НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
348
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
348
:
1000
резултата в
2
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Послѣдното мѣсто / Последното място
,
НБ
, София, 15.2.1925г.,
Вие трѣбва да изучите физическия свѣтъ въ неговата пълнота, та като разбирате, физическия свѣтъ, когато дойде вашиятъ Учитель, ще може да ви прѣдаде по-висока наука, ще се качите една стѫпка по-нагорѣ.
И тъй, човѣкъ трѣбва да заеме послѣдното мѣсто. Послѣдното мѣсто е физическиятъ свѣтъ. Отъ физическото трѣбва да започнете.
Вие трѣбва да изучите физическия свѣтъ въ неговата пълнота, та като разбирате, физическия свѣтъ, когато дойде вашиятъ Учитель, ще може да ви прѣдаде по-висока наука, ще се качите една стѫпка по-нагорѣ.
Азъ гледамъ, дойде нѣкой при мене, челъ Библията отъ единия край до другия, та като дошълъ до Откровението, пита: какво искалъ да каже евангелистъ Иоанъ? Е, то е много лесна работа. Азъ нѣма да тълкувамъ думитѣ на Иоана, но ще извикамъ свети Иоанъ и ще му кажа: кажи на този човѣкъ, какво си искалъ да кажешъ. Азъ вѣрвамъ, че евангелистъ Иоанъ е живъ. Нѣкой казватъ: какво е искалъ да каже Христосъ?
към беседата >>
Ще кажете: възможно ли е?
Нѣма да се инервирате, нѣма да се разчувствувате, нѣма да плачете. Плачете ли сълзитѣ на вашитѣ очи трѣбва да донасятъ благословение. Тѫжите ли, говорите ли, изобличавате ли, всичко това трѣбва да донася благословение. Всѣки единъ актъ въ насъ, трѣбва да внася нѣщо ново въ нашата душа. Такова трѣбва да бѫде положението на всѣки единъ човѣкъ.
Ще кажете: възможно ли е?
– Всички тия нѣща сѫ възможни. Нѣкои оспорватъ въпроса, дали Христосъ е сѫществувалъ на земята като личность, или не е сѫществувалъ. Не е въпросътъ въ това, дали Христосъ е сѫществувалъ, или не. Този въпросъ ние сега го провѣряваме. Ние не говоримъ по това, какъвъ е билъ Христосъ прѣди 2,000 години.
към беседата >>
Азъ гледамъ, дойде нѣкой при мене, челъ Библията отъ единия край до другия, та като дошълъ до Откровението, пита: какво искалъ да каже евангелистъ Иоанъ?
И тъй, човѣкъ трѣбва да заеме послѣдното мѣсто. Послѣдното мѣсто е физическиятъ свѣтъ. Отъ физическото трѣбва да започнете. Вие трѣбва да изучите физическия свѣтъ въ неговата пълнота, та като разбирате, физическия свѣтъ, когато дойде вашиятъ Учитель, ще може да ви прѣдаде по-висока наука, ще се качите една стѫпка по-нагорѣ.
Азъ гледамъ, дойде нѣкой при мене, челъ Библията отъ единия край до другия, та като дошълъ до Откровението, пита: какво искалъ да каже евангелистъ Иоанъ?
Е, то е много лесна работа. Азъ нѣма да тълкувамъ думитѣ на Иоана, но ще извикамъ свети Иоанъ и ще му кажа: кажи на този човѣкъ, какво си искалъ да кажешъ. Азъ вѣрвамъ, че евангелистъ Иоанъ е живъ. Нѣкой казватъ: какво е искалъ да каже Христосъ? Азъ нѣма какво да коментирамъ Христовитѣ думи.
към беседата >>
– Всички тия нѣща сѫ възможни.
Плачете ли сълзитѣ на вашитѣ очи трѣбва да донасятъ благословение. Тѫжите ли, говорите ли, изобличавате ли, всичко това трѣбва да донася благословение. Всѣки единъ актъ въ насъ, трѣбва да внася нѣщо ново въ нашата душа. Такова трѣбва да бѫде положението на всѣки единъ човѣкъ. Ще кажете: възможно ли е?
– Всички тия нѣща сѫ възможни.
Нѣкои оспорватъ въпроса, дали Христосъ е сѫществувалъ на земята като личность, или не е сѫществувалъ. Не е въпросътъ въ това, дали Христосъ е сѫществувалъ, или не. Този въпросъ ние сега го провѣряваме. Ние не говоримъ по това, какъвъ е билъ Христосъ прѣди 2,000 години. Това не е реалность.
към беседата >>
Е, то е много лесна работа.
И тъй, човѣкъ трѣбва да заеме послѣдното мѣсто. Послѣдното мѣсто е физическиятъ свѣтъ. Отъ физическото трѣбва да започнете. Вие трѣбва да изучите физическия свѣтъ въ неговата пълнота, та като разбирате, физическия свѣтъ, когато дойде вашиятъ Учитель, ще може да ви прѣдаде по-висока наука, ще се качите една стѫпка по-нагорѣ. Азъ гледамъ, дойде нѣкой при мене, челъ Библията отъ единия край до другия, та като дошълъ до Откровението, пита: какво искалъ да каже евангелистъ Иоанъ?
Е, то е много лесна работа.
Азъ нѣма да тълкувамъ думитѣ на Иоана, но ще извикамъ свети Иоанъ и ще му кажа: кажи на този човѣкъ, какво си искалъ да кажешъ. Азъ вѣрвамъ, че евангелистъ Иоанъ е живъ. Нѣкой казватъ: какво е искалъ да каже Христосъ? Азъ нѣма какво да коментирамъ Христовитѣ думи. Азъ се занимавамъ съ други работи, съ които хората не се занимаватъ, размишлявамъ върху великитѣ Божии думи въ свѣта.
към беседата >>
Нѣкои оспорватъ въпроса, дали Христосъ е сѫществувалъ на земята като личность, или не е сѫществувалъ.
Тѫжите ли, говорите ли, изобличавате ли, всичко това трѣбва да донася благословение. Всѣки единъ актъ въ насъ, трѣбва да внася нѣщо ново въ нашата душа. Такова трѣбва да бѫде положението на всѣки единъ човѣкъ. Ще кажете: възможно ли е? – Всички тия нѣща сѫ възможни.
Нѣкои оспорватъ въпроса, дали Христосъ е сѫществувалъ на земята като личность, или не е сѫществувалъ.
Не е въпросътъ въ това, дали Христосъ е сѫществувалъ, или не. Този въпросъ ние сега го провѣряваме. Ние не говоримъ по това, какъвъ е билъ Христосъ прѣди 2,000 години. Това не е реалность. Ние говоримъ за онази реалность, която сега се проявява, която е Божествена.
към беседата >>
Азъ нѣма да тълкувамъ думитѣ на Иоана, но ще извикамъ свети Иоанъ и ще му кажа: кажи на този човѣкъ, какво си искалъ да кажешъ.
Послѣдното мѣсто е физическиятъ свѣтъ. Отъ физическото трѣбва да започнете. Вие трѣбва да изучите физическия свѣтъ въ неговата пълнота, та като разбирате, физическия свѣтъ, когато дойде вашиятъ Учитель, ще може да ви прѣдаде по-висока наука, ще се качите една стѫпка по-нагорѣ. Азъ гледамъ, дойде нѣкой при мене, челъ Библията отъ единия край до другия, та като дошълъ до Откровението, пита: какво искалъ да каже евангелистъ Иоанъ? Е, то е много лесна работа.
Азъ нѣма да тълкувамъ думитѣ на Иоана, но ще извикамъ свети Иоанъ и ще му кажа: кажи на този човѣкъ, какво си искалъ да кажешъ.
Азъ вѣрвамъ, че евангелистъ Иоанъ е живъ. Нѣкой казватъ: какво е искалъ да каже Христосъ? Азъ нѣма какво да коментирамъ Христовитѣ думи. Азъ се занимавамъ съ други работи, съ които хората не се занимаватъ, размишлявамъ върху великитѣ Божии думи въ свѣта. Това е най-естествено!
към беседата >>
Не е въпросътъ въ това, дали Христосъ е сѫществувалъ, или не.
Всѣки единъ актъ въ насъ, трѣбва да внася нѣщо ново въ нашата душа. Такова трѣбва да бѫде положението на всѣки единъ човѣкъ. Ще кажете: възможно ли е? – Всички тия нѣща сѫ възможни. Нѣкои оспорватъ въпроса, дали Христосъ е сѫществувалъ на земята като личность, или не е сѫществувалъ.
Не е въпросътъ въ това, дали Христосъ е сѫществувалъ, или не.
Този въпросъ ние сега го провѣряваме. Ние не говоримъ по това, какъвъ е билъ Христосъ прѣди 2,000 години. Това не е реалность. Ние говоримъ за онази реалность, която сега се проявява, която е Божествена. Тази реалность, която сега провѣряваме, има еднакви отношения къмъ всинца ни.
към беседата >>
Азъ вѣрвамъ, че евангелистъ Иоанъ е живъ.
Отъ физическото трѣбва да започнете. Вие трѣбва да изучите физическия свѣтъ въ неговата пълнота, та като разбирате, физическия свѣтъ, когато дойде вашиятъ Учитель, ще може да ви прѣдаде по-висока наука, ще се качите една стѫпка по-нагорѣ. Азъ гледамъ, дойде нѣкой при мене, челъ Библията отъ единия край до другия, та като дошълъ до Откровението, пита: какво искалъ да каже евангелистъ Иоанъ? Е, то е много лесна работа. Азъ нѣма да тълкувамъ думитѣ на Иоана, но ще извикамъ свети Иоанъ и ще му кажа: кажи на този човѣкъ, какво си искалъ да кажешъ.
Азъ вѣрвамъ, че евангелистъ Иоанъ е живъ.
Нѣкой казватъ: какво е искалъ да каже Христосъ? Азъ нѣма какво да коментирамъ Христовитѣ думи. Азъ се занимавамъ съ други работи, съ които хората не се занимаватъ, размишлявамъ върху великитѣ Божии думи въ свѣта. Това е най-естествено! Нѣма защо да ходя да прѣпятствувамъ на хората, да се занимавамъ съ работи, съ които и тѣ се занимаватъ.
към беседата >>
Този въпросъ ние сега го провѣряваме.
Такова трѣбва да бѫде положението на всѣки единъ човѣкъ. Ще кажете: възможно ли е? – Всички тия нѣща сѫ възможни. Нѣкои оспорватъ въпроса, дали Христосъ е сѫществувалъ на земята като личность, или не е сѫществувалъ. Не е въпросътъ въ това, дали Христосъ е сѫществувалъ, или не.
Този въпросъ ние сега го провѣряваме.
Ние не говоримъ по това, какъвъ е билъ Христосъ прѣди 2,000 години. Това не е реалность. Ние говоримъ за онази реалность, която сега се проявява, която е Божествена. Тази реалность, която сега провѣряваме, има еднакви отношения къмъ всинца ни. Тя произвежда движение, тя произвежда уголѣмяване, тя произвежда и разширение.
към беседата >>
Нѣкой казватъ: какво е искалъ да каже Христосъ?
Вие трѣбва да изучите физическия свѣтъ въ неговата пълнота, та като разбирате, физическия свѣтъ, когато дойде вашиятъ Учитель, ще може да ви прѣдаде по-висока наука, ще се качите една стѫпка по-нагорѣ. Азъ гледамъ, дойде нѣкой при мене, челъ Библията отъ единия край до другия, та като дошълъ до Откровението, пита: какво искалъ да каже евангелистъ Иоанъ? Е, то е много лесна работа. Азъ нѣма да тълкувамъ думитѣ на Иоана, но ще извикамъ свети Иоанъ и ще му кажа: кажи на този човѣкъ, какво си искалъ да кажешъ. Азъ вѣрвамъ, че евангелистъ Иоанъ е живъ.
Нѣкой казватъ: какво е искалъ да каже Христосъ?
Азъ нѣма какво да коментирамъ Христовитѣ думи. Азъ се занимавамъ съ други работи, съ които хората не се занимаватъ, размишлявамъ върху великитѣ Божии думи въ свѣта. Това е най-естествено! Нѣма защо да ходя да прѣпятствувамъ на хората, да се занимавамъ съ работи, съ които и тѣ се занимаватъ. Тамъ, дѣто мѣстото е посадено, отлично е.
към беседата >>
Ние не говоримъ по това, какъвъ е билъ Христосъ прѣди 2,000 години.
Ще кажете: възможно ли е? – Всички тия нѣща сѫ възможни. Нѣкои оспорватъ въпроса, дали Христосъ е сѫществувалъ на земята като личность, или не е сѫществувалъ. Не е въпросътъ въ това, дали Христосъ е сѫществувалъ, или не. Този въпросъ ние сега го провѣряваме.
Ние не говоримъ по това, какъвъ е билъ Христосъ прѣди 2,000 години.
Това не е реалность. Ние говоримъ за онази реалность, която сега се проявява, която е Божествена. Тази реалность, която сега провѣряваме, има еднакви отношения къмъ всинца ни. Тя произвежда движение, тя произвежда уголѣмяване, тя произвежда и разширение. Тя дава потикъ на нашата воля, да се проявява на прѣсѣкулки; тя дава увеличение на нашитѣ чувства; тя дава разширение на нашия умъ по смисълъ.
към беседата >>
Азъ нѣма какво да коментирамъ Христовитѣ думи.
Азъ гледамъ, дойде нѣкой при мене, челъ Библията отъ единия край до другия, та като дошълъ до Откровението, пита: какво искалъ да каже евангелистъ Иоанъ? Е, то е много лесна работа. Азъ нѣма да тълкувамъ думитѣ на Иоана, но ще извикамъ свети Иоанъ и ще му кажа: кажи на този човѣкъ, какво си искалъ да кажешъ. Азъ вѣрвамъ, че евангелистъ Иоанъ е живъ. Нѣкой казватъ: какво е искалъ да каже Христосъ?
Азъ нѣма какво да коментирамъ Христовитѣ думи.
Азъ се занимавамъ съ други работи, съ които хората не се занимаватъ, размишлявамъ върху великитѣ Божии думи въ свѣта. Това е най-естествено! Нѣма защо да ходя да прѣпятствувамъ на хората, да се занимавамъ съ работи, съ които и тѣ се занимаватъ. Тамъ, дѣто мѣстото е посадено, отлично е. Тамъ, дѣто хората сѫ обработвали, нѣма защо и азъ да ходя.
към беседата >>
Това не е реалность.
– Всички тия нѣща сѫ възможни. Нѣкои оспорватъ въпроса, дали Христосъ е сѫществувалъ на земята като личность, или не е сѫществувалъ. Не е въпросътъ въ това, дали Христосъ е сѫществувалъ, или не. Този въпросъ ние сега го провѣряваме. Ние не говоримъ по това, какъвъ е билъ Христосъ прѣди 2,000 години.
Това не е реалность.
Ние говоримъ за онази реалность, която сега се проявява, която е Божествена. Тази реалность, която сега провѣряваме, има еднакви отношения къмъ всинца ни. Тя произвежда движение, тя произвежда уголѣмяване, тя произвежда и разширение. Тя дава потикъ на нашата воля, да се проявява на прѣсѣкулки; тя дава увеличение на нашитѣ чувства; тя дава разширение на нашия умъ по смисълъ. Благодарение на тѣзи три реалности, науката расте и се развива.
към беседата >>
Азъ се занимавамъ съ други работи, съ които хората не се занимаватъ, размишлявамъ върху великитѣ Божии думи въ свѣта.
Е, то е много лесна работа. Азъ нѣма да тълкувамъ думитѣ на Иоана, но ще извикамъ свети Иоанъ и ще му кажа: кажи на този човѣкъ, какво си искалъ да кажешъ. Азъ вѣрвамъ, че евангелистъ Иоанъ е живъ. Нѣкой казватъ: какво е искалъ да каже Христосъ? Азъ нѣма какво да коментирамъ Христовитѣ думи.
Азъ се занимавамъ съ други работи, съ които хората не се занимаватъ, размишлявамъ върху великитѣ Божии думи въ свѣта.
Това е най-естествено! Нѣма защо да ходя да прѣпятствувамъ на хората, да се занимавамъ съ работи, съ които и тѣ се занимаватъ. Тамъ, дѣто мѣстото е посадено, отлично е. Тамъ, дѣто хората сѫ обработвали, нѣма защо и азъ да ходя. Има много други мѣста необработени.
към беседата >>
Ние говоримъ за онази реалность, която сега се проявява, която е Божествена.
Нѣкои оспорватъ въпроса, дали Христосъ е сѫществувалъ на земята като личность, или не е сѫществувалъ. Не е въпросътъ въ това, дали Христосъ е сѫществувалъ, или не. Този въпросъ ние сега го провѣряваме. Ние не говоримъ по това, какъвъ е билъ Христосъ прѣди 2,000 години. Това не е реалность.
Ние говоримъ за онази реалность, която сега се проявява, която е Божествена.
Тази реалность, която сега провѣряваме, има еднакви отношения къмъ всинца ни. Тя произвежда движение, тя произвежда уголѣмяване, тя произвежда и разширение. Тя дава потикъ на нашата воля, да се проявява на прѣсѣкулки; тя дава увеличение на нашитѣ чувства; тя дава разширение на нашия умъ по смисълъ. Благодарение на тѣзи три реалности, науката расте и се развива. Растенето е законъ на разширение.
към беседата >>
Това е най-естествено!
Азъ нѣма да тълкувамъ думитѣ на Иоана, но ще извикамъ свети Иоанъ и ще му кажа: кажи на този човѣкъ, какво си искалъ да кажешъ. Азъ вѣрвамъ, че евангелистъ Иоанъ е живъ. Нѣкой казватъ: какво е искалъ да каже Христосъ? Азъ нѣма какво да коментирамъ Христовитѣ думи. Азъ се занимавамъ съ други работи, съ които хората не се занимаватъ, размишлявамъ върху великитѣ Божии думи въ свѣта.
Това е най-естествено!
Нѣма защо да ходя да прѣпятствувамъ на хората, да се занимавамъ съ работи, съ които и тѣ се занимаватъ. Тамъ, дѣто мѣстото е посадено, отлично е. Тамъ, дѣто хората сѫ обработвали, нѣма защо и азъ да ходя. Има много други мѣста необработени. Сега, разработени ли сѫ въ нашето естество всички мѣста?
към беседата >>
Тази реалность, която сега провѣряваме, има еднакви отношения къмъ всинца ни.
Не е въпросътъ въ това, дали Христосъ е сѫществувалъ, или не. Този въпросъ ние сега го провѣряваме. Ние не говоримъ по това, какъвъ е билъ Христосъ прѣди 2,000 години. Това не е реалность. Ние говоримъ за онази реалность, която сега се проявява, която е Божествена.
Тази реалность, която сега провѣряваме, има еднакви отношения къмъ всинца ни.
Тя произвежда движение, тя произвежда уголѣмяване, тя произвежда и разширение. Тя дава потикъ на нашата воля, да се проявява на прѣсѣкулки; тя дава увеличение на нашитѣ чувства; тя дава разширение на нашия умъ по смисълъ. Благодарение на тѣзи три реалности, науката расте и се развива. Растенето е законъ на разширение. Хиляди хора сѫ ангажирани съ тази научна мисъль, и ние трѣбва да благодаримъ на Бога за това.
към беседата >>
Нѣма защо да ходя да прѣпятствувамъ на хората, да се занимавамъ съ работи, съ които и тѣ се занимаватъ.
Азъ вѣрвамъ, че евангелистъ Иоанъ е живъ. Нѣкой казватъ: какво е искалъ да каже Христосъ? Азъ нѣма какво да коментирамъ Христовитѣ думи. Азъ се занимавамъ съ други работи, съ които хората не се занимаватъ, размишлявамъ върху великитѣ Божии думи въ свѣта. Това е най-естествено!
Нѣма защо да ходя да прѣпятствувамъ на хората, да се занимавамъ съ работи, съ които и тѣ се занимаватъ.
Тамъ, дѣто мѣстото е посадено, отлично е. Тамъ, дѣто хората сѫ обработвали, нѣма защо и азъ да ходя. Има много други мѣста необработени. Сега, разработени ли сѫ въ нашето естество всички мѣста? Всички искаме да имаме отличенъ животъ, да бѫдемъ добри.
към беседата >>
Тя произвежда движение, тя произвежда уголѣмяване, тя произвежда и разширение.
Този въпросъ ние сега го провѣряваме. Ние не говоримъ по това, какъвъ е билъ Христосъ прѣди 2,000 години. Това не е реалность. Ние говоримъ за онази реалность, която сега се проявява, която е Божествена. Тази реалность, която сега провѣряваме, има еднакви отношения къмъ всинца ни.
Тя произвежда движение, тя произвежда уголѣмяване, тя произвежда и разширение.
Тя дава потикъ на нашата воля, да се проявява на прѣсѣкулки; тя дава увеличение на нашитѣ чувства; тя дава разширение на нашия умъ по смисълъ. Благодарение на тѣзи три реалности, науката расте и се развива. Растенето е законъ на разширение. Хиляди хора сѫ ангажирани съ тази научна мисъль, и ние трѣбва да благодаримъ на Бога за това. Тѣ работятъ за доброто на човѣчеството.
към беседата >>
Тамъ, дѣто мѣстото е посадено, отлично е.
Нѣкой казватъ: какво е искалъ да каже Христосъ? Азъ нѣма какво да коментирамъ Христовитѣ думи. Азъ се занимавамъ съ други работи, съ които хората не се занимаватъ, размишлявамъ върху великитѣ Божии думи въ свѣта. Това е най-естествено! Нѣма защо да ходя да прѣпятствувамъ на хората, да се занимавамъ съ работи, съ които и тѣ се занимаватъ.
Тамъ, дѣто мѣстото е посадено, отлично е.
Тамъ, дѣто хората сѫ обработвали, нѣма защо и азъ да ходя. Има много други мѣста необработени. Сега, разработени ли сѫ въ нашето естество всички мѣста? Всички искаме да имаме отличенъ животъ, да бѫдемъ добри. Но знаете ли законитѣ на доброто?
към беседата >>
Тя дава потикъ на нашата воля, да се проявява на прѣсѣкулки; тя дава увеличение на нашитѣ чувства; тя дава разширение на нашия умъ по смисълъ.
Ние не говоримъ по това, какъвъ е билъ Христосъ прѣди 2,000 години. Това не е реалность. Ние говоримъ за онази реалность, която сега се проявява, която е Божествена. Тази реалность, която сега провѣряваме, има еднакви отношения къмъ всинца ни. Тя произвежда движение, тя произвежда уголѣмяване, тя произвежда и разширение.
Тя дава потикъ на нашата воля, да се проявява на прѣсѣкулки; тя дава увеличение на нашитѣ чувства; тя дава разширение на нашия умъ по смисълъ.
Благодарение на тѣзи три реалности, науката расте и се развива. Растенето е законъ на разширение. Хиляди хора сѫ ангажирани съ тази научна мисъль, и ние трѣбва да благодаримъ на Бога за това. Тѣ работятъ за доброто на човѣчеството. Не мислете, че азъ говоря за онѣзи учени хора, които сѫществуватъ днесъ въ науката.
към беседата >>
Тамъ, дѣто хората сѫ обработвали, нѣма защо и азъ да ходя.
Азъ нѣма какво да коментирамъ Христовитѣ думи. Азъ се занимавамъ съ други работи, съ които хората не се занимаватъ, размишлявамъ върху великитѣ Божии думи въ свѣта. Това е най-естествено! Нѣма защо да ходя да прѣпятствувамъ на хората, да се занимавамъ съ работи, съ които и тѣ се занимаватъ. Тамъ, дѣто мѣстото е посадено, отлично е.
Тамъ, дѣто хората сѫ обработвали, нѣма защо и азъ да ходя.
Има много други мѣста необработени. Сега, разработени ли сѫ въ нашето естество всички мѣста? Всички искаме да имаме отличенъ животъ, да бѫдемъ добри. Но знаете ли законитѣ на доброто? Знаете ли, какво нѣщо е доброто, само по себе си?
към беседата >>
Благодарение на тѣзи три реалности, науката расте и се развива.
Това не е реалность. Ние говоримъ за онази реалность, която сега се проявява, която е Божествена. Тази реалность, която сега провѣряваме, има еднакви отношения къмъ всинца ни. Тя произвежда движение, тя произвежда уголѣмяване, тя произвежда и разширение. Тя дава потикъ на нашата воля, да се проявява на прѣсѣкулки; тя дава увеличение на нашитѣ чувства; тя дава разширение на нашия умъ по смисълъ.
Благодарение на тѣзи три реалности, науката расте и се развива.
Растенето е законъ на разширение. Хиляди хора сѫ ангажирани съ тази научна мисъль, и ние трѣбва да благодаримъ на Бога за това. Тѣ работятъ за доброто на човѣчеството. Не мислете, че азъ говоря за онѣзи учени хора, които сѫществуватъ днесъ въ науката. Не, азъ говоря за онѣзи учени хора, които привидно минаватъ за прости хора, които науката не познава като учени, но които сѫ просвѣтени, които сѫ пожертвували цѣлия си животъ само за работа.
към беседата >>
Има много други мѣста необработени.
Азъ се занимавамъ съ други работи, съ които хората не се занимаватъ, размишлявамъ върху великитѣ Божии думи въ свѣта. Това е най-естествено! Нѣма защо да ходя да прѣпятствувамъ на хората, да се занимавамъ съ работи, съ които и тѣ се занимаватъ. Тамъ, дѣто мѣстото е посадено, отлично е. Тамъ, дѣто хората сѫ обработвали, нѣма защо и азъ да ходя.
Има много други мѣста необработени.
Сега, разработени ли сѫ въ нашето естество всички мѣста? Всички искаме да имаме отличенъ животъ, да бѫдемъ добри. Но знаете ли законитѣ на доброто? Знаете ли, какво нѣщо е доброто, само по себе си? Има една окултна формула, която гласи, че доброто се ражда отъ Любовьта. Какъ?
към беседата >>
Растенето е законъ на разширение.
Ние говоримъ за онази реалность, която сега се проявява, която е Божествена. Тази реалность, която сега провѣряваме, има еднакви отношения къмъ всинца ни. Тя произвежда движение, тя произвежда уголѣмяване, тя произвежда и разширение. Тя дава потикъ на нашата воля, да се проявява на прѣсѣкулки; тя дава увеличение на нашитѣ чувства; тя дава разширение на нашия умъ по смисълъ. Благодарение на тѣзи три реалности, науката расте и се развива.
Растенето е законъ на разширение.
Хиляди хора сѫ ангажирани съ тази научна мисъль, и ние трѣбва да благодаримъ на Бога за това. Тѣ работятъ за доброто на човѣчеството. Не мислете, че азъ говоря за онѣзи учени хора, които сѫществуватъ днесъ въ науката. Не, азъ говоря за онѣзи учени хора, които привидно минаватъ за прости хора, които науката не познава като учени, но които сѫ просвѣтени, които сѫ пожертвували цѣлия си животъ само за работа. Азъ говоря за онѣзи хора, които сѫ просвѣтили ума си за духовенъ животъ, въ най-широкъ смисълъ на думата.
към беседата >>
Сега, разработени ли сѫ въ нашето естество всички мѣста?
Това е най-естествено! Нѣма защо да ходя да прѣпятствувамъ на хората, да се занимавамъ съ работи, съ които и тѣ се занимаватъ. Тамъ, дѣто мѣстото е посадено, отлично е. Тамъ, дѣто хората сѫ обработвали, нѣма защо и азъ да ходя. Има много други мѣста необработени.
Сега, разработени ли сѫ въ нашето естество всички мѣста?
Всички искаме да имаме отличенъ животъ, да бѫдемъ добри. Но знаете ли законитѣ на доброто? Знаете ли, какво нѣщо е доброто, само по себе си? Има една окултна формула, която гласи, че доброто се ражда отъ Любовьта. Какъ? Онзи земледѣлецъ, който иска да сѣе житото, трѣбва да знае начина, по който се сѣе житото!
към беседата >>
Хиляди хора сѫ ангажирани съ тази научна мисъль, и ние трѣбва да благодаримъ на Бога за това.
Тази реалность, която сега провѣряваме, има еднакви отношения къмъ всинца ни. Тя произвежда движение, тя произвежда уголѣмяване, тя произвежда и разширение. Тя дава потикъ на нашата воля, да се проявява на прѣсѣкулки; тя дава увеличение на нашитѣ чувства; тя дава разширение на нашия умъ по смисълъ. Благодарение на тѣзи три реалности, науката расте и се развива. Растенето е законъ на разширение.
Хиляди хора сѫ ангажирани съ тази научна мисъль, и ние трѣбва да благодаримъ на Бога за това.
Тѣ работятъ за доброто на човѣчеството. Не мислете, че азъ говоря за онѣзи учени хора, които сѫществуватъ днесъ въ науката. Не, азъ говоря за онѣзи учени хора, които привидно минаватъ за прости хора, които науката не познава като учени, но които сѫ просвѣтени, които сѫ пожертвували цѣлия си животъ само за работа. Азъ говоря за онѣзи хора, които сѫ просвѣтили ума си за духовенъ животъ, въ най-широкъ смисълъ на думата. Въ такава мисъль азъ включвамъ всички онѣзи благородни потици за правене добро, които сегашното човѣчество има.
към беседата >>
Всички искаме да имаме отличенъ животъ, да бѫдемъ добри.
Нѣма защо да ходя да прѣпятствувамъ на хората, да се занимавамъ съ работи, съ които и тѣ се занимаватъ. Тамъ, дѣто мѣстото е посадено, отлично е. Тамъ, дѣто хората сѫ обработвали, нѣма защо и азъ да ходя. Има много други мѣста необработени. Сега, разработени ли сѫ въ нашето естество всички мѣста?
Всички искаме да имаме отличенъ животъ, да бѫдемъ добри.
Но знаете ли законитѣ на доброто? Знаете ли, какво нѣщо е доброто, само по себе си? Има една окултна формула, която гласи, че доброто се ражда отъ Любовьта. Какъ? Онзи земледѣлецъ, който иска да сѣе житото, трѣбва да знае начина, по който се сѣе житото! Трѣбва да знае още и врѣмето, по което се сѣе, а при това трѣбва да избере и най-хубавото сѣме.
към беседата >>
Тѣ работятъ за доброто на човѣчеството.
Тя произвежда движение, тя произвежда уголѣмяване, тя произвежда и разширение. Тя дава потикъ на нашата воля, да се проявява на прѣсѣкулки; тя дава увеличение на нашитѣ чувства; тя дава разширение на нашия умъ по смисълъ. Благодарение на тѣзи три реалности, науката расте и се развива. Растенето е законъ на разширение. Хиляди хора сѫ ангажирани съ тази научна мисъль, и ние трѣбва да благодаримъ на Бога за това.
Тѣ работятъ за доброто на човѣчеството.
Не мислете, че азъ говоря за онѣзи учени хора, които сѫществуватъ днесъ въ науката. Не, азъ говоря за онѣзи учени хора, които привидно минаватъ за прости хора, които науката не познава като учени, но които сѫ просвѣтени, които сѫ пожертвували цѣлия си животъ само за работа. Азъ говоря за онѣзи хора, които сѫ просвѣтили ума си за духовенъ животъ, въ най-широкъ смисълъ на думата. Въ такава мисъль азъ включвамъ всички онѣзи благородни потици за правене добро, които сегашното човѣчество има. Въ тази мисъль азъ включвамъ и всички енергични хора, които правятъ пѫтища, улици, които съграждатъ градове.
към беседата >>
Но знаете ли законитѣ на доброто?
Тамъ, дѣто мѣстото е посадено, отлично е. Тамъ, дѣто хората сѫ обработвали, нѣма защо и азъ да ходя. Има много други мѣста необработени. Сега, разработени ли сѫ въ нашето естество всички мѣста? Всички искаме да имаме отличенъ животъ, да бѫдемъ добри.
Но знаете ли законитѣ на доброто?
Знаете ли, какво нѣщо е доброто, само по себе си? Има една окултна формула, която гласи, че доброто се ражда отъ Любовьта. Какъ? Онзи земледѣлецъ, който иска да сѣе житото, трѣбва да знае начина, по който се сѣе житото! Трѣбва да знае още и врѣмето, по което се сѣе, а при това трѣбва да избере и най-хубавото сѣме. Ние казваме: „трѣбва да бѫдемъ добри“, или „трѣбва да се любимъ“.
към беседата >>
Не мислете, че азъ говоря за онѣзи учени хора, които сѫществуватъ днесъ въ науката.
Тя дава потикъ на нашата воля, да се проявява на прѣсѣкулки; тя дава увеличение на нашитѣ чувства; тя дава разширение на нашия умъ по смисълъ. Благодарение на тѣзи три реалности, науката расте и се развива. Растенето е законъ на разширение. Хиляди хора сѫ ангажирани съ тази научна мисъль, и ние трѣбва да благодаримъ на Бога за това. Тѣ работятъ за доброто на човѣчеството.
Не мислете, че азъ говоря за онѣзи учени хора, които сѫществуватъ днесъ въ науката.
Не, азъ говоря за онѣзи учени хора, които привидно минаватъ за прости хора, които науката не познава като учени, но които сѫ просвѣтени, които сѫ пожертвували цѣлия си животъ само за работа. Азъ говоря за онѣзи хора, които сѫ просвѣтили ума си за духовенъ животъ, въ най-широкъ смисълъ на думата. Въ такава мисъль азъ включвамъ всички онѣзи благородни потици за правене добро, които сегашното човѣчество има. Въ тази мисъль азъ включвамъ и всички енергични хора, които правятъ пѫтища, улици, които съграждатъ градове. Въ всички тия хора, които сѫ посвѣтили живота си за Бога, за благото на цѣлото човѣчество работи и е работилъ Божиятъ Духъ.
към беседата >>
Знаете ли, какво нѣщо е доброто, само по себе си?
Тамъ, дѣто хората сѫ обработвали, нѣма защо и азъ да ходя. Има много други мѣста необработени. Сега, разработени ли сѫ въ нашето естество всички мѣста? Всички искаме да имаме отличенъ животъ, да бѫдемъ добри. Но знаете ли законитѣ на доброто?
Знаете ли, какво нѣщо е доброто, само по себе си?
Има една окултна формула, която гласи, че доброто се ражда отъ Любовьта. Какъ? Онзи земледѣлецъ, който иска да сѣе житото, трѣбва да знае начина, по който се сѣе житото! Трѣбва да знае още и врѣмето, по което се сѣе, а при това трѣбва да избере и най-хубавото сѣме. Ние казваме: „трѣбва да бѫдемъ добри“, или „трѣбва да се любимъ“. За Любовьта вие вече имате извѣстно понятие.
към беседата >>
Не, азъ говоря за онѣзи учени хора, които привидно минаватъ за прости хора, които науката не познава като учени, но които сѫ просвѣтени, които сѫ пожертвували цѣлия си животъ само за работа.
Благодарение на тѣзи три реалности, науката расте и се развива. Растенето е законъ на разширение. Хиляди хора сѫ ангажирани съ тази научна мисъль, и ние трѣбва да благодаримъ на Бога за това. Тѣ работятъ за доброто на човѣчеството. Не мислете, че азъ говоря за онѣзи учени хора, които сѫществуватъ днесъ въ науката.
Не, азъ говоря за онѣзи учени хора, които привидно минаватъ за прости хора, които науката не познава като учени, но които сѫ просвѣтени, които сѫ пожертвували цѣлия си животъ само за работа.
Азъ говоря за онѣзи хора, които сѫ просвѣтили ума си за духовенъ животъ, въ най-широкъ смисълъ на думата. Въ такава мисъль азъ включвамъ всички онѣзи благородни потици за правене добро, които сегашното човѣчество има. Въ тази мисъль азъ включвамъ и всички енергични хора, които правятъ пѫтища, улици, които съграждатъ градове. Въ всички тия хора, които сѫ посвѣтили живота си за Бога, за благото на цѣлото човѣчество работи и е работилъ Божиятъ Духъ. Ние сме само противъ онѣзи хора, които и въ Божествения свѣтъ не сѫ искрени, и въ духовния свѣтъ не сѫ искрени, и въ физическия свѣтъ не сѫ искрени.
към беседата >>
Има една окултна формула, която гласи, че доброто се ражда отъ Любовьта. Какъ?
Има много други мѣста необработени. Сега, разработени ли сѫ въ нашето естество всички мѣста? Всички искаме да имаме отличенъ животъ, да бѫдемъ добри. Но знаете ли законитѣ на доброто? Знаете ли, какво нѣщо е доброто, само по себе си?
Има една окултна формула, която гласи, че доброто се ражда отъ Любовьта. Какъ?
Онзи земледѣлецъ, който иска да сѣе житото, трѣбва да знае начина, по който се сѣе житото! Трѣбва да знае още и врѣмето, по което се сѣе, а при това трѣбва да избере и най-хубавото сѣме. Ние казваме: „трѣбва да бѫдемъ добри“, или „трѣбва да се любимъ“. За Любовьта вие вече имате извѣстно понятие. Питамъ: тази любовь, която свѣтътъ разбира, любовь ли е?
към беседата >>
Азъ говоря за онѣзи хора, които сѫ просвѣтили ума си за духовенъ животъ, въ най-широкъ смисълъ на думата.
Растенето е законъ на разширение. Хиляди хора сѫ ангажирани съ тази научна мисъль, и ние трѣбва да благодаримъ на Бога за това. Тѣ работятъ за доброто на човѣчеството. Не мислете, че азъ говоря за онѣзи учени хора, които сѫществуватъ днесъ въ науката. Не, азъ говоря за онѣзи учени хора, които привидно минаватъ за прости хора, които науката не познава като учени, но които сѫ просвѣтени, които сѫ пожертвували цѣлия си животъ само за работа.
Азъ говоря за онѣзи хора, които сѫ просвѣтили ума си за духовенъ животъ, въ най-широкъ смисълъ на думата.
Въ такава мисъль азъ включвамъ всички онѣзи благородни потици за правене добро, които сегашното човѣчество има. Въ тази мисъль азъ включвамъ и всички енергични хора, които правятъ пѫтища, улици, които съграждатъ градове. Въ всички тия хора, които сѫ посвѣтили живота си за Бога, за благото на цѣлото човѣчество работи и е работилъ Божиятъ Духъ. Ние сме само противъ онѣзи хора, които и въ Божествения свѣтъ не сѫ искрени, и въ духовния свѣтъ не сѫ искрени, и въ физическия свѣтъ не сѫ искрени. Ние не обичаме лъжата.
към беседата >>
Онзи земледѣлецъ, който иска да сѣе житото, трѣбва да знае начина, по който се сѣе житото!
Сега, разработени ли сѫ въ нашето естество всички мѣста? Всички искаме да имаме отличенъ животъ, да бѫдемъ добри. Но знаете ли законитѣ на доброто? Знаете ли, какво нѣщо е доброто, само по себе си? Има една окултна формула, която гласи, че доброто се ражда отъ Любовьта. Какъ?
Онзи земледѣлецъ, който иска да сѣе житото, трѣбва да знае начина, по който се сѣе житото!
Трѣбва да знае още и врѣмето, по което се сѣе, а при това трѣбва да избере и най-хубавото сѣме. Ние казваме: „трѣбва да бѫдемъ добри“, или „трѣбва да се любимъ“. За Любовьта вие вече имате извѣстно понятие. Питамъ: тази любовь, която свѣтътъ разбира, любовь ли е? – Не е.
към беседата >>
Въ такава мисъль азъ включвамъ всички онѣзи благородни потици за правене добро, които сегашното човѣчество има.
Хиляди хора сѫ ангажирани съ тази научна мисъль, и ние трѣбва да благодаримъ на Бога за това. Тѣ работятъ за доброто на човѣчеството. Не мислете, че азъ говоря за онѣзи учени хора, които сѫществуватъ днесъ въ науката. Не, азъ говоря за онѣзи учени хора, които привидно минаватъ за прости хора, които науката не познава като учени, но които сѫ просвѣтени, които сѫ пожертвували цѣлия си животъ само за работа. Азъ говоря за онѣзи хора, които сѫ просвѣтили ума си за духовенъ животъ, въ най-широкъ смисълъ на думата.
Въ такава мисъль азъ включвамъ всички онѣзи благородни потици за правене добро, които сегашното човѣчество има.
Въ тази мисъль азъ включвамъ и всички енергични хора, които правятъ пѫтища, улици, които съграждатъ градове. Въ всички тия хора, които сѫ посвѣтили живота си за Бога, за благото на цѣлото човѣчество работи и е работилъ Божиятъ Духъ. Ние сме само противъ онѣзи хора, които и въ Божествения свѣтъ не сѫ искрени, и въ духовния свѣтъ не сѫ искрени, и въ физическия свѣтъ не сѫ искрени. Ние не обичаме лъжата. И всѣки човѣкъ, който работи въ физическия свѣтъ честно, ние сме съ него, ние го похваляваме.
към беседата >>
Трѣбва да знае още и врѣмето, по което се сѣе, а при това трѣбва да избере и най-хубавото сѣме.
Всички искаме да имаме отличенъ животъ, да бѫдемъ добри. Но знаете ли законитѣ на доброто? Знаете ли, какво нѣщо е доброто, само по себе си? Има една окултна формула, която гласи, че доброто се ражда отъ Любовьта. Какъ? Онзи земледѣлецъ, който иска да сѣе житото, трѣбва да знае начина, по който се сѣе житото!
Трѣбва да знае още и врѣмето, по което се сѣе, а при това трѣбва да избере и най-хубавото сѣме.
Ние казваме: „трѣбва да бѫдемъ добри“, или „трѣбва да се любимъ“. За Любовьта вие вече имате извѣстно понятие. Питамъ: тази любовь, която свѣтътъ разбира, любовь ли е? – Не е. Любовьта е една реалность извънъ физическия свѣтъ.
към беседата >>
Въ тази мисъль азъ включвамъ и всички енергични хора, които правятъ пѫтища, улици, които съграждатъ градове.
Тѣ работятъ за доброто на човѣчеството. Не мислете, че азъ говоря за онѣзи учени хора, които сѫществуватъ днесъ въ науката. Не, азъ говоря за онѣзи учени хора, които привидно минаватъ за прости хора, които науката не познава като учени, но които сѫ просвѣтени, които сѫ пожертвували цѣлия си животъ само за работа. Азъ говоря за онѣзи хора, които сѫ просвѣтили ума си за духовенъ животъ, въ най-широкъ смисълъ на думата. Въ такава мисъль азъ включвамъ всички онѣзи благородни потици за правене добро, които сегашното човѣчество има.
Въ тази мисъль азъ включвамъ и всички енергични хора, които правятъ пѫтища, улици, които съграждатъ градове.
Въ всички тия хора, които сѫ посвѣтили живота си за Бога, за благото на цѣлото човѣчество работи и е работилъ Божиятъ Духъ. Ние сме само противъ онѣзи хора, които и въ Божествения свѣтъ не сѫ искрени, и въ духовния свѣтъ не сѫ искрени, и въ физическия свѣтъ не сѫ искрени. Ние не обичаме лъжата. И всѣки човѣкъ, който работи въ физическия свѣтъ честно, ние сме съ него, ние го похваляваме. Всѣки човѣкъ, който работи въ духовния свѣтъ честно, както и всѣки човѣкъ, който работи честно, безъ изопачение на своята мисъль въ умствения свѣтъ, ние имаме къмъ него нашето почитание, нашата любовь и уважение.
към беседата >>
Ние казваме: „трѣбва да бѫдемъ добри“, или „трѣбва да се любимъ“.
Но знаете ли законитѣ на доброто? Знаете ли, какво нѣщо е доброто, само по себе си? Има една окултна формула, която гласи, че доброто се ражда отъ Любовьта. Какъ? Онзи земледѣлецъ, който иска да сѣе житото, трѣбва да знае начина, по който се сѣе житото! Трѣбва да знае още и врѣмето, по което се сѣе, а при това трѣбва да избере и най-хубавото сѣме.
Ние казваме: „трѣбва да бѫдемъ добри“, или „трѣбва да се любимъ“.
За Любовьта вие вече имате извѣстно понятие. Питамъ: тази любовь, която свѣтътъ разбира, любовь ли е? – Не е. Любовьта е една реалность извънъ физическия свѣтъ. Дѣйствително, когато дойде Любовьта въ свѣта, тя произвежда врѣменно движение и постоянно движение, врѣменни течения и постоянни течения, врѣменни разширения и постоянни разширения, но самата Любовь не е нито въ движенията, нито въ увеличенията, нито въ разширенията – тя е извънъ всичко това.
към беседата >>
Въ всички тия хора, които сѫ посвѣтили живота си за Бога, за благото на цѣлото човѣчество работи и е работилъ Божиятъ Духъ.
Не мислете, че азъ говоря за онѣзи учени хора, които сѫществуватъ днесъ въ науката. Не, азъ говоря за онѣзи учени хора, които привидно минаватъ за прости хора, които науката не познава като учени, но които сѫ просвѣтени, които сѫ пожертвували цѣлия си животъ само за работа. Азъ говоря за онѣзи хора, които сѫ просвѣтили ума си за духовенъ животъ, въ най-широкъ смисълъ на думата. Въ такава мисъль азъ включвамъ всички онѣзи благородни потици за правене добро, които сегашното човѣчество има. Въ тази мисъль азъ включвамъ и всички енергични хора, които правятъ пѫтища, улици, които съграждатъ градове.
Въ всички тия хора, които сѫ посвѣтили живота си за Бога, за благото на цѣлото човѣчество работи и е работилъ Божиятъ Духъ.
Ние сме само противъ онѣзи хора, които и въ Божествения свѣтъ не сѫ искрени, и въ духовния свѣтъ не сѫ искрени, и въ физическия свѣтъ не сѫ искрени. Ние не обичаме лъжата. И всѣки човѣкъ, който работи въ физическия свѣтъ честно, ние сме съ него, ние го похваляваме. Всѣки човѣкъ, който работи въ духовния свѣтъ честно, както и всѣки човѣкъ, който работи честно, безъ изопачение на своята мисъль въ умствения свѣтъ, ние имаме къмъ него нашето почитание, нашата любовь и уважение. Къмъ всички тия хора ние ще имаме уважение, почитание, любовь, и всѣкога ще приемаме тѣхното мнѣние.
към беседата >>
За Любовьта вие вече имате извѣстно понятие.
Знаете ли, какво нѣщо е доброто, само по себе си? Има една окултна формула, която гласи, че доброто се ражда отъ Любовьта. Какъ? Онзи земледѣлецъ, който иска да сѣе житото, трѣбва да знае начина, по който се сѣе житото! Трѣбва да знае още и врѣмето, по което се сѣе, а при това трѣбва да избере и най-хубавото сѣме. Ние казваме: „трѣбва да бѫдемъ добри“, или „трѣбва да се любимъ“.
За Любовьта вие вече имате извѣстно понятие.
Питамъ: тази любовь, която свѣтътъ разбира, любовь ли е? – Не е. Любовьта е една реалность извънъ физическия свѣтъ. Дѣйствително, когато дойде Любовьта въ свѣта, тя произвежда врѣменно движение и постоянно движение, врѣменни течения и постоянни течения, врѣменни разширения и постоянни разширения, но самата Любовь не е нито въ движенията, нито въ увеличенията, нито въ разширенията – тя е извънъ всичко това. Любовьта е извънъ нашата воля, извънъ нашето сърдце, извънъ нашия умъ – тя има само допирни точки, въ които се проявява.
към беседата >>
Ние сме само противъ онѣзи хора, които и въ Божествения свѣтъ не сѫ искрени, и въ духовния свѣтъ не сѫ искрени, и въ физическия свѣтъ не сѫ искрени.
Не, азъ говоря за онѣзи учени хора, които привидно минаватъ за прости хора, които науката не познава като учени, но които сѫ просвѣтени, които сѫ пожертвували цѣлия си животъ само за работа. Азъ говоря за онѣзи хора, които сѫ просвѣтили ума си за духовенъ животъ, въ най-широкъ смисълъ на думата. Въ такава мисъль азъ включвамъ всички онѣзи благородни потици за правене добро, които сегашното човѣчество има. Въ тази мисъль азъ включвамъ и всички енергични хора, които правятъ пѫтища, улици, които съграждатъ градове. Въ всички тия хора, които сѫ посвѣтили живота си за Бога, за благото на цѣлото човѣчество работи и е работилъ Божиятъ Духъ.
Ние сме само противъ онѣзи хора, които и въ Божествения свѣтъ не сѫ искрени, и въ духовния свѣтъ не сѫ искрени, и въ физическия свѣтъ не сѫ искрени.
Ние не обичаме лъжата. И всѣки човѣкъ, който работи въ физическия свѣтъ честно, ние сме съ него, ние го похваляваме. Всѣки човѣкъ, който работи въ духовния свѣтъ честно, както и всѣки човѣкъ, който работи честно, безъ изопачение на своята мисъль въ умствения свѣтъ, ние имаме къмъ него нашето почитание, нашата любовь и уважение. Къмъ всички тия хора ние ще имаме уважение, почитание, любовь, и всѣкога ще приемаме тѣхното мнѣние. Дали тѣ ще се проявятъ въ науката, въ образованието, въ изкуството, въ музиката, ние съ радость ще отворимъ тѣхната книга и ще четемъ.
към беседата >>
Питамъ: тази любовь, която свѣтътъ разбира, любовь ли е?
Има една окултна формула, която гласи, че доброто се ражда отъ Любовьта. Какъ? Онзи земледѣлецъ, който иска да сѣе житото, трѣбва да знае начина, по който се сѣе житото! Трѣбва да знае още и врѣмето, по което се сѣе, а при това трѣбва да избере и най-хубавото сѣме. Ние казваме: „трѣбва да бѫдемъ добри“, или „трѣбва да се любимъ“. За Любовьта вие вече имате извѣстно понятие.
Питамъ: тази любовь, която свѣтътъ разбира, любовь ли е?
– Не е. Любовьта е една реалность извънъ физическия свѣтъ. Дѣйствително, когато дойде Любовьта въ свѣта, тя произвежда врѣменно движение и постоянно движение, врѣменни течения и постоянни течения, врѣменни разширения и постоянни разширения, но самата Любовь не е нито въ движенията, нито въ увеличенията, нито въ разширенията – тя е извънъ всичко това. Любовьта е извънъ нашата воля, извънъ нашето сърдце, извънъ нашия умъ – тя има само допирни точки, въ които се проявява. Често вие се намирате подъ едно заблуждение и казвате: Любовьта е вѫтрѣ въ мене.
към беседата >>
Ние не обичаме лъжата.
Азъ говоря за онѣзи хора, които сѫ просвѣтили ума си за духовенъ животъ, въ най-широкъ смисълъ на думата. Въ такава мисъль азъ включвамъ всички онѣзи благородни потици за правене добро, които сегашното човѣчество има. Въ тази мисъль азъ включвамъ и всички енергични хора, които правятъ пѫтища, улици, които съграждатъ градове. Въ всички тия хора, които сѫ посвѣтили живота си за Бога, за благото на цѣлото човѣчество работи и е работилъ Божиятъ Духъ. Ние сме само противъ онѣзи хора, които и въ Божествения свѣтъ не сѫ искрени, и въ духовния свѣтъ не сѫ искрени, и въ физическия свѣтъ не сѫ искрени.
Ние не обичаме лъжата.
И всѣки човѣкъ, който работи въ физическия свѣтъ честно, ние сме съ него, ние го похваляваме. Всѣки човѣкъ, който работи въ духовния свѣтъ честно, както и всѣки човѣкъ, който работи честно, безъ изопачение на своята мисъль въ умствения свѣтъ, ние имаме къмъ него нашето почитание, нашата любовь и уважение. Къмъ всички тия хора ние ще имаме уважение, почитание, любовь, и всѣкога ще приемаме тѣхното мнѣние. Дали тѣ ще се проявятъ въ науката, въ образованието, въ изкуството, въ музиката, ние съ радость ще отворимъ тѣхната книга и ще четемъ. Всички тия хора, отъ памти-вѣка и до сега които работиха отъ душа, въ пълната смисълъ на тази дума, не взеха първото мѣсто, а послѣдното мѣсто.
към беседата >>
– Не е.
Онзи земледѣлецъ, който иска да сѣе житото, трѣбва да знае начина, по който се сѣе житото! Трѣбва да знае още и врѣмето, по което се сѣе, а при това трѣбва да избере и най-хубавото сѣме. Ние казваме: „трѣбва да бѫдемъ добри“, или „трѣбва да се любимъ“. За Любовьта вие вече имате извѣстно понятие. Питамъ: тази любовь, която свѣтътъ разбира, любовь ли е?
– Не е.
Любовьта е една реалность извънъ физическия свѣтъ. Дѣйствително, когато дойде Любовьта въ свѣта, тя произвежда врѣменно движение и постоянно движение, врѣменни течения и постоянни течения, врѣменни разширения и постоянни разширения, но самата Любовь не е нито въ движенията, нито въ увеличенията, нито въ разширенията – тя е извънъ всичко това. Любовьта е извънъ нашата воля, извънъ нашето сърдце, извънъ нашия умъ – тя има само допирни точки, въ които се проявява. Често вие се намирате подъ едно заблуждение и казвате: Любовьта е вѫтрѣ въ мене. – Това е човѣшко разбиране.
към беседата >>
И всѣки човѣкъ, който работи въ физическия свѣтъ честно, ние сме съ него, ние го похваляваме.
Въ такава мисъль азъ включвамъ всички онѣзи благородни потици за правене добро, които сегашното човѣчество има. Въ тази мисъль азъ включвамъ и всички енергични хора, които правятъ пѫтища, улици, които съграждатъ градове. Въ всички тия хора, които сѫ посвѣтили живота си за Бога, за благото на цѣлото човѣчество работи и е работилъ Божиятъ Духъ. Ние сме само противъ онѣзи хора, които и въ Божествения свѣтъ не сѫ искрени, и въ духовния свѣтъ не сѫ искрени, и въ физическия свѣтъ не сѫ искрени. Ние не обичаме лъжата.
И всѣки човѣкъ, който работи въ физическия свѣтъ честно, ние сме съ него, ние го похваляваме.
Всѣки човѣкъ, който работи въ духовния свѣтъ честно, както и всѣки човѣкъ, който работи честно, безъ изопачение на своята мисъль въ умствения свѣтъ, ние имаме къмъ него нашето почитание, нашата любовь и уважение. Къмъ всички тия хора ние ще имаме уважение, почитание, любовь, и всѣкога ще приемаме тѣхното мнѣние. Дали тѣ ще се проявятъ въ науката, въ образованието, въ изкуството, въ музиката, ние съ радость ще отворимъ тѣхната книга и ще четемъ. Всички тия хора, отъ памти-вѣка и до сега които работиха отъ душа, въ пълната смисълъ на тази дума, не взеха първото мѣсто, а послѣдното мѣсто. Кои взеха първото мѣсто?
към беседата >>
Любовьта е една реалность извънъ физическия свѣтъ.
Трѣбва да знае още и врѣмето, по което се сѣе, а при това трѣбва да избере и най-хубавото сѣме. Ние казваме: „трѣбва да бѫдемъ добри“, или „трѣбва да се любимъ“. За Любовьта вие вече имате извѣстно понятие. Питамъ: тази любовь, която свѣтътъ разбира, любовь ли е? – Не е.
Любовьта е една реалность извънъ физическия свѣтъ.
Дѣйствително, когато дойде Любовьта въ свѣта, тя произвежда врѣменно движение и постоянно движение, врѣменни течения и постоянни течения, врѣменни разширения и постоянни разширения, но самата Любовь не е нито въ движенията, нито въ увеличенията, нито въ разширенията – тя е извънъ всичко това. Любовьта е извънъ нашата воля, извънъ нашето сърдце, извънъ нашия умъ – тя има само допирни точки, въ които се проявява. Често вие се намирате подъ едно заблуждение и казвате: Любовьта е вѫтрѣ въ мене. – Това е човѣшко разбиране. Любовьта не е вѫтрѣ въ тебе.
към беседата >>
Всѣки човѣкъ, който работи въ духовния свѣтъ честно, както и всѣки човѣкъ, който работи честно, безъ изопачение на своята мисъль въ умствения свѣтъ, ние имаме къмъ него нашето почитание, нашата любовь и уважение.
Въ тази мисъль азъ включвамъ и всички енергични хора, които правятъ пѫтища, улици, които съграждатъ градове. Въ всички тия хора, които сѫ посвѣтили живота си за Бога, за благото на цѣлото човѣчество работи и е работилъ Божиятъ Духъ. Ние сме само противъ онѣзи хора, които и въ Божествения свѣтъ не сѫ искрени, и въ духовния свѣтъ не сѫ искрени, и въ физическия свѣтъ не сѫ искрени. Ние не обичаме лъжата. И всѣки човѣкъ, който работи въ физическия свѣтъ честно, ние сме съ него, ние го похваляваме.
Всѣки човѣкъ, който работи въ духовния свѣтъ честно, както и всѣки човѣкъ, който работи честно, безъ изопачение на своята мисъль въ умствения свѣтъ, ние имаме къмъ него нашето почитание, нашата любовь и уважение.
Къмъ всички тия хора ние ще имаме уважение, почитание, любовь, и всѣкога ще приемаме тѣхното мнѣние. Дали тѣ ще се проявятъ въ науката, въ образованието, въ изкуството, въ музиката, ние съ радость ще отворимъ тѣхната книга и ще четемъ. Всички тия хора, отъ памти-вѣка и до сега които работиха отъ душа, въ пълната смисълъ на тази дума, не взеха първото мѣсто, а послѣдното мѣсто. Кои взеха първото мѣсто? Ако оставимъ едно перце надъ водата, то ще остане на повърхностьта ѝ, нѣма да потъне, но ако пуснемъ едно парче злато въ водата, то ще потъне на дъното.
към беседата >>
Дѣйствително, когато дойде Любовьта въ свѣта, тя произвежда врѣменно движение и постоянно движение, врѣменни течения и постоянни течения, врѣменни разширения и постоянни разширения, но самата Любовь не е нито въ движенията, нито въ увеличенията, нито въ разширенията – тя е извънъ всичко това.
Ние казваме: „трѣбва да бѫдемъ добри“, или „трѣбва да се любимъ“. За Любовьта вие вече имате извѣстно понятие. Питамъ: тази любовь, която свѣтътъ разбира, любовь ли е? – Не е. Любовьта е една реалность извънъ физическия свѣтъ.
Дѣйствително, когато дойде Любовьта въ свѣта, тя произвежда врѣменно движение и постоянно движение, врѣменни течения и постоянни течения, врѣменни разширения и постоянни разширения, но самата Любовь не е нито въ движенията, нито въ увеличенията, нито въ разширенията – тя е извънъ всичко това.
Любовьта е извънъ нашата воля, извънъ нашето сърдце, извънъ нашия умъ – тя има само допирни точки, въ които се проявява. Често вие се намирате подъ едно заблуждение и казвате: Любовьта е вѫтрѣ въ мене. – Това е човѣшко разбиране. Любовьта не е вѫтрѣ въ тебе. Ако Любовьта бѣше вѫтрѣ въ тебе, най-първо ти нѣмаше да бѫдешъ такъвъ човѣкъ, какъвто се проявявашъ.
към беседата >>
Къмъ всички тия хора ние ще имаме уважение, почитание, любовь, и всѣкога ще приемаме тѣхното мнѣние.
Въ всички тия хора, които сѫ посвѣтили живота си за Бога, за благото на цѣлото човѣчество работи и е работилъ Божиятъ Духъ. Ние сме само противъ онѣзи хора, които и въ Божествения свѣтъ не сѫ искрени, и въ духовния свѣтъ не сѫ искрени, и въ физическия свѣтъ не сѫ искрени. Ние не обичаме лъжата. И всѣки човѣкъ, който работи въ физическия свѣтъ честно, ние сме съ него, ние го похваляваме. Всѣки човѣкъ, който работи въ духовния свѣтъ честно, както и всѣки човѣкъ, който работи честно, безъ изопачение на своята мисъль въ умствения свѣтъ, ние имаме къмъ него нашето почитание, нашата любовь и уважение.
Къмъ всички тия хора ние ще имаме уважение, почитание, любовь, и всѣкога ще приемаме тѣхното мнѣние.
Дали тѣ ще се проявятъ въ науката, въ образованието, въ изкуството, въ музиката, ние съ радость ще отворимъ тѣхната книга и ще четемъ. Всички тия хора, отъ памти-вѣка и до сега които работиха отъ душа, въ пълната смисълъ на тази дума, не взеха първото мѣсто, а послѣдното мѣсто. Кои взеха първото мѣсто? Ако оставимъ едно перце надъ водата, то ще остане на повърхностьта ѝ, нѣма да потъне, но ако пуснемъ едно парче злато въ водата, то ще потъне на дъното. Хората, които търсятъ богатството, нѣма да взематъ перцата, които плуватъ по повърхнината на водата, а ще взематъ златото – тѣ него търсятъ по свѣта.
към беседата >>
Любовьта е извънъ нашата воля, извънъ нашето сърдце, извънъ нашия умъ – тя има само допирни точки, въ които се проявява.
За Любовьта вие вече имате извѣстно понятие. Питамъ: тази любовь, която свѣтътъ разбира, любовь ли е? – Не е. Любовьта е една реалность извънъ физическия свѣтъ. Дѣйствително, когато дойде Любовьта въ свѣта, тя произвежда врѣменно движение и постоянно движение, врѣменни течения и постоянни течения, врѣменни разширения и постоянни разширения, но самата Любовь не е нито въ движенията, нито въ увеличенията, нито въ разширенията – тя е извънъ всичко това.
Любовьта е извънъ нашата воля, извънъ нашето сърдце, извънъ нашия умъ – тя има само допирни точки, въ които се проявява.
Често вие се намирате подъ едно заблуждение и казвате: Любовьта е вѫтрѣ въ мене. – Това е човѣшко разбиране. Любовьта не е вѫтрѣ въ тебе. Ако Любовьта бѣше вѫтрѣ въ тебе, най-първо ти нѣмаше да бѫдешъ такъвъ човѣкъ, какъвто се проявявашъ. Но какво познаваме, че Любовьта е вѫтрѣ въ насъ, и вънъ отъ насъ?
към беседата >>
Дали тѣ ще се проявятъ въ науката, въ образованието, въ изкуството, въ музиката, ние съ радость ще отворимъ тѣхната книга и ще четемъ.
Ние сме само противъ онѣзи хора, които и въ Божествения свѣтъ не сѫ искрени, и въ духовния свѣтъ не сѫ искрени, и въ физическия свѣтъ не сѫ искрени. Ние не обичаме лъжата. И всѣки човѣкъ, който работи въ физическия свѣтъ честно, ние сме съ него, ние го похваляваме. Всѣки човѣкъ, който работи въ духовния свѣтъ честно, както и всѣки човѣкъ, който работи честно, безъ изопачение на своята мисъль въ умствения свѣтъ, ние имаме къмъ него нашето почитание, нашата любовь и уважение. Къмъ всички тия хора ние ще имаме уважение, почитание, любовь, и всѣкога ще приемаме тѣхното мнѣние.
Дали тѣ ще се проявятъ въ науката, въ образованието, въ изкуството, въ музиката, ние съ радость ще отворимъ тѣхната книга и ще четемъ.
Всички тия хора, отъ памти-вѣка и до сега които работиха отъ душа, въ пълната смисълъ на тази дума, не взеха първото мѣсто, а послѣдното мѣсто. Кои взеха първото мѣсто? Ако оставимъ едно перце надъ водата, то ще остане на повърхностьта ѝ, нѣма да потъне, но ако пуснемъ едно парче злато въ водата, то ще потъне на дъното. Хората, които търсятъ богатството, нѣма да взематъ перцата, които плуватъ по повърхнината на водата, а ще взематъ златото – тѣ него търсятъ по свѣта. Онзи, който намѣри това злато, това богатство, казва: слушай, приятелю, излѣзъ отгорѣ.
към беседата >>
Често вие се намирате подъ едно заблуждение и казвате: Любовьта е вѫтрѣ въ мене.
Питамъ: тази любовь, която свѣтътъ разбира, любовь ли е? – Не е. Любовьта е една реалность извънъ физическия свѣтъ. Дѣйствително, когато дойде Любовьта въ свѣта, тя произвежда врѣменно движение и постоянно движение, врѣменни течения и постоянни течения, врѣменни разширения и постоянни разширения, но самата Любовь не е нито въ движенията, нито въ увеличенията, нито въ разширенията – тя е извънъ всичко това. Любовьта е извънъ нашата воля, извънъ нашето сърдце, извънъ нашия умъ – тя има само допирни точки, въ които се проявява.
Често вие се намирате подъ едно заблуждение и казвате: Любовьта е вѫтрѣ въ мене.
– Това е човѣшко разбиране. Любовьта не е вѫтрѣ въ тебе. Ако Любовьта бѣше вѫтрѣ въ тебе, най-първо ти нѣмаше да бѫдешъ такъвъ човѣкъ, какъвто се проявявашъ. Но какво познаваме, че Любовьта е вѫтрѣ въ насъ, и вънъ отъ насъ? Какво трѣбва да разбираме, когато казваме, че Любовьта е вѫтрѣ въ насъ, или вънъ отъ насъ?
към беседата >>
Всички тия хора, отъ памти-вѣка и до сега които работиха отъ душа, въ пълната смисълъ на тази дума, не взеха първото мѣсто, а послѣдното мѣсто.
Ние не обичаме лъжата. И всѣки човѣкъ, който работи въ физическия свѣтъ честно, ние сме съ него, ние го похваляваме. Всѣки човѣкъ, който работи въ духовния свѣтъ честно, както и всѣки човѣкъ, който работи честно, безъ изопачение на своята мисъль въ умствения свѣтъ, ние имаме къмъ него нашето почитание, нашата любовь и уважение. Къмъ всички тия хора ние ще имаме уважение, почитание, любовь, и всѣкога ще приемаме тѣхното мнѣние. Дали тѣ ще се проявятъ въ науката, въ образованието, въ изкуството, въ музиката, ние съ радость ще отворимъ тѣхната книга и ще четемъ.
Всички тия хора, отъ памти-вѣка и до сега които работиха отъ душа, въ пълната смисълъ на тази дума, не взеха първото мѣсто, а послѣдното мѣсто.
Кои взеха първото мѣсто? Ако оставимъ едно перце надъ водата, то ще остане на повърхностьта ѝ, нѣма да потъне, но ако пуснемъ едно парче злато въ водата, то ще потъне на дъното. Хората, които търсятъ богатството, нѣма да взематъ перцата, които плуватъ по повърхнината на водата, а ще взематъ златото – тѣ него търсятъ по свѣта. Онзи, който намѣри това злато, това богатство, казва: слушай, приятелю, излѣзъ отгорѣ. На перцето пъкъ казва: ти остани отдолу!
към беседата >>
– Това е човѣшко разбиране.
– Не е. Любовьта е една реалность извънъ физическия свѣтъ. Дѣйствително, когато дойде Любовьта въ свѣта, тя произвежда врѣменно движение и постоянно движение, врѣменни течения и постоянни течения, врѣменни разширения и постоянни разширения, но самата Любовь не е нито въ движенията, нито въ увеличенията, нито въ разширенията – тя е извънъ всичко това. Любовьта е извънъ нашата воля, извънъ нашето сърдце, извънъ нашия умъ – тя има само допирни точки, въ които се проявява. Често вие се намирате подъ едно заблуждение и казвате: Любовьта е вѫтрѣ въ мене.
– Това е човѣшко разбиране.
Любовьта не е вѫтрѣ въ тебе. Ако Любовьта бѣше вѫтрѣ въ тебе, най-първо ти нѣмаше да бѫдешъ такъвъ човѣкъ, какъвто се проявявашъ. Но какво познаваме, че Любовьта е вѫтрѣ въ насъ, и вънъ отъ насъ? Какво трѣбва да разбираме, когато казваме, че Любовьта е вѫтрѣ въ насъ, или вънъ отъ насъ? – Ако Любовьта бѣше вѫтрѣ въ насъ, както нѣкои казватъ, ние трѣбваше да имаме вѣчната топлина, никога не трѣбваше да истиваме.
към беседата >>
Кои взеха първото мѣсто?
И всѣки човѣкъ, който работи въ физическия свѣтъ честно, ние сме съ него, ние го похваляваме. Всѣки човѣкъ, който работи въ духовния свѣтъ честно, както и всѣки човѣкъ, който работи честно, безъ изопачение на своята мисъль въ умствения свѣтъ, ние имаме къмъ него нашето почитание, нашата любовь и уважение. Къмъ всички тия хора ние ще имаме уважение, почитание, любовь, и всѣкога ще приемаме тѣхното мнѣние. Дали тѣ ще се проявятъ въ науката, въ образованието, въ изкуството, въ музиката, ние съ радость ще отворимъ тѣхната книга и ще четемъ. Всички тия хора, отъ памти-вѣка и до сега които работиха отъ душа, въ пълната смисълъ на тази дума, не взеха първото мѣсто, а послѣдното мѣсто.
Кои взеха първото мѣсто?
Ако оставимъ едно перце надъ водата, то ще остане на повърхностьта ѝ, нѣма да потъне, но ако пуснемъ едно парче злато въ водата, то ще потъне на дъното. Хората, които търсятъ богатството, нѣма да взематъ перцата, които плуватъ по повърхнината на водата, а ще взематъ златото – тѣ него търсятъ по свѣта. Онзи, който намѣри това злато, това богатство, казва: слушай, приятелю, излѣзъ отгорѣ. На перцето пъкъ казва: ти остани отдолу! Цѣнното и отдолу да е, пакъ ще го извадятъ отгорѣ; а безцѣнното и отгорѣ да е, пакъ ще го махнатъ.
към беседата >>
Любовьта не е вѫтрѣ въ тебе.
Любовьта е една реалность извънъ физическия свѣтъ. Дѣйствително, когато дойде Любовьта въ свѣта, тя произвежда врѣменно движение и постоянно движение, врѣменни течения и постоянни течения, врѣменни разширения и постоянни разширения, но самата Любовь не е нито въ движенията, нито въ увеличенията, нито въ разширенията – тя е извънъ всичко това. Любовьта е извънъ нашата воля, извънъ нашето сърдце, извънъ нашия умъ – тя има само допирни точки, въ които се проявява. Често вие се намирате подъ едно заблуждение и казвате: Любовьта е вѫтрѣ въ мене. – Това е човѣшко разбиране.
Любовьта не е вѫтрѣ въ тебе.
Ако Любовьта бѣше вѫтрѣ въ тебе, най-първо ти нѣмаше да бѫдешъ такъвъ човѣкъ, какъвто се проявявашъ. Но какво познаваме, че Любовьта е вѫтрѣ въ насъ, и вънъ отъ насъ? Какво трѣбва да разбираме, когато казваме, че Любовьта е вѫтрѣ въ насъ, или вънъ отъ насъ? – Ако Любовьта бѣше вѫтрѣ въ насъ, както нѣкои казватъ, ние трѣбваше да имаме вѣчната топлина, никога не трѣбваше да истиваме. Трѣбваше да имаме вѣчната свѣтлина и никакво зло не трѣбваше да сѫществува въ душата ни.
към беседата >>
Ако оставимъ едно перце надъ водата, то ще остане на повърхностьта ѝ, нѣма да потъне, но ако пуснемъ едно парче злато въ водата, то ще потъне на дъното.
Всѣки човѣкъ, който работи въ духовния свѣтъ честно, както и всѣки човѣкъ, който работи честно, безъ изопачение на своята мисъль въ умствения свѣтъ, ние имаме къмъ него нашето почитание, нашата любовь и уважение. Къмъ всички тия хора ние ще имаме уважение, почитание, любовь, и всѣкога ще приемаме тѣхното мнѣние. Дали тѣ ще се проявятъ въ науката, въ образованието, въ изкуството, въ музиката, ние съ радость ще отворимъ тѣхната книга и ще четемъ. Всички тия хора, отъ памти-вѣка и до сега които работиха отъ душа, въ пълната смисълъ на тази дума, не взеха първото мѣсто, а послѣдното мѣсто. Кои взеха първото мѣсто?
Ако оставимъ едно перце надъ водата, то ще остане на повърхностьта ѝ, нѣма да потъне, но ако пуснемъ едно парче злато въ водата, то ще потъне на дъното.
Хората, които търсятъ богатството, нѣма да взематъ перцата, които плуватъ по повърхнината на водата, а ще взематъ златото – тѣ него търсятъ по свѣта. Онзи, който намѣри това злато, това богатство, казва: слушай, приятелю, излѣзъ отгорѣ. На перцето пъкъ казва: ти остани отдолу! Цѣнното и отдолу да е, пакъ ще го извадятъ отгорѣ; а безцѣнното и отгорѣ да е, пакъ ще го махнатъ. Значи, всички трѣбва да имаме тази вѫтрѣшна цѣнность.
към беседата >>
Ако Любовьта бѣше вѫтрѣ въ тебе, най-първо ти нѣмаше да бѫдешъ такъвъ човѣкъ, какъвто се проявявашъ.
Дѣйствително, когато дойде Любовьта въ свѣта, тя произвежда врѣменно движение и постоянно движение, врѣменни течения и постоянни течения, врѣменни разширения и постоянни разширения, но самата Любовь не е нито въ движенията, нито въ увеличенията, нито въ разширенията – тя е извънъ всичко това. Любовьта е извънъ нашата воля, извънъ нашето сърдце, извънъ нашия умъ – тя има само допирни точки, въ които се проявява. Често вие се намирате подъ едно заблуждение и казвате: Любовьта е вѫтрѣ въ мене. – Това е човѣшко разбиране. Любовьта не е вѫтрѣ въ тебе.
Ако Любовьта бѣше вѫтрѣ въ тебе, най-първо ти нѣмаше да бѫдешъ такъвъ човѣкъ, какъвто се проявявашъ.
Но какво познаваме, че Любовьта е вѫтрѣ въ насъ, и вънъ отъ насъ? Какво трѣбва да разбираме, когато казваме, че Любовьта е вѫтрѣ въ насъ, или вънъ отъ насъ? – Ако Любовьта бѣше вѫтрѣ въ насъ, както нѣкои казватъ, ние трѣбваше да имаме вѣчната топлина, никога не трѣбваше да истиваме. Трѣбваше да имаме вѣчната свѣтлина и никакво зло не трѣбваше да сѫществува въ душата ни. Но понеже Любовьта дѣйствува вънъ отъ насъ, има единъ процесъ на истиване, вслѣдствие на което се заражда едно гниене.
към беседата >>
Хората, които търсятъ богатството, нѣма да взематъ перцата, които плуватъ по повърхнината на водата, а ще взематъ златото – тѣ него търсятъ по свѣта.
Къмъ всички тия хора ние ще имаме уважение, почитание, любовь, и всѣкога ще приемаме тѣхното мнѣние. Дали тѣ ще се проявятъ въ науката, въ образованието, въ изкуството, въ музиката, ние съ радость ще отворимъ тѣхната книга и ще четемъ. Всички тия хора, отъ памти-вѣка и до сега които работиха отъ душа, въ пълната смисълъ на тази дума, не взеха първото мѣсто, а послѣдното мѣсто. Кои взеха първото мѣсто? Ако оставимъ едно перце надъ водата, то ще остане на повърхностьта ѝ, нѣма да потъне, но ако пуснемъ едно парче злато въ водата, то ще потъне на дъното.
Хората, които търсятъ богатството, нѣма да взематъ перцата, които плуватъ по повърхнината на водата, а ще взематъ златото – тѣ него търсятъ по свѣта.
Онзи, който намѣри това злато, това богатство, казва: слушай, приятелю, излѣзъ отгорѣ. На перцето пъкъ казва: ти остани отдолу! Цѣнното и отдолу да е, пакъ ще го извадятъ отгорѣ; а безцѣнното и отгорѣ да е, пакъ ще го махнатъ. Значи, всички трѣбва да имаме тази вѫтрѣшна цѣнность. Туй, което прави човѣка благороденъ, то е любовьта му къмъ Истината.
към беседата >>
Но какво познаваме, че Любовьта е вѫтрѣ въ насъ, и вънъ отъ насъ?
Любовьта е извънъ нашата воля, извънъ нашето сърдце, извънъ нашия умъ – тя има само допирни точки, въ които се проявява. Често вие се намирате подъ едно заблуждение и казвате: Любовьта е вѫтрѣ въ мене. – Това е човѣшко разбиране. Любовьта не е вѫтрѣ въ тебе. Ако Любовьта бѣше вѫтрѣ въ тебе, най-първо ти нѣмаше да бѫдешъ такъвъ човѣкъ, какъвто се проявявашъ.
Но какво познаваме, че Любовьта е вѫтрѣ въ насъ, и вънъ отъ насъ?
Какво трѣбва да разбираме, когато казваме, че Любовьта е вѫтрѣ въ насъ, или вънъ отъ насъ? – Ако Любовьта бѣше вѫтрѣ въ насъ, както нѣкои казватъ, ние трѣбваше да имаме вѣчната топлина, никога не трѣбваше да истиваме. Трѣбваше да имаме вѣчната свѣтлина и никакво зло не трѣбваше да сѫществува въ душата ни. Но понеже Любовьта дѣйствува вънъ отъ насъ, има единъ процесъ на истиване, вслѣдствие на което се заражда едно гниене. Това, което свѣтътъ днесъ изживѣва, азъ го наричамъ „процесъ на гниене“ метаморфозиране на материята отъ едно състояние въ друго, вслѣдствие на което става една вѫтрѣшна пертурбация.
към беседата >>
Онзи, който намѣри това злато, това богатство, казва: слушай, приятелю, излѣзъ отгорѣ.
Дали тѣ ще се проявятъ въ науката, въ образованието, въ изкуството, въ музиката, ние съ радость ще отворимъ тѣхната книга и ще четемъ. Всички тия хора, отъ памти-вѣка и до сега които работиха отъ душа, въ пълната смисълъ на тази дума, не взеха първото мѣсто, а послѣдното мѣсто. Кои взеха първото мѣсто? Ако оставимъ едно перце надъ водата, то ще остане на повърхностьта ѝ, нѣма да потъне, но ако пуснемъ едно парче злато въ водата, то ще потъне на дъното. Хората, които търсятъ богатството, нѣма да взематъ перцата, които плуватъ по повърхнината на водата, а ще взематъ златото – тѣ него търсятъ по свѣта.
Онзи, който намѣри това злато, това богатство, казва: слушай, приятелю, излѣзъ отгорѣ.
На перцето пъкъ казва: ти остани отдолу! Цѣнното и отдолу да е, пакъ ще го извадятъ отгорѣ; а безцѣнното и отгорѣ да е, пакъ ще го махнатъ. Значи, всички трѣбва да имаме тази вѫтрѣшна цѣнность. Туй, което прави човѣка благороденъ, то е любовьта му къмъ Истината. Такъвъ човѣкъ ще бѫде свободенъ въ всѣки единъ свой актъ.
към беседата >>
Какво трѣбва да разбираме, когато казваме, че Любовьта е вѫтрѣ въ насъ, или вънъ отъ насъ?
Често вие се намирате подъ едно заблуждение и казвате: Любовьта е вѫтрѣ въ мене. – Това е човѣшко разбиране. Любовьта не е вѫтрѣ въ тебе. Ако Любовьта бѣше вѫтрѣ въ тебе, най-първо ти нѣмаше да бѫдешъ такъвъ човѣкъ, какъвто се проявявашъ. Но какво познаваме, че Любовьта е вѫтрѣ въ насъ, и вънъ отъ насъ?
Какво трѣбва да разбираме, когато казваме, че Любовьта е вѫтрѣ въ насъ, или вънъ отъ насъ?
– Ако Любовьта бѣше вѫтрѣ въ насъ, както нѣкои казватъ, ние трѣбваше да имаме вѣчната топлина, никога не трѣбваше да истиваме. Трѣбваше да имаме вѣчната свѣтлина и никакво зло не трѣбваше да сѫществува въ душата ни. Но понеже Любовьта дѣйствува вънъ отъ насъ, има единъ процесъ на истиване, вслѣдствие на което се заражда едно гниене. Това, което свѣтътъ днесъ изживѣва, азъ го наричамъ „процесъ на гниене“ метаморфозиране на материята отъ едно състояние въ друго, вслѣдствие на което става една вѫтрѣшна пертурбация. Всички съврѣменни хора заболѣватъ и търсятъ начини за своето лѣкуване чрѣзъ лѣкаритѣ, а не търсятъ причинитѣ на болѣститѣ въ нѣкакви дълбоки, вѫтрѣшни процеси.
към беседата >>
На перцето пъкъ казва: ти остани отдолу!
Всички тия хора, отъ памти-вѣка и до сега които работиха отъ душа, въ пълната смисълъ на тази дума, не взеха първото мѣсто, а послѣдното мѣсто. Кои взеха първото мѣсто? Ако оставимъ едно перце надъ водата, то ще остане на повърхностьта ѝ, нѣма да потъне, но ако пуснемъ едно парче злато въ водата, то ще потъне на дъното. Хората, които търсятъ богатството, нѣма да взематъ перцата, които плуватъ по повърхнината на водата, а ще взематъ златото – тѣ него търсятъ по свѣта. Онзи, който намѣри това злато, това богатство, казва: слушай, приятелю, излѣзъ отгорѣ.
На перцето пъкъ казва: ти остани отдолу!
Цѣнното и отдолу да е, пакъ ще го извадятъ отгорѣ; а безцѣнното и отгорѣ да е, пакъ ще го махнатъ. Значи, всички трѣбва да имаме тази вѫтрѣшна цѣнность. Туй, което прави човѣка благороденъ, то е любовьта му къмъ Истината. Такъвъ човѣкъ ще бѫде свободенъ въ всѣки единъ свой актъ. Запримѣръ, азъ често наблюдавамъ хората, виждамъ, че нѣкой човѣкъ иска да направи добро на нѣкой просекъ.
към беседата >>
– Ако Любовьта бѣше вѫтрѣ въ насъ, както нѣкои казватъ, ние трѣбваше да имаме вѣчната топлина, никога не трѣбваше да истиваме.
– Това е човѣшко разбиране. Любовьта не е вѫтрѣ въ тебе. Ако Любовьта бѣше вѫтрѣ въ тебе, най-първо ти нѣмаше да бѫдешъ такъвъ човѣкъ, какъвто се проявявашъ. Но какво познаваме, че Любовьта е вѫтрѣ въ насъ, и вънъ отъ насъ? Какво трѣбва да разбираме, когато казваме, че Любовьта е вѫтрѣ въ насъ, или вънъ отъ насъ?
– Ако Любовьта бѣше вѫтрѣ въ насъ, както нѣкои казватъ, ние трѣбваше да имаме вѣчната топлина, никога не трѣбваше да истиваме.
Трѣбваше да имаме вѣчната свѣтлина и никакво зло не трѣбваше да сѫществува въ душата ни. Но понеже Любовьта дѣйствува вънъ отъ насъ, има единъ процесъ на истиване, вслѣдствие на което се заражда едно гниене. Това, което свѣтътъ днесъ изживѣва, азъ го наричамъ „процесъ на гниене“ метаморфозиране на материята отъ едно състояние въ друго, вслѣдствие на което става една вѫтрѣшна пертурбация. Всички съврѣменни хора заболѣватъ и търсятъ начини за своето лѣкуване чрѣзъ лѣкаритѣ, а не търсятъ причинитѣ на болѣститѣ въ нѣкакви дълбоки, вѫтрѣшни процеси. Въ окултната наука, обаче, ние гледаме друго-яче на болѣститѣ; ние гледаме друго-яче на злото, на доброто, на Любовьта.
към беседата >>
Цѣнното и отдолу да е, пакъ ще го извадятъ отгорѣ; а безцѣнното и отгорѣ да е, пакъ ще го махнатъ.
Кои взеха първото мѣсто? Ако оставимъ едно перце надъ водата, то ще остане на повърхностьта ѝ, нѣма да потъне, но ако пуснемъ едно парче злато въ водата, то ще потъне на дъното. Хората, които търсятъ богатството, нѣма да взематъ перцата, които плуватъ по повърхнината на водата, а ще взематъ златото – тѣ него търсятъ по свѣта. Онзи, който намѣри това злато, това богатство, казва: слушай, приятелю, излѣзъ отгорѣ. На перцето пъкъ казва: ти остани отдолу!
Цѣнното и отдолу да е, пакъ ще го извадятъ отгорѣ; а безцѣнното и отгорѣ да е, пакъ ще го махнатъ.
Значи, всички трѣбва да имаме тази вѫтрѣшна цѣнность. Туй, което прави човѣка благороденъ, то е любовьта му къмъ Истината. Такъвъ човѣкъ ще бѫде свободенъ въ всѣки единъ свой актъ. Запримѣръ, азъ често наблюдавамъ хората, виждамъ, че нѣкой човѣкъ иска да направи добро на нѣкой просекъ. Да му даде една малка помощь.
към беседата >>
Трѣбваше да имаме вѣчната свѣтлина и никакво зло не трѣбваше да сѫществува въ душата ни.
Любовьта не е вѫтрѣ въ тебе. Ако Любовьта бѣше вѫтрѣ въ тебе, най-първо ти нѣмаше да бѫдешъ такъвъ човѣкъ, какъвто се проявявашъ. Но какво познаваме, че Любовьта е вѫтрѣ въ насъ, и вънъ отъ насъ? Какво трѣбва да разбираме, когато казваме, че Любовьта е вѫтрѣ въ насъ, или вънъ отъ насъ? – Ако Любовьта бѣше вѫтрѣ въ насъ, както нѣкои казватъ, ние трѣбваше да имаме вѣчната топлина, никога не трѣбваше да истиваме.
Трѣбваше да имаме вѣчната свѣтлина и никакво зло не трѣбваше да сѫществува въ душата ни.
Но понеже Любовьта дѣйствува вънъ отъ насъ, има единъ процесъ на истиване, вслѣдствие на което се заражда едно гниене. Това, което свѣтътъ днесъ изживѣва, азъ го наричамъ „процесъ на гниене“ метаморфозиране на материята отъ едно състояние въ друго, вслѣдствие на което става една вѫтрѣшна пертурбация. Всички съврѣменни хора заболѣватъ и търсятъ начини за своето лѣкуване чрѣзъ лѣкаритѣ, а не търсятъ причинитѣ на болѣститѣ въ нѣкакви дълбоки, вѫтрѣшни процеси. Въ окултната наука, обаче, ние гледаме друго-яче на болѣститѣ; ние гледаме друго-яче на злото, на доброто, на Любовьта. Слѣдователно, при сегашнитѣ условия, Любовьта действува врѣменно отвънъ, докато човѣшкиятъ организъмъ свикне, понеже при сегашния си съставъ организмътъ не може да изнесе тия силни движения, тия силни уголѣмявания, тия силни разширения, които произвежда Любовьта.
към беседата >>
Значи, всички трѣбва да имаме тази вѫтрѣшна цѣнность.
Ако оставимъ едно перце надъ водата, то ще остане на повърхностьта ѝ, нѣма да потъне, но ако пуснемъ едно парче злато въ водата, то ще потъне на дъното. Хората, които търсятъ богатството, нѣма да взематъ перцата, които плуватъ по повърхнината на водата, а ще взематъ златото – тѣ него търсятъ по свѣта. Онзи, който намѣри това злато, това богатство, казва: слушай, приятелю, излѣзъ отгорѣ. На перцето пъкъ казва: ти остани отдолу! Цѣнното и отдолу да е, пакъ ще го извадятъ отгорѣ; а безцѣнното и отгорѣ да е, пакъ ще го махнатъ.
Значи, всички трѣбва да имаме тази вѫтрѣшна цѣнность.
Туй, което прави човѣка благороденъ, то е любовьта му къмъ Истината. Такъвъ човѣкъ ще бѫде свободенъ въ всѣки единъ свой актъ. Запримѣръ, азъ често наблюдавамъ хората, виждамъ, че нѣкой човѣкъ иска да направи добро на нѣкой просекъ. Да му даде една малка помощь. Бръкне въ джоба си, но гледа, извадилъ една банкнота отъ 20 лева.
към беседата >>
Но понеже Любовьта дѣйствува вънъ отъ насъ, има единъ процесъ на истиване, вслѣдствие на което се заражда едно гниене.
Ако Любовьта бѣше вѫтрѣ въ тебе, най-първо ти нѣмаше да бѫдешъ такъвъ човѣкъ, какъвто се проявявашъ. Но какво познаваме, че Любовьта е вѫтрѣ въ насъ, и вънъ отъ насъ? Какво трѣбва да разбираме, когато казваме, че Любовьта е вѫтрѣ въ насъ, или вънъ отъ насъ? – Ако Любовьта бѣше вѫтрѣ въ насъ, както нѣкои казватъ, ние трѣбваше да имаме вѣчната топлина, никога не трѣбваше да истиваме. Трѣбваше да имаме вѣчната свѣтлина и никакво зло не трѣбваше да сѫществува въ душата ни.
Но понеже Любовьта дѣйствува вънъ отъ насъ, има единъ процесъ на истиване, вслѣдствие на което се заражда едно гниене.
Това, което свѣтътъ днесъ изживѣва, азъ го наричамъ „процесъ на гниене“ метаморфозиране на материята отъ едно състояние въ друго, вслѣдствие на което става една вѫтрѣшна пертурбация. Всички съврѣменни хора заболѣватъ и търсятъ начини за своето лѣкуване чрѣзъ лѣкаритѣ, а не търсятъ причинитѣ на болѣститѣ въ нѣкакви дълбоки, вѫтрѣшни процеси. Въ окултната наука, обаче, ние гледаме друго-яче на болѣститѣ; ние гледаме друго-яче на злото, на доброто, на Любовьта. Слѣдователно, при сегашнитѣ условия, Любовьта действува врѣменно отвънъ, докато човѣшкиятъ организъмъ свикне, понеже при сегашния си съставъ организмътъ не може да изнесе тия силни движения, тия силни уголѣмявания, тия силни разширения, които произвежда Любовьта. Слѣдователно, отвънъ трѣбва да дойдатъ тѣзи нѣжни движения, тѣзи нѣжни уголѣмявания, тѣзи нѣжни разширения.
към беседата >>
Туй, което прави човѣка благороденъ, то е любовьта му къмъ Истината.
Хората, които търсятъ богатството, нѣма да взематъ перцата, които плуватъ по повърхнината на водата, а ще взематъ златото – тѣ него търсятъ по свѣта. Онзи, който намѣри това злато, това богатство, казва: слушай, приятелю, излѣзъ отгорѣ. На перцето пъкъ казва: ти остани отдолу! Цѣнното и отдолу да е, пакъ ще го извадятъ отгорѣ; а безцѣнното и отгорѣ да е, пакъ ще го махнатъ. Значи, всички трѣбва да имаме тази вѫтрѣшна цѣнность.
Туй, което прави човѣка благороденъ, то е любовьта му къмъ Истината.
Такъвъ човѣкъ ще бѫде свободенъ въ всѣки единъ свой актъ. Запримѣръ, азъ често наблюдавамъ хората, виждамъ, че нѣкой човѣкъ иска да направи добро на нѣкой просекъ. Да му даде една малка помощь. Бръкне въ джоба си, но гледа, извадилъ една банкнота отъ 20 лева. Погледне я, погледне я, размисли се и пакъ я туря въ джоба си.
към беседата >>
Това, което свѣтътъ днесъ изживѣва, азъ го наричамъ „процесъ на гниене“ метаморфозиране на материята отъ едно състояние въ друго, вслѣдствие на което става една вѫтрѣшна пертурбация.
Но какво познаваме, че Любовьта е вѫтрѣ въ насъ, и вънъ отъ насъ? Какво трѣбва да разбираме, когато казваме, че Любовьта е вѫтрѣ въ насъ, или вънъ отъ насъ? – Ако Любовьта бѣше вѫтрѣ въ насъ, както нѣкои казватъ, ние трѣбваше да имаме вѣчната топлина, никога не трѣбваше да истиваме. Трѣбваше да имаме вѣчната свѣтлина и никакво зло не трѣбваше да сѫществува въ душата ни. Но понеже Любовьта дѣйствува вънъ отъ насъ, има единъ процесъ на истиване, вслѣдствие на което се заражда едно гниене.
Това, което свѣтътъ днесъ изживѣва, азъ го наричамъ „процесъ на гниене“ метаморфозиране на материята отъ едно състояние въ друго, вслѣдствие на което става една вѫтрѣшна пертурбация.
Всички съврѣменни хора заболѣватъ и търсятъ начини за своето лѣкуване чрѣзъ лѣкаритѣ, а не търсятъ причинитѣ на болѣститѣ въ нѣкакви дълбоки, вѫтрѣшни процеси. Въ окултната наука, обаче, ние гледаме друго-яче на болѣститѣ; ние гледаме друго-яче на злото, на доброто, на Любовьта. Слѣдователно, при сегашнитѣ условия, Любовьта действува врѣменно отвънъ, докато човѣшкиятъ организъмъ свикне, понеже при сегашния си съставъ организмътъ не може да изнесе тия силни движения, тия силни уголѣмявания, тия силни разширения, които произвежда Любовьта. Слѣдователно, отвънъ трѣбва да дойдатъ тѣзи нѣжни движения, тѣзи нѣжни уголѣмявания, тѣзи нѣжни разширения. И тъй, Любовьта трѣбва да дойде отвънъ – отъ слънцето, отъ звѣздитѣ, отъ хората, отъ растенията.
към беседата >>
Такъвъ човѣкъ ще бѫде свободенъ въ всѣки единъ свой актъ.
Онзи, който намѣри това злато, това богатство, казва: слушай, приятелю, излѣзъ отгорѣ. На перцето пъкъ казва: ти остани отдолу! Цѣнното и отдолу да е, пакъ ще го извадятъ отгорѣ; а безцѣнното и отгорѣ да е, пакъ ще го махнатъ. Значи, всички трѣбва да имаме тази вѫтрѣшна цѣнность. Туй, което прави човѣка благороденъ, то е любовьта му къмъ Истината.
Такъвъ човѣкъ ще бѫде свободенъ въ всѣки единъ свой актъ.
Запримѣръ, азъ често наблюдавамъ хората, виждамъ, че нѣкой човѣкъ иска да направи добро на нѣкой просекъ. Да му даде една малка помощь. Бръкне въ джоба си, но гледа, извадилъ една банкнота отъ 20 лева. Погледне я, погледне я, размисли се и пакъ я туря въ джоба си. Азъ наричамъ благороденъ човѣкъ този, който като бръкне въ джеба си и улови нѣщо, колкото голѣмо, колкото цѣнно и да е, да го даде, безъ да гледа.
към беседата >>
Всички съврѣменни хора заболѣватъ и търсятъ начини за своето лѣкуване чрѣзъ лѣкаритѣ, а не търсятъ причинитѣ на болѣститѣ въ нѣкакви дълбоки, вѫтрѣшни процеси.
Какво трѣбва да разбираме, когато казваме, че Любовьта е вѫтрѣ въ насъ, или вънъ отъ насъ? – Ако Любовьта бѣше вѫтрѣ въ насъ, както нѣкои казватъ, ние трѣбваше да имаме вѣчната топлина, никога не трѣбваше да истиваме. Трѣбваше да имаме вѣчната свѣтлина и никакво зло не трѣбваше да сѫществува въ душата ни. Но понеже Любовьта дѣйствува вънъ отъ насъ, има единъ процесъ на истиване, вслѣдствие на което се заражда едно гниене. Това, което свѣтътъ днесъ изживѣва, азъ го наричамъ „процесъ на гниене“ метаморфозиране на материята отъ едно състояние въ друго, вслѣдствие на което става една вѫтрѣшна пертурбация.
Всички съврѣменни хора заболѣватъ и търсятъ начини за своето лѣкуване чрѣзъ лѣкаритѣ, а не търсятъ причинитѣ на болѣститѣ въ нѣкакви дълбоки, вѫтрѣшни процеси.
Въ окултната наука, обаче, ние гледаме друго-яче на болѣститѣ; ние гледаме друго-яче на злото, на доброто, на Любовьта. Слѣдователно, при сегашнитѣ условия, Любовьта действува врѣменно отвънъ, докато човѣшкиятъ организъмъ свикне, понеже при сегашния си съставъ организмътъ не може да изнесе тия силни движения, тия силни уголѣмявания, тия силни разширения, които произвежда Любовьта. Слѣдователно, отвънъ трѣбва да дойдатъ тѣзи нѣжни движения, тѣзи нѣжни уголѣмявания, тѣзи нѣжни разширения. И тъй, Любовьта трѣбва да дойде отвънъ – отъ слънцето, отъ звѣздитѣ, отъ хората, отъ растенията. И когато казваме, че човѣкъ се влияе, туй е влиянието, за което се говори.
към беседата >>
Запримѣръ, азъ често наблюдавамъ хората, виждамъ, че нѣкой човѣкъ иска да направи добро на нѣкой просекъ.
На перцето пъкъ казва: ти остани отдолу! Цѣнното и отдолу да е, пакъ ще го извадятъ отгорѣ; а безцѣнното и отгорѣ да е, пакъ ще го махнатъ. Значи, всички трѣбва да имаме тази вѫтрѣшна цѣнность. Туй, което прави човѣка благороденъ, то е любовьта му къмъ Истината. Такъвъ човѣкъ ще бѫде свободенъ въ всѣки единъ свой актъ.
Запримѣръ, азъ често наблюдавамъ хората, виждамъ, че нѣкой човѣкъ иска да направи добро на нѣкой просекъ.
Да му даде една малка помощь. Бръкне въ джоба си, но гледа, извадилъ една банкнота отъ 20 лева. Погледне я, погледне я, размисли се и пакъ я туря въ джоба си. Азъ наричамъ благороденъ човѣкъ този, който като бръкне въ джеба си и улови нѣщо, колкото голѣмо, колкото цѣнно и да е, да го даде, безъ да гледа. Всѣки, който вземе да размишлява, да се колебае, дали да даде, или не, споредъ мене, не е добъръ, не е свободенъ човѣкъ.
към беседата >>
Въ окултната наука, обаче, ние гледаме друго-яче на болѣститѣ; ние гледаме друго-яче на злото, на доброто, на Любовьта.
– Ако Любовьта бѣше вѫтрѣ въ насъ, както нѣкои казватъ, ние трѣбваше да имаме вѣчната топлина, никога не трѣбваше да истиваме. Трѣбваше да имаме вѣчната свѣтлина и никакво зло не трѣбваше да сѫществува въ душата ни. Но понеже Любовьта дѣйствува вънъ отъ насъ, има единъ процесъ на истиване, вслѣдствие на което се заражда едно гниене. Това, което свѣтътъ днесъ изживѣва, азъ го наричамъ „процесъ на гниене“ метаморфозиране на материята отъ едно състояние въ друго, вслѣдствие на което става една вѫтрѣшна пертурбация. Всички съврѣменни хора заболѣватъ и търсятъ начини за своето лѣкуване чрѣзъ лѣкаритѣ, а не търсятъ причинитѣ на болѣститѣ въ нѣкакви дълбоки, вѫтрѣшни процеси.
Въ окултната наука, обаче, ние гледаме друго-яче на болѣститѣ; ние гледаме друго-яче на злото, на доброто, на Любовьта.
Слѣдователно, при сегашнитѣ условия, Любовьта действува врѣменно отвънъ, докато човѣшкиятъ организъмъ свикне, понеже при сегашния си съставъ организмътъ не може да изнесе тия силни движения, тия силни уголѣмявания, тия силни разширения, които произвежда Любовьта. Слѣдователно, отвънъ трѣбва да дойдатъ тѣзи нѣжни движения, тѣзи нѣжни уголѣмявания, тѣзи нѣжни разширения. И тъй, Любовьта трѣбва да дойде отвънъ – отъ слънцето, отъ звѣздитѣ, отъ хората, отъ растенията. И когато казваме, че човѣкъ се влияе, туй е влиянието, за което се говори. Отъ великото ние приемаме една малка топлинка.
към беседата >>
Да му даде една малка помощь.
Цѣнното и отдолу да е, пакъ ще го извадятъ отгорѣ; а безцѣнното и отгорѣ да е, пакъ ще го махнатъ. Значи, всички трѣбва да имаме тази вѫтрѣшна цѣнность. Туй, което прави човѣка благороденъ, то е любовьта му къмъ Истината. Такъвъ човѣкъ ще бѫде свободенъ въ всѣки единъ свой актъ. Запримѣръ, азъ често наблюдавамъ хората, виждамъ, че нѣкой човѣкъ иска да направи добро на нѣкой просекъ.
Да му даде една малка помощь.
Бръкне въ джоба си, но гледа, извадилъ една банкнота отъ 20 лева. Погледне я, погледне я, размисли се и пакъ я туря въ джоба си. Азъ наричамъ благороденъ човѣкъ този, който като бръкне въ джеба си и улови нѣщо, колкото голѣмо, колкото цѣнно и да е, да го даде, безъ да гледа. Всѣки, който вземе да размишлява, да се колебае, дали да даде, или не, споредъ мене, не е добъръ, не е свободенъ човѣкъ.
към беседата >>
Слѣдователно, при сегашнитѣ условия, Любовьта действува врѣменно отвънъ, докато човѣшкиятъ организъмъ свикне, понеже при сегашния си съставъ организмътъ не може да изнесе тия силни движения, тия силни уголѣмявания, тия силни разширения, които произвежда Любовьта.
Трѣбваше да имаме вѣчната свѣтлина и никакво зло не трѣбваше да сѫществува въ душата ни. Но понеже Любовьта дѣйствува вънъ отъ насъ, има единъ процесъ на истиване, вслѣдствие на което се заражда едно гниене. Това, което свѣтътъ днесъ изживѣва, азъ го наричамъ „процесъ на гниене“ метаморфозиране на материята отъ едно състояние въ друго, вслѣдствие на което става една вѫтрѣшна пертурбация. Всички съврѣменни хора заболѣватъ и търсятъ начини за своето лѣкуване чрѣзъ лѣкаритѣ, а не търсятъ причинитѣ на болѣститѣ въ нѣкакви дълбоки, вѫтрѣшни процеси. Въ окултната наука, обаче, ние гледаме друго-яче на болѣститѣ; ние гледаме друго-яче на злото, на доброто, на Любовьта.
Слѣдователно, при сегашнитѣ условия, Любовьта действува врѣменно отвънъ, докато човѣшкиятъ организъмъ свикне, понеже при сегашния си съставъ организмътъ не може да изнесе тия силни движения, тия силни уголѣмявания, тия силни разширения, които произвежда Любовьта.
Слѣдователно, отвънъ трѣбва да дойдатъ тѣзи нѣжни движения, тѣзи нѣжни уголѣмявания, тѣзи нѣжни разширения. И тъй, Любовьта трѣбва да дойде отвънъ – отъ слънцето, отъ звѣздитѣ, отъ хората, отъ растенията. И когато казваме, че човѣкъ се влияе, туй е влиянието, за което се говори. Отъ великото ние приемаме една малка топлинка.
към беседата >>
Бръкне въ джоба си, но гледа, извадилъ една банкнота отъ 20 лева.
Значи, всички трѣбва да имаме тази вѫтрѣшна цѣнность. Туй, което прави човѣка благороденъ, то е любовьта му къмъ Истината. Такъвъ човѣкъ ще бѫде свободенъ въ всѣки единъ свой актъ. Запримѣръ, азъ често наблюдавамъ хората, виждамъ, че нѣкой човѣкъ иска да направи добро на нѣкой просекъ. Да му даде една малка помощь.
Бръкне въ джоба си, но гледа, извадилъ една банкнота отъ 20 лева.
Погледне я, погледне я, размисли се и пакъ я туря въ джоба си. Азъ наричамъ благороденъ човѣкъ този, който като бръкне въ джеба си и улови нѣщо, колкото голѣмо, колкото цѣнно и да е, да го даде, безъ да гледа. Всѣки, който вземе да размишлява, да се колебае, дали да даде, или не, споредъ мене, не е добъръ, не е свободенъ човѣкъ.
към беседата >>
Слѣдователно, отвънъ трѣбва да дойдатъ тѣзи нѣжни движения, тѣзи нѣжни уголѣмявания, тѣзи нѣжни разширения.
Но понеже Любовьта дѣйствува вънъ отъ насъ, има единъ процесъ на истиване, вслѣдствие на което се заражда едно гниене. Това, което свѣтътъ днесъ изживѣва, азъ го наричамъ „процесъ на гниене“ метаморфозиране на материята отъ едно състояние въ друго, вслѣдствие на което става една вѫтрѣшна пертурбация. Всички съврѣменни хора заболѣватъ и търсятъ начини за своето лѣкуване чрѣзъ лѣкаритѣ, а не търсятъ причинитѣ на болѣститѣ въ нѣкакви дълбоки, вѫтрѣшни процеси. Въ окултната наука, обаче, ние гледаме друго-яче на болѣститѣ; ние гледаме друго-яче на злото, на доброто, на Любовьта. Слѣдователно, при сегашнитѣ условия, Любовьта действува врѣменно отвънъ, докато човѣшкиятъ организъмъ свикне, понеже при сегашния си съставъ организмътъ не може да изнесе тия силни движения, тия силни уголѣмявания, тия силни разширения, които произвежда Любовьта.
Слѣдователно, отвънъ трѣбва да дойдатъ тѣзи нѣжни движения, тѣзи нѣжни уголѣмявания, тѣзи нѣжни разширения.
И тъй, Любовьта трѣбва да дойде отвънъ – отъ слънцето, отъ звѣздитѣ, отъ хората, отъ растенията. И когато казваме, че човѣкъ се влияе, туй е влиянието, за което се говори. Отъ великото ние приемаме една малка топлинка.
към беседата >>
Погледне я, погледне я, размисли се и пакъ я туря въ джоба си.
Туй, което прави човѣка благороденъ, то е любовьта му къмъ Истината. Такъвъ човѣкъ ще бѫде свободенъ въ всѣки единъ свой актъ. Запримѣръ, азъ често наблюдавамъ хората, виждамъ, че нѣкой човѣкъ иска да направи добро на нѣкой просекъ. Да му даде една малка помощь. Бръкне въ джоба си, но гледа, извадилъ една банкнота отъ 20 лева.
Погледне я, погледне я, размисли се и пакъ я туря въ джоба си.
Азъ наричамъ благороденъ човѣкъ този, който като бръкне въ джеба си и улови нѣщо, колкото голѣмо, колкото цѣнно и да е, да го даде, безъ да гледа. Всѣки, който вземе да размишлява, да се колебае, дали да даде, или не, споредъ мене, не е добъръ, не е свободенъ човѣкъ.
към беседата >>
И тъй, Любовьта трѣбва да дойде отвънъ – отъ слънцето, отъ звѣздитѣ, отъ хората, отъ растенията.
