НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
462
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
462
:
1000
резултата в
4
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Здрави връзки
,
МОК
, София, 27.2.1927г.,
Кой е най-видният лекар?
(втори вариант)
Питам: по какво се отличават видните поети? Според вас кой е най-знаменитият съвременен поет в Европа? Тук, между вас, има доста поети. Или: кой е най-видният философ сега в Европа? Кой е най-видният композитор?
Кой е най-видният лекар?
Най-ученият човек кой е днес? (- В какво отношение?) Математика например.
към втори вариант >>
Най-ученият човек кой е днес?
(втори вариант)
Според вас кой е най-знаменитият съвременен поет в Европа? Тук, между вас, има доста поети. Или: кой е най-видният философ сега в Европа? Кой е най-видният композитор? Кой е най-видният лекар?
Най-ученият човек кой е днес?
(- В какво отношение?) Математика например.
към втори вариант >>
(- В какво отношение?) Математика например.
(втори вариант)
Тук, между вас, има доста поети. Или: кой е най-видният философ сега в Европа? Кой е най-видният композитор? Кой е най-видният лекар? Най-ученият човек кой е днес?
(- В какво отношение?) Математика например.
към втори вариант >>
Малките върхове имат цена в големите.
(втори вариант)
Малките върхове имат цена в големите.
Малките неща съществуват благодарение на големите. Благодарение на малките неща ние се забавляваме. Например някой седнал, цял ден пише. С какви малки работи той се занимава! Китайците пишат отгоре надолу, евреите – обратно.
към втори вариант >>
Малките неща съществуват благодарение на големите.
(втори вариант)
Малките върхове имат цена в големите.
Малките неща съществуват благодарение на големите.
Благодарение на малките неща ние се забавляваме. Например някой седнал, цял ден пише. С какви малки работи той се занимава! Китайците пишат отгоре надолу, евреите – обратно. Малките неща, това са приятни забавления.
към втори вариант >>
Благодарение на малките неща ние се забавляваме.
(втори вариант)
Малките върхове имат цена в големите. Малките неща съществуват благодарение на големите.
Благодарение на малките неща ние се забавляваме.
Например някой седнал, цял ден пише. С какви малки работи той се занимава! Китайците пишат отгоре надолу, евреите – обратно. Малките неща, това са приятни забавления. После, забелязали ли сте: при писането някои хора изядат постоянно по някоя буква.
към втори вариант >>
Например някой седнал, цял ден пише.
(втори вариант)
Малките върхове имат цена в големите. Малките неща съществуват благодарение на големите. Благодарение на малките неща ние се забавляваме.
Например някой седнал, цял ден пише.
С какви малки работи той се занимава! Китайците пишат отгоре надолу, евреите – обратно. Малките неща, това са приятни забавления. После, забелязали ли сте: при писането някои хора изядат постоянно по някоя буква. Някой не дописва.
към втори вариант >>
С какви малки работи той се занимава!
(втори вариант)
Малките върхове имат цена в големите. Малките неща съществуват благодарение на големите. Благодарение на малките неща ние се забавляваме. Например някой седнал, цял ден пише.
С какви малки работи той се занимава!
Китайците пишат отгоре надолу, евреите – обратно. Малките неща, това са приятни забавления. После, забелязали ли сте: при писането някои хора изядат постоянно по някоя буква. Някой не дописва. Като дойде до «ъ», той изчезва.
към втори вариант >>
Китайците пишат отгоре надолу, евреите – обратно.
(втори вариант)
Малките върхове имат цена в големите. Малките неща съществуват благодарение на големите. Благодарение на малките неща ние се забавляваме. Например някой седнал, цял ден пише. С какви малки работи той се занимава!
Китайците пишат отгоре надолу, евреите – обратно.
Малките неща, това са приятни забавления. После, забелязали ли сте: при писането някои хора изядат постоянно по някоя буква. Някой не дописва. Като дойде до «ъ», той изчезва. Разбира се, в тази, писмената реч, философите имат думата. Недописването.
към втори вариант >>
Малките неща, това са приятни забавления.
(втори вариант)
Малките неща съществуват благодарение на големите. Благодарение на малките неща ние се забавляваме. Например някой седнал, цял ден пише. С какви малки работи той се занимава! Китайците пишат отгоре надолу, евреите – обратно.
Малките неща, това са приятни забавления.
После, забелязали ли сте: при писането някои хора изядат постоянно по някоя буква. Някой не дописва. Като дойде до «ъ», той изчезва. Разбира се, в тази, писмената реч, философите имат думата. Недописването. Какъв смисъл «а», «б», «и» имат?
към втори вариант >>
После, забелязали ли сте: при писането някои хора изядат постоянно по някоя буква.
(втори вариант)
Благодарение на малките неща ние се забавляваме. Например някой седнал, цял ден пише. С какви малки работи той се занимава! Китайците пишат отгоре надолу, евреите – обратно. Малките неща, това са приятни забавления.
После, забелязали ли сте: при писането някои хора изядат постоянно по някоя буква.
Някой не дописва. Като дойде до «ъ», той изчезва. Разбира се, в тази, писмената реч, философите имат думата. Недописването. Какъв смисъл «а», «б», «и» имат? «А», то значи умният човек, който расте, всякога намира истината. Стенографски.
към втори вариант >>
Някой не дописва.
(втори вариант)
Например някой седнал, цял ден пише. С какви малки работи той се занимава! Китайците пишат отгоре надолу, евреите – обратно. Малките неща, това са приятни забавления. После, забелязали ли сте: при писането някои хора изядат постоянно по някоя буква.
Някой не дописва.
Като дойде до «ъ», той изчезва. Разбира се, в тази, писмената реч, философите имат думата. Недописването. Какъв смисъл «а», «б», «и» имат? «А», то значи умният човек, който расте, всякога намира истината. Стенографски.
към втори вариант >>
Като дойде до «ъ», той изчезва.
(втори вариант)
С какви малки работи той се занимава! Китайците пишат отгоре надолу, евреите – обратно. Малките неща, това са приятни забавления. После, забелязали ли сте: при писането някои хора изядат постоянно по някоя буква. Някой не дописва.
Като дойде до «ъ», той изчезва.
Разбира се, в тази, писмената реч, философите имат думата. Недописването. Какъв смисъл «а», «б», «и» имат? «А», то значи умният човек, който расте, всякога намира истината. Стенографски.
към втори вариант >>
Разбира се, в тази, писмената реч, философите имат думата. Недописването.
(втори вариант)
Китайците пишат отгоре надолу, евреите – обратно. Малките неща, това са приятни забавления. После, забелязали ли сте: при писането някои хора изядат постоянно по някоя буква. Някой не дописва. Като дойде до «ъ», той изчезва.
Разбира се, в тази, писмената реч, философите имат думата. Недописването.
Какъв смисъл «а», «б», «и» имат? «А», то значи умният човек, който расте, всякога намира истината. Стенографски.
към втори вариант >>
Какъв смисъл «а», «б», «и» имат?
(втори вариант)
Малките неща, това са приятни забавления. После, забелязали ли сте: при писането някои хора изядат постоянно по някоя буква. Някой не дописва. Като дойде до «ъ», той изчезва. Разбира се, в тази, писмената реч, философите имат думата. Недописването.
Какъв смисъл «а», «б», «и» имат?
«А», то значи умният човек, който расте, всякога намира истината. Стенографски.
към втори вариант >>
«А», то значи умният човек, който расте, всякога намира истината. Стенографски.
(втори вариант)
После, забелязали ли сте: при писането някои хора изядат постоянно по някоя буква. Някой не дописва. Като дойде до «ъ», той изчезва. Разбира се, в тази, писмената реч, философите имат думата. Недописването. Какъв смисъл «а», «б», «и» имат?
«А», то значи умният човек, който расте, всякога намира истината. Стенографски.
към втори вариант >>
Вий сте накрая на една епоха, от която трябва да се ползувате.
(втори вариант)
Вий сте накрая на една епоха, от която трябва да се ползувате.
Трябва да намерите достатъчно енергия и опитност, за да можете да си служите с новите форми. Няма да се мине много време, за бъдеще науката ще вземе друга посока. Онези, които не са готови за новите форми, те ще се повърнат към старото. Такъв е законът. А който е готов за новото, той ще еволюира.
към втори вариант >>
Трябва да намерите достатъчно енергия и опитност, за да можете да си служите с новите форми.
(втори вариант)
Вий сте накрая на една епоха, от която трябва да се ползувате.
Трябва да намерите достатъчно енергия и опитност, за да можете да си служите с новите форми.
Няма да се мине много време, за бъдеще науката ще вземе друга посока. Онези, които не са готови за новите форми, те ще се повърнат към старото. Такъв е законът. А който е готов за новото, той ще еволюира. Е, Методи, напиши нещо важно.
към втори вариант >>
Няма да се мине много време, за бъдеще науката ще вземе друга посока.
(втори вариант)
Вий сте накрая на една епоха, от която трябва да се ползувате. Трябва да намерите достатъчно енергия и опитност, за да можете да си служите с новите форми.
Няма да се мине много време, за бъдеще науката ще вземе друга посока.
Онези, които не са готови за новите форми, те ще се повърнат към старото. Такъв е законът. А който е готов за новото, той ще еволюира. Е, Методи, напиши нещо важно. Напиши едно изречение.
към втори вариант >>
Онези, които не са готови за новите форми, те ще се повърнат към старото.
(втори вариант)
Вий сте накрая на една епоха, от която трябва да се ползувате. Трябва да намерите достатъчно енергия и опитност, за да можете да си служите с новите форми. Няма да се мине много време, за бъдеще науката ще вземе друга посока.
Онези, които не са готови за новите форми, те ще се повърнат към старото.
Такъв е законът. А който е готов за новото, той ще еволюира. Е, Методи, напиши нещо важно. Напиши едно изречение. Нали изучавате философията.
към втори вариант >>
Такъв е законът.
(втори вариант)
Вий сте накрая на една епоха, от която трябва да се ползувате. Трябва да намерите достатъчно енергия и опитност, за да можете да си служите с новите форми. Няма да се мине много време, за бъдеще науката ще вземе друга посока. Онези, които не са готови за новите форми, те ще се повърнат към старото.
Такъв е законът.
А който е готов за новото, той ще еволюира. Е, Методи, напиши нещо важно. Напиши едно изречение. Нали изучавате философията.
към втори вариант >>
А който е готов за новото, той ще еволюира.
(втори вариант)
Вий сте накрая на една епоха, от която трябва да се ползувате. Трябва да намерите достатъчно енергия и опитност, за да можете да си служите с новите форми. Няма да се мине много време, за бъдеще науката ще вземе друга посока. Онези, които не са готови за новите форми, те ще се повърнат към старото. Такъв е законът.
А който е готов за новото, той ще еволюира.
Е, Методи, напиши нещо важно. Напиши едно изречение. Нали изучавате философията.
към втори вариант >>
Е, Методи, напиши нещо важно.
(втори вариант)
Трябва да намерите достатъчно енергия и опитност, за да можете да си служите с новите форми. Няма да се мине много време, за бъдеще науката ще вземе друга посока. Онези, които не са готови за новите форми, те ще се повърнат към старото. Такъв е законът. А който е готов за новото, той ще еволюира.
Е, Методи, напиши нещо важно.
Напиши едно изречение. Нали изучавате философията.
към втори вариант >>
Напиши едно изречение.
(втори вариант)
Няма да се мине много време, за бъдеще науката ще вземе друга посока. Онези, които не са готови за новите форми, те ще се повърнат към старото. Такъв е законът. А който е готов за новото, той ще еволюира. Е, Методи, напиши нещо важно.
Напиши едно изречение.
Нали изучавате философията.
към втори вариант >>
Нали изучавате философията.
(втори вариант)
Онези, които не са готови за новите форми, те ще се повърнат към старото. Такъв е законът. А който е готов за новото, той ще еволюира. Е, Методи, напиши нещо важно. Напиши едно изречение.
Нали изучавате философията.
към втори вариант >>
«Цялата вселена почива на вярата.
(втори вариант)
«Цялата вселена почива на вярата.
– Силният човек не търси обект да вярва, а той сам е изтъкан от вяра.»
към втори вариант >>
– Силният човек не търси обект да вярва, а той сам е изтъкан от вяра.»
(втори вариант)
«Цялата вселена почива на вярата.
– Силният човек не търси обект да вярва, а той сам е изтъкан от вяра.»
към втори вариант >>
2.
Слънцето не ще зайде
,
НБ
, София, 27.2.1927г.,
Този стар човек не е оглупял, но енергията, която е причина за неговата интелигентност, се оттегля някъде.
„Слънцето не ще зайде веч“. Докато слънцето изгрява и залязва, дотогава всякога ще съществуват две възможности за ума: да се развива, да придобива известна интелигентност, след време да я загуби. Вземете, например, как човек постепенно се развива от дете до зряла възраст: най-ранната си възраст детето се развива по малко, после, колкото расте, то се развива все повече и повече и като дойде в средната си възраст, човек достига най-високата точка на своето развитие; и най-после, колкото повече преминава тази възраст и отива към старост, неговата интелигентност като че се губи някъде. И тогава, за такъв човек всички казват, че е оглупял нещо.
Този стар човек не е оглупял, но енергията, която е причина за неговата интелигентност, се оттегля някъде.
към беседата >>
Евреите, например, са приемали, че съществуват 22 богове, както са имали и 22 букви в своята азбука.
Казвам: При сегашната култура всеки трябва да самовъзпитава своя ум. Как може да се постигне това? Като се занимава човек с всичко, което той обича. Като изучавате митологията на старите гръцки богове, вие виждате, че хората са олицетворявали в тях разни човешки образи, със свойствени тям качества и достойнства.
Евреите, например, са приемали, че съществуват 22 богове, както са имали и 22 букви в своята азбука.
От тях 12 съставляват предверието на небето, а останалите - богове и богини, значи, между тях имало и жени, живеят на земята като хора, раждат се и прераждат се, имат синове и дъщери, спорят помежду си, при които спорове по-силните взимат надмощие над по-слабите и т. н. Такива са били понятията на старите хора за боговете, но това са детински схващания. Те показват, че човек, в своето първобитно развитие, е подигнал [издигнал? ] своя близък в божество. Обаче, това са човешки божества.
към беседата >>
Сега, всички вие се нуждаете от велика наука за разбиране на живота и на великите Божии закони, които царуват в този живот.
Сега, всички вие се нуждаете от велика наука за разбиране на живота и на великите Божии закони, които царуват в този живот.
Аз не говоря за законите, които хората са поставили, нито за религията, с която хората са установили известни обреди, форми, символи и т. н. Аз говоря за законите, които Бог е написал в сърцето на човека. Животът на сърцето представлява вътрешен живот, който иде от Бога. Животът на сърцето ние наричаме „живот на Любовта“, който живот има пряма връзка, прямо отношение със сърцето и с душата на човека. Освен живота на сърцето, има и друг живот, който е в прямо отношение с човешкия ум и с човешкия дух.
към беседата >>
От тях 12 съставляват предверието на небето, а останалите - богове и богини, значи, между тях имало и жени, живеят на земята като хора, раждат се и прераждат се, имат синове и дъщери, спорят помежду си, при които спорове по-силните взимат надмощие над по-слабите и т. н.
Казвам: При сегашната култура всеки трябва да самовъзпитава своя ум. Как може да се постигне това? Като се занимава човек с всичко, което той обича. Като изучавате митологията на старите гръцки богове, вие виждате, че хората са олицетворявали в тях разни човешки образи, със свойствени тям качества и достойнства. Евреите, например, са приемали, че съществуват 22 богове, както са имали и 22 букви в своята азбука.
От тях 12 съставляват предверието на небето, а останалите - богове и богини, значи, между тях имало и жени, живеят на земята като хора, раждат се и прераждат се, имат синове и дъщери, спорят помежду си, при които спорове по-силните взимат надмощие над по-слабите и т. н.
Такива са били понятията на старите хора за боговете, но това са детински схващания. Те показват, че човек, в своето първобитно развитие, е подигнал [издигнал? ] своя близък в божество. Обаче, това са човешки божества. Под думата Бог ние разбираме разумното върховно начало, от което произтичат всички души и богове и на което не знаем същинското име.
към беседата >>
Аз не говоря за законите, които хората са поставили, нито за религията, с която хората са установили известни обреди, форми, символи и т. н.
Сега, всички вие се нуждаете от велика наука за разбиране на живота и на великите Божии закони, които царуват в този живот.
Аз не говоря за законите, които хората са поставили, нито за религията, с която хората са установили известни обреди, форми, символи и т. н.
Аз говоря за законите, които Бог е написал в сърцето на човека. Животът на сърцето представлява вътрешен живот, който иде от Бога. Животът на сърцето ние наричаме „живот на Любовта“, който живот има пряма връзка, прямо отношение със сърцето и с душата на човека. Освен живота на сърцето, има и друг живот, който е в прямо отношение с човешкия ум и с човешкия дух. Животът на ума и на сърцето, т. е.
към беседата >>
Такива са били понятията на старите хора за боговете, но това са детински схващания.
Как може да се постигне това? Като се занимава човек с всичко, което той обича. Като изучавате митологията на старите гръцки богове, вие виждате, че хората са олицетворявали в тях разни човешки образи, със свойствени тям качества и достойнства. Евреите, например, са приемали, че съществуват 22 богове, както са имали и 22 букви в своята азбука. От тях 12 съставляват предверието на небето, а останалите - богове и богини, значи, между тях имало и жени, живеят на земята като хора, раждат се и прераждат се, имат синове и дъщери, спорят помежду си, при които спорове по-силните взимат надмощие над по-слабите и т. н.
Такива са били понятията на старите хора за боговете, но това са детински схващания.
Те показват, че човек, в своето първобитно развитие, е подигнал [издигнал? ] своя близък в божество. Обаче, това са човешки божества. Под думата Бог ние разбираме разумното върховно начало, от което произтичат всички души и богове и на което не знаем същинското име. По естество и по строеж всички хора мязат на Бога.
към беседата >>
Аз говоря за законите, които Бог е написал в сърцето на човека.
Сега, всички вие се нуждаете от велика наука за разбиране на живота и на великите Божии закони, които царуват в този живот. Аз не говоря за законите, които хората са поставили, нито за религията, с която хората са установили известни обреди, форми, символи и т. н.
Аз говоря за законите, които Бог е написал в сърцето на човека.
Животът на сърцето представлява вътрешен живот, който иде от Бога. Животът на сърцето ние наричаме „живот на Любовта“, който живот има пряма връзка, прямо отношение със сърцето и с душата на човека. Освен живота на сърцето, има и друг живот, който е в прямо отношение с човешкия ум и с човешкия дух. Животът на ума и на сърцето, т. е. на духа и на душата, представляват един и същ живот, който обаче се поляризира в две различни направления.
към беседата >>
Те показват, че човек, в своето първобитно развитие, е подигнал [издигнал?
Като се занимава човек с всичко, което той обича. Като изучавате митологията на старите гръцки богове, вие виждате, че хората са олицетворявали в тях разни човешки образи, със свойствени тям качества и достойнства. Евреите, например, са приемали, че съществуват 22 богове, както са имали и 22 букви в своята азбука. От тях 12 съставляват предверието на небето, а останалите - богове и богини, значи, между тях имало и жени, живеят на земята като хора, раждат се и прераждат се, имат синове и дъщери, спорят помежду си, при които спорове по-силните взимат надмощие над по-слабите и т. н. Такива са били понятията на старите хора за боговете, но това са детински схващания.
Те показват, че човек, в своето първобитно развитие, е подигнал [издигнал?
] своя близък в божество. Обаче, това са човешки божества. Под думата Бог ние разбираме разумното върховно начало, от което произтичат всички души и богове и на което не знаем същинското име. По естество и по строеж всички хора мязат на Бога. И когато хората се освободят от материята, с която днес са преплетени, ще видят, че във всеки човек има стремеж към добро, а същевременно и условия за постигане на доброто.
към беседата >>
Животът на сърцето представлява вътрешен живот, който иде от Бога.
Сега, всички вие се нуждаете от велика наука за разбиране на живота и на великите Божии закони, които царуват в този живот. Аз не говоря за законите, които хората са поставили, нито за религията, с която хората са установили известни обреди, форми, символи и т. н. Аз говоря за законите, които Бог е написал в сърцето на човека.
Животът на сърцето представлява вътрешен живот, който иде от Бога.
Животът на сърцето ние наричаме „живот на Любовта“, който живот има пряма връзка, прямо отношение със сърцето и с душата на човека. Освен живота на сърцето, има и друг живот, който е в прямо отношение с човешкия ум и с човешкия дух. Животът на ума и на сърцето, т. е. на духа и на душата, представляват един и същ живот, който обаче се поляризира в две различни направления. Такова е свойството и на самата материя.
към беседата >>
] своя близък в божество.
Като изучавате митологията на старите гръцки богове, вие виждате, че хората са олицетворявали в тях разни човешки образи, със свойствени тям качества и достойнства. Евреите, например, са приемали, че съществуват 22 богове, както са имали и 22 букви в своята азбука. От тях 12 съставляват предверието на небето, а останалите - богове и богини, значи, между тях имало и жени, живеят на земята като хора, раждат се и прераждат се, имат синове и дъщери, спорят помежду си, при които спорове по-силните взимат надмощие над по-слабите и т. н. Такива са били понятията на старите хора за боговете, но това са детински схващания. Те показват, че човек, в своето първобитно развитие, е подигнал [издигнал?
] своя близък в божество.
Обаче, това са човешки божества. Под думата Бог ние разбираме разумното върховно начало, от което произтичат всички души и богове и на което не знаем същинското име. По естество и по строеж всички хора мязат на Бога. И когато хората се освободят от материята, с която днес са преплетени, ще видят, че във всеки човек има стремеж към добро, а същевременно и условия за постигане на доброто. Някой казва: Нямам условия.
към беседата >>
Животът на сърцето ние наричаме „живот на Любовта“, който живот има пряма връзка, прямо отношение със сърцето и с душата на човека.
Сега, всички вие се нуждаете от велика наука за разбиране на живота и на великите Божии закони, които царуват в този живот. Аз не говоря за законите, които хората са поставили, нито за религията, с която хората са установили известни обреди, форми, символи и т. н. Аз говоря за законите, които Бог е написал в сърцето на човека. Животът на сърцето представлява вътрешен живот, който иде от Бога.
Животът на сърцето ние наричаме „живот на Любовта“, който живот има пряма връзка, прямо отношение със сърцето и с душата на човека.
Освен живота на сърцето, има и друг живот, който е в прямо отношение с човешкия ум и с човешкия дух. Животът на ума и на сърцето, т. е. на духа и на душата, представляват един и същ живот, който обаче се поляризира в две различни направления. Такова е свойството и на самата материя. Щом духът от невидимия свят слезе на земята, материята веднага се поляризира в две противоположни направления, в две полушария: едното полушарие е животът на сърцето, а другото полушарие е животът на ума.
към беседата >>
Обаче, това са човешки божества.
Евреите, например, са приемали, че съществуват 22 богове, както са имали и 22 букви в своята азбука. От тях 12 съставляват предверието на небето, а останалите - богове и богини, значи, между тях имало и жени, живеят на земята като хора, раждат се и прераждат се, имат синове и дъщери, спорят помежду си, при които спорове по-силните взимат надмощие над по-слабите и т. н. Такива са били понятията на старите хора за боговете, но това са детински схващания. Те показват, че човек, в своето първобитно развитие, е подигнал [издигнал? ] своя близък в божество.
Обаче, това са човешки божества.
Под думата Бог ние разбираме разумното върховно начало, от което произтичат всички души и богове и на което не знаем същинското име. По естество и по строеж всички хора мязат на Бога. И когато хората се освободят от материята, с която днес са преплетени, ще видят, че във всеки човек има стремеж към добро, а същевременно и условия за постигане на доброто. Някой казва: Нямам условия. Защо нямаш условия?
към беседата >>
Освен живота на сърцето, има и друг живот, който е в прямо отношение с човешкия ум и с човешкия дух.
Сега, всички вие се нуждаете от велика наука за разбиране на живота и на великите Божии закони, които царуват в този живот. Аз не говоря за законите, които хората са поставили, нито за религията, с която хората са установили известни обреди, форми, символи и т. н. Аз говоря за законите, които Бог е написал в сърцето на човека. Животът на сърцето представлява вътрешен живот, който иде от Бога. Животът на сърцето ние наричаме „живот на Любовта“, който живот има пряма връзка, прямо отношение със сърцето и с душата на човека.
Освен живота на сърцето, има и друг живот, който е в прямо отношение с човешкия ум и с човешкия дух.
Животът на ума и на сърцето, т. е. на духа и на душата, представляват един и същ живот, който обаче се поляризира в две различни направления. Такова е свойството и на самата материя. Щом духът от невидимия свят слезе на земята, материята веднага се поляризира в две противоположни направления, в две полушария: едното полушарие е животът на сърцето, а другото полушарие е животът на ума. Засега, както се проявява животът на земята, по-голямата деятелност се намира в северното полушарие, а за в бъдеще тя ще се премести в южното полушарие.
към беседата >>
Под думата Бог ние разбираме разумното върховно начало, от което произтичат всички души и богове и на което не знаем същинското име.
От тях 12 съставляват предверието на небето, а останалите - богове и богини, значи, между тях имало и жени, живеят на земята като хора, раждат се и прераждат се, имат синове и дъщери, спорят помежду си, при които спорове по-силните взимат надмощие над по-слабите и т. н. Такива са били понятията на старите хора за боговете, но това са детински схващания. Те показват, че човек, в своето първобитно развитие, е подигнал [издигнал? ] своя близък в божество. Обаче, това са човешки божества.
Под думата Бог ние разбираме разумното върховно начало, от което произтичат всички души и богове и на което не знаем същинското име.
По естество и по строеж всички хора мязат на Бога. И когато хората се освободят от материята, с която днес са преплетени, ще видят, че във всеки човек има стремеж към добро, а същевременно и условия за постигане на доброто. Някой казва: Нямам условия. Защо нямаш условия? Защото не впрегнеш ума си на работа.
към беседата >>
Животът на ума и на сърцето, т. е.
Аз не говоря за законите, които хората са поставили, нито за религията, с която хората са установили известни обреди, форми, символи и т. н. Аз говоря за законите, които Бог е написал в сърцето на човека. Животът на сърцето представлява вътрешен живот, който иде от Бога. Животът на сърцето ние наричаме „живот на Любовта“, който живот има пряма връзка, прямо отношение със сърцето и с душата на човека. Освен живота на сърцето, има и друг живот, който е в прямо отношение с човешкия ум и с човешкия дух.
Животът на ума и на сърцето, т. е.
на духа и на душата, представляват един и същ живот, който обаче се поляризира в две различни направления. Такова е свойството и на самата материя. Щом духът от невидимия свят слезе на земята, материята веднага се поляризира в две противоположни направления, в две полушария: едното полушарие е животът на сърцето, а другото полушарие е животът на ума. Засега, както се проявява животът на земята, по-голямата деятелност се намира в северното полушарие, а за в бъдеще тя ще се премести в южното полушарие. Северното полушарие има връзка повече с човешкия ум, а южното полушарие има връзка повече с човешкото сърце.
към беседата >>
По естество и по строеж всички хора мязат на Бога.
Такива са били понятията на старите хора за боговете, но това са детински схващания. Те показват, че човек, в своето първобитно развитие, е подигнал [издигнал? ] своя близък в божество. Обаче, това са човешки божества. Под думата Бог ние разбираме разумното върховно начало, от което произтичат всички души и богове и на което не знаем същинското име.
По естество и по строеж всички хора мязат на Бога.
И когато хората се освободят от материята, с която днес са преплетени, ще видят, че във всеки човек има стремеж към добро, а същевременно и условия за постигане на доброто. Някой казва: Нямам условия. Защо нямаш условия? Защото не впрегнеш ума си на работа. Ти си способен за работа, но твоето честолюбие, твоята гордост не ти позволяват да работиш и ти казваш: Как ще отида да работя?
към беседата >>
на духа и на душата, представляват един и същ живот, който обаче се поляризира в две различни направления.
Аз говоря за законите, които Бог е написал в сърцето на човека. Животът на сърцето представлява вътрешен живот, който иде от Бога. Животът на сърцето ние наричаме „живот на Любовта“, който живот има пряма връзка, прямо отношение със сърцето и с душата на човека. Освен живота на сърцето, има и друг живот, който е в прямо отношение с човешкия ум и с човешкия дух. Животът на ума и на сърцето, т. е.
на духа и на душата, представляват един и същ живот, който обаче се поляризира в две различни направления.
Такова е свойството и на самата материя. Щом духът от невидимия свят слезе на земята, материята веднага се поляризира в две противоположни направления, в две полушария: едното полушарие е животът на сърцето, а другото полушарие е животът на ума. Засега, както се проявява животът на земята, по-голямата деятелност се намира в северното полушарие, а за в бъдеще тя ще се премести в южното полушарие. Северното полушарие има връзка повече с човешкия ум, а южното полушарие има връзка повече с човешкото сърце.
към беседата >>
И когато хората се освободят от материята, с която днес са преплетени, ще видят, че във всеки човек има стремеж към добро, а същевременно и условия за постигане на доброто.
Те показват, че човек, в своето първобитно развитие, е подигнал [издигнал? ] своя близък в божество. Обаче, това са човешки божества. Под думата Бог ние разбираме разумното върховно начало, от което произтичат всички души и богове и на което не знаем същинското име. По естество и по строеж всички хора мязат на Бога.
И когато хората се освободят от материята, с която днес са преплетени, ще видят, че във всеки човек има стремеж към добро, а същевременно и условия за постигане на доброто.
Някой казва: Нямам условия. Защо нямаш условия? Защото не впрегнеш ума си на работа. Ти си способен за работа, но твоето честолюбие, твоята гордост не ти позволяват да работиш и ти казваш: Как ще отида да работя? Питам: Кой трябва да работи?
към беседата >>
Такова е свойството и на самата материя.
Животът на сърцето представлява вътрешен живот, който иде от Бога. Животът на сърцето ние наричаме „живот на Любовта“, който живот има пряма връзка, прямо отношение със сърцето и с душата на човека. Освен живота на сърцето, има и друг живот, който е в прямо отношение с човешкия ум и с човешкия дух. Животът на ума и на сърцето, т. е. на духа и на душата, представляват един и същ живот, който обаче се поляризира в две различни направления.
Такова е свойството и на самата материя.
Щом духът от невидимия свят слезе на земята, материята веднага се поляризира в две противоположни направления, в две полушария: едното полушарие е животът на сърцето, а другото полушарие е животът на ума. Засега, както се проявява животът на земята, по-голямата деятелност се намира в северното полушарие, а за в бъдеще тя ще се премести в южното полушарие. Северното полушарие има връзка повече с човешкия ум, а южното полушарие има връзка повече с човешкото сърце.
към беседата >>
Някой казва: Нямам условия.
] своя близък в божество. Обаче, това са човешки божества. Под думата Бог ние разбираме разумното върховно начало, от което произтичат всички души и богове и на което не знаем същинското име. По естество и по строеж всички хора мязат на Бога. И когато хората се освободят от материята, с която днес са преплетени, ще видят, че във всеки човек има стремеж към добро, а същевременно и условия за постигане на доброто.
Някой казва: Нямам условия.
Защо нямаш условия? Защото не впрегнеш ума си на работа. Ти си способен за работа, но твоето честолюбие, твоята гордост не ти позволяват да работиш и ти казваш: Как ще отида да работя? Питам: Кой трябва да работи? Умният човек, именно, трябва да работи, а глупавият трябва да легне под сянката на някоя круша, да почива.
към беседата >>
Щом духът от невидимия свят слезе на земята, материята веднага се поляризира в две противоположни направления, в две полушария: едното полушарие е животът на сърцето, а другото полушарие е животът на ума.
Животът на сърцето ние наричаме „живот на Любовта“, който живот има пряма връзка, прямо отношение със сърцето и с душата на човека. Освен живота на сърцето, има и друг живот, който е в прямо отношение с човешкия ум и с човешкия дух. Животът на ума и на сърцето, т. е. на духа и на душата, представляват един и същ живот, който обаче се поляризира в две различни направления. Такова е свойството и на самата материя.
Щом духът от невидимия свят слезе на земята, материята веднага се поляризира в две противоположни направления, в две полушария: едното полушарие е животът на сърцето, а другото полушарие е животът на ума.
Засега, както се проявява животът на земята, по-голямата деятелност се намира в северното полушарие, а за в бъдеще тя ще се премести в южното полушарие. Северното полушарие има връзка повече с човешкия ум, а южното полушарие има връзка повече с човешкото сърце.
към беседата >>
Защо нямаш условия?
Обаче, това са човешки божества. Под думата Бог ние разбираме разумното върховно начало, от което произтичат всички души и богове и на което не знаем същинското име. По естество и по строеж всички хора мязат на Бога. И когато хората се освободят от материята, с която днес са преплетени, ще видят, че във всеки човек има стремеж към добро, а същевременно и условия за постигане на доброто. Някой казва: Нямам условия.
Защо нямаш условия?
Защото не впрегнеш ума си на работа. Ти си способен за работа, но твоето честолюбие, твоята гордост не ти позволяват да работиш и ти казваш: Как ще отида да работя? Питам: Кой трябва да работи? Умният човек, именно, трябва да работи, а глупавият трябва да легне под сянката на някоя круша, да почива. Само глупавите хора трябва да бъдат богати, а умните хора трябва да бъдат сиромаси.
към беседата >>
Засега, както се проявява животът на земята, по-голямата деятелност се намира в северното полушарие, а за в бъдеще тя ще се премести в южното полушарие.
Освен живота на сърцето, има и друг живот, който е в прямо отношение с човешкия ум и с човешкия дух. Животът на ума и на сърцето, т. е. на духа и на душата, представляват един и същ живот, който обаче се поляризира в две различни направления. Такова е свойството и на самата материя. Щом духът от невидимия свят слезе на земята, материята веднага се поляризира в две противоположни направления, в две полушария: едното полушарие е животът на сърцето, а другото полушарие е животът на ума.
Засега, както се проявява животът на земята, по-голямата деятелност се намира в северното полушарие, а за в бъдеще тя ще се премести в южното полушарие.
Северното полушарие има връзка повече с човешкия ум, а южното полушарие има връзка повече с човешкото сърце.
към беседата >>
Защото не впрегнеш ума си на работа.
Под думата Бог ние разбираме разумното върховно начало, от което произтичат всички души и богове и на което не знаем същинското име. По естество и по строеж всички хора мязат на Бога. И когато хората се освободят от материята, с която днес са преплетени, ще видят, че във всеки човек има стремеж към добро, а същевременно и условия за постигане на доброто. Някой казва: Нямам условия. Защо нямаш условия?
Защото не впрегнеш ума си на работа.
Ти си способен за работа, но твоето честолюбие, твоята гордост не ти позволяват да работиш и ти казваш: Как ще отида да работя? Питам: Кой трябва да работи? Умният човек, именно, трябва да работи, а глупавият трябва да легне под сянката на някоя круша, да почива. Само глупавите хора трябва да бъдат богати, а умните хора трябва да бъдат сиромаси. В действителност е така.
към беседата >>
Северното полушарие има връзка повече с човешкия ум, а южното полушарие има връзка повече с човешкото сърце.
Животът на ума и на сърцето, т. е. на духа и на душата, представляват един и същ живот, който обаче се поляризира в две различни направления. Такова е свойството и на самата материя. Щом духът от невидимия свят слезе на земята, материята веднага се поляризира в две противоположни направления, в две полушария: едното полушарие е животът на сърцето, а другото полушарие е животът на ума. Засега, както се проявява животът на земята, по-голямата деятелност се намира в северното полушарие, а за в бъдеще тя ще се премести в южното полушарие.
Северното полушарие има връзка повече с човешкия ум, а южното полушарие има връзка повече с човешкото сърце.
към беседата >>
Ти си способен за работа, но твоето честолюбие, твоята гордост не ти позволяват да работиш и ти казваш: Как ще отида да работя?
По естество и по строеж всички хора мязат на Бога. И когато хората се освободят от материята, с която днес са преплетени, ще видят, че във всеки човек има стремеж към добро, а същевременно и условия за постигане на доброто. Някой казва: Нямам условия. Защо нямаш условия? Защото не впрегнеш ума си на работа.
Ти си способен за работа, но твоето честолюбие, твоята гордост не ти позволяват да работиш и ти казваш: Как ще отида да работя?
Питам: Кой трябва да работи? Умният човек, именно, трябва да работи, а глупавият трябва да легне под сянката на някоя круша, да почива. Само глупавите хора трябва да бъдат богати, а умните хора трябва да бъдат сиромаси. В действителност е така. Сиромасите не носят раници на гърба си, а богатите носят.
към беседата >>
И тъй, когато се говори за великия океан на живота, разбират се всички девствени сили, събрани в човешкото сърце.
И тъй, когато се говори за великия океан на живота, разбират се всички девствени сили, събрани в човешкото сърце.
Те образуват разумния свят на чувствата, на любовта. Някои ще кажат: Достатъчно ни е да знаем, че слънцето изгрява и залязва. Ако можете да схванете в пълнота идеята какво нещо е изгрев и залез в живота, както и в природата, вие бихте разрешили много от противоречията, които съществуват във вашия живот; и ако проучите земята в нейните специални движения, както и колебанията и промените, които стават в северния полюс, вие бихте разрешили една важна задача и в своя живот, а именно: вие ще разберете, че такива колебания и промени стават и във вашия ум и щяхте да видите, че полюсът ви постоянно се мени. Например, как ще си обясните обстоятелството, че някога сте обичали някои хора, а сега не ги обичате? Това е много естествено.
към беседата >>
Питам: Кой трябва да работи?
И когато хората се освободят от материята, с която днес са преплетени, ще видят, че във всеки човек има стремеж към добро, а същевременно и условия за постигане на доброто. Някой казва: Нямам условия. Защо нямаш условия? Защото не впрегнеш ума си на работа. Ти си способен за работа, но твоето честолюбие, твоята гордост не ти позволяват да работиш и ти казваш: Как ще отида да работя?
Питам: Кой трябва да работи?
Умният човек, именно, трябва да работи, а глупавият трябва да легне под сянката на някоя круша, да почива. Само глупавите хора трябва да бъдат богати, а умните хора трябва да бъдат сиромаси. В действителност е така. Сиромасите не носят раници на гърба си, а богатите носят. Какво разбирам под думата „сиромах“ човек [думите „сиромах човек“?
към беседата >>
Те образуват разумния свят на чувствата, на любовта.
И тъй, когато се говори за великия океан на живота, разбират се всички девствени сили, събрани в човешкото сърце.
Те образуват разумния свят на чувствата, на любовта.
Някои ще кажат: Достатъчно ни е да знаем, че слънцето изгрява и залязва. Ако можете да схванете в пълнота идеята какво нещо е изгрев и залез в живота, както и в природата, вие бихте разрешили много от противоречията, които съществуват във вашия живот; и ако проучите земята в нейните специални движения, както и колебанията и промените, които стават в северния полюс, вие бихте разрешили една важна задача и в своя живот, а именно: вие ще разберете, че такива колебания и промени стават и във вашия ум и щяхте да видите, че полюсът ви постоянно се мени. Например, как ще си обясните обстоятелството, че някога сте обичали някои хора, а сега не ги обичате? Това е много естествено. Този факт се обяснява по следния начин: Едно време вие сте били богат човек, хамбарите ви са били пълни с жито и сте имали възможност да посрещнете и нагостите всички хора, които са ви посещавали.
към беседата >>
Умният човек, именно, трябва да работи, а глупавият трябва да легне под сянката на някоя круша, да почива.
Някой казва: Нямам условия. Защо нямаш условия? Защото не впрегнеш ума си на работа. Ти си способен за работа, но твоето честолюбие, твоята гордост не ти позволяват да работиш и ти казваш: Как ще отида да работя? Питам: Кой трябва да работи?
Умният човек, именно, трябва да работи, а глупавият трябва да легне под сянката на някоя круша, да почива.
Само глупавите хора трябва да бъдат богати, а умните хора трябва да бъдат сиромаси. В действителност е така. Сиромасите не носят раници на гърба си, а богатите носят. Какво разбирам под думата „сиромах“ човек [думите „сиромах човек“? ]?
към беседата >>
Някои ще кажат: Достатъчно ни е да знаем, че слънцето изгрява и залязва.
И тъй, когато се говори за великия океан на живота, разбират се всички девствени сили, събрани в човешкото сърце. Те образуват разумния свят на чувствата, на любовта.
Някои ще кажат: Достатъчно ни е да знаем, че слънцето изгрява и залязва.
Ако можете да схванете в пълнота идеята какво нещо е изгрев и залез в живота, както и в природата, вие бихте разрешили много от противоречията, които съществуват във вашия живот; и ако проучите земята в нейните специални движения, както и колебанията и промените, които стават в северния полюс, вие бихте разрешили една важна задача и в своя живот, а именно: вие ще разберете, че такива колебания и промени стават и във вашия ум и щяхте да видите, че полюсът ви постоянно се мени. Например, как ще си обясните обстоятелството, че някога сте обичали някои хора, а сега не ги обичате? Това е много естествено. Този факт се обяснява по следния начин: Едно време вие сте били богат човек, хамбарите ви са били пълни с жито и сте имали възможност да посрещнете и нагостите всички хора, които са ви посещавали. Обаче, след години хамбарът ви се изпразва и вие вече нямате възможност да посрещате и угощавате гостите си.
към беседата >>
Само глупавите хора трябва да бъдат богати, а умните хора трябва да бъдат сиромаси.
Защо нямаш условия? Защото не впрегнеш ума си на работа. Ти си способен за работа, но твоето честолюбие, твоята гордост не ти позволяват да работиш и ти казваш: Как ще отида да работя? Питам: Кой трябва да работи? Умният човек, именно, трябва да работи, а глупавият трябва да легне под сянката на някоя круша, да почива.
Само глупавите хора трябва да бъдат богати, а умните хора трябва да бъдат сиромаси.
В действителност е така. Сиромасите не носят раници на гърба си, а богатите носят. Какво разбирам под думата „сиромах“ човек [думите „сиромах човек“? ]? Под думата сиромах човек [думите „сиромах човек“?
към беседата >>
Ако можете да схванете в пълнота идеята какво нещо е изгрев и залез в живота, както и в природата, вие бихте разрешили много от противоречията, които съществуват във вашия живот; и ако проучите земята в нейните специални движения, както и колебанията и промените, които стават в северния полюс, вие бихте разрешили една важна задача и в своя живот, а именно: вие ще разберете, че такива колебания и промени стават и във вашия ум и щяхте да видите, че полюсът ви постоянно се мени.
И тъй, когато се говори за великия океан на живота, разбират се всички девствени сили, събрани в човешкото сърце. Те образуват разумния свят на чувствата, на любовта. Някои ще кажат: Достатъчно ни е да знаем, че слънцето изгрява и залязва.
Ако можете да схванете в пълнота идеята какво нещо е изгрев и залез в живота, както и в природата, вие бихте разрешили много от противоречията, които съществуват във вашия живот; и ако проучите земята в нейните специални движения, както и колебанията и промените, които стават в северния полюс, вие бихте разрешили една важна задача и в своя живот, а именно: вие ще разберете, че такива колебания и промени стават и във вашия ум и щяхте да видите, че полюсът ви постоянно се мени.
Например, как ще си обясните обстоятелството, че някога сте обичали някои хора, а сега не ги обичате? Това е много естествено. Този факт се обяснява по следния начин: Едно време вие сте били богат човек, хамбарите ви са били пълни с жито и сте имали възможност да посрещнете и нагостите всички хора, които са ви посещавали. Обаче, след години хамбарът ви се изпразва и вие вече нямате възможност да посрещате и угощавате гостите си. Сега, понеже честолюбието ви е голямо, вие не искате да се излагате пред тях и казвате: Аз не приемам гости.
към беседата >>
В действителност е така.
Защото не впрегнеш ума си на работа. Ти си способен за работа, но твоето честолюбие, твоята гордост не ти позволяват да работиш и ти казваш: Как ще отида да работя? Питам: Кой трябва да работи? Умният човек, именно, трябва да работи, а глупавият трябва да легне под сянката на някоя круша, да почива. Само глупавите хора трябва да бъдат богати, а умните хора трябва да бъдат сиромаси.
В действителност е така.
Сиромасите не носят раници на гърба си, а богатите носят. Какво разбирам под думата „сиромах“ човек [думите „сиромах човек“? ]? Под думата сиромах човек [думите „сиромах човек“? ] аз не разбирам сиромах по сърце и по ум.
към беседата >>
Например, как ще си обясните обстоятелството, че някога сте обичали някои хора, а сега не ги обичате?
И тъй, когато се говори за великия океан на живота, разбират се всички девствени сили, събрани в човешкото сърце. Те образуват разумния свят на чувствата, на любовта. Някои ще кажат: Достатъчно ни е да знаем, че слънцето изгрява и залязва. Ако можете да схванете в пълнота идеята какво нещо е изгрев и залез в живота, както и в природата, вие бихте разрешили много от противоречията, които съществуват във вашия живот; и ако проучите земята в нейните специални движения, както и колебанията и промените, които стават в северния полюс, вие бихте разрешили една важна задача и в своя живот, а именно: вие ще разберете, че такива колебания и промени стават и във вашия ум и щяхте да видите, че полюсът ви постоянно се мени.
Например, как ще си обясните обстоятелството, че някога сте обичали някои хора, а сега не ги обичате?
Това е много естествено. Този факт се обяснява по следния начин: Едно време вие сте били богат човек, хамбарите ви са били пълни с жито и сте имали възможност да посрещнете и нагостите всички хора, които са ви посещавали. Обаче, след години хамбарът ви се изпразва и вие вече нямате възможност да посрещате и угощавате гостите си. Сега, понеже честолюбието ви е голямо, вие не искате да се излагате пред тях и казвате: Аз не приемам гости. Ако пък имате смирение в душата си, вие ще кажете: Понеже хамбарът ми се изпразни, аз нямам с какво да угостя гостите си, затова не приемам никого.
към беседата >>
Сиромасите не носят раници на гърба си, а богатите носят.
Ти си способен за работа, но твоето честолюбие, твоята гордост не ти позволяват да работиш и ти казваш: Как ще отида да работя? Питам: Кой трябва да работи? Умният човек, именно, трябва да работи, а глупавият трябва да легне под сянката на някоя круша, да почива. Само глупавите хора трябва да бъдат богати, а умните хора трябва да бъдат сиромаси. В действителност е така.
Сиромасите не носят раници на гърба си, а богатите носят.
Какво разбирам под думата „сиромах“ човек [думите „сиромах човек“? ]? Под думата сиромах човек [думите „сиромах човек“? ] аз не разбирам сиромах по сърце и по ум. Питам: Способният лекар има ли нужда от пари?
към беседата >>
Това е много естествено.
И тъй, когато се говори за великия океан на живота, разбират се всички девствени сили, събрани в човешкото сърце. Те образуват разумния свят на чувствата, на любовта. Някои ще кажат: Достатъчно ни е да знаем, че слънцето изгрява и залязва. Ако можете да схванете в пълнота идеята какво нещо е изгрев и залез в живота, както и в природата, вие бихте разрешили много от противоречията, които съществуват във вашия живот; и ако проучите земята в нейните специални движения, както и колебанията и промените, които стават в северния полюс, вие бихте разрешили една важна задача и в своя живот, а именно: вие ще разберете, че такива колебания и промени стават и във вашия ум и щяхте да видите, че полюсът ви постоянно се мени. Например, как ще си обясните обстоятелството, че някога сте обичали някои хора, а сега не ги обичате?
Това е много естествено.
Този факт се обяснява по следния начин: Едно време вие сте били богат човек, хамбарите ви са били пълни с жито и сте имали възможност да посрещнете и нагостите всички хора, които са ви посещавали. Обаче, след години хамбарът ви се изпразва и вие вече нямате възможност да посрещате и угощавате гостите си. Сега, понеже честолюбието ви е голямо, вие не искате да се излагате пред тях и казвате: Аз не приемам гости. Ако пък имате смирение в душата си, вие ще кажете: Понеже хамбарът ми се изпразни, аз нямам с какво да угостя гостите си, затова не приемам никого. Обаче, при сегашното състояние на развитие, в което се намирате, изгревът на нашето слънце, както и неговите ранни часове се отнасят до човешкия живот.
към беседата >>
Какво разбирам под думата „сиромах“ човек [думите „сиромах човек“?
Питам: Кой трябва да работи? Умният човек, именно, трябва да работи, а глупавият трябва да легне под сянката на някоя круша, да почива. Само глупавите хора трябва да бъдат богати, а умните хора трябва да бъдат сиромаси. В действителност е така. Сиромасите не носят раници на гърба си, а богатите носят.
Какво разбирам под думата „сиромах“ човек [думите „сиромах човек“?
]? Под думата сиромах човек [думите „сиромах човек“? ] аз не разбирам сиромах по сърце и по ум. Питам: Способният лекар има ли нужда от пари? Способният музикант има ли нужда от пари?
към беседата >>
Този факт се обяснява по следния начин: Едно време вие сте били богат човек, хамбарите ви са били пълни с жито и сте имали възможност да посрещнете и нагостите всички хора, които са ви посещавали.
Те образуват разумния свят на чувствата, на любовта. Някои ще кажат: Достатъчно ни е да знаем, че слънцето изгрява и залязва. Ако можете да схванете в пълнота идеята какво нещо е изгрев и залез в живота, както и в природата, вие бихте разрешили много от противоречията, които съществуват във вашия живот; и ако проучите земята в нейните специални движения, както и колебанията и промените, които стават в северния полюс, вие бихте разрешили една важна задача и в своя живот, а именно: вие ще разберете, че такива колебания и промени стават и във вашия ум и щяхте да видите, че полюсът ви постоянно се мени. Например, как ще си обясните обстоятелството, че някога сте обичали някои хора, а сега не ги обичате? Това е много естествено.
Този факт се обяснява по следния начин: Едно време вие сте били богат човек, хамбарите ви са били пълни с жито и сте имали възможност да посрещнете и нагостите всички хора, които са ви посещавали.
Обаче, след години хамбарът ви се изпразва и вие вече нямате възможност да посрещате и угощавате гостите си. Сега, понеже честолюбието ви е голямо, вие не искате да се излагате пред тях и казвате: Аз не приемам гости. Ако пък имате смирение в душата си, вие ще кажете: Понеже хамбарът ми се изпразни, аз нямам с какво да угостя гостите си, затова не приемам никого. Обаче, при сегашното състояние на развитие, в което се намирате, изгревът на нашето слънце, както и неговите ранни часове се отнасят до човешкия живот. Денят е създаден за хората, а не за Бога.
към беседата >>
]?
Умният човек, именно, трябва да работи, а глупавият трябва да легне под сянката на някоя круша, да почива. Само глупавите хора трябва да бъдат богати, а умните хора трябва да бъдат сиромаси. В действителност е така. Сиромасите не носят раници на гърба си, а богатите носят. Какво разбирам под думата „сиромах“ човек [думите „сиромах човек“?
]?
Под думата сиромах човек [думите „сиромах човек“? ] аз не разбирам сиромах по сърце и по ум. Питам: Способният лекар има ли нужда от пари? Способният музикант има ли нужда от пари? Способният скулптор има ли нужда от пари?
към беседата >>
Обаче, след години хамбарът ви се изпразва и вие вече нямате възможност да посрещате и угощавате гостите си.
Някои ще кажат: Достатъчно ни е да знаем, че слънцето изгрява и залязва. Ако можете да схванете в пълнота идеята какво нещо е изгрев и залез в живота, както и в природата, вие бихте разрешили много от противоречията, които съществуват във вашия живот; и ако проучите земята в нейните специални движения, както и колебанията и промените, които стават в северния полюс, вие бихте разрешили една важна задача и в своя живот, а именно: вие ще разберете, че такива колебания и промени стават и във вашия ум и щяхте да видите, че полюсът ви постоянно се мени. Например, как ще си обясните обстоятелството, че някога сте обичали някои хора, а сега не ги обичате? Това е много естествено. Този факт се обяснява по следния начин: Едно време вие сте били богат човек, хамбарите ви са били пълни с жито и сте имали възможност да посрещнете и нагостите всички хора, които са ви посещавали.
Обаче, след години хамбарът ви се изпразва и вие вече нямате възможност да посрещате и угощавате гостите си.
Сега, понеже честолюбието ви е голямо, вие не искате да се излагате пред тях и казвате: Аз не приемам гости. Ако пък имате смирение в душата си, вие ще кажете: Понеже хамбарът ми се изпразни, аз нямам с какво да угостя гостите си, затова не приемам никого. Обаче, при сегашното състояние на развитие, в което се намирате, изгревът на нашето слънце, както и неговите ранни часове се отнасят до човешкия живот. Денят е създаден за хората, а не за Бога. Денят е създаден за човешкия дух и затова на първо место трябва да се възпитава човешкият ум.
към беседата >>
Под думата сиромах човек [думите „сиромах човек“?
Само глупавите хора трябва да бъдат богати, а умните хора трябва да бъдат сиромаси. В действителност е така. Сиромасите не носят раници на гърба си, а богатите носят. Какво разбирам под думата „сиромах“ човек [думите „сиромах човек“? ]?
Под думата сиромах човек [думите „сиромах човек“?
] аз не разбирам сиромах по сърце и по ум. Питам: Способният лекар има ли нужда от пари? Способният музикант има ли нужда от пари? Способният скулптор има ли нужда от пари? Способният земеделец има ли нужда от пари?
към беседата >>
Сега, понеже честолюбието ви е голямо, вие не искате да се излагате пред тях и казвате: Аз не приемам гости.
Ако можете да схванете в пълнота идеята какво нещо е изгрев и залез в живота, както и в природата, вие бихте разрешили много от противоречията, които съществуват във вашия живот; и ако проучите земята в нейните специални движения, както и колебанията и промените, които стават в северния полюс, вие бихте разрешили една важна задача и в своя живот, а именно: вие ще разберете, че такива колебания и промени стават и във вашия ум и щяхте да видите, че полюсът ви постоянно се мени. Например, как ще си обясните обстоятелството, че някога сте обичали някои хора, а сега не ги обичате? Това е много естествено. Този факт се обяснява по следния начин: Едно време вие сте били богат човек, хамбарите ви са били пълни с жито и сте имали възможност да посрещнете и нагостите всички хора, които са ви посещавали. Обаче, след години хамбарът ви се изпразва и вие вече нямате възможност да посрещате и угощавате гостите си.
Сега, понеже честолюбието ви е голямо, вие не искате да се излагате пред тях и казвате: Аз не приемам гости.
Ако пък имате смирение в душата си, вие ще кажете: Понеже хамбарът ми се изпразни, аз нямам с какво да угостя гостите си, затова не приемам никого. Обаче, при сегашното състояние на развитие, в което се намирате, изгревът на нашето слънце, както и неговите ранни часове се отнасят до човешкия живот. Денят е създаден за хората, а не за Бога. Денят е създаден за човешкия дух и затова на първо место трябва да се възпитава човешкият ум. Задачата на съвременния човек е да възпита първо своя ум и своите мисли, а после своето сърце и своите чувства.
към беседата >>
] аз не разбирам сиромах по сърце и по ум.
В действителност е така. Сиромасите не носят раници на гърба си, а богатите носят. Какво разбирам под думата „сиромах“ човек [думите „сиромах човек“? ]? Под думата сиромах човек [думите „сиромах човек“?
] аз не разбирам сиромах по сърце и по ум.
Питам: Способният лекар има ли нужда от пари? Способният музикант има ли нужда от пари? Способният скулптор има ли нужда от пари? Способният земеделец има ли нужда от пари? Да мисли човек, че парите му са необходимост в живота, това показва, че неговото слънце още изгрява и залязва.
към беседата >>
Ако пък имате смирение в душата си, вие ще кажете: Понеже хамбарът ми се изпразни, аз нямам с какво да угостя гостите си, затова не приемам никого.
Например, как ще си обясните обстоятелството, че някога сте обичали някои хора, а сега не ги обичате? Това е много естествено. Този факт се обяснява по следния начин: Едно време вие сте били богат човек, хамбарите ви са били пълни с жито и сте имали възможност да посрещнете и нагостите всички хора, които са ви посещавали. Обаче, след години хамбарът ви се изпразва и вие вече нямате възможност да посрещате и угощавате гостите си. Сега, понеже честолюбието ви е голямо, вие не искате да се излагате пред тях и казвате: Аз не приемам гости.
Ако пък имате смирение в душата си, вие ще кажете: Понеже хамбарът ми се изпразни, аз нямам с какво да угостя гостите си, затова не приемам никого.
Обаче, при сегашното състояние на развитие, в което се намирате, изгревът на нашето слънце, както и неговите ранни часове се отнасят до човешкия живот. Денят е създаден за хората, а не за Бога. Денят е създаден за човешкия дух и затова на първо место трябва да се възпитава човешкият ум. Задачата на съвременния човек е да възпита първо своя ум и своите мисли, а после своето сърце и своите чувства.
към беседата >>
Питам: Способният лекар има ли нужда от пари?
Сиромасите не носят раници на гърба си, а богатите носят. Какво разбирам под думата „сиромах“ човек [думите „сиромах човек“? ]? Под думата сиромах човек [думите „сиромах човек“? ] аз не разбирам сиромах по сърце и по ум.
Питам: Способният лекар има ли нужда от пари?
Способният музикант има ли нужда от пари? Способният скулптор има ли нужда от пари? Способният земеделец има ли нужда от пари? Да мисли човек, че парите му са необходимост в живота, това показва, че неговото слънце още изгрява и залязва. Когато казвам, че човек не се нуждае от пари, разбирам, че той е господар на парите, а не обратно.
към беседата >>
Обаче, при сегашното състояние на развитие, в което се намирате, изгревът на нашето слънце, както и неговите ранни часове се отнасят до човешкия живот.
Това е много естествено. Този факт се обяснява по следния начин: Едно време вие сте били богат човек, хамбарите ви са били пълни с жито и сте имали възможност да посрещнете и нагостите всички хора, които са ви посещавали. Обаче, след години хамбарът ви се изпразва и вие вече нямате възможност да посрещате и угощавате гостите си. Сега, понеже честолюбието ви е голямо, вие не искате да се излагате пред тях и казвате: Аз не приемам гости. Ако пък имате смирение в душата си, вие ще кажете: Понеже хамбарът ми се изпразни, аз нямам с какво да угостя гостите си, затова не приемам никого.
Обаче, при сегашното състояние на развитие, в което се намирате, изгревът на нашето слънце, както и неговите ранни часове се отнасят до човешкия живот.
Денят е създаден за хората, а не за Бога. Денят е създаден за човешкия дух и затова на първо место трябва да се възпитава човешкият ум. Задачата на съвременния човек е да възпита първо своя ум и своите мисли, а после своето сърце и своите чувства.
към беседата >>
Способният музикант има ли нужда от пари?
Какво разбирам под думата „сиромах“ човек [думите „сиромах човек“? ]? Под думата сиромах човек [думите „сиромах човек“? ] аз не разбирам сиромах по сърце и по ум. Питам: Способният лекар има ли нужда от пари?
Способният музикант има ли нужда от пари?
Способният скулптор има ли нужда от пари? Способният земеделец има ли нужда от пари? Да мисли човек, че парите му са необходимост в живота, това показва, че неговото слънце още изгрява и залязва. Когато казвам, че човек не се нуждае от пари, разбирам, че той е господар на парите, а не обратно. Парите не са господари на човека.
към беседата >>
Денят е създаден за хората, а не за Бога.
Този факт се обяснява по следния начин: Едно време вие сте били богат човек, хамбарите ви са били пълни с жито и сте имали възможност да посрещнете и нагостите всички хора, които са ви посещавали. Обаче, след години хамбарът ви се изпразва и вие вече нямате възможност да посрещате и угощавате гостите си. Сега, понеже честолюбието ви е голямо, вие не искате да се излагате пред тях и казвате: Аз не приемам гости. Ако пък имате смирение в душата си, вие ще кажете: Понеже хамбарът ми се изпразни, аз нямам с какво да угостя гостите си, затова не приемам никого. Обаче, при сегашното състояние на развитие, в което се намирате, изгревът на нашето слънце, както и неговите ранни часове се отнасят до човешкия живот.
Денят е създаден за хората, а не за Бога.
Денят е създаден за човешкия дух и затова на първо место трябва да се възпитава човешкият ум. Задачата на съвременния човек е да възпита първо своя ум и своите мисли, а после своето сърце и своите чувства.
към беседата >>
Способният скулптор има ли нужда от пари?
]? Под думата сиромах човек [думите „сиромах човек“? ] аз не разбирам сиромах по сърце и по ум. Питам: Способният лекар има ли нужда от пари? Способният музикант има ли нужда от пари?
Способният скулптор има ли нужда от пари?
Способният земеделец има ли нужда от пари? Да мисли човек, че парите му са необходимост в живота, това показва, че неговото слънце още изгрява и залязва. Когато казвам, че човек не се нуждае от пари, разбирам, че той е господар на парите, а не обратно. Парите не са господари на човека. Веднъж човек е създал парите, той не трябва да се безпокои за тях, дали има пари или няма.
към беседата >>
Денят е създаден за човешкия дух и затова на първо место трябва да се възпитава човешкият ум.
Обаче, след години хамбарът ви се изпразва и вие вече нямате възможност да посрещате и угощавате гостите си. Сега, понеже честолюбието ви е голямо, вие не искате да се излагате пред тях и казвате: Аз не приемам гости. Ако пък имате смирение в душата си, вие ще кажете: Понеже хамбарът ми се изпразни, аз нямам с какво да угостя гостите си, затова не приемам никого. Обаче, при сегашното състояние на развитие, в което се намирате, изгревът на нашето слънце, както и неговите ранни часове се отнасят до човешкия живот. Денят е създаден за хората, а не за Бога.
Денят е създаден за човешкия дух и затова на първо место трябва да се възпитава човешкият ум.
Задачата на съвременния човек е да възпита първо своя ум и своите мисли, а после своето сърце и своите чувства.
към беседата >>
Способният земеделец има ли нужда от пари?
Под думата сиромах човек [думите „сиромах човек“? ] аз не разбирам сиромах по сърце и по ум. Питам: Способният лекар има ли нужда от пари? Способният музикант има ли нужда от пари? Способният скулптор има ли нужда от пари?
Способният земеделец има ли нужда от пари?
Да мисли човек, че парите му са необходимост в живота, това показва, че неговото слънце още изгрява и залязва. Когато казвам, че човек не се нуждае от пари, разбирам, че той е господар на парите, а не обратно. Парите не са господари на човека. Веднъж човек е създал парите, той не трябва да се безпокои за тях, дали има пари или няма. Всеки човек може да провери в себе си доколко мисълта за парите го е хипнотизирала.
към беседата >>
Задачата на съвременния човек е да възпита първо своя ум и своите мисли, а после своето сърце и своите чувства.
Сега, понеже честолюбието ви е голямо, вие не искате да се излагате пред тях и казвате: Аз не приемам гости. Ако пък имате смирение в душата си, вие ще кажете: Понеже хамбарът ми се изпразни, аз нямам с какво да угостя гостите си, затова не приемам никого. Обаче, при сегашното състояние на развитие, в което се намирате, изгревът на нашето слънце, както и неговите ранни часове се отнасят до човешкия живот. Денят е създаден за хората, а не за Бога. Денят е създаден за човешкия дух и затова на първо место трябва да се възпитава човешкият ум.
Задачата на съвременния човек е да възпита първо своя ум и своите мисли, а после своето сърце и своите чувства.
към беседата >>
Да мисли човек, че парите му са необходимост в живота, това показва, че неговото слънце още изгрява и залязва.
] аз не разбирам сиромах по сърце и по ум. Питам: Способният лекар има ли нужда от пари? Способният музикант има ли нужда от пари? Способният скулптор има ли нужда от пари? Способният земеделец има ли нужда от пари?
Да мисли човек, че парите му са необходимост в живота, това показва, че неговото слънце още изгрява и залязва.
Когато казвам, че човек не се нуждае от пари, разбирам, че той е господар на парите, а не обратно. Парите не са господари на човека. Веднъж човек е създал парите, той не трябва да се безпокои за тях, дали има пари или няма. Всеки човек може да провери в себе си доколко мисълта за парите го е хипнотизирала. Вървиш из пътя спокоен, безгрижен, но потрябват ти за нещо пари: бръкнеш в джоба си и нищо не намираш.
към беседата >>
„Слънцето не ще зайде веч“.
„Слънцето не ще зайде веч“.
Този стих се отнася до Божествения свят. Когато човек се свърже напълно с Бога, когато той повярва, че наистина е душа, която може да излиза и да влиза в тялото си, когато пожелае, а също така и когато той повярва, че може да разглобява и да сглобява тялото си, да го прави видимо и невидимо, както и Христос правеше това, той може вече да каже за себе си: Моето слънце не ще зайде веч. Когато поставиха тялото на Христа в гроба, Той го разглоби и когато отидоха да Го търсят, не Го намериха на мястото Му и казаха: Христос е възкръснал! Човек като Христа не може да лежи в гроба. По какво се отличавал Христос?
към беседата >>
Когато казвам, че човек не се нуждае от пари, разбирам, че той е господар на парите, а не обратно.
Питам: Способният лекар има ли нужда от пари? Способният музикант има ли нужда от пари? Способният скулптор има ли нужда от пари? Способният земеделец има ли нужда от пари? Да мисли човек, че парите му са необходимост в живота, това показва, че неговото слънце още изгрява и залязва.
Когато казвам, че човек не се нуждае от пари, разбирам, че той е господар на парите, а не обратно.
Парите не са господари на човека. Веднъж човек е създал парите, той не трябва да се безпокои за тях, дали има пари или няма. Всеки човек може да провери в себе си доколко мисълта за парите го е хипнотизирала. Вървиш из пътя спокоен, безгрижен, но потрябват ти за нещо пари: бръкнеш в джоба си и нищо не намираш. Веднага ти се смутиш, изгубиш присъствието на духа и се сгушиш.
към беседата >>
Този стих се отнася до Божествения свят.
„Слънцето не ще зайде веч“.
Този стих се отнася до Божествения свят.
Когато човек се свърже напълно с Бога, когато той повярва, че наистина е душа, която може да излиза и да влиза в тялото си, когато пожелае, а също така и когато той повярва, че може да разглобява и да сглобява тялото си, да го прави видимо и невидимо, както и Христос правеше това, той може вече да каже за себе си: Моето слънце не ще зайде веч. Когато поставиха тялото на Христа в гроба, Той го разглоби и когато отидоха да Го търсят, не Го намериха на мястото Му и казаха: Христос е възкръснал! Човек като Христа не може да лежи в гроба. По какво се отличавал Христос? Той се отличавал по абсолютната любов, която имал към Бога.
към беседата >>
Парите не са господари на човека.
Способният музикант има ли нужда от пари? Способният скулптор има ли нужда от пари? Способният земеделец има ли нужда от пари? Да мисли човек, че парите му са необходимост в живота, това показва, че неговото слънце още изгрява и залязва. Когато казвам, че човек не се нуждае от пари, разбирам, че той е господар на парите, а не обратно.
Парите не са господари на човека.
Веднъж човек е създал парите, той не трябва да се безпокои за тях, дали има пари или няма. Всеки човек може да провери в себе си доколко мисълта за парите го е хипнотизирала. Вървиш из пътя спокоен, безгрижен, но потрябват ти за нещо пари: бръкнеш в джоба си и нищо не намираш. Веднага ти се смутиш, изгубиш присъствието на духа и се сгушиш. Намериш ли пари в джоба си, една книжна монета от сто лева, веднага ти се ободряваш, разполагаш се, почувстваш се силен и започнеш смело да крачиш по пътя си.
към беседата >>
Когато човек се свърже напълно с Бога, когато той повярва, че наистина е душа, която може да излиза и да влиза в тялото си, когато пожелае, а също така и когато той повярва, че може да разглобява и да сглобява тялото си, да го прави видимо и невидимо, както и Христос правеше това, той може вече да каже за себе си: Моето слънце не ще зайде веч.
„Слънцето не ще зайде веч“. Този стих се отнася до Божествения свят.
Когато човек се свърже напълно с Бога, когато той повярва, че наистина е душа, която може да излиза и да влиза в тялото си, когато пожелае, а също така и когато той повярва, че може да разглобява и да сглобява тялото си, да го прави видимо и невидимо, както и Христос правеше това, той може вече да каже за себе си: Моето слънце не ще зайде веч.
Когато поставиха тялото на Христа в гроба, Той го разглоби и когато отидоха да Го търсят, не Го намериха на мястото Му и казаха: Христос е възкръснал! Човек като Христа не може да лежи в гроба. По какво се отличавал Христос? Той се отличавал по абсолютната любов, която имал към Бога. Той всякога е бил готов да пренесе всички поругания и хули за Бога, макар че е знаел високото произхождение, което имал, както и науката, с която разполагал.
към беседата >>
Веднъж човек е създал парите, той не трябва да се безпокои за тях, дали има пари или няма.
Способният скулптор има ли нужда от пари? Способният земеделец има ли нужда от пари? Да мисли човек, че парите му са необходимост в живота, това показва, че неговото слънце още изгрява и залязва. Когато казвам, че човек не се нуждае от пари, разбирам, че той е господар на парите, а не обратно. Парите не са господари на човека.
Веднъж човек е създал парите, той не трябва да се безпокои за тях, дали има пари или няма.
Всеки човек може да провери в себе си доколко мисълта за парите го е хипнотизирала. Вървиш из пътя спокоен, безгрижен, но потрябват ти за нещо пари: бръкнеш в джоба си и нищо не намираш. Веднага ти се смутиш, изгубиш присъствието на духа и се сгушиш. Намериш ли пари в джоба си, една книжна монета от сто лева, веднага ти се ободряваш, разполагаш се, почувстваш се силен и започнеш смело да крачиш по пътя си. Ако влезеш в някоя гостилница без пет пари в джоба си, гледаш по-скоро да излезеш навън.
към беседата >>
Когато поставиха тялото на Христа в гроба, Той го разглоби и когато отидоха да Го търсят, не Го намериха на мястото Му и казаха: Христос е възкръснал!
„Слънцето не ще зайде веч“. Този стих се отнася до Божествения свят. Когато човек се свърже напълно с Бога, когато той повярва, че наистина е душа, която може да излиза и да влиза в тялото си, когато пожелае, а също така и когато той повярва, че може да разглобява и да сглобява тялото си, да го прави видимо и невидимо, както и Христос правеше това, той може вече да каже за себе си: Моето слънце не ще зайде веч.
Когато поставиха тялото на Христа в гроба, Той го разглоби и когато отидоха да Го търсят, не Го намериха на мястото Му и казаха: Христос е възкръснал!
Човек като Христа не може да лежи в гроба. По какво се отличавал Христос? Той се отличавал по абсолютната любов, която имал към Бога. Той всякога е бил готов да пренесе всички поругания и хули за Бога, макар че е знаел високото произхождение, което имал, както и науката, с която разполагал. Някои казват, че Христос се е учил някъде на земята.
към беседата >>
Всеки човек може да провери в себе си доколко мисълта за парите го е хипнотизирала.
Способният земеделец има ли нужда от пари? Да мисли човек, че парите му са необходимост в живота, това показва, че неговото слънце още изгрява и залязва. Когато казвам, че човек не се нуждае от пари, разбирам, че той е господар на парите, а не обратно. Парите не са господари на човека. Веднъж човек е създал парите, той не трябва да се безпокои за тях, дали има пари или няма.
Всеки човек може да провери в себе си доколко мисълта за парите го е хипнотизирала.
Вървиш из пътя спокоен, безгрижен, но потрябват ти за нещо пари: бръкнеш в джоба си и нищо не намираш. Веднага ти се смутиш, изгубиш присъствието на духа и се сгушиш. Намериш ли пари в джоба си, една книжна монета от сто лева, веднага ти се ободряваш, разполагаш се, почувстваш се силен и започнеш смело да крачиш по пътя си. Ако влезеш в някоя гостилница без пет пари в джоба си, гледаш по-скоро да излезеш навън. При това положение и гостилничарят не ти вярва, имаш ли в джоба си тази книжка от сто лева, ти си смел, горд; същевременно и гостилничарят има вяра в тебе.
към беседата >>
Човек като Христа не може да лежи в гроба.
„Слънцето не ще зайде веч“. Този стих се отнася до Божествения свят. Когато човек се свърже напълно с Бога, когато той повярва, че наистина е душа, която може да излиза и да влиза в тялото си, когато пожелае, а също така и когато той повярва, че може да разглобява и да сглобява тялото си, да го прави видимо и невидимо, както и Христос правеше това, той може вече да каже за себе си: Моето слънце не ще зайде веч. Когато поставиха тялото на Христа в гроба, Той го разглоби и когато отидоха да Го търсят, не Го намериха на мястото Му и казаха: Христос е възкръснал!
Човек като Христа не може да лежи в гроба.
По какво се отличавал Христос? Той се отличавал по абсолютната любов, която имал към Бога. Той всякога е бил готов да пренесе всички поругания и хули за Бога, макар че е знаел високото произхождение, което имал, както и науката, с която разполагал. Някои казват, че Христос се е учил някъде на земята. Не, Христос имал пробудено съзнание и затова Той е могъл да се учи направо от невидимия свят, както и от връзката си с Бога.
към беседата >>
Вървиш из пътя спокоен, безгрижен, но потрябват ти за нещо пари: бръкнеш в джоба си и нищо не намираш.
Да мисли човек, че парите му са необходимост в живота, това показва, че неговото слънце още изгрява и залязва. Когато казвам, че човек не се нуждае от пари, разбирам, че той е господар на парите, а не обратно. Парите не са господари на човека. Веднъж човек е създал парите, той не трябва да се безпокои за тях, дали има пари или няма. Всеки човек може да провери в себе си доколко мисълта за парите го е хипнотизирала.
Вървиш из пътя спокоен, безгрижен, но потрябват ти за нещо пари: бръкнеш в джоба си и нищо не намираш.
Веднага ти се смутиш, изгубиш присъствието на духа и се сгушиш. Намериш ли пари в джоба си, една книжна монета от сто лева, веднага ти се ободряваш, разполагаш се, почувстваш се силен и започнеш смело да крачиш по пътя си. Ако влезеш в някоя гостилница без пет пари в джоба си, гледаш по-скоро да излезеш навън. При това положение и гостилничарят не ти вярва, имаш ли в джоба си тази книжка от сто лева, ти си смел, горд; същевременно и гостилничарят има вяра в тебе. Изкуство е човек да влезе в гостилницата без пет пари, да се обърне свободно към гостилничаря и да му каже: Погледни ме в лицето и ми кажи, за колко можеш да ме кредитираш!
към беседата >>
По какво се отличавал Христос?
„Слънцето не ще зайде веч“. Този стих се отнася до Божествения свят. Когато човек се свърже напълно с Бога, когато той повярва, че наистина е душа, която може да излиза и да влиза в тялото си, когато пожелае, а също така и когато той повярва, че може да разглобява и да сглобява тялото си, да го прави видимо и невидимо, както и Христос правеше това, той може вече да каже за себе си: Моето слънце не ще зайде веч. Когато поставиха тялото на Христа в гроба, Той го разглоби и когато отидоха да Го търсят, не Го намериха на мястото Му и казаха: Христос е възкръснал! Човек като Христа не може да лежи в гроба.
По какво се отличавал Христос?
Той се отличавал по абсолютната любов, която имал към Бога. Той всякога е бил готов да пренесе всички поругания и хули за Бога, макар че е знаел високото произхождение, което имал, както и науката, с която разполагал. Някои казват, че Христос се е учил някъде на земята. Не, Христос имал пробудено съзнание и затова Той е могъл да се учи направо от невидимия свят, както и от връзката си с Бога.
към беседата >>
Веднага ти се смутиш, изгубиш присъствието на духа и се сгушиш.
Когато казвам, че човек не се нуждае от пари, разбирам, че той е господар на парите, а не обратно. Парите не са господари на човека. Веднъж човек е създал парите, той не трябва да се безпокои за тях, дали има пари или няма. Всеки човек може да провери в себе си доколко мисълта за парите го е хипнотизирала. Вървиш из пътя спокоен, безгрижен, но потрябват ти за нещо пари: бръкнеш в джоба си и нищо не намираш.
Веднага ти се смутиш, изгубиш присъствието на духа и се сгушиш.
Намериш ли пари в джоба си, една книжна монета от сто лева, веднага ти се ободряваш, разполагаш се, почувстваш се силен и започнеш смело да крачиш по пътя си. Ако влезеш в някоя гостилница без пет пари в джоба си, гледаш по-скоро да излезеш навън. При това положение и гостилничарят не ти вярва, имаш ли в джоба си тази книжка от сто лева, ти си смел, горд; същевременно и гостилничарят има вяра в тебе. Изкуство е човек да влезе в гостилницата без пет пари, да се обърне свободно към гостилничаря и да му каже: Погледни ме в лицето и ми кажи, за колко можеш да ме кредитираш! Англичанин отива в една гостилница без пет пари в кесията си и казва на гостилничаря: Сър, за колко лева можеш да ме кредитираш?
към беседата >>
Той се отличавал по абсолютната любов, която имал към Бога.
Този стих се отнася до Божествения свят. Когато човек се свърже напълно с Бога, когато той повярва, че наистина е душа, която може да излиза и да влиза в тялото си, когато пожелае, а също така и когато той повярва, че може да разглобява и да сглобява тялото си, да го прави видимо и невидимо, както и Христос правеше това, той може вече да каже за себе си: Моето слънце не ще зайде веч. Когато поставиха тялото на Христа в гроба, Той го разглоби и когато отидоха да Го търсят, не Го намериха на мястото Му и казаха: Христос е възкръснал! Човек като Христа не може да лежи в гроба. По какво се отличавал Христос?
Той се отличавал по абсолютната любов, която имал към Бога.
Той всякога е бил готов да пренесе всички поругания и хули за Бога, макар че е знаел високото произхождение, което имал, както и науката, с която разполагал. Някои казват, че Христос се е учил някъде на земята. Не, Христос имал пробудено съзнание и затова Той е могъл да се учи направо от невидимия свят, както и от връзката си с Бога.
към беседата >>
Намериш ли пари в джоба си, една книжна монета от сто лева, веднага ти се ободряваш, разполагаш се, почувстваш се силен и започнеш смело да крачиш по пътя си.
Парите не са господари на човека. Веднъж човек е създал парите, той не трябва да се безпокои за тях, дали има пари или няма. Всеки човек може да провери в себе си доколко мисълта за парите го е хипнотизирала. Вървиш из пътя спокоен, безгрижен, но потрябват ти за нещо пари: бръкнеш в джоба си и нищо не намираш. Веднага ти се смутиш, изгубиш присъствието на духа и се сгушиш.
Намериш ли пари в джоба си, една книжна монета от сто лева, веднага ти се ободряваш, разполагаш се, почувстваш се силен и започнеш смело да крачиш по пътя си.
Ако влезеш в някоя гостилница без пет пари в джоба си, гледаш по-скоро да излезеш навън. При това положение и гостилничарят не ти вярва, имаш ли в джоба си тази книжка от сто лева, ти си смел, горд; същевременно и гостилничарят има вяра в тебе. Изкуство е човек да влезе в гостилницата без пет пари, да се обърне свободно към гостилничаря и да му каже: Погледни ме в лицето и ми кажи, за колко можеш да ме кредитираш! Англичанин отива в една гостилница без пет пари в кесията си и казва на гостилничаря: Сър, за колко лева можеш да ме кредитираш? Той го погледнал в лицето, намерил, че е честен човек и му казал: Отпущам ви кредит за шест хиляди шилинга.
към беседата >>
Той всякога е бил готов да пренесе всички поругания и хули за Бога, макар че е знаел високото произхождение, което имал, както и науката, с която разполагал.
Когато човек се свърже напълно с Бога, когато той повярва, че наистина е душа, която може да излиза и да влиза в тялото си, когато пожелае, а също така и когато той повярва, че може да разглобява и да сглобява тялото си, да го прави видимо и невидимо, както и Христос правеше това, той може вече да каже за себе си: Моето слънце не ще зайде веч. Когато поставиха тялото на Христа в гроба, Той го разглоби и когато отидоха да Го търсят, не Го намериха на мястото Му и казаха: Христос е възкръснал! Човек като Христа не може да лежи в гроба. По какво се отличавал Христос? Той се отличавал по абсолютната любов, която имал към Бога.
Той всякога е бил готов да пренесе всички поругания и хули за Бога, макар че е знаел високото произхождение, което имал, както и науката, с която разполагал.
Някои казват, че Христос се е учил някъде на земята. Не, Христос имал пробудено съзнание и затова Той е могъл да се учи направо от невидимия свят, както и от връзката си с Бога.
към беседата >>
Ако влезеш в някоя гостилница без пет пари в джоба си, гледаш по-скоро да излезеш навън.
Веднъж човек е създал парите, той не трябва да се безпокои за тях, дали има пари или няма. Всеки човек може да провери в себе си доколко мисълта за парите го е хипнотизирала. Вървиш из пътя спокоен, безгрижен, но потрябват ти за нещо пари: бръкнеш в джоба си и нищо не намираш. Веднага ти се смутиш, изгубиш присъствието на духа и се сгушиш. Намериш ли пари в джоба си, една книжна монета от сто лева, веднага ти се ободряваш, разполагаш се, почувстваш се силен и започнеш смело да крачиш по пътя си.
Ако влезеш в някоя гостилница без пет пари в джоба си, гледаш по-скоро да излезеш навън.
При това положение и гостилничарят не ти вярва, имаш ли в джоба си тази книжка от сто лева, ти си смел, горд; същевременно и гостилничарят има вяра в тебе. Изкуство е човек да влезе в гостилницата без пет пари, да се обърне свободно към гостилничаря и да му каже: Погледни ме в лицето и ми кажи, за колко можеш да ме кредитираш! Англичанин отива в една гостилница без пет пари в кесията си и казва на гостилничаря: Сър, за колко лева можеш да ме кредитираш? Той го погледнал в лицето, намерил, че е честен човек и му казал: Отпущам ви кредит за шест хиляди шилинга. Англичанинът започнал да се храни на кредит в гостилницата цял месец и след изтичането на този срок той му заплатил определената сума.
към беседата >>
Някои казват, че Христос се е учил някъде на земята.
Когато поставиха тялото на Христа в гроба, Той го разглоби и когато отидоха да Го търсят, не Го намериха на мястото Му и казаха: Христос е възкръснал! Човек като Христа не може да лежи в гроба. По какво се отличавал Христос? Той се отличавал по абсолютната любов, която имал към Бога. Той всякога е бил готов да пренесе всички поругания и хули за Бога, макар че е знаел високото произхождение, което имал, както и науката, с която разполагал.
Някои казват, че Христос се е учил някъде на земята.
Не, Христос имал пробудено съзнание и затова Той е могъл да се учи направо от невидимия свят, както и от връзката си с Бога.
към беседата >>
При това положение и гостилничарят не ти вярва, имаш ли в джоба си тази книжка от сто лева, ти си смел, горд; същевременно и гостилничарят има вяра в тебе.
Всеки човек може да провери в себе си доколко мисълта за парите го е хипнотизирала. Вървиш из пътя спокоен, безгрижен, но потрябват ти за нещо пари: бръкнеш в джоба си и нищо не намираш. Веднага ти се смутиш, изгубиш присъствието на духа и се сгушиш. Намериш ли пари в джоба си, една книжна монета от сто лева, веднага ти се ободряваш, разполагаш се, почувстваш се силен и започнеш смело да крачиш по пътя си. Ако влезеш в някоя гостилница без пет пари в джоба си, гледаш по-скоро да излезеш навън.
При това положение и гостилничарят не ти вярва, имаш ли в джоба си тази книжка от сто лева, ти си смел, горд; същевременно и гостилничарят има вяра в тебе.
Изкуство е човек да влезе в гостилницата без пет пари, да се обърне свободно към гостилничаря и да му каже: Погледни ме в лицето и ми кажи, за колко можеш да ме кредитираш! Англичанин отива в една гостилница без пет пари в кесията си и казва на гостилничаря: Сър, за колко лева можеш да ме кредитираш? Той го погледнал в лицето, намерил, че е честен човек и му казал: Отпущам ви кредит за шест хиляди шилинга. Англичанинът започнал да се храни на кредит в гостилницата цял месец и след изтичането на този срок той му заплатил определената сума. За толкова време му било дадено доверие.
към беседата >>
Не, Христос имал пробудено съзнание и затова Той е могъл да се учи направо от невидимия свят, както и от връзката си с Бога.
Човек като Христа не може да лежи в гроба. По какво се отличавал Христос? Той се отличавал по абсолютната любов, която имал към Бога. Той всякога е бил готов да пренесе всички поругания и хули за Бога, макар че е знаел високото произхождение, което имал, както и науката, с която разполагал. Някои казват, че Христос се е учил някъде на земята.
Не, Христос имал пробудено съзнание и затова Той е могъл да се учи направо от невидимия свят, както и от връзката си с Бога.
към беседата >>
Изкуство е човек да влезе в гостилницата без пет пари, да се обърне свободно към гостилничаря и да му каже: Погледни ме в лицето и ми кажи, за колко можеш да ме кредитираш!
Вървиш из пътя спокоен, безгрижен, но потрябват ти за нещо пари: бръкнеш в джоба си и нищо не намираш. Веднага ти се смутиш, изгубиш присъствието на духа и се сгушиш. Намериш ли пари в джоба си, една книжна монета от сто лева, веднага ти се ободряваш, разполагаш се, почувстваш се силен и започнеш смело да крачиш по пътя си. Ако влезеш в някоя гостилница без пет пари в джоба си, гледаш по-скоро да излезеш навън. При това положение и гостилничарят не ти вярва, имаш ли в джоба си тази книжка от сто лева, ти си смел, горд; същевременно и гостилничарят има вяра в тебе.
Изкуство е човек да влезе в гостилницата без пет пари, да се обърне свободно към гостилничаря и да му каже: Погледни ме в лицето и ми кажи, за колко можеш да ме кредитираш!
Англичанин отива в една гостилница без пет пари в кесията си и казва на гостилничаря: Сър, за колко лева можеш да ме кредитираш? Той го погледнал в лицето, намерил, че е честен човек и му казал: Отпущам ви кредит за шест хиляди шилинга. Англичанинът започнал да се храни на кредит в гостилницата цял месец и след изтичането на този срок той му заплатил определената сума. За толкова време му било дадено доверие. Има хора, на които веднага можеш да отпуснеш кредит до 20,000 лева, а има такива, на които никакво доверие не можеш да дадеш. Защо?
към беседата >>
Следователно, първото нещо, което човек трябва да направи на земята, е да възстанови връзката си с Бога.
Следователно, първото нещо, което човек трябва да направи на земята, е да възстанови връзката си с Бога.
Като направи връзка с Бога, той не трябва тук да спре, но след това, именно, му предстои работа – да учи. Някои религиозни хора казват: Щом човек е роден от Бога, той е учен вече, няма какво повече да учи. Казвам: Щом човек е роден от Бога, той трябва да учи повече, отколкото преди да е бил роден от Бога. Затова, именно, Бог е създал света, да се учат хората. Много религиозни хора казват: Ние не се нуждаем от ум, достатъчно е да имаме чисто сърце.
към беседата >>
Англичанин отива в една гостилница без пет пари в кесията си и казва на гостилничаря: Сър, за колко лева можеш да ме кредитираш?
Веднага ти се смутиш, изгубиш присъствието на духа и се сгушиш. Намериш ли пари в джоба си, една книжна монета от сто лева, веднага ти се ободряваш, разполагаш се, почувстваш се силен и започнеш смело да крачиш по пътя си. Ако влезеш в някоя гостилница без пет пари в джоба си, гледаш по-скоро да излезеш навън. При това положение и гостилничарят не ти вярва, имаш ли в джоба си тази книжка от сто лева, ти си смел, горд; същевременно и гостилничарят има вяра в тебе. Изкуство е човек да влезе в гостилницата без пет пари, да се обърне свободно към гостилничаря и да му каже: Погледни ме в лицето и ми кажи, за колко можеш да ме кредитираш!
Англичанин отива в една гостилница без пет пари в кесията си и казва на гостилничаря: Сър, за колко лева можеш да ме кредитираш?
Той го погледнал в лицето, намерил, че е честен човек и му казал: Отпущам ви кредит за шест хиляди шилинга. Англичанинът започнал да се храни на кредит в гостилницата цял месец и след изтичането на този срок той му заплатил определената сума. За толкова време му било дадено доверие. Има хора, на които веднага можеш да отпуснеш кредит до 20,000 лева, а има такива, на които никакво доверие не можеш да дадеш. Защо? – Понеже тези хора вътрешно не внушават никакво доверие, а външно си турят маска на благочестиви хора.
към беседата >>
Като направи връзка с Бога, той не трябва тук да спре, но след това, именно, му предстои работа – да учи.
Следователно, първото нещо, което човек трябва да направи на земята, е да възстанови връзката си с Бога.
Като направи връзка с Бога, той не трябва тук да спре, но след това, именно, му предстои работа – да учи.
Някои религиозни хора казват: Щом човек е роден от Бога, той е учен вече, няма какво повече да учи. Казвам: Щом човек е роден от Бога, той трябва да учи повече, отколкото преди да е бил роден от Бога. Затова, именно, Бог е създал света, да се учат хората. Много религиозни хора казват: Ние не се нуждаем от ум, достатъчно е да имаме чисто сърце. Те мислят, че всичката наука излиза само от сърцето.
към беседата >>
Той го погледнал в лицето, намерил, че е честен човек и му казал: Отпущам ви кредит за шест хиляди шилинга.
Намериш ли пари в джоба си, една книжна монета от сто лева, веднага ти се ободряваш, разполагаш се, почувстваш се силен и започнеш смело да крачиш по пътя си. Ако влезеш в някоя гостилница без пет пари в джоба си, гледаш по-скоро да излезеш навън. При това положение и гостилничарят не ти вярва, имаш ли в джоба си тази книжка от сто лева, ти си смел, горд; същевременно и гостилничарят има вяра в тебе. Изкуство е човек да влезе в гостилницата без пет пари, да се обърне свободно към гостилничаря и да му каже: Погледни ме в лицето и ми кажи, за колко можеш да ме кредитираш! Англичанин отива в една гостилница без пет пари в кесията си и казва на гостилничаря: Сър, за колко лева можеш да ме кредитираш?
Той го погледнал в лицето, намерил, че е честен човек и му казал: Отпущам ви кредит за шест хиляди шилинга.
Англичанинът започнал да се храни на кредит в гостилницата цял месец и след изтичането на този срок той му заплатил определената сума. За толкова време му било дадено доверие. Има хора, на които веднага можеш да отпуснеш кредит до 20,000 лева, а има такива, на които никакво доверие не можеш да дадеш. Защо? – Понеже тези хора вътрешно не внушават никакво доверие, а външно си турят маска на благочестиви хора. Когато отивате при някого за някаква услуга, казвам: Хвърлете маската си и го попитайте за колко ви оценява и какво доверие ви определя.
към беседата >>
Някои религиозни хора казват: Щом човек е роден от Бога, той е учен вече, няма какво повече да учи.
Следователно, първото нещо, което човек трябва да направи на земята, е да възстанови връзката си с Бога. Като направи връзка с Бога, той не трябва тук да спре, но след това, именно, му предстои работа – да учи.
Някои религиозни хора казват: Щом човек е роден от Бога, той е учен вече, няма какво повече да учи.
Казвам: Щом човек е роден от Бога, той трябва да учи повече, отколкото преди да е бил роден от Бога. Затова, именно, Бог е създал света, да се учат хората. Много религиозни хора казват: Ние не се нуждаем от ум, достатъчно е да имаме чисто сърце. Те мислят, че всичката наука излиза само от сърцето. Те мислят още, че целият живот се заключава само в живота на сърцето.
към беседата >>
Англичанинът започнал да се храни на кредит в гостилницата цял месец и след изтичането на този срок той му заплатил определената сума.
Ако влезеш в някоя гостилница без пет пари в джоба си, гледаш по-скоро да излезеш навън. При това положение и гостилничарят не ти вярва, имаш ли в джоба си тази книжка от сто лева, ти си смел, горд; същевременно и гостилничарят има вяра в тебе. Изкуство е човек да влезе в гостилницата без пет пари, да се обърне свободно към гостилничаря и да му каже: Погледни ме в лицето и ми кажи, за колко можеш да ме кредитираш! Англичанин отива в една гостилница без пет пари в кесията си и казва на гостилничаря: Сър, за колко лева можеш да ме кредитираш? Той го погледнал в лицето, намерил, че е честен човек и му казал: Отпущам ви кредит за шест хиляди шилинга.
Англичанинът започнал да се храни на кредит в гостилницата цял месец и след изтичането на този срок той му заплатил определената сума.
За толкова време му било дадено доверие. Има хора, на които веднага можеш да отпуснеш кредит до 20,000 лева, а има такива, на които никакво доверие не можеш да дадеш. Защо? – Понеже тези хора вътрешно не внушават никакво доверие, а външно си турят маска на благочестиви хора. Когато отивате при някого за някаква услуга, казвам: Хвърлете маската си и го попитайте за колко ви оценява и какво доверие ви определя. Някой казва: Ние не трябва да се отваряме много пред хората.
към беседата >>
Казвам: Щом човек е роден от Бога, той трябва да учи повече, отколкото преди да е бил роден от Бога.
Следователно, първото нещо, което човек трябва да направи на земята, е да възстанови връзката си с Бога. Като направи връзка с Бога, той не трябва тук да спре, но след това, именно, му предстои работа – да учи. Някои религиозни хора казват: Щом човек е роден от Бога, той е учен вече, няма какво повече да учи.
Казвам: Щом човек е роден от Бога, той трябва да учи повече, отколкото преди да е бил роден от Бога.
Затова, именно, Бог е създал света, да се учат хората. Много религиозни хора казват: Ние не се нуждаем от ум, достатъчно е да имаме чисто сърце. Те мислят, че всичката наука излиза само от сърцето. Те мислят още, че целият живот се заключава само в живота на сърцето. И тогава те цитират стиха: „Многото знание възгордява“.
към беседата >>
За толкова време му било дадено доверие.
При това положение и гостилничарят не ти вярва, имаш ли в джоба си тази книжка от сто лева, ти си смел, горд; същевременно и гостилничарят има вяра в тебе. Изкуство е човек да влезе в гостилницата без пет пари, да се обърне свободно към гостилничаря и да му каже: Погледни ме в лицето и ми кажи, за колко можеш да ме кредитираш! Англичанин отива в една гостилница без пет пари в кесията си и казва на гостилничаря: Сър, за колко лева можеш да ме кредитираш? Той го погледнал в лицето, намерил, че е честен човек и му казал: Отпущам ви кредит за шест хиляди шилинга. Англичанинът започнал да се храни на кредит в гостилницата цял месец и след изтичането на този срок той му заплатил определената сума.
За толкова време му било дадено доверие.
Има хора, на които веднага можеш да отпуснеш кредит до 20,000 лева, а има такива, на които никакво доверие не можеш да дадеш. Защо? – Понеже тези хора вътрешно не внушават никакво доверие, а външно си турят маска на благочестиви хора. Когато отивате при някого за някаква услуга, казвам: Хвърлете маската си и го попитайте за колко ви оценява и какво доверие ви определя. Някой казва: Ние не трябва да се отваряме много пред хората. До сега аз не съм срещал нито един отворен човек.
към беседата >>
Затова, именно, Бог е създал света, да се учат хората.
Следователно, първото нещо, което човек трябва да направи на земята, е да възстанови връзката си с Бога. Като направи връзка с Бога, той не трябва тук да спре, но след това, именно, му предстои работа – да учи. Някои религиозни хора казват: Щом човек е роден от Бога, той е учен вече, няма какво повече да учи. Казвам: Щом човек е роден от Бога, той трябва да учи повече, отколкото преди да е бил роден от Бога.
Затова, именно, Бог е създал света, да се учат хората.
Много религиозни хора казват: Ние не се нуждаем от ум, достатъчно е да имаме чисто сърце. Те мислят, че всичката наука излиза само от сърцето. Те мислят още, че целият живот се заключава само в живота на сърцето. И тогава те цитират стиха: „Многото знание възгордява“. С това те искат да кажат, че знанието възгордява човека, понеже излиза от ума.
към беседата >>
Има хора, на които веднага можеш да отпуснеш кредит до 20,000 лева, а има такива, на които никакво доверие не можеш да дадеш. Защо?
Изкуство е човек да влезе в гостилницата без пет пари, да се обърне свободно към гостилничаря и да му каже: Погледни ме в лицето и ми кажи, за колко можеш да ме кредитираш! Англичанин отива в една гостилница без пет пари в кесията си и казва на гостилничаря: Сър, за колко лева можеш да ме кредитираш? Той го погледнал в лицето, намерил, че е честен човек и му казал: Отпущам ви кредит за шест хиляди шилинга. Англичанинът започнал да се храни на кредит в гостилницата цял месец и след изтичането на този срок той му заплатил определената сума. За толкова време му било дадено доверие.
Има хора, на които веднага можеш да отпуснеш кредит до 20,000 лева, а има такива, на които никакво доверие не можеш да дадеш. Защо?
– Понеже тези хора вътрешно не внушават никакво доверие, а външно си турят маска на благочестиви хора. Когато отивате при някого за някаква услуга, казвам: Хвърлете маската си и го попитайте за колко ви оценява и какво доверие ви определя. Някой казва: Ние не трябва да се отваряме много пред хората. До сега аз не съм срещал нито един отворен човек. Имали ли сте случай в живота си, да разтворите душата си пред някой човек и той да ви отговори със същото?
към беседата >>
Много религиозни хора казват: Ние не се нуждаем от ум, достатъчно е да имаме чисто сърце.
Следователно, първото нещо, което човек трябва да направи на земята, е да възстанови връзката си с Бога. Като направи връзка с Бога, той не трябва тук да спре, но след това, именно, му предстои работа – да учи. Някои религиозни хора казват: Щом човек е роден от Бога, той е учен вече, няма какво повече да учи. Казвам: Щом човек е роден от Бога, той трябва да учи повече, отколкото преди да е бил роден от Бога. Затова, именно, Бог е създал света, да се учат хората.
Много религиозни хора казват: Ние не се нуждаем от ум, достатъчно е да имаме чисто сърце.
Те мислят, че всичката наука излиза само от сърцето. Те мислят още, че целият живот се заключава само в живота на сърцето. И тогава те цитират стиха: „Многото знание възгордява“. С това те искат да кажат, че знанието възгордява човека, понеже излиза от ума. Следователно, щом многото знание възгордява човека, той не трябва да учи.
към беседата >>
– Понеже тези хора вътрешно не внушават никакво доверие, а външно си турят маска на благочестиви хора.
Англичанин отива в една гостилница без пет пари в кесията си и казва на гостилничаря: Сър, за колко лева можеш да ме кредитираш? Той го погледнал в лицето, намерил, че е честен човек и му казал: Отпущам ви кредит за шест хиляди шилинга. Англичанинът започнал да се храни на кредит в гостилницата цял месец и след изтичането на този срок той му заплатил определената сума. За толкова време му било дадено доверие. Има хора, на които веднага можеш да отпуснеш кредит до 20,000 лева, а има такива, на които никакво доверие не можеш да дадеш. Защо?
– Понеже тези хора вътрешно не внушават никакво доверие, а външно си турят маска на благочестиви хора.
Когато отивате при някого за някаква услуга, казвам: Хвърлете маската си и го попитайте за колко ви оценява и какво доверие ви определя. Някой казва: Ние не трябва да се отваряме много пред хората. До сега аз не съм срещал нито един отворен човек. Имали ли сте случай в живота си, да разтворите душата си пред някой човек и той да ви отговори със същото? Спомняте ли си случай в живота си, когато сте се разтваряли пред някой свой приятел и сте се разговаряли от душа, без да съжалявате за това, но да го считате за привилегия и благословение от Бога?
към беседата >>
Те мислят, че всичката наука излиза само от сърцето.
Като направи връзка с Бога, той не трябва тук да спре, но след това, именно, му предстои работа – да учи. Някои религиозни хора казват: Щом човек е роден от Бога, той е учен вече, няма какво повече да учи. Казвам: Щом човек е роден от Бога, той трябва да учи повече, отколкото преди да е бил роден от Бога. Затова, именно, Бог е създал света, да се учат хората. Много религиозни хора казват: Ние не се нуждаем от ум, достатъчно е да имаме чисто сърце.
Те мислят, че всичката наука излиза само от сърцето.
Те мислят още, че целият живот се заключава само в живота на сърцето. И тогава те цитират стиха: „Многото знание възгордява“. С това те искат да кажат, че знанието възгордява човека, понеже излиза от ума. Следователно, щом многото знание възгордява човека, той не трябва да учи. Питам: Кое знание възгордява човека?
към беседата >>
Когато отивате при някого за някаква услуга, казвам: Хвърлете маската си и го попитайте за колко ви оценява и какво доверие ви определя.
Той го погледнал в лицето, намерил, че е честен човек и му казал: Отпущам ви кредит за шест хиляди шилинга. Англичанинът започнал да се храни на кредит в гостилницата цял месец и след изтичането на този срок той му заплатил определената сума. За толкова време му било дадено доверие. Има хора, на които веднага можеш да отпуснеш кредит до 20,000 лева, а има такива, на които никакво доверие не можеш да дадеш. Защо? – Понеже тези хора вътрешно не внушават никакво доверие, а външно си турят маска на благочестиви хора.
Когато отивате при някого за някаква услуга, казвам: Хвърлете маската си и го попитайте за колко ви оценява и какво доверие ви определя.
Някой казва: Ние не трябва да се отваряме много пред хората. До сега аз не съм срещал нито един отворен човек. Имали ли сте случай в живота си, да разтворите душата си пред някой човек и той да ви отговори със същото? Спомняте ли си случай в живота си, когато сте се разтваряли пред някой свой приятел и сте се разговаряли от душа, без да съжалявате за това, но да го считате за привилегия и благословение от Бога? Усещали ли сте благоуханието, което излиза от отворените души?
към беседата >>
Те мислят още, че целият живот се заключава само в живота на сърцето.
Някои религиозни хора казват: Щом човек е роден от Бога, той е учен вече, няма какво повече да учи. Казвам: Щом човек е роден от Бога, той трябва да учи повече, отколкото преди да е бил роден от Бога. Затова, именно, Бог е създал света, да се учат хората. Много религиозни хора казват: Ние не се нуждаем от ум, достатъчно е да имаме чисто сърце. Те мислят, че всичката наука излиза само от сърцето.
Те мислят още, че целият живот се заключава само в живота на сърцето.
И тогава те цитират стиха: „Многото знание възгордява“. С това те искат да кажат, че знанието възгордява човека, понеже излиза от ума. Следователно, щом многото знание възгордява човека, той не трябва да учи. Питам: Кое знание възгордява човека? Знание без любов възгордява, а знание с любов прави човека целомъдрен.
към беседата >>
Някой казва: Ние не трябва да се отваряме много пред хората.
Англичанинът започнал да се храни на кредит в гостилницата цял месец и след изтичането на този срок той му заплатил определената сума. За толкова време му било дадено доверие. Има хора, на които веднага можеш да отпуснеш кредит до 20,000 лева, а има такива, на които никакво доверие не можеш да дадеш. Защо? – Понеже тези хора вътрешно не внушават никакво доверие, а външно си турят маска на благочестиви хора. Когато отивате при някого за някаква услуга, казвам: Хвърлете маската си и го попитайте за колко ви оценява и какво доверие ви определя.
Някой казва: Ние не трябва да се отваряме много пред хората.
До сега аз не съм срещал нито един отворен човек. Имали ли сте случай в живота си, да разтворите душата си пред някой човек и той да ви отговори със същото? Спомняте ли си случай в живота си, когато сте се разтваряли пред някой свой приятел и сте се разговаряли от душа, без да съжалявате за това, но да го считате за привилегия и благословение от Бога? Усещали ли сте благоуханието, което излиза от отворените души? Да се отвори една душа, подразбира се, същевременно и умът, и сърцето й да са отворени.
към беседата >>
И тогава те цитират стиха: „Многото знание възгордява“.
Казвам: Щом човек е роден от Бога, той трябва да учи повече, отколкото преди да е бил роден от Бога. Затова, именно, Бог е създал света, да се учат хората. Много религиозни хора казват: Ние не се нуждаем от ум, достатъчно е да имаме чисто сърце. Те мислят, че всичката наука излиза само от сърцето. Те мислят още, че целият живот се заключава само в живота на сърцето.
И тогава те цитират стиха: „Многото знание възгордява“.
С това те искат да кажат, че знанието възгордява човека, понеже излиза от ума. Следователно, щом многото знание възгордява човека, той не трябва да учи. Питам: Кое знание възгордява човека? Знание без любов възгордява, а знание с любов прави човека целомъдрен. Знание без любов произвежда зло, знание с любов произвежда добро.
към беседата >>
До сега аз не съм срещал нито един отворен човек.
За толкова време му било дадено доверие. Има хора, на които веднага можеш да отпуснеш кредит до 20,000 лева, а има такива, на които никакво доверие не можеш да дадеш. Защо? – Понеже тези хора вътрешно не внушават никакво доверие, а външно си турят маска на благочестиви хора. Когато отивате при някого за някаква услуга, казвам: Хвърлете маската си и го попитайте за колко ви оценява и какво доверие ви определя. Някой казва: Ние не трябва да се отваряме много пред хората.
До сега аз не съм срещал нито един отворен човек.
Имали ли сте случай в живота си, да разтворите душата си пред някой човек и той да ви отговори със същото? Спомняте ли си случай в живота си, когато сте се разтваряли пред някой свой приятел и сте се разговаряли от душа, без да съжалявате за това, но да го считате за привилегия и благословение от Бога? Усещали ли сте благоуханието, което излиза от отворените души? Да се отвори една душа, подразбира се, същевременно и умът, и сърцето й да са отворени. Отвори ли човек душата си, неговото слънце само изгрява и никога не залязва.
към беседата >>
С това те искат да кажат, че знанието възгордява човека, понеже излиза от ума.
Затова, именно, Бог е създал света, да се учат хората. Много религиозни хора казват: Ние не се нуждаем от ум, достатъчно е да имаме чисто сърце. Те мислят, че всичката наука излиза само от сърцето. Те мислят още, че целият живот се заключава само в живота на сърцето. И тогава те цитират стиха: „Многото знание възгордява“.
С това те искат да кажат, че знанието възгордява човека, понеже излиза от ума.
Следователно, щом многото знание възгордява човека, той не трябва да учи. Питам: Кое знание възгордява човека? Знание без любов възгордява, а знание с любов прави човека целомъдрен. Знание без любов произвежда зло, знание с любов произвежда добро. Днес човек се нуждае от знание повече отколкото всеки друг път, за да разбере връзката, която съществува между хората, както и връзката им с Бога.
към беседата >>
Имали ли сте случай в живота си, да разтворите душата си пред някой човек и той да ви отговори със същото?
