвамъ отъ една страна отъ друга страна, и го цѣлувамъ, мислите ли, че то ще познае моята любовь? Не, това сѫ залъгалки.
Мога да го цѣлувамъ, и да го разваля, нищо да не излѣзе отъ него.
Любовь от вѫтрѣ! Ето въ какво седи. Ще го взѣма, ще го туря въ хубава почва, ще го залѣя, ще го заградя, ще го поливамъ, и тогава житното зърно ще разбере моята любовь. Щомъ поникне, то ще се зарадва, и ще каже: „Азъ съмъ ти много благодаренъ, виждамъ сега слънцето много добре, колко ти се радвамъ“. Сега, нѣкои отъ васъ идватъ при мене, казватъ: „Учителю, искамъ да бѫдемъ щастливи“.
към беседата >>
Една мравя човѣка не може да го види; мравя, мравка може да види, но човѣкътъ не може да види.
И когато отиваме въ другия свѣтъ, ще кажатъ: Духътъ нѣма образъ. Не, и Духътъ има образъ, и душата има образъ. Азъ се чудя на окултиститѣ, които казватъ, че Духътъ нѣма образъ. Да, нѣма образъ плътски, но духовенъ има. Който има вѫтрѣшнитѣ си очи развити, ще види, но който нѣма тия си очи развити, нѣма да види.
Една мравя човѣка не може да го види; мравя, мравка може да види, но човѣкътъ не може да види.
Слѣдователно и Духътъ има свой образъ, и душата има свой образъ, и умътъ има свой образъ, и сърдцето има свой образъ, и волята има свой образъ. Образътъ измѣня мѣстото и пространството, въ които човѣшката воля се проявява по единъ или другъ начинъ. Сега, спорътъ, който съврѣменнитѣ религиозни хора водятъ, понеже азъ се застѫпвамъ за тѣхъ, виждамъ, че всичката спънка, която днесъ сѫществува, не е въ свѣтскитѣ хора. Пѫтьтъ, който се спъва къмъ Царството Божие, това сѫ религиознитѣ хора. Тѣ сѫ застанали напрѣдъ въ този пѫть, и по-нататъкъ не отиватъ.
към беседата >>
Любовь от вѫтрѣ!
Ние трѣбва да имаме едно правилно схващане за нещата. Ние съврѣменнитѣ хора учимъ една философия, която нѣма нищо общо съ онзи възвишенъ и идеаленъ животъ. Ако азъ взѣма едно житно зърно въ рѫцѣтѣ си, и го милвамъ отъ една страна отъ друга страна, и го цѣлувамъ, мислите ли, че то ще познае моята любовь? Не, това сѫ залъгалки. Мога да го цѣлувамъ, и да го разваля, нищо да не излѣзе отъ него.
Любовь от вѫтрѣ!
Ето въ какво седи. Ще го взѣма, ще го туря въ хубава почва, ще го залѣя, ще го заградя, ще го поливамъ, и тогава житното зърно ще разбере моята любовь. Щомъ поникне, то ще се зарадва, и ще каже: „Азъ съмъ ти много благодаренъ, виждамъ сега слънцето много добре, колко ти се радвамъ“. Сега, нѣкои отъ васъ идватъ при мене, казватъ: „Учителю, искамъ да бѫдемъ щастливи“. Казвамъ: „Всѣки отъ васъ може да бѫде щастливъ“.
към беседата >>
Слѣдователно и Духътъ има свой образъ, и душата има свой образъ, и умътъ има свой образъ, и сърдцето има свой образъ, и волята има свой образъ.
Не, и Духътъ има образъ, и душата има образъ. Азъ се чудя на окултиститѣ, които казватъ, че Духътъ нѣма образъ. Да, нѣма образъ плътски, но духовенъ има. Който има вѫтрѣшнитѣ си очи развити, ще види, но който нѣма тия си очи развити, нѣма да види. Една мравя човѣка не може да го види; мравя, мравка може да види, но човѣкътъ не може да види.
Слѣдователно и Духътъ има свой образъ, и душата има свой образъ, и умътъ има свой образъ, и сърдцето има свой образъ, и волята има свой образъ.
Образътъ измѣня мѣстото и пространството, въ които човѣшката воля се проявява по единъ или другъ начинъ. Сега, спорътъ, който съврѣменнитѣ религиозни хора водятъ, понеже азъ се застѫпвамъ за тѣхъ, виждамъ, че всичката спънка, която днесъ сѫществува, не е въ свѣтскитѣ хора. Пѫтьтъ, който се спъва къмъ Царството Божие, това сѫ религиознитѣ хора. Тѣ сѫ застанали напрѣдъ въ този пѫть, и по-нататъкъ не отиватъ. Свѣтскитѣ хора имъ казватъ: „Вървете напрѣдъ, искаме да видимъ, да разберемъ какво нещо е Богъ“.
към беседата >>
Ето въ какво седи.
Ние съврѣменнитѣ хора учимъ една философия, която нѣма нищо общо съ онзи възвишенъ и идеаленъ животъ. Ако азъ взѣма едно житно зърно въ рѫцѣтѣ си, и го милвамъ отъ една страна отъ друга страна, и го цѣлувамъ, мислите ли, че то ще познае моята любовь? Не, това сѫ залъгалки. Мога да го цѣлувамъ, и да го разваля, нищо да не излѣзе отъ него. Любовь от вѫтрѣ!
Ето въ какво седи.
Ще го взѣма, ще го туря въ хубава почва, ще го залѣя, ще го заградя, ще го поливамъ, и тогава житното зърно ще разбере моята любовь. Щомъ поникне, то ще се зарадва, и ще каже: „Азъ съмъ ти много благодаренъ, виждамъ сега слънцето много добре, колко ти се радвамъ“. Сега, нѣкои отъ васъ идватъ при мене, казватъ: „Учителю, искамъ да бѫдемъ щастливи“. Казвамъ: „Всѣки отъ васъ може да бѫде щастливъ“. Два приръста ще му туря отгоре пръсть.
към беседата >>
Образътъ измѣня мѣстото и пространството, въ които човѣшката воля се проявява по единъ или другъ начинъ.
Азъ се чудя на окултиститѣ, които казватъ, че Духътъ нѣма образъ. Да, нѣма образъ плътски, но духовенъ има. Който има вѫтрѣшнитѣ си очи развити, ще види, но който нѣма тия си очи развити, нѣма да види. Една мравя човѣка не може да го види; мравя, мравка може да види, но човѣкътъ не може да види. Слѣдователно и Духътъ има свой образъ, и душата има свой образъ, и умътъ има свой образъ, и сърдцето има свой образъ, и волята има свой образъ.
Образътъ измѣня мѣстото и пространството, въ които човѣшката воля се проявява по единъ или другъ начинъ.
Сега, спорътъ, който съврѣменнитѣ религиозни хора водятъ, понеже азъ се застѫпвамъ за тѣхъ, виждамъ, че всичката спънка, която днесъ сѫществува, не е въ свѣтскитѣ хора. Пѫтьтъ, който се спъва къмъ Царството Божие, това сѫ религиознитѣ хора. Тѣ сѫ застанали напрѣдъ въ този пѫть, и по-нататъкъ не отиватъ. Свѣтскитѣ хора имъ казватъ: „Вървете напрѣдъ, искаме да видимъ, да разберемъ какво нещо е Богъ“. Тѣ сѫ застанали, искатъ да наложатъ своитѣ възглѣди на свѣта.
към беседата >>
Ще го взѣма, ще го туря въ хубава почва, ще го залѣя, ще го заградя, ще го поливамъ, и тогава житното зърно ще разбере моята любовь.
Ако азъ взѣма едно житно зърно въ рѫцѣтѣ си, и го милвамъ отъ една страна отъ друга страна, и го цѣлувамъ, мислите ли, че то ще познае моята любовь? Не, това сѫ залъгалки. Мога да го цѣлувамъ, и да го разваля, нищо да не излѣзе отъ него. Любовь от вѫтрѣ! Ето въ какво седи.
Ще го взѣма, ще го туря въ хубава почва, ще го залѣя, ще го заградя, ще го поливамъ, и тогава житното зърно ще разбере моята любовь.
Щомъ поникне, то ще се зарадва, и ще каже: „Азъ съмъ ти много благодаренъ, виждамъ сега слънцето много добре, колко ти се радвамъ“. Сега, нѣкои отъ васъ идватъ при мене, казватъ: „Учителю, искамъ да бѫдемъ щастливи“. Казвамъ: „Всѣки отъ васъ може да бѫде щастливъ“. Два приръста ще му туря отгоре пръсть. Най-първо, като пилето въ яйцето, ще прѣтърпите вѫтрѣшни страдания, ще се разпукате, ще си покажете главичката отвънка, нагоре къмъ слънцето.
към беседата >>
Сега, спорътъ, който съврѣменнитѣ религиозни хора водятъ, понеже азъ се застѫпвамъ за тѣхъ, виждамъ, че всичката спънка, която днесъ сѫществува, не е въ свѣтскитѣ хора.
Да, нѣма образъ плътски, но духовенъ има. Който има вѫтрѣшнитѣ си очи развити, ще види, но който нѣма тия си очи развити, нѣма да види. Една мравя човѣка не може да го види; мравя, мравка може да види, но човѣкътъ не може да види. Слѣдователно и Духътъ има свой образъ, и душата има свой образъ, и умътъ има свой образъ, и сърдцето има свой образъ, и волята има свой образъ. Образътъ измѣня мѣстото и пространството, въ които човѣшката воля се проявява по единъ или другъ начинъ.
Сега, спорътъ, който съврѣменнитѣ религиозни хора водятъ, понеже азъ се застѫпвамъ за тѣхъ, виждамъ, че всичката спънка, която днесъ сѫществува, не е въ свѣтскитѣ хора.
Пѫтьтъ, който се спъва къмъ Царството Божие, това сѫ религиознитѣ хора. Тѣ сѫ застанали напрѣдъ въ този пѫть, и по-нататъкъ не отиватъ. Свѣтскитѣ хора имъ казватъ: „Вървете напрѣдъ, искаме да видимъ, да разберемъ какво нещо е Богъ“. Тѣ сѫ застанали, искатъ да наложатъ своитѣ възглѣди на свѣта. Че най-първо вие нѣмате образъ за Бога!
към беседата >>
Щомъ поникне, то ще се зарадва, и ще каже: „Азъ съмъ ти много благодаренъ, виждамъ сега слънцето много добре, колко ти се радвамъ“.
Не, това сѫ залъгалки. Мога да го цѣлувамъ, и да го разваля, нищо да не излѣзе отъ него. Любовь от вѫтрѣ! Ето въ какво седи. Ще го взѣма, ще го туря въ хубава почва, ще го залѣя, ще го заградя, ще го поливамъ, и тогава житното зърно ще разбере моята любовь.
Щомъ поникне, то ще се зарадва, и ще каже: „Азъ съмъ ти много благодаренъ, виждамъ сега слънцето много добре, колко ти се радвамъ“.
Сега, нѣкои отъ васъ идватъ при мене, казватъ: „Учителю, искамъ да бѫдемъ щастливи“. Казвамъ: „Всѣки отъ васъ може да бѫде щастливъ“. Два приръста ще му туря отгоре пръсть. Най-първо, като пилето въ яйцето, ще прѣтърпите вѫтрѣшни страдания, ще се разпукате, ще си покажете главичката отвънка, нагоре къмъ слънцето. Като у Павла, пропуквание ще има, и ще отидете въ небето.
към беседата >>
Пѫтьтъ, който се спъва къмъ Царството Божие, това сѫ религиознитѣ хора.
Който има вѫтрѣшнитѣ си очи развити, ще види, но който нѣма тия си очи развити, нѣма да види. Една мравя човѣка не може да го види; мравя, мравка може да види, но човѣкътъ не може да види. Слѣдователно и Духътъ има свой образъ, и душата има свой образъ, и умътъ има свой образъ, и сърдцето има свой образъ, и волята има свой образъ. Образътъ измѣня мѣстото и пространството, въ които човѣшката воля се проявява по единъ или другъ начинъ. Сега, спорътъ, който съврѣменнитѣ религиозни хора водятъ, понеже азъ се застѫпвамъ за тѣхъ, виждамъ, че всичката спънка, която днесъ сѫществува, не е въ свѣтскитѣ хора.
Пѫтьтъ, който се спъва къмъ Царството Божие, това сѫ религиознитѣ хора.
Тѣ сѫ застанали напрѣдъ въ този пѫть, и по-нататъкъ не отиватъ. Свѣтскитѣ хора имъ казватъ: „Вървете напрѣдъ, искаме да видимъ, да разберемъ какво нещо е Богъ“. Тѣ сѫ застанали, искатъ да наложатъ своитѣ възглѣди на свѣта. Че най-първо вие нѣмате образъ за Бога! Единъ великъ художникъ прѣдставлява въ картини идеала на човѣка, като единъ високъ планински върхъ.
към беседата >>
Сега, нѣкои отъ васъ идватъ при мене, казватъ: „Учителю, искамъ да бѫдемъ щастливи“.
Мога да го цѣлувамъ, и да го разваля, нищо да не излѣзе отъ него. Любовь от вѫтрѣ! Ето въ какво седи. Ще го взѣма, ще го туря въ хубава почва, ще го залѣя, ще го заградя, ще го поливамъ, и тогава житното зърно ще разбере моята любовь. Щомъ поникне, то ще се зарадва, и ще каже: „Азъ съмъ ти много благодаренъ, виждамъ сега слънцето много добре, колко ти се радвамъ“.
Сега, нѣкои отъ васъ идватъ при мене, казватъ: „Учителю, искамъ да бѫдемъ щастливи“.
Казвамъ: „Всѣки отъ васъ може да бѫде щастливъ“. Два приръста ще му туря отгоре пръсть. Най-първо, като пилето въ яйцето, ще прѣтърпите вѫтрѣшни страдания, ще се разпукате, ще си покажете главичката отвънка, нагоре къмъ слънцето. Като у Павла, пропуквание ще има, и ще отидете въ небето. Този е истинския образъ, който можемъ да създадемъ.
към беседата >>
Тѣ сѫ застанали напрѣдъ въ този пѫть, и по-нататъкъ не отиватъ.
Една мравя човѣка не може да го види; мравя, мравка може да види, но човѣкътъ не може да види. Слѣдователно и Духътъ има свой образъ, и душата има свой образъ, и умътъ има свой образъ, и сърдцето има свой образъ, и волята има свой образъ. Образътъ измѣня мѣстото и пространството, въ които човѣшката воля се проявява по единъ или другъ начинъ. Сега, спорътъ, който съврѣменнитѣ религиозни хора водятъ, понеже азъ се застѫпвамъ за тѣхъ, виждамъ, че всичката спънка, която днесъ сѫществува, не е въ свѣтскитѣ хора. Пѫтьтъ, който се спъва къмъ Царството Божие, това сѫ религиознитѣ хора.
Тѣ сѫ застанали напрѣдъ въ този пѫть, и по-нататъкъ не отиватъ.
Свѣтскитѣ хора имъ казватъ: „Вървете напрѣдъ, искаме да видимъ, да разберемъ какво нещо е Богъ“. Тѣ сѫ застанали, искатъ да наложатъ своитѣ възглѣди на свѣта. Че най-първо вие нѣмате образъ за Бога! Единъ великъ художникъ прѣдставлява въ картини идеала на човѣка, като единъ високъ планински върхъ. Около този върхъ всичкитѣ хора сѫ събрани, и всички иматъ желание, всѣки да се качи къмъ този идеалъ, но тѣзи хора сѫ толкова егоистични, че единъ отъ тѣхъ като тръгне, всички други го хванатъ – върха иска той да заеме.
към беседата >>
Казвамъ: „Всѣки отъ васъ може да бѫде щастливъ“.
Любовь от вѫтрѣ! Ето въ какво седи. Ще го взѣма, ще го туря въ хубава почва, ще го залѣя, ще го заградя, ще го поливамъ, и тогава житното зърно ще разбере моята любовь. Щомъ поникне, то ще се зарадва, и ще каже: „Азъ съмъ ти много благодаренъ, виждамъ сега слънцето много добре, колко ти се радвамъ“. Сега, нѣкои отъ васъ идватъ при мене, казватъ: „Учителю, искамъ да бѫдемъ щастливи“.
Казвамъ: „Всѣки отъ васъ може да бѫде щастливъ“.
Два приръста ще му туря отгоре пръсть. Най-първо, като пилето въ яйцето, ще прѣтърпите вѫтрѣшни страдания, ще се разпукате, ще си покажете главичката отвънка, нагоре къмъ слънцето. Като у Павла, пропуквание ще има, и ще отидете въ небето. Този е истинския образъ, който можемъ да създадемъ. Вие можете да запалите милионъ свѣщи въ църквата, нищо нѣмамъ противъ.
към беседата >>
Свѣтскитѣ хора имъ казватъ: „Вървете напрѣдъ, искаме да видимъ, да разберемъ какво нещо е Богъ“.
Слѣдователно и Духътъ има свой образъ, и душата има свой образъ, и умътъ има свой образъ, и сърдцето има свой образъ, и волята има свой образъ. Образътъ измѣня мѣстото и пространството, въ които човѣшката воля се проявява по единъ или другъ начинъ. Сега, спорътъ, който съврѣменнитѣ религиозни хора водятъ, понеже азъ се застѫпвамъ за тѣхъ, виждамъ, че всичката спънка, която днесъ сѫществува, не е въ свѣтскитѣ хора. Пѫтьтъ, който се спъва къмъ Царството Божие, това сѫ религиознитѣ хора. Тѣ сѫ застанали напрѣдъ въ този пѫть, и по-нататъкъ не отиватъ.
Свѣтскитѣ хора имъ казватъ: „Вървете напрѣдъ, искаме да видимъ, да разберемъ какво нещо е Богъ“.
Тѣ сѫ застанали, искатъ да наложатъ своитѣ възглѣди на свѣта. Че най-първо вие нѣмате образъ за Бога! Единъ великъ художникъ прѣдставлява въ картини идеала на човѣка, като единъ високъ планински върхъ. Около този върхъ всичкитѣ хора сѫ събрани, и всички иматъ желание, всѣки да се качи къмъ този идеалъ, но тѣзи хора сѫ толкова егоистични, че единъ отъ тѣхъ като тръгне, всички други го хванатъ – върха иска той да заеме. И всички съврѣменни хора се дърпатъ, дърпатъ.
към беседата >>
Два приръста ще му туря отгоре пръсть.
Ето въ какво седи. Ще го взѣма, ще го туря въ хубава почва, ще го залѣя, ще го заградя, ще го поливамъ, и тогава житното зърно ще разбере моята любовь. Щомъ поникне, то ще се зарадва, и ще каже: „Азъ съмъ ти много благодаренъ, виждамъ сега слънцето много добре, колко ти се радвамъ“. Сега, нѣкои отъ васъ идватъ при мене, казватъ: „Учителю, искамъ да бѫдемъ щастливи“. Казвамъ: „Всѣки отъ васъ може да бѫде щастливъ“.
Два приръста ще му туря отгоре пръсть.
Най-първо, като пилето въ яйцето, ще прѣтърпите вѫтрѣшни страдания, ще се разпукате, ще си покажете главичката отвънка, нагоре къмъ слънцето. Като у Павла, пропуквание ще има, и ще отидете въ небето. Този е истинския образъ, който можемъ да създадемъ. Вие можете да запалите милионъ свѣщи въ църквата, нищо нѣмамъ противъ. Това е само едно приготовлѣние.
към беседата >>
Тѣ сѫ застанали, искатъ да наложатъ своитѣ възглѣди на свѣта.
Образътъ измѣня мѣстото и пространството, въ които човѣшката воля се проявява по единъ или другъ начинъ. Сега, спорътъ, който съврѣменнитѣ религиозни хора водятъ, понеже азъ се застѫпвамъ за тѣхъ, виждамъ, че всичката спънка, която днесъ сѫществува, не е въ свѣтскитѣ хора. Пѫтьтъ, който се спъва къмъ Царството Божие, това сѫ религиознитѣ хора. Тѣ сѫ застанали напрѣдъ въ този пѫть, и по-нататъкъ не отиватъ. Свѣтскитѣ хора имъ казватъ: „Вървете напрѣдъ, искаме да видимъ, да разберемъ какво нещо е Богъ“.
Тѣ сѫ застанали, искатъ да наложатъ своитѣ възглѣди на свѣта.
Че най-първо вие нѣмате образъ за Бога! Единъ великъ художникъ прѣдставлява въ картини идеала на човѣка, като единъ високъ планински върхъ. Около този върхъ всичкитѣ хора сѫ събрани, и всички иматъ желание, всѣки да се качи къмъ този идеалъ, но тѣзи хора сѫ толкова егоистични, че единъ отъ тѣхъ като тръгне, всички други го хванатъ – върха иска той да заеме. И всички съврѣменни хора се дърпатъ, дърпатъ. И ние съврѣменнитѣ хора, ученитѣ хора, владици, свещеници, християни, евангелисти, католици, православни, брамини, всички се теглятъ, отъ толкова милиона години сѫ все около тази планина, и казватъ: „Такъвъ билъ Господь, онакъвъ билъ Господь, но нито единъ не е отишълъ при Господа.“ Като казвамъ, че не е отишълъ, подразбирамъ за тѣзи, които сѫ наоколо.
към беседата >>
Най-първо, като пилето въ яйцето, ще прѣтърпите вѫтрѣшни страдания, ще се разпукате, ще си покажете главичката отвънка, нагоре къмъ слънцето.
Ще го взѣма, ще го туря въ хубава почва, ще го залѣя, ще го заградя, ще го поливамъ, и тогава житното зърно ще разбере моята любовь. Щомъ поникне, то ще се зарадва, и ще каже: „Азъ съмъ ти много благодаренъ, виждамъ сега слънцето много добре, колко ти се радвамъ“. Сега, нѣкои отъ васъ идватъ при мене, казватъ: „Учителю, искамъ да бѫдемъ щастливи“. Казвамъ: „Всѣки отъ васъ може да бѫде щастливъ“. Два приръста ще му туря отгоре пръсть.
Най-първо, като пилето въ яйцето, ще прѣтърпите вѫтрѣшни страдания, ще се разпукате, ще си покажете главичката отвънка, нагоре къмъ слънцето.
Като у Павла, пропуквание ще има, и ще отидете въ небето. Този е истинския образъ, който можемъ да създадемъ. Вие можете да запалите милионъ свѣщи въ църквата, нищо нѣмамъ противъ. Това е само едно приготовлѣние. Може да направите хиляди поклони прѣзъ цѣлия си животъ, това е само едно приготовлѣние.
към беседата >>
Че най-първо вие нѣмате образъ за Бога!
Сега, спорътъ, който съврѣменнитѣ религиозни хора водятъ, понеже азъ се застѫпвамъ за тѣхъ, виждамъ, че всичката спънка, която днесъ сѫществува, не е въ свѣтскитѣ хора. Пѫтьтъ, който се спъва къмъ Царството Божие, това сѫ религиознитѣ хора. Тѣ сѫ застанали напрѣдъ въ този пѫть, и по-нататъкъ не отиватъ. Свѣтскитѣ хора имъ казватъ: „Вървете напрѣдъ, искаме да видимъ, да разберемъ какво нещо е Богъ“. Тѣ сѫ застанали, искатъ да наложатъ своитѣ възглѣди на свѣта.
Че най-първо вие нѣмате образъ за Бога!
Единъ великъ художникъ прѣдставлява въ картини идеала на човѣка, като единъ високъ планински върхъ. Около този върхъ всичкитѣ хора сѫ събрани, и всички иматъ желание, всѣки да се качи къмъ този идеалъ, но тѣзи хора сѫ толкова егоистични, че единъ отъ тѣхъ като тръгне, всички други го хванатъ – върха иска той да заеме. И всички съврѣменни хора се дърпатъ, дърпатъ. И ние съврѣменнитѣ хора, ученитѣ хора, владици, свещеници, християни, евангелисти, католици, православни, брамини, всички се теглятъ, отъ толкова милиона години сѫ все около тази планина, и казватъ: „Такъвъ билъ Господь, онакъвъ билъ Господь, но нито единъ не е отишълъ при Господа.“ Като казвамъ, че не е отишълъ, подразбирамъ за тѣзи, които сѫ наоколо. За да излѣзешъ отъ туй тържество и да го напуснешъ, трѣбва да минешъ прѣзъ съвсемъ другъ пѫть, а този пѫть Христосъ го нарича „тѣсния пѫть“.
към беседата >>
Като у Павла, пропуквание ще има, и ще отидете въ небето.
Щомъ поникне, то ще се зарадва, и ще каже: „Азъ съмъ ти много благодаренъ, виждамъ сега слънцето много добре, колко ти се радвамъ“. Сега, нѣкои отъ васъ идватъ при мене, казватъ: „Учителю, искамъ да бѫдемъ щастливи“. Казвамъ: „Всѣки отъ васъ може да бѫде щастливъ“. Два приръста ще му туря отгоре пръсть. Най-първо, като пилето въ яйцето, ще прѣтърпите вѫтрѣшни страдания, ще се разпукате, ще си покажете главичката отвънка, нагоре къмъ слънцето.
Като у Павла, пропуквание ще има, и ще отидете въ небето.
Този е истинския образъ, който можемъ да създадемъ. Вие можете да запалите милионъ свѣщи въ църквата, нищо нѣмамъ противъ. Това е само едно приготовлѣние. Може да направите хиляди поклони прѣзъ цѣлия си животъ, това е само едно приготовлѣние. Може да раздадете вашето имане, и това е едно приготовлѣние.
към беседата >>
Единъ великъ художникъ прѣдставлява въ картини идеала на човѣка, като единъ високъ планински върхъ.
Пѫтьтъ, който се спъва къмъ Царството Божие, това сѫ религиознитѣ хора. Тѣ сѫ застанали напрѣдъ въ този пѫть, и по-нататъкъ не отиватъ. Свѣтскитѣ хора имъ казватъ: „Вървете напрѣдъ, искаме да видимъ, да разберемъ какво нещо е Богъ“. Тѣ сѫ застанали, искатъ да наложатъ своитѣ възглѣди на свѣта. Че най-първо вие нѣмате образъ за Бога!
Единъ великъ художникъ прѣдставлява въ картини идеала на човѣка, като единъ високъ планински върхъ.
Около този върхъ всичкитѣ хора сѫ събрани, и всички иматъ желание, всѣки да се качи къмъ този идеалъ, но тѣзи хора сѫ толкова егоистични, че единъ отъ тѣхъ като тръгне, всички други го хванатъ – върха иска той да заеме. И всички съврѣменни хора се дърпатъ, дърпатъ. И ние съврѣменнитѣ хора, ученитѣ хора, владици, свещеници, християни, евангелисти, католици, православни, брамини, всички се теглятъ, отъ толкова милиона години сѫ все около тази планина, и казватъ: „Такъвъ билъ Господь, онакъвъ билъ Господь, но нито единъ не е отишълъ при Господа.“ Като казвамъ, че не е отишълъ, подразбирамъ за тѣзи, които сѫ наоколо. За да излѣзешъ отъ туй тържество и да го напуснешъ, трѣбва да минешъ прѣзъ съвсемъ другъ пѫть, а този пѫть Христосъ го нарича „тѣсния пѫть“. Въ проповѣдитѣ, ето гдѣ е опасностьта.
към беседата >>
Този е истинския образъ, който можемъ да създадемъ.
Сега, нѣкои отъ васъ идватъ при мене, казватъ: „Учителю, искамъ да бѫдемъ щастливи“. Казвамъ: „Всѣки отъ васъ може да бѫде щастливъ“. Два приръста ще му туря отгоре пръсть. Най-първо, като пилето въ яйцето, ще прѣтърпите вѫтрѣшни страдания, ще се разпукате, ще си покажете главичката отвънка, нагоре къмъ слънцето. Като у Павла, пропуквание ще има, и ще отидете въ небето.
Този е истинския образъ, който можемъ да създадемъ.
Вие можете да запалите милионъ свѣщи въ църквата, нищо нѣмамъ противъ. Това е само едно приготовлѣние. Може да направите хиляди поклони прѣзъ цѣлия си животъ, това е само едно приготовлѣние. Може да раздадете вашето имане, и това е едно приготовлѣние. Ако въ вашата душа не дойде Този великиятъ образъ на Любовьта, туй велико съзнание, че си въ свръзка съ най-великото, най-разумното, най-интелигентното сѫщество, съ Бога – да съзнаешъ, че въ ума ти, въ душата ти сѫществува само една мисъль, че си въ свръзка съ Бога, тогава, който и да би ти казалъ: Ти ли си този, който можешъ да се мѣришъ съ Бога, ти ще кажешъ въ себе си: „Азъ зная, азъ зная, съ Бога всѣки може да се свърже.“ Ние живѣемъ въ Бога и се движимъ въ Бога, само че се изисква отъ насъ ние да се пробудимъ, да Го възприемемъ въ себе си, и да имаме туй съзнание.
към беседата >>
Около този върхъ всичкитѣ хора сѫ събрани, и всички иматъ желание, всѣки да се качи къмъ този идеалъ, но тѣзи хора сѫ толкова егоистични, че единъ отъ тѣхъ като тръгне, всички други го хванатъ – върха иска той да заеме.
Тѣ сѫ застанали напрѣдъ въ този пѫть, и по-нататъкъ не отиватъ. Свѣтскитѣ хора имъ казватъ: „Вървете напрѣдъ, искаме да видимъ, да разберемъ какво нещо е Богъ“. Тѣ сѫ застанали, искатъ да наложатъ своитѣ възглѣди на свѣта. Че най-първо вие нѣмате образъ за Бога! Единъ великъ художникъ прѣдставлява въ картини идеала на човѣка, като единъ високъ планински върхъ.
Около този върхъ всичкитѣ хора сѫ събрани, и всички иматъ желание, всѣки да се качи къмъ този идеалъ, но тѣзи хора сѫ толкова егоистични, че единъ отъ тѣхъ като тръгне, всички други го хванатъ – върха иска той да заеме.
И всички съврѣменни хора се дърпатъ, дърпатъ. И ние съврѣменнитѣ хора, ученитѣ хора, владици, свещеници, християни, евангелисти, католици, православни, брамини, всички се теглятъ, отъ толкова милиона години сѫ все около тази планина, и казватъ: „Такъвъ билъ Господь, онакъвъ билъ Господь, но нито единъ не е отишълъ при Господа.“ Като казвамъ, че не е отишълъ, подразбирамъ за тѣзи, които сѫ наоколо. За да излѣзешъ отъ туй тържество и да го напуснешъ, трѣбва да минешъ прѣзъ съвсемъ другъ пѫть, а този пѫть Христосъ го нарича „тѣсния пѫть“. Въ проповѣдитѣ, ето гдѣ е опасностьта. Сега даже мнозина отъ моитѣ слушатели казватъ: „Слушайте, това тъй се говори, но не му е дошло врѣмето да се приложи“.
към беседата >>
Вие можете да запалите милионъ свѣщи въ църквата, нищо нѣмамъ противъ.
Казвамъ: „Всѣки отъ васъ може да бѫде щастливъ“. Два приръста ще му туря отгоре пръсть. Най-първо, като пилето въ яйцето, ще прѣтърпите вѫтрѣшни страдания, ще се разпукате, ще си покажете главичката отвънка, нагоре къмъ слънцето. Като у Павла, пропуквание ще има, и ще отидете въ небето. Този е истинския образъ, който можемъ да създадемъ.
Вие можете да запалите милионъ свѣщи въ църквата, нищо нѣмамъ противъ.
Това е само едно приготовлѣние. Може да направите хиляди поклони прѣзъ цѣлия си животъ, това е само едно приготовлѣние. Може да раздадете вашето имане, и това е едно приготовлѣние. Ако въ вашата душа не дойде Този великиятъ образъ на Любовьта, туй велико съзнание, че си въ свръзка съ най-великото, най-разумното, най-интелигентното сѫщество, съ Бога – да съзнаешъ, че въ ума ти, въ душата ти сѫществува само една мисъль, че си въ свръзка съ Бога, тогава, който и да би ти казалъ: Ти ли си този, който можешъ да се мѣришъ съ Бога, ти ще кажешъ въ себе си: „Азъ зная, азъ зная, съ Бога всѣки може да се свърже.“ Ние живѣемъ въ Бога и се движимъ въ Бога, само че се изисква отъ насъ ние да се пробудимъ, да Го възприемемъ въ себе си, и да имаме туй съзнание.
към беседата >>
И всички съврѣменни хора се дърпатъ, дърпатъ.
Свѣтскитѣ хора имъ казватъ: „Вървете напрѣдъ, искаме да видимъ, да разберемъ какво нещо е Богъ“. Тѣ сѫ застанали, искатъ да наложатъ своитѣ възглѣди на свѣта. Че най-първо вие нѣмате образъ за Бога! Единъ великъ художникъ прѣдставлява въ картини идеала на човѣка, като единъ високъ планински върхъ. Около този върхъ всичкитѣ хора сѫ събрани, и всички иматъ желание, всѣки да се качи къмъ този идеалъ, но тѣзи хора сѫ толкова егоистични, че единъ отъ тѣхъ като тръгне, всички други го хванатъ – върха иска той да заеме.
И всички съврѣменни хора се дърпатъ, дърпатъ.
И ние съврѣменнитѣ хора, ученитѣ хора, владици, свещеници, християни, евангелисти, католици, православни, брамини, всички се теглятъ, отъ толкова милиона години сѫ все около тази планина, и казватъ: „Такъвъ билъ Господь, онакъвъ билъ Господь, но нито единъ не е отишълъ при Господа.“ Като казвамъ, че не е отишълъ, подразбирамъ за тѣзи, които сѫ наоколо. За да излѣзешъ отъ туй тържество и да го напуснешъ, трѣбва да минешъ прѣзъ съвсемъ другъ пѫть, а този пѫть Христосъ го нарича „тѣсния пѫть“. Въ проповѣдитѣ, ето гдѣ е опасностьта. Сега даже мнозина отъ моитѣ слушатели казватъ: „Слушайте, това тъй се говори, но не му е дошло врѣмето да се приложи“. Вие сте отлични, по нѣкой пѫть може да проповѣдватѣ по-хубаво отъ мене, но, като дойде до приложението, тъй: а… а… спремъ се.
към беседата >>
Това е само едно приготовлѣние.
Два приръста ще му туря отгоре пръсть. Най-първо, като пилето въ яйцето, ще прѣтърпите вѫтрѣшни страдания, ще се разпукате, ще си покажете главичката отвънка, нагоре къмъ слънцето. Като у Павла, пропуквание ще има, и ще отидете въ небето. Този е истинския образъ, който можемъ да създадемъ. Вие можете да запалите милионъ свѣщи въ църквата, нищо нѣмамъ противъ.
Това е само едно приготовлѣние.
Може да направите хиляди поклони прѣзъ цѣлия си животъ, това е само едно приготовлѣние. Може да раздадете вашето имане, и това е едно приготовлѣние. Ако въ вашата душа не дойде Този великиятъ образъ на Любовьта, туй велико съзнание, че си въ свръзка съ най-великото, най-разумното, най-интелигентното сѫщество, съ Бога – да съзнаешъ, че въ ума ти, въ душата ти сѫществува само една мисъль, че си въ свръзка съ Бога, тогава, който и да би ти казалъ: Ти ли си този, който можешъ да се мѣришъ съ Бога, ти ще кажешъ въ себе си: „Азъ зная, азъ зная, съ Бога всѣки може да се свърже.“ Ние живѣемъ въ Бога и се движимъ въ Бога, само че се изисква отъ насъ ние да се пробудимъ, да Го възприемемъ въ себе си, и да имаме туй съзнание.
към беседата >>
И ние съврѣменнитѣ хора, ученитѣ хора, владици, свещеници, християни, евангелисти, католици, православни, брамини, всички се теглятъ, отъ толкова милиона години сѫ все около тази планина, и казватъ: „Такъвъ билъ Господь, онакъвъ билъ Господь, но нито единъ не е отишълъ при Господа.“ Като казвамъ, че не е отишълъ, подразбирамъ за тѣзи, които сѫ наоколо.
Тѣ сѫ застанали, искатъ да наложатъ своитѣ възглѣди на свѣта. Че най-първо вие нѣмате образъ за Бога! Единъ великъ художникъ прѣдставлява въ картини идеала на човѣка, като единъ високъ планински върхъ. Около този върхъ всичкитѣ хора сѫ събрани, и всички иматъ желание, всѣки да се качи къмъ този идеалъ, но тѣзи хора сѫ толкова егоистични, че единъ отъ тѣхъ като тръгне, всички други го хванатъ – върха иска той да заеме. И всички съврѣменни хора се дърпатъ, дърпатъ.
И ние съврѣменнитѣ хора, ученитѣ хора, владици, свещеници, християни, евангелисти, католици, православни, брамини, всички се теглятъ, отъ толкова милиона години сѫ все около тази планина, и казватъ: „Такъвъ билъ Господь, онакъвъ билъ Господь, но нито единъ не е отишълъ при Господа.“ Като казвамъ, че не е отишълъ, подразбирамъ за тѣзи, които сѫ наоколо.
За да излѣзешъ отъ туй тържество и да го напуснешъ, трѣбва да минешъ прѣзъ съвсемъ другъ пѫть, а този пѫть Христосъ го нарича „тѣсния пѫть“. Въ проповѣдитѣ, ето гдѣ е опасностьта. Сега даже мнозина отъ моитѣ слушатели казватъ: „Слушайте, това тъй се говори, но не му е дошло врѣмето да се приложи“. Вие сте отлични, по нѣкой пѫть може да проповѣдватѣ по-хубаво отъ мене, но, като дойде до приложението, тъй: а… а… спремъ се.
към беседата >>
Може да направите хиляди поклони прѣзъ цѣлия си животъ, това е само едно приготовлѣние.
Най-първо, като пилето въ яйцето, ще прѣтърпите вѫтрѣшни страдания, ще се разпукате, ще си покажете главичката отвънка, нагоре къмъ слънцето. Като у Павла, пропуквание ще има, и ще отидете въ небето. Този е истинския образъ, който можемъ да създадемъ. Вие можете да запалите милионъ свѣщи въ църквата, нищо нѣмамъ противъ. Това е само едно приготовлѣние.
Може да направите хиляди поклони прѣзъ цѣлия си животъ, това е само едно приготовлѣние.
Може да раздадете вашето имане, и това е едно приготовлѣние. Ако въ вашата душа не дойде Този великиятъ образъ на Любовьта, туй велико съзнание, че си въ свръзка съ най-великото, най-разумното, най-интелигентното сѫщество, съ Бога – да съзнаешъ, че въ ума ти, въ душата ти сѫществува само една мисъль, че си въ свръзка съ Бога, тогава, който и да би ти казалъ: Ти ли си този, който можешъ да се мѣришъ съ Бога, ти ще кажешъ въ себе си: „Азъ зная, азъ зная, съ Бога всѣки може да се свърже.“ Ние живѣемъ въ Бога и се движимъ въ Бога, само че се изисква отъ насъ ние да се пробудимъ, да Го възприемемъ въ себе си, и да имаме туй съзнание.
към беседата >>
За да излѣзешъ отъ туй тържество и да го напуснешъ, трѣбва да минешъ прѣзъ съвсемъ другъ пѫть, а този пѫть Христосъ го нарича „тѣсния пѫть“.
Че най-първо вие нѣмате образъ за Бога! Единъ великъ художникъ прѣдставлява въ картини идеала на човѣка, като единъ високъ планински върхъ. Около този върхъ всичкитѣ хора сѫ събрани, и всички иматъ желание, всѣки да се качи къмъ този идеалъ, но тѣзи хора сѫ толкова егоистични, че единъ отъ тѣхъ като тръгне, всички други го хванатъ – върха иска той да заеме. И всички съврѣменни хора се дърпатъ, дърпатъ. И ние съврѣменнитѣ хора, ученитѣ хора, владици, свещеници, християни, евангелисти, католици, православни, брамини, всички се теглятъ, отъ толкова милиона години сѫ все около тази планина, и казватъ: „Такъвъ билъ Господь, онакъвъ билъ Господь, но нито единъ не е отишълъ при Господа.“ Като казвамъ, че не е отишълъ, подразбирамъ за тѣзи, които сѫ наоколо.
За да излѣзешъ отъ туй тържество и да го напуснешъ, трѣбва да минешъ прѣзъ съвсемъ другъ пѫть, а този пѫть Христосъ го нарича „тѣсния пѫть“.
Въ проповѣдитѣ, ето гдѣ е опасностьта. Сега даже мнозина отъ моитѣ слушатели казватъ: „Слушайте, това тъй се говори, но не му е дошло врѣмето да се приложи“. Вие сте отлични, по нѣкой пѫть може да проповѣдватѣ по-хубаво отъ мене, но, като дойде до приложението, тъй: а… а… спремъ се.
към беседата >>
Може да раздадете вашето имане, и това е едно приготовлѣние.
Като у Павла, пропуквание ще има, и ще отидете въ небето. Този е истинския образъ, който можемъ да създадемъ. Вие можете да запалите милионъ свѣщи въ църквата, нищо нѣмамъ противъ. Това е само едно приготовлѣние. Може да направите хиляди поклони прѣзъ цѣлия си животъ, това е само едно приготовлѣние.
Може да раздадете вашето имане, и това е едно приготовлѣние.
Ако въ вашата душа не дойде Този великиятъ образъ на Любовьта, туй велико съзнание, че си въ свръзка съ най-великото, най-разумното, най-интелигентното сѫщество, съ Бога – да съзнаешъ, че въ ума ти, въ душата ти сѫществува само една мисъль, че си въ свръзка съ Бога, тогава, който и да би ти казалъ: Ти ли си този, който можешъ да се мѣришъ съ Бога, ти ще кажешъ въ себе си: „Азъ зная, азъ зная, съ Бога всѣки може да се свърже.“ Ние живѣемъ въ Бога и се движимъ въ Бога, само че се изисква отъ насъ ние да се пробудимъ, да Го възприемемъ въ себе си, и да имаме туй съзнание.
към беседата >>
Въ проповѣдитѣ, ето гдѣ е опасностьта.
Единъ великъ художникъ прѣдставлява въ картини идеала на човѣка, като единъ високъ планински върхъ. Около този върхъ всичкитѣ хора сѫ събрани, и всички иматъ желание, всѣки да се качи къмъ този идеалъ, но тѣзи хора сѫ толкова егоистични, че единъ отъ тѣхъ като тръгне, всички други го хванатъ – върха иска той да заеме. И всички съврѣменни хора се дърпатъ, дърпатъ. И ние съврѣменнитѣ хора, ученитѣ хора, владици, свещеници, християни, евангелисти, католици, православни, брамини, всички се теглятъ, отъ толкова милиона години сѫ все около тази планина, и казватъ: „Такъвъ билъ Господь, онакъвъ билъ Господь, но нито единъ не е отишълъ при Господа.“ Като казвамъ, че не е отишълъ, подразбирамъ за тѣзи, които сѫ наоколо. За да излѣзешъ отъ туй тържество и да го напуснешъ, трѣбва да минешъ прѣзъ съвсемъ другъ пѫть, а този пѫть Христосъ го нарича „тѣсния пѫть“.
Въ проповѣдитѣ, ето гдѣ е опасностьта.
Сега даже мнозина отъ моитѣ слушатели казватъ: „Слушайте, това тъй се говори, но не му е дошло врѣмето да се приложи“. Вие сте отлични, по нѣкой пѫть може да проповѣдватѣ по-хубаво отъ мене, но, като дойде до приложението, тъй: а… а… спремъ се.
към беседата >>
Ако въ вашата душа не дойде Този великиятъ образъ на Любовьта, туй велико съзнание, че си въ свръзка съ най-великото, най-разумното, най-интелигентното сѫщество, съ Бога – да съзнаешъ, че въ ума ти, въ душата ти сѫществува само една мисъль, че си въ свръзка съ Бога, тогава, който и да би ти казалъ: Ти ли си този, който можешъ да се мѣришъ съ Бога, ти ще кажешъ въ себе си: „Азъ зная, азъ зная, съ Бога всѣки може да се свърже.“ Ние живѣемъ въ Бога и се движимъ въ Бога, само че се изисква отъ насъ ние да се пробудимъ, да Го възприемемъ въ себе си, и да имаме туй съзнание.
Този е истинския образъ, който можемъ да създадемъ. Вие можете да запалите милионъ свѣщи въ църквата, нищо нѣмамъ противъ. Това е само едно приготовлѣние. Може да направите хиляди поклони прѣзъ цѣлия си животъ, това е само едно приготовлѣние. Може да раздадете вашето имане, и това е едно приготовлѣние.
Ако въ вашата душа не дойде Този великиятъ образъ на Любовьта, туй велико съзнание, че си въ свръзка съ най-великото, най-разумното, най-интелигентното сѫщество, съ Бога – да съзнаешъ, че въ ума ти, въ душата ти сѫществува само една мисъль, че си въ свръзка съ Бога, тогава, който и да би ти казалъ: Ти ли си този, който можешъ да се мѣришъ съ Бога, ти ще кажешъ въ себе си: „Азъ зная, азъ зная, съ Бога всѣки може да се свърже.“ Ние живѣемъ въ Бога и се движимъ въ Бога, само че се изисква отъ насъ ние да се пробудимъ, да Го възприемемъ въ себе си, и да имаме туй съзнание.
към беседата >>
Сега даже мнозина отъ моитѣ слушатели казватъ: „Слушайте, това тъй се говори, но не му е дошло врѣмето да се приложи“.
Около този върхъ всичкитѣ хора сѫ събрани, и всички иматъ желание, всѣки да се качи къмъ този идеалъ, но тѣзи хора сѫ толкова егоистични, че единъ отъ тѣхъ като тръгне, всички други го хванатъ – върха иска той да заеме. И всички съврѣменни хора се дърпатъ, дърпатъ. И ние съврѣменнитѣ хора, ученитѣ хора, владици, свещеници, християни, евангелисти, католици, православни, брамини, всички се теглятъ, отъ толкова милиона години сѫ все около тази планина, и казватъ: „Такъвъ билъ Господь, онакъвъ билъ Господь, но нито единъ не е отишълъ при Господа.“ Като казвамъ, че не е отишълъ, подразбирамъ за тѣзи, които сѫ наоколо. За да излѣзешъ отъ туй тържество и да го напуснешъ, трѣбва да минешъ прѣзъ съвсемъ другъ пѫть, а този пѫть Христосъ го нарича „тѣсния пѫть“. Въ проповѣдитѣ, ето гдѣ е опасностьта.
Сега даже мнозина отъ моитѣ слушатели казватъ: „Слушайте, това тъй се говори, но не му е дошло врѣмето да се приложи“.
Вие сте отлични, по нѣкой пѫть може да проповѣдватѣ по-хубаво отъ мене, но, като дойде до приложението, тъй: а… а… спремъ се.
към беседата >>
Ето какъвъ е законътъ.
Ето какъвъ е законътъ.
Спрете се, направете единъ малъкъ опитъ, и знаете ли какво ще почувствувате? Сега, азъ казвамъ на онѣзи отъ васъ, които ме слушате: Не се страхувайте, оставете вашата философия, не казвайте че не сте готови, че не сте приготвени. Този методъ е единъ естественъ методъ, това е единъ малъкъ, микроскопически опить, но като е вѣренъ той, всичкитѣ други неща вие сами ще си ги намѣрите, нищо нѣма да изгубите.
към беседата >>
Вие сте отлични, по нѣкой пѫть може да проповѣдватѣ по-хубаво отъ мене, но, като дойде до приложението, тъй: а… а… спремъ се.
И всички съврѣменни хора се дърпатъ, дърпатъ. И ние съврѣменнитѣ хора, ученитѣ хора, владици, свещеници, християни, евангелисти, католици, православни, брамини, всички се теглятъ, отъ толкова милиона години сѫ все около тази планина, и казватъ: „Такъвъ билъ Господь, онакъвъ билъ Господь, но нито единъ не е отишълъ при Господа.“ Като казвамъ, че не е отишълъ, подразбирамъ за тѣзи, които сѫ наоколо. За да излѣзешъ отъ туй тържество и да го напуснешъ, трѣбва да минешъ прѣзъ съвсемъ другъ пѫть, а този пѫть Христосъ го нарича „тѣсния пѫть“. Въ проповѣдитѣ, ето гдѣ е опасностьта. Сега даже мнозина отъ моитѣ слушатели казватъ: „Слушайте, това тъй се говори, но не му е дошло врѣмето да се приложи“.
Вие сте отлични, по нѣкой пѫть може да проповѣдватѣ по-хубаво отъ мене, но, като дойде до приложението, тъй: а… а… спремъ се.
към беседата >>
Спрете се, направете единъ малъкъ опитъ, и знаете ли какво ще почувствувате?
Ето какъвъ е законътъ.
Спрете се, направете единъ малъкъ опитъ, и знаете ли какво ще почувствувате?
Сега, азъ казвамъ на онѣзи отъ васъ, които ме слушате: Не се страхувайте, оставете вашата философия, не казвайте че не сте готови, че не сте приготвени. Този методъ е единъ естественъ методъ, това е единъ малъкъ, микроскопически опить, но като е вѣренъ той, всичкитѣ други неща вие сами ще си ги намѣрите, нищо нѣма да изгубите.
към беседата >>
Сега, не мислете, че нѣкой пѫть, като говоря за вашето богатство, че мене ме интересува туй ваше богатство.
Сега, не мислете, че нѣкой пѫть, като говоря за вашето богатство, че мене ме интересува туй ваше богатство.
Ако е за богатство, азъ имамъ знания, зная всичкитѣ богатства, които сѫ скрити въ земята; и ако искахъ да парадирамъ като хората, бихъ употрѣбилъ туй богатство, и скъпоценнитѣ му камъни, и златото, и среброто, и електричеството, което се образува отъ земята, и туй, което иде отъ слънцето, и магнетизъма. Ако искаме да влияемъ по този начинъ на хората, ние бихме употрѣбили туй богатство, но тия неща сѫ отживѣли въ нашия умъ. Разбирате ли? Има нѣща много по-велики, отколкото златото, има нѣща много по-велики отъ всички скъпоцѣнни камъни; има нѣща много по-велики, отколкото електричеството и магнетизма. Да, за съврѣменния свѣтъ златото е единъ импулсъ, стимулъ за живота, но въ душата на единъ духовно събуденъ човѣкъ ние отхвърляме златото.
към беседата >>
Сега, азъ казвамъ на онѣзи отъ васъ, които ме слушате: Не се страхувайте, оставете вашата философия, не казвайте че не сте готови, че не сте приготвени.
Ето какъвъ е законътъ. Спрете се, направете единъ малъкъ опитъ, и знаете ли какво ще почувствувате?
Сега, азъ казвамъ на онѣзи отъ васъ, които ме слушате: Не се страхувайте, оставете вашата философия, не казвайте че не сте готови, че не сте приготвени.
Този методъ е единъ естественъ методъ, това е единъ малъкъ, микроскопически опить, но като е вѣренъ той, всичкитѣ други неща вие сами ще си ги намѣрите, нищо нѣма да изгубите.
към беседата >>
Ако е за богатство, азъ имамъ знания, зная всичкитѣ богатства, които сѫ скрити въ земята; и ако искахъ да парадирамъ като хората, бихъ употрѣбилъ туй богатство, и скъпоценнитѣ му камъни, и златото, и среброто, и електричеството, което се образува отъ земята, и туй, което иде отъ слънцето, и магнетизъма.
Сега, не мислете, че нѣкой пѫть, като говоря за вашето богатство, че мене ме интересува туй ваше богатство.
Ако е за богатство, азъ имамъ знания, зная всичкитѣ богатства, които сѫ скрити въ земята; и ако искахъ да парадирамъ като хората, бихъ употрѣбилъ туй богатство, и скъпоценнитѣ му камъни, и златото, и среброто, и електричеството, което се образува отъ земята, и туй, което иде отъ слънцето, и магнетизъма.
Ако искаме да влияемъ по този начинъ на хората, ние бихме употрѣбили туй богатство, но тия неща сѫ отживѣли въ нашия умъ. Разбирате ли? Има нѣща много по-велики, отколкото златото, има нѣща много по-велики отъ всички скъпоцѣнни камъни; има нѣща много по-велики, отколкото електричеството и магнетизма. Да, за съврѣменния свѣтъ златото е единъ импулсъ, стимулъ за живота, но въ душата на единъ духовно събуденъ човѣкъ ние отхвърляме златото. Когато искаме да използуваме златото, трѣбва да го прѣвърнемъ въ органическо въ нашитѣ мисли, и когато внѣсемъ това злато въ свѣта, ти ще принесешъ полза на човѣчеството.
към беседата >>
Този методъ е единъ естественъ методъ, това е единъ малъкъ, микроскопически опить, но като е вѣренъ той, всичкитѣ други неща вие сами ще си ги намѣрите, нищо нѣма да изгубите.
Ето какъвъ е законътъ. Спрете се, направете единъ малъкъ опитъ, и знаете ли какво ще почувствувате? Сега, азъ казвамъ на онѣзи отъ васъ, които ме слушате: Не се страхувайте, оставете вашата философия, не казвайте че не сте готови, че не сте приготвени.
Този методъ е единъ естественъ методъ, това е единъ малъкъ, микроскопически опить, но като е вѣренъ той, всичкитѣ други неща вие сами ще си ги намѣрите, нищо нѣма да изгубите.
към беседата >>
Ако искаме да влияемъ по този начинъ на хората, ние бихме употрѣбили туй богатство, но тия неща сѫ отживѣли въ нашия умъ.
Сега, не мислете, че нѣкой пѫть, като говоря за вашето богатство, че мене ме интересува туй ваше богатство. Ако е за богатство, азъ имамъ знания, зная всичкитѣ богатства, които сѫ скрити въ земята; и ако искахъ да парадирамъ като хората, бихъ употрѣбилъ туй богатство, и скъпоценнитѣ му камъни, и златото, и среброто, и електричеството, което се образува отъ земята, и туй, което иде отъ слънцето, и магнетизъма.
Ако искаме да влияемъ по този начинъ на хората, ние бихме употрѣбили туй богатство, но тия неща сѫ отживѣли въ нашия умъ.
Разбирате ли? Има нѣща много по-велики, отколкото златото, има нѣща много по-велики отъ всички скъпоцѣнни камъни; има нѣща много по-велики, отколкото електричеството и магнетизма. Да, за съврѣменния свѣтъ златото е единъ импулсъ, стимулъ за живота, но въ душата на единъ духовно събуденъ човѣкъ ние отхвърляме златото. Когато искаме да използуваме златото, трѣбва да го прѣвърнемъ въ органическо въ нашитѣ мисли, и когато внѣсемъ това злато въ свѣта, ти ще принесешъ полза на човѣчеството. И цѣлото съврѣменно човѣчество, идете днесъ въ Америка, навсѣкѫдѣ казватъ: „Всесиленъ е доларътъ“.
към беседата >>
Вие ще се спрете за една минута въ себе си, и ще кажете тъй: Господи, азъ съмъ готовъ сега да изпѫлня Твоята воля, но ще подразбирашъ тази велика воля, която движи всичко живо въ свѣта.
Вие ще се спрете за една минута въ себе си, и ще кажете тъй: Господи, азъ съмъ готовъ сега да изпѫлня Твоята воля, но ще подразбирашъ тази велика воля, която движи всичко живо въ свѣта.
Подъ „Всичко живо въ свѣта“, ще подразбирашъ не само хората, но всичко въ свѣта. „Господи, ако съмъ намѣрилъ благодатъ прѣдъ Тебе, въ името на Твоята Любовь, въ името на Твоята Мѫдрость, и въ името на Твоята Истина, нѣка почувствувамъ Твоята радость.“
към беседата >>
Разбирате ли?
Сега, не мислете, че нѣкой пѫть, като говоря за вашето богатство, че мене ме интересува туй ваше богатство. Ако е за богатство, азъ имамъ знания, зная всичкитѣ богатства, които сѫ скрити въ земята; и ако искахъ да парадирамъ като хората, бихъ употрѣбилъ туй богатство, и скъпоценнитѣ му камъни, и златото, и среброто, и електричеството, което се образува отъ земята, и туй, което иде отъ слънцето, и магнетизъма. Ако искаме да влияемъ по този начинъ на хората, ние бихме употрѣбили туй богатство, но тия неща сѫ отживѣли въ нашия умъ.
Разбирате ли?
Има нѣща много по-велики, отколкото златото, има нѣща много по-велики отъ всички скъпоцѣнни камъни; има нѣща много по-велики, отколкото електричеството и магнетизма. Да, за съврѣменния свѣтъ златото е единъ импулсъ, стимулъ за живота, но въ душата на единъ духовно събуденъ човѣкъ ние отхвърляме златото. Когато искаме да използуваме златото, трѣбва да го прѣвърнемъ въ органическо въ нашитѣ мисли, и когато внѣсемъ това злато въ свѣта, ти ще принесешъ полза на човѣчеството. И цѣлото съврѣменно човѣчество, идете днесъ въ Америка, навсѣкѫдѣ казватъ: „Всесиленъ е доларътъ“. Въ България, Славейковъ е казалъ: „Парице, парице, всесилна царице“.
към беседата >>
Подъ „Всичко живо въ свѣта“, ще подразбирашъ не само хората, но всичко въ свѣта.
Вие ще се спрете за една минута въ себе си, и ще кажете тъй: Господи, азъ съмъ готовъ сега да изпѫлня Твоята воля, но ще подразбирашъ тази велика воля, която движи всичко живо въ свѣта.
Подъ „Всичко живо въ свѣта“, ще подразбирашъ не само хората, но всичко въ свѣта.
„Господи, ако съмъ намѣрилъ благодатъ прѣдъ Тебе, въ името на Твоята Любовь, въ името на Твоята Мѫдрость, и въ името на Твоята Истина, нѣка почувствувамъ Твоята радость.“
към беседата >>
Има нѣща много по-велики, отколкото златото, има нѣща много по-велики отъ всички скъпоцѣнни камъни; има нѣща много по-велики, отколкото електричеството и магнетизма.
Сега, не мислете, че нѣкой пѫть, като говоря за вашето богатство, че мене ме интересува туй ваше богатство. Ако е за богатство, азъ имамъ знания, зная всичкитѣ богатства, които сѫ скрити въ земята; и ако искахъ да парадирамъ като хората, бихъ употрѣбилъ туй богатство, и скъпоценнитѣ му камъни, и златото, и среброто, и електричеството, което се образува отъ земята, и туй, което иде отъ слънцето, и магнетизъма. Ако искаме да влияемъ по този начинъ на хората, ние бихме употрѣбили туй богатство, но тия неща сѫ отживѣли въ нашия умъ. Разбирате ли?
Има нѣща много по-велики, отколкото златото, има нѣща много по-велики отъ всички скъпоцѣнни камъни; има нѣща много по-велики, отколкото електричеството и магнетизма.
Да, за съврѣменния свѣтъ златото е единъ импулсъ, стимулъ за живота, но въ душата на единъ духовно събуденъ човѣкъ ние отхвърляме златото. Когато искаме да използуваме златото, трѣбва да го прѣвърнемъ въ органическо въ нашитѣ мисли, и когато внѣсемъ това злато въ свѣта, ти ще принесешъ полза на човѣчеството. И цѣлото съврѣменно човѣчество, идете днесъ въ Америка, навсѣкѫдѣ казватъ: „Всесиленъ е доларътъ“. Въ България, Славейковъ е казалъ: „Парице, парице, всесилна царице“. Тамъ на изтокъ казватъ: „Пари, пари“.
към беседата >>
„Господи, ако съмъ намѣрилъ благодатъ прѣдъ Тебе, въ името на Твоята Любовь, въ името на Твоята Мѫдрость, и въ името на Твоята Истина, нѣка почувствувамъ Твоята радость.“
Вие ще се спрете за една минута въ себе си, и ще кажете тъй: Господи, азъ съмъ готовъ сега да изпѫлня Твоята воля, но ще подразбирашъ тази велика воля, която движи всичко живо въ свѣта. Подъ „Всичко живо въ свѣта“, ще подразбирашъ не само хората, но всичко въ свѣта.
„Господи, ако съмъ намѣрилъ благодатъ прѣдъ Тебе, въ името на Твоята Любовь, въ името на Твоята Мѫдрость, и въ името на Твоята Истина, нѣка почувствувамъ Твоята радость.“
към беседата >>
Да, за съврѣменния свѣтъ златото е единъ импулсъ, стимулъ за живота, но въ душата на единъ духовно събуденъ човѣкъ ние отхвърляме златото.
Сега, не мислете, че нѣкой пѫть, като говоря за вашето богатство, че мене ме интересува туй ваше богатство. Ако е за богатство, азъ имамъ знания, зная всичкитѣ богатства, които сѫ скрити въ земята; и ако искахъ да парадирамъ като хората, бихъ употрѣбилъ туй богатство, и скъпоценнитѣ му камъни, и златото, и среброто, и електричеството, което се образува отъ земята, и туй, което иде отъ слънцето, и магнетизъма. Ако искаме да влияемъ по този начинъ на хората, ние бихме употрѣбили туй богатство, но тия неща сѫ отживѣли въ нашия умъ. Разбирате ли? Има нѣща много по-велики, отколкото златото, има нѣща много по-велики отъ всички скъпоцѣнни камъни; има нѣща много по-велики, отколкото електричеството и магнетизма.
Да, за съврѣменния свѣтъ златото е единъ импулсъ, стимулъ за живота, но въ душата на единъ духовно събуденъ човѣкъ ние отхвърляме златото.
Когато искаме да използуваме златото, трѣбва да го прѣвърнемъ въ органическо въ нашитѣ мисли, и когато внѣсемъ това злато въ свѣта, ти ще принесешъ полза на човѣчеството. И цѣлото съврѣменно човѣчество, идете днесъ въ Америка, навсѣкѫдѣ казватъ: „Всесиленъ е доларътъ“. Въ България, Славейковъ е казалъ: „Парице, парице, всесилна царице“. Тамъ на изтокъ казватъ: „Пари, пари“. Идете въ Македония, ще чуете: „Е, пари, пари“.
към беседата >>
И знаете ли какво ще стане съ васъ?
И знаете ли какво ще стане съ васъ?
Вие ще почувствувате въ себе си единъ свещенъ трепетъ, такъвъ, какъвто никога не сте почувствували, и ще олекнете. Като излѣзете навънка, всички онѣзи утайки на умраза, на съмнения, на раздори, всичко туй ще слети отъ васъ, и вие ще се усѣтите възродени, ще бѫдете готови за всѣка една работа. Ако ти си богатъ, ще кажешъ: „Сега зная какъ да живѣя“.
към беседата >>
Когато искаме да използуваме златото, трѣбва да го прѣвърнемъ въ органическо въ нашитѣ мисли, и когато внѣсемъ това злато въ свѣта, ти ще принесешъ полза на човѣчеството.
Ако е за богатство, азъ имамъ знания, зная всичкитѣ богатства, които сѫ скрити въ земята; и ако искахъ да парадирамъ като хората, бихъ употрѣбилъ туй богатство, и скъпоценнитѣ му камъни, и златото, и среброто, и електричеството, което се образува отъ земята, и туй, което иде отъ слънцето, и магнетизъма. Ако искаме да влияемъ по този начинъ на хората, ние бихме употрѣбили туй богатство, но тия неща сѫ отживѣли въ нашия умъ. Разбирате ли? Има нѣща много по-велики, отколкото златото, има нѣща много по-велики отъ всички скъпоцѣнни камъни; има нѣща много по-велики, отколкото електричеството и магнетизма. Да, за съврѣменния свѣтъ златото е единъ импулсъ, стимулъ за живота, но въ душата на единъ духовно събуденъ човѣкъ ние отхвърляме златото.
Когато искаме да използуваме златото, трѣбва да го прѣвърнемъ въ органическо въ нашитѣ мисли, и когато внѣсемъ това злато въ свѣта, ти ще принесешъ полза на човѣчеството.
И цѣлото съврѣменно човѣчество, идете днесъ въ Америка, навсѣкѫдѣ казватъ: „Всесиленъ е доларътъ“. Въ България, Славейковъ е казалъ: „Парице, парице, всесилна царице“. Тамъ на изтокъ казватъ: „Пари, пари“. Идете въ Македония, ще чуете: „Е, пари, пари“. Знаете ли, тамъ въ Македония, хванали единъ евангелски проповѣдникъ Кириасъ, той вече е заминалъ за другия свѣтъ, държали го близо цѣлъ месѣцъ при себе си, и единъ день го потопили до гуша въ водата, и слѣдъ като го извадили, искали отъ мисионерътъ пари, за да го освободятъ.
към беседата >>
Вие ще почувствувате въ себе си единъ свещенъ трепетъ, такъвъ, какъвто никога не сте почувствували, и ще олекнете.
И знаете ли какво ще стане съ васъ?
Вие ще почувствувате въ себе си единъ свещенъ трепетъ, такъвъ, какъвто никога не сте почувствували, и ще олекнете.
Като излѣзете навънка, всички онѣзи утайки на умраза, на съмнения, на раздори, всичко туй ще слети отъ васъ, и вие ще се усѣтите възродени, ще бѫдете готови за всѣка една работа. Ако ти си богатъ, ще кажешъ: „Сега зная какъ да живѣя“.
към беседата >>
И цѣлото съврѣменно човѣчество, идете днесъ въ Америка, навсѣкѫдѣ казватъ: „Всесиленъ е доларътъ“.
Ако искаме да влияемъ по този начинъ на хората, ние бихме употрѣбили туй богатство, но тия неща сѫ отживѣли въ нашия умъ. Разбирате ли? Има нѣща много по-велики, отколкото златото, има нѣща много по-велики отъ всички скъпоцѣнни камъни; има нѣща много по-велики, отколкото електричеството и магнетизма. Да, за съврѣменния свѣтъ златото е единъ импулсъ, стимулъ за живота, но въ душата на единъ духовно събуденъ човѣкъ ние отхвърляме златото. Когато искаме да използуваме златото, трѣбва да го прѣвърнемъ въ органическо въ нашитѣ мисли, и когато внѣсемъ това злато въ свѣта, ти ще принесешъ полза на човѣчеството.
И цѣлото съврѣменно човѣчество, идете днесъ въ Америка, навсѣкѫдѣ казватъ: „Всесиленъ е доларътъ“.
Въ България, Славейковъ е казалъ: „Парице, парице, всесилна царице“. Тамъ на изтокъ казватъ: „Пари, пари“. Идете въ Македония, ще чуете: „Е, пари, пари“. Знаете ли, тамъ въ Македония, хванали единъ евангелски проповѣдникъ Кириасъ, той вече е заминалъ за другия свѣтъ, държали го близо цѣлъ месѣцъ при себе си, и единъ день го потопили до гуша въ водата, и слѣдъ като го извадили, искали отъ мисионерътъ пари, за да го освободятъ. Та, единъ день, като се събрали тамъ албанци въ гората на ядене, на печено агънце, и тъй както били разположени, проповѣдникътъ рекълъ: „Таманъ добъръ случай да проповѣдвамъ за да се освободя“.
към беседата >>
Като излѣзете навънка, всички онѣзи утайки на умраза, на съмнения, на раздори, всичко туй ще слети отъ васъ, и вие ще се усѣтите възродени, ще бѫдете готови за всѣка една работа.
И знаете ли какво ще стане съ васъ? Вие ще почувствувате въ себе си единъ свещенъ трепетъ, такъвъ, какъвто никога не сте почувствували, и ще олекнете.
Като излѣзете навънка, всички онѣзи утайки на умраза, на съмнения, на раздори, всичко туй ще слети отъ васъ, и вие ще се усѣтите възродени, ще бѫдете готови за всѣка една работа.
Ако ти си богатъ, ще кажешъ: „Сега зная какъ да живѣя“.
към беседата >>
Въ България, Славейковъ е казалъ: „Парице, парице, всесилна царице“.
Разбирате ли? Има нѣща много по-велики, отколкото златото, има нѣща много по-велики отъ всички скъпоцѣнни камъни; има нѣща много по-велики, отколкото електричеството и магнетизма. Да, за съврѣменния свѣтъ златото е единъ импулсъ, стимулъ за живота, но въ душата на единъ духовно събуденъ човѣкъ ние отхвърляме златото. Когато искаме да използуваме златото, трѣбва да го прѣвърнемъ въ органическо въ нашитѣ мисли, и когато внѣсемъ това злато въ свѣта, ти ще принесешъ полза на човѣчеството. И цѣлото съврѣменно човѣчество, идете днесъ въ Америка, навсѣкѫдѣ казватъ: „Всесиленъ е доларътъ“.
Въ България, Славейковъ е казалъ: „Парице, парице, всесилна царице“.
Тамъ на изтокъ казватъ: „Пари, пари“. Идете въ Македония, ще чуете: „Е, пари, пари“. Знаете ли, тамъ въ Македония, хванали единъ евангелски проповѣдникъ Кириасъ, той вече е заминалъ за другия свѣтъ, държали го близо цѣлъ месѣцъ при себе си, и единъ день го потопили до гуша въ водата, и слѣдъ като го извадили, искали отъ мисионерътъ пари, за да го освободятъ. Та, единъ день, като се събрали тамъ албанци въ гората на ядене, на печено агънце, и тъй както били разположени, проповѣдникътъ рекълъ: „Таманъ добъръ случай да проповѣдвамъ за да се освободя“. Дигналъ си рѫката и проповѣдвалъ почти цѣлъ часъ.
към беседата >>
Ако ти си богатъ, ще кажешъ: „Сега зная какъ да живѣя“.
И знаете ли какво ще стане съ васъ? Вие ще почувствувате въ себе си единъ свещенъ трепетъ, такъвъ, какъвто никога не сте почувствували, и ще олекнете. Като излѣзете навънка, всички онѣзи утайки на умраза, на съмнения, на раздори, всичко туй ще слети отъ васъ, и вие ще се усѣтите възродени, ще бѫдете готови за всѣка една работа.
Ако ти си богатъ, ще кажешъ: „Сега зная какъ да живѣя“.
към беседата >>
Тамъ на изтокъ казватъ: „Пари, пари“.
Има нѣща много по-велики, отколкото златото, има нѣща много по-велики отъ всички скъпоцѣнни камъни; има нѣща много по-велики, отколкото електричеството и магнетизма. Да, за съврѣменния свѣтъ златото е единъ импулсъ, стимулъ за живота, но въ душата на единъ духовно събуденъ човѣкъ ние отхвърляме златото. Когато искаме да използуваме златото, трѣбва да го прѣвърнемъ въ органическо въ нашитѣ мисли, и когато внѣсемъ това злато въ свѣта, ти ще принесешъ полза на човѣчеството. И цѣлото съврѣменно човѣчество, идете днесъ въ Америка, навсѣкѫдѣ казватъ: „Всесиленъ е доларътъ“. Въ България, Славейковъ е казалъ: „Парице, парице, всесилна царице“.
Тамъ на изтокъ казватъ: „Пари, пари“.
Идете въ Македония, ще чуете: „Е, пари, пари“. Знаете ли, тамъ въ Македония, хванали единъ евангелски проповѣдникъ Кириасъ, той вече е заминалъ за другия свѣтъ, държали го близо цѣлъ месѣцъ при себе си, и единъ день го потопили до гуша въ водата, и слѣдъ като го извадили, искали отъ мисионерътъ пари, за да го освободятъ. Та, единъ день, като се събрали тамъ албанци въ гората на ядене, на печено агънце, и тъй както били разположени, проповѣдникътъ рекълъ: „Таманъ добъръ случай да проповѣдвамъ за да се освободя“. Дигналъ си рѫката и проповѣдвалъ почти цѣлъ часъ. Главатарьтъ турилъ по едно врѣме главата си на гърдитѣ и го слушалъ.
към беседата >>
Сега, не искамъ да си играя съ чувствата на никого.
Сега, не искамъ да си играя съ чувствата на никого.
Тия чувства сѫ свещени, и когато човѣкъ има тия чувствувания, тѣ сѫ най-свещенитѣ чувства, които човѣкъ може да опита. Това е идеалътъ, къмъ който можемъ да се стрѣмимъ; той е, който може да обнови всичкитѣ млади. Ами че тъй! Вашитѣ лица трѣбва да бѫдатъ девствени. Вие, като се върнете дома, обърнете се, огледайте се, дали имате тия девствени лица, тази девственостъ, тази чистота – не какво сте били, а какво ще станете.
към беседата >>
Идете въ Македония, ще чуете: „Е, пари, пари“.
Да, за съврѣменния свѣтъ златото е единъ импулсъ, стимулъ за живота, но въ душата на единъ духовно събуденъ човѣкъ ние отхвърляме златото. Когато искаме да използуваме златото, трѣбва да го прѣвърнемъ въ органическо въ нашитѣ мисли, и когато внѣсемъ това злато въ свѣта, ти ще принесешъ полза на човѣчеството. И цѣлото съврѣменно човѣчество, идете днесъ въ Америка, навсѣкѫдѣ казватъ: „Всесиленъ е доларътъ“. Въ България, Славейковъ е казалъ: „Парице, парице, всесилна царице“. Тамъ на изтокъ казватъ: „Пари, пари“.
Идете въ Македония, ще чуете: „Е, пари, пари“.
Знаете ли, тамъ въ Македония, хванали единъ евангелски проповѣдникъ Кириасъ, той вече е заминалъ за другия свѣтъ, държали го близо цѣлъ месѣцъ при себе си, и единъ день го потопили до гуша въ водата, и слѣдъ като го извадили, искали отъ мисионерътъ пари, за да го освободятъ. Та, единъ день, като се събрали тамъ албанци въ гората на ядене, на печено агънце, и тъй както били разположени, проповѣдникътъ рекълъ: „Таманъ добъръ случай да проповѣдвамъ за да се освободя“. Дигналъ си рѫката и проповѣдвалъ почти цѣлъ часъ. Главатарьтъ турилъ по едно врѣме главата си на гърдитѣ и го слушалъ. По едно врѣме той казалъ: „Море пари, пари море.
към беседата >>
Тия чувства сѫ свещени, и когато човѣкъ има тия чувствувания, тѣ сѫ най-свещенитѣ чувства, които човѣкъ може да опита.
Сега, не искамъ да си играя съ чувствата на никого.
Тия чувства сѫ свещени, и когато човѣкъ има тия чувствувания, тѣ сѫ най-свещенитѣ чувства, които човѣкъ може да опита.
Това е идеалътъ, къмъ който можемъ да се стрѣмимъ; той е, който може да обнови всичкитѣ млади. Ами че тъй! Вашитѣ лица трѣбва да бѫдатъ девствени. Вие, като се върнете дома, обърнете се, огледайте се, дали имате тия девствени лица, тази девственостъ, тази чистота – не какво сте били, а какво ще станете. Вие можете да станете девствени въ единъ моментъ.
към беседата >>
Знаете ли, тамъ въ Македония, хванали единъ евангелски проповѣдникъ Кириасъ, той вече е заминалъ за другия свѣтъ, държали го близо цѣлъ месѣцъ при себе си, и единъ день го потопили до гуша въ водата, и слѣдъ като го извадили, искали отъ мисионерътъ пари, за да го освободятъ.
Когато искаме да използуваме златото, трѣбва да го прѣвърнемъ въ органическо въ нашитѣ мисли, и когато внѣсемъ това злато въ свѣта, ти ще принесешъ полза на човѣчеството. И цѣлото съврѣменно човѣчество, идете днесъ въ Америка, навсѣкѫдѣ казватъ: „Всесиленъ е доларътъ“. Въ България, Славейковъ е казалъ: „Парице, парице, всесилна царице“. Тамъ на изтокъ казватъ: „Пари, пари“. Идете въ Македония, ще чуете: „Е, пари, пари“.
Знаете ли, тамъ въ Македония, хванали единъ евангелски проповѣдникъ Кириасъ, той вече е заминалъ за другия свѣтъ, държали го близо цѣлъ месѣцъ при себе си, и единъ день го потопили до гуша въ водата, и слѣдъ като го извадили, искали отъ мисионерътъ пари, за да го освободятъ.
Та, единъ день, като се събрали тамъ албанци въ гората на ядене, на печено агънце, и тъй както били разположени, проповѣдникътъ рекълъ: „Таманъ добъръ случай да проповѣдвамъ за да се освободя“. Дигналъ си рѫката и проповѣдвалъ почти цѣлъ часъ. Главатарьтъ турилъ по едно врѣме главата си на гърдитѣ и го слушалъ. По едно врѣме той казалъ: „Море пари, пари море. Най-важното е пари.
към беседата >>
Това е идеалътъ, къмъ който можемъ да се стрѣмимъ; той е, който може да обнови всичкитѣ млади.
Сега, не искамъ да си играя съ чувствата на никого. Тия чувства сѫ свещени, и когато човѣкъ има тия чувствувания, тѣ сѫ най-свещенитѣ чувства, които човѣкъ може да опита.
Това е идеалътъ, къмъ който можемъ да се стрѣмимъ; той е, който може да обнови всичкитѣ млади.
Ами че тъй! Вашитѣ лица трѣбва да бѫдатъ девствени. Вие, като се върнете дома, обърнете се, огледайте се, дали имате тия девствени лица, тази девственостъ, тази чистота – не какво сте били, а какво ще станете. Вие можете да станете девствени въ единъ моментъ. Кажете: „Господи, тури ме въ твоята топлина отъ 35 милиона градуса на Твоята Любовь“.
към беседата >>
Та, единъ день, като се събрали тамъ албанци въ гората на ядене, на печено агънце, и тъй както били разположени, проповѣдникътъ рекълъ: „Таманъ добъръ случай да проповѣдвамъ за да се освободя“.
И цѣлото съврѣменно човѣчество, идете днесъ въ Америка, навсѣкѫдѣ казватъ: „Всесиленъ е доларътъ“. Въ България, Славейковъ е казалъ: „Парице, парице, всесилна царице“. Тамъ на изтокъ казватъ: „Пари, пари“. Идете въ Македония, ще чуете: „Е, пари, пари“. Знаете ли, тамъ въ Македония, хванали единъ евангелски проповѣдникъ Кириасъ, той вече е заминалъ за другия свѣтъ, държали го близо цѣлъ месѣцъ при себе си, и единъ день го потопили до гуша въ водата, и слѣдъ като го извадили, искали отъ мисионерътъ пари, за да го освободятъ.
Та, единъ день, като се събрали тамъ албанци въ гората на ядене, на печено агънце, и тъй както били разположени, проповѣдникътъ рекълъ: „Таманъ добъръ случай да проповѣдвамъ за да се освободя“.
Дигналъ си рѫката и проповѣдвалъ почти цѣлъ часъ. Главатарьтъ турилъ по едно врѣме главата си на гърдитѣ и го слушалъ. По едно врѣме той казалъ: „Море пари, пари море. Най-важното е пари. Ние това го знаемъ, но пари, пари ще дадешъ.
към беседата >>
Ами че тъй!
Сега, не искамъ да си играя съ чувствата на никого. Тия чувства сѫ свещени, и когато човѣкъ има тия чувствувания, тѣ сѫ най-свещенитѣ чувства, които човѣкъ може да опита. Това е идеалътъ, къмъ който можемъ да се стрѣмимъ; той е, който може да обнови всичкитѣ млади.
Ами че тъй!
Вашитѣ лица трѣбва да бѫдатъ девствени. Вие, като се върнете дома, обърнете се, огледайте се, дали имате тия девствени лица, тази девственостъ, тази чистота – не какво сте били, а какво ще станете. Вие можете да станете девствени въ единъ моментъ. Кажете: „Господи, тури ме въ твоята топлина отъ 35 милиона градуса на Твоята Любовь“. И Господь, като те потопи въ този огъни, ти ще бѫдешъ чистъ, като кристалъ, и нѣма да има помѣнъ отъ твоитѣ грѣхове, и всичкитѣ твои дѣйствия на миналото ще изчезнатъ.
към беседата >>
Дигналъ си рѫката и проповѣдвалъ почти цѣлъ часъ.
Въ България, Славейковъ е казалъ: „Парице, парице, всесилна царице“. Тамъ на изтокъ казватъ: „Пари, пари“. Идете въ Македония, ще чуете: „Е, пари, пари“. Знаете ли, тамъ въ Македония, хванали единъ евангелски проповѣдникъ Кириасъ, той вече е заминалъ за другия свѣтъ, държали го близо цѣлъ месѣцъ при себе си, и единъ день го потопили до гуша въ водата, и слѣдъ като го извадили, искали отъ мисионерътъ пари, за да го освободятъ. Та, единъ день, като се събрали тамъ албанци въ гората на ядене, на печено агънце, и тъй както били разположени, проповѣдникътъ рекълъ: „Таманъ добъръ случай да проповѣдвамъ за да се освободя“.
Дигналъ си рѫката и проповѣдвалъ почти цѣлъ часъ.
Главатарьтъ турилъ по едно врѣме главата си на гърдитѣ и го слушалъ. По едно врѣме той казалъ: „Море пари, пари море. Най-важното е пари. Ние това го знаемъ, но пари, пари ще дадешъ. Като дадешъ, ще те пуснемъ.
към беседата >>
Вашитѣ лица трѣбва да бѫдатъ девствени.
Сега, не искамъ да си играя съ чувствата на никого. Тия чувства сѫ свещени, и когато човѣкъ има тия чувствувания, тѣ сѫ най-свещенитѣ чувства, които човѣкъ може да опита. Това е идеалътъ, къмъ който можемъ да се стрѣмимъ; той е, който може да обнови всичкитѣ млади. Ами че тъй!
Вашитѣ лица трѣбва да бѫдатъ девствени.
Вие, като се върнете дома, обърнете се, огледайте се, дали имате тия девствени лица, тази девственостъ, тази чистота – не какво сте били, а какво ще станете. Вие можете да станете девствени въ единъ моментъ. Кажете: „Господи, тури ме въ твоята топлина отъ 35 милиона градуса на Твоята Любовь“. И Господь, като те потопи въ този огъни, ти ще бѫдешъ чистъ, като кристалъ, и нѣма да има помѣнъ отъ твоитѣ грѣхове, и всичкитѣ твои дѣйствия на миналото ще изчезнатъ. Ще бѫдешъ тогава една мома или единъ момъкъ на 33 години, който ще знае да разрѣшава всички велики въпроси.
към беседата >>
Главатарьтъ турилъ по едно врѣме главата си на гърдитѣ и го слушалъ.
Тамъ на изтокъ казватъ: „Пари, пари“. Идете въ Македония, ще чуете: „Е, пари, пари“. Знаете ли, тамъ въ Македония, хванали единъ евангелски проповѣдникъ Кириасъ, той вече е заминалъ за другия свѣтъ, държали го близо цѣлъ месѣцъ при себе си, и единъ день го потопили до гуша въ водата, и слѣдъ като го извадили, искали отъ мисионерътъ пари, за да го освободятъ. Та, единъ день, като се събрали тамъ албанци въ гората на ядене, на печено агънце, и тъй както били разположени, проповѣдникътъ рекълъ: „Таманъ добъръ случай да проповѣдвамъ за да се освободя“. Дигналъ си рѫката и проповѣдвалъ почти цѣлъ часъ.
Главатарьтъ турилъ по едно врѣме главата си на гърдитѣ и го слушалъ.
По едно врѣме той казалъ: „Море пари, пари море. Най-важното е пари. Ние това го знаемъ, но пари, пари ще дадешъ. Като дадешъ, ще те пуснемъ. Затова те хванахме, пари ще дадешъ“,
към беседата >>
Вие, като се върнете дома, обърнете се, огледайте се, дали имате тия девствени лица, тази девственостъ, тази чистота – не какво сте били, а какво ще станете.
Сега, не искамъ да си играя съ чувствата на никого. Тия чувства сѫ свещени, и когато човѣкъ има тия чувствувания, тѣ сѫ най-свещенитѣ чувства, които човѣкъ може да опита. Това е идеалътъ, къмъ който можемъ да се стрѣмимъ; той е, който може да обнови всичкитѣ млади. Ами че тъй! Вашитѣ лица трѣбва да бѫдатъ девствени.
Вие, като се върнете дома, обърнете се, огледайте се, дали имате тия девствени лица, тази девственостъ, тази чистота – не какво сте били, а какво ще станете.
Вие можете да станете девствени въ единъ моментъ. Кажете: „Господи, тури ме въ твоята топлина отъ 35 милиона градуса на Твоята Любовь“. И Господь, като те потопи въ този огъни, ти ще бѫдешъ чистъ, като кристалъ, и нѣма да има помѣнъ отъ твоитѣ грѣхове, и всичкитѣ твои дѣйствия на миналото ще изчезнатъ. Ще бѫдешъ тогава една мома или единъ момъкъ на 33 години, който ще знае да разрѣшава всички велики въпроси. И тогава нѣма да плачете.
към беседата >>
По едно врѣме той казалъ: „Море пари, пари море.
Идете въ Македония, ще чуете: „Е, пари, пари“. Знаете ли, тамъ въ Македония, хванали единъ евангелски проповѣдникъ Кириасъ, той вече е заминалъ за другия свѣтъ, държали го близо цѣлъ месѣцъ при себе си, и единъ день го потопили до гуша въ водата, и слѣдъ като го извадили, искали отъ мисионерътъ пари, за да го освободятъ. Та, единъ день, като се събрали тамъ албанци въ гората на ядене, на печено агънце, и тъй както били разположени, проповѣдникътъ рекълъ: „Таманъ добъръ случай да проповѣдвамъ за да се освободя“. Дигналъ си рѫката и проповѣдвалъ почти цѣлъ часъ. Главатарьтъ турилъ по едно врѣме главата си на гърдитѣ и го слушалъ.
По едно врѣме той казалъ: „Море пари, пари море.
Най-важното е пари. Ние това го знаемъ, но пари, пари ще дадешъ. Като дадешъ, ще те пуснемъ. Затова те хванахме, пари ще дадешъ“,
към беседата >>
Вие можете да станете девствени въ единъ моментъ.
Тия чувства сѫ свещени, и когато човѣкъ има тия чувствувания, тѣ сѫ най-свещенитѣ чувства, които човѣкъ може да опита. Това е идеалътъ, къмъ който можемъ да се стрѣмимъ; той е, който може да обнови всичкитѣ млади. Ами че тъй! Вашитѣ лица трѣбва да бѫдатъ девствени. Вие, като се върнете дома, обърнете се, огледайте се, дали имате тия девствени лица, тази девственостъ, тази чистота – не какво сте били, а какво ще станете.
Вие можете да станете девствени въ единъ моментъ.
Кажете: „Господи, тури ме въ твоята топлина отъ 35 милиона градуса на Твоята Любовь“. И Господь, като те потопи въ този огъни, ти ще бѫдешъ чистъ, като кристалъ, и нѣма да има помѣнъ отъ твоитѣ грѣхове, и всичкитѣ твои дѣйствия на миналото ще изчезнатъ. Ще бѫдешъ тогава една мома или единъ момъкъ на 33 години, който ще знае да разрѣшава всички велики въпроси. И тогава нѣма да плачете. Нѣкому се счупила колата, плаче.
към беседата >>
Най-важното е пари.
Знаете ли, тамъ въ Македония, хванали единъ евангелски проповѣдникъ Кириасъ, той вече е заминалъ за другия свѣтъ, държали го близо цѣлъ месѣцъ при себе си, и единъ день го потопили до гуша въ водата, и слѣдъ като го извадили, искали отъ мисионерътъ пари, за да го освободятъ. Та, единъ день, като се събрали тамъ албанци въ гората на ядене, на печено агънце, и тъй както били разположени, проповѣдникътъ рекълъ: „Таманъ добъръ случай да проповѣдвамъ за да се освободя“. Дигналъ си рѫката и проповѣдвалъ почти цѣлъ часъ. Главатарьтъ турилъ по едно врѣме главата си на гърдитѣ и го слушалъ. По едно врѣме той казалъ: „Море пари, пари море.
Най-важното е пари.
Ние това го знаемъ, но пари, пари ще дадешъ. Като дадешъ, ще те пуснемъ. Затова те хванахме, пари ще дадешъ“,
към беседата >>
Кажете: „Господи, тури ме въ твоята топлина отъ 35 милиона градуса на Твоята Любовь“.
Това е идеалътъ, къмъ който можемъ да се стрѣмимъ; той е, който може да обнови всичкитѣ млади. Ами че тъй! Вашитѣ лица трѣбва да бѫдатъ девствени. Вие, като се върнете дома, обърнете се, огледайте се, дали имате тия девствени лица, тази девственостъ, тази чистота – не какво сте били, а какво ще станете. Вие можете да станете девствени въ единъ моментъ.
Кажете: „Господи, тури ме въ твоята топлина отъ 35 милиона градуса на Твоята Любовь“.
И Господь, като те потопи въ този огъни, ти ще бѫдешъ чистъ, като кристалъ, и нѣма да има помѣнъ отъ твоитѣ грѣхове, и всичкитѣ твои дѣйствия на миналото ще изчезнатъ. Ще бѫдешъ тогава една мома или единъ момъкъ на 33 години, който ще знае да разрѣшава всички велики въпроси. И тогава нѣма да плачете. Нѣкому се счупила колата, плаче. Минаватъ покрай него: Е, хайде тогава да му съберемъ малко пари.
към беседата >>
Ние това го знаемъ, но пари, пари ще дадешъ.
Та, единъ день, като се събрали тамъ албанци въ гората на ядене, на печено агънце, и тъй както били разположени, проповѣдникътъ рекълъ: „Таманъ добъръ случай да проповѣдвамъ за да се освободя“. Дигналъ си рѫката и проповѣдвалъ почти цѣлъ часъ. Главатарьтъ турилъ по едно врѣме главата си на гърдитѣ и го слушалъ. По едно врѣме той казалъ: „Море пари, пари море. Най-важното е пари.
Ние това го знаемъ, но пари, пари ще дадешъ.
Като дадешъ, ще те пуснемъ. Затова те хванахме, пари ще дадешъ“,
към беседата >>
И Господь, като те потопи въ този огъни, ти ще бѫдешъ чистъ, като кристалъ, и нѣма да има помѣнъ отъ твоитѣ грѣхове, и всичкитѣ твои дѣйствия на миналото ще изчезнатъ.
Ами че тъй! Вашитѣ лица трѣбва да бѫдатъ девствени. Вие, като се върнете дома, обърнете се, огледайте се, дали имате тия девствени лица, тази девственостъ, тази чистота – не какво сте били, а какво ще станете. Вие можете да станете девствени въ единъ моментъ. Кажете: „Господи, тури ме въ твоята топлина отъ 35 милиона градуса на Твоята Любовь“.
И Господь, като те потопи въ този огъни, ти ще бѫдешъ чистъ, като кристалъ, и нѣма да има помѣнъ отъ твоитѣ грѣхове, и всичкитѣ твои дѣйствия на миналото ще изчезнатъ.
Ще бѫдешъ тогава една мома или единъ момъкъ на 33 години, който ще знае да разрѣшава всички велики въпроси. И тогава нѣма да плачете. Нѣкому се счупила колата, плаче. Минаватъ покрай него: Е, хайде тогава да му съберемъ малко пари. Минаватъ други – утѣшаватъ го.
към беседата >>
Като дадешъ, ще те пуснемъ.
Дигналъ си рѫката и проповѣдвалъ почти цѣлъ часъ. Главатарьтъ турилъ по едно врѣме главата си на гърдитѣ и го слушалъ. По едно врѣме той казалъ: „Море пари, пари море. Най-важното е пари. Ние това го знаемъ, но пари, пари ще дадешъ.
Като дадешъ, ще те пуснемъ.
Затова те хванахме, пари ще дадешъ“,
към беседата >>
Ще бѫдешъ тогава една мома или единъ момъкъ на 33 години, който ще знае да разрѣшава всички велики въпроси.
Вашитѣ лица трѣбва да бѫдатъ девствени. Вие, като се върнете дома, обърнете се, огледайте се, дали имате тия девствени лица, тази девственостъ, тази чистота – не какво сте били, а какво ще станете. Вие можете да станете девствени въ единъ моментъ. Кажете: „Господи, тури ме въ твоята топлина отъ 35 милиона градуса на Твоята Любовь“. И Господь, като те потопи въ този огъни, ти ще бѫдешъ чистъ, като кристалъ, и нѣма да има помѣнъ отъ твоитѣ грѣхове, и всичкитѣ твои дѣйствия на миналото ще изчезнатъ.
Ще бѫдешъ тогава една мома или единъ момъкъ на 33 години, който ще знае да разрѣшава всички велики въпроси.
И тогава нѣма да плачете. Нѣкому се счупила колата, плаче. Минаватъ покрай него: Е, хайде тогава да му съберемъ малко пари. Минаватъ други – утѣшаватъ го. Минавамъ азъ: Какво има, братко?
към беседата >>
Затова те хванахме, пари ще дадешъ“,
Главатарьтъ турилъ по едно врѣме главата си на гърдитѣ и го слушалъ. По едно врѣме той казалъ: „Море пари, пари море. Най-важното е пари. Ние това го знаемъ, но пари, пари ще дадешъ. Като дадешъ, ще те пуснемъ.
Затова те хванахме, пари ще дадешъ“,
към беседата >>
И тогава нѣма да плачете.
Вие, като се върнете дома, обърнете се, огледайте се, дали имате тия девствени лица, тази девственостъ, тази чистота – не какво сте били, а какво ще станете. Вие можете да станете девствени въ единъ моментъ. Кажете: „Господи, тури ме въ твоята топлина отъ 35 милиона градуса на Твоята Любовь“. И Господь, като те потопи въ този огъни, ти ще бѫдешъ чистъ, като кристалъ, и нѣма да има помѣнъ отъ твоитѣ грѣхове, и всичкитѣ твои дѣйствия на миналото ще изчезнатъ. Ще бѫдешъ тогава една мома или единъ момъкъ на 33 години, който ще знае да разрѣшава всички велики въпроси.
И тогава нѣма да плачете.
Нѣкому се счупила колата, плаче. Минаватъ покрай него: Е, хайде тогава да му съберемъ малко пари. Минаватъ други – утѣшаватъ го. Минавамъ азъ: Какво има, братко? – Не плачи, дай триона, изваждамъ теслата си, започвамъ.
към беседата >>
„Чий образъ е този?
„Чий образъ е този?
“
към беседата >>
Нѣкому се счупила колата, плаче.
Вие можете да станете девствени въ единъ моментъ. Кажете: „Господи, тури ме въ твоята топлина отъ 35 милиона градуса на Твоята Любовь“. И Господь, като те потопи въ този огъни, ти ще бѫдешъ чистъ, като кристалъ, и нѣма да има помѣнъ отъ твоитѣ грѣхове, и всичкитѣ твои дѣйствия на миналото ще изчезнатъ. Ще бѫдешъ тогава една мома или единъ момъкъ на 33 години, който ще знае да разрѣшава всички велики въпроси. И тогава нѣма да плачете.
Нѣкому се счупила колата, плаче.
Минаватъ покрай него: Е, хайде тогава да му съберемъ малко пари. Минаватъ други – утѣшаватъ го. Минавамъ азъ: Какво има, братко? – Не плачи, дай триона, изваждамъ теслата си, започвамъ. Казвамъ му: Не бой се, нѣма какво да се плаче, въ половинъ часъ ще се поправи твоята кола, ще тръгне.
към беседата >>
“
„Чий образъ е този?
“
към беседата >>
Минаватъ покрай него: Е, хайде тогава да му съберемъ малко пари.
Кажете: „Господи, тури ме въ твоята топлина отъ 35 милиона градуса на Твоята Любовь“. И Господь, като те потопи въ този огъни, ти ще бѫдешъ чистъ, като кристалъ, и нѣма да има помѣнъ отъ твоитѣ грѣхове, и всичкитѣ твои дѣйствия на миналото ще изчезнатъ. Ще бѫдешъ тогава една мома или единъ момъкъ на 33 години, който ще знае да разрѣшава всички велики въпроси. И тогава нѣма да плачете. Нѣкому се счупила колата, плаче.
Минаватъ покрай него: Е, хайде тогава да му съберемъ малко пари.
Минаватъ други – утѣшаватъ го. Минавамъ азъ: Какво има, братко? – Не плачи, дай триона, изваждамъ теслата си, започвамъ. Казвамъ му: Не бой се, нѣма какво да се плаче, въ половинъ часъ ще се поправи твоята кола, ще тръгне. Нѣма защо да се плачи.
към беседата >>
И сега, ние всички трѣбва да бѫдемъ послѣдователни.
И сега, ние всички трѣбва да бѫдемъ послѣдователни.
Азъ казвамъ: Отъ моето гледище, свѣтътъ ще се оправи, когато хората почнатъ безкористно да работятъ, безъ пари. Най-първото нѣщо, което искаме, не отъ другитѣ хора, но отъ свещеницитѣ, отъ проповѣдницитѣ, отъ турскитѣ ходжи, отъ браминитѣ навсѣкѫдѣ въ небето за тѣхъ тъй сѫ рѣшили: даромъ, даромъ ще работятъ, и тѣ, ще станатъ слуги на човѣчеството. Единъ владика не го е турилъ Господь да развежда мѫже и жени. Туй не е Христовото учение, туй не е проповѣдвалъ Христосъ. Сега православната църква трѣбва да различи кое е Христовото учение, кое е съборното учение.
към беседата >>
Минаватъ други – утѣшаватъ го.
И Господь, като те потопи въ този огъни, ти ще бѫдешъ чистъ, като кристалъ, и нѣма да има помѣнъ отъ твоитѣ грѣхове, и всичкитѣ твои дѣйствия на миналото ще изчезнатъ. Ще бѫдешъ тогава една мома или единъ момъкъ на 33 години, който ще знае да разрѣшава всички велики въпроси. И тогава нѣма да плачете. Нѣкому се счупила колата, плаче. Минаватъ покрай него: Е, хайде тогава да му съберемъ малко пари.
Минаватъ други – утѣшаватъ го.
Минавамъ азъ: Какво има, братко? – Не плачи, дай триона, изваждамъ теслата си, започвамъ. Казвамъ му: Не бой се, нѣма какво да се плаче, въ половинъ часъ ще се поправи твоята кола, ще тръгне. Нѣма защо да се плачи. Който не знае да поправя, той ще плаче.
към беседата >>
Азъ казвамъ: Отъ моето гледище, свѣтътъ ще се оправи, когато хората почнатъ безкористно да работятъ, безъ пари.
И сега, ние всички трѣбва да бѫдемъ послѣдователни.
Азъ казвамъ: Отъ моето гледище, свѣтътъ ще се оправи, когато хората почнатъ безкористно да работятъ, безъ пари.
Най-първото нѣщо, което искаме, не отъ другитѣ хора, но отъ свещеницитѣ, отъ проповѣдницитѣ, отъ турскитѣ ходжи, отъ браминитѣ навсѣкѫдѣ въ небето за тѣхъ тъй сѫ рѣшили: даромъ, даромъ ще работятъ, и тѣ, ще станатъ слуги на човѣчеството. Единъ владика не го е турилъ Господь да развежда мѫже и жени. Туй не е Христовото учение, туй не е проповѣдвалъ Христосъ. Сега православната църква трѣбва да различи кое е Христовото учение, кое е съборното учение. Евангелската църква трѣбва да разрѣши, че Христосъ е глава на тази църква, и въ името на тази глава азъ проповѣдвамъ.
към беседата >>
Минавамъ азъ: Какво има, братко?
Ще бѫдешъ тогава една мома или единъ момъкъ на 33 години, който ще знае да разрѣшава всички велики въпроси. И тогава нѣма да плачете. Нѣкому се счупила колата, плаче. Минаватъ покрай него: Е, хайде тогава да му съберемъ малко пари. Минаватъ други – утѣшаватъ го.
Минавамъ азъ: Какво има, братко?
– Не плачи, дай триона, изваждамъ теслата си, започвамъ. Казвамъ му: Не бой се, нѣма какво да се плаче, въ половинъ часъ ще се поправи твоята кола, ще тръгне. Нѣма защо да се плачи. Който не знае да поправя, той ще плаче. Не, ще взѣмешъ триона, и ти, и онзи, ще я поправите.
към беседата >>
Най-първото нѣщо, което искаме, не отъ другитѣ хора, но отъ свещеницитѣ, отъ проповѣдницитѣ, отъ турскитѣ ходжи, отъ браминитѣ навсѣкѫдѣ въ небето за тѣхъ тъй сѫ рѣшили: даромъ, даромъ ще работятъ, и тѣ, ще станатъ слуги на човѣчеството.
И сега, ние всички трѣбва да бѫдемъ послѣдователни. Азъ казвамъ: Отъ моето гледище, свѣтътъ ще се оправи, когато хората почнатъ безкористно да работятъ, безъ пари.
Най-първото нѣщо, което искаме, не отъ другитѣ хора, но отъ свещеницитѣ, отъ проповѣдницитѣ, отъ турскитѣ ходжи, отъ браминитѣ навсѣкѫдѣ въ небето за тѣхъ тъй сѫ рѣшили: даромъ, даромъ ще работятъ, и тѣ, ще станатъ слуги на човѣчеството.
Единъ владика не го е турилъ Господь да развежда мѫже и жени. Туй не е Христовото учение, туй не е проповѣдвалъ Христосъ. Сега православната църква трѣбва да различи кое е Христовото учение, кое е съборното учение. Евангелската църква трѣбва да разрѣши, че Христосъ е глава на тази църква, и въ името на тази глава азъ проповѣдвамъ. Надъ тази глава има друга глава, Тя е Богъ.
към беседата >>
– Не плачи, дай триона, изваждамъ теслата си, започвамъ.
И тогава нѣма да плачете. Нѣкому се счупила колата, плаче. Минаватъ покрай него: Е, хайде тогава да му съберемъ малко пари. Минаватъ други – утѣшаватъ го. Минавамъ азъ: Какво има, братко?
– Не плачи, дай триона, изваждамъ теслата си, започвамъ.
Казвамъ му: Не бой се, нѣма какво да се плаче, въ половинъ часъ ще се поправи твоята кола, ще тръгне. Нѣма защо да се плачи. Който не знае да поправя, той ще плаче. Не, ще взѣмешъ триона, и ти, и онзи, ще я поправите. Вие, като се обръщате къмъ Бога, плачете ли?
към беседата >>
Единъ владика не го е турилъ Господь да развежда мѫже и жени.
И сега, ние всички трѣбва да бѫдемъ послѣдователни. Азъ казвамъ: Отъ моето гледище, свѣтътъ ще се оправи, когато хората почнатъ безкористно да работятъ, безъ пари. Най-първото нѣщо, което искаме, не отъ другитѣ хора, но отъ свещеницитѣ, отъ проповѣдницитѣ, отъ турскитѣ ходжи, отъ браминитѣ навсѣкѫдѣ въ небето за тѣхъ тъй сѫ рѣшили: даромъ, даромъ ще работятъ, и тѣ, ще станатъ слуги на човѣчеството.