Това, което свѣтътъ днесъ изживѣва, азъ го наричамъ „процесъ на гниене“ метаморфозиране на материята отъ едно състояние въ друго, вслѣдствие на което става една вѫтрѣшна пертурбация. Всички съврѣменни хора заболѣватъ и търсятъ начини за своето лѣкуване чрѣзъ лѣкаритѣ, а не търсятъ причинитѣ на болѣститѣ въ нѣкакви дълбоки, вѫтрѣшни процеси. Въ окултната наука, обаче, ние гледаме друго-яче на болѣститѣ; ние гледаме друго-яче на злото, на доброто, на Любовьта. Слѣдователно, при сегашнитѣ условия, Любовьта действува врѣменно отвънъ, докато човѣшкиятъ организъмъ свикне, понеже при сегашния си съставъ организмътъ не може да изнесе тия силни движения, тия силни уголѣмявания, тия силни разширения, които произвежда Любовьта. Слѣдователно, отвънъ трѣбва да дойдатъ тѣзи нѣжни движения, тѣзи нѣжни уголѣмявания, тѣзи нѣжни разширения.
И тъй, Любовьта трѣбва да дойде отвънъ – отъ слънцето, отъ звѣздитѣ, отъ хората, отъ растенията.
И когато казваме, че човѣкъ се влияе, туй е влиянието, за което се говори. Отъ великото ние приемаме една малка топлинка.
към беседата >>
Азъ наричамъ благороденъ човѣкъ този, който като бръкне въ джеба си и улови нѣщо, колкото голѣмо, колкото цѣнно и да е, да го даде, безъ да гледа.
Такъвъ човѣкъ ще бѫде свободенъ въ всѣки единъ свой актъ. Запримѣръ, азъ често наблюдавамъ хората, виждамъ, че нѣкой човѣкъ иска да направи добро на нѣкой просекъ. Да му даде една малка помощь. Бръкне въ джоба си, но гледа, извадилъ една банкнота отъ 20 лева. Погледне я, погледне я, размисли се и пакъ я туря въ джоба си.
Азъ наричамъ благороденъ човѣкъ този, който като бръкне въ джеба си и улови нѣщо, колкото голѣмо, колкото цѣнно и да е, да го даде, безъ да гледа.
Всѣки, който вземе да размишлява, да се колебае, дали да даде, или не, споредъ мене, не е добъръ, не е свободенъ човѣкъ.
към беседата >>
И когато казваме, че човѣкъ се влияе, туй е влиянието, за което се говори.
Всички съврѣменни хора заболѣватъ и търсятъ начини за своето лѣкуване чрѣзъ лѣкаритѣ, а не търсятъ причинитѣ на болѣститѣ въ нѣкакви дълбоки, вѫтрѣшни процеси. Въ окултната наука, обаче, ние гледаме друго-яче на болѣститѣ; ние гледаме друго-яче на злото, на доброто, на Любовьта. Слѣдователно, при сегашнитѣ условия, Любовьта действува врѣменно отвънъ, докато човѣшкиятъ организъмъ свикне, понеже при сегашния си съставъ организмътъ не може да изнесе тия силни движения, тия силни уголѣмявания, тия силни разширения, които произвежда Любовьта. Слѣдователно, отвънъ трѣбва да дойдатъ тѣзи нѣжни движения, тѣзи нѣжни уголѣмявания, тѣзи нѣжни разширения. И тъй, Любовьта трѣбва да дойде отвънъ – отъ слънцето, отъ звѣздитѣ, отъ хората, отъ растенията.
И когато казваме, че човѣкъ се влияе, туй е влиянието, за което се говори.
Отъ великото ние приемаме една малка топлинка.
към беседата >>
Всѣки, който вземе да размишлява, да се колебае, дали да даде, или не, споредъ мене, не е добъръ, не е свободенъ човѣкъ.
Запримѣръ, азъ често наблюдавамъ хората, виждамъ, че нѣкой човѣкъ иска да направи добро на нѣкой просекъ. Да му даде една малка помощь. Бръкне въ джоба си, но гледа, извадилъ една банкнота отъ 20 лева. Погледне я, погледне я, размисли се и пакъ я туря въ джоба си. Азъ наричамъ благороденъ човѣкъ този, който като бръкне въ джеба си и улови нѣщо, колкото голѣмо, колкото цѣнно и да е, да го даде, безъ да гледа.
Всѣки, който вземе да размишлява, да се колебае, дали да даде, или не, споредъ мене, не е добъръ, не е свободенъ човѣкъ.
към беседата >>
Отъ великото ние приемаме една малка топлинка.
Въ окултната наука, обаче, ние гледаме друго-яче на болѣститѣ; ние гледаме друго-яче на злото, на доброто, на Любовьта. Слѣдователно, при сегашнитѣ условия, Любовьта действува врѣменно отвънъ, докато човѣшкиятъ организъмъ свикне, понеже при сегашния си съставъ организмътъ не може да изнесе тия силни движения, тия силни уголѣмявания, тия силни разширения, които произвежда Любовьта. Слѣдователно, отвънъ трѣбва да дойдатъ тѣзи нѣжни движения, тѣзи нѣжни уголѣмявания, тѣзи нѣжни разширения. И тъй, Любовьта трѣбва да дойде отвънъ – отъ слънцето, отъ звѣздитѣ, отъ хората, отъ растенията. И когато казваме, че човѣкъ се влияе, туй е влиянието, за което се говори.
Отъ великото ние приемаме една малка топлинка.
към беседата >>
Освѣнъ това, и нашето сърдце трѣбва да бѫде свободно въ своитѣ проявления.
Освѣнъ това, и нашето сърдце трѣбва да бѫде свободно въ своитѣ проявления.
Нашитѣ отношения къмъ хората трѣбва да иматъ цѣль. Трѣбва ли да мислимъ, какви сѫ хората, когато се проявяваме къмъ тѣхъ? Нашитѣ отношения къмъ хората не трѣбва да бѫдатъ външни, но вѫтрѣшни, да нѣма лицеприятие. Онова ухилване, онова свѣтване на очитѣ, азъ не считамъ за нѣкакъвъ благороденъ потикъ. Азъ мога да срещна нѣкой човѣкъ и да му се усмихна, да не си поклатя главата даже, но да имамъ единъ свещенъ образъ за него, и да държа въ душата си неговия образъ като писано яйце.
към беседата >>
Второто заблуждение, което се явява въ свѣта, зависи отъ желанието ни да заемаме първитѣ мѣста.
Второто заблуждение, което се явява въ свѣта, зависи отъ желанието ни да заемаме първитѣ мѣста.
За да изясня мисъльта си, ще ви приведа единъ интересенъ примѣръ. Графъ Бармуци, младъ, ученъ човѣкъ, който се занимавалъ съ окултнитѣ науки, ималъ три автомата, които могли да говорятъ. Когато ставалъ сутринь, първия автоматъ му казвалъ: господарю, ти си силенъ, красивъ, младъ човѣкъ, като тебе нѣма другъ подобенъ, използувай своята младость! По обѣдъ, вториятъ автоматъ му казвалъ: господарю, ти си най-учениятъ човѣкъ въ свѣта, като тебе нѣма другъ, използвай своята ученость! Къмъ вечерьта третиятъ автоматъ му казвалъ: господарю, ти си най-благородниятъ човѣкъ, съ най-чиста, съ най-фина кръвь, като тебе нѣма вторъ по свѣта, използвай своето благородство и твоята добрина!
към беседата >>
Нашитѣ отношения къмъ хората трѣбва да иматъ цѣль.
Освѣнъ това, и нашето сърдце трѣбва да бѫде свободно въ своитѣ проявления.
Нашитѣ отношения къмъ хората трѣбва да иматъ цѣль.
Трѣбва ли да мислимъ, какви сѫ хората, когато се проявяваме къмъ тѣхъ? Нашитѣ отношения къмъ хората не трѣбва да бѫдатъ външни, но вѫтрѣшни, да нѣма лицеприятие. Онова ухилване, онова свѣтване на очитѣ, азъ не считамъ за нѣкакъвъ благороденъ потикъ. Азъ мога да срещна нѣкой човѣкъ и да му се усмихна, да не си поклатя главата даже, но да имамъ единъ свещенъ образъ за него, и да държа въ душата си неговия образъ като писано яйце. Питамъ: кое е по-хубаво: да те държа въ душата си, като единъ свещенъ образъ, или да ти се поусмихна, а послѣ да зацапамъ образа ти?
към беседата >>
За да изясня мисъльта си, ще ви приведа единъ интересенъ примѣръ.
Второто заблуждение, което се явява въ свѣта, зависи отъ желанието ни да заемаме първитѣ мѣста.
За да изясня мисъльта си, ще ви приведа единъ интересенъ примѣръ.
Графъ Бармуци, младъ, ученъ човѣкъ, който се занимавалъ съ окултнитѣ науки, ималъ три автомата, които могли да говорятъ. Когато ставалъ сутринь, първия автоматъ му казвалъ: господарю, ти си силенъ, красивъ, младъ човѣкъ, като тебе нѣма другъ подобенъ, използувай своята младость! По обѣдъ, вториятъ автоматъ му казвалъ: господарю, ти си най-учениятъ човѣкъ въ свѣта, като тебе нѣма другъ, използвай своята ученость! Къмъ вечерьта третиятъ автоматъ му казвалъ: господарю, ти си най-благородниятъ човѣкъ, съ най-чиста, съ най-фина кръвь, като тебе нѣма вторъ по свѣта, използвай своето благородство и твоята добрина! Така живѣлъ графъ Бармуци цѣли 40 години.
към беседата >>
Трѣбва ли да мислимъ, какви сѫ хората, когато се проявяваме къмъ тѣхъ?
Освѣнъ това, и нашето сърдце трѣбва да бѫде свободно въ своитѣ проявления. Нашитѣ отношения къмъ хората трѣбва да иматъ цѣль.
Трѣбва ли да мислимъ, какви сѫ хората, когато се проявяваме къмъ тѣхъ?
Нашитѣ отношения къмъ хората не трѣбва да бѫдатъ външни, но вѫтрѣшни, да нѣма лицеприятие. Онова ухилване, онова свѣтване на очитѣ, азъ не считамъ за нѣкакъвъ благороденъ потикъ. Азъ мога да срещна нѣкой човѣкъ и да му се усмихна, да не си поклатя главата даже, но да имамъ единъ свещенъ образъ за него, и да държа въ душата си неговия образъ като писано яйце. Питамъ: кое е по-хубаво: да те държа въ душата си, като единъ свещенъ образъ, или да ти се поусмихна, а послѣ да зацапамъ образа ти? Най-послѣ, ние трѣбва да имаме онази свещена мисъль въ главата си, че знанието, което имаме, е храна за нашия умъ.
към беседата >>
Графъ Бармуци, младъ, ученъ човѣкъ, който се занимавалъ съ окултнитѣ науки, ималъ три автомата, които могли да говорятъ.
Второто заблуждение, което се явява въ свѣта, зависи отъ желанието ни да заемаме първитѣ мѣста. За да изясня мисъльта си, ще ви приведа единъ интересенъ примѣръ.
Графъ Бармуци, младъ, ученъ човѣкъ, който се занимавалъ съ окултнитѣ науки, ималъ три автомата, които могли да говорятъ.
Когато ставалъ сутринь, първия автоматъ му казвалъ: господарю, ти си силенъ, красивъ, младъ човѣкъ, като тебе нѣма другъ подобенъ, използувай своята младость! По обѣдъ, вториятъ автоматъ му казвалъ: господарю, ти си най-учениятъ човѣкъ въ свѣта, като тебе нѣма другъ, използвай своята ученость! Къмъ вечерьта третиятъ автоматъ му казвалъ: господарю, ти си най-благородниятъ човѣкъ, съ най-чиста, съ най-фина кръвь, като тебе нѣма вторъ по свѣта, използвай своето благородство и твоята добрина! Така живѣлъ графъ Бармуци цѣли 40 години. Единъ день му дошла една нова идея и си казва: какъ тъй, вие казвате, че съмъ младъ, че съмъ ученъ, и че съмъ добъръ и благороденъ човѣкъ.
към беседата >>
Нашитѣ отношения къмъ хората не трѣбва да бѫдатъ външни, но вѫтрѣшни, да нѣма лицеприятие.
Освѣнъ това, и нашето сърдце трѣбва да бѫде свободно въ своитѣ проявления. Нашитѣ отношения къмъ хората трѣбва да иматъ цѣль. Трѣбва ли да мислимъ, какви сѫ хората, когато се проявяваме къмъ тѣхъ?
Нашитѣ отношения къмъ хората не трѣбва да бѫдатъ външни, но вѫтрѣшни, да нѣма лицеприятие.
Онова ухилване, онова свѣтване на очитѣ, азъ не считамъ за нѣкакъвъ благороденъ потикъ. Азъ мога да срещна нѣкой човѣкъ и да му се усмихна, да не си поклатя главата даже, но да имамъ единъ свещенъ образъ за него, и да държа въ душата си неговия образъ като писано яйце. Питамъ: кое е по-хубаво: да те държа въ душата си, като единъ свещенъ образъ, или да ти се поусмихна, а послѣ да зацапамъ образа ти? Най-послѣ, ние трѣбва да имаме онази свещена мисъль въ главата си, че знанието, което имаме, е храна за нашия умъ. Любовьта внася животъ въ насъ, а Мѫдростьта внася храна за ума ни.
към беседата >>
Когато ставалъ сутринь, първия автоматъ му казвалъ: господарю, ти си силенъ, красивъ, младъ човѣкъ, като тебе нѣма другъ подобенъ, използувай своята младость!
Второто заблуждение, което се явява въ свѣта, зависи отъ желанието ни да заемаме първитѣ мѣста. За да изясня мисъльта си, ще ви приведа единъ интересенъ примѣръ. Графъ Бармуци, младъ, ученъ човѣкъ, който се занимавалъ съ окултнитѣ науки, ималъ три автомата, които могли да говорятъ.
Когато ставалъ сутринь, първия автоматъ му казвалъ: господарю, ти си силенъ, красивъ, младъ човѣкъ, като тебе нѣма другъ подобенъ, използувай своята младость!
По обѣдъ, вториятъ автоматъ му казвалъ: господарю, ти си най-учениятъ човѣкъ въ свѣта, като тебе нѣма другъ, използвай своята ученость! Къмъ вечерьта третиятъ автоматъ му казвалъ: господарю, ти си най-благородниятъ човѣкъ, съ най-чиста, съ най-фина кръвь, като тебе нѣма вторъ по свѣта, използвай своето благородство и твоята добрина! Така живѣлъ графъ Бармуци цѣли 40 години. Единъ день му дошла една нова идея и си казва: какъ тъй, вие казвате, че съмъ младъ, че съмъ ученъ, и че съмъ добъръ и благороденъ човѣкъ. Младъ бѣхъ, но сега не съмъ тъй младъ, както едно врѣме, и не можахъ да използвамъ своята младость.
към беседата >>
Онова ухилване, онова свѣтване на очитѣ, азъ не считамъ за нѣкакъвъ благороденъ потикъ.
Освѣнъ това, и нашето сърдце трѣбва да бѫде свободно въ своитѣ проявления. Нашитѣ отношения къмъ хората трѣбва да иматъ цѣль. Трѣбва ли да мислимъ, какви сѫ хората, когато се проявяваме къмъ тѣхъ? Нашитѣ отношения къмъ хората не трѣбва да бѫдатъ външни, но вѫтрѣшни, да нѣма лицеприятие.
Онова ухилване, онова свѣтване на очитѣ, азъ не считамъ за нѣкакъвъ благороденъ потикъ.
Азъ мога да срещна нѣкой човѣкъ и да му се усмихна, да не си поклатя главата даже, но да имамъ единъ свещенъ образъ за него, и да държа въ душата си неговия образъ като писано яйце. Питамъ: кое е по-хубаво: да те държа въ душата си, като единъ свещенъ образъ, или да ти се поусмихна, а послѣ да зацапамъ образа ти? Най-послѣ, ние трѣбва да имаме онази свещена мисъль въ главата си, че знанието, което имаме, е храна за нашия умъ. Любовьта внася животъ въ насъ, а Мѫдростьта внася храна за ума ни. Като казвамъ, че знанието е храна за нашия умъ, то значи, че трѣбва да се раздаде на всички хора, т.е.
към беседата >>
По обѣдъ, вториятъ автоматъ му казвалъ: господарю, ти си най-учениятъ човѣкъ въ свѣта, като тебе нѣма другъ, използвай своята ученость!
Второто заблуждение, което се явява въ свѣта, зависи отъ желанието ни да заемаме първитѣ мѣста. За да изясня мисъльта си, ще ви приведа единъ интересенъ примѣръ. Графъ Бармуци, младъ, ученъ човѣкъ, който се занимавалъ съ окултнитѣ науки, ималъ три автомата, които могли да говорятъ. Когато ставалъ сутринь, първия автоматъ му казвалъ: господарю, ти си силенъ, красивъ, младъ човѣкъ, като тебе нѣма другъ подобенъ, използувай своята младость!
По обѣдъ, вториятъ автоматъ му казвалъ: господарю, ти си най-учениятъ човѣкъ въ свѣта, като тебе нѣма другъ, използвай своята ученость!
Къмъ вечерьта третиятъ автоматъ му казвалъ: господарю, ти си най-благородниятъ човѣкъ, съ най-чиста, съ най-фина кръвь, като тебе нѣма вторъ по свѣта, използвай своето благородство и твоята добрина! Така живѣлъ графъ Бармуци цѣли 40 години. Единъ день му дошла една нова идея и си казва: какъ тъй, вие казвате, че съмъ младъ, че съмъ ученъ, и че съмъ добъръ и благороденъ човѣкъ. Младъ бѣхъ, но сега не съмъ тъй младъ, както едно врѣме, и не можахъ да използвамъ своята младость. Ученъ бѣхъ, но не можахъ да използвамъ своята ученость, тя не можа да се увеличи.
към беседата >>
Азъ мога да срещна нѣкой човѣкъ и да му се усмихна, да не си поклатя главата даже, но да имамъ единъ свещенъ образъ за него, и да държа въ душата си неговия образъ като писано яйце.
Освѣнъ това, и нашето сърдце трѣбва да бѫде свободно въ своитѣ проявления. Нашитѣ отношения къмъ хората трѣбва да иматъ цѣль. Трѣбва ли да мислимъ, какви сѫ хората, когато се проявяваме къмъ тѣхъ? Нашитѣ отношения къмъ хората не трѣбва да бѫдатъ външни, но вѫтрѣшни, да нѣма лицеприятие. Онова ухилване, онова свѣтване на очитѣ, азъ не считамъ за нѣкакъвъ благороденъ потикъ.
Азъ мога да срещна нѣкой човѣкъ и да му се усмихна, да не си поклатя главата даже, но да имамъ единъ свещенъ образъ за него, и да държа въ душата си неговия образъ като писано яйце.
Питамъ: кое е по-хубаво: да те държа въ душата си, като единъ свещенъ образъ, или да ти се поусмихна, а послѣ да зацапамъ образа ти? Най-послѣ, ние трѣбва да имаме онази свещена мисъль въ главата си, че знанието, което имаме, е храна за нашия умъ. Любовьта внася животъ въ насъ, а Мѫдростьта внася храна за ума ни. Като казвамъ, че знанието е храна за нашия умъ, то значи, че трѣбва да се раздаде на всички хора, т.е. то трѣбва да прѣставлява за всички хора срѣдство за хранене.
към беседата >>
Къмъ вечерьта третиятъ автоматъ му казвалъ: господарю, ти си най-благородниятъ човѣкъ, съ най-чиста, съ най-фина кръвь, като тебе нѣма вторъ по свѣта, използвай своето благородство и твоята добрина!
Второто заблуждение, което се явява въ свѣта, зависи отъ желанието ни да заемаме първитѣ мѣста. За да изясня мисъльта си, ще ви приведа единъ интересенъ примѣръ. Графъ Бармуци, младъ, ученъ човѣкъ, който се занимавалъ съ окултнитѣ науки, ималъ три автомата, които могли да говорятъ. Когато ставалъ сутринь, първия автоматъ му казвалъ: господарю, ти си силенъ, красивъ, младъ човѣкъ, като тебе нѣма другъ подобенъ, използувай своята младость! По обѣдъ, вториятъ автоматъ му казвалъ: господарю, ти си най-учениятъ човѣкъ въ свѣта, като тебе нѣма другъ, използвай своята ученость!
Къмъ вечерьта третиятъ автоматъ му казвалъ: господарю, ти си най-благородниятъ човѣкъ, съ най-чиста, съ най-фина кръвь, като тебе нѣма вторъ по свѣта, използвай своето благородство и твоята добрина!
Така живѣлъ графъ Бармуци цѣли 40 години. Единъ день му дошла една нова идея и си казва: какъ тъй, вие казвате, че съмъ младъ, че съмъ ученъ, и че съмъ добъръ и благороденъ човѣкъ. Младъ бѣхъ, но сега не съмъ тъй младъ, както едно врѣме, и не можахъ да използвамъ своята младость. Ученъ бѣхъ, но не можахъ да използвамъ своята ученость, тя не можа да се увеличи. Добъръ бѣхъ, но моята доброта не можа да се увеличи.
към беседата >>
Питамъ: кое е по-хубаво: да те държа въ душата си, като единъ свещенъ образъ, или да ти се поусмихна, а послѣ да зацапамъ образа ти?
Нашитѣ отношения къмъ хората трѣбва да иматъ цѣль. Трѣбва ли да мислимъ, какви сѫ хората, когато се проявяваме къмъ тѣхъ? Нашитѣ отношения къмъ хората не трѣбва да бѫдатъ външни, но вѫтрѣшни, да нѣма лицеприятие. Онова ухилване, онова свѣтване на очитѣ, азъ не считамъ за нѣкакъвъ благороденъ потикъ. Азъ мога да срещна нѣкой човѣкъ и да му се усмихна, да не си поклатя главата даже, но да имамъ единъ свещенъ образъ за него, и да държа въ душата си неговия образъ като писано яйце.
Питамъ: кое е по-хубаво: да те държа въ душата си, като единъ свещенъ образъ, или да ти се поусмихна, а послѣ да зацапамъ образа ти?
Най-послѣ, ние трѣбва да имаме онази свещена мисъль въ главата си, че знанието, което имаме, е храна за нашия умъ. Любовьта внася животъ въ насъ, а Мѫдростьта внася храна за ума ни. Като казвамъ, че знанието е храна за нашия умъ, то значи, че трѣбва да се раздаде на всички хора, т.е. то трѣбва да прѣставлява за всички хора срѣдство за хранене. Мѫдростьта е, която донася вѫтрѣшно тия срѣдства.
към беседата >>
Така живѣлъ графъ Бармуци цѣли 40 години.
За да изясня мисъльта си, ще ви приведа единъ интересенъ примѣръ. Графъ Бармуци, младъ, ученъ човѣкъ, който се занимавалъ съ окултнитѣ науки, ималъ три автомата, които могли да говорятъ. Когато ставалъ сутринь, първия автоматъ му казвалъ: господарю, ти си силенъ, красивъ, младъ човѣкъ, като тебе нѣма другъ подобенъ, използувай своята младость! По обѣдъ, вториятъ автоматъ му казвалъ: господарю, ти си най-учениятъ човѣкъ въ свѣта, като тебе нѣма другъ, използвай своята ученость! Къмъ вечерьта третиятъ автоматъ му казвалъ: господарю, ти си най-благородниятъ човѣкъ, съ най-чиста, съ най-фина кръвь, като тебе нѣма вторъ по свѣта, използвай своето благородство и твоята добрина!
Така живѣлъ графъ Бармуци цѣли 40 години.
Единъ день му дошла една нова идея и си казва: какъ тъй, вие казвате, че съмъ младъ, че съмъ ученъ, и че съмъ добъръ и благороденъ човѣкъ. Младъ бѣхъ, но сега не съмъ тъй младъ, както едно врѣме, и не можахъ да използвамъ своята младость. Ученъ бѣхъ, но не можахъ да използвамъ своята ученость, тя не можа да се увеличи. Добъръ бѣхъ, но моята доброта не можа да се увеличи. Той врътва ключа, и веднага се явява първиятъ автоматъ, който изказва изречението: ти си най-младиятъ и най-красивиятъ човѣкъ, но знай, че скоро ще остарѣешъ.
към беседата >>
Най-послѣ, ние трѣбва да имаме онази свещена мисъль въ главата си, че знанието, което имаме, е храна за нашия умъ.
Трѣбва ли да мислимъ, какви сѫ хората, когато се проявяваме къмъ тѣхъ? Нашитѣ отношения къмъ хората не трѣбва да бѫдатъ външни, но вѫтрѣшни, да нѣма лицеприятие. Онова ухилване, онова свѣтване на очитѣ, азъ не считамъ за нѣкакъвъ благороденъ потикъ. Азъ мога да срещна нѣкой човѣкъ и да му се усмихна, да не си поклатя главата даже, но да имамъ единъ свещенъ образъ за него, и да държа въ душата си неговия образъ като писано яйце. Питамъ: кое е по-хубаво: да те държа въ душата си, като единъ свещенъ образъ, или да ти се поусмихна, а послѣ да зацапамъ образа ти?
Най-послѣ, ние трѣбва да имаме онази свещена мисъль въ главата си, че знанието, което имаме, е храна за нашия умъ.
Любовьта внася животъ въ насъ, а Мѫдростьта внася храна за ума ни. Като казвамъ, че знанието е храна за нашия умъ, то значи, че трѣбва да се раздаде на всички хора, т.е. то трѣбва да прѣставлява за всички хора срѣдство за хранене. Мѫдростьта е, която донася вѫтрѣшно тия срѣдства. Всички хора въ това отношение трѣбва да бѫдатъ разумни.
към беседата >>
Единъ день му дошла една нова идея и си казва: какъ тъй, вие казвате, че съмъ младъ, че съмъ ученъ, и че съмъ добъръ и благороденъ човѣкъ.
Графъ Бармуци, младъ, ученъ човѣкъ, който се занимавалъ съ окултнитѣ науки, ималъ три автомата, които могли да говорятъ. Когато ставалъ сутринь, първия автоматъ му казвалъ: господарю, ти си силенъ, красивъ, младъ човѣкъ, като тебе нѣма другъ подобенъ, използувай своята младость! По обѣдъ, вториятъ автоматъ му казвалъ: господарю, ти си най-учениятъ човѣкъ въ свѣта, като тебе нѣма другъ, използвай своята ученость! Къмъ вечерьта третиятъ автоматъ му казвалъ: господарю, ти си най-благородниятъ човѣкъ, съ най-чиста, съ най-фина кръвь, като тебе нѣма вторъ по свѣта, използвай своето благородство и твоята добрина! Така живѣлъ графъ Бармуци цѣли 40 години.
Единъ день му дошла една нова идея и си казва: какъ тъй, вие казвате, че съмъ младъ, че съмъ ученъ, и че съмъ добъръ и благороденъ човѣкъ.
Младъ бѣхъ, но сега не съмъ тъй младъ, както едно врѣме, и не можахъ да използвамъ своята младость. Ученъ бѣхъ, но не можахъ да използвамъ своята ученость, тя не можа да се увеличи. Добъръ бѣхъ, но моята доброта не можа да се увеличи. Той врътва ключа, и веднага се явява първиятъ автоматъ, който изказва изречението: ти си най-младиятъ и най-красивиятъ човѣкъ, но знай, че скоро ще остарѣешъ. Хубава е тази философия; както виждамъ, нататъкъ отива си казва графа.
към беседата >>
Любовьта внася животъ въ насъ, а Мѫдростьта внася храна за ума ни.
Нашитѣ отношения къмъ хората не трѣбва да бѫдатъ външни, но вѫтрѣшни, да нѣма лицеприятие. Онова ухилване, онова свѣтване на очитѣ, азъ не считамъ за нѣкакъвъ благороденъ потикъ. Азъ мога да срещна нѣкой човѣкъ и да му се усмихна, да не си поклатя главата даже, но да имамъ единъ свещенъ образъ за него, и да държа въ душата си неговия образъ като писано яйце. Питамъ: кое е по-хубаво: да те държа въ душата си, като единъ свещенъ образъ, или да ти се поусмихна, а послѣ да зацапамъ образа ти? Най-послѣ, ние трѣбва да имаме онази свещена мисъль въ главата си, че знанието, което имаме, е храна за нашия умъ.
Любовьта внася животъ въ насъ, а Мѫдростьта внася храна за ума ни.
Като казвамъ, че знанието е храна за нашия умъ, то значи, че трѣбва да се раздаде на всички хора, т.е. то трѣбва да прѣставлява за всички хора срѣдство за хранене. Мѫдростьта е, която донася вѫтрѣшно тия срѣдства. Всички хора въ това отношение трѣбва да бѫдатъ разумни. И Христосъ казва: „Ако искашъ да бѫдешъ разуменъ, заеми послѣдното мѣсто!
към беседата >>
Младъ бѣхъ, но сега не съмъ тъй младъ, както едно врѣме, и не можахъ да използвамъ своята младость.
Когато ставалъ сутринь, първия автоматъ му казвалъ: господарю, ти си силенъ, красивъ, младъ човѣкъ, като тебе нѣма другъ подобенъ, използувай своята младость! По обѣдъ, вториятъ автоматъ му казвалъ: господарю, ти си най-учениятъ човѣкъ въ свѣта, като тебе нѣма другъ, използвай своята ученость! Къмъ вечерьта третиятъ автоматъ му казвалъ: господарю, ти си най-благородниятъ човѣкъ, съ най-чиста, съ най-фина кръвь, като тебе нѣма вторъ по свѣта, използвай своето благородство и твоята добрина! Така живѣлъ графъ Бармуци цѣли 40 години. Единъ день му дошла една нова идея и си казва: какъ тъй, вие казвате, че съмъ младъ, че съмъ ученъ, и че съмъ добъръ и благороденъ човѣкъ.
Младъ бѣхъ, но сега не съмъ тъй младъ, както едно врѣме, и не можахъ да използвамъ своята младость.
Ученъ бѣхъ, но не можахъ да използвамъ своята ученость, тя не можа да се увеличи. Добъръ бѣхъ, но моята доброта не можа да се увеличи. Той врътва ключа, и веднага се явява първиятъ автоматъ, който изказва изречението: ти си най-младиятъ и най-красивиятъ човѣкъ, но знай, че скоро ще остарѣешъ. Хубава е тази философия; както виждамъ, нататъкъ отива си казва графа. Къмъ обѣдъ идва вториятъ автоматъ и му казва: ти си най-учениятъ и най-свѣдущиятъ човѣкъ, но знай, че скоро ще остарѣешъ и тогава ще оглупѣешъ.
към беседата >>
Като казвамъ, че знанието е храна за нашия умъ, то значи, че трѣбва да се раздаде на всички хора, т.е.
Онова ухилване, онова свѣтване на очитѣ, азъ не считамъ за нѣкакъвъ благороденъ потикъ. Азъ мога да срещна нѣкой човѣкъ и да му се усмихна, да не си поклатя главата даже, но да имамъ единъ свещенъ образъ за него, и да държа въ душата си неговия образъ като писано яйце. Питамъ: кое е по-хубаво: да те държа въ душата си, като единъ свещенъ образъ, или да ти се поусмихна, а послѣ да зацапамъ образа ти? Най-послѣ, ние трѣбва да имаме онази свещена мисъль въ главата си, че знанието, което имаме, е храна за нашия умъ. Любовьта внася животъ въ насъ, а Мѫдростьта внася храна за ума ни.
Като казвамъ, че знанието е храна за нашия умъ, то значи, че трѣбва да се раздаде на всички хора, т.е.
то трѣбва да прѣставлява за всички хора срѣдство за хранене. Мѫдростьта е, която донася вѫтрѣшно тия срѣдства. Всички хора въ това отношение трѣбва да бѫдатъ разумни. И Христосъ казва: „Ако искашъ да бѫдешъ разуменъ, заеми послѣдното мѣсто! “ На послѣдното мѣсто седятъ най-ученитѣ, най-възвишенитѣ хора.
към беседата >>
Ученъ бѣхъ, но не можахъ да използвамъ своята ученость, тя не можа да се увеличи.
По обѣдъ, вториятъ автоматъ му казвалъ: господарю, ти си най-учениятъ човѣкъ въ свѣта, като тебе нѣма другъ, използвай своята ученость! Къмъ вечерьта третиятъ автоматъ му казвалъ: господарю, ти си най-благородниятъ човѣкъ, съ най-чиста, съ най-фина кръвь, като тебе нѣма вторъ по свѣта, използвай своето благородство и твоята добрина! Така живѣлъ графъ Бармуци цѣли 40 години. Единъ день му дошла една нова идея и си казва: какъ тъй, вие казвате, че съмъ младъ, че съмъ ученъ, и че съмъ добъръ и благороденъ човѣкъ. Младъ бѣхъ, но сега не съмъ тъй младъ, както едно врѣме, и не можахъ да използвамъ своята младость.
Ученъ бѣхъ, но не можахъ да използвамъ своята ученость, тя не можа да се увеличи.
Добъръ бѣхъ, но моята доброта не можа да се увеличи. Той врътва ключа, и веднага се явява първиятъ автоматъ, който изказва изречението: ти си най-младиятъ и най-красивиятъ човѣкъ, но знай, че скоро ще остарѣешъ. Хубава е тази философия; както виждамъ, нататъкъ отива си казва графа. Къмъ обѣдъ идва вториятъ автоматъ и му казва: ти си най-учениятъ и най-свѣдущиятъ човѣкъ, но знай, че скоро ще остарѣешъ и тогава ще оглупѣешъ. Най-послѣ, вечерьта идва третиятъ автоматъ и му казва: ти си най-благородниятъ и най-добриятъ човѣкъ, но знай, че като остарѣешъ, ще изгубишъ своето благородство и своята доброта.
към беседата >>
то трѣбва да прѣставлява за всички хора срѣдство за хранене.
Азъ мога да срещна нѣкой човѣкъ и да му се усмихна, да не си поклатя главата даже, но да имамъ единъ свещенъ образъ за него, и да държа въ душата си неговия образъ като писано яйце. Питамъ: кое е по-хубаво: да те държа въ душата си, като единъ свещенъ образъ, или да ти се поусмихна, а послѣ да зацапамъ образа ти? Най-послѣ, ние трѣбва да имаме онази свещена мисъль въ главата си, че знанието, което имаме, е храна за нашия умъ. Любовьта внася животъ въ насъ, а Мѫдростьта внася храна за ума ни. Като казвамъ, че знанието е храна за нашия умъ, то значи, че трѣбва да се раздаде на всички хора, т.е.
то трѣбва да прѣставлява за всички хора срѣдство за хранене.
Мѫдростьта е, която донася вѫтрѣшно тия срѣдства. Всички хора въ това отношение трѣбва да бѫдатъ разумни. И Христосъ казва: „Ако искашъ да бѫдешъ разуменъ, заеми послѣдното мѣсто! “ На послѣдното мѣсто седятъ най-ученитѣ, най-възвишенитѣ хора. Най-великитѣ адепти сѫщо тамъ ще ги намерите.
към беседата >>
Добъръ бѣхъ, но моята доброта не можа да се увеличи.
Къмъ вечерьта третиятъ автоматъ му казвалъ: господарю, ти си най-благородниятъ човѣкъ, съ най-чиста, съ най-фина кръвь, като тебе нѣма вторъ по свѣта, използвай своето благородство и твоята добрина! Така живѣлъ графъ Бармуци цѣли 40 години. Единъ день му дошла една нова идея и си казва: какъ тъй, вие казвате, че съмъ младъ, че съмъ ученъ, и че съмъ добъръ и благороденъ човѣкъ. Младъ бѣхъ, но сега не съмъ тъй младъ, както едно врѣме, и не можахъ да използвамъ своята младость. Ученъ бѣхъ, но не можахъ да използвамъ своята ученость, тя не можа да се увеличи.
Добъръ бѣхъ, но моята доброта не можа да се увеличи.
Той врътва ключа, и веднага се явява първиятъ автоматъ, който изказва изречението: ти си най-младиятъ и най-красивиятъ човѣкъ, но знай, че скоро ще остарѣешъ. Хубава е тази философия; както виждамъ, нататъкъ отива си казва графа. Къмъ обѣдъ идва вториятъ автоматъ и му казва: ти си най-учениятъ и най-свѣдущиятъ човѣкъ, но знай, че скоро ще остарѣешъ и тогава ще оглупѣешъ. Най-послѣ, вечерьта идва третиятъ автоматъ и му казва: ти си най-благородниятъ и най-добриятъ човѣкъ, но знай, че като остарѣешъ, ще изгубишъ своето благородство и своята доброта. Питамъ графъ Бармуци: при първото твърдение, че е младъ, разрѣши ли въпроса?
към беседата >>
Мѫдростьта е, която донася вѫтрѣшно тия срѣдства.
Питамъ: кое е по-хубаво: да те държа въ душата си, като единъ свещенъ образъ, или да ти се поусмихна, а послѣ да зацапамъ образа ти? Най-послѣ, ние трѣбва да имаме онази свещена мисъль въ главата си, че знанието, което имаме, е храна за нашия умъ. Любовьта внася животъ въ насъ, а Мѫдростьта внася храна за ума ни. Като казвамъ, че знанието е храна за нашия умъ, то значи, че трѣбва да се раздаде на всички хора, т.е. то трѣбва да прѣставлява за всички хора срѣдство за хранене.
Мѫдростьта е, която донася вѫтрѣшно тия срѣдства.
Всички хора въ това отношение трѣбва да бѫдатъ разумни. И Христосъ казва: „Ако искашъ да бѫдешъ разуменъ, заеми послѣдното мѣсто! “ На послѣдното мѣсто седятъ най-ученитѣ, най-възвишенитѣ хора. Най-великитѣ адепти сѫщо тамъ ще ги намерите. Като дойде Христосъ, кое мѣсто зае?
към беседата >>
Той врътва ключа, и веднага се явява първиятъ автоматъ, който изказва изречението: ти си най-младиятъ и най-красивиятъ човѣкъ, но знай, че скоро ще остарѣешъ.
Така живѣлъ графъ Бармуци цѣли 40 години. Единъ день му дошла една нова идея и си казва: какъ тъй, вие казвате, че съмъ младъ, че съмъ ученъ, и че съмъ добъръ и благороденъ човѣкъ. Младъ бѣхъ, но сега не съмъ тъй младъ, както едно врѣме, и не можахъ да използвамъ своята младость. Ученъ бѣхъ, но не можахъ да използвамъ своята ученость, тя не можа да се увеличи. Добъръ бѣхъ, но моята доброта не можа да се увеличи.
Той врътва ключа, и веднага се явява първиятъ автоматъ, който изказва изречението: ти си най-младиятъ и най-красивиятъ човѣкъ, но знай, че скоро ще остарѣешъ.
Хубава е тази философия; както виждамъ, нататъкъ отива си казва графа. Къмъ обѣдъ идва вториятъ автоматъ и му казва: ти си най-учениятъ и най-свѣдущиятъ човѣкъ, но знай, че скоро ще остарѣешъ и тогава ще оглупѣешъ. Най-послѣ, вечерьта идва третиятъ автоматъ и му казва: ти си най-благородниятъ и най-добриятъ човѣкъ, но знай, че като остарѣешъ, ще изгубишъ своето благородство и своята доброта. Питамъ графъ Бармуци: при първото твърдение, че е младъ, разрѣши ли въпроса? Що отъ това, че е младъ човѣкъ?
към беседата >>
Всички хора въ това отношение трѣбва да бѫдатъ разумни.
Най-послѣ, ние трѣбва да имаме онази свещена мисъль въ главата си, че знанието, което имаме, е храна за нашия умъ. Любовьта внася животъ въ насъ, а Мѫдростьта внася храна за ума ни. Като казвамъ, че знанието е храна за нашия умъ, то значи, че трѣбва да се раздаде на всички хора, т.е. то трѣбва да прѣставлява за всички хора срѣдство за хранене. Мѫдростьта е, която донася вѫтрѣшно тия срѣдства.
Всички хора въ това отношение трѣбва да бѫдатъ разумни.
И Христосъ казва: „Ако искашъ да бѫдешъ разуменъ, заеми послѣдното мѣсто! “ На послѣдното мѣсто седятъ най-ученитѣ, най-възвишенитѣ хора. Най-великитѣ адепти сѫщо тамъ ще ги намерите. Като дойде Христосъ, кое мѣсто зае? – Послѣдното.
към беседата >>
Хубава е тази философия; както виждамъ, нататъкъ отива си казва графа.
Единъ день му дошла една нова идея и си казва: какъ тъй, вие казвате, че съмъ младъ, че съмъ ученъ, и че съмъ добъръ и благороденъ човѣкъ. Младъ бѣхъ, но сега не съмъ тъй младъ, както едно врѣме, и не можахъ да използвамъ своята младость. Ученъ бѣхъ, но не можахъ да използвамъ своята ученость, тя не можа да се увеличи. Добъръ бѣхъ, но моята доброта не можа да се увеличи. Той врътва ключа, и веднага се явява първиятъ автоматъ, който изказва изречението: ти си най-младиятъ и най-красивиятъ човѣкъ, но знай, че скоро ще остарѣешъ.
Хубава е тази философия; както виждамъ, нататъкъ отива си казва графа.
Къмъ обѣдъ идва вториятъ автоматъ и му казва: ти си най-учениятъ и най-свѣдущиятъ човѣкъ, но знай, че скоро ще остарѣешъ и тогава ще оглупѣешъ. Най-послѣ, вечерьта идва третиятъ автоматъ и му казва: ти си най-благородниятъ и най-добриятъ човѣкъ, но знай, че като остарѣешъ, ще изгубишъ своето благородство и своята доброта. Питамъ графъ Бармуци: при първото твърдение, че е младъ, разрѣши ли въпроса? Що отъ това, че е младъ човѣкъ? Използва ли своята младость?
към беседата >>
И Христосъ казва: „Ако искашъ да бѫдешъ разуменъ, заеми послѣдното мѣсто!
Любовьта внася животъ въ насъ, а Мѫдростьта внася храна за ума ни. Като казвамъ, че знанието е храна за нашия умъ, то значи, че трѣбва да се раздаде на всички хора, т.е. то трѣбва да прѣставлява за всички хора срѣдство за хранене. Мѫдростьта е, която донася вѫтрѣшно тия срѣдства. Всички хора въ това отношение трѣбва да бѫдатъ разумни.
И Христосъ казва: „Ако искашъ да бѫдешъ разуменъ, заеми послѣдното мѣсто!
“ На послѣдното мѣсто седятъ най-ученитѣ, най-възвишенитѣ хора. Най-великитѣ адепти сѫщо тамъ ще ги намерите. Като дойде Христосъ, кое мѣсто зае? – Послѣдното. И всички велики Учители, които идватъ сега на земята, сѫ скрити, нѣма ги, и тѣ сѫщо заематъ послѣднитѣ мѣста.
към беседата >>
Къмъ обѣдъ идва вториятъ автоматъ и му казва: ти си най-учениятъ и най-свѣдущиятъ човѣкъ, но знай, че скоро ще остарѣешъ и тогава ще оглупѣешъ.
Младъ бѣхъ, но сега не съмъ тъй младъ, както едно врѣме, и не можахъ да използвамъ своята младость. Ученъ бѣхъ, но не можахъ да използвамъ своята ученость, тя не можа да се увеличи. Добъръ бѣхъ, но моята доброта не можа да се увеличи. Той врътва ключа, и веднага се явява първиятъ автоматъ, който изказва изречението: ти си най-младиятъ и най-красивиятъ човѣкъ, но знай, че скоро ще остарѣешъ. Хубава е тази философия; както виждамъ, нататъкъ отива си казва графа.
Къмъ обѣдъ идва вториятъ автоматъ и му казва: ти си най-учениятъ и най-свѣдущиятъ човѣкъ, но знай, че скоро ще остарѣешъ и тогава ще оглупѣешъ.
Най-послѣ, вечерьта идва третиятъ автоматъ и му казва: ти си най-благородниятъ и най-добриятъ човѣкъ, но знай, че като остарѣешъ, ще изгубишъ своето благородство и своята доброта. Питамъ графъ Бармуци: при първото твърдение, че е младъ, разрѣши ли въпроса? Що отъ това, че е младъ човѣкъ? Използва ли своята младость? Че е ученъ човѣкъ, що отъ това?
към беседата >>
“ На послѣдното мѣсто седятъ най-ученитѣ, най-възвишенитѣ хора.
Като казвамъ, че знанието е храна за нашия умъ, то значи, че трѣбва да се раздаде на всички хора, т.е. то трѣбва да прѣставлява за всички хора срѣдство за хранене. Мѫдростьта е, която донася вѫтрѣшно тия срѣдства. Всички хора въ това отношение трѣбва да бѫдатъ разумни. И Христосъ казва: „Ако искашъ да бѫдешъ разуменъ, заеми послѣдното мѣсто!
“ На послѣдното мѣсто седятъ най-ученитѣ, най-възвишенитѣ хора.
Най-великитѣ адепти сѫщо тамъ ще ги намерите. Като дойде Христосъ, кое мѣсто зае? – Послѣдното. И всички велики Учители, които идватъ сега на земята, сѫ скрити, нѣма ги, и тѣ сѫщо заематъ послѣднитѣ мѣста. А ония хора, които сега управляватъ свѣта, които сѫ на чело, заематъ първитѣ мѣста, но когато дойде Великиятъ Господарь, който е направилъ свѣта, ще каже: „Приятели, вие, които бѣхте до сега на послѣднитѣ мѣста, елате да заемите първитѣ мѣста, елате да си вършите работата!
към беседата >>
Най-послѣ, вечерьта идва третиятъ автоматъ и му казва: ти си най-благородниятъ и най-добриятъ човѣкъ, но знай, че като остарѣешъ, ще изгубишъ своето благородство и своята доброта.
Ученъ бѣхъ, но не можахъ да използвамъ своята ученость, тя не можа да се увеличи. Добъръ бѣхъ, но моята доброта не можа да се увеличи. Той врътва ключа, и веднага се явява първиятъ автоматъ, който изказва изречението: ти си най-младиятъ и най-красивиятъ човѣкъ, но знай, че скоро ще остарѣешъ. Хубава е тази философия; както виждамъ, нататъкъ отива си казва графа. Къмъ обѣдъ идва вториятъ автоматъ и му казва: ти си най-учениятъ и най-свѣдущиятъ човѣкъ, но знай, че скоро ще остарѣешъ и тогава ще оглупѣешъ.
Най-послѣ, вечерьта идва третиятъ автоматъ и му казва: ти си най-благородниятъ и най-добриятъ човѣкъ, но знай, че като остарѣешъ, ще изгубишъ своето благородство и своята доброта.
Питамъ графъ Бармуци: при първото твърдение, че е младъ, разрѣши ли въпроса? Що отъ това, че е младъ човѣкъ? Използва ли своята младость? Че е ученъ човѣкъ, що отъ това? Използва ли своята ученость?
към беседата >>
Най-великитѣ адепти сѫщо тамъ ще ги намерите.
то трѣбва да прѣставлява за всички хора срѣдство за хранене. Мѫдростьта е, която донася вѫтрѣшно тия срѣдства. Всички хора въ това отношение трѣбва да бѫдатъ разумни. И Христосъ казва: „Ако искашъ да бѫдешъ разуменъ, заеми послѣдното мѣсто! “ На послѣдното мѣсто седятъ най-ученитѣ, най-възвишенитѣ хора.
Най-великитѣ адепти сѫщо тамъ ще ги намерите.
Като дойде Христосъ, кое мѣсто зае? – Послѣдното. И всички велики Учители, които идватъ сега на земята, сѫ скрити, нѣма ги, и тѣ сѫщо заематъ послѣднитѣ мѣста. А ония хора, които сега управляватъ свѣта, които сѫ на чело, заематъ първитѣ мѣста, но когато дойде Великиятъ Господарь, който е направилъ свѣта, ще каже: „Приятели, вие, които бѣхте до сега на послѣднитѣ мѣста, елате да заемите първитѣ мѣста, елате да си вършите работата! “ Слѣдователно, ще дойде единъ Божественъ день, въ който ще стане нѣщо.
към беседата >>
Питамъ графъ Бармуци: при първото твърдение, че е младъ, разрѣши ли въпроса?
Добъръ бѣхъ, но моята доброта не можа да се увеличи. Той врътва ключа, и веднага се явява първиятъ автоматъ, който изказва изречението: ти си най-младиятъ и най-красивиятъ човѣкъ, но знай, че скоро ще остарѣешъ. Хубава е тази философия; както виждамъ, нататъкъ отива си казва графа. Къмъ обѣдъ идва вториятъ автоматъ и му казва: ти си най-учениятъ и най-свѣдущиятъ човѣкъ, но знай, че скоро ще остарѣешъ и тогава ще оглупѣешъ. Най-послѣ, вечерьта идва третиятъ автоматъ и му казва: ти си най-благородниятъ и най-добриятъ човѣкъ, но знай, че като остарѣешъ, ще изгубишъ своето благородство и своята доброта.
Питамъ графъ Бармуци: при първото твърдение, че е младъ, разрѣши ли въпроса?
Що отъ това, че е младъ човѣкъ? Използва ли своята младость? Че е ученъ човѣкъ, що отъ това? Използва ли своята ученость? Че е добъръ, че е благороденъ човѣкъ, що отъ това?
към беседата >>
Като дойде Христосъ, кое мѣсто зае?
Мѫдростьта е, която донася вѫтрѣшно тия срѣдства. Всички хора въ това отношение трѣбва да бѫдатъ разумни. И Христосъ казва: „Ако искашъ да бѫдешъ разуменъ, заеми послѣдното мѣсто! “ На послѣдното мѣсто седятъ най-ученитѣ, най-възвишенитѣ хора. Най-великитѣ адепти сѫщо тамъ ще ги намерите.
Като дойде Христосъ, кое мѣсто зае?
– Послѣдното. И всички велики Учители, които идватъ сега на земята, сѫ скрити, нѣма ги, и тѣ сѫщо заематъ послѣднитѣ мѣста. А ония хора, които сега управляватъ свѣта, които сѫ на чело, заематъ първитѣ мѣста, но когато дойде Великиятъ Господарь, който е направилъ свѣта, ще каже: „Приятели, вие, които бѣхте до сега на послѣднитѣ мѣста, елате да заемите първитѣ мѣста, елате да си вършите работата! “ Слѣдователно, ще дойде единъ Божественъ день, въ който ще стане нѣщо. Сегашнитѣ хора не можемъ да ги убедимъ, че и въ Бога има проявление.
към беседата >>
Що отъ това, че е младъ човѣкъ?
Той врътва ключа, и веднага се явява първиятъ автоматъ, който изказва изречението: ти си най-младиятъ и най-красивиятъ човѣкъ, но знай, че скоро ще остарѣешъ. Хубава е тази философия; както виждамъ, нататъкъ отива си казва графа. Къмъ обѣдъ идва вториятъ автоматъ и му казва: ти си най-учениятъ и най-свѣдущиятъ човѣкъ, но знай, че скоро ще остарѣешъ и тогава ще оглупѣешъ. Най-послѣ, вечерьта идва третиятъ автоматъ и му казва: ти си най-благородниятъ и най-добриятъ човѣкъ, но знай, че като остарѣешъ, ще изгубишъ своето благородство и своята доброта. Питамъ графъ Бармуци: при първото твърдение, че е младъ, разрѣши ли въпроса?
Що отъ това, че е младъ човѣкъ?
Използва ли своята младость? Че е ученъ човѣкъ, що отъ това? Използва ли своята ученость? Че е добъръ, че е благороденъ човѣкъ, що отъ това? Използва ли своята доброта, своето благородство?
към беседата >>
– Послѣдното.
Всички хора въ това отношение трѣбва да бѫдатъ разумни. И Христосъ казва: „Ако искашъ да бѫдешъ разуменъ, заеми послѣдното мѣсто! “ На послѣдното мѣсто седятъ най-ученитѣ, най-възвишенитѣ хора. Най-великитѣ адепти сѫщо тамъ ще ги намерите. Като дойде Христосъ, кое мѣсто зае?
– Послѣдното.
И всички велики Учители, които идватъ сега на земята, сѫ скрити, нѣма ги, и тѣ сѫщо заематъ послѣднитѣ мѣста. А ония хора, които сега управляватъ свѣта, които сѫ на чело, заематъ първитѣ мѣста, но когато дойде Великиятъ Господарь, който е направилъ свѣта, ще каже: „Приятели, вие, които бѣхте до сега на послѣднитѣ мѣста, елате да заемите първитѣ мѣста, елате да си вършите работата! “ Слѣдователно, ще дойде единъ Божественъ день, въ който ще стане нѣщо. Сегашнитѣ хора не можемъ да ги убедимъ, че и въ Бога има проявление. Само че, за да се прояви Богъ, изисква се врѣме.
към беседата >>
Използва ли своята младость?
Хубава е тази философия; както виждамъ, нататъкъ отива си казва графа. Къмъ обѣдъ идва вториятъ автоматъ и му казва: ти си най-учениятъ и най-свѣдущиятъ човѣкъ, но знай, че скоро ще остарѣешъ и тогава ще оглупѣешъ. Най-послѣ, вечерьта идва третиятъ автоматъ и му казва: ти си най-благородниятъ и най-добриятъ човѣкъ, но знай, че като остарѣешъ, ще изгубишъ своето благородство и своята доброта. Питамъ графъ Бармуци: при първото твърдение, че е младъ, разрѣши ли въпроса? Що отъ това, че е младъ човѣкъ?
Използва ли своята младость?
Че е ученъ човѣкъ, що отъ това? Използва ли своята ученость? Че е добъръ, че е благороденъ човѣкъ, що отъ това? Използва ли своята доброта, своето благородство? Че е младъ, добрѣ, но какъ трѣбва да използва своята младость?
към беседата >>
И всички велики Учители, които идватъ сега на земята, сѫ скрити, нѣма ги, и тѣ сѫщо заематъ послѣднитѣ мѣста.
И Христосъ казва: „Ако искашъ да бѫдешъ разуменъ, заеми послѣдното мѣсто! “ На послѣдното мѣсто седятъ най-ученитѣ, най-възвишенитѣ хора. Най-великитѣ адепти сѫщо тамъ ще ги намерите. Като дойде Христосъ, кое мѣсто зае? – Послѣдното.
И всички велики Учители, които идватъ сега на земята, сѫ скрити, нѣма ги, и тѣ сѫщо заематъ послѣднитѣ мѣста.
А ония хора, които сега управляватъ свѣта, които сѫ на чело, заематъ първитѣ мѣста, но когато дойде Великиятъ Господарь, който е направилъ свѣта, ще каже: „Приятели, вие, които бѣхте до сега на послѣднитѣ мѣста, елате да заемите първитѣ мѣста, елате да си вършите работата! “ Слѣдователно, ще дойде единъ Божественъ день, въ който ще стане нѣщо. Сегашнитѣ хора не можемъ да ги убедимъ, че и въ Бога има проявление. Само че, за да се прояви Богъ, изисква се врѣме. Хората се молятъ, молятъ и Богъ всичко слуша, но трѣбва цѣлото човѣчество да се моли най-малко 2,000 години, за да се прояви Богъ.
към беседата >>
Че е ученъ човѣкъ, що отъ това?
Къмъ обѣдъ идва вториятъ автоматъ и му казва: ти си най-учениятъ и най-свѣдущиятъ човѣкъ, но знай, че скоро ще остарѣешъ и тогава ще оглупѣешъ. Най-послѣ, вечерьта идва третиятъ автоматъ и му казва: ти си най-благородниятъ и най-добриятъ човѣкъ, но знай, че като остарѣешъ, ще изгубишъ своето благородство и своята доброта. Питамъ графъ Бармуци: при първото твърдение, че е младъ, разрѣши ли въпроса? Що отъ това, че е младъ човѣкъ? Използва ли своята младость?
Че е ученъ човѣкъ, що отъ това?
Използва ли своята ученость? Че е добъръ, че е благороденъ човѣкъ, що отъ това? Използва ли своята доброта, своето благородство? Че е младъ, добрѣ, но какъ трѣбва да използва своята младость? Ето единъ много важенъ въпросъ.
към беседата >>
А ония хора, които сега управляватъ свѣта, които сѫ на чело, заематъ първитѣ мѣста, но когато дойде Великиятъ Господарь, който е направилъ свѣта, ще каже: „Приятели, вие, които бѣхте до сега на послѣднитѣ мѣста, елате да заемите първитѣ мѣста, елате да си вършите работата!
“ На послѣдното мѣсто седятъ най-ученитѣ, най-възвишенитѣ хора. Най-великитѣ адепти сѫщо тамъ ще ги намерите. Като дойде Христосъ, кое мѣсто зае? – Послѣдното. И всички велики Учители, които идватъ сега на земята, сѫ скрити, нѣма ги, и тѣ сѫщо заематъ послѣднитѣ мѣста.
А ония хора, които сега управляватъ свѣта, които сѫ на чело, заематъ първитѣ мѣста, но когато дойде Великиятъ Господарь, който е направилъ свѣта, ще каже: „Приятели, вие, които бѣхте до сега на послѣднитѣ мѣста, елате да заемите първитѣ мѣста, елате да си вършите работата!
“ Слѣдователно, ще дойде единъ Божественъ день, въ който ще стане нѣщо. Сегашнитѣ хора не можемъ да ги убедимъ, че и въ Бога има проявление. Само че, за да се прояви Богъ, изисква се врѣме. Хората се молятъ, молятъ и Богъ всичко слуша, но трѣбва цѣлото човѣчество да се моли най-малко 2,000 години, за да се прояви Богъ. Всички Му се молятъ, молятъ и най-послѣ казватъ: Господи, не ни ли чувашъ?
към беседата >>
Използва ли своята ученость?
Най-послѣ, вечерьта идва третиятъ автоматъ и му казва: ти си най-благородниятъ и най-добриятъ човѣкъ, но знай, че като остарѣешъ, ще изгубишъ своето благородство и своята доброта. Питамъ графъ Бармуци: при първото твърдение, че е младъ, разрѣши ли въпроса? Що отъ това, че е младъ човѣкъ? Използва ли своята младость? Че е ученъ човѣкъ, що отъ това?
Използва ли своята ученость?
Че е добъръ, че е благороденъ човѣкъ, що отъ това? Използва ли своята доброта, своето благородство? Че е младъ, добрѣ, но какъ трѣбва да използва своята младость? Ето единъ много важенъ въпросъ. Че е ученъ, разбирамъ но въ какво отношение трѣбва да използва своята ученость?
към беседата >>
“ Слѣдователно, ще дойде единъ Божественъ день, въ който ще стане нѣщо.
Най-великитѣ адепти сѫщо тамъ ще ги намерите. Като дойде Христосъ, кое мѣсто зае? – Послѣдното. И всички велики Учители, които идватъ сега на земята, сѫ скрити, нѣма ги, и тѣ сѫщо заематъ послѣднитѣ мѣста. А ония хора, които сега управляватъ свѣта, които сѫ на чело, заематъ първитѣ мѣста, но когато дойде Великиятъ Господарь, който е направилъ свѣта, ще каже: „Приятели, вие, които бѣхте до сега на послѣднитѣ мѣста, елате да заемите първитѣ мѣста, елате да си вършите работата!
“ Слѣдователно, ще дойде единъ Божественъ день, въ който ще стане нѣщо.
Сегашнитѣ хора не можемъ да ги убедимъ, че и въ Бога има проявление. Само че, за да се прояви Богъ, изисква се врѣме. Хората се молятъ, молятъ и Богъ всичко слуша, но трѣбва цѣлото човѣчество да се моли най-малко 2,000 години, за да се прояви Богъ. Всички Му се молятъ, молятъ и най-послѣ казватъ: Господи, не ни ли чувашъ? Господь чува всичко, но чака да си свършатъ хората молитвата, и когато си свършатъ молитвата, Той само ще помръдне рѫката си, и всичко ще се свърши.
към беседата >>
Че е добъръ, че е благороденъ човѣкъ, що отъ това?
Питамъ графъ Бармуци: при първото твърдение, че е младъ, разрѣши ли въпроса? Що отъ това, че е младъ човѣкъ? Използва ли своята младость? Че е ученъ човѣкъ, що отъ това? Използва ли своята ученость?
Че е добъръ, че е благороденъ човѣкъ, що отъ това?
Използва ли своята доброта, своето благородство? Че е младъ, добрѣ, но какъ трѣбва да използва своята младость? Ето единъ много важенъ въпросъ. Че е ученъ, разбирамъ но въ какво отношение трѣбва да използва своята ученость? Че е благороденъ добрѣ, но въ какво отношение трѣбва да използва своето благородство.
към беседата >>
Сегашнитѣ хора не можемъ да ги убедимъ, че и въ Бога има проявление.
Като дойде Христосъ, кое мѣсто зае? – Послѣдното. И всички велики Учители, които идватъ сега на земята, сѫ скрити, нѣма ги, и тѣ сѫщо заематъ послѣднитѣ мѣста. А ония хора, които сега управляватъ свѣта, които сѫ на чело, заематъ първитѣ мѣста, но когато дойде Великиятъ Господарь, който е направилъ свѣта, ще каже: „Приятели, вие, които бѣхте до сега на послѣднитѣ мѣста, елате да заемите първитѣ мѣста, елате да си вършите работата! “ Слѣдователно, ще дойде единъ Божественъ день, въ който ще стане нѣщо.
Сегашнитѣ хора не можемъ да ги убедимъ, че и въ Бога има проявление.
Само че, за да се прояви Богъ, изисква се врѣме. Хората се молятъ, молятъ и Богъ всичко слуша, но трѣбва цѣлото човѣчество да се моли най-малко 2,000 години, за да се прояви Богъ. Всички Му се молятъ, молятъ и най-послѣ казватъ: Господи, не ни ли чувашъ? Господь чува всичко, но чака да си свършатъ хората молитвата, и когато си свършатъ молитвата, Той само ще помръдне рѫката си, и всичко ще се свърши. Запримѣръ, има единъ анекдотъ, споредъ който се разправя, че когато Господь създавалъ човѣка, взелъ най-хубавата пръсть, омѣсилъ я, и направилъ отъ нея човѣка и го оставилъ да съхне.
към беседата >>
Използва ли своята доброта, своето благородство?
Що отъ това, че е младъ човѣкъ? Използва ли своята младость? Че е ученъ човѣкъ, що отъ това? Използва ли своята ученость? Че е добъръ, че е благороденъ човѣкъ, що отъ това?
Използва ли своята доброта, своето благородство?
Че е младъ, добрѣ, но какъ трѣбва да използва своята младость? Ето единъ много важенъ въпросъ. Че е ученъ, разбирамъ но въ какво отношение трѣбва да използва своята ученость? Че е благороденъ добрѣ, но въ какво отношение трѣбва да използва своето благородство. Това сѫ въпроси, които трѣбва да разрѣши всѣки самъ за себе си, и отъ правилното разрѣшение на тия въпроси зависи неговото развитие.
към беседата >>
Само че, за да се прояви Богъ, изисква се врѣме.
– Послѣдното. И всички велики Учители, които идватъ сега на земята, сѫ скрити, нѣма ги, и тѣ сѫщо заематъ послѣднитѣ мѣста. А ония хора, които сега управляватъ свѣта, които сѫ на чело, заематъ първитѣ мѣста, но когато дойде Великиятъ Господарь, който е направилъ свѣта, ще каже: „Приятели, вие, които бѣхте до сега на послѣднитѣ мѣста, елате да заемите първитѣ мѣста, елате да си вършите работата! “ Слѣдователно, ще дойде единъ Божественъ день, въ който ще стане нѣщо. Сегашнитѣ хора не можемъ да ги убедимъ, че и въ Бога има проявление.
Само че, за да се прояви Богъ, изисква се врѣме.
Хората се молятъ, молятъ и Богъ всичко слуша, но трѣбва цѣлото човѣчество да се моли най-малко 2,000 години, за да се прояви Богъ. Всички Му се молятъ, молятъ и най-послѣ казватъ: Господи, не ни ли чувашъ? Господь чува всичко, но чака да си свършатъ хората молитвата, и когато си свършатъ молитвата, Той само ще помръдне рѫката си, и всичко ще се свърши. Запримѣръ, има единъ анекдотъ, споредъ който се разправя, че когато Господь създавалъ човѣка, взелъ най-хубавата пръсть, омѣсилъ я, и направилъ отъ нея човѣка и го оставилъ да съхне. Дълго врѣме съхналъ този човѣкъ, обаче единъ негърски проповѣдникъ проповѣдвалъ на слушателитѣ си, че Господь сушилъ човѣка само три дни.
към беседата >>
Че е младъ, добрѣ, но какъ трѣбва да използва своята младость?
Използва ли своята младость? Че е ученъ човѣкъ, що отъ това? Използва ли своята ученость? Че е добъръ, че е благороденъ човѣкъ, що отъ това? Използва ли своята доброта, своето благородство?
Че е младъ, добрѣ, но какъ трѣбва да използва своята младость?
Ето единъ много важенъ въпросъ. Че е ученъ, разбирамъ но въ какво отношение трѣбва да използва своята ученость? Че е благороденъ добрѣ, но въ какво отношение трѣбва да използва своето благородство. Това сѫ въпроси, които трѣбва да разрѣши всѣки самъ за себе си, и отъ правилното разрѣшение на тия въпроси зависи неговото развитие. Ако ние сме млади и чакаме другитѣ да разрѣшатъ въпроса, какъ да използуваме нашата младость, ние ще имаме най-голѣмитѣ изпитания.
към беседата >>
Хората се молятъ, молятъ и Богъ всичко слуша, но трѣбва цѣлото човѣчество да се моли най-малко 2,000 години, за да се прояви Богъ.
И всички велики Учители, които идватъ сега на земята, сѫ скрити, нѣма ги, и тѣ сѫщо заематъ послѣднитѣ мѣста. А ония хора, които сега управляватъ свѣта, които сѫ на чело, заематъ първитѣ мѣста, но когато дойде Великиятъ Господарь, който е направилъ свѣта, ще каже: „Приятели, вие, които бѣхте до сега на послѣднитѣ мѣста, елате да заемите първитѣ мѣста, елате да си вършите работата! “ Слѣдователно, ще дойде единъ Божественъ день, въ който ще стане нѣщо. Сегашнитѣ хора не можемъ да ги убедимъ, че и въ Бога има проявление. Само че, за да се прояви Богъ, изисква се врѣме.
Хората се молятъ, молятъ и Богъ всичко слуша, но трѣбва цѣлото човѣчество да се моли най-малко 2,000 години, за да се прояви Богъ.
Всички Му се молятъ, молятъ и най-послѣ казватъ: Господи, не ни ли чувашъ? Господь чува всичко, но чака да си свършатъ хората молитвата, и когато си свършатъ молитвата, Той само ще помръдне рѫката си, и всичко ще се свърши. Запримѣръ, има единъ анекдотъ, споредъ който се разправя, че когато Господь създавалъ човѣка, взелъ най-хубавата пръсть, омѣсилъ я, и направилъ отъ нея човѣка и го оставилъ да съхне. Дълго врѣме съхналъ този човѣкъ, обаче единъ негърски проповѣдникъ проповѣдвалъ на слушателитѣ си, че Господь сушилъ човѣка само три дни. Не, дълго врѣме го сушилъ.
към беседата >>
Ето единъ много важенъ въпросъ.
Че е ученъ човѣкъ, що отъ това? Използва ли своята ученость? Че е добъръ, че е благороденъ човѣкъ, що отъ това? Използва ли своята доброта, своето благородство? Че е младъ, добрѣ, но какъ трѣбва да използва своята младость?
Ето единъ много важенъ въпросъ.
Че е ученъ, разбирамъ но въ какво отношение трѣбва да използва своята ученость? Че е благороденъ добрѣ, но въ какво отношение трѣбва да използва своето благородство. Това сѫ въпроси, които трѣбва да разрѣши всѣки самъ за себе си, и отъ правилното разрѣшение на тия въпроси зависи неговото развитие. Ако ние сме млади и чакаме другитѣ да разрѣшатъ въпроса, какъ да използуваме нашата младость, ние ще имаме най-голѣмитѣ изпитания. Това, че нѣкой е младъ, показва, че той носи въ себе си една велика задача, която трѣбва да разрѣши.
към беседата >>
Всички Му се молятъ, молятъ и най-послѣ казватъ: Господи, не ни ли чувашъ?
А ония хора, които сега управляватъ свѣта, които сѫ на чело, заематъ първитѣ мѣста, но когато дойде Великиятъ Господарь, който е направилъ свѣта, ще каже: „Приятели, вие, които бѣхте до сега на послѣднитѣ мѣста, елате да заемите първитѣ мѣста, елате да си вършите работата! “ Слѣдователно, ще дойде единъ Божественъ день, въ който ще стане нѣщо. Сегашнитѣ хора не можемъ да ги убедимъ, че и въ Бога има проявление. Само че, за да се прояви Богъ, изисква се врѣме. Хората се молятъ, молятъ и Богъ всичко слуша, но трѣбва цѣлото човѣчество да се моли най-малко 2,000 години, за да се прояви Богъ.
Всички Му се молятъ, молятъ и най-послѣ казватъ: Господи, не ни ли чувашъ?
Господь чува всичко, но чака да си свършатъ хората молитвата, и когато си свършатъ молитвата, Той само ще помръдне рѫката си, и всичко ще се свърши. Запримѣръ, има единъ анекдотъ, споредъ който се разправя, че когато Господь създавалъ човѣка, взелъ най-хубавата пръсть, омѣсилъ я, и направилъ отъ нея човѣка и го оставилъ да съхне. Дълго врѣме съхналъ този човѣкъ, обаче единъ негърски проповѣдникъ проповѣдвалъ на слушателитѣ си, че Господь сушилъ човѣка само три дни. Не, дълго врѣме го сушилъ. Всички възвишени разумни сѫщества – ангели, архангели, серафими, херовими, минавали покрай човѣка и го побутвали, дано тръгне, но не успѣли.
към беседата >>
Че е ученъ, разбирамъ но въ какво отношение трѣбва да използва своята ученость?
Използва ли своята ученость? Че е добъръ, че е благороденъ човѣкъ, що отъ това? Използва ли своята доброта, своето благородство? Че е младъ, добрѣ, но какъ трѣбва да използва своята младость? Ето единъ много важенъ въпросъ.
Че е ученъ, разбирамъ но въ какво отношение трѣбва да използва своята ученость?
Че е благороденъ добрѣ, но въ какво отношение трѣбва да използва своето благородство. Това сѫ въпроси, които трѣбва да разрѣши всѣки самъ за себе си, и отъ правилното разрѣшение на тия въпроси зависи неговото развитие. Ако ние сме млади и чакаме другитѣ да разрѣшатъ въпроса, какъ да използуваме нашата младость, ние ще имаме най-голѣмитѣ изпитания. Това, че нѣкой е младъ, показва, че той носи въ себе си една велика задача, която трѣбва да разрѣши. Е, младъ съмъ, казва нѣкой.
към беседата >>
Господь чува всичко, но чака да си свършатъ хората молитвата, и когато си свършатъ молитвата, Той само ще помръдне рѫката си, и всичко ще се свърши.
“ Слѣдователно, ще дойде единъ Божественъ день, въ който ще стане нѣщо. Сегашнитѣ хора не можемъ да ги убедимъ, че и въ Бога има проявление. Само че, за да се прояви Богъ, изисква се врѣме. Хората се молятъ, молятъ и Богъ всичко слуша, но трѣбва цѣлото човѣчество да се моли най-малко 2,000 години, за да се прояви Богъ. Всички Му се молятъ, молятъ и най-послѣ казватъ: Господи, не ни ли чувашъ?
Господь чува всичко, но чака да си свършатъ хората молитвата, и когато си свършатъ молитвата, Той само ще помръдне рѫката си, и всичко ще се свърши.
Запримѣръ, има единъ анекдотъ, споредъ който се разправя, че когато Господь създавалъ човѣка, взелъ най-хубавата пръсть, омѣсилъ я, и направилъ отъ нея човѣка и го оставилъ да съхне. Дълго врѣме съхналъ този човѣкъ, обаче единъ негърски проповѣдникъ проповѣдвалъ на слушателитѣ си, че Господь сушилъ човѣка само три дни. Не, дълго врѣме го сушилъ. Всички възвишени разумни сѫщества – ангели, архангели, серафими, херовими, минавали покрай човѣка и го побутвали, дано тръгне, но не успѣли. Най-послѣ казали на Господа: не тръгва този човѣкъ, Господи.
към беседата >>
Че е благороденъ добрѣ, но въ какво отношение трѣбва да използва своето благородство.
Че е добъръ, че е благороденъ човѣкъ, що отъ това? Използва ли своята доброта, своето благородство? Че е младъ, добрѣ, но какъ трѣбва да използва своята младость? Ето единъ много важенъ въпросъ. Че е ученъ, разбирамъ но въ какво отношение трѣбва да използва своята ученость?
Че е благороденъ добрѣ, но въ какво отношение трѣбва да използва своето благородство.
Това сѫ въпроси, които трѣбва да разрѣши всѣки самъ за себе си, и отъ правилното разрѣшение на тия въпроси зависи неговото развитие. Ако ние сме млади и чакаме другитѣ да разрѣшатъ въпроса, какъ да използуваме нашата младость, ние ще имаме най-голѣмитѣ изпитания. Това, че нѣкой е младъ, показва, че той носи въ себе си една велика задача, която трѣбва да разрѣши. Е, младъ съмъ, казва нѣкой. Всѣки младъ е на изпитание въ свѣта.
към беседата >>
Запримѣръ, има единъ анекдотъ, споредъ който се разправя, че когато Господь създавалъ човѣка, взелъ най-хубавата пръсть, омѣсилъ я, и направилъ отъ нея човѣка и го оставилъ да съхне.
Сегашнитѣ хора не можемъ да ги убедимъ, че и въ Бога има проявление. Само че, за да се прояви Богъ, изисква се врѣме. Хората се молятъ, молятъ и Богъ всичко слуша, но трѣбва цѣлото човѣчество да се моли най-малко 2,000 години, за да се прояви Богъ. Всички Му се молятъ, молятъ и най-послѣ казватъ: Господи, не ни ли чувашъ? Господь чува всичко, но чака да си свършатъ хората молитвата, и когато си свършатъ молитвата, Той само ще помръдне рѫката си, и всичко ще се свърши.
Запримѣръ, има единъ анекдотъ, споредъ който се разправя, че когато Господь създавалъ човѣка, взелъ най-хубавата пръсть, омѣсилъ я, и направилъ отъ нея човѣка и го оставилъ да съхне.
Дълго врѣме съхналъ този човѣкъ, обаче единъ негърски проповѣдникъ проповѣдвалъ на слушателитѣ си, че Господь сушилъ човѣка само три дни. Не, дълго врѣме го сушилъ. Всички възвишени разумни сѫщества – ангели, архангели, серафими, херовими, минавали покрай човѣка и го побутвали, дано тръгне, но не успѣли. Най-послѣ казали на Господа: не тръгва този човѣкъ, Господи. Нека стане чудо, най-послѣ!
към беседата >>
Това сѫ въпроси, които трѣбва да разрѣши всѣки самъ за себе си, и отъ правилното разрѣшение на тия въпроси зависи неговото развитие.
Използва ли своята доброта, своето благородство? Че е младъ, добрѣ, но какъ трѣбва да използва своята младость? Ето единъ много важенъ въпросъ. Че е ученъ, разбирамъ но въ какво отношение трѣбва да използва своята ученость? Че е благороденъ добрѣ, но въ какво отношение трѣбва да използва своето благородство.
Това сѫ въпроси, които трѣбва да разрѣши всѣки самъ за себе си, и отъ правилното разрѣшение на тия въпроси зависи неговото развитие.
Ако ние сме млади и чакаме другитѣ да разрѣшатъ въпроса, какъ да използуваме нашата младость, ние ще имаме най-голѣмитѣ изпитания. Това, че нѣкой е младъ, показва, че той носи въ себе си една велика задача, която трѣбва да разрѣши. Е, младъ съмъ, казва нѣкой. Всѣки младъ е на изпитание въ свѣта. Майката казва на младия си синъ: синко, гледай да се събирашъ съ другари, да ходишъ на театъръ, на концертъ, на балове; пъкъ гледай да си намѣришъ нѣкоя другарка за живота, но непрѣменно да има парички!
към беседата >>
Дълго врѣме съхналъ този човѣкъ, обаче единъ негърски проповѣдникъ проповѣдвалъ на слушателитѣ си, че Господь сушилъ човѣка само три дни.
Само че, за да се прояви Богъ, изисква се врѣме. Хората се молятъ, молятъ и Богъ всичко слуша, но трѣбва цѣлото човѣчество да се моли най-малко 2,000 години, за да се прояви Богъ. Всички Му се молятъ, молятъ и най-послѣ казватъ: Господи, не ни ли чувашъ? Господь чува всичко, но чака да си свършатъ хората молитвата, и когато си свършатъ молитвата, Той само ще помръдне рѫката си, и всичко ще се свърши. Запримѣръ, има единъ анекдотъ, споредъ който се разправя, че когато Господь създавалъ човѣка, взелъ най-хубавата пръсть, омѣсилъ я, и направилъ отъ нея човѣка и го оставилъ да съхне.
Дълго врѣме съхналъ този човѣкъ, обаче единъ негърски проповѣдникъ проповѣдвалъ на слушателитѣ си, че Господь сушилъ човѣка само три дни.
Не, дълго врѣме го сушилъ. Всички възвишени разумни сѫщества – ангели, архангели, серафими, херовими, минавали покрай човѣка и го побутвали, дано тръгне, но не успѣли. Най-послѣ казали на Господа: не тръгва този човѣкъ, Господи. Нека стане чудо, най-послѣ! Господь се поусмихналъ, нищо не имъ казалъ.
към беседата >>
Ако ние сме млади и чакаме другитѣ да разрѣшатъ въпроса, какъ да използуваме нашата младость, ние ще имаме най-голѣмитѣ изпитания.
Че е младъ, добрѣ, но какъ трѣбва да използва своята младость? Ето единъ много важенъ въпросъ. Че е ученъ, разбирамъ но въ какво отношение трѣбва да използва своята ученость? Че е благороденъ добрѣ, но въ какво отношение трѣбва да използва своето благородство. Това сѫ въпроси, които трѣбва да разрѣши всѣки самъ за себе си, и отъ правилното разрѣшение на тия въпроси зависи неговото развитие.
Ако ние сме млади и чакаме другитѣ да разрѣшатъ въпроса, какъ да използуваме нашата младость, ние ще имаме най-голѣмитѣ изпитания.
Това, че нѣкой е младъ, показва, че той носи въ себе си една велика задача, която трѣбва да разрѣши. Е, младъ съмъ, казва нѣкой. Всѣки младъ е на изпитание въ свѣта. Майката казва на младия си синъ: синко, гледай да се събирашъ съ другари, да ходишъ на театъръ, на концертъ, на балове; пъкъ гледай да си намѣришъ нѣкоя другарка за живота, но непрѣменно да има парички! Майката е първиятъ автоматъ, който дава възпитание на своя младъ синъ.
към беседата >>
Не, дълго врѣме го сушилъ.
Хората се молятъ, молятъ и Богъ всичко слуша, но трѣбва цѣлото човѣчество да се моли най-малко 2,000 години, за да се прояви Богъ. Всички Му се молятъ, молятъ и най-послѣ казватъ: Господи, не ни ли чувашъ? Господь чува всичко, но чака да си свършатъ хората молитвата, и когато си свършатъ молитвата, Той само ще помръдне рѫката си, и всичко ще се свърши. Запримѣръ, има единъ анекдотъ, споредъ който се разправя, че когато Господь създавалъ човѣка, взелъ най-хубавата пръсть, омѣсилъ я, и направилъ отъ нея човѣка и го оставилъ да съхне. Дълго врѣме съхналъ този човѣкъ, обаче единъ негърски проповѣдникъ проповѣдвалъ на слушателитѣ си, че Господь сушилъ човѣка само три дни.
Не, дълго врѣме го сушилъ.
Всички възвишени разумни сѫщества – ангели, архангели, серафими, херовими, минавали покрай човѣка и го побутвали, дано тръгне, но не успѣли. Най-послѣ казали на Господа: не тръгва този човѣкъ, Господи. Нека стане чудо, най-послѣ! Господь се поусмихналъ, нищо не имъ казалъ. Приближилъ се до човѣка, вдъхналъ въ ноздритѣ му дихание, и човѣкътъ оживѣлъ.
към беседата >>
Това, че нѣкой е младъ, показва, че той носи въ себе си една велика задача, която трѣбва да разрѣши.
Ето единъ много важенъ въпросъ. Че е ученъ, разбирамъ но въ какво отношение трѣбва да използва своята ученость? Че е благороденъ добрѣ, но въ какво отношение трѣбва да използва своето благородство. Това сѫ въпроси, които трѣбва да разрѣши всѣки самъ за себе си, и отъ правилното разрѣшение на тия въпроси зависи неговото развитие. Ако ние сме млади и чакаме другитѣ да разрѣшатъ въпроса, какъ да използуваме нашата младость, ние ще имаме най-голѣмитѣ изпитания.
Това, че нѣкой е младъ, показва, че той носи въ себе си една велика задача, която трѣбва да разрѣши.
Е, младъ съмъ, казва нѣкой. Всѣки младъ е на изпитание въ свѣта. Майката казва на младия си синъ: синко, гледай да се събирашъ съ другари, да ходишъ на театъръ, на концертъ, на балове; пъкъ гледай да си намѣришъ нѣкоя другарка за живота, но непрѣменно да има парички! Майката е първиятъ автоматъ, който дава възпитание на своя младъ синъ. Свършва синътъ въ странство, връща се дома си, и бащата, вториятъ автоматъ му казва: ехъ, синко, ти си много по-ученъ отъ мене; въ наше врѣме нѣмаше такива училища, нѣмаше такива учени, като тебе.
към беседата >>
Всички възвишени разумни сѫщества – ангели, архангели, серафими, херовими, минавали покрай човѣка и го побутвали, дано тръгне, но не успѣли.
Всички Му се молятъ, молятъ и най-послѣ казватъ: Господи, не ни ли чувашъ? Господь чува всичко, но чака да си свършатъ хората молитвата, и когато си свършатъ молитвата, Той само ще помръдне рѫката си, и всичко ще се свърши. Запримѣръ, има единъ анекдотъ, споредъ който се разправя, че когато Господь създавалъ човѣка, взелъ най-хубавата пръсть, омѣсилъ я, и направилъ отъ нея човѣка и го оставилъ да съхне. Дълго врѣме съхналъ този човѣкъ, обаче единъ негърски проповѣдникъ проповѣдвалъ на слушателитѣ си, че Господь сушилъ човѣка само три дни. Не, дълго врѣме го сушилъ.
Всички възвишени разумни сѫщества – ангели, архангели, серафими, херовими, минавали покрай човѣка и го побутвали, дано тръгне, но не успѣли.
Най-послѣ казали на Господа: не тръгва този човѣкъ, Господи. Нека стане чудо, най-послѣ! Господь се поусмихналъ, нищо не имъ казалъ. Приближилъ се до човѣка, вдъхналъ въ ноздритѣ му дихание, и човѣкътъ оживѣлъ. Всички се очудили.
към беседата >>
Е, младъ съмъ, казва нѣкой.
Че е ученъ, разбирамъ но въ какво отношение трѣбва да използва своята ученость? Че е благороденъ добрѣ, но въ какво отношение трѣбва да използва своето благородство. Това сѫ въпроси, които трѣбва да разрѣши всѣки самъ за себе си, и отъ правилното разрѣшение на тия въпроси зависи неговото развитие. Ако ние сме млади и чакаме другитѣ да разрѣшатъ въпроса, какъ да използуваме нашата младость, ние ще имаме най-голѣмитѣ изпитания. Това, че нѣкой е младъ, показва, че той носи въ себе си една велика задача, която трѣбва да разрѣши.
Е, младъ съмъ, казва нѣкой.
Всѣки младъ е на изпитание въ свѣта. Майката казва на младия си синъ: синко, гледай да се събирашъ съ другари, да ходишъ на театъръ, на концертъ, на балове; пъкъ гледай да си намѣришъ нѣкоя другарка за живота, но непрѣменно да има парички! Майката е първиятъ автоматъ, който дава възпитание на своя младъ синъ. Свършва синътъ въ странство, връща се дома си, и бащата, вториятъ автоматъ му казва: ехъ, синко, ти си много по-ученъ отъ мене; въ наше врѣме нѣмаше такива училища, нѣмаше такива учени, като тебе. Използвай твоето знание, ти знаешъ какъ.
към беседата >>
Най-послѣ казали на Господа: не тръгва този човѣкъ, Господи.
Господь чува всичко, но чака да си свършатъ хората молитвата, и когато си свършатъ молитвата, Той само ще помръдне рѫката си, и всичко ще се свърши. Запримѣръ, има единъ анекдотъ, споредъ който се разправя, че когато Господь създавалъ човѣка, взелъ най-хубавата пръсть, омѣсилъ я, и направилъ отъ нея човѣка и го оставилъ да съхне. Дълго врѣме съхналъ този човѣкъ, обаче единъ негърски проповѣдникъ проповѣдвалъ на слушателитѣ си, че Господь сушилъ човѣка само три дни. Не, дълго врѣме го сушилъ. Всички възвишени разумни сѫщества – ангели, архангели, серафими, херовими, минавали покрай човѣка и го побутвали, дано тръгне, но не успѣли.
Най-послѣ казали на Господа: не тръгва този човѣкъ, Господи.
Нека стане чудо, най-послѣ! Господь се поусмихналъ, нищо не имъ казалъ. Приближилъ се до човѣка, вдъхналъ въ ноздритѣ му дихание, и човѣкътъ оживѣлъ. Всички се очудили.
към беседата >>
Всѣки младъ е на изпитание въ свѣта.
Че е благороденъ добрѣ, но въ какво отношение трѣбва да използва своето благородство. Това сѫ въпроси, които трѣбва да разрѣши всѣки самъ за себе си, и отъ правилното разрѣшение на тия въпроси зависи неговото развитие. Ако ние сме млади и чакаме другитѣ да разрѣшатъ въпроса, какъ да използуваме нашата младость, ние ще имаме най-голѣмитѣ изпитания. Това, че нѣкой е младъ, показва, че той носи въ себе си една велика задача, която трѣбва да разрѣши. Е, младъ съмъ, казва нѣкой.
Всѣки младъ е на изпитание въ свѣта.
Майката казва на младия си синъ: синко, гледай да се събирашъ съ другари, да ходишъ на театъръ, на концертъ, на балове; пъкъ гледай да си намѣришъ нѣкоя другарка за живота, но непрѣменно да има парички! Майката е първиятъ автоматъ, който дава възпитание на своя младъ синъ. Свършва синътъ въ странство, връща се дома си, и бащата, вториятъ автоматъ му казва: ехъ, синко, ти си много по-ученъ отъ мене; въ наше врѣме нѣмаше такива училища, нѣмаше такива учени, като тебе. Използвай твоето знание, ти знаешъ какъ. Казвамъ, ето вториятъ автоматъ, който дава лошъ съвѣтъ на своя синъ.
към беседата >>
Нека стане чудо, най-послѣ!
Запримѣръ, има единъ анекдотъ, споредъ който се разправя, че когато Господь създавалъ човѣка, взелъ най-хубавата пръсть, омѣсилъ я, и направилъ отъ нея човѣка и го оставилъ да съхне. Дълго врѣме съхналъ този човѣкъ, обаче единъ негърски проповѣдникъ проповѣдвалъ на слушателитѣ си, че Господь сушилъ човѣка само три дни. Не, дълго врѣме го сушилъ. Всички възвишени разумни сѫщества – ангели, архангели, серафими, херовими, минавали покрай човѣка и го побутвали, дано тръгне, но не успѣли. Най-послѣ казали на Господа: не тръгва този човѣкъ, Господи.
Нека стане чудо, най-послѣ!
Господь се поусмихналъ, нищо не имъ казалъ. Приближилъ се до човѣка, вдъхналъ въ ноздритѣ му дихание, и човѣкътъ оживѣлъ. Всички се очудили.
към беседата >>
Майката казва на младия си синъ: синко, гледай да се събирашъ съ другари, да ходишъ на театъръ, на концертъ, на балове; пъкъ гледай да си намѣришъ нѣкоя другарка за живота, но непрѣменно да има парички!
Това сѫ въпроси, които трѣбва да разрѣши всѣки самъ за себе си, и отъ правилното разрѣшение на тия въпроси зависи неговото развитие. Ако ние сме млади и чакаме другитѣ да разрѣшатъ въпроса, какъ да използуваме нашата младость, ние ще имаме най-голѣмитѣ изпитания. Това, че нѣкой е младъ, показва, че той носи въ себе си една велика задача, която трѣбва да разрѣши. Е, младъ съмъ, казва нѣкой. Всѣки младъ е на изпитание въ свѣта.
Майката казва на младия си синъ: синко, гледай да се събирашъ съ другари, да ходишъ на театъръ, на концертъ, на балове; пъкъ гледай да си намѣришъ нѣкоя другарка за живота, но непрѣменно да има парички!
Майката е първиятъ автоматъ, който дава възпитание на своя младъ синъ. Свършва синътъ въ странство, връща се дома си, и бащата, вториятъ автоматъ му казва: ехъ, синко, ти си много по-ученъ отъ мене; въ наше врѣме нѣмаше такива училища, нѣмаше такива учени, като тебе. Използвай твоето знание, ти знаешъ какъ. Казвамъ, ето вториятъ автоматъ, който дава лошъ съвѣтъ на своя синъ. Той дава лошо учение.
към беседата >>
Господь се поусмихналъ, нищо не имъ казалъ.
Дълго врѣме съхналъ този човѣкъ, обаче единъ негърски проповѣдникъ проповѣдвалъ на слушателитѣ си, че Господь сушилъ човѣка само три дни. Не, дълго врѣме го сушилъ. Всички възвишени разумни сѫщества – ангели, архангели, серафими, херовими, минавали покрай човѣка и го побутвали, дано тръгне, но не успѣли. Най-послѣ казали на Господа: не тръгва този човѣкъ, Господи. Нека стане чудо, най-послѣ!
Господь се поусмихналъ, нищо не имъ казалъ.
Приближилъ се до човѣка, вдъхналъ въ ноздритѣ му дихание, и човѣкътъ оживѣлъ. Всички се очудили.
към беседата >>
Майката е първиятъ автоматъ, който дава възпитание на своя младъ синъ.
Ако ние сме млади и чакаме другитѣ да разрѣшатъ въпроса, какъ да използуваме нашата младость, ние ще имаме най-голѣмитѣ изпитания. Това, че нѣкой е младъ, показва, че той носи въ себе си една велика задача, която трѣбва да разрѣши. Е, младъ съмъ, казва нѣкой. Всѣки младъ е на изпитание въ свѣта. Майката казва на младия си синъ: синко, гледай да се събирашъ съ другари, да ходишъ на театъръ, на концертъ, на балове; пъкъ гледай да си намѣришъ нѣкоя другарка за живота, но непрѣменно да има парички!
Майката е първиятъ автоматъ, който дава възпитание на своя младъ синъ.
Свършва синътъ въ странство, връща се дома си, и бащата, вториятъ автоматъ му казва: ехъ, синко, ти си много по-ученъ отъ мене; въ наше врѣме нѣмаше такива училища, нѣмаше такива учени, като тебе. Използвай твоето знание, ти знаешъ какъ. Казвамъ, ето вториятъ автоматъ, който дава лошъ съвѣтъ на своя синъ. Той дава лошо учение. Въ какво седи това учение?
към беседата >>
Приближилъ се до човѣка, вдъхналъ въ ноздритѣ му дихание, и човѣкътъ оживѣлъ.
Не, дълго врѣме го сушилъ. Всички възвишени разумни сѫщества – ангели, архангели, серафими, херовими, минавали покрай човѣка и го побутвали, дано тръгне, но не успѣли. Най-послѣ казали на Господа: не тръгва този човѣкъ, Господи. Нека стане чудо, най-послѣ! Господь се поусмихналъ, нищо не имъ казалъ.
Приближилъ се до човѣка, вдъхналъ въ ноздритѣ му дихание, и човѣкътъ оживѣлъ.
Всички се очудили.
към беседата >>
Свършва синътъ въ странство, връща се дома си, и бащата, вториятъ автоматъ му казва: ехъ, синко, ти си много по-ученъ отъ мене; въ наше врѣме нѣмаше такива училища, нѣмаше такива учени, като тебе.
Това, че нѣкой е младъ, показва, че той носи въ себе си една велика задача, която трѣбва да разрѣши. Е, младъ съмъ, казва нѣкой. Всѣки младъ е на изпитание въ свѣта. Майката казва на младия си синъ: синко, гледай да се събирашъ съ другари, да ходишъ на театъръ, на концертъ, на балове; пъкъ гледай да си намѣришъ нѣкоя другарка за живота, но непрѣменно да има парички! Майката е първиятъ автоматъ, който дава възпитание на своя младъ синъ.
Свършва синътъ въ странство, връща се дома си, и бащата, вториятъ автоматъ му казва: ехъ, синко, ти си много по-ученъ отъ мене; въ наше врѣме нѣмаше такива училища, нѣмаше такива учени, като тебе.
Използвай твоето знание, ти знаешъ какъ. Казвамъ, ето вториятъ автоматъ, който дава лошъ съвѣтъ на своя синъ. Той дава лошо учение. Въ какво седи това учение? – Утрѣ синътъ изпъди баща си отъ кѫщи, не иска такъвъ простъ баща въ дома си.
към беседата >>
Всички се очудили.
Всички възвишени разумни сѫщества – ангели, архангели, серафими, херовими, минавали покрай човѣка и го побутвали, дано тръгне, но не успѣли. Най-послѣ казали на Господа: не тръгва този човѣкъ, Господи. Нека стане чудо, най-послѣ! Господь се поусмихналъ, нищо не имъ казалъ. Приближилъ се до човѣка, вдъхналъ въ ноздритѣ му дихание, и човѣкътъ оживѣлъ.
Всички се очудили.
към беседата >>
Използвай твоето знание, ти знаешъ какъ.
Е, младъ съмъ, казва нѣкой. Всѣки младъ е на изпитание въ свѣта. Майката казва на младия си синъ: синко, гледай да се събирашъ съ другари, да ходишъ на театъръ, на концертъ, на балове; пъкъ гледай да си намѣришъ нѣкоя другарка за живота, но непрѣменно да има парички! Майката е първиятъ автоматъ, който дава възпитание на своя младъ синъ. Свършва синътъ въ странство, връща се дома си, и бащата, вториятъ автоматъ му казва: ехъ, синко, ти си много по-ученъ отъ мене; въ наше врѣме нѣмаше такива училища, нѣмаше такива учени, като тебе.
Използвай твоето знание, ти знаешъ какъ.
Казвамъ, ето вториятъ автоматъ, който дава лошъ съвѣтъ на своя синъ. Той дава лошо учение. Въ какво седи това учение? – Утрѣ синътъ изпъди баща си отъ кѫщи, не иска такъвъ простъ баща въ дома си. И тогава бащата дава едно заявление до сѫда, дава сина си подъ сѫдъ, иска сѫдътъ да се произнесе, колко трѣбва синътъ му да плаща.
към беседата >>
За сега, всички хора лежатъ на гърба си и питатъ: кога ще се оправи свѣтътъ?
За сега, всички хора лежатъ на гърба си и питатъ: кога ще се оправи свѣтътъ?
Ще дойде Господь, но този пѫть нѣма да духне въ носа на хората. Защо нѣма да духне въ носа? Защото първиятъ пѫть Господь духналъ въ устата на човѣка и видѣлъ резултата. Втори пѫть духналъ въ носа и видѣлъ, какъвъ е резултатътъ. Сега вече Господь ще духне въ очитѣ на хората.
към беседата >>
Казвамъ, ето вториятъ автоматъ, който дава лошъ съвѣтъ на своя синъ.
Всѣки младъ е на изпитание въ свѣта. Майката казва на младия си синъ: синко, гледай да се събирашъ съ другари, да ходишъ на театъръ, на концертъ, на балове; пъкъ гледай да си намѣришъ нѣкоя другарка за живота, но непрѣменно да има парички! Майката е първиятъ автоматъ, който дава възпитание на своя младъ синъ. Свършва синътъ въ странство, връща се дома си, и бащата, вториятъ автоматъ му казва: ехъ, синко, ти си много по-ученъ отъ мене; въ наше врѣме нѣмаше такива училища, нѣмаше такива учени, като тебе. Използвай твоето знание, ти знаешъ какъ.
Казвамъ, ето вториятъ автоматъ, който дава лошъ съвѣтъ на своя синъ.
Той дава лошо учение. Въ какво седи това учение? – Утрѣ синътъ изпъди баща си отъ кѫщи, не иска такъвъ простъ баща въ дома си. И тогава бащата дава едно заявление до сѫда, дава сина си подъ сѫдъ, иска сѫдътъ да се произнесе, колко трѣбва синътъ му да плаща. Е, моля ви се, сѫдътъ ли трѣбва да опрѣдѣля, какви да бѫдатъ отношенията между бащата и сина?
към беседата >>
Ще дойде Господь, но този пѫть нѣма да духне въ носа на хората.
За сега, всички хора лежатъ на гърба си и питатъ: кога ще се оправи свѣтътъ?
Ще дойде Господь, но този пѫть нѣма да духне въ носа на хората.
Защо нѣма да духне въ носа? Защото първиятъ пѫть Господь духналъ въ устата на човѣка и видѣлъ резултата. Втори пѫть духналъ въ носа и видѣлъ, какъвъ е резултатътъ. Сега вече Господь ще духне въ очитѣ на хората.
към беседата >>
Той дава лошо учение.
Майката казва на младия си синъ: синко, гледай да се събирашъ съ другари, да ходишъ на театъръ, на концертъ, на балове; пъкъ гледай да си намѣришъ нѣкоя другарка за живота, но непрѣменно да има парички! Майката е първиятъ автоматъ, който дава възпитание на своя младъ синъ. Свършва синътъ въ странство, връща се дома си, и бащата, вториятъ автоматъ му казва: ехъ, синко, ти си много по-ученъ отъ мене; въ наше врѣме нѣмаше такива училища, нѣмаше такива учени, като тебе. Използвай твоето знание, ти знаешъ какъ. Казвамъ, ето вториятъ автоматъ, който дава лошъ съвѣтъ на своя синъ.
Той дава лошо учение.
Въ какво седи това учение? – Утрѣ синътъ изпъди баща си отъ кѫщи, не иска такъвъ простъ баща въ дома си. И тогава бащата дава едно заявление до сѫда, дава сина си подъ сѫдъ, иска сѫдътъ да се произнесе, колко трѣбва синътъ му да плаща. Е, моля ви се, сѫдътъ ли трѣбва да опрѣдѣля, какви да бѫдатъ отношенията между бащата и сина? Ако се остави сѫдътъ да се произнася, какви да бѫдатъ отношенията между бащата и дѣцата, всичко въ свѣта пропада, всичко е свършено.
към беседата >>
Защо нѣма да духне въ носа?
За сега, всички хора лежатъ на гърба си и питатъ: кога ще се оправи свѣтътъ? Ще дойде Господь, но този пѫть нѣма да духне въ носа на хората.
Защо нѣма да духне въ носа?
Защото първиятъ пѫть Господь духналъ въ устата на човѣка и видѣлъ резултата. Втори пѫть духналъ въ носа и видѣлъ, какъвъ е резултатътъ. Сега вече Господь ще духне въ очитѣ на хората.
към беседата >>
Въ какво седи това учение?
Майката е първиятъ автоматъ, който дава възпитание на своя младъ синъ. Свършва синътъ въ странство, връща се дома си, и бащата, вториятъ автоматъ му казва: ехъ, синко, ти си много по-ученъ отъ мене; въ наше врѣме нѣмаше такива училища, нѣмаше такива учени, като тебе. Използвай твоето знание, ти знаешъ какъ. Казвамъ, ето вториятъ автоматъ, който дава лошъ съвѣтъ на своя синъ. Той дава лошо учение.
Въ какво седи това учение?
– Утрѣ синътъ изпъди баща си отъ кѫщи, не иска такъвъ простъ баща въ дома си. И тогава бащата дава едно заявление до сѫда, дава сина си подъ сѫдъ, иска сѫдътъ да се произнесе, колко трѣбва синътъ му да плаща. Е, моля ви се, сѫдътъ ли трѣбва да опрѣдѣля, какви да бѫдатъ отношенията между бащата и сина? Ако се остави сѫдътъ да се произнася, какви да бѫдатъ отношенията между бащата и дѣцата, всичко въ свѣта пропада, всичко е свършено. Азъ бихъ употрѣбилъ за случая едно силно българско изречение: всичко ще отиде по дяволитѣ.
към беседата >>
Защото първиятъ пѫть Господь духналъ въ устата на човѣка и видѣлъ резултата.
За сега, всички хора лежатъ на гърба си и питатъ: кога ще се оправи свѣтътъ? Ще дойде Господь, но този пѫть нѣма да духне въ носа на хората. Защо нѣма да духне въ носа?
Защото първиятъ пѫть Господь духналъ въ устата на човѣка и видѣлъ резултата.
Втори пѫть духналъ въ носа и видѣлъ, какъвъ е резултатътъ. Сега вече Господь ще духне въ очитѣ на хората.
към беседата >>
– Утрѣ синътъ изпъди баща си отъ кѫщи, не иска такъвъ простъ баща въ дома си.
Свършва синътъ въ странство, връща се дома си, и бащата, вториятъ автоматъ му казва: ехъ, синко, ти си много по-ученъ отъ мене; въ наше врѣме нѣмаше такива училища, нѣмаше такива учени, като тебе. Използвай твоето знание, ти знаешъ какъ. Казвамъ, ето вториятъ автоматъ, който дава лошъ съвѣтъ на своя синъ. Той дава лошо учение. Въ какво седи това учение?
– Утрѣ синътъ изпъди баща си отъ кѫщи, не иска такъвъ простъ баща въ дома си.
И тогава бащата дава едно заявление до сѫда, дава сина си подъ сѫдъ, иска сѫдътъ да се произнесе, колко трѣбва синътъ му да плаща. Е, моля ви се, сѫдътъ ли трѣбва да опрѣдѣля, какви да бѫдатъ отношенията между бащата и сина? Ако се остави сѫдътъ да се произнася, какви да бѫдатъ отношенията между бащата и дѣцата, всичко въ свѣта пропада, всичко е свършено. Азъ бихъ употрѣбилъ за случая едно силно българско изречение: всичко ще отиде по дяволитѣ. Но ще кажа малко по-меко: отъ тази философия нищо нѣма да излѣзе.
към беседата >>
Втори пѫть духналъ въ носа и видѣлъ, какъвъ е резултатътъ.
За сега, всички хора лежатъ на гърба си и питатъ: кога ще се оправи свѣтътъ? Ще дойде Господь, но този пѫть нѣма да духне въ носа на хората. Защо нѣма да духне въ носа? Защото първиятъ пѫть Господь духналъ въ устата на човѣка и видѣлъ резултата.
Втори пѫть духналъ въ носа и видѣлъ, какъвъ е резултатътъ.
Сега вече Господь ще духне въ очитѣ на хората.
към беседата >>
И тогава бащата дава едно заявление до сѫда, дава сина си подъ сѫдъ, иска сѫдътъ да се произнесе, колко трѣбва синътъ му да плаща.
Използвай твоето знание, ти знаешъ какъ. Казвамъ, ето вториятъ автоматъ, който дава лошъ съвѣтъ на своя синъ. Той дава лошо учение. Въ какво седи това учение? – Утрѣ синътъ изпъди баща си отъ кѫщи, не иска такъвъ простъ баща въ дома си.
И тогава бащата дава едно заявление до сѫда, дава сина си подъ сѫдъ, иска сѫдътъ да се произнесе, колко трѣбва синътъ му да плаща.
Е, моля ви се, сѫдътъ ли трѣбва да опрѣдѣля, какви да бѫдатъ отношенията между бащата и сина? Ако се остави сѫдътъ да се произнася, какви да бѫдатъ отношенията между бащата и дѣцата, всичко въ свѣта пропада, всичко е свършено. Азъ бихъ употрѣбилъ за случая едно силно българско изречение: всичко ще отиде по дяволитѣ. Но ще кажа малко по-меко: отъ тази философия нищо нѣма да излѣзе. Най-послѣ иде обществото, което казва: ето единъ много ученъ, много религиозенъ, много набоженъ човѣкъ, да му дадемъ единъ високъ санъ.
към беседата >>
Сега вече Господь ще духне въ очитѣ на хората.
За сега, всички хора лежатъ на гърба си и питатъ: кога ще се оправи свѣтътъ? Ще дойде Господь, но този пѫть нѣма да духне въ носа на хората. Защо нѣма да духне въ носа? Защото първиятъ пѫть Господь духналъ въ устата на човѣка и видѣлъ резултата. Втори пѫть духналъ въ носа и видѣлъ, какъвъ е резултатътъ.
Сега вече Господь ще духне въ очитѣ на хората.
към беседата >>
Е, моля ви се, сѫдътъ ли трѣбва да опрѣдѣля, какви да бѫдатъ отношенията между бащата и сина?
Казвамъ, ето вториятъ автоматъ, който дава лошъ съвѣтъ на своя синъ. Той дава лошо учение. Въ какво седи това учение? – Утрѣ синътъ изпъди баща си отъ кѫщи, не иска такъвъ простъ баща въ дома си. И тогава бащата дава едно заявление до сѫда, дава сина си подъ сѫдъ, иска сѫдътъ да се произнесе, колко трѣбва синътъ му да плаща.
Е, моля ви се, сѫдътъ ли трѣбва да опрѣдѣля, какви да бѫдатъ отношенията между бащата и сина?
Ако се остави сѫдътъ да се произнася, какви да бѫдатъ отношенията между бащата и дѣцата, всичко въ свѣта пропада, всичко е свършено. Азъ бихъ употрѣбилъ за случая едно силно българско изречение: всичко ще отиде по дяволитѣ. Но ще кажа малко по-меко: отъ тази философия нищо нѣма да излѣзе. Най-послѣ иде обществото, което казва: ето единъ много ученъ, много религиозенъ, много набоженъ човѣкъ, да му дадемъ единъ високъ санъ. Да го направимъ държавникъ, или нѣкой проповѣдникъ, да проповѣдва на обществото, или нѣкое високо лице.
към беседата >>
И като духне въ очитѣ имъ, първитѣ ще станатъ послѣдни, а послѣднитѣ – първи.
И като духне въ очитѣ имъ, първитѣ ще станатъ послѣдни, а послѣднитѣ – първи.
към беседата >>
Ако се остави сѫдътъ да се произнася, какви да бѫдатъ отношенията между бащата и дѣцата, всичко въ свѣта пропада, всичко е свършено.