Има хора, на които веднага можеш да отпуснеш кредит до 20,000 лева, а има такива, на които никакво доверие не можеш да дадеш. Защо? – Понеже тези хора вътрешно не внушават никакво доверие, а външно си турят маска на благочестиви хора. Когато отивате при някого за някаква услуга, казвам: Хвърлете маската си и го попитайте за колко ви оценява и какво доверие ви определя. Някой казва: Ние не трябва да се отваряме много пред хората. До сега аз не съм срещал нито един отворен човек.
Имали ли сте случай в живота си, да разтворите душата си пред някой човек и той да ви отговори със същото?
Спомняте ли си случай в живота си, когато сте се разтваряли пред някой свой приятел и сте се разговаряли от душа, без да съжалявате за това, но да го считате за привилегия и благословение от Бога? Усещали ли сте благоуханието, което излиза от отворените души? Да се отвори една душа, подразбира се, същевременно и умът, и сърцето й да са отворени. Отвори ли човек душата си, неговото слънце само изгрява и никога не залязва.
към беседата >>
Следователно, щом многото знание възгордява човека, той не трябва да учи.
Много религиозни хора казват: Ние не се нуждаем от ум, достатъчно е да имаме чисто сърце. Те мислят, че всичката наука излиза само от сърцето. Те мислят още, че целият живот се заключава само в живота на сърцето. И тогава те цитират стиха: „Многото знание възгордява“. С това те искат да кажат, че знанието възгордява човека, понеже излиза от ума.
Следователно, щом многото знание възгордява човека, той не трябва да учи.
Питам: Кое знание възгордява човека? Знание без любов възгордява, а знание с любов прави човека целомъдрен. Знание без любов произвежда зло, знание с любов произвежда добро. Днес човек се нуждае от знание повече отколкото всеки друг път, за да разбере връзката, която съществува между хората, както и връзката им с Бога. Някой ще каже: Любовта свързва хората.
към беседата >>
Спомняте ли си случай в живота си, когато сте се разтваряли пред някой свой приятел и сте се разговаряли от душа, без да съжалявате за това, но да го считате за привилегия и благословение от Бога?
– Понеже тези хора вътрешно не внушават никакво доверие, а външно си турят маска на благочестиви хора. Когато отивате при някого за някаква услуга, казвам: Хвърлете маската си и го попитайте за колко ви оценява и какво доверие ви определя. Някой казва: Ние не трябва да се отваряме много пред хората. До сега аз не съм срещал нито един отворен човек. Имали ли сте случай в живота си, да разтворите душата си пред някой човек и той да ви отговори със същото?
Спомняте ли си случай в живота си, когато сте се разтваряли пред някой свой приятел и сте се разговаряли от душа, без да съжалявате за това, но да го считате за привилегия и благословение от Бога?
Усещали ли сте благоуханието, което излиза от отворените души? Да се отвори една душа, подразбира се, същевременно и умът, и сърцето й да са отворени. Отвори ли човек душата си, неговото слънце само изгрява и никога не залязва.
към беседата >>
Питам: Кое знание възгордява човека?
Те мислят, че всичката наука излиза само от сърцето. Те мислят още, че целият живот се заключава само в живота на сърцето. И тогава те цитират стиха: „Многото знание възгордява“. С това те искат да кажат, че знанието възгордява човека, понеже излиза от ума. Следователно, щом многото знание възгордява човека, той не трябва да учи.
Питам: Кое знание възгордява човека?
Знание без любов възгордява, а знание с любов прави човека целомъдрен. Знание без любов произвежда зло, знание с любов произвежда добро. Днес човек се нуждае от знание повече отколкото всеки друг път, за да разбере връзката, която съществува между хората, както и връзката им с Бога. Някой ще каже: Любовта свързва хората. Не, днес доброто е единствената материална връзка, която свързва хората.
към беседата >>
Усещали ли сте благоуханието, което излиза от отворените души?
Когато отивате при някого за някаква услуга, казвам: Хвърлете маската си и го попитайте за колко ви оценява и какво доверие ви определя. Някой казва: Ние не трябва да се отваряме много пред хората. До сега аз не съм срещал нито един отворен човек. Имали ли сте случай в живота си, да разтворите душата си пред някой човек и той да ви отговори със същото? Спомняте ли си случай в живота си, когато сте се разтваряли пред някой свой приятел и сте се разговаряли от душа, без да съжалявате за това, но да го считате за привилегия и благословение от Бога?
Усещали ли сте благоуханието, което излиза от отворените души?
Да се отвори една душа, подразбира се, същевременно и умът, и сърцето й да са отворени. Отвори ли човек душата си, неговото слънце само изгрява и никога не залязва.
към беседата >>
Знание без любов възгордява, а знание с любов прави човека целомъдрен.
Те мислят още, че целият живот се заключава само в живота на сърцето. И тогава те цитират стиха: „Многото знание възгордява“. С това те искат да кажат, че знанието възгордява човека, понеже излиза от ума. Следователно, щом многото знание възгордява човека, той не трябва да учи. Питам: Кое знание възгордява човека?
Знание без любов възгордява, а знание с любов прави човека целомъдрен.
Знание без любов произвежда зло, знание с любов произвежда добро. Днес човек се нуждае от знание повече отколкото всеки друг път, за да разбере връзката, която съществува между хората, както и връзката им с Бога. Някой ще каже: Любовта свързва хората. Не, днес доброто е единствената материална връзка, която свързва хората. Тъй щото, рече ли човек да прояви своята любов, преди всичко той трябва да признае доброто в себе си и във всички хора.
към беседата >>
Да се отвори една душа, подразбира се, същевременно и умът, и сърцето й да са отворени.
Някой казва: Ние не трябва да се отваряме много пред хората. До сега аз не съм срещал нито един отворен човек. Имали ли сте случай в живота си, да разтворите душата си пред някой човек и той да ви отговори със същото? Спомняте ли си случай в живота си, когато сте се разтваряли пред някой свой приятел и сте се разговаряли от душа, без да съжалявате за това, но да го считате за привилегия и благословение от Бога? Усещали ли сте благоуханието, което излиза от отворените души?
Да се отвори една душа, подразбира се, същевременно и умът, и сърцето й да са отворени.
Отвори ли човек душата си, неговото слънце само изгрява и никога не залязва.
към беседата >>
Знание без любов произвежда зло, знание с любов произвежда добро.
И тогава те цитират стиха: „Многото знание възгордява“. С това те искат да кажат, че знанието възгордява човека, понеже излиза от ума. Следователно, щом многото знание възгордява човека, той не трябва да учи. Питам: Кое знание възгордява човека? Знание без любов възгордява, а знание с любов прави човека целомъдрен.
Знание без любов произвежда зло, знание с любов произвежда добро.
Днес човек се нуждае от знание повече отколкото всеки друг път, за да разбере връзката, която съществува между хората, както и връзката им с Бога. Някой ще каже: Любовта свързва хората. Не, днес доброто е единствената материална връзка, която свързва хората. Тъй щото, рече ли човек да прояви своята любов, преди всичко той трябва да признае доброто в себе си и във всички хора. Доброто е първата връзка между хората.
към беседата >>
Отвори ли човек душата си, неговото слънце само изгрява и никога не залязва.
До сега аз не съм срещал нито един отворен човек. Имали ли сте случай в живота си, да разтворите душата си пред някой човек и той да ви отговори със същото? Спомняте ли си случай в живота си, когато сте се разтваряли пред някой свой приятел и сте се разговаряли от душа, без да съжалявате за това, но да го считате за привилегия и благословение от Бога? Усещали ли сте благоуханието, което излиза от отворените души? Да се отвори една душа, подразбира се, същевременно и умът, и сърцето й да са отворени.
Отвори ли човек душата си, неговото слънце само изгрява и никога не залязва.
към беседата >>
Днес човек се нуждае от знание повече отколкото всеки друг път, за да разбере връзката, която съществува между хората, както и връзката им с Бога.
С това те искат да кажат, че знанието възгордява човека, понеже излиза от ума. Следователно, щом многото знание възгордява човека, той не трябва да учи. Питам: Кое знание възгордява човека? Знание без любов възгордява, а знание с любов прави човека целомъдрен. Знание без любов произвежда зло, знание с любов произвежда добро.
Днес човек се нуждае от знание повече отколкото всеки друг път, за да разбере връзката, която съществува между хората, както и връзката им с Бога.
Някой ще каже: Любовта свързва хората. Не, днес доброто е единствената материална връзка, която свързва хората. Тъй щото, рече ли човек да прояви своята любов, преди всичко той трябва да признае доброто в себе си и във всички хора. Доброто е първата връзка между хората. Бог е поставил доброто като основа на живота.
към беседата >>
Сега, като наблюдавам съвременните хора, намирам, че повечето от тях изпадат в големи дребнавости.
Сега, като наблюдавам съвременните хора, намирам, че повечето от тях изпадат в големи дребнавости.
Те са готови за нищо и никакво да развалят красивото и благородното в душата си. По този начин те изгубват Божественото в себе си. Най-малкото противоречие ги изкарва от релсите на техния живот. Всъщност, противоречията са дадени на хората като задачи за разрешение. Понякога поставят човека на противоречие, на изпит, с който искат да помогне той на някои души от задгробния живот.
към беседата >>
Някой ще каже: Любовта свързва хората.
Следователно, щом многото знание възгордява човека, той не трябва да учи. Питам: Кое знание възгордява човека? Знание без любов възгордява, а знание с любов прави човека целомъдрен. Знание без любов произвежда зло, знание с любов произвежда добро. Днес човек се нуждае от знание повече отколкото всеки друг път, за да разбере връзката, която съществува между хората, както и връзката им с Бога.
Някой ще каже: Любовта свързва хората.
Не, днес доброто е единствената материална връзка, която свързва хората. Тъй щото, рече ли човек да прояви своята любов, преди всичко той трябва да признае доброто в себе си и във всички хора. Доброто е първата връзка между хората. Бог е поставил доброто като основа на живота. Щом е така, човек никога не трябва да казва за себе си, че не е добър.
към беседата >>
Те са готови за нищо и никакво да развалят красивото и благородното в душата си.
Сега, като наблюдавам съвременните хора, намирам, че повечето от тях изпадат в големи дребнавости.
Те са готови за нищо и никакво да развалят красивото и благородното в душата си.
По този начин те изгубват Божественото в себе си. Най-малкото противоречие ги изкарва от релсите на техния живот. Всъщност, противоречията са дадени на хората като задачи за разрешение. Понякога поставят човека на противоречие, на изпит, с който искат да помогне той на някои души от задгробния живот. Значи, понякога страданията ни се дават с цел да помогнем на някои заминали души.
към беседата >>
Не, днес доброто е единствената материална връзка, която свързва хората.
Питам: Кое знание възгордява човека? Знание без любов възгордява, а знание с любов прави човека целомъдрен. Знание без любов произвежда зло, знание с любов произвежда добро. Днес човек се нуждае от знание повече отколкото всеки друг път, за да разбере връзката, която съществува между хората, както и връзката им с Бога. Някой ще каже: Любовта свързва хората.
Не, днес доброто е единствената материална връзка, която свързва хората.
Тъй щото, рече ли човек да прояви своята любов, преди всичко той трябва да признае доброто в себе си и във всички хора. Доброто е първата връзка между хората. Бог е поставил доброто като основа на живота. Щом е така, човек никога не трябва да казва за себе си, че не е добър. Каже ли, че не е добър, той отрича първата връзка в живота.
към беседата >>
По този начин те изгубват Божественото в себе си.
Сега, като наблюдавам съвременните хора, намирам, че повечето от тях изпадат в големи дребнавости. Те са готови за нищо и никакво да развалят красивото и благородното в душата си.
По този начин те изгубват Божественото в себе си.
Най-малкото противоречие ги изкарва от релсите на техния живот. Всъщност, противоречията са дадени на хората като задачи за разрешение. Понякога поставят човека на противоречие, на изпит, с който искат да помогне той на някои души от задгробния живот. Значи, понякога страданията ни се дават с цел да помогнем на някои заминали души. Например, дохождат при тебе някои твои близки и те молят да кредитираш една сума от 20,000 лева за едно лице, което в дадения момент е силно притеснено.
към беседата >>
Тъй щото, рече ли човек да прояви своята любов, преди всичко той трябва да признае доброто в себе си и във всички хора.
Знание без любов възгордява, а знание с любов прави човека целомъдрен. Знание без любов произвежда зло, знание с любов произвежда добро. Днес човек се нуждае от знание повече отколкото всеки друг път, за да разбере връзката, която съществува между хората, както и връзката им с Бога. Някой ще каже: Любовта свързва хората. Не, днес доброто е единствената материална връзка, която свързва хората.
Тъй щото, рече ли човек да прояви своята любов, преди всичко той трябва да признае доброто в себе си и във всички хора.
Доброто е първата връзка между хората. Бог е поставил доброто като основа на живота. Щом е така, човек никога не трябва да казва за себе си, че не е добър. Каже ли, че не е добър, той отрича първата връзка в живота. Доброто е първата връзка между душите на всички хора, без разлика на това, дали те са на земята или на небето.
към беседата >>
Най-малкото противоречие ги изкарва от релсите на техния живот.
Сега, като наблюдавам съвременните хора, намирам, че повечето от тях изпадат в големи дребнавости. Те са готови за нищо и никакво да развалят красивото и благородното в душата си. По този начин те изгубват Божественото в себе си.
Най-малкото противоречие ги изкарва от релсите на техния живот.
Всъщност, противоречията са дадени на хората като задачи за разрешение. Понякога поставят човека на противоречие, на изпит, с който искат да помогне той на някои души от задгробния живот. Значи, понякога страданията ни се дават с цел да помогнем на някои заминали души. Например, дохождат при тебе някои твои близки и те молят да кредитираш една сума от 20,000 лева за едно лице, което в дадения момент е силно притеснено. Ти правиш тази услуга не от доброто желание да услужиш на този нуждаещ се, но само да не откажеш на своите близки, които ходатайстват за него.
към беседата >>
Доброто е първата връзка между хората.
Знание без любов произвежда зло, знание с любов произвежда добро. Днес човек се нуждае от знание повече отколкото всеки друг път, за да разбере връзката, която съществува между хората, както и връзката им с Бога. Някой ще каже: Любовта свързва хората. Не, днес доброто е единствената материална връзка, която свързва хората. Тъй щото, рече ли човек да прояви своята любов, преди всичко той трябва да признае доброто в себе си и във всички хора.
Доброто е първата връзка между хората.
Бог е поставил доброто като основа на живота. Щом е така, човек никога не трябва да казва за себе си, че не е добър. Каже ли, че не е добър, той отрича първата връзка в живота. Доброто е първата връзка между душите на всички хора, без разлика на това, дали те са на земята или на небето. Съзнае ли човек своята първа връзка, той може да извика от другия свят когото пожелае и да влезе в общение с него.
към беседата >>
Всъщност, противоречията са дадени на хората като задачи за разрешение.
Сега, като наблюдавам съвременните хора, намирам, че повечето от тях изпадат в големи дребнавости. Те са готови за нищо и никакво да развалят красивото и благородното в душата си. По този начин те изгубват Божественото в себе си. Най-малкото противоречие ги изкарва от релсите на техния живот.
Всъщност, противоречията са дадени на хората като задачи за разрешение.
Понякога поставят човека на противоречие, на изпит, с който искат да помогне той на някои души от задгробния живот. Значи, понякога страданията ни се дават с цел да помогнем на някои заминали души. Например, дохождат при тебе някои твои близки и те молят да кредитираш една сума от 20,000 лева за едно лице, което в дадения момент е силно притеснено. Ти правиш тази услуга не от доброто желание да услужиш на този нуждаещ се, но само да не откажеш на своите близки, които ходатайстват за него. Обаче, след време срокът за изплащане на полицата изтича и този беден човек не може да я изплати.
към беседата >>
Бог е поставил доброто като основа на живота.
Днес човек се нуждае от знание повече отколкото всеки друг път, за да разбере връзката, която съществува между хората, както и връзката им с Бога. Някой ще каже: Любовта свързва хората. Не, днес доброто е единствената материална връзка, която свързва хората. Тъй щото, рече ли човек да прояви своята любов, преди всичко той трябва да признае доброто в себе си и във всички хора. Доброто е първата връзка между хората.
Бог е поставил доброто като основа на живота.
Щом е така, човек никога не трябва да казва за себе си, че не е добър. Каже ли, че не е добър, той отрича първата връзка в живота. Доброто е първата връзка между душите на всички хора, без разлика на това, дали те са на земята или на небето. Съзнае ли човек своята първа връзка, той може да извика от другия свят когото пожелае и да влезе в общение с него. По същия начин и него могат да повикат от невидимия свят за разговор и после пак да го върнат на земята.
към беседата >>
Понякога поставят човека на противоречие, на изпит, с който искат да помогне той на някои души от задгробния живот.
Сега, като наблюдавам съвременните хора, намирам, че повечето от тях изпадат в големи дребнавости. Те са готови за нищо и никакво да развалят красивото и благородното в душата си. По този начин те изгубват Божественото в себе си. Най-малкото противоречие ги изкарва от релсите на техния живот. Всъщност, противоречията са дадени на хората като задачи за разрешение.
Понякога поставят човека на противоречие, на изпит, с който искат да помогне той на някои души от задгробния живот.
Значи, понякога страданията ни се дават с цел да помогнем на някои заминали души. Например, дохождат при тебе някои твои близки и те молят да кредитираш една сума от 20,000 лева за едно лице, което в дадения момент е силно притеснено. Ти правиш тази услуга не от доброто желание да услужиш на този нуждаещ се, но само да не откажеш на своите близки, които ходатайстват за него. Обаче, след време срокът за изплащане на полицата изтича и този беден човек не може да я изплати. Тогава тебе теглят под отговорност за това лице.
към беседата >>
Щом е така, човек никога не трябва да казва за себе си, че не е добър.
Някой ще каже: Любовта свързва хората. Не, днес доброто е единствената материална връзка, която свързва хората. Тъй щото, рече ли човек да прояви своята любов, преди всичко той трябва да признае доброто в себе си и във всички хора. Доброто е първата връзка между хората. Бог е поставил доброто като основа на живота.
Щом е така, човек никога не трябва да казва за себе си, че не е добър.
Каже ли, че не е добър, той отрича първата връзка в живота. Доброто е първата връзка между душите на всички хора, без разлика на това, дали те са на земята или на небето. Съзнае ли човек своята първа връзка, той може да извика от другия свят когото пожелае и да влезе в общение с него. По същия начин и него могат да повикат от невидимия свят за разговор и после пак да го върнат на земята. Имате ли връзка с доброто и съзнавате ли тази връзка, вие можете да се разговаряте и с баща си, и с майка си, които са заминали за другия свят.
към беседата >>
Значи, понякога страданията ни се дават с цел да помогнем на някои заминали души.
Те са готови за нищо и никакво да развалят красивото и благородното в душата си. По този начин те изгубват Божественото в себе си. Най-малкото противоречие ги изкарва от релсите на техния живот. Всъщност, противоречията са дадени на хората като задачи за разрешение. Понякога поставят човека на противоречие, на изпит, с който искат да помогне той на някои души от задгробния живот.
Значи, понякога страданията ни се дават с цел да помогнем на някои заминали души.
Например, дохождат при тебе някои твои близки и те молят да кредитираш една сума от 20,000 лева за едно лице, което в дадения момент е силно притеснено. Ти правиш тази услуга не от доброто желание да услужиш на този нуждаещ се, но само да не откажеш на своите близки, които ходатайстват за него. Обаче, след време срокът за изплащане на полицата изтича и този беден човек не може да я изплати. Тогава тебе теглят под отговорност за това лице. В дадения случай ти носиш страданията, отговорността за тази душа, която сама не може да си изплати дълга.
към беседата >>
Каже ли, че не е добър, той отрича първата връзка в живота.
Не, днес доброто е единствената материална връзка, която свързва хората. Тъй щото, рече ли човек да прояви своята любов, преди всичко той трябва да признае доброто в себе си и във всички хора. Доброто е първата връзка между хората. Бог е поставил доброто като основа на живота. Щом е така, човек никога не трябва да казва за себе си, че не е добър.
Каже ли, че не е добър, той отрича първата връзка в живота.
Доброто е първата връзка между душите на всички хора, без разлика на това, дали те са на земята или на небето. Съзнае ли човек своята първа връзка, той може да извика от другия свят когото пожелае и да влезе в общение с него. По същия начин и него могат да повикат от невидимия свят за разговор и после пак да го върнат на земята. Имате ли връзка с доброто и съзнавате ли тази връзка, вие можете да се разговаряте и с баща си, и с майка си, които са заминали за другия свят. Страхувате ли се от това, не се занимавайте с него!
към беседата >>
Например, дохождат при тебе някои твои близки и те молят да кредитираш една сума от 20,000 лева за едно лице, което в дадения момент е силно притеснено.
По този начин те изгубват Божественото в себе си. Най-малкото противоречие ги изкарва от релсите на техния живот. Всъщност, противоречията са дадени на хората като задачи за разрешение. Понякога поставят човека на противоречие, на изпит, с който искат да помогне той на някои души от задгробния живот. Значи, понякога страданията ни се дават с цел да помогнем на някои заминали души.
Например, дохождат при тебе някои твои близки и те молят да кредитираш една сума от 20,000 лева за едно лице, което в дадения момент е силно притеснено.
Ти правиш тази услуга не от доброто желание да услужиш на този нуждаещ се, но само да не откажеш на своите близки, които ходатайстват за него. Обаче, след време срокът за изплащане на полицата изтича и този беден човек не може да я изплати. Тогава тебе теглят под отговорност за това лице. В дадения случай ти носиш страданията, отговорността за тази душа, която сама не може да си изплати дълга. По същия начин всеки ден и вас ви заобикалят същества, които ви убеждават да вършите волята на Петко, на Стоян, на Драган, но не и волята Божия.
към беседата >>
Доброто е първата връзка между душите на всички хора, без разлика на това, дали те са на земята или на небето.
Тъй щото, рече ли човек да прояви своята любов, преди всичко той трябва да признае доброто в себе си и във всички хора. Доброто е първата връзка между хората. Бог е поставил доброто като основа на живота. Щом е така, човек никога не трябва да казва за себе си, че не е добър. Каже ли, че не е добър, той отрича първата връзка в живота.
Доброто е първата връзка между душите на всички хора, без разлика на това, дали те са на земята или на небето.
Съзнае ли човек своята първа връзка, той може да извика от другия свят когото пожелае и да влезе в общение с него. По същия начин и него могат да повикат от невидимия свят за разговор и после пак да го върнат на земята. Имате ли връзка с доброто и съзнавате ли тази връзка, вие можете да се разговаряте и с баща си, и с майка си, които са заминали за другия свят. Страхувате ли се от това, не се занимавайте с него! Разправят за Елифас Леви, добър, виден писател, който се занимавал с висшите духовни науки, че един ден пожелал да извика някой от древните Учители на Мъдростта, да му обясни едно кабалистическо изречение, което той не разбирал.
към беседата >>
Ти правиш тази услуга не от доброто желание да услужиш на този нуждаещ се, но само да не откажеш на своите близки, които ходатайстват за него.
Най-малкото противоречие ги изкарва от релсите на техния живот. Всъщност, противоречията са дадени на хората като задачи за разрешение. Понякога поставят човека на противоречие, на изпит, с който искат да помогне той на някои души от задгробния живот. Значи, понякога страданията ни се дават с цел да помогнем на някои заминали души. Например, дохождат при тебе някои твои близки и те молят да кредитираш една сума от 20,000 лева за едно лице, което в дадения момент е силно притеснено.
Ти правиш тази услуга не от доброто желание да услужиш на този нуждаещ се, но само да не откажеш на своите близки, които ходатайстват за него.
Обаче, след време срокът за изплащане на полицата изтича и този беден човек не може да я изплати. Тогава тебе теглят под отговорност за това лице. В дадения случай ти носиш страданията, отговорността за тази душа, която сама не може да си изплати дълга. По същия начин всеки ден и вас ви заобикалят същества, които ви убеждават да вършите волята на Петко, на Стоян, на Драган, но не и волята Божия. Вие се подписвате на една, на друга полица, за които след време ще плащате.
към беседата >>
Съзнае ли човек своята първа връзка, той може да извика от другия свят когото пожелае и да влезе в общение с него.
Доброто е първата връзка между хората. Бог е поставил доброто като основа на живота. Щом е така, човек никога не трябва да казва за себе си, че не е добър. Каже ли, че не е добър, той отрича първата връзка в живота. Доброто е първата връзка между душите на всички хора, без разлика на това, дали те са на земята или на небето.
Съзнае ли човек своята първа връзка, той може да извика от другия свят когото пожелае и да влезе в общение с него.
По същия начин и него могат да повикат от невидимия свят за разговор и после пак да го върнат на земята. Имате ли връзка с доброто и съзнавате ли тази връзка, вие можете да се разговаряте и с баща си, и с майка си, които са заминали за другия свят. Страхувате ли се от това, не се занимавайте с него! Разправят за Елифас Леви, добър, виден писател, който се занимавал с висшите духовни науки, че един ден пожелал да извика някой от древните Учители на Мъдростта, да му обясни едно кабалистическо изречение, което той не разбирал. За да се удостои за това посещение, той се приготовлявал цели 40 дни по разни кабалистически начини, с огън, с кадене и с вода, и най-после, когато бил готов, явява му се един от тия Учители, който го запитал: „Какво искаш от мене?
към беседата >>
Обаче, след време срокът за изплащане на полицата изтича и този беден човек не може да я изплати.
Всъщност, противоречията са дадени на хората като задачи за разрешение. Понякога поставят човека на противоречие, на изпит, с който искат да помогне той на някои души от задгробния живот. Значи, понякога страданията ни се дават с цел да помогнем на някои заминали души. Например, дохождат при тебе някои твои близки и те молят да кредитираш една сума от 20,000 лева за едно лице, което в дадения момент е силно притеснено. Ти правиш тази услуга не от доброто желание да услужиш на този нуждаещ се, но само да не откажеш на своите близки, които ходатайстват за него.
Обаче, след време срокът за изплащане на полицата изтича и този беден човек не може да я изплати.
Тогава тебе теглят под отговорност за това лице. В дадения случай ти носиш страданията, отговорността за тази душа, която сама не може да си изплати дълга. По същия начин всеки ден и вас ви заобикалят същества, които ви убеждават да вършите волята на Петко, на Стоян, на Драган, но не и волята Божия. Вие се подписвате на една, на друга полица, за които след време ще плащате. Затова казвам: Първо трябва да придобиете светъл ум и чисто, благородно сърце и като придобиете това богатство, да го употребите за благото на своите ближни.
към беседата >>
По същия начин и него могат да повикат от невидимия свят за разговор и после пак да го върнат на земята.
Бог е поставил доброто като основа на живота. Щом е така, човек никога не трябва да казва за себе си, че не е добър. Каже ли, че не е добър, той отрича първата връзка в живота. Доброто е първата връзка между душите на всички хора, без разлика на това, дали те са на земята или на небето. Съзнае ли човек своята първа връзка, той може да извика от другия свят когото пожелае и да влезе в общение с него.
По същия начин и него могат да повикат от невидимия свят за разговор и после пак да го върнат на земята.
Имате ли връзка с доброто и съзнавате ли тази връзка, вие можете да се разговаряте и с баща си, и с майка си, които са заминали за другия свят. Страхувате ли се от това, не се занимавайте с него! Разправят за Елифас Леви, добър, виден писател, който се занимавал с висшите духовни науки, че един ден пожелал да извика някой от древните Учители на Мъдростта, да му обясни едно кабалистическо изречение, което той не разбирал. За да се удостои за това посещение, той се приготовлявал цели 40 дни по разни кабалистически начини, с огън, с кадене и с вода, и най-после, когато бил готов, явява му се един от тия Учители, който го запитал: „Какво искаш от мене? “ Елифас Леви, като го видял, паднал на земята в безсъзнание.
към беседата >>
Тогава тебе теглят под отговорност за това лице.
Понякога поставят човека на противоречие, на изпит, с който искат да помогне той на някои души от задгробния живот. Значи, понякога страданията ни се дават с цел да помогнем на някои заминали души. Например, дохождат при тебе някои твои близки и те молят да кредитираш една сума от 20,000 лева за едно лице, което в дадения момент е силно притеснено. Ти правиш тази услуга не от доброто желание да услужиш на този нуждаещ се, но само да не откажеш на своите близки, които ходатайстват за него. Обаче, след време срокът за изплащане на полицата изтича и този беден човек не може да я изплати.
Тогава тебе теглят под отговорност за това лице.
В дадения случай ти носиш страданията, отговорността за тази душа, която сама не може да си изплати дълга. По същия начин всеки ден и вас ви заобикалят същества, които ви убеждават да вършите волята на Петко, на Стоян, на Драган, но не и волята Божия. Вие се подписвате на една, на друга полица, за които след време ще плащате. Затова казвам: Първо трябва да придобиете светъл ум и чисто, благородно сърце и като придобиете това богатство, да го употребите за благото на своите ближни.
към беседата >>
Имате ли връзка с доброто и съзнавате ли тази връзка, вие можете да се разговаряте и с баща си, и с майка си, които са заминали за другия свят.
Щом е така, човек никога не трябва да казва за себе си, че не е добър. Каже ли, че не е добър, той отрича първата връзка в живота. Доброто е първата връзка между душите на всички хора, без разлика на това, дали те са на земята или на небето. Съзнае ли човек своята първа връзка, той може да извика от другия свят когото пожелае и да влезе в общение с него. По същия начин и него могат да повикат от невидимия свят за разговор и после пак да го върнат на земята.
Имате ли връзка с доброто и съзнавате ли тази връзка, вие можете да се разговаряте и с баща си, и с майка си, които са заминали за другия свят.
Страхувате ли се от това, не се занимавайте с него! Разправят за Елифас Леви, добър, виден писател, който се занимавал с висшите духовни науки, че един ден пожелал да извика някой от древните Учители на Мъдростта, да му обясни едно кабалистическо изречение, което той не разбирал. За да се удостои за това посещение, той се приготовлявал цели 40 дни по разни кабалистически начини, с огън, с кадене и с вода, и най-после, когато бил готов, явява му се един от тия Учители, който го запитал: „Какво искаш от мене? “ Елифас Леви, като го видял, паднал на земята в безсъзнание. Като се събудил от това състояние, той си казал: Втори път не ще посмея да извикам един такъв Учител.
към беседата >>
В дадения случай ти носиш страданията, отговорността за тази душа, която сама не може да си изплати дълга.
Значи, понякога страданията ни се дават с цел да помогнем на някои заминали души. Например, дохождат при тебе някои твои близки и те молят да кредитираш една сума от 20,000 лева за едно лице, което в дадения момент е силно притеснено. Ти правиш тази услуга не от доброто желание да услужиш на този нуждаещ се, но само да не откажеш на своите близки, които ходатайстват за него. Обаче, след време срокът за изплащане на полицата изтича и този беден човек не може да я изплати. Тогава тебе теглят под отговорност за това лице.
В дадения случай ти носиш страданията, отговорността за тази душа, която сама не може да си изплати дълга.
По същия начин всеки ден и вас ви заобикалят същества, които ви убеждават да вършите волята на Петко, на Стоян, на Драган, но не и волята Божия. Вие се подписвате на една, на друга полица, за които след време ще плащате. Затова казвам: Първо трябва да придобиете светъл ум и чисто, благородно сърце и като придобиете това богатство, да го употребите за благото на своите ближни.
към беседата >>
Страхувате ли се от това, не се занимавайте с него!
Каже ли, че не е добър, той отрича първата връзка в живота. Доброто е първата връзка между душите на всички хора, без разлика на това, дали те са на земята или на небето. Съзнае ли човек своята първа връзка, той може да извика от другия свят когото пожелае и да влезе в общение с него. По същия начин и него могат да повикат от невидимия свят за разговор и после пак да го върнат на земята. Имате ли връзка с доброто и съзнавате ли тази връзка, вие можете да се разговаряте и с баща си, и с майка си, които са заминали за другия свят.
Страхувате ли се от това, не се занимавайте с него!
Разправят за Елифас Леви, добър, виден писател, който се занимавал с висшите духовни науки, че един ден пожелал да извика някой от древните Учители на Мъдростта, да му обясни едно кабалистическо изречение, което той не разбирал. За да се удостои за това посещение, той се приготовлявал цели 40 дни по разни кабалистически начини, с огън, с кадене и с вода, и най-после, когато бил готов, явява му се един от тия Учители, който го запитал: „Какво искаш от мене? “ Елифас Леви, като го видял, паднал на земята в безсъзнание. Като се събудил от това състояние, той си казал: Втори път не ще посмея да извикам един такъв Учител. Той дойде при мене, искаше да ми каже нещо, но аз не го разбрах, понеже заспах.
към беседата >>
По същия начин всеки ден и вас ви заобикалят същества, които ви убеждават да вършите волята на Петко, на Стоян, на Драган, но не и волята Божия.
Например, дохождат при тебе някои твои близки и те молят да кредитираш една сума от 20,000 лева за едно лице, което в дадения момент е силно притеснено. Ти правиш тази услуга не от доброто желание да услужиш на този нуждаещ се, но само да не откажеш на своите близки, които ходатайстват за него. Обаче, след време срокът за изплащане на полицата изтича и този беден човек не може да я изплати. Тогава тебе теглят под отговорност за това лице. В дадения случай ти носиш страданията, отговорността за тази душа, която сама не може да си изплати дълга.
По същия начин всеки ден и вас ви заобикалят същества, които ви убеждават да вършите волята на Петко, на Стоян, на Драган, но не и волята Божия.
Вие се подписвате на една, на друга полица, за които след време ще плащате. Затова казвам: Първо трябва да придобиете светъл ум и чисто, благородно сърце и като придобиете това богатство, да го употребите за благото на своите ближни.
към беседата >>
Разправят за Елифас Леви, добър, виден писател, който се занимавал с висшите духовни науки, че един ден пожелал да извика някой от древните Учители на Мъдростта, да му обясни едно кабалистическо изречение, което той не разбирал.
Доброто е първата връзка между душите на всички хора, без разлика на това, дали те са на земята или на небето. Съзнае ли човек своята първа връзка, той може да извика от другия свят когото пожелае и да влезе в общение с него. По същия начин и него могат да повикат от невидимия свят за разговор и после пак да го върнат на земята. Имате ли връзка с доброто и съзнавате ли тази връзка, вие можете да се разговаряте и с баща си, и с майка си, които са заминали за другия свят. Страхувате ли се от това, не се занимавайте с него!
Разправят за Елифас Леви, добър, виден писател, който се занимавал с висшите духовни науки, че един ден пожелал да извика някой от древните Учители на Мъдростта, да му обясни едно кабалистическо изречение, което той не разбирал.
За да се удостои за това посещение, той се приготовлявал цели 40 дни по разни кабалистически начини, с огън, с кадене и с вода, и най-после, когато бил готов, явява му се един от тия Учители, който го запитал: „Какво искаш от мене? “ Елифас Леви, като го видял, паднал на земята в безсъзнание. Като се събудил от това състояние, той си казал: Втори път не ще посмея да извикам един такъв Учител. Той дойде при мене, искаше да ми каже нещо, но аз не го разбрах, понеже заспах.
към беседата >>
Вие се подписвате на една, на друга полица, за които след време ще плащате.
Ти правиш тази услуга не от доброто желание да услужиш на този нуждаещ се, но само да не откажеш на своите близки, които ходатайстват за него. Обаче, след време срокът за изплащане на полицата изтича и този беден човек не може да я изплати. Тогава тебе теглят под отговорност за това лице. В дадения случай ти носиш страданията, отговорността за тази душа, която сама не може да си изплати дълга. По същия начин всеки ден и вас ви заобикалят същества, които ви убеждават да вършите волята на Петко, на Стоян, на Драган, но не и волята Божия.
Вие се подписвате на една, на друга полица, за които след време ще плащате.
Затова казвам: Първо трябва да придобиете светъл ум и чисто, благородно сърце и като придобиете това богатство, да го употребите за благото на своите ближни.
към беседата >>
За да се удостои за това посещение, той се приготовлявал цели 40 дни по разни кабалистически начини, с огън, с кадене и с вода, и най-после, когато бил готов, явява му се един от тия Учители, който го запитал: „Какво искаш от мене?
Съзнае ли човек своята първа връзка, той може да извика от другия свят когото пожелае и да влезе в общение с него. По същия начин и него могат да повикат от невидимия свят за разговор и после пак да го върнат на земята. Имате ли връзка с доброто и съзнавате ли тази връзка, вие можете да се разговаряте и с баща си, и с майка си, които са заминали за другия свят. Страхувате ли се от това, не се занимавайте с него! Разправят за Елифас Леви, добър, виден писател, който се занимавал с висшите духовни науки, че един ден пожелал да извика някой от древните Учители на Мъдростта, да му обясни едно кабалистическо изречение, което той не разбирал.
За да се удостои за това посещение, той се приготовлявал цели 40 дни по разни кабалистически начини, с огън, с кадене и с вода, и най-после, когато бил готов, явява му се един от тия Учители, който го запитал: „Какво искаш от мене?
“ Елифас Леви, като го видял, паднал на земята в безсъзнание. Като се събудил от това състояние, той си казал: Втори път не ще посмея да извикам един такъв Учител. Той дойде при мене, искаше да ми каже нещо, но аз не го разбрах, понеже заспах.
към беседата >>
Затова казвам: Първо трябва да придобиете светъл ум и чисто, благородно сърце и като придобиете това богатство, да го употребите за благото на своите ближни.
Обаче, след време срокът за изплащане на полицата изтича и този беден човек не може да я изплати. Тогава тебе теглят под отговорност за това лице. В дадения случай ти носиш страданията, отговорността за тази душа, която сама не може да си изплати дълга. По същия начин всеки ден и вас ви заобикалят същества, които ви убеждават да вършите волята на Петко, на Стоян, на Драган, но не и волята Божия. Вие се подписвате на една, на друга полица, за които след време ще плащате.
Затова казвам: Първо трябва да придобиете светъл ум и чисто, благородно сърце и като придобиете това богатство, да го употребите за благото на своите ближни.
към беседата >>
“ Елифас Леви, като го видял, паднал на земята в безсъзнание.
По същия начин и него могат да повикат от невидимия свят за разговор и после пак да го върнат на земята. Имате ли връзка с доброто и съзнавате ли тази връзка, вие можете да се разговаряте и с баща си, и с майка си, които са заминали за другия свят. Страхувате ли се от това, не се занимавайте с него! Разправят за Елифас Леви, добър, виден писател, който се занимавал с висшите духовни науки, че един ден пожелал да извика някой от древните Учители на Мъдростта, да му обясни едно кабалистическо изречение, което той не разбирал. За да се удостои за това посещение, той се приготовлявал цели 40 дни по разни кабалистически начини, с огън, с кадене и с вода, и най-после, когато бил готов, явява му се един от тия Учители, който го запитал: „Какво искаш от мене?
“ Елифас Леви, като го видял, паднал на земята в безсъзнание.
Като се събудил от това състояние, той си казал: Втори път не ще посмея да извикам един такъв Учител. Той дойде при мене, искаше да ми каже нещо, но аз не го разбрах, понеже заспах.
към беседата >>
И тъй, всички трябва да прочетете цялата 60 глава от книгата на пророк Исайя, за да разберете какво точно е искал да каже той с изречението: „Слънцето не ще зайде веч“.
И тъй, всички трябва да прочетете цялата 60 глава от книгата на пророк Исайя, за да разберете какво точно е искал да каже той с изречението: „Слънцето не ще зайде веч“.
Дойде ли човек до това положение, той вече е намерил идеалния живот, за който неговата душа е копняла. В този смисъл всеки трябва да се стреми към знание, към добродетели, на които слънцето никога не ще зайде. Те носят мир и радост за човека. И тогава, като срещнете човек, когото считате за приятел, ще си зададете въпроса: Този човек, този приятел, който влиза в моята система, ще помрачи ли моето слънце или няма да го помрачи? Ако помрачи вашето слънце, дръжте го настрана; ако не го помрачи, приемете го за приятел.
към беседата >>
Като се събудил от това състояние, той си казал: Втори път не ще посмея да извикам един такъв Учител.
Имате ли връзка с доброто и съзнавате ли тази връзка, вие можете да се разговаряте и с баща си, и с майка си, които са заминали за другия свят. Страхувате ли се от това, не се занимавайте с него! Разправят за Елифас Леви, добър, виден писател, който се занимавал с висшите духовни науки, че един ден пожелал да извика някой от древните Учители на Мъдростта, да му обясни едно кабалистическо изречение, което той не разбирал. За да се удостои за това посещение, той се приготовлявал цели 40 дни по разни кабалистически начини, с огън, с кадене и с вода, и най-после, когато бил готов, явява му се един от тия Учители, който го запитал: „Какво искаш от мене? “ Елифас Леви, като го видял, паднал на земята в безсъзнание.
Като се събудил от това състояние, той си казал: Втори път не ще посмея да извикам един такъв Учител.
Той дойде при мене, искаше да ми каже нещо, но аз не го разбрах, понеже заспах.
към беседата >>
Дойде ли човек до това положение, той вече е намерил идеалния живот, за който неговата душа е копняла.
И тъй, всички трябва да прочетете цялата 60 глава от книгата на пророк Исайя, за да разберете какво точно е искал да каже той с изречението: „Слънцето не ще зайде веч“.
Дойде ли човек до това положение, той вече е намерил идеалния живот, за който неговата душа е копняла.
В този смисъл всеки трябва да се стреми към знание, към добродетели, на които слънцето никога не ще зайде. Те носят мир и радост за човека. И тогава, като срещнете човек, когото считате за приятел, ще си зададете въпроса: Този човек, този приятел, който влиза в моята система, ще помрачи ли моето слънце или няма да го помрачи? Ако помрачи вашето слънце, дръжте го настрана; ако не го помрачи, приемете го за приятел. Като се жените, пак си задайте въпроса: Жената, която избирам за другарка в живота си, ще помрачи ли моето слънце или няма да го помрачи?
към беседата >>
Той дойде при мене, искаше да ми каже нещо, но аз не го разбрах, понеже заспах.
Страхувате ли се от това, не се занимавайте с него! Разправят за Елифас Леви, добър, виден писател, който се занимавал с висшите духовни науки, че един ден пожелал да извика някой от древните Учители на Мъдростта, да му обясни едно кабалистическо изречение, което той не разбирал. За да се удостои за това посещение, той се приготовлявал цели 40 дни по разни кабалистически начини, с огън, с кадене и с вода, и най-после, когато бил готов, явява му се един от тия Учители, който го запитал: „Какво искаш от мене? “ Елифас Леви, като го видял, паднал на земята в безсъзнание. Като се събудил от това състояние, той си казал: Втори път не ще посмея да извикам един такъв Учител.
Той дойде при мене, искаше да ми каже нещо, но аз не го разбрах, понеже заспах.
към беседата >>
В този смисъл всеки трябва да се стреми към знание, към добродетели, на които слънцето никога не ще зайде.
И тъй, всички трябва да прочетете цялата 60 глава от книгата на пророк Исайя, за да разберете какво точно е искал да каже той с изречението: „Слънцето не ще зайде веч“. Дойде ли човек до това положение, той вече е намерил идеалния живот, за който неговата душа е копняла.
В този смисъл всеки трябва да се стреми към знание, към добродетели, на които слънцето никога не ще зайде.
Те носят мир и радост за човека. И тогава, като срещнете човек, когото считате за приятел, ще си зададете въпроса: Този човек, този приятел, който влиза в моята система, ще помрачи ли моето слънце или няма да го помрачи? Ако помрачи вашето слънце, дръжте го настрана; ако не го помрачи, приемете го за приятел. Като се жените, пак си задайте въпроса: Жената, която избирам за другарка в живота си, ще помрачи ли моето слънце или няма да го помрачи? Ако го помрачи, дръжте я настрана; ако не го помрачи, оженете се за нея.
към беседата >>
И сега, когато между съвременните хора се засягат такива въпроси, те казват: Отдалечени, отвлечени са тия въпроси, те не са за нас.
И сега, когато между съвременните хора се засягат такива въпроси, те казват: Отдалечени, отвлечени са тия въпроси, те не са за нас.
Хората искат да се разглеждат въпроси, близки до техния живот и до тяхното разбиране. Казвам: Материалните блага, които съществуват на земята, са отражение на духовния свят или са резултат на любовта на някои близки нам души. Ако някой човек е щастлив на земята, то е защото той има близки приятели повече в невидимия свят, отколкото на земята. Например, когато някой виден цигулар свири на сцената, около него има десетина музи от невидимия свят, които му помагат. Публиката, която го слуша да свири така хубаво, казва: Отлично свири този музикант, с голямо вдъхновение!
към беседата >>
Те носят мир и радост за човека.
И тъй, всички трябва да прочетете цялата 60 глава от книгата на пророк Исайя, за да разберете какво точно е искал да каже той с изречението: „Слънцето не ще зайде веч“. Дойде ли човек до това положение, той вече е намерил идеалния живот, за който неговата душа е копняла. В този смисъл всеки трябва да се стреми към знание, към добродетели, на които слънцето никога не ще зайде.
Те носят мир и радост за човека.
И тогава, като срещнете човек, когото считате за приятел, ще си зададете въпроса: Този човек, този приятел, който влиза в моята система, ще помрачи ли моето слънце или няма да го помрачи? Ако помрачи вашето слънце, дръжте го настрана; ако не го помрачи, приемете го за приятел. Като се жените, пак си задайте въпроса: Жената, която избирам за другарка в живота си, ще помрачи ли моето слънце или няма да го помрачи? Ако го помрачи, дръжте я настрана; ако не го помрачи, оженете се за нея. Ако искате да вземете пари назаем от някой банкер, пак се запитайте: Парите, които ще взема от този банкер, ще помрачат ли моето слънце или няма да го помрачат?
към беседата >>
Хората искат да се разглеждат въпроси, близки до техния живот и до тяхното разбиране.
И сега, когато между съвременните хора се засягат такива въпроси, те казват: Отдалечени, отвлечени са тия въпроси, те не са за нас.
Хората искат да се разглеждат въпроси, близки до техния живот и до тяхното разбиране.
Казвам: Материалните блага, които съществуват на земята, са отражение на духовния свят или са резултат на любовта на някои близки нам души. Ако някой човек е щастлив на земята, то е защото той има близки приятели повече в невидимия свят, отколкото на земята. Например, когато някой виден цигулар свири на сцената, около него има десетина музи от невидимия свят, които му помагат. Публиката, която го слуша да свири така хубаво, казва: Отлично свири този музикант, с голямо вдъхновение! Да, отлично свири той, защото музи го вдъхновяват.
към беседата >>
И тогава, като срещнете човек, когото считате за приятел, ще си зададете въпроса: Този човек, този приятел, който влиза в моята система, ще помрачи ли моето слънце или няма да го помрачи?
И тъй, всички трябва да прочетете цялата 60 глава от книгата на пророк Исайя, за да разберете какво точно е искал да каже той с изречението: „Слънцето не ще зайде веч“. Дойде ли човек до това положение, той вече е намерил идеалния живот, за който неговата душа е копняла. В този смисъл всеки трябва да се стреми към знание, към добродетели, на които слънцето никога не ще зайде. Те носят мир и радост за човека.
И тогава, като срещнете човек, когото считате за приятел, ще си зададете въпроса: Този човек, този приятел, който влиза в моята система, ще помрачи ли моето слънце или няма да го помрачи?
Ако помрачи вашето слънце, дръжте го настрана; ако не го помрачи, приемете го за приятел. Като се жените, пак си задайте въпроса: Жената, която избирам за другарка в живота си, ще помрачи ли моето слънце или няма да го помрачи? Ако го помрачи, дръжте я настрана; ако не го помрачи, оженете се за нея. Ако искате да вземете пари назаем от някой банкер, пак се запитайте: Парите, които ще взема от този банкер, ще помрачат ли моето слънце или няма да го помрачат? Ако не го помрачат, вземете парите; ако го помрачат, и даром да ви дават, не ги взимайте.
към беседата >>
Казвам: Материалните блага, които съществуват на земята, са отражение на духовния свят или са резултат на любовта на някои близки нам души.
И сега, когато между съвременните хора се засягат такива въпроси, те казват: Отдалечени, отвлечени са тия въпроси, те не са за нас. Хората искат да се разглеждат въпроси, близки до техния живот и до тяхното разбиране.
Казвам: Материалните блага, които съществуват на земята, са отражение на духовния свят или са резултат на любовта на някои близки нам души.
Ако някой човек е щастлив на земята, то е защото той има близки приятели повече в невидимия свят, отколкото на земята. Например, когато някой виден цигулар свири на сцената, около него има десетина музи от невидимия свят, които му помагат. Публиката, която го слуша да свири така хубаво, казва: Отлично свири този музикант, с голямо вдъхновение! Да, отлично свири той, защото музи го вдъхновяват. Махнете тия музи от него и той ще се прояви като обикновен цигулар.
към беседата >>
Ако помрачи вашето слънце, дръжте го настрана; ако не го помрачи, приемете го за приятел.
И тъй, всички трябва да прочетете цялата 60 глава от книгата на пророк Исайя, за да разберете какво точно е искал да каже той с изречението: „Слънцето не ще зайде веч“. Дойде ли човек до това положение, той вече е намерил идеалния живот, за който неговата душа е копняла. В този смисъл всеки трябва да се стреми към знание, към добродетели, на които слънцето никога не ще зайде. Те носят мир и радост за човека. И тогава, като срещнете човек, когото считате за приятел, ще си зададете въпроса: Този човек, този приятел, който влиза в моята система, ще помрачи ли моето слънце или няма да го помрачи?
Ако помрачи вашето слънце, дръжте го настрана; ако не го помрачи, приемете го за приятел.
Като се жените, пак си задайте въпроса: Жената, която избирам за другарка в живота си, ще помрачи ли моето слънце или няма да го помрачи? Ако го помрачи, дръжте я настрана; ако не го помрачи, оженете се за нея. Ако искате да вземете пари назаем от някой банкер, пак се запитайте: Парите, които ще взема от този банкер, ще помрачат ли моето слънце или няма да го помрачат? Ако не го помрачат, вземете парите; ако го помрачат, и даром да ви дават, не ги взимайте. Влизате ли в някое религиозно общество, пак се запитайте: Ако вляза в това общество, то ще помрачи ли моето слънце, или няма да го помрачи?
към беседата >>
Ако някой човек е щастлив на земята, то е защото той има близки приятели повече в невидимия свят, отколкото на земята.
И сега, когато между съвременните хора се засягат такива въпроси, те казват: Отдалечени, отвлечени са тия въпроси, те не са за нас. Хората искат да се разглеждат въпроси, близки до техния живот и до тяхното разбиране. Казвам: Материалните блага, които съществуват на земята, са отражение на духовния свят или са резултат на любовта на някои близки нам души.
Ако някой човек е щастлив на земята, то е защото той има близки приятели повече в невидимия свят, отколкото на земята.
Например, когато някой виден цигулар свири на сцената, около него има десетина музи от невидимия свят, които му помагат. Публиката, която го слуша да свири така хубаво, казва: Отлично свири този музикант, с голямо вдъхновение! Да, отлично свири той, защото музи го вдъхновяват. Махнете тия музи от него и той ще се прояви като обикновен цигулар. Има ли нещо чудно в това?
към беседата >>
Като се жените, пак си задайте въпроса: Жената, която избирам за другарка в живота си, ще помрачи ли моето слънце или няма да го помрачи?
Дойде ли човек до това положение, той вече е намерил идеалния живот, за който неговата душа е копняла. В този смисъл всеки трябва да се стреми към знание, към добродетели, на които слънцето никога не ще зайде. Те носят мир и радост за човека. И тогава, като срещнете човек, когото считате за приятел, ще си зададете въпроса: Този човек, този приятел, който влиза в моята система, ще помрачи ли моето слънце или няма да го помрачи? Ако помрачи вашето слънце, дръжте го настрана; ако не го помрачи, приемете го за приятел.
Като се жените, пак си задайте въпроса: Жената, която избирам за другарка в живота си, ще помрачи ли моето слънце или няма да го помрачи?
Ако го помрачи, дръжте я настрана; ако не го помрачи, оженете се за нея. Ако искате да вземете пари назаем от някой банкер, пак се запитайте: Парите, които ще взема от този банкер, ще помрачат ли моето слънце или няма да го помрачат? Ако не го помрачат, вземете парите; ако го помрачат, и даром да ви дават, не ги взимайте. Влизате ли в някое религиозно общество, пак се запитайте: Ако вляза в това общество, то ще помрачи ли моето слънце, или няма да го помрачи? Ако го помрачи, не влизайте в него; ако не го помрачи, влезте.
към беседата >>
Например, когато някой виден цигулар свири на сцената, около него има десетина музи от невидимия свят, които му помагат.
И сега, когато между съвременните хора се засягат такива въпроси, те казват: Отдалечени, отвлечени са тия въпроси, те не са за нас. Хората искат да се разглеждат въпроси, близки до техния живот и до тяхното разбиране. Казвам: Материалните блага, които съществуват на земята, са отражение на духовния свят или са резултат на любовта на някои близки нам души. Ако някой човек е щастлив на земята, то е защото той има близки приятели повече в невидимия свят, отколкото на земята.
Например, когато някой виден цигулар свири на сцената, около него има десетина музи от невидимия свят, които му помагат.
Публиката, която го слуша да свири така хубаво, казва: Отлично свири този музикант, с голямо вдъхновение! Да, отлично свири той, защото музи го вдъхновяват. Махнете тия музи от него и той ще се прояви като обикновен цигулар. Има ли нещо чудно в това? Когато вие нагорещите парче желязо от един килограм от 1 – 1000°, ще можете ли лесно да го дигнете?
към беседата >>
Ако го помрачи, дръжте я настрана; ако не го помрачи, оженете се за нея.
В този смисъл всеки трябва да се стреми към знание, към добродетели, на които слънцето никога не ще зайде. Те носят мир и радост за човека. И тогава, като срещнете човек, когото считате за приятел, ще си зададете въпроса: Този човек, този приятел, който влиза в моята система, ще помрачи ли моето слънце или няма да го помрачи? Ако помрачи вашето слънце, дръжте го настрана; ако не го помрачи, приемете го за приятел. Като се жените, пак си задайте въпроса: Жената, която избирам за другарка в живота си, ще помрачи ли моето слънце или няма да го помрачи?
Ако го помрачи, дръжте я настрана; ако не го помрачи, оженете се за нея.
Ако искате да вземете пари назаем от някой банкер, пак се запитайте: Парите, които ще взема от този банкер, ще помрачат ли моето слънце или няма да го помрачат? Ако не го помрачат, вземете парите; ако го помрачат, и даром да ви дават, не ги взимайте. Влизате ли в някое религиозно общество, пак се запитайте: Ако вляза в това общество, то ще помрачи ли моето слънце, или няма да го помрачи? Ако го помрачи, не влизайте в него; ако не го помрачи, влезте. Ако искате да изучавате някаква наука, пак се запитайте: Тази наука ще помрачи или няма да помрачи моето слънце?
към беседата >>
Публиката, която го слуша да свири така хубаво, казва: Отлично свири този музикант, с голямо вдъхновение!
И сега, когато между съвременните хора се засягат такива въпроси, те казват: Отдалечени, отвлечени са тия въпроси, те не са за нас. Хората искат да се разглеждат въпроси, близки до техния живот и до тяхното разбиране. Казвам: Материалните блага, които съществуват на земята, са отражение на духовния свят или са резултат на любовта на някои близки нам души. Ако някой човек е щастлив на земята, то е защото той има близки приятели повече в невидимия свят, отколкото на земята. Например, когато някой виден цигулар свири на сцената, около него има десетина музи от невидимия свят, които му помагат.
Публиката, която го слуша да свири така хубаво, казва: Отлично свири този музикант, с голямо вдъхновение!
Да, отлично свири той, защото музи го вдъхновяват. Махнете тия музи от него и той ще се прояви като обикновен цигулар. Има ли нещо чудно в това? Когато вие нагорещите парче желязо от един килограм от 1 – 1000°, ще можете ли лесно да го дигнете? Вие не можете да го дигнете, докато не премахнете тази нова сила, вложена в него.
към беседата >>
Ако искате да вземете пари назаем от някой банкер, пак се запитайте: Парите, които ще взема от този банкер, ще помрачат ли моето слънце или няма да го помрачат?
Те носят мир и радост за човека. И тогава, като срещнете човек, когото считате за приятел, ще си зададете въпроса: Този човек, този приятел, който влиза в моята система, ще помрачи ли моето слънце или няма да го помрачи? Ако помрачи вашето слънце, дръжте го настрана; ако не го помрачи, приемете го за приятел. Като се жените, пак си задайте въпроса: Жената, която избирам за другарка в живота си, ще помрачи ли моето слънце или няма да го помрачи? Ако го помрачи, дръжте я настрана; ако не го помрачи, оженете се за нея.
Ако искате да вземете пари назаем от някой банкер, пак се запитайте: Парите, които ще взема от този банкер, ще помрачат ли моето слънце или няма да го помрачат?
Ако не го помрачат, вземете парите; ако го помрачат, и даром да ви дават, не ги взимайте. Влизате ли в някое религиозно общество, пак се запитайте: Ако вляза в това общество, то ще помрачи ли моето слънце, или няма да го помрачи? Ако го помрачи, не влизайте в него; ако не го помрачи, влезте. Ако искате да изучавате някаква наука, пак се запитайте: Тази наука ще помрачи или няма да помрачи моето слънце? Ако го помрачи, не я изучавайте; не го ли помрачи, изучавайте я.
към беседата >>
Да, отлично свири той, защото музи го вдъхновяват.
Хората искат да се разглеждат въпроси, близки до техния живот и до тяхното разбиране. Казвам: Материалните блага, които съществуват на земята, са отражение на духовния свят или са резултат на любовта на някои близки нам души. Ако някой човек е щастлив на земята, то е защото той има близки приятели повече в невидимия свят, отколкото на земята. Например, когато някой виден цигулар свири на сцената, около него има десетина музи от невидимия свят, които му помагат. Публиката, която го слуша да свири така хубаво, казва: Отлично свири този музикант, с голямо вдъхновение!
Да, отлично свири той, защото музи го вдъхновяват.
Махнете тия музи от него и той ще се прояви като обикновен цигулар. Има ли нещо чудно в това? Когато вие нагорещите парче желязо от един килограм от 1 – 1000°, ще можете ли лесно да го дигнете? Вие не можете да го дигнете, докато не премахнете тази нова сила, вложена в него. Премахнете ли я и децата могат да дигат това парче желязо и да си играят с него.
към беседата >>
Ако не го помрачат, вземете парите; ако го помрачат, и даром да ви дават, не ги взимайте.
И тогава, като срещнете човек, когото считате за приятел, ще си зададете въпроса: Този човек, този приятел, който влиза в моята система, ще помрачи ли моето слънце или няма да го помрачи? Ако помрачи вашето слънце, дръжте го настрана; ако не го помрачи, приемете го за приятел. Като се жените, пак си задайте въпроса: Жената, която избирам за другарка в живота си, ще помрачи ли моето слънце или няма да го помрачи? Ако го помрачи, дръжте я настрана; ако не го помрачи, оженете се за нея. Ако искате да вземете пари назаем от някой банкер, пак се запитайте: Парите, които ще взема от този банкер, ще помрачат ли моето слънце или няма да го помрачат?
Ако не го помрачат, вземете парите; ако го помрачат, и даром да ви дават, не ги взимайте.
Влизате ли в някое религиозно общество, пак се запитайте: Ако вляза в това общество, то ще помрачи ли моето слънце, или няма да го помрачи? Ако го помрачи, не влизайте в него; ако не го помрачи, влезте. Ако искате да изучавате някаква наука, пак се запитайте: Тази наука ще помрачи или няма да помрачи моето слънце? Ако го помрачи, не я изучавайте; не го ли помрачи, изучавайте я.
към беседата >>
Махнете тия музи от него и той ще се прояви като обикновен цигулар.
Казвам: Материалните блага, които съществуват на земята, са отражение на духовния свят или са резултат на любовта на някои близки нам души. Ако някой човек е щастлив на земята, то е защото той има близки приятели повече в невидимия свят, отколкото на земята. Например, когато някой виден цигулар свири на сцената, около него има десетина музи от невидимия свят, които му помагат. Публиката, която го слуша да свири така хубаво, казва: Отлично свири този музикант, с голямо вдъхновение! Да, отлично свири той, защото музи го вдъхновяват.
Махнете тия музи от него и той ще се прояви като обикновен цигулар.
Има ли нещо чудно в това? Когато вие нагорещите парче желязо от един килограм от 1 – 1000°, ще можете ли лесно да го дигнете? Вие не можете да го дигнете, докато не премахнете тази нова сила, вложена в него. Премахнете ли я и децата могат да дигат това парче желязо и да си играят с него. Следователно, колкото повече приятели от невидимия свят са заинтересувани от нашия живот, толкова по-голяма ще бъде и нашата интелигентност.
към беседата >>
Влизате ли в някое религиозно общество, пак се запитайте: Ако вляза в това общество, то ще помрачи ли моето слънце, или няма да го помрачи?
Ако помрачи вашето слънце, дръжте го настрана; ако не го помрачи, приемете го за приятел. Като се жените, пак си задайте въпроса: Жената, която избирам за другарка в живота си, ще помрачи ли моето слънце или няма да го помрачи? Ако го помрачи, дръжте я настрана; ако не го помрачи, оженете се за нея. Ако искате да вземете пари назаем от някой банкер, пак се запитайте: Парите, които ще взема от този банкер, ще помрачат ли моето слънце или няма да го помрачат? Ако не го помрачат, вземете парите; ако го помрачат, и даром да ви дават, не ги взимайте.
Влизате ли в някое религиозно общество, пак се запитайте: Ако вляза в това общество, то ще помрачи ли моето слънце, или няма да го помрачи?
Ако го помрачи, не влизайте в него; ако не го помрачи, влезте. Ако искате да изучавате някаква наука, пак се запитайте: Тази наука ще помрачи или няма да помрачи моето слънце? Ако го помрачи, не я изучавайте; не го ли помрачи, изучавайте я.
към беседата >>
Има ли нещо чудно в това?
Ако някой човек е щастлив на земята, то е защото той има близки приятели повече в невидимия свят, отколкото на земята. Например, когато някой виден цигулар свири на сцената, около него има десетина музи от невидимия свят, които му помагат. Публиката, която го слуша да свири така хубаво, казва: Отлично свири този музикант, с голямо вдъхновение! Да, отлично свири той, защото музи го вдъхновяват. Махнете тия музи от него и той ще се прояви като обикновен цигулар.
Има ли нещо чудно в това?
Когато вие нагорещите парче желязо от един килограм от 1 – 1000°, ще можете ли лесно да го дигнете? Вие не можете да го дигнете, докато не премахнете тази нова сила, вложена в него. Премахнете ли я и децата могат да дигат това парче желязо и да си играят с него. Следователно, колкото повече приятели от невидимия свят са заинтересувани от нашия живот, толкова по-голяма ще бъде и нашата интелигентност. Те са притоци към нашия живот, които влагат любовта си у нас.
към беседата >>
Ако го помрачи, не влизайте в него; ако не го помрачи, влезте.
Като се жените, пак си задайте въпроса: Жената, която избирам за другарка в живота си, ще помрачи ли моето слънце или няма да го помрачи? Ако го помрачи, дръжте я настрана; ако не го помрачи, оженете се за нея. Ако искате да вземете пари назаем от някой банкер, пак се запитайте: Парите, които ще взема от този банкер, ще помрачат ли моето слънце или няма да го помрачат? Ако не го помрачат, вземете парите; ако го помрачат, и даром да ви дават, не ги взимайте. Влизате ли в някое религиозно общество, пак се запитайте: Ако вляза в това общество, то ще помрачи ли моето слънце, или няма да го помрачи?
Ако го помрачи, не влизайте в него; ако не го помрачи, влезте.
Ако искате да изучавате някаква наука, пак се запитайте: Тази наука ще помрачи или няма да помрачи моето слънце? Ако го помрачи, не я изучавайте; не го ли помрачи, изучавайте я.
към беседата >>
Когато вие нагорещите парче желязо от един килограм от 1 – 1000°, ще можете ли лесно да го дигнете?
Например, когато някой виден цигулар свири на сцената, около него има десетина музи от невидимия свят, които му помагат. Публиката, която го слуша да свири така хубаво, казва: Отлично свири този музикант, с голямо вдъхновение! Да, отлично свири той, защото музи го вдъхновяват. Махнете тия музи от него и той ще се прояви като обикновен цигулар. Има ли нещо чудно в това?
Когато вие нагорещите парче желязо от един килограм от 1 – 1000°, ще можете ли лесно да го дигнете?
Вие не можете да го дигнете, докато не премахнете тази нова сила, вложена в него. Премахнете ли я и децата могат да дигат това парче желязо и да си играят с него. Следователно, колкото повече приятели от невидимия свят са заинтересувани от нашия живот, толкова по-голяма ще бъде и нашата интелигентност. Те са притоци към нашия живот, които влагат любовта си у нас. Те са звездите на нашето небе.
към беседата >>
Ако искате да изучавате някаква наука, пак се запитайте: Тази наука ще помрачи или няма да помрачи моето слънце?
Ако го помрачи, дръжте я настрана; ако не го помрачи, оженете се за нея. Ако искате да вземете пари назаем от някой банкер, пак се запитайте: Парите, които ще взема от този банкер, ще помрачат ли моето слънце или няма да го помрачат? Ако не го помрачат, вземете парите; ако го помрачат, и даром да ви дават, не ги взимайте. Влизате ли в някое религиозно общество, пак се запитайте: Ако вляза в това общество, то ще помрачи ли моето слънце, или няма да го помрачи? Ако го помрачи, не влизайте в него; ако не го помрачи, влезте.
Ако искате да изучавате някаква наука, пак се запитайте: Тази наука ще помрачи или няма да помрачи моето слънце?
Ако го помрачи, не я изучавайте; не го ли помрачи, изучавайте я.
към беседата >>
Вие не можете да го дигнете, докато не премахнете тази нова сила, вложена в него.
Публиката, която го слуша да свири така хубаво, казва: Отлично свири този музикант, с голямо вдъхновение! Да, отлично свири той, защото музи го вдъхновяват. Махнете тия музи от него и той ще се прояви като обикновен цигулар. Има ли нещо чудно в това? Когато вие нагорещите парче желязо от един килограм от 1 – 1000°, ще можете ли лесно да го дигнете?
Вие не можете да го дигнете, докато не премахнете тази нова сила, вложена в него.
Премахнете ли я и децата могат да дигат това парче желязо и да си играят с него. Следователно, колкото повече приятели от невидимия свят са заинтересувани от нашия живот, толкова по-голяма ще бъде и нашата интелигентност. Те са притоци към нашия живот, които влагат любовта си у нас. Те са звездите на нашето небе. Както големината на реката зависи от притоците, които се вливат в нея, така и нашата интелигентност зависи от любовта, която висшите същества вливат в нашия живот.
към беседата >>
Ако го помрачи, не я изучавайте; не го ли помрачи, изучавайте я.
Ако искате да вземете пари назаем от някой банкер, пак се запитайте: Парите, които ще взема от този банкер, ще помрачат ли моето слънце или няма да го помрачат? Ако не го помрачат, вземете парите; ако го помрачат, и даром да ви дават, не ги взимайте. Влизате ли в някое религиозно общество, пак се запитайте: Ако вляза в това общество, то ще помрачи ли моето слънце, или няма да го помрачи? Ако го помрачи, не влизайте в него; ако не го помрачи, влезте. Ако искате да изучавате някаква наука, пак се запитайте: Тази наука ще помрачи или няма да помрачи моето слънце?
Ако го помрачи, не я изучавайте; не го ли помрачи, изучавайте я.
към беседата >>
Премахнете ли я и децата могат да дигат това парче желязо и да си играят с него.
Да, отлично свири той, защото музи го вдъхновяват. Махнете тия музи от него и той ще се прояви като обикновен цигулар. Има ли нещо чудно в това? Когато вие нагорещите парче желязо от един килограм от 1 – 1000°, ще можете ли лесно да го дигнете? Вие не можете да го дигнете, докато не премахнете тази нова сила, вложена в него.
Премахнете ли я и децата могат да дигат това парче желязо и да си играят с него.
Следователно, колкото повече приятели от невидимия свят са заинтересувани от нашия живот, толкова по-голяма ще бъде и нашата интелигентност. Те са притоци към нашия живот, които влагат любовта си у нас. Те са звездите на нашето небе. Както големината на реката зависи от притоците, които се вливат в нея, така и нашата интелигентност зависи от любовта, която висшите същества вливат в нашия живот. Ръководещата душа пък, в която се вливат тия притоци от живот и от любов, тя е изгряващото слънце, което ни показва пътя към Бога.
към беседата >>
Казвам: За в бъдеще ние ще изучаваме всички науки от ново гледище, от нова светлина.
Казвам: За в бъдеще ние ще изучаваме всички науки от ново гледище, от нова светлина.
Тъй както изнасям фактите, мнозина мислят, че аз не ценя науката. Аз ценя науката, но я разглеждам от друго становище. Например, за мене понятието биолог е съвсем друго от това, което учените разбират. Според мене биологът трябва да разглежда как се е сформирал животът на земята, а не само как се е образувал животът на клетките. Преди да се заеме с изучаване живота и произхода на клетките, той трябва да е изучил всички разумни сили, които са създали малките центрове в живота.
към беседата >>
Следователно, колкото повече приятели от невидимия свят са заинтересувани от нашия живот, толкова по-голяма ще бъде и нашата интелигентност.
Махнете тия музи от него и той ще се прояви като обикновен цигулар. Има ли нещо чудно в това? Когато вие нагорещите парче желязо от един килограм от 1 – 1000°, ще можете ли лесно да го дигнете? Вие не можете да го дигнете, докато не премахнете тази нова сила, вложена в него. Премахнете ли я и децата могат да дигат това парче желязо и да си играят с него.
Следователно, колкото повече приятели от невидимия свят са заинтересувани от нашия живот, толкова по-голяма ще бъде и нашата интелигентност.
Те са притоци към нашия живот, които влагат любовта си у нас. Те са звездите на нашето небе. Както големината на реката зависи от притоците, които се вливат в нея, така и нашата интелигентност зависи от любовта, която висшите същества вливат в нашия живот. Ръководещата душа пък, в която се вливат тия притоци от живот и от любов, тя е изгряващото слънце, което ни показва пътя към Бога. В душата на човека се включват и луната, и звездите, и всички небесни светила, които ние виждаме по небето.
към беседата >>
Тъй както изнасям фактите, мнозина мислят, че аз не ценя науката.
Казвам: За в бъдеще ние ще изучаваме всички науки от ново гледище, от нова светлина.
Тъй както изнасям фактите, мнозина мислят, че аз не ценя науката.
Аз ценя науката, но я разглеждам от друго становище. Например, за мене понятието биолог е съвсем друго от това, което учените разбират. Според мене биологът трябва да разглежда как се е сформирал животът на земята, а не само как се е образувал животът на клетките. Преди да се заеме с изучаване живота и произхода на клетките, той трябва да е изучил всички разумни сили, които са създали малките центрове в живота. Когато някой изучава картините на един велик художник, преди всичко той трябва да се запознае със самия художник, а след това и с неговите картини.
към беседата >>
Те са притоци към нашия живот, които влагат любовта си у нас.
Има ли нещо чудно в това? Когато вие нагорещите парче желязо от един килограм от 1 – 1000°, ще можете ли лесно да го дигнете? Вие не можете да го дигнете, докато не премахнете тази нова сила, вложена в него. Премахнете ли я и децата могат да дигат това парче желязо и да си играят с него. Следователно, колкото повече приятели от невидимия свят са заинтересувани от нашия живот, толкова по-голяма ще бъде и нашата интелигентност.
Те са притоци към нашия живот, които влагат любовта си у нас.
Те са звездите на нашето небе. Както големината на реката зависи от притоците, които се вливат в нея, така и нашата интелигентност зависи от любовта, която висшите същества вливат в нашия живот. Ръководещата душа пък, в която се вливат тия притоци от живот и от любов, тя е изгряващото слънце, което ни показва пътя към Бога. В душата на човека се включват и луната, и звездите, и всички небесни светила, които ние виждаме по небето. В това отношение човек представлява в миниатюр един велик свят.
към беседата >>
Аз ценя науката, но я разглеждам от друго становище.
Казвам: За в бъдеще ние ще изучаваме всички науки от ново гледище, от нова светлина. Тъй както изнасям фактите, мнозина мислят, че аз не ценя науката.
Аз ценя науката, но я разглеждам от друго становище.
Например, за мене понятието биолог е съвсем друго от това, което учените разбират. Според мене биологът трябва да разглежда как се е сформирал животът на земята, а не само как се е образувал животът на клетките. Преди да се заеме с изучаване живота и произхода на клетките, той трябва да е изучил всички разумни сили, които са създали малките центрове в живота. Когато някой изучава картините на един велик художник, преди всичко той трябва да се запознае със самия художник, а след това и с неговите картини. Той не може да има ясна представа за картините, ако не познава самия художник.
към беседата >>
Те са звездите на нашето небе.
Когато вие нагорещите парче желязо от един килограм от 1 – 1000°, ще можете ли лесно да го дигнете? Вие не можете да го дигнете, докато не премахнете тази нова сила, вложена в него. Премахнете ли я и децата могат да дигат това парче желязо и да си играят с него. Следователно, колкото повече приятели от невидимия свят са заинтересувани от нашия живот, толкова по-голяма ще бъде и нашата интелигентност. Те са притоци към нашия живот, които влагат любовта си у нас.
Те са звездите на нашето небе.
Както големината на реката зависи от притоците, които се вливат в нея, така и нашата интелигентност зависи от любовта, която висшите същества вливат в нашия живот. Ръководещата душа пък, в която се вливат тия притоци от живот и от любов, тя е изгряващото слънце, което ни показва пътя към Бога. В душата на човека се включват и луната, и звездите, и всички небесни светила, които ние виждаме по небето. В това отношение човек представлява в миниатюр един велик свят. За този свят, именно, говори и Исайя.
към беседата >>
Например, за мене понятието биолог е съвсем друго от това, което учените разбират.
Казвам: За в бъдеще ние ще изучаваме всички науки от ново гледище, от нова светлина. Тъй както изнасям фактите, мнозина мислят, че аз не ценя науката. Аз ценя науката, но я разглеждам от друго становище.
Например, за мене понятието биолог е съвсем друго от това, което учените разбират.
Според мене биологът трябва да разглежда как се е сформирал животът на земята, а не само как се е образувал животът на клетките. Преди да се заеме с изучаване живота и произхода на клетките, той трябва да е изучил всички разумни сили, които са създали малките центрове в живота. Когато някой изучава картините на един велик художник, преди всичко той трябва да се запознае със самия художник, а след това и с неговите картини. Той не може да има ясна представа за картините, ако не познава самия художник. Художникът струва много повече от своите картини.
към беседата >>
Както големината на реката зависи от притоците, които се вливат в нея, така и нашата интелигентност зависи от любовта, която висшите същества вливат в нашия живот.
Вие не можете да го дигнете, докато не премахнете тази нова сила, вложена в него. Премахнете ли я и децата могат да дигат това парче желязо и да си играят с него. Следователно, колкото повече приятели от невидимия свят са заинтересувани от нашия живот, толкова по-голяма ще бъде и нашата интелигентност. Те са притоци към нашия живот, които влагат любовта си у нас. Те са звездите на нашето небе.
Както големината на реката зависи от притоците, които се вливат в нея, така и нашата интелигентност зависи от любовта, която висшите същества вливат в нашия живот.
Ръководещата душа пък, в която се вливат тия притоци от живот и от любов, тя е изгряващото слънце, което ни показва пътя към Бога. В душата на човека се включват и луната, и звездите, и всички небесни светила, които ние виждаме по небето. В това отношение човек представлява в миниатюр един велик свят. За този свят, именно, говори и Исайя.
към беседата >>
Според мене биологът трябва да разглежда как се е сформирал животът на земята, а не само как се е образувал животът на клетките.
Казвам: За в бъдеще ние ще изучаваме всички науки от ново гледище, от нова светлина. Тъй както изнасям фактите, мнозина мислят, че аз не ценя науката. Аз ценя науката, но я разглеждам от друго становище. Например, за мене понятието биолог е съвсем друго от това, което учените разбират.
Според мене биологът трябва да разглежда как се е сформирал животът на земята, а не само как се е образувал животът на клетките.
Преди да се заеме с изучаване живота и произхода на клетките, той трябва да е изучил всички разумни сили, които са създали малките центрове в живота. Когато някой изучава картините на един велик художник, преди всичко той трябва да се запознае със самия художник, а след това и с неговите картини. Той не може да има ясна представа за картините, ако не познава самия художник. Художникът струва много повече от своите картини. Той не се е вложил цял в картините.
към беседата >>
Ръководещата душа пък, в която се вливат тия притоци от живот и от любов, тя е изгряващото слънце, което ни показва пътя към Бога.
Премахнете ли я и децата могат да дигат това парче желязо и да си играят с него. Следователно, колкото повече приятели от невидимия свят са заинтересувани от нашия живот, толкова по-голяма ще бъде и нашата интелигентност. Те са притоци към нашия живот, които влагат любовта си у нас. Те са звездите на нашето небе. Както големината на реката зависи от притоците, които се вливат в нея, така и нашата интелигентност зависи от любовта, която висшите същества вливат в нашия живот.
Ръководещата душа пък, в която се вливат тия притоци от живот и от любов, тя е изгряващото слънце, което ни показва пътя към Бога.
В душата на човека се включват и луната, и звездите, и всички небесни светила, които ние виждаме по небето. В това отношение човек представлява в миниатюр един велик свят. За този свят, именно, говори и Исайя.
към беседата >>
Преди да се заеме с изучаване живота и произхода на клетките, той трябва да е изучил всички разумни сили, които са създали малките центрове в живота.
Казвам: За в бъдеще ние ще изучаваме всички науки от ново гледище, от нова светлина. Тъй както изнасям фактите, мнозина мислят, че аз не ценя науката. Аз ценя науката, но я разглеждам от друго становище. Например, за мене понятието биолог е съвсем друго от това, което учените разбират. Според мене биологът трябва да разглежда как се е сформирал животът на земята, а не само как се е образувал животът на клетките.
Преди да се заеме с изучаване живота и произхода на клетките, той трябва да е изучил всички разумни сили, които са създали малките центрове в живота.
Когато някой изучава картините на един велик художник, преди всичко той трябва да се запознае със самия художник, а след това и с неговите картини. Той не може да има ясна представа за картините, ако не познава самия художник. Художникът струва много повече от своите картини. Той не се е вложил цял в картините. Тъй щото, когато изучаваме картините на някой художник, ние изучаваме само част, т. е.
към беседата >>
В душата на човека се включват и луната, и звездите, и всички небесни светила, които ние виждаме по небето.
Следователно, колкото повече приятели от невидимия свят са заинтересувани от нашия живот, толкова по-голяма ще бъде и нашата интелигентност. Те са притоци към нашия живот, които влагат любовта си у нас. Те са звездите на нашето небе. Както големината на реката зависи от притоците, които се вливат в нея, така и нашата интелигентност зависи от любовта, която висшите същества вливат в нашия живот. Ръководещата душа пък, в която се вливат тия притоци от живот и от любов, тя е изгряващото слънце, което ни показва пътя към Бога.
В душата на човека се включват и луната, и звездите, и всички небесни светила, които ние виждаме по небето.
В това отношение човек представлява в миниатюр един велик свят. За този свят, именно, говори и Исайя.
към беседата >>
Когато някой изучава картините на един велик художник, преди всичко той трябва да се запознае със самия художник, а след това и с неговите картини.
Тъй както изнасям фактите, мнозина мислят, че аз не ценя науката. Аз ценя науката, но я разглеждам от друго становище. Например, за мене понятието биолог е съвсем друго от това, което учените разбират. Според мене биологът трябва да разглежда как се е сформирал животът на земята, а не само как се е образувал животът на клетките. Преди да се заеме с изучаване живота и произхода на клетките, той трябва да е изучил всички разумни сили, които са създали малките центрове в живота.
Когато някой изучава картините на един велик художник, преди всичко той трябва да се запознае със самия художник, а след това и с неговите картини.
Той не може да има ясна представа за картините, ако не познава самия художник. Художникът струва много повече от своите картини. Той не се е вложил цял в картините. Тъй щото, когато изучаваме картините на някой художник, ние изучаваме само част, т. е. една фаза от живота на самия художник.
към беседата >>
В това отношение човек представлява в миниатюр един велик свят.
Те са притоци към нашия живот, които влагат любовта си у нас. Те са звездите на нашето небе. Както големината на реката зависи от притоците, които се вливат в нея, така и нашата интелигентност зависи от любовта, която висшите същества вливат в нашия живот. Ръководещата душа пък, в която се вливат тия притоци от живот и от любов, тя е изгряващото слънце, което ни показва пътя към Бога. В душата на човека се включват и луната, и звездите, и всички небесни светила, които ние виждаме по небето.
В това отношение човек представлява в миниатюр един велик свят.
За този свят, именно, говори и Исайя.
към беседата >>
Той не може да има ясна представа за картините, ако не познава самия художник.
Аз ценя науката, но я разглеждам от друго становище. Например, за мене понятието биолог е съвсем друго от това, което учените разбират. Според мене биологът трябва да разглежда как се е сформирал животът на земята, а не само как се е образувал животът на клетките. Преди да се заеме с изучаване живота и произхода на клетките, той трябва да е изучил всички разумни сили, които са създали малките центрове в живота. Когато някой изучава картините на един велик художник, преди всичко той трябва да се запознае със самия художник, а след това и с неговите картини.
Той не може да има ясна представа за картините, ако не познава самия художник.
Художникът струва много повече от своите картини. Той не се е вложил цял в картините. Тъй щото, когато изучаваме картините на някой художник, ние изучаваме само част, т. е. една фаза от живота на самия художник. Всички останали черти и качества от характера на художника остават скрити за нас.
към беседата >>
За този свят, именно, говори и Исайя.
Те са звездите на нашето небе. Както големината на реката зависи от притоците, които се вливат в нея, така и нашата интелигентност зависи от любовта, която висшите същества вливат в нашия живот. Ръководещата душа пък, в която се вливат тия притоци от живот и от любов, тя е изгряващото слънце, което ни показва пътя към Бога. В душата на човека се включват и луната, и звездите, и всички небесни светила, които ние виждаме по небето. В това отношение човек представлява в миниатюр един велик свят.
За този свят, именно, говори и Исайя.
към беседата >>
Художникът струва много повече от своите картини.
Например, за мене понятието биолог е съвсем друго от това, което учените разбират. Според мене биологът трябва да разглежда как се е сформирал животът на земята, а не само как се е образувал животът на клетките. Преди да се заеме с изучаване живота и произхода на клетките, той трябва да е изучил всички разумни сили, които са създали малките центрове в живота. Когато някой изучава картините на един велик художник, преди всичко той трябва да се запознае със самия художник, а след това и с неговите картини. Той не може да има ясна представа за картините, ако не познава самия художник.
Художникът струва много повече от своите картини.
Той не се е вложил цял в картините. Тъй щото, когато изучаваме картините на някой художник, ние изучаваме само част, т. е. една фаза от живота на самия художник. Всички останали черти и качества от характера на художника остават скрити за нас. Когато изучаваме някоя картина, ние можем да схванем на лицето й или само благородство, или само любов, или само смирение, а всички останали добродетели ще липсват.
към беседата >>
И тъй, ако схващате живота по този начин, у вас ще се зароди силно желание да свържете вашия живот с живата природа и по този начин да разрешите правилно мъчнотиите, които срещате на пътя си.
И тъй, ако схващате живота по този начин, у вас ще се зароди силно желание да свържете вашия живот с живата природа и по този начин да разрешите правилно мъчнотиите, които срещате на пътя си.
Ако разберете истинската Божествена наука, вие ще имате храна, каквато искате; ще имате правилно развит ум, какъвто искате и най-после ще имате правилно развито сърце, каквото желаете. От вас зависи всичко. Сега хората се молят на този, на онзи. Защо се молят едни на други? – Защото не се молят на Бога.
към беседата >>
Той не се е вложил цял в картините.
Според мене биологът трябва да разглежда как се е сформирал животът на земята, а не само как се е образувал животът на клетките. Преди да се заеме с изучаване живота и произхода на клетките, той трябва да е изучил всички разумни сили, които са създали малките центрове в живота. Когато някой изучава картините на един велик художник, преди всичко той трябва да се запознае със самия художник, а след това и с неговите картини. Той не може да има ясна представа за картините, ако не познава самия художник. Художникът струва много повече от своите картини.
Той не се е вложил цял в картините.
Тъй щото, когато изучаваме картините на някой художник, ние изучаваме само част, т. е. една фаза от живота на самия художник. Всички останали черти и качества от характера на художника остават скрити за нас. Когато изучаваме някоя картина, ние можем да схванем на лицето й или само благородство, или само любов, или само смирение, а всички останали добродетели ще липсват. В един и същ момент, на едно лице, ние не можем да намерим изразени всички добродетели.
към беседата >>
Ако разберете истинската Божествена наука, вие ще имате храна, каквато искате; ще имате правилно развит ум, какъвто искате и най-после ще имате правилно развито сърце, каквото желаете.
И тъй, ако схващате живота по този начин, у вас ще се зароди силно желание да свържете вашия живот с живата природа и по този начин да разрешите правилно мъчнотиите, които срещате на пътя си.
Ако разберете истинската Божествена наука, вие ще имате храна, каквато искате; ще имате правилно развит ум, какъвто искате и най-после ще имате правилно развито сърце, каквото желаете.
От вас зависи всичко. Сега хората се молят на този, на онзи. Защо се молят едни на други? – Защото не се молят на Бога. Те считат за срам да се молят на Бога, а когато се молят едни на други, това не е срам.
към беседата >>
Тъй щото, когато изучаваме картините на някой художник, ние изучаваме само част, т. е.
Преди да се заеме с изучаване живота и произхода на клетките, той трябва да е изучил всички разумни сили, които са създали малките центрове в живота. Когато някой изучава картините на един велик художник, преди всичко той трябва да се запознае със самия художник, а след това и с неговите картини. Той не може да има ясна представа за картините, ако не познава самия художник. Художникът струва много повече от своите картини. Той не се е вложил цял в картините.
Тъй щото, когато изучаваме картините на някой художник, ние изучаваме само част, т. е.
една фаза от живота на самия художник. Всички останали черти и качества от характера на художника остават скрити за нас. Когато изучаваме някоя картина, ние можем да схванем на лицето й или само благородство, или само любов, или само смирение, а всички останали добродетели ще липсват. В един и същ момент, на едно лице, ние не можем да намерим изразени всички добродетели. Всяка картина представлява само един момент от човека, а ние знаем, че човек се мени всеки момент.
към беседата >>
От вас зависи всичко.
И тъй, ако схващате живота по този начин, у вас ще се зароди силно желание да свържете вашия живот с живата природа и по този начин да разрешите правилно мъчнотиите, които срещате на пътя си. Ако разберете истинската Божествена наука, вие ще имате храна, каквато искате; ще имате правилно развит ум, какъвто искате и най-после ще имате правилно развито сърце, каквото желаете.
От вас зависи всичко.
Сега хората се молят на този, на онзи. Защо се молят едни на други? – Защото не се молят на Бога. Те считат за срам да се молят на Бога, а когато се молят едни на други, това не е срам. Никога в света не са се отправяли толкова много молби, както сега: Моля ви се най-учтиво, господин Министре!
към беседата >>
една фаза от живота на самия художник.
Когато някой изучава картините на един велик художник, преди всичко той трябва да се запознае със самия художник, а след това и с неговите картини. Той не може да има ясна представа за картините, ако не познава самия художник. Художникът струва много повече от своите картини. Той не се е вложил цял в картините. Тъй щото, когато изучаваме картините на някой художник, ние изучаваме само част, т. е.
една фаза от живота на самия художник.
Всички останали черти и качества от характера на художника остават скрити за нас. Когато изучаваме някоя картина, ние можем да схванем на лицето й или само благородство, или само любов, или само смирение, а всички останали добродетели ще липсват. В един и същ момент, на едно лице, ние не можем да намерим изразени всички добродетели. Всяка картина представлява само един момент от човека, а ние знаем, че човек се мени всеки момент. Добродетелите, които се крият в нашия ум и в нашето сърце, се изразяват всеки нов ден на лицето ни, вследствие на което човек представлява една интересна, но винаги незавършена книга.
към беседата >>
Сега хората се молят на този, на онзи.
И тъй, ако схващате живота по този начин, у вас ще се зароди силно желание да свържете вашия живот с живата природа и по този начин да разрешите правилно мъчнотиите, които срещате на пътя си. Ако разберете истинската Божествена наука, вие ще имате храна, каквато искате; ще имате правилно развит ум, какъвто искате и най-после ще имате правилно развито сърце, каквото желаете. От вас зависи всичко.
Сега хората се молят на този, на онзи.
Защо се молят едни на други? – Защото не се молят на Бога. Те считат за срам да се молят на Бога, а когато се молят едни на други, това не е срам. Никога в света не са се отправяли толкова много молби, както сега: Моля ви се най-учтиво, господин Министре! Или: Моля ви се най-учтиво, господин Директоре!
към беседата >>
Всички останали черти и качества от характера на художника остават скрити за нас.
Той не може да има ясна представа за картините, ако не познава самия художник. Художникът струва много повече от своите картини. Той не се е вложил цял в картините. Тъй щото, когато изучаваме картините на някой художник, ние изучаваме само част, т. е. една фаза от живота на самия художник.
Всички останали черти и качества от характера на художника остават скрити за нас.
Когато изучаваме някоя картина, ние можем да схванем на лицето й или само благородство, или само любов, или само смирение, а всички останали добродетели ще липсват. В един и същ момент, на едно лице, ние не можем да намерим изразени всички добродетели. Всяка картина представлява само един момент от човека, а ние знаем, че човек се мени всеки момент. Добродетелите, които се крият в нашия ум и в нашето сърце, се изразяват всеки нов ден на лицето ни, вследствие на което човек представлява една интересна, но винаги незавършена книга. Човешкото лице е кинематограф, върху платното на който всеки момент се пише нещо ново.
към беседата >>
Защо се молят едни на други?
И тъй, ако схващате живота по този начин, у вас ще се зароди силно желание да свържете вашия живот с живата природа и по този начин да разрешите правилно мъчнотиите, които срещате на пътя си. Ако разберете истинската Божествена наука, вие ще имате храна, каквато искате; ще имате правилно развит ум, какъвто искате и най-после ще имате правилно развито сърце, каквото желаете. От вас зависи всичко. Сега хората се молят на този, на онзи.
Защо се молят едни на други?
– Защото не се молят на Бога. Те считат за срам да се молят на Бога, а когато се молят едни на други, това не е срам. Никога в света не са се отправяли толкова много молби, както сега: Моля ви се най-учтиво, господин Министре! Или: Моля ви се най-учтиво, господин Директоре! Навсякъде се отправят заявления и просби.
към беседата >>
Когато изучаваме някоя картина, ние можем да схванем на лицето й или само благородство, или само любов, или само смирение, а всички останали добродетели ще липсват.
Художникът струва много повече от своите картини. Той не се е вложил цял в картините. Тъй щото, когато изучаваме картините на някой художник, ние изучаваме само част, т. е. една фаза от живота на самия художник. Всички останали черти и качества от характера на художника остават скрити за нас.
Когато изучаваме някоя картина, ние можем да схванем на лицето й или само благородство, или само любов, или само смирение, а всички останали добродетели ще липсват.
В един и същ момент, на едно лице, ние не можем да намерим изразени всички добродетели. Всяка картина представлява само един момент от човека, а ние знаем, че човек се мени всеки момент. Добродетелите, които се крият в нашия ум и в нашето сърце, се изразяват всеки нов ден на лицето ни, вследствие на което човек представлява една интересна, но винаги незавършена книга. Човешкото лице е кинематограф, върху платното на който всеки момент се пише нещо ново. В очите, в устата, на страните, навсякъде по човешкото лице се пишат все нови и нови добродетели.
към беседата >>
– Защото не се молят на Бога.
И тъй, ако схващате живота по този начин, у вас ще се зароди силно желание да свържете вашия живот с живата природа и по този начин да разрешите правилно мъчнотиите, които срещате на пътя си. Ако разберете истинската Божествена наука, вие ще имате храна, каквато искате; ще имате правилно развит ум, какъвто искате и най-после ще имате правилно развито сърце, каквото желаете. От вас зависи всичко. Сега хората се молят на този, на онзи. Защо се молят едни на други?
– Защото не се молят на Бога.
Те считат за срам да се молят на Бога, а когато се молят едни на други, това не е срам. Никога в света не са се отправяли толкова много молби, както сега: Моля ви се най-учтиво, господин Министре! Или: Моля ви се най-учтиво, господин Директоре! Навсякъде се отправят заявления и просби. Всички съвременни хора и бедни, и богати, и учени и прости, са просяци.
към беседата >>
В един и същ момент, на едно лице, ние не можем да намерим изразени всички добродетели.
Той не се е вложил цял в картините. Тъй щото, когато изучаваме картините на някой художник, ние изучаваме само част, т. е. една фаза от живота на самия художник. Всички останали черти и качества от характера на художника остават скрити за нас. Когато изучаваме някоя картина, ние можем да схванем на лицето й или само благородство, или само любов, или само смирение, а всички останали добродетели ще липсват.
В един и същ момент, на едно лице, ние не можем да намерим изразени всички добродетели.
Всяка картина представлява само един момент от човека, а ние знаем, че човек се мени всеки момент. Добродетелите, които се крият в нашия ум и в нашето сърце, се изразяват всеки нов ден на лицето ни, вследствие на което човек представлява една интересна, но винаги незавършена книга. Човешкото лице е кинематограф, върху платното на който всеки момент се пише нещо ново. В очите, в устата, на страните, навсякъде по човешкото лице се пишат все нови и нови добродетели. Понякога устните на човека са червени, някога жълти, някога бледи, някога зелени и т. н.
към беседата >>
Те считат за срам да се молят на Бога, а когато се молят едни на други, това не е срам.
Ако разберете истинската Божествена наука, вие ще имате храна, каквато искате; ще имате правилно развит ум, какъвто искате и най-после ще имате правилно развито сърце, каквото желаете. От вас зависи всичко. Сега хората се молят на този, на онзи. Защо се молят едни на други? – Защото не се молят на Бога.
Те считат за срам да се молят на Бога, а когато се молят едни на други, това не е срам.
Никога в света не са се отправяли толкова много молби, както сега: Моля ви се най-учтиво, господин Министре! Или: Моля ви се най-учтиво, господин Директоре! Навсякъде се отправят заявления и просби. Всички съвременни хора и бедни, и богати, и учени и прости, са просяци. Синът и дъщерята отиват в странство да учат и един месец след заминаването си пишат на родителите си: Моля ви се, мамо и тате, изпратете ни толкова и толкова пари!
към беседата >>
Всяка картина представлява само един момент от човека, а ние знаем, че човек се мени всеки момент.
Тъй щото, когато изучаваме картините на някой художник, ние изучаваме само част, т. е. една фаза от живота на самия художник. Всички останали черти и качества от характера на художника остават скрити за нас. Когато изучаваме някоя картина, ние можем да схванем на лицето й или само благородство, или само любов, или само смирение, а всички останали добродетели ще липсват. В един и същ момент, на едно лице, ние не можем да намерим изразени всички добродетели.
Всяка картина представлява само един момент от човека, а ние знаем, че човек се мени всеки момент.
Добродетелите, които се крият в нашия ум и в нашето сърце, се изразяват всеки нов ден на лицето ни, вследствие на което човек представлява една интересна, но винаги незавършена книга. Човешкото лице е кинематограф, върху платното на който всеки момент се пише нещо ново. В очите, в устата, на страните, навсякъде по човешкото лице се пишат все нови и нови добродетели. Понякога устните на човека са червени, някога жълти, някога бледи, някога зелени и т. н. Какво показват тия промени на цветовете?
към беседата >>
Никога в света не са се отправяли толкова много молби, както сега: Моля ви се най-учтиво, господин Министре!
От вас зависи всичко. Сега хората се молят на този, на онзи. Защо се молят едни на други? – Защото не се молят на Бога. Те считат за срам да се молят на Бога, а когато се молят едни на други, това не е срам.
Никога в света не са се отправяли толкова много молби, както сега: Моля ви се най-учтиво, господин Министре!
Или: Моля ви се най-учтиво, господин Директоре! Навсякъде се отправят заявления и просби. Всички съвременни хора и бедни, и богати, и учени и прости, са просяци. Синът и дъщерята отиват в странство да учат и един месец след заминаването си пишат на родителите си: Моля ви се, мамо и тате, изпратете ни толкова и толкова пари! Защо синът пише на баща си „моля ти се, татко“, а да не пише: Обични ми татко, толкова пъти си ми услужвал, винаги си бил готов да ми помогнеш, помогни ми и в този случай, имам нужда от малко пари.
към беседата >>
Добродетелите, които се крият в нашия ум и в нашето сърце, се изразяват всеки нов ден на лицето ни, вследствие на което човек представлява една интересна, но винаги незавършена книга.
една фаза от живота на самия художник. Всички останали черти и качества от характера на художника остават скрити за нас. Когато изучаваме някоя картина, ние можем да схванем на лицето й или само благородство, или само любов, или само смирение, а всички останали добродетели ще липсват. В един и същ момент, на едно лице, ние не можем да намерим изразени всички добродетели. Всяка картина представлява само един момент от човека, а ние знаем, че човек се мени всеки момент.
Добродетелите, които се крият в нашия ум и в нашето сърце, се изразяват всеки нов ден на лицето ни, вследствие на което човек представлява една интересна, но винаги незавършена книга.
Човешкото лице е кинематограф, върху платното на който всеки момент се пише нещо ново. В очите, в устата, на страните, навсякъде по човешкото лице се пишат все нови и нови добродетели. Понякога устните на човека са червени, някога жълти, някога бледи, някога зелени и т. н. Какво показват тия промени на цветовете? Ония физиогномисти, които разбират дълбоките причини на тия промени, които разбират слънцето, луната и звездите, знаят, защо, например, цветът на лицето у някой човек е жълт, на друг – червен и т. н.
към беседата >>
Или: Моля ви се най-учтиво, господин Директоре!
Сега хората се молят на този, на онзи. Защо се молят едни на други? – Защото не се молят на Бога. Те считат за срам да се молят на Бога, а когато се молят едни на други, това не е срам. Никога в света не са се отправяли толкова много молби, както сега: Моля ви се най-учтиво, господин Министре!
Или: Моля ви се най-учтиво, господин Директоре!
Навсякъде се отправят заявления и просби. Всички съвременни хора и бедни, и богати, и учени и прости, са просяци. Синът и дъщерята отиват в странство да учат и един месец след заминаването си пишат на родителите си: Моля ви се, мамо и тате, изпратете ни толкова и толкова пари! Защо синът пише на баща си „моля ти се, татко“, а да не пише: Обични ми татко, толкова пъти си ми услужвал, винаги си бил готов да ми помогнеш, помогни ми и в този случай, имам нужда от малко пари. Нима синът, като е отишъл в странство да учи, трябва да пише на баща си толкова сухо?
към беседата >>
Човешкото лице е кинематограф, върху платното на който всеки момент се пише нещо ново.
Всички останали черти и качества от характера на художника остават скрити за нас. Когато изучаваме някоя картина, ние можем да схванем на лицето й или само благородство, или само любов, или само смирение, а всички останали добродетели ще липсват. В един и същ момент, на едно лице, ние не можем да намерим изразени всички добродетели. Всяка картина представлява само един момент от човека, а ние знаем, че човек се мени всеки момент. Добродетелите, които се крият в нашия ум и в нашето сърце, се изразяват всеки нов ден на лицето ни, вследствие на което човек представлява една интересна, но винаги незавършена книга.
Човешкото лице е кинематограф, върху платното на който всеки момент се пише нещо ново.
В очите, в устата, на страните, навсякъде по човешкото лице се пишат все нови и нови добродетели. Понякога устните на човека са червени, някога жълти, някога бледи, някога зелени и т. н. Какво показват тия промени на цветовете? Ония физиогномисти, които разбират дълбоките причини на тия промени, които разбират слънцето, луната и звездите, знаят, защо, например, цветът на лицето у някой човек е жълт, на друг – червен и т. н. Има един жълт цвят на лицето, подобен на този у светиите, но има един жълт цвят, който се дължи на разстройство на черния дроб у човека.
към беседата >>
Навсякъде се отправят заявления и просби.
Защо се молят едни на други? – Защото не се молят на Бога. Те считат за срам да се молят на Бога, а когато се молят едни на други, това не е срам. Никога в света не са се отправяли толкова много молби, както сега: Моля ви се най-учтиво, господин Министре! Или: Моля ви се най-учтиво, господин Директоре!
Навсякъде се отправят заявления и просби.
Всички съвременни хора и бедни, и богати, и учени и прости, са просяци. Синът и дъщерята отиват в странство да учат и един месец след заминаването си пишат на родителите си: Моля ви се, мамо и тате, изпратете ни толкова и толкова пари! Защо синът пише на баща си „моля ти се, татко“, а да не пише: Обични ми татко, толкова пъти си ми услужвал, винаги си бил готов да ми помогнеш, помогни ми и в този случай, имам нужда от малко пари. Нима синът, като е отишъл в странство да учи, трябва да пише на баща си толкова сухо? Той иска да покаже, че научил смятане, аритметика, всякакъв род уравнения и уравновесяване на сметките, та и в този случай гледа да се изрази по търговски начин.
към беседата >>
В очите, в устата, на страните, навсякъде по човешкото лице се пишат все нови и нови добродетели.
Когато изучаваме някоя картина, ние можем да схванем на лицето й или само благородство, или само любов, или само смирение, а всички останали добродетели ще липсват. В един и същ момент, на едно лице, ние не можем да намерим изразени всички добродетели. Всяка картина представлява само един момент от човека, а ние знаем, че човек се мени всеки момент. Добродетелите, които се крият в нашия ум и в нашето сърце, се изразяват всеки нов ден на лицето ни, вследствие на което човек представлява една интересна, но винаги незавършена книга. Човешкото лице е кинематограф, върху платното на който всеки момент се пише нещо ново.
В очите, в устата, на страните, навсякъде по човешкото лице се пишат все нови и нови добродетели.
Понякога устните на човека са червени, някога жълти, някога бледи, някога зелени и т. н. Какво показват тия промени на цветовете? Ония физиогномисти, които разбират дълбоките причини на тия промени, които разбират слънцето, луната и звездите, знаят, защо, например, цветът на лицето у някой човек е жълт, на друг – червен и т. н. Има един жълт цвят на лицето, подобен на този у светиите, но има един жълт цвят, който се дължи на разстройство на черния дроб у човека. Хора, които страдат от разстройство на черния дроб, от жълтеница, имат жълт цвят, но нито са мъдреци, нито светии.
към беседата >>
Всички съвременни хора и бедни, и богати, и учени и прости, са просяци.
– Защото не се молят на Бога. Те считат за срам да се молят на Бога, а когато се молят едни на други, това не е срам. Никога в света не са се отправяли толкова много молби, както сега: Моля ви се най-учтиво, господин Министре! Или: Моля ви се най-учтиво, господин Директоре! Навсякъде се отправят заявления и просби.
Всички съвременни хора и бедни, и богати, и учени и прости, са просяци.
Синът и дъщерята отиват в странство да учат и един месец след заминаването си пишат на родителите си: Моля ви се, мамо и тате, изпратете ни толкова и толкова пари! Защо синът пише на баща си „моля ти се, татко“, а да не пише: Обични ми татко, толкова пъти си ми услужвал, винаги си бил готов да ми помогнеш, помогни ми и в този случай, имам нужда от малко пари. Нима синът, като е отишъл в странство да учи, трябва да пише на баща си толкова сухо? Той иска да покаже, че научил смятане, аритметика, всякакъв род уравнения и уравновесяване на сметките, та и в този случай гледа да се изрази по търговски начин. И като се върне от странство, синът поема сметките на баща си, но работите не вървят, както трябва.
към беседата >>
Понякога устните на човека са червени, някога жълти, някога бледи, някога зелени и т. н.
В един и същ момент, на едно лице, ние не можем да намерим изразени всички добродетели. Всяка картина представлява само един момент от човека, а ние знаем, че човек се мени всеки момент. Добродетелите, които се крият в нашия ум и в нашето сърце, се изразяват всеки нов ден на лицето ни, вследствие на което човек представлява една интересна, но винаги незавършена книга. Човешкото лице е кинематограф, върху платното на който всеки момент се пише нещо ново. В очите, в устата, на страните, навсякъде по човешкото лице се пишат все нови и нови добродетели.
Понякога устните на човека са червени, някога жълти, някога бледи, някога зелени и т. н.
Какво показват тия промени на цветовете? Ония физиогномисти, които разбират дълбоките причини на тия промени, които разбират слънцето, луната и звездите, знаят, защо, например, цветът на лицето у някой човек е жълт, на друг – червен и т. н. Има един жълт цвят на лицето, подобен на този у светиите, но има един жълт цвят, който се дължи на разстройство на черния дроб у човека. Хора, които страдат от разстройство на черния дроб, от жълтеница, имат жълт цвят, но нито са мъдреци, нито светии. Обаче, приближите ли се към някой светия, от него излиза необикновено благоухание.
към беседата >>
Синът и дъщерята отиват в странство да учат и един месец след заминаването си пишат на родителите си: Моля ви се, мамо и тате, изпратете ни толкова и толкова пари!
Те считат за срам да се молят на Бога, а когато се молят едни на други, това не е срам. Никога в света не са се отправяли толкова много молби, както сега: Моля ви се най-учтиво, господин Министре! Или: Моля ви се най-учтиво, господин Директоре! Навсякъде се отправят заявления и просби. Всички съвременни хора и бедни, и богати, и учени и прости, са просяци.
Синът и дъщерята отиват в странство да учат и един месец след заминаването си пишат на родителите си: Моля ви се, мамо и тате, изпратете ни толкова и толкова пари!
Защо синът пише на баща си „моля ти се, татко“, а да не пише: Обични ми татко, толкова пъти си ми услужвал, винаги си бил готов да ми помогнеш, помогни ми и в този случай, имам нужда от малко пари. Нима синът, като е отишъл в странство да учи, трябва да пише на баща си толкова сухо? Той иска да покаже, че научил смятане, аритметика, всякакъв род уравнения и уравновесяване на сметките, та и в този случай гледа да се изрази по търговски начин. И като се върне от странство, синът поема сметките на баща си, но работите не вървят, както трябва. Тогава бащата казва: Синът ми ходи в странство, учи разни науки, но сметките не вървят, работите повече се забъркват.
към беседата >>
Какво показват тия промени на цветовете?
Всяка картина представлява само един момент от човека, а ние знаем, че човек се мени всеки момент. Добродетелите, които се крият в нашия ум и в нашето сърце, се изразяват всеки нов ден на лицето ни, вследствие на което човек представлява една интересна, но винаги незавършена книга. Човешкото лице е кинематограф, върху платното на който всеки момент се пише нещо ново. В очите, в устата, на страните, навсякъде по човешкото лице се пишат все нови и нови добродетели. Понякога устните на човека са червени, някога жълти, някога бледи, някога зелени и т. н.