Единъ владика не го е турилъ Господь да развежда мѫже и жени.
Туй не е Христовото учение, туй не е проповѣдвалъ Христосъ. Сега православната църква трѣбва да различи кое е Христовото учение, кое е съборното учение. Евангелската църква трѣбва да разрѣши, че Христосъ е глава на тази църква, и въ името на тази глава азъ проповѣдвамъ. Надъ тази глава има друга глава, Тя е Богъ. Свѣтътъ с сега на сѫдба, и сѫдбата най-първо ще започне отъ свещеницитѣ, отъ проповѣдницитѣ, тѣ ще го изпитътъ туй.
към беседата >>
Казвамъ му: Не бой се, нѣма какво да се плаче, въ половинъ часъ ще се поправи твоята кола, ще тръгне.
Нѣкому се счупила колата, плаче. Минаватъ покрай него: Е, хайде тогава да му съберемъ малко пари. Минаватъ други – утѣшаватъ го. Минавамъ азъ: Какво има, братко? – Не плачи, дай триона, изваждамъ теслата си, започвамъ.
Казвамъ му: Не бой се, нѣма какво да се плаче, въ половинъ часъ ще се поправи твоята кола, ще тръгне.
Нѣма защо да се плачи. Който не знае да поправя, той ще плаче. Не, ще взѣмешъ триона, и ти, и онзи, ще я поправите. Вие, като се обръщате къмъ Бога, плачете ли? Ще се плачи.
към беседата >>
Туй не е Христовото учение, туй не е проповѣдвалъ Христосъ.
И сега, ние всички трѣбва да бѫдемъ послѣдователни. Азъ казвамъ: Отъ моето гледище, свѣтътъ ще се оправи, когато хората почнатъ безкористно да работятъ, безъ пари. Най-първото нѣщо, което искаме, не отъ другитѣ хора, но отъ свещеницитѣ, отъ проповѣдницитѣ, отъ турскитѣ ходжи, отъ браминитѣ навсѣкѫдѣ въ небето за тѣхъ тъй сѫ рѣшили: даромъ, даромъ ще работятъ, и тѣ, ще станатъ слуги на човѣчеството. Единъ владика не го е турилъ Господь да развежда мѫже и жени.
Туй не е Христовото учение, туй не е проповѣдвалъ Христосъ.
Сега православната църква трѣбва да различи кое е Христовото учение, кое е съборното учение. Евангелската църква трѣбва да разрѣши, че Христосъ е глава на тази църква, и въ името на тази глава азъ проповѣдвамъ. Надъ тази глава има друга глава, Тя е Богъ. Свѣтътъ с сега на сѫдба, и сѫдбата най-първо ще започне отъ свещеницитѣ, отъ проповѣдницитѣ, тѣ ще го изпитътъ туй.
към беседата >>
Нѣма защо да се плачи.
Минаватъ покрай него: Е, хайде тогава да му съберемъ малко пари. Минаватъ други – утѣшаватъ го. Минавамъ азъ: Какво има, братко? – Не плачи, дай триона, изваждамъ теслата си, започвамъ. Казвамъ му: Не бой се, нѣма какво да се плаче, въ половинъ часъ ще се поправи твоята кола, ще тръгне.
Нѣма защо да се плачи.
Който не знае да поправя, той ще плаче. Не, ще взѣмешъ триона, и ти, и онзи, ще я поправите. Вие, като се обръщате къмъ Бога, плачете ли? Ще се плачи. Има нѣкои, които не сѫ разбрали туй изкуство да плачатъ.
към беседата >>
Сега православната църква трѣбва да различи кое е Христовото учение, кое е съборното учение.
И сега, ние всички трѣбва да бѫдемъ послѣдователни. Азъ казвамъ: Отъ моето гледище, свѣтътъ ще се оправи, когато хората почнатъ безкористно да работятъ, безъ пари. Най-първото нѣщо, което искаме, не отъ другитѣ хора, но отъ свещеницитѣ, отъ проповѣдницитѣ, отъ турскитѣ ходжи, отъ браминитѣ навсѣкѫдѣ въ небето за тѣхъ тъй сѫ рѣшили: даромъ, даромъ ще работятъ, и тѣ, ще станатъ слуги на човѣчеството. Единъ владика не го е турилъ Господь да развежда мѫже и жени. Туй не е Христовото учение, туй не е проповѣдвалъ Христосъ.
Сега православната църква трѣбва да различи кое е Христовото учение, кое е съборното учение.
Евангелската църква трѣбва да разрѣши, че Христосъ е глава на тази църква, и въ името на тази глава азъ проповѣдвамъ. Надъ тази глава има друга глава, Тя е Богъ. Свѣтътъ с сега на сѫдба, и сѫдбата най-първо ще започне отъ свещеницитѣ, отъ проповѣдницитѣ, тѣ ще го изпитътъ туй.
към беседата >>
Който не знае да поправя, той ще плаче.
Минаватъ други – утѣшаватъ го. Минавамъ азъ: Какво има, братко? – Не плачи, дай триона, изваждамъ теслата си, започвамъ. Казвамъ му: Не бой се, нѣма какво да се плаче, въ половинъ часъ ще се поправи твоята кола, ще тръгне. Нѣма защо да се плачи.
Който не знае да поправя, той ще плаче.
Не, ще взѣмешъ триона, и ти, и онзи, ще я поправите. Вие, като се обръщате къмъ Бога, плачете ли? Ще се плачи. Има нѣкои, които не сѫ разбрали туй изкуство да плачатъ. Не, има единъ свещенъ плачъ.
към беседата >>
Евангелската църква трѣбва да разрѣши, че Христосъ е глава на тази църква, и въ името на тази глава азъ проповѣдвамъ.
Азъ казвамъ: Отъ моето гледище, свѣтътъ ще се оправи, когато хората почнатъ безкористно да работятъ, безъ пари. Най-първото нѣщо, което искаме, не отъ другитѣ хора, но отъ свещеницитѣ, отъ проповѣдницитѣ, отъ турскитѣ ходжи, отъ браминитѣ навсѣкѫдѣ въ небето за тѣхъ тъй сѫ рѣшили: даромъ, даромъ ще работятъ, и тѣ, ще станатъ слуги на човѣчеството. Единъ владика не го е турилъ Господь да развежда мѫже и жени. Туй не е Христовото учение, туй не е проповѣдвалъ Христосъ. Сега православната църква трѣбва да различи кое е Христовото учение, кое е съборното учение.
Евангелската църква трѣбва да разрѣши, че Христосъ е глава на тази църква, и въ името на тази глава азъ проповѣдвамъ.
Надъ тази глава има друга глава, Тя е Богъ. Свѣтътъ с сега на сѫдба, и сѫдбата най-първо ще започне отъ свещеницитѣ, отъ проповѣдницитѣ, тѣ ще го изпитътъ туй.
към беседата >>
Не, ще взѣмешъ триона, и ти, и онзи, ще я поправите.
Минавамъ азъ: Какво има, братко? – Не плачи, дай триона, изваждамъ теслата си, започвамъ. Казвамъ му: Не бой се, нѣма какво да се плаче, въ половинъ часъ ще се поправи твоята кола, ще тръгне. Нѣма защо да се плачи. Който не знае да поправя, той ще плаче.
Не, ще взѣмешъ триона, и ти, и онзи, ще я поправите.
Вие, като се обръщате къмъ Бога, плачете ли? Ще се плачи. Има нѣкои, които не сѫ разбрали туй изкуство да плачатъ. Не, има единъ свещенъ плачъ. Това не е подигравка.
към беседата >>
Надъ тази глава има друга глава, Тя е Богъ.
Най-първото нѣщо, което искаме, не отъ другитѣ хора, но отъ свещеницитѣ, отъ проповѣдницитѣ, отъ турскитѣ ходжи, отъ браминитѣ навсѣкѫдѣ въ небето за тѣхъ тъй сѫ рѣшили: даромъ, даромъ ще работятъ, и тѣ, ще станатъ слуги на човѣчеството. Единъ владика не го е турилъ Господь да развежда мѫже и жени. Туй не е Христовото учение, туй не е проповѣдвалъ Христосъ. Сега православната църква трѣбва да различи кое е Христовото учение, кое е съборното учение. Евангелската църква трѣбва да разрѣши, че Христосъ е глава на тази църква, и въ името на тази глава азъ проповѣдвамъ.
Надъ тази глава има друга глава, Тя е Богъ.
Свѣтътъ с сега на сѫдба, и сѫдбата най-първо ще започне отъ свещеницитѣ, отъ проповѣдницитѣ, тѣ ще го изпитътъ туй.
към беседата >>
Вие, като се обръщате къмъ Бога, плачете ли?
– Не плачи, дай триона, изваждамъ теслата си, започвамъ. Казвамъ му: Не бой се, нѣма какво да се плаче, въ половинъ часъ ще се поправи твоята кола, ще тръгне. Нѣма защо да се плачи. Който не знае да поправя, той ще плаче. Не, ще взѣмешъ триона, и ти, и онзи, ще я поправите.
Вие, като се обръщате къмъ Бога, плачете ли?
Ще се плачи. Има нѣкои, които не сѫ разбрали туй изкуство да плачатъ. Не, има единъ свещенъ плачъ. Това не е подигравка. Той е плачъ – какъ да не сме знаяли тази велика Истина!
към беседата >>
Свѣтътъ с сега на сѫдба, и сѫдбата най-първо ще започне отъ свещеницитѣ, отъ проповѣдницитѣ, тѣ ще го изпитътъ туй.
Единъ владика не го е турилъ Господь да развежда мѫже и жени. Туй не е Христовото учение, туй не е проповѣдвалъ Христосъ. Сега православната църква трѣбва да различи кое е Христовото учение, кое е съборното учение. Евангелската църква трѣбва да разрѣши, че Христосъ е глава на тази църква, и въ името на тази глава азъ проповѣдвамъ. Надъ тази глава има друга глава, Тя е Богъ.
Свѣтътъ с сега на сѫдба, и сѫдбата най-първо ще започне отъ свещеницитѣ, отъ проповѣдницитѣ, тѣ ще го изпитътъ туй.
към беседата >>
Ще се плачи.
Казвамъ му: Не бой се, нѣма какво да се плаче, въ половинъ часъ ще се поправи твоята кола, ще тръгне. Нѣма защо да се плачи. Който не знае да поправя, той ще плаче. Не, ще взѣмешъ триона, и ти, и онзи, ще я поправите. Вие, като се обръщате къмъ Бога, плачете ли?
Ще се плачи.
Има нѣкои, които не сѫ разбрали туй изкуство да плачатъ. Не, има единъ свещенъ плачъ. Това не е подигравка. Той е плачъ – какъ да не сме знаяли тази велика Истина! Гдѣ е тази велика Истина?
към беседата >>
„Чий образъ е“, казва Христосъ „този“?
„Чий образъ е“, казва Христосъ „този“?
към беседата >>
Има нѣкои, които не сѫ разбрали туй изкуство да плачатъ.
Нѣма защо да се плачи. Който не знае да поправя, той ще плаче. Не, ще взѣмешъ триона, и ти, и онзи, ще я поправите. Вие, като се обръщате къмъ Бога, плачете ли? Ще се плачи.
Има нѣкои, които не сѫ разбрали туй изкуство да плачатъ.
Не, има единъ свещенъ плачъ. Това не е подигравка. Той е плачъ – какъ да не сме знаяли тази велика Истина! Гдѣ е тази велика Истина?
към беседата >>
Сега, нѣкои ще кажатъ: „Ама тъй като говорите, нашиятъ народъ не може да се подигне“.
Сега, нѣкои ще кажатъ: „Ама тъй като говорите, нашиятъ народъ не може да се подигне“.
Какъ ще се подигне вашиятъ народъ? Ако вие ме слушате, азъ ще ви дамъ единъ моралъ, съ който този народъ може да се подигне. Азъ мога да ви дамъ единъ начинъ за копане и оране, и да благословя тази земя да се получи жито много повече, отколкото сега, но се изисква едно сърдце благородно, единъ умъ просветенъ, а не единъ опороченъ умъ, какъвто е сега, дидактически, да се надхитряваме. Не, не, ние имаме и други едни доказателства. Ако азъ съмъ сега като всички други проповѣдници, които казватъ, че съмъ на кривия пѫть, ще седна да имъ доказвамъ противното, но азъ ще имъ кажа: Братя, елате, най-първо ще запостимъ, да видимъ кой колко може да издържи.
към беседата >>
Не, има единъ свещенъ плачъ.
Който не знае да поправя, той ще плаче. Не, ще взѣмешъ триона, и ти, и онзи, ще я поправите. Вие, като се обръщате къмъ Бога, плачете ли? Ще се плачи. Има нѣкои, които не сѫ разбрали туй изкуство да плачатъ.
Не, има единъ свещенъ плачъ.
Това не е подигравка. Той е плачъ – какъ да не сме знаяли тази велика Истина! Гдѣ е тази велика Истина?
към беседата >>
Какъ ще се подигне вашиятъ народъ?
Сега, нѣкои ще кажатъ: „Ама тъй като говорите, нашиятъ народъ не може да се подигне“.
Какъ ще се подигне вашиятъ народъ?
Ако вие ме слушате, азъ ще ви дамъ единъ моралъ, съ който този народъ може да се подигне. Азъ мога да ви дамъ единъ начинъ за копане и оране, и да благословя тази земя да се получи жито много повече, отколкото сега, но се изисква едно сърдце благородно, единъ умъ просветенъ, а не единъ опороченъ умъ, какъвто е сега, дидактически, да се надхитряваме. Не, не, ние имаме и други едни доказателства. Ако азъ съмъ сега като всички други проповѣдници, които казватъ, че съмъ на кривия пѫть, ще седна да имъ доказвамъ противното, но азъ ще имъ кажа: Братя, елате, най-първо ще запостимъ, да видимъ кой колко може да издържи. Ще започнемъ всички проповѣдници и свещенослужители въ цѣлия свѣтъ.
към беседата >>
Това не е подигравка.
Не, ще взѣмешъ триона, и ти, и онзи, ще я поправите. Вие, като се обръщате къмъ Бога, плачете ли? Ще се плачи. Има нѣкои, които не сѫ разбрали туй изкуство да плачатъ. Не, има единъ свещенъ плачъ.
Това не е подигравка.
Той е плачъ – какъ да не сме знаяли тази велика Истина! Гдѣ е тази велика Истина?
към беседата >>
Ако вие ме слушате, азъ ще ви дамъ единъ моралъ, съ който този народъ може да се подигне.
Сега, нѣкои ще кажатъ: „Ама тъй като говорите, нашиятъ народъ не може да се подигне“. Какъ ще се подигне вашиятъ народъ?
Ако вие ме слушате, азъ ще ви дамъ единъ моралъ, съ който този народъ може да се подигне.
Азъ мога да ви дамъ единъ начинъ за копане и оране, и да благословя тази земя да се получи жито много повече, отколкото сега, но се изисква едно сърдце благородно, единъ умъ просветенъ, а не единъ опороченъ умъ, какъвто е сега, дидактически, да се надхитряваме. Не, не, ние имаме и други едни доказателства. Ако азъ съмъ сега като всички други проповѣдници, които казватъ, че съмъ на кривия пѫть, ще седна да имъ доказвамъ противното, но азъ ще имъ кажа: Братя, елате, най-първо ще запостимъ, да видимъ кой колко може да издържи. Ще започнемъ всички проповѣдници и свещенослужители въ цѣлия свѣтъ. Ще започнемъ единъ день, два, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, послѣ 20, 25, 30, 35, 40 дни.
към беседата >>
Той е плачъ – какъ да не сме знаяли тази велика Истина!
Вие, като се обръщате къмъ Бога, плачете ли? Ще се плачи. Има нѣкои, които не сѫ разбрали туй изкуство да плачатъ. Не, има единъ свещенъ плачъ. Това не е подигравка.
Той е плачъ – какъ да не сме знаяли тази велика Истина!
Гдѣ е тази велика Истина?
към беседата >>
Азъ мога да ви дамъ единъ начинъ за копане и оране, и да благословя тази земя да се получи жито много повече, отколкото сега, но се изисква едно сърдце благородно, единъ умъ просветенъ, а не единъ опороченъ умъ, какъвто е сега, дидактически, да се надхитряваме.
Сега, нѣкои ще кажатъ: „Ама тъй като говорите, нашиятъ народъ не може да се подигне“. Какъ ще се подигне вашиятъ народъ? Ако вие ме слушате, азъ ще ви дамъ единъ моралъ, съ който този народъ може да се подигне.
Азъ мога да ви дамъ единъ начинъ за копане и оране, и да благословя тази земя да се получи жито много повече, отколкото сега, но се изисква едно сърдце благородно, единъ умъ просветенъ, а не единъ опороченъ умъ, какъвто е сега, дидактически, да се надхитряваме.
Не, не, ние имаме и други едни доказателства. Ако азъ съмъ сега като всички други проповѣдници, които казватъ, че съмъ на кривия пѫть, ще седна да имъ доказвамъ противното, но азъ ще имъ кажа: Братя, елате, най-първо ще запостимъ, да видимъ кой колко може да издържи. Ще започнемъ всички проповѣдници и свещенослужители въ цѣлия свѣтъ. Ще започнемъ единъ день, два, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, послѣ 20, 25, 30, 35, 40 дни. Мислите ли, като дойдеме до 40 дни, колко владици и колко попове ще останатъ?
към беседата >>
Гдѣ е тази велика Истина?
Ще се плачи. Има нѣкои, които не сѫ разбрали туй изкуство да плачатъ. Не, има единъ свещенъ плачъ. Това не е подигравка. Той е плачъ – какъ да не сме знаяли тази велика Истина!
Гдѣ е тази велика Истина?
към беседата >>
Не, не, ние имаме и други едни доказателства.
Сега, нѣкои ще кажатъ: „Ама тъй като говорите, нашиятъ народъ не може да се подигне“. Какъ ще се подигне вашиятъ народъ? Ако вие ме слушате, азъ ще ви дамъ единъ моралъ, съ който този народъ може да се подигне. Азъ мога да ви дамъ единъ начинъ за копане и оране, и да благословя тази земя да се получи жито много повече, отколкото сега, но се изисква едно сърдце благородно, единъ умъ просветенъ, а не единъ опороченъ умъ, какъвто е сега, дидактически, да се надхитряваме.
Не, не, ние имаме и други едни доказателства.
Ако азъ съмъ сега като всички други проповѣдници, които казватъ, че съмъ на кривия пѫть, ще седна да имъ доказвамъ противното, но азъ ще имъ кажа: Братя, елате, най-първо ще запостимъ, да видимъ кой колко може да издържи. Ще започнемъ всички проповѣдници и свещенослужители въ цѣлия свѣтъ. Ще започнемъ единъ день, два, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, послѣ 20, 25, 30, 35, 40 дни. Мислите ли, като дойдеме до 40 дни, колко владици и колко попове ще останатъ? И тъй, всички онѣзи християни, които вѣрватъ, ще имъ кажемъ: На пость!
към беседата >>
И азъ се обръщамъ сега къмъ васъ: слушайте, младо поколение, герои се изискватъ сега отъ васъ!
И азъ се обръщамъ сега къмъ васъ: слушайте, младо поколение, герои се изискватъ сега отъ васъ!
Азъ бихъ желалъ сега отъ васъ да се създадатъ моми и момци съ диамантена воля и кристални добродѣтели. Сега съ всинца ви искамъ да направя единъ опитъ, да ви потопя въ 35 милиона градуса на Божествената Любовь, и като се върнете, да покажете на всички тия религиозни хора, на този народъ, какво нещо е религия, и какво нещо е животътъ въ Бога. И единъ день, като извадя тия младитѣ, ако сѫ живи тия старци, ще ги посетя, да ги видятъ. И тия 16 души владици и тѣхъ ще ги туря на този 35 милиона градуса огънь, и като ги извадя, ще ги питамъ: Кой владика си ти? Нѣма да има нито софийски, нито видински, нито варненски, България ще остане безъ владици.
към беседата >>
Ако азъ съмъ сега като всички други проповѣдници, които казватъ, че съмъ на кривия пѫть, ще седна да имъ доказвамъ противното, но азъ ще имъ кажа: Братя, елате, най-първо ще запостимъ, да видимъ кой колко може да издържи.
Сега, нѣкои ще кажатъ: „Ама тъй като говорите, нашиятъ народъ не може да се подигне“. Какъ ще се подигне вашиятъ народъ? Ако вие ме слушате, азъ ще ви дамъ единъ моралъ, съ който този народъ може да се подигне. Азъ мога да ви дамъ единъ начинъ за копане и оране, и да благословя тази земя да се получи жито много повече, отколкото сега, но се изисква едно сърдце благородно, единъ умъ просветенъ, а не единъ опороченъ умъ, какъвто е сега, дидактически, да се надхитряваме. Не, не, ние имаме и други едни доказателства.
Ако азъ съмъ сега като всички други проповѣдници, които казватъ, че съмъ на кривия пѫть, ще седна да имъ доказвамъ противното, но азъ ще имъ кажа: Братя, елате, най-първо ще запостимъ, да видимъ кой колко може да издържи.
Ще започнемъ всички проповѣдници и свещенослужители въ цѣлия свѣтъ. Ще започнемъ единъ день, два, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, послѣ 20, 25, 30, 35, 40 дни. Мислите ли, като дойдеме до 40 дни, колко владици и колко попове ще останатъ? И тъй, всички онѣзи християни, които вѣрватъ, ще имъ кажемъ: На пость! Понеже сега се спориха главатаритѣ, ще ги видимъ колко дни може да издържатъ.
към беседата >>
Азъ бихъ желалъ сега отъ васъ да се създадатъ моми и момци съ диамантена воля и кристални добродѣтели.
И азъ се обръщамъ сега къмъ васъ: слушайте, младо поколение, герои се изискватъ сега отъ васъ!
Азъ бихъ желалъ сега отъ васъ да се създадатъ моми и момци съ диамантена воля и кристални добродѣтели.
Сега съ всинца ви искамъ да направя единъ опитъ, да ви потопя въ 35 милиона градуса на Божествената Любовь, и като се върнете, да покажете на всички тия религиозни хора, на този народъ, какво нещо е религия, и какво нещо е животътъ въ Бога. И единъ день, като извадя тия младитѣ, ако сѫ живи тия старци, ще ги посетя, да ги видятъ. И тия 16 души владици и тѣхъ ще ги туря на този 35 милиона градуса огънь, и като ги извадя, ще ги питамъ: Кой владика си ти? Нѣма да има нито софийски, нито видински, нито варненски, България ще остане безъ владици. Ние страдаме отъ много владици.
към беседата >>
Ще започнемъ всички проповѣдници и свещенослужители въ цѣлия свѣтъ.
Какъ ще се подигне вашиятъ народъ? Ако вие ме слушате, азъ ще ви дамъ единъ моралъ, съ който този народъ може да се подигне. Азъ мога да ви дамъ единъ начинъ за копане и оране, и да благословя тази земя да се получи жито много повече, отколкото сега, но се изисква едно сърдце благородно, единъ умъ просветенъ, а не единъ опороченъ умъ, какъвто е сега, дидактически, да се надхитряваме. Не, не, ние имаме и други едни доказателства. Ако азъ съмъ сега като всички други проповѣдници, които казватъ, че съмъ на кривия пѫть, ще седна да имъ доказвамъ противното, но азъ ще имъ кажа: Братя, елате, най-първо ще запостимъ, да видимъ кой колко може да издържи.
Ще започнемъ всички проповѣдници и свещенослужители въ цѣлия свѣтъ.
Ще започнемъ единъ день, два, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, послѣ 20, 25, 30, 35, 40 дни. Мислите ли, като дойдеме до 40 дни, колко владици и колко попове ще останатъ? И тъй, всички онѣзи християни, които вѣрватъ, ще имъ кажемъ: На пость! Понеже сега се спориха главатаритѣ, ще ги видимъ колко дни може да издържатъ. И не само да постьтъ, но слѣдъ като постьтъ, да бѫдатъ весели и бодри.
към беседата >>
Сега съ всинца ви искамъ да направя единъ опитъ, да ви потопя въ 35 милиона градуса на Божествената Любовь, и като се върнете, да покажете на всички тия религиозни хора, на този народъ, какво нещо е религия, и какво нещо е животътъ въ Бога.
И азъ се обръщамъ сега къмъ васъ: слушайте, младо поколение, герои се изискватъ сега отъ васъ! Азъ бихъ желалъ сега отъ васъ да се създадатъ моми и момци съ диамантена воля и кристални добродѣтели.
Сега съ всинца ви искамъ да направя единъ опитъ, да ви потопя въ 35 милиона градуса на Божествената Любовь, и като се върнете, да покажете на всички тия религиозни хора, на този народъ, какво нещо е религия, и какво нещо е животътъ въ Бога.
И единъ день, като извадя тия младитѣ, ако сѫ живи тия старци, ще ги посетя, да ги видятъ. И тия 16 души владици и тѣхъ ще ги туря на този 35 милиона градуса огънь, и като ги извадя, ще ги питамъ: Кой владика си ти? Нѣма да има нито софийски, нито видински, нито варненски, България ще остане безъ владици. Ние страдаме отъ много владици. Намъ ни трѣбва само единъ владика – владика на Любовьта.
към беседата >>
Ще започнемъ единъ день, два, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, послѣ 20, 25, 30, 35, 40 дни.
Ако вие ме слушате, азъ ще ви дамъ единъ моралъ, съ който този народъ може да се подигне. Азъ мога да ви дамъ единъ начинъ за копане и оране, и да благословя тази земя да се получи жито много повече, отколкото сега, но се изисква едно сърдце благородно, единъ умъ просветенъ, а не единъ опороченъ умъ, какъвто е сега, дидактически, да се надхитряваме. Не, не, ние имаме и други едни доказателства. Ако азъ съмъ сега като всички други проповѣдници, които казватъ, че съмъ на кривия пѫть, ще седна да имъ доказвамъ противното, но азъ ще имъ кажа: Братя, елате, най-първо ще запостимъ, да видимъ кой колко може да издържи. Ще започнемъ всички проповѣдници и свещенослужители въ цѣлия свѣтъ.
Ще започнемъ единъ день, два, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, послѣ 20, 25, 30, 35, 40 дни.
Мислите ли, като дойдеме до 40 дни, колко владици и колко попове ще останатъ? И тъй, всички онѣзи християни, които вѣрватъ, ще имъ кажемъ: На пость! Понеже сега се спориха главатаритѣ, ще ги видимъ колко дни може да издържатъ. И не само да постьтъ, но слѣдъ като постьтъ, да бѫдатъ весели и бодри. Не да се показватъ привидно такива, но прѣзъ цѣлото врѣме 40 дни като постятъ, да бѫдатъ радостни и весели.
към беседата >>
И единъ день, като извадя тия младитѣ, ако сѫ живи тия старци, ще ги посетя, да ги видятъ.
И азъ се обръщамъ сега къмъ васъ: слушайте, младо поколение, герои се изискватъ сега отъ васъ! Азъ бихъ желалъ сега отъ васъ да се създадатъ моми и момци съ диамантена воля и кристални добродѣтели. Сега съ всинца ви искамъ да направя единъ опитъ, да ви потопя въ 35 милиона градуса на Божествената Любовь, и като се върнете, да покажете на всички тия религиозни хора, на този народъ, какво нещо е религия, и какво нещо е животътъ въ Бога.
И единъ день, като извадя тия младитѣ, ако сѫ живи тия старци, ще ги посетя, да ги видятъ.
И тия 16 души владици и тѣхъ ще ги туря на този 35 милиона градуса огънь, и като ги извадя, ще ги питамъ: Кой владика си ти? Нѣма да има нито софийски, нито видински, нито варненски, България ще остане безъ владици. Ние страдаме отъ много владици. Намъ ни трѣбва само единъ владика – владика на Любовьта. Единъ свещеникъ ни трѣбва, а всички други ще бѫдатъ братя.
към беседата >>
Мислите ли, като дойдеме до 40 дни, колко владици и колко попове ще останатъ?
Азъ мога да ви дамъ единъ начинъ за копане и оране, и да благословя тази земя да се получи жито много повече, отколкото сега, но се изисква едно сърдце благородно, единъ умъ просветенъ, а не единъ опороченъ умъ, какъвто е сега, дидактически, да се надхитряваме. Не, не, ние имаме и други едни доказателства. Ако азъ съмъ сега като всички други проповѣдници, които казватъ, че съмъ на кривия пѫть, ще седна да имъ доказвамъ противното, но азъ ще имъ кажа: Братя, елате, най-първо ще запостимъ, да видимъ кой колко може да издържи. Ще започнемъ всички проповѣдници и свещенослужители въ цѣлия свѣтъ. Ще започнемъ единъ день, два, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, послѣ 20, 25, 30, 35, 40 дни.
Мислите ли, като дойдеме до 40 дни, колко владици и колко попове ще останатъ?
И тъй, всички онѣзи християни, които вѣрватъ, ще имъ кажемъ: На пость! Понеже сега се спориха главатаритѣ, ще ги видимъ колко дни може да издържатъ. И не само да постьтъ, но слѣдъ като постьтъ, да бѫдатъ весели и бодри. Не да се показватъ привидно такива, но прѣзъ цѣлото врѣме 40 дни като постятъ, да бѫдатъ радостни и весели. Тъй трѣбва да бѫде!
към беседата >>
И тия 16 души владици и тѣхъ ще ги туря на този 35 милиона градуса огънь, и като ги извадя, ще ги питамъ: Кой владика си ти?
И азъ се обръщамъ сега къмъ васъ: слушайте, младо поколение, герои се изискватъ сега отъ васъ! Азъ бихъ желалъ сега отъ васъ да се създадатъ моми и момци съ диамантена воля и кристални добродѣтели. Сега съ всинца ви искамъ да направя единъ опитъ, да ви потопя въ 35 милиона градуса на Божествената Любовь, и като се върнете, да покажете на всички тия религиозни хора, на този народъ, какво нещо е религия, и какво нещо е животътъ въ Бога. И единъ день, като извадя тия младитѣ, ако сѫ живи тия старци, ще ги посетя, да ги видятъ.
И тия 16 души владици и тѣхъ ще ги туря на този 35 милиона градуса огънь, и като ги извадя, ще ги питамъ: Кой владика си ти?
Нѣма да има нито софийски, нито видински, нито варненски, България ще остане безъ владици. Ние страдаме отъ много владици. Намъ ни трѣбва само единъ владика – владика на Любовьта. Единъ свещеникъ ни трѣбва, а всички други ще бѫдатъ братя. Нищо повече!
към беседата >>
И тъй, всички онѣзи християни, които вѣрватъ, ще имъ кажемъ: На пость!
Не, не, ние имаме и други едни доказателства. Ако азъ съмъ сега като всички други проповѣдници, които казватъ, че съмъ на кривия пѫть, ще седна да имъ доказвамъ противното, но азъ ще имъ кажа: Братя, елате, най-първо ще запостимъ, да видимъ кой колко може да издържи. Ще започнемъ всички проповѣдници и свещенослужители въ цѣлия свѣтъ. Ще започнемъ единъ день, два, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, послѣ 20, 25, 30, 35, 40 дни. Мислите ли, като дойдеме до 40 дни, колко владици и колко попове ще останатъ?
И тъй, всички онѣзи християни, които вѣрватъ, ще имъ кажемъ: На пость!
Понеже сега се спориха главатаритѣ, ще ги видимъ колко дни може да издържатъ. И не само да постьтъ, но слѣдъ като постьтъ, да бѫдатъ весели и бодри. Не да се показватъ привидно такива, но прѣзъ цѣлото врѣме 40 дни като постятъ, да бѫдатъ радостни и весели. Тъй трѣбва да бѫде! На лицето да се не прояви никаква неблагодарность.
към беседата >>
Нѣма да има нито софийски, нито видински, нито варненски, България ще остане безъ владици.
И азъ се обръщамъ сега къмъ васъ: слушайте, младо поколение, герои се изискватъ сега отъ васъ! Азъ бихъ желалъ сега отъ васъ да се създадатъ моми и момци съ диамантена воля и кристални добродѣтели. Сега съ всинца ви искамъ да направя единъ опитъ, да ви потопя въ 35 милиона градуса на Божествената Любовь, и като се върнете, да покажете на всички тия религиозни хора, на този народъ, какво нещо е религия, и какво нещо е животътъ въ Бога. И единъ день, като извадя тия младитѣ, ако сѫ живи тия старци, ще ги посетя, да ги видятъ. И тия 16 души владици и тѣхъ ще ги туря на този 35 милиона градуса огънь, и като ги извадя, ще ги питамъ: Кой владика си ти?
Нѣма да има нито софийски, нито видински, нито варненски, България ще остане безъ владици.
Ние страдаме отъ много владици. Намъ ни трѣбва само единъ владика – владика на Любовьта. Единъ свещеникъ ни трѣбва, а всички други ще бѫдатъ братя. Нищо повече!
към беседата >>
Понеже сега се спориха главатаритѣ, ще ги видимъ колко дни може да издържатъ.
Ако азъ съмъ сега като всички други проповѣдници, които казватъ, че съмъ на кривия пѫть, ще седна да имъ доказвамъ противното, но азъ ще имъ кажа: Братя, елате, най-първо ще запостимъ, да видимъ кой колко може да издържи. Ще започнемъ всички проповѣдници и свещенослужители въ цѣлия свѣтъ. Ще започнемъ единъ день, два, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, послѣ 20, 25, 30, 35, 40 дни. Мислите ли, като дойдеме до 40 дни, колко владици и колко попове ще останатъ? И тъй, всички онѣзи християни, които вѣрватъ, ще имъ кажемъ: На пость!
Понеже сега се спориха главатаритѣ, ще ги видимъ колко дни може да издържатъ.
И не само да постьтъ, но слѣдъ като постьтъ, да бѫдатъ весели и бодри. Не да се показватъ привидно такива, но прѣзъ цѣлото врѣме 40 дни като постятъ, да бѫдатъ радостни и весели. Тъй трѣбва да бѫде! На лицето да се не прояви никаква неблагодарность.
към беседата >>
Ние страдаме отъ много владици.
Азъ бихъ желалъ сега отъ васъ да се създадатъ моми и момци съ диамантена воля и кристални добродѣтели. Сега съ всинца ви искамъ да направя единъ опитъ, да ви потопя въ 35 милиона градуса на Божествената Любовь, и като се върнете, да покажете на всички тия религиозни хора, на този народъ, какво нещо е религия, и какво нещо е животътъ въ Бога. И единъ день, като извадя тия младитѣ, ако сѫ живи тия старци, ще ги посетя, да ги видятъ. И тия 16 души владици и тѣхъ ще ги туря на този 35 милиона градуса огънь, и като ги извадя, ще ги питамъ: Кой владика си ти? Нѣма да има нито софийски, нито видински, нито варненски, България ще остане безъ владици.
Ние страдаме отъ много владици.
Намъ ни трѣбва само единъ владика – владика на Любовьта. Единъ свещеникъ ни трѣбва, а всички други ще бѫдатъ братя. Нищо повече!
към беседата >>
И не само да постьтъ, но слѣдъ като постьтъ, да бѫдатъ весели и бодри.
Ще започнемъ всички проповѣдници и свещенослужители въ цѣлия свѣтъ. Ще започнемъ единъ день, два, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, послѣ 20, 25, 30, 35, 40 дни. Мислите ли, като дойдеме до 40 дни, колко владици и колко попове ще останатъ? И тъй, всички онѣзи християни, които вѣрватъ, ще имъ кажемъ: На пость! Понеже сега се спориха главатаритѣ, ще ги видимъ колко дни може да издържатъ.
И не само да постьтъ, но слѣдъ като постьтъ, да бѫдатъ весели и бодри.
Не да се показватъ привидно такива, но прѣзъ цѣлото врѣме 40 дни като постятъ, да бѫдатъ радостни и весели. Тъй трѣбва да бѫде! На лицето да се не прояви никаква неблагодарность.
към беседата >>
Намъ ни трѣбва само единъ владика – владика на Любовьта.
Сега съ всинца ви искамъ да направя единъ опитъ, да ви потопя въ 35 милиона градуса на Божествената Любовь, и като се върнете, да покажете на всички тия религиозни хора, на този народъ, какво нещо е религия, и какво нещо е животътъ въ Бога. И единъ день, като извадя тия младитѣ, ако сѫ живи тия старци, ще ги посетя, да ги видятъ. И тия 16 души владици и тѣхъ ще ги туря на този 35 милиона градуса огънь, и като ги извадя, ще ги питамъ: Кой владика си ти? Нѣма да има нито софийски, нито видински, нито варненски, България ще остане безъ владици. Ние страдаме отъ много владици.
Намъ ни трѣбва само единъ владика – владика на Любовьта.
Единъ свещеникъ ни трѣбва, а всички други ще бѫдатъ братя. Нищо повече!
към беседата >>
Не да се показватъ привидно такива, но прѣзъ цѣлото врѣме 40 дни като постятъ, да бѫдатъ радостни и весели.
Ще започнемъ единъ день, два, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, послѣ 20, 25, 30, 35, 40 дни. Мислите ли, като дойдеме до 40 дни, колко владици и колко попове ще останатъ? И тъй, всички онѣзи християни, които вѣрватъ, ще имъ кажемъ: На пость! Понеже сега се спориха главатаритѣ, ще ги видимъ колко дни може да издържатъ. И не само да постьтъ, но слѣдъ като постьтъ, да бѫдатъ весели и бодри.
Не да се показватъ привидно такива, но прѣзъ цѣлото врѣме 40 дни като постятъ, да бѫдатъ радостни и весели.
Тъй трѣбва да бѫде! На лицето да се не прояви никаква неблагодарность.
към беседата >>
Единъ свещеникъ ни трѣбва, а всички други ще бѫдатъ братя.
И единъ день, като извадя тия младитѣ, ако сѫ живи тия старци, ще ги посетя, да ги видятъ. И тия 16 души владици и тѣхъ ще ги туря на този 35 милиона градуса огънь, и като ги извадя, ще ги питамъ: Кой владика си ти? Нѣма да има нито софийски, нито видински, нито варненски, България ще остане безъ владици. Ние страдаме отъ много владици. Намъ ни трѣбва само единъ владика – владика на Любовьта.
Единъ свещеникъ ни трѣбва, а всички други ще бѫдатъ братя.
Нищо повече!
към беседата >>
Тъй трѣбва да бѫде!
Мислите ли, като дойдеме до 40 дни, колко владици и колко попове ще останатъ? И тъй, всички онѣзи християни, които вѣрватъ, ще имъ кажемъ: На пость! Понеже сега се спориха главатаритѣ, ще ги видимъ колко дни може да издържатъ. И не само да постьтъ, но слѣдъ като постьтъ, да бѫдатъ весели и бодри. Не да се показватъ привидно такива, но прѣзъ цѣлото врѣме 40 дни като постятъ, да бѫдатъ радостни и весели.
Тъй трѣбва да бѫде!
На лицето да се не прояви никаква неблагодарность.
към беседата >>
Нищо повече!
И тия 16 души владици и тѣхъ ще ги туря на този 35 милиона градуса огънь, и като ги извадя, ще ги питамъ: Кой владика си ти? Нѣма да има нито софийски, нито видински, нито варненски, България ще остане безъ владици. Ние страдаме отъ много владици. Намъ ни трѣбва само единъ владика – владика на Любовьта. Единъ свещеникъ ни трѣбва, а всички други ще бѫдатъ братя.
Нищо повече!
към беседата >>
На лицето да се не прояви никаква неблагодарность.
И тъй, всички онѣзи християни, които вѣрватъ, ще имъ кажемъ: На пость! Понеже сега се спориха главатаритѣ, ще ги видимъ колко дни може да издържатъ. И не само да постьтъ, но слѣдъ като постьтъ, да бѫдатъ весели и бодри. Не да се показватъ привидно такива, но прѣзъ цѣлото врѣме 40 дни като постятъ, да бѫдатъ радостни и весели. Тъй трѣбва да бѫде!
На лицето да се не прояви никаква неблагодарность.
към беседата >>
Това е учението, което Христосъ проповѣдвалъ.
Това е учението, което Христосъ проповѣдвалъ.
Христосъ, Който е живъ, това е проповѣдвалъ, не иска да лъжа.
към беседата >>
И тъй, ще дойдемъ до всички православни, католици, протестанти, да докажемъ коя вѣра е най-права – съ поста.
И тъй, ще дойдемъ до всички православни, католици, протестанти, да докажемъ коя вѣра е най-права – съ поста.
Да кажемъ, че този изпитъ издържаха. Ще кажемъ: не ни костува много да постимъ. Добре, послѣ ще дойдемъ да раздадемъ имането си. Ще започнемъ да даваме: единъ 1,000 лв., другъ – 2,000, трети 5,000 лв., четвърти 10,000 лв., 20,000 лв. слѣдъ като стане всичко туй, слѣдъ като раздадемъ имането си, тогава ще кажемъ: „Господи, свършихме работата си“.
към беседата >>
Христосъ, Който е живъ, това е проповѣдвалъ, не иска да лъжа.
Това е учението, което Христосъ проповѣдвалъ.
Христосъ, Който е живъ, това е проповѣдвалъ, не иска да лъжа.
към беседата >>
Да кажемъ, че този изпитъ издържаха.
И тъй, ще дойдемъ до всички православни, католици, протестанти, да докажемъ коя вѣра е най-права – съ поста.
Да кажемъ, че този изпитъ издържаха.
Ще кажемъ: не ни костува много да постимъ. Добре, послѣ ще дойдемъ да раздадемъ имането си. Ще започнемъ да даваме: единъ 1,000 лв., другъ – 2,000, трети 5,000 лв., четвърти 10,000 лв., 20,000 лв. слѣдъ като стане всичко туй, слѣдъ като раздадемъ имането си, тогава ще кажемъ: „Господи, свършихме работата си“. Не, ще взѣмемъ по една мотика, ще идемъ на нивата си, и ще кажемъ: „Елате, братко тукъ, ще разоремъ и ще направимъ ниви, ще посадимъ бахчи и дървета, ще започнемъ съ трудъ, и съ потъ на лицето си ще изкарваме прѣхраната си“.
към беседата >>
Сега, моятъ тронъ с малко… това показва, че трѣбва да се въодушевимъ да дадемъ на свѣта единъ тронъ, всички може да се претопимъ.
Сега, моятъ тронъ с малко… това показва, че трѣбва да се въодушевимъ да дадемъ на свѣта единъ тронъ, всички може да се претопимъ.
Сега туй нѣма да стане на сила. Нѣкой отъ васъ, понеже ви обичамъ, нѣма да се поцѣремоня, ще ви взѣма, и хайде вѫтрѣ въ ретортата. Въ туй отношение вие може да плачете, но нали искате? Азъ зная, ще го направя, и ще ми благодарите. Туй учение, което ние проповѣдваме, поставяме го на единъ реаленъ опитъ.
към беседата >>
Ще кажемъ: не ни костува много да постимъ.
И тъй, ще дойдемъ до всички православни, католици, протестанти, да докажемъ коя вѣра е най-права – съ поста. Да кажемъ, че този изпитъ издържаха.
Ще кажемъ: не ни костува много да постимъ.
Добре, послѣ ще дойдемъ да раздадемъ имането си. Ще започнемъ да даваме: единъ 1,000 лв., другъ – 2,000, трети 5,000 лв., четвърти 10,000 лв., 20,000 лв. слѣдъ като стане всичко туй, слѣдъ като раздадемъ имането си, тогава ще кажемъ: „Господи, свършихме работата си“. Не, ще взѣмемъ по една мотика, ще идемъ на нивата си, и ще кажемъ: „Елате, братко тукъ, ще разоремъ и ще направимъ ниви, ще посадимъ бахчи и дървета, ще започнемъ съ трудъ, и съ потъ на лицето си ще изкарваме прѣхраната си“. Не само така, не само ще оремъ и копаемъ, но всички трѣби, които се правятъ въ псалмитѣ на Давида, ще ги пѣемъ.
към беседата >>
Сега туй нѣма да стане на сила.
Сега, моятъ тронъ с малко… това показва, че трѣбва да се въодушевимъ да дадемъ на свѣта единъ тронъ, всички може да се претопимъ.
Сега туй нѣма да стане на сила.
Нѣкой отъ васъ, понеже ви обичамъ, нѣма да се поцѣремоня, ще ви взѣма, и хайде вѫтрѣ въ ретортата. Въ туй отношение вие може да плачете, но нали искате? Азъ зная, ще го направя, и ще ми благодарите. Туй учение, което ние проповѣдваме, поставяме го на единъ реаленъ опитъ. То е вече за онѣзи напрѣднали души въ които съзнанието се развило.
към беседата >>
Добре, послѣ ще дойдемъ да раздадемъ имането си.
И тъй, ще дойдемъ до всички православни, католици, протестанти, да докажемъ коя вѣра е най-права – съ поста. Да кажемъ, че този изпитъ издържаха. Ще кажемъ: не ни костува много да постимъ.
Добре, послѣ ще дойдемъ да раздадемъ имането си.
Ще започнемъ да даваме: единъ 1,000 лв., другъ – 2,000, трети 5,000 лв., четвърти 10,000 лв., 20,000 лв. слѣдъ като стане всичко туй, слѣдъ като раздадемъ имането си, тогава ще кажемъ: „Господи, свършихме работата си“. Не, ще взѣмемъ по една мотика, ще идемъ на нивата си, и ще кажемъ: „Елате, братко тукъ, ще разоремъ и ще направимъ ниви, ще посадимъ бахчи и дървета, ще започнемъ съ трудъ, и съ потъ на лицето си ще изкарваме прѣхраната си“. Не само така, не само ще оремъ и копаемъ, но всички трѣби, които се правятъ въ псалмитѣ на Давида, ще ги пѣемъ. Послѣ, онѣзи евангелски пѣсни нѣма въ църква да се пѣятъ, и ние, като излѣземъ, и нашитѣ пѣсни и тѣхнитѣ пѣсни, та онова лозе, онази нива, онази бахча, на които по този начинъ оремъ и копаемъ, знаете ли какви сладки плодове ще дадатъ.
към беседата >>
Нѣкой отъ васъ, понеже ви обичамъ, нѣма да се поцѣремоня, ще ви взѣма, и хайде вѫтрѣ въ ретортата.
Сега, моятъ тронъ с малко… това показва, че трѣбва да се въодушевимъ да дадемъ на свѣта единъ тронъ, всички може да се претопимъ. Сега туй нѣма да стане на сила.
Нѣкой отъ васъ, понеже ви обичамъ, нѣма да се поцѣремоня, ще ви взѣма, и хайде вѫтрѣ въ ретортата.
Въ туй отношение вие може да плачете, но нали искате? Азъ зная, ще го направя, и ще ми благодарите. Туй учение, което ние проповѣдваме, поставяме го на единъ реаленъ опитъ. То е вече за онѣзи напрѣднали души въ които съзнанието се развило. Не искамъ нѣкои отъ васъ да се оплакватъ.
към беседата >>
Ще започнемъ да даваме: единъ 1,000 лв., другъ – 2,000, трети 5,000 лв., четвърти 10,000 лв., 20,000 лв.
И тъй, ще дойдемъ до всички православни, католици, протестанти, да докажемъ коя вѣра е най-права – съ поста. Да кажемъ, че този изпитъ издържаха. Ще кажемъ: не ни костува много да постимъ. Добре, послѣ ще дойдемъ да раздадемъ имането си.
Ще започнемъ да даваме: единъ 1,000 лв., другъ – 2,000, трети 5,000 лв., четвърти 10,000 лв., 20,000 лв.
слѣдъ като стане всичко туй, слѣдъ като раздадемъ имането си, тогава ще кажемъ: „Господи, свършихме работата си“. Не, ще взѣмемъ по една мотика, ще идемъ на нивата си, и ще кажемъ: „Елате, братко тукъ, ще разоремъ и ще направимъ ниви, ще посадимъ бахчи и дървета, ще започнемъ съ трудъ, и съ потъ на лицето си ще изкарваме прѣхраната си“. Не само така, не само ще оремъ и копаемъ, но всички трѣби, които се правятъ въ псалмитѣ на Давида, ще ги пѣемъ. Послѣ, онѣзи евангелски пѣсни нѣма въ църква да се пѣятъ, и ние, като излѣземъ, и нашитѣ пѣсни и тѣхнитѣ пѣсни, та онова лозе, онази нива, онази бахча, на които по този начинъ оремъ и копаемъ, знаете ли какви сладки плодове ще дадатъ. Които яде отъ тѣхъ, боленъ нѣма да бѫде.
към беседата >>
Въ туй отношение вие може да плачете, но нали искате?
Сега, моятъ тронъ с малко… това показва, че трѣбва да се въодушевимъ да дадемъ на свѣта единъ тронъ, всички може да се претопимъ. Сега туй нѣма да стане на сила. Нѣкой отъ васъ, понеже ви обичамъ, нѣма да се поцѣремоня, ще ви взѣма, и хайде вѫтрѣ въ ретортата.
Въ туй отношение вие може да плачете, но нали искате?
Азъ зная, ще го направя, и ще ми благодарите. Туй учение, което ние проповѣдваме, поставяме го на единъ реаленъ опитъ. То е вече за онѣзи напрѣднали души въ които съзнанието се развило. Не искамъ нѣкои отъ васъ да се оплакватъ. Азъ искамъ, мѫже и жени да се обичатъ.
към беседата >>
слѣдъ като стане всичко туй, слѣдъ като раздадемъ имането си, тогава ще кажемъ: „Господи, свършихме работата си“.
И тъй, ще дойдемъ до всички православни, католици, протестанти, да докажемъ коя вѣра е най-права – съ поста. Да кажемъ, че този изпитъ издържаха. Ще кажемъ: не ни костува много да постимъ. Добре, послѣ ще дойдемъ да раздадемъ имането си. Ще започнемъ да даваме: единъ 1,000 лв., другъ – 2,000, трети 5,000 лв., четвърти 10,000 лв., 20,000 лв.
слѣдъ като стане всичко туй, слѣдъ като раздадемъ имането си, тогава ще кажемъ: „Господи, свършихме работата си“.
Не, ще взѣмемъ по една мотика, ще идемъ на нивата си, и ще кажемъ: „Елате, братко тукъ, ще разоремъ и ще направимъ ниви, ще посадимъ бахчи и дървета, ще започнемъ съ трудъ, и съ потъ на лицето си ще изкарваме прѣхраната си“. Не само така, не само ще оремъ и копаемъ, но всички трѣби, които се правятъ въ псалмитѣ на Давида, ще ги пѣемъ. Послѣ, онѣзи евангелски пѣсни нѣма въ църква да се пѣятъ, и ние, като излѣземъ, и нашитѣ пѣсни и тѣхнитѣ пѣсни, та онова лозе, онази нива, онази бахча, на които по този начинъ оремъ и копаемъ, знаете ли какви сладки плодове ще дадатъ. Които яде отъ тѣхъ, боленъ нѣма да бѫде. Сега, всички ще кажатъ: „Тия нѣща, това сѫ утопии“.
към беседата >>
Азъ зная, ще го направя, и ще ми благодарите.
Сега, моятъ тронъ с малко… това показва, че трѣбва да се въодушевимъ да дадемъ на свѣта единъ тронъ, всички може да се претопимъ. Сега туй нѣма да стане на сила. Нѣкой отъ васъ, понеже ви обичамъ, нѣма да се поцѣремоня, ще ви взѣма, и хайде вѫтрѣ въ ретортата. Въ туй отношение вие може да плачете, но нали искате?
Азъ зная, ще го направя, и ще ми благодарите.
Туй учение, което ние проповѣдваме, поставяме го на единъ реаленъ опитъ. То е вече за онѣзи напрѣднали души въ които съзнанието се развило. Не искамъ нѣкои отъ васъ да се оплакватъ. Азъ искамъ, мѫже и жени да се обичатъ. Запримѣръ, азъ взѣма мѫжа и го туря въ 35 милиона градусенъ огънь на Божията Любовь.
към беседата >>
Не, ще взѣмемъ по една мотика, ще идемъ на нивата си, и ще кажемъ: „Елате, братко тукъ, ще разоремъ и ще направимъ ниви, ще посадимъ бахчи и дървета, ще започнемъ съ трудъ, и съ потъ на лицето си ще изкарваме прѣхраната си“.
Да кажемъ, че този изпитъ издържаха. Ще кажемъ: не ни костува много да постимъ. Добре, послѣ ще дойдемъ да раздадемъ имането си. Ще започнемъ да даваме: единъ 1,000 лв., другъ – 2,000, трети 5,000 лв., четвърти 10,000 лв., 20,000 лв. слѣдъ като стане всичко туй, слѣдъ като раздадемъ имането си, тогава ще кажемъ: „Господи, свършихме работата си“.
Не, ще взѣмемъ по една мотика, ще идемъ на нивата си, и ще кажемъ: „Елате, братко тукъ, ще разоремъ и ще направимъ ниви, ще посадимъ бахчи и дървета, ще започнемъ съ трудъ, и съ потъ на лицето си ще изкарваме прѣхраната си“.
Не само така, не само ще оремъ и копаемъ, но всички трѣби, които се правятъ въ псалмитѣ на Давида, ще ги пѣемъ. Послѣ, онѣзи евангелски пѣсни нѣма въ църква да се пѣятъ, и ние, като излѣземъ, и нашитѣ пѣсни и тѣхнитѣ пѣсни, та онова лозе, онази нива, онази бахча, на които по този начинъ оремъ и копаемъ, знаете ли какви сладки плодове ще дадатъ. Които яде отъ тѣхъ, боленъ нѣма да бѫде. Сега, всички ще кажатъ: „Тия нѣща, това сѫ утопии“. Вчера, казваше единъ приятель, че като спорилъ съ едного, послѣдниятъ казвалъ: „Е, споредъ вашитѣ умове, още два милиона години ви трѣбватъ, докато се разбере този човѣкъ“.
към беседата >>
Туй учение, което ние проповѣдваме, поставяме го на единъ реаленъ опитъ.
Сега, моятъ тронъ с малко… това показва, че трѣбва да се въодушевимъ да дадемъ на свѣта единъ тронъ, всички може да се претопимъ. Сега туй нѣма да стане на сила. Нѣкой отъ васъ, понеже ви обичамъ, нѣма да се поцѣремоня, ще ви взѣма, и хайде вѫтрѣ въ ретортата. Въ туй отношение вие може да плачете, но нали искате? Азъ зная, ще го направя, и ще ми благодарите.
Туй учение, което ние проповѣдваме, поставяме го на единъ реаленъ опитъ.
То е вече за онѣзи напрѣднали души въ които съзнанието се развило. Не искамъ нѣкои отъ васъ да се оплакватъ. Азъ искамъ, мѫже и жени да се обичатъ. Запримѣръ, азъ взѣма мѫжа и го туря въ 35 милиона градусенъ огънь на Божията Любовь. Ние проповѣдваме една Любовь, която може да преобрази всичко, да разрѣши всички мѫчнотии на сегашния животъ.
към беседата >>
Не само така, не само ще оремъ и копаемъ, но всички трѣби, които се правятъ въ псалмитѣ на Давида, ще ги пѣемъ.
Ще кажемъ: не ни костува много да постимъ. Добре, послѣ ще дойдемъ да раздадемъ имането си. Ще започнемъ да даваме: единъ 1,000 лв., другъ – 2,000, трети 5,000 лв., четвърти 10,000 лв., 20,000 лв. слѣдъ като стане всичко туй, слѣдъ като раздадемъ имането си, тогава ще кажемъ: „Господи, свършихме работата си“. Не, ще взѣмемъ по една мотика, ще идемъ на нивата си, и ще кажемъ: „Елате, братко тукъ, ще разоремъ и ще направимъ ниви, ще посадимъ бахчи и дървета, ще започнемъ съ трудъ, и съ потъ на лицето си ще изкарваме прѣхраната си“.
Не само така, не само ще оремъ и копаемъ, но всички трѣби, които се правятъ въ псалмитѣ на Давида, ще ги пѣемъ.
Послѣ, онѣзи евангелски пѣсни нѣма въ църква да се пѣятъ, и ние, като излѣземъ, и нашитѣ пѣсни и тѣхнитѣ пѣсни, та онова лозе, онази нива, онази бахча, на които по този начинъ оремъ и копаемъ, знаете ли какви сладки плодове ще дадатъ. Които яде отъ тѣхъ, боленъ нѣма да бѫде. Сега, всички ще кажатъ: „Тия нѣща, това сѫ утопии“. Вчера, казваше единъ приятель, че като спорилъ съ едного, послѣдниятъ казвалъ: „Е, споредъ вашитѣ умове, още два милиона години ви трѣбватъ, докато се разбере този човѣкъ“. Не, туй учение е дошло, можемъ да го приложимъ още сега.
към беседата >>
То е вече за онѣзи напрѣднали души въ които съзнанието се развило.
Сега туй нѣма да стане на сила. Нѣкой отъ васъ, понеже ви обичамъ, нѣма да се поцѣремоня, ще ви взѣма, и хайде вѫтрѣ въ ретортата. Въ туй отношение вие може да плачете, но нали искате? Азъ зная, ще го направя, и ще ми благодарите. Туй учение, което ние проповѣдваме, поставяме го на единъ реаленъ опитъ.
То е вече за онѣзи напрѣднали души въ които съзнанието се развило.
Не искамъ нѣкои отъ васъ да се оплакватъ. Азъ искамъ, мѫже и жени да се обичатъ. Запримѣръ, азъ взѣма мѫжа и го туря въ 35 милиона градусенъ огънь на Божията Любовь. Ние проповѣдваме една Любовь, която може да преобрази всичко, да разрѣши всички мѫчнотии на сегашния животъ. Съ този огънь ще направимъ нещо отъ него.
към беседата >>
Послѣ, онѣзи евангелски пѣсни нѣма въ църква да се пѣятъ, и ние, като излѣземъ, и нашитѣ пѣсни и тѣхнитѣ пѣсни, та онова лозе, онази нива, онази бахча, на които по този начинъ оремъ и копаемъ, знаете ли какви сладки плодове ще дадатъ.
Добре, послѣ ще дойдемъ да раздадемъ имането си. Ще започнемъ да даваме: единъ 1,000 лв., другъ – 2,000, трети 5,000 лв., четвърти 10,000 лв., 20,000 лв. слѣдъ като стане всичко туй, слѣдъ като раздадемъ имането си, тогава ще кажемъ: „Господи, свършихме работата си“. Не, ще взѣмемъ по една мотика, ще идемъ на нивата си, и ще кажемъ: „Елате, братко тукъ, ще разоремъ и ще направимъ ниви, ще посадимъ бахчи и дървета, ще започнемъ съ трудъ, и съ потъ на лицето си ще изкарваме прѣхраната си“. Не само така, не само ще оремъ и копаемъ, но всички трѣби, които се правятъ въ псалмитѣ на Давида, ще ги пѣемъ.
Послѣ, онѣзи евангелски пѣсни нѣма въ църква да се пѣятъ, и ние, като излѣземъ, и нашитѣ пѣсни и тѣхнитѣ пѣсни, та онова лозе, онази нива, онази бахча, на които по този начинъ оремъ и копаемъ, знаете ли какви сладки плодове ще дадатъ.
Които яде отъ тѣхъ, боленъ нѣма да бѫде. Сега, всички ще кажатъ: „Тия нѣща, това сѫ утопии“. Вчера, казваше единъ приятель, че като спорилъ съ едного, послѣдниятъ казвалъ: „Е, споредъ вашитѣ умове, още два милиона години ви трѣбватъ, докато се разбере този човѣкъ“. Не, туй учение е дошло, можемъ да го приложимъ още сега.
към беседата >>
Не искамъ нѣкои отъ васъ да се оплакватъ.
Нѣкой отъ васъ, понеже ви обичамъ, нѣма да се поцѣремоня, ще ви взѣма, и хайде вѫтрѣ въ ретортата. Въ туй отношение вие може да плачете, но нали искате? Азъ зная, ще го направя, и ще ми благодарите. Туй учение, което ние проповѣдваме, поставяме го на единъ реаленъ опитъ. То е вече за онѣзи напрѣднали души въ които съзнанието се развило.
Не искамъ нѣкои отъ васъ да се оплакватъ.
Азъ искамъ, мѫже и жени да се обичатъ. Запримѣръ, азъ взѣма мѫжа и го туря въ 35 милиона градусенъ огънь на Божията Любовь. Ние проповѣдваме една Любовь, която може да преобрази всичко, да разрѣши всички мѫчнотии на сегашния животъ. Съ този огънь ще направимъ нещо отъ него. Нѣма ли тази топлина… Ние проповѣдваме една Любовь, която може да разрѣши всички мѫчнотии, които сега сѫществуватъ.
към беседата >>
Които яде отъ тѣхъ, боленъ нѣма да бѫде.
Ще започнемъ да даваме: единъ 1,000 лв., другъ – 2,000, трети 5,000 лв., четвърти 10,000 лв., 20,000 лв. слѣдъ като стане всичко туй, слѣдъ като раздадемъ имането си, тогава ще кажемъ: „Господи, свършихме работата си“. Не, ще взѣмемъ по една мотика, ще идемъ на нивата си, и ще кажемъ: „Елате, братко тукъ, ще разоремъ и ще направимъ ниви, ще посадимъ бахчи и дървета, ще започнемъ съ трудъ, и съ потъ на лицето си ще изкарваме прѣхраната си“. Не само така, не само ще оремъ и копаемъ, но всички трѣби, които се правятъ въ псалмитѣ на Давида, ще ги пѣемъ. Послѣ, онѣзи евангелски пѣсни нѣма въ църква да се пѣятъ, и ние, като излѣземъ, и нашитѣ пѣсни и тѣхнитѣ пѣсни, та онова лозе, онази нива, онази бахча, на които по този начинъ оремъ и копаемъ, знаете ли какви сладки плодове ще дадатъ.
Които яде отъ тѣхъ, боленъ нѣма да бѫде.
Сега, всички ще кажатъ: „Тия нѣща, това сѫ утопии“. Вчера, казваше единъ приятель, че като спорилъ съ едного, послѣдниятъ казвалъ: „Е, споредъ вашитѣ умове, още два милиона години ви трѣбватъ, докато се разбере този човѣкъ“. Не, туй учение е дошло, можемъ да го приложимъ още сега.
към беседата >>
Азъ искамъ, мѫже и жени да се обичатъ.
Въ туй отношение вие може да плачете, но нали искате? Азъ зная, ще го направя, и ще ми благодарите. Туй учение, което ние проповѣдваме, поставяме го на единъ реаленъ опитъ. То е вече за онѣзи напрѣднали души въ които съзнанието се развило. Не искамъ нѣкои отъ васъ да се оплакватъ.
Азъ искамъ, мѫже и жени да се обичатъ.
Запримѣръ, азъ взѣма мѫжа и го туря въ 35 милиона градусенъ огънь на Божията Любовь. Ние проповѣдваме една Любовь, която може да преобрази всичко, да разрѣши всички мѫчнотии на сегашния животъ. Съ този огънь ще направимъ нещо отъ него. Нѣма ли тази топлина… Ние проповѣдваме една Любовь, която може да разрѣши всички мѫчнотии, които сега сѫществуватъ. Чудно е!
към беседата >>
Сега, всички ще кажатъ: „Тия нѣща, това сѫ утопии“.
слѣдъ като стане всичко туй, слѣдъ като раздадемъ имането си, тогава ще кажемъ: „Господи, свършихме работата си“. Не, ще взѣмемъ по една мотика, ще идемъ на нивата си, и ще кажемъ: „Елате, братко тукъ, ще разоремъ и ще направимъ ниви, ще посадимъ бахчи и дървета, ще започнемъ съ трудъ, и съ потъ на лицето си ще изкарваме прѣхраната си“. Не само така, не само ще оремъ и копаемъ, но всички трѣби, които се правятъ въ псалмитѣ на Давида, ще ги пѣемъ. Послѣ, онѣзи евангелски пѣсни нѣма въ църква да се пѣятъ, и ние, като излѣземъ, и нашитѣ пѣсни и тѣхнитѣ пѣсни, та онова лозе, онази нива, онази бахча, на които по този начинъ оремъ и копаемъ, знаете ли какви сладки плодове ще дадатъ. Които яде отъ тѣхъ, боленъ нѣма да бѫде.
Сега, всички ще кажатъ: „Тия нѣща, това сѫ утопии“.
Вчера, казваше единъ приятель, че като спорилъ съ едного, послѣдниятъ казвалъ: „Е, споредъ вашитѣ умове, още два милиона години ви трѣбватъ, докато се разбере този човѣкъ“. Не, туй учение е дошло, можемъ да го приложимъ още сега.
към беседата >>
Запримѣръ, азъ взѣма мѫжа и го туря въ 35 милиона градусенъ огънь на Божията Любовь.
Азъ зная, ще го направя, и ще ми благодарите. Туй учение, което ние проповѣдваме, поставяме го на единъ реаленъ опитъ. То е вече за онѣзи напрѣднали души въ които съзнанието се развило. Не искамъ нѣкои отъ васъ да се оплакватъ. Азъ искамъ, мѫже и жени да се обичатъ.
Запримѣръ, азъ взѣма мѫжа и го туря въ 35 милиона градусенъ огънь на Божията Любовь.
Ние проповѣдваме една Любовь, която може да преобрази всичко, да разрѣши всички мѫчнотии на сегашния животъ. Съ този огънь ще направимъ нещо отъ него. Нѣма ли тази топлина… Ние проповѣдваме една Любовь, която може да разрѣши всички мѫчнотии, които сега сѫществуватъ. Чудно е! Нѣкои идватъ тукъ и казватъ: „Заблудиха ни насъ!
към беседата >>
Вчера, казваше единъ приятель, че като спорилъ съ едного, послѣдниятъ казвалъ: „Е, споредъ вашитѣ умове, още два милиона години ви трѣбватъ, докато се разбере този човѣкъ“.
Не, ще взѣмемъ по една мотика, ще идемъ на нивата си, и ще кажемъ: „Елате, братко тукъ, ще разоремъ и ще направимъ ниви, ще посадимъ бахчи и дървета, ще започнемъ съ трудъ, и съ потъ на лицето си ще изкарваме прѣхраната си“. Не само така, не само ще оремъ и копаемъ, но всички трѣби, които се правятъ въ псалмитѣ на Давида, ще ги пѣемъ. Послѣ, онѣзи евангелски пѣсни нѣма въ църква да се пѣятъ, и ние, като излѣземъ, и нашитѣ пѣсни и тѣхнитѣ пѣсни, та онова лозе, онази нива, онази бахча, на които по този начинъ оремъ и копаемъ, знаете ли какви сладки плодове ще дадатъ. Които яде отъ тѣхъ, боленъ нѣма да бѫде. Сега, всички ще кажатъ: „Тия нѣща, това сѫ утопии“.
Вчера, казваше единъ приятель, че като спорилъ съ едного, послѣдниятъ казвалъ: „Е, споредъ вашитѣ умове, още два милиона години ви трѣбватъ, докато се разбере този човѣкъ“.
Не, туй учение е дошло, можемъ да го приложимъ още сега.
към беседата >>
Ние проповѣдваме една Любовь, която може да преобрази всичко, да разрѣши всички мѫчнотии на сегашния животъ.
Туй учение, което ние проповѣдваме, поставяме го на единъ реаленъ опитъ. То е вече за онѣзи напрѣднали души въ които съзнанието се развило. Не искамъ нѣкои отъ васъ да се оплакватъ. Азъ искамъ, мѫже и жени да се обичатъ. Запримѣръ, азъ взѣма мѫжа и го туря въ 35 милиона градусенъ огънь на Божията Любовь.
Ние проповѣдваме една Любовь, която може да преобрази всичко, да разрѣши всички мѫчнотии на сегашния животъ.
Съ този огънь ще направимъ нещо отъ него. Нѣма ли тази топлина… Ние проповѣдваме една Любовь, която може да разрѣши всички мѫчнотии, които сега сѫществуватъ. Чудно е! Нѣкои идватъ тукъ и казватъ: „Заблудиха ни насъ! “ Не, вие доброволно се заблудихте.
към беседата >>
Не, туй учение е дошло, можемъ да го приложимъ още сега.
Не само така, не само ще оремъ и копаемъ, но всички трѣби, които се правятъ въ псалмитѣ на Давида, ще ги пѣемъ. Послѣ, онѣзи евангелски пѣсни нѣма въ църква да се пѣятъ, и ние, като излѣземъ, и нашитѣ пѣсни и тѣхнитѣ пѣсни, та онова лозе, онази нива, онази бахча, на които по този начинъ оремъ и копаемъ, знаете ли какви сладки плодове ще дадатъ. Които яде отъ тѣхъ, боленъ нѣма да бѫде. Сега, всички ще кажатъ: „Тия нѣща, това сѫ утопии“. Вчера, казваше единъ приятель, че като спорилъ съ едного, послѣдниятъ казвалъ: „Е, споредъ вашитѣ умове, още два милиона години ви трѣбватъ, докато се разбере този човѣкъ“.
Не, туй учение е дошло, можемъ да го приложимъ още сега.
към беседата >>
Съ този огънь ще направимъ нещо отъ него.
То е вече за онѣзи напрѣднали души въ които съзнанието се развило. Не искамъ нѣкои отъ васъ да се оплакватъ. Азъ искамъ, мѫже и жени да се обичатъ. Запримѣръ, азъ взѣма мѫжа и го туря въ 35 милиона градусенъ огънь на Божията Любовь. Ние проповѣдваме една Любовь, която може да преобрази всичко, да разрѣши всички мѫчнотии на сегашния животъ.
Съ този огънь ще направимъ нещо отъ него.
Нѣма ли тази топлина… Ние проповѣдваме една Любовь, която може да разрѣши всички мѫчнотии, които сега сѫществуватъ. Чудно е! Нѣкои идватъ тукъ и казватъ: „Заблудиха ни насъ! “ Не, вие доброволно се заблудихте. Ако нѣкой се е заблудилъ, ако нѣкой се е ощетилъ, нѣка дойде, и ако има щета, ще му платимъ.
към беседата >>
„Чий образъ е този?
„Чий образъ е този?
“
към беседата >>
Нѣма ли тази топлина… Ние проповѣдваме една Любовь, която може да разрѣши всички мѫчнотии, които сега сѫществуватъ.
Не искамъ нѣкои отъ васъ да се оплакватъ. Азъ искамъ, мѫже и жени да се обичатъ. Запримѣръ, азъ взѣма мѫжа и го туря въ 35 милиона градусенъ огънь на Божията Любовь. Ние проповѣдваме една Любовь, която може да преобрази всичко, да разрѣши всички мѫчнотии на сегашния животъ. Съ този огънь ще направимъ нещо отъ него.
Нѣма ли тази топлина… Ние проповѣдваме една Любовь, която може да разрѣши всички мѫчнотии, които сега сѫществуватъ.
Чудно е! Нѣкои идватъ тукъ и казватъ: „Заблудиха ни насъ! “ Не, вие доброволно се заблудихте. Ако нѣкой се е заблудилъ, ако нѣкой се е ощетилъ, нѣка дойде, и ако има щета, ще му платимъ. Ако колата му се е счупила, ще я направимъ.
към беседата >>
“
„Чий образъ е този?
“
към беседата >>
Чудно е!
Азъ искамъ, мѫже и жени да се обичатъ. Запримѣръ, азъ взѣма мѫжа и го туря въ 35 милиона градусенъ огънь на Божията Любовь. Ние проповѣдваме една Любовь, която може да преобрази всичко, да разрѣши всички мѫчнотии на сегашния животъ. Съ този огънь ще направимъ нещо отъ него. Нѣма ли тази топлина… Ние проповѣдваме една Любовь, която може да разрѣши всички мѫчнотии, които сега сѫществуватъ.
Чудно е!
Нѣкои идватъ тукъ и казватъ: „Заблудиха ни насъ! “ Не, вие доброволно се заблудихте. Ако нѣкой се е заблудилъ, ако нѣкой се е ощетилъ, нѣка дойде, и ако има щета, ще му платимъ. Ако колата му се е счупила, ще я направимъ. Ние проповѣдваме едно Божествено учение.
към беседата >>
Ние трѣбва да създадемъ единъ новъ образъ.
Ние трѣбва да създадемъ единъ новъ образъ.
По нѣкой пѫть азъ се спирамъ. Нѣкой човѣкъ дойде, казва: „Кажи ми Истината! “ Азъ се спра, въ себе си се спра. Дойде нѣкой човѣкъ, казва: „Кажи ми лошитѣ чърти“. Казвамъ: „Ти искашъ да ти кажа, дали си добъръ или лошъ човѣкъ.“ Казвамъ: ако слѣдъ като ти кажа погрѣшкитѣ, и ти се приближишъ до Бога, добре, но слѣдъ като ти кажа погрѣшкитѣ и ти се обезсърдчишъ и оттеглишъ отъ Бога, нѣма да ти ги казвамъ.
към беседата >>
Нѣкои идватъ тукъ и казватъ: „Заблудиха ни насъ!
Запримѣръ, азъ взѣма мѫжа и го туря въ 35 милиона градусенъ огънь на Божията Любовь. Ние проповѣдваме една Любовь, която може да преобрази всичко, да разрѣши всички мѫчнотии на сегашния животъ. Съ този огънь ще направимъ нещо отъ него. Нѣма ли тази топлина… Ние проповѣдваме една Любовь, която може да разрѣши всички мѫчнотии, които сега сѫществуватъ. Чудно е!
Нѣкои идватъ тукъ и казватъ: „Заблудиха ни насъ!
“ Не, вие доброволно се заблудихте. Ако нѣкой се е заблудилъ, ако нѣкой се е ощетилъ, нѣка дойде, и ако има щета, ще му платимъ. Ако колата му се е счупила, ще я направимъ. Ние проповѣдваме едно Божествено учение. Не само азъ го проповѣдвамъ това, то се проповѣдва отъ хиляди, хиляди сѫщества, невидими за васъ.
към беседата >>
По нѣкой пѫть азъ се спирамъ.
Ние трѣбва да създадемъ единъ новъ образъ.
По нѣкой пѫть азъ се спирамъ.
Нѣкой човѣкъ дойде, казва: „Кажи ми Истината! “ Азъ се спра, въ себе си се спра. Дойде нѣкой човѣкъ, казва: „Кажи ми лошитѣ чърти“. Казвамъ: „Ти искашъ да ти кажа, дали си добъръ или лошъ човѣкъ.“ Казвамъ: ако слѣдъ като ти кажа погрѣшкитѣ, и ти се приближишъ до Бога, добре, но слѣдъ като ти кажа погрѣшкитѣ и ти се обезсърдчишъ и оттеглишъ отъ Бога, нѣма да ти ги казвамъ. Ти още не си се събудилъ да познавашъ твоето лице.
към беседата >>
“ Не, вие доброволно се заблудихте.
Ние проповѣдваме една Любовь, която може да преобрази всичко, да разрѣши всички мѫчнотии на сегашния животъ. Съ този огънь ще направимъ нещо отъ него. Нѣма ли тази топлина… Ние проповѣдваме една Любовь, която може да разрѣши всички мѫчнотии, които сега сѫществуватъ. Чудно е! Нѣкои идватъ тукъ и казватъ: „Заблудиха ни насъ!
“ Не, вие доброволно се заблудихте.
Ако нѣкой се е заблудилъ, ако нѣкой се е ощетилъ, нѣка дойде, и ако има щета, ще му платимъ. Ако колата му се е счупила, ще я направимъ. Ние проповѣдваме едно Божествено учение. Не само азъ го проповѣдвамъ това, то се проповѣдва отъ хиляди, хиляди сѫщества, невидими за васъ. Какъ да ви го докажа това?
към беседата >>
Нѣкой човѣкъ дойде, казва: „Кажи ми Истината!
Ние трѣбва да създадемъ единъ новъ образъ. По нѣкой пѫть азъ се спирамъ.
Нѣкой човѣкъ дойде, казва: „Кажи ми Истината!
“ Азъ се спра, въ себе си се спра. Дойде нѣкой човѣкъ, казва: „Кажи ми лошитѣ чърти“. Казвамъ: „Ти искашъ да ти кажа, дали си добъръ или лошъ човѣкъ.“ Казвамъ: ако слѣдъ като ти кажа погрѣшкитѣ, и ти се приближишъ до Бога, добре, но слѣдъ като ти кажа погрѣшкитѣ и ти се обезсърдчишъ и оттеглишъ отъ Бога, нѣма да ти ги казвамъ. Ти още не си се събудилъ да познавашъ твоето лице. Но, знайте, че у васъ всѣка душа има заложби, дарби, да прѣсъздаде своя образъ.
към беседата >>
Ако нѣкой се е заблудилъ, ако нѣкой се е ощетилъ, нѣка дойде, и ако има щета, ще му платимъ.
Съ този огънь ще направимъ нещо отъ него. Нѣма ли тази топлина… Ние проповѣдваме една Любовь, която може да разрѣши всички мѫчнотии, които сега сѫществуватъ. Чудно е! Нѣкои идватъ тукъ и казватъ: „Заблудиха ни насъ! “ Не, вие доброволно се заблудихте.
Ако нѣкой се е заблудилъ, ако нѣкой се е ощетилъ, нѣка дойде, и ако има щета, ще му платимъ.
Ако колата му се е счупила, ще я направимъ. Ние проповѣдваме едно Божествено учение. Не само азъ го проповѣдвамъ това, то се проповѣдва отъ хиляди, хиляди сѫщества, невидими за васъ. Какъ да ви го докажа това? Ще кажете: „До тукъ хубаво проповѣдваше, но отъ тукъ нататъкъ: “Нѣкой пѫть, като проповѣдвамъ, не засягамъ тозъ въпросъ.
към беседата >>
“ Азъ се спра, въ себе си се спра.
Ние трѣбва да създадемъ единъ новъ образъ. По нѣкой пѫть азъ се спирамъ. Нѣкой човѣкъ дойде, казва: „Кажи ми Истината!
“ Азъ се спра, въ себе си се спра.
Дойде нѣкой човѣкъ, казва: „Кажи ми лошитѣ чърти“. Казвамъ: „Ти искашъ да ти кажа, дали си добъръ или лошъ човѣкъ.“ Казвамъ: ако слѣдъ като ти кажа погрѣшкитѣ, и ти се приближишъ до Бога, добре, но слѣдъ като ти кажа погрѣшкитѣ и ти се обезсърдчишъ и оттеглишъ отъ Бога, нѣма да ти ги казвамъ. Ти още не си се събудилъ да познавашъ твоето лице. Но, знайте, че у васъ всѣка душа има заложби, дарби, да прѣсъздаде своя образъ. Сега, у всѣка църква се развиватъ извѣстни центрове.
към беседата >>
Ако колата му се е счупила, ще я направимъ.
Нѣма ли тази топлина… Ние проповѣдваме една Любовь, която може да разрѣши всички мѫчнотии, които сега сѫществуватъ. Чудно е! Нѣкои идватъ тукъ и казватъ: „Заблудиха ни насъ! “ Не, вие доброволно се заблудихте. Ако нѣкой се е заблудилъ, ако нѣкой се е ощетилъ, нѣка дойде, и ако има щета, ще му платимъ.
Ако колата му се е счупила, ще я направимъ.
Ние проповѣдваме едно Божествено учение. Не само азъ го проповѣдвамъ това, то се проповѣдва отъ хиляди, хиляди сѫщества, невидими за васъ. Какъ да ви го докажа това? Ще кажете: „До тукъ хубаво проповѣдваше, но отъ тукъ нататъкъ: “Нѣкой пѫть, като проповѣдвамъ, не засягамъ тозъ въпросъ. Лѣкаритѣ ще кажатъ: „Ето, мръдна му се дъската“.
към беседата >>
И отвѣща Исусъ и говорѣше имъ пакъ съ притчи и казваше: (2) Уподоби се царството небесно на человѣкъ царь който направи сватба на сина си; (3) и разпроводи слугитѣ си да призоватъ званитѣ на сватбата; и не рачеха да дойдатъ.
И отвѣща Исусъ и говорѣше имъ пакъ съ притчи и казваше: (2) Уподоби се царството небесно на человѣкъ царь който направи сватба на сина си; (3) и разпроводи слугитѣ си да призоватъ званитѣ на сватбата; и не рачеха да дойдатъ.
(4) Пакъ проводи други слуги и казваше: Речете на званитѣ: Ето, обѣда си приготвихъ: юнцитѣ ми и огоенитѣ сѫ заклани, и всичко е готово: дойдете на сватба. (5) Но тѣ не рачиха, и разидоха се, единъ на нивата си, а другъ на търговията си; (6) а другитѣ уловиха слугитѣ му та ги обезчестиха и убиха ги. (7) Като чу това царьтъ разгнѣви се, и проводи войскитѣ си та погуби онѣзи убийци, и града имъ изгори. (8) Тогазъ казва на слугитѣ си: Сватбата е вече готова, а призванитѣ не бѣха достойни. (9) И тъй, идете на кръстопѫтищата, и колкото намѣрите призовете ги на сватба.
към беседата >>
Дойде нѣкой човѣкъ, казва: „Кажи ми лошитѣ чърти“.
Ние трѣбва да създадемъ единъ новъ образъ. По нѣкой пѫть азъ се спирамъ. Нѣкой човѣкъ дойде, казва: „Кажи ми Истината! “ Азъ се спра, въ себе си се спра.
Дойде нѣкой човѣкъ, казва: „Кажи ми лошитѣ чърти“.
Казвамъ: „Ти искашъ да ти кажа, дали си добъръ или лошъ човѣкъ.“ Казвамъ: ако слѣдъ като ти кажа погрѣшкитѣ, и ти се приближишъ до Бога, добре, но слѣдъ като ти кажа погрѣшкитѣ и ти се обезсърдчишъ и оттеглишъ отъ Бога, нѣма да ти ги казвамъ. Ти още не си се събудилъ да познавашъ твоето лице. Но, знайте, че у васъ всѣка душа има заложби, дарби, да прѣсъздаде своя образъ. Сега, у всѣка църква се развиватъ извѣстни центрове. Запримѣръ, у православната църква се развива само сърдцето.
към беседата >>
Ние проповѣдваме едно Божествено учение.
Чудно е! Нѣкои идватъ тукъ и казватъ: „Заблудиха ни насъ! “ Не, вие доброволно се заблудихте. Ако нѣкой се е заблудилъ, ако нѣкой се е ощетилъ, нѣка дойде, и ако има щета, ще му платимъ. Ако колата му се е счупила, ще я направимъ.
Ние проповѣдваме едно Божествено учение.
Не само азъ го проповѣдвамъ това, то се проповѣдва отъ хиляди, хиляди сѫщества, невидими за васъ. Какъ да ви го докажа това? Ще кажете: „До тукъ хубаво проповѣдваше, но отъ тукъ нататъкъ: “Нѣкой пѫть, като проповѣдвамъ, не засягамъ тозъ въпросъ. Лѣкаритѣ ще кажатъ: „Ето, мръдна му се дъската“. Знаете ли, като казвамъ, „мръдна“, на какво мяза?
към беседата >>
(4) Пакъ проводи други слуги и казваше: Речете на званитѣ: Ето, обѣда си приготвихъ: юнцитѣ ми и огоенитѣ сѫ заклани, и всичко е готово: дойдете на сватба.
И отвѣща Исусъ и говорѣше имъ пакъ съ притчи и казваше: (2) Уподоби се царството небесно на человѣкъ царь който направи сватба на сина си; (3) и разпроводи слугитѣ си да призоватъ званитѣ на сватбата; и не рачеха да дойдатъ.
(4) Пакъ проводи други слуги и казваше: Речете на званитѣ: Ето, обѣда си приготвихъ: юнцитѣ ми и огоенитѣ сѫ заклани, и всичко е готово: дойдете на сватба.
(5) Но тѣ не рачиха, и разидоха се, единъ на нивата си, а другъ на търговията си; (6) а другитѣ уловиха слугитѣ му та ги обезчестиха и убиха ги. (7) Като чу това царьтъ разгнѣви се, и проводи войскитѣ си та погуби онѣзи убийци, и града имъ изгори. (8) Тогазъ казва на слугитѣ си: Сватбата е вече готова, а призванитѣ не бѣха достойни. (9) И тъй, идете на кръстопѫтищата, и колкото намѣрите призовете ги на сватба. (10) И излѣзоха онѣзи слуги по пѫтищата та събраха всички колкото намѣриха, зли и добри; и напълни се сватбата съ гости.
към беседата >>
Казвамъ: „Ти искашъ да ти кажа, дали си добъръ или лошъ човѣкъ.“ Казвамъ: ако слѣдъ като ти кажа погрѣшкитѣ, и ти се приближишъ до Бога, добре, но слѣдъ като ти кажа погрѣшкитѣ и ти се обезсърдчишъ и оттеглишъ отъ Бога, нѣма да ти ги казвамъ.
Ние трѣбва да създадемъ единъ новъ образъ. По нѣкой пѫть азъ се спирамъ. Нѣкой човѣкъ дойде, казва: „Кажи ми Истината! “ Азъ се спра, въ себе си се спра. Дойде нѣкой човѣкъ, казва: „Кажи ми лошитѣ чърти“.
Казвамъ: „Ти искашъ да ти кажа, дали си добъръ или лошъ човѣкъ.“ Казвамъ: ако слѣдъ като ти кажа погрѣшкитѣ, и ти се приближишъ до Бога, добре, но слѣдъ като ти кажа погрѣшкитѣ и ти се обезсърдчишъ и оттеглишъ отъ Бога, нѣма да ти ги казвамъ.
Ти още не си се събудилъ да познавашъ твоето лице. Но, знайте, че у васъ всѣка душа има заложби, дарби, да прѣсъздаде своя образъ. Сега, у всѣка църква се развиватъ извѣстни центрове. Запримѣръ, у православната църква се развива само сърдцето. Отъ това има опасностъ, отъ тамъ се раждатъ тия анормалности, човѣкъ може да стане фанатикъ.
към беседата >>
Не само азъ го проповѣдвамъ това, то се проповѣдва отъ хиляди, хиляди сѫщества, невидими за васъ.
Нѣкои идватъ тукъ и казватъ: „Заблудиха ни насъ! “ Не, вие доброволно се заблудихте. Ако нѣкой се е заблудилъ, ако нѣкой се е ощетилъ, нѣка дойде, и ако има щета, ще му платимъ. Ако колата му се е счупила, ще я направимъ. Ние проповѣдваме едно Божествено учение.
Не само азъ го проповѣдвамъ това, то се проповѣдва отъ хиляди, хиляди сѫщества, невидими за васъ.
Какъ да ви го докажа това? Ще кажете: „До тукъ хубаво проповѣдваше, но отъ тукъ нататъкъ: “Нѣкой пѫть, като проповѣдвамъ, не засягамъ тозъ въпросъ. Лѣкаритѣ ще кажатъ: „Ето, мръдна му се дъската“. Знаете ли, като казвамъ, „мръдна“, на какво мяза? То ще мяза, имаше единъ разказъ за единъ проповѣдникъ, който като проповѣдвалъ, обичалъ да прѣувеличава нещата.
към беседата >>
(5) Но тѣ не рачиха, и разидоха се, единъ на нивата си, а другъ на търговията си; (6) а другитѣ уловиха слугитѣ му та ги обезчестиха и убиха ги.
И отвѣща Исусъ и говорѣше имъ пакъ съ притчи и казваше: (2) Уподоби се царството небесно на человѣкъ царь който направи сватба на сина си; (3) и разпроводи слугитѣ си да призоватъ званитѣ на сватбата; и не рачеха да дойдатъ. (4) Пакъ проводи други слуги и казваше: Речете на званитѣ: Ето, обѣда си приготвихъ: юнцитѣ ми и огоенитѣ сѫ заклани, и всичко е готово: дойдете на сватба.
(5) Но тѣ не рачиха, и разидоха се, единъ на нивата си, а другъ на търговията си; (6) а другитѣ уловиха слугитѣ му та ги обезчестиха и убиха ги.
(7) Като чу това царьтъ разгнѣви се, и проводи войскитѣ си та погуби онѣзи убийци, и града имъ изгори. (8) Тогазъ казва на слугитѣ си: Сватбата е вече готова, а призванитѣ не бѣха достойни. (9) И тъй, идете на кръстопѫтищата, и колкото намѣрите призовете ги на сватба. (10) И излѣзоха онѣзи слуги по пѫтищата та събраха всички колкото намѣриха, зли и добри; и напълни се сватбата съ гости. (11) И като влѣзе царьтъ да прѣгледа гоститѣ, видѣ тамъ человѣкъ не облѣченъ съ сватбарска дреха; (12) и казва му: Приятелю, ти какъ си влѣзълъ тука като нѣмашъ сватбарска дреха?
към беседата >>
Ти още не си се събудилъ да познавашъ твоето лице.
По нѣкой пѫть азъ се спирамъ. Нѣкой човѣкъ дойде, казва: „Кажи ми Истината! “ Азъ се спра, въ себе си се спра. Дойде нѣкой човѣкъ, казва: „Кажи ми лошитѣ чърти“. Казвамъ: „Ти искашъ да ти кажа, дали си добъръ или лошъ човѣкъ.“ Казвамъ: ако слѣдъ като ти кажа погрѣшкитѣ, и ти се приближишъ до Бога, добре, но слѣдъ като ти кажа погрѣшкитѣ и ти се обезсърдчишъ и оттеглишъ отъ Бога, нѣма да ти ги казвамъ.
Ти още не си се събудилъ да познавашъ твоето лице.
Но, знайте, че у васъ всѣка душа има заложби, дарби, да прѣсъздаде своя образъ. Сега, у всѣка църква се развиватъ извѣстни центрове. Запримѣръ, у православната църква се развива само сърдцето. Отъ това има опасностъ, отъ тамъ се раждатъ тия анормалности, човѣкъ може да стане фанатикъ. Въ евангелската църква се развива ума, а въ католическата развиватъ сърдцето и волята.
към беседата >>
Какъ да ви го докажа това?
“ Не, вие доброволно се заблудихте. Ако нѣкой се е заблудилъ, ако нѣкой се е ощетилъ, нѣка дойде, и ако има щета, ще му платимъ. Ако колата му се е счупила, ще я направимъ. Ние проповѣдваме едно Божествено учение. Не само азъ го проповѣдвамъ това, то се проповѣдва отъ хиляди, хиляди сѫщества, невидими за васъ.
Какъ да ви го докажа това?
Ще кажете: „До тукъ хубаво проповѣдваше, но отъ тукъ нататъкъ: “Нѣкой пѫть, като проповѣдвамъ, не засягамъ тозъ въпросъ. Лѣкаритѣ ще кажатъ: „Ето, мръдна му се дъската“. Знаете ли, като казвамъ, „мръдна“, на какво мяза? То ще мяза, имаше единъ разказъ за единъ проповѣдникъ, който като проповѣдвалъ, обичалъ да прѣувеличава нещата. Единъ день разказвалъ за Самсона, който хваналъ 300 лисици, и ги вързалъ двѣ по двѣ за опашкитѣ, като имъ турилъ по една свѣщъ.
към беседата >>
(7) Като чу това царьтъ разгнѣви се, и проводи войскитѣ си та погуби онѣзи убийци, и града имъ изгори.
И отвѣща Исусъ и говорѣше имъ пакъ съ притчи и казваше: (2) Уподоби се царството небесно на человѣкъ царь който направи сватба на сина си; (3) и разпроводи слугитѣ си да призоватъ званитѣ на сватбата; и не рачеха да дойдатъ. (4) Пакъ проводи други слуги и казваше: Речете на званитѣ: Ето, обѣда си приготвихъ: юнцитѣ ми и огоенитѣ сѫ заклани, и всичко е готово: дойдете на сватба. (5) Но тѣ не рачиха, и разидоха се, единъ на нивата си, а другъ на търговията си; (6) а другитѣ уловиха слугитѣ му та ги обезчестиха и убиха ги.
(7) Като чу това царьтъ разгнѣви се, и проводи войскитѣ си та погуби онѣзи убийци, и града имъ изгори.
(8) Тогазъ казва на слугитѣ си: Сватбата е вече готова, а призванитѣ не бѣха достойни. (9) И тъй, идете на кръстопѫтищата, и колкото намѣрите призовете ги на сватба. (10) И излѣзоха онѣзи слуги по пѫтищата та събраха всички колкото намѣриха, зли и добри; и напълни се сватбата съ гости. (11) И като влѣзе царьтъ да прѣгледа гоститѣ, видѣ тамъ человѣкъ не облѣченъ съ сватбарска дреха; (12) и казва му: Приятелю, ти какъ си влѣзълъ тука като нѣмашъ сватбарска дреха? А той замълча.
към беседата >>
Но, знайте, че у васъ всѣка душа има заложби, дарби, да прѣсъздаде своя образъ.
Нѣкой човѣкъ дойде, казва: „Кажи ми Истината! “ Азъ се спра, въ себе си се спра. Дойде нѣкой човѣкъ, казва: „Кажи ми лошитѣ чърти“. Казвамъ: „Ти искашъ да ти кажа, дали си добъръ или лошъ човѣкъ.“ Казвамъ: ако слѣдъ като ти кажа погрѣшкитѣ, и ти се приближишъ до Бога, добре, но слѣдъ като ти кажа погрѣшкитѣ и ти се обезсърдчишъ и оттеглишъ отъ Бога, нѣма да ти ги казвамъ. Ти още не си се събудилъ да познавашъ твоето лице.
Но, знайте, че у васъ всѣка душа има заложби, дарби, да прѣсъздаде своя образъ.
Сега, у всѣка църква се развиватъ извѣстни центрове. Запримѣръ, у православната църква се развива само сърдцето. Отъ това има опасностъ, отъ тамъ се раждатъ тия анормалности, човѣкъ може да стане фанатикъ. Въ евангелската църква се развива ума, а въ католическата развиватъ сърдцето и волята. Тамъ човѣкъ трѣбва да се подчинява.
към беседата >>
Ще кажете: „До тукъ хубаво проповѣдваше, но отъ тукъ нататъкъ: “Нѣкой пѫть, като проповѣдвамъ, не засягамъ тозъ въпросъ.
Ако нѣкой се е заблудилъ, ако нѣкой се е ощетилъ, нѣка дойде, и ако има щета, ще му платимъ. Ако колата му се е счупила, ще я направимъ. Ние проповѣдваме едно Божествено учение. Не само азъ го проповѣдвамъ това, то се проповѣдва отъ хиляди, хиляди сѫщества, невидими за васъ. Какъ да ви го докажа това?
Ще кажете: „До тукъ хубаво проповѣдваше, но отъ тукъ нататъкъ: “Нѣкой пѫть, като проповѣдвамъ, не засягамъ тозъ въпросъ.
Лѣкаритѣ ще кажатъ: „Ето, мръдна му се дъската“. Знаете ли, като казвамъ, „мръдна“, на какво мяза? То ще мяза, имаше единъ разказъ за единъ проповѣдникъ, който като проповѣдвалъ, обичалъ да прѣувеличава нещата. Единъ день разказвалъ за Самсона, който хваналъ 300 лисици, и ги вързалъ двѣ по двѣ за опашкитѣ, като имъ турилъ по една свѣщъ. Казвалъ: „Опашкитѣ на тия лисици били дълги, имали по три метра дължина.“ Турилъ той единъ свой приятель близо до себе си, та като говори, да го корегира.
към беседата >>
(8) Тогазъ казва на слугитѣ си: Сватбата е вече готова, а призванитѣ не бѣха достойни.
И отвѣща Исусъ и говорѣше имъ пакъ съ притчи и казваше: (2) Уподоби се царството небесно на человѣкъ царь който направи сватба на сина си; (3) и разпроводи слугитѣ си да призоватъ званитѣ на сватбата; и не рачеха да дойдатъ. (4) Пакъ проводи други слуги и казваше: Речете на званитѣ: Ето, обѣда си приготвихъ: юнцитѣ ми и огоенитѣ сѫ заклани, и всичко е готово: дойдете на сватба. (5) Но тѣ не рачиха, и разидоха се, единъ на нивата си, а другъ на търговията си; (6) а другитѣ уловиха слугитѣ му та ги обезчестиха и убиха ги. (7) Като чу това царьтъ разгнѣви се, и проводи войскитѣ си та погуби онѣзи убийци, и града имъ изгори.
(8) Тогазъ казва на слугитѣ си: Сватбата е вече готова, а призванитѣ не бѣха достойни.
(9) И тъй, идете на кръстопѫтищата, и колкото намѣрите призовете ги на сватба. (10) И излѣзоха онѣзи слуги по пѫтищата та събраха всички колкото намѣриха, зли и добри; и напълни се сватбата съ гости. (11) И като влѣзе царьтъ да прѣгледа гоститѣ, видѣ тамъ человѣкъ не облѣченъ съ сватбарска дреха; (12) и казва му: Приятелю, ти какъ си влѣзълъ тука като нѣмашъ сватбарска дреха? А той замълча. (13) Тогазъ рече царьтъ на слугитѣ: Вържете му нозѣтѣ и рѫцѣтѣ, дигнете го, и хвърлете го въ външната тъмнина: тамъ ще бѫде плачъ и скърцане съ зѫби.
към беседата >>
Сега, у всѣка църква се развиватъ извѣстни центрове.
“ Азъ се спра, въ себе си се спра. Дойде нѣкой човѣкъ, казва: „Кажи ми лошитѣ чърти“. Казвамъ: „Ти искашъ да ти кажа, дали си добъръ или лошъ човѣкъ.“ Казвамъ: ако слѣдъ като ти кажа погрѣшкитѣ, и ти се приближишъ до Бога, добре, но слѣдъ като ти кажа погрѣшкитѣ и ти се обезсърдчишъ и оттеглишъ отъ Бога, нѣма да ти ги казвамъ. Ти още не си се събудилъ да познавашъ твоето лице. Но, знайте, че у васъ всѣка душа има заложби, дарби, да прѣсъздаде своя образъ.
Сега, у всѣка църква се развиватъ извѣстни центрове.
Запримѣръ, у православната църква се развива само сърдцето. Отъ това има опасностъ, отъ тамъ се раждатъ тия анормалности, човѣкъ може да стане фанатикъ. Въ евангелската църква се развива ума, а въ католическата развиватъ сърдцето и волята. Тамъ човѣкъ трѣбва да се подчинява. Военна дисциплина има тамъ.
към беседата >>
Лѣкаритѣ ще кажатъ: „Ето, мръдна му се дъската“.
Ако колата му се е счупила, ще я направимъ. Ние проповѣдваме едно Божествено учение. Не само азъ го проповѣдвамъ това, то се проповѣдва отъ хиляди, хиляди сѫщества, невидими за васъ. Какъ да ви го докажа това? Ще кажете: „До тукъ хубаво проповѣдваше, но отъ тукъ нататъкъ: “Нѣкой пѫть, като проповѣдвамъ, не засягамъ тозъ въпросъ.
Лѣкаритѣ ще кажатъ: „Ето, мръдна му се дъската“.
Знаете ли, като казвамъ, „мръдна“, на какво мяза? То ще мяза, имаше единъ разказъ за единъ проповѣдникъ, който като проповѣдвалъ, обичалъ да прѣувеличава нещата. Единъ день разказвалъ за Самсона, който хваналъ 300 лисици, и ги вързалъ двѣ по двѣ за опашкитѣ, като имъ турилъ по една свѣщъ. Казвалъ: „Опашкитѣ на тия лисици били дълги, имали по три метра дължина.“ Турилъ той единъ свой приятель близо до себе си, та като говори, да го корегира. Казвалъ: „Три метра дължина“.
към беседата >>
(9) И тъй, идете на кръстопѫтищата, и колкото намѣрите призовете ги на сватба.
И отвѣща Исусъ и говорѣше имъ пакъ съ притчи и казваше: (2) Уподоби се царството небесно на человѣкъ царь който направи сватба на сина си; (3) и разпроводи слугитѣ си да призоватъ званитѣ на сватбата; и не рачеха да дойдатъ. (4) Пакъ проводи други слуги и казваше: Речете на званитѣ: Ето, обѣда си приготвихъ: юнцитѣ ми и огоенитѣ сѫ заклани, и всичко е готово: дойдете на сватба. (5) Но тѣ не рачиха, и разидоха се, единъ на нивата си, а другъ на търговията си; (6) а другитѣ уловиха слугитѣ му та ги обезчестиха и убиха ги. (7) Като чу това царьтъ разгнѣви се, и проводи войскитѣ си та погуби онѣзи убийци, и града имъ изгори. (8) Тогазъ казва на слугитѣ си: Сватбата е вече готова, а призванитѣ не бѣха достойни.
(9) И тъй, идете на кръстопѫтищата, и колкото намѣрите призовете ги на сватба.
(10) И излѣзоха онѣзи слуги по пѫтищата та събраха всички колкото намѣриха, зли и добри; и напълни се сватбата съ гости. (11) И като влѣзе царьтъ да прѣгледа гоститѣ, видѣ тамъ человѣкъ не облѣченъ съ сватбарска дреха; (12) и казва му: Приятелю, ти какъ си влѣзълъ тука като нѣмашъ сватбарска дреха? А той замълча. (13) Тогазъ рече царьтъ на слугитѣ: Вържете му нозѣтѣ и рѫцѣтѣ, дигнете го, и хвърлете го въ външната тъмнина: тамъ ще бѫде плачъ и скърцане съ зѫби. (14) Защото мнозина сѫ звани, а малцина избрани.
към беседата >>
Запримѣръ, у православната църква се развива само сърдцето.
Дойде нѣкой човѣкъ, казва: „Кажи ми лошитѣ чърти“. Казвамъ: „Ти искашъ да ти кажа, дали си добъръ или лошъ човѣкъ.“ Казвамъ: ако слѣдъ като ти кажа погрѣшкитѣ, и ти се приближишъ до Бога, добре, но слѣдъ като ти кажа погрѣшкитѣ и ти се обезсърдчишъ и оттеглишъ отъ Бога, нѣма да ти ги казвамъ. Ти още не си се събудилъ да познавашъ твоето лице. Но, знайте, че у васъ всѣка душа има заложби, дарби, да прѣсъздаде своя образъ. Сега, у всѣка църква се развиватъ извѣстни центрове.
Запримѣръ, у православната църква се развива само сърдцето.