Той дава лошо учение. Въ какво седи това учение? – Утрѣ синътъ изпъди баща си отъ кѫщи, не иска такъвъ простъ баща въ дома си. И тогава бащата дава едно заявление до сѫда, дава сина си подъ сѫдъ, иска сѫдътъ да се произнесе, колко трѣбва синътъ му да плаща. Е, моля ви се, сѫдътъ ли трѣбва да опрѣдѣля, какви да бѫдатъ отношенията между бащата и сина?
Ако се остави сѫдътъ да се произнася, какви да бѫдатъ отношенията между бащата и дѣцата, всичко въ свѣта пропада, всичко е свършено.
Азъ бихъ употрѣбилъ за случая едно силно българско изречение: всичко ще отиде по дяволитѣ. Но ще кажа малко по-меко: отъ тази философия нищо нѣма да излѣзе. Най-послѣ иде обществото, което казва: ето единъ много ученъ, много религиозенъ, много набоженъ човѣкъ, да му дадемъ единъ високъ санъ. Да го направимъ държавникъ, или нѣкой проповѣдникъ, да проповѣдва на обществото, или нѣкое високо лице. Какво ще се проповѣдва на обществото?
към беседата >>
Азъ бихъ употрѣбилъ за случая едно силно българско изречение: всичко ще отиде по дяволитѣ.
Въ какво седи това учение? – Утрѣ синътъ изпъди баща си отъ кѫщи, не иска такъвъ простъ баща въ дома си. И тогава бащата дава едно заявление до сѫда, дава сина си подъ сѫдъ, иска сѫдътъ да се произнесе, колко трѣбва синътъ му да плаща. Е, моля ви се, сѫдътъ ли трѣбва да опрѣдѣля, какви да бѫдатъ отношенията между бащата и сина? Ако се остави сѫдътъ да се произнася, какви да бѫдатъ отношенията между бащата и дѣцата, всичко въ свѣта пропада, всичко е свършено.
Азъ бихъ употрѣбилъ за случая едно силно българско изречение: всичко ще отиде по дяволитѣ.
Но ще кажа малко по-меко: отъ тази философия нищо нѣма да излѣзе. Най-послѣ иде обществото, което казва: ето единъ много ученъ, много религиозенъ, много набоженъ човѣкъ, да му дадемъ единъ високъ санъ. Да го направимъ държавникъ, или нѣкой проповѣдникъ, да проповѣдва на обществото, или нѣкое високо лице. Какво ще се проповѣдва на обществото? Свѣтътъ така нѣма да се поправи.
към беседата >>
Но ще кажа малко по-меко: отъ тази философия нищо нѣма да излѣзе.
– Утрѣ синътъ изпъди баща си отъ кѫщи, не иска такъвъ простъ баща въ дома си. И тогава бащата дава едно заявление до сѫда, дава сина си подъ сѫдъ, иска сѫдътъ да се произнесе, колко трѣбва синътъ му да плаща. Е, моля ви се, сѫдътъ ли трѣбва да опрѣдѣля, какви да бѫдатъ отношенията между бащата и сина? Ако се остави сѫдътъ да се произнася, какви да бѫдатъ отношенията между бащата и дѣцата, всичко въ свѣта пропада, всичко е свършено. Азъ бихъ употрѣбилъ за случая едно силно българско изречение: всичко ще отиде по дяволитѣ.
Но ще кажа малко по-меко: отъ тази философия нищо нѣма да излѣзе.
Най-послѣ иде обществото, което казва: ето единъ много ученъ, много религиозенъ, много набоженъ човѣкъ, да му дадемъ единъ високъ санъ. Да го направимъ държавникъ, или нѣкой проповѣдникъ, да проповѣдва на обществото, или нѣкое високо лице. Какво ще се проповѣдва на обществото? Свѣтътъ така нѣма да се поправи. Значи, въ дадения случай обществото се явява като трети автоматъ.
към беседата >>
Най-послѣ иде обществото, което казва: ето единъ много ученъ, много религиозенъ, много набоженъ човѣкъ, да му дадемъ единъ високъ санъ.
И тогава бащата дава едно заявление до сѫда, дава сина си подъ сѫдъ, иска сѫдътъ да се произнесе, колко трѣбва синътъ му да плаща. Е, моля ви се, сѫдътъ ли трѣбва да опрѣдѣля, какви да бѫдатъ отношенията между бащата и сина? Ако се остави сѫдътъ да се произнася, какви да бѫдатъ отношенията между бащата и дѣцата, всичко въ свѣта пропада, всичко е свършено. Азъ бихъ употрѣбилъ за случая едно силно българско изречение: всичко ще отиде по дяволитѣ. Но ще кажа малко по-меко: отъ тази философия нищо нѣма да излѣзе.
Най-послѣ иде обществото, което казва: ето единъ много ученъ, много религиозенъ, много набоженъ човѣкъ, да му дадемъ единъ високъ санъ.
Да го направимъ държавникъ, или нѣкой проповѣдникъ, да проповѣдва на обществото, или нѣкое високо лице. Какво ще се проповѣдва на обществото? Свѣтътъ така нѣма да се поправи. Значи, въ дадения случай обществото се явява като трети автоматъ. Най-послѣ, ние ще се намеримъ въ положението на графа Бармуци, когото запитали: какво трѣбва да се прави, за да може човѣкъ правилно да се развива?
към беседата >>
Да го направимъ държавникъ, или нѣкой проповѣдникъ, да проповѣдва на обществото, или нѣкое високо лице.
Е, моля ви се, сѫдътъ ли трѣбва да опрѣдѣля, какви да бѫдатъ отношенията между бащата и сина? Ако се остави сѫдътъ да се произнася, какви да бѫдатъ отношенията между бащата и дѣцата, всичко въ свѣта пропада, всичко е свършено. Азъ бихъ употрѣбилъ за случая едно силно българско изречение: всичко ще отиде по дяволитѣ. Но ще кажа малко по-меко: отъ тази философия нищо нѣма да излѣзе. Най-послѣ иде обществото, което казва: ето единъ много ученъ, много религиозенъ, много набоженъ човѣкъ, да му дадемъ единъ високъ санъ.
Да го направимъ държавникъ, или нѣкой проповѣдникъ, да проповѣдва на обществото, или нѣкое високо лице.
Какво ще се проповѣдва на обществото? Свѣтътъ така нѣма да се поправи. Значи, въ дадения случай обществото се явява като трети автоматъ. Най-послѣ, ние ще се намеримъ въ положението на графа Бармуци, когото запитали: какво трѣбва да се прави, за да може човѣкъ правилно да се развива? Той казва: ще пенсионирашъ своитѣ автомати отвънъ, ще останешъ самъ и като ставашъ сутринь, ще четешъ и ще се молишъ.
към беседата >>
Какво ще се проповѣдва на обществото?
Ако се остави сѫдътъ да се произнася, какви да бѫдатъ отношенията между бащата и дѣцата, всичко въ свѣта пропада, всичко е свършено. Азъ бихъ употрѣбилъ за случая едно силно българско изречение: всичко ще отиде по дяволитѣ. Но ще кажа малко по-меко: отъ тази философия нищо нѣма да излѣзе. Най-послѣ иде обществото, което казва: ето единъ много ученъ, много религиозенъ, много набоженъ човѣкъ, да му дадемъ единъ високъ санъ. Да го направимъ държавникъ, или нѣкой проповѣдникъ, да проповѣдва на обществото, или нѣкое високо лице.
Какво ще се проповѣдва на обществото?
Свѣтътъ така нѣма да се поправи. Значи, въ дадения случай обществото се явява като трети автоматъ. Най-послѣ, ние ще се намеримъ въ положението на графа Бармуци, когото запитали: какво трѣбва да се прави, за да може човѣкъ правилно да се развива? Той казва: ще пенсионирашъ своитѣ автомати отвънъ, ще останешъ самъ и като ставашъ сутринь, ще четешъ и ще се молишъ. Какво ще разберешъ отъ четенето?
към беседата >>
Свѣтътъ така нѣма да се поправи.
Азъ бихъ употрѣбилъ за случая едно силно българско изречение: всичко ще отиде по дяволитѣ. Но ще кажа малко по-меко: отъ тази философия нищо нѣма да излѣзе. Най-послѣ иде обществото, което казва: ето единъ много ученъ, много религиозенъ, много набоженъ човѣкъ, да му дадемъ единъ високъ санъ. Да го направимъ държавникъ, или нѣкой проповѣдникъ, да проповѣдва на обществото, или нѣкое високо лице. Какво ще се проповѣдва на обществото?
Свѣтътъ така нѣма да се поправи.
Значи, въ дадения случай обществото се явява като трети автоматъ. Най-послѣ, ние ще се намеримъ въ положението на графа Бармуци, когото запитали: какво трѣбва да се прави, за да може човѣкъ правилно да се развива? Той казва: ще пенсионирашъ своитѣ автомати отвънъ, ще останешъ самъ и като ставашъ сутринь, ще четешъ и ще се молишъ. Какво ще разберешъ отъ четенето? Ще работишъ разумно.
към беседата >>
Значи, въ дадения случай обществото се явява като трети автоматъ.
Но ще кажа малко по-меко: отъ тази философия нищо нѣма да излѣзе. Най-послѣ иде обществото, което казва: ето единъ много ученъ, много религиозенъ, много набоженъ човѣкъ, да му дадемъ единъ високъ санъ. Да го направимъ държавникъ, или нѣкой проповѣдникъ, да проповѣдва на обществото, или нѣкое високо лице. Какво ще се проповѣдва на обществото? Свѣтътъ така нѣма да се поправи.
Значи, въ дадения случай обществото се явява като трети автоматъ.
Най-послѣ, ние ще се намеримъ въ положението на графа Бармуци, когото запитали: какво трѣбва да се прави, за да може човѣкъ правилно да се развива? Той казва: ще пенсионирашъ своитѣ автомати отвънъ, ще останешъ самъ и като ставашъ сутринь, ще четешъ и ще се молишъ. Какво ще разберешъ отъ четенето? Ще работишъ разумно. Защо ти е молитвата?
към беседата >>
Най-послѣ, ние ще се намеримъ въ положението на графа Бармуци, когото запитали: какво трѣбва да се прави, за да може човѣкъ правилно да се развива?
Най-послѣ иде обществото, което казва: ето единъ много ученъ, много религиозенъ, много набоженъ човѣкъ, да му дадемъ единъ високъ санъ. Да го направимъ държавникъ, или нѣкой проповѣдникъ, да проповѣдва на обществото, или нѣкое високо лице. Какво ще се проповѣдва на обществото? Свѣтътъ така нѣма да се поправи. Значи, въ дадения случай обществото се явява като трети автоматъ.
Най-послѣ, ние ще се намеримъ въ положението на графа Бармуци, когото запитали: какво трѣбва да се прави, за да може човѣкъ правилно да се развива?
Той казва: ще пенсионирашъ своитѣ автомати отвънъ, ще останешъ самъ и като ставашъ сутринь, ще четешъ и ще се молишъ. Какво ще разберешъ отъ четенето? Ще работишъ разумно. Защо ти е молитвата? – Молитвата е единъ законъ на поливане.
към беседата >>
Той казва: ще пенсионирашъ своитѣ автомати отвънъ, ще останешъ самъ и като ставашъ сутринь, ще четешъ и ще се молишъ.
Да го направимъ държавникъ, или нѣкой проповѣдникъ, да проповѣдва на обществото, или нѣкое високо лице. Какво ще се проповѣдва на обществото? Свѣтътъ така нѣма да се поправи. Значи, въ дадения случай обществото се явява като трети автоматъ. Най-послѣ, ние ще се намеримъ въ положението на графа Бармуци, когото запитали: какво трѣбва да се прави, за да може човѣкъ правилно да се развива?
Той казва: ще пенсионирашъ своитѣ автомати отвънъ, ще останешъ самъ и като ставашъ сутринь, ще четешъ и ще се молишъ.
Какво ще разберешъ отъ четенето? Ще работишъ разумно. Защо ти е молитвата? – Молитвата е единъ законъ на поливане. Азъ сега употрѣбявамъ закона на молитвата, като законъ за поливане.
към беседата >>
Какво ще разберешъ отъ четенето?
Какво ще се проповѣдва на обществото? Свѣтътъ така нѣма да се поправи. Значи, въ дадения случай обществото се явява като трети автоматъ. Най-послѣ, ние ще се намеримъ въ положението на графа Бармуци, когото запитали: какво трѣбва да се прави, за да може човѣкъ правилно да се развива? Той казва: ще пенсионирашъ своитѣ автомати отвънъ, ще останешъ самъ и като ставашъ сутринь, ще четешъ и ще се молишъ.
Какво ще разберешъ отъ четенето?
Ще работишъ разумно. Защо ти е молитвата? – Молитвата е единъ законъ на поливане. Азъ сега употрѣбявамъ закона на молитвата, като законъ за поливане. Нѣкой казва: защо трѣбва да се моля?
към беседата >>
Ще работишъ разумно.
Свѣтътъ така нѣма да се поправи. Значи, въ дадения случай обществото се явява като трети автоматъ. Най-послѣ, ние ще се намеримъ въ положението на графа Бармуци, когото запитали: какво трѣбва да се прави, за да може човѣкъ правилно да се развива? Той казва: ще пенсионирашъ своитѣ автомати отвънъ, ще останешъ самъ и като ставашъ сутринь, ще четешъ и ще се молишъ. Какво ще разберешъ отъ четенето?
Ще работишъ разумно.
Защо ти е молитвата? – Молитвата е единъ законъ на поливане. Азъ сега употрѣбявамъ закона на молитвата, като законъ за поливане. Нѣкой казва: защо трѣбва да се моля? Чудни сѫ хората!
към беседата >>
Защо ти е молитвата?
Значи, въ дадения случай обществото се явява като трети автоматъ. Най-послѣ, ние ще се намеримъ въ положението на графа Бармуци, когото запитали: какво трѣбва да се прави, за да може човѣкъ правилно да се развива? Той казва: ще пенсионирашъ своитѣ автомати отвънъ, ще останешъ самъ и като ставашъ сутринь, ще четешъ и ще се молишъ. Какво ще разберешъ отъ четенето? Ще работишъ разумно.
Защо ти е молитвата?
– Молитвата е единъ законъ на поливане. Азъ сега употрѣбявамъ закона на молитвата, като законъ за поливане. Нѣкой казва: защо трѣбва да се моля? Чудни сѫ хората! Молитвата е единъ символъ!
към беседата >>
– Молитвата е единъ законъ на поливане.
Най-послѣ, ние ще се намеримъ въ положението на графа Бармуци, когото запитали: какво трѣбва да се прави, за да може човѣкъ правилно да се развива? Той казва: ще пенсионирашъ своитѣ автомати отвънъ, ще останешъ самъ и като ставашъ сутринь, ще четешъ и ще се молишъ. Какво ще разберешъ отъ четенето? Ще работишъ разумно. Защо ти е молитвата?
– Молитвата е единъ законъ на поливане.
Азъ сега употрѣбявамъ закона на молитвата, като законъ за поливане. Нѣкой казва: защо трѣбва да се моля? Чудни сѫ хората! Молитвата е единъ символъ! Въ цѣлъ свѣтъ се възнасятъ молитви.
към беседата >>
Азъ сега употрѣбявамъ закона на молитвата, като законъ за поливане.
Той казва: ще пенсионирашъ своитѣ автомати отвънъ, ще останешъ самъ и като ставашъ сутринь, ще четешъ и ще се молишъ. Какво ще разберешъ отъ четенето? Ще работишъ разумно. Защо ти е молитвата? – Молитвата е единъ законъ на поливане.
Азъ сега употрѣбявамъ закона на молитвата, като законъ за поливане.
Нѣкой казва: защо трѣбва да се моля? Чудни сѫ хората! Молитвата е единъ символъ! Въ цѣлъ свѣтъ се възнасятъ молитви. Молитвата е единъ символъ, чрѣзъ който се привличатъ всички добри влияния.
към беседата >>
Нѣкой казва: защо трѣбва да се моля?
Какво ще разберешъ отъ четенето? Ще работишъ разумно. Защо ти е молитвата? – Молитвата е единъ законъ на поливане. Азъ сега употрѣбявамъ закона на молитвата, като законъ за поливане.
Нѣкой казва: защо трѣбва да се моля?
Чудни сѫ хората! Молитвата е единъ символъ! Въ цѣлъ свѣтъ се възнасятъ молитви. Молитвата е единъ символъ, чрѣзъ който се привличатъ всички добри влияния. Слънчевата свѣтлина, слънчевата топлина, дъждътъ, влагата, това сѫ добритѣ влияния при молитвата, за да може да расте всичко онова, което е посѣто.
към беседата >>
Чудни сѫ хората!
Ще работишъ разумно. Защо ти е молитвата? – Молитвата е единъ законъ на поливане. Азъ сега употрѣбявамъ закона на молитвата, като законъ за поливане. Нѣкой казва: защо трѣбва да се моля?
Чудни сѫ хората!
Молитвата е единъ символъ! Въ цѣлъ свѣтъ се възнасятъ молитви. Молитвата е единъ символъ, чрѣзъ който се привличатъ всички добри влияния. Слънчевата свѣтлина, слънчевата топлина, дъждътъ, влагата, това сѫ добритѣ влияния при молитвата, за да може да расте всичко онова, което е посѣто. Когато единъ човѣкъ се моли, всичко наоколо му трѣбва да расте и да се развива.
към беседата >>
Учението на съврѣменния свѣтъ е учение за заемане първото мѣсто.
Учението на съврѣменния свѣтъ е учение за заемане първото мѣсто.
Да седнешъ на послѣдното мѣсто, и да седнешъ на първото мѣсто, и въ двата случая трѣбва да имашъ знания. Защото, ако всичко, което съставлява човѣка, се събере само въ главата, ще имаме човѣкъ само отъ една глава. При това положение, съ какво ще ходи човѣкъ, съ какво ще работи, съ какво ще диша, съ какво ще яде? – Той ще бѫде само глава – голѣма, разумна глава. Ако човѣкъ вземе послѣдното мѣсто, значи главата влиза вѫтрѣ въ самото тѣло.
към беседата >>
Молитвата е единъ символъ!
Защо ти е молитвата? – Молитвата е единъ законъ на поливане. Азъ сега употрѣбявамъ закона на молитвата, като законъ за поливане. Нѣкой казва: защо трѣбва да се моля? Чудни сѫ хората!
Молитвата е единъ символъ!
Въ цѣлъ свѣтъ се възнасятъ молитви. Молитвата е единъ символъ, чрѣзъ който се привличатъ всички добри влияния. Слънчевата свѣтлина, слънчевата топлина, дъждътъ, влагата, това сѫ добритѣ влияния при молитвата, за да може да расте всичко онова, което е посѣто. Когато единъ човѣкъ се моли, всичко наоколо му трѣбва да расте и да се развива. Въ това растене трѣбва да има единъ благороденъ и възвишенъ поривъ.
към беседата >>
Да седнешъ на послѣдното мѣсто, и да седнешъ на първото мѣсто, и въ двата случая трѣбва да имашъ знания.
Учението на съврѣменния свѣтъ е учение за заемане първото мѣсто.
Да седнешъ на послѣдното мѣсто, и да седнешъ на първото мѣсто, и въ двата случая трѣбва да имашъ знания.
Защото, ако всичко, което съставлява човѣка, се събере само въ главата, ще имаме човѣкъ само отъ една глава. При това положение, съ какво ще ходи човѣкъ, съ какво ще работи, съ какво ще диша, съ какво ще яде? – Той ще бѫде само глава – голѣма, разумна глава. Ако човѣкъ вземе послѣдното мѣсто, значи главата влиза вѫтрѣ въ самото тѣло. Какво ще бѫде тогава положението на човѣка?
към беседата >>
Въ цѣлъ свѣтъ се възнасятъ молитви.
– Молитвата е единъ законъ на поливане. Азъ сега употрѣбявамъ закона на молитвата, като законъ за поливане. Нѣкой казва: защо трѣбва да се моля? Чудни сѫ хората! Молитвата е единъ символъ!
Въ цѣлъ свѣтъ се възнасятъ молитви.
Молитвата е единъ символъ, чрѣзъ който се привличатъ всички добри влияния. Слънчевата свѣтлина, слънчевата топлина, дъждътъ, влагата, това сѫ добритѣ влияния при молитвата, за да може да расте всичко онова, което е посѣто. Когато единъ човѣкъ се моли, всичко наоколо му трѣбва да расте и да се развива. Въ това растене трѣбва да има единъ благороденъ и възвишенъ поривъ. Всички богати хора трѣбва да раздадатъ имането си.
към беседата >>
Защото, ако всичко, което съставлява човѣка, се събере само въ главата, ще имаме човѣкъ само отъ една глава.
Учението на съврѣменния свѣтъ е учение за заемане първото мѣсто. Да седнешъ на послѣдното мѣсто, и да седнешъ на първото мѣсто, и въ двата случая трѣбва да имашъ знания.
Защото, ако всичко, което съставлява човѣка, се събере само въ главата, ще имаме човѣкъ само отъ една глава.
При това положение, съ какво ще ходи човѣкъ, съ какво ще работи, съ какво ще диша, съ какво ще яде? – Той ще бѫде само глава – голѣма, разумна глава. Ако човѣкъ вземе послѣдното мѣсто, значи главата влиза вѫтрѣ въ самото тѣло. Какво ще бѫде тогава положението на човѣка?
към беседата >>
Молитвата е единъ символъ, чрѣзъ който се привличатъ всички добри влияния.
Азъ сега употрѣбявамъ закона на молитвата, като законъ за поливане. Нѣкой казва: защо трѣбва да се моля? Чудни сѫ хората! Молитвата е единъ символъ! Въ цѣлъ свѣтъ се възнасятъ молитви.
Молитвата е единъ символъ, чрѣзъ който се привличатъ всички добри влияния.
Слънчевата свѣтлина, слънчевата топлина, дъждътъ, влагата, това сѫ добритѣ влияния при молитвата, за да може да расте всичко онова, което е посѣто. Когато единъ човѣкъ се моли, всичко наоколо му трѣбва да расте и да се развива. Въ това растене трѣбва да има единъ благороденъ и възвишенъ поривъ. Всички богати хора трѣбва да раздадатъ имането си. Нѣкои отъ васъ се плашатъ, като чуятъ да имъ се говори да раздадатъ имането си.
към беседата >>
При това положение, съ какво ще ходи човѣкъ, съ какво ще работи, съ какво ще диша, съ какво ще яде?
Учението на съврѣменния свѣтъ е учение за заемане първото мѣсто. Да седнешъ на послѣдното мѣсто, и да седнешъ на първото мѣсто, и въ двата случая трѣбва да имашъ знания. Защото, ако всичко, което съставлява човѣка, се събере само въ главата, ще имаме човѣкъ само отъ една глава.
При това положение, съ какво ще ходи човѣкъ, съ какво ще работи, съ какво ще диша, съ какво ще яде?
– Той ще бѫде само глава – голѣма, разумна глава. Ако човѣкъ вземе послѣдното мѣсто, значи главата влиза вѫтрѣ въ самото тѣло. Какво ще бѫде тогава положението на човѣка?
към беседата >>
Слънчевата свѣтлина, слънчевата топлина, дъждътъ, влагата, това сѫ добритѣ влияния при молитвата, за да може да расте всичко онова, което е посѣто.
Нѣкой казва: защо трѣбва да се моля? Чудни сѫ хората! Молитвата е единъ символъ! Въ цѣлъ свѣтъ се възнасятъ молитви. Молитвата е единъ символъ, чрѣзъ който се привличатъ всички добри влияния.
Слънчевата свѣтлина, слънчевата топлина, дъждътъ, влагата, това сѫ добритѣ влияния при молитвата, за да може да расте всичко онова, което е посѣто.
Когато единъ човѣкъ се моли, всичко наоколо му трѣбва да расте и да се развива. Въ това растене трѣбва да има единъ благороденъ и възвишенъ поривъ. Всички богати хора трѣбва да раздадатъ имането си. Нѣкои отъ васъ се плашатъ, като чуятъ да имъ се говори да раздадатъ имането си. Тѣ се боятъ, че ще го изгубятъ.
към беседата >>
– Той ще бѫде само глава – голѣма, разумна глава.
Учението на съврѣменния свѣтъ е учение за заемане първото мѣсто. Да седнешъ на послѣдното мѣсто, и да седнешъ на първото мѣсто, и въ двата случая трѣбва да имашъ знания. Защото, ако всичко, което съставлява човѣка, се събере само въ главата, ще имаме човѣкъ само отъ една глава. При това положение, съ какво ще ходи човѣкъ, съ какво ще работи, съ какво ще диша, съ какво ще яде?
– Той ще бѫде само глава – голѣма, разумна глава.
Ако човѣкъ вземе послѣдното мѣсто, значи главата влиза вѫтрѣ въ самото тѣло. Какво ще бѫде тогава положението на човѣка?
към беседата >>
Когато единъ човѣкъ се моли, всичко наоколо му трѣбва да расте и да се развива.
Чудни сѫ хората! Молитвата е единъ символъ! Въ цѣлъ свѣтъ се възнасятъ молитви. Молитвата е единъ символъ, чрѣзъ който се привличатъ всички добри влияния. Слънчевата свѣтлина, слънчевата топлина, дъждътъ, влагата, това сѫ добритѣ влияния при молитвата, за да може да расте всичко онова, което е посѣто.
Когато единъ човѣкъ се моли, всичко наоколо му трѣбва да расте и да се развива.
Въ това растене трѣбва да има единъ благороденъ и възвишенъ поривъ. Всички богати хора трѣбва да раздадатъ имането си. Нѣкои отъ васъ се плашатъ, като чуятъ да имъ се говори да раздадатъ имането си. Тѣ се боятъ, че ще го изгубятъ. Не е така.
към беседата >>
Ако човѣкъ вземе послѣдното мѣсто, значи главата влиза вѫтрѣ въ самото тѣло.
Учението на съврѣменния свѣтъ е учение за заемане първото мѣсто. Да седнешъ на послѣдното мѣсто, и да седнешъ на първото мѣсто, и въ двата случая трѣбва да имашъ знания. Защото, ако всичко, което съставлява човѣка, се събере само въ главата, ще имаме човѣкъ само отъ една глава. При това положение, съ какво ще ходи човѣкъ, съ какво ще работи, съ какво ще диша, съ какво ще яде? – Той ще бѫде само глава – голѣма, разумна глава.
Ако човѣкъ вземе послѣдното мѣсто, значи главата влиза вѫтрѣ въ самото тѣло.
Какво ще бѫде тогава положението на човѣка?
към беседата >>
Въ това растене трѣбва да има единъ благороденъ и възвишенъ поривъ.
Молитвата е единъ символъ! Въ цѣлъ свѣтъ се възнасятъ молитви. Молитвата е единъ символъ, чрѣзъ който се привличатъ всички добри влияния. Слънчевата свѣтлина, слънчевата топлина, дъждътъ, влагата, това сѫ добритѣ влияния при молитвата, за да може да расте всичко онова, което е посѣто. Когато единъ човѣкъ се моли, всичко наоколо му трѣбва да расте и да се развива.
Въ това растене трѣбва да има единъ благороденъ и възвишенъ поривъ.
Всички богати хора трѣбва да раздадатъ имането си. Нѣкои отъ васъ се плашатъ, като чуятъ да имъ се говори да раздадатъ имането си. Тѣ се боятъ, че ще го изгубятъ. Не е така. Чудни сте вие!
към беседата >>
Какво ще бѫде тогава положението на човѣка?
Да седнешъ на послѣдното мѣсто, и да седнешъ на първото мѣсто, и въ двата случая трѣбва да имашъ знания. Защото, ако всичко, което съставлява човѣка, се събере само въ главата, ще имаме човѣкъ само отъ една глава. При това положение, съ какво ще ходи човѣкъ, съ какво ще работи, съ какво ще диша, съ какво ще яде? – Той ще бѫде само глава – голѣма, разумна глава. Ако човѣкъ вземе послѣдното мѣсто, значи главата влиза вѫтрѣ въ самото тѣло.
Какво ще бѫде тогава положението на човѣка?
към беседата >>
Всички богати хора трѣбва да раздадатъ имането си.
Въ цѣлъ свѣтъ се възнасятъ молитви. Молитвата е единъ символъ, чрѣзъ който се привличатъ всички добри влияния. Слънчевата свѣтлина, слънчевата топлина, дъждътъ, влагата, това сѫ добритѣ влияния при молитвата, за да може да расте всичко онова, което е посѣто. Когато единъ човѣкъ се моли, всичко наоколо му трѣбва да расте и да се развива. Въ това растене трѣбва да има единъ благороденъ и възвишенъ поривъ.
Всички богати хора трѣбва да раздадатъ имането си.
Нѣкои отъ васъ се плашатъ, като чуятъ да имъ се говори да раздадатъ имането си. Тѣ се боятъ, че ще го изгубятъ. Не е така. Чудни сте вие! Ако онзи голѣмъ китъ би пожертвувалъ голѣмата си глава, голѣмата си уста, съ които би глътналъ всѣки едного, какъ мислите, какво би изгубилъ той?
към беседата >>
Сега, имайте прѣдъ видъ, че Христосъ казва: „Вземи послѣдното мѣсто, за да вземешъ първото мѣсто“!
Сега, имайте прѣдъ видъ, че Христосъ казва: „Вземи послѣдното мѣсто, за да вземешъ първото мѣсто“!
Той не казва: „Вземи първото мѣсто, за да вземешъ послѣдното мѣсто“. Това нѣщо и военнитѣ го знаятъ, за което си иматъ и своя тактика. Това нѣщо и богатитѣ го знаятъ; това нѣщо и ученитѣ хора го знаятъ; това нѣщо и духовнитѣ хора го знаятъ. Обаче Христосъ въ смисъла на този стихъ е внесълъ една малка, скромна идея. Този стихъ не съдържа много нѣщо.
към беседата >>
Нѣкои отъ васъ се плашатъ, като чуятъ да имъ се говори да раздадатъ имането си.
Молитвата е единъ символъ, чрѣзъ който се привличатъ всички добри влияния. Слънчевата свѣтлина, слънчевата топлина, дъждътъ, влагата, това сѫ добритѣ влияния при молитвата, за да може да расте всичко онова, което е посѣто. Когато единъ човѣкъ се моли, всичко наоколо му трѣбва да расте и да се развива. Въ това растене трѣбва да има единъ благороденъ и възвишенъ поривъ. Всички богати хора трѣбва да раздадатъ имането си.
Нѣкои отъ васъ се плашатъ, като чуятъ да имъ се говори да раздадатъ имането си.
Тѣ се боятъ, че ще го изгубятъ. Не е така. Чудни сте вие! Ако онзи голѣмъ китъ би пожертвувалъ голѣмата си глава, голѣмата си уста, съ които би глътналъ всѣки едного, какъ мислите, какво би изгубилъ той? Ако за сметка на това, което пожертвува, придобие една малка човѣшка глава, какво губи?
към беседата >>
Той не казва: „Вземи първото мѣсто, за да вземешъ послѣдното мѣсто“.
Сега, имайте прѣдъ видъ, че Христосъ казва: „Вземи послѣдното мѣсто, за да вземешъ първото мѣсто“!
Той не казва: „Вземи първото мѣсто, за да вземешъ послѣдното мѣсто“.
Това нѣщо и военнитѣ го знаятъ, за което си иматъ и своя тактика. Това нѣщо и богатитѣ го знаятъ; това нѣщо и ученитѣ хора го знаятъ; това нѣщо и духовнитѣ хора го знаятъ. Обаче Христосъ въ смисъла на този стихъ е внесълъ една малка, скромна идея. Този стихъ не съдържа много нѣщо. Върху него може да се каже много малко нѣщо.
към беседата >>
Тѣ се боятъ, че ще го изгубятъ.
Слънчевата свѣтлина, слънчевата топлина, дъждътъ, влагата, това сѫ добритѣ влияния при молитвата, за да може да расте всичко онова, което е посѣто. Когато единъ човѣкъ се моли, всичко наоколо му трѣбва да расте и да се развива. Въ това растене трѣбва да има единъ благороденъ и възвишенъ поривъ. Всички богати хора трѣбва да раздадатъ имането си. Нѣкои отъ васъ се плашатъ, като чуятъ да имъ се говори да раздадатъ имането си.
Тѣ се боятъ, че ще го изгубятъ.
Не е така. Чудни сте вие! Ако онзи голѣмъ китъ би пожертвувалъ голѣмата си глава, голѣмата си уста, съ които би глътналъ всѣки едного, какъ мислите, какво би изгубилъ той? Ако за сметка на това, което пожертвува, придобие една малка човѣшка глава, какво губи? Ако нѣкой философъ дойде и каже на нѣкого: слушай, ти трѣбва да се отречешъ отъ майка си и отъ баща си, да влѣзешъ въ свѣта между хората и да приемешъ тѣхната философия, глупаво ли ще бѫде това негово положение?
към беседата >>
Това нѣщо и военнитѣ го знаятъ, за което си иматъ и своя тактика.
Сега, имайте прѣдъ видъ, че Христосъ казва: „Вземи послѣдното мѣсто, за да вземешъ първото мѣсто“! Той не казва: „Вземи първото мѣсто, за да вземешъ послѣдното мѣсто“.
Това нѣщо и военнитѣ го знаятъ, за което си иматъ и своя тактика.
Това нѣщо и богатитѣ го знаятъ; това нѣщо и ученитѣ хора го знаятъ; това нѣщо и духовнитѣ хора го знаятъ. Обаче Христосъ въ смисъла на този стихъ е внесълъ една малка, скромна идея. Този стихъ не съдържа много нѣщо. Върху него може да се каже много малко нѣщо. Този стихъ не е отъ богатитѣ стихове.
към беседата >>
Не е така.
Когато единъ човѣкъ се моли, всичко наоколо му трѣбва да расте и да се развива. Въ това растене трѣбва да има единъ благороденъ и възвишенъ поривъ. Всички богати хора трѣбва да раздадатъ имането си. Нѣкои отъ васъ се плашатъ, като чуятъ да имъ се говори да раздадатъ имането си. Тѣ се боятъ, че ще го изгубятъ.
Не е така.
Чудни сте вие! Ако онзи голѣмъ китъ би пожертвувалъ голѣмата си глава, голѣмата си уста, съ които би глътналъ всѣки едного, какъ мислите, какво би изгубилъ той? Ако за сметка на това, което пожертвува, придобие една малка човѣшка глава, какво губи? Ако нѣкой философъ дойде и каже на нѣкого: слушай, ти трѣбва да се отречешъ отъ майка си и отъ баща си, да влѣзешъ въ свѣта между хората и да приемешъ тѣхната философия, глупаво ли ще бѫде това негово положение? И когато Христосъ казва да се откажемъ отъ себе си, отъ всичко врѣменно и прѣходно, то значи да се откажемъ отъ своятъ жабешки свѣтъ – да гълтаме мухи, и да добиемъ онази ангелска форма.
към беседата >>
Това нѣщо и богатитѣ го знаятъ; това нѣщо и ученитѣ хора го знаятъ; това нѣщо и духовнитѣ хора го знаятъ.
Сега, имайте прѣдъ видъ, че Христосъ казва: „Вземи послѣдното мѣсто, за да вземешъ първото мѣсто“! Той не казва: „Вземи първото мѣсто, за да вземешъ послѣдното мѣсто“. Това нѣщо и военнитѣ го знаятъ, за което си иматъ и своя тактика.
Това нѣщо и богатитѣ го знаятъ; това нѣщо и ученитѣ хора го знаятъ; това нѣщо и духовнитѣ хора го знаятъ.
Обаче Христосъ въ смисъла на този стихъ е внесълъ една малка, скромна идея. Този стихъ не съдържа много нѣщо. Върху него може да се каже много малко нѣщо. Този стихъ не е отъ богатитѣ стихове. Азъ го наричамъ бѣдна почва, която трѣбва да се тори, да се полива, да се прѣработи, за да може да даде нѣщо.
към беседата >>
Чудни сте вие!
Въ това растене трѣбва да има единъ благороденъ и възвишенъ поривъ. Всички богати хора трѣбва да раздадатъ имането си. Нѣкои отъ васъ се плашатъ, като чуятъ да имъ се говори да раздадатъ имането си. Тѣ се боятъ, че ще го изгубятъ. Не е така.
Чудни сте вие!
Ако онзи голѣмъ китъ би пожертвувалъ голѣмата си глава, голѣмата си уста, съ които би глътналъ всѣки едного, какъ мислите, какво би изгубилъ той? Ако за сметка на това, което пожертвува, придобие една малка човѣшка глава, какво губи? Ако нѣкой философъ дойде и каже на нѣкого: слушай, ти трѣбва да се отречешъ отъ майка си и отъ баща си, да влѣзешъ въ свѣта между хората и да приемешъ тѣхната философия, глупаво ли ще бѫде това негово положение? И когато Христосъ казва да се откажемъ отъ себе си, отъ всичко врѣменно и прѣходно, то значи да се откажемъ отъ своятъ жабешки свѣтъ – да гълтаме мухи, и да добиемъ онази ангелска форма. Че кой отъ васъ не гълта цѣли мухи?
към беседата >>
Обаче Христосъ въ смисъла на този стихъ е внесълъ една малка, скромна идея.
Сега, имайте прѣдъ видъ, че Христосъ казва: „Вземи послѣдното мѣсто, за да вземешъ първото мѣсто“! Той не казва: „Вземи първото мѣсто, за да вземешъ послѣдното мѣсто“. Това нѣщо и военнитѣ го знаятъ, за което си иматъ и своя тактика. Това нѣщо и богатитѣ го знаятъ; това нѣщо и ученитѣ хора го знаятъ; това нѣщо и духовнитѣ хора го знаятъ.
Обаче Христосъ въ смисъла на този стихъ е внесълъ една малка, скромна идея.
Този стихъ не съдържа много нѣщо. Върху него може да се каже много малко нѣщо. Този стихъ не е отъ богатитѣ стихове. Азъ го наричамъ бѣдна почва, която трѣбва да се тори, да се полива, да се прѣработи, за да може да даде нѣщо.
към беседата >>
Ако онзи голѣмъ китъ би пожертвувалъ голѣмата си глава, голѣмата си уста, съ които би глътналъ всѣки едного, какъ мислите, какво би изгубилъ той?
Всички богати хора трѣбва да раздадатъ имането си. Нѣкои отъ васъ се плашатъ, като чуятъ да имъ се говори да раздадатъ имането си. Тѣ се боятъ, че ще го изгубятъ. Не е така. Чудни сте вие!
Ако онзи голѣмъ китъ би пожертвувалъ голѣмата си глава, голѣмата си уста, съ които би глътналъ всѣки едного, какъ мислите, какво би изгубилъ той?
Ако за сметка на това, което пожертвува, придобие една малка човѣшка глава, какво губи? Ако нѣкой философъ дойде и каже на нѣкого: слушай, ти трѣбва да се отречешъ отъ майка си и отъ баща си, да влѣзешъ въ свѣта между хората и да приемешъ тѣхната философия, глупаво ли ще бѫде това негово положение? И когато Христосъ казва да се откажемъ отъ себе си, отъ всичко врѣменно и прѣходно, то значи да се откажемъ отъ своятъ жабешки свѣтъ – да гълтаме мухи, и да добиемъ онази ангелска форма. Че кой отъ васъ не гълта цѣли мухи? Ами че онѣзи агънца, прасенца, кокошки не ги ли гълтате?
към беседата >>
Този стихъ не съдържа много нѣщо.
Сега, имайте прѣдъ видъ, че Христосъ казва: „Вземи послѣдното мѣсто, за да вземешъ първото мѣсто“! Той не казва: „Вземи първото мѣсто, за да вземешъ послѣдното мѣсто“. Това нѣщо и военнитѣ го знаятъ, за което си иматъ и своя тактика. Това нѣщо и богатитѣ го знаятъ; това нѣщо и ученитѣ хора го знаятъ; това нѣщо и духовнитѣ хора го знаятъ. Обаче Христосъ въ смисъла на този стихъ е внесълъ една малка, скромна идея.
Този стихъ не съдържа много нѣщо.
Върху него може да се каже много малко нѣщо. Този стихъ не е отъ богатитѣ стихове. Азъ го наричамъ бѣдна почва, която трѣбва да се тори, да се полива, да се прѣработи, за да може да даде нѣщо.
към беседата >>
Ако за сметка на това, което пожертвува, придобие една малка човѣшка глава, какво губи?
Нѣкои отъ васъ се плашатъ, като чуятъ да имъ се говори да раздадатъ имането си. Тѣ се боятъ, че ще го изгубятъ. Не е така. Чудни сте вие! Ако онзи голѣмъ китъ би пожертвувалъ голѣмата си глава, голѣмата си уста, съ които би глътналъ всѣки едного, какъ мислите, какво би изгубилъ той?
Ако за сметка на това, което пожертвува, придобие една малка човѣшка глава, какво губи?
Ако нѣкой философъ дойде и каже на нѣкого: слушай, ти трѣбва да се отречешъ отъ майка си и отъ баща си, да влѣзешъ въ свѣта между хората и да приемешъ тѣхната философия, глупаво ли ще бѫде това негово положение? И когато Христосъ казва да се откажемъ отъ себе си, отъ всичко врѣменно и прѣходно, то значи да се откажемъ отъ своятъ жабешки свѣтъ – да гълтаме мухи, и да добиемъ онази ангелска форма. Че кой отъ васъ не гълта цѣли мухи? Ами че онѣзи агънца, прасенца, кокошки не ги ли гълтате? Колко овци, колко волове сѫ изядени отъ васъ?
към беседата >>
Върху него може да се каже много малко нѣщо.
Той не казва: „Вземи първото мѣсто, за да вземешъ послѣдното мѣсто“. Това нѣщо и военнитѣ го знаятъ, за което си иматъ и своя тактика. Това нѣщо и богатитѣ го знаятъ; това нѣщо и ученитѣ хора го знаятъ; това нѣщо и духовнитѣ хора го знаятъ. Обаче Христосъ въ смисъла на този стихъ е внесълъ една малка, скромна идея. Този стихъ не съдържа много нѣщо.
Върху него може да се каже много малко нѣщо.
Този стихъ не е отъ богатитѣ стихове. Азъ го наричамъ бѣдна почва, която трѣбва да се тори, да се полива, да се прѣработи, за да може да даде нѣщо.
към беседата >>
Ако нѣкой философъ дойде и каже на нѣкого: слушай, ти трѣбва да се отречешъ отъ майка си и отъ баща си, да влѣзешъ въ свѣта между хората и да приемешъ тѣхната философия, глупаво ли ще бѫде това негово положение?
Тѣ се боятъ, че ще го изгубятъ. Не е така. Чудни сте вие! Ако онзи голѣмъ китъ би пожертвувалъ голѣмата си глава, голѣмата си уста, съ които би глътналъ всѣки едного, какъ мислите, какво би изгубилъ той? Ако за сметка на това, което пожертвува, придобие една малка човѣшка глава, какво губи?
Ако нѣкой философъ дойде и каже на нѣкого: слушай, ти трѣбва да се отречешъ отъ майка си и отъ баща си, да влѣзешъ въ свѣта между хората и да приемешъ тѣхната философия, глупаво ли ще бѫде това негово положение?
И когато Христосъ казва да се откажемъ отъ себе си, отъ всичко врѣменно и прѣходно, то значи да се откажемъ отъ своятъ жабешки свѣтъ – да гълтаме мухи, и да добиемъ онази ангелска форма. Че кой отъ васъ не гълта цѣли мухи? Ами че онѣзи агънца, прасенца, кокошки не ги ли гълтате? Колко овци, колко волове сѫ изядени отъ васъ? Нѣкои казватъ: ами че и науката подържа, че е добрѣ да се ядатъ агнета.
към беседата >>
Този стихъ не е отъ богатитѣ стихове.
Това нѣщо и военнитѣ го знаятъ, за което си иматъ и своя тактика. Това нѣщо и богатитѣ го знаятъ; това нѣщо и ученитѣ хора го знаятъ; това нѣщо и духовнитѣ хора го знаятъ. Обаче Христосъ въ смисъла на този стихъ е внесълъ една малка, скромна идея. Този стихъ не съдържа много нѣщо. Върху него може да се каже много малко нѣщо.
Този стихъ не е отъ богатитѣ стихове.
Азъ го наричамъ бѣдна почва, която трѣбва да се тори, да се полива, да се прѣработи, за да може да даде нѣщо.
към беседата >>
И когато Христосъ казва да се откажемъ отъ себе си, отъ всичко врѣменно и прѣходно, то значи да се откажемъ отъ своятъ жабешки свѣтъ – да гълтаме мухи, и да добиемъ онази ангелска форма.
Не е така. Чудни сте вие! Ако онзи голѣмъ китъ би пожертвувалъ голѣмата си глава, голѣмата си уста, съ които би глътналъ всѣки едного, какъ мислите, какво би изгубилъ той? Ако за сметка на това, което пожертвува, придобие една малка човѣшка глава, какво губи? Ако нѣкой философъ дойде и каже на нѣкого: слушай, ти трѣбва да се отречешъ отъ майка си и отъ баща си, да влѣзешъ въ свѣта между хората и да приемешъ тѣхната философия, глупаво ли ще бѫде това негово положение?
И когато Христосъ казва да се откажемъ отъ себе си, отъ всичко врѣменно и прѣходно, то значи да се откажемъ отъ своятъ жабешки свѣтъ – да гълтаме мухи, и да добиемъ онази ангелска форма.
Че кой отъ васъ не гълта цѣли мухи? Ами че онѣзи агънца, прасенца, кокошки не ги ли гълтате? Колко овци, колко волове сѫ изядени отъ васъ? Нѣкои казватъ: ами че и науката подържа, че е добрѣ да се ядатъ агнета. Религиознитѣ пъкъ казватъ, че въ Писанието било писано, че всичко, което се продава въ месарницитѣ, може да се яде.
към беседата >>
Азъ го наричамъ бѣдна почва, която трѣбва да се тори, да се полива, да се прѣработи, за да може да даде нѣщо.
Това нѣщо и богатитѣ го знаятъ; това нѣщо и ученитѣ хора го знаятъ; това нѣщо и духовнитѣ хора го знаятъ. Обаче Христосъ въ смисъла на този стихъ е внесълъ една малка, скромна идея. Този стихъ не съдържа много нѣщо. Върху него може да се каже много малко нѣщо. Този стихъ не е отъ богатитѣ стихове.
Азъ го наричамъ бѣдна почва, която трѣбва да се тори, да се полива, да се прѣработи, за да може да даде нѣщо.
към беседата >>
Че кой отъ васъ не гълта цѣли мухи?
Чудни сте вие! Ако онзи голѣмъ китъ би пожертвувалъ голѣмата си глава, голѣмата си уста, съ които би глътналъ всѣки едного, какъ мислите, какво би изгубилъ той? Ако за сметка на това, което пожертвува, придобие една малка човѣшка глава, какво губи? Ако нѣкой философъ дойде и каже на нѣкого: слушай, ти трѣбва да се отречешъ отъ майка си и отъ баща си, да влѣзешъ въ свѣта между хората и да приемешъ тѣхната философия, глупаво ли ще бѫде това негово положение? И когато Христосъ казва да се откажемъ отъ себе си, отъ всичко врѣменно и прѣходно, то значи да се откажемъ отъ своятъ жабешки свѣтъ – да гълтаме мухи, и да добиемъ онази ангелска форма.
Че кой отъ васъ не гълта цѣли мухи?
Ами че онѣзи агънца, прасенца, кокошки не ги ли гълтате? Колко овци, колко волове сѫ изядени отъ васъ? Нѣкои казватъ: ами че и науката подържа, че е добрѣ да се ядатъ агнета. Религиознитѣ пъкъ казватъ, че въ Писанието било писано, че всичко, което се продава въ месарницитѣ, може да се яде. Какъ, въ Писанието било писано?
към беседата >>
Христосъ казва: „Когато тѣ поканятъ на свадба, седни на послѣдното мѣсто“!
Христосъ казва: „Когато тѣ поканятъ на свадба, седни на послѣдното мѣсто“!
Защо трѣбва да заемаме послѣдното мѣсто? Често, въ геометрията се опрѣдѣлятъ проекциитѣ на разнитѣ силови линии, които дѣйствуватъ въ разни посоки, въ разни направления – въ лѣво – въ дѣсно, нагорѣ – надолѣ. По нѣкой пѫть 6–7 линии, като се срещнатъ означаватъ сили, които дѣйствуватъ въ разни посоки. Тѣзи силови линии не могатъ да дойдатъ до едно споразумѣние, освѣнъ ако иматъ една равнодѣйствующа, която да ги приведе въ една посока, за да се образува едно движение. Това е необходимо, за да видимъ каква е реалностьта на нѣщата въ това движение.
към беседата >>
Ами че онѣзи агънца, прасенца, кокошки не ги ли гълтате?
Ако онзи голѣмъ китъ би пожертвувалъ голѣмата си глава, голѣмата си уста, съ които би глътналъ всѣки едного, какъ мислите, какво би изгубилъ той? Ако за сметка на това, което пожертвува, придобие една малка човѣшка глава, какво губи? Ако нѣкой философъ дойде и каже на нѣкого: слушай, ти трѣбва да се отречешъ отъ майка си и отъ баща си, да влѣзешъ въ свѣта между хората и да приемешъ тѣхната философия, глупаво ли ще бѫде това негово положение? И когато Христосъ казва да се откажемъ отъ себе си, отъ всичко врѣменно и прѣходно, то значи да се откажемъ отъ своятъ жабешки свѣтъ – да гълтаме мухи, и да добиемъ онази ангелска форма. Че кой отъ васъ не гълта цѣли мухи?
Ами че онѣзи агънца, прасенца, кокошки не ги ли гълтате?
Колко овци, колко волове сѫ изядени отъ васъ? Нѣкои казватъ: ами че и науката подържа, че е добрѣ да се ядатъ агнета. Религиознитѣ пъкъ казватъ, че въ Писанието било писано, че всичко, което се продава въ месарницитѣ, може да се яде. Какъ, въ Писанието било писано? Че имало ли е месарници тогава?
към беседата >>
Защо трѣбва да заемаме послѣдното мѣсто?
Христосъ казва: „Когато тѣ поканятъ на свадба, седни на послѣдното мѣсто“!
Защо трѣбва да заемаме послѣдното мѣсто?
Често, въ геометрията се опрѣдѣлятъ проекциитѣ на разнитѣ силови линии, които дѣйствуватъ въ разни посоки, въ разни направления – въ лѣво – въ дѣсно, нагорѣ – надолѣ. По нѣкой пѫть 6–7 линии, като се срещнатъ означаватъ сили, които дѣйствуватъ въ разни посоки. Тѣзи силови линии не могатъ да дойдатъ до едно споразумѣние, освѣнъ ако иматъ една равнодѣйствующа, която да ги приведе въ една посока, за да се образува едно движение. Това е необходимо, за да видимъ каква е реалностьта на нѣщата въ това движение. Слѣдователно, разнороднитѣ енергии трѣбва да се прѣвърнатъ въ еднородни.
към беседата >>
Колко овци, колко волове сѫ изядени отъ васъ?
Ако за сметка на това, което пожертвува, придобие една малка човѣшка глава, какво губи? Ако нѣкой философъ дойде и каже на нѣкого: слушай, ти трѣбва да се отречешъ отъ майка си и отъ баща си, да влѣзешъ въ свѣта между хората и да приемешъ тѣхната философия, глупаво ли ще бѫде това негово положение? И когато Христосъ казва да се откажемъ отъ себе си, отъ всичко врѣменно и прѣходно, то значи да се откажемъ отъ своятъ жабешки свѣтъ – да гълтаме мухи, и да добиемъ онази ангелска форма. Че кой отъ васъ не гълта цѣли мухи? Ами че онѣзи агънца, прасенца, кокошки не ги ли гълтате?
Колко овци, колко волове сѫ изядени отъ васъ?
Нѣкои казватъ: ами че и науката подържа, че е добрѣ да се ядатъ агнета. Религиознитѣ пъкъ казватъ, че въ Писанието било писано, че всичко, което се продава въ месарницитѣ, може да се яде. Какъ, въ Писанието било писано? Че имало ли е месарници тогава? Като ви казвамъ това, да не ви е обидно.
към беседата >>
Често, въ геометрията се опрѣдѣлятъ проекциитѣ на разнитѣ силови линии, които дѣйствуватъ въ разни посоки, въ разни направления – въ лѣво – въ дѣсно, нагорѣ – надолѣ.
Христосъ казва: „Когато тѣ поканятъ на свадба, седни на послѣдното мѣсто“! Защо трѣбва да заемаме послѣдното мѣсто?
Често, въ геометрията се опрѣдѣлятъ проекциитѣ на разнитѣ силови линии, които дѣйствуватъ въ разни посоки, въ разни направления – въ лѣво – въ дѣсно, нагорѣ – надолѣ.
По нѣкой пѫть 6–7 линии, като се срещнатъ означаватъ сили, които дѣйствуватъ въ разни посоки. Тѣзи силови линии не могатъ да дойдатъ до едно споразумѣние, освѣнъ ако иматъ една равнодѣйствующа, която да ги приведе въ една посока, за да се образува едно движение. Това е необходимо, за да видимъ каква е реалностьта на нѣщата въ това движение. Слѣдователно, разнороднитѣ енергии трѣбва да се прѣвърнатъ въ еднородни. Какво разбираме подъ думата еднородни?
към беседата >>
Нѣкои казватъ: ами че и науката подържа, че е добрѣ да се ядатъ агнета.
Ако нѣкой философъ дойде и каже на нѣкого: слушай, ти трѣбва да се отречешъ отъ майка си и отъ баща си, да влѣзешъ въ свѣта между хората и да приемешъ тѣхната философия, глупаво ли ще бѫде това негово положение? И когато Христосъ казва да се откажемъ отъ себе си, отъ всичко врѣменно и прѣходно, то значи да се откажемъ отъ своятъ жабешки свѣтъ – да гълтаме мухи, и да добиемъ онази ангелска форма. Че кой отъ васъ не гълта цѣли мухи? Ами че онѣзи агънца, прасенца, кокошки не ги ли гълтате? Колко овци, колко волове сѫ изядени отъ васъ?
Нѣкои казватъ: ами че и науката подържа, че е добрѣ да се ядатъ агнета.
Религиознитѣ пъкъ казватъ, че въ Писанието било писано, че всичко, което се продава въ месарницитѣ, може да се яде. Какъ, въ Писанието било писано? Че имало ли е месарници тогава? Като ви казвамъ това, да не ви е обидно. Когато ви се каже една Истина, вашитѣ сърдца трѣбва да затрептятъ отъ желание да я чуятъ; и като погледнете на онѣзи ваши братя, които сѫ готови да жертвуватъ всичко, сѫщо така трѣбва сърдцата ви да затрептятъ.
към беседата >>
По нѣкой пѫть 6–7 линии, като се срещнатъ означаватъ сили, които дѣйствуватъ въ разни посоки.
Христосъ казва: „Когато тѣ поканятъ на свадба, седни на послѣдното мѣсто“! Защо трѣбва да заемаме послѣдното мѣсто? Често, въ геометрията се опрѣдѣлятъ проекциитѣ на разнитѣ силови линии, които дѣйствуватъ въ разни посоки, въ разни направления – въ лѣво – въ дѣсно, нагорѣ – надолѣ.
По нѣкой пѫть 6–7 линии, като се срещнатъ означаватъ сили, които дѣйствуватъ въ разни посоки.
Тѣзи силови линии не могатъ да дойдатъ до едно споразумѣние, освѣнъ ако иматъ една равнодѣйствующа, която да ги приведе въ една посока, за да се образува едно движение. Това е необходимо, за да видимъ каква е реалностьта на нѣщата въ това движение. Слѣдователно, разнороднитѣ енергии трѣбва да се прѣвърнатъ въ еднородни. Какво разбираме подъ думата еднородни? Тази дума е двузначеща.
към беседата >>
Религиознитѣ пъкъ казватъ, че въ Писанието било писано, че всичко, което се продава въ месарницитѣ, може да се яде.
И когато Христосъ казва да се откажемъ отъ себе си, отъ всичко врѣменно и прѣходно, то значи да се откажемъ отъ своятъ жабешки свѣтъ – да гълтаме мухи, и да добиемъ онази ангелска форма. Че кой отъ васъ не гълта цѣли мухи? Ами че онѣзи агънца, прасенца, кокошки не ги ли гълтате? Колко овци, колко волове сѫ изядени отъ васъ? Нѣкои казватъ: ами че и науката подържа, че е добрѣ да се ядатъ агнета.
Религиознитѣ пъкъ казватъ, че въ Писанието било писано, че всичко, което се продава въ месарницитѣ, може да се яде.
Какъ, въ Писанието било писано? Че имало ли е месарници тогава? Като ви казвамъ това, да не ви е обидно. Когато ви се каже една Истина, вашитѣ сърдца трѣбва да затрептятъ отъ желание да я чуятъ; и като погледнете на онѣзи ваши братя, които сѫ готови да жертвуватъ всичко, сѫщо така трѣбва сърдцата ви да затрептятъ. Не че у васъ нѣма вѫтрѣшенъ поривъ – има такъвъ, но сѫщеврѣменно има и едно вѫтрѣшно заблуждение.
към беседата >>
Тѣзи силови линии не могатъ да дойдатъ до едно споразумѣние, освѣнъ ако иматъ една равнодѣйствующа, която да ги приведе въ една посока, за да се образува едно движение.
Христосъ казва: „Когато тѣ поканятъ на свадба, седни на послѣдното мѣсто“! Защо трѣбва да заемаме послѣдното мѣсто? Често, въ геометрията се опрѣдѣлятъ проекциитѣ на разнитѣ силови линии, които дѣйствуватъ въ разни посоки, въ разни направления – въ лѣво – въ дѣсно, нагорѣ – надолѣ. По нѣкой пѫть 6–7 линии, като се срещнатъ означаватъ сили, които дѣйствуватъ въ разни посоки.
Тѣзи силови линии не могатъ да дойдатъ до едно споразумѣние, освѣнъ ако иматъ една равнодѣйствующа, която да ги приведе въ една посока, за да се образува едно движение.
Това е необходимо, за да видимъ каква е реалностьта на нѣщата въ това движение. Слѣдователно, разнороднитѣ енергии трѣбва да се прѣвърнатъ въ еднородни. Какво разбираме подъ думата еднородни? Тази дума е двузначеща. Въ най-ограниченъ смисълъ, това значи, че тия сили трѣбва да иматъ една посока на движение.
към беседата >>
Какъ, въ Писанието било писано?
Че кой отъ васъ не гълта цѣли мухи? Ами че онѣзи агънца, прасенца, кокошки не ги ли гълтате? Колко овци, колко волове сѫ изядени отъ васъ? Нѣкои казватъ: ами че и науката подържа, че е добрѣ да се ядатъ агнета. Религиознитѣ пъкъ казватъ, че въ Писанието било писано, че всичко, което се продава въ месарницитѣ, може да се яде.
Какъ, въ Писанието било писано?
Че имало ли е месарници тогава? Като ви казвамъ това, да не ви е обидно. Когато ви се каже една Истина, вашитѣ сърдца трѣбва да затрептятъ отъ желание да я чуятъ; и като погледнете на онѣзи ваши братя, които сѫ готови да жертвуватъ всичко, сѫщо така трѣбва сърдцата ви да затрептятъ. Не че у васъ нѣма вѫтрѣшенъ поривъ – има такъвъ, но сѫщеврѣменно има и едно вѫтрѣшно заблуждение. Като казвамъ, че човѣкъ трѣбва да раздаде всичкото си имане, азъ не подразбирамъ, че това раздаване трѣбва да стане неразумно.
към беседата >>
Това е необходимо, за да видимъ каква е реалностьта на нѣщата въ това движение.
Христосъ казва: „Когато тѣ поканятъ на свадба, седни на послѣдното мѣсто“! Защо трѣбва да заемаме послѣдното мѣсто? Често, въ геометрията се опрѣдѣлятъ проекциитѣ на разнитѣ силови линии, които дѣйствуватъ въ разни посоки, въ разни направления – въ лѣво – въ дѣсно, нагорѣ – надолѣ. По нѣкой пѫть 6–7 линии, като се срещнатъ означаватъ сили, които дѣйствуватъ въ разни посоки. Тѣзи силови линии не могатъ да дойдатъ до едно споразумѣние, освѣнъ ако иматъ една равнодѣйствующа, която да ги приведе въ една посока, за да се образува едно движение.
Това е необходимо, за да видимъ каква е реалностьта на нѣщата въ това движение.
Слѣдователно, разнороднитѣ енергии трѣбва да се прѣвърнатъ въ еднородни. Какво разбираме подъ думата еднородни? Тази дума е двузначеща. Въ най-ограниченъ смисълъ, това значи, че тия сили трѣбва да иматъ една посока на движение. Запримѣръ, всички овци сѫ еднородни.
към беседата >>
Че имало ли е месарници тогава?
Ами че онѣзи агънца, прасенца, кокошки не ги ли гълтате? Колко овци, колко волове сѫ изядени отъ васъ? Нѣкои казватъ: ами че и науката подържа, че е добрѣ да се ядатъ агнета. Религиознитѣ пъкъ казватъ, че въ Писанието било писано, че всичко, което се продава въ месарницитѣ, може да се яде. Какъ, въ Писанието било писано?
Че имало ли е месарници тогава?
Като ви казвамъ това, да не ви е обидно. Когато ви се каже една Истина, вашитѣ сърдца трѣбва да затрептятъ отъ желание да я чуятъ; и като погледнете на онѣзи ваши братя, които сѫ готови да жертвуватъ всичко, сѫщо така трѣбва сърдцата ви да затрептятъ. Не че у васъ нѣма вѫтрѣшенъ поривъ – има такъвъ, но сѫщеврѣменно има и едно вѫтрѣшно заблуждение. Като казвамъ, че човѣкъ трѣбва да раздаде всичкото си имане, азъ не подразбирамъ, че това раздаване трѣбва да стане неразумно. Азъ съмъ за разумното раздаване.
към беседата >>
Слѣдователно, разнороднитѣ енергии трѣбва да се прѣвърнатъ въ еднородни.
Защо трѣбва да заемаме послѣдното мѣсто? Често, въ геометрията се опрѣдѣлятъ проекциитѣ на разнитѣ силови линии, които дѣйствуватъ въ разни посоки, въ разни направления – въ лѣво – въ дѣсно, нагорѣ – надолѣ. По нѣкой пѫть 6–7 линии, като се срещнатъ означаватъ сили, които дѣйствуватъ въ разни посоки. Тѣзи силови линии не могатъ да дойдатъ до едно споразумѣние, освѣнъ ако иматъ една равнодѣйствующа, която да ги приведе въ една посока, за да се образува едно движение. Това е необходимо, за да видимъ каква е реалностьта на нѣщата въ това движение.
Слѣдователно, разнороднитѣ енергии трѣбва да се прѣвърнатъ въ еднородни.
Какво разбираме подъ думата еднородни? Тази дума е двузначеща. Въ най-ограниченъ смисълъ, това значи, че тия сили трѣбва да иматъ една посока на движение. Запримѣръ, всички овци сѫ еднородни. По какво?
към беседата >>
Като ви казвамъ това, да не ви е обидно.
Колко овци, колко волове сѫ изядени отъ васъ? Нѣкои казватъ: ами че и науката подържа, че е добрѣ да се ядатъ агнета. Религиознитѣ пъкъ казватъ, че въ Писанието било писано, че всичко, което се продава въ месарницитѣ, може да се яде. Какъ, въ Писанието било писано? Че имало ли е месарници тогава?
Като ви казвамъ това, да не ви е обидно.
Когато ви се каже една Истина, вашитѣ сърдца трѣбва да затрептятъ отъ желание да я чуятъ; и като погледнете на онѣзи ваши братя, които сѫ готови да жертвуватъ всичко, сѫщо така трѣбва сърдцата ви да затрептятъ. Не че у васъ нѣма вѫтрѣшенъ поривъ – има такъвъ, но сѫщеврѣменно има и едно вѫтрѣшно заблуждение. Като казвамъ, че човѣкъ трѣбва да раздаде всичкото си имане, азъ не подразбирамъ, че това раздаване трѣбва да стане неразумно. Азъ съмъ за разумното раздаване. Онзи, който трѣбва да раздаде своето имане, онзи, който трѣбва да се откаже отъ майка си, отъ баща си, отъ жена си, отъ дѣцата си, трѣбва да бѫде най-добриятъ, най-разумниятъ, най-благородниятъ човѣкъ, на когото душата е изпълнена съ трептения за Божията Любовь.
към беседата >>
Какво разбираме подъ думата еднородни?
Често, въ геометрията се опрѣдѣлятъ проекциитѣ на разнитѣ силови линии, които дѣйствуватъ въ разни посоки, въ разни направления – въ лѣво – въ дѣсно, нагорѣ – надолѣ. По нѣкой пѫть 6–7 линии, като се срещнатъ означаватъ сили, които дѣйствуватъ въ разни посоки. Тѣзи силови линии не могатъ да дойдатъ до едно споразумѣние, освѣнъ ако иматъ една равнодѣйствующа, която да ги приведе въ една посока, за да се образува едно движение. Това е необходимо, за да видимъ каква е реалностьта на нѣщата въ това движение. Слѣдователно, разнороднитѣ енергии трѣбва да се прѣвърнатъ въ еднородни.
Какво разбираме подъ думата еднородни?
Тази дума е двузначеща. Въ най-ограниченъ смисълъ, това значи, че тия сили трѣбва да иматъ една посока на движение. Запримѣръ, всички овци сѫ еднородни. По какво? Че всички пасатъ трѣва.
към беседата >>
Когато ви се каже една Истина, вашитѣ сърдца трѣбва да затрептятъ отъ желание да я чуятъ; и като погледнете на онѣзи ваши братя, които сѫ готови да жертвуватъ всичко, сѫщо така трѣбва сърдцата ви да затрептятъ.
Нѣкои казватъ: ами че и науката подържа, че е добрѣ да се ядатъ агнета. Религиознитѣ пъкъ казватъ, че въ Писанието било писано, че всичко, което се продава въ месарницитѣ, може да се яде. Какъ, въ Писанието било писано? Че имало ли е месарници тогава? Като ви казвамъ това, да не ви е обидно.
Когато ви се каже една Истина, вашитѣ сърдца трѣбва да затрептятъ отъ желание да я чуятъ; и като погледнете на онѣзи ваши братя, които сѫ готови да жертвуватъ всичко, сѫщо така трѣбва сърдцата ви да затрептятъ.
Не че у васъ нѣма вѫтрѣшенъ поривъ – има такъвъ, но сѫщеврѣменно има и едно вѫтрѣшно заблуждение. Като казвамъ, че човѣкъ трѣбва да раздаде всичкото си имане, азъ не подразбирамъ, че това раздаване трѣбва да стане неразумно. Азъ съмъ за разумното раздаване. Онзи, който трѣбва да раздаде своето имане, онзи, който трѣбва да се откаже отъ майка си, отъ баща си, отъ жена си, отъ дѣцата си, трѣбва да бѫде най-добриятъ, най-разумниятъ, най-благородниятъ човѣкъ, на когото душата е изпълнена съ трептения за Божията Любовь. И такъвъ човѣкъ, като раздаде имането си, ще знае кому да го раздаде.
към беседата >>
Тази дума е двузначеща.
По нѣкой пѫть 6–7 линии, като се срещнатъ означаватъ сили, които дѣйствуватъ въ разни посоки. Тѣзи силови линии не могатъ да дойдатъ до едно споразумѣние, освѣнъ ако иматъ една равнодѣйствующа, която да ги приведе въ една посока, за да се образува едно движение. Това е необходимо, за да видимъ каква е реалностьта на нѣщата въ това движение. Слѣдователно, разнороднитѣ енергии трѣбва да се прѣвърнатъ въ еднородни. Какво разбираме подъ думата еднородни?
Тази дума е двузначеща.
Въ най-ограниченъ смисълъ, това значи, че тия сили трѣбва да иматъ една посока на движение. Запримѣръ, всички овци сѫ еднородни. По какво? Че всички пасатъ трѣва. Всички вълци сѫ еднородни.
към беседата >>
Не че у васъ нѣма вѫтрѣшенъ поривъ – има такъвъ, но сѫщеврѣменно има и едно вѫтрѣшно заблуждение.
Религиознитѣ пъкъ казватъ, че въ Писанието било писано, че всичко, което се продава въ месарницитѣ, може да се яде. Какъ, въ Писанието било писано? Че имало ли е месарници тогава? Като ви казвамъ това, да не ви е обидно. Когато ви се каже една Истина, вашитѣ сърдца трѣбва да затрептятъ отъ желание да я чуятъ; и като погледнете на онѣзи ваши братя, които сѫ готови да жертвуватъ всичко, сѫщо така трѣбва сърдцата ви да затрептятъ.
Не че у васъ нѣма вѫтрѣшенъ поривъ – има такъвъ, но сѫщеврѣменно има и едно вѫтрѣшно заблуждение.
Като казвамъ, че човѣкъ трѣбва да раздаде всичкото си имане, азъ не подразбирамъ, че това раздаване трѣбва да стане неразумно. Азъ съмъ за разумното раздаване. Онзи, който трѣбва да раздаде своето имане, онзи, който трѣбва да се откаже отъ майка си, отъ баща си, отъ жена си, отъ дѣцата си, трѣбва да бѫде най-добриятъ, най-разумниятъ, най-благородниятъ човѣкъ, на когото душата е изпълнена съ трептения за Божията Любовь. И такъвъ човѣкъ, като раздаде имането си, ще знае кому да го раздаде. Какъ ще познаемъ кои сѫ такива хора?
към беседата >>
Въ най-ограниченъ смисълъ, това значи, че тия сили трѣбва да иматъ една посока на движение.
Тѣзи силови линии не могатъ да дойдатъ до едно споразумѣние, освѣнъ ако иматъ една равнодѣйствующа, която да ги приведе въ една посока, за да се образува едно движение. Това е необходимо, за да видимъ каква е реалностьта на нѣщата въ това движение. Слѣдователно, разнороднитѣ енергии трѣбва да се прѣвърнатъ въ еднородни. Какво разбираме подъ думата еднородни? Тази дума е двузначеща.
Въ най-ограниченъ смисълъ, това значи, че тия сили трѣбва да иматъ една посока на движение.
Запримѣръ, всички овци сѫ еднородни. По какво? Че всички пасатъ трѣва. Всички вълци сѫ еднородни. По какво?
към беседата >>
Като казвамъ, че човѣкъ трѣбва да раздаде всичкото си имане, азъ не подразбирамъ, че това раздаване трѣбва да стане неразумно.
Какъ, въ Писанието било писано? Че имало ли е месарници тогава? Като ви казвамъ това, да не ви е обидно. Когато ви се каже една Истина, вашитѣ сърдца трѣбва да затрептятъ отъ желание да я чуятъ; и като погледнете на онѣзи ваши братя, които сѫ готови да жертвуватъ всичко, сѫщо така трѣбва сърдцата ви да затрептятъ. Не че у васъ нѣма вѫтрѣшенъ поривъ – има такъвъ, но сѫщеврѣменно има и едно вѫтрѣшно заблуждение.
Като казвамъ, че човѣкъ трѣбва да раздаде всичкото си имане, азъ не подразбирамъ, че това раздаване трѣбва да стане неразумно.
Азъ съмъ за разумното раздаване. Онзи, който трѣбва да раздаде своето имане, онзи, който трѣбва да се откаже отъ майка си, отъ баща си, отъ жена си, отъ дѣцата си, трѣбва да бѫде най-добриятъ, най-разумниятъ, най-благородниятъ човѣкъ, на когото душата е изпълнена съ трептения за Божията Любовь. И такъвъ човѣкъ, като раздаде имането си, ще знае кому да го раздаде. Какъ ще познаемъ кои сѫ такива хора? Има единъ инструментъ, който още не е познатъ на съврѣменнитѣ учени хора, но съ него си служатъ източнитѣ народи, главно индийцитѣ.
към беседата >>
Запримѣръ, всички овци сѫ еднородни.
Това е необходимо, за да видимъ каква е реалностьта на нѣщата въ това движение. Слѣдователно, разнороднитѣ енергии трѣбва да се прѣвърнатъ въ еднородни. Какво разбираме подъ думата еднородни? Тази дума е двузначеща. Въ най-ограниченъ смисълъ, това значи, че тия сили трѣбва да иматъ една посока на движение.
Запримѣръ, всички овци сѫ еднородни.
По какво? Че всички пасатъ трѣва. Всички вълци сѫ еднородни. По какво? – че всички ядатъ месо.
към беседата >>
Азъ съмъ за разумното раздаване.
Че имало ли е месарници тогава? Като ви казвамъ това, да не ви е обидно. Когато ви се каже една Истина, вашитѣ сърдца трѣбва да затрептятъ отъ желание да я чуятъ; и като погледнете на онѣзи ваши братя, които сѫ готови да жертвуватъ всичко, сѫщо така трѣбва сърдцата ви да затрептятъ. Не че у васъ нѣма вѫтрѣшенъ поривъ – има такъвъ, но сѫщеврѣменно има и едно вѫтрѣшно заблуждение. Като казвамъ, че човѣкъ трѣбва да раздаде всичкото си имане, азъ не подразбирамъ, че това раздаване трѣбва да стане неразумно.
Азъ съмъ за разумното раздаване.
Онзи, който трѣбва да раздаде своето имане, онзи, който трѣбва да се откаже отъ майка си, отъ баща си, отъ жена си, отъ дѣцата си, трѣбва да бѫде най-добриятъ, най-разумниятъ, най-благородниятъ човѣкъ, на когото душата е изпълнена съ трептения за Божията Любовь. И такъвъ човѣкъ, като раздаде имането си, ще знае кому да го раздаде. Какъ ще познаемъ кои сѫ такива хора? Има единъ инструментъ, който още не е познатъ на съврѣменнитѣ учени хора, но съ него си служатъ източнитѣ народи, главно индийцитѣ. Той имъ служи за измѣрване живата енергия у човѣка.
към беседата >>
По какво?
Слѣдователно, разнороднитѣ енергии трѣбва да се прѣвърнатъ въ еднородни. Какво разбираме подъ думата еднородни? Тази дума е двузначеща. Въ най-ограниченъ смисълъ, това значи, че тия сили трѣбва да иматъ една посока на движение. Запримѣръ, всички овци сѫ еднородни.
По какво?
Че всички пасатъ трѣва. Всички вълци сѫ еднородни. По какво? – че всички ядатъ месо. Всички риби сѫ еднородни.
към беседата >>
Онзи, който трѣбва да раздаде своето имане, онзи, който трѣбва да се откаже отъ майка си, отъ баща си, отъ жена си, отъ дѣцата си, трѣбва да бѫде най-добриятъ, най-разумниятъ, най-благородниятъ човѣкъ, на когото душата е изпълнена съ трептения за Божията Любовь.
Като ви казвамъ това, да не ви е обидно. Когато ви се каже една Истина, вашитѣ сърдца трѣбва да затрептятъ отъ желание да я чуятъ; и като погледнете на онѣзи ваши братя, които сѫ готови да жертвуватъ всичко, сѫщо така трѣбва сърдцата ви да затрептятъ. Не че у васъ нѣма вѫтрѣшенъ поривъ – има такъвъ, но сѫщеврѣменно има и едно вѫтрѣшно заблуждение. Като казвамъ, че човѣкъ трѣбва да раздаде всичкото си имане, азъ не подразбирамъ, че това раздаване трѣбва да стане неразумно. Азъ съмъ за разумното раздаване.
Онзи, който трѣбва да раздаде своето имане, онзи, който трѣбва да се откаже отъ майка си, отъ баща си, отъ жена си, отъ дѣцата си, трѣбва да бѫде най-добриятъ, най-разумниятъ, най-благородниятъ човѣкъ, на когото душата е изпълнена съ трептения за Божията Любовь.
И такъвъ човѣкъ, като раздаде имането си, ще знае кому да го раздаде. Какъ ще познаемъ кои сѫ такива хора? Има единъ инструментъ, който още не е познатъ на съврѣменнитѣ учени хора, но съ него си служатъ източнитѣ народи, главно индийцитѣ. Той имъ служи за измѣрване живата енергия у човѣка. Когато умре нѣкой добъръ човѣкъ, въ този инструментъ се усѣща подигане температурата на цѣлото човѣчество.
към беседата >>
Че всички пасатъ трѣва.
Какво разбираме подъ думата еднородни? Тази дума е двузначеща. Въ най-ограниченъ смисълъ, това значи, че тия сили трѣбва да иматъ една посока на движение. Запримѣръ, всички овци сѫ еднородни. По какво?
Че всички пасатъ трѣва.
Всички вълци сѫ еднородни. По какво? – че всички ядатъ месо. Всички риби сѫ еднородни. По какво?
към беседата >>
И такъвъ човѣкъ, като раздаде имането си, ще знае кому да го раздаде.
Когато ви се каже една Истина, вашитѣ сърдца трѣбва да затрептятъ отъ желание да я чуятъ; и като погледнете на онѣзи ваши братя, които сѫ готови да жертвуватъ всичко, сѫщо така трѣбва сърдцата ви да затрептятъ. Не че у васъ нѣма вѫтрѣшенъ поривъ – има такъвъ, но сѫщеврѣменно има и едно вѫтрѣшно заблуждение. Като казвамъ, че човѣкъ трѣбва да раздаде всичкото си имане, азъ не подразбирамъ, че това раздаване трѣбва да стане неразумно. Азъ съмъ за разумното раздаване. Онзи, който трѣбва да раздаде своето имане, онзи, който трѣбва да се откаже отъ майка си, отъ баща си, отъ жена си, отъ дѣцата си, трѣбва да бѫде най-добриятъ, най-разумниятъ, най-благородниятъ човѣкъ, на когото душата е изпълнена съ трептения за Божията Любовь.
И такъвъ човѣкъ, като раздаде имането си, ще знае кому да го раздаде.
Какъ ще познаемъ кои сѫ такива хора? Има единъ инструментъ, който още не е познатъ на съврѣменнитѣ учени хора, но съ него си служатъ източнитѣ народи, главно индийцитѣ. Той имъ служи за измѣрване живата енергия у човѣка. Когато умре нѣкой добъръ човѣкъ, въ този инструментъ се усѣща подигане температурата на цѣлото човѣчество. Това показва, че температурата на цѣлото човѣчество се е подигнала на около една десет-милионна часть отъ единицата топлина, взета за основна мѣрка.
към беседата >>
Всички вълци сѫ еднородни.
Тази дума е двузначеща. Въ най-ограниченъ смисълъ, това значи, че тия сили трѣбва да иматъ една посока на движение. Запримѣръ, всички овци сѫ еднородни. По какво? Че всички пасатъ трѣва.
Всички вълци сѫ еднородни.
По какво? – че всички ядатъ месо. Всички риби сѫ еднородни. По какво? – Че живѣятъ въ водата.
към беседата >>
Какъ ще познаемъ кои сѫ такива хора?
Не че у васъ нѣма вѫтрѣшенъ поривъ – има такъвъ, но сѫщеврѣменно има и едно вѫтрѣшно заблуждение. Като казвамъ, че човѣкъ трѣбва да раздаде всичкото си имане, азъ не подразбирамъ, че това раздаване трѣбва да стане неразумно. Азъ съмъ за разумното раздаване. Онзи, който трѣбва да раздаде своето имане, онзи, който трѣбва да се откаже отъ майка си, отъ баща си, отъ жена си, отъ дѣцата си, трѣбва да бѫде най-добриятъ, най-разумниятъ, най-благородниятъ човѣкъ, на когото душата е изпълнена съ трептения за Божията Любовь. И такъвъ човѣкъ, като раздаде имането си, ще знае кому да го раздаде.
Какъ ще познаемъ кои сѫ такива хора?
Има единъ инструментъ, който още не е познатъ на съврѣменнитѣ учени хора, но съ него си служатъ източнитѣ народи, главно индийцитѣ. Той имъ служи за измѣрване живата енергия у човѣка. Когато умре нѣкой добъръ човѣкъ, въ този инструментъ се усѣща подигане температурата на цѣлото човѣчество. Това показва, че температурата на цѣлото човѣчество се е подигнала на около една десет-милионна часть отъ единицата топлина, взета за основна мѣрка. Тъй както съ калориметритѣ се опрѣдѣля количеството на погълнатата и изразходваната топлина, така и съ този инструментъ се отбѣлѣзва повишението температурата въ организма на цѣлото човѣчество.
към беседата >>
По какво?
Въ най-ограниченъ смисълъ, това значи, че тия сили трѣбва да иматъ една посока на движение. Запримѣръ, всички овци сѫ еднородни. По какво? Че всички пасатъ трѣва. Всички вълци сѫ еднородни.
По какво?
– че всички ядатъ месо. Всички риби сѫ еднородни. По какво? – Че живѣятъ въ водата. Разбира се, тия чърти, било за овцата, било за вълка, било за рибата, не сѫ толкова сѫществени, но азъ изваждамъ слѣдното заключение: ние трѣбва да вѣрваме въ реалностьта на нѣщата, въ реалностьта на живота.
към беседата >>
Има единъ инструментъ, който още не е познатъ на съврѣменнитѣ учени хора, но съ него си служатъ източнитѣ народи, главно индийцитѣ.
Като казвамъ, че човѣкъ трѣбва да раздаде всичкото си имане, азъ не подразбирамъ, че това раздаване трѣбва да стане неразумно. Азъ съмъ за разумното раздаване. Онзи, който трѣбва да раздаде своето имане, онзи, който трѣбва да се откаже отъ майка си, отъ баща си, отъ жена си, отъ дѣцата си, трѣбва да бѫде най-добриятъ, най-разумниятъ, най-благородниятъ човѣкъ, на когото душата е изпълнена съ трептения за Божията Любовь. И такъвъ човѣкъ, като раздаде имането си, ще знае кому да го раздаде. Какъ ще познаемъ кои сѫ такива хора?
Има единъ инструментъ, който още не е познатъ на съврѣменнитѣ учени хора, но съ него си служатъ източнитѣ народи, главно индийцитѣ.
Той имъ служи за измѣрване живата енергия у човѣка. Когато умре нѣкой добъръ човѣкъ, въ този инструментъ се усѣща подигане температурата на цѣлото човѣчество. Това показва, че температурата на цѣлото човѣчество се е подигнала на около една десет-милионна часть отъ единицата топлина, взета за основна мѣрка. Тъй както съ калориметритѣ се опрѣдѣля количеството на погълнатата и изразходваната топлина, така и съ този инструментъ се отбѣлѣзва повишението температурата въ организма на цѣлото човѣчество. Когато пъкъ умре нѣкой грѣшникъ, забѣлѣзва се пакъ сѫщата пропорция – температурата тукъ се понижава съ една десет-милионна часть отъ първоначалната температура на общия организъмъ.
към беседата >>
– че всички ядатъ месо.
Запримѣръ, всички овци сѫ еднородни. По какво? Че всички пасатъ трѣва. Всички вълци сѫ еднородни. По какво?
– че всички ядатъ месо.
Всички риби сѫ еднородни. По какво? – Че живѣятъ въ водата. Разбира се, тия чърти, било за овцата, било за вълка, било за рибата, не сѫ толкова сѫществени, но азъ изваждамъ слѣдното заключение: ние трѣбва да вѣрваме въ реалностьта на нѣщата, въ реалностьта на живота. Питамъ: въ какво седи реалностьта на живота?
към беседата >>
Той имъ служи за измѣрване живата енергия у човѣка.
Азъ съмъ за разумното раздаване. Онзи, който трѣбва да раздаде своето имане, онзи, който трѣбва да се откаже отъ майка си, отъ баща си, отъ жена си, отъ дѣцата си, трѣбва да бѫде най-добриятъ, най-разумниятъ, най-благородниятъ човѣкъ, на когото душата е изпълнена съ трептения за Божията Любовь. И такъвъ човѣкъ, като раздаде имането си, ще знае кому да го раздаде. Какъ ще познаемъ кои сѫ такива хора? Има единъ инструментъ, който още не е познатъ на съврѣменнитѣ учени хора, но съ него си служатъ източнитѣ народи, главно индийцитѣ.
Той имъ служи за измѣрване живата енергия у човѣка.
Когато умре нѣкой добъръ човѣкъ, въ този инструментъ се усѣща подигане температурата на цѣлото човѣчество. Това показва, че температурата на цѣлото човѣчество се е подигнала на около една десет-милионна часть отъ единицата топлина, взета за основна мѣрка. Тъй както съ калориметритѣ се опрѣдѣля количеството на погълнатата и изразходваната топлина, така и съ този инструментъ се отбѣлѣзва повишението температурата въ организма на цѣлото човѣчество. Когато пъкъ умре нѣкой грѣшникъ, забѣлѣзва се пакъ сѫщата пропорция – температурата тукъ се понижава съ една десет-милионна часть отъ първоначалната температура на общия организъмъ. Благодарение обаче на това, че когато умратъ хиляда лоши хора, температурата се понижава съ една десет-милионна часть отъ единицата топлина, когато пъкъ умре само единъ добъръ човѣкъ, температурата се повишава съ една десет-милионна часть отъ единицата топлина, човѣчеството може да се подържа – иначе то би отишло по дяволитѣ.
към беседата >>
Всички риби сѫ еднородни.
По какво? Че всички пасатъ трѣва. Всички вълци сѫ еднородни. По какво? – че всички ядатъ месо.
Всички риби сѫ еднородни.
По какво? – Че живѣятъ въ водата. Разбира се, тия чърти, било за овцата, било за вълка, било за рибата, не сѫ толкова сѫществени, но азъ изваждамъ слѣдното заключение: ние трѣбва да вѣрваме въ реалностьта на нѣщата, въ реалностьта на живота. Питамъ: въ какво седи реалностьта на живота? Тази реалность въ тѣлото ли е?
към беседата >>
Когато умре нѣкой добъръ човѣкъ, въ този инструментъ се усѣща подигане температурата на цѣлото човѣчество.
Онзи, който трѣбва да раздаде своето имане, онзи, който трѣбва да се откаже отъ майка си, отъ баща си, отъ жена си, отъ дѣцата си, трѣбва да бѫде най-добриятъ, най-разумниятъ, най-благородниятъ човѣкъ, на когото душата е изпълнена съ трептения за Божията Любовь. И такъвъ човѣкъ, като раздаде имането си, ще знае кому да го раздаде. Какъ ще познаемъ кои сѫ такива хора? Има единъ инструментъ, който още не е познатъ на съврѣменнитѣ учени хора, но съ него си служатъ източнитѣ народи, главно индийцитѣ. Той имъ служи за измѣрване живата енергия у човѣка.
Когато умре нѣкой добъръ човѣкъ, въ този инструментъ се усѣща подигане температурата на цѣлото човѣчество.
Това показва, че температурата на цѣлото човѣчество се е подигнала на около една десет-милионна часть отъ единицата топлина, взета за основна мѣрка. Тъй както съ калориметритѣ се опрѣдѣля количеството на погълнатата и изразходваната топлина, така и съ този инструментъ се отбѣлѣзва повишението температурата въ организма на цѣлото човѣчество. Когато пъкъ умре нѣкой грѣшникъ, забѣлѣзва се пакъ сѫщата пропорция – температурата тукъ се понижава съ една десет-милионна часть отъ първоначалната температура на общия организъмъ. Благодарение обаче на това, че когато умратъ хиляда лоши хора, температурата се понижава съ една десет-милионна часть отъ единицата топлина, когато пъкъ умре само единъ добъръ човѣкъ, температурата се повишава съ една десет-милионна часть отъ единицата топлина, човѣчеството може да се подържа – иначе то би отишло по дяволитѣ. Какво значи това, че човѣчеството би отишло по дяволитѣ?
към беседата >>
По какво?
Че всички пасатъ трѣва. Всички вълци сѫ еднородни. По какво? – че всички ядатъ месо. Всички риби сѫ еднородни.
По какво?
– Че живѣятъ въ водата. Разбира се, тия чърти, било за овцата, било за вълка, било за рибата, не сѫ толкова сѫществени, но азъ изваждамъ слѣдното заключение: ние трѣбва да вѣрваме въ реалностьта на нѣщата, въ реалностьта на живота. Питамъ: въ какво седи реалностьта на живота? Тази реалность въ тѣлото ли е? Тази реалность въ чувствата, които ние прѣживѣваме ли е?
към беседата >>
Това показва, че температурата на цѣлото човѣчество се е подигнала на около една десет-милионна часть отъ единицата топлина, взета за основна мѣрка.
И такъвъ човѣкъ, като раздаде имането си, ще знае кому да го раздаде. Какъ ще познаемъ кои сѫ такива хора? Има единъ инструментъ, който още не е познатъ на съврѣменнитѣ учени хора, но съ него си служатъ източнитѣ народи, главно индийцитѣ. Той имъ служи за измѣрване живата енергия у човѣка. Когато умре нѣкой добъръ човѣкъ, въ този инструментъ се усѣща подигане температурата на цѣлото човѣчество.
Това показва, че температурата на цѣлото човѣчество се е подигнала на около една десет-милионна часть отъ единицата топлина, взета за основна мѣрка.
Тъй както съ калориметритѣ се опрѣдѣля количеството на погълнатата и изразходваната топлина, така и съ този инструментъ се отбѣлѣзва повишението температурата въ организма на цѣлото човѣчество. Когато пъкъ умре нѣкой грѣшникъ, забѣлѣзва се пакъ сѫщата пропорция – температурата тукъ се понижава съ една десет-милионна часть отъ първоначалната температура на общия организъмъ. Благодарение обаче на това, че когато умратъ хиляда лоши хора, температурата се понижава съ една десет-милионна часть отъ единицата топлина, когато пъкъ умре само единъ добъръ човѣкъ, температурата се повишава съ една десет-милионна часть отъ единицата топлина, човѣчеството може да се подържа – иначе то би отишло по дяволитѣ. Какво значи това, че човѣчеството би отишло по дяволитѣ? – То значи, че всички щѣхме да се смразимъ, и никаква култура не би сѫществувала на земята.
към беседата >>
– Че живѣятъ въ водата.
Всички вълци сѫ еднородни. По какво? – че всички ядатъ месо. Всички риби сѫ еднородни. По какво?
– Че живѣятъ въ водата.
Разбира се, тия чърти, било за овцата, било за вълка, било за рибата, не сѫ толкова сѫществени, но азъ изваждамъ слѣдното заключение: ние трѣбва да вѣрваме въ реалностьта на нѣщата, въ реалностьта на живота. Питамъ: въ какво седи реалностьта на живота? Тази реалность въ тѣлото ли е? Тази реалность въ чувствата, които ние прѣживѣваме ли е? Тази реалность въ мисъльта, която имаме, ли е?
към беседата >>
Тъй както съ калориметритѣ се опрѣдѣля количеството на погълнатата и изразходваната топлина, така и съ този инструментъ се отбѣлѣзва повишението температурата въ организма на цѣлото човѣчество.
Какъ ще познаемъ кои сѫ такива хора? Има единъ инструментъ, който още не е познатъ на съврѣменнитѣ учени хора, но съ него си служатъ източнитѣ народи, главно индийцитѣ. Той имъ служи за измѣрване живата енергия у човѣка. Когато умре нѣкой добъръ човѣкъ, въ този инструментъ се усѣща подигане температурата на цѣлото човѣчество. Това показва, че температурата на цѣлото човѣчество се е подигнала на около една десет-милионна часть отъ единицата топлина, взета за основна мѣрка.
Тъй както съ калориметритѣ се опрѣдѣля количеството на погълнатата и изразходваната топлина, така и съ този инструментъ се отбѣлѣзва повишението температурата въ организма на цѣлото човѣчество.
Когато пъкъ умре нѣкой грѣшникъ, забѣлѣзва се пакъ сѫщата пропорция – температурата тукъ се понижава съ една десет-милионна часть отъ първоначалната температура на общия организъмъ. Благодарение обаче на това, че когато умратъ хиляда лоши хора, температурата се понижава съ една десет-милионна часть отъ единицата топлина, когато пъкъ умре само единъ добъръ човѣкъ, температурата се повишава съ една десет-милионна часть отъ единицата топлина, човѣчеството може да се подържа – иначе то би отишло по дяволитѣ. Какво значи това, че човѣчеството би отишло по дяволитѣ? – То значи, че всички щѣхме да се смразимъ, и никаква култура не би сѫществувала на земята. Благодарение на това, друго нѣщо щѣше да има въ природата.
към беседата >>
Разбира се, тия чърти, било за овцата, било за вълка, било за рибата, не сѫ толкова сѫществени, но азъ изваждамъ слѣдното заключение: ние трѣбва да вѣрваме въ реалностьта на нѣщата, въ реалностьта на живота.
По какво? – че всички ядатъ месо. Всички риби сѫ еднородни. По какво? – Че живѣятъ въ водата.
Разбира се, тия чърти, било за овцата, било за вълка, било за рибата, не сѫ толкова сѫществени, но азъ изваждамъ слѣдното заключение: ние трѣбва да вѣрваме въ реалностьта на нѣщата, въ реалностьта на живота.
Питамъ: въ какво седи реалностьта на живота? Тази реалность въ тѣлото ли е? Тази реалность въ чувствата, които ние прѣживѣваме ли е? Тази реалность въ мисъльта, която имаме, ли е?
към беседата >>
Когато пъкъ умре нѣкой грѣшникъ, забѣлѣзва се пакъ сѫщата пропорция – температурата тукъ се понижава съ една десет-милионна часть отъ първоначалната температура на общия организъмъ.
Има единъ инструментъ, който още не е познатъ на съврѣменнитѣ учени хора, но съ него си служатъ източнитѣ народи, главно индийцитѣ. Той имъ служи за измѣрване живата енергия у човѣка. Когато умре нѣкой добъръ човѣкъ, въ този инструментъ се усѣща подигане температурата на цѣлото човѣчество. Това показва, че температурата на цѣлото човѣчество се е подигнала на около една десет-милионна часть отъ единицата топлина, взета за основна мѣрка. Тъй както съ калориметритѣ се опрѣдѣля количеството на погълнатата и изразходваната топлина, така и съ този инструментъ се отбѣлѣзва повишението температурата въ организма на цѣлото човѣчество.
Когато пъкъ умре нѣкой грѣшникъ, забѣлѣзва се пакъ сѫщата пропорция – температурата тукъ се понижава съ една десет-милионна часть отъ първоначалната температура на общия организъмъ.
Благодарение обаче на това, че когато умратъ хиляда лоши хора, температурата се понижава съ една десет-милионна часть отъ единицата топлина, когато пъкъ умре само единъ добъръ човѣкъ, температурата се повишава съ една десет-милионна часть отъ единицата топлина, човѣчеството може да се подържа – иначе то би отишло по дяволитѣ. Какво значи това, че човѣчеството би отишло по дяволитѣ? – То значи, че всички щѣхме да се смразимъ, и никаква култура не би сѫществувала на земята. Благодарение на това, друго нѣщо щѣше да има въ природата. Това сѫ отвлѣчени нѣща, които, ако биха ви се говорили, щѣха да внесатъ нѣщо много добро въ васъ, но щѣха да внесатъ и съмнѣнието.
към беседата >>
Питамъ: въ какво седи реалностьта на живота?
– че всички ядатъ месо. Всички риби сѫ еднородни. По какво? – Че живѣятъ въ водата. Разбира се, тия чърти, било за овцата, било за вълка, било за рибата, не сѫ толкова сѫществени, но азъ изваждамъ слѣдното заключение: ние трѣбва да вѣрваме въ реалностьта на нѣщата, въ реалностьта на живота.
Питамъ: въ какво седи реалностьта на живота?
Тази реалность въ тѣлото ли е? Тази реалность въ чувствата, които ние прѣживѣваме ли е? Тази реалность въ мисъльта, която имаме, ли е?
към беседата >>
Благодарение обаче на това, че когато умратъ хиляда лоши хора, температурата се понижава съ една десет-милионна часть отъ единицата топлина, когато пъкъ умре само единъ добъръ човѣкъ, температурата се повишава съ една десет-милионна часть отъ единицата топлина, човѣчеството може да се подържа – иначе то би отишло по дяволитѣ.
Той имъ служи за измѣрване живата енергия у човѣка. Когато умре нѣкой добъръ човѣкъ, въ този инструментъ се усѣща подигане температурата на цѣлото човѣчество. Това показва, че температурата на цѣлото човѣчество се е подигнала на около една десет-милионна часть отъ единицата топлина, взета за основна мѣрка. Тъй както съ калориметритѣ се опрѣдѣля количеството на погълнатата и изразходваната топлина, така и съ този инструментъ се отбѣлѣзва повишението температурата въ организма на цѣлото човѣчество. Когато пъкъ умре нѣкой грѣшникъ, забѣлѣзва се пакъ сѫщата пропорция – температурата тукъ се понижава съ една десет-милионна часть отъ първоначалната температура на общия организъмъ.
Благодарение обаче на това, че когато умратъ хиляда лоши хора, температурата се понижава съ една десет-милионна часть отъ единицата топлина, когато пъкъ умре само единъ добъръ човѣкъ, температурата се повишава съ една десет-милионна часть отъ единицата топлина, човѣчеството може да се подържа – иначе то би отишло по дяволитѣ.
Какво значи това, че човѣчеството би отишло по дяволитѣ? – То значи, че всички щѣхме да се смразимъ, и никаква култура не би сѫществувала на земята. Благодарение на това, друго нѣщо щѣше да има въ природата. Това сѫ отвлѣчени нѣща, които, ако биха ви се говорили, щѣха да внесатъ нѣщо много добро въ васъ, но щѣха да внесатъ и съмнѣнието. Вие тукъ на земята, считате съмнѣнието като нѣщо невидимо, но ако влѣзете въ духовния въ ангелския свѣтъ, тамъ дѣто става разширение на нѣщата, ще видите, че съмнѣнието прѣдставлява единъ прѣдметъ твърдъ като камъкъ.
към беседата >>
Тази реалность въ тѣлото ли е?
Всички риби сѫ еднородни. По какво? – Че живѣятъ въ водата. Разбира се, тия чърти, било за овцата, било за вълка, било за рибата, не сѫ толкова сѫществени, но азъ изваждамъ слѣдното заключение: ние трѣбва да вѣрваме въ реалностьта на нѣщата, въ реалностьта на живота. Питамъ: въ какво седи реалностьта на живота?
Тази реалность въ тѣлото ли е?
Тази реалность въ чувствата, които ние прѣживѣваме ли е? Тази реалность въ мисъльта, която имаме, ли е?
към беседата >>
Какво значи това, че човѣчеството би отишло по дяволитѣ?
Когато умре нѣкой добъръ човѣкъ, въ този инструментъ се усѣща подигане температурата на цѣлото човѣчество. Това показва, че температурата на цѣлото човѣчество се е подигнала на около една десет-милионна часть отъ единицата топлина, взета за основна мѣрка. Тъй както съ калориметритѣ се опрѣдѣля количеството на погълнатата и изразходваната топлина, така и съ този инструментъ се отбѣлѣзва повишението температурата въ организма на цѣлото човѣчество. Когато пъкъ умре нѣкой грѣшникъ, забѣлѣзва се пакъ сѫщата пропорция – температурата тукъ се понижава съ една десет-милионна часть отъ първоначалната температура на общия организъмъ. Благодарение обаче на това, че когато умратъ хиляда лоши хора, температурата се понижава съ една десет-милионна часть отъ единицата топлина, когато пъкъ умре само единъ добъръ човѣкъ, температурата се повишава съ една десет-милионна часть отъ единицата топлина, човѣчеството може да се подържа – иначе то би отишло по дяволитѣ.
Какво значи това, че човѣчеството би отишло по дяволитѣ?
– То значи, че всички щѣхме да се смразимъ, и никаква култура не би сѫществувала на земята. Благодарение на това, друго нѣщо щѣше да има въ природата. Това сѫ отвлѣчени нѣща, които, ако биха ви се говорили, щѣха да внесатъ нѣщо много добро въ васъ, но щѣха да внесатъ и съмнѣнието. Вие тукъ на земята, считате съмнѣнието като нѣщо невидимо, но ако влѣзете въ духовния въ ангелския свѣтъ, тамъ дѣто става разширение на нѣщата, ще видите, че съмнѣнието прѣдставлява единъ прѣдметъ твърдъ като камъкъ. И въ онзи свѣтъ, както и въ този, сѫществуватъ такива камъни.
към беседата >>
Тази реалность въ чувствата, които ние прѣживѣваме ли е?
По какво? – Че живѣятъ въ водата. Разбира се, тия чърти, било за овцата, било за вълка, било за рибата, не сѫ толкова сѫществени, но азъ изваждамъ слѣдното заключение: ние трѣбва да вѣрваме въ реалностьта на нѣщата, въ реалностьта на живота. Питамъ: въ какво седи реалностьта на живота? Тази реалность въ тѣлото ли е?
Тази реалность въ чувствата, които ние прѣживѣваме ли е?
Тази реалность въ мисъльта, която имаме, ли е?
към беседата >>
– То значи, че всички щѣхме да се смразимъ, и никаква култура не би сѫществувала на земята.
Това показва, че температурата на цѣлото човѣчество се е подигнала на около една десет-милионна часть отъ единицата топлина, взета за основна мѣрка. Тъй както съ калориметритѣ се опрѣдѣля количеството на погълнатата и изразходваната топлина, така и съ този инструментъ се отбѣлѣзва повишението температурата въ организма на цѣлото човѣчество. Когато пъкъ умре нѣкой грѣшникъ, забѣлѣзва се пакъ сѫщата пропорция – температурата тукъ се понижава съ една десет-милионна часть отъ първоначалната температура на общия организъмъ. Благодарение обаче на това, че когато умратъ хиляда лоши хора, температурата се понижава съ една десет-милионна часть отъ единицата топлина, когато пъкъ умре само единъ добъръ човѣкъ, температурата се повишава съ една десет-милионна часть отъ единицата топлина, човѣчеството може да се подържа – иначе то би отишло по дяволитѣ. Какво значи това, че човѣчеството би отишло по дяволитѣ?
– То значи, че всички щѣхме да се смразимъ, и никаква култура не би сѫществувала на земята.
Благодарение на това, друго нѣщо щѣше да има въ природата. Това сѫ отвлѣчени нѣща, които, ако биха ви се говорили, щѣха да внесатъ нѣщо много добро въ васъ, но щѣха да внесатъ и съмнѣнието. Вие тукъ на земята, считате съмнѣнието като нѣщо невидимо, но ако влѣзете въ духовния въ ангелския свѣтъ, тамъ дѣто става разширение на нѣщата, ще видите, че съмнѣнието прѣдставлява единъ прѣдметъ твърдъ като камъкъ. И въ онзи свѣтъ, както и въ този, сѫществуватъ такива камъни. Когато питаме ангелитѣ, какъ се образуваха тия камъни, тѣ казватъ, че сѫ се образували отъ съмнението на хората.
към беседата >>
Тази реалность въ мисъльта, която имаме, ли е?
– Че живѣятъ въ водата. Разбира се, тия чърти, било за овцата, било за вълка, било за рибата, не сѫ толкова сѫществени, но азъ изваждамъ слѣдното заключение: ние трѣбва да вѣрваме въ реалностьта на нѣщата, въ реалностьта на живота. Питамъ: въ какво седи реалностьта на живота? Тази реалность въ тѣлото ли е? Тази реалность въ чувствата, които ние прѣживѣваме ли е?
Тази реалность въ мисъльта, която имаме, ли е?
към беседата >>
Благодарение на това, друго нѣщо щѣше да има въ природата.
Тъй както съ калориметритѣ се опрѣдѣля количеството на погълнатата и изразходваната топлина, така и съ този инструментъ се отбѣлѣзва повишението температурата въ организма на цѣлото човѣчество. Когато пъкъ умре нѣкой грѣшникъ, забѣлѣзва се пакъ сѫщата пропорция – температурата тукъ се понижава съ една десет-милионна часть отъ първоначалната температура на общия организъмъ. Благодарение обаче на това, че когато умратъ хиляда лоши хора, температурата се понижава съ една десет-милионна часть отъ единицата топлина, когато пъкъ умре само единъ добъръ човѣкъ, температурата се повишава съ една десет-милионна часть отъ единицата топлина, човѣчеството може да се подържа – иначе то би отишло по дяволитѣ. Какво значи това, че човѣчеството би отишло по дяволитѣ? – То значи, че всички щѣхме да се смразимъ, и никаква култура не би сѫществувала на земята.
Благодарение на това, друго нѣщо щѣше да има въ природата.
Това сѫ отвлѣчени нѣща, които, ако биха ви се говорили, щѣха да внесатъ нѣщо много добро въ васъ, но щѣха да внесатъ и съмнѣнието. Вие тукъ на земята, считате съмнѣнието като нѣщо невидимо, но ако влѣзете въ духовния въ ангелския свѣтъ, тамъ дѣто става разширение на нѣщата, ще видите, че съмнѣнието прѣдставлява единъ прѣдметъ твърдъ като камъкъ. И въ онзи свѣтъ, както и въ този, сѫществуватъ такива камъни. Когато питаме ангелитѣ, какъ се образуваха тия камъни, тѣ казватъ, че сѫ се образували отъ съмнението на хората. Когато ангелитѣ искатъ да си направятъ една кѫщица отъ камъни, тѣ каратъ хората да се съмнѣватъ, и отъ тѣхнитѣ съмнѣния се образуватъ камънитѣ, съ които си строятъ кѫщитѣ.
към беседата >>
И тъй, въ свѣта има три вида реалности, които трѣбва да се опрѣдѣлятъ.
И тъй, въ свѣта има три вида реалности, които трѣбва да се опрѣдѣлятъ.
Първата реалность азъ наричамъ „реалность на движение“. Въ туй движение има промѣни и измѣни на формитѣ, то се отнася само до материялния свѣтъ. Туй движение се нарича „движение на прѣсѣкване“, т.е. движението не е непрѣривно, а прѣривно. Всички сили на физическия свѣтъ дѣйствуватъ на прѣсѣкулки, движението въ тѣхъ не е постоянно.
към беседата >>
Това сѫ отвлѣчени нѣща, които, ако биха ви се говорили, щѣха да внесатъ нѣщо много добро въ васъ, но щѣха да внесатъ и съмнѣнието.
Когато пъкъ умре нѣкой грѣшникъ, забѣлѣзва се пакъ сѫщата пропорция – температурата тукъ се понижава съ една десет-милионна часть отъ първоначалната температура на общия организъмъ. Благодарение обаче на това, че когато умратъ хиляда лоши хора, температурата се понижава съ една десет-милионна часть отъ единицата топлина, когато пъкъ умре само единъ добъръ човѣкъ, температурата се повишава съ една десет-милионна часть отъ единицата топлина, човѣчеството може да се подържа – иначе то би отишло по дяволитѣ. Какво значи това, че човѣчеството би отишло по дяволитѣ? – То значи, че всички щѣхме да се смразимъ, и никаква култура не би сѫществувала на земята. Благодарение на това, друго нѣщо щѣше да има въ природата.