Какво показват тия промени на цветовете?
Ония физиогномисти, които разбират дълбоките причини на тия промени, които разбират слънцето, луната и звездите, знаят, защо, например, цветът на лицето у някой човек е жълт, на друг – червен и т. н. Има един жълт цвят на лицето, подобен на този у светиите, но има един жълт цвят, който се дължи на разстройство на черния дроб у човека. Хора, които страдат от разстройство на черния дроб, от жълтеница, имат жълт цвят, но нито са мъдреци, нито светии. Обаче, приближите ли се към някой светия, от него излиза необикновено благоухание. Ако нашето слънце не залязва, това показва, че ние сме при такива условия, отдето можем да черпим великата мъдрост на живота.
към беседата >>
Защо синът пише на баща си „моля ти се, татко“, а да не пише: Обични ми татко, толкова пъти си ми услужвал, винаги си бил готов да ми помогнеш, помогни ми и в този случай, имам нужда от малко пари.
Никога в света не са се отправяли толкова много молби, както сега: Моля ви се най-учтиво, господин Министре! Или: Моля ви се най-учтиво, господин Директоре! Навсякъде се отправят заявления и просби. Всички съвременни хора и бедни, и богати, и учени и прости, са просяци. Синът и дъщерята отиват в странство да учат и един месец след заминаването си пишат на родителите си: Моля ви се, мамо и тате, изпратете ни толкова и толкова пари!
Защо синът пише на баща си „моля ти се, татко“, а да не пише: Обични ми татко, толкова пъти си ми услужвал, винаги си бил готов да ми помогнеш, помогни ми и в този случай, имам нужда от малко пари.
Нима синът, като е отишъл в странство да учи, трябва да пише на баща си толкова сухо? Той иска да покаже, че научил смятане, аритметика, всякакъв род уравнения и уравновесяване на сметките, та и в този случай гледа да се изрази по търговски начин. И като се върне от странство, синът поема сметките на баща си, но работите не вървят, както трябва. Тогава бащата казва: Синът ми ходи в странство, учи разни науки, но сметките не вървят, работите повече се забъркват.
към беседата >>
Ония физиогномисти, които разбират дълбоките причини на тия промени, които разбират слънцето, луната и звездите, знаят, защо, например, цветът на лицето у някой човек е жълт, на друг – червен и т. н.
Добродетелите, които се крият в нашия ум и в нашето сърце, се изразяват всеки нов ден на лицето ни, вследствие на което човек представлява една интересна, но винаги незавършена книга. Човешкото лице е кинематограф, върху платното на който всеки момент се пише нещо ново. В очите, в устата, на страните, навсякъде по човешкото лице се пишат все нови и нови добродетели. Понякога устните на човека са червени, някога жълти, някога бледи, някога зелени и т. н. Какво показват тия промени на цветовете?
Ония физиогномисти, които разбират дълбоките причини на тия промени, които разбират слънцето, луната и звездите, знаят, защо, например, цветът на лицето у някой човек е жълт, на друг – червен и т. н.
Има един жълт цвят на лицето, подобен на този у светиите, но има един жълт цвят, който се дължи на разстройство на черния дроб у човека. Хора, които страдат от разстройство на черния дроб, от жълтеница, имат жълт цвят, но нито са мъдреци, нито светии. Обаче, приближите ли се към някой светия, от него излиза необикновено благоухание. Ако нашето слънце не залязва, това показва, че ние сме при такива условия, отдето можем да черпим великата мъдрост на живота. Можем ли да кажем, че нашето слънце не залязва, ние сме вече господари на своята съдба.
към беседата >>
Нима синът, като е отишъл в странство да учи, трябва да пише на баща си толкова сухо?
Или: Моля ви се най-учтиво, господин Директоре! Навсякъде се отправят заявления и просби. Всички съвременни хора и бедни, и богати, и учени и прости, са просяци. Синът и дъщерята отиват в странство да учат и един месец след заминаването си пишат на родителите си: Моля ви се, мамо и тате, изпратете ни толкова и толкова пари! Защо синът пише на баща си „моля ти се, татко“, а да не пише: Обични ми татко, толкова пъти си ми услужвал, винаги си бил готов да ми помогнеш, помогни ми и в този случай, имам нужда от малко пари.
Нима синът, като е отишъл в странство да учи, трябва да пише на баща си толкова сухо?
Той иска да покаже, че научил смятане, аритметика, всякакъв род уравнения и уравновесяване на сметките, та и в този случай гледа да се изрази по търговски начин. И като се върне от странство, синът поема сметките на баща си, но работите не вървят, както трябва. Тогава бащата казва: Синът ми ходи в странство, учи разни науки, но сметките не вървят, работите повече се забъркват.
към беседата >>
Има един жълт цвят на лицето, подобен на този у светиите, но има един жълт цвят, който се дължи на разстройство на черния дроб у човека.
Човешкото лице е кинематограф, върху платното на който всеки момент се пише нещо ново. В очите, в устата, на страните, навсякъде по човешкото лице се пишат все нови и нови добродетели. Понякога устните на човека са червени, някога жълти, някога бледи, някога зелени и т. н. Какво показват тия промени на цветовете? Ония физиогномисти, които разбират дълбоките причини на тия промени, които разбират слънцето, луната и звездите, знаят, защо, например, цветът на лицето у някой човек е жълт, на друг – червен и т. н.
Има един жълт цвят на лицето, подобен на този у светиите, но има един жълт цвят, който се дължи на разстройство на черния дроб у човека.
Хора, които страдат от разстройство на черния дроб, от жълтеница, имат жълт цвят, но нито са мъдреци, нито светии. Обаче, приближите ли се към някой светия, от него излиза необикновено благоухание. Ако нашето слънце не залязва, това показва, че ние сме при такива условия, отдето можем да черпим великата мъдрост на живота. Можем ли да кажем, че нашето слънце не залязва, ние сме вече господари на своята съдба.
към беседата >>
Той иска да покаже, че научил смятане, аритметика, всякакъв род уравнения и уравновесяване на сметките, та и в този случай гледа да се изрази по търговски начин.
Навсякъде се отправят заявления и просби. Всички съвременни хора и бедни, и богати, и учени и прости, са просяци. Синът и дъщерята отиват в странство да учат и един месец след заминаването си пишат на родителите си: Моля ви се, мамо и тате, изпратете ни толкова и толкова пари! Защо синът пише на баща си „моля ти се, татко“, а да не пише: Обични ми татко, толкова пъти си ми услужвал, винаги си бил готов да ми помогнеш, помогни ми и в този случай, имам нужда от малко пари. Нима синът, като е отишъл в странство да учи, трябва да пише на баща си толкова сухо?
Той иска да покаже, че научил смятане, аритметика, всякакъв род уравнения и уравновесяване на сметките, та и в този случай гледа да се изрази по търговски начин.
И като се върне от странство, синът поема сметките на баща си, но работите не вървят, както трябва. Тогава бащата казва: Синът ми ходи в странство, учи разни науки, но сметките не вървят, работите повече се забъркват.
към беседата >>
Хора, които страдат от разстройство на черния дроб, от жълтеница, имат жълт цвят, но нито са мъдреци, нито светии.
В очите, в устата, на страните, навсякъде по човешкото лице се пишат все нови и нови добродетели. Понякога устните на човека са червени, някога жълти, някога бледи, някога зелени и т. н. Какво показват тия промени на цветовете? Ония физиогномисти, които разбират дълбоките причини на тия промени, които разбират слънцето, луната и звездите, знаят, защо, например, цветът на лицето у някой човек е жълт, на друг – червен и т. н. Има един жълт цвят на лицето, подобен на този у светиите, но има един жълт цвят, който се дължи на разстройство на черния дроб у човека.
Хора, които страдат от разстройство на черния дроб, от жълтеница, имат жълт цвят, но нито са мъдреци, нито светии.
Обаче, приближите ли се към някой светия, от него излиза необикновено благоухание. Ако нашето слънце не залязва, това показва, че ние сме при такива условия, отдето можем да черпим великата мъдрост на живота. Можем ли да кажем, че нашето слънце не залязва, ние сме вече господари на своята съдба.
към беседата >>
И като се върне от странство, синът поема сметките на баща си, но работите не вървят, както трябва.
Всички съвременни хора и бедни, и богати, и учени и прости, са просяци. Синът и дъщерята отиват в странство да учат и един месец след заминаването си пишат на родителите си: Моля ви се, мамо и тате, изпратете ни толкова и толкова пари! Защо синът пише на баща си „моля ти се, татко“, а да не пише: Обични ми татко, толкова пъти си ми услужвал, винаги си бил готов да ми помогнеш, помогни ми и в този случай, имам нужда от малко пари. Нима синът, като е отишъл в странство да учи, трябва да пише на баща си толкова сухо? Той иска да покаже, че научил смятане, аритметика, всякакъв род уравнения и уравновесяване на сметките, та и в този случай гледа да се изрази по търговски начин.
И като се върне от странство, синът поема сметките на баща си, но работите не вървят, както трябва.
Тогава бащата казва: Синът ми ходи в странство, учи разни науки, но сметките не вървят, работите повече се забъркват.
към беседата >>
Обаче, приближите ли се към някой светия, от него излиза необикновено благоухание.
Понякога устните на човека са червени, някога жълти, някога бледи, някога зелени и т. н. Какво показват тия промени на цветовете? Ония физиогномисти, които разбират дълбоките причини на тия промени, които разбират слънцето, луната и звездите, знаят, защо, например, цветът на лицето у някой човек е жълт, на друг – червен и т. н. Има един жълт цвят на лицето, подобен на този у светиите, но има един жълт цвят, който се дължи на разстройство на черния дроб у човека. Хора, които страдат от разстройство на черния дроб, от жълтеница, имат жълт цвят, но нито са мъдреци, нито светии.
Обаче, приближите ли се към някой светия, от него излиза необикновено благоухание.
Ако нашето слънце не залязва, това показва, че ние сме при такива условия, отдето можем да черпим великата мъдрост на живота. Можем ли да кажем, че нашето слънце не залязва, ние сме вече господари на своята съдба.
към беседата >>
Тогава бащата казва: Синът ми ходи в странство, учи разни науки, но сметките не вървят, работите повече се забъркват.
Синът и дъщерята отиват в странство да учат и един месец след заминаването си пишат на родителите си: Моля ви се, мамо и тате, изпратете ни толкова и толкова пари! Защо синът пише на баща си „моля ти се, татко“, а да не пише: Обични ми татко, толкова пъти си ми услужвал, винаги си бил готов да ми помогнеш, помогни ми и в този случай, имам нужда от малко пари. Нима синът, като е отишъл в странство да учи, трябва да пише на баща си толкова сухо? Той иска да покаже, че научил смятане, аритметика, всякакъв род уравнения и уравновесяване на сметките, та и в този случай гледа да се изрази по търговски начин. И като се върне от странство, синът поема сметките на баща си, но работите не вървят, както трябва.
Тогава бащата казва: Синът ми ходи в странство, учи разни науки, но сметките не вървят, работите повече се забъркват.
към беседата >>
Ако нашето слънце не залязва, това показва, че ние сме при такива условия, отдето можем да черпим великата мъдрост на живота.
Какво показват тия промени на цветовете? Ония физиогномисти, които разбират дълбоките причини на тия промени, които разбират слънцето, луната и звездите, знаят, защо, например, цветът на лицето у някой човек е жълт, на друг – червен и т. н. Има един жълт цвят на лицето, подобен на този у светиите, но има един жълт цвят, който се дължи на разстройство на черния дроб у човека. Хора, които страдат от разстройство на черния дроб, от жълтеница, имат жълт цвят, но нито са мъдреци, нито светии. Обаче, приближите ли се към някой светия, от него излиза необикновено благоухание.
Ако нашето слънце не залязва, това показва, че ние сме при такива условия, отдето можем да черпим великата мъдрост на живота.
Можем ли да кажем, че нашето слънце не залязва, ние сме вече господари на своята съдба.
към беседата >>
„Слънцето не ще зайде веч“.
„Слънцето не ще зайде веч“.
Питам: Коя е причината, че вашето слънце постоянно изгрява и залязва? Щом вашето слънце постоянно изгрява и залязва, това показва, че вие сте на физическия свят, дето има пролет, лято, есен и зима, дето температурата постоянно се сменя. Щом знаете, че става смяна в температурата, вие трябва да вземете всички мерки, да се приготвите за студена, мразовита зима, когато температурата може да спадне и до 25 – 30° под нулата. В такъв случай вие трябва да имате дърва и въглища, трябва да имате дебели дрехи, за да издържате на външните условия. Ако пък вашето слънце изгрява и залязва само веднъж в живота ви, вие живеете в полюсите, т. е.
към беседата >>
Можем ли да кажем, че нашето слънце не залязва, ние сме вече господари на своята съдба.
Ония физиогномисти, които разбират дълбоките причини на тия промени, които разбират слънцето, луната и звездите, знаят, защо, например, цветът на лицето у някой човек е жълт, на друг – червен и т. н. Има един жълт цвят на лицето, подобен на този у светиите, но има един жълт цвят, който се дължи на разстройство на черния дроб у човека. Хора, които страдат от разстройство на черния дроб, от жълтеница, имат жълт цвят, но нито са мъдреци, нито светии. Обаче, приближите ли се към някой светия, от него излиза необикновено благоухание. Ако нашето слънце не залязва, това показва, че ние сме при такива условия, отдето можем да черпим великата мъдрост на живота.
Можем ли да кажем, че нашето слънце не залязва, ние сме вече господари на своята съдба.
към беседата >>
Питам: Коя е причината, че вашето слънце постоянно изгрява и залязва?
„Слънцето не ще зайде веч“.
Питам: Коя е причината, че вашето слънце постоянно изгрява и залязва?
Щом вашето слънце постоянно изгрява и залязва, това показва, че вие сте на физическия свят, дето има пролет, лято, есен и зима, дето температурата постоянно се сменя. Щом знаете, че става смяна в температурата, вие трябва да вземете всички мерки, да се приготвите за студена, мразовита зима, когато температурата може да спадне и до 25 – 30° под нулата. В такъв случай вие трябва да имате дърва и въглища, трябва да имате дебели дрехи, за да издържате на външните условия. Ако пък вашето слънце изгрява и залязва само веднъж в живота ви, вие живеете в полюсите, т. е. в духовния свят, дето се изискват много знания.
към беседата >>
Какво се разбира под думата „съдба“?
Какво се разбира под думата „съдба“?
На латински език съдба значи fortuna. В латински език тази дума е в низходяща степен. Обаче, когато говорим за Божествената Правда, ние разбираме всички блага, които Бог е определил за душата. И когато цитираме стиха, че слънцето не ще зайде веч, ние разбираме именно тия блага, които Бог е определил за душата. За душите Бог е приготвил такива блага, каквито ние и не подозираме.
към беседата >>
Щом вашето слънце постоянно изгрява и залязва, това показва, че вие сте на физическия свят, дето има пролет, лято, есен и зима, дето температурата постоянно се сменя.
„Слънцето не ще зайде веч“. Питам: Коя е причината, че вашето слънце постоянно изгрява и залязва?
Щом вашето слънце постоянно изгрява и залязва, това показва, че вие сте на физическия свят, дето има пролет, лято, есен и зима, дето температурата постоянно се сменя.
Щом знаете, че става смяна в температурата, вие трябва да вземете всички мерки, да се приготвите за студена, мразовита зима, когато температурата може да спадне и до 25 – 30° под нулата. В такъв случай вие трябва да имате дърва и въглища, трябва да имате дебели дрехи, за да издържате на външните условия. Ако пък вашето слънце изгрява и залязва само веднъж в живота ви, вие живеете в полюсите, т. е. в духовния свят, дето се изискват много знания. Ако нямате тия знания, вие ще се намерите в още по-големи затруднения, отколкото във физическия свят.
към беседата >>
На латински език съдба значи fortuna.
Какво се разбира под думата „съдба“?
На латински език съдба значи fortuna.
В латински език тази дума е в низходяща степен. Обаче, когато говорим за Божествената Правда, ние разбираме всички блага, които Бог е определил за душата. И когато цитираме стиха, че слънцето не ще зайде веч, ние разбираме именно тия блага, които Бог е определил за душата. За душите Бог е приготвил такива блага, каквито ние и не подозираме. Всичко това ще постигнем постепенно, а не изведнъж.
към беседата >>
Щом знаете, че става смяна в температурата, вие трябва да вземете всички мерки, да се приготвите за студена, мразовита зима, когато температурата може да спадне и до 25 – 30° под нулата.
„Слънцето не ще зайде веч“. Питам: Коя е причината, че вашето слънце постоянно изгрява и залязва? Щом вашето слънце постоянно изгрява и залязва, това показва, че вие сте на физическия свят, дето има пролет, лято, есен и зима, дето температурата постоянно се сменя.
Щом знаете, че става смяна в температурата, вие трябва да вземете всички мерки, да се приготвите за студена, мразовита зима, когато температурата може да спадне и до 25 – 30° под нулата.
В такъв случай вие трябва да имате дърва и въглища, трябва да имате дебели дрехи, за да издържате на външните условия. Ако пък вашето слънце изгрява и залязва само веднъж в живота ви, вие живеете в полюсите, т. е. в духовния свят, дето се изискват много знания. Ако нямате тия знания, вие ще се намерите в още по-големи затруднения, отколкото във физическия свят. В духовния свят има по-голям студ, отколкото във физическия.
към беседата >>
В латински език тази дума е в низходяща степен.
Какво се разбира под думата „съдба“? На латински език съдба значи fortuna.
В латински език тази дума е в низходяща степен.
Обаче, когато говорим за Божествената Правда, ние разбираме всички блага, които Бог е определил за душата. И когато цитираме стиха, че слънцето не ще зайде веч, ние разбираме именно тия блага, които Бог е определил за душата. За душите Бог е приготвил такива блага, каквито ние и не подозираме. Всичко това ще постигнем постепенно, а не изведнъж. Човек не може изведнъж да се пробуди, изведнъж да развие голяма вяра в себе си, че да прави чудеса пред хората.
към беседата >>
В такъв случай вие трябва да имате дърва и въглища, трябва да имате дебели дрехи, за да издържате на външните условия.
„Слънцето не ще зайде веч“. Питам: Коя е причината, че вашето слънце постоянно изгрява и залязва? Щом вашето слънце постоянно изгрява и залязва, това показва, че вие сте на физическия свят, дето има пролет, лято, есен и зима, дето температурата постоянно се сменя. Щом знаете, че става смяна в температурата, вие трябва да вземете всички мерки, да се приготвите за студена, мразовита зима, когато температурата може да спадне и до 25 – 30° под нулата.
В такъв случай вие трябва да имате дърва и въглища, трябва да имате дебели дрехи, за да издържате на външните условия.
Ако пък вашето слънце изгрява и залязва само веднъж в живота ви, вие живеете в полюсите, т. е. в духовния свят, дето се изискват много знания. Ако нямате тия знания, вие ще се намерите в още по-големи затруднения, отколкото във физическия свят. В духовния свят има по-голям студ, отколкото във физическия. В това отношение студът представлява противодействие срещу лошите хора и лошите духове в духовния свят.
към беседата >>
Обаче, когато говорим за Божествената Правда, ние разбираме всички блага, които Бог е определил за душата.
Какво се разбира под думата „съдба“? На латински език съдба значи fortuna. В латински език тази дума е в низходяща степен.
Обаче, когато говорим за Божествената Правда, ние разбираме всички блага, които Бог е определил за душата.
И когато цитираме стиха, че слънцето не ще зайде веч, ние разбираме именно тия блага, които Бог е определил за душата. За душите Бог е приготвил такива блага, каквито ние и не подозираме. Всичко това ще постигнем постепенно, а не изведнъж. Човек не може изведнъж да се пробуди, изведнъж да развие голяма вяра в себе си, че да прави чудеса пред хората. Малки постижения са необходими, но в малкото се крият големи сили и възможности.
към беседата >>
Ако пък вашето слънце изгрява и залязва само веднъж в живота ви, вие живеете в полюсите, т. е.
„Слънцето не ще зайде веч“. Питам: Коя е причината, че вашето слънце постоянно изгрява и залязва? Щом вашето слънце постоянно изгрява и залязва, това показва, че вие сте на физическия свят, дето има пролет, лято, есен и зима, дето температурата постоянно се сменя. Щом знаете, че става смяна в температурата, вие трябва да вземете всички мерки, да се приготвите за студена, мразовита зима, когато температурата може да спадне и до 25 – 30° под нулата. В такъв случай вие трябва да имате дърва и въглища, трябва да имате дебели дрехи, за да издържате на външните условия.
Ако пък вашето слънце изгрява и залязва само веднъж в живота ви, вие живеете в полюсите, т. е.
в духовния свят, дето се изискват много знания. Ако нямате тия знания, вие ще се намерите в още по-големи затруднения, отколкото във физическия свят. В духовния свят има по-голям студ, отколкото във физическия. В това отношение студът представлява противодействие срещу лошите хора и лошите духове в духовния свят. И тъй, що е студът?
към беседата >>
И когато цитираме стиха, че слънцето не ще зайде веч, ние разбираме именно тия блага, които Бог е определил за душата.
Какво се разбира под думата „съдба“? На латински език съдба значи fortuna. В латински език тази дума е в низходяща степен. Обаче, когато говорим за Божествената Правда, ние разбираме всички блага, които Бог е определил за душата.
И когато цитираме стиха, че слънцето не ще зайде веч, ние разбираме именно тия блага, които Бог е определил за душата.
За душите Бог е приготвил такива блага, каквито ние и не подозираме. Всичко това ще постигнем постепенно, а не изведнъж. Човек не може изведнъж да се пробуди, изведнъж да развие голяма вяра в себе си, че да прави чудеса пред хората. Малки постижения са необходими, но в малкото се крият големи сили и възможности. Христос е казал: „Ако имате вяра колкото синапово зрънце, вие бихте могли гори и планини да премествате“.
към беседата >>
в духовния свят, дето се изискват много знания.
Питам: Коя е причината, че вашето слънце постоянно изгрява и залязва? Щом вашето слънце постоянно изгрява и залязва, това показва, че вие сте на физическия свят, дето има пролет, лято, есен и зима, дето температурата постоянно се сменя. Щом знаете, че става смяна в температурата, вие трябва да вземете всички мерки, да се приготвите за студена, мразовита зима, когато температурата може да спадне и до 25 – 30° под нулата. В такъв случай вие трябва да имате дърва и въглища, трябва да имате дебели дрехи, за да издържате на външните условия. Ако пък вашето слънце изгрява и залязва само веднъж в живота ви, вие живеете в полюсите, т. е.
в духовния свят, дето се изискват много знания.
Ако нямате тия знания, вие ще се намерите в още по-големи затруднения, отколкото във физическия свят. В духовния свят има по-голям студ, отколкото във физическия. В това отношение студът представлява противодействие срещу лошите хора и лошите духове в духовния свят. И тъй, що е студът? – Енергия, която противодейства на лошите хора в света.
към беседата >>
За душите Бог е приготвил такива блага, каквито ние и не подозираме.
Какво се разбира под думата „съдба“? На латински език съдба значи fortuna. В латински език тази дума е в низходяща степен. Обаче, когато говорим за Божествената Правда, ние разбираме всички блага, които Бог е определил за душата. И когато цитираме стиха, че слънцето не ще зайде веч, ние разбираме именно тия блага, които Бог е определил за душата.
За душите Бог е приготвил такива блага, каквито ние и не подозираме.
Всичко това ще постигнем постепенно, а не изведнъж. Човек не може изведнъж да се пробуди, изведнъж да развие голяма вяра в себе си, че да прави чудеса пред хората. Малки постижения са необходими, но в малкото се крият големи сили и възможности. Христос е казал: „Ако имате вяра колкото синапово зрънце, вие бихте могли гори и планини да премествате“. За големите дела се изисква голяма вяра; за малките дела се изисква малка вяра.
към беседата >>
Ако нямате тия знания, вие ще се намерите в още по-големи затруднения, отколкото във физическия свят.
Щом вашето слънце постоянно изгрява и залязва, това показва, че вие сте на физическия свят, дето има пролет, лято, есен и зима, дето температурата постоянно се сменя. Щом знаете, че става смяна в температурата, вие трябва да вземете всички мерки, да се приготвите за студена, мразовита зима, когато температурата може да спадне и до 25 – 30° под нулата. В такъв случай вие трябва да имате дърва и въглища, трябва да имате дебели дрехи, за да издържате на външните условия. Ако пък вашето слънце изгрява и залязва само веднъж в живота ви, вие живеете в полюсите, т. е. в духовния свят, дето се изискват много знания.
Ако нямате тия знания, вие ще се намерите в още по-големи затруднения, отколкото във физическия свят.
В духовния свят има по-голям студ, отколкото във физическия. В това отношение студът представлява противодействие срещу лошите хора и лошите духове в духовния свят. И тъй, що е студът? – Енергия, която противодейства на лошите хора в света. Що е топлината?
към беседата >>
Всичко това ще постигнем постепенно, а не изведнъж.
На латински език съдба значи fortuna. В латински език тази дума е в низходяща степен. Обаче, когато говорим за Божествената Правда, ние разбираме всички блага, които Бог е определил за душата. И когато цитираме стиха, че слънцето не ще зайде веч, ние разбираме именно тия блага, които Бог е определил за душата. За душите Бог е приготвил такива блага, каквито ние и не подозираме.
Всичко това ще постигнем постепенно, а не изведнъж.
Човек не може изведнъж да се пробуди, изведнъж да развие голяма вяра в себе си, че да прави чудеса пред хората. Малки постижения са необходими, но в малкото се крият големи сили и възможности. Христос е казал: „Ако имате вяра колкото синапово зрънце, вие бихте могли гори и планини да премествате“. За големите дела се изисква голяма вяра; за малките дела се изисква малка вяра. Следователно и вярата е на степени.
към беседата >>
В духовния свят има по-голям студ, отколкото във физическия.
Щом знаете, че става смяна в температурата, вие трябва да вземете всички мерки, да се приготвите за студена, мразовита зима, когато температурата може да спадне и до 25 – 30° под нулата. В такъв случай вие трябва да имате дърва и въглища, трябва да имате дебели дрехи, за да издържате на външните условия. Ако пък вашето слънце изгрява и залязва само веднъж в живота ви, вие живеете в полюсите, т. е. в духовния свят, дето се изискват много знания. Ако нямате тия знания, вие ще се намерите в още по-големи затруднения, отколкото във физическия свят.
В духовния свят има по-голям студ, отколкото във физическия.
В това отношение студът представлява противодействие срещу лошите хора и лошите духове в духовния свят. И тъй, що е студът? – Енергия, която противодейства на лошите хора в света. Що е топлината? – Енергия, която дава живот на всички добри хора, за да работят.
към беседата >>
Човек не може изведнъж да се пробуди, изведнъж да развие голяма вяра в себе си, че да прави чудеса пред хората.
В латински език тази дума е в низходяща степен. Обаче, когато говорим за Божествената Правда, ние разбираме всички блага, които Бог е определил за душата. И когато цитираме стиха, че слънцето не ще зайде веч, ние разбираме именно тия блага, които Бог е определил за душата. За душите Бог е приготвил такива блага, каквито ние и не подозираме. Всичко това ще постигнем постепенно, а не изведнъж.
Човек не може изведнъж да се пробуди, изведнъж да развие голяма вяра в себе си, че да прави чудеса пред хората.
Малки постижения са необходими, но в малкото се крият големи сили и възможности. Христос е казал: „Ако имате вяра колкото синапово зрънце, вие бихте могли гори и планини да премествате“. За големите дела се изисква голяма вяра; за малките дела се изисква малка вяра. Следователно и вярата е на степени. Тя е свързана с човешката еволюция.
към беседата >>
В това отношение студът представлява противодействие срещу лошите хора и лошите духове в духовния свят.
В такъв случай вие трябва да имате дърва и въглища, трябва да имате дебели дрехи, за да издържате на външните условия. Ако пък вашето слънце изгрява и залязва само веднъж в живота ви, вие живеете в полюсите, т. е. в духовния свят, дето се изискват много знания. Ако нямате тия знания, вие ще се намерите в още по-големи затруднения, отколкото във физическия свят. В духовния свят има по-голям студ, отколкото във физическия.
В това отношение студът представлява противодействие срещу лошите хора и лошите духове в духовния свят.
И тъй, що е студът? – Енергия, която противодейства на лошите хора в света. Що е топлината? – Енергия, която дава живот на всички добри хора, за да работят. Значи, студът и топлината са две сили в природата, които са разпределили службите си между хората на земята, както и между духове в духовния свят.
към беседата >>
Малки постижения са необходими, но в малкото се крият големи сили и възможности.
Обаче, когато говорим за Божествената Правда, ние разбираме всички блага, които Бог е определил за душата. И когато цитираме стиха, че слънцето не ще зайде веч, ние разбираме именно тия блага, които Бог е определил за душата. За душите Бог е приготвил такива блага, каквито ние и не подозираме. Всичко това ще постигнем постепенно, а не изведнъж. Човек не може изведнъж да се пробуди, изведнъж да развие голяма вяра в себе си, че да прави чудеса пред хората.
Малки постижения са необходими, но в малкото се крият големи сили и възможности.
Христос е казал: „Ако имате вяра колкото синапово зрънце, вие бихте могли гори и планини да премествате“. За големите дела се изисква голяма вяра; за малките дела се изисква малка вяра. Следователно и вярата е на степени. Тя е свързана с човешката еволюция. Когато Христос казва, че с вяра могат и планини да се преместват, Той имал предвид малки планини.
към беседата >>
И тъй, що е студът?
Ако пък вашето слънце изгрява и залязва само веднъж в живота ви, вие живеете в полюсите, т. е. в духовния свят, дето се изискват много знания. Ако нямате тия знания, вие ще се намерите в още по-големи затруднения, отколкото във физическия свят. В духовния свят има по-голям студ, отколкото във физическия. В това отношение студът представлява противодействие срещу лошите хора и лошите духове в духовния свят.
И тъй, що е студът?
– Енергия, която противодейства на лошите хора в света. Що е топлината? – Енергия, която дава живот на всички добри хора, за да работят. Значи, студът и топлината са две сили в природата, които са разпределили службите си между хората на земята, както и между духове в духовния свят. Има ли голям студ в света, това показва, че лошите хора са взели надмощие в живота.
към беседата >>
Христос е казал: „Ако имате вяра колкото синапово зрънце, вие бихте могли гори и планини да премествате“.
И когато цитираме стиха, че слънцето не ще зайде веч, ние разбираме именно тия блага, които Бог е определил за душата. За душите Бог е приготвил такива блага, каквито ние и не подозираме. Всичко това ще постигнем постепенно, а не изведнъж. Човек не може изведнъж да се пробуди, изведнъж да развие голяма вяра в себе си, че да прави чудеса пред хората. Малки постижения са необходими, но в малкото се крият големи сили и възможности.
Христос е казал: „Ако имате вяра колкото синапово зрънце, вие бихте могли гори и планини да премествате“.
За големите дела се изисква голяма вяра; за малките дела се изисква малка вяра. Следователно и вярата е на степени. Тя е свързана с човешката еволюция. Когато Христос казва, че с вяра могат и планини да се преместват, Той имал предвид малки планини.
към беседата >>
– Енергия, която противодейства на лошите хора в света.
в духовния свят, дето се изискват много знания. Ако нямате тия знания, вие ще се намерите в още по-големи затруднения, отколкото във физическия свят. В духовния свят има по-голям студ, отколкото във физическия. В това отношение студът представлява противодействие срещу лошите хора и лошите духове в духовния свят. И тъй, що е студът?
– Енергия, която противодейства на лошите хора в света.
Що е топлината? – Енергия, която дава живот на всички добри хора, за да работят. Значи, студът и топлината са две сили в природата, които са разпределили службите си между хората на земята, както и между духове в духовния свят. Има ли голям студ в света, това показва, че лошите хора са взели надмощие в живота. Има ли повече топлина, това показва, че добрите хора са взели надмощие в живота.
към беседата >>
За големите дела се изисква голяма вяра; за малките дела се изисква малка вяра.
За душите Бог е приготвил такива блага, каквито ние и не подозираме. Всичко това ще постигнем постепенно, а не изведнъж. Човек не може изведнъж да се пробуди, изведнъж да развие голяма вяра в себе си, че да прави чудеса пред хората. Малки постижения са необходими, но в малкото се крият големи сили и възможности. Христос е казал: „Ако имате вяра колкото синапово зрънце, вие бихте могли гори и планини да премествате“.
За големите дела се изисква голяма вяра; за малките дела се изисква малка вяра.
Следователно и вярата е на степени. Тя е свързана с човешката еволюция. Когато Христос казва, че с вяра могат и планини да се преместват, Той имал предвид малки планини.
към беседата >>
Що е топлината?
Ако нямате тия знания, вие ще се намерите в още по-големи затруднения, отколкото във физическия свят. В духовния свят има по-голям студ, отколкото във физическия. В това отношение студът представлява противодействие срещу лошите хора и лошите духове в духовния свят. И тъй, що е студът? – Енергия, която противодейства на лошите хора в света.
Що е топлината?
– Енергия, която дава живот на всички добри хора, за да работят. Значи, студът и топлината са две сили в природата, които са разпределили службите си между хората на земята, както и между духове в духовния свят. Има ли голям студ в света, това показва, че лошите хора са взели надмощие в живота. Има ли повече топлина, това показва, че добрите хора са взели надмощие в живота. Такова съвпадение се констатира и във всеобщата война: когато германците бяха съюзници с българите и с турците и взимаха надмощие във войната, времето всякога биваше студено; когато съглашението взимаше надмощие, времето всякога ставаше топло.
към беседата >>
Следователно и вярата е на степени.
Всичко това ще постигнем постепенно, а не изведнъж. Човек не може изведнъж да се пробуди, изведнъж да развие голяма вяра в себе си, че да прави чудеса пред хората. Малки постижения са необходими, но в малкото се крият големи сили и възможности. Христос е казал: „Ако имате вяра колкото синапово зрънце, вие бихте могли гори и планини да премествате“. За големите дела се изисква голяма вяра; за малките дела се изисква малка вяра.
Следователно и вярата е на степени.
Тя е свързана с човешката еволюция. Когато Христос казва, че с вяра могат и планини да се преместват, Той имал предвид малки планини.
към беседата >>
– Енергия, която дава живот на всички добри хора, за да работят.
В духовния свят има по-голям студ, отколкото във физическия. В това отношение студът представлява противодействие срещу лошите хора и лошите духове в духовния свят. И тъй, що е студът? – Енергия, която противодейства на лошите хора в света. Що е топлината?
– Енергия, която дава живот на всички добри хора, за да работят.
Значи, студът и топлината са две сили в природата, които са разпределили службите си между хората на земята, както и между духове в духовния свят. Има ли голям студ в света, това показва, че лошите хора са взели надмощие в живота. Има ли повече топлина, това показва, че добрите хора са взели надмощие в живота. Такова съвпадение се констатира и във всеобщата война: когато германците бяха съюзници с българите и с турците и взимаха надмощие във войната, времето всякога биваше студено; когато съглашението взимаше надмощие, времето всякога ставаше топло. Тези и ред други причини могат да повлияят на времето, да стане по-топло или по-студено.
към беседата >>
Тя е свързана с човешката еволюция.
Човек не може изведнъж да се пробуди, изведнъж да развие голяма вяра в себе си, че да прави чудеса пред хората. Малки постижения са необходими, но в малкото се крият големи сили и възможности. Христос е казал: „Ако имате вяра колкото синапово зрънце, вие бихте могли гори и планини да премествате“. За големите дела се изисква голяма вяра; за малките дела се изисква малка вяра. Следователно и вярата е на степени.
Тя е свързана с човешката еволюция.
Когато Христос казва, че с вяра могат и планини да се преместват, Той имал предвид малки планини.
към беседата >>
Значи, студът и топлината са две сили в природата, които са разпределили службите си между хората на земята, както и между духове в духовния свят.
В това отношение студът представлява противодействие срещу лошите хора и лошите духове в духовния свят. И тъй, що е студът? – Енергия, която противодейства на лошите хора в света. Що е топлината? – Енергия, която дава живот на всички добри хора, за да работят.
Значи, студът и топлината са две сили в природата, които са разпределили службите си между хората на земята, както и между духове в духовния свят.
Има ли голям студ в света, това показва, че лошите хора са взели надмощие в живота. Има ли повече топлина, това показва, че добрите хора са взели надмощие в живота. Такова съвпадение се констатира и във всеобщата война: когато германците бяха съюзници с българите и с турците и взимаха надмощие във войната, времето всякога биваше студено; когато съглашението взимаше надмощие, времето всякога ставаше топло. Тези и ред други причини могат да повлияят на времето, да стане по-топло или по-студено. Когато съюзът взимаше надмощие, тогава се проявяваше електричество, което действа по права линия; когато съглашението взимаше надмощие, проявяваше се магнетизъм, който действа по криви линии.
към беседата >>
Когато Христос казва, че с вяра могат и планини да се преместват, Той имал предвид малки планини.
Малки постижения са необходими, но в малкото се крият големи сили и възможности. Христос е казал: „Ако имате вяра колкото синапово зрънце, вие бихте могли гори и планини да премествате“. За големите дела се изисква голяма вяра; за малките дела се изисква малка вяра. Следователно и вярата е на степени. Тя е свързана с човешката еволюция.
Когато Христос казва, че с вяра могат и планини да се преместват, Той имал предвид малки планини.
към беседата >>
Има ли голям студ в света, това показва, че лошите хора са взели надмощие в живота.
И тъй, що е студът? – Енергия, която противодейства на лошите хора в света. Що е топлината? – Енергия, която дава живот на всички добри хора, за да работят. Значи, студът и топлината са две сили в природата, които са разпределили службите си между хората на земята, както и между духове в духовния свят.
Има ли голям студ в света, това показва, че лошите хора са взели надмощие в живота.
Има ли повече топлина, това показва, че добрите хора са взели надмощие в живота. Такова съвпадение се констатира и във всеобщата война: когато германците бяха съюзници с българите и с турците и взимаха надмощие във войната, времето всякога биваше студено; когато съглашението взимаше надмощие, времето всякога ставаше топло. Тези и ред други причини могат да повлияят на времето, да стане по-топло или по-студено. Когато съюзът взимаше надмощие, тогава се проявяваше електричество, което действа по права линия; когато съглашението взимаше надмощие, проявяваше се магнетизъм, който действа по криви линии. В електричеството, както и в магнетизма, действат две състояния: възходящо и низходящо.
към беседата >>
И тъй, в живота на човека са необходими два полюса: на единия полюс е поставен човешкият ум, а на другия – човешкото сърце.
И тъй, в живота на човека са необходими два полюса: на единия полюс е поставен човешкият ум, а на другия – човешкото сърце.
Ако вие не можете да разберете вашия ум и вашето сърце, които са толкова близо до вас, как ще разберете вашия дух и вашата душа, които отстоят далеч от вас? Който изучава сърцето и ума си, той ще може да изучи и онези велики, мощни сили, които се крият в съзнанието му. Чрез съзнанието ние дохождаме до положение да разберем какво всъщност представляваме.
към беседата >>
Има ли повече топлина, това показва, че добрите хора са взели надмощие в живота.
– Енергия, която противодейства на лошите хора в света. Що е топлината? – Енергия, която дава живот на всички добри хора, за да работят. Значи, студът и топлината са две сили в природата, които са разпределили службите си между хората на земята, както и между духове в духовния свят. Има ли голям студ в света, това показва, че лошите хора са взели надмощие в живота.
Има ли повече топлина, това показва, че добрите хора са взели надмощие в живота.
Такова съвпадение се констатира и във всеобщата война: когато германците бяха съюзници с българите и с турците и взимаха надмощие във войната, времето всякога биваше студено; когато съглашението взимаше надмощие, времето всякога ставаше топло. Тези и ред други причини могат да повлияят на времето, да стане по-топло или по-студено. Когато съюзът взимаше надмощие, тогава се проявяваше електричество, което действа по права линия; когато съглашението взимаше надмощие, проявяваше се магнетизъм, който действа по криви линии. В електричеството, както и в магнетизма, действат две състояния: възходящо и низходящо.
към беседата >>
Ако вие не можете да разберете вашия ум и вашето сърце, които са толкова близо до вас, как ще разберете вашия дух и вашата душа, които отстоят далеч от вас?
И тъй, в живота на човека са необходими два полюса: на единия полюс е поставен човешкият ум, а на другия – човешкото сърце.
Ако вие не можете да разберете вашия ум и вашето сърце, които са толкова близо до вас, как ще разберете вашия дух и вашата душа, които отстоят далеч от вас?
Който изучава сърцето и ума си, той ще може да изучи и онези велики, мощни сили, които се крият в съзнанието му. Чрез съзнанието ние дохождаме до положение да разберем какво всъщност представляваме.
към беседата >>
Такова съвпадение се констатира и във всеобщата война: когато германците бяха съюзници с българите и с турците и взимаха надмощие във войната, времето всякога биваше студено; когато съглашението взимаше надмощие, времето всякога ставаше топло.
Що е топлината? – Енергия, която дава живот на всички добри хора, за да работят. Значи, студът и топлината са две сили в природата, които са разпределили службите си между хората на земята, както и между духове в духовния свят. Има ли голям студ в света, това показва, че лошите хора са взели надмощие в живота. Има ли повече топлина, това показва, че добрите хора са взели надмощие в живота.
Такова съвпадение се констатира и във всеобщата война: когато германците бяха съюзници с българите и с турците и взимаха надмощие във войната, времето всякога биваше студено; когато съглашението взимаше надмощие, времето всякога ставаше топло.
Тези и ред други причини могат да повлияят на времето, да стане по-топло или по-студено. Когато съюзът взимаше надмощие, тогава се проявяваше електричество, което действа по права линия; когато съглашението взимаше надмощие, проявяваше се магнетизъм, който действа по криви линии. В електричеството, както и в магнетизма, действат две състояния: възходящо и низходящо.
към беседата >>
Който изучава сърцето и ума си, той ще може да изучи и онези велики, мощни сили, които се крият в съзнанието му.
И тъй, в живота на човека са необходими два полюса: на единия полюс е поставен човешкият ум, а на другия – човешкото сърце. Ако вие не можете да разберете вашия ум и вашето сърце, които са толкова близо до вас, как ще разберете вашия дух и вашата душа, които отстоят далеч от вас?
Който изучава сърцето и ума си, той ще може да изучи и онези велики, мощни сили, които се крият в съзнанието му.
Чрез съзнанието ние дохождаме до положение да разберем какво всъщност представляваме.
към беседата >>
Тези и ред други причини могат да повлияят на времето, да стане по-топло или по-студено.
– Енергия, която дава живот на всички добри хора, за да работят. Значи, студът и топлината са две сили в природата, които са разпределили службите си между хората на земята, както и между духове в духовния свят. Има ли голям студ в света, това показва, че лошите хора са взели надмощие в живота. Има ли повече топлина, това показва, че добрите хора са взели надмощие в живота. Такова съвпадение се констатира и във всеобщата война: когато германците бяха съюзници с българите и с турците и взимаха надмощие във войната, времето всякога биваше студено; когато съглашението взимаше надмощие, времето всякога ставаше топло.
Тези и ред други причини могат да повлияят на времето, да стане по-топло или по-студено.
Когато съюзът взимаше надмощие, тогава се проявяваше електричество, което действа по права линия; когато съглашението взимаше надмощие, проявяваше се магнетизъм, който действа по криви линии. В електричеството, както и в магнетизма, действат две състояния: възходящо и низходящо.
към беседата >>
Чрез съзнанието ние дохождаме до положение да разберем какво всъщност представляваме.
И тъй, в живота на човека са необходими два полюса: на единия полюс е поставен човешкият ум, а на другия – човешкото сърце. Ако вие не можете да разберете вашия ум и вашето сърце, които са толкова близо до вас, как ще разберете вашия дух и вашата душа, които отстоят далеч от вас? Който изучава сърцето и ума си, той ще може да изучи и онези велики, мощни сили, които се крият в съзнанието му.
Чрез съзнанието ние дохождаме до положение да разберем какво всъщност представляваме.
към беседата >>
Когато съюзът взимаше надмощие, тогава се проявяваше електричество, което действа по права линия; когато съглашението взимаше надмощие, проявяваше се магнетизъм, който действа по криви линии.
Значи, студът и топлината са две сили в природата, които са разпределили службите си между хората на земята, както и между духове в духовния свят. Има ли голям студ в света, това показва, че лошите хора са взели надмощие в живота. Има ли повече топлина, това показва, че добрите хора са взели надмощие в живота. Такова съвпадение се констатира и във всеобщата война: когато германците бяха съюзници с българите и с турците и взимаха надмощие във войната, времето всякога биваше студено; когато съглашението взимаше надмощие, времето всякога ставаше топло. Тези и ред други причини могат да повлияят на времето, да стане по-топло или по-студено.
Когато съюзът взимаше надмощие, тогава се проявяваше електричество, което действа по права линия; когато съглашението взимаше надмощие, проявяваше се магнетизъм, който действа по криви линии.
В електричеството, както и в магнетизма, действат две състояния: възходящо и низходящо.
към беседата >>
Казвам: При всяко положение на живота се запитвайте дали вашето слънце е залязло?
Казвам: При всяко положение на живота се запитвайте дали вашето слънце е залязло?
Някои казват: Едно време имах голяма любов, но отиде вече, изгубих я. Мислите ли така, това показва, че вие се намирате в материалния свят, дето земята ви се е завъртяла около своята ос. За да не залязва вашето слънце, вие трябва да се повдигнете по-високо, да отидете на полюсите, а оттам и в още по-висока област.
към беседата >>
В електричеството, както и в магнетизма, действат две състояния: възходящо и низходящо.
Има ли голям студ в света, това показва, че лошите хора са взели надмощие в живота. Има ли повече топлина, това показва, че добрите хора са взели надмощие в живота. Такова съвпадение се констатира и във всеобщата война: когато германците бяха съюзници с българите и с турците и взимаха надмощие във войната, времето всякога биваше студено; когато съглашението взимаше надмощие, времето всякога ставаше топло. Тези и ред други причини могат да повлияят на времето, да стане по-топло или по-студено. Когато съюзът взимаше надмощие, тогава се проявяваше електричество, което действа по права линия; когато съглашението взимаше надмощие, проявяваше се магнетизъм, който действа по криви линии.
В електричеството, както и в магнетизма, действат две състояния: възходящо и низходящо.
към беседата >>
Някои казват: Едно време имах голяма любов, но отиде вече, изгубих я.
Казвам: При всяко положение на живота се запитвайте дали вашето слънце е залязло?
Някои казват: Едно време имах голяма любов, но отиде вече, изгубих я.
Мислите ли така, това показва, че вие се намирате в материалния свят, дето земята ви се е завъртяла около своята ос. За да не залязва вашето слънце, вие трябва да се повдигнете по-високо, да отидете на полюсите, а оттам и в още по-висока област.
към беседата >>
„Слънцето не ще зайде веч“.
„Слънцето не ще зайде веч“.
Това подразбира чисто Божествения свят. Когато човек има просветен ум и чисто, благородно сърце, тогава той ще има не едно слънце, но две слънца и една луна. Един ден, когато нашата луна се запали и гори, както слънцето, което гори без да изгаря, ние ще имаме постоянна вътрешна светлина. Когато човешкият ум и човешкото сърце дойдат до абсолютно вътрешно съгласие, вътрешна хармония и се слеят в един живот, тогава в живота на човека ще настане такова положение, което се изразява със стиха: „Слънцето не ще зайде веч“. Велика задача предстои на човека, да изчисти ума си от всички странични мисли и сърцето си от всички странични чувства.
към беседата >>
Мислите ли така, това показва, че вие се намирате в материалния свят, дето земята ви се е завъртяла около своята ос.
Казвам: При всяко положение на живота се запитвайте дали вашето слънце е залязло? Някои казват: Едно време имах голяма любов, но отиде вече, изгубих я.
Мислите ли така, това показва, че вие се намирате в материалния свят, дето земята ви се е завъртяла около своята ос.
За да не залязва вашето слънце, вие трябва да се повдигнете по-високо, да отидете на полюсите, а оттам и в още по-висока област.
към беседата >>
Това подразбира чисто Божествения свят.
„Слънцето не ще зайде веч“.
Това подразбира чисто Божествения свят.
Когато човек има просветен ум и чисто, благородно сърце, тогава той ще има не едно слънце, но две слънца и една луна. Един ден, когато нашата луна се запали и гори, както слънцето, което гори без да изгаря, ние ще имаме постоянна вътрешна светлина. Когато човешкият ум и човешкото сърце дойдат до абсолютно вътрешно съгласие, вътрешна хармония и се слеят в един живот, тогава в живота на човека ще настане такова положение, което се изразява със стиха: „Слънцето не ще зайде веч“. Велика задача предстои на човека, да изчисти ума си от всички странични мисли и сърцето си от всички странични чувства. Мнозина се запитват: Каква е нашата задача на земята?
към беседата >>
За да не залязва вашето слънце, вие трябва да се повдигнете по-високо, да отидете на полюсите, а оттам и в още по-висока област.
Казвам: При всяко положение на живота се запитвайте дали вашето слънце е залязло? Някои казват: Едно време имах голяма любов, но отиде вече, изгубих я. Мислите ли така, това показва, че вие се намирате в материалния свят, дето земята ви се е завъртяла около своята ос.
За да не залязва вашето слънце, вие трябва да се повдигнете по-високо, да отидете на полюсите, а оттам и в още по-висока област.
към беседата >>
Когато човек има просветен ум и чисто, благородно сърце, тогава той ще има не едно слънце, но две слънца и една луна.
„Слънцето не ще зайде веч“. Това подразбира чисто Божествения свят.
Когато човек има просветен ум и чисто, благородно сърце, тогава той ще има не едно слънце, но две слънца и една луна.
Един ден, когато нашата луна се запали и гори, както слънцето, което гори без да изгаря, ние ще имаме постоянна вътрешна светлина. Когато човешкият ум и човешкото сърце дойдат до абсолютно вътрешно съгласие, вътрешна хармония и се слеят в един живот, тогава в живота на човека ще настане такова положение, което се изразява със стиха: „Слънцето не ще зайде веч“. Велика задача предстои на човека, да изчисти ума си от всички странични мисли и сърцето си от всички странични чувства. Мнозина се запитват: Каква е нашата задача на земята? Сега вече може да им се отговори: Нашата задача е да възпитаме и очистим ума си и да облагородим сърцето си.
към беседата >>
Религия и наука са два важни фактора във вашия живот.
Религия и наука са два важни фактора във вашия живот.
Няма по-опасно положение за човека от това, да има религия без наука и наука без религия. Тези две положения внасят отрова в кръвта на човешкия организъм. Човек не може нито без религия, нито без наука. Истинската религия трябва да даде абсолютна свобода на човешкото сърце, да може то свободно да изказва своите чувства; истинската наука трябва да даде абсолютна свобода на човешкия ум, да може той свободно да изказва своите разбирания и схващания. Тъй щото, рече ли някой човек да изкаже своите разбирания по известен въпрос, той трябва да бъде свободен, да знае, че никой няма да го осмее, нито осъди.
към беседата >>
Един ден, когато нашата луна се запали и гори, както слънцето, което гори без да изгаря, ние ще имаме постоянна вътрешна светлина.
„Слънцето не ще зайде веч“. Това подразбира чисто Божествения свят. Когато човек има просветен ум и чисто, благородно сърце, тогава той ще има не едно слънце, но две слънца и една луна.
Един ден, когато нашата луна се запали и гори, както слънцето, което гори без да изгаря, ние ще имаме постоянна вътрешна светлина.
Когато човешкият ум и човешкото сърце дойдат до абсолютно вътрешно съгласие, вътрешна хармония и се слеят в един живот, тогава в живота на човека ще настане такова положение, което се изразява със стиха: „Слънцето не ще зайде веч“. Велика задача предстои на човека, да изчисти ума си от всички странични мисли и сърцето си от всички странични чувства. Мнозина се запитват: Каква е нашата задача на земята? Сега вече може да им се отговори: Нашата задача е да възпитаме и очистим ума си и да облагородим сърцето си. Това не може да се постигне в един, в два, в три, в пет или в десет дни и месеци, но се изискват години усилена работа.
към беседата >>
Няма по-опасно положение за човека от това, да има религия без наука и наука без религия.
Религия и наука са два важни фактора във вашия живот.
Няма по-опасно положение за човека от това, да има религия без наука и наука без религия.
Тези две положения внасят отрова в кръвта на човешкия организъм. Човек не може нито без религия, нито без наука. Истинската религия трябва да даде абсолютна свобода на човешкото сърце, да може то свободно да изказва своите чувства; истинската наука трябва да даде абсолютна свобода на човешкия ум, да може той свободно да изказва своите разбирания и схващания. Тъй щото, рече ли някой човек да изкаже своите разбирания по известен въпрос, той трябва да бъде свободен, да знае, че никой няма да го осмее, нито осъди. И детински да са неговите схващания, той не трябва да се стеснява.
към беседата >>
Когато човешкият ум и човешкото сърце дойдат до абсолютно вътрешно съгласие, вътрешна хармония и се слеят в един живот, тогава в живота на човека ще настане такова положение, което се изразява със стиха: „Слънцето не ще зайде веч“.
„Слънцето не ще зайде веч“. Това подразбира чисто Божествения свят. Когато човек има просветен ум и чисто, благородно сърце, тогава той ще има не едно слънце, но две слънца и една луна. Един ден, когато нашата луна се запали и гори, както слънцето, което гори без да изгаря, ние ще имаме постоянна вътрешна светлина.
Когато човешкият ум и човешкото сърце дойдат до абсолютно вътрешно съгласие, вътрешна хармония и се слеят в един живот, тогава в живота на човека ще настане такова положение, което се изразява със стиха: „Слънцето не ще зайде веч“.
Велика задача предстои на човека, да изчисти ума си от всички странични мисли и сърцето си от всички странични чувства. Мнозина се запитват: Каква е нашата задача на земята? Сега вече може да им се отговори: Нашата задача е да възпитаме и очистим ума си и да облагородим сърцето си. Това не може да се постигне в един, в два, в три, в пет или в десет дни и месеци, но се изискват години усилена работа. Някои окултисти твърдят, че за да се постигне това нещо, изискват се поне 777 живота и то епохални, през които човек да е играл някаква велика роля.
към беседата >>
Тези две положения внасят отрова в кръвта на човешкия организъм.
Религия и наука са два важни фактора във вашия живот. Няма по-опасно положение за човека от това, да има религия без наука и наука без религия.
Тези две положения внасят отрова в кръвта на човешкия организъм.
Човек не може нито без религия, нито без наука. Истинската религия трябва да даде абсолютна свобода на човешкото сърце, да може то свободно да изказва своите чувства; истинската наука трябва да даде абсолютна свобода на човешкия ум, да може той свободно да изказва своите разбирания и схващания. Тъй щото, рече ли някой човек да изкаже своите разбирания по известен въпрос, той трябва да бъде свободен, да знае, че никой няма да го осмее, нито осъди. И детински да са неговите схващания, той не трябва да се стеснява. През тях е минал и най-напредналият светия или адепт.
към беседата >>
Велика задача предстои на човека, да изчисти ума си от всички странични мисли и сърцето си от всички странични чувства.
„Слънцето не ще зайде веч“. Това подразбира чисто Божествения свят. Когато човек има просветен ум и чисто, благородно сърце, тогава той ще има не едно слънце, но две слънца и една луна. Един ден, когато нашата луна се запали и гори, както слънцето, което гори без да изгаря, ние ще имаме постоянна вътрешна светлина. Когато човешкият ум и човешкото сърце дойдат до абсолютно вътрешно съгласие, вътрешна хармония и се слеят в един живот, тогава в живота на човека ще настане такова положение, което се изразява със стиха: „Слънцето не ще зайде веч“.
Велика задача предстои на човека, да изчисти ума си от всички странични мисли и сърцето си от всички странични чувства.
Мнозина се запитват: Каква е нашата задача на земята? Сега вече може да им се отговори: Нашата задача е да възпитаме и очистим ума си и да облагородим сърцето си. Това не може да се постигне в един, в два, в три, в пет или в десет дни и месеци, но се изискват години усилена работа. Някои окултисти твърдят, че за да се постигне това нещо, изискват се поне 777 живота и то епохални, през които човек да е играл някаква велика роля. Покрай тези животи има още много незабелязани.
към беседата >>
Човек не може нито без религия, нито без наука.
Религия и наука са два важни фактора във вашия живот. Няма по-опасно положение за човека от това, да има религия без наука и наука без религия. Тези две положения внасят отрова в кръвта на човешкия организъм.
Човек не може нито без религия, нито без наука.
Истинската религия трябва да даде абсолютна свобода на човешкото сърце, да може то свободно да изказва своите чувства; истинската наука трябва да даде абсолютна свобода на човешкия ум, да може той свободно да изказва своите разбирания и схващания. Тъй щото, рече ли някой човек да изкаже своите разбирания по известен въпрос, той трябва да бъде свободен, да знае, че никой няма да го осмее, нито осъди. И детински да са неговите схващания, той не трябва да се стеснява. През тях е минал и най-напредналият светия или адепт. Всеки е бил дете, пеленаче в своите разбирания.
към беседата >>
Мнозина се запитват: Каква е нашата задача на земята?
Това подразбира чисто Божествения свят. Когато човек има просветен ум и чисто, благородно сърце, тогава той ще има не едно слънце, но две слънца и една луна. Един ден, когато нашата луна се запали и гори, както слънцето, което гори без да изгаря, ние ще имаме постоянна вътрешна светлина. Когато човешкият ум и човешкото сърце дойдат до абсолютно вътрешно съгласие, вътрешна хармония и се слеят в един живот, тогава в живота на човека ще настане такова положение, което се изразява със стиха: „Слънцето не ще зайде веч“. Велика задача предстои на човека, да изчисти ума си от всички странични мисли и сърцето си от всички странични чувства.
Мнозина се запитват: Каква е нашата задача на земята?
Сега вече може да им се отговори: Нашата задача е да възпитаме и очистим ума си и да облагородим сърцето си. Това не може да се постигне в един, в два, в три, в пет или в десет дни и месеци, но се изискват години усилена работа. Някои окултисти твърдят, че за да се постигне това нещо, изискват се поне 777 живота и то епохални, през които човек да е играл някаква велика роля. Покрай тези животи има още много незабелязани. Ако някои религиозни хора слушат тия неща, ще кажат: Това учение е еретическо, не е по Бога.
към беседата >>
Истинската религия трябва да даде абсолютна свобода на човешкото сърце, да може то свободно да изказва своите чувства; истинската наука трябва да даде абсолютна свобода на човешкия ум, да може той свободно да изказва своите разбирания и схващания.
Религия и наука са два важни фактора във вашия живот. Няма по-опасно положение за човека от това, да има религия без наука и наука без религия. Тези две положения внасят отрова в кръвта на човешкия организъм. Човек не може нито без религия, нито без наука.
Истинската религия трябва да даде абсолютна свобода на човешкото сърце, да може то свободно да изказва своите чувства; истинската наука трябва да даде абсолютна свобода на човешкия ум, да може той свободно да изказва своите разбирания и схващания.
Тъй щото, рече ли някой човек да изкаже своите разбирания по известен въпрос, той трябва да бъде свободен, да знае, че никой няма да го осмее, нито осъди. И детински да са неговите схващания, той не трябва да се стеснява. През тях е минал и най-напредналият светия или адепт. Всеки е бил дете, пеленаче в своите разбирания. Всеки е бил малко дете.
към беседата >>
Сега вече може да им се отговори: Нашата задача е да възпитаме и очистим ума си и да облагородим сърцето си.
Когато човек има просветен ум и чисто, благородно сърце, тогава той ще има не едно слънце, но две слънца и една луна. Един ден, когато нашата луна се запали и гори, както слънцето, което гори без да изгаря, ние ще имаме постоянна вътрешна светлина. Когато човешкият ум и човешкото сърце дойдат до абсолютно вътрешно съгласие, вътрешна хармония и се слеят в един живот, тогава в живота на човека ще настане такова положение, което се изразява със стиха: „Слънцето не ще зайде веч“. Велика задача предстои на човека, да изчисти ума си от всички странични мисли и сърцето си от всички странични чувства. Мнозина се запитват: Каква е нашата задача на земята?
Сега вече може да им се отговори: Нашата задача е да възпитаме и очистим ума си и да облагородим сърцето си.
Това не може да се постигне в един, в два, в три, в пет или в десет дни и месеци, но се изискват години усилена работа. Някои окултисти твърдят, че за да се постигне това нещо, изискват се поне 777 живота и то епохални, през които човек да е играл някаква велика роля. Покрай тези животи има още много незабелязани. Ако някои религиозни хора слушат тия неща, ще кажат: Това учение е еретическо, не е по Бога. Чудно нещо!
към беседата >>
Тъй щото, рече ли някой човек да изкаже своите разбирания по известен въпрос, той трябва да бъде свободен, да знае, че никой няма да го осмее, нито осъди.
Религия и наука са два важни фактора във вашия живот. Няма по-опасно положение за човека от това, да има религия без наука и наука без религия. Тези две положения внасят отрова в кръвта на човешкия организъм. Човек не може нито без религия, нито без наука. Истинската религия трябва да даде абсолютна свобода на човешкото сърце, да може то свободно да изказва своите чувства; истинската наука трябва да даде абсолютна свобода на човешкия ум, да може той свободно да изказва своите разбирания и схващания.
Тъй щото, рече ли някой човек да изкаже своите разбирания по известен въпрос, той трябва да бъде свободен, да знае, че никой няма да го осмее, нито осъди.
И детински да са неговите схващания, той не трябва да се стеснява. През тях е минал и най-напредналият светия или адепт. Всеки е бил дете, пеленаче в своите разбирания. Всеки е бил малко дете. Често малките деца запитват майка си отде е дошло малкото им братче или малкото им сестриче?
към беседата >>
Това не може да се постигне в един, в два, в три, в пет или в десет дни и месеци, но се изискват години усилена работа.
Един ден, когато нашата луна се запали и гори, както слънцето, което гори без да изгаря, ние ще имаме постоянна вътрешна светлина. Когато човешкият ум и човешкото сърце дойдат до абсолютно вътрешно съгласие, вътрешна хармония и се слеят в един живот, тогава в живота на човека ще настане такова положение, което се изразява със стиха: „Слънцето не ще зайде веч“. Велика задача предстои на човека, да изчисти ума си от всички странични мисли и сърцето си от всички странични чувства. Мнозина се запитват: Каква е нашата задача на земята? Сега вече може да им се отговори: Нашата задача е да възпитаме и очистим ума си и да облагородим сърцето си.
Това не може да се постигне в един, в два, в три, в пет или в десет дни и месеци, но се изискват години усилена работа.
Някои окултисти твърдят, че за да се постигне това нещо, изискват се поне 777 живота и то епохални, през които човек да е играл някаква велика роля. Покрай тези животи има още много незабелязани. Ако някои религиозни хора слушат тия неща, ще кажат: Това учение е еретическо, не е по Бога. Чудно нещо! Да се казва на хората, че те се раждат и прераждат, не било по Бога, а да отиват на бойното поле да се бият и убиват, това е по Бога.
към беседата >>
И детински да са неговите схващания, той не трябва да се стеснява.
Няма по-опасно положение за човека от това, да има религия без наука и наука без религия. Тези две положения внасят отрова в кръвта на човешкия организъм. Човек не може нито без религия, нито без наука. Истинската религия трябва да даде абсолютна свобода на човешкото сърце, да може то свободно да изказва своите чувства; истинската наука трябва да даде абсолютна свобода на човешкия ум, да може той свободно да изказва своите разбирания и схващания. Тъй щото, рече ли някой човек да изкаже своите разбирания по известен въпрос, той трябва да бъде свободен, да знае, че никой няма да го осмее, нито осъди.
И детински да са неговите схващания, той не трябва да се стеснява.
През тях е минал и най-напредналият светия или адепт. Всеки е бил дете, пеленаче в своите разбирания. Всеки е бил малко дете. Често малките деца запитват майка си отде е дошло малкото им братче или малкото им сестриче? Майката казва, че бабата го е донесла от реката.
към беседата >>
Някои окултисти твърдят, че за да се постигне това нещо, изискват се поне 777 живота и то епохални, през които човек да е играл някаква велика роля.
Когато човешкият ум и човешкото сърце дойдат до абсолютно вътрешно съгласие, вътрешна хармония и се слеят в един живот, тогава в живота на човека ще настане такова положение, което се изразява със стиха: „Слънцето не ще зайде веч“. Велика задача предстои на човека, да изчисти ума си от всички странични мисли и сърцето си от всички странични чувства. Мнозина се запитват: Каква е нашата задача на земята? Сега вече може да им се отговори: Нашата задача е да възпитаме и очистим ума си и да облагородим сърцето си. Това не може да се постигне в един, в два, в три, в пет или в десет дни и месеци, но се изискват години усилена работа.
Някои окултисти твърдят, че за да се постигне това нещо, изискват се поне 777 живота и то епохални, през които човек да е играл някаква велика роля.
Покрай тези животи има още много незабелязани. Ако някои религиозни хора слушат тия неща, ще кажат: Това учение е еретическо, не е по Бога. Чудно нещо! Да се казва на хората, че те се раждат и прераждат, не било по Бога, а да отиват на бойното поле да се бият и убиват, това е по Бога. При това, някои религиозни твърдят, че никъде в Писанието не се говори за прераждането.
към беседата >>
През тях е минал и най-напредналият светия или адепт.
Тези две положения внасят отрова в кръвта на човешкия организъм. Човек не може нито без религия, нито без наука. Истинската религия трябва да даде абсолютна свобода на човешкото сърце, да може то свободно да изказва своите чувства; истинската наука трябва да даде абсолютна свобода на човешкия ум, да може той свободно да изказва своите разбирания и схващания. Тъй щото, рече ли някой човек да изкаже своите разбирания по известен въпрос, той трябва да бъде свободен, да знае, че никой няма да го осмее, нито осъди. И детински да са неговите схващания, той не трябва да се стеснява.
През тях е минал и най-напредналият светия или адепт.
Всеки е бил дете, пеленаче в своите разбирания. Всеки е бил малко дете. Често малките деца запитват майка си отде е дошло малкото им братче или малкото им сестриче? Майката казва, че бабата го е донесла от реката. Вие ще кажете: Ние знаем отде ги носят бабите.
към беседата >>
Покрай тези животи има още много незабелязани.
Велика задача предстои на човека, да изчисти ума си от всички странични мисли и сърцето си от всички странични чувства. Мнозина се запитват: Каква е нашата задача на земята? Сега вече може да им се отговори: Нашата задача е да възпитаме и очистим ума си и да облагородим сърцето си. Това не може да се постигне в един, в два, в три, в пет или в десет дни и месеци, но се изискват години усилена работа. Някои окултисти твърдят, че за да се постигне това нещо, изискват се поне 777 живота и то епохални, през които човек да е играл някаква велика роля.
Покрай тези животи има още много незабелязани.
Ако някои религиозни хора слушат тия неща, ще кажат: Това учение е еретическо, не е по Бога. Чудно нещо! Да се казва на хората, че те се раждат и прераждат, не било по Бога, а да отиват на бойното поле да се бият и убиват, това е по Бога. При това, някои религиозни твърдят, че никъде в Писанието не се говори за прераждането. Казвам: На всяка страница в Писанието се говори за прераждането, но то се отнася само за онези, които имат очи и могат да виждат и за онези, които имат уши и могат да чуват.
към беседата >>
Всеки е бил дете, пеленаче в своите разбирания.
Човек не може нито без религия, нито без наука. Истинската религия трябва да даде абсолютна свобода на човешкото сърце, да може то свободно да изказва своите чувства; истинската наука трябва да даде абсолютна свобода на човешкия ум, да може той свободно да изказва своите разбирания и схващания. Тъй щото, рече ли някой човек да изкаже своите разбирания по известен въпрос, той трябва да бъде свободен, да знае, че никой няма да го осмее, нито осъди. И детински да са неговите схващания, той не трябва да се стеснява. През тях е минал и най-напредналият светия или адепт.
Всеки е бил дете, пеленаче в своите разбирания.
Всеки е бил малко дете. Често малките деца запитват майка си отде е дошло малкото им братче или малкото им сестриче? Майката казва, че бабата го е донесла от реката. Вие ще кажете: Ние знаем отде ги носят бабите. Не, никой не знае отде бабите носят малките деца.
към беседата >>
Ако някои религиозни хора слушат тия неща, ще кажат: Това учение е еретическо, не е по Бога.
Мнозина се запитват: Каква е нашата задача на земята? Сега вече може да им се отговори: Нашата задача е да възпитаме и очистим ума си и да облагородим сърцето си. Това не може да се постигне в един, в два, в три, в пет или в десет дни и месеци, но се изискват години усилена работа. Някои окултисти твърдят, че за да се постигне това нещо, изискват се поне 777 живота и то епохални, през които човек да е играл някаква велика роля. Покрай тези животи има още много незабелязани.
Ако някои религиозни хора слушат тия неща, ще кажат: Това учение е еретическо, не е по Бога.
Чудно нещо! Да се казва на хората, че те се раждат и прераждат, не било по Бога, а да отиват на бойното поле да се бият и убиват, това е по Бога. При това, някои религиозни твърдят, че никъде в Писанието не се говори за прераждането. Казвам: На всяка страница в Писанието се говори за прераждането, но то се отнася само за онези, които имат очи и могат да виждат и за онези, които имат уши и могат да чуват. Преди всичко прераждането не е закон на материята.
към беседата >>
Всеки е бил малко дете.
Истинската религия трябва да даде абсолютна свобода на човешкото сърце, да може то свободно да изказва своите чувства; истинската наука трябва да даде абсолютна свобода на човешкия ум, да може той свободно да изказва своите разбирания и схващания. Тъй щото, рече ли някой човек да изкаже своите разбирания по известен въпрос, той трябва да бъде свободен, да знае, че никой няма да го осмее, нито осъди. И детински да са неговите схващания, той не трябва да се стеснява. През тях е минал и най-напредналият светия или адепт. Всеки е бил дете, пеленаче в своите разбирания.
Всеки е бил малко дете.
Често малките деца запитват майка си отде е дошло малкото им братче или малкото им сестриче? Майката казва, че бабата го е донесла от реката. Вие ще кажете: Ние знаем отде ги носят бабите. Не, никой не знае отде бабите носят малките деца. Никой не знае как се ражда човек.
към беседата >>
Чудно нещо!
Сега вече може да им се отговори: Нашата задача е да възпитаме и очистим ума си и да облагородим сърцето си. Това не може да се постигне в един, в два, в три, в пет или в десет дни и месеци, но се изискват години усилена работа. Някои окултисти твърдят, че за да се постигне това нещо, изискват се поне 777 живота и то епохални, през които човек да е играл някаква велика роля. Покрай тези животи има още много незабелязани. Ако някои религиозни хора слушат тия неща, ще кажат: Това учение е еретическо, не е по Бога.
Чудно нещо!
Да се казва на хората, че те се раждат и прераждат, не било по Бога, а да отиват на бойното поле да се бият и убиват, това е по Бога. При това, някои религиозни твърдят, че никъде в Писанието не се говори за прераждането. Казвам: На всяка страница в Писанието се говори за прераждането, но то се отнася само за онези, които имат очи и могат да виждат и за онези, които имат уши и могат да чуват. Преди всичко прераждането не е закон на материята. Да се облича човек, това е закон на материята, а да се преражда, това е закон на човешкия дух.
към беседата >>
Често малките деца запитват майка си отде е дошло малкото им братче или малкото им сестриче?
Тъй щото, рече ли някой човек да изкаже своите разбирания по известен въпрос, той трябва да бъде свободен, да знае, че никой няма да го осмее, нито осъди. И детински да са неговите схващания, той не трябва да се стеснява. През тях е минал и най-напредналият светия или адепт. Всеки е бил дете, пеленаче в своите разбирания. Всеки е бил малко дете.
Често малките деца запитват майка си отде е дошло малкото им братче или малкото им сестриче?
Майката казва, че бабата го е донесла от реката. Вие ще кажете: Ние знаем отде ги носят бабите. Не, никой не знае отде бабите носят малките деца. Никой не знае как се ражда човек. Който се ражда, само той съзнава това нещо.
към беседата >>
Да се казва на хората, че те се раждат и прераждат, не било по Бога, а да отиват на бойното поле да се бият и убиват, това е по Бога.
Това не може да се постигне в един, в два, в три, в пет или в десет дни и месеци, но се изискват години усилена работа. Някои окултисти твърдят, че за да се постигне това нещо, изискват се поне 777 живота и то епохални, през които човек да е играл някаква велика роля. Покрай тези животи има още много незабелязани. Ако някои религиозни хора слушат тия неща, ще кажат: Това учение е еретическо, не е по Бога. Чудно нещо!
Да се казва на хората, че те се раждат и прераждат, не било по Бога, а да отиват на бойното поле да се бият и убиват, това е по Бога.
При това, някои религиозни твърдят, че никъде в Писанието не се говори за прераждането. Казвам: На всяка страница в Писанието се говори за прераждането, но то се отнася само за онези, които имат очи и могат да виждат и за онези, които имат уши и могат да чуват. Преди всичко прераждането не е закон на материята. Да се облича човек, това е закон на материята, а да се преражда, това е закон на човешкия дух. Когато се казва, че човек един път само се ражда, това се отнася до Божествения свят, дето има само един дълъг ден, а когато казваме, че човек се преражда много пъти, ние разбираме материалния свят, дето могат да се реализират идеите, които Бог е вложил в човека.
към беседата >>
Майката казва, че бабата го е донесла от реката.
И детински да са неговите схващания, той не трябва да се стеснява. През тях е минал и най-напредналият светия или адепт. Всеки е бил дете, пеленаче в своите разбирания. Всеки е бил малко дете. Често малките деца запитват майка си отде е дошло малкото им братче или малкото им сестриче?
Майката казва, че бабата го е донесла от реката.
Вие ще кажете: Ние знаем отде ги носят бабите. Не, никой не знае отде бабите носят малките деца. Никой не знае как се ражда човек. Който се ражда, само той съзнава това нещо. Един американец ми казваше, че знае кога се е родил.
към беседата >>
При това, някои религиозни твърдят, че никъде в Писанието не се говори за прераждането.
Някои окултисти твърдят, че за да се постигне това нещо, изискват се поне 777 живота и то епохални, през които човек да е играл някаква велика роля. Покрай тези животи има още много незабелязани. Ако някои религиозни хора слушат тия неща, ще кажат: Това учение е еретическо, не е по Бога. Чудно нещо! Да се казва на хората, че те се раждат и прераждат, не било по Бога, а да отиват на бойното поле да се бият и убиват, това е по Бога.
При това, някои религиозни твърдят, че никъде в Писанието не се говори за прераждането.
Казвам: На всяка страница в Писанието се говори за прераждането, но то се отнася само за онези, които имат очи и могат да виждат и за онези, които имат уши и могат да чуват. Преди всичко прераждането не е закон на материята. Да се облича човек, това е закон на материята, а да се преражда, това е закон на човешкия дух. Когато се казва, че човек един път само се ражда, това се отнася до Божествения свят, дето има само един дълъг ден, а когато казваме, че човек се преражда много пъти, ние разбираме материалния свят, дето могат да се реализират идеите, които Бог е вложил в човека.
към беседата >>
Вие ще кажете: Ние знаем отде ги носят бабите.
През тях е минал и най-напредналият светия или адепт. Всеки е бил дете, пеленаче в своите разбирания. Всеки е бил малко дете. Често малките деца запитват майка си отде е дошло малкото им братче или малкото им сестриче? Майката казва, че бабата го е донесла от реката.
Вие ще кажете: Ние знаем отде ги носят бабите.
Не, никой не знае отде бабите носят малките деца. Никой не знае как се ражда човек. Който се ражда, само той съзнава това нещо. Един американец ми казваше, че знае кога се е родил. Той казва: Моментът на моето раждане е този, когато за пръв път почувствах, че мога да мисля.
към беседата >>
Казвам: На всяка страница в Писанието се говори за прераждането, но то се отнася само за онези, които имат очи и могат да виждат и за онези, които имат уши и могат да чуват.
Покрай тези животи има още много незабелязани. Ако някои религиозни хора слушат тия неща, ще кажат: Това учение е еретическо, не е по Бога. Чудно нещо! Да се казва на хората, че те се раждат и прераждат, не било по Бога, а да отиват на бойното поле да се бият и убиват, това е по Бога. При това, някои религиозни твърдят, че никъде в Писанието не се говори за прераждането.
Казвам: На всяка страница в Писанието се говори за прераждането, но то се отнася само за онези, които имат очи и могат да виждат и за онези, които имат уши и могат да чуват.
Преди всичко прераждането не е закон на материята. Да се облича човек, това е закон на материята, а да се преражда, това е закон на човешкия дух. Когато се казва, че човек един път само се ражда, това се отнася до Божествения свят, дето има само един дълъг ден, а когато казваме, че човек се преражда много пъти, ние разбираме материалния свят, дето могат да се реализират идеите, които Бог е вложил в човека.
към беседата >>
Не, никой не знае отде бабите носят малките деца.
Всеки е бил дете, пеленаче в своите разбирания. Всеки е бил малко дете. Често малките деца запитват майка си отде е дошло малкото им братче или малкото им сестриче? Майката казва, че бабата го е донесла от реката. Вие ще кажете: Ние знаем отде ги носят бабите.
Не, никой не знае отде бабите носят малките деца.
Никой не знае как се ражда човек. Който се ражда, само той съзнава това нещо. Един американец ми казваше, че знае кога се е родил. Той казва: Моментът на моето раждане е този, когато за пръв път почувствах, че мога да мисля. Оттогава насетне моят ум се измени.
към беседата >>
Преди всичко прераждането не е закон на материята.
Ако някои религиозни хора слушат тия неща, ще кажат: Това учение е еретическо, не е по Бога. Чудно нещо! Да се казва на хората, че те се раждат и прераждат, не било по Бога, а да отиват на бойното поле да се бият и убиват, това е по Бога. При това, някои религиозни твърдят, че никъде в Писанието не се говори за прераждането. Казвам: На всяка страница в Писанието се говори за прераждането, но то се отнася само за онези, които имат очи и могат да виждат и за онези, които имат уши и могат да чуват.
Преди всичко прераждането не е закон на материята.
Да се облича човек, това е закон на материята, а да се преражда, това е закон на човешкия дух. Когато се казва, че човек един път само се ражда, това се отнася до Божествения свят, дето има само един дълъг ден, а когато казваме, че човек се преражда много пъти, ние разбираме материалния свят, дето могат да се реализират идеите, които Бог е вложил в човека.
към беседата >>
Никой не знае как се ражда човек.
Всеки е бил малко дете. Често малките деца запитват майка си отде е дошло малкото им братче или малкото им сестриче? Майката казва, че бабата го е донесла от реката. Вие ще кажете: Ние знаем отде ги носят бабите. Не, никой не знае отде бабите носят малките деца.
Никой не знае как се ражда човек.
Който се ражда, само той съзнава това нещо. Един американец ми казваше, че знае кога се е родил. Той казва: Моментът на моето раждане е този, когато за пръв път почувствах, че мога да мисля. Оттогава насетне моят ум се измени. Това значи раждане.
към беседата >>
Да се облича човек, това е закон на материята, а да се преражда, това е закон на човешкия дух.
Чудно нещо! Да се казва на хората, че те се раждат и прераждат, не било по Бога, а да отиват на бойното поле да се бият и убиват, това е по Бога. При това, някои религиозни твърдят, че никъде в Писанието не се говори за прераждането. Казвам: На всяка страница в Писанието се говори за прераждането, но то се отнася само за онези, които имат очи и могат да виждат и за онези, които имат уши и могат да чуват. Преди всичко прераждането не е закон на материята.
Да се облича човек, това е закон на материята, а да се преражда, това е закон на човешкия дух.
Когато се казва, че човек един път само се ражда, това се отнася до Божествения свят, дето има само един дълъг ден, а когато казваме, че човек се преражда много пъти, ние разбираме материалния свят, дето могат да се реализират идеите, които Бог е вложил в човека.
към беседата >>
Който се ражда, само той съзнава това нещо.
Често малките деца запитват майка си отде е дошло малкото им братче или малкото им сестриче? Майката казва, че бабата го е донесла от реката. Вие ще кажете: Ние знаем отде ги носят бабите. Не, никой не знае отде бабите носят малките деца. Никой не знае как се ражда човек.
Който се ражда, само той съзнава това нещо.
Един американец ми казваше, че знае кога се е родил. Той казва: Моментът на моето раждане е този, когато за пръв път почувствах, че мога да мисля. Оттогава насетне моят ум се измени. Това значи раждане. Когато тялото на човека се сформира, той трябва да знае защо се е родил.
към беседата >>
Когато се казва, че човек един път само се ражда, това се отнася до Божествения свят, дето има само един дълъг ден, а когато казваме, че човек се преражда много пъти, ние разбираме материалния свят, дето могат да се реализират идеите, които Бог е вложил в човека.
Да се казва на хората, че те се раждат и прераждат, не било по Бога, а да отиват на бойното поле да се бият и убиват, това е по Бога. При това, някои религиозни твърдят, че никъде в Писанието не се говори за прераждането. Казвам: На всяка страница в Писанието се говори за прераждането, но то се отнася само за онези, които имат очи и могат да виждат и за онези, които имат уши и могат да чуват. Преди всичко прераждането не е закон на материята. Да се облича човек, това е закон на материята, а да се преражда, това е закон на човешкия дух.
Когато се казва, че човек един път само се ражда, това се отнася до Божествения свят, дето има само един дълъг ден, а когато казваме, че човек се преражда много пъти, ние разбираме материалния свят, дето могат да се реализират идеите, които Бог е вложил в човека.
към беседата >>
Един американец ми казваше, че знае кога се е родил.
Майката казва, че бабата го е донесла от реката. Вие ще кажете: Ние знаем отде ги носят бабите. Не, никой не знае отде бабите носят малките деца. Никой не знае как се ражда човек. Който се ражда, само той съзнава това нещо.
Един американец ми казваше, че знае кога се е родил.
Той казва: Моментът на моето раждане е този, когато за пръв път почувствах, че мога да мисля. Оттогава насетне моят ум се измени. Това значи раждане. Когато тялото на човека се сформира, той трябва да знае защо се е родил. Някой казва: Не знам защо съм се родил.
към беседата >>
Питам: Защо трябва да има противоречия в живота?
Питам: Защо трябва да има противоречия в живота?
Нали Господ царува навсякъде? Какво лошо има в това, че човек живее един дълъг ден, или 10,000 дена? Защо хората се плашат от прераждането? Защо този въпрос ги поставя в противоречия? Какъв смисъл има живота, който трае само един ден?
към беседата >>
Той казва: Моментът на моето раждане е този, когато за пръв път почувствах, че мога да мисля.
Вие ще кажете: Ние знаем отде ги носят бабите. Не, никой не знае отде бабите носят малките деца. Никой не знае как се ражда човек. Който се ражда, само той съзнава това нещо. Един американец ми казваше, че знае кога се е родил.
Той казва: Моментът на моето раждане е този, когато за пръв път почувствах, че мога да мисля.
Оттогава насетне моят ум се измени. Това значи раждане. Когато тялото на човека се сформира, той трябва да знае защо се е родил. Някой казва: Не знам защо съм се родил. Щом не знаеш защо си се родил, това показва, че ти още не си роден.
към беседата >>
Нали Господ царува навсякъде?
Питам: Защо трябва да има противоречия в живота?
Нали Господ царува навсякъде?
Какво лошо има в това, че човек живее един дълъг ден, или 10,000 дена? Защо хората се плашат от прераждането? Защо този въпрос ги поставя в противоречия? Какъв смисъл има живота, който трае само един ден? Това е живот на еднодневката.
към беседата >>
Оттогава насетне моят ум се измени.
Не, никой не знае отде бабите носят малките деца. Никой не знае как се ражда човек. Който се ражда, само той съзнава това нещо. Един американец ми казваше, че знае кога се е родил. Той казва: Моментът на моето раждане е този, когато за пръв път почувствах, че мога да мисля.
Оттогава насетне моят ум се измени.
Това значи раждане. Когато тялото на човека се сформира, той трябва да знае защо се е родил. Някой казва: Не знам защо съм се родил. Щом не знаеш защо си се родил, това показва, че ти още не си роден. Че си излязъл на бял свят, това показва, че майка ти само те е изнесла вън, но ти още не си роден.
към беседата >>
Какво лошо има в това, че човек живее един дълъг ден, или 10,000 дена?
Питам: Защо трябва да има противоречия в живота? Нали Господ царува навсякъде?
Какво лошо има в това, че човек живее един дълъг ден, или 10,000 дена?
Защо хората се плашат от прераждането? Защо този въпрос ги поставя в противоречия? Какъв смисъл има живота, който трае само един ден? Това е живот на еднодневката. При това, често ние срещаме случаи, когато някой човек се роди сутринта, живее до вечерта и умира.
към беседата >>
Това значи раждане.
Никой не знае как се ражда човек. Който се ражда, само той съзнава това нещо. Един американец ми казваше, че знае кога се е родил. Той казва: Моментът на моето раждане е този, когато за пръв път почувствах, че мога да мисля. Оттогава насетне моят ум се измени.
Това значи раждане.
Когато тялото на човека се сформира, той трябва да знае защо се е родил. Някой казва: Не знам защо съм се родил. Щом не знаеш защо си се родил, това показва, че ти още не си роден. Че си излязъл на бял свят, това показва, че майка ти само те е изнесла вън, но ти още не си роден. Майка ти още е бременна с тебе и след като се родиш, тогава тя ще каже: Олекна ми вече.
към беседата >>
Защо хората се плашат от прераждането?
Питам: Защо трябва да има противоречия в живота? Нали Господ царува навсякъде? Какво лошо има в това, че човек живее един дълъг ден, или 10,000 дена?
Защо хората се плашат от прераждането?
Защо този въпрос ги поставя в противоречия? Какъв смисъл има живота, който трае само един ден? Това е живот на еднодневката. При това, често ние срещаме случаи, когато някой човек се роди сутринта, живее до вечерта и умира. Каква култура може да има в такъв живот?
към беседата >>
Когато тялото на човека се сформира, той трябва да знае защо се е родил.
Който се ражда, само той съзнава това нещо. Един американец ми казваше, че знае кога се е родил. Той казва: Моментът на моето раждане е този, когато за пръв път почувствах, че мога да мисля. Оттогава насетне моят ум се измени. Това значи раждане.
Когато тялото на човека се сформира, той трябва да знае защо се е родил.
Някой казва: Не знам защо съм се родил. Щом не знаеш защо си се родил, това показва, че ти още не си роден. Че си излязъл на бял свят, това показва, че майка ти само те е изнесла вън, но ти още не си роден. Майка ти още е бременна с тебе и след като се родиш, тогава тя ще каже: Олекна ми вече. Роди се най-после това дете.
към беседата >>
Защо този въпрос ги поставя в противоречия?
Питам: Защо трябва да има противоречия в живота? Нали Господ царува навсякъде? Какво лошо има в това, че човек живее един дълъг ден, или 10,000 дена? Защо хората се плашат от прераждането?
Защо този въпрос ги поставя в противоречия?
Какъв смисъл има живота, който трае само един ден? Това е живот на еднодневката. При това, често ние срещаме случаи, когато някой човек се роди сутринта, живее до вечерта и умира. Каква култура може да има в такъв живот? Коя майка би желала да роди дете и след един ден то да умре?
към беседата >>
Някой казва: Не знам защо съм се родил.
Един американец ми казваше, че знае кога се е родил. Той казва: Моментът на моето раждане е този, когато за пръв път почувствах, че мога да мисля. Оттогава насетне моят ум се измени. Това значи раждане. Когато тялото на човека се сформира, той трябва да знае защо се е родил.
Някой казва: Не знам защо съм се родил.
Щом не знаеш защо си се родил, това показва, че ти още не си роден. Че си излязъл на бял свят, това показва, че майка ти само те е изнесла вън, но ти още не си роден. Майка ти още е бременна с тебе и след като се родиш, тогава тя ще каже: Олекна ми вече. Роди се най-после това дете. Новороденото дете трябва да има слънце, което никога да не залязва.
към беседата >>
Какъв смисъл има живота, който трае само един ден?
Питам: Защо трябва да има противоречия в живота? Нали Господ царува навсякъде? Какво лошо има в това, че човек живее един дълъг ден, или 10,000 дена? Защо хората се плашат от прераждането? Защо този въпрос ги поставя в противоречия?
Какъв смисъл има живота, който трае само един ден?
Това е живот на еднодневката. При това, често ние срещаме случаи, когато някой човек се роди сутринта, живее до вечерта и умира. Каква култура може да има в такъв живот? Коя майка би желала да роди дете и след един ден то да умре? Кое е по-хубаво: детето да живее един ден или да живее 10,000 дена?
към беседата >>
Щом не знаеш защо си се родил, това показва, че ти още не си роден.
Той казва: Моментът на моето раждане е този, когато за пръв път почувствах, че мога да мисля. Оттогава насетне моят ум се измени. Това значи раждане. Когато тялото на човека се сформира, той трябва да знае защо се е родил. Някой казва: Не знам защо съм се родил.
Щом не знаеш защо си се родил, това показва, че ти още не си роден.
Че си излязъл на бял свят, това показва, че майка ти само те е изнесла вън, но ти още не си роден. Майка ти още е бременна с тебе и след като се родиш, тогава тя ще каже: Олекна ми вече. Роди се най-после това дете. Новороденото дете трябва да има слънце, което никога да не залязва. Какви са качествата на бъдещите деца?
към беседата >>
Това е живот на еднодневката.
Нали Господ царува навсякъде? Какво лошо има в това, че човек живее един дълъг ден, или 10,000 дена? Защо хората се плашат от прераждането? Защо този въпрос ги поставя в противоречия? Какъв смисъл има живота, който трае само един ден?
Това е живот на еднодневката.
При това, често ние срещаме случаи, когато някой човек се роди сутринта, живее до вечерта и умира. Каква култура може да има в такъв живот? Коя майка би желала да роди дете и след един ден то да умре? Кое е по-хубаво: детето да живее един ден или да живее 10,000 дена? Красиво е човек да живее 10,000 дена.
към беседата >>
Че си излязъл на бял свят, това показва, че майка ти само те е изнесла вън, но ти още не си роден.
Оттогава насетне моят ум се измени. Това значи раждане. Когато тялото на човека се сформира, той трябва да знае защо се е родил. Някой казва: Не знам защо съм се родил. Щом не знаеш защо си се родил, това показва, че ти още не си роден.
Че си излязъл на бял свят, това показва, че майка ти само те е изнесла вън, но ти още не си роден.
Майка ти още е бременна с тебе и след като се родиш, тогава тя ще каже: Олекна ми вече. Роди се най-после това дете. Новороденото дете трябва да има слънце, което никога да не залязва. Какви са качествата на бъдещите деца? Бъдещите деца трябва да носят на главите си слънца, които никога да не залязват, нито на земята, нито на небето.
към беседата >>
При това, често ние срещаме случаи, когато някой човек се роди сутринта, живее до вечерта и умира.
Какво лошо има в това, че човек живее един дълъг ден, или 10,000 дена? Защо хората се плашат от прераждането? Защо този въпрос ги поставя в противоречия? Какъв смисъл има живота, който трае само един ден? Това е живот на еднодневката.
При това, често ние срещаме случаи, когато някой човек се роди сутринта, живее до вечерта и умира.
Каква култура може да има в такъв живот? Коя майка би желала да роди дете и след един ден то да умре? Кое е по-хубаво: детето да живее един ден или да живее 10,000 дена? Красиво е човек да живее 10,000 дена. Красотата на живота седи в дългия разумен живот.
към беседата >>
Майка ти още е бременна с тебе и след като се родиш, тогава тя ще каже: Олекна ми вече.
Това значи раждане. Когато тялото на човека се сформира, той трябва да знае защо се е родил. Някой казва: Не знам защо съм се родил. Щом не знаеш защо си се родил, това показва, че ти още не си роден. Че си излязъл на бял свят, това показва, че майка ти само те е изнесла вън, но ти още не си роден.
Майка ти още е бременна с тебе и след като се родиш, тогава тя ще каже: Олекна ми вече.
Роди се най-после това дете. Новороденото дете трябва да има слънце, което никога да не залязва. Какви са качествата на бъдещите деца? Бъдещите деца трябва да носят на главите си слънца, които никога да не залязват, нито на земята, нито на небето.
към беседата >>
Каква култура може да има в такъв живот?
Защо хората се плашат от прераждането? Защо този въпрос ги поставя в противоречия? Какъв смисъл има живота, който трае само един ден? Това е живот на еднодневката. При това, често ние срещаме случаи, когато някой човек се роди сутринта, живее до вечерта и умира.
Каква култура може да има в такъв живот?
Коя майка би желала да роди дете и след един ден то да умре? Кое е по-хубаво: детето да живее един ден или да живее 10,000 дена? Красиво е човек да живее 10,000 дена. Красотата на живота седи в дългия разумен живот. Някои от съвременните хора считат красивите, хубавите неща за лоши.
към беседата >>
Роди се най-после това дете.
Когато тялото на човека се сформира, той трябва да знае защо се е родил. Някой казва: Не знам защо съм се родил. Щом не знаеш защо си се родил, това показва, че ти още не си роден. Че си излязъл на бял свят, това показва, че майка ти само те е изнесла вън, но ти още не си роден. Майка ти още е бременна с тебе и след като се родиш, тогава тя ще каже: Олекна ми вече.
Роди се най-после това дете.
Новороденото дете трябва да има слънце, което никога да не залязва. Какви са качествата на бъдещите деца? Бъдещите деца трябва да носят на главите си слънца, които никога да не залязват, нито на земята, нито на небето.
към беседата >>
Коя майка би желала да роди дете и след един ден то да умре?
Защо този въпрос ги поставя в противоречия? Какъв смисъл има живота, който трае само един ден? Това е живот на еднодневката. При това, често ние срещаме случаи, когато някой човек се роди сутринта, живее до вечерта и умира. Каква култура може да има в такъв живот?
Коя майка би желала да роди дете и след един ден то да умре?
Кое е по-хубаво: детето да живее един ден или да живее 10,000 дена? Красиво е човек да живее 10,000 дена. Красотата на живота седи в дългия разумен живот. Някои от съвременните хора считат красивите, хубавите неща за лоши. И след това, като заключение на своите разбирания, тези хора считат прераждането за нещо страшно в техния живот.
към беседата >>
Новороденото дете трябва да има слънце, което никога да не залязва.
Някой казва: Не знам защо съм се родил. Щом не знаеш защо си се родил, това показва, че ти още не си роден. Че си излязъл на бял свят, това показва, че майка ти само те е изнесла вън, но ти още не си роден. Майка ти още е бременна с тебе и след като се родиш, тогава тя ще каже: Олекна ми вече. Роди се най-после това дете.
Новороденото дете трябва да има слънце, което никога да не залязва.
Какви са качествата на бъдещите деца? Бъдещите деца трябва да носят на главите си слънца, които никога да не залязват, нито на земята, нито на небето.
към беседата >>
Кое е по-хубаво: детето да живее един ден или да живее 10,000 дена?
Какъв смисъл има живота, който трае само един ден? Това е живот на еднодневката. При това, често ние срещаме случаи, когато някой човек се роди сутринта, живее до вечерта и умира. Каква култура може да има в такъв живот? Коя майка би желала да роди дете и след един ден то да умре?
Кое е по-хубаво: детето да живее един ден или да живее 10,000 дена?
Красиво е човек да живее 10,000 дена. Красотата на живота седи в дългия разумен живот. Някои от съвременните хора считат красивите, хубавите неща за лоши. И след това, като заключение на своите разбирания, тези хора считат прераждането за нещо страшно в техния живот. Прераждането е страшно, но за грешните хора, а за праведните то е благословение.
към беседата >>
Какви са качествата на бъдещите деца?
Щом не знаеш защо си се родил, това показва, че ти още не си роден. Че си излязъл на бял свят, това показва, че майка ти само те е изнесла вън, но ти още не си роден. Майка ти още е бременна с тебе и след като се родиш, тогава тя ще каже: Олекна ми вече. Роди се най-после това дете. Новороденото дете трябва да има слънце, което никога да не залязва.
Какви са качествата на бъдещите деца?
Бъдещите деца трябва да носят на главите си слънца, които никога да не залязват, нито на земята, нито на небето.
към беседата >>
Красиво е човек да живее 10,000 дена.
Това е живот на еднодневката. При това, често ние срещаме случаи, когато някой човек се роди сутринта, живее до вечерта и умира. Каква култура може да има в такъв живот? Коя майка би желала да роди дете и след един ден то да умре? Кое е по-хубаво: детето да живее един ден или да живее 10,000 дена?
Красиво е човек да живее 10,000 дена.
Красотата на живота седи в дългия разумен живот. Някои от съвременните хора считат красивите, хубавите неща за лоши. И след това, като заключение на своите разбирания, тези хора считат прераждането за нещо страшно в техния живот. Прераждането е страшно, но за грешните хора, а за праведните то е благословение. Прераждането е икономия в природата.
към беседата >>
Бъдещите деца трябва да носят на главите си слънца, които никога да не залязват, нито на земята, нито на небето.
Че си излязъл на бял свят, това показва, че майка ти само те е изнесла вън, но ти още не си роден. Майка ти още е бременна с тебе и след като се родиш, тогава тя ще каже: Олекна ми вече. Роди се най-после това дете. Новороденото дете трябва да има слънце, което никога да не залязва. Какви са качествата на бъдещите деца?
Бъдещите деца трябва да носят на главите си слънца, които никога да не залязват, нито на земята, нито на небето.
към беседата >>
Красотата на живота седи в дългия разумен живот.
При това, често ние срещаме случаи, когато някой човек се роди сутринта, живее до вечерта и умира. Каква култура може да има в такъв живот? Коя майка би желала да роди дете и след един ден то да умре? Кое е по-хубаво: детето да живее един ден или да живее 10,000 дена? Красиво е човек да живее 10,000 дена.
Красотата на живота седи в дългия разумен живот.
Някои от съвременните хора считат красивите, хубавите неща за лоши. И след това, като заключение на своите разбирания, тези хора считат прераждането за нещо страшно в техния живот. Прераждането е страшно, но за грешните хора, а за праведните то е благословение. Прераждането е икономия в природата. Защо някои хора не приемат прераждането?
към беседата >>
Сега аз желая и вашите слънца никога да не залязват и да почувствате, че сте родени.
Сега аз желая и вашите слънца никога да не залязват и да почувствате, че сте родени.
Дойдете ли до това положение, вие ще почувствате в себе си вътрешна свобода. Само при това положение човек може да говори за религия и за наука. Знаете ли какво нещо е истинската религия? Няма по-свещен момент за човека от този, да повдигне ума си към Бога и да почувства връзката, която съществува между всички умове. Няма по-свещен момент за човека от този, да повдигне сърцето си към Бога и да почувства връзката, която съществува между всички души.
към беседата >>
Някои от съвременните хора считат красивите, хубавите неща за лоши.
Каква култура може да има в такъв живот? Коя майка би желала да роди дете и след един ден то да умре? Кое е по-хубаво: детето да живее един ден или да живее 10,000 дена? Красиво е човек да живее 10,000 дена. Красотата на живота седи в дългия разумен живот.
Някои от съвременните хора считат красивите, хубавите неща за лоши.
И след това, като заключение на своите разбирания, тези хора считат прераждането за нещо страшно в техния живот. Прераждането е страшно, но за грешните хора, а за праведните то е благословение. Прераждането е икономия в природата. Защо някои хора не приемат прераждането? – Защото те не искат да изплащат дълговете си или най-малко не искат да ги признаят.
към беседата >>
Дойдете ли до това положение, вие ще почувствате в себе си вътрешна свобода.
Сега аз желая и вашите слънца никога да не залязват и да почувствате, че сте родени.
Дойдете ли до това положение, вие ще почувствате в себе си вътрешна свобода.
Само при това положение човек може да говори за религия и за наука. Знаете ли какво нещо е истинската религия? Няма по-свещен момент за човека от този, да повдигне ума си към Бога и да почувства връзката, която съществува между всички умове. Няма по-свещен момент за човека от този, да повдигне сърцето си към Бога и да почувства връзката, която съществува между всички души. Значи, човек е свързан едновременно с две връзки: в едната връзка действа Любовта, а в другата – Мъдростта.
към беседата >>
И след това, като заключение на своите разбирания, тези хора считат прераждането за нещо страшно в техния живот.
Коя майка би желала да роди дете и след един ден то да умре? Кое е по-хубаво: детето да живее един ден или да живее 10,000 дена? Красиво е човек да живее 10,000 дена. Красотата на живота седи в дългия разумен живот. Някои от съвременните хора считат красивите, хубавите неща за лоши.
И след това, като заключение на своите разбирания, тези хора считат прераждането за нещо страшно в техния живот.
Прераждането е страшно, но за грешните хора, а за праведните то е благословение. Прераждането е икономия в природата. Защо някои хора не приемат прераждането? – Защото те не искат да изплащат дълговете си или най-малко не искат да ги признаят. Когато човек дойде на земята и признае прераждането, той трябва да се наеме с изплащане на всичките си дългове, които е направил в миналото.
към беседата >>
Само при това положение човек може да говори за религия и за наука.
Сега аз желая и вашите слънца никога да не залязват и да почувствате, че сте родени. Дойдете ли до това положение, вие ще почувствате в себе си вътрешна свобода.
Само при това положение човек може да говори за религия и за наука.
Знаете ли какво нещо е истинската религия? Няма по-свещен момент за човека от този, да повдигне ума си към Бога и да почувства връзката, която съществува между всички умове. Няма по-свещен момент за човека от този, да повдигне сърцето си към Бога и да почувства връзката, която съществува между всички души. Значи, човек е свързан едновременно с две връзки: в едната връзка действа Любовта, а в другата – Мъдростта. Свързан ли е човек с Любовта и с Мъдростта, той ще почувства, че в света действа великата Истина, в която Бог се проявява.
към беседата >>
Прераждането е страшно, но за грешните хора, а за праведните то е благословение.
Кое е по-хубаво: детето да живее един ден или да живее 10,000 дена? Красиво е човек да живее 10,000 дена. Красотата на живота седи в дългия разумен живот. Някои от съвременните хора считат красивите, хубавите неща за лоши. И след това, като заключение на своите разбирания, тези хора считат прераждането за нещо страшно в техния живот.
Прераждането е страшно, но за грешните хора, а за праведните то е благословение.
Прераждането е икономия в природата. Защо някои хора не приемат прераждането? – Защото те не искат да изплащат дълговете си или най-малко не искат да ги признаят. Когато човек дойде на земята и признае прераждането, той трябва да се наеме с изплащане на всичките си дългове, които е направил в миналото. Като се роди, ще го кръстят с някакво име и ще му кажат: Слушай, ти си Иван еди-кой си, който имаш от миналото дългове, дето си ял и пил.
към беседата >>
Знаете ли какво нещо е истинската религия?
Сега аз желая и вашите слънца никога да не залязват и да почувствате, че сте родени. Дойдете ли до това положение, вие ще почувствате в себе си вътрешна свобода. Само при това положение човек може да говори за религия и за наука.
Знаете ли какво нещо е истинската религия?
Няма по-свещен момент за човека от този, да повдигне ума си към Бога и да почувства връзката, която съществува между всички умове. Няма по-свещен момент за човека от този, да повдигне сърцето си към Бога и да почувства връзката, която съществува между всички души. Значи, човек е свързан едновременно с две връзки: в едната връзка действа Любовта, а в другата – Мъдростта. Свързан ли е човек с Любовта и с Мъдростта, той ще почувства, че в света действа великата Истина, в която Бог се проявява. Съзнае ли това, той ще направи всички усилия да се домогне до великото благо на живота, дето слънцето никога не залязва.
към беседата >>
Прераждането е икономия в природата.
Красиво е човек да живее 10,000 дена. Красотата на живота седи в дългия разумен живот. Някои от съвременните хора считат красивите, хубавите неща за лоши. И след това, като заключение на своите разбирания, тези хора считат прераждането за нещо страшно в техния живот. Прераждането е страшно, но за грешните хора, а за праведните то е благословение.
Прераждането е икономия в природата.
Защо някои хора не приемат прераждането? – Защото те не искат да изплащат дълговете си или най-малко не искат да ги признаят. Когато човек дойде на земята и признае прераждането, той трябва да се наеме с изплащане на всичките си дългове, които е направил в миналото. Като се роди, ще го кръстят с някакво име и ще му кажат: Слушай, ти си Иван еди-кой си, който имаш от миналото дългове, дето си ял и пил. Сега трябва да ги изплатиш.
към беседата >>
Няма по-свещен момент за човека от този, да повдигне ума си към Бога и да почувства връзката, която съществува между всички умове.
Сега аз желая и вашите слънца никога да не залязват и да почувствате, че сте родени. Дойдете ли до това положение, вие ще почувствате в себе си вътрешна свобода. Само при това положение човек може да говори за религия и за наука. Знаете ли какво нещо е истинската религия?
Няма по-свещен момент за човека от този, да повдигне ума си към Бога и да почувства връзката, която съществува между всички умове.
Няма по-свещен момент за човека от този, да повдигне сърцето си към Бога и да почувства връзката, която съществува между всички души. Значи, човек е свързан едновременно с две връзки: в едната връзка действа Любовта, а в другата – Мъдростта. Свързан ли е човек с Любовта и с Мъдростта, той ще почувства, че в света действа великата Истина, в която Бог се проявява. Съзнае ли това, той ще направи всички усилия да се домогне до великото благо на живота, дето слънцето никога не залязва.
към беседата >>
Защо някои хора не приемат прераждането?
Красотата на живота седи в дългия разумен живот. Някои от съвременните хора считат красивите, хубавите неща за лоши. И след това, като заключение на своите разбирания, тези хора считат прераждането за нещо страшно в техния живот. Прераждането е страшно, но за грешните хора, а за праведните то е благословение. Прераждането е икономия в природата.
Защо някои хора не приемат прераждането?
– Защото те не искат да изплащат дълговете си или най-малко не искат да ги признаят. Когато човек дойде на земята и признае прераждането, той трябва да се наеме с изплащане на всичките си дългове, които е направил в миналото. Като се роди, ще го кръстят с някакво име и ще му кажат: Слушай, ти си Иван еди-кой си, който имаш от миналото дългове, дето си ял и пил. Сега трябва да ги изплатиш. Днес много хора идват на земята инкогнито и казват: Аз не съм онзи Иван, на когото приписват тези дългове.
към беседата >>
Няма по-свещен момент за човека от този, да повдигне сърцето си към Бога и да почувства връзката, която съществува между всички души.
Сега аз желая и вашите слънца никога да не залязват и да почувствате, че сте родени. Дойдете ли до това положение, вие ще почувствате в себе си вътрешна свобода. Само при това положение човек може да говори за религия и за наука. Знаете ли какво нещо е истинската религия? Няма по-свещен момент за човека от този, да повдигне ума си към Бога и да почувства връзката, която съществува между всички умове.