Отъ това има опасностъ, отъ тамъ се раждатъ тия анормалности, човѣкъ може да стане фанатикъ. Въ евангелската църква се развива ума, а въ католическата развиватъ сърдцето и волята. Тамъ човѣкъ трѣбва да се подчинява. Военна дисциплина има тамъ. Тѣ сѫ военни, тамъ сѫ хора на волята.
към беседата >>
Знаете ли, като казвамъ, „мръдна“, на какво мяза?
Ние проповѣдваме едно Божествено учение. Не само азъ го проповѣдвамъ това, то се проповѣдва отъ хиляди, хиляди сѫщества, невидими за васъ. Какъ да ви го докажа това? Ще кажете: „До тукъ хубаво проповѣдваше, но отъ тукъ нататъкъ: “Нѣкой пѫть, като проповѣдвамъ, не засягамъ тозъ въпросъ. Лѣкаритѣ ще кажатъ: „Ето, мръдна му се дъската“.
Знаете ли, като казвамъ, „мръдна“, на какво мяза?
То ще мяза, имаше единъ разказъ за единъ проповѣдникъ, който като проповѣдвалъ, обичалъ да прѣувеличава нещата. Единъ день разказвалъ за Самсона, който хваналъ 300 лисици, и ги вързалъ двѣ по двѣ за опашкитѣ, като имъ турилъ по една свѣщъ. Казвалъ: „Опашкитѣ на тия лисици били дълги, имали по три метра дължина.“ Турилъ той единъ свой приятель близо до себе си, та като говори, да го корегира. Казвалъ: „Три метра дължина“. Приятельтъ му само си помръдвалъ пръста, и той скъсявалъ.
към беседата >>
(10) И излѣзоха онѣзи слуги по пѫтищата та събраха всички колкото намѣриха, зли и добри; и напълни се сватбата съ гости.
(4) Пакъ проводи други слуги и казваше: Речете на званитѣ: Ето, обѣда си приготвихъ: юнцитѣ ми и огоенитѣ сѫ заклани, и всичко е готово: дойдете на сватба. (5) Но тѣ не рачиха, и разидоха се, единъ на нивата си, а другъ на търговията си; (6) а другитѣ уловиха слугитѣ му та ги обезчестиха и убиха ги. (7) Като чу това царьтъ разгнѣви се, и проводи войскитѣ си та погуби онѣзи убийци, и града имъ изгори. (8) Тогазъ казва на слугитѣ си: Сватбата е вече готова, а призванитѣ не бѣха достойни. (9) И тъй, идете на кръстопѫтищата, и колкото намѣрите призовете ги на сватба.
(10) И излѣзоха онѣзи слуги по пѫтищата та събраха всички колкото намѣриха, зли и добри; и напълни се сватбата съ гости.
(11) И като влѣзе царьтъ да прѣгледа гоститѣ, видѣ тамъ человѣкъ не облѣченъ съ сватбарска дреха; (12) и казва му: Приятелю, ти какъ си влѣзълъ тука като нѣмашъ сватбарска дреха? А той замълча. (13) Тогазъ рече царьтъ на слугитѣ: Вържете му нозѣтѣ и рѫцѣтѣ, дигнете го, и хвърлете го въ външната тъмнина: тамъ ще бѫде плачъ и скърцане съ зѫби. (14) Защото мнозина сѫ звани, а малцина избрани.
към беседата >>
Отъ това има опасностъ, отъ тамъ се раждатъ тия анормалности, човѣкъ може да стане фанатикъ.
Казвамъ: „Ти искашъ да ти кажа, дали си добъръ или лошъ човѣкъ.“ Казвамъ: ако слѣдъ като ти кажа погрѣшкитѣ, и ти се приближишъ до Бога, добре, но слѣдъ като ти кажа погрѣшкитѣ и ти се обезсърдчишъ и оттеглишъ отъ Бога, нѣма да ти ги казвамъ. Ти още не си се събудилъ да познавашъ твоето лице. Но, знайте, че у васъ всѣка душа има заложби, дарби, да прѣсъздаде своя образъ. Сега, у всѣка църква се развиватъ извѣстни центрове. Запримѣръ, у православната църква се развива само сърдцето.
Отъ това има опасностъ, отъ тамъ се раждатъ тия анормалности, човѣкъ може да стане фанатикъ.
Въ евангелската църква се развива ума, а въ католическата развиватъ сърдцето и волята. Тамъ човѣкъ трѣбва да се подчинява. Военна дисциплина има тамъ. Тѣ сѫ военни, тамъ сѫ хора на волята. Дисциплината на свѣта прѣдъ тѣхната нищо не е.
към беседата >>
То ще мяза, имаше единъ разказъ за единъ проповѣдникъ, който като проповѣдвалъ, обичалъ да прѣувеличава нещата.
Не само азъ го проповѣдвамъ това, то се проповѣдва отъ хиляди, хиляди сѫщества, невидими за васъ. Какъ да ви го докажа това? Ще кажете: „До тукъ хубаво проповѣдваше, но отъ тукъ нататъкъ: “Нѣкой пѫть, като проповѣдвамъ, не засягамъ тозъ въпросъ. Лѣкаритѣ ще кажатъ: „Ето, мръдна му се дъската“. Знаете ли, като казвамъ, „мръдна“, на какво мяза?
То ще мяза, имаше единъ разказъ за единъ проповѣдникъ, който като проповѣдвалъ, обичалъ да прѣувеличава нещата.
Единъ день разказвалъ за Самсона, който хваналъ 300 лисици, и ги вързалъ двѣ по двѣ за опашкитѣ, като имъ турилъ по една свѣщъ. Казвалъ: „Опашкитѣ на тия лисици били дълги, имали по три метра дължина.“ Турилъ той единъ свой приятель близо до себе си, та като говори, да го корегира. Казвалъ: „Три метра дължина“. Приятельтъ му само си помръдвалъ пръста, и той скъсявалъ. Скъсявалъ, скъсявалъ, дошълъ да половинъ метъръ дължина, на опашкитѣ.
към беседата >>
(11) И като влѣзе царьтъ да прѣгледа гоститѣ, видѣ тамъ человѣкъ не облѣченъ съ сватбарска дреха; (12) и казва му: Приятелю, ти какъ си влѣзълъ тука като нѣмашъ сватбарска дреха?
(5) Но тѣ не рачиха, и разидоха се, единъ на нивата си, а другъ на търговията си; (6) а другитѣ уловиха слугитѣ му та ги обезчестиха и убиха ги. (7) Като чу това царьтъ разгнѣви се, и проводи войскитѣ си та погуби онѣзи убийци, и града имъ изгори. (8) Тогазъ казва на слугитѣ си: Сватбата е вече готова, а призванитѣ не бѣха достойни. (9) И тъй, идете на кръстопѫтищата, и колкото намѣрите призовете ги на сватба. (10) И излѣзоха онѣзи слуги по пѫтищата та събраха всички колкото намѣриха, зли и добри; и напълни се сватбата съ гости.
(11) И като влѣзе царьтъ да прѣгледа гоститѣ, видѣ тамъ человѣкъ не облѣченъ съ сватбарска дреха; (12) и казва му: Приятелю, ти какъ си влѣзълъ тука като нѣмашъ сватбарска дреха?
А той замълча. (13) Тогазъ рече царьтъ на слугитѣ: Вържете му нозѣтѣ и рѫцѣтѣ, дигнете го, и хвърлете го въ външната тъмнина: тамъ ще бѫде плачъ и скърцане съ зѫби. (14) Защото мнозина сѫ звани, а малцина избрани.
към беседата >>
Въ евангелската църква се развива ума, а въ католическата развиватъ сърдцето и волята.
Ти още не си се събудилъ да познавашъ твоето лице. Но, знайте, че у васъ всѣка душа има заложби, дарби, да прѣсъздаде своя образъ. Сега, у всѣка църква се развиватъ извѣстни центрове. Запримѣръ, у православната църква се развива само сърдцето. Отъ това има опасностъ, отъ тамъ се раждатъ тия анормалности, човѣкъ може да стане фанатикъ.
Въ евангелската църква се развива ума, а въ католическата развиватъ сърдцето и волята.
Тамъ човѣкъ трѣбва да се подчинява. Военна дисциплина има тамъ. Тѣ сѫ военни, тамъ сѫ хора на волята. Дисциплината на свѣта прѣдъ тѣхната нищо не е. Питамъ: ако се развиятъ нашитѣ сърдце, умъ и воля, ние приближаваме ли се къмъ Бога?
към беседата >>
Единъ день разказвалъ за Самсона, който хваналъ 300 лисици, и ги вързалъ двѣ по двѣ за опашкитѣ, като имъ турилъ по една свѣщъ.
Какъ да ви го докажа това? Ще кажете: „До тукъ хубаво проповѣдваше, но отъ тукъ нататъкъ: “Нѣкой пѫть, като проповѣдвамъ, не засягамъ тозъ въпросъ. Лѣкаритѣ ще кажатъ: „Ето, мръдна му се дъската“. Знаете ли, като казвамъ, „мръдна“, на какво мяза? То ще мяза, имаше единъ разказъ за единъ проповѣдникъ, който като проповѣдвалъ, обичалъ да прѣувеличава нещата.
Единъ день разказвалъ за Самсона, който хваналъ 300 лисици, и ги вързалъ двѣ по двѣ за опашкитѣ, като имъ турилъ по една свѣщъ.
Казвалъ: „Опашкитѣ на тия лисици били дълги, имали по три метра дължина.“ Турилъ той единъ свой приятель близо до себе си, та като говори, да го корегира. Казвалъ: „Три метра дължина“. Приятельтъ му само си помръдвалъ пръста, и той скъсявалъ. Скъсявалъ, скъсявалъ, дошълъ да половинъ метъръ дължина, на опашкитѣ. Казва: „Повече нѣма да скъсявамъ“.
към беседата >>
А той замълча.
(7) Като чу това царьтъ разгнѣви се, и проводи войскитѣ си та погуби онѣзи убийци, и града имъ изгори. (8) Тогазъ казва на слугитѣ си: Сватбата е вече готова, а призванитѣ не бѣха достойни. (9) И тъй, идете на кръстопѫтищата, и колкото намѣрите призовете ги на сватба. (10) И излѣзоха онѣзи слуги по пѫтищата та събраха всички колкото намѣриха, зли и добри; и напълни се сватбата съ гости. (11) И като влѣзе царьтъ да прѣгледа гоститѣ, видѣ тамъ человѣкъ не облѣченъ съ сватбарска дреха; (12) и казва му: Приятелю, ти какъ си влѣзълъ тука като нѣмашъ сватбарска дреха?
А той замълча.
(13) Тогазъ рече царьтъ на слугитѣ: Вържете му нозѣтѣ и рѫцѣтѣ, дигнете го, и хвърлете го въ външната тъмнина: тамъ ще бѫде плачъ и скърцане съ зѫби. (14) Защото мнозина сѫ звани, а малцина избрани.
към беседата >>
Тамъ човѣкъ трѣбва да се подчинява.
Но, знайте, че у васъ всѣка душа има заложби, дарби, да прѣсъздаде своя образъ. Сега, у всѣка църква се развиватъ извѣстни центрове. Запримѣръ, у православната църква се развива само сърдцето. Отъ това има опасностъ, отъ тамъ се раждатъ тия анормалности, човѣкъ може да стане фанатикъ. Въ евангелската църква се развива ума, а въ католическата развиватъ сърдцето и волята.
Тамъ човѣкъ трѣбва да се подчинява.
Военна дисциплина има тамъ. Тѣ сѫ военни, тамъ сѫ хора на волята. Дисциплината на свѣта прѣдъ тѣхната нищо не е. Питамъ: ако се развиятъ нашитѣ сърдце, умъ и воля, ние приближаваме ли се къмъ Бога? – Приближаваме се.
към беседата >>
Казвалъ: „Опашкитѣ на тия лисици били дълги, имали по три метра дължина.“ Турилъ той единъ свой приятель близо до себе си, та като говори, да го корегира.
Ще кажете: „До тукъ хубаво проповѣдваше, но отъ тукъ нататъкъ: “Нѣкой пѫть, като проповѣдвамъ, не засягамъ тозъ въпросъ. Лѣкаритѣ ще кажатъ: „Ето, мръдна му се дъската“. Знаете ли, като казвамъ, „мръдна“, на какво мяза? То ще мяза, имаше единъ разказъ за единъ проповѣдникъ, който като проповѣдвалъ, обичалъ да прѣувеличава нещата. Единъ день разказвалъ за Самсона, който хваналъ 300 лисици, и ги вързалъ двѣ по двѣ за опашкитѣ, като имъ турилъ по една свѣщъ.
Казвалъ: „Опашкитѣ на тия лисици били дълги, имали по три метра дължина.“ Турилъ той единъ свой приятель близо до себе си, та като говори, да го корегира.
Казвалъ: „Три метра дължина“. Приятельтъ му само си помръдвалъ пръста, и той скъсявалъ. Скъсявалъ, скъсявалъ, дошълъ да половинъ метъръ дължина, на опашкитѣ. Казва: „Повече нѣма да скъсявамъ“. Не, ние не казваме, че 3 метра сѫ дълги опашкитѣ имъ.
към беседата >>
(13) Тогазъ рече царьтъ на слугитѣ: Вържете му нозѣтѣ и рѫцѣтѣ, дигнете го, и хвърлете го въ външната тъмнина: тамъ ще бѫде плачъ и скърцане съ зѫби.
(8) Тогазъ казва на слугитѣ си: Сватбата е вече готова, а призванитѣ не бѣха достойни. (9) И тъй, идете на кръстопѫтищата, и колкото намѣрите призовете ги на сватба. (10) И излѣзоха онѣзи слуги по пѫтищата та събраха всички колкото намѣриха, зли и добри; и напълни се сватбата съ гости. (11) И като влѣзе царьтъ да прѣгледа гоститѣ, видѣ тамъ человѣкъ не облѣченъ съ сватбарска дреха; (12) и казва му: Приятелю, ти какъ си влѣзълъ тука като нѣмашъ сватбарска дреха? А той замълча.
(13) Тогазъ рече царьтъ на слугитѣ: Вържете му нозѣтѣ и рѫцѣтѣ, дигнете го, и хвърлете го въ външната тъмнина: тамъ ще бѫде плачъ и скърцане съ зѫби.
(14) Защото мнозина сѫ звани, а малцина избрани.
към беседата >>
Военна дисциплина има тамъ.
Сега, у всѣка църква се развиватъ извѣстни центрове. Запримѣръ, у православната църква се развива само сърдцето. Отъ това има опасностъ, отъ тамъ се раждатъ тия анормалности, човѣкъ може да стане фанатикъ. Въ евангелската църква се развива ума, а въ католическата развиватъ сърдцето и волята. Тамъ човѣкъ трѣбва да се подчинява.
Военна дисциплина има тамъ.
Тѣ сѫ военни, тамъ сѫ хора на волята. Дисциплината на свѣта прѣдъ тѣхната нищо не е. Питамъ: ако се развиятъ нашитѣ сърдце, умъ и воля, ние приближаваме ли се къмъ Бога? – Приближаваме се. Но, ако този умъ е насоченъ въ крива посока, какво постигаме ние?
към беседата >>
Казвалъ: „Три метра дължина“.
Лѣкаритѣ ще кажатъ: „Ето, мръдна му се дъската“. Знаете ли, като казвамъ, „мръдна“, на какво мяза? То ще мяза, имаше единъ разказъ за единъ проповѣдникъ, който като проповѣдвалъ, обичалъ да прѣувеличава нещата. Единъ день разказвалъ за Самсона, който хваналъ 300 лисици, и ги вързалъ двѣ по двѣ за опашкитѣ, като имъ турилъ по една свѣщъ. Казвалъ: „Опашкитѣ на тия лисици били дълги, имали по три метра дължина.“ Турилъ той единъ свой приятель близо до себе си, та като говори, да го корегира.
Казвалъ: „Три метра дължина“.
Приятельтъ му само си помръдвалъ пръста, и той скъсявалъ. Скъсявалъ, скъсявалъ, дошълъ да половинъ метъръ дължина, на опашкитѣ. Казва: „Повече нѣма да скъсявамъ“. Не, ние не казваме, че 3 метра сѫ дълги опашкитѣ имъ. Питамъ ви: Вие забѣлѣзали ли сте психологически слѣдния фактъ?
към беседата >>
(14) Защото мнозина сѫ звани, а малцина избрани.
(9) И тъй, идете на кръстопѫтищата, и колкото намѣрите призовете ги на сватба. (10) И излѣзоха онѣзи слуги по пѫтищата та събраха всички колкото намѣриха, зли и добри; и напълни се сватбата съ гости. (11) И като влѣзе царьтъ да прѣгледа гоститѣ, видѣ тамъ человѣкъ не облѣченъ съ сватбарска дреха; (12) и казва му: Приятелю, ти какъ си влѣзълъ тука като нѣмашъ сватбарска дреха? А той замълча. (13) Тогазъ рече царьтъ на слугитѣ: Вържете му нозѣтѣ и рѫцѣтѣ, дигнете го, и хвърлете го въ външната тъмнина: тамъ ще бѫде плачъ и скърцане съ зѫби.
(14) Защото мнозина сѫ звани, а малцина избрани.
към беседата >>
Тѣ сѫ военни, тамъ сѫ хора на волята.
Запримѣръ, у православната църква се развива само сърдцето. Отъ това има опасностъ, отъ тамъ се раждатъ тия анормалности, човѣкъ може да стане фанатикъ. Въ евангелската църква се развива ума, а въ католическата развиватъ сърдцето и волята. Тамъ човѣкъ трѣбва да се подчинява. Военна дисциплина има тамъ.
Тѣ сѫ военни, тамъ сѫ хора на волята.
Дисциплината на свѣта прѣдъ тѣхната нищо не е. Питамъ: ако се развиятъ нашитѣ сърдце, умъ и воля, ние приближаваме ли се къмъ Бога? – Приближаваме се. Но, ако този умъ е насоченъ въ крива посока, какво постигаме ние? Питамъ: защо сѫ тогава тия борби?
към беседата >>
Приятельтъ му само си помръдвалъ пръста, и той скъсявалъ.
Знаете ли, като казвамъ, „мръдна“, на какво мяза? То ще мяза, имаше единъ разказъ за единъ проповѣдникъ, който като проповѣдвалъ, обичалъ да прѣувеличава нещата. Единъ день разказвалъ за Самсона, който хваналъ 300 лисици, и ги вързалъ двѣ по двѣ за опашкитѣ, като имъ турилъ по една свѣщъ. Казвалъ: „Опашкитѣ на тия лисици били дълги, имали по три метра дължина.“ Турилъ той единъ свой приятель близо до себе си, та като говори, да го корегира. Казвалъ: „Три метра дължина“.
Приятельтъ му само си помръдвалъ пръста, и той скъсявалъ.
Скъсявалъ, скъсявалъ, дошълъ да половинъ метъръ дължина, на опашкитѣ. Казва: „Повече нѣма да скъсявамъ“. Не, ние не казваме, че 3 метра сѫ дълги опашкитѣ имъ. Питамъ ви: Вие забѣлѣзали ли сте психологически слѣдния фактъ? Тръгнете отъ дома си, връщате се. Защо?
към беседата >>
(15) Тогазъ отидоха Фарисеитѣ и съвѣтваха се какъ да го впримчатъ въ дума.
(15) Тогазъ отидоха Фарисеитѣ и съвѣтваха се какъ да го впримчатъ въ дума.
(16) И проваждатъ до него ученицитѣ си наедно съ Иродианитѣ, и казваха: Учителю, знаемъ че ти си правъ, и Божия пѫть въ истина поучавашъ, и отъ никого не те е грижа, защото не гледашъ на лице на человѣцитѣ. (17) Кажи ни прочее: ти какъ мислишъ? Право ли е да даваме дань на Кесаря, или не? (18) А Исусъ позна лукавството имъ, и рече: Защо ме изкушавате, лицемѣри? (19) Покажете ми монетата на даньта.
към беседата >>
Дисциплината на свѣта прѣдъ тѣхната нищо не е.
Отъ това има опасностъ, отъ тамъ се раждатъ тия анормалности, човѣкъ може да стане фанатикъ. Въ евангелската църква се развива ума, а въ католическата развиватъ сърдцето и волята. Тамъ човѣкъ трѣбва да се подчинява. Военна дисциплина има тамъ. Тѣ сѫ военни, тамъ сѫ хора на волята.
Дисциплината на свѣта прѣдъ тѣхната нищо не е.
Питамъ: ако се развиятъ нашитѣ сърдце, умъ и воля, ние приближаваме ли се къмъ Бога? – Приближаваме се. Но, ако този умъ е насоченъ въ крива посока, какво постигаме ние? Питамъ: защо сѫ тогава тия борби? Отъ какво произтича тази борба?
към беседата >>
Скъсявалъ, скъсявалъ, дошълъ да половинъ метъръ дължина, на опашкитѣ.
То ще мяза, имаше единъ разказъ за единъ проповѣдникъ, който като проповѣдвалъ, обичалъ да прѣувеличава нещата. Единъ день разказвалъ за Самсона, който хваналъ 300 лисици, и ги вързалъ двѣ по двѣ за опашкитѣ, като имъ турилъ по една свѣщъ. Казвалъ: „Опашкитѣ на тия лисици били дълги, имали по три метра дължина.“ Турилъ той единъ свой приятель близо до себе си, та като говори, да го корегира. Казвалъ: „Три метра дължина“. Приятельтъ му само си помръдвалъ пръста, и той скъсявалъ.
Скъсявалъ, скъсявалъ, дошълъ да половинъ метъръ дължина, на опашкитѣ.
Казва: „Повече нѣма да скъсявамъ“. Не, ние не казваме, че 3 метра сѫ дълги опашкитѣ имъ. Питамъ ви: Вие забѣлѣзали ли сте психологически слѣдния фактъ? Тръгнете отъ дома си, връщате се. Защо? Нали сте рѣшили?
към беседата >>
(16) И проваждатъ до него ученицитѣ си наедно съ Иродианитѣ, и казваха: Учителю, знаемъ че ти си правъ, и Божия пѫть въ истина поучавашъ, и отъ никого не те е грижа, защото не гледашъ на лице на человѣцитѣ.
(15) Тогазъ отидоха Фарисеитѣ и съвѣтваха се какъ да го впримчатъ въ дума.
(16) И проваждатъ до него ученицитѣ си наедно съ Иродианитѣ, и казваха: Учителю, знаемъ че ти си правъ, и Божия пѫть въ истина поучавашъ, и отъ никого не те е грижа, защото не гледашъ на лице на человѣцитѣ.
(17) Кажи ни прочее: ти какъ мислишъ? Право ли е да даваме дань на Кесаря, или не? (18) А Исусъ позна лукавството имъ, и рече: Защо ме изкушавате, лицемѣри? (19) Покажете ми монетата на даньта. И тѣ му донесоха единъ пѣнязъ.
към беседата >>
Питамъ: ако се развиятъ нашитѣ сърдце, умъ и воля, ние приближаваме ли се къмъ Бога?
Въ евангелската църква се развива ума, а въ католическата развиватъ сърдцето и волята. Тамъ човѣкъ трѣбва да се подчинява. Военна дисциплина има тамъ. Тѣ сѫ военни, тамъ сѫ хора на волята. Дисциплината на свѣта прѣдъ тѣхната нищо не е.
Питамъ: ако се развиятъ нашитѣ сърдце, умъ и воля, ние приближаваме ли се къмъ Бога?
– Приближаваме се. Но, ако този умъ е насоченъ въ крива посока, какво постигаме ние? Питамъ: защо сѫ тогава тия борби? Отъ какво произтича тази борба?
към беседата >>
Казва: „Повече нѣма да скъсявамъ“.
Единъ день разказвалъ за Самсона, който хваналъ 300 лисици, и ги вързалъ двѣ по двѣ за опашкитѣ, като имъ турилъ по една свѣщъ. Казвалъ: „Опашкитѣ на тия лисици били дълги, имали по три метра дължина.“ Турилъ той единъ свой приятель близо до себе си, та като говори, да го корегира. Казвалъ: „Три метра дължина“. Приятельтъ му само си помръдвалъ пръста, и той скъсявалъ. Скъсявалъ, скъсявалъ, дошълъ да половинъ метъръ дължина, на опашкитѣ.
Казва: „Повече нѣма да скъсявамъ“.
Не, ние не казваме, че 3 метра сѫ дълги опашкитѣ имъ. Питамъ ви: Вие забѣлѣзали ли сте психологически слѣдния фактъ? Тръгнете отъ дома си, връщате се. Защо? Нали сте рѣшили? – Върналъ ви е нѣкой отъ пѫтя.
към беседата >>
(17) Кажи ни прочее: ти какъ мислишъ?
(15) Тогазъ отидоха Фарисеитѣ и съвѣтваха се какъ да го впримчатъ въ дума. (16) И проваждатъ до него ученицитѣ си наедно съ Иродианитѣ, и казваха: Учителю, знаемъ че ти си правъ, и Божия пѫть въ истина поучавашъ, и отъ никого не те е грижа, защото не гледашъ на лице на человѣцитѣ.
(17) Кажи ни прочее: ти какъ мислишъ?
Право ли е да даваме дань на Кесаря, или не? (18) А Исусъ позна лукавството имъ, и рече: Защо ме изкушавате, лицемѣри? (19) Покажете ми монетата на даньта. И тѣ му донесоха единъ пѣнязъ. (20) И казва имъ: Чий е този образъ и надписътъ?
към беседата >>
– Приближаваме се.
Тамъ човѣкъ трѣбва да се подчинява. Военна дисциплина има тамъ. Тѣ сѫ военни, тамъ сѫ хора на волята. Дисциплината на свѣта прѣдъ тѣхната нищо не е. Питамъ: ако се развиятъ нашитѣ сърдце, умъ и воля, ние приближаваме ли се къмъ Бога?
– Приближаваме се.
Но, ако този умъ е насоченъ въ крива посока, какво постигаме ние? Питамъ: защо сѫ тогава тия борби? Отъ какво произтича тази борба?
към беседата >>
Не, ние не казваме, че 3 метра сѫ дълги опашкитѣ имъ.
Казвалъ: „Опашкитѣ на тия лисици били дълги, имали по три метра дължина.“ Турилъ той единъ свой приятель близо до себе си, та като говори, да го корегира. Казвалъ: „Три метра дължина“. Приятельтъ му само си помръдвалъ пръста, и той скъсявалъ. Скъсявалъ, скъсявалъ, дошълъ да половинъ метъръ дължина, на опашкитѣ. Казва: „Повече нѣма да скъсявамъ“.
Не, ние не казваме, че 3 метра сѫ дълги опашкитѣ имъ.
Питамъ ви: Вие забѣлѣзали ли сте психологически слѣдния фактъ? Тръгнете отъ дома си, връщате се. Защо? Нали сте рѣшили? – Върналъ ви е нѣкой отъ пѫтя. Легнете да спите, нѣкой сънь ви дошълъ, стрѣскате се, не можете да спите.
към беседата >>
Право ли е да даваме дань на Кесаря, или не?
(15) Тогазъ отидоха Фарисеитѣ и съвѣтваха се какъ да го впримчатъ въ дума. (16) И проваждатъ до него ученицитѣ си наедно съ Иродианитѣ, и казваха: Учителю, знаемъ че ти си правъ, и Божия пѫть въ истина поучавашъ, и отъ никого не те е грижа, защото не гледашъ на лице на человѣцитѣ. (17) Кажи ни прочее: ти какъ мислишъ?
Право ли е да даваме дань на Кесаря, или не?
(18) А Исусъ позна лукавството имъ, и рече: Защо ме изкушавате, лицемѣри? (19) Покажете ми монетата на даньта. И тѣ му донесоха единъ пѣнязъ. (20) И казва имъ: Чий е този образъ и надписътъ? (21) Казватъ му: Кесаревъ.
към беседата >>
Но, ако този умъ е насоченъ въ крива посока, какво постигаме ние?
Военна дисциплина има тамъ. Тѣ сѫ военни, тамъ сѫ хора на волята. Дисциплината на свѣта прѣдъ тѣхната нищо не е. Питамъ: ако се развиятъ нашитѣ сърдце, умъ и воля, ние приближаваме ли се къмъ Бога? – Приближаваме се.
Но, ако този умъ е насоченъ въ крива посока, какво постигаме ние?
Питамъ: защо сѫ тогава тия борби? Отъ какво произтича тази борба?
към беседата >>
Питамъ ви: Вие забѣлѣзали ли сте психологически слѣдния фактъ?
Казвалъ: „Три метра дължина“. Приятельтъ му само си помръдвалъ пръста, и той скъсявалъ. Скъсявалъ, скъсявалъ, дошълъ да половинъ метъръ дължина, на опашкитѣ. Казва: „Повече нѣма да скъсявамъ“. Не, ние не казваме, че 3 метра сѫ дълги опашкитѣ имъ.
Питамъ ви: Вие забѣлѣзали ли сте психологически слѣдния фактъ?
Тръгнете отъ дома си, връщате се. Защо? Нали сте рѣшили? – Върналъ ви е нѣкой отъ пѫтя. Легнете да спите, нѣкой сънь ви дошълъ, стрѣскате се, не можете да спите. Казвате: „Сънувахъ единъ лошъ сънь“.
към беседата >>
(18) А Исусъ позна лукавството имъ, и рече: Защо ме изкушавате, лицемѣри?
(15) Тогазъ отидоха Фарисеитѣ и съвѣтваха се какъ да го впримчатъ въ дума. (16) И проваждатъ до него ученицитѣ си наедно съ Иродианитѣ, и казваха: Учителю, знаемъ че ти си правъ, и Божия пѫть въ истина поучавашъ, и отъ никого не те е грижа, защото не гледашъ на лице на человѣцитѣ. (17) Кажи ни прочее: ти какъ мислишъ? Право ли е да даваме дань на Кесаря, или не?
(18) А Исусъ позна лукавството имъ, и рече: Защо ме изкушавате, лицемѣри?
(19) Покажете ми монетата на даньта. И тѣ му донесоха единъ пѣнязъ. (20) И казва имъ: Чий е този образъ и надписътъ? (21) Казватъ му: Кесаревъ. Тогазъ имъ казва: Като е тъй, отдавайте Кесаревитѣ Кесарю, а Божиите Богу.
към беседата >>
Питамъ: защо сѫ тогава тия борби?
Тѣ сѫ военни, тамъ сѫ хора на волята. Дисциплината на свѣта прѣдъ тѣхната нищо не е. Питамъ: ако се развиятъ нашитѣ сърдце, умъ и воля, ние приближаваме ли се къмъ Бога? – Приближаваме се. Но, ако този умъ е насоченъ въ крива посока, какво постигаме ние?
Питамъ: защо сѫ тогава тия борби?
Отъ какво произтича тази борба?
към беседата >>
Тръгнете отъ дома си, връщате се. Защо?
Приятельтъ му само си помръдвалъ пръста, и той скъсявалъ. Скъсявалъ, скъсявалъ, дошълъ да половинъ метъръ дължина, на опашкитѣ. Казва: „Повече нѣма да скъсявамъ“. Не, ние не казваме, че 3 метра сѫ дълги опашкитѣ имъ. Питамъ ви: Вие забѣлѣзали ли сте психологически слѣдния фактъ?
Тръгнете отъ дома си, връщате се. Защо?
Нали сте рѣшили? – Върналъ ви е нѣкой отъ пѫтя. Легнете да спите, нѣкой сънь ви дошълъ, стрѣскате се, не можете да спите. Казвате: „Сънувахъ единъ лошъ сънь“. „Ами че какъ тъй?
към беседата >>
(19) Покажете ми монетата на даньта.
(15) Тогазъ отидоха Фарисеитѣ и съвѣтваха се какъ да го впримчатъ въ дума. (16) И проваждатъ до него ученицитѣ си наедно съ Иродианитѣ, и казваха: Учителю, знаемъ че ти си правъ, и Божия пѫть въ истина поучавашъ, и отъ никого не те е грижа, защото не гледашъ на лице на человѣцитѣ. (17) Кажи ни прочее: ти какъ мислишъ? Право ли е да даваме дань на Кесаря, или не? (18) А Исусъ позна лукавството имъ, и рече: Защо ме изкушавате, лицемѣри?
(19) Покажете ми монетата на даньта.
И тѣ му донесоха единъ пѣнязъ. (20) И казва имъ: Чий е този образъ и надписътъ? (21) Казватъ му: Кесаревъ. Тогазъ имъ казва: Като е тъй, отдавайте Кесаревитѣ Кесарю, а Божиите Богу. (22) И като чуха зачудиха се, и оставиха го и отидоха си.
към беседата >>
Отъ какво произтича тази борба?
Дисциплината на свѣта прѣдъ тѣхната нищо не е. Питамъ: ако се развиятъ нашитѣ сърдце, умъ и воля, ние приближаваме ли се къмъ Бога? – Приближаваме се. Но, ако този умъ е насоченъ въ крива посока, какво постигаме ние? Питамъ: защо сѫ тогава тия борби?
Отъ какво произтича тази борба?
към беседата >>
Нали сте рѣшили?
Скъсявалъ, скъсявалъ, дошълъ да половинъ метъръ дължина, на опашкитѣ. Казва: „Повече нѣма да скъсявамъ“. Не, ние не казваме, че 3 метра сѫ дълги опашкитѣ имъ. Питамъ ви: Вие забѣлѣзали ли сте психологически слѣдния фактъ? Тръгнете отъ дома си, връщате се. Защо?
Нали сте рѣшили?
– Върналъ ви е нѣкой отъ пѫтя. Легнете да спите, нѣкой сънь ви дошълъ, стрѣскате се, не можете да спите. Казвате: „Сънувахъ единъ лошъ сънь“. „Ами че какъ тъй? “ Ти такъвъ човѣкъ, такъвъ юнакъ, отъ сънь плашишъ ли се?
към беседата >>
И тѣ му донесоха единъ пѣнязъ.
(16) И проваждатъ до него ученицитѣ си наедно съ Иродианитѣ, и казваха: Учителю, знаемъ че ти си правъ, и Божия пѫть въ истина поучавашъ, и отъ никого не те е грижа, защото не гледашъ на лице на человѣцитѣ. (17) Кажи ни прочее: ти какъ мислишъ? Право ли е да даваме дань на Кесаря, или не? (18) А Исусъ позна лукавството имъ, и рече: Защо ме изкушавате, лицемѣри? (19) Покажете ми монетата на даньта.
И тѣ му донесоха единъ пѣнязъ.
(20) И казва имъ: Чий е този образъ и надписътъ? (21) Казватъ му: Кесаревъ. Тогазъ имъ казва: Като е тъй, отдавайте Кесаревитѣ Кесарю, а Божиите Богу. (22) И като чуха зачудиха се, и оставиха го и отидоха си.
към беседата >>
Сега, да допуснемъ, за мене нѣкой пѫть може да се произнасятъ много зле.
Сега, да допуснемъ, за мене нѣкой пѫть може да се произнасятъ много зле.
Това с много правдоподобно. Хубаво, азъ съмъ противникъ, но вие помежду си защо не можете да живѣете? Вие владици съ владици защо не можете да живѣете по любовь? Вие свещеници съ свещеници, защо не можете да живѣете по любовь? Коя е причината?
към беседата >>
– Върналъ ви е нѣкой отъ пѫтя.
Казва: „Повече нѣма да скъсявамъ“. Не, ние не казваме, че 3 метра сѫ дълги опашкитѣ имъ. Питамъ ви: Вие забѣлѣзали ли сте психологически слѣдния фактъ? Тръгнете отъ дома си, връщате се. Защо? Нали сте рѣшили?
– Върналъ ви е нѣкой отъ пѫтя.
Легнете да спите, нѣкой сънь ви дошълъ, стрѣскате се, не можете да спите. Казвате: „Сънувахъ единъ лошъ сънь“. „Ами че какъ тъй? “ Ти такъвъ човѣкъ, такъвъ юнакъ, отъ сънь плашишъ ли се? Значи има нещо, което те плаши?
към беседата >>
(20) И казва имъ: Чий е този образъ и надписътъ?
(17) Кажи ни прочее: ти какъ мислишъ? Право ли е да даваме дань на Кесаря, или не? (18) А Исусъ позна лукавството имъ, и рече: Защо ме изкушавате, лицемѣри? (19) Покажете ми монетата на даньта. И тѣ му донесоха единъ пѣнязъ.
(20) И казва имъ: Чий е този образъ и надписътъ?
(21) Казватъ му: Кесаревъ. Тогазъ имъ казва: Като е тъй, отдавайте Кесаревитѣ Кесарю, а Божиите Богу. (22) И като чуха зачудиха се, и оставиха го и отидоха си.
към беседата >>
Това с много правдоподобно.
Сега, да допуснемъ, за мене нѣкой пѫть може да се произнасятъ много зле.
Това с много правдоподобно.
Хубаво, азъ съмъ противникъ, но вие помежду си защо не можете да живѣете? Вие владици съ владици защо не можете да живѣете по любовь? Вие свещеници съ свещеници, защо не можете да живѣете по любовь? Коя е причината? Сега, разбира се, азъ не трѣбва да се занимавамъ съ владици и попове, българитѣ казватъ, че който се занимава съ чужди работи, оголѣва.
към беседата >>
Легнете да спите, нѣкой сънь ви дошълъ, стрѣскате се, не можете да спите.
Не, ние не казваме, че 3 метра сѫ дълги опашкитѣ имъ. Питамъ ви: Вие забѣлѣзали ли сте психологически слѣдния фактъ? Тръгнете отъ дома си, връщате се. Защо? Нали сте рѣшили? – Върналъ ви е нѣкой отъ пѫтя.
Легнете да спите, нѣкой сънь ви дошълъ, стрѣскате се, не можете да спите.
Казвате: „Сънувахъ единъ лошъ сънь“. „Ами че какъ тъй? “ Ти такъвъ човѣкъ, такъвъ юнакъ, отъ сънь плашишъ ли се? Значи има нещо, което те плаши? Има нещо, въ свѣта по-силно, отколкото съврѣменния човѣкъ.
към беседата >>
(21) Казватъ му: Кесаревъ.
Право ли е да даваме дань на Кесаря, или не? (18) А Исусъ позна лукавството имъ, и рече: Защо ме изкушавате, лицемѣри? (19) Покажете ми монетата на даньта. И тѣ му донесоха единъ пѣнязъ. (20) И казва имъ: Чий е този образъ и надписътъ?
(21) Казватъ му: Кесаревъ.
Тогазъ имъ казва: Като е тъй, отдавайте Кесаревитѣ Кесарю, а Божиите Богу. (22) И като чуха зачудиха се, и оставиха го и отидоха си.
към беседата >>
Хубаво, азъ съмъ противникъ, но вие помежду си защо не можете да живѣете?
Сега, да допуснемъ, за мене нѣкой пѫть може да се произнасятъ много зле. Това с много правдоподобно.
Хубаво, азъ съмъ противникъ, но вие помежду си защо не можете да живѣете?
Вие владици съ владици защо не можете да живѣете по любовь? Вие свещеници съ свещеници, защо не можете да живѣете по любовь? Коя е причината? Сега, разбира се, азъ не трѣбва да се занимавамъ съ владици и попове, българитѣ казватъ, че който се занимава съ чужди работи, оголѣва. Но сега, принципално засѣгамъ тази логика, да се види, че въ тази лъжа тѣ искатъ да покажатъ, че Христосъ е съ тѣхъ.
към беседата >>
Казвате: „Сънувахъ единъ лошъ сънь“.
Питамъ ви: Вие забѣлѣзали ли сте психологически слѣдния фактъ? Тръгнете отъ дома си, връщате се. Защо? Нали сте рѣшили? – Върналъ ви е нѣкой отъ пѫтя. Легнете да спите, нѣкой сънь ви дошълъ, стрѣскате се, не можете да спите.
Казвате: „Сънувахъ единъ лошъ сънь“.
„Ами че какъ тъй? “ Ти такъвъ човѣкъ, такъвъ юнакъ, отъ сънь плашишъ ли се? Значи има нещо, което те плаши? Има нещо, въ свѣта по-силно, отколкото съврѣменния човѣкъ.
към беседата >>
Тогазъ имъ казва: Като е тъй, отдавайте Кесаревитѣ Кесарю, а Божиите Богу.
(18) А Исусъ позна лукавството имъ, и рече: Защо ме изкушавате, лицемѣри? (19) Покажете ми монетата на даньта. И тѣ му донесоха единъ пѣнязъ. (20) И казва имъ: Чий е този образъ и надписътъ? (21) Казватъ му: Кесаревъ.
Тогазъ имъ казва: Като е тъй, отдавайте Кесаревитѣ Кесарю, а Божиите Богу.
(22) И като чуха зачудиха се, и оставиха го и отидоха си.
към беседата >>
Вие владици съ владици защо не можете да живѣете по любовь?
Сега, да допуснемъ, за мене нѣкой пѫть може да се произнасятъ много зле. Това с много правдоподобно. Хубаво, азъ съмъ противникъ, но вие помежду си защо не можете да живѣете?
Вие владици съ владици защо не можете да живѣете по любовь?
Вие свещеници съ свещеници, защо не можете да живѣете по любовь? Коя е причината? Сега, разбира се, азъ не трѣбва да се занимавамъ съ владици и попове, българитѣ казватъ, че който се занимава съ чужди работи, оголѣва. Но сега, принципално засѣгамъ тази логика, да се види, че въ тази лъжа тѣ искатъ да покажатъ, че Христосъ е съ тѣхъ. Покажете ми лицето на Христа!
към беседата >>
„Ами че какъ тъй?
Тръгнете отъ дома си, връщате се. Защо? Нали сте рѣшили? – Върналъ ви е нѣкой отъ пѫтя. Легнете да спите, нѣкой сънь ви дошълъ, стрѣскате се, не можете да спите. Казвате: „Сънувахъ единъ лошъ сънь“.
„Ами че какъ тъй?
“ Ти такъвъ човѣкъ, такъвъ юнакъ, отъ сънь плашишъ ли се? Значи има нещо, което те плаши? Има нещо, въ свѣта по-силно, отколкото съврѣменния човѣкъ.
към беседата >>
(22) И като чуха зачудиха се, и оставиха го и отидоха си.
(19) Покажете ми монетата на даньта. И тѣ му донесоха единъ пѣнязъ. (20) И казва имъ: Чий е този образъ и надписътъ? (21) Казватъ му: Кесаревъ. Тогазъ имъ казва: Като е тъй, отдавайте Кесаревитѣ Кесарю, а Божиите Богу.
(22) И като чуха зачудиха се, и оставиха го и отидоха си.
към беседата >>
Вие свещеници съ свещеници, защо не можете да живѣете по любовь?
Сега, да допуснемъ, за мене нѣкой пѫть може да се произнасятъ много зле. Това с много правдоподобно. Хубаво, азъ съмъ противникъ, но вие помежду си защо не можете да живѣете? Вие владици съ владици защо не можете да живѣете по любовь?
Вие свещеници съ свещеници, защо не можете да живѣете по любовь?
Коя е причината? Сега, разбира се, азъ не трѣбва да се занимавамъ съ владици и попове, българитѣ казватъ, че който се занимава съ чужди работи, оголѣва. Но сега, принципално засѣгамъ тази логика, да се види, че въ тази лъжа тѣ искатъ да покажатъ, че Христосъ е съ тѣхъ. Покажете ми лицето на Христа! Азъ го зная това лице, азъ всѣки день съмъ Го виждалъ, изявявало ми се е.
към беседата >>
“ Ти такъвъ човѣкъ, такъвъ юнакъ, отъ сънь плашишъ ли се?
Нали сте рѣшили? – Върналъ ви е нѣкой отъ пѫтя. Легнете да спите, нѣкой сънь ви дошълъ, стрѣскате се, не можете да спите. Казвате: „Сънувахъ единъ лошъ сънь“. „Ами че какъ тъй?
“ Ти такъвъ човѣкъ, такъвъ юнакъ, отъ сънь плашишъ ли се?
Значи има нещо, което те плаши? Има нещо, въ свѣта по-силно, отколкото съврѣменния човѣкъ.
към беседата >>
Ще взѣма 20 стихъ.
Ще взѣма 20 стихъ.
към беседата >>
Коя е причината?
Сега, да допуснемъ, за мене нѣкой пѫть може да се произнасятъ много зле. Това с много правдоподобно. Хубаво, азъ съмъ противникъ, но вие помежду си защо не можете да живѣете? Вие владици съ владици защо не можете да живѣете по любовь? Вие свещеници съ свещеници, защо не можете да живѣете по любовь?
Коя е причината?
Сега, разбира се, азъ не трѣбва да се занимавамъ съ владици и попове, българитѣ казватъ, че който се занимава съ чужди работи, оголѣва. Но сега, принципално засѣгамъ тази логика, да се види, че въ тази лъжа тѣ искатъ да покажатъ, че Христосъ е съ тѣхъ. Покажете ми лицето на Христа! Азъ го зная това лице, азъ всѣки день съмъ Го виждалъ, изявявало ми се е. Въ това лице има благородство!
към беседата >>
Значи има нещо, което те плаши?
– Върналъ ви е нѣкой отъ пѫтя. Легнете да спите, нѣкой сънь ви дошълъ, стрѣскате се, не можете да спите. Казвате: „Сънувахъ единъ лошъ сънь“. „Ами че какъ тъй? “ Ти такъвъ човѣкъ, такъвъ юнакъ, отъ сънь плашишъ ли се?
Значи има нещо, което те плаши?
Има нещо, въ свѣта по-силно, отколкото съврѣменния човѣкъ.
към беседата >>
И казва имъ: „Чий е този образъ?
И казва имъ: „Чий е този образъ?
“
към беседата >>
Сега, разбира се, азъ не трѣбва да се занимавамъ съ владици и попове, българитѣ казватъ, че който се занимава съ чужди работи, оголѣва.
Това с много правдоподобно. Хубаво, азъ съмъ противникъ, но вие помежду си защо не можете да живѣете? Вие владици съ владици защо не можете да живѣете по любовь? Вие свещеници съ свещеници, защо не можете да живѣете по любовь? Коя е причината?
Сега, разбира се, азъ не трѣбва да се занимавамъ съ владици и попове, българитѣ казватъ, че който се занимава съ чужди работи, оголѣва.
Но сега, принципално засѣгамъ тази логика, да се види, че въ тази лъжа тѣ искатъ да покажатъ, че Христосъ е съ тѣхъ. Покажете ми лицето на Христа! Азъ го зная това лице, азъ всѣки день съмъ Го виждалъ, изявявало ми се е. Въ това лице има благородство! Влиза въ едно село дѣто живѣятъ три попа и 10-ина души учители.
към беседата >>
Има нещо, въ свѣта по-силно, отколкото съврѣменния човѣкъ.
Легнете да спите, нѣкой сънь ви дошълъ, стрѣскате се, не можете да спите. Казвате: „Сънувахъ единъ лошъ сънь“. „Ами че какъ тъй? “ Ти такъвъ човѣкъ, такъвъ юнакъ, отъ сънь плашишъ ли се? Значи има нещо, което те плаши?
Има нещо, въ свѣта по-силно, отколкото съврѣменния човѣкъ.
към беседата >>
“
И казва имъ: „Чий е този образъ?
“
към беседата >>
Но сега, принципално засѣгамъ тази логика, да се види, че въ тази лъжа тѣ искатъ да покажатъ, че Христосъ е съ тѣхъ.
Хубаво, азъ съмъ противникъ, но вие помежду си защо не можете да живѣете? Вие владици съ владици защо не можете да живѣете по любовь? Вие свещеници съ свещеници, защо не можете да живѣете по любовь? Коя е причината? Сега, разбира се, азъ не трѣбва да се занимавамъ съ владици и попове, българитѣ казватъ, че който се занимава съ чужди работи, оголѣва.
Но сега, принципално засѣгамъ тази логика, да се види, че въ тази лъжа тѣ искатъ да покажатъ, че Христосъ е съ тѣхъ.
Покажете ми лицето на Христа! Азъ го зная това лице, азъ всѣки день съмъ Го виждалъ, изявявало ми се е. Въ това лице има благородство! Влиза въ едно село дѣто живѣятъ три попа и 10-ина души учители. Идва единъ пѫтникъ, похлопва на кѫщата на единия свещеникъ, казва му: „Нѣмамъ мѣсто“.
към беседата >>
Казва Христосъ: „Чий е този образъ“?
Казва Христосъ: „Чий е този образъ“?
към беседата >>
За да познаемъ какъвъ и да е прѣдметъ или какво и да е живо сѫщество, то трѣбва да имаме нѣкакъвъ образъ.
За да познаемъ какъвъ и да е прѣдметъ или какво и да е живо сѫщество, то трѣбва да имаме нѣкакъвъ образъ.
Образътъ трѣбва да има извѣстни качества, чрѣзъ които да се познава. Цѣлиятъ съврѣмененъ културенъ свѣтъ, не само сегашниятъ но и отъ хиляди години насамъ, всички се стрѣмятъ къмъ една неопрѣдѣлена цѣль. Всички хора нѣматъ една опрѣдѣлена цель. Ако попитаме хората на реалния животъ, иматъ една цѣль; ако попитаме духовнитѣ хора, тѣ иматъ друга цѣль; млади, стари, учители, хора съ разни знания, иматъ разни цѣли, но нѣматъ една обща, опрѣдѣлена цѣль. Да, не само тѣ.
към беседата >>
Покажете ми лицето на Христа!
Вие владици съ владици защо не можете да живѣете по любовь? Вие свещеници съ свещеници, защо не можете да живѣете по любовь? Коя е причината? Сега, разбира се, азъ не трѣбва да се занимавамъ съ владици и попове, българитѣ казватъ, че който се занимава съ чужди работи, оголѣва. Но сега, принципално засѣгамъ тази логика, да се види, че въ тази лъжа тѣ искатъ да покажатъ, че Христосъ е съ тѣхъ.
Покажете ми лицето на Христа!
Азъ го зная това лице, азъ всѣки день съмъ Го виждалъ, изявявало ми се е. Въ това лице има благородство! Влиза въ едно село дѣто живѣятъ три попа и 10-ина души учители. Идва единъ пѫтникъ, похлопва на кѫщата на единия свещеникъ, казва му: „Нѣмамъ мѣсто“. Отива похлопва на кѫщата на втория: „Нѣмамъ мѣсто“.
към беседата >>
Сега Христосъ се обръща и пита: Чий е този образъ, на Бога ли е?
Сега Христосъ се обръща и пита: Чий е този образъ, на Бога ли е?
към беседата >>
Образътъ трѣбва да има извѣстни качества, чрѣзъ които да се познава.
За да познаемъ какъвъ и да е прѣдметъ или какво и да е живо сѫщество, то трѣбва да имаме нѣкакъвъ образъ.
Образътъ трѣбва да има извѣстни качества, чрѣзъ които да се познава.
Цѣлиятъ съврѣмененъ културенъ свѣтъ, не само сегашниятъ но и отъ хиляди години насамъ, всички се стрѣмятъ къмъ една неопрѣдѣлена цѣль. Всички хора нѣматъ една опрѣдѣлена цель. Ако попитаме хората на реалния животъ, иматъ една цѣль; ако попитаме духовнитѣ хора, тѣ иматъ друга цѣль; млади, стари, учители, хора съ разни знания, иматъ разни цѣли, но нѣматъ една обща, опрѣдѣлена цѣль. Да, не само тѣ. Ако попитате съврѣменнитѣ философи, които минаватъ за най-виднитѣ хора, които сѫ извадили всички факти отъ положителната наука, и сѫ старали да ги приложатъ въ живота, за да създадатъ нѣщо хубаво, стройно, и тѣ нѣматъ опрѣдѣлена цѣль.
към беседата >>
Азъ го зная това лице, азъ всѣки день съмъ Го виждалъ, изявявало ми се е.
Вие свещеници съ свещеници, защо не можете да живѣете по любовь? Коя е причината? Сега, разбира се, азъ не трѣбва да се занимавамъ съ владици и попове, българитѣ казватъ, че който се занимава съ чужди работи, оголѣва. Но сега, принципално засѣгамъ тази логика, да се види, че въ тази лъжа тѣ искатъ да покажатъ, че Христосъ е съ тѣхъ. Покажете ми лицето на Христа!
Азъ го зная това лице, азъ всѣки день съмъ Го виждалъ, изявявало ми се е.
Въ това лице има благородство! Влиза въ едно село дѣто живѣятъ три попа и 10-ина души учители. Идва единъ пѫтникъ, похлопва на кѫщата на единия свещеникъ, казва му: „Нѣмамъ мѣсто“. Отива похлопва на кѫщата на втория: „Нѣмамъ мѣсто“. На третия: „Нѣмамъ мѣсто“.
към беседата >>
И азъ бихъ желалъ, между насъ, всички ние да имаме този образъ.
И азъ бихъ желалъ, между насъ, всички ние да имаме този образъ.
към беседата >>
Цѣлиятъ съврѣмененъ културенъ свѣтъ, не само сегашниятъ но и отъ хиляди години насамъ, всички се стрѣмятъ къмъ една неопрѣдѣлена цѣль.
За да познаемъ какъвъ и да е прѣдметъ или какво и да е живо сѫщество, то трѣбва да имаме нѣкакъвъ образъ. Образътъ трѣбва да има извѣстни качества, чрѣзъ които да се познава.
Цѣлиятъ съврѣмененъ културенъ свѣтъ, не само сегашниятъ но и отъ хиляди години насамъ, всички се стрѣмятъ къмъ една неопрѣдѣлена цѣль.
Всички хора нѣматъ една опрѣдѣлена цель. Ако попитаме хората на реалния животъ, иматъ една цѣль; ако попитаме духовнитѣ хора, тѣ иматъ друга цѣль; млади, стари, учители, хора съ разни знания, иматъ разни цѣли, но нѣматъ една обща, опрѣдѣлена цѣль. Да, не само тѣ. Ако попитате съврѣменнитѣ философи, които минаватъ за най-виднитѣ хора, които сѫ извадили всички факти отъ положителната наука, и сѫ старали да ги приложатъ въ живота, за да създадатъ нѣщо хубаво, стройно, и тѣ нѣматъ опрѣдѣлена цѣль. Ако ги попитате какъвъ трѣбва да бѫде идеалния животъ, каква форма трѣбва да има, и тѣ ще дадатъ едно смътно описание.
към беседата >>
Въ това лице има благородство!
Коя е причината? Сега, разбира се, азъ не трѣбва да се занимавамъ съ владици и попове, българитѣ казватъ, че който се занимава съ чужди работи, оголѣва. Но сега, принципално засѣгамъ тази логика, да се види, че въ тази лъжа тѣ искатъ да покажатъ, че Христосъ е съ тѣхъ. Покажете ми лицето на Христа! Азъ го зная това лице, азъ всѣки день съмъ Го виждалъ, изявявало ми се е.
Въ това лице има благородство!
Влиза въ едно село дѣто живѣятъ три попа и 10-ина души учители. Идва единъ пѫтникъ, похлопва на кѫщата на единия свещеникъ, казва му: „Нѣмамъ мѣсто“. Отива похлопва на кѫщата на втория: „Нѣмамъ мѣсто“. На третия: „Нѣмамъ мѣсто“. Отива прѣдъ домоветѣ на учителитѣ – сѫщо: Нѣмаме мѣсто.
към беседата >>
Азъ бихъ желалъ всички онѣзи хора да се познаемъ само по дадената дума.
Азъ бихъ желалъ всички онѣзи хора да се познаемъ само по дадената дума.
Кажешъ нещо – да бѫде точно тъй, както Богъ е точенъ. Да бѫдешъ справедливъ, тъй както Богъ е справедливъ. Да бѫдешъ чистъ, тъй, както ангелитѣ сѫ чисти. И да бѫдемъ тъй готови за работа, както светиитѣ сѫ всѣкога готови.
към беседата >>
Всички хора нѣматъ една опрѣдѣлена цель.
За да познаемъ какъвъ и да е прѣдметъ или какво и да е живо сѫщество, то трѣбва да имаме нѣкакъвъ образъ. Образътъ трѣбва да има извѣстни качества, чрѣзъ които да се познава. Цѣлиятъ съврѣмененъ културенъ свѣтъ, не само сегашниятъ но и отъ хиляди години насамъ, всички се стрѣмятъ къмъ една неопрѣдѣлена цѣль.
Всички хора нѣматъ една опрѣдѣлена цель.
Ако попитаме хората на реалния животъ, иматъ една цѣль; ако попитаме духовнитѣ хора, тѣ иматъ друга цѣль; млади, стари, учители, хора съ разни знания, иматъ разни цѣли, но нѣматъ една обща, опрѣдѣлена цѣль. Да, не само тѣ. Ако попитате съврѣменнитѣ философи, които минаватъ за най-виднитѣ хора, които сѫ извадили всички факти отъ положителната наука, и сѫ старали да ги приложатъ въ живота, за да създадатъ нѣщо хубаво, стройно, и тѣ нѣматъ опрѣдѣлена цѣль. Ако ги попитате какъвъ трѣбва да бѫде идеалния животъ, каква форма трѣбва да има, и тѣ ще дадатъ едно смътно описание. И всички си даватъ видъ, че знаятъ.
към беседата >>
Влиза въ едно село дѣто живѣятъ три попа и 10-ина души учители.
Сега, разбира се, азъ не трѣбва да се занимавамъ съ владици и попове, българитѣ казватъ, че който се занимава съ чужди работи, оголѣва. Но сега, принципално засѣгамъ тази логика, да се види, че въ тази лъжа тѣ искатъ да покажатъ, че Христосъ е съ тѣхъ. Покажете ми лицето на Христа! Азъ го зная това лице, азъ всѣки день съмъ Го виждалъ, изявявало ми се е. Въ това лице има благородство!
Влиза въ едно село дѣто живѣятъ три попа и 10-ина души учители.
Идва единъ пѫтникъ, похлопва на кѫщата на единия свещеникъ, казва му: „Нѣмамъ мѣсто“. Отива похлопва на кѫщата на втория: „Нѣмамъ мѣсто“. На третия: „Нѣмамъ мѣсто“. Отива прѣдъ домоветѣ на учителитѣ – сѫщо: Нѣмаме мѣсто. Отива най-послѣ при единъ бедѣнъ селянинъ, разказва му всичко.
към беседата >>
Кажешъ нещо – да бѫде точно тъй, както Богъ е точенъ.
Азъ бихъ желалъ всички онѣзи хора да се познаемъ само по дадената дума.
Кажешъ нещо – да бѫде точно тъй, както Богъ е точенъ.
Да бѫдешъ справедливъ, тъй както Богъ е справедливъ. Да бѫдешъ чистъ, тъй, както ангелитѣ сѫ чисти. И да бѫдемъ тъй готови за работа, както светиитѣ сѫ всѣкога готови.
към беседата >>
Ако попитаме хората на реалния животъ, иматъ една цѣль; ако попитаме духовнитѣ хора, тѣ иматъ друга цѣль; млади, стари, учители, хора съ разни знания, иматъ разни цѣли, но нѣматъ една обща, опрѣдѣлена цѣль.
За да познаемъ какъвъ и да е прѣдметъ или какво и да е живо сѫщество, то трѣбва да имаме нѣкакъвъ образъ. Образътъ трѣбва да има извѣстни качества, чрѣзъ които да се познава. Цѣлиятъ съврѣмененъ културенъ свѣтъ, не само сегашниятъ но и отъ хиляди години насамъ, всички се стрѣмятъ къмъ една неопрѣдѣлена цѣль. Всички хора нѣматъ една опрѣдѣлена цель.
Ако попитаме хората на реалния животъ, иматъ една цѣль; ако попитаме духовнитѣ хора, тѣ иматъ друга цѣль; млади, стари, учители, хора съ разни знания, иматъ разни цѣли, но нѣматъ една обща, опрѣдѣлена цѣль.
Да, не само тѣ. Ако попитате съврѣменнитѣ философи, които минаватъ за най-виднитѣ хора, които сѫ извадили всички факти отъ положителната наука, и сѫ старали да ги приложатъ въ живота, за да създадатъ нѣщо хубаво, стройно, и тѣ нѣматъ опрѣдѣлена цѣль. Ако ги попитате какъвъ трѣбва да бѫде идеалния животъ, каква форма трѣбва да има, и тѣ ще дадатъ едно смътно описание. И всички си даватъ видъ, че знаятъ. Всѣки единъ философъ като напише едно съчинение, като започва съ своя прѣдговоръ, започва тъй величествено, първото прѣдложение е громко, и послѣ, постепенно къмъ края, туй громкото изречение се преобърне на единъ пукнатъ мехуръ.
към беседата >>
Идва единъ пѫтникъ, похлопва на кѫщата на единия свещеникъ, казва му: „Нѣмамъ мѣсто“.
Но сега, принципално засѣгамъ тази логика, да се види, че въ тази лъжа тѣ искатъ да покажатъ, че Христосъ е съ тѣхъ. Покажете ми лицето на Христа! Азъ го зная това лице, азъ всѣки день съмъ Го виждалъ, изявявало ми се е. Въ това лице има благородство! Влиза въ едно село дѣто живѣятъ три попа и 10-ина души учители.
Идва единъ пѫтникъ, похлопва на кѫщата на единия свещеникъ, казва му: „Нѣмамъ мѣсто“.
Отива похлопва на кѫщата на втория: „Нѣмамъ мѣсто“. На третия: „Нѣмамъ мѣсто“. Отива прѣдъ домоветѣ на учителитѣ – сѫщо: Нѣмаме мѣсто. Отива най-послѣ при единъ бедѣнъ селянинъ, разказва му всичко. „Заповѣдай у дома на гости, такива сѫ учителитѣ и свещеницитѣ“.
към беседата >>
Да бѫдешъ справедливъ, тъй както Богъ е справедливъ.
Азъ бихъ желалъ всички онѣзи хора да се познаемъ само по дадената дума. Кажешъ нещо – да бѫде точно тъй, както Богъ е точенъ.
Да бѫдешъ справедливъ, тъй както Богъ е справедливъ.
Да бѫдешъ чистъ, тъй, както ангелитѣ сѫ чисти. И да бѫдемъ тъй готови за работа, както светиитѣ сѫ всѣкога готови.
към беседата >>
Да, не само тѣ.
За да познаемъ какъвъ и да е прѣдметъ или какво и да е живо сѫщество, то трѣбва да имаме нѣкакъвъ образъ. Образътъ трѣбва да има извѣстни качества, чрѣзъ които да се познава. Цѣлиятъ съврѣмененъ културенъ свѣтъ, не само сегашниятъ но и отъ хиляди години насамъ, всички се стрѣмятъ къмъ една неопрѣдѣлена цѣль. Всички хора нѣматъ една опрѣдѣлена цель. Ако попитаме хората на реалния животъ, иматъ една цѣль; ако попитаме духовнитѣ хора, тѣ иматъ друга цѣль; млади, стари, учители, хора съ разни знания, иматъ разни цѣли, но нѣматъ една обща, опрѣдѣлена цѣль.
Да, не само тѣ.
Ако попитате съврѣменнитѣ философи, които минаватъ за най-виднитѣ хора, които сѫ извадили всички факти отъ положителната наука, и сѫ старали да ги приложатъ въ живота, за да създадатъ нѣщо хубаво, стройно, и тѣ нѣматъ опрѣдѣлена цѣль. Ако ги попитате какъвъ трѣбва да бѫде идеалния животъ, каква форма трѣбва да има, и тѣ ще дадатъ едно смътно описание. И всички си даватъ видъ, че знаятъ. Всѣки единъ философъ като напише едно съчинение, като започва съ своя прѣдговоръ, започва тъй величествено, първото прѣдложение е громко, и послѣ, постепенно къмъ края, туй громкото изречение се преобърне на единъ пукнатъ мехуръ. Тамъ е нашата погрѣшка, че всички започваме съ славни прѣдложения.
към беседата >>
Отива похлопва на кѫщата на втория: „Нѣмамъ мѣсто“.
Покажете ми лицето на Христа! Азъ го зная това лице, азъ всѣки день съмъ Го виждалъ, изявявало ми се е. Въ това лице има благородство! Влиза въ едно село дѣто живѣятъ три попа и 10-ина души учители. Идва единъ пѫтникъ, похлопва на кѫщата на единия свещеникъ, казва му: „Нѣмамъ мѣсто“.
Отива похлопва на кѫщата на втория: „Нѣмамъ мѣсто“.
На третия: „Нѣмамъ мѣсто“. Отива прѣдъ домоветѣ на учителитѣ – сѫщо: Нѣмаме мѣсто. Отива най-послѣ при единъ бедѣнъ селянинъ, разказва му всичко. „Заповѣдай у дома на гости, такива сѫ учителитѣ и свещеницитѣ“. Питамъ: Гдѣ е Христовиятъ образъ?
към беседата >>
Да бѫдешъ чистъ, тъй, както ангелитѣ сѫ чисти.
Азъ бихъ желалъ всички онѣзи хора да се познаемъ само по дадената дума. Кажешъ нещо – да бѫде точно тъй, както Богъ е точенъ. Да бѫдешъ справедливъ, тъй както Богъ е справедливъ.
Да бѫдешъ чистъ, тъй, както ангелитѣ сѫ чисти.
И да бѫдемъ тъй готови за работа, както светиитѣ сѫ всѣкога готови.
към беседата >>
Ако попитате съврѣменнитѣ философи, които минаватъ за най-виднитѣ хора, които сѫ извадили всички факти отъ положителната наука, и сѫ старали да ги приложатъ въ живота, за да създадатъ нѣщо хубаво, стройно, и тѣ нѣматъ опрѣдѣлена цѣль.
Образътъ трѣбва да има извѣстни качества, чрѣзъ които да се познава. Цѣлиятъ съврѣмененъ културенъ свѣтъ, не само сегашниятъ но и отъ хиляди години насамъ, всички се стрѣмятъ къмъ една неопрѣдѣлена цѣль. Всички хора нѣматъ една опрѣдѣлена цель. Ако попитаме хората на реалния животъ, иматъ една цѣль; ако попитаме духовнитѣ хора, тѣ иматъ друга цѣль; млади, стари, учители, хора съ разни знания, иматъ разни цѣли, но нѣматъ една обща, опрѣдѣлена цѣль. Да, не само тѣ.
Ако попитате съврѣменнитѣ философи, които минаватъ за най-виднитѣ хора, които сѫ извадили всички факти отъ положителната наука, и сѫ старали да ги приложатъ въ живота, за да създадатъ нѣщо хубаво, стройно, и тѣ нѣматъ опрѣдѣлена цѣль.
Ако ги попитате какъвъ трѣбва да бѫде идеалния животъ, каква форма трѣбва да има, и тѣ ще дадатъ едно смътно описание. И всички си даватъ видъ, че знаятъ. Всѣки единъ философъ като напише едно съчинение, като започва съ своя прѣдговоръ, започва тъй величествено, първото прѣдложение е громко, и послѣ, постепенно къмъ края, туй громкото изречение се преобърне на единъ пукнатъ мехуръ. Тамъ е нашата погрѣшка, че всички започваме съ славни прѣдложения. Които и да е християнинъ, казва: „Азъ съмъ християнинъ послѣдователь на Христа, азъ съмъ проповѣдникъ, азъ съмъ свещеникъ, владика, рѫкоположенъ съмъ, азъ съмъ солиденъ;“ но къмъ края на живота, като разглеждашъ тия, които слѣдватъ Христа, свършватъ съ единъ пукнатъ мехуръ.
към беседата >>
На третия: „Нѣмамъ мѣсто“.
Азъ го зная това лице, азъ всѣки день съмъ Го виждалъ, изявявало ми се е. Въ това лице има благородство! Влиза въ едно село дѣто живѣятъ три попа и 10-ина души учители. Идва единъ пѫтникъ, похлопва на кѫщата на единия свещеникъ, казва му: „Нѣмамъ мѣсто“. Отива похлопва на кѫщата на втория: „Нѣмамъ мѣсто“.
На третия: „Нѣмамъ мѣсто“.
Отива прѣдъ домоветѣ на учителитѣ – сѫщо: Нѣмаме мѣсто. Отива най-послѣ при единъ бедѣнъ селянинъ, разказва му всичко. „Заповѣдай у дома на гости, такива сѫ учителитѣ и свещеницитѣ“. Питамъ: Гдѣ е Христовиятъ образъ? – У този бедния българинъ, тамъ е Христовиятъ образъ.
към беседата >>
И да бѫдемъ тъй готови за работа, както светиитѣ сѫ всѣкога готови.
Азъ бихъ желалъ всички онѣзи хора да се познаемъ само по дадената дума. Кажешъ нещо – да бѫде точно тъй, както Богъ е точенъ. Да бѫдешъ справедливъ, тъй както Богъ е справедливъ. Да бѫдешъ чистъ, тъй, както ангелитѣ сѫ чисти.
И да бѫдемъ тъй готови за работа, както светиитѣ сѫ всѣкога готови.
към беседата >>
Ако ги попитате какъвъ трѣбва да бѫде идеалния животъ, каква форма трѣбва да има, и тѣ ще дадатъ едно смътно описание.
Цѣлиятъ съврѣмененъ културенъ свѣтъ, не само сегашниятъ но и отъ хиляди години насамъ, всички се стрѣмятъ къмъ една неопрѣдѣлена цѣль. Всички хора нѣматъ една опрѣдѣлена цель. Ако попитаме хората на реалния животъ, иматъ една цѣль; ако попитаме духовнитѣ хора, тѣ иматъ друга цѣль; млади, стари, учители, хора съ разни знания, иматъ разни цѣли, но нѣматъ една обща, опрѣдѣлена цѣль. Да, не само тѣ. Ако попитате съврѣменнитѣ философи, които минаватъ за най-виднитѣ хора, които сѫ извадили всички факти отъ положителната наука, и сѫ старали да ги приложатъ въ живота, за да създадатъ нѣщо хубаво, стройно, и тѣ нѣматъ опрѣдѣлена цѣль.
Ако ги попитате какъвъ трѣбва да бѫде идеалния животъ, каква форма трѣбва да има, и тѣ ще дадатъ едно смътно описание.
И всички си даватъ видъ, че знаятъ. Всѣки единъ философъ като напише едно съчинение, като започва съ своя прѣдговоръ, започва тъй величествено, първото прѣдложение е громко, и послѣ, постепенно къмъ края, туй громкото изречение се преобърне на единъ пукнатъ мехуръ. Тамъ е нашата погрѣшка, че всички започваме съ славни прѣдложения. Които и да е християнинъ, казва: „Азъ съмъ християнинъ послѣдователь на Христа, азъ съмъ проповѣдникъ, азъ съмъ свещеникъ, владика, рѫкоположенъ съмъ, азъ съмъ солиденъ;“ но къмъ края на живота, като разглеждашъ тия, които слѣдватъ Христа, свършватъ съ единъ пукнатъ мехуръ. Сега, за да бѫде нѣкой послѣдователь на Христа, той трѣбва да има Неговитѣ качества, той трѣбва да има Неговия образъ.
към беседата >>
Отива прѣдъ домоветѣ на учителитѣ – сѫщо: Нѣмаме мѣсто.
Въ това лице има благородство! Влиза въ едно село дѣто живѣятъ три попа и 10-ина души учители. Идва единъ пѫтникъ, похлопва на кѫщата на единия свещеникъ, казва му: „Нѣмамъ мѣсто“. Отива похлопва на кѫщата на втория: „Нѣмамъ мѣсто“. На третия: „Нѣмамъ мѣсто“.
Отива прѣдъ домоветѣ на учителитѣ – сѫщо: Нѣмаме мѣсто.
Отива най-послѣ при единъ бедѣнъ селянинъ, разказва му всичко. „Заповѣдай у дома на гости, такива сѫ учителитѣ и свещеницитѣ“. Питамъ: Гдѣ е Христовиятъ образъ? – У този бедния българинъ, тамъ е Христовиятъ образъ. Разбирате ли?
към беседата >>
Сега, всичкото заблуждѣние е тамъ, че ние седимъ и чакаме любовь единъ отъ другъ.
Сега, всичкото заблуждѣние е тамъ, че ние седимъ и чакаме любовь единъ отъ другъ.
Не очаквайте любовь единъ отъ другъ. Отворете сърдцето си къмъ Бога, понеже Богъ живѣе и тогава Той ще се прояви въ хората. Защото хората, това сѫ множеството на Бога, а вие, за да разбѣрете хората, трѣбва да търсите Единния. Богъ живѣе въ хората; Богъ се изявява на хората като множество, а ние, за да разбѣремъ множеството, Бога, трѣбва да търсимъ Единството. И като Го намѣримъ, само тогава, като хора, ще можемъ да се разбѣремъ.
към беседата >>
И всички си даватъ видъ, че знаятъ.
Всички хора нѣматъ една опрѣдѣлена цель. Ако попитаме хората на реалния животъ, иматъ една цѣль; ако попитаме духовнитѣ хора, тѣ иматъ друга цѣль; млади, стари, учители, хора съ разни знания, иматъ разни цѣли, но нѣматъ една обща, опрѣдѣлена цѣль. Да, не само тѣ. Ако попитате съврѣменнитѣ философи, които минаватъ за най-виднитѣ хора, които сѫ извадили всички факти отъ положителната наука, и сѫ старали да ги приложатъ въ живота, за да създадатъ нѣщо хубаво, стройно, и тѣ нѣматъ опрѣдѣлена цѣль. Ако ги попитате какъвъ трѣбва да бѫде идеалния животъ, каква форма трѣбва да има, и тѣ ще дадатъ едно смътно описание.
И всички си даватъ видъ, че знаятъ.
Всѣки единъ философъ като напише едно съчинение, като започва съ своя прѣдговоръ, започва тъй величествено, първото прѣдложение е громко, и послѣ, постепенно къмъ края, туй громкото изречение се преобърне на единъ пукнатъ мехуръ. Тамъ е нашата погрѣшка, че всички започваме съ славни прѣдложения. Които и да е християнинъ, казва: „Азъ съмъ християнинъ послѣдователь на Христа, азъ съмъ проповѣдникъ, азъ съмъ свещеникъ, владика, рѫкоположенъ съмъ, азъ съмъ солиденъ;“ но къмъ края на живота, като разглеждашъ тия, които слѣдватъ Христа, свършватъ съ единъ пукнатъ мехуръ. Сега, за да бѫде нѣкой послѣдователь на Христа, той трѣбва да има Неговитѣ качества, той трѣбва да има Неговия образъ. Ами че така е, разбира се!
към беседата >>
Отива най-послѣ при единъ бедѣнъ селянинъ, разказва му всичко.
Влиза въ едно село дѣто живѣятъ три попа и 10-ина души учители. Идва единъ пѫтникъ, похлопва на кѫщата на единия свещеникъ, казва му: „Нѣмамъ мѣсто“. Отива похлопва на кѫщата на втория: „Нѣмамъ мѣсто“. На третия: „Нѣмамъ мѣсто“. Отива прѣдъ домоветѣ на учителитѣ – сѫщо: Нѣмаме мѣсто.
Отива най-послѣ при единъ бедѣнъ селянинъ, разказва му всичко.
„Заповѣдай у дома на гости, такива сѫ учителитѣ и свещеницитѣ“. Питамъ: Гдѣ е Христовиятъ образъ? – У този бедния българинъ, тамъ е Христовиятъ образъ. Разбирате ли? Той казва: „Ела, приятелю, ти си мой братъ, азъ не зная това учение, но зная какъ да посрещамъ странници, и да ги угощавамъ“.
към беседата >>
Не очаквайте любовь единъ отъ другъ.
Сега, всичкото заблуждѣние е тамъ, че ние седимъ и чакаме любовь единъ отъ другъ.
Не очаквайте любовь единъ отъ другъ.
Отворете сърдцето си къмъ Бога, понеже Богъ живѣе и тогава Той ще се прояви въ хората. Защото хората, това сѫ множеството на Бога, а вие, за да разбѣрете хората, трѣбва да търсите Единния. Богъ живѣе въ хората; Богъ се изявява на хората като множество, а ние, за да разбѣремъ множеството, Бога, трѣбва да търсимъ Единството. И като Го намѣримъ, само тогава, като хора, ще можемъ да се разбѣремъ.
към беседата >>
Всѣки единъ философъ като напише едно съчинение, като започва съ своя прѣдговоръ, започва тъй величествено, първото прѣдложение е громко, и послѣ, постепенно къмъ края, туй громкото изречение се преобърне на единъ пукнатъ мехуръ.
Ако попитаме хората на реалния животъ, иматъ една цѣль; ако попитаме духовнитѣ хора, тѣ иматъ друга цѣль; млади, стари, учители, хора съ разни знания, иматъ разни цѣли, но нѣматъ една обща, опрѣдѣлена цѣль. Да, не само тѣ. Ако попитате съврѣменнитѣ философи, които минаватъ за най-виднитѣ хора, които сѫ извадили всички факти отъ положителната наука, и сѫ старали да ги приложатъ въ живота, за да създадатъ нѣщо хубаво, стройно, и тѣ нѣматъ опрѣдѣлена цѣль. Ако ги попитате какъвъ трѣбва да бѫде идеалния животъ, каква форма трѣбва да има, и тѣ ще дадатъ едно смътно описание. И всички си даватъ видъ, че знаятъ.
Всѣки единъ философъ като напише едно съчинение, като започва съ своя прѣдговоръ, започва тъй величествено, първото прѣдложение е громко, и послѣ, постепенно къмъ края, туй громкото изречение се преобърне на единъ пукнатъ мехуръ.
Тамъ е нашата погрѣшка, че всички започваме съ славни прѣдложения. Които и да е християнинъ, казва: „Азъ съмъ християнинъ послѣдователь на Христа, азъ съмъ проповѣдникъ, азъ съмъ свещеникъ, владика, рѫкоположенъ съмъ, азъ съмъ солиденъ;“ но къмъ края на живота, като разглеждашъ тия, които слѣдватъ Христа, свършватъ съ единъ пукнатъ мехуръ. Сега, за да бѫде нѣкой послѣдователь на Христа, той трѣбва да има Неговитѣ качества, той трѣбва да има Неговия образъ. Ами че така е, разбира се!
към беседата >>
„Заповѣдай у дома на гости, такива сѫ учителитѣ и свещеницитѣ“.
Идва единъ пѫтникъ, похлопва на кѫщата на единия свещеникъ, казва му: „Нѣмамъ мѣсто“. Отива похлопва на кѫщата на втория: „Нѣмамъ мѣсто“. На третия: „Нѣмамъ мѣсто“. Отива прѣдъ домоветѣ на учителитѣ – сѫщо: Нѣмаме мѣсто. Отива най-послѣ при единъ бедѣнъ селянинъ, разказва му всичко.
„Заповѣдай у дома на гости, такива сѫ учителитѣ и свещеницитѣ“.
Питамъ: Гдѣ е Христовиятъ образъ? – У този бедния българинъ, тамъ е Христовиятъ образъ. Разбирате ли? Той казва: „Ела, приятелю, ти си мой братъ, азъ не зная това учение, но зная какъ да посрещамъ странници, и да ги угощавамъ“. Питамъ сега: Каква е задачата на всинца ни?
към беседата >>
Отворете сърдцето си къмъ Бога, понеже Богъ живѣе и тогава Той ще се прояви въ хората.
Сега, всичкото заблуждѣние е тамъ, че ние седимъ и чакаме любовь единъ отъ другъ. Не очаквайте любовь единъ отъ другъ.
Отворете сърдцето си къмъ Бога, понеже Богъ живѣе и тогава Той ще се прояви въ хората.
Защото хората, това сѫ множеството на Бога, а вие, за да разбѣрете хората, трѣбва да търсите Единния. Богъ живѣе въ хората; Богъ се изявява на хората като множество, а ние, за да разбѣремъ множеството, Бога, трѣбва да търсимъ Единството. И като Го намѣримъ, само тогава, като хора, ще можемъ да се разбѣремъ.
към беседата >>
Тамъ е нашата погрѣшка, че всички започваме съ славни прѣдложения.
Да, не само тѣ. Ако попитате съврѣменнитѣ философи, които минаватъ за най-виднитѣ хора, които сѫ извадили всички факти отъ положителната наука, и сѫ старали да ги приложатъ въ живота, за да създадатъ нѣщо хубаво, стройно, и тѣ нѣматъ опрѣдѣлена цѣль. Ако ги попитате какъвъ трѣбва да бѫде идеалния животъ, каква форма трѣбва да има, и тѣ ще дадатъ едно смътно описание. И всички си даватъ видъ, че знаятъ. Всѣки единъ философъ като напише едно съчинение, като започва съ своя прѣдговоръ, започва тъй величествено, първото прѣдложение е громко, и послѣ, постепенно къмъ края, туй громкото изречение се преобърне на единъ пукнатъ мехуръ.
Тамъ е нашата погрѣшка, че всички започваме съ славни прѣдложения.
Които и да е християнинъ, казва: „Азъ съмъ християнинъ послѣдователь на Христа, азъ съмъ проповѣдникъ, азъ съмъ свещеникъ, владика, рѫкоположенъ съмъ, азъ съмъ солиденъ;“ но къмъ края на живота, като разглеждашъ тия, които слѣдватъ Христа, свършватъ съ единъ пукнатъ мехуръ. Сега, за да бѫде нѣкой послѣдователь на Христа, той трѣбва да има Неговитѣ качества, той трѣбва да има Неговия образъ. Ами че така е, разбира се!
към беседата >>
Питамъ: Гдѣ е Христовиятъ образъ?
Отива похлопва на кѫщата на втория: „Нѣмамъ мѣсто“. На третия: „Нѣмамъ мѣсто“. Отива прѣдъ домоветѣ на учителитѣ – сѫщо: Нѣмаме мѣсто. Отива най-послѣ при единъ бедѣнъ селянинъ, разказва му всичко. „Заповѣдай у дома на гости, такива сѫ учителитѣ и свещеницитѣ“.
Питамъ: Гдѣ е Христовиятъ образъ?
– У този бедния българинъ, тамъ е Христовиятъ образъ. Разбирате ли? Той казва: „Ела, приятелю, ти си мой братъ, азъ не зная това учение, но зная какъ да посрещамъ странници, и да ги угощавамъ“. Питамъ сега: Каква е задачата на всинца ни? Ние нали трѣбва да внасяме миръ въ свѣта?
към беседата >>
Защото хората, това сѫ множеството на Бога, а вие, за да разбѣрете хората, трѣбва да търсите Единния.
Сега, всичкото заблуждѣние е тамъ, че ние седимъ и чакаме любовь единъ отъ другъ. Не очаквайте любовь единъ отъ другъ. Отворете сърдцето си къмъ Бога, понеже Богъ живѣе и тогава Той ще се прояви въ хората.
Защото хората, това сѫ множеството на Бога, а вие, за да разбѣрете хората, трѣбва да търсите Единния.
Богъ живѣе въ хората; Богъ се изявява на хората като множество, а ние, за да разбѣремъ множеството, Бога, трѣбва да търсимъ Единството. И като Го намѣримъ, само тогава, като хора, ще можемъ да се разбѣремъ.
към беседата >>
Които и да е християнинъ, казва: „Азъ съмъ християнинъ послѣдователь на Христа, азъ съмъ проповѣдникъ, азъ съмъ свещеникъ, владика, рѫкоположенъ съмъ, азъ съмъ солиденъ;“ но къмъ края на живота, като разглеждашъ тия, които слѣдватъ Христа, свършватъ съ единъ пукнатъ мехуръ.
Ако попитате съврѣменнитѣ философи, които минаватъ за най-виднитѣ хора, които сѫ извадили всички факти отъ положителната наука, и сѫ старали да ги приложатъ въ живота, за да създадатъ нѣщо хубаво, стройно, и тѣ нѣматъ опрѣдѣлена цѣль. Ако ги попитате какъвъ трѣбва да бѫде идеалния животъ, каква форма трѣбва да има, и тѣ ще дадатъ едно смътно описание. И всички си даватъ видъ, че знаятъ. Всѣки единъ философъ като напише едно съчинение, като започва съ своя прѣдговоръ, започва тъй величествено, първото прѣдложение е громко, и послѣ, постепенно къмъ края, туй громкото изречение се преобърне на единъ пукнатъ мехуръ. Тамъ е нашата погрѣшка, че всички започваме съ славни прѣдложения.
Които и да е християнинъ, казва: „Азъ съмъ християнинъ послѣдователь на Христа, азъ съмъ проповѣдникъ, азъ съмъ свещеникъ, владика, рѫкоположенъ съмъ, азъ съмъ солиденъ;“ но къмъ края на живота, като разглеждашъ тия, които слѣдватъ Христа, свършватъ съ единъ пукнатъ мехуръ.
Сега, за да бѫде нѣкой послѣдователь на Христа, той трѣбва да има Неговитѣ качества, той трѣбва да има Неговия образъ. Ами че така е, разбира се!
към беседата >>
– У този бедния българинъ, тамъ е Христовиятъ образъ.
На третия: „Нѣмамъ мѣсто“. Отива прѣдъ домоветѣ на учителитѣ – сѫщо: Нѣмаме мѣсто. Отива най-послѣ при единъ бедѣнъ селянинъ, разказва му всичко. „Заповѣдай у дома на гости, такива сѫ учителитѣ и свещеницитѣ“. Питамъ: Гдѣ е Христовиятъ образъ?
– У този бедния българинъ, тамъ е Христовиятъ образъ.
Разбирате ли? Той казва: „Ела, приятелю, ти си мой братъ, азъ не зная това учение, но зная какъ да посрещамъ странници, и да ги угощавамъ“. Питамъ сега: Каква е задачата на всинца ни? Ние нали трѣбва да внасяме миръ въ свѣта? Нали трѣбва да бѫдемъ изразители на Божията Любовь?
към беседата >>
Богъ живѣе въ хората; Богъ се изявява на хората като множество, а ние, за да разбѣремъ множеството, Бога, трѣбва да търсимъ Единството.
Сега, всичкото заблуждѣние е тамъ, че ние седимъ и чакаме любовь единъ отъ другъ. Не очаквайте любовь единъ отъ другъ. Отворете сърдцето си къмъ Бога, понеже Богъ живѣе и тогава Той ще се прояви въ хората. Защото хората, това сѫ множеството на Бога, а вие, за да разбѣрете хората, трѣбва да търсите Единния.
Богъ живѣе въ хората; Богъ се изявява на хората като множество, а ние, за да разбѣремъ множеството, Бога, трѣбва да търсимъ Единството.
И като Го намѣримъ, само тогава, като хора, ще можемъ да се разбѣремъ.
към беседата >>
Сега, за да бѫде нѣкой послѣдователь на Христа, той трѣбва да има Неговитѣ качества, той трѣбва да има Неговия образъ.
Ако ги попитате какъвъ трѣбва да бѫде идеалния животъ, каква форма трѣбва да има, и тѣ ще дадатъ едно смътно описание. И всички си даватъ видъ, че знаятъ. Всѣки единъ философъ като напише едно съчинение, като започва съ своя прѣдговоръ, започва тъй величествено, първото прѣдложение е громко, и послѣ, постепенно къмъ края, туй громкото изречение се преобърне на единъ пукнатъ мехуръ. Тамъ е нашата погрѣшка, че всички започваме съ славни прѣдложения. Които и да е християнинъ, казва: „Азъ съмъ християнинъ послѣдователь на Христа, азъ съмъ проповѣдникъ, азъ съмъ свещеникъ, владика, рѫкоположенъ съмъ, азъ съмъ солиденъ;“ но къмъ края на живота, като разглеждашъ тия, които слѣдватъ Христа, свършватъ съ единъ пукнатъ мехуръ.
Сега, за да бѫде нѣкой послѣдователь на Христа, той трѣбва да има Неговитѣ качества, той трѣбва да има Неговия образъ.
Ами че така е, разбира се!
към беседата >>
Разбирате ли?
Отива прѣдъ домоветѣ на учителитѣ – сѫщо: Нѣмаме мѣсто. Отива най-послѣ при единъ бедѣнъ селянинъ, разказва му всичко. „Заповѣдай у дома на гости, такива сѫ учителитѣ и свещеницитѣ“. Питамъ: Гдѣ е Христовиятъ образъ? – У този бедния българинъ, тамъ е Христовиятъ образъ.
Разбирате ли?
Той казва: „Ела, приятелю, ти си мой братъ, азъ не зная това учение, но зная какъ да посрещамъ странници, и да ги угощавамъ“. Питамъ сега: Каква е задачата на всинца ни? Ние нали трѣбва да внасяме миръ въ свѣта? Нали трѣбва да бѫдемъ изразители на Божията Любовь? Но нѣкой ще възрази, ще каже: „Природата не била мирна“.
към беседата >>
И като Го намѣримъ, само тогава, като хора, ще можемъ да се разбѣремъ.
Сега, всичкото заблуждѣние е тамъ, че ние седимъ и чакаме любовь единъ отъ другъ. Не очаквайте любовь единъ отъ другъ. Отворете сърдцето си къмъ Бога, понеже Богъ живѣе и тогава Той ще се прояви въ хората. Защото хората, това сѫ множеството на Бога, а вие, за да разбѣрете хората, трѣбва да търсите Единния. Богъ живѣе въ хората; Богъ се изявява на хората като множество, а ние, за да разбѣремъ множеството, Бога, трѣбва да търсимъ Единството.
И като Го намѣримъ, само тогава, като хора, ще можемъ да се разбѣремъ.
към беседата >>
Ами че така е, разбира се!
И всички си даватъ видъ, че знаятъ. Всѣки единъ философъ като напише едно съчинение, като започва съ своя прѣдговоръ, започва тъй величествено, първото прѣдложение е громко, и послѣ, постепенно къмъ края, туй громкото изречение се преобърне на единъ пукнатъ мехуръ. Тамъ е нашата погрѣшка, че всички започваме съ славни прѣдложения. Които и да е християнинъ, казва: „Азъ съмъ християнинъ послѣдователь на Христа, азъ съмъ проповѣдникъ, азъ съмъ свещеникъ, владика, рѫкоположенъ съмъ, азъ съмъ солиденъ;“ но къмъ края на живота, като разглеждашъ тия, които слѣдватъ Христа, свършватъ съ единъ пукнатъ мехуръ. Сега, за да бѫде нѣкой послѣдователь на Христа, той трѣбва да има Неговитѣ качества, той трѣбва да има Неговия образъ.
Ами че така е, разбира се!
към беседата >>
Той казва: „Ела, приятелю, ти си мой братъ, азъ не зная това учение, но зная какъ да посрещамъ странници, и да ги угощавамъ“.
Отива най-послѣ при единъ бедѣнъ селянинъ, разказва му всичко. „Заповѣдай у дома на гости, такива сѫ учителитѣ и свещеницитѣ“. Питамъ: Гдѣ е Христовиятъ образъ? – У този бедния българинъ, тамъ е Христовиятъ образъ. Разбирате ли?
Той казва: „Ела, приятелю, ти си мой братъ, азъ не зная това учение, но зная какъ да посрещамъ странници, и да ги угощавамъ“.
Питамъ сега: Каква е задачата на всинца ни? Ние нали трѣбва да внасяме миръ въ свѣта? Нали трѣбва да бѫдемъ изразители на Божията Любовь? Но нѣкой ще възрази, ще каже: „Природата не била мирна“. Не, има извѣстна дисхармония.
към беседата >>
Сега, азъ се приближавамъ къмъ васъ чрѣзъ Бога.
Сега, азъ се приближавамъ къмъ васъ чрѣзъ Бога.
Азъ, като ви гледамъ нѣкой пѫть, много добре разбирамъ вашето положение. Запримѣръ, нѣкой пѫть ви казвамъ да си раздадете имането. Азъ зная на какво ще се изложите вие. Че нѣкой отъ васъ, като раздаде имането си, ще му мръдне дъската. Че за това се изисква мислене, мислене, мислене и чувства цѣла нощь.
към беседата >>
„Чий е този образъ?
„Чий е този образъ?
“…
към беседата >>
Питамъ сега: Каква е задачата на всинца ни?
„Заповѣдай у дома на гости, такива сѫ учителитѣ и свещеницитѣ“. Питамъ: Гдѣ е Христовиятъ образъ? – У този бедния българинъ, тамъ е Христовиятъ образъ. Разбирате ли? Той казва: „Ела, приятелю, ти си мой братъ, азъ не зная това учение, но зная какъ да посрещамъ странници, и да ги угощавамъ“.
Питамъ сега: Каква е задачата на всинца ни?
Ние нали трѣбва да внасяме миръ въ свѣта? Нали трѣбва да бѫдемъ изразители на Божията Любовь? Но нѣкой ще възрази, ще каже: „Природата не била мирна“. Не, има извѣстна дисхармония. Тази дисхармония, каквато заварвате, това сѫ останки отъ минали култури.
към беседата >>
Азъ, като ви гледамъ нѣкой пѫть, много добре разбирамъ вашето положение.
Сега, азъ се приближавамъ къмъ васъ чрѣзъ Бога.
Азъ, като ви гледамъ нѣкой пѫть, много добре разбирамъ вашето положение.
Запримѣръ, нѣкой пѫть ви казвамъ да си раздадете имането. Азъ зная на какво ще се изложите вие. Че нѣкой отъ васъ, като раздаде имането си, ще му мръдне дъската. Че за това се изисква мислене, мислене, мислене и чувства цѣла нощь. Не е само да го направишъ.
към беседата >>
“…
„Чий е този образъ?
“…
към беседата >>
Ние нали трѣбва да внасяме миръ въ свѣта?
Питамъ: Гдѣ е Христовиятъ образъ? – У този бедния българинъ, тамъ е Христовиятъ образъ. Разбирате ли? Той казва: „Ела, приятелю, ти си мой братъ, азъ не зная това учение, но зная какъ да посрещамъ странници, и да ги угощавамъ“. Питамъ сега: Каква е задачата на всинца ни?
Ние нали трѣбва да внасяме миръ въ свѣта?
Нали трѣбва да бѫдемъ изразители на Божията Любовь? Но нѣкой ще възрази, ще каже: „Природата не била мирна“. Не, има извѣстна дисхармония. Тази дисхармония, каквато заварвате, това сѫ останки отъ минали култури. Ако има наследствени чърти, такива извратени чърти, това сѫ останки на човѣшкия животъ.
към беседата >>
Запримѣръ, нѣкой пѫть ви казвамъ да си раздадете имането.
Сега, азъ се приближавамъ къмъ васъ чрѣзъ Бога. Азъ, като ви гледамъ нѣкой пѫть, много добре разбирамъ вашето положение.
Запримѣръ, нѣкой пѫть ви казвамъ да си раздадете имането.
Азъ зная на какво ще се изложите вие. Че нѣкой отъ васъ, като раздаде имането си, ще му мръдне дъската. Че за това се изисква мислене, мислене, мислене и чувства цѣла нощь. Не е само да го направишъ. Въ замѣна на това се изисква и друго нѣщо да се даде.
към беседата >>
И дѣйствително, има много образи въ свѣта, но има два отличителни образа между тѣхъ.
И дѣйствително, има много образи въ свѣта, но има два отличителни образа между тѣхъ.
Единиятъ образъ е на хора духовни. Подъ думата „духовни“, азъ разбирамъ хора на висшата интелигентность, на висшата културностъ и добродетель, въ които всичкитѣ имъ мисли, всичкитѣ имъ желания, всичкитѣ имъ дѣйствия, подтици, сѫ напълно опрѣдѣлени, иматъ си и мѣрка. А другиятъ, свѣтскиятъ образъ, мѣркитѣ на тия хора сѫ различни, тѣ иматъ 100-ина мѣрки въ джоба си. Турцитѣ казватъ въ една своя поговорка, че такъвъ човѣкъ знае всѣкога какъ да мѣри, той казва: „Е, както дойде“. Интересно е, че тия религиознитѣ хора, тѣ иматъ скрити мѣрки отъ стария животъ, скрили сѫ ги, и нѣкой пѫть, когато не ги види никой, тѣ ги изваждатъ, а щомъ ги види нѣкой, който ги познава, тѣ ги скриватъ, и вадятъ правата мѣрка.
към беседата >>
Нали трѣбва да бѫдемъ изразители на Божията Любовь?
– У този бедния българинъ, тамъ е Христовиятъ образъ. Разбирате ли? Той казва: „Ела, приятелю, ти си мой братъ, азъ не зная това учение, но зная какъ да посрещамъ странници, и да ги угощавамъ“. Питамъ сега: Каква е задачата на всинца ни? Ние нали трѣбва да внасяме миръ въ свѣта?
Нали трѣбва да бѫдемъ изразители на Божията Любовь?
Но нѣкой ще възрази, ще каже: „Природата не била мирна“. Не, има извѣстна дисхармония. Тази дисхармония, каквато заварвате, това сѫ останки отъ минали култури. Ако има наследствени чърти, такива извратени чърти, това сѫ останки на човѣшкия животъ. Какъ сѫ се образували въ природата тия планини?
към беседата >>
Азъ зная на какво ще се изложите вие.
Сега, азъ се приближавамъ къмъ васъ чрѣзъ Бога. Азъ, като ви гледамъ нѣкой пѫть, много добре разбирамъ вашето положение. Запримѣръ, нѣкой пѫть ви казвамъ да си раздадете имането.
Азъ зная на какво ще се изложите вие.
Че нѣкой отъ васъ, като раздаде имането си, ще му мръдне дъската. Че за това се изисква мислене, мислене, мислене и чувства цѣла нощь. Не е само да го направишъ. Въ замѣна на това се изисква и друго нѣщо да се даде. Защото, Павелъ казва: „Ако раздамъ имането си, а Любовь нѣмамъ, нищо не струвамъ“.
към беседата >>
Единиятъ образъ е на хора духовни.
И дѣйствително, има много образи въ свѣта, но има два отличителни образа между тѣхъ.
Единиятъ образъ е на хора духовни.
Подъ думата „духовни“, азъ разбирамъ хора на висшата интелигентность, на висшата културностъ и добродетель, въ които всичкитѣ имъ мисли, всичкитѣ имъ желания, всичкитѣ имъ дѣйствия, подтици, сѫ напълно опрѣдѣлени, иматъ си и мѣрка. А другиятъ, свѣтскиятъ образъ, мѣркитѣ на тия хора сѫ различни, тѣ иматъ 100-ина мѣрки въ джоба си. Турцитѣ казватъ въ една своя поговорка, че такъвъ човѣкъ знае всѣкога какъ да мѣри, той казва: „Е, както дойде“. Интересно е, че тия религиознитѣ хора, тѣ иматъ скрити мѣрки отъ стария животъ, скрили сѫ ги, и нѣкой пѫть, когато не ги види никой, тѣ ги изваждатъ, а щомъ ги види нѣкой, който ги познава, тѣ ги скриватъ, и вадятъ правата мѣрка. Сега, Христосъ казва: „Чий е този образъ?
към беседата >>
Но нѣкой ще възрази, ще каже: „Природата не била мирна“.
Разбирате ли? Той казва: „Ела, приятелю, ти си мой братъ, азъ не зная това учение, но зная какъ да посрещамъ странници, и да ги угощавамъ“. Питамъ сега: Каква е задачата на всинца ни? Ние нали трѣбва да внасяме миръ въ свѣта? Нали трѣбва да бѫдемъ изразители на Божията Любовь?
Но нѣкой ще възрази, ще каже: „Природата не била мирна“.
Не, има извѣстна дисхармония. Тази дисхармония, каквато заварвате, това сѫ останки отъ минали култури. Ако има наследствени чърти, такива извратени чърти, това сѫ останки на човѣшкия животъ. Какъ сѫ се образували въ природата тия планини? Подъ тия планини сѫ заровѣни много човѣшки култури.
към беседата >>
Че нѣкой отъ васъ, като раздаде имането си, ще му мръдне дъската.
Сега, азъ се приближавамъ къмъ васъ чрѣзъ Бога. Азъ, като ви гледамъ нѣкой пѫть, много добре разбирамъ вашето положение. Запримѣръ, нѣкой пѫть ви казвамъ да си раздадете имането. Азъ зная на какво ще се изложите вие.
Че нѣкой отъ васъ, като раздаде имането си, ще му мръдне дъската.
Че за това се изисква мислене, мислене, мислене и чувства цѣла нощь. Не е само да го направишъ. Въ замѣна на това се изисква и друго нѣщо да се даде. Защото, Павелъ казва: „Ако раздамъ имането си, а Любовь нѣмамъ, нищо не струвамъ“. Като придобиешъ Любовьта, само тогава раздай имането си.
към беседата >>
Подъ думата „духовни“, азъ разбирамъ хора на висшата интелигентность, на висшата културностъ и добродетель, въ които всичкитѣ имъ мисли, всичкитѣ имъ желания, всичкитѣ имъ дѣйствия, подтици, сѫ напълно опрѣдѣлени, иматъ си и мѣрка.
И дѣйствително, има много образи въ свѣта, но има два отличителни образа между тѣхъ. Единиятъ образъ е на хора духовни.
Подъ думата „духовни“, азъ разбирамъ хора на висшата интелигентность, на висшата културностъ и добродетель, въ които всичкитѣ имъ мисли, всичкитѣ имъ желания, всичкитѣ имъ дѣйствия, подтици, сѫ напълно опрѣдѣлени, иматъ си и мѣрка.
А другиятъ, свѣтскиятъ образъ, мѣркитѣ на тия хора сѫ различни, тѣ иматъ 100-ина мѣрки въ джоба си. Турцитѣ казватъ въ една своя поговорка, че такъвъ човѣкъ знае всѣкога какъ да мѣри, той казва: „Е, както дойде“. Интересно е, че тия религиознитѣ хора, тѣ иматъ скрити мѣрки отъ стария животъ, скрили сѫ ги, и нѣкой пѫть, когато не ги види никой, тѣ ги изваждатъ, а щомъ ги види нѣкой, който ги познава, тѣ ги скриватъ, и вадятъ правата мѣрка. Сега, Христосъ казва: „Чий е този образъ? “ Какво се подразбира подъ образъ?
към беседата >>
Не, има извѣстна дисхармония.
Той казва: „Ела, приятелю, ти си мой братъ, азъ не зная това учение, но зная какъ да посрещамъ странници, и да ги угощавамъ“. Питамъ сега: Каква е задачата на всинца ни? Ние нали трѣбва да внасяме миръ въ свѣта? Нали трѣбва да бѫдемъ изразители на Божията Любовь? Но нѣкой ще възрази, ще каже: „Природата не била мирна“.
Не, има извѣстна дисхармония.
Тази дисхармония, каквато заварвате, това сѫ останки отъ минали култури. Ако има наследствени чърти, такива извратени чърти, това сѫ останки на човѣшкия животъ. Какъ сѫ се образували въ природата тия планини? Подъ тия планини сѫ заровѣни много човѣшки култури. Едно врѣме земята е била рай, но сега хората, съ своя лошъ животъ сѫ я направили една развалина.