Това сѫ отвлѣчени нѣща, които, ако биха ви се говорили, щѣха да внесатъ нѣщо много добро въ васъ, но щѣха да внесатъ и съмнѣнието.
Вие тукъ на земята, считате съмнѣнието като нѣщо невидимо, но ако влѣзете въ духовния въ ангелския свѣтъ, тамъ дѣто става разширение на нѣщата, ще видите, че съмнѣнието прѣдставлява единъ прѣдметъ твърдъ като камъкъ. И въ онзи свѣтъ, както и въ този, сѫществуватъ такива камъни. Когато питаме ангелитѣ, какъ се образуваха тия камъни, тѣ казватъ, че сѫ се образували отъ съмнението на хората. Когато ангелитѣ искатъ да си направятъ една кѫщица отъ камъни, тѣ каратъ хората да се съмнѣватъ, и отъ тѣхнитѣ съмнѣния се образуватъ камънитѣ, съ които си строятъ кѫщитѣ. Ангелитѣ казватъ: ние образуваме въ хората умствени съмнѣния, религиозни съмнѣния, обществени съмнѣния, и когато ни сѫ достатъчни тия камъни, съ които ще строимъ, прѣставаме да ги поставяме на съмнѣния.
към беседата >>
Първата реалность азъ наричамъ „реалность на движение“.
И тъй, въ свѣта има три вида реалности, които трѣбва да се опрѣдѣлятъ.
Първата реалность азъ наричамъ „реалность на движение“.
Въ туй движение има промѣни и измѣни на формитѣ, то се отнася само до материялния свѣтъ. Туй движение се нарича „движение на прѣсѣкване“, т.е. движението не е непрѣривно, а прѣривно. Всички сили на физическия свѣтъ дѣйствуватъ на прѣсѣкулки, движението въ тѣхъ не е постоянно. Ако една граната се хвърли, тя може да полети на 10–15–20–50–100 километра разстояние, но все пакъ ще падне нѣкѫдѣ, все ще се прояви тази реалность.
към беседата >>
Вие тукъ на земята, считате съмнѣнието като нѣщо невидимо, но ако влѣзете въ духовния въ ангелския свѣтъ, тамъ дѣто става разширение на нѣщата, ще видите, че съмнѣнието прѣдставлява единъ прѣдметъ твърдъ като камъкъ.
Благодарение обаче на това, че когато умратъ хиляда лоши хора, температурата се понижава съ една десет-милионна часть отъ единицата топлина, когато пъкъ умре само единъ добъръ човѣкъ, температурата се повишава съ една десет-милионна часть отъ единицата топлина, човѣчеството може да се подържа – иначе то би отишло по дяволитѣ. Какво значи това, че човѣчеството би отишло по дяволитѣ? – То значи, че всички щѣхме да се смразимъ, и никаква култура не би сѫществувала на земята. Благодарение на това, друго нѣщо щѣше да има въ природата. Това сѫ отвлѣчени нѣща, които, ако биха ви се говорили, щѣха да внесатъ нѣщо много добро въ васъ, но щѣха да внесатъ и съмнѣнието.
Вие тукъ на земята, считате съмнѣнието като нѣщо невидимо, но ако влѣзете въ духовния въ ангелския свѣтъ, тамъ дѣто става разширение на нѣщата, ще видите, че съмнѣнието прѣдставлява единъ прѣдметъ твърдъ като камъкъ.
И въ онзи свѣтъ, както и въ този, сѫществуватъ такива камъни. Когато питаме ангелитѣ, какъ се образуваха тия камъни, тѣ казватъ, че сѫ се образували отъ съмнението на хората. Когато ангелитѣ искатъ да си направятъ една кѫщица отъ камъни, тѣ каратъ хората да се съмнѣватъ, и отъ тѣхнитѣ съмнѣния се образуватъ камънитѣ, съ които си строятъ кѫщитѣ. Ангелитѣ казватъ: ние образуваме въ хората умствени съмнѣния, религиозни съмнѣния, обществени съмнѣния, и когато ни сѫ достатъчни тия камъни, съ които ще строимъ, прѣставаме да ги поставяме на съмнѣния. И затова, чувашъ нѣкой човѣкъ да казва: азъ по-рано се съмнѣвахъ, но сега прѣстанахъ да се съмнѣвамъ – не се съмнѣвамъ вече въ нищо.
към беседата >>
Въ туй движение има промѣни и измѣни на формитѣ, то се отнася само до материялния свѣтъ.
И тъй, въ свѣта има три вида реалности, които трѣбва да се опрѣдѣлятъ. Първата реалность азъ наричамъ „реалность на движение“.
Въ туй движение има промѣни и измѣни на формитѣ, то се отнася само до материялния свѣтъ.
Туй движение се нарича „движение на прѣсѣкване“, т.е. движението не е непрѣривно, а прѣривно. Всички сили на физическия свѣтъ дѣйствуватъ на прѣсѣкулки, движението въ тѣхъ не е постоянно. Ако една граната се хвърли, тя може да полети на 10–15–20–50–100 километра разстояние, но все пакъ ще падне нѣкѫдѣ, все ще се прояви тази реалность. Нашата земя, която се движи изъ пространството, е сѫщо едно ядро изхвърлено, но единъ день и тя ще прѣстане да се движи, ще се измѣни, ще остарѣе, ще почне да се разкапва и ще изчезне, а на мѣстото ѝ ще се яви друга земя.
към беседата >>
И въ онзи свѣтъ, както и въ този, сѫществуватъ такива камъни.
Какво значи това, че човѣчеството би отишло по дяволитѣ? – То значи, че всички щѣхме да се смразимъ, и никаква култура не би сѫществувала на земята. Благодарение на това, друго нѣщо щѣше да има въ природата. Това сѫ отвлѣчени нѣща, които, ако биха ви се говорили, щѣха да внесатъ нѣщо много добро въ васъ, но щѣха да внесатъ и съмнѣнието. Вие тукъ на земята, считате съмнѣнието като нѣщо невидимо, но ако влѣзете въ духовния въ ангелския свѣтъ, тамъ дѣто става разширение на нѣщата, ще видите, че съмнѣнието прѣдставлява единъ прѣдметъ твърдъ като камъкъ.
И въ онзи свѣтъ, както и въ този, сѫществуватъ такива камъни.
Когато питаме ангелитѣ, какъ се образуваха тия камъни, тѣ казватъ, че сѫ се образували отъ съмнението на хората. Когато ангелитѣ искатъ да си направятъ една кѫщица отъ камъни, тѣ каратъ хората да се съмнѣватъ, и отъ тѣхнитѣ съмнѣния се образуватъ камънитѣ, съ които си строятъ кѫщитѣ. Ангелитѣ казватъ: ние образуваме въ хората умствени съмнѣния, религиозни съмнѣния, обществени съмнѣния, и когато ни сѫ достатъчни тия камъни, съ които ще строимъ, прѣставаме да ги поставяме на съмнѣния. И затова, чувашъ нѣкой човѣкъ да казва: азъ по-рано се съмнѣвахъ, но сега прѣстанахъ да се съмнѣвамъ – не се съмнѣвамъ вече въ нищо.
към беседата >>
Туй движение се нарича „движение на прѣсѣкване“, т.е.
И тъй, въ свѣта има три вида реалности, които трѣбва да се опрѣдѣлятъ. Първата реалность азъ наричамъ „реалность на движение“. Въ туй движение има промѣни и измѣни на формитѣ, то се отнася само до материялния свѣтъ.
Туй движение се нарича „движение на прѣсѣкване“, т.е.
движението не е непрѣривно, а прѣривно. Всички сили на физическия свѣтъ дѣйствуватъ на прѣсѣкулки, движението въ тѣхъ не е постоянно. Ако една граната се хвърли, тя може да полети на 10–15–20–50–100 километра разстояние, но все пакъ ще падне нѣкѫдѣ, все ще се прояви тази реалность. Нашата земя, която се движи изъ пространството, е сѫщо едно ядро изхвърлено, но единъ день и тя ще прѣстане да се движи, ще се измѣни, ще остарѣе, ще почне да се разкапва и ще изчезне, а на мѣстото ѝ ще се яви друга земя. Отъ тази земя, на която сега живѣемъ, нѣма да остане нито поменъ.
към беседата >>
Когато питаме ангелитѣ, какъ се образуваха тия камъни, тѣ казватъ, че сѫ се образували отъ съмнението на хората.
– То значи, че всички щѣхме да се смразимъ, и никаква култура не би сѫществувала на земята. Благодарение на това, друго нѣщо щѣше да има въ природата. Това сѫ отвлѣчени нѣща, които, ако биха ви се говорили, щѣха да внесатъ нѣщо много добро въ васъ, но щѣха да внесатъ и съмнѣнието. Вие тукъ на земята, считате съмнѣнието като нѣщо невидимо, но ако влѣзете въ духовния въ ангелския свѣтъ, тамъ дѣто става разширение на нѣщата, ще видите, че съмнѣнието прѣдставлява единъ прѣдметъ твърдъ като камъкъ. И въ онзи свѣтъ, както и въ този, сѫществуватъ такива камъни.
Когато питаме ангелитѣ, какъ се образуваха тия камъни, тѣ казватъ, че сѫ се образували отъ съмнението на хората.
Когато ангелитѣ искатъ да си направятъ една кѫщица отъ камъни, тѣ каратъ хората да се съмнѣватъ, и отъ тѣхнитѣ съмнѣния се образуватъ камънитѣ, съ които си строятъ кѫщитѣ. Ангелитѣ казватъ: ние образуваме въ хората умствени съмнѣния, религиозни съмнѣния, обществени съмнѣния, и когато ни сѫ достатъчни тия камъни, съ които ще строимъ, прѣставаме да ги поставяме на съмнѣния. И затова, чувашъ нѣкой човѣкъ да казва: азъ по-рано се съмнѣвахъ, но сега прѣстанахъ да се съмнѣвамъ – не се съмнѣвамъ вече въ нищо.
към беседата >>
движението не е непрѣривно, а прѣривно.
И тъй, въ свѣта има три вида реалности, които трѣбва да се опрѣдѣлятъ. Първата реалность азъ наричамъ „реалность на движение“. Въ туй движение има промѣни и измѣни на формитѣ, то се отнася само до материялния свѣтъ. Туй движение се нарича „движение на прѣсѣкване“, т.е.
движението не е непрѣривно, а прѣривно.
Всички сили на физическия свѣтъ дѣйствуватъ на прѣсѣкулки, движението въ тѣхъ не е постоянно. Ако една граната се хвърли, тя може да полети на 10–15–20–50–100 километра разстояние, но все пакъ ще падне нѣкѫдѣ, все ще се прояви тази реалность. Нашата земя, която се движи изъ пространството, е сѫщо едно ядро изхвърлено, но единъ день и тя ще прѣстане да се движи, ще се измѣни, ще остарѣе, ще почне да се разкапва и ще изчезне, а на мѣстото ѝ ще се яви друга земя. Отъ тази земя, на която сега живѣемъ, нѣма да остане нито поменъ. Ще кажете: докажи това!
към беседата >>
Когато ангелитѣ искатъ да си направятъ една кѫщица отъ камъни, тѣ каратъ хората да се съмнѣватъ, и отъ тѣхнитѣ съмнѣния се образуватъ камънитѣ, съ които си строятъ кѫщитѣ.
Благодарение на това, друго нѣщо щѣше да има въ природата. Това сѫ отвлѣчени нѣща, които, ако биха ви се говорили, щѣха да внесатъ нѣщо много добро въ васъ, но щѣха да внесатъ и съмнѣнието. Вие тукъ на земята, считате съмнѣнието като нѣщо невидимо, но ако влѣзете въ духовния въ ангелския свѣтъ, тамъ дѣто става разширение на нѣщата, ще видите, че съмнѣнието прѣдставлява единъ прѣдметъ твърдъ като камъкъ. И въ онзи свѣтъ, както и въ този, сѫществуватъ такива камъни. Когато питаме ангелитѣ, какъ се образуваха тия камъни, тѣ казватъ, че сѫ се образували отъ съмнението на хората.
Когато ангелитѣ искатъ да си направятъ една кѫщица отъ камъни, тѣ каратъ хората да се съмнѣватъ, и отъ тѣхнитѣ съмнѣния се образуватъ камънитѣ, съ които си строятъ кѫщитѣ.
Ангелитѣ казватъ: ние образуваме въ хората умствени съмнѣния, религиозни съмнѣния, обществени съмнѣния, и когато ни сѫ достатъчни тия камъни, съ които ще строимъ, прѣставаме да ги поставяме на съмнѣния. И затова, чувашъ нѣкой човѣкъ да казва: азъ по-рано се съмнѣвахъ, но сега прѣстанахъ да се съмнѣвамъ – не се съмнѣвамъ вече въ нищо.
към беседата >>
Всички сили на физическия свѣтъ дѣйствуватъ на прѣсѣкулки, движението въ тѣхъ не е постоянно.
И тъй, въ свѣта има три вида реалности, които трѣбва да се опрѣдѣлятъ. Първата реалность азъ наричамъ „реалность на движение“. Въ туй движение има промѣни и измѣни на формитѣ, то се отнася само до материялния свѣтъ. Туй движение се нарича „движение на прѣсѣкване“, т.е. движението не е непрѣривно, а прѣривно.
Всички сили на физическия свѣтъ дѣйствуватъ на прѣсѣкулки, движението въ тѣхъ не е постоянно.
Ако една граната се хвърли, тя може да полети на 10–15–20–50–100 километра разстояние, но все пакъ ще падне нѣкѫдѣ, все ще се прояви тази реалность. Нашата земя, която се движи изъ пространството, е сѫщо едно ядро изхвърлено, но единъ день и тя ще прѣстане да се движи, ще се измѣни, ще остарѣе, ще почне да се разкапва и ще изчезне, а на мѣстото ѝ ще се яви друга земя. Отъ тази земя, на която сега живѣемъ, нѣма да остане нито поменъ. Ще кажете: докажи това! Мога да го докажа, но не въ единъ часъ, а ми трѣбватъ най-малко 5–6 часа да ви доказвамъ съ математически, съ геометрически данни прѣсичанията на всички тия линии, плоскости, отношенията, които сѫществуватъ между тѣхъ.
към беседата >>
Ангелитѣ казватъ: ние образуваме въ хората умствени съмнѣния, религиозни съмнѣния, обществени съмнѣния, и когато ни сѫ достатъчни тия камъни, съ които ще строимъ, прѣставаме да ги поставяме на съмнѣния.
Това сѫ отвлѣчени нѣща, които, ако биха ви се говорили, щѣха да внесатъ нѣщо много добро въ васъ, но щѣха да внесатъ и съмнѣнието. Вие тукъ на земята, считате съмнѣнието като нѣщо невидимо, но ако влѣзете въ духовния въ ангелския свѣтъ, тамъ дѣто става разширение на нѣщата, ще видите, че съмнѣнието прѣдставлява единъ прѣдметъ твърдъ като камъкъ. И въ онзи свѣтъ, както и въ този, сѫществуватъ такива камъни. Когато питаме ангелитѣ, какъ се образуваха тия камъни, тѣ казватъ, че сѫ се образували отъ съмнението на хората. Когато ангелитѣ искатъ да си направятъ една кѫщица отъ камъни, тѣ каратъ хората да се съмнѣватъ, и отъ тѣхнитѣ съмнѣния се образуватъ камънитѣ, съ които си строятъ кѫщитѣ.
Ангелитѣ казватъ: ние образуваме въ хората умствени съмнѣния, религиозни съмнѣния, обществени съмнѣния, и когато ни сѫ достатъчни тия камъни, съ които ще строимъ, прѣставаме да ги поставяме на съмнѣния.
И затова, чувашъ нѣкой човѣкъ да казва: азъ по-рано се съмнѣвахъ, но сега прѣстанахъ да се съмнѣвамъ – не се съмнѣвамъ вече въ нищо.
към беседата >>
Ако една граната се хвърли, тя може да полети на 10–15–20–50–100 километра разстояние, но все пакъ ще падне нѣкѫдѣ, все ще се прояви тази реалность.
Първата реалность азъ наричамъ „реалность на движение“. Въ туй движение има промѣни и измѣни на формитѣ, то се отнася само до материялния свѣтъ. Туй движение се нарича „движение на прѣсѣкване“, т.е. движението не е непрѣривно, а прѣривно. Всички сили на физическия свѣтъ дѣйствуватъ на прѣсѣкулки, движението въ тѣхъ не е постоянно.
Ако една граната се хвърли, тя може да полети на 10–15–20–50–100 километра разстояние, но все пакъ ще падне нѣкѫдѣ, все ще се прояви тази реалность.
Нашата земя, която се движи изъ пространството, е сѫщо едно ядро изхвърлено, но единъ день и тя ще прѣстане да се движи, ще се измѣни, ще остарѣе, ще почне да се разкапва и ще изчезне, а на мѣстото ѝ ще се яви друга земя. Отъ тази земя, на която сега живѣемъ, нѣма да остане нито поменъ. Ще кажете: докажи това! Мога да го докажа, но не въ единъ часъ, а ми трѣбватъ най-малко 5–6 часа да ви доказвамъ съ математически, съ геометрически данни прѣсичанията на всички тия линии, плоскости, отношенията, които сѫществуватъ между тѣхъ.
към беседата >>
И затова, чувашъ нѣкой човѣкъ да казва: азъ по-рано се съмнѣвахъ, но сега прѣстанахъ да се съмнѣвамъ – не се съмнѣвамъ вече въ нищо.
Вие тукъ на земята, считате съмнѣнието като нѣщо невидимо, но ако влѣзете въ духовния въ ангелския свѣтъ, тамъ дѣто става разширение на нѣщата, ще видите, че съмнѣнието прѣдставлява единъ прѣдметъ твърдъ като камъкъ. И въ онзи свѣтъ, както и въ този, сѫществуватъ такива камъни. Когато питаме ангелитѣ, какъ се образуваха тия камъни, тѣ казватъ, че сѫ се образували отъ съмнението на хората. Когато ангелитѣ искатъ да си направятъ една кѫщица отъ камъни, тѣ каратъ хората да се съмнѣватъ, и отъ тѣхнитѣ съмнѣния се образуватъ камънитѣ, съ които си строятъ кѫщитѣ. Ангелитѣ казватъ: ние образуваме въ хората умствени съмнѣния, религиозни съмнѣния, обществени съмнѣния, и когато ни сѫ достатъчни тия камъни, съ които ще строимъ, прѣставаме да ги поставяме на съмнѣния.
И затова, чувашъ нѣкой човѣкъ да казва: азъ по-рано се съмнѣвахъ, но сега прѣстанахъ да се съмнѣвамъ – не се съмнѣвамъ вече въ нищо.
към беседата >>
Нашата земя, която се движи изъ пространството, е сѫщо едно ядро изхвърлено, но единъ день и тя ще прѣстане да се движи, ще се измѣни, ще остарѣе, ще почне да се разкапва и ще изчезне, а на мѣстото ѝ ще се яви друга земя.
Въ туй движение има промѣни и измѣни на формитѣ, то се отнася само до материялния свѣтъ. Туй движение се нарича „движение на прѣсѣкване“, т.е. движението не е непрѣривно, а прѣривно. Всички сили на физическия свѣтъ дѣйствуватъ на прѣсѣкулки, движението въ тѣхъ не е постоянно. Ако една граната се хвърли, тя може да полети на 10–15–20–50–100 километра разстояние, но все пакъ ще падне нѣкѫдѣ, все ще се прояви тази реалность.
Нашата земя, която се движи изъ пространството, е сѫщо едно ядро изхвърлено, но единъ день и тя ще прѣстане да се движи, ще се измѣни, ще остарѣе, ще почне да се разкапва и ще изчезне, а на мѣстото ѝ ще се яви друга земя.
Отъ тази земя, на която сега живѣемъ, нѣма да остане нито поменъ. Ще кажете: докажи това! Мога да го докажа, но не въ единъ часъ, а ми трѣбватъ най-малко 5–6 часа да ви доказвамъ съ математически, съ геометрически данни прѣсичанията на всички тия линии, плоскости, отношенията, които сѫществуватъ между тѣхъ.
към беседата >>
Сега, да дойдемъ до стиха, дѣто Христосъ казва: „Щомъ те поканятъ на свадба, заеми послѣдното мѣсто“.
Сега, да дойдемъ до стиха, дѣто Христосъ казва: „Щомъ те поканятъ на свадба, заеми послѣдното мѣсто“.
Послѣдното мѣсто е най-износното мѣсто. То има даже практическо приложение. Човѣкъ, който е заелъ послѣдното мѣсто, не се нуждае да го пази нѣкой отподирѣ му. Кѫдѣто и да ходи, той се намира на най-безопасното мѣсто. За такъвъ човѣкъ всички казватъ: този човѣкъ е незабѣлѣзанъ отъ никого.
към беседата >>
Отъ тази земя, на която сега живѣемъ, нѣма да остане нито поменъ.
Туй движение се нарича „движение на прѣсѣкване“, т.е. движението не е непрѣривно, а прѣривно. Всички сили на физическия свѣтъ дѣйствуватъ на прѣсѣкулки, движението въ тѣхъ не е постоянно. Ако една граната се хвърли, тя може да полети на 10–15–20–50–100 километра разстояние, но все пакъ ще падне нѣкѫдѣ, все ще се прояви тази реалность. Нашата земя, която се движи изъ пространството, е сѫщо едно ядро изхвърлено, но единъ день и тя ще прѣстане да се движи, ще се измѣни, ще остарѣе, ще почне да се разкапва и ще изчезне, а на мѣстото ѝ ще се яви друга земя.
Отъ тази земя, на която сега живѣемъ, нѣма да остане нито поменъ.
Ще кажете: докажи това! Мога да го докажа, но не въ единъ часъ, а ми трѣбватъ най-малко 5–6 часа да ви доказвамъ съ математически, съ геометрически данни прѣсичанията на всички тия линии, плоскости, отношенията, които сѫществуватъ между тѣхъ.
към беседата >>
Послѣдното мѣсто е най-износното мѣсто.
Сега, да дойдемъ до стиха, дѣто Христосъ казва: „Щомъ те поканятъ на свадба, заеми послѣдното мѣсто“.
Послѣдното мѣсто е най-износното мѣсто.
То има даже практическо приложение. Човѣкъ, който е заелъ послѣдното мѣсто, не се нуждае да го пази нѣкой отподирѣ му. Кѫдѣто и да ходи, той се намира на най-безопасното мѣсто. За такъвъ човѣкъ всички казватъ: този човѣкъ е незабѣлѣзанъ отъ никого. Въ което общество и да влѣзе, никѫдѣ не го виждатъ.
към беседата >>
Ще кажете: докажи това!
движението не е непрѣривно, а прѣривно. Всички сили на физическия свѣтъ дѣйствуватъ на прѣсѣкулки, движението въ тѣхъ не е постоянно. Ако една граната се хвърли, тя може да полети на 10–15–20–50–100 километра разстояние, но все пакъ ще падне нѣкѫдѣ, все ще се прояви тази реалность. Нашата земя, която се движи изъ пространството, е сѫщо едно ядро изхвърлено, но единъ день и тя ще прѣстане да се движи, ще се измѣни, ще остарѣе, ще почне да се разкапва и ще изчезне, а на мѣстото ѝ ще се яви друга земя. Отъ тази земя, на която сега живѣемъ, нѣма да остане нито поменъ.
Ще кажете: докажи това!
Мога да го докажа, но не въ единъ часъ, а ми трѣбватъ най-малко 5–6 часа да ви доказвамъ съ математически, съ геометрически данни прѣсичанията на всички тия линии, плоскости, отношенията, които сѫществуватъ между тѣхъ.
към беседата >>
То има даже практическо приложение.
Сега, да дойдемъ до стиха, дѣто Христосъ казва: „Щомъ те поканятъ на свадба, заеми послѣдното мѣсто“. Послѣдното мѣсто е най-износното мѣсто.
То има даже практическо приложение.
Човѣкъ, който е заелъ послѣдното мѣсто, не се нуждае да го пази нѣкой отподирѣ му. Кѫдѣто и да ходи, той се намира на най-безопасното мѣсто. За такъвъ човѣкъ всички казватъ: този човѣкъ е незабѣлѣзанъ отъ никого. Въ което общество и да влѣзе, никѫдѣ не го виждатъ. Но незабѣлѣзанитѣ хора, тѣзи, които държатъ послѣдното мѣсто, сѫ хората, които движатъ свѣта.
към беседата >>
Мога да го докажа, но не въ единъ часъ, а ми трѣбватъ най-малко 5–6 часа да ви доказвамъ съ математически, съ геометрически данни прѣсичанията на всички тия линии, плоскости, отношенията, които сѫществуватъ между тѣхъ.
Всички сили на физическия свѣтъ дѣйствуватъ на прѣсѣкулки, движението въ тѣхъ не е постоянно. Ако една граната се хвърли, тя може да полети на 10–15–20–50–100 километра разстояние, но все пакъ ще падне нѣкѫдѣ, все ще се прояви тази реалность. Нашата земя, която се движи изъ пространството, е сѫщо едно ядро изхвърлено, но единъ день и тя ще прѣстане да се движи, ще се измѣни, ще остарѣе, ще почне да се разкапва и ще изчезне, а на мѣстото ѝ ще се яви друга земя. Отъ тази земя, на която сега живѣемъ, нѣма да остане нито поменъ. Ще кажете: докажи това!
Мога да го докажа, но не въ единъ часъ, а ми трѣбватъ най-малко 5–6 часа да ви доказвамъ съ математически, съ геометрически данни прѣсичанията на всички тия линии, плоскости, отношенията, които сѫществуватъ между тѣхъ.
към беседата >>
Човѣкъ, който е заелъ послѣдното мѣсто, не се нуждае да го пази нѣкой отподирѣ му.
Сега, да дойдемъ до стиха, дѣто Христосъ казва: „Щомъ те поканятъ на свадба, заеми послѣдното мѣсто“. Послѣдното мѣсто е най-износното мѣсто. То има даже практическо приложение.
Човѣкъ, който е заелъ послѣдното мѣсто, не се нуждае да го пази нѣкой отподирѣ му.
Кѫдѣто и да ходи, той се намира на най-безопасното мѣсто. За такъвъ човѣкъ всички казватъ: този човѣкъ е незабѣлѣзанъ отъ никого. Въ което общество и да влѣзе, никѫдѣ не го виждатъ. Но незабѣлѣзанитѣ хора, тѣзи, които държатъ послѣдното мѣсто, сѫ хората, които движатъ свѣта. Питамъ: каква сила на сцѣпление има водата?
към беседата >>
Втората реалность азъ наричамъ „реалность на увеличение“.
Втората реалность азъ наричамъ „реалность на увеличение“.
Въ увеличението се забѣлѣзва едно характерно свойство, че въ него има съдържание. Туй свойство на тѣлата срѣщаме и въ физиката. Азъ взимамъ думитѣ движение, уголѣмяване и разширение малко въ специфична форма. Втората реалность се отнася до нашитѣ чувства, до духовния свѣтъ. Тази реалность има посока на дължина и на ширина.
към беседата >>
Кѫдѣто и да ходи, той се намира на най-безопасното мѣсто.
Сега, да дойдемъ до стиха, дѣто Христосъ казва: „Щомъ те поканятъ на свадба, заеми послѣдното мѣсто“. Послѣдното мѣсто е най-износното мѣсто. То има даже практическо приложение. Човѣкъ, който е заелъ послѣдното мѣсто, не се нуждае да го пази нѣкой отподирѣ му.
Кѫдѣто и да ходи, той се намира на най-безопасното мѣсто.
За такъвъ човѣкъ всички казватъ: този човѣкъ е незабѣлѣзанъ отъ никого. Въ което общество и да влѣзе, никѫдѣ не го виждатъ. Но незабѣлѣзанитѣ хора, тѣзи, които държатъ послѣдното мѣсто, сѫ хората, които движатъ свѣта. Питамъ: каква сила на сцѣпление има водата? Силна ли е тя?
към беседата >>
Въ увеличението се забѣлѣзва едно характерно свойство, че въ него има съдържание.
Втората реалность азъ наричамъ „реалность на увеличение“.
Въ увеличението се забѣлѣзва едно характерно свойство, че въ него има съдържание.
Туй свойство на тѣлата срѣщаме и въ физиката. Азъ взимамъ думитѣ движение, уголѣмяване и разширение малко въ специфична форма. Втората реалность се отнася до нашитѣ чувства, до духовния свѣтъ. Тази реалность има посока на дължина и на ширина. Въ нея движението на дължината е непрѣривно, но въ движението си на широчина е ограничена.
към беседата >>
За такъвъ човѣкъ всички казватъ: този човѣкъ е незабѣлѣзанъ отъ никого.
Сега, да дойдемъ до стиха, дѣто Христосъ казва: „Щомъ те поканятъ на свадба, заеми послѣдното мѣсто“. Послѣдното мѣсто е най-износното мѣсто. То има даже практическо приложение. Човѣкъ, който е заелъ послѣдното мѣсто, не се нуждае да го пази нѣкой отподирѣ му. Кѫдѣто и да ходи, той се намира на най-безопасното мѣсто.
За такъвъ човѣкъ всички казватъ: този човѣкъ е незабѣлѣзанъ отъ никого.
Въ което общество и да влѣзе, никѫдѣ не го виждатъ. Но незабѣлѣзанитѣ хора, тѣзи, които държатъ послѣдното мѣсто, сѫ хората, които движатъ свѣта. Питамъ: каква сила на сцѣпление има водата? Силна ли е тя? Всички ще кажатъ, че сцѣплението между частичкитѣ ѝ не е голѣмо.
към беседата >>
Туй свойство на тѣлата срѣщаме и въ физиката.
Втората реалность азъ наричамъ „реалность на увеличение“. Въ увеличението се забѣлѣзва едно характерно свойство, че въ него има съдържание.
Туй свойство на тѣлата срѣщаме и въ физиката.
Азъ взимамъ думитѣ движение, уголѣмяване и разширение малко въ специфична форма. Втората реалность се отнася до нашитѣ чувства, до духовния свѣтъ. Тази реалность има посока на дължина и на ширина. Въ нея движението на дължината е непрѣривно, но въ движението си на широчина е ограничена. Запримѣръ, една рѣка е ограничена въ широчината си, но дължината и не е ограничена.
към беседата >>
Въ което общество и да влѣзе, никѫдѣ не го виждатъ.
Послѣдното мѣсто е най-износното мѣсто. То има даже практическо приложение. Човѣкъ, който е заелъ послѣдното мѣсто, не се нуждае да го пази нѣкой отподирѣ му. Кѫдѣто и да ходи, той се намира на най-безопасното мѣсто. За такъвъ човѣкъ всички казватъ: този човѣкъ е незабѣлѣзанъ отъ никого.
Въ което общество и да влѣзе, никѫдѣ не го виждатъ.
Но незабѣлѣзанитѣ хора, тѣзи, които държатъ послѣдното мѣсто, сѫ хората, които движатъ свѣта. Питамъ: каква сила на сцѣпление има водата? Силна ли е тя? Всички ще кажатъ, че сцѣплението между частичкитѣ ѝ не е голѣмо. Обаче, така ли е?
към беседата >>
Азъ взимамъ думитѣ движение, уголѣмяване и разширение малко въ специфична форма.
Втората реалность азъ наричамъ „реалность на увеличение“. Въ увеличението се забѣлѣзва едно характерно свойство, че въ него има съдържание. Туй свойство на тѣлата срѣщаме и въ физиката.
Азъ взимамъ думитѣ движение, уголѣмяване и разширение малко въ специфична форма.
Втората реалность се отнася до нашитѣ чувства, до духовния свѣтъ. Тази реалность има посока на дължина и на ширина. Въ нея движението на дължината е непрѣривно, но въ движението си на широчина е ограничена. Запримѣръ, една рѣка е ограничена въ широчината си, но дължината и не е ограничена. Тази рѣка се движи непрѣривно, нейното движение не може да се ограничи.
към беседата >>
Но незабѣлѣзанитѣ хора, тѣзи, които държатъ послѣдното мѣсто, сѫ хората, които движатъ свѣта.
То има даже практическо приложение. Човѣкъ, който е заелъ послѣдното мѣсто, не се нуждае да го пази нѣкой отподирѣ му. Кѫдѣто и да ходи, той се намира на най-безопасното мѣсто. За такъвъ човѣкъ всички казватъ: този човѣкъ е незабѣлѣзанъ отъ никого. Въ което общество и да влѣзе, никѫдѣ не го виждатъ.
Но незабѣлѣзанитѣ хора, тѣзи, които държатъ послѣдното мѣсто, сѫ хората, които движатъ свѣта.
Питамъ: каква сила на сцѣпление има водата? Силна ли е тя? Всички ще кажатъ, че сцѣплението между частичкитѣ ѝ не е голѣмо. Обаче, така ли е? Може да я биете, да я сѣчете, да я направите на хиляди частици и така да я разхвърлите изъ пространството, но нѣма да се мине много врѣме, и всички тия частици пакъ ще се съединятъ въ едно.
към беседата >>
Втората реалность се отнася до нашитѣ чувства, до духовния свѣтъ.
Втората реалность азъ наричамъ „реалность на увеличение“. Въ увеличението се забѣлѣзва едно характерно свойство, че въ него има съдържание. Туй свойство на тѣлата срѣщаме и въ физиката. Азъ взимамъ думитѣ движение, уголѣмяване и разширение малко въ специфична форма.
Втората реалность се отнася до нашитѣ чувства, до духовния свѣтъ.
Тази реалность има посока на дължина и на ширина. Въ нея движението на дължината е непрѣривно, но въ движението си на широчина е ограничена. Запримѣръ, една рѣка е ограничена въ широчината си, но дължината и не е ограничена. Тази рѣка се движи непрѣривно, нейното движение не може да се ограничи. Тя най-послѣ ще се влѣе въ океана, и слѣдъ като се влѣе въ океана, пакъ ще продължава своето движение.
към беседата >>
Питамъ: каква сила на сцѣпление има водата?
Човѣкъ, който е заелъ послѣдното мѣсто, не се нуждае да го пази нѣкой отподирѣ му. Кѫдѣто и да ходи, той се намира на най-безопасното мѣсто. За такъвъ човѣкъ всички казватъ: този човѣкъ е незабѣлѣзанъ отъ никого. Въ което общество и да влѣзе, никѫдѣ не го виждатъ. Но незабѣлѣзанитѣ хора, тѣзи, които държатъ послѣдното мѣсто, сѫ хората, които движатъ свѣта.
Питамъ: каква сила на сцѣпление има водата?
Силна ли е тя? Всички ще кажатъ, че сцѣплението между частичкитѣ ѝ не е голѣмо. Обаче, така ли е? Може да я биете, да я сѣчете, да я направите на хиляди частици и така да я разхвърлите изъ пространството, но нѣма да се мине много врѣме, и всички тия частици пакъ ще се съединятъ въ едно. Вие не можете да правите интриги съ водата.
към беседата >>
Тази реалность има посока на дължина и на ширина.
Втората реалность азъ наричамъ „реалность на увеличение“. Въ увеличението се забѣлѣзва едно характерно свойство, че въ него има съдържание. Туй свойство на тѣлата срѣщаме и въ физиката. Азъ взимамъ думитѣ движение, уголѣмяване и разширение малко въ специфична форма. Втората реалность се отнася до нашитѣ чувства, до духовния свѣтъ.
Тази реалность има посока на дължина и на ширина.
Въ нея движението на дължината е непрѣривно, но въ движението си на широчина е ограничена. Запримѣръ, една рѣка е ограничена въ широчината си, но дължината и не е ограничена. Тази рѣка се движи непрѣривно, нейното движение не може да се ограничи. Тя най-послѣ ще се влѣе въ океана, и слѣдъ като се влѣе въ океана, пакъ ще продължава своето движение. Слѣдователно, въ втората реалность движението на дължина е непрѣривно, но на широчина е прѣривно – все ще се усѣти нѣкакво ограничение на чувствата.
към беседата >>
Силна ли е тя?
Кѫдѣто и да ходи, той се намира на най-безопасното мѣсто. За такъвъ човѣкъ всички казватъ: този човѣкъ е незабѣлѣзанъ отъ никого. Въ което общество и да влѣзе, никѫдѣ не го виждатъ. Но незабѣлѣзанитѣ хора, тѣзи, които държатъ послѣдното мѣсто, сѫ хората, които движатъ свѣта. Питамъ: каква сила на сцѣпление има водата?
Силна ли е тя?
Всички ще кажатъ, че сцѣплението между частичкитѣ ѝ не е голѣмо. Обаче, така ли е? Може да я биете, да я сѣчете, да я направите на хиляди частици и така да я разхвърлите изъ пространството, но нѣма да се мине много врѣме, и всички тия частици пакъ ще се съединятъ въ едно. Вие не можете да правите интриги съ водата. Нѣкой пѫть хората искатъ да правятъ интриги съ своето учение, тъй както се опитватъ да правятъ и съ водата.
към беседата >>
Въ нея движението на дължината е непрѣривно, но въ движението си на широчина е ограничена.
Въ увеличението се забѣлѣзва едно характерно свойство, че въ него има съдържание. Туй свойство на тѣлата срѣщаме и въ физиката. Азъ взимамъ думитѣ движение, уголѣмяване и разширение малко въ специфична форма. Втората реалность се отнася до нашитѣ чувства, до духовния свѣтъ. Тази реалность има посока на дължина и на ширина.
Въ нея движението на дължината е непрѣривно, но въ движението си на широчина е ограничена.
Запримѣръ, една рѣка е ограничена въ широчината си, но дължината и не е ограничена. Тази рѣка се движи непрѣривно, нейното движение не може да се ограничи. Тя най-послѣ ще се влѣе въ океана, и слѣдъ като се влѣе въ океана, пакъ ще продължава своето движение. Слѣдователно, въ втората реалность движението на дължина е непрѣривно, но на широчина е прѣривно – все ще се усѣти нѣкакво ограничение на чувствата. Много хора въ свѣта се поврѣждатъ.
към беседата >>
Всички ще кажатъ, че сцѣплението между частичкитѣ ѝ не е голѣмо.
За такъвъ човѣкъ всички казватъ: този човѣкъ е незабѣлѣзанъ отъ никого. Въ което общество и да влѣзе, никѫдѣ не го виждатъ. Но незабѣлѣзанитѣ хора, тѣзи, които държатъ послѣдното мѣсто, сѫ хората, които движатъ свѣта. Питамъ: каква сила на сцѣпление има водата? Силна ли е тя?
Всички ще кажатъ, че сцѣплението между частичкитѣ ѝ не е голѣмо.
Обаче, така ли е? Може да я биете, да я сѣчете, да я направите на хиляди частици и така да я разхвърлите изъ пространството, но нѣма да се мине много врѣме, и всички тия частици пакъ ще се съединятъ въ едно. Вие не можете да правите интриги съ водата. Нѣкой пѫть хората искатъ да правятъ интриги съ своето учение, тъй както се опитватъ да правятъ и съ водата. Тѣ боядисватъ водата на синьо, на червено, на зелено и разхвърлятъ частицитѣ ѝ изъ пространството, но послѣ, като се съединятъ отново всичкитѣ частици, водата е пакъ безцветна.
към беседата >>
Значи, в дадения случай обществото се явява като трети автомат.
(втори вариант)
Но ще кажа малко по-меко: От тази философия нищо няма да излезе. Най-после идва обществото, което казва: Ето един много учен, много религиозен, много набожен човек, да му дадем един висок сан. Да го направим държавник, или някой проповедник, да проповядва на обществото, или някое високо лице. Какво ще се проповядва на обществото? Светът така няма да се поправи.
Значи, в дадения случай обществото се явява като трети автомат.
Най-после, ние ще се намерим в положението на граф Бармуци, когото запитали: Какво трябва да се прави, за да може човек правилно да се развива? Той казва: Ще пенсионираш своите автомати отвън, ще останеш сам и като ставаш сутрин, ще четеш и ще се молиш. Какво ще разбереш от четенето? Ще работиш разумно. Защо ти е молитвата?
към втори вариант >>
Най-после, ние ще се намерим в положението на граф Бармуци, когото запитали: Какво трябва да се прави, за да може човек правилно да се развива?
(втори вариант)
Най-после идва обществото, което казва: Ето един много учен, много религиозен, много набожен човек, да му дадем един висок сан. Да го направим държавник, или някой проповедник, да проповядва на обществото, или някое високо лице. Какво ще се проповядва на обществото? Светът така няма да се поправи. Значи, в дадения случай обществото се явява като трети автомат.
Най-после, ние ще се намерим в положението на граф Бармуци, когото запитали: Какво трябва да се прави, за да може човек правилно да се развива?
Той казва: Ще пенсионираш своите автомати отвън, ще останеш сам и като ставаш сутрин, ще четеш и ще се молиш. Какво ще разбереш от четенето? Ще работиш разумно. Защо ти е молитвата? – Молитвата е един закон на поливане.
към втори вариант >>
Той казва: Ще пенсионираш своите автомати отвън, ще останеш сам и като ставаш сутрин, ще четеш и ще се молиш.
(втори вариант)
Да го направим държавник, или някой проповедник, да проповядва на обществото, или някое високо лице. Какво ще се проповядва на обществото? Светът така няма да се поправи. Значи, в дадения случай обществото се явява като трети автомат. Най-после, ние ще се намерим в положението на граф Бармуци, когото запитали: Какво трябва да се прави, за да може човек правилно да се развива?
Той казва: Ще пенсионираш своите автомати отвън, ще останеш сам и като ставаш сутрин, ще четеш и ще се молиш.
Какво ще разбереш от четенето? Ще работиш разумно. Защо ти е молитвата? – Молитвата е един закон на поливане. Аз сега употребявам закона на молитвата, като закон за поливане.
към втори вариант >>
Какво ще разбереш от четенето?
(втори вариант)
Какво ще се проповядва на обществото? Светът така няма да се поправи. Значи, в дадения случай обществото се явява като трети автомат. Най-после, ние ще се намерим в положението на граф Бармуци, когото запитали: Какво трябва да се прави, за да може човек правилно да се развива? Той казва: Ще пенсионираш своите автомати отвън, ще останеш сам и като ставаш сутрин, ще четеш и ще се молиш.
Какво ще разбереш от четенето?
Ще работиш разумно. Защо ти е молитвата? – Молитвата е един закон на поливане. Аз сега употребявам закона на молитвата, като закон за поливане. Някой казва: Защо трябва да се моля?
към втори вариант >>
Ще работиш разумно.
(втори вариант)
Светът така няма да се поправи. Значи, в дадения случай обществото се явява като трети автомат. Най-после, ние ще се намерим в положението на граф Бармуци, когото запитали: Какво трябва да се прави, за да може човек правилно да се развива? Той казва: Ще пенсионираш своите автомати отвън, ще останеш сам и като ставаш сутрин, ще четеш и ще се молиш. Какво ще разбереш от четенето?
Ще работиш разумно.
Защо ти е молитвата? – Молитвата е един закон на поливане. Аз сега употребявам закона на молитвата, като закон за поливане. Някой казва: Защо трябва да се моля? Чудни са хората!
към втори вариант >>
Защо ти е молитвата?
(втори вариант)
Значи, в дадения случай обществото се явява като трети автомат. Най-после, ние ще се намерим в положението на граф Бармуци, когото запитали: Какво трябва да се прави, за да може човек правилно да се развива? Той казва: Ще пенсионираш своите автомати отвън, ще останеш сам и като ставаш сутрин, ще четеш и ще се молиш. Какво ще разбереш от четенето? Ще работиш разумно.
Защо ти е молитвата?
– Молитвата е един закон на поливане. Аз сега употребявам закона на молитвата, като закон за поливане. Някой казва: Защо трябва да се моля? Чудни са хората! Молитвата е един символ!
към втори вариант >>
– Молитвата е един закон на поливане.
(втори вариант)
Най-после, ние ще се намерим в положението на граф Бармуци, когото запитали: Какво трябва да се прави, за да може човек правилно да се развива? Той казва: Ще пенсионираш своите автомати отвън, ще останеш сам и като ставаш сутрин, ще четеш и ще се молиш. Какво ще разбереш от четенето? Ще работиш разумно. Защо ти е молитвата?
– Молитвата е един закон на поливане.
Аз сега употребявам закона на молитвата, като закон за поливане. Някой казва: Защо трябва да се моля? Чудни са хората! Молитвата е един символ! В цял свят се възнасят молитви.
към втори вариант >>
Аз сега употребявам закона на молитвата, като закон за поливане.
(втори вариант)
Той казва: Ще пенсионираш своите автомати отвън, ще останеш сам и като ставаш сутрин, ще четеш и ще се молиш. Какво ще разбереш от четенето? Ще работиш разумно. Защо ти е молитвата? – Молитвата е един закон на поливане.
Аз сега употребявам закона на молитвата, като закон за поливане.
Някой казва: Защо трябва да се моля? Чудни са хората! Молитвата е един символ! В цял свят се възнасят молитви. Молитвата е един символ, чрез който се привличат всички добри влияния.
към втори вариант >>
Някой казва: Защо трябва да се моля?
(втори вариант)
Какво ще разбереш от четенето? Ще работиш разумно. Защо ти е молитвата? – Молитвата е един закон на поливане. Аз сега употребявам закона на молитвата, като закон за поливане.
Някой казва: Защо трябва да се моля?
Чудни са хората! Молитвата е един символ! В цял свят се възнасят молитви. Молитвата е един символ, чрез който се привличат всички добри влияния. Слънчевата светлина, слънчевата топлина, дъждът, влагата, това са добрите влияния при молитвата, за да може да расте всичко онова, което е посято.
към втори вариант >>
Чудни са хората!
(втори вариант)
Ще работиш разумно. Защо ти е молитвата? – Молитвата е един закон на поливане. Аз сега употребявам закона на молитвата, като закон за поливане. Някой казва: Защо трябва да се моля?
Чудни са хората!
Молитвата е един символ! В цял свят се възнасят молитви. Молитвата е един символ, чрез който се привличат всички добри влияния. Слънчевата светлина, слънчевата топлина, дъждът, влагата, това са добрите влияния при молитвата, за да може да расте всичко онова, което е посято. Когато един човек се моли, всичко наоколо му трябва да расте и да се развива.
към втори вариант >>
Молитвата е един символ!
(втори вариант)
Защо ти е молитвата? – Молитвата е един закон на поливане. Аз сега употребявам закона на молитвата, като закон за поливане. Някой казва: Защо трябва да се моля? Чудни са хората!
Молитвата е един символ!
В цял свят се възнасят молитви. Молитвата е един символ, чрез който се привличат всички добри влияния. Слънчевата светлина, слънчевата топлина, дъждът, влагата, това са добрите влияния при молитвата, за да може да расте всичко онова, което е посято. Когато един човек се моли, всичко наоколо му трябва да расте и да се развива. В този растеж трябва да има един благороден и възвишен порив.
към втори вариант >>
Учението на съвременния свят е учение за заемане първото място.
(втори вариант)
Учението на съвременния свят е учение за заемане първото място.
Да седнеш на последното място, и да седнеш на първото място, и в двата случая трябва да имаш знания. Защото ако всичко, което съставлява човека, се събере само в главата, ще имаме човек само от една глава. При това положение, с какво ще ходи човек, с какво ще работи, с какво ще диша, с какво ще яде? – Той ще бъде само глава – голяма, разумна глава. Ако човек вземе последното място, значи главата влиза вътре в самото тяло.
към втори вариант >>
В цял свят се възнасят молитви.
(втори вариант)
– Молитвата е един закон на поливане. Аз сега употребявам закона на молитвата, като закон за поливане. Някой казва: Защо трябва да се моля? Чудни са хората! Молитвата е един символ!
В цял свят се възнасят молитви.
Молитвата е един символ, чрез който се привличат всички добри влияния. Слънчевата светлина, слънчевата топлина, дъждът, влагата, това са добрите влияния при молитвата, за да може да расте всичко онова, което е посято. Когато един човек се моли, всичко наоколо му трябва да расте и да се развива. В този растеж трябва да има един благороден и възвишен порив. Всички богати хора трябва да раздадат имането си.
към втори вариант >>
Да седнеш на последното място, и да седнеш на първото място, и в двата случая трябва да имаш знания.
(втори вариант)
Учението на съвременния свят е учение за заемане първото място.
Да седнеш на последното място, и да седнеш на първото място, и в двата случая трябва да имаш знания.
Защото ако всичко, което съставлява човека, се събере само в главата, ще имаме човек само от една глава. При това положение, с какво ще ходи човек, с какво ще работи, с какво ще диша, с какво ще яде? – Той ще бъде само глава – голяма, разумна глава. Ако човек вземе последното място, значи главата влиза вътре в самото тяло. Какво ще бъде тогава положението на човека?
към втори вариант >>
Молитвата е един символ, чрез който се привличат всички добри влияния.
(втори вариант)
Аз сега употребявам закона на молитвата, като закон за поливане. Някой казва: Защо трябва да се моля? Чудни са хората! Молитвата е един символ! В цял свят се възнасят молитви.
Молитвата е един символ, чрез който се привличат всички добри влияния.
Слънчевата светлина, слънчевата топлина, дъждът, влагата, това са добрите влияния при молитвата, за да може да расте всичко онова, което е посято. Когато един човек се моли, всичко наоколо му трябва да расте и да се развива. В този растеж трябва да има един благороден и възвишен порив. Всички богати хора трябва да раздадат имането си. Някои от вас се плашат, като чуят да им се говори да раздадат имането си.
към втори вариант >>
Защото ако всичко, което съставлява човека, се събере само в главата, ще имаме човек само от една глава.
(втори вариант)
Учението на съвременния свят е учение за заемане първото място. Да седнеш на последното място, и да седнеш на първото място, и в двата случая трябва да имаш знания.
Защото ако всичко, което съставлява човека, се събере само в главата, ще имаме човек само от една глава.
При това положение, с какво ще ходи човек, с какво ще работи, с какво ще диша, с какво ще яде? – Той ще бъде само глава – голяма, разумна глава. Ако човек вземе последното място, значи главата влиза вътре в самото тяло. Какво ще бъде тогава положението на човека?
към втори вариант >>
Слънчевата светлина, слънчевата топлина, дъждът, влагата, това са добрите влияния при молитвата, за да може да расте всичко онова, което е посято.
(втори вариант)
Някой казва: Защо трябва да се моля? Чудни са хората! Молитвата е един символ! В цял свят се възнасят молитви. Молитвата е един символ, чрез който се привличат всички добри влияния.
Слънчевата светлина, слънчевата топлина, дъждът, влагата, това са добрите влияния при молитвата, за да може да расте всичко онова, което е посято.
Когато един човек се моли, всичко наоколо му трябва да расте и да се развива. В този растеж трябва да има един благороден и възвишен порив. Всички богати хора трябва да раздадат имането си. Някои от вас се плашат, като чуят да им се говори да раздадат имането си. Те се боят, че ще го изгубят.
към втори вариант >>
При това положение, с какво ще ходи човек, с какво ще работи, с какво ще диша, с какво ще яде?
(втори вариант)
Учението на съвременния свят е учение за заемане първото място. Да седнеш на последното място, и да седнеш на първото място, и в двата случая трябва да имаш знания. Защото ако всичко, което съставлява човека, се събере само в главата, ще имаме човек само от една глава.
При това положение, с какво ще ходи човек, с какво ще работи, с какво ще диша, с какво ще яде?
– Той ще бъде само глава – голяма, разумна глава. Ако човек вземе последното място, значи главата влиза вътре в самото тяло. Какво ще бъде тогава положението на човека?
към втори вариант >>
Когато един човек се моли, всичко наоколо му трябва да расте и да се развива.
(втори вариант)
Чудни са хората! Молитвата е един символ! В цял свят се възнасят молитви. Молитвата е един символ, чрез който се привличат всички добри влияния. Слънчевата светлина, слънчевата топлина, дъждът, влагата, това са добрите влияния при молитвата, за да може да расте всичко онова, което е посято.
Когато един човек се моли, всичко наоколо му трябва да расте и да се развива.
В този растеж трябва да има един благороден и възвишен порив. Всички богати хора трябва да раздадат имането си. Някои от вас се плашат, като чуят да им се говори да раздадат имането си. Те се боят, че ще го изгубят. Не е така.
към втори вариант >>
– Той ще бъде само глава – голяма, разумна глава.
(втори вариант)
Учението на съвременния свят е учение за заемане първото място. Да седнеш на последното място, и да седнеш на първото място, и в двата случая трябва да имаш знания. Защото ако всичко, което съставлява човека, се събере само в главата, ще имаме човек само от една глава. При това положение, с какво ще ходи човек, с какво ще работи, с какво ще диша, с какво ще яде?
– Той ще бъде само глава – голяма, разумна глава.
Ако човек вземе последното място, значи главата влиза вътре в самото тяло. Какво ще бъде тогава положението на човека?
към втори вариант >>
В този растеж трябва да има един благороден и възвишен порив.
(втори вариант)
Молитвата е един символ! В цял свят се възнасят молитви. Молитвата е един символ, чрез който се привличат всички добри влияния. Слънчевата светлина, слънчевата топлина, дъждът, влагата, това са добрите влияния при молитвата, за да може да расте всичко онова, което е посято. Когато един човек се моли, всичко наоколо му трябва да расте и да се развива.
В този растеж трябва да има един благороден и възвишен порив.
Всички богати хора трябва да раздадат имането си. Някои от вас се плашат, като чуят да им се говори да раздадат имането си. Те се боят, че ще го изгубят. Не е така. Чудни сте вие!
към втори вариант >>
Ако човек вземе последното място, значи главата влиза вътре в самото тяло.
(втори вариант)
Учението на съвременния свят е учение за заемане първото място. Да седнеш на последното място, и да седнеш на първото място, и в двата случая трябва да имаш знания. Защото ако всичко, което съставлява човека, се събере само в главата, ще имаме човек само от една глава. При това положение, с какво ще ходи човек, с какво ще работи, с какво ще диша, с какво ще яде? – Той ще бъде само глава – голяма, разумна глава.
Ако човек вземе последното място, значи главата влиза вътре в самото тяло.
Какво ще бъде тогава положението на човека?
към втори вариант >>
Всички богати хора трябва да раздадат имането си.
(втори вариант)
В цял свят се възнасят молитви. Молитвата е един символ, чрез който се привличат всички добри влияния. Слънчевата светлина, слънчевата топлина, дъждът, влагата, това са добрите влияния при молитвата, за да може да расте всичко онова, което е посято. Когато един човек се моли, всичко наоколо му трябва да расте и да се развива. В този растеж трябва да има един благороден и възвишен порив.
Всички богати хора трябва да раздадат имането си.
Някои от вас се плашат, като чуят да им се говори да раздадат имането си. Те се боят, че ще го изгубят. Не е така. Чудни сте вие! Ако онзи голям кит би пожертвал голямата си глава, голямата си уста, с които би глътнал всеки един, как мислите, какво би изгубил той?
към втори вариант >>
Какво ще бъде тогава положението на човека?
(втори вариант)
Да седнеш на последното място, и да седнеш на първото място, и в двата случая трябва да имаш знания. Защото ако всичко, което съставлява човека, се събере само в главата, ще имаме човек само от една глава. При това положение, с какво ще ходи човек, с какво ще работи, с какво ще диша, с какво ще яде? – Той ще бъде само глава – голяма, разумна глава. Ако човек вземе последното място, значи главата влиза вътре в самото тяло.
Какво ще бъде тогава положението на човека?
към втори вариант >>
Някои от вас се плашат, като чуят да им се говори да раздадат имането си.
(втори вариант)
Молитвата е един символ, чрез който се привличат всички добри влияния. Слънчевата светлина, слънчевата топлина, дъждът, влагата, това са добрите влияния при молитвата, за да може да расте всичко онова, което е посято. Когато един човек се моли, всичко наоколо му трябва да расте и да се развива. В този растеж трябва да има един благороден и възвишен порив. Всички богати хора трябва да раздадат имането си.
Някои от вас се плашат, като чуят да им се говори да раздадат имането си.
Те се боят, че ще го изгубят. Не е така. Чудни сте вие! Ако онзи голям кит би пожертвал голямата си глава, голямата си уста, с които би глътнал всеки един, как мислите, какво би изгубил той? Ако за сметка на това, което пожертва, придобие една малка човешка глава, какво губи?
към втори вариант >>
Сега, имайте предвид, че Христос казва: „Вземи последното място, за да вземеш първото място!
(втори вариант)
Сега, имайте предвид, че Христос казва: „Вземи последното място, за да вземеш първото място!
“ Той не казва: „Вземи първото място, за да вземеш последното място“. Това нещо и военните го знаят, за което си имат и своя тактика. Това нещо и богатите го знаят; това нещо и учените хора го знаят; това нещо и духовните хора го знаят. Обаче Христос в смисъла на този стих е внесъл една малка, скромна идея. Този стих не съдържа много нещо.
към втори вариант >>
Те се боят, че ще го изгубят.
(втори вариант)
Слънчевата светлина, слънчевата топлина, дъждът, влагата, това са добрите влияния при молитвата, за да може да расте всичко онова, което е посято. Когато един човек се моли, всичко наоколо му трябва да расте и да се развива. В този растеж трябва да има един благороден и възвишен порив. Всички богати хора трябва да раздадат имането си. Някои от вас се плашат, като чуят да им се говори да раздадат имането си.
Те се боят, че ще го изгубят.
Не е така. Чудни сте вие! Ако онзи голям кит би пожертвал голямата си глава, голямата си уста, с които би глътнал всеки един, как мислите, какво би изгубил той? Ако за сметка на това, което пожертва, придобие една малка човешка глава, какво губи? Ако някой философ дойде и каже на някого: Слушай, ти трябва да се отречеш от майка си и от баща си, да влезеш в света между хората и да приемеш тяхната философия, глупаво ли ще бъде това негово положение?
към втори вариант >>
“ Той не казва: „Вземи първото място, за да вземеш последното място“.
(втори вариант)
Сега, имайте предвид, че Христос казва: „Вземи последното място, за да вземеш първото място!
“ Той не казва: „Вземи първото място, за да вземеш последното място“.
Това нещо и военните го знаят, за което си имат и своя тактика. Това нещо и богатите го знаят; това нещо и учените хора го знаят; това нещо и духовните хора го знаят. Обаче Христос в смисъла на този стих е внесъл една малка, скромна идея. Този стих не съдържа много нещо. Върху него може да се каже много малко нещо.
към втори вариант >>
Не е така.
(втори вариант)
Когато един човек се моли, всичко наоколо му трябва да расте и да се развива. В този растеж трябва да има един благороден и възвишен порив. Всички богати хора трябва да раздадат имането си. Някои от вас се плашат, като чуят да им се говори да раздадат имането си. Те се боят, че ще го изгубят.
Не е така.
Чудни сте вие! Ако онзи голям кит би пожертвал голямата си глава, голямата си уста, с които би глътнал всеки един, как мислите, какво би изгубил той? Ако за сметка на това, което пожертва, придобие една малка човешка глава, какво губи? Ако някой философ дойде и каже на някого: Слушай, ти трябва да се отречеш от майка си и от баща си, да влезеш в света между хората и да приемеш тяхната философия, глупаво ли ще бъде това негово положение? И когато Христос казва да се откажем от себе си, от всичко временно и преходно, то значи да се откажем от своят жабешки свят – да гълтаме мухи, и да добием онази ангелска форма.
към втори вариант >>
Това нещо и военните го знаят, за което си имат и своя тактика.
(втори вариант)
Сега, имайте предвид, че Христос казва: „Вземи последното място, за да вземеш първото място! “ Той не казва: „Вземи първото място, за да вземеш последното място“.
Това нещо и военните го знаят, за което си имат и своя тактика.
Това нещо и богатите го знаят; това нещо и учените хора го знаят; това нещо и духовните хора го знаят. Обаче Христос в смисъла на този стих е внесъл една малка, скромна идея. Този стих не съдържа много нещо. Върху него може да се каже много малко нещо. Този стих не е от богатите стихове.
към втори вариант >>
Чудни сте вие!
(втори вариант)
В този растеж трябва да има един благороден и възвишен порив. Всички богати хора трябва да раздадат имането си. Някои от вас се плашат, като чуят да им се говори да раздадат имането си. Те се боят, че ще го изгубят. Не е така.
Чудни сте вие!
Ако онзи голям кит би пожертвал голямата си глава, голямата си уста, с които би глътнал всеки един, как мислите, какво би изгубил той? Ако за сметка на това, което пожертва, придобие една малка човешка глава, какво губи? Ако някой философ дойде и каже на някого: Слушай, ти трябва да се отречеш от майка си и от баща си, да влезеш в света между хората и да приемеш тяхната философия, глупаво ли ще бъде това негово положение? И когато Христос казва да се откажем от себе си, от всичко временно и преходно, то значи да се откажем от своят жабешки свят – да гълтаме мухи, и да добием онази ангелска форма. Че кой от вас не гълта цели мухи?
към втори вариант >>
Това нещо и богатите го знаят; това нещо и учените хора го знаят; това нещо и духовните хора го знаят.
(втори вариант)
Сега, имайте предвид, че Христос казва: „Вземи последното място, за да вземеш първото място! “ Той не казва: „Вземи първото място, за да вземеш последното място“. Това нещо и военните го знаят, за което си имат и своя тактика.
Това нещо и богатите го знаят; това нещо и учените хора го знаят; това нещо и духовните хора го знаят.
Обаче Христос в смисъла на този стих е внесъл една малка, скромна идея. Този стих не съдържа много нещо. Върху него може да се каже много малко нещо. Този стих не е от богатите стихове. Аз го наричам бедна почва, която трябва да се тори, да се полива, да се преработи, за да може да даде нещо.
към втори вариант >>
Ако онзи голям кит би пожертвал голямата си глава, голямата си уста, с които би глътнал всеки един, как мислите, какво би изгубил той?
(втори вариант)
Всички богати хора трябва да раздадат имането си. Някои от вас се плашат, като чуят да им се говори да раздадат имането си. Те се боят, че ще го изгубят. Не е така. Чудни сте вие!
Ако онзи голям кит би пожертвал голямата си глава, голямата си уста, с които би глътнал всеки един, как мислите, какво би изгубил той?
Ако за сметка на това, което пожертва, придобие една малка човешка глава, какво губи? Ако някой философ дойде и каже на някого: Слушай, ти трябва да се отречеш от майка си и от баща си, да влезеш в света между хората и да приемеш тяхната философия, глупаво ли ще бъде това негово положение? И когато Христос казва да се откажем от себе си, от всичко временно и преходно, то значи да се откажем от своят жабешки свят – да гълтаме мухи, и да добием онази ангелска форма. Че кой от вас не гълта цели мухи? Ами че онези агънца, прасенца, кокошки не ги ли гълтате?
към втори вариант >>
Обаче Христос в смисъла на този стих е внесъл една малка, скромна идея.
(втори вариант)
Сега, имайте предвид, че Христос казва: „Вземи последното място, за да вземеш първото място! “ Той не казва: „Вземи първото място, за да вземеш последното място“. Това нещо и военните го знаят, за което си имат и своя тактика. Това нещо и богатите го знаят; това нещо и учените хора го знаят; това нещо и духовните хора го знаят.
Обаче Христос в смисъла на този стих е внесъл една малка, скромна идея.
Този стих не съдържа много нещо. Върху него може да се каже много малко нещо. Този стих не е от богатите стихове. Аз го наричам бедна почва, която трябва да се тори, да се полива, да се преработи, за да може да даде нещо.
към втори вариант >>
Ако за сметка на това, което пожертва, придобие една малка човешка глава, какво губи?
(втори вариант)
Някои от вас се плашат, като чуят да им се говори да раздадат имането си. Те се боят, че ще го изгубят. Не е така. Чудни сте вие! Ако онзи голям кит би пожертвал голямата си глава, голямата си уста, с които би глътнал всеки един, как мислите, какво би изгубил той?
Ако за сметка на това, което пожертва, придобие една малка човешка глава, какво губи?
Ако някой философ дойде и каже на някого: Слушай, ти трябва да се отречеш от майка си и от баща си, да влезеш в света между хората и да приемеш тяхната философия, глупаво ли ще бъде това негово положение? И когато Христос казва да се откажем от себе си, от всичко временно и преходно, то значи да се откажем от своят жабешки свят – да гълтаме мухи, и да добием онази ангелска форма. Че кой от вас не гълта цели мухи? Ами че онези агънца, прасенца, кокошки не ги ли гълтате? Колко овце, колко волове са изядени от вас?
към втори вариант >>
Този стих не съдържа много нещо.
(втори вариант)
Сега, имайте предвид, че Христос казва: „Вземи последното място, за да вземеш първото място! “ Той не казва: „Вземи първото място, за да вземеш последното място“. Това нещо и военните го знаят, за което си имат и своя тактика. Това нещо и богатите го знаят; това нещо и учените хора го знаят; това нещо и духовните хора го знаят. Обаче Христос в смисъла на този стих е внесъл една малка, скромна идея.
Този стих не съдържа много нещо.
Върху него може да се каже много малко нещо. Този стих не е от богатите стихове. Аз го наричам бедна почва, която трябва да се тори, да се полива, да се преработи, за да може да даде нещо.
към втори вариант >>
Ако някой философ дойде и каже на някого: Слушай, ти трябва да се отречеш от майка си и от баща си, да влезеш в света между хората и да приемеш тяхната философия, глупаво ли ще бъде това негово положение?
(втори вариант)
Те се боят, че ще го изгубят. Не е така. Чудни сте вие! Ако онзи голям кит би пожертвал голямата си глава, голямата си уста, с които би глътнал всеки един, как мислите, какво би изгубил той? Ако за сметка на това, което пожертва, придобие една малка човешка глава, какво губи?
Ако някой философ дойде и каже на някого: Слушай, ти трябва да се отречеш от майка си и от баща си, да влезеш в света между хората и да приемеш тяхната философия, глупаво ли ще бъде това негово положение?
И когато Христос казва да се откажем от себе си, от всичко временно и преходно, то значи да се откажем от своят жабешки свят – да гълтаме мухи, и да добием онази ангелска форма. Че кой от вас не гълта цели мухи? Ами че онези агънца, прасенца, кокошки не ги ли гълтате? Колко овце, колко волове са изядени от вас? Някои казват: Ами че и науката поддържа, че е добре да се ядат агнета.
към втори вариант >>
Върху него може да се каже много малко нещо.
(втори вариант)
“ Той не казва: „Вземи първото място, за да вземеш последното място“. Това нещо и военните го знаят, за което си имат и своя тактика. Това нещо и богатите го знаят; това нещо и учените хора го знаят; това нещо и духовните хора го знаят. Обаче Христос в смисъла на този стих е внесъл една малка, скромна идея. Този стих не съдържа много нещо.
Върху него може да се каже много малко нещо.
Този стих не е от богатите стихове. Аз го наричам бедна почва, която трябва да се тори, да се полива, да се преработи, за да може да даде нещо.
към втори вариант >>
И когато Христос казва да се откажем от себе си, от всичко временно и преходно, то значи да се откажем от своят жабешки свят – да гълтаме мухи, и да добием онази ангелска форма.
(втори вариант)
Не е така. Чудни сте вие! Ако онзи голям кит би пожертвал голямата си глава, голямата си уста, с които би глътнал всеки един, как мислите, какво би изгубил той? Ако за сметка на това, което пожертва, придобие една малка човешка глава, какво губи? Ако някой философ дойде и каже на някого: Слушай, ти трябва да се отречеш от майка си и от баща си, да влезеш в света между хората и да приемеш тяхната философия, глупаво ли ще бъде това негово положение?
И когато Христос казва да се откажем от себе си, от всичко временно и преходно, то значи да се откажем от своят жабешки свят – да гълтаме мухи, и да добием онази ангелска форма.
Че кой от вас не гълта цели мухи? Ами че онези агънца, прасенца, кокошки не ги ли гълтате? Колко овце, колко волове са изядени от вас? Някои казват: Ами че и науката поддържа, че е добре да се ядат агнета. Религиозните пък казват, че в Писанието било писано, че всичко, което се продава в месарниците, може да се яде.
към втори вариант >>
Този стих не е от богатите стихове.
(втори вариант)
Това нещо и военните го знаят, за което си имат и своя тактика. Това нещо и богатите го знаят; това нещо и учените хора го знаят; това нещо и духовните хора го знаят. Обаче Христос в смисъла на този стих е внесъл една малка, скромна идея. Този стих не съдържа много нещо. Върху него може да се каже много малко нещо.
Този стих не е от богатите стихове.
Аз го наричам бедна почва, която трябва да се тори, да се полива, да се преработи, за да може да даде нещо.
към втори вариант >>
Че кой от вас не гълта цели мухи?
(втори вариант)
Чудни сте вие! Ако онзи голям кит би пожертвал голямата си глава, голямата си уста, с които би глътнал всеки един, как мислите, какво би изгубил той? Ако за сметка на това, което пожертва, придобие една малка човешка глава, какво губи? Ако някой философ дойде и каже на някого: Слушай, ти трябва да се отречеш от майка си и от баща си, да влезеш в света между хората и да приемеш тяхната философия, глупаво ли ще бъде това негово положение? И когато Христос казва да се откажем от себе си, от всичко временно и преходно, то значи да се откажем от своят жабешки свят – да гълтаме мухи, и да добием онази ангелска форма.
Че кой от вас не гълта цели мухи?
Ами че онези агънца, прасенца, кокошки не ги ли гълтате? Колко овце, колко волове са изядени от вас? Някои казват: Ами че и науката поддържа, че е добре да се ядат агнета. Религиозните пък казват, че в Писанието било писано, че всичко, което се продава в месарниците, може да се яде. Как в Писанието било писано?
към втори вариант >>
Аз го наричам бедна почва, която трябва да се тори, да се полива, да се преработи, за да може да даде нещо.
(втори вариант)
Това нещо и богатите го знаят; това нещо и учените хора го знаят; това нещо и духовните хора го знаят. Обаче Христос в смисъла на този стих е внесъл една малка, скромна идея. Този стих не съдържа много нещо. Върху него може да се каже много малко нещо. Този стих не е от богатите стихове.
Аз го наричам бедна почва, която трябва да се тори, да се полива, да се преработи, за да може да даде нещо.
към втори вариант >>
Ами че онези агънца, прасенца, кокошки не ги ли гълтате?
(втори вариант)
Ако онзи голям кит би пожертвал голямата си глава, голямата си уста, с които би глътнал всеки един, как мислите, какво би изгубил той? Ако за сметка на това, което пожертва, придобие една малка човешка глава, какво губи? Ако някой философ дойде и каже на някого: Слушай, ти трябва да се отречеш от майка си и от баща си, да влезеш в света между хората и да приемеш тяхната философия, глупаво ли ще бъде това негово положение? И когато Христос казва да се откажем от себе си, от всичко временно и преходно, то значи да се откажем от своят жабешки свят – да гълтаме мухи, и да добием онази ангелска форма. Че кой от вас не гълта цели мухи?
Ами че онези агънца, прасенца, кокошки не ги ли гълтате?
Колко овце, колко волове са изядени от вас? Някои казват: Ами че и науката поддържа, че е добре да се ядат агнета. Религиозните пък казват, че в Писанието било писано, че всичко, което се продава в месарниците, може да се яде. Как в Писанието било писано? Че имало ли е месарници тогава?
към втори вариант >>
Христос казва: „Когато те поканят на сватба, седни на последното място!
(втори вариант)
Христос казва: „Когато те поканят на сватба, седни на последното място!
“ Защо трябва да заемаме последното място? Често, в геометрията се определят проекциите на разните силови линии, които действат в разни посоки, в разни направления – вляво-вдясно, нагоре-надолу. Понякога 6–7 линии, като се срещнат означават сили, които действат в разни посоки. Тези силови линии не могат да дойдат до едно споразумение, освен ако имат една равнодействаща, която да ги приведе в една посока, за да се образува едно движение. Това е необходимо, за да видим каква е реалността на нещата в това движение.
към втори вариант >>
Колко овце, колко волове са изядени от вас?
(втори вариант)
Ако за сметка на това, което пожертва, придобие една малка човешка глава, какво губи? Ако някой философ дойде и каже на някого: Слушай, ти трябва да се отречеш от майка си и от баща си, да влезеш в света между хората и да приемеш тяхната философия, глупаво ли ще бъде това негово положение? И когато Христос казва да се откажем от себе си, от всичко временно и преходно, то значи да се откажем от своят жабешки свят – да гълтаме мухи, и да добием онази ангелска форма. Че кой от вас не гълта цели мухи? Ами че онези агънца, прасенца, кокошки не ги ли гълтате?
Колко овце, колко волове са изядени от вас?
Някои казват: Ами че и науката поддържа, че е добре да се ядат агнета. Религиозните пък казват, че в Писанието било писано, че всичко, което се продава в месарниците, може да се яде. Как в Писанието било писано? Че имало ли е месарници тогава? Като ви казвам това, да не ви е обидно.
към втори вариант >>
“ Защо трябва да заемаме последното място?
(втори вариант)
Христос казва: „Когато те поканят на сватба, седни на последното място!
“ Защо трябва да заемаме последното място?
Често, в геометрията се определят проекциите на разните силови линии, които действат в разни посоки, в разни направления – вляво-вдясно, нагоре-надолу. Понякога 6–7 линии, като се срещнат означават сили, които действат в разни посоки. Тези силови линии не могат да дойдат до едно споразумение, освен ако имат една равнодействаща, която да ги приведе в една посока, за да се образува едно движение. Това е необходимо, за да видим каква е реалността на нещата в това движение. Следователно, разнородните енергии трябва да се превърнат в еднородни.
към втори вариант >>
Някои казват: Ами че и науката поддържа, че е добре да се ядат агнета.
(втори вариант)
Ако някой философ дойде и каже на някого: Слушай, ти трябва да се отречеш от майка си и от баща си, да влезеш в света между хората и да приемеш тяхната философия, глупаво ли ще бъде това негово положение? И когато Христос казва да се откажем от себе си, от всичко временно и преходно, то значи да се откажем от своят жабешки свят – да гълтаме мухи, и да добием онази ангелска форма. Че кой от вас не гълта цели мухи? Ами че онези агънца, прасенца, кокошки не ги ли гълтате? Колко овце, колко волове са изядени от вас?
Някои казват: Ами че и науката поддържа, че е добре да се ядат агнета.
Религиозните пък казват, че в Писанието било писано, че всичко, което се продава в месарниците, може да се яде. Как в Писанието било писано? Че имало ли е месарници тогава? Като ви казвам това, да не ви е обидно. Когато ви се каже една Истина, вашите сърца трябва да затрептят от желание да я чуят; и като погледнете на онези ваши братя, които са готови да жертват всичко, също така трябва сърцата ви да затрептят.
към втори вариант >>
Често, в геометрията се определят проекциите на разните силови линии, които действат в разни посоки, в разни направления – вляво-вдясно, нагоре-надолу.
(втори вариант)
Христос казва: „Когато те поканят на сватба, седни на последното място! “ Защо трябва да заемаме последното място?
Често, в геометрията се определят проекциите на разните силови линии, които действат в разни посоки, в разни направления – вляво-вдясно, нагоре-надолу.
Понякога 6–7 линии, като се срещнат означават сили, които действат в разни посоки. Тези силови линии не могат да дойдат до едно споразумение, освен ако имат една равнодействаща, която да ги приведе в една посока, за да се образува едно движение. Това е необходимо, за да видим каква е реалността на нещата в това движение. Следователно, разнородните енергии трябва да се превърнат в еднородни. Какво разбираме под думата „еднородни“?
към втори вариант >>
Религиозните пък казват, че в Писанието било писано, че всичко, което се продава в месарниците, може да се яде.
(втори вариант)
И когато Христос казва да се откажем от себе си, от всичко временно и преходно, то значи да се откажем от своят жабешки свят – да гълтаме мухи, и да добием онази ангелска форма. Че кой от вас не гълта цели мухи? Ами че онези агънца, прасенца, кокошки не ги ли гълтате? Колко овце, колко волове са изядени от вас? Някои казват: Ами че и науката поддържа, че е добре да се ядат агнета.
Религиозните пък казват, че в Писанието било писано, че всичко, което се продава в месарниците, може да се яде.
Как в Писанието било писано? Че имало ли е месарници тогава? Като ви казвам това, да не ви е обидно. Когато ви се каже една Истина, вашите сърца трябва да затрептят от желание да я чуят; и като погледнете на онези ваши братя, които са готови да жертват всичко, също така трябва сърцата ви да затрептят. Не че у вас няма вътрешен порив – има такъв, но същевременно има и една вътрешна заблуда.
към втори вариант >>
Понякога 6–7 линии, като се срещнат означават сили, които действат в разни посоки.
(втори вариант)
Христос казва: „Когато те поканят на сватба, седни на последното място! “ Защо трябва да заемаме последното място? Често, в геометрията се определят проекциите на разните силови линии, които действат в разни посоки, в разни направления – вляво-вдясно, нагоре-надолу.
Понякога 6–7 линии, като се срещнат означават сили, които действат в разни посоки.
Тези силови линии не могат да дойдат до едно споразумение, освен ако имат една равнодействаща, която да ги приведе в една посока, за да се образува едно движение. Това е необходимо, за да видим каква е реалността на нещата в това движение. Следователно, разнородните енергии трябва да се превърнат в еднородни. Какво разбираме под думата „еднородни“? Тази дума е двузначна.
към втори вариант >>
Как в Писанието било писано?
(втори вариант)
Че кой от вас не гълта цели мухи? Ами че онези агънца, прасенца, кокошки не ги ли гълтате? Колко овце, колко волове са изядени от вас? Някои казват: Ами че и науката поддържа, че е добре да се ядат агнета. Религиозните пък казват, че в Писанието било писано, че всичко, което се продава в месарниците, може да се яде.
Как в Писанието било писано?
Че имало ли е месарници тогава? Като ви казвам това, да не ви е обидно. Когато ви се каже една Истина, вашите сърца трябва да затрептят от желание да я чуят; и като погледнете на онези ваши братя, които са готови да жертват всичко, също така трябва сърцата ви да затрептят. Не че у вас няма вътрешен порив – има такъв, но същевременно има и една вътрешна заблуда. Като казвам, че човек трябва да раздаде всичкото си имане, аз не подразбирам, че това раздаване трябва да стане неразумно.
към втори вариант >>
Тези силови линии не могат да дойдат до едно споразумение, освен ако имат една равнодействаща, която да ги приведе в една посока, за да се образува едно движение.
(втори вариант)
Христос казва: „Когато те поканят на сватба, седни на последното място! “ Защо трябва да заемаме последното място? Често, в геометрията се определят проекциите на разните силови линии, които действат в разни посоки, в разни направления – вляво-вдясно, нагоре-надолу. Понякога 6–7 линии, като се срещнат означават сили, които действат в разни посоки.
Тези силови линии не могат да дойдат до едно споразумение, освен ако имат една равнодействаща, която да ги приведе в една посока, за да се образува едно движение.
Това е необходимо, за да видим каква е реалността на нещата в това движение. Следователно, разнородните енергии трябва да се превърнат в еднородни. Какво разбираме под думата „еднородни“? Тази дума е двузначна. В най-ограничен смисъл, това значи, че тия сили трябва да имат една посока на движение.
към втори вариант >>
Че имало ли е месарници тогава?
(втори вариант)
Ами че онези агънца, прасенца, кокошки не ги ли гълтате? Колко овце, колко волове са изядени от вас? Някои казват: Ами че и науката поддържа, че е добре да се ядат агнета. Религиозните пък казват, че в Писанието било писано, че всичко, което се продава в месарниците, може да се яде. Как в Писанието било писано?
Че имало ли е месарници тогава?
Като ви казвам това, да не ви е обидно. Когато ви се каже една Истина, вашите сърца трябва да затрептят от желание да я чуят; и като погледнете на онези ваши братя, които са готови да жертват всичко, също така трябва сърцата ви да затрептят. Не че у вас няма вътрешен порив – има такъв, но същевременно има и една вътрешна заблуда. Като казвам, че човек трябва да раздаде всичкото си имане, аз не подразбирам, че това раздаване трябва да стане неразумно. Аз съм за разумното раздаване.
към втори вариант >>
Това е необходимо, за да видим каква е реалността на нещата в това движение.
(втори вариант)
Христос казва: „Когато те поканят на сватба, седни на последното място! “ Защо трябва да заемаме последното място? Често, в геометрията се определят проекциите на разните силови линии, които действат в разни посоки, в разни направления – вляво-вдясно, нагоре-надолу. Понякога 6–7 линии, като се срещнат означават сили, които действат в разни посоки. Тези силови линии не могат да дойдат до едно споразумение, освен ако имат една равнодействаща, която да ги приведе в една посока, за да се образува едно движение.
Това е необходимо, за да видим каква е реалността на нещата в това движение.
Следователно, разнородните енергии трябва да се превърнат в еднородни. Какво разбираме под думата „еднородни“? Тази дума е двузначна. В най-ограничен смисъл, това значи, че тия сили трябва да имат една посока на движение. Например, всички овце са еднородни.
към втори вариант >>
Като ви казвам това, да не ви е обидно.
(втори вариант)
Колко овце, колко волове са изядени от вас? Някои казват: Ами че и науката поддържа, че е добре да се ядат агнета. Религиозните пък казват, че в Писанието било писано, че всичко, което се продава в месарниците, може да се яде. Как в Писанието било писано? Че имало ли е месарници тогава?
Като ви казвам това, да не ви е обидно.
Когато ви се каже една Истина, вашите сърца трябва да затрептят от желание да я чуят; и като погледнете на онези ваши братя, които са готови да жертват всичко, също така трябва сърцата ви да затрептят. Не че у вас няма вътрешен порив – има такъв, но същевременно има и една вътрешна заблуда. Като казвам, че човек трябва да раздаде всичкото си имане, аз не подразбирам, че това раздаване трябва да стане неразумно. Аз съм за разумното раздаване. Онзи, който трябва да раздаде своето имане, онзи, който трябва да се откаже от майка си, от баща си, от жена си, от децата си, трябва да бъде най-добрият, най-разумният, най-благородният човек, на когото душата е изпълнена с трептения за Божията Любов.
към втори вариант >>
Следователно, разнородните енергии трябва да се превърнат в еднородни.
(втори вариант)
“ Защо трябва да заемаме последното място? Често, в геометрията се определят проекциите на разните силови линии, които действат в разни посоки, в разни направления – вляво-вдясно, нагоре-надолу. Понякога 6–7 линии, като се срещнат означават сили, които действат в разни посоки. Тези силови линии не могат да дойдат до едно споразумение, освен ако имат една равнодействаща, която да ги приведе в една посока, за да се образува едно движение. Това е необходимо, за да видим каква е реалността на нещата в това движение.
Следователно, разнородните енергии трябва да се превърнат в еднородни.
Какво разбираме под думата „еднородни“? Тази дума е двузначна. В най-ограничен смисъл, това значи, че тия сили трябва да имат една посока на движение. Например, всички овце са еднородни. По какво?
към втори вариант >>
Когато ви се каже една Истина, вашите сърца трябва да затрептят от желание да я чуят; и като погледнете на онези ваши братя, които са готови да жертват всичко, също така трябва сърцата ви да затрептят.
(втори вариант)
Някои казват: Ами че и науката поддържа, че е добре да се ядат агнета. Религиозните пък казват, че в Писанието било писано, че всичко, което се продава в месарниците, може да се яде. Как в Писанието било писано? Че имало ли е месарници тогава? Като ви казвам това, да не ви е обидно.
Когато ви се каже една Истина, вашите сърца трябва да затрептят от желание да я чуят; и като погледнете на онези ваши братя, които са готови да жертват всичко, също така трябва сърцата ви да затрептят.
Не че у вас няма вътрешен порив – има такъв, но същевременно има и една вътрешна заблуда. Като казвам, че човек трябва да раздаде всичкото си имане, аз не подразбирам, че това раздаване трябва да стане неразумно. Аз съм за разумното раздаване. Онзи, който трябва да раздаде своето имане, онзи, който трябва да се откаже от майка си, от баща си, от жена си, от децата си, трябва да бъде най-добрият, най-разумният, най-благородният човек, на когото душата е изпълнена с трептения за Божията Любов. И такъв човек, като раздаде имането си, ще знае на кого да го раздаде.
към втори вариант >>
Какво разбираме под думата „еднородни“?
(втори вариант)
Често, в геометрията се определят проекциите на разните силови линии, които действат в разни посоки, в разни направления – вляво-вдясно, нагоре-надолу. Понякога 6–7 линии, като се срещнат означават сили, които действат в разни посоки. Тези силови линии не могат да дойдат до едно споразумение, освен ако имат една равнодействаща, която да ги приведе в една посока, за да се образува едно движение. Това е необходимо, за да видим каква е реалността на нещата в това движение. Следователно, разнородните енергии трябва да се превърнат в еднородни.
Какво разбираме под думата „еднородни“?
Тази дума е двузначна. В най-ограничен смисъл, това значи, че тия сили трябва да имат една посока на движение. Например, всички овце са еднородни. По какво? Че всички пасат трева.
към втори вариант >>
Не че у вас няма вътрешен порив – има такъв, но същевременно има и една вътрешна заблуда.
(втори вариант)
Религиозните пък казват, че в Писанието било писано, че всичко, което се продава в месарниците, може да се яде. Как в Писанието било писано? Че имало ли е месарници тогава? Като ви казвам това, да не ви е обидно. Когато ви се каже една Истина, вашите сърца трябва да затрептят от желание да я чуят; и като погледнете на онези ваши братя, които са готови да жертват всичко, също така трябва сърцата ви да затрептят.
Не че у вас няма вътрешен порив – има такъв, но същевременно има и една вътрешна заблуда.
Като казвам, че човек трябва да раздаде всичкото си имане, аз не подразбирам, че това раздаване трябва да стане неразумно. Аз съм за разумното раздаване. Онзи, който трябва да раздаде своето имане, онзи, който трябва да се откаже от майка си, от баща си, от жена си, от децата си, трябва да бъде най-добрият, най-разумният, най-благородният човек, на когото душата е изпълнена с трептения за Божията Любов. И такъв човек, като раздаде имането си, ще знае на кого да го раздаде. Как ще познаем кои са такива хора?
към втори вариант >>
Тази дума е двузначна.
(втори вариант)
Понякога 6–7 линии, като се срещнат означават сили, които действат в разни посоки. Тези силови линии не могат да дойдат до едно споразумение, освен ако имат една равнодействаща, която да ги приведе в една посока, за да се образува едно движение. Това е необходимо, за да видим каква е реалността на нещата в това движение. Следователно, разнородните енергии трябва да се превърнат в еднородни. Какво разбираме под думата „еднородни“?
Тази дума е двузначна.
В най-ограничен смисъл, това значи, че тия сили трябва да имат една посока на движение. Например, всички овце са еднородни. По какво? Че всички пасат трева. Всички вълци са еднородни.
към втори вариант >>
Като казвам, че човек трябва да раздаде всичкото си имане, аз не подразбирам, че това раздаване трябва да стане неразумно.
(втори вариант)
Как в Писанието било писано? Че имало ли е месарници тогава? Като ви казвам това, да не ви е обидно. Когато ви се каже една Истина, вашите сърца трябва да затрептят от желание да я чуят; и като погледнете на онези ваши братя, които са готови да жертват всичко, също така трябва сърцата ви да затрептят. Не че у вас няма вътрешен порив – има такъв, но същевременно има и една вътрешна заблуда.
Като казвам, че човек трябва да раздаде всичкото си имане, аз не подразбирам, че това раздаване трябва да стане неразумно.
Аз съм за разумното раздаване. Онзи, който трябва да раздаде своето имане, онзи, който трябва да се откаже от майка си, от баща си, от жена си, от децата си, трябва да бъде най-добрият, най-разумният, най-благородният човек, на когото душата е изпълнена с трептения за Божията Любов. И такъв човек, като раздаде имането си, ще знае на кого да го раздаде. Как ще познаем кои са такива хора? Има един инструмент, който още не е познат на съвременните учени хора, но с него си служат източните народи, главно индийците.
към втори вариант >>
В най-ограничен смисъл, това значи, че тия сили трябва да имат една посока на движение.
(втори вариант)
Тези силови линии не могат да дойдат до едно споразумение, освен ако имат една равнодействаща, която да ги приведе в една посока, за да се образува едно движение. Това е необходимо, за да видим каква е реалността на нещата в това движение. Следователно, разнородните енергии трябва да се превърнат в еднородни. Какво разбираме под думата „еднородни“? Тази дума е двузначна.
В най-ограничен смисъл, това значи, че тия сили трябва да имат една посока на движение.
Например, всички овце са еднородни. По какво? Че всички пасат трева. Всички вълци са еднородни. По какво?
към втори вариант >>
Аз съм за разумното раздаване.
(втори вариант)
Че имало ли е месарници тогава? Като ви казвам това, да не ви е обидно. Когато ви се каже една Истина, вашите сърца трябва да затрептят от желание да я чуят; и като погледнете на онези ваши братя, които са готови да жертват всичко, също така трябва сърцата ви да затрептят. Не че у вас няма вътрешен порив – има такъв, но същевременно има и една вътрешна заблуда. Като казвам, че човек трябва да раздаде всичкото си имане, аз не подразбирам, че това раздаване трябва да стане неразумно.
Аз съм за разумното раздаване.
Онзи, който трябва да раздаде своето имане, онзи, който трябва да се откаже от майка си, от баща си, от жена си, от децата си, трябва да бъде най-добрият, най-разумният, най-благородният човек, на когото душата е изпълнена с трептения за Божията Любов. И такъв човек, като раздаде имането си, ще знае на кого да го раздаде. Как ще познаем кои са такива хора? Има един инструмент, който още не е познат на съвременните учени хора, но с него си служат източните народи, главно индийците. Той им служи за измерване живата енергия у човека.
към втори вариант >>
Например, всички овце са еднородни.
(втори вариант)
Това е необходимо, за да видим каква е реалността на нещата в това движение. Следователно, разнородните енергии трябва да се превърнат в еднородни. Какво разбираме под думата „еднородни“? Тази дума е двузначна. В най-ограничен смисъл, това значи, че тия сили трябва да имат една посока на движение.
Например, всички овце са еднородни.
По какво? Че всички пасат трева. Всички вълци са еднородни. По какво? – Че всички ядат месо.
към втори вариант >>
Онзи, който трябва да раздаде своето имане, онзи, който трябва да се откаже от майка си, от баща си, от жена си, от децата си, трябва да бъде най-добрият, най-разумният, най-благородният човек, на когото душата е изпълнена с трептения за Божията Любов.
(втори вариант)
Като ви казвам това, да не ви е обидно. Когато ви се каже една Истина, вашите сърца трябва да затрептят от желание да я чуят; и като погледнете на онези ваши братя, които са готови да жертват всичко, също така трябва сърцата ви да затрептят. Не че у вас няма вътрешен порив – има такъв, но същевременно има и една вътрешна заблуда. Като казвам, че човек трябва да раздаде всичкото си имане, аз не подразбирам, че това раздаване трябва да стане неразумно. Аз съм за разумното раздаване.
Онзи, който трябва да раздаде своето имане, онзи, който трябва да се откаже от майка си, от баща си, от жена си, от децата си, трябва да бъде най-добрият, най-разумният, най-благородният човек, на когото душата е изпълнена с трептения за Божията Любов.
И такъв човек, като раздаде имането си, ще знае на кого да го раздаде. Как ще познаем кои са такива хора? Има един инструмент, който още не е познат на съвременните учени хора, но с него си служат източните народи, главно индийците. Той им служи за измерване живата енергия у човека. Когато умре някой добър човек, в този инструмент се усеща повдигане на температурата на цялото човечество.
към втори вариант >>
По какво?
(втори вариант)
Следователно, разнородните енергии трябва да се превърнат в еднородни. Какво разбираме под думата „еднородни“? Тази дума е двузначна. В най-ограничен смисъл, това значи, че тия сили трябва да имат една посока на движение. Например, всички овце са еднородни.
По какво?
Че всички пасат трева. Всички вълци са еднородни. По какво? – Че всички ядат месо. Всички риби са еднородни.
към втори вариант >>
И такъв човек, като раздаде имането си, ще знае на кого да го раздаде.
(втори вариант)
Когато ви се каже една Истина, вашите сърца трябва да затрептят от желание да я чуят; и като погледнете на онези ваши братя, които са готови да жертват всичко, също така трябва сърцата ви да затрептят. Не че у вас няма вътрешен порив – има такъв, но същевременно има и една вътрешна заблуда. Като казвам, че човек трябва да раздаде всичкото си имане, аз не подразбирам, че това раздаване трябва да стане неразумно. Аз съм за разумното раздаване. Онзи, който трябва да раздаде своето имане, онзи, който трябва да се откаже от майка си, от баща си, от жена си, от децата си, трябва да бъде най-добрият, най-разумният, най-благородният човек, на когото душата е изпълнена с трептения за Божията Любов.
И такъв човек, като раздаде имането си, ще знае на кого да го раздаде.
Как ще познаем кои са такива хора? Има един инструмент, който още не е познат на съвременните учени хора, но с него си служат източните народи, главно индийците. Той им служи за измерване живата енергия у човека. Когато умре някой добър човек, в този инструмент се усеща повдигане на температурата на цялото човечество. Това показва, че температурата на цялото човечество се е повдигнала на около една десет-милионна част от единицата топлина, взета за основна мярка.
към втори вариант >>
Че всички пасат трева.
(втори вариант)
Какво разбираме под думата „еднородни“? Тази дума е двузначна. В най-ограничен смисъл, това значи, че тия сили трябва да имат една посока на движение. Например, всички овце са еднородни. По какво?
Че всички пасат трева.
Всички вълци са еднородни. По какво? – Че всички ядат месо. Всички риби са еднородни. По какво?
към втори вариант >>
Как ще познаем кои са такива хора?
(втори вариант)
Не че у вас няма вътрешен порив – има такъв, но същевременно има и една вътрешна заблуда. Като казвам, че човек трябва да раздаде всичкото си имане, аз не подразбирам, че това раздаване трябва да стане неразумно. Аз съм за разумното раздаване. Онзи, който трябва да раздаде своето имане, онзи, който трябва да се откаже от майка си, от баща си, от жена си, от децата си, трябва да бъде най-добрият, най-разумният, най-благородният човек, на когото душата е изпълнена с трептения за Божията Любов. И такъв човек, като раздаде имането си, ще знае на кого да го раздаде.
Как ще познаем кои са такива хора?
Има един инструмент, който още не е познат на съвременните учени хора, но с него си служат източните народи, главно индийците. Той им служи за измерване живата енергия у човека. Когато умре някой добър човек, в този инструмент се усеща повдигане на температурата на цялото човечество. Това показва, че температурата на цялото човечество се е повдигнала на около една десет-милионна част от единицата топлина, взета за основна мярка. Тъй както с калориметрите се определя количеството на погълнатата и изразходваната топлина, така и с този инструмент се отбелязва повишението на температурата в организма на цялото човечество.
към втори вариант >>
Всички вълци са еднородни.
(втори вариант)
Тази дума е двузначна. В най-ограничен смисъл, това значи, че тия сили трябва да имат една посока на движение. Например, всички овце са еднородни. По какво? Че всички пасат трева.
Всички вълци са еднородни.
По какво? – Че всички ядат месо. Всички риби са еднородни. По какво? – Че живеят във водата.
към втори вариант >>
Има един инструмент, който още не е познат на съвременните учени хора, но с него си служат източните народи, главно индийците.
(втори вариант)
Като казвам, че човек трябва да раздаде всичкото си имане, аз не подразбирам, че това раздаване трябва да стане неразумно. Аз съм за разумното раздаване. Онзи, който трябва да раздаде своето имане, онзи, който трябва да се откаже от майка си, от баща си, от жена си, от децата си, трябва да бъде най-добрият, най-разумният, най-благородният човек, на когото душата е изпълнена с трептения за Божията Любов. И такъв човек, като раздаде имането си, ще знае на кого да го раздаде. Как ще познаем кои са такива хора?
Има един инструмент, който още не е познат на съвременните учени хора, но с него си служат източните народи, главно индийците.
Той им служи за измерване живата енергия у човека. Когато умре някой добър човек, в този инструмент се усеща повдигане на температурата на цялото човечество. Това показва, че температурата на цялото човечество се е повдигнала на около една десет-милионна част от единицата топлина, взета за основна мярка. Тъй както с калориметрите се определя количеството на погълнатата и изразходваната топлина, така и с този инструмент се отбелязва повишението на температурата в организма на цялото човечество. Когато пък умре някой грешник, забелязва се пак същата пропорция – температурата тук се понижава с една десет-милионна част от първоначалната температура на общия организъм.
към втори вариант >>
По какво?
(втори вариант)
В най-ограничен смисъл, това значи, че тия сили трябва да имат една посока на движение. Например, всички овце са еднородни. По какво? Че всички пасат трева. Всички вълци са еднородни.
По какво?
– Че всички ядат месо. Всички риби са еднородни. По какво? – Че живеят във водата. Разбира се, тия черти, било за овцата, било за вълка, било за рибата, не са толкова съществени, но аз изваждам следното заключение: ние трябва да вярваме в реалността на нещата, в реалността на живота.
към втори вариант >>
Той им служи за измерване живата енергия у човека.
(втори вариант)
Аз съм за разумното раздаване. Онзи, който трябва да раздаде своето имане, онзи, който трябва да се откаже от майка си, от баща си, от жена си, от децата си, трябва да бъде най-добрият, най-разумният, най-благородният човек, на когото душата е изпълнена с трептения за Божията Любов. И такъв човек, като раздаде имането си, ще знае на кого да го раздаде. Как ще познаем кои са такива хора? Има един инструмент, който още не е познат на съвременните учени хора, но с него си служат източните народи, главно индийците.
Той им служи за измерване живата енергия у човека.
Когато умре някой добър човек, в този инструмент се усеща повдигане на температурата на цялото човечество. Това показва, че температурата на цялото човечество се е повдигнала на около една десет-милионна част от единицата топлина, взета за основна мярка. Тъй както с калориметрите се определя количеството на погълнатата и изразходваната топлина, така и с този инструмент се отбелязва повишението на температурата в организма на цялото човечество. Когато пък умре някой грешник, забелязва се пак същата пропорция – температурата тук се понижава с една десет-милионна част от първоначалната температура на общия организъм. Благодарение обаче на това, че когато умрат хиляда лоши хора, температурата се понижава с една десет-милионна част от единицата топлина, когато пък умре само един добър човек, температурата се повишава с една десет-милионна част от единицата топлина, човечеството може да се поддържа – иначе то би отишло по дяволите.
към втори вариант >>
– Че всички ядат месо.
(втори вариант)
Например, всички овце са еднородни. По какво? Че всички пасат трева. Всички вълци са еднородни. По какво?
– Че всички ядат месо.
Всички риби са еднородни. По какво? – Че живеят във водата. Разбира се, тия черти, било за овцата, било за вълка, било за рибата, не са толкова съществени, но аз изваждам следното заключение: ние трябва да вярваме в реалността на нещата, в реалността на живота. Питам: В какво седи реалността на живота?
към втори вариант >>
Когато умре някой добър човек, в този инструмент се усеща повдигане на температурата на цялото човечество.
(втори вариант)
Онзи, който трябва да раздаде своето имане, онзи, който трябва да се откаже от майка си, от баща си, от жена си, от децата си, трябва да бъде най-добрият, най-разумният, най-благородният човек, на когото душата е изпълнена с трептения за Божията Любов. И такъв човек, като раздаде имането си, ще знае на кого да го раздаде. Как ще познаем кои са такива хора? Има един инструмент, който още не е познат на съвременните учени хора, но с него си служат източните народи, главно индийците. Той им служи за измерване живата енергия у човека.
Когато умре някой добър човек, в този инструмент се усеща повдигане на температурата на цялото човечество.
Това показва, че температурата на цялото човечество се е повдигнала на около една десет-милионна част от единицата топлина, взета за основна мярка. Тъй както с калориметрите се определя количеството на погълнатата и изразходваната топлина, така и с този инструмент се отбелязва повишението на температурата в организма на цялото човечество. Когато пък умре някой грешник, забелязва се пак същата пропорция – температурата тук се понижава с една десет-милионна част от първоначалната температура на общия организъм. Благодарение обаче на това, че когато умрат хиляда лоши хора, температурата се понижава с една десет-милионна част от единицата топлина, когато пък умре само един добър човек, температурата се повишава с една десет-милионна част от единицата топлина, човечеството може да се поддържа – иначе то би отишло по дяволите. Какво значи това, че човечеството би отишло по дяволите?
към втори вариант >>
Всички риби са еднородни.
(втори вариант)
По какво? Че всички пасат трева. Всички вълци са еднородни. По какво? – Че всички ядат месо.
Всички риби са еднородни.
По какво? – Че живеят във водата. Разбира се, тия черти, било за овцата, било за вълка, било за рибата, не са толкова съществени, но аз изваждам следното заключение: ние трябва да вярваме в реалността на нещата, в реалността на живота. Питам: В какво седи реалността на живота? Тази реалност в тялото ли е?
към втори вариант >>
Това показва, че температурата на цялото човечество се е повдигнала на около една десет-милионна част от единицата топлина, взета за основна мярка.
(втори вариант)
И такъв човек, като раздаде имането си, ще знае на кого да го раздаде. Как ще познаем кои са такива хора? Има един инструмент, който още не е познат на съвременните учени хора, но с него си служат източните народи, главно индийците. Той им служи за измерване живата енергия у човека. Когато умре някой добър човек, в този инструмент се усеща повдигане на температурата на цялото човечество.
Това показва, че температурата на цялото човечество се е повдигнала на около една десет-милионна част от единицата топлина, взета за основна мярка.
Тъй както с калориметрите се определя количеството на погълнатата и изразходваната топлина, така и с този инструмент се отбелязва повишението на температурата в организма на цялото човечество. Когато пък умре някой грешник, забелязва се пак същата пропорция – температурата тук се понижава с една десет-милионна част от първоначалната температура на общия организъм. Благодарение обаче на това, че когато умрат хиляда лоши хора, температурата се понижава с една десет-милионна част от единицата топлина, когато пък умре само един добър човек, температурата се повишава с една десет-милионна част от единицата топлина, човечеството може да се поддържа – иначе то би отишло по дяволите. Какво значи това, че човечеството би отишло по дяволите? – То значи, че всички щяхме да се смразим, и никаква култура не би съществувала на земята.
към втори вариант >>
По какво?
(втори вариант)
Че всички пасат трева. Всички вълци са еднородни. По какво? – Че всички ядат месо. Всички риби са еднородни.
По какво?
– Че живеят във водата. Разбира се, тия черти, било за овцата, било за вълка, било за рибата, не са толкова съществени, но аз изваждам следното заключение: ние трябва да вярваме в реалността на нещата, в реалността на живота. Питам: В какво седи реалността на живота? Тази реалност в тялото ли е? Тази реалност в чувствата, които ние преживяваме ли е?
към втори вариант >>
Тъй както с калориметрите се определя количеството на погълнатата и изразходваната топлина, така и с този инструмент се отбелязва повишението на температурата в организма на цялото човечество.
(втори вариант)
Как ще познаем кои са такива хора? Има един инструмент, който още не е познат на съвременните учени хора, но с него си служат източните народи, главно индийците. Той им служи за измерване живата енергия у човека. Когато умре някой добър човек, в този инструмент се усеща повдигане на температурата на цялото човечество. Това показва, че температурата на цялото човечество се е повдигнала на около една десет-милионна част от единицата топлина, взета за основна мярка.
Тъй както с калориметрите се определя количеството на погълнатата и изразходваната топлина, така и с този инструмент се отбелязва повишението на температурата в организма на цялото човечество.
Когато пък умре някой грешник, забелязва се пак същата пропорция – температурата тук се понижава с една десет-милионна част от първоначалната температура на общия организъм. Благодарение обаче на това, че когато умрат хиляда лоши хора, температурата се понижава с една десет-милионна част от единицата топлина, когато пък умре само един добър човек, температурата се повишава с една десет-милионна част от единицата топлина, човечеството може да се поддържа – иначе то би отишло по дяволите. Какво значи това, че човечеството би отишло по дяволите? – То значи, че всички щяхме да се смразим, и никаква култура не би съществувала на земята. Благодарение на това, друго нещо щеше да има в природата.
към втори вариант >>
– Че живеят във водата.
(втори вариант)
Всички вълци са еднородни. По какво? – Че всички ядат месо. Всички риби са еднородни. По какво?
– Че живеят във водата.
Разбира се, тия черти, било за овцата, било за вълка, било за рибата, не са толкова съществени, но аз изваждам следното заключение: ние трябва да вярваме в реалността на нещата, в реалността на живота. Питам: В какво седи реалността на живота? Тази реалност в тялото ли е? Тази реалност в чувствата, които ние преживяваме ли е? Тази реалност в мисълта, която имаме, ли е?
към втори вариант >>
Когато пък умре някой грешник, забелязва се пак същата пропорция – температурата тук се понижава с една десет-милионна част от първоначалната температура на общия организъм.
(втори вариант)
Има един инструмент, който още не е познат на съвременните учени хора, но с него си служат източните народи, главно индийците. Той им служи за измерване живата енергия у човека. Когато умре някой добър човек, в този инструмент се усеща повдигане на температурата на цялото човечество. Това показва, че температурата на цялото човечество се е повдигнала на около една десет-милионна част от единицата топлина, взета за основна мярка. Тъй както с калориметрите се определя количеството на погълнатата и изразходваната топлина, така и с този инструмент се отбелязва повишението на температурата в организма на цялото човечество.
Когато пък умре някой грешник, забелязва се пак същата пропорция – температурата тук се понижава с една десет-милионна част от първоначалната температура на общия организъм.
Благодарение обаче на това, че когато умрат хиляда лоши хора, температурата се понижава с една десет-милионна част от единицата топлина, когато пък умре само един добър човек, температурата се повишава с една десет-милионна част от единицата топлина, човечеството може да се поддържа – иначе то би отишло по дяволите. Какво значи това, че човечеството би отишло по дяволите? – То значи, че всички щяхме да се смразим, и никаква култура не би съществувала на земята. Благодарение на това, друго нещо щеше да има в природата. Това са отвлечени неща, които, ако биха ви се говорили, щяха да внесат нещо много добро във вас, но щяха да внесат и съмнението.
към втори вариант >>
Разбира се, тия черти, било за овцата, било за вълка, било за рибата, не са толкова съществени, но аз изваждам следното заключение: ние трябва да вярваме в реалността на нещата, в реалността на живота.
(втори вариант)
По какво? – Че всички ядат месо. Всички риби са еднородни. По какво? – Че живеят във водата.
Разбира се, тия черти, било за овцата, било за вълка, било за рибата, не са толкова съществени, но аз изваждам следното заключение: ние трябва да вярваме в реалността на нещата, в реалността на живота.