Няма по-свещен момент за човека от този, да повдигне сърцето си към Бога и да почувства връзката, която съществува между всички души.
Значи, човек е свързан едновременно с две връзки: в едната връзка действа Любовта, а в другата – Мъдростта. Свързан ли е човек с Любовта и с Мъдростта, той ще почувства, че в света действа великата Истина, в която Бог се проявява. Съзнае ли това, той ще направи всички усилия да се домогне до великото благо на живота, дето слънцето никога не залязва.
към беседата >>
– Защото те не искат да изплащат дълговете си или най-малко не искат да ги признаят.
Някои от съвременните хора считат красивите, хубавите неща за лоши. И след това, като заключение на своите разбирания, тези хора считат прераждането за нещо страшно в техния живот. Прераждането е страшно, но за грешните хора, а за праведните то е благословение. Прераждането е икономия в природата. Защо някои хора не приемат прераждането?
– Защото те не искат да изплащат дълговете си или най-малко не искат да ги признаят.
Когато човек дойде на земята и признае прераждането, той трябва да се наеме с изплащане на всичките си дългове, които е направил в миналото. Като се роди, ще го кръстят с някакво име и ще му кажат: Слушай, ти си Иван еди-кой си, който имаш от миналото дългове, дето си ял и пил. Сега трябва да ги изплатиш. Днес много хора идват на земята инкогнито и казват: Аз не съм онзи Иван, на когото приписват тези дългове. – Да, ти не си старият Иван, със старите дрехи, но си същият онзи Иван със старите дела, със същия ум, със същото сърце и със същата воля.
към беседата >>
Значи, човек е свързан едновременно с две връзки: в едната връзка действа Любовта, а в другата – Мъдростта.
Дойдете ли до това положение, вие ще почувствате в себе си вътрешна свобода. Само при това положение човек може да говори за религия и за наука. Знаете ли какво нещо е истинската религия? Няма по-свещен момент за човека от този, да повдигне ума си към Бога и да почувства връзката, която съществува между всички умове. Няма по-свещен момент за човека от този, да повдигне сърцето си към Бога и да почувства връзката, която съществува между всички души.
Значи, човек е свързан едновременно с две връзки: в едната връзка действа Любовта, а в другата – Мъдростта.
Свързан ли е човек с Любовта и с Мъдростта, той ще почувства, че в света действа великата Истина, в която Бог се проявява. Съзнае ли това, той ще направи всички усилия да се домогне до великото благо на живота, дето слънцето никога не залязва.
към беседата >>
Когато човек дойде на земята и признае прераждането, той трябва да се наеме с изплащане на всичките си дългове, които е направил в миналото.
И след това, като заключение на своите разбирания, тези хора считат прераждането за нещо страшно в техния живот. Прераждането е страшно, но за грешните хора, а за праведните то е благословение. Прераждането е икономия в природата. Защо някои хора не приемат прераждането? – Защото те не искат да изплащат дълговете си или най-малко не искат да ги признаят.
Когато човек дойде на земята и признае прераждането, той трябва да се наеме с изплащане на всичките си дългове, които е направил в миналото.
Като се роди, ще го кръстят с някакво име и ще му кажат: Слушай, ти си Иван еди-кой си, който имаш от миналото дългове, дето си ял и пил. Сега трябва да ги изплатиш. Днес много хора идват на земята инкогнито и казват: Аз не съм онзи Иван, на когото приписват тези дългове. – Да, ти не си старият Иван, със старите дрехи, но си същият онзи Иван със старите дела, със същия ум, със същото сърце и със същата воля. Аз пък в твоето лице познавам именно онзи Иван, който обичаше да си похапва и попийва.
към беседата >>
Свързан ли е човек с Любовта и с Мъдростта, той ще почувства, че в света действа великата Истина, в която Бог се проявява.
Само при това положение човек може да говори за религия и за наука. Знаете ли какво нещо е истинската религия? Няма по-свещен момент за човека от този, да повдигне ума си към Бога и да почувства връзката, която съществува между всички умове. Няма по-свещен момент за човека от този, да повдигне сърцето си към Бога и да почувства връзката, която съществува между всички души. Значи, човек е свързан едновременно с две връзки: в едната връзка действа Любовта, а в другата – Мъдростта.
Свързан ли е човек с Любовта и с Мъдростта, той ще почувства, че в света действа великата Истина, в която Бог се проявява.
Съзнае ли това, той ще направи всички усилия да се домогне до великото благо на живота, дето слънцето никога не залязва.
към беседата >>
Като се роди, ще го кръстят с някакво име и ще му кажат: Слушай, ти си Иван еди-кой си, който имаш от миналото дългове, дето си ял и пил.
Прераждането е страшно, но за грешните хора, а за праведните то е благословение. Прераждането е икономия в природата. Защо някои хора не приемат прераждането? – Защото те не искат да изплащат дълговете си или най-малко не искат да ги признаят. Когато човек дойде на земята и признае прераждането, той трябва да се наеме с изплащане на всичките си дългове, които е направил в миналото.
Като се роди, ще го кръстят с някакво име и ще му кажат: Слушай, ти си Иван еди-кой си, който имаш от миналото дългове, дето си ял и пил.
Сега трябва да ги изплатиш. Днес много хора идват на земята инкогнито и казват: Аз не съм онзи Иван, на когото приписват тези дългове. – Да, ти не си старият Иван, със старите дрехи, но си същият онзи Иван със старите дела, със същия ум, със същото сърце и със същата воля. Аз пък в твоето лице познавам именно онзи Иван, който обичаше да си похапва и попийва. Ти обичаш ли да си похапваш и попийваш?
към беседата >>
Съзнае ли това, той ще направи всички усилия да се домогне до великото благо на живота, дето слънцето никога не залязва.
Знаете ли какво нещо е истинската религия? Няма по-свещен момент за човека от този, да повдигне ума си към Бога и да почувства връзката, която съществува между всички умове. Няма по-свещен момент за човека от този, да повдигне сърцето си към Бога и да почувства връзката, която съществува между всички души. Значи, човек е свързан едновременно с две връзки: в едната връзка действа Любовта, а в другата – Мъдростта. Свързан ли е човек с Любовта и с Мъдростта, той ще почувства, че в света действа великата Истина, в която Бог се проявява.
Съзнае ли това, той ще направи всички усилия да се домогне до великото благо на живота, дето слънцето никога не залязва.
към беседата >>
Сега трябва да ги изплатиш.
Прераждането е икономия в природата. Защо някои хора не приемат прераждането? – Защото те не искат да изплащат дълговете си или най-малко не искат да ги признаят. Когато човек дойде на земята и признае прераждането, той трябва да се наеме с изплащане на всичките си дългове, които е направил в миналото. Като се роди, ще го кръстят с някакво име и ще му кажат: Слушай, ти си Иван еди-кой си, който имаш от миналото дългове, дето си ял и пил.
Сега трябва да ги изплатиш.
Днес много хора идват на земята инкогнито и казват: Аз не съм онзи Иван, на когото приписват тези дългове. – Да, ти не си старият Иван, със старите дрехи, но си същият онзи Иван със старите дела, със същия ум, със същото сърце и със същата воля. Аз пък в твоето лице познавам именно онзи Иван, който обичаше да си похапва и попийва. Ти обичаш ли да си похапваш и попийваш? – Обичам.
към беседата >>
Днес много хора идват на земята инкогнито и казват: Аз не съм онзи Иван, на когото приписват тези дългове.
Защо някои хора не приемат прераждането? – Защото те не искат да изплащат дълговете си или най-малко не искат да ги признаят. Когато човек дойде на земята и признае прераждането, той трябва да се наеме с изплащане на всичките си дългове, които е направил в миналото. Като се роди, ще го кръстят с някакво име и ще му кажат: Слушай, ти си Иван еди-кой си, който имаш от миналото дългове, дето си ял и пил. Сега трябва да ги изплатиш.
Днес много хора идват на земята инкогнито и казват: Аз не съм онзи Иван, на когото приписват тези дългове.
– Да, ти не си старият Иван, със старите дрехи, но си същият онзи Иван със старите дела, със същия ум, със същото сърце и със същата воля. Аз пък в твоето лице познавам именно онзи Иван, който обичаше да си похапва и попийва. Ти обичаш ли да си похапваш и попийваш? – Обичам. – Значи, ти си същият Иван, когото аз познавам.
към беседата >>
– Да, ти не си старият Иван, със старите дрехи, но си същият онзи Иван със старите дела, със същия ум, със същото сърце и със същата воля.
– Защото те не искат да изплащат дълговете си или най-малко не искат да ги признаят. Когато човек дойде на земята и признае прераждането, той трябва да се наеме с изплащане на всичките си дългове, които е направил в миналото. Като се роди, ще го кръстят с някакво име и ще му кажат: Слушай, ти си Иван еди-кой си, който имаш от миналото дългове, дето си ял и пил. Сега трябва да ги изплатиш. Днес много хора идват на земята инкогнито и казват: Аз не съм онзи Иван, на когото приписват тези дългове.
– Да, ти не си старият Иван, със старите дрехи, но си същият онзи Иван със старите дела, със същия ум, със същото сърце и със същата воля.
Аз пък в твоето лице познавам именно онзи Иван, който обичаше да си похапва и попийва. Ти обичаш ли да си похапваш и попийваш? – Обичам. – Значи, ти си същият Иван, когото аз познавам. Днес си се преродил на земята да си изплатиш старите дългове и да се научиш да живееш правилно – нови дългове да не правиш.
към беседата >>
Аз пък в твоето лице познавам именно онзи Иван, който обичаше да си похапва и попийва.
Когато човек дойде на земята и признае прераждането, той трябва да се наеме с изплащане на всичките си дългове, които е направил в миналото. Като се роди, ще го кръстят с някакво име и ще му кажат: Слушай, ти си Иван еди-кой си, който имаш от миналото дългове, дето си ял и пил. Сега трябва да ги изплатиш. Днес много хора идват на земята инкогнито и казват: Аз не съм онзи Иван, на когото приписват тези дългове. – Да, ти не си старият Иван, със старите дрехи, но си същият онзи Иван със старите дела, със същия ум, със същото сърце и със същата воля.
Аз пък в твоето лице познавам именно онзи Иван, който обичаше да си похапва и попийва.
Ти обичаш ли да си похапваш и попийваш? – Обичам. – Значи, ти си същият Иван, когото аз познавам. Днес си се преродил на земята да си изплатиш старите дългове и да се научиш да живееш правилно – нови дългове да не правиш. Следователно, когато човек не приема прераждането, той прави това, защото интересите му го диктуват.
към беседата >>
Ти обичаш ли да си похапваш и попийваш?
Като се роди, ще го кръстят с някакво име и ще му кажат: Слушай, ти си Иван еди-кой си, който имаш от миналото дългове, дето си ял и пил. Сега трябва да ги изплатиш. Днес много хора идват на земята инкогнито и казват: Аз не съм онзи Иван, на когото приписват тези дългове. – Да, ти не си старият Иван, със старите дрехи, но си същият онзи Иван със старите дела, със същия ум, със същото сърце и със същата воля. Аз пък в твоето лице познавам именно онзи Иван, който обичаше да си похапва и попийва.
Ти обичаш ли да си похапваш и попийваш?
– Обичам. – Значи, ти си същият Иван, когото аз познавам. Днес си се преродил на земята да си изплатиш старите дългове и да се научиш да живееш правилно – нови дългове да не правиш. Следователно, когато човек не приема прераждането, той прави това, защото интересите му го диктуват.
към беседата >>
– Обичам.
Сега трябва да ги изплатиш. Днес много хора идват на земята инкогнито и казват: Аз не съм онзи Иван, на когото приписват тези дългове. – Да, ти не си старият Иван, със старите дрехи, но си същият онзи Иван със старите дела, със същия ум, със същото сърце и със същата воля. Аз пък в твоето лице познавам именно онзи Иван, който обичаше да си похапва и попийва. Ти обичаш ли да си похапваш и попийваш?
– Обичам.
– Значи, ти си същият Иван, когото аз познавам. Днес си се преродил на земята да си изплатиш старите дългове и да се научиш да живееш правилно – нови дългове да не правиш. Следователно, когато човек не приема прераждането, той прави това, защото интересите му го диктуват.
към беседата >>
– Значи, ти си същият Иван, когото аз познавам.
Днес много хора идват на земята инкогнито и казват: Аз не съм онзи Иван, на когото приписват тези дългове. – Да, ти не си старият Иван, със старите дрехи, но си същият онзи Иван със старите дела, със същия ум, със същото сърце и със същата воля. Аз пък в твоето лице познавам именно онзи Иван, който обичаше да си похапва и попийва. Ти обичаш ли да си похапваш и попийваш? – Обичам.
– Значи, ти си същият Иван, когото аз познавам.
Днес си се преродил на земята да си изплатиш старите дългове и да се научиш да живееш правилно – нови дългове да не правиш. Следователно, когато човек не приема прераждането, той прави това, защото интересите му го диктуват.
към беседата >>
Днес си се преродил на земята да си изплатиш старите дългове и да се научиш да живееш правилно – нови дългове да не правиш.
– Да, ти не си старият Иван, със старите дрехи, но си същият онзи Иван със старите дела, със същия ум, със същото сърце и със същата воля. Аз пък в твоето лице познавам именно онзи Иван, който обичаше да си похапва и попийва. Ти обичаш ли да си похапваш и попийваш? – Обичам. – Значи, ти си същият Иван, когото аз познавам.
Днес си се преродил на земята да си изплатиш старите дългове и да се научиш да живееш правилно – нови дългове да не правиш.
Следователно, когато човек не приема прераждането, той прави това, защото интересите му го диктуват.
към беседата >>
Следователно, когато човек не приема прераждането, той прави това, защото интересите му го диктуват.
Аз пък в твоето лице познавам именно онзи Иван, който обичаше да си похапва и попийва. Ти обичаш ли да си похапваш и попийваш? – Обичам. – Значи, ти си същият Иван, когото аз познавам. Днес си се преродил на земята да си изплатиш старите дългове и да се научиш да живееш правилно – нови дългове да не правиш.
Следователно, когато човек не приема прераждането, той прави това, защото интересите му го диктуват.
към беседата >>
И тъй, когато се казва, че слънцето няма да зайде веч, ние подразбираме човешкия ум.
И тъй, когато се казва, че слънцето няма да зайде веч, ние подразбираме човешкия ум.
Слънцето на човешкия живот е неговият ум, който постоянно трябва да свети. Ние не говорим за онзи илюзорен ум на луната, която постоянно се пълни и изпразва. Човек има два ума: умът на луната и умът на слънцето. Умът на луната постоянно са пълни и изпразва и нищо не донася на човека. Понякога луната е толкова красива, че хората се страхуват от нея.
към беседата >>
Слънцето на човешкия живот е неговият ум, който постоянно трябва да свети.
И тъй, когато се казва, че слънцето няма да зайде веч, ние подразбираме човешкия ум.
Слънцето на човешкия живот е неговият ум, който постоянно трябва да свети.
Ние не говорим за онзи илюзорен ум на луната, която постоянно се пълни и изпразва. Човек има два ума: умът на луната и умът на слънцето. Умът на луната постоянно са пълни и изпразва и нищо не донася на човека. Понякога луната е толкова красива, че хората се страхуват от нея. Когато българите сеят дини, например, те винаги се съобразяват със състоянието, в което се намира луната.
към беседата >>
Ние не говорим за онзи илюзорен ум на луната, която постоянно се пълни и изпразва.
И тъй, когато се казва, че слънцето няма да зайде веч, ние подразбираме човешкия ум. Слънцето на човешкия живот е неговият ум, който постоянно трябва да свети.
Ние не говорим за онзи илюзорен ум на луната, която постоянно се пълни и изпразва.
Човек има два ума: умът на луната и умът на слънцето. Умът на луната постоянно са пълни и изпразва и нищо не донася на човека. Понякога луната е толкова красива, че хората се страхуват от нея. Когато българите сеят дини, например, те винаги се съобразяват със състоянието, в което се намира луната. Те не обичат да сеят дините, когато луната е съвсем пълна, защото са забелязали, че тогава те не узряват добре.
към беседата >>
Човек има два ума: умът на луната и умът на слънцето.
И тъй, когато се казва, че слънцето няма да зайде веч, ние подразбираме човешкия ум. Слънцето на човешкия живот е неговият ум, който постоянно трябва да свети. Ние не говорим за онзи илюзорен ум на луната, която постоянно се пълни и изпразва.
Човек има два ума: умът на луната и умът на слънцето.
Умът на луната постоянно са пълни и изпразва и нищо не донася на човека. Понякога луната е толкова красива, че хората се страхуват от нея. Когато българите сеят дини, например, те винаги се съобразяват със състоянието, в което се намира луната. Те не обичат да сеят дините, когато луната е съвсем пълна, защото са забелязали, че тогава те не узряват добре. Добре е да се сеят дините, когато луната е малко празна.
към беседата >>
„Слънцето не ще зайде веч“.
„Слънцето не ще зайде веч“.
Този стих подразбира, че слънцето няма да залязва вече. Тези думи имат двояко значение. Ако разглеждаме света като механическо проявление, а себе си считаме божества, ние ще имаме един поглед върху външната природа. Ако пък разглеждаме света като съзнателно, разумно проявление, а себе си считаме като части на едно велико цяло, ние ще имаме друг поглед върху външната природа. От всички небесни тела най-познато ни е слънцето.
към беседата >>
Умът на луната постоянно са пълни и изпразва и нищо не донася на човека.
И тъй, когато се казва, че слънцето няма да зайде веч, ние подразбираме човешкия ум. Слънцето на човешкия живот е неговият ум, който постоянно трябва да свети. Ние не говорим за онзи илюзорен ум на луната, която постоянно се пълни и изпразва. Човек има два ума: умът на луната и умът на слънцето.
Умът на луната постоянно са пълни и изпразва и нищо не донася на човека.
Понякога луната е толкова красива, че хората се страхуват от нея. Когато българите сеят дини, например, те винаги се съобразяват със състоянието, в което се намира луната. Те не обичат да сеят дините, когато луната е съвсем пълна, защото са забелязали, че тогава те не узряват добре. Добре е да се сеят дините, когато луната е малко празна. Слънцето означава висшият човешки ум.
към беседата >>
Този стих подразбира, че слънцето няма да залязва вече.
„Слънцето не ще зайде веч“.
Този стих подразбира, че слънцето няма да залязва вече.
Тези думи имат двояко значение. Ако разглеждаме света като механическо проявление, а себе си считаме божества, ние ще имаме един поглед върху външната природа. Ако пък разглеждаме света като съзнателно, разумно проявление, а себе си считаме като части на едно велико цяло, ние ще имаме друг поглед върху външната природа. От всички небесни тела най-познато ни е слънцето. Колкото малко и да мислим за слънцето, обаче през целия ден, ако не прямо, поне косвено мислим само за него.
към беседата >>
Понякога луната е толкова красива, че хората се страхуват от нея.
И тъй, когато се казва, че слънцето няма да зайде веч, ние подразбираме човешкия ум. Слънцето на човешкия живот е неговият ум, който постоянно трябва да свети. Ние не говорим за онзи илюзорен ум на луната, която постоянно се пълни и изпразва. Човек има два ума: умът на луната и умът на слънцето. Умът на луната постоянно са пълни и изпразва и нищо не донася на човека.
Понякога луната е толкова красива, че хората се страхуват от нея.
Когато българите сеят дини, например, те винаги се съобразяват със състоянието, в което се намира луната. Те не обичат да сеят дините, когато луната е съвсем пълна, защото са забелязали, че тогава те не узряват добре. Добре е да се сеят дините, когато луната е малко празна. Слънцето означава висшият човешки ум. Когато се казва, че слънцето не ще зайде, това подразбира висшият ум, който никога не залязва, той постоянно свети.
към беседата >>
Тези думи имат двояко значение.
„Слънцето не ще зайде веч“. Този стих подразбира, че слънцето няма да залязва вече.
Тези думи имат двояко значение.
Ако разглеждаме света като механическо проявление, а себе си считаме божества, ние ще имаме един поглед върху външната природа. Ако пък разглеждаме света като съзнателно, разумно проявление, а себе си считаме като части на едно велико цяло, ние ще имаме друг поглед върху външната природа. От всички небесни тела най-познато ни е слънцето. Колкото малко и да мислим за слънцето, обаче през целия ден, ако не прямо, поне косвено мислим само за него. Събудим ли се сутрин, първата ни работа е да погледнем светло ли е вън или не, т. е.
към беседата >>
Когато българите сеят дини, например, те винаги се съобразяват със състоянието, в което се намира луната.
Слънцето на човешкия живот е неговият ум, който постоянно трябва да свети. Ние не говорим за онзи илюзорен ум на луната, която постоянно се пълни и изпразва. Човек има два ума: умът на луната и умът на слънцето. Умът на луната постоянно са пълни и изпразва и нищо не донася на човека. Понякога луната е толкова красива, че хората се страхуват от нея.
Когато българите сеят дини, например, те винаги се съобразяват със състоянието, в което се намира луната.
Те не обичат да сеят дините, когато луната е съвсем пълна, защото са забелязали, че тогава те не узряват добре. Добре е да се сеят дините, когато луната е малко празна. Слънцето означава висшият човешки ум. Когато се казва, че слънцето не ще зайде, това подразбира висшият ум, който никога не залязва, той постоянно свети. Умът на слънцето подразбира култура, която никога не залязва и не изгрява, а постоянно свети и грее.
към беседата >>
Ако разглеждаме света като механическо проявление, а себе си считаме божества, ние ще имаме един поглед върху външната природа.
„Слънцето не ще зайде веч“. Този стих подразбира, че слънцето няма да залязва вече. Тези думи имат двояко значение.
Ако разглеждаме света като механическо проявление, а себе си считаме божества, ние ще имаме един поглед върху външната природа.
Ако пък разглеждаме света като съзнателно, разумно проявление, а себе си считаме като части на едно велико цяло, ние ще имаме друг поглед върху външната природа. От всички небесни тела най-познато ни е слънцето. Колкото малко и да мислим за слънцето, обаче през целия ден, ако не прямо, поне косвено мислим само за него. Събудим ли се сутрин, първата ни работа е да погледнем светло ли е вън или не, т. е. изгряло ли е слънцето или още не е изгряло.
към беседата >>
Те не обичат да сеят дините, когато луната е съвсем пълна, защото са забелязали, че тогава те не узряват добре.
Ние не говорим за онзи илюзорен ум на луната, която постоянно се пълни и изпразва. Човек има два ума: умът на луната и умът на слънцето. Умът на луната постоянно са пълни и изпразва и нищо не донася на човека. Понякога луната е толкова красива, че хората се страхуват от нея. Когато българите сеят дини, например, те винаги се съобразяват със състоянието, в което се намира луната.
Те не обичат да сеят дините, когато луната е съвсем пълна, защото са забелязали, че тогава те не узряват добре.
Добре е да се сеят дините, когато луната е малко празна. Слънцето означава висшият човешки ум. Когато се казва, че слънцето не ще зайде, това подразбира висшият ум, който никога не залязва, той постоянно свети. Умът на слънцето подразбира култура, която никога не залязва и не изгрява, а постоянно свети и грее. Луната пък постоянно се празни и пълни.
към беседата >>
Ако пък разглеждаме света като съзнателно, разумно проявление, а себе си считаме като части на едно велико цяло, ние ще имаме друг поглед върху външната природа.
„Слънцето не ще зайде веч“. Този стих подразбира, че слънцето няма да залязва вече. Тези думи имат двояко значение. Ако разглеждаме света като механическо проявление, а себе си считаме божества, ние ще имаме един поглед върху външната природа.
Ако пък разглеждаме света като съзнателно, разумно проявление, а себе си считаме като части на едно велико цяло, ние ще имаме друг поглед върху външната природа.
От всички небесни тела най-познато ни е слънцето. Колкото малко и да мислим за слънцето, обаче през целия ден, ако не прямо, поне косвено мислим само за него. Събудим ли се сутрин, първата ни работа е да погледнем светло ли е вън или не, т. е. изгряло ли е слънцето или още не е изгряло. Тръгваме на път, пак поглеждаме навън дали слънцето е изгряло или още не е изгряло.
към беседата >>
Добре е да се сеят дините, когато луната е малко празна.
Човек има два ума: умът на луната и умът на слънцето. Умът на луната постоянно са пълни и изпразва и нищо не донася на човека. Понякога луната е толкова красива, че хората се страхуват от нея. Когато българите сеят дини, например, те винаги се съобразяват със състоянието, в което се намира луната. Те не обичат да сеят дините, когато луната е съвсем пълна, защото са забелязали, че тогава те не узряват добре.
Добре е да се сеят дините, когато луната е малко празна.
Слънцето означава висшият човешки ум. Когато се казва, че слънцето не ще зайде, това подразбира висшият ум, който никога не залязва, той постоянно свети. Умът на слънцето подразбира култура, която никога не залязва и не изгрява, а постоянно свети и грее. Луната пък постоянно се празни и пълни. Учените астрономи знаят причините за изпразването и пълненето на луната.
към беседата >>
От всички небесни тела най-познато ни е слънцето.
„Слънцето не ще зайде веч“. Този стих подразбира, че слънцето няма да залязва вече. Тези думи имат двояко значение. Ако разглеждаме света като механическо проявление, а себе си считаме божества, ние ще имаме един поглед върху външната природа. Ако пък разглеждаме света като съзнателно, разумно проявление, а себе си считаме като части на едно велико цяло, ние ще имаме друг поглед върху външната природа.
От всички небесни тела най-познато ни е слънцето.
Колкото малко и да мислим за слънцето, обаче през целия ден, ако не прямо, поне косвено мислим само за него. Събудим ли се сутрин, първата ни работа е да погледнем светло ли е вън или не, т. е. изгряло ли е слънцето или още не е изгряло. Тръгваме на път, пак поглеждаме навън дали слънцето е изгряло или още не е изгряло.
към беседата >>
Слънцето означава висшият човешки ум.
Умът на луната постоянно са пълни и изпразва и нищо не донася на човека. Понякога луната е толкова красива, че хората се страхуват от нея. Когато българите сеят дини, например, те винаги се съобразяват със състоянието, в което се намира луната. Те не обичат да сеят дините, когато луната е съвсем пълна, защото са забелязали, че тогава те не узряват добре. Добре е да се сеят дините, когато луната е малко празна.
Слънцето означава висшият човешки ум.
Когато се казва, че слънцето не ще зайде, това подразбира висшият ум, който никога не залязва, той постоянно свети. Умът на слънцето подразбира култура, която никога не залязва и не изгрява, а постоянно свети и грее. Луната пък постоянно се празни и пълни. Учените астрономи знаят причините за изпразването и пълненето на луната.
към беседата >>
Колкото малко и да мислим за слънцето, обаче през целия ден, ако не прямо, поне косвено мислим само за него.
Този стих подразбира, че слънцето няма да залязва вече. Тези думи имат двояко значение. Ако разглеждаме света като механическо проявление, а себе си считаме божества, ние ще имаме един поглед върху външната природа. Ако пък разглеждаме света като съзнателно, разумно проявление, а себе си считаме като части на едно велико цяло, ние ще имаме друг поглед върху външната природа. От всички небесни тела най-познато ни е слънцето.
Колкото малко и да мислим за слънцето, обаче през целия ден, ако не прямо, поне косвено мислим само за него.
Събудим ли се сутрин, първата ни работа е да погледнем светло ли е вън или не, т. е. изгряло ли е слънцето или още не е изгряло. Тръгваме на път, пак поглеждаме навън дали слънцето е изгряло или още не е изгряло.
към беседата >>
Когато се казва, че слънцето не ще зайде, това подразбира висшият ум, който никога не залязва, той постоянно свети.
Понякога луната е толкова красива, че хората се страхуват от нея. Когато българите сеят дини, например, те винаги се съобразяват със състоянието, в което се намира луната. Те не обичат да сеят дините, когато луната е съвсем пълна, защото са забелязали, че тогава те не узряват добре. Добре е да се сеят дините, когато луната е малко празна. Слънцето означава висшият човешки ум.
Когато се казва, че слънцето не ще зайде, това подразбира висшият ум, който никога не залязва, той постоянно свети.
Умът на слънцето подразбира култура, която никога не залязва и не изгрява, а постоянно свети и грее. Луната пък постоянно се празни и пълни. Учените астрономи знаят причините за изпразването и пълненето на луната.
към беседата >>
Събудим ли се сутрин, първата ни работа е да погледнем светло ли е вън или не, т. е.
Тези думи имат двояко значение. Ако разглеждаме света като механическо проявление, а себе си считаме божества, ние ще имаме един поглед върху външната природа. Ако пък разглеждаме света като съзнателно, разумно проявление, а себе си считаме като части на едно велико цяло, ние ще имаме друг поглед върху външната природа. От всички небесни тела най-познато ни е слънцето. Колкото малко и да мислим за слънцето, обаче през целия ден, ако не прямо, поне косвено мислим само за него.
Събудим ли се сутрин, първата ни работа е да погледнем светло ли е вън или не, т. е.
изгряло ли е слънцето или още не е изгряло. Тръгваме на път, пак поглеждаме навън дали слънцето е изгряло или още не е изгряло.
към беседата >>
Умът на слънцето подразбира култура, която никога не залязва и не изгрява, а постоянно свети и грее.
Когато българите сеят дини, например, те винаги се съобразяват със състоянието, в което се намира луната. Те не обичат да сеят дините, когато луната е съвсем пълна, защото са забелязали, че тогава те не узряват добре. Добре е да се сеят дините, когато луната е малко празна. Слънцето означава висшият човешки ум. Когато се казва, че слънцето не ще зайде, това подразбира висшият ум, който никога не залязва, той постоянно свети.
Умът на слънцето подразбира култура, която никога не залязва и не изгрява, а постоянно свети и грее.
Луната пък постоянно се празни и пълни. Учените астрономи знаят причините за изпразването и пълненето на луната.
към беседата >>
изгряло ли е слънцето или още не е изгряло.
Ако разглеждаме света като механическо проявление, а себе си считаме божества, ние ще имаме един поглед върху външната природа. Ако пък разглеждаме света като съзнателно, разумно проявление, а себе си считаме като части на едно велико цяло, ние ще имаме друг поглед върху външната природа. От всички небесни тела най-познато ни е слънцето. Колкото малко и да мислим за слънцето, обаче през целия ден, ако не прямо, поне косвено мислим само за него. Събудим ли се сутрин, първата ни работа е да погледнем светло ли е вън или не, т. е.
изгряло ли е слънцето или още не е изгряло.
Тръгваме на път, пак поглеждаме навън дали слънцето е изгряло или още не е изгряло.
към беседата >>
Луната пък постоянно се празни и пълни.
Те не обичат да сеят дините, когато луната е съвсем пълна, защото са забелязали, че тогава те не узряват добре. Добре е да се сеят дините, когато луната е малко празна. Слънцето означава висшият човешки ум. Когато се казва, че слънцето не ще зайде, това подразбира висшият ум, който никога не залязва, той постоянно свети. Умът на слънцето подразбира култура, която никога не залязва и не изгрява, а постоянно свети и грее.
Луната пък постоянно се празни и пълни.
Учените астрономи знаят причините за изпразването и пълненето на луната.
към беседата >>
Тръгваме на път, пак поглеждаме навън дали слънцето е изгряло или още не е изгряло.
Ако пък разглеждаме света като съзнателно, разумно проявление, а себе си считаме като части на едно велико цяло, ние ще имаме друг поглед върху външната природа. От всички небесни тела най-познато ни е слънцето. Колкото малко и да мислим за слънцето, обаче през целия ден, ако не прямо, поне косвено мислим само за него. Събудим ли се сутрин, първата ни работа е да погледнем светло ли е вън или не, т. е. изгряло ли е слънцето или още не е изгряло.
Тръгваме на път, пак поглеждаме навън дали слънцето е изгряло или още не е изгряло.
към беседата >>
Учените астрономи знаят причините за изпразването и пълненето на луната.
Добре е да се сеят дините, когато луната е малко празна. Слънцето означава висшият човешки ум. Когато се казва, че слънцето не ще зайде, това подразбира висшият ум, който никога не залязва, той постоянно свети. Умът на слънцето подразбира култура, която никога не залязва и не изгрява, а постоянно свети и грее. Луната пък постоянно се празни и пълни.
Учените астрономи знаят причините за изпразването и пълненето на луната.
към беседата >>
В Писанието се казва, че в началото Бог създаде небето и земята, а после луната и слънцето.
В Писанието се казва, че в началото Бог създаде небето и земята, а после луната и слънцето.
Слънцето е необходимо, защото то определя времената и годините, т. е. то определя съзнателния човешки живот като живот на еволюция. Слънцето хроникира всичко, което става под небето. То отбелязва всичко във великата книга на живота.
към беседата >>
Съвременните учени казват, че водата замръзвала при 0°.
Съвременните учени казват, че водата замръзвала при 0°.
Какво става обикновено, когато телата замръзват? Всички тела при замръзване се свиват, т. е. намаляват обема си. Обаче водата прави изключение от това правило, а именно, водата при замръзване се разширява, като увеличава обема си. Това разширение учените обясняват с увеличение на междумолекулните й пространства.
към беседата >>
Слънцето е необходимо, защото то определя времената и годините, т. е.
В Писанието се казва, че в началото Бог създаде небето и земята, а после луната и слънцето.
Слънцето е необходимо, защото то определя времената и годините, т. е.
то определя съзнателния човешки живот като живот на еволюция. Слънцето хроникира всичко, което става под небето. То отбелязва всичко във великата книга на живота.
към беседата >>
Какво става обикновено, когато телата замръзват?
Съвременните учени казват, че водата замръзвала при 0°.
Какво става обикновено, когато телата замръзват?
Всички тела при замръзване се свиват, т. е. намаляват обема си. Обаче водата прави изключение от това правило, а именно, водата при замръзване се разширява, като увеличава обема си. Това разширение учените обясняват с увеличение на междумолекулните й пространства. Питам: Как става това разширение на водата при замръзване, когато в науката е известно, че телата се разширяват само от топлина.
към беседата >>
то определя съзнателния човешки живот като живот на еволюция.
В Писанието се казва, че в началото Бог създаде небето и земята, а после луната и слънцето. Слънцето е необходимо, защото то определя времената и годините, т. е.
то определя съзнателния човешки живот като живот на еволюция.
Слънцето хроникира всичко, което става под небето. То отбелязва всичко във великата книга на живота.
към беседата >>
Всички тела при замръзване се свиват, т. е.
Съвременните учени казват, че водата замръзвала при 0°. Какво става обикновено, когато телата замръзват?
Всички тела при замръзване се свиват, т. е.
намаляват обема си. Обаче водата прави изключение от това правило, а именно, водата при замръзване се разширява, като увеличава обема си. Това разширение учените обясняват с увеличение на междумолекулните й пространства. Питам: Как става това разширение на водата при замръзване, когато в науката е известно, че телата се разширяват само от топлина. Тогава защо водата се разширява именно при замръзване?
към беседата >>
Слънцето хроникира всичко, което става под небето.
В Писанието се казва, че в началото Бог създаде небето и земята, а после луната и слънцето. Слънцето е необходимо, защото то определя времената и годините, т. е. то определя съзнателния човешки живот като живот на еволюция.
Слънцето хроникира всичко, което става под небето.
То отбелязва всичко във великата книга на живота.
към беседата >>
намаляват обема си.
Съвременните учени казват, че водата замръзвала при 0°. Какво става обикновено, когато телата замръзват? Всички тела при замръзване се свиват, т. е.
намаляват обема си.
Обаче водата прави изключение от това правило, а именно, водата при замръзване се разширява, като увеличава обема си. Това разширение учените обясняват с увеличение на междумолекулните й пространства. Питам: Как става това разширение на водата при замръзване, когато в науката е известно, че телата се разширяват само от топлина. Тогава защо водата се разширява именно при замръзване? В такъв случай аз казвам: В света не става никакво замръзване.
към беседата >>
То отбелязва всичко във великата книга на живота.
В Писанието се казва, че в началото Бог създаде небето и земята, а после луната и слънцето. Слънцето е необходимо, защото то определя времената и годините, т. е. то определя съзнателния човешки живот като живот на еволюция. Слънцето хроникира всичко, което става под небето.
То отбелязва всичко във великата книга на живота.
към беседата >>
Обаче водата прави изключение от това правило, а именно, водата при замръзване се разширява, като увеличава обема си.
Съвременните учени казват, че водата замръзвала при 0°. Какво става обикновено, когато телата замръзват? Всички тела при замръзване се свиват, т. е. намаляват обема си.
Обаче водата прави изключение от това правило, а именно, водата при замръзване се разширява, като увеличава обема си.
Това разширение учените обясняват с увеличение на междумолекулните й пространства. Питам: Как става това разширение на водата при замръзване, когато в науката е известно, че телата се разширяват само от топлина. Тогава защо водата се разширява именно при замръзване? В такъв случай аз казвам: В света не става никакво замръзване. Ще кажете: Как е възможно да не става никакво замръзване?
към беседата >>
„Слънцето не ще зайде веч“.
„Слънцето не ще зайде веч“.
Питам: Възможен ли е свят, в който слънцето да не залязва? В умерените и в топлите страни на земята слънцето всеки ден изгрява и залязва, обаче на полюсите слънцето изгрява и залязва само един път през годината. Учените хора, астрономите, например, разбират какво значи изгрев и залез на слънцето. Те приемат, че има привидно изгряване и залязване на слънцето, но всъщност слънцето нито изгрява, нито залязва. Изгряване и залязване на слънцето съществува само за простите, за неучените хора, които знаят нещата по това, както ги виждат; обаче, истински ученият знае и разбира нещата, както са в действителност.
към беседата >>
Това разширение учените обясняват с увеличение на междумолекулните й пространства.
Съвременните учени казват, че водата замръзвала при 0°. Какво става обикновено, когато телата замръзват? Всички тела при замръзване се свиват, т. е. намаляват обема си. Обаче водата прави изключение от това правило, а именно, водата при замръзване се разширява, като увеличава обема си.
Това разширение учените обясняват с увеличение на междумолекулните й пространства.
Питам: Как става това разширение на водата при замръзване, когато в науката е известно, че телата се разширяват само от топлина. Тогава защо водата се разширява именно при замръзване? В такъв случай аз казвам: В света не става никакво замръзване. Ще кажете: Как е възможно да не става никакво замръзване? Кажете ми тогава, в коя епоха на човешкия живот водата е замръзнала и до последната си капка?
към беседата >>
Питам: Възможен ли е свят, в който слънцето да не залязва?
„Слънцето не ще зайде веч“.
Питам: Възможен ли е свят, в който слънцето да не залязва?
В умерените и в топлите страни на земята слънцето всеки ден изгрява и залязва, обаче на полюсите слънцето изгрява и залязва само един път през годината. Учените хора, астрономите, например, разбират какво значи изгрев и залез на слънцето. Те приемат, че има привидно изгряване и залязване на слънцето, но всъщност слънцето нито изгрява, нито залязва. Изгряване и залязване на слънцето съществува само за простите, за неучените хора, които знаят нещата по това, както ги виждат; обаче, истински ученият знае и разбира нещата, както са в действителност. Ако простият човек попадне на полюсите и види, че слънцето изгрява и залязва само веднъж през годината, как ще си обясни това явление?
към беседата >>
Питам: Как става това разширение на водата при замръзване, когато в науката е известно, че телата се разширяват само от топлина.
Какво става обикновено, когато телата замръзват? Всички тела при замръзване се свиват, т. е. намаляват обема си. Обаче водата прави изключение от това правило, а именно, водата при замръзване се разширява, като увеличава обема си. Това разширение учените обясняват с увеличение на междумолекулните й пространства.
Питам: Как става това разширение на водата при замръзване, когато в науката е известно, че телата се разширяват само от топлина.
Тогава защо водата се разширява именно при замръзване? В такъв случай аз казвам: В света не става никакво замръзване. Ще кажете: Как е възможно да не става никакво замръзване? Кажете ми тогава, в коя епоха на човешкия живот водата е замръзнала и до последната си капка? Това наричам аз истинско замръзване.
към беседата >>
В умерените и в топлите страни на земята слънцето всеки ден изгрява и залязва, обаче на полюсите слънцето изгрява и залязва само един път през годината.
„Слънцето не ще зайде веч“. Питам: Възможен ли е свят, в който слънцето да не залязва?
В умерените и в топлите страни на земята слънцето всеки ден изгрява и залязва, обаче на полюсите слънцето изгрява и залязва само един път през годината.
Учените хора, астрономите, например, разбират какво значи изгрев и залез на слънцето. Те приемат, че има привидно изгряване и залязване на слънцето, но всъщност слънцето нито изгрява, нито залязва. Изгряване и залязване на слънцето съществува само за простите, за неучените хора, които знаят нещата по това, както ги виждат; обаче, истински ученият знае и разбира нещата, както са в действителност. Ако простият човек попадне на полюсите и види, че слънцето изгрява и залязва само веднъж през годината, как ще си обясни това явление? Какво става със слънцето, какво става с луната, това интересува живо както обикновените, така и учените хора. Защо?
към беседата >>
Тогава защо водата се разширява именно при замръзване?
Всички тела при замръзване се свиват, т. е. намаляват обема си. Обаче водата прави изключение от това правило, а именно, водата при замръзване се разширява, като увеличава обема си. Това разширение учените обясняват с увеличение на междумолекулните й пространства. Питам: Как става това разширение на водата при замръзване, когато в науката е известно, че телата се разширяват само от топлина.
Тогава защо водата се разширява именно при замръзване?
В такъв случай аз казвам: В света не става никакво замръзване. Ще кажете: Как е възможно да не става никакво замръзване? Кажете ми тогава, в коя епоха на човешкия живот водата е замръзнала и до последната си капка? Това наричам аз истинско замръзване. Знае се положително, обаче, че и при най-големия студ водата е замръзвала най-много до дълбочина десет метра, но никога не е замръзвала изцяло, до дъно.
към беседата >>
Учените хора, астрономите, например, разбират какво значи изгрев и залез на слънцето.
„Слънцето не ще зайде веч“. Питам: Възможен ли е свят, в който слънцето да не залязва? В умерените и в топлите страни на земята слънцето всеки ден изгрява и залязва, обаче на полюсите слънцето изгрява и залязва само един път през годината.
Учените хора, астрономите, например, разбират какво значи изгрев и залез на слънцето.
Те приемат, че има привидно изгряване и залязване на слънцето, но всъщност слънцето нито изгрява, нито залязва. Изгряване и залязване на слънцето съществува само за простите, за неучените хора, които знаят нещата по това, както ги виждат; обаче, истински ученият знае и разбира нещата, както са в действителност. Ако простият човек попадне на полюсите и види, че слънцето изгрява и залязва само веднъж през годината, как ще си обясни това явление? Какво става със слънцето, какво става с луната, това интересува живо както обикновените, така и учените хора. Защо? – Понеже всички прояви, всички явления в природата са тясно свързани с техния живот.
към беседата >>
В такъв случай аз казвам: В света не става никакво замръзване.
намаляват обема си. Обаче водата прави изключение от това правило, а именно, водата при замръзване се разширява, като увеличава обема си. Това разширение учените обясняват с увеличение на междумолекулните й пространства. Питам: Как става това разширение на водата при замръзване, когато в науката е известно, че телата се разширяват само от топлина. Тогава защо водата се разширява именно при замръзване?
В такъв случай аз казвам: В света не става никакво замръзване.
Ще кажете: Как е възможно да не става никакво замръзване? Кажете ми тогава, в коя епоха на човешкия живот водата е замръзнала и до последната си капка? Това наричам аз истинско замръзване. Знае се положително, обаче, че и при най-големия студ водата е замръзвала най-много до дълбочина десет метра, но никога не е замръзвала изцяло, до дъно. Щом е така, това не може да се нарече замръзване в пълен смисъл на думата.
към беседата >>
Те приемат, че има привидно изгряване и залязване на слънцето, но всъщност слънцето нито изгрява, нито залязва.
„Слънцето не ще зайде веч“. Питам: Възможен ли е свят, в който слънцето да не залязва? В умерените и в топлите страни на земята слънцето всеки ден изгрява и залязва, обаче на полюсите слънцето изгрява и залязва само един път през годината. Учените хора, астрономите, например, разбират какво значи изгрев и залез на слънцето.
Те приемат, че има привидно изгряване и залязване на слънцето, но всъщност слънцето нито изгрява, нито залязва.
Изгряване и залязване на слънцето съществува само за простите, за неучените хора, които знаят нещата по това, както ги виждат; обаче, истински ученият знае и разбира нещата, както са в действителност. Ако простият човек попадне на полюсите и види, че слънцето изгрява и залязва само веднъж през годината, как ще си обясни това явление? Какво става със слънцето, какво става с луната, това интересува живо както обикновените, така и учените хора. Защо? – Понеже всички прояви, всички явления в природата са тясно свързани с техния живот. Дейността на слънцето, на луната, на звездите, както и на всички небесни светила упражняват грамадно влияние върху душевния живот на човека, независимо от това, дали той го съзнава или не.
към беседата >>
Ще кажете: Как е възможно да не става никакво замръзване?
Обаче водата прави изключение от това правило, а именно, водата при замръзване се разширява, като увеличава обема си. Това разширение учените обясняват с увеличение на междумолекулните й пространства. Питам: Как става това разширение на водата при замръзване, когато в науката е известно, че телата се разширяват само от топлина. Тогава защо водата се разширява именно при замръзване? В такъв случай аз казвам: В света не става никакво замръзване.
Ще кажете: Как е възможно да не става никакво замръзване?
Кажете ми тогава, в коя епоха на човешкия живот водата е замръзнала и до последната си капка? Това наричам аз истинско замръзване. Знае се положително, обаче, че и при най-големия студ водата е замръзвала най-много до дълбочина десет метра, но никога не е замръзвала изцяло, до дъно. Щом е така, това не може да се нарече замръзване в пълен смисъл на думата. Под думата „замръзване“ ние разбираме смърт.
към беседата >>
Изгряване и залязване на слънцето съществува само за простите, за неучените хора, които знаят нещата по това, както ги виждат; обаче, истински ученият знае и разбира нещата, както са в действителност.
„Слънцето не ще зайде веч“. Питам: Възможен ли е свят, в който слънцето да не залязва? В умерените и в топлите страни на земята слънцето всеки ден изгрява и залязва, обаче на полюсите слънцето изгрява и залязва само един път през годината. Учените хора, астрономите, например, разбират какво значи изгрев и залез на слънцето. Те приемат, че има привидно изгряване и залязване на слънцето, но всъщност слънцето нито изгрява, нито залязва.
Изгряване и залязване на слънцето съществува само за простите, за неучените хора, които знаят нещата по това, както ги виждат; обаче, истински ученият знае и разбира нещата, както са в действителност.
Ако простият човек попадне на полюсите и види, че слънцето изгрява и залязва само веднъж през годината, как ще си обясни това явление? Какво става със слънцето, какво става с луната, това интересува живо както обикновените, така и учените хора. Защо? – Понеже всички прояви, всички явления в природата са тясно свързани с техния живот. Дейността на слънцето, на луната, на звездите, както и на всички небесни светила упражняват грамадно влияние върху душевния живот на човека, независимо от това, дали той го съзнава или не.
към беседата >>
Кажете ми тогава, в коя епоха на човешкия живот водата е замръзнала и до последната си капка?
Това разширение учените обясняват с увеличение на междумолекулните й пространства. Питам: Как става това разширение на водата при замръзване, когато в науката е известно, че телата се разширяват само от топлина. Тогава защо водата се разширява именно при замръзване? В такъв случай аз казвам: В света не става никакво замръзване. Ще кажете: Как е възможно да не става никакво замръзване?
Кажете ми тогава, в коя епоха на човешкия живот водата е замръзнала и до последната си капка?
Това наричам аз истинско замръзване. Знае се положително, обаче, че и при най-големия студ водата е замръзвала най-много до дълбочина десет метра, но никога не е замръзвала изцяло, до дъно. Щом е така, това не може да се нарече замръзване в пълен смисъл на думата. Под думата „замръзване“ ние разбираме смърт. Когато едно тяло замръзва, ние разбираме, че то изгубва своя живот.
към беседата >>
Ако простият човек попадне на полюсите и види, че слънцето изгрява и залязва само веднъж през годината, как ще си обясни това явление?
Питам: Възможен ли е свят, в който слънцето да не залязва? В умерените и в топлите страни на земята слънцето всеки ден изгрява и залязва, обаче на полюсите слънцето изгрява и залязва само един път през годината. Учените хора, астрономите, например, разбират какво значи изгрев и залез на слънцето. Те приемат, че има привидно изгряване и залязване на слънцето, но всъщност слънцето нито изгрява, нито залязва. Изгряване и залязване на слънцето съществува само за простите, за неучените хора, които знаят нещата по това, както ги виждат; обаче, истински ученият знае и разбира нещата, както са в действителност.
Ако простият човек попадне на полюсите и види, че слънцето изгрява и залязва само веднъж през годината, как ще си обясни това явление?
Какво става със слънцето, какво става с луната, това интересува живо както обикновените, така и учените хора. Защо? – Понеже всички прояви, всички явления в природата са тясно свързани с техния живот. Дейността на слънцето, на луната, на звездите, както и на всички небесни светила упражняват грамадно влияние върху душевния живот на човека, независимо от това, дали той го съзнава или не.
към беседата >>
Това наричам аз истинско замръзване.
Питам: Как става това разширение на водата при замръзване, когато в науката е известно, че телата се разширяват само от топлина. Тогава защо водата се разширява именно при замръзване? В такъв случай аз казвам: В света не става никакво замръзване. Ще кажете: Как е възможно да не става никакво замръзване? Кажете ми тогава, в коя епоха на човешкия живот водата е замръзнала и до последната си капка?
Това наричам аз истинско замръзване.
Знае се положително, обаче, че и при най-големия студ водата е замръзвала най-много до дълбочина десет метра, но никога не е замръзвала изцяло, до дъно. Щом е така, това не може да се нарече замръзване в пълен смисъл на думата. Под думата „замръзване“ ние разбираме смърт. Когато едно тяло замръзва, ние разбираме, че то изгубва своя живот. Щом човек замръзне, той умира.
към беседата >>
Какво става със слънцето, какво става с луната, това интересува живо както обикновените, така и учените хора. Защо?
В умерените и в топлите страни на земята слънцето всеки ден изгрява и залязва, обаче на полюсите слънцето изгрява и залязва само един път през годината. Учените хора, астрономите, например, разбират какво значи изгрев и залез на слънцето. Те приемат, че има привидно изгряване и залязване на слънцето, но всъщност слънцето нито изгрява, нито залязва. Изгряване и залязване на слънцето съществува само за простите, за неучените хора, които знаят нещата по това, както ги виждат; обаче, истински ученият знае и разбира нещата, както са в действителност. Ако простият човек попадне на полюсите и види, че слънцето изгрява и залязва само веднъж през годината, как ще си обясни това явление?
Какво става със слънцето, какво става с луната, това интересува живо както обикновените, така и учените хора. Защо?
– Понеже всички прояви, всички явления в природата са тясно свързани с техния живот. Дейността на слънцето, на луната, на звездите, както и на всички небесни светила упражняват грамадно влияние върху душевния живот на човека, независимо от това, дали той го съзнава или не.
към беседата >>
Знае се положително, обаче, че и при най-големия студ водата е замръзвала най-много до дълбочина десет метра, но никога не е замръзвала изцяло, до дъно.
Тогава защо водата се разширява именно при замръзване? В такъв случай аз казвам: В света не става никакво замръзване. Ще кажете: Как е възможно да не става никакво замръзване? Кажете ми тогава, в коя епоха на човешкия живот водата е замръзнала и до последната си капка? Това наричам аз истинско замръзване.
Знае се положително, обаче, че и при най-големия студ водата е замръзвала най-много до дълбочина десет метра, но никога не е замръзвала изцяло, до дъно.
Щом е така, това не може да се нарече замръзване в пълен смисъл на думата. Под думата „замръзване“ ние разбираме смърт. Когато едно тяло замръзва, ние разбираме, че то изгубва своя живот. Щом човек замръзне, той умира. Съвременните хора считат, че със смъртта на човека за него всичко е свършено.
към беседата >>
– Понеже всички прояви, всички явления в природата са тясно свързани с техния живот.
Учените хора, астрономите, например, разбират какво значи изгрев и залез на слънцето. Те приемат, че има привидно изгряване и залязване на слънцето, но всъщност слънцето нито изгрява, нито залязва. Изгряване и залязване на слънцето съществува само за простите, за неучените хора, които знаят нещата по това, както ги виждат; обаче, истински ученият знае и разбира нещата, както са в действителност. Ако простият човек попадне на полюсите и види, че слънцето изгрява и залязва само веднъж през годината, как ще си обясни това явление? Какво става със слънцето, какво става с луната, това интересува живо както обикновените, така и учените хора. Защо?
– Понеже всички прояви, всички явления в природата са тясно свързани с техния живот.
Дейността на слънцето, на луната, на звездите, както и на всички небесни светила упражняват грамадно влияние върху душевния живот на човека, независимо от това, дали той го съзнава или не.
към беседата >>
Щом е така, това не може да се нарече замръзване в пълен смисъл на думата.
В такъв случай аз казвам: В света не става никакво замръзване. Ще кажете: Как е възможно да не става никакво замръзване? Кажете ми тогава, в коя епоха на човешкия живот водата е замръзнала и до последната си капка? Това наричам аз истинско замръзване. Знае се положително, обаче, че и при най-големия студ водата е замръзвала най-много до дълбочина десет метра, но никога не е замръзвала изцяло, до дъно.
Щом е така, това не може да се нарече замръзване в пълен смисъл на думата.
Под думата „замръзване“ ние разбираме смърт. Когато едно тяло замръзва, ние разбираме, че то изгубва своя живот. Щом човек замръзне, той умира. Съвременните хора считат, че със смъртта на човека за него всичко е свършено. Не, когато човек умира, свършват се само неговите безпокойствия, илюзии и тогава, освободен от всички ограничения, той се намира пред реалността на живота и казва: Едно време, когато живях на земята, аз бях малко дете, което се смущаваше и безпокоеше от дреболиите на живота, но сега виждам, че за всичко това не заслужава човек да се спира в своя път.
към беседата >>
Дейността на слънцето, на луната, на звездите, както и на всички небесни светила упражняват грамадно влияние върху душевния живот на човека, независимо от това, дали той го съзнава или не.
Те приемат, че има привидно изгряване и залязване на слънцето, но всъщност слънцето нито изгрява, нито залязва. Изгряване и залязване на слънцето съществува само за простите, за неучените хора, които знаят нещата по това, както ги виждат; обаче, истински ученият знае и разбира нещата, както са в действителност. Ако простият човек попадне на полюсите и види, че слънцето изгрява и залязва само веднъж през годината, как ще си обясни това явление? Какво става със слънцето, какво става с луната, това интересува живо както обикновените, така и учените хора. Защо? – Понеже всички прояви, всички явления в природата са тясно свързани с техния живот.
Дейността на слънцето, на луната, на звездите, както и на всички небесни светила упражняват грамадно влияние върху душевния живот на човека, независимо от това, дали той го съзнава или не.
към беседата >>
Под думата „замръзване“ ние разбираме смърт.
Ще кажете: Как е възможно да не става никакво замръзване? Кажете ми тогава, в коя епоха на човешкия живот водата е замръзнала и до последната си капка? Това наричам аз истинско замръзване. Знае се положително, обаче, че и при най-големия студ водата е замръзвала най-много до дълбочина десет метра, но никога не е замръзвала изцяло, до дъно. Щом е така, това не може да се нарече замръзване в пълен смисъл на думата.
Под думата „замръзване“ ние разбираме смърт.
Когато едно тяло замръзва, ние разбираме, че то изгубва своя живот. Щом човек замръзне, той умира. Съвременните хора считат, че със смъртта на човека за него всичко е свършено. Не, когато човек умира, свършват се само неговите безпокойствия, илюзии и тогава, освободен от всички ограничения, той се намира пред реалността на живота и казва: Едно време, когато живях на земята, аз бях малко дете, което се смущаваше и безпокоеше от дреболиите на живота, но сега виждам, че за всичко това не заслужава човек да се спира в своя път. Докато човек живее с илюзиите на живота, той мяза на пътник, който се е нагърбил с голяма, тежка раница, защото мисли, че дето отиде, няма да намери храна.
към беседата >>
От това гледище всички небесни тела съставляват велик Божествен свят.
От това гледище всички небесни тела съставляват велик Божествен свят.
Всички заедно представляват разумни светове. Ние виждаме само външната им страна, но не и вътрешната, в която се крие всичкото величие. Всяка слънчева система представлява известна степен на интелигентност. Всички слънчеви системи, както и нашата, представляват от своя страна група от системи. Тези идеи са отвлечени и непонятни за обикновените човешки умове, както е непонятен за мравката животът на човека.
към беседата >>
Когато едно тяло замръзва, ние разбираме, че то изгубва своя живот.
Кажете ми тогава, в коя епоха на човешкия живот водата е замръзнала и до последната си капка? Това наричам аз истинско замръзване. Знае се положително, обаче, че и при най-големия студ водата е замръзвала най-много до дълбочина десет метра, но никога не е замръзвала изцяло, до дъно. Щом е така, това не може да се нарече замръзване в пълен смисъл на думата. Под думата „замръзване“ ние разбираме смърт.
Когато едно тяло замръзва, ние разбираме, че то изгубва своя живот.
Щом човек замръзне, той умира. Съвременните хора считат, че със смъртта на човека за него всичко е свършено. Не, когато човек умира, свършват се само неговите безпокойствия, илюзии и тогава, освободен от всички ограничения, той се намира пред реалността на живота и казва: Едно време, когато живях на земята, аз бях малко дете, което се смущаваше и безпокоеше от дреболиите на живота, но сега виждам, че за всичко това не заслужава човек да се спира в своя път. Докато човек живее с илюзиите на живота, той мяза на пътник, който се е нагърбил с голяма, тежка раница, защото мисли, че дето отиде, няма да намери храна. Обаче, като пътува, той среща по пътя си ред ханчета, дето спира и намира всичко, което му е било нужно.
към беседата >>
Всички заедно представляват разумни светове.
От това гледище всички небесни тела съставляват велик Божествен свят.
Всички заедно представляват разумни светове.
Ние виждаме само външната им страна, но не и вътрешната, в която се крие всичкото величие. Всяка слънчева система представлява известна степен на интелигентност. Всички слънчеви системи, както и нашата, представляват от своя страна група от системи. Тези идеи са отвлечени и непонятни за обикновените човешки умове, както е непонятен за мравката животът на човека. От този живот тя може да разбере толкова, колкото нейното съзнание е развито.
към беседата >>
Щом човек замръзне, той умира.
Това наричам аз истинско замръзване. Знае се положително, обаче, че и при най-големия студ водата е замръзвала най-много до дълбочина десет метра, но никога не е замръзвала изцяло, до дъно. Щом е така, това не може да се нарече замръзване в пълен смисъл на думата. Под думата „замръзване“ ние разбираме смърт. Когато едно тяло замръзва, ние разбираме, че то изгубва своя живот.
Щом човек замръзне, той умира.
Съвременните хора считат, че със смъртта на човека за него всичко е свършено. Не, когато човек умира, свършват се само неговите безпокойствия, илюзии и тогава, освободен от всички ограничения, той се намира пред реалността на живота и казва: Едно време, когато живях на земята, аз бях малко дете, което се смущаваше и безпокоеше от дреболиите на живота, но сега виждам, че за всичко това не заслужава човек да се спира в своя път. Докато човек живее с илюзиите на живота, той мяза на пътник, който се е нагърбил с голяма, тежка раница, защото мисли, че дето отиде, няма да намери храна. Обаче, като пътува, той среща по пътя си ред ханчета, дето спира и намира всичко, което му е било нужно. Тогава той разбира, че не е трябвало да пълни раницата си с толкова много провизии.
към беседата >>
Ние виждаме само външната им страна, но не и вътрешната, в която се крие всичкото величие.
От това гледище всички небесни тела съставляват велик Божествен свят. Всички заедно представляват разумни светове.
Ние виждаме само външната им страна, но не и вътрешната, в която се крие всичкото величие.
Всяка слънчева система представлява известна степен на интелигентност. Всички слънчеви системи, както и нашата, представляват от своя страна група от системи. Тези идеи са отвлечени и непонятни за обикновените човешки умове, както е непонятен за мравката животът на човека. От този живот тя може да разбере толкова, колкото нейното съзнание е развито. Какво може да разбере една мравка за човека?
към беседата >>
Съвременните хора считат, че със смъртта на човека за него всичко е свършено.
Знае се положително, обаче, че и при най-големия студ водата е замръзвала най-много до дълбочина десет метра, но никога не е замръзвала изцяло, до дъно. Щом е така, това не може да се нарече замръзване в пълен смисъл на думата. Под думата „замръзване“ ние разбираме смърт. Когато едно тяло замръзва, ние разбираме, че то изгубва своя живот. Щом човек замръзне, той умира.
Съвременните хора считат, че със смъртта на човека за него всичко е свършено.
Не, когато човек умира, свършват се само неговите безпокойствия, илюзии и тогава, освободен от всички ограничения, той се намира пред реалността на живота и казва: Едно време, когато живях на земята, аз бях малко дете, което се смущаваше и безпокоеше от дреболиите на живота, но сега виждам, че за всичко това не заслужава човек да се спира в своя път. Докато човек живее с илюзиите на живота, той мяза на пътник, който се е нагърбил с голяма, тежка раница, защото мисли, че дето отиде, няма да намери храна. Обаче, като пътува, той среща по пътя си ред ханчета, дето спира и намира всичко, което му е било нужно. Тогава той разбира, че не е трябвало да пълни раницата си с толкова много провизии. Ако продължава да носи тази тежка раница на гърба си, в заключение гърбът му ще се охлузи и той нищо няма да спечели.
към беседата >>
Всяка слънчева система представлява известна степен на интелигентност.
От това гледище всички небесни тела съставляват велик Божествен свят. Всички заедно представляват разумни светове. Ние виждаме само външната им страна, но не и вътрешната, в която се крие всичкото величие.
Всяка слънчева система представлява известна степен на интелигентност.
Всички слънчеви системи, както и нашата, представляват от своя страна група от системи. Тези идеи са отвлечени и непонятни за обикновените човешки умове, както е непонятен за мравката животът на човека. От този живот тя може да разбере толкова, колкото нейното съзнание е развито. Какво може да разбере една мравка за човека? Преди всичко мравката няма такива очи, с които би могла да схване целия човешки образ.
към беседата >>
Не, когато човек умира, свършват се само неговите безпокойствия, илюзии и тогава, освободен от всички ограничения, той се намира пред реалността на живота и казва: Едно време, когато живях на земята, аз бях малко дете, което се смущаваше и безпокоеше от дреболиите на живота, но сега виждам, че за всичко това не заслужава човек да се спира в своя път.
Щом е така, това не може да се нарече замръзване в пълен смисъл на думата. Под думата „замръзване“ ние разбираме смърт. Когато едно тяло замръзва, ние разбираме, че то изгубва своя живот. Щом човек замръзне, той умира. Съвременните хора считат, че със смъртта на човека за него всичко е свършено.
Не, когато човек умира, свършват се само неговите безпокойствия, илюзии и тогава, освободен от всички ограничения, той се намира пред реалността на живота и казва: Едно време, когато живях на земята, аз бях малко дете, което се смущаваше и безпокоеше от дреболиите на живота, но сега виждам, че за всичко това не заслужава човек да се спира в своя път.
Докато човек живее с илюзиите на живота, той мяза на пътник, който се е нагърбил с голяма, тежка раница, защото мисли, че дето отиде, няма да намери храна. Обаче, като пътува, той среща по пътя си ред ханчета, дето спира и намира всичко, което му е било нужно. Тогава той разбира, че не е трябвало да пълни раницата си с толкова много провизии. Ако продължава да носи тази тежка раница на гърба си, в заключение гърбът му ще се охлузи и той нищо няма да спечели. Казвате: Не трябва ли човек да мисли за утрешния ден?
към беседата >>
Всички слънчеви системи, както и нашата, представляват от своя страна група от системи.
От това гледище всички небесни тела съставляват велик Божествен свят. Всички заедно представляват разумни светове. Ние виждаме само външната им страна, но не и вътрешната, в която се крие всичкото величие. Всяка слънчева система представлява известна степен на интелигентност.
Всички слънчеви системи, както и нашата, представляват от своя страна група от системи.
Тези идеи са отвлечени и непонятни за обикновените човешки умове, както е непонятен за мравката животът на човека. От този живот тя може да разбере толкова, колкото нейното съзнание е развито. Какво може да разбере една мравка за човека? Преди всичко мравката няма такива очи, с които би могла да схване целия човешки образ. Речете ли да й разправяте нещо за религията на човека, тя още повече ще се обърка.
към беседата >>
Докато човек живее с илюзиите на живота, той мяза на пътник, който се е нагърбил с голяма, тежка раница, защото мисли, че дето отиде, няма да намери храна.
Под думата „замръзване“ ние разбираме смърт. Когато едно тяло замръзва, ние разбираме, че то изгубва своя живот. Щом човек замръзне, той умира. Съвременните хора считат, че със смъртта на човека за него всичко е свършено. Не, когато човек умира, свършват се само неговите безпокойствия, илюзии и тогава, освободен от всички ограничения, той се намира пред реалността на живота и казва: Едно време, когато живях на земята, аз бях малко дете, което се смущаваше и безпокоеше от дреболиите на живота, но сега виждам, че за всичко това не заслужава човек да се спира в своя път.
Докато човек живее с илюзиите на живота, той мяза на пътник, който се е нагърбил с голяма, тежка раница, защото мисли, че дето отиде, няма да намери храна.
Обаче, като пътува, той среща по пътя си ред ханчета, дето спира и намира всичко, което му е било нужно. Тогава той разбира, че не е трябвало да пълни раницата си с толкова много провизии. Ако продължава да носи тази тежка раница на гърба си, в заключение гърбът му ще се охлузи и той нищо няма да спечели. Казвате: Не трябва ли човек да мисли за утрешния ден? Та сега, именно, хората не мислят.
към беседата >>
Тези идеи са отвлечени и непонятни за обикновените човешки умове, както е непонятен за мравката животът на човека.
От това гледище всички небесни тела съставляват велик Божествен свят. Всички заедно представляват разумни светове. Ние виждаме само външната им страна, но не и вътрешната, в която се крие всичкото величие. Всяка слънчева система представлява известна степен на интелигентност. Всички слънчеви системи, както и нашата, представляват от своя страна група от системи.
Тези идеи са отвлечени и непонятни за обикновените човешки умове, както е непонятен за мравката животът на човека.
От този живот тя може да разбере толкова, колкото нейното съзнание е развито. Какво може да разбере една мравка за човека? Преди всичко мравката няма такива очи, с които би могла да схване целия човешки образ. Речете ли да й разправяте нещо за религията на човека, тя още повече ще се обърка.
към беседата >>
Обаче, като пътува, той среща по пътя си ред ханчета, дето спира и намира всичко, което му е било нужно.
Когато едно тяло замръзва, ние разбираме, че то изгубва своя живот. Щом човек замръзне, той умира. Съвременните хора считат, че със смъртта на човека за него всичко е свършено. Не, когато човек умира, свършват се само неговите безпокойствия, илюзии и тогава, освободен от всички ограничения, той се намира пред реалността на живота и казва: Едно време, когато живях на земята, аз бях малко дете, което се смущаваше и безпокоеше от дреболиите на живота, но сега виждам, че за всичко това не заслужава човек да се спира в своя път. Докато човек живее с илюзиите на живота, той мяза на пътник, който се е нагърбил с голяма, тежка раница, защото мисли, че дето отиде, няма да намери храна.
Обаче, като пътува, той среща по пътя си ред ханчета, дето спира и намира всичко, което му е било нужно.
Тогава той разбира, че не е трябвало да пълни раницата си с толкова много провизии. Ако продължава да носи тази тежка раница на гърба си, в заключение гърбът му ще се охлузи и той нищо няма да спечели. Казвате: Не трябва ли човек да мисли за утрешния ден? Та сега, именно, хората не мислят. Те мислят само върху това, как повече да напълнят раниците си, а всъщност трябва да се справят с въпроса, има ли ханчета по пътя, през който ще пътуват и ако има такива, да не носят тежка раница.
към беседата >>
От този живот тя може да разбере толкова, колкото нейното съзнание е развито.
Всички заедно представляват разумни светове. Ние виждаме само външната им страна, но не и вътрешната, в която се крие всичкото величие. Всяка слънчева система представлява известна степен на интелигентност. Всички слънчеви системи, както и нашата, представляват от своя страна група от системи. Тези идеи са отвлечени и непонятни за обикновените човешки умове, както е непонятен за мравката животът на човека.
От този живот тя може да разбере толкова, колкото нейното съзнание е развито.
Какво може да разбере една мравка за човека? Преди всичко мравката няма такива очи, с които би могла да схване целия човешки образ. Речете ли да й разправяте нещо за религията на човека, тя още повече ще се обърка.
към беседата >>
Тогава той разбира, че не е трябвало да пълни раницата си с толкова много провизии.
Щом човек замръзне, той умира. Съвременните хора считат, че със смъртта на човека за него всичко е свършено. Не, когато човек умира, свършват се само неговите безпокойствия, илюзии и тогава, освободен от всички ограничения, той се намира пред реалността на живота и казва: Едно време, когато живях на земята, аз бях малко дете, което се смущаваше и безпокоеше от дреболиите на живота, но сега виждам, че за всичко това не заслужава човек да се спира в своя път. Докато човек живее с илюзиите на живота, той мяза на пътник, който се е нагърбил с голяма, тежка раница, защото мисли, че дето отиде, няма да намери храна. Обаче, като пътува, той среща по пътя си ред ханчета, дето спира и намира всичко, което му е било нужно.
Тогава той разбира, че не е трябвало да пълни раницата си с толкова много провизии.
Ако продължава да носи тази тежка раница на гърба си, в заключение гърбът му ще се охлузи и той нищо няма да спечели. Казвате: Не трябва ли човек да мисли за утрешния ден? Та сега, именно, хората не мислят. Те мислят само върху това, как повече да напълнят раниците си, а всъщност трябва да се справят с въпроса, има ли ханчета по пътя, през който ще пътуват и ако има такива, да не носят тежка раница. Ако има спирки по пътя им, те трябва да вземат раница с най-насъщните си потреби и припаси, за да пътуват леко, спокойно, доволни от живота си.
към беседата >>
Какво може да разбере една мравка за човека?
Ние виждаме само външната им страна, но не и вътрешната, в която се крие всичкото величие. Всяка слънчева система представлява известна степен на интелигентност. Всички слънчеви системи, както и нашата, представляват от своя страна група от системи. Тези идеи са отвлечени и непонятни за обикновените човешки умове, както е непонятен за мравката животът на човека. От този живот тя може да разбере толкова, колкото нейното съзнание е развито.
Какво може да разбере една мравка за човека?
Преди всичко мравката няма такива очи, с които би могла да схване целия човешки образ. Речете ли да й разправяте нещо за религията на човека, тя още повече ще се обърка.
към беседата >>
Ако продължава да носи тази тежка раница на гърба си, в заключение гърбът му ще се охлузи и той нищо няма да спечели.
Съвременните хора считат, че със смъртта на човека за него всичко е свършено. Не, когато човек умира, свършват се само неговите безпокойствия, илюзии и тогава, освободен от всички ограничения, той се намира пред реалността на живота и казва: Едно време, когато живях на земята, аз бях малко дете, което се смущаваше и безпокоеше от дреболиите на живота, но сега виждам, че за всичко това не заслужава човек да се спира в своя път. Докато човек живее с илюзиите на живота, той мяза на пътник, който се е нагърбил с голяма, тежка раница, защото мисли, че дето отиде, няма да намери храна. Обаче, като пътува, той среща по пътя си ред ханчета, дето спира и намира всичко, което му е било нужно. Тогава той разбира, че не е трябвало да пълни раницата си с толкова много провизии.
Ако продължава да носи тази тежка раница на гърба си, в заключение гърбът му ще се охлузи и той нищо няма да спечели.
Казвате: Не трябва ли човек да мисли за утрешния ден? Та сега, именно, хората не мислят. Те мислят само върху това, как повече да напълнят раниците си, а всъщност трябва да се справят с въпроса, има ли ханчета по пътя, през който ще пътуват и ако има такива, да не носят тежка раница. Ако има спирки по пътя им, те трябва да вземат раница с най-насъщните си потреби и припаси, за да пътуват леко, спокойно, доволни от живота си. Сега, грешките, които съвременните хора правят, произтичат от факта, че тяхното слънце постоянно изгрява и залязва.
към беседата >>
Преди всичко мравката няма такива очи, с които би могла да схване целия човешки образ.
Всяка слънчева система представлява известна степен на интелигентност. Всички слънчеви системи, както и нашата, представляват от своя страна група от системи. Тези идеи са отвлечени и непонятни за обикновените човешки умове, както е непонятен за мравката животът на човека. От този живот тя може да разбере толкова, колкото нейното съзнание е развито. Какво може да разбере една мравка за човека?
Преди всичко мравката няма такива очи, с които би могла да схване целия човешки образ.
Речете ли да й разправяте нещо за религията на човека, тя още повече ще се обърка.
към беседата >>
Казвате: Не трябва ли човек да мисли за утрешния ден?
Не, когато човек умира, свършват се само неговите безпокойствия, илюзии и тогава, освободен от всички ограничения, той се намира пред реалността на живота и казва: Едно време, когато живях на земята, аз бях малко дете, което се смущаваше и безпокоеше от дреболиите на живота, но сега виждам, че за всичко това не заслужава човек да се спира в своя път. Докато човек живее с илюзиите на живота, той мяза на пътник, който се е нагърбил с голяма, тежка раница, защото мисли, че дето отиде, няма да намери храна. Обаче, като пътува, той среща по пътя си ред ханчета, дето спира и намира всичко, което му е било нужно. Тогава той разбира, че не е трябвало да пълни раницата си с толкова много провизии. Ако продължава да носи тази тежка раница на гърба си, в заключение гърбът му ще се охлузи и той нищо няма да спечели.
Казвате: Не трябва ли човек да мисли за утрешния ден?
Та сега, именно, хората не мислят. Те мислят само върху това, как повече да напълнят раниците си, а всъщност трябва да се справят с въпроса, има ли ханчета по пътя, през който ще пътуват и ако има такива, да не носят тежка раница. Ако има спирки по пътя им, те трябва да вземат раница с най-насъщните си потреби и припаси, за да пътуват леко, спокойно, доволни от живота си. Сега, грешките, които съвременните хора правят, произтичат от факта, че тяхното слънце постоянно изгрява и залязва.
към беседата >>
Речете ли да й разправяте нещо за религията на човека, тя още повече ще се обърка.
Всички слънчеви системи, както и нашата, представляват от своя страна група от системи. Тези идеи са отвлечени и непонятни за обикновените човешки умове, както е непонятен за мравката животът на човека. От този живот тя може да разбере толкова, колкото нейното съзнание е развито. Какво може да разбере една мравка за човека? Преди всичко мравката няма такива очи, с които би могла да схване целия човешки образ.
Речете ли да й разправяте нещо за религията на човека, тя още повече ще се обърка.
към беседата >>
Та сега, именно, хората не мислят.
Докато човек живее с илюзиите на живота, той мяза на пътник, който се е нагърбил с голяма, тежка раница, защото мисли, че дето отиде, няма да намери храна. Обаче, като пътува, той среща по пътя си ред ханчета, дето спира и намира всичко, което му е било нужно. Тогава той разбира, че не е трябвало да пълни раницата си с толкова много провизии. Ако продължава да носи тази тежка раница на гърба си, в заключение гърбът му ще се охлузи и той нищо няма да спечели. Казвате: Не трябва ли човек да мисли за утрешния ден?
Та сега, именно, хората не мислят.
Те мислят само върху това, как повече да напълнят раниците си, а всъщност трябва да се справят с въпроса, има ли ханчета по пътя, през който ще пътуват и ако има такива, да не носят тежка раница. Ако има спирки по пътя им, те трябва да вземат раница с най-насъщните си потреби и припаси, за да пътуват леко, спокойно, доволни от живота си. Сега, грешките, които съвременните хора правят, произтичат от факта, че тяхното слънце постоянно изгрява и залязва.
към беседата >>
Казвам: Съвременните религии имат отношение до възпитанието на човешкото сърце.
Казвам: Съвременните религии имат отношение до възпитанието на човешкото сърце.
Някои хора казват, че между религията и науката няма никаква връзка, те са в постоянен разрез. Това твърдение говори за неразбирането, което съществува между обикновените хора, между учените, между мъдреците и между поетите. Всъщност, между религията и науката няма никакво противоречие, никакво несъгласие. Религията винаги има предвид човешкото сърце, когато науката има предвид човешкия ум. Следователно, във всяка наука има религия и във всяка религия има и наука.
към беседата >>
Те мислят само върху това, как повече да напълнят раниците си, а всъщност трябва да се справят с въпроса, има ли ханчета по пътя, през който ще пътуват и ако има такива, да не носят тежка раница.
Обаче, като пътува, той среща по пътя си ред ханчета, дето спира и намира всичко, което му е било нужно. Тогава той разбира, че не е трябвало да пълни раницата си с толкова много провизии. Ако продължава да носи тази тежка раница на гърба си, в заключение гърбът му ще се охлузи и той нищо няма да спечели. Казвате: Не трябва ли човек да мисли за утрешния ден? Та сега, именно, хората не мислят.
Те мислят само върху това, как повече да напълнят раниците си, а всъщност трябва да се справят с въпроса, има ли ханчета по пътя, през който ще пътуват и ако има такива, да не носят тежка раница.
Ако има спирки по пътя им, те трябва да вземат раница с най-насъщните си потреби и припаси, за да пътуват леко, спокойно, доволни от живота си. Сега, грешките, които съвременните хора правят, произтичат от факта, че тяхното слънце постоянно изгрява и залязва.
към беседата >>
Някои хора казват, че между религията и науката няма никаква връзка, те са в постоянен разрез.
Казвам: Съвременните религии имат отношение до възпитанието на човешкото сърце.
Някои хора казват, че между религията и науката няма никаква връзка, те са в постоянен разрез.
Това твърдение говори за неразбирането, което съществува между обикновените хора, между учените, между мъдреците и между поетите. Всъщност, между религията и науката няма никакво противоречие, никакво несъгласие. Религията винаги има предвид човешкото сърце, когато науката има предвид човешкия ум. Следователно, във всяка наука има религия и във всяка религия има и наука. Ние не говорим за външната страна на религията, нито за нейните обреди.
към беседата >>
Ако има спирки по пътя им, те трябва да вземат раница с най-насъщните си потреби и припаси, за да пътуват леко, спокойно, доволни от живота си.
Тогава той разбира, че не е трябвало да пълни раницата си с толкова много провизии. Ако продължава да носи тази тежка раница на гърба си, в заключение гърбът му ще се охлузи и той нищо няма да спечели. Казвате: Не трябва ли човек да мисли за утрешния ден? Та сега, именно, хората не мислят. Те мислят само върху това, как повече да напълнят раниците си, а всъщност трябва да се справят с въпроса, има ли ханчета по пътя, през който ще пътуват и ако има такива, да не носят тежка раница.
Ако има спирки по пътя им, те трябва да вземат раница с най-насъщните си потреби и припаси, за да пътуват леко, спокойно, доволни от живота си.
Сега, грешките, които съвременните хора правят, произтичат от факта, че тяхното слънце постоянно изгрява и залязва.
към беседата >>
Това твърдение говори за неразбирането, което съществува между обикновените хора, между учените, между мъдреците и между поетите.
Казвам: Съвременните религии имат отношение до възпитанието на човешкото сърце. Някои хора казват, че между религията и науката няма никаква връзка, те са в постоянен разрез.
Това твърдение говори за неразбирането, което съществува между обикновените хора, между учените, между мъдреците и между поетите.
Всъщност, между религията и науката няма никакво противоречие, никакво несъгласие. Религията винаги има предвид човешкото сърце, когато науката има предвид човешкия ум. Следователно, във всяка наука има религия и във всяка религия има и наука. Ние не говорим за външната страна на религията, нито за нейните обреди. Религията не се заключава във външната форма, в облеклото, в обредите и т. н.
към беседата >>
Сега, грешките, които съвременните хора правят, произтичат от факта, че тяхното слънце постоянно изгрява и залязва.
Ако продължава да носи тази тежка раница на гърба си, в заключение гърбът му ще се охлузи и той нищо няма да спечели. Казвате: Не трябва ли човек да мисли за утрешния ден? Та сега, именно, хората не мислят. Те мислят само върху това, как повече да напълнят раниците си, а всъщност трябва да се справят с въпроса, има ли ханчета по пътя, през който ще пътуват и ако има такива, да не носят тежка раница. Ако има спирки по пътя им, те трябва да вземат раница с най-насъщните си потреби и припаси, за да пътуват леко, спокойно, доволни от живота си.
Сега, грешките, които съвременните хора правят, произтичат от факта, че тяхното слънце постоянно изгрява и залязва.
към беседата >>
Всъщност, между религията и науката няма никакво противоречие, никакво несъгласие.
Казвам: Съвременните религии имат отношение до възпитанието на човешкото сърце. Някои хора казват, че между религията и науката няма никаква връзка, те са в постоянен разрез. Това твърдение говори за неразбирането, което съществува между обикновените хора, между учените, между мъдреците и между поетите.
Всъщност, между религията и науката няма никакво противоречие, никакво несъгласие.
Религията винаги има предвид човешкото сърце, когато науката има предвид човешкия ум. Следователно, във всяка наука има религия и във всяка религия има и наука. Ние не говорим за външната страна на религията, нито за нейните обреди. Религията не се заключава във външната форма, в облеклото, в обредите и т. н. Ако е въпрос за външна страна, и науката има външна страна; и тя има свое външно облекло, но всъщност то не представлява никаква наука.
към беседата >>
И тъй, кога залязва слънцето?
И тъй, кога залязва слънцето?
– При въртенето на земята около слънцето. Когато земята се върти около оста си, настава светлина и тъмнина, които хората наричат ден и нощ. Като настане тъмнина, те правят своите изчисления. Питам: Могат ли да бъдат верни изчисленията, правени в тъмнина? Може ли да бъде права постъпката на човек, когато той е бил в тъмнина?
към беседата >>
Религията винаги има предвид човешкото сърце, когато науката има предвид човешкия ум.
Казвам: Съвременните религии имат отношение до възпитанието на човешкото сърце. Някои хора казват, че между религията и науката няма никаква връзка, те са в постоянен разрез. Това твърдение говори за неразбирането, което съществува между обикновените хора, между учените, между мъдреците и между поетите. Всъщност, между религията и науката няма никакво противоречие, никакво несъгласие.
Религията винаги има предвид човешкото сърце, когато науката има предвид човешкия ум.
Следователно, във всяка наука има религия и във всяка религия има и наука. Ние не говорим за външната страна на религията, нито за нейните обреди. Религията не се заключава във външната форма, в облеклото, в обредите и т. н. Ако е въпрос за външна страна, и науката има външна страна; и тя има свое външно облекло, но всъщност то не представлява никаква наука.
към беседата >>
– При въртенето на земята около слънцето.
И тъй, кога залязва слънцето?
– При въртенето на земята около слънцето.
Когато земята се върти около оста си, настава светлина и тъмнина, които хората наричат ден и нощ. Като настане тъмнина, те правят своите изчисления. Питам: Могат ли да бъдат верни изчисленията, правени в тъмнина? Може ли да бъде права постъпката на човек, когато той е бил в тъмнина? Например, някой учител поставя на един от своите ученици двойка по предмета, който преподава и този ученик, като не може да понесе това положение, отчайва се и си тегли куршум.
към беседата >>
Следователно, във всяка наука има религия и във всяка религия има и наука.
Казвам: Съвременните религии имат отношение до възпитанието на човешкото сърце. Някои хора казват, че между религията и науката няма никаква връзка, те са в постоянен разрез. Това твърдение говори за неразбирането, което съществува между обикновените хора, между учените, между мъдреците и между поетите. Всъщност, между религията и науката няма никакво противоречие, никакво несъгласие. Религията винаги има предвид човешкото сърце, когато науката има предвид човешкия ум.
Следователно, във всяка наука има религия и във всяка религия има и наука.
Ние не говорим за външната страна на религията, нито за нейните обреди. Религията не се заключава във външната форма, в облеклото, в обредите и т. н. Ако е въпрос за външна страна, и науката има външна страна; и тя има свое външно облекло, но всъщност то не представлява никаква наука.
към беседата >>
Когато земята се върти около оста си, настава светлина и тъмнина, които хората наричат ден и нощ.
И тъй, кога залязва слънцето? – При въртенето на земята около слънцето.
Когато земята се върти около оста си, настава светлина и тъмнина, които хората наричат ден и нощ.
Като настане тъмнина, те правят своите изчисления. Питам: Могат ли да бъдат верни изчисленията, правени в тъмнина? Може ли да бъде права постъпката на човек, когато той е бил в тъмнина? Например, някой учител поставя на един от своите ученици двойка по предмета, който преподава и този ученик, като не може да понесе това положение, отчайва се и си тегли куршум. Той изпада в тъмнина на съзнанието си и решава въпроса криво.
към беседата >>
Ние не говорим за външната страна на религията, нито за нейните обреди.
Някои хора казват, че между религията и науката няма никаква връзка, те са в постоянен разрез. Това твърдение говори за неразбирането, което съществува между обикновените хора, между учените, между мъдреците и между поетите. Всъщност, между религията и науката няма никакво противоречие, никакво несъгласие. Религията винаги има предвид човешкото сърце, когато науката има предвид човешкия ум. Следователно, във всяка наука има религия и във всяка религия има и наука.
Ние не говорим за външната страна на религията, нито за нейните обреди.
Религията не се заключава във външната форма, в облеклото, в обредите и т. н. Ако е въпрос за външна страна, и науката има външна страна; и тя има свое външно облекло, но всъщност то не представлява никаква наука.
към беседата >>
Като настане тъмнина, те правят своите изчисления.
И тъй, кога залязва слънцето? – При въртенето на земята около слънцето. Когато земята се върти около оста си, настава светлина и тъмнина, които хората наричат ден и нощ.
Като настане тъмнина, те правят своите изчисления.
Питам: Могат ли да бъдат верни изчисленията, правени в тъмнина? Може ли да бъде права постъпката на човек, когато той е бил в тъмнина? Например, някой учител поставя на един от своите ученици двойка по предмета, който преподава и този ученик, като не може да понесе това положение, отчайва се и си тегли куршум. Той изпада в тъмнина на съзнанието си и решава въпроса криво. Такава постъпка е направена в тъмнина.
към беседата >>
Религията не се заключава във външната форма, в облеклото, в обредите и т. н.
Това твърдение говори за неразбирането, което съществува между обикновените хора, между учените, между мъдреците и между поетите. Всъщност, между религията и науката няма никакво противоречие, никакво несъгласие. Религията винаги има предвид човешкото сърце, когато науката има предвид човешкия ум. Следователно, във всяка наука има религия и във всяка религия има и наука. Ние не говорим за външната страна на религията, нито за нейните обреди.
Религията не се заключава във външната форма, в облеклото, в обредите и т. н.
Ако е въпрос за външна страна, и науката има външна страна; и тя има свое външно облекло, но всъщност то не представлява никаква наука.
към беседата >>
Питам: Могат ли да бъдат верни изчисленията, правени в тъмнина?
И тъй, кога залязва слънцето? – При въртенето на земята около слънцето. Когато земята се върти около оста си, настава светлина и тъмнина, които хората наричат ден и нощ. Като настане тъмнина, те правят своите изчисления.
Питам: Могат ли да бъдат верни изчисленията, правени в тъмнина?
Може ли да бъде права постъпката на човек, когато той е бил в тъмнина? Например, някой учител поставя на един от своите ученици двойка по предмета, който преподава и този ученик, като не може да понесе това положение, отчайва се и си тегли куршум. Той изпада в тъмнина на съзнанието си и решава въпроса криво. Такава постъпка е направена в тъмнина. Щом е така, тя не може да се разглежда като права постъпка.
към беседата >>
Ако е въпрос за външна страна, и науката има външна страна; и тя има свое външно облекло, но всъщност то не представлява никаква наука.
Всъщност, между религията и науката няма никакво противоречие, никакво несъгласие. Религията винаги има предвид човешкото сърце, когато науката има предвид човешкия ум. Следователно, във всяка наука има религия и във всяка религия има и наука. Ние не говорим за външната страна на религията, нито за нейните обреди. Религията не се заключава във външната форма, в облеклото, в обредите и т. н.
Ако е въпрос за външна страна, и науката има външна страна; и тя има свое външно облекло, но всъщност то не представлява никаква наука.
към беседата >>
Може ли да бъде права постъпката на човек, когато той е бил в тъмнина?
И тъй, кога залязва слънцето? – При въртенето на земята около слънцето. Когато земята се върти около оста си, настава светлина и тъмнина, които хората наричат ден и нощ. Като настане тъмнина, те правят своите изчисления. Питам: Могат ли да бъдат верни изчисленията, правени в тъмнина?
Може ли да бъде права постъпката на човек, когато той е бил в тъмнина?
Например, някой учител поставя на един от своите ученици двойка по предмета, който преподава и този ученик, като не може да понесе това положение, отчайва се и си тегли куршум. Той изпада в тъмнина на съзнанието си и решава въпроса криво. Такава постъпка е направена в тъмнина. Щом е така, тя не може да се разглежда като права постъпка. Ако учителят постави шесторка на този ученик, той ще се радва.
към беседата >>
И тъй, когато казваме, че слънцето не ще зайде, ние разбираме възвишения Божествен свят, дето слънцето действително не залязва.
И тъй, когато казваме, че слънцето не ще зайде, ние разбираме възвишения Божествен свят, дето слънцето действително не залязва.
Слънцето, което не залязва, принадлежи на човешката душа. Значи, душата има свое слънце. Ние разглеждаме душата в смисъл на истинския човек. Тъй щото, иска ли някой да знае какво всъщност представя човек, нека той има предвид душата. Външният човек, когото виждаме, не е „азът“; той е слуга на същинския човек, на душата.
към беседата >>
Например, някой учител поставя на един от своите ученици двойка по предмета, който преподава и този ученик, като не може да понесе това положение, отчайва се и си тегли куршум.
– При въртенето на земята около слънцето. Когато земята се върти около оста си, настава светлина и тъмнина, които хората наричат ден и нощ. Като настане тъмнина, те правят своите изчисления. Питам: Могат ли да бъдат верни изчисленията, правени в тъмнина? Може ли да бъде права постъпката на човек, когато той е бил в тъмнина?
Например, някой учител поставя на един от своите ученици двойка по предмета, който преподава и този ученик, като не може да понесе това положение, отчайва се и си тегли куршум.
Той изпада в тъмнина на съзнанието си и решава въпроса криво. Такава постъпка е направена в тъмнина. Щом е така, тя не може да се разглежда като права постъпка. Ако учителят постави шесторка на този ученик, той ще се радва. Обаче, в действителния живот двойката твори.
към беседата >>
Слънцето, което не залязва, принадлежи на човешката душа.
И тъй, когато казваме, че слънцето не ще зайде, ние разбираме възвишения Божествен свят, дето слънцето действително не залязва.
Слънцето, което не залязва, принадлежи на човешката душа.
Значи, душата има свое слънце. Ние разглеждаме душата в смисъл на истинския човек. Тъй щото, иска ли някой да знае какво всъщност представя човек, нека той има предвид душата. Външният човек, когото виждаме, не е „азът“; той е слуга на същинския човек, на душата. Някога човек казва: Аз съм.
към беседата >>
Той изпада в тъмнина на съзнанието си и решава въпроса криво.
Когато земята се върти около оста си, настава светлина и тъмнина, които хората наричат ден и нощ. Като настане тъмнина, те правят своите изчисления. Питам: Могат ли да бъдат верни изчисленията, правени в тъмнина? Може ли да бъде права постъпката на човек, когато той е бил в тъмнина? Например, някой учител поставя на един от своите ученици двойка по предмета, който преподава и този ученик, като не може да понесе това положение, отчайва се и си тегли куршум.
Той изпада в тъмнина на съзнанието си и решава въпроса криво.
Такава постъпка е направена в тъмнина. Щом е така, тя не може да се разглежда като права постъпка. Ако учителят постави шесторка на този ученик, той ще се радва. Обаче, в действителния живот двойката твори. Когато професор или учител постави на своя ученик двойка, с това той иска да му каже: Ти не учиш, но си един от способните ученици, който може да работи.
към беседата >>
Значи, душата има свое слънце.
И тъй, когато казваме, че слънцето не ще зайде, ние разбираме възвишения Божествен свят, дето слънцето действително не залязва. Слънцето, което не залязва, принадлежи на човешката душа.
Значи, душата има свое слънце.
Ние разглеждаме душата в смисъл на истинския човек. Тъй щото, иска ли някой да знае какво всъщност представя човек, нека той има предвид душата. Външният човек, когото виждаме, не е „азът“; той е слуга на същинския човек, на душата. Някога човек казва: Аз съм. Ако това „аз“ е същинският човек, тогава защо често той търси помощта на другите хора?
към беседата >>
Такава постъпка е направена в тъмнина.
Като настане тъмнина, те правят своите изчисления. Питам: Могат ли да бъдат верни изчисленията, правени в тъмнина? Може ли да бъде права постъпката на човек, когато той е бил в тъмнина? Например, някой учител поставя на един от своите ученици двойка по предмета, който преподава и този ученик, като не може да понесе това положение, отчайва се и си тегли куршум. Той изпада в тъмнина на съзнанието си и решава въпроса криво.
Такава постъпка е направена в тъмнина.
Щом е така, тя не може да се разглежда като права постъпка. Ако учителят постави шесторка на този ученик, той ще се радва. Обаче, в действителния живот двойката твори. Когато професор или учител постави на своя ученик двойка, с това той иска да му каже: Ти не учиш, но си един от способните ученици, който може да работи. На неспособния си ученик учителят поставя шесторка, като число на илюзии, с което иска да каже: Турям ти шесторка, за да не се обезсърчиш.
към беседата >>
Ние разглеждаме душата в смисъл на истинския човек.
И тъй, когато казваме, че слънцето не ще зайде, ние разбираме възвишения Божествен свят, дето слънцето действително не залязва. Слънцето, което не залязва, принадлежи на човешката душа. Значи, душата има свое слънце.
Ние разглеждаме душата в смисъл на истинския човек.
Тъй щото, иска ли някой да знае какво всъщност представя човек, нека той има предвид душата. Външният човек, когото виждаме, не е „азът“; той е слуга на същинския човек, на душата. Някога човек казва: Аз съм. Ако това „аз“ е същинският човек, тогава защо често той търси помощта на другите хора? Ако ти си „азът“, т. е.
към беседата >>
Щом е така, тя не може да се разглежда като права постъпка.
Питам: Могат ли да бъдат верни изчисленията, правени в тъмнина? Може ли да бъде права постъпката на човек, когато той е бил в тъмнина? Например, някой учител поставя на един от своите ученици двойка по предмета, който преподава и този ученик, като не може да понесе това положение, отчайва се и си тегли куршум. Той изпада в тъмнина на съзнанието си и решава въпроса криво. Такава постъпка е направена в тъмнина.
Щом е така, тя не може да се разглежда като права постъпка.
Ако учителят постави шесторка на този ученик, той ще се радва. Обаче, в действителния живот двойката твори. Когато професор или учител постави на своя ученик двойка, с това той иска да му каже: Ти не учиш, но си един от способните ученици, който може да работи. На неспособния си ученик учителят поставя шесторка, като число на илюзии, с което иска да каже: Турям ти шесторка, за да не се обезсърчиш. И ученикът се радва.
към беседата >>
Тъй щото, иска ли някой да знае какво всъщност представя човек, нека той има предвид душата.
И тъй, когато казваме, че слънцето не ще зайде, ние разбираме възвишения Божествен свят, дето слънцето действително не залязва. Слънцето, което не залязва, принадлежи на човешката душа. Значи, душата има свое слънце. Ние разглеждаме душата в смисъл на истинския човек.
Тъй щото, иска ли някой да знае какво всъщност представя човек, нека той има предвид душата.
Външният човек, когото виждаме, не е „азът“; той е слуга на същинския човек, на душата. Някога човек казва: Аз съм. Ако това „аз“ е същинският човек, тогава защо често той търси помощта на другите хора? Ако ти си „азът“, т. е. великото и славното у човека, защо търсиш помощта на баща си и на майка си, както и помощта на своите приятели и близки?
към беседата >>
Ако учителят постави шесторка на този ученик, той ще се радва.
Може ли да бъде права постъпката на човек, когато той е бил в тъмнина? Например, някой учител поставя на един от своите ученици двойка по предмета, който преподава и този ученик, като не може да понесе това положение, отчайва се и си тегли куршум. Той изпада в тъмнина на съзнанието си и решава въпроса криво. Такава постъпка е направена в тъмнина. Щом е така, тя не може да се разглежда като права постъпка.
Ако учителят постави шесторка на този ученик, той ще се радва.
Обаче, в действителния живот двойката твори. Когато професор или учител постави на своя ученик двойка, с това той иска да му каже: Ти не учиш, но си един от способните ученици, който може да работи. На неспособния си ученик учителят поставя шесторка, като число на илюзии, с което иска да каже: Турям ти шесторка, за да не се обезсърчиш. И ученикът се радва. Когато разумният учител оценява учениците си, той знае какво прави: на способния си ученик поставя двойка, защото иска да го изправи, да му посочи грешките и да го застави да учи, да работи; на неспособния си ученик поставя шесторка, да го насърчи да работи.
към беседата >>
Външният човек, когото виждаме, не е „азът“; той е слуга на същинския човек, на душата.
И тъй, когато казваме, че слънцето не ще зайде, ние разбираме възвишения Божествен свят, дето слънцето действително не залязва. Слънцето, което не залязва, принадлежи на човешката душа. Значи, душата има свое слънце. Ние разглеждаме душата в смисъл на истинския човек. Тъй щото, иска ли някой да знае какво всъщност представя човек, нека той има предвид душата.
Външният човек, когото виждаме, не е „азът“; той е слуга на същинския човек, на душата.
Някога човек казва: Аз съм. Ако това „аз“ е същинският човек, тогава защо често той търси помощта на другите хора? Ако ти си „азът“, т. е. великото и славното у човека, защо търсиш помощта на баща си и на майка си, както и помощта на своите приятели и близки? Щом казваш „аз съм“, направи нещо подобно на земята или на някоя слънчева система!
към беседата >>
Обаче, в действителния живот двойката твори.
Например, някой учител поставя на един от своите ученици двойка по предмета, който преподава и този ученик, като не може да понесе това положение, отчайва се и си тегли куршум. Той изпада в тъмнина на съзнанието си и решава въпроса криво. Такава постъпка е направена в тъмнина. Щом е така, тя не може да се разглежда като права постъпка. Ако учителят постави шесторка на този ученик, той ще се радва.
Обаче, в действителния живот двойката твори.
Когато професор или учител постави на своя ученик двойка, с това той иска да му каже: Ти не учиш, но си един от способните ученици, който може да работи. На неспособния си ученик учителят поставя шесторка, като число на илюзии, с което иска да каже: Турям ти шесторка, за да не се обезсърчиш. И ученикът се радва. Когато разумният учител оценява учениците си, той знае какво прави: на способния си ученик поставя двойка, защото иска да го изправи, да му посочи грешките и да го застави да учи, да работи; на неспособния си ученик поставя шесторка, да го насърчи да работи. Влязат ли и двамата ученици в живота, онзи, който в училището е получавал шесторки, той се отчайва и самоубива, защото не е разбрал дълбокия смисъл, който учителят е вложил в шесторките; онзи, който е получавал двойки, той се засилва и започва самостоятелно да работи, да решава трудните житейски задачи.
към беседата >>
Някога човек казва: Аз съм.
Слънцето, което не залязва, принадлежи на човешката душа. Значи, душата има свое слънце. Ние разглеждаме душата в смисъл на истинския човек. Тъй щото, иска ли някой да знае какво всъщност представя човек, нека той има предвид душата. Външният човек, когото виждаме, не е „азът“; той е слуга на същинския човек, на душата.
Някога човек казва: Аз съм.
Ако това „аз“ е същинският човек, тогава защо често той търси помощта на другите хора? Ако ти си „азът“, т. е. великото и славното у човека, защо търсиш помощта на баща си и на майка си, както и помощта на своите приятели и близки? Щом казваш „аз съм“, направи нещо подобно на земята или на някоя слънчева система! Ти казваш аз съм и нищо не можеш да направиш.
към беседата >>
Когато професор или учител постави на своя ученик двойка, с това той иска да му каже: Ти не учиш, но си един от способните ученици, който може да работи.
Той изпада в тъмнина на съзнанието си и решава въпроса криво. Такава постъпка е направена в тъмнина. Щом е така, тя не може да се разглежда като права постъпка. Ако учителят постави шесторка на този ученик, той ще се радва. Обаче, в действителния живот двойката твори.
Когато професор или учител постави на своя ученик двойка, с това той иска да му каже: Ти не учиш, но си един от способните ученици, който може да работи.
На неспособния си ученик учителят поставя шесторка, като число на илюзии, с което иска да каже: Турям ти шесторка, за да не се обезсърчиш. И ученикът се радва. Когато разумният учител оценява учениците си, той знае какво прави: на способния си ученик поставя двойка, защото иска да го изправи, да му посочи грешките и да го застави да учи, да работи; на неспособния си ученик поставя шесторка, да го насърчи да работи. Влязат ли и двамата ученици в живота, онзи, който в училището е получавал шесторки, той се отчайва и самоубива, защото не е разбрал дълбокия смисъл, който учителят е вложил в шесторките; онзи, който е получавал двойки, той се засилва и започва самостоятелно да работи, да решава трудните житейски задачи. Някой ученик се оплаква: Учителят ми не ме прецени, както трябва, той несправедливо ми тури двойка.
към беседата >>
Ако това „аз“ е същинският човек, тогава защо често той търси помощта на другите хора?
Значи, душата има свое слънце. Ние разглеждаме душата в смисъл на истинския човек. Тъй щото, иска ли някой да знае какво всъщност представя човек, нека той има предвид душата. Външният човек, когото виждаме, не е „азът“; той е слуга на същинския човек, на душата. Някога човек казва: Аз съм.
Ако това „аз“ е същинският човек, тогава защо често той търси помощта на другите хора?
Ако ти си „азът“, т. е. великото и славното у човека, защо търсиш помощта на баща си и на майка си, както и помощта на своите приятели и близки? Щом казваш „аз съм“, направи нещо подобно на земята или на някоя слънчева система! Ти казваш аз съм и нищо не можеш да направиш. Някой казва: Знаете ли кой съм аз и какво мога да направя?
към беседата >>
На неспособния си ученик учителят поставя шесторка, като число на илюзии, с което иска да каже: Турям ти шесторка, за да не се обезсърчиш.
Такава постъпка е направена в тъмнина. Щом е така, тя не може да се разглежда като права постъпка. Ако учителят постави шесторка на този ученик, той ще се радва. Обаче, в действителния живот двойката твори. Когато професор или учител постави на своя ученик двойка, с това той иска да му каже: Ти не учиш, но си един от способните ученици, който може да работи.
На неспособния си ученик учителят поставя шесторка, като число на илюзии, с което иска да каже: Турям ти шесторка, за да не се обезсърчиш.
И ученикът се радва. Когато разумният учител оценява учениците си, той знае какво прави: на способния си ученик поставя двойка, защото иска да го изправи, да му посочи грешките и да го застави да учи, да работи; на неспособния си ученик поставя шесторка, да го насърчи да работи. Влязат ли и двамата ученици в живота, онзи, който в училището е получавал шесторки, той се отчайва и самоубива, защото не е разбрал дълбокия смисъл, който учителят е вложил в шесторките; онзи, който е получавал двойки, той се засилва и започва самостоятелно да работи, да решава трудните житейски задачи. Някой ученик се оплаква: Учителят ми не ме прецени, както трябва, той несправедливо ми тури двойка. Казвам: По-хубаво число от двойката няма.
към беседата >>
Ако ти си „азът“, т. е.
Ние разглеждаме душата в смисъл на истинския човек. Тъй щото, иска ли някой да знае какво всъщност представя човек, нека той има предвид душата. Външният човек, когото виждаме, не е „азът“; той е слуга на същинския човек, на душата. Някога човек казва: Аз съм. Ако това „аз“ е същинският човек, тогава защо често той търси помощта на другите хора?
Ако ти си „азът“, т. е.
великото и славното у човека, защо търсиш помощта на баща си и на майка си, както и помощта на своите приятели и близки? Щом казваш „аз съм“, направи нещо подобно на земята или на някоя слънчева система! Ти казваш аз съм и нищо не можеш да направиш. Някой казва: Знаете ли кой съм аз и какво мога да направя? Ти си едно аз, което нищо не може да направи.
към беседата >>
И ученикът се радва.
Щом е така, тя не може да се разглежда като права постъпка. Ако учителят постави шесторка на този ученик, той ще се радва. Обаче, в действителния живот двойката твори. Когато професор или учител постави на своя ученик двойка, с това той иска да му каже: Ти не учиш, но си един от способните ученици, който може да работи. На неспособния си ученик учителят поставя шесторка, като число на илюзии, с което иска да каже: Турям ти шесторка, за да не се обезсърчиш.
И ученикът се радва.
Когато разумният учител оценява учениците си, той знае какво прави: на способния си ученик поставя двойка, защото иска да го изправи, да му посочи грешките и да го застави да учи, да работи; на неспособния си ученик поставя шесторка, да го насърчи да работи. Влязат ли и двамата ученици в живота, онзи, който в училището е получавал шесторки, той се отчайва и самоубива, защото не е разбрал дълбокия смисъл, който учителят е вложил в шесторките; онзи, който е получавал двойки, той се засилва и започва самостоятелно да работи, да решава трудните житейски задачи. Някой ученик се оплаква: Учителят ми не ме прецени, както трябва, той несправедливо ми тури двойка. Казвам: По-хубаво число от двойката няма. Светът се създаде от двойката.
към беседата >>
великото и славното у човека, защо търсиш помощта на баща си и на майка си, както и помощта на своите приятели и близки?
Тъй щото, иска ли някой да знае какво всъщност представя човек, нека той има предвид душата. Външният човек, когото виждаме, не е „азът“; той е слуга на същинския човек, на душата. Някога човек казва: Аз съм. Ако това „аз“ е същинският човек, тогава защо често той търси помощта на другите хора? Ако ти си „азът“, т. е.
великото и славното у човека, защо търсиш помощта на баща си и на майка си, както и помощта на своите приятели и близки?
Щом казваш „аз съм“, направи нещо подобно на земята или на някоя слънчева система! Ти казваш аз съм и нищо не можеш да направиш. Някой казва: Знаете ли кой съм аз и какво мога да направя? Ти си едно аз, което нищо не може да направи. Това не трябва да ви обезсърчава.