към беседата >>
Че за това се изисква мислене, мислене, мислене и чувства цѣла нощь.
Сега, азъ се приближавамъ къмъ васъ чрѣзъ Бога. Азъ, като ви гледамъ нѣкой пѫть, много добре разбирамъ вашето положение. Запримѣръ, нѣкой пѫть ви казвамъ да си раздадете имането. Азъ зная на какво ще се изложите вие. Че нѣкой отъ васъ, като раздаде имането си, ще му мръдне дъската.
Че за това се изисква мислене, мислене, мислене и чувства цѣла нощь.
Не е само да го направишъ. Въ замѣна на това се изисква и друго нѣщо да се даде. Защото, Павелъ казва: „Ако раздамъ имането си, а Любовь нѣмамъ, нищо не струвамъ“. Като придобиешъ Любовьта, само тогава раздай имането си. Щомъ дойде Любовьта, ти ще раздадешъ имането си, защото Любовьта струва повече, отколкото всичкото имане.
към беседата >>
А другиятъ, свѣтскиятъ образъ, мѣркитѣ на тия хора сѫ различни, тѣ иматъ 100-ина мѣрки въ джоба си.
И дѣйствително, има много образи въ свѣта, но има два отличителни образа между тѣхъ. Единиятъ образъ е на хора духовни. Подъ думата „духовни“, азъ разбирамъ хора на висшата интелигентность, на висшата културностъ и добродетель, въ които всичкитѣ имъ мисли, всичкитѣ имъ желания, всичкитѣ имъ дѣйствия, подтици, сѫ напълно опрѣдѣлени, иматъ си и мѣрка.
А другиятъ, свѣтскиятъ образъ, мѣркитѣ на тия хора сѫ различни, тѣ иматъ 100-ина мѣрки въ джоба си.
Турцитѣ казватъ въ една своя поговорка, че такъвъ човѣкъ знае всѣкога какъ да мѣри, той казва: „Е, както дойде“. Интересно е, че тия религиознитѣ хора, тѣ иматъ скрити мѣрки отъ стария животъ, скрили сѫ ги, и нѣкой пѫть, когато не ги види никой, тѣ ги изваждатъ, а щомъ ги види нѣкой, който ги познава, тѣ ги скриватъ, и вадятъ правата мѣрка. Сега, Христосъ казва: „Чий е този образъ? “ Какво се подразбира подъ образъ? Образътъ, това е човѣкътъ, това е изразътъ на неговия животъ.
към беседата >>
Тази дисхармония, каквато заварвате, това сѫ останки отъ минали култури.
Питамъ сега: Каква е задачата на всинца ни? Ние нали трѣбва да внасяме миръ въ свѣта? Нали трѣбва да бѫдемъ изразители на Божията Любовь? Но нѣкой ще възрази, ще каже: „Природата не била мирна“. Не, има извѣстна дисхармония.
Тази дисхармония, каквато заварвате, това сѫ останки отъ минали култури.
Ако има наследствени чърти, такива извратени чърти, това сѫ останки на човѣшкия животъ. Какъ сѫ се образували въ природата тия планини? Подъ тия планини сѫ заровѣни много човѣшки култури. Едно врѣме земята е била рай, но сега хората, съ своя лошъ животъ сѫ я направили една развалина. Земята не е земя.
към беседата >>
Не е само да го направишъ.
Азъ, като ви гледамъ нѣкой пѫть, много добре разбирамъ вашето положение. Запримѣръ, нѣкой пѫть ви казвамъ да си раздадете имането. Азъ зная на какво ще се изложите вие. Че нѣкой отъ васъ, като раздаде имането си, ще му мръдне дъската. Че за това се изисква мислене, мислене, мислене и чувства цѣла нощь.
Не е само да го направишъ.
Въ замѣна на това се изисква и друго нѣщо да се даде. Защото, Павелъ казва: „Ако раздамъ имането си, а Любовь нѣмамъ, нищо не струвамъ“. Като придобиешъ Любовьта, само тогава раздай имането си. Щомъ дойде Любовьта, ти ще раздадешъ имането си, защото Любовьта струва повече, отколкото всичкото имане. И тогава ти може да си най-богатия човѣкъ въ свѣта.
към беседата >>
Турцитѣ казватъ въ една своя поговорка, че такъвъ човѣкъ знае всѣкога какъ да мѣри, той казва: „Е, както дойде“.
И дѣйствително, има много образи въ свѣта, но има два отличителни образа между тѣхъ. Единиятъ образъ е на хора духовни. Подъ думата „духовни“, азъ разбирамъ хора на висшата интелигентность, на висшата културностъ и добродетель, въ които всичкитѣ имъ мисли, всичкитѣ имъ желания, всичкитѣ имъ дѣйствия, подтици, сѫ напълно опрѣдѣлени, иматъ си и мѣрка. А другиятъ, свѣтскиятъ образъ, мѣркитѣ на тия хора сѫ различни, тѣ иматъ 100-ина мѣрки въ джоба си.
Турцитѣ казватъ въ една своя поговорка, че такъвъ човѣкъ знае всѣкога какъ да мѣри, той казва: „Е, както дойде“.
Интересно е, че тия религиознитѣ хора, тѣ иматъ скрити мѣрки отъ стария животъ, скрили сѫ ги, и нѣкой пѫть, когато не ги види никой, тѣ ги изваждатъ, а щомъ ги види нѣкой, който ги познава, тѣ ги скриватъ, и вадятъ правата мѣрка. Сега, Христосъ казва: „Чий е този образъ? “ Какво се подразбира подъ образъ? Образътъ, това е човѣкътъ, това е изразътъ на неговия животъ. Какъ се е създалъ този образъ?
към беседата >>
Ако има наследствени чърти, такива извратени чърти, това сѫ останки на човѣшкия животъ.
Ние нали трѣбва да внасяме миръ въ свѣта? Нали трѣбва да бѫдемъ изразители на Божията Любовь? Но нѣкой ще възрази, ще каже: „Природата не била мирна“. Не, има извѣстна дисхармония. Тази дисхармония, каквато заварвате, това сѫ останки отъ минали култури.
Ако има наследствени чърти, такива извратени чърти, това сѫ останки на човѣшкия животъ.
Какъ сѫ се образували въ природата тия планини? Подъ тия планини сѫ заровѣни много човѣшки култури. Едно врѣме земята е била рай, но сега хората, съ своя лошъ животъ сѫ я направили една развалина. Земята не е земя. Господь трѣбва да прѣустрои тази земя.
към беседата >>
Въ замѣна на това се изисква и друго нѣщо да се даде.
Запримѣръ, нѣкой пѫть ви казвамъ да си раздадете имането. Азъ зная на какво ще се изложите вие. Че нѣкой отъ васъ, като раздаде имането си, ще му мръдне дъската. Че за това се изисква мислене, мислене, мислене и чувства цѣла нощь. Не е само да го направишъ.
Въ замѣна на това се изисква и друго нѣщо да се даде.
Защото, Павелъ казва: „Ако раздамъ имането си, а Любовь нѣмамъ, нищо не струвамъ“. Като придобиешъ Любовьта, само тогава раздай имането си. Щомъ дойде Любовьта, ти ще раздадешъ имането си, защото Любовьта струва повече, отколкото всичкото имане. И тогава ти може да си най-богатия човѣкъ въ свѣта. Знаете ли какво ще е, ако придобиете Божията Любовь?
към беседата >>
Интересно е, че тия религиознитѣ хора, тѣ иматъ скрити мѣрки отъ стария животъ, скрили сѫ ги, и нѣкой пѫть, когато не ги види никой, тѣ ги изваждатъ, а щомъ ги види нѣкой, който ги познава, тѣ ги скриватъ, и вадятъ правата мѣрка.
И дѣйствително, има много образи въ свѣта, но има два отличителни образа между тѣхъ. Единиятъ образъ е на хора духовни. Подъ думата „духовни“, азъ разбирамъ хора на висшата интелигентность, на висшата културностъ и добродетель, въ които всичкитѣ имъ мисли, всичкитѣ имъ желания, всичкитѣ имъ дѣйствия, подтици, сѫ напълно опрѣдѣлени, иматъ си и мѣрка. А другиятъ, свѣтскиятъ образъ, мѣркитѣ на тия хора сѫ различни, тѣ иматъ 100-ина мѣрки въ джоба си. Турцитѣ казватъ въ една своя поговорка, че такъвъ човѣкъ знае всѣкога какъ да мѣри, той казва: „Е, както дойде“.
Интересно е, че тия религиознитѣ хора, тѣ иматъ скрити мѣрки отъ стария животъ, скрили сѫ ги, и нѣкой пѫть, когато не ги види никой, тѣ ги изваждатъ, а щомъ ги види нѣкой, който ги познава, тѣ ги скриватъ, и вадятъ правата мѣрка.
Сега, Христосъ казва: „Чий е този образъ? “ Какво се подразбира подъ образъ? Образътъ, това е човѣкътъ, това е изразътъ на неговия животъ. Какъ се е създалъ този образъ? Физиогномиститѣ се помъчили да опредѣлятъ какво нещо е човѣкътъ, но тѣ сѫ още далечъ отъ да създаватъ една стройна наука, съ която да опредѣлятъ какъ се е създало човѣшкото лице.
към беседата >>
Какъ сѫ се образували въ природата тия планини?
Нали трѣбва да бѫдемъ изразители на Божията Любовь? Но нѣкой ще възрази, ще каже: „Природата не била мирна“. Не, има извѣстна дисхармония. Тази дисхармония, каквато заварвате, това сѫ останки отъ минали култури. Ако има наследствени чърти, такива извратени чърти, това сѫ останки на човѣшкия животъ.
Какъ сѫ се образували въ природата тия планини?
Подъ тия планини сѫ заровѣни много човѣшки култури. Едно врѣме земята е била рай, но сега хората, съ своя лошъ животъ сѫ я направили една развалина. Земята не е земя. Господь трѣбва да прѣустрои тази земя. Едно врѣме, седи единъ поетъ и ми казва: „Ахъ, колко е красива тази земя!
към беседата >>
Защото, Павелъ казва: „Ако раздамъ имането си, а Любовь нѣмамъ, нищо не струвамъ“.
Азъ зная на какво ще се изложите вие. Че нѣкой отъ васъ, като раздаде имането си, ще му мръдне дъската. Че за това се изисква мислене, мислене, мислене и чувства цѣла нощь. Не е само да го направишъ. Въ замѣна на това се изисква и друго нѣщо да се даде.
Защото, Павелъ казва: „Ако раздамъ имането си, а Любовь нѣмамъ, нищо не струвамъ“.
Като придобиешъ Любовьта, само тогава раздай имането си. Щомъ дойде Любовьта, ти ще раздадешъ имането си, защото Любовьта струва повече, отколкото всичкото имане. И тогава ти може да си най-богатия човѣкъ въ свѣта. Знаете ли какво ще е, ако придобиете Божията Любовь? Знаете ли, че ако азъ дойда при васъ съ Божията Любовь, и вие имате автомобилъ отъ желѣзо, като го пипна, ще стане само злато.
към беседата >>
Сега, Христосъ казва: „Чий е този образъ?
Единиятъ образъ е на хора духовни. Подъ думата „духовни“, азъ разбирамъ хора на висшата интелигентность, на висшата културностъ и добродетель, въ които всичкитѣ имъ мисли, всичкитѣ имъ желания, всичкитѣ имъ дѣйствия, подтици, сѫ напълно опрѣдѣлени, иматъ си и мѣрка. А другиятъ, свѣтскиятъ образъ, мѣркитѣ на тия хора сѫ различни, тѣ иматъ 100-ина мѣрки въ джоба си. Турцитѣ казватъ въ една своя поговорка, че такъвъ човѣкъ знае всѣкога какъ да мѣри, той казва: „Е, както дойде“. Интересно е, че тия религиознитѣ хора, тѣ иматъ скрити мѣрки отъ стария животъ, скрили сѫ ги, и нѣкой пѫть, когато не ги види никой, тѣ ги изваждатъ, а щомъ ги види нѣкой, който ги познава, тѣ ги скриватъ, и вадятъ правата мѣрка.
Сега, Христосъ казва: „Чий е този образъ?
“ Какво се подразбира подъ образъ? Образътъ, това е човѣкътъ, това е изразътъ на неговия животъ. Какъ се е създалъ този образъ? Физиогномиститѣ се помъчили да опредѣлятъ какво нещо е човѣкътъ, но тѣ сѫ още далечъ отъ да създаватъ една стройна наука, съ която да опредѣлятъ какъ се е създало човѣшкото лице. Защо напримѣръ, човѣкъ да нѣма двѣ лица, защо да нѣма три лица, или четири лица?
към беседата >>
Подъ тия планини сѫ заровѣни много човѣшки култури.
Но нѣкой ще възрази, ще каже: „Природата не била мирна“. Не, има извѣстна дисхармония. Тази дисхармония, каквато заварвате, това сѫ останки отъ минали култури. Ако има наследствени чърти, такива извратени чърти, това сѫ останки на човѣшкия животъ. Какъ сѫ се образували въ природата тия планини?
Подъ тия планини сѫ заровѣни много човѣшки култури.
Едно врѣме земята е била рай, но сега хората, съ своя лошъ животъ сѫ я направили една развалина. Земята не е земя. Господь трѣбва да прѣустрои тази земя. Едно врѣме, седи единъ поетъ и ми казва: „Ахъ, колко е красива тази земя! “ Казвамъ: „Тя е една развалина, но благодарение, че дървета има тукъ-таме, та не се вижда тази развалина, не се вижда всичката грозотия.“ И насъ ще ни казватъ, че земята била красива.
към беседата >>
Като придобиешъ Любовьта, само тогава раздай имането си.
Че нѣкой отъ васъ, като раздаде имането си, ще му мръдне дъската. Че за това се изисква мислене, мислене, мислене и чувства цѣла нощь. Не е само да го направишъ. Въ замѣна на това се изисква и друго нѣщо да се даде. Защото, Павелъ казва: „Ако раздамъ имането си, а Любовь нѣмамъ, нищо не струвамъ“.
Като придобиешъ Любовьта, само тогава раздай имането си.
Щомъ дойде Любовьта, ти ще раздадешъ имането си, защото Любовьта струва повече, отколкото всичкото имане. И тогава ти може да си най-богатия човѣкъ въ свѣта. Знаете ли какво ще е, ако придобиете Божията Любовь? Знаете ли, че ако азъ дойда при васъ съ Божията Любовь, и вие имате автомобилъ отъ желѣзо, като го пипна, ще стане само злато. Пипна една вилушка, само злато става.
към беседата >>
“ Какво се подразбира подъ образъ?
Подъ думата „духовни“, азъ разбирамъ хора на висшата интелигентность, на висшата културностъ и добродетель, въ които всичкитѣ имъ мисли, всичкитѣ имъ желания, всичкитѣ имъ дѣйствия, подтици, сѫ напълно опрѣдѣлени, иматъ си и мѣрка. А другиятъ, свѣтскиятъ образъ, мѣркитѣ на тия хора сѫ различни, тѣ иматъ 100-ина мѣрки въ джоба си. Турцитѣ казватъ въ една своя поговорка, че такъвъ човѣкъ знае всѣкога какъ да мѣри, той казва: „Е, както дойде“. Интересно е, че тия религиознитѣ хора, тѣ иматъ скрити мѣрки отъ стария животъ, скрили сѫ ги, и нѣкой пѫть, когато не ги види никой, тѣ ги изваждатъ, а щомъ ги види нѣкой, който ги познава, тѣ ги скриватъ, и вадятъ правата мѣрка. Сега, Христосъ казва: „Чий е този образъ?
“ Какво се подразбира подъ образъ?
Образътъ, това е човѣкътъ, това е изразътъ на неговия животъ. Какъ се е създалъ този образъ? Физиогномиститѣ се помъчили да опредѣлятъ какво нещо е човѣкътъ, но тѣ сѫ още далечъ отъ да създаватъ една стройна наука, съ която да опредѣлятъ какъ се е създало човѣшкото лице. Защо напримѣръ, човѣкъ да нѣма двѣ лица, защо да нѣма три лица, или четири лица? На главата си има едно лице, на рѫцѣтѣ си двѣ лица, на краката си двѣ лица – всичко петь лица има човѣкъ.
към беседата >>
Едно врѣме земята е била рай, но сега хората, съ своя лошъ животъ сѫ я направили една развалина.
Не, има извѣстна дисхармония. Тази дисхармония, каквато заварвате, това сѫ останки отъ минали култури. Ако има наследствени чърти, такива извратени чърти, това сѫ останки на човѣшкия животъ. Какъ сѫ се образували въ природата тия планини? Подъ тия планини сѫ заровѣни много човѣшки култури.
Едно врѣме земята е била рай, но сега хората, съ своя лошъ животъ сѫ я направили една развалина.
Земята не е земя. Господь трѣбва да прѣустрои тази земя. Едно врѣме, седи единъ поетъ и ми казва: „Ахъ, колко е красива тази земя! “ Казвамъ: „Тя е една развалина, но благодарение, че дървета има тукъ-таме, та не се вижда тази развалина, не се вижда всичката грозотия.“ И насъ ще ни казватъ, че земята била красива. Гдѣ е красотата на земята?
към беседата >>
Щомъ дойде Любовьта, ти ще раздадешъ имането си, защото Любовьта струва повече, отколкото всичкото имане.
Че за това се изисква мислене, мислене, мислене и чувства цѣла нощь. Не е само да го направишъ. Въ замѣна на това се изисква и друго нѣщо да се даде. Защото, Павелъ казва: „Ако раздамъ имането си, а Любовь нѣмамъ, нищо не струвамъ“. Като придобиешъ Любовьта, само тогава раздай имането си.
Щомъ дойде Любовьта, ти ще раздадешъ имането си, защото Любовьта струва повече, отколкото всичкото имане.
И тогава ти може да си най-богатия човѣкъ въ свѣта. Знаете ли какво ще е, ако придобиете Божията Любовь? Знаете ли, че ако азъ дойда при васъ съ Божията Любовь, и вие имате автомобилъ отъ желѣзо, като го пипна, ще стане само злато. Пипна една вилушка, само злато става. Но ние имаме и друга сила, че като пипна златото ви, ще стане на желѣзо.
към беседата >>
Образътъ, това е човѣкътъ, това е изразътъ на неговия животъ.
А другиятъ, свѣтскиятъ образъ, мѣркитѣ на тия хора сѫ различни, тѣ иматъ 100-ина мѣрки въ джоба си. Турцитѣ казватъ въ една своя поговорка, че такъвъ човѣкъ знае всѣкога какъ да мѣри, той казва: „Е, както дойде“. Интересно е, че тия религиознитѣ хора, тѣ иматъ скрити мѣрки отъ стария животъ, скрили сѫ ги, и нѣкой пѫть, когато не ги види никой, тѣ ги изваждатъ, а щомъ ги види нѣкой, който ги познава, тѣ ги скриватъ, и вадятъ правата мѣрка. Сега, Христосъ казва: „Чий е този образъ? “ Какво се подразбира подъ образъ?
Образътъ, това е човѣкътъ, това е изразътъ на неговия животъ.
Какъ се е създалъ този образъ? Физиогномиститѣ се помъчили да опредѣлятъ какво нещо е човѣкътъ, но тѣ сѫ още далечъ отъ да създаватъ една стройна наука, съ която да опредѣлятъ какъ се е създало човѣшкото лице. Защо напримѣръ, човѣкъ да нѣма двѣ лица, защо да нѣма три лица, или четири лица? На главата си има едно лице, на рѫцѣтѣ си двѣ лица, на краката си двѣ лица – всичко петь лица има човѣкъ. Двѣтѣ сѫ скрити въ обущата, двѣтѣ на рѫцѣтѣ – на тѣхъ сѫ много нѣща написани, а другото е на главата – лицето, което държатъ отворено, а по нѣкой пѫть и на него турятъ вуалъ, було, по нѣкой пѫть се дегизиратъ.
към беседата >>
Земята не е земя.
Тази дисхармония, каквато заварвате, това сѫ останки отъ минали култури. Ако има наследствени чърти, такива извратени чърти, това сѫ останки на човѣшкия животъ. Какъ сѫ се образували въ природата тия планини? Подъ тия планини сѫ заровѣни много човѣшки култури. Едно врѣме земята е била рай, но сега хората, съ своя лошъ животъ сѫ я направили една развалина.
Земята не е земя.
Господь трѣбва да прѣустрои тази земя. Едно врѣме, седи единъ поетъ и ми казва: „Ахъ, колко е красива тази земя! “ Казвамъ: „Тя е една развалина, но благодарение, че дървета има тукъ-таме, та не се вижда тази развалина, не се вижда всичката грозотия.“ И насъ ще ни казватъ, че земята била красива. Гдѣ е красотата на земята? Азъ бихъ желалъ да ви събуя обущата и тъй боси да походите, да се качите на едно високо планинско мѣсто, да видите каква е тази красота.
към беседата >>
И тогава ти може да си най-богатия човѣкъ въ свѣта.
Не е само да го направишъ. Въ замѣна на това се изисква и друго нѣщо да се даде. Защото, Павелъ казва: „Ако раздамъ имането си, а Любовь нѣмамъ, нищо не струвамъ“. Като придобиешъ Любовьта, само тогава раздай имането си. Щомъ дойде Любовьта, ти ще раздадешъ имането си, защото Любовьта струва повече, отколкото всичкото имане.
И тогава ти може да си най-богатия човѣкъ въ свѣта.
Знаете ли какво ще е, ако придобиете Божията Любовь? Знаете ли, че ако азъ дойда при васъ съ Божията Любовь, и вие имате автомобилъ отъ желѣзо, като го пипна, ще стане само злато. Пипна една вилушка, само злато става. Но ние имаме и друга сила, че като пипна златото ви, ще стане на желѣзо. Да, можемъ да прѣвръщаме нещата.
към беседата >>
Какъ се е създалъ този образъ?
Турцитѣ казватъ въ една своя поговорка, че такъвъ човѣкъ знае всѣкога какъ да мѣри, той казва: „Е, както дойде“. Интересно е, че тия религиознитѣ хора, тѣ иматъ скрити мѣрки отъ стария животъ, скрили сѫ ги, и нѣкой пѫть, когато не ги види никой, тѣ ги изваждатъ, а щомъ ги види нѣкой, който ги познава, тѣ ги скриватъ, и вадятъ правата мѣрка. Сега, Христосъ казва: „Чий е този образъ? “ Какво се подразбира подъ образъ? Образътъ, това е човѣкътъ, това е изразътъ на неговия животъ.
Какъ се е създалъ този образъ?
Физиогномиститѣ се помъчили да опредѣлятъ какво нещо е човѣкътъ, но тѣ сѫ още далечъ отъ да създаватъ една стройна наука, съ която да опредѣлятъ какъ се е създало човѣшкото лице. Защо напримѣръ, човѣкъ да нѣма двѣ лица, защо да нѣма три лица, или четири лица? На главата си има едно лице, на рѫцѣтѣ си двѣ лица, на краката си двѣ лица – всичко петь лица има човѣкъ. Двѣтѣ сѫ скрити въ обущата, двѣтѣ на рѫцѣтѣ – на тѣхъ сѫ много нѣща написани, а другото е на главата – лицето, което държатъ отворено, а по нѣкой пѫть и на него турятъ вуалъ, було, по нѣкой пѫть се дегизиратъ. Всичката интелигентность, всичката деятелность, всичката воля на човѣка се отразява въ неговия образъ.
към беседата >>
Господь трѣбва да прѣустрои тази земя.
Ако има наследствени чърти, такива извратени чърти, това сѫ останки на човѣшкия животъ. Какъ сѫ се образували въ природата тия планини? Подъ тия планини сѫ заровѣни много човѣшки култури. Едно врѣме земята е била рай, но сега хората, съ своя лошъ животъ сѫ я направили една развалина. Земята не е земя.
Господь трѣбва да прѣустрои тази земя.
Едно врѣме, седи единъ поетъ и ми казва: „Ахъ, колко е красива тази земя! “ Казвамъ: „Тя е една развалина, но благодарение, че дървета има тукъ-таме, та не се вижда тази развалина, не се вижда всичката грозотия.“ И насъ ще ни казватъ, че земята била красива. Гдѣ е красотата на земята? Азъ бихъ желалъ да ви събуя обущата и тъй боси да походите, да се качите на едно високо планинско мѣсто, да видите каква е тази красота. Казвате за нѣкой изворъ: „Красивъ е този изворъ.
към беседата >>
Знаете ли какво ще е, ако придобиете Божията Любовь?
Въ замѣна на това се изисква и друго нѣщо да се даде. Защото, Павелъ казва: „Ако раздамъ имането си, а Любовь нѣмамъ, нищо не струвамъ“. Като придобиешъ Любовьта, само тогава раздай имането си. Щомъ дойде Любовьта, ти ще раздадешъ имането си, защото Любовьта струва повече, отколкото всичкото имане. И тогава ти може да си най-богатия човѣкъ въ свѣта.
Знаете ли какво ще е, ако придобиете Божията Любовь?
Знаете ли, че ако азъ дойда при васъ съ Божията Любовь, и вие имате автомобилъ отъ желѣзо, като го пипна, ще стане само злато. Пипна една вилушка, само злато става. Но ние имаме и друга сила, че като пипна златото ви, ще стане на желѣзо. Да, можемъ да прѣвръщаме нещата. Та, сега, онѣзи мислятъ, че ние, които проповѣдваме това учение, нѣмаме сили.
към беседата >>
Физиогномиститѣ се помъчили да опредѣлятъ какво нещо е човѣкътъ, но тѣ сѫ още далечъ отъ да създаватъ една стройна наука, съ която да опредѣлятъ какъ се е създало човѣшкото лице.
Интересно е, че тия религиознитѣ хора, тѣ иматъ скрити мѣрки отъ стария животъ, скрили сѫ ги, и нѣкой пѫть, когато не ги види никой, тѣ ги изваждатъ, а щомъ ги види нѣкой, който ги познава, тѣ ги скриватъ, и вадятъ правата мѣрка. Сега, Христосъ казва: „Чий е този образъ? “ Какво се подразбира подъ образъ? Образътъ, това е човѣкътъ, това е изразътъ на неговия животъ. Какъ се е създалъ този образъ?
Физиогномиститѣ се помъчили да опредѣлятъ какво нещо е човѣкътъ, но тѣ сѫ още далечъ отъ да създаватъ една стройна наука, съ която да опредѣлятъ какъ се е създало човѣшкото лице.
Защо напримѣръ, човѣкъ да нѣма двѣ лица, защо да нѣма три лица, или четири лица? На главата си има едно лице, на рѫцѣтѣ си двѣ лица, на краката си двѣ лица – всичко петь лица има човѣкъ. Двѣтѣ сѫ скрити въ обущата, двѣтѣ на рѫцѣтѣ – на тѣхъ сѫ много нѣща написани, а другото е на главата – лицето, което държатъ отворено, а по нѣкой пѫть и на него турятъ вуалъ, було, по нѣкой пѫть се дегизиратъ. Всичката интелигентность, всичката деятелность, всичката воля на човѣка се отразява въ неговия образъ. Напримѣръ, енергиитѣ на стомаха сѫ свързани съ извѣстни части на лицето; волевитѣ движения сѫ свързани съ други части на лицето – волевитѣ движения сѫ свѫрзани съ долната челюстъ.
към беседата >>
Едно врѣме, седи единъ поетъ и ми казва: „Ахъ, колко е красива тази земя!
Какъ сѫ се образували въ природата тия планини? Подъ тия планини сѫ заровѣни много човѣшки култури. Едно врѣме земята е била рай, но сега хората, съ своя лошъ животъ сѫ я направили една развалина. Земята не е земя. Господь трѣбва да прѣустрои тази земя.
Едно врѣме, седи единъ поетъ и ми казва: „Ахъ, колко е красива тази земя!
“ Казвамъ: „Тя е една развалина, но благодарение, че дървета има тукъ-таме, та не се вижда тази развалина, не се вижда всичката грозотия.“ И насъ ще ни казватъ, че земята била красива. Гдѣ е красотата на земята? Азъ бихъ желалъ да ви събуя обущата и тъй боси да походите, да се качите на едно високо планинско мѣсто, да видите каква е тази красота. Казвате за нѣкой изворъ: „Красивъ е този изворъ. Птички весело чуруликатъ, красивъ е той!
към беседата >>
Знаете ли, че ако азъ дойда при васъ съ Божията Любовь, и вие имате автомобилъ отъ желѣзо, като го пипна, ще стане само злато.
Защото, Павелъ казва: „Ако раздамъ имането си, а Любовь нѣмамъ, нищо не струвамъ“. Като придобиешъ Любовьта, само тогава раздай имането си. Щомъ дойде Любовьта, ти ще раздадешъ имането си, защото Любовьта струва повече, отколкото всичкото имане. И тогава ти може да си най-богатия човѣкъ въ свѣта. Знаете ли какво ще е, ако придобиете Божията Любовь?
Знаете ли, че ако азъ дойда при васъ съ Божията Любовь, и вие имате автомобилъ отъ желѣзо, като го пипна, ще стане само злато.
Пипна една вилушка, само злато става. Но ние имаме и друга сила, че като пипна златото ви, ще стане на желѣзо. Да, можемъ да прѣвръщаме нещата. Та, сега, онѣзи мислятъ, че ние, които проповѣдваме това учение, нѣмаме сили. Не, ние всичко можемъ да направимъ, но не искаме да си служимъ съ орѫжия.
към беседата >>
Защо напримѣръ, човѣкъ да нѣма двѣ лица, защо да нѣма три лица, или четири лица?
Сега, Христосъ казва: „Чий е този образъ? “ Какво се подразбира подъ образъ? Образътъ, това е човѣкътъ, това е изразътъ на неговия животъ. Какъ се е създалъ този образъ? Физиогномиститѣ се помъчили да опредѣлятъ какво нещо е човѣкътъ, но тѣ сѫ още далечъ отъ да създаватъ една стройна наука, съ която да опредѣлятъ какъ се е създало човѣшкото лице.
Защо напримѣръ, човѣкъ да нѣма двѣ лица, защо да нѣма три лица, или четири лица?
На главата си има едно лице, на рѫцѣтѣ си двѣ лица, на краката си двѣ лица – всичко петь лица има човѣкъ. Двѣтѣ сѫ скрити въ обущата, двѣтѣ на рѫцѣтѣ – на тѣхъ сѫ много нѣща написани, а другото е на главата – лицето, което държатъ отворено, а по нѣкой пѫть и на него турятъ вуалъ, було, по нѣкой пѫть се дегизиратъ. Всичката интелигентность, всичката деятелность, всичката воля на човѣка се отразява въ неговия образъ. Напримѣръ, енергиитѣ на стомаха сѫ свързани съ извѣстни части на лицето; волевитѣ движения сѫ свързани съ други части на лицето – волевитѣ движения сѫ свѫрзани съ долната челюстъ. И когато взѣмемъ да разглеждаме долната челюстъ у нѣкой живъ или умрѣлъ човѣкъ, може да опредѣлишъ каква е била неговата воля.
към беседата >>
“ Казвамъ: „Тя е една развалина, но благодарение, че дървета има тукъ-таме, та не се вижда тази развалина, не се вижда всичката грозотия.“ И насъ ще ни казватъ, че земята била красива.
Подъ тия планини сѫ заровѣни много човѣшки култури. Едно врѣме земята е била рай, но сега хората, съ своя лошъ животъ сѫ я направили една развалина. Земята не е земя. Господь трѣбва да прѣустрои тази земя. Едно врѣме, седи единъ поетъ и ми казва: „Ахъ, колко е красива тази земя!
“ Казвамъ: „Тя е една развалина, но благодарение, че дървета има тукъ-таме, та не се вижда тази развалина, не се вижда всичката грозотия.“ И насъ ще ни казватъ, че земята била красива.
Гдѣ е красотата на земята? Азъ бихъ желалъ да ви събуя обущата и тъй боси да походите, да се качите на едно високо планинско мѣсто, да видите каква е тази красота. Казвате за нѣкой изворъ: „Красивъ е този изворъ. Птички весело чуруликатъ, красивъ е той! “ Казвамъ: „Бихъ желалъ да ви съблѣка, че да постоите вие тамъ 2–3 часа“.
към беседата >>
Пипна една вилушка, само злато става.
Като придобиешъ Любовьта, само тогава раздай имането си. Щомъ дойде Любовьта, ти ще раздадешъ имането си, защото Любовьта струва повече, отколкото всичкото имане. И тогава ти може да си най-богатия човѣкъ въ свѣта. Знаете ли какво ще е, ако придобиете Божията Любовь? Знаете ли, че ако азъ дойда при васъ съ Божията Любовь, и вие имате автомобилъ отъ желѣзо, като го пипна, ще стане само злато.
Пипна една вилушка, само злато става.
Но ние имаме и друга сила, че като пипна златото ви, ще стане на желѣзо. Да, можемъ да прѣвръщаме нещата. Та, сега, онѣзи мислятъ, че ние, които проповѣдваме това учение, нѣмаме сили. Не, ние всичко можемъ да направимъ, но не искаме да си служимъ съ орѫжия. Това с най-глупавото нещо.
към беседата >>
На главата си има едно лице, на рѫцѣтѣ си двѣ лица, на краката си двѣ лица – всичко петь лица има човѣкъ.
“ Какво се подразбира подъ образъ? Образътъ, това е човѣкътъ, това е изразътъ на неговия животъ. Какъ се е създалъ този образъ? Физиогномиститѣ се помъчили да опредѣлятъ какво нещо е човѣкътъ, но тѣ сѫ още далечъ отъ да създаватъ една стройна наука, съ която да опредѣлятъ какъ се е създало човѣшкото лице. Защо напримѣръ, човѣкъ да нѣма двѣ лица, защо да нѣма три лица, или четири лица?
На главата си има едно лице, на рѫцѣтѣ си двѣ лица, на краката си двѣ лица – всичко петь лица има човѣкъ.
Двѣтѣ сѫ скрити въ обущата, двѣтѣ на рѫцѣтѣ – на тѣхъ сѫ много нѣща написани, а другото е на главата – лицето, което държатъ отворено, а по нѣкой пѫть и на него турятъ вуалъ, було, по нѣкой пѫть се дегизиратъ. Всичката интелигентность, всичката деятелность, всичката воля на човѣка се отразява въ неговия образъ. Напримѣръ, енергиитѣ на стомаха сѫ свързани съ извѣстни части на лицето; волевитѣ движения сѫ свързани съ други части на лицето – волевитѣ движения сѫ свѫрзани съ долната челюстъ. И когато взѣмемъ да разглеждаме долната челюстъ у нѣкой живъ или умрѣлъ човѣкъ, може да опредѣлишъ каква е била неговата воля. Има извѣстни геометрични ѫгли, и по тия ѫгли можешъ да опредѣлишъ какво е било отношението, какво е било хармоничното движение.
към беседата >>
Гдѣ е красотата на земята?
Едно врѣме земята е била рай, но сега хората, съ своя лошъ животъ сѫ я направили една развалина. Земята не е земя. Господь трѣбва да прѣустрои тази земя. Едно врѣме, седи единъ поетъ и ми казва: „Ахъ, колко е красива тази земя! “ Казвамъ: „Тя е една развалина, но благодарение, че дървета има тукъ-таме, та не се вижда тази развалина, не се вижда всичката грозотия.“ И насъ ще ни казватъ, че земята била красива.
Гдѣ е красотата на земята?
Азъ бихъ желалъ да ви събуя обущата и тъй боси да походите, да се качите на едно високо планинско мѣсто, да видите каква е тази красота. Казвате за нѣкой изворъ: „Красивъ е този изворъ. Птички весело чуруликатъ, красивъ е той! “ Казвамъ: „Бихъ желалъ да ви съблѣка, че да постоите вие тамъ 2–3 часа“. „Чудни цвѣтя“, казвате.
към беседата >>
Но ние имаме и друга сила, че като пипна златото ви, ще стане на желѣзо.
Щомъ дойде Любовьта, ти ще раздадешъ имането си, защото Любовьта струва повече, отколкото всичкото имане. И тогава ти може да си най-богатия човѣкъ въ свѣта. Знаете ли какво ще е, ако придобиете Божията Любовь? Знаете ли, че ако азъ дойда при васъ съ Божията Любовь, и вие имате автомобилъ отъ желѣзо, като го пипна, ще стане само злато. Пипна една вилушка, само злато става.
Но ние имаме и друга сила, че като пипна златото ви, ще стане на желѣзо.
Да, можемъ да прѣвръщаме нещата. Та, сега, онѣзи мислятъ, че ние, които проповѣдваме това учение, нѣмаме сили. Не, ние всичко можемъ да направимъ, но не искаме да си служимъ съ орѫжия. Това с най-глупавото нещо. Има неща по-силни отъ орѫжията, това сѫ мислитѣ, чувствата, волята.
към беседата >>
Двѣтѣ сѫ скрити въ обущата, двѣтѣ на рѫцѣтѣ – на тѣхъ сѫ много нѣща написани, а другото е на главата – лицето, което държатъ отворено, а по нѣкой пѫть и на него турятъ вуалъ, було, по нѣкой пѫть се дегизиратъ.
Образътъ, това е човѣкътъ, това е изразътъ на неговия животъ. Какъ се е създалъ този образъ? Физиогномиститѣ се помъчили да опредѣлятъ какво нещо е човѣкътъ, но тѣ сѫ още далечъ отъ да създаватъ една стройна наука, съ която да опредѣлятъ какъ се е създало човѣшкото лице. Защо напримѣръ, човѣкъ да нѣма двѣ лица, защо да нѣма три лица, или четири лица? На главата си има едно лице, на рѫцѣтѣ си двѣ лица, на краката си двѣ лица – всичко петь лица има човѣкъ.
Двѣтѣ сѫ скрити въ обущата, двѣтѣ на рѫцѣтѣ – на тѣхъ сѫ много нѣща написани, а другото е на главата – лицето, което държатъ отворено, а по нѣкой пѫть и на него турятъ вуалъ, було, по нѣкой пѫть се дегизиратъ.
Всичката интелигентность, всичката деятелность, всичката воля на човѣка се отразява въ неговия образъ. Напримѣръ, енергиитѣ на стомаха сѫ свързани съ извѣстни части на лицето; волевитѣ движения сѫ свързани съ други части на лицето – волевитѣ движения сѫ свѫрзани съ долната челюстъ. И когато взѣмемъ да разглеждаме долната челюстъ у нѣкой живъ или умрѣлъ човѣкъ, може да опредѣлишъ каква е била неговата воля. Има извѣстни геометрични ѫгли, и по тия ѫгли можешъ да опредѣлишъ какво е било отношението, какво е било хармоничното движение. Това е, разбира се, тази трансцедентална геометрия, която азъ наричамъ Божествена геометрия.
към беседата >>
Азъ бихъ желалъ да ви събуя обущата и тъй боси да походите, да се качите на едно високо планинско мѣсто, да видите каква е тази красота.
Земята не е земя. Господь трѣбва да прѣустрои тази земя. Едно врѣме, седи единъ поетъ и ми казва: „Ахъ, колко е красива тази земя! “ Казвамъ: „Тя е една развалина, но благодарение, че дървета има тукъ-таме, та не се вижда тази развалина, не се вижда всичката грозотия.“ И насъ ще ни казватъ, че земята била красива. Гдѣ е красотата на земята?
Азъ бихъ желалъ да ви събуя обущата и тъй боси да походите, да се качите на едно високо планинско мѣсто, да видите каква е тази красота.
Казвате за нѣкой изворъ: „Красивъ е този изворъ. Птички весело чуруликатъ, красивъ е той! “ Казвамъ: „Бихъ желалъ да ви съблѣка, че да постоите вие тамъ 2–3 часа“. „Чудни цвѣтя“, казвате. Постоите тамъ между тѣхъ 2–3 часа, да видите нѣма ли да се упоите.
към беседата >>
Да, можемъ да прѣвръщаме нещата.
И тогава ти може да си най-богатия човѣкъ въ свѣта. Знаете ли какво ще е, ако придобиете Божията Любовь? Знаете ли, че ако азъ дойда при васъ съ Божията Любовь, и вие имате автомобилъ отъ желѣзо, като го пипна, ще стане само злато. Пипна една вилушка, само злато става. Но ние имаме и друга сила, че като пипна златото ви, ще стане на желѣзо.
Да, можемъ да прѣвръщаме нещата.
Та, сега, онѣзи мислятъ, че ние, които проповѣдваме това учение, нѣмаме сили. Не, ние всичко можемъ да направимъ, но не искаме да си служимъ съ орѫжия. Това с най-глупавото нещо. Има неща по-силни отъ орѫжията, това сѫ мислитѣ, чувствата, волята. Съ тѣхъ можемъ да воюваме, но така нѣма да се биемъ.
към беседата >>
Всичката интелигентность, всичката деятелность, всичката воля на човѣка се отразява въ неговия образъ.
Какъ се е създалъ този образъ? Физиогномиститѣ се помъчили да опредѣлятъ какво нещо е човѣкътъ, но тѣ сѫ още далечъ отъ да създаватъ една стройна наука, съ която да опредѣлятъ какъ се е създало човѣшкото лице. Защо напримѣръ, човѣкъ да нѣма двѣ лица, защо да нѣма три лица, или четири лица? На главата си има едно лице, на рѫцѣтѣ си двѣ лица, на краката си двѣ лица – всичко петь лица има човѣкъ. Двѣтѣ сѫ скрити въ обущата, двѣтѣ на рѫцѣтѣ – на тѣхъ сѫ много нѣща написани, а другото е на главата – лицето, което държатъ отворено, а по нѣкой пѫть и на него турятъ вуалъ, було, по нѣкой пѫть се дегизиратъ.
Всичката интелигентность, всичката деятелность, всичката воля на човѣка се отразява въ неговия образъ.
Напримѣръ, енергиитѣ на стомаха сѫ свързани съ извѣстни части на лицето; волевитѣ движения сѫ свързани съ други части на лицето – волевитѣ движения сѫ свѫрзани съ долната челюстъ. И когато взѣмемъ да разглеждаме долната челюстъ у нѣкой живъ или умрѣлъ човѣкъ, може да опредѣлишъ каква е била неговата воля. Има извѣстни геометрични ѫгли, и по тия ѫгли можешъ да опредѣлишъ какво е било отношението, какво е било хармоничното движение. Това е, разбира се, тази трансцедентална геометрия, която азъ наричамъ Божествена геометрия. Въ Божествената геометрия нещата сѫ живи, тия ѫгли сѫ постоянно въ движение.
към беседата >>
Казвате за нѣкой изворъ: „Красивъ е този изворъ.
Господь трѣбва да прѣустрои тази земя. Едно врѣме, седи единъ поетъ и ми казва: „Ахъ, колко е красива тази земя! “ Казвамъ: „Тя е една развалина, но благодарение, че дървета има тукъ-таме, та не се вижда тази развалина, не се вижда всичката грозотия.“ И насъ ще ни казватъ, че земята била красива. Гдѣ е красотата на земята? Азъ бихъ желалъ да ви събуя обущата и тъй боси да походите, да се качите на едно високо планинско мѣсто, да видите каква е тази красота.
Казвате за нѣкой изворъ: „Красивъ е този изворъ.
Птички весело чуруликатъ, красивъ е той! “ Казвамъ: „Бихъ желалъ да ви съблѣка, че да постоите вие тамъ 2–3 часа“. „Чудни цвѣтя“, казвате. Постоите тамъ между тѣхъ 2–3 часа, да видите нѣма ли да се упоите. Въ природата, въ този образъ има друго нѣщо красиво, което ние не виждаме.
към беседата >>
Та, сега, онѣзи мислятъ, че ние, които проповѣдваме това учение, нѣмаме сили.
Знаете ли какво ще е, ако придобиете Божията Любовь? Знаете ли, че ако азъ дойда при васъ съ Божията Любовь, и вие имате автомобилъ отъ желѣзо, като го пипна, ще стане само злато. Пипна една вилушка, само злато става. Но ние имаме и друга сила, че като пипна златото ви, ще стане на желѣзо. Да, можемъ да прѣвръщаме нещата.
Та, сега, онѣзи мислятъ, че ние, които проповѣдваме това учение, нѣмаме сили.
Не, ние всичко можемъ да направимъ, но не искаме да си служимъ съ орѫжия. Това с най-глупавото нещо. Има неща по-силни отъ орѫжията, това сѫ мислитѣ, чувствата, волята. Съ тѣхъ можемъ да воюваме, но така нѣма да се биемъ. Свѣтътъ нѣка воюва по този начинъ, не ги обвинявамъ тѣхъ.
към беседата >>
Напримѣръ, енергиитѣ на стомаха сѫ свързани съ извѣстни части на лицето; волевитѣ движения сѫ свързани съ други части на лицето – волевитѣ движения сѫ свѫрзани съ долната челюстъ.
Физиогномиститѣ се помъчили да опредѣлятъ какво нещо е човѣкътъ, но тѣ сѫ още далечъ отъ да създаватъ една стройна наука, съ която да опредѣлятъ какъ се е създало човѣшкото лице. Защо напримѣръ, човѣкъ да нѣма двѣ лица, защо да нѣма три лица, или четири лица? На главата си има едно лице, на рѫцѣтѣ си двѣ лица, на краката си двѣ лица – всичко петь лица има човѣкъ. Двѣтѣ сѫ скрити въ обущата, двѣтѣ на рѫцѣтѣ – на тѣхъ сѫ много нѣща написани, а другото е на главата – лицето, което държатъ отворено, а по нѣкой пѫть и на него турятъ вуалъ, було, по нѣкой пѫть се дегизиратъ. Всичката интелигентность, всичката деятелность, всичката воля на човѣка се отразява въ неговия образъ.
Напримѣръ, енергиитѣ на стомаха сѫ свързани съ извѣстни части на лицето; волевитѣ движения сѫ свързани съ други части на лицето – волевитѣ движения сѫ свѫрзани съ долната челюстъ.
И когато взѣмемъ да разглеждаме долната челюстъ у нѣкой живъ или умрѣлъ човѣкъ, може да опредѣлишъ каква е била неговата воля. Има извѣстни геометрични ѫгли, и по тия ѫгли можешъ да опредѣлишъ какво е било отношението, какво е било хармоничното движение. Това е, разбира се, тази трансцедентална геометрия, която азъ наричамъ Божествена геометрия. Въ Божествената геометрия нещата сѫ живи, тия ѫгли сѫ постоянно въ движение. За примѣръ, азъ образувамъ една фигура, заемамъ едно положение (Учительтъ простря рѫцѣтѣ си настрани, хоризонтално), то значи: нѣкой дига шумъ, казвамъ: „Ш… ш… дѣца, не се карайте“.
към беседата >>
Птички весело чуруликатъ, красивъ е той!
Едно врѣме, седи единъ поетъ и ми казва: „Ахъ, колко е красива тази земя! “ Казвамъ: „Тя е една развалина, но благодарение, че дървета има тукъ-таме, та не се вижда тази развалина, не се вижда всичката грозотия.“ И насъ ще ни казватъ, че земята била красива. Гдѣ е красотата на земята? Азъ бихъ желалъ да ви събуя обущата и тъй боси да походите, да се качите на едно високо планинско мѣсто, да видите каква е тази красота. Казвате за нѣкой изворъ: „Красивъ е този изворъ.
Птички весело чуруликатъ, красивъ е той!
“ Казвамъ: „Бихъ желалъ да ви съблѣка, че да постоите вие тамъ 2–3 часа“. „Чудни цвѣтя“, казвате. Постоите тамъ между тѣхъ 2–3 часа, да видите нѣма ли да се упоите. Въ природата, въ този образъ има друго нѣщо красиво, което ние не виждаме. Има една невидима рѫка, която прави това съчетание, което ние правилно схващаме.
към беседата >>
Не, ние всичко можемъ да направимъ, но не искаме да си служимъ съ орѫжия.
Знаете ли, че ако азъ дойда при васъ съ Божията Любовь, и вие имате автомобилъ отъ желѣзо, като го пипна, ще стане само злато. Пипна една вилушка, само злато става. Но ние имаме и друга сила, че като пипна златото ви, ще стане на желѣзо. Да, можемъ да прѣвръщаме нещата. Та, сега, онѣзи мислятъ, че ние, които проповѣдваме това учение, нѣмаме сили.
Не, ние всичко можемъ да направимъ, но не искаме да си служимъ съ орѫжия.
Това с най-глупавото нещо. Има неща по-силни отъ орѫжията, това сѫ мислитѣ, чувствата, волята. Съ тѣхъ можемъ да воюваме, но така нѣма да се биемъ. Свѣтътъ нѣка воюва по този начинъ, не ги обвинявамъ тѣхъ. Но, казвамъ: Онѣзи, които поддържатъ Христовото учение, тѣ да поддържатъ войната, този глупавъ начинъ за воюване – това е непростима грѣшка.
към беседата >>
И когато взѣмемъ да разглеждаме долната челюстъ у нѣкой живъ или умрѣлъ човѣкъ, може да опредѣлишъ каква е била неговата воля.
Защо напримѣръ, човѣкъ да нѣма двѣ лица, защо да нѣма три лица, или четири лица? На главата си има едно лице, на рѫцѣтѣ си двѣ лица, на краката си двѣ лица – всичко петь лица има човѣкъ. Двѣтѣ сѫ скрити въ обущата, двѣтѣ на рѫцѣтѣ – на тѣхъ сѫ много нѣща написани, а другото е на главата – лицето, което държатъ отворено, а по нѣкой пѫть и на него турятъ вуалъ, було, по нѣкой пѫть се дегизиратъ. Всичката интелигентность, всичката деятелность, всичката воля на човѣка се отразява въ неговия образъ. Напримѣръ, енергиитѣ на стомаха сѫ свързани съ извѣстни части на лицето; волевитѣ движения сѫ свързани съ други части на лицето – волевитѣ движения сѫ свѫрзани съ долната челюстъ.
И когато взѣмемъ да разглеждаме долната челюстъ у нѣкой живъ или умрѣлъ човѣкъ, може да опредѣлишъ каква е била неговата воля.
Има извѣстни геометрични ѫгли, и по тия ѫгли можешъ да опредѣлишъ какво е било отношението, какво е било хармоничното движение. Това е, разбира се, тази трансцедентална геометрия, която азъ наричамъ Божествена геометрия. Въ Божествената геометрия нещата сѫ живи, тия ѫгли сѫ постоянно въ движение. За примѣръ, азъ образувамъ една фигура, заемамъ едно положение (Учительтъ простря рѫцѣтѣ си настрани, хоризонтално), то значи: нѣкой дига шумъ, казвамъ: „Ш… ш… дѣца, не се карайте“. Снимамъ рѫцѣтѣ си, казвамъ: „Ще свършимъ тази работа“.
към беседата >>
“ Казвамъ: „Бихъ желалъ да ви съблѣка, че да постоите вие тамъ 2–3 часа“.
“ Казвамъ: „Тя е една развалина, но благодарение, че дървета има тукъ-таме, та не се вижда тази развалина, не се вижда всичката грозотия.“ И насъ ще ни казватъ, че земята била красива. Гдѣ е красотата на земята? Азъ бихъ желалъ да ви събуя обущата и тъй боси да походите, да се качите на едно високо планинско мѣсто, да видите каква е тази красота. Казвате за нѣкой изворъ: „Красивъ е този изворъ. Птички весело чуруликатъ, красивъ е той!
“ Казвамъ: „Бихъ желалъ да ви съблѣка, че да постоите вие тамъ 2–3 часа“.
„Чудни цвѣтя“, казвате. Постоите тамъ между тѣхъ 2–3 часа, да видите нѣма ли да се упоите. Въ природата, въ този образъ има друго нѣщо красиво, което ние не виждаме. Има една невидима рѫка, която прави това съчетание, което ние правилно схващаме. Ние виждаме неща невидими, това е образътъ Божий, Който се изразява въ природата.
към беседата >>
Това с най-глупавото нещо.
Пипна една вилушка, само злато става. Но ние имаме и друга сила, че като пипна златото ви, ще стане на желѣзо. Да, можемъ да прѣвръщаме нещата. Та, сега, онѣзи мислятъ, че ние, които проповѣдваме това учение, нѣмаме сили. Не, ние всичко можемъ да направимъ, но не искаме да си служимъ съ орѫжия.
Това с най-глупавото нещо.
Има неща по-силни отъ орѫжията, това сѫ мислитѣ, чувствата, волята. Съ тѣхъ можемъ да воюваме, но така нѣма да се биемъ. Свѣтътъ нѣка воюва по този начинъ, не ги обвинявамъ тѣхъ. Но, казвамъ: Онѣзи, които поддържатъ Христовото учение, тѣ да поддържатъ войната, този глупавъ начинъ за воюване – това е непростима грѣшка.
към беседата >>
Има извѣстни геометрични ѫгли, и по тия ѫгли можешъ да опредѣлишъ какво е било отношението, какво е било хармоничното движение.
На главата си има едно лице, на рѫцѣтѣ си двѣ лица, на краката си двѣ лица – всичко петь лица има човѣкъ. Двѣтѣ сѫ скрити въ обущата, двѣтѣ на рѫцѣтѣ – на тѣхъ сѫ много нѣща написани, а другото е на главата – лицето, което държатъ отворено, а по нѣкой пѫть и на него турятъ вуалъ, було, по нѣкой пѫть се дегизиратъ. Всичката интелигентность, всичката деятелность, всичката воля на човѣка се отразява въ неговия образъ. Напримѣръ, енергиитѣ на стомаха сѫ свързани съ извѣстни части на лицето; волевитѣ движения сѫ свързани съ други части на лицето – волевитѣ движения сѫ свѫрзани съ долната челюстъ. И когато взѣмемъ да разглеждаме долната челюстъ у нѣкой живъ или умрѣлъ човѣкъ, може да опредѣлишъ каква е била неговата воля.
Има извѣстни геометрични ѫгли, и по тия ѫгли можешъ да опредѣлишъ какво е било отношението, какво е било хармоничното движение.
Това е, разбира се, тази трансцедентална геометрия, която азъ наричамъ Божествена геометрия. Въ Божествената геометрия нещата сѫ живи, тия ѫгли сѫ постоянно въ движение. За примѣръ, азъ образувамъ една фигура, заемамъ едно положение (Учительтъ простря рѫцѣтѣ си настрани, хоризонтално), то значи: нѣкой дига шумъ, казвамъ: „Ш… ш… дѣца, не се карайте“. Снимамъ рѫцѣтѣ си, казвамъ: „Ще свършимъ тази работа“. Рѫцѣтѣ напредъ простряни, значи: Е, какво искате повече?
към беседата >>
„Чудни цвѣтя“, казвате.
Гдѣ е красотата на земята? Азъ бихъ желалъ да ви събуя обущата и тъй боси да походите, да се качите на едно високо планинско мѣсто, да видите каква е тази красота. Казвате за нѣкой изворъ: „Красивъ е този изворъ. Птички весело чуруликатъ, красивъ е той! “ Казвамъ: „Бихъ желалъ да ви съблѣка, че да постоите вие тамъ 2–3 часа“.
„Чудни цвѣтя“, казвате.
Постоите тамъ между тѣхъ 2–3 часа, да видите нѣма ли да се упоите. Въ природата, въ този образъ има друго нѣщо красиво, което ние не виждаме. Има една невидима рѫка, която прави това съчетание, което ние правилно схващаме. Ние виждаме неща невидими, това е образътъ Божий, Който се изразява въ природата. Нѣкой пѫть природата ни се вижда по-хубава.
към беседата >>
Има неща по-силни отъ орѫжията, това сѫ мислитѣ, чувствата, волята.
Но ние имаме и друга сила, че като пипна златото ви, ще стане на желѣзо. Да, можемъ да прѣвръщаме нещата. Та, сега, онѣзи мислятъ, че ние, които проповѣдваме това учение, нѣмаме сили. Не, ние всичко можемъ да направимъ, но не искаме да си служимъ съ орѫжия. Това с най-глупавото нещо.
Има неща по-силни отъ орѫжията, това сѫ мислитѣ, чувствата, волята.
Съ тѣхъ можемъ да воюваме, но така нѣма да се биемъ. Свѣтътъ нѣка воюва по този начинъ, не ги обвинявамъ тѣхъ. Но, казвамъ: Онѣзи, които поддържатъ Христовото учение, тѣ да поддържатъ войната, този глупавъ начинъ за воюване – това е непростима грѣшка.
към беседата >>
Това е, разбира се, тази трансцедентална геометрия, която азъ наричамъ Божествена геометрия.
Двѣтѣ сѫ скрити въ обущата, двѣтѣ на рѫцѣтѣ – на тѣхъ сѫ много нѣща написани, а другото е на главата – лицето, което държатъ отворено, а по нѣкой пѫть и на него турятъ вуалъ, було, по нѣкой пѫть се дегизиратъ. Всичката интелигентность, всичката деятелность, всичката воля на човѣка се отразява въ неговия образъ. Напримѣръ, енергиитѣ на стомаха сѫ свързани съ извѣстни части на лицето; волевитѣ движения сѫ свързани съ други части на лицето – волевитѣ движения сѫ свѫрзани съ долната челюстъ. И когато взѣмемъ да разглеждаме долната челюстъ у нѣкой живъ или умрѣлъ човѣкъ, може да опредѣлишъ каква е била неговата воля. Има извѣстни геометрични ѫгли, и по тия ѫгли можешъ да опредѣлишъ какво е било отношението, какво е било хармоничното движение.
Това е, разбира се, тази трансцедентална геометрия, която азъ наричамъ Божествена геометрия.
Въ Божествената геометрия нещата сѫ живи, тия ѫгли сѫ постоянно въ движение. За примѣръ, азъ образувамъ една фигура, заемамъ едно положение (Учительтъ простря рѫцѣтѣ си настрани, хоризонтално), то значи: нѣкой дига шумъ, казвамъ: „Ш… ш… дѣца, не се карайте“. Снимамъ рѫцѣтѣ си, казвамъ: „Ще свършимъ тази работа“. Рѫцѣтѣ напредъ простряни, значи: Е, какво искате повече? Това сѫ все движения и всѣки единъ човѣкъ, споредъ своята интелигентность, заема извѣстно положение, извѣстни ѫгли.
към беседата >>
Постоите тамъ между тѣхъ 2–3 часа, да видите нѣма ли да се упоите.
Азъ бихъ желалъ да ви събуя обущата и тъй боси да походите, да се качите на едно високо планинско мѣсто, да видите каква е тази красота. Казвате за нѣкой изворъ: „Красивъ е този изворъ. Птички весело чуруликатъ, красивъ е той! “ Казвамъ: „Бихъ желалъ да ви съблѣка, че да постоите вие тамъ 2–3 часа“. „Чудни цвѣтя“, казвате.
Постоите тамъ между тѣхъ 2–3 часа, да видите нѣма ли да се упоите.
Въ природата, въ този образъ има друго нѣщо красиво, което ние не виждаме. Има една невидима рѫка, която прави това съчетание, което ние правилно схващаме. Ние виждаме неща невидими, това е образътъ Божий, Който се изразява въ природата. Нѣкой пѫть природата ни се вижда по-хубава. Нѣкой пѫть слънцето, небето ни се виждатъ по-хубави, по-свѣтли, нѣкой пѫть ни се виждатъ мрачни.
към беседата >>
Съ тѣхъ можемъ да воюваме, но така нѣма да се биемъ.
Да, можемъ да прѣвръщаме нещата. Та, сега, онѣзи мислятъ, че ние, които проповѣдваме това учение, нѣмаме сили. Не, ние всичко можемъ да направимъ, но не искаме да си служимъ съ орѫжия. Това с най-глупавото нещо. Има неща по-силни отъ орѫжията, това сѫ мислитѣ, чувствата, волята.
Съ тѣхъ можемъ да воюваме, но така нѣма да се биемъ.
Свѣтътъ нѣка воюва по този начинъ, не ги обвинявамъ тѣхъ. Но, казвамъ: Онѣзи, които поддържатъ Христовото учение, тѣ да поддържатъ войната, този глупавъ начинъ за воюване – това е непростима грѣшка.
към беседата >>
Въ Божествената геометрия нещата сѫ живи, тия ѫгли сѫ постоянно въ движение.
Всичката интелигентность, всичката деятелность, всичката воля на човѣка се отразява въ неговия образъ. Напримѣръ, енергиитѣ на стомаха сѫ свързани съ извѣстни части на лицето; волевитѣ движения сѫ свързани съ други части на лицето – волевитѣ движения сѫ свѫрзани съ долната челюстъ. И когато взѣмемъ да разглеждаме долната челюстъ у нѣкой живъ или умрѣлъ човѣкъ, може да опредѣлишъ каква е била неговата воля. Има извѣстни геометрични ѫгли, и по тия ѫгли можешъ да опредѣлишъ какво е било отношението, какво е било хармоничното движение. Това е, разбира се, тази трансцедентална геометрия, която азъ наричамъ Божествена геометрия.
Въ Божествената геометрия нещата сѫ живи, тия ѫгли сѫ постоянно въ движение.
За примѣръ, азъ образувамъ една фигура, заемамъ едно положение (Учительтъ простря рѫцѣтѣ си настрани, хоризонтално), то значи: нѣкой дига шумъ, казвамъ: „Ш… ш… дѣца, не се карайте“. Снимамъ рѫцѣтѣ си, казвамъ: „Ще свършимъ тази работа“. Рѫцѣтѣ напредъ простряни, значи: Е, какво искате повече? Това сѫ все движения и всѣки единъ човѣкъ, споредъ своята интелигентность, заема извѣстно положение, извѣстни ѫгли. Когато енергиитѣ на стомаха се отразяватъ на лицето и странично на челото, тѣ сѫ подъ прямото влияние на ума.
към беседата >>
Въ природата, въ този образъ има друго нѣщо красиво, което ние не виждаме.
Казвате за нѣкой изворъ: „Красивъ е този изворъ. Птички весело чуруликатъ, красивъ е той! “ Казвамъ: „Бихъ желалъ да ви съблѣка, че да постоите вие тамъ 2–3 часа“. „Чудни цвѣтя“, казвате. Постоите тамъ между тѣхъ 2–3 часа, да видите нѣма ли да се упоите.
Въ природата, въ този образъ има друго нѣщо красиво, което ние не виждаме.
Има една невидима рѫка, която прави това съчетание, което ние правилно схващаме. Ние виждаме неща невидими, това е образътъ Божий, Който се изразява въ природата. Нѣкой пѫть природата ни се вижда по-хубава. Нѣкой пѫть слънцето, небето ни се виждатъ по-хубави, по-свѣтли, нѣкой пѫть ни се виждатъ мрачни. Питамъ: Ставатъ ли тия промѣни въ природата?
към беседата >>
Свѣтътъ нѣка воюва по този начинъ, не ги обвинявамъ тѣхъ.
Та, сега, онѣзи мислятъ, че ние, които проповѣдваме това учение, нѣмаме сили. Не, ние всичко можемъ да направимъ, но не искаме да си служимъ съ орѫжия. Това с най-глупавото нещо. Има неща по-силни отъ орѫжията, това сѫ мислитѣ, чувствата, волята. Съ тѣхъ можемъ да воюваме, но така нѣма да се биемъ.
Свѣтътъ нѣка воюва по този начинъ, не ги обвинявамъ тѣхъ.
Но, казвамъ: Онѣзи, които поддържатъ Христовото учение, тѣ да поддържатъ войната, този глупавъ начинъ за воюване – това е непростима грѣшка.
към беседата >>
За примѣръ, азъ образувамъ една фигура, заемамъ едно положение (Учительтъ простря рѫцѣтѣ си настрани, хоризонтално), то значи: нѣкой дига шумъ, казвамъ: „Ш… ш… дѣца, не се карайте“.
Напримѣръ, енергиитѣ на стомаха сѫ свързани съ извѣстни части на лицето; волевитѣ движения сѫ свързани съ други части на лицето – волевитѣ движения сѫ свѫрзани съ долната челюстъ. И когато взѣмемъ да разглеждаме долната челюстъ у нѣкой живъ или умрѣлъ човѣкъ, може да опредѣлишъ каква е била неговата воля. Има извѣстни геометрични ѫгли, и по тия ѫгли можешъ да опредѣлишъ какво е било отношението, какво е било хармоничното движение. Това е, разбира се, тази трансцедентална геометрия, която азъ наричамъ Божествена геометрия. Въ Божествената геометрия нещата сѫ живи, тия ѫгли сѫ постоянно въ движение.
За примѣръ, азъ образувамъ една фигура, заемамъ едно положение (Учительтъ простря рѫцѣтѣ си настрани, хоризонтално), то значи: нѣкой дига шумъ, казвамъ: „Ш… ш… дѣца, не се карайте“.
Снимамъ рѫцѣтѣ си, казвамъ: „Ще свършимъ тази работа“. Рѫцѣтѣ напредъ простряни, значи: Е, какво искате повече? Това сѫ все движения и всѣки единъ човѣкъ, споредъ своята интелигентность, заема извѣстно положение, извѣстни ѫгли. Когато енергиитѣ на стомаха се отразяватъ на лицето и странично на челото, тѣ сѫ подъ прямото влияние на ума. Човѣшката интелигентность е свързана съ челото.
към беседата >>
Има една невидима рѫка, която прави това съчетание, което ние правилно схващаме.
Птички весело чуруликатъ, красивъ е той! “ Казвамъ: „Бихъ желалъ да ви съблѣка, че да постоите вие тамъ 2–3 часа“. „Чудни цвѣтя“, казвате. Постоите тамъ между тѣхъ 2–3 часа, да видите нѣма ли да се упоите. Въ природата, въ този образъ има друго нѣщо красиво, което ние не виждаме.
Има една невидима рѫка, която прави това съчетание, което ние правилно схващаме.
Ние виждаме неща невидими, това е образътъ Божий, Който се изразява въ природата. Нѣкой пѫть природата ни се вижда по-хубава. Нѣкой пѫть слънцето, небето ни се виждатъ по-хубави, по-свѣтли, нѣкой пѫть ни се виждатъ мрачни. Питамъ: Ставатъ ли тия промѣни въ природата? – Не.
към беседата >>
Но, казвамъ: Онѣзи, които поддържатъ Христовото учение, тѣ да поддържатъ войната, този глупавъ начинъ за воюване – това е непростима грѣшка.
Не, ние всичко можемъ да направимъ, но не искаме да си служимъ съ орѫжия. Това с най-глупавото нещо. Има неща по-силни отъ орѫжията, това сѫ мислитѣ, чувствата, волята. Съ тѣхъ можемъ да воюваме, но така нѣма да се биемъ. Свѣтътъ нѣка воюва по този начинъ, не ги обвинявамъ тѣхъ.
Но, казвамъ: Онѣзи, които поддържатъ Христовото учение, тѣ да поддържатъ войната, този глупавъ начинъ за воюване – това е непростима грѣшка.
към беседата >>
Снимамъ рѫцѣтѣ си, казвамъ: „Ще свършимъ тази работа“.
И когато взѣмемъ да разглеждаме долната челюстъ у нѣкой живъ или умрѣлъ човѣкъ, може да опредѣлишъ каква е била неговата воля. Има извѣстни геометрични ѫгли, и по тия ѫгли можешъ да опредѣлишъ какво е било отношението, какво е било хармоничното движение. Това е, разбира се, тази трансцедентална геометрия, която азъ наричамъ Божествена геометрия. Въ Божествената геометрия нещата сѫ живи, тия ѫгли сѫ постоянно въ движение. За примѣръ, азъ образувамъ една фигура, заемамъ едно положение (Учительтъ простря рѫцѣтѣ си настрани, хоризонтално), то значи: нѣкой дига шумъ, казвамъ: „Ш… ш… дѣца, не се карайте“.
Снимамъ рѫцѣтѣ си, казвамъ: „Ще свършимъ тази работа“.
Рѫцѣтѣ напредъ простряни, значи: Е, какво искате повече? Това сѫ все движения и всѣки единъ човѣкъ, споредъ своята интелигентность, заема извѣстно положение, извѣстни ѫгли. Когато енергиитѣ на стомаха се отразяватъ на лицето и странично на челото, тѣ сѫ подъ прямото влияние на ума. Човѣшката интелигентность е свързана съ челото. Като раздѣлимъ лицето на три равни части, челото, носа и брадата, то когато дойдемъ до човѣшката речь, тя е свързана съ човѣшкитѣ очи.
към беседата >>
Ние виждаме неща невидими, това е образътъ Божий, Който се изразява въ природата.
“ Казвамъ: „Бихъ желалъ да ви съблѣка, че да постоите вие тамъ 2–3 часа“. „Чудни цвѣтя“, казвате. Постоите тамъ между тѣхъ 2–3 часа, да видите нѣма ли да се упоите. Въ природата, въ този образъ има друго нѣщо красиво, което ние не виждаме. Има една невидима рѫка, която прави това съчетание, което ние правилно схващаме.
Ние виждаме неща невидими, това е образътъ Божий, Който се изразява въ природата.
Нѣкой пѫть природата ни се вижда по-хубава. Нѣкой пѫть слънцето, небето ни се виждатъ по-хубави, по-свѣтли, нѣкой пѫть ни се виждатъ мрачни. Питамъ: Ставатъ ли тия промѣни въ природата? – Не. Това е образътъ Божий.
към беседата >>
„Не убивай“ – казва Моисей.
„Не убивай“ – казва Моисей.
А Христосъ казва: „Всѣки , който и да е, не само не убивай, а въ мисъльта си да се не гнѣви на брата си“. Ние казваме: „Въ сегашното врѣме ние ще хранимъ къмъ брата си най-възвишенитѣ и най-благороднитѣ мисли и чувства.“ Това не е упрѣкъ. Ще кажете: „Тъй като казвашъ, осѫждашъ ни“. Не, това е едно правило, което важи и за мене, и заради васъ. Богъ, който е създалъ свѣта, иска да живѣемъ по този начинъ – въ миръ и съгласие.
към беседата >>
Рѫцѣтѣ напредъ простряни, значи: Е, какво искате повече?
Има извѣстни геометрични ѫгли, и по тия ѫгли можешъ да опредѣлишъ какво е било отношението, какво е било хармоничното движение. Това е, разбира се, тази трансцедентална геометрия, която азъ наричамъ Божествена геометрия. Въ Божествената геометрия нещата сѫ живи, тия ѫгли сѫ постоянно въ движение. За примѣръ, азъ образувамъ една фигура, заемамъ едно положение (Учительтъ простря рѫцѣтѣ си настрани, хоризонтално), то значи: нѣкой дига шумъ, казвамъ: „Ш… ш… дѣца, не се карайте“. Снимамъ рѫцѣтѣ си, казвамъ: „Ще свършимъ тази работа“.
Рѫцѣтѣ напредъ простряни, значи: Е, какво искате повече?
Това сѫ все движения и всѣки единъ човѣкъ, споредъ своята интелигентность, заема извѣстно положение, извѣстни ѫгли. Когато енергиитѣ на стомаха се отразяватъ на лицето и странично на челото, тѣ сѫ подъ прямото влияние на ума. Човѣшката интелигентность е свързана съ челото. Като раздѣлимъ лицето на три равни части, челото, носа и брадата, то когато дойдемъ до човѣшката речь, тя е свързана съ човѣшкитѣ очи. Строежътъ на очитѣ показва какъвъ е строежътъ на мозъка, какви сили се криятъ, дали ще може този човѣкъ да говори или не.
към беседата >>
Нѣкой пѫть природата ни се вижда по-хубава.
„Чудни цвѣтя“, казвате. Постоите тамъ между тѣхъ 2–3 часа, да видите нѣма ли да се упоите. Въ природата, въ този образъ има друго нѣщо красиво, което ние не виждаме. Има една невидима рѫка, която прави това съчетание, което ние правилно схващаме. Ние виждаме неща невидими, това е образътъ Божий, Който се изразява въ природата.
Нѣкой пѫть природата ни се вижда по-хубава.
Нѣкой пѫть слънцето, небето ни се виждатъ по-хубави, по-свѣтли, нѣкой пѫть ни се виждатъ мрачни. Питамъ: Ставатъ ли тия промѣни въ природата? – Не. Това е образътъ Божий. Другъ единъ образъ има, който постоянно дѣйствува.
към беседата >>
А Христосъ казва: „Всѣки , който и да е, не само не убивай, а въ мисъльта си да се не гнѣви на брата си“.
„Не убивай“ – казва Моисей.
А Христосъ казва: „Всѣки , който и да е, не само не убивай, а въ мисъльта си да се не гнѣви на брата си“.
Ние казваме: „Въ сегашното врѣме ние ще хранимъ къмъ брата си най-възвишенитѣ и най-благороднитѣ мисли и чувства.“ Това не е упрѣкъ. Ще кажете: „Тъй като казвашъ, осѫждашъ ни“. Не, това е едно правило, което важи и за мене, и заради васъ. Богъ, който е създалъ свѣта, иска да живѣемъ по този начинъ – въ миръ и съгласие. Не живѣемъ ли тъй, Той е тъй строгъ, Той ни подвѣжда подъ единъ кармически законъ, и който не спазва закона, който е прѣстѫпилъ, съ милиони години може да изкупва тия грѣшки на своето минало.
към беседата >>
Това сѫ все движения и всѣки единъ човѣкъ, споредъ своята интелигентность, заема извѣстно положение, извѣстни ѫгли.
Това е, разбира се, тази трансцедентална геометрия, която азъ наричамъ Божествена геометрия. Въ Божествената геометрия нещата сѫ живи, тия ѫгли сѫ постоянно въ движение. За примѣръ, азъ образувамъ една фигура, заемамъ едно положение (Учительтъ простря рѫцѣтѣ си настрани, хоризонтално), то значи: нѣкой дига шумъ, казвамъ: „Ш… ш… дѣца, не се карайте“. Снимамъ рѫцѣтѣ си, казвамъ: „Ще свършимъ тази работа“. Рѫцѣтѣ напредъ простряни, значи: Е, какво искате повече?
Това сѫ все движения и всѣки единъ човѣкъ, споредъ своята интелигентность, заема извѣстно положение, извѣстни ѫгли.
Когато енергиитѣ на стомаха се отразяватъ на лицето и странично на челото, тѣ сѫ подъ прямото влияние на ума. Човѣшката интелигентность е свързана съ челото. Като раздѣлимъ лицето на три равни части, челото, носа и брадата, то когато дойдемъ до човѣшката речь, тя е свързана съ човѣшкитѣ очи. Строежътъ на очитѣ показва какъвъ е строежътъ на мозъка, какви сили се криятъ, дали ще може този човѣкъ да говори или не. Като казвамъ очитѣ, не разбирамъ само какъ гледа човѣкъ, но какъвъ е общия строежъ на очитѣ, съ всичкитѣ свои външни сенки.
към беседата >>
Нѣкой пѫть слънцето, небето ни се виждатъ по-хубави, по-свѣтли, нѣкой пѫть ни се виждатъ мрачни.
Постоите тамъ между тѣхъ 2–3 часа, да видите нѣма ли да се упоите. Въ природата, въ този образъ има друго нѣщо красиво, което ние не виждаме. Има една невидима рѫка, която прави това съчетание, което ние правилно схващаме. Ние виждаме неща невидими, това е образътъ Божий, Който се изразява въ природата. Нѣкой пѫть природата ни се вижда по-хубава.
Нѣкой пѫть слънцето, небето ни се виждатъ по-хубави, по-свѣтли, нѣкой пѫть ни се виждатъ мрачни.
Питамъ: Ставатъ ли тия промѣни въ природата? – Не. Това е образътъ Божий. Другъ единъ образъ има, който постоянно дѣйствува. Това е Божествениятъ образъ.
към беседата >>
Ние казваме: „Въ сегашното врѣме ние ще хранимъ къмъ брата си най-възвишенитѣ и най-благороднитѣ мисли и чувства.“ Това не е упрѣкъ.
„Не убивай“ – казва Моисей. А Христосъ казва: „Всѣки , който и да е, не само не убивай, а въ мисъльта си да се не гнѣви на брата си“.
Ние казваме: „Въ сегашното врѣме ние ще хранимъ къмъ брата си най-възвишенитѣ и най-благороднитѣ мисли и чувства.“ Това не е упрѣкъ.
Ще кажете: „Тъй като казвашъ, осѫждашъ ни“. Не, това е едно правило, което важи и за мене, и заради васъ. Богъ, който е създалъ свѣта, иска да живѣемъ по този начинъ – въ миръ и съгласие. Не живѣемъ ли тъй, Той е тъй строгъ, Той ни подвѣжда подъ единъ кармически законъ, и който не спазва закона, който е прѣстѫпилъ, съ милиони години може да изкупва тия грѣшки на своето минало.
към беседата >>
Когато енергиитѣ на стомаха се отразяватъ на лицето и странично на челото, тѣ сѫ подъ прямото влияние на ума.
Въ Божествената геометрия нещата сѫ живи, тия ѫгли сѫ постоянно въ движение. За примѣръ, азъ образувамъ една фигура, заемамъ едно положение (Учительтъ простря рѫцѣтѣ си настрани, хоризонтално), то значи: нѣкой дига шумъ, казвамъ: „Ш… ш… дѣца, не се карайте“. Снимамъ рѫцѣтѣ си, казвамъ: „Ще свършимъ тази работа“. Рѫцѣтѣ напредъ простряни, значи: Е, какво искате повече? Това сѫ все движения и всѣки единъ човѣкъ, споредъ своята интелигентность, заема извѣстно положение, извѣстни ѫгли.
Когато енергиитѣ на стомаха се отразяватъ на лицето и странично на челото, тѣ сѫ подъ прямото влияние на ума.
Човѣшката интелигентность е свързана съ челото. Като раздѣлимъ лицето на три равни части, челото, носа и брадата, то когато дойдемъ до човѣшката речь, тя е свързана съ човѣшкитѣ очи. Строежътъ на очитѣ показва какъвъ е строежътъ на мозъка, какви сили се криятъ, дали ще може този човѣкъ да говори или не. Като казвамъ очитѣ, не разбирамъ само какъ гледа човѣкъ, но какъвъ е общия строежъ на очитѣ, съ всичкитѣ свои външни сенки. Това показва дали човѣкъ е идѣенъ, или е богатъ само на думи.
към беседата >>
Питамъ: Ставатъ ли тия промѣни въ природата?
Въ природата, въ този образъ има друго нѣщо красиво, което ние не виждаме. Има една невидима рѫка, която прави това съчетание, което ние правилно схващаме. Ние виждаме неща невидими, това е образътъ Божий, Който се изразява въ природата. Нѣкой пѫть природата ни се вижда по-хубава. Нѣкой пѫть слънцето, небето ни се виждатъ по-хубави, по-свѣтли, нѣкой пѫть ни се виждатъ мрачни.
Питамъ: Ставатъ ли тия промѣни въ природата?
– Не. Това е образътъ Божий. Другъ единъ образъ има, който постоянно дѣйствува. Това е Божествениятъ образъ. И когато ние не живѣемъ добре, хвърляме една сѣнка, и този образъ го виждаме мраченъ и сериозенъ.
към беседата >>
Ще кажете: „Тъй като казвашъ, осѫждашъ ни“.
„Не убивай“ – казва Моисей. А Христосъ казва: „Всѣки , който и да е, не само не убивай, а въ мисъльта си да се не гнѣви на брата си“. Ние казваме: „Въ сегашното врѣме ние ще хранимъ къмъ брата си най-възвишенитѣ и най-благороднитѣ мисли и чувства.“ Това не е упрѣкъ.
Ще кажете: „Тъй като казвашъ, осѫждашъ ни“.
Не, това е едно правило, което важи и за мене, и заради васъ. Богъ, който е създалъ свѣта, иска да живѣемъ по този начинъ – въ миръ и съгласие. Не живѣемъ ли тъй, Той е тъй строгъ, Той ни подвѣжда подъ единъ кармически законъ, и който не спазва закона, който е прѣстѫпилъ, съ милиони години може да изкупва тия грѣшки на своето минало.
към беседата >>
Човѣшката интелигентность е свързана съ челото.
За примѣръ, азъ образувамъ една фигура, заемамъ едно положение (Учительтъ простря рѫцѣтѣ си настрани, хоризонтално), то значи: нѣкой дига шумъ, казвамъ: „Ш… ш… дѣца, не се карайте“. Снимамъ рѫцѣтѣ си, казвамъ: „Ще свършимъ тази работа“. Рѫцѣтѣ напредъ простряни, значи: Е, какво искате повече? Това сѫ все движения и всѣки единъ човѣкъ, споредъ своята интелигентность, заема извѣстно положение, извѣстни ѫгли. Когато енергиитѣ на стомаха се отразяватъ на лицето и странично на челото, тѣ сѫ подъ прямото влияние на ума.
Човѣшката интелигентность е свързана съ челото.
Като раздѣлимъ лицето на три равни части, челото, носа и брадата, то когато дойдемъ до човѣшката речь, тя е свързана съ човѣшкитѣ очи. Строежътъ на очитѣ показва какъвъ е строежътъ на мозъка, какви сили се криятъ, дали ще може този човѣкъ да говори или не. Като казвамъ очитѣ, не разбирамъ само какъ гледа човѣкъ, но какъвъ е общия строежъ на очитѣ, съ всичкитѣ свои външни сенки. Това показва дали човѣкъ е идѣенъ, или е богатъ само на думи. Думи, думи, думи, но ако взѣмешъ да ги прѣведешъ, слѣдъ като е говорилъ 2–3 часа, едва ли ще е казалъ двѣ важни идеи вѫтрѣ.
към беседата >>
– Не.
Има една невидима рѫка, която прави това съчетание, което ние правилно схващаме. Ние виждаме неща невидими, това е образътъ Божий, Който се изразява въ природата. Нѣкой пѫть природата ни се вижда по-хубава. Нѣкой пѫть слънцето, небето ни се виждатъ по-хубави, по-свѣтли, нѣкой пѫть ни се виждатъ мрачни. Питамъ: Ставатъ ли тия промѣни въ природата?
– Не.
Това е образътъ Божий. Другъ единъ образъ има, който постоянно дѣйствува. Това е Божествениятъ образъ. И когато ние не живѣемъ добре, хвърляме една сѣнка, и този образъ го виждаме мраченъ и сериозенъ. Спрешъ се при едно дърво, то ти казва: „Слушай, ти защо взе кравата на онази вдовица, тя плаче, знаешъ ли това?
към беседата >>
Не, това е едно правило, което важи и за мене, и заради васъ.
„Не убивай“ – казва Моисей. А Христосъ казва: „Всѣки , който и да е, не само не убивай, а въ мисъльта си да се не гнѣви на брата си“. Ние казваме: „Въ сегашното врѣме ние ще хранимъ къмъ брата си най-възвишенитѣ и най-благороднитѣ мисли и чувства.“ Това не е упрѣкъ. Ще кажете: „Тъй като казвашъ, осѫждашъ ни“.
Не, това е едно правило, което важи и за мене, и заради васъ.
Богъ, който е създалъ свѣта, иска да живѣемъ по този начинъ – въ миръ и съгласие. Не живѣемъ ли тъй, Той е тъй строгъ, Той ни подвѣжда подъ единъ кармически законъ, и който не спазва закона, който е прѣстѫпилъ, съ милиони години може да изкупва тия грѣшки на своето минало.
към беседата >>
Като раздѣлимъ лицето на три равни части, челото, носа и брадата, то когато дойдемъ до човѣшката речь, тя е свързана съ човѣшкитѣ очи.
Снимамъ рѫцѣтѣ си, казвамъ: „Ще свършимъ тази работа“. Рѫцѣтѣ напредъ простряни, значи: Е, какво искате повече? Това сѫ все движения и всѣки единъ човѣкъ, споредъ своята интелигентность, заема извѣстно положение, извѣстни ѫгли. Когато енергиитѣ на стомаха се отразяватъ на лицето и странично на челото, тѣ сѫ подъ прямото влияние на ума. Човѣшката интелигентность е свързана съ челото.
Като раздѣлимъ лицето на три равни части, челото, носа и брадата, то когато дойдемъ до човѣшката речь, тя е свързана съ човѣшкитѣ очи.
Строежътъ на очитѣ показва какъвъ е строежътъ на мозъка, какви сили се криятъ, дали ще може този човѣкъ да говори или не. Като казвамъ очитѣ, не разбирамъ само какъ гледа човѣкъ, но какъвъ е общия строежъ на очитѣ, съ всичкитѣ свои външни сенки. Това показва дали човѣкъ е идѣенъ, или е богатъ само на думи. Думи, думи, думи, но ако взѣмешъ да ги прѣведешъ, слѣдъ като е говорилъ 2–3 часа, едва ли ще е казалъ двѣ важни идеи вѫтрѣ. Тогава всички казватъ, че той е ученъ човѣкъ.
към беседата >>
Това е образътъ Божий.
Ние виждаме неща невидими, това е образътъ Божий, Който се изразява въ природата. Нѣкой пѫть природата ни се вижда по-хубава. Нѣкой пѫть слънцето, небето ни се виждатъ по-хубави, по-свѣтли, нѣкой пѫть ни се виждатъ мрачни. Питамъ: Ставатъ ли тия промѣни въ природата? – Не.
Това е образътъ Божий.
Другъ единъ образъ има, който постоянно дѣйствува. Това е Божествениятъ образъ. И когато ние не живѣемъ добре, хвърляме една сѣнка, и този образъ го виждаме мраченъ и сериозенъ. Спрешъ се при едно дърво, то ти казва: „Слушай, ти защо взе кравата на онази вдовица, тя плаче, знаешъ ли това? “ Спрешъ се при нѣкой изворъ, той ти говори: „Слушай, ти пиешъ отъ мене, но онзи день ти обра брата си и го уби, азъ съжалявамъ, че влизамъ въ тебе“, Но, азъ съмъ жаденъ.
към беседата >>
Богъ, който е създалъ свѣта, иска да живѣемъ по този начинъ – въ миръ и съгласие.
„Не убивай“ – казва Моисей. А Христосъ казва: „Всѣки , който и да е, не само не убивай, а въ мисъльта си да се не гнѣви на брата си“. Ние казваме: „Въ сегашното врѣме ние ще хранимъ къмъ брата си най-възвишенитѣ и най-благороднитѣ мисли и чувства.“ Това не е упрѣкъ. Ще кажете: „Тъй като казвашъ, осѫждашъ ни“. Не, това е едно правило, което важи и за мене, и заради васъ.
Богъ, който е създалъ свѣта, иска да живѣемъ по този начинъ – въ миръ и съгласие.
Не живѣемъ ли тъй, Той е тъй строгъ, Той ни подвѣжда подъ единъ кармически законъ, и който не спазва закона, който е прѣстѫпилъ, съ милиони години може да изкупва тия грѣшки на своето минало.
към беседата >>
Строежътъ на очитѣ показва какъвъ е строежътъ на мозъка, какви сили се криятъ, дали ще може този човѣкъ да говори или не.
Рѫцѣтѣ напредъ простряни, значи: Е, какво искате повече? Това сѫ все движения и всѣки единъ човѣкъ, споредъ своята интелигентность, заема извѣстно положение, извѣстни ѫгли. Когато енергиитѣ на стомаха се отразяватъ на лицето и странично на челото, тѣ сѫ подъ прямото влияние на ума. Човѣшката интелигентность е свързана съ челото. Като раздѣлимъ лицето на три равни части, челото, носа и брадата, то когато дойдемъ до човѣшката речь, тя е свързана съ човѣшкитѣ очи.
Строежътъ на очитѣ показва какъвъ е строежътъ на мозъка, какви сили се криятъ, дали ще може този човѣкъ да говори или не.
Като казвамъ очитѣ, не разбирамъ само какъ гледа човѣкъ, но какъвъ е общия строежъ на очитѣ, съ всичкитѣ свои външни сенки. Това показва дали човѣкъ е идѣенъ, или е богатъ само на думи. Думи, думи, думи, но ако взѣмешъ да ги прѣведешъ, слѣдъ като е говорилъ 2–3 часа, едва ли ще е казалъ двѣ важни идеи вѫтрѣ. Тогава всички казватъ, че той е ученъ човѣкъ. Челото на всѣки има извѣстенъ строежъ, и показва дали той е философъ, дали той е практиченъ човѣкъ, дали е религиозенъ, дали е духовенъ, дали е музикантъ, дали е художникъ и т.н – неговата интелигентность се изразява по челото му, по строежа на челото му.
към беседата >>
Другъ единъ образъ има, който постоянно дѣйствува.
Нѣкой пѫть природата ни се вижда по-хубава. Нѣкой пѫть слънцето, небето ни се виждатъ по-хубави, по-свѣтли, нѣкой пѫть ни се виждатъ мрачни. Питамъ: Ставатъ ли тия промѣни въ природата? – Не. Това е образътъ Божий.
Другъ единъ образъ има, който постоянно дѣйствува.
Това е Божествениятъ образъ. И когато ние не живѣемъ добре, хвърляме една сѣнка, и този образъ го виждаме мраченъ и сериозенъ. Спрешъ се при едно дърво, то ти казва: „Слушай, ти защо взе кравата на онази вдовица, тя плаче, знаешъ ли това? “ Спрешъ се при нѣкой изворъ, той ти говори: „Слушай, ти пиешъ отъ мене, но онзи день ти обра брата си и го уби, азъ съжалявамъ, че влизамъ въ тебе“, Но, азъ съмъ жаденъ. Ти като пиешъ отъ този изворъ, върнешъ се дома, казвашъ: „Съвестьта ме бори“.
към беседата >>
Не живѣемъ ли тъй, Той е тъй строгъ, Той ни подвѣжда подъ единъ кармически законъ, и който не спазва закона, който е прѣстѫпилъ, съ милиони години може да изкупва тия грѣшки на своето минало.
А Христосъ казва: „Всѣки , който и да е, не само не убивай, а въ мисъльта си да се не гнѣви на брата си“. Ние казваме: „Въ сегашното врѣме ние ще хранимъ къмъ брата си най-възвишенитѣ и най-благороднитѣ мисли и чувства.“ Това не е упрѣкъ. Ще кажете: „Тъй като казвашъ, осѫждашъ ни“. Не, това е едно правило, което важи и за мене, и заради васъ. Богъ, който е създалъ свѣта, иска да живѣемъ по този начинъ – въ миръ и съгласие.
Не живѣемъ ли тъй, Той е тъй строгъ, Той ни подвѣжда подъ единъ кармически законъ, и който не спазва закона, който е прѣстѫпилъ, съ милиони години може да изкупва тия грѣшки на своето минало.
към беседата >>
Като казвамъ очитѣ, не разбирамъ само какъ гледа човѣкъ, но какъвъ е общия строежъ на очитѣ, съ всичкитѣ свои външни сенки.
Това сѫ все движения и всѣки единъ човѣкъ, споредъ своята интелигентность, заема извѣстно положение, извѣстни ѫгли. Когато енергиитѣ на стомаха се отразяватъ на лицето и странично на челото, тѣ сѫ подъ прямото влияние на ума. Човѣшката интелигентность е свързана съ челото. Като раздѣлимъ лицето на три равни части, челото, носа и брадата, то когато дойдемъ до човѣшката речь, тя е свързана съ човѣшкитѣ очи. Строежътъ на очитѣ показва какъвъ е строежътъ на мозъка, какви сили се криятъ, дали ще може този човѣкъ да говори или не.
Като казвамъ очитѣ, не разбирамъ само какъ гледа човѣкъ, но какъвъ е общия строежъ на очитѣ, съ всичкитѣ свои външни сенки.
Това показва дали човѣкъ е идѣенъ, или е богатъ само на думи. Думи, думи, думи, но ако взѣмешъ да ги прѣведешъ, слѣдъ като е говорилъ 2–3 часа, едва ли ще е казалъ двѣ важни идеи вѫтрѣ. Тогава всички казватъ, че той е ученъ човѣкъ. Челото на всѣки има извѣстенъ строежъ, и показва дали той е философъ, дали той е практиченъ човѣкъ, дали е религиозенъ, дали е духовенъ, дали е музикантъ, дали е художникъ и т.н – неговата интелигентность се изразява по челото му, по строежа на челото му. Въ умнитѣ хора челото се строи по-особенъ начинъ, а който не е уменъ, челото му има другъ строежъ.
към беседата >>
Това е Божествениятъ образъ.
Нѣкой пѫть слънцето, небето ни се виждатъ по-хубави, по-свѣтли, нѣкой пѫть ни се виждатъ мрачни. Питамъ: Ставатъ ли тия промѣни въ природата? – Не. Това е образътъ Божий. Другъ единъ образъ има, който постоянно дѣйствува.
Това е Божествениятъ образъ.
И когато ние не живѣемъ добре, хвърляме една сѣнка, и този образъ го виждаме мраченъ и сериозенъ. Спрешъ се при едно дърво, то ти казва: „Слушай, ти защо взе кравата на онази вдовица, тя плаче, знаешъ ли това? “ Спрешъ се при нѣкой изворъ, той ти говори: „Слушай, ти пиешъ отъ мене, но онзи день ти обра брата си и го уби, азъ съжалявамъ, че влизамъ въ тебе“, Но, азъ съмъ жаденъ. Ти като пиешъ отъ този изворъ, върнешъ се дома, казвашъ: „Съвестьта ме бори“. И сега, като се върнемъ, казваме: „Съвестьта го бори – това-онова.“
към беседата >>
„Чий е този образъ?
„Чий е този образъ?
“
към беседата >>
Това показва дали човѣкъ е идѣенъ, или е богатъ само на думи.
Когато енергиитѣ на стомаха се отразяватъ на лицето и странично на челото, тѣ сѫ подъ прямото влияние на ума. Човѣшката интелигентность е свързана съ челото. Като раздѣлимъ лицето на три равни части, челото, носа и брадата, то когато дойдемъ до човѣшката речь, тя е свързана съ човѣшкитѣ очи. Строежътъ на очитѣ показва какъвъ е строежътъ на мозъка, какви сили се криятъ, дали ще може този човѣкъ да говори или не. Като казвамъ очитѣ, не разбирамъ само какъ гледа човѣкъ, но какъвъ е общия строежъ на очитѣ, съ всичкитѣ свои външни сенки.
Това показва дали човѣкъ е идѣенъ, или е богатъ само на думи.
Думи, думи, думи, но ако взѣмешъ да ги прѣведешъ, слѣдъ като е говорилъ 2–3 часа, едва ли ще е казалъ двѣ важни идеи вѫтрѣ. Тогава всички казватъ, че той е ученъ човѣкъ. Челото на всѣки има извѣстенъ строежъ, и показва дали той е философъ, дали той е практиченъ човѣкъ, дали е религиозенъ, дали е духовенъ, дали е музикантъ, дали е художникъ и т.н – неговата интелигентность се изразява по челото му, по строежа на челото му. Въ умнитѣ хора челото се строи по-особенъ начинъ, а който не е уменъ, челото му има другъ строежъ. Слѣдъ туй, като слизате надолу по лицето, до човѣшкия носъ, той е частъ отъ лицето.
към беседата >>
И когато ние не живѣемъ добре, хвърляме една сѣнка, и този образъ го виждаме мраченъ и сериозенъ.
Питамъ: Ставатъ ли тия промѣни въ природата? – Не. Това е образътъ Божий. Другъ единъ образъ има, който постоянно дѣйствува. Това е Божествениятъ образъ.
И когато ние не живѣемъ добре, хвърляме една сѣнка, и този образъ го виждаме мраченъ и сериозенъ.
Спрешъ се при едно дърво, то ти казва: „Слушай, ти защо взе кравата на онази вдовица, тя плаче, знаешъ ли това? “ Спрешъ се при нѣкой изворъ, той ти говори: „Слушай, ти пиешъ отъ мене, но онзи день ти обра брата си и го уби, азъ съжалявамъ, че влизамъ въ тебе“, Но, азъ съмъ жаденъ. Ти като пиешъ отъ този изворъ, върнешъ се дома, казвашъ: „Съвестьта ме бори“. И сега, като се върнемъ, казваме: „Съвестьта го бори – това-онова.“
към беседата >>
“
„Чий е този образъ?
“
към беседата >>
Думи, думи, думи, но ако взѣмешъ да ги прѣведешъ, слѣдъ като е говорилъ 2–3 часа, едва ли ще е казалъ двѣ важни идеи вѫтрѣ.
Човѣшката интелигентность е свързана съ челото. Като раздѣлимъ лицето на три равни части, челото, носа и брадата, то когато дойдемъ до човѣшката речь, тя е свързана съ човѣшкитѣ очи. Строежътъ на очитѣ показва какъвъ е строежътъ на мозъка, какви сили се криятъ, дали ще може този човѣкъ да говори или не. Като казвамъ очитѣ, не разбирамъ само какъ гледа човѣкъ, но какъвъ е общия строежъ на очитѣ, съ всичкитѣ свои външни сенки. Това показва дали човѣкъ е идѣенъ, или е богатъ само на думи.
Думи, думи, думи, но ако взѣмешъ да ги прѣведешъ, слѣдъ като е говорилъ 2–3 часа, едва ли ще е казалъ двѣ важни идеи вѫтрѣ.
Тогава всички казватъ, че той е ученъ човѣкъ. Челото на всѣки има извѣстенъ строежъ, и показва дали той е философъ, дали той е практиченъ човѣкъ, дали е религиозенъ, дали е духовенъ, дали е музикантъ, дали е художникъ и т.н – неговата интелигентность се изразява по челото му, по строежа на челото му. Въ умнитѣ хора челото се строи по-особенъ начинъ, а който не е уменъ, челото му има другъ строежъ. Слѣдъ туй, като слизате надолу по лицето, до човѣшкия носъ, той е частъ отъ лицето. Сега, насъ въ съврѣменния свѣтъ ни е страхъ да се докосваме до тази книга, не я отваряме, тя с свещенна, и азъ нѣма да я зачекна, има нѣща, за които да ми давате и милиони, не бихъ ви ги казалъ.
към беседата >>
Спрешъ се при едно дърво, то ти казва: „Слушай, ти защо взе кравата на онази вдовица, тя плаче, знаешъ ли това?
– Не. Това е образътъ Божий. Другъ единъ образъ има, който постоянно дѣйствува. Това е Божествениятъ образъ. И когато ние не живѣемъ добре, хвърляме една сѣнка, и този образъ го виждаме мраченъ и сериозенъ.
Спрешъ се при едно дърво, то ти казва: „Слушай, ти защо взе кравата на онази вдовица, тя плаче, знаешъ ли това?
“ Спрешъ се при нѣкой изворъ, той ти говори: „Слушай, ти пиешъ отъ мене, но онзи день ти обра брата си и го уби, азъ съжалявамъ, че влизамъ въ тебе“, Но, азъ съмъ жаденъ. Ти като пиешъ отъ този изворъ, върнешъ се дома, казвашъ: „Съвестьта ме бори“. И сега, като се върнемъ, казваме: „Съвестьта го бори – това-онова.“
към беседата >>
Сега, ние трѣбва да се обърнемъ и да потърсимъ образа на Любовьта.
Сега, ние трѣбва да се обърнемъ и да потърсимъ образа на Любовьта.
Този образъ като влѣзе въ насъ, ние ще имаме миръ.
към беседата >>
Тогава всички казватъ, че той е ученъ човѣкъ.
Като раздѣлимъ лицето на три равни части, челото, носа и брадата, то когато дойдемъ до човѣшката речь, тя е свързана съ човѣшкитѣ очи. Строежътъ на очитѣ показва какъвъ е строежътъ на мозъка, какви сили се криятъ, дали ще може този човѣкъ да говори или не. Като казвамъ очитѣ, не разбирамъ само какъ гледа човѣкъ, но какъвъ е общия строежъ на очитѣ, съ всичкитѣ свои външни сенки. Това показва дали човѣкъ е идѣенъ, или е богатъ само на думи. Думи, думи, думи, но ако взѣмешъ да ги прѣведешъ, слѣдъ като е говорилъ 2–3 часа, едва ли ще е казалъ двѣ важни идеи вѫтрѣ.
Тогава всички казватъ, че той е ученъ човѣкъ.
Челото на всѣки има извѣстенъ строежъ, и показва дали той е философъ, дали той е практиченъ човѣкъ, дали е религиозенъ, дали е духовенъ, дали е музикантъ, дали е художникъ и т.н – неговата интелигентность се изразява по челото му, по строежа на челото му. Въ умнитѣ хора челото се строи по-особенъ начинъ, а който не е уменъ, челото му има другъ строежъ. Слѣдъ туй, като слизате надолу по лицето, до човѣшкия носъ, той е частъ отъ лицето. Сега, насъ въ съврѣменния свѣтъ ни е страхъ да се докосваме до тази книга, не я отваряме, тя с свещенна, и азъ нѣма да я зачекна, има нѣща, за които да ми давате и милиони, не бихъ ви ги казалъ. Но, трѣбва да знаемъ, че най-свещеното нещо, което човѣкъ има въ себе си, слѣдъ главата си, това е неговото лице.
към беседата >>
“ Спрешъ се при нѣкой изворъ, той ти говори: „Слушай, ти пиешъ отъ мене, но онзи день ти обра брата си и го уби, азъ съжалявамъ, че влизамъ въ тебе“, Но, азъ съмъ жаденъ.
Това е образътъ Божий. Другъ единъ образъ има, който постоянно дѣйствува. Това е Божествениятъ образъ. И когато ние не живѣемъ добре, хвърляме една сѣнка, и този образъ го виждаме мраченъ и сериозенъ. Спрешъ се при едно дърво, то ти казва: „Слушай, ти защо взе кравата на онази вдовица, тя плаче, знаешъ ли това?
“ Спрешъ се при нѣкой изворъ, той ти говори: „Слушай, ти пиешъ отъ мене, но онзи день ти обра брата си и го уби, азъ съжалявамъ, че влизамъ въ тебе“, Но, азъ съмъ жаденъ.
Ти като пиешъ отъ този изворъ, върнешъ се дома, казвашъ: „Съвестьта ме бори“. И сега, като се върнемъ, казваме: „Съвестьта го бори – това-онова.“
към беседата >>
Този образъ като влѣзе въ насъ, ние ще имаме миръ.
Сега, ние трѣбва да се обърнемъ и да потърсимъ образа на Любовьта.
Този образъ като влѣзе въ насъ, ние ще имаме миръ.
към беседата >>
Челото на всѣки има извѣстенъ строежъ, и показва дали той е философъ, дали той е практиченъ човѣкъ, дали е религиозенъ, дали е духовенъ, дали е музикантъ, дали е художникъ и т.н – неговата интелигентность се изразява по челото му, по строежа на челото му.