Питам: В какво седи реалността на живота? Тази реалност в тялото ли е? Тази реалност в чувствата, които ние преживяваме ли е? Тази реалност в мисълта, която имаме, ли е?
към втори вариант >>
Благодарение обаче на това, че когато умрат хиляда лоши хора, температурата се понижава с една десет-милионна част от единицата топлина, когато пък умре само един добър човек, температурата се повишава с една десет-милионна част от единицата топлина, човечеството може да се поддържа – иначе то би отишло по дяволите.
(втори вариант)
Той им служи за измерване живата енергия у човека. Когато умре някой добър човек, в този инструмент се усеща повдигане на температурата на цялото човечество. Това показва, че температурата на цялото човечество се е повдигнала на около една десет-милионна част от единицата топлина, взета за основна мярка. Тъй както с калориметрите се определя количеството на погълнатата и изразходваната топлина, така и с този инструмент се отбелязва повишението на температурата в организма на цялото човечество. Когато пък умре някой грешник, забелязва се пак същата пропорция – температурата тук се понижава с една десет-милионна част от първоначалната температура на общия организъм.
Благодарение обаче на това, че когато умрат хиляда лоши хора, температурата се понижава с една десет-милионна част от единицата топлина, когато пък умре само един добър човек, температурата се повишава с една десет-милионна част от единицата топлина, човечеството може да се поддържа – иначе то би отишло по дяволите.
Какво значи това, че човечеството би отишло по дяволите? – То значи, че всички щяхме да се смразим, и никаква култура не би съществувала на земята. Благодарение на това, друго нещо щеше да има в природата. Това са отвлечени неща, които, ако биха ви се говорили, щяха да внесат нещо много добро във вас, но щяха да внесат и съмнението. Вие тук на земята, считате съмнението като нещо невидимо, но ако влезете в духовния, в ангелския свят, там дето става разширение на нещата, ще видите, че съмнението представлява един предмет твърд като камък.
към втори вариант >>
Питам: В какво седи реалността на живота?
(втори вариант)
– Че всички ядат месо. Всички риби са еднородни. По какво? – Че живеят във водата. Разбира се, тия черти, било за овцата, било за вълка, било за рибата, не са толкова съществени, но аз изваждам следното заключение: ние трябва да вярваме в реалността на нещата, в реалността на живота.
Питам: В какво седи реалността на живота?
Тази реалност в тялото ли е? Тази реалност в чувствата, които ние преживяваме ли е? Тази реалност в мисълта, която имаме, ли е?
към втори вариант >>
Какво значи това, че човечеството би отишло по дяволите?
(втори вариант)
Когато умре някой добър човек, в този инструмент се усеща повдигане на температурата на цялото човечество. Това показва, че температурата на цялото човечество се е повдигнала на около една десет-милионна част от единицата топлина, взета за основна мярка. Тъй както с калориметрите се определя количеството на погълнатата и изразходваната топлина, така и с този инструмент се отбелязва повишението на температурата в организма на цялото човечество. Когато пък умре някой грешник, забелязва се пак същата пропорция – температурата тук се понижава с една десет-милионна част от първоначалната температура на общия организъм. Благодарение обаче на това, че когато умрат хиляда лоши хора, температурата се понижава с една десет-милионна част от единицата топлина, когато пък умре само един добър човек, температурата се повишава с една десет-милионна част от единицата топлина, човечеството може да се поддържа – иначе то би отишло по дяволите.
Какво значи това, че човечеството би отишло по дяволите?
– То значи, че всички щяхме да се смразим, и никаква култура не би съществувала на земята. Благодарение на това, друго нещо щеше да има в природата. Това са отвлечени неща, които, ако биха ви се говорили, щяха да внесат нещо много добро във вас, но щяха да внесат и съмнението. Вие тук на земята, считате съмнението като нещо невидимо, но ако влезете в духовния, в ангелския свят, там дето става разширение на нещата, ще видите, че съмнението представлява един предмет твърд като камък. И в онзи свят, както и в този, съществуват такива камъни.
към втори вариант >>
Тази реалност в тялото ли е?
(втори вариант)
Всички риби са еднородни. По какво? – Че живеят във водата. Разбира се, тия черти, било за овцата, било за вълка, било за рибата, не са толкова съществени, но аз изваждам следното заключение: ние трябва да вярваме в реалността на нещата, в реалността на живота. Питам: В какво седи реалността на живота?
Тази реалност в тялото ли е?
Тази реалност в чувствата, които ние преживяваме ли е? Тази реалност в мисълта, която имаме, ли е?
към втори вариант >>
– То значи, че всички щяхме да се смразим, и никаква култура не би съществувала на земята.
(втори вариант)
Това показва, че температурата на цялото човечество се е повдигнала на около една десет-милионна част от единицата топлина, взета за основна мярка. Тъй както с калориметрите се определя количеството на погълнатата и изразходваната топлина, така и с този инструмент се отбелязва повишението на температурата в организма на цялото човечество. Когато пък умре някой грешник, забелязва се пак същата пропорция – температурата тук се понижава с една десет-милионна част от първоначалната температура на общия организъм. Благодарение обаче на това, че когато умрат хиляда лоши хора, температурата се понижава с една десет-милионна част от единицата топлина, когато пък умре само един добър човек, температурата се повишава с една десет-милионна част от единицата топлина, човечеството може да се поддържа – иначе то би отишло по дяволите. Какво значи това, че човечеството би отишло по дяволите?
– То значи, че всички щяхме да се смразим, и никаква култура не би съществувала на земята.
Благодарение на това, друго нещо щеше да има в природата. Това са отвлечени неща, които, ако биха ви се говорили, щяха да внесат нещо много добро във вас, но щяха да внесат и съмнението. Вие тук на земята, считате съмнението като нещо невидимо, но ако влезете в духовния, в ангелския свят, там дето става разширение на нещата, ще видите, че съмнението представлява един предмет твърд като камък. И в онзи свят, както и в този, съществуват такива камъни. Когато питаме ангелите, как се образуваха тия камъни, те казват, че са се образували от съмнението на хората.
към втори вариант >>
Тази реалност в чувствата, които ние преживяваме ли е?
(втори вариант)
По какво? – Че живеят във водата. Разбира се, тия черти, било за овцата, било за вълка, било за рибата, не са толкова съществени, но аз изваждам следното заключение: ние трябва да вярваме в реалността на нещата, в реалността на живота. Питам: В какво седи реалността на живота? Тази реалност в тялото ли е?
Тази реалност в чувствата, които ние преживяваме ли е?
Тази реалност в мисълта, която имаме, ли е?
към втори вариант >>
Благодарение на това, друго нещо щеше да има в природата.
(втори вариант)
Тъй както с калориметрите се определя количеството на погълнатата и изразходваната топлина, така и с този инструмент се отбелязва повишението на температурата в организма на цялото човечество. Когато пък умре някой грешник, забелязва се пак същата пропорция – температурата тук се понижава с една десет-милионна част от първоначалната температура на общия организъм. Благодарение обаче на това, че когато умрат хиляда лоши хора, температурата се понижава с една десет-милионна част от единицата топлина, когато пък умре само един добър човек, температурата се повишава с една десет-милионна част от единицата топлина, човечеството може да се поддържа – иначе то би отишло по дяволите. Какво значи това, че човечеството би отишло по дяволите? – То значи, че всички щяхме да се смразим, и никаква култура не би съществувала на земята.
Благодарение на това, друго нещо щеше да има в природата.
Това са отвлечени неща, които, ако биха ви се говорили, щяха да внесат нещо много добро във вас, но щяха да внесат и съмнението. Вие тук на земята, считате съмнението като нещо невидимо, но ако влезете в духовния, в ангелския свят, там дето става разширение на нещата, ще видите, че съмнението представлява един предмет твърд като камък. И в онзи свят, както и в този, съществуват такива камъни. Когато питаме ангелите, как се образуваха тия камъни, те казват, че са се образували от съмнението на хората. Когато ангелите искат да си направят една къщичка от камъни, те карат хората да се съмняват, и от техните съмнения се образуват камъните, с които си строят къщите.
към втори вариант >>
Тази реалност в мисълта, която имаме, ли е?
(втори вариант)
– Че живеят във водата. Разбира се, тия черти, било за овцата, било за вълка, било за рибата, не са толкова съществени, но аз изваждам следното заключение: ние трябва да вярваме в реалността на нещата, в реалността на живота. Питам: В какво седи реалността на живота? Тази реалност в тялото ли е? Тази реалност в чувствата, които ние преживяваме ли е?
Тази реалност в мисълта, която имаме, ли е?
към втори вариант >>
Това са отвлечени неща, които, ако биха ви се говорили, щяха да внесат нещо много добро във вас, но щяха да внесат и съмнението.
(втори вариант)
Когато пък умре някой грешник, забелязва се пак същата пропорция – температурата тук се понижава с една десет-милионна част от първоначалната температура на общия организъм. Благодарение обаче на това, че когато умрат хиляда лоши хора, температурата се понижава с една десет-милионна част от единицата топлина, когато пък умре само един добър човек, температурата се повишава с една десет-милионна част от единицата топлина, човечеството може да се поддържа – иначе то би отишло по дяволите. Какво значи това, че човечеството би отишло по дяволите? – То значи, че всички щяхме да се смразим, и никаква култура не би съществувала на земята. Благодарение на това, друго нещо щеше да има в природата.
Това са отвлечени неща, които, ако биха ви се говорили, щяха да внесат нещо много добро във вас, но щяха да внесат и съмнението.
Вие тук на земята, считате съмнението като нещо невидимо, но ако влезете в духовния, в ангелския свят, там дето става разширение на нещата, ще видите, че съмнението представлява един предмет твърд като камък. И в онзи свят, както и в този, съществуват такива камъни. Когато питаме ангелите, как се образуваха тия камъни, те казват, че са се образували от съмнението на хората. Когато ангелите искат да си направят една къщичка от камъни, те карат хората да се съмняват, и от техните съмнения се образуват камъните, с които си строят къщите. Ангелите казват: Ние образуваме в хората умствени съмнения, религиозни съмнения, обществени съмнения, и когато ни са достатъчни тия камъни, с които ще строим, преставаме да ги поставяме на съмнения.
към втори вариант >>
И тъй, в света има три вида реалности, които трябва да се определят.
(втори вариант)
И тъй, в света има три вида реалности, които трябва да се определят.
Първата реалност аз наричам „реалност на движение“. В туй движение има промени и измени на формите, то се отнася само до материалния свят. Туй движение се нарича „движение на пресекване“, т.е. движението не е непреривно, а преривно. Всички сили на физическия свят действат на пресекулки, движението в тях не е постоянно.
към втори вариант >>
Вие тук на земята, считате съмнението като нещо невидимо, но ако влезете в духовния, в ангелския свят, там дето става разширение на нещата, ще видите, че съмнението представлява един предмет твърд като камък.
(втори вариант)
Благодарение обаче на това, че когато умрат хиляда лоши хора, температурата се понижава с една десет-милионна част от единицата топлина, когато пък умре само един добър човек, температурата се повишава с една десет-милионна част от единицата топлина, човечеството може да се поддържа – иначе то би отишло по дяволите. Какво значи това, че човечеството би отишло по дяволите? – То значи, че всички щяхме да се смразим, и никаква култура не би съществувала на земята. Благодарение на това, друго нещо щеше да има в природата. Това са отвлечени неща, които, ако биха ви се говорили, щяха да внесат нещо много добро във вас, но щяха да внесат и съмнението.
Вие тук на земята, считате съмнението като нещо невидимо, но ако влезете в духовния, в ангелския свят, там дето става разширение на нещата, ще видите, че съмнението представлява един предмет твърд като камък.
И в онзи свят, както и в този, съществуват такива камъни. Когато питаме ангелите, как се образуваха тия камъни, те казват, че са се образували от съмнението на хората. Когато ангелите искат да си направят една къщичка от камъни, те карат хората да се съмняват, и от техните съмнения се образуват камъните, с които си строят къщите. Ангелите казват: Ние образуваме в хората умствени съмнения, религиозни съмнения, обществени съмнения, и когато ни са достатъчни тия камъни, с които ще строим, преставаме да ги поставяме на съмнения. И затова, чуваш някой човек да казва: Аз по-рано се съмнявах, но сега престанах да се съмнявам – не се съмнявам вече в нищо.
към втори вариант >>
Първата реалност аз наричам „реалност на движение“.
(втори вариант)
И тъй, в света има три вида реалности, които трябва да се определят.
Първата реалност аз наричам „реалност на движение“.
В туй движение има промени и измени на формите, то се отнася само до материалния свят. Туй движение се нарича „движение на пресекване“, т.е. движението не е непреривно, а преривно. Всички сили на физическия свят действат на пресекулки, движението в тях не е постоянно. Ако една граната се хвърли, тя може да полети на 10–15–20–50–100 километра разстояние, но все пак ще падне някъде, все ще се прояви тази реалност.
към втори вариант >>
И в онзи свят, както и в този, съществуват такива камъни.
(втори вариант)
Какво значи това, че човечеството би отишло по дяволите? – То значи, че всички щяхме да се смразим, и никаква култура не би съществувала на земята. Благодарение на това, друго нещо щеше да има в природата. Това са отвлечени неща, които, ако биха ви се говорили, щяха да внесат нещо много добро във вас, но щяха да внесат и съмнението. Вие тук на земята, считате съмнението като нещо невидимо, но ако влезете в духовния, в ангелския свят, там дето става разширение на нещата, ще видите, че съмнението представлява един предмет твърд като камък.
И в онзи свят, както и в този, съществуват такива камъни.
Когато питаме ангелите, как се образуваха тия камъни, те казват, че са се образували от съмнението на хората. Когато ангелите искат да си направят една къщичка от камъни, те карат хората да се съмняват, и от техните съмнения се образуват камъните, с които си строят къщите. Ангелите казват: Ние образуваме в хората умствени съмнения, религиозни съмнения, обществени съмнения, и когато ни са достатъчни тия камъни, с които ще строим, преставаме да ги поставяме на съмнения. И затова, чуваш някой човек да казва: Аз по-рано се съмнявах, но сега престанах да се съмнявам – не се съмнявам вече в нищо.
към втори вариант >>
В туй движение има промени и измени на формите, то се отнася само до материалния свят.
(втори вариант)
И тъй, в света има три вида реалности, които трябва да се определят. Първата реалност аз наричам „реалност на движение“.
В туй движение има промени и измени на формите, то се отнася само до материалния свят.
Туй движение се нарича „движение на пресекване“, т.е. движението не е непреривно, а преривно. Всички сили на физическия свят действат на пресекулки, движението в тях не е постоянно. Ако една граната се хвърли, тя може да полети на 10–15–20–50–100 километра разстояние, но все пак ще падне някъде, все ще се прояви тази реалност. Нашата земя, която се движи из пространството, е също едно ядро изхвърлено, но един ден и тя ще престане да се движи, ще се измени, ще остарее, ще започне да се разкапва и ще изчезне, а на мястото ѝ ще се яви друга земя.
към втори вариант >>
Когато питаме ангелите, как се образуваха тия камъни, те казват, че са се образували от съмнението на хората.
(втори вариант)
– То значи, че всички щяхме да се смразим, и никаква култура не би съществувала на земята. Благодарение на това, друго нещо щеше да има в природата. Това са отвлечени неща, които, ако биха ви се говорили, щяха да внесат нещо много добро във вас, но щяха да внесат и съмнението. Вие тук на земята, считате съмнението като нещо невидимо, но ако влезете в духовния, в ангелския свят, там дето става разширение на нещата, ще видите, че съмнението представлява един предмет твърд като камък. И в онзи свят, както и в този, съществуват такива камъни.
Когато питаме ангелите, как се образуваха тия камъни, те казват, че са се образували от съмнението на хората.
Когато ангелите искат да си направят една къщичка от камъни, те карат хората да се съмняват, и от техните съмнения се образуват камъните, с които си строят къщите. Ангелите казват: Ние образуваме в хората умствени съмнения, религиозни съмнения, обществени съмнения, и когато ни са достатъчни тия камъни, с които ще строим, преставаме да ги поставяме на съмнения. И затова, чуваш някой човек да казва: Аз по-рано се съмнявах, но сега престанах да се съмнявам – не се съмнявам вече в нищо.
към втори вариант >>
Туй движение се нарича „движение на пресекване“, т.е.
(втори вариант)
И тъй, в света има три вида реалности, които трябва да се определят. Първата реалност аз наричам „реалност на движение“. В туй движение има промени и измени на формите, то се отнася само до материалния свят.
Туй движение се нарича „движение на пресекване“, т.е.
движението не е непреривно, а преривно. Всички сили на физическия свят действат на пресекулки, движението в тях не е постоянно. Ако една граната се хвърли, тя може да полети на 10–15–20–50–100 километра разстояние, но все пак ще падне някъде, все ще се прояви тази реалност. Нашата земя, която се движи из пространството, е също едно ядро изхвърлено, но един ден и тя ще престане да се движи, ще се измени, ще остарее, ще започне да се разкапва и ще изчезне, а на мястото ѝ ще се яви друга земя. От тази земя, на която сега живеем, няма да остане нито помен.
към втори вариант >>
Когато ангелите искат да си направят една къщичка от камъни, те карат хората да се съмняват, и от техните съмнения се образуват камъните, с които си строят къщите.
(втори вариант)
Благодарение на това, друго нещо щеше да има в природата. Това са отвлечени неща, които, ако биха ви се говорили, щяха да внесат нещо много добро във вас, но щяха да внесат и съмнението. Вие тук на земята, считате съмнението като нещо невидимо, но ако влезете в духовния, в ангелския свят, там дето става разширение на нещата, ще видите, че съмнението представлява един предмет твърд като камък. И в онзи свят, както и в този, съществуват такива камъни. Когато питаме ангелите, как се образуваха тия камъни, те казват, че са се образували от съмнението на хората.
Когато ангелите искат да си направят една къщичка от камъни, те карат хората да се съмняват, и от техните съмнения се образуват камъните, с които си строят къщите.
Ангелите казват: Ние образуваме в хората умствени съмнения, религиозни съмнения, обществени съмнения, и когато ни са достатъчни тия камъни, с които ще строим, преставаме да ги поставяме на съмнения. И затова, чуваш някой човек да казва: Аз по-рано се съмнявах, но сега престанах да се съмнявам – не се съмнявам вече в нищо.
към втори вариант >>
движението не е непреривно, а преривно.
(втори вариант)
И тъй, в света има три вида реалности, които трябва да се определят. Първата реалност аз наричам „реалност на движение“. В туй движение има промени и измени на формите, то се отнася само до материалния свят. Туй движение се нарича „движение на пресекване“, т.е.
движението не е непреривно, а преривно.
Всички сили на физическия свят действат на пресекулки, движението в тях не е постоянно. Ако една граната се хвърли, тя може да полети на 10–15–20–50–100 километра разстояние, но все пак ще падне някъде, все ще се прояви тази реалност. Нашата земя, която се движи из пространството, е също едно ядро изхвърлено, но един ден и тя ще престане да се движи, ще се измени, ще остарее, ще започне да се разкапва и ще изчезне, а на мястото ѝ ще се яви друга земя. От тази земя, на която сега живеем, няма да остане нито помен. Ще кажете: Докажи това!
към втори вариант >>
Ангелите казват: Ние образуваме в хората умствени съмнения, религиозни съмнения, обществени съмнения, и когато ни са достатъчни тия камъни, с които ще строим, преставаме да ги поставяме на съмнения.
(втори вариант)
Това са отвлечени неща, които, ако биха ви се говорили, щяха да внесат нещо много добро във вас, но щяха да внесат и съмнението. Вие тук на земята, считате съмнението като нещо невидимо, но ако влезете в духовния, в ангелския свят, там дето става разширение на нещата, ще видите, че съмнението представлява един предмет твърд като камък. И в онзи свят, както и в този, съществуват такива камъни. Когато питаме ангелите, как се образуваха тия камъни, те казват, че са се образували от съмнението на хората. Когато ангелите искат да си направят една къщичка от камъни, те карат хората да се съмняват, и от техните съмнения се образуват камъните, с които си строят къщите.
Ангелите казват: Ние образуваме в хората умствени съмнения, религиозни съмнения, обществени съмнения, и когато ни са достатъчни тия камъни, с които ще строим, преставаме да ги поставяме на съмнения.
И затова, чуваш някой човек да казва: Аз по-рано се съмнявах, но сега престанах да се съмнявам – не се съмнявам вече в нищо.
към втори вариант >>
Всички сили на физическия свят действат на пресекулки, движението в тях не е постоянно.
(втори вариант)
И тъй, в света има три вида реалности, които трябва да се определят. Първата реалност аз наричам „реалност на движение“. В туй движение има промени и измени на формите, то се отнася само до материалния свят. Туй движение се нарича „движение на пресекване“, т.е. движението не е непреривно, а преривно.
Всички сили на физическия свят действат на пресекулки, движението в тях не е постоянно.
Ако една граната се хвърли, тя може да полети на 10–15–20–50–100 километра разстояние, но все пак ще падне някъде, все ще се прояви тази реалност. Нашата земя, която се движи из пространството, е също едно ядро изхвърлено, но един ден и тя ще престане да се движи, ще се измени, ще остарее, ще започне да се разкапва и ще изчезне, а на мястото ѝ ще се яви друга земя. От тази земя, на която сега живеем, няма да остане нито помен. Ще кажете: Докажи това! Мога да го докажа, но не в един час, а ми трябват най-малко 5–6 часа да ви доказвам с математически, с геометрически данни пресичанията на всички тия линии, плоскости, отношенията, които съществуват между тях.
към втори вариант >>
И затова, чуваш някой човек да казва: Аз по-рано се съмнявах, но сега престанах да се съмнявам – не се съмнявам вече в нищо.
(втори вариант)
Вие тук на земята, считате съмнението като нещо невидимо, но ако влезете в духовния, в ангелския свят, там дето става разширение на нещата, ще видите, че съмнението представлява един предмет твърд като камък. И в онзи свят, както и в този, съществуват такива камъни. Когато питаме ангелите, как се образуваха тия камъни, те казват, че са се образували от съмнението на хората. Когато ангелите искат да си направят една къщичка от камъни, те карат хората да се съмняват, и от техните съмнения се образуват камъните, с които си строят къщите. Ангелите казват: Ние образуваме в хората умствени съмнения, религиозни съмнения, обществени съмнения, и когато ни са достатъчни тия камъни, с които ще строим, преставаме да ги поставяме на съмнения.
И затова, чуваш някой човек да казва: Аз по-рано се съмнявах, но сега престанах да се съмнявам – не се съмнявам вече в нищо.
към втори вариант >>
Ако една граната се хвърли, тя може да полети на 10–15–20–50–100 километра разстояние, но все пак ще падне някъде, все ще се прояви тази реалност.
(втори вариант)
Първата реалност аз наричам „реалност на движение“. В туй движение има промени и измени на формите, то се отнася само до материалния свят. Туй движение се нарича „движение на пресекване“, т.е. движението не е непреривно, а преривно. Всички сили на физическия свят действат на пресекулки, движението в тях не е постоянно.
Ако една граната се хвърли, тя може да полети на 10–15–20–50–100 километра разстояние, но все пак ще падне някъде, все ще се прояви тази реалност.
Нашата земя, която се движи из пространството, е също едно ядро изхвърлено, но един ден и тя ще престане да се движи, ще се измени, ще остарее, ще започне да се разкапва и ще изчезне, а на мястото ѝ ще се яви друга земя. От тази земя, на която сега живеем, няма да остане нито помен. Ще кажете: Докажи това! Мога да го докажа, но не в един час, а ми трябват най-малко 5–6 часа да ви доказвам с математически, с геометрически данни пресичанията на всички тия линии, плоскости, отношенията, които съществуват между тях.
към втори вариант >>
Сега, да дойдем до стиха, където Христос казва: „Щом те поканят на сватба, заеми последното място“.
(втори вариант)
Сега, да дойдем до стиха, където Христос казва: „Щом те поканят на сватба, заеми последното място“.
Последното място е най-износното място. То има даже практическо приложение. Човек, който е заел последното място, не се нуждае да го пази някой отподире му. Където и да ходи, той се намира на най-безопасното място. За такъв човек всички казват: Този човек е незабелязан от никого.
към втори вариант >>
Нашата земя, която се движи из пространството, е също едно ядро изхвърлено, но един ден и тя ще престане да се движи, ще се измени, ще остарее, ще започне да се разкапва и ще изчезне, а на мястото ѝ ще се яви друга земя.
(втори вариант)
В туй движение има промени и измени на формите, то се отнася само до материалния свят. Туй движение се нарича „движение на пресекване“, т.е. движението не е непреривно, а преривно. Всички сили на физическия свят действат на пресекулки, движението в тях не е постоянно. Ако една граната се хвърли, тя може да полети на 10–15–20–50–100 километра разстояние, но все пак ще падне някъде, все ще се прояви тази реалност.
Нашата земя, която се движи из пространството, е също едно ядро изхвърлено, но един ден и тя ще престане да се движи, ще се измени, ще остарее, ще започне да се разкапва и ще изчезне, а на мястото ѝ ще се яви друга земя.
От тази земя, на която сега живеем, няма да остане нито помен. Ще кажете: Докажи това! Мога да го докажа, но не в един час, а ми трябват най-малко 5–6 часа да ви доказвам с математически, с геометрически данни пресичанията на всички тия линии, плоскости, отношенията, които съществуват между тях.
към втори вариант >>
Последното място е най-износното място.
(втори вариант)
Сега, да дойдем до стиха, където Христос казва: „Щом те поканят на сватба, заеми последното място“.
Последното място е най-износното място.
То има даже практическо приложение. Човек, който е заел последното място, не се нуждае да го пази някой отподире му. Където и да ходи, той се намира на най-безопасното място. За такъв човек всички казват: Този човек е незабелязан от никого. В което и общество да влезе, никъде не го виждат.
към втори вариант >>
От тази земя, на която сега живеем, няма да остане нито помен.
(втори вариант)
Туй движение се нарича „движение на пресекване“, т.е. движението не е непреривно, а преривно. Всички сили на физическия свят действат на пресекулки, движението в тях не е постоянно. Ако една граната се хвърли, тя може да полети на 10–15–20–50–100 километра разстояние, но все пак ще падне някъде, все ще се прояви тази реалност. Нашата земя, която се движи из пространството, е също едно ядро изхвърлено, но един ден и тя ще престане да се движи, ще се измени, ще остарее, ще започне да се разкапва и ще изчезне, а на мястото ѝ ще се яви друга земя.
От тази земя, на която сега живеем, няма да остане нито помен.
Ще кажете: Докажи това! Мога да го докажа, но не в един час, а ми трябват най-малко 5–6 часа да ви доказвам с математически, с геометрически данни пресичанията на всички тия линии, плоскости, отношенията, които съществуват между тях.
към втори вариант >>
То има даже практическо приложение.
(втори вариант)
Сега, да дойдем до стиха, където Христос казва: „Щом те поканят на сватба, заеми последното място“. Последното място е най-износното място.
То има даже практическо приложение.
Човек, който е заел последното място, не се нуждае да го пази някой отподире му. Където и да ходи, той се намира на най-безопасното място. За такъв човек всички казват: Този човек е незабелязан от никого. В което и общество да влезе, никъде не го виждат. Но незабелязаните хора, тези, които държат последното място, са хората, които движат света.
към втори вариант >>
Ще кажете: Докажи това!
(втори вариант)
движението не е непреривно, а преривно. Всички сили на физическия свят действат на пресекулки, движението в тях не е постоянно. Ако една граната се хвърли, тя може да полети на 10–15–20–50–100 километра разстояние, но все пак ще падне някъде, все ще се прояви тази реалност. Нашата земя, която се движи из пространството, е също едно ядро изхвърлено, но един ден и тя ще престане да се движи, ще се измени, ще остарее, ще започне да се разкапва и ще изчезне, а на мястото ѝ ще се яви друга земя. От тази земя, на която сега живеем, няма да остане нито помен.
Ще кажете: Докажи това!
Мога да го докажа, но не в един час, а ми трябват най-малко 5–6 часа да ви доказвам с математически, с геометрически данни пресичанията на всички тия линии, плоскости, отношенията, които съществуват между тях.
към втори вариант >>
Човек, който е заел последното място, не се нуждае да го пази някой отподире му.
(втори вариант)
Сега, да дойдем до стиха, където Христос казва: „Щом те поканят на сватба, заеми последното място“. Последното място е най-износното място. То има даже практическо приложение.
Човек, който е заел последното място, не се нуждае да го пази някой отподире му.
Където и да ходи, той се намира на най-безопасното място. За такъв човек всички казват: Този човек е незабелязан от никого. В което и общество да влезе, никъде не го виждат. Но незабелязаните хора, тези, които държат последното място, са хората, които движат света. Питам: Каква сила на сцепление има водата?
към втори вариант >>
Мога да го докажа, но не в един час, а ми трябват най-малко 5–6 часа да ви доказвам с математически, с геометрически данни пресичанията на всички тия линии, плоскости, отношенията, които съществуват между тях.
(втори вариант)
Всички сили на физическия свят действат на пресекулки, движението в тях не е постоянно. Ако една граната се хвърли, тя може да полети на 10–15–20–50–100 километра разстояние, но все пак ще падне някъде, все ще се прояви тази реалност. Нашата земя, която се движи из пространството, е също едно ядро изхвърлено, но един ден и тя ще престане да се движи, ще се измени, ще остарее, ще започне да се разкапва и ще изчезне, а на мястото ѝ ще се яви друга земя. От тази земя, на която сега живеем, няма да остане нито помен. Ще кажете: Докажи това!
Мога да го докажа, но не в един час, а ми трябват най-малко 5–6 часа да ви доказвам с математически, с геометрически данни пресичанията на всички тия линии, плоскости, отношенията, които съществуват между тях.
към втори вариант >>
Където и да ходи, той се намира на най-безопасното място.
(втори вариант)
Сега, да дойдем до стиха, където Христос казва: „Щом те поканят на сватба, заеми последното място“. Последното място е най-износното място. То има даже практическо приложение. Човек, който е заел последното място, не се нуждае да го пази някой отподире му.
Където и да ходи, той се намира на най-безопасното място.
За такъв човек всички казват: Този човек е незабелязан от никого. В което и общество да влезе, никъде не го виждат. Но незабелязаните хора, тези, които държат последното място, са хората, които движат света. Питам: Каква сила на сцепление има водата? Силна ли е тя?
към втори вариант >>
Втората реалност аз наричам „реалност на увеличение“.
(втори вариант)
Втората реалност аз наричам „реалност на увеличение“.
В увеличението се забелязва едно характерно свойство, че в него има съдържание. Туй свойство на телата срещаме и във физиката. Аз вземам думите „движение“, „уголемяване“ и „разширение“ малко в специфична форма. Втората реалност се отнася до нашите чувства, до духовния свят. Тази реалност има посока на дължина и на ширина.
към втори вариант >>
За такъв човек всички казват: Този човек е незабелязан от никого.
(втори вариант)
Сега, да дойдем до стиха, където Христос казва: „Щом те поканят на сватба, заеми последното място“. Последното място е най-износното място. То има даже практическо приложение. Човек, който е заел последното място, не се нуждае да го пази някой отподире му. Където и да ходи, той се намира на най-безопасното място.
За такъв човек всички казват: Този човек е незабелязан от никого.
В което и общество да влезе, никъде не го виждат. Но незабелязаните хора, тези, които държат последното място, са хората, които движат света. Питам: Каква сила на сцепление има водата? Силна ли е тя? Всички ще кажат, че сцеплението между частичките ѝ не е голямо.
към втори вариант >>
В увеличението се забелязва едно характерно свойство, че в него има съдържание.
(втори вариант)
Втората реалност аз наричам „реалност на увеличение“.
В увеличението се забелязва едно характерно свойство, че в него има съдържание.
Туй свойство на телата срещаме и във физиката. Аз вземам думите „движение“, „уголемяване“ и „разширение“ малко в специфична форма. Втората реалност се отнася до нашите чувства, до духовния свят. Тази реалност има посока на дължина и на ширина. В нея движението на дължината е непреривно, но в движението си на широчина е ограничена.
към втори вариант >>
В което и общество да влезе, никъде не го виждат.
(втори вариант)
Последното място е най-износното място. То има даже практическо приложение. Човек, който е заел последното място, не се нуждае да го пази някой отподире му. Където и да ходи, той се намира на най-безопасното място. За такъв човек всички казват: Този човек е незабелязан от никого.
В което и общество да влезе, никъде не го виждат.
Но незабелязаните хора, тези, които държат последното място, са хората, които движат света. Питам: Каква сила на сцепление има водата? Силна ли е тя? Всички ще кажат, че сцеплението между частичките ѝ не е голямо. Обаче, така ли е?
към втори вариант >>
Туй свойство на телата срещаме и във физиката.
(втори вариант)
Втората реалност аз наричам „реалност на увеличение“. В увеличението се забелязва едно характерно свойство, че в него има съдържание.
Туй свойство на телата срещаме и във физиката.
Аз вземам думите „движение“, „уголемяване“ и „разширение“ малко в специфична форма. Втората реалност се отнася до нашите чувства, до духовния свят. Тази реалност има посока на дължина и на ширина. В нея движението на дължината е непреривно, но в движението си на широчина е ограничена. Например, една река е ограничена в широчината си, но дължината ѝ не е ограничена.
към втори вариант >>
Но незабелязаните хора, тези, които държат последното място, са хората, които движат света.
(втори вариант)
То има даже практическо приложение. Човек, който е заел последното място, не се нуждае да го пази някой отподире му. Където и да ходи, той се намира на най-безопасното място. За такъв човек всички казват: Този човек е незабелязан от никого. В което и общество да влезе, никъде не го виждат.
Но незабелязаните хора, тези, които държат последното място, са хората, които движат света.
Питам: Каква сила на сцепление има водата? Силна ли е тя? Всички ще кажат, че сцеплението между частичките ѝ не е голямо. Обаче, така ли е? Може да я биете, да я сечете, да я направите на хиляди частици и така да я разхвърлите из пространството, но няма да се мине много време, и всички тия частици пак ще се съединят ведно.
към втори вариант >>
Аз вземам думите „движение“, „уголемяване“ и „разширение“ малко в специфична форма.
(втори вариант)
Втората реалност аз наричам „реалност на увеличение“. В увеличението се забелязва едно характерно свойство, че в него има съдържание. Туй свойство на телата срещаме и във физиката.
Аз вземам думите „движение“, „уголемяване“ и „разширение“ малко в специфична форма.
Втората реалност се отнася до нашите чувства, до духовния свят. Тази реалност има посока на дължина и на ширина. В нея движението на дължината е непреривно, но в движението си на широчина е ограничена. Например, една река е ограничена в широчината си, но дължината ѝ не е ограничена. Тази река се движи непреривно, нейното движение не може да се ограничи.
към втори вариант >>
Питам: Каква сила на сцепление има водата?
(втори вариант)
Човек, който е заел последното място, не се нуждае да го пази някой отподире му. Където и да ходи, той се намира на най-безопасното място. За такъв човек всички казват: Този човек е незабелязан от никого. В което и общество да влезе, никъде не го виждат. Но незабелязаните хора, тези, които държат последното място, са хората, които движат света.
Питам: Каква сила на сцепление има водата?
Силна ли е тя? Всички ще кажат, че сцеплението между частичките ѝ не е голямо. Обаче, така ли е? Може да я биете, да я сечете, да я направите на хиляди частици и така да я разхвърлите из пространството, но няма да се мине много време, и всички тия частици пак ще се съединят ведно. Вие не можете да правите интриги с водата.
към втори вариант >>
Втората реалност се отнася до нашите чувства, до духовния свят.
(втори вариант)
Втората реалност аз наричам „реалност на увеличение“. В увеличението се забелязва едно характерно свойство, че в него има съдържание. Туй свойство на телата срещаме и във физиката. Аз вземам думите „движение“, „уголемяване“ и „разширение“ малко в специфична форма.
Втората реалност се отнася до нашите чувства, до духовния свят.
Тази реалност има посока на дължина и на ширина. В нея движението на дължината е непреривно, но в движението си на широчина е ограничена. Например, една река е ограничена в широчината си, но дължината ѝ не е ограничена. Тази река се движи непреривно, нейното движение не може да се ограничи. Тя най-после ще се влее в океана, и след като се влее в океана, пак ще продължава своето движение.
към втори вариант >>
Силна ли е тя?
(втори вариант)
Където и да ходи, той се намира на най-безопасното място. За такъв човек всички казват: Този човек е незабелязан от никого. В което и общество да влезе, никъде не го виждат. Но незабелязаните хора, тези, които държат последното място, са хората, които движат света. Питам: Каква сила на сцепление има водата?
Силна ли е тя?
Всички ще кажат, че сцеплението между частичките ѝ не е голямо. Обаче, така ли е? Може да я биете, да я сечете, да я направите на хиляди частици и така да я разхвърлите из пространството, но няма да се мине много време, и всички тия частици пак ще се съединят ведно. Вие не можете да правите интриги с водата. Понякога хората искат да правят интриги със своето учение, тъй както се опитват да правят и с водата.
към втори вариант >>
Тази реалност има посока на дължина и на ширина.
(втори вариант)
Втората реалност аз наричам „реалност на увеличение“. В увеличението се забелязва едно характерно свойство, че в него има съдържание. Туй свойство на телата срещаме и във физиката. Аз вземам думите „движение“, „уголемяване“ и „разширение“ малко в специфична форма. Втората реалност се отнася до нашите чувства, до духовния свят.
Тази реалност има посока на дължина и на ширина.
В нея движението на дължината е непреривно, но в движението си на широчина е ограничена. Например, една река е ограничена в широчината си, но дължината ѝ не е ограничена. Тази река се движи непреривно, нейното движение не може да се ограничи. Тя най-после ще се влее в океана, и след като се влее в океана, пак ще продължава своето движение. Следователно, във втората реалност движението на дължина е непреривно, но на широчина е преривно – все ще се усети някакво ограничение на чувствата.
към втори вариант >>
Всички ще кажат, че сцеплението между частичките ѝ не е голямо.
(втори вариант)
За такъв човек всички казват: Този човек е незабелязан от никого. В което и общество да влезе, никъде не го виждат. Но незабелязаните хора, тези, които държат последното място, са хората, които движат света. Питам: Каква сила на сцепление има водата? Силна ли е тя?
Всички ще кажат, че сцеплението между частичките ѝ не е голямо.
Обаче, така ли е? Може да я биете, да я сечете, да я направите на хиляди частици и така да я разхвърлите из пространството, но няма да се мине много време, и всички тия частици пак ще се съединят ведно. Вие не можете да правите интриги с водата. Понякога хората искат да правят интриги със своето учение, тъй както се опитват да правят и с водата. Те боядисват водата в синьо, в червено, в зелено и разхвърлят частиците ѝ из пространството, но после, като се съединят отново всичките частици, водата е пак безцветна.
към втори вариант >>
В нея движението на дължината е непреривно, но в движението си на широчина е ограничена.
(втори вариант)
В увеличението се забелязва едно характерно свойство, че в него има съдържание. Туй свойство на телата срещаме и във физиката. Аз вземам думите „движение“, „уголемяване“ и „разширение“ малко в специфична форма. Втората реалност се отнася до нашите чувства, до духовния свят. Тази реалност има посока на дължина и на ширина.
В нея движението на дължината е непреривно, но в движението си на широчина е ограничена.
Например, една река е ограничена в широчината си, но дължината ѝ не е ограничена. Тази река се движи непреривно, нейното движение не може да се ограничи. Тя най-после ще се влее в океана, и след като се влее в океана, пак ще продължава своето движение. Следователно, във втората реалност движението на дължина е непреривно, но на широчина е преривно – все ще се усети някакво ограничение на чувствата. Много хора в света се повреждат.
към втори вариант >>
Обаче, така ли е?
(втори вариант)
В което и общество да влезе, никъде не го виждат. Но незабелязаните хора, тези, които държат последното място, са хората, които движат света. Питам: Каква сила на сцепление има водата? Силна ли е тя? Всички ще кажат, че сцеплението между частичките ѝ не е голямо.
Обаче, така ли е?
Може да я биете, да я сечете, да я направите на хиляди частици и така да я разхвърлите из пространството, но няма да се мине много време, и всички тия частици пак ще се съединят ведно. Вие не можете да правите интриги с водата. Понякога хората искат да правят интриги със своето учение, тъй както се опитват да правят и с водата. Те боядисват водата в синьо, в червено, в зелено и разхвърлят частиците ѝ из пространството, но после, като се съединят отново всичките частици, водата е пак безцветна. Тя казва: Аз не се лъжа, на нищо не се поддавам.
към втори вариант >>
Например, една река е ограничена в широчината си, но дължината ѝ не е ограничена.
(втори вариант)
Туй свойство на телата срещаме и във физиката. Аз вземам думите „движение“, „уголемяване“ и „разширение“ малко в специфична форма. Втората реалност се отнася до нашите чувства, до духовния свят. Тази реалност има посока на дължина и на ширина. В нея движението на дължината е непреривно, но в движението си на широчина е ограничена.
Например, една река е ограничена в широчината си, но дължината ѝ не е ограничена.
Тази река се движи непреривно, нейното движение не може да се ограничи. Тя най-после ще се влее в океана, и след като се влее в океана, пак ще продължава своето движение. Следователно, във втората реалност движението на дължина е непреривно, но на широчина е преривно – все ще се усети някакво ограничение на чувствата. Много хора в света се повреждат. От какво?
към втори вариант >>
Може да я биете, да я сечете, да я направите на хиляди частици и така да я разхвърлите из пространството, но няма да се мине много време, и всички тия частици пак ще се съединят ведно.
(втори вариант)
Но незабелязаните хора, тези, които държат последното място, са хората, които движат света. Питам: Каква сила на сцепление има водата? Силна ли е тя? Всички ще кажат, че сцеплението между частичките ѝ не е голямо. Обаче, така ли е?
Може да я биете, да я сечете, да я направите на хиляди частици и така да я разхвърлите из пространството, но няма да се мине много време, и всички тия частици пак ще се съединят ведно.
Вие не можете да правите интриги с водата. Понякога хората искат да правят интриги със своето учение, тъй както се опитват да правят и с водата. Те боядисват водата в синьо, в червено, в зелено и разхвърлят частиците ѝ из пространството, но после, като се съединят отново всичките частици, водата е пак безцветна. Тя казва: Аз не се лъжа, на нищо не се поддавам. Следователно, от наше гледище, водата е жива.
към втори вариант >>
Тази река се движи непреривно, нейното движение не може да се ограничи.
(втори вариант)
Аз вземам думите „движение“, „уголемяване“ и „разширение“ малко в специфична форма. Втората реалност се отнася до нашите чувства, до духовния свят. Тази реалност има посока на дължина и на ширина. В нея движението на дължината е непреривно, но в движението си на широчина е ограничена. Например, една река е ограничена в широчината си, но дължината ѝ не е ограничена.
Тази река се движи непреривно, нейното движение не може да се ограничи.
Тя най-после ще се влее в океана, и след като се влее в океана, пак ще продължава своето движение. Следователно, във втората реалност движението на дължина е непреривно, но на широчина е преривно – все ще се усети някакво ограничение на чувствата. Много хора в света се повреждат. От какво? – От разширение на своите чувства.
към втори вариант >>
Вие не можете да правите интриги с водата.
(втори вариант)
Питам: Каква сила на сцепление има водата? Силна ли е тя? Всички ще кажат, че сцеплението между частичките ѝ не е голямо. Обаче, така ли е? Може да я биете, да я сечете, да я направите на хиляди частици и така да я разхвърлите из пространството, но няма да се мине много време, и всички тия частици пак ще се съединят ведно.
Вие не можете да правите интриги с водата.
Понякога хората искат да правят интриги със своето учение, тъй както се опитват да правят и с водата. Те боядисват водата в синьо, в червено, в зелено и разхвърлят частиците ѝ из пространството, но после, като се съединят отново всичките частици, водата е пак безцветна. Тя казва: Аз не се лъжа, на нищо не се поддавам. Следователно, от наше гледище, водата е жива. Тогава, как ще се разберем ние?
към втори вариант >>
Тя най-после ще се влее в океана, и след като се влее в океана, пак ще продължава своето движение.
(втори вариант)
Втората реалност се отнася до нашите чувства, до духовния свят. Тази реалност има посока на дължина и на ширина. В нея движението на дължината е непреривно, но в движението си на широчина е ограничена. Например, една река е ограничена в широчината си, но дължината ѝ не е ограничена. Тази река се движи непреривно, нейното движение не може да се ограничи.
Тя най-после ще се влее в океана, и след като се влее в океана, пак ще продължава своето движение.
Следователно, във втората реалност движението на дължина е непреривно, но на широчина е преривно – все ще се усети някакво ограничение на чувствата. Много хора в света се повреждат. От какво? – От разширение на своите чувства. В чувствата трябва да има стремеж, но никога чрезмерно разширение.
към втори вариант >>
Понякога хората искат да правят интриги със своето учение, тъй както се опитват да правят и с водата.
(втори вариант)
Силна ли е тя? Всички ще кажат, че сцеплението между частичките ѝ не е голямо. Обаче, така ли е? Може да я биете, да я сечете, да я направите на хиляди частици и така да я разхвърлите из пространството, но няма да се мине много време, и всички тия частици пак ще се съединят ведно. Вие не можете да правите интриги с водата.
Понякога хората искат да правят интриги със своето учение, тъй както се опитват да правят и с водата.
Те боядисват водата в синьо, в червено, в зелено и разхвърлят частиците ѝ из пространството, но после, като се съединят отново всичките частици, водата е пак безцветна. Тя казва: Аз не се лъжа, на нищо не се поддавам. Следователно, от наше гледище, водата е жива. Тогава, как ще се разберем ние? Като казвам, че водата е жива, какво подразбирам?
към втори вариант >>
Следователно, във втората реалност движението на дължина е непреривно, но на широчина е преривно – все ще се усети някакво ограничение на чувствата.
(втори вариант)
Тази реалност има посока на дължина и на ширина. В нея движението на дължината е непреривно, но в движението си на широчина е ограничена. Например, една река е ограничена в широчината си, но дължината ѝ не е ограничена. Тази река се движи непреривно, нейното движение не може да се ограничи. Тя най-после ще се влее в океана, и след като се влее в океана, пак ще продължава своето движение.
Следователно, във втората реалност движението на дължина е непреривно, но на широчина е преривно – все ще се усети някакво ограничение на чувствата.
Много хора в света се повреждат. От какво? – От разширение на своите чувства. В чувствата трябва да има стремеж, но никога чрезмерно разширение. Увеличават ли се чрезмерно, образува се едно ограничение, а после се явява едно вътрешно движение, едно вътрешно въртене.
към втори вариант >>
Те боядисват водата в синьо, в червено, в зелено и разхвърлят частиците ѝ из пространството, но после, като се съединят отново всичките частици, водата е пак безцветна.
(втори вариант)
Всички ще кажат, че сцеплението между частичките ѝ не е голямо. Обаче, така ли е? Може да я биете, да я сечете, да я направите на хиляди частици и така да я разхвърлите из пространството, но няма да се мине много време, и всички тия частици пак ще се съединят ведно. Вие не можете да правите интриги с водата. Понякога хората искат да правят интриги със своето учение, тъй както се опитват да правят и с водата.
Те боядисват водата в синьо, в червено, в зелено и разхвърлят частиците ѝ из пространството, но после, като се съединят отново всичките частици, водата е пак безцветна.
Тя казва: Аз не се лъжа, на нищо не се поддавам. Следователно, от наше гледище, водата е жива. Тогава, как ще се разберем ние? Като казвам, че водата е жива, какво подразбирам? Аз не говоря за външното проявление на водата, за онези елементи, които я образуват – всичко това не е вода, тъй както тялото на човека не е човекът.
към втори вариант >>
Много хора в света се повреждат.
(втори вариант)
В нея движението на дължината е непреривно, но в движението си на широчина е ограничена. Например, една река е ограничена в широчината си, но дължината ѝ не е ограничена. Тази река се движи непреривно, нейното движение не може да се ограничи. Тя най-после ще се влее в океана, и след като се влее в океана, пак ще продължава своето движение. Следователно, във втората реалност движението на дължина е непреривно, но на широчина е преривно – все ще се усети някакво ограничение на чувствата.
Много хора в света се повреждат.
От какво? – От разширение на своите чувства. В чувствата трябва да има стремеж, но никога чрезмерно разширение. Увеличават ли се чрезмерно, образува се едно ограничение, а после се явява едно вътрешно движение, едно вътрешно въртене. Туй психологически е вярно.
към втори вариант >>
Тя казва: Аз не се лъжа, на нищо не се поддавам.
(втори вариант)
Обаче, така ли е? Може да я биете, да я сечете, да я направите на хиляди частици и така да я разхвърлите из пространството, но няма да се мине много време, и всички тия частици пак ще се съединят ведно. Вие не можете да правите интриги с водата. Понякога хората искат да правят интриги със своето учение, тъй както се опитват да правят и с водата. Те боядисват водата в синьо, в червено, в зелено и разхвърлят частиците ѝ из пространството, но после, като се съединят отново всичките частици, водата е пак безцветна.
Тя казва: Аз не се лъжа, на нищо не се поддавам.
Следователно, от наше гледище, водата е жива. Тогава, как ще се разберем ние? Като казвам, че водата е жива, какво подразбирам? Аз не говоря за външното проявление на водата, за онези елементи, които я образуват – всичко това не е вода, тъй както тялото на човека не е човекът. Знаете ли какво е съдържанието на водата?
към втори вариант >>
От какво?
(втори вариант)
Например, една река е ограничена в широчината си, но дължината ѝ не е ограничена. Тази река се движи непреривно, нейното движение не може да се ограничи. Тя най-после ще се влее в океана, и след като се влее в океана, пак ще продължава своето движение. Следователно, във втората реалност движението на дължина е непреривно, но на широчина е преривно – все ще се усети някакво ограничение на чувствата. Много хора в света се повреждат.
От какво?
– От разширение на своите чувства. В чувствата трябва да има стремеж, но никога чрезмерно разширение. Увеличават ли се чрезмерно, образува се едно ограничение, а после се явява едно вътрешно движение, едно вътрешно въртене. Туй психологически е вярно. Много хора заболяват именно по тази причина, че не могат да реализират туй чрезмерно проявление на чувствата си.
към втори вариант >>
Следователно, от наше гледище, водата е жива.
(втори вариант)
Може да я биете, да я сечете, да я направите на хиляди частици и така да я разхвърлите из пространството, но няма да се мине много време, и всички тия частици пак ще се съединят ведно. Вие не можете да правите интриги с водата. Понякога хората искат да правят интриги със своето учение, тъй както се опитват да правят и с водата. Те боядисват водата в синьо, в червено, в зелено и разхвърлят частиците ѝ из пространството, но после, като се съединят отново всичките частици, водата е пак безцветна. Тя казва: Аз не се лъжа, на нищо не се поддавам.
Следователно, от наше гледище, водата е жива.
Тогава, как ще се разберем ние? Като казвам, че водата е жива, какво подразбирам? Аз не говоря за външното проявление на водата, за онези елементи, които я образуват – всичко това не е вода, тъй както тялото на човека не е човекът. Знаете ли какво е съдържанието на водата? – Във водата се крие един вътрешен, Божествен, разумен живот.
към втори вариант >>
– От разширение на своите чувства.
(втори вариант)
Тази река се движи непреривно, нейното движение не може да се ограничи. Тя най-после ще се влее в океана, и след като се влее в океана, пак ще продължава своето движение. Следователно, във втората реалност движението на дължина е непреривно, но на широчина е преривно – все ще се усети някакво ограничение на чувствата. Много хора в света се повреждат. От какво?
– От разширение на своите чувства.
В чувствата трябва да има стремеж, но никога чрезмерно разширение. Увеличават ли се чрезмерно, образува се едно ограничение, а после се явява едно вътрешно движение, едно вътрешно въртене. Туй психологически е вярно. Много хора заболяват именно по тази причина, че не могат да реализират туй чрезмерно проявление на чувствата си. За да могат тия им чувства да се реализират, трябва да имат цел, към която да се стремят, да се движат.
към втори вариант >>
Тогава, как ще се разберем ние?
(втори вариант)
Вие не можете да правите интриги с водата. Понякога хората искат да правят интриги със своето учение, тъй както се опитват да правят и с водата. Те боядисват водата в синьо, в червено, в зелено и разхвърлят частиците ѝ из пространството, но после, като се съединят отново всичките частици, водата е пак безцветна. Тя казва: Аз не се лъжа, на нищо не се поддавам. Следователно, от наше гледище, водата е жива.
Тогава, как ще се разберем ние?
Като казвам, че водата е жива, какво подразбирам? Аз не говоря за външното проявление на водата, за онези елементи, които я образуват – всичко това не е вода, тъй както тялото на човека не е човекът. Знаете ли какво е съдържанието на водата? – Във водата се крие един вътрешен, Божествен, разумен живот. Някои казват: Е, водата е нещо неорганично, мъртво, не е като човека.
към втори вариант >>
В чувствата трябва да има стремеж, но никога чрезмерно разширение.
(втори вариант)
Тя най-после ще се влее в океана, и след като се влее в океана, пак ще продължава своето движение. Следователно, във втората реалност движението на дължина е непреривно, но на широчина е преривно – все ще се усети някакво ограничение на чувствата. Много хора в света се повреждат. От какво? – От разширение на своите чувства.
В чувствата трябва да има стремеж, но никога чрезмерно разширение.
Увеличават ли се чрезмерно, образува се едно ограничение, а после се явява едно вътрешно движение, едно вътрешно въртене. Туй психологически е вярно. Много хора заболяват именно по тази причина, че не могат да реализират туй чрезмерно проявление на чувствата си. За да могат тия им чувства да се реализират, трябва да имат цел, към която да се стремят, да се движат. Или, с други думи казано, човек трябва да обича някого.
към втори вариант >>
Като казвам, че водата е жива, какво подразбирам?
(втори вариант)
Понякога хората искат да правят интриги със своето учение, тъй както се опитват да правят и с водата. Те боядисват водата в синьо, в червено, в зелено и разхвърлят частиците ѝ из пространството, но после, като се съединят отново всичките частици, водата е пак безцветна. Тя казва: Аз не се лъжа, на нищо не се поддавам. Следователно, от наше гледище, водата е жива. Тогава, как ще се разберем ние?
Като казвам, че водата е жива, какво подразбирам?
Аз не говоря за външното проявление на водата, за онези елементи, които я образуват – всичко това не е вода, тъй както тялото на човека не е човекът. Знаете ли какво е съдържанието на водата? – Във водата се крие един вътрешен, Божествен, разумен живот. Някои казват: Е, водата е нещо неорганично, мъртво, не е като човека. Но я да се лишим ние от водата за 1–2 месеца, или за една година, да видим, каква култура ще имаме!
към втори вариант >>
Увеличават ли се чрезмерно, образува се едно ограничение, а после се явява едно вътрешно движение, едно вътрешно въртене.
(втори вариант)
Следователно, във втората реалност движението на дължина е непреривно, но на широчина е преривно – все ще се усети някакво ограничение на чувствата. Много хора в света се повреждат. От какво? – От разширение на своите чувства. В чувствата трябва да има стремеж, но никога чрезмерно разширение.
Увеличават ли се чрезмерно, образува се едно ограничение, а после се явява едно вътрешно движение, едно вътрешно въртене.
Туй психологически е вярно. Много хора заболяват именно по тази причина, че не могат да реализират туй чрезмерно проявление на чувствата си. За да могат тия им чувства да се реализират, трябва да имат цел, към която да се стремят, да се движат. Или, с други думи казано, човек трябва да обича някого. Ние обичаме Бога.
към втори вариант >>
Аз не говоря за външното проявление на водата, за онези елементи, които я образуват – всичко това не е вода, тъй както тялото на човека не е човекът.
(втори вариант)
Те боядисват водата в синьо, в червено, в зелено и разхвърлят частиците ѝ из пространството, но после, като се съединят отново всичките частици, водата е пак безцветна. Тя казва: Аз не се лъжа, на нищо не се поддавам. Следователно, от наше гледище, водата е жива. Тогава, как ще се разберем ние? Като казвам, че водата е жива, какво подразбирам?
Аз не говоря за външното проявление на водата, за онези елементи, които я образуват – всичко това не е вода, тъй както тялото на човека не е човекът.
Знаете ли какво е съдържанието на водата? – Във водата се крие един вътрешен, Божествен, разумен живот. Някои казват: Е, водата е нещо неорганично, мъртво, не е като човека. Но я да се лишим ние от водата за 1–2 месеца, или за една година, да видим, каква култура ще имаме! Като пътуваш из пустинята и носиш своето празно шишенце, какво ти струва всичката философия на Кант, на Шопенхауер, на Павел?
към втори вариант >>
Туй психологически е вярно.
(втори вариант)
Много хора в света се повреждат. От какво? – От разширение на своите чувства. В чувствата трябва да има стремеж, но никога чрезмерно разширение. Увеличават ли се чрезмерно, образува се едно ограничение, а после се явява едно вътрешно движение, едно вътрешно въртене.
Туй психологически е вярно.
Много хора заболяват именно по тази причина, че не могат да реализират туй чрезмерно проявление на чувствата си. За да могат тия им чувства да се реализират, трябва да имат цел, към която да се стремят, да се движат. Или, с други думи казано, човек трябва да обича някого. Ние обичаме Бога. Мислите ли, че един ден може да постигнете Бога?
към втори вариант >>
Знаете ли какво е съдържанието на водата?
(втори вариант)
Тя казва: Аз не се лъжа, на нищо не се поддавам. Следователно, от наше гледище, водата е жива. Тогава, как ще се разберем ние? Като казвам, че водата е жива, какво подразбирам? Аз не говоря за външното проявление на водата, за онези елементи, които я образуват – всичко това не е вода, тъй както тялото на човека не е човекът.
Знаете ли какво е съдържанието на водата?
– Във водата се крие един вътрешен, Божествен, разумен живот. Някои казват: Е, водата е нещо неорганично, мъртво, не е като човека. Но я да се лишим ние от водата за 1–2 месеца, или за една година, да видим, каква култура ще имаме! Като пътуваш из пустинята и носиш своето празно шишенце, какво ти струва всичката философия на Кант, на Шопенхауер, на Павел? Казват ти: Кант!
към втори вариант >>
Много хора заболяват именно по тази причина, че не могат да реализират туй чрезмерно проявление на чувствата си.
(втори вариант)
От какво? – От разширение на своите чувства. В чувствата трябва да има стремеж, но никога чрезмерно разширение. Увеличават ли се чрезмерно, образува се едно ограничение, а после се явява едно вътрешно движение, едно вътрешно въртене. Туй психологически е вярно.
Много хора заболяват именно по тази причина, че не могат да реализират туй чрезмерно проявление на чувствата си.
За да могат тия им чувства да се реализират, трябва да имат цел, към която да се стремят, да се движат. Или, с други думи казано, човек трябва да обича някого. Ние обичаме Бога. Мислите ли, че един ден може да постигнете Бога? Не, ние можем да се влеем в Бога, но никога няма да Го разберем.
към втори вариант >>
– Във водата се крие един вътрешен, Божествен, разумен живот.
(втори вариант)
Следователно, от наше гледище, водата е жива. Тогава, как ще се разберем ние? Като казвам, че водата е жива, какво подразбирам? Аз не говоря за външното проявление на водата, за онези елементи, които я образуват – всичко това не е вода, тъй както тялото на човека не е човекът. Знаете ли какво е съдържанието на водата?
– Във водата се крие един вътрешен, Божествен, разумен живот.
Някои казват: Е, водата е нещо неорганично, мъртво, не е като човека. Но я да се лишим ние от водата за 1–2 месеца, или за една година, да видим, каква култура ще имаме! Като пътуваш из пустинята и носиш своето празно шишенце, какво ти струва всичката философия на Кант, на Шопенхауер, на Павел? Казват ти: Кант! – Вода!
към втори вариант >>
За да могат тия им чувства да се реализират, трябва да имат цел, към която да се стремят, да се движат.
(втори вариант)
– От разширение на своите чувства. В чувствата трябва да има стремеж, но никога чрезмерно разширение. Увеличават ли се чрезмерно, образува се едно ограничение, а после се явява едно вътрешно движение, едно вътрешно въртене. Туй психологически е вярно. Много хора заболяват именно по тази причина, че не могат да реализират туй чрезмерно проявление на чувствата си.
За да могат тия им чувства да се реализират, трябва да имат цел, към която да се стремят, да се движат.
Или, с други думи казано, човек трябва да обича някого. Ние обичаме Бога. Мислите ли, че един ден може да постигнете Бога? Не, ние можем да се влеем в Бога, но никога няма да Го разберем. Не се изисква от нас да разберем Бога.
към втори вариант >>
Някои казват: Е, водата е нещо неорганично, мъртво, не е като човека.
(втори вариант)
Тогава, как ще се разберем ние? Като казвам, че водата е жива, какво подразбирам? Аз не говоря за външното проявление на водата, за онези елементи, които я образуват – всичко това не е вода, тъй както тялото на човека не е човекът. Знаете ли какво е съдържанието на водата? – Във водата се крие един вътрешен, Божествен, разумен живот.
Някои казват: Е, водата е нещо неорганично, мъртво, не е като човека.
Но я да се лишим ние от водата за 1–2 месеца, или за една година, да видим, каква култура ще имаме! Като пътуваш из пустинята и носиш своето празно шишенце, какво ти струва всичката философия на Кант, на Шопенхауер, на Павел? Казват ти: Кант! – Вода! Шопенхауер!
към втори вариант >>
Или, с други думи казано, човек трябва да обича някого.
(втори вариант)
В чувствата трябва да има стремеж, но никога чрезмерно разширение. Увеличават ли се чрезмерно, образува се едно ограничение, а после се явява едно вътрешно движение, едно вътрешно въртене. Туй психологически е вярно. Много хора заболяват именно по тази причина, че не могат да реализират туй чрезмерно проявление на чувствата си. За да могат тия им чувства да се реализират, трябва да имат цел, към която да се стремят, да се движат.
Или, с други думи казано, човек трябва да обича някого.
Ние обичаме Бога. Мислите ли, че един ден може да постигнете Бога? Не, ние можем да се влеем в Бога, но никога няма да Го разберем. Не се изисква от нас да разберем Бога. Ние можем да познаем Бога, но да Го разберем, няма защо.
към втори вариант >>
Но я да се лишим ние от водата за 1–2 месеца, или за една година, да видим, каква култура ще имаме!
(втори вариант)
Като казвам, че водата е жива, какво подразбирам? Аз не говоря за външното проявление на водата, за онези елементи, които я образуват – всичко това не е вода, тъй както тялото на човека не е човекът. Знаете ли какво е съдържанието на водата? – Във водата се крие един вътрешен, Божествен, разумен живот. Някои казват: Е, водата е нещо неорганично, мъртво, не е като човека.
Но я да се лишим ние от водата за 1–2 месеца, или за една година, да видим, каква култура ще имаме!
Като пътуваш из пустинята и носиш своето празно шишенце, какво ти струва всичката философия на Кант, на Шопенхауер, на Павел? Казват ти: Кант! – Вода! Шопенхауер! – Вода!
към втори вариант >>
Ние обичаме Бога.
(втори вариант)
Увеличават ли се чрезмерно, образува се едно ограничение, а после се явява едно вътрешно движение, едно вътрешно въртене. Туй психологически е вярно. Много хора заболяват именно по тази причина, че не могат да реализират туй чрезмерно проявление на чувствата си. За да могат тия им чувства да се реализират, трябва да имат цел, към която да се стремят, да се движат. Или, с други думи казано, човек трябва да обича някого.
Ние обичаме Бога.
Мислите ли, че един ден може да постигнете Бога? Не, ние можем да се влеем в Бога, но никога няма да Го разберем. Не се изисква от нас да разберем Бога. Ние можем да познаем Бога, но да Го разберем, няма защо. Бога по форма не можем да разберем.
към втори вариант >>
Като пътуваш из пустинята и носиш своето празно шишенце, какво ти струва всичката философия на Кант, на Шопенхауер, на Павел?
(втори вариант)
Аз не говоря за външното проявление на водата, за онези елементи, които я образуват – всичко това не е вода, тъй както тялото на човека не е човекът. Знаете ли какво е съдържанието на водата? – Във водата се крие един вътрешен, Божествен, разумен живот. Някои казват: Е, водата е нещо неорганично, мъртво, не е като човека. Но я да се лишим ние от водата за 1–2 месеца, или за една година, да видим, каква култура ще имаме!
Като пътуваш из пустинята и носиш своето празно шишенце, какво ти струва всичката философия на Кант, на Шопенхауер, на Павел?
Казват ти: Кант! – Вода! Шопенхауер! – Вода! Павел!
към втори вариант >>
Мислите ли, че един ден може да постигнете Бога?
(втори вариант)
Туй психологически е вярно. Много хора заболяват именно по тази причина, че не могат да реализират туй чрезмерно проявление на чувствата си. За да могат тия им чувства да се реализират, трябва да имат цел, към която да се стремят, да се движат. Или, с други думи казано, човек трябва да обича някого. Ние обичаме Бога.
Мислите ли, че един ден може да постигнете Бога?
Не, ние можем да се влеем в Бога, но никога няма да Го разберем. Не се изисква от нас да разберем Бога. Ние можем да познаем Бога, но да Го разберем, няма защо. Бога по форма не можем да разберем. Най-после, какво ще разберете от Бога?
към втори вариант >>
Казват ти: Кант!
(втори вариант)
Знаете ли какво е съдържанието на водата? – Във водата се крие един вътрешен, Божествен, разумен живот. Някои казват: Е, водата е нещо неорганично, мъртво, не е като човека. Но я да се лишим ние от водата за 1–2 месеца, или за една година, да видим, каква култура ще имаме! Като пътуваш из пустинята и носиш своето празно шишенце, какво ти струва всичката философия на Кант, на Шопенхауер, на Павел?
Казват ти: Кант!
– Вода! Шопенхауер! – Вода! Павел! – Вода!
към втори вариант >>
Не, ние можем да се влеем в Бога, но никога няма да Го разберем.
(втори вариант)
Много хора заболяват именно по тази причина, че не могат да реализират туй чрезмерно проявление на чувствата си. За да могат тия им чувства да се реализират, трябва да имат цел, към която да се стремят, да се движат. Или, с други думи казано, човек трябва да обича някого. Ние обичаме Бога. Мислите ли, че един ден може да постигнете Бога?
Не, ние можем да се влеем в Бога, но никога няма да Го разберем.
Не се изисква от нас да разберем Бога. Ние можем да познаем Бога, но да Го разберем, няма защо. Бога по форма не можем да разберем. Най-после, какво ще разберете от Бога? Той няма форма, няма тяло, а е един чист, свят Дух – чиста, абсолютна светлина.
към втори вариант >>
– Вода!
(втори вариант)
– Във водата се крие един вътрешен, Божествен, разумен живот. Някои казват: Е, водата е нещо неорганично, мъртво, не е като човека. Но я да се лишим ние от водата за 1–2 месеца, или за една година, да видим, каква култура ще имаме! Като пътуваш из пустинята и носиш своето празно шишенце, какво ти струва всичката философия на Кант, на Шопенхауер, на Павел? Казват ти: Кант!
– Вода!
Шопенхауер! – Вода! Павел! – Вода! Вода, вода, разбирате ли!
към втори вариант >>
Не се изисква от нас да разберем Бога.
(втори вариант)
За да могат тия им чувства да се реализират, трябва да имат цел, към която да се стремят, да се движат. Или, с други думи казано, човек трябва да обича някого. Ние обичаме Бога. Мислите ли, че един ден може да постигнете Бога? Не, ние можем да се влеем в Бога, но никога няма да Го разберем.
Не се изисква от нас да разберем Бога.
Ние можем да познаем Бога, но да Го разберем, няма защо. Бога по форма не можем да разберем. Най-после, какво ще разберете от Бога? Той няма форма, няма тяло, а е един чист, свят Дух – чиста, абсолютна светлина. Той е основа на всяко нещо.
към втори вариант >>
Шопенхауер!
(втори вариант)
Някои казват: Е, водата е нещо неорганично, мъртво, не е като човека. Но я да се лишим ние от водата за 1–2 месеца, или за една година, да видим, каква култура ще имаме! Като пътуваш из пустинята и носиш своето празно шишенце, какво ти струва всичката философия на Кант, на Шопенхауер, на Павел? Казват ти: Кант! – Вода!
Шопенхауер!
– Вода! Павел! – Вода! Вода, вода, разбирате ли! Не е до външната страна на учението на Павел, нито до външната страна на философията на Кант, или на Шопенхауер.
към втори вариант >>
Ние можем да познаем Бога, но да Го разберем, няма защо.
(втори вариант)
Или, с други думи казано, човек трябва да обича някого. Ние обичаме Бога. Мислите ли, че един ден може да постигнете Бога? Не, ние можем да се влеем в Бога, но никога няма да Го разберем. Не се изисква от нас да разберем Бога.
Ние можем да познаем Бога, но да Го разберем, няма защо.
Бога по форма не можем да разберем. Най-после, какво ще разберете от Бога? Той няма форма, няма тяло, а е един чист, свят Дух – чиста, абсолютна светлина. Той е основа на всяко нещо. Ако искаш да разбереш Бога, да обхванеш Божественото, ти ще изгубиш съзнанието си, ще паднеш в един вечен сън, всичката ти енергия ще се разлее.
към втори вариант >>
– Вода!
(втори вариант)
Но я да се лишим ние от водата за 1–2 месеца, или за една година, да видим, каква култура ще имаме! Като пътуваш из пустинята и носиш своето празно шишенце, какво ти струва всичката философия на Кант, на Шопенхауер, на Павел? Казват ти: Кант! – Вода! Шопенхауер!
– Вода!
Павел! – Вода! Вода, вода, разбирате ли! Не е до външната страна на учението на Павел, нито до външната страна на философията на Кант, или на Шопенхауер. Христос, който е разбирал дълбоко смисъла на тази вода, казва: „Ще имате един извор вътре в себе си, от който ще извира тази вода“.
към втори вариант >>
Бога по форма не можем да разберем.
(втори вариант)
Ние обичаме Бога. Мислите ли, че един ден може да постигнете Бога? Не, ние можем да се влеем в Бога, но никога няма да Го разберем. Не се изисква от нас да разберем Бога. Ние можем да познаем Бога, но да Го разберем, няма защо.
Бога по форма не можем да разберем.
Най-после, какво ще разберете от Бога? Той няма форма, няма тяло, а е един чист, свят Дух – чиста, абсолютна светлина. Той е основа на всяко нещо. Ако искаш да разбереш Бога, да обхванеш Божественото, ти ще изгубиш съзнанието си, ще паднеш в един вечен сън, всичката ти енергия ще се разлее.
към втори вариант >>
Павел!
(втори вариант)
Като пътуваш из пустинята и носиш своето празно шишенце, какво ти струва всичката философия на Кант, на Шопенхауер, на Павел? Казват ти: Кант! – Вода! Шопенхауер! – Вода!
Павел!
– Вода! Вода, вода, разбирате ли! Не е до външната страна на учението на Павел, нито до външната страна на философията на Кант, или на Шопенхауер. Христос, който е разбирал дълбоко смисъла на тази вода, казва: „Ще имате един извор вътре в себе си, от който ще извира тази вода“. Под „извор“ Той е разбирал великата Истина.
към втори вариант >>
Най-после, какво ще разберете от Бога?
(втори вариант)
Мислите ли, че един ден може да постигнете Бога? Не, ние можем да се влеем в Бога, но никога няма да Го разберем. Не се изисква от нас да разберем Бога. Ние можем да познаем Бога, но да Го разберем, няма защо. Бога по форма не можем да разберем.
Най-после, какво ще разберете от Бога?
Той няма форма, няма тяло, а е един чист, свят Дух – чиста, абсолютна светлина. Той е основа на всяко нещо. Ако искаш да разбереш Бога, да обхванеш Божественото, ти ще изгубиш съзнанието си, ще паднеш в един вечен сън, всичката ти енергия ще се разлее.
към втори вариант >>
– Вода!
(втори вариант)
Казват ти: Кант! – Вода! Шопенхауер! – Вода! Павел!
– Вода!
Вода, вода, разбирате ли! Не е до външната страна на учението на Павел, нито до външната страна на философията на Кант, или на Шопенхауер. Христос, който е разбирал дълбоко смисъла на тази вода, казва: „Ще имате един извор вътре в себе си, от който ще извира тази вода“. Под „извор“ Той е разбирал великата Истина. „И живият хляб също ще бъде във вас“.
към втори вариант >>
Той няма форма, няма тяло, а е един чист, свят Дух – чиста, абсолютна светлина.
(втори вариант)
Не, ние можем да се влеем в Бога, но никога няма да Го разберем. Не се изисква от нас да разберем Бога. Ние можем да познаем Бога, но да Го разберем, няма защо. Бога по форма не можем да разберем. Най-после, какво ще разберете от Бога?
Той няма форма, няма тяло, а е един чист, свят Дух – чиста, абсолютна светлина.
Той е основа на всяко нещо. Ако искаш да разбереш Бога, да обхванеш Божественото, ти ще изгубиш съзнанието си, ще паднеш в един вечен сън, всичката ти енергия ще се разлее.
към втори вариант >>
Вода, вода, разбирате ли!
(втори вариант)
– Вода! Шопенхауер! – Вода! Павел! – Вода!
Вода, вода, разбирате ли!
Не е до външната страна на учението на Павел, нито до външната страна на философията на Кант, или на Шопенхауер. Христос, който е разбирал дълбоко смисъла на тази вода, казва: „Ще имате един извор вътре в себе си, от който ще извира тази вода“. Под „извор“ Той е разбирал великата Истина. „И живият хляб също ще бъде във вас“. Следователно, в себе си ще носите два елемента, на които ще бъдете господари – вода и хляб.
към втори вариант >>
Той е основа на всяко нещо.
(втори вариант)
Не се изисква от нас да разберем Бога. Ние можем да познаем Бога, но да Го разберем, няма защо. Бога по форма не можем да разберем. Най-после, какво ще разберете от Бога? Той няма форма, няма тяло, а е един чист, свят Дух – чиста, абсолютна светлина.
Той е основа на всяко нещо.
Ако искаш да разбереш Бога, да обхванеш Божественото, ти ще изгубиш съзнанието си, ще паднеш в един вечен сън, всичката ти енергия ще се разлее.
към втори вариант >>
Не е до външната страна на учението на Павел, нито до външната страна на философията на Кант, или на Шопенхауер.
(втори вариант)
Шопенхауер! – Вода! Павел! – Вода! Вода, вода, разбирате ли!
Не е до външната страна на учението на Павел, нито до външната страна на философията на Кант, или на Шопенхауер.
Христос, който е разбирал дълбоко смисъла на тази вода, казва: „Ще имате един извор вътре в себе си, от който ще извира тази вода“. Под „извор“ Той е разбирал великата Истина. „И живият хляб също ще бъде във вас“. Следователно, в себе си ще носите два елемента, на които ще бъдете господари – вода и хляб.
към втори вариант >>
Ако искаш да разбереш Бога, да обхванеш Божественото, ти ще изгубиш съзнанието си, ще паднеш в един вечен сън, всичката ти енергия ще се разлее.
(втори вариант)
Ние можем да познаем Бога, но да Го разберем, няма защо. Бога по форма не можем да разберем. Най-после, какво ще разберете от Бога? Той няма форма, няма тяло, а е един чист, свят Дух – чиста, абсолютна светлина. Той е основа на всяко нещо.
Ако искаш да разбереш Бога, да обхванеш Божественото, ти ще изгубиш съзнанието си, ще паднеш в един вечен сън, всичката ти енергия ще се разлее.
към втори вариант >>
Христос, който е разбирал дълбоко смисъла на тази вода, казва: „Ще имате един извор вътре в себе си, от който ще извира тази вода“.
(втори вариант)
– Вода! Павел! – Вода! Вода, вода, разбирате ли! Не е до външната страна на учението на Павел, нито до външната страна на философията на Кант, или на Шопенхауер.
Христос, който е разбирал дълбоко смисъла на тази вода, казва: „Ще имате един извор вътре в себе си, от който ще извира тази вода“.
Под „извор“ Той е разбирал великата Истина. „И живият хляб също ще бъде във вас“. Следователно, в себе си ще носите два елемента, на които ще бъдете господари – вода и хляб.
към втори вариант >>
Третата реалност аз наричам „реалност на разширение“.
(втори вариант)
Третата реалност аз наричам „реалност на разширение“.
За да разберете по какво се отличава тя от другите форми, ще ви дам една специална форма. Представете си, че имате една обикновена стая, пълна с въглища. Преди да са запалени въглищата, те са ограничени в стаята, но след като се запалят, стаята вече не може да ги ограничи; топлината, която се образува от тях, се лъчеизпуска по всички посоки. Тези лъчи могат ли да се ограничават от самата стая? – Не.
към втори вариант >>
Под „извор“ Той е разбирал великата Истина.
(втори вариант)
Павел! – Вода! Вода, вода, разбирате ли! Не е до външната страна на учението на Павел, нито до външната страна на философията на Кант, или на Шопенхауер. Христос, който е разбирал дълбоко смисъла на тази вода, казва: „Ще имате един извор вътре в себе си, от който ще извира тази вода“.
Под „извор“ Той е разбирал великата Истина.
„И живият хляб също ще бъде във вас“. Следователно, в себе си ще носите два елемента, на които ще бъдете господари – вода и хляб.
към втори вариант >>
За да разберете по какво се отличава тя от другите форми, ще ви дам една специална форма.
(втори вариант)
Третата реалност аз наричам „реалност на разширение“.
За да разберете по какво се отличава тя от другите форми, ще ви дам една специална форма.
Представете си, че имате една обикновена стая, пълна с въглища. Преди да са запалени въглищата, те са ограничени в стаята, но след като се запалят, стаята вече не може да ги ограничи; топлината, която се образува от тях, се лъчеизпуска по всички посоки. Тези лъчи могат ли да се ограничават от самата стая? – Не. Следователно, в третата реалност, никой не може да ограничи влиянието на нещата.
към втори вариант >>
„И живият хляб също ще бъде във вас“.
(втори вариант)
– Вода! Вода, вода, разбирате ли! Не е до външната страна на учението на Павел, нито до външната страна на философията на Кант, или на Шопенхауер. Христос, който е разбирал дълбоко смисъла на тази вода, казва: „Ще имате един извор вътре в себе си, от който ще извира тази вода“. Под „извор“ Той е разбирал великата Истина.
„И живият хляб също ще бъде във вас“.
Следователно, в себе си ще носите два елемента, на които ще бъдете господари – вода и хляб.
към втори вариант >>
Представете си, че имате една обикновена стая, пълна с въглища.
(втори вариант)
Третата реалност аз наричам „реалност на разширение“. За да разберете по какво се отличава тя от другите форми, ще ви дам една специална форма.
Представете си, че имате една обикновена стая, пълна с въглища.
Преди да са запалени въглищата, те са ограничени в стаята, но след като се запалят, стаята вече не може да ги ограничи; топлината, която се образува от тях, се лъчеизпуска по всички посоки. Тези лъчи могат ли да се ограничават от самата стая? – Не. Следователно, в третата реалност, никой не може да ограничи влиянието на нещата. Затова казваме, че човек може да бъде свободен само в своята мисъл.
към втори вариант >>
Следователно, в себе си ще носите два елемента, на които ще бъдете господари – вода и хляб.
(втори вариант)
Вода, вода, разбирате ли! Не е до външната страна на учението на Павел, нито до външната страна на философията на Кант, или на Шопенхауер. Христос, който е разбирал дълбоко смисъла на тази вода, казва: „Ще имате един извор вътре в себе си, от който ще извира тази вода“. Под „извор“ Той е разбирал великата Истина. „И живият хляб също ще бъде във вас“.
Следователно, в себе си ще носите два елемента, на които ще бъдете господари – вода и хляб.
към втори вариант >>
Преди да са запалени въглищата, те са ограничени в стаята, но след като се запалят, стаята вече не може да ги ограничи; топлината, която се образува от тях, се лъчеизпуска по всички посоки.
(втори вариант)
Третата реалност аз наричам „реалност на разширение“. За да разберете по какво се отличава тя от другите форми, ще ви дам една специална форма. Представете си, че имате една обикновена стая, пълна с въглища.
Преди да са запалени въглищата, те са ограничени в стаята, но след като се запалят, стаята вече не може да ги ограничи; топлината, която се образува от тях, се лъчеизпуска по всички посоки.
Тези лъчи могат ли да се ограничават от самата стая? – Не. Следователно, в третата реалност, никой не може да ограничи влиянието на нещата. Затова казваме, че човек може да бъде свободен само в своята мисъл. Никой не може да ограничи влиянието на мисълта.
към втори вариант >>
Сега, някои ни срещат и ни питат: Ти в какво вярваш?
(втори вариант)
Сега, някои ни срещат и ни питат: Ти в какво вярваш?
– Вярвам в много работи. Вярвам, че парите са сила. Вярвам, че война без оръжие не може да се води. Вярвам, че търговски операции без големи капитали не могат да стават. Вярвам, че фабриките без въглища и без пара не могат да работят.
към втори вариант >>
Тези лъчи могат ли да се ограничават от самата стая?
(втори вариант)
Третата реалност аз наричам „реалност на разширение“. За да разберете по какво се отличава тя от другите форми, ще ви дам една специална форма. Представете си, че имате една обикновена стая, пълна с въглища. Преди да са запалени въглищата, те са ограничени в стаята, но след като се запалят, стаята вече не може да ги ограничи; топлината, която се образува от тях, се лъчеизпуска по всички посоки.
Тези лъчи могат ли да се ограничават от самата стая?
– Не. Следователно, в третата реалност, никой не може да ограничи влиянието на нещата. Затова казваме, че човек може да бъде свободен само в своята мисъл. Никой не може да ограничи влиянието на мисълта. В движението си човек може да се ограничи, само ако се движи много бързо по известен наклон и в това си движение срещне някаква преграда.
към втори вариант >>
– Вярвам в много работи.
(втори вариант)
Сега, някои ни срещат и ни питат: Ти в какво вярваш?
– Вярвам в много работи.
Вярвам, че парите са сила. Вярвам, че война без оръжие не може да се води. Вярвам, че търговски операции без големи капитали не могат да стават. Вярвам, че фабриките без въглища и без пара не могат да работят. Вярвам, че железниците без машиниста не могат да вървят.
към втори вариант >>
– Не.
(втори вариант)
Третата реалност аз наричам „реалност на разширение“. За да разберете по какво се отличава тя от другите форми, ще ви дам една специална форма. Представете си, че имате една обикновена стая, пълна с въглища. Преди да са запалени въглищата, те са ограничени в стаята, но след като се запалят, стаята вече не може да ги ограничи; топлината, която се образува от тях, се лъчеизпуска по всички посоки. Тези лъчи могат ли да се ограничават от самата стая?
– Не.
Следователно, в третата реалност, никой не може да ограничи влиянието на нещата. Затова казваме, че човек може да бъде свободен само в своята мисъл. Никой не може да ограничи влиянието на мисълта. В движението си човек може да се ограничи, само ако се движи много бързо по известен наклон и в това си движение срещне някаква преграда. Щом дойде до една преграда, той ще спре.
към втори вариант >>
Вярвам, че парите са сила.
(втори вариант)
Сега, някои ни срещат и ни питат: Ти в какво вярваш? – Вярвам в много работи.
Вярвам, че парите са сила.
Вярвам, че война без оръжие не може да се води. Вярвам, че търговски операции без големи капитали не могат да стават. Вярвам, че фабриките без въглища и без пара не могат да работят. Вярвам, че железниците без машиниста не могат да вървят. Вярвам, че човек без глава не може да живее.
към втори вариант >>
Следователно, в третата реалност, никой не може да ограничи влиянието на нещата.
(втори вариант)
За да разберете по какво се отличава тя от другите форми, ще ви дам една специална форма. Представете си, че имате една обикновена стая, пълна с въглища. Преди да са запалени въглищата, те са ограничени в стаята, но след като се запалят, стаята вече не може да ги ограничи; топлината, която се образува от тях, се лъчеизпуска по всички посоки. Тези лъчи могат ли да се ограничават от самата стая? – Не.
Следователно, в третата реалност, никой не може да ограничи влиянието на нещата.
Затова казваме, че човек може да бъде свободен само в своята мисъл. Никой не може да ограничи влиянието на мисълта. В движението си човек може да се ограничи, само ако се движи много бързо по известен наклон и в това си движение срещне някаква преграда. Щом дойде до една преграда, той ще спре. Щом чувствата на човека представляват вода, то в движението на чувствата си, той може да има удължаване, уголемяване може да има завиване на една или друга страна.
към втори вариант >>
Вярвам, че война без оръжие не може да се води.
(втори вариант)
Сега, някои ни срещат и ни питат: Ти в какво вярваш? – Вярвам в много работи. Вярвам, че парите са сила.
Вярвам, че война без оръжие не може да се води.
Вярвам, че търговски операции без големи капитали не могат да стават. Вярвам, че фабриките без въглища и без пара не могат да работят. Вярвам, че железниците без машиниста не могат да вървят. Вярвам, че човек без глава не може да живее. Вярвам, че човек без стомах, без гърди, без сърце, без нервна система не може да живее.
към втори вариант >>
Затова казваме, че човек може да бъде свободен само в своята мисъл.
(втори вариант)
Представете си, че имате една обикновена стая, пълна с въглища. Преди да са запалени въглищата, те са ограничени в стаята, но след като се запалят, стаята вече не може да ги ограничи; топлината, която се образува от тях, се лъчеизпуска по всички посоки. Тези лъчи могат ли да се ограничават от самата стая? – Не. Следователно, в третата реалност, никой не може да ограничи влиянието на нещата.
Затова казваме, че човек може да бъде свободен само в своята мисъл.
Никой не може да ограничи влиянието на мисълта. В движението си човек може да се ограничи, само ако се движи много бързо по известен наклон и в това си движение срещне някаква преграда. Щом дойде до една преграда, той ще спре. Щом чувствата на човека представляват вода, то в движението на чувствата си, той може да има удължаване, уголемяване може да има завиване на една или друга страна. Някои казват: Този човек кръшка много.
към втори вариант >>
Вярвам, че търговски операции без големи капитали не могат да стават.
(втори вариант)
Сега, някои ни срещат и ни питат: Ти в какво вярваш? – Вярвам в много работи. Вярвам, че парите са сила. Вярвам, че война без оръжие не може да се води.
Вярвам, че търговски операции без големи капитали не могат да стават.
Вярвам, че фабриките без въглища и без пара не могат да работят. Вярвам, че железниците без машиниста не могат да вървят. Вярвам, че човек без глава не може да живее. Вярвам, че човек без стомах, без гърди, без сърце, без нервна система не може да живее. Вярвам, че човек без ум не може да прояви своята мисъл.
към втори вариант >>
Никой не може да ограничи влиянието на мисълта.
(втори вариант)
Преди да са запалени въглищата, те са ограничени в стаята, но след като се запалят, стаята вече не може да ги ограничи; топлината, която се образува от тях, се лъчеизпуска по всички посоки. Тези лъчи могат ли да се ограничават от самата стая? – Не. Следователно, в третата реалност, никой не може да ограничи влиянието на нещата. Затова казваме, че човек може да бъде свободен само в своята мисъл.
Никой не може да ограничи влиянието на мисълта.
В движението си човек може да се ограничи, само ако се движи много бързо по известен наклон и в това си движение срещне някаква преграда. Щом дойде до една преграда, той ще спре. Щом чувствата на човека представляват вода, то в движението на чувствата си, той може да има удължаване, уголемяване може да има завиване на една или друга страна. Някои казват: Този човек кръшка много. В дължината си една река може да кръшка, може да прави завивания оттук-оттам, но тя има цел, иска да постигне своето намерение.
към втори вариант >>
Вярвам, че фабриките без въглища и без пара не могат да работят.
(втори вариант)
Сега, някои ни срещат и ни питат: Ти в какво вярваш? – Вярвам в много работи. Вярвам, че парите са сила. Вярвам, че война без оръжие не може да се води. Вярвам, че търговски операции без големи капитали не могат да стават.
Вярвам, че фабриките без въглища и без пара не могат да работят.
Вярвам, че железниците без машиниста не могат да вървят. Вярвам, че човек без глава не може да живее. Вярвам, че човек без стомах, без гърди, без сърце, без нервна система не може да живее. Вярвам, че човек без ум не може да прояви своята мисъл. Аз вярвам в хиляди други неща, но във всички тия вярвания, кое е същественото, което би ми определило едни правилни отношения към Бог, към себе си и към своя ближен?
към втори вариант >>
В движението си човек може да се ограничи, само ако се движи много бързо по известен наклон и в това си движение срещне някаква преграда.
(втори вариант)
Тези лъчи могат ли да се ограничават от самата стая? – Не. Следователно, в третата реалност, никой не може да ограничи влиянието на нещата. Затова казваме, че човек може да бъде свободен само в своята мисъл. Никой не може да ограничи влиянието на мисълта.
В движението си човек може да се ограничи, само ако се движи много бързо по известен наклон и в това си движение срещне някаква преграда.
Щом дойде до една преграда, той ще спре. Щом чувствата на човека представляват вода, то в движението на чувствата си, той може да има удължаване, уголемяване може да има завиване на една или друга страна. Някои казват: Този човек кръшка много. В дължината си една река може да кръшка, може да прави завивания оттук-оттам, но тя има цел, иска да постигне своето намерение. Когато хората казват за някого, че много кръшка, то значи, че не изпълнява своя морален дълг.
към втори вариант >>
Вярвам, че железниците без машиниста не могат да вървят.
(втори вариант)
– Вярвам в много работи. Вярвам, че парите са сила. Вярвам, че война без оръжие не може да се води. Вярвам, че търговски операции без големи капитали не могат да стават. Вярвам, че фабриките без въглища и без пара не могат да работят.
Вярвам, че железниците без машиниста не могат да вървят.
Вярвам, че човек без глава не може да живее. Вярвам, че човек без стомах, без гърди, без сърце, без нервна система не може да живее. Вярвам, че човек без ум не може да прояви своята мисъл. Аз вярвам в хиляди други неща, но във всички тия вярвания, кое е същественото, което би ми определило едни правилни отношения към Бог, към себе си и към своя ближен? И затуй, аз стигнах до заключението, че у човека има само една мисъл, само едно чувство и само едно действие, като негови, а всичко друго е чуждо.
към втори вариант >>
Щом дойде до една преграда, той ще спре.
(втори вариант)
– Не. Следователно, в третата реалност, никой не може да ограничи влиянието на нещата. Затова казваме, че човек може да бъде свободен само в своята мисъл. Никой не може да ограничи влиянието на мисълта. В движението си човек може да се ограничи, само ако се движи много бързо по известен наклон и в това си движение срещне някаква преграда.
Щом дойде до една преграда, той ще спре.
Щом чувствата на човека представляват вода, то в движението на чувствата си, той може да има удължаване, уголемяване може да има завиване на една или друга страна. Някои казват: Този човек кръшка много. В дължината си една река може да кръшка, може да прави завивания оттук-оттам, но тя има цел, иска да постигне своето намерение. Когато хората казват за някого, че много кръшка, то значи, че не изпълнява своя морален дълг. Това не е правилно.
към втори вариант >>
Вярвам, че човек без глава не може да живее.
(втори вариант)
Вярвам, че парите са сила. Вярвам, че война без оръжие не може да се води. Вярвам, че търговски операции без големи капитали не могат да стават. Вярвам, че фабриките без въглища и без пара не могат да работят. Вярвам, че железниците без машиниста не могат да вървят.
Вярвам, че човек без глава не може да живее.
Вярвам, че човек без стомах, без гърди, без сърце, без нервна система не може да живее. Вярвам, че човек без ум не може да прояви своята мисъл. Аз вярвам в хиляди други неща, но във всички тия вярвания, кое е същественото, което би ми определило едни правилни отношения към Бог, към себе си и към своя ближен? И затуй, аз стигнах до заключението, че у човека има само една мисъл, само едно чувство и само едно действие, като негови, а всичко друго е чуждо. Имам ли само една мисъл, това е моето богатство.
към втори вариант >>
Щом чувствата на човека представляват вода, то в движението на чувствата си, той може да има удължаване, уголемяване може да има завиване на една или друга страна.
(втори вариант)
Следователно, в третата реалност, никой не може да ограничи влиянието на нещата. Затова казваме, че човек може да бъде свободен само в своята мисъл. Никой не може да ограничи влиянието на мисълта. В движението си човек може да се ограничи, само ако се движи много бързо по известен наклон и в това си движение срещне някаква преграда. Щом дойде до една преграда, той ще спре.
Щом чувствата на човека представляват вода, то в движението на чувствата си, той може да има удължаване, уголемяване може да има завиване на една или друга страна.
Някои казват: Този човек кръшка много. В дължината си една река може да кръшка, може да прави завивания оттук-оттам, но тя има цел, иска да постигне своето намерение. Когато хората казват за някого, че много кръшка, то значи, че не изпълнява своя морален дълг. Това не е правилно. Нима онези, които не кръшкат, изпълняват своя морален дълг?
към втори вариант >>
Вярвам, че човек без стомах, без гърди, без сърце, без нервна система не може да живее.
(втори вариант)
Вярвам, че война без оръжие не може да се води. Вярвам, че търговски операции без големи капитали не могат да стават. Вярвам, че фабриките без въглища и без пара не могат да работят. Вярвам, че железниците без машиниста не могат да вървят. Вярвам, че човек без глава не може да живее.
Вярвам, че човек без стомах, без гърди, без сърце, без нервна система не може да живее.
Вярвам, че човек без ум не може да прояви своята мисъл. Аз вярвам в хиляди други неща, но във всички тия вярвания, кое е същественото, което би ми определило едни правилни отношения към Бог, към себе си и към своя ближен? И затуй, аз стигнах до заключението, че у човека има само една мисъл, само едно чувство и само едно действие, като негови, а всичко друго е чуждо. Имам ли само една мисъл, това е моето богатство. Някой казва: Как тъй да имам само една мисъл!
към втори вариант >>
Някои казват: Този човек кръшка много.
(втори вариант)
Затова казваме, че човек може да бъде свободен само в своята мисъл. Никой не може да ограничи влиянието на мисълта. В движението си човек може да се ограничи, само ако се движи много бързо по известен наклон и в това си движение срещне някаква преграда. Щом дойде до една преграда, той ще спре. Щом чувствата на човека представляват вода, то в движението на чувствата си, той може да има удължаване, уголемяване може да има завиване на една или друга страна.
Някои казват: Този човек кръшка много.
В дължината си една река може да кръшка, може да прави завивания оттук-оттам, но тя има цел, иска да постигне своето намерение. Когато хората казват за някого, че много кръшка, то значи, че не изпълнява своя морален дълг. Това не е правилно. Нима онези, които не кръшкат, изпълняват своя морален дълг? Вземете онази жаба, която не кръшка, която не кряка във водата, изпълнява ли тя своя дълг?
към втори вариант >>
Вярвам, че човек без ум не може да прояви своята мисъл.
(втори вариант)
Вярвам, че търговски операции без големи капитали не могат да стават. Вярвам, че фабриките без въглища и без пара не могат да работят. Вярвам, че железниците без машиниста не могат да вървят. Вярвам, че човек без глава не може да живее. Вярвам, че човек без стомах, без гърди, без сърце, без нервна система не може да живее.
Вярвам, че човек без ум не може да прояви своята мисъл.
Аз вярвам в хиляди други неща, но във всички тия вярвания, кое е същественото, което би ми определило едни правилни отношения към Бог, към себе си и към своя ближен? И затуй, аз стигнах до заключението, че у човека има само една мисъл, само едно чувство и само едно действие, като негови, а всичко друго е чуждо. Имам ли само една мисъл, това е моето богатство. Някой казва: Как тъй да имам само една мисъл! – Да, ще имаш само една мисъл.
към втори вариант >>
В дължината си една река може да кръшка, може да прави завивания оттук-оттам, но тя има цел, иска да постигне своето намерение.
(втори вариант)
Никой не може да ограничи влиянието на мисълта. В движението си човек може да се ограничи, само ако се движи много бързо по известен наклон и в това си движение срещне някаква преграда. Щом дойде до една преграда, той ще спре. Щом чувствата на човека представляват вода, то в движението на чувствата си, той може да има удължаване, уголемяване може да има завиване на една или друга страна. Някои казват: Този човек кръшка много.
В дължината си една река може да кръшка, може да прави завивания оттук-оттам, но тя има цел, иска да постигне своето намерение.
Когато хората казват за някого, че много кръшка, то значи, че не изпълнява своя морален дълг. Това не е правилно. Нима онези, които не кръшкат, изпълняват своя морален дълг? Вземете онази жаба, която не кръшка, която не кряка във водата, изпълнява ли тя своя дълг? Тя не кряка, защото чака да дойде някоя муха наблизо до нея, или да кацне на нея, и тя да я глътне.
към втори вариант >>
Аз вярвам в хиляди други неща, но във всички тия вярвания, кое е същественото, което би ми определило едни правилни отношения към Бог, към себе си и към своя ближен?
(втори вариант)
Вярвам, че фабриките без въглища и без пара не могат да работят. Вярвам, че железниците без машиниста не могат да вървят. Вярвам, че човек без глава не може да живее. Вярвам, че човек без стомах, без гърди, без сърце, без нервна система не може да живее. Вярвам, че човек без ум не може да прояви своята мисъл.
Аз вярвам в хиляди други неща, но във всички тия вярвания, кое е същественото, което би ми определило едни правилни отношения към Бог, към себе си и към своя ближен?
И затуй, аз стигнах до заключението, че у човека има само една мисъл, само едно чувство и само едно действие, като негови, а всичко друго е чуждо. Имам ли само една мисъл, това е моето богатство. Някой казва: Как тъй да имам само една мисъл! – Да, ще имаш само една мисъл. Нима онзи цигулар, който носи своята хубава цигулка Страдивариус на гърба си и знае да свири хубаво, има много мисли?
към втори вариант >>
Когато хората казват за някого, че много кръшка, то значи, че не изпълнява своя морален дълг.
(втори вариант)
В движението си човек може да се ограничи, само ако се движи много бързо по известен наклон и в това си движение срещне някаква преграда. Щом дойде до една преграда, той ще спре. Щом чувствата на човека представляват вода, то в движението на чувствата си, той може да има удължаване, уголемяване може да има завиване на една или друга страна. Някои казват: Този човек кръшка много. В дължината си една река може да кръшка, може да прави завивания оттук-оттам, но тя има цел, иска да постигне своето намерение.
Когато хората казват за някого, че много кръшка, то значи, че не изпълнява своя морален дълг.
Това не е правилно. Нима онези, които не кръшкат, изпълняват своя морален дълг? Вземете онази жаба, която не кръшка, която не кряка във водата, изпълнява ли тя своя дълг? Тя не кряка, защото чака да дойде някоя муха наблизо до нея, или да кацне на нея, и тя да я глътне. Изгубват се мухите една по една в нейната уста.
към втори вариант >>
И затуй, аз стигнах до заключението, че у човека има само една мисъл, само едно чувство и само едно действие, като негови, а всичко друго е чуждо.
(втори вариант)
Вярвам, че железниците без машиниста не могат да вървят. Вярвам, че човек без глава не може да живее. Вярвам, че човек без стомах, без гърди, без сърце, без нервна система не може да живее. Вярвам, че човек без ум не може да прояви своята мисъл. Аз вярвам в хиляди други неща, но във всички тия вярвания, кое е същественото, което би ми определило едни правилни отношения към Бог, към себе си и към своя ближен?
И затуй, аз стигнах до заключението, че у човека има само една мисъл, само едно чувство и само едно действие, като негови, а всичко друго е чуждо.
Имам ли само една мисъл, това е моето богатство. Някой казва: Как тъй да имам само една мисъл! – Да, ще имаш само една мисъл. Нима онзи цигулар, който носи своята хубава цигулка Страдивариус на гърба си и знае да свири хубаво, има много мисли? Нима онзи банкер, който носи в касата си хиляди и милиони левове, има повече от една мисъл?
към втори вариант >>
Това не е правилно.
(втори вариант)
Щом дойде до една преграда, той ще спре. Щом чувствата на човека представляват вода, то в движението на чувствата си, той може да има удължаване, уголемяване може да има завиване на една или друга страна. Някои казват: Този човек кръшка много. В дължината си една река може да кръшка, може да прави завивания оттук-оттам, но тя има цел, иска да постигне своето намерение. Когато хората казват за някого, че много кръшка, то значи, че не изпълнява своя морален дълг.
Това не е правилно.
Нима онези, които не кръшкат, изпълняват своя морален дълг? Вземете онази жаба, която не кръшка, която не кряка във водата, изпълнява ли тя своя дълг? Тя не кряка, защото чака да дойде някоя муха наблизо до нея, или да кацне на нея, и тя да я глътне. Изгубват се мухите една по една в нейната уста. Казват: Какъв философ е тази жаба!
към втори вариант >>
Имам ли само една мисъл, това е моето богатство.
(втори вариант)
Вярвам, че човек без глава не може да живее. Вярвам, че човек без стомах, без гърди, без сърце, без нервна система не може да живее. Вярвам, че човек без ум не може да прояви своята мисъл. Аз вярвам в хиляди други неща, но във всички тия вярвания, кое е същественото, което би ми определило едни правилни отношения към Бог, към себе си и към своя ближен? И затуй, аз стигнах до заключението, че у човека има само една мисъл, само едно чувство и само едно действие, като негови, а всичко друго е чуждо.
Имам ли само една мисъл, това е моето богатство.
Някой казва: Как тъй да имам само една мисъл! – Да, ще имаш само една мисъл. Нима онзи цигулар, който носи своята хубава цигулка Страдивариус на гърба си и знае да свири хубаво, има много мисли? Нима онзи банкер, който носи в касата си хиляди и милиони левове, има повече от една мисъл? – И двамата имат само по една мисъл.
към втори вариант >>
Нима онези, които не кръшкат, изпълняват своя морален дълг?
(втори вариант)
Щом чувствата на човека представляват вода, то в движението на чувствата си, той може да има удължаване, уголемяване може да има завиване на една или друга страна. Някои казват: Този човек кръшка много. В дължината си една река може да кръшка, може да прави завивания оттук-оттам, но тя има цел, иска да постигне своето намерение. Когато хората казват за някого, че много кръшка, то значи, че не изпълнява своя морален дълг. Това не е правилно.
Нима онези, които не кръшкат, изпълняват своя морален дълг?
Вземете онази жаба, която не кръшка, която не кряка във водата, изпълнява ли тя своя дълг? Тя не кряка, защото чака да дойде някоя муха наблизо до нея, или да кацне на нея, и тя да я глътне. Изгубват се мухите една по една в нейната уста. Казват: Какъв философ е тази жаба! Да, философ е тя, но вижте я колко кръшка тя, като я хване някоя змия!
към втори вариант >>
Някой казва: Как тъй да имам само една мисъл!
(втори вариант)
Вярвам, че човек без стомах, без гърди, без сърце, без нервна система не може да живее. Вярвам, че човек без ум не може да прояви своята мисъл. Аз вярвам в хиляди други неща, но във всички тия вярвания, кое е същественото, което би ми определило едни правилни отношения към Бог, към себе си и към своя ближен? И затуй, аз стигнах до заключението, че у човека има само една мисъл, само едно чувство и само едно действие, като негови, а всичко друго е чуждо. Имам ли само една мисъл, това е моето богатство.
Някой казва: Как тъй да имам само една мисъл!
– Да, ще имаш само една мисъл. Нима онзи цигулар, който носи своята хубава цигулка Страдивариус на гърба си и знае да свири хубаво, има много мисли? Нима онзи банкер, който носи в касата си хиляди и милиони левове, има повече от една мисъл? – И двамата имат само по една мисъл. Кой обаче е по-силен?
към втори вариант >>
Вземете онази жаба, която не кръшка, която не кряка във водата, изпълнява ли тя своя дълг?
(втори вариант)
Някои казват: Този човек кръшка много. В дължината си една река може да кръшка, може да прави завивания оттук-оттам, но тя има цел, иска да постигне своето намерение. Когато хората казват за някого, че много кръшка, то значи, че не изпълнява своя морален дълг. Това не е правилно. Нима онези, които не кръшкат, изпълняват своя морален дълг?
Вземете онази жаба, която не кръшка, която не кряка във водата, изпълнява ли тя своя дълг?
Тя не кряка, защото чака да дойде някоя муха наблизо до нея, или да кацне на нея, и тя да я глътне. Изгубват се мухите една по една в нейната уста. Казват: Какъв философ е тази жаба! Да, философ е тя, но вижте я колко кръшка тя, като я хване някоя змия! Когато се доближи някоя змия до жабата, и тя кръшка като мухата.
към втори вариант >>
– Да, ще имаш само една мисъл.
(втори вариант)
Вярвам, че човек без ум не може да прояви своята мисъл. Аз вярвам в хиляди други неща, но във всички тия вярвания, кое е същественото, което би ми определило едни правилни отношения към Бог, към себе си и към своя ближен? И затуй, аз стигнах до заключението, че у човека има само една мисъл, само едно чувство и само едно действие, като негови, а всичко друго е чуждо. Имам ли само една мисъл, това е моето богатство. Някой казва: Как тъй да имам само една мисъл!
– Да, ще имаш само една мисъл.
Нима онзи цигулар, който носи своята хубава цигулка Страдивариус на гърба си и знае да свири хубаво, има много мисли? Нима онзи банкер, който носи в касата си хиляди и милиони левове, има повече от една мисъл? – И двамата имат само по една мисъл. Кой обаче е по-силен? Цигуларят като отиде в село, отваря цигулката си и започва да свири, всички хора се събират наоколо му, щедро дават. Защо?
към втори вариант >>
Тя не кряка, защото чака да дойде някоя муха наблизо до нея, или да кацне на нея, и тя да я глътне.
(втори вариант)
В дължината си една река може да кръшка, може да прави завивания оттук-оттам, но тя има цел, иска да постигне своето намерение. Когато хората казват за някого, че много кръшка, то значи, че не изпълнява своя морален дълг. Това не е правилно. Нима онези, които не кръшкат, изпълняват своя морален дълг? Вземете онази жаба, която не кръшка, която не кряка във водата, изпълнява ли тя своя дълг?
Тя не кряка, защото чака да дойде някоя муха наблизо до нея, или да кацне на нея, и тя да я глътне.
Изгубват се мухите една по една в нейната уста. Казват: Какъв философ е тази жаба! Да, философ е тя, но вижте я колко кръшка тя, като я хване някоя змия! Когато се доближи някоя змия до жабата, и тя кръшка като мухата. Жабата казва: „Тази наука е много лоша.“ Като е лоша, не гълтай мухите цели!