към беседата >>
Когато разумният учител оценява учениците си, той знае какво прави: на способния си ученик поставя двойка, защото иска да го изправи, да му посочи грешките и да го застави да учи, да работи; на неспособния си ученик поставя шесторка, да го насърчи да работи.
Ако учителят постави шесторка на този ученик, той ще се радва. Обаче, в действителния живот двойката твори. Когато професор или учител постави на своя ученик двойка, с това той иска да му каже: Ти не учиш, но си един от способните ученици, който може да работи. На неспособния си ученик учителят поставя шесторка, като число на илюзии, с което иска да каже: Турям ти шесторка, за да не се обезсърчиш. И ученикът се радва.
Когато разумният учител оценява учениците си, той знае какво прави: на способния си ученик поставя двойка, защото иска да го изправи, да му посочи грешките и да го застави да учи, да работи; на неспособния си ученик поставя шесторка, да го насърчи да работи.
Влязат ли и двамата ученици в живота, онзи, който в училището е получавал шесторки, той се отчайва и самоубива, защото не е разбрал дълбокия смисъл, който учителят е вложил в шесторките; онзи, който е получавал двойки, той се засилва и започва самостоятелно да работи, да решава трудните житейски задачи. Някой ученик се оплаква: Учителят ми не ме прецени, както трябва, той несправедливо ми тури двойка. Казвам: По-хубаво число от двойката няма. Светът се създаде от двойката. Всичко зависи от двойката.
към беседата >>
Щом казваш „аз съм“, направи нещо подобно на земята или на някоя слънчева система!
Външният човек, когото виждаме, не е „азът“; той е слуга на същинския човек, на душата. Някога човек казва: Аз съм. Ако това „аз“ е същинският човек, тогава защо често той търси помощта на другите хора? Ако ти си „азът“, т. е. великото и славното у човека, защо търсиш помощта на баща си и на майка си, както и помощта на своите приятели и близки?
Щом казваш „аз съм“, направи нещо подобно на земята или на някоя слънчева система!
Ти казваш аз съм и нищо не можеш да направиш. Някой казва: Знаете ли кой съм аз и какво мога да направя? Ти си едно аз, което нищо не може да направи. Това не трябва да ви обезсърчава. Човек трябва да започне с негативната страна на живота, за да разбере великите закони, които се съдържат в него.
към беседата >>
Влязат ли и двамата ученици в живота, онзи, който в училището е получавал шесторки, той се отчайва и самоубива, защото не е разбрал дълбокия смисъл, който учителят е вложил в шесторките; онзи, който е получавал двойки, той се засилва и започва самостоятелно да работи, да решава трудните житейски задачи.
Обаче, в действителния живот двойката твори. Когато професор или учител постави на своя ученик двойка, с това той иска да му каже: Ти не учиш, но си един от способните ученици, който може да работи. На неспособния си ученик учителят поставя шесторка, като число на илюзии, с което иска да каже: Турям ти шесторка, за да не се обезсърчиш. И ученикът се радва. Когато разумният учител оценява учениците си, той знае какво прави: на способния си ученик поставя двойка, защото иска да го изправи, да му посочи грешките и да го застави да учи, да работи; на неспособния си ученик поставя шесторка, да го насърчи да работи.
Влязат ли и двамата ученици в живота, онзи, който в училището е получавал шесторки, той се отчайва и самоубива, защото не е разбрал дълбокия смисъл, който учителят е вложил в шесторките; онзи, който е получавал двойки, той се засилва и започва самостоятелно да работи, да решава трудните житейски задачи.
Някой ученик се оплаква: Учителят ми не ме прецени, както трябва, той несправедливо ми тури двойка. Казвам: По-хубаво число от двойката няма. Светът се създаде от двойката. Всичко зависи от двойката. Има ли двойка в живота, всичко има; няма ли двойка в живота, нищо няма.
към беседата >>
Ти казваш аз съм и нищо не можеш да направиш.
Някога човек казва: Аз съм. Ако това „аз“ е същинският човек, тогава защо често той търси помощта на другите хора? Ако ти си „азът“, т. е. великото и славното у човека, защо търсиш помощта на баща си и на майка си, както и помощта на своите приятели и близки? Щом казваш „аз съм“, направи нещо подобно на земята или на някоя слънчева система!
Ти казваш аз съм и нищо не можеш да направиш.
Някой казва: Знаете ли кой съм аз и какво мога да направя? Ти си едно аз, което нищо не може да направи. Това не трябва да ви обезсърчава. Човек трябва да започне с негативната страна на живота, за да разбере великите закони, които се съдържат в него. Един ден, когато човек се съедини със своята душа и каже „аз“, той ще може да създава цели системи.
към беседата >>
Някой ученик се оплаква: Учителят ми не ме прецени, както трябва, той несправедливо ми тури двойка.
Когато професор или учител постави на своя ученик двойка, с това той иска да му каже: Ти не учиш, но си един от способните ученици, който може да работи. На неспособния си ученик учителят поставя шесторка, като число на илюзии, с което иска да каже: Турям ти шесторка, за да не се обезсърчиш. И ученикът се радва. Когато разумният учител оценява учениците си, той знае какво прави: на способния си ученик поставя двойка, защото иска да го изправи, да му посочи грешките и да го застави да учи, да работи; на неспособния си ученик поставя шесторка, да го насърчи да работи. Влязат ли и двамата ученици в живота, онзи, който в училището е получавал шесторки, той се отчайва и самоубива, защото не е разбрал дълбокия смисъл, който учителят е вложил в шесторките; онзи, който е получавал двойки, той се засилва и започва самостоятелно да работи, да решава трудните житейски задачи.
Някой ученик се оплаква: Учителят ми не ме прецени, както трябва, той несправедливо ми тури двойка.
Казвам: По-хубаво число от двойката няма. Светът се създаде от двойката. Всичко зависи от двойката. Има ли двойка в живота, всичко има; няма ли двойка в живота, нищо няма. Без двойка нищо не може да се направи.
към беседата >>
Някой казва: Знаете ли кой съм аз и какво мога да направя?
Ако това „аз“ е същинският човек, тогава защо често той търси помощта на другите хора? Ако ти си „азът“, т. е. великото и славното у човека, защо търсиш помощта на баща си и на майка си, както и помощта на своите приятели и близки? Щом казваш „аз съм“, направи нещо подобно на земята или на някоя слънчева система! Ти казваш аз съм и нищо не можеш да направиш.
Някой казва: Знаете ли кой съм аз и какво мога да направя?
Ти си едно аз, което нищо не може да направи. Това не трябва да ви обезсърчава. Човек трябва да започне с негативната страна на живота, за да разбере великите закони, които се съдържат в него. Един ден, когато човек се съедини със своята душа и каже „аз“, той ще може да създава цели системи. И тогава човек няма да създава своите системи между готовите вече, да нарушава законността и реда в тях, но ще го поставят в някое празно пространство, там да създава и твори, както иска и както разбира.
към беседата >>
Казвам: По-хубаво число от двойката няма.
На неспособния си ученик учителят поставя шесторка, като число на илюзии, с което иска да каже: Турям ти шесторка, за да не се обезсърчиш. И ученикът се радва. Когато разумният учител оценява учениците си, той знае какво прави: на способния си ученик поставя двойка, защото иска да го изправи, да му посочи грешките и да го застави да учи, да работи; на неспособния си ученик поставя шесторка, да го насърчи да работи. Влязат ли и двамата ученици в живота, онзи, който в училището е получавал шесторки, той се отчайва и самоубива, защото не е разбрал дълбокия смисъл, който учителят е вложил в шесторките; онзи, който е получавал двойки, той се засилва и започва самостоятелно да работи, да решава трудните житейски задачи. Някой ученик се оплаква: Учителят ми не ме прецени, както трябва, той несправедливо ми тури двойка.
Казвам: По-хубаво число от двойката няма.
Светът се създаде от двойката. Всичко зависи от двойката. Има ли двойка в живота, всичко има; няма ли двойка в живота, нищо няма. Без двойка нищо не може да се направи. Селянинът впряга два вола, заедно да орат.
към беседата >>
Ти си едно аз, което нищо не може да направи.
Ако ти си „азът“, т. е. великото и славното у човека, защо търсиш помощта на баща си и на майка си, както и помощта на своите приятели и близки? Щом казваш „аз съм“, направи нещо подобно на земята или на някоя слънчева система! Ти казваш аз съм и нищо не можеш да направиш. Някой казва: Знаете ли кой съм аз и какво мога да направя?
Ти си едно аз, което нищо не може да направи.
Това не трябва да ви обезсърчава. Човек трябва да започне с негативната страна на живота, за да разбере великите закони, които се съдържат в него. Един ден, когато човек се съедини със своята душа и каже „аз“, той ще може да създава цели системи. И тогава човек няма да създава своите системи между готовите вече, да нарушава законността и реда в тях, но ще го поставят в някое празно пространство, там да създава и твори, както иска и както разбира. Във вселената има още много празни, ненаселени пространства, които един ден трябва да се изпълнят и населят.
към беседата >>
Светът се създаде от двойката.
И ученикът се радва. Когато разумният учител оценява учениците си, той знае какво прави: на способния си ученик поставя двойка, защото иска да го изправи, да му посочи грешките и да го застави да учи, да работи; на неспособния си ученик поставя шесторка, да го насърчи да работи. Влязат ли и двамата ученици в живота, онзи, който в училището е получавал шесторки, той се отчайва и самоубива, защото не е разбрал дълбокия смисъл, който учителят е вложил в шесторките; онзи, който е получавал двойки, той се засилва и започва самостоятелно да работи, да решава трудните житейски задачи. Някой ученик се оплаква: Учителят ми не ме прецени, както трябва, той несправедливо ми тури двойка. Казвам: По-хубаво число от двойката няма.
Светът се създаде от двойката.
Всичко зависи от двойката. Има ли двойка в живота, всичко има; няма ли двойка в живота, нищо няма. Без двойка нищо не може да се направи. Селянинът впряга два вола, заедно да орат. Един ум и едно сърце правят две; един дух и една душа правят две.
към беседата >>
Това не трябва да ви обезсърчава.
великото и славното у човека, защо търсиш помощта на баща си и на майка си, както и помощта на своите приятели и близки? Щом казваш „аз съм“, направи нещо подобно на земята или на някоя слънчева система! Ти казваш аз съм и нищо не можеш да направиш. Някой казва: Знаете ли кой съм аз и какво мога да направя? Ти си едно аз, което нищо не може да направи.
Това не трябва да ви обезсърчава.
Човек трябва да започне с негативната страна на живота, за да разбере великите закони, които се съдържат в него. Един ден, когато човек се съедини със своята душа и каже „аз“, той ще може да създава цели системи. И тогава човек няма да създава своите системи между готовите вече, да нарушава законността и реда в тях, но ще го поставят в някое празно пространство, там да създава и твори, както иска и както разбира. Във вселената има още много празни, ненаселени пространства, които един ден трябва да се изпълнят и населят. Дойде ли човек до това положение да се слее със своята душа, ще му дадат възможност да създава, да твори.
към беседата >>
Всичко зависи от двойката.
Когато разумният учител оценява учениците си, той знае какво прави: на способния си ученик поставя двойка, защото иска да го изправи, да му посочи грешките и да го застави да учи, да работи; на неспособния си ученик поставя шесторка, да го насърчи да работи. Влязат ли и двамата ученици в живота, онзи, който в училището е получавал шесторки, той се отчайва и самоубива, защото не е разбрал дълбокия смисъл, който учителят е вложил в шесторките; онзи, който е получавал двойки, той се засилва и започва самостоятелно да работи, да решава трудните житейски задачи. Някой ученик се оплаква: Учителят ми не ме прецени, както трябва, той несправедливо ми тури двойка. Казвам: По-хубаво число от двойката няма. Светът се създаде от двойката.
Всичко зависи от двойката.
Има ли двойка в живота, всичко има; няма ли двойка в живота, нищо няма. Без двойка нищо не може да се направи. Селянинът впряга два вола, заедно да орат. Един ум и едно сърце правят две; един дух и една душа правят две. Ум, сърце, дух и душа, събрани заедно, правят четири.
към беседата >>
Човек трябва да започне с негативната страна на живота, за да разбере великите закони, които се съдържат в него.
Щом казваш „аз съм“, направи нещо подобно на земята или на някоя слънчева система! Ти казваш аз съм и нищо не можеш да направиш. Някой казва: Знаете ли кой съм аз и какво мога да направя? Ти си едно аз, което нищо не може да направи. Това не трябва да ви обезсърчава.
Човек трябва да започне с негативната страна на живота, за да разбере великите закони, които се съдържат в него.
Един ден, когато човек се съедини със своята душа и каже „аз“, той ще може да създава цели системи. И тогава човек няма да създава своите системи между готовите вече, да нарушава законността и реда в тях, но ще го поставят в някое празно пространство, там да създава и твори, както иска и както разбира. Във вселената има още много празни, ненаселени пространства, които един ден трябва да се изпълнят и населят. Дойде ли човек до това положение да се слее със своята душа, ще му дадат възможност да създава, да твори. Ще му кажат: Хайде сега, направи един свят, какъвто ти искаш, дето слънцето да залязва и да изгрява, или да изгрява, без да залязва.
към беседата >>
Има ли двойка в живота, всичко има; няма ли двойка в живота, нищо няма.
Влязат ли и двамата ученици в живота, онзи, който в училището е получавал шесторки, той се отчайва и самоубива, защото не е разбрал дълбокия смисъл, който учителят е вложил в шесторките; онзи, който е получавал двойки, той се засилва и започва самостоятелно да работи, да решава трудните житейски задачи. Някой ученик се оплаква: Учителят ми не ме прецени, както трябва, той несправедливо ми тури двойка. Казвам: По-хубаво число от двойката няма. Светът се създаде от двойката. Всичко зависи от двойката.
Има ли двойка в живота, всичко има; няма ли двойка в живота, нищо няма.
Без двойка нищо не може да се направи. Селянинът впряга два вола, заедно да орат. Един ум и едно сърце правят две; един дух и една душа правят две. Ум, сърце, дух и душа, събрани заедно, правят четири. Това са два свята, събрани на едно място.
към беседата >>
Един ден, когато човек се съедини със своята душа и каже „аз“, той ще може да създава цели системи.
Ти казваш аз съм и нищо не можеш да направиш. Някой казва: Знаете ли кой съм аз и какво мога да направя? Ти си едно аз, което нищо не може да направи. Това не трябва да ви обезсърчава. Човек трябва да започне с негативната страна на живота, за да разбере великите закони, които се съдържат в него.
Един ден, когато човек се съедини със своята душа и каже „аз“, той ще може да създава цели системи.
И тогава човек няма да създава своите системи между готовите вече, да нарушава законността и реда в тях, но ще го поставят в някое празно пространство, там да създава и твори, както иска и както разбира. Във вселената има още много празни, ненаселени пространства, които един ден трябва да се изпълнят и населят. Дойде ли човек до това положение да се слее със своята душа, ще му дадат възможност да създава, да твори. Ще му кажат: Хайде сега, направи един свят, какъвто ти искаш, дето слънцето да залязва и да изгрява, или да изгрява, без да залязва. Ще кажете: Възможно ли е Бог да предостави на човека сила и власт да създава светове и системи?
към беседата >>
Без двойка нищо не може да се направи.
Някой ученик се оплаква: Учителят ми не ме прецени, както трябва, той несправедливо ми тури двойка. Казвам: По-хубаво число от двойката няма. Светът се създаде от двойката. Всичко зависи от двойката. Има ли двойка в живота, всичко има; няма ли двойка в живота, нищо няма.
Без двойка нищо не може да се направи.
Селянинът впряга два вола, заедно да орат. Един ум и едно сърце правят две; един дух и една душа правят две. Ум, сърце, дух и душа, събрани заедно, правят четири. Това са два свята, събрани на едно място.
към беседата >>
И тогава човек няма да създава своите системи между готовите вече, да нарушава законността и реда в тях, но ще го поставят в някое празно пространство, там да създава и твори, както иска и както разбира.
Някой казва: Знаете ли кой съм аз и какво мога да направя? Ти си едно аз, което нищо не може да направи. Това не трябва да ви обезсърчава. Човек трябва да започне с негативната страна на живота, за да разбере великите закони, които се съдържат в него. Един ден, когато човек се съедини със своята душа и каже „аз“, той ще може да създава цели системи.
И тогава човек няма да създава своите системи между готовите вече, да нарушава законността и реда в тях, но ще го поставят в някое празно пространство, там да създава и твори, както иска и както разбира.
Във вселената има още много празни, ненаселени пространства, които един ден трябва да се изпълнят и населят. Дойде ли човек до това положение да се слее със своята душа, ще му дадат възможност да създава, да твори. Ще му кажат: Хайде сега, направи един свят, какъвто ти искаш, дето слънцето да залязва и да изгрява, или да изгрява, без да залязва. Ще кажете: Възможно ли е Бог да предостави на човека сила и власт да създава светове и системи? – Възможно е, защото и без това светът, в който сега живеем, е създаден от ангели, вследствие на което и в него виждаме известни дефекти.
към беседата >>
Селянинът впряга два вола, заедно да орат.
Казвам: По-хубаво число от двойката няма. Светът се създаде от двойката. Всичко зависи от двойката. Има ли двойка в живота, всичко има; няма ли двойка в живота, нищо няма. Без двойка нищо не може да се направи.
Селянинът впряга два вола, заедно да орат.
Един ум и едно сърце правят две; един дух и една душа правят две. Ум, сърце, дух и душа, събрани заедно, правят четири. Това са два свята, събрани на едно място.
към беседата >>
Във вселената има още много празни, ненаселени пространства, които един ден трябва да се изпълнят и населят.
Ти си едно аз, което нищо не може да направи. Това не трябва да ви обезсърчава. Човек трябва да започне с негативната страна на живота, за да разбере великите закони, които се съдържат в него. Един ден, когато човек се съедини със своята душа и каже „аз“, той ще може да създава цели системи. И тогава човек няма да създава своите системи между готовите вече, да нарушава законността и реда в тях, но ще го поставят в някое празно пространство, там да създава и твори, както иска и както разбира.
Във вселената има още много празни, ненаселени пространства, които един ден трябва да се изпълнят и населят.
Дойде ли човек до това положение да се слее със своята душа, ще му дадат възможност да създава, да твори. Ще му кажат: Хайде сега, направи един свят, какъвто ти искаш, дето слънцето да залязва и да изгрява, или да изгрява, без да залязва. Ще кажете: Възможно ли е Бог да предостави на човека сила и власт да създава светове и системи? – Възможно е, защото и без това светът, в който сега живеем, е създаден от ангели, вследствие на което и в него виждаме известни дефекти. Тия ангели, макар и да са работили по всичките правила на висшата математика, все пак са допуснали известни погрешки, които и до днес изправят.
към беседата >>
Един ум и едно сърце правят две; един дух и една душа правят две.
Светът се създаде от двойката. Всичко зависи от двойката. Има ли двойка в живота, всичко има; няма ли двойка в живота, нищо няма. Без двойка нищо не може да се направи. Селянинът впряга два вола, заедно да орат.
Един ум и едно сърце правят две; един дух и една душа правят две.
Ум, сърце, дух и душа, събрани заедно, правят четири. Това са два свята, събрани на едно място.
към беседата >>
Дойде ли човек до това положение да се слее със своята душа, ще му дадат възможност да създава, да твори.
Това не трябва да ви обезсърчава. Човек трябва да започне с негативната страна на живота, за да разбере великите закони, които се съдържат в него. Един ден, когато човек се съедини със своята душа и каже „аз“, той ще може да създава цели системи. И тогава човек няма да създава своите системи между готовите вече, да нарушава законността и реда в тях, но ще го поставят в някое празно пространство, там да създава и твори, както иска и както разбира. Във вселената има още много празни, ненаселени пространства, които един ден трябва да се изпълнят и населят.
Дойде ли човек до това положение да се слее със своята душа, ще му дадат възможност да създава, да твори.
Ще му кажат: Хайде сега, направи един свят, какъвто ти искаш, дето слънцето да залязва и да изгрява, или да изгрява, без да залязва. Ще кажете: Възможно ли е Бог да предостави на човека сила и власт да създава светове и системи? – Възможно е, защото и без това светът, в който сега живеем, е създаден от ангели, вследствие на което и в него виждаме известни дефекти. Тия ангели, макар и да са работили по всичките правила на висшата математика, все пак са допуснали известни погрешки, които и до днес изправят. Наистина, те са работили с милиони години върху създаването на този свят, тъй щото грешките, които са допуснали, са съвсем малки.
към беседата >>
Ум, сърце, дух и душа, събрани заедно, правят четири.
Всичко зависи от двойката. Има ли двойка в живота, всичко има; няма ли двойка в живота, нищо няма. Без двойка нищо не може да се направи. Селянинът впряга два вола, заедно да орат. Един ум и едно сърце правят две; един дух и една душа правят две.
Ум, сърце, дух и душа, събрани заедно, правят четири.
Това са два свята, събрани на едно място.
към беседата >>
Ще му кажат: Хайде сега, направи един свят, какъвто ти искаш, дето слънцето да залязва и да изгрява, или да изгрява, без да залязва.
Човек трябва да започне с негативната страна на живота, за да разбере великите закони, които се съдържат в него. Един ден, когато човек се съедини със своята душа и каже „аз“, той ще може да създава цели системи. И тогава човек няма да създава своите системи между готовите вече, да нарушава законността и реда в тях, но ще го поставят в някое празно пространство, там да създава и твори, както иска и както разбира. Във вселената има още много празни, ненаселени пространства, които един ден трябва да се изпълнят и населят. Дойде ли човек до това положение да се слее със своята душа, ще му дадат възможност да създава, да твори.
Ще му кажат: Хайде сега, направи един свят, какъвто ти искаш, дето слънцето да залязва и да изгрява, или да изгрява, без да залязва.
Ще кажете: Възможно ли е Бог да предостави на човека сила и власт да създава светове и системи? – Възможно е, защото и без това светът, в който сега живеем, е създаден от ангели, вследствие на което и в него виждаме известни дефекти. Тия ангели, макар и да са работили по всичките правила на висшата математика, все пак са допуснали известни погрешки, които и до днес изправят. Наистина, те са работили с милиони години върху създаването на този свят, тъй щото грешките, които са допуснали, са съвсем малки. Например, когато слънцето се завърти сто милиона пъти около себе си, забелязва се само едно изключение.
към беседата >>
Това са два свята, събрани на едно място.
Има ли двойка в живота, всичко има; няма ли двойка в живота, нищо няма. Без двойка нищо не може да се направи. Селянинът впряга два вола, заедно да орат. Един ум и едно сърце правят две; един дух и една душа правят две. Ум, сърце, дух и душа, събрани заедно, правят четири.
Това са два свята, събрани на едно място.
към беседата >>
Ще кажете: Възможно ли е Бог да предостави на човека сила и власт да създава светове и системи?
Един ден, когато човек се съедини със своята душа и каже „аз“, той ще може да създава цели системи. И тогава човек няма да създава своите системи между готовите вече, да нарушава законността и реда в тях, но ще го поставят в някое празно пространство, там да създава и твори, както иска и както разбира. Във вселената има още много празни, ненаселени пространства, които един ден трябва да се изпълнят и населят. Дойде ли човек до това положение да се слее със своята душа, ще му дадат възможност да създава, да твори. Ще му кажат: Хайде сега, направи един свят, какъвто ти искаш, дето слънцето да залязва и да изгрява, или да изгрява, без да залязва.
Ще кажете: Възможно ли е Бог да предостави на човека сила и власт да създава светове и системи?
– Възможно е, защото и без това светът, в който сега живеем, е създаден от ангели, вследствие на което и в него виждаме известни дефекти. Тия ангели, макар и да са работили по всичките правила на висшата математика, все пак са допуснали известни погрешки, които и до днес изправят. Наистина, те са работили с милиони години върху създаването на този свят, тъй щото грешките, които са допуснали, са съвсем малки. Например, когато слънцето се завърти сто милиона пъти около себе си, забелязва се само едно изключение. Същото нещо се забелязва и в движението на земята, както и в движението на човека: когато земята, както и човекът се завъртят сто милиона пъти около себе си, забелязва се едно изключение от правилния ход на тяхното движение.
към беседата >>
Често хората се натъкват на ред противоречия.
Често хората се натъкват на ред противоречия.
Някой казва: Защо страданията идват все до моята глава? В този смисъл страданието е голяма двойка. Изобщо, двойката е число на противоречия. Със страданията Господ казва на човека: Ти си способен да разрешиш трудните задачи в своя живот. Човек може да разреши правилно своите задачи, когато слънцето на неговия живот никога не залязва.
към беседата >>
– Възможно е, защото и без това светът, в който сега живеем, е създаден от ангели, вследствие на което и в него виждаме известни дефекти.
И тогава човек няма да създава своите системи между готовите вече, да нарушава законността и реда в тях, но ще го поставят в някое празно пространство, там да създава и твори, както иска и както разбира. Във вселената има още много празни, ненаселени пространства, които един ден трябва да се изпълнят и населят. Дойде ли човек до това положение да се слее със своята душа, ще му дадат възможност да създава, да твори. Ще му кажат: Хайде сега, направи един свят, какъвто ти искаш, дето слънцето да залязва и да изгрява, или да изгрява, без да залязва. Ще кажете: Възможно ли е Бог да предостави на човека сила и власт да създава светове и системи?
– Възможно е, защото и без това светът, в който сега живеем, е създаден от ангели, вследствие на което и в него виждаме известни дефекти.
Тия ангели, макар и да са работили по всичките правила на висшата математика, все пак са допуснали известни погрешки, които и до днес изправят. Наистина, те са работили с милиони години върху създаването на този свят, тъй щото грешките, които са допуснали, са съвсем малки. Например, когато слънцето се завърти сто милиона пъти около себе си, забелязва се само едно изключение. Същото нещо се забелязва и в движението на земята, както и в движението на човека: когато земята, както и човекът се завъртят сто милиона пъти около себе си, забелязва се едно изключение от правилния ход на тяхното движение. Великото и красивото се заключава именно в това изключение, понеже в него едновременно става повдигането и падането на човека.
към беседата >>
Някой казва: Защо страданията идват все до моята глава?
Често хората се натъкват на ред противоречия.
Някой казва: Защо страданията идват все до моята глава?
В този смисъл страданието е голяма двойка. Изобщо, двойката е число на противоречия. Със страданията Господ казва на човека: Ти си способен да разрешиш трудните задачи в своя живот. Човек може да разреши правилно своите задачи, когато слънцето на неговия живот никога не залязва. Залязва ли неговото слънце, той непременно ще направи поне една малка погрешка.
към беседата >>
Тия ангели, макар и да са работили по всичките правила на висшата математика, все пак са допуснали известни погрешки, които и до днес изправят.
Във вселената има още много празни, ненаселени пространства, които един ден трябва да се изпълнят и населят. Дойде ли човек до това положение да се слее със своята душа, ще му дадат възможност да създава, да твори. Ще му кажат: Хайде сега, направи един свят, какъвто ти искаш, дето слънцето да залязва и да изгрява, или да изгрява, без да залязва. Ще кажете: Възможно ли е Бог да предостави на човека сила и власт да създава светове и системи? – Възможно е, защото и без това светът, в който сега живеем, е създаден от ангели, вследствие на което и в него виждаме известни дефекти.
Тия ангели, макар и да са работили по всичките правила на висшата математика, все пак са допуснали известни погрешки, които и до днес изправят.
Наистина, те са работили с милиони години върху създаването на този свят, тъй щото грешките, които са допуснали, са съвсем малки. Например, когато слънцето се завърти сто милиона пъти около себе си, забелязва се само едно изключение. Същото нещо се забелязва и в движението на земята, както и в движението на човека: когато земята, както и човекът се завъртят сто милиона пъти около себе си, забелязва се едно изключение от правилния ход на тяхното движение. Великото и красивото се заключава именно в това изключение, понеже в него едновременно става повдигането и падането на човека.
към беседата >>
В този смисъл страданието е голяма двойка.
Често хората се натъкват на ред противоречия. Някой казва: Защо страданията идват все до моята глава?
В този смисъл страданието е голяма двойка.
Изобщо, двойката е число на противоречия. Със страданията Господ казва на човека: Ти си способен да разрешиш трудните задачи в своя живот. Човек може да разреши правилно своите задачи, когато слънцето на неговия живот никога не залязва. Залязва ли неговото слънце, той непременно ще направи поне една малка погрешка.
към беседата >>
Наистина, те са работили с милиони години върху създаването на този свят, тъй щото грешките, които са допуснали, са съвсем малки.
Дойде ли човек до това положение да се слее със своята душа, ще му дадат възможност да създава, да твори. Ще му кажат: Хайде сега, направи един свят, какъвто ти искаш, дето слънцето да залязва и да изгрява, или да изгрява, без да залязва. Ще кажете: Възможно ли е Бог да предостави на човека сила и власт да създава светове и системи? – Възможно е, защото и без това светът, в който сега живеем, е създаден от ангели, вследствие на което и в него виждаме известни дефекти. Тия ангели, макар и да са работили по всичките правила на висшата математика, все пак са допуснали известни погрешки, които и до днес изправят.
Наистина, те са работили с милиони години върху създаването на този свят, тъй щото грешките, които са допуснали, са съвсем малки.
Например, когато слънцето се завърти сто милиона пъти около себе си, забелязва се само едно изключение. Същото нещо се забелязва и в движението на земята, както и в движението на човека: когато земята, както и човекът се завъртят сто милиона пъти около себе си, забелязва се едно изключение от правилния ход на тяхното движение. Великото и красивото се заключава именно в това изключение, понеже в него едновременно става повдигането и падането на човека.
към беседата >>
Изобщо, двойката е число на противоречия.
Често хората се натъкват на ред противоречия. Някой казва: Защо страданията идват все до моята глава? В този смисъл страданието е голяма двойка.
Изобщо, двойката е число на противоречия.
Със страданията Господ казва на човека: Ти си способен да разрешиш трудните задачи в своя живот. Човек може да разреши правилно своите задачи, когато слънцето на неговия живот никога не залязва. Залязва ли неговото слънце, той непременно ще направи поне една малка погрешка.
към беседата >>
Например, когато слънцето се завърти сто милиона пъти около себе си, забелязва се само едно изключение.
Ще му кажат: Хайде сега, направи един свят, какъвто ти искаш, дето слънцето да залязва и да изгрява, или да изгрява, без да залязва. Ще кажете: Възможно ли е Бог да предостави на човека сила и власт да създава светове и системи? – Възможно е, защото и без това светът, в който сега живеем, е създаден от ангели, вследствие на което и в него виждаме известни дефекти. Тия ангели, макар и да са работили по всичките правила на висшата математика, все пак са допуснали известни погрешки, които и до днес изправят. Наистина, те са работили с милиони години върху създаването на този свят, тъй щото грешките, които са допуснали, са съвсем малки.
Например, когато слънцето се завърти сто милиона пъти около себе си, забелязва се само едно изключение.
Същото нещо се забелязва и в движението на земята, както и в движението на човека: когато земята, както и човекът се завъртят сто милиона пъти около себе си, забелязва се едно изключение от правилния ход на тяхното движение. Великото и красивото се заключава именно в това изключение, понеже в него едновременно става повдигането и падането на човека.
към беседата >>
Със страданията Господ казва на човека: Ти си способен да разрешиш трудните задачи в своя живот.
Често хората се натъкват на ред противоречия. Някой казва: Защо страданията идват все до моята глава? В този смисъл страданието е голяма двойка. Изобщо, двойката е число на противоречия.
Със страданията Господ казва на човека: Ти си способен да разрешиш трудните задачи в своя живот.
Човек може да разреши правилно своите задачи, когато слънцето на неговия живот никога не залязва. Залязва ли неговото слънце, той непременно ще направи поне една малка погрешка.
към беседата >>
Същото нещо се забелязва и в движението на земята, както и в движението на човека: когато земята, както и човекът се завъртят сто милиона пъти около себе си, забелязва се едно изключение от правилния ход на тяхното движение.
Ще кажете: Възможно ли е Бог да предостави на човека сила и власт да създава светове и системи? – Възможно е, защото и без това светът, в който сега живеем, е създаден от ангели, вследствие на което и в него виждаме известни дефекти. Тия ангели, макар и да са работили по всичките правила на висшата математика, все пак са допуснали известни погрешки, които и до днес изправят. Наистина, те са работили с милиони години върху създаването на този свят, тъй щото грешките, които са допуснали, са съвсем малки. Например, когато слънцето се завърти сто милиона пъти около себе си, забелязва се само едно изключение.
Същото нещо се забелязва и в движението на земята, както и в движението на човека: когато земята, както и човекът се завъртят сто милиона пъти около себе си, забелязва се едно изключение от правилния ход на тяхното движение.
Великото и красивото се заключава именно в това изключение, понеже в него едновременно става повдигането и падането на човека.
към беседата >>
Човек може да разреши правилно своите задачи, когато слънцето на неговия живот никога не залязва.
Често хората се натъкват на ред противоречия. Някой казва: Защо страданията идват все до моята глава? В този смисъл страданието е голяма двойка. Изобщо, двойката е число на противоречия. Със страданията Господ казва на човека: Ти си способен да разрешиш трудните задачи в своя живот.
Човек може да разреши правилно своите задачи, когато слънцето на неговия живот никога не залязва.
Залязва ли неговото слънце, той непременно ще направи поне една малка погрешка.
към беседата >>
Великото и красивото се заключава именно в това изключение, понеже в него едновременно става повдигането и падането на човека.
– Възможно е, защото и без това светът, в който сега живеем, е създаден от ангели, вследствие на което и в него виждаме известни дефекти. Тия ангели, макар и да са работили по всичките правила на висшата математика, все пак са допуснали известни погрешки, които и до днес изправят. Наистина, те са работили с милиони години върху създаването на този свят, тъй щото грешките, които са допуснали, са съвсем малки. Например, когато слънцето се завърти сто милиона пъти около себе си, забелязва се само едно изключение. Същото нещо се забелязва и в движението на земята, както и в движението на човека: когато земята, както и човекът се завъртят сто милиона пъти около себе си, забелязва се едно изключение от правилния ход на тяхното движение.
Великото и красивото се заключава именно в това изключение, понеже в него едновременно става повдигането и падането на човека.
към беседата >>
Залязва ли неговото слънце, той непременно ще направи поне една малка погрешка.
Някой казва: Защо страданията идват все до моята глава? В този смисъл страданието е голяма двойка. Изобщо, двойката е число на противоречия. Със страданията Господ казва на човека: Ти си способен да разрешиш трудните задачи в своя живот. Човек може да разреши правилно своите задачи, когато слънцето на неговия живот никога не залязва.
Залязва ли неговото слънце, той непременно ще направи поне една малка погрешка.
към беседата >>
„Слънцето не ще зайде веч“.
„Слънцето не ще зайде веч“.
Докато слънцето изгрява и залязва, дотогава всякога ще съществуват две възможности за ума: да се развива, да придобива известна интелигентност, след време да я загуби. Вземете, например, как човек постепенно се развива от дете до зряла възраст: най-ранната си възраст детето се развива по малко, после, колкото расте, то се развива все повече и повече и като дойде в средната си възраст, човек достига най-високата точка на своето развитие; и най-после, колкото повече преминава тази възраст и отива към старост, неговата интелигентност като че се губи някъде. И тогава, за такъв човек всички казват, че е оглупял нещо. Този стар човек не е оглупял, но енергията, която е причина за неговата интелигентност, се оттегля някъде.
към беседата >>
Казвам: При сегашната култура всеки трябва да самовъзпитава своя ум.
Казвам: При сегашната култура всеки трябва да самовъзпитава своя ум.
Как може да се постигне това? Като се занимава човек с всичко, което той обича. Като изучавате митологията на старите гръцки богове, вие виждате, че хората са олицетворявали в тях разни човешки образи, със свойствени тям качества и достойнства. Евреите, например, са приемали, че съществуват 22 богове, както са имали и 22 букви в своята азбука. От тях 12 съставляват предверието на небето, а останалите - богове и богини, значи, между тях имало и жени, живеят на земята като хора, раждат се и прераждат се, имат синове и дъщери, спорят помежду си, при които спорове по-силните взимат надмощие над по-слабите и т. н.
към беседата >>
Докато слънцето изгрява и залязва, дотогава всякога ще съществуват две възможности за ума: да се развива, да придобива известна интелигентност, след време да я загуби.
„Слънцето не ще зайде веч“.
Докато слънцето изгрява и залязва, дотогава всякога ще съществуват две възможности за ума: да се развива, да придобива известна интелигентност, след време да я загуби.
Вземете, например, как човек постепенно се развива от дете до зряла възраст: най-ранната си възраст детето се развива по малко, после, колкото расте, то се развива все повече и повече и като дойде в средната си възраст, човек достига най-високата точка на своето развитие; и най-после, колкото повече преминава тази възраст и отива към старост, неговата интелигентност като че се губи някъде. И тогава, за такъв човек всички казват, че е оглупял нещо. Този стар човек не е оглупял, но енергията, която е причина за неговата интелигентност, се оттегля някъде.
към беседата >>
Как може да се постигне това?
Казвам: При сегашната култура всеки трябва да самовъзпитава своя ум.
Как може да се постигне това?
Като се занимава човек с всичко, което той обича. Като изучавате митологията на старите гръцки богове, вие виждате, че хората са олицетворявали в тях разни човешки образи, със свойствени тям качества и достойнства. Евреите, например, са приемали, че съществуват 22 богове, както са имали и 22 букви в своята азбука. От тях 12 съставляват предверието на небето, а останалите - богове и богини, значи, между тях имало и жени, живеят на земята като хора, раждат се и прераждат се, имат синове и дъщери, спорят помежду си, при които спорове по-силните взимат надмощие над по-слабите и т. н. Такива са били понятията на старите хора за боговете, но това са детински схващания.
към беседата >>
Вземете, например, как човек постепенно се развива от дете до зряла възраст: най-ранната си възраст детето се развива по малко, после, колкото расте, то се развива все повече и повече и като дойде в средната си възраст, човек достига най-високата точка на своето развитие; и най-после, колкото повече преминава тази възраст и отива към старост, неговата интелигентност като че се губи някъде.
„Слънцето не ще зайде веч“. Докато слънцето изгрява и залязва, дотогава всякога ще съществуват две възможности за ума: да се развива, да придобива известна интелигентност, след време да я загуби.
Вземете, например, как човек постепенно се развива от дете до зряла възраст: най-ранната си възраст детето се развива по малко, после, колкото расте, то се развива все повече и повече и като дойде в средната си възраст, човек достига най-високата точка на своето развитие; и най-после, колкото повече преминава тази възраст и отива към старост, неговата интелигентност като че се губи някъде.
И тогава, за такъв човек всички казват, че е оглупял нещо. Този стар човек не е оглупял, но енергията, която е причина за неговата интелигентност, се оттегля някъде.
към беседата >>
Като се занимава човек с всичко, което той обича.
Казвам: При сегашната култура всеки трябва да самовъзпитава своя ум. Как може да се постигне това?
Като се занимава човек с всичко, което той обича.
Като изучавате митологията на старите гръцки богове, вие виждате, че хората са олицетворявали в тях разни човешки образи, със свойствени тям качества и достойнства. Евреите, например, са приемали, че съществуват 22 богове, както са имали и 22 букви в своята азбука. От тях 12 съставляват предверието на небето, а останалите - богове и богини, значи, между тях имало и жени, живеят на земята като хора, раждат се и прераждат се, имат синове и дъщери, спорят помежду си, при които спорове по-силните взимат надмощие над по-слабите и т. н. Такива са били понятията на старите хора за боговете, но това са детински схващания. Те показват, че човек, в своето първобитно развитие, е подигнал [издигнал?
към беседата >>
И тогава, за такъв човек всички казват, че е оглупял нещо.
„Слънцето не ще зайде веч“. Докато слънцето изгрява и залязва, дотогава всякога ще съществуват две възможности за ума: да се развива, да придобива известна интелигентност, след време да я загуби. Вземете, например, как човек постепенно се развива от дете до зряла възраст: най-ранната си възраст детето се развива по малко, после, колкото расте, то се развива все повече и повече и като дойде в средната си възраст, човек достига най-високата точка на своето развитие; и най-после, колкото повече преминава тази възраст и отива към старост, неговата интелигентност като че се губи някъде.
И тогава, за такъв човек всички казват, че е оглупял нещо.
Този стар човек не е оглупял, но енергията, която е причина за неговата интелигентност, се оттегля някъде.
към беседата >>
Като изучавате митологията на старите гръцки богове, вие виждате, че хората са олицетворявали в тях разни човешки образи, със свойствени тям качества и достойнства.
Казвам: При сегашната култура всеки трябва да самовъзпитава своя ум. Как може да се постигне това? Като се занимава човек с всичко, което той обича.
Като изучавате митологията на старите гръцки богове, вие виждате, че хората са олицетворявали в тях разни човешки образи, със свойствени тям качества и достойнства.
Евреите, например, са приемали, че съществуват 22 богове, както са имали и 22 букви в своята азбука. От тях 12 съставляват предверието на небето, а останалите - богове и богини, значи, между тях имало и жени, живеят на земята като хора, раждат се и прераждат се, имат синове и дъщери, спорят помежду си, при които спорове по-силните взимат надмощие над по-слабите и т. н. Такива са били понятията на старите хора за боговете, но това са детински схващания. Те показват, че човек, в своето първобитно развитие, е подигнал [издигнал? ] своя близък в божество.
към беседата >>
3.
Възможни постижения
,
ООК
, София, 2.3.1927г.,
И царски синове да сте, ще съблечете своята мантия и ще уповавате не на царската кръв, но на своя ум и на своето сърце.
Когато влезете в Школата, първото нещо, което се изисква от вас, е смирение и послушание.
И царски синове да сте, ще съблечете своята мантия и ще уповавате не на царската кръв, но на своя ум и на своето сърце.
Ще работите за развиването на ума и на сърцето си. Каквито вярвания сте имали до това време, ще ги оставите настрана. За вас са важни умът и сърцето ви. Те са капиталът, с който ще разполагате, като ученици. Каква философия сте имали до това време, или какво верую, това са стари работи, които за времето си са имали значение.
към беседата >>
Когато при пеенето искаме да изразим дълбочина и устойчивост в чувствата, служим си с басовите тонове.
Изпейте сега упражнението „Давай, давай“, с движения. Когато между думите и движенията има съответствие, мисълта се усилва. Силните мисли, чувства и постъпки са високи върхове.
Когато при пеенето искаме да изразим дълбочина и устойчивост в чувствата, служим си с басовите тонове.
Високите тонове не са толкова устойчиви. Ниските тонове представляват дървета с дебели клони, които издържат при всякакви условия в живота. Високите тонове пък са нежни дървета, с тънки, деликатни клончета, които не са пригодени за действителния живот. Изпейте сега упражнението „Любов ме чиста озари“. Първо я изпейте с ниски тонове, както мъж би я пял, а после – с високи тонове, както жена би я пяла.
към беседата >>
Ще работите за развиването на ума и на сърцето си.
Когато влезете в Школата, първото нещо, което се изисква от вас, е смирение и послушание. И царски синове да сте, ще съблечете своята мантия и ще уповавате не на царската кръв, но на своя ум и на своето сърце.
Ще работите за развиването на ума и на сърцето си.
Каквито вярвания сте имали до това време, ще ги оставите настрана. За вас са важни умът и сърцето ви. Те са капиталът, с който ще разполагате, като ученици. Каква философия сте имали до това време, или какво верую, това са стари работи, които за времето си са имали значение. Днес тия неща ще останат назад, като тор, върху който ще израсте нова философия, ново верую.
към беседата >>
Високите тонове не са толкова устойчиви.
Изпейте сега упражнението „Давай, давай“, с движения. Когато между думите и движенията има съответствие, мисълта се усилва. Силните мисли, чувства и постъпки са високи върхове. Когато при пеенето искаме да изразим дълбочина и устойчивост в чувствата, служим си с басовите тонове.
Високите тонове не са толкова устойчиви.
Ниските тонове представляват дървета с дебели клони, които издържат при всякакви условия в живота. Високите тонове пък са нежни дървета, с тънки, деликатни клончета, които не са пригодени за действителния живот. Изпейте сега упражнението „Любов ме чиста озари“. Първо я изпейте с ниски тонове, както мъж би я пял, а после – с високи тонове, както жена би я пяла. Защо човек не може да пее хубаво?
към беседата >>
Каквито вярвания сте имали до това време, ще ги оставите настрана.
Когато влезете в Школата, първото нещо, което се изисква от вас, е смирение и послушание. И царски синове да сте, ще съблечете своята мантия и ще уповавате не на царската кръв, но на своя ум и на своето сърце. Ще работите за развиването на ума и на сърцето си.
Каквито вярвания сте имали до това време, ще ги оставите настрана.
За вас са важни умът и сърцето ви. Те са капиталът, с който ще разполагате, като ученици. Каква философия сте имали до това време, или какво верую, това са стари работи, които за времето си са имали значение. Днес тия неща ще останат назад, като тор, върху който ще израсте нова философия, ново верую. За дадения случай са важни вашият ум и вашето сърце.
към беседата >>
Ниските тонове представляват дървета с дебели клони, които издържат при всякакви условия в живота.
Изпейте сега упражнението „Давай, давай“, с движения. Когато между думите и движенията има съответствие, мисълта се усилва. Силните мисли, чувства и постъпки са високи върхове. Когато при пеенето искаме да изразим дълбочина и устойчивост в чувствата, служим си с басовите тонове. Високите тонове не са толкова устойчиви.
Ниските тонове представляват дървета с дебели клони, които издържат при всякакви условия в живота.
Високите тонове пък са нежни дървета, с тънки, деликатни клончета, които не са пригодени за действителния живот. Изпейте сега упражнението „Любов ме чиста озари“. Първо я изпейте с ниски тонове, както мъж би я пял, а после – с високи тонове, както жена би я пяла. Защо човек не може да пее хубаво? Защото умът и сърцето му не са свободни.
към беседата >>
За вас са важни умът и сърцето ви.
Когато влезете в Школата, първото нещо, което се изисква от вас, е смирение и послушание. И царски синове да сте, ще съблечете своята мантия и ще уповавате не на царската кръв, но на своя ум и на своето сърце. Ще работите за развиването на ума и на сърцето си. Каквито вярвания сте имали до това време, ще ги оставите настрана.
За вас са важни умът и сърцето ви.
Те са капиталът, с който ще разполагате, като ученици. Каква философия сте имали до това време, или какво верую, това са стари работи, които за времето си са имали значение. Днес тия неща ще останат назад, като тор, върху който ще израсте нова философия, ново верую. За дадения случай са важни вашият ум и вашето сърце. Кой учен какво е казал, това е стара работа.
към беседата >>
Високите тонове пък са нежни дървета, с тънки, деликатни клончета, които не са пригодени за действителния живот.
Когато между думите и движенията има съответствие, мисълта се усилва. Силните мисли, чувства и постъпки са високи върхове. Когато при пеенето искаме да изразим дълбочина и устойчивост в чувствата, служим си с басовите тонове. Високите тонове не са толкова устойчиви. Ниските тонове представляват дървета с дебели клони, които издържат при всякакви условия в живота.
Високите тонове пък са нежни дървета, с тънки, деликатни клончета, които не са пригодени за действителния живот.
Изпейте сега упражнението „Любов ме чиста озари“. Първо я изпейте с ниски тонове, както мъж би я пял, а после – с високи тонове, както жена би я пяла. Защо човек не може да пее хубаво? Защото умът и сърцето му не са свободни. Ако иска да пее хубаво, той трябва да бъде съвършен.
към беседата >>
Те са капиталът, с който ще разполагате, като ученици.
Когато влезете в Школата, първото нещо, което се изисква от вас, е смирение и послушание. И царски синове да сте, ще съблечете своята мантия и ще уповавате не на царската кръв, но на своя ум и на своето сърце. Ще работите за развиването на ума и на сърцето си. Каквито вярвания сте имали до това време, ще ги оставите настрана. За вас са важни умът и сърцето ви.
Те са капиталът, с който ще разполагате, като ученици.
Каква философия сте имали до това време, или какво верую, това са стари работи, които за времето си са имали значение. Днес тия неща ще останат назад, като тор, върху който ще израсте нова философия, ново верую. За дадения случай са важни вашият ум и вашето сърце. Кой учен какво е казал, това е стара работа. Какво казват новите учени, това е важно за вас.
към беседата >>
Изпейте сега упражнението „Любов ме чиста озари“.
Силните мисли, чувства и постъпки са високи върхове. Когато при пеенето искаме да изразим дълбочина и устойчивост в чувствата, служим си с басовите тонове. Високите тонове не са толкова устойчиви. Ниските тонове представляват дървета с дебели клони, които издържат при всякакви условия в живота. Високите тонове пък са нежни дървета, с тънки, деликатни клончета, които не са пригодени за действителния живот.
Изпейте сега упражнението „Любов ме чиста озари“.
Първо я изпейте с ниски тонове, както мъж би я пял, а после – с високи тонове, както жена би я пяла. Защо човек не може да пее хубаво? Защото умът и сърцето му не са свободни. Ако иска да пее хубаво, той трябва да бъде съвършен. Когато умът и сърцето на човека не са свободни, неговото съзнание се натъква на влиянието на вълчите вълни, които му препятстват да пее хубаво.
към беседата >>
Каква философия сте имали до това време, или какво верую, това са стари работи, които за времето си са имали значение.
И царски синове да сте, ще съблечете своята мантия и ще уповавате не на царската кръв, но на своя ум и на своето сърце. Ще работите за развиването на ума и на сърцето си. Каквито вярвания сте имали до това време, ще ги оставите настрана. За вас са важни умът и сърцето ви. Те са капиталът, с който ще разполагате, като ученици.
Каква философия сте имали до това време, или какво верую, това са стари работи, които за времето си са имали значение.
Днес тия неща ще останат назад, като тор, върху който ще израсте нова философия, ново верую. За дадения случай са важни вашият ум и вашето сърце. Кой учен какво е казал, това е стара работа. Какво казват новите учени, това е важно за вас. То не значи, че съвършено ще се откажете от старото.
към беседата >>
Първо я изпейте с ниски тонове, както мъж би я пял, а после – с високи тонове, както жена би я пяла.
Когато при пеенето искаме да изразим дълбочина и устойчивост в чувствата, служим си с басовите тонове. Високите тонове не са толкова устойчиви. Ниските тонове представляват дървета с дебели клони, които издържат при всякакви условия в живота. Високите тонове пък са нежни дървета, с тънки, деликатни клончета, които не са пригодени за действителния живот. Изпейте сега упражнението „Любов ме чиста озари“.
Първо я изпейте с ниски тонове, както мъж би я пял, а после – с високи тонове, както жена би я пяла.
Защо човек не може да пее хубаво? Защото умът и сърцето му не са свободни. Ако иска да пее хубаво, той трябва да бъде съвършен. Когато умът и сърцето на човека не са свободни, неговото съзнание се натъква на влиянието на вълчите вълни, които му препятстват да пее хубаво. Пък и другите, като го слушат да пее, ще кажат: „И той ли се намери сега да пее?
към беседата >>
Днес тия неща ще останат назад, като тор, върху който ще израсте нова философия, ново верую.
Ще работите за развиването на ума и на сърцето си. Каквито вярвания сте имали до това време, ще ги оставите настрана. За вас са важни умът и сърцето ви. Те са капиталът, с който ще разполагате, като ученици. Каква философия сте имали до това време, или какво верую, това са стари работи, които за времето си са имали значение.
Днес тия неща ще останат назад, като тор, върху който ще израсте нова философия, ново верую.
За дадения случай са важни вашият ум и вашето сърце. Кой учен какво е казал, това е стара работа. Какво казват новите учени, това е важно за вас. То не значи, че съвършено ще се откажете от старото. Ще държите и старото, но към новото ще се стремите.
към беседата >>
Защо човек не може да пее хубаво?
Високите тонове не са толкова устойчиви. Ниските тонове представляват дървета с дебели клони, които издържат при всякакви условия в живота. Високите тонове пък са нежни дървета, с тънки, деликатни клончета, които не са пригодени за действителния живот. Изпейте сега упражнението „Любов ме чиста озари“. Първо я изпейте с ниски тонове, както мъж би я пял, а после – с високи тонове, както жена би я пяла.
Защо човек не може да пее хубаво?
Защото умът и сърцето му не са свободни. Ако иска да пее хубаво, той трябва да бъде съвършен. Когато умът и сърцето на човека не са свободни, неговото съзнание се натъква на влиянието на вълчите вълни, които му препятстват да пее хубаво. Пък и другите, като го слушат да пее, ще кажат: „И той ли се намери сега да пее? “ Който иска да пее хубаво, той трябва да бъде вътрешно свободен, да се радва, че пее.
към беседата >>
За дадения случай са важни вашият ум и вашето сърце.
Каквито вярвания сте имали до това време, ще ги оставите настрана. За вас са важни умът и сърцето ви. Те са капиталът, с който ще разполагате, като ученици. Каква философия сте имали до това време, или какво верую, това са стари работи, които за времето си са имали значение. Днес тия неща ще останат назад, като тор, върху който ще израсте нова философия, ново верую.
За дадения случай са важни вашият ум и вашето сърце.
Кой учен какво е казал, това е стара работа. Какво казват новите учени, това е важно за вас. То не значи, че съвършено ще се откажете от старото. Ще държите и старото, но към новото ще се стремите.
към беседата >>
Защото умът и сърцето му не са свободни.
Ниските тонове представляват дървета с дебели клони, които издържат при всякакви условия в живота. Високите тонове пък са нежни дървета, с тънки, деликатни клончета, които не са пригодени за действителния живот. Изпейте сега упражнението „Любов ме чиста озари“. Първо я изпейте с ниски тонове, както мъж би я пял, а после – с високи тонове, както жена би я пяла. Защо човек не може да пее хубаво?
Защото умът и сърцето му не са свободни.
Ако иска да пее хубаво, той трябва да бъде съвършен. Когато умът и сърцето на човека не са свободни, неговото съзнание се натъква на влиянието на вълчите вълни, които му препятстват да пее хубаво. Пък и другите, като го слушат да пее, ще кажат: „И той ли се намери сега да пее? “ Който иска да пее хубаво, той трябва да бъде вътрешно свободен, да се радва, че пее. Ако видите някоя стара сестра или стар брат да пее, вие ще се смеете.
към беседата >>
Кой учен какво е казал, това е стара работа.
За вас са важни умът и сърцето ви. Те са капиталът, с който ще разполагате, като ученици. Каква философия сте имали до това време, или какво верую, това са стари работи, които за времето си са имали значение. Днес тия неща ще останат назад, като тор, върху който ще израсте нова философия, ново верую. За дадения случай са важни вашият ум и вашето сърце.
Кой учен какво е казал, това е стара работа.
Какво казват новите учени, това е важно за вас. То не значи, че съвършено ще се откажете от старото. Ще държите и старото, но към новото ще се стремите.
към беседата >>
Ако иска да пее хубаво, той трябва да бъде съвършен.
Високите тонове пък са нежни дървета, с тънки, деликатни клончета, които не са пригодени за действителния живот. Изпейте сега упражнението „Любов ме чиста озари“. Първо я изпейте с ниски тонове, както мъж би я пял, а после – с високи тонове, както жена би я пяла. Защо човек не може да пее хубаво? Защото умът и сърцето му не са свободни.
Ако иска да пее хубаво, той трябва да бъде съвършен.
Когато умът и сърцето на човека не са свободни, неговото съзнание се натъква на влиянието на вълчите вълни, които му препятстват да пее хубаво. Пък и другите, като го слушат да пее, ще кажат: „И той ли се намери сега да пее? “ Който иска да пее хубаво, той трябва да бъде вътрешно свободен, да се радва, че пее. Ако видите някоя стара сестра или стар брат да пее, вие ще се смеете. За пеенето смях няма.
към беседата >>
Какво казват новите учени, това е важно за вас.
Те са капиталът, с който ще разполагате, като ученици. Каква философия сте имали до това време, или какво верую, това са стари работи, които за времето си са имали значение. Днес тия неща ще останат назад, като тор, върху който ще израсте нова философия, ново верую. За дадения случай са важни вашият ум и вашето сърце. Кой учен какво е казал, това е стара работа.
Какво казват новите учени, това е важно за вас.
То не значи, че съвършено ще се откажете от старото. Ще държите и старото, но към новото ще се стремите.
към беседата >>
Когато умът и сърцето на човека не са свободни, неговото съзнание се натъква на влиянието на вълчите вълни, които му препятстват да пее хубаво.
Изпейте сега упражнението „Любов ме чиста озари“. Първо я изпейте с ниски тонове, както мъж би я пял, а после – с високи тонове, както жена би я пяла. Защо човек не може да пее хубаво? Защото умът и сърцето му не са свободни. Ако иска да пее хубаво, той трябва да бъде съвършен.
Когато умът и сърцето на човека не са свободни, неговото съзнание се натъква на влиянието на вълчите вълни, които му препятстват да пее хубаво.
Пък и другите, като го слушат да пее, ще кажат: „И той ли се намери сега да пее? “ Който иска да пее хубаво, той трябва да бъде вътрешно свободен, да се радва, че пее. Ако видите някоя стара сестра или стар брат да пее, вие ще се смеете. За пеенето смях няма. Който се смее, който се радва, само той може да пее.
към беседата >>
То не значи, че съвършено ще се откажете от старото.
Каква философия сте имали до това време, или какво верую, това са стари работи, които за времето си са имали значение. Днес тия неща ще останат назад, като тор, върху който ще израсте нова философия, ново верую. За дадения случай са важни вашият ум и вашето сърце. Кой учен какво е казал, това е стара работа. Какво казват новите учени, това е важно за вас.
То не значи, че съвършено ще се откажете от старото.
Ще държите и старото, но към новото ще се стремите.
към беседата >>
Пък и другите, като го слушат да пее, ще кажат: „И той ли се намери сега да пее?
Първо я изпейте с ниски тонове, както мъж би я пял, а после – с високи тонове, както жена би я пяла. Защо човек не може да пее хубаво? Защото умът и сърцето му не са свободни. Ако иска да пее хубаво, той трябва да бъде съвършен. Когато умът и сърцето на човека не са свободни, неговото съзнание се натъква на влиянието на вълчите вълни, които му препятстват да пее хубаво.
Пък и другите, като го слушат да пее, ще кажат: „И той ли се намери сега да пее?
“ Който иска да пее хубаво, той трябва да бъде вътрешно свободен, да се радва, че пее. Ако видите някоя стара сестра или стар брат да пее, вие ще се смеете. За пеенето смях няма. Който се смее, който се радва, само той може да пее. Не е лесно човек да пее.
към беседата >>
Ще държите и старото, но към новото ще се стремите.
Днес тия неща ще останат назад, като тор, върху който ще израсте нова философия, ново верую. За дадения случай са важни вашият ум и вашето сърце. Кой учен какво е казал, това е стара работа. Какво казват новите учени, това е важно за вас. То не значи, че съвършено ще се откажете от старото.
Ще държите и старото, но към новото ще се стремите.
към беседата >>
“ Който иска да пее хубаво, той трябва да бъде вътрешно свободен, да се радва, че пее.
Защо човек не може да пее хубаво? Защото умът и сърцето му не са свободни. Ако иска да пее хубаво, той трябва да бъде съвършен. Когато умът и сърцето на човека не са свободни, неговото съзнание се натъква на влиянието на вълчите вълни, които му препятстват да пее хубаво. Пък и другите, като го слушат да пее, ще кажат: „И той ли се намери сега да пее?
“ Който иска да пее хубаво, той трябва да бъде вътрешно свободен, да се радва, че пее.
Ако видите някоя стара сестра или стар брат да пее, вие ще се смеете. За пеенето смях няма. Който се смее, който се радва, само той може да пее. Не е лесно човек да пее. Школуване, дисциплина се изисква, за да може човек да пее.
към беседата >>
Следователно, като ученици, обръщайте внимание на упражненията, те ще допринесат нещо за развитието ви.
Следователно, като ученици, обръщайте внимание на упражненията, те ще допринесат нещо за развитието ви.
Мнозина ще се откажат от упражненията под предлог, че са заети. Сестрите ще кажат, че имат да готвят; братята ще кажат, че са чиновници, учители, не могат да изпълняват задачата. Питам: Колко време се изисква за готвене? Според мене за един час може да се сготви едно ядене. Сестрите се оплакват, че много време им трябвало за пране.
към беседата >>
Ако видите някоя стара сестра или стар брат да пее, вие ще се смеете.
Защото умът и сърцето му не са свободни. Ако иска да пее хубаво, той трябва да бъде съвършен. Когато умът и сърцето на човека не са свободни, неговото съзнание се натъква на влиянието на вълчите вълни, които му препятстват да пее хубаво. Пък и другите, като го слушат да пее, ще кажат: „И той ли се намери сега да пее? “ Който иска да пее хубаво, той трябва да бъде вътрешно свободен, да се радва, че пее.
Ако видите някоя стара сестра или стар брат да пее, вие ще се смеете.
За пеенето смях няма. Който се смее, който се радва, само той може да пее. Не е лесно човек да пее. Школуване, дисциплина се изисква, за да може човек да пее. Колко години трябва да се упражнява човек, докато дойде до положение да контролира гърлото си, да пее, както иска, да развие мекота, магнетична сила в себе си!
към беседата >>
Мнозина ще се откажат от упражненията под предлог, че са заети.
Следователно, като ученици, обръщайте внимание на упражненията, те ще допринесат нещо за развитието ви.
Мнозина ще се откажат от упражненията под предлог, че са заети.
Сестрите ще кажат, че имат да готвят; братята ще кажат, че са чиновници, учители, не могат да изпълняват задачата. Питам: Колко време се изисква за готвене? Според мене за един час може да се сготви едно ядене. Сестрите се оплакват, че много време им трябвало за пране. Едно се изисква в работата, която вършите: разположение на сърцето и участие на ума.
към беседата >>
За пеенето смях няма.
Ако иска да пее хубаво, той трябва да бъде съвършен. Когато умът и сърцето на човека не са свободни, неговото съзнание се натъква на влиянието на вълчите вълни, които му препятстват да пее хубаво. Пък и другите, като го слушат да пее, ще кажат: „И той ли се намери сега да пее? “ Който иска да пее хубаво, той трябва да бъде вътрешно свободен, да се радва, че пее. Ако видите някоя стара сестра или стар брат да пее, вие ще се смеете.
За пеенето смях няма.
Който се смее, който се радва, само той може да пее. Не е лесно човек да пее. Школуване, дисциплина се изисква, за да може човек да пее. Колко години трябва да се упражнява човек, докато дойде до положение да контролира гърлото си, да пее, както иска, да развие мекота, магнетична сила в себе си! Който може да разбере и приложи законите на пеенето, той става отличен певец; който не може да разбере тия закони, той остава обикновен певец.
към беседата >>
Сестрите ще кажат, че имат да готвят; братята ще кажат, че са чиновници, учители, не могат да изпълняват задачата.
Следователно, като ученици, обръщайте внимание на упражненията, те ще допринесат нещо за развитието ви. Мнозина ще се откажат от упражненията под предлог, че са заети.
Сестрите ще кажат, че имат да готвят; братята ще кажат, че са чиновници, учители, не могат да изпълняват задачата.
Питам: Колко време се изисква за готвене? Според мене за един час може да се сготви едно ядене. Сестрите се оплакват, че много време им трябвало за пране. Едно се изисква в работата, която вършите: разположение на сърцето и участие на ума. При тези две условия работата ви ще върви успешно.
към беседата >>
Който се смее, който се радва, само той може да пее.
Когато умът и сърцето на човека не са свободни, неговото съзнание се натъква на влиянието на вълчите вълни, които му препятстват да пее хубаво. Пък и другите, като го слушат да пее, ще кажат: „И той ли се намери сега да пее? “ Който иска да пее хубаво, той трябва да бъде вътрешно свободен, да се радва, че пее. Ако видите някоя стара сестра или стар брат да пее, вие ще се смеете. За пеенето смях няма.
Който се смее, който се радва, само той може да пее.
Не е лесно човек да пее. Школуване, дисциплина се изисква, за да може човек да пее. Колко години трябва да се упражнява човек, докато дойде до положение да контролира гърлото си, да пее, както иска, да развие мекота, магнетична сила в себе си! Който може да разбере и приложи законите на пеенето, той става отличен певец; който не може да разбере тия закони, той остава обикновен певец. В съвременните песни няма съответствие между думите и тоновете, вследствие на което те не могат да произведат нужния ефект.
към беседата >>
Питам: Колко време се изисква за готвене?
Следователно, като ученици, обръщайте внимание на упражненията, те ще допринесат нещо за развитието ви. Мнозина ще се откажат от упражненията под предлог, че са заети. Сестрите ще кажат, че имат да готвят; братята ще кажат, че са чиновници, учители, не могат да изпълняват задачата.
Питам: Колко време се изисква за готвене?
Според мене за един час може да се сготви едно ядене. Сестрите се оплакват, че много време им трябвало за пране. Едно се изисква в работата, която вършите: разположение на сърцето и участие на ума. При тези две условия работата ви ще върви успешно. Съвременните хора работят много, придобиват малко; учат много, прилагат малко.
към беседата >>
Не е лесно човек да пее.
Пък и другите, като го слушат да пее, ще кажат: „И той ли се намери сега да пее? “ Който иска да пее хубаво, той трябва да бъде вътрешно свободен, да се радва, че пее. Ако видите някоя стара сестра или стар брат да пее, вие ще се смеете. За пеенето смях няма. Който се смее, който се радва, само той може да пее.
Не е лесно човек да пее.
Школуване, дисциплина се изисква, за да може човек да пее. Колко години трябва да се упражнява човек, докато дойде до положение да контролира гърлото си, да пее, както иска, да развие мекота, магнетична сила в себе си! Който може да разбере и приложи законите на пеенето, той става отличен певец; който не може да разбере тия закони, той остава обикновен певец. В съвременните песни няма съответствие между думите и тоновете, вследствие на което те не могат да произведат нужния ефект. Но и при това положение за предпочитане е човек да пее, отколкото да не пее.
към беседата >>
Според мене за един час може да се сготви едно ядене.
Следователно, като ученици, обръщайте внимание на упражненията, те ще допринесат нещо за развитието ви. Мнозина ще се откажат от упражненията под предлог, че са заети. Сестрите ще кажат, че имат да готвят; братята ще кажат, че са чиновници, учители, не могат да изпълняват задачата. Питам: Колко време се изисква за готвене?
Според мене за един час може да се сготви едно ядене.
Сестрите се оплакват, че много време им трябвало за пране. Едно се изисква в работата, която вършите: разположение на сърцето и участие на ума. При тези две условия работата ви ще върви успешно. Съвременните хора работят много, придобиват малко; учат много, прилагат малко. Някой казва, че прочел една голяма книга.
към беседата >>
Школуване, дисциплина се изисква, за да може човек да пее.
“ Който иска да пее хубаво, той трябва да бъде вътрешно свободен, да се радва, че пее. Ако видите някоя стара сестра или стар брат да пее, вие ще се смеете. За пеенето смях няма. Който се смее, който се радва, само той може да пее. Не е лесно човек да пее.
Школуване, дисциплина се изисква, за да може човек да пее.
Колко години трябва да се упражнява човек, докато дойде до положение да контролира гърлото си, да пее, както иска, да развие мекота, магнетична сила в себе си! Който може да разбере и приложи законите на пеенето, той става отличен певец; който не може да разбере тия закони, той остава обикновен певец. В съвременните песни няма съответствие между думите и тоновете, вследствие на което те не могат да произведат нужния ефект. Но и при това положение за предпочитане е човек да пее, отколкото да не пее.
към беседата >>
Сестрите се оплакват, че много време им трябвало за пране.
Следователно, като ученици, обръщайте внимание на упражненията, те ще допринесат нещо за развитието ви. Мнозина ще се откажат от упражненията под предлог, че са заети. Сестрите ще кажат, че имат да готвят; братята ще кажат, че са чиновници, учители, не могат да изпълняват задачата. Питам: Колко време се изисква за готвене? Според мене за един час може да се сготви едно ядене.
Сестрите се оплакват, че много време им трябвало за пране.
Едно се изисква в работата, която вършите: разположение на сърцето и участие на ума. При тези две условия работата ви ще върви успешно. Съвременните хора работят много, придобиват малко; учат много, прилагат малко. Някой казва, че прочел една голяма книга. Не е важно каква книга е прочел, но какво е останало в главата му.
към беседата >>
Колко години трябва да се упражнява човек, докато дойде до положение да контролира гърлото си, да пее, както иска, да развие мекота, магнетична сила в себе си!
Ако видите някоя стара сестра или стар брат да пее, вие ще се смеете. За пеенето смях няма. Който се смее, който се радва, само той може да пее. Не е лесно човек да пее. Школуване, дисциплина се изисква, за да може човек да пее.
Колко години трябва да се упражнява човек, докато дойде до положение да контролира гърлото си, да пее, както иска, да развие мекота, магнетична сила в себе си!
Който може да разбере и приложи законите на пеенето, той става отличен певец; който не може да разбере тия закони, той остава обикновен певец. В съвременните песни няма съответствие между думите и тоновете, вследствие на което те не могат да произведат нужния ефект. Но и при това положение за предпочитане е човек да пее, отколкото да не пее.
към беседата >>
Едно се изисква в работата, която вършите: разположение на сърцето и участие на ума.
Мнозина ще се откажат от упражненията под предлог, че са заети. Сестрите ще кажат, че имат да готвят; братята ще кажат, че са чиновници, учители, не могат да изпълняват задачата. Питам: Колко време се изисква за готвене? Според мене за един час може да се сготви едно ядене. Сестрите се оплакват, че много време им трябвало за пране.
Едно се изисква в работата, която вършите: разположение на сърцето и участие на ума.
При тези две условия работата ви ще върви успешно. Съвременните хора работят много, придобиват малко; учат много, прилагат малко. Някой казва, че прочел една голяма книга. Не е важно каква книга е прочел, но какво е останало в главата му. Ако той прочете тази голяма книга и не задържи нищо от нея, какво е придобил?
към беседата >>
Който може да разбере и приложи законите на пеенето, той става отличен певец; който не може да разбере тия закони, той остава обикновен певец.
За пеенето смях няма. Който се смее, който се радва, само той може да пее. Не е лесно човек да пее. Школуване, дисциплина се изисква, за да може човек да пее. Колко години трябва да се упражнява човек, докато дойде до положение да контролира гърлото си, да пее, както иска, да развие мекота, магнетична сила в себе си!
Който може да разбере и приложи законите на пеенето, той става отличен певец; който не може да разбере тия закони, той остава обикновен певец.
В съвременните песни няма съответствие между думите и тоновете, вследствие на което те не могат да произведат нужния ефект. Но и при това положение за предпочитане е човек да пее, отколкото да не пее.
към беседата >>
При тези две условия работата ви ще върви успешно.
Сестрите ще кажат, че имат да готвят; братята ще кажат, че са чиновници, учители, не могат да изпълняват задачата. Питам: Колко време се изисква за готвене? Според мене за един час може да се сготви едно ядене. Сестрите се оплакват, че много време им трябвало за пране. Едно се изисква в работата, която вършите: разположение на сърцето и участие на ума.
При тези две условия работата ви ще върви успешно.
Съвременните хора работят много, придобиват малко; учат много, прилагат малко. Някой казва, че прочел една голяма книга. Не е важно каква книга е прочел, но какво е останало в главата му. Ако той прочете тази голяма книга и не задържи нищо от нея, какво е придобил? Ще каже той, че трябва да я прочете няколко пъти, за да я запомни.
към беседата >>
В съвременните песни няма съответствие между думите и тоновете, вследствие на което те не могат да произведат нужния ефект.
Който се смее, който се радва, само той може да пее. Не е лесно човек да пее. Школуване, дисциплина се изисква, за да може човек да пее. Колко години трябва да се упражнява човек, докато дойде до положение да контролира гърлото си, да пее, както иска, да развие мекота, магнетична сила в себе си! Който може да разбере и приложи законите на пеенето, той става отличен певец; който не може да разбере тия закони, той остава обикновен певец.
В съвременните песни няма съответствие между думите и тоновете, вследствие на което те не могат да произведат нужния ефект.
Но и при това положение за предпочитане е човек да пее, отколкото да не пее.
към беседата >>
Съвременните хора работят много, придобиват малко; учат много, прилагат малко.
Питам: Колко време се изисква за готвене? Според мене за един час може да се сготви едно ядене. Сестрите се оплакват, че много време им трябвало за пране. Едно се изисква в работата, която вършите: разположение на сърцето и участие на ума. При тези две условия работата ви ще върви успешно.
Съвременните хора работят много, придобиват малко; учат много, прилагат малко.
Някой казва, че прочел една голяма книга. Не е важно каква книга е прочел, но какво е останало в главата му. Ако той прочете тази голяма книга и не задържи нищо от нея, какво е придобил? Ще каже той, че трябва да я прочете няколко пъти, за да я запомни. Питам: Колко време ще ви остане за другата работа, ако за да запомните няколко мисли от тази голяма книга, трябва да я прочетете няколко пъти?
към беседата >>
Но и при това положение за предпочитане е човек да пее, отколкото да не пее.
Не е лесно човек да пее. Школуване, дисциплина се изисква, за да може човек да пее. Колко години трябва да се упражнява човек, докато дойде до положение да контролира гърлото си, да пее, както иска, да развие мекота, магнетична сила в себе си! Който може да разбере и приложи законите на пеенето, той става отличен певец; който не може да разбере тия закони, той остава обикновен певец. В съвременните песни няма съответствие между думите и тоновете, вследствие на което те не могат да произведат нужния ефект.
Но и при това положение за предпочитане е човек да пее, отколкото да не пее.
към беседата >>
Някой казва, че прочел една голяма книга.
Според мене за един час може да се сготви едно ядене. Сестрите се оплакват, че много време им трябвало за пране. Едно се изисква в работата, която вършите: разположение на сърцето и участие на ума. При тези две условия работата ви ще върви успешно. Съвременните хора работят много, придобиват малко; учат много, прилагат малко.
Някой казва, че прочел една голяма книга.
Не е важно каква книга е прочел, но какво е останало в главата му. Ако той прочете тази голяма книга и не задържи нищо от нея, какво е придобил? Ще каже той, че трябва да я прочете няколко пъти, за да я запомни. Питам: Колко време ще ви остане за другата работа, ако за да запомните няколко мисли от тази голяма книга, трябва да я прочетете няколко пъти?
към беседата >>
Не е важно каква книга е прочел, но какво е останало в главата му.
Сестрите се оплакват, че много време им трябвало за пране. Едно се изисква в работата, която вършите: разположение на сърцето и участие на ума. При тези две условия работата ви ще върви успешно. Съвременните хора работят много, придобиват малко; учат много, прилагат малко. Някой казва, че прочел една голяма книга.
Не е важно каква книга е прочел, но какво е останало в главата му.
Ако той прочете тази голяма книга и не задържи нищо от нея, какво е придобил? Ще каже той, че трябва да я прочете няколко пъти, за да я запомни. Питам: Колко време ще ви остане за другата работа, ако за да запомните няколко мисли от тази голяма книга, трябва да я прочетете няколко пъти?
към беседата >>
Ако той прочете тази голяма книга и не задържи нищо от нея, какво е придобил?
Едно се изисква в работата, която вършите: разположение на сърцето и участие на ума. При тези две условия работата ви ще върви успешно. Съвременните хора работят много, придобиват малко; учат много, прилагат малко. Някой казва, че прочел една голяма книга. Не е важно каква книга е прочел, но какво е останало в главата му.
Ако той прочете тази голяма книга и не задържи нищо от нея, какво е придобил?
Ще каже той, че трябва да я прочете няколко пъти, за да я запомни. Питам: Колко време ще ви остане за другата работа, ако за да запомните няколко мисли от тази голяма книга, трябва да я прочетете няколко пъти?
към беседата >>
Ще каже той, че трябва да я прочете няколко пъти, за да я запомни.
При тези две условия работата ви ще върви успешно. Съвременните хора работят много, придобиват малко; учат много, прилагат малко. Някой казва, че прочел една голяма книга. Не е важно каква книга е прочел, но какво е останало в главата му. Ако той прочете тази голяма книга и не задържи нищо от нея, какво е придобил?
Ще каже той, че трябва да я прочете няколко пъти, за да я запомни.
Питам: Колко време ще ви остане за другата работа, ако за да запомните няколко мисли от тази голяма книга, трябва да я прочетете няколко пъти?
към беседата >>
Питам: Колко време ще ви остане за другата работа, ако за да запомните няколко мисли от тази голяма книга, трябва да я прочетете няколко пъти?
Съвременните хора работят много, придобиват малко; учат много, прилагат малко. Някой казва, че прочел една голяма книга. Не е важно каква книга е прочел, но какво е останало в главата му. Ако той прочете тази голяма книга и не задържи нищо от нея, какво е придобил? Ще каже той, че трябва да я прочете няколко пъти, за да я запомни.
Питам: Колко време ще ви остане за другата работа, ако за да запомните няколко мисли от тази голяма книга, трябва да я прочетете няколко пъти?
към беседата >>
И тъй, стремете се към новия път, към новата насока в живота.
И тъй, стремете се към новия път, към новата насока в живота.
Ако нямате свободно време за тази работа, тогава използвайте поне онова време, което не знаете как да употребите. Обаче един ден ще разберете, че това време е най-добре използвано, защото ви е дало най-добри резултати. Един ден ще разберете, че това, което сте придобили в Школата, е истинска придобивка. Тогава ще имате възможност да сравните резултатите на работата си извън Школата и тия в Школата. Каквото вършите, вие сами трябва да бъдете доволни от него, да не кажете в себе си, че това са глупави работи.
към беседата >>
Ако нямате свободно време за тази работа, тогава използвайте поне онова време, което не знаете как да употребите.
И тъй, стремете се към новия път, към новата насока в живота.
Ако нямате свободно време за тази работа, тогава използвайте поне онова време, което не знаете как да употребите.
Обаче един ден ще разберете, че това време е най-добре използвано, защото ви е дало най-добри резултати. Един ден ще разберете, че това, което сте придобили в Школата, е истинска придобивка. Тогава ще имате възможност да сравните резултатите на работата си извън Школата и тия в Школата. Каквото вършите, вие сами трябва да бъдете доволни от него, да не кажете в себе си, че това са глупави работи. Според мене глупаво нещо е само онова, в което сърцето и умът не взимат участие.
към беседата >>
Обаче един ден ще разберете, че това време е най-добре използвано, защото ви е дало най-добри резултати.
И тъй, стремете се към новия път, към новата насока в живота. Ако нямате свободно време за тази работа, тогава използвайте поне онова време, което не знаете как да употребите.
Обаче един ден ще разберете, че това време е най-добре използвано, защото ви е дало най-добри резултати.
Един ден ще разберете, че това, което сте придобили в Школата, е истинска придобивка. Тогава ще имате възможност да сравните резултатите на работата си извън Школата и тия в Школата. Каквото вършите, вие сами трябва да бъдете доволни от него, да не кажете в себе си, че това са глупави работи. Според мене глупаво нещо е само онова, в което сърцето и умът не взимат участие. При това положение човек е принуден да върши онова, което другите му налагат.
към беседата >>
Един ден ще разберете, че това, което сте придобили в Школата, е истинска придобивка.
И тъй, стремете се към новия път, към новата насока в живота. Ако нямате свободно време за тази работа, тогава използвайте поне онова време, което не знаете как да употребите. Обаче един ден ще разберете, че това време е най-добре използвано, защото ви е дало най-добри резултати.
Един ден ще разберете, че това, което сте придобили в Школата, е истинска придобивка.
Тогава ще имате възможност да сравните резултатите на работата си извън Школата и тия в Школата. Каквото вършите, вие сами трябва да бъдете доволни от него, да не кажете в себе си, че това са глупави работи. Според мене глупаво нещо е само онова, в което сърцето и умът не взимат участие. При това положение човек е принуден да върши онова, което другите му налагат. За пример, поканват ви да отидете на представление; вътрешно вие нямате желание, обаче не искате да откажете на своите познати.
към беседата >>
Тогава ще имате възможност да сравните резултатите на работата си извън Школата и тия в Школата.
И тъй, стремете се към новия път, към новата насока в живота. Ако нямате свободно време за тази работа, тогава използвайте поне онова време, което не знаете как да употребите. Обаче един ден ще разберете, че това време е най-добре използвано, защото ви е дало най-добри резултати. Един ден ще разберете, че това, което сте придобили в Школата, е истинска придобивка.
Тогава ще имате възможност да сравните резултатите на работата си извън Школата и тия в Школата.
Каквото вършите, вие сами трябва да бъдете доволни от него, да не кажете в себе си, че това са глупави работи. Според мене глупаво нещо е само онова, в което сърцето и умът не взимат участие. При това положение човек е принуден да върши онова, което другите му налагат. За пример, поканват ви да отидете на представление; вътрешно вие нямате желание, обаче не искате да откажете на своите познати. Отивате на представлението, но се връщате недоволен, намирате, че сте направили нещо глупаво. Защо?
към беседата >>
Каквото вършите, вие сами трябва да бъдете доволни от него, да не кажете в себе си, че това са глупави работи.
И тъй, стремете се към новия път, към новата насока в живота. Ако нямате свободно време за тази работа, тогава използвайте поне онова време, което не знаете как да употребите. Обаче един ден ще разберете, че това време е най-добре използвано, защото ви е дало най-добри резултати. Един ден ще разберете, че това, което сте придобили в Школата, е истинска придобивка. Тогава ще имате възможност да сравните резултатите на работата си извън Школата и тия в Школата.
Каквото вършите, вие сами трябва да бъдете доволни от него, да не кажете в себе си, че това са глупави работи.
Според мене глупаво нещо е само онова, в което сърцето и умът не взимат участие. При това положение човек е принуден да върши онова, което другите му налагат. За пример, поканват ви да отидете на представление; вътрешно вие нямате желание, обаче не искате да откажете на своите познати. Отивате на представлението, но се връщате недоволен, намирате, че сте направили нещо глупаво. Защо? Защото програмата на невидимия свят за този ден е била съвсем друга.
към беседата >>
Според мене глупаво нещо е само онова, в което сърцето и умът не взимат участие.
Ако нямате свободно време за тази работа, тогава използвайте поне онова време, което не знаете как да употребите. Обаче един ден ще разберете, че това време е най-добре използвано, защото ви е дало най-добри резултати. Един ден ще разберете, че това, което сте придобили в Школата, е истинска придобивка. Тогава ще имате възможност да сравните резултатите на работата си извън Школата и тия в Школата. Каквото вършите, вие сами трябва да бъдете доволни от него, да не кажете в себе си, че това са глупави работи.
Според мене глупаво нещо е само онова, в което сърцето и умът не взимат участие.
При това положение човек е принуден да върши онова, което другите му налагат. За пример, поканват ви да отидете на представление; вътрешно вие нямате желание, обаче не искате да откажете на своите познати. Отивате на представлението, но се връщате недоволен, намирате, че сте направили нещо глупаво. Защо? Защото програмата на невидимия свят за този ден е била съвсем друга. Друго нещо се е изисквало от вас.
към беседата >>
При това положение човек е принуден да върши онова, което другите му налагат.
Обаче един ден ще разберете, че това време е най-добре използвано, защото ви е дало най-добри резултати. Един ден ще разберете, че това, което сте придобили в Школата, е истинска придобивка. Тогава ще имате възможност да сравните резултатите на работата си извън Школата и тия в Школата. Каквото вършите, вие сами трябва да бъдете доволни от него, да не кажете в себе си, че това са глупави работи. Според мене глупаво нещо е само онова, в което сърцето и умът не взимат участие.
При това положение човек е принуден да върши онова, което другите му налагат.
За пример, поканват ви да отидете на представление; вътрешно вие нямате желание, обаче не искате да откажете на своите познати. Отивате на представлението, но се връщате недоволен, намирате, че сте направили нещо глупаво. Защо? Защото програмата на невидимия свят за този ден е била съвсем друга. Друго нещо се е изисквало от вас. Времето, през което сте били в театъра, е съвпаднало със зададената ви задача от невидимия свят и вие не сте могли да я изпълните.
към беседата >>
За пример, поканват ви да отидете на представление; вътрешно вие нямате желание, обаче не искате да откажете на своите познати.
Един ден ще разберете, че това, което сте придобили в Школата, е истинска придобивка. Тогава ще имате възможност да сравните резултатите на работата си извън Школата и тия в Школата. Каквото вършите, вие сами трябва да бъдете доволни от него, да не кажете в себе си, че това са глупави работи. Според мене глупаво нещо е само онова, в което сърцето и умът не взимат участие. При това положение човек е принуден да върши онова, което другите му налагат.
За пример, поканват ви да отидете на представление; вътрешно вие нямате желание, обаче не искате да откажете на своите познати.
Отивате на представлението, но се връщате недоволен, намирате, че сте направили нещо глупаво. Защо? Защото програмата на невидимия свят за този ден е била съвсем друга. Друго нещо се е изисквало от вас. Времето, през което сте били в театъра, е съвпаднало със зададената ви задача от невидимия свят и вие не сте могли да я изпълните. Обикновено невидимият, духовният свят работи вечер, а на физическия свят се работи през деня.
към беседата >>
Отивате на представлението, но се връщате недоволен, намирате, че сте направили нещо глупаво. Защо?
Тогава ще имате възможност да сравните резултатите на работата си извън Школата и тия в Школата. Каквото вършите, вие сами трябва да бъдете доволни от него, да не кажете в себе си, че това са глупави работи. Според мене глупаво нещо е само онова, в което сърцето и умът не взимат участие. При това положение човек е принуден да върши онова, което другите му налагат. За пример, поканват ви да отидете на представление; вътрешно вие нямате желание, обаче не искате да откажете на своите познати.
Отивате на представлението, но се връщате недоволен, намирате, че сте направили нещо глупаво. Защо?
Защото програмата на невидимия свят за този ден е била съвсем друга. Друго нещо се е изисквало от вас. Времето, през което сте били в театъра, е съвпаднало със зададената ви задача от невидимия свят и вие не сте могли да я изпълните. Обикновено невидимият, духовният свят работи вечер, а на физическия свят се работи през деня. Добре е, ако човек може да работи едновременно и във физическия, и в духовния свят.
към беседата >>
Защото програмата на невидимия свят за този ден е била съвсем друга.
Каквото вършите, вие сами трябва да бъдете доволни от него, да не кажете в себе си, че това са глупави работи. Според мене глупаво нещо е само онова, в което сърцето и умът не взимат участие. При това положение човек е принуден да върши онова, което другите му налагат. За пример, поканват ви да отидете на представление; вътрешно вие нямате желание, обаче не искате да откажете на своите познати. Отивате на представлението, но се връщате недоволен, намирате, че сте направили нещо глупаво. Защо?
Защото програмата на невидимия свят за този ден е била съвсем друга.
Друго нещо се е изисквало от вас. Времето, през което сте били в театъра, е съвпаднало със зададената ви задача от невидимия свят и вие не сте могли да я изпълните. Обикновено невидимият, духовният свят работи вечер, а на физическия свят се работи през деня. Добре е, ако човек може да работи едновременно и във физическия, и в духовния свят. Ако някой отиде на концерт или на представление и през това време може да слуша и да върши своята духовна работа, нека отиде.
към беседата >>
Друго нещо се е изисквало от вас.
Според мене глупаво нещо е само онова, в което сърцето и умът не взимат участие. При това положение човек е принуден да върши онова, което другите му налагат. За пример, поканват ви да отидете на представление; вътрешно вие нямате желание, обаче не искате да откажете на своите познати. Отивате на представлението, но се връщате недоволен, намирате, че сте направили нещо глупаво. Защо? Защото програмата на невидимия свят за този ден е била съвсем друга.
Друго нещо се е изисквало от вас.
Времето, през което сте били в театъра, е съвпаднало със зададената ви задача от невидимия свят и вие не сте могли да я изпълните. Обикновено невидимият, духовният свят работи вечер, а на физическия свят се работи през деня. Добре е, ако човек може да работи едновременно и във физическия, и в духовния свят. Ако някой отиде на концерт или на представление и през това време може да слуша и да върши своята духовна работа, нека отиде. За вас е важно духовната работа да не страда.
към беседата >>
Времето, през което сте били в театъра, е съвпаднало със зададената ви задача от невидимия свят и вие не сте могли да я изпълните.
При това положение човек е принуден да върши онова, което другите му налагат. За пример, поканват ви да отидете на представление; вътрешно вие нямате желание, обаче не искате да откажете на своите познати. Отивате на представлението, но се връщате недоволен, намирате, че сте направили нещо глупаво. Защо? Защото програмата на невидимия свят за този ден е била съвсем друга. Друго нещо се е изисквало от вас.
Времето, през което сте били в театъра, е съвпаднало със зададената ви задача от невидимия свят и вие не сте могли да я изпълните.
Обикновено невидимият, духовният свят работи вечер, а на физическия свят се работи през деня. Добре е, ако човек може да работи едновременно и във физическия, и в духовния свят. Ако някой отиде на концерт или на представление и през това време може да слуша и да върши своята духовна работа, нека отиде. За вас е важно духовната работа да не страда. Каквото вършите, влагайте в него духовен елемент.
към беседата >>
Обикновено невидимият, духовният свят работи вечер, а на физическия свят се работи през деня.
За пример, поканват ви да отидете на представление; вътрешно вие нямате желание, обаче не искате да откажете на своите познати. Отивате на представлението, но се връщате недоволен, намирате, че сте направили нещо глупаво. Защо? Защото програмата на невидимия свят за този ден е била съвсем друга. Друго нещо се е изисквало от вас. Времето, през което сте били в театъра, е съвпаднало със зададената ви задача от невидимия свят и вие не сте могли да я изпълните.
Обикновено невидимият, духовният свят работи вечер, а на физическия свят се работи през деня.
Добре е, ако човек може да работи едновременно и във физическия, и в духовния свят. Ако някой отиде на концерт или на представление и през това време може да слуша и да върши своята духовна работа, нека отиде. За вас е важно духовната работа да не страда. Каквото вършите, влагайте в него духовен елемент. Според мене на първо място стои духовната работа, т.е.
към беседата >>
Добре е, ако човек може да работи едновременно и във физическия, и в духовния свят.
Отивате на представлението, но се връщате недоволен, намирате, че сте направили нещо глупаво. Защо? Защото програмата на невидимия свят за този ден е била съвсем друга. Друго нещо се е изисквало от вас. Времето, през което сте били в театъра, е съвпаднало със зададената ви задача от невидимия свят и вие не сте могли да я изпълните. Обикновено невидимият, духовният свят работи вечер, а на физическия свят се работи през деня.
Добре е, ако човек може да работи едновременно и във физическия, и в духовния свят.
Ако някой отиде на концерт или на представление и през това време може да слуша и да върши своята духовна работа, нека отиде. За вас е важно духовната работа да не страда. Каквото вършите, влагайте в него духовен елемент. Според мене на първо място стои духовната работа, т.е. работата за Бога, а после човешката, т.е.
към беседата >>
Ако някой отиде на концерт или на представление и през това време може да слуша и да върши своята духовна работа, нека отиде.
Защото програмата на невидимия свят за този ден е била съвсем друга. Друго нещо се е изисквало от вас. Времето, през което сте били в театъра, е съвпаднало със зададената ви задача от невидимия свят и вие не сте могли да я изпълните. Обикновено невидимият, духовният свят работи вечер, а на физическия свят се работи през деня. Добре е, ако човек може да работи едновременно и във физическия, и в духовния свят.
Ако някой отиде на концерт или на представление и през това време може да слуша и да върши своята духовна работа, нека отиде.
За вас е важно духовната работа да не страда. Каквото вършите, влагайте в него духовен елемент. Според мене на първо място стои духовната работа, т.е. работата за Бога, а после човешката, т.е. работата за себе си.
към беседата >>
За вас е важно духовната работа да не страда.
Друго нещо се е изисквало от вас. Времето, през което сте били в театъра, е съвпаднало със зададената ви задача от невидимия свят и вие не сте могли да я изпълните. Обикновено невидимият, духовният свят работи вечер, а на физическия свят се работи през деня. Добре е, ако човек може да работи едновременно и във физическия, и в духовния свят. Ако някой отиде на концерт или на представление и през това време може да слуша и да върши своята духовна работа, нека отиде.
За вас е важно духовната работа да не страда.
Каквото вършите, влагайте в него духовен елемент. Според мене на първо място стои духовната работа, т.е. работата за Бога, а после човешката, т.е. работата за себе си. Така гледам аз на работата, така трябва да гледате и вие.
към беседата >>
Каквото вършите, влагайте в него духовен елемент.
Времето, през което сте били в театъра, е съвпаднало със зададената ви задача от невидимия свят и вие не сте могли да я изпълните. Обикновено невидимият, духовният свят работи вечер, а на физическия свят се работи през деня. Добре е, ако човек може да работи едновременно и във физическия, и в духовния свят. Ако някой отиде на концерт или на представление и през това време може да слуша и да върши своята духовна работа, нека отиде. За вас е важно духовната работа да не страда.
Каквото вършите, влагайте в него духовен елемент.
Според мене на първо място стои духовната работа, т.е. работата за Бога, а после човешката, т.е. работата за себе си. Така гледам аз на работата, така трябва да гледате и вие.
към беседата >>
Според мене на първо място стои духовната работа, т.е.
Обикновено невидимият, духовният свят работи вечер, а на физическия свят се работи през деня. Добре е, ако човек може да работи едновременно и във физическия, и в духовния свят. Ако някой отиде на концерт или на представление и през това време може да слуша и да върши своята духовна работа, нека отиде. За вас е важно духовната работа да не страда. Каквото вършите, влагайте в него духовен елемент.
Според мене на първо място стои духовната работа, т.е.
работата за Бога, а после човешката, т.е. работата за себе си. Така гледам аз на работата, така трябва да гледате и вие.
към беседата >>
работата за Бога, а после човешката, т.е.
Добре е, ако човек може да работи едновременно и във физическия, и в духовния свят. Ако някой отиде на концерт или на представление и през това време може да слуша и да върши своята духовна работа, нека отиде. За вас е важно духовната работа да не страда. Каквото вършите, влагайте в него духовен елемент. Според мене на първо място стои духовната работа, т.е.
работата за Бога, а после човешката, т.е.
работата за себе си. Така гледам аз на работата, така трябва да гледате и вие.
към беседата >>
работата за себе си.
Ако някой отиде на концерт или на представление и през това време може да слуша и да върши своята духовна работа, нека отиде. За вас е важно духовната работа да не страда. Каквото вършите, влагайте в него духовен елемент. Според мене на първо място стои духовната работа, т.е. работата за Бога, а после човешката, т.е.
работата за себе си.
Така гледам аз на работата, така трябва да гледате и вие.
към беседата >>
Така гледам аз на работата, така трябва да гледате и вие.
За вас е важно духовната работа да не страда. Каквото вършите, влагайте в него духовен елемент. Според мене на първо място стои духовната работа, т.е. работата за Бога, а после човешката, т.е. работата за себе си.
Така гледам аз на работата, така трябва да гледате и вие.
към беседата >>
Сега, от упражнението, което ви дадох, трябва да извлечете мисълта, че имате свобода да говорите, колкото и каквото желаете, но същевременно трябва да следите колко от изказаните думи са на място.
Сега, от упражнението, което ви дадох, трябва да извлечете мисълта, че имате свобода да говорите, колкото и каквото желаете, но същевременно трябва да следите колко от изказаните думи са на място.
Казано е, че за всяка празна дума ще давате ответ. Един ден, като влезете в астралния свят, ще се намерите в чудо. Там ще ви дадат задача, да изброите колко думи сте изговорили през целия си живот и колко букви има във всяка дума. И най-после, ще ви заставят да проследите добрите и лошите последствия на всяка дума. Само по този начин ще пречистите живота си, ще отделите потребното от непотребното.
към беседата >>
Казано е, че за всяка празна дума ще давате ответ.
Сега, от упражнението, което ви дадох, трябва да извлечете мисълта, че имате свобода да говорите, колкото и каквото желаете, но същевременно трябва да следите колко от изказаните думи са на място.
Казано е, че за всяка празна дума ще давате ответ.
Един ден, като влезете в астралния свят, ще се намерите в чудо. Там ще ви дадат задача, да изброите колко думи сте изговорили през целия си живот и колко букви има във всяка дума. И най-после, ще ви заставят да проследите добрите и лошите последствия на всяка дума. Само по този начин ще пречистите живота си, ще отделите потребното от непотребното. Като се пречистите, тогава ще ви приемат в духовния свят.
към беседата >>
Един ден, като влезете в астралния свят, ще се намерите в чудо.
Сега, от упражнението, което ви дадох, трябва да извлечете мисълта, че имате свобода да говорите, колкото и каквото желаете, но същевременно трябва да следите колко от изказаните думи са на място. Казано е, че за всяка празна дума ще давате ответ.
Един ден, като влезете в астралния свят, ще се намерите в чудо.
Там ще ви дадат задача, да изброите колко думи сте изговорили през целия си живот и колко букви има във всяка дума. И най-после, ще ви заставят да проследите добрите и лошите последствия на всяка дума. Само по този начин ще пречистите живота си, ще отделите потребното от непотребното. Като се пречистите, тогава ще ви приемат в духовния свят. Ако сте изговорили определеното число думи в живота си, ще останете в духовния свят; ако не сте изговорили определеното число думи, ще ви върнат на земята, да свършите задачата си.
към беседата >>
Там ще ви дадат задача, да изброите колко думи сте изговорили през целия си живот и колко букви има във всяка дума.
Сега, от упражнението, което ви дадох, трябва да извлечете мисълта, че имате свобода да говорите, колкото и каквото желаете, но същевременно трябва да следите колко от изказаните думи са на място. Казано е, че за всяка празна дума ще давате ответ. Един ден, като влезете в астралния свят, ще се намерите в чудо.
Там ще ви дадат задача, да изброите колко думи сте изговорили през целия си живот и колко букви има във всяка дума.
И най-после, ще ви заставят да проследите добрите и лошите последствия на всяка дума. Само по този начин ще пречистите живота си, ще отделите потребното от непотребното. Като се пречистите, тогава ще ви приемат в духовния свят. Ако сте изговорили определеното число думи в живота си, ще останете в духовния свят; ако не сте изговорили определеното число думи, ще ви върнат на земята, да свършите задачата си. Първото нещо, което се изисква от човека, е да бъде свободен по дух, за да създаде в себе си вътрешна хармония.
към беседата >>
И най-после, ще ви заставят да проследите добрите и лошите последствия на всяка дума.
Сега, от упражнението, което ви дадох, трябва да извлечете мисълта, че имате свобода да говорите, колкото и каквото желаете, но същевременно трябва да следите колко от изказаните думи са на място. Казано е, че за всяка празна дума ще давате ответ. Един ден, като влезете в астралния свят, ще се намерите в чудо. Там ще ви дадат задача, да изброите колко думи сте изговорили през целия си живот и колко букви има във всяка дума.
И най-после, ще ви заставят да проследите добрите и лошите последствия на всяка дума.
Само по този начин ще пречистите живота си, ще отделите потребното от непотребното. Като се пречистите, тогава ще ви приемат в духовния свят. Ако сте изговорили определеното число думи в живота си, ще останете в духовния свят; ако не сте изговорили определеното число думи, ще ви върнат на земята, да свършите задачата си. Първото нещо, което се изисква от човека, е да бъде свободен по дух, за да създаде в себе си вътрешна хармония. Свободният човек е добър човек.
към беседата >>
Само по този начин ще пречистите живота си, ще отделите потребното от непотребното.
Сега, от упражнението, което ви дадох, трябва да извлечете мисълта, че имате свобода да говорите, колкото и каквото желаете, но същевременно трябва да следите колко от изказаните думи са на място. Казано е, че за всяка празна дума ще давате ответ. Един ден, като влезете в астралния свят, ще се намерите в чудо. Там ще ви дадат задача, да изброите колко думи сте изговорили през целия си живот и колко букви има във всяка дума. И най-после, ще ви заставят да проследите добрите и лошите последствия на всяка дума.
Само по този начин ще пречистите живота си, ще отделите потребното от непотребното.
Като се пречистите, тогава ще ви приемат в духовния свят. Ако сте изговорили определеното число думи в живота си, ще останете в духовния свят; ако не сте изговорили определеното число думи, ще ви върнат на земята, да свършите задачата си. Първото нещо, което се изисква от човека, е да бъде свободен по дух, за да създаде в себе си вътрешна хармония. Свободният човек е добър човек. Тази доброта ще му послужи като велик подтик в живота, да работи за своето благо, както и за благото на своите ближни.
към беседата >>
Като се пречистите, тогава ще ви приемат в духовния свят.
Казано е, че за всяка празна дума ще давате ответ. Един ден, като влезете в астралния свят, ще се намерите в чудо. Там ще ви дадат задача, да изброите колко думи сте изговорили през целия си живот и колко букви има във всяка дума. И най-после, ще ви заставят да проследите добрите и лошите последствия на всяка дума. Само по този начин ще пречистите живота си, ще отделите потребното от непотребното.
Като се пречистите, тогава ще ви приемат в духовния свят.
Ако сте изговорили определеното число думи в живота си, ще останете в духовния свят; ако не сте изговорили определеното число думи, ще ви върнат на земята, да свършите задачата си. Първото нещо, което се изисква от човека, е да бъде свободен по дух, за да създаде в себе си вътрешна хармония. Свободният човек е добър човек. Тази доброта ще му послужи като велик подтик в живота, да работи за своето благо, както и за благото на своите ближни. Ако всеки човек работи по този начин, Царството Божие ще дойде на земята.
към беседата >>
Ако сте изговорили определеното число думи в живота си, ще останете в духовния свят; ако не сте изговорили определеното число думи, ще ви върнат на земята, да свършите задачата си.
Един ден, като влезете в астралния свят, ще се намерите в чудо. Там ще ви дадат задача, да изброите колко думи сте изговорили през целия си живот и колко букви има във всяка дума. И най-после, ще ви заставят да проследите добрите и лошите последствия на всяка дума. Само по този начин ще пречистите живота си, ще отделите потребното от непотребното. Като се пречистите, тогава ще ви приемат в духовния свят.
Ако сте изговорили определеното число думи в живота си, ще останете в духовния свят; ако не сте изговорили определеното число думи, ще ви върнат на земята, да свършите задачата си.
Първото нещо, което се изисква от човека, е да бъде свободен по дух, за да създаде в себе си вътрешна хармония. Свободният човек е добър човек. Тази доброта ще му послужи като велик подтик в живота, да работи за своето благо, както и за благото на своите ближни. Ако всеки човек работи по този начин, Царството Божие ще дойде на земята. Така трябва ученикът да разбира живота, където и да се намира той, при каквито условия и да живее.
към беседата >>
Първото нещо, което се изисква от човека, е да бъде свободен по дух, за да създаде в себе си вътрешна хармония.
Там ще ви дадат задача, да изброите колко думи сте изговорили през целия си живот и колко букви има във всяка дума. И най-после, ще ви заставят да проследите добрите и лошите последствия на всяка дума. Само по този начин ще пречистите живота си, ще отделите потребното от непотребното. Като се пречистите, тогава ще ви приемат в духовния свят. Ако сте изговорили определеното число думи в живота си, ще останете в духовния свят; ако не сте изговорили определеното число думи, ще ви върнат на земята, да свършите задачата си.
Първото нещо, което се изисква от човека, е да бъде свободен по дух, за да създаде в себе си вътрешна хармония.
Свободният човек е добър човек. Тази доброта ще му послужи като велик подтик в живота, да работи за своето благо, както и за благото на своите ближни. Ако всеки човек работи по този начин, Царството Божие ще дойде на земята. Така трябва ученикът да разбира живота, където и да се намира той, при каквито условия и да живее. Това подразбира освобождаване от старите възгледи на живота.
към беседата >>
Свободният човек е добър човек.
И най-после, ще ви заставят да проследите добрите и лошите последствия на всяка дума. Само по този начин ще пречистите живота си, ще отделите потребното от непотребното. Като се пречистите, тогава ще ви приемат в духовния свят. Ако сте изговорили определеното число думи в живота си, ще останете в духовния свят; ако не сте изговорили определеното число думи, ще ви върнат на земята, да свършите задачата си. Първото нещо, което се изисква от човека, е да бъде свободен по дух, за да създаде в себе си вътрешна хармония.
Свободният човек е добър човек.
Тази доброта ще му послужи като велик подтик в живота, да работи за своето благо, както и за благото на своите ближни. Ако всеки човек работи по този начин, Царството Божие ще дойде на земята. Така трябва ученикът да разбира живота, където и да се намира той, при каквито условия и да живее. Това подразбира освобождаване от старите възгледи на живота. Човек трябва да се съблече от старото, както съблича старите си дрехи и облича нови, чисти дрехи и започва нов живот – живот на свобода, на истина и красота.
към беседата >>
Тази доброта ще му послужи като велик подтик в живота, да работи за своето благо, както и за благото на своите ближни.
Само по този начин ще пречистите живота си, ще отделите потребното от непотребното. Като се пречистите, тогава ще ви приемат в духовния свят. Ако сте изговорили определеното число думи в живота си, ще останете в духовния свят; ако не сте изговорили определеното число думи, ще ви върнат на земята, да свършите задачата си. Първото нещо, което се изисква от човека, е да бъде свободен по дух, за да създаде в себе си вътрешна хармония. Свободният човек е добър човек.
Тази доброта ще му послужи като велик подтик в живота, да работи за своето благо, както и за благото на своите ближни.
Ако всеки човек работи по този начин, Царството Божие ще дойде на земята. Така трябва ученикът да разбира живота, където и да се намира той, при каквито условия и да живее. Това подразбира освобождаване от старите възгледи на живота. Човек трябва да се съблече от старото, както съблича старите си дрехи и облича нови, чисти дрехи и започва нов живот – живот на свобода, на истина и красота.
към беседата >>
Ако всеки човек работи по този начин, Царството Божие ще дойде на земята.
Като се пречистите, тогава ще ви приемат в духовния свят. Ако сте изговорили определеното число думи в живота си, ще останете в духовния свят; ако не сте изговорили определеното число думи, ще ви върнат на земята, да свършите задачата си. Първото нещо, което се изисква от човека, е да бъде свободен по дух, за да създаде в себе си вътрешна хармония. Свободният човек е добър човек. Тази доброта ще му послужи като велик подтик в живота, да работи за своето благо, както и за благото на своите ближни.
Ако всеки човек работи по този начин, Царството Божие ще дойде на земята.
Така трябва ученикът да разбира живота, където и да се намира той, при каквито условия и да живее. Това подразбира освобождаване от старите възгледи на живота. Човек трябва да се съблече от старото, както съблича старите си дрехи и облича нови, чисти дрехи и започва нов живот – живот на свобода, на истина и красота.
към беседата >>
Така трябва ученикът да разбира живота, където и да се намира той, при каквито условия и да живее.
Ако сте изговорили определеното число думи в живота си, ще останете в духовния свят; ако не сте изговорили определеното число думи, ще ви върнат на земята, да свършите задачата си. Първото нещо, което се изисква от човека, е да бъде свободен по дух, за да създаде в себе си вътрешна хармония. Свободният човек е добър човек. Тази доброта ще му послужи като велик подтик в живота, да работи за своето благо, както и за благото на своите ближни. Ако всеки човек работи по този начин, Царството Божие ще дойде на земята.