Строежътъ на очитѣ показва какъвъ е строежътъ на мозъка, какви сили се криятъ, дали ще може този човѣкъ да говори или не. Като казвамъ очитѣ, не разбирамъ само какъ гледа човѣкъ, но какъвъ е общия строежъ на очитѣ, съ всичкитѣ свои външни сенки. Това показва дали човѣкъ е идѣенъ, или е богатъ само на думи. Думи, думи, думи, но ако взѣмешъ да ги прѣведешъ, слѣдъ като е говорилъ 2–3 часа, едва ли ще е казалъ двѣ важни идеи вѫтрѣ. Тогава всички казватъ, че той е ученъ човѣкъ.
Челото на всѣки има извѣстенъ строежъ, и показва дали той е философъ, дали той е практиченъ човѣкъ, дали е религиозенъ, дали е духовенъ, дали е музикантъ, дали е художникъ и т.н – неговата интелигентность се изразява по челото му, по строежа на челото му.
Въ умнитѣ хора челото се строи по-особенъ начинъ, а който не е уменъ, челото му има другъ строежъ. Слѣдъ туй, като слизате надолу по лицето, до човѣшкия носъ, той е частъ отъ лицето. Сега, насъ въ съврѣменния свѣтъ ни е страхъ да се докосваме до тази книга, не я отваряме, тя с свещенна, и азъ нѣма да я зачекна, има нѣща, за които да ми давате и милиони, не бихъ ви ги казалъ. Но, трѣбва да знаемъ, че най-свещеното нещо, което човѣкъ има въ себе си, слѣдъ главата си, това е неговото лице. Това е външната страна на човѣка, това е образътъ му.
към беседата >>
Ти като пиешъ отъ този изворъ, върнешъ се дома, казвашъ: „Съвестьта ме бори“.
Другъ единъ образъ има, който постоянно дѣйствува. Това е Божествениятъ образъ. И когато ние не живѣемъ добре, хвърляме една сѣнка, и този образъ го виждаме мраченъ и сериозенъ. Спрешъ се при едно дърво, то ти казва: „Слушай, ти защо взе кравата на онази вдовица, тя плаче, знаешъ ли това? “ Спрешъ се при нѣкой изворъ, той ти говори: „Слушай, ти пиешъ отъ мене, но онзи день ти обра брата си и го уби, азъ съжалявамъ, че влизамъ въ тебе“, Но, азъ съмъ жаденъ.
Ти като пиешъ отъ този изворъ, върнешъ се дома, казвашъ: „Съвестьта ме бори“.
И сега, като се върнемъ, казваме: „Съвестьта го бори – това-онова.“
към беседата >>
Сега, колко отъ васъ сте готови да влѣзете въ тази топлина?
Сега, колко отъ васъ сте готови да влѣзете въ тази топлина?
Ще кажете: „Готови сме вече“. Да, азъ вѣрвамъ, че сте готови, но не сте точни. Ако закъснѣете половинъ минута, ще изгубите условията. Въ този огънь ще влѣзете точно на врѣме, и точно на врѣме ще излѣзете. Има светии, които сѫ живѣли по 20 години въ пустинитѣ, и сѫ молили да намѣрятъ този промѣждутъкъ, да намѣрятъ тѣхното врѣме, да влѣзатъ въ този огънь.
към беседата >>
Въ умнитѣ хора челото се строи по-особенъ начинъ, а който не е уменъ, челото му има другъ строежъ.
Като казвамъ очитѣ, не разбирамъ само какъ гледа човѣкъ, но какъвъ е общия строежъ на очитѣ, съ всичкитѣ свои външни сенки. Това показва дали човѣкъ е идѣенъ, или е богатъ само на думи. Думи, думи, думи, но ако взѣмешъ да ги прѣведешъ, слѣдъ като е говорилъ 2–3 часа, едва ли ще е казалъ двѣ важни идеи вѫтрѣ. Тогава всички казватъ, че той е ученъ човѣкъ. Челото на всѣки има извѣстенъ строежъ, и показва дали той е философъ, дали той е практиченъ човѣкъ, дали е религиозенъ, дали е духовенъ, дали е музикантъ, дали е художникъ и т.н – неговата интелигентность се изразява по челото му, по строежа на челото му.
Въ умнитѣ хора челото се строи по-особенъ начинъ, а който не е уменъ, челото му има другъ строежъ.
Слѣдъ туй, като слизате надолу по лицето, до човѣшкия носъ, той е частъ отъ лицето. Сега, насъ въ съврѣменния свѣтъ ни е страхъ да се докосваме до тази книга, не я отваряме, тя с свещенна, и азъ нѣма да я зачекна, има нѣща, за които да ми давате и милиони, не бихъ ви ги казалъ. Но, трѣбва да знаемъ, че най-свещеното нещо, което човѣкъ има въ себе си, слѣдъ главата си, това е неговото лице. Това е външната страна на човѣка, това е образътъ му. И дѣйствително, нѣкой пѫть енергиитѣ у човѣка сѫ така накоплени, тѣ се събиратъ по лицето му.
към беседата >>
И сега, като се върнемъ, казваме: „Съвестьта го бори – това-онова.“
Това е Божествениятъ образъ. И когато ние не живѣемъ добре, хвърляме една сѣнка, и този образъ го виждаме мраченъ и сериозенъ. Спрешъ се при едно дърво, то ти казва: „Слушай, ти защо взе кравата на онази вдовица, тя плаче, знаешъ ли това? “ Спрешъ се при нѣкой изворъ, той ти говори: „Слушай, ти пиешъ отъ мене, но онзи день ти обра брата си и го уби, азъ съжалявамъ, че влизамъ въ тебе“, Но, азъ съмъ жаденъ. Ти като пиешъ отъ този изворъ, върнешъ се дома, казвашъ: „Съвестьта ме бори“.
И сега, като се върнемъ, казваме: „Съвестьта го бори – това-онова.“
към беседата >>
Ще кажете: „Готови сме вече“.
Сега, колко отъ васъ сте готови да влѣзете въ тази топлина?
Ще кажете: „Готови сме вече“.
Да, азъ вѣрвамъ, че сте готови, но не сте точни. Ако закъснѣете половинъ минута, ще изгубите условията. Въ този огънь ще влѣзете точно на врѣме, и точно на врѣме ще излѣзете. Има светии, които сѫ живѣли по 20 години въ пустинитѣ, и сѫ молили да намѣрятъ този промѣждутъкъ, да намѣрятъ тѣхното врѣме, да влѣзатъ въ този огънь. Небето се отваря и затваря, и като се отвори, нѣма много да мислишъ, ще влѣзешъ, ще влѣзешъ и паша ще намѣришъ.
към беседата >>
Слѣдъ туй, като слизате надолу по лицето, до човѣшкия носъ, той е частъ отъ лицето.
Това показва дали човѣкъ е идѣенъ, или е богатъ само на думи. Думи, думи, думи, но ако взѣмешъ да ги прѣведешъ, слѣдъ като е говорилъ 2–3 часа, едва ли ще е казалъ двѣ важни идеи вѫтрѣ. Тогава всички казватъ, че той е ученъ човѣкъ. Челото на всѣки има извѣстенъ строежъ, и показва дали той е философъ, дали той е практиченъ човѣкъ, дали е религиозенъ, дали е духовенъ, дали е музикантъ, дали е художникъ и т.н – неговата интелигентность се изразява по челото му, по строежа на челото му. Въ умнитѣ хора челото се строи по-особенъ начинъ, а който не е уменъ, челото му има другъ строежъ.
Слѣдъ туй, като слизате надолу по лицето, до човѣшкия носъ, той е частъ отъ лицето.
Сега, насъ въ съврѣменния свѣтъ ни е страхъ да се докосваме до тази книга, не я отваряме, тя с свещенна, и азъ нѣма да я зачекна, има нѣща, за които да ми давате и милиони, не бихъ ви ги казалъ. Но, трѣбва да знаемъ, че най-свещеното нещо, което човѣкъ има въ себе си, слѣдъ главата си, това е неговото лице. Това е външната страна на човѣка, това е образътъ му. И дѣйствително, нѣкой пѫть енергиитѣ у човѣка сѫ така накоплени, тѣ се събиратъ по лицето му. По всичкитѣ части на лицето има особени центрове, и когато тази енергия е накоплена, събрана по тия центрове на лицето, вие може да усѣщате едно вдъхновение, а когато изчезне тази енергия, вие се усѣщате демагнетизирани, изпразнени, изгубвате си куража.
към беседата >>
„Чий образъ е този?
„Чий образъ е този?
“
към беседата >>
Да, азъ вѣрвамъ, че сте готови, но не сте точни.
Сега, колко отъ васъ сте готови да влѣзете въ тази топлина? Ще кажете: „Готови сме вече“.
Да, азъ вѣрвамъ, че сте готови, но не сте точни.
Ако закъснѣете половинъ минута, ще изгубите условията. Въ този огънь ще влѣзете точно на врѣме, и точно на врѣме ще излѣзете. Има светии, които сѫ живѣли по 20 години въ пустинитѣ, и сѫ молили да намѣрятъ този промѣждутъкъ, да намѣрятъ тѣхното врѣме, да влѣзатъ въ този огънь. Небето се отваря и затваря, и като се отвори, нѣма много да мислишъ, ще влѣзешъ, ще влѣзешъ и паша ще намѣришъ.
към беседата >>
Сега, насъ въ съврѣменния свѣтъ ни е страхъ да се докосваме до тази книга, не я отваряме, тя с свещенна, и азъ нѣма да я зачекна, има нѣща, за които да ми давате и милиони, не бихъ ви ги казалъ.
Думи, думи, думи, но ако взѣмешъ да ги прѣведешъ, слѣдъ като е говорилъ 2–3 часа, едва ли ще е казалъ двѣ важни идеи вѫтрѣ. Тогава всички казватъ, че той е ученъ човѣкъ. Челото на всѣки има извѣстенъ строежъ, и показва дали той е философъ, дали той е практиченъ човѣкъ, дали е религиозенъ, дали е духовенъ, дали е музикантъ, дали е художникъ и т.н – неговата интелигентность се изразява по челото му, по строежа на челото му. Въ умнитѣ хора челото се строи по-особенъ начинъ, а който не е уменъ, челото му има другъ строежъ. Слѣдъ туй, като слизате надолу по лицето, до човѣшкия носъ, той е частъ отъ лицето.
Сега, насъ въ съврѣменния свѣтъ ни е страхъ да се докосваме до тази книга, не я отваряме, тя с свещенна, и азъ нѣма да я зачекна, има нѣща, за които да ми давате и милиони, не бихъ ви ги казалъ.
Но, трѣбва да знаемъ, че най-свещеното нещо, което човѣкъ има въ себе си, слѣдъ главата си, това е неговото лице. Това е външната страна на човѣка, това е образътъ му. И дѣйствително, нѣкой пѫть енергиитѣ у човѣка сѫ така накоплени, тѣ се събиратъ по лицето му. По всичкитѣ части на лицето има особени центрове, и когато тази енергия е накоплена, събрана по тия центрове на лицето, вие може да усѣщате едно вдъхновение, а когато изчезне тази енергия, вие се усѣщате демагнетизирани, изпразнени, изгубвате си куража. И тогава, когато всички хора изгубятъ куража си, наблюдавайте какъвъ става цвѣта на лицето имъ.
към беседата >>
“
„Чий образъ е този?
“
към беседата >>
Ако закъснѣете половинъ минута, ще изгубите условията.
Сега, колко отъ васъ сте готови да влѣзете въ тази топлина? Ще кажете: „Готови сме вече“. Да, азъ вѣрвамъ, че сте готови, но не сте точни.
Ако закъснѣете половинъ минута, ще изгубите условията.
Въ този огънь ще влѣзете точно на врѣме, и точно на врѣме ще излѣзете. Има светии, които сѫ живѣли по 20 години въ пустинитѣ, и сѫ молили да намѣрятъ този промѣждутъкъ, да намѣрятъ тѣхното врѣме, да влѣзатъ въ този огънь. Небето се отваря и затваря, и като се отвори, нѣма много да мислишъ, ще влѣзешъ, ще влѣзешъ и паша ще намѣришъ.
към беседата >>
Но, трѣбва да знаемъ, че най-свещеното нещо, което човѣкъ има въ себе си, слѣдъ главата си, това е неговото лице.
Тогава всички казватъ, че той е ученъ човѣкъ. Челото на всѣки има извѣстенъ строежъ, и показва дали той е философъ, дали той е практиченъ човѣкъ, дали е религиозенъ, дали е духовенъ, дали е музикантъ, дали е художникъ и т.н – неговата интелигентность се изразява по челото му, по строежа на челото му. Въ умнитѣ хора челото се строи по-особенъ начинъ, а който не е уменъ, челото му има другъ строежъ. Слѣдъ туй, като слизате надолу по лицето, до човѣшкия носъ, той е частъ отъ лицето. Сега, насъ въ съврѣменния свѣтъ ни е страхъ да се докосваме до тази книга, не я отваряме, тя с свещенна, и азъ нѣма да я зачекна, има нѣща, за които да ми давате и милиони, не бихъ ви ги казалъ.
Но, трѣбва да знаемъ, че най-свещеното нещо, което човѣкъ има въ себе си, слѣдъ главата си, това е неговото лице.
Това е външната страна на човѣка, това е образътъ му. И дѣйствително, нѣкой пѫть енергиитѣ у човѣка сѫ така накоплени, тѣ се събиратъ по лицето му. По всичкитѣ части на лицето има особени центрове, и когато тази енергия е накоплена, събрана по тия центрове на лицето, вие може да усѣщате едно вдъхновение, а когато изчезне тази енергия, вие се усѣщате демагнетизирани, изпразнени, изгубвате си куража. И тогава, когато всички хора изгубятъ куража си, наблюдавайте какъвъ става цвѣта на лицето имъ. Нѣкой пѫть човѣкъ е веселъ, пѣе си, уплашите го, и той пожълтѣва.
към беседата >>
И послѣ, философствуватъ, какво нещо е съвесть, това-онова.
И послѣ, философствуватъ, какво нещо е съвесть, това-онова.
Тия мисли, който сега ни занимаватъ, тия желания, който сега ни занимаватъ, тия дѣйствия, който сега ни занимаватъ, на кого сѫ тѣ? На Бога ли сѫ? За примѣръ, азъ не съмъ срещналъ още едно общество, дѣто хората, като нѣкои стоици да стоятъ, да гледатъ съ снисхождѣние на другитѣ. Даже у най-религиознитѣ хора виждамъ едно користолюбие. Казвате: „Той не знае да говори“.
към беседата >>
Въ този огънь ще влѣзете точно на врѣме, и точно на врѣме ще излѣзете.
Сега, колко отъ васъ сте готови да влѣзете въ тази топлина? Ще кажете: „Готови сме вече“. Да, азъ вѣрвамъ, че сте готови, но не сте точни. Ако закъснѣете половинъ минута, ще изгубите условията.
Въ този огънь ще влѣзете точно на врѣме, и точно на врѣме ще излѣзете.
Има светии, които сѫ живѣли по 20 години въ пустинитѣ, и сѫ молили да намѣрятъ този промѣждутъкъ, да намѣрятъ тѣхното врѣме, да влѣзатъ въ този огънь. Небето се отваря и затваря, и като се отвори, нѣма много да мислишъ, ще влѣзешъ, ще влѣзешъ и паша ще намѣришъ.
към беседата >>
Това е външната страна на човѣка, това е образътъ му.
Челото на всѣки има извѣстенъ строежъ, и показва дали той е философъ, дали той е практиченъ човѣкъ, дали е религиозенъ, дали е духовенъ, дали е музикантъ, дали е художникъ и т.н – неговата интелигентность се изразява по челото му, по строежа на челото му. Въ умнитѣ хора челото се строи по-особенъ начинъ, а който не е уменъ, челото му има другъ строежъ. Слѣдъ туй, като слизате надолу по лицето, до човѣшкия носъ, той е частъ отъ лицето. Сега, насъ въ съврѣменния свѣтъ ни е страхъ да се докосваме до тази книга, не я отваряме, тя с свещенна, и азъ нѣма да я зачекна, има нѣща, за които да ми давате и милиони, не бихъ ви ги казалъ. Но, трѣбва да знаемъ, че най-свещеното нещо, което човѣкъ има въ себе си, слѣдъ главата си, това е неговото лице.
Това е външната страна на човѣка, това е образътъ му.
И дѣйствително, нѣкой пѫть енергиитѣ у човѣка сѫ така накоплени, тѣ се събиратъ по лицето му. По всичкитѣ части на лицето има особени центрове, и когато тази енергия е накоплена, събрана по тия центрове на лицето, вие може да усѣщате едно вдъхновение, а когато изчезне тази енергия, вие се усѣщате демагнетизирани, изпразнени, изгубвате си куража. И тогава, когато всички хора изгубятъ куража си, наблюдавайте какъвъ става цвѣта на лицето имъ. Нѣкой пѫть човѣкъ е веселъ, пѣе си, уплашите го, и той пожълтѣва. Защо пожълтѣва?
към беседата >>
Тия мисли, който сега ни занимаватъ, тия желания, който сега ни занимаватъ, тия дѣйствия, който сега ни занимаватъ, на кого сѫ тѣ?
И послѣ, философствуватъ, какво нещо е съвесть, това-онова.
Тия мисли, който сега ни занимаватъ, тия желания, който сега ни занимаватъ, тия дѣйствия, който сега ни занимаватъ, на кого сѫ тѣ?
На Бога ли сѫ? За примѣръ, азъ не съмъ срещналъ още едно общество, дѣто хората, като нѣкои стоици да стоятъ, да гледатъ съ снисхождѣние на другитѣ. Даже у най-религиознитѣ хора виждамъ едно користолюбие. Казвате: „Той не знае да говори“. Ами кой знае да говори?
към беседата >>
Има светии, които сѫ живѣли по 20 години въ пустинитѣ, и сѫ молили да намѣрятъ този промѣждутъкъ, да намѣрятъ тѣхното врѣме, да влѣзатъ въ този огънь.
Сега, колко отъ васъ сте готови да влѣзете въ тази топлина? Ще кажете: „Готови сме вече“. Да, азъ вѣрвамъ, че сте готови, но не сте точни. Ако закъснѣете половинъ минута, ще изгубите условията. Въ този огънь ще влѣзете точно на врѣме, и точно на врѣме ще излѣзете.
Има светии, които сѫ живѣли по 20 години въ пустинитѣ, и сѫ молили да намѣрятъ този промѣждутъкъ, да намѣрятъ тѣхното врѣме, да влѣзатъ въ този огънь.
Небето се отваря и затваря, и като се отвори, нѣма много да мислишъ, ще влѣзешъ, ще влѣзешъ и паша ще намѣришъ.
към беседата >>
И дѣйствително, нѣкой пѫть енергиитѣ у човѣка сѫ така накоплени, тѣ се събиратъ по лицето му.
Въ умнитѣ хора челото се строи по-особенъ начинъ, а който не е уменъ, челото му има другъ строежъ. Слѣдъ туй, като слизате надолу по лицето, до човѣшкия носъ, той е частъ отъ лицето. Сега, насъ въ съврѣменния свѣтъ ни е страхъ да се докосваме до тази книга, не я отваряме, тя с свещенна, и азъ нѣма да я зачекна, има нѣща, за които да ми давате и милиони, не бихъ ви ги казалъ. Но, трѣбва да знаемъ, че най-свещеното нещо, което човѣкъ има въ себе си, слѣдъ главата си, това е неговото лице. Това е външната страна на човѣка, това е образътъ му.
И дѣйствително, нѣкой пѫть енергиитѣ у човѣка сѫ така накоплени, тѣ се събиратъ по лицето му.
По всичкитѣ части на лицето има особени центрове, и когато тази енергия е накоплена, събрана по тия центрове на лицето, вие може да усѣщате едно вдъхновение, а когато изчезне тази енергия, вие се усѣщате демагнетизирани, изпразнени, изгубвате си куража. И тогава, когато всички хора изгубятъ куража си, наблюдавайте какъвъ става цвѣта на лицето имъ. Нѣкой пѫть човѣкъ е веселъ, пѣе си, уплашите го, и той пожълтѣва. Защо пожълтѣва? Това показва, че слѣдъ като се е уплашилъ, почналъ е да мисли, прѣди това не е мислилъ той.
към беседата >>
На Бога ли сѫ?
И послѣ, философствуватъ, какво нещо е съвесть, това-онова. Тия мисли, който сега ни занимаватъ, тия желания, който сега ни занимаватъ, тия дѣйствия, който сега ни занимаватъ, на кого сѫ тѣ?
На Бога ли сѫ?
За примѣръ, азъ не съмъ срещналъ още едно общество, дѣто хората, като нѣкои стоици да стоятъ, да гледатъ съ снисхождѣние на другитѣ. Даже у най-религиознитѣ хора виждамъ едно користолюбие. Казвате: „Той не знае да говори“. Ами кой знае да говори? „Той не е идеаленъ“.
към беседата >>
Небето се отваря и затваря, и като се отвори, нѣма много да мислишъ, ще влѣзешъ, ще влѣзешъ и паша ще намѣришъ.
Ще кажете: „Готови сме вече“. Да, азъ вѣрвамъ, че сте готови, но не сте точни. Ако закъснѣете половинъ минута, ще изгубите условията. Въ този огънь ще влѣзете точно на врѣме, и точно на врѣме ще излѣзете. Има светии, които сѫ живѣли по 20 години въ пустинитѣ, и сѫ молили да намѣрятъ този промѣждутъкъ, да намѣрятъ тѣхното врѣме, да влѣзатъ въ този огънь.
Небето се отваря и затваря, и като се отвори, нѣма много да мислишъ, ще влѣзешъ, ще влѣзешъ и паша ще намѣришъ.
към беседата >>
По всичкитѣ части на лицето има особени центрове, и когато тази енергия е накоплена, събрана по тия центрове на лицето, вие може да усѣщате едно вдъхновение, а когато изчезне тази енергия, вие се усѣщате демагнетизирани, изпразнени, изгубвате си куража.
Слѣдъ туй, като слизате надолу по лицето, до човѣшкия носъ, той е частъ отъ лицето. Сега, насъ въ съврѣменния свѣтъ ни е страхъ да се докосваме до тази книга, не я отваряме, тя с свещенна, и азъ нѣма да я зачекна, има нѣща, за които да ми давате и милиони, не бихъ ви ги казалъ. Но, трѣбва да знаемъ, че най-свещеното нещо, което човѣкъ има въ себе си, слѣдъ главата си, това е неговото лице. Това е външната страна на човѣка, това е образътъ му. И дѣйствително, нѣкой пѫть енергиитѣ у човѣка сѫ така накоплени, тѣ се събиратъ по лицето му.
По всичкитѣ части на лицето има особени центрове, и когато тази енергия е накоплена, събрана по тия центрове на лицето, вие може да усѣщате едно вдъхновение, а когато изчезне тази енергия, вие се усѣщате демагнетизирани, изпразнени, изгубвате си куража.
И тогава, когато всички хора изгубятъ куража си, наблюдавайте какъвъ става цвѣта на лицето имъ. Нѣкой пѫть човѣкъ е веселъ, пѣе си, уплашите го, и той пожълтѣва. Защо пожълтѣва? Това показва, че слѣдъ като се е уплашилъ, почналъ е да мисли, прѣди това не е мислилъ той.
към беседата >>
За примѣръ, азъ не съмъ срещналъ още едно общество, дѣто хората, като нѣкои стоици да стоятъ, да гледатъ съ снисхождѣние на другитѣ.
И послѣ, философствуватъ, какво нещо е съвесть, това-онова. Тия мисли, който сега ни занимаватъ, тия желания, който сега ни занимаватъ, тия дѣйствия, който сега ни занимаватъ, на кого сѫ тѣ? На Бога ли сѫ?
За примѣръ, азъ не съмъ срещналъ още едно общество, дѣто хората, като нѣкои стоици да стоятъ, да гледатъ съ снисхождѣние на другитѣ.
Даже у най-религиознитѣ хора виждамъ едно користолюбие. Казвате: „Той не знае да говори“. Ами кой знае да говори? „Той не е идеаленъ“. Ами кой отъ насъ е идеаленъ?
към беседата >>
„Чий е този образъ?
„Чий е този образъ?
“
към беседата >>
И тогава, когато всички хора изгубятъ куража си, наблюдавайте какъвъ става цвѣта на лицето имъ.
Сега, насъ въ съврѣменния свѣтъ ни е страхъ да се докосваме до тази книга, не я отваряме, тя с свещенна, и азъ нѣма да я зачекна, има нѣща, за които да ми давате и милиони, не бихъ ви ги казалъ. Но, трѣбва да знаемъ, че най-свещеното нещо, което човѣкъ има въ себе си, слѣдъ главата си, това е неговото лице. Това е външната страна на човѣка, това е образътъ му. И дѣйствително, нѣкой пѫть енергиитѣ у човѣка сѫ така накоплени, тѣ се събиратъ по лицето му. По всичкитѣ части на лицето има особени центрове, и когато тази енергия е накоплена, събрана по тия центрове на лицето, вие може да усѣщате едно вдъхновение, а когато изчезне тази енергия, вие се усѣщате демагнетизирани, изпразнени, изгубвате си куража.
И тогава, когато всички хора изгубятъ куража си, наблюдавайте какъвъ става цвѣта на лицето имъ.
Нѣкой пѫть човѣкъ е веселъ, пѣе си, уплашите го, и той пожълтѣва. Защо пожълтѣва? Това показва, че слѣдъ като се е уплашилъ, почналъ е да мисли, прѣди това не е мислилъ той.
към беседата >>
Даже у най-религиознитѣ хора виждамъ едно користолюбие.
И послѣ, философствуватъ, какво нещо е съвесть, това-онова. Тия мисли, който сега ни занимаватъ, тия желания, който сега ни занимаватъ, тия дѣйствия, който сега ни занимаватъ, на кого сѫ тѣ? На Бога ли сѫ? За примѣръ, азъ не съмъ срещналъ още едно общество, дѣто хората, като нѣкои стоици да стоятъ, да гледатъ съ снисхождѣние на другитѣ.
Даже у най-религиознитѣ хора виждамъ едно користолюбие.
Казвате: „Той не знае да говори“. Ами кой знае да говори? „Той не е идеаленъ“. Ами кой отъ насъ е идеаленъ? Знаете ли какво азъ разбирамъ, когато имамъ онзи Божественъ миръ, онова Божествено благоволение, онази висша Любовь, онази висша интелигентность, и когато азъ чувствувамъ, че съмъ въ връзка съ васъ, и вие сте въ връзка съ мене?
към беседата >>
“
„Чий е този образъ?
“
към беседата >>
Нѣкой пѫть човѣкъ е веселъ, пѣе си, уплашите го, и той пожълтѣва.
Но, трѣбва да знаемъ, че най-свещеното нещо, което човѣкъ има въ себе си, слѣдъ главата си, това е неговото лице. Това е външната страна на човѣка, това е образътъ му. И дѣйствително, нѣкой пѫть енергиитѣ у човѣка сѫ така накоплени, тѣ се събиратъ по лицето му. По всичкитѣ части на лицето има особени центрове, и когато тази енергия е накоплена, събрана по тия центрове на лицето, вие може да усѣщате едно вдъхновение, а когато изчезне тази енергия, вие се усѣщате демагнетизирани, изпразнени, изгубвате си куража. И тогава, когато всички хора изгубятъ куража си, наблюдавайте какъвъ става цвѣта на лицето имъ.
Нѣкой пѫть човѣкъ е веселъ, пѣе си, уплашите го, и той пожълтѣва.
Защо пожълтѣва? Това показва, че слѣдъ като се е уплашилъ, почналъ е да мисли, прѣди това не е мислилъ той.
към беседата >>
Казвате: „Той не знае да говори“.
И послѣ, философствуватъ, какво нещо е съвесть, това-онова. Тия мисли, който сега ни занимаватъ, тия желания, който сега ни занимаватъ, тия дѣйствия, който сега ни занимаватъ, на кого сѫ тѣ? На Бога ли сѫ? За примѣръ, азъ не съмъ срещналъ още едно общество, дѣто хората, като нѣкои стоици да стоятъ, да гледатъ съ снисхождѣние на другитѣ. Даже у най-религиознитѣ хора виждамъ едно користолюбие.
Казвате: „Той не знае да говори“.
Ами кой знае да говори? „Той не е идеаленъ“. Ами кой отъ насъ е идеаленъ? Знаете ли какво азъ разбирамъ, когато имамъ онзи Божественъ миръ, онова Божествено благоволение, онази висша Любовь, онази висша интелигентность, и когато азъ чувствувамъ, че съмъ въ връзка съ васъ, и вие сте въ връзка съ мене?
към беседата >>
И пакъ ще остане мисъльта у васъ: дали туй нещо, което се разправя е вѣрно или не?
И пакъ ще остане мисъльта у васъ: дали туй нещо, което се разправя е вѣрно или не?
Направете опита, който ви казвамъ. Нѣма нищо по възвишено, по-идеално отъ това, човѣкъ да се свърже само съ една майка, да преживѣе това, и всичкиятъ му животъ ще бѫде осмислѣнъ. Като се върне на земята, земниятъ му животъ ще бѫде осмислѣнъ, и прѣзъ цѣлиятъ му животъ неговото лице ще свѣти, и ще каже: „Да, азъ зная, азъ бѣхъ на едно мѣсто, и никога нѣма да изгладя тази картина.“ Който има тази картина, ще приеме този образъ. Има ли този образъ вѫтрѣшно, той ще приеме тази картина. Имаме ли този образъ, ние сме идеални.
към беседата >>
Защо пожълтѣва?
Това е външната страна на човѣка, това е образътъ му. И дѣйствително, нѣкой пѫть енергиитѣ у човѣка сѫ така накоплени, тѣ се събиратъ по лицето му. По всичкитѣ части на лицето има особени центрове, и когато тази енергия е накоплена, събрана по тия центрове на лицето, вие може да усѣщате едно вдъхновение, а когато изчезне тази енергия, вие се усѣщате демагнетизирани, изпразнени, изгубвате си куража. И тогава, когато всички хора изгубятъ куража си, наблюдавайте какъвъ става цвѣта на лицето имъ. Нѣкой пѫть човѣкъ е веселъ, пѣе си, уплашите го, и той пожълтѣва.
Защо пожълтѣва?
Това показва, че слѣдъ като се е уплашилъ, почналъ е да мисли, прѣди това не е мислилъ той.
към беседата >>
Ами кой знае да говори?
Тия мисли, който сега ни занимаватъ, тия желания, който сега ни занимаватъ, тия дѣйствия, който сега ни занимаватъ, на кого сѫ тѣ? На Бога ли сѫ? За примѣръ, азъ не съмъ срещналъ още едно общество, дѣто хората, като нѣкои стоици да стоятъ, да гледатъ съ снисхождѣние на другитѣ. Даже у най-религиознитѣ хора виждамъ едно користолюбие. Казвате: „Той не знае да говори“.
Ами кой знае да говори?
„Той не е идеаленъ“. Ами кой отъ насъ е идеаленъ? Знаете ли какво азъ разбирамъ, когато имамъ онзи Божественъ миръ, онова Божествено благоволение, онази висша Любовь, онази висша интелигентность, и когато азъ чувствувамъ, че съмъ въ връзка съ васъ, и вие сте въ връзка съ мене?
към беседата >>
Направете опита, който ви казвамъ.
И пакъ ще остане мисъльта у васъ: дали туй нещо, което се разправя е вѣрно или не?
Направете опита, който ви казвамъ.
Нѣма нищо по възвишено, по-идеално отъ това, човѣкъ да се свърже само съ една майка, да преживѣе това, и всичкиятъ му животъ ще бѫде осмислѣнъ. Като се върне на земята, земниятъ му животъ ще бѫде осмислѣнъ, и прѣзъ цѣлиятъ му животъ неговото лице ще свѣти, и ще каже: „Да, азъ зная, азъ бѣхъ на едно мѣсто, и никога нѣма да изгладя тази картина.“ Който има тази картина, ще приеме този образъ. Има ли този образъ вѫтрѣшно, той ще приеме тази картина. Имаме ли този образъ, ние сме идеални. Азъ питамъ: Същото нѣщо не е ли, я вижте онзи момъкъ, който носи образа на своята възлюблена, колко е кротъкъ, милъ навсѣкѫдѣ.
към беседата >>
Това показва, че слѣдъ като се е уплашилъ, почналъ е да мисли, прѣди това не е мислилъ той.
И дѣйствително, нѣкой пѫть енергиитѣ у човѣка сѫ така накоплени, тѣ се събиратъ по лицето му. По всичкитѣ части на лицето има особени центрове, и когато тази енергия е накоплена, събрана по тия центрове на лицето, вие може да усѣщате едно вдъхновение, а когато изчезне тази енергия, вие се усѣщате демагнетизирани, изпразнени, изгубвате си куража. И тогава, когато всички хора изгубятъ куража си, наблюдавайте какъвъ става цвѣта на лицето имъ. Нѣкой пѫть човѣкъ е веселъ, пѣе си, уплашите го, и той пожълтѣва. Защо пожълтѣва?
Това показва, че слѣдъ като се е уплашилъ, почналъ е да мисли, прѣди това не е мислилъ той.
към беседата >>
„Той не е идеаленъ“.
На Бога ли сѫ? За примѣръ, азъ не съмъ срещналъ още едно общество, дѣто хората, като нѣкои стоици да стоятъ, да гледатъ съ снисхождѣние на другитѣ. Даже у най-религиознитѣ хора виждамъ едно користолюбие. Казвате: „Той не знае да говори“. Ами кой знае да говори?
„Той не е идеаленъ“.
Ами кой отъ насъ е идеаленъ? Знаете ли какво азъ разбирамъ, когато имамъ онзи Божественъ миръ, онова Божествено благоволение, онази висша Любовь, онази висша интелигентность, и когато азъ чувствувамъ, че съмъ въ връзка съ васъ, и вие сте въ връзка съ мене?
към беседата >>
Нѣма нищо по възвишено, по-идеално отъ това, човѣкъ да се свърже само съ една майка, да преживѣе това, и всичкиятъ му животъ ще бѫде осмислѣнъ.
И пакъ ще остане мисъльта у васъ: дали туй нещо, което се разправя е вѣрно или не? Направете опита, който ви казвамъ.
Нѣма нищо по възвишено, по-идеално отъ това, човѣкъ да се свърже само съ една майка, да преживѣе това, и всичкиятъ му животъ ще бѫде осмислѣнъ.
Като се върне на земята, земниятъ му животъ ще бѫде осмислѣнъ, и прѣзъ цѣлиятъ му животъ неговото лице ще свѣти, и ще каже: „Да, азъ зная, азъ бѣхъ на едно мѣсто, и никога нѣма да изгладя тази картина.“ Който има тази картина, ще приеме този образъ. Има ли този образъ вѫтрѣшно, той ще приеме тази картина. Имаме ли този образъ, ние сме идеални. Азъ питамъ: Същото нѣщо не е ли, я вижте онзи момъкъ, който носи образа на своята възлюблена, колко е кротъкъ, милъ навсѣкѫдѣ. Рано става, пише поезия, музика учи.
към беседата >>
И казва сега Христосъ: „Чий е този образъ?
И казва сега Христосъ: „Чий е този образъ?
“ Тази наука е необходима за всички онѣзи, които сѫ тръгнали по духовния пѫть, тѣ трѣбва да иматъ едни истински познания за себе си. Често, гледамъ, вие искате нѣкой човѣкъ да го взѣмете и да го направите духовенъ. Вие не можете да създадете човѣка духовенъ. За да бѫде човѣкъ духовенъ, той трѣбва да е роденъ духовенъ. Духовниятъ човѣкъ е едно създание на хиляди и милиони години, а не на единъ вѣкъ, на два вѣка.
към беседата >>
Ами кой отъ насъ е идеаленъ?
За примѣръ, азъ не съмъ срещналъ още едно общество, дѣто хората, като нѣкои стоици да стоятъ, да гледатъ съ снисхождѣние на другитѣ. Даже у най-религиознитѣ хора виждамъ едно користолюбие. Казвате: „Той не знае да говори“. Ами кой знае да говори? „Той не е идеаленъ“.
Ами кой отъ насъ е идеаленъ?
Знаете ли какво азъ разбирамъ, когато имамъ онзи Божественъ миръ, онова Божествено благоволение, онази висша Любовь, онази висша интелигентность, и когато азъ чувствувамъ, че съмъ въ връзка съ васъ, и вие сте въ връзка съ мене?
към беседата >>
Като се върне на земята, земниятъ му животъ ще бѫде осмислѣнъ, и прѣзъ цѣлиятъ му животъ неговото лице ще свѣти, и ще каже: „Да, азъ зная, азъ бѣхъ на едно мѣсто, и никога нѣма да изгладя тази картина.“ Който има тази картина, ще приеме този образъ.
И пакъ ще остане мисъльта у васъ: дали туй нещо, което се разправя е вѣрно или не? Направете опита, който ви казвамъ. Нѣма нищо по възвишено, по-идеално отъ това, човѣкъ да се свърже само съ една майка, да преживѣе това, и всичкиятъ му животъ ще бѫде осмислѣнъ.
Като се върне на земята, земниятъ му животъ ще бѫде осмислѣнъ, и прѣзъ цѣлиятъ му животъ неговото лице ще свѣти, и ще каже: „Да, азъ зная, азъ бѣхъ на едно мѣсто, и никога нѣма да изгладя тази картина.“ Който има тази картина, ще приеме този образъ.
Има ли този образъ вѫтрѣшно, той ще приеме тази картина. Имаме ли този образъ, ние сме идеални. Азъ питамъ: Същото нѣщо не е ли, я вижте онзи момъкъ, който носи образа на своята възлюблена, колко е кротъкъ, милъ навсѣкѫдѣ. Рано става, пише поезия, музика учи. Ами че той носи образа на една мома!
към беседата >>
“ Тази наука е необходима за всички онѣзи, които сѫ тръгнали по духовния пѫть, тѣ трѣбва да иматъ едни истински познания за себе си.
И казва сега Христосъ: „Чий е този образъ?
“ Тази наука е необходима за всички онѣзи, които сѫ тръгнали по духовния пѫть, тѣ трѣбва да иматъ едни истински познания за себе си.
Често, гледамъ, вие искате нѣкой човѣкъ да го взѣмете и да го направите духовенъ. Вие не можете да създадете човѣка духовенъ. За да бѫде човѣкъ духовенъ, той трѣбва да е роденъ духовенъ. Духовниятъ човѣкъ е едно създание на хиляди и милиони години, а не на единъ вѣкъ, на два вѣка. Хиляди, хиляди и милиони години сѫ изминали и сѫ създали единъ човѣкъ.
към беседата >>
Знаете ли какво азъ разбирамъ, когато имамъ онзи Божественъ миръ, онова Божествено благоволение, онази висша Любовь, онази висша интелигентность, и когато азъ чувствувамъ, че съмъ въ връзка съ васъ, и вие сте въ връзка съ мене?
Даже у най-религиознитѣ хора виждамъ едно користолюбие. Казвате: „Той не знае да говори“. Ами кой знае да говори? „Той не е идеаленъ“. Ами кой отъ насъ е идеаленъ?
Знаете ли какво азъ разбирамъ, когато имамъ онзи Божественъ миръ, онова Божествено благоволение, онази висша Любовь, онази висша интелигентность, и когато азъ чувствувамъ, че съмъ въ връзка съ васъ, и вие сте въ връзка съ мене?
към беседата >>
Има ли този образъ вѫтрѣшно, той ще приеме тази картина.
И пакъ ще остане мисъльта у васъ: дали туй нещо, което се разправя е вѣрно или не? Направете опита, който ви казвамъ. Нѣма нищо по възвишено, по-идеално отъ това, човѣкъ да се свърже само съ една майка, да преживѣе това, и всичкиятъ му животъ ще бѫде осмислѣнъ. Като се върне на земята, земниятъ му животъ ще бѫде осмислѣнъ, и прѣзъ цѣлиятъ му животъ неговото лице ще свѣти, и ще каже: „Да, азъ зная, азъ бѣхъ на едно мѣсто, и никога нѣма да изгладя тази картина.“ Който има тази картина, ще приеме този образъ.
Има ли този образъ вѫтрѣшно, той ще приеме тази картина.
Имаме ли този образъ, ние сме идеални. Азъ питамъ: Същото нѣщо не е ли, я вижте онзи момъкъ, който носи образа на своята възлюблена, колко е кротъкъ, милъ навсѣкѫдѣ. Рано става, пише поезия, музика учи. Ами че той носи образа на една мома! Мислите ли, че когато Богъ влѣзе, че Неговия образъ нѣма да произвѣде по-велики неща въ душата.
към беседата >>
Често, гледамъ, вие искате нѣкой човѣкъ да го взѣмете и да го направите духовенъ.
И казва сега Христосъ: „Чий е този образъ? “ Тази наука е необходима за всички онѣзи, които сѫ тръгнали по духовния пѫть, тѣ трѣбва да иматъ едни истински познания за себе си.
Често, гледамъ, вие искате нѣкой човѣкъ да го взѣмете и да го направите духовенъ.
Вие не можете да създадете човѣка духовенъ. За да бѫде човѣкъ духовенъ, той трѣбва да е роденъ духовенъ. Духовниятъ човѣкъ е едно създание на хиляди и милиони години, а не на единъ вѣкъ, на два вѣка. Хиляди, хиляди и милиони години сѫ изминали и сѫ създали единъ човѣкъ. Слѣдователно, той е нещо извънредно.
към беседата >>
Сега, като ме слушате, вие казвате: „Покажи ни единъ начинъ, какъ да подобримъ живота си, какъ да добиемъ хлѣбъ?
Сега, като ме слушате, вие казвате: „Покажи ни единъ начинъ, какъ да подобримъ живота си, какъ да добиемъ хлѣбъ?
“ Нѣма защо, не е въпросътъ за хлѣба! Хлѣбътъ е осигуренъ, въздухътъ е осигуренъ, водата е осигурена, кѫщитѣ ви сѫ осигурени, всичко ви е осигурено.
към беседата >>
Имаме ли този образъ, ние сме идеални.
И пакъ ще остане мисъльта у васъ: дали туй нещо, което се разправя е вѣрно или не? Направете опита, който ви казвамъ. Нѣма нищо по възвишено, по-идеално отъ това, човѣкъ да се свърже само съ една майка, да преживѣе това, и всичкиятъ му животъ ще бѫде осмислѣнъ. Като се върне на земята, земниятъ му животъ ще бѫде осмислѣнъ, и прѣзъ цѣлиятъ му животъ неговото лице ще свѣти, и ще каже: „Да, азъ зная, азъ бѣхъ на едно мѣсто, и никога нѣма да изгладя тази картина.“ Който има тази картина, ще приеме този образъ. Има ли този образъ вѫтрѣшно, той ще приеме тази картина.
Имаме ли този образъ, ние сме идеални.
Азъ питамъ: Същото нѣщо не е ли, я вижте онзи момъкъ, който носи образа на своята възлюблена, колко е кротъкъ, милъ навсѣкѫдѣ. Рано става, пише поезия, музика учи. Ами че той носи образа на една мома! Мислите ли, че когато Богъ влѣзе, че Неговия образъ нѣма да произвѣде по-велики неща въ душата. Има друга сила по-велика отъ това!
към беседата >>
Вие не можете да създадете човѣка духовенъ.
И казва сега Христосъ: „Чий е този образъ? “ Тази наука е необходима за всички онѣзи, които сѫ тръгнали по духовния пѫть, тѣ трѣбва да иматъ едни истински познания за себе си. Често, гледамъ, вие искате нѣкой човѣкъ да го взѣмете и да го направите духовенъ.
Вие не можете да създадете човѣка духовенъ.
За да бѫде човѣкъ духовенъ, той трѣбва да е роденъ духовенъ. Духовниятъ човѣкъ е едно създание на хиляди и милиони години, а не на единъ вѣкъ, на два вѣка. Хиляди, хиляди и милиони години сѫ изминали и сѫ създали единъ човѣкъ. Слѣдователно, той е нещо извънредно. И човѣшкото сърдце е създадено по същия законъ.
към беседата >>
“ Нѣма защо, не е въпросътъ за хлѣба!
Сега, като ме слушате, вие казвате: „Покажи ни единъ начинъ, какъ да подобримъ живота си, какъ да добиемъ хлѣбъ?
“ Нѣма защо, не е въпросътъ за хлѣба!
Хлѣбътъ е осигуренъ, въздухътъ е осигуренъ, водата е осигурена, кѫщитѣ ви сѫ осигурени, всичко ви е осигурено.
към беседата >>
Азъ питамъ: Същото нѣщо не е ли, я вижте онзи момъкъ, който носи образа на своята възлюблена, колко е кротъкъ, милъ навсѣкѫдѣ.
Направете опита, който ви казвамъ. Нѣма нищо по възвишено, по-идеално отъ това, човѣкъ да се свърже само съ една майка, да преживѣе това, и всичкиятъ му животъ ще бѫде осмислѣнъ. Като се върне на земята, земниятъ му животъ ще бѫде осмислѣнъ, и прѣзъ цѣлиятъ му животъ неговото лице ще свѣти, и ще каже: „Да, азъ зная, азъ бѣхъ на едно мѣсто, и никога нѣма да изгладя тази картина.“ Който има тази картина, ще приеме този образъ. Има ли този образъ вѫтрѣшно, той ще приеме тази картина. Имаме ли този образъ, ние сме идеални.
Азъ питамъ: Същото нѣщо не е ли, я вижте онзи момъкъ, който носи образа на своята възлюблена, колко е кротъкъ, милъ навсѣкѫдѣ.
Рано става, пише поезия, музика учи. Ами че той носи образа на една мома! Мислите ли, че когато Богъ влѣзе, че Неговия образъ нѣма да произвѣде по-велики неща въ душата. Има друга сила по-велика отъ това! И когато момата търси Любовьта, тя търси този свещенъ образъ.
към беседата >>
За да бѫде човѣкъ духовенъ, той трѣбва да е роденъ духовенъ.
И казва сега Христосъ: „Чий е този образъ? “ Тази наука е необходима за всички онѣзи, които сѫ тръгнали по духовния пѫть, тѣ трѣбва да иматъ едни истински познания за себе си. Често, гледамъ, вие искате нѣкой човѣкъ да го взѣмете и да го направите духовенъ. Вие не можете да създадете човѣка духовенъ.
За да бѫде човѣкъ духовенъ, той трѣбва да е роденъ духовенъ.
Духовниятъ човѣкъ е едно създание на хиляди и милиони години, а не на единъ вѣкъ, на два вѣка. Хиляди, хиляди и милиони години сѫ изминали и сѫ създали единъ човѣкъ. Слѣдователно, той е нещо извънредно. И човѣшкото сърдце е създадено по същия законъ. Сега, за да познаете себе си, имайте си по едно огледало, та нѣкой пѫть, като се разгневите, изследвайте се, и то по слѣдующия начинъ.
към беседата >>
Хлѣбътъ е осигуренъ, въздухътъ е осигуренъ, водата е осигурена, кѫщитѣ ви сѫ осигурени, всичко ви е осигурено.
Сега, като ме слушате, вие казвате: „Покажи ни единъ начинъ, какъ да подобримъ живота си, какъ да добиемъ хлѣбъ? “ Нѣма защо, не е въпросътъ за хлѣба!
Хлѣбътъ е осигуренъ, въздухътъ е осигуренъ, водата е осигурена, кѫщитѣ ви сѫ осигурени, всичко ви е осигурено.
към беседата >>
Рано става, пише поезия, музика учи.
Нѣма нищо по възвишено, по-идеално отъ това, човѣкъ да се свърже само съ една майка, да преживѣе това, и всичкиятъ му животъ ще бѫде осмислѣнъ. Като се върне на земята, земниятъ му животъ ще бѫде осмислѣнъ, и прѣзъ цѣлиятъ му животъ неговото лице ще свѣти, и ще каже: „Да, азъ зная, азъ бѣхъ на едно мѣсто, и никога нѣма да изгладя тази картина.“ Който има тази картина, ще приеме този образъ. Има ли този образъ вѫтрѣшно, той ще приеме тази картина. Имаме ли този образъ, ние сме идеални. Азъ питамъ: Същото нѣщо не е ли, я вижте онзи момъкъ, който носи образа на своята възлюблена, колко е кротъкъ, милъ навсѣкѫдѣ.
Рано става, пише поезия, музика учи.
Ами че той носи образа на една мома! Мислите ли, че когато Богъ влѣзе, че Неговия образъ нѣма да произвѣде по-велики неща въ душата. Има друга сила по-велика отъ това! И когато момата търси Любовьта, тя търси този свещенъ образъ. И когато момъкътъ търси Любовьта, той търси този свещенъ образъ.
към беседата >>
Духовниятъ човѣкъ е едно създание на хиляди и милиони години, а не на единъ вѣкъ, на два вѣка.
И казва сега Христосъ: „Чий е този образъ? “ Тази наука е необходима за всички онѣзи, които сѫ тръгнали по духовния пѫть, тѣ трѣбва да иматъ едни истински познания за себе си. Често, гледамъ, вие искате нѣкой човѣкъ да го взѣмете и да го направите духовенъ. Вие не можете да създадете човѣка духовенъ. За да бѫде човѣкъ духовенъ, той трѣбва да е роденъ духовенъ.
Духовниятъ човѣкъ е едно създание на хиляди и милиони години, а не на единъ вѣкъ, на два вѣка.
Хиляди, хиляди и милиони години сѫ изминали и сѫ създали единъ човѣкъ. Слѣдователно, той е нещо извънредно. И човѣшкото сърдце е създадено по същия законъ. Сега, за да познаете себе си, имайте си по едно огледало, та нѣкой пѫть, като се разгневите, изследвайте се, и то по слѣдующия начинъ. Вземете си туй огледало, и когато имате най-хубавото, благородното разположение на лицето си, огледайте се, и забѣлѣжете туй изражение на лицето си.
към беседата >>
Христосъ казва: „Чий е този образъ?
Христосъ казва: „Чий е този образъ?
“ – На Кесаря. Дайте го на Кесаря! Ако моятъ образъ е свещенъ, божественъ, азъ всѣкога ще го покажа, ще го дамъ въ изобилие, да видите какъвъ е Божествениятъ образъ. Този образъ се напечатва навсѣкѫдѣ, нищо нѣма да се изгуби отъ него. Той нѣма да се изгуби никога.
към беседата >>
Ами че той носи образа на една мома!
Като се върне на земята, земниятъ му животъ ще бѫде осмислѣнъ, и прѣзъ цѣлиятъ му животъ неговото лице ще свѣти, и ще каже: „Да, азъ зная, азъ бѣхъ на едно мѣсто, и никога нѣма да изгладя тази картина.“ Който има тази картина, ще приеме този образъ. Има ли този образъ вѫтрѣшно, той ще приеме тази картина. Имаме ли този образъ, ние сме идеални. Азъ питамъ: Същото нѣщо не е ли, я вижте онзи момъкъ, който носи образа на своята възлюблена, колко е кротъкъ, милъ навсѣкѫдѣ. Рано става, пише поезия, музика учи.
Ами че той носи образа на една мома!
Мислите ли, че когато Богъ влѣзе, че Неговия образъ нѣма да произвѣде по-велики неща въ душата. Има друга сила по-велика отъ това! И когато момата търси Любовьта, тя търси този свещенъ образъ. И когато момъкътъ търси Любовьта, той търси този свещенъ образъ. Всинца ние търсимъ този свещенъ образъ.
към беседата >>
Хиляди, хиляди и милиони години сѫ изминали и сѫ създали единъ човѣкъ.
“ Тази наука е необходима за всички онѣзи, които сѫ тръгнали по духовния пѫть, тѣ трѣбва да иматъ едни истински познания за себе си. Често, гледамъ, вие искате нѣкой човѣкъ да го взѣмете и да го направите духовенъ. Вие не можете да създадете човѣка духовенъ. За да бѫде човѣкъ духовенъ, той трѣбва да е роденъ духовенъ. Духовниятъ човѣкъ е едно създание на хиляди и милиони години, а не на единъ вѣкъ, на два вѣка.
Хиляди, хиляди и милиони години сѫ изминали и сѫ създали единъ човѣкъ.
Слѣдователно, той е нещо извънредно. И човѣшкото сърдце е създадено по същия законъ. Сега, за да познаете себе си, имайте си по едно огледало, та нѣкой пѫть, като се разгневите, изследвайте се, и то по слѣдующия начинъ. Вземете си туй огледало, и когато имате най-хубавото, благородното разположение на лицето си, огледайте се, и забѣлѣжете туй изражение на лицето си. Слѣдъ туй, когато стане една рѣзка промяна у васъ, на гнѣвъ напримѣръ, пакъ се огледайте, и забѣлѣжете ѫглитѣ на лицето, които се образуватъ.
към беседата >>
“ – На Кесаря.
Христосъ казва: „Чий е този образъ?
“ – На Кесаря.
Дайте го на Кесаря! Ако моятъ образъ е свещенъ, божественъ, азъ всѣкога ще го покажа, ще го дамъ въ изобилие, да видите какъвъ е Божествениятъ образъ. Този образъ се напечатва навсѣкѫдѣ, нищо нѣма да се изгуби отъ него. Той нѣма да се изгуби никога. Азъ ви казвахъ въ единъ мой преводъ, че законътъ въ другия свѣтъ е такъвъ; въ другия свѣтъ нѣма кражби.
към беседата >>
Мислите ли, че когато Богъ влѣзе, че Неговия образъ нѣма да произвѣде по-велики неща въ душата.
Има ли този образъ вѫтрѣшно, той ще приеме тази картина. Имаме ли този образъ, ние сме идеални. Азъ питамъ: Същото нѣщо не е ли, я вижте онзи момъкъ, който носи образа на своята възлюблена, колко е кротъкъ, милъ навсѣкѫдѣ. Рано става, пише поезия, музика учи. Ами че той носи образа на една мома!
Мислите ли, че когато Богъ влѣзе, че Неговия образъ нѣма да произвѣде по-велики неща въ душата.
Има друга сила по-велика отъ това! И когато момата търси Любовьта, тя търси този свещенъ образъ. И когато момъкътъ търси Любовьта, той търси този свещенъ образъ. Всинца ние търсимъ този свещенъ образъ. Ще кажете: „Да, този образъ е на моя възлюбленъ, възлюблениятъ на моята душа.
към беседата >>
Слѣдователно, той е нещо извънредно.
Често, гледамъ, вие искате нѣкой човѣкъ да го взѣмете и да го направите духовенъ. Вие не можете да създадете човѣка духовенъ. За да бѫде човѣкъ духовенъ, той трѣбва да е роденъ духовенъ. Духовниятъ човѣкъ е едно създание на хиляди и милиони години, а не на единъ вѣкъ, на два вѣка. Хиляди, хиляди и милиони години сѫ изминали и сѫ създали единъ човѣкъ.
Слѣдователно, той е нещо извънредно.
И човѣшкото сърдце е създадено по същия законъ. Сега, за да познаете себе си, имайте си по едно огледало, та нѣкой пѫть, като се разгневите, изследвайте се, и то по слѣдующия начинъ. Вземете си туй огледало, и когато имате най-хубавото, благородното разположение на лицето си, огледайте се, и забѣлѣжете туй изражение на лицето си. Слѣдъ туй, когато стане една рѣзка промяна у васъ, на гнѣвъ напримѣръ, пакъ се огледайте, и забѣлѣжете ѫглитѣ на лицето, които се образуватъ. Слѣдъ туй, вие сте единъ търговецъ, християнинъ сте, за Бога говорите, за право говорите, но искате да изиграете съдружника си, отвънка му говорите мазничко, обаче, искате да скриете единъ планъ.
към беседата >>
Дайте го на Кесаря!
Христосъ казва: „Чий е този образъ? “ – На Кесаря.
Дайте го на Кесаря!
Ако моятъ образъ е свещенъ, божественъ, азъ всѣкога ще го покажа, ще го дамъ въ изобилие, да видите какъвъ е Божествениятъ образъ. Този образъ се напечатва навсѣкѫдѣ, нищо нѣма да се изгуби отъ него. Той нѣма да се изгуби никога. Азъ ви казвахъ въ единъ мой преводъ, че законътъ въ другия свѣтъ е такъвъ; въ другия свѣтъ нѣма кражби. Каситѣ на хората тамъ сѫ отворени, и хората, отъ тукъ, които отиватъ за онзи свѣтъ, като надникнатъ тамъ, видятъ една торба, скриватъ я.
към беседата >>
Има друга сила по-велика отъ това!
Имаме ли този образъ, ние сме идеални. Азъ питамъ: Същото нѣщо не е ли, я вижте онзи момъкъ, който носи образа на своята възлюблена, колко е кротъкъ, милъ навсѣкѫдѣ. Рано става, пише поезия, музика учи. Ами че той носи образа на една мома! Мислите ли, че когато Богъ влѣзе, че Неговия образъ нѣма да произвѣде по-велики неща въ душата.
Има друга сила по-велика отъ това!
И когато момата търси Любовьта, тя търси този свещенъ образъ. И когато момъкътъ търси Любовьта, той търси този свещенъ образъ. Всинца ние търсимъ този свещенъ образъ. Ще кажете: „Да, този образъ е на моя възлюбленъ, възлюблениятъ на моята душа. И като го имашъ, животътъ е свещенъ; и като го имашъ, животътъ е радость, животътъ е песѣнъ, музика, богатство.
към беседата >>
И човѣшкото сърдце е създадено по същия законъ.
Вие не можете да създадете човѣка духовенъ. За да бѫде човѣкъ духовенъ, той трѣбва да е роденъ духовенъ. Духовниятъ човѣкъ е едно създание на хиляди и милиони години, а не на единъ вѣкъ, на два вѣка. Хиляди, хиляди и милиони години сѫ изминали и сѫ създали единъ човѣкъ. Слѣдователно, той е нещо извънредно.
И човѣшкото сърдце е създадено по същия законъ.
Сега, за да познаете себе си, имайте си по едно огледало, та нѣкой пѫть, като се разгневите, изследвайте се, и то по слѣдующия начинъ. Вземете си туй огледало, и когато имате най-хубавото, благородното разположение на лицето си, огледайте се, и забѣлѣжете туй изражение на лицето си. Слѣдъ туй, когато стане една рѣзка промяна у васъ, на гнѣвъ напримѣръ, пакъ се огледайте, и забѣлѣжете ѫглитѣ на лицето, които се образуватъ. Слѣдъ туй, вие сте единъ търговецъ, християнинъ сте, за Бога говорите, за право говорите, но искате да изиграете съдружника си, отвънка му говорите мазничко, обаче, искате да скриете единъ планъ. Огледайте се, и ще видите, че ѫглитѣ на лицето се измѣнятъ.
към беседата >>
Ако моятъ образъ е свещенъ, божественъ, азъ всѣкога ще го покажа, ще го дамъ въ изобилие, да видите какъвъ е Божествениятъ образъ.
Христосъ казва: „Чий е този образъ? “ – На Кесаря. Дайте го на Кесаря!
Ако моятъ образъ е свещенъ, божественъ, азъ всѣкога ще го покажа, ще го дамъ въ изобилие, да видите какъвъ е Божествениятъ образъ.
Този образъ се напечатва навсѣкѫдѣ, нищо нѣма да се изгуби отъ него. Той нѣма да се изгуби никога. Азъ ви казвахъ въ единъ мой преводъ, че законътъ въ другия свѣтъ е такъвъ; въ другия свѣтъ нѣма кражби. Каситѣ на хората тамъ сѫ отворени, и хората, отъ тукъ, които отиватъ за онзи свѣтъ, като надникнатъ тамъ, видятъ една торба, скриватъ я. А онѣзи тамъ, видятъ ги, и се подсмиватъ.
към беседата >>
И когато момата търси Любовьта, тя търси този свещенъ образъ.
Азъ питамъ: Същото нѣщо не е ли, я вижте онзи момъкъ, който носи образа на своята възлюблена, колко е кротъкъ, милъ навсѣкѫдѣ. Рано става, пише поезия, музика учи. Ами че той носи образа на една мома! Мислите ли, че когато Богъ влѣзе, че Неговия образъ нѣма да произвѣде по-велики неща въ душата. Има друга сила по-велика отъ това!
И когато момата търси Любовьта, тя търси този свещенъ образъ.
И когато момъкътъ търси Любовьта, той търси този свещенъ образъ. Всинца ние търсимъ този свещенъ образъ. Ще кажете: „Да, този образъ е на моя възлюбленъ, възлюблениятъ на моята душа. И като го имашъ, животътъ е свещенъ; и като го имашъ, животътъ е радость, животътъ е песѣнъ, музика, богатство. Нѣма ли този образъ…“
към беседата >>
Сега, за да познаете себе си, имайте си по едно огледало, та нѣкой пѫть, като се разгневите, изследвайте се, и то по слѣдующия начинъ.
За да бѫде човѣкъ духовенъ, той трѣбва да е роденъ духовенъ. Духовниятъ човѣкъ е едно създание на хиляди и милиони години, а не на единъ вѣкъ, на два вѣка. Хиляди, хиляди и милиони години сѫ изминали и сѫ създали единъ човѣкъ. Слѣдователно, той е нещо извънредно. И човѣшкото сърдце е създадено по същия законъ.
Сега, за да познаете себе си, имайте си по едно огледало, та нѣкой пѫть, като се разгневите, изследвайте се, и то по слѣдующия начинъ.
Вземете си туй огледало, и когато имате най-хубавото, благородното разположение на лицето си, огледайте се, и забѣлѣжете туй изражение на лицето си. Слѣдъ туй, когато стане една рѣзка промяна у васъ, на гнѣвъ напримѣръ, пакъ се огледайте, и забѣлѣжете ѫглитѣ на лицето, които се образуватъ. Слѣдъ туй, вие сте единъ търговецъ, християнинъ сте, за Бога говорите, за право говорите, но искате да изиграете съдружника си, отвънка му говорите мазничко, обаче, искате да скриете единъ планъ. Огледайте се, и ще видите, че ѫглитѣ на лицето се измѣнятъ. И ако тия чърти постоянно се прѣповтарятъ, на цѣлъ животъ, то се ражда едно поколение хора съ тия качества, природата ги отбѣлѣзва.
към беседата >>
Този образъ се напечатва навсѣкѫдѣ, нищо нѣма да се изгуби отъ него.
Христосъ казва: „Чий е този образъ? “ – На Кесаря. Дайте го на Кесаря! Ако моятъ образъ е свещенъ, божественъ, азъ всѣкога ще го покажа, ще го дамъ въ изобилие, да видите какъвъ е Божествениятъ образъ.
Този образъ се напечатва навсѣкѫдѣ, нищо нѣма да се изгуби отъ него.
Той нѣма да се изгуби никога. Азъ ви казвахъ въ единъ мой преводъ, че законътъ въ другия свѣтъ е такъвъ; въ другия свѣтъ нѣма кражби. Каситѣ на хората тамъ сѫ отворени, и хората, отъ тукъ, които отиватъ за онзи свѣтъ, като надникнатъ тамъ, видятъ една торба, скриватъ я. А онѣзи тамъ, видятъ ги, и се подсмиватъ. Тѣ отидатъ на нѣкое скрито мѣсто, оставятъ я тамъ.
към беседата >>
И когато момъкътъ търси Любовьта, той търси този свещенъ образъ.
Рано става, пише поезия, музика учи. Ами че той носи образа на една мома! Мислите ли, че когато Богъ влѣзе, че Неговия образъ нѣма да произвѣде по-велики неща въ душата. Има друга сила по-велика отъ това! И когато момата търси Любовьта, тя търси този свещенъ образъ.
И когато момъкътъ търси Любовьта, той търси този свещенъ образъ.
Всинца ние търсимъ този свещенъ образъ. Ще кажете: „Да, този образъ е на моя възлюбленъ, възлюблениятъ на моята душа. И като го имашъ, животътъ е свещенъ; и като го имашъ, животътъ е радость, животътъ е песѣнъ, музика, богатство. Нѣма ли този образъ…“
към беседата >>
Вземете си туй огледало, и когато имате най-хубавото, благородното разположение на лицето си, огледайте се, и забѣлѣжете туй изражение на лицето си.
Духовниятъ човѣкъ е едно създание на хиляди и милиони години, а не на единъ вѣкъ, на два вѣка. Хиляди, хиляди и милиони години сѫ изминали и сѫ създали единъ човѣкъ. Слѣдователно, той е нещо извънредно. И човѣшкото сърдце е създадено по същия законъ. Сега, за да познаете себе си, имайте си по едно огледало, та нѣкой пѫть, като се разгневите, изследвайте се, и то по слѣдующия начинъ.
Вземете си туй огледало, и когато имате най-хубавото, благородното разположение на лицето си, огледайте се, и забѣлѣжете туй изражение на лицето си.
Слѣдъ туй, когато стане една рѣзка промяна у васъ, на гнѣвъ напримѣръ, пакъ се огледайте, и забѣлѣжете ѫглитѣ на лицето, които се образуватъ. Слѣдъ туй, вие сте единъ търговецъ, християнинъ сте, за Бога говорите, за право говорите, но искате да изиграете съдружника си, отвънка му говорите мазничко, обаче, искате да скриете единъ планъ. Огледайте се, и ще видите, че ѫглитѣ на лицето се измѣнятъ. И ако тия чърти постоянно се прѣповтарятъ, на цѣлъ животъ, то се ражда едно поколение хора съ тия качества, природата ги отбѣлѣзва. И ако наблюдавате така по лицето, ще забѣлѣжите и най-скрититѣ промѣни, които ставатъ въ живота ви, ще ги видите да се отразяватъ въ разнитѣ части на лицето ви.
към беседата >>
Той нѣма да се изгуби никога.
Христосъ казва: „Чий е този образъ? “ – На Кесаря. Дайте го на Кесаря! Ако моятъ образъ е свещенъ, божественъ, азъ всѣкога ще го покажа, ще го дамъ въ изобилие, да видите какъвъ е Божествениятъ образъ. Този образъ се напечатва навсѣкѫдѣ, нищо нѣма да се изгуби отъ него.
Той нѣма да се изгуби никога.
Азъ ви казвахъ въ единъ мой преводъ, че законътъ въ другия свѣтъ е такъвъ; въ другия свѣтъ нѣма кражби. Каситѣ на хората тамъ сѫ отворени, и хората, отъ тукъ, които отиватъ за онзи свѣтъ, като надникнатъ тамъ, видятъ една торба, скриватъ я. А онѣзи тамъ, видятъ ги, и се подсмиватъ. Тѣ отидатъ на нѣкое скрито мѣсто, оставятъ я тамъ. Послѣ, тя се дигне прѣзъ въздуха, и отиде на мѣстото си.
към беседата >>
Всинца ние търсимъ този свещенъ образъ.
Ами че той носи образа на една мома! Мислите ли, че когато Богъ влѣзе, че Неговия образъ нѣма да произвѣде по-велики неща въ душата. Има друга сила по-велика отъ това! И когато момата търси Любовьта, тя търси този свещенъ образъ. И когато момъкътъ търси Любовьта, той търси този свещенъ образъ.
Всинца ние търсимъ този свещенъ образъ.
Ще кажете: „Да, този образъ е на моя възлюбленъ, възлюблениятъ на моята душа. И като го имашъ, животътъ е свещенъ; и като го имашъ, животътъ е радость, животътъ е песѣнъ, музика, богатство. Нѣма ли този образъ…“
към беседата >>
Слѣдъ туй, когато стане една рѣзка промяна у васъ, на гнѣвъ напримѣръ, пакъ се огледайте, и забѣлѣжете ѫглитѣ на лицето, които се образуватъ.
Хиляди, хиляди и милиони години сѫ изминали и сѫ създали единъ човѣкъ. Слѣдователно, той е нещо извънредно. И човѣшкото сърдце е създадено по същия законъ. Сега, за да познаете себе си, имайте си по едно огледало, та нѣкой пѫть, като се разгневите, изследвайте се, и то по слѣдующия начинъ. Вземете си туй огледало, и когато имате най-хубавото, благородното разположение на лицето си, огледайте се, и забѣлѣжете туй изражение на лицето си.
Слѣдъ туй, когато стане една рѣзка промяна у васъ, на гнѣвъ напримѣръ, пакъ се огледайте, и забѣлѣжете ѫглитѣ на лицето, които се образуватъ.
Слѣдъ туй, вие сте единъ търговецъ, християнинъ сте, за Бога говорите, за право говорите, но искате да изиграете съдружника си, отвънка му говорите мазничко, обаче, искате да скриете единъ планъ. Огледайте се, и ще видите, че ѫглитѣ на лицето се измѣнятъ. И ако тия чърти постоянно се прѣповтарятъ, на цѣлъ животъ, то се ражда едно поколение хора съ тия качества, природата ги отбѣлѣзва. И ако наблюдавате така по лицето, ще забѣлѣжите и най-скрититѣ промѣни, които ставатъ въ живота ви, ще ги видите да се отразяватъ въ разнитѣ части на лицето ви. Сега напримѣръ, когато констатирамъ тия истини, нѣкои може да се обезсърдчатъ.
към беседата >>
Азъ ви казвахъ въ единъ мой преводъ, че законътъ въ другия свѣтъ е такъвъ; въ другия свѣтъ нѣма кражби.
“ – На Кесаря. Дайте го на Кесаря! Ако моятъ образъ е свещенъ, божественъ, азъ всѣкога ще го покажа, ще го дамъ въ изобилие, да видите какъвъ е Божествениятъ образъ. Този образъ се напечатва навсѣкѫдѣ, нищо нѣма да се изгуби отъ него. Той нѣма да се изгуби никога.
Азъ ви казвахъ въ единъ мой преводъ, че законътъ въ другия свѣтъ е такъвъ; въ другия свѣтъ нѣма кражби.
Каситѣ на хората тамъ сѫ отворени, и хората, отъ тукъ, които отиватъ за онзи свѣтъ, като надникнатъ тамъ, видятъ една торба, скриватъ я. А онѣзи тамъ, видятъ ги, и се подсмиватъ. Тѣ отидатъ на нѣкое скрито мѣсто, оставятъ я тамъ. Послѣ, тя се дигне прѣзъ въздуха, и отиде на мѣстото си. Десеть пѫти се дига и слага.
към беседата >>
Ще кажете: „Да, този образъ е на моя възлюбленъ, възлюблениятъ на моята душа.
Мислите ли, че когато Богъ влѣзе, че Неговия образъ нѣма да произвѣде по-велики неща въ душата. Има друга сила по-велика отъ това! И когато момата търси Любовьта, тя търси този свещенъ образъ. И когато момъкътъ търси Любовьта, той търси този свещенъ образъ. Всинца ние търсимъ този свещенъ образъ.
Ще кажете: „Да, този образъ е на моя възлюбленъ, възлюблениятъ на моята душа.
И като го имашъ, животътъ е свещенъ; и като го имашъ, животътъ е радость, животътъ е песѣнъ, музика, богатство. Нѣма ли този образъ…“
към беседата >>
Слѣдъ туй, вие сте единъ търговецъ, християнинъ сте, за Бога говорите, за право говорите, но искате да изиграете съдружника си, отвънка му говорите мазничко, обаче, искате да скриете единъ планъ.
Слѣдователно, той е нещо извънредно. И човѣшкото сърдце е създадено по същия законъ. Сега, за да познаете себе си, имайте си по едно огледало, та нѣкой пѫть, като се разгневите, изследвайте се, и то по слѣдующия начинъ. Вземете си туй огледало, и когато имате най-хубавото, благородното разположение на лицето си, огледайте се, и забѣлѣжете туй изражение на лицето си. Слѣдъ туй, когато стане една рѣзка промяна у васъ, на гнѣвъ напримѣръ, пакъ се огледайте, и забѣлѣжете ѫглитѣ на лицето, които се образуватъ.
Слѣдъ туй, вие сте единъ търговецъ, християнинъ сте, за Бога говорите, за право говорите, но искате да изиграете съдружника си, отвънка му говорите мазничко, обаче, искате да скриете единъ планъ.
Огледайте се, и ще видите, че ѫглитѣ на лицето се измѣнятъ. И ако тия чърти постоянно се прѣповтарятъ, на цѣлъ животъ, то се ражда едно поколение хора съ тия качества, природата ги отбѣлѣзва. И ако наблюдавате така по лицето, ще забѣлѣжите и най-скрититѣ промѣни, които ставатъ въ живота ви, ще ги видите да се отразяватъ въ разнитѣ части на лицето ви. Сега напримѣръ, когато констатирамъ тия истини, нѣкои може да се обезсърдчатъ. Не се обезсърдчавайте.
към беседата >>
Каситѣ на хората тамъ сѫ отворени, и хората, отъ тукъ, които отиватъ за онзи свѣтъ, като надникнатъ тамъ, видятъ една торба, скриватъ я.
Дайте го на Кесаря! Ако моятъ образъ е свещенъ, божественъ, азъ всѣкога ще го покажа, ще го дамъ въ изобилие, да видите какъвъ е Божествениятъ образъ. Този образъ се напечатва навсѣкѫдѣ, нищо нѣма да се изгуби отъ него. Той нѣма да се изгуби никога. Азъ ви казвахъ въ единъ мой преводъ, че законътъ въ другия свѣтъ е такъвъ; въ другия свѣтъ нѣма кражби.
Каситѣ на хората тамъ сѫ отворени, и хората, отъ тукъ, които отиватъ за онзи свѣтъ, като надникнатъ тамъ, видятъ една торба, скриватъ я.
А онѣзи тамъ, видятъ ги, и се подсмиватъ. Тѣ отидатъ на нѣкое скрито мѣсто, оставятъ я тамъ. Послѣ, тя се дигне прѣзъ въздуха, и отиде на мѣстото си. Десеть пѫти се дига и слага. Вашиятъ образъ, накѫдѣто и да отивате, той е Божественъ.
към беседата >>
И като го имашъ, животътъ е свещенъ; и като го имашъ, животътъ е радость, животътъ е песѣнъ, музика, богатство.
Има друга сила по-велика отъ това! И когато момата търси Любовьта, тя търси този свещенъ образъ. И когато момъкътъ търси Любовьта, той търси този свещенъ образъ. Всинца ние търсимъ този свещенъ образъ. Ще кажете: „Да, този образъ е на моя възлюбленъ, възлюблениятъ на моята душа.
И като го имашъ, животътъ е свещенъ; и като го имашъ, животътъ е радость, животътъ е песѣнъ, музика, богатство.
Нѣма ли този образъ…“
към беседата >>
Огледайте се, и ще видите, че ѫглитѣ на лицето се измѣнятъ.
И човѣшкото сърдце е създадено по същия законъ. Сега, за да познаете себе си, имайте си по едно огледало, та нѣкой пѫть, като се разгневите, изследвайте се, и то по слѣдующия начинъ. Вземете си туй огледало, и когато имате най-хубавото, благородното разположение на лицето си, огледайте се, и забѣлѣжете туй изражение на лицето си. Слѣдъ туй, когато стане една рѣзка промяна у васъ, на гнѣвъ напримѣръ, пакъ се огледайте, и забѣлѣжете ѫглитѣ на лицето, които се образуватъ. Слѣдъ туй, вие сте единъ търговецъ, християнинъ сте, за Бога говорите, за право говорите, но искате да изиграете съдружника си, отвънка му говорите мазничко, обаче, искате да скриете единъ планъ.
Огледайте се, и ще видите, че ѫглитѣ на лицето се измѣнятъ.
И ако тия чърти постоянно се прѣповтарятъ, на цѣлъ животъ, то се ражда едно поколение хора съ тия качества, природата ги отбѣлѣзва. И ако наблюдавате така по лицето, ще забѣлѣжите и най-скрититѣ промѣни, които ставатъ въ живота ви, ще ги видите да се отразяватъ въ разнитѣ части на лицето ви. Сега напримѣръ, когато констатирамъ тия истини, нѣкои може да се обезсърдчатъ. Не се обезсърдчавайте. Най-великото нѣщо въ живота е, човѣкъ да съзнава своитѣ грѣшки.
към беседата >>
А онѣзи тамъ, видятъ ги, и се подсмиватъ.
Ако моятъ образъ е свещенъ, божественъ, азъ всѣкога ще го покажа, ще го дамъ въ изобилие, да видите какъвъ е Божествениятъ образъ. Този образъ се напечатва навсѣкѫдѣ, нищо нѣма да се изгуби отъ него. Той нѣма да се изгуби никога. Азъ ви казвахъ въ единъ мой преводъ, че законътъ въ другия свѣтъ е такъвъ; въ другия свѣтъ нѣма кражби. Каситѣ на хората тамъ сѫ отворени, и хората, отъ тукъ, които отиватъ за онзи свѣтъ, като надникнатъ тамъ, видятъ една торба, скриватъ я.
А онѣзи тамъ, видятъ ги, и се подсмиватъ.
Тѣ отидатъ на нѣкое скрито мѣсто, оставятъ я тамъ. Послѣ, тя се дигне прѣзъ въздуха, и отиде на мѣстото си. Десеть пѫти се дига и слага. Вашиятъ образъ, накѫдѣто и да отивате, той е Божественъ. Вие ще го видите въ всѣки вашъ животъ.
към беседата >>
Нѣма ли този образъ…“
И когато момата търси Любовьта, тя търси този свещенъ образъ. И когато момъкътъ търси Любовьта, той търси този свещенъ образъ. Всинца ние търсимъ този свещенъ образъ. Ще кажете: „Да, този образъ е на моя възлюбленъ, възлюблениятъ на моята душа. И като го имашъ, животътъ е свещенъ; и като го имашъ, животътъ е радость, животътъ е песѣнъ, музика, богатство.
Нѣма ли този образъ…“
към беседата >>
И ако тия чърти постоянно се прѣповтарятъ, на цѣлъ животъ, то се ражда едно поколение хора съ тия качества, природата ги отбѣлѣзва.
Сега, за да познаете себе си, имайте си по едно огледало, та нѣкой пѫть, като се разгневите, изследвайте се, и то по слѣдующия начинъ. Вземете си туй огледало, и когато имате най-хубавото, благородното разположение на лицето си, огледайте се, и забѣлѣжете туй изражение на лицето си. Слѣдъ туй, когато стане една рѣзка промяна у васъ, на гнѣвъ напримѣръ, пакъ се огледайте, и забѣлѣжете ѫглитѣ на лицето, които се образуватъ. Слѣдъ туй, вие сте единъ търговецъ, християнинъ сте, за Бога говорите, за право говорите, но искате да изиграете съдружника си, отвънка му говорите мазничко, обаче, искате да скриете единъ планъ. Огледайте се, и ще видите, че ѫглитѣ на лицето се измѣнятъ.
И ако тия чърти постоянно се прѣповтарятъ, на цѣлъ животъ, то се ражда едно поколение хора съ тия качества, природата ги отбѣлѣзва.
И ако наблюдавате така по лицето, ще забѣлѣжите и най-скрититѣ промѣни, които ставатъ въ живота ви, ще ги видите да се отразяватъ въ разнитѣ части на лицето ви. Сега напримѣръ, когато констатирамъ тия истини, нѣкои може да се обезсърдчатъ. Не се обезсърдчавайте. Най-великото нѣщо въ живота е, човѣкъ да съзнава своитѣ грѣшки. Вие може да си мислите, че сте благородни хора.
към беседата >>
Тѣ отидатъ на нѣкое скрито мѣсто, оставятъ я тамъ.
Този образъ се напечатва навсѣкѫдѣ, нищо нѣма да се изгуби отъ него. Той нѣма да се изгуби никога. Азъ ви казвахъ въ единъ мой преводъ, че законътъ въ другия свѣтъ е такъвъ; въ другия свѣтъ нѣма кражби. Каситѣ на хората тамъ сѫ отворени, и хората, отъ тукъ, които отиватъ за онзи свѣтъ, като надникнатъ тамъ, видятъ една торба, скриватъ я. А онѣзи тамъ, видятъ ги, и се подсмиватъ.
Тѣ отидатъ на нѣкое скрито мѣсто, оставятъ я тамъ.
Послѣ, тя се дигне прѣзъ въздуха, и отиде на мѣстото си. Десеть пѫти се дига и слага. Вашиятъ образъ, накѫдѣто и да отивате, той е Божественъ. Вие ще го видите въ всѣки вашъ животъ. Казвате: „Какъ ще може толкова много души да живѣятъ заедно?
към беседата >>
Придобиете ли този образъ, стомахъ нѣма да ви боли, глава нѣма да те боли, ишиасъ нѣма да имашъ, сърдцебиене нѣма да имашъ, изкривяване на гръбнака нѣма да имашъ, подлудяване нѣма да имашъ.
Придобиете ли този образъ, стомахъ нѣма да ви боли, глава нѣма да те боли, ишиасъ нѣма да имашъ, сърдцебиене нѣма да имашъ, изкривяване на гръбнака нѣма да имашъ, подлудяване нѣма да имашъ.
Хората подлудяватъ. Защо? – Защото нѣматъ този образъ, свѣщениятъ образъ трѣбва да се придобие отъ всички! Трѣбва да се проповѣдва сега тази положителна, Божествена наука.
към беседата >>
И ако наблюдавате така по лицето, ще забѣлѣжите и най-скрититѣ промѣни, които ставатъ въ живота ви, ще ги видите да се отразяватъ въ разнитѣ части на лицето ви.
Вземете си туй огледало, и когато имате най-хубавото, благородното разположение на лицето си, огледайте се, и забѣлѣжете туй изражение на лицето си. Слѣдъ туй, когато стане една рѣзка промяна у васъ, на гнѣвъ напримѣръ, пакъ се огледайте, и забѣлѣжете ѫглитѣ на лицето, които се образуватъ. Слѣдъ туй, вие сте единъ търговецъ, християнинъ сте, за Бога говорите, за право говорите, но искате да изиграете съдружника си, отвънка му говорите мазничко, обаче, искате да скриете единъ планъ. Огледайте се, и ще видите, че ѫглитѣ на лицето се измѣнятъ. И ако тия чърти постоянно се прѣповтарятъ, на цѣлъ животъ, то се ражда едно поколение хора съ тия качества, природата ги отбѣлѣзва.
И ако наблюдавате така по лицето, ще забѣлѣжите и най-скрититѣ промѣни, които ставатъ въ живота ви, ще ги видите да се отразяватъ въ разнитѣ части на лицето ви.
Сега напримѣръ, когато констатирамъ тия истини, нѣкои може да се обезсърдчатъ. Не се обезсърдчавайте. Най-великото нѣщо въ живота е, човѣкъ да съзнава своитѣ грѣшки. Вие може да си мислите, че сте благородни хора. Да, вие сте благородни хора, но въ сравнение съ животнитѣ, а въ сравнение съ светиитѣ и ангелитѣ, вие сте животни.
към беседата >>
Послѣ, тя се дигне прѣзъ въздуха, и отиде на мѣстото си.
Той нѣма да се изгуби никога. Азъ ви казвахъ въ единъ мой преводъ, че законътъ въ другия свѣтъ е такъвъ; въ другия свѣтъ нѣма кражби. Каситѣ на хората тамъ сѫ отворени, и хората, отъ тукъ, които отиватъ за онзи свѣтъ, като надникнатъ тамъ, видятъ една торба, скриватъ я. А онѣзи тамъ, видятъ ги, и се подсмиватъ. Тѣ отидатъ на нѣкое скрито мѣсто, оставятъ я тамъ.
Послѣ, тя се дигне прѣзъ въздуха, и отиде на мѣстото си.
Десеть пѫти се дига и слага. Вашиятъ образъ, накѫдѣто и да отивате, той е Божественъ. Вие ще го видите въ всѣки вашъ животъ. Казвате: „Какъ ще може толкова много души да живѣятъ заедно? “ Да, всички човѣшки души, 60 милиарда сѫ тѣ, всички могатъ да се събератъ, да живѣятъ въ една черупка, и да бѫдатъ всички щастливи.
към беседата >>
Хората подлудяватъ. Защо?
Придобиете ли този образъ, стомахъ нѣма да ви боли, глава нѣма да те боли, ишиасъ нѣма да имашъ, сърдцебиене нѣма да имашъ, изкривяване на гръбнака нѣма да имашъ, подлудяване нѣма да имашъ.
Хората подлудяватъ. Защо?
– Защото нѣматъ този образъ, свѣщениятъ образъ трѣбва да се придобие отъ всички! Трѣбва да се проповѣдва сега тази положителна, Божествена наука.
към беседата >>
Търсите ли мост тогава?
(втори вариант)
– Много просто, ще си събуе обувките и ще мине реката. Той мисли, как ще се събуе, как ще накваси дрехите си. – Какво би направил той, ако го гонеха? – За да се спаси, той ще прегази реката, без да мисли, че ще се измокри. Сега и вие, които разсъждавате като свещеника, бягате и прегазвате реката.
Търсите ли мост тогава?
– Ама неприятел го гони. Питам ви: Нали вярвате в Бога? Нали Божиите пътища са отворени за вас? Нали носите истината в себе си? Защо бягате?
към втори вариант >>
Най-после, за да му покаже Господ, че този трън му е необходим, прати го в третото небе, на училище, да чуе тази музика и, като се върна, той каза: "Око не е видяло и ухо не е чуло онова, което Бог е приготвил за онези, които Го любят.
(втори вариант)
Действително, той свири много хубаво, има голяма техника, но едно развито музикално ухо може да забележи известни дисонанси. Не всеки може да забележи това, но ухото на един светия, на един ангел забелязват тия дисонанси. Значи, има още по-велика музика, Божествената музика. Щом чуеш тази музика, всичко забравяш и, като се върнеш в къщи, ще кажеш на жена си: С мене всичко е свършено, отсега нататък ще служа на Господа. Апостол Павел се моли на Господа, плака, като казваше: "Господи, доста са моите тръне".
Най-после, за да му покаже Господ, че този трън му е необходим, прати го в третото небе, на училище, да чуе тази музика и, като се върна, той каза: "Око не е видяло и ухо не е чуло онова, което Бог е приготвил за онези, които Го любят.
И сега вече не живея в седмата глава, а в осмата.
към втори вариант >>
– Ама неприятел го гони.
(втори вариант)
Той мисли, как ще се събуе, как ще накваси дрехите си. – Какво би направил той, ако го гонеха? – За да се спаси, той ще прегази реката, без да мисли, че ще се измокри. Сега и вие, които разсъждавате като свещеника, бягате и прегазвате реката. Търсите ли мост тогава?
– Ама неприятел го гони.
Питам ви: Нали вярвате в Бога? Нали Божиите пътища са отворени за вас? Нали носите истината в себе си? Защо бягате?
към втори вариант >>
И сега вече не живея в седмата глава, а в осмата.
(втори вариант)
Не всеки може да забележи това, но ухото на един светия, на един ангел забелязват тия дисонанси. Значи, има още по-велика музика, Божествената музика. Щом чуеш тази музика, всичко забравяш и, като се върнеш в къщи, ще кажеш на жена си: С мене всичко е свършено, отсега нататък ще служа на Господа. Апостол Павел се моли на Господа, плака, като казваше: "Господи, доста са моите тръне". Най-после, за да му покаже Господ, че този трън му е необходим, прати го в третото небе, на училище, да чуе тази музика и, като се върна, той каза: "Око не е видяло и ухо не е чуло онова, което Бог е приготвил за онези, които Го любят.
И сега вече не живея в седмата глава, а в осмата.
към втори вариант >>
Питам ви: Нали вярвате в Бога?
(втори вариант)
– Какво би направил той, ако го гонеха? – За да се спаси, той ще прегази реката, без да мисли, че ще се измокри. Сега и вие, които разсъждавате като свещеника, бягате и прегазвате реката. Търсите ли мост тогава? – Ама неприятел го гони.
Питам ви: Нали вярвате в Бога?
Нали Божиите пътища са отворени за вас? Нали носите истината в себе си? Защо бягате?
към втори вариант >>
Сега, аз бих желал, всички, като Павла, да отидете на небето.
(втори вариант)
Сега, аз бих желал, всички, като Павла, да отидете на небето.
Ще кажете: Може ли? – Всеки един от вас може да отиде на небето. Христос е готов да ви вземе на небето, да присъствате там на концерта и, като се върнете, да говорите като Павла. Но на вас това се вижда невъзможно. Вие казвате: Сериозно ли говориш?
към втори вариант >>
Нали Божиите пътища са отворени за вас?
(втори вариант)
– За да се спаси, той ще прегази реката, без да мисли, че ще се измокри. Сега и вие, които разсъждавате като свещеника, бягате и прегазвате реката. Търсите ли мост тогава? – Ама неприятел го гони. Питам ви: Нали вярвате в Бога?
Нали Божиите пътища са отворени за вас?
Нали носите истината в себе си? Защо бягате?
към втори вариант >>
Ще кажете: Може ли?
(втори вариант)
Сега, аз бих желал, всички, като Павла, да отидете на небето.
Ще кажете: Може ли?
– Всеки един от вас може да отиде на небето. Христос е готов да ви вземе на небето, да присъствате там на концерта и, като се върнете, да говорите като Павла. Но на вас това се вижда невъзможно. Вие казвате: Сериозно ли говориш? Не знаеш ли, че ние не можем да отидем там?
към втори вариант >>
Нали носите истината в себе си?
(втори вариант)
Сега и вие, които разсъждавате като свещеника, бягате и прегазвате реката. Търсите ли мост тогава? – Ама неприятел го гони. Питам ви: Нали вярвате в Бога? Нали Божиите пътища са отворени за вас?
Нали носите истината в себе си?
Защо бягате?
към втори вариант >>
– Всеки един от вас може да отиде на небето.
(втори вариант)
Сега, аз бих желал, всички, като Павла, да отидете на небето. Ще кажете: Може ли?
– Всеки един от вас може да отиде на небето.
Христос е готов да ви вземе на небето, да присъствате там на концерта и, като се върнете, да говорите като Павла. Но на вас това се вижда невъзможно. Вие казвате: Сериозно ли говориш? Не знаеш ли, че ние не можем да отидем там? После, ние не сме готови.
към втори вариант >>
Защо бягате?
(втори вариант)
Търсите ли мост тогава? – Ама неприятел го гони. Питам ви: Нали вярвате в Бога? Нали Божиите пътища са отворени за вас? Нали носите истината в себе си?
Защо бягате?
към втори вариант >>
Христос е готов да ви вземе на небето, да присъствате там на концерта и, като се върнете, да говорите като Павла.
(втори вариант)
Сега, аз бих желал, всички, като Павла, да отидете на небето. Ще кажете: Може ли? – Всеки един от вас може да отиде на небето.
Христос е готов да ви вземе на небето, да присъствате там на концерта и, като се върнете, да говорите като Павла.
Но на вас това се вижда невъзможно. Вие казвате: Сериозно ли говориш? Не знаеш ли, че ние не можем да отидем там? После, ние не сме готови. – Как, от 2 000 години не сте готови за един концерт?
към втори вариант >>
"Чий е този образ?
(втори вариант)
"Чий е този образ?
" Този въпрос еднакво засяга всички ни. Има един велик закон, който Бог е турил в света, обаче, за всеки човек отделно Той има по един образ. Милиони образи има, но всеки един се отличава с най-малки подробности. Има един принцип, който прониква целия човешки живот. Той следи престъпленията на хората и ги изнася безпощадно.
към втори вариант >>
Но на вас това се вижда невъзможно.
(втори вариант)
Сега, аз бих желал, всички, като Павла, да отидете на небето. Ще кажете: Може ли? – Всеки един от вас може да отиде на небето. Христос е готов да ви вземе на небето, да присъствате там на концерта и, като се върнете, да говорите като Павла.
Но на вас това се вижда невъзможно.
Вие казвате: Сериозно ли говориш? Не знаеш ли, че ние не можем да отидем там? После, ние не сме готови. – Как, от 2 000 години не сте готови за един концерт? – Ние сме големи грешници.
към втори вариант >>
" Този въпрос еднакво засяга всички ни.
(втори вариант)
"Чий е този образ?
" Този въпрос еднакво засяга всички ни.
Има един велик закон, който Бог е турил в света, обаче, за всеки човек отделно Той има по един образ. Милиони образи има, но всеки един се отличава с най-малки подробности. Има един принцип, който прониква целия човешки живот. Той следи престъпленията на хората и ги изнася безпощадно. Хората мислят, че като влязат в другия свят, като души, нямат вече образ.
към втори вариант >>
Вие казвате: Сериозно ли говориш?
(втори вариант)
Сега, аз бих желал, всички, като Павла, да отидете на небето. Ще кажете: Може ли? – Всеки един от вас може да отиде на небето. Христос е готов да ви вземе на небето, да присъствате там на концерта и, като се върнете, да говорите като Павла. Но на вас това се вижда невъзможно.
Вие казвате: Сериозно ли говориш?
Не знаеш ли, че ние не можем да отидем там? После, ние не сме готови. – Как, от 2 000 години не сте готови за един концерт? – Ние сме големи грешници. – Това е измама на черната ложа.
към втори вариант >>
Има един велик закон, който Бог е турил в света, обаче, за всеки човек отделно Той има по един образ.
(втори вариант)
"Чий е този образ? " Този въпрос еднакво засяга всички ни.
Има един велик закон, който Бог е турил в света, обаче, за всеки човек отделно Той има по един образ.
Милиони образи има, но всеки един се отличава с най-малки подробности. Има един принцип, който прониква целия човешки живот. Той следи престъпленията на хората и ги изнася безпощадно. Хората мислят, че като влязат в другия свят, като души, нямат вече образ. Не, и духът има образ, и душата има образ.
към втори вариант >>
Не знаеш ли, че ние не можем да отидем там?
(втори вариант)
Ще кажете: Може ли? – Всеки един от вас може да отиде на небето. Христос е готов да ви вземе на небето, да присъствате там на концерта и, като се върнете, да говорите като Павла. Но на вас това се вижда невъзможно. Вие казвате: Сериозно ли говориш?
Не знаеш ли, че ние не можем да отидем там?
После, ние не сме готови. – Как, от 2 000 години не сте готови за един концерт? – Ние сме големи грешници. – Това е измама на черната ложа. Никакви грешници!
към втори вариант >>
Милиони образи има, но всеки един се отличава с най-малки подробности.
(втори вариант)
"Чий е този образ? " Този въпрос еднакво засяга всички ни. Има един велик закон, който Бог е турил в света, обаче, за всеки човек отделно Той има по един образ.
Милиони образи има, но всеки един се отличава с най-малки подробности.
Има един принцип, който прониква целия човешки живот. Той следи престъпленията на хората и ги изнася безпощадно. Хората мислят, че като влязат в другия свят, като души, нямат вече образ. Не, и духът има образ, и душата има образ. Чудя се на окултистите, като казват, че духът няма образ.
към втори вариант >>
После, ние не сме готови.
(втори вариант)
– Всеки един от вас може да отиде на небето. Христос е готов да ви вземе на небето, да присъствате там на концерта и, като се върнете, да говорите като Павла. Но на вас това се вижда невъзможно. Вие казвате: Сериозно ли говориш? Не знаеш ли, че ние не можем да отидем там?
После, ние не сме готови.
– Как, от 2 000 години не сте готови за един концерт? – Ние сме големи грешници. – Това е измама на черната ложа. Никакви грешници! Ние любим Бога!
към втори вариант >>
Има един принцип, който прониква целия човешки живот.
(втори вариант)
"Чий е този образ? " Този въпрос еднакво засяга всички ни. Има един велик закон, който Бог е турил в света, обаче, за всеки човек отделно Той има по един образ. Милиони образи има, но всеки един се отличава с най-малки подробности.
Има един принцип, който прониква целия човешки живот.
Той следи престъпленията на хората и ги изнася безпощадно. Хората мислят, че като влязат в другия свят, като души, нямат вече образ. Не, и духът има образ, и душата има образ. Чудя се на окултистите, като казват, че духът няма образ. Вярно е, плътски образ няма, но духовен има.
към втори вариант >>
– Как, от 2 000 години не сте готови за един концерт?
(втори вариант)
Христос е готов да ви вземе на небето, да присъствате там на концерта и, като се върнете, да говорите като Павла. Но на вас това се вижда невъзможно. Вие казвате: Сериозно ли говориш? Не знаеш ли, че ние не можем да отидем там? После, ние не сме готови.
– Как, от 2 000 години не сте готови за един концерт?
– Ние сме големи грешници. – Това е измама на черната ложа. Никакви грешници! Ние любим Бога! – нищо повече!
към втори вариант >>
Той следи престъпленията на хората и ги изнася безпощадно.
(втори вариант)
"Чий е този образ? " Този въпрос еднакво засяга всички ни. Има един велик закон, който Бог е турил в света, обаче, за всеки човек отделно Той има по един образ. Милиони образи има, но всеки един се отличава с най-малки подробности. Има един принцип, който прониква целия човешки живот.
Той следи престъпленията на хората и ги изнася безпощадно.
Хората мислят, че като влязат в другия свят, като души, нямат вече образ. Не, и духът има образ, и душата има образ. Чудя се на окултистите, като казват, че духът няма образ. Вярно е, плътски образ няма, но духовен има. Който е развил духовното, вътрешното си зрение, той вижда образа на духа, но който няма такова зрение, нищо не може да види.
към втори вариант >>
– Ние сме големи грешници.
(втори вариант)
Но на вас това се вижда невъзможно. Вие казвате: Сериозно ли говориш? Не знаеш ли, че ние не можем да отидем там? После, ние не сме готови. – Как, от 2 000 години не сте готови за един концерт?
– Ние сме големи грешници.
– Това е измама на черната ложа. Никакви грешници! Ние любим Бога! – нищо повече! Да не ни забавляват с това, че сме грешници.
към втори вариант >>
Хората мислят, че като влязат в другия свят, като души, нямат вече образ.
(втори вариант)
" Този въпрос еднакво засяга всички ни. Има един велик закон, който Бог е турил в света, обаче, за всеки човек отделно Той има по един образ. Милиони образи има, но всеки един се отличава с най-малки подробности. Има един принцип, който прониква целия човешки живот. Той следи престъпленията на хората и ги изнася безпощадно.
Хората мислят, че като влязат в другия свят, като души, нямат вече образ.
Не, и духът има образ, и душата има образ. Чудя се на окултистите, като казват, че духът няма образ. Вярно е, плътски образ няма, но духовен има. Който е развил духовното, вътрешното си зрение, той вижда образа на духа, но който няма такова зрение, нищо не може да види. Мравката не може да види човека, но подобните на нея мравки тя вижда.
към втори вариант >>
– Това е измама на черната ложа.
(втори вариант)
Вие казвате: Сериозно ли говориш? Не знаеш ли, че ние не можем да отидем там? После, ние не сме готови. – Как, от 2 000 години не сте готови за един концерт? – Ние сме големи грешници.
– Това е измама на черната ложа.
Никакви грешници! Ние любим Бога! – нищо повече! Да не ни забавляват с това, че сме грешници.
към втори вариант >>
Не, и духът има образ, и душата има образ.
(втори вариант)
Има един велик закон, който Бог е турил в света, обаче, за всеки човек отделно Той има по един образ. Милиони образи има, но всеки един се отличава с най-малки подробности. Има един принцип, който прониква целия човешки живот. Той следи престъпленията на хората и ги изнася безпощадно. Хората мислят, че като влязат в другия свят, като души, нямат вече образ.
Не, и духът има образ, и душата има образ.
Чудя се на окултистите, като казват, че духът няма образ. Вярно е, плътски образ няма, но духовен има. Който е развил духовното, вътрешното си зрение, той вижда образа на духа, но който няма такова зрение, нищо не може да види. Мравката не може да види човека, но подобните на нея мравки тя вижда. Значи и духът има свой образ, и душата има свой образ; и умът, сърцето и волята имат също свои образи.
към втори вариант >>
Никакви грешници!
(втори вариант)
Не знаеш ли, че ние не можем да отидем там? После, ние не сме готови. – Как, от 2 000 години не сте готови за един концерт? – Ние сме големи грешници. – Това е измама на черната ложа.
Никакви грешници!
Ние любим Бога! – нищо повече! Да не ни забавляват с това, че сме грешници.
към втори вариант >>
Чудя се на окултистите, като казват, че духът няма образ.
(втори вариант)
Милиони образи има, но всеки един се отличава с най-малки подробности. Има един принцип, който прониква целия човешки живот. Той следи престъпленията на хората и ги изнася безпощадно. Хората мислят, че като влязат в другия свят, като души, нямат вече образ. Не, и духът има образ, и душата има образ.
Чудя се на окултистите, като казват, че духът няма образ.
Вярно е, плътски образ няма, но духовен има. Който е развил духовното, вътрешното си зрение, той вижда образа на духа, но който няма такова зрение, нищо не може да види. Мравката не може да види човека, но подобните на нея мравки тя вижда. Значи и духът има свой образ, и душата има свой образ; и умът, сърцето и волята имат също свои образи.
към втори вариант >>
Ние любим Бога!
(втори вариант)
После, ние не сме готови. – Как, от 2 000 години не сте готови за един концерт? – Ние сме големи грешници. – Това е измама на черната ложа. Никакви грешници!
Ние любим Бога!
– нищо повече! Да не ни забавляват с това, че сме грешници.
към втори вариант >>
Вярно е, плътски образ няма, но духовен има.
(втори вариант)
Има един принцип, който прониква целия човешки живот. Той следи престъпленията на хората и ги изнася безпощадно. Хората мислят, че като влязат в другия свят, като души, нямат вече образ. Не, и духът има образ, и душата има образ. Чудя се на окултистите, като казват, че духът няма образ.
Вярно е, плътски образ няма, но духовен има.
Който е развил духовното, вътрешното си зрение, той вижда образа на духа, но който няма такова зрение, нищо не може да види. Мравката не може да види човека, но подобните на нея мравки тя вижда. Значи и духът има свой образ, и душата има свой образ; и умът, сърцето и волята имат също свои образи.
към втори вариант >>
– нищо повече!
(втори вариант)
– Как, от 2 000 години не сте готови за един концерт? – Ние сме големи грешници. – Това е измама на черната ложа. Никакви грешници! Ние любим Бога!
– нищо повече!
Да не ни забавляват с това, че сме грешници.
към втори вариант >>
Който е развил духовното, вътрешното си зрение, той вижда образа на духа, но който няма такова зрение, нищо не може да види.
(втори вариант)
Той следи престъпленията на хората и ги изнася безпощадно. Хората мислят, че като влязат в другия свят, като души, нямат вече образ. Не, и духът има образ, и душата има образ. Чудя се на окултистите, като казват, че духът няма образ. Вярно е, плътски образ няма, но духовен има.
Който е развил духовното, вътрешното си зрение, той вижда образа на духа, но който няма такова зрение, нищо не може да види.
Мравката не може да види човека, но подобните на нея мравки тя вижда. Значи и духът има свой образ, и душата има свой образ; и умът, сърцето и волята имат също свои образи.