към втори вариант >>
Нима онзи цигулар, който носи своята хубава цигулка Страдивариус на гърба си и знае да свири хубаво, има много мисли?
(втори вариант)
Аз вярвам в хиляди други неща, но във всички тия вярвания, кое е същественото, което би ми определило едни правилни отношения към Бог, към себе си и към своя ближен? И затуй, аз стигнах до заключението, че у човека има само една мисъл, само едно чувство и само едно действие, като негови, а всичко друго е чуждо. Имам ли само една мисъл, това е моето богатство. Някой казва: Как тъй да имам само една мисъл! – Да, ще имаш само една мисъл.
Нима онзи цигулар, който носи своята хубава цигулка Страдивариус на гърба си и знае да свири хубаво, има много мисли?
Нима онзи банкер, който носи в касата си хиляди и милиони левове, има повече от една мисъл? – И двамата имат само по една мисъл. Кой обаче е по-силен? Цигуларят като отиде в село, отваря цигулката си и започва да свири, всички хора се събират наоколо му, щедро дават. Защо? – Той отваря сърцата на хората със своето свирене.
към втори вариант >>
Изгубват се мухите една по една в нейната уста.
(втори вариант)
Когато хората казват за някого, че много кръшка, то значи, че не изпълнява своя морален дълг. Това не е правилно. Нима онези, които не кръшкат, изпълняват своя морален дълг? Вземете онази жаба, която не кръшка, която не кряка във водата, изпълнява ли тя своя дълг? Тя не кряка, защото чака да дойде някоя муха наблизо до нея, или да кацне на нея, и тя да я глътне.
Изгубват се мухите една по една в нейната уста.
Казват: Какъв философ е тази жаба! Да, философ е тя, но вижте я колко кръшка тя, като я хване някоя змия! Когато се доближи някоя змия до жабата, и тя кръшка като мухата. Жабата казва: „Тази наука е много лоша.“ Като е лоша, не гълтай мухите цели! Това значи: гълташ ли, ще те гълтат.
към втори вариант >>
Нима онзи банкер, който носи в касата си хиляди и милиони левове, има повече от една мисъл?
(втори вариант)
И затуй, аз стигнах до заключението, че у човека има само една мисъл, само едно чувство и само едно действие, като негови, а всичко друго е чуждо. Имам ли само една мисъл, това е моето богатство. Някой казва: Как тъй да имам само една мисъл! – Да, ще имаш само една мисъл. Нима онзи цигулар, който носи своята хубава цигулка Страдивариус на гърба си и знае да свири хубаво, има много мисли?
Нима онзи банкер, който носи в касата си хиляди и милиони левове, има повече от една мисъл?
– И двамата имат само по една мисъл. Кой обаче е по-силен? Цигуларят като отиде в село, отваря цигулката си и започва да свири, всички хора се събират наоколо му, щедро дават. Защо? – Той отваря сърцата на хората със своето свирене. Банкерът като отиде в някое село, никой нищо не му дава, всички искат да вземат нещо от него, всички искат да направят някакви операции с него.
към втори вариант >>
Казват: Какъв философ е тази жаба!
(втори вариант)
Това не е правилно. Нима онези, които не кръшкат, изпълняват своя морален дълг? Вземете онази жаба, която не кръшка, която не кряка във водата, изпълнява ли тя своя дълг? Тя не кряка, защото чака да дойде някоя муха наблизо до нея, или да кацне на нея, и тя да я глътне. Изгубват се мухите една по една в нейната уста.
Казват: Какъв философ е тази жаба!
Да, философ е тя, но вижте я колко кръшка тя, като я хване някоя змия! Когато се доближи някоя змия до жабата, и тя кръшка като мухата. Жабата казва: „Тази наука е много лоша.“ Като е лоша, не гълтай мухите цели! Това значи: гълташ ли, ще те гълтат. Защо змията гълта жабата цяла?
към втори вариант >>
– И двамата имат само по една мисъл.
(втори вариант)
Имам ли само една мисъл, това е моето богатство. Някой казва: Как тъй да имам само една мисъл! – Да, ще имаш само една мисъл. Нима онзи цигулар, който носи своята хубава цигулка Страдивариус на гърба си и знае да свири хубаво, има много мисли? Нима онзи банкер, който носи в касата си хиляди и милиони левове, има повече от една мисъл?
– И двамата имат само по една мисъл.
Кой обаче е по-силен? Цигуларят като отиде в село, отваря цигулката си и започва да свири, всички хора се събират наоколо му, щедро дават. Защо? – Той отваря сърцата на хората със своето свирене. Банкерът като отиде в някое село, никой нищо не му дава, всички искат да вземат нещо от него, всички искат да направят някакви операции с него. Банкерът е силен само поради парите си, но вземат ли парите му, изгуби ли богатството си, пресекват се силите му, всичко отива на вятъра.
към втори вариант >>
Да, философ е тя, но вижте я колко кръшка тя, като я хване някоя змия!
(втори вариант)
Нима онези, които не кръшкат, изпълняват своя морален дълг? Вземете онази жаба, която не кръшка, която не кряка във водата, изпълнява ли тя своя дълг? Тя не кряка, защото чака да дойде някоя муха наблизо до нея, или да кацне на нея, и тя да я глътне. Изгубват се мухите една по една в нейната уста. Казват: Какъв философ е тази жаба!
Да, философ е тя, но вижте я колко кръшка тя, като я хване някоя змия!
Когато се доближи някоя змия до жабата, и тя кръшка като мухата. Жабата казва: „Тази наука е много лоша.“ Като е лоша, не гълтай мухите цели! Това значи: гълташ ли, ще те гълтат. Защо змията гълта жабата цяла? – Защото и жабата гълта мухите цели.
към втори вариант >>
Кой обаче е по-силен?
(втори вариант)
Някой казва: Как тъй да имам само една мисъл! – Да, ще имаш само една мисъл. Нима онзи цигулар, който носи своята хубава цигулка Страдивариус на гърба си и знае да свири хубаво, има много мисли? Нима онзи банкер, който носи в касата си хиляди и милиони левове, има повече от една мисъл? – И двамата имат само по една мисъл.
Кой обаче е по-силен?
Цигуларят като отиде в село, отваря цигулката си и започва да свири, всички хора се събират наоколо му, щедро дават. Защо? – Той отваря сърцата на хората със своето свирене. Банкерът като отиде в някое село, никой нищо не му дава, всички искат да вземат нещо от него, всички искат да направят някакви операции с него. Банкерът е силен само поради парите си, но вземат ли парите му, изгуби ли богатството си, пресекват се силите му, всичко отива на вятъра. Всичкото богатство на цигуларя е в самия него.
към втори вариант >>
Когато се доближи някоя змия до жабата, и тя кръшка като мухата.
(втори вариант)
Вземете онази жаба, която не кръшка, която не кряка във водата, изпълнява ли тя своя дълг? Тя не кряка, защото чака да дойде някоя муха наблизо до нея, или да кацне на нея, и тя да я глътне. Изгубват се мухите една по една в нейната уста. Казват: Какъв философ е тази жаба! Да, философ е тя, но вижте я колко кръшка тя, като я хване някоя змия!
Когато се доближи някоя змия до жабата, и тя кръшка като мухата.
Жабата казва: „Тази наука е много лоша.“ Като е лоша, не гълтай мухите цели! Това значи: гълташ ли, ще те гълтат. Защо змията гълта жабата цяла? – Защото и жабата гълта мухите цели. Има един закон в природата: с каквато мярка мериш, с такава ще ти се отмери.
към втори вариант >>
Цигуларят като отиде в село, отваря цигулката си и започва да свири, всички хора се събират наоколо му, щедро дават. Защо?
(втори вариант)
– Да, ще имаш само една мисъл. Нима онзи цигулар, който носи своята хубава цигулка Страдивариус на гърба си и знае да свири хубаво, има много мисли? Нима онзи банкер, който носи в касата си хиляди и милиони левове, има повече от една мисъл? – И двамата имат само по една мисъл. Кой обаче е по-силен?
Цигуларят като отиде в село, отваря цигулката си и започва да свири, всички хора се събират наоколо му, щедро дават. Защо?
– Той отваря сърцата на хората със своето свирене. Банкерът като отиде в някое село, никой нищо не му дава, всички искат да вземат нещо от него, всички искат да направят някакви операции с него. Банкерът е силен само поради парите си, но вземат ли парите му, изгуби ли богатството си, пресекват се силите му, всичко отива на вятъра. Всичкото богатство на цигуларя е в самия него. Ако ме биха попитали, какво бих желал да стана – цигулар, или банкер?
към втори вариант >>
Жабата казва: „Тази наука е много лоша.“ Като е лоша, не гълтай мухите цели!
(втори вариант)
Тя не кряка, защото чака да дойде някоя муха наблизо до нея, или да кацне на нея, и тя да я глътне. Изгубват се мухите една по една в нейната уста. Казват: Какъв философ е тази жаба! Да, философ е тя, но вижте я колко кръшка тя, като я хване някоя змия! Когато се доближи някоя змия до жабата, и тя кръшка като мухата.
Жабата казва: „Тази наука е много лоша.“ Като е лоша, не гълтай мухите цели!
Това значи: гълташ ли, ще те гълтат. Защо змията гълта жабата цяла? – Защото и жабата гълта мухите цели. Има един закон в природата: с каквато мярка мериш, с такава ще ти се отмери.
към втори вариант >>
– Той отваря сърцата на хората със своето свирене.
(втори вариант)
Нима онзи цигулар, който носи своята хубава цигулка Страдивариус на гърба си и знае да свири хубаво, има много мисли? Нима онзи банкер, който носи в касата си хиляди и милиони левове, има повече от една мисъл? – И двамата имат само по една мисъл. Кой обаче е по-силен? Цигуларят като отиде в село, отваря цигулката си и започва да свири, всички хора се събират наоколо му, щедро дават. Защо?
– Той отваря сърцата на хората със своето свирене.
Банкерът като отиде в някое село, никой нищо не му дава, всички искат да вземат нещо от него, всички искат да направят някакви операции с него. Банкерът е силен само поради парите си, но вземат ли парите му, изгуби ли богатството си, пресекват се силите му, всичко отива на вятъра. Всичкото богатство на цигуларя е в самия него. Ако ме биха попитали, какво бих желал да стана – цигулар, или банкер? – Ще отговоря: Цигулар.
към втори вариант >>
Това значи: гълташ ли, ще те гълтат.
(втори вариант)
Изгубват се мухите една по една в нейната уста. Казват: Какъв философ е тази жаба! Да, философ е тя, но вижте я колко кръшка тя, като я хване някоя змия! Когато се доближи някоя змия до жабата, и тя кръшка като мухата. Жабата казва: „Тази наука е много лоша.“ Като е лоша, не гълтай мухите цели!
Това значи: гълташ ли, ще те гълтат.
Защо змията гълта жабата цяла? – Защото и жабата гълта мухите цели. Има един закон в природата: с каквато мярка мериш, с такава ще ти се отмери.
към втори вариант >>
Банкерът като отиде в някое село, никой нищо не му дава, всички искат да вземат нещо от него, всички искат да направят някакви операции с него.
(втори вариант)
Нима онзи банкер, който носи в касата си хиляди и милиони левове, има повече от една мисъл? – И двамата имат само по една мисъл. Кой обаче е по-силен? Цигуларят като отиде в село, отваря цигулката си и започва да свири, всички хора се събират наоколо му, щедро дават. Защо? – Той отваря сърцата на хората със своето свирене.
Банкерът като отиде в някое село, никой нищо не му дава, всички искат да вземат нещо от него, всички искат да направят някакви операции с него.
Банкерът е силен само поради парите си, но вземат ли парите му, изгуби ли богатството си, пресекват се силите му, всичко отива на вятъра. Всичкото богатство на цигуларя е в самия него. Ако ме биха попитали, какво бих желал да стана – цигулар, или банкер? – Ще отговоря: Цигулар. Като свиря, и на мене ще ми е приятно, и на окръжаващите също.
към втори вариант >>
Защо змията гълта жабата цяла?
(втори вариант)
Казват: Какъв философ е тази жаба! Да, философ е тя, но вижте я колко кръшка тя, като я хване някоя змия! Когато се доближи някоя змия до жабата, и тя кръшка като мухата. Жабата казва: „Тази наука е много лоша.“ Като е лоша, не гълтай мухите цели! Това значи: гълташ ли, ще те гълтат.
Защо змията гълта жабата цяла?
– Защото и жабата гълта мухите цели. Има един закон в природата: с каквато мярка мериш, с такава ще ти се отмери.
към втори вариант >>
Банкерът е силен само поради парите си, но вземат ли парите му, изгуби ли богатството си, пресекват се силите му, всичко отива на вятъра.
(втори вариант)
– И двамата имат само по една мисъл. Кой обаче е по-силен? Цигуларят като отиде в село, отваря цигулката си и започва да свири, всички хора се събират наоколо му, щедро дават. Защо? – Той отваря сърцата на хората със своето свирене. Банкерът като отиде в някое село, никой нищо не му дава, всички искат да вземат нещо от него, всички искат да направят някакви операции с него.
Банкерът е силен само поради парите си, но вземат ли парите му, изгуби ли богатството си, пресекват се силите му, всичко отива на вятъра.
Всичкото богатство на цигуларя е в самия него. Ако ме биха попитали, какво бих желал да стана – цигулар, или банкер? – Ще отговоря: Цигулар. Като свиря, и на мене ще ми е приятно, и на окръжаващите също. Хем моето сърце отварям, хем сърцата на окръжаващите.
към втори вариант >>
– Защото и жабата гълта мухите цели.
(втори вариант)
Да, философ е тя, но вижте я колко кръшка тя, като я хване някоя змия! Когато се доближи някоя змия до жабата, и тя кръшка като мухата. Жабата казва: „Тази наука е много лоша.“ Като е лоша, не гълтай мухите цели! Това значи: гълташ ли, ще те гълтат. Защо змията гълта жабата цяла?
– Защото и жабата гълта мухите цели.
Има един закон в природата: с каквато мярка мериш, с такава ще ти се отмери.
към втори вариант >>
Всичкото богатство на цигуларя е в самия него.
(втори вариант)
Кой обаче е по-силен? Цигуларят като отиде в село, отваря цигулката си и започва да свири, всички хора се събират наоколо му, щедро дават. Защо? – Той отваря сърцата на хората със своето свирене. Банкерът като отиде в някое село, никой нищо не му дава, всички искат да вземат нещо от него, всички искат да направят някакви операции с него. Банкерът е силен само поради парите си, но вземат ли парите му, изгуби ли богатството си, пресекват се силите му, всичко отива на вятъра.
Всичкото богатство на цигуларя е в самия него.
Ако ме биха попитали, какво бих желал да стана – цигулар, или банкер? – Ще отговоря: Цигулар. Като свиря, и на мене ще ми е приятно, и на окръжаващите също. Хем моето сърце отварям, хем сърцата на окръжаващите. Банкерът носи само ключовете си и като дойде пред касата си, цяла наука знае, колко пъти да отваря – 1, 2, 3, 5 и повече пъти; и като дойде да затваря – пак същото изкуство прилага.
към втори вариант >>
Има един закон в природата: с каквато мярка мериш, с такава ще ти се отмери.
(втори вариант)
Когато се доближи някоя змия до жабата, и тя кръшка като мухата. Жабата казва: „Тази наука е много лоша.“ Като е лоша, не гълтай мухите цели! Това значи: гълташ ли, ще те гълтат. Защо змията гълта жабата цяла? – Защото и жабата гълта мухите цели.
Има един закон в природата: с каквато мярка мериш, с такава ще ти се отмери.
към втори вариант >>
Ако ме биха попитали, какво бих желал да стана – цигулар, или банкер?
(втори вариант)
Цигуларят като отиде в село, отваря цигулката си и започва да свири, всички хора се събират наоколо му, щедро дават. Защо? – Той отваря сърцата на хората със своето свирене. Банкерът като отиде в някое село, никой нищо не му дава, всички искат да вземат нещо от него, всички искат да направят някакви операции с него. Банкерът е силен само поради парите си, но вземат ли парите му, изгуби ли богатството си, пресекват се силите му, всичко отива на вятъра. Всичкото богатство на цигуларя е в самия него.
Ако ме биха попитали, какво бих желал да стана – цигулар, или банкер?
– Ще отговоря: Цигулар. Като свиря, и на мене ще ми е приятно, и на окръжаващите също. Хем моето сърце отварям, хем сърцата на окръжаващите. Банкерът носи само ключовете си и като дойде пред касата си, цяла наука знае, колко пъти да отваря – 1, 2, 3, 5 и повече пъти; и като дойде да затваря – пак същото изкуство прилага. В него всичко е под ключ.
към втори вариант >>
Сега, ще ви приведа един малък пример.
(втори вариант)
Сега, ще ви приведа един малък пример.
Един велик Учител изпраща своя ученик да се учи да плува. Ученикът запитва: Животът не може ли да мине без плуване? – Не може, отговаря Учителят. Плуването е една необходимост, и ако ти не се научиш да плуваш, то един ден ще ти потрябва в живота, и като не умееш да плуваш, ще изгубиш живота си. Ученикът казва: „Аз нямам свободно време да отивам сега да се уча да плувам.
към втори вариант >>
– Ще отговоря: Цигулар.
(втори вариант)
– Той отваря сърцата на хората със своето свирене. Банкерът като отиде в някое село, никой нищо не му дава, всички искат да вземат нещо от него, всички искат да направят някакви операции с него. Банкерът е силен само поради парите си, но вземат ли парите му, изгуби ли богатството си, пресекват се силите му, всичко отива на вятъра. Всичкото богатство на цигуларя е в самия него. Ако ме биха попитали, какво бих желал да стана – цигулар, или банкер?
– Ще отговоря: Цигулар.
Като свиря, и на мене ще ми е приятно, и на окръжаващите също. Хем моето сърце отварям, хем сърцата на окръжаващите. Банкерът носи само ключовете си и като дойде пред касата си, цяла наука знае, колко пъти да отваря – 1, 2, 3, 5 и повече пъти; и като дойде да затваря – пак същото изкуство прилага. В него всичко е под ключ. Питам: Защо прави така?
към втори вариант >>
Един велик Учител изпраща своя ученик да се учи да плува.
(втори вариант)
Сега, ще ви приведа един малък пример.
Един велик Учител изпраща своя ученик да се учи да плува.
Ученикът запитва: Животът не може ли да мине без плуване? – Не може, отговаря Учителят. Плуването е една необходимост, и ако ти не се научиш да плуваш, то един ден ще ти потрябва в живота, и като не умееш да плуваш, ще изгубиш живота си. Ученикът казва: „Аз нямам свободно време да отивам сега да се уча да плувам. Имам много важна работа.
към втори вариант >>
Като свиря, и на мене ще ми е приятно, и на окръжаващите също.
(втори вариант)
Банкерът като отиде в някое село, никой нищо не му дава, всички искат да вземат нещо от него, всички искат да направят някакви операции с него. Банкерът е силен само поради парите си, но вземат ли парите му, изгуби ли богатството си, пресекват се силите му, всичко отива на вятъра. Всичкото богатство на цигуларя е в самия него. Ако ме биха попитали, какво бих желал да стана – цигулар, или банкер? – Ще отговоря: Цигулар.
Като свиря, и на мене ще ми е приятно, и на окръжаващите също.
Хем моето сърце отварям, хем сърцата на окръжаващите. Банкерът носи само ключовете си и като дойде пред касата си, цяла наука знае, колко пъти да отваря – 1, 2, 3, 5 и повече пъти; и като дойде да затваря – пак същото изкуство прилага. В него всичко е под ключ. Питам: Защо прави така? – Е, покритото мляко котка го не ближе.
към втори вариант >>
Ученикът запитва: Животът не може ли да мине без плуване?
(втори вариант)
Сега, ще ви приведа един малък пример. Един велик Учител изпраща своя ученик да се учи да плува.
Ученикът запитва: Животът не може ли да мине без плуване?
– Не може, отговаря Учителят. Плуването е една необходимост, и ако ти не се научиш да плуваш, то един ден ще ти потрябва в живота, и като не умееш да плуваш, ще изгубиш живота си. Ученикът казва: „Аз нямам свободно време да отивам сега да се уча да плувам. Имам много важна работа. Поканен съм да заема един много важен пост.
към втори вариант >>
Хем моето сърце отварям, хем сърцата на окръжаващите.
(втори вариант)
Банкерът е силен само поради парите си, но вземат ли парите му, изгуби ли богатството си, пресекват се силите му, всичко отива на вятъра. Всичкото богатство на цигуларя е в самия него. Ако ме биха попитали, какво бих желал да стана – цигулар, или банкер? – Ще отговоря: Цигулар. Като свиря, и на мене ще ми е приятно, и на окръжаващите също.
Хем моето сърце отварям, хем сърцата на окръжаващите.
Банкерът носи само ключовете си и като дойде пред касата си, цяла наука знае, колко пъти да отваря – 1, 2, 3, 5 и повече пъти; и като дойде да затваря – пак същото изкуство прилага. В него всичко е под ключ. Питам: Защо прави така? – Е, покритото мляко котка го не ближе. Значи, много котки има!
към втори вариант >>
– Не може, отговаря Учителят.
(втори вариант)
Сега, ще ви приведа един малък пример. Един велик Учител изпраща своя ученик да се учи да плува. Ученикът запитва: Животът не може ли да мине без плуване?
– Не може, отговаря Учителят.
Плуването е една необходимост, и ако ти не се научиш да плуваш, то един ден ще ти потрябва в живота, и като не умееш да плуваш, ще изгубиш живота си. Ученикът казва: „Аз нямам свободно време да отивам сега да се уча да плувам. Имам много важна работа. Поканен съм да заема един много важен пост. Плуването е нужно за моряците.
към втори вариант >>
Банкерът носи само ключовете си и като дойде пред касата си, цяла наука знае, колко пъти да отваря – 1, 2, 3, 5 и повече пъти; и като дойде да затваря – пак същото изкуство прилага.
(втори вариант)
Всичкото богатство на цигуларя е в самия него. Ако ме биха попитали, какво бих желал да стана – цигулар, или банкер? – Ще отговоря: Цигулар. Като свиря, и на мене ще ми е приятно, и на окръжаващите също. Хем моето сърце отварям, хем сърцата на окръжаващите.
Банкерът носи само ключовете си и като дойде пред касата си, цяла наука знае, колко пъти да отваря – 1, 2, 3, 5 и повече пъти; и като дойде да затваря – пак същото изкуство прилага.
В него всичко е под ключ. Питам: Защо прави така? – Е, покритото мляко котка го не ближе. Значи, много котки има! Какво означават затворените каси?
към втори вариант >>
Плуването е една необходимост, и ако ти не се научиш да плуваш, то един ден ще ти потрябва в живота, и като не умееш да плуваш, ще изгубиш живота си.
(втори вариант)
Сега, ще ви приведа един малък пример. Един велик Учител изпраща своя ученик да се учи да плува. Ученикът запитва: Животът не може ли да мине без плуване? – Не може, отговаря Учителят.
Плуването е една необходимост, и ако ти не се научиш да плуваш, то един ден ще ти потрябва в живота, и като не умееш да плуваш, ще изгубиш живота си.
Ученикът казва: „Аз нямам свободно време да отивам сега да се уча да плувам. Имам много важна работа. Поканен съм да заема един много важен пост. Плуването е нужно за моряците. Ти ми кажи друго нещо!
към втори вариант >>
В него всичко е под ключ.
(втори вариант)
Ако ме биха попитали, какво бих желал да стана – цигулар, или банкер? – Ще отговоря: Цигулар. Като свиря, и на мене ще ми е приятно, и на окръжаващите също. Хем моето сърце отварям, хем сърцата на окръжаващите. Банкерът носи само ключовете си и като дойде пред касата си, цяла наука знае, колко пъти да отваря – 1, 2, 3, 5 и повече пъти; и като дойде да затваря – пак същото изкуство прилага.
В него всичко е под ключ.
Питам: Защо прави така? – Е, покритото мляко котка го не ближе. Значи, много котки има! Какво означават затворените каси? Аз изваждам от това нещо свое заключение.
към втори вариант >>
Ученикът казва: „Аз нямам свободно време да отивам сега да се уча да плувам.
(втори вариант)
Сега, ще ви приведа един малък пример. Един велик Учител изпраща своя ученик да се учи да плува. Ученикът запитва: Животът не може ли да мине без плуване? – Не може, отговаря Учителят. Плуването е една необходимост, и ако ти не се научиш да плуваш, то един ден ще ти потрябва в живота, и като не умееш да плуваш, ще изгубиш живота си.
Ученикът казва: „Аз нямам свободно време да отивам сега да се уча да плувам.
Имам много важна работа. Поканен съм да заема един много важен пост. Плуването е нужно за моряците. Ти ми кажи друго нещо! “ Обаче, като заел тази велика длъжност в живота, направил едно престъпление и го подвели под отговорност.
към втори вариант >>
Питам: Защо прави така?
(втори вариант)
– Ще отговоря: Цигулар. Като свиря, и на мене ще ми е приятно, и на окръжаващите също. Хем моето сърце отварям, хем сърцата на окръжаващите. Банкерът носи само ключовете си и като дойде пред касата си, цяла наука знае, колко пъти да отваря – 1, 2, 3, 5 и повече пъти; и като дойде да затваря – пак същото изкуство прилага. В него всичко е под ключ.
Питам: Защо прави така?
– Е, покритото мляко котка го не ближе. Значи, много котки има! Какво означават затворените каси? Аз изваждам от това нещо свое заключение. Всички съвременни хора казват, че са морални, а при това касите им са все затворени.
към втори вариант >>
Имам много важна работа.
(втори вариант)
Един велик Учител изпраща своя ученик да се учи да плува. Ученикът запитва: Животът не може ли да мине без плуване? – Не може, отговаря Учителят. Плуването е една необходимост, и ако ти не се научиш да плуваш, то един ден ще ти потрябва в живота, и като не умееш да плуваш, ще изгубиш живота си. Ученикът казва: „Аз нямам свободно време да отивам сега да се уча да плувам.
Имам много важна работа.
Поканен съм да заема един много важен пост. Плуването е нужно за моряците. Ти ми кажи друго нещо! “ Обаче, като заел тази велика длъжност в живота, направил едно престъпление и го подвели под отговорност. Той хукнал да бяга, да се укрива, но като бягал, стигнал до една река, която трябвало да преплува.
към втори вариант >>
– Е, покритото мляко котка го не ближе.
(втори вариант)
Като свиря, и на мене ще ми е приятно, и на окръжаващите също. Хем моето сърце отварям, хем сърцата на окръжаващите. Банкерът носи само ключовете си и като дойде пред касата си, цяла наука знае, колко пъти да отваря – 1, 2, 3, 5 и повече пъти; и като дойде да затваря – пак същото изкуство прилага. В него всичко е под ключ. Питам: Защо прави така?
– Е, покритото мляко котка го не ближе.
Значи, много котки има! Какво означават затворените каси? Аз изваждам от това нещо свое заключение. Всички съвременни хора казват, че са морални, а при това касите им са все затворени. Аз бих желал да срещна една държава, на която касите да са отворени.
към втори вариант >>
Поканен съм да заема един много важен пост.
(втори вариант)
Ученикът запитва: Животът не може ли да мине без плуване? – Не може, отговаря Учителят. Плуването е една необходимост, и ако ти не се научиш да плуваш, то един ден ще ти потрябва в живота, и като не умееш да плуваш, ще изгубиш живота си. Ученикът казва: „Аз нямам свободно време да отивам сега да се уча да плувам. Имам много важна работа.
Поканен съм да заема един много важен пост.
Плуването е нужно за моряците. Ти ми кажи друго нещо! “ Обаче, като заел тази велика длъжност в живота, направил едно престъпление и го подвели под отговорност. Той хукнал да бяга, да се укрива, но като бягал, стигнал до една река, която трябвало да преплува. Като не знаел да плува, потънал в реката и се превърнал в един хубав шаран, който тежал 10 килограма.
към втори вариант >>
Значи, много котки има!
(втори вариант)
Хем моето сърце отварям, хем сърцата на окръжаващите. Банкерът носи само ключовете си и като дойде пред касата си, цяла наука знае, колко пъти да отваря – 1, 2, 3, 5 и повече пъти; и като дойде да затваря – пак същото изкуство прилага. В него всичко е под ключ. Питам: Защо прави така? – Е, покритото мляко котка го не ближе.
Значи, много котки има!
Какво означават затворените каси? Аз изваждам от това нещо свое заключение. Всички съвременни хора казват, че са морални, а при това касите им са все затворени. Аз бих желал да срещна една държава, на която касите да са отворени. Не казвам, че това може да стане днес, но това заключване на касите показва, какъв е моралът на съвременните хора.
към втори вариант >>
Плуването е нужно за моряците.
(втори вариант)
– Не може, отговаря Учителят. Плуването е една необходимост, и ако ти не се научиш да плуваш, то един ден ще ти потрябва в живота, и като не умееш да плуваш, ще изгубиш живота си. Ученикът казва: „Аз нямам свободно време да отивам сега да се уча да плувам. Имам много важна работа. Поканен съм да заема един много важен пост.
Плуването е нужно за моряците.
Ти ми кажи друго нещо! “ Обаче, като заел тази велика длъжност в живота, направил едно престъпление и го подвели под отговорност. Той хукнал да бяга, да се укрива, но като бягал, стигнал до една река, която трябвало да преплува. Като не знаел да плува, потънал в реката и се превърнал в един хубав шаран, който тежал 10 килограма. Туй е лошото, че не се умира.
към втори вариант >>
Какво означават затворените каси?
(втори вариант)
Банкерът носи само ключовете си и като дойде пред касата си, цяла наука знае, колко пъти да отваря – 1, 2, 3, 5 и повече пъти; и като дойде да затваря – пак същото изкуство прилага. В него всичко е под ключ. Питам: Защо прави така? – Е, покритото мляко котка го не ближе. Значи, много котки има!
Какво означават затворените каси?
Аз изваждам от това нещо свое заключение. Всички съвременни хора казват, че са морални, а при това касите им са все затворени. Аз бих желал да срещна една държава, на която касите да са отворени. Не казвам, че това може да стане днес, но това заключване на касите показва, какъв е моралът на съвременните хора. Ако касите са отворени и нищо не се губи, ще кажа: Браво, у тези хора има убеждения, има морал.
към втори вариант >>
Ти ми кажи друго нещо!
(втори вариант)
Плуването е една необходимост, и ако ти не се научиш да плуваш, то един ден ще ти потрябва в живота, и като не умееш да плуваш, ще изгубиш живота си. Ученикът казва: „Аз нямам свободно време да отивам сега да се уча да плувам. Имам много важна работа. Поканен съм да заема един много важен пост. Плуването е нужно за моряците.
Ти ми кажи друго нещо!
“ Обаче, като заел тази велика длъжност в живота, направил едно престъпление и го подвели под отговорност. Той хукнал да бяга, да се укрива, но като бягал, стигнал до една река, която трябвало да преплува. Като не знаел да плува, потънал в реката и се превърнал в един хубав шаран, който тежал 10 килограма. Туй е лошото, че не се умира. По едно време, рибари го хванали и го турили на една пиростия да го пекат.
към втори вариант >>
Аз изваждам от това нещо свое заключение.
(втори вариант)
В него всичко е под ключ. Питам: Защо прави така? – Е, покритото мляко котка го не ближе. Значи, много котки има! Какво означават затворените каси?
Аз изваждам от това нещо свое заключение.
Всички съвременни хора казват, че са морални, а при това касите им са все затворени. Аз бих желал да срещна една държава, на която касите да са отворени. Не казвам, че това може да стане днес, но това заключване на касите показва, какъв е моралът на съвременните хора. Ако касите са отворени и нищо не се губи, ще кажа: Браво, у тези хора има убеждения, има морал. Дойде някой при някоя отворена каса, побутне парите, нищо не взема и пак я затваря.
към втори вариант >>
“ Обаче, като заел тази велика длъжност в живота, направил едно престъпление и го подвели под отговорност.
(втори вариант)
Ученикът казва: „Аз нямам свободно време да отивам сега да се уча да плувам. Имам много важна работа. Поканен съм да заема един много важен пост. Плуването е нужно за моряците. Ти ми кажи друго нещо!
“ Обаче, като заел тази велика длъжност в живота, направил едно престъпление и го подвели под отговорност.
Той хукнал да бяга, да се укрива, но като бягал, стигнал до една река, която трябвало да преплува. Като не знаел да плува, потънал в реката и се превърнал в един хубав шаран, който тежал 10 килограма. Туй е лошото, че не се умира. По едно време, рибари го хванали и го турили на една пиростия да го пекат. Сега му дошло на ума за неговия Учител, който го карал да се учи да плува.
към втори вариант >>
Всички съвременни хора казват, че са морални, а при това касите им са все затворени.
(втори вариант)
Питам: Защо прави така? – Е, покритото мляко котка го не ближе. Значи, много котки има! Какво означават затворените каси? Аз изваждам от това нещо свое заключение.
Всички съвременни хора казват, че са морални, а при това касите им са все затворени.
Аз бих желал да срещна една държава, на която касите да са отворени. Не казвам, че това може да стане днес, но това заключване на касите показва, какъв е моралът на съвременните хора. Ако касите са отворени и нищо не се губи, ще кажа: Браво, у тези хора има убеждения, има морал. Дойде някой при някоя отворена каса, побутне парите, нищо не взема и пак я затваря. Отиде при друга някоя каса, погледне парите, побутне ги, пак я затвори.
към втори вариант >>
Той хукнал да бяга, да се укрива, но като бягал, стигнал до една река, която трябвало да преплува.
(втори вариант)
Имам много важна работа. Поканен съм да заема един много важен пост. Плуването е нужно за моряците. Ти ми кажи друго нещо! “ Обаче, като заел тази велика длъжност в живота, направил едно престъпление и го подвели под отговорност.
Той хукнал да бяга, да се укрива, но като бягал, стигнал до една река, която трябвало да преплува.
Като не знаел да плува, потънал в реката и се превърнал в един хубав шаран, който тежал 10 килограма. Туй е лошото, че не се умира. По едно време, рибари го хванали и го турили на една пиростия да го пекат. Сега му дошло на ума за неговия Учител, който го карал да се учи да плува. Запитва той Учителя си: Учителю, защо ми даде тази беля, това нещастие?
към втори вариант >>
Аз бих желал да срещна една държава, на която касите да са отворени.
(втори вариант)
– Е, покритото мляко котка го не ближе. Значи, много котки има! Какво означават затворените каси? Аз изваждам от това нещо свое заключение. Всички съвременни хора казват, че са морални, а при това касите им са все затворени.
Аз бих желал да срещна една държава, на която касите да са отворени.
Не казвам, че това може да стане днес, но това заключване на касите показва, какъв е моралът на съвременните хора. Ако касите са отворени и нищо не се губи, ще кажа: Браво, у тези хора има убеждения, има морал. Дойде някой при някоя отворена каса, побутне парите, нищо не взема и пак я затваря. Отиде при друга някоя каса, погледне парите, побутне ги, пак я затвори. Аз бих считал тъкмо тия хора за възвишени, за благородни.
към втори вариант >>
Като не знаел да плува, потънал в реката и се превърнал в един хубав шаран, който тежал 10 килограма.
(втори вариант)
Поканен съм да заема един много важен пост. Плуването е нужно за моряците. Ти ми кажи друго нещо! “ Обаче, като заел тази велика длъжност в живота, направил едно престъпление и го подвели под отговорност. Той хукнал да бяга, да се укрива, но като бягал, стигнал до една река, която трябвало да преплува.
Като не знаел да плува, потънал в реката и се превърнал в един хубав шаран, който тежал 10 килограма.
Туй е лошото, че не се умира. По едно време, рибари го хванали и го турили на една пиростия да го пекат. Сега му дошло на ума за неговия Учител, който го карал да се учи да плува. Запитва той Учителя си: Учителю, защо ми даде тази беля, това нещастие? Защо ми се струпа всичко това на главата?
към втори вариант >>
Не казвам, че това може да стане днес, но това заключване на касите показва, какъв е моралът на съвременните хора.
(втори вариант)
Значи, много котки има! Какво означават затворените каси? Аз изваждам от това нещо свое заключение. Всички съвременни хора казват, че са морални, а при това касите им са все затворени. Аз бих желал да срещна една държава, на която касите да са отворени.
Не казвам, че това може да стане днес, но това заключване на касите показва, какъв е моралът на съвременните хора.
Ако касите са отворени и нищо не се губи, ще кажа: Браво, у тези хора има убеждения, има морал. Дойде някой при някоя отворена каса, побутне парите, нищо не взема и пак я затваря. Отиде при друга някоя каса, погледне парите, побутне ги, пак я затвори. Аз бих считал тъкмо тия хора за възвишени, за благородни. Но разбира се, при сегашните условия, парите поставят хората на изкушения.
към втори вариант >>
Туй е лошото, че не се умира.
(втори вариант)
Плуването е нужно за моряците. Ти ми кажи друго нещо! “ Обаче, като заел тази велика длъжност в живота, направил едно престъпление и го подвели под отговорност. Той хукнал да бяга, да се укрива, но като бягал, стигнал до една река, която трябвало да преплува. Като не знаел да плува, потънал в реката и се превърнал в един хубав шаран, който тежал 10 килограма.
Туй е лошото, че не се умира.
По едно време, рибари го хванали и го турили на една пиростия да го пекат. Сега му дошло на ума за неговия Учител, който го карал да се учи да плува. Запитва той Учителя си: Учителю, защо ми даде тази беля, това нещастие? Защо ми се струпа всичко това на главата? – Защото не се научи да плуваш.
към втори вариант >>
Ако касите са отворени и нищо не се губи, ще кажа: Браво, у тези хора има убеждения, има морал.
(втори вариант)
Какво означават затворените каси? Аз изваждам от това нещо свое заключение. Всички съвременни хора казват, че са морални, а при това касите им са все затворени. Аз бих желал да срещна една държава, на която касите да са отворени. Не казвам, че това може да стане днес, но това заключване на касите показва, какъв е моралът на съвременните хора.
Ако касите са отворени и нищо не се губи, ще кажа: Браво, у тези хора има убеждения, има морал.
Дойде някой при някоя отворена каса, побутне парите, нищо не взема и пак я затваря. Отиде при друга някоя каса, погледне парите, побутне ги, пак я затвори. Аз бих считал тъкмо тия хора за възвишени, за благородни. Но разбира се, при сегашните условия, парите поставят хората на изкушения. И злото е там, че хората имат слабост пред златото тъй, както младите момци пред някоя мома.
към втори вариант >>
По едно време, рибари го хванали и го турили на една пиростия да го пекат.
(втори вариант)
Ти ми кажи друго нещо! “ Обаче, като заел тази велика длъжност в живота, направил едно престъпление и го подвели под отговорност. Той хукнал да бяга, да се укрива, но като бягал, стигнал до една река, която трябвало да преплува. Като не знаел да плува, потънал в реката и се превърнал в един хубав шаран, който тежал 10 килограма. Туй е лошото, че не се умира.
По едно време, рибари го хванали и го турили на една пиростия да го пекат.
Сега му дошло на ума за неговия Учител, който го карал да се учи да плува. Запитва той Учителя си: Учителю, защо ми даде тази беля, това нещастие? Защо ми се струпа всичко това на главата? – Защото не се научи да плуваш. Така и вие сега, казвате, че страдате много.
към втори вариант >>
Дойде някой при някоя отворена каса, побутне парите, нищо не взема и пак я затваря.
(втори вариант)
Аз изваждам от това нещо свое заключение. Всички съвременни хора казват, че са морални, а при това касите им са все затворени. Аз бих желал да срещна една държава, на която касите да са отворени. Не казвам, че това може да стане днес, но това заключване на касите показва, какъв е моралът на съвременните хора. Ако касите са отворени и нищо не се губи, ще кажа: Браво, у тези хора има убеждения, има морал.
Дойде някой при някоя отворена каса, побутне парите, нищо не взема и пак я затваря.
Отиде при друга някоя каса, погледне парите, побутне ги, пак я затвори. Аз бих считал тъкмо тия хора за възвишени, за благородни. Но разбира се, при сегашните условия, парите поставят хората на изкушения. И злото е там, че хората имат слабост пред златото тъй, както младите момци пред някоя мома. Този момък вземе един наполеон, като своя любовница, после втори, трети, пети, до 40–50–100 наполеона, и кой как мине покрай него, наполеон е, хубава мома е, намигне на всеки наполеон, тури го в джоба си, зер дълга му е ръката и казва: Хайде сега с тебе да направя запознанство.
към втори вариант >>
Сега му дошло на ума за неговия Учител, който го карал да се учи да плува.
(втори вариант)
“ Обаче, като заел тази велика длъжност в живота, направил едно престъпление и го подвели под отговорност. Той хукнал да бяга, да се укрива, но като бягал, стигнал до една река, която трябвало да преплува. Като не знаел да плува, потънал в реката и се превърнал в един хубав шаран, който тежал 10 килограма. Туй е лошото, че не се умира. По едно време, рибари го хванали и го турили на една пиростия да го пекат.
Сега му дошло на ума за неговия Учител, който го карал да се учи да плува.
Запитва той Учителя си: Учителю, защо ми даде тази беля, това нещастие? Защо ми се струпа всичко това на главата? – Защото не се научи да плуваш. Така и вие сега, казвате, че страдате много. Но задали ли сте си въпроса като философи, като християни, като разумни същества и най-после като българи защо страдате?
към втори вариант >>
Отиде при друга някоя каса, погледне парите, побутне ги, пак я затвори.
(втори вариант)
Всички съвременни хора казват, че са морални, а при това касите им са все затворени. Аз бих желал да срещна една държава, на която касите да са отворени. Не казвам, че това може да стане днес, но това заключване на касите показва, какъв е моралът на съвременните хора. Ако касите са отворени и нищо не се губи, ще кажа: Браво, у тези хора има убеждения, има морал. Дойде някой при някоя отворена каса, побутне парите, нищо не взема и пак я затваря.
Отиде при друга някоя каса, погледне парите, побутне ги, пак я затвори.
Аз бих считал тъкмо тия хора за възвишени, за благородни. Но разбира се, при сегашните условия, парите поставят хората на изкушения. И злото е там, че хората имат слабост пред златото тъй, както младите момци пред някоя мома. Този момък вземе един наполеон, като своя любовница, после втори, трети, пети, до 40–50–100 наполеона, и кой как мине покрай него, наполеон е, хубава мома е, намигне на всеки наполеон, тури го в джоба си, зер дълга му е ръката и казва: Хайде сега с тебе да направя запознанство. И така минава от една на друга, докато най-после казва: Да си върви тази младата мома, отдето е дошла!
към втори вариант >>
Запитва той Учителя си: Учителю, защо ми даде тази беля, това нещастие?
(втори вариант)
Той хукнал да бяга, да се укрива, но като бягал, стигнал до една река, която трябвало да преплува. Като не знаел да плува, потънал в реката и се превърнал в един хубав шаран, който тежал 10 килограма. Туй е лошото, че не се умира. По едно време, рибари го хванали и го турили на една пиростия да го пекат. Сега му дошло на ума за неговия Учител, който го карал да се учи да плува.
Запитва той Учителя си: Учителю, защо ми даде тази беля, това нещастие?
Защо ми се струпа всичко това на главата? – Защото не се научи да плуваш. Така и вие сега, казвате, че страдате много. Но задали ли сте си въпроса като философи, като християни, като разумни същества и най-после като българи защо страдате? Дайте си един философски отговор на този въпрос.
към втори вариант >>
Аз бих считал тъкмо тия хора за възвишени, за благородни.
(втори вариант)
Аз бих желал да срещна една държава, на която касите да са отворени. Не казвам, че това може да стане днес, но това заключване на касите показва, какъв е моралът на съвременните хора. Ако касите са отворени и нищо не се губи, ще кажа: Браво, у тези хора има убеждения, има морал. Дойде някой при някоя отворена каса, побутне парите, нищо не взема и пак я затваря. Отиде при друга някоя каса, погледне парите, побутне ги, пак я затвори.
Аз бих считал тъкмо тия хора за възвишени, за благородни.
Но разбира се, при сегашните условия, парите поставят хората на изкушения. И злото е там, че хората имат слабост пред златото тъй, както младите момци пред някоя мома. Този момък вземе един наполеон, като своя любовница, после втори, трети, пети, до 40–50–100 наполеона, и кой как мине покрай него, наполеон е, хубава мома е, намигне на всеки наполеон, тури го в джоба си, зер дълга му е ръката и казва: Хайде сега с тебе да направя запознанство. И така минава от една на друга, докато най-после казва: Да си върви тази младата мома, отдето е дошла! Но, тази красивата мома, Господ така я е направил, че в края на краищата никой не може да я изведе.
към втори вариант >>
Защо ми се струпа всичко това на главата?
(втори вариант)
Като не знаел да плува, потънал в реката и се превърнал в един хубав шаран, който тежал 10 килограма. Туй е лошото, че не се умира. По едно време, рибари го хванали и го турили на една пиростия да го пекат. Сега му дошло на ума за неговия Учител, който го карал да се учи да плува. Запитва той Учителя си: Учителю, защо ми даде тази беля, това нещастие?
Защо ми се струпа всичко това на главата?
– Защото не се научи да плуваш. Така и вие сега, казвате, че страдате много. Но задали ли сте си въпроса като философи, като християни, като разумни същества и най-после като българи защо страдате? Дайте си един философски отговор на този въпрос. Най-после казвате: Е светът е такъв!
към втори вариант >>
Но разбира се, при сегашните условия, парите поставят хората на изкушения.
(втори вариант)
Не казвам, че това може да стане днес, но това заключване на касите показва, какъв е моралът на съвременните хора. Ако касите са отворени и нищо не се губи, ще кажа: Браво, у тези хора има убеждения, има морал. Дойде някой при някоя отворена каса, побутне парите, нищо не взема и пак я затваря. Отиде при друга някоя каса, погледне парите, побутне ги, пак я затвори. Аз бих считал тъкмо тия хора за възвишени, за благородни.
Но разбира се, при сегашните условия, парите поставят хората на изкушения.
И злото е там, че хората имат слабост пред златото тъй, както младите момци пред някоя мома. Този момък вземе един наполеон, като своя любовница, после втори, трети, пети, до 40–50–100 наполеона, и кой как мине покрай него, наполеон е, хубава мома е, намигне на всеки наполеон, тури го в джоба си, зер дълга му е ръката и казва: Хайде сега с тебе да направя запознанство. И така минава от една на друга, докато най-после казва: Да си върви тази младата мома, отдето е дошла! Но, тази красивата мома, Господ така я е направил, че в края на краищата никой не може да я изведе. Тя се скрива в земята, и всички момци остават на понеделник.
към втори вариант >>
– Защото не се научи да плуваш.
(втори вариант)
Туй е лошото, че не се умира. По едно време, рибари го хванали и го турили на една пиростия да го пекат. Сега му дошло на ума за неговия Учител, който го карал да се учи да плува. Запитва той Учителя си: Учителю, защо ми даде тази беля, това нещастие? Защо ми се струпа всичко това на главата?
– Защото не се научи да плуваш.
Така и вие сега, казвате, че страдате много. Но задали ли сте си въпроса като философи, като християни, като разумни същества и най-после като българи защо страдате? Дайте си един философски отговор на този въпрос. Най-после казвате: Е светът е такъв! Светът е лош.
към втори вариант >>
И злото е там, че хората имат слабост пред златото тъй, както младите момци пред някоя мома.
(втори вариант)
Ако касите са отворени и нищо не се губи, ще кажа: Браво, у тези хора има убеждения, има морал. Дойде някой при някоя отворена каса, побутне парите, нищо не взема и пак я затваря. Отиде при друга някоя каса, погледне парите, побутне ги, пак я затвори. Аз бих считал тъкмо тия хора за възвишени, за благородни. Но разбира се, при сегашните условия, парите поставят хората на изкушения.
И злото е там, че хората имат слабост пред златото тъй, както младите момци пред някоя мома.
Този момък вземе един наполеон, като своя любовница, после втори, трети, пети, до 40–50–100 наполеона, и кой как мине покрай него, наполеон е, хубава мома е, намигне на всеки наполеон, тури го в джоба си, зер дълга му е ръката и казва: Хайде сега с тебе да направя запознанство. И така минава от една на друга, докато най-после казва: Да си върви тази младата мома, отдето е дошла! Но, тази красивата мома, Господ така я е направил, че в края на краищата никой не може да я изведе. Тя се скрива в земята, и всички момци остават на понеделник. И като ги пита Господ, какво правихте до сега, те казват: Ходихме да крадем моми.
към втори вариант >>
Така и вие сега, казвате, че страдате много.
(втори вариант)
По едно време, рибари го хванали и го турили на една пиростия да го пекат. Сега му дошло на ума за неговия Учител, който го карал да се учи да плува. Запитва той Учителя си: Учителю, защо ми даде тази беля, това нещастие? Защо ми се струпа всичко това на главата? – Защото не се научи да плуваш.
Така и вие сега, казвате, че страдате много.
Но задали ли сте си въпроса като философи, като християни, като разумни същества и най-после като българи защо страдате? Дайте си един философски отговор на този въпрос. Най-после казвате: Е светът е такъв! Светът е лош. – Това не е философия.
към втори вариант >>
Този момък вземе един наполеон, като своя любовница, после втори, трети, пети, до 40–50–100 наполеона, и кой как мине покрай него, наполеон е, хубава мома е, намигне на всеки наполеон, тури го в джоба си, зер дълга му е ръката и казва: Хайде сега с тебе да направя запознанство.
(втори вариант)
Дойде някой при някоя отворена каса, побутне парите, нищо не взема и пак я затваря. Отиде при друга някоя каса, погледне парите, побутне ги, пак я затвори. Аз бих считал тъкмо тия хора за възвишени, за благородни. Но разбира се, при сегашните условия, парите поставят хората на изкушения. И злото е там, че хората имат слабост пред златото тъй, както младите момци пред някоя мома.
Този момък вземе един наполеон, като своя любовница, после втори, трети, пети, до 40–50–100 наполеона, и кой как мине покрай него, наполеон е, хубава мома е, намигне на всеки наполеон, тури го в джоба си, зер дълга му е ръката и казва: Хайде сега с тебе да направя запознанство.
И така минава от една на друга, докато най-после казва: Да си върви тази младата мома, отдето е дошла! Но, тази красивата мома, Господ така я е направил, че в края на краищата никой не може да я изведе. Тя се скрива в земята, и всички момци остават на понеделник. И като ги пита Господ, какво правихте до сега, те казват: Ходихме да крадем моми. След всичко това хората питат: Има ли онзи свят?
към втори вариант >>
Но задали ли сте си въпроса като философи, като християни, като разумни същества и най-после като българи защо страдате?
(втори вариант)
Сега му дошло на ума за неговия Учител, който го карал да се учи да плува. Запитва той Учителя си: Учителю, защо ми даде тази беля, това нещастие? Защо ми се струпа всичко това на главата? – Защото не се научи да плуваш. Така и вие сега, казвате, че страдате много.
Но задали ли сте си въпроса като философи, като християни, като разумни същества и най-после като българи защо страдате?
Дайте си един философски отговор на този въпрос. Най-после казвате: Е светът е такъв! Светът е лош. – Това не е философия. Това не е разрешение на въпроса.
към втори вариант >>
И така минава от една на друга, докато най-после казва: Да си върви тази младата мома, отдето е дошла!
(втори вариант)
Отиде при друга някоя каса, погледне парите, побутне ги, пак я затвори. Аз бих считал тъкмо тия хора за възвишени, за благородни. Но разбира се, при сегашните условия, парите поставят хората на изкушения. И злото е там, че хората имат слабост пред златото тъй, както младите момци пред някоя мома. Този момък вземе един наполеон, като своя любовница, после втори, трети, пети, до 40–50–100 наполеона, и кой как мине покрай него, наполеон е, хубава мома е, намигне на всеки наполеон, тури го в джоба си, зер дълга му е ръката и казва: Хайде сега с тебе да направя запознанство.
И така минава от една на друга, докато най-после казва: Да си върви тази младата мома, отдето е дошла!
Но, тази красивата мома, Господ така я е направил, че в края на краищата никой не може да я изведе. Тя се скрива в земята, и всички момци остават на понеделник. И като ги пита Господ, какво правихте до сега, те казват: Ходихме да крадем моми. След всичко това хората питат: Има ли онзи свят? – Разбира се, че няма.
към втори вариант >>
Дайте си един философски отговор на този въпрос.
(втори вариант)
Запитва той Учителя си: Учителю, защо ми даде тази беля, това нещастие? Защо ми се струпа всичко това на главата? – Защото не се научи да плуваш. Така и вие сега, казвате, че страдате много. Но задали ли сте си въпроса като философи, като християни, като разумни същества и най-после като българи защо страдате?
Дайте си един философски отговор на този въпрос.
Най-после казвате: Е светът е такъв! Светът е лош. – Това не е философия. Това не е разрешение на въпроса. Светът е създаден все от културни същества.
към втори вариант >>
Но, тази красивата мома, Господ така я е направил, че в края на краищата никой не може да я изведе.
(втори вариант)
Аз бих считал тъкмо тия хора за възвишени, за благородни. Но разбира се, при сегашните условия, парите поставят хората на изкушения. И злото е там, че хората имат слабост пред златото тъй, както младите момци пред някоя мома. Този момък вземе един наполеон, като своя любовница, после втори, трети, пети, до 40–50–100 наполеона, и кой как мине покрай него, наполеон е, хубава мома е, намигне на всеки наполеон, тури го в джоба си, зер дълга му е ръката и казва: Хайде сега с тебе да направя запознанство. И така минава от една на друга, докато най-после казва: Да си върви тази младата мома, отдето е дошла!
Но, тази красивата мома, Господ така я е направил, че в края на краищата никой не може да я изведе.
Тя се скрива в земята, и всички момци остават на понеделник. И като ги пита Господ, какво правихте до сега, те казват: Ходихме да крадем моми. След всичко това хората питат: Има ли онзи свят? – Разбира се, че няма. Защото като отидете на онзи свят, ще трябва да дадете отговор на вашите майки, бащи, деди, какво сте правили тук на земята.
към втори вариант >>
Най-после казвате: Е светът е такъв!
(втори вариант)
Защо ми се струпа всичко това на главата? – Защото не се научи да плуваш. Така и вие сега, казвате, че страдате много. Но задали ли сте си въпроса като философи, като християни, като разумни същества и най-после като българи защо страдате? Дайте си един философски отговор на този въпрос.
Най-после казвате: Е светът е такъв!
Светът е лош. – Това не е философия. Това не е разрешение на въпроса. Светът е създаден все от културни същества. Има други причини, които създават страданията.
към втори вариант >>
Тя се скрива в земята, и всички момци остават на понеделник.
(втори вариант)
Но разбира се, при сегашните условия, парите поставят хората на изкушения. И злото е там, че хората имат слабост пред златото тъй, както младите момци пред някоя мома. Този момък вземе един наполеон, като своя любовница, после втори, трети, пети, до 40–50–100 наполеона, и кой как мине покрай него, наполеон е, хубава мома е, намигне на всеки наполеон, тури го в джоба си, зер дълга му е ръката и казва: Хайде сега с тебе да направя запознанство. И така минава от една на друга, докато най-после казва: Да си върви тази младата мома, отдето е дошла! Но, тази красивата мома, Господ така я е направил, че в края на краищата никой не може да я изведе.
Тя се скрива в земята, и всички момци остават на понеделник.
И като ги пита Господ, какво правихте до сега, те казват: Ходихме да крадем моми. След всичко това хората питат: Има ли онзи свят? – Разбира се, че няма. Защото като отидете на онзи свят, ще трябва да дадете отговор на вашите майки, бащи, деди, какво сте правили тук на земята. За предпочитане е да няма онзи свят.
към втори вариант >>
Светът е лош.
(втори вариант)
– Защото не се научи да плуваш. Така и вие сега, казвате, че страдате много. Но задали ли сте си въпроса като философи, като християни, като разумни същества и най-после като българи защо страдате? Дайте си един философски отговор на този въпрос. Най-после казвате: Е светът е такъв!
Светът е лош.
– Това не е философия. Това не е разрешение на въпроса. Светът е създаден все от културни същества. Има други причини, които създават страданията. Следователно, ако ти не знаеш да плуваш ще изгубиш живота си.
към втори вариант >>
И като ги пита Господ, какво правихте до сега, те казват: Ходихме да крадем моми.
(втори вариант)
И злото е там, че хората имат слабост пред златото тъй, както младите момци пред някоя мома. Този момък вземе един наполеон, като своя любовница, после втори, трети, пети, до 40–50–100 наполеона, и кой как мине покрай него, наполеон е, хубава мома е, намигне на всеки наполеон, тури го в джоба си, зер дълга му е ръката и казва: Хайде сега с тебе да направя запознанство. И така минава от една на друга, докато най-после казва: Да си върви тази младата мома, отдето е дошла! Но, тази красивата мома, Господ така я е направил, че в края на краищата никой не може да я изведе. Тя се скрива в земята, и всички момци остават на понеделник.
И като ги пита Господ, какво правихте до сега, те казват: Ходихме да крадем моми.
След всичко това хората питат: Има ли онзи свят? – Разбира се, че няма. Защото като отидете на онзи свят, ще трябва да дадете отговор на вашите майки, бащи, деди, какво сте правили тук на земята. За предпочитане е да няма онзи свят. Кой е онзи свят?
към втори вариант >>
– Това не е философия.
(втори вариант)
Така и вие сега, казвате, че страдате много. Но задали ли сте си въпроса като философи, като християни, като разумни същества и най-после като българи защо страдате? Дайте си един философски отговор на този въпрос. Най-после казвате: Е светът е такъв! Светът е лош.
– Това не е философия.
Това не е разрешение на въпроса. Светът е създаден все от културни същества. Има други причини, които създават страданията. Следователно, ако ти не знаеш да плуваш ще изгубиш живота си. Аз превеждам тази мисъл: ако твоите чувства нямат определена посока на движение, ако твоите чувства не се стремят към Бога, ти ще станеш шаран, ще те пекат на пиростия; а пък ако разбираш Бога, ще имаш определено движение, ще можеш да владееш водите.
към втори вариант >>
След всичко това хората питат: Има ли онзи свят?
(втори вариант)
Този момък вземе един наполеон, като своя любовница, после втори, трети, пети, до 40–50–100 наполеона, и кой как мине покрай него, наполеон е, хубава мома е, намигне на всеки наполеон, тури го в джоба си, зер дълга му е ръката и казва: Хайде сега с тебе да направя запознанство. И така минава от една на друга, докато най-после казва: Да си върви тази младата мома, отдето е дошла! Но, тази красивата мома, Господ така я е направил, че в края на краищата никой не може да я изведе. Тя се скрива в земята, и всички момци остават на понеделник. И като ги пита Господ, какво правихте до сега, те казват: Ходихме да крадем моми.
След всичко това хората питат: Има ли онзи свят?
– Разбира се, че няма. Защото като отидете на онзи свят, ще трябва да дадете отговор на вашите майки, бащи, деди, какво сте правили тук на земята. За предпочитане е да няма онзи свят. Кой е онзи свят? – Онзи свят е истинският свят.
към втори вариант >>
Това не е разрешение на въпроса.
(втори вариант)
Но задали ли сте си въпроса като философи, като християни, като разумни същества и най-после като българи защо страдате? Дайте си един философски отговор на този въпрос. Най-после казвате: Е светът е такъв! Светът е лош. – Това не е философия.
Това не е разрешение на въпроса.
Светът е създаден все от културни същества. Има други причини, които създават страданията. Следователно, ако ти не знаеш да плуваш ще изгубиш живота си. Аз превеждам тази мисъл: ако твоите чувства нямат определена посока на движение, ако твоите чувства не се стремят към Бога, ти ще станеш шаран, ще те пекат на пиростия; а пък ако разбираш Бога, ще имаш определено движение, ще можеш да владееш водите. Тъй че, който отива към Бога, ще има свобода, ще има движение в себе си, ще владее водата, т.е.
към втори вариант >>
– Разбира се, че няма.
(втори вариант)
И така минава от една на друга, докато най-после казва: Да си върви тази младата мома, отдето е дошла! Но, тази красивата мома, Господ така я е направил, че в края на краищата никой не може да я изведе. Тя се скрива в земята, и всички момци остават на понеделник. И като ги пита Господ, какво правихте до сега, те казват: Ходихме да крадем моми. След всичко това хората питат: Има ли онзи свят?
– Разбира се, че няма.
Защото като отидете на онзи свят, ще трябва да дадете отговор на вашите майки, бащи, деди, какво сте правили тук на земята. За предпочитане е да няма онзи свят. Кой е онзи свят? – Онзи свят е истинският свят.
към втори вариант >>
Светът е създаден все от културни същества.
(втори вариант)
Дайте си един философски отговор на този въпрос. Най-после казвате: Е светът е такъв! Светът е лош. – Това не е философия. Това не е разрешение на въпроса.
Светът е създаден все от културни същества.
Има други причини, които създават страданията. Следователно, ако ти не знаеш да плуваш ще изгубиш живота си. Аз превеждам тази мисъл: ако твоите чувства нямат определена посока на движение, ако твоите чувства не се стремят към Бога, ти ще станеш шаран, ще те пекат на пиростия; а пък ако разбираш Бога, ще имаш определено движение, ще можеш да владееш водите. Тъй че, който отива към Бога, ще има свобода, ще има движение в себе си, ще владее водата, т.е. ще познава реалността на нещата.
към втори вариант >>
Защото като отидете на онзи свят, ще трябва да дадете отговор на вашите майки, бащи, деди, какво сте правили тук на земята.
(втори вариант)
Но, тази красивата мома, Господ така я е направил, че в края на краищата никой не може да я изведе. Тя се скрива в земята, и всички момци остават на понеделник. И като ги пита Господ, какво правихте до сега, те казват: Ходихме да крадем моми. След всичко това хората питат: Има ли онзи свят? – Разбира се, че няма.
Защото като отидете на онзи свят, ще трябва да дадете отговор на вашите майки, бащи, деди, какво сте правили тук на земята.
За предпочитане е да няма онзи свят. Кой е онзи свят? – Онзи свят е истинският свят.
към втори вариант >>
Има други причини, които създават страданията.
(втори вариант)
Най-после казвате: Е светът е такъв! Светът е лош. – Това не е философия. Това не е разрешение на въпроса. Светът е създаден все от културни същества.
Има други причини, които създават страданията.
Следователно, ако ти не знаеш да плуваш ще изгубиш живота си. Аз превеждам тази мисъл: ако твоите чувства нямат определена посока на движение, ако твоите чувства не се стремят към Бога, ти ще станеш шаран, ще те пекат на пиростия; а пък ако разбираш Бога, ще имаш определено движение, ще можеш да владееш водите. Тъй че, който отива към Бога, ще има свобода, ще има движение в себе си, ще владее водата, т.е. ще познава реалността на нещата. Който живее във водата, ограничава се от нея, а който живее извън нея, владее водата.
към втори вариант >>
За предпочитане е да няма онзи свят.
(втори вариант)
Тя се скрива в земята, и всички момци остават на понеделник. И като ги пита Господ, какво правихте до сега, те казват: Ходихме да крадем моми. След всичко това хората питат: Има ли онзи свят? – Разбира се, че няма. Защото като отидете на онзи свят, ще трябва да дадете отговор на вашите майки, бащи, деди, какво сте правили тук на земята.
За предпочитане е да няма онзи свят.
Кой е онзи свят? – Онзи свят е истинският свят.
към втори вариант >>
Следователно, ако ти не знаеш да плуваш ще изгубиш живота си.
(втори вариант)
Светът е лош. – Това не е философия. Това не е разрешение на въпроса. Светът е създаден все от културни същества. Има други причини, които създават страданията.
Следователно, ако ти не знаеш да плуваш ще изгубиш живота си.
Аз превеждам тази мисъл: ако твоите чувства нямат определена посока на движение, ако твоите чувства не се стремят към Бога, ти ще станеш шаран, ще те пекат на пиростия; а пък ако разбираш Бога, ще имаш определено движение, ще можеш да владееш водите. Тъй че, който отива към Бога, ще има свобода, ще има движение в себе си, ще владее водата, т.е. ще познава реалността на нещата. Който живее във водата, ограничава се от нея, а който живее извън нея, владее водата. Следователно, за да владеем известна реалност, трябва да сме извън нея.
към втори вариант >>
Кой е онзи свят?
(втори вариант)
И като ги пита Господ, какво правихте до сега, те казват: Ходихме да крадем моми. След всичко това хората питат: Има ли онзи свят? – Разбира се, че няма. Защото като отидете на онзи свят, ще трябва да дадете отговор на вашите майки, бащи, деди, какво сте правили тук на земята. За предпочитане е да няма онзи свят.
Кой е онзи свят?
– Онзи свят е истинският свят.
към втори вариант >>
Аз превеждам тази мисъл: ако твоите чувства нямат определена посока на движение, ако твоите чувства не се стремят към Бога, ти ще станеш шаран, ще те пекат на пиростия; а пък ако разбираш Бога, ще имаш определено движение, ще можеш да владееш водите.
(втори вариант)
– Това не е философия. Това не е разрешение на въпроса. Светът е създаден все от културни същества. Има други причини, които създават страданията. Следователно, ако ти не знаеш да плуваш ще изгубиш живота си.
Аз превеждам тази мисъл: ако твоите чувства нямат определена посока на движение, ако твоите чувства не се стремят към Бога, ти ще станеш шаран, ще те пекат на пиростия; а пък ако разбираш Бога, ще имаш определено движение, ще можеш да владееш водите.
Тъй че, който отива към Бога, ще има свобода, ще има движение в себе си, ще владее водата, т.е. ще познава реалността на нещата. Който живее във водата, ограничава се от нея, а който живее извън нея, владее водата. Следователно, за да владеем известна реалност, трябва да сме извън нея.
към втори вариант >>
– Онзи свят е истинският свят.
(втори вариант)
След всичко това хората питат: Има ли онзи свят? – Разбира се, че няма. Защото като отидете на онзи свят, ще трябва да дадете отговор на вашите майки, бащи, деди, какво сте правили тук на земята. За предпочитане е да няма онзи свят. Кой е онзи свят?
– Онзи свят е истинският свят.
към втори вариант >>
Тъй че, който отива към Бога, ще има свобода, ще има движение в себе си, ще владее водата, т.е.
(втори вариант)
Това не е разрешение на въпроса. Светът е създаден все от културни същества. Има други причини, които създават страданията. Следователно, ако ти не знаеш да плуваш ще изгубиш живота си. Аз превеждам тази мисъл: ако твоите чувства нямат определена посока на движение, ако твоите чувства не се стремят към Бога, ти ще станеш шаран, ще те пекат на пиростия; а пък ако разбираш Бога, ще имаш определено движение, ще можеш да владееш водите.
Тъй че, който отива към Бога, ще има свобода, ще има движение в себе си, ще владее водата, т.е.
ще познава реалността на нещата. Който живее във водата, ограничава се от нея, а който живее извън нея, владее водата. Следователно, за да владеем известна реалност, трябва да сме извън нея.
към втори вариант >>
Христос казва: „Когато те поканят на сватба, седни на последното място!
(втори вариант)
Христос казва: „Когато те поканят на сватба, седни на последното място!
“ Сватбата при сегашните условия е изопачена. Всички идеи, които едно време Христос е изказал, един ден ще се носят из света. Но ние трябва да се върнем към онзи чист, непорочен живот, какъвто човек е имал още в самото начало на своя живот. Тъй трябва да се очистим, че в лицето на всяка една жена да виждаме една благородна душа. Като се качиш на един висок планински връх, не можеш да наблюдаваш планината.
към втори вариант >>
ще познава реалността на нещата.
(втори вариант)
Светът е създаден все от културни същества. Има други причини, които създават страданията. Следователно, ако ти не знаеш да плуваш ще изгубиш живота си. Аз превеждам тази мисъл: ако твоите чувства нямат определена посока на движение, ако твоите чувства не се стремят към Бога, ти ще станеш шаран, ще те пекат на пиростия; а пък ако разбираш Бога, ще имаш определено движение, ще можеш да владееш водите. Тъй че, който отива към Бога, ще има свобода, ще има движение в себе си, ще владее водата, т.е.
ще познава реалността на нещата.
Който живее във водата, ограничава се от нея, а който живее извън нея, владее водата. Следователно, за да владеем известна реалност, трябва да сме извън нея.
към втори вариант >>
“ Сватбата при сегашните условия е изопачена.
(втори вариант)
Христос казва: „Когато те поканят на сватба, седни на последното място!
“ Сватбата при сегашните условия е изопачена.
Всички идеи, които едно време Христос е изказал, един ден ще се носят из света. Но ние трябва да се върнем към онзи чист, непорочен живот, какъвто човек е имал още в самото начало на своя живот. Тъй трябва да се очистим, че в лицето на всяка една жена да виждаме една благородна душа. Като се качиш на един висок планински връх, не можеш да наблюдаваш планината. Ако искаш да наблюдаваш планината, трябва да слезеш долу, и оттам да я гледаш.
към втори вариант >>
Който живее във водата, ограничава се от нея, а който живее извън нея, владее водата.
(втори вариант)
Има други причини, които създават страданията. Следователно, ако ти не знаеш да плуваш ще изгубиш живота си. Аз превеждам тази мисъл: ако твоите чувства нямат определена посока на движение, ако твоите чувства не се стремят към Бога, ти ще станеш шаран, ще те пекат на пиростия; а пък ако разбираш Бога, ще имаш определено движение, ще можеш да владееш водите. Тъй че, който отива към Бога, ще има свобода, ще има движение в себе си, ще владее водата, т.е. ще познава реалността на нещата.
Който живее във водата, ограничава се от нея, а който живее извън нея, владее водата.
Следователно, за да владеем известна реалност, трябва да сме извън нея.
към втори вариант >>
Всички идеи, които едно време Христос е изказал, един ден ще се носят из света.
(втори вариант)
Христос казва: „Когато те поканят на сватба, седни на последното място! “ Сватбата при сегашните условия е изопачена.
Всички идеи, които едно време Христос е изказал, един ден ще се носят из света.
Но ние трябва да се върнем към онзи чист, непорочен живот, какъвто човек е имал още в самото начало на своя живот. Тъй трябва да се очистим, че в лицето на всяка една жена да виждаме една благородна душа. Като се качиш на един висок планински връх, не можеш да наблюдаваш планината. Ако искаш да наблюдаваш планината, трябва да слезеш долу, и оттам да я гледаш. Щом се качиш на планината, ти можеш да наблюдаваш звездите, месеца, но не и самата планина.
към втори вариант >>
Следователно, за да владеем известна реалност, трябва да сме извън нея.
(втори вариант)
Следователно, ако ти не знаеш да плуваш ще изгубиш живота си. Аз превеждам тази мисъл: ако твоите чувства нямат определена посока на движение, ако твоите чувства не се стремят към Бога, ти ще станеш шаран, ще те пекат на пиростия; а пък ако разбираш Бога, ще имаш определено движение, ще можеш да владееш водите. Тъй че, който отива към Бога, ще има свобода, ще има движение в себе си, ще владее водата, т.е. ще познава реалността на нещата. Който живее във водата, ограничава се от нея, а който живее извън нея, владее водата.
Следователно, за да владеем известна реалност, трябва да сме извън нея.
към втори вариант >>
Но ние трябва да се върнем към онзи чист, непорочен живот, какъвто човек е имал още в самото начало на своя живот.
(втори вариант)
Христос казва: „Когато те поканят на сватба, седни на последното място! “ Сватбата при сегашните условия е изопачена. Всички идеи, които едно време Христос е изказал, един ден ще се носят из света.
Но ние трябва да се върнем към онзи чист, непорочен живот, какъвто човек е имал още в самото начало на своя живот.
Тъй трябва да се очистим, че в лицето на всяка една жена да виждаме една благородна душа. Като се качиш на един висок планински връх, не можеш да наблюдаваш планината. Ако искаш да наблюдаваш планината, трябва да слезеш долу, и оттам да я гледаш. Щом се качиш на планината, ти можеш да наблюдаваш звездите, месеца, но не и самата планина. Тъй че, ако искате да разберете живота, отдолу трябва да го гледате, да вземете последното място, и оттам ще го изучавате основно.
към втори вариант >>
Съвременните хора казват: Без къщи не може, и без парици не може.
(втори вариант)
Съвременните хора казват: Без къщи не може, и без парици не може.
Не е въпросът в парите. Не е въпроса и в къщата. Когато ние искаме да убедим съвременните хора, че може и без къща, те казват: Как, без къща! Не може без къща. Когато казваме, че може без къща, подразбираме, че няма да живеете като рибите във водата, а ще живеете извън водата и ще я употребявате само когато искате.
към втори вариант >>
Тъй трябва да се очистим, че в лицето на всяка една жена да виждаме една благородна душа.
(втори вариант)
Христос казва: „Когато те поканят на сватба, седни на последното място! “ Сватбата при сегашните условия е изопачена. Всички идеи, които едно време Христос е изказал, един ден ще се носят из света. Но ние трябва да се върнем към онзи чист, непорочен живот, какъвто човек е имал още в самото начало на своя живот.
Тъй трябва да се очистим, че в лицето на всяка една жена да виждаме една благородна душа.
Като се качиш на един висок планински връх, не можеш да наблюдаваш планината. Ако искаш да наблюдаваш планината, трябва да слезеш долу, и оттам да я гледаш. Щом се качиш на планината, ти можеш да наблюдаваш звездите, месеца, но не и самата планина. Тъй че, ако искате да разберете живота, отдолу трябва да го гледате, да вземете последното място, и оттам ще го изучавате основно. Няма да се нервирате, няма да се разчувствате, няма да плачете.
към втори вариант >>
Не е въпросът в парите.
(втори вариант)
Съвременните хора казват: Без къщи не може, и без парици не може.
Не е въпросът в парите.
Не е въпроса и в къщата. Когато ние искаме да убедим съвременните хора, че може и без къща, те казват: Как, без къща! Не може без къща. Когато казваме, че може без къща, подразбираме, че няма да живеете като рибите във водата, а ще живеете извън водата и ще я употребявате само когато искате. В дадения случай ти ще бъдеш господар на положението си.
към втори вариант >>
Като се качиш на един висок планински връх, не можеш да наблюдаваш планината.
(втори вариант)
Христос казва: „Когато те поканят на сватба, седни на последното място! “ Сватбата при сегашните условия е изопачена. Всички идеи, които едно време Христос е изказал, един ден ще се носят из света. Но ние трябва да се върнем към онзи чист, непорочен живот, какъвто човек е имал още в самото начало на своя живот. Тъй трябва да се очистим, че в лицето на всяка една жена да виждаме една благородна душа.
Като се качиш на един висок планински връх, не можеш да наблюдаваш планината.
Ако искаш да наблюдаваш планината, трябва да слезеш долу, и оттам да я гледаш. Щом се качиш на планината, ти можеш да наблюдаваш звездите, месеца, но не и самата планина. Тъй че, ако искате да разберете живота, отдолу трябва да го гледате, да вземете последното място, и оттам ще го изучавате основно. Няма да се нервирате, няма да се разчувствате, няма да плачете. Плачете ли, сълзите на вашите очи трябва да донасят благословение.
към втори вариант >>
Не е въпроса и в къщата.
(втори вариант)
Съвременните хора казват: Без къщи не може, и без парици не може. Не е въпросът в парите.
Не е въпроса и в къщата.
Когато ние искаме да убедим съвременните хора, че може и без къща, те казват: Как, без къща! Не може без къща. Когато казваме, че може без къща, подразбираме, че няма да живеете като рибите във водата, а ще живеете извън водата и ще я употребявате само когато искате. В дадения случай ти ще бъдеш господар на положението си.
към втори вариант >>
Ако искаш да наблюдаваш планината, трябва да слезеш долу, и оттам да я гледаш.
(втори вариант)
“ Сватбата при сегашните условия е изопачена. Всички идеи, които едно време Христос е изказал, един ден ще се носят из света. Но ние трябва да се върнем към онзи чист, непорочен живот, какъвто човек е имал още в самото начало на своя живот. Тъй трябва да се очистим, че в лицето на всяка една жена да виждаме една благородна душа. Като се качиш на един висок планински връх, не можеш да наблюдаваш планината.
Ако искаш да наблюдаваш планината, трябва да слезеш долу, и оттам да я гледаш.
Щом се качиш на планината, ти можеш да наблюдаваш звездите, месеца, но не и самата планина. Тъй че, ако искате да разберете живота, отдолу трябва да го гледате, да вземете последното място, и оттам ще го изучавате основно. Няма да се нервирате, няма да се разчувствате, няма да плачете. Плачете ли, сълзите на вашите очи трябва да донасят благословение. Тъжите ли, говорите ли, изобличавате ли, всичко това трябва да донася благословение.
към втори вариант >>
Когато ние искаме да убедим съвременните хора, че може и без къща, те казват: Как, без къща!
(втори вариант)
Съвременните хора казват: Без къщи не може, и без парици не може. Не е въпросът в парите. Не е въпроса и в къщата.
Когато ние искаме да убедим съвременните хора, че може и без къща, те казват: Как, без къща!
Не може без къща. Когато казваме, че може без къща, подразбираме, че няма да живеете като рибите във водата, а ще живеете извън водата и ще я употребявате само когато искате. В дадения случай ти ще бъдеш господар на положението си.
към втори вариант >>
Щом се качиш на планината, ти можеш да наблюдаваш звездите, месеца, но не и самата планина.
(втори вариант)
Всички идеи, които едно време Христос е изказал, един ден ще се носят из света. Но ние трябва да се върнем към онзи чист, непорочен живот, какъвто човек е имал още в самото начало на своя живот. Тъй трябва да се очистим, че в лицето на всяка една жена да виждаме една благородна душа. Като се качиш на един висок планински връх, не можеш да наблюдаваш планината. Ако искаш да наблюдаваш планината, трябва да слезеш долу, и оттам да я гледаш.
Щом се качиш на планината, ти можеш да наблюдаваш звездите, месеца, но не и самата планина.
Тъй че, ако искате да разберете живота, отдолу трябва да го гледате, да вземете последното място, и оттам ще го изучавате основно. Няма да се нервирате, няма да се разчувствате, няма да плачете. Плачете ли, сълзите на вашите очи трябва да донасят благословение. Тъжите ли, говорите ли, изобличавате ли, всичко това трябва да донася благословение. Всеки един акт в нас, трябва да внася нещо ново в нашата душа.
към втори вариант >>
Не може без къща.
(втори вариант)
Съвременните хора казват: Без къщи не може, и без парици не може. Не е въпросът в парите. Не е въпроса и в къщата. Когато ние искаме да убедим съвременните хора, че може и без къща, те казват: Как, без къща!
Не може без къща.
Когато казваме, че може без къща, подразбираме, че няма да живеете като рибите във водата, а ще живеете извън водата и ще я употребявате само когато искате. В дадения случай ти ще бъдеш господар на положението си.
към втори вариант >>
Тъй че, ако искате да разберете живота, отдолу трябва да го гледате, да вземете последното място, и оттам ще го изучавате основно.
(втори вариант)
Но ние трябва да се върнем към онзи чист, непорочен живот, какъвто човек е имал още в самото начало на своя живот. Тъй трябва да се очистим, че в лицето на всяка една жена да виждаме една благородна душа. Като се качиш на един висок планински връх, не можеш да наблюдаваш планината. Ако искаш да наблюдаваш планината, трябва да слезеш долу, и оттам да я гледаш. Щом се качиш на планината, ти можеш да наблюдаваш звездите, месеца, но не и самата планина.
Тъй че, ако искате да разберете живота, отдолу трябва да го гледате, да вземете последното място, и оттам ще го изучавате основно.
Няма да се нервирате, няма да се разчувствате, няма да плачете. Плачете ли, сълзите на вашите очи трябва да донасят благословение. Тъжите ли, говорите ли, изобличавате ли, всичко това трябва да донася благословение. Всеки един акт в нас, трябва да внася нещо ново в нашата душа. Такова трябва да бъде положението на всеки един човек.
към втори вариант >>
Когато казваме, че може без къща, подразбираме, че няма да живеете като рибите във водата, а ще живеете извън водата и ще я употребявате само когато искате.
(втори вариант)
Съвременните хора казват: Без къщи не може, и без парици не може. Не е въпросът в парите. Не е въпроса и в къщата. Когато ние искаме да убедим съвременните хора, че може и без къща, те казват: Как, без къща! Не може без къща.
Когато казваме, че може без къща, подразбираме, че няма да живеете като рибите във водата, а ще живеете извън водата и ще я употребявате само когато искате.
В дадения случай ти ще бъдеш господар на положението си.
към втори вариант >>
Няма да се нервирате, няма да се разчувствате, няма да плачете.
(втори вариант)
Тъй трябва да се очистим, че в лицето на всяка една жена да виждаме една благородна душа. Като се качиш на един висок планински връх, не можеш да наблюдаваш планината. Ако искаш да наблюдаваш планината, трябва да слезеш долу, и оттам да я гледаш. Щом се качиш на планината, ти можеш да наблюдаваш звездите, месеца, но не и самата планина. Тъй че, ако искате да разберете живота, отдолу трябва да го гледате, да вземете последното място, и оттам ще го изучавате основно.
Няма да се нервирате, няма да се разчувствате, няма да плачете.
Плачете ли, сълзите на вашите очи трябва да донасят благословение. Тъжите ли, говорите ли, изобличавате ли, всичко това трябва да донася благословение. Всеки един акт в нас, трябва да внася нещо ново в нашата душа. Такова трябва да бъде положението на всеки един човек. Ще кажете: Възможно ли е?
към втори вариант >>
В дадения случай ти ще бъдеш господар на положението си.
(втори вариант)
Не е въпросът в парите. Не е въпроса и в къщата. Когато ние искаме да убедим съвременните хора, че може и без къща, те казват: Как, без къща! Не може без къща. Когато казваме, че може без къща, подразбираме, че няма да живеете като рибите във водата, а ще живеете извън водата и ще я употребявате само когато искате.
В дадения случай ти ще бъдеш господар на положението си.
към втори вариант >>
Плачете ли, сълзите на вашите очи трябва да донасят благословение.
(втори вариант)
Като се качиш на един висок планински връх, не можеш да наблюдаваш планината. Ако искаш да наблюдаваш планината, трябва да слезеш долу, и оттам да я гледаш. Щом се качиш на планината, ти можеш да наблюдаваш звездите, месеца, но не и самата планина. Тъй че, ако искате да разберете живота, отдолу трябва да го гледате, да вземете последното място, и оттам ще го изучавате основно. Няма да се нервирате, няма да се разчувствате, няма да плачете.
Плачете ли, сълзите на вашите очи трябва да донасят благословение.
Тъжите ли, говорите ли, изобличавате ли, всичко това трябва да донася благословение. Всеки един акт в нас, трябва да внася нещо ново в нашата душа. Такова трябва да бъде положението на всеки един човек. Ще кажете: Възможно ли е? – Всички тия неща са възможни.
към втори вариант >>
И тъй, човек трябва да заеме последното място.
(втори вариант)
И тъй, човек трябва да заеме последното място.
Последното място е физическият свят. От физическото трябва да започнете. Вие трябва да изучите физическия свят в неговата пълнота, та като разбирате физическия свят, когато дойде вашият Учител, ще може да ви предаде по-висока наука, ще се качите една стъпка по-нагоре. Аз гледам, дойде някой при мене, чел Библията от единия край до другия, та като дошъл до Откровението, пита: Какво искал да каже евангелист Иоан? Е, то е много лесна работа.
към втори вариант >>
Тъжите ли, говорите ли, изобличавате ли, всичко това трябва да донася благословение.
(втори вариант)
Ако искаш да наблюдаваш планината, трябва да слезеш долу, и оттам да я гледаш. Щом се качиш на планината, ти можеш да наблюдаваш звездите, месеца, но не и самата планина. Тъй че, ако искате да разберете живота, отдолу трябва да го гледате, да вземете последното място, и оттам ще го изучавате основно. Няма да се нервирате, няма да се разчувствате, няма да плачете. Плачете ли, сълзите на вашите очи трябва да донасят благословение.
Тъжите ли, говорите ли, изобличавате ли, всичко това трябва да донася благословение.
Всеки един акт в нас, трябва да внася нещо ново в нашата душа. Такова трябва да бъде положението на всеки един човек. Ще кажете: Възможно ли е? – Всички тия неща са възможни. Някои оспорват въпроса дали Христос е съществувал на земята като личност, или не е съществувал.
към втори вариант >>
Последното място е физическият свят.
(втори вариант)
И тъй, човек трябва да заеме последното място.
Последното място е физическият свят.
От физическото трябва да започнете. Вие трябва да изучите физическия свят в неговата пълнота, та като разбирате физическия свят, когато дойде вашият Учител, ще може да ви предаде по-висока наука, ще се качите една стъпка по-нагоре. Аз гледам, дойде някой при мене, чел Библията от единия край до другия, та като дошъл до Откровението, пита: Какво искал да каже евангелист Иоан? Е, то е много лесна работа. Аз няма да тълкувам думите на Иоана, но ще извикам свети Иоан и ще му кажа: Кажи на този човек, какво си искал да кажеш.
към втори вариант >>
Всеки един акт в нас, трябва да внася нещо ново в нашата душа.
(втори вариант)
Щом се качиш на планината, ти можеш да наблюдаваш звездите, месеца, но не и самата планина. Тъй че, ако искате да разберете живота, отдолу трябва да го гледате, да вземете последното място, и оттам ще го изучавате основно. Няма да се нервирате, няма да се разчувствате, няма да плачете. Плачете ли, сълзите на вашите очи трябва да донасят благословение. Тъжите ли, говорите ли, изобличавате ли, всичко това трябва да донася благословение.
Всеки един акт в нас, трябва да внася нещо ново в нашата душа.
Такова трябва да бъде положението на всеки един човек. Ще кажете: Възможно ли е? – Всички тия неща са възможни. Някои оспорват въпроса дали Христос е съществувал на земята като личност, или не е съществувал. Не е въпросът в това, дали Христос е съществувал, или не.
към втори вариант >>
От физическото трябва да започнете.
(втори вариант)
И тъй, човек трябва да заеме последното място. Последното място е физическият свят.
От физическото трябва да започнете.
Вие трябва да изучите физическия свят в неговата пълнота, та като разбирате физическия свят, когато дойде вашият Учител, ще може да ви предаде по-висока наука, ще се качите една стъпка по-нагоре. Аз гледам, дойде някой при мене, чел Библията от единия край до другия, та като дошъл до Откровението, пита: Какво искал да каже евангелист Иоан? Е, то е много лесна работа. Аз няма да тълкувам думите на Иоана, но ще извикам свети Иоан и ще му кажа: Кажи на този човек, какво си искал да кажеш. Аз вярвам, че евангелист Иоан е жив.
към втори вариант >>
Такова трябва да бъде положението на всеки един човек.
(втори вариант)
Тъй че, ако искате да разберете живота, отдолу трябва да го гледате, да вземете последното място, и оттам ще го изучавате основно. Няма да се нервирате, няма да се разчувствате, няма да плачете. Плачете ли, сълзите на вашите очи трябва да донасят благословение. Тъжите ли, говорите ли, изобличавате ли, всичко това трябва да донася благословение. Всеки един акт в нас, трябва да внася нещо ново в нашата душа.
Такова трябва да бъде положението на всеки един човек.
Ще кажете: Възможно ли е? – Всички тия неща са възможни. Някои оспорват въпроса дали Христос е съществувал на земята като личност, или не е съществувал. Не е въпросът в това, дали Христос е съществувал, или не. Този въпрос ние сега го проверяваме.
към втори вариант >>
Вие трябва да изучите физическия свят в неговата пълнота, та като разбирате физическия свят, когато дойде вашият Учител, ще може да ви предаде по-висока наука, ще се качите една стъпка по-нагоре.
(втори вариант)
И тъй, човек трябва да заеме последното място. Последното място е физическият свят. От физическото трябва да започнете.
Вие трябва да изучите физическия свят в неговата пълнота, та като разбирате физическия свят, когато дойде вашият Учител, ще може да ви предаде по-висока наука, ще се качите една стъпка по-нагоре.
Аз гледам, дойде някой при мене, чел Библията от единия край до другия, та като дошъл до Откровението, пита: Какво искал да каже евангелист Иоан? Е, то е много лесна работа. Аз няма да тълкувам думите на Иоана, но ще извикам свети Иоан и ще му кажа: Кажи на този човек, какво си искал да кажеш. Аз вярвам, че евангелист Иоан е жив. Някой казват: Какво е искал да каже Христос?
към втори вариант >>
Ще кажете: Възможно ли е?
(втори вариант)
Няма да се нервирате, няма да се разчувствате, няма да плачете. Плачете ли, сълзите на вашите очи трябва да донасят благословение. Тъжите ли, говорите ли, изобличавате ли, всичко това трябва да донася благословение. Всеки един акт в нас, трябва да внася нещо ново в нашата душа. Такова трябва да бъде положението на всеки един човек.
Ще кажете: Възможно ли е?
– Всички тия неща са възможни. Някои оспорват въпроса дали Христос е съществувал на земята като личност, или не е съществувал. Не е въпросът в това, дали Христос е съществувал, или не. Този въпрос ние сега го проверяваме. Ние не говорим по това, какъв е бил Христос преди 2000 години.
към втори вариант >>
Аз гледам, дойде някой при мене, чел Библията от единия край до другия, та като дошъл до Откровението, пита: Какво искал да каже евангелист Иоан?
(втори вариант)
И тъй, човек трябва да заеме последното място. Последното място е физическият свят. От физическото трябва да започнете. Вие трябва да изучите физическия свят в неговата пълнота, та като разбирате физическия свят, когато дойде вашият Учител, ще може да ви предаде по-висока наука, ще се качите една стъпка по-нагоре.
Аз гледам, дойде някой при мене, чел Библията от единия край до другия, та като дошъл до Откровението, пита: Какво искал да каже евангелист Иоан?
Е, то е много лесна работа. Аз няма да тълкувам думите на Иоана, но ще извикам свети Иоан и ще му кажа: Кажи на този човек, какво си искал да кажеш. Аз вярвам, че евангелист Иоан е жив. Някой казват: Какво е искал да каже Христос? Аз няма какво да коментирам Христовите думи.
към втори вариант >>
– Всички тия неща са възможни.
(втори вариант)
Плачете ли, сълзите на вашите очи трябва да донасят благословение. Тъжите ли, говорите ли, изобличавате ли, всичко това трябва да донася благословение. Всеки един акт в нас, трябва да внася нещо ново в нашата душа. Такова трябва да бъде положението на всеки един човек. Ще кажете: Възможно ли е?
– Всички тия неща са възможни.
Някои оспорват въпроса дали Христос е съществувал на земята като личност, или не е съществувал. Не е въпросът в това, дали Христос е съществувал, или не. Този въпрос ние сега го проверяваме. Ние не говорим по това, какъв е бил Христос преди 2000 години. Това не е реалност.
към втори вариант >>
Е, то е много лесна работа.
(втори вариант)
И тъй, човек трябва да заеме последното място. Последното място е физическият свят. От физическото трябва да започнете. Вие трябва да изучите физическия свят в неговата пълнота, та като разбирате физическия свят, когато дойде вашият Учител, ще може да ви предаде по-висока наука, ще се качите една стъпка по-нагоре. Аз гледам, дойде някой при мене, чел Библията от единия край до другия, та като дошъл до Откровението, пита: Какво искал да каже евангелист Иоан?
Е, то е много лесна работа.
Аз няма да тълкувам думите на Иоана, но ще извикам свети Иоан и ще му кажа: Кажи на този човек, какво си искал да кажеш. Аз вярвам, че евангелист Иоан е жив. Някой казват: Какво е искал да каже Христос? Аз няма какво да коментирам Христовите думи. Аз се занимавам с други работи, с които хората не се занимават, размишлявам върху великите Божии думи в света.
към втори вариант >>
Някои оспорват въпроса дали Христос е съществувал на земята като личност, или не е съществувал.
(втори вариант)
Тъжите ли, говорите ли, изобличавате ли, всичко това трябва да донася благословение. Всеки един акт в нас, трябва да внася нещо ново в нашата душа. Такова трябва да бъде положението на всеки един човек. Ще кажете: Възможно ли е? – Всички тия неща са възможни.
Някои оспорват въпроса дали Христос е съществувал на земята като личност, или не е съществувал.
Не е въпросът в това, дали Христос е съществувал, или не. Този въпрос ние сега го проверяваме. Ние не говорим по това, какъв е бил Христос преди 2000 години. Това не е реалност. Ние говорим за онази реалност, която сега се проявява, която е Божествена.
към втори вариант >>
Аз няма да тълкувам думите на Иоана, но ще извикам свети Иоан и ще му кажа: Кажи на този човек, какво си искал да кажеш.
(втори вариант)
Последното място е физическият свят. От физическото трябва да започнете. Вие трябва да изучите физическия свят в неговата пълнота, та като разбирате физическия свят, когато дойде вашият Учител, ще може да ви предаде по-висока наука, ще се качите една стъпка по-нагоре. Аз гледам, дойде някой при мене, чел Библията от единия край до другия, та като дошъл до Откровението, пита: Какво искал да каже евангелист Иоан? Е, то е много лесна работа.
Аз няма да тълкувам думите на Иоана, но ще извикам свети Иоан и ще му кажа: Кажи на този човек, какво си искал да кажеш.
Аз вярвам, че евангелист Иоан е жив. Някой казват: Какво е искал да каже Христос? Аз няма какво да коментирам Христовите думи. Аз се занимавам с други работи, с които хората не се занимават, размишлявам върху великите Божии думи в света. Това е най-естествено!
към втори вариант >>
Не е въпросът в това, дали Христос е съществувал, или не.
(втори вариант)
Всеки един акт в нас, трябва да внася нещо ново в нашата душа. Такова трябва да бъде положението на всеки един човек. Ще кажете: Възможно ли е? – Всички тия неща са възможни. Някои оспорват въпроса дали Христос е съществувал на земята като личност, или не е съществувал.
Не е въпросът в това, дали Христос е съществувал, или не.
Този въпрос ние сега го проверяваме. Ние не говорим по това, какъв е бил Христос преди 2000 години. Това не е реалност. Ние говорим за онази реалност, която сега се проявява, която е Божествена. Тази реалност, която сега проверяваме, има еднакви отношения към всички ни.
към втори вариант >>
Аз вярвам, че евангелист Иоан е жив.
(втори вариант)
От физическото трябва да започнете. Вие трябва да изучите физическия свят в неговата пълнота, та като разбирате физическия свят, когато дойде вашият Учител, ще може да ви предаде по-висока наука, ще се качите една стъпка по-нагоре. Аз гледам, дойде някой при мене, чел Библията от единия край до другия, та като дошъл до Откровението, пита: Какво искал да каже евангелист Иоан? Е, то е много лесна работа. Аз няма да тълкувам думите на Иоана, но ще извикам свети Иоан и ще му кажа: Кажи на този човек, какво си искал да кажеш.
Аз вярвам, че евангелист Иоан е жив.
Някой казват: Какво е искал да каже Христос? Аз няма какво да коментирам Христовите думи. Аз се занимавам с други работи, с които хората не се занимават, размишлявам върху великите Божии думи в света. Това е най-естествено! Няма защо да ходя да препятствам на хората, да се занимавам с работи, с които и те се занимават.
към втори вариант >>
Този въпрос ние сега го проверяваме.
(втори вариант)
Такова трябва да бъде положението на всеки един човек. Ще кажете: Възможно ли е? – Всички тия неща са възможни. Някои оспорват въпроса дали Христос е съществувал на земята като личност, или не е съществувал. Не е въпросът в това, дали Христос е съществувал, или не.
Този въпрос ние сега го проверяваме.
Ние не говорим по това, какъв е бил Христос преди 2000 години. Това не е реалност. Ние говорим за онази реалност, която сега се проявява, която е Божествена. Тази реалност, която сега проверяваме, има еднакви отношения към всички ни. Тя произвежда движение, тя произвежда уголемяване, тя произвежда и разширение.
към втори вариант >>
Някой казват: Какво е искал да каже Христос?
(втори вариант)
Вие трябва да изучите физическия свят в неговата пълнота, та като разбирате физическия свят, когато дойде вашият Учител, ще може да ви предаде по-висока наука, ще се качите една стъпка по-нагоре. Аз гледам, дойде някой при мене, чел Библията от единия край до другия, та като дошъл до Откровението, пита: Какво искал да каже евангелист Иоан? Е, то е много лесна работа. Аз няма да тълкувам думите на Иоана, но ще извикам свети Иоан и ще му кажа: Кажи на този човек, какво си искал да кажеш. Аз вярвам, че евангелист Иоан е жив.
Някой казват: Какво е искал да каже Христос?
Аз няма какво да коментирам Христовите думи. Аз се занимавам с други работи, с които хората не се занимават, размишлявам върху великите Божии думи в света. Това е най-естествено! Няма защо да ходя да препятствам на хората, да се занимавам с работи, с които и те се занимават. Там, където мястото е посадено, отлично е.
към втори вариант >>
Ние не говорим по това, какъв е бил Христос преди 2000 години.
(втори вариант)
Ще кажете: Възможно ли е? – Всички тия неща са възможни. Някои оспорват въпроса дали Христос е съществувал на земята като личност, или не е съществувал. Не е въпросът в това, дали Христос е съществувал, или не. Този въпрос ние сега го проверяваме.
Ние не говорим по това, какъв е бил Христос преди 2000 години.
Това не е реалност. Ние говорим за онази реалност, която сега се проявява, която е Божествена. Тази реалност, която сега проверяваме, има еднакви отношения към всички ни. Тя произвежда движение, тя произвежда уголемяване, тя произвежда и разширение. Тя дава подтик на нашата воля, да се проявява на пресекулки; тя дава увеличение на нашите чувства; тя дава разширение на нашия ум по смисъл.
към втори вариант >>
Аз няма какво да коментирам Христовите думи.
(втори вариант)
Аз гледам, дойде някой при мене, чел Библията от единия край до другия, та като дошъл до Откровението, пита: Какво искал да каже евангелист Иоан? Е, то е много лесна работа. Аз няма да тълкувам думите на Иоана, но ще извикам свети Иоан и ще му кажа: Кажи на този човек, какво си искал да кажеш. Аз вярвам, че евангелист Иоан е жив. Някой казват: Какво е искал да каже Христос?
Аз няма какво да коментирам Христовите думи.
Аз се занимавам с други работи, с които хората не се занимават, размишлявам върху великите Божии думи в света. Това е най-естествено! Няма защо да ходя да препятствам на хората, да се занимавам с работи, с които и те се занимават. Там, където мястото е посадено, отлично е. Там, където хората са обработвали, няма защо и аз да ходя.
към втори вариант >>
Това не е реалност.
(втори вариант)
– Всички тия неща са възможни. Някои оспорват въпроса дали Христос е съществувал на земята като личност, или не е съществувал. Не е въпросът в това, дали Христос е съществувал, или не. Този въпрос ние сега го проверяваме. Ние не говорим по това, какъв е бил Христос преди 2000 години.
Това не е реалност.
Ние говорим за онази реалност, която сега се проявява, която е Божествена. Тази реалност, която сега проверяваме, има еднакви отношения към всички ни. Тя произвежда движение, тя произвежда уголемяване, тя произвежда и разширение. Тя дава подтик на нашата воля, да се проявява на пресекулки; тя дава увеличение на нашите чувства; тя дава разширение на нашия ум по смисъл. Благодарение на тези три реалности, науката расте и се развива.
към втори вариант >>
Аз се занимавам с други работи, с които хората не се занимават, размишлявам върху великите Божии думи в света.
(втори вариант)
Е, то е много лесна работа. Аз няма да тълкувам думите на Иоана, но ще извикам свети Иоан и ще му кажа: Кажи на този човек, какво си искал да кажеш. Аз вярвам, че евангелист Иоан е жив. Някой казват: Какво е искал да каже Христос? Аз няма какво да коментирам Христовите думи.
Аз се занимавам с други работи, с които хората не се занимават, размишлявам върху великите Божии думи в света.
Това е най-естествено! Няма защо да ходя да препятствам на хората, да се занимавам с работи, с които и те се занимават. Там, където мястото е посадено, отлично е. Там, където хората са обработвали, няма защо и аз да ходя. Има много други места необработени.
към втори вариант >>
Ние говорим за онази реалност, която сега се проявява, която е Божествена.
(втори вариант)
Някои оспорват въпроса дали Христос е съществувал на земята като личност, или не е съществувал. Не е въпросът в това, дали Христос е съществувал, или не. Този въпрос ние сега го проверяваме. Ние не говорим по това, какъв е бил Христос преди 2000 години. Това не е реалност.
Ние говорим за онази реалност, която сега се проявява, която е Божествена.
Тази реалност, която сега проверяваме, има еднакви отношения към всички ни. Тя произвежда движение, тя произвежда уголемяване, тя произвежда и разширение. Тя дава подтик на нашата воля, да се проявява на пресекулки; тя дава увеличение на нашите чувства; тя дава разширение на нашия ум по смисъл. Благодарение на тези три реалности, науката расте и се развива. Растежът е закон на разширение.
към втори вариант >>
Това е най-естествено!
(втори вариант)
Аз няма да тълкувам думите на Иоана, но ще извикам свети Иоан и ще му кажа: Кажи на този човек, какво си искал да кажеш. Аз вярвам, че евангелист Иоан е жив. Някой казват: Какво е искал да каже Христос? Аз няма какво да коментирам Христовите думи. Аз се занимавам с други работи, с които хората не се занимават, размишлявам върху великите Божии думи в света.
Това е най-естествено!
Няма защо да ходя да препятствам на хората, да се занимавам с работи, с които и те се занимават. Там, където мястото е посадено, отлично е. Там, където хората са обработвали, няма защо и аз да ходя. Има много други места необработени. Сега, разработени ли са в нашето естество всички места?
към втори вариант >>
Тази реалност, която сега проверяваме, има еднакви отношения към всички ни.
(втори вариант)
Не е въпросът в това, дали Христос е съществувал, или не. Този въпрос ние сега го проверяваме. Ние не говорим по това, какъв е бил Христос преди 2000 години. Това не е реалност. Ние говорим за онази реалност, която сега се проявява, която е Божествена.
Тази реалност, която сега проверяваме, има еднакви отношения към всички ни.
Тя произвежда движение, тя произвежда уголемяване, тя произвежда и разширение. Тя дава подтик на нашата воля, да се проявява на пресекулки; тя дава увеличение на нашите чувства; тя дава разширение на нашия ум по смисъл. Благодарение на тези три реалности, науката расте и се развива. Растежът е закон на разширение. Хиляди хора са ангажирани с тази научна мисъл, и ние трябва да благодарим на Бога за това.
към втори вариант >>
Няма защо да ходя да препятствам на хората, да се занимавам с работи, с които и те се занимават.
(втори вариант)
Аз вярвам, че евангелист Иоан е жив. Някой казват: Какво е искал да каже Христос? Аз няма какво да коментирам Христовите думи. Аз се занимавам с други работи, с които хората не се занимават, размишлявам върху великите Божии думи в света. Това е най-естествено!
Няма защо да ходя да препятствам на хората, да се занимавам с работи, с които и те се занимават.
Там, където мястото е посадено, отлично е. Там, където хората са обработвали, няма защо и аз да ходя. Има много други места необработени. Сега, разработени ли са в нашето естество всички места? Всички искаме да имаме отличен живот, да бъдем добри.
към втори вариант >>
Тя произвежда движение, тя произвежда уголемяване, тя произвежда и разширение.
(втори вариант)
Този въпрос ние сега го проверяваме. Ние не говорим по това, какъв е бил Христос преди 2000 години. Това не е реалност. Ние говорим за онази реалност, която сега се проявява, която е Божествена. Тази реалност, която сега проверяваме, има еднакви отношения към всички ни.
Тя произвежда движение, тя произвежда уголемяване, тя произвежда и разширение.
Тя дава подтик на нашата воля, да се проявява на пресекулки; тя дава увеличение на нашите чувства; тя дава разширение на нашия ум по смисъл. Благодарение на тези три реалности, науката расте и се развива. Растежът е закон на разширение. Хиляди хора са ангажирани с тази научна мисъл, и ние трябва да благодарим на Бога за това. Те работят за доброто на човечеството.
към втори вариант >>
Там, където мястото е посадено, отлично е.
(втори вариант)
Някой казват: Какво е искал да каже Христос? Аз няма какво да коментирам Христовите думи. Аз се занимавам с други работи, с които хората не се занимават, размишлявам върху великите Божии думи в света. Това е най-естествено! Няма защо да ходя да препятствам на хората, да се занимавам с работи, с които и те се занимават.
Там, където мястото е посадено, отлично е.
Там, където хората са обработвали, няма защо и аз да ходя. Има много други места необработени. Сега, разработени ли са в нашето естество всички места? Всички искаме да имаме отличен живот, да бъдем добри. Но знаете ли законите на доброто?
към втори вариант >>
Тя дава подтик на нашата воля, да се проявява на пресекулки; тя дава увеличение на нашите чувства; тя дава разширение на нашия ум по смисъл.
(втори вариант)
Ние не говорим по това, какъв е бил Христос преди 2000 години. Това не е реалност. Ние говорим за онази реалност, която сега се проявява, която е Божествена. Тази реалност, която сега проверяваме, има еднакви отношения към всички ни. Тя произвежда движение, тя произвежда уголемяване, тя произвежда и разширение.
Тя дава подтик на нашата воля, да се проявява на пресекулки; тя дава увеличение на нашите чувства; тя дава разширение на нашия ум по смисъл.
Благодарение на тези три реалности, науката расте и се развива. Растежът е закон на разширение. Хиляди хора са ангажирани с тази научна мисъл, и ние трябва да благодарим на Бога за това. Те работят за доброто на човечеството. Не мислете, че аз говоря за онези учени хора, които съществуват днес в науката.
към втори вариант >>
Там, където хората са обработвали, няма защо и аз да ходя.
(втори вариант)
Аз няма какво да коментирам Христовите думи. Аз се занимавам с други работи, с които хората не се занимават, размишлявам върху великите Божии думи в света. Това е най-естествено! Няма защо да ходя да препятствам на хората, да се занимавам с работи, с които и те се занимават. Там, където мястото е посадено, отлично е.
Там, където хората са обработвали, няма защо и аз да ходя.
Има много други места необработени. Сега, разработени ли са в нашето естество всички места? Всички искаме да имаме отличен живот, да бъдем добри. Но знаете ли законите на доброто? Знаете ли, какво нещо е доброто, само по себе си?
към втори вариант >>
Благодарение на тези три реалности, науката расте и се развива.