Така трябва ученикът да разбира живота, където и да се намира той, при каквито условия и да живее.
Това подразбира освобождаване от старите възгледи на живота. Човек трябва да се съблече от старото, както съблича старите си дрехи и облича нови, чисти дрехи и започва нов живот – живот на свобода, на истина и красота.
към беседата >>
Това подразбира освобождаване от старите възгледи на живота.
Първото нещо, което се изисква от човека, е да бъде свободен по дух, за да създаде в себе си вътрешна хармония. Свободният човек е добър човек. Тази доброта ще му послужи като велик подтик в живота, да работи за своето благо, както и за благото на своите ближни. Ако всеки човек работи по този начин, Царството Божие ще дойде на земята. Така трябва ученикът да разбира живота, където и да се намира той, при каквито условия и да живее.
Това подразбира освобождаване от старите възгледи на живота.
Човек трябва да се съблече от старото, както съблича старите си дрехи и облича нови, чисти дрехи и започва нов живот – живот на свобода, на истина и красота.
към беседата >>
Човек трябва да се съблече от старото, както съблича старите си дрехи и облича нови, чисти дрехи и започва нов живот – живот на свобода, на истина и красота.
Свободният човек е добър човек. Тази доброта ще му послужи като велик подтик в живота, да работи за своето благо, както и за благото на своите ближни. Ако всеки човек работи по този начин, Царството Божие ще дойде на земята. Така трябва ученикът да разбира живота, където и да се намира той, при каквито условия и да живее. Това подразбира освобождаване от старите възгледи на живота.
Човек трябва да се съблече от старото, както съблича старите си дрехи и облича нови, чисти дрехи и започва нов живот – живот на свобода, на истина и красота.
към беседата >>
Едно важно условие, което се изисква от ученика, е искреност.
Едно важно условие, което се изисква от ученика, е искреност.
Искреността трябва да бъде негова спътница във всяка мисъл, във всяко чувство и във всяко действие. За пример, когато изпълнявате задачата си, трябва да бъдете тъй естествени, като че нямате никаква задача: ще говорите, както обикновено си говорите, без никакво въздържане. Може би мнозина ще пожелаят да говорят по-малко, да подбират думите си, но това вече не е естествено положение. Така правят мнозина, когато някои графолози искат да изучават техния почерк. Като знаят това, те написват няколко реда, но ясно, красиво, да не би да се каже нещо лошо за тях.
към беседата >>
Искреността трябва да бъде негова спътница във всяка мисъл, във всяко чувство и във всяко действие.
Едно важно условие, което се изисква от ученика, е искреност.
Искреността трябва да бъде негова спътница във всяка мисъл, във всяко чувство и във всяко действие.
За пример, когато изпълнявате задачата си, трябва да бъдете тъй естествени, като че нямате никаква задача: ще говорите, както обикновено си говорите, без никакво въздържане. Може би мнозина ще пожелаят да говорят по-малко, да подбират думите си, но това вече не е естествено положение. Така правят мнозина, когато някои графолози искат да изучават техния почерк. Като знаят това, те написват няколко реда, но ясно, красиво, да не би да се каже нещо лошо за тях. Не, ще пишете естествено, ще говорите естествено.
към беседата >>
За пример, когато изпълнявате задачата си, трябва да бъдете тъй естествени, като че нямате никаква задача: ще говорите, както обикновено си говорите, без никакво въздържане.
Едно важно условие, което се изисква от ученика, е искреност. Искреността трябва да бъде негова спътница във всяка мисъл, във всяко чувство и във всяко действие.
За пример, когато изпълнявате задачата си, трябва да бъдете тъй естествени, като че нямате никаква задача: ще говорите, както обикновено си говорите, без никакво въздържане.
Може би мнозина ще пожелаят да говорят по-малко, да подбират думите си, но това вече не е естествено положение. Така правят мнозина, когато някои графолози искат да изучават техния почерк. Като знаят това, те написват няколко реда, но ясно, красиво, да не би да се каже нещо лошо за тях. Не, ще пишете естествено, ще говорите естествено. Някой казва: „Понеже ще давам отчет за всяка изговорена дума, днес ще говоря малко“.
към беседата >>
Може би мнозина ще пожелаят да говорят по-малко, да подбират думите си, но това вече не е естествено положение.
Едно важно условие, което се изисква от ученика, е искреност. Искреността трябва да бъде негова спътница във всяка мисъл, във всяко чувство и във всяко действие. За пример, когато изпълнявате задачата си, трябва да бъдете тъй естествени, като че нямате никаква задача: ще говорите, както обикновено си говорите, без никакво въздържане.
Може би мнозина ще пожелаят да говорят по-малко, да подбират думите си, но това вече не е естествено положение.
Така правят мнозина, когато някои графолози искат да изучават техния почерк. Като знаят това, те написват няколко реда, но ясно, красиво, да не би да се каже нещо лошо за тях. Не, ще пишете естествено, ще говорите естествено. Някой казва: „Понеже ще давам отчет за всяка изговорена дума, днес ще говоря малко“. Не, и днес ще говорите, както през другите дни, с една разлика само, че през тези 3 часа съзнанието ви трябва да бъде будно, да записвате всичко, каквото говорите.
към беседата >>
Така правят мнозина, когато някои графолози искат да изучават техния почерк.
Едно важно условие, което се изисква от ученика, е искреност. Искреността трябва да бъде негова спътница във всяка мисъл, във всяко чувство и във всяко действие. За пример, когато изпълнявате задачата си, трябва да бъдете тъй естествени, като че нямате никаква задача: ще говорите, както обикновено си говорите, без никакво въздържане. Може би мнозина ще пожелаят да говорят по-малко, да подбират думите си, но това вече не е естествено положение.
Така правят мнозина, когато някои графолози искат да изучават техния почерк.
Като знаят това, те написват няколко реда, но ясно, красиво, да не би да се каже нещо лошо за тях. Не, ще пишете естествено, ще говорите естествено. Някой казва: „Понеже ще давам отчет за всяка изговорена дума, днес ще говоря малко“. Не, и днес ще говорите, както през другите дни, с една разлика само, че през тези 3 часа съзнанието ви трябва да бъде будно, да записвате всичко, каквото говорите. Покрай другото тази задача има предвид да ви постави в положение да работите при всякакви условия, а не само при благоприятни.
към беседата >>
Като знаят това, те написват няколко реда, но ясно, красиво, да не би да се каже нещо лошо за тях.
Едно важно условие, което се изисква от ученика, е искреност. Искреността трябва да бъде негова спътница във всяка мисъл, във всяко чувство и във всяко действие. За пример, когато изпълнявате задачата си, трябва да бъдете тъй естествени, като че нямате никаква задача: ще говорите, както обикновено си говорите, без никакво въздържане. Може би мнозина ще пожелаят да говорят по-малко, да подбират думите си, но това вече не е естествено положение. Така правят мнозина, когато някои графолози искат да изучават техния почерк.
Като знаят това, те написват няколко реда, но ясно, красиво, да не би да се каже нещо лошо за тях.
Не, ще пишете естествено, ще говорите естествено. Някой казва: „Понеже ще давам отчет за всяка изговорена дума, днес ще говоря малко“. Не, и днес ще говорите, както през другите дни, с една разлика само, че през тези 3 часа съзнанието ви трябва да бъде будно, да записвате всичко, каквото говорите. Покрай другото тази задача има предвид да ви постави в положение да работите при всякакви условия, а не само при благоприятни. Едно условие се изисква при тази задача: да бъдете свободни и естествени.
към беседата >>
Не, ще пишете естествено, ще говорите естествено.
Искреността трябва да бъде негова спътница във всяка мисъл, във всяко чувство и във всяко действие. За пример, когато изпълнявате задачата си, трябва да бъдете тъй естествени, като че нямате никаква задача: ще говорите, както обикновено си говорите, без никакво въздържане. Може би мнозина ще пожелаят да говорят по-малко, да подбират думите си, но това вече не е естествено положение. Така правят мнозина, когато някои графолози искат да изучават техния почерк. Като знаят това, те написват няколко реда, но ясно, красиво, да не би да се каже нещо лошо за тях.
Не, ще пишете естествено, ще говорите естествено.
Някой казва: „Понеже ще давам отчет за всяка изговорена дума, днес ще говоря малко“. Не, и днес ще говорите, както през другите дни, с една разлика само, че през тези 3 часа съзнанието ви трябва да бъде будно, да записвате всичко, каквото говорите. Покрай другото тази задача има предвид да ви постави в положение да работите при всякакви условия, а не само при благоприятни. Едно условие се изисква при тази задача: да бъдете свободни и естествени. По този начин ще се създаде вътрешна идея във вас, която ще ви направи силни, да устоявате на всички мъчнотии в живота.
към беседата >>
Някой казва: „Понеже ще давам отчет за всяка изговорена дума, днес ще говоря малко“.
За пример, когато изпълнявате задачата си, трябва да бъдете тъй естествени, като че нямате никаква задача: ще говорите, както обикновено си говорите, без никакво въздържане. Може би мнозина ще пожелаят да говорят по-малко, да подбират думите си, но това вече не е естествено положение. Така правят мнозина, когато някои графолози искат да изучават техния почерк. Като знаят това, те написват няколко реда, но ясно, красиво, да не би да се каже нещо лошо за тях. Не, ще пишете естествено, ще говорите естествено.
Някой казва: „Понеже ще давам отчет за всяка изговорена дума, днес ще говоря малко“.
Не, и днес ще говорите, както през другите дни, с една разлика само, че през тези 3 часа съзнанието ви трябва да бъде будно, да записвате всичко, каквото говорите. Покрай другото тази задача има предвид да ви постави в положение да работите при всякакви условия, а не само при благоприятни. Едно условие се изисква при тази задача: да бъдете свободни и естествени. По този начин ще се създаде вътрешна идея във вас, която ще ви направи силни, да устоявате на всички мъчнотии в живота. Когато ученикът разбере, че върви напред, здравето му се подобрява, умът просветява, сърцето се разширява и облагородява.
към беседата >>
Не, и днес ще говорите, както през другите дни, с една разлика само, че през тези 3 часа съзнанието ви трябва да бъде будно, да записвате всичко, каквото говорите.
Може би мнозина ще пожелаят да говорят по-малко, да подбират думите си, но това вече не е естествено положение. Така правят мнозина, когато някои графолози искат да изучават техния почерк. Като знаят това, те написват няколко реда, но ясно, красиво, да не би да се каже нещо лошо за тях. Не, ще пишете естествено, ще говорите естествено. Някой казва: „Понеже ще давам отчет за всяка изговорена дума, днес ще говоря малко“.
Не, и днес ще говорите, както през другите дни, с една разлика само, че през тези 3 часа съзнанието ви трябва да бъде будно, да записвате всичко, каквото говорите.
Покрай другото тази задача има предвид да ви постави в положение да работите при всякакви условия, а не само при благоприятни. Едно условие се изисква при тази задача: да бъдете свободни и естествени. По този начин ще се създаде вътрешна идея във вас, която ще ви направи силни, да устоявате на всички мъчнотии в живота. Когато ученикът разбере, че върви напред, здравето му се подобрява, умът просветява, сърцето се разширява и облагородява. Той вече върви в правия път без съмнение, без колебание.
към беседата >>
Покрай другото тази задача има предвид да ви постави в положение да работите при всякакви условия, а не само при благоприятни.
Така правят мнозина, когато някои графолози искат да изучават техния почерк. Като знаят това, те написват няколко реда, но ясно, красиво, да не би да се каже нещо лошо за тях. Не, ще пишете естествено, ще говорите естествено. Някой казва: „Понеже ще давам отчет за всяка изговорена дума, днес ще говоря малко“. Не, и днес ще говорите, както през другите дни, с една разлика само, че през тези 3 часа съзнанието ви трябва да бъде будно, да записвате всичко, каквото говорите.
Покрай другото тази задача има предвид да ви постави в положение да работите при всякакви условия, а не само при благоприятни.
Едно условие се изисква при тази задача: да бъдете свободни и естествени. По този начин ще се създаде вътрешна идея във вас, която ще ви направи силни, да устоявате на всички мъчнотии в живота. Когато ученикът разбере, че върви напред, здравето му се подобрява, умът просветява, сърцето се разширява и облагородява. Той вече върви в правия път без съмнение, без колебание. Докато живеете на земята, всички хора се нуждаят от задачи, от упражнения.
към беседата >>
Едно условие се изисква при тази задача: да бъдете свободни и естествени.
Като знаят това, те написват няколко реда, но ясно, красиво, да не би да се каже нещо лошо за тях. Не, ще пишете естествено, ще говорите естествено. Някой казва: „Понеже ще давам отчет за всяка изговорена дума, днес ще говоря малко“. Не, и днес ще говорите, както през другите дни, с една разлика само, че през тези 3 часа съзнанието ви трябва да бъде будно, да записвате всичко, каквото говорите. Покрай другото тази задача има предвид да ви постави в положение да работите при всякакви условия, а не само при благоприятни.
Едно условие се изисква при тази задача: да бъдете свободни и естествени.
По този начин ще се създаде вътрешна идея във вас, която ще ви направи силни, да устоявате на всички мъчнотии в живота. Когато ученикът разбере, че върви напред, здравето му се подобрява, умът просветява, сърцето се разширява и облагородява. Той вече върви в правия път без съмнение, без колебание. Докато живеете на земята, всички хора се нуждаят от задачи, от упражнения. Много пъти човек ще се отклонява и отдалечава от правия път – това е неизбежно и естествено.
към беседата >>
По този начин ще се създаде вътрешна идея във вас, която ще ви направи силни, да устоявате на всички мъчнотии в живота.
Не, ще пишете естествено, ще говорите естествено. Някой казва: „Понеже ще давам отчет за всяка изговорена дума, днес ще говоря малко“. Не, и днес ще говорите, както през другите дни, с една разлика само, че през тези 3 часа съзнанието ви трябва да бъде будно, да записвате всичко, каквото говорите. Покрай другото тази задача има предвид да ви постави в положение да работите при всякакви условия, а не само при благоприятни. Едно условие се изисква при тази задача: да бъдете свободни и естествени.
По този начин ще се създаде вътрешна идея във вас, която ще ви направи силни, да устоявате на всички мъчнотии в живота.
Когато ученикът разбере, че върви напред, здравето му се подобрява, умът просветява, сърцето се разширява и облагородява. Той вече върви в правия път без съмнение, без колебание. Докато живеете на земята, всички хора се нуждаят от задачи, от упражнения. Много пъти човек ще се отклонява и отдалечава от правия път – това е неизбежно и естествено. Такива са земните пътища; те криволичат, извиват, пак се изправят.
към беседата >>
Когато ученикът разбере, че върви напред, здравето му се подобрява, умът просветява, сърцето се разширява и облагородява.
Някой казва: „Понеже ще давам отчет за всяка изговорена дума, днес ще говоря малко“. Не, и днес ще говорите, както през другите дни, с една разлика само, че през тези 3 часа съзнанието ви трябва да бъде будно, да записвате всичко, каквото говорите. Покрай другото тази задача има предвид да ви постави в положение да работите при всякакви условия, а не само при благоприятни. Едно условие се изисква при тази задача: да бъдете свободни и естествени. По този начин ще се създаде вътрешна идея във вас, която ще ви направи силни, да устоявате на всички мъчнотии в живота.
Когато ученикът разбере, че върви напред, здравето му се подобрява, умът просветява, сърцето се разширява и облагородява.
Той вече върви в правия път без съмнение, без колебание. Докато живеете на земята, всички хора се нуждаят от задачи, от упражнения. Много пъти човек ще се отклонява и отдалечава от правия път – това е неизбежно и естествено. Такива са земните пътища; те криволичат, извиват, пак се изправят. Ученикът обаче не трябва да се плаши.
към беседата >>
Той вече върви в правия път без съмнение, без колебание.
Не, и днес ще говорите, както през другите дни, с една разлика само, че през тези 3 часа съзнанието ви трябва да бъде будно, да записвате всичко, каквото говорите. Покрай другото тази задача има предвид да ви постави в положение да работите при всякакви условия, а не само при благоприятни. Едно условие се изисква при тази задача: да бъдете свободни и естествени. По този начин ще се създаде вътрешна идея във вас, която ще ви направи силни, да устоявате на всички мъчнотии в живота. Когато ученикът разбере, че върви напред, здравето му се подобрява, умът просветява, сърцето се разширява и облагородява.
Той вече върви в правия път без съмнение, без колебание.
Докато живеете на земята, всички хора се нуждаят от задачи, от упражнения. Много пъти човек ще се отклонява и отдалечава от правия път – това е неизбежно и естествено. Такива са земните пътища; те криволичат, извиват, пак се изправят. Ученикът обаче не трябва да се плаши. Неговата задача се състои в това, да разбира кога се отклонява, да познава колко се е отклонил и да има силно желание да се върне в правия път.
към беседата >>
Докато живеете на земята, всички хора се нуждаят от задачи, от упражнения.
Покрай другото тази задача има предвид да ви постави в положение да работите при всякакви условия, а не само при благоприятни. Едно условие се изисква при тази задача: да бъдете свободни и естествени. По този начин ще се създаде вътрешна идея във вас, която ще ви направи силни, да устоявате на всички мъчнотии в живота. Когато ученикът разбере, че върви напред, здравето му се подобрява, умът просветява, сърцето се разширява и облагородява. Той вече върви в правия път без съмнение, без колебание.
Докато живеете на земята, всички хора се нуждаят от задачи, от упражнения.
Много пъти човек ще се отклонява и отдалечава от правия път – това е неизбежно и естествено. Такива са земните пътища; те криволичат, извиват, пак се изправят. Ученикът обаче не трябва да се плаши. Неговата задача се състои в това, да разбира кога се отклонява, да познава колко се е отклонил и да има силно желание да се върне в правия път. При всички тия условия той учи, придобива знания и опитности.
към беседата >>
Много пъти човек ще се отклонява и отдалечава от правия път – това е неизбежно и естествено.
Едно условие се изисква при тази задача: да бъдете свободни и естествени. По този начин ще се създаде вътрешна идея във вас, която ще ви направи силни, да устоявате на всички мъчнотии в живота. Когато ученикът разбере, че върви напред, здравето му се подобрява, умът просветява, сърцето се разширява и облагородява. Той вече върви в правия път без съмнение, без колебание. Докато живеете на земята, всички хора се нуждаят от задачи, от упражнения.
Много пъти човек ще се отклонява и отдалечава от правия път – това е неизбежно и естествено.
Такива са земните пътища; те криволичат, извиват, пак се изправят. Ученикът обаче не трябва да се плаши. Неговата задача се състои в това, да разбира кога се отклонява, да познава колко се е отклонил и да има силно желание да се върне в правия път. При всички тия условия той учи, придобива знания и опитности. С тия знания и опитности той развива сърцето и ума си.
към беседата >>
Такива са земните пътища; те криволичат, извиват, пак се изправят.
По този начин ще се създаде вътрешна идея във вас, която ще ви направи силни, да устоявате на всички мъчнотии в живота. Когато ученикът разбере, че върви напред, здравето му се подобрява, умът просветява, сърцето се разширява и облагородява. Той вече върви в правия път без съмнение, без колебание. Докато живеете на земята, всички хора се нуждаят от задачи, от упражнения. Много пъти човек ще се отклонява и отдалечава от правия път – това е неизбежно и естествено.
Такива са земните пътища; те криволичат, извиват, пак се изправят.
Ученикът обаче не трябва да се плаши. Неговата задача се състои в това, да разбира кога се отклонява, да познава колко се е отклонил и да има силно желание да се върне в правия път. При всички тия условия той учи, придобива знания и опитности. С тия знания и опитности той развива сърцето и ума си. Без ум и без сърце ученикът не може да бъде приет на небето.
към беседата >>
Ученикът обаче не трябва да се плаши.
Когато ученикът разбере, че върви напред, здравето му се подобрява, умът просветява, сърцето се разширява и облагородява. Той вече върви в правия път без съмнение, без колебание. Докато живеете на земята, всички хора се нуждаят от задачи, от упражнения. Много пъти човек ще се отклонява и отдалечава от правия път – това е неизбежно и естествено. Такива са земните пътища; те криволичат, извиват, пак се изправят.
Ученикът обаче не трябва да се плаши.
Неговата задача се състои в това, да разбира кога се отклонява, да познава колко се е отклонил и да има силно желание да се върне в правия път. При всички тия условия той учи, придобива знания и опитности. С тия знания и опитности той развива сърцето и ума си. Без ум и без сърце ученикът не може да бъде приет на небето. Докато човек е на земята, сърцето, като по-старо, ще помага на ума.
към беседата >>
Неговата задача се състои в това, да разбира кога се отклонява, да познава колко се е отклонил и да има силно желание да се върне в правия път.
Той вече върви в правия път без съмнение, без колебание. Докато живеете на земята, всички хора се нуждаят от задачи, от упражнения. Много пъти човек ще се отклонява и отдалечава от правия път – това е неизбежно и естествено. Такива са земните пътища; те криволичат, извиват, пак се изправят. Ученикът обаче не трябва да се плаши.
Неговата задача се състои в това, да разбира кога се отклонява, да познава колко се е отклонил и да има силно желание да се върне в правия път.
При всички тия условия той учи, придобива знания и опитности. С тия знания и опитности той развива сърцето и ума си. Без ум и без сърце ученикът не може да бъде приет на небето. Докато човек е на земята, сърцето, като по-старо, ще помага на ума. Като отиде на небето, между ангелите, там е обратно: умът ще помага на сърцето.
към беседата >>
При всички тия условия той учи, придобива знания и опитности.
Докато живеете на земята, всички хора се нуждаят от задачи, от упражнения. Много пъти човек ще се отклонява и отдалечава от правия път – това е неизбежно и естествено. Такива са земните пътища; те криволичат, извиват, пак се изправят. Ученикът обаче не трябва да се плаши. Неговата задача се състои в това, да разбира кога се отклонява, да познава колко се е отклонил и да има силно желание да се върне в правия път.
При всички тия условия той учи, придобива знания и опитности.
С тия знания и опитности той развива сърцето и ума си. Без ум и без сърце ученикът не може да бъде приет на небето. Докато човек е на земята, сърцето, като по-старо, ще помага на ума. Като отиде на небето, между ангелите, там е обратно: умът ще помага на сърцето. Там умът е по-стар от сърцето.
към беседата >>
С тия знания и опитности той развива сърцето и ума си.
Много пъти човек ще се отклонява и отдалечава от правия път – това е неизбежно и естествено. Такива са земните пътища; те криволичат, извиват, пак се изправят. Ученикът обаче не трябва да се плаши. Неговата задача се състои в това, да разбира кога се отклонява, да познава колко се е отклонил и да има силно желание да се върне в правия път. При всички тия условия той учи, придобива знания и опитности.
С тия знания и опитности той развива сърцето и ума си.
Без ум и без сърце ученикът не може да бъде приет на небето. Докато човек е на земята, сърцето, като по-старо, ще помага на ума. Като отиде на небето, между ангелите, там е обратно: умът ще помага на сърцето. Там умът е по-стар от сърцето.
към беседата >>
Без ум и без сърце ученикът не може да бъде приет на небето.
Такива са земните пътища; те криволичат, извиват, пак се изправят. Ученикът обаче не трябва да се плаши. Неговата задача се състои в това, да разбира кога се отклонява, да познава колко се е отклонил и да има силно желание да се върне в правия път. При всички тия условия той учи, придобива знания и опитности. С тия знания и опитности той развива сърцето и ума си.
Без ум и без сърце ученикът не може да бъде приет на небето.
Докато човек е на земята, сърцето, като по-старо, ще помага на ума. Като отиде на небето, между ангелите, там е обратно: умът ще помага на сърцето. Там умът е по-стар от сърцето.
към беседата >>
Докато човек е на земята, сърцето, като по-старо, ще помага на ума.
Ученикът обаче не трябва да се плаши. Неговата задача се състои в това, да разбира кога се отклонява, да познава колко се е отклонил и да има силно желание да се върне в правия път. При всички тия условия той учи, придобива знания и опитности. С тия знания и опитности той развива сърцето и ума си. Без ум и без сърце ученикът не може да бъде приет на небето.
Докато човек е на земята, сърцето, като по-старо, ще помага на ума.
Като отиде на небето, между ангелите, там е обратно: умът ще помага на сърцето. Там умът е по-стар от сърцето.
към беседата >>
Като отиде на небето, между ангелите, там е обратно: умът ще помага на сърцето.
Неговата задача се състои в това, да разбира кога се отклонява, да познава колко се е отклонил и да има силно желание да се върне в правия път. При всички тия условия той учи, придобива знания и опитности. С тия знания и опитности той развива сърцето и ума си. Без ум и без сърце ученикът не може да бъде приет на небето. Докато човек е на земята, сърцето, като по-старо, ще помага на ума.
Като отиде на небето, между ангелите, там е обратно: умът ще помага на сърцето.
Там умът е по-стар от сърцето.
към беседата >>
Там умът е по-стар от сърцето.
При всички тия условия той учи, придобива знания и опитности. С тия знания и опитности той развива сърцето и ума си. Без ум и без сърце ученикът не може да бъде приет на небето. Докато човек е на земята, сърцето, като по-старо, ще помага на ума. Като отиде на небето, между ангелите, там е обратно: умът ще помага на сърцето.
Там умът е по-стар от сърцето.
към беседата >>
И тъй, разбрахте ли задачата?
И тъй, разбрахте ли задачата?
Ще я изпълните свободно, без никакъв страх. Интересно е да наблюдавате какво ще ви се случи през тези 3 часа. Щом невидимият свят ви дава тази задача, много ваши приятели ще се заинтересуват от нея и ще ви наблюдават как ще я изпълните. Това ни най-малко да не ви смущава. Ако първият път не я изпълните добре, вторият път ще я изпълните.
към беседата >>
Ще я изпълните свободно, без никакъв страх.
И тъй, разбрахте ли задачата?
Ще я изпълните свободно, без никакъв страх.
Интересно е да наблюдавате какво ще ви се случи през тези 3 часа. Щом невидимият свят ви дава тази задача, много ваши приятели ще се заинтересуват от нея и ще ви наблюдават как ще я изпълните. Това ни най-малко да не ви смущава. Ако първият път не я изпълните добре, вторият път ще я изпълните. Ако и вторият път не успеете, третият път ще успеете.
към беседата >>
Интересно е да наблюдавате какво ще ви се случи през тези 3 часа.
И тъй, разбрахте ли задачата? Ще я изпълните свободно, без никакъв страх.
Интересно е да наблюдавате какво ще ви се случи през тези 3 часа.
Щом невидимият свят ви дава тази задача, много ваши приятели ще се заинтересуват от нея и ще ви наблюдават как ще я изпълните. Това ни най-малко да не ви смущава. Ако първият път не я изпълните добре, вторият път ще я изпълните. Ако и вторият път не успеете, третият път ще успеете. Както и да е, вие няма да мислите за успех, но ще работите.
към беседата >>
Щом невидимият свят ви дава тази задача, много ваши приятели ще се заинтересуват от нея и ще ви наблюдават как ще я изпълните.
И тъй, разбрахте ли задачата? Ще я изпълните свободно, без никакъв страх. Интересно е да наблюдавате какво ще ви се случи през тези 3 часа.
Щом невидимият свят ви дава тази задача, много ваши приятели ще се заинтересуват от нея и ще ви наблюдават как ще я изпълните.
Това ни най-малко да не ви смущава. Ако първият път не я изпълните добре, вторият път ще я изпълните. Ако и вторият път не успеете, третият път ще успеете. Както и да е, вие няма да мислите за успех, но ще работите. Едно трябва да знаете: условията на човека се дават даром, а усилията зависят от самия него.
към беседата >>
Това ни най-малко да не ви смущава.
И тъй, разбрахте ли задачата? Ще я изпълните свободно, без никакъв страх. Интересно е да наблюдавате какво ще ви се случи през тези 3 часа. Щом невидимият свят ви дава тази задача, много ваши приятели ще се заинтересуват от нея и ще ви наблюдават как ще я изпълните.
Това ни най-малко да не ви смущава.
Ако първият път не я изпълните добре, вторият път ще я изпълните. Ако и вторият път не успеете, третият път ще успеете. Както и да е, вие няма да мислите за успех, но ще работите. Едно трябва да знаете: условията на човека се дават даром, а усилията зависят от самия него. Може ли да се нарече човек онзи, който не прави никакви усилия?
към беседата >>
Ако първият път не я изпълните добре, вторият път ще я изпълните.
И тъй, разбрахте ли задачата? Ще я изпълните свободно, без никакъв страх. Интересно е да наблюдавате какво ще ви се случи през тези 3 часа. Щом невидимият свят ви дава тази задача, много ваши приятели ще се заинтересуват от нея и ще ви наблюдават как ще я изпълните. Това ни най-малко да не ви смущава.
Ако първият път не я изпълните добре, вторият път ще я изпълните.
Ако и вторият път не успеете, третият път ще успеете. Както и да е, вие няма да мислите за успех, но ще работите. Едно трябва да знаете: условията на човека се дават даром, а усилията зависят от самия него. Може ли да се нарече човек онзи, който не прави никакви усилия? Някой ще възрази, че геният постига нещата без усилие, че се е родил такъв.
към беседата >>
Ако и вторият път не успеете, третият път ще успеете.
Ще я изпълните свободно, без никакъв страх. Интересно е да наблюдавате какво ще ви се случи през тези 3 часа. Щом невидимият свят ви дава тази задача, много ваши приятели ще се заинтересуват от нея и ще ви наблюдават как ще я изпълните. Това ни най-малко да не ви смущава. Ако първият път не я изпълните добре, вторият път ще я изпълните.
Ако и вторият път не успеете, третият път ще успеете.
Както и да е, вие няма да мислите за успех, но ще работите. Едно трябва да знаете: условията на човека се дават даром, а усилията зависят от самия него. Може ли да се нарече човек онзи, който не прави никакви усилия? Някой ще възрази, че геният постига нещата без усилие, че се е родил такъв. Не, така се само говори, но всъщност никой не се ражда гений.
към беседата >>
Както и да е, вие няма да мислите за успех, но ще работите.
Интересно е да наблюдавате какво ще ви се случи през тези 3 часа. Щом невидимият свят ви дава тази задача, много ваши приятели ще се заинтересуват от нея и ще ви наблюдават как ще я изпълните. Това ни най-малко да не ви смущава. Ако първият път не я изпълните добре, вторият път ще я изпълните. Ако и вторият път не успеете, третият път ще успеете.
Както и да е, вие няма да мислите за успех, но ще работите.
Едно трябва да знаете: условията на човека се дават даром, а усилията зависят от самия него. Може ли да се нарече човек онзи, който не прави никакви усилия? Някой ще възрази, че геният постига нещата без усилие, че се е родил такъв. Не, така се само говори, но всъщност никой не се ражда гений. За да се прояви някой на земята като гений, това подразбира усилена работа на човешкия дух в редица свои минали съществувания.
към беседата >>
Едно трябва да знаете: условията на човека се дават даром, а усилията зависят от самия него.
Щом невидимият свят ви дава тази задача, много ваши приятели ще се заинтересуват от нея и ще ви наблюдават как ще я изпълните. Това ни най-малко да не ви смущава. Ако първият път не я изпълните добре, вторият път ще я изпълните. Ако и вторият път не успеете, третият път ще успеете. Както и да е, вие няма да мислите за успех, но ще работите.
Едно трябва да знаете: условията на човека се дават даром, а усилията зависят от самия него.
Може ли да се нарече човек онзи, който не прави никакви усилия? Някой ще възрази, че геният постига нещата без усилие, че се е родил такъв. Не, така се само говори, но всъщност никой не се ражда гений. За да се прояви някой на земята като гений, това подразбира усилена работа на човешкия дух в редица свои минали съществувания. Геният е човек с пробудено съзнание, който е работил и работи непрекъснато, при всички условия на живота, и на земята, и на небето.
към беседата >>
Може ли да се нарече човек онзи, който не прави никакви усилия?
Това ни най-малко да не ви смущава. Ако първият път не я изпълните добре, вторият път ще я изпълните. Ако и вторият път не успеете, третият път ще успеете. Както и да е, вие няма да мислите за успех, но ще работите. Едно трябва да знаете: условията на човека се дават даром, а усилията зависят от самия него.
Може ли да се нарече човек онзи, който не прави никакви усилия?
Някой ще възрази, че геният постига нещата без усилие, че се е родил такъв. Не, така се само говори, но всъщност никой не се ражда гений. За да се прояви някой на земята като гений, това подразбира усилена работа на човешкия дух в редица свои минали съществувания. Геният е човек с пробудено съзнание, който е работил и работи непрекъснато, при всички условия на живота, и на земята, и на небето. Високо съзнание, непреривна работа и непоколебима воля се изисква от човека, за да дойде той на земята като гений.
към беседата >>
Някой ще възрази, че геният постига нещата без усилие, че се е родил такъв.
Ако първият път не я изпълните добре, вторият път ще я изпълните. Ако и вторият път не успеете, третият път ще успеете. Както и да е, вие няма да мислите за успех, но ще работите. Едно трябва да знаете: условията на човека се дават даром, а усилията зависят от самия него. Може ли да се нарече човек онзи, който не прави никакви усилия?
Някой ще възрази, че геният постига нещата без усилие, че се е родил такъв.
Не, така се само говори, но всъщност никой не се ражда гений. За да се прояви някой на земята като гений, това подразбира усилена работа на човешкия дух в редица свои минали съществувания. Геният е човек с пробудено съзнание, който е работил и работи непрекъснато, при всички условия на живота, и на земята, и на небето. Високо съзнание, непреривна работа и непоколебима воля се изисква от човека, за да дойде той на земята като гений. При това геният трябва да се роди от добродетелна майка и от умен баща.
към беседата >>
Не, така се само говори, но всъщност никой не се ражда гений.
Ако и вторият път не успеете, третият път ще успеете. Както и да е, вие няма да мислите за успех, но ще работите. Едно трябва да знаете: условията на човека се дават даром, а усилията зависят от самия него. Може ли да се нарече човек онзи, който не прави никакви усилия? Някой ще възрази, че геният постига нещата без усилие, че се е родил такъв.
Не, така се само говори, но всъщност никой не се ражда гений.
За да се прояви някой на земята като гений, това подразбира усилена работа на човешкия дух в редица свои минали съществувания. Геният е човек с пробудено съзнание, който е работил и работи непрекъснато, при всички условия на живота, и на земята, и на небето. Високо съзнание, непреривна работа и непоколебима воля се изисква от човека, за да дойде той на земята като гений. При това геният трябва да се роди от добродетелна майка и от умен баща. Ако майката е мечка и децата са мечета.
към беседата >>
За да се прояви някой на земята като гений, това подразбира усилена работа на човешкия дух в редица свои минали съществувания.
Както и да е, вие няма да мислите за успех, но ще работите. Едно трябва да знаете: условията на човека се дават даром, а усилията зависят от самия него. Може ли да се нарече човек онзи, който не прави никакви усилия? Някой ще възрази, че геният постига нещата без усилие, че се е родил такъв. Не, така се само говори, но всъщност никой не се ражда гений.
За да се прояви някой на земята като гений, това подразбира усилена работа на човешкия дух в редица свои минали съществувания.
Геният е човек с пробудено съзнание, който е работил и работи непрекъснато, при всички условия на живота, и на земята, и на небето. Високо съзнание, непреривна работа и непоколебима воля се изисква от човека, за да дойде той на земята като гений. При това геният трябва да се роди от добродетелна майка и от умен баща. Ако майката е мечка и децата са мечета. През каквато среда минава човек, такава ще бъде неговата форма.
към беседата >>
Геният е човек с пробудено съзнание, който е работил и работи непрекъснато, при всички условия на живота, и на земята, и на небето.
Едно трябва да знаете: условията на човека се дават даром, а усилията зависят от самия него. Може ли да се нарече човек онзи, който не прави никакви усилия? Някой ще възрази, че геният постига нещата без усилие, че се е родил такъв. Не, така се само говори, но всъщност никой не се ражда гений. За да се прояви някой на земята като гений, това подразбира усилена работа на човешкия дух в редица свои минали съществувания.
Геният е човек с пробудено съзнание, който е работил и работи непрекъснато, при всички условия на живота, и на земята, и на небето.
Високо съзнание, непреривна работа и непоколебима воля се изисква от човека, за да дойде той на земята като гений. При това геният трябва да се роди от добродетелна майка и от умен баща. Ако майката е мечка и децата са мечета. През каквато среда минава човек, такава ще бъде неговата форма. В това отношение майката и бащата са живи среди за своите деца.
към беседата >>
Високо съзнание, непреривна работа и непоколебима воля се изисква от човека, за да дойде той на земята като гений.
Може ли да се нарече човек онзи, който не прави никакви усилия? Някой ще възрази, че геният постига нещата без усилие, че се е родил такъв. Не, така се само говори, но всъщност никой не се ражда гений. За да се прояви някой на земята като гений, това подразбира усилена работа на човешкия дух в редица свои минали съществувания. Геният е човек с пробудено съзнание, който е работил и работи непрекъснато, при всички условия на живота, и на земята, и на небето.
Високо съзнание, непреривна работа и непоколебима воля се изисква от човека, за да дойде той на земята като гений.
При това геният трябва да се роди от добродетелна майка и от умен баща. Ако майката е мечка и децата са мечета. През каквато среда минава човек, такава ще бъде неговата форма. В това отношение майката и бащата са живи среди за своите деца. Не е лесно човек да се справи с влиянията на своите родители: или той ще заприлича на тях, или те на него.
към беседата >>
При това геният трябва да се роди от добродетелна майка и от умен баща.
Някой ще възрази, че геният постига нещата без усилие, че се е родил такъв. Не, така се само говори, но всъщност никой не се ражда гений. За да се прояви някой на земята като гений, това подразбира усилена работа на човешкия дух в редица свои минали съществувания. Геният е човек с пробудено съзнание, който е работил и работи непрекъснато, при всички условия на живота, и на земята, и на небето. Високо съзнание, непреривна работа и непоколебима воля се изисква от човека, за да дойде той на земята като гений.
При това геният трябва да се роди от добродетелна майка и от умен баща.
Ако майката е мечка и децата са мечета. През каквато среда минава човек, такава ще бъде неговата форма. В това отношение майката и бащата са живи среди за своите деца. Не е лесно човек да се справи с влиянията на своите родители: или той ще заприлича на тях, или те на него. Голяма наука, велики знания се изискват при въплътяването на душата в някаква форма.
към беседата >>
Ако майката е мечка и децата са мечета.
Не, така се само говори, но всъщност никой не се ражда гений. За да се прояви някой на земята като гений, това подразбира усилена работа на човешкия дух в редица свои минали съществувания. Геният е човек с пробудено съзнание, който е работил и работи непрекъснато, при всички условия на живота, и на земята, и на небето. Високо съзнание, непреривна работа и непоколебима воля се изисква от човека, за да дойде той на земята като гений. При това геният трябва да се роди от добродетелна майка и от умен баща.
Ако майката е мечка и децата са мечета.
През каквато среда минава човек, такава ще бъде неговата форма. В това отношение майката и бащата са живи среди за своите деца. Не е лесно човек да се справи с влиянията на своите родители: или той ще заприлича на тях, или те на него. Голяма наука, велики знания се изискват при въплътяването на душата в някаква форма. Ако рече да проследи целия път на своето създаване, като душа, която се е въплътила в една или в друга форма, човек ще се натъкне на своето велико невежество.
към беседата >>
През каквато среда минава човек, такава ще бъде неговата форма.
За да се прояви някой на земята като гений, това подразбира усилена работа на човешкия дух в редица свои минали съществувания. Геният е човек с пробудено съзнание, който е работил и работи непрекъснато, при всички условия на живота, и на земята, и на небето. Високо съзнание, непреривна работа и непоколебима воля се изисква от човека, за да дойде той на земята като гений. При това геният трябва да се роди от добродетелна майка и от умен баща. Ако майката е мечка и децата са мечета.
През каквато среда минава човек, такава ще бъде неговата форма.
В това отношение майката и бащата са живи среди за своите деца. Не е лесно човек да се справи с влиянията на своите родители: или той ще заприлича на тях, или те на него. Голяма наука, велики знания се изискват при въплътяването на душата в някаква форма. Ако рече да проследи целия път на своето създаване, като душа, която се е въплътила в една или в друга форма, човек ще се натъкне на своето велико невежество. Кой човек, например, помни своето детинство, от първия месец на раждането си?
към беседата >>
В това отношение майката и бащата са живи среди за своите деца.
Геният е човек с пробудено съзнание, който е работил и работи непрекъснато, при всички условия на живота, и на земята, и на небето. Високо съзнание, непреривна работа и непоколебима воля се изисква от човека, за да дойде той на земята като гений. При това геният трябва да се роди от добродетелна майка и от умен баща. Ако майката е мечка и децата са мечета. През каквато среда минава човек, такава ще бъде неговата форма.
В това отношение майката и бащата са живи среди за своите деца.
Не е лесно човек да се справи с влиянията на своите родители: или той ще заприлича на тях, или те на него. Голяма наука, велики знания се изискват при въплътяването на душата в някаква форма. Ако рече да проследи целия път на своето създаване, като душа, която се е въплътила в една или в друга форма, човек ще се натъкне на своето велико невежество. Кой човек, например, помни своето детинство, от първия месец на раждането си? Някои хора помнят своя живот едва от третата си годишна възраст, а други – от по-късно.
към беседата >>
Не е лесно човек да се справи с влиянията на своите родители: или той ще заприлича на тях, или те на него.
Високо съзнание, непреривна работа и непоколебима воля се изисква от човека, за да дойде той на земята като гений. При това геният трябва да се роди от добродетелна майка и от умен баща. Ако майката е мечка и децата са мечета. През каквато среда минава човек, такава ще бъде неговата форма. В това отношение майката и бащата са живи среди за своите деца.
Не е лесно човек да се справи с влиянията на своите родители: или той ще заприлича на тях, или те на него.
Голяма наука, велики знания се изискват при въплътяването на душата в някаква форма. Ако рече да проследи целия път на своето създаване, като душа, която се е въплътила в една или в друга форма, човек ще се натъкне на своето велико невежество. Кой човек, например, помни своето детинство, от първия месец на раждането си? Някои хора помнят своя живот едва от третата си годишна възраст, а други – от по-късно. Ако вие не помните своето сегашно детинство, как ще помните своите минали съществувания?
към беседата >>
Голяма наука, велики знания се изискват при въплътяването на душата в някаква форма.
При това геният трябва да се роди от добродетелна майка и от умен баща. Ако майката е мечка и децата са мечета. През каквато среда минава човек, такава ще бъде неговата форма. В това отношение майката и бащата са живи среди за своите деца. Не е лесно човек да се справи с влиянията на своите родители: или той ще заприлича на тях, или те на него.
Голяма наука, велики знания се изискват при въплътяването на душата в някаква форма.
Ако рече да проследи целия път на своето създаване, като душа, която се е въплътила в една или в друга форма, човек ще се натъкне на своето велико невежество. Кой човек, например, помни своето детинство, от първия месец на раждането си? Някои хора помнят своя живот едва от третата си годишна възраст, а други – от по-късно. Ако вие не помните своето сегашно детинство, как ще помните своите минали съществувания? Как ще помните своето създаване като душа и живота и в невидимия свят?
към беседата >>
Ако рече да проследи целия път на своето създаване, като душа, която се е въплътила в една или в друга форма, човек ще се натъкне на своето велико невежество.
Ако майката е мечка и децата са мечета. През каквато среда минава човек, такава ще бъде неговата форма. В това отношение майката и бащата са живи среди за своите деца. Не е лесно човек да се справи с влиянията на своите родители: или той ще заприлича на тях, или те на него. Голяма наука, велики знания се изискват при въплътяването на душата в някаква форма.
Ако рече да проследи целия път на своето създаване, като душа, която се е въплътила в една или в друга форма, човек ще се натъкне на своето велико невежество.
Кой човек, например, помни своето детинство, от първия месец на раждането си? Някои хора помнят своя живот едва от третата си годишна възраст, а други – от по-късно. Ако вие не помните своето сегашно детинство, как ще помните своите минали съществувания? Как ще помните своето създаване като душа и живота и в невидимия свят?
към беседата >>
Кой човек, например, помни своето детинство, от първия месец на раждането си?
През каквато среда минава човек, такава ще бъде неговата форма. В това отношение майката и бащата са живи среди за своите деца. Не е лесно човек да се справи с влиянията на своите родители: или той ще заприлича на тях, или те на него. Голяма наука, велики знания се изискват при въплътяването на душата в някаква форма. Ако рече да проследи целия път на своето създаване, като душа, която се е въплътила в една или в друга форма, човек ще се натъкне на своето велико невежество.
Кой човек, например, помни своето детинство, от първия месец на раждането си?
Някои хора помнят своя живот едва от третата си годишна възраст, а други – от по-късно. Ако вие не помните своето сегашно детинство, как ще помните своите минали съществувания? Как ще помните своето създаване като душа и живота и в невидимия свят?
към беседата >>
Някои хора помнят своя живот едва от третата си годишна възраст, а други – от по-късно.
В това отношение майката и бащата са живи среди за своите деца. Не е лесно човек да се справи с влиянията на своите родители: или той ще заприлича на тях, или те на него. Голяма наука, велики знания се изискват при въплътяването на душата в някаква форма. Ако рече да проследи целия път на своето създаване, като душа, която се е въплътила в една или в друга форма, човек ще се натъкне на своето велико невежество. Кой човек, например, помни своето детинство, от първия месец на раждането си?
Някои хора помнят своя живот едва от третата си годишна възраст, а други – от по-късно.
Ако вие не помните своето сегашно детинство, как ще помните своите минали съществувания? Как ще помните своето създаване като душа и живота и в невидимия свят?
към беседата >>
Ако вие не помните своето сегашно детинство, как ще помните своите минали съществувания?
Не е лесно човек да се справи с влиянията на своите родители: или той ще заприлича на тях, или те на него. Голяма наука, велики знания се изискват при въплътяването на душата в някаква форма. Ако рече да проследи целия път на своето създаване, като душа, която се е въплътила в една или в друга форма, човек ще се натъкне на своето велико невежество. Кой човек, например, помни своето детинство, от първия месец на раждането си? Някои хора помнят своя живот едва от третата си годишна възраст, а други – от по-късно.
Ако вие не помните своето сегашно детинство, как ще помните своите минали съществувания?
Как ще помните своето създаване като душа и живота и в невидимия свят?
към беседата >>
Как ще помните своето създаване като душа и живота и в невидимия свят?
Голяма наука, велики знания се изискват при въплътяването на душата в някаква форма. Ако рече да проследи целия път на своето създаване, като душа, която се е въплътила в една или в друга форма, човек ще се натъкне на своето велико невежество. Кой човек, например, помни своето детинство, от първия месец на раждането си? Някои хора помнят своя живот едва от третата си годишна възраст, а други – от по-късно. Ако вие не помните своето сегашно детинство, как ще помните своите минали съществувания?
Как ще помните своето създаване като душа и живота и в невидимия свят?
към беседата >>
Следователно, да бъде човек гений, това подразбира да помни той поне 10 свои прераждания.
Следователно, да бъде човек гений, това подразбира да помни той поне 10 свои прераждания.
Талантливият пък трябва да помни поне 2–3 свои прераждания. Геният е построен въз основа на строго определени математически данни. Всяка черта, всеки уд от неговия организъм е точно определена математическа величина. Майката и бащата на гения също така са гениални хора. Ако средата, почвата, от която геният се ражда и в която расте и се развива, не е гениална, той не може да бъде гений.
към беседата >>
Талантливият пък трябва да помни поне 2–3 свои прераждания.
Следователно, да бъде човек гений, това подразбира да помни той поне 10 свои прераждания.
Талантливият пък трябва да помни поне 2–3 свои прераждания.
Геният е построен въз основа на строго определени математически данни. Всяка черта, всеки уд от неговия организъм е точно определена математическа величина. Майката и бащата на гения също така са гениални хора. Ако средата, почвата, от която геният се ражда и в която расте и се развива, не е гениална, той не може да бъде гений. Думата „гений“ подразбира начало на нещата.
към беседата >>
Геният е построен въз основа на строго определени математически данни.
Следователно, да бъде човек гений, това подразбира да помни той поне 10 свои прераждания. Талантливият пък трябва да помни поне 2–3 свои прераждания.
Геният е построен въз основа на строго определени математически данни.
Всяка черта, всеки уд от неговия организъм е точно определена математическа величина. Майката и бащата на гения също така са гениални хора. Ако средата, почвата, от която геният се ражда и в която расте и се развива, не е гениална, той не може да бъде гений. Думата „гений“ подразбира начало на нещата. Каквото е началото, такъв ще бъде и краят.
към беседата >>
Всяка черта, всеки уд от неговия организъм е точно определена математическа величина.
Следователно, да бъде човек гений, това подразбира да помни той поне 10 свои прераждания. Талантливият пък трябва да помни поне 2–3 свои прераждания. Геният е построен въз основа на строго определени математически данни.
Всяка черта, всеки уд от неговия организъм е точно определена математическа величина.
Майката и бащата на гения също така са гениални хора. Ако средата, почвата, от която геният се ражда и в която расте и се развива, не е гениална, той не може да бъде гений. Думата „гений“ подразбира начало на нещата. Каквото е началото, такъв ще бъде и краят. Ако началото е добро и краят ще бъде добър.
към беседата >>
Майката и бащата на гения също така са гениални хора.
Следователно, да бъде човек гений, това подразбира да помни той поне 10 свои прераждания. Талантливият пък трябва да помни поне 2–3 свои прераждания. Геният е построен въз основа на строго определени математически данни. Всяка черта, всеки уд от неговия организъм е точно определена математическа величина.
Майката и бащата на гения също така са гениални хора.
Ако средата, почвата, от която геният се ражда и в която расте и се развива, не е гениална, той не може да бъде гений. Думата „гений“ подразбира начало на нещата. Каквото е началото, такъв ще бъде и краят. Ако началото е добро и краят ще бъде добър.
към беседата >>
Ако средата, почвата, от която геният се ражда и в която расте и се развива, не е гениална, той не може да бъде гений.
Следователно, да бъде човек гений, това подразбира да помни той поне 10 свои прераждания. Талантливият пък трябва да помни поне 2–3 свои прераждания. Геният е построен въз основа на строго определени математически данни. Всяка черта, всеки уд от неговия организъм е точно определена математическа величина. Майката и бащата на гения също така са гениални хора.
Ако средата, почвата, от която геният се ражда и в която расте и се развива, не е гениална, той не може да бъде гений.
Думата „гений“ подразбира начало на нещата. Каквото е началото, такъв ще бъде и краят. Ако началото е добро и краят ще бъде добър.
към беседата >>
Думата „гений“ подразбира начало на нещата.
Талантливият пък трябва да помни поне 2–3 свои прераждания. Геният е построен въз основа на строго определени математически данни. Всяка черта, всеки уд от неговия организъм е точно определена математическа величина. Майката и бащата на гения също така са гениални хора. Ако средата, почвата, от която геният се ражда и в която расте и се развива, не е гениална, той не може да бъде гений.
Думата „гений“ подразбира начало на нещата.
Каквото е началото, такъв ще бъде и краят. Ако началото е добро и краят ще бъде добър.
към беседата >>
Каквото е началото, такъв ще бъде и краят.
Геният е построен въз основа на строго определени математически данни. Всяка черта, всеки уд от неговия организъм е точно определена математическа величина. Майката и бащата на гения също така са гениални хора. Ако средата, почвата, от която геният се ражда и в която расте и се развива, не е гениална, той не може да бъде гений. Думата „гений“ подразбира начало на нещата.
Каквото е началото, такъв ще бъде и краят.
Ако началото е добро и краят ще бъде добър.
към беседата >>
Ако началото е добро и краят ще бъде добър.
Всяка черта, всеки уд от неговия организъм е точно определена математическа величина. Майката и бащата на гения също така са гениални хора. Ако средата, почвата, от която геният се ражда и в която расте и се развива, не е гениална, той не може да бъде гений. Думата „гений“ подразбира начало на нещата. Каквото е началото, такъв ще бъде и краят.
Ако началото е добро и краят ще бъде добър.
към беседата >>
Задачата на ученика е да се освободи от всички странични влияния в своя живот, насадени в него било по наследство, било от въздействието на окръжаващата среда.
Задачата на ученика е да се освободи от всички странични влияния в своя живот, насадени в него било по наследство, било от въздействието на окръжаващата среда.
Той трябва да се освободи от чуждото в себе си и да остане само с онова, което Първичната Причина е вложила в него още при създаването му. Върху тази основа той трябва да гради своя по-нататъшен живот, да разработи своите заложби, та един ден да бъде господар на положението си. Какво придобива малкото пате, като живее на земята? То се излюпва и веднага започва да плава и да се храни като майка си. Придобило ли е нещо ново?
към беседата >>
Той трябва да се освободи от чуждото в себе си и да остане само с онова, което Първичната Причина е вложила в него още при създаването му.
Задачата на ученика е да се освободи от всички странични влияния в своя живот, насадени в него било по наследство, било от въздействието на окръжаващата среда.
Той трябва да се освободи от чуждото в себе си и да остане само с онова, което Първичната Причина е вложила в него още при създаването му.
Върху тази основа той трябва да гради своя по-нататъшен живот, да разработи своите заложби, та един ден да бъде господар на положението си. Какво придобива малкото пате, като живее на земята? То се излюпва и веднага започва да плава и да се храни като майка си. Придобило ли е нещо ново? Малкото птиченце излиза от гнездото си и веднага започва да хвърчи, да си търси храна като майка си.
към беседата >>
Върху тази основа той трябва да гради своя по-нататъшен живот, да разработи своите заложби, та един ден да бъде господар на положението си.
Задачата на ученика е да се освободи от всички странични влияния в своя живот, насадени в него било по наследство, било от въздействието на окръжаващата среда. Той трябва да се освободи от чуждото в себе си и да остане само с онова, което Първичната Причина е вложила в него още при създаването му.
Върху тази основа той трябва да гради своя по-нататъшен живот, да разработи своите заложби, та един ден да бъде господар на положението си.
Какво придобива малкото пате, като живее на земята? То се излюпва и веднага започва да плава и да се храни като майка си. Придобило ли е нещо ново? Малкото птиченце излиза от гнездото си и веднага започва да хвърчи, да си търси храна като майка си. Придобило ли е нещо ново?
към беседата >>
Какво придобива малкото пате, като живее на земята?
Задачата на ученика е да се освободи от всички странични влияния в своя живот, насадени в него било по наследство, било от въздействието на окръжаващата среда. Той трябва да се освободи от чуждото в себе си и да остане само с онова, което Първичната Причина е вложила в него още при създаването му. Върху тази основа той трябва да гради своя по-нататъшен живот, да разработи своите заложби, та един ден да бъде господар на положението си.
Какво придобива малкото пате, като живее на земята?
То се излюпва и веднага започва да плава и да се храни като майка си. Придобило ли е нещо ново? Малкото птиченце излиза от гнездото си и веднага започва да хвърчи, да си търси храна като майка си. Придобило ли е нещо ново? Животът на ученика, обаче, не трябва да бъде такъв.
към беседата >>
То се излюпва и веднага започва да плава и да се храни като майка си.
Задачата на ученика е да се освободи от всички странични влияния в своя живот, насадени в него било по наследство, било от въздействието на окръжаващата среда. Той трябва да се освободи от чуждото в себе си и да остане само с онова, което Първичната Причина е вложила в него още при създаването му. Върху тази основа той трябва да гради своя по-нататъшен живот, да разработи своите заложби, та един ден да бъде господар на положението си. Какво придобива малкото пате, като живее на земята?
То се излюпва и веднага започва да плава и да се храни като майка си.
Придобило ли е нещо ново? Малкото птиченце излиза от гнездото си и веднага започва да хвърчи, да си търси храна като майка си. Придобило ли е нещо ново? Животът на ученика, обаче, не трябва да бъде такъв. Веднъж освободен от чуждото в себе си, той трябва да развива своите сили, своите дарби и способности, да изработи в себе си нещо самостоятелно, независимо и оригинално.
към беседата >>
Придобило ли е нещо ново?
Задачата на ученика е да се освободи от всички странични влияния в своя живот, насадени в него било по наследство, било от въздействието на окръжаващата среда. Той трябва да се освободи от чуждото в себе си и да остане само с онова, което Първичната Причина е вложила в него още при създаването му. Върху тази основа той трябва да гради своя по-нататъшен живот, да разработи своите заложби, та един ден да бъде господар на положението си. Какво придобива малкото пате, като живее на земята? То се излюпва и веднага започва да плава и да се храни като майка си.
Придобило ли е нещо ново?
Малкото птиченце излиза от гнездото си и веднага започва да хвърчи, да си търси храна като майка си. Придобило ли е нещо ново? Животът на ученика, обаче, не трябва да бъде такъв. Веднъж освободен от чуждото в себе си, той трябва да развива своите сили, своите дарби и способности, да изработи в себе си нещо самостоятелно, независимо и оригинално. Когато ученикът работи върху себе си съзнателно и от Любов, той непременно ще се натъкне на ред противоречия и изкушения, но трябва да ги преодолява; крайният резултат решава неговото положение.
към беседата >>
Малкото птиченце излиза от гнездото си и веднага започва да хвърчи, да си търси храна като майка си.
Той трябва да се освободи от чуждото в себе си и да остане само с онова, което Първичната Причина е вложила в него още при създаването му. Върху тази основа той трябва да гради своя по-нататъшен живот, да разработи своите заложби, та един ден да бъде господар на положението си. Какво придобива малкото пате, като живее на земята? То се излюпва и веднага започва да плава и да се храни като майка си. Придобило ли е нещо ново?
Малкото птиченце излиза от гнездото си и веднага започва да хвърчи, да си търси храна като майка си.
Придобило ли е нещо ново? Животът на ученика, обаче, не трябва да бъде такъв. Веднъж освободен от чуждото в себе си, той трябва да развива своите сили, своите дарби и способности, да изработи в себе си нещо самостоятелно, независимо и оригинално. Когато ученикът работи върху себе си съзнателно и от Любов, той непременно ще се натъкне на ред противоречия и изкушения, но трябва да ги преодолява; крайният резултат решава неговото положение. Той ще изпадне, например, в положението на човек, който иска да прави добро.
към беседата >>
Придобило ли е нещо ново?
Върху тази основа той трябва да гради своя по-нататъшен живот, да разработи своите заложби, та един ден да бъде господар на положението си. Какво придобива малкото пате, като живее на земята? То се излюпва и веднага започва да плава и да се храни като майка си. Придобило ли е нещо ново? Малкото птиченце излиза от гнездото си и веднага започва да хвърчи, да си търси храна като майка си.
Придобило ли е нещо ново?
Животът на ученика, обаче, не трябва да бъде такъв. Веднъж освободен от чуждото в себе си, той трябва да развива своите сили, своите дарби и способности, да изработи в себе си нещо самостоятелно, независимо и оригинално. Когато ученикът работи върху себе си съзнателно и от Любов, той непременно ще се натъкне на ред противоречия и изкушения, но трябва да ги преодолява; крайният резултат решава неговото положение. Той ще изпадне, например, в положението на човек, който иска да прави добро. Върви този човек по пътя и носи в торбата си един килограм хляб.
към беседата >>
Животът на ученика, обаче, не трябва да бъде такъв.
Какво придобива малкото пате, като живее на земята? То се излюпва и веднага започва да плава и да се храни като майка си. Придобило ли е нещо ново? Малкото птиченце излиза от гнездото си и веднага започва да хвърчи, да си търси храна като майка си. Придобило ли е нещо ново?
Животът на ученика, обаче, не трябва да бъде такъв.
Веднъж освободен от чуждото в себе си, той трябва да развива своите сили, своите дарби и способности, да изработи в себе си нещо самостоятелно, независимо и оригинално. Когато ученикът работи върху себе си съзнателно и от Любов, той непременно ще се натъкне на ред противоречия и изкушения, но трябва да ги преодолява; крайният резултат решава неговото положение. Той ще изпадне, например, в положението на човек, който иска да прави добро. Върви този човек по пътя и носи в торбата си един килограм хляб. Среща го една бедна, гладна вдовица, която 3 дни не е яла.
към беседата >>
Веднъж освободен от чуждото в себе си, той трябва да развива своите сили, своите дарби и способности, да изработи в себе си нещо самостоятелно, независимо и оригинално.
То се излюпва и веднага започва да плава и да се храни като майка си. Придобило ли е нещо ново? Малкото птиченце излиза от гнездото си и веднага започва да хвърчи, да си търси храна като майка си. Придобило ли е нещо ново? Животът на ученика, обаче, не трябва да бъде такъв.
Веднъж освободен от чуждото в себе си, той трябва да развива своите сили, своите дарби и способности, да изработи в себе си нещо самостоятелно, независимо и оригинално.
Когато ученикът работи върху себе си съзнателно и от Любов, той непременно ще се натъкне на ред противоречия и изкушения, но трябва да ги преодолява; крайният резултат решава неговото положение. Той ще изпадне, например, в положението на човек, който иска да прави добро. Върви този човек по пътя и носи в торбата си един килограм хляб. Среща го една бедна, гладна вдовица, която 3 дни не е яла. Тя се обръща към него с молба да ѝ помогне, да ѝ даде малко хляб, защото умира от глад.
към беседата >>
Когато ученикът работи върху себе си съзнателно и от Любов, той непременно ще се натъкне на ред противоречия и изкушения, но трябва да ги преодолява; крайният резултат решава неговото положение.
Придобило ли е нещо ново? Малкото птиченце излиза от гнездото си и веднага започва да хвърчи, да си търси храна като майка си. Придобило ли е нещо ново? Животът на ученика, обаче, не трябва да бъде такъв. Веднъж освободен от чуждото в себе си, той трябва да развива своите сили, своите дарби и способности, да изработи в себе си нещо самостоятелно, независимо и оригинално.
Когато ученикът работи върху себе си съзнателно и от Любов, той непременно ще се натъкне на ред противоречия и изкушения, но трябва да ги преодолява; крайният резултат решава неговото положение.
Той ще изпадне, например, в положението на човек, който иска да прави добро. Върви този човек по пътя и носи в торбата си един килограм хляб. Среща го една бедна, гладна вдовица, която 3 дни не е яла. Тя се обръща към него с молба да ѝ помогне, да ѝ даде малко хляб, защото умира от глад. Той започва да мисли какво да прави: ако целия хляб ѝ даде, за него няма да остане, а му предстои път.
към беседата >>
Той ще изпадне, например, в положението на човек, който иска да прави добро.
Малкото птиченце излиза от гнездото си и веднага започва да хвърчи, да си търси храна като майка си. Придобило ли е нещо ново? Животът на ученика, обаче, не трябва да бъде такъв. Веднъж освободен от чуждото в себе си, той трябва да развива своите сили, своите дарби и способности, да изработи в себе си нещо самостоятелно, независимо и оригинално. Когато ученикът работи върху себе си съзнателно и от Любов, той непременно ще се натъкне на ред противоречия и изкушения, но трябва да ги преодолява; крайният резултат решава неговото положение.
Той ще изпадне, например, в положението на човек, който иска да прави добро.
Върви този човек по пътя и носи в торбата си един килограм хляб. Среща го една бедна, гладна вдовица, която 3 дни не е яла. Тя се обръща към него с молба да ѝ помогне, да ѝ даде малко хляб, защото умира от глад. Той започва да мисли какво да прави: ако целия хляб ѝ даде, за него няма да остане, а му предстои път. Ако нищо не ѝ даде, тя ще умре гладна.
към беседата >>
Върви този човек по пътя и носи в торбата си един килограм хляб.
Придобило ли е нещо ново? Животът на ученика, обаче, не трябва да бъде такъв. Веднъж освободен от чуждото в себе си, той трябва да развива своите сили, своите дарби и способности, да изработи в себе си нещо самостоятелно, независимо и оригинално. Когато ученикът работи върху себе си съзнателно и от Любов, той непременно ще се натъкне на ред противоречия и изкушения, но трябва да ги преодолява; крайният резултат решава неговото положение. Той ще изпадне, например, в положението на човек, който иска да прави добро.
Върви този човек по пътя и носи в торбата си един килограм хляб.
Среща го една бедна, гладна вдовица, която 3 дни не е яла. Тя се обръща към него с молба да ѝ помогне, да ѝ даде малко хляб, защото умира от глад. Той започва да мисли какво да прави: ако целия хляб ѝ даде, за него няма да остане, а му предстои път. Ако нищо не ѝ даде, тя ще умре гладна. Два гласа се борят в него.
към беседата >>
Среща го една бедна, гладна вдовица, която 3 дни не е яла.
Животът на ученика, обаче, не трябва да бъде такъв. Веднъж освободен от чуждото в себе си, той трябва да развива своите сили, своите дарби и способности, да изработи в себе си нещо самостоятелно, независимо и оригинално. Когато ученикът работи върху себе си съзнателно и от Любов, той непременно ще се натъкне на ред противоречия и изкушения, но трябва да ги преодолява; крайният резултат решава неговото положение. Той ще изпадне, например, в положението на човек, който иска да прави добро. Върви този човек по пътя и носи в торбата си един килограм хляб.
Среща го една бедна, гладна вдовица, която 3 дни не е яла.
Тя се обръща към него с молба да ѝ помогне, да ѝ даде малко хляб, защото умира от глад. Той започва да мисли какво да прави: ако целия хляб ѝ даде, за него няма да остане, а му предстои път. Ако нищо не ѝ даде, тя ще умре гладна. Два гласа се борят в него. Ако не ѝ даде хляб, ще сгреши; ако ѝ даде, правилно ще постъпи.
към беседата >>
Тя се обръща към него с молба да ѝ помогне, да ѝ даде малко хляб, защото умира от глад.
Веднъж освободен от чуждото в себе си, той трябва да развива своите сили, своите дарби и способности, да изработи в себе си нещо самостоятелно, независимо и оригинално. Когато ученикът работи върху себе си съзнателно и от Любов, той непременно ще се натъкне на ред противоречия и изкушения, но трябва да ги преодолява; крайният резултат решава неговото положение. Той ще изпадне, например, в положението на човек, който иска да прави добро. Върви този човек по пътя и носи в торбата си един килограм хляб. Среща го една бедна, гладна вдовица, която 3 дни не е яла.
Тя се обръща към него с молба да ѝ помогне, да ѝ даде малко хляб, защото умира от глад.
Той започва да мисли какво да прави: ако целия хляб ѝ даде, за него няма да остане, а му предстои път. Ако нищо не ѝ даде, тя ще умре гладна. Два гласа се борят в него. Ако не ѝ даде хляб, ще сгреши; ако ѝ даде, правилно ще постъпи. Ученикът не е нито в единия, нито в другия глас, той е в решението, което ще вземе.
към беседата >>
Той започва да мисли какво да прави: ако целия хляб ѝ даде, за него няма да остане, а му предстои път.
Когато ученикът работи върху себе си съзнателно и от Любов, той непременно ще се натъкне на ред противоречия и изкушения, но трябва да ги преодолява; крайният резултат решава неговото положение. Той ще изпадне, например, в положението на човек, който иска да прави добро. Върви този човек по пътя и носи в торбата си един килограм хляб. Среща го една бедна, гладна вдовица, която 3 дни не е яла. Тя се обръща към него с молба да ѝ помогне, да ѝ даде малко хляб, защото умира от глад.
Той започва да мисли какво да прави: ако целия хляб ѝ даде, за него няма да остане, а му предстои път.
Ако нищо не ѝ даде, тя ще умре гладна. Два гласа се борят в него. Ако не ѝ даде хляб, ще сгреши; ако ѝ даде, правилно ще постъпи. Ученикът не е нито в единия, нито в другия глас, той е в решението, което ще вземе. Когато някой влезе в Школата, веднага два гласа ще започнат да му говорят: единият го съветва да излезе от Школата, да не се ограничава, да живее, както всички хора, защото тук ще се обезличи.
към беседата >>
Ако нищо не ѝ даде, тя ще умре гладна.
Той ще изпадне, например, в положението на човек, който иска да прави добро. Върви този човек по пътя и носи в торбата си един килограм хляб. Среща го една бедна, гладна вдовица, която 3 дни не е яла. Тя се обръща към него с молба да ѝ помогне, да ѝ даде малко хляб, защото умира от глад. Той започва да мисли какво да прави: ако целия хляб ѝ даде, за него няма да остане, а му предстои път.
Ако нищо не ѝ даде, тя ще умре гладна.
Два гласа се борят в него. Ако не ѝ даде хляб, ще сгреши; ако ѝ даде, правилно ще постъпи. Ученикът не е нито в единия, нито в другия глас, той е в решението, което ще вземе. Когато някой влезе в Школата, веднага два гласа ще започнат да му говорят: единият го съветва да излезе от Школата, да не се ограничава, да живее, както всички хора, защото тук ще се обезличи. Влез в света като другите хора, да разбереш защо живееш.
към беседата >>
Два гласа се борят в него.
Върви този човек по пътя и носи в торбата си един килограм хляб. Среща го една бедна, гладна вдовица, която 3 дни не е яла. Тя се обръща към него с молба да ѝ помогне, да ѝ даде малко хляб, защото умира от глад. Той започва да мисли какво да прави: ако целия хляб ѝ даде, за него няма да остане, а му предстои път. Ако нищо не ѝ даде, тя ще умре гладна.
Два гласа се борят в него.
Ако не ѝ даде хляб, ще сгреши; ако ѝ даде, правилно ще постъпи. Ученикът не е нито в единия, нито в другия глас, той е в решението, което ще вземе. Когато някой влезе в Школата, веднага два гласа ще започнат да му говорят: единият го съветва да излезе от Школата, да не се ограничава, да живее, както всички хора, защото тук ще се обезличи. Влез в света като другите хора, да разбереш защо живееш. Това е подобно на съвета да не даваш хляб на бедната вдовица.
към беседата >>
Ако не ѝ даде хляб, ще сгреши; ако ѝ даде, правилно ще постъпи.
Среща го една бедна, гладна вдовица, която 3 дни не е яла. Тя се обръща към него с молба да ѝ помогне, да ѝ даде малко хляб, защото умира от глад. Той започва да мисли какво да прави: ако целия хляб ѝ даде, за него няма да остане, а му предстои път. Ако нищо не ѝ даде, тя ще умре гладна. Два гласа се борят в него.
Ако не ѝ даде хляб, ще сгреши; ако ѝ даде, правилно ще постъпи.
Ученикът не е нито в единия, нито в другия глас, той е в решението, което ще вземе. Когато някой влезе в Школата, веднага два гласа ще започнат да му говорят: единият го съветва да излезе от Школата, да не се ограничава, да живее, както всички хора, защото тук ще се обезличи. Влез в света като другите хора, да разбереш защо живееш. Това е подобно на съвета да не даваш хляб на бедната вдовица. Друг някой му казва: „Остани в Школата да работиш, да учиш, да се молиш.
към беседата >>
Ученикът не е нито в единия, нито в другия глас, той е в решението, което ще вземе.
Тя се обръща към него с молба да ѝ помогне, да ѝ даде малко хляб, защото умира от глад. Той започва да мисли какво да прави: ако целия хляб ѝ даде, за него няма да остане, а му предстои път. Ако нищо не ѝ даде, тя ще умре гладна. Два гласа се борят в него. Ако не ѝ даде хляб, ще сгреши; ако ѝ даде, правилно ще постъпи.
Ученикът не е нито в единия, нито в другия глас, той е в решението, което ще вземе.
Когато някой влезе в Школата, веднага два гласа ще започнат да му говорят: единият го съветва да излезе от Школата, да не се ограничава, да живее, както всички хора, защото тук ще се обезличи. Влез в света като другите хора, да разбереш защо живееш. Това е подобно на съвета да не даваш хляб на бедната вдовица. Друг някой му казва: „Остани в Школата да работиш, да учиш, да се молиш. Само така от тебе човек ще излезе“.
към беседата >>
Когато някой влезе в Школата, веднага два гласа ще започнат да му говорят: единият го съветва да излезе от Школата, да не се ограничава, да живее, както всички хора, защото тук ще се обезличи.
Той започва да мисли какво да прави: ако целия хляб ѝ даде, за него няма да остане, а му предстои път. Ако нищо не ѝ даде, тя ще умре гладна. Два гласа се борят в него. Ако не ѝ даде хляб, ще сгреши; ако ѝ даде, правилно ще постъпи. Ученикът не е нито в единия, нито в другия глас, той е в решението, което ще вземе.
Когато някой влезе в Школата, веднага два гласа ще започнат да му говорят: единият го съветва да излезе от Школата, да не се ограничава, да живее, както всички хора, защото тук ще се обезличи.
Влез в света като другите хора, да разбереш защо живееш. Това е подобно на съвета да не даваш хляб на бедната вдовица. Друг някой му казва: „Остани в Школата да работиш, да учиш, да се молиш. Само така от тебе човек ще излезе“. Това са два различни съвета, но решението, което вземеш, това си ти.
към беседата >>
Влез в света като другите хора, да разбереш защо живееш.
Ако нищо не ѝ даде, тя ще умре гладна. Два гласа се борят в него. Ако не ѝ даде хляб, ще сгреши; ако ѝ даде, правилно ще постъпи. Ученикът не е нито в единия, нито в другия глас, той е в решението, което ще вземе. Когато някой влезе в Школата, веднага два гласа ще започнат да му говорят: единият го съветва да излезе от Школата, да не се ограничава, да живее, както всички хора, защото тук ще се обезличи.
Влез в света като другите хора, да разбереш защо живееш.
Това е подобно на съвета да не даваш хляб на бедната вдовица. Друг някой му казва: „Остани в Школата да работиш, да учиш, да се молиш. Само така от тебе човек ще излезе“. Това са два различни съвета, но решението, което вземеш, това си ти. Казвам: Истинският човек може да се прояви само при една вътрешна борба.
към беседата >>
Това е подобно на съвета да не даваш хляб на бедната вдовица.
Два гласа се борят в него. Ако не ѝ даде хляб, ще сгреши; ако ѝ даде, правилно ще постъпи. Ученикът не е нито в единия, нито в другия глас, той е в решението, което ще вземе. Когато някой влезе в Школата, веднага два гласа ще започнат да му говорят: единият го съветва да излезе от Школата, да не се ограничава, да живее, както всички хора, защото тук ще се обезличи. Влез в света като другите хора, да разбереш защо живееш.
Това е подобно на съвета да не даваш хляб на бедната вдовица.
Друг някой му казва: „Остани в Школата да работиш, да учиш, да се молиш. Само така от тебе човек ще излезе“. Това са два различни съвета, но решението, което вземеш, това си ти. Казвам: Истинският човек може да се прояви само при една вътрешна борба. Тъй, както днес е организиран, човек не може да се прояви, ако не се натъкне на тази вътрешна борба в себе си.
към беседата >>
Друг някой му казва: „Остани в Школата да работиш, да учиш, да се молиш.
Ако не ѝ даде хляб, ще сгреши; ако ѝ даде, правилно ще постъпи. Ученикът не е нито в единия, нито в другия глас, той е в решението, което ще вземе. Когато някой влезе в Школата, веднага два гласа ще започнат да му говорят: единият го съветва да излезе от Школата, да не се ограничава, да живее, както всички хора, защото тук ще се обезличи. Влез в света като другите хора, да разбереш защо живееш. Това е подобно на съвета да не даваш хляб на бедната вдовица.
Друг някой му казва: „Остани в Школата да работиш, да учиш, да се молиш.
Само така от тебе човек ще излезе“. Това са два различни съвета, но решението, което вземеш, това си ти. Казвам: Истинският човек може да се прояви само при една вътрешна борба. Тъй, както днес е организиран, човек не може да се прояви, ако не се натъкне на тази вътрешна борба в себе си. Това е неизбежен закон.
към беседата >>
Само така от тебе човек ще излезе“.
Ученикът не е нито в единия, нито в другия глас, той е в решението, което ще вземе. Когато някой влезе в Школата, веднага два гласа ще започнат да му говорят: единият го съветва да излезе от Школата, да не се ограничава, да живее, както всички хора, защото тук ще се обезличи. Влез в света като другите хора, да разбереш защо живееш. Това е подобно на съвета да не даваш хляб на бедната вдовица. Друг някой му казва: „Остани в Школата да работиш, да учиш, да се молиш.
Само така от тебе човек ще излезе“.
Това са два различни съвета, но решението, което вземеш, това си ти. Казвам: Истинският човек може да се прояви само при една вътрешна борба. Тъй, както днес е организиран, човек не може да се прояви, ако не се натъкне на тази вътрешна борба в себе си. Това е неизбежен закон. Ако животът ви е хармоничен, вие ще бъдете в положението на непроявени житни зърна в хамбара.
към беседата >>
Това са два различни съвета, но решението, което вземеш, това си ти.
Когато някой влезе в Школата, веднага два гласа ще започнат да му говорят: единият го съветва да излезе от Школата, да не се ограничава, да живее, както всички хора, защото тук ще се обезличи. Влез в света като другите хора, да разбереш защо живееш. Това е подобно на съвета да не даваш хляб на бедната вдовица. Друг някой му казва: „Остани в Школата да работиш, да учиш, да се молиш. Само така от тебе човек ще излезе“.
Това са два различни съвета, но решението, което вземеш, това си ти.
Казвам: Истинският човек може да се прояви само при една вътрешна борба. Тъй, както днес е организиран, човек не може да се прояви, ако не се натъкне на тази вътрешна борба в себе си. Това е неизбежен закон. Ако животът ви е хармоничен, вие ще бъдете в положението на непроявени житни зърна в хамбара. Този живот не може да се сравни даже и с живота на кристалите.
към беседата >>
Казвам: Истинският човек може да се прояви само при една вътрешна борба.
Влез в света като другите хора, да разбереш защо живееш. Това е подобно на съвета да не даваш хляб на бедната вдовица. Друг някой му казва: „Остани в Школата да работиш, да учиш, да се молиш. Само така от тебе човек ще излезе“. Това са два различни съвета, но решението, което вземеш, това си ти.
Казвам: Истинският човек може да се прояви само при една вътрешна борба.
Тъй, както днес е организиран, човек не може да се прояви, ако не се натъкне на тази вътрешна борба в себе си. Това е неизбежен закон. Ако животът ви е хармоничен, вие ще бъдете в положението на непроявени житни зърна в хамбара. Този живот не може да се сравни даже и с живота на кристалите. Докато са в хамбарите, житните зърна са мъртви, в спящо състояние.
към беседата >>
Тъй, както днес е организиран, човек не може да се прояви, ако не се натъкне на тази вътрешна борба в себе си.
Това е подобно на съвета да не даваш хляб на бедната вдовица. Друг някой му казва: „Остани в Школата да работиш, да учиш, да се молиш. Само така от тебе човек ще излезе“. Това са два различни съвета, но решението, което вземеш, това си ти. Казвам: Истинският човек може да се прояви само при една вътрешна борба.
Тъй, както днес е организиран, човек не може да се прояви, ако не се натъкне на тази вътрешна борба в себе си.
Това е неизбежен закон. Ако животът ви е хармоничен, вие ще бъдете в положението на непроявени житни зърна в хамбара. Този живот не може да се сравни даже и с живота на кристалите. Докато са в хамбарите, житните зърна са мъртви, в спящо състояние. Щом стане някакво стълкновение между тия зърна, животът в тях започва.
към беседата >>
Това е неизбежен закон.
Друг някой му казва: „Остани в Школата да работиш, да учиш, да се молиш. Само така от тебе човек ще излезе“. Това са два различни съвета, но решението, което вземеш, това си ти. Казвам: Истинският човек може да се прояви само при една вътрешна борба. Тъй, както днес е организиран, човек не може да се прояви, ако не се натъкне на тази вътрешна борба в себе си.
Това е неизбежен закон.
Ако животът ви е хармоничен, вие ще бъдете в положението на непроявени житни зърна в хамбара. Този живот не може да се сравни даже и с живота на кристалите. Докато са в хамбарите, житните зърна са мъртви, в спящо състояние. Щом стане някакво стълкновение между тия зърна, животът в тях започва. Тази борба, това стълкновение може да е малко, но то е начало на живот.
към беседата >>
Ако животът ви е хармоничен, вие ще бъдете в положението на непроявени житни зърна в хамбара.
Само така от тебе човек ще излезе“. Това са два различни съвета, но решението, което вземеш, това си ти. Казвам: Истинският човек може да се прояви само при една вътрешна борба. Тъй, както днес е организиран, човек не може да се прояви, ако не се натъкне на тази вътрешна борба в себе си. Това е неизбежен закон.
Ако животът ви е хармоничен, вие ще бъдете в положението на непроявени житни зърна в хамбара.
Този живот не може да се сравни даже и с живота на кристалите. Докато са в хамбарите, житните зърна са мъртви, в спящо състояние. Щом стане някакво стълкновение между тия зърна, животът в тях започва. Тази борба, това стълкновение може да е малко, но то е начало на живот. Колкото малка да е вътрешната борба в човека, била тя за добро или зло, радвайте се; тя е посещение от невидимия свят.
към беседата >>
Този живот не може да се сравни даже и с живота на кристалите.
Това са два различни съвета, но решението, което вземеш, това си ти. Казвам: Истинският човек може да се прояви само при една вътрешна борба. Тъй, както днес е организиран, човек не може да се прояви, ако не се натъкне на тази вътрешна борба в себе си. Това е неизбежен закон. Ако животът ви е хармоничен, вие ще бъдете в положението на непроявени житни зърна в хамбара.
Този живот не може да се сравни даже и с живота на кристалите.
Докато са в хамбарите, житните зърна са мъртви, в спящо състояние. Щом стане някакво стълкновение между тия зърна, животът в тях започва. Тази борба, това стълкновение може да е малко, но то е начало на живот. Колкото малка да е вътрешната борба в човека, била тя за добро или зло, радвайте се; тя е посещение от невидимия свят. Невидимият свят е обърнал внимание на вас.
към беседата >>
Докато са в хамбарите, житните зърна са мъртви, в спящо състояние.
Казвам: Истинският човек може да се прояви само при една вътрешна борба. Тъй, както днес е организиран, човек не може да се прояви, ако не се натъкне на тази вътрешна борба в себе си. Това е неизбежен закон. Ако животът ви е хармоничен, вие ще бъдете в положението на непроявени житни зърна в хамбара. Този живот не може да се сравни даже и с живота на кристалите.
Докато са в хамбарите, житните зърна са мъртви, в спящо състояние.
Щом стане някакво стълкновение между тия зърна, животът в тях започва. Тази борба, това стълкновение може да е малко, но то е начало на живот. Колкото малка да е вътрешната борба в човека, била тя за добро или зло, радвайте се; тя е посещение от невидимия свят. Невидимият свят е обърнал внимание на вас. Той изпраща малък ветрец към вас, да ви поразхлади, да понаведе клончетата ви наляво, надясно, да се поборите малко.
към беседата >>
Щом стане някакво стълкновение между тия зърна, животът в тях започва.
Тъй, както днес е организиран, човек не може да се прояви, ако не се натъкне на тази вътрешна борба в себе си. Това е неизбежен закон. Ако животът ви е хармоничен, вие ще бъдете в положението на непроявени житни зърна в хамбара. Този живот не може да се сравни даже и с живота на кристалите. Докато са в хамбарите, житните зърна са мъртви, в спящо състояние.
Щом стане някакво стълкновение между тия зърна, животът в тях започва.
Тази борба, това стълкновение може да е малко, но то е начало на живот. Колкото малка да е вътрешната борба в човека, била тя за добро или зло, радвайте се; тя е посещение от невидимия свят. Невидимият свят е обърнал внимание на вас. Той изпраща малък ветрец към вас, да ви поразхлади, да понаведе клончетата ви наляво, надясно, да се поборите малко. Такъв е законът на равновесието.
към беседата >>
Тази борба, това стълкновение може да е малко, но то е начало на живот.
Това е неизбежен закон. Ако животът ви е хармоничен, вие ще бъдете в положението на непроявени житни зърна в хамбара. Този живот не може да се сравни даже и с живота на кристалите. Докато са в хамбарите, житните зърна са мъртви, в спящо състояние. Щом стане някакво стълкновение между тия зърна, животът в тях започва.
Тази борба, това стълкновение може да е малко, но то е начало на живот.
Колкото малка да е вътрешната борба в човека, била тя за добро или зло, радвайте се; тя е посещение от невидимия свят. Невидимият свят е обърнал внимание на вас. Той изпраща малък ветрец към вас, да ви поразхлади, да понаведе клончетата ви наляво, надясно, да се поборите малко. Такъв е законът на равновесието. Когато някоя външна или вътрешна сила дойде върху човека, той излиза от своето равновесие, но за да не го изгуби, наклонява се ту надясно, ту наляво.
към беседата >>
Колкото малка да е вътрешната борба в човека, била тя за добро или зло, радвайте се; тя е посещение от невидимия свят.
Ако животът ви е хармоничен, вие ще бъдете в положението на непроявени житни зърна в хамбара. Този живот не може да се сравни даже и с живота на кристалите. Докато са в хамбарите, житните зърна са мъртви, в спящо състояние. Щом стане някакво стълкновение между тия зърна, животът в тях започва. Тази борба, това стълкновение може да е малко, но то е начало на живот.
Колкото малка да е вътрешната борба в човека, била тя за добро или зло, радвайте се; тя е посещение от невидимия свят.
Невидимият свят е обърнал внимание на вас. Той изпраща малък ветрец към вас, да ви поразхлади, да понаведе клончетата ви наляво, надясно, да се поборите малко. Такъв е законът на равновесието. Когато някоя външна или вътрешна сила дойде върху човека, той излиза от своето равновесие, но за да не го изгуби, наклонява се ту надясно, ту наляво. Обаче целта не е да вървиш нито наляво, нито надясно, но да запазиш равновесието си и да вървиш нагоре.
към беседата >>
Невидимият свят е обърнал внимание на вас.
Този живот не може да се сравни даже и с живота на кристалите. Докато са в хамбарите, житните зърна са мъртви, в спящо състояние. Щом стане някакво стълкновение между тия зърна, животът в тях започва. Тази борба, това стълкновение може да е малко, но то е начало на живот. Колкото малка да е вътрешната борба в човека, била тя за добро или зло, радвайте се; тя е посещение от невидимия свят.
Невидимият свят е обърнал внимание на вас.
Той изпраща малък ветрец към вас, да ви поразхлади, да понаведе клончетата ви наляво, надясно, да се поборите малко. Такъв е законът на равновесието. Когато някоя външна или вътрешна сила дойде върху човека, той излиза от своето равновесие, но за да не го изгуби, наклонява се ту надясно, ту наляво. Обаче целта не е да вървиш нито наляво, нито надясно, но да запазиш равновесието си и да вървиш нагоре. Следователно вътрешната борба в човека е важен психологически закон, необходим в живота на човека, за урегулиране на силите в него, за запазване на равновесието.
към беседата >>
Той изпраща малък ветрец към вас, да ви поразхлади, да понаведе клончетата ви наляво, надясно, да се поборите малко.
Докато са в хамбарите, житните зърна са мъртви, в спящо състояние. Щом стане някакво стълкновение между тия зърна, животът в тях започва. Тази борба, това стълкновение може да е малко, но то е начало на живот. Колкото малка да е вътрешната борба в човека, била тя за добро или зло, радвайте се; тя е посещение от невидимия свят. Невидимият свят е обърнал внимание на вас.
Той изпраща малък ветрец към вас, да ви поразхлади, да понаведе клончетата ви наляво, надясно, да се поборите малко.
Такъв е законът на равновесието. Когато някоя външна или вътрешна сила дойде върху човека, той излиза от своето равновесие, но за да не го изгуби, наклонява се ту надясно, ту наляво. Обаче целта не е да вървиш нито наляво, нито надясно, но да запазиш равновесието си и да вървиш нагоре. Следователно вътрешната борба в човека е важен психологически закон, необходим в живота на човека, за урегулиране на силите в него, за запазване на равновесието. Всеки човек има равновесие, но не го задържа за дълго време.
към беседата >>
Такъв е законът на равновесието.
Щом стане някакво стълкновение между тия зърна, животът в тях започва. Тази борба, това стълкновение може да е малко, но то е начало на живот. Колкото малка да е вътрешната борба в човека, била тя за добро или зло, радвайте се; тя е посещение от невидимия свят. Невидимият свят е обърнал внимание на вас. Той изпраща малък ветрец към вас, да ви поразхлади, да понаведе клончетата ви наляво, надясно, да се поборите малко.
Такъв е законът на равновесието.
Когато някоя външна или вътрешна сила дойде върху човека, той излиза от своето равновесие, но за да не го изгуби, наклонява се ту надясно, ту наляво. Обаче целта не е да вървиш нито наляво, нито надясно, но да запазиш равновесието си и да вървиш нагоре. Следователно вътрешната борба в човека е важен психологически закон, необходим в живота на човека, за урегулиране на силите в него, за запазване на равновесието. Всеки човек има равновесие, но не го задържа за дълго време. Рече ли да предприеме нещо добро, веднага един глас ще му каже: „Отложи това нещо за друг път!
към беседата >>
Когато някоя външна или вътрешна сила дойде върху човека, той излиза от своето равновесие, но за да не го изгуби, наклонява се ту надясно, ту наляво.
Тази борба, това стълкновение може да е малко, но то е начало на живот. Колкото малка да е вътрешната борба в човека, била тя за добро или зло, радвайте се; тя е посещение от невидимия свят. Невидимият свят е обърнал внимание на вас. Той изпраща малък ветрец към вас, да ви поразхлади, да понаведе клончетата ви наляво, надясно, да се поборите малко. Такъв е законът на равновесието.
Когато някоя външна или вътрешна сила дойде върху човека, той излиза от своето равновесие, но за да не го изгуби, наклонява се ту надясно, ту наляво.
Обаче целта не е да вървиш нито наляво, нито надясно, но да запазиш равновесието си и да вървиш нагоре. Следователно вътрешната борба в човека е важен психологически закон, необходим в живота на човека, за урегулиране на силите в него, за запазване на равновесието. Всеки човек има равновесие, но не го задържа за дълго време. Рече ли да предприеме нещо добро, веднага един глас ще му каже: „Отложи това нещо за друг път! Днес условията не са благоприятни, не му е времето сега“.
към беседата >>
Обаче целта не е да вървиш нито наляво, нито надясно, но да запазиш равновесието си и да вървиш нагоре.
Колкото малка да е вътрешната борба в човека, била тя за добро или зло, радвайте се; тя е посещение от невидимия свят. Невидимият свят е обърнал внимание на вас. Той изпраща малък ветрец към вас, да ви поразхлади, да понаведе клончетата ви наляво, надясно, да се поборите малко. Такъв е законът на равновесието. Когато някоя външна или вътрешна сила дойде върху човека, той излиза от своето равновесие, но за да не го изгуби, наклонява се ту надясно, ту наляво.
Обаче целта не е да вървиш нито наляво, нито надясно, но да запазиш равновесието си и да вървиш нагоре.
Следователно вътрешната борба в човека е важен психологически закон, необходим в живота на човека, за урегулиране на силите в него, за запазване на равновесието. Всеки човек има равновесие, но не го задържа за дълго време. Рече ли да предприеме нещо добро, веднага един глас ще му каже: „Отложи това нещо за друг път! Днес условията не са благоприятни, не му е времето сега“. Аз пък казвам: Не отлагайте нито за един час!
към беседата >>
Следователно вътрешната борба в човека е важен психологически закон, необходим в живота на човека, за урегулиране на силите в него, за запазване на равновесието.
Невидимият свят е обърнал внимание на вас. Той изпраща малък ветрец към вас, да ви поразхлади, да понаведе клончетата ви наляво, надясно, да се поборите малко. Такъв е законът на равновесието. Когато някоя външна или вътрешна сила дойде върху човека, той излиза от своето равновесие, но за да не го изгуби, наклонява се ту надясно, ту наляво. Обаче целта не е да вървиш нито наляво, нито надясно, но да запазиш равновесието си и да вървиш нагоре.
Следователно вътрешната борба в човека е важен психологически закон, необходим в живота на човека, за урегулиране на силите в него, за запазване на равновесието.
Всеки човек има равновесие, но не го задържа за дълго време. Рече ли да предприеме нещо добро, веднага един глас ще му каже: „Отложи това нещо за друг път! Днес условията не са благоприятни, не му е времето сега“. Аз пък казвам: Не отлагайте нито за един час! Всякакво отлагане е губене на време, губене на сили.
към беседата >>
Всеки човек има равновесие, но не го задържа за дълго време.
Той изпраща малък ветрец към вас, да ви поразхлади, да понаведе клончетата ви наляво, надясно, да се поборите малко. Такъв е законът на равновесието. Когато някоя външна или вътрешна сила дойде върху човека, той излиза от своето равновесие, но за да не го изгуби, наклонява се ту надясно, ту наляво. Обаче целта не е да вървиш нито наляво, нито надясно, но да запазиш равновесието си и да вървиш нагоре. Следователно вътрешната борба в човека е важен психологически закон, необходим в живота на човека, за урегулиране на силите в него, за запазване на равновесието.
Всеки човек има равновесие, но не го задържа за дълго време.
Рече ли да предприеме нещо добро, веднага един глас ще му каже: „Отложи това нещо за друг път! Днес условията не са благоприятни, не му е времето сега“. Аз пък казвам: Не отлагайте нито за един час! Всякакво отлагане е губене на време, губене на сили. Решите ли да направите нещо, приложете го.
към беседата >>
Рече ли да предприеме нещо добро, веднага един глас ще му каже: „Отложи това нещо за друг път!
Такъв е законът на равновесието. Когато някоя външна или вътрешна сила дойде върху човека, той излиза от своето равновесие, но за да не го изгуби, наклонява се ту надясно, ту наляво. Обаче целта не е да вървиш нито наляво, нито надясно, но да запазиш равновесието си и да вървиш нагоре. Следователно вътрешната борба в човека е важен психологически закон, необходим в живота на човека, за урегулиране на силите в него, за запазване на равновесието. Всеки човек има равновесие, но не го задържа за дълго време.
Рече ли да предприеме нещо добро, веднага един глас ще му каже: „Отложи това нещо за друг път!
Днес условията не са благоприятни, не му е времето сега“. Аз пък казвам: Не отлагайте нито за един час! Всякакво отлагане е губене на време, губене на сили. Решите ли да направите нещо, приложете го. И в съдилищата често отлагат делата.
към беседата >>
Днес условията не са благоприятни, не му е времето сега“.
Когато някоя външна или вътрешна сила дойде върху човека, той излиза от своето равновесие, но за да не го изгуби, наклонява се ту надясно, ту наляво. Обаче целта не е да вървиш нито наляво, нито надясно, но да запазиш равновесието си и да вървиш нагоре. Следователно вътрешната борба в човека е важен психологически закон, необходим в живота на човека, за урегулиране на силите в него, за запазване на равновесието. Всеки човек има равновесие, но не го задържа за дълго време. Рече ли да предприеме нещо добро, веднага един глас ще му каже: „Отложи това нещо за друг път!
Днес условията не са благоприятни, не му е времето сега“.
Аз пък казвам: Не отлагайте нито за един час! Всякакво отлагане е губене на време, губене на сили. Решите ли да направите нещо, приложете го. И в съдилищата често отлагат делата. Какво се постига с отлагането?
към беседата >>
Съвременните хора си служат с радиото, с което правят опити да се съобщават на далечни разстояния.
Съвременните хора си служат с радиото, с което правят опити да се съобщават на далечни разстояния.
Обаче радиото често предава някои дисхармонични вълни, които препятстват на правилното възприемане. Един ден хората ще се съобщават не само с далечни и близки места на физическия, т.е. видимия свят, но и с невидимия свят. И днес даже човек може да има връзка, съобщение с невидимия свят. Достатъчно е той да има будно съзнание във време на молитва, за да бъде във връзка с този свят.
към беседата >>
Аз пък казвам: Не отлагайте нито за един час!
Обаче целта не е да вървиш нито наляво, нито надясно, но да запазиш равновесието си и да вървиш нагоре. Следователно вътрешната борба в човека е важен психологически закон, необходим в живота на човека, за урегулиране на силите в него, за запазване на равновесието. Всеки човек има равновесие, но не го задържа за дълго време. Рече ли да предприеме нещо добро, веднага един глас ще му каже: „Отложи това нещо за друг път! Днес условията не са благоприятни, не му е времето сега“.
Аз пък казвам: Не отлагайте нито за един час!
Всякакво отлагане е губене на време, губене на сили. Решите ли да направите нещо, приложете го. И в съдилищата често отлагат делата. Какво се постига с отлагането? Разноските се увеличават, времето се губи, хората се разтакават нагоре-надолу и в края на краищата се изгубват благоприятните условия.
към беседата >>
Обаче радиото често предава някои дисхармонични вълни, които препятстват на правилното възприемане.
Съвременните хора си служат с радиото, с което правят опити да се съобщават на далечни разстояния.
Обаче радиото често предава някои дисхармонични вълни, които препятстват на правилното възприемане.
Един ден хората ще се съобщават не само с далечни и близки места на физическия, т.е. видимия свят, но и с невидимия свят. И днес даже човек може да има връзка, съобщение с невидимия свят. Достатъчно е той да има будно съзнание във време на молитва, за да бъде във връзка с този свят. Когато някой изпадне в затруднение, казвам: Моли се, за да влезеш във връзка с разумни същества, които могат да ти помогнат.
към беседата >>
Всякакво отлагане е губене на време, губене на сили.
Следователно вътрешната борба в човека е важен психологически закон, необходим в живота на човека, за урегулиране на силите в него, за запазване на равновесието. Всеки човек има равновесие, но не го задържа за дълго време. Рече ли да предприеме нещо добро, веднага един глас ще му каже: „Отложи това нещо за друг път! Днес условията не са благоприятни, не му е времето сега“. Аз пък казвам: Не отлагайте нито за един час!
Всякакво отлагане е губене на време, губене на сили.
Решите ли да направите нещо, приложете го. И в съдилищата често отлагат делата. Какво се постига с отлагането? Разноските се увеличават, времето се губи, хората се разтакават нагоре-надолу и в края на краищата се изгубват благоприятните условия. Никакво отлагане!
към беседата >>
Един ден хората ще се съобщават не само с далечни и близки места на физическия, т.е.
Съвременните хора си служат с радиото, с което правят опити да се съобщават на далечни разстояния. Обаче радиото често предава някои дисхармонични вълни, които препятстват на правилното възприемане.
Един ден хората ще се съобщават не само с далечни и близки места на физическия, т.е.
видимия свят, но и с невидимия свят. И днес даже човек може да има връзка, съобщение с невидимия свят. Достатъчно е той да има будно съзнание във време на молитва, за да бъде във връзка с този свят. Когато някой изпадне в затруднение, казвам: Моли се, за да влезеш във връзка с разумни същества, които могат да ти помогнат. – „Аз се моля, но не получавам никакъв отговор.“ – Причината, поради която човек не получава отговор на своята молитва, се дължи на това, че съзнанието му не е будно.
към беседата >>
Решите ли да направите нещо, приложете го.
Всеки човек има равновесие, но не го задържа за дълго време. Рече ли да предприеме нещо добро, веднага един глас ще му каже: „Отложи това нещо за друг път! Днес условията не са благоприятни, не му е времето сега“. Аз пък казвам: Не отлагайте нито за един час! Всякакво отлагане е губене на време, губене на сили.
Решите ли да направите нещо, приложете го.
И в съдилищата често отлагат делата. Какво се постига с отлагането? Разноските се увеличават, времето се губи, хората се разтакават нагоре-надолу и в края на краищата се изгубват благоприятните условия. Никакво отлагане! Когато човек отлага нещата, той мисли, че утрешният ден ще му донесе по-добри условия, но винаги остава излъган.
към беседата >>
видимия свят, но и с невидимия свят.
Съвременните хора си служат с радиото, с което правят опити да се съобщават на далечни разстояния. Обаче радиото често предава някои дисхармонични вълни, които препятстват на правилното възприемане. Един ден хората ще се съобщават не само с далечни и близки места на физическия, т.е.
видимия свят, но и с невидимия свят.
И днес даже човек може да има връзка, съобщение с невидимия свят. Достатъчно е той да има будно съзнание във време на молитва, за да бъде във връзка с този свят. Когато някой изпадне в затруднение, казвам: Моли се, за да влезеш във връзка с разумни същества, които могат да ти помогнат. – „Аз се моля, но не получавам никакъв отговор.“ – Причината, поради която човек не получава отговор на своята молитва, се дължи на това, че съзнанието му не е будно. В това отношение човешкото съзнание не е нищо друго, освен радио-апарат, който възприема и предава звуковите вълни от пространството.
към беседата >>
И в съдилищата често отлагат делата.
Рече ли да предприеме нещо добро, веднага един глас ще му каже: „Отложи това нещо за друг път! Днес условията не са благоприятни, не му е времето сега“. Аз пък казвам: Не отлагайте нито за един час! Всякакво отлагане е губене на време, губене на сили. Решите ли да направите нещо, приложете го.
И в съдилищата често отлагат делата.
Какво се постига с отлагането? Разноските се увеличават, времето се губи, хората се разтакават нагоре-надолу и в края на краищата се изгубват благоприятните условия. Никакво отлагане! Когато човек отлага нещата, той мисли, че утрешният ден ще му донесе по-добри условия, но винаги остава излъган.
към беседата >>
И днес даже човек може да има връзка, съобщение с невидимия свят.
Съвременните хора си служат с радиото, с което правят опити да се съобщават на далечни разстояния. Обаче радиото често предава някои дисхармонични вълни, които препятстват на правилното възприемане. Един ден хората ще се съобщават не само с далечни и близки места на физическия, т.е. видимия свят, но и с невидимия свят.
И днес даже човек може да има връзка, съобщение с невидимия свят.
Достатъчно е той да има будно съзнание във време на молитва, за да бъде във връзка с този свят. Когато някой изпадне в затруднение, казвам: Моли се, за да влезеш във връзка с разумни същества, които могат да ти помогнат. – „Аз се моля, но не получавам никакъв отговор.“ – Причината, поради която човек не получава отговор на своята молитва, се дължи на това, че съзнанието му не е будно. В това отношение човешкото съзнание не е нищо друго, освен радио-апарат, който възприема и предава звуковите вълни от пространството. Учените казват, че над земята има един дебел пояс, който отклонява вълните и препятства на изкачването им.
към беседата >>
Какво се постига с отлагането?
Днес условията не са благоприятни, не му е времето сега“. Аз пък казвам: Не отлагайте нито за един час! Всякакво отлагане е губене на време, губене на сили. Решите ли да направите нещо, приложете го. И в съдилищата често отлагат делата.
Какво се постига с отлагането?
Разноските се увеличават, времето се губи, хората се разтакават нагоре-надолу и в края на краищата се изгубват благоприятните условия. Никакво отлагане! Когато човек отлага нещата, той мисли, че утрешният ден ще му донесе по-добри условия, но винаги остава излъган.
към беседата >>
Достатъчно е той да има будно съзнание във време на молитва, за да бъде във връзка с този свят.
Съвременните хора си служат с радиото, с което правят опити да се съобщават на далечни разстояния. Обаче радиото често предава някои дисхармонични вълни, които препятстват на правилното възприемане. Един ден хората ще се съобщават не само с далечни и близки места на физическия, т.е. видимия свят, но и с невидимия свят. И днес даже човек може да има връзка, съобщение с невидимия свят.
Достатъчно е той да има будно съзнание във време на молитва, за да бъде във връзка с този свят.
Когато някой изпадне в затруднение, казвам: Моли се, за да влезеш във връзка с разумни същества, които могат да ти помогнат. – „Аз се моля, но не получавам никакъв отговор.“ – Причината, поради която човек не получава отговор на своята молитва, се дължи на това, че съзнанието му не е будно. В това отношение човешкото съзнание не е нищо друго, освен радио-апарат, който възприема и предава звуковите вълни от пространството. Учените казват, че над земята има един дебел пояс, който отклонява вълните и препятства на изкачването им. С това научно твърдение може да се обясни защо молитвата на някои хора не може да се издигне по-високо от тях.
към беседата >>
Разноските се увеличават, времето се губи, хората се разтакават нагоре-надолу и в края на краищата се изгубват благоприятните условия.
Аз пък казвам: Не отлагайте нито за един час! Всякакво отлагане е губене на време, губене на сили. Решите ли да направите нещо, приложете го. И в съдилищата често отлагат делата. Какво се постига с отлагането?
Разноските се увеличават, времето се губи, хората се разтакават нагоре-надолу и в края на краищата се изгубват благоприятните условия.
Никакво отлагане! Когато човек отлага нещата, той мисли, че утрешният ден ще му донесе по-добри условия, но винаги остава излъган.
към беседата >>
Когато някой изпадне в затруднение, казвам: Моли се, за да влезеш във връзка с разумни същества, които могат да ти помогнат.
Обаче радиото често предава някои дисхармонични вълни, които препятстват на правилното възприемане. Един ден хората ще се съобщават не само с далечни и близки места на физическия, т.е. видимия свят, но и с невидимия свят. И днес даже човек може да има връзка, съобщение с невидимия свят. Достатъчно е той да има будно съзнание във време на молитва, за да бъде във връзка с този свят.
Когато някой изпадне в затруднение, казвам: Моли се, за да влезеш във връзка с разумни същества, които могат да ти помогнат.
– „Аз се моля, но не получавам никакъв отговор.“ – Причината, поради която човек не получава отговор на своята молитва, се дължи на това, че съзнанието му не е будно. В това отношение човешкото съзнание не е нищо друго, освен радио-апарат, който възприема и предава звуковите вълни от пространството. Учените казват, че над земята има един дебел пояс, който отклонява вълните и препятства на изкачването им. С това научно твърдение може да се обясни защо молитвата на някои хора не може да се издигне по-високо от тях. Колкото по-будно и по-високо е съзнанието на човека, толкова по-голяма е вероятността молитвата му да бъде приета.
към беседата >>
Никакво отлагане!
Всякакво отлагане е губене на време, губене на сили. Решите ли да направите нещо, приложете го. И в съдилищата често отлагат делата. Какво се постига с отлагането? Разноските се увеличават, времето се губи, хората се разтакават нагоре-надолу и в края на краищата се изгубват благоприятните условия.
Никакво отлагане!
Когато човек отлага нещата, той мисли, че утрешният ден ще му донесе по-добри условия, но винаги остава излъган.
към беседата >>
– „Аз се моля, но не получавам никакъв отговор.“ – Причината, поради която човек не получава отговор на своята молитва, се дължи на това, че съзнанието му не е будно.
Един ден хората ще се съобщават не само с далечни и близки места на физическия, т.е. видимия свят, но и с невидимия свят. И днес даже човек може да има връзка, съобщение с невидимия свят. Достатъчно е той да има будно съзнание във време на молитва, за да бъде във връзка с този свят. Когато някой изпадне в затруднение, казвам: Моли се, за да влезеш във връзка с разумни същества, които могат да ти помогнат.
– „Аз се моля, но не получавам никакъв отговор.“ – Причината, поради която човек не получава отговор на своята молитва, се дължи на това, че съзнанието му не е будно.