към втори вариант >>
Да не ни забавляват с това, че сме грешници.
(втори вариант)
– Ние сме големи грешници. – Това е измама на черната ложа. Никакви грешници! Ние любим Бога! – нищо повече!
Да не ни забавляват с това, че сме грешници.
към втори вариант >>
Мравката не може да види човека, но подобните на нея мравки тя вижда.
(втори вариант)
Хората мислят, че като влязат в другия свят, като души, нямат вече образ. Не, и духът има образ, и душата има образ. Чудя се на окултистите, като казват, че духът няма образ. Вярно е, плътски образ няма, но духовен има. Който е развил духовното, вътрешното си зрение, той вижда образа на духа, но който няма такова зрение, нищо не може да види.
Мравката не може да види човека, но подобните на нея мравки тя вижда.
Значи и духът има свой образ, и душата има свой образ; и умът, сърцето и волята имат също свои образи.
към втори вариант >>
"Чий е този образ?
(втори вариант)
"Чий е този образ?
" Ние трябва да имаме правилно схващане за нещата. Съвременните хора учат една философия, която няма нищо общо с възвишения, идеален живот. Ако взема едно житно зърно в ръката си и почна да го милвам и целувам от една, от друга страна, мислите ли, че то ще разбере моята любов? Не, това са залъгалки. Като го целувам, аз ще го разваля, нищо няма да излезе от него.
към втори вариант >>
Значи и духът има свой образ, и душата има свой образ; и умът, сърцето и волята имат също свои образи.
(втори вариант)
Не, и духът има образ, и душата има образ. Чудя се на окултистите, като казват, че духът няма образ. Вярно е, плътски образ няма, но духовен има. Който е развил духовното, вътрешното си зрение, той вижда образа на духа, но който няма такова зрение, нищо не може да види. Мравката не може да види човека, но подобните на нея мравки тя вижда.
Значи и духът има свой образ, и душата има свой образ; и умът, сърцето и волята имат също свои образи.
към втори вариант >>
" Ние трябва да имаме правилно схващане за нещата.
(втори вариант)
"Чий е този образ?
" Ние трябва да имаме правилно схващане за нещата.
Съвременните хора учат една философия, която няма нищо общо с възвишения, идеален живот. Ако взема едно житно зърно в ръката си и почна да го милвам и целувам от една, от друга страна, мислите ли, че то ще разбере моята любов? Не, това са залъгалки. Като го целувам, аз ще го разваля, нищо няма да излезе от него. Любов отвътре е нужна!
към втори вариант >>
Съвременните религиозни спорят днес за Царството Божие.
(втори вариант)
Съвременните религиозни спорят днес за Царството Божие.
Но аз виждам, че спънката за правилното разбиране на този въпрос не е у светските хора. Религиозните спъват пътя към Царството Божие. Те са застанали насред пътя и не отиват по-нататьк. Светските хора им казват: Вървете напред! Искаме да разберем, какво нещо е Бог.
към втори вариант >>
Съвременните хора учат една философия, която няма нищо общо с възвишения, идеален живот.
(втори вариант)
"Чий е този образ? " Ние трябва да имаме правилно схващане за нещата.
Съвременните хора учат една философия, която няма нищо общо с възвишения, идеален живот.
Ако взема едно житно зърно в ръката си и почна да го милвам и целувам от една, от друга страна, мислите ли, че то ще разбере моята любов? Не, това са залъгалки. Като го целувам, аз ще го разваля, нищо няма да излезе от него. Любов отвътре е нужна! Ето в какво е любовта.
към втори вариант >>
Но аз виждам, че спънката за правилното разбиране на този въпрос не е у светските хора.
(втори вариант)
Съвременните религиозни спорят днес за Царството Божие.
Но аз виждам, че спънката за правилното разбиране на този въпрос не е у светските хора.
Религиозните спъват пътя към Царството Божие. Те са застанали насред пътя и не отиват по-нататьк. Светските хора им казват: Вървете напред! Искаме да разберем, какво нещо е Бог. А религиозните, застанали напред в този път, искат да наложат своите възгледи на света.
към втори вариант >>
Ако взема едно житно зърно в ръката си и почна да го милвам и целувам от една, от друга страна, мислите ли, че то ще разбере моята любов?
(втори вариант)
"Чий е този образ? " Ние трябва да имаме правилно схващане за нещата. Съвременните хора учат една философия, която няма нищо общо с възвишения, идеален живот.
Ако взема едно житно зърно в ръката си и почна да го милвам и целувам от една, от друга страна, мислите ли, че то ще разбере моята любов?
Не, това са залъгалки. Като го целувам, аз ще го разваля, нищо няма да излезе от него. Любов отвътре е нужна! Ето в какво е любовта. Ще взема зърното, ще го посея в хубава почва, ще го заградя, ще го поливам, и житното зърно ще разбере моята любов.
към втори вариант >>
Религиозните спъват пътя към Царството Божие.
(втори вариант)
Съвременните религиозни спорят днес за Царството Божие. Но аз виждам, че спънката за правилното разбиране на този въпрос не е у светските хора.
Религиозните спъват пътя към Царството Божие.
Те са застанали насред пътя и не отиват по-нататьк. Светските хора им казват: Вървете напред! Искаме да разберем, какво нещо е Бог. А религиозните, застанали напред в този път, искат да наложат своите възгледи на света. Как може това?
към втори вариант >>
Не, това са залъгалки.
(втори вариант)
"Чий е този образ? " Ние трябва да имаме правилно схващане за нещата. Съвременните хора учат една философия, която няма нищо общо с възвишения, идеален живот. Ако взема едно житно зърно в ръката си и почна да го милвам и целувам от една, от друга страна, мислите ли, че то ще разбере моята любов?
Не, това са залъгалки.
Като го целувам, аз ще го разваля, нищо няма да излезе от него. Любов отвътре е нужна! Ето в какво е любовта. Ще взема зърното, ще го посея в хубава почва, ще го заградя, ще го поливам, и житното зърно ще разбере моята любов. Като поникне, то ще се зарадва и ще каже: Аз съм ти много благодарно, виждам сега слънцето много добре.
към втори вариант >>
Те са застанали насред пътя и не отиват по-нататьк.
(втори вариант)
Съвременните религиозни спорят днес за Царството Божие. Но аз виждам, че спънката за правилното разбиране на този въпрос не е у светските хора. Религиозните спъват пътя към Царството Божие.
Те са застанали насред пътя и не отиват по-нататьк.
Светските хора им казват: Вървете напред! Искаме да разберем, какво нещо е Бог. А религиозните, застанали напред в този път, искат да наложат своите възгледи на света. Как може това? Че най-напред те нямат образ за Бога!
към втори вариант >>
Като го целувам, аз ще го разваля, нищо няма да излезе от него.
(втори вариант)
"Чий е този образ? " Ние трябва да имаме правилно схващане за нещата. Съвременните хора учат една философия, която няма нищо общо с възвишения, идеален живот. Ако взема едно житно зърно в ръката си и почна да го милвам и целувам от една, от друга страна, мислите ли, че то ще разбере моята любов? Не, това са залъгалки.
Като го целувам, аз ще го разваля, нищо няма да излезе от него.
Любов отвътре е нужна! Ето в какво е любовта. Ще взема зърното, ще го посея в хубава почва, ще го заградя, ще го поливам, и житното зърно ще разбере моята любов. Като поникне, то ще се зарадва и ще каже: Аз съм ти много благодарно, виждам сега слънцето много добре. Идват при мене и казват: Учителю, искаме да бъдем щастливи.
към втори вариант >>
Светските хора им казват: Вървете напред!
(втори вариант)
Съвременните религиозни спорят днес за Царството Божие. Но аз виждам, че спънката за правилното разбиране на този въпрос не е у светските хора. Религиозните спъват пътя към Царството Божие. Те са застанали насред пътя и не отиват по-нататьк.
Светските хора им казват: Вървете напред!
Искаме да разберем, какво нещо е Бог. А религиозните, застанали напред в този път, искат да наложат своите възгледи на света. Как може това? Че най-напред те нямат образ за Бога!
към втори вариант >>
Любов отвътре е нужна!
(втори вариант)
" Ние трябва да имаме правилно схващане за нещата. Съвременните хора учат една философия, която няма нищо общо с възвишения, идеален живот. Ако взема едно житно зърно в ръката си и почна да го милвам и целувам от една, от друга страна, мислите ли, че то ще разбере моята любов? Не, това са залъгалки. Като го целувам, аз ще го разваля, нищо няма да излезе от него.
Любов отвътре е нужна!
Ето в какво е любовта. Ще взема зърното, ще го посея в хубава почва, ще го заградя, ще го поливам, и житното зърно ще разбере моята любов. Като поникне, то ще се зарадва и ще каже: Аз съм ти много благодарно, виждам сега слънцето много добре. Идват при мене и казват: Учителю, искаме да бъдем щастливи. – Всеки от вас може да бъде щастлив.
към втори вариант >>
Искаме да разберем, какво нещо е Бог.
(втори вариант)
Съвременните религиозни спорят днес за Царството Божие. Но аз виждам, че спънката за правилното разбиране на този въпрос не е у светските хора. Религиозните спъват пътя към Царството Божие. Те са застанали насред пътя и не отиват по-нататьк. Светските хора им казват: Вървете напред!
Искаме да разберем, какво нещо е Бог.
А религиозните, застанали напред в този път, искат да наложат своите възгледи на света. Как може това? Че най-напред те нямат образ за Бога!
към втори вариант >>
Ето в какво е любовта.
(втори вариант)
Съвременните хора учат една философия, която няма нищо общо с възвишения, идеален живот. Ако взема едно житно зърно в ръката си и почна да го милвам и целувам от една, от друга страна, мислите ли, че то ще разбере моята любов? Не, това са залъгалки. Като го целувам, аз ще го разваля, нищо няма да излезе от него. Любов отвътре е нужна!
Ето в какво е любовта.
Ще взема зърното, ще го посея в хубава почва, ще го заградя, ще го поливам, и житното зърно ще разбере моята любов. Като поникне, то ще се зарадва и ще каже: Аз съм ти много благодарно, виждам сега слънцето много добре. Идват при мене и казват: Учителю, искаме да бъдем щастливи. – Всеки от вас може да бъде щастлив. Два пръста земя ще му туря отгоре.
към втори вариант >>
А религиозните, застанали напред в този път, искат да наложат своите възгледи на света.
(втори вариант)
Но аз виждам, че спънката за правилното разбиране на този въпрос не е у светските хора. Религиозните спъват пътя към Царството Божие. Те са застанали насред пътя и не отиват по-нататьк. Светските хора им казват: Вървете напред! Искаме да разберем, какво нещо е Бог.
А религиозните, застанали напред в този път, искат да наложат своите възгледи на света.
Как може това? Че най-напред те нямат образ за Бога!
към втори вариант >>
Ще взема зърното, ще го посея в хубава почва, ще го заградя, ще го поливам, и житното зърно ще разбере моята любов.
(втори вариант)
Ако взема едно житно зърно в ръката си и почна да го милвам и целувам от една, от друга страна, мислите ли, че то ще разбере моята любов? Не, това са залъгалки. Като го целувам, аз ще го разваля, нищо няма да излезе от него. Любов отвътре е нужна! Ето в какво е любовта.
Ще взема зърното, ще го посея в хубава почва, ще го заградя, ще го поливам, и житното зърно ще разбере моята любов.
Като поникне, то ще се зарадва и ще каже: Аз съм ти много благодарно, виждам сега слънцето много добре. Идват при мене и казват: Учителю, искаме да бъдем щастливи. – Всеки от вас може да бъде щастлив. Два пръста земя ще му туря отгоре. Ще се разпукате най-напред, като пилето в яйцето, ще претърпите вътрешни страдания и ще си покажете навън главичката, нагоре към слънцето, както у Павла стана пропукване.
към втори вариант >>
Как може това?
(втори вариант)
Религиозните спъват пътя към Царството Божие. Те са застанали насред пътя и не отиват по-нататьк. Светските хора им казват: Вървете напред! Искаме да разберем, какво нещо е Бог. А религиозните, застанали напред в този път, искат да наложат своите възгледи на света.
Как може това?
Че най-напред те нямат образ за Бога!
към втори вариант >>
Като поникне, то ще се зарадва и ще каже: Аз съм ти много благодарно, виждам сега слънцето много добре.
(втори вариант)
Не, това са залъгалки. Като го целувам, аз ще го разваля, нищо няма да излезе от него. Любов отвътре е нужна! Ето в какво е любовта. Ще взема зърното, ще го посея в хубава почва, ще го заградя, ще го поливам, и житното зърно ще разбере моята любов.
Като поникне, то ще се зарадва и ще каже: Аз съм ти много благодарно, виждам сега слънцето много добре.
Идват при мене и казват: Учителю, искаме да бъдем щастливи. – Всеки от вас може да бъде щастлив. Два пръста земя ще му туря отгоре. Ще се разпукате най-напред, като пилето в яйцето, ще претърпите вътрешни страдания и ще си покажете навън главичката, нагоре към слънцето, както у Павла стана пропукване. И най-после, ще отидете на небето.
към втори вариант >>
Че най-напред те нямат образ за Бога!
(втори вариант)
Те са застанали насред пътя и не отиват по-нататьк. Светските хора им казват: Вървете напред! Искаме да разберем, какво нещо е Бог. А религиозните, застанали напред в този път, искат да наложат своите възгледи на света. Как може това?
Че най-напред те нямат образ за Бога!
към втори вариант >>
Идват при мене и казват: Учителю, искаме да бъдем щастливи.
(втори вариант)
Като го целувам, аз ще го разваля, нищо няма да излезе от него. Любов отвътре е нужна! Ето в какво е любовта. Ще взема зърното, ще го посея в хубава почва, ще го заградя, ще го поливам, и житното зърно ще разбере моята любов. Като поникне, то ще се зарадва и ще каже: Аз съм ти много благодарно, виждам сега слънцето много добре.
Идват при мене и казват: Учителю, искаме да бъдем щастливи.
– Всеки от вас може да бъде щастлив. Два пръста земя ще му туря отгоре. Ще се разпукате най-напред, като пилето в яйцето, ще претърпите вътрешни страдания и ще си покажете навън главичката, нагоре към слънцето, както у Павла стана пропукване. И най-после, ще отидете на небето. Този е истинският образ, който можем да създадем.
към втори вариант >>
Един велик художник представил в картина идеала на човека, като висок планински връх.
(втори вариант)
Един велик художник представил в картина идеала на човека, като висок планински връх.
Около върха се събрали много хора, и всички имат желание да се изкачат на него. Но егоизмът на тези хора не позволява на никого да тръгне към върха. Един се запътва към върха, но всички го дърпат, не му дават, той да се изкачи пръв. Всеки иска, той да бъде пръв на върха. Така съвременните хора си пречат едни на други, да не излезе някой напред към върха.
към втори вариант >>
– Всеки от вас може да бъде щастлив.
(втори вариант)
Любов отвътре е нужна! Ето в какво е любовта. Ще взема зърното, ще го посея в хубава почва, ще го заградя, ще го поливам, и житното зърно ще разбере моята любов. Като поникне, то ще се зарадва и ще каже: Аз съм ти много благодарно, виждам сега слънцето много добре. Идват при мене и казват: Учителю, искаме да бъдем щастливи.
– Всеки от вас може да бъде щастлив.
Два пръста земя ще му туря отгоре. Ще се разпукате най-напред, като пилето в яйцето, ще претърпите вътрешни страдания и ще си покажете навън главичката, нагоре към слънцето, както у Павла стана пропукване. И най-после, ще отидете на небето. Този е истинският образ, който можем да създадем. Може да запалите хиляда свещи в църквата, но то е само подготовка.
към втори вариант >>
Около върха се събрали много хора, и всички имат желание да се изкачат на него.
(втори вариант)
Един велик художник представил в картина идеала на човека, като висок планински връх.
Около върха се събрали много хора, и всички имат желание да се изкачат на него.
Но егоизмът на тези хора не позволява на никого да тръгне към върха. Един се запътва към върха, но всички го дърпат, не му дават, той да се изкачи пръв. Всеки иска, той да бъде пръв на върха. Така съвременните хора си пречат едни на други, да не излезе някой напред към върха. Всички съвременни учени, владици, свещеници, проповедници – католици, православни, протестанти, брамини, от милиони години са около тази планина и разправят за Господа, но нито един не с отишъл при Господа, нито един не Го познава.
към втори вариант >>
Два пръста земя ще му туря отгоре.
(втори вариант)
Ето в какво е любовта. Ще взема зърното, ще го посея в хубава почва, ще го заградя, ще го поливам, и житното зърно ще разбере моята любов. Като поникне, то ще се зарадва и ще каже: Аз съм ти много благодарно, виждам сега слънцето много добре. Идват при мене и казват: Учителю, искаме да бъдем щастливи. – Всеки от вас може да бъде щастлив.
Два пръста земя ще му туря отгоре.
Ще се разпукате най-напред, като пилето в яйцето, ще претърпите вътрешни страдания и ще си покажете навън главичката, нагоре към слънцето, както у Павла стана пропукване. И най-после, ще отидете на небето. Този е истинският образ, който можем да създадем. Може да запалите хиляда свещи в църквата, но то е само подготовка. Може да направите хиляда поклони в живота си, и това е подготовка.
към втори вариант >>
Но егоизмът на тези хора не позволява на никого да тръгне към върха.
(втори вариант)
Един велик художник представил в картина идеала на човека, като висок планински връх. Около върха се събрали много хора, и всички имат желание да се изкачат на него.
Но егоизмът на тези хора не позволява на никого да тръгне към върха.
Един се запътва към върха, но всички го дърпат, не му дават, той да се изкачи пръв. Всеки иска, той да бъде пръв на върха. Така съвременните хора си пречат едни на други, да не излезе някой напред към върха. Всички съвременни учени, владици, свещеници, проповедници – католици, православни, протестанти, брамини, от милиони години са около тази планина и разправят за Господа, но нито един не с отишъл при Господа, нито един не Го познава. Като казвам, че нито един не е отишъл, подразбирам тези, които са около върха.
към втори вариант >>
Ще се разпукате най-напред, като пилето в яйцето, ще претърпите вътрешни страдания и ще си покажете навън главичката, нагоре към слънцето, както у Павла стана пропукване.
(втори вариант)
Ще взема зърното, ще го посея в хубава почва, ще го заградя, ще го поливам, и житното зърно ще разбере моята любов. Като поникне, то ще се зарадва и ще каже: Аз съм ти много благодарно, виждам сега слънцето много добре. Идват при мене и казват: Учителю, искаме да бъдем щастливи. – Всеки от вас може да бъде щастлив. Два пръста земя ще му туря отгоре.
Ще се разпукате най-напред, като пилето в яйцето, ще претърпите вътрешни страдания и ще си покажете навън главичката, нагоре към слънцето, както у Павла стана пропукване.
И най-после, ще отидете на небето. Този е истинският образ, който можем да създадем. Може да запалите хиляда свещи в църквата, но то е само подготовка. Може да направите хиляда поклони в живота си, и това е подготовка. Може да раздадете всичкото си имане, и то е подготовка.
към втори вариант >>
Един се запътва към върха, но всички го дърпат, не му дават, той да се изкачи пръв.
(втори вариант)
Един велик художник представил в картина идеала на човека, като висок планински връх. Около върха се събрали много хора, и всички имат желание да се изкачат на него. Но егоизмът на тези хора не позволява на никого да тръгне към върха.
Един се запътва към върха, но всички го дърпат, не му дават, той да се изкачи пръв.
Всеки иска, той да бъде пръв на върха. Така съвременните хора си пречат едни на други, да не излезе някой напред към върха. Всички съвременни учени, владици, свещеници, проповедници – католици, православни, протестанти, брамини, от милиони години са около тази планина и разправят за Господа, но нито един не с отишъл при Господа, нито един не Го познава. Като казвам, че нито един не е отишъл, подразбирам тези, които са около върха. За да излезеш от този тържествен път и да го напуснеш, трябва да минеш през съвсем друг път, както Христос го нарича "тесния път".
към втори вариант >>
И най-после, ще отидете на небето.
(втори вариант)
Като поникне, то ще се зарадва и ще каже: Аз съм ти много благодарно, виждам сега слънцето много добре. Идват при мене и казват: Учителю, искаме да бъдем щастливи. – Всеки от вас може да бъде щастлив. Два пръста земя ще му туря отгоре. Ще се разпукате най-напред, като пилето в яйцето, ще претърпите вътрешни страдания и ще си покажете навън главичката, нагоре към слънцето, както у Павла стана пропукване.
И най-после, ще отидете на небето.
Този е истинският образ, който можем да създадем. Може да запалите хиляда свещи в църквата, но то е само подготовка. Може да направите хиляда поклони в живота си, и това е подготовка. Може да раздадете всичкото си имане, и то е подготовка. Ако в душата ти не се отпечата великият образ на Любовта и не осъзнаеш, че си във връзка с Бога – най-великият, най-разумният, най-интелигентният – нищо не може да постигнеш.
към втори вариант >>
Всеки иска, той да бъде пръв на върха.
(втори вариант)
Един велик художник представил в картина идеала на човека, като висок планински връх. Около върха се събрали много хора, и всички имат желание да се изкачат на него. Но егоизмът на тези хора не позволява на никого да тръгне към върха. Един се запътва към върха, но всички го дърпат, не му дават, той да се изкачи пръв.
Всеки иска, той да бъде пръв на върха.
Така съвременните хора си пречат едни на други, да не излезе някой напред към върха. Всички съвременни учени, владици, свещеници, проповедници – католици, православни, протестанти, брамини, от милиони години са около тази планина и разправят за Господа, но нито един не с отишъл при Господа, нито един не Го познава. Като казвам, че нито един не е отишъл, подразбирам тези, които са около върха. За да излезеш от този тържествен път и да го напуснеш, трябва да минеш през съвсем друг път, както Христос го нарича "тесния път". В проповедите е опасността.
към втори вариант >>
Този е истинският образ, който можем да създадем.
(втори вариант)
Идват при мене и казват: Учителю, искаме да бъдем щастливи. – Всеки от вас може да бъде щастлив. Два пръста земя ще му туря отгоре. Ще се разпукате най-напред, като пилето в яйцето, ще претърпите вътрешни страдания и ще си покажете навън главичката, нагоре към слънцето, както у Павла стана пропукване. И най-после, ще отидете на небето.
Този е истинският образ, който можем да създадем.
Може да запалите хиляда свещи в църквата, но то е само подготовка. Може да направите хиляда поклони в живота си, и това е подготовка. Може да раздадете всичкото си имане, и то е подготовка. Ако в душата ти не се отпечата великият образ на Любовта и не осъзнаеш, че си във връзка с Бога – най-великият, най-разумният, най-интелигентният – нищо не може да постигнеш. Значи, една мисъл трябва да ви занимава, че сте свързани с висшето съзнание, на което можете всякога да разчитате и уповавате.
към втори вариант >>
Така съвременните хора си пречат едни на други, да не излезе някой напред към върха.
(втори вариант)
Един велик художник представил в картина идеала на човека, като висок планински връх. Около върха се събрали много хора, и всички имат желание да се изкачат на него. Но егоизмът на тези хора не позволява на никого да тръгне към върха. Един се запътва към върха, но всички го дърпат, не му дават, той да се изкачи пръв. Всеки иска, той да бъде пръв на върха.
Така съвременните хора си пречат едни на други, да не излезе някой напред към върха.
Всички съвременни учени, владици, свещеници, проповедници – католици, православни, протестанти, брамини, от милиони години са около тази планина и разправят за Господа, но нито един не с отишъл при Господа, нито един не Го познава. Като казвам, че нито един не е отишъл, подразбирам тези, които са около върха. За да излезеш от този тържествен път и да го напуснеш, трябва да минеш през съвсем друг път, както Христос го нарича "тесния път". В проповедите е опасността. Даже мнозина от моите слушатели казват: Това така се говори, но не му е дошло времето да се приложи.
към втори вариант >>
Може да запалите хиляда свещи в църквата, но то е само подготовка.
(втори вариант)
– Всеки от вас може да бъде щастлив. Два пръста земя ще му туря отгоре. Ще се разпукате най-напред, като пилето в яйцето, ще претърпите вътрешни страдания и ще си покажете навън главичката, нагоре към слънцето, както у Павла стана пропукване. И най-после, ще отидете на небето. Този е истинският образ, който можем да създадем.
Може да запалите хиляда свещи в църквата, но то е само подготовка.
Може да направите хиляда поклони в живота си, и това е подготовка. Може да раздадете всичкото си имане, и то е подготовка. Ако в душата ти не се отпечата великият образ на Любовта и не осъзнаеш, че си във връзка с Бога – най-великият, най-разумният, най-интелигентният – нищо не може да постигнеш. Значи, една мисъл трябва да ви занимава, че сте свързани с висшето съзнание, на което можете всякога да разчитате и уповавате. Всеки може да се свърже с това съзнание.
към втори вариант >>
Всички съвременни учени, владици, свещеници, проповедници – католици, православни, протестанти, брамини, от милиони години са около тази планина и разправят за Господа, но нито един не с отишъл при Господа, нито един не Го познава.
(втори вариант)
Около върха се събрали много хора, и всички имат желание да се изкачат на него. Но егоизмът на тези хора не позволява на никого да тръгне към върха. Един се запътва към върха, но всички го дърпат, не му дават, той да се изкачи пръв. Всеки иска, той да бъде пръв на върха. Така съвременните хора си пречат едни на други, да не излезе някой напред към върха.
Всички съвременни учени, владици, свещеници, проповедници – католици, православни, протестанти, брамини, от милиони години са около тази планина и разправят за Господа, но нито един не с отишъл при Господа, нито един не Го познава.
Като казвам, че нито един не е отишъл, подразбирам тези, които са около върха. За да излезеш от този тържествен път и да го напуснеш, трябва да минеш през съвсем друг път, както Христос го нарича "тесния път". В проповедите е опасността. Даже мнозина от моите слушатели казват: Това така се говори, но не му е дошло времето да се приложи. – Вие сте, може би, по-красноречиви от мене, може някой път да проповядвате, хубаво да говорите, но като дойде до прилагането, веднага се спирате.
към втори вариант >>
Може да направите хиляда поклони в живота си, и това е подготовка.
(втори вариант)
Два пръста земя ще му туря отгоре. Ще се разпукате най-напред, като пилето в яйцето, ще претърпите вътрешни страдания и ще си покажете навън главичката, нагоре към слънцето, както у Павла стана пропукване. И най-после, ще отидете на небето. Този е истинският образ, който можем да създадем. Може да запалите хиляда свещи в църквата, но то е само подготовка.
Може да направите хиляда поклони в живота си, и това е подготовка.
Може да раздадете всичкото си имане, и то е подготовка. Ако в душата ти не се отпечата великият образ на Любовта и не осъзнаеш, че си във връзка с Бога – най-великият, най-разумният, най-интелигентният – нищо не може да постигнеш. Значи, една мисъл трябва да ви занимава, че сте свързани с висшето съзнание, на което можете всякога да разчитате и уповавате. Всеки може да се свърже с това съзнание. Казано е в Писанието: "Ние живеем и се движим в Бога."
към втори вариант >>
Като казвам, че нито един не е отишъл, подразбирам тези, които са около върха.
(втори вариант)
Но егоизмът на тези хора не позволява на никого да тръгне към върха. Един се запътва към върха, но всички го дърпат, не му дават, той да се изкачи пръв. Всеки иска, той да бъде пръв на върха. Така съвременните хора си пречат едни на други, да не излезе някой напред към върха. Всички съвременни учени, владици, свещеници, проповедници – католици, православни, протестанти, брамини, от милиони години са около тази планина и разправят за Господа, но нито един не с отишъл при Господа, нито един не Го познава.
Като казвам, че нито един не е отишъл, подразбирам тези, които са около върха.
За да излезеш от този тържествен път и да го напуснеш, трябва да минеш през съвсем друг път, както Христос го нарича "тесния път". В проповедите е опасността. Даже мнозина от моите слушатели казват: Това така се говори, но не му е дошло времето да се приложи. – Вие сте, може би, по-красноречиви от мене, може някой път да проповядвате, хубаво да говорите, но като дойде до прилагането, веднага се спирате.
към втори вариант >>
Може да раздадете всичкото си имане, и то е подготовка.
(втори вариант)
Ще се разпукате най-напред, като пилето в яйцето, ще претърпите вътрешни страдания и ще си покажете навън главичката, нагоре към слънцето, както у Павла стана пропукване. И най-после, ще отидете на небето. Този е истинският образ, който можем да създадем. Може да запалите хиляда свещи в църквата, но то е само подготовка. Може да направите хиляда поклони в живота си, и това е подготовка.
Може да раздадете всичкото си имане, и то е подготовка.
Ако в душата ти не се отпечата великият образ на Любовта и не осъзнаеш, че си във връзка с Бога – най-великият, най-разумният, най-интелигентният – нищо не може да постигнеш. Значи, една мисъл трябва да ви занимава, че сте свързани с висшето съзнание, на което можете всякога да разчитате и уповавате. Всеки може да се свърже с това съзнание. Казано е в Писанието: "Ние живеем и се движим в Бога."
към втори вариант >>
За да излезеш от този тържествен път и да го напуснеш, трябва да минеш през съвсем друг път, както Христос го нарича "тесния път".
(втори вариант)
Един се запътва към върха, но всички го дърпат, не му дават, той да се изкачи пръв. Всеки иска, той да бъде пръв на върха. Така съвременните хора си пречат едни на други, да не излезе някой напред към върха. Всички съвременни учени, владици, свещеници, проповедници – католици, православни, протестанти, брамини, от милиони години са около тази планина и разправят за Господа, но нито един не с отишъл при Господа, нито един не Го познава. Като казвам, че нито един не е отишъл, подразбирам тези, които са около върха.
За да излезеш от този тържествен път и да го напуснеш, трябва да минеш през съвсем друг път, както Христос го нарича "тесния път".
В проповедите е опасността. Даже мнозина от моите слушатели казват: Това така се говори, но не му е дошло времето да се приложи. – Вие сте, може би, по-красноречиви от мене, може някой път да проповядвате, хубаво да говорите, но като дойде до прилагането, веднага се спирате.
към втори вариант >>
Ако в душата ти не се отпечата великият образ на Любовта и не осъзнаеш, че си във връзка с Бога – най-великият, най-разумният, най-интелигентният – нищо не може да постигнеш.
(втори вариант)
И най-после, ще отидете на небето. Този е истинският образ, който можем да създадем. Може да запалите хиляда свещи в църквата, но то е само подготовка. Може да направите хиляда поклони в живота си, и това е подготовка. Може да раздадете всичкото си имане, и то е подготовка.
Ако в душата ти не се отпечата великият образ на Любовта и не осъзнаеш, че си във връзка с Бога – най-великият, най-разумният, най-интелигентният – нищо не може да постигнеш.
Значи, една мисъл трябва да ви занимава, че сте свързани с висшето съзнание, на което можете всякога да разчитате и уповавате. Всеки може да се свърже с това съзнание. Казано е в Писанието: "Ние живеем и се движим в Бога."
към втори вариант >>
В проповедите е опасността.
(втори вариант)
Всеки иска, той да бъде пръв на върха. Така съвременните хора си пречат едни на други, да не излезе някой напред към върха. Всички съвременни учени, владици, свещеници, проповедници – католици, православни, протестанти, брамини, от милиони години са около тази планина и разправят за Господа, но нито един не с отишъл при Господа, нито един не Го познава. Като казвам, че нито един не е отишъл, подразбирам тези, които са около върха. За да излезеш от този тържествен път и да го напуснеш, трябва да минеш през съвсем друг път, както Христос го нарича "тесния път".
В проповедите е опасността.
Даже мнозина от моите слушатели казват: Това така се говори, но не му е дошло времето да се приложи. – Вие сте, може би, по-красноречиви от мене, може някой път да проповядвате, хубаво да говорите, но като дойде до прилагането, веднага се спирате.
към втори вариант >>
Значи, една мисъл трябва да ви занимава, че сте свързани с висшето съзнание, на което можете всякога да разчитате и уповавате.
(втори вариант)
Този е истинският образ, който можем да създадем. Може да запалите хиляда свещи в църквата, но то е само подготовка. Може да направите хиляда поклони в живота си, и това е подготовка. Може да раздадете всичкото си имане, и то е подготовка. Ако в душата ти не се отпечата великият образ на Любовта и не осъзнаеш, че си във връзка с Бога – най-великият, най-разумният, най-интелигентният – нищо не може да постигнеш.
Значи, една мисъл трябва да ви занимава, че сте свързани с висшето съзнание, на което можете всякога да разчитате и уповавате.
Всеки може да се свърже с това съзнание. Казано е в Писанието: "Ние живеем и се движим в Бога."
към втори вариант >>
Даже мнозина от моите слушатели казват: Това така се говори, но не му е дошло времето да се приложи.
(втори вариант)
Така съвременните хора си пречат едни на други, да не излезе някой напред към върха. Всички съвременни учени, владици, свещеници, проповедници – католици, православни, протестанти, брамини, от милиони години са около тази планина и разправят за Господа, но нито един не с отишъл при Господа, нито един не Го познава. Като казвам, че нито един не е отишъл, подразбирам тези, които са около върха. За да излезеш от този тържествен път и да го напуснеш, трябва да минеш през съвсем друг път, както Христос го нарича "тесния път". В проповедите е опасността.
Даже мнозина от моите слушатели казват: Това така се говори, но не му е дошло времето да се приложи.
– Вие сте, може би, по-красноречиви от мене, може някой път да проповядвате, хубаво да говорите, но като дойде до прилагането, веднага се спирате.
към втори вариант >>
Всеки може да се свърже с това съзнание.
(втори вариант)
Може да запалите хиляда свещи в църквата, но то е само подготовка. Може да направите хиляда поклони в живота си, и това е подготовка. Може да раздадете всичкото си имане, и то е подготовка. Ако в душата ти не се отпечата великият образ на Любовта и не осъзнаеш, че си във връзка с Бога – най-великият, най-разумният, най-интелигентният – нищо не може да постигнеш. Значи, една мисъл трябва да ви занимава, че сте свързани с висшето съзнание, на което можете всякога да разчитате и уповавате.
Всеки може да се свърже с това съзнание.
Казано е в Писанието: "Ние живеем и се движим в Бога."
към втори вариант >>
– Вие сте, може би, по-красноречиви от мене, може някой път да проповядвате, хубаво да говорите, но като дойде до прилагането, веднага се спирате.
(втори вариант)
Всички съвременни учени, владици, свещеници, проповедници – католици, православни, протестанти, брамини, от милиони години са около тази планина и разправят за Господа, но нито един не с отишъл при Господа, нито един не Го познава. Като казвам, че нито един не е отишъл, подразбирам тези, които са около върха. За да излезеш от този тържествен път и да го напуснеш, трябва да минеш през съвсем друг път, както Христос го нарича "тесния път". В проповедите е опасността. Даже мнозина от моите слушатели казват: Това така се говори, но не му е дошло времето да се приложи.
– Вие сте, може би, по-красноречиви от мене, може някой път да проповядвате, хубаво да говорите, но като дойде до прилагането, веднага се спирате.
към втори вариант >>
Казано е в Писанието: "Ние живеем и се движим в Бога."
(втори вариант)
Може да направите хиляда поклони в живота си, и това е подготовка. Може да раздадете всичкото си имане, и то е подготовка. Ако в душата ти не се отпечата великият образ на Любовта и не осъзнаеш, че си във връзка с Бога – най-великият, най-разумният, най-интелигентният – нищо не може да постигнеш. Значи, една мисъл трябва да ви занимава, че сте свързани с висшето съзнание, на което можете всякога да разчитате и уповавате. Всеки може да се свърже с това съзнание.
Казано е в Писанието: "Ние живеем и се движим в Бога."
към втори вариант >>
Сега не мислете, че като говоря понякога за вашето богатство, то ме интересува.
(втори вариант)
Сега не мислете, че като говоря понякога за вашето богатство, то ме интересува.
Ако е за богатство, аз имам знание за всички богатства, скрити в земята. Ако исках да парадирам, както правят хората, бих употребил това богатство – и скъпоценните камъни, и златото, и среброто. Електричеството, което се образува в земята, и магнетизма, и това, което иде от слънцето, всичко имам на разположение. Ако искахме по този начин да влияем на хората, ние бихме употребили това богатство, но тези неща са отживели в нашия ум. Има неща много по-велики от златото; има неща много по-велики от всички скъпоценни камъни, от електричеството, от магнетизма.
към втори вариант >>
Сега аз говоря за онези от вас, които имат желание да ме слушат.
(втори вариант)
Сега аз говоря за онези от вас, които имат желание да ме слушат.
Казвам: Оставете вашата философия настрана и не казвайте, че не сте готови да следвате това учение. Направете следния опит. Вдълбочете се в себе си и кажете: Господи, готов съм още сега да изпълня Твоята воля, която движи всичко живо в света. Под "всичко живо" разбирам не само хората, но растенията и животните. Кажете: Ако съм намерил благодат пред Тебе, нека да почувствувам радостта Ти в името на Твоята Любов, Мъдрост и Истина.
към втори вариант >>
Ако е за богатство, аз имам знание за всички богатства, скрити в земята.
(втори вариант)
Сега не мислете, че като говоря понякога за вашето богатство, то ме интересува.
Ако е за богатство, аз имам знание за всички богатства, скрити в земята.
Ако исках да парадирам, както правят хората, бих употребил това богатство – и скъпоценните камъни, и златото, и среброто. Електричеството, което се образува в земята, и магнетизма, и това, което иде от слънцето, всичко имам на разположение. Ако искахме по този начин да влияем на хората, ние бихме употребили това богатство, но тези неща са отживели в нашия ум. Има неща много по-велики от златото; има неща много по-велики от всички скъпоценни камъни, от електричеството, от магнетизма. За съвременния свят златото е импулс, стимул в живота, но, в душата на един духовно събуден човек, всички тия богатства не съществуват.
към втори вариант >>
Казвам: Оставете вашата философия настрана и не казвайте, че не сте готови да следвате това учение.
(втори вариант)
Сега аз говоря за онези от вас, които имат желание да ме слушат.
Казвам: Оставете вашата философия настрана и не казвайте, че не сте готови да следвате това учение.
Направете следния опит. Вдълбочете се в себе си и кажете: Господи, готов съм още сега да изпълня Твоята воля, която движи всичко живо в света. Под "всичко живо" разбирам не само хората, но растенията и животните. Кажете: Ако съм намерил благодат пред Тебе, нека да почувствувам радостта Ти в името на Твоята Любов, Мъдрост и Истина. Знаете ли, какво ще почувствувате?
към втори вариант >>
Ако исках да парадирам, както правят хората, бих употребил това богатство – и скъпоценните камъни, и златото, и среброто.
(втори вариант)
Сега не мислете, че като говоря понякога за вашето богатство, то ме интересува. Ако е за богатство, аз имам знание за всички богатства, скрити в земята.
Ако исках да парадирам, както правят хората, бих употребил това богатство – и скъпоценните камъни, и златото, и среброто.
Електричеството, което се образува в земята, и магнетизма, и това, което иде от слънцето, всичко имам на разположение. Ако искахме по този начин да влияем на хората, ние бихме употребили това богатство, но тези неща са отживели в нашия ум. Има неща много по-велики от златото; има неща много по-велики от всички скъпоценни камъни, от електричеството, от магнетизма. За съвременния свят златото е импулс, стимул в живота, но, в душата на един духовно събуден човек, всички тия богатства не съществуват. Ако искаме да използваме златото, трябва да го превърнем в нашите мисли в органическо.
към втори вариант >>
Направете следния опит.
(втори вариант)
Сега аз говоря за онези от вас, които имат желание да ме слушат. Казвам: Оставете вашата философия настрана и не казвайте, че не сте готови да следвате това учение.
Направете следния опит.
Вдълбочете се в себе си и кажете: Господи, готов съм още сега да изпълня Твоята воля, която движи всичко живо в света. Под "всичко живо" разбирам не само хората, но растенията и животните. Кажете: Ако съм намерил благодат пред Тебе, нека да почувствувам радостта Ти в името на Твоята Любов, Мъдрост и Истина. Знаете ли, какво ще почувствувате? – Ще олекнете, и в душата си ще изпитате такъв трепет, какъвто никога не сте почувствували.
към втори вариант >>
Електричеството, което се образува в земята, и магнетизма, и това, което иде от слънцето, всичко имам на разположение.
(втори вариант)
Сега не мислете, че като говоря понякога за вашето богатство, то ме интересува. Ако е за богатство, аз имам знание за всички богатства, скрити в земята. Ако исках да парадирам, както правят хората, бих употребил това богатство – и скъпоценните камъни, и златото, и среброто.
Електричеството, което се образува в земята, и магнетизма, и това, което иде от слънцето, всичко имам на разположение.
Ако искахме по този начин да влияем на хората, ние бихме употребили това богатство, но тези неща са отживели в нашия ум. Има неща много по-велики от златото; има неща много по-велики от всички скъпоценни камъни, от електричеството, от магнетизма. За съвременния свят златото е импулс, стимул в живота, но, в душата на един духовно събуден човек, всички тия богатства не съществуват. Ако искаме да използваме златото, трябва да го превърнем в нашите мисли в органическо. Като внесем това злато в света, ние ще принесем полза на човечеството.
към втори вариант >>
Вдълбочете се в себе си и кажете: Господи, готов съм още сега да изпълня Твоята воля, която движи всичко живо в света.
(втори вариант)
Сега аз говоря за онези от вас, които имат желание да ме слушат. Казвам: Оставете вашата философия настрана и не казвайте, че не сте готови да следвате това учение. Направете следния опит.
Вдълбочете се в себе си и кажете: Господи, готов съм още сега да изпълня Твоята воля, която движи всичко живо в света.
Под "всичко живо" разбирам не само хората, но растенията и животните. Кажете: Ако съм намерил благодат пред Тебе, нека да почувствувам радостта Ти в името на Твоята Любов, Мъдрост и Истина. Знаете ли, какво ще почувствувате? – Ще олекнете, и в душата си ще изпитате такъв трепет, какъвто никога не сте почувствували. Така, всички утайки и наслоявания от миналото – омраза, съмнение, раздори, сами по себе си, ще отпаднат, и вие ще се почувствувате възродени, готови за всякаква работа.
към втори вариант >>
Ако искахме по този начин да влияем на хората, ние бихме употребили това богатство, но тези неща са отживели в нашия ум.
(втори вариант)
Сега не мислете, че като говоря понякога за вашето богатство, то ме интересува. Ако е за богатство, аз имам знание за всички богатства, скрити в земята. Ако исках да парадирам, както правят хората, бих употребил това богатство – и скъпоценните камъни, и златото, и среброто. Електричеството, което се образува в земята, и магнетизма, и това, което иде от слънцето, всичко имам на разположение.
Ако искахме по този начин да влияем на хората, ние бихме употребили това богатство, но тези неща са отживели в нашия ум.
Има неща много по-велики от златото; има неща много по-велики от всички скъпоценни камъни, от електричеството, от магнетизма. За съвременния свят златото е импулс, стимул в живота, но, в душата на един духовно събуден човек, всички тия богатства не съществуват. Ако искаме да използваме златото, трябва да го превърнем в нашите мисли в органическо. Като внесем това злато в света, ние ще принесем полза на човечеството. Където да отидете днес, навсякъде се говори за силата на златото.
към втори вариант >>
Под "всичко живо" разбирам не само хората, но растенията и животните.
(втори вариант)
Сега аз говоря за онези от вас, които имат желание да ме слушат. Казвам: Оставете вашата философия настрана и не казвайте, че не сте готови да следвате това учение. Направете следния опит. Вдълбочете се в себе си и кажете: Господи, готов съм още сега да изпълня Твоята воля, която движи всичко живо в света.
Под "всичко живо" разбирам не само хората, но растенията и животните.
Кажете: Ако съм намерил благодат пред Тебе, нека да почувствувам радостта Ти в името на Твоята Любов, Мъдрост и Истина. Знаете ли, какво ще почувствувате? – Ще олекнете, и в душата си ще изпитате такъв трепет, какъвто никога не сте почувствували. Така, всички утайки и наслоявания от миналото – омраза, съмнение, раздори, сами по себе си, ще отпаднат, и вие ще се почувствувате възродени, готови за всякаква работа. Ако си богат, ще кажеш: Зная вече, как се живее.
към втори вариант >>
Има неща много по-велики от златото; има неща много по-велики от всички скъпоценни камъни, от електричеството, от магнетизма.
(втори вариант)
Сега не мислете, че като говоря понякога за вашето богатство, то ме интересува. Ако е за богатство, аз имам знание за всички богатства, скрити в земята. Ако исках да парадирам, както правят хората, бих употребил това богатство – и скъпоценните камъни, и златото, и среброто. Електричеството, което се образува в земята, и магнетизма, и това, което иде от слънцето, всичко имам на разположение. Ако искахме по този начин да влияем на хората, ние бихме употребили това богатство, но тези неща са отживели в нашия ум.
Има неща много по-велики от златото; има неща много по-велики от всички скъпоценни камъни, от електричеството, от магнетизма.
За съвременния свят златото е импулс, стимул в живота, но, в душата на един духовно събуден човек, всички тия богатства не съществуват. Ако искаме да използваме златото, трябва да го превърнем в нашите мисли в органическо. Като внесем това злато в света, ние ще принесем полза на човечеството. Където да отидете днес, навсякъде се говори за силата на златото. В Америка казват: Всесилен е доларът.
към втори вариант >>
Кажете: Ако съм намерил благодат пред Тебе, нека да почувствувам радостта Ти в името на Твоята Любов, Мъдрост и Истина.
(втори вариант)
Сега аз говоря за онези от вас, които имат желание да ме слушат. Казвам: Оставете вашата философия настрана и не казвайте, че не сте готови да следвате това учение. Направете следния опит. Вдълбочете се в себе си и кажете: Господи, готов съм още сега да изпълня Твоята воля, която движи всичко живо в света. Под "всичко живо" разбирам не само хората, но растенията и животните.
Кажете: Ако съм намерил благодат пред Тебе, нека да почувствувам радостта Ти в името на Твоята Любов, Мъдрост и Истина.
Знаете ли, какво ще почувствувате? – Ще олекнете, и в душата си ще изпитате такъв трепет, какъвто никога не сте почувствували. Така, всички утайки и наслоявания от миналото – омраза, съмнение, раздори, сами по себе си, ще отпаднат, и вие ще се почувствувате възродени, готови за всякаква работа. Ако си богат, ще кажеш: Зная вече, как се живее.
към втори вариант >>
За съвременния свят златото е импулс, стимул в живота, но, в душата на един духовно събуден човек, всички тия богатства не съществуват.
(втори вариант)
Ако е за богатство, аз имам знание за всички богатства, скрити в земята. Ако исках да парадирам, както правят хората, бих употребил това богатство – и скъпоценните камъни, и златото, и среброто. Електричеството, което се образува в земята, и магнетизма, и това, което иде от слънцето, всичко имам на разположение. Ако искахме по този начин да влияем на хората, ние бихме употребили това богатство, но тези неща са отживели в нашия ум. Има неща много по-велики от златото; има неща много по-велики от всички скъпоценни камъни, от електричеството, от магнетизма.
За съвременния свят златото е импулс, стимул в живота, но, в душата на един духовно събуден човек, всички тия богатства не съществуват.
Ако искаме да използваме златото, трябва да го превърнем в нашите мисли в органическо. Като внесем това злато в света, ние ще принесем полза на човечеството. Където да отидете днес, навсякъде се говори за силата на златото. В Америка казват: Всесилен е доларът. В България, Славейков е възпял парата: "Парице, парице, всесилна царице!
към втори вариант >>
Знаете ли, какво ще почувствувате?
(втори вариант)
Казвам: Оставете вашата философия настрана и не казвайте, че не сте готови да следвате това учение. Направете следния опит. Вдълбочете се в себе си и кажете: Господи, готов съм още сега да изпълня Твоята воля, която движи всичко живо в света. Под "всичко живо" разбирам не само хората, но растенията и животните. Кажете: Ако съм намерил благодат пред Тебе, нека да почувствувам радостта Ти в името на Твоята Любов, Мъдрост и Истина.
Знаете ли, какво ще почувствувате?
– Ще олекнете, и в душата си ще изпитате такъв трепет, какъвто никога не сте почувствували. Така, всички утайки и наслоявания от миналото – омраза, съмнение, раздори, сами по себе си, ще отпаднат, и вие ще се почувствувате възродени, готови за всякаква работа. Ако си богат, ще кажеш: Зная вече, как се живее.
към втори вариант >>
Ако искаме да използваме златото, трябва да го превърнем в нашите мисли в органическо.
(втори вариант)
Ако исках да парадирам, както правят хората, бих употребил това богатство – и скъпоценните камъни, и златото, и среброто. Електричеството, което се образува в земята, и магнетизма, и това, което иде от слънцето, всичко имам на разположение. Ако искахме по този начин да влияем на хората, ние бихме употребили това богатство, но тези неща са отживели в нашия ум. Има неща много по-велики от златото; има неща много по-велики от всички скъпоценни камъни, от електричеството, от магнетизма. За съвременния свят златото е импулс, стимул в живота, но, в душата на един духовно събуден човек, всички тия богатства не съществуват.
Ако искаме да използваме златото, трябва да го превърнем в нашите мисли в органическо.
Като внесем това злато в света, ние ще принесем полза на човечеството. Където да отидете днес, навсякъде се говори за силата на златото. В Америка казват: Всесилен е доларът. В България, Славейков е възпял парата: "Парице, парице, всесилна царице! " Идете в Македония, навсякъде чувате: Пари, пари!
към втори вариант >>
– Ще олекнете, и в душата си ще изпитате такъв трепет, какъвто никога не сте почувствували.
(втори вариант)
Направете следния опит. Вдълбочете се в себе си и кажете: Господи, готов съм още сега да изпълня Твоята воля, която движи всичко живо в света. Под "всичко живо" разбирам не само хората, но растенията и животните. Кажете: Ако съм намерил благодат пред Тебе, нека да почувствувам радостта Ти в името на Твоята Любов, Мъдрост и Истина. Знаете ли, какво ще почувствувате?
– Ще олекнете, и в душата си ще изпитате такъв трепет, какъвто никога не сте почувствували.
Така, всички утайки и наслоявания от миналото – омраза, съмнение, раздори, сами по себе си, ще отпаднат, и вие ще се почувствувате възродени, готови за всякаква работа. Ако си богат, ще кажеш: Зная вече, как се живее.
към втори вариант >>
Като внесем това злато в света, ние ще принесем полза на човечеството.
(втори вариант)
Електричеството, което се образува в земята, и магнетизма, и това, което иде от слънцето, всичко имам на разположение. Ако искахме по този начин да влияем на хората, ние бихме употребили това богатство, но тези неща са отживели в нашия ум. Има неща много по-велики от златото; има неща много по-велики от всички скъпоценни камъни, от електричеството, от магнетизма. За съвременния свят златото е импулс, стимул в живота, но, в душата на един духовно събуден човек, всички тия богатства не съществуват. Ако искаме да използваме златото, трябва да го превърнем в нашите мисли в органическо.
Като внесем това злато в света, ние ще принесем полза на човечеството.
Където да отидете днес, навсякъде се говори за силата на златото. В Америка казват: Всесилен е доларът. В България, Славейков е възпял парата: "Парице, парице, всесилна царице! " Идете в Македония, навсякъде чувате: Пари, пари! Хванали един американец проповедник в Македония, държали го един месец скрит в гората и, за да го освободят, искали пари от мисионерите.
към втори вариант >>
Така, всички утайки и наслоявания от миналото – омраза, съмнение, раздори, сами по себе си, ще отпаднат, и вие ще се почувствувате възродени, готови за всякаква работа.
(втори вариант)
Вдълбочете се в себе си и кажете: Господи, готов съм още сега да изпълня Твоята воля, която движи всичко живо в света. Под "всичко живо" разбирам не само хората, но растенията и животните. Кажете: Ако съм намерил благодат пред Тебе, нека да почувствувам радостта Ти в името на Твоята Любов, Мъдрост и Истина. Знаете ли, какво ще почувствувате? – Ще олекнете, и в душата си ще изпитате такъв трепет, какъвто никога не сте почувствували.
Така, всички утайки и наслоявания от миналото – омраза, съмнение, раздори, сами по себе си, ще отпаднат, и вие ще се почувствувате възродени, готови за всякаква работа.
Ако си богат, ще кажеш: Зная вече, как се живее.
към втори вариант >>
Където да отидете днес, навсякъде се говори за силата на златото.
(втори вариант)
Ако искахме по този начин да влияем на хората, ние бихме употребили това богатство, но тези неща са отживели в нашия ум. Има неща много по-велики от златото; има неща много по-велики от всички скъпоценни камъни, от електричеството, от магнетизма. За съвременния свят златото е импулс, стимул в живота, но, в душата на един духовно събуден човек, всички тия богатства не съществуват. Ако искаме да използваме златото, трябва да го превърнем в нашите мисли в органическо. Като внесем това злато в света, ние ще принесем полза на човечеството.
Където да отидете днес, навсякъде се говори за силата на златото.
В Америка казват: Всесилен е доларът. В България, Славейков е възпял парата: "Парице, парице, всесилна царице! " Идете в Македония, навсякъде чувате: Пари, пари! Хванали един американец проповедник в Македония, държали го един месец скрит в гората и, за да го освободят, искали пари от мисионерите. Един ден той се опитал да им проповядва, като се надявал, че ще им въздействува, за да се освободи.
към втори вариант >>
Ако си богат, ще кажеш: Зная вече, как се живее.
(втори вариант)
Под "всичко живо" разбирам не само хората, но растенията и животните. Кажете: Ако съм намерил благодат пред Тебе, нека да почувствувам радостта Ти в името на Твоята Любов, Мъдрост и Истина. Знаете ли, какво ще почувствувате? – Ще олекнете, и в душата си ще изпитате такъв трепет, какъвто никога не сте почувствували. Така, всички утайки и наслоявания от миналото – омраза, съмнение, раздори, сами по себе си, ще отпаднат, и вие ще се почувствувате възродени, готови за всякаква работа.
Ако си богат, ще кажеш: Зная вече, как се живее.
към втори вариант >>
В Америка казват: Всесилен е доларът.
(втори вариант)
Има неща много по-велики от златото; има неща много по-велики от всички скъпоценни камъни, от електричеството, от магнетизма. За съвременния свят златото е импулс, стимул в живота, но, в душата на един духовно събуден човек, всички тия богатства не съществуват. Ако искаме да използваме златото, трябва да го превърнем в нашите мисли в органическо. Като внесем това злато в света, ние ще принесем полза на човечеството. Където да отидете днес, навсякъде се говори за силата на златото.
В Америка казват: Всесилен е доларът.
В България, Славейков е възпял парата: "Парице, парице, всесилна царице! " Идете в Македония, навсякъде чувате: Пари, пари! Хванали един американец проповедник в Македония, държали го един месец скрит в гората и, за да го освободят, искали пари от мисионерите. Един ден той се опитал да им проповядва, като се надявал, че ще им въздействува, за да се освободи. Главатарят го слушал известно време и казал: Ние знаем това, но пари, пари искаме от тебе.
към втори вариант >>
Като говоря така, аз не искам да си играя с чувствата ви.
(втори вариант)
Като говоря така, аз не искам да си играя с чувствата ви.
За мене, те са свещени. Велико е да опита човек тези чувства! Това е идеалът, към който всеки се стреми. Той укрепва младите, а обновява старите? Лицата и на стари, и на млади трябва да бъдат бодри, свежи, да лъха от тях чистота.
към втори вариант >>
В България, Славейков е възпял парата: "Парице, парице, всесилна царице!
(втори вариант)
За съвременния свят златото е импулс, стимул в живота, но, в душата на един духовно събуден човек, всички тия богатства не съществуват. Ако искаме да използваме златото, трябва да го превърнем в нашите мисли в органическо. Като внесем това злато в света, ние ще принесем полза на човечеството. Където да отидете днес, навсякъде се говори за силата на златото. В Америка казват: Всесилен е доларът.
В България, Славейков е възпял парата: "Парице, парице, всесилна царице!
" Идете в Македония, навсякъде чувате: Пари, пари! Хванали един американец проповедник в Македония, държали го един месец скрит в гората и, за да го освободят, искали пари от мисионерите. Един ден той се опитал да им проповядва, като се надявал, че ще им въздействува, за да се освободи. Главатарят го слушал известно време и казал: Ние знаем това, но пари, пари искаме от тебе. Само така ще те пуснем.
към втори вариант >>
За мене, те са свещени.
(втори вариант)
Като говоря така, аз не искам да си играя с чувствата ви.
За мене, те са свещени.
Велико е да опита човек тези чувства! Това е идеалът, към който всеки се стреми. Той укрепва младите, а обновява старите? Лицата и на стари, и на млади трябва да бъдат бодри, свежи, да лъха от тях чистота. Като се върнете по домовете си, огледайте се, да видите, такива ли са вашите лица.
към втори вариант >>
" Идете в Македония, навсякъде чувате: Пари, пари!
(втори вариант)
Ако искаме да използваме златото, трябва да го превърнем в нашите мисли в органическо. Като внесем това злато в света, ние ще принесем полза на човечеството. Където да отидете днес, навсякъде се говори за силата на златото. В Америка казват: Всесилен е доларът. В България, Славейков е възпял парата: "Парице, парице, всесилна царице!
" Идете в Македония, навсякъде чувате: Пари, пари!
Хванали един американец проповедник в Македония, държали го един месец скрит в гората и, за да го освободят, искали пари от мисионерите. Един ден той се опитал да им проповядва, като се надявал, че ще им въздействува, за да се освободи. Главатарят го слушал известно време и казал: Ние знаем това, но пари, пари искаме от тебе. Само така ще те пуснем. Затова те хванахме, пари ще дадеш.
към втори вариант >>
Велико е да опита човек тези чувства!
(втори вариант)
Като говоря така, аз не искам да си играя с чувствата ви. За мене, те са свещени.
Велико е да опита човек тези чувства!
Това е идеалът, към който всеки се стреми. Той укрепва младите, а обновява старите? Лицата и на стари, и на млади трябва да бъдат бодри, свежи, да лъха от тях чистота. Като се върнете по домовете си, огледайте се, да видите, такива ли са вашите лица. В един момент, човек може да преобрази лицето си.
към втори вариант >>
Хванали един американец проповедник в Македония, държали го един месец скрит в гората и, за да го освободят, искали пари от мисионерите.
(втори вариант)
Като внесем това злато в света, ние ще принесем полза на човечеството. Където да отидете днес, навсякъде се говори за силата на златото. В Америка казват: Всесилен е доларът. В България, Славейков е възпял парата: "Парице, парице, всесилна царице! " Идете в Македония, навсякъде чувате: Пари, пари!
Хванали един американец проповедник в Македония, държали го един месец скрит в гората и, за да го освободят, искали пари от мисионерите.
Един ден той се опитал да им проповядва, като се надявал, че ще им въздействува, за да се освободи. Главатарят го слушал известно време и казал: Ние знаем това, но пари, пари искаме от тебе. Само така ще те пуснем. Затова те хванахме, пари ще дадеш.
към втори вариант >>
Това е идеалът, към който всеки се стреми.
(втори вариант)
Като говоря така, аз не искам да си играя с чувствата ви. За мене, те са свещени. Велико е да опита човек тези чувства!
Това е идеалът, към който всеки се стреми.
Той укрепва младите, а обновява старите? Лицата и на стари, и на млади трябва да бъдат бодри, свежи, да лъха от тях чистота. Като се върнете по домовете си, огледайте се, да видите, такива ли са вашите лица. В един момент, човек може да преобрази лицето си. Обърни се към Господа и кажи: Господи, тури ме в огъня на Твоята любов.
към втори вариант >>
Един ден той се опитал да им проповядва, като се надявал, че ще им въздействува, за да се освободи.
(втори вариант)
Където да отидете днес, навсякъде се говори за силата на златото. В Америка казват: Всесилен е доларът. В България, Славейков е възпял парата: "Парице, парице, всесилна царице! " Идете в Македония, навсякъде чувате: Пари, пари! Хванали един американец проповедник в Македония, държали го един месец скрит в гората и, за да го освободят, искали пари от мисионерите.
Един ден той се опитал да им проповядва, като се надявал, че ще им въздействува, за да се освободи.
Главатарят го слушал известно време и казал: Ние знаем това, но пари, пари искаме от тебе. Само така ще те пуснем. Затова те хванахме, пари ще дадеш.
към втори вариант >>
Той укрепва младите, а обновява старите?
(втори вариант)
Като говоря така, аз не искам да си играя с чувствата ви. За мене, те са свещени. Велико е да опита човек тези чувства! Това е идеалът, към който всеки се стреми.
Той укрепва младите, а обновява старите?
Лицата и на стари, и на млади трябва да бъдат бодри, свежи, да лъха от тях чистота. Като се върнете по домовете си, огледайте се, да видите, такива ли са вашите лица. В един момент, човек може да преобрази лицето си. Обърни се към Господа и кажи: Господи, тури ме в огъня на Твоята любов. Като те тури Той в този огън, от тридесет и пет милиона градуса, ти ще станеш чист като кристал – няма да остане помен от твоите грехове.
към втори вариант >>
Главатарят го слушал известно време и казал: Ние знаем това, но пари, пари искаме от тебе.
(втори вариант)
В Америка казват: Всесилен е доларът. В България, Славейков е възпял парата: "Парице, парице, всесилна царице! " Идете в Македония, навсякъде чувате: Пари, пари! Хванали един американец проповедник в Македония, държали го един месец скрит в гората и, за да го освободят, искали пари от мисионерите. Един ден той се опитал да им проповядва, като се надявал, че ще им въздействува, за да се освободи.
Главатарят го слушал известно време и казал: Ние знаем това, но пари, пари искаме от тебе.
Само така ще те пуснем. Затова те хванахме, пари ще дадеш.
към втори вариант >>
Лицата и на стари, и на млади трябва да бъдат бодри, свежи, да лъха от тях чистота.
(втори вариант)
Като говоря така, аз не искам да си играя с чувствата ви. За мене, те са свещени. Велико е да опита човек тези чувства! Това е идеалът, към който всеки се стреми. Той укрепва младите, а обновява старите?
Лицата и на стари, и на млади трябва да бъдат бодри, свежи, да лъха от тях чистота.
Като се върнете по домовете си, огледайте се, да видите, такива ли са вашите лица. В един момент, човек може да преобрази лицето си. Обърни се към Господа и кажи: Господи, тури ме в огъня на Твоята любов. Като те тури Той в този огън, от тридесет и пет милиона градуса, ти ще станеш чист като кристал – няма да остане помен от твоите грехове. Ще станеш млада мома или млад момък на 33 години, който разрешава всички велики въпроси.
към втори вариант >>
Само така ще те пуснем.
(втори вариант)
В България, Славейков е възпял парата: "Парице, парице, всесилна царице! " Идете в Македония, навсякъде чувате: Пари, пари! Хванали един американец проповедник в Македония, държали го един месец скрит в гората и, за да го освободят, искали пари от мисионерите. Един ден той се опитал да им проповядва, като се надявал, че ще им въздействува, за да се освободи. Главатарят го слушал известно време и казал: Ние знаем това, но пари, пари искаме от тебе.
Само така ще те пуснем.
Затова те хванахме, пари ще дадеш.
към втори вариант >>
Като се върнете по домовете си, огледайте се, да видите, такива ли са вашите лица.
(втори вариант)
За мене, те са свещени. Велико е да опита човек тези чувства! Това е идеалът, към който всеки се стреми. Той укрепва младите, а обновява старите? Лицата и на стари, и на млади трябва да бъдат бодри, свежи, да лъха от тях чистота.
Като се върнете по домовете си, огледайте се, да видите, такива ли са вашите лица.
В един момент, човек може да преобрази лицето си. Обърни се към Господа и кажи: Господи, тури ме в огъня на Твоята любов. Като те тури Той в този огън, от тридесет и пет милиона градуса, ти ще станеш чист като кристал – няма да остане помен от твоите грехове. Ще станеш млада мома или млад момък на 33 години, който разрешава всички велики въпроси. Може ли при това положение да плачеш?
към втори вариант >>
Затова те хванахме, пари ще дадеш.
(втори вариант)
" Идете в Македония, навсякъде чувате: Пари, пари! Хванали един американец проповедник в Македония, държали го един месец скрит в гората и, за да го освободят, искали пари от мисионерите. Един ден той се опитал да им проповядва, като се надявал, че ще им въздействува, за да се освободи. Главатарят го слушал известно време и казал: Ние знаем това, но пари, пари искаме от тебе. Само така ще те пуснем.
Затова те хванахме, пари ще дадеш.
към втори вариант >>
В един момент, човек може да преобрази лицето си.
(втори вариант)
Велико е да опита човек тези чувства! Това е идеалът, към който всеки се стреми. Той укрепва младите, а обновява старите? Лицата и на стари, и на млади трябва да бъдат бодри, свежи, да лъха от тях чистота. Като се върнете по домовете си, огледайте се, да видите, такива ли са вашите лица.
В един момент, човек може да преобрази лицето си.
Обърни се към Господа и кажи: Господи, тури ме в огъня на Твоята любов. Като те тури Той в този огън, от тридесет и пет милиона градуса, ти ще станеш чист като кристал – няма да остане помен от твоите грехове. Ще станеш млада мома или млад момък на 33 години, който разрешава всички велики въпроси. Може ли при това положение да плачеш? Някой плаче, че колата му се счупила.
към втори вариант >>
"Чий е този образ?
(втори вариант)
"Чий е този образ?
" Днес от всички се изисква да бъдем във всичко последователни. От мое гледище, светът ще се оправи, когато хората разберат, че трябва да работят безкористно, без пари. Най-напред това се изисква от всички служители на Бога – от свещеници, проповедници, ходжи, брамини. Така са решили за тях на небето: даром ще работят и ще станат слуги на човечеството. Владиката не е поставен от Господа да развежда мъже и жени.
към втори вариант >>
Обърни се към Господа и кажи: Господи, тури ме в огъня на Твоята любов.
(втори вариант)
Това е идеалът, към който всеки се стреми. Той укрепва младите, а обновява старите? Лицата и на стари, и на млади трябва да бъдат бодри, свежи, да лъха от тях чистота. Като се върнете по домовете си, огледайте се, да видите, такива ли са вашите лица. В един момент, човек може да преобрази лицето си.
Обърни се към Господа и кажи: Господи, тури ме в огъня на Твоята любов.
Като те тури Той в този огън, от тридесет и пет милиона градуса, ти ще станеш чист като кристал – няма да остане помен от твоите грехове. Ще станеш млада мома или млад момък на 33 години, който разрешава всички велики въпроси. Може ли при това положение да плачеш? Някой плаче, че колата му се счупила. Минават покрай него мнозина.
към втори вариант >>
" Днес от всички се изисква да бъдем във всичко последователни.
(втори вариант)
"Чий е този образ?
" Днес от всички се изисква да бъдем във всичко последователни.
От мое гледище, светът ще се оправи, когато хората разберат, че трябва да работят безкористно, без пари. Най-напред това се изисква от всички служители на Бога – от свещеници, проповедници, ходжи, брамини. Така са решили за тях на небето: даром ще работят и ще станат слуги на човечеството. Владиката не е поставен от Господа да развежда мъже и жени. Това не е Христовото учение; това не е проповядвал Христос.
към втори вариант >>
Като те тури Той в този огън, от тридесет и пет милиона градуса, ти ще станеш чист като кристал – няма да остане помен от твоите грехове.
(втори вариант)
Той укрепва младите, а обновява старите? Лицата и на стари, и на млади трябва да бъдат бодри, свежи, да лъха от тях чистота. Като се върнете по домовете си, огледайте се, да видите, такива ли са вашите лица. В един момент, човек може да преобрази лицето си. Обърни се към Господа и кажи: Господи, тури ме в огъня на Твоята любов.
Като те тури Той в този огън, от тридесет и пет милиона градуса, ти ще станеш чист като кристал – няма да остане помен от твоите грехове.
Ще станеш млада мома или млад момък на 33 години, който разрешава всички велики въпроси. Може ли при това положение да плачеш? Някой плаче, че колата му се счупила. Минават покрай него мнозина. Едни му дават пари да си услужи; други го утешават.
към втори вариант >>
От мое гледище, светът ще се оправи, когато хората разберат, че трябва да работят безкористно, без пари.
(втори вариант)
"Чий е този образ? " Днес от всички се изисква да бъдем във всичко последователни.
От мое гледище, светът ще се оправи, когато хората разберат, че трябва да работят безкористно, без пари.
Най-напред това се изисква от всички служители на Бога – от свещеници, проповедници, ходжи, брамини. Така са решили за тях на небето: даром ще работят и ще станат слуги на човечеството. Владиката не е поставен от Господа да развежда мъже и жени. Това не е Христовото учение; това не е проповядвал Христос. Православната църква трябва да различава Христовото учение от съборното.
към втори вариант >>
Ще станеш млада мома или млад момък на 33 години, който разрешава всички велики въпроси.
(втори вариант)
Лицата и на стари, и на млади трябва да бъдат бодри, свежи, да лъха от тях чистота. Като се върнете по домовете си, огледайте се, да видите, такива ли са вашите лица. В един момент, човек може да преобрази лицето си. Обърни се към Господа и кажи: Господи, тури ме в огъня на Твоята любов. Като те тури Той в този огън, от тридесет и пет милиона градуса, ти ще станеш чист като кристал – няма да остане помен от твоите грехове.
Ще станеш млада мома или млад момък на 33 години, който разрешава всички велики въпроси.
Може ли при това положение да плачеш? Някой плаче, че колата му се счупила. Минават покрай него мнозина. Едни му дават пари да си услужи; други го утешават. Най-после минавам и аз: Какво има, братко?
към втори вариант >>
Най-напред това се изисква от всички служители на Бога – от свещеници, проповедници, ходжи, брамини.
(втори вариант)
"Чий е този образ? " Днес от всички се изисква да бъдем във всичко последователни. От мое гледище, светът ще се оправи, когато хората разберат, че трябва да работят безкористно, без пари.
Най-напред това се изисква от всички служители на Бога – от свещеници, проповедници, ходжи, брамини.
Така са решили за тях на небето: даром ще работят и ще станат слуги на човечеството. Владиката не е поставен от Господа да развежда мъже и жени. Това не е Христовото учение; това не е проповядвал Христос. Православната църква трябва да различава Христовото учение от съборното. Евангелската църква трябва да разреши, че глава на църквата е Христос.
към втори вариант >>
Може ли при това положение да плачеш?
(втори вариант)
Като се върнете по домовете си, огледайте се, да видите, такива ли са вашите лица. В един момент, човек може да преобрази лицето си. Обърни се към Господа и кажи: Господи, тури ме в огъня на Твоята любов. Като те тури Той в този огън, от тридесет и пет милиона градуса, ти ще станеш чист като кристал – няма да остане помен от твоите грехове. Ще станеш млада мома или млад момък на 33 години, който разрешава всички велики въпроси.
Може ли при това положение да плачеш?
Някой плаче, че колата му се счупила. Минават покрай него мнозина. Едни му дават пари да си услужи; други го утешават. Най-после минавам и аз: Какво има, братко? – Колата ми се счупи.
към втори вариант >>
Така са решили за тях на небето: даром ще работят и ще станат слуги на човечеството.
(втори вариант)
"Чий е този образ? " Днес от всички се изисква да бъдем във всичко последователни. От мое гледище, светът ще се оправи, когато хората разберат, че трябва да работят безкористно, без пари. Най-напред това се изисква от всички служители на Бога – от свещеници, проповедници, ходжи, брамини.
Така са решили за тях на небето: даром ще работят и ще станат слуги на човечеството.
Владиката не е поставен от Господа да развежда мъже и жени. Това не е Христовото учение; това не е проповядвал Христос. Православната църква трябва да различава Христовото учение от съборното. Евангелската църква трябва да разреши, че глава на църквата е Христос. Над Него има друга глава – това е Бог.
към втори вариант >>
Някой плаче, че колата му се счупила.
(втори вариант)
В един момент, човек може да преобрази лицето си. Обърни се към Господа и кажи: Господи, тури ме в огъня на Твоята любов. Като те тури Той в този огън, от тридесет и пет милиона градуса, ти ще станеш чист като кристал – няма да остане помен от твоите грехове. Ще станеш млада мома или млад момък на 33 години, който разрешава всички велики въпроси. Може ли при това положение да плачеш?
Някой плаче, че колата му се счупила.
Минават покрай него мнозина. Едни му дават пари да си услужи; други го утешават. Най-после минавам и аз: Какво има, братко? – Колата ми се счупи. – Не плачи, ще ти помогна.
към втори вариант >>
Владиката не е поставен от Господа да развежда мъже и жени.
(втори вариант)
"Чий е този образ? " Днес от всички се изисква да бъдем във всичко последователни. От мое гледище, светът ще се оправи, когато хората разберат, че трябва да работят безкористно, без пари. Най-напред това се изисква от всички служители на Бога – от свещеници, проповедници, ходжи, брамини. Така са решили за тях на небето: даром ще работят и ще станат слуги на човечеството.
Владиката не е поставен от Господа да развежда мъже и жени.
Това не е Христовото учение; това не е проповядвал Христос. Православната църква трябва да различава Христовото учение от съборното. Евангелската църква трябва да разреши, че глава на църквата е Христос. Над Него има друга глава – това е Бог. В името на тази глава аз проповядвам.
към втори вариант >>
Минават покрай него мнозина.
(втори вариант)
Обърни се към Господа и кажи: Господи, тури ме в огъня на Твоята любов. Като те тури Той в този огън, от тридесет и пет милиона градуса, ти ще станеш чист като кристал – няма да остане помен от твоите грехове. Ще станеш млада мома или млад момък на 33 години, който разрешава всички велики въпроси. Може ли при това положение да плачеш? Някой плаче, че колата му се счупила.
Минават покрай него мнозина.
Едни му дават пари да си услужи; други го утешават. Най-после минавам и аз: Какво има, братко? – Колата ми се счупи. – Не плачи, ще ти помогна. Взимам триона, теслата и започвам да поправям колата.
към втори вариант >>
Това не е Христовото учение; това не е проповядвал Христос.
(втори вариант)
" Днес от всички се изисква да бъдем във всичко последователни. От мое гледище, светът ще се оправи, когато хората разберат, че трябва да работят безкористно, без пари. Най-напред това се изисква от всички служители на Бога – от свещеници, проповедници, ходжи, брамини. Така са решили за тях на небето: даром ще работят и ще станат слуги на човечеството. Владиката не е поставен от Господа да развежда мъже и жени.
Това не е Христовото учение; това не е проповядвал Христос.
Православната църква трябва да различава Христовото учение от съборното. Евангелската църква трябва да разреши, че глава на църквата е Христос. Над Него има друга глава – това е Бог. В името на тази глава аз проповядвам. Сега предстои съдба на света, и първи свещениците и проповедниците ще изпитат тази съдба.
към втори вариант >>
Едни му дават пари да си услужи; други го утешават.
(втори вариант)
Като те тури Той в този огън, от тридесет и пет милиона градуса, ти ще станеш чист като кристал – няма да остане помен от твоите грехове. Ще станеш млада мома или млад момък на 33 години, който разрешава всички велики въпроси. Може ли при това положение да плачеш? Някой плаче, че колата му се счупила. Минават покрай него мнозина.
Едни му дават пари да си услужи; други го утешават.
Най-после минавам и аз: Какво има, братко? – Колата ми се счупи. – Не плачи, ще ти помогна. Взимам триона, теслата и започвам да поправям колата. За половин час свършвам работата.
към втори вариант >>
Православната църква трябва да различава Христовото учение от съборното.
(втори вариант)
От мое гледище, светът ще се оправи, когато хората разберат, че трябва да работят безкористно, без пари. Най-напред това се изисква от всички служители на Бога – от свещеници, проповедници, ходжи, брамини. Така са решили за тях на небето: даром ще работят и ще станат слуги на човечеството. Владиката не е поставен от Господа да развежда мъже и жени. Това не е Христовото учение; това не е проповядвал Христос.
Православната църква трябва да различава Христовото учение от съборното.
Евангелската църква трябва да разреши, че глава на църквата е Христос. Над Него има друга глава – това е Бог. В името на тази глава аз проповядвам. Сега предстои съдба на света, и първи свещениците и проповедниците ще изпитат тази съдба.
към втори вариант >>
Най-после минавам и аз: Какво има, братко?
(втори вариант)
Ще станеш млада мома или млад момък на 33 години, който разрешава всички велики въпроси. Може ли при това положение да плачеш? Някой плаче, че колата му се счупила. Минават покрай него мнозина. Едни му дават пари да си услужи; други го утешават.
Най-после минавам и аз: Какво има, братко?
– Колата ми се счупи. – Не плачи, ще ти помогна. Взимам триона, теслата и започвам да поправям колата. За половин час свършвам работата. Колата е готова, ти можеш да продължиш пътя си.
към втори вариант >>
Евангелската църква трябва да разреши, че глава на църквата е Христос.
(втори вариант)
Най-напред това се изисква от всички служители на Бога – от свещеници, проповедници, ходжи, брамини. Така са решили за тях на небето: даром ще работят и ще станат слуги на човечеството. Владиката не е поставен от Господа да развежда мъже и жени. Това не е Христовото учение; това не е проповядвал Христос. Православната църква трябва да различава Христовото учение от съборното.
Евангелската църква трябва да разреши, че глава на църквата е Христос.
Над Него има друга глава – това е Бог. В името на тази глава аз проповядвам. Сега предстои съдба на света, и първи свещениците и проповедниците ще изпитат тази съдба.
към втори вариант >>
– Колата ми се счупи.
(втори вариант)
Може ли при това положение да плачеш? Някой плаче, че колата му се счупила. Минават покрай него мнозина. Едни му дават пари да си услужи; други го утешават. Най-после минавам и аз: Какво има, братко?
– Колата ми се счупи.
– Не плачи, ще ти помогна. Взимам триона, теслата и започвам да поправям колата. За половин час свършвам работата. Колата е готова, ти можеш да продължиш пътя си. Който не може да поправи колата си, той плаче.
към втори вариант >>
Над Него има друга глава – това е Бог.
(втори вариант)
Така са решили за тях на небето: даром ще работят и ще станат слуги на човечеството. Владиката не е поставен от Господа да развежда мъже и жени. Това не е Христовото учение; това не е проповядвал Христос. Православната църква трябва да различава Христовото учение от съборното. Евангелската църква трябва да разреши, че глава на църквата е Христос.
Над Него има друга глава – това е Бог.
В името на тази глава аз проповядвам. Сега предстои съдба на света, и първи свещениците и проповедниците ще изпитат тази съдба.
към втори вариант >>
– Не плачи, ще ти помогна.
(втори вариант)
Някой плаче, че колата му се счупила. Минават покрай него мнозина. Едни му дават пари да си услужи; други го утешават. Най-после минавам и аз: Какво има, братко? – Колата ми се счупи.
– Не плачи, ще ти помогна.
Взимам триона, теслата и започвам да поправям колата. За половин час свършвам работата. Колата е готова, ти можеш да продължиш пътя си. Който не може да поправи колата си, той плаче. Вие плачете ли пред Бога?
към втори вариант >>
В името на тази глава аз проповядвам.
(втори вариант)
Владиката не е поставен от Господа да развежда мъже и жени. Това не е Христовото учение; това не е проповядвал Христос. Православната църква трябва да различава Христовото учение от съборното. Евангелската църква трябва да разреши, че глава на църквата е Христос. Над Него има друга глава – това е Бог.
В името на тази глава аз проповядвам.
Сега предстои съдба на света, и първи свещениците и проповедниците ще изпитат тази съдба.
към втори вариант >>
Взимам триона, теслата и започвам да поправям колата.
(втори вариант)
Минават покрай него мнозина. Едни му дават пари да си услужи; други го утешават. Най-после минавам и аз: Какво има, братко? – Колата ми се счупи. – Не плачи, ще ти помогна.
Взимам триона, теслата и започвам да поправям колата.
За половин час свършвам работата. Колата е готова, ти можеш да продължиш пътя си. Който не може да поправи колата си, той плаче. Вие плачете ли пред Бога? Има един плач, наричам го свещен.
към втори вариант >>
Сега предстои съдба на света, и първи свещениците и проповедниците ще изпитат тази съдба.
(втори вариант)
Това не е Христовото учение; това не е проповядвал Христос. Православната църква трябва да различава Христовото учение от съборното. Евангелската църква трябва да разреши, че глава на църквата е Христос. Над Него има друга глава – това е Бог. В името на тази глава аз проповядвам.
Сега предстои съдба на света, и първи свещениците и проповедниците ще изпитат тази съдба.
към втори вариант >>
За половин час свършвам работата.
(втори вариант)
Едни му дават пари да си услужи; други го утешават. Най-после минавам и аз: Какво има, братко? – Колата ми се счупи. – Не плачи, ще ти помогна. Взимам триона, теслата и започвам да поправям колата.
За половин час свършвам работата.
Колата е готова, ти можеш да продължиш пътя си. Който не може да поправи колата си, той плаче. Вие плачете ли пред Бога? Има един плач, наричам го свещен. Плачеш, защото не знаеш великата истина.
към втори вариант >>
"Чий е този образ?
(втори вариант)
"Чий е този образ?
" – пита Христос. Ще кажете: Тъй както говорите, нашият народ не може да се повдигне. – Как ще се повдигне вашият народ? Ако ме слушате, аз ще ви дам един морал, с който може да се повдигне този народ. Аз мога да ви дам начин за копане и оране и да благословя тази земя, да дава много повече жито, отколкото е давала досега.
към втори вариант >>
Колата е готова, ти можеш да продължиш пътя си.
(втори вариант)
Най-после минавам и аз: Какво има, братко? – Колата ми се счупи. – Не плачи, ще ти помогна. Взимам триона, теслата и започвам да поправям колата. За половин час свършвам работата.
Колата е готова, ти можеш да продължиш пътя си.
Който не може да поправи колата си, той плаче. Вие плачете ли пред Бога? Има един плач, наричам го свещен. Плачеш, защото не знаеш великата истина. Де е тази истина?
към втори вариант >>
" – пита Христос.
(втори вариант)
"Чий е този образ?
" – пита Христос.
Ще кажете: Тъй както говорите, нашият народ не може да се повдигне. – Как ще се повдигне вашият народ? Ако ме слушате, аз ще ви дам един морал, с който може да се повдигне този народ. Аз мога да ви дам начин за копане и оране и да благословя тази земя, да дава много повече жито, отколкото е давала досега. Но за това се изисква благородно сърце, просветен ум, а не порочен ум, какъвто е сега, да се надхитрявате.
към втори вариант >>
Който не може да поправи колата си, той плаче.
(втори вариант)
– Колата ми се счупи. – Не плачи, ще ти помогна. Взимам триона, теслата и започвам да поправям колата. За половин час свършвам работата. Колата е готова, ти можеш да продължиш пътя си.
Който не може да поправи колата си, той плаче.
Вие плачете ли пред Бога? Има един плач, наричам го свещен. Плачеш, защото не знаеш великата истина. Де е тази истина?
към втори вариант >>
Ще кажете: Тъй както говорите, нашият народ не може да се повдигне.
(втори вариант)
"Чий е този образ? " – пита Христос.
Ще кажете: Тъй както говорите, нашият народ не може да се повдигне.
– Как ще се повдигне вашият народ? Ако ме слушате, аз ще ви дам един морал, с който може да се повдигне този народ. Аз мога да ви дам начин за копане и оране и да благословя тази земя, да дава много повече жито, отколкото е давала досега. Но за това се изисква благородно сърце, просветен ум, а не порочен ум, какъвто е сега, да се надхитрявате. Ако аз съм като онези проповедници, които твърдят, че съм на погрешен път, щях да им докажа противното.
към втори вариант >>
Вие плачете ли пред Бога?
(втори вариант)
– Не плачи, ще ти помогна. Взимам триона, теслата и започвам да поправям колата. За половин час свършвам работата. Колата е готова, ти можеш да продължиш пътя си. Който не може да поправи колата си, той плаче.
Вие плачете ли пред Бога?
Има един плач, наричам го свещен. Плачеш, защото не знаеш великата истина. Де е тази истина?
към втори вариант >>
– Как ще се повдигне вашият народ?
(втори вариант)
"Чий е този образ? " – пита Христос. Ще кажете: Тъй както говорите, нашият народ не може да се повдигне.
– Как ще се повдигне вашият народ?
Ако ме слушате, аз ще ви дам един морал, с който може да се повдигне този народ. Аз мога да ви дам начин за копане и оране и да благословя тази земя, да дава много повече жито, отколкото е давала досега. Но за това се изисква благородно сърце, просветен ум, а не порочен ум, какъвто е сега, да се надхитрявате. Ако аз съм като онези проповедници, които твърдят, че съм на погрешен път, щях да им докажа противното. Но аз им казвам: Братя, нека да почнем един пост и да видим, кой ще издържи най-дълго.
към втори вариант >>
Има един плач, наричам го свещен.
(втори вариант)
Взимам триона, теслата и започвам да поправям колата. За половин час свършвам работата. Колата е готова, ти можеш да продължиш пътя си. Който не може да поправи колата си, той плаче. Вие плачете ли пред Бога?
Има един плач, наричам го свещен.
Плачеш, защото не знаеш великата истина. Де е тази истина?
към втори вариант >>
Ако ме слушате, аз ще ви дам един морал, с който може да се повдигне този народ.
(втори вариант)
"Чий е този образ? " – пита Христос. Ще кажете: Тъй както говорите, нашият народ не може да се повдигне. – Как ще се повдигне вашият народ?
Ако ме слушате, аз ще ви дам един морал, с който може да се повдигне този народ.
Аз мога да ви дам начин за копане и оране и да благословя тази земя, да дава много повече жито, отколкото е давала досега. Но за това се изисква благородно сърце, просветен ум, а не порочен ум, какъвто е сега, да се надхитрявате. Ако аз съм като онези проповедници, които твърдят, че съм на погрешен път, щях да им докажа противното. Но аз им казвам: Братя, нека да почнем един пост и да видим, кой ще издържи най-дълго. Всички проповедници и свещеници в целия свят ще започнат този пост.
към втори вариант >>
Плачеш, защото не знаеш великата истина.
(втори вариант)
За половин час свършвам работата. Колата е готова, ти можеш да продължиш пътя си. Който не може да поправи колата си, той плаче. Вие плачете ли пред Бога? Има един плач, наричам го свещен.
Плачеш, защото не знаеш великата истина.
Де е тази истина?
към втори вариант >>
Аз мога да ви дам начин за копане и оране и да благословя тази земя, да дава много повече жито, отколкото е давала досега.
(втори вариант)
"Чий е този образ? " – пита Христос. Ще кажете: Тъй както говорите, нашият народ не може да се повдигне. – Как ще се повдигне вашият народ? Ако ме слушате, аз ще ви дам един морал, с който може да се повдигне този народ.
Аз мога да ви дам начин за копане и оране и да благословя тази земя, да дава много повече жито, отколкото е давала досега.
Но за това се изисква благородно сърце, просветен ум, а не порочен ум, какъвто е сега, да се надхитрявате. Ако аз съм като онези проповедници, които твърдят, че съм на погрешен път, щях да им докажа противното. Но аз им казвам: Братя, нека да почнем един пост и да видим, кой ще издържи най-дълго. Всички проповедници и свещеници в целия свят ще започнат този пост. Ще постим един, два, три, четири, пет, шест до десет деня.
към втори вариант >>
Де е тази истина?
(втори вариант)
Колата е готова, ти можеш да продължиш пътя си. Който не може да поправи колата си, той плаче. Вие плачете ли пред Бога? Има един плач, наричам го свещен. Плачеш, защото не знаеш великата истина.
Де е тази истина?
към втори вариант >>
Но за това се изисква благородно сърце, просветен ум, а не порочен ум, какъвто е сега, да се надхитрявате.
(втори вариант)
" – пита Христос. Ще кажете: Тъй както говорите, нашият народ не може да се повдигне. – Как ще се повдигне вашият народ? Ако ме слушате, аз ще ви дам един морал, с който може да се повдигне този народ. Аз мога да ви дам начин за копане и оране и да благословя тази земя, да дава много повече жито, отколкото е давала досега.
Но за това се изисква благородно сърце, просветен ум, а не порочен ум, какъвто е сега, да се надхитрявате.
Ако аз съм като онези проповедници, които твърдят, че съм на погрешен път, щях да им докажа противното. Но аз им казвам: Братя, нека да почнем един пост и да видим, кой ще издържи най-дълго. Всички проповедници и свещеници в целия свят ще започнат този пост. Ще постим един, два, три, четири, пет, шест до десет деня. След това ще продължим 20, 30, 40 деня.
към втори вариант >>
Сега и аз се обръщам към вас, младите, и казвам: Младо поколение, слушайте ме!
(втори вариант)
Сега и аз се обръщам към вас, младите, и казвам: Младо поколение, слушайте ме!
Герои се искат сега. Герои трябва да бъдете! Желая, да излезат между вас, моми и момци, с диамантена воля и с кристално – чисти добродетели. Днес искам да направя опит с всички: да ви туря в огъня на Божията Любов, с тридесет и пет милиона градуса топлина и, като излезете от огъня, да покажете на всички религиозни хора, какво нещо е религията, какво значи да живееш в Бога! В огъня на Любовта ще туря и 16-те синодални старци и, като ги извадя оттам, ще ги питам поотделно: Кой владика си ти?
към втори вариант >>
Ако аз съм като онези проповедници, които твърдят, че съм на погрешен път, щях да им докажа противното.
(втори вариант)
Ще кажете: Тъй както говорите, нашият народ не може да се повдигне. – Как ще се повдигне вашият народ? Ако ме слушате, аз ще ви дам един морал, с който може да се повдигне този народ. Аз мога да ви дам начин за копане и оране и да благословя тази земя, да дава много повече жито, отколкото е давала досега. Но за това се изисква благородно сърце, просветен ум, а не порочен ум, какъвто е сега, да се надхитрявате.
Ако аз съм като онези проповедници, които твърдят, че съм на погрешен път, щях да им докажа противното.
Но аз им казвам: Братя, нека да почнем един пост и да видим, кой ще издържи най-дълго. Всички проповедници и свещеници в целия свят ще започнат този пост. Ще постим един, два, три, четири, пет, шест до десет деня. След това ще продължим 20, 30, 40 деня. Ако дойдем до 40 деня пост, колко владици, колко свещеници ще го издържат?
към втори вариант >>
Герои се искат сега.
(втори вариант)
Сега и аз се обръщам към вас, младите, и казвам: Младо поколение, слушайте ме!
Герои се искат сега.
Герои трябва да бъдете! Желая, да излезат между вас, моми и момци, с диамантена воля и с кристално – чисти добродетели. Днес искам да направя опит с всички: да ви туря в огъня на Божията Любов, с тридесет и пет милиона градуса топлина и, като излезете от огъня, да покажете на всички религиозни хора, какво нещо е религията, какво значи да живееш в Бога! В огъня на Любовта ще туря и 16-те синодални старци и, като ги извадя оттам, ще ги питам поотделно: Кой владика си ти? Няма да остане нито един владика: нито софийският, нито видинският, нито варненският.
към втори вариант >>
Но аз им казвам: Братя, нека да почнем един пост и да видим, кой ще издържи най-дълго.
(втори вариант)
– Как ще се повдигне вашият народ? Ако ме слушате, аз ще ви дам един морал, с който може да се повдигне този народ. Аз мога да ви дам начин за копане и оране и да благословя тази земя, да дава много повече жито, отколкото е давала досега. Но за това се изисква благородно сърце, просветен ум, а не порочен ум, какъвто е сега, да се надхитрявате. Ако аз съм като онези проповедници, които твърдят, че съм на погрешен път, щях да им докажа противното.
Но аз им казвам: Братя, нека да почнем един пост и да видим, кой ще издържи най-дълго.
Всички проповедници и свещеници в целия свят ще започнат този пост. Ще постим един, два, три, четири, пет, шест до десет деня. След това ще продължим 20, 30, 40 деня. Ако дойдем до 40 деня пост, колко владици, колко свещеници ще го издържат?
към втори вариант >>
Герои трябва да бъдете!
(втори вариант)
Сега и аз се обръщам към вас, младите, и казвам: Младо поколение, слушайте ме! Герои се искат сега.
Герои трябва да бъдете!
Желая, да излезат между вас, моми и момци, с диамантена воля и с кристално – чисти добродетели. Днес искам да направя опит с всички: да ви туря в огъня на Божията Любов, с тридесет и пет милиона градуса топлина и, като излезете от огъня, да покажете на всички религиозни хора, какво нещо е религията, какво значи да живееш в Бога! В огъня на Любовта ще туря и 16-те синодални старци и, като ги извадя оттам, ще ги питам поотделно: Кой владика си ти? Няма да остане нито един владика: нито софийският, нито видинският, нито варненският. България ще остане без владици.
към втори вариант >>
Всички проповедници и свещеници в целия свят ще започнат този пост.
(втори вариант)
Ако ме слушате, аз ще ви дам един морал, с който може да се повдигне този народ. Аз мога да ви дам начин за копане и оране и да благословя тази земя, да дава много повече жито, отколкото е давала досега. Но за това се изисква благородно сърце, просветен ум, а не порочен ум, какъвто е сега, да се надхитрявате. Ако аз съм като онези проповедници, които твърдят, че съм на погрешен път, щях да им докажа противното. Но аз им казвам: Братя, нека да почнем един пост и да видим, кой ще издържи най-дълго.
Всички проповедници и свещеници в целия свят ще започнат този пост.
Ще постим един, два, три, четири, пет, шест до десет деня. След това ще продължим 20, 30, 40 деня. Ако дойдем до 40 деня пост, колко владици, колко свещеници ще го издържат?
към втори вариант >>
Желая, да излезат между вас, моми и момци, с диамантена воля и с кристално – чисти добродетели.
(втори вариант)
Сега и аз се обръщам към вас, младите, и казвам: Младо поколение, слушайте ме! Герои се искат сега. Герои трябва да бъдете!
Желая, да излезат между вас, моми и момци, с диамантена воля и с кристално – чисти добродетели.
Днес искам да направя опит с всички: да ви туря в огъня на Божията Любов, с тридесет и пет милиона градуса топлина и, като излезете от огъня, да покажете на всички религиозни хора, какво нещо е религията, какво значи да живееш в Бога! В огъня на Любовта ще туря и 16-те синодални старци и, като ги извадя оттам, ще ги питам поотделно: Кой владика си ти? Няма да остане нито един владика: нито софийският, нито видинският, нито варненският. България ще остане без владици. Ние страдаме от много владици.
към втори вариант >>
Ще постим един, два, три, четири, пет, шест до десет деня.
(втори вариант)
Аз мога да ви дам начин за копане и оране и да благословя тази земя, да дава много повече жито, отколкото е давала досега. Но за това се изисква благородно сърце, просветен ум, а не порочен ум, какъвто е сега, да се надхитрявате. Ако аз съм като онези проповедници, които твърдят, че съм на погрешен път, щях да им докажа противното. Но аз им казвам: Братя, нека да почнем един пост и да видим, кой ще издържи най-дълго. Всички проповедници и свещеници в целия свят ще започнат този пост.
Ще постим един, два, три, четири, пет, шест до десет деня.
След това ще продължим 20, 30, 40 деня. Ако дойдем до 40 деня пост, колко владици, колко свещеници ще го издържат?
към втори вариант >>
Днес искам да направя опит с всички: да ви туря в огъня на Божията Любов, с тридесет и пет милиона градуса топлина и, като излезете от огъня, да покажете на всички религиозни хора, какво нещо е религията, какво значи да живееш в Бога!
(втори вариант)
Сега и аз се обръщам към вас, младите, и казвам: Младо поколение, слушайте ме! Герои се искат сега. Герои трябва да бъдете! Желая, да излезат между вас, моми и момци, с диамантена воля и с кристално – чисти добродетели.
Днес искам да направя опит с всички: да ви туря в огъня на Божията Любов, с тридесет и пет милиона градуса топлина и, като излезете от огъня, да покажете на всички религиозни хора, какво нещо е религията, какво значи да живееш в Бога!
В огъня на Любовта ще туря и 16-те синодални старци и, като ги извадя оттам, ще ги питам поотделно: Кой владика си ти? Няма да остане нито един владика: нито софийският, нито видинският, нито варненският. България ще остане без владици. Ние страдаме от много владици. Ние се нуждаем само от един владика – на любовта.
към втори вариант >>
След това ще продължим 20, 30, 40 деня.
(втори вариант)
Но за това се изисква благородно сърце, просветен ум, а не порочен ум, какъвто е сега, да се надхитрявате. Ако аз съм като онези проповедници, които твърдят, че съм на погрешен път, щях да им докажа противното. Но аз им казвам: Братя, нека да почнем един пост и да видим, кой ще издържи най-дълго. Всички проповедници и свещеници в целия свят ще започнат този пост. Ще постим един, два, три, четири, пет, шест до десет деня.
След това ще продължим 20, 30, 40 деня.
Ако дойдем до 40 деня пост, колко владици, колко свещеници ще го издържат?
към втори вариант >>
В огъня на Любовта ще туря и 16-те синодални старци и, като ги извадя оттам, ще ги питам поотделно: Кой владика си ти?
(втори вариант)
Сега и аз се обръщам към вас, младите, и казвам: Младо поколение, слушайте ме! Герои се искат сега. Герои трябва да бъдете! Желая, да излезат между вас, моми и момци, с диамантена воля и с кристално – чисти добродетели. Днес искам да направя опит с всички: да ви туря в огъня на Божията Любов, с тридесет и пет милиона градуса топлина и, като излезете от огъня, да покажете на всички религиозни хора, какво нещо е религията, какво значи да живееш в Бога!
В огъня на Любовта ще туря и 16-те синодални старци и, като ги извадя оттам, ще ги питам поотделно: Кой владика си ти?
Няма да остане нито един владика: нито софийският, нито видинският, нито варненският. България ще остане без владици. Ние страдаме от много владици. Ние се нуждаем само от един владика – на любовта. Само един свещеник ни трябва, останалите ще бъдат братя, нищо повече.
към втори вариант >>
Ако дойдем до 40 деня пост, колко владици, колко свещеници ще го издържат?
(втори вариант)
Ако аз съм като онези проповедници, които твърдят, че съм на погрешен път, щях да им докажа противното. Но аз им казвам: Братя, нека да почнем един пост и да видим, кой ще издържи най-дълго. Всички проповедници и свещеници в целия свят ще започнат този пост. Ще постим един, два, три, четири, пет, шест до десет деня. След това ще продължим 20, 30, 40 деня.
Ако дойдем до 40 деня пост, колко владици, колко свещеници ще го издържат?
към втори вариант >>
Няма да остане нито един владика: нито софийският, нито видинският, нито варненският.
(втори вариант)
Герои се искат сега. Герои трябва да бъдете! Желая, да излезат между вас, моми и момци, с диамантена воля и с кристално – чисти добродетели. Днес искам да направя опит с всички: да ви туря в огъня на Божията Любов, с тридесет и пет милиона градуса топлина и, като излезете от огъня, да покажете на всички религиозни хора, какво нещо е религията, какво значи да живееш в Бога! В огъня на Любовта ще туря и 16-те синодални старци и, като ги извадя оттам, ще ги питам поотделно: Кой владика си ти?
Няма да остане нито един владика: нито софийският, нито видинският, нито варненският.
България ще остане без владици. Ние страдаме от много владици. Ние се нуждаем само от един владика – на любовта. Само един свещеник ни трябва, останалите ще бъдат братя, нищо повече. Това учение проповядвал Христос.
към втори вариант >>
И тъй, на всички вярващи християни ще кажем: Да постим!
(втори вариант)
И тъй, на всички вярващи християни ще кажем: Да постим!
Понеже висшите духовни лица спорят, ще видим, колко деня пост могат те да издържат. И като постят, да бъдат весели и бодри. През цялото време на поста да бъдат такива, но не привидно. Никакво недоволство или неприятност да не се прочете на лицето. Тъй трябва да бъде!
към втори вариант >>
България ще остане без владици.
(втори вариант)
Герои трябва да бъдете! Желая, да излезат между вас, моми и момци, с диамантена воля и с кристално – чисти добродетели. Днес искам да направя опит с всички: да ви туря в огъня на Божията Любов, с тридесет и пет милиона градуса топлина и, като излезете от огъня, да покажете на всички религиозни хора, какво нещо е религията, какво значи да живееш в Бога! В огъня на Любовта ще туря и 16-те синодални старци и, като ги извадя оттам, ще ги питам поотделно: Кой владика си ти? Няма да остане нито един владика: нито софийският, нито видинският, нито варненският.
България ще остане без владици.
Ние страдаме от много владици. Ние се нуждаем само от един владика – на любовта. Само един свещеник ни трябва, останалите ще бъдат братя, нищо повече. Това учение проповядвал Христос. Жив е Христос!
към втори вариант >>
Понеже висшите духовни лица спорят, ще видим, колко деня пост могат те да издържат.
(втори вариант)
И тъй, на всички вярващи християни ще кажем: Да постим!
Понеже висшите духовни лица спорят, ще видим, колко деня пост могат те да издържат.
И като постят, да бъдат весели и бодри. През цялото време на поста да бъдат такива, но не привидно. Никакво недоволство или неприятност да не се прочете на лицето. Тъй трябва да бъде! С издържане на поста ще докажем, коя вяра е най-права.
към втори вариант >>
Ние страдаме от много владици.
(втори вариант)
Желая, да излезат между вас, моми и момци, с диамантена воля и с кристално – чисти добродетели. Днес искам да направя опит с всички: да ви туря в огъня на Божията Любов, с тридесет и пет милиона градуса топлина и, като излезете от огъня, да покажете на всички религиозни хора, какво нещо е религията, какво значи да живееш в Бога! В огъня на Любовта ще туря и 16-те синодални старци и, като ги извадя оттам, ще ги питам поотделно: Кой владика си ти? Няма да остане нито един владика: нито софийският, нито видинският, нито варненският. България ще остане без владици.
Ние страдаме от много владици.
Ние се нуждаем само от един владика – на любовта. Само един свещеник ни трябва, останалите ще бъдат братя, нищо повече. Това учение проповядвал Христос. Жив е Христос!
към втори вариант >>
И като постят, да бъдат весели и бодри.