(втори вариант)
Това не е реалност. Ние говорим за онази реалност, която сега се проявява, която е Божествена. Тази реалност, която сега проверяваме, има еднакви отношения към всички ни. Тя произвежда движение, тя произвежда уголемяване, тя произвежда и разширение. Тя дава подтик на нашата воля, да се проявява на пресекулки; тя дава увеличение на нашите чувства; тя дава разширение на нашия ум по смисъл.
Благодарение на тези три реалности, науката расте и се развива.
Растежът е закон на разширение. Хиляди хора са ангажирани с тази научна мисъл, и ние трябва да благодарим на Бога за това. Те работят за доброто на човечеството. Не мислете, че аз говоря за онези учени хора, които съществуват днес в науката. Не, аз говоря за онези учени хора, които привидно минават за прости хора, които науката не познава като учени, но които са просветени, които са пожертвали целия си живот само за работа.
към втори вариант >>
Има много други места необработени.
(втори вариант)
Аз се занимавам с други работи, с които хората не се занимават, размишлявам върху великите Божии думи в света. Това е най-естествено! Няма защо да ходя да препятствам на хората, да се занимавам с работи, с които и те се занимават. Там, където мястото е посадено, отлично е. Там, където хората са обработвали, няма защо и аз да ходя.
Има много други места необработени.
Сега, разработени ли са в нашето естество всички места? Всички искаме да имаме отличен живот, да бъдем добри. Но знаете ли законите на доброто? Знаете ли, какво нещо е доброто, само по себе си? Има една окултна формула, която гласи, че доброто се ражда от Любовта. Как?
към втори вариант >>
Растежът е закон на разширение.
(втори вариант)
Ние говорим за онази реалност, която сега се проявява, която е Божествена. Тази реалност, която сега проверяваме, има еднакви отношения към всички ни. Тя произвежда движение, тя произвежда уголемяване, тя произвежда и разширение. Тя дава подтик на нашата воля, да се проявява на пресекулки; тя дава увеличение на нашите чувства; тя дава разширение на нашия ум по смисъл. Благодарение на тези три реалности, науката расте и се развива.
Растежът е закон на разширение.
Хиляди хора са ангажирани с тази научна мисъл, и ние трябва да благодарим на Бога за това. Те работят за доброто на човечеството. Не мислете, че аз говоря за онези учени хора, които съществуват днес в науката. Не, аз говоря за онези учени хора, които привидно минават за прости хора, които науката не познава като учени, но които са просветени, които са пожертвали целия си живот само за работа. Аз говоря за онези хора, които са просветили ума си за духовен живот, в най-широк смисъл на думата.
към втори вариант >>
Сега, разработени ли са в нашето естество всички места?
(втори вариант)
Това е най-естествено! Няма защо да ходя да препятствам на хората, да се занимавам с работи, с които и те се занимават. Там, където мястото е посадено, отлично е. Там, където хората са обработвали, няма защо и аз да ходя. Има много други места необработени.
Сега, разработени ли са в нашето естество всички места?
Всички искаме да имаме отличен живот, да бъдем добри. Но знаете ли законите на доброто? Знаете ли, какво нещо е доброто, само по себе си? Има една окултна формула, която гласи, че доброто се ражда от Любовта. Как? Онзи земеделец, който иска да сее житото, трябва да знае начина, по който се сее житото!
към втори вариант >>
Хиляди хора са ангажирани с тази научна мисъл, и ние трябва да благодарим на Бога за това.
(втори вариант)
Тази реалност, която сега проверяваме, има еднакви отношения към всички ни. Тя произвежда движение, тя произвежда уголемяване, тя произвежда и разширение. Тя дава подтик на нашата воля, да се проявява на пресекулки; тя дава увеличение на нашите чувства; тя дава разширение на нашия ум по смисъл. Благодарение на тези три реалности, науката расте и се развива. Растежът е закон на разширение.
Хиляди хора са ангажирани с тази научна мисъл, и ние трябва да благодарим на Бога за това.
Те работят за доброто на човечеството. Не мислете, че аз говоря за онези учени хора, които съществуват днес в науката. Не, аз говоря за онези учени хора, които привидно минават за прости хора, които науката не познава като учени, но които са просветени, които са пожертвали целия си живот само за работа. Аз говоря за онези хора, които са просветили ума си за духовен живот, в най-широк смисъл на думата. В такава мисъл аз включвам всички онези благородни подтици за правене на добро, които сегашното човечество има.
към втори вариант >>
Всички искаме да имаме отличен живот, да бъдем добри.
(втори вариант)
Няма защо да ходя да препятствам на хората, да се занимавам с работи, с които и те се занимават. Там, където мястото е посадено, отлично е. Там, където хората са обработвали, няма защо и аз да ходя. Има много други места необработени. Сега, разработени ли са в нашето естество всички места?
Всички искаме да имаме отличен живот, да бъдем добри.
Но знаете ли законите на доброто? Знаете ли, какво нещо е доброто, само по себе си? Има една окултна формула, която гласи, че доброто се ражда от Любовта. Как? Онзи земеделец, който иска да сее житото, трябва да знае начина, по който се сее житото! Трябва да знае още и времето, по което се сее, а при това трябва да избере и най-хубавото семе.
към втори вариант >>
Те работят за доброто на човечеството.
(втори вариант)
Тя произвежда движение, тя произвежда уголемяване, тя произвежда и разширение. Тя дава подтик на нашата воля, да се проявява на пресекулки; тя дава увеличение на нашите чувства; тя дава разширение на нашия ум по смисъл. Благодарение на тези три реалности, науката расте и се развива. Растежът е закон на разширение. Хиляди хора са ангажирани с тази научна мисъл, и ние трябва да благодарим на Бога за това.
Те работят за доброто на човечеството.
Не мислете, че аз говоря за онези учени хора, които съществуват днес в науката. Не, аз говоря за онези учени хора, които привидно минават за прости хора, които науката не познава като учени, но които са просветени, които са пожертвали целия си живот само за работа. Аз говоря за онези хора, които са просветили ума си за духовен живот, в най-широк смисъл на думата. В такава мисъл аз включвам всички онези благородни подтици за правене на добро, които сегашното човечество има. В тази мисъл аз включвам и всички енергични хора, които правят пътища, улици, които изграждат градове.
към втори вариант >>
Но знаете ли законите на доброто?
(втори вариант)
Там, където мястото е посадено, отлично е. Там, където хората са обработвали, няма защо и аз да ходя. Има много други места необработени. Сега, разработени ли са в нашето естество всички места? Всички искаме да имаме отличен живот, да бъдем добри.
Но знаете ли законите на доброто?
Знаете ли, какво нещо е доброто, само по себе си? Има една окултна формула, която гласи, че доброто се ражда от Любовта. Как? Онзи земеделец, който иска да сее житото, трябва да знае начина, по който се сее житото! Трябва да знае още и времето, по което се сее, а при това трябва да избере и най-хубавото семе. Ние казваме: „трябва да бъдем добри“ или „трябва да се обичаме“.
към втори вариант >>
Не мислете, че аз говоря за онези учени хора, които съществуват днес в науката.
(втори вариант)
Тя дава подтик на нашата воля, да се проявява на пресекулки; тя дава увеличение на нашите чувства; тя дава разширение на нашия ум по смисъл. Благодарение на тези три реалности, науката расте и се развива. Растежът е закон на разширение. Хиляди хора са ангажирани с тази научна мисъл, и ние трябва да благодарим на Бога за това. Те работят за доброто на човечеството.
Не мислете, че аз говоря за онези учени хора, които съществуват днес в науката.
Не, аз говоря за онези учени хора, които привидно минават за прости хора, които науката не познава като учени, но които са просветени, които са пожертвали целия си живот само за работа. Аз говоря за онези хора, които са просветили ума си за духовен живот, в най-широк смисъл на думата. В такава мисъл аз включвам всички онези благородни подтици за правене на добро, които сегашното човечество има. В тази мисъл аз включвам и всички енергични хора, които правят пътища, улици, които изграждат градове. Във всички тия хора, които са посветили живота си за Бога, за благото на цялото човечество, работи и е работил Божият Дух.
към втори вариант >>
Знаете ли, какво нещо е доброто, само по себе си?
(втори вариант)
Там, където хората са обработвали, няма защо и аз да ходя. Има много други места необработени. Сега, разработени ли са в нашето естество всички места? Всички искаме да имаме отличен живот, да бъдем добри. Но знаете ли законите на доброто?
Знаете ли, какво нещо е доброто, само по себе си?
Има една окултна формула, която гласи, че доброто се ражда от Любовта. Как? Онзи земеделец, който иска да сее житото, трябва да знае начина, по който се сее житото! Трябва да знае още и времето, по което се сее, а при това трябва да избере и най-хубавото семе. Ние казваме: „трябва да бъдем добри“ или „трябва да се обичаме“. За Любовта вие вече имате известно понятие.
към втори вариант >>
Не, аз говоря за онези учени хора, които привидно минават за прости хора, които науката не познава като учени, но които са просветени, които са пожертвали целия си живот само за работа.
(втори вариант)
Благодарение на тези три реалности, науката расте и се развива. Растежът е закон на разширение. Хиляди хора са ангажирани с тази научна мисъл, и ние трябва да благодарим на Бога за това. Те работят за доброто на човечеството. Не мислете, че аз говоря за онези учени хора, които съществуват днес в науката.
Не, аз говоря за онези учени хора, които привидно минават за прости хора, които науката не познава като учени, но които са просветени, които са пожертвали целия си живот само за работа.
Аз говоря за онези хора, които са просветили ума си за духовен живот, в най-широк смисъл на думата. В такава мисъл аз включвам всички онези благородни подтици за правене на добро, които сегашното човечество има. В тази мисъл аз включвам и всички енергични хора, които правят пътища, улици, които изграждат градове. Във всички тия хора, които са посветили живота си за Бога, за благото на цялото човечество, работи и е работил Божият Дух. Ние сме само против онези хора, които и в Божествения свят не са искрени, и в духовния свят не са искрени, и във физическия свят не са искрени.
към втори вариант >>
Има една окултна формула, която гласи, че доброто се ражда от Любовта. Как?
(втори вариант)
Има много други места необработени. Сега, разработени ли са в нашето естество всички места? Всички искаме да имаме отличен живот, да бъдем добри. Но знаете ли законите на доброто? Знаете ли, какво нещо е доброто, само по себе си?
Има една окултна формула, която гласи, че доброто се ражда от Любовта. Как?
Онзи земеделец, който иска да сее житото, трябва да знае начина, по който се сее житото! Трябва да знае още и времето, по което се сее, а при това трябва да избере и най-хубавото семе. Ние казваме: „трябва да бъдем добри“ или „трябва да се обичаме“. За Любовта вие вече имате известно понятие. Питам: Тази любов, която светът разбира, любов ли е?
към втори вариант >>
Аз говоря за онези хора, които са просветили ума си за духовен живот, в най-широк смисъл на думата.
(втори вариант)
Растежът е закон на разширение. Хиляди хора са ангажирани с тази научна мисъл, и ние трябва да благодарим на Бога за това. Те работят за доброто на човечеството. Не мислете, че аз говоря за онези учени хора, които съществуват днес в науката. Не, аз говоря за онези учени хора, които привидно минават за прости хора, които науката не познава като учени, но които са просветени, които са пожертвали целия си живот само за работа.
Аз говоря за онези хора, които са просветили ума си за духовен живот, в най-широк смисъл на думата.
В такава мисъл аз включвам всички онези благородни подтици за правене на добро, които сегашното човечество има. В тази мисъл аз включвам и всички енергични хора, които правят пътища, улици, които изграждат градове. Във всички тия хора, които са посветили живота си за Бога, за благото на цялото човечество, работи и е работил Божият Дух. Ние сме само против онези хора, които и в Божествения свят не са искрени, и в духовния свят не са искрени, и във физическия свят не са искрени. Ние не обичаме лъжата.
към втори вариант >>
Онзи земеделец, който иска да сее житото, трябва да знае начина, по който се сее житото!
(втори вариант)
Сега, разработени ли са в нашето естество всички места? Всички искаме да имаме отличен живот, да бъдем добри. Но знаете ли законите на доброто? Знаете ли, какво нещо е доброто, само по себе си? Има една окултна формула, която гласи, че доброто се ражда от Любовта. Как?
Онзи земеделец, който иска да сее житото, трябва да знае начина, по който се сее житото!
Трябва да знае още и времето, по което се сее, а при това трябва да избере и най-хубавото семе. Ние казваме: „трябва да бъдем добри“ или „трябва да се обичаме“. За Любовта вие вече имате известно понятие. Питам: Тази любов, която светът разбира, любов ли е? – Не е.
към втори вариант >>
В такава мисъл аз включвам всички онези благородни подтици за правене на добро, които сегашното човечество има.
(втори вариант)
Хиляди хора са ангажирани с тази научна мисъл, и ние трябва да благодарим на Бога за това. Те работят за доброто на човечеството. Не мислете, че аз говоря за онези учени хора, които съществуват днес в науката. Не, аз говоря за онези учени хора, които привидно минават за прости хора, които науката не познава като учени, но които са просветени, които са пожертвали целия си живот само за работа. Аз говоря за онези хора, които са просветили ума си за духовен живот, в най-широк смисъл на думата.
В такава мисъл аз включвам всички онези благородни подтици за правене на добро, които сегашното човечество има.
В тази мисъл аз включвам и всички енергични хора, които правят пътища, улици, които изграждат градове. Във всички тия хора, които са посветили живота си за Бога, за благото на цялото човечество, работи и е работил Божият Дух. Ние сме само против онези хора, които и в Божествения свят не са искрени, и в духовния свят не са искрени, и във физическия свят не са искрени. Ние не обичаме лъжата. И всеки човек, който работи във физическия свят честно, ние сме с него, ние го похвалваме.
към втори вариант >>
Трябва да знае още и времето, по което се сее, а при това трябва да избере и най-хубавото семе.
(втори вариант)
Всички искаме да имаме отличен живот, да бъдем добри. Но знаете ли законите на доброто? Знаете ли, какво нещо е доброто, само по себе си? Има една окултна формула, която гласи, че доброто се ражда от Любовта. Как? Онзи земеделец, който иска да сее житото, трябва да знае начина, по който се сее житото!
Трябва да знае още и времето, по което се сее, а при това трябва да избере и най-хубавото семе.
Ние казваме: „трябва да бъдем добри“ или „трябва да се обичаме“. За Любовта вие вече имате известно понятие. Питам: Тази любов, която светът разбира, любов ли е? – Не е. Любовта е една реалност извън физическия свят.
към втори вариант >>
В тази мисъл аз включвам и всички енергични хора, които правят пътища, улици, които изграждат градове.
(втори вариант)
Те работят за доброто на човечеството. Не мислете, че аз говоря за онези учени хора, които съществуват днес в науката. Не, аз говоря за онези учени хора, които привидно минават за прости хора, които науката не познава като учени, но които са просветени, които са пожертвали целия си живот само за работа. Аз говоря за онези хора, които са просветили ума си за духовен живот, в най-широк смисъл на думата. В такава мисъл аз включвам всички онези благородни подтици за правене на добро, които сегашното човечество има.
В тази мисъл аз включвам и всички енергични хора, които правят пътища, улици, които изграждат градове.
Във всички тия хора, които са посветили живота си за Бога, за благото на цялото човечество, работи и е работил Божият Дух. Ние сме само против онези хора, които и в Божествения свят не са искрени, и в духовния свят не са искрени, и във физическия свят не са искрени. Ние не обичаме лъжата. И всеки човек, който работи във физическия свят честно, ние сме с него, ние го похвалваме. Всеки човек, който работи в духовния свят честно, както и всеки човек, който работи честно, без изопачение на своята мисъл в умствения свят, ние имаме към него нашето почитание, нашата любов и уважение.
към втори вариант >>
Ние казваме: „трябва да бъдем добри“ или „трябва да се обичаме“.
(втори вариант)
Но знаете ли законите на доброто? Знаете ли, какво нещо е доброто, само по себе си? Има една окултна формула, която гласи, че доброто се ражда от Любовта. Как? Онзи земеделец, който иска да сее житото, трябва да знае начина, по който се сее житото! Трябва да знае още и времето, по което се сее, а при това трябва да избере и най-хубавото семе.
Ние казваме: „трябва да бъдем добри“ или „трябва да се обичаме“.
За Любовта вие вече имате известно понятие. Питам: Тази любов, която светът разбира, любов ли е? – Не е. Любовта е една реалност извън физическия свят. Действително, когато дойде Любовта в света, тя произвежда временно движение и постоянно движение, временни течения и постоянни течения, временни разширения и постоянни разширения, но самата Любов не е нито в движенията, нито в увеличенията, нито в разширенията – тя е извън всичко това.
към втори вариант >>
Във всички тия хора, които са посветили живота си за Бога, за благото на цялото човечество, работи и е работил Божият Дух.
(втори вариант)
Не мислете, че аз говоря за онези учени хора, които съществуват днес в науката. Не, аз говоря за онези учени хора, които привидно минават за прости хора, които науката не познава като учени, но които са просветени, които са пожертвали целия си живот само за работа. Аз говоря за онези хора, които са просветили ума си за духовен живот, в най-широк смисъл на думата. В такава мисъл аз включвам всички онези благородни подтици за правене на добро, които сегашното човечество има. В тази мисъл аз включвам и всички енергични хора, които правят пътища, улици, които изграждат градове.
Във всички тия хора, които са посветили живота си за Бога, за благото на цялото човечество, работи и е работил Божият Дух.
Ние сме само против онези хора, които и в Божествения свят не са искрени, и в духовния свят не са искрени, и във физическия свят не са искрени. Ние не обичаме лъжата. И всеки човек, който работи във физическия свят честно, ние сме с него, ние го похвалваме. Всеки човек, който работи в духовния свят честно, както и всеки човек, който работи честно, без изопачение на своята мисъл в умствения свят, ние имаме към него нашето почитание, нашата любов и уважение. Към всички тия хора ние ще имаме уважение, почитание, любов, и винаги ще приемаме тяхното мнение.
към втори вариант >>
За Любовта вие вече имате известно понятие.
(втори вариант)
Знаете ли, какво нещо е доброто, само по себе си? Има една окултна формула, която гласи, че доброто се ражда от Любовта. Как? Онзи земеделец, който иска да сее житото, трябва да знае начина, по който се сее житото! Трябва да знае още и времето, по което се сее, а при това трябва да избере и най-хубавото семе. Ние казваме: „трябва да бъдем добри“ или „трябва да се обичаме“.
За Любовта вие вече имате известно понятие.
Питам: Тази любов, която светът разбира, любов ли е? – Не е. Любовта е една реалност извън физическия свят. Действително, когато дойде Любовта в света, тя произвежда временно движение и постоянно движение, временни течения и постоянни течения, временни разширения и постоянни разширения, но самата Любов не е нито в движенията, нито в увеличенията, нито в разширенията – тя е извън всичко това. Любовта е извън нашата воля, извън нашето сърце, извън нашия ум – тя има само допирни точки, в които се проявява.
към втори вариант >>
Ние сме само против онези хора, които и в Божествения свят не са искрени, и в духовния свят не са искрени, и във физическия свят не са искрени.
(втори вариант)
Не, аз говоря за онези учени хора, които привидно минават за прости хора, които науката не познава като учени, но които са просветени, които са пожертвали целия си живот само за работа. Аз говоря за онези хора, които са просветили ума си за духовен живот, в най-широк смисъл на думата. В такава мисъл аз включвам всички онези благородни подтици за правене на добро, които сегашното човечество има. В тази мисъл аз включвам и всички енергични хора, които правят пътища, улици, които изграждат градове. Във всички тия хора, които са посветили живота си за Бога, за благото на цялото човечество, работи и е работил Божият Дух.
Ние сме само против онези хора, които и в Божествения свят не са искрени, и в духовния свят не са искрени, и във физическия свят не са искрени.
Ние не обичаме лъжата. И всеки човек, който работи във физическия свят честно, ние сме с него, ние го похвалваме. Всеки човек, който работи в духовния свят честно, както и всеки човек, който работи честно, без изопачение на своята мисъл в умствения свят, ние имаме към него нашето почитание, нашата любов и уважение. Към всички тия хора ние ще имаме уважение, почитание, любов, и винаги ще приемаме тяхното мнение. Дали те ще се проявят в науката, в образованието, в изкуството, в музиката, ние с радост ще отворим тяхната книга и ще четем.
към втори вариант >>
Питам: Тази любов, която светът разбира, любов ли е?
(втори вариант)
Има една окултна формула, която гласи, че доброто се ражда от Любовта. Как? Онзи земеделец, който иска да сее житото, трябва да знае начина, по който се сее житото! Трябва да знае още и времето, по което се сее, а при това трябва да избере и най-хубавото семе. Ние казваме: „трябва да бъдем добри“ или „трябва да се обичаме“. За Любовта вие вече имате известно понятие.
Питам: Тази любов, която светът разбира, любов ли е?
– Не е. Любовта е една реалност извън физическия свят. Действително, когато дойде Любовта в света, тя произвежда временно движение и постоянно движение, временни течения и постоянни течения, временни разширения и постоянни разширения, но самата Любов не е нито в движенията, нито в увеличенията, нито в разширенията – тя е извън всичко това. Любовта е извън нашата воля, извън нашето сърце, извън нашия ум – тя има само допирни точки, в които се проявява. Често вие се намирате под една заблуда и казвате: Любовта е вътре в мене.
към втори вариант >>
Ние не обичаме лъжата.
(втори вариант)
Аз говоря за онези хора, които са просветили ума си за духовен живот, в най-широк смисъл на думата. В такава мисъл аз включвам всички онези благородни подтици за правене на добро, които сегашното човечество има. В тази мисъл аз включвам и всички енергични хора, които правят пътища, улици, които изграждат градове. Във всички тия хора, които са посветили живота си за Бога, за благото на цялото човечество, работи и е работил Божият Дух. Ние сме само против онези хора, които и в Божествения свят не са искрени, и в духовния свят не са искрени, и във физическия свят не са искрени.
Ние не обичаме лъжата.
И всеки човек, който работи във физическия свят честно, ние сме с него, ние го похвалваме. Всеки човек, който работи в духовния свят честно, както и всеки човек, който работи честно, без изопачение на своята мисъл в умствения свят, ние имаме към него нашето почитание, нашата любов и уважение. Към всички тия хора ние ще имаме уважение, почитание, любов, и винаги ще приемаме тяхното мнение. Дали те ще се проявят в науката, в образованието, в изкуството, в музиката, ние с радост ще отворим тяхната книга и ще четем. Всички тия хора, от памтивека и до сега които работиха от душа, в пълния смисъл на тази дума, не взеха първото място, а последното място.
към втори вариант >>
– Не е.
(втори вариант)
Онзи земеделец, който иска да сее житото, трябва да знае начина, по който се сее житото! Трябва да знае още и времето, по което се сее, а при това трябва да избере и най-хубавото семе. Ние казваме: „трябва да бъдем добри“ или „трябва да се обичаме“. За Любовта вие вече имате известно понятие. Питам: Тази любов, която светът разбира, любов ли е?
– Не е.
Любовта е една реалност извън физическия свят. Действително, когато дойде Любовта в света, тя произвежда временно движение и постоянно движение, временни течения и постоянни течения, временни разширения и постоянни разширения, но самата Любов не е нито в движенията, нито в увеличенията, нито в разширенията – тя е извън всичко това. Любовта е извън нашата воля, извън нашето сърце, извън нашия ум – тя има само допирни точки, в които се проявява. Често вие се намирате под една заблуда и казвате: Любовта е вътре в мене. – Това е човешко разбиране.
към втори вариант >>
И всеки човек, който работи във физическия свят честно, ние сме с него, ние го похвалваме.
(втори вариант)
В такава мисъл аз включвам всички онези благородни подтици за правене на добро, които сегашното човечество има. В тази мисъл аз включвам и всички енергични хора, които правят пътища, улици, които изграждат градове. Във всички тия хора, които са посветили живота си за Бога, за благото на цялото човечество, работи и е работил Божият Дух. Ние сме само против онези хора, които и в Божествения свят не са искрени, и в духовния свят не са искрени, и във физическия свят не са искрени. Ние не обичаме лъжата.
И всеки човек, който работи във физическия свят честно, ние сме с него, ние го похвалваме.
Всеки човек, който работи в духовния свят честно, както и всеки човек, който работи честно, без изопачение на своята мисъл в умствения свят, ние имаме към него нашето почитание, нашата любов и уважение. Към всички тия хора ние ще имаме уважение, почитание, любов, и винаги ще приемаме тяхното мнение. Дали те ще се проявят в науката, в образованието, в изкуството, в музиката, ние с радост ще отворим тяхната книга и ще четем. Всички тия хора, от памтивека и до сега които работиха от душа, в пълния смисъл на тази дума, не взеха първото място, а последното място. Кои взеха първото място?
към втори вариант >>
Любовта е една реалност извън физическия свят.
(втори вариант)
Трябва да знае още и времето, по което се сее, а при това трябва да избере и най-хубавото семе. Ние казваме: „трябва да бъдем добри“ или „трябва да се обичаме“. За Любовта вие вече имате известно понятие. Питам: Тази любов, която светът разбира, любов ли е? – Не е.
Любовта е една реалност извън физическия свят.
Действително, когато дойде Любовта в света, тя произвежда временно движение и постоянно движение, временни течения и постоянни течения, временни разширения и постоянни разширения, но самата Любов не е нито в движенията, нито в увеличенията, нито в разширенията – тя е извън всичко това. Любовта е извън нашата воля, извън нашето сърце, извън нашия ум – тя има само допирни точки, в които се проявява. Често вие се намирате под една заблуда и казвате: Любовта е вътре в мене. – Това е човешко разбиране. Любовта не е вътре в тебе.
към втори вариант >>
Всеки човек, който работи в духовния свят честно, както и всеки човек, който работи честно, без изопачение на своята мисъл в умствения свят, ние имаме към него нашето почитание, нашата любов и уважение.
(втори вариант)
В тази мисъл аз включвам и всички енергични хора, които правят пътища, улици, които изграждат градове. Във всички тия хора, които са посветили живота си за Бога, за благото на цялото човечество, работи и е работил Божият Дух. Ние сме само против онези хора, които и в Божествения свят не са искрени, и в духовния свят не са искрени, и във физическия свят не са искрени. Ние не обичаме лъжата. И всеки човек, който работи във физическия свят честно, ние сме с него, ние го похвалваме.
Всеки човек, който работи в духовния свят честно, както и всеки човек, който работи честно, без изопачение на своята мисъл в умствения свят, ние имаме към него нашето почитание, нашата любов и уважение.
Към всички тия хора ние ще имаме уважение, почитание, любов, и винаги ще приемаме тяхното мнение. Дали те ще се проявят в науката, в образованието, в изкуството, в музиката, ние с радост ще отворим тяхната книга и ще четем. Всички тия хора, от памтивека и до сега които работиха от душа, в пълния смисъл на тази дума, не взеха първото място, а последното място. Кои взеха първото място? Ако оставим едно перце над водата, то ще остане на повърхността ѝ, няма да потъне, но ако пуснем едно парче злато във водата, то ще потъне на дъното.
към втори вариант >>
Действително, когато дойде Любовта в света, тя произвежда временно движение и постоянно движение, временни течения и постоянни течения, временни разширения и постоянни разширения, но самата Любов не е нито в движенията, нито в увеличенията, нито в разширенията – тя е извън всичко това.
(втори вариант)
Ние казваме: „трябва да бъдем добри“ или „трябва да се обичаме“. За Любовта вие вече имате известно понятие. Питам: Тази любов, която светът разбира, любов ли е? – Не е. Любовта е една реалност извън физическия свят.
Действително, когато дойде Любовта в света, тя произвежда временно движение и постоянно движение, временни течения и постоянни течения, временни разширения и постоянни разширения, но самата Любов не е нито в движенията, нито в увеличенията, нито в разширенията – тя е извън всичко това.
Любовта е извън нашата воля, извън нашето сърце, извън нашия ум – тя има само допирни точки, в които се проявява. Често вие се намирате под една заблуда и казвате: Любовта е вътре в мене. – Това е човешко разбиране. Любовта не е вътре в тебе. Ако Любовта беше вътре в тебе, най-първо ти нямаше да бъдеш такъв човек, какъвто се проявяваш.
към втори вариант >>
Към всички тия хора ние ще имаме уважение, почитание, любов, и винаги ще приемаме тяхното мнение.
(втори вариант)
Във всички тия хора, които са посветили живота си за Бога, за благото на цялото човечество, работи и е работил Божият Дух. Ние сме само против онези хора, които и в Божествения свят не са искрени, и в духовния свят не са искрени, и във физическия свят не са искрени. Ние не обичаме лъжата. И всеки човек, който работи във физическия свят честно, ние сме с него, ние го похвалваме. Всеки човек, който работи в духовния свят честно, както и всеки човек, който работи честно, без изопачение на своята мисъл в умствения свят, ние имаме към него нашето почитание, нашата любов и уважение.
Към всички тия хора ние ще имаме уважение, почитание, любов, и винаги ще приемаме тяхното мнение.
Дали те ще се проявят в науката, в образованието, в изкуството, в музиката, ние с радост ще отворим тяхната книга и ще четем. Всички тия хора, от памтивека и до сега които работиха от душа, в пълния смисъл на тази дума, не взеха първото място, а последното място. Кои взеха първото място? Ако оставим едно перце над водата, то ще остане на повърхността ѝ, няма да потъне, но ако пуснем едно парче злато във водата, то ще потъне на дъното. Хората, които търсят богатството, няма да вземат перцата, които плуват по повърхността на водата, а ще вземат златото – те него търсят по света.
към втори вариант >>
Любовта е извън нашата воля, извън нашето сърце, извън нашия ум – тя има само допирни точки, в които се проявява.
(втори вариант)
За Любовта вие вече имате известно понятие. Питам: Тази любов, която светът разбира, любов ли е? – Не е. Любовта е една реалност извън физическия свят. Действително, когато дойде Любовта в света, тя произвежда временно движение и постоянно движение, временни течения и постоянни течения, временни разширения и постоянни разширения, но самата Любов не е нито в движенията, нито в увеличенията, нито в разширенията – тя е извън всичко това.
Любовта е извън нашата воля, извън нашето сърце, извън нашия ум – тя има само допирни точки, в които се проявява.
Често вие се намирате под една заблуда и казвате: Любовта е вътре в мене. – Това е човешко разбиране. Любовта не е вътре в тебе. Ако Любовта беше вътре в тебе, най-първо ти нямаше да бъдеш такъв човек, какъвто се проявяваш. По какво познаваме, че Любовта е вътре в нас, и вън от нас?
към втори вариант >>
Дали те ще се проявят в науката, в образованието, в изкуството, в музиката, ние с радост ще отворим тяхната книга и ще четем.
(втори вариант)
Ние сме само против онези хора, които и в Божествения свят не са искрени, и в духовния свят не са искрени, и във физическия свят не са искрени. Ние не обичаме лъжата. И всеки човек, който работи във физическия свят честно, ние сме с него, ние го похвалваме. Всеки човек, който работи в духовния свят честно, както и всеки човек, който работи честно, без изопачение на своята мисъл в умствения свят, ние имаме към него нашето почитание, нашата любов и уважение. Към всички тия хора ние ще имаме уважение, почитание, любов, и винаги ще приемаме тяхното мнение.
Дали те ще се проявят в науката, в образованието, в изкуството, в музиката, ние с радост ще отворим тяхната книга и ще четем.
Всички тия хора, от памтивека и до сега които работиха от душа, в пълния смисъл на тази дума, не взеха първото място, а последното място. Кои взеха първото място? Ако оставим едно перце над водата, то ще остане на повърхността ѝ, няма да потъне, но ако пуснем едно парче злато във водата, то ще потъне на дъното. Хората, които търсят богатството, няма да вземат перцата, които плуват по повърхността на водата, а ще вземат златото – те него търсят по света. Онзи, който намери това злато, това богатство, казва: Слушай, приятелю, излез отгоре.
към втори вариант >>
Често вие се намирате под една заблуда и казвате: Любовта е вътре в мене.
(втори вариант)
Питам: Тази любов, която светът разбира, любов ли е? – Не е. Любовта е една реалност извън физическия свят. Действително, когато дойде Любовта в света, тя произвежда временно движение и постоянно движение, временни течения и постоянни течения, временни разширения и постоянни разширения, но самата Любов не е нито в движенията, нито в увеличенията, нито в разширенията – тя е извън всичко това. Любовта е извън нашата воля, извън нашето сърце, извън нашия ум – тя има само допирни точки, в които се проявява.
Често вие се намирате под една заблуда и казвате: Любовта е вътре в мене.
– Това е човешко разбиране. Любовта не е вътре в тебе. Ако Любовта беше вътре в тебе, най-първо ти нямаше да бъдеш такъв човек, какъвто се проявяваш. По какво познаваме, че Любовта е вътре в нас, и вън от нас? Какво трябва да разбираме, когато казваме, че Любовта е вътре в нас, или вън от нас?
към втори вариант >>
Всички тия хора, от памтивека и до сега които работиха от душа, в пълния смисъл на тази дума, не взеха първото място, а последното място.
(втори вариант)
Ние не обичаме лъжата. И всеки човек, който работи във физическия свят честно, ние сме с него, ние го похвалваме. Всеки човек, който работи в духовния свят честно, както и всеки човек, който работи честно, без изопачение на своята мисъл в умствения свят, ние имаме към него нашето почитание, нашата любов и уважение. Към всички тия хора ние ще имаме уважение, почитание, любов, и винаги ще приемаме тяхното мнение. Дали те ще се проявят в науката, в образованието, в изкуството, в музиката, ние с радост ще отворим тяхната книга и ще четем.
Всички тия хора, от памтивека и до сега които работиха от душа, в пълния смисъл на тази дума, не взеха първото място, а последното място.
Кои взеха първото място? Ако оставим едно перце над водата, то ще остане на повърхността ѝ, няма да потъне, но ако пуснем едно парче злато във водата, то ще потъне на дъното. Хората, които търсят богатството, няма да вземат перцата, които плуват по повърхността на водата, а ще вземат златото – те него търсят по света. Онзи, който намери това злато, това богатство, казва: Слушай, приятелю, излез отгоре. На перцето пък казва: Ти остани отдолу!
към втори вариант >>
– Това е човешко разбиране.
(втори вариант)
– Не е. Любовта е една реалност извън физическия свят. Действително, когато дойде Любовта в света, тя произвежда временно движение и постоянно движение, временни течения и постоянни течения, временни разширения и постоянни разширения, но самата Любов не е нито в движенията, нито в увеличенията, нито в разширенията – тя е извън всичко това. Любовта е извън нашата воля, извън нашето сърце, извън нашия ум – тя има само допирни точки, в които се проявява. Често вие се намирате под една заблуда и казвате: Любовта е вътре в мене.
– Това е човешко разбиране.
Любовта не е вътре в тебе. Ако Любовта беше вътре в тебе, най-първо ти нямаше да бъдеш такъв човек, какъвто се проявяваш. По какво познаваме, че Любовта е вътре в нас, и вън от нас? Какво трябва да разбираме, когато казваме, че Любовта е вътре в нас, или вън от нас? – Ако Любовта беше вътре в нас, както някои казват, ние трябваше да имаме вечната топлина, никога не трябваше да изстиваме.
към втори вариант >>
Кои взеха първото място?
(втори вариант)
И всеки човек, който работи във физическия свят честно, ние сме с него, ние го похвалваме. Всеки човек, който работи в духовния свят честно, както и всеки човек, който работи честно, без изопачение на своята мисъл в умствения свят, ние имаме към него нашето почитание, нашата любов и уважение. Към всички тия хора ние ще имаме уважение, почитание, любов, и винаги ще приемаме тяхното мнение. Дали те ще се проявят в науката, в образованието, в изкуството, в музиката, ние с радост ще отворим тяхната книга и ще четем. Всички тия хора, от памтивека и до сега които работиха от душа, в пълния смисъл на тази дума, не взеха първото място, а последното място.
Кои взеха първото място?
Ако оставим едно перце над водата, то ще остане на повърхността ѝ, няма да потъне, но ако пуснем едно парче злато във водата, то ще потъне на дъното. Хората, които търсят богатството, няма да вземат перцата, които плуват по повърхността на водата, а ще вземат златото – те него търсят по света. Онзи, който намери това злато, това богатство, казва: Слушай, приятелю, излез отгоре. На перцето пък казва: Ти остани отдолу! Ценното и отдолу да е, пак ще го извадят отгоре; а безценното и отгоре да е, пак ще го махнат.
към втори вариант >>
Любовта не е вътре в тебе.
(втори вариант)
Любовта е една реалност извън физическия свят. Действително, когато дойде Любовта в света, тя произвежда временно движение и постоянно движение, временни течения и постоянни течения, временни разширения и постоянни разширения, но самата Любов не е нито в движенията, нито в увеличенията, нито в разширенията – тя е извън всичко това. Любовта е извън нашата воля, извън нашето сърце, извън нашия ум – тя има само допирни точки, в които се проявява. Често вие се намирате под една заблуда и казвате: Любовта е вътре в мене. – Това е човешко разбиране.
Любовта не е вътре в тебе.
Ако Любовта беше вътре в тебе, най-първо ти нямаше да бъдеш такъв човек, какъвто се проявяваш. По какво познаваме, че Любовта е вътре в нас, и вън от нас? Какво трябва да разбираме, когато казваме, че Любовта е вътре в нас, или вън от нас? – Ако Любовта беше вътре в нас, както някои казват, ние трябваше да имаме вечната топлина, никога не трябваше да изстиваме. Трябваше да имаме вечната светлина и никакво зло не трябваше да съществува в душата ни.
към втори вариант >>
Ако оставим едно перце над водата, то ще остане на повърхността ѝ, няма да потъне, но ако пуснем едно парче злато във водата, то ще потъне на дъното.
(втори вариант)
Всеки човек, който работи в духовния свят честно, както и всеки човек, който работи честно, без изопачение на своята мисъл в умствения свят, ние имаме към него нашето почитание, нашата любов и уважение. Към всички тия хора ние ще имаме уважение, почитание, любов, и винаги ще приемаме тяхното мнение. Дали те ще се проявят в науката, в образованието, в изкуството, в музиката, ние с радост ще отворим тяхната книга и ще четем. Всички тия хора, от памтивека и до сега които работиха от душа, в пълния смисъл на тази дума, не взеха първото място, а последното място. Кои взеха първото място?
Ако оставим едно перце над водата, то ще остане на повърхността ѝ, няма да потъне, но ако пуснем едно парче злато във водата, то ще потъне на дъното.
Хората, които търсят богатството, няма да вземат перцата, които плуват по повърхността на водата, а ще вземат златото – те него търсят по света. Онзи, който намери това злато, това богатство, казва: Слушай, приятелю, излез отгоре. На перцето пък казва: Ти остани отдолу! Ценното и отдолу да е, пак ще го извадят отгоре; а безценното и отгоре да е, пак ще го махнат. Значи, всички трябва да имаме тази вътрешна ценност.
към втори вариант >>
Ако Любовта беше вътре в тебе, най-първо ти нямаше да бъдеш такъв човек, какъвто се проявяваш.
(втори вариант)
Действително, когато дойде Любовта в света, тя произвежда временно движение и постоянно движение, временни течения и постоянни течения, временни разширения и постоянни разширения, но самата Любов не е нито в движенията, нито в увеличенията, нито в разширенията – тя е извън всичко това. Любовта е извън нашата воля, извън нашето сърце, извън нашия ум – тя има само допирни точки, в които се проявява. Често вие се намирате под една заблуда и казвате: Любовта е вътре в мене. – Това е човешко разбиране. Любовта не е вътре в тебе.
Ако Любовта беше вътре в тебе, най-първо ти нямаше да бъдеш такъв човек, какъвто се проявяваш.
По какво познаваме, че Любовта е вътре в нас, и вън от нас? Какво трябва да разбираме, когато казваме, че Любовта е вътре в нас, или вън от нас? – Ако Любовта беше вътре в нас, както някои казват, ние трябваше да имаме вечната топлина, никога не трябваше да изстиваме. Трябваше да имаме вечната светлина и никакво зло не трябваше да съществува в душата ни. Но понеже Любовта действа вън от нас, има един процес на изстиване, вследствие на което се заражда едно гниене.
към втори вариант >>
Хората, които търсят богатството, няма да вземат перцата, които плуват по повърхността на водата, а ще вземат златото – те него търсят по света.
(втори вариант)
Към всички тия хора ние ще имаме уважение, почитание, любов, и винаги ще приемаме тяхното мнение. Дали те ще се проявят в науката, в образованието, в изкуството, в музиката, ние с радост ще отворим тяхната книга и ще четем. Всички тия хора, от памтивека и до сега които работиха от душа, в пълния смисъл на тази дума, не взеха първото място, а последното място. Кои взеха първото място? Ако оставим едно перце над водата, то ще остане на повърхността ѝ, няма да потъне, но ако пуснем едно парче злато във водата, то ще потъне на дъното.
Хората, които търсят богатството, няма да вземат перцата, които плуват по повърхността на водата, а ще вземат златото – те него търсят по света.
Онзи, който намери това злато, това богатство, казва: Слушай, приятелю, излез отгоре. На перцето пък казва: Ти остани отдолу! Ценното и отдолу да е, пак ще го извадят отгоре; а безценното и отгоре да е, пак ще го махнат. Значи, всички трябва да имаме тази вътрешна ценност. Туй, което прави човека благороден, то е любовта му към Истината.
към втори вариант >>
По какво познаваме, че Любовта е вътре в нас, и вън от нас?
(втори вариант)
Любовта е извън нашата воля, извън нашето сърце, извън нашия ум – тя има само допирни точки, в които се проявява. Често вие се намирате под една заблуда и казвате: Любовта е вътре в мене. – Това е човешко разбиране. Любовта не е вътре в тебе. Ако Любовта беше вътре в тебе, най-първо ти нямаше да бъдеш такъв човек, какъвто се проявяваш.
По какво познаваме, че Любовта е вътре в нас, и вън от нас?
Какво трябва да разбираме, когато казваме, че Любовта е вътре в нас, или вън от нас? – Ако Любовта беше вътре в нас, както някои казват, ние трябваше да имаме вечната топлина, никога не трябваше да изстиваме. Трябваше да имаме вечната светлина и никакво зло не трябваше да съществува в душата ни. Но понеже Любовта действа вън от нас, има един процес на изстиване, вследствие на което се заражда едно гниене. Това, което светът днес изживява, аз го наричам „процес на гниене“, метаморфозиране на материята от едно състояние в друго, вследствие на което става една вътрешна пертурбация.
към втори вариант >>
Онзи, който намери това злато, това богатство, казва: Слушай, приятелю, излез отгоре.
(втори вариант)
Дали те ще се проявят в науката, в образованието, в изкуството, в музиката, ние с радост ще отворим тяхната книга и ще четем. Всички тия хора, от памтивека и до сега които работиха от душа, в пълния смисъл на тази дума, не взеха първото място, а последното място. Кои взеха първото място? Ако оставим едно перце над водата, то ще остане на повърхността ѝ, няма да потъне, но ако пуснем едно парче злато във водата, то ще потъне на дъното. Хората, които търсят богатството, няма да вземат перцата, които плуват по повърхността на водата, а ще вземат златото – те него търсят по света.
Онзи, който намери това злато, това богатство, казва: Слушай, приятелю, излез отгоре.
На перцето пък казва: Ти остани отдолу! Ценното и отдолу да е, пак ще го извадят отгоре; а безценното и отгоре да е, пак ще го махнат. Значи, всички трябва да имаме тази вътрешна ценност. Туй, което прави човека благороден, то е любовта му към Истината. Такъв човек ще бъде свободен във всеки един свой акт.
към втори вариант >>
Какво трябва да разбираме, когато казваме, че Любовта е вътре в нас, или вън от нас?
(втори вариант)
Често вие се намирате под една заблуда и казвате: Любовта е вътре в мене. – Това е човешко разбиране. Любовта не е вътре в тебе. Ако Любовта беше вътре в тебе, най-първо ти нямаше да бъдеш такъв човек, какъвто се проявяваш. По какво познаваме, че Любовта е вътре в нас, и вън от нас?
Какво трябва да разбираме, когато казваме, че Любовта е вътре в нас, или вън от нас?
– Ако Любовта беше вътре в нас, както някои казват, ние трябваше да имаме вечната топлина, никога не трябваше да изстиваме. Трябваше да имаме вечната светлина и никакво зло не трябваше да съществува в душата ни. Но понеже Любовта действа вън от нас, има един процес на изстиване, вследствие на което се заражда едно гниене. Това, което светът днес изживява, аз го наричам „процес на гниене“, метаморфозиране на материята от едно състояние в друго, вследствие на което става една вътрешна пертурбация. Всички съвременни хора заболяват и търсят начини за своето лекуване чрез лекарите, а не търсят причините на болестите в някакви дълбоки, вътрешни процеси.
към втори вариант >>
На перцето пък казва: Ти остани отдолу!
(втори вариант)
Всички тия хора, от памтивека и до сега които работиха от душа, в пълния смисъл на тази дума, не взеха първото място, а последното място. Кои взеха първото място? Ако оставим едно перце над водата, то ще остане на повърхността ѝ, няма да потъне, но ако пуснем едно парче злато във водата, то ще потъне на дъното. Хората, които търсят богатството, няма да вземат перцата, които плуват по повърхността на водата, а ще вземат златото – те него търсят по света. Онзи, който намери това злато, това богатство, казва: Слушай, приятелю, излез отгоре.
На перцето пък казва: Ти остани отдолу!
Ценното и отдолу да е, пак ще го извадят отгоре; а безценното и отгоре да е, пак ще го махнат. Значи, всички трябва да имаме тази вътрешна ценност. Туй, което прави човека благороден, то е любовта му към Истината. Такъв човек ще бъде свободен във всеки един свой акт. Например, аз често наблюдавам хората, виждам, че някой човек иска да направи добро на някой просяк.
към втори вариант >>
– Ако Любовта беше вътре в нас, както някои казват, ние трябваше да имаме вечната топлина, никога не трябваше да изстиваме.
(втори вариант)
– Това е човешко разбиране. Любовта не е вътре в тебе. Ако Любовта беше вътре в тебе, най-първо ти нямаше да бъдеш такъв човек, какъвто се проявяваш. По какво познаваме, че Любовта е вътре в нас, и вън от нас? Какво трябва да разбираме, когато казваме, че Любовта е вътре в нас, или вън от нас?
– Ако Любовта беше вътре в нас, както някои казват, ние трябваше да имаме вечната топлина, никога не трябваше да изстиваме.
Трябваше да имаме вечната светлина и никакво зло не трябваше да съществува в душата ни. Но понеже Любовта действа вън от нас, има един процес на изстиване, вследствие на което се заражда едно гниене. Това, което светът днес изживява, аз го наричам „процес на гниене“, метаморфозиране на материята от едно състояние в друго, вследствие на което става една вътрешна пертурбация. Всички съвременни хора заболяват и търсят начини за своето лекуване чрез лекарите, а не търсят причините на болестите в някакви дълбоки, вътрешни процеси. В окултната наука обаче, ние гледаме другояче на болестите; ние гледаме другояче на злото, на доброто, на Любовта.
към втори вариант >>
Ценното и отдолу да е, пак ще го извадят отгоре; а безценното и отгоре да е, пак ще го махнат.
(втори вариант)
Кои взеха първото място? Ако оставим едно перце над водата, то ще остане на повърхността ѝ, няма да потъне, но ако пуснем едно парче злато във водата, то ще потъне на дъното. Хората, които търсят богатството, няма да вземат перцата, които плуват по повърхността на водата, а ще вземат златото – те него търсят по света. Онзи, който намери това злато, това богатство, казва: Слушай, приятелю, излез отгоре. На перцето пък казва: Ти остани отдолу!
Ценното и отдолу да е, пак ще го извадят отгоре; а безценното и отгоре да е, пак ще го махнат.
Значи, всички трябва да имаме тази вътрешна ценност. Туй, което прави човека благороден, то е любовта му към Истината. Такъв човек ще бъде свободен във всеки един свой акт. Например, аз често наблюдавам хората, виждам, че някой човек иска да направи добро на някой просяк. Да му даде една малка помощ.
към втори вариант >>
Трябваше да имаме вечната светлина и никакво зло не трябваше да съществува в душата ни.
(втори вариант)
Любовта не е вътре в тебе. Ако Любовта беше вътре в тебе, най-първо ти нямаше да бъдеш такъв човек, какъвто се проявяваш. По какво познаваме, че Любовта е вътре в нас, и вън от нас? Какво трябва да разбираме, когато казваме, че Любовта е вътре в нас, или вън от нас? – Ако Любовта беше вътре в нас, както някои казват, ние трябваше да имаме вечната топлина, никога не трябваше да изстиваме.
Трябваше да имаме вечната светлина и никакво зло не трябваше да съществува в душата ни.
Но понеже Любовта действа вън от нас, има един процес на изстиване, вследствие на което се заражда едно гниене. Това, което светът днес изживява, аз го наричам „процес на гниене“, метаморфозиране на материята от едно състояние в друго, вследствие на което става една вътрешна пертурбация. Всички съвременни хора заболяват и търсят начини за своето лекуване чрез лекарите, а не търсят причините на болестите в някакви дълбоки, вътрешни процеси. В окултната наука обаче, ние гледаме другояче на болестите; ние гледаме другояче на злото, на доброто, на Любовта. Следователно, при сегашните условия, Любовта действа временно отвън, докато човешкият организъм свикне, понеже при сегашния си състав организмът не може да понесе тия силни движения, тия силни уголемявания, тия силни разширения, които произвежда Любовта.
към втори вариант >>
Значи, всички трябва да имаме тази вътрешна ценност.
(втори вариант)
Ако оставим едно перце над водата, то ще остане на повърхността ѝ, няма да потъне, но ако пуснем едно парче злато във водата, то ще потъне на дъното. Хората, които търсят богатството, няма да вземат перцата, които плуват по повърхността на водата, а ще вземат златото – те него търсят по света. Онзи, който намери това злато, това богатство, казва: Слушай, приятелю, излез отгоре. На перцето пък казва: Ти остани отдолу! Ценното и отдолу да е, пак ще го извадят отгоре; а безценното и отгоре да е, пак ще го махнат.
Значи, всички трябва да имаме тази вътрешна ценност.
Туй, което прави човека благороден, то е любовта му към Истината. Такъв човек ще бъде свободен във всеки един свой акт. Например, аз често наблюдавам хората, виждам, че някой човек иска да направи добро на някой просяк. Да му даде една малка помощ. Бръкне в джоба си, но гледа, извадил една банкнота от 20 лева.
към втори вариант >>
Но понеже Любовта действа вън от нас, има един процес на изстиване, вследствие на което се заражда едно гниене.
(втори вариант)
Ако Любовта беше вътре в тебе, най-първо ти нямаше да бъдеш такъв човек, какъвто се проявяваш. По какво познаваме, че Любовта е вътре в нас, и вън от нас? Какво трябва да разбираме, когато казваме, че Любовта е вътре в нас, или вън от нас? – Ако Любовта беше вътре в нас, както някои казват, ние трябваше да имаме вечната топлина, никога не трябваше да изстиваме. Трябваше да имаме вечната светлина и никакво зло не трябваше да съществува в душата ни.
Но понеже Любовта действа вън от нас, има един процес на изстиване, вследствие на което се заражда едно гниене.
Това, което светът днес изживява, аз го наричам „процес на гниене“, метаморфозиране на материята от едно състояние в друго, вследствие на което става една вътрешна пертурбация. Всички съвременни хора заболяват и търсят начини за своето лекуване чрез лекарите, а не търсят причините на болестите в някакви дълбоки, вътрешни процеси. В окултната наука обаче, ние гледаме другояче на болестите; ние гледаме другояче на злото, на доброто, на Любовта. Следователно, при сегашните условия, Любовта действа временно отвън, докато човешкият организъм свикне, понеже при сегашния си състав организмът не може да понесе тия силни движения, тия силни уголемявания, тия силни разширения, които произвежда Любовта. Следователно, отвън трябва да дойдат тези нежни движения, тези нежни уголемявания, тези нежни разширения.
към втори вариант >>
Туй, което прави човека благороден, то е любовта му към Истината.
(втори вариант)
Хората, които търсят богатството, няма да вземат перцата, които плуват по повърхността на водата, а ще вземат златото – те него търсят по света. Онзи, който намери това злато, това богатство, казва: Слушай, приятелю, излез отгоре. На перцето пък казва: Ти остани отдолу! Ценното и отдолу да е, пак ще го извадят отгоре; а безценното и отгоре да е, пак ще го махнат. Значи, всички трябва да имаме тази вътрешна ценност.
Туй, което прави човека благороден, то е любовта му към Истината.
Такъв човек ще бъде свободен във всеки един свой акт. Например, аз често наблюдавам хората, виждам, че някой човек иска да направи добро на някой просяк. Да му даде една малка помощ. Бръкне в джоба си, но гледа, извадил една банкнота от 20 лева. Погледне я, погледне я, размисли се и пак я туря в джоба си.
към втори вариант >>
Това, което светът днес изживява, аз го наричам „процес на гниене“, метаморфозиране на материята от едно състояние в друго, вследствие на което става една вътрешна пертурбация.
(втори вариант)
По какво познаваме, че Любовта е вътре в нас, и вън от нас? Какво трябва да разбираме, когато казваме, че Любовта е вътре в нас, или вън от нас? – Ако Любовта беше вътре в нас, както някои казват, ние трябваше да имаме вечната топлина, никога не трябваше да изстиваме. Трябваше да имаме вечната светлина и никакво зло не трябваше да съществува в душата ни. Но понеже Любовта действа вън от нас, има един процес на изстиване, вследствие на което се заражда едно гниене.
Това, което светът днес изживява, аз го наричам „процес на гниене“, метаморфозиране на материята от едно състояние в друго, вследствие на което става една вътрешна пертурбация.
Всички съвременни хора заболяват и търсят начини за своето лекуване чрез лекарите, а не търсят причините на болестите в някакви дълбоки, вътрешни процеси. В окултната наука обаче, ние гледаме другояче на болестите; ние гледаме другояче на злото, на доброто, на Любовта. Следователно, при сегашните условия, Любовта действа временно отвън, докато човешкият организъм свикне, понеже при сегашния си състав организмът не може да понесе тия силни движения, тия силни уголемявания, тия силни разширения, които произвежда Любовта. Следователно, отвън трябва да дойдат тези нежни движения, тези нежни уголемявания, тези нежни разширения. И тъй, Любовта трябва да дойде отвън – от слънцето, от звездите, от хората, от растенията.
към втори вариант >>
Такъв човек ще бъде свободен във всеки един свой акт.
(втори вариант)
Онзи, който намери това злато, това богатство, казва: Слушай, приятелю, излез отгоре. На перцето пък казва: Ти остани отдолу! Ценното и отдолу да е, пак ще го извадят отгоре; а безценното и отгоре да е, пак ще го махнат. Значи, всички трябва да имаме тази вътрешна ценност. Туй, което прави човека благороден, то е любовта му към Истината.
Такъв човек ще бъде свободен във всеки един свой акт.
Например, аз често наблюдавам хората, виждам, че някой човек иска да направи добро на някой просяк. Да му даде една малка помощ. Бръкне в джоба си, но гледа, извадил една банкнота от 20 лева. Погледне я, погледне я, размисли се и пак я туря в джоба си. Аз наричам благороден човек този, който като бръкне в джоба си и улови нещо, колкото голямо, колкото и ценно да е, да го даде, без да гледа.
към втори вариант >>
Всички съвременни хора заболяват и търсят начини за своето лекуване чрез лекарите, а не търсят причините на болестите в някакви дълбоки, вътрешни процеси.
(втори вариант)
Какво трябва да разбираме, когато казваме, че Любовта е вътре в нас, или вън от нас? – Ако Любовта беше вътре в нас, както някои казват, ние трябваше да имаме вечната топлина, никога не трябваше да изстиваме. Трябваше да имаме вечната светлина и никакво зло не трябваше да съществува в душата ни. Но понеже Любовта действа вън от нас, има един процес на изстиване, вследствие на което се заражда едно гниене. Това, което светът днес изживява, аз го наричам „процес на гниене“, метаморфозиране на материята от едно състояние в друго, вследствие на което става една вътрешна пертурбация.
Всички съвременни хора заболяват и търсят начини за своето лекуване чрез лекарите, а не търсят причините на болестите в някакви дълбоки, вътрешни процеси.
В окултната наука обаче, ние гледаме другояче на болестите; ние гледаме другояче на злото, на доброто, на Любовта. Следователно, при сегашните условия, Любовта действа временно отвън, докато човешкият организъм свикне, понеже при сегашния си състав организмът не може да понесе тия силни движения, тия силни уголемявания, тия силни разширения, които произвежда Любовта. Следователно, отвън трябва да дойдат тези нежни движения, тези нежни уголемявания, тези нежни разширения. И тъй, Любовта трябва да дойде отвън – от слънцето, от звездите, от хората, от растенията. И когато казваме, че човек се влияе, туй е влиянието, за което се говори.
към втори вариант >>
Например, аз често наблюдавам хората, виждам, че някой човек иска да направи добро на някой просяк.
(втори вариант)
На перцето пък казва: Ти остани отдолу! Ценното и отдолу да е, пак ще го извадят отгоре; а безценното и отгоре да е, пак ще го махнат. Значи, всички трябва да имаме тази вътрешна ценност. Туй, което прави човека благороден, то е любовта му към Истината. Такъв човек ще бъде свободен във всеки един свой акт.
Например, аз често наблюдавам хората, виждам, че някой човек иска да направи добро на някой просяк.
Да му даде една малка помощ. Бръкне в джоба си, но гледа, извадил една банкнота от 20 лева. Погледне я, погледне я, размисли се и пак я туря в джоба си. Аз наричам благороден човек този, който като бръкне в джоба си и улови нещо, колкото голямо, колкото и ценно да е, да го даде, без да гледа. Всеки, който вземе да размишлява, да се колебае, дали да даде, или не, според мене, не е добър, не е свободен човек.
към втори вариант >>
В окултната наука обаче, ние гледаме другояче на болестите; ние гледаме другояче на злото, на доброто, на Любовта.
(втори вариант)
– Ако Любовта беше вътре в нас, както някои казват, ние трябваше да имаме вечната топлина, никога не трябваше да изстиваме. Трябваше да имаме вечната светлина и никакво зло не трябваше да съществува в душата ни. Но понеже Любовта действа вън от нас, има един процес на изстиване, вследствие на което се заражда едно гниене. Това, което светът днес изживява, аз го наричам „процес на гниене“, метаморфозиране на материята от едно състояние в друго, вследствие на което става една вътрешна пертурбация. Всички съвременни хора заболяват и търсят начини за своето лекуване чрез лекарите, а не търсят причините на болестите в някакви дълбоки, вътрешни процеси.
В окултната наука обаче, ние гледаме другояче на болестите; ние гледаме другояче на злото, на доброто, на Любовта.
Следователно, при сегашните условия, Любовта действа временно отвън, докато човешкият организъм свикне, понеже при сегашния си състав организмът не може да понесе тия силни движения, тия силни уголемявания, тия силни разширения, които произвежда Любовта. Следователно, отвън трябва да дойдат тези нежни движения, тези нежни уголемявания, тези нежни разширения. И тъй, Любовта трябва да дойде отвън – от слънцето, от звездите, от хората, от растенията. И когато казваме, че човек се влияе, туй е влиянието, за което се говори. От великото ние приемаме една малка топлинка.
към втори вариант >>
Да му даде една малка помощ.
(втори вариант)
Ценното и отдолу да е, пак ще го извадят отгоре; а безценното и отгоре да е, пак ще го махнат. Значи, всички трябва да имаме тази вътрешна ценност. Туй, което прави човека благороден, то е любовта му към Истината. Такъв човек ще бъде свободен във всеки един свой акт. Например, аз често наблюдавам хората, виждам, че някой човек иска да направи добро на някой просяк.
Да му даде една малка помощ.
Бръкне в джоба си, но гледа, извадил една банкнота от 20 лева. Погледне я, погледне я, размисли се и пак я туря в джоба си. Аз наричам благороден човек този, който като бръкне в джоба си и улови нещо, колкото голямо, колкото и ценно да е, да го даде, без да гледа. Всеки, който вземе да размишлява, да се колебае, дали да даде, или не, според мене, не е добър, не е свободен човек.
към втори вариант >>
Следователно, при сегашните условия, Любовта действа временно отвън, докато човешкият организъм свикне, понеже при сегашния си състав организмът не може да понесе тия силни движения, тия силни уголемявания, тия силни разширения, които произвежда Любовта.
(втори вариант)
Трябваше да имаме вечната светлина и никакво зло не трябваше да съществува в душата ни. Но понеже Любовта действа вън от нас, има един процес на изстиване, вследствие на което се заражда едно гниене. Това, което светът днес изживява, аз го наричам „процес на гниене“, метаморфозиране на материята от едно състояние в друго, вследствие на което става една вътрешна пертурбация. Всички съвременни хора заболяват и търсят начини за своето лекуване чрез лекарите, а не търсят причините на болестите в някакви дълбоки, вътрешни процеси. В окултната наука обаче, ние гледаме другояче на болестите; ние гледаме другояче на злото, на доброто, на Любовта.
Следователно, при сегашните условия, Любовта действа временно отвън, докато човешкият организъм свикне, понеже при сегашния си състав организмът не може да понесе тия силни движения, тия силни уголемявания, тия силни разширения, които произвежда Любовта.
Следователно, отвън трябва да дойдат тези нежни движения, тези нежни уголемявания, тези нежни разширения. И тъй, Любовта трябва да дойде отвън – от слънцето, от звездите, от хората, от растенията. И когато казваме, че човек се влияе, туй е влиянието, за което се говори. От великото ние приемаме една малка топлинка.
към втори вариант >>
Бръкне в джоба си, но гледа, извадил една банкнота от 20 лева.
(втори вариант)
Значи, всички трябва да имаме тази вътрешна ценност. Туй, което прави човека благороден, то е любовта му към Истината. Такъв човек ще бъде свободен във всеки един свой акт. Например, аз често наблюдавам хората, виждам, че някой човек иска да направи добро на някой просяк. Да му даде една малка помощ.
Бръкне в джоба си, но гледа, извадил една банкнота от 20 лева.
Погледне я, погледне я, размисли се и пак я туря в джоба си. Аз наричам благороден човек този, който като бръкне в джоба си и улови нещо, колкото голямо, колкото и ценно да е, да го даде, без да гледа. Всеки, който вземе да размишлява, да се колебае, дали да даде, или не, според мене, не е добър, не е свободен човек.
към втори вариант >>
Следователно, отвън трябва да дойдат тези нежни движения, тези нежни уголемявания, тези нежни разширения.
(втори вариант)
Но понеже Любовта действа вън от нас, има един процес на изстиване, вследствие на което се заражда едно гниене. Това, което светът днес изживява, аз го наричам „процес на гниене“, метаморфозиране на материята от едно състояние в друго, вследствие на което става една вътрешна пертурбация. Всички съвременни хора заболяват и търсят начини за своето лекуване чрез лекарите, а не търсят причините на болестите в някакви дълбоки, вътрешни процеси. В окултната наука обаче, ние гледаме другояче на болестите; ние гледаме другояче на злото, на доброто, на Любовта. Следователно, при сегашните условия, Любовта действа временно отвън, докато човешкият организъм свикне, понеже при сегашния си състав организмът не може да понесе тия силни движения, тия силни уголемявания, тия силни разширения, които произвежда Любовта.
Следователно, отвън трябва да дойдат тези нежни движения, тези нежни уголемявания, тези нежни разширения.
И тъй, Любовта трябва да дойде отвън – от слънцето, от звездите, от хората, от растенията. И когато казваме, че човек се влияе, туй е влиянието, за което се говори. От великото ние приемаме една малка топлинка.
към втори вариант >>
Погледне я, погледне я, размисли се и пак я туря в джоба си.
(втори вариант)
Туй, което прави човека благороден, то е любовта му към Истината. Такъв човек ще бъде свободен във всеки един свой акт. Например, аз често наблюдавам хората, виждам, че някой човек иска да направи добро на някой просяк. Да му даде една малка помощ. Бръкне в джоба си, но гледа, извадил една банкнота от 20 лева.
Погледне я, погледне я, размисли се и пак я туря в джоба си.
Аз наричам благороден човек този, който като бръкне в джоба си и улови нещо, колкото голямо, колкото и ценно да е, да го даде, без да гледа. Всеки, който вземе да размишлява, да се колебае, дали да даде, или не, според мене, не е добър, не е свободен човек.
към втори вариант >>
И тъй, Любовта трябва да дойде отвън – от слънцето, от звездите, от хората, от растенията.
(втори вариант)
Това, което светът днес изживява, аз го наричам „процес на гниене“, метаморфозиране на материята от едно състояние в друго, вследствие на което става една вътрешна пертурбация. Всички съвременни хора заболяват и търсят начини за своето лекуване чрез лекарите, а не търсят причините на болестите в някакви дълбоки, вътрешни процеси. В окултната наука обаче, ние гледаме другояче на болестите; ние гледаме другояче на злото, на доброто, на Любовта. Следователно, при сегашните условия, Любовта действа временно отвън, докато човешкият организъм свикне, понеже при сегашния си състав организмът не може да понесе тия силни движения, тия силни уголемявания, тия силни разширения, които произвежда Любовта. Следователно, отвън трябва да дойдат тези нежни движения, тези нежни уголемявания, тези нежни разширения.
И тъй, Любовта трябва да дойде отвън – от слънцето, от звездите, от хората, от растенията.
И когато казваме, че човек се влияе, туй е влиянието, за което се говори. От великото ние приемаме една малка топлинка.
към втори вариант >>
Аз наричам благороден човек този, който като бръкне в джоба си и улови нещо, колкото голямо, колкото и ценно да е, да го даде, без да гледа.
(втори вариант)
Такъв човек ще бъде свободен във всеки един свой акт. Например, аз често наблюдавам хората, виждам, че някой човек иска да направи добро на някой просяк. Да му даде една малка помощ. Бръкне в джоба си, но гледа, извадил една банкнота от 20 лева. Погледне я, погледне я, размисли се и пак я туря в джоба си.
Аз наричам благороден човек този, който като бръкне в джоба си и улови нещо, колкото голямо, колкото и ценно да е, да го даде, без да гледа.
Всеки, който вземе да размишлява, да се колебае, дали да даде, или не, според мене, не е добър, не е свободен човек.
към втори вариант >>
И когато казваме, че човек се влияе, туй е влиянието, за което се говори.
(втори вариант)
Всички съвременни хора заболяват и търсят начини за своето лекуване чрез лекарите, а не търсят причините на болестите в някакви дълбоки, вътрешни процеси. В окултната наука обаче, ние гледаме другояче на болестите; ние гледаме другояче на злото, на доброто, на Любовта. Следователно, при сегашните условия, Любовта действа временно отвън, докато човешкият организъм свикне, понеже при сегашния си състав организмът не може да понесе тия силни движения, тия силни уголемявания, тия силни разширения, които произвежда Любовта. Следователно, отвън трябва да дойдат тези нежни движения, тези нежни уголемявания, тези нежни разширения. И тъй, Любовта трябва да дойде отвън – от слънцето, от звездите, от хората, от растенията.
И когато казваме, че човек се влияе, туй е влиянието, за което се говори.
От великото ние приемаме една малка топлинка.
към втори вариант >>
Всеки, който вземе да размишлява, да се колебае, дали да даде, или не, според мене, не е добър, не е свободен човек.
(втори вариант)
Например, аз често наблюдавам хората, виждам, че някой човек иска да направи добро на някой просяк. Да му даде една малка помощ. Бръкне в джоба си, но гледа, извадил една банкнота от 20 лева. Погледне я, погледне я, размисли се и пак я туря в джоба си. Аз наричам благороден човек този, който като бръкне в джоба си и улови нещо, колкото голямо, колкото и ценно да е, да го даде, без да гледа.
Всеки, който вземе да размишлява, да се колебае, дали да даде, или не, според мене, не е добър, не е свободен човек.
към втори вариант >>
От великото ние приемаме една малка топлинка.
(втори вариант)
В окултната наука обаче, ние гледаме другояче на болестите; ние гледаме другояче на злото, на доброто, на Любовта. Следователно, при сегашните условия, Любовта действа временно отвън, докато човешкият организъм свикне, понеже при сегашния си състав организмът не може да понесе тия силни движения, тия силни уголемявания, тия силни разширения, които произвежда Любовта. Следователно, отвън трябва да дойдат тези нежни движения, тези нежни уголемявания, тези нежни разширения. И тъй, Любовта трябва да дойде отвън – от слънцето, от звездите, от хората, от растенията. И когато казваме, че човек се влияе, туй е влиянието, за което се говори.
От великото ние приемаме една малка топлинка.
към втори вариант >>
Освен това, и нашето сърце трябва да бъде свободно в своите проявления.
(втори вариант)
Освен това, и нашето сърце трябва да бъде свободно в своите проявления.
Нашите отношения към хората трябва да имат цел. Трябва ли да мислим, какви са хората, когато се проявяваме към тях? Нашите отношения към хората не трябва да бъдат външни, а вътрешни, да няма лицеприятие. Онова ухилване, онова светване на очите, аз не считам за някакъв благороден подтик. Аз мога да срещна някой човек и да му се усмихна, да не си поклатя главата даже, но да имам един свещен образ за него, и да държа в душата си неговия образ като писано яйце.
към втори вариант >>
Втората заблуда, която се явява в света, зависи от желанието ни да заемаме първите места.
(втори вариант)
Втората заблуда, която се явява в света, зависи от желанието ни да заемаме първите места.
За да изясня мисълта си, ще ви приведа един интересен пример. Граф Бармуци, млад, учен човек, който се занимавал с окултните науки, имал три автомата, които могли да говорят. Когато ставал сутрин, първият автомат му казвал: Господарю, ти си силен, красив млад човек, като тебе няма друг подобен, използвай своята младост! По обед, вторият автомат му казвал: Господарю, ти си най-ученият човек в света, като тебе няма друг, използвай своята ученост! Към вечерта третият автомат му казвал: Господарю, ти си най-благородният човек, с най-чиста, с най-фина кръв, като тебе няма втори по света, използвай своето благородство и своята добрина!
към втори вариант >>
Нашите отношения към хората трябва да имат цел.
(втори вариант)
Освен това, и нашето сърце трябва да бъде свободно в своите проявления.
Нашите отношения към хората трябва да имат цел.
Трябва ли да мислим, какви са хората, когато се проявяваме към тях? Нашите отношения към хората не трябва да бъдат външни, а вътрешни, да няма лицеприятие. Онова ухилване, онова светване на очите, аз не считам за някакъв благороден подтик. Аз мога да срещна някой човек и да му се усмихна, да не си поклатя главата даже, но да имам един свещен образ за него, и да държа в душата си неговия образ като писано яйце. Питам: Кое е по-хубаво: да те държа в душата си, като един свещен образ, или да ти се поусмихна, а после да зацапам образа ти?
към втори вариант >>
За да изясня мисълта си, ще ви приведа един интересен пример.
(втори вариант)
Втората заблуда, която се явява в света, зависи от желанието ни да заемаме първите места.
За да изясня мисълта си, ще ви приведа един интересен пример.
Граф Бармуци, млад, учен човек, който се занимавал с окултните науки, имал три автомата, които могли да говорят. Когато ставал сутрин, първият автомат му казвал: Господарю, ти си силен, красив млад човек, като тебе няма друг подобен, използвай своята младост! По обед, вторият автомат му казвал: Господарю, ти си най-ученият човек в света, като тебе няма друг, използвай своята ученост! Към вечерта третият автомат му казвал: Господарю, ти си най-благородният човек, с най-чиста, с най-фина кръв, като тебе няма втори по света, използвай своето благородство и своята добрина! Така живял граф Бармуци цели 40 години.
към втори вариант >>
Трябва ли да мислим, какви са хората, когато се проявяваме към тях?
(втори вариант)
Освен това, и нашето сърце трябва да бъде свободно в своите проявления. Нашите отношения към хората трябва да имат цел.
Трябва ли да мислим, какви са хората, когато се проявяваме към тях?
Нашите отношения към хората не трябва да бъдат външни, а вътрешни, да няма лицеприятие. Онова ухилване, онова светване на очите, аз не считам за някакъв благороден подтик. Аз мога да срещна някой човек и да му се усмихна, да не си поклатя главата даже, но да имам един свещен образ за него, и да държа в душата си неговия образ като писано яйце. Питам: Кое е по-хубаво: да те държа в душата си, като един свещен образ, или да ти се поусмихна, а после да зацапам образа ти? Най-после, ние трябва да имаме онази свещена мисъл в главата си, че знанието, което имаме, е храна за нашия ум.
към втори вариант >>
Граф Бармуци, млад, учен човек, който се занимавал с окултните науки, имал три автомата, които могли да говорят.
(втори вариант)
Втората заблуда, която се явява в света, зависи от желанието ни да заемаме първите места. За да изясня мисълта си, ще ви приведа един интересен пример.
Граф Бармуци, млад, учен човек, който се занимавал с окултните науки, имал три автомата, които могли да говорят.
Когато ставал сутрин, първият автомат му казвал: Господарю, ти си силен, красив млад човек, като тебе няма друг подобен, използвай своята младост! По обед, вторият автомат му казвал: Господарю, ти си най-ученият човек в света, като тебе няма друг, използвай своята ученост! Към вечерта третият автомат му казвал: Господарю, ти си най-благородният човек, с най-чиста, с най-фина кръв, като тебе няма втори по света, използвай своето благородство и своята добрина! Така живял граф Бармуци цели 40 години. Един ден му дошла една нова идея и си казва: Как тъй, вие казвате, че съм млад, че съм учен, и че съм добър и благороден човек.
към втори вариант >>
Нашите отношения към хората не трябва да бъдат външни, а вътрешни, да няма лицеприятие.
(втори вариант)
Освен това, и нашето сърце трябва да бъде свободно в своите проявления. Нашите отношения към хората трябва да имат цел. Трябва ли да мислим, какви са хората, когато се проявяваме към тях?
Нашите отношения към хората не трябва да бъдат външни, а вътрешни, да няма лицеприятие.
Онова ухилване, онова светване на очите, аз не считам за някакъв благороден подтик. Аз мога да срещна някой човек и да му се усмихна, да не си поклатя главата даже, но да имам един свещен образ за него, и да държа в душата си неговия образ като писано яйце. Питам: Кое е по-хубаво: да те държа в душата си, като един свещен образ, или да ти се поусмихна, а после да зацапам образа ти? Най-после, ние трябва да имаме онази свещена мисъл в главата си, че знанието, което имаме, е храна за нашия ум. Любовта внася живот в нас, а Мъдростта внася храна за ума ни.
към втори вариант >>
Когато ставал сутрин, първият автомат му казвал: Господарю, ти си силен, красив млад човек, като тебе няма друг подобен, използвай своята младост!
(втори вариант)
Втората заблуда, която се явява в света, зависи от желанието ни да заемаме първите места. За да изясня мисълта си, ще ви приведа един интересен пример. Граф Бармуци, млад, учен човек, който се занимавал с окултните науки, имал три автомата, които могли да говорят.
Когато ставал сутрин, първият автомат му казвал: Господарю, ти си силен, красив млад човек, като тебе няма друг подобен, използвай своята младост!
По обед, вторият автомат му казвал: Господарю, ти си най-ученият човек в света, като тебе няма друг, използвай своята ученост! Към вечерта третият автомат му казвал: Господарю, ти си най-благородният човек, с най-чиста, с най-фина кръв, като тебе няма втори по света, използвай своето благородство и своята добрина! Така живял граф Бармуци цели 40 години. Един ден му дошла една нова идея и си казва: Как тъй, вие казвате, че съм млад, че съм учен, и че съм добър и благороден човек. Млад бях, но сега не съм толкова млад, както едно време, и не можах да използвам своята младост.
към втори вариант >>
Онова ухилване, онова светване на очите, аз не считам за някакъв благороден подтик.
(втори вариант)
Освен това, и нашето сърце трябва да бъде свободно в своите проявления. Нашите отношения към хората трябва да имат цел. Трябва ли да мислим, какви са хората, когато се проявяваме към тях? Нашите отношения към хората не трябва да бъдат външни, а вътрешни, да няма лицеприятие.
Онова ухилване, онова светване на очите, аз не считам за някакъв благороден подтик.
Аз мога да срещна някой човек и да му се усмихна, да не си поклатя главата даже, но да имам един свещен образ за него, и да държа в душата си неговия образ като писано яйце. Питам: Кое е по-хубаво: да те държа в душата си, като един свещен образ, или да ти се поусмихна, а после да зацапам образа ти? Най-после, ние трябва да имаме онази свещена мисъл в главата си, че знанието, което имаме, е храна за нашия ум. Любовта внася живот в нас, а Мъдростта внася храна за ума ни. Като казвам, че знанието е храна за нашия ум, това означава, че трябва да се раздаде на всички хора, т.е.
към втори вариант >>
По обед, вторият автомат му казвал: Господарю, ти си най-ученият човек в света, като тебе няма друг, използвай своята ученост!
(втори вариант)
Втората заблуда, която се явява в света, зависи от желанието ни да заемаме първите места. За да изясня мисълта си, ще ви приведа един интересен пример. Граф Бармуци, млад, учен човек, който се занимавал с окултните науки, имал три автомата, които могли да говорят. Когато ставал сутрин, първият автомат му казвал: Господарю, ти си силен, красив млад човек, като тебе няма друг подобен, използвай своята младост!
По обед, вторият автомат му казвал: Господарю, ти си най-ученият човек в света, като тебе няма друг, използвай своята ученост!
Към вечерта третият автомат му казвал: Господарю, ти си най-благородният човек, с най-чиста, с най-фина кръв, като тебе няма втори по света, използвай своето благородство и своята добрина! Така живял граф Бармуци цели 40 години. Един ден му дошла една нова идея и си казва: Как тъй, вие казвате, че съм млад, че съм учен, и че съм добър и благороден човек. Млад бях, но сега не съм толкова млад, както едно време, и не можах да използвам своята младост. Учен бях, но не можах да използвам своята ученост, тя не можа да се увеличи.
към втори вариант >>
Аз мога да срещна някой човек и да му се усмихна, да не си поклатя главата даже, но да имам един свещен образ за него, и да държа в душата си неговия образ като писано яйце.
(втори вариант)
Освен това, и нашето сърце трябва да бъде свободно в своите проявления. Нашите отношения към хората трябва да имат цел. Трябва ли да мислим, какви са хората, когато се проявяваме към тях? Нашите отношения към хората не трябва да бъдат външни, а вътрешни, да няма лицеприятие. Онова ухилване, онова светване на очите, аз не считам за някакъв благороден подтик.
Аз мога да срещна някой човек и да му се усмихна, да не си поклатя главата даже, но да имам един свещен образ за него, и да държа в душата си неговия образ като писано яйце.
Питам: Кое е по-хубаво: да те държа в душата си, като един свещен образ, или да ти се поусмихна, а после да зацапам образа ти? Най-после, ние трябва да имаме онази свещена мисъл в главата си, че знанието, което имаме, е храна за нашия ум. Любовта внася живот в нас, а Мъдростта внася храна за ума ни. Като казвам, че знанието е храна за нашия ум, това означава, че трябва да се раздаде на всички хора, т.е. то трябва да представлява за всички хора средство за хранене.
към втори вариант >>
Към вечерта третият автомат му казвал: Господарю, ти си най-благородният човек, с най-чиста, с най-фина кръв, като тебе няма втори по света, използвай своето благородство и своята добрина!
(втори вариант)
Втората заблуда, която се явява в света, зависи от желанието ни да заемаме първите места. За да изясня мисълта си, ще ви приведа един интересен пример. Граф Бармуци, млад, учен човек, който се занимавал с окултните науки, имал три автомата, които могли да говорят. Когато ставал сутрин, първият автомат му казвал: Господарю, ти си силен, красив млад човек, като тебе няма друг подобен, използвай своята младост! По обед, вторият автомат му казвал: Господарю, ти си най-ученият човек в света, като тебе няма друг, използвай своята ученост!
Към вечерта третият автомат му казвал: Господарю, ти си най-благородният човек, с най-чиста, с най-фина кръв, като тебе няма втори по света, използвай своето благородство и своята добрина!
Така живял граф Бармуци цели 40 години. Един ден му дошла една нова идея и си казва: Как тъй, вие казвате, че съм млад, че съм учен, и че съм добър и благороден човек. Млад бях, но сега не съм толкова млад, както едно време, и не можах да използвам своята младост. Учен бях, но не можах да използвам своята ученост, тя не можа да се увеличи. Добър бях, но моята доброта не можа да се увеличи.
към втори вариант >>
Питам: Кое е по-хубаво: да те държа в душата си, като един свещен образ, или да ти се поусмихна, а после да зацапам образа ти?
(втори вариант)
Нашите отношения към хората трябва да имат цел. Трябва ли да мислим, какви са хората, когато се проявяваме към тях? Нашите отношения към хората не трябва да бъдат външни, а вътрешни, да няма лицеприятие. Онова ухилване, онова светване на очите, аз не считам за някакъв благороден подтик. Аз мога да срещна някой човек и да му се усмихна, да не си поклатя главата даже, но да имам един свещен образ за него, и да държа в душата си неговия образ като писано яйце.
Питам: Кое е по-хубаво: да те държа в душата си, като един свещен образ, или да ти се поусмихна, а после да зацапам образа ти?
Най-после, ние трябва да имаме онази свещена мисъл в главата си, че знанието, което имаме, е храна за нашия ум. Любовта внася живот в нас, а Мъдростта внася храна за ума ни. Като казвам, че знанието е храна за нашия ум, това означава, че трябва да се раздаде на всички хора, т.е. то трябва да представлява за всички хора средство за хранене. Мъдростта е, която донася вътрешно тия средства.
към втори вариант >>
Така живял граф Бармуци цели 40 години.
(втори вариант)
За да изясня мисълта си, ще ви приведа един интересен пример. Граф Бармуци, млад, учен човек, който се занимавал с окултните науки, имал три автомата, които могли да говорят. Когато ставал сутрин, първият автомат му казвал: Господарю, ти си силен, красив млад човек, като тебе няма друг подобен, използвай своята младост! По обед, вторият автомат му казвал: Господарю, ти си най-ученият човек в света, като тебе няма друг, използвай своята ученост! Към вечерта третият автомат му казвал: Господарю, ти си най-благородният човек, с най-чиста, с най-фина кръв, като тебе няма втори по света, използвай своето благородство и своята добрина!
Така живял граф Бармуци цели 40 години.
Един ден му дошла една нова идея и си казва: Как тъй, вие казвате, че съм млад, че съм учен, и че съм добър и благороден човек. Млад бях, но сега не съм толкова млад, както едно време, и не можах да използвам своята младост. Учен бях, но не можах да използвам своята ученост, тя не можа да се увеличи. Добър бях, но моята доброта не можа да се увеличи. Той врътва ключа, и веднага се явява първият автомат, който изказва изречението: Ти си най-младият и най-красивият човек, но знай, че скоро ще остарееш.
към втори вариант >>
Най-после, ние трябва да имаме онази свещена мисъл в главата си, че знанието, което имаме, е храна за нашия ум.
(втори вариант)
Трябва ли да мислим, какви са хората, когато се проявяваме към тях? Нашите отношения към хората не трябва да бъдат външни, а вътрешни, да няма лицеприятие. Онова ухилване, онова светване на очите, аз не считам за някакъв благороден подтик. Аз мога да срещна някой човек и да му се усмихна, да не си поклатя главата даже, но да имам един свещен образ за него, и да държа в душата си неговия образ като писано яйце. Питам: Кое е по-хубаво: да те държа в душата си, като един свещен образ, или да ти се поусмихна, а после да зацапам образа ти?
Най-после, ние трябва да имаме онази свещена мисъл в главата си, че знанието, което имаме, е храна за нашия ум.
Любовта внася живот в нас, а Мъдростта внася храна за ума ни. Като казвам, че знанието е храна за нашия ум, това означава, че трябва да се раздаде на всички хора, т.е. то трябва да представлява за всички хора средство за хранене. Мъдростта е, която донася вътрешно тия средства. Всички хора в това отношение трябва да бъдат разумни.
към втори вариант >>
Един ден му дошла една нова идея и си казва: Как тъй, вие казвате, че съм млад, че съм учен, и че съм добър и благороден човек.
(втори вариант)
Граф Бармуци, млад, учен човек, който се занимавал с окултните науки, имал три автомата, които могли да говорят. Когато ставал сутрин, първият автомат му казвал: Господарю, ти си силен, красив млад човек, като тебе няма друг подобен, използвай своята младост! По обед, вторият автомат му казвал: Господарю, ти си най-ученият човек в света, като тебе няма друг, използвай своята ученост! Към вечерта третият автомат му казвал: Господарю, ти си най-благородният човек, с най-чиста, с най-фина кръв, като тебе няма втори по света, използвай своето благородство и своята добрина! Така живял граф Бармуци цели 40 години.
Един ден му дошла една нова идея и си казва: Как тъй, вие казвате, че съм млад, че съм учен, и че съм добър и благороден човек.
Млад бях, но сега не съм толкова млад, както едно време, и не можах да използвам своята младост. Учен бях, но не можах да използвам своята ученост, тя не можа да се увеличи. Добър бях, но моята доброта не можа да се увеличи. Той врътва ключа, и веднага се явява първият автомат, който изказва изречението: Ти си най-младият и най-красивият човек, но знай, че скоро ще остарееш. Хубава е тази философия, както виждам нататък отива, си казва графа.
към втори вариант >>
Любовта внася живот в нас, а Мъдростта внася храна за ума ни.
(втори вариант)
Нашите отношения към хората не трябва да бъдат външни, а вътрешни, да няма лицеприятие. Онова ухилване, онова светване на очите, аз не считам за някакъв благороден подтик. Аз мога да срещна някой човек и да му се усмихна, да не си поклатя главата даже, но да имам един свещен образ за него, и да държа в душата си неговия образ като писано яйце. Питам: Кое е по-хубаво: да те държа в душата си, като един свещен образ, или да ти се поусмихна, а после да зацапам образа ти? Най-после, ние трябва да имаме онази свещена мисъл в главата си, че знанието, което имаме, е храна за нашия ум.
Любовта внася живот в нас, а Мъдростта внася храна за ума ни.
Като казвам, че знанието е храна за нашия ум, това означава, че трябва да се раздаде на всички хора, т.е. то трябва да представлява за всички хора средство за хранене. Мъдростта е, която донася вътрешно тия средства. Всички хора в това отношение трябва да бъдат разумни. И Христос казва: „Ако искаш да бъдеш разумен, заеми последното място!
към втори вариант >>
Млад бях, но сега не съм толкова млад, както едно време, и не можах да използвам своята младост.
(втори вариант)
Когато ставал сутрин, първият автомат му казвал: Господарю, ти си силен, красив млад човек, като тебе няма друг подобен, използвай своята младост! По обед, вторият автомат му казвал: Господарю, ти си най-ученият човек в света, като тебе няма друг, използвай своята ученост! Към вечерта третият автомат му казвал: Господарю, ти си най-благородният човек, с най-чиста, с най-фина кръв, като тебе няма втори по света, използвай своето благородство и своята добрина! Така живял граф Бармуци цели 40 години. Един ден му дошла една нова идея и си казва: Как тъй, вие казвате, че съм млад, че съм учен, и че съм добър и благороден човек.
Млад бях, но сега не съм толкова млад, както едно време, и не можах да използвам своята младост.
Учен бях, но не можах да използвам своята ученост, тя не можа да се увеличи. Добър бях, но моята доброта не можа да се увеличи. Той врътва ключа, и веднага се явява първият автомат, който изказва изречението: Ти си най-младият и най-красивият човек, но знай, че скоро ще остарееш. Хубава е тази философия, както виждам нататък отива, си казва графа. Към обед идва вторият автомат и му казва: Ти си най-ученият и най-сведущият човек, но знай, че скоро ще остарееш и тогава ще оглупееш.
към втори вариант >>
Като казвам, че знанието е храна за нашия ум, това означава, че трябва да се раздаде на всички хора, т.е.
(втори вариант)
Онова ухилване, онова светване на очите, аз не считам за някакъв благороден подтик. Аз мога да срещна някой човек и да му се усмихна, да не си поклатя главата даже, но да имам един свещен образ за него, и да държа в душата си неговия образ като писано яйце. Питам: Кое е по-хубаво: да те държа в душата си, като един свещен образ, или да ти се поусмихна, а после да зацапам образа ти? Най-после, ние трябва да имаме онази свещена мисъл в главата си, че знанието, което имаме, е храна за нашия ум. Любовта внася живот в нас, а Мъдростта внася храна за ума ни.
Като казвам, че знанието е храна за нашия ум, това означава, че трябва да се раздаде на всички хора, т.е.
то трябва да представлява за всички хора средство за хранене. Мъдростта е, която донася вътрешно тия средства. Всички хора в това отношение трябва да бъдат разумни. И Христос казва: „Ако искаш да бъдеш разумен, заеми последното място! “ На последното място седят най-учените, най-възвишените хора.
към втори вариант >>
Учен бях, но не можах да използвам своята ученост, тя не можа да се увеличи.
(втори вариант)
По обед, вторият автомат му казвал: Господарю, ти си най-ученият човек в света, като тебе няма друг, използвай своята ученост! Към вечерта третият автомат му казвал: Господарю, ти си най-благородният човек, с най-чиста, с най-фина кръв, като тебе няма втори по света, използвай своето благородство и своята добрина! Така живял граф Бармуци цели 40 години. Един ден му дошла една нова идея и си казва: Как тъй, вие казвате, че съм млад, че съм учен, и че съм добър и благороден човек. Млад бях, но сега не съм толкова млад, както едно време, и не можах да използвам своята младост.
Учен бях, но не можах да използвам своята ученост, тя не можа да се увеличи.
Добър бях, но моята доброта не можа да се увеличи. Той врътва ключа, и веднага се явява първият автомат, който изказва изречението: Ти си най-младият и най-красивият човек, но знай, че скоро ще остарееш. Хубава е тази философия, както виждам нататък отива, си казва графа. Към обед идва вторият автомат и му казва: Ти си най-ученият и най-сведущият човек, но знай, че скоро ще остарееш и тогава ще оглупееш. Най-после, вечерта идва третият автомат и му казва: Ти си най-благородният и най-добрият човек, но знай, че като остарееш, ще изгубиш своето благородство и своята доброта.
към втори вариант >>
то трябва да представлява за всички хора средство за хранене.
(втори вариант)
Аз мога да срещна някой човек и да му се усмихна, да не си поклатя главата даже, но да имам един свещен образ за него, и да държа в душата си неговия образ като писано яйце. Питам: Кое е по-хубаво: да те държа в душата си, като един свещен образ, или да ти се поусмихна, а после да зацапам образа ти? Най-после, ние трябва да имаме онази свещена мисъл в главата си, че знанието, което имаме, е храна за нашия ум. Любовта внася живот в нас, а Мъдростта внася храна за ума ни. Като казвам, че знанието е храна за нашия ум, това означава, че трябва да се раздаде на всички хора, т.е.
то трябва да представлява за всички хора средство за хранене.
Мъдростта е, която донася вътрешно тия средства. Всички хора в това отношение трябва да бъдат разумни. И Христос казва: „Ако искаш да бъдеш разумен, заеми последното място! “ На последното място седят най-учените, най-възвишените хора. Най-великите адепти също там ще ги намерите.
към втори вариант >>
Добър бях, но моята доброта не можа да се увеличи.
(втори вариант)
Към вечерта третият автомат му казвал: Господарю, ти си най-благородният човек, с най-чиста, с най-фина кръв, като тебе няма втори по света, използвай своето благородство и своята добрина! Така живял граф Бармуци цели 40 години. Един ден му дошла една нова идея и си казва: Как тъй, вие казвате, че съм млад, че съм учен, и че съм добър и благороден човек. Млад бях, но сега не съм толкова млад, както едно време, и не можах да използвам своята младост. Учен бях, но не можах да използвам своята ученост, тя не можа да се увеличи.
Добър бях, но моята доброта не можа да се увеличи.
Той врътва ключа, и веднага се явява първият автомат, който изказва изречението: Ти си най-младият и най-красивият човек, но знай, че скоро ще остарееш. Хубава е тази философия, както виждам нататък отива, си казва графа. Към обед идва вторият автомат и му казва: Ти си най-ученият и най-сведущият човек, но знай, че скоро ще остарееш и тогава ще оглупееш. Най-после, вечерта идва третият автомат и му казва: Ти си най-благородният и най-добрият човек, но знай, че като остарееш, ще изгубиш своето благородство и своята доброта. Питам граф Бармуци: При първото твърдение, че е млад, разреши ли въпроса?
към втори вариант >>
Мъдростта е, която донася вътрешно тия средства.
(втори вариант)
Питам: Кое е по-хубаво: да те държа в душата си, като един свещен образ, или да ти се поусмихна, а после да зацапам образа ти? Най-после, ние трябва да имаме онази свещена мисъл в главата си, че знанието, което имаме, е храна за нашия ум. Любовта внася живот в нас, а Мъдростта внася храна за ума ни. Като казвам, че знанието е храна за нашия ум, това означава, че трябва да се раздаде на всички хора, т.е. то трябва да представлява за всички хора средство за хранене.
Мъдростта е, която донася вътрешно тия средства.
Всички хора в това отношение трябва да бъдат разумни. И Христос казва: „Ако искаш да бъдеш разумен, заеми последното място! “ На последното място седят най-учените, най-възвишените хора. Най-великите адепти също там ще ги намерите. Като дойде Христос, кое място зае?
към втори вариант >>
Той врътва ключа, и веднага се явява първият автомат, който изказва изречението: Ти си най-младият и най-красивият човек, но знай, че скоро ще остарееш.
(втори вариант)
Така живял граф Бармуци цели 40 години. Един ден му дошла една нова идея и си казва: Как тъй, вие казвате, че съм млад, че съм учен, и че съм добър и благороден човек. Млад бях, но сега не съм толкова млад, както едно време, и не можах да използвам своята младост. Учен бях, но не можах да използвам своята ученост, тя не можа да се увеличи. Добър бях, но моята доброта не можа да се увеличи.
Той врътва ключа, и веднага се явява първият автомат, който изказва изречението: Ти си най-младият и най-красивият човек, но знай, че скоро ще остарееш.
Хубава е тази философия, както виждам нататък отива, си казва графа. Към обед идва вторият автомат и му казва: Ти си най-ученият и най-сведущият човек, но знай, че скоро ще остарееш и тогава ще оглупееш. Най-после, вечерта идва третият автомат и му казва: Ти си най-благородният и най-добрият човек, но знай, че като остарееш, ще изгубиш своето благородство и своята доброта. Питам граф Бармуци: При първото твърдение, че е млад, разреши ли въпроса? Що от това, че е млад човек?
към втори вариант >>
Всички хора в това отношение трябва да бъдат разумни.
(втори вариант)
Най-после, ние трябва да имаме онази свещена мисъл в главата си, че знанието, което имаме, е храна за нашия ум. Любовта внася живот в нас, а Мъдростта внася храна за ума ни. Като казвам, че знанието е храна за нашия ум, това означава, че трябва да се раздаде на всички хора, т.е. то трябва да представлява за всички хора средство за хранене. Мъдростта е, която донася вътрешно тия средства.
Всички хора в това отношение трябва да бъдат разумни.
И Христос казва: „Ако искаш да бъдеш разумен, заеми последното място! “ На последното място седят най-учените, най-възвишените хора. Най-великите адепти също там ще ги намерите. Като дойде Христос, кое място зае? – Последното.
към втори вариант >>
Хубава е тази философия, както виждам нататък отива, си казва графа.
(втори вариант)
Един ден му дошла една нова идея и си казва: Как тъй, вие казвате, че съм млад, че съм учен, и че съм добър и благороден човек. Млад бях, но сега не съм толкова млад, както едно време, и не можах да използвам своята младост. Учен бях, но не можах да използвам своята ученост, тя не можа да се увеличи. Добър бях, но моята доброта не можа да се увеличи. Той врътва ключа, и веднага се явява първият автомат, който изказва изречението: Ти си най-младият и най-красивият човек, но знай, че скоро ще остарееш.
Хубава е тази философия, както виждам нататък отива, си казва графа.
Към обед идва вторият автомат и му казва: Ти си най-ученият и най-сведущият човек, но знай, че скоро ще остарееш и тогава ще оглупееш. Най-после, вечерта идва третият автомат и му казва: Ти си най-благородният и най-добрият човек, но знай, че като остарееш, ще изгубиш своето благородство и своята доброта. Питам граф Бармуци: При първото твърдение, че е млад, разреши ли въпроса? Що от това, че е млад човек? Използва ли своята младост?
към втори вариант >>
И Христос казва: „Ако искаш да бъдеш разумен, заеми последното място!
(втори вариант)
Любовта внася живот в нас, а Мъдростта внася храна за ума ни. Като казвам, че знанието е храна за нашия ум, това означава, че трябва да се раздаде на всички хора, т.е. то трябва да представлява за всички хора средство за хранене. Мъдростта е, която донася вътрешно тия средства. Всички хора в това отношение трябва да бъдат разумни.
И Христос казва: „Ако искаш да бъдеш разумен, заеми последното място!
“ На последното място седят най-учените, най-възвишените хора. Най-великите адепти също там ще ги намерите. Като дойде Христос, кое място зае? – Последното. И всички велики Учители, които идват сега на земята, са скрити, няма ги, и те също заемат последните места.
към втори вариант >>
Към обед идва вторият автомат и му казва: Ти си най-ученият и най-сведущият човек, но знай, че скоро ще остарееш и тогава ще оглупееш.
(втори вариант)
Млад бях, но сега не съм толкова млад, както едно време, и не можах да използвам своята младост. Учен бях, но не можах да използвам своята ученост, тя не можа да се увеличи. Добър бях, но моята доброта не можа да се увеличи. Той врътва ключа, и веднага се явява първият автомат, който изказва изречението: Ти си най-младият и най-красивият човек, но знай, че скоро ще остарееш. Хубава е тази философия, както виждам нататък отива, си казва графа.
Към обед идва вторият автомат и му казва: Ти си най-ученият и най-сведущият човек, но знай, че скоро ще остарееш и тогава ще оглупееш.
Най-после, вечерта идва третият автомат и му казва: Ти си най-благородният и най-добрият човек, но знай, че като остарееш, ще изгубиш своето благородство и своята доброта. Питам граф Бармуци: При първото твърдение, че е млад, разреши ли въпроса? Що от това, че е млад човек? Използва ли своята младост? Че е учен човек, що от това?
към втори вариант >>
“ На последното място седят най-учените, най-възвишените хора.
(втори вариант)
Като казвам, че знанието е храна за нашия ум, това означава, че трябва да се раздаде на всички хора, т.е. то трябва да представлява за всички хора средство за хранене. Мъдростта е, която донася вътрешно тия средства. Всички хора в това отношение трябва да бъдат разумни. И Христос казва: „Ако искаш да бъдеш разумен, заеми последното място!
“ На последното място седят най-учените, най-възвишените хора.
Най-великите адепти също там ще ги намерите. Като дойде Христос, кое място зае? – Последното. И всички велики Учители, които идват сега на земята, са скрити, няма ги, и те също заемат последните места. А ония хора, които сега управляват света, които са начело, заемат първите места, но когато дойде Великият Господар, който е направил света, ще каже: „Приятели, вие, които бяхте досега на последните места, елате да заемете първите места, елате да си вършите работата!
към втори вариант >>
Най-после, вечерта идва третият автомат и му казва: Ти си най-благородният и най-добрият човек, но знай, че като остарееш, ще изгубиш своето благородство и своята доброта.
(втори вариант)
Учен бях, но не можах да използвам своята ученост, тя не можа да се увеличи. Добър бях, но моята доброта не можа да се увеличи. Той врътва ключа, и веднага се явява първият автомат, който изказва изречението: Ти си най-младият и най-красивият човек, но знай, че скоро ще остарееш. Хубава е тази философия, както виждам нататък отива, си казва графа. Към обед идва вторият автомат и му казва: Ти си най-ученият и най-сведущият човек, но знай, че скоро ще остарееш и тогава ще оглупееш.
Най-после, вечерта идва третият автомат и му казва: Ти си най-благородният и най-добрият човек, но знай, че като остарееш, ще изгубиш своето благородство и своята доброта.
Питам граф Бармуци: При първото твърдение, че е млад, разреши ли въпроса? Що от това, че е млад човек? Използва ли своята младост? Че е учен човек, що от това? Използва ли своята ученост?
към втори вариант >>
Най-великите адепти също там ще ги намерите.
(втори вариант)
то трябва да представлява за всички хора средство за хранене. Мъдростта е, която донася вътрешно тия средства. Всички хора в това отношение трябва да бъдат разумни. И Христос казва: „Ако искаш да бъдеш разумен, заеми последното място! “ На последното място седят най-учените, най-възвишените хора.
Най-великите адепти също там ще ги намерите.
Като дойде Христос, кое място зае? – Последното. И всички велики Учители, които идват сега на земята, са скрити, няма ги, и те също заемат последните места. А ония хора, които сега управляват света, които са начело, заемат първите места, но когато дойде Великият Господар, който е направил света, ще каже: „Приятели, вие, които бяхте досега на последните места, елате да заемете първите места, елате да си вършите работата! “ Следователно, ще дойде един Божествен ден, в който ще стане нещо.
към втори вариант >>
Питам граф Бармуци: При първото твърдение, че е млад, разреши ли въпроса?
(втори вариант)
Добър бях, но моята доброта не можа да се увеличи. Той врътва ключа, и веднага се явява първият автомат, който изказва изречението: Ти си най-младият и най-красивият човек, но знай, че скоро ще остарееш. Хубава е тази философия, както виждам нататък отива, си казва графа. Към обед идва вторият автомат и му казва: Ти си най-ученият и най-сведущият човек, но знай, че скоро ще остарееш и тогава ще оглупееш. Най-после, вечерта идва третият автомат и му казва: Ти си най-благородният и най-добрият човек, но знай, че като остарееш, ще изгубиш своето благородство и своята доброта.
Питам граф Бармуци: При първото твърдение, че е млад, разреши ли въпроса?
Що от това, че е млад човек? Използва ли своята младост? Че е учен човек, що от това? Използва ли своята ученост? Че е добър, че е благороден човек, що от това?
към втори вариант >>
Като дойде Христос, кое място зае?
(втори вариант)
Мъдростта е, която донася вътрешно тия средства. Всички хора в това отношение трябва да бъдат разумни. И Христос казва: „Ако искаш да бъдеш разумен, заеми последното място! “ На последното място седят най-учените, най-възвишените хора. Най-великите адепти също там ще ги намерите.
Като дойде Христос, кое място зае?
– Последното. И всички велики Учители, които идват сега на земята, са скрити, няма ги, и те също заемат последните места. А ония хора, които сега управляват света, които са начело, заемат първите места, но когато дойде Великият Господар, който е направил света, ще каже: „Приятели, вие, които бяхте досега на последните места, елате да заемете първите места, елате да си вършите работата! “ Следователно, ще дойде един Божествен ден, в който ще стане нещо. Сегашните хора не можем да ги убедим, че и в Бога има проявление.
към втори вариант >>
Що от това, че е млад човек?
(втори вариант)
Той врътва ключа, и веднага се явява първият автомат, който изказва изречението: Ти си най-младият и най-красивият човек, но знай, че скоро ще остарееш. Хубава е тази философия, както виждам нататък отива, си казва графа. Към обед идва вторият автомат и му казва: Ти си най-ученият и най-сведущият човек, но знай, че скоро ще остарееш и тогава ще оглупееш. Най-после, вечерта идва третият автомат и му казва: Ти си най-благородният и най-добрият човек, но знай, че като остарееш, ще изгубиш своето благородство и своята доброта. Питам граф Бармуци: При първото твърдение, че е млад, разреши ли въпроса?
Що от това, че е млад човек?
Използва ли своята младост? Че е учен човек, що от това? Използва ли своята ученост? Че е добър, че е благороден човек, що от това? Използва ли своята доброта, своето благородство?
към втори вариант >>
– Последното.
(втори вариант)
Всички хора в това отношение трябва да бъдат разумни. И Христос казва: „Ако искаш да бъдеш разумен, заеми последното място! “ На последното място седят най-учените, най-възвишените хора. Най-великите адепти също там ще ги намерите. Като дойде Христос, кое място зае?
– Последното.
И всички велики Учители, които идват сега на земята, са скрити, няма ги, и те също заемат последните места. А ония хора, които сега управляват света, които са начело, заемат първите места, но когато дойде Великият Господар, който е направил света, ще каже: „Приятели, вие, които бяхте досега на последните места, елате да заемете първите места, елате да си вършите работата! “ Следователно, ще дойде един Божествен ден, в който ще стане нещо. Сегашните хора не можем да ги убедим, че и в Бога има проявление. Само че, за да се прояви Бог, изисква се време.
към втори вариант >>
Използва ли своята младост?
(втори вариант)
Хубава е тази философия, както виждам нататък отива, си казва графа. Към обед идва вторият автомат и му казва: Ти си най-ученият и най-сведущият човек, но знай, че скоро ще остарееш и тогава ще оглупееш. Най-после, вечерта идва третият автомат и му казва: Ти си най-благородният и най-добрият човек, но знай, че като остарееш, ще изгубиш своето благородство и своята доброта. Питам граф Бармуци: При първото твърдение, че е млад, разреши ли въпроса? Що от това, че е млад човек?
Използва ли своята младост?
Че е учен човек, що от това? Използва ли своята ученост? Че е добър, че е благороден човек, що от това? Използва ли своята доброта, своето благородство? Че е млад, добре, но как трябва да използва своята младост?
към втори вариант >>
И всички велики Учители, които идват сега на земята, са скрити, няма ги, и те също заемат последните места.
(втори вариант)
И Христос казва: „Ако искаш да бъдеш разумен, заеми последното място! “ На последното място седят най-учените, най-възвишените хора. Най-великите адепти също там ще ги намерите. Като дойде Христос, кое място зае? – Последното.
И всички велики Учители, които идват сега на земята, са скрити, няма ги, и те също заемат последните места.
А ония хора, които сега управляват света, които са начело, заемат първите места, но когато дойде Великият Господар, който е направил света, ще каже: „Приятели, вие, които бяхте досега на последните места, елате да заемете първите места, елате да си вършите работата! “ Следователно, ще дойде един Божествен ден, в който ще стане нещо. Сегашните хора не можем да ги убедим, че и в Бога има проявление. Само че, за да се прояви Бог, изисква се време. Хората се молят, молят, и Бог всичко слуша, но трябва цялото човечество да се моли най-малко 2000 години, за да се прояви Бог.