В това отношение човешкото съзнание не е нищо друго, освен радио-апарат, който възприема и предава звуковите вълни от пространството. Учените казват, че над земята има един дебел пояс, който отклонява вълните и препятства на изкачването им. С това научно твърдение може да се обясни защо молитвата на някои хора не може да се издигне по-високо от тях. Колкото по-будно и по-високо е съзнанието на човека, толкова по-голяма е вероятността молитвата му да бъде приета. Твърдението, че хората могат да се съобщават с другия свят, не е ново.
към беседата >>
Когато човек отлага нещата, той мисли, че утрешният ден ще му донесе по-добри условия, но винаги остава излъган.
Решите ли да направите нещо, приложете го. И в съдилищата често отлагат делата. Какво се постига с отлагането? Разноските се увеличават, времето се губи, хората се разтакават нагоре-надолу и в края на краищата се изгубват благоприятните условия. Никакво отлагане!
Когато човек отлага нещата, той мисли, че утрешният ден ще му донесе по-добри условия, но винаги остава излъган.
към беседата >>
В това отношение човешкото съзнание не е нищо друго, освен радио-апарат, който възприема и предава звуковите вълни от пространството.
видимия свят, но и с невидимия свят. И днес даже човек може да има връзка, съобщение с невидимия свят. Достатъчно е той да има будно съзнание във време на молитва, за да бъде във връзка с този свят. Когато някой изпадне в затруднение, казвам: Моли се, за да влезеш във връзка с разумни същества, които могат да ти помогнат. – „Аз се моля, но не получавам никакъв отговор.“ – Причината, поради която човек не получава отговор на своята молитва, се дължи на това, че съзнанието му не е будно.
В това отношение човешкото съзнание не е нищо друго, освен радио-апарат, който възприема и предава звуковите вълни от пространството.
Учените казват, че над земята има един дебел пояс, който отклонява вълните и препятства на изкачването им. С това научно твърдение може да се обясни защо молитвата на някои хора не може да се издигне по-високо от тях. Колкото по-будно и по-високо е съзнанието на човека, толкова по-голяма е вероятността молитвата му да бъде приета. Твърдението, че хората могат да се съобщават с другия свят, не е ново. От хиляди години насам хората са се съобщавали с невидимия свят.
към беседата >>
Съвременните хора очакват големи резултати, големи придобивки в живота, но остават разочаровани.
Съвременните хора очакват големи резултати, големи придобивки в живота, но остават разочаровани.
Те не знаят законите на живота и затова се обезсърчават. Закон е: Малките работи, малките придобивки са предшественици на големи, на велики резултати. Ако човек разбере и приложи този закон в живота си, той ще придобие вътрешно спокойствие, вътрешен мир. Не е лесно да придобие човек този мир в себе си. За такъв човек може да се каже, че има характер.
към беседата >>
Учените казват, че над земята има един дебел пояс, който отклонява вълните и препятства на изкачването им.
И днес даже човек може да има връзка, съобщение с невидимия свят. Достатъчно е той да има будно съзнание във време на молитва, за да бъде във връзка с този свят. Когато някой изпадне в затруднение, казвам: Моли се, за да влезеш във връзка с разумни същества, които могат да ти помогнат. – „Аз се моля, но не получавам никакъв отговор.“ – Причината, поради която човек не получава отговор на своята молитва, се дължи на това, че съзнанието му не е будно. В това отношение човешкото съзнание не е нищо друго, освен радио-апарат, който възприема и предава звуковите вълни от пространството.
Учените казват, че над земята има един дебел пояс, който отклонява вълните и препятства на изкачването им.
С това научно твърдение може да се обясни защо молитвата на някои хора не може да се издигне по-високо от тях. Колкото по-будно и по-високо е съзнанието на човека, толкова по-голяма е вероятността молитвата му да бъде приета. Твърдението, че хората могат да се съобщават с другия свят, не е ново. От хиляди години насам хората са се съобщавали с невидимия свят. Какво се иска от човека, за да бъде в съобщение с този свят?
към беседата >>
Те не знаят законите на живота и затова се обезсърчават.
Съвременните хора очакват големи резултати, големи придобивки в живота, но остават разочаровани.
Те не знаят законите на живота и затова се обезсърчават.
Закон е: Малките работи, малките придобивки са предшественици на големи, на велики резултати. Ако човек разбере и приложи този закон в живота си, той ще придобие вътрешно спокойствие, вътрешен мир. Не е лесно да придобие човек този мир в себе си. За такъв човек може да се каже, че има характер. Някой казва: „Аз имам голямо въздържание“.
към беседата >>
С това научно твърдение може да се обясни защо молитвата на някои хора не може да се издигне по-високо от тях.
Достатъчно е той да има будно съзнание във време на молитва, за да бъде във връзка с този свят. Когато някой изпадне в затруднение, казвам: Моли се, за да влезеш във връзка с разумни същества, които могат да ти помогнат. – „Аз се моля, но не получавам никакъв отговор.“ – Причината, поради която човек не получава отговор на своята молитва, се дължи на това, че съзнанието му не е будно. В това отношение човешкото съзнание не е нищо друго, освен радио-апарат, който възприема и предава звуковите вълни от пространството. Учените казват, че над земята има един дебел пояс, който отклонява вълните и препятства на изкачването им.
С това научно твърдение може да се обясни защо молитвата на някои хора не може да се издигне по-високо от тях.
Колкото по-будно и по-високо е съзнанието на човека, толкова по-голяма е вероятността молитвата му да бъде приета. Твърдението, че хората могат да се съобщават с другия свят, не е ново. От хиляди години насам хората са се съобщавали с невидимия свят. Какво се иска от човека, за да бъде в съобщение с този свят? – Да има свое радио.
към беседата >>
Закон е: Малките работи, малките придобивки са предшественици на големи, на велики резултати.
Съвременните хора очакват големи резултати, големи придобивки в живота, но остават разочаровани. Те не знаят законите на живота и затова се обезсърчават.
Закон е: Малките работи, малките придобивки са предшественици на големи, на велики резултати.
Ако човек разбере и приложи този закон в живота си, той ще придобие вътрешно спокойствие, вътрешен мир. Не е лесно да придобие човек този мир в себе си. За такъв човек може да се каже, че има характер. Някой казва: „Аз имам голямо въздържание“. Въздържанието и вътрешното спокойствие са две различни неща.
към беседата >>
Колкото по-будно и по-високо е съзнанието на човека, толкова по-голяма е вероятността молитвата му да бъде приета.
Когато някой изпадне в затруднение, казвам: Моли се, за да влезеш във връзка с разумни същества, които могат да ти помогнат. – „Аз се моля, но не получавам никакъв отговор.“ – Причината, поради която човек не получава отговор на своята молитва, се дължи на това, че съзнанието му не е будно. В това отношение човешкото съзнание не е нищо друго, освен радио-апарат, който възприема и предава звуковите вълни от пространството. Учените казват, че над земята има един дебел пояс, който отклонява вълните и препятства на изкачването им. С това научно твърдение може да се обясни защо молитвата на някои хора не може да се издигне по-високо от тях.
Колкото по-будно и по-високо е съзнанието на човека, толкова по-голяма е вероятността молитвата му да бъде приета.
Твърдението, че хората могат да се съобщават с другия свят, не е ново. От хиляди години насам хората са се съобщавали с невидимия свят. Какво се иска от човека, за да бъде в съобщение с този свят? – Да има свое радио. Който има радио в себе си, той може да се съобщава и с този, и с онзи свят: той може да влезе във връзка със съществата, които живеят на Хималаите; той може да влезе във връзка и със същества от невидимия свят.
към беседата >>
Ако човек разбере и приложи този закон в живота си, той ще придобие вътрешно спокойствие, вътрешен мир.
Съвременните хора очакват големи резултати, големи придобивки в живота, но остават разочаровани. Те не знаят законите на живота и затова се обезсърчават. Закон е: Малките работи, малките придобивки са предшественици на големи, на велики резултати.
Ако човек разбере и приложи този закон в живота си, той ще придобие вътрешно спокойствие, вътрешен мир.
Не е лесно да придобие човек този мир в себе си. За такъв човек може да се каже, че има характер. Някой казва: „Аз имам голямо въздържание“. Въздържанието и вътрешното спокойствие са две различни неща. Когато водата ври в добре затворен котел, това е въздържание.
към беседата >>
Твърдението, че хората могат да се съобщават с другия свят, не е ново.
– „Аз се моля, но не получавам никакъв отговор.“ – Причината, поради която човек не получава отговор на своята молитва, се дължи на това, че съзнанието му не е будно. В това отношение човешкото съзнание не е нищо друго, освен радио-апарат, който възприема и предава звуковите вълни от пространството. Учените казват, че над земята има един дебел пояс, който отклонява вълните и препятства на изкачването им. С това научно твърдение може да се обясни защо молитвата на някои хора не може да се издигне по-високо от тях. Колкото по-будно и по-високо е съзнанието на човека, толкова по-голяма е вероятността молитвата му да бъде приета.
Твърдението, че хората могат да се съобщават с другия свят, не е ново.
От хиляди години насам хората са се съобщавали с невидимия свят. Какво се иска от човека, за да бъде в съобщение с този свят? – Да има свое радио. Който има радио в себе си, той може да се съобщава и с този, и с онзи свят: той може да влезе във връзка със съществата, които живеят на Хималаите; той може да влезе във връзка и със същества от невидимия свят.
към беседата >>
Не е лесно да придобие човек този мир в себе си.
Съвременните хора очакват големи резултати, големи придобивки в живота, но остават разочаровани. Те не знаят законите на живота и затова се обезсърчават. Закон е: Малките работи, малките придобивки са предшественици на големи, на велики резултати. Ако човек разбере и приложи този закон в живота си, той ще придобие вътрешно спокойствие, вътрешен мир.
Не е лесно да придобие човек този мир в себе си.
За такъв човек може да се каже, че има характер. Някой казва: „Аз имам голямо въздържание“. Въздържанието и вътрешното спокойствие са две различни неща. Когато водата ври в добре затворен котел, това е въздържание. Външно само човек е спокоен, но вътре има голямо брожение, голям напор.
към беседата >>
От хиляди години насам хората са се съобщавали с невидимия свят.
В това отношение човешкото съзнание не е нищо друго, освен радио-апарат, който възприема и предава звуковите вълни от пространството. Учените казват, че над земята има един дебел пояс, който отклонява вълните и препятства на изкачването им. С това научно твърдение може да се обясни защо молитвата на някои хора не може да се издигне по-високо от тях. Колкото по-будно и по-високо е съзнанието на човека, толкова по-голяма е вероятността молитвата му да бъде приета. Твърдението, че хората могат да се съобщават с другия свят, не е ново.
От хиляди години насам хората са се съобщавали с невидимия свят.
Какво се иска от човека, за да бъде в съобщение с този свят? – Да има свое радио. Който има радио в себе си, той може да се съобщава и с този, и с онзи свят: той може да влезе във връзка със съществата, които живеят на Хималаите; той може да влезе във връзка и със същества от невидимия свят.
към беседата >>
За такъв човек може да се каже, че има характер.
Съвременните хора очакват големи резултати, големи придобивки в живота, но остават разочаровани. Те не знаят законите на живота и затова се обезсърчават. Закон е: Малките работи, малките придобивки са предшественици на големи, на велики резултати. Ако човек разбере и приложи този закон в живота си, той ще придобие вътрешно спокойствие, вътрешен мир. Не е лесно да придобие човек този мир в себе си.
За такъв човек може да се каже, че има характер.
Някой казва: „Аз имам голямо въздържание“. Въздържанието и вътрешното спокойствие са две различни неща. Когато водата ври в добре затворен котел, това е въздържание. Външно само човек е спокоен, но вътре има голямо брожение, голям напор. Добре, че обвивката на човека, т.е.
към беседата >>
Какво се иска от човека, за да бъде в съобщение с този свят?
Учените казват, че над земята има един дебел пояс, който отклонява вълните и препятства на изкачването им. С това научно твърдение може да се обясни защо молитвата на някои хора не може да се издигне по-високо от тях. Колкото по-будно и по-високо е съзнанието на човека, толкова по-голяма е вероятността молитвата му да бъде приета. Твърдението, че хората могат да се съобщават с другия свят, не е ново. От хиляди години насам хората са се съобщавали с невидимия свят.
Какво се иска от човека, за да бъде в съобщение с този свят?
– Да има свое радио. Който има радио в себе си, той може да се съобщава и с този, и с онзи свят: той може да влезе във връзка със съществата, които живеят на Хималаите; той може да влезе във връзка и със същества от невидимия свят.
към беседата >>
Някой казва: „Аз имам голямо въздържание“.
Те не знаят законите на живота и затова се обезсърчават. Закон е: Малките работи, малките придобивки са предшественици на големи, на велики резултати. Ако човек разбере и приложи този закон в живота си, той ще придобие вътрешно спокойствие, вътрешен мир. Не е лесно да придобие човек този мир в себе си. За такъв човек може да се каже, че има характер.
Някой казва: „Аз имам голямо въздържание“.
Въздържанието и вътрешното спокойствие са две различни неща. Когато водата ври в добре затворен котел, това е въздържание. Външно само човек е спокоен, но вътре има голямо брожение, голям напор. Добре, че обвивката на човека, т.е. неговият котел, е здрав, та издържа на вътрешното налягане.
към беседата >>
– Да има свое радио.
С това научно твърдение може да се обясни защо молитвата на някои хора не може да се издигне по-високо от тях. Колкото по-будно и по-високо е съзнанието на човека, толкова по-голяма е вероятността молитвата му да бъде приета. Твърдението, че хората могат да се съобщават с другия свят, не е ново. От хиляди години насам хората са се съобщавали с невидимия свят. Какво се иска от човека, за да бъде в съобщение с този свят?
– Да има свое радио.
Който има радио в себе си, той може да се съобщава и с този, и с онзи свят: той може да влезе във връзка със съществата, които живеят на Хималаите; той може да влезе във връзка и със същества от невидимия свят.
към беседата >>
Въздържанието и вътрешното спокойствие са две различни неща.
Закон е: Малките работи, малките придобивки са предшественици на големи, на велики резултати. Ако човек разбере и приложи този закон в живота си, той ще придобие вътрешно спокойствие, вътрешен мир. Не е лесно да придобие човек този мир в себе си. За такъв човек може да се каже, че има характер. Някой казва: „Аз имам голямо въздържание“.
Въздържанието и вътрешното спокойствие са две различни неща.
Когато водата ври в добре затворен котел, това е въздържание. Външно само човек е спокоен, но вътре има голямо брожение, голям напор. Добре, че обвивката на човека, т.е. неговият котел, е здрав, та издържа на вътрешното налягане. Но при това положение все трябва да се намери един отдушник, парата да излиза навън.
към беседата >>
Който има радио в себе си, той може да се съобщава и с този, и с онзи свят: той може да влезе във връзка със съществата, които живеят на Хималаите; той може да влезе във връзка и със същества от невидимия свят.
Колкото по-будно и по-високо е съзнанието на човека, толкова по-голяма е вероятността молитвата му да бъде приета. Твърдението, че хората могат да се съобщават с другия свят, не е ново. От хиляди години насам хората са се съобщавали с невидимия свят. Какво се иска от човека, за да бъде в съобщение с този свят? – Да има свое радио.
Който има радио в себе си, той може да се съобщава и с този, и с онзи свят: той може да влезе във връзка със съществата, които живеят на Хималаите; той може да влезе във връзка и със същества от невидимия свят.
към беседата >>
Когато водата ври в добре затворен котел, това е въздържание.
Ако човек разбере и приложи този закон в живота си, той ще придобие вътрешно спокойствие, вътрешен мир. Не е лесно да придобие човек този мир в себе си. За такъв човек може да се каже, че има характер. Някой казва: „Аз имам голямо въздържание“. Въздържанието и вътрешното спокойствие са две различни неща.
Когато водата ври в добре затворен котел, това е въздържание.
Външно само човек е спокоен, но вътре има голямо брожение, голям напор. Добре, че обвивката на човека, т.е. неговият котел, е здрав, та издържа на вътрешното налягане. Но при това положение все трябва да се намери един отдушник, парата да излиза навън. Ако огънят, на който водата в котела ври, е много голям, човек трябва да остави отдушника отворен, да не се пръсне котелът.
към беседата >>
И тъй, като отправяте молитвите си нагоре, ще се пазите от вълчите вълни, които се отразяват вредно върху духа на човека.
И тъй, като отправяте молитвите си нагоре, ще се пазите от вълчите вълни, които се отразяват вредно върху духа на човека.
Съмнението, неверието, безлюбието са вълни от вълчи характер, които се образуват от омнибусите на астралния свят. В астралния свят има стари омнибуси, стари, повредени електрически трамваи, които създават ред катастрофи. Който се е качил на един от тия трамваи, той вече се е осакатил. И наистина, много от съвременните хора носят остатъци от това осакатяване. Срещнете ли такъв човек, ще видите, че той се бори или със съмнението, или с безверието, или с безлюбието, или най-често с алчността си за забогатяване.
към беседата >>
Външно само човек е спокоен, но вътре има голямо брожение, голям напор.
Не е лесно да придобие човек този мир в себе си. За такъв човек може да се каже, че има характер. Някой казва: „Аз имам голямо въздържание“. Въздържанието и вътрешното спокойствие са две различни неща. Когато водата ври в добре затворен котел, това е въздържание.
Външно само човек е спокоен, но вътре има голямо брожение, голям напор.
Добре, че обвивката на човека, т.е. неговият котел, е здрав, та издържа на вътрешното налягане. Но при това положение все трябва да се намери един отдушник, парата да излиза навън. Ако огънят, на който водата в котела ври, е много голям, човек трябва да остави отдушника отворен, да не се пръсне котелът. Умният човек впряга парата на работа и подкарва трена.
към беседата >>
Съмнението, неверието, безлюбието са вълни от вълчи характер, които се образуват от омнибусите на астралния свят.
И тъй, като отправяте молитвите си нагоре, ще се пазите от вълчите вълни, които се отразяват вредно върху духа на човека.
Съмнението, неверието, безлюбието са вълни от вълчи характер, които се образуват от омнибусите на астралния свят.
В астралния свят има стари омнибуси, стари, повредени електрически трамваи, които създават ред катастрофи. Който се е качил на един от тия трамваи, той вече се е осакатил. И наистина, много от съвременните хора носят остатъци от това осакатяване. Срещнете ли такъв човек, ще видите, че той се бори или със съмнението, или с безверието, или с безлюбието, или най-често с алчността си за забогатяване. Много хора днес искат да станат богати, да печелят.
към беседата >>
Добре, че обвивката на човека, т.е.
За такъв човек може да се каже, че има характер. Някой казва: „Аз имам голямо въздържание“. Въздържанието и вътрешното спокойствие са две различни неща. Когато водата ври в добре затворен котел, това е въздържание. Външно само човек е спокоен, но вътре има голямо брожение, голям напор.
Добре, че обвивката на човека, т.е.
неговият котел, е здрав, та издържа на вътрешното налягане. Но при това положение все трябва да се намери един отдушник, парата да излиза навън. Ако огънят, на който водата в котела ври, е много голям, човек трябва да остави отдушника отворен, да не се пръсне котелът. Умният човек впряга парата на работа и подкарва трена. Глупавият оставя котела да се пръсне и се чуди защо машината не върви.
към беседата >>
В астралния свят има стари омнибуси, стари, повредени електрически трамваи, които създават ред катастрофи.
И тъй, като отправяте молитвите си нагоре, ще се пазите от вълчите вълни, които се отразяват вредно върху духа на човека. Съмнението, неверието, безлюбието са вълни от вълчи характер, които се образуват от омнибусите на астралния свят.
В астралния свят има стари омнибуси, стари, повредени електрически трамваи, които създават ред катастрофи.
Който се е качил на един от тия трамваи, той вече се е осакатил. И наистина, много от съвременните хора носят остатъци от това осакатяване. Срещнете ли такъв човек, ще видите, че той се бори или със съмнението, или с безверието, или с безлюбието, или най-често с алчността си за забогатяване. Много хора днес искат да станат богати, да печелят. Казвам: Не е нужно човек да се стреми към печалби, но да запази богатството, което му е дадено.
към беседата >>
неговият котел, е здрав, та издържа на вътрешното налягане.
Някой казва: „Аз имам голямо въздържание“. Въздържанието и вътрешното спокойствие са две различни неща. Когато водата ври в добре затворен котел, това е въздържание. Външно само човек е спокоен, но вътре има голямо брожение, голям напор. Добре, че обвивката на човека, т.е.
неговият котел, е здрав, та издържа на вътрешното налягане.
Но при това положение все трябва да се намери един отдушник, парата да излиза навън. Ако огънят, на който водата в котела ври, е много голям, човек трябва да остави отдушника отворен, да не се пръсне котелът. Умният човек впряга парата на работа и подкарва трена. Глупавият оставя котела да се пръсне и се чуди защо машината не върви. Вика веднага лекар, който го преглежда внимателно и казва, че е станало някакво усложнение.
към беседата >>
Който се е качил на един от тия трамваи, той вече се е осакатил.
И тъй, като отправяте молитвите си нагоре, ще се пазите от вълчите вълни, които се отразяват вредно върху духа на човека. Съмнението, неверието, безлюбието са вълни от вълчи характер, които се образуват от омнибусите на астралния свят. В астралния свят има стари омнибуси, стари, повредени електрически трамваи, които създават ред катастрофи.
Който се е качил на един от тия трамваи, той вече се е осакатил.
И наистина, много от съвременните хора носят остатъци от това осакатяване. Срещнете ли такъв човек, ще видите, че той се бори или със съмнението, или с безверието, или с безлюбието, или най-често с алчността си за забогатяване. Много хора днес искат да станат богати, да печелят. Казвам: Не е нужно човек да се стреми към печалби, но да запази богатството, което му е дадено. Не е нужно човек да се стреми да създаде в себе си радио, но той трябва да усъвършенства своя говор, правилно да предава своите мисли.
към беседата >>
Но при това положение все трябва да се намери един отдушник, парата да излиза навън.
Въздържанието и вътрешното спокойствие са две различни неща. Когато водата ври в добре затворен котел, това е въздържание. Външно само човек е спокоен, но вътре има голямо брожение, голям напор. Добре, че обвивката на човека, т.е. неговият котел, е здрав, та издържа на вътрешното налягане.
Но при това положение все трябва да се намери един отдушник, парата да излиза навън.
Ако огънят, на който водата в котела ври, е много голям, човек трябва да остави отдушника отворен, да не се пръсне котелът. Умният човек впряга парата на работа и подкарва трена. Глупавият оставя котела да се пръсне и се чуди защо машината не върви. Вика веднага лекар, който го преглежда внимателно и казва, че е станало някакво усложнение. Никакво усложнение не е станало.
към беседата >>
И наистина, много от съвременните хора носят остатъци от това осакатяване.
И тъй, като отправяте молитвите си нагоре, ще се пазите от вълчите вълни, които се отразяват вредно върху духа на човека. Съмнението, неверието, безлюбието са вълни от вълчи характер, които се образуват от омнибусите на астралния свят. В астралния свят има стари омнибуси, стари, повредени електрически трамваи, които създават ред катастрофи. Който се е качил на един от тия трамваи, той вече се е осакатил.
И наистина, много от съвременните хора носят остатъци от това осакатяване.
Срещнете ли такъв човек, ще видите, че той се бори или със съмнението, или с безверието, или с безлюбието, или най-често с алчността си за забогатяване. Много хора днес искат да станат богати, да печелят. Казвам: Не е нужно човек да се стреми към печалби, но да запази богатството, което му е дадено. Не е нужно човек да се стреми да създаде в себе си радио, но той трябва да усъвършенства своя говор, правилно да предава своите мисли. Каква полза, ако имате радио, по което предавате вашите изопачени, криви мисли и чувства?
към беседата >>
Ако огънят, на който водата в котела ври, е много голям, човек трябва да остави отдушника отворен, да не се пръсне котелът.
Когато водата ври в добре затворен котел, това е въздържание. Външно само човек е спокоен, но вътре има голямо брожение, голям напор. Добре, че обвивката на човека, т.е. неговият котел, е здрав, та издържа на вътрешното налягане. Но при това положение все трябва да се намери един отдушник, парата да излиза навън.
Ако огънят, на който водата в котела ври, е много голям, човек трябва да остави отдушника отворен, да не се пръсне котелът.
Умният човек впряга парата на работа и подкарва трена. Глупавият оставя котела да се пръсне и се чуди защо машината не върви. Вика веднага лекар, който го преглежда внимателно и казва, че е станало някакво усложнение. Никакво усложнение не е станало. С глупавия всякога стават усложнения.
към беседата >>
Срещнете ли такъв човек, ще видите, че той се бори или със съмнението, или с безверието, или с безлюбието, или най-често с алчността си за забогатяване.
И тъй, като отправяте молитвите си нагоре, ще се пазите от вълчите вълни, които се отразяват вредно върху духа на човека. Съмнението, неверието, безлюбието са вълни от вълчи характер, които се образуват от омнибусите на астралния свят. В астралния свят има стари омнибуси, стари, повредени електрически трамваи, които създават ред катастрофи. Който се е качил на един от тия трамваи, той вече се е осакатил. И наистина, много от съвременните хора носят остатъци от това осакатяване.
Срещнете ли такъв човек, ще видите, че той се бори или със съмнението, или с безверието, или с безлюбието, или най-често с алчността си за забогатяване.
Много хора днес искат да станат богати, да печелят. Казвам: Не е нужно човек да се стреми към печалби, но да запази богатството, което му е дадено. Не е нужно човек да се стреми да създаде в себе си радио, но той трябва да усъвършенства своя говор, правилно да предава своите мисли. Каква полза, ако имате радио, по което предавате вашите изопачени, криви мисли и чувства? Невидимият свят е затворен за такова радио.
към беседата >>
Умният човек впряга парата на работа и подкарва трена.
Външно само човек е спокоен, но вътре има голямо брожение, голям напор. Добре, че обвивката на човека, т.е. неговият котел, е здрав, та издържа на вътрешното налягане. Но при това положение все трябва да се намери един отдушник, парата да излиза навън. Ако огънят, на който водата в котела ври, е много голям, човек трябва да остави отдушника отворен, да не се пръсне котелът.
Умният човек впряга парата на работа и подкарва трена.
Глупавият оставя котела да се пръсне и се чуди защо машината не върви. Вика веднага лекар, който го преглежда внимателно и казва, че е станало някакво усложнение. Никакво усложнение не е станало. С глупавия всякога стават усложнения. Когато колата се движи, осите трябва да са намазани с масло.
към беседата >>
Много хора днес искат да станат богати, да печелят.
Съмнението, неверието, безлюбието са вълни от вълчи характер, които се образуват от омнибусите на астралния свят. В астралния свят има стари омнибуси, стари, повредени електрически трамваи, които създават ред катастрофи. Който се е качил на един от тия трамваи, той вече се е осакатил. И наистина, много от съвременните хора носят остатъци от това осакатяване. Срещнете ли такъв човек, ще видите, че той се бори или със съмнението, или с безверието, или с безлюбието, или най-често с алчността си за забогатяване.
Много хора днес искат да станат богати, да печелят.
Казвам: Не е нужно човек да се стреми към печалби, но да запази богатството, което му е дадено. Не е нужно човек да се стреми да създаде в себе си радио, но той трябва да усъвършенства своя говор, правилно да предава своите мисли. Каква полза, ако имате радио, по което предавате вашите изопачени, криви мисли и чувства? Невидимият свят е затворен за такова радио. Защо ви е радио, което съска само?
към беседата >>
Глупавият оставя котела да се пръсне и се чуди защо машината не върви.
Добре, че обвивката на човека, т.е. неговият котел, е здрав, та издържа на вътрешното налягане. Но при това положение все трябва да се намери един отдушник, парата да излиза навън. Ако огънят, на който водата в котела ври, е много голям, човек трябва да остави отдушника отворен, да не се пръсне котелът. Умният човек впряга парата на работа и подкарва трена.
Глупавият оставя котела да се пръсне и се чуди защо машината не върви.
Вика веднага лекар, който го преглежда внимателно и казва, че е станало някакво усложнение. Никакво усложнение не е станало. С глупавия всякога стават усложнения. Когато колата се движи, осите трябва да са намазани с масло. Щом не са намазани, от движението, от търкането се образува топлина и осите се запалват.
към беседата >>
Казвам: Не е нужно човек да се стреми към печалби, но да запази богатството, което му е дадено.
В астралния свят има стари омнибуси, стари, повредени електрически трамваи, които създават ред катастрофи. Който се е качил на един от тия трамваи, той вече се е осакатил. И наистина, много от съвременните хора носят остатъци от това осакатяване. Срещнете ли такъв човек, ще видите, че той се бори или със съмнението, или с безверието, или с безлюбието, или най-често с алчността си за забогатяване. Много хора днес искат да станат богати, да печелят.
Казвам: Не е нужно човек да се стреми към печалби, но да запази богатството, което му е дадено.
Не е нужно човек да се стреми да създаде в себе си радио, но той трябва да усъвършенства своя говор, правилно да предава своите мисли. Каква полза, ако имате радио, по което предавате вашите изопачени, криви мисли и чувства? Невидимият свят е затворен за такова радио. Защо ви е радио, което съска само? Звуковете, които вашето радио предава, трябва да бъдат чисти, отчетливи, ясни.
към беседата >>
Вика веднага лекар, който го преглежда внимателно и казва, че е станало някакво усложнение.
неговият котел, е здрав, та издържа на вътрешното налягане. Но при това положение все трябва да се намери един отдушник, парата да излиза навън. Ако огънят, на който водата в котела ври, е много голям, човек трябва да остави отдушника отворен, да не се пръсне котелът. Умният човек впряга парата на работа и подкарва трена. Глупавият оставя котела да се пръсне и се чуди защо машината не върви.
Вика веднага лекар, който го преглежда внимателно и казва, че е станало някакво усложнение.
Никакво усложнение не е станало. С глупавия всякога стават усложнения. Когато колата се движи, осите трябва да са намазани с масло. Щом не са намазани, от движението, от търкането се образува топлина и осите се запалват. Тогава всички казват: „Колата се запали, някакво усложнение е станало“.
към беседата >>
Не е нужно човек да се стреми да създаде в себе си радио, но той трябва да усъвършенства своя говор, правилно да предава своите мисли.
Който се е качил на един от тия трамваи, той вече се е осакатил. И наистина, много от съвременните хора носят остатъци от това осакатяване. Срещнете ли такъв човек, ще видите, че той се бори или със съмнението, или с безверието, или с безлюбието, или най-често с алчността си за забогатяване. Много хора днес искат да станат богати, да печелят. Казвам: Не е нужно човек да се стреми към печалби, но да запази богатството, което му е дадено.
Не е нужно човек да се стреми да създаде в себе си радио, но той трябва да усъвършенства своя говор, правилно да предава своите мисли.
Каква полза, ако имате радио, по което предавате вашите изопачени, криви мисли и чувства? Невидимият свят е затворен за такова радио. Защо ви е радио, което съска само? Звуковете, които вашето радио предава, трябва да бъдат чисти, отчетливи, ясни. Ако мислите ви са чисти, и трептенията, които те произвеждат, ще бъдат чисти, свободни от всякакви препятствия.
към беседата >>
Никакво усложнение не е станало.
Но при това положение все трябва да се намери един отдушник, парата да излиза навън. Ако огънят, на който водата в котела ври, е много голям, човек трябва да остави отдушника отворен, да не се пръсне котелът. Умният човек впряга парата на работа и подкарва трена. Глупавият оставя котела да се пръсне и се чуди защо машината не върви. Вика веднага лекар, който го преглежда внимателно и казва, че е станало някакво усложнение.
Никакво усложнение не е станало.
С глупавия всякога стават усложнения. Когато колата се движи, осите трябва да са намазани с масло. Щом не са намазани, от движението, от търкането се образува топлина и осите се запалват. Тогава всички казват: „Колата се запали, някакво усложнение е станало“. Никакво усложнение не е станало и нямаше да стане, ако вие бяхте хора предвидливи, досетливи и със самообладание.
към беседата >>
Каква полза, ако имате радио, по което предавате вашите изопачени, криви мисли и чувства?
И наистина, много от съвременните хора носят остатъци от това осакатяване. Срещнете ли такъв човек, ще видите, че той се бори или със съмнението, или с безверието, или с безлюбието, или най-често с алчността си за забогатяване. Много хора днес искат да станат богати, да печелят. Казвам: Не е нужно човек да се стреми към печалби, но да запази богатството, което му е дадено. Не е нужно човек да се стреми да създаде в себе си радио, но той трябва да усъвършенства своя говор, правилно да предава своите мисли.
Каква полза, ако имате радио, по което предавате вашите изопачени, криви мисли и чувства?
Невидимият свят е затворен за такова радио. Защо ви е радио, което съска само? Звуковете, които вашето радио предава, трябва да бъдат чисти, отчетливи, ясни. Ако мислите ви са чисти, и трептенията, които те произвеждат, ще бъдат чисти, свободни от всякакви препятствия. Никакви препятствия, никакви спънки не могат да им попречат.
към беседата >>
С глупавия всякога стават усложнения.
Ако огънят, на който водата в котела ври, е много голям, човек трябва да остави отдушника отворен, да не се пръсне котелът. Умният човек впряга парата на работа и подкарва трена. Глупавият оставя котела да се пръсне и се чуди защо машината не върви. Вика веднага лекар, който го преглежда внимателно и казва, че е станало някакво усложнение. Никакво усложнение не е станало.
С глупавия всякога стават усложнения.
Когато колата се движи, осите трябва да са намазани с масло. Щом не са намазани, от движението, от търкането се образува топлина и осите се запалват. Тогава всички казват: „Колата се запали, някакво усложнение е станало“. Никакво усложнение не е станало и нямаше да стане, ако вие бяхте хора предвидливи, досетливи и със самообладание. При тези условия човек има възможност да реализира повече неща в живота си, да придобие повече знания, които днес му са потребни.
към беседата >>
Невидимият свят е затворен за такова радио.
Срещнете ли такъв човек, ще видите, че той се бори или със съмнението, или с безверието, или с безлюбието, или най-често с алчността си за забогатяване. Много хора днес искат да станат богати, да печелят. Казвам: Не е нужно човек да се стреми към печалби, но да запази богатството, което му е дадено. Не е нужно човек да се стреми да създаде в себе си радио, но той трябва да усъвършенства своя говор, правилно да предава своите мисли. Каква полза, ако имате радио, по което предавате вашите изопачени, криви мисли и чувства?
Невидимият свят е затворен за такова радио.
Защо ви е радио, което съска само? Звуковете, които вашето радио предава, трябва да бъдат чисти, отчетливи, ясни. Ако мислите ви са чисти, и трептенията, които те произвеждат, ще бъдат чисти, свободни от всякакви препятствия. Никакви препятствия, никакви спънки не могат да им попречат. Такава мисъл непременно ще бъде приета и в невидимия свят.
към беседата >>
Когато колата се движи, осите трябва да са намазани с масло.
Умният човек впряга парата на работа и подкарва трена. Глупавият оставя котела да се пръсне и се чуди защо машината не върви. Вика веднага лекар, който го преглежда внимателно и казва, че е станало някакво усложнение. Никакво усложнение не е станало. С глупавия всякога стават усложнения.
Когато колата се движи, осите трябва да са намазани с масло.
Щом не са намазани, от движението, от търкането се образува топлина и осите се запалват. Тогава всички казват: „Колата се запали, някакво усложнение е станало“. Никакво усложнение не е станало и нямаше да стане, ако вие бяхте хора предвидливи, досетливи и със самообладание. При тези условия човек има възможност да реализира повече неща в живота си, да придобие повече знания, които днес му са потребни.
към беседата >>
Защо ви е радио, което съска само?
Много хора днес искат да станат богати, да печелят. Казвам: Не е нужно човек да се стреми към печалби, но да запази богатството, което му е дадено. Не е нужно човек да се стреми да създаде в себе си радио, но той трябва да усъвършенства своя говор, правилно да предава своите мисли. Каква полза, ако имате радио, по което предавате вашите изопачени, криви мисли и чувства? Невидимият свят е затворен за такова радио.
Защо ви е радио, което съска само?
Звуковете, които вашето радио предава, трябва да бъдат чисти, отчетливи, ясни. Ако мислите ви са чисти, и трептенията, които те произвеждат, ще бъдат чисти, свободни от всякакви препятствия. Никакви препятствия, никакви спънки не могат да им попречат. Такава мисъл непременно ще бъде приета и в невидимия свят.
към беседата >>
Щом не са намазани, от движението, от търкането се образува топлина и осите се запалват.
Глупавият оставя котела да се пръсне и се чуди защо машината не върви. Вика веднага лекар, който го преглежда внимателно и казва, че е станало някакво усложнение. Никакво усложнение не е станало. С глупавия всякога стават усложнения. Когато колата се движи, осите трябва да са намазани с масло.
Щом не са намазани, от движението, от търкането се образува топлина и осите се запалват.
Тогава всички казват: „Колата се запали, някакво усложнение е станало“. Никакво усложнение не е станало и нямаше да стане, ако вие бяхте хора предвидливи, досетливи и със самообладание. При тези условия човек има възможност да реализира повече неща в живота си, да придобие повече знания, които днес му са потребни.
към беседата >>
Звуковете, които вашето радио предава, трябва да бъдат чисти, отчетливи, ясни.
Казвам: Не е нужно човек да се стреми към печалби, но да запази богатството, което му е дадено. Не е нужно човек да се стреми да създаде в себе си радио, но той трябва да усъвършенства своя говор, правилно да предава своите мисли. Каква полза, ако имате радио, по което предавате вашите изопачени, криви мисли и чувства? Невидимият свят е затворен за такова радио. Защо ви е радио, което съска само?
Звуковете, които вашето радио предава, трябва да бъдат чисти, отчетливи, ясни.
Ако мислите ви са чисти, и трептенията, които те произвеждат, ще бъдат чисти, свободни от всякакви препятствия. Никакви препятствия, никакви спънки не могат да им попречат. Такава мисъл непременно ще бъде приета и в невидимия свят.
към беседата >>
Тогава всички казват: „Колата се запали, някакво усложнение е станало“.
Вика веднага лекар, който го преглежда внимателно и казва, че е станало някакво усложнение. Никакво усложнение не е станало. С глупавия всякога стават усложнения. Когато колата се движи, осите трябва да са намазани с масло. Щом не са намазани, от движението, от търкането се образува топлина и осите се запалват.
Тогава всички казват: „Колата се запали, някакво усложнение е станало“.
Никакво усложнение не е станало и нямаше да стане, ако вие бяхте хора предвидливи, досетливи и със самообладание. При тези условия човек има възможност да реализира повече неща в живота си, да придобие повече знания, които днес му са потребни.
към беседата >>
Ако мислите ви са чисти, и трептенията, които те произвеждат, ще бъдат чисти, свободни от всякакви препятствия.
Не е нужно човек да се стреми да създаде в себе си радио, но той трябва да усъвършенства своя говор, правилно да предава своите мисли. Каква полза, ако имате радио, по което предавате вашите изопачени, криви мисли и чувства? Невидимият свят е затворен за такова радио. Защо ви е радио, което съска само? Звуковете, които вашето радио предава, трябва да бъдат чисти, отчетливи, ясни.
Ако мислите ви са чисти, и трептенията, които те произвеждат, ще бъдат чисти, свободни от всякакви препятствия.
Никакви препятствия, никакви спънки не могат да им попречат. Такава мисъл непременно ще бъде приета и в невидимия свят.
към беседата >>
Никакво усложнение не е станало и нямаше да стане, ако вие бяхте хора предвидливи, досетливи и със самообладание.
Никакво усложнение не е станало. С глупавия всякога стават усложнения. Когато колата се движи, осите трябва да са намазани с масло. Щом не са намазани, от движението, от търкането се образува топлина и осите се запалват. Тогава всички казват: „Колата се запали, някакво усложнение е станало“.
Никакво усложнение не е станало и нямаше да стане, ако вие бяхте хора предвидливи, досетливи и със самообладание.
При тези условия човек има възможност да реализира повече неща в живота си, да придобие повече знания, които днес му са потребни.
към беседата >>
Никакви препятствия, никакви спънки не могат да им попречат.
Каква полза, ако имате радио, по което предавате вашите изопачени, криви мисли и чувства? Невидимият свят е затворен за такова радио. Защо ви е радио, което съска само? Звуковете, които вашето радио предава, трябва да бъдат чисти, отчетливи, ясни. Ако мислите ви са чисти, и трептенията, които те произвеждат, ще бъдат чисти, свободни от всякакви препятствия.
Никакви препятствия, никакви спънки не могат да им попречат.
Такава мисъл непременно ще бъде приета и в невидимия свят.
към беседата >>
При тези условия човек има възможност да реализира повече неща в живота си, да придобие повече знания, които днес му са потребни.
С глупавия всякога стават усложнения. Когато колата се движи, осите трябва да са намазани с масло. Щом не са намазани, от движението, от търкането се образува топлина и осите се запалват. Тогава всички казват: „Колата се запали, някакво усложнение е станало“. Никакво усложнение не е станало и нямаше да стане, ако вие бяхте хора предвидливи, досетливи и със самообладание.
При тези условия човек има възможност да реализира повече неща в живота си, да придобие повече знания, които днес му са потребни.
към беседата >>
Такава мисъл непременно ще бъде приета и в невидимия свят.
Невидимият свят е затворен за такова радио. Защо ви е радио, което съска само? Звуковете, които вашето радио предава, трябва да бъдат чисти, отчетливи, ясни. Ако мислите ви са чисти, и трептенията, които те произвеждат, ще бъдат чисти, свободни от всякакви препятствия. Никакви препятствия, никакви спънки не могат да им попречат.
Такава мисъл непременно ще бъде приета и в невидимия свят.
към беседата >>
Има знание, което днес, именно, е потребно на човека.
Има знание, което днес, именно, е потребно на човека.
За тази цел необходимо е той да работи за развиване на своята интуиция. Тя ще му помогне в много случаи на живота. Когато интуицията в човека е развита, той знае кога и какво да говори, какво да направи, какво да научи и т.н. У когото интуицията не е развита, той не знае къде какъв разговор да води. Дойде му някой приятел на гости и той започва да говори работи „ни в клин, ни в ръкав“ и в края на краищата двамата остават недоволни.
към беседата >>
Сега, аз говоря за герои, за хора, които съзнателно работят върху себе си и се справят с мъчнотиите в живота си.
Сега, аз говоря за герои, за хора, които съзнателно работят върху себе си и се справят с мъчнотиите в живота си.
Мъчнотиите не са нищо друго, освен нападения на човека от тия вълчи вълни, или нехармонични астрални звукове. Както вълците, мечките, тигрите, змиите оказват влияние върху човека и го плашат, така и тия астрални вълни, съскания, оказват влияние върху неговите молитви, пречат да се повдигнат нагоре и с това смущават духа му. Тия нехармонични вълни смущават духа му. Тия нехармонични вълни оказват влияние не само върху молитвите на човека, но и върху неговите добри желания. За пример, някой мисли да направи някакво добро, но щом се натъкне на една от тия дисхармонични вълни, той веднага се раздвоява в себе си и казва: „Защо ли пък трябва да направя това добро?
към беседата >>
За тази цел необходимо е той да работи за развиване на своята интуиция.
Има знание, което днес, именно, е потребно на човека.
За тази цел необходимо е той да работи за развиване на своята интуиция.
Тя ще му помогне в много случаи на живота. Когато интуицията в човека е развита, той знае кога и какво да говори, какво да направи, какво да научи и т.н. У когото интуицията не е развита, той не знае къде какъв разговор да води. Дойде му някой приятел на гости и той започва да говори работи „ни в клин, ни в ръкав“ и в края на краищата двамата остават недоволни. Като си отиде приятелят му, той казва: „Не трябваше да постъпя така.
към беседата >>
Мъчнотиите не са нищо друго, освен нападения на човека от тия вълчи вълни, или нехармонични астрални звукове.
Сега, аз говоря за герои, за хора, които съзнателно работят върху себе си и се справят с мъчнотиите в живота си.
Мъчнотиите не са нищо друго, освен нападения на човека от тия вълчи вълни, или нехармонични астрални звукове.
Както вълците, мечките, тигрите, змиите оказват влияние върху човека и го плашат, така и тия астрални вълни, съскания, оказват влияние върху неговите молитви, пречат да се повдигнат нагоре и с това смущават духа му. Тия нехармонични вълни смущават духа му. Тия нехармонични вълни оказват влияние не само върху молитвите на човека, но и върху неговите добри желания. За пример, някой мисли да направи някакво добро, но щом се натъкне на една от тия дисхармонични вълни, той веднага се раздвоява в себе си и казва: „Защо ли пък трябва да направя това добро? “ Или: „Дали, наистина, аз съм в правия път?
към беседата >>
Тя ще му помогне в много случаи на живота.
Има знание, което днес, именно, е потребно на човека. За тази цел необходимо е той да работи за развиване на своята интуиция.
Тя ще му помогне в много случаи на живота.
Когато интуицията в човека е развита, той знае кога и какво да говори, какво да направи, какво да научи и т.н. У когото интуицията не е развита, той не знае къде какъв разговор да води. Дойде му някой приятел на гости и той започва да говори работи „ни в клин, ни в ръкав“ и в края на краищата двамата остават недоволни. Като си отиде приятелят му, той казва: „Не трябваше да постъпя така. И аз не исках това, но така излезе“.
към беседата >>
Както вълците, мечките, тигрите, змиите оказват влияние върху човека и го плашат, така и тия астрални вълни, съскания, оказват влияние върху неговите молитви, пречат да се повдигнат нагоре и с това смущават духа му.
Сега, аз говоря за герои, за хора, които съзнателно работят върху себе си и се справят с мъчнотиите в живота си. Мъчнотиите не са нищо друго, освен нападения на човека от тия вълчи вълни, или нехармонични астрални звукове.
Както вълците, мечките, тигрите, змиите оказват влияние върху човека и го плашат, така и тия астрални вълни, съскания, оказват влияние върху неговите молитви, пречат да се повдигнат нагоре и с това смущават духа му.
Тия нехармонични вълни смущават духа му. Тия нехармонични вълни оказват влияние не само върху молитвите на човека, но и върху неговите добри желания. За пример, някой мисли да направи някакво добро, но щом се натъкне на една от тия дисхармонични вълни, той веднага се раздвоява в себе си и казва: „Защо ли пък трябва да направя това добро? “ Или: „Дали, наистина, аз съм в правия път? “ Друг пък казва: „Моите работи не вървят добре“.
към беседата >>
Когато интуицията в човека е развита, той знае кога и какво да говори, какво да направи, какво да научи и т.н.
Има знание, което днес, именно, е потребно на човека. За тази цел необходимо е той да работи за развиване на своята интуиция. Тя ще му помогне в много случаи на живота.
Когато интуицията в човека е развита, той знае кога и какво да говори, какво да направи, какво да научи и т.н.
У когото интуицията не е развита, той не знае къде какъв разговор да води. Дойде му някой приятел на гости и той започва да говори работи „ни в клин, ни в ръкав“ и в края на краищата двамата остават недоволни. Като си отиде приятелят му, той казва: „Не трябваше да постъпя така. И аз не исках това, но така излезе“. Да имаш интуиция, това значи да разбираш кому какво е нужно и да го задоволиш по най-разумен начин.
към беседата >>
Тия нехармонични вълни смущават духа му.
Сега, аз говоря за герои, за хора, които съзнателно работят върху себе си и се справят с мъчнотиите в живота си. Мъчнотиите не са нищо друго, освен нападения на човека от тия вълчи вълни, или нехармонични астрални звукове. Както вълците, мечките, тигрите, змиите оказват влияние върху човека и го плашат, така и тия астрални вълни, съскания, оказват влияние върху неговите молитви, пречат да се повдигнат нагоре и с това смущават духа му.
Тия нехармонични вълни смущават духа му.
Тия нехармонични вълни оказват влияние не само върху молитвите на човека, но и върху неговите добри желания. За пример, някой мисли да направи някакво добро, но щом се натъкне на една от тия дисхармонични вълни, той веднага се раздвоява в себе си и казва: „Защо ли пък трябва да направя това добро? “ Или: „Дали, наистина, аз съм в правия път? “ Друг пък казва: „Моите работи не вървят добре“. Вие трябва да знаете, че законите на физическия свят са точно обратни на тия от духовния свят.
към беседата >>
У когото интуицията не е развита, той не знае къде какъв разговор да води.
Има знание, което днес, именно, е потребно на човека. За тази цел необходимо е той да работи за развиване на своята интуиция. Тя ще му помогне в много случаи на живота. Когато интуицията в човека е развита, той знае кога и какво да говори, какво да направи, какво да научи и т.н.
У когото интуицията не е развита, той не знае къде какъв разговор да води.
Дойде му някой приятел на гости и той започва да говори работи „ни в клин, ни в ръкав“ и в края на краищата двамата остават недоволни. Като си отиде приятелят му, той казва: „Не трябваше да постъпя така. И аз не исках това, но така излезе“. Да имаш интуиция, това значи да разбираш кому какво е нужно и да го задоволиш по най-разумен начин. Ако срещнеш някой философ, ще се разговаряш на неговия език.
към беседата >>
Тия нехармонични вълни оказват влияние не само върху молитвите на човека, но и върху неговите добри желания.
Сега, аз говоря за герои, за хора, които съзнателно работят върху себе си и се справят с мъчнотиите в живота си. Мъчнотиите не са нищо друго, освен нападения на човека от тия вълчи вълни, или нехармонични астрални звукове. Както вълците, мечките, тигрите, змиите оказват влияние върху човека и го плашат, така и тия астрални вълни, съскания, оказват влияние върху неговите молитви, пречат да се повдигнат нагоре и с това смущават духа му. Тия нехармонични вълни смущават духа му.
Тия нехармонични вълни оказват влияние не само върху молитвите на човека, но и върху неговите добри желания.
За пример, някой мисли да направи някакво добро, но щом се натъкне на една от тия дисхармонични вълни, той веднага се раздвоява в себе си и казва: „Защо ли пък трябва да направя това добро? “ Или: „Дали, наистина, аз съм в правия път? “ Друг пък казва: „Моите работи не вървят добре“. Вие трябва да знаете, че законите на физическия свят са точно обратни на тия от духовния свят. За пример, ако на земята една кола не е намазана добре с катран, с масло, тя не може да се движи.
към беседата >>
Дойде му някой приятел на гости и той започва да говори работи „ни в клин, ни в ръкав“ и в края на краищата двамата остават недоволни.
Има знание, което днес, именно, е потребно на човека. За тази цел необходимо е той да работи за развиване на своята интуиция. Тя ще му помогне в много случаи на живота. Когато интуицията в човека е развита, той знае кога и какво да говори, какво да направи, какво да научи и т.н. У когото интуицията не е развита, той не знае къде какъв разговор да води.
Дойде му някой приятел на гости и той започва да говори работи „ни в клин, ни в ръкав“ и в края на краищата двамата остават недоволни.
Като си отиде приятелят му, той казва: „Не трябваше да постъпя така. И аз не исках това, но така излезе“. Да имаш интуиция, това значи да разбираш кому какво е нужно и да го задоволиш по най-разумен начин. Ако срещнеш някой философ, ще се разговаряш на неговия език. Необходимо е всеки човек да развие в себе си интуицията.
към беседата >>
За пример, някой мисли да направи някакво добро, но щом се натъкне на една от тия дисхармонични вълни, той веднага се раздвоява в себе си и казва: „Защо ли пък трябва да направя това добро?
Сега, аз говоря за герои, за хора, които съзнателно работят върху себе си и се справят с мъчнотиите в живота си. Мъчнотиите не са нищо друго, освен нападения на човека от тия вълчи вълни, или нехармонични астрални звукове. Както вълците, мечките, тигрите, змиите оказват влияние върху човека и го плашат, така и тия астрални вълни, съскания, оказват влияние върху неговите молитви, пречат да се повдигнат нагоре и с това смущават духа му. Тия нехармонични вълни смущават духа му. Тия нехармонични вълни оказват влияние не само върху молитвите на човека, но и върху неговите добри желания.
За пример, някой мисли да направи някакво добро, но щом се натъкне на една от тия дисхармонични вълни, той веднага се раздвоява в себе си и казва: „Защо ли пък трябва да направя това добро?
“ Или: „Дали, наистина, аз съм в правия път? “ Друг пък казва: „Моите работи не вървят добре“. Вие трябва да знаете, че законите на физическия свят са точно обратни на тия от духовния свят. За пример, ако на земята една кола не е намазана добре с катран, с масло, тя не може да се движи. Ако пък в духовния свят тази кола е добре намазана с катран или с масло, не може да върви напред.
към беседата >>
Като си отиде приятелят му, той казва: „Не трябваше да постъпя така.
За тази цел необходимо е той да работи за развиване на своята интуиция. Тя ще му помогне в много случаи на живота. Когато интуицията в човека е развита, той знае кога и какво да говори, какво да направи, какво да научи и т.н. У когото интуицията не е развита, той не знае къде какъв разговор да води. Дойде му някой приятел на гости и той започва да говори работи „ни в клин, ни в ръкав“ и в края на краищата двамата остават недоволни.
Като си отиде приятелят му, той казва: „Не трябваше да постъпя така.
И аз не исках това, но така излезе“. Да имаш интуиция, това значи да разбираш кому какво е нужно и да го задоволиш по най-разумен начин. Ако срещнеш някой философ, ще се разговаряш на неговия език. Необходимо е всеки човек да развие в себе си интуицията. Тя му е дадена от Бога, за да схваща той отдалеч събитията.
към беседата >>
“ Или: „Дали, наистина, аз съм в правия път?
Мъчнотиите не са нищо друго, освен нападения на човека от тия вълчи вълни, или нехармонични астрални звукове. Както вълците, мечките, тигрите, змиите оказват влияние върху човека и го плашат, така и тия астрални вълни, съскания, оказват влияние върху неговите молитви, пречат да се повдигнат нагоре и с това смущават духа му. Тия нехармонични вълни смущават духа му. Тия нехармонични вълни оказват влияние не само върху молитвите на човека, но и върху неговите добри желания. За пример, някой мисли да направи някакво добро, но щом се натъкне на една от тия дисхармонични вълни, той веднага се раздвоява в себе си и казва: „Защо ли пък трябва да направя това добро?
“ Или: „Дали, наистина, аз съм в правия път?
“ Друг пък казва: „Моите работи не вървят добре“. Вие трябва да знаете, че законите на физическия свят са точно обратни на тия от духовния свят. За пример, ако на земята една кола не е намазана добре с катран, с масло, тя не може да се движи. Ако пък в духовния свят тази кола е добре намазана с катран или с масло, не може да върви напред. Ето защо, не мислете, че като тръгнете в духовния свят, работите ви ще се оправят.
към беседата >>
И аз не исках това, но така излезе“.
Тя ще му помогне в много случаи на живота. Когато интуицията в човека е развита, той знае кога и какво да говори, какво да направи, какво да научи и т.н. У когото интуицията не е развита, той не знае къде какъв разговор да води. Дойде му някой приятел на гости и той започва да говори работи „ни в клин, ни в ръкав“ и в края на краищата двамата остават недоволни. Като си отиде приятелят му, той казва: „Не трябваше да постъпя така.
И аз не исках това, но така излезе“.
Да имаш интуиция, това значи да разбираш кому какво е нужно и да го задоволиш по най-разумен начин. Ако срещнеш някой философ, ще се разговаряш на неговия език. Необходимо е всеки човек да развие в себе си интуицията. Тя му е дадена от Бога, за да схваща той отдалеч събитията. Условията се дават даром, а резултатите се придобиват.
към беседата >>
“ Друг пък казва: „Моите работи не вървят добре“.
Както вълците, мечките, тигрите, змиите оказват влияние върху човека и го плашат, така и тия астрални вълни, съскания, оказват влияние върху неговите молитви, пречат да се повдигнат нагоре и с това смущават духа му. Тия нехармонични вълни смущават духа му. Тия нехармонични вълни оказват влияние не само върху молитвите на човека, но и върху неговите добри желания. За пример, някой мисли да направи някакво добро, но щом се натъкне на една от тия дисхармонични вълни, той веднага се раздвоява в себе си и казва: „Защо ли пък трябва да направя това добро? “ Или: „Дали, наистина, аз съм в правия път?
“ Друг пък казва: „Моите работи не вървят добре“.
Вие трябва да знаете, че законите на физическия свят са точно обратни на тия от духовния свят. За пример, ако на земята една кола не е намазана добре с катран, с масло, тя не може да се движи. Ако пък в духовния свят тази кола е добре намазана с катран или с масло, не може да върви напред. Ето защо, не мислете, че като тръгнете в духовния свят, работите ви ще се оправят. Не, докато не се очистите съвършено, никакво духовно богатство няма да получите.
към беседата >>
Да имаш интуиция, това значи да разбираш кому какво е нужно и да го задоволиш по най-разумен начин.
Когато интуицията в човека е развита, той знае кога и какво да говори, какво да направи, какво да научи и т.н. У когото интуицията не е развита, той не знае къде какъв разговор да води. Дойде му някой приятел на гости и той започва да говори работи „ни в клин, ни в ръкав“ и в края на краищата двамата остават недоволни. Като си отиде приятелят му, той казва: „Не трябваше да постъпя така. И аз не исках това, но така излезе“.
Да имаш интуиция, това значи да разбираш кому какво е нужно и да го задоволиш по най-разумен начин.
Ако срещнеш някой философ, ще се разговаряш на неговия език. Необходимо е всеки човек да развие в себе си интуицията. Тя му е дадена от Бога, за да схваща той отдалеч събитията. Условията се дават даром, а резултатите се придобиват. Това значи: Условията за развиване на интуицията са дадени на човека даром, а той трябва да работи върху себе си, да прави усилия, да я развие.
към беседата >>
Вие трябва да знаете, че законите на физическия свят са точно обратни на тия от духовния свят.
Тия нехармонични вълни смущават духа му. Тия нехармонични вълни оказват влияние не само върху молитвите на човека, но и върху неговите добри желания. За пример, някой мисли да направи някакво добро, но щом се натъкне на една от тия дисхармонични вълни, той веднага се раздвоява в себе си и казва: „Защо ли пък трябва да направя това добро? “ Или: „Дали, наистина, аз съм в правия път? “ Друг пък казва: „Моите работи не вървят добре“.
Вие трябва да знаете, че законите на физическия свят са точно обратни на тия от духовния свят.
За пример, ако на земята една кола не е намазана добре с катран, с масло, тя не може да се движи. Ако пък в духовния свят тази кола е добре намазана с катран или с масло, не може да върви напред. Ето защо, не мислете, че като тръгнете в духовния свят, работите ви ще се оправят. Не, докато не се очистите съвършено, никакво духовно богатство няма да получите. До това време ще си служите със стари капитали, със стари богатства.
към беседата >>
Ако срещнеш някой философ, ще се разговаряш на неговия език.
У когото интуицията не е развита, той не знае къде какъв разговор да води. Дойде му някой приятел на гости и той започва да говори работи „ни в клин, ни в ръкав“ и в края на краищата двамата остават недоволни. Като си отиде приятелят му, той казва: „Не трябваше да постъпя така. И аз не исках това, но така излезе“. Да имаш интуиция, това значи да разбираш кому какво е нужно и да го задоволиш по най-разумен начин.
Ако срещнеш някой философ, ще се разговаряш на неговия език.
Необходимо е всеки човек да развие в себе си интуицията. Тя му е дадена от Бога, за да схваща той отдалеч събитията. Условията се дават даром, а резултатите се придобиват. Това значи: Условията за развиване на интуицията са дадени на човека даром, а той трябва да работи върху себе си, да прави усилия, да я развие. Когато се развива интуицията, човек престава да се дразни, става тих и спокоен, придобива разположение на духа и вътрешна радост.
към беседата >>
За пример, ако на земята една кола не е намазана добре с катран, с масло, тя не може да се движи.
Тия нехармонични вълни оказват влияние не само върху молитвите на човека, но и върху неговите добри желания. За пример, някой мисли да направи някакво добро, но щом се натъкне на една от тия дисхармонични вълни, той веднага се раздвоява в себе си и казва: „Защо ли пък трябва да направя това добро? “ Или: „Дали, наистина, аз съм в правия път? “ Друг пък казва: „Моите работи не вървят добре“. Вие трябва да знаете, че законите на физическия свят са точно обратни на тия от духовния свят.
За пример, ако на земята една кола не е намазана добре с катран, с масло, тя не може да се движи.
Ако пък в духовния свят тази кола е добре намазана с катран или с масло, не може да върви напред. Ето защо, не мислете, че като тръгнете в духовния свят, работите ви ще се оправят. Не, докато не се очистите съвършено, никакво духовно богатство няма да получите. До това време ще си служите със стари капитали, със стари богатства. Освен това част от капиталите, с които сега си служите, са чужди и трябва да ги върнете, откъдето сте ги взели.
към беседата >>
Необходимо е всеки човек да развие в себе си интуицията.
Дойде му някой приятел на гости и той започва да говори работи „ни в клин, ни в ръкав“ и в края на краищата двамата остават недоволни. Като си отиде приятелят му, той казва: „Не трябваше да постъпя така. И аз не исках това, но така излезе“. Да имаш интуиция, това значи да разбираш кому какво е нужно и да го задоволиш по най-разумен начин. Ако срещнеш някой философ, ще се разговаряш на неговия език.
Необходимо е всеки човек да развие в себе си интуицията.
Тя му е дадена от Бога, за да схваща той отдалеч събитията. Условията се дават даром, а резултатите се придобиват. Това значи: Условията за развиване на интуицията са дадени на човека даром, а той трябва да работи върху себе си, да прави усилия, да я развие. Когато се развива интуицията, човек престава да се дразни, става тих и спокоен, придобива разположение на духа и вътрешна радост. Той не допуска вече в съзнанието си нищо чуждо, а в ума си нито една отрицателна мисъл и в сърцето си нито едно отрицателно чувство.
към беседата >>
Ако пък в духовния свят тази кола е добре намазана с катран или с масло, не може да върви напред.
За пример, някой мисли да направи някакво добро, но щом се натъкне на една от тия дисхармонични вълни, той веднага се раздвоява в себе си и казва: „Защо ли пък трябва да направя това добро? “ Или: „Дали, наистина, аз съм в правия път? “ Друг пък казва: „Моите работи не вървят добре“. Вие трябва да знаете, че законите на физическия свят са точно обратни на тия от духовния свят. За пример, ако на земята една кола не е намазана добре с катран, с масло, тя не може да се движи.
Ако пък в духовния свят тази кола е добре намазана с катран или с масло, не може да върви напред.
Ето защо, не мислете, че като тръгнете в духовния свят, работите ви ще се оправят. Не, докато не се очистите съвършено, никакво духовно богатство няма да получите. До това време ще си служите със стари капитали, със стари богатства. Освен това част от капиталите, с които сега си служите, са чужди и трябва да ги върнете, откъдето сте ги взели. Христос казва: „И ако в чуждото се не показахте верни, кой ще ви даде вашето?
към беседата >>
Тя му е дадена от Бога, за да схваща той отдалеч събитията.
Като си отиде приятелят му, той казва: „Не трябваше да постъпя така. И аз не исках това, но така излезе“. Да имаш интуиция, това значи да разбираш кому какво е нужно и да го задоволиш по най-разумен начин. Ако срещнеш някой философ, ще се разговаряш на неговия език. Необходимо е всеки човек да развие в себе си интуицията.
Тя му е дадена от Бога, за да схваща той отдалеч събитията.
Условията се дават даром, а резултатите се придобиват. Това значи: Условията за развиване на интуицията са дадени на човека даром, а той трябва да работи върху себе си, да прави усилия, да я развие. Когато се развива интуицията, човек престава да се дразни, става тих и спокоен, придобива разположение на духа и вътрешна радост. Той не допуска вече в съзнанието си нищо чуждо, а в ума си нито една отрицателна мисъл и в сърцето си нито едно отрицателно чувство. Интуицията изключва от себе си всякакви одумвания, всичко речено-казано.
към беседата >>
Ето защо, не мислете, че като тръгнете в духовния свят, работите ви ще се оправят.
“ Или: „Дали, наистина, аз съм в правия път? “ Друг пък казва: „Моите работи не вървят добре“. Вие трябва да знаете, че законите на физическия свят са точно обратни на тия от духовния свят. За пример, ако на земята една кола не е намазана добре с катран, с масло, тя не може да се движи. Ако пък в духовния свят тази кола е добре намазана с катран или с масло, не може да върви напред.
Ето защо, не мислете, че като тръгнете в духовния свят, работите ви ще се оправят.
Не, докато не се очистите съвършено, никакво духовно богатство няма да получите. До това време ще си служите със стари капитали, със стари богатства. Освен това част от капиталите, с които сега си служите, са чужди и трябва да ги върнете, откъдето сте ги взели. Христос казва: „И ако в чуждото се не показахте верни, кой ще ви даде вашето? “ Човек трябва да бъде честен, изправен към чуждото, та като дойде до своето, до онова, което ще му подарят, да бъде достоен за него, да се покаже и към него добър господар, добър стопанин.
към беседата >>
Условията се дават даром, а резултатите се придобиват.
И аз не исках това, но така излезе“. Да имаш интуиция, това значи да разбираш кому какво е нужно и да го задоволиш по най-разумен начин. Ако срещнеш някой философ, ще се разговаряш на неговия език. Необходимо е всеки човек да развие в себе си интуицията. Тя му е дадена от Бога, за да схваща той отдалеч събитията.
Условията се дават даром, а резултатите се придобиват.
Това значи: Условията за развиване на интуицията са дадени на човека даром, а той трябва да работи върху себе си, да прави усилия, да я развие. Когато се развива интуицията, човек престава да се дразни, става тих и спокоен, придобива разположение на духа и вътрешна радост. Той не допуска вече в съзнанието си нищо чуждо, а в ума си нито една отрицателна мисъл и в сърцето си нито едно отрицателно чувство. Интуицията изключва от себе си всякакви одумвания, всичко речено-казано. Който се ръководи от своята интуиция, той е затворен за шума на външния свят.
към беседата >>
Не, докато не се очистите съвършено, никакво духовно богатство няма да получите.
“ Друг пък казва: „Моите работи не вървят добре“. Вие трябва да знаете, че законите на физическия свят са точно обратни на тия от духовния свят. За пример, ако на земята една кола не е намазана добре с катран, с масло, тя не може да се движи. Ако пък в духовния свят тази кола е добре намазана с катран или с масло, не може да върви напред. Ето защо, не мислете, че като тръгнете в духовния свят, работите ви ще се оправят.
Не, докато не се очистите съвършено, никакво духовно богатство няма да получите.
До това време ще си служите със стари капитали, със стари богатства. Освен това част от капиталите, с които сега си служите, са чужди и трябва да ги върнете, откъдето сте ги взели. Христос казва: „И ако в чуждото се не показахте верни, кой ще ви даде вашето? “ Човек трябва да бъде честен, изправен към чуждото, та като дойде до своето, до онова, което ще му подарят, да бъде достоен за него, да се покаже и към него добър господар, добър стопанин. За тази цел от всички се изисква знание.
към беседата >>
Това значи: Условията за развиване на интуицията са дадени на човека даром, а той трябва да работи върху себе си, да прави усилия, да я развие.
Да имаш интуиция, това значи да разбираш кому какво е нужно и да го задоволиш по най-разумен начин. Ако срещнеш някой философ, ще се разговаряш на неговия език. Необходимо е всеки човек да развие в себе си интуицията. Тя му е дадена от Бога, за да схваща той отдалеч събитията. Условията се дават даром, а резултатите се придобиват.
Това значи: Условията за развиване на интуицията са дадени на човека даром, а той трябва да работи върху себе си, да прави усилия, да я развие.
Когато се развива интуицията, човек престава да се дразни, става тих и спокоен, придобива разположение на духа и вътрешна радост. Той не допуска вече в съзнанието си нищо чуждо, а в ума си нито една отрицателна мисъл и в сърцето си нито едно отрицателно чувство. Интуицията изключва от себе си всякакви одумвания, всичко речено-казано. Който се ръководи от своята интуиция, той е затворен за шума на външния свят. Той влиза в сърцето си, затваря се там, взима бърсалката и започва да изтрива.
към беседата >>
До това време ще си служите със стари капитали, със стари богатства.
Вие трябва да знаете, че законите на физическия свят са точно обратни на тия от духовния свят. За пример, ако на земята една кола не е намазана добре с катран, с масло, тя не може да се движи. Ако пък в духовния свят тази кола е добре намазана с катран или с масло, не може да върви напред. Ето защо, не мислете, че като тръгнете в духовния свят, работите ви ще се оправят. Не, докато не се очистите съвършено, никакво духовно богатство няма да получите.
До това време ще си служите със стари капитали, със стари богатства.
Освен това част от капиталите, с които сега си служите, са чужди и трябва да ги върнете, откъдето сте ги взели. Христос казва: „И ако в чуждото се не показахте верни, кой ще ви даде вашето? “ Човек трябва да бъде честен, изправен към чуждото, та като дойде до своето, до онова, което ще му подарят, да бъде достоен за него, да се покаже и към него добър господар, добър стопанин. За тази цел от всички се изисква знание.
към беседата >>
Когато се развива интуицията, човек престава да се дразни, става тих и спокоен, придобива разположение на духа и вътрешна радост.
Ако срещнеш някой философ, ще се разговаряш на неговия език. Необходимо е всеки човек да развие в себе си интуицията. Тя му е дадена от Бога, за да схваща той отдалеч събитията. Условията се дават даром, а резултатите се придобиват. Това значи: Условията за развиване на интуицията са дадени на човека даром, а той трябва да работи върху себе си, да прави усилия, да я развие.
Когато се развива интуицията, човек престава да се дразни, става тих и спокоен, придобива разположение на духа и вътрешна радост.
Той не допуска вече в съзнанието си нищо чуждо, а в ума си нито една отрицателна мисъл и в сърцето си нито едно отрицателно чувство. Интуицията изключва от себе си всякакви одумвания, всичко речено-казано. Който се ръководи от своята интуиция, той е затворен за шума на външния свят. Той влиза в сърцето си, затваря се там, взима бърсалката и започва да изтрива. Кой какво казал, това се изтрива и остава чисто сърце, на което ще се пишат само Божествени работи.
към беседата >>
Освен това част от капиталите, с които сега си служите, са чужди и трябва да ги върнете, откъдето сте ги взели.
За пример, ако на земята една кола не е намазана добре с катран, с масло, тя не може да се движи. Ако пък в духовния свят тази кола е добре намазана с катран или с масло, не може да върви напред. Ето защо, не мислете, че като тръгнете в духовния свят, работите ви ще се оправят. Не, докато не се очистите съвършено, никакво духовно богатство няма да получите. До това време ще си служите със стари капитали, със стари богатства.
Освен това част от капиталите, с които сега си служите, са чужди и трябва да ги върнете, откъдето сте ги взели.
Христос казва: „И ако в чуждото се не показахте верни, кой ще ви даде вашето? “ Човек трябва да бъде честен, изправен към чуждото, та като дойде до своето, до онова, което ще му подарят, да бъде достоен за него, да се покаже и към него добър господар, добър стопанин. За тази цел от всички се изисква знание.
към беседата >>
Той не допуска вече в съзнанието си нищо чуждо, а в ума си нито една отрицателна мисъл и в сърцето си нито едно отрицателно чувство.
Необходимо е всеки човек да развие в себе си интуицията. Тя му е дадена от Бога, за да схваща той отдалеч събитията. Условията се дават даром, а резултатите се придобиват. Това значи: Условията за развиване на интуицията са дадени на човека даром, а той трябва да работи върху себе си, да прави усилия, да я развие. Когато се развива интуицията, човек престава да се дразни, става тих и спокоен, придобива разположение на духа и вътрешна радост.
Той не допуска вече в съзнанието си нищо чуждо, а в ума си нито една отрицателна мисъл и в сърцето си нито едно отрицателно чувство.
Интуицията изключва от себе си всякакви одумвания, всичко речено-казано. Който се ръководи от своята интуиция, той е затворен за шума на външния свят. Той влиза в сърцето си, затваря се там, взима бърсалката и започва да изтрива. Кой какво казал, това се изтрива и остава чисто сърце, на което ще се пишат само Божествени работи. Красиво е да отидете до една чиста дъска, на която нищо не е написано и очаквате да дойде Божият пръст да пише.
към беседата >>
Христос казва: „И ако в чуждото се не показахте верни, кой ще ви даде вашето?
Ако пък в духовния свят тази кола е добре намазана с катран или с масло, не може да върви напред. Ето защо, не мислете, че като тръгнете в духовния свят, работите ви ще се оправят. Не, докато не се очистите съвършено, никакво духовно богатство няма да получите. До това време ще си служите със стари капитали, със стари богатства. Освен това част от капиталите, с които сега си служите, са чужди и трябва да ги върнете, откъдето сте ги взели.
Христос казва: „И ако в чуждото се не показахте верни, кой ще ви даде вашето?
“ Човек трябва да бъде честен, изправен към чуждото, та като дойде до своето, до онова, което ще му подарят, да бъде достоен за него, да се покаже и към него добър господар, добър стопанин. За тази цел от всички се изисква знание.
към беседата >>
Интуицията изключва от себе си всякакви одумвания, всичко речено-казано.
Тя му е дадена от Бога, за да схваща той отдалеч събитията. Условията се дават даром, а резултатите се придобиват. Това значи: Условията за развиване на интуицията са дадени на човека даром, а той трябва да работи върху себе си, да прави усилия, да я развие. Когато се развива интуицията, човек престава да се дразни, става тих и спокоен, придобива разположение на духа и вътрешна радост. Той не допуска вече в съзнанието си нищо чуждо, а в ума си нито една отрицателна мисъл и в сърцето си нито едно отрицателно чувство.
Интуицията изключва от себе си всякакви одумвания, всичко речено-казано.
Който се ръководи от своята интуиция, той е затворен за шума на външния свят. Той влиза в сърцето си, затваря се там, взима бърсалката и започва да изтрива. Кой какво казал, това се изтрива и остава чисто сърце, на което ще се пишат само Божествени работи. Красиво е да отидете до една чиста дъска, на която нищо не е написано и очаквате да дойде Божият пръст да пише. Красиво е да спрете и да си починете на една неразорана нива.
към беседата >>
“ Човек трябва да бъде честен, изправен към чуждото, та като дойде до своето, до онова, което ще му подарят, да бъде достоен за него, да се покаже и към него добър господар, добър стопанин.
Ето защо, не мислете, че като тръгнете в духовния свят, работите ви ще се оправят. Не, докато не се очистите съвършено, никакво духовно богатство няма да получите. До това време ще си служите със стари капитали, със стари богатства. Освен това част от капиталите, с които сега си служите, са чужди и трябва да ги върнете, откъдето сте ги взели. Христос казва: „И ако в чуждото се не показахте верни, кой ще ви даде вашето?
“ Човек трябва да бъде честен, изправен към чуждото, та като дойде до своето, до онова, което ще му подарят, да бъде достоен за него, да се покаже и към него добър господар, добър стопанин.
За тази цел от всички се изисква знание.
към беседата >>
Който се ръководи от своята интуиция, той е затворен за шума на външния свят.
Условията се дават даром, а резултатите се придобиват. Това значи: Условията за развиване на интуицията са дадени на човека даром, а той трябва да работи върху себе си, да прави усилия, да я развие. Когато се развива интуицията, човек престава да се дразни, става тих и спокоен, придобива разположение на духа и вътрешна радост. Той не допуска вече в съзнанието си нищо чуждо, а в ума си нито една отрицателна мисъл и в сърцето си нито едно отрицателно чувство. Интуицията изключва от себе си всякакви одумвания, всичко речено-казано.
Който се ръководи от своята интуиция, той е затворен за шума на външния свят.
Той влиза в сърцето си, затваря се там, взима бърсалката и започва да изтрива. Кой какво казал, това се изтрива и остава чисто сърце, на което ще се пишат само Божествени работи. Красиво е да отидете до една чиста дъска, на която нищо не е написано и очаквате да дойде Божият пръст да пише. Красиво е да спрете и да си починете на една неразорана нива. Ще си починете и ще се помолите Бог да изпрати работници да изорат тази нива.
към беседата >>
За тази цел от всички се изисква знание.
Не, докато не се очистите съвършено, никакво духовно богатство няма да получите. До това време ще си служите със стари капитали, със стари богатства. Освен това част от капиталите, с които сега си служите, са чужди и трябва да ги върнете, откъдето сте ги взели. Христос казва: „И ако в чуждото се не показахте верни, кой ще ви даде вашето? “ Човек трябва да бъде честен, изправен към чуждото, та като дойде до своето, до онова, което ще му подарят, да бъде достоен за него, да се покаже и към него добър господар, добър стопанин.
За тази цел от всички се изисква знание.
към беседата >>
Той влиза в сърцето си, затваря се там, взима бърсалката и започва да изтрива.
Това значи: Условията за развиване на интуицията са дадени на човека даром, а той трябва да работи върху себе си, да прави усилия, да я развие. Когато се развива интуицията, човек престава да се дразни, става тих и спокоен, придобива разположение на духа и вътрешна радост. Той не допуска вече в съзнанието си нищо чуждо, а в ума си нито една отрицателна мисъл и в сърцето си нито едно отрицателно чувство. Интуицията изключва от себе си всякакви одумвания, всичко речено-казано. Който се ръководи от своята интуиция, той е затворен за шума на външния свят.
Той влиза в сърцето си, затваря се там, взима бърсалката и започва да изтрива.
Кой какво казал, това се изтрива и остава чисто сърце, на което ще се пишат само Божествени работи. Красиво е да отидете до една чиста дъска, на която нищо не е написано и очаквате да дойде Божият пръст да пише. Красиво е да спрете и да си починете на една неразорана нива. Ще си починете и ще се помолите Бог да изпрати работници да изорат тази нива. Красиви места са ония, на които човешки крак не е стъпвал, нито човешкият живот е орал.
към беседата >>
Казвам: Когато дойдете до процеса на чистенето, от всички се изисква присъствие на духа.
Казвам: Когато дойдете до процеса на чистенето, от всички се изисква присъствие на духа.
Не е достатъчно само да пожелаете да се изчистите, но трябва да знаете как да направите това. Преди няколко дни забелязах, че на пода в моята стая имаше едно петно. Запитах една от сестрите как може да се изчисти това петно и тя каза, че ще може да се изчисти с гореща вода и сапун. – Скоро ли ще стане това? – „Не може да се изчисти скоро, дъските трябва да се търкат с четка.“ – Виж тогава какво ще направя сега.
към беседата >>
Кой какво казал, това се изтрива и остава чисто сърце, на което ще се пишат само Божествени работи.
Когато се развива интуицията, човек престава да се дразни, става тих и спокоен, придобива разположение на духа и вътрешна радост. Той не допуска вече в съзнанието си нищо чуждо, а в ума си нито една отрицателна мисъл и в сърцето си нито едно отрицателно чувство. Интуицията изключва от себе си всякакви одумвания, всичко речено-казано. Който се ръководи от своята интуиция, той е затворен за шума на външния свят. Той влиза в сърцето си, затваря се там, взима бърсалката и започва да изтрива.
Кой какво казал, това се изтрива и остава чисто сърце, на което ще се пишат само Божествени работи.
Красиво е да отидете до една чиста дъска, на която нищо не е написано и очаквате да дойде Божият пръст да пише. Красиво е да спрете и да си починете на една неразорана нива. Ще си починете и ще се помолите Бог да изпрати работници да изорат тази нива. Красиви места са ония, на които човешки крак не е стъпвал, нито човешкият живот е орал. Тези места са девствени и те очакват Божият крак да стъпи върху тях.
към беседата >>
Не е достатъчно само да пожелаете да се изчистите, но трябва да знаете как да направите това.
Казвам: Когато дойдете до процеса на чистенето, от всички се изисква присъствие на духа.
Не е достатъчно само да пожелаете да се изчистите, но трябва да знаете как да направите това.
Преди няколко дни забелязах, че на пода в моята стая имаше едно петно. Запитах една от сестрите как може да се изчисти това петно и тя каза, че ще може да се изчисти с гореща вода и сапун. – Скоро ли ще стане това? – „Не може да се изчисти скоро, дъските трябва да се търкат с четка.“ – Виж тогава какво ще направя сега. Взех спирт и налях върху петното.
към беседата >>
Красиво е да отидете до една чиста дъска, на която нищо не е написано и очаквате да дойде Божият пръст да пише.
Той не допуска вече в съзнанието си нищо чуждо, а в ума си нито една отрицателна мисъл и в сърцето си нито едно отрицателно чувство. Интуицията изключва от себе си всякакви одумвания, всичко речено-казано. Който се ръководи от своята интуиция, той е затворен за шума на външния свят. Той влиза в сърцето си, затваря се там, взима бърсалката и започва да изтрива. Кой какво казал, това се изтрива и остава чисто сърце, на което ще се пишат само Божествени работи.
Красиво е да отидете до една чиста дъска, на която нищо не е написано и очаквате да дойде Божият пръст да пише.
Красиво е да спрете и да си починете на една неразорана нива. Ще си починете и ще се помолите Бог да изпрати работници да изорат тази нива. Красиви места са ония, на които човешки крак не е стъпвал, нито човешкият живот е орал. Тези места са девствени и те очакват Божият крак да стъпи върху тях.
към беседата >>
Преди няколко дни забелязах, че на пода в моята стая имаше едно петно.
Казвам: Когато дойдете до процеса на чистенето, от всички се изисква присъствие на духа. Не е достатъчно само да пожелаете да се изчистите, но трябва да знаете как да направите това.
Преди няколко дни забелязах, че на пода в моята стая имаше едно петно.
Запитах една от сестрите как може да се изчисти това петно и тя каза, че ще може да се изчисти с гореща вода и сапун. – Скоро ли ще стане това? – „Не може да се изчисти скоро, дъските трябва да се търкат с четка.“ – Виж тогава какво ще направя сега. Взех спирт и налях върху петното. После запалих една клечка кибрит и го приближих до спирта.
към беседата >>
Красиво е да спрете и да си починете на една неразорана нива.
Интуицията изключва от себе си всякакви одумвания, всичко речено-казано. Който се ръководи от своята интуиция, той е затворен за шума на външния свят. Той влиза в сърцето си, затваря се там, взима бърсалката и започва да изтрива. Кой какво казал, това се изтрива и остава чисто сърце, на което ще се пишат само Божествени работи. Красиво е да отидете до една чиста дъска, на която нищо не е написано и очаквате да дойде Божият пръст да пише.
Красиво е да спрете и да си починете на една неразорана нива.
Ще си починете и ще се помолите Бог да изпрати работници да изорат тази нива. Красиви места са ония, на които човешки крак не е стъпвал, нито човешкият живот е орал. Тези места са девствени и те очакват Божият крак да стъпи върху тях.
към беседата >>
Запитах една от сестрите как може да се изчисти това петно и тя каза, че ще може да се изчисти с гореща вода и сапун.
Казвам: Когато дойдете до процеса на чистенето, от всички се изисква присъствие на духа. Не е достатъчно само да пожелаете да се изчистите, но трябва да знаете как да направите това. Преди няколко дни забелязах, че на пода в моята стая имаше едно петно.
Запитах една от сестрите как може да се изчисти това петно и тя каза, че ще може да се изчисти с гореща вода и сапун.
– Скоро ли ще стане това? – „Не може да се изчисти скоро, дъските трябва да се търкат с четка.“ – Виж тогава какво ще направя сега. Взех спирт и налях върху петното. После запалих една клечка кибрит и го приближих до спирта. Мазнината се беше вече разтворила в спирта, който се запали, а с него заедно изгоря и мазнината.
към беседата >>
Ще си починете и ще се помолите Бог да изпрати работници да изорат тази нива.
Който се ръководи от своята интуиция, той е затворен за шума на външния свят. Той влиза в сърцето си, затваря се там, взима бърсалката и започва да изтрива. Кой какво казал, това се изтрива и остава чисто сърце, на което ще се пишат само Божествени работи. Красиво е да отидете до една чиста дъска, на която нищо не е написано и очаквате да дойде Божият пръст да пише. Красиво е да спрете и да си починете на една неразорана нива.
Ще си починете и ще се помолите Бог да изпрати работници да изорат тази нива.
Красиви места са ония, на които човешки крак не е стъпвал, нито човешкият живот е орал. Тези места са девствени и те очакват Божият крак да стъпи върху тях.
към беседата >>
– Скоро ли ще стане това?
Казвам: Когато дойдете до процеса на чистенето, от всички се изисква присъствие на духа. Не е достатъчно само да пожелаете да се изчистите, но трябва да знаете как да направите това. Преди няколко дни забелязах, че на пода в моята стая имаше едно петно. Запитах една от сестрите как може да се изчисти това петно и тя каза, че ще може да се изчисти с гореща вода и сапун.
– Скоро ли ще стане това?
– „Не може да се изчисти скоро, дъските трябва да се търкат с четка.“ – Виж тогава какво ще направя сега. Взех спирт и налях върху петното. После запалих една клечка кибрит и го приближих до спирта. Мазнината се беше вече разтворила в спирта, който се запали, а с него заедно изгоря и мазнината. Сестрата погледна към мазното петно, което беше на пода, но то беше вече изчезнало.
към беседата >>
Красиви места са ония, на които човешки крак не е стъпвал, нито човешкият живот е орал.
Той влиза в сърцето си, затваря се там, взима бърсалката и започва да изтрива. Кой какво казал, това се изтрива и остава чисто сърце, на което ще се пишат само Божествени работи. Красиво е да отидете до една чиста дъска, на която нищо не е написано и очаквате да дойде Божият пръст да пише. Красиво е да спрете и да си починете на една неразорана нива. Ще си починете и ще се помолите Бог да изпрати работници да изорат тази нива.
Красиви места са ония, на които човешки крак не е стъпвал, нито човешкият живот е орал.
Тези места са девствени и те очакват Божият крак да стъпи върху тях.
към беседата >>
– „Не може да се изчисти скоро, дъските трябва да се търкат с четка.“ – Виж тогава какво ще направя сега.
Казвам: Когато дойдете до процеса на чистенето, от всички се изисква присъствие на духа. Не е достатъчно само да пожелаете да се изчистите, но трябва да знаете как да направите това. Преди няколко дни забелязах, че на пода в моята стая имаше едно петно. Запитах една от сестрите как може да се изчисти това петно и тя каза, че ще може да се изчисти с гореща вода и сапун. – Скоро ли ще стане това?
– „Не може да се изчисти скоро, дъските трябва да се търкат с четка.“ – Виж тогава какво ще направя сега.
Взех спирт и налях върху петното. После запалих една клечка кибрит и го приближих до спирта. Мазнината се беше вече разтворила в спирта, който се запали, а с него заедно изгоря и мазнината. Сестрата погледна към мазното петно, което беше на пода, но то беше вече изчезнало. По този начин петното се изчисти скоро, но изисква се присъствие на духа.
към беседата >>
Тези места са девствени и те очакват Божият крак да стъпи върху тях.
Кой какво казал, това се изтрива и остава чисто сърце, на което ще се пишат само Божествени работи. Красиво е да отидете до една чиста дъска, на която нищо не е написано и очаквате да дойде Божият пръст да пише. Красиво е да спрете и да си починете на една неразорана нива. Ще си починете и ще се помолите Бог да изпрати работници да изорат тази нива. Красиви места са ония, на които човешки крак не е стъпвал, нито човешкият живот е орал.
Тези места са девствени и те очакват Божият крак да стъпи върху тях.
към беседата >>
Взех спирт и налях върху петното.
Не е достатъчно само да пожелаете да се изчистите, но трябва да знаете как да направите това. Преди няколко дни забелязах, че на пода в моята стая имаше едно петно. Запитах една от сестрите как може да се изчисти това петно и тя каза, че ще може да се изчисти с гореща вода и сапун. – Скоро ли ще стане това? – „Не може да се изчисти скоро, дъските трябва да се търкат с четка.“ – Виж тогава какво ще направя сега.
Взех спирт и налях върху петното.
После запалих една клечка кибрит и го приближих до спирта. Мазнината се беше вече разтворила в спирта, който се запали, а с него заедно изгоря и мазнината. Сестрата погледна към мазното петно, което беше на пода, но то беше вече изчезнало. По този начин петното се изчисти скоро, но изисква се присъствие на духа. Ако горенето на спирта продължава дълго време, има опасност подът да се запали, но ако опитът се направи бързо и ловко, никаква опасност няма.
към беседата >>
Сега, моята цел е да насоча вниманието ви към тия места, тях да търсите.
Сега, моята цел е да насоча вниманието ви към тия места, тях да търсите.
Вие четете произведенията на някой поет, но виждате, че много човешки крака са стъпвали на нивата, която той е орал и сял. Преди тебе никой не трябва да е стъпвал на мястото, където ще ореш и ще сееш. Това място е определено само за тебе. Нека всеки стъпи на ново, чисто място, определено само за него. От това място той ще определи посоката на своето движение.
към беседата >>
После запалих една клечка кибрит и го приближих до спирта.
Преди няколко дни забелязах, че на пода в моята стая имаше едно петно. Запитах една от сестрите как може да се изчисти това петно и тя каза, че ще може да се изчисти с гореща вода и сапун. – Скоро ли ще стане това? – „Не може да се изчисти скоро, дъските трябва да се търкат с четка.“ – Виж тогава какво ще направя сега. Взех спирт и налях върху петното.
После запалих една клечка кибрит и го приближих до спирта.
Мазнината се беше вече разтворила в спирта, който се запали, а с него заедно изгоря и мазнината. Сестрата погледна към мазното петно, което беше на пода, но то беше вече изчезнало. По този начин петното се изчисти скоро, но изисква се присъствие на духа. Ако горенето на спирта продължава дълго време, има опасност подът да се запали, но ако опитът се направи бързо и ловко, никаква опасност няма.
към беседата >>
Вие четете произведенията на някой поет, но виждате, че много човешки крака са стъпвали на нивата, която той е орал и сял.
Сега, моята цел е да насоча вниманието ви към тия места, тях да търсите.
Вие четете произведенията на някой поет, но виждате, че много човешки крака са стъпвали на нивата, която той е орал и сял.
Преди тебе никой не трябва да е стъпвал на мястото, където ще ореш и ще сееш. Това място е определено само за тебе. Нека всеки стъпи на ново, чисто място, определено само за него. От това място той ще определи посоката на своето движение. От своето място той по-добре ще разбере и другите хора, по-добре ще определи и техния път.
към беседата >>
Мазнината се беше вече разтворила в спирта, който се запали, а с него заедно изгоря и мазнината.
Запитах една от сестрите как може да се изчисти това петно и тя каза, че ще може да се изчисти с гореща вода и сапун. – Скоро ли ще стане това? – „Не може да се изчисти скоро, дъските трябва да се търкат с четка.“ – Виж тогава какво ще направя сега. Взех спирт и налях върху петното. После запалих една клечка кибрит и го приближих до спирта.
Мазнината се беше вече разтворила в спирта, който се запали, а с него заедно изгоря и мазнината.
Сестрата погледна към мазното петно, което беше на пода, но то беше вече изчезнало. По този начин петното се изчисти скоро, но изисква се присъствие на духа. Ако горенето на спирта продължава дълго време, има опасност подът да се запали, но ако опитът се направи бързо и ловко, никаква опасност няма.
към беседата >>
Преди тебе никой не трябва да е стъпвал на мястото, където ще ореш и ще сееш.
Сега, моята цел е да насоча вниманието ви към тия места, тях да търсите. Вие четете произведенията на някой поет, но виждате, че много човешки крака са стъпвали на нивата, която той е орал и сял.
Преди тебе никой не трябва да е стъпвал на мястото, където ще ореш и ще сееш.
Това място е определено само за тебе. Нека всеки стъпи на ново, чисто място, определено само за него. От това място той ще определи посоката на своето движение. От своето място той по-добре ще разбере и другите хора, по-добре ще определи и техния път. Всяко нещо се цени и познава на своето място.
към беседата >>
Сестрата погледна към мазното петно, което беше на пода, но то беше вече изчезнало.
– Скоро ли ще стане това? – „Не може да се изчисти скоро, дъските трябва да се търкат с четка.“ – Виж тогава какво ще направя сега. Взех спирт и налях върху петното. После запалих една клечка кибрит и го приближих до спирта. Мазнината се беше вече разтворила в спирта, който се запали, а с него заедно изгоря и мазнината.
Сестрата погледна към мазното петно, което беше на пода, но то беше вече изчезнало.
По този начин петното се изчисти скоро, но изисква се присъствие на духа. Ако горенето на спирта продължава дълго време, има опасност подът да се запали, но ако опитът се направи бързо и ловко, никаква опасност няма.
към беседата >>
Това място е определено само за тебе.
Сега, моята цел е да насоча вниманието ви към тия места, тях да търсите. Вие четете произведенията на някой поет, но виждате, че много човешки крака са стъпвали на нивата, която той е орал и сял. Преди тебе никой не трябва да е стъпвал на мястото, където ще ореш и ще сееш.
Това място е определено само за тебе.
Нека всеки стъпи на ново, чисто място, определено само за него. От това място той ще определи посоката на своето движение. От своето място той по-добре ще разбере и другите хора, по-добре ще определи и техния път. Всяко нещо се цени и познава на своето място. Ако вземете един хубав хляб и отидете при един чист планински извор да си хапнете от хляба и пийнете от чистата вода, вие ще оцените хляба и ще благодарите за него.
към беседата >>
По този начин петното се изчисти скоро, но изисква се присъствие на духа.
– „Не може да се изчисти скоро, дъските трябва да се търкат с четка.“ – Виж тогава какво ще направя сега. Взех спирт и налях върху петното. После запалих една клечка кибрит и го приближих до спирта. Мазнината се беше вече разтворила в спирта, който се запали, а с него заедно изгоря и мазнината. Сестрата погледна към мазното петно, което беше на пода, но то беше вече изчезнало.
По този начин петното се изчисти скоро, но изисква се присъствие на духа.
Ако горенето на спирта продължава дълго време, има опасност подът да се запали, но ако опитът се направи бързо и ловко, никаква опасност няма.
към беседата >>
Нека всеки стъпи на ново, чисто място, определено само за него.
Сега, моята цел е да насоча вниманието ви към тия места, тях да търсите. Вие четете произведенията на някой поет, но виждате, че много човешки крака са стъпвали на нивата, която той е орал и сял. Преди тебе никой не трябва да е стъпвал на мястото, където ще ореш и ще сееш. Това място е определено само за тебе.
Нека всеки стъпи на ново, чисто място, определено само за него.
От това място той ще определи посоката на своето движение. От своето място той по-добре ще разбере и другите хора, по-добре ще определи и техния път. Всяко нещо се цени и познава на своето място. Ако вземете един хубав хляб и отидете при един чист планински извор да си хапнете от хляба и пийнете от чистата вода, вие ще оцените хляба и ще благодарите за него. Ако вземете същия хляб и отидете да орете на една нива, обрасла с тръни и бодили, ще оцените ли хляба?
към беседата >>
Ако горенето на спирта продължава дълго време, има опасност подът да се запали, но ако опитът се направи бързо и ловко, никаква опасност няма.
Взех спирт и налях върху петното. После запалих една клечка кибрит и го приближих до спирта. Мазнината се беше вече разтворила в спирта, който се запали, а с него заедно изгоря и мазнината. Сестрата погледна към мазното петно, което беше на пода, но то беше вече изчезнало. По този начин петното се изчисти скоро, но изисква се присъствие на духа.
Ако горенето на спирта продължава дълго време, има опасност подът да се запали, но ако опитът се направи бързо и ловко, никаква опасност няма.
към беседата >>
От това място той ще определи посоката на своето движение.
Сега, моята цел е да насоча вниманието ви към тия места, тях да търсите. Вие четете произведенията на някой поет, но виждате, че много човешки крака са стъпвали на нивата, която той е орал и сял. Преди тебе никой не трябва да е стъпвал на мястото, където ще ореш и ще сееш. Това място е определено само за тебе. Нека всеки стъпи на ново, чисто място, определено само за него.
От това място той ще определи посоката на своето движение.
От своето място той по-добре ще разбере и другите хора, по-добре ще определи и техния път. Всяко нещо се цени и познава на своето място. Ако вземете един хубав хляб и отидете при един чист планински извор да си хапнете от хляба и пийнете от чистата вода, вие ще оцените хляба и ще благодарите за него. Ако вземете същия хляб и отидете да орете на една нива, обрасла с тръни и бодили, ще оцените ли хляба? От непосилния за вас труд и хлябът ви ще бъде горчив.
към беседата >>
Сега, кой от вас ще каже какъв е резултатът от зададеното упражнение?
Сега, кой от вас ще каже какъв е резултатът от зададеното упражнение?
По колко думи и букви изговорихте в определения за упражнението ден? При това кои букви преобладаваха? Има ли някой от вас, който да е казал само една дума? Човек може да изкаже колкото иска думи, но той трябва да знае, че за всяка празна дума ще дава отговор пред невидимия свят. Всяка празна дума не е нищо друго, освен съскане, което нарушава хармоничните вълни в пространството.
към беседата >>
От своето място той по-добре ще разбере и другите хора, по-добре ще определи и техния път.
Вие четете произведенията на някой поет, но виждате, че много човешки крака са стъпвали на нивата, която той е орал и сял. Преди тебе никой не трябва да е стъпвал на мястото, където ще ореш и ще сееш. Това място е определено само за тебе. Нека всеки стъпи на ново, чисто място, определено само за него. От това място той ще определи посоката на своето движение.
От своето място той по-добре ще разбере и другите хора, по-добре ще определи и техния път.
Всяко нещо се цени и познава на своето място. Ако вземете един хубав хляб и отидете при един чист планински извор да си хапнете от хляба и пийнете от чистата вода, вие ще оцените хляба и ще благодарите за него. Ако вземете същия хляб и отидете да орете на една нива, обрасла с тръни и бодили, ще оцените ли хляба? От непосилния за вас труд и хлябът ви ще бъде горчив. Следователно, за да оцените един поет, вие трябва да имате интуиция, да схващате мисълта му.
към беседата >>
По колко думи и букви изговорихте в определения за упражнението ден?
Сега, кой от вас ще каже какъв е резултатът от зададеното упражнение?
По колко думи и букви изговорихте в определения за упражнението ден?
При това кои букви преобладаваха? Има ли някой от вас, който да е казал само една дума? Човек може да изкаже колкото иска думи, но той трябва да знае, че за всяка празна дума ще дава отговор пред невидимия свят. Всяка празна дума не е нищо друго, освен съскане, което нарушава хармоничните вълни в пространството. Можете ли да си представите какво съскане се произвежда от празните думи на хиляди и милиони хора?
към беседата >>
Всяко нещо се цени и познава на своето място.
Преди тебе никой не трябва да е стъпвал на мястото, където ще ореш и ще сееш. Това място е определено само за тебе. Нека всеки стъпи на ново, чисто място, определено само за него. От това място той ще определи посоката на своето движение. От своето място той по-добре ще разбере и другите хора, по-добре ще определи и техния път.
Всяко нещо се цени и познава на своето място.
Ако вземете един хубав хляб и отидете при един чист планински извор да си хапнете от хляба и пийнете от чистата вода, вие ще оцените хляба и ще благодарите за него. Ако вземете същия хляб и отидете да орете на една нива, обрасла с тръни и бодили, ще оцените ли хляба? От непосилния за вас труд и хлябът ви ще бъде горчив. Следователно, за да оцените един поет, вие трябва да имате интуиция, да схващате мисълта му. Вие четете едно стихотворение за кокичето или за минзухара и се чудите откъде този поет е измислил тези неща!
към беседата >>
При това кои букви преобладаваха?
Сега, кой от вас ще каже какъв е резултатът от зададеното упражнение? По колко думи и букви изговорихте в определения за упражнението ден?
При това кои букви преобладаваха?
Има ли някой от вас, който да е казал само една дума? Човек може да изкаже колкото иска думи, но той трябва да знае, че за всяка празна дума ще дава отговор пред невидимия свят. Всяка празна дума не е нищо друго, освен съскане, което нарушава хармоничните вълни в пространството. Можете ли да си представите какво съскане се произвежда от празните думи на хиляди и милиони хора? Голямата дисхармония в света се дължи, именно, на тия безброй празни думи, които излизат от устата на хората.
към беседата >>
Ако вземете един хубав хляб и отидете при един чист планински извор да си хапнете от хляба и пийнете от чистата вода, вие ще оцените хляба и ще благодарите за него.
Това място е определено само за тебе. Нека всеки стъпи на ново, чисто място, определено само за него. От това място той ще определи посоката на своето движение. От своето място той по-добре ще разбере и другите хора, по-добре ще определи и техния път. Всяко нещо се цени и познава на своето място.
Ако вземете един хубав хляб и отидете при един чист планински извор да си хапнете от хляба и пийнете от чистата вода, вие ще оцените хляба и ще благодарите за него.
Ако вземете същия хляб и отидете да орете на една нива, обрасла с тръни и бодили, ще оцените ли хляба? От непосилния за вас труд и хлябът ви ще бъде горчив. Следователно, за да оцените един поет, вие трябва да имате интуиция, да схващате мисълта му. Вие четете едно стихотворение за кокичето или за минзухара и се чудите откъде този поет е измислил тези неща! В хубави образи той е описал страданието на кокичето, но вие не го разбирате.
към беседата >>
Има ли някой от вас, който да е казал само една дума?
Сега, кой от вас ще каже какъв е резултатът от зададеното упражнение? По колко думи и букви изговорихте в определения за упражнението ден? При това кои букви преобладаваха?
Има ли някой от вас, който да е казал само една дума?
Човек може да изкаже колкото иска думи, но той трябва да знае, че за всяка празна дума ще дава отговор пред невидимия свят. Всяка празна дума не е нищо друго, освен съскане, което нарушава хармоничните вълни в пространството. Можете ли да си представите какво съскане се произвежда от празните думи на хиляди и милиони хора? Голямата дисхармония в света се дължи, именно, на тия безброй празни думи, които излизат от устата на хората.
към беседата >>
Ако вземете същия хляб и отидете да орете на една нива, обрасла с тръни и бодили, ще оцените ли хляба?
Нека всеки стъпи на ново, чисто място, определено само за него. От това място той ще определи посоката на своето движение. От своето място той по-добре ще разбере и другите хора, по-добре ще определи и техния път. Всяко нещо се цени и познава на своето място. Ако вземете един хубав хляб и отидете при един чист планински извор да си хапнете от хляба и пийнете от чистата вода, вие ще оцените хляба и ще благодарите за него.
Ако вземете същия хляб и отидете да орете на една нива, обрасла с тръни и бодили, ще оцените ли хляба?
От непосилния за вас труд и хлябът ви ще бъде горчив. Следователно, за да оцените един поет, вие трябва да имате интуиция, да схващате мисълта му. Вие четете едно стихотворение за кокичето или за минзухара и се чудите откъде този поет е измислил тези неща! В хубави образи той е описал страданието на кокичето, но вие не го разбирате. Защо не го разбирате?
към беседата >>
Човек може да изкаже колкото иска думи, но той трябва да знае, че за всяка празна дума ще дава отговор пред невидимия свят.
Сега, кой от вас ще каже какъв е резултатът от зададеното упражнение? По колко думи и букви изговорихте в определения за упражнението ден? При това кои букви преобладаваха? Има ли някой от вас, който да е казал само една дума?
Човек може да изкаже колкото иска думи, но той трябва да знае, че за всяка празна дума ще дава отговор пред невидимия свят.
Всяка празна дума не е нищо друго, освен съскане, което нарушава хармоничните вълни в пространството. Можете ли да си представите какво съскане се произвежда от празните думи на хиляди и милиони хора? Голямата дисхармония в света се дължи, именно, на тия безброй празни думи, които излизат от устата на хората.
към беседата >>
От непосилния за вас труд и хлябът ви ще бъде горчив.
От това място той ще определи посоката на своето движение. От своето място той по-добре ще разбере и другите хора, по-добре ще определи и техния път. Всяко нещо се цени и познава на своето място. Ако вземете един хубав хляб и отидете при един чист планински извор да си хапнете от хляба и пийнете от чистата вода, вие ще оцените хляба и ще благодарите за него. Ако вземете същия хляб и отидете да орете на една нива, обрасла с тръни и бодили, ще оцените ли хляба?
От непосилния за вас труд и хлябът ви ще бъде горчив.
Следователно, за да оцените един поет, вие трябва да имате интуиция, да схващате мисълта му. Вие четете едно стихотворение за кокичето или за минзухара и се чудите откъде този поет е измислил тези неща! В хубави образи той е описал страданието на кокичето, но вие не го разбирате. Защо не го разбирате? Защото нямате интуиция.
към беседата >>
Всяка празна дума не е нищо друго, освен съскане, което нарушава хармоничните вълни в пространството.
Сега, кой от вас ще каже какъв е резултатът от зададеното упражнение? По колко думи и букви изговорихте в определения за упражнението ден? При това кои букви преобладаваха? Има ли някой от вас, който да е казал само една дума? Човек може да изкаже колкото иска думи, но той трябва да знае, че за всяка празна дума ще дава отговор пред невидимия свят.
Всяка празна дума не е нищо друго, освен съскане, което нарушава хармоничните вълни в пространството.
Можете ли да си представите какво съскане се произвежда от празните думи на хиляди и милиони хора? Голямата дисхармония в света се дължи, именно, на тия безброй празни думи, които излизат от устата на хората.
към беседата >>
Следователно, за да оцените един поет, вие трябва да имате интуиция, да схващате мисълта му.
От своето място той по-добре ще разбере и другите хора, по-добре ще определи и техния път. Всяко нещо се цени и познава на своето място. Ако вземете един хубав хляб и отидете при един чист планински извор да си хапнете от хляба и пийнете от чистата вода, вие ще оцените хляба и ще благодарите за него. Ако вземете същия хляб и отидете да орете на една нива, обрасла с тръни и бодили, ще оцените ли хляба? От непосилния за вас труд и хлябът ви ще бъде горчив.
Следователно, за да оцените един поет, вие трябва да имате интуиция, да схващате мисълта му.
Вие четете едно стихотворение за кокичето или за минзухара и се чудите откъде този поет е измислил тези неща! В хубави образи той е описал страданието на кокичето, но вие не го разбирате. Защо не го разбирате? Защото нямате интуиция. Ако имате интуиция, щяхте да разберете защо поетът пише така.
към беседата >>
Можете ли да си представите какво съскане се произвежда от празните думи на хиляди и милиони хора?
По колко думи и букви изговорихте в определения за упражнението ден? При това кои букви преобладаваха? Има ли някой от вас, който да е казал само една дума? Човек може да изкаже колкото иска думи, но той трябва да знае, че за всяка празна дума ще дава отговор пред невидимия свят. Всяка празна дума не е нищо друго, освен съскане, което нарушава хармоничните вълни в пространството.
Можете ли да си представите какво съскане се произвежда от празните думи на хиляди и милиони хора?
Голямата дисхармония в света се дължи, именно, на тия безброй празни думи, които излизат от устата на хората.