(втори вариант)
И тъй, на всички вярващи християни ще кажем: Да постим! Понеже висшите духовни лица спорят, ще видим, колко деня пост могат те да издържат.
И като постят, да бъдат весели и бодри.
През цялото време на поста да бъдат такива, но не привидно. Никакво недоволство или неприятност да не се прочете на лицето. Тъй трябва да бъде! С издържане на поста ще докажем, коя вяра е най-права. Да допуснем, че издържат този изпит и кажат: Не ни коства много да постим.
към втори вариант >>
Ние се нуждаем само от един владика – на любовта.
(втори вариант)
Днес искам да направя опит с всички: да ви туря в огъня на Божията Любов, с тридесет и пет милиона градуса топлина и, като излезете от огъня, да покажете на всички религиозни хора, какво нещо е религията, какво значи да живееш в Бога! В огъня на Любовта ще туря и 16-те синодални старци и, като ги извадя оттам, ще ги питам поотделно: Кой владика си ти? Няма да остане нито един владика: нито софийският, нито видинският, нито варненският. България ще остане без владици. Ние страдаме от много владици.
Ние се нуждаем само от един владика – на любовта.
Само един свещеник ни трябва, останалите ще бъдат братя, нищо повече. Това учение проповядвал Христос. Жив е Христос!
към втори вариант >>
През цялото време на поста да бъдат такива, но не привидно.
(втори вариант)
И тъй, на всички вярващи християни ще кажем: Да постим! Понеже висшите духовни лица спорят, ще видим, колко деня пост могат те да издържат. И като постят, да бъдат весели и бодри.
През цялото време на поста да бъдат такива, но не привидно.
Никакво недоволство или неприятност да не се прочете на лицето. Тъй трябва да бъде! С издържане на поста ще докажем, коя вяра е най-права. Да допуснем, че издържат този изпит и кажат: Не ни коства много да постим. – Добре.
към втори вариант >>
Само един свещеник ни трябва, останалите ще бъдат братя, нищо повече.
(втори вариант)
В огъня на Любовта ще туря и 16-те синодални старци и, като ги извадя оттам, ще ги питам поотделно: Кой владика си ти? Няма да остане нито един владика: нито софийският, нито видинският, нито варненският. България ще остане без владици. Ние страдаме от много владици. Ние се нуждаем само от един владика – на любовта.
Само един свещеник ни трябва, останалите ще бъдат братя, нищо повече.
Това учение проповядвал Христос. Жив е Христос!
към втори вариант >>
Никакво недоволство или неприятност да не се прочете на лицето.
(втори вариант)
И тъй, на всички вярващи християни ще кажем: Да постим! Понеже висшите духовни лица спорят, ще видим, колко деня пост могат те да издържат. И като постят, да бъдат весели и бодри. През цялото време на поста да бъдат такива, но не привидно.
Никакво недоволство или неприятност да не се прочете на лицето.
Тъй трябва да бъде! С издържане на поста ще докажем, коя вяра е най-права. Да допуснем, че издържат този изпит и кажат: Не ни коства много да постим. – Добре. Сега ще започнем с раздаване на имането.
към втори вариант >>
Това учение проповядвал Христос.
(втори вариант)
Няма да остане нито един владика: нито софийският, нито видинският, нито варненският. България ще остане без владици. Ние страдаме от много владици. Ние се нуждаем само от един владика – на любовта. Само един свещеник ни трябва, останалите ще бъдат братя, нищо повече.
Това учение проповядвал Христос.
Жив е Христос!
към втори вариант >>
Тъй трябва да бъде!
(втори вариант)
И тъй, на всички вярващи християни ще кажем: Да постим! Понеже висшите духовни лица спорят, ще видим, колко деня пост могат те да издържат. И като постят, да бъдат весели и бодри. През цялото време на поста да бъдат такива, но не привидно. Никакво недоволство или неприятност да не се прочете на лицето.
Тъй трябва да бъде!
С издържане на поста ще докажем, коя вяра е най-права. Да допуснем, че издържат този изпит и кажат: Не ни коства много да постим. – Добре. Сега ще започнем с раздаване на имането. Един ще даде 1 000 лв, друг – 2 000 лв, трети – 5 000 лв, четвърти 10 000 лв, 20 000 лв.
към втори вариант >>
Жив е Христос!
(втори вариант)
България ще остане без владици. Ние страдаме от много владици. Ние се нуждаем само от един владика – на любовта. Само един свещеник ни трябва, останалите ще бъдат братя, нищо повече. Това учение проповядвал Христос.
Жив е Христос!
към втори вариант >>
С издържане на поста ще докажем, коя вяра е най-права.
(втори вариант)
Понеже висшите духовни лица спорят, ще видим, колко деня пост могат те да издържат. И като постят, да бъдат весели и бодри. През цялото време на поста да бъдат такива, но не привидно. Никакво недоволство или неприятност да не се прочете на лицето. Тъй трябва да бъде!
С издържане на поста ще докажем, коя вяра е най-права.
Да допуснем, че издържат този изпит и кажат: Не ни коства много да постим. – Добре. Сега ще започнем с раздаване на имането. Един ще даде 1 000 лв, друг – 2 000 лв, трети – 5 000 лв, четвърти 10 000 лв, 20 000 лв. След като раздадем имането си, ще кажем: Господи, свършихме работата си.
към втори вариант >>
Днес моят тон, с който говоря, е малко енергичен.
(втори вариант)
Днес моят тон, с който говоря, е малко енергичен.
Това показва, че трябва да се въодушевите, да приемете Христа. Това не става насила. Онези от вас, които искат доброволно да следват правия път, без да ги питам, ще ги туря в ретортата. Може да плачете, колкото искате, но после ще ми благодарите. Това учение е реално и опитано.
към втори вариант >>
Да допуснем, че издържат този изпит и кажат: Не ни коства много да постим.
(втори вариант)
И като постят, да бъдат весели и бодри. През цялото време на поста да бъдат такива, но не привидно. Никакво недоволство или неприятност да не се прочете на лицето. Тъй трябва да бъде! С издържане на поста ще докажем, коя вяра е най-права.
Да допуснем, че издържат този изпит и кажат: Не ни коства много да постим.
– Добре. Сега ще започнем с раздаване на имането. Един ще даде 1 000 лв, друг – 2 000 лв, трети – 5 000 лв, четвърти 10 000 лв, 20 000 лв. След като раздадем имането си, ще кажем: Господи, свършихме работата си. Не, още искат от нас: Да отидем на нивата.
към втори вариант >>
Това показва, че трябва да се въодушевите, да приемете Христа.
(втори вариант)
Днес моят тон, с който говоря, е малко енергичен.
Това показва, че трябва да се въодушевите, да приемете Христа.
Това не става насила. Онези от вас, които искат доброволно да следват правия път, без да ги питам, ще ги туря в ретортата. Може да плачете, колкото искате, но после ще ми благодарите. Това учение е реално и опитано. То се отнася до напредналите хора, у които съзнанието е вече пробудено.
към втори вариант >>
– Добре.
(втори вариант)
През цялото време на поста да бъдат такива, но не привидно. Никакво недоволство или неприятност да не се прочете на лицето. Тъй трябва да бъде! С издържане на поста ще докажем, коя вяра е най-права. Да допуснем, че издържат този изпит и кажат: Не ни коства много да постим.
– Добре.
Сега ще започнем с раздаване на имането. Един ще даде 1 000 лв, друг – 2 000 лв, трети – 5 000 лв, четвърти 10 000 лв, 20 000 лв. След като раздадем имането си, ще кажем: Господи, свършихме работата си. Не, още искат от нас: Да отидем на нивата. И ние ще кажем: Елате, братя, да разработим тази земя, да насеем ниви ; да посадим градини със зеленчуци; плодни дръвчета да посадим.
към втори вариант >>
Това не става насила.
(втори вариант)
Днес моят тон, с който говоря, е малко енергичен. Това показва, че трябва да се въодушевите, да приемете Христа.
Това не става насила.
Онези от вас, които искат доброволно да следват правия път, без да ги питам, ще ги туря в ретортата. Може да плачете, колкото искате, но после ще ми благодарите. Това учение е реално и опитано. То се отнася до напредналите хора, у които съзнанието е вече пробудено. Не се оплаквайте един от друг, но възлюбете се.
към втори вариант >>
Сега ще започнем с раздаване на имането.
(втори вариант)
Никакво недоволство или неприятност да не се прочете на лицето. Тъй трябва да бъде! С издържане на поста ще докажем, коя вяра е най-права. Да допуснем, че издържат този изпит и кажат: Не ни коства много да постим. – Добре.
Сега ще започнем с раздаване на имането.
Един ще даде 1 000 лв, друг – 2 000 лв, трети – 5 000 лв, четвърти 10 000 лв, 20 000 лв. След като раздадем имането си, ще кажем: Господи, свършихме работата си. Не, още искат от нас: Да отидем на нивата. И ние ще кажем: Елате, братя, да разработим тази земя, да насеем ниви ; да посадим градини със зеленчуци; плодни дръвчета да посадим. С труд и пот на лицето ще изкарваме прехраната си.
към втори вариант >>
Онези от вас, които искат доброволно да следват правия път, без да ги питам, ще ги туря в ретортата.
(втори вариант)
Днес моят тон, с който говоря, е малко енергичен. Това показва, че трябва да се въодушевите, да приемете Христа. Това не става насила.
Онези от вас, които искат доброволно да следват правия път, без да ги питам, ще ги туря в ретортата.
Може да плачете, колкото искате, но после ще ми благодарите. Това учение е реално и опитано. То се отнася до напредналите хора, у които съзнанието е вече пробудено. Не се оплаквайте един от друг, но възлюбете се. Ние проповядваме Божията Любов, която може да преобрази света и да разреши всички мъчнотии в живота.
към втори вариант >>
Един ще даде 1 000 лв, друг – 2 000 лв, трети – 5 000 лв, четвърти 10 000 лв, 20 000 лв.
(втори вариант)
Тъй трябва да бъде! С издържане на поста ще докажем, коя вяра е най-права. Да допуснем, че издържат този изпит и кажат: Не ни коства много да постим. – Добре. Сега ще започнем с раздаване на имането.
Един ще даде 1 000 лв, друг – 2 000 лв, трети – 5 000 лв, четвърти 10 000 лв, 20 000 лв.
След като раздадем имането си, ще кажем: Господи, свършихме работата си. Не, още искат от нас: Да отидем на нивата. И ние ще кажем: Елате, братя, да разработим тази земя, да насеем ниви ; да посадим градини със зеленчуци; плодни дръвчета да посадим. С труд и пот на лицето ще изкарваме прехраната си. Не само това, но ще пеем псалмите на Давида и ще работим.
към втори вариант >>
Може да плачете, колкото искате, но после ще ми благодарите.
(втори вариант)
Днес моят тон, с който говоря, е малко енергичен. Това показва, че трябва да се въодушевите, да приемете Христа. Това не става насила. Онези от вас, които искат доброволно да следват правия път, без да ги питам, ще ги туря в ретортата.
Може да плачете, колкото искате, но после ще ми благодарите.
Това учение е реално и опитано. То се отнася до напредналите хора, у които съзнанието е вече пробудено. Не се оплаквайте един от друг, но възлюбете се. Ние проповядваме Божията Любов, която може да преобрази света и да разреши всички мъчнотии в живота. Огънят на Любовта ще произведе преврат във всички хора.
към втори вариант >>
След като раздадем имането си, ще кажем: Господи, свършихме работата си.
(втори вариант)
С издържане на поста ще докажем, коя вяра е най-права. Да допуснем, че издържат този изпит и кажат: Не ни коства много да постим. – Добре. Сега ще започнем с раздаване на имането. Един ще даде 1 000 лв, друг – 2 000 лв, трети – 5 000 лв, четвърти 10 000 лв, 20 000 лв.
След като раздадем имането си, ще кажем: Господи, свършихме работата си.
Не, още искат от нас: Да отидем на нивата. И ние ще кажем: Елате, братя, да разработим тази земя, да насеем ниви ; да посадим градини със зеленчуци; плодни дръвчета да посадим. С труд и пот на лицето ще изкарваме прехраната си. Не само това, но ще пеем псалмите на Давида и ще работим. Няма да пеем в църквите, а като излезем сутрин на работа, всички заедно ще пеем нашите и други религиозни песни.
към втори вариант >>
Това учение е реално и опитано.
(втори вариант)
Днес моят тон, с който говоря, е малко енергичен. Това показва, че трябва да се въодушевите, да приемете Христа. Това не става насила. Онези от вас, които искат доброволно да следват правия път, без да ги питам, ще ги туря в ретортата. Може да плачете, колкото искате, но после ще ми благодарите.
Това учение е реално и опитано.
То се отнася до напредналите хора, у които съзнанието е вече пробудено. Не се оплаквайте един от друг, но възлюбете се. Ние проповядваме Божията Любов, която може да преобрази света и да разреши всички мъчнотии в живота. Огънят на Любовта ще произведе преврат във всички хора. Без този огън нищо не може да се постигне.
към втори вариант >>
Не, още искат от нас: Да отидем на нивата.
(втори вариант)
Да допуснем, че издържат този изпит и кажат: Не ни коства много да постим. – Добре. Сега ще започнем с раздаване на имането. Един ще даде 1 000 лв, друг – 2 000 лв, трети – 5 000 лв, четвърти 10 000 лв, 20 000 лв. След като раздадем имането си, ще кажем: Господи, свършихме работата си.
Не, още искат от нас: Да отидем на нивата.
И ние ще кажем: Елате, братя, да разработим тази земя, да насеем ниви ; да посадим градини със зеленчуци; плодни дръвчета да посадим. С труд и пот на лицето ще изкарваме прехраната си. Не само това, но ще пеем псалмите на Давида и ще работим. Няма да пеем в църквите, а като излезем сутрин на работа, всички заедно ще пеем нашите и други религиозни песни. Тогава лозята, нивите, градините, обработени по този начин, с радост и хармония, ще дадат голямо плодородие.
към втори вариант >>
То се отнася до напредналите хора, у които съзнанието е вече пробудено.
(втори вариант)
Това показва, че трябва да се въодушевите, да приемете Христа. Това не става насила. Онези от вас, които искат доброволно да следват правия път, без да ги питам, ще ги туря в ретортата. Може да плачете, колкото искате, но после ще ми благодарите. Това учение е реално и опитано.
То се отнася до напредналите хора, у които съзнанието е вече пробудено.
Не се оплаквайте един от друг, но възлюбете се. Ние проповядваме Божията Любов, която може да преобрази света и да разреши всички мъчнотии в живота. Огънят на Любовта ще произведе преврат във всички хора. Без този огън нищо не може да се постигне.
към втори вариант >>
И ние ще кажем: Елате, братя, да разработим тази земя, да насеем ниви ; да посадим градини със зеленчуци; плодни дръвчета да посадим.
(втори вариант)
– Добре. Сега ще започнем с раздаване на имането. Един ще даде 1 000 лв, друг – 2 000 лв, трети – 5 000 лв, четвърти 10 000 лв, 20 000 лв. След като раздадем имането си, ще кажем: Господи, свършихме работата си. Не, още искат от нас: Да отидем на нивата.
И ние ще кажем: Елате, братя, да разработим тази земя, да насеем ниви ; да посадим градини със зеленчуци; плодни дръвчета да посадим.
С труд и пот на лицето ще изкарваме прехраната си. Не само това, но ще пеем псалмите на Давида и ще работим. Няма да пеем в църквите, а като излезем сутрин на работа, всички заедно ще пеем нашите и други религиозни песни. Тогава лозята, нивите, градините, обработени по този начин, с радост и хармония, ще дадат голямо плодородие. Който яде от техните плодове, няма да боледува.
към втори вариант >>
Не се оплаквайте един от друг, но възлюбете се.
(втори вариант)
Това не става насила. Онези от вас, които искат доброволно да следват правия път, без да ги питам, ще ги туря в ретортата. Може да плачете, колкото искате, но после ще ми благодарите. Това учение е реално и опитано. То се отнася до напредналите хора, у които съзнанието е вече пробудено.
Не се оплаквайте един от друг, но възлюбете се.
Ние проповядваме Божията Любов, която може да преобрази света и да разреши всички мъчнотии в живота. Огънят на Любовта ще произведе преврат във всички хора. Без този огън нищо не може да се постигне.
към втори вариант >>
С труд и пот на лицето ще изкарваме прехраната си.
(втори вариант)
Сега ще започнем с раздаване на имането. Един ще даде 1 000 лв, друг – 2 000 лв, трети – 5 000 лв, четвърти 10 000 лв, 20 000 лв. След като раздадем имането си, ще кажем: Господи, свършихме работата си. Не, още искат от нас: Да отидем на нивата. И ние ще кажем: Елате, братя, да разработим тази земя, да насеем ниви ; да посадим градини със зеленчуци; плодни дръвчета да посадим.
С труд и пот на лицето ще изкарваме прехраната си.
Не само това, но ще пеем псалмите на Давида и ще работим. Няма да пеем в църквите, а като излезем сутрин на работа, всички заедно ще пеем нашите и други религиозни песни. Тогава лозята, нивите, градините, обработени по този начин, с радост и хармония, ще дадат голямо плодородие. Който яде от техните плодове, няма да боледува. Като ме слушате да говоря така, мнозина ще кажат: Тия неща са неприложими, това е утопия.
към втори вариант >>
Ние проповядваме Божията Любов, която може да преобрази света и да разреши всички мъчнотии в живота.
(втори вариант)
Онези от вас, които искат доброволно да следват правия път, без да ги питам, ще ги туря в ретортата. Може да плачете, колкото искате, но после ще ми благодарите. Това учение е реално и опитано. То се отнася до напредналите хора, у които съзнанието е вече пробудено. Не се оплаквайте един от друг, но възлюбете се.
Ние проповядваме Божията Любов, която може да преобрази света и да разреши всички мъчнотии в живота.
Огънят на Любовта ще произведе преврат във всички хора. Без този огън нищо не може да се постигне.
към втори вариант >>
Не само това, но ще пеем псалмите на Давида и ще работим.
(втори вариант)
Един ще даде 1 000 лв, друг – 2 000 лв, трети – 5 000 лв, четвърти 10 000 лв, 20 000 лв. След като раздадем имането си, ще кажем: Господи, свършихме работата си. Не, още искат от нас: Да отидем на нивата. И ние ще кажем: Елате, братя, да разработим тази земя, да насеем ниви ; да посадим градини със зеленчуци; плодни дръвчета да посадим. С труд и пот на лицето ще изкарваме прехраната си.
Не само това, но ще пеем псалмите на Давида и ще работим.
Няма да пеем в църквите, а като излезем сутрин на работа, всички заедно ще пеем нашите и други религиозни песни. Тогава лозята, нивите, градините, обработени по този начин, с радост и хармония, ще дадат голямо плодородие. Който яде от техните плодове, няма да боледува. Като ме слушате да говоря така, мнозина ще кажат: Тия неща са неприложими, това е утопия. Вчера един приятел казваше, че спорил с едного, който казал: Според вашите умове, и след 2 000 000 години едва ли ще се разбере този човек.
към втори вариант >>
Огънят на Любовта ще произведе преврат във всички хора.
(втори вариант)
Може да плачете, колкото искате, но после ще ми благодарите. Това учение е реално и опитано. То се отнася до напредналите хора, у които съзнанието е вече пробудено. Не се оплаквайте един от друг, но възлюбете се. Ние проповядваме Божията Любов, която може да преобрази света и да разреши всички мъчнотии в живота.
Огънят на Любовта ще произведе преврат във всички хора.
Без този огън нищо не може да се постигне.
към втори вариант >>
Няма да пеем в църквите, а като излезем сутрин на работа, всички заедно ще пеем нашите и други религиозни песни.
(втори вариант)
След като раздадем имането си, ще кажем: Господи, свършихме работата си. Не, още искат от нас: Да отидем на нивата. И ние ще кажем: Елате, братя, да разработим тази земя, да насеем ниви ; да посадим градини със зеленчуци; плодни дръвчета да посадим. С труд и пот на лицето ще изкарваме прехраната си. Не само това, но ще пеем псалмите на Давида и ще работим.
Няма да пеем в църквите, а като излезем сутрин на работа, всички заедно ще пеем нашите и други религиозни песни.
Тогава лозята, нивите, градините, обработени по този начин, с радост и хармония, ще дадат голямо плодородие. Който яде от техните плодове, няма да боледува. Като ме слушате да говоря така, мнозина ще кажат: Тия неща са неприложими, това е утопия. Вчера един приятел казваше, че спорил с едного, който казал: Според вашите умове, и след 2 000 000 години едва ли ще се разбере този човек. – Не, това учение е дошло вече, може да се приложи още сега.
към втори вариант >>
Без този огън нищо не може да се постигне.
(втори вариант)
Това учение е реално и опитано. То се отнася до напредналите хора, у които съзнанието е вече пробудено. Не се оплаквайте един от друг, но възлюбете се. Ние проповядваме Божията Любов, която може да преобрази света и да разреши всички мъчнотии в живота. Огънят на Любовта ще произведе преврат във всички хора.
Без този огън нищо не може да се постигне.
към втори вариант >>
Тогава лозята, нивите, градините, обработени по този начин, с радост и хармония, ще дадат голямо плодородие.
(втори вариант)
Не, още искат от нас: Да отидем на нивата. И ние ще кажем: Елате, братя, да разработим тази земя, да насеем ниви ; да посадим градини със зеленчуци; плодни дръвчета да посадим. С труд и пот на лицето ще изкарваме прехраната си. Не само това, но ще пеем псалмите на Давида и ще работим. Няма да пеем в църквите, а като излезем сутрин на работа, всички заедно ще пеем нашите и други религиозни песни.
Тогава лозята, нивите, градините, обработени по този начин, с радост и хармония, ще дадат голямо плодородие.
Който яде от техните плодове, няма да боледува. Като ме слушате да говоря така, мнозина ще кажат: Тия неща са неприложими, това е утопия. Вчера един приятел казваше, че спорил с едного, който казал: Според вашите умове, и след 2 000 000 години едва ли ще се разбере този човек. – Не, това учение е дошло вече, може да се приложи още сега.
към втори вариант >>
Някои посещават беседите и казват, че ще ги заблудим.
(втори вариант)
Някои посещават беседите и казват, че ще ги заблудим.
Те доброволно се заблудиха. Ако някого сме ощетили, нека дойде при нас, ние ще му платим. Ако колата му е счупена, ще я поправим. Обаче, ще знаете, че ние проповядваме Божествено учение. Не го проповядвам само аз – хиляди същества го проповядват, и то по различни начини.
към втори вариант >>
Който яде от техните плодове, няма да боледува.
(втори вариант)
И ние ще кажем: Елате, братя, да разработим тази земя, да насеем ниви ; да посадим градини със зеленчуци; плодни дръвчета да посадим. С труд и пот на лицето ще изкарваме прехраната си. Не само това, но ще пеем псалмите на Давида и ще работим. Няма да пеем в църквите, а като излезем сутрин на работа, всички заедно ще пеем нашите и други религиозни песни. Тогава лозята, нивите, градините, обработени по този начин, с радост и хармония, ще дадат голямо плодородие.
Който яде от техните плодове, няма да боледува.
Като ме слушате да говоря така, мнозина ще кажат: Тия неща са неприложими, това е утопия. Вчера един приятел казваше, че спорил с едного, който казал: Според вашите умове, и след 2 000 000 години едва ли ще се разбере този човек. – Не, това учение е дошло вече, може да се приложи още сега.
към втори вариант >>
Те доброволно се заблудиха.
(втори вариант)
Някои посещават беседите и казват, че ще ги заблудим.
Те доброволно се заблудиха.
Ако някого сме ощетили, нека дойде при нас, ние ще му платим. Ако колата му е счупена, ще я поправим. Обаче, ще знаете, че ние проповядваме Божествено учение. Не го проповядвам само аз – хиляди същества го проповядват, и то по различни начини. – Докажи това!
към втори вариант >>
Като ме слушате да говоря така, мнозина ще кажат: Тия неща са неприложими, това е утопия.
(втори вариант)
С труд и пот на лицето ще изкарваме прехраната си. Не само това, но ще пеем псалмите на Давида и ще работим. Няма да пеем в църквите, а като излезем сутрин на работа, всички заедно ще пеем нашите и други религиозни песни. Тогава лозята, нивите, градините, обработени по този начин, с радост и хармония, ще дадат голямо плодородие. Който яде от техните плодове, няма да боледува.
Като ме слушате да говоря така, мнозина ще кажат: Тия неща са неприложими, това е утопия.
Вчера един приятел казваше, че спорил с едного, който казал: Според вашите умове, и след 2 000 000 години едва ли ще се разбере този човек. – Не, това учение е дошло вече, може да се приложи още сега.
към втори вариант >>
Ако някого сме ощетили, нека дойде при нас, ние ще му платим.
(втори вариант)
Някои посещават беседите и казват, че ще ги заблудим. Те доброволно се заблудиха.
Ако някого сме ощетили, нека дойде при нас, ние ще му платим.
Ако колата му е счупена, ще я поправим. Обаче, ще знаете, че ние проповядваме Божествено учение. Не го проповядвам само аз – хиляди същества го проповядват, и то по различни начини. – Докажи това! – Ще го опитате.
към втори вариант >>
Вчера един приятел казваше, че спорил с едного, който казал: Според вашите умове, и след 2 000 000 години едва ли ще се разбере този човек.
(втори вариант)
Не само това, но ще пеем псалмите на Давида и ще работим. Няма да пеем в църквите, а като излезем сутрин на работа, всички заедно ще пеем нашите и други религиозни песни. Тогава лозята, нивите, градините, обработени по този начин, с радост и хармония, ще дадат голямо плодородие. Който яде от техните плодове, няма да боледува. Като ме слушате да говоря така, мнозина ще кажат: Тия неща са неприложими, това е утопия.
Вчера един приятел казваше, че спорил с едного, който казал: Според вашите умове, и след 2 000 000 години едва ли ще се разбере този човек.
– Не, това учение е дошло вече, може да се приложи още сега.
към втори вариант >>
Ако колата му е счупена, ще я поправим.
(втори вариант)
Някои посещават беседите и казват, че ще ги заблудим. Те доброволно се заблудиха. Ако някого сме ощетили, нека дойде при нас, ние ще му платим.
Ако колата му е счупена, ще я поправим.
Обаче, ще знаете, че ние проповядваме Божествено учение. Не го проповядвам само аз – хиляди същества го проповядват, и то по различни начини. – Докажи това! – Ще го опитате. Казвате: Дотук проповедта вървеше добре, но оттук-нататък има нещо особено.
към втори вариант >>
– Не, това учение е дошло вече, може да се приложи още сега.
(втори вариант)
Няма да пеем в църквите, а като излезем сутрин на работа, всички заедно ще пеем нашите и други религиозни песни. Тогава лозята, нивите, градините, обработени по този начин, с радост и хармония, ще дадат голямо плодородие. Който яде от техните плодове, няма да боледува. Като ме слушате да говоря така, мнозина ще кажат: Тия неща са неприложими, това е утопия. Вчера един приятел казваше, че спорил с едного, който казал: Според вашите умове, и след 2 000 000 години едва ли ще се разбере този човек.
– Не, това учение е дошло вече, може да се приложи още сега.
към втори вариант >>
Обаче, ще знаете, че ние проповядваме Божествено учение.
(втори вариант)
Някои посещават беседите и казват, че ще ги заблудим. Те доброволно се заблудиха. Ако някого сме ощетили, нека дойде при нас, ние ще му платим. Ако колата му е счупена, ще я поправим.
Обаче, ще знаете, че ние проповядваме Божествено учение.
Не го проповядвам само аз – хиляди същества го проповядват, и то по различни начини. – Докажи това! – Ще го опитате. Казвате: Дотук проповедта вървеше добре, но оттук-нататък има нещо особено. Особен човек си ти.
към втори вариант >>
"Чий е този образ?
(втори вариант)
"Чий е този образ?
" Сега ние трябва да създадем нов образ. Понякога аз се спирам да говоря. Дойде някой при мене и ми казва: Кажи ми истината! Аз се спирам. Дойде друг: Кажи ми лошите качества.
към втори вариант >>
Не го проповядвам само аз – хиляди същества го проповядват, и то по различни начини.
(втори вариант)
Някои посещават беседите и казват, че ще ги заблудим. Те доброволно се заблудиха. Ако някого сме ощетили, нека дойде при нас, ние ще му платим. Ако колата му е счупена, ще я поправим. Обаче, ще знаете, че ние проповядваме Божествено учение.
Не го проповядвам само аз – хиляди същества го проповядват, и то по различни начини.
– Докажи това! – Ще го опитате. Казвате: Дотук проповедта вървеше добре, но оттук-нататък има нещо особено. Особен човек си ти. – За такъв човек се казва, че дъската му мръднала.
към втори вариант >>
" Сега ние трябва да създадем нов образ.
(втори вариант)
"Чий е този образ?
" Сега ние трябва да създадем нов образ.
Понякога аз се спирам да говоря. Дойде някой при мене и ми казва: Кажи ми истината! Аз се спирам. Дойде друг: Кажи ми лошите качества. – Ти искаш да ти кажа, какъв си.
към втори вариант >>
– Докажи това!
(втори вариант)
Те доброволно се заблудиха. Ако някого сме ощетили, нека дойде при нас, ние ще му платим. Ако колата му е счупена, ще я поправим. Обаче, ще знаете, че ние проповядваме Божествено учение. Не го проповядвам само аз – хиляди същества го проповядват, и то по различни начини.
– Докажи това!
– Ще го опитате. Казвате: Дотук проповедта вървеше добре, но оттук-нататък има нещо особено. Особен човек си ти. – За такъв човек се казва, че дъската му мръднала. За него се казва още, че обичал да преувеличава нещата.
към втори вариант >>
Понякога аз се спирам да говоря.
(втори вариант)
"Чий е този образ? " Сега ние трябва да създадем нов образ.
Понякога аз се спирам да говоря.
Дойде някой при мене и ми казва: Кажи ми истината! Аз се спирам. Дойде друг: Кажи ми лошите качества. – Ти искаш да ти кажа, какъв си. Ако, след като ти кажа погрешките, ти се приближиш до Бога, добре е за тебе; но ако се обезсърчиш и оттеглиш от Бога, по-добре е да не ти ги казвам.
към втори вариант >>
– Ще го опитате.
(втори вариант)
Ако някого сме ощетили, нека дойде при нас, ние ще му платим. Ако колата му е счупена, ще я поправим. Обаче, ще знаете, че ние проповядваме Божествено учение. Не го проповядвам само аз – хиляди същества го проповядват, и то по различни начини. – Докажи това!
– Ще го опитате.
Казвате: Дотук проповедта вървеше добре, но оттук-нататък има нещо особено. Особен човек си ти. – За такъв човек се казва, че дъската му мръднала. За него се казва още, че обичал да преувеличава нещата. Имало един американски проповедник, който винаги преувеличавал фактите.
към втори вариант >>
Дойде някой при мене и ми казва: Кажи ми истината!
(втори вариант)
"Чий е този образ? " Сега ние трябва да създадем нов образ. Понякога аз се спирам да говоря.
Дойде някой при мене и ми казва: Кажи ми истината!
Аз се спирам. Дойде друг: Кажи ми лошите качества. – Ти искаш да ти кажа, какъв си. Ако, след като ти кажа погрешките, ти се приближиш до Бога, добре е за тебе; но ако се обезсърчиш и оттеглиш от Бога, по-добре е да не ти ги казвам. Ти още не си събуден, не познаваш своето лице.
към втори вариант >>
Казвате: Дотук проповедта вървеше добре, но оттук-нататък има нещо особено.
(втори вариант)
Ако колата му е счупена, ще я поправим. Обаче, ще знаете, че ние проповядваме Божествено учение. Не го проповядвам само аз – хиляди същества го проповядват, и то по различни начини. – Докажи това! – Ще го опитате.
Казвате: Дотук проповедта вървеше добре, но оттук-нататък има нещо особено.
Особен човек си ти. – За такъв човек се казва, че дъската му мръднала. За него се казва още, че обичал да преувеличава нещата. Имало един американски проповедник, който винаги преувеличавал фактите. Като знаял тази своя слабост, той казвал на приятеля си: Моля те, когато държа проповедта си, бъди близо до мене, да ми дадеш знак, ако преувелича някой факт.
към втори вариант >>
Аз се спирам.
(втори вариант)
"Чий е този образ? " Сега ние трябва да създадем нов образ. Понякога аз се спирам да говоря. Дойде някой при мене и ми казва: Кажи ми истината!
Аз се спирам.
Дойде друг: Кажи ми лошите качества. – Ти искаш да ти кажа, какъв си. Ако, след като ти кажа погрешките, ти се приближиш до Бога, добре е за тебе; но ако се обезсърчиш и оттеглиш от Бога, по-добре е да не ти ги казвам. Ти още не си събуден, не познаваш своето лице. Но всяка душа има дарби, заложби, които могат да пресъздадат нейния образ.
към втори вариант >>
Особен човек си ти.
(втори вариант)
Обаче, ще знаете, че ние проповядваме Божествено учение. Не го проповядвам само аз – хиляди същества го проповядват, и то по различни начини. – Докажи това! – Ще го опитате. Казвате: Дотук проповедта вървеше добре, но оттук-нататък има нещо особено.
Особен човек си ти.
– За такъв човек се казва, че дъската му мръднала. За него се казва още, че обичал да преувеличава нещата. Имало един американски проповедник, който винаги преувеличавал фактите. Като знаял тази своя слабост, той казвал на приятеля си: Моля те, когато държа проповедта си, бъди близо до мене, да ми дадеш знак, ако преувелича някой факт. Един ден проповедникът говорел за силата на Самсона и, увлечен в разказа за него, той изнесъл един случай от живота му: Някога Самсон уловил 300 лисици, които вързал две по две за опашките им.
към втори вариант >>
Дойде друг: Кажи ми лошите качества.
(втори вариант)
"Чий е този образ? " Сега ние трябва да създадем нов образ. Понякога аз се спирам да говоря. Дойде някой при мене и ми казва: Кажи ми истината! Аз се спирам.
Дойде друг: Кажи ми лошите качества.
– Ти искаш да ти кажа, какъв си. Ако, след като ти кажа погрешките, ти се приближиш до Бога, добре е за тебе; но ако се обезсърчиш и оттеглиш от Бога, по-добре е да не ти ги казвам. Ти още не си събуден, не познаваш своето лице. Но всяка душа има дарби, заложби, които могат да пресъздадат нейния образ. Например, всяка църква развива известен център.
към втори вариант >>
– За такъв човек се казва, че дъската му мръднала.
(втори вариант)
Не го проповядвам само аз – хиляди същества го проповядват, и то по различни начини. – Докажи това! – Ще го опитате. Казвате: Дотук проповедта вървеше добре, но оттук-нататък има нещо особено. Особен човек си ти.
– За такъв човек се казва, че дъската му мръднала.
За него се казва още, че обичал да преувеличава нещата. Имало един американски проповедник, който винаги преувеличавал фактите. Като знаял тази своя слабост, той казвал на приятеля си: Моля те, когато държа проповедта си, бъди близо до мене, да ми дадеш знак, ако преувелича някой факт. Един ден проповедникът говорел за силата на Самсона и, увлечен в разказа за него, той изнесъл един случай от живота му: Някога Самсон уловил 300 лисици, които вързал две по две за опашките им. На мястото, дето ги вързал, турил по една свещ.
към втори вариант >>
"Чий е този образ?
(втори вариант)
"Чий е този образ?
" За да познаем кой и да е предмет, или кое да е живо същество, трябва да имаме някакъв образ. От своя страна, образът трябва да има известни качества, по които да се познава. Всички минали култури, както и сегашната, имат някаква цел, към която се стремят, съзнателно или несъзнателно, определено или неопределено. Когото и да срещнем днес, млад или стар, учен или прост, духовен или светски, всички имат известна цел. Обаче, целите им не са определени.
към втори вариант >>
– Ти искаш да ти кажа, какъв си.
(втори вариант)
" Сега ние трябва да създадем нов образ. Понякога аз се спирам да говоря. Дойде някой при мене и ми казва: Кажи ми истината! Аз се спирам. Дойде друг: Кажи ми лошите качества.
– Ти искаш да ти кажа, какъв си.
Ако, след като ти кажа погрешките, ти се приближиш до Бога, добре е за тебе; но ако се обезсърчиш и оттеглиш от Бога, по-добре е да не ти ги казвам. Ти още не си събуден, не познаваш своето лице. Но всяка душа има дарби, заложби, които могат да пресъздадат нейния образ. Например, всяка църква развива известен център. Православната църква развива само сърцето, вследствие на което се явяват анормалности, дохождат до фанатизъм.
към втори вариант >>
За него се казва още, че обичал да преувеличава нещата.
(втори вариант)
– Докажи това! – Ще го опитате. Казвате: Дотук проповедта вървеше добре, но оттук-нататък има нещо особено. Особен човек си ти. – За такъв човек се казва, че дъската му мръднала.
За него се казва още, че обичал да преувеличава нещата.
Имало един американски проповедник, който винаги преувеличавал фактите. Като знаял тази своя слабост, той казвал на приятеля си: Моля те, когато държа проповедта си, бъди близо до мене, да ми дадеш знак, ако преувелича някой факт. Един ден проповедникът говорел за силата на Самсона и, увлечен в разказа за него, той изнесъл един случай от живота му: Някога Самсон уловил 300 лисици, които вързал две по две за опашките им. На мястото, дето ги вързал, турил по една свещ. Опашките на лисиците били дълги по три метра.
към втори вариант >>
" За да познаем кой и да е предмет, или кое да е живо същество, трябва да имаме някакъв образ.
(втори вариант)
"Чий е този образ?
" За да познаем кой и да е предмет, или кое да е живо същество, трябва да имаме някакъв образ.
От своя страна, образът трябва да има известни качества, по които да се познава. Всички минали култури, както и сегашната, имат някаква цел, към която се стремят, съзнателно или несъзнателно, определено или неопределено. Когото и да срещнем днес, млад или стар, учен или прост, духовен или светски, всички имат известна цел. Обаче, целите им не са определени. Даже видните философи и учени, които са създали стройни философски системи, неопровержими теории, в края на краищата, и тяхната цел не е определена.
към втори вариант >>
Ако, след като ти кажа погрешките, ти се приближиш до Бога, добре е за тебе; но ако се обезсърчиш и оттеглиш от Бога, по-добре е да не ти ги казвам.
(втори вариант)
Понякога аз се спирам да говоря. Дойде някой при мене и ми казва: Кажи ми истината! Аз се спирам. Дойде друг: Кажи ми лошите качества. – Ти искаш да ти кажа, какъв си.
Ако, след като ти кажа погрешките, ти се приближиш до Бога, добре е за тебе; но ако се обезсърчиш и оттеглиш от Бога, по-добре е да не ти ги казвам.
Ти още не си събуден, не познаваш своето лице. Но всяка душа има дарби, заложби, които могат да пресъздадат нейния образ. Например, всяка църква развива известен център. Православната църква развива само сърцето, вследствие на което се явяват анормалности, дохождат до фанатизъм. Евангелската църква развива ума, а католическата – сърцето и волята.
към втори вариант >>
Имало един американски проповедник, който винаги преувеличавал фактите.
(втори вариант)
– Ще го опитате. Казвате: Дотук проповедта вървеше добре, но оттук-нататък има нещо особено. Особен човек си ти. – За такъв човек се казва, че дъската му мръднала. За него се казва още, че обичал да преувеличава нещата.
Имало един американски проповедник, който винаги преувеличавал фактите.
Като знаял тази своя слабост, той казвал на приятеля си: Моля те, когато държа проповедта си, бъди близо до мене, да ми дадеш знак, ако преувелича някой факт. Един ден проповедникът говорел за силата на Самсона и, увлечен в разказа за него, той изнесъл един случай от живота му: Някога Самсон уловил 300 лисици, които вързал две по две за опашките им. На мястото, дето ги вързал, турил по една свещ. Опашките на лисиците били дълги по три метра. Като чул това, приятелят му дал знак, че преувеличава.
към втори вариант >>
От своя страна, образът трябва да има известни качества, по които да се познава.
(втори вариант)
"Чий е този образ? " За да познаем кой и да е предмет, или кое да е живо същество, трябва да имаме някакъв образ.
От своя страна, образът трябва да има известни качества, по които да се познава.
Всички минали култури, както и сегашната, имат някаква цел, към която се стремят, съзнателно или несъзнателно, определено или неопределено. Когото и да срещнем днес, млад или стар, учен или прост, духовен или светски, всички имат известна цел. Обаче, целите им не са определени. Даже видните философи и учени, които са създали стройни философски системи, неопровержими теории, в края на краищата, и тяхната цел не е определена. Каква форма трябва да има идеалният живот, и те не знаят.
към втори вариант >>
Ти още не си събуден, не познаваш своето лице.
(втори вариант)
Дойде някой при мене и ми казва: Кажи ми истината! Аз се спирам. Дойде друг: Кажи ми лошите качества. – Ти искаш да ти кажа, какъв си. Ако, след като ти кажа погрешките, ти се приближиш до Бога, добре е за тебе; но ако се обезсърчиш и оттеглиш от Бога, по-добре е да не ти ги казвам.
Ти още не си събуден, не познаваш своето лице.
Но всяка душа има дарби, заложби, които могат да пресъздадат нейния образ. Например, всяка църква развива известен център. Православната църква развива само сърцето, вследствие на което се явяват анормалности, дохождат до фанатизъм. Евангелската църква развива ума, а католическата – сърцето и волята. Там има военна дисциплина, искат строго подчинение.
към втори вариант >>
Като знаял тази своя слабост, той казвал на приятеля си: Моля те, когато държа проповедта си, бъди близо до мене, да ми дадеш знак, ако преувелича някой факт.
(втори вариант)
Казвате: Дотук проповедта вървеше добре, но оттук-нататък има нещо особено. Особен човек си ти. – За такъв човек се казва, че дъската му мръднала. За него се казва още, че обичал да преувеличава нещата. Имало един американски проповедник, който винаги преувеличавал фактите.
Като знаял тази своя слабост, той казвал на приятеля си: Моля те, когато държа проповедта си, бъди близо до мене, да ми дадеш знак, ако преувелича някой факт.
Един ден проповедникът говорел за силата на Самсона и, увлечен в разказа за него, той изнесъл един случай от живота му: Някога Самсон уловил 300 лисици, които вързал две по две за опашките им. На мястото, дето ги вързал, турил по една свещ. Опашките на лисиците били дълги по три метра. Като чул това, приятелят му дал знак, че преувеличава. Проповедникът казал: Може да не са били три метра дълги, но по два метра.
към втори вариант >>
Всички минали култури, както и сегашната, имат някаква цел, към която се стремят, съзнателно или несъзнателно, определено или неопределено.
(втори вариант)
"Чий е този образ? " За да познаем кой и да е предмет, или кое да е живо същество, трябва да имаме някакъв образ. От своя страна, образът трябва да има известни качества, по които да се познава.
Всички минали култури, както и сегашната, имат някаква цел, към която се стремят, съзнателно или несъзнателно, определено или неопределено.
Когото и да срещнем днес, млад или стар, учен или прост, духовен или светски, всички имат известна цел. Обаче, целите им не са определени. Даже видните философи и учени, които са създали стройни философски системи, неопровержими теории, в края на краищата, и тяхната цел не е определена. Каква форма трябва да има идеалният живот, и те не знаят. Всеки философ започва съчинението си с гръмки, величествени изречения, но, колкото се приближава към края, гръмките думи стават се по-слаби, по-несигурни, докато краят представя един имунен мехур.
към втори вариант >>
Но всяка душа има дарби, заложби, които могат да пресъздадат нейния образ.
(втори вариант)
Аз се спирам. Дойде друг: Кажи ми лошите качества. – Ти искаш да ти кажа, какъв си. Ако, след като ти кажа погрешките, ти се приближиш до Бога, добре е за тебе; но ако се обезсърчиш и оттеглиш от Бога, по-добре е да не ти ги казвам. Ти още не си събуден, не познаваш своето лице.
Но всяка душа има дарби, заложби, които могат да пресъздадат нейния образ.
Например, всяка църква развива известен център. Православната църква развива само сърцето, вследствие на което се явяват анормалности, дохождат до фанатизъм. Евангелската църква развива ума, а католическата – сърцето и волята. Там има военна дисциплина, искат строго подчинение. Дисциплината на света е нищо пред дисциплината на католицизма.
към втори вариант >>
Един ден проповедникът говорел за силата на Самсона и, увлечен в разказа за него, той изнесъл един случай от живота му: Някога Самсон уловил 300 лисици, които вързал две по две за опашките им.
(втори вариант)
Особен човек си ти. – За такъв човек се казва, че дъската му мръднала. За него се казва още, че обичал да преувеличава нещата. Имало един американски проповедник, който винаги преувеличавал фактите. Като знаял тази своя слабост, той казвал на приятеля си: Моля те, когато държа проповедта си, бъди близо до мене, да ми дадеш знак, ако преувелича някой факт.
Един ден проповедникът говорел за силата на Самсона и, увлечен в разказа за него, той изнесъл един случай от живота му: Някога Самсон уловил 300 лисици, които вързал две по две за опашките им.
На мястото, дето ги вързал, турил по една свещ. Опашките на лисиците били дълги по три метра. Като чул това, приятелят му дал знак, че преувеличава. Проповедникът казал: Може да не са били три метра дълги, но по два метра. Приятелят му пак дал знак.
към втори вариант >>
Когото и да срещнем днес, млад или стар, учен или прост, духовен или светски, всички имат известна цел.
(втори вариант)
"Чий е този образ? " За да познаем кой и да е предмет, или кое да е живо същество, трябва да имаме някакъв образ. От своя страна, образът трябва да има известни качества, по които да се познава. Всички минали култури, както и сегашната, имат някаква цел, към която се стремят, съзнателно или несъзнателно, определено или неопределено.
Когото и да срещнем днес, млад или стар, учен или прост, духовен или светски, всички имат известна цел.
Обаче, целите им не са определени. Даже видните философи и учени, които са създали стройни философски системи, неопровержими теории, в края на краищата, и тяхната цел не е определена. Каква форма трябва да има идеалният живот, и те не знаят. Всеки философ започва съчинението си с гръмки, величествени изречения, но, колкото се приближава към края, гръмките думи стават се по-слаби, по-несигурни, докато краят представя един имунен мехур. Там е грешката на хората.
към втори вариант >>
Например, всяка църква развива известен център.
(втори вариант)
Дойде друг: Кажи ми лошите качества. – Ти искаш да ти кажа, какъв си. Ако, след като ти кажа погрешките, ти се приближиш до Бога, добре е за тебе; но ако се обезсърчиш и оттеглиш от Бога, по-добре е да не ти ги казвам. Ти още не си събуден, не познаваш своето лице. Но всяка душа има дарби, заложби, които могат да пресъздадат нейния образ.
Например, всяка църква развива известен център.
Православната църква развива само сърцето, вследствие на което се явяват анормалности, дохождат до фанатизъм. Евангелската църква развива ума, а католическата – сърцето и волята. Там има военна дисциплина, искат строго подчинение. Дисциплината на света е нищо пред дисциплината на католицизма. – Ако нашето сърце, ум и воля се развият, приближаваме ли се към Бога?
към втори вариант >>
На мястото, дето ги вързал, турил по една свещ.
(втори вариант)
– За такъв човек се казва, че дъската му мръднала. За него се казва още, че обичал да преувеличава нещата. Имало един американски проповедник, който винаги преувеличавал фактите. Като знаял тази своя слабост, той казвал на приятеля си: Моля те, когато държа проповедта си, бъди близо до мене, да ми дадеш знак, ако преувелича някой факт. Един ден проповедникът говорел за силата на Самсона и, увлечен в разказа за него, той изнесъл един случай от живота му: Някога Самсон уловил 300 лисици, които вързал две по две за опашките им.
На мястото, дето ги вързал, турил по една свещ.
Опашките на лисиците били дълги по три метра. Като чул това, приятелят му дал знак, че преувеличава. Проповедникът казал: Може да не са били три метра дълги, но по два метра. Приятелят му пак дал знак. Проповедникът скъсявал, скъсявал опашките на лисиците и, като стигнал до 30 см., казал: Повече не скъсявам!
към втори вариант >>
Обаче, целите им не са определени.
(втори вариант)
"Чий е този образ? " За да познаем кой и да е предмет, или кое да е живо същество, трябва да имаме някакъв образ. От своя страна, образът трябва да има известни качества, по които да се познава. Всички минали култури, както и сегашната, имат някаква цел, към която се стремят, съзнателно или несъзнателно, определено или неопределено. Когото и да срещнем днес, млад или стар, учен или прост, духовен или светски, всички имат известна цел.
Обаче, целите им не са определени.
Даже видните философи и учени, които са създали стройни философски системи, неопровержими теории, в края на краищата, и тяхната цел не е определена. Каква форма трябва да има идеалният живот, и те не знаят. Всеки философ започва съчинението си с гръмки, величествени изречения, но, колкото се приближава към края, гръмките думи стават се по-слаби, по-несигурни, докато краят представя един имунен мехур. Там е грешката на хората. Всички започват тържествено, с гръмки думи, и свършват безславно.
към втори вариант >>
Православната църква развива само сърцето, вследствие на което се явяват анормалности, дохождат до фанатизъм.
(втори вариант)
– Ти искаш да ти кажа, какъв си. Ако, след като ти кажа погрешките, ти се приближиш до Бога, добре е за тебе; но ако се обезсърчиш и оттеглиш от Бога, по-добре е да не ти ги казвам. Ти още не си събуден, не познаваш своето лице. Но всяка душа има дарби, заложби, които могат да пресъздадат нейния образ. Например, всяка църква развива известен център.
Православната църква развива само сърцето, вследствие на което се явяват анормалности, дохождат до фанатизъм.
Евангелската църква развива ума, а католическата – сърцето и волята. Там има военна дисциплина, искат строго подчинение. Дисциплината на света е нищо пред дисциплината на католицизма. – Ако нашето сърце, ум и воля се развият, приближаваме ли се към Бога? – Приближавате се, но ако умът е насочен в крива посока, какво ще постигнете?
към втори вариант >>
Опашките на лисиците били дълги по три метра.
(втори вариант)
За него се казва още, че обичал да преувеличава нещата. Имало един американски проповедник, който винаги преувеличавал фактите. Като знаял тази своя слабост, той казвал на приятеля си: Моля те, когато държа проповедта си, бъди близо до мене, да ми дадеш знак, ако преувелича някой факт. Един ден проповедникът говорел за силата на Самсона и, увлечен в разказа за него, той изнесъл един случай от живота му: Някога Самсон уловил 300 лисици, които вързал две по две за опашките им. На мястото, дето ги вързал, турил по една свещ.
Опашките на лисиците били дълги по три метра.
Като чул това, приятелят му дал знак, че преувеличава. Проповедникът казал: Може да не са били три метра дълги, но по два метра. Приятелят му пак дал знак. Проповедникът скъсявал, скъсявал опашките на лисиците и, като стигнал до 30 см., казал: Повече не скъсявам! Казвам: Ние проповядваме едно учение, в което няма нищо преувеличено, затова няма да скъсяваме опашката на лисицата.
към втори вариант >>
Даже видните философи и учени, които са създали стройни философски системи, неопровержими теории, в края на краищата, и тяхната цел не е определена.
(втори вариант)
" За да познаем кой и да е предмет, или кое да е живо същество, трябва да имаме някакъв образ. От своя страна, образът трябва да има известни качества, по които да се познава. Всички минали култури, както и сегашната, имат някаква цел, към която се стремят, съзнателно или несъзнателно, определено или неопределено. Когото и да срещнем днес, млад или стар, учен или прост, духовен или светски, всички имат известна цел. Обаче, целите им не са определени.
Даже видните философи и учени, които са създали стройни философски системи, неопровержими теории, в края на краищата, и тяхната цел не е определена.
Каква форма трябва да има идеалният живот, и те не знаят. Всеки философ започва съчинението си с гръмки, величествени изречения, но, колкото се приближава към края, гръмките думи стават се по-слаби, по-несигурни, докато краят представя един имунен мехур. Там е грешката на хората. Всички започват тържествено, с гръмки думи, и свършват безславно. Християнинът казва: Християнин съм, следвам пътя на Христа.
към втори вариант >>
Евангелската църква развива ума, а католическата – сърцето и волята.
(втори вариант)
Ако, след като ти кажа погрешките, ти се приближиш до Бога, добре е за тебе; но ако се обезсърчиш и оттеглиш от Бога, по-добре е да не ти ги казвам. Ти още не си събуден, не познаваш своето лице. Но всяка душа има дарби, заложби, които могат да пресъздадат нейния образ. Например, всяка църква развива известен център. Православната църква развива само сърцето, вследствие на което се явяват анормалности, дохождат до фанатизъм.
Евангелската църква развива ума, а католическата – сърцето и волята.
Там има военна дисциплина, искат строго подчинение. Дисциплината на света е нищо пред дисциплината на католицизма. – Ако нашето сърце, ум и воля се развият, приближаваме ли се към Бога? – Приближавате се, но ако умът е насочен в крива посока, какво ще постигнете? Защо са борбите между разните църкви?
към втори вариант >>
Като чул това, приятелят му дал знак, че преувеличава.
(втори вариант)
Имало един американски проповедник, който винаги преувеличавал фактите. Като знаял тази своя слабост, той казвал на приятеля си: Моля те, когато държа проповедта си, бъди близо до мене, да ми дадеш знак, ако преувелича някой факт. Един ден проповедникът говорел за силата на Самсона и, увлечен в разказа за него, той изнесъл един случай от живота му: Някога Самсон уловил 300 лисици, които вързал две по две за опашките им. На мястото, дето ги вързал, турил по една свещ. Опашките на лисиците били дълги по три метра.
Като чул това, приятелят му дал знак, че преувеличава.
Проповедникът казал: Може да не са били три метра дълги, но по два метра. Приятелят му пак дал знак. Проповедникът скъсявал, скъсявал опашките на лисиците и, като стигнал до 30 см., казал: Повече не скъсявам! Казвам: Ние проповядваме едно учение, в което няма нищо преувеличено, затова няма да скъсяваме опашката на лисицата. И вие ще говорите истината, няма да се страхувате.
към втори вариант >>
Каква форма трябва да има идеалният живот, и те не знаят.
(втори вариант)
От своя страна, образът трябва да има известни качества, по които да се познава. Всички минали култури, както и сегашната, имат някаква цел, към която се стремят, съзнателно или несъзнателно, определено или неопределено. Когото и да срещнем днес, млад или стар, учен или прост, духовен или светски, всички имат известна цел. Обаче, целите им не са определени. Даже видните философи и учени, които са създали стройни философски системи, неопровержими теории, в края на краищата, и тяхната цел не е определена.
Каква форма трябва да има идеалният живот, и те не знаят.
Всеки философ започва съчинението си с гръмки, величествени изречения, но, колкото се приближава към края, гръмките думи стават се по-слаби, по-несигурни, докато краят представя един имунен мехур. Там е грешката на хората. Всички започват тържествено, с гръмки думи, и свършват безславно. Християнинът казва: Християнин съм, следвам пътя на Христа. Проповедникът казва: Аз съм проповедник, поучавам хората.
към втори вариант >>
Там има военна дисциплина, искат строго подчинение.
(втори вариант)
Ти още не си събуден, не познаваш своето лице. Но всяка душа има дарби, заложби, които могат да пресъздадат нейния образ. Например, всяка църква развива известен център. Православната църква развива само сърцето, вследствие на което се явяват анормалности, дохождат до фанатизъм. Евангелската църква развива ума, а католическата – сърцето и волята.
Там има военна дисциплина, искат строго подчинение.
Дисциплината на света е нищо пред дисциплината на католицизма. – Ако нашето сърце, ум и воля се развият, приближаваме ли се към Бога? – Приближавате се, но ако умът е насочен в крива посока, какво ще постигнете? Защо са борбите между разните църкви? От какво произтичат те?
към втори вариант >>
Проповедникът казал: Може да не са били три метра дълги, но по два метра.
(втори вариант)
Като знаял тази своя слабост, той казвал на приятеля си: Моля те, когато държа проповедта си, бъди близо до мене, да ми дадеш знак, ако преувелича някой факт. Един ден проповедникът говорел за силата на Самсона и, увлечен в разказа за него, той изнесъл един случай от живота му: Някога Самсон уловил 300 лисици, които вързал две по две за опашките им. На мястото, дето ги вързал, турил по една свещ. Опашките на лисиците били дълги по три метра. Като чул това, приятелят му дал знак, че преувеличава.
Проповедникът казал: Може да не са били три метра дълги, но по два метра.
Приятелят му пак дал знак. Проповедникът скъсявал, скъсявал опашките на лисиците и, като стигнал до 30 см., казал: Повече не скъсявам! Казвам: Ние проповядваме едно учение, в което няма нищо преувеличено, затова няма да скъсяваме опашката на лисицата. И вие ще говорите истината, няма да се страхувате. Има нещо, от което всички хора се страхуват.
към втори вариант >>
Всеки философ започва съчинението си с гръмки, величествени изречения, но, колкото се приближава към края, гръмките думи стават се по-слаби, по-несигурни, докато краят представя един имунен мехур.
(втори вариант)
Всички минали култури, както и сегашната, имат някаква цел, към която се стремят, съзнателно или несъзнателно, определено или неопределено. Когото и да срещнем днес, млад или стар, учен или прост, духовен или светски, всички имат известна цел. Обаче, целите им не са определени. Даже видните философи и учени, които са създали стройни философски системи, неопровержими теории, в края на краищата, и тяхната цел не е определена. Каква форма трябва да има идеалният живот, и те не знаят.
Всеки философ започва съчинението си с гръмки, величествени изречения, но, колкото се приближава към края, гръмките думи стават се по-слаби, по-несигурни, докато краят представя един имунен мехур.
Там е грешката на хората. Всички започват тържествено, с гръмки думи, и свършват безславно. Християнинът казва: Християнин съм, следвам пътя на Христа. Проповедникът казва: Аз съм проповедник, поучавам хората. Владиката казва: Аз съм ръкоположен за Божи служител, никой не може да ме смени.
към втори вариант >>
Дисциплината на света е нищо пред дисциплината на католицизма.
(втори вариант)
Но всяка душа има дарби, заложби, които могат да пресъздадат нейния образ. Например, всяка църква развива известен център. Православната църква развива само сърцето, вследствие на което се явяват анормалности, дохождат до фанатизъм. Евангелската църква развива ума, а католическата – сърцето и волята. Там има военна дисциплина, искат строго подчинение.
Дисциплината на света е нищо пред дисциплината на католицизма.
– Ако нашето сърце, ум и воля се развият, приближаваме ли се към Бога? – Приближавате се, но ако умът е насочен в крива посока, какво ще постигнете? Защо са борбите между разните църкви? От какво произтичат те? Понякога за мене се произнасят не добре.
към втори вариант >>
Приятелят му пак дал знак.
(втори вариант)
Един ден проповедникът говорел за силата на Самсона и, увлечен в разказа за него, той изнесъл един случай от живота му: Някога Самсон уловил 300 лисици, които вързал две по две за опашките им. На мястото, дето ги вързал, турил по една свещ. Опашките на лисиците били дълги по три метра. Като чул това, приятелят му дал знак, че преувеличава. Проповедникът казал: Може да не са били три метра дълги, но по два метра.
Приятелят му пак дал знак.
Проповедникът скъсявал, скъсявал опашките на лисиците и, като стигнал до 30 см., казал: Повече не скъсявам! Казвам: Ние проповядваме едно учение, в което няма нищо преувеличено, затова няма да скъсяваме опашката на лисицата. И вие ще говорите истината, няма да се страхувате. Има нещо, от което всички хора се страхуват. То е по-силно от човека.
към втори вариант >>
Там е грешката на хората.
(втори вариант)
Когото и да срещнем днес, млад или стар, учен или прост, духовен или светски, всички имат известна цел. Обаче, целите им не са определени. Даже видните философи и учени, които са създали стройни философски системи, неопровержими теории, в края на краищата, и тяхната цел не е определена. Каква форма трябва да има идеалният живот, и те не знаят. Всеки философ започва съчинението си с гръмки, величествени изречения, но, колкото се приближава към края, гръмките думи стават се по-слаби, по-несигурни, докато краят представя един имунен мехур.
Там е грешката на хората.
Всички започват тържествено, с гръмки думи, и свършват безславно. Християнинът казва: Християнин съм, следвам пътя на Христа. Проповедникът казва: Аз съм проповедник, поучавам хората. Владиката казва: Аз съм ръкоположен за Божи служител, никой не може да ме смени. Ученият разчита на своето име, на авторитета си.
към втори вариант >>
– Ако нашето сърце, ум и воля се развият, приближаваме ли се към Бога?
(втори вариант)
Например, всяка църква развива известен център. Православната църква развива само сърцето, вследствие на което се явяват анормалности, дохождат до фанатизъм. Евангелската църква развива ума, а католическата – сърцето и волята. Там има военна дисциплина, искат строго подчинение. Дисциплината на света е нищо пред дисциплината на католицизма.
– Ако нашето сърце, ум и воля се развият, приближаваме ли се към Бога?
– Приближавате се, но ако умът е насочен в крива посока, какво ще постигнете? Защо са борбите между разните църкви? От какво произтичат те? Понякога за мене се произнасят не добре. Значи, мене ме смятат за противник на църквата.
към втори вариант >>
Проповедникът скъсявал, скъсявал опашките на лисиците и, като стигнал до 30 см., казал: Повече не скъсявам!
(втори вариант)
На мястото, дето ги вързал, турил по една свещ. Опашките на лисиците били дълги по три метра. Като чул това, приятелят му дал знак, че преувеличава. Проповедникът казал: Може да не са били три метра дълги, но по два метра. Приятелят му пак дал знак.
Проповедникът скъсявал, скъсявал опашките на лисиците и, като стигнал до 30 см., казал: Повече не скъсявам!
Казвам: Ние проповядваме едно учение, в което няма нищо преувеличено, затова няма да скъсяваме опашката на лисицата. И вие ще говорите истината, няма да се страхувате. Има нещо, от което всички хора се страхуват. То е по-силно от човека. Някой сънувал нещо, събужда се и цял трепери.
към втори вариант >>
Всички започват тържествено, с гръмки думи, и свършват безславно.
(втори вариант)
Обаче, целите им не са определени. Даже видните философи и учени, които са създали стройни философски системи, неопровержими теории, в края на краищата, и тяхната цел не е определена. Каква форма трябва да има идеалният живот, и те не знаят. Всеки философ започва съчинението си с гръмки, величествени изречения, но, колкото се приближава към края, гръмките думи стават се по-слаби, по-несигурни, докато краят представя един имунен мехур. Там е грешката на хората.
Всички започват тържествено, с гръмки думи, и свършват безславно.
Християнинът казва: Християнин съм, следвам пътя на Христа. Проповедникът казва: Аз съм проповедник, поучавам хората. Владиката казва: Аз съм ръкоположен за Божи служител, никой не може да ме смени. Ученият разчита на своето име, на авторитета си. В края на краищата, всички свършват зле, като пукната стомна.
към втори вариант >>
– Приближавате се, но ако умът е насочен в крива посока, какво ще постигнете?
(втори вариант)
Православната църква развива само сърцето, вследствие на което се явяват анормалности, дохождат до фанатизъм. Евангелската църква развива ума, а католическата – сърцето и волята. Там има военна дисциплина, искат строго подчинение. Дисциплината на света е нищо пред дисциплината на католицизма. – Ако нашето сърце, ум и воля се развият, приближаваме ли се към Бога?
– Приближавате се, но ако умът е насочен в крива посока, какво ще постигнете?
Защо са борбите между разните църкви? От какво произтичат те? Понякога за мене се произнасят не добре. Значи, мене ме смятат за противник на църквата. Но вие, помежду си, защо не можете да живеете?
към втори вариант >>
Казвам: Ние проповядваме едно учение, в което няма нищо преувеличено, затова няма да скъсяваме опашката на лисицата.
(втори вариант)
Опашките на лисиците били дълги по три метра. Като чул това, приятелят му дал знак, че преувеличава. Проповедникът казал: Може да не са били три метра дълги, но по два метра. Приятелят му пак дал знак. Проповедникът скъсявал, скъсявал опашките на лисиците и, като стигнал до 30 см., казал: Повече не скъсявам!
Казвам: Ние проповядваме едно учение, в което няма нищо преувеличено, затова няма да скъсяваме опашката на лисицата.
И вие ще говорите истината, няма да се страхувате. Има нещо, от което всички хора се страхуват. То е по-силно от човека. Някой сънувал нещо, събужда се и цял трепери. Защо трепери?
към втори вариант >>
Християнинът казва: Християнин съм, следвам пътя на Христа.
(втори вариант)
Даже видните философи и учени, които са създали стройни философски системи, неопровержими теории, в края на краищата, и тяхната цел не е определена. Каква форма трябва да има идеалният живот, и те не знаят. Всеки философ започва съчинението си с гръмки, величествени изречения, но, колкото се приближава към края, гръмките думи стават се по-слаби, по-несигурни, докато краят представя един имунен мехур. Там е грешката на хората. Всички започват тържествено, с гръмки думи, и свършват безславно.
Християнинът казва: Християнин съм, следвам пътя на Христа.
Проповедникът казва: Аз съм проповедник, поучавам хората. Владиката казва: Аз съм ръкоположен за Божи служител, никой не може да ме смени. Ученият разчита на своето име, на авторитета си. В края на краищата, всички свършват зле, като пукната стомна. За да бъдеш последовател на Христа, трябва да имаш Неговите качества, Неговия образ.
към втори вариант >>
Защо са борбите между разните църкви?
(втори вариант)
Евангелската църква развива ума, а католическата – сърцето и волята. Там има военна дисциплина, искат строго подчинение. Дисциплината на света е нищо пред дисциплината на католицизма. – Ако нашето сърце, ум и воля се развият, приближаваме ли се към Бога? – Приближавате се, но ако умът е насочен в крива посока, какво ще постигнете?
Защо са борбите между разните църкви?
От какво произтичат те? Понякога за мене се произнасят не добре. Значи, мене ме смятат за противник на църквата. Но вие, помежду си, защо не можете да живеете? Владиците и свещениците защо не могат да живеят в любов помежду си?
към втори вариант >>
И вие ще говорите истината, няма да се страхувате.
(втори вариант)
Като чул това, приятелят му дал знак, че преувеличава. Проповедникът казал: Може да не са били три метра дълги, но по два метра. Приятелят му пак дал знак. Проповедникът скъсявал, скъсявал опашките на лисиците и, като стигнал до 30 см., казал: Повече не скъсявам! Казвам: Ние проповядваме едно учение, в което няма нищо преувеличено, затова няма да скъсяваме опашката на лисицата.
И вие ще говорите истината, няма да се страхувате.
Има нещо, от което всички хора се страхуват. То е по-силно от човека. Някой сънувал нещо, събужда се и цял трепери. Защо трепери? Нали сънят не е реален?
към втори вариант >>
Проповедникът казва: Аз съм проповедник, поучавам хората.
(втори вариант)
Каква форма трябва да има идеалният живот, и те не знаят. Всеки философ започва съчинението си с гръмки, величествени изречения, но, колкото се приближава към края, гръмките думи стават се по-слаби, по-несигурни, докато краят представя един имунен мехур. Там е грешката на хората. Всички започват тържествено, с гръмки думи, и свършват безславно. Християнинът казва: Християнин съм, следвам пътя на Христа.
Проповедникът казва: Аз съм проповедник, поучавам хората.
Владиката казва: Аз съм ръкоположен за Божи служител, никой не може да ме смени. Ученият разчита на своето име, на авторитета си. В края на краищата, всички свършват зле, като пукната стомна. За да бъдеш последовател на Христа, трябва да имаш Неговите качества, Неговия образ.
към втори вариант >>
От какво произтичат те?
(втори вариант)
Там има военна дисциплина, искат строго подчинение. Дисциплината на света е нищо пред дисциплината на католицизма. – Ако нашето сърце, ум и воля се развият, приближаваме ли се към Бога? – Приближавате се, но ако умът е насочен в крива посока, какво ще постигнете? Защо са борбите между разните църкви?
От какво произтичат те?
Понякога за мене се произнасят не добре. Значи, мене ме смятат за противник на църквата. Но вие, помежду си, защо не можете да живеете? Владиците и свещениците защо не могат да живеят в любов помежду си? Коя е причината за това?
към втори вариант >>
Има нещо, от което всички хора се страхуват.
(втори вариант)
Проповедникът казал: Може да не са били три метра дълги, но по два метра. Приятелят му пак дал знак. Проповедникът скъсявал, скъсявал опашките на лисиците и, като стигнал до 30 см., казал: Повече не скъсявам! Казвам: Ние проповядваме едно учение, в което няма нищо преувеличено, затова няма да скъсяваме опашката на лисицата. И вие ще говорите истината, няма да се страхувате.
Има нещо, от което всички хора се страхуват.
То е по-силно от човека. Някой сънувал нещо, събужда се и цял трепери. Защо трепери? Нали сънят не е реален? Лош бил сънят.
към втори вариант >>
Владиката казва: Аз съм ръкоположен за Божи служител, никой не може да ме смени.
(втори вариант)
Всеки философ започва съчинението си с гръмки, величествени изречения, но, колкото се приближава към края, гръмките думи стават се по-слаби, по-несигурни, докато краят представя един имунен мехур. Там е грешката на хората. Всички започват тържествено, с гръмки думи, и свършват безславно. Християнинът казва: Християнин съм, следвам пътя на Христа. Проповедникът казва: Аз съм проповедник, поучавам хората.
Владиката казва: Аз съм ръкоположен за Божи служител, никой не може да ме смени.
Ученият разчита на своето име, на авторитета си. В края на краищата, всички свършват зле, като пукната стомна. За да бъдеш последовател на Христа, трябва да имаш Неговите качества, Неговия образ.
към втори вариант >>
Понякога за мене се произнасят не добре.
(втори вариант)
Дисциплината на света е нищо пред дисциплината на католицизма. – Ако нашето сърце, ум и воля се развият, приближаваме ли се към Бога? – Приближавате се, но ако умът е насочен в крива посока, какво ще постигнете? Защо са борбите между разните църкви? От какво произтичат те?
Понякога за мене се произнасят не добре.
Значи, мене ме смятат за противник на църквата. Но вие, помежду си, защо не можете да живеете? Владиците и свещениците защо не могат да живеят в любов помежду си? Коя е причината за това? Моята работа не е да се занимавам със свещениците и владиците.
към втори вариант >>
То е по-силно от човека.
(втори вариант)
Приятелят му пак дал знак. Проповедникът скъсявал, скъсявал опашките на лисиците и, като стигнал до 30 см., казал: Повече не скъсявам! Казвам: Ние проповядваме едно учение, в което няма нищо преувеличено, затова няма да скъсяваме опашката на лисицата. И вие ще говорите истината, няма да се страхувате. Има нещо, от което всички хора се страхуват.
То е по-силно от човека.
Някой сънувал нещо, събужда се и цял трепери. Защо трепери? Нали сънят не е реален? Лош бил сънят. Какво от това?
към втори вариант >>
Ученият разчита на своето име, на авторитета си.
(втори вариант)
Там е грешката на хората. Всички започват тържествено, с гръмки думи, и свършват безславно. Християнинът казва: Християнин съм, следвам пътя на Христа. Проповедникът казва: Аз съм проповедник, поучавам хората. Владиката казва: Аз съм ръкоположен за Божи служител, никой не може да ме смени.
Ученият разчита на своето име, на авторитета си.
В края на краищата, всички свършват зле, като пукната стомна. За да бъдеш последовател на Христа, трябва да имаш Неговите качества, Неговия образ.
към втори вариант >>
Значи, мене ме смятат за противник на църквата.
(втори вариант)
– Ако нашето сърце, ум и воля се развият, приближаваме ли се към Бога? – Приближавате се, но ако умът е насочен в крива посока, какво ще постигнете? Защо са борбите между разните църкви? От какво произтичат те? Понякога за мене се произнасят не добре.
Значи, мене ме смятат за противник на църквата.
Но вие, помежду си, защо не можете да живеете? Владиците и свещениците защо не могат да живеят в любов помежду си? Коя е причината за това? Моята работа не е да се занимавам със свещениците и владиците. Българите казват: Който се занимава с чужди работи, той оголява.
към втори вариант >>
Някой сънувал нещо, събужда се и цял трепери.
(втори вариант)
Проповедникът скъсявал, скъсявал опашките на лисиците и, като стигнал до 30 см., казал: Повече не скъсявам! Казвам: Ние проповядваме едно учение, в което няма нищо преувеличено, затова няма да скъсяваме опашката на лисицата. И вие ще говорите истината, няма да се страхувате. Има нещо, от което всички хора се страхуват. То е по-силно от човека.
Някой сънувал нещо, събужда се и цял трепери.
Защо трепери? Нали сънят не е реален? Лош бил сънят. Какво от това? – Значи, има нещо смътно, необяснимо, от което всички хора се страхуват.
към втори вариант >>
В края на краищата, всички свършват зле, като пукната стомна.
(втори вариант)
Всички започват тържествено, с гръмки думи, и свършват безславно. Християнинът казва: Християнин съм, следвам пътя на Христа. Проповедникът казва: Аз съм проповедник, поучавам хората. Владиката казва: Аз съм ръкоположен за Божи служител, никой не може да ме смени. Ученият разчита на своето име, на авторитета си.
В края на краищата, всички свършват зле, като пукната стомна.
За да бъдеш последовател на Христа, трябва да имаш Неговите качества, Неговия образ.
към втори вариант >>
Но вие, помежду си, защо не можете да живеете?
(втори вариант)
– Приближавате се, но ако умът е насочен в крива посока, какво ще постигнете? Защо са борбите между разните църкви? От какво произтичат те? Понякога за мене се произнасят не добре. Значи, мене ме смятат за противник на църквата.
Но вие, помежду си, защо не можете да живеете?
Владиците и свещениците защо не могат да живеят в любов помежду си? Коя е причината за това? Моята работа не е да се занимавам със свещениците и владиците. Българите казват: Който се занимава с чужди работи, той оголява. Аз принципално засягам тази логика, да се види, че искат с лъжа да докажат, че Бог е с тях.
към втори вариант >>
Защо трепери?
(втори вариант)
Казвам: Ние проповядваме едно учение, в което няма нищо преувеличено, затова няма да скъсяваме опашката на лисицата. И вие ще говорите истината, няма да се страхувате. Има нещо, от което всички хора се страхуват. То е по-силно от човека. Някой сънувал нещо, събужда се и цял трепери.
Защо трепери?
Нали сънят не е реален? Лош бил сънят. Какво от това? – Значи, има нещо смътно, необяснимо, от което всички хора се страхуват.
към втори вариант >>
За да бъдеш последовател на Христа, трябва да имаш Неговите качества, Неговия образ.
(втори вариант)
Християнинът казва: Християнин съм, следвам пътя на Христа. Проповедникът казва: Аз съм проповедник, поучавам хората. Владиката казва: Аз съм ръкоположен за Божи служител, никой не може да ме смени. Ученият разчита на своето име, на авторитета си. В края на краищата, всички свършват зле, като пукната стомна.
За да бъдеш последовател на Христа, трябва да имаш Неговите качества, Неговия образ.
към втори вариант >>
Владиците и свещениците защо не могат да живеят в любов помежду си?
(втори вариант)
Защо са борбите между разните църкви? От какво произтичат те? Понякога за мене се произнасят не добре. Значи, мене ме смятат за противник на църквата. Но вие, помежду си, защо не можете да живеете?
Владиците и свещениците защо не могат да живеят в любов помежду си?
Коя е причината за това? Моята работа не е да се занимавам със свещениците и владиците. Българите казват: Който се занимава с чужди работи, той оголява. Аз принципално засягам тази логика, да се види, че искат с лъжа да докажат, че Бог е с тях. Покажете ми образа на Христа!
към втори вариант >>
Нали сънят не е реален?
(втори вариант)
И вие ще говорите истината, няма да се страхувате. Има нещо, от което всички хора се страхуват. То е по-силно от човека. Някой сънувал нещо, събужда се и цял трепери. Защо трепери?
Нали сънят не е реален?
Лош бил сънят. Какво от това? – Значи, има нещо смътно, необяснимо, от което всички хора се страхуват.
към втори вариант >>
"Чий е този образ?
(втори вариант)
"Чий е този образ?
" Много образи има в света, но два от тях са отличителни: Единият образ е на кесаря, другият – на Бога. Единият образ е на светския човек, а другият – на духовния. Под "духовен човек" разбирам човек с висока интелигентност и култура; човек с високо съзнание и добродетели. Неговите мисли, чувства и действия са строго определени. Той има една мярка, с която си служи в живота.
към втори вариант >>
Коя е причината за това?
(втори вариант)
От какво произтичат те? Понякога за мене се произнасят не добре. Значи, мене ме смятат за противник на църквата. Но вие, помежду си, защо не можете да живеете? Владиците и свещениците защо не могат да живеят в любов помежду си?
Коя е причината за това?
Моята работа не е да се занимавам със свещениците и владиците. Българите казват: Който се занимава с чужди работи, той оголява. Аз принципално засягам тази логика, да се види, че искат с лъжа да докажат, че Бог е с тях. Покажете ми образа на Христа! Всеки ден аз виждам този образ, Той ми се изявява.
към втори вариант >>
Лош бил сънят.
(втори вариант)
Има нещо, от което всички хора се страхуват. То е по-силно от човека. Някой сънувал нещо, събужда се и цял трепери. Защо трепери? Нали сънят не е реален?
Лош бил сънят.
Какво от това? – Значи, има нещо смътно, необяснимо, от което всички хора се страхуват.
към втори вариант >>
" Много образи има в света, но два от тях са отличителни: Единият образ е на кесаря, другият – на Бога.
(втори вариант)
"Чий е този образ?
" Много образи има в света, но два от тях са отличителни: Единият образ е на кесаря, другият – на Бога.
Единият образ е на светския човек, а другият – на духовния. Под "духовен човек" разбирам човек с висока интелигентност и култура; човек с високо съзнание и добродетели. Неговите мисли, чувства и действия са строго определени. Той има една мярка, с която си служи в живота. Светският човек си служи с много мерки, според случая.
към втори вариант >>
Моята работа не е да се занимавам със свещениците и владиците.
(втори вариант)
Понякога за мене се произнасят не добре. Значи, мене ме смятат за противник на църквата. Но вие, помежду си, защо не можете да живеете? Владиците и свещениците защо не могат да живеят в любов помежду си? Коя е причината за това?
Моята работа не е да се занимавам със свещениците и владиците.
Българите казват: Който се занимава с чужди работи, той оголява. Аз принципално засягам тази логика, да се види, че искат с лъжа да докажат, че Бог е с тях. Покажете ми образа на Христа! Всеки ден аз виждам този образ, Той ми се изявява. В него има благородство.
към втори вариант >>
Какво от това?
(втори вариант)
То е по-силно от човека. Някой сънувал нещо, събужда се и цял трепери. Защо трепери? Нали сънят не е реален? Лош бил сънят.
Какво от това?
– Значи, има нещо смътно, необяснимо, от което всички хора се страхуват.
към втори вариант >>
Единият образ е на светския човек, а другият – на духовния.
(втори вариант)
"Чий е този образ? " Много образи има в света, но два от тях са отличителни: Единият образ е на кесаря, другият – на Бога.
Единият образ е на светския човек, а другият – на духовния.
Под "духовен човек" разбирам човек с висока интелигентност и култура; човек с високо съзнание и добродетели. Неговите мисли, чувства и действия са строго определени. Той има една мярка, с която си служи в живота. Светският човек си служи с много мерки, според случая. Той казва: Ще приложа една от мерките, че както дойде.
към втори вариант >>
Българите казват: Който се занимава с чужди работи, той оголява.
(втори вариант)
Значи, мене ме смятат за противник на църквата. Но вие, помежду си, защо не можете да живеете? Владиците и свещениците защо не могат да живеят в любов помежду си? Коя е причината за това? Моята работа не е да се занимавам със свещениците и владиците.
Българите казват: Който се занимава с чужди работи, той оголява.
Аз принципално засягам тази логика, да се види, че искат с лъжа да докажат, че Бог е с тях. Покажете ми образа на Христа! Всеки ден аз виждам този образ, Той ми се изявява. В него има благородство. Пристигнал в село един пътник, дето имало трима свещеника и десетина учители.
към втори вариант >>
– Значи, има нещо смътно, необяснимо, от което всички хора се страхуват.
(втори вариант)
Някой сънувал нещо, събужда се и цял трепери. Защо трепери? Нали сънят не е реален? Лош бил сънят. Какво от това?
– Значи, има нещо смътно, необяснимо, от което всички хора се страхуват.
към втори вариант >>
Под "духовен човек" разбирам човек с висока интелигентност и култура; човек с високо съзнание и добродетели.
(втори вариант)
"Чий е този образ? " Много образи има в света, но два от тях са отличителни: Единият образ е на кесаря, другият – на Бога. Единият образ е на светския човек, а другият – на духовния.
Под "духовен човек" разбирам човек с висока интелигентност и култура; човек с високо съзнание и добродетели.
Неговите мисли, чувства и действия са строго определени. Той има една мярка, с която си служи в живота. Светският човек си служи с много мерки, според случая. Той казва: Ще приложа една от мерките, че както дойде. Някога и религиозният постъпва като светския.
към втори вариант >>
Аз принципално засягам тази логика, да се види, че искат с лъжа да докажат, че Бог е с тях.
(втори вариант)
Но вие, помежду си, защо не можете да живеете? Владиците и свещениците защо не могат да живеят в любов помежду си? Коя е причината за това? Моята работа не е да се занимавам със свещениците и владиците. Българите казват: Който се занимава с чужди работи, той оголява.
Аз принципално засягам тази логика, да се види, че искат с лъжа да докажат, че Бог е с тях.
Покажете ми образа на Христа! Всеки ден аз виждам този образ, Той ми се изявява. В него има благородство. Пристигнал в село един пътник, дето имало трима свещеника и десетина учители. Похлопал на вратата на единия свещеник.
към втори вариант >>
"Чий е този образ?
(втори вариант)
"Чий е този образ?
" Желая, всички да имаме образа на Бога. Желая, всички да се познаваме по дадената дума. Даваш дума, обещаеш нещо, ще го изпълниш, както трябва. Ще бъдеш точен като Бога. Ще бъдеш справедлив като Бога.
към втори вариант >>
Неговите мисли, чувства и действия са строго определени.
(втори вариант)
"Чий е този образ? " Много образи има в света, но два от тях са отличителни: Единият образ е на кесаря, другият – на Бога. Единият образ е на светския човек, а другият – на духовния. Под "духовен човек" разбирам човек с висока интелигентност и култура; човек с високо съзнание и добродетели.
Неговите мисли, чувства и действия са строго определени.
Той има една мярка, с която си служи в живота. Светският човек си служи с много мерки, според случая. Той казва: Ще приложа една от мерките, че както дойде. Някога и религиозният постъпва като светския. И той носи в джоба си много мерки и, когато никой не го вижда, той прилага една от многото мерки, според случая.
към втори вариант >>
Покажете ми образа на Христа!
(втори вариант)
Владиците и свещениците защо не могат да живеят в любов помежду си? Коя е причината за това? Моята работа не е да се занимавам със свещениците и владиците. Българите казват: Който се занимава с чужди работи, той оголява. Аз принципално засягам тази логика, да се види, че искат с лъжа да докажат, че Бог е с тях.
Покажете ми образа на Христа!
Всеки ден аз виждам този образ, Той ми се изявява. В него има благородство. Пристигнал в село един пътник, дето имало трима свещеника и десетина учители. Похлопал на вратата на единия свещеник. Той му казал: Нямам място за тебе.
към втори вариант >>
" Желая, всички да имаме образа на Бога.
(втори вариант)
"Чий е този образ?
" Желая, всички да имаме образа на Бога.
Желая, всички да се познаваме по дадената дума. Даваш дума, обещаеш нещо, ще го изпълниш, както трябва. Ще бъдеш точен като Бога. Ще бъдеш справедлив като Бога. Ще бъдеш чист като ангелите.
към втори вариант >>
Той има една мярка, с която си служи в живота.
(втори вариант)
"Чий е този образ? " Много образи има в света, но два от тях са отличителни: Единият образ е на кесаря, другият – на Бога. Единият образ е на светския човек, а другият – на духовния. Под "духовен човек" разбирам човек с висока интелигентност и култура; човек с високо съзнание и добродетели. Неговите мисли, чувства и действия са строго определени.
Той има една мярка, с която си служи в живота.
Светският човек си служи с много мерки, според случая. Той казва: Ще приложа една от мерките, че както дойде. Някога и религиозният постъпва като светския. И той носи в джоба си много мерки и, когато никой не го вижда, той прилага една от многото мерки, според случая. Като види, че го следят, той изважда правата мярка и с нея си служи.
към втори вариант >>
Всеки ден аз виждам този образ, Той ми се изявява.
(втори вариант)
Коя е причината за това? Моята работа не е да се занимавам със свещениците и владиците. Българите казват: Който се занимава с чужди работи, той оголява. Аз принципално засягам тази логика, да се види, че искат с лъжа да докажат, че Бог е с тях. Покажете ми образа на Христа!
Всеки ден аз виждам този образ, Той ми се изявява.
В него има благородство. Пристигнал в село един пътник, дето имало трима свещеника и десетина учители. Похлопал на вратата на единия свещеник. Той му казал: Нямам място за тебе. Отишъл той в къщата на втория свещеник.
към втори вариант >>
Желая, всички да се познаваме по дадената дума.
(втори вариант)
"Чий е този образ? " Желая, всички да имаме образа на Бога.
Желая, всички да се познаваме по дадената дума.
Даваш дума, обещаеш нещо, ще го изпълниш, както трябва. Ще бъдеш точен като Бога. Ще бъдеш справедлив като Бога. Ще бъдеш чист като ангелите. Ще бъдеш готов за работа като светиите.
към втори вариант >>
Светският човек си служи с много мерки, според случая.
(втори вариант)
" Много образи има в света, но два от тях са отличителни: Единият образ е на кесаря, другият – на Бога. Единият образ е на светския човек, а другият – на духовния. Под "духовен човек" разбирам човек с висока интелигентност и култура; човек с високо съзнание и добродетели. Неговите мисли, чувства и действия са строго определени. Той има една мярка, с която си служи в живота.
Светският човек си служи с много мерки, според случая.
Той казва: Ще приложа една от мерките, че както дойде. Някога и религиозният постъпва като светския. И той носи в джоба си много мерки и, когато никой не го вижда, той прилага една от многото мерки, според случая. Като види, че го следят, той изважда правата мярка и с нея си служи.
към втори вариант >>
В него има благородство.
(втори вариант)
Моята работа не е да се занимавам със свещениците и владиците. Българите казват: Който се занимава с чужди работи, той оголява. Аз принципално засягам тази логика, да се види, че искат с лъжа да докажат, че Бог е с тях. Покажете ми образа на Христа! Всеки ден аз виждам този образ, Той ми се изявява.
В него има благородство.
Пристигнал в село един пътник, дето имало трима свещеника и десетина учители. Похлопал на вратата на единия свещеник. Той му казал: Нямам място за тебе. Отишъл той в къщата на втория свещеник. И там същия отговор.
към втори вариант >>
Даваш дума, обещаеш нещо, ще го изпълниш, както трябва.
(втори вариант)
"Чий е този образ? " Желая, всички да имаме образа на Бога. Желая, всички да се познаваме по дадената дума.
Даваш дума, обещаеш нещо, ще го изпълниш, както трябва.
Ще бъдеш точен като Бога. Ще бъдеш справедлив като Бога. Ще бъдеш чист като ангелите. Ще бъдеш готов за работа като светиите.
към втори вариант >>
Той казва: Ще приложа една от мерките, че както дойде.
(втори вариант)
Единият образ е на светския човек, а другият – на духовния. Под "духовен човек" разбирам човек с висока интелигентност и култура; човек с високо съзнание и добродетели. Неговите мисли, чувства и действия са строго определени. Той има една мярка, с която си служи в живота. Светският човек си служи с много мерки, според случая.
Той казва: Ще приложа една от мерките, че както дойде.
Някога и религиозният постъпва като светския. И той носи в джоба си много мерки и, когато никой не го вижда, той прилага една от многото мерки, според случая. Като види, че го следят, той изважда правата мярка и с нея си служи.
към втори вариант >>
Пристигнал в село един пътник, дето имало трима свещеника и десетина учители.
(втори вариант)
Българите казват: Който се занимава с чужди работи, той оголява. Аз принципално засягам тази логика, да се види, че искат с лъжа да докажат, че Бог е с тях. Покажете ми образа на Христа! Всеки ден аз виждам този образ, Той ми се изявява. В него има благородство.
Пристигнал в село един пътник, дето имало трима свещеника и десетина учители.
Похлопал на вратата на единия свещеник. Той му казал: Нямам място за тебе. Отишъл той в къщата на втория свещеник. И там същия отговор. Похлопал на третия свещеник.
към втори вариант >>
Ще бъдеш точен като Бога.
(втори вариант)
"Чий е този образ? " Желая, всички да имаме образа на Бога. Желая, всички да се познаваме по дадената дума. Даваш дума, обещаеш нещо, ще го изпълниш, както трябва.
Ще бъдеш точен като Бога.
Ще бъдеш справедлив като Бога. Ще бъдеш чист като ангелите. Ще бъдеш готов за работа като светиите.
към втори вариант >>
Някога и религиозният постъпва като светския.
(втори вариант)
Под "духовен човек" разбирам човек с висока интелигентност и култура; човек с високо съзнание и добродетели. Неговите мисли, чувства и действия са строго определени. Той има една мярка, с която си служи в живота. Светският човек си служи с много мерки, според случая. Той казва: Ще приложа една от мерките, че както дойде.
Някога и религиозният постъпва като светския.
И той носи в джоба си много мерки и, когато никой не го вижда, той прилага една от многото мерки, според случая. Като види, че го следят, той изважда правата мярка и с нея си служи.
към втори вариант >>
Похлопал на вратата на единия свещеник.
(втори вариант)
Аз принципално засягам тази логика, да се види, че искат с лъжа да докажат, че Бог е с тях. Покажете ми образа на Христа! Всеки ден аз виждам този образ, Той ми се изявява. В него има благородство. Пристигнал в село един пътник, дето имало трима свещеника и десетина учители.
Похлопал на вратата на единия свещеник.
Той му казал: Нямам място за тебе. Отишъл той в къщата на втория свещеник. И там същия отговор. Похлопал на третия свещеник. – Нямаме излишно място.
към втори вариант >>
Ще бъдеш справедлив като Бога.
(втори вариант)
"Чий е този образ? " Желая, всички да имаме образа на Бога. Желая, всички да се познаваме по дадената дума. Даваш дума, обещаеш нещо, ще го изпълниш, както трябва. Ще бъдеш точен като Бога.
Ще бъдеш справедлив като Бога.
Ще бъдеш чист като ангелите. Ще бъдеш готов за работа като светиите.
към втори вариант >>
И той носи в джоба си много мерки и, когато никой не го вижда, той прилага една от многото мерки, според случая.
(втори вариант)
Неговите мисли, чувства и действия са строго определени. Той има една мярка, с която си служи в живота. Светският човек си служи с много мерки, според случая. Той казва: Ще приложа една от мерките, че както дойде. Някога и религиозният постъпва като светския.
И той носи в джоба си много мерки и, когато никой не го вижда, той прилага една от многото мерки, според случая.
Като види, че го следят, той изважда правата мярка и с нея си служи.
към втори вариант >>
Той му казал: Нямам място за тебе.
(втори вариант)
Покажете ми образа на Христа! Всеки ден аз виждам този образ, Той ми се изявява. В него има благородство. Пристигнал в село един пътник, дето имало трима свещеника и десетина учители. Похлопал на вратата на единия свещеник.
Той му казал: Нямам място за тебе.
Отишъл той в къщата на втория свещеник. И там същия отговор. Похлопал на третия свещеник. – Нямаме излишно място. Отишъл при учителите, но и те не го приели.
към втори вариант >>
Ще бъдеш чист като ангелите.
(втори вариант)
" Желая, всички да имаме образа на Бога. Желая, всички да се познаваме по дадената дума. Даваш дума, обещаеш нещо, ще го изпълниш, както трябва. Ще бъдеш точен като Бога. Ще бъдеш справедлив като Бога.
Ще бъдеш чист като ангелите.
Ще бъдеш готов за работа като светиите.
към втори вариант >>
Като види, че го следят, той изважда правата мярка и с нея си служи.
(втори вариант)
Той има една мярка, с която си служи в живота. Светският човек си служи с много мерки, според случая. Той казва: Ще приложа една от мерките, че както дойде. Някога и религиозният постъпва като светския. И той носи в джоба си много мерки и, когато никой не го вижда, той прилага една от многото мерки, според случая.
Като види, че го следят, той изважда правата мярка и с нея си служи.
към втори вариант >>
Отишъл той в къщата на втория свещеник.
(втори вариант)
Всеки ден аз виждам този образ, Той ми се изявява. В него има благородство. Пристигнал в село един пътник, дето имало трима свещеника и десетина учители. Похлопал на вратата на единия свещеник. Той му казал: Нямам място за тебе.
Отишъл той в къщата на втория свещеник.
И там същия отговор. Похлопал на третия свещеник. – Нямаме излишно място. Отишъл при учителите, но и те не го приели. Най-после, той отишъл при един беден селянин и му разказал, как никъде не го приели.
към втори вариант >>
Ще бъдеш готов за работа като светиите.
(втори вариант)
Желая, всички да се познаваме по дадената дума. Даваш дума, обещаеш нещо, ще го изпълниш, както трябва. Ще бъдеш точен като Бога. Ще бъдеш справедлив като Бога. Ще бъдеш чист като ангелите.
Ще бъдеш готов за работа като светиите.
към втори вариант >>
Христос пита: "Чий е този образ?
(втори вариант)
Христос пита: "Чий е този образ?
" Какво се разбира под "образ"? Образът представя човека, т.е. изразът на неговия живот. Физиогномистите се стремят да определят, какво представя човекът, неговият истински образ, неговото лице, но още са далеч от възможността да създадат положителна наука, да дадат точни, определени данни за истинския човек. Ръцете и краката на човека имат две страни, т. е.
към втори вариант >>
И там същия отговор.
(втори вариант)
В него има благородство. Пристигнал в село един пътник, дето имало трима свещеника и десетина учители. Похлопал на вратата на единия свещеник. Той му казал: Нямам място за тебе. Отишъл той в къщата на втория свещеник.
И там същия отговор.
Похлопал на третия свещеник. – Нямаме излишно място. Отишъл при учителите, но и те не го приели. Най-после, той отишъл при един беден селянин и му разказал, как никъде не го приели. Заповядай у дома на гости.
към втори вариант >>
Сегашните хора още живеят в заблуждението, да очакват любов един от друг.
(втори вариант)
Сегашните хора още живеят в заблуждението, да очакват любов един от друг.
Отворете сърцето си за Бога, за Неговата Любов. Тогава и хората ще ви обичат. Те са множеството, чрез което Бог се проявява. За да познаете хората, първо трябва да познаете Единния. Значи, за да разбереш множеството, първо трябва да разбереш единството.
към втори вариант >>
" Какво се разбира под "образ"?
(втори вариант)
Христос пита: "Чий е този образ?
" Какво се разбира под "образ"?
Образът представя човека, т.е. изразът на неговия живот. Физиогномистите се стремят да определят, какво представя човекът, неговият истински образ, неговото лице, но още са далеч от възможността да създадат положителна наука, да дадат точни, определени данни за истинския човек. Ръцете и краката на човека имат две страни, т. е. две лица – горно и долно.
към втори вариант >>
Похлопал на третия свещеник.
(втори вариант)
Пристигнал в село един пътник, дето имало трима свещеника и десетина учители. Похлопал на вратата на единия свещеник. Той му казал: Нямам място за тебе. Отишъл той в къщата на втория свещеник. И там същия отговор.
Похлопал на третия свещеник.
– Нямаме излишно място. Отишъл при учителите, но и те не го приели. Най-после, той отишъл при един беден селянин и му разказал, как никъде не го приели. Заповядай у дома на гости. Такива са учителите и поповете!
към втори вариант >>
Отворете сърцето си за Бога, за Неговата Любов.
(втори вариант)
Сегашните хора още живеят в заблуждението, да очакват любов един от друг.
Отворете сърцето си за Бога, за Неговата Любов.
Тогава и хората ще ви обичат. Те са множеството, чрез което Бог се проявява. За да познаете хората, първо трябва да познаете Единния. Значи, за да разбереш множеството, първо трябва да разбереш единството. И аз се приближавам към вас чрез Бога.
към втори вариант >>
Образът представя човека, т.е.
(втори вариант)
Христос пита: "Чий е този образ? " Какво се разбира под "образ"?
Образът представя човека, т.е.
изразът на неговия живот. Физиогномистите се стремят да определят, какво представя човекът, неговият истински образ, неговото лице, но още са далеч от възможността да създадат положителна наука, да дадат точни, определени данни за истинския човек. Ръцете и краката на човека имат две страни, т. е. две лица – горно и долно. Защо лицето има само една страна?
към втори вариант >>
– Нямаме излишно място.
(втори вариант)
Похлопал на вратата на единия свещеник. Той му казал: Нямам място за тебе. Отишъл той в къщата на втория свещеник. И там същия отговор. Похлопал на третия свещеник.
– Нямаме излишно място.
Отишъл при учителите, но и те не го приели. Най-после, той отишъл при един беден селянин и му разказал, как никъде не го приели. Заповядай у дома на гости. Такива са учителите и поповете! Де е Христовият образ?
към втори вариант >>
Тогава и хората ще ви обичат.
(втори вариант)
Сегашните хора още живеят в заблуждението, да очакват любов един от друг. Отворете сърцето си за Бога, за Неговата Любов.
Тогава и хората ще ви обичат.
Те са множеството, чрез което Бог се проявява. За да познаете хората, първо трябва да познаете Единния. Значи, за да разбереш множеството, първо трябва да разбереш единството. И аз се приближавам към вас чрез Бога. Разбирам ви и влизам във вашето положение.
към втори вариант >>
изразът на неговия живот.
(втори вариант)
Христос пита: "Чий е този образ? " Какво се разбира под "образ"? Образът представя човека, т.е.
изразът на неговия живот.
Физиогномистите се стремят да определят, какво представя човекът, неговият истински образ, неговото лице, но още са далеч от възможността да създадат положителна наука, да дадат точни, определени данни за истинския човек. Ръцете и краката на човека имат две страни, т. е. две лица – горно и долно. Защо лицето има само една страна? Значи, човек има всичко пет лица.
към втори вариант >>
Отишъл при учителите, но и те не го приели.
(втори вариант)
Той му казал: Нямам място за тебе. Отишъл той в къщата на втория свещеник. И там същия отговор. Похлопал на третия свещеник. – Нямаме излишно място.
Отишъл при учителите, но и те не го приели.
Най-после, той отишъл при един беден селянин и му разказал, как никъде не го приели. Заповядай у дома на гости. Такива са учителите и поповете! Де е Христовият образ? – У бедния българин.
към втори вариант >>
Те са множеството, чрез което Бог се проявява.
(втори вариант)
Сегашните хора още живеят в заблуждението, да очакват любов един от друг. Отворете сърцето си за Бога, за Неговата Любов. Тогава и хората ще ви обичат.
Те са множеството, чрез което Бог се проявява.
За да познаете хората, първо трябва да познаете Единния. Значи, за да разбереш множеството, първо трябва да разбереш единството. И аз се приближавам към вас чрез Бога. Разбирам ви и влизам във вашето положение. Като цитирам стиха на Христа, да раздадете имането си, аз зная, за какво ще се изложите.
към втори вариант >>
Физиогномистите се стремят да определят, какво представя човекът, неговият истински образ, неговото лице, но още са далеч от възможността да създадат положителна наука, да дадат точни, определени данни за истинския човек.
(втори вариант)
Христос пита: "Чий е този образ? " Какво се разбира под "образ"? Образът представя човека, т.е. изразът на неговия живот.
Физиогномистите се стремят да определят, какво представя човекът, неговият истински образ, неговото лице, но още са далеч от възможността да създадат положителна наука, да дадат точни, определени данни за истинския човек.
Ръцете и краката на човека имат две страни, т. е. две лица – горно и долно. Защо лицето има само една страна? Значи, човек има всичко пет лица. Двете лица на краката са повече скрити; двете лица на ръката се виждат, на тях са написани много неща.
към втори вариант >>
Най-после, той отишъл при един беден селянин и му разказал, как никъде не го приели.
(втори вариант)
Отишъл той в къщата на втория свещеник. И там същия отговор. Похлопал на третия свещеник. – Нямаме излишно място. Отишъл при учителите, но и те не го приели.
Най-после, той отишъл при един беден селянин и му разказал, как никъде не го приели.
Заповядай у дома на гости. Такива са учителите и поповете! Де е Христовият образ? – У бедния българин. Той казва: Ела, приятелю, ти си мой брат.
към втори вариант >>
За да познаете хората, първо трябва да познаете Единния.
(втори вариант)
Сегашните хора още живеят в заблуждението, да очакват любов един от друг. Отворете сърцето си за Бога, за Неговата Любов. Тогава и хората ще ви обичат. Те са множеството, чрез което Бог се проявява.
За да познаете хората, първо трябва да познаете Единния.
Значи, за да разбереш множеството, първо трябва да разбереш единството. И аз се приближавам към вас чрез Бога. Разбирам ви и влизам във вашето положение. Като цитирам стиха на Христа, да раздадете имането си, аз зная, за какво ще се изложите. Който не е готов за това, ще се обърка.
към втори вариант >>
Ръцете и краката на човека имат две страни, т. е.
(втори вариант)
Христос пита: "Чий е този образ? " Какво се разбира под "образ"? Образът представя човека, т.е. изразът на неговия живот. Физиогномистите се стремят да определят, какво представя човекът, неговият истински образ, неговото лице, но още са далеч от възможността да създадат положителна наука, да дадат точни, определени данни за истинския човек.
Ръцете и краката на човека имат две страни, т. е.
две лица – горно и долно. Защо лицето има само една страна? Значи, човек има всичко пет лица. Двете лица на краката са повече скрити; двете лица на ръката се виждат, на тях са написани много неща. Който може да чете, лесно ще разбере, с какъв човек има работа.
към втори вариант >>
Заповядай у дома на гости.
(втори вариант)
И там същия отговор. Похлопал на третия свещеник. – Нямаме излишно място. Отишъл при учителите, но и те не го приели. Най-после, той отишъл при един беден селянин и му разказал, как никъде не го приели.
Заповядай у дома на гости.
Такива са учителите и поповете! Де е Христовият образ? – У бедния българин. Той казва: Ела, приятелю, ти си мой брат. Аз не познавам това учение, но зная, как да посрещам странници и да ги угостя.
към втори вариант >>
Значи, за да разбереш множеството, първо трябва да разбереш единството.
(втори вариант)
Сегашните хора още живеят в заблуждението, да очакват любов един от друг. Отворете сърцето си за Бога, за Неговата Любов. Тогава и хората ще ви обичат. Те са множеството, чрез което Бог се проявява. За да познаете хората, първо трябва да познаете Единния.
Значи, за да разбереш множеството, първо трябва да разбереш единството.
И аз се приближавам към вас чрез Бога. Разбирам ви и влизам във вашето положение. Като цитирам стиха на Христа, да раздадете имането си, аз зная, за какво ще се изложите. Който не е готов за това, ще се обърка. Да раздадеш имането си, но не по форма, а от съзнание, от любов.
към втори вариант >>
две лица – горно и долно.
(втори вариант)
" Какво се разбира под "образ"? Образът представя човека, т.е. изразът на неговия живот. Физиогномистите се стремят да определят, какво представя човекът, неговият истински образ, неговото лице, но още са далеч от възможността да създадат положителна наука, да дадат точни, определени данни за истинския човек. Ръцете и краката на човека имат две страни, т. е.
две лица – горно и долно.
Защо лицето има само една страна? Значи, човек има всичко пет лица. Двете лица на краката са повече скрити; двете лица на ръката се виждат, на тях са написани много неща. Който може да чете, лесно ще разбере, с какъв човек има работа. Най-открито е лицето.
към втори вариант >>
Такива са учителите и поповете!
(втори вариант)
Похлопал на третия свещеник. – Нямаме излишно място. Отишъл при учителите, но и те не го приели. Най-после, той отишъл при един беден селянин и му разказал, как никъде не го приели. Заповядай у дома на гости.
Такива са учителите и поповете!
Де е Христовият образ? – У бедния българин. Той казва: Ела, приятелю, ти си мой брат. Аз не познавам това учение, но зная, как да посрещам странници и да ги угостя. Питам сега: Каква е нашата задача?
към втори вариант >>
И аз се приближавам към вас чрез Бога.
(втори вариант)
Отворете сърцето си за Бога, за Неговата Любов. Тогава и хората ще ви обичат. Те са множеството, чрез което Бог се проявява. За да познаете хората, първо трябва да познаете Единния. Значи, за да разбереш множеството, първо трябва да разбереш единството.
И аз се приближавам към вас чрез Бога.
Разбирам ви и влизам във вашето положение. Като цитирам стиха на Христа, да раздадете имането си, аз зная, за какво ще се изложите. Който не е готов за това, ще се обърка. Да раздадеш имането си, но не по форма, а от съзнание, от любов. Павел казва: "Ако раздам имането си, а любов нямам, нищо не струвам." Само любещият може да раздаде богатството си.
към втори вариант >>
Защо лицето има само една страна?
(втори вариант)
Образът представя човека, т.е. изразът на неговия живот. Физиогномистите се стремят да определят, какво представя човекът, неговият истински образ, неговото лице, но още са далеч от възможността да създадат положителна наука, да дадат точни, определени данни за истинския човек. Ръцете и краката на човека имат две страни, т. е. две лица – горно и долно.
Защо лицето има само една страна?
Значи, човек има всичко пет лица. Двете лица на краката са повече скрити; двете лица на ръката се виждат, на тях са написани много неща. Който може да чете, лесно ще разбере, с какъв човек има работа. Най-открито е лицето. Някога и то се закрива с воал, с маска, но обикновено, човешкото лице е открито.
към втори вариант >>
Де е Христовият образ?
(втори вариант)
– Нямаме излишно място. Отишъл при учителите, но и те не го приели. Най-после, той отишъл при един беден селянин и му разказал, как никъде не го приели. Заповядай у дома на гости. Такива са учителите и поповете!
Де е Христовият образ?
– У бедния българин. Той казва: Ела, приятелю, ти си мой брат. Аз не познавам това учение, но зная, как да посрещам странници и да ги угостя. Питам сега: Каква е нашата задача? Нали трябва да бъдем изразители на Божията Любов?
към втори вариант >>
Разбирам ви и влизам във вашето положение.
(втори вариант)
Тогава и хората ще ви обичат. Те са множеството, чрез което Бог се проявява. За да познаете хората, първо трябва да познаете Единния. Значи, за да разбереш множеството, първо трябва да разбереш единството. И аз се приближавам към вас чрез Бога.
Разбирам ви и влизам във вашето положение.
Като цитирам стиха на Христа, да раздадете имането си, аз зная, за какво ще се изложите. Който не е готов за това, ще се обърка. Да раздадеш имането си, но не по форма, а от съзнание, от любов. Павел казва: "Ако раздам имането си, а любов нямам, нищо не струвам." Само любещият може да раздаде богатството си. Любовта струва повече от всичкото имане.
към втори вариант >>
Значи, човек има всичко пет лица.
(втори вариант)
изразът на неговия живот. Физиогномистите се стремят да определят, какво представя човекът, неговият истински образ, неговото лице, но още са далеч от възможността да създадат положителна наука, да дадат точни, определени данни за истинския човек. Ръцете и краката на човека имат две страни, т. е. две лица – горно и долно. Защо лицето има само една страна?
Значи, човек има всичко пет лица.
Двете лица на краката са повече скрити; двете лица на ръката се виждат, на тях са написани много неща. Който може да чете, лесно ще разбере, с какъв човек има работа. Най-открито е лицето. Някога и то се закрива с воал, с маска, но обикновено, човешкото лице е открито. Интелигентността, дейността и волята на човека са написани на лицето му.
към втори вариант >>
– У бедния българин.
(втори вариант)
Отишъл при учителите, но и те не го приели. Най-после, той отишъл при един беден селянин и му разказал, как никъде не го приели. Заповядай у дома на гости. Такива са учителите и поповете! Де е Христовият образ?
– У бедния българин.
Той казва: Ела, приятелю, ти си мой брат. Аз не познавам това учение, но зная, как да посрещам странници и да ги угостя. Питам сега: Каква е нашата задача? Нали трябва да бъдем изразители на Божията Любов? Нали трябва да внасяме мир в света?
към втори вариант >>
Като цитирам стиха на Христа, да раздадете имането си, аз зная, за какво ще се изложите.
(втори вариант)
Те са множеството, чрез което Бог се проявява. За да познаете хората, първо трябва да познаете Единния. Значи, за да разбереш множеството, първо трябва да разбереш единството. И аз се приближавам към вас чрез Бога. Разбирам ви и влизам във вашето положение.
Като цитирам стиха на Христа, да раздадете имането си, аз зная, за какво ще се изложите.
Който не е готов за това, ще се обърка. Да раздадеш имането си, но не по форма, а от съзнание, от любов. Павел казва: "Ако раздам имането си, а любов нямам, нищо не струвам." Само любещият може да раздаде богатството си. Любовта струва повече от всичкото имане. Най-голямото богатство се крие в Божията Любов.
към втори вариант >>
Двете лица на краката са повече скрити; двете лица на ръката се виждат, на тях са написани много неща.
(втори вариант)
Физиогномистите се стремят да определят, какво представя човекът, неговият истински образ, неговото лице, но още са далеч от възможността да създадат положителна наука, да дадат точни, определени данни за истинския човек. Ръцете и краката на човека имат две страни, т. е. две лица – горно и долно. Защо лицето има само една страна? Значи, човек има всичко пет лица.
Двете лица на краката са повече скрити; двете лица на ръката се виждат, на тях са написани много неща.
Който може да чете, лесно ще разбере, с какъв човек има работа. Най-открито е лицето. Някога и то се закрива с воал, с маска, но обикновено, човешкото лице е открито. Интелигентността, дейността и волята на човека са написани на лицето му. Ако искате да знаете, как действуват мозъкът, дробовете и стомахът на човека, ще ги намерите пак на лицето.
към втори вариант >>
Той казва: Ела, приятелю, ти си мой брат.
(втори вариант)
Най-после, той отишъл при един беден селянин и му разказал, как никъде не го приели. Заповядай у дома на гости. Такива са учителите и поповете! Де е Христовият образ? – У бедния българин.
Той казва: Ела, приятелю, ти си мой брат.
Аз не познавам това учение, но зная, как да посрещам странници и да ги угостя. Питам сега: Каква е нашата задача? Нали трябва да бъдем изразители на Божията Любов? Нали трябва да внасяме мир в света? Но ще възразите: И природата е немирна.
към втори вариант >>
Който не е готов за това, ще се обърка.
(втори вариант)
За да познаете хората, първо трябва да познаете Единния. Значи, за да разбереш множеството, първо трябва да разбереш единството. И аз се приближавам към вас чрез Бога. Разбирам ви и влизам във вашето положение. Като цитирам стиха на Христа, да раздадете имането си, аз зная, за какво ще се изложите.
Който не е готов за това, ще се обърка.
Да раздадеш имането си, но не по форма, а от съзнание, от любов. Павел казва: "Ако раздам имането си, а любов нямам, нищо не струвам." Само любещият може да раздаде богатството си. Любовта струва повече от всичкото имане. Най-голямото богатство се крие в Божията Любов. Божията Любов е в сила да превърне желязото в злато, и златото – в желязо.
към втори вариант >>
Който може да чете, лесно ще разбере, с какъв човек има работа.
(втори вариант)
Ръцете и краката на човека имат две страни, т. е. две лица – горно и долно. Защо лицето има само една страна? Значи, човек има всичко пет лица. Двете лица на краката са повече скрити; двете лица на ръката се виждат, на тях са написани много неща.
Който може да чете, лесно ще разбере, с какъв човек има работа.
Най-открито е лицето. Някога и то се закрива с воал, с маска, но обикновено, човешкото лице е открито. Интелигентността, дейността и волята на човека са написани на лицето му. Ако искате да знаете, как действуват мозъкът, дробовете и стомахът на човека, ще ги намерите пак на лицето. За мозъка ще съдите по челото, за дробовете – по носа, за стомаха – по бузите, а за волята – по брадата.
към втори вариант >>
Аз не познавам това учение, но зная, как да посрещам странници и да ги угостя.
(втори вариант)
Заповядай у дома на гости. Такива са учителите и поповете! Де е Христовият образ? – У бедния българин. Той казва: Ела, приятелю, ти си мой брат.
Аз не познавам това учение, но зная, как да посрещам странници и да ги угостя.
Питам сега: Каква е нашата задача? Нали трябва да бъдем изразители на Божията Любов? Нали трябва да внасяме мир в света? Но ще възразите: И природата е немирна. – Има известна дисхармония в природата, но това са останки от минали култури.
към втори вариант >>
Да раздадеш имането си, но не по форма, а от съзнание, от любов.
(втори вариант)
Значи, за да разбереш множеството, първо трябва да разбереш единството. И аз се приближавам към вас чрез Бога. Разбирам ви и влизам във вашето положение. Като цитирам стиха на Христа, да раздадете имането си, аз зная, за какво ще се изложите. Който не е готов за това, ще се обърка.
Да раздадеш имането си, но не по форма, а от съзнание, от любов.
Павел казва: "Ако раздам имането си, а любов нямам, нищо не струвам." Само любещият може да раздаде богатството си. Любовта струва повече от всичкото имане. Най-голямото богатство се крие в Божията Любов. Божията Любов е в сила да превърне желязото в злато, и златото – в желязо. Онези; които проповядват Божието Слово, са силни – всичко могат да направят.
към втори вариант >>
Най-открито е лицето.
(втори вариант)
две лица – горно и долно. Защо лицето има само една страна? Значи, човек има всичко пет лица. Двете лица на краката са повече скрити; двете лица на ръката се виждат, на тях са написани много неща. Който може да чете, лесно ще разбере, с какъв човек има работа.
Най-открито е лицето.
Някога и то се закрива с воал, с маска, но обикновено, човешкото лице е открито. Интелигентността, дейността и волята на човека са написани на лицето му. Ако искате да знаете, как действуват мозъкът, дробовете и стомахът на човека, ще ги намерите пак на лицето. За мозъка ще съдите по челото, за дробовете – по носа, за стомаха – по бузите, а за волята – по брадата. Природата е начертала на човешкото лице различни ъгли, по големината на които може да изучавате не само сегашния, но и миналия живот на човека.
към втори вариант >>
Питам сега: Каква е нашата задача?
(втори вариант)
Такива са учителите и поповете! Де е Христовият образ? – У бедния българин. Той казва: Ела, приятелю, ти си мой брат. Аз не познавам това учение, но зная, как да посрещам странници и да ги угостя.
Питам сега: Каква е нашата задача?
Нали трябва да бъдем изразители на Божията Любов? Нали трябва да внасяме мир в света? Но ще възразите: И природата е немирна. – Има известна дисхармония в природата, но това са останки от минали култури. Например, наследствените черти, особено извратените наследствени черти, това са останки от минали човешки култури.
към втори вариант >>
Павел казва: "Ако раздам имането си, а любов нямам, нищо не струвам." Само любещият може да раздаде богатството си.
(втори вариант)
И аз се приближавам към вас чрез Бога. Разбирам ви и влизам във вашето положение. Като цитирам стиха на Христа, да раздадете имането си, аз зная, за какво ще се изложите. Който не е готов за това, ще се обърка. Да раздадеш имането си, но не по форма, а от съзнание, от любов.
Павел казва: "Ако раздам имането си, а любов нямам, нищо не струвам." Само любещият може да раздаде богатството си.
Любовта струва повече от всичкото имане. Най-голямото богатство се крие в Божията Любов. Божията Любов е в сила да превърне желязото в злато, и златото – в желязо. Онези; които проповядват Божието Слово, са силни – всичко могат да направят. Те не си служат с оръжия, с каквито си служи светът.
към втори вариант >>
Някога и то се закрива с воал, с маска, но обикновено, човешкото лице е открито.
(втори вариант)
Защо лицето има само една страна? Значи, човек има всичко пет лица. Двете лица на краката са повече скрити; двете лица на ръката се виждат, на тях са написани много неща. Който може да чете, лесно ще разбере, с какъв човек има работа. Най-открито е лицето.
Някога и то се закрива с воал, с маска, но обикновено, човешкото лице е открито.
Интелигентността, дейността и волята на човека са написани на лицето му. Ако искате да знаете, как действуват мозъкът, дробовете и стомахът на човека, ще ги намерите пак на лицето. За мозъка ще съдите по челото, за дробовете – по носа, за стомаха – по бузите, а за волята – по брадата. Природата е начертала на човешкото лице различни ъгли, по големината на които може да изучавате не само сегашния, но и миналия живот на човека. Човешкото лице представя жива геометрия.
към втори вариант >>
Нали трябва да бъдем изразители на Божията Любов?
(втори вариант)
Де е Христовият образ? – У бедния българин. Той казва: Ела, приятелю, ти си мой брат. Аз не познавам това учение, но зная, как да посрещам странници и да ги угостя. Питам сега: Каква е нашата задача?
Нали трябва да бъдем изразители на Божията Любов?
Нали трябва да внасяме мир в света? Но ще възразите: И природата е немирна. – Има известна дисхармония в природата, но това са останки от минали култури. Например, наследствените черти, особено извратените наследствени черти, това са останки от минали човешки култури.
към втори вариант >>
Любовта струва повече от всичкото имане.
(втори вариант)
Разбирам ви и влизам във вашето положение. Като цитирам стиха на Христа, да раздадете имането си, аз зная, за какво ще се изложите. Който не е готов за това, ще се обърка. Да раздадеш имането си, но не по форма, а от съзнание, от любов. Павел казва: "Ако раздам имането си, а любов нямам, нищо не струвам." Само любещият може да раздаде богатството си.
Любовта струва повече от всичкото имане.
Най-голямото богатство се крие в Божията Любов. Божията Любов е в сила да превърне желязото в злато, и златото – в желязо. Онези; които проповядват Божието Слово, са силни – всичко могат да направят. Те не си служат с оръжия, с каквито си служи светът. Има нещо по-силно от оръжието.
към втори вариант >>
Интелигентността, дейността и волята на човека са написани на лицето му.
(втори вариант)
Значи, човек има всичко пет лица. Двете лица на краката са повече скрити; двете лица на ръката се виждат, на тях са написани много неща. Който може да чете, лесно ще разбере, с какъв човек има работа. Най-открито е лицето. Някога и то се закрива с воал, с маска, но обикновено, човешкото лице е открито.
Интелигентността, дейността и волята на човека са написани на лицето му.
Ако искате да знаете, как действуват мозъкът, дробовете и стомахът на човека, ще ги намерите пак на лицето. За мозъка ще съдите по челото, за дробовете – по носа, за стомаха – по бузите, а за волята – по брадата. Природата е начертала на човешкото лице различни ъгли, по големината на които може да изучавате не само сегашния, но и миналия живот на човека. Човешкото лице представя жива геометрия. Аз я наричам трансцендентална или Божествена геометрия.
към втори вариант >>
Нали трябва да внасяме мир в света?
(втори вариант)
– У бедния българин. Той казва: Ела, приятелю, ти си мой брат. Аз не познавам това учение, но зная, как да посрещам странници и да ги угостя. Питам сега: Каква е нашата задача? Нали трябва да бъдем изразители на Божията Любов?
Нали трябва да внасяме мир в света?
Но ще възразите: И природата е немирна. – Има известна дисхармония в природата, но това са останки от минали култури. Например, наследствените черти, особено извратените наследствени черти, това са останки от минали човешки култури.
към втори вариант >>
Най-голямото богатство се крие в Божията Любов.
(втори вариант)
Като цитирам стиха на Христа, да раздадете имането си, аз зная, за какво ще се изложите. Който не е готов за това, ще се обърка. Да раздадеш имането си, но не по форма, а от съзнание, от любов. Павел казва: "Ако раздам имането си, а любов нямам, нищо не струвам." Само любещият може да раздаде богатството си. Любовта струва повече от всичкото имане.
Най-голямото богатство се крие в Божията Любов.
Божията Любов е в сила да превърне желязото в злато, и златото – в желязо. Онези; които проповядват Божието Слово, са силни – всичко могат да направят. Те не си служат с оръжия, с каквито си служи светът. Има нещо по-силно от оръжието. Това са мислите, чувствата и постъпките на хората.
към втори вариант >>
Ако искате да знаете, как действуват мозъкът, дробовете и стомахът на човека, ще ги намерите пак на лицето.
(втори вариант)
Двете лица на краката са повече скрити; двете лица на ръката се виждат, на тях са написани много неща. Който може да чете, лесно ще разбере, с какъв човек има работа. Най-открито е лицето. Някога и то се закрива с воал, с маска, но обикновено, човешкото лице е открито. Интелигентността, дейността и волята на човека са написани на лицето му.
Ако искате да знаете, как действуват мозъкът, дробовете и стомахът на човека, ще ги намерите пак на лицето.
За мозъка ще съдите по челото, за дробовете – по носа, за стомаха – по бузите, а за волята – по брадата. Природата е начертала на човешкото лице различни ъгли, по големината на които може да изучавате не само сегашния, но и миналия живот на човека. Човешкото лице представя жива геометрия. Аз я наричам трансцендентална или Божествена геометрия. Аз наричам тази геометрия "жива", защото всички ъгли в нея са в постоянно движение.
към втори вариант >>
Но ще възразите: И природата е немирна.
(втори вариант)
Той казва: Ела, приятелю, ти си мой брат. Аз не познавам това учение, но зная, как да посрещам странници и да ги угостя. Питам сега: Каква е нашата задача? Нали трябва да бъдем изразители на Божията Любов? Нали трябва да внасяме мир в света?
Но ще възразите: И природата е немирна.
– Има известна дисхармония в природата, но това са останки от минали култури. Например, наследствените черти, особено извратените наследствени черти, това са останки от минали човешки култури.
към втори вариант >>
Божията Любов е в сила да превърне желязото в злато, и златото – в желязо.
(втори вариант)
Който не е готов за това, ще се обърка. Да раздадеш имането си, но не по форма, а от съзнание, от любов. Павел казва: "Ако раздам имането си, а любов нямам, нищо не струвам." Само любещият може да раздаде богатството си. Любовта струва повече от всичкото имане. Най-голямото богатство се крие в Божията Любов.
Божията Любов е в сила да превърне желязото в злато, и златото – в желязо.
Онези; които проповядват Божието Слово, са силни – всичко могат да направят. Те не си служат с оръжия, с каквито си служи светът. Има нещо по-силно от оръжието. Това са мислите, чувствата и постъпките на хората. С тях може да се воюва, но не и с оръжие.
към втори вариант >>
За мозъка ще съдите по челото, за дробовете – по носа, за стомаха – по бузите, а за волята – по брадата.
(втори вариант)
Който може да чете, лесно ще разбере, с какъв човек има работа. Най-открито е лицето. Някога и то се закрива с воал, с маска, но обикновено, човешкото лице е открито. Интелигентността, дейността и волята на човека са написани на лицето му. Ако искате да знаете, как действуват мозъкът, дробовете и стомахът на човека, ще ги намерите пак на лицето.
За мозъка ще съдите по челото, за дробовете – по носа, за стомаха – по бузите, а за волята – по брадата.
Природата е начертала на човешкото лице различни ъгли, по големината на които може да изучавате не само сегашния, но и миналия живот на човека. Човешкото лице представя жива геометрия. Аз я наричам трансцендентална или Божествена геометрия. Аз наричам тази геометрия "жива", защото всички ъгли в нея са в постоянно движение.
към втори вариант >>
– Има известна дисхармония в природата, но това са останки от минали култури.
(втори вариант)
Аз не познавам това учение, но зная, как да посрещам странници и да ги угостя. Питам сега: Каква е нашата задача? Нали трябва да бъдем изразители на Божията Любов? Нали трябва да внасяме мир в света? Но ще възразите: И природата е немирна.
– Има известна дисхармония в природата, но това са останки от минали култури.
Например, наследствените черти, особено извратените наследствени черти, това са останки от минали човешки култури.
към втори вариант >>
Онези; които проповядват Божието Слово, са силни – всичко могат да направят.
(втори вариант)
Да раздадеш имането си, но не по форма, а от съзнание, от любов. Павел казва: "Ако раздам имането си, а любов нямам, нищо не струвам." Само любещият може да раздаде богатството си. Любовта струва повече от всичкото имане. Най-голямото богатство се крие в Божията Любов. Божията Любов е в сила да превърне желязото в злато, и златото – в желязо.
Онези; които проповядват Божието Слово, са силни – всичко могат да направят.
Те не си служат с оръжия, с каквито си служи светът. Има нещо по-силно от оръжието. Това са мислите, чувствата и постъпките на хората. С тях може да се воюва, но не и с оръжие. – Как воюва светът?
към втори вариант >>
Природата е начертала на човешкото лице различни ъгли, по големината на които може да изучавате не само сегашния, но и миналия живот на човека.
(втори вариант)
Най-открито е лицето. Някога и то се закрива с воал, с маска, но обикновено, човешкото лице е открито. Интелигентността, дейността и волята на човека са написани на лицето му. Ако искате да знаете, как действуват мозъкът, дробовете и стомахът на човека, ще ги намерите пак на лицето. За мозъка ще съдите по челото, за дробовете – по носа, за стомаха – по бузите, а за волята – по брадата.
Природата е начертала на човешкото лице различни ъгли, по големината на които може да изучавате не само сегашния, но и миналия живот на човека.
Човешкото лице представя жива геометрия. Аз я наричам трансцендентална или Божествена геометрия. Аз наричам тази геометрия "жива", защото всички ъгли в нея са в постоянно движение.
към втори вариант >>
Например, наследствените черти, особено извратените наследствени черти, това са останки от минали човешки култури.
(втори вариант)
Питам сега: Каква е нашата задача? Нали трябва да бъдем изразители на Божията Любов? Нали трябва да внасяме мир в света? Но ще възразите: И природата е немирна. – Има известна дисхармония в природата, но това са останки от минали култури.
Например, наследствените черти, особено извратените наследствени черти, това са останки от минали човешки култури.
към втори вариант >>
Те не си служат с оръжия, с каквито си служи светът.
(втори вариант)
Павел казва: "Ако раздам имането си, а любов нямам, нищо не струвам." Само любещият може да раздаде богатството си. Любовта струва повече от всичкото имане. Най-голямото богатство се крие в Божията Любов. Божията Любов е в сила да превърне желязото в злато, и златото – в желязо. Онези; които проповядват Божието Слово, са силни – всичко могат да направят.
Те не си служат с оръжия, с каквито си служи светът.
Има нещо по-силно от оръжието. Това са мислите, чувствата и постъпките на хората. С тях може да се воюва, но не и с оръжие. – Как воюва светът? – Това е негова работа, той е свободен.
към втори вариант >>
Човешкото лице представя жива геометрия.
(втори вариант)
Някога и то се закрива с воал, с маска, но обикновено, човешкото лице е открито. Интелигентността, дейността и волята на човека са написани на лицето му. Ако искате да знаете, как действуват мозъкът, дробовете и стомахът на човека, ще ги намерите пак на лицето. За мозъка ще съдите по челото, за дробовете – по носа, за стомаха – по бузите, а за волята – по брадата. Природата е начертала на човешкото лице различни ъгли, по големината на които може да изучавате не само сегашния, но и миналия живот на човека.
Човешкото лице представя жива геометрия.
Аз я наричам трансцендентална или Божествена геометрия. Аз наричам тази геометрия "жива", защото всички ъгли в нея са в постоянно движение.
към втори вариант >>
Как се образували планините в природата?
(втори вариант)
Как се образували планините в природата?
Много човешки култури са заровени под тия планини. Едно време земята е била рай, но, със своя лош живот, хората са я направили развалина. Бог трябва да преустрои тази земя. Възхищаваше се един поет и казваше: Колко е красива тази земя! – Тя представя една развалина, но благодарение, че тук-там има растителност – дървета, цветя, та не се вижда нейната грозота.
към втори вариант >>
Има нещо по-силно от оръжието.
(втори вариант)
Любовта струва повече от всичкото имане. Най-голямото богатство се крие в Божията Любов. Божията Любов е в сила да превърне желязото в злато, и златото – в желязо. Онези; които проповядват Божието Слово, са силни – всичко могат да направят. Те не си служат с оръжия, с каквито си служи светът.
Има нещо по-силно от оръжието.
Това са мислите, чувствата и постъпките на хората. С тях може да се воюва, но не и с оръжие. – Как воюва светът? – Това е негова работа, той е свободен. Ние не го обвиняваме.
към втори вариант >>
Аз я наричам трансцендентална или Божествена геометрия.
(втори вариант)
Интелигентността, дейността и волята на човека са написани на лицето му. Ако искате да знаете, как действуват мозъкът, дробовете и стомахът на човека, ще ги намерите пак на лицето. За мозъка ще съдите по челото, за дробовете – по носа, за стомаха – по бузите, а за волята – по брадата. Природата е начертала на човешкото лице различни ъгли, по големината на които може да изучавате не само сегашния, но и миналия живот на човека. Човешкото лице представя жива геометрия.
Аз я наричам трансцендентална или Божествена геометрия.
Аз наричам тази геометрия "жива", защото всички ъгли в нея са в постоянно движение.
към втори вариант >>
Много човешки култури са заровени под тия планини.
(втори вариант)
Как се образували планините в природата?
Много човешки култури са заровени под тия планини.
Едно време земята е била рай, но, със своя лош живот, хората са я направили развалина. Бог трябва да преустрои тази земя. Възхищаваше се един поет и казваше: Колко е красива тази земя! – Тя представя една развалина, но благодарение, че тук-там има растителност – дървета, цветя, та не се вижда нейната грозота. И ще ми казват, че земята била красива!
към втори вариант >>
Това са мислите, чувствата и постъпките на хората.
(втори вариант)
Най-голямото богатство се крие в Божията Любов. Божията Любов е в сила да превърне желязото в злато, и златото – в желязо. Онези; които проповядват Божието Слово, са силни – всичко могат да направят. Те не си служат с оръжия, с каквито си служи светът. Има нещо по-силно от оръжието.
Това са мислите, чувствата и постъпките на хората.
С тях може да се воюва, но не и с оръжие. – Как воюва светът? – Това е негова работа, той е свободен. Ние не го обвиняваме. Обаче, които следват Христовото учение, те си служат с методите на любовта.
към втори вариант >>
Аз наричам тази геометрия "жива", защото всички ъгли в нея са в постоянно движение.
(втори вариант)
Ако искате да знаете, как действуват мозъкът, дробовете и стомахът на човека, ще ги намерите пак на лицето. За мозъка ще съдите по челото, за дробовете – по носа, за стомаха – по бузите, а за волята – по брадата. Природата е начертала на човешкото лице различни ъгли, по големината на които може да изучавате не само сегашния, но и миналия живот на човека. Човешкото лице представя жива геометрия. Аз я наричам трансцендентална или Божествена геометрия.
Аз наричам тази геометрия "жива", защото всички ъгли в нея са в постоянно движение.
към втори вариант >>
Едно време земята е била рай, но, със своя лош живот, хората са я направили развалина.
(втори вариант)
Как се образували планините в природата? Много човешки култури са заровени под тия планини.
Едно време земята е била рай, но, със своя лош живот, хората са я направили развалина.
Бог трябва да преустрои тази земя. Възхищаваше се един поет и казваше: Колко е красива тази земя! – Тя представя една развалина, но благодарение, че тук-там има растителност – дървета, цветя, та не се вижда нейната грозота. И ще ми казват, че земята била красива! Де е красотата на земята?
към втори вариант >>
С тях може да се воюва, но не и с оръжие.
(втори вариант)
Божията Любов е в сила да превърне желязото в злато, и златото – в желязо. Онези; които проповядват Божието Слово, са силни – всичко могат да направят. Те не си служат с оръжия, с каквито си служи светът. Има нещо по-силно от оръжието. Това са мислите, чувствата и постъпките на хората.
С тях може да се воюва, но не и с оръжие.
– Как воюва светът? – Това е негова работа, той е свободен. Ние не го обвиняваме. Обаче, които следват Христовото учение, те си служат с методите на любовта. "Не убий!
към втори вариант >>
Както ъглите на човешкото лице, така и движенията на тялото му, имат определено значение.
(втори вариант)
Както ъглите на човешкото лице, така и движенията на тялото му, имат определено значение.
Например, изнасяне ръцете настрана, означава: Шт.., тишина! Така постъпва майката, когато иска да смири децата си. Сваляне ръцете долу, показва, че си свършил работата си. Ръцете напред, означава: Какво искаш повече? Това са движения, чрез които се определя интелигентността на човека.
към втори вариант >>
Бог трябва да преустрои тази земя.
(втори вариант)
Как се образували планините в природата? Много човешки култури са заровени под тия планини. Едно време земята е била рай, но, със своя лош живот, хората са я направили развалина.
Бог трябва да преустрои тази земя.
Възхищаваше се един поет и казваше: Колко е красива тази земя! – Тя представя една развалина, но благодарение, че тук-там има растителност – дървета, цветя, та не се вижда нейната грозота. И ще ми казват, че земята била красива! Де е красотата на земята? Нека си събуете обувките и с боси крака да се изкачите на планината, ще видите и изпитате тази красота.
към втори вариант >>
– Как воюва светът?
(втори вариант)
Онези; които проповядват Божието Слово, са силни – всичко могат да направят. Те не си служат с оръжия, с каквито си служи светът. Има нещо по-силно от оръжието. Това са мислите, чувствата и постъпките на хората. С тях може да се воюва, но не и с оръжие.
– Как воюва светът?
– Това е негова работа, той е свободен. Ние не го обвиняваме. Обаче, които следват Христовото учение, те си служат с методите на любовта. "Не убий! " – казва Моисей.
към втори вариант >>
Например, изнасяне ръцете настрана, означава: Шт.., тишина!
(втори вариант)
Както ъглите на човешкото лице, така и движенията на тялото му, имат определено значение.
Например, изнасяне ръцете настрана, означава: Шт.., тишина!
Така постъпва майката, когато иска да смири децата си. Сваляне ръцете долу, показва, че си свършил работата си. Ръцете напред, означава: Какво искаш повече? Това са движения, чрез които се определя интелигентността на човека. Казват за някого, че има красиви очи.
към втори вариант >>
Възхищаваше се един поет и казваше: Колко е красива тази земя!
(втори вариант)
Как се образували планините в природата? Много човешки култури са заровени под тия планини. Едно време земята е била рай, но, със своя лош живот, хората са я направили развалина. Бог трябва да преустрои тази земя.
Възхищаваше се един поет и казваше: Колко е красива тази земя!
– Тя представя една развалина, но благодарение, че тук-там има растителност – дървета, цветя, та не се вижда нейната грозота. И ще ми казват, че земята била красива! Де е красотата на земята? Нека си събуете обувките и с боси крака да се изкачите на планината, ще видите и изпитате тази красота. Казвате за някой извор: Красив е този извор!
към втори вариант >>
– Това е негова работа, той е свободен.
(втори вариант)
Те не си служат с оръжия, с каквито си служи светът. Има нещо по-силно от оръжието. Това са мислите, чувствата и постъпките на хората. С тях може да се воюва, но не и с оръжие. – Как воюва светът?
– Това е негова работа, той е свободен.
Ние не го обвиняваме. Обаче, които следват Христовото учение, те си служат с методите на любовта. "Не убий! " – казва Моисей. А Христос казва: "Всеки, който се гневи на брата си, ще бъде наказан." Следователно, ние ще храним към брата си най-възвишени и благородни чувства.
към втори вариант >>
Така постъпва майката, когато иска да смири децата си.
(втори вариант)
Както ъглите на човешкото лице, така и движенията на тялото му, имат определено значение. Например, изнасяне ръцете настрана, означава: Шт.., тишина!
Така постъпва майката, когато иска да смири децата си.
Сваляне ръцете долу, показва, че си свършил работата си. Ръцете напред, означава: Какво искаш повече? Това са движения, чрез които се определя интелигентността на човека. Казват за някого, че има красиви очи. Красотата на окото не зависи само от външната форма, но и от неговия поглед.
към втори вариант >>
– Тя представя една развалина, но благодарение, че тук-там има растителност – дървета, цветя, та не се вижда нейната грозота.
(втори вариант)
Как се образували планините в природата? Много човешки култури са заровени под тия планини. Едно време земята е била рай, но, със своя лош живот, хората са я направили развалина. Бог трябва да преустрои тази земя. Възхищаваше се един поет и казваше: Колко е красива тази земя!
– Тя представя една развалина, но благодарение, че тук-там има растителност – дървета, цветя, та не се вижда нейната грозота.
И ще ми казват, че земята била красива! Де е красотата на земята? Нека си събуете обувките и с боси крака да се изкачите на планината, ще видите и изпитате тази красота. Казвате за някой извор: Красив е този извор! Бих желал да постоите там два – три часа, да почувствувате красотата му.
към втори вариант >>
Ние не го обвиняваме.
(втори вариант)
Има нещо по-силно от оръжието. Това са мислите, чувствата и постъпките на хората. С тях може да се воюва, но не и с оръжие. – Как воюва светът? – Това е негова работа, той е свободен.
Ние не го обвиняваме.
Обаче, които следват Христовото учение, те си служат с методите на любовта. "Не убий! " – казва Моисей. А Христос казва: "Всеки, който се гневи на брата си, ще бъде наказан." Следователно, ние ще храним към брата си най-възвишени и благородни чувства. Ще кажете, че като говоря така, аз ви осъждам.
към втори вариант >>
Сваляне ръцете долу, показва, че си свършил работата си.
(втори вариант)
Както ъглите на човешкото лице, така и движенията на тялото му, имат определено значение. Например, изнасяне ръцете настрана, означава: Шт.., тишина! Така постъпва майката, когато иска да смири децата си.
Сваляне ръцете долу, показва, че си свършил работата си.
Ръцете напред, означава: Какво искаш повече? Това са движения, чрез които се определя интелигентността на човека. Казват за някого, че има красиви очи. Красотата на окото не зависи само от външната форма, но и от неговия поглед. Сегашните хора се страхуват от онази наука, чрез която се изразява вътрешното естество на човека.
към втори вариант >>
И ще ми казват, че земята била красива!
(втори вариант)
Много човешки култури са заровени под тия планини. Едно време земята е била рай, но, със своя лош живот, хората са я направили развалина. Бог трябва да преустрои тази земя. Възхищаваше се един поет и казваше: Колко е красива тази земя! – Тя представя една развалина, но благодарение, че тук-там има растителност – дървета, цветя, та не се вижда нейната грозота.
И ще ми казват, че земята била красива!
Де е красотата на земята? Нека си събуете обувките и с боси крака да се изкачите на планината, ще видите и изпитате тази красота. Казвате за някой извор: Красив е този извор! Бих желал да постоите там два – три часа, да почувствувате красотата му. Чудни, ароматни цветя!
към втори вариант >>
Обаче, които следват Христовото учение, те си служат с методите на любовта.
(втори вариант)
Това са мислите, чувствата и постъпките на хората. С тях може да се воюва, но не и с оръжие. – Как воюва светът? – Това е негова работа, той е свободен. Ние не го обвиняваме.
Обаче, които следват Христовото учение, те си служат с методите на любовта.
"Не убий! " – казва Моисей. А Христос казва: "Всеки, който се гневи на брата си, ще бъде наказан." Следователно, ние ще храним към брата си най-възвишени и благородни чувства. Ще кажете, че като говоря така, аз ви осъждам. Не, това е правило, което еднакво важи и за мене, и за вас.
към втори вариант >>
Ръцете напред, означава: Какво искаш повече?
(втори вариант)
Както ъглите на човешкото лице, така и движенията на тялото му, имат определено значение. Например, изнасяне ръцете настрана, означава: Шт.., тишина! Така постъпва майката, когато иска да смири децата си. Сваляне ръцете долу, показва, че си свършил работата си.
Ръцете напред, означава: Какво искаш повече?
Това са движения, чрез които се определя интелигентността на човека. Казват за някого, че има красиви очи. Красотата на окото не зависи само от външната форма, но и от неговия поглед. Сегашните хора се страхуват от онази наука, чрез която се изразява вътрешното естество на човека. Да се занимаваш с очите, ушите, носа, устата, това е свещена наука.
към втори вариант >>
Де е красотата на земята?
(втори вариант)
Едно време земята е била рай, но, със своя лош живот, хората са я направили развалина. Бог трябва да преустрои тази земя. Възхищаваше се един поет и казваше: Колко е красива тази земя! – Тя представя една развалина, но благодарение, че тук-там има растителност – дървета, цветя, та не се вижда нейната грозота. И ще ми казват, че земята била красива!
Де е красотата на земята?
Нека си събуете обувките и с боси крака да се изкачите на планината, ще видите и изпитате тази красота. Казвате за някой извор: Красив е този извор! Бих желал да постоите там два – три часа, да почувствувате красотата му. Чудни, ароматни цветя! – казвате вие.
към втори вариант >>
"Не убий!
(втори вариант)
С тях може да се воюва, но не и с оръжие. – Как воюва светът? – Това е негова работа, той е свободен. Ние не го обвиняваме. Обаче, които следват Христовото учение, те си служат с методите на любовта.
"Не убий!
" – казва Моисей. А Христос казва: "Всеки, който се гневи на брата си, ще бъде наказан." Следователно, ние ще храним към брата си най-възвишени и благородни чувства. Ще кажете, че като говоря така, аз ви осъждам. Не, това е правило, което еднакво важи и за мене, и за вас. Бог, Който е създал света, иска да живеем в мир и съгласие.
към втори вариант >>
Това са движения, чрез които се определя интелигентността на човека.
(втори вариант)
Както ъглите на човешкото лице, така и движенията на тялото му, имат определено значение. Например, изнасяне ръцете настрана, означава: Шт.., тишина! Така постъпва майката, когато иска да смири децата си. Сваляне ръцете долу, показва, че си свършил работата си. Ръцете напред, означава: Какво искаш повече?
Това са движения, чрез които се определя интелигентността на човека.
Казват за някого, че има красиви очи. Красотата на окото не зависи само от външната форма, но и от неговия поглед. Сегашните хора се страхуват от онази наука, чрез която се изразява вътрешното естество на човека. Да се занимаваш с очите, ушите, носа, устата, това е свещена наука. Вие се страхувате да се докоснете до нея, затова и аз няма да я засягам.
към втори вариант >>
Нека си събуете обувките и с боси крака да се изкачите на планината, ще видите и изпитате тази красота.
(втори вариант)
Бог трябва да преустрои тази земя. Възхищаваше се един поет и казваше: Колко е красива тази земя! – Тя представя една развалина, но благодарение, че тук-там има растителност – дървета, цветя, та не се вижда нейната грозота. И ще ми казват, че земята била красива! Де е красотата на земята?
Нека си събуете обувките и с боси крака да се изкачите на планината, ще видите и изпитате тази красота.
Казвате за някой извор: Красив е този извор! Бих желал да постоите там два – три часа, да почувствувате красотата му. Чудни, ароматни цветя! – казвате вие. Постойте между тях известно време, за да почувствувате упоението им.
към втори вариант >>
" – казва Моисей.
(втори вариант)
– Как воюва светът? – Това е негова работа, той е свободен. Ние не го обвиняваме. Обаче, които следват Христовото учение, те си служат с методите на любовта. "Не убий!
" – казва Моисей.
А Христос казва: "Всеки, който се гневи на брата си, ще бъде наказан." Следователно, ние ще храним към брата си най-възвишени и благородни чувства. Ще кажете, че като говоря така, аз ви осъждам. Не, това е правило, което еднакво важи и за мене, и за вас. Бог, Който е създал света, иска да живеем в мир и съгласие. Той е строг към всеки, който не изпълнява Неговите закони.
към втори вариант >>
Казват за някого, че има красиви очи.
(втори вариант)
Например, изнасяне ръцете настрана, означава: Шт.., тишина! Така постъпва майката, когато иска да смири децата си. Сваляне ръцете долу, показва, че си свършил работата си. Ръцете напред, означава: Какво искаш повече? Това са движения, чрез които се определя интелигентността на човека.
Казват за някого, че има красиви очи.
Красотата на окото не зависи само от външната форма, но и от неговия поглед. Сегашните хора се страхуват от онази наука, чрез която се изразява вътрешното естество на човека. Да се занимаваш с очите, ушите, носа, устата, това е свещена наука. Вие се страхувате да се докоснете до нея, затова и аз няма да я засягам. Има неща, за които и милиони да ми давате, няма да ви ги кажа.
към втори вариант >>
Казвате за някой извор: Красив е този извор!
(втори вариант)
Възхищаваше се един поет и казваше: Колко е красива тази земя! – Тя представя една развалина, но благодарение, че тук-там има растителност – дървета, цветя, та не се вижда нейната грозота. И ще ми казват, че земята била красива! Де е красотата на земята? Нека си събуете обувките и с боси крака да се изкачите на планината, ще видите и изпитате тази красота.
Казвате за някой извор: Красив е този извор!
Бих желал да постоите там два – три часа, да почувствувате красотата му. Чудни, ароматни цветя! – казвате вие. Постойте между тях известно време, за да почувствувате упоението им. В образа на природата има нещо красиво, което ние не виждаме.
към втори вариант >>
А Христос казва: "Всеки, който се гневи на брата си, ще бъде наказан." Следователно, ние ще храним към брата си най-възвишени и благородни чувства.
(втори вариант)
– Това е негова работа, той е свободен. Ние не го обвиняваме. Обаче, които следват Христовото учение, те си служат с методите на любовта. "Не убий! " – казва Моисей.
А Христос казва: "Всеки, който се гневи на брата си, ще бъде наказан." Следователно, ние ще храним към брата си най-възвишени и благородни чувства.
Ще кажете, че като говоря така, аз ви осъждам. Не, това е правило, което еднакво важи и за мене, и за вас. Бог, Който е създал света, иска да живеем в мир и съгласие. Той е строг към всеки, който не изпълнява Неговите закони. С хиляди години човек ще изкупва своите погрешки и престъпления.
към втори вариант >>
Красотата на окото не зависи само от външната форма, но и от неговия поглед.
(втори вариант)
Така постъпва майката, когато иска да смири децата си. Сваляне ръцете долу, показва, че си свършил работата си. Ръцете напред, означава: Какво искаш повече? Това са движения, чрез които се определя интелигентността на човека. Казват за някого, че има красиви очи.
Красотата на окото не зависи само от външната форма, но и от неговия поглед.
Сегашните хора се страхуват от онази наука, чрез която се изразява вътрешното естество на човека. Да се занимаваш с очите, ушите, носа, устата, това е свещена наука. Вие се страхувате да се докоснете до нея, затова и аз няма да я засягам. Има неща, за които и милиони да ми давате, няма да ви ги кажа. Знаете, че най-свещеното нещо, след главата на човека, е лицето му.
към втори вариант >>
Бих желал да постоите там два – три часа, да почувствувате красотата му.
(втори вариант)
– Тя представя една развалина, но благодарение, че тук-там има растителност – дървета, цветя, та не се вижда нейната грозота. И ще ми казват, че земята била красива! Де е красотата на земята? Нека си събуете обувките и с боси крака да се изкачите на планината, ще видите и изпитате тази красота. Казвате за някой извор: Красив е този извор!
Бих желал да постоите там два – три часа, да почувствувате красотата му.
Чудни, ароматни цветя! – казвате вие. Постойте между тях известно време, за да почувствувате упоението им. В образа на природата има нещо красиво, което ние не виждаме. Има една невидима ръка, която прави това съчетание, което ние правилно схващаме.
към втори вариант >>
Ще кажете, че като говоря така, аз ви осъждам.
(втори вариант)
Ние не го обвиняваме. Обаче, които следват Христовото учение, те си служат с методите на любовта. "Не убий! " – казва Моисей. А Христос казва: "Всеки, който се гневи на брата си, ще бъде наказан." Следователно, ние ще храним към брата си най-възвишени и благородни чувства.
Ще кажете, че като говоря така, аз ви осъждам.
Не, това е правило, което еднакво важи и за мене, и за вас. Бог, Който е създал света, иска да живеем в мир и съгласие. Той е строг към всеки, който не изпълнява Неговите закони. С хиляди години човек ще изкупва своите погрешки и престъпления. Вложете в себе си образа на любовта.
към втори вариант >>
Сегашните хора се страхуват от онази наука, чрез която се изразява вътрешното естество на човека.
(втори вариант)
Сваляне ръцете долу, показва, че си свършил работата си. Ръцете напред, означава: Какво искаш повече? Това са движения, чрез които се определя интелигентността на човека. Казват за някого, че има красиви очи. Красотата на окото не зависи само от външната форма, но и от неговия поглед.
Сегашните хора се страхуват от онази наука, чрез която се изразява вътрешното естество на човека.
Да се занимаваш с очите, ушите, носа, устата, това е свещена наука. Вие се страхувате да се докоснете до нея, затова и аз няма да я засягам. Има неща, за които и милиони да ми давате, няма да ви ги кажа. Знаете, че най-свещеното нещо, след главата на човека, е лицето му. То е външната страна, т. е.
към втори вариант >>
Чудни, ароматни цветя!
(втори вариант)
И ще ми казват, че земята била красива! Де е красотата на земята? Нека си събуете обувките и с боси крака да се изкачите на планината, ще видите и изпитате тази красота. Казвате за някой извор: Красив е този извор! Бих желал да постоите там два – три часа, да почувствувате красотата му.
Чудни, ароматни цветя!
– казвате вие. Постойте между тях известно време, за да почувствувате упоението им. В образа на природата има нещо красиво, което ние не виждаме. Има една невидима ръка, която прави това съчетание, което ние правилно схващаме. Това е образът па Бога, Който се изразява в природата.
към втори вариант >>
Не, това е правило, което еднакво важи и за мене, и за вас.
(втори вариант)
Обаче, които следват Христовото учение, те си служат с методите на любовта. "Не убий! " – казва Моисей. А Христос казва: "Всеки, който се гневи на брата си, ще бъде наказан." Следователно, ние ще храним към брата си най-възвишени и благородни чувства. Ще кажете, че като говоря така, аз ви осъждам.
Не, това е правило, което еднакво важи и за мене, и за вас.
Бог, Който е създал света, иска да живеем в мир и съгласие. Той е строг към всеки, който не изпълнява Неговите закони. С хиляди години човек ще изкупва своите погрешки и престъпления. Вложете в себе си образа на любовта. Този образ внася в човека мир и радост.
към втори вариант >>
Да се занимаваш с очите, ушите, носа, устата, това е свещена наука.
(втори вариант)
Ръцете напред, означава: Какво искаш повече? Това са движения, чрез които се определя интелигентността на човека. Казват за някого, че има красиви очи. Красотата на окото не зависи само от външната форма, но и от неговия поглед. Сегашните хора се страхуват от онази наука, чрез която се изразява вътрешното естество на човека.
Да се занимаваш с очите, ушите, носа, устата, това е свещена наука.
Вие се страхувате да се докоснете до нея, затова и аз няма да я засягам. Има неща, за които и милиони да ми давате, няма да ви ги кажа. Знаете, че най-свещеното нещо, след главата на човека, е лицето му. То е външната страна, т. е. образът на човека.
към втори вариант >>
– казвате вие.
(втори вариант)
Де е красотата на земята? Нека си събуете обувките и с боси крака да се изкачите на планината, ще видите и изпитате тази красота. Казвате за някой извор: Красив е този извор! Бих желал да постоите там два – три часа, да почувствувате красотата му. Чудни, ароматни цветя!
– казвате вие.
Постойте между тях известно време, за да почувствувате упоението им. В образа на природата има нещо красиво, което ние не виждаме. Има една невидима ръка, която прави това съчетание, което ние правилно схващаме. Това е образът па Бога, Който се изразява в природата. Някога природата ни се вижда по-хубава: небето и слънцето ни се виждат по-хубави, по-светли.
към втори вариант >>
Бог, Който е създал света, иска да живеем в мир и съгласие.
(втори вариант)
"Не убий! " – казва Моисей. А Христос казва: "Всеки, който се гневи на брата си, ще бъде наказан." Следователно, ние ще храним към брата си най-възвишени и благородни чувства. Ще кажете, че като говоря така, аз ви осъждам. Не, това е правило, което еднакво важи и за мене, и за вас.
Бог, Който е създал света, иска да живеем в мир и съгласие.
Той е строг към всеки, който не изпълнява Неговите закони. С хиляди години човек ще изкупва своите погрешки и престъпления. Вложете в себе си образа на любовта. Този образ внася в човека мир и радост. Питам: Колко от вас сте готови да влезете в огъня на любовта?
към втори вариант >>
Вие се страхувате да се докоснете до нея, затова и аз няма да я засягам.
(втори вариант)
Това са движения, чрез които се определя интелигентността на човека. Казват за някого, че има красиви очи. Красотата на окото не зависи само от външната форма, но и от неговия поглед. Сегашните хора се страхуват от онази наука, чрез която се изразява вътрешното естество на човека. Да се занимаваш с очите, ушите, носа, устата, това е свещена наука.
Вие се страхувате да се докоснете до нея, затова и аз няма да я засягам.
Има неща, за които и милиони да ми давате, няма да ви ги кажа. Знаете, че най-свещеното нещо, след главата на човека, е лицето му. То е външната страна, т. е. образът на човека. Някога енергиите в човека се събират на лицето и тогава по него може да се чете, като по книга.
към втори вариант >>
Постойте между тях известно време, за да почувствувате упоението им.
(втори вариант)
Нека си събуете обувките и с боси крака да се изкачите на планината, ще видите и изпитате тази красота. Казвате за някой извор: Красив е този извор! Бих желал да постоите там два – три часа, да почувствувате красотата му. Чудни, ароматни цветя! – казвате вие.
Постойте между тях известно време, за да почувствувате упоението им.
В образа на природата има нещо красиво, което ние не виждаме. Има една невидима ръка, която прави това съчетание, което ние правилно схващаме. Това е образът па Бога, Който се изразява в природата. Някога природата ни се вижда по-хубава: небето и слънцето ни се виждат по-хубави, по-светли. Друг път природата е мрачна и сериозна.
към втори вариант >>
Той е строг към всеки, който не изпълнява Неговите закони.
(втори вариант)
" – казва Моисей. А Христос казва: "Всеки, който се гневи на брата си, ще бъде наказан." Следователно, ние ще храним към брата си най-възвишени и благородни чувства. Ще кажете, че като говоря така, аз ви осъждам. Не, това е правило, което еднакво важи и за мене, и за вас. Бог, Който е създал света, иска да живеем в мир и съгласие.
Той е строг към всеки, който не изпълнява Неговите закони.
С хиляди години човек ще изкупва своите погрешки и престъпления. Вложете в себе си образа на любовта. Този образ внася в човека мир и радост. Питам: Колко от вас сте готови да влезете в огъня на любовта? Ще кажете, че всички сте готови.
към втори вариант >>
Има неща, за които и милиони да ми давате, няма да ви ги кажа.
(втори вариант)
Казват за някого, че има красиви очи. Красотата на окото не зависи само от външната форма, но и от неговия поглед. Сегашните хора се страхуват от онази наука, чрез която се изразява вътрешното естество на човека. Да се занимаваш с очите, ушите, носа, устата, това е свещена наука. Вие се страхувате да се докоснете до нея, затова и аз няма да я засягам.
Има неща, за които и милиони да ми давате, няма да ви ги кажа.
Знаете, че най-свещеното нещо, след главата на човека, е лицето му. То е външната страна, т. е. образът на човека. Някога енергиите в човека се събират на лицето и тогава по него може да се чете, като по книга. Когато тези енергии са възходящи, човек се чувствува разположен, вдъхновен.
към втори вариант >>
В образа на природата има нещо красиво, което ние не виждаме.
(втори вариант)
Казвате за някой извор: Красив е този извор! Бих желал да постоите там два – три часа, да почувствувате красотата му. Чудни, ароматни цветя! – казвате вие. Постойте между тях известно време, за да почувствувате упоението им.
В образа на природата има нещо красиво, което ние не виждаме.
Има една невидима ръка, която прави това съчетание, което ние правилно схващаме. Това е образът па Бога, Който се изразява в природата. Някога природата ни се вижда по-хубава: небето и слънцето ни се виждат по-хубави, по-светли. Друг път природата е мрачна и сериозна. – Стават ли тия промени в природата?
към втори вариант >>
С хиляди години човек ще изкупва своите погрешки и престъпления.
(втори вариант)
А Христос казва: "Всеки, който се гневи на брата си, ще бъде наказан." Следователно, ние ще храним към брата си най-възвишени и благородни чувства. Ще кажете, че като говоря така, аз ви осъждам. Не, това е правило, което еднакво важи и за мене, и за вас. Бог, Който е създал света, иска да живеем в мир и съгласие. Той е строг към всеки, който не изпълнява Неговите закони.
С хиляди години човек ще изкупва своите погрешки и престъпления.
Вложете в себе си образа на любовта. Този образ внася в човека мир и радост. Питам: Колко от вас сте готови да влезете в огъня на любовта? Ще кажете, че всички сте готови. Може да сте готови, но не сте точни.
към втори вариант >>
Знаете, че най-свещеното нещо, след главата на човека, е лицето му.
(втори вариант)
Красотата на окото не зависи само от външната форма, но и от неговия поглед. Сегашните хора се страхуват от онази наука, чрез която се изразява вътрешното естество на човека. Да се занимаваш с очите, ушите, носа, устата, това е свещена наука. Вие се страхувате да се докоснете до нея, затова и аз няма да я засягам. Има неща, за които и милиони да ми давате, няма да ви ги кажа.
Знаете, че най-свещеното нещо, след главата на човека, е лицето му.
То е външната страна, т. е. образът на човека. Някога енергиите в човека се събират на лицето и тогава по него може да се чете, като по книга. Когато тези енергии са възходящи, човек се чувствува разположен, вдъхновен. Щом изгуби тези енергии, той губи вдъхновението си и пада духом.
към втори вариант >>
Има една невидима ръка, която прави това съчетание, което ние правилно схващаме.
(втори вариант)
Бих желал да постоите там два – три часа, да почувствувате красотата му. Чудни, ароматни цветя! – казвате вие. Постойте между тях известно време, за да почувствувате упоението им. В образа на природата има нещо красиво, което ние не виждаме.
Има една невидима ръка, която прави това съчетание, което ние правилно схващаме.
Това е образът па Бога, Който се изразява в природата. Някога природата ни се вижда по-хубава: небето и слънцето ни се виждат по-хубави, по-светли. Друг път природата е мрачна и сериозна. – Стават ли тия промени в природата? – Не.
към втори вариант >>
Вложете в себе си образа на любовта.
(втори вариант)
Ще кажете, че като говоря така, аз ви осъждам. Не, това е правило, което еднакво важи и за мене, и за вас. Бог, Който е създал света, иска да живеем в мир и съгласие. Той е строг към всеки, който не изпълнява Неговите закони. С хиляди години човек ще изкупва своите погрешки и престъпления.
Вложете в себе си образа на любовта.
Този образ внася в човека мир и радост. Питам: Колко от вас сте готови да влезете в огъня на любовта? Ще кажете, че всички сте готови. Може да сте готови, но не сте точни. Ако закъснеете половин минута, ще изгубите условията.
към втори вариант >>
То е външната страна, т. е.
(втори вариант)
Сегашните хора се страхуват от онази наука, чрез която се изразява вътрешното естество на човека. Да се занимаваш с очите, ушите, носа, устата, това е свещена наука. Вие се страхувате да се докоснете до нея, затова и аз няма да я засягам. Има неща, за които и милиони да ми давате, няма да ви ги кажа. Знаете, че най-свещеното нещо, след главата на човека, е лицето му.
То е външната страна, т. е.
образът на човека. Някога енергиите в човека се събират на лицето и тогава по него може да се чете, като по книга. Когато тези енергии са възходящи, човек се чувствува разположен, вдъхновен. Щом изгуби тези енергии, той губи вдъхновението си и пада духом. Той губи цвета на лицето си, става мрачен.
към втори вариант >>
Това е образът па Бога, Който се изразява в природата.
(втори вариант)
Чудни, ароматни цветя! – казвате вие. Постойте между тях известно време, за да почувствувате упоението им. В образа на природата има нещо красиво, което ние не виждаме. Има една невидима ръка, която прави това съчетание, което ние правилно схващаме.
Това е образът па Бога, Който се изразява в природата.
Някога природата ни се вижда по-хубава: небето и слънцето ни се виждат по-хубави, по-светли. Друг път природата е мрачна и сериозна. – Стават ли тия промени в природата? – Не. Когато ние не живеем добре, хвърляме сянка и виждаме образа на Бога мрачен.
към втори вариант >>
Този образ внася в човека мир и радост.
(втори вариант)
Не, това е правило, което еднакво важи и за мене, и за вас. Бог, Който е създал света, иска да живеем в мир и съгласие. Той е строг към всеки, който не изпълнява Неговите закони. С хиляди години човек ще изкупва своите погрешки и престъпления. Вложете в себе си образа на любовта.
Този образ внася в човека мир и радост.
Питам: Колко от вас сте готови да влезете в огъня на любовта? Ще кажете, че всички сте готови. Може да сте готови, но не сте точни. Ако закъснеете половин минута, ще изгубите условията. В този огън се влиза точно навреме и се излиза точно навреме.
към втори вариант >>
образът на човека.
(втори вариант)
Да се занимаваш с очите, ушите, носа, устата, това е свещена наука. Вие се страхувате да се докоснете до нея, затова и аз няма да я засягам. Има неща, за които и милиони да ми давате, няма да ви ги кажа. Знаете, че най-свещеното нещо, след главата на човека, е лицето му. То е външната страна, т. е.
образът на човека.
Някога енергиите в човека се събират на лицето и тогава по него може да се чете, като по книга. Когато тези енергии са възходящи, човек се чувствува разположен, вдъхновен. Щом изгуби тези енергии, той губи вдъхновението си и пада духом. Той губи цвета на лицето си, става мрачен. Видите ли, че някой пее от сърце, ще знаете, че той е хармонизирал своите енергии.
към втори вариант >>
Някога природата ни се вижда по-хубава: небето и слънцето ни се виждат по-хубави, по-светли.
(втори вариант)
– казвате вие. Постойте между тях известно време, за да почувствувате упоението им. В образа на природата има нещо красиво, което ние не виждаме. Има една невидима ръка, която прави това съчетание, което ние правилно схващаме. Това е образът па Бога, Който се изразява в природата.
Някога природата ни се вижда по-хубава: небето и слънцето ни се виждат по-хубави, по-светли.
Друг път природата е мрачна и сериозна. – Стават ли тия промени в природата? – Не. Когато ние не живеем добре, хвърляме сянка и виждаме образа на Бога мрачен.
към втори вариант >>
Питам: Колко от вас сте готови да влезете в огъня на любовта?
(втори вариант)
Бог, Който е създал света, иска да живеем в мир и съгласие. Той е строг към всеки, който не изпълнява Неговите закони. С хиляди години човек ще изкупва своите погрешки и престъпления. Вложете в себе си образа на любовта. Този образ внася в човека мир и радост.
Питам: Колко от вас сте готови да влезете в огъня на любовта?
Ще кажете, че всички сте готови. Може да сте готови, но не сте точни. Ако закъснеете половин минута, ще изгубите условията. В този огън се влиза точно навреме и се излиза точно навреме. Някои светии са живели по 20 – 30 години в пустинята, в очакване, именно, на този момент – да влязат в огъня на любовта.
към втори вариант >>
Някога енергиите в човека се събират на лицето и тогава по него може да се чете, като по книга.
(втори вариант)
Вие се страхувате да се докоснете до нея, затова и аз няма да я засягам. Има неща, за които и милиони да ми давате, няма да ви ги кажа. Знаете, че най-свещеното нещо, след главата на човека, е лицето му. То е външната страна, т. е. образът на човека.
Някога енергиите в човека се събират на лицето и тогава по него може да се чете, като по книга.
Когато тези енергии са възходящи, човек се чувствува разположен, вдъхновен. Щом изгуби тези енергии, той губи вдъхновението си и пада духом. Той губи цвета на лицето си, става мрачен. Видите ли, че някой пее от сърце, ще знаете, че той е хармонизирал своите енергии. Ако изведнъж го стреснат, той побледнява.
към втори вариант >>
Друг път природата е мрачна и сериозна.
(втори вариант)
Постойте между тях известно време, за да почувствувате упоението им. В образа на природата има нещо красиво, което ние не виждаме. Има една невидима ръка, която прави това съчетание, което ние правилно схващаме. Това е образът па Бога, Който се изразява в природата. Някога природата ни се вижда по-хубава: небето и слънцето ни се виждат по-хубави, по-светли.
Друг път природата е мрачна и сериозна.
– Стават ли тия промени в природата? – Не. Когато ние не живеем добре, хвърляме сянка и виждаме образа на Бога мрачен.
към втори вариант >>
Ще кажете, че всички сте готови.
(втори вариант)
Той е строг към всеки, който не изпълнява Неговите закони. С хиляди години човек ще изкупва своите погрешки и престъпления. Вложете в себе си образа на любовта. Този образ внася в човека мир и радост. Питам: Колко от вас сте готови да влезете в огъня на любовта?
Ще кажете, че всички сте готови.
Може да сте готови, но не сте точни. Ако закъснеете половин минута, ще изгубите условията. В този огън се влиза точно навреме и се излиза точно навреме. Някои светии са живели по 20 – 30 години в пустинята, в очакване, именно, на този момент – да влязат в огъня на любовта. Небето се отваря и затваря точно навреме.
към втори вариант >>
Когато тези енергии са възходящи, човек се чувствува разположен, вдъхновен.
(втори вариант)
Има неща, за които и милиони да ми давате, няма да ви ги кажа. Знаете, че най-свещеното нещо, след главата на човека, е лицето му. То е външната страна, т. е. образът на човека. Някога енергиите в човека се събират на лицето и тогава по него може да се чете, като по книга.
Когато тези енергии са възходящи, човек се чувствува разположен, вдъхновен.
Щом изгуби тези енергии, той губи вдъхновението си и пада духом. Той губи цвета на лицето си, става мрачен. Видите ли, че някой пее от сърце, ще знаете, че той е хармонизирал своите енергии. Ако изведнъж го стреснат, той побледнява. Белият цвят означава чистота, но в случая, не е на място.
към втори вариант >>
– Стават ли тия промени в природата?
(втори вариант)
В образа на природата има нещо красиво, което ние не виждаме. Има една невидима ръка, която прави това съчетание, което ние правилно схващаме. Това е образът па Бога, Който се изразява в природата. Някога природата ни се вижда по-хубава: небето и слънцето ни се виждат по-хубави, по-светли. Друг път природата е мрачна и сериозна.
– Стават ли тия промени в природата?
– Не. Когато ние не живеем добре, хвърляме сянка и виждаме образа на Бога мрачен.
към втори вариант >>
Може да сте готови, но не сте точни.
(втори вариант)
С хиляди години човек ще изкупва своите погрешки и престъпления. Вложете в себе си образа на любовта. Този образ внася в човека мир и радост. Питам: Колко от вас сте готови да влезете в огъня на любовта? Ще кажете, че всички сте готови.
Може да сте готови, но не сте точни.
Ако закъснеете половин минута, ще изгубите условията. В този огън се влиза точно навреме и се излиза точно навреме. Някои светии са живели по 20 – 30 години в пустинята, в очакване, именно, на този момент – да влязат в огъня на любовта. Небето се отваря и затваря точно навреме. Щом се отвори, влез, без да му мислиш много.
към втори вариант >>
Щом изгуби тези енергии, той губи вдъхновението си и пада духом.
(втори вариант)
Знаете, че най-свещеното нещо, след главата на човека, е лицето му. То е външната страна, т. е. образът на човека. Някога енергиите в човека се събират на лицето и тогава по него може да се чете, като по книга. Когато тези енергии са възходящи, човек се чувствува разположен, вдъхновен.
Щом изгуби тези енергии, той губи вдъхновението си и пада духом.
Той губи цвета на лицето си, става мрачен. Видите ли, че някой пее от сърце, ще знаете, че той е хармонизирал своите енергии. Ако изведнъж го стреснат, той побледнява. Белият цвят означава чистота, но в случая, не е на място. Христос пита: "Чий е този образ?
към втори вариант >>
– Не.
(втори вариант)
Има една невидима ръка, която прави това съчетание, което ние правилно схващаме. Това е образът па Бога, Който се изразява в природата. Някога природата ни се вижда по-хубава: небето и слънцето ни се виждат по-хубави, по-светли. Друг път природата е мрачна и сериозна. – Стават ли тия промени в природата?
– Не.
Когато ние не живеем добре, хвърляме сянка и виждаме образа на Бога мрачен.
към втори вариант >>
Ако закъснеете половин минута, ще изгубите условията.
(втори вариант)
Вложете в себе си образа на любовта. Този образ внася в човека мир и радост. Питам: Колко от вас сте готови да влезете в огъня на любовта? Ще кажете, че всички сте готови. Може да сте готови, но не сте точни.
Ако закъснеете половин минута, ще изгубите условията.
В този огън се влиза точно навреме и се излиза точно навреме. Някои светии са живели по 20 – 30 години в пустинята, в очакване, именно, на този момент – да влязат в огъня на любовта. Небето се отваря и затваря точно навреме. Щом се отвори, влез, без да му мислиш много. "Ще влезеш, ще излезеш и паша ще намериш."
към втори вариант >>
Той губи цвета на лицето си, става мрачен.
(втори вариант)
То е външната страна, т. е. образът на човека. Някога енергиите в човека се събират на лицето и тогава по него може да се чете, като по книга. Когато тези енергии са възходящи, човек се чувствува разположен, вдъхновен. Щом изгуби тези енергии, той губи вдъхновението си и пада духом.
Той губи цвета на лицето си, става мрачен.
Видите ли, че някой пее от сърце, ще знаете, че той е хармонизирал своите енергии. Ако изведнъж го стреснат, той побледнява. Белият цвят означава чистота, но в случая, не е на място. Христос пита: "Чий е този образ? " Да познаваш образа на човека и да го разбираш, това е цяла наука.
към втори вариант >>
Когато ние не живеем добре, хвърляме сянка и виждаме образа на Бога мрачен.
(втори вариант)
Това е образът па Бога, Който се изразява в природата. Някога природата ни се вижда по-хубава: небето и слънцето ни се виждат по-хубави, по-светли. Друг път природата е мрачна и сериозна. – Стават ли тия промени в природата? – Не.
Когато ние не живеем добре, хвърляме сянка и виждаме образа на Бога мрачен.
към втори вариант >>
В този огън се влиза точно навреме и се излиза точно навреме.
(втори вариант)
Този образ внася в човека мир и радост. Питам: Колко от вас сте готови да влезете в огъня на любовта? Ще кажете, че всички сте готови. Може да сте готови, но не сте точни. Ако закъснеете половин минута, ще изгубите условията.
В този огън се влиза точно навреме и се излиза точно навреме.
Някои светии са живели по 20 – 30 години в пустинята, в очакване, именно, на този момент – да влязат в огъня на любовта. Небето се отваря и затваря точно навреме. Щом се отвори, влез, без да му мислиш много. "Ще влезеш, ще излезеш и паша ще намериш."
към втори вариант >>
Видите ли, че някой пее от сърце, ще знаете, че той е хармонизирал своите енергии.
(втори вариант)
образът на човека. Някога енергиите в човека се събират на лицето и тогава по него може да се чете, като по книга. Когато тези енергии са възходящи, човек се чувствува разположен, вдъхновен. Щом изгуби тези енергии, той губи вдъхновението си и пада духом. Той губи цвета на лицето си, става мрачен.
Видите ли, че някой пее от сърце, ще знаете, че той е хармонизирал своите енергии.
Ако изведнъж го стреснат, той побледнява. Белият цвят означава чистота, но в случая, не е на място. Христос пита: "Чий е този образ? " Да познаваш образа на човека и да го разбираш, това е цяла наука. Тя е необходима, както за обикновения човек, така и за духовния.
към втори вариант >>
Всичко в природата е живо.
(втори вариант)
Всичко в природата е живо.
Тя ни говори, но ние не разбираме нейния език. Спреш се при едно дърво, то ти казва: Ти защо взе кравата на онази вдовица? Тя плаче, знаеш ли това? Минаваш покрай един извор и се спираш да пиеш вода. Изворът ти говори: Ти пиеш моята вода, но аз съжалявам, че влизам в тебе.
към втори вариант >>
Някои светии са живели по 20 – 30 години в пустинята, в очакване, именно, на този момент – да влязат в огъня на любовта.
(втори вариант)
Питам: Колко от вас сте готови да влезете в огъня на любовта? Ще кажете, че всички сте готови. Може да сте готови, но не сте точни. Ако закъснеете половин минута, ще изгубите условията. В този огън се влиза точно навреме и се излиза точно навреме.
Някои светии са живели по 20 – 30 години в пустинята, в очакване, именно, на този момент – да влязат в огъня на любовта.
Небето се отваря и затваря точно навреме. Щом се отвори, влез, без да му мислиш много. "Ще влезеш, ще излезеш и паша ще намериш."
към втори вариант >>
Ако изведнъж го стреснат, той побледнява.
(втори вариант)
Някога енергиите в човека се събират на лицето и тогава по него може да се чете, като по книга. Когато тези енергии са възходящи, човек се чувствува разположен, вдъхновен. Щом изгуби тези енергии, той губи вдъхновението си и пада духом. Той губи цвета на лицето си, става мрачен. Видите ли, че някой пее от сърце, ще знаете, че той е хармонизирал своите енергии.
Ако изведнъж го стреснат, той побледнява.
Белият цвят означава чистота, но в случая, не е на място. Христос пита: "Чий е този образ? " Да познаваш образа на човека и да го разбираш, това е цяла наука. Тя е необходима, както за обикновения човек, така и за духовния. Човек трябва, първо да познава себе си.
към втори вариант >>
Тя ни говори, но ние не разбираме нейния език.
(втори вариант)
Всичко в природата е живо.
Тя ни говори, но ние не разбираме нейния език.
Спреш се при едно дърво, то ти казва: Ти защо взе кравата на онази вдовица? Тя плаче, знаеш ли това? Минаваш покрай един извор и се спираш да пиеш вода. Изворът ти говори: Ти пиеш моята вода, но аз съжалявам, че влизам в тебе. Онзи ден ти обра и уби брата си.
към втори вариант >>
Небето се отваря и затваря точно навреме.
(втори вариант)
Ще кажете, че всички сте готови. Може да сте готови, но не сте точни. Ако закъснеете половин минута, ще изгубите условията. В този огън се влиза точно навреме и се излиза точно навреме. Някои светии са живели по 20 – 30 години в пустинята, в очакване, именно, на този момент – да влязат в огъня на любовта.
Небето се отваря и затваря точно навреме.
Щом се отвори, влез, без да му мислиш много. "Ще влезеш, ще излезеш и паша ще намериш."
към втори вариант >>
Белият цвят означава чистота, но в случая, не е на място.
(втори вариант)
Когато тези енергии са възходящи, човек се чувствува разположен, вдъхновен. Щом изгуби тези енергии, той губи вдъхновението си и пада духом. Той губи цвета на лицето си, става мрачен. Видите ли, че някой пее от сърце, ще знаете, че той е хармонизирал своите енергии. Ако изведнъж го стреснат, той побледнява.
Белият цвят означава чистота, но в случая, не е на място.
Христос пита: "Чий е този образ? " Да познаваш образа на човека и да го разбираш, това е цяла наука. Тя е необходима, както за обикновения човек, така и за духовния. Човек трябва, първо да познава себе си. Не с лесно да станеш духовен или да направиш другиго такъв.
към втори вариант >>
Спреш се при едно дърво, то ти казва: Ти защо взе кравата на онази вдовица?
(втори вариант)
Всичко в природата е живо. Тя ни говори, но ние не разбираме нейния език.
Спреш се при едно дърво, то ти казва: Ти защо взе кравата на онази вдовица?
Тя плаче, знаеш ли това? Минаваш покрай един извор и се спираш да пиеш вода. Изворът ти говори: Ти пиеш моята вода, но аз съжалявам, че влизам в тебе. Онзи ден ти обра и уби брата си. – Но аз съм жаден, трябва да пия.
към втори вариант >>
Щом се отвори, влез, без да му мислиш много.
(втори вариант)
Може да сте готови, но не сте точни. Ако закъснеете половин минута, ще изгубите условията. В този огън се влиза точно навреме и се излиза точно навреме. Някои светии са живели по 20 – 30 години в пустинята, в очакване, именно, на този момент – да влязат в огъня на любовта. Небето се отваря и затваря точно навреме.
Щом се отвори, влез, без да му мислиш много.
"Ще влезеш, ще излезеш и паша ще намериш."
към втори вариант >>
Христос пита: "Чий е този образ?
(втори вариант)
Щом изгуби тези енергии, той губи вдъхновението си и пада духом. Той губи цвета на лицето си, става мрачен. Видите ли, че някой пее от сърце, ще знаете, че той е хармонизирал своите енергии. Ако изведнъж го стреснат, той побледнява. Белият цвят означава чистота, но в случая, не е на място.
Христос пита: "Чий е този образ?
" Да познаваш образа на човека и да го разбираш, това е цяла наука. Тя е необходима, както за обикновения човек, така и за духовния. Човек трябва, първо да познава себе си. Не с лесно да станеш духовен или да направиш другиго такъв. Човек се ражда духовен, отпосле той не може да стане такъв.
към втори вариант >>
Тя плаче, знаеш ли това?
(втори вариант)
Всичко в природата е живо. Тя ни говори, но ние не разбираме нейния език. Спреш се при едно дърво, то ти казва: Ти защо взе кравата на онази вдовица?
Тя плаче, знаеш ли това?
Минаваш покрай един извор и се спираш да пиеш вода. Изворът ти говори: Ти пиеш моята вода, но аз съжалявам, че влизам в тебе. Онзи ден ти обра и уби брата си. – Но аз съм жаден, трябва да пия. Обаче, като се върнеш в къщи, чувствуваш се неспокоен, съвестта те бори.
към втори вариант >>
"Ще влезеш, ще излезеш и паша ще намериш."
(втори вариант)
Ако закъснеете половин минута, ще изгубите условията. В този огън се влиза точно навреме и се излиза точно навреме. Някои светии са живели по 20 – 30 години в пустинята, в очакване, именно, на този момент – да влязат в огъня на любовта. Небето се отваря и затваря точно навреме. Щом се отвори, влез, без да му мислиш много.
"Ще влезеш, ще излезеш и паша ще намериш."
към втори вариант >>
" Да познаваш образа на човека и да го разбираш, това е цяла наука.
(втори вариант)
Той губи цвета на лицето си, става мрачен. Видите ли, че някой пее от сърце, ще знаете, че той е хармонизирал своите енергии. Ако изведнъж го стреснат, той побледнява. Белият цвят означава чистота, но в случая, не е на място. Христос пита: "Чий е този образ?
" Да познаваш образа на човека и да го разбираш, това е цяла наука.
Тя е необходима, както за обикновения човек, така и за духовния. Човек трябва, първо да познава себе си. Не с лесно да станеш духовен или да направиш другиго такъв. Човек се ражда духовен, отпосле той не може да стане такъв. То е резултат от дейността на човека отпреди хиляди години.
към втори вариант >>
Минаваш покрай един извор и се спираш да пиеш вода.
(втори вариант)
Всичко в природата е живо. Тя ни говори, но ние не разбираме нейния език. Спреш се при едно дърво, то ти казва: Ти защо взе кравата на онази вдовица? Тя плаче, знаеш ли това?
Минаваш покрай един извор и се спираш да пиеш вода.
Изворът ти говори: Ти пиеш моята вода, но аз съжалявам, че влизам в тебе. Онзи ден ти обра и уби брата си. – Но аз съм жаден, трябва да пия. Обаче, като се върнеш в къщи, чувствуваш се неспокоен, съвестта те бори. И после философствуваш, какво е съвест.
към втори вариант >>
"Чий е този образ?
(втори вариант)
"Чий е този образ?
" У вас ще остане мисълта: Вярно ли е това, което ни се говори? Направете опита, който ви казах, и ще се убедите, че великото, възвишеното в света е във връзката на човешката душа с Бога, с майката на любовта. Тази връзка осмисля живота. Лицето на такъв човек е светещо. Той е видял Бога; той е идеалният човек в света.
към втори вариант >>
Тя е необходима, както за обикновения човек, така и за духовния.
(втори вариант)
Видите ли, че някой пее от сърце, ще знаете, че той е хармонизирал своите енергии. Ако изведнъж го стреснат, той побледнява. Белият цвят означава чистота, но в случая, не е на място. Христос пита: "Чий е този образ? " Да познаваш образа на човека и да го разбираш, това е цяла наука.
Тя е необходима, както за обикновения човек, така и за духовния.
Човек трябва, първо да познава себе си. Не с лесно да станеш духовен или да направиш другиго такъв. Човек се ражда духовен, отпосле той не може да стане такъв. То е резултат от дейността на човека отпреди хиляди години. Векове и хилядолетия са нужни да се създаде един духовен човек.
към втори вариант >>
Изворът ти говори: Ти пиеш моята вода, но аз съжалявам, че влизам в тебе.
(втори вариант)
Всичко в природата е живо. Тя ни говори, но ние не разбираме нейния език. Спреш се при едно дърво, то ти казва: Ти защо взе кравата на онази вдовица? Тя плаче, знаеш ли това? Минаваш покрай един извор и се спираш да пиеш вода.
Изворът ти говори: Ти пиеш моята вода, но аз съжалявам, че влизам в тебе.
Онзи ден ти обра и уби брата си. – Но аз съм жаден, трябва да пия. Обаче, като се върнеш в къщи, чувствуваш се неспокоен, съвестта те бори. И после философствуваш, какво е съвест. Мислите, желанията, действията, които ни занимават сега, на кого са?
към втори вариант >>
" У вас ще остане мисълта: Вярно ли е това, което ни се говори?
(втори вариант)
"Чий е този образ?
" У вас ще остане мисълта: Вярно ли е това, което ни се говори?
Направете опита, който ви казах, и ще се убедите, че великото, възвишеното в света е във връзката на човешката душа с Бога, с майката на любовта. Тази връзка осмисля живота. Лицето на такъв човек е светещо. Той е видял Бога; той е идеалният човек в света. Какво, ще кажете за момъка, който постоянно носи в сърцето си образа на своята възлюбена?
към втори вариант >>
Човек трябва, първо да познава себе си.
(втори вариант)
Ако изведнъж го стреснат, той побледнява. Белият цвят означава чистота, но в случая, не е на място. Христос пита: "Чий е този образ? " Да познаваш образа на човека и да го разбираш, това е цяла наука. Тя е необходима, както за обикновения човек, така и за духовния.
Човек трябва, първо да познава себе си.
Не с лесно да станеш духовен или да направиш другиго такъв. Човек се ражда духовен, отпосле той не може да стане такъв. То е резултат от дейността на човека отпреди хиляди години. Векове и хилядолетия са нужни да се създаде един духовен човек. Така е създадено и човешкото лице.
към втори вариант >>
Онзи ден ти обра и уби брата си.
(втори вариант)
Тя ни говори, но ние не разбираме нейния език. Спреш се при едно дърво, то ти казва: Ти защо взе кравата на онази вдовица? Тя плаче, знаеш ли това? Минаваш покрай един извор и се спираш да пиеш вода. Изворът ти говори: Ти пиеш моята вода, но аз съжалявам, че влизам в тебе.
Онзи ден ти обра и уби брата си.
– Но аз съм жаден, трябва да пия. Обаче, като се върнеш в къщи, чувствуваш се неспокоен, съвестта те бори. И после философствуваш, какво е съвест. Мислите, желанията, действията, които ни занимават сега, на кого са? На Бога ли са?
към втори вариант >>
Направете опита, който ви казах, и ще се убедите, че великото, възвишеното в света е във връзката на човешката душа с Бога, с майката на любовта.
(втори вариант)
"Чий е този образ? " У вас ще остане мисълта: Вярно ли е това, което ни се говори?
Направете опита, който ви казах, и ще се убедите, че великото, възвишеното в света е във връзката на човешката душа с Бога, с майката на любовта.
Тази връзка осмисля живота. Лицето на такъв човек е светещо. Той е видял Бога; той е идеалният човек в света. Какво, ще кажете за момъка, който постоянно носи в сърцето си образа на своята възлюбена? Той е кротък, нежен, мил, внимателен с всички.
към втори вариант >>
Не с лесно да станеш духовен или да направиш другиго такъв.
(втори вариант)
Белият цвят означава чистота, но в случая, не е на място. Христос пита: "Чий е този образ? " Да познаваш образа на човека и да го разбираш, това е цяла наука. Тя е необходима, както за обикновения човек, така и за духовния. Човек трябва, първо да познава себе си.
Не с лесно да станеш духовен или да направиш другиго такъв.
Човек се ражда духовен, отпосле той не може да стане такъв. То е резултат от дейността на човека отпреди хиляди години. Векове и хилядолетия са нужни да се създаде един духовен човек. Така е създадено и човешкото лице. Ако искате да познаете себе си, носете си по едно огледалце и често се оглеждайте.
към втори вариант >>
– Но аз съм жаден, трябва да пия.
(втори вариант)
Спреш се при едно дърво, то ти казва: Ти защо взе кравата на онази вдовица? Тя плаче, знаеш ли това? Минаваш покрай един извор и се спираш да пиеш вода. Изворът ти говори: Ти пиеш моята вода, но аз съжалявам, че влизам в тебе. Онзи ден ти обра и уби брата си.
– Но аз съм жаден, трябва да пия.
Обаче, като се върнеш в къщи, чувствуваш се неспокоен, съвестта те бори. И после философствуваш, какво е съвест. Мислите, желанията, действията, които ни занимават сега, на кого са? На Бога ли са? Досега аз не съм срещал още общество, дето хората да бъдат снизходителни към другите.
към втори вариант >>
Тази връзка осмисля живота.
(втори вариант)
"Чий е този образ? " У вас ще остане мисълта: Вярно ли е това, което ни се говори? Направете опита, който ви казах, и ще се убедите, че великото, възвишеното в света е във връзката на човешката душа с Бога, с майката на любовта.
Тази връзка осмисля живота.
Лицето на такъв човек е светещо. Той е видял Бога; той е идеалният човек в света. Какво, ще кажете за момъка, който постоянно носи в сърцето си образа на своята възлюбена? Той е кротък, нежен, мил, внимателен с всички. Той носи и поезия, и музика в себе си.
към втори вариант >>
Човек се ражда духовен, отпосле той не може да стане такъв.
(втори вариант)
Христос пита: "Чий е този образ? " Да познаваш образа на човека и да го разбираш, това е цяла наука. Тя е необходима, както за обикновения човек, така и за духовния. Човек трябва, първо да познава себе си. Не с лесно да станеш духовен или да направиш другиго такъв.
Човек се ражда духовен, отпосле той не може да стане такъв.
То е резултат от дейността на човека отпреди хиляди години. Векове и хилядолетия са нужни да се създаде един духовен човек. Така е създадено и човешкото лице. Ако искате да познаете себе си, носете си по едно огледалце и често се оглеждайте. Разгневиш се, веднага се огледай, да видиш, какви промени стават на лицето.
към втори вариант >>
Обаче, като се върнеш в къщи, чувствуваш се неспокоен, съвестта те бори.
(втори вариант)
Тя плаче, знаеш ли това? Минаваш покрай един извор и се спираш да пиеш вода. Изворът ти говори: Ти пиеш моята вода, но аз съжалявам, че влизам в тебе. Онзи ден ти обра и уби брата си. – Но аз съм жаден, трябва да пия.
Обаче, като се върнеш в къщи, чувствуваш се неспокоен, съвестта те бори.
И после философствуваш, какво е съвест. Мислите, желанията, действията, които ни занимават сега, на кого са? На Бога ли са? Досега аз не съм срещал още общество, дето хората да бъдат снизходителни към другите. Даже у най-религиозните виждам користолюбие.
към втори вариант >>
Лицето на такъв човек е светещо.
(втори вариант)
"Чий е този образ? " У вас ще остане мисълта: Вярно ли е това, което ни се говори? Направете опита, който ви казах, и ще се убедите, че великото, възвишеното в света е във връзката на човешката душа с Бога, с майката на любовта. Тази връзка осмисля живота.
Лицето на такъв човек е светещо.
Той е видял Бога; той е идеалният човек в света. Какво, ще кажете за момъка, който постоянно носи в сърцето си образа на своята възлюбена? Той е кротък, нежен, мил, внимателен с всички. Той носи и поезия, и музика в себе си. Това значи, да носиш образа на своята възлюбена.
към втори вариант >>
То е резултат от дейността на човека отпреди хиляди години.
(втори вариант)
" Да познаваш образа на човека и да го разбираш, това е цяла наука. Тя е необходима, както за обикновения човек, така и за духовния. Човек трябва, първо да познава себе си. Не с лесно да станеш духовен или да направиш другиго такъв. Човек се ражда духовен, отпосле той не може да стане такъв.
То е резултат от дейността на човека отпреди хиляди години.
Векове и хилядолетия са нужни да се създаде един духовен човек. Така е създадено и човешкото лице. Ако искате да познаете себе си, носете си по едно огледалце и често се оглеждайте. Разгневиш се, веднага се огледай, да видиш, какви промени стават на лицето. Някога си добре разположен.
към втори вариант >>
И после философствуваш, какво е съвест.
(втори вариант)
Минаваш покрай един извор и се спираш да пиеш вода. Изворът ти говори: Ти пиеш моята вода, но аз съжалявам, че влизам в тебе. Онзи ден ти обра и уби брата си. – Но аз съм жаден, трябва да пия. Обаче, като се върнеш в къщи, чувствуваш се неспокоен, съвестта те бори.
И после философствуваш, какво е съвест.
Мислите, желанията, действията, които ни занимават сега, на кого са? На Бога ли са? Досега аз не съм срещал още общество, дето хората да бъдат снизходителни към другите. Даже у най-религиозните виждам користолюбие. Казвате: Той не знае да говори.
към втори вариант >>
Той е видял Бога; той е идеалният човек в света.
(втори вариант)
"Чий е този образ? " У вас ще остане мисълта: Вярно ли е това, което ни се говори? Направете опита, който ви казах, и ще се убедите, че великото, възвишеното в света е във връзката на човешката душа с Бога, с майката на любовта. Тази връзка осмисля живота. Лицето на такъв човек е светещо.
Той е видял Бога; той е идеалният човек в света.
Какво, ще кажете за момъка, който постоянно носи в сърцето си образа на своята възлюбена? Той е кротък, нежен, мил, внимателен с всички. Той носи и поезия, и музика в себе си. Това значи, да носиш образа на своята възлюбена. Мислите ли, че ако образът на Бога влезе във вашата душа, няма да произведе велика промяна във вас?
към втори вариант >>
Векове и хилядолетия са нужни да се създаде един духовен човек.
(втори вариант)
Тя е необходима, както за обикновения човек, така и за духовния. Човек трябва, първо да познава себе си. Не с лесно да станеш духовен или да направиш другиго такъв. Човек се ражда духовен, отпосле той не може да стане такъв. То е резултат от дейността на човека отпреди хиляди години.
Векове и хилядолетия са нужни да се създаде един духовен човек.
Така е създадено и човешкото лице. Ако искате да познаете себе си, носете си по едно огледалце и често се оглеждайте. Разгневиш се, веднага се огледай, да видиш, какви промени стават на лицето. Някога си добре разположен. Пак се огледай.
към втори вариант >>
Мислите, желанията, действията, които ни занимават сега, на кого са?
(втори вариант)
Изворът ти говори: Ти пиеш моята вода, но аз съжалявам, че влизам в тебе. Онзи ден ти обра и уби брата си. – Но аз съм жаден, трябва да пия. Обаче, като се върнеш в къщи, чувствуваш се неспокоен, съвестта те бори. И после философствуваш, какво е съвест.
Мислите, желанията, действията, които ни занимават сега, на кого са?
На Бога ли са? Досега аз не съм срещал още общество, дето хората да бъдат снизходителни към другите. Даже у най-религиозните виждам користолюбие. Казвате: Той не знае да говори. – Ами кой знае да говори?
към втори вариант >>
Какво, ще кажете за момъка, който постоянно носи в сърцето си образа на своята възлюбена?
(втори вариант)
" У вас ще остане мисълта: Вярно ли е това, което ни се говори? Направете опита, който ви казах, и ще се убедите, че великото, възвишеното в света е във връзката на човешката душа с Бога, с майката на любовта. Тази връзка осмисля живота. Лицето на такъв човек е светещо. Той е видял Бога; той е идеалният човек в света.
Какво, ще кажете за момъка, който постоянно носи в сърцето си образа на своята възлюбена?
Той е кротък, нежен, мил, внимателен с всички. Той носи и поезия, и музика в себе си. Това значи, да носиш образа на своята възлюбена. Мислите ли, че ако образът на Бога влезе във вашата душа, няма да произведе велика промяна във вас? Няма по-велика сила от любовта.
към втори вариант >>
Така е създадено и човешкото лице.
(втори вариант)
Човек трябва, първо да познава себе си. Не с лесно да станеш духовен или да направиш другиго такъв. Човек се ражда духовен, отпосле той не може да стане такъв. То е резултат от дейността на човека отпреди хиляди години. Векове и хилядолетия са нужни да се създаде един духовен човек.
Така е създадено и човешкото лице.
Ако искате да познаете себе си, носете си по едно огледалце и често се оглеждайте. Разгневиш се, веднага се огледай, да видиш, какви промени стават на лицето. Някога си добре разположен. Пак се огледай. Сравни израза на лицето си в първия и втория случай.
към втори вариант >>
На Бога ли са?
(втори вариант)
Онзи ден ти обра и уби брата си. – Но аз съм жаден, трябва да пия. Обаче, като се върнеш в къщи, чувствуваш се неспокоен, съвестта те бори. И после философствуваш, какво е съвест. Мислите, желанията, действията, които ни занимават сега, на кого са?
На Бога ли са?
Досега аз не съм срещал още общество, дето хората да бъдат снизходителни към другите. Даже у най-религиозните виждам користолюбие. Казвате: Той не знае да говори. – Ами кой знае да говори? – Той не е идеален.
към втори вариант >>
Той е кротък, нежен, мил, внимателен с всички.
(втори вариант)
Направете опита, който ви казах, и ще се убедите, че великото, възвишеното в света е във връзката на човешката душа с Бога, с майката на любовта. Тази връзка осмисля живота. Лицето на такъв човек е светещо. Той е видял Бога; той е идеалният човек в света. Какво, ще кажете за момъка, който постоянно носи в сърцето си образа на своята възлюбена?
Той е кротък, нежен, мил, внимателен с всички.
Той носи и поезия, и музика в себе си. Това значи, да носиш образа на своята възлюбена. Мислите ли, че ако образът на Бога влезе във вашата душа, няма да произведе велика промяна във вас? Няма по-велика сила от любовта. Когато момата търси любовта, всъщност, тя търси свещения образ на Бога.
към втори вариант >>
Ако искате да познаете себе си, носете си по едно огледалце и често се оглеждайте.
(втори вариант)
Не с лесно да станеш духовен или да направиш другиго такъв. Човек се ражда духовен, отпосле той не може да стане такъв. То е резултат от дейността на човека отпреди хиляди години. Векове и хилядолетия са нужни да се създаде един духовен човек. Така е създадено и човешкото лице.
Ако искате да познаете себе си, носете си по едно огледалце и често се оглеждайте.
Разгневиш се, веднага се огледай, да видиш, какви промени стават на лицето. Някога си добре разположен. Пак се огледай. Сравни израза на лицето си в първия и втория случай. Ти си търговец, минаваш за религиозен.
към втори вариант >>
Досега аз не съм срещал още общество, дето хората да бъдат снизходителни към другите.
(втори вариант)
– Но аз съм жаден, трябва да пия. Обаче, като се върнеш в къщи, чувствуваш се неспокоен, съвестта те бори. И после философствуваш, какво е съвест. Мислите, желанията, действията, които ни занимават сега, на кого са? На Бога ли са?
Досега аз не съм срещал още общество, дето хората да бъдат снизходителни към другите.
Даже у най-религиозните виждам користолюбие. Казвате: Той не знае да говори. – Ами кой знае да говори? – Той не е идеален. – Ами кой от вас е идеален?
към втори вариант >>
Той носи и поезия, и музика в себе си.
(втори вариант)
Тази връзка осмисля живота. Лицето на такъв човек е светещо. Той е видял Бога; той е идеалният човек в света. Какво, ще кажете за момъка, който постоянно носи в сърцето си образа на своята възлюбена? Той е кротък, нежен, мил, внимателен с всички.
Той носи и поезия, и музика в себе си.
Това значи, да носиш образа на своята възлюбена. Мислите ли, че ако образът на Бога влезе във вашата душа, няма да произведе велика промяна във вас? Няма по-велика сила от любовта. Когато момата търси любовта, всъщност, тя търси свещения образ на Бога. Когато момъкът търси любовта, и той се стреми към свещения образ на Бога.
към втори вариант >>
Разгневиш се, веднага се огледай, да видиш, какви промени стават на лицето.
(втори вариант)
Човек се ражда духовен, отпосле той не може да стане такъв. То е резултат от дейността на човека отпреди хиляди години. Векове и хилядолетия са нужни да се създаде един духовен човек. Така е създадено и човешкото лице. Ако искате да познаете себе си, носете си по едно огледалце и често се оглеждайте.
Разгневиш се, веднага се огледай, да видиш, какви промени стават на лицето.
Някога си добре разположен. Пак се огледай. Сравни израза на лицето си в първия и втория случай. Ти си търговец, минаваш за религиозен. Говориш на хората меко, деликатно, всъщност, кроиш лош план.
към втори вариант >>
Даже у най-религиозните виждам користолюбие.
(втори вариант)
Обаче, като се върнеш в къщи, чувствуваш се неспокоен, съвестта те бори. И после философствуваш, какво е съвест. Мислите, желанията, действията, които ни занимават сега, на кого са? На Бога ли са? Досега аз не съм срещал още общество, дето хората да бъдат снизходителни към другите.
Даже у най-религиозните виждам користолюбие.
Казвате: Той не знае да говори. – Ами кой знае да говори? – Той не е идеален. – Ами кой от вас е идеален? Знаете ли, какво значи да имате Божествен мир, онова Божествено благоволение, онази висша любов, онази висша интелигентност?
към втори вариант >>
Това значи, да носиш образа на своята възлюбена.
(втори вариант)
Лицето на такъв човек е светещо. Той е видял Бога; той е идеалният човек в света. Какво, ще кажете за момъка, който постоянно носи в сърцето си образа на своята възлюбена? Той е кротък, нежен, мил, внимателен с всички. Той носи и поезия, и музика в себе си.
Това значи, да носиш образа на своята възлюбена.
Мислите ли, че ако образът на Бога влезе във вашата душа, няма да произведе велика промяна във вас? Няма по-велика сила от любовта. Когато момата търси любовта, всъщност, тя търси свещения образ на Бога. Когато момъкът търси любовта, и той се стреми към свещения образ на Бога. Всички хора търсят този свещен образ.
към втори вариант >>
Някога си добре разположен.
(втори вариант)
То е резултат от дейността на човека отпреди хиляди години. Векове и хилядолетия са нужни да се създаде един духовен човек. Така е създадено и човешкото лице. Ако искате да познаете себе си, носете си по едно огледалце и често се оглеждайте. Разгневиш се, веднага се огледай, да видиш, какви промени стават на лицето.
Някога си добре разположен.
Пак се огледай. Сравни израза на лицето си в първия и втория случай. Ти си търговец, минаваш за религиозен. Говориш на хората меко, деликатно, всъщност, кроиш лош план. Огледай се веднага в огледалото.
към втори вариант >>
Казвате: Той не знае да говори.
(втори вариант)
И после философствуваш, какво е съвест. Мислите, желанията, действията, които ни занимават сега, на кого са? На Бога ли са? Досега аз не съм срещал още общество, дето хората да бъдат снизходителни към другите. Даже у най-религиозните виждам користолюбие.
Казвате: Той не знае да говори.
– Ами кой знае да говори? – Той не е идеален. – Ами кой от вас е идеален? Знаете ли, какво значи да имате Божествен мир, онова Божествено благоволение, онази висша любов, онази висша интелигентност? Знаете ли, как се чувствувам, че съм във връзка с вас, и вие във връзка с мене?
към втори вариант >>
Мислите ли, че ако образът на Бога влезе във вашата душа, няма да произведе велика промяна във вас?
(втори вариант)
Той е видял Бога; той е идеалният човек в света. Какво, ще кажете за момъка, който постоянно носи в сърцето си образа на своята възлюбена? Той е кротък, нежен, мил, внимателен с всички. Той носи и поезия, и музика в себе си. Това значи, да носиш образа на своята възлюбена.
Мислите ли, че ако образът на Бога влезе във вашата душа, няма да произведе велика промяна във вас?
Няма по-велика сила от любовта. Когато момата търси любовта, всъщност, тя търси свещения образ на Бога. Когато момъкът търси любовта, и той се стреми към свещения образ на Бога. Всички хора търсят този свещен образ. Той е възлюбеният на човешката душа.
към втори вариант >>
Пак се огледай.
(втори вариант)
Векове и хилядолетия са нужни да се създаде един духовен човек. Така е създадено и човешкото лице. Ако искате да познаете себе си, носете си по едно огледалце и често се оглеждайте. Разгневиш се, веднага се огледай, да видиш, какви промени стават на лицето. Някога си добре разположен.
Пак се огледай.
Сравни израза на лицето си в първия и втория случай. Ти си търговец, минаваш за религиозен. Говориш на хората меко, деликатно, всъщност, кроиш лош план. Огледай се веднага в огледалото. На лицето ти се отбелязва не външната деликатна обхода, а скритите лоши намерения.
към втори вариант >>
– Ами кой знае да говори?
(втори вариант)
Мислите, желанията, действията, които ни занимават сега, на кого са? На Бога ли са? Досега аз не съм срещал още общество, дето хората да бъдат снизходителни към другите. Даже у най-религиозните виждам користолюбие. Казвате: Той не знае да говори.
– Ами кой знае да говори?
– Той не е идеален. – Ами кой от вас е идеален? Знаете ли, какво значи да имате Божествен мир, онова Божествено благоволение, онази висша любов, онази висша интелигентност? Знаете ли, как се чувствувам, че съм във връзка с вас, и вие във връзка с мене?
към втори вариант >>
Няма по-велика сила от любовта.
(втори вариант)
Какво, ще кажете за момъка, който постоянно носи в сърцето си образа на своята възлюбена? Той е кротък, нежен, мил, внимателен с всички. Той носи и поезия, и музика в себе си. Това значи, да носиш образа на своята възлюбена. Мислите ли, че ако образът на Бога влезе във вашата душа, няма да произведе велика промяна във вас?
Няма по-велика сила от любовта.
Когато момата търси любовта, всъщност, тя търси свещения образ на Бога. Когато момъкът търси любовта, и той се стреми към свещения образ на Бога. Всички хора търсят този свещен образ. Той е възлюбеният на човешката душа. Свещен е животът, когато имаш този образ.
към втори вариант >>
Сравни израза на лицето си в първия и втория случай.
(втори вариант)
Така е създадено и човешкото лице. Ако искате да познаете себе си, носете си по едно огледалце и често се оглеждайте. Разгневиш се, веднага се огледай, да видиш, какви промени стават на лицето. Някога си добре разположен. Пак се огледай.
Сравни израза на лицето си в първия и втория случай.
Ти си търговец, минаваш за религиозен. Говориш на хората меко, деликатно, всъщност, кроиш лош план. Огледай се веднага в огледалото. На лицето ти се отбелязва не външната деликатна обхода, а скритите лоши намерения. Ако постъпваш често така, тази черта се предава и на бъдещето поколение.
към втори вариант >>
– Той не е идеален.
(втори вариант)
На Бога ли са? Досега аз не съм срещал още общество, дето хората да бъдат снизходителни към другите. Даже у най-религиозните виждам користолюбие. Казвате: Той не знае да говори. – Ами кой знае да говори?
– Той не е идеален.
– Ами кой от вас е идеален? Знаете ли, какво значи да имате Божествен мир, онова Божествено благоволение, онази висша любов, онази висша интелигентност? Знаете ли, как се чувствувам, че съм във връзка с вас, и вие във връзка с мене?
към втори вариант >>
НАГОРЕ