към беседата >>
Вие четете едно стихотворение за кокичето или за минзухара и се чудите откъде този поет е измислил тези неща!
Всяко нещо се цени и познава на своето място. Ако вземете един хубав хляб и отидете при един чист планински извор да си хапнете от хляба и пийнете от чистата вода, вие ще оцените хляба и ще благодарите за него. Ако вземете същия хляб и отидете да орете на една нива, обрасла с тръни и бодили, ще оцените ли хляба? От непосилния за вас труд и хлябът ви ще бъде горчив. Следователно, за да оцените един поет, вие трябва да имате интуиция, да схващате мисълта му.
Вие четете едно стихотворение за кокичето или за минзухара и се чудите откъде този поет е измислил тези неща!
В хубави образи той е описал страданието на кокичето, но вие не го разбирате. Защо не го разбирате? Защото нямате интуиция. Ако имате интуиция, щяхте да разберете защо поетът пише така. Наистина, кокичето не може да пролива сълзи, но поетът е вложил тия думи в устата на кокичето, с цел да изрази друго нещо, което вижда в живота.
към беседата >>
Голямата дисхармония в света се дължи, именно, на тия безброй празни думи, които излизат от устата на хората.
При това кои букви преобладаваха? Има ли някой от вас, който да е казал само една дума? Човек може да изкаже колкото иска думи, но той трябва да знае, че за всяка празна дума ще дава отговор пред невидимия свят. Всяка празна дума не е нищо друго, освен съскане, което нарушава хармоничните вълни в пространството. Можете ли да си представите какво съскане се произвежда от празните думи на хиляди и милиони хора?
Голямата дисхармония в света се дължи, именно, на тия безброй празни думи, които излизат от устата на хората.
към беседата >>
В хубави образи той е описал страданието на кокичето, но вие не го разбирате.
Ако вземете един хубав хляб и отидете при един чист планински извор да си хапнете от хляба и пийнете от чистата вода, вие ще оцените хляба и ще благодарите за него. Ако вземете същия хляб и отидете да орете на една нива, обрасла с тръни и бодили, ще оцените ли хляба? От непосилния за вас труд и хлябът ви ще бъде горчив. Следователно, за да оцените един поет, вие трябва да имате интуиция, да схващате мисълта му. Вие четете едно стихотворение за кокичето или за минзухара и се чудите откъде този поет е измислил тези неща!
В хубави образи той е описал страданието на кокичето, но вие не го разбирате.
Защо не го разбирате? Защото нямате интуиция. Ако имате интуиция, щяхте да разберете защо поетът пише така. Наистина, кокичето не може да пролива сълзи, но поетът е вложил тия думи в устата на кокичето, с цел да изрази друго нещо, което вижда в живота. Поетът описва действителността в разни образи, или я изказва чрез устата на различни живи същества, били те растения, животни или хора.
към беседата >>
За следващите 3 петъка ще ви дам друга задача.
За следващите 3 петъка ще ви дам друга задача.
Тя ще бъде подобна на първата, но малко по-лека, защото няма да бъде за цял ден, а само за 3 часа, от 9 до 12 часа преди обяд. Колкото и каквито думи изговорите през това време, ще отбелязвате. След това ще преброите колко думи сте изговорили през трите часа, колко гласни и колко съгласни букви има в тях, както и това, колко от тия думи са съществителни, прилагателни и глаголи.
към беседата >>
Защо не го разбирате?
Ако вземете същия хляб и отидете да орете на една нива, обрасла с тръни и бодили, ще оцените ли хляба? От непосилния за вас труд и хлябът ви ще бъде горчив. Следователно, за да оцените един поет, вие трябва да имате интуиция, да схващате мисълта му. Вие четете едно стихотворение за кокичето или за минзухара и се чудите откъде този поет е измислил тези неща! В хубави образи той е описал страданието на кокичето, но вие не го разбирате.
Защо не го разбирате?
Защото нямате интуиция. Ако имате интуиция, щяхте да разберете защо поетът пише така. Наистина, кокичето не може да пролива сълзи, но поетът е вложил тия думи в устата на кокичето, с цел да изрази друго нещо, което вижда в живота. Поетът описва действителността в разни образи, или я изказва чрез устата на различни живи същества, били те растения, животни или хора.
към беседата >>
Тя ще бъде подобна на първата, но малко по-лека, защото няма да бъде за цял ден, а само за 3 часа, от 9 до 12 часа преди обяд.
За следващите 3 петъка ще ви дам друга задача.
Тя ще бъде подобна на първата, но малко по-лека, защото няма да бъде за цял ден, а само за 3 часа, от 9 до 12 часа преди обяд.
Колкото и каквито думи изговорите през това време, ще отбелязвате. След това ще преброите колко думи сте изговорили през трите часа, колко гласни и колко съгласни букви има в тях, както и това, колко от тия думи са съществителни, прилагателни и глаголи.
към беседата >>
Защото нямате интуиция.
От непосилния за вас труд и хлябът ви ще бъде горчив. Следователно, за да оцените един поет, вие трябва да имате интуиция, да схващате мисълта му. Вие четете едно стихотворение за кокичето или за минзухара и се чудите откъде този поет е измислил тези неща! В хубави образи той е описал страданието на кокичето, но вие не го разбирате. Защо не го разбирате?
Защото нямате интуиция.
Ако имате интуиция, щяхте да разберете защо поетът пише така. Наистина, кокичето не може да пролива сълзи, но поетът е вложил тия думи в устата на кокичето, с цел да изрази друго нещо, което вижда в живота. Поетът описва действителността в разни образи, или я изказва чрез устата на различни живи същества, били те растения, животни или хора.
към беседата >>
Колкото и каквито думи изговорите през това време, ще отбелязвате.
За следващите 3 петъка ще ви дам друга задача. Тя ще бъде подобна на първата, но малко по-лека, защото няма да бъде за цял ден, а само за 3 часа, от 9 до 12 часа преди обяд.
Колкото и каквито думи изговорите през това време, ще отбелязвате.
След това ще преброите колко думи сте изговорили през трите часа, колко гласни и колко съгласни букви има в тях, както и това, колко от тия думи са съществителни, прилагателни и глаголи.
към беседата >>
Ако имате интуиция, щяхте да разберете защо поетът пише така.
Следователно, за да оцените един поет, вие трябва да имате интуиция, да схващате мисълта му. Вие четете едно стихотворение за кокичето или за минзухара и се чудите откъде този поет е измислил тези неща! В хубави образи той е описал страданието на кокичето, но вие не го разбирате. Защо не го разбирате? Защото нямате интуиция.
Ако имате интуиция, щяхте да разберете защо поетът пише така.
Наистина, кокичето не може да пролива сълзи, но поетът е вложил тия думи в устата на кокичето, с цел да изрази друго нещо, което вижда в живота. Поетът описва действителността в разни образи, или я изказва чрез устата на различни живи същества, били те растения, животни или хора.
към беседата >>
След това ще преброите колко думи сте изговорили през трите часа, колко гласни и колко съгласни букви има в тях, както и това, колко от тия думи са съществителни, прилагателни и глаголи.
За следващите 3 петъка ще ви дам друга задача. Тя ще бъде подобна на първата, но малко по-лека, защото няма да бъде за цял ден, а само за 3 часа, от 9 до 12 часа преди обяд. Колкото и каквито думи изговорите през това време, ще отбелязвате.
След това ще преброите колко думи сте изговорили през трите часа, колко гласни и колко съгласни букви има в тях, както и това, колко от тия думи са съществителни, прилагателни и глаголи.
към беседата >>
Наистина, кокичето не може да пролива сълзи, но поетът е вложил тия думи в устата на кокичето, с цел да изрази друго нещо, което вижда в живота.
Вие четете едно стихотворение за кокичето или за минзухара и се чудите откъде този поет е измислил тези неща! В хубави образи той е описал страданието на кокичето, но вие не го разбирате. Защо не го разбирате? Защото нямате интуиция. Ако имате интуиция, щяхте да разберете защо поетът пише така.
Наистина, кокичето не може да пролива сълзи, но поетът е вложил тия думи в устата на кокичето, с цел да изрази друго нещо, което вижда в живота.
Поетът описва действителността в разни образи, или я изказва чрез устата на различни живи същества, били те растения, животни или хора.
към беседата >>
Мнозина мислят, че задачите, които се дават в Школата, са маловажни неща.
Мнозина мислят, че задачите, които се дават в Школата, са маловажни неща.
Не е така. Без тия задачи ученикът не може да направи никаква връзка с невидимия свят. Всяка добре изпълнена задача представлява нова връзка на ученика с хармоничните вълни, които му дават подтик, импулс за работа. Който от вас изпълни тази задача, както трябва, той ще придобие повече, отколкото четенето на книги цяла година наред. Една добре изпълнена задача ползва ученика повече, отколкото четенето на произведенията на някой поет.
към беседата >>
Поетът описва действителността в разни образи, или я изказва чрез устата на различни живи същества, били те растения, животни или хора.
В хубави образи той е описал страданието на кокичето, но вие не го разбирате. Защо не го разбирате? Защото нямате интуиция. Ако имате интуиция, щяхте да разберете защо поетът пише така. Наистина, кокичето не може да пролива сълзи, но поетът е вложил тия думи в устата на кокичето, с цел да изрази друго нещо, което вижда в живота.
Поетът описва действителността в разни образи, или я изказва чрез устата на различни живи същества, били те растения, животни или хора.
към беседата >>
Не е така.
Мнозина мислят, че задачите, които се дават в Школата, са маловажни неща.
Не е така.
Без тия задачи ученикът не може да направи никаква връзка с невидимия свят. Всяка добре изпълнена задача представлява нова връзка на ученика с хармоничните вълни, които му дават подтик, импулс за работа. Който от вас изпълни тази задача, както трябва, той ще придобие повече, отколкото четенето на книги цяла година наред. Една добре изпълнена задача ползва ученика повече, отколкото четенето на произведенията на някой поет. Какво е поезията?
към беседата >>
И тъй, хората могат да се разберат помежду си само когато се ръководят от интуицията.
И тъй, хората могат да се разберат помежду си само когато се ръководят от интуицията.
Щом се разберат, те ще могат да живеят добре. Щом живеят добре, те ще бъдат радостни и весели и Царството Божие ще се въдвори на земята. Един наш познат събрал няколко свои приятели на угощение и казал: „Днес се въдворява Царството Божие на земята“. Казвам: За него може да е така, но дали приятелите му ще го разберат? Христос казва: „Наближило е Царството Божие на земята“.
към беседата >>
Без тия задачи ученикът не може да направи никаква връзка с невидимия свят.
Мнозина мислят, че задачите, които се дават в Школата, са маловажни неща. Не е така.
Без тия задачи ученикът не може да направи никаква връзка с невидимия свят.
Всяка добре изпълнена задача представлява нова връзка на ученика с хармоничните вълни, които му дават подтик, импулс за работа. Който от вас изпълни тази задача, както трябва, той ще придобие повече, отколкото четенето на книги цяла година наред. Една добре изпълнена задача ползва ученика повече, отколкото четенето на произведенията на някой поет. Какво е поезията? Поезията е сянка, под която хората си почиват.
към беседата >>
Щом се разберат, те ще могат да живеят добре.
И тъй, хората могат да се разберат помежду си само когато се ръководят от интуицията.
Щом се разберат, те ще могат да живеят добре.
Щом живеят добре, те ще бъдат радостни и весели и Царството Божие ще се въдвори на земята. Един наш познат събрал няколко свои приятели на угощение и казал: „Днес се въдворява Царството Божие на земята“. Казвам: За него може да е така, но дали приятелите му ще го разберат? Христос казва: „Наближило е Царството Божие на земята“. Съвременните хора, обаче, се запитват: „Ако преди 2,000 години беше наближило Царството Божие на земята, защо още не е дошло?
към беседата >>
Всяка добре изпълнена задача представлява нова връзка на ученика с хармоничните вълни, които му дават подтик, импулс за работа.
Мнозина мислят, че задачите, които се дават в Школата, са маловажни неща. Не е така. Без тия задачи ученикът не може да направи никаква връзка с невидимия свят.
Всяка добре изпълнена задача представлява нова връзка на ученика с хармоничните вълни, които му дават подтик, импулс за работа.
Който от вас изпълни тази задача, както трябва, той ще придобие повече, отколкото четенето на книги цяла година наред. Една добре изпълнена задача ползва ученика повече, отколкото четенето на произведенията на някой поет. Какво е поезията? Поезията е сянка, под която хората си почиват. Поезията, музиката са почивки в живота на онзи, който е работил.
към беседата >>
Щом живеят добре, те ще бъдат радостни и весели и Царството Божие ще се въдвори на земята.
И тъй, хората могат да се разберат помежду си само когато се ръководят от интуицията. Щом се разберат, те ще могат да живеят добре.
Щом живеят добре, те ще бъдат радостни и весели и Царството Божие ще се въдвори на земята.
Един наш познат събрал няколко свои приятели на угощение и казал: „Днес се въдворява Царството Божие на земята“. Казвам: За него може да е така, но дали приятелите му ще го разберат? Христос казва: „Наближило е Царството Божие на земята“. Съвременните хора, обаче, се запитват: „Ако преди 2,000 години беше наближило Царството Божие на земята, защо още не е дошло? “ С биволска кола да пътуваше, пак щеше да дойде до днес.
към беседата >>
Който от вас изпълни тази задача, както трябва, той ще придобие повече, отколкото четенето на книги цяла година наред.
Мнозина мислят, че задачите, които се дават в Школата, са маловажни неща. Не е така. Без тия задачи ученикът не може да направи никаква връзка с невидимия свят. Всяка добре изпълнена задача представлява нова връзка на ученика с хармоничните вълни, които му дават подтик, импулс за работа.
Който от вас изпълни тази задача, както трябва, той ще придобие повече, отколкото четенето на книги цяла година наред.
Една добре изпълнена задача ползва ученика повече, отколкото четенето на произведенията на някой поет. Какво е поезията? Поезията е сянка, под която хората си почиват. Поезията, музиката са почивки в живота на онзи, който е работил. Обаче освен от почивки, ученикът се нуждае от съществена храна, която той трябва да сдъвче, да преработи в себе си, за да получи от нея необходимата енергия за живот, за работа.
към беседата >>
Един наш познат събрал няколко свои приятели на угощение и казал: „Днес се въдворява Царството Божие на земята“.
И тъй, хората могат да се разберат помежду си само когато се ръководят от интуицията. Щом се разберат, те ще могат да живеят добре. Щом живеят добре, те ще бъдат радостни и весели и Царството Божие ще се въдвори на земята.
Един наш познат събрал няколко свои приятели на угощение и казал: „Днес се въдворява Царството Божие на земята“.
Казвам: За него може да е така, но дали приятелите му ще го разберат? Христос казва: „Наближило е Царството Божие на земята“. Съвременните хора, обаче, се запитват: „Ако преди 2,000 години беше наближило Царството Божие на земята, защо още не е дошло? “ С биволска кола да пътуваше, пак щеше да дойде до днес. Верни са думите на Христос, че е наближило идването на Царството Божие, но далечно е разстоянието, откъдето идва.
към беседата >>
Една добре изпълнена задача ползва ученика повече, отколкото четенето на произведенията на някой поет.
Мнозина мислят, че задачите, които се дават в Школата, са маловажни неща. Не е така. Без тия задачи ученикът не може да направи никаква връзка с невидимия свят. Всяка добре изпълнена задача представлява нова връзка на ученика с хармоничните вълни, които му дават подтик, импулс за работа. Който от вас изпълни тази задача, както трябва, той ще придобие повече, отколкото четенето на книги цяла година наред.
Една добре изпълнена задача ползва ученика повече, отколкото четенето на произведенията на някой поет.
Какво е поезията? Поезията е сянка, под която хората си почиват. Поезията, музиката са почивки в живота на онзи, който е работил. Обаче освен от почивки, ученикът се нуждае от съществена храна, която той трябва да сдъвче, да преработи в себе си, за да получи от нея необходимата енергия за живот, за работа. Който се наеме да изпълни тази задача, той трябва да я приеме не от страх, не с насилие, но съзнателно, от Любов.
към беседата >>
Казвам: За него може да е така, но дали приятелите му ще го разберат?
И тъй, хората могат да се разберат помежду си само когато се ръководят от интуицията. Щом се разберат, те ще могат да живеят добре. Щом живеят добре, те ще бъдат радостни и весели и Царството Божие ще се въдвори на земята. Един наш познат събрал няколко свои приятели на угощение и казал: „Днес се въдворява Царството Божие на земята“.
Казвам: За него може да е така, но дали приятелите му ще го разберат?
Христос казва: „Наближило е Царството Божие на земята“. Съвременните хора, обаче, се запитват: „Ако преди 2,000 години беше наближило Царството Божие на земята, защо още не е дошло? “ С биволска кола да пътуваше, пак щеше да дойде до днес. Верни са думите на Христос, че е наближило идването на Царството Божие, но далечно е разстоянието, откъдето идва. Днес Царството Божие е по-близо, отколкото във времето на Христос.
към беседата >>
Какво е поезията?
Не е така. Без тия задачи ученикът не може да направи никаква връзка с невидимия свят. Всяка добре изпълнена задача представлява нова връзка на ученика с хармоничните вълни, които му дават подтик, импулс за работа. Който от вас изпълни тази задача, както трябва, той ще придобие повече, отколкото четенето на книги цяла година наред. Една добре изпълнена задача ползва ученика повече, отколкото четенето на произведенията на някой поет.
Какво е поезията?
Поезията е сянка, под която хората си почиват. Поезията, музиката са почивки в живота на онзи, който е работил. Обаче освен от почивки, ученикът се нуждае от съществена храна, която той трябва да сдъвче, да преработи в себе си, за да получи от нея необходимата енергия за живот, за работа. Който се наеме да изпълни тази задача, той трябва да я приеме не от страх, не с насилие, но съзнателно, от Любов. Всяка добре изпълнена задача може да събуди в ученика някаква малка дарба или способност, от която цял живот да остане благодарен.
към беседата >>
Христос казва: „Наближило е Царството Божие на земята“.
И тъй, хората могат да се разберат помежду си само когато се ръководят от интуицията. Щом се разберат, те ще могат да живеят добре. Щом живеят добре, те ще бъдат радостни и весели и Царството Божие ще се въдвори на земята. Един наш познат събрал няколко свои приятели на угощение и казал: „Днес се въдворява Царството Божие на земята“. Казвам: За него може да е така, но дали приятелите му ще го разберат?
Христос казва: „Наближило е Царството Божие на земята“.
Съвременните хора, обаче, се запитват: „Ако преди 2,000 години беше наближило Царството Божие на земята, защо още не е дошло? “ С биволска кола да пътуваше, пак щеше да дойде до днес. Верни са думите на Христос, че е наближило идването на Царството Божие, но далечно е разстоянието, откъдето идва. Днес Царството Божие е по-близо, отколкото във времето на Христос.
към беседата >>
Поезията е сянка, под която хората си почиват.
Без тия задачи ученикът не може да направи никаква връзка с невидимия свят. Всяка добре изпълнена задача представлява нова връзка на ученика с хармоничните вълни, които му дават подтик, импулс за работа. Който от вас изпълни тази задача, както трябва, той ще придобие повече, отколкото четенето на книги цяла година наред. Една добре изпълнена задача ползва ученика повече, отколкото четенето на произведенията на някой поет. Какво е поезията?
Поезията е сянка, под която хората си почиват.
Поезията, музиката са почивки в живота на онзи, който е работил. Обаче освен от почивки, ученикът се нуждае от съществена храна, която той трябва да сдъвче, да преработи в себе си, за да получи от нея необходимата енергия за живот, за работа. Който се наеме да изпълни тази задача, той трябва да я приеме не от страх, не с насилие, но съзнателно, от Любов. Всяка добре изпълнена задача може да събуди в ученика някаква малка дарба или способност, от която цял живот да остане благодарен. Нищо лошо няма, ако не изпълните задачата, но малкото птиченце, което щеше да ви попее, да направи полог във вас, ще потърси друго място, където ще занесе своето благословение.
към беседата >>
Съвременните хора, обаче, се запитват: „Ако преди 2,000 години беше наближило Царството Божие на земята, защо още не е дошло?
Щом се разберат, те ще могат да живеят добре. Щом живеят добре, те ще бъдат радостни и весели и Царството Божие ще се въдвори на земята. Един наш познат събрал няколко свои приятели на угощение и казал: „Днес се въдворява Царството Божие на земята“. Казвам: За него може да е така, но дали приятелите му ще го разберат? Христос казва: „Наближило е Царството Божие на земята“.
Съвременните хора, обаче, се запитват: „Ако преди 2,000 години беше наближило Царството Божие на земята, защо още не е дошло?
“ С биволска кола да пътуваше, пак щеше да дойде до днес. Верни са думите на Христос, че е наближило идването на Царството Божие, но далечно е разстоянието, откъдето идва. Днес Царството Божие е по-близо, отколкото във времето на Христос.
към беседата >>
Поезията, музиката са почивки в живота на онзи, който е работил.
Всяка добре изпълнена задача представлява нова връзка на ученика с хармоничните вълни, които му дават подтик, импулс за работа. Който от вас изпълни тази задача, както трябва, той ще придобие повече, отколкото четенето на книги цяла година наред. Една добре изпълнена задача ползва ученика повече, отколкото четенето на произведенията на някой поет. Какво е поезията? Поезията е сянка, под която хората си почиват.
Поезията, музиката са почивки в живота на онзи, който е работил.
Обаче освен от почивки, ученикът се нуждае от съществена храна, която той трябва да сдъвче, да преработи в себе си, за да получи от нея необходимата енергия за живот, за работа. Който се наеме да изпълни тази задача, той трябва да я приеме не от страх, не с насилие, но съзнателно, от Любов. Всяка добре изпълнена задача може да събуди в ученика някаква малка дарба или способност, от която цял живот да остане благодарен. Нищо лошо няма, ако не изпълните задачата, но малкото птиченце, което щеше да ви попее, да направи полог във вас, ще потърси друго място, където ще занесе своето благословение.
към беседата >>
“ С биволска кола да пътуваше, пак щеше да дойде до днес.
Щом живеят добре, те ще бъдат радостни и весели и Царството Божие ще се въдвори на земята. Един наш познат събрал няколко свои приятели на угощение и казал: „Днес се въдворява Царството Божие на земята“. Казвам: За него може да е така, но дали приятелите му ще го разберат? Христос казва: „Наближило е Царството Божие на земята“. Съвременните хора, обаче, се запитват: „Ако преди 2,000 години беше наближило Царството Божие на земята, защо още не е дошло?
“ С биволска кола да пътуваше, пак щеше да дойде до днес.
Верни са думите на Христос, че е наближило идването на Царството Божие, но далечно е разстоянието, откъдето идва. Днес Царството Божие е по-близо, отколкото във времето на Христос.
към беседата >>
Обаче освен от почивки, ученикът се нуждае от съществена храна, която той трябва да сдъвче, да преработи в себе си, за да получи от нея необходимата енергия за живот, за работа.
Който от вас изпълни тази задача, както трябва, той ще придобие повече, отколкото четенето на книги цяла година наред. Една добре изпълнена задача ползва ученика повече, отколкото четенето на произведенията на някой поет. Какво е поезията? Поезията е сянка, под която хората си почиват. Поезията, музиката са почивки в живота на онзи, който е работил.
Обаче освен от почивки, ученикът се нуждае от съществена храна, която той трябва да сдъвче, да преработи в себе си, за да получи от нея необходимата енергия за живот, за работа.
Който се наеме да изпълни тази задача, той трябва да я приеме не от страх, не с насилие, но съзнателно, от Любов. Всяка добре изпълнена задача може да събуди в ученика някаква малка дарба или способност, от която цял живот да остане благодарен. Нищо лошо няма, ако не изпълните задачата, но малкото птиченце, което щеше да ви попее, да направи полог във вас, ще потърси друго място, където ще занесе своето благословение.
към беседата >>
Верни са думите на Христос, че е наближило идването на Царството Божие, но далечно е разстоянието, откъдето идва.
Един наш познат събрал няколко свои приятели на угощение и казал: „Днес се въдворява Царството Божие на земята“. Казвам: За него може да е така, но дали приятелите му ще го разберат? Христос казва: „Наближило е Царството Божие на земята“. Съвременните хора, обаче, се запитват: „Ако преди 2,000 години беше наближило Царството Божие на земята, защо още не е дошло? “ С биволска кола да пътуваше, пак щеше да дойде до днес.
Верни са думите на Христос, че е наближило идването на Царството Божие, но далечно е разстоянието, откъдето идва.
Днес Царството Божие е по-близо, отколкото във времето на Христос.
към беседата >>
Който се наеме да изпълни тази задача, той трябва да я приеме не от страх, не с насилие, но съзнателно, от Любов.
Една добре изпълнена задача ползва ученика повече, отколкото четенето на произведенията на някой поет. Какво е поезията? Поезията е сянка, под която хората си почиват. Поезията, музиката са почивки в живота на онзи, който е работил. Обаче освен от почивки, ученикът се нуждае от съществена храна, която той трябва да сдъвче, да преработи в себе си, за да получи от нея необходимата енергия за живот, за работа.
Който се наеме да изпълни тази задача, той трябва да я приеме не от страх, не с насилие, но съзнателно, от Любов.
Всяка добре изпълнена задача може да събуди в ученика някаква малка дарба или способност, от която цял живот да остане благодарен. Нищо лошо няма, ако не изпълните задачата, но малкото птиченце, което щеше да ви попее, да направи полог във вас, ще потърси друго място, където ще занесе своето благословение.
към беседата >>
Днес Царството Божие е по-близо, отколкото във времето на Христос.
Казвам: За него може да е така, но дали приятелите му ще го разберат? Христос казва: „Наближило е Царството Божие на земята“. Съвременните хора, обаче, се запитват: „Ако преди 2,000 години беше наближило Царството Божие на земята, защо още не е дошло? “ С биволска кола да пътуваше, пак щеше да дойде до днес. Верни са думите на Христос, че е наближило идването на Царството Божие, но далечно е разстоянието, откъдето идва.
Днес Царството Божие е по-близо, отколкото във времето на Христос.
към беседата >>
Всяка добре изпълнена задача може да събуди в ученика някаква малка дарба или способност, от която цял живот да остане благодарен.
Какво е поезията? Поезията е сянка, под която хората си почиват. Поезията, музиката са почивки в живота на онзи, който е работил. Обаче освен от почивки, ученикът се нуждае от съществена храна, която той трябва да сдъвче, да преработи в себе си, за да получи от нея необходимата енергия за живот, за работа. Който се наеме да изпълни тази задача, той трябва да я приеме не от страх, не с насилие, но съзнателно, от Любов.
Всяка добре изпълнена задача може да събуди в ученика някаква малка дарба или способност, от която цял живот да остане благодарен.
Нищо лошо няма, ако не изпълните задачата, но малкото птиченце, което щеше да ви попее, да направи полог във вас, ще потърси друго място, където ще занесе своето благословение.
към беседата >>
Изпейте сега упражнението „Давай, давай“, с движения.
Изпейте сега упражнението „Давай, давай“, с движения.
Когато между думите и движенията има съответствие, мисълта се усилва. Силните мисли, чувства и постъпки са високи върхове. Когато при пеенето искаме да изразим дълбочина и устойчивост в чувствата, служим си с басовите тонове. Високите тонове не са толкова устойчиви. Ниските тонове представляват дървета с дебели клони, които издържат при всякакви условия в живота.
към беседата >>
Нищо лошо няма, ако не изпълните задачата, но малкото птиченце, което щеше да ви попее, да направи полог във вас, ще потърси друго място, където ще занесе своето благословение.
Поезията е сянка, под която хората си почиват. Поезията, музиката са почивки в живота на онзи, който е работил. Обаче освен от почивки, ученикът се нуждае от съществена храна, която той трябва да сдъвче, да преработи в себе си, за да получи от нея необходимата енергия за живот, за работа. Който се наеме да изпълни тази задача, той трябва да я приеме не от страх, не с насилие, но съзнателно, от Любов. Всяка добре изпълнена задача може да събуди в ученика някаква малка дарба или способност, от която цял живот да остане благодарен.
Нищо лошо няма, ако не изпълните задачата, но малкото птиченце, което щеше да ви попее, да направи полог във вас, ще потърси друго място, където ще занесе своето благословение.
към беседата >>
Когато между думите и движенията има съответствие, мисълта се усилва.
Изпейте сега упражнението „Давай, давай“, с движения.
Когато между думите и движенията има съответствие, мисълта се усилва.
Силните мисли, чувства и постъпки са високи върхове. Когато при пеенето искаме да изразим дълбочина и устойчивост в чувствата, служим си с басовите тонове. Високите тонове не са толкова устойчиви. Ниските тонове представляват дървета с дебели клони, които издържат при всякакви условия в живота. Високите тонове пък са нежни дървета, с тънки, деликатни клончета, които не са пригодени за действителния живот.
към беседата >>
Когато влезете в Школата, първото нещо, което се изисква от вас, е смирение и послушание.
Когато влезете в Школата, първото нещо, което се изисква от вас, е смирение и послушание.
И царски синове да сте, ще съблечете своята мантия и ще уповавате не на царската кръв, но на своя ум и на своето сърце. Ще работите за развиването на ума и на сърцето си. Каквито вярвания сте имали до това време, ще ги оставите настрана. За вас са важни умът и сърцето ви. Те са капиталът, с който ще разполагате, като ученици.
към беседата >>
Силните мисли, чувства и постъпки са високи върхове.
Изпейте сега упражнението „Давай, давай“, с движения. Когато между думите и движенията има съответствие, мисълта се усилва.
Силните мисли, чувства и постъпки са високи върхове.
Когато при пеенето искаме да изразим дълбочина и устойчивост в чувствата, служим си с басовите тонове. Високите тонове не са толкова устойчиви. Ниските тонове представляват дървета с дебели клони, които издържат при всякакви условия в живота. Високите тонове пък са нежни дървета, с тънки, деликатни клончета, които не са пригодени за действителния живот. Изпейте сега упражнението „Любов ме чиста озари“.
към беседата >>
4.
Възпитание и самовъзпитание / Мислете за слънцето!
,
МОК
, София, 5.3.1927г.,
Как ще обясните движението на кометите?
Как ще обясните движението на кометите?
Добре е да прочетете нещо върху движението на планетите и на кометите. Това е от областта на астрономията. Като ученици добре е да изучавате астрономия, както и други някои науки. Всяка наука оказва известно влияние върху мозъчните центрове и по този начин предизвиква нахлуване на кръв в главата. Човек започва да мисли повече, вследствие на което мозъчните центрове в него се развиват.
към беседата >>
Добре е да прочетете нещо върху движението на планетите и на кометите.
Как ще обясните движението на кометите?
Добре е да прочетете нещо върху движението на планетите и на кометите.
Това е от областта на астрономията. Като ученици добре е да изучавате астрономия, както и други някои науки. Всяка наука оказва известно влияние върху мозъчните центрове и по този начин предизвиква нахлуване на кръв в главата. Човек започва да мисли повече, вследствие на което мозъчните центрове в него се развиват.
към беседата >>
Това е от областта на астрономията.
Как ще обясните движението на кометите? Добре е да прочетете нещо върху движението на планетите и на кометите.
Това е от областта на астрономията.
Като ученици добре е да изучавате астрономия, както и други някои науки. Всяка наука оказва известно влияние върху мозъчните центрове и по този начин предизвиква нахлуване на кръв в главата. Човек започва да мисли повече, вследствие на което мозъчните центрове в него се развиват.
към беседата >>
Като ученици добре е да изучавате астрономия, както и други някои науки.
Как ще обясните движението на кометите? Добре е да прочетете нещо върху движението на планетите и на кометите. Това е от областта на астрономията.
Като ученици добре е да изучавате астрономия, както и други някои науки.
Всяка наука оказва известно влияние върху мозъчните центрове и по този начин предизвиква нахлуване на кръв в главата. Човек започва да мисли повече, вследствие на което мозъчните центрове в него се развиват.
към беседата >>
Всяка наука оказва известно влияние върху мозъчните центрове и по този начин предизвиква нахлуване на кръв в главата.
Как ще обясните движението на кометите? Добре е да прочетете нещо върху движението на планетите и на кометите. Това е от областта на астрономията. Като ученици добре е да изучавате астрономия, както и други някои науки.
Всяка наука оказва известно влияние върху мозъчните центрове и по този начин предизвиква нахлуване на кръв в главата.
Човек започва да мисли повече, вследствие на което мозъчните центрове в него се развиват.
към беседата >>
Човек започва да мисли повече, вследствие на което мозъчните центрове в него се развиват.
Как ще обясните движението на кометите? Добре е да прочетете нещо върху движението на планетите и на кометите. Това е от областта на астрономията. Като ученици добре е да изучавате астрономия, както и други някои науки. Всяка наука оказва известно влияние върху мозъчните центрове и по този начин предизвиква нахлуване на кръв в главата.
Човек започва да мисли повече, вследствие на което мозъчните центрове в него се развиват.
към беседата >>
Като казвам, че човек трябва да мисли, нямам предвид обикновената мисъл.
Като казвам, че човек трябва да мисли, нямам предвид обикновената мисъл.
Човек трябва да се занимава с възвишени мисли. Обикновените мисли заравят ценните работи. Какво става с една книга, която с години не се отваря? Щом не се чете, книгата се покрива с прах и се разрушава. Същото може да се каже и за човешкия ум.
към беседата >>
Човек трябва да се занимава с възвишени мисли.
Като казвам, че човек трябва да мисли, нямам предвид обикновената мисъл.
Човек трябва да се занимава с възвишени мисли.
Обикновените мисли заравят ценните работи. Какво става с една книга, която с години не се отваря? Щом не се чете, книгата се покрива с прах и се разрушава. Същото може да се каже и за човешкия ум. Ако човек не мисли, умът му прашасва; ако не чувства, сърцето му прашасва.
към беседата >>
Обикновените мисли заравят ценните работи.
Като казвам, че човек трябва да мисли, нямам предвид обикновената мисъл. Човек трябва да се занимава с възвишени мисли.
Обикновените мисли заравят ценните работи.
Какво става с една книга, която с години не се отваря? Щом не се чете, книгата се покрива с прах и се разрушава. Същото може да се каже и за човешкия ум. Ако човек не мисли, умът му прашасва; ако не чувства, сърцето му прашасва. Обикновените мисли и чувства са прах, Който внася известно наслояване в човешкия ум и в човешкото сърце.
към беседата >>
Какво става с една книга, която с години не се отваря?
Като казвам, че човек трябва да мисли, нямам предвид обикновената мисъл. Човек трябва да се занимава с възвишени мисли. Обикновените мисли заравят ценните работи.
Какво става с една книга, която с години не се отваря?
Щом не се чете, книгата се покрива с прах и се разрушава. Същото може да се каже и за човешкия ум. Ако човек не мисли, умът му прашасва; ако не чувства, сърцето му прашасва. Обикновените мисли и чувства са прах, Който внася известно наслояване в човешкия ум и в човешкото сърце. Така са прашасвали цели култури, докато най-после са изчезнали.
към беседата >>
Щом не се чете, книгата се покрива с прах и се разрушава.
Като казвам, че човек трябва да мисли, нямам предвид обикновената мисъл. Човек трябва да се занимава с възвишени мисли. Обикновените мисли заравят ценните работи. Какво става с една книга, която с години не се отваря?
Щом не се чете, книгата се покрива с прах и се разрушава.
Същото може да се каже и за човешкия ум. Ако човек не мисли, умът му прашасва; ако не чувства, сърцето му прашасва. Обикновените мисли и чувства са прах, Който внася известно наслояване в човешкия ум и в човешкото сърце. Така са прашасвали цели култури, докато най-после са изчезнали. Дойде ли до прашасване на ума и на сърцето, човек трябва вече да търси спасение.
към беседата >>
Същото може да се каже и за човешкия ум.
Като казвам, че човек трябва да мисли, нямам предвид обикновената мисъл. Човек трябва да се занимава с възвишени мисли. Обикновените мисли заравят ценните работи. Какво става с една книга, която с години не се отваря? Щом не се чете, книгата се покрива с прах и се разрушава.
Същото може да се каже и за човешкия ум.
Ако човек не мисли, умът му прашасва; ако не чувства, сърцето му прашасва. Обикновените мисли и чувства са прах, Който внася известно наслояване в човешкия ум и в човешкото сърце. Така са прашасвали цели култури, докато най-после са изчезнали. Дойде ли до прашасване на ума и на сърцето, човек трябва вече да търси спасение. Само Божествената мисъл и Божествените чувства могат да го спасят.
към беседата >>
Ако човек не мисли, умът му прашасва; ако не чувства, сърцето му прашасва.
Човек трябва да се занимава с възвишени мисли. Обикновените мисли заравят ценните работи. Какво става с една книга, която с години не се отваря? Щом не се чете, книгата се покрива с прах и се разрушава. Същото може да се каже и за човешкия ум.
Ако човек не мисли, умът му прашасва; ако не чувства, сърцето му прашасва.
Обикновените мисли и чувства са прах, Който внася известно наслояване в човешкия ум и в човешкото сърце. Така са прашасвали цели култури, докато най-после са изчезнали. Дойде ли до прашасване на ума и на сърцето, човек трябва вече да търси спасение. Само Божествената мисъл и Божествените чувства могат да го спасят. В ръцете на малкото момченце и момиченце дървеното конче и восъчната кукла са на място.
към беседата >>
Обикновените мисли и чувства са прах, Който внася известно наслояване в човешкия ум и в човешкото сърце.
Обикновените мисли заравят ценните работи. Какво става с една книга, която с години не се отваря? Щом не се чете, книгата се покрива с прах и се разрушава. Същото може да се каже и за човешкия ум. Ако човек не мисли, умът му прашасва; ако не чувства, сърцето му прашасва.
Обикновените мисли и чувства са прах, Който внася известно наслояване в човешкия ум и в човешкото сърце.
Така са прашасвали цели култури, докато най-после са изчезнали. Дойде ли до прашасване на ума и на сърцето, човек трябва вече да търси спасение. Само Божествената мисъл и Божествените чувства могат да го спасят. В ръцете на малкото момченце и момиченце дървеното конче и восъчната кукла са на място. За тях те струват повече и от най-ценната научна книга.
към беседата >>
Така са прашасвали цели култури, докато най-после са изчезнали.
Какво става с една книга, която с години не се отваря? Щом не се чете, книгата се покрива с прах и се разрушава. Същото може да се каже и за човешкия ум. Ако човек не мисли, умът му прашасва; ако не чувства, сърцето му прашасва. Обикновените мисли и чувства са прах, Който внася известно наслояване в човешкия ум и в човешкото сърце.
Така са прашасвали цели култури, докато най-после са изчезнали.
Дойде ли до прашасване на ума и на сърцето, човек трябва вече да търси спасение. Само Божествената мисъл и Божествените чувства могат да го спасят. В ръцете на малкото момченце и момиченце дървеното конче и восъчната кукла са на място. За тях те струват повече и от най-ценната научна книга. Обаче дойдат ли до известна възраст, когато ги интересуват по-високи неща, кончето и куклата губят своето значение.
към беседата >>
Дойде ли до прашасване на ума и на сърцето, човек трябва вече да търси спасение.
Щом не се чете, книгата се покрива с прах и се разрушава. Същото може да се каже и за човешкия ум. Ако човек не мисли, умът му прашасва; ако не чувства, сърцето му прашасва. Обикновените мисли и чувства са прах, Който внася известно наслояване в човешкия ум и в човешкото сърце. Така са прашасвали цели култури, докато най-после са изчезнали.
Дойде ли до прашасване на ума и на сърцето, човек трябва вече да търси спасение.
Само Божествената мисъл и Божествените чувства могат да го спасят. В ръцете на малкото момченце и момиченце дървеното конче и восъчната кукла са на място. За тях те струват повече и от най-ценната научна книга. Обаче дойдат ли до известна възраст, когато ги интересуват по-високи неща, кончето и куклата губят своето значение.
към беседата >>
Само Божествената мисъл и Божествените чувства могат да го спасят.
Същото може да се каже и за човешкия ум. Ако човек не мисли, умът му прашасва; ако не чувства, сърцето му прашасва. Обикновените мисли и чувства са прах, Който внася известно наслояване в човешкия ум и в човешкото сърце. Така са прашасвали цели култури, докато най-после са изчезнали. Дойде ли до прашасване на ума и на сърцето, човек трябва вече да търси спасение.
Само Божествената мисъл и Божествените чувства могат да го спасят.
В ръцете на малкото момченце и момиченце дървеното конче и восъчната кукла са на място. За тях те струват повече и от най-ценната научна книга. Обаче дойдат ли до известна възраст, когато ги интересуват по-високи неща, кончето и куклата губят своето значение.
към беседата >>
В ръцете на малкото момченце и момиченце дървеното конче и восъчната кукла са на място.
Ако човек не мисли, умът му прашасва; ако не чувства, сърцето му прашасва. Обикновените мисли и чувства са прах, Който внася известно наслояване в човешкия ум и в човешкото сърце. Така са прашасвали цели култури, докато най-после са изчезнали. Дойде ли до прашасване на ума и на сърцето, човек трябва вече да търси спасение. Само Божествената мисъл и Божествените чувства могат да го спасят.
В ръцете на малкото момченце и момиченце дървеното конче и восъчната кукла са на място.
За тях те струват повече и от най-ценната научна книга. Обаче дойдат ли до известна възраст, когато ги интересуват по-високи неща, кончето и куклата губят своето значение.
към беседата >>
За тях те струват повече и от най-ценната научна книга.
Обикновените мисли и чувства са прах, Който внася известно наслояване в човешкия ум и в човешкото сърце. Така са прашасвали цели култури, докато най-после са изчезнали. Дойде ли до прашасване на ума и на сърцето, човек трябва вече да търси спасение. Само Божествената мисъл и Божествените чувства могат да го спасят. В ръцете на малкото момченце и момиченце дървеното конче и восъчната кукла са на място.
За тях те струват повече и от най-ценната научна книга.
Обаче дойдат ли до известна възраст, когато ги интересуват по-високи неща, кончето и куклата губят своето значение.
към беседата >>
Обаче дойдат ли до известна възраст, когато ги интересуват по-високи неща, кончето и куклата губят своето значение.
Така са прашасвали цели култури, докато най-после са изчезнали. Дойде ли до прашасване на ума и на сърцето, човек трябва вече да търси спасение. Само Божествената мисъл и Божествените чувства могат да го спасят. В ръцете на малкото момченце и момиченце дървеното конче и восъчната кукла са на място. За тях те струват повече и от най-ценната научна книга.
Обаче дойдат ли до известна възраст, когато ги интересуват по-високи неща, кончето и куклата губят своето значение.
към беседата >>
Необятна е Вселената!
Необятна е Вселената!
Тя трябва да интересува човека – да я изучава, да проникне в нейната дълбочина. Човешкият мозък е малка вселена, която също заслужава изучаване. Днес хората изучават своя мозък, но само анатомически и физиологически. Те не проникват в подробности, да видят защо някой човек е астроном, друг – химик, трети – математик или философ и т.н. За да разрешат тия въпроси, учените казват, че някой човек е астроном, защото е работил повече върху астрономията.
към беседата >>
Тя трябва да интересува човека – да я изучава, да проникне в нейната дълбочина.
Необятна е Вселената!
Тя трябва да интересува човека – да я изучава, да проникне в нейната дълбочина.
Човешкият мозък е малка вселена, която също заслужава изучаване. Днес хората изучават своя мозък, но само анатомически и физиологически. Те не проникват в подробности, да видят защо някой човек е астроном, друг – химик, трети – математик или философ и т.н. За да разрешат тия въпроси, учените казват, че някой човек е астроном, защото е работил повече върху астрономията. Но какви са мозъчните клетки на астронома, какви на химика, на философа, те не знаят.
към беседата >>
Човешкият мозък е малка вселена, която също заслужава изучаване.
Необятна е Вселената! Тя трябва да интересува човека – да я изучава, да проникне в нейната дълбочина.
Човешкият мозък е малка вселена, която също заслужава изучаване.
Днес хората изучават своя мозък, но само анатомически и физиологически. Те не проникват в подробности, да видят защо някой човек е астроном, друг – химик, трети – математик или философ и т.н. За да разрешат тия въпроси, учените казват, че някой човек е астроном, защото е работил повече върху астрономията. Но какви са мозъчните клетки на астронома, какви на химика, на философа, те не знаят. Ако в специален мозъчен център разгледате мозъчните клетки на астронома и химика, на химика и философа, ще видите, че те се различават.
към беседата >>
Днес хората изучават своя мозък, но само анатомически и физиологически.
Необятна е Вселената! Тя трябва да интересува човека – да я изучава, да проникне в нейната дълбочина. Човешкият мозък е малка вселена, която също заслужава изучаване.
Днес хората изучават своя мозък, но само анатомически и физиологически.
Те не проникват в подробности, да видят защо някой човек е астроном, друг – химик, трети – математик или философ и т.н. За да разрешат тия въпроси, учените казват, че някой човек е астроном, защото е работил повече върху астрономията. Но какви са мозъчните клетки на астронома, какви на химика, на философа, те не знаят. Ако в специален мозъчен център разгледате мозъчните клетки на астронома и химика, на химика и философа, ще видите, че те се различават. После, ако сравните мозъчните клетки на два химика, ще видите, че и между тях има разлика.
към беседата >>
Те не проникват в подробности, да видят защо някой човек е астроном, друг – химик, трети – математик или философ и т.н.
Необятна е Вселената! Тя трябва да интересува човека – да я изучава, да проникне в нейната дълбочина. Човешкият мозък е малка вселена, която също заслужава изучаване. Днес хората изучават своя мозък, но само анатомически и физиологически.
Те не проникват в подробности, да видят защо някой човек е астроном, друг – химик, трети – математик или философ и т.н.
За да разрешат тия въпроси, учените казват, че някой човек е астроном, защото е работил повече върху астрономията. Но какви са мозъчните клетки на астронома, какви на химика, на философа, те не знаят. Ако в специален мозъчен център разгледате мозъчните клетки на астронома и химика, на химика и философа, ще видите, че те се различават. После, ако сравните мозъчните клетки на два химика, ще видите, че и между тях има разлика. Изобщо, човешкият мозък не е още изучен.
към беседата >>
За да разрешат тия въпроси, учените казват, че някой човек е астроном, защото е работил повече върху астрономията.
Необятна е Вселената! Тя трябва да интересува човека – да я изучава, да проникне в нейната дълбочина. Човешкият мозък е малка вселена, която също заслужава изучаване. Днес хората изучават своя мозък, но само анатомически и физиологически. Те не проникват в подробности, да видят защо някой човек е астроном, друг – химик, трети – математик или философ и т.н.
За да разрешат тия въпроси, учените казват, че някой човек е астроном, защото е работил повече върху астрономията.
Но какви са мозъчните клетки на астронома, какви на химика, на философа, те не знаят. Ако в специален мозъчен център разгледате мозъчните клетки на астронома и химика, на химика и философа, ще видите, че те се различават. После, ако сравните мозъчните клетки на два химика, ще видите, че и между тях има разлика. Изобщо, човешкият мозък не е още изучен. Той крие в себе си големи тайни, които един ден ще се проучат.
към беседата >>
Но какви са мозъчните клетки на астронома, какви на химика, на философа, те не знаят.
Тя трябва да интересува човека – да я изучава, да проникне в нейната дълбочина. Човешкият мозък е малка вселена, която също заслужава изучаване. Днес хората изучават своя мозък, но само анатомически и физиологически. Те не проникват в подробности, да видят защо някой човек е астроном, друг – химик, трети – математик или философ и т.н. За да разрешат тия въпроси, учените казват, че някой човек е астроном, защото е работил повече върху астрономията.
Но какви са мозъчните клетки на астронома, какви на химика, на философа, те не знаят.
Ако в специален мозъчен център разгледате мозъчните клетки на астронома и химика, на химика и философа, ще видите, че те се различават. После, ако сравните мозъчните клетки на два химика, ще видите, че и между тях има разлика. Изобщо, човешкият мозък не е още изучен. Той крие в себе си големи тайни, които един ден ще се проучат.
към беседата >>
Ако в специален мозъчен център разгледате мозъчните клетки на астронома и химика, на химика и философа, ще видите, че те се различават.
Човешкият мозък е малка вселена, която също заслужава изучаване. Днес хората изучават своя мозък, но само анатомически и физиологически. Те не проникват в подробности, да видят защо някой човек е астроном, друг – химик, трети – математик или философ и т.н. За да разрешат тия въпроси, учените казват, че някой човек е астроном, защото е работил повече върху астрономията. Но какви са мозъчните клетки на астронома, какви на химика, на философа, те не знаят.
Ако в специален мозъчен център разгледате мозъчните клетки на астронома и химика, на химика и философа, ще видите, че те се различават.
После, ако сравните мозъчните клетки на два химика, ще видите, че и между тях има разлика. Изобщо, човешкият мозък не е още изучен. Той крие в себе си големи тайни, които един ден ще се проучат.
към беседата >>
После, ако сравните мозъчните клетки на два химика, ще видите, че и между тях има разлика.
Днес хората изучават своя мозък, но само анатомически и физиологически. Те не проникват в подробности, да видят защо някой човек е астроном, друг – химик, трети – математик или философ и т.н. За да разрешат тия въпроси, учените казват, че някой човек е астроном, защото е работил повече върху астрономията. Но какви са мозъчните клетки на астронома, какви на химика, на философа, те не знаят. Ако в специален мозъчен център разгледате мозъчните клетки на астронома и химика, на химика и философа, ще видите, че те се различават.
После, ако сравните мозъчните клетки на два химика, ще видите, че и между тях има разлика.
Изобщо, човешкият мозък не е още изучен. Той крие в себе си големи тайни, които един ден ще се проучат.
към беседата >>
Изобщо, човешкият мозък не е още изучен.
Те не проникват в подробности, да видят защо някой човек е астроном, друг – химик, трети – математик или философ и т.н. За да разрешат тия въпроси, учените казват, че някой човек е астроном, защото е работил повече върху астрономията. Но какви са мозъчните клетки на астронома, какви на химика, на философа, те не знаят. Ако в специален мозъчен център разгледате мозъчните клетки на астронома и химика, на химика и философа, ще видите, че те се различават. После, ако сравните мозъчните клетки на два химика, ще видите, че и между тях има разлика.
Изобщо, човешкият мозък не е още изучен.
Той крие в себе си големи тайни, които един ден ще се проучат.
към беседата >>
Той крие в себе си големи тайни, които един ден ще се проучат.
За да разрешат тия въпроси, учените казват, че някой човек е астроном, защото е работил повече върху астрономията. Но какви са мозъчните клетки на астронома, какви на химика, на философа, те не знаят. Ако в специален мозъчен център разгледате мозъчните клетки на астронома и химика, на химика и философа, ще видите, че те се различават. После, ако сравните мозъчните клетки на два химика, ще видите, че и между тях има разлика. Изобщо, човешкият мозък не е още изучен.
Той крие в себе си големи тайни, които един ден ще се проучат.
към беседата >>
Днес всички хора говорят за възпитание и самовъзпитание и търсят методи вън от себе си.
Днес всички хора говорят за възпитание и самовъзпитание и търсят методи вън от себе си.
Те не подозират, че методите за възпитанието и самовъзпитанието са в самите тях. Всяка наука е метод за самовъзпитание. Запример, като изучава астрономия, човек се натъква на същата наука и в себе си. Той разбира, че между външните явления в природата и явленията, които стават в неговия организъм, има известно съответствие. Затова е каза¬но, че човек е микрокосмос.
към беседата >>
Те не подозират, че методите за възпитанието и самовъзпитанието са в самите тях.
Днес всички хора говорят за възпитание и самовъзпитание и търсят методи вън от себе си.
Те не подозират, че методите за възпитанието и самовъзпитанието са в самите тях.
Всяка наука е метод за самовъзпитание. Запример, като изучава астрономия, човек се натъква на същата наука и в себе си. Той разбира, че между външните явления в природата и явленията, които стават в неговия организъм, има известно съответствие. Затова е каза¬но, че човек е микрокосмос. Запример, както се явяват петна на слънцето, така се явяват петна в слънчевия му възел, в черния дроб и т.н.
към беседата >>
Всяка наука е метод за самовъзпитание.
Днес всички хора говорят за възпитание и самовъзпитание и търсят методи вън от себе си. Те не подозират, че методите за възпитанието и самовъзпитанието са в самите тях.
Всяка наука е метод за самовъзпитание.
Запример, като изучава астрономия, човек се натъква на същата наука и в себе си. Той разбира, че между външните явления в природата и явленията, които стават в неговия организъм, има известно съответствие. Затова е каза¬но, че човек е микрокосмос. Запример, както се явяват петна на слънцето, така се явяват петна в слънчевия му възел, в черния дроб и т.н. Като изучава състоянията си при явяването на тия петна, човек може да съди за промените, които стават във външната природа.
към беседата >>
Запример, като изучава астрономия, човек се натъква на същата наука и в себе си.
Днес всички хора говорят за възпитание и самовъзпитание и търсят методи вън от себе си. Те не подозират, че методите за възпитанието и самовъзпитанието са в самите тях. Всяка наука е метод за самовъзпитание.
Запример, като изучава астрономия, човек се натъква на същата наука и в себе си.
Той разбира, че между външните явления в природата и явленията, които стават в неговия организъм, има известно съответствие. Затова е каза¬но, че човек е микрокосмос. Запример, както се явяват петна на слънцето, така се явяват петна в слънчевия му възел, в черния дроб и т.н. Като изучава състоянията си при явяването на тия петна, човек може да съди за промените, които стават във външната природа. Съответствието между явленията в природата и в човешкия организъм се забелязва особено ясно при влиянието на планетите върху даден човек, Запример явленията, които стават на слънцето, се отразяват силно върху ония хора, които се намират под негово влияние.
към беседата >>
Той разбира, че между външните явления в природата и явленията, които стават в неговия организъм, има известно съответствие.
Днес всички хора говорят за възпитание и самовъзпитание и търсят методи вън от себе си. Те не подозират, че методите за възпитанието и самовъзпитанието са в самите тях. Всяка наука е метод за самовъзпитание. Запример, като изучава астрономия, човек се натъква на същата наука и в себе си.
Той разбира, че между външните явления в природата и явленията, които стават в неговия организъм, има известно съответствие.
Затова е каза¬но, че човек е микрокосмос. Запример, както се явяват петна на слънцето, така се явяват петна в слънчевия му възел, в черния дроб и т.н. Като изучава състоянията си при явяването на тия петна, човек може да съди за промените, които стават във външната природа. Съответствието между явленията в природата и в човешкия организъм се забелязва особено ясно при влиянието на планетите върху даден човек, Запример явленията, които стават на слънцето, се отразяват силно върху ония хора, които се намират под негово влияние. Влиянието на луната се отразява върху лунните типове.
към беседата >>
Затова е каза¬но, че човек е микрокосмос.
Днес всички хора говорят за възпитание и самовъзпитание и търсят методи вън от себе си. Те не подозират, че методите за възпитанието и самовъзпитанието са в самите тях. Всяка наука е метод за самовъзпитание. Запример, като изучава астрономия, човек се натъква на същата наука и в себе си. Той разбира, че между външните явления в природата и явленията, които стават в неговия организъм, има известно съответствие.
Затова е каза¬но, че човек е микрокосмос.
Запример, както се явяват петна на слънцето, така се явяват петна в слънчевия му възел, в черния дроб и т.н. Като изучава състоянията си при явяването на тия петна, човек може да съди за промените, които стават във външната природа. Съответствието между явленията в природата и в човешкия организъм се забелязва особено ясно при влиянието на планетите върху даден човек, Запример явленията, които стават на слънцето, се отразяват силно върху ония хора, които се намират под негово влияние. Влиянието на луната се отразява върху лунните типове. Изобщо, пълне¬нето и празненето на луната се отразява върху съграждането на човешкия ум.
към беседата >>
Запример, както се явяват петна на слънцето, така се явяват петна в слънчевия му възел, в черния дроб и т.н.
Те не подозират, че методите за възпитанието и самовъзпитанието са в самите тях. Всяка наука е метод за самовъзпитание. Запример, като изучава астрономия, човек се натъква на същата наука и в себе си. Той разбира, че между външните явления в природата и явленията, които стават в неговия организъм, има известно съответствие. Затова е каза¬но, че човек е микрокосмос.
Запример, както се явяват петна на слънцето, така се явяват петна в слънчевия му възел, в черния дроб и т.н.
Като изучава състоянията си при явяването на тия петна, човек може да съди за промените, които стават във външната природа. Съответствието между явленията в природата и в човешкия организъм се забелязва особено ясно при влиянието на планетите върху даден човек, Запример явленията, които стават на слънцето, се отразяват силно върху ония хора, които се намират под негово влияние. Влиянието на луната се отразява върху лунните типове. Изобщо, пълне¬нето и празненето на луната се отразява върху съграждането на човешкия ум.
към беседата >>
Като изучава състоянията си при явяването на тия петна, човек може да съди за промените, които стават във външната природа.
Всяка наука е метод за самовъзпитание. Запример, като изучава астрономия, човек се натъква на същата наука и в себе си. Той разбира, че между външните явления в природата и явленията, които стават в неговия организъм, има известно съответствие. Затова е каза¬но, че човек е микрокосмос. Запример, както се явяват петна на слънцето, така се явяват петна в слънчевия му възел, в черния дроб и т.н.
Като изучава състоянията си при явяването на тия петна, човек може да съди за промените, които стават във външната природа.
Съответствието между явленията в природата и в човешкия организъм се забелязва особено ясно при влиянието на планетите върху даден човек, Запример явленията, които стават на слънцето, се отразяват силно върху ония хора, които се намират под негово влияние. Влиянието на луната се отразява върху лунните типове. Изобщо, пълне¬нето и празненето на луната се отразява върху съграждането на човешкия ум.
към беседата >>
Съответствието между явленията в природата и в човешкия организъм се забелязва особено ясно при влиянието на планетите върху даден човек, Запример явленията, които стават на слънцето, се отразяват силно върху ония хора, които се намират под негово влияние.
Запример, като изучава астрономия, човек се натъква на същата наука и в себе си. Той разбира, че между външните явления в природата и явленията, които стават в неговия организъм, има известно съответствие. Затова е каза¬но, че човек е микрокосмос. Запример, както се явяват петна на слънцето, така се явяват петна в слънчевия му възел, в черния дроб и т.н. Като изучава състоянията си при явяването на тия петна, човек може да съди за промените, които стават във външната природа.
Съответствието между явленията в природата и в човешкия организъм се забелязва особено ясно при влиянието на планетите върху даден човек, Запример явленията, които стават на слънцето, се отразяват силно върху ония хора, които се намират под негово влияние.
Влиянието на луната се отразява върху лунните типове. Изобщо, пълне¬нето и празненето на луната се отразява върху съграждането на човешкия ум.
към беседата >>
Влиянието на луната се отразява върху лунните типове.
Той разбира, че между външните явления в природата и явленията, които стават в неговия организъм, има известно съответствие. Затова е каза¬но, че човек е микрокосмос. Запример, както се явяват петна на слънцето, така се явяват петна в слънчевия му възел, в черния дроб и т.н. Като изучава състоянията си при явяването на тия петна, човек може да съди за промените, които стават във външната природа. Съответствието между явленията в природата и в човешкия организъм се забелязва особено ясно при влиянието на планетите върху даден човек, Запример явленията, които стават на слънцето, се отразяват силно върху ония хора, които се намират под негово влияние.
Влиянието на луната се отразява върху лунните типове.
Изобщо, пълне¬нето и празненето на луната се отразява върху съграждането на човешкия ум.
към беседата >>
Изобщо, пълне¬нето и празненето на луната се отразява върху съграждането на човешкия ум.
Затова е каза¬но, че човек е микрокосмос. Запример, както се явяват петна на слънцето, така се явяват петна в слънчевия му възел, в черния дроб и т.н. Като изучава състоянията си при явяването на тия петна, човек може да съди за промените, които стават във външната природа. Съответствието между явленията в природата и в човешкия организъм се забелязва особено ясно при влиянието на планетите върху даден човек, Запример явленията, които стават на слънцето, се отразяват силно върху ония хора, които се намират под негово влияние. Влиянието на луната се отразява върху лунните типове.
Изобщо, пълне¬нето и празненето на луната се отразява върху съграждането на човешкия ум.
към беседата >>
Планетите оказват влияние не само върху човека, но и върху земята.
Планетите оказват влияние не само върху човека, но и върху земята.
Забелязано е, че когато има повече петна на слънцето, влагата на земята се увеличава. Когато петната се намаляват, сушата се увеличава и на земята настават неплодородни години. Много хора боледуват поради отсъствие на влага в организма. Водата е добър проводник на електричеството и магнетизма в природата. Следо-вателно организъм, лишен от влага, е лишен съще¬временно от електричество и магнетизъм.
към беседата >>
Забелязано е, че когато има повече петна на слънцето, влагата на земята се увеличава.
Планетите оказват влияние не само върху човека, но и върху земята.
Забелязано е, че когато има повече петна на слънцето, влагата на земята се увеличава.
Когато петната се намаляват, сушата се увеличава и на земята настават неплодородни години. Много хора боледуват поради отсъствие на влага в организма. Водата е добър проводник на електричеството и магнетизма в природата. Следо-вателно организъм, лишен от влага, е лишен съще¬временно от електричество и магнетизъм. Като зна¬ете това, вие трябва да поддържате здравословното състояние на своя организъм.
към беседата >>
Когато петната се намаляват, сушата се увеличава и на земята настават неплодородни години.
Планетите оказват влияние не само върху човека, но и върху земята. Забелязано е, че когато има повече петна на слънцето, влагата на земята се увеличава.
Когато петната се намаляват, сушата се увеличава и на земята настават неплодородни години.
Много хора боледуват поради отсъствие на влага в организма. Водата е добър проводник на електричеството и магнетизма в природата. Следо-вателно организъм, лишен от влага, е лишен съще¬временно от електричество и магнетизъм. Като зна¬ете това, вие трябва да поддържате здравословното състояние на своя организъм. Разумни сили управляват човешкия организъм.
към беседата >>
Много хора боледуват поради отсъствие на влага в организма.
Планетите оказват влияние не само върху човека, но и върху земята. Забелязано е, че когато има повече петна на слънцето, влагата на земята се увеличава. Когато петната се намаляват, сушата се увеличава и на земята настават неплодородни години.
Много хора боледуват поради отсъствие на влага в организма.
Водата е добър проводник на електричеството и магнетизма в природата. Следо-вателно организъм, лишен от влага, е лишен съще¬временно от електричество и магнетизъм. Като зна¬ете това, вие трябва да поддържате здравословното състояние на своя организъм. Разумни сили управляват човешкия организъм. Те се подчиняват на великите закони на природата.
към беседата >>
Водата е добър проводник на електричеството и магнетизма в природата.
Планетите оказват влияние не само върху човека, но и върху земята. Забелязано е, че когато има повече петна на слънцето, влагата на земята се увеличава. Когато петната се намаляват, сушата се увеличава и на земята настават неплодородни години. Много хора боледуват поради отсъствие на влага в организма.
Водата е добър проводник на електричеството и магнетизма в природата.
Следо-вателно организъм, лишен от влага, е лишен съще¬временно от електричество и магнетизъм. Като зна¬ете това, вие трябва да поддържате здравословното състояние на своя организъм. Разумни сили управляват човешкия организъм. Те се подчиняват на великите закони на природата.
към беседата >>
Следо-вателно организъм, лишен от влага, е лишен съще¬временно от електричество и магнетизъм.
Планетите оказват влияние не само върху човека, но и върху земята. Забелязано е, че когато има повече петна на слънцето, влагата на земята се увеличава. Когато петната се намаляват, сушата се увеличава и на земята настават неплодородни години. Много хора боледуват поради отсъствие на влага в организма. Водата е добър проводник на електричеството и магнетизма в природата.
Следо-вателно организъм, лишен от влага, е лишен съще¬временно от електричество и магнетизъм.
Като зна¬ете това, вие трябва да поддържате здравословното състояние на своя организъм. Разумни сили управляват човешкия организъм. Те се подчиняват на великите закони на природата.
към беседата >>
Като зна¬ете това, вие трябва да поддържате здравословното състояние на своя организъм.
Забелязано е, че когато има повече петна на слънцето, влагата на земята се увеличава. Когато петната се намаляват, сушата се увеличава и на земята настават неплодородни години. Много хора боледуват поради отсъствие на влага в организма. Водата е добър проводник на електричеството и магнетизма в природата. Следо-вателно организъм, лишен от влага, е лишен съще¬временно от електричество и магнетизъм.
Като зна¬ете това, вие трябва да поддържате здравословното състояние на своя организъм.
Разумни сили управляват човешкия организъм. Те се подчиняват на великите закони на природата.
към беседата >>
Разумни сили управляват човешкия организъм.
Когато петната се намаляват, сушата се увеличава и на земята настават неплодородни години. Много хора боледуват поради отсъствие на влага в организма. Водата е добър проводник на електричеството и магнетизма в природата. Следо-вателно организъм, лишен от влага, е лишен съще¬временно от електричество и магнетизъм. Като зна¬ете това, вие трябва да поддържате здравословното състояние на своя организъм.
Разумни сили управляват човешкия организъм.
Те се подчиняват на великите закони на природата.
към беседата >>
Те се подчиняват на великите закони на природата.
Много хора боледуват поради отсъствие на влага в организма. Водата е добър проводник на електричеството и магнетизма в природата. Следо-вателно организъм, лишен от влага, е лишен съще¬временно от електричество и магнетизъм. Като зна¬ете това, вие трябва да поддържате здравословното състояние на своя организъм. Разумни сили управляват човешкия организъм.
Те се подчиняват на великите закони на природата.
към беседата >>
Иска ли човек да поддържа здравословното състояние на организма си, той трябва да бъде във връзка с разумните закони на природата и да им се подчинява.
Иска ли човек да поддържа здравословното състояние на организма си, той трябва да бъде във връзка с разумните закони на природата и да им се подчинява.
Запример, срещате едно малко дете, на което бащата е милиардер. Ако е своенравно, детето ще се налага на слугите, на учителите си. Учителите му са учени хора, но се подчиняват на детето, защото е малко още, защото баща му е богат, силен човек. Обаче те ще му се подчиняват, докато бащата е жив. Щом бащата умре, и слугите, и учителите му ще се почувстват свободни и ще наложат своя авторитет върху него.
към беседата >>
Запример, срещате едно малко дете, на което бащата е милиардер.
Иска ли човек да поддържа здравословното състояние на организма си, той трябва да бъде във връзка с разумните закони на природата и да им се подчинява.
Запример, срещате едно малко дете, на което бащата е милиардер.
Ако е своенравно, детето ще се налага на слугите, на учителите си. Учителите му са учени хора, но се подчиняват на детето, защото е малко още, защото баща му е богат, силен човек. Обаче те ще му се подчиняват, докато бащата е жив. Щом бащата умре, и слугите, и учителите му ще се почувстват свободни и ще наложат своя авторитет върху него.
към беседата >>
Ако е своенравно, детето ще се налага на слугите, на учителите си.
Иска ли човек да поддържа здравословното състояние на организма си, той трябва да бъде във връзка с разумните закони на природата и да им се подчинява. Запример, срещате едно малко дете, на което бащата е милиардер.
Ако е своенравно, детето ще се налага на слугите, на учителите си.
Учителите му са учени хора, но се подчиняват на детето, защото е малко още, защото баща му е богат, силен човек. Обаче те ще му се подчиняват, докато бащата е жив. Щом бащата умре, и слугите, и учителите му ще се почувстват свободни и ще наложат своя авторитет върху него.
към беседата >>
Учителите му са учени хора, но се подчиняват на детето, защото е малко още, защото баща му е богат, силен човек.
Иска ли човек да поддържа здравословното състояние на организма си, той трябва да бъде във връзка с разумните закони на природата и да им се подчинява. Запример, срещате едно малко дете, на което бащата е милиардер. Ако е своенравно, детето ще се налага на слугите, на учителите си.
Учителите му са учени хора, но се подчиняват на детето, защото е малко още, защото баща му е богат, силен човек.
Обаче те ще му се подчиняват, докато бащата е жив. Щом бащата умре, и слугите, и учителите му ще се почувстват свободни и ще наложат своя авторитет върху него.
към беседата >>
Обаче те ще му се подчиняват, докато бащата е жив.
Иска ли човек да поддържа здравословното състояние на организма си, той трябва да бъде във връзка с разумните закони на природата и да им се подчинява. Запример, срещате едно малко дете, на което бащата е милиардер. Ако е своенравно, детето ще се налага на слугите, на учителите си. Учителите му са учени хора, но се подчиняват на детето, защото е малко още, защото баща му е богат, силен човек.
Обаче те ще му се подчиняват, докато бащата е жив.
Щом бащата умре, и слугите, и учителите му ще се почувстват свободни и ще наложат своя авторитет върху него.
към беседата >>
Щом бащата умре, и слугите, и учителите му ще се почувстват свободни и ще наложат своя авторитет върху него.
Иска ли човек да поддържа здравословното състояние на организма си, той трябва да бъде във връзка с разумните закони на природата и да им се подчинява. Запример, срещате едно малко дете, на което бащата е милиардер. Ако е своенравно, детето ще се налага на слугите, на учителите си. Учителите му са учени хора, но се подчиняват на детето, защото е малко още, защото баща му е богат, силен човек. Обаче те ще му се подчиняват, докато бащата е жив.
Щом бащата умре, и слугите, и учителите му ще се почувстват свободни и ще наложат своя авторитет върху него.
към беседата >>
Следователно, докато човек е още дете, немощно и неотговорно, разумните сили са снизходителни към него.
Следователно, докато човек е още дете, немощно и неотговорно, разумните сили са снизходителни към него.
Щом стъпи на краката си, на свой ред те го заставят да им се подчинява. С други думи казано: докато човек е свързан със своя Велик Баща, разумните сили го толерират, понеже Бащата плаща за погрешките му и ги изправя. Щом се прекъсне връзката, разумните сили в природата започват да го учат, както те разбират. На същото основание човек трябва да знае как да се отнася със своите дарби и способности, които му служат. Те са негови слуги, но са по-учени от него.
към беседата >>
Щом стъпи на краката си, на свой ред те го заставят да им се подчинява.
Следователно, докато човек е още дете, немощно и неотговорно, разумните сили са снизходителни към него.
Щом стъпи на краката си, на свой ред те го заставят да им се подчинява.
С други думи казано: докато човек е свързан със своя Велик Баща, разумните сили го толерират, понеже Бащата плаща за погрешките му и ги изправя. Щом се прекъсне връзката, разумните сили в природата започват да го учат, както те разбират. На същото основание човек трябва да знае как да се отнася със своите дарби и способности, които му служат. Те са негови слуги, но са по-учени от него. Не знае ли как да се отнася с тях, той ще изгуби влиянието си върху тях и ще осиромашее.
към беседата >>
С други думи казано: докато човек е свързан със своя Велик Баща, разумните сили го толерират, понеже Бащата плаща за погрешките му и ги изправя.
Следователно, докато човек е още дете, немощно и неотговорно, разумните сили са снизходителни към него. Щом стъпи на краката си, на свой ред те го заставят да им се подчинява.
С други думи казано: докато човек е свързан със своя Велик Баща, разумните сили го толерират, понеже Бащата плаща за погрешките му и ги изправя.
Щом се прекъсне връзката, разумните сили в природата започват да го учат, както те разбират. На същото основание човек трябва да знае как да се отнася със своите дарби и способности, които му служат. Те са негови слуги, но са по-учени от него. Не знае ли как да се отнася с тях, той ще изгуби влиянието си върху тях и ще осиромашее. Човешкият организъм може да осиромашее и да забогатее – от човека зависи.
към беседата >>
Щом се прекъсне връзката, разумните сили в природата започват да го учат, както те разбират.
Следователно, докато човек е още дете, немощно и неотговорно, разумните сили са снизходителни към него. Щом стъпи на краката си, на свой ред те го заставят да им се подчинява. С други думи казано: докато човек е свързан със своя Велик Баща, разумните сили го толерират, понеже Бащата плаща за погрешките му и ги изправя.
Щом се прекъсне връзката, разумните сили в природата започват да го учат, както те разбират.
На същото основание човек трябва да знае как да се отнася със своите дарби и способности, които му служат. Те са негови слуги, но са по-учени от него. Не знае ли как да се отнася с тях, той ще изгуби влиянието си върху тях и ще осиромашее. Човешкият организъм може да осиромашее и да забогатее – от човека зависи. За да не става това, човек не трябва да се тревожи, не трябва да създава мъчнотии на разумните сили, които работят за негово добро.
към беседата >>
На същото основание човек трябва да знае как да се отнася със своите дарби и способности, които му служат.
Следователно, докато човек е още дете, немощно и неотговорно, разумните сили са снизходителни към него. Щом стъпи на краката си, на свой ред те го заставят да им се подчинява. С други думи казано: докато човек е свързан със своя Велик Баща, разумните сили го толерират, понеже Бащата плаща за погрешките му и ги изправя. Щом се прекъсне връзката, разумните сили в природата започват да го учат, както те разбират.
На същото основание човек трябва да знае как да се отнася със своите дарби и способности, които му служат.
Те са негови слуги, но са по-учени от него. Не знае ли как да се отнася с тях, той ще изгуби влиянието си върху тях и ще осиромашее. Човешкият организъм може да осиромашее и да забогатее – от човека зависи. За да не става това, човек не трябва да се тревожи, не трябва да създава мъчнотии на разумните сили, които работят за негово добро. Запример, за да не страда много, препоръчва се на човека да яде малко. Защо?
към беседата >>
Те са негови слуги, но са по-учени от него.
Следователно, докато човек е още дете, немощно и неотговорно, разумните сили са снизходителни към него. Щом стъпи на краката си, на свой ред те го заставят да им се подчинява. С други думи казано: докато човек е свързан със своя Велик Баща, разумните сили го толерират, понеже Бащата плаща за погрешките му и ги изправя. Щом се прекъсне връзката, разумните сили в природата започват да го учат, както те разбират. На същото основание човек трябва да знае как да се отнася със своите дарби и способности, които му служат.
Те са негови слуги, но са по-учени от него.
Не знае ли как да се отнася с тях, той ще изгуби влиянието си върху тях и ще осиромашее. Човешкият организъм може да осиромашее и да забогатее – от човека зависи. За да не става това, човек не трябва да се тревожи, не трябва да създава мъчнотии на разумните сили, които работят за негово добро. Запример, за да не страда много, препоръчва се на човека да яде малко. Защо? Ако много яде и преяжда, голяма част от мозъчните енергии отива в стомаха, а с това се намалява деятелността на мозъка.
към беседата >>
Не знае ли как да се отнася с тях, той ще изгуби влиянието си върху тях и ще осиромашее.
Щом стъпи на краката си, на свой ред те го заставят да им се подчинява. С други думи казано: докато човек е свързан със своя Велик Баща, разумните сили го толерират, понеже Бащата плаща за погрешките му и ги изправя. Щом се прекъсне връзката, разумните сили в природата започват да го учат, както те разбират. На същото основание човек трябва да знае как да се отнася със своите дарби и способности, които му служат. Те са негови слуги, но са по-учени от него.
Не знае ли как да се отнася с тях, той ще изгуби влиянието си върху тях и ще осиромашее.
Човешкият организъм може да осиромашее и да забогатее – от човека зависи. За да не става това, човек не трябва да се тревожи, не трябва да създава мъчнотии на разумните сили, които работят за негово добро. Запример, за да не страда много, препоръчва се на човека да яде малко. Защо? Ако много яде и преяжда, голяма част от мозъчните енергии отива в стомаха, а с това се намалява деятелността на мозъка. Мозъкът е акумулатор на електричество и магнетизъм.
към беседата >>
Човешкият организъм може да осиромашее и да забогатее – от човека зависи.
С други думи казано: докато човек е свързан със своя Велик Баща, разумните сили го толерират, понеже Бащата плаща за погрешките му и ги изправя. Щом се прекъсне връзката, разумните сили в природата започват да го учат, както те разбират. На същото основание човек трябва да знае как да се отнася със своите дарби и способности, които му служат. Те са негови слуги, но са по-учени от него. Не знае ли как да се отнася с тях, той ще изгуби влиянието си върху тях и ще осиромашее.
Човешкият организъм може да осиромашее и да забогатее – от човека зависи.
За да не става това, човек не трябва да се тревожи, не трябва да създава мъчнотии на разумните сили, които работят за негово добро. Запример, за да не страда много, препоръчва се на човека да яде малко. Защо? Ако много яде и преяжда, голяма част от мозъчните енергии отива в стомаха, а с това се намалява деятелността на мозъка. Мозъкът е акумулатор на електричество и магнетизъм. Едва успее да събере тази енергия, храната отива в стомаха, дето се поглъща.
към беседата >>
За да не става това, човек не трябва да се тревожи, не трябва да създава мъчнотии на разумните сили, които работят за негово добро.
Щом се прекъсне връзката, разумните сили в природата започват да го учат, както те разбират. На същото основание човек трябва да знае как да се отнася със своите дарби и способности, които му служат. Те са негови слуги, но са по-учени от него. Не знае ли как да се отнася с тях, той ще изгуби влиянието си върху тях и ще осиромашее. Човешкият организъм може да осиромашее и да забогатее – от човека зависи.
За да не става това, човек не трябва да се тревожи, не трябва да създава мъчнотии на разумните сили, които работят за негово добро.
Запример, за да не страда много, препоръчва се на човека да яде малко. Защо? Ако много яде и преяжда, голяма част от мозъчните енергии отива в стомаха, а с това се намалява деятелността на мозъка. Мозъкът е акумулатор на електричество и магнетизъм. Едва успее да събере тази енергия, храната отива в стомаха, дето се поглъща. В края на краищата излиза, че мозъкът работи само за стомаха.
към беседата >>
Запример, за да не страда много, препоръчва се на човека да яде малко. Защо?
На същото основание човек трябва да знае как да се отнася със своите дарби и способности, които му служат. Те са негови слуги, но са по-учени от него. Не знае ли как да се отнася с тях, той ще изгуби влиянието си върху тях и ще осиромашее. Човешкият организъм може да осиромашее и да забогатее – от човека зависи. За да не става това, човек не трябва да се тревожи, не трябва да създава мъчнотии на разумните сили, които работят за негово добро.
Запример, за да не страда много, препоръчва се на човека да яде малко. Защо?
Ако много яде и преяжда, голяма част от мозъчните енергии отива в стомаха, а с това се намалява деятелността на мозъка. Мозъкът е акумулатор на електричество и магнетизъм. Едва успее да събере тази енергия, храната отива в стомаха, дето се поглъща. В края на краищата излиза, че мозъкът работи само за стомаха.
към беседата >>
Ако много яде и преяжда, голяма част от мозъчните енергии отива в стомаха, а с това се намалява деятелността на мозъка.
Те са негови слуги, но са по-учени от него. Не знае ли как да се отнася с тях, той ще изгуби влиянието си върху тях и ще осиромашее. Човешкият организъм може да осиромашее и да забогатее – от човека зависи. За да не става това, човек не трябва да се тревожи, не трябва да създава мъчнотии на разумните сили, които работят за негово добро. Запример, за да не страда много, препоръчва се на човека да яде малко. Защо?
Ако много яде и преяжда, голяма част от мозъчните енергии отива в стомаха, а с това се намалява деятелността на мозъка.
Мозъкът е акумулатор на електричество и магнетизъм. Едва успее да събере тази енергия, храната отива в стомаха, дето се поглъща. В края на краищата излиза, че мозъкът работи само за стомаха.
към беседата >>
Мозъкът е акумулатор на електричество и магнетизъм.
Не знае ли как да се отнася с тях, той ще изгуби влиянието си върху тях и ще осиромашее. Човешкият организъм може да осиромашее и да забогатее – от човека зависи. За да не става това, човек не трябва да се тревожи, не трябва да създава мъчнотии на разумните сили, които работят за негово добро. Запример, за да не страда много, препоръчва се на човека да яде малко. Защо? Ако много яде и преяжда, голяма част от мозъчните енергии отива в стомаха, а с това се намалява деятелността на мозъка.
Мозъкът е акумулатор на електричество и магнетизъм.
Едва успее да събере тази енергия, храната отива в стомаха, дето се поглъща. В края на краищата излиза, че мозъкът работи само за стомаха.
към беседата >>
Едва успее да събере тази енергия, храната отива в стомаха, дето се поглъща.
Човешкият организъм може да осиромашее и да забогатее – от човека зависи. За да не става това, човек не трябва да се тревожи, не трябва да създава мъчнотии на разумните сили, които работят за негово добро. Запример, за да не страда много, препоръчва се на човека да яде малко. Защо? Ако много яде и преяжда, голяма част от мозъчните енергии отива в стомаха, а с това се намалява деятелността на мозъка. Мозъкът е акумулатор на електричество и магнетизъм.
Едва успее да събере тази енергия, храната отива в стомаха, дето се поглъща.
В края на краищата излиза, че мозъкът работи само за стомаха.
към беседата >>
В края на краищата излиза, че мозъкът работи само за стомаха.
За да не става това, човек не трябва да се тревожи, не трябва да създава мъчнотии на разумните сили, които работят за негово добро. Запример, за да не страда много, препоръчва се на човека да яде малко. Защо? Ако много яде и преяжда, голяма част от мозъчните енергии отива в стомаха, а с това се намалява деятелността на мозъка. Мозъкът е акумулатор на електричество и магнетизъм. Едва успее да събере тази енергия, храната отива в стомаха, дето се поглъща.
В края на краищата излиза, че мозъкът работи само за стомаха.
към беседата >>
Съвременната наука не е определила какво трябва да бъде разстоянието между едно ядене и друго.
Съвременната наука не е определила какво трябва да бъде разстоянието между едно ядене и друго.
Сегашните хора закусват сутрин, обядват в 12 ч., към 4-5 часа пак закусват и към 8-9 часа вечерят. Обаче всеки стомах има свое специфично време, когато трябва да приема храна. Всеки човек трябва да знае времето, когато ще се храни, а същевременно и количеството на храната, която ще употреби. Общо правило е човек да остава малко гладен, да усеща, че може още да яде, но да не си дояжда. По този начин той не изразходва всичката мозъчна енергия.
към беседата >>
Сегашните хора закусват сутрин, обядват в 12 ч., към 4-5 часа пак закусват и към 8-9 часа вечерят.
Съвременната наука не е определила какво трябва да бъде разстоянието между едно ядене и друго.
Сегашните хора закусват сутрин, обядват в 12 ч., към 4-5 часа пак закусват и към 8-9 часа вечерят.
Обаче всеки стомах има свое специфично време, когато трябва да приема храна. Всеки човек трябва да знае времето, когато ще се храни, а същевременно и количеството на храната, която ще употреби. Общо правило е човек да остава малко гладен, да усеща, че може още да яде, но да не си дояжда. По този начин той не изразходва всичката мозъчна енергия. В мозъка всякога трябва да има известно количество запасна енергия.
към беседата >>
Обаче всеки стомах има свое специфично време, когато трябва да приема храна.
Съвременната наука не е определила какво трябва да бъде разстоянието между едно ядене и друго. Сегашните хора закусват сутрин, обядват в 12 ч., към 4-5 часа пак закусват и към 8-9 часа вечерят.
Обаче всеки стомах има свое специфично време, когато трябва да приема храна.
Всеки човек трябва да знае времето, когато ще се храни, а същевременно и количеството на храната, която ще употреби. Общо правило е човек да остава малко гладен, да усеща, че може още да яде, но да не си дояжда. По този начин той не изразходва всичката мозъчна енергия. В мозъка всякога трябва да има известно количество запасна енергия.
към беседата >>
Всеки човек трябва да знае времето, когато ще се храни, а същевременно и количеството на храната, която ще употреби.
Съвременната наука не е определила какво трябва да бъде разстоянието между едно ядене и друго. Сегашните хора закусват сутрин, обядват в 12 ч., към 4-5 часа пак закусват и към 8-9 часа вечерят. Обаче всеки стомах има свое специфично време, когато трябва да приема храна.
Всеки човек трябва да знае времето, когато ще се храни, а същевременно и количеството на храната, която ще употреби.
Общо правило е човек да остава малко гладен, да усеща, че може още да яде, но да не си дояжда. По този начин той не изразходва всичката мозъчна енергия. В мозъка всякога трябва да има известно количество запасна енергия.
към беседата >>
Общо правило е човек да остава малко гладен, да усеща, че може още да яде, но да не си дояжда.
Съвременната наука не е определила какво трябва да бъде разстоянието между едно ядене и друго. Сегашните хора закусват сутрин, обядват в 12 ч., към 4-5 часа пак закусват и към 8-9 часа вечерят. Обаче всеки стомах има свое специфично време, когато трябва да приема храна. Всеки човек трябва да знае времето, когато ще се храни, а същевременно и количеството на храната, която ще употреби.
Общо правило е човек да остава малко гладен, да усеща, че може още да яде, но да не си дояжда.
По този начин той не изразходва всичката мозъчна енергия. В мозъка всякога трябва да има известно количество запасна енергия.
към беседата >>
По този начин той не изразходва всичката мозъчна енергия.
Съвременната наука не е определила какво трябва да бъде разстоянието между едно ядене и друго. Сегашните хора закусват сутрин, обядват в 12 ч., към 4-5 часа пак закусват и към 8-9 часа вечерят. Обаче всеки стомах има свое специфично време, когато трябва да приема храна. Всеки човек трябва да знае времето, когато ще се храни, а същевременно и количеството на храната, която ще употреби. Общо правило е човек да остава малко гладен, да усеща, че може още да яде, но да не си дояжда.
По този начин той не изразходва всичката мозъчна енергия.
В мозъка всякога трябва да има известно количество запасна енергия.
към беседата >>
В мозъка всякога трябва да има известно количество запасна енергия.
Сегашните хора закусват сутрин, обядват в 12 ч., към 4-5 часа пак закусват и към 8-9 часа вечерят. Обаче всеки стомах има свое специфично време, когато трябва да приема храна. Всеки човек трябва да знае времето, когато ще се храни, а същевременно и количеството на храната, която ще употреби. Общо правило е човек да остава малко гладен, да усеща, че може още да яде, но да не си дояжда. По този начин той не изразходва всичката мозъчна енергия.
В мозъка всякога трябва да има известно количество запасна енергия.
към беседата >>
Като ученици вие трябва да правите упражнения, да прилагате правилата за хранене, за дишане, за пиене на вода, за спане.
Като ученици вие трябва да правите упражнения, да прилагате правилата за хранене, за дишане, за пиене на вода, за спане.
Като прилагате тия правила, вие съзнателно си въздействате и се самовъзпитавате. Много има да работи човек върху себе си, докато се справи със старите си навици. Колкото работа да ви предстои, не се обезсърчавайте. Започнете още отсега. Колкото по-рано започнете, толкова по-добре за вас.
към беседата >>
Като прилагате тия правила, вие съзнателно си въздействате и се самовъзпитавате.
Като ученици вие трябва да правите упражнения, да прилагате правилата за хранене, за дишане, за пиене на вода, за спане.
Като прилагате тия правила, вие съзнателно си въздействате и се самовъзпитавате.
Много има да работи човек върху себе си, докато се справи със старите си навици. Колкото работа да ви предстои, не се обезсърчавайте. Започнете още отсега. Колкото по-рано започнете, толкова по-добре за вас. Човек е свободен да работи или да не работи, но ако се откаже от днешната работа, той ще изгуби условията на деня.
към беседата >>
Много има да работи човек върху себе си, докато се справи със старите си навици.
Като ученици вие трябва да правите упражнения, да прилагате правилата за хранене, за дишане, за пиене на вода, за спане. Като прилагате тия правила, вие съзнателно си въздействате и се самовъзпитавате.
Много има да работи човек върху себе си, докато се справи със старите си навици.
Колкото работа да ви предстои, не се обезсърчавайте. Започнете още отсега. Колкото по-рано започнете, толкова по-добре за вас. Човек е свободен да работи или да не работи, но ако се откаже от днешната работа, той ще изгуби условията на деня. Той губи условията на онази вълна, която днес го е подела.
към беседата >>
Колкото работа да ви предстои, не се обезсърчавайте.
Като ученици вие трябва да правите упражнения, да прилагате правилата за хранене, за дишане, за пиене на вода, за спане. Като прилагате тия правила, вие съзнателно си въздействате и се самовъзпитавате. Много има да работи човек върху себе си, докато се справи със старите си навици.
Колкото работа да ви предстои, не се обезсърчавайте.
Започнете още отсега. Колкото по-рано започнете, толкова по-добре за вас. Човек е свободен да работи или да не работи, но ако се откаже от днешната работа, той ще изгуби условията на деня. Той губи условията на онази вълна, която днес го е подела. После и да има желание да учи и да работи, условията ги няма.
към беседата >>
Започнете още отсега.
Като ученици вие трябва да правите упражнения, да прилагате правилата за хранене, за дишане, за пиене на вода, за спане. Като прилагате тия правила, вие съзнателно си въздействате и се самовъзпитавате. Много има да работи човек върху себе си, докато се справи със старите си навици. Колкото работа да ви предстои, не се обезсърчавайте.
Започнете още отсега.
Колкото по-рано започнете, толкова по-добре за вас. Човек е свободен да работи или да не работи, но ако се откаже от днешната работа, той ще изгуби условията на деня. Той губи условията на онази вълна, която днес го е подела. После и да има желание да учи и да работи, условията ги няма. Той може да има запас от енергия, може да има добри идеи, но условия няма.
към беседата >>
Колкото по-рано започнете, толкова по-добре за вас.
Като ученици вие трябва да правите упражнения, да прилагате правилата за хранене, за дишане, за пиене на вода, за спане. Като прилагате тия правила, вие съзнателно си въздействате и се самовъзпитавате. Много има да работи човек върху себе си, докато се справи със старите си навици. Колкото работа да ви предстои, не се обезсърчавайте. Започнете още отсега.
Колкото по-рано започнете, толкова по-добре за вас.
Човек е свободен да работи или да не работи, но ако се откаже от днешната работа, той ще изгуби условията на деня. Той губи условията на онази вълна, която днес го е подела. После и да има желание да учи и да работи, условията ги няма. Той може да има запас от енергия, може да има добри идеи, но условия няма. Христос казва: „Работете, докле е ден, защото иде нощ, когато никой не може да работи”.
към беседата >>
Човек е свободен да работи или да не работи, но ако се откаже от днешната работа, той ще изгуби условията на деня.
Като прилагате тия правила, вие съзнателно си въздействате и се самовъзпитавате. Много има да работи човек върху себе си, докато се справи със старите си навици. Колкото работа да ви предстои, не се обезсърчавайте. Започнете още отсега. Колкото по-рано започнете, толкова по-добре за вас.
Човек е свободен да работи или да не работи, но ако се откаже от днешната работа, той ще изгуби условията на деня.
Той губи условията на онази вълна, която днес го е подела. После и да има желание да учи и да работи, условията ги няма. Той може да има запас от енергия, може да има добри идеи, но условия няма. Христос казва: „Работете, докле е ден, защото иде нощ, когато никой не може да работи”. Като види, че е пропуснал условията, човек казва: Като отида на онзи свят, там ще бъда при други условия.
към беседата >>
Той губи условията на онази вълна, която днес го е подела.
Много има да работи човек върху себе си, докато се справи със старите си навици. Колкото работа да ви предстои, не се обезсърчавайте. Започнете още отсега. Колкото по-рано започнете, толкова по-добре за вас. Човек е свободен да работи или да не работи, но ако се откаже от днешната работа, той ще изгуби условията на деня.
Той губи условията на онази вълна, която днес го е подела.
После и да има желание да учи и да работи, условията ги няма. Той може да има запас от енергия, може да има добри идеи, но условия няма. Христос казва: „Работете, докле е ден, защото иде нощ, когато никой не може да работи”. Като види, че е пропуснал условията, човек казва: Като отида на онзи свят, там ще бъда при други условия. Едно трябва да знаете: този и онзи свят са неразривно свързани.
към беседата >>
После и да има желание да учи и да работи, условията ги няма.
Колкото работа да ви предстои, не се обезсърчавайте. Започнете още отсега. Колкото по-рано започнете, толкова по-добре за вас. Човек е свободен да работи или да не работи, но ако се откаже от днешната работа, той ще изгуби условията на деня. Той губи условията на онази вълна, която днес го е подела.
После и да има желание да учи и да работи, условията ги няма.
Той може да има запас от енергия, може да има добри идеи, но условия няма. Христос казва: „Работете, докле е ден, защото иде нощ, когато никой не може да работи”. Като види, че е пропуснал условията, човек казва: Като отида на онзи свят, там ще бъда при други условия. Едно трябва да знаете: този и онзи свят са неразривно свързани. Условията на онзи свят се определят от тия, които сте имали на земята.
към беседата >>
Той може да има запас от енергия, може да има добри идеи, но условия няма.
Започнете още отсега. Колкото по-рано започнете, толкова по-добре за вас. Човек е свободен да работи или да не работи, но ако се откаже от днешната работа, той ще изгуби условията на деня. Той губи условията на онази вълна, която днес го е подела. После и да има желание да учи и да работи, условията ги няма.
Той може да има запас от енергия, може да има добри идеи, но условия няма.
Христос казва: „Работете, докле е ден, защото иде нощ, когато никой не може да работи”. Като види, че е пропуснал условията, човек казва: Като отида на онзи свят, там ще бъда при други условия. Едно трябва да знаете: този и онзи свят са неразривно свързани. Условията на онзи свят се определят от тия, които сте имали на земята. Ако на земята не сте работили съзнателно, не мислете, че на онзи свят ще можете да работите по-добре.
към беседата >>
Христос казва: „Работете, докле е ден, защото иде нощ, когато никой не може да работи”.
Колкото по-рано започнете, толкова по-добре за вас. Човек е свободен да работи или да не работи, но ако се откаже от днешната работа, той ще изгуби условията на деня. Той губи условията на онази вълна, която днес го е подела. После и да има желание да учи и да работи, условията ги няма. Той може да има запас от енергия, може да има добри идеи, но условия няма.
Христос казва: „Работете, докле е ден, защото иде нощ, когато никой не може да работи”.
Като види, че е пропуснал условията, човек казва: Като отида на онзи свят, там ще бъда при други условия. Едно трябва да знаете: този и онзи свят са неразривно свързани. Условията на онзи свят се определят от тия, които сте имали на земята. Ако на земята не сте работили съзнателно, не мислете, че на онзи свят ще можете да работите по-добре. Там само ще преглеждате сметките си.
към беседата >>
Като види, че е пропуснал условията, човек казва: Като отида на онзи свят, там ще бъда при други условия.
Човек е свободен да работи или да не работи, но ако се откаже от днешната работа, той ще изгуби условията на деня. Той губи условията на онази вълна, която днес го е подела. После и да има желание да учи и да работи, условията ги няма. Той може да има запас от енергия, може да има добри идеи, но условия няма. Христос казва: „Работете, докле е ден, защото иде нощ, когато никой не може да работи”.
Като види, че е пропуснал условията, човек казва: Като отида на онзи свят, там ще бъда при други условия.
Едно трябва да знаете: този и онзи свят са неразривно свързани. Условията на онзи свят се определят от тия, които сте имали на земята. Ако на земята не сте работили съзнателно, не мислете, че на онзи свят ще можете да работите по-добре. Там само ще преглеждате сметките си. Ако на земята сте работили добре, и в духовния свят ще работите добре.
към беседата >>
Едно трябва да знаете: този и онзи свят са неразривно свързани.
Той губи условията на онази вълна, която днес го е подела. После и да има желание да учи и да работи, условията ги няма. Той може да има запас от енергия, може да има добри идеи, но условия няма. Христос казва: „Работете, докле е ден, защото иде нощ, когато никой не може да работи”. Като види, че е пропуснал условията, човек казва: Като отида на онзи свят, там ще бъда при други условия.
Едно трябва да знаете: този и онзи свят са неразривно свързани.
Условията на онзи свят се определят от тия, които сте имали на земята. Ако на земята не сте работили съзнателно, не мислете, че на онзи свят ще можете да работите по-добре. Там само ще преглеждате сметките си. Ако на земята сте работили добре, и в духовния свят ще работите добре. Там ще имате добри резултати и ще се радвате на плодовете си.
към беседата >>
Условията на онзи свят се определят от тия, които сте имали на земята.
После и да има желание да учи и да работи, условията ги няма. Той може да има запас от енергия, може да има добри идеи, но условия няма. Христос казва: „Работете, докле е ден, защото иде нощ, когато никой не може да работи”. Като види, че е пропуснал условията, човек казва: Като отида на онзи свят, там ще бъда при други условия. Едно трябва да знаете: този и онзи свят са неразривно свързани.
Условията на онзи свят се определят от тия, които сте имали на земята.
Ако на земята не сте работили съзнателно, не мислете, че на онзи свят ще можете да работите по-добре. Там само ще преглеждате сметките си. Ако на земята сте работили добре, и в духовния свят ще работите добре. Там ще имате добри резултати и ще се радвате на плодовете си. Това наричат рслигиозните „живот на блаженство”.
към беседата >>
Ако на земята не сте работили съзнателно, не мислете, че на онзи свят ще можете да работите по-добре.
Той може да има запас от енергия, може да има добри идеи, но условия няма. Христос казва: „Работете, докле е ден, защото иде нощ, когато никой не може да работи”. Като види, че е пропуснал условията, човек казва: Като отида на онзи свят, там ще бъда при други условия. Едно трябва да знаете: този и онзи свят са неразривно свързани. Условията на онзи свят се определят от тия, които сте имали на земята.
Ако на земята не сте работили съзнателно, не мислете, че на онзи свят ще можете да работите по-добре.
Там само ще преглеждате сметките си. Ако на земята сте работили добре, и в духовния свят ще работите добре. Там ще имате добри резултати и ще се радвате на плодовете си. Това наричат рслигиозните „живот на блаженство”. Енергиите от физическия свят се преливат в духовния.
към беседата >>
Там само ще преглеждате сметките си.
Христос казва: „Работете, докле е ден, защото иде нощ, когато никой не може да работи”. Като види, че е пропуснал условията, човек казва: Като отида на онзи свят, там ще бъда при други условия. Едно трябва да знаете: този и онзи свят са неразривно свързани. Условията на онзи свят се определят от тия, които сте имали на земята. Ако на земята не сте работили съзнателно, не мислете, че на онзи свят ще можете да работите по-добре.
Там само ще преглеждате сметките си.
Ако на земята сте работили добре, и в духовния свят ще работите добре. Там ще имате добри резултати и ще се радвате на плодовете си. Това наричат рслигиозните „живот на блаженство”. Енергиите от физическия свят се преливат в духовния.
към беседата >>
Ако на земята сте работили добре, и в духовния свят ще работите добре.
Като види, че е пропуснал условията, човек казва: Като отида на онзи свят, там ще бъда при други условия. Едно трябва да знаете: този и онзи свят са неразривно свързани. Условията на онзи свят се определят от тия, които сте имали на земята. Ако на земята не сте работили съзнателно, не мислете, че на онзи свят ще можете да работите по-добре. Там само ще преглеждате сметките си.
Ако на земята сте работили добре, и в духовния свят ще работите добре.
Там ще имате добри резултати и ще се радвате на плодовете си. Това наричат рслигиозните „живот на блаженство”. Енергиите от физическия свят се преливат в духовния.
към беседата >>
Там ще имате добри резултати и ще се радвате на плодовете си.
Едно трябва да знаете: този и онзи свят са неразривно свързани. Условията на онзи свят се определят от тия, които сте имали на земята. Ако на земята не сте работили съзнателно, не мислете, че на онзи свят ще можете да работите по-добре. Там само ще преглеждате сметките си. Ако на земята сте работили добре, и в духовния свят ще работите добре.
Там ще имате добри резултати и ще се радвате на плодовете си.
Това наричат рслигиозните „живот на блаженство”. Енергиите от физическия свят се преливат в духовния.
към беседата >>
Това наричат рслигиозните „живот на блаженство”.
Условията на онзи свят се определят от тия, които сте имали на земята. Ако на земята не сте работили съзнателно, не мислете, че на онзи свят ще можете да работите по-добре. Там само ще преглеждате сметките си. Ако на земята сте работили добре, и в духовния свят ще работите добре. Там ще имате добри резултати и ще се радвате на плодовете си.
Това наричат рслигиозните „живот на блаженство”.
Енергиите от физическия свят се преливат в духовния.
към беседата >>
Енергиите от физическия свят се преливат в духовния.
Ако на земята не сте работили съзнателно, не мислете, че на онзи свят ще можете да работите по-добре. Там само ще преглеждате сметките си. Ако на земята сте работили добре, и в духовния свят ще работите добре. Там ще имате добри резултати и ще се радвате на плодовете си. Това наричат рслигиозните „живот на блаженство”.
Енергиите от физическия свят се преливат в духовния.
към беседата >>
Като ученици вие трябва да се научите да трансформирате нещата.
Като ученици вие трябва да се научите да трансформирате нещата.
Всяко желание трябва да се превърне в духовна сила. Не постигнете ли това, животът ви се обезсмисля и става еднообразен. Наистина, какво по-голямо еднообразие може да съществува от живота на обикновения човек? Стане сутрин, облече се, закуси и отива на работа. После обядва и пак отива на работа.
към беседата >>
Всяко желание трябва да се превърне в духовна сила.
Като ученици вие трябва да се научите да трансформирате нещата.
Всяко желание трябва да се превърне в духовна сила.
Не постигнете ли това, животът ви се обезсмисля и става еднообразен. Наистина, какво по-голямо еднообразие може да съществува от живота на обикновения човек? Стане сутрин, облече се, закуси и отива на работа. После обядва и пак отива на работа. Вечерта се връща уморен – вечеря и ляга да спи.
към беседата >>
Не постигнете ли това, животът ви се обезсмисля и става еднообразен.
Като ученици вие трябва да се научите да трансформирате нещата. Всяко желание трябва да се превърне в духовна сила.
Не постигнете ли това, животът ви се обезсмисля и става еднообразен.
Наистина, какво по-голямо еднообразие може да съществува от живота на обикновения човек? Стане сутрин, облече се, закуси и отива на работа. После обядва и пак отива на работа. Вечерта се връща уморен – вечеря и ляга да спи. На другия ден пак същото еднообразие.
към беседата >>
Наистина, какво по-голямо еднообразие може да съществува от живота на обикновения човек?
Като ученици вие трябва да се научите да трансформирате нещата. Всяко желание трябва да се превърне в духовна сила. Не постигнете ли това, животът ви се обезсмисля и става еднообразен.
Наистина, какво по-голямо еднообразие може да съществува от живота на обикновения човек?
Стане сутрин, облече се, закуси и отива на работа. После обядва и пак отива на работа. Вечерта се връща уморен – вечеря и ляга да спи. На другия ден пак същото еднообразие. От човека зависи да осмисли живота си и да внесе в него нещо ново.
към беседата >>
Стане сутрин, облече се, закуси и отива на работа.
Като ученици вие трябва да се научите да трансформирате нещата. Всяко желание трябва да се превърне в духовна сила. Не постигнете ли това, животът ви се обезсмисля и става еднообразен. Наистина, какво по-голямо еднообразие може да съществува от живота на обикновения човек?
Стане сутрин, облече се, закуси и отива на работа.
После обядва и пак отива на работа. Вечерта се връща уморен – вечеря и ляга да спи. На другия ден пак същото еднообразие. От човека зависи да осмисли живота си и да внесе в него нещо ново. Духовният елемент в човека разнообразява и осмисля неговия живот.
към беседата >>
После обядва и пак отива на работа.
Като ученици вие трябва да се научите да трансформирате нещата. Всяко желание трябва да се превърне в духовна сила. Не постигнете ли това, животът ви се обезсмисля и става еднообразен. Наистина, какво по-голямо еднообразие може да съществува от живота на обикновения човек? Стане сутрин, облече се, закуси и отива на работа.
После обядва и пак отива на работа.
Вечерта се връща уморен – вечеря и ляга да спи. На другия ден пак същото еднообразие. От човека зависи да осмисли живота си и да внесе в него нещо ново. Духовният елемент в човека разнообразява и осмисля неговия живот. Без този елемент човек минава през животинско състояние.
към беседата >>
Вечерта се връща уморен – вечеря и ляга да спи.
Всяко желание трябва да се превърне в духовна сила. Не постигнете ли това, животът ви се обезсмисля и става еднообразен. Наистина, какво по-голямо еднообразие може да съществува от живота на обикновения човек? Стане сутрин, облече се, закуси и отива на работа. После обядва и пак отива на работа.
Вечерта се връща уморен – вечеря и ляга да спи.
На другия ден пак същото еднообразие. От човека зависи да осмисли живота си и да внесе в него нещо ново. Духовният елемент в човека разнообразява и осмисля неговия живот. Без този елемент човек минава през животинско състояние. Следователно, като живеете, вие ще се проявявате като човек или като животно, запример като вълк.
към беседата >>
На другия ден пак същото еднообразие.
Не постигнете ли това, животът ви се обезсмисля и става еднообразен. Наистина, какво по-голямо еднообразие може да съществува от живота на обикновения човек? Стане сутрин, облече се, закуси и отива на работа. После обядва и пак отива на работа. Вечерта се връща уморен – вечеря и ляга да спи.
На другия ден пак същото еднообразие.
От човека зависи да осмисли живота си и да внесе в него нещо ново. Духовният елемент в човека разнообразява и осмисля неговия живот. Без този елемент човек минава през животинско състояние. Следователно, като живеете, вие ще се проявявате като човек или като животно, запример като вълк. Ако вълкът има надмощие в човека, овцата в него ще изчезне – вълкът ще я изяде.
към беседата >>
От човека зависи да осмисли живота си и да внесе в него нещо ново.
Наистина, какво по-голямо еднообразие може да съществува от живота на обикновения човек? Стане сутрин, облече се, закуси и отива на работа. После обядва и пак отива на работа. Вечерта се връща уморен – вечеря и ляга да спи. На другия ден пак същото еднообразие.
От човека зависи да осмисли живота си и да внесе в него нещо ново.
Духовният елемент в човека разнообразява и осмисля неговия живот. Без този елемент човек минава през животинско състояние. Следователно, като живеете, вие ще се проявявате като човек или като животно, запример като вълк. Ако вълкът има надмощие в човека, овцата в него ще изчезне – вълкът ще я изяде. Ако човекът се проявява, овцата свободно ще се размножава.
към беседата >>
Духовният елемент в човека разнообразява и осмисля неговия живот.
Стане сутрин, облече се, закуси и отива на работа. После обядва и пак отива на работа. Вечерта се връща уморен – вечеря и ляга да спи. На другия ден пак същото еднообразие. От човека зависи да осмисли живота си и да внесе в него нещо ново.
Духовният елемент в човека разнообразява и осмисля неговия живот.
Без този елемент човек минава през животинско състояние. Следователно, като живеете, вие ще се проявявате като човек или като животно, запример като вълк. Ако вълкът има надмощие в човека, овцата в него ще изчезне – вълкът ще я изяде. Ако човекът се проявява, овцата свободно ще се размножава. Човек ще се ползва само от вълната и млякото на овцата, но кожата й ще бъде здрава.
към беседата >>
НАГОРЕ