към втори вариант >>
Че е учен човек, що от това?
(втори вариант)
Към обед идва вторият автомат и му казва: Ти си най-ученият и най-сведущият човек, но знай, че скоро ще остарееш и тогава ще оглупееш. Най-после, вечерта идва третият автомат и му казва: Ти си най-благородният и най-добрият човек, но знай, че като остарееш, ще изгубиш своето благородство и своята доброта. Питам граф Бармуци: При първото твърдение, че е млад, разреши ли въпроса? Що от това, че е млад човек? Използва ли своята младост?
Че е учен човек, що от това?
Използва ли своята ученост? Че е добър, че е благороден човек, що от това? Използва ли своята доброта, своето благородство? Че е млад, добре, но как трябва да използва своята младост? Ето един много важен въпрос.
към втори вариант >>
А ония хора, които сега управляват света, които са начело, заемат първите места, но когато дойде Великият Господар, който е направил света, ще каже: „Приятели, вие, които бяхте досега на последните места, елате да заемете първите места, елате да си вършите работата!
(втори вариант)
“ На последното място седят най-учените, най-възвишените хора. Най-великите адепти също там ще ги намерите. Като дойде Христос, кое място зае? – Последното. И всички велики Учители, които идват сега на земята, са скрити, няма ги, и те също заемат последните места.
А ония хора, които сега управляват света, които са начело, заемат първите места, но когато дойде Великият Господар, който е направил света, ще каже: „Приятели, вие, които бяхте досега на последните места, елате да заемете първите места, елате да си вършите работата!
“ Следователно, ще дойде един Божествен ден, в който ще стане нещо. Сегашните хора не можем да ги убедим, че и в Бога има проявление. Само че, за да се прояви Бог, изисква се време. Хората се молят, молят, и Бог всичко слуша, но трябва цялото човечество да се моли най-малко 2000 години, за да се прояви Бог. Всички Му се молят, молят, и най-после казват: Господи, не ни ли чуваш?
към втори вариант >>
Използва ли своята ученост?
(втори вариант)
Най-после, вечерта идва третият автомат и му казва: Ти си най-благородният и най-добрият човек, но знай, че като остарееш, ще изгубиш своето благородство и своята доброта. Питам граф Бармуци: При първото твърдение, че е млад, разреши ли въпроса? Що от това, че е млад човек? Използва ли своята младост? Че е учен човек, що от това?
Използва ли своята ученост?
Че е добър, че е благороден човек, що от това? Използва ли своята доброта, своето благородство? Че е млад, добре, но как трябва да използва своята младост? Ето един много важен въпрос. Че е учен, разбирам, но в какво отношение трябва да използва своята ученост?
към втори вариант >>
“ Следователно, ще дойде един Божествен ден, в който ще стане нещо.
(втори вариант)
Най-великите адепти също там ще ги намерите. Като дойде Христос, кое място зае? – Последното. И всички велики Учители, които идват сега на земята, са скрити, няма ги, и те също заемат последните места. А ония хора, които сега управляват света, които са начело, заемат първите места, но когато дойде Великият Господар, който е направил света, ще каже: „Приятели, вие, които бяхте досега на последните места, елате да заемете първите места, елате да си вършите работата!
“ Следователно, ще дойде един Божествен ден, в който ще стане нещо.
Сегашните хора не можем да ги убедим, че и в Бога има проявление. Само че, за да се прояви Бог, изисква се време. Хората се молят, молят, и Бог всичко слуша, но трябва цялото човечество да се моли най-малко 2000 години, за да се прояви Бог. Всички Му се молят, молят, и най-после казват: Господи, не ни ли чуваш? Господ чува всичко, но чака да си свършат хората молитвата, и когато си свършат молитвата, Той само ще помръдне ръката си, и всичко ще се свърши.
към втори вариант >>
Че е добър, че е благороден човек, що от това?
(втори вариант)
Питам граф Бармуци: При първото твърдение, че е млад, разреши ли въпроса? Що от това, че е млад човек? Използва ли своята младост? Че е учен човек, що от това? Използва ли своята ученост?
Че е добър, че е благороден човек, що от това?
Използва ли своята доброта, своето благородство? Че е млад, добре, но как трябва да използва своята младост? Ето един много важен въпрос. Че е учен, разбирам, но в какво отношение трябва да използва своята ученост? Че е благороден, добре, но в какво отношение трябва да използва своето благородство.
към втори вариант >>
Сегашните хора не можем да ги убедим, че и в Бога има проявление.
(втори вариант)
Като дойде Христос, кое място зае? – Последното. И всички велики Учители, които идват сега на земята, са скрити, няма ги, и те също заемат последните места. А ония хора, които сега управляват света, които са начело, заемат първите места, но когато дойде Великият Господар, който е направил света, ще каже: „Приятели, вие, които бяхте досега на последните места, елате да заемете първите места, елате да си вършите работата! “ Следователно, ще дойде един Божествен ден, в който ще стане нещо.
Сегашните хора не можем да ги убедим, че и в Бога има проявление.
Само че, за да се прояви Бог, изисква се време. Хората се молят, молят, и Бог всичко слуша, но трябва цялото човечество да се моли най-малко 2000 години, за да се прояви Бог. Всички Му се молят, молят, и най-после казват: Господи, не ни ли чуваш? Господ чува всичко, но чака да си свършат хората молитвата, и когато си свършат молитвата, Той само ще помръдне ръката си, и всичко ще се свърши. Например, има един анекдот, според който се разказва, че когато Господ създавал човека, взел най-хубавата пръст, омесил я, и направил от нея човека и го оставил да съхне.
към втори вариант >>
Използва ли своята доброта, своето благородство?
(втори вариант)
Що от това, че е млад човек? Използва ли своята младост? Че е учен човек, що от това? Използва ли своята ученост? Че е добър, че е благороден човек, що от това?
Използва ли своята доброта, своето благородство?
Че е млад, добре, но как трябва да използва своята младост? Ето един много важен въпрос. Че е учен, разбирам, но в какво отношение трябва да използва своята ученост? Че е благороден, добре, но в какво отношение трябва да използва своето благородство. Това са въпроси, които трябва да разреши всеки сам за себе си, и от правилното разрешаване на тия въпроси зависи неговото развитие.
към втори вариант >>
Само че, за да се прояви Бог, изисква се време.
(втори вариант)
– Последното. И всички велики Учители, които идват сега на земята, са скрити, няма ги, и те също заемат последните места. А ония хора, които сега управляват света, които са начело, заемат първите места, но когато дойде Великият Господар, който е направил света, ще каже: „Приятели, вие, които бяхте досега на последните места, елате да заемете първите места, елате да си вършите работата! “ Следователно, ще дойде един Божествен ден, в който ще стане нещо. Сегашните хора не можем да ги убедим, че и в Бога има проявление.
Само че, за да се прояви Бог, изисква се време.
Хората се молят, молят, и Бог всичко слуша, но трябва цялото човечество да се моли най-малко 2000 години, за да се прояви Бог. Всички Му се молят, молят, и най-после казват: Господи, не ни ли чуваш? Господ чува всичко, но чака да си свършат хората молитвата, и когато си свършат молитвата, Той само ще помръдне ръката си, и всичко ще се свърши. Например, има един анекдот, според който се разказва, че когато Господ създавал човека, взел най-хубавата пръст, омесил я, и направил от нея човека и го оставил да съхне. Дълго време съхнал този човек, обаче един негърски проповедник проповядвал на слушателите си, че Господ сушил човека само три дни.
към втори вариант >>
Че е млад, добре, но как трябва да използва своята младост?
(втори вариант)
Използва ли своята младост? Че е учен човек, що от това? Използва ли своята ученост? Че е добър, че е благороден човек, що от това? Използва ли своята доброта, своето благородство?
Че е млад, добре, но как трябва да използва своята младост?
Ето един много важен въпрос. Че е учен, разбирам, но в какво отношение трябва да използва своята ученост? Че е благороден, добре, но в какво отношение трябва да използва своето благородство. Това са въпроси, които трябва да разреши всеки сам за себе си, и от правилното разрешаване на тия въпроси зависи неговото развитие. Ако ние сме млади и чакаме другите да разрешат въпроса, как да използваме нашата младост, ние ще имаме най-големите изпитания.
към втори вариант >>
Хората се молят, молят, и Бог всичко слуша, но трябва цялото човечество да се моли най-малко 2000 години, за да се прояви Бог.
(втори вариант)
И всички велики Учители, които идват сега на земята, са скрити, няма ги, и те също заемат последните места. А ония хора, които сега управляват света, които са начело, заемат първите места, но когато дойде Великият Господар, който е направил света, ще каже: „Приятели, вие, които бяхте досега на последните места, елате да заемете първите места, елате да си вършите работата! “ Следователно, ще дойде един Божествен ден, в който ще стане нещо. Сегашните хора не можем да ги убедим, че и в Бога има проявление. Само че, за да се прояви Бог, изисква се време.
Хората се молят, молят, и Бог всичко слуша, но трябва цялото човечество да се моли най-малко 2000 години, за да се прояви Бог.
Всички Му се молят, молят, и най-после казват: Господи, не ни ли чуваш? Господ чува всичко, но чака да си свършат хората молитвата, и когато си свършат молитвата, Той само ще помръдне ръката си, и всичко ще се свърши. Например, има един анекдот, според който се разказва, че когато Господ създавал човека, взел най-хубавата пръст, омесил я, и направил от нея човека и го оставил да съхне. Дълго време съхнал този човек, обаче един негърски проповедник проповядвал на слушателите си, че Господ сушил човека само три дни. Не, дълго време го сушил.
към втори вариант >>
Ето един много важен въпрос.
(втори вариант)
Че е учен човек, що от това? Използва ли своята ученост? Че е добър, че е благороден човек, що от това? Използва ли своята доброта, своето благородство? Че е млад, добре, но как трябва да използва своята младост?
Ето един много важен въпрос.
Че е учен, разбирам, но в какво отношение трябва да използва своята ученост? Че е благороден, добре, но в какво отношение трябва да използва своето благородство. Това са въпроси, които трябва да разреши всеки сам за себе си, и от правилното разрешаване на тия въпроси зависи неговото развитие. Ако ние сме млади и чакаме другите да разрешат въпроса, как да използваме нашата младост, ние ще имаме най-големите изпитания. Това, че някой е млад, показва, че той носи в себе си една велика задача, която трябва да разреши.
към втори вариант >>
Всички Му се молят, молят, и най-после казват: Господи, не ни ли чуваш?
(втори вариант)
А ония хора, които сега управляват света, които са начело, заемат първите места, но когато дойде Великият Господар, който е направил света, ще каже: „Приятели, вие, които бяхте досега на последните места, елате да заемете първите места, елате да си вършите работата! “ Следователно, ще дойде един Божествен ден, в който ще стане нещо. Сегашните хора не можем да ги убедим, че и в Бога има проявление. Само че, за да се прояви Бог, изисква се време. Хората се молят, молят, и Бог всичко слуша, но трябва цялото човечество да се моли най-малко 2000 години, за да се прояви Бог.
Всички Му се молят, молят, и най-после казват: Господи, не ни ли чуваш?
Господ чува всичко, но чака да си свършат хората молитвата, и когато си свършат молитвата, Той само ще помръдне ръката си, и всичко ще се свърши. Например, има един анекдот, според който се разказва, че когато Господ създавал човека, взел най-хубавата пръст, омесил я, и направил от нея човека и го оставил да съхне. Дълго време съхнал този човек, обаче един негърски проповедник проповядвал на слушателите си, че Господ сушил човека само три дни. Не, дълго време го сушил. Всички възвишени разумни същества – ангели, архангели, серафими, херувими, минавали покрай човека и го побутвали, дано тръгне, но не успели.
към втори вариант >>
Че е учен, разбирам, но в какво отношение трябва да използва своята ученост?
(втори вариант)
Използва ли своята ученост? Че е добър, че е благороден човек, що от това? Използва ли своята доброта, своето благородство? Че е млад, добре, но как трябва да използва своята младост? Ето един много важен въпрос.
Че е учен, разбирам, но в какво отношение трябва да използва своята ученост?
Че е благороден, добре, но в какво отношение трябва да използва своето благородство. Това са въпроси, които трябва да разреши всеки сам за себе си, и от правилното разрешаване на тия въпроси зависи неговото развитие. Ако ние сме млади и чакаме другите да разрешат въпроса, как да използваме нашата младост, ние ще имаме най-големите изпитания. Това, че някой е млад, показва, че той носи в себе си една велика задача, която трябва да разреши. Е, млад съм, казва някой.
към втори вариант >>
Господ чува всичко, но чака да си свършат хората молитвата, и когато си свършат молитвата, Той само ще помръдне ръката си, и всичко ще се свърши.
(втори вариант)
“ Следователно, ще дойде един Божествен ден, в който ще стане нещо. Сегашните хора не можем да ги убедим, че и в Бога има проявление. Само че, за да се прояви Бог, изисква се време. Хората се молят, молят, и Бог всичко слуша, но трябва цялото човечество да се моли най-малко 2000 години, за да се прояви Бог. Всички Му се молят, молят, и най-после казват: Господи, не ни ли чуваш?
Господ чува всичко, но чака да си свършат хората молитвата, и когато си свършат молитвата, Той само ще помръдне ръката си, и всичко ще се свърши.
Например, има един анекдот, според който се разказва, че когато Господ създавал човека, взел най-хубавата пръст, омесил я, и направил от нея човека и го оставил да съхне. Дълго време съхнал този човек, обаче един негърски проповедник проповядвал на слушателите си, че Господ сушил човека само три дни. Не, дълго време го сушил. Всички възвишени разумни същества – ангели, архангели, серафими, херувими, минавали покрай човека и го побутвали, дано тръгне, но не успели. Най-после казали на Господа: Не тръгва този човек, Господи.
към втори вариант >>
Че е благороден, добре, но в какво отношение трябва да използва своето благородство.
(втори вариант)
Че е добър, че е благороден човек, що от това? Използва ли своята доброта, своето благородство? Че е млад, добре, но как трябва да използва своята младост? Ето един много важен въпрос. Че е учен, разбирам, но в какво отношение трябва да използва своята ученост?
Че е благороден, добре, но в какво отношение трябва да използва своето благородство.
Това са въпроси, които трябва да разреши всеки сам за себе си, и от правилното разрешаване на тия въпроси зависи неговото развитие. Ако ние сме млади и чакаме другите да разрешат въпроса, как да използваме нашата младост, ние ще имаме най-големите изпитания. Това, че някой е млад, показва, че той носи в себе си една велика задача, която трябва да разреши. Е, млад съм, казва някой. Всеки млад е на изпитание в света.
към втори вариант >>
Например, има един анекдот, според който се разказва, че когато Господ създавал човека, взел най-хубавата пръст, омесил я, и направил от нея човека и го оставил да съхне.
(втори вариант)
Сегашните хора не можем да ги убедим, че и в Бога има проявление. Само че, за да се прояви Бог, изисква се време. Хората се молят, молят, и Бог всичко слуша, но трябва цялото човечество да се моли най-малко 2000 години, за да се прояви Бог. Всички Му се молят, молят, и най-после казват: Господи, не ни ли чуваш? Господ чува всичко, но чака да си свършат хората молитвата, и когато си свършат молитвата, Той само ще помръдне ръката си, и всичко ще се свърши.
Например, има един анекдот, според който се разказва, че когато Господ създавал човека, взел най-хубавата пръст, омесил я, и направил от нея човека и го оставил да съхне.
Дълго време съхнал този човек, обаче един негърски проповедник проповядвал на слушателите си, че Господ сушил човека само три дни. Не, дълго време го сушил. Всички възвишени разумни същества – ангели, архангели, серафими, херувими, минавали покрай човека и го побутвали, дано тръгне, но не успели. Най-после казали на Господа: Не тръгва този човек, Господи. Нека стане чудо, най-после!
към втори вариант >>
Това са въпроси, които трябва да разреши всеки сам за себе си, и от правилното разрешаване на тия въпроси зависи неговото развитие.
(втори вариант)
Използва ли своята доброта, своето благородство? Че е млад, добре, но как трябва да използва своята младост? Ето един много важен въпрос. Че е учен, разбирам, но в какво отношение трябва да използва своята ученост? Че е благороден, добре, но в какво отношение трябва да използва своето благородство.
Това са въпроси, които трябва да разреши всеки сам за себе си, и от правилното разрешаване на тия въпроси зависи неговото развитие.
Ако ние сме млади и чакаме другите да разрешат въпроса, как да използваме нашата младост, ние ще имаме най-големите изпитания. Това, че някой е млад, показва, че той носи в себе си една велика задача, която трябва да разреши. Е, млад съм, казва някой. Всеки млад е на изпитание в света. Майката казва на младия си син: Синко, гледай да се събираш с другари, да ходиш на театър, на концерт, на балове; пък гледай да си намериш някоя другарка за живота, но непременно да има парички!
към втори вариант >>
Дълго време съхнал този човек, обаче един негърски проповедник проповядвал на слушателите си, че Господ сушил човека само три дни.
(втори вариант)
Само че, за да се прояви Бог, изисква се време. Хората се молят, молят, и Бог всичко слуша, но трябва цялото човечество да се моли най-малко 2000 години, за да се прояви Бог. Всички Му се молят, молят, и най-после казват: Господи, не ни ли чуваш? Господ чува всичко, но чака да си свършат хората молитвата, и когато си свършат молитвата, Той само ще помръдне ръката си, и всичко ще се свърши. Например, има един анекдот, според който се разказва, че когато Господ създавал човека, взел най-хубавата пръст, омесил я, и направил от нея човека и го оставил да съхне.
Дълго време съхнал този човек, обаче един негърски проповедник проповядвал на слушателите си, че Господ сушил човека само три дни.
Не, дълго време го сушил. Всички възвишени разумни същества – ангели, архангели, серафими, херувими, минавали покрай човека и го побутвали, дано тръгне, но не успели. Най-после казали на Господа: Не тръгва този човек, Господи. Нека стане чудо, най-после! Господ се поусмихнал, нищо не им казал.
към втори вариант >>
Ако ние сме млади и чакаме другите да разрешат въпроса, как да използваме нашата младост, ние ще имаме най-големите изпитания.
(втори вариант)
Че е млад, добре, но как трябва да използва своята младост? Ето един много важен въпрос. Че е учен, разбирам, но в какво отношение трябва да използва своята ученост? Че е благороден, добре, но в какво отношение трябва да използва своето благородство. Това са въпроси, които трябва да разреши всеки сам за себе си, и от правилното разрешаване на тия въпроси зависи неговото развитие.
Ако ние сме млади и чакаме другите да разрешат въпроса, как да използваме нашата младост, ние ще имаме най-големите изпитания.
Това, че някой е млад, показва, че той носи в себе си една велика задача, която трябва да разреши. Е, млад съм, казва някой. Всеки млад е на изпитание в света. Майката казва на младия си син: Синко, гледай да се събираш с другари, да ходиш на театър, на концерт, на балове; пък гледай да си намериш някоя другарка за живота, но непременно да има парички! Майката е първият автомат, който дава възпитание на своя млад син.
към втори вариант >>
Не, дълго време го сушил.
(втори вариант)
Хората се молят, молят, и Бог всичко слуша, но трябва цялото човечество да се моли най-малко 2000 години, за да се прояви Бог. Всички Му се молят, молят, и най-после казват: Господи, не ни ли чуваш? Господ чува всичко, но чака да си свършат хората молитвата, и когато си свършат молитвата, Той само ще помръдне ръката си, и всичко ще се свърши. Например, има един анекдот, според който се разказва, че когато Господ създавал човека, взел най-хубавата пръст, омесил я, и направил от нея човека и го оставил да съхне. Дълго време съхнал този човек, обаче един негърски проповедник проповядвал на слушателите си, че Господ сушил човека само три дни.
Не, дълго време го сушил.
Всички възвишени разумни същества – ангели, архангели, серафими, херувими, минавали покрай човека и го побутвали, дано тръгне, но не успели. Най-после казали на Господа: Не тръгва този човек, Господи. Нека стане чудо, най-после! Господ се поусмихнал, нищо не им казал. Приближил се до човека, вдъхнал в ноздрите му дихание, и човекът оживял.
към втори вариант >>
Това, че някой е млад, показва, че той носи в себе си една велика задача, която трябва да разреши.
(втори вариант)
Ето един много важен въпрос. Че е учен, разбирам, но в какво отношение трябва да използва своята ученост? Че е благороден, добре, но в какво отношение трябва да използва своето благородство. Това са въпроси, които трябва да разреши всеки сам за себе си, и от правилното разрешаване на тия въпроси зависи неговото развитие. Ако ние сме млади и чакаме другите да разрешат въпроса, как да използваме нашата младост, ние ще имаме най-големите изпитания.
Това, че някой е млад, показва, че той носи в себе си една велика задача, която трябва да разреши.
Е, млад съм, казва някой. Всеки млад е на изпитание в света. Майката казва на младия си син: Синко, гледай да се събираш с другари, да ходиш на театър, на концерт, на балове; пък гледай да си намериш някоя другарка за живота, но непременно да има парички! Майката е първият автомат, който дава възпитание на своя млад син. Завършва синът в странство, връща се у дома си, и бащата, вторият автомат му казва: Ех, синко, ти си много по-учен от мене; в наше време нямаше такива училища, нямаше такива учени, като тебе.
към втори вариант >>
Всички възвишени разумни същества – ангели, архангели, серафими, херувими, минавали покрай човека и го побутвали, дано тръгне, но не успели.
(втори вариант)
Всички Му се молят, молят, и най-после казват: Господи, не ни ли чуваш? Господ чува всичко, но чака да си свършат хората молитвата, и когато си свършат молитвата, Той само ще помръдне ръката си, и всичко ще се свърши. Например, има един анекдот, според който се разказва, че когато Господ създавал човека, взел най-хубавата пръст, омесил я, и направил от нея човека и го оставил да съхне. Дълго време съхнал този човек, обаче един негърски проповедник проповядвал на слушателите си, че Господ сушил човека само три дни. Не, дълго време го сушил.
Всички възвишени разумни същества – ангели, архангели, серафими, херувими, минавали покрай човека и го побутвали, дано тръгне, но не успели.
Най-после казали на Господа: Не тръгва този човек, Господи. Нека стане чудо, най-после! Господ се поусмихнал, нищо не им казал. Приближил се до човека, вдъхнал в ноздрите му дихание, и човекът оживял. Всички се учудили.
към втори вариант >>
Е, млад съм, казва някой.
(втори вариант)
Че е учен, разбирам, но в какво отношение трябва да използва своята ученост? Че е благороден, добре, но в какво отношение трябва да използва своето благородство. Това са въпроси, които трябва да разреши всеки сам за себе си, и от правилното разрешаване на тия въпроси зависи неговото развитие. Ако ние сме млади и чакаме другите да разрешат въпроса, как да използваме нашата младост, ние ще имаме най-големите изпитания. Това, че някой е млад, показва, че той носи в себе си една велика задача, която трябва да разреши.
Е, млад съм, казва някой.
Всеки млад е на изпитание в света. Майката казва на младия си син: Синко, гледай да се събираш с другари, да ходиш на театър, на концерт, на балове; пък гледай да си намериш някоя другарка за живота, но непременно да има парички! Майката е първият автомат, който дава възпитание на своя млад син. Завършва синът в странство, връща се у дома си, и бащата, вторият автомат му казва: Ех, синко, ти си много по-учен от мене; в наше време нямаше такива училища, нямаше такива учени, като тебе. Използвай твоето знание, ти знаеш как.
към втори вариант >>
Най-после казали на Господа: Не тръгва този човек, Господи.
(втори вариант)
Господ чува всичко, но чака да си свършат хората молитвата, и когато си свършат молитвата, Той само ще помръдне ръката си, и всичко ще се свърши. Например, има един анекдот, според който се разказва, че когато Господ създавал човека, взел най-хубавата пръст, омесил я, и направил от нея човека и го оставил да съхне. Дълго време съхнал този човек, обаче един негърски проповедник проповядвал на слушателите си, че Господ сушил човека само три дни. Не, дълго време го сушил. Всички възвишени разумни същества – ангели, архангели, серафими, херувими, минавали покрай човека и го побутвали, дано тръгне, но не успели.
Най-после казали на Господа: Не тръгва този човек, Господи.
Нека стане чудо, най-после! Господ се поусмихнал, нищо не им казал. Приближил се до човека, вдъхнал в ноздрите му дихание, и човекът оживял. Всички се учудили.
към втори вариант >>
Всеки млад е на изпитание в света.
(втори вариант)
Че е благороден, добре, но в какво отношение трябва да използва своето благородство. Това са въпроси, които трябва да разреши всеки сам за себе си, и от правилното разрешаване на тия въпроси зависи неговото развитие. Ако ние сме млади и чакаме другите да разрешат въпроса, как да използваме нашата младост, ние ще имаме най-големите изпитания. Това, че някой е млад, показва, че той носи в себе си една велика задача, която трябва да разреши. Е, млад съм, казва някой.
Всеки млад е на изпитание в света.
Майката казва на младия си син: Синко, гледай да се събираш с другари, да ходиш на театър, на концерт, на балове; пък гледай да си намериш някоя другарка за живота, но непременно да има парички! Майката е първият автомат, който дава възпитание на своя млад син. Завършва синът в странство, връща се у дома си, и бащата, вторият автомат му казва: Ех, синко, ти си много по-учен от мене; в наше време нямаше такива училища, нямаше такива учени, като тебе. Използвай твоето знание, ти знаеш как. Казвам, ето вторият автомат, който дава лош съвет на своя син.
към втори вариант >>
Нека стане чудо, най-после!
(втори вариант)
Например, има един анекдот, според който се разказва, че когато Господ създавал човека, взел най-хубавата пръст, омесил я, и направил от нея човека и го оставил да съхне. Дълго време съхнал този човек, обаче един негърски проповедник проповядвал на слушателите си, че Господ сушил човека само три дни. Не, дълго време го сушил. Всички възвишени разумни същества – ангели, архангели, серафими, херувими, минавали покрай човека и го побутвали, дано тръгне, но не успели. Най-после казали на Господа: Не тръгва този човек, Господи.
Нека стане чудо, най-после!
Господ се поусмихнал, нищо не им казал. Приближил се до човека, вдъхнал в ноздрите му дихание, и човекът оживял. Всички се учудили.
към втори вариант >>
Майката казва на младия си син: Синко, гледай да се събираш с другари, да ходиш на театър, на концерт, на балове; пък гледай да си намериш някоя другарка за живота, но непременно да има парички!
(втори вариант)
Това са въпроси, които трябва да разреши всеки сам за себе си, и от правилното разрешаване на тия въпроси зависи неговото развитие. Ако ние сме млади и чакаме другите да разрешат въпроса, как да използваме нашата младост, ние ще имаме най-големите изпитания. Това, че някой е млад, показва, че той носи в себе си една велика задача, която трябва да разреши. Е, млад съм, казва някой. Всеки млад е на изпитание в света.
Майката казва на младия си син: Синко, гледай да се събираш с другари, да ходиш на театър, на концерт, на балове; пък гледай да си намериш някоя другарка за живота, но непременно да има парички!
Майката е първият автомат, който дава възпитание на своя млад син. Завършва синът в странство, връща се у дома си, и бащата, вторият автомат му казва: Ех, синко, ти си много по-учен от мене; в наше време нямаше такива училища, нямаше такива учени, като тебе. Използвай твоето знание, ти знаеш как. Казвам, ето вторият автомат, който дава лош съвет на своя син. Той дава лошо учение.
към втори вариант >>
Господ се поусмихнал, нищо не им казал.
(втори вариант)
Дълго време съхнал този човек, обаче един негърски проповедник проповядвал на слушателите си, че Господ сушил човека само три дни. Не, дълго време го сушил. Всички възвишени разумни същества – ангели, архангели, серафими, херувими, минавали покрай човека и го побутвали, дано тръгне, но не успели. Най-после казали на Господа: Не тръгва този човек, Господи. Нека стане чудо, най-после!
Господ се поусмихнал, нищо не им казал.
Приближил се до човека, вдъхнал в ноздрите му дихание, и човекът оживял. Всички се учудили.
към втори вариант >>
Майката е първият автомат, който дава възпитание на своя млад син.
(втори вариант)
Ако ние сме млади и чакаме другите да разрешат въпроса, как да използваме нашата младост, ние ще имаме най-големите изпитания. Това, че някой е млад, показва, че той носи в себе си една велика задача, която трябва да разреши. Е, млад съм, казва някой. Всеки млад е на изпитание в света. Майката казва на младия си син: Синко, гледай да се събираш с другари, да ходиш на театър, на концерт, на балове; пък гледай да си намериш някоя другарка за живота, но непременно да има парички!
Майката е първият автомат, който дава възпитание на своя млад син.
Завършва синът в странство, връща се у дома си, и бащата, вторият автомат му казва: Ех, синко, ти си много по-учен от мене; в наше време нямаше такива училища, нямаше такива учени, като тебе. Използвай твоето знание, ти знаеш как. Казвам, ето вторият автомат, който дава лош съвет на своя син. Той дава лошо учение. В какво седи това учение?
към втори вариант >>
Приближил се до човека, вдъхнал в ноздрите му дихание, и човекът оживял.
(втори вариант)
Не, дълго време го сушил. Всички възвишени разумни същества – ангели, архангели, серафими, херувими, минавали покрай човека и го побутвали, дано тръгне, но не успели. Най-после казали на Господа: Не тръгва този човек, Господи. Нека стане чудо, най-после! Господ се поусмихнал, нищо не им казал.
Приближил се до човека, вдъхнал в ноздрите му дихание, и човекът оживял.
Всички се учудили.
към втори вариант >>
Завършва синът в странство, връща се у дома си, и бащата, вторият автомат му казва: Ех, синко, ти си много по-учен от мене; в наше време нямаше такива училища, нямаше такива учени, като тебе.
(втори вариант)
Това, че някой е млад, показва, че той носи в себе си една велика задача, която трябва да разреши. Е, млад съм, казва някой. Всеки млад е на изпитание в света. Майката казва на младия си син: Синко, гледай да се събираш с другари, да ходиш на театър, на концерт, на балове; пък гледай да си намериш някоя другарка за живота, но непременно да има парички! Майката е първият автомат, който дава възпитание на своя млад син.
Завършва синът в странство, връща се у дома си, и бащата, вторият автомат му казва: Ех, синко, ти си много по-учен от мене; в наше време нямаше такива училища, нямаше такива учени, като тебе.
Използвай твоето знание, ти знаеш как. Казвам, ето вторият автомат, който дава лош съвет на своя син. Той дава лошо учение. В какво седи това учение? – Утре синът изпъди баща си от къщи, не иска такъв прост баща в дома си.
към втори вариант >>
Всички се учудили.
(втори вариант)
Всички възвишени разумни същества – ангели, архангели, серафими, херувими, минавали покрай човека и го побутвали, дано тръгне, но не успели. Най-после казали на Господа: Не тръгва този човек, Господи. Нека стане чудо, най-после! Господ се поусмихнал, нищо не им казал. Приближил се до човека, вдъхнал в ноздрите му дихание, и човекът оживял.
Всички се учудили.
към втори вариант >>
Използвай твоето знание, ти знаеш как.
(втори вариант)
Е, млад съм, казва някой. Всеки млад е на изпитание в света. Майката казва на младия си син: Синко, гледай да се събираш с другари, да ходиш на театър, на концерт, на балове; пък гледай да си намериш някоя другарка за живота, но непременно да има парички! Майката е първият автомат, който дава възпитание на своя млад син. Завършва синът в странство, връща се у дома си, и бащата, вторият автомат му казва: Ех, синко, ти си много по-учен от мене; в наше време нямаше такива училища, нямаше такива учени, като тебе.
Използвай твоето знание, ти знаеш как.
Казвам, ето вторият автомат, който дава лош съвет на своя син. Той дава лошо учение. В какво седи това учение? – Утре синът изпъди баща си от къщи, не иска такъв прост баща в дома си. И тогава бащата дава едно заявление до съда, дава сина си под съд, иска съдът да се произнесе, колко трябва синът му да плаща.
към втори вариант >>
Засега, всички хора лежат на гърба си и питат: Кога ще се оправи светът?
(втори вариант)
Засега, всички хора лежат на гърба си и питат: Кога ще се оправи светът?
Ще дойде Господ, но този път няма да духне в носа на хората. Защо няма да духне в носа? Защото първият път Господ духнал в устата на човека и видял резултата. Втори път духнал в носа и видял, какъв е резултата. Сега вече Господ ще духне в очите на хората.
към втори вариант >>
Казвам, ето вторият автомат, който дава лош съвет на своя син.
(втори вариант)
Всеки млад е на изпитание в света. Майката казва на младия си син: Синко, гледай да се събираш с другари, да ходиш на театър, на концерт, на балове; пък гледай да си намериш някоя другарка за живота, но непременно да има парички! Майката е първият автомат, който дава възпитание на своя млад син. Завършва синът в странство, връща се у дома си, и бащата, вторият автомат му казва: Ех, синко, ти си много по-учен от мене; в наше време нямаше такива училища, нямаше такива учени, като тебе. Използвай твоето знание, ти знаеш как.
Казвам, ето вторият автомат, който дава лош съвет на своя син.
Той дава лошо учение. В какво седи това учение? – Утре синът изпъди баща си от къщи, не иска такъв прост баща в дома си. И тогава бащата дава едно заявление до съда, дава сина си под съд, иска съдът да се произнесе, колко трябва синът му да плаща. Е, моля ви се, съдът ли трябва да определя, какви да бъдат отношенията между бащата и сина?
към втори вариант >>
Ще дойде Господ, но този път няма да духне в носа на хората.
(втори вариант)
Засега, всички хора лежат на гърба си и питат: Кога ще се оправи светът?
Ще дойде Господ, но този път няма да духне в носа на хората.
Защо няма да духне в носа? Защото първият път Господ духнал в устата на човека и видял резултата. Втори път духнал в носа и видял, какъв е резултата. Сега вече Господ ще духне в очите на хората.
към втори вариант >>
Той дава лошо учение.
(втори вариант)
Майката казва на младия си син: Синко, гледай да се събираш с другари, да ходиш на театър, на концерт, на балове; пък гледай да си намериш някоя другарка за живота, но непременно да има парички! Майката е първият автомат, който дава възпитание на своя млад син. Завършва синът в странство, връща се у дома си, и бащата, вторият автомат му казва: Ех, синко, ти си много по-учен от мене; в наше време нямаше такива училища, нямаше такива учени, като тебе. Използвай твоето знание, ти знаеш как. Казвам, ето вторият автомат, който дава лош съвет на своя син.
Той дава лошо учение.
В какво седи това учение? – Утре синът изпъди баща си от къщи, не иска такъв прост баща в дома си. И тогава бащата дава едно заявление до съда, дава сина си под съд, иска съдът да се произнесе, колко трябва синът му да плаща. Е, моля ви се, съдът ли трябва да определя, какви да бъдат отношенията между бащата и сина? Ако се остави съдът да се произнася, какви да бъдат отношенията между бащата и децата, всичко в света пропада, всичко е свършено.
към втори вариант >>
Защо няма да духне в носа?
(втори вариант)
Засега, всички хора лежат на гърба си и питат: Кога ще се оправи светът? Ще дойде Господ, но този път няма да духне в носа на хората.
Защо няма да духне в носа?
Защото първият път Господ духнал в устата на човека и видял резултата. Втори път духнал в носа и видял, какъв е резултата. Сега вече Господ ще духне в очите на хората.
към втори вариант >>
В какво седи това учение?
(втори вариант)
Майката е първият автомат, който дава възпитание на своя млад син. Завършва синът в странство, връща се у дома си, и бащата, вторият автомат му казва: Ех, синко, ти си много по-учен от мене; в наше време нямаше такива училища, нямаше такива учени, като тебе. Използвай твоето знание, ти знаеш как. Казвам, ето вторият автомат, който дава лош съвет на своя син. Той дава лошо учение.
В какво седи това учение?
– Утре синът изпъди баща си от къщи, не иска такъв прост баща в дома си. И тогава бащата дава едно заявление до съда, дава сина си под съд, иска съдът да се произнесе, колко трябва синът му да плаща. Е, моля ви се, съдът ли трябва да определя, какви да бъдат отношенията между бащата и сина? Ако се остави съдът да се произнася, какви да бъдат отношенията между бащата и децата, всичко в света пропада, всичко е свършено. Аз бих употребил за случая едно силно българско изречение: Всичко ще отиде по дяволите.
към втори вариант >>
Защото първият път Господ духнал в устата на човека и видял резултата.
(втори вариант)
Засега, всички хора лежат на гърба си и питат: Кога ще се оправи светът? Ще дойде Господ, но този път няма да духне в носа на хората. Защо няма да духне в носа?
Защото първият път Господ духнал в устата на човека и видял резултата.
Втори път духнал в носа и видял, какъв е резултата. Сега вече Господ ще духне в очите на хората.
към втори вариант >>
– Утре синът изпъди баща си от къщи, не иска такъв прост баща в дома си.
(втори вариант)
Завършва синът в странство, връща се у дома си, и бащата, вторият автомат му казва: Ех, синко, ти си много по-учен от мене; в наше време нямаше такива училища, нямаше такива учени, като тебе. Използвай твоето знание, ти знаеш как. Казвам, ето вторият автомат, който дава лош съвет на своя син. Той дава лошо учение. В какво седи това учение?
– Утре синът изпъди баща си от къщи, не иска такъв прост баща в дома си.
И тогава бащата дава едно заявление до съда, дава сина си под съд, иска съдът да се произнесе, колко трябва синът му да плаща. Е, моля ви се, съдът ли трябва да определя, какви да бъдат отношенията между бащата и сина? Ако се остави съдът да се произнася, какви да бъдат отношенията между бащата и децата, всичко в света пропада, всичко е свършено. Аз бих употребил за случая едно силно българско изречение: Всичко ще отиде по дяволите. Но ще кажа малко по-меко: От тази философия нищо няма да излезе.
към втори вариант >>
Втори път духнал в носа и видял, какъв е резултата.
(втори вариант)
Засега, всички хора лежат на гърба си и питат: Кога ще се оправи светът? Ще дойде Господ, но този път няма да духне в носа на хората. Защо няма да духне в носа? Защото първият път Господ духнал в устата на човека и видял резултата.
Втори път духнал в носа и видял, какъв е резултата.
Сега вече Господ ще духне в очите на хората.
към втори вариант >>
И тогава бащата дава едно заявление до съда, дава сина си под съд, иска съдът да се произнесе, колко трябва синът му да плаща.
(втори вариант)
Използвай твоето знание, ти знаеш как. Казвам, ето вторият автомат, който дава лош съвет на своя син. Той дава лошо учение. В какво седи това учение? – Утре синът изпъди баща си от къщи, не иска такъв прост баща в дома си.
И тогава бащата дава едно заявление до съда, дава сина си под съд, иска съдът да се произнесе, колко трябва синът му да плаща.
Е, моля ви се, съдът ли трябва да определя, какви да бъдат отношенията между бащата и сина? Ако се остави съдът да се произнася, какви да бъдат отношенията между бащата и децата, всичко в света пропада, всичко е свършено. Аз бих употребил за случая едно силно българско изречение: Всичко ще отиде по дяволите. Но ще кажа малко по-меко: От тази философия нищо няма да излезе. Най-после идва обществото, което казва: Ето един много учен, много религиозен, много набожен човек, да му дадем един висок сан.
към втори вариант >>
Сега вече Господ ще духне в очите на хората.
(втори вариант)
Засега, всички хора лежат на гърба си и питат: Кога ще се оправи светът? Ще дойде Господ, но този път няма да духне в носа на хората. Защо няма да духне в носа? Защото първият път Господ духнал в устата на човека и видял резултата. Втори път духнал в носа и видял, какъв е резултата.
Сега вече Господ ще духне в очите на хората.
към втори вариант >>
Е, моля ви се, съдът ли трябва да определя, какви да бъдат отношенията между бащата и сина?
(втори вариант)
Казвам, ето вторият автомат, който дава лош съвет на своя син. Той дава лошо учение. В какво седи това учение? – Утре синът изпъди баща си от къщи, не иска такъв прост баща в дома си. И тогава бащата дава едно заявление до съда, дава сина си под съд, иска съдът да се произнесе, колко трябва синът му да плаща.
Е, моля ви се, съдът ли трябва да определя, какви да бъдат отношенията между бащата и сина?
Ако се остави съдът да се произнася, какви да бъдат отношенията между бащата и децата, всичко в света пропада, всичко е свършено. Аз бих употребил за случая едно силно българско изречение: Всичко ще отиде по дяволите. Но ще кажа малко по-меко: От тази философия нищо няма да излезе. Най-после идва обществото, което казва: Ето един много учен, много религиозен, много набожен човек, да му дадем един висок сан. Да го направим държавник, или някой проповедник, да проповядва на обществото, или някое високо лице.
към втори вариант >>
И като духне в очите им, първите ще станат последни, а последните – първи.
(втори вариант)
И като духне в очите им, първите ще станат последни, а последните – първи.
към втори вариант >>
Ако се остави съдът да се произнася, какви да бъдат отношенията между бащата и децата, всичко в света пропада, всичко е свършено.
(втори вариант)
Той дава лошо учение. В какво седи това учение? – Утре синът изпъди баща си от къщи, не иска такъв прост баща в дома си. И тогава бащата дава едно заявление до съда, дава сина си под съд, иска съдът да се произнесе, колко трябва синът му да плаща. Е, моля ви се, съдът ли трябва да определя, какви да бъдат отношенията между бащата и сина?
Ако се остави съдът да се произнася, какви да бъдат отношенията между бащата и децата, всичко в света пропада, всичко е свършено.
Аз бих употребил за случая едно силно българско изречение: Всичко ще отиде по дяволите. Но ще кажа малко по-меко: От тази философия нищо няма да излезе. Най-после идва обществото, което казва: Ето един много учен, много религиозен, много набожен човек, да му дадем един висок сан. Да го направим държавник, или някой проповедник, да проповядва на обществото, или някое високо лице. Какво ще се проповядва на обществото?
към втори вариант >>
Аз бих употребил за случая едно силно българско изречение: Всичко ще отиде по дяволите.
(втори вариант)
В какво седи това учение? – Утре синът изпъди баща си от къщи, не иска такъв прост баща в дома си. И тогава бащата дава едно заявление до съда, дава сина си под съд, иска съдът да се произнесе, колко трябва синът му да плаща. Е, моля ви се, съдът ли трябва да определя, какви да бъдат отношенията между бащата и сина? Ако се остави съдът да се произнася, какви да бъдат отношенията между бащата и децата, всичко в света пропада, всичко е свършено.
Аз бих употребил за случая едно силно българско изречение: Всичко ще отиде по дяволите.
Но ще кажа малко по-меко: От тази философия нищо няма да излезе. Най-после идва обществото, което казва: Ето един много учен, много религиозен, много набожен човек, да му дадем един висок сан. Да го направим държавник, или някой проповедник, да проповядва на обществото, или някое високо лице. Какво ще се проповядва на обществото? Светът така няма да се поправи.
към втори вариант >>
Но ще кажа малко по-меко: От тази философия нищо няма да излезе.
(втори вариант)
– Утре синът изпъди баща си от къщи, не иска такъв прост баща в дома си. И тогава бащата дава едно заявление до съда, дава сина си под съд, иска съдът да се произнесе, колко трябва синът му да плаща. Е, моля ви се, съдът ли трябва да определя, какви да бъдат отношенията между бащата и сина? Ако се остави съдът да се произнася, какви да бъдат отношенията между бащата и децата, всичко в света пропада, всичко е свършено. Аз бих употребил за случая едно силно българско изречение: Всичко ще отиде по дяволите.
Но ще кажа малко по-меко: От тази философия нищо няма да излезе.
Най-после идва обществото, което казва: Ето един много учен, много религиозен, много набожен човек, да му дадем един висок сан. Да го направим държавник, или някой проповедник, да проповядва на обществото, или някое високо лице. Какво ще се проповядва на обществото? Светът така няма да се поправи. Значи, в дадения случай обществото се явява като трети автомат.
към втори вариант >>
Най-после идва обществото, което казва: Ето един много учен, много религиозен, много набожен човек, да му дадем един висок сан.
(втори вариант)
И тогава бащата дава едно заявление до съда, дава сина си под съд, иска съдът да се произнесе, колко трябва синът му да плаща. Е, моля ви се, съдът ли трябва да определя, какви да бъдат отношенията между бащата и сина? Ако се остави съдът да се произнася, какви да бъдат отношенията между бащата и децата, всичко в света пропада, всичко е свършено. Аз бих употребил за случая едно силно българско изречение: Всичко ще отиде по дяволите. Но ще кажа малко по-меко: От тази философия нищо няма да излезе.
Най-после идва обществото, което казва: Ето един много учен, много религиозен, много набожен човек, да му дадем един висок сан.
Да го направим държавник, или някой проповедник, да проповядва на обществото, или някое високо лице. Какво ще се проповядва на обществото? Светът така няма да се поправи. Значи, в дадения случай обществото се явява като трети автомат. Най-после, ние ще се намерим в положението на граф Бармуци, когото запитали: Какво трябва да се прави, за да може човек правилно да се развива?
към втори вариант >>
Да го направим държавник, или някой проповедник, да проповядва на обществото, или някое високо лице.
(втори вариант)
Е, моля ви се, съдът ли трябва да определя, какви да бъдат отношенията между бащата и сина? Ако се остави съдът да се произнася, какви да бъдат отношенията между бащата и децата, всичко в света пропада, всичко е свършено. Аз бих употребил за случая едно силно българско изречение: Всичко ще отиде по дяволите. Но ще кажа малко по-меко: От тази философия нищо няма да излезе. Най-после идва обществото, което казва: Ето един много учен, много религиозен, много набожен човек, да му дадем един висок сан.
Да го направим държавник, или някой проповедник, да проповядва на обществото, или някое високо лице.
Какво ще се проповядва на обществото? Светът така няма да се поправи. Значи, в дадения случай обществото се явява като трети автомат. Най-после, ние ще се намерим в положението на граф Бармуци, когото запитали: Какво трябва да се прави, за да може човек правилно да се развива? Той казва: Ще пенсионираш своите автомати отвън, ще останеш сам и като ставаш сутрин, ще четеш и ще се молиш.
към втори вариант >>
Какво ще се проповядва на обществото?
(втори вариант)
Ако се остави съдът да се произнася, какви да бъдат отношенията между бащата и децата, всичко в света пропада, всичко е свършено. Аз бих употребил за случая едно силно българско изречение: Всичко ще отиде по дяволите. Но ще кажа малко по-меко: От тази философия нищо няма да излезе. Най-после идва обществото, което казва: Ето един много учен, много религиозен, много набожен човек, да му дадем един висок сан. Да го направим държавник, или някой проповедник, да проповядва на обществото, или някое високо лице.
Какво ще се проповядва на обществото?
Светът така няма да се поправи. Значи, в дадения случай обществото се явява като трети автомат. Най-после, ние ще се намерим в положението на граф Бармуци, когото запитали: Какво трябва да се прави, за да може човек правилно да се развива? Той казва: Ще пенсионираш своите автомати отвън, ще останеш сам и като ставаш сутрин, ще четеш и ще се молиш. Какво ще разбереш от четенето?
към втори вариант >>
Светът така няма да се поправи.
(втори вариант)
Аз бих употребил за случая едно силно българско изречение: Всичко ще отиде по дяволите. Но ще кажа малко по-меко: От тази философия нищо няма да излезе. Най-после идва обществото, което казва: Ето един много учен, много религиозен, много набожен човек, да му дадем един висок сан. Да го направим държавник, или някой проповедник, да проповядва на обществото, или някое високо лице. Какво ще се проповядва на обществото?
Светът така няма да се поправи.
Значи, в дадения случай обществото се явява като трети автомат. Най-после, ние ще се намерим в положението на граф Бармуци, когото запитали: Какво трябва да се прави, за да може човек правилно да се развива? Той казва: Ще пенсионираш своите автомати отвън, ще останеш сам и като ставаш сутрин, ще четеш и ще се молиш. Какво ще разбереш от четенето? Ще работиш разумно.
към втори вариант >>
2.
Причини за противоречия
,
ООК
, София, 18.2.1925г.,
Този живот има достатъчно енергии, които трябва да се трансформират, за да се използват правилно за бъдещото ви развитие.
И тъй, знанието, което придобиваме, ще го свържем с настоящия живот. Знанието трябва да се използва в сегашния живот.
Този живот има достатъчно енергии, които трябва да се трансформират, за да се използват правилно за бъдещото ви развитие.
Тъй щото в това отношение потребно е онова истинско знание, за да се използват всички сили на живота. Разумен човек е онзи, който използва силите на живота за доброто на своето бъдеще. В туй отношение всички велики Учители в света са давали ред методи за саморазвитие, за самовъзпитание. В туй направление всеки от вас трябва да се развива по онзи път, който му е определен.
към беседата >>
Тъй щото в това отношение потребно е онова истинско знание, за да се използват всички сили на живота.
И тъй, знанието, което придобиваме, ще го свържем с настоящия живот. Знанието трябва да се използва в сегашния живот. Този живот има достатъчно енергии, които трябва да се трансформират, за да се използват правилно за бъдещото ви развитие.
Тъй щото в това отношение потребно е онова истинско знание, за да се използват всички сили на живота.
Разумен човек е онзи, който използва силите на живота за доброто на своето бъдеще. В туй отношение всички велики Учители в света са давали ред методи за саморазвитие, за самовъзпитание. В туй направление всеки от вас трябва да се развива по онзи път, който му е определен.
към беседата >>
Разумен човек е онзи, който използва силите на живота за доброто на своето бъдеще.
И тъй, знанието, което придобиваме, ще го свържем с настоящия живот. Знанието трябва да се използва в сегашния живот. Този живот има достатъчно енергии, които трябва да се трансформират, за да се използват правилно за бъдещото ви развитие. Тъй щото в това отношение потребно е онова истинско знание, за да се използват всички сили на живота.
Разумен човек е онзи, който използва силите на живота за доброто на своето бъдеще.
В туй отношение всички велики Учители в света са давали ред методи за саморазвитие, за самовъзпитание. В туй направление всеки от вас трябва да се развива по онзи път, който му е определен.
към беседата >>
В туй отношение всички велики Учители в света са давали ред методи за саморазвитие, за самовъзпитание.
И тъй, знанието, което придобиваме, ще го свържем с настоящия живот. Знанието трябва да се използва в сегашния живот. Този живот има достатъчно енергии, които трябва да се трансформират, за да се използват правилно за бъдещото ви развитие. Тъй щото в това отношение потребно е онова истинско знание, за да се използват всички сили на живота. Разумен човек е онзи, който използва силите на живота за доброто на своето бъдеще.
В туй отношение всички велики Учители в света са давали ред методи за саморазвитие, за самовъзпитание.
В туй направление всеки от вас трябва да се развива по онзи път, който му е определен.
към беседата >>
В туй направление всеки от вас трябва да се развива по онзи път, който му е определен.
Знанието трябва да се използва в сегашния живот. Този живот има достатъчно енергии, които трябва да се трансформират, за да се използват правилно за бъдещото ви развитие. Тъй щото в това отношение потребно е онова истинско знание, за да се използват всички сили на живота. Разумен човек е онзи, който използва силите на живота за доброто на своето бъдеще. В туй отношение всички велики Учители в света са давали ред методи за саморазвитие, за самовъзпитание.
В туй направление всеки от вас трябва да се развива по онзи път, който му е определен.
към беседата >>
Пазете се всички да не отбивате някого от неговия път.
Пазете се всички да не отбивате някого от неговия път.
Не се старайте да дадете на другите хора тази окраска, която вие имате, защото щом пожелаете това, вие сами ще се спънете. Една идея е ценна, когато е самородна. Докато е една, оригинална, тя има цена, но щом станат две, те се омаловажават. Затова всеки трябва да се ползва от живота на другите хора дотолкова, доколкото те могат да му дадат подтик да се повдигне.
към беседата >>
Не се старайте да дадете на другите хора тази окраска, която вие имате, защото щом пожелаете това, вие сами ще се спънете.
Пазете се всички да не отбивате някого от неговия път.
Не се старайте да дадете на другите хора тази окраска, която вие имате, защото щом пожелаете това, вие сами ще се спънете.
Една идея е ценна, когато е самородна. Докато е една, оригинална, тя има цена, но щом станат две, те се омаловажават. Затова всеки трябва да се ползва от живота на другите хора дотолкова, доколкото те могат да му дадат подтик да се повдигне.
към беседата >>
Една идея е ценна, когато е самородна.
Пазете се всички да не отбивате някого от неговия път. Не се старайте да дадете на другите хора тази окраска, която вие имате, защото щом пожелаете това, вие сами ще се спънете.
Една идея е ценна, когато е самородна.
Докато е една, оригинална, тя има цена, но щом станат две, те се омаловажават. Затова всеки трябва да се ползва от живота на другите хора дотолкова, доколкото те могат да му дадат подтик да се повдигне.
към беседата >>
Докато е една, оригинална, тя има цена, но щом станат две, те се омаловажават.
Пазете се всички да не отбивате някого от неговия път. Не се старайте да дадете на другите хора тази окраска, която вие имате, защото щом пожелаете това, вие сами ще се спънете. Една идея е ценна, когато е самородна.
Докато е една, оригинална, тя има цена, но щом станат две, те се омаловажават.
Затова всеки трябва да се ползва от живота на другите хора дотолкова, доколкото те могат да му дадат подтик да се повдигне.
към беседата >>
Затова всеки трябва да се ползва от живота на другите хора дотолкова, доколкото те могат да му дадат подтик да се повдигне.
Пазете се всички да не отбивате някого от неговия път. Не се старайте да дадете на другите хора тази окраска, която вие имате, защото щом пожелаете това, вие сами ще се спънете. Една идея е ценна, когато е самородна. Докато е една, оригинална, тя има цена, но щом станат две, те се омаловажават.
Затова всеки трябва да се ползва от живота на другите хора дотолкова, доколкото те могат да му дадат подтик да се повдигне.
към беседата >>
Гледам, мнозина измежду вас се разочароват.
Гледам, мнозина измежду вас се разочароват.
Като влезете в една школа, искате да живеете в любов, да се почитате, да се уважавате, търсите идеален живот, но като не намерите такъв, в душата ви се ражда противоречие. Аз гледам на това противоречие малко по-другояче. Да допуснем, че имате един малък зародиш или едно малко семенце, или един жълъд. Той представлява един клас от ученици, от интелигентни същества, които си живеят като братя и сестри: в любов, без никакъв спор помежду си. Обаче един ден някой земеделец дойде, вземе тази малка семка, туй общество, и го посее в почвата.
към беседата >>
Като влезете в една школа, искате да живеете в любов, да се почитате, да се уважавате, търсите идеален живот, но като не намерите такъв, в душата ви се ражда противоречие.
Гледам, мнозина измежду вас се разочароват.
Като влезете в една школа, искате да живеете в любов, да се почитате, да се уважавате, търсите идеален живот, но като не намерите такъв, в душата ви се ражда противоречие.
Аз гледам на това противоречие малко по-другояче. Да допуснем, че имате един малък зародиш или едно малко семенце, или един жълъд. Той представлява един клас от ученици, от интелигентни същества, които си живеят като братя и сестри: в любов, без никакъв спор помежду си. Обаче един ден някой земеделец дойде, вземе тази малка семка, туй общество, и го посее в почвата. Най-първо във всички тия същества ще се зароди подтик, всички ще впрегнат силите си нагоре и ще вървят единодушно в хармония.
към беседата >>
Аз гледам на това противоречие малко по-другояче.
Гледам, мнозина измежду вас се разочароват. Като влезете в една школа, искате да живеете в любов, да се почитате, да се уважавате, търсите идеален живот, но като не намерите такъв, в душата ви се ражда противоречие.
Аз гледам на това противоречие малко по-другояче.
Да допуснем, че имате един малък зародиш или едно малко семенце, или един жълъд. Той представлява един клас от ученици, от интелигентни същества, които си живеят като братя и сестри: в любов, без никакъв спор помежду си. Обаче един ден някой земеделец дойде, вземе тази малка семка, туй общество, и го посее в почвата. Най-първо във всички тия същества ще се зароди подтик, всички ще впрегнат силите си нагоре и ще вървят единодушно в хармония. Щом излязат отгоре над почвата, те се разделят на две партии: едните отиват наляво, другите отиват надясно – и се скарват.
към беседата >>
Да допуснем, че имате един малък зародиш или едно малко семенце, или един жълъд.
Гледам, мнозина измежду вас се разочароват. Като влезете в една школа, искате да живеете в любов, да се почитате, да се уважавате, търсите идеален живот, но като не намерите такъв, в душата ви се ражда противоречие. Аз гледам на това противоречие малко по-другояче.
Да допуснем, че имате един малък зародиш или едно малко семенце, или един жълъд.
Той представлява един клас от ученици, от интелигентни същества, които си живеят като братя и сестри: в любов, без никакъв спор помежду си. Обаче един ден някой земеделец дойде, вземе тази малка семка, туй общество, и го посее в почвата. Най-първо във всички тия същества ще се зароди подтик, всички ще впрегнат силите си нагоре и ще вървят единодушно в хармония. Щом излязат отгоре над почвата, те се разделят на две партии: едните отиват наляво, другите отиват надясно – и се скарват. Това е закон на живота.
към беседата >>
Той представлява един клас от ученици, от интелигентни същества, които си живеят като братя и сестри: в любов, без никакъв спор помежду си.
Гледам, мнозина измежду вас се разочароват. Като влезете в една школа, искате да живеете в любов, да се почитате, да се уважавате, търсите идеален живот, но като не намерите такъв, в душата ви се ражда противоречие. Аз гледам на това противоречие малко по-другояче. Да допуснем, че имате един малък зародиш или едно малко семенце, или един жълъд.
Той представлява един клас от ученици, от интелигентни същества, които си живеят като братя и сестри: в любов, без никакъв спор помежду си.
Обаче един ден някой земеделец дойде, вземе тази малка семка, туй общество, и го посее в почвата. Най-първо във всички тия същества ще се зароди подтик, всички ще впрегнат силите си нагоре и ще вървят единодушно в хармония. Щом излязат отгоре над почвата, те се разделят на две партии: едните отиват наляво, другите отиват надясно – и се скарват. Това е закон на живота. Законът на живота ги разделя, а не те.
към беседата >>
Обаче един ден някой земеделец дойде, вземе тази малка семка, туй общество, и го посее в почвата.
Гледам, мнозина измежду вас се разочароват. Като влезете в една школа, искате да живеете в любов, да се почитате, да се уважавате, търсите идеален живот, но като не намерите такъв, в душата ви се ражда противоречие. Аз гледам на това противоречие малко по-другояче. Да допуснем, че имате един малък зародиш или едно малко семенце, или един жълъд. Той представлява един клас от ученици, от интелигентни същества, които си живеят като братя и сестри: в любов, без никакъв спор помежду си.
Обаче един ден някой земеделец дойде, вземе тази малка семка, туй общество, и го посее в почвата.
Най-първо във всички тия същества ще се зароди подтик, всички ще впрегнат силите си нагоре и ще вървят единодушно в хармония. Щом излязат отгоре над почвата, те се разделят на две партии: едните отиват наляво, другите отиват надясно – и се скарват. Това е закон на живота. Законът на живота ги разделя, а не те. Следователно тези, които са били за ляво, отиват вляво, а тези, които са били за дясно, отиват вдясно.
към беседата >>
Най-първо във всички тия същества ще се зароди подтик, всички ще впрегнат силите си нагоре и ще вървят единодушно в хармония.
Като влезете в една школа, искате да живеете в любов, да се почитате, да се уважавате, търсите идеален живот, но като не намерите такъв, в душата ви се ражда противоречие. Аз гледам на това противоречие малко по-другояче. Да допуснем, че имате един малък зародиш или едно малко семенце, или един жълъд. Той представлява един клас от ученици, от интелигентни същества, които си живеят като братя и сестри: в любов, без никакъв спор помежду си. Обаче един ден някой земеделец дойде, вземе тази малка семка, туй общество, и го посее в почвата.
Най-първо във всички тия същества ще се зароди подтик, всички ще впрегнат силите си нагоре и ще вървят единодушно в хармония.
Щом излязат отгоре над почвата, те се разделят на две партии: едните отиват наляво, другите отиват надясно – и се скарват. Това е закон на живота. Законът на живота ги разделя, а не те. Следователно тези, които са били за ляво, отиват вляво, а тези, които са били за дясно, отиват вдясно. Обаче има едни неутрални, които не са нито вляво, нито вдясно, и казват: „Да не се занимаваме с техните глупости!
към беседата >>
Щом излязат отгоре над почвата, те се разделят на две партии: едните отиват наляво, другите отиват надясно – и се скарват.
Аз гледам на това противоречие малко по-другояче. Да допуснем, че имате един малък зародиш или едно малко семенце, или един жълъд. Той представлява един клас от ученици, от интелигентни същества, които си живеят като братя и сестри: в любов, без никакъв спор помежду си. Обаче един ден някой земеделец дойде, вземе тази малка семка, туй общество, и го посее в почвата. Най-първо във всички тия същества ще се зароди подтик, всички ще впрегнат силите си нагоре и ще вървят единодушно в хармония.
Щом излязат отгоре над почвата, те се разделят на две партии: едните отиват наляво, другите отиват надясно – и се скарват.
Това е закон на живота. Законът на живота ги разделя, а не те. Следователно тези, които са били за ляво, отиват вляво, а тези, които са били за дясно, отиват вдясно. Обаче има едни неутрални, които не са нито вляво, нито вдясно, и казват: „Да не се занимаваме с техните глупости! “ Питам сега: кои са най-разумните: тия вляво, тия вдясно или неутралните в средата?
към беседата >>
Това е закон на живота.
Да допуснем, че имате един малък зародиш или едно малко семенце, или един жълъд. Той представлява един клас от ученици, от интелигентни същества, които си живеят като братя и сестри: в любов, без никакъв спор помежду си. Обаче един ден някой земеделец дойде, вземе тази малка семка, туй общество, и го посее в почвата. Най-първо във всички тия същества ще се зароди подтик, всички ще впрегнат силите си нагоре и ще вървят единодушно в хармония. Щом излязат отгоре над почвата, те се разделят на две партии: едните отиват наляво, другите отиват надясно – и се скарват.
Това е закон на живота.
Законът на живота ги разделя, а не те. Следователно тези, които са били за ляво, отиват вляво, а тези, които са били за дясно, отиват вдясно. Обаче има едни неутрални, които не са нито вляво, нито вдясно, и казват: „Да не се занимаваме с техните глупости! “ Питам сега: кои са най-разумните: тия вляво, тия вдясно или неутралните в средата? Тия, които са родени неутрални, не могат да не бъдат такива.
към беседата >>
Законът на живота ги разделя, а не те.
Той представлява един клас от ученици, от интелигентни същества, които си живеят като братя и сестри: в любов, без никакъв спор помежду си. Обаче един ден някой земеделец дойде, вземе тази малка семка, туй общество, и го посее в почвата. Най-първо във всички тия същества ще се зароди подтик, всички ще впрегнат силите си нагоре и ще вървят единодушно в хармония. Щом излязат отгоре над почвата, те се разделят на две партии: едните отиват наляво, другите отиват надясно – и се скарват. Това е закон на живота.
Законът на живота ги разделя, а не те.
Следователно тези, които са били за ляво, отиват вляво, а тези, които са били за дясно, отиват вдясно. Обаче има едни неутрални, които не са нито вляво, нито вдясно, и казват: „Да не се занимаваме с техните глупости! “ Питам сега: кои са най-разумните: тия вляво, тия вдясно или неутралните в средата? Тия, които са родени неутрални, не могат да не бъдат такива. От това нещо вие трябва да извадите един закон, който да определя растенето на човека.
към беседата >>
Следователно тези, които са били за ляво, отиват вляво, а тези, които са били за дясно, отиват вдясно.
Обаче един ден някой земеделец дойде, вземе тази малка семка, туй общество, и го посее в почвата. Най-първо във всички тия същества ще се зароди подтик, всички ще впрегнат силите си нагоре и ще вървят единодушно в хармония. Щом излязат отгоре над почвата, те се разделят на две партии: едните отиват наляво, другите отиват надясно – и се скарват. Това е закон на живота. Законът на живота ги разделя, а не те.
Следователно тези, които са били за ляво, отиват вляво, а тези, които са били за дясно, отиват вдясно.
Обаче има едни неутрални, които не са нито вляво, нито вдясно, и казват: „Да не се занимаваме с техните глупости! “ Питам сега: кои са най-разумните: тия вляво, тия вдясно или неутралните в средата? Тия, които са родени неутрални, не могат да не бъдат такива. От това нещо вие трябва да извадите един закон, който да определя растенето на човека.
към беседата >>
Обаче има едни неутрални, които не са нито вляво, нито вдясно, и казват: „Да не се занимаваме с техните глупости!
Най-първо във всички тия същества ще се зароди подтик, всички ще впрегнат силите си нагоре и ще вървят единодушно в хармония. Щом излязат отгоре над почвата, те се разделят на две партии: едните отиват наляво, другите отиват надясно – и се скарват. Това е закон на живота. Законът на живота ги разделя, а не те. Следователно тези, които са били за ляво, отиват вляво, а тези, които са били за дясно, отиват вдясно.
Обаче има едни неутрални, които не са нито вляво, нито вдясно, и казват: „Да не се занимаваме с техните глупости!
“ Питам сега: кои са най-разумните: тия вляво, тия вдясно или неутралните в средата? Тия, които са родени неутрални, не могат да не бъдат такива. От това нещо вие трябва да извадите един закон, който да определя растенето на човека.
към беседата >>
“ Питам сега: кои са най-разумните: тия вляво, тия вдясно или неутралните в средата?
Щом излязат отгоре над почвата, те се разделят на две партии: едните отиват наляво, другите отиват надясно – и се скарват. Това е закон на живота. Законът на живота ги разделя, а не те. Следователно тези, които са били за ляво, отиват вляво, а тези, които са били за дясно, отиват вдясно. Обаче има едни неутрални, които не са нито вляво, нито вдясно, и казват: „Да не се занимаваме с техните глупости!
“ Питам сега: кои са най-разумните: тия вляво, тия вдясно или неутралните в средата?
Тия, които са родени неутрални, не могат да не бъдат такива. От това нещо вие трябва да извадите един закон, който да определя растенето на човека.
към беседата >>
Тия, които са родени неутрални, не могат да не бъдат такива.
Това е закон на живота. Законът на живота ги разделя, а не те. Следователно тези, които са били за ляво, отиват вляво, а тези, които са били за дясно, отиват вдясно. Обаче има едни неутрални, които не са нито вляво, нито вдясно, и казват: „Да не се занимаваме с техните глупости! “ Питам сега: кои са най-разумните: тия вляво, тия вдясно или неутралните в средата?
Тия, които са родени неутрални, не могат да не бъдат такива.
От това нещо вие трябва да извадите един закон, който да определя растенето на човека.
към беседата >>
От това нещо вие трябва да извадите един закон, който да определя растенето на човека.
Законът на живота ги разделя, а не те. Следователно тези, които са били за ляво, отиват вляво, а тези, които са били за дясно, отиват вдясно. Обаче има едни неутрални, които не са нито вляво, нито вдясно, и казват: „Да не се занимаваме с техните глупости! “ Питам сега: кои са най-разумните: тия вляво, тия вдясно или неутралните в средата? Тия, които са родени неутрални, не могат да не бъдат такива.
От това нещо вие трябва да извадите един закон, който да определя растенето на човека.
към беседата >>
Щом дойдете до този Божествен растеж, някой път може да се родят големи противоречия.
Щом дойдете до този Божествен растеж, някой път може да се родят големи противоречия.
Това е в реда на нещата. Но понеже всички сили при туй растене са заети с вътрешна борба, те стават енергични. Като са заети с домашни спорове, забравят да си вършат работата отвън, да правят упражнения, и стават много крехки. По този начин за в бъдеще те могат да си създадат големи нещастия. За да се избегнат тия нещастия, невидимият свят им създава въздушни течения, за да ги поразмърдат, да ги поразтърсят: да не се карат отвътре, а да излязат навън – да знаят, че има и външен свят.
към беседата >>
Това е в реда на нещата.
Щом дойдете до този Божествен растеж, някой път може да се родят големи противоречия.
Това е в реда на нещата.
Но понеже всички сили при туй растене са заети с вътрешна борба, те стават енергични. Като са заети с домашни спорове, забравят да си вършат работата отвън, да правят упражнения, и стават много крехки. По този начин за в бъдеще те могат да си създадат големи нещастия. За да се избегнат тия нещастия, невидимият свят им създава въздушни течения, за да ги поразмърдат, да ги поразтърсят: да не се карат отвътре, а да излязат навън – да знаят, че има и външен свят. Те се карат помежду си, казват си един на друг: „Аз съм неутрален“, „Аз съм левичар“, „Аз съм десничар“.
към беседата >>
Но понеже всички сили при туй растене са заети с вътрешна борба, те стават енергични.
Щом дойдете до този Божествен растеж, някой път може да се родят големи противоречия. Това е в реда на нещата.
Но понеже всички сили при туй растене са заети с вътрешна борба, те стават енергични.
Като са заети с домашни спорове, забравят да си вършат работата отвън, да правят упражнения, и стават много крехки. По този начин за в бъдеще те могат да си създадат големи нещастия. За да се избегнат тия нещастия, невидимият свят им създава въздушни течения, за да ги поразмърдат, да ги поразтърсят: да не се карат отвътре, а да излязат навън – да знаят, че има и външен свят. Те се карат помежду си, казват си един на друг: „Аз съм неутрален“, „Аз съм левичар“, „Аз съм десничар“. Но Природата, като създаде тия ветрове, раздвижва и левичари, и десничари, и неутрални – и те напущат борбата.
към беседата >>
Като са заети с домашни спорове, забравят да си вършат работата отвън, да правят упражнения, и стават много крехки.
Щом дойдете до този Божествен растеж, някой път може да се родят големи противоречия. Това е в реда на нещата. Но понеже всички сили при туй растене са заети с вътрешна борба, те стават енергични.
Като са заети с домашни спорове, забравят да си вършат работата отвън, да правят упражнения, и стават много крехки.
По този начин за в бъдеще те могат да си създадат големи нещастия. За да се избегнат тия нещастия, невидимият свят им създава въздушни течения, за да ги поразмърдат, да ги поразтърсят: да не се карат отвътре, а да излязат навън – да знаят, че има и външен свят. Те се карат помежду си, казват си един на друг: „Аз съм неутрален“, „Аз съм левичар“, „Аз съм десничар“. Но Природата, като създаде тия ветрове, раздвижва и левичари, и десничари, и неутрални – и те напущат борбата. Тогава те се спущат към корените, започват да работят в земята.
към беседата >>
По този начин за в бъдеще те могат да си създадат големи нещастия.
Щом дойдете до този Божествен растеж, някой път може да се родят големи противоречия. Това е в реда на нещата. Но понеже всички сили при туй растене са заети с вътрешна борба, те стават енергични. Като са заети с домашни спорове, забравят да си вършат работата отвън, да правят упражнения, и стават много крехки.
По този начин за в бъдеще те могат да си създадат големи нещастия.
За да се избегнат тия нещастия, невидимият свят им създава въздушни течения, за да ги поразмърдат, да ги поразтърсят: да не се карат отвътре, а да излязат навън – да знаят, че има и външен свят. Те се карат помежду си, казват си един на друг: „Аз съм неутрален“, „Аз съм левичар“, „Аз съм десничар“. Но Природата, като създаде тия ветрове, раздвижва и левичари, и десничари, и неутрални – и те напущат борбата. Тогава те се спущат към корените, започват да работят в земята. Щом ветровете изчезнат, тези сили напущат работата си, излизат от корените и същият спор започва, а в спора се крие и растенето.
към беседата >>
За да се избегнат тия нещастия, невидимият свят им създава въздушни течения, за да ги поразмърдат, да ги поразтърсят: да не се карат отвътре, а да излязат навън – да знаят, че има и външен свят.
Щом дойдете до този Божествен растеж, някой път може да се родят големи противоречия. Това е в реда на нещата. Но понеже всички сили при туй растене са заети с вътрешна борба, те стават енергични. Като са заети с домашни спорове, забравят да си вършат работата отвън, да правят упражнения, и стават много крехки. По този начин за в бъдеще те могат да си създадат големи нещастия.
За да се избегнат тия нещастия, невидимият свят им създава въздушни течения, за да ги поразмърдат, да ги поразтърсят: да не се карат отвътре, а да излязат навън – да знаят, че има и външен свят.
Те се карат помежду си, казват си един на друг: „Аз съм неутрален“, „Аз съм левичар“, „Аз съм десничар“. Но Природата, като създаде тия ветрове, раздвижва и левичари, и десничари, и неутрални – и те напущат борбата. Тогава те се спущат към корените, започват да работят в земята. Щом ветровете изчезнат, тези сили напущат работата си, излизат от корените и същият спор започва, а в спора се крие и растенето. Когато клонищата на едно дърво се увиват и се събират едни с други, левичарите казват: „Полудяхте ли?
към беседата >>
Те се карат помежду си, казват си един на друг: „Аз съм неутрален“, „Аз съм левичар“, „Аз съм десничар“.
Това е в реда на нещата. Но понеже всички сили при туй растене са заети с вътрешна борба, те стават енергични. Като са заети с домашни спорове, забравят да си вършат работата отвън, да правят упражнения, и стават много крехки. По този начин за в бъдеще те могат да си създадат големи нещастия. За да се избегнат тия нещастия, невидимият свят им създава въздушни течения, за да ги поразмърдат, да ги поразтърсят: да не се карат отвътре, а да излязат навън – да знаят, че има и външен свят.
Те се карат помежду си, казват си един на друг: „Аз съм неутрален“, „Аз съм левичар“, „Аз съм десничар“.
Но Природата, като създаде тия ветрове, раздвижва и левичари, и десничари, и неутрални – и те напущат борбата. Тогава те се спущат към корените, започват да работят в земята. Щом ветровете изчезнат, тези сили напущат работата си, излизат от корените и същият спор започва, а в спора се крие и растенето. Когато клонищата на едно дърво се увиват и се събират едни с други, левичарите казват: „Полудяхте ли? “ Десничарите казват: „Полудяхте ли?
към беседата >>
Но Природата, като създаде тия ветрове, раздвижва и левичари, и десничари, и неутрални – и те напущат борбата.
Но понеже всички сили при туй растене са заети с вътрешна борба, те стават енергични. Като са заети с домашни спорове, забравят да си вършат работата отвън, да правят упражнения, и стават много крехки. По този начин за в бъдеще те могат да си създадат големи нещастия. За да се избегнат тия нещастия, невидимият свят им създава въздушни течения, за да ги поразмърдат, да ги поразтърсят: да не се карат отвътре, а да излязат навън – да знаят, че има и външен свят. Те се карат помежду си, казват си един на друг: „Аз съм неутрален“, „Аз съм левичар“, „Аз съм десничар“.
Но Природата, като създаде тия ветрове, раздвижва и левичари, и десничари, и неутрални – и те напущат борбата.
Тогава те се спущат към корените, започват да работят в земята. Щом ветровете изчезнат, тези сили напущат работата си, излизат от корените и същият спор започва, а в спора се крие и растенето. Когато клонищата на едно дърво се увиват и се събират едни с други, левичарите казват: „Полудяхте ли? “ Десничарите казват: „Полудяхте ли? “ И неутралните казват: „Какъв е този шум?
към беседата >>
Тогава те се спущат към корените, започват да работят в земята.
Като са заети с домашни спорове, забравят да си вършат работата отвън, да правят упражнения, и стават много крехки. По този начин за в бъдеще те могат да си създадат големи нещастия. За да се избегнат тия нещастия, невидимият свят им създава въздушни течения, за да ги поразмърдат, да ги поразтърсят: да не се карат отвътре, а да излязат навън – да знаят, че има и външен свят. Те се карат помежду си, казват си един на друг: „Аз съм неутрален“, „Аз съм левичар“, „Аз съм десничар“. Но Природата, като създаде тия ветрове, раздвижва и левичари, и десничари, и неутрални – и те напущат борбата.
Тогава те се спущат към корените, започват да работят в земята.
Щом ветровете изчезнат, тези сили напущат работата си, излизат от корените и същият спор започва, а в спора се крие и растенето. Когато клонищата на едно дърво се увиват и се събират едни с други, левичарите казват: „Полудяхте ли? “ Десничарите казват: „Полудяхте ли? “ И неутралните казват: „Какъв е този шум? “ Питам: виновни ли са всички те?
към беседата >>
Щом ветровете изчезнат, тези сили напущат работата си, излизат от корените и същият спор започва, а в спора се крие и растенето.
По този начин за в бъдеще те могат да си създадат големи нещастия. За да се избегнат тия нещастия, невидимият свят им създава въздушни течения, за да ги поразмърдат, да ги поразтърсят: да не се карат отвътре, а да излязат навън – да знаят, че има и външен свят. Те се карат помежду си, казват си един на друг: „Аз съм неутрален“, „Аз съм левичар“, „Аз съм десничар“. Но Природата, като създаде тия ветрове, раздвижва и левичари, и десничари, и неутрални – и те напущат борбата. Тогава те се спущат към корените, започват да работят в земята.
Щом ветровете изчезнат, тези сили напущат работата си, излизат от корените и същият спор започва, а в спора се крие и растенето.
Когато клонищата на едно дърво се увиват и се събират едни с други, левичарите казват: „Полудяхте ли? “ Десничарите казват: „Полудяхте ли? “ И неутралните казват: „Какъв е този шум? “ Питам: виновни ли са всички те? Но туй е философия.
към беседата >>
Когато клонищата на едно дърво се увиват и се събират едни с други, левичарите казват: „Полудяхте ли?
За да се избегнат тия нещастия, невидимият свят им създава въздушни течения, за да ги поразмърдат, да ги поразтърсят: да не се карат отвътре, а да излязат навън – да знаят, че има и външен свят. Те се карат помежду си, казват си един на друг: „Аз съм неутрален“, „Аз съм левичар“, „Аз съм десничар“. Но Природата, като създаде тия ветрове, раздвижва и левичари, и десничари, и неутрални – и те напущат борбата. Тогава те се спущат към корените, започват да работят в земята. Щом ветровете изчезнат, тези сили напущат работата си, излизат от корените и същият спор започва, а в спора се крие и растенето.
Когато клонищата на едно дърво се увиват и се събират едни с други, левичарите казват: „Полудяхте ли?
“ Десничарите казват: „Полудяхте ли? “ И неутралните казват: „Какъв е този шум? “ Питам: виновни ли са всички те? Но туй е философия.
към беседата >>
“ Десничарите казват: „Полудяхте ли?
Те се карат помежду си, казват си един на друг: „Аз съм неутрален“, „Аз съм левичар“, „Аз съм десничар“. Но Природата, като създаде тия ветрове, раздвижва и левичари, и десничари, и неутрални – и те напущат борбата. Тогава те се спущат към корените, започват да работят в земята. Щом ветровете изчезнат, тези сили напущат работата си, излизат от корените и същият спор започва, а в спора се крие и растенето. Когато клонищата на едно дърво се увиват и се събират едни с други, левичарите казват: „Полудяхте ли?
“ Десничарите казват: „Полудяхте ли?
“ И неутралните казват: „Какъв е този шум? “ Питам: виновни ли са всички те? Но туй е философия.
към беседата >>
“ И неутралните казват: „Какъв е този шум?
Но Природата, като създаде тия ветрове, раздвижва и левичари, и десничари, и неутрални – и те напущат борбата. Тогава те се спущат към корените, започват да работят в земята. Щом ветровете изчезнат, тези сили напущат работата си, излизат от корените и същият спор започва, а в спора се крие и растенето. Когато клонищата на едно дърво се увиват и се събират едни с други, левичарите казват: „Полудяхте ли? “ Десничарите казват: „Полудяхте ли?
“ И неутралните казват: „Какъв е този шум?
“ Питам: виновни ли са всички те? Но туй е философия.
към беседата >>
“ Питам: виновни ли са всички те?
Тогава те се спущат към корените, започват да работят в земята. Щом ветровете изчезнат, тези сили напущат работата си, излизат от корените и същият спор започва, а в спора се крие и растенето. Когато клонищата на едно дърво се увиват и се събират едни с други, левичарите казват: „Полудяхте ли? “ Десничарите казват: „Полудяхте ли? “ И неутралните казват: „Какъв е този шум?
“ Питам: виновни ли са всички те?
Но туй е философия.
към беседата >>
Но туй е философия.
Щом ветровете изчезнат, тези сили напущат работата си, излизат от корените и същият спор започва, а в спора се крие и растенето. Когато клонищата на едно дърво се увиват и се събират едни с други, левичарите казват: „Полудяхте ли? “ Десничарите казват: „Полудяхте ли? “ И неутралните казват: „Какъв е този шум? “ Питам: виновни ли са всички те?
Но туй е философия.
към беседата >>
Вие казвате, че светът е лош.
Вие казвате, че светът е лош.
Никаква лошавина няма в света, т.е. в живота. Лошавината във формите произтича от факта, че един клон, като се отдели от дървото, изсъхва. Тогава се ражда лошавината. Тъй щото вие може да сте вляво на дървото, но това нищо не значи; може да сте вдясно на дървото, пак нищо не значи; може да сте от неутралните, и то нищо не значи.
към беседата >>
Никаква лошавина няма в света, т.е.
Вие казвате, че светът е лош.
Никаква лошавина няма в света, т.е.
в живота. Лошавината във формите произтича от факта, че един клон, като се отдели от дървото, изсъхва. Тогава се ражда лошавината. Тъй щото вие може да сте вляво на дървото, но това нищо не значи; може да сте вдясно на дървото, пак нищо не значи; може да сте от неутралните, и то нищо не значи. Съществената идея от това е следната: каквото противоречие и да се яви в ума ви в даден момент, то е на мястото си, защото в Природата никога не се допускат неща, които не допринасят полза.
към беседата >>
в живота.
Вие казвате, че светът е лош. Никаква лошавина няма в света, т.е.
в живота.
Лошавината във формите произтича от факта, че един клон, като се отдели от дървото, изсъхва. Тогава се ражда лошавината. Тъй щото вие може да сте вляво на дървото, но това нищо не значи; може да сте вдясно на дървото, пак нищо не значи; може да сте от неутралните, и то нищо не значи. Съществената идея от това е следната: каквото противоречие и да се яви в ума ви в даден момент, то е на мястото си, защото в Природата никога не се допускат неща, които не допринасят полза. Ние не знаем случай, дето да се е допускало нещо, което да не е принесло своята полза.
към беседата >>
Лошавината във формите произтича от факта, че един клон, като се отдели от дървото, изсъхва.
Вие казвате, че светът е лош. Никаква лошавина няма в света, т.е. в живота.
Лошавината във формите произтича от факта, че един клон, като се отдели от дървото, изсъхва.
Тогава се ражда лошавината. Тъй щото вие може да сте вляво на дървото, но това нищо не значи; може да сте вдясно на дървото, пак нищо не значи; може да сте от неутралните, и то нищо не значи. Съществената идея от това е следната: каквото противоречие и да се яви в ума ви в даден момент, то е на мястото си, защото в Природата никога не се допускат неща, които не допринасят полза. Ние не знаем случай, дето да се е допускало нещо, което да не е принесло своята полза. Всички неща, които се допускат в света, колкото и да са отрицателни, дали ние можем да ги разберем, или не – те имат своята полза.
към беседата >>
Тогава се ражда лошавината.
Вие казвате, че светът е лош. Никаква лошавина няма в света, т.е. в живота. Лошавината във формите произтича от факта, че един клон, като се отдели от дървото, изсъхва.
Тогава се ражда лошавината.
Тъй щото вие може да сте вляво на дървото, но това нищо не значи; може да сте вдясно на дървото, пак нищо не значи; може да сте от неутралните, и то нищо не значи. Съществената идея от това е следната: каквото противоречие и да се яви в ума ви в даден момент, то е на мястото си, защото в Природата никога не се допускат неща, които не допринасят полза. Ние не знаем случай, дето да се е допускало нещо, което да не е принесло своята полза. Всички неща, които се допускат в света, колкото и да са отрицателни, дали ние можем да ги разберем, или не – те имат своята полза. Туй е един велик закон в Природата.
към беседата >>
Тъй щото вие може да сте вляво на дървото, но това нищо не значи; може да сте вдясно на дървото, пак нищо не значи; може да сте от неутралните, и то нищо не значи.
Вие казвате, че светът е лош. Никаква лошавина няма в света, т.е. в живота. Лошавината във формите произтича от факта, че един клон, като се отдели от дървото, изсъхва. Тогава се ражда лошавината.
Тъй щото вие може да сте вляво на дървото, но това нищо не значи; може да сте вдясно на дървото, пак нищо не значи; може да сте от неутралните, и то нищо не значи.
Съществената идея от това е следната: каквото противоречие и да се яви в ума ви в даден момент, то е на мястото си, защото в Природата никога не се допускат неща, които не допринасят полза. Ние не знаем случай, дето да се е допускало нещо, което да не е принесло своята полза. Всички неща, които се допускат в света, колкото и да са отрицателни, дали ние можем да ги разберем, или не – те имат своята полза. Туй е един велик закон в Природата. Трябва да знаете, че туй, което става, независимо от това дали то е приятно, или не за вас, то е в реда на нещата.
към беседата >>
Съществената идея от това е следната: каквото противоречие и да се яви в ума ви в даден момент, то е на мястото си, защото в Природата никога не се допускат неща, които не допринасят полза.
Никаква лошавина няма в света, т.е. в живота. Лошавината във формите произтича от факта, че един клон, като се отдели от дървото, изсъхва. Тогава се ражда лошавината. Тъй щото вие може да сте вляво на дървото, но това нищо не значи; може да сте вдясно на дървото, пак нищо не значи; може да сте от неутралните, и то нищо не значи.
Съществената идея от това е следната: каквото противоречие и да се яви в ума ви в даден момент, то е на мястото си, защото в Природата никога не се допускат неща, които не допринасят полза.
Ние не знаем случай, дето да се е допускало нещо, което да не е принесло своята полза. Всички неща, които се допускат в света, колкото и да са отрицателни, дали ние можем да ги разберем, или не – те имат своята полза. Туй е един велик закон в Природата. Трябва да знаете, че туй, което става, независимо от това дали то е приятно, или не за вас, то е в реда на нещата. Човек се ражда – то е в реда на нещата; умира – то е в реда на нещата; боледува – то е в реда на нещата; сиромах е – то е в реда на нещата; каквото и да става с човека, то е все в реда на нещата.
към беседата >>
Ние не знаем случай, дето да се е допускало нещо, което да не е принесло своята полза.
в живота. Лошавината във формите произтича от факта, че един клон, като се отдели от дървото, изсъхва. Тогава се ражда лошавината. Тъй щото вие може да сте вляво на дървото, но това нищо не значи; може да сте вдясно на дървото, пак нищо не значи; може да сте от неутралните, и то нищо не значи. Съществената идея от това е следната: каквото противоречие и да се яви в ума ви в даден момент, то е на мястото си, защото в Природата никога не се допускат неща, които не допринасят полза.
Ние не знаем случай, дето да се е допускало нещо, което да не е принесло своята полза.
Всички неща, които се допускат в света, колкото и да са отрицателни, дали ние можем да ги разберем, или не – те имат своята полза. Туй е един велик закон в Природата. Трябва да знаете, че туй, което става, независимо от това дали то е приятно, или не за вас, то е в реда на нещата. Човек се ражда – то е в реда на нещата; умира – то е в реда на нещата; боледува – то е в реда на нещата; сиромах е – то е в реда на нещата; каквото и да става с човека, то е все в реда на нещата. Самият живот изисква всичко това.
към беседата >>
Всички неща, които се допускат в света, колкото и да са отрицателни, дали ние можем да ги разберем, или не – те имат своята полза.
Лошавината във формите произтича от факта, че един клон, като се отдели от дървото, изсъхва. Тогава се ражда лошавината. Тъй щото вие може да сте вляво на дървото, но това нищо не значи; може да сте вдясно на дървото, пак нищо не значи; може да сте от неутралните, и то нищо не значи. Съществената идея от това е следната: каквото противоречие и да се яви в ума ви в даден момент, то е на мястото си, защото в Природата никога не се допускат неща, които не допринасят полза. Ние не знаем случай, дето да се е допускало нещо, което да не е принесло своята полза.
Всички неща, които се допускат в света, колкото и да са отрицателни, дали ние можем да ги разберем, или не – те имат своята полза.
Туй е един велик закон в Природата. Трябва да знаете, че туй, което става, независимо от това дали то е приятно, или не за вас, то е в реда на нещата. Човек се ражда – то е в реда на нещата; умира – то е в реда на нещата; боледува – то е в реда на нещата; сиромах е – то е в реда на нещата; каквото и да става с човека, то е все в реда на нещата. Самият живот изисква всичко това.
към беседата >>
Туй е един велик закон в Природата.
Тогава се ражда лошавината. Тъй щото вие може да сте вляво на дървото, но това нищо не значи; може да сте вдясно на дървото, пак нищо не значи; може да сте от неутралните, и то нищо не значи. Съществената идея от това е следната: каквото противоречие и да се яви в ума ви в даден момент, то е на мястото си, защото в Природата никога не се допускат неща, които не допринасят полза. Ние не знаем случай, дето да се е допускало нещо, което да не е принесло своята полза. Всички неща, които се допускат в света, колкото и да са отрицателни, дали ние можем да ги разберем, или не – те имат своята полза.
Туй е един велик закон в Природата.
Трябва да знаете, че туй, което става, независимо от това дали то е приятно, или не за вас, то е в реда на нещата. Човек се ражда – то е в реда на нещата; умира – то е в реда на нещата; боледува – то е в реда на нещата; сиромах е – то е в реда на нещата; каквото и да става с човека, то е все в реда на нещата. Самият живот изисква всичко това.
към беседата >>
Трябва да знаете, че туй, което става, независимо от това дали то е приятно, или не за вас, то е в реда на нещата.
Тъй щото вие може да сте вляво на дървото, но това нищо не значи; може да сте вдясно на дървото, пак нищо не значи; може да сте от неутралните, и то нищо не значи. Съществената идея от това е следната: каквото противоречие и да се яви в ума ви в даден момент, то е на мястото си, защото в Природата никога не се допускат неща, които не допринасят полза. Ние не знаем случай, дето да се е допускало нещо, което да не е принесло своята полза. Всички неща, които се допускат в света, колкото и да са отрицателни, дали ние можем да ги разберем, или не – те имат своята полза. Туй е един велик закон в Природата.
Трябва да знаете, че туй, което става, независимо от това дали то е приятно, или не за вас, то е в реда на нещата.
Човек се ражда – то е в реда на нещата; умира – то е в реда на нещата; боледува – то е в реда на нещата; сиромах е – то е в реда на нещата; каквото и да става с човека, то е все в реда на нещата. Самият живот изисква всичко това.
към беседата >>
Човек се ражда – то е в реда на нещата; умира – то е в реда на нещата; боледува – то е в реда на нещата; сиромах е – то е в реда на нещата; каквото и да става с човека, то е все в реда на нещата.
Съществената идея от това е следната: каквото противоречие и да се яви в ума ви в даден момент, то е на мястото си, защото в Природата никога не се допускат неща, които не допринасят полза. Ние не знаем случай, дето да се е допускало нещо, което да не е принесло своята полза. Всички неща, които се допускат в света, колкото и да са отрицателни, дали ние можем да ги разберем, или не – те имат своята полза. Туй е един велик закон в Природата. Трябва да знаете, че туй, което става, независимо от това дали то е приятно, или не за вас, то е в реда на нещата.
Човек се ражда – то е в реда на нещата; умира – то е в реда на нещата; боледува – то е в реда на нещата; сиромах е – то е в реда на нещата; каквото и да става с човека, то е все в реда на нещата.
Самият живот изисква всичко това.
към беседата >>
Самият живот изисква всичко това.
Ние не знаем случай, дето да се е допускало нещо, което да не е принесло своята полза. Всички неща, които се допускат в света, колкото и да са отрицателни, дали ние можем да ги разберем, или не – те имат своята полза. Туй е един велик закон в Природата. Трябва да знаете, че туй, което става, независимо от това дали то е приятно, или не за вас, то е в реда на нещата. Човек се ражда – то е в реда на нещата; умира – то е в реда на нещата; боледува – то е в реда на нещата; сиромах е – то е в реда на нещата; каквото и да става с човека, то е все в реда на нещата.
Самият живот изисква всичко това.
към беседата >>
Вътрешните неща са Божествени отношения.
Вътрешните неща са Божествени отношения.
Казвам: само по този начин вие ще разрешите някои мъчни въпроси, които ще се появят във вас и ще засегнат чувствата ви. Не е лесно човек да се справи с чувствата си. Казва някой: „Търпи! “ – „Ще търпя, разбира се, но не мога да бъда разположен.“ – „Защо не се засмееш, защо не посвириш малко? “ – „Не мога.
към беседата >>
Казвам: само по този начин вие ще разрешите някои мъчни въпроси, които ще се появят във вас и ще засегнат чувствата ви.
Вътрешните неща са Божествени отношения.
Казвам: само по този начин вие ще разрешите някои мъчни въпроси, които ще се появят във вас и ще засегнат чувствата ви.
Не е лесно човек да се справи с чувствата си. Казва някой: „Търпи! “ – „Ще търпя, разбира се, но не мога да бъда разположен.“ – „Защо не се засмееш, защо не посвириш малко? “ – „Не мога. Докато кожата ми не заздравее, нито мога да свиря, нито мога да пея – само за раната си мисля.“ Значи моята мисъл е концентрирана към болката.
към беседата >>
Не е лесно човек да се справи с чувствата си.
Вътрешните неща са Божествени отношения. Казвам: само по този начин вие ще разрешите някои мъчни въпроси, които ще се появят във вас и ще засегнат чувствата ви.
Не е лесно човек да се справи с чувствата си.
Казва някой: „Търпи! “ – „Ще търпя, разбира се, но не мога да бъда разположен.“ – „Защо не се засмееш, защо не посвириш малко? “ – „Не мога. Докато кожата ми не заздравее, нито мога да свиря, нито мога да пея – само за раната си мисля.“ Значи моята мисъл е концентрирана към болката. Защо са болестите?
към беседата >>
Казва някой: „Търпи!
Вътрешните неща са Божествени отношения. Казвам: само по този начин вие ще разрешите някои мъчни въпроси, които ще се появят във вас и ще засегнат чувствата ви. Не е лесно човек да се справи с чувствата си.
Казва някой: „Търпи!
“ – „Ще търпя, разбира се, но не мога да бъда разположен.“ – „Защо не се засмееш, защо не посвириш малко? “ – „Не мога. Докато кожата ми не заздравее, нито мога да свиря, нито мога да пея – само за раната си мисля.“ Значи моята мисъл е концентрирана към болката. Защо са болестите? – За да се концентрираме.
към беседата >>
“ – „Ще търпя, разбира се, но не мога да бъда разположен.“ – „Защо не се засмееш, защо не посвириш малко?
Вътрешните неща са Божествени отношения. Казвам: само по този начин вие ще разрешите някои мъчни въпроси, които ще се появят във вас и ще засегнат чувствата ви. Не е лесно човек да се справи с чувствата си. Казва някой: „Търпи!
“ – „Ще търпя, разбира се, но не мога да бъда разположен.“ – „Защо не се засмееш, защо не посвириш малко?
“ – „Не мога. Докато кожата ми не заздравее, нито мога да свиря, нито мога да пея – само за раната си мисля.“ Значи моята мисъл е концентрирана към болката. Защо са болестите? – За да се концентрираме. Природата иска ние да научим закона на концентрирането.
към беседата >>
“ – „Не мога.
Вътрешните неща са Божествени отношения. Казвам: само по този начин вие ще разрешите някои мъчни въпроси, които ще се появят във вас и ще засегнат чувствата ви. Не е лесно човек да се справи с чувствата си. Казва някой: „Търпи! “ – „Ще търпя, разбира се, но не мога да бъда разположен.“ – „Защо не се засмееш, защо не посвириш малко?
“ – „Не мога.
Докато кожата ми не заздравее, нито мога да свиря, нито мога да пея – само за раната си мисля.“ Значи моята мисъл е концентрирана към болката. Защо са болестите? – За да се концентрираме. Природата иска ние да научим закона на концентрирането. Как ще ни научи?
към беседата >>
Докато кожата ми не заздравее, нито мога да свиря, нито мога да пея – само за раната си мисля.“ Значи моята мисъл е концентрирана към болката.
Казвам: само по този начин вие ще разрешите някои мъчни въпроси, които ще се появят във вас и ще засегнат чувствата ви. Не е лесно човек да се справи с чувствата си. Казва някой: „Търпи! “ – „Ще търпя, разбира се, но не мога да бъда разположен.“ – „Защо не се засмееш, защо не посвириш малко? “ – „Не мога.
Докато кожата ми не заздравее, нито мога да свиря, нито мога да пея – само за раната си мисля.“ Значи моята мисъл е концентрирана към болката.
Защо са болестите? – За да се концентрираме. Природата иска ние да научим закона на концентрирането. Как ще ни научи? – Понеже ние се разсейваме навън, тя ни създава разни болести.
към беседата >>
Защо са болестите?
Не е лесно човек да се справи с чувствата си. Казва някой: „Търпи! “ – „Ще търпя, разбира се, но не мога да бъда разположен.“ – „Защо не се засмееш, защо не посвириш малко? “ – „Не мога. Докато кожата ми не заздравее, нито мога да свиря, нито мога да пея – само за раната си мисля.“ Значи моята мисъл е концентрирана към болката.
Защо са болестите?
– За да се концентрираме. Природата иска ние да научим закона на концентрирането. Как ще ни научи? – Понеже ние се разсейваме навън, тя ни създава разни болести. И беднотията, и страданията – всичко това са процеси за концентриране, т.е.
към беседата >>
– За да се концентрираме.
Казва някой: „Търпи! “ – „Ще търпя, разбира се, но не мога да бъда разположен.“ – „Защо не се засмееш, защо не посвириш малко? “ – „Не мога. Докато кожата ми не заздравее, нито мога да свиря, нито мога да пея – само за раната си мисля.“ Значи моята мисъл е концентрирана към болката. Защо са болестите?
– За да се концентрираме.
Природата иска ние да научим закона на концентрирането. Как ще ни научи? – Понеже ние се разсейваме навън, тя ни създава разни болести. И беднотията, и страданията – всичко това са процеси за концентриране, т.е. за влизане в самите нас.
към беседата >>
Природата иска ние да научим закона на концентрирането.
“ – „Ще търпя, разбира се, но не мога да бъда разположен.“ – „Защо не се засмееш, защо не посвириш малко? “ – „Не мога. Докато кожата ми не заздравее, нито мога да свиря, нито мога да пея – само за раната си мисля.“ Значи моята мисъл е концентрирана към болката. Защо са болестите? – За да се концентрираме.
Природата иска ние да научим закона на концентрирането.
Как ще ни научи? – Понеже ние се разсейваме навън, тя ни създава разни болести. И беднотията, и страданията – всичко това са процеси за концентриране, т.е. за влизане в самите нас. И тогава ще знаете, че всяка неприятност ви е дадена, за да се концентрирате.
към беседата >>
Как ще ни научи?
“ – „Не мога. Докато кожата ми не заздравее, нито мога да свиря, нито мога да пея – само за раната си мисля.“ Значи моята мисъл е концентрирана към болката. Защо са болестите? – За да се концентрираме. Природата иска ние да научим закона на концентрирането.
Как ще ни научи?
– Понеже ние се разсейваме навън, тя ни създава разни болести. И беднотията, и страданията – всичко това са процеси за концентриране, т.е. за влизане в самите нас. И тогава ще знаете, че всяка неприятност ви е дадена, за да се концентрирате. Използвайте тогава този случай да се концентрирате, да се съсредоточавате в себе си.
към беседата >>
– Понеже ние се разсейваме навън, тя ни създава разни болести.
Докато кожата ми не заздравее, нито мога да свиря, нито мога да пея – само за раната си мисля.“ Значи моята мисъл е концентрирана към болката. Защо са болестите? – За да се концентрираме. Природата иска ние да научим закона на концентрирането. Как ще ни научи?
– Понеже ние се разсейваме навън, тя ни създава разни болести.
И беднотията, и страданията – всичко това са процеси за концентриране, т.е. за влизане в самите нас. И тогава ще знаете, че всяка неприятност ви е дадена, за да се концентрирате. Използвайте тогава този случай да се концентрирате, да се съсредоточавате в себе си. Противоречията, които се създават в чувствата, се регулират от един велик закон – да дойде човек до положение да владее чувствата си, да бъде разположен всякога.
към беседата >>
И беднотията, и страданията – всичко това са процеси за концентриране, т.е.
Защо са болестите? – За да се концентрираме. Природата иска ние да научим закона на концентрирането. Как ще ни научи? – Понеже ние се разсейваме навън, тя ни създава разни болести.
И беднотията, и страданията – всичко това са процеси за концентриране, т.е.
за влизане в самите нас. И тогава ще знаете, че всяка неприятност ви е дадена, за да се концентрирате. Използвайте тогава този случай да се концентрирате, да се съсредоточавате в себе си. Противоречията, които се създават в чувствата, се регулират от един велик закон – да дойде човек до положение да владее чувствата си, да бъде разположен всякога. Това е най-великото в живота.
към беседата >>
за влизане в самите нас.
– За да се концентрираме. Природата иска ние да научим закона на концентрирането. Как ще ни научи? – Понеже ние се разсейваме навън, тя ни създава разни болести. И беднотията, и страданията – всичко това са процеси за концентриране, т.е.
за влизане в самите нас.
И тогава ще знаете, че всяка неприятност ви е дадена, за да се концентрирате. Използвайте тогава този случай да се концентрирате, да се съсредоточавате в себе си. Противоречията, които се създават в чувствата, се регулират от един велик закон – да дойде човек до положение да владее чувствата си, да бъде разположен всякога. Това е най-великото в живота. Да можеш да трансформираш всяко неразположение на чувствата си и да се повдигнеш над вълните на живота, това е най-голямото изкуство.
към беседата >>
И тогава ще знаете, че всяка неприятност ви е дадена, за да се концентрирате.
Природата иска ние да научим закона на концентрирането. Как ще ни научи? – Понеже ние се разсейваме навън, тя ни създава разни болести. И беднотията, и страданията – всичко това са процеси за концентриране, т.е. за влизане в самите нас.
И тогава ще знаете, че всяка неприятност ви е дадена, за да се концентрирате.
Използвайте тогава този случай да се концентрирате, да се съсредоточавате в себе си. Противоречията, които се създават в чувствата, се регулират от един велик закон – да дойде човек до положение да владее чувствата си, да бъде разположен всякога. Това е най-великото в живота. Да можеш да трансформираш всяко неразположение на чувствата си и да се повдигнеш над вълните на живота, това е най-голямото изкуство. Значи трябва да знаеш да хвръкнеш – нищо повече.
към беседата >>
Използвайте тогава този случай да се концентрирате, да се съсредоточавате в себе си.
Как ще ни научи? – Понеже ние се разсейваме навън, тя ни създава разни болести. И беднотията, и страданията – всичко това са процеси за концентриране, т.е. за влизане в самите нас. И тогава ще знаете, че всяка неприятност ви е дадена, за да се концентрирате.
Използвайте тогава този случай да се концентрирате, да се съсредоточавате в себе си.
Противоречията, които се създават в чувствата, се регулират от един велик закон – да дойде човек до положение да владее чувствата си, да бъде разположен всякога. Това е най-великото в живота. Да можеш да трансформираш всяко неразположение на чувствата си и да се повдигнеш над вълните на живота, това е най-голямото изкуство. Значи трябва да знаеш да хвръкнеш – нищо повече. В хвъркането седи великият смисъл на живота; то ще може да те обхване и повдигне над временните смущения на живота.
към беседата >>
Противоречията, които се създават в чувствата, се регулират от един велик закон – да дойде човек до положение да владее чувствата си, да бъде разположен всякога.
– Понеже ние се разсейваме навън, тя ни създава разни болести. И беднотията, и страданията – всичко това са процеси за концентриране, т.е. за влизане в самите нас. И тогава ще знаете, че всяка неприятност ви е дадена, за да се концентрирате. Използвайте тогава този случай да се концентрирате, да се съсредоточавате в себе си.
Противоречията, които се създават в чувствата, се регулират от един велик закон – да дойде човек до положение да владее чувствата си, да бъде разположен всякога.
Това е най-великото в живота. Да можеш да трансформираш всяко неразположение на чувствата си и да се повдигнеш над вълните на живота, това е най-голямото изкуство. Значи трябва да знаеш да хвръкнеш – нищо повече. В хвъркането седи великият смисъл на живота; то ще може да те обхване и повдигне над временните смущения на живота. В нашия живот има много смущения.
към беседата >>
Това е най-великото в живота.
И беднотията, и страданията – всичко това са процеси за концентриране, т.е. за влизане в самите нас. И тогава ще знаете, че всяка неприятност ви е дадена, за да се концентрирате. Използвайте тогава този случай да се концентрирате, да се съсредоточавате в себе си. Противоречията, които се създават в чувствата, се регулират от един велик закон – да дойде човек до положение да владее чувствата си, да бъде разположен всякога.
Това е най-великото в живота.
Да можеш да трансформираш всяко неразположение на чувствата си и да се повдигнеш над вълните на живота, това е най-голямото изкуство. Значи трябва да знаеш да хвръкнеш – нищо повече. В хвъркането седи великият смисъл на живота; то ще може да те обхване и повдигне над временните смущения на живота. В нашия живот има много смущения.
към беседата >>
Да можеш да трансформираш всяко неразположение на чувствата си и да се повдигнеш над вълните на живота, това е най-голямото изкуство.
за влизане в самите нас. И тогава ще знаете, че всяка неприятност ви е дадена, за да се концентрирате. Използвайте тогава този случай да се концентрирате, да се съсредоточавате в себе си. Противоречията, които се създават в чувствата, се регулират от един велик закон – да дойде човек до положение да владее чувствата си, да бъде разположен всякога. Това е най-великото в живота.
Да можеш да трансформираш всяко неразположение на чувствата си и да се повдигнеш над вълните на живота, това е най-голямото изкуство.
Значи трябва да знаеш да хвръкнеш – нищо повече. В хвъркането седи великият смисъл на живота; то ще може да те обхване и повдигне над временните смущения на живота. В нашия живот има много смущения.
към беседата >>
Значи трябва да знаеш да хвръкнеш – нищо повече.
И тогава ще знаете, че всяка неприятност ви е дадена, за да се концентрирате. Използвайте тогава този случай да се концентрирате, да се съсредоточавате в себе си. Противоречията, които се създават в чувствата, се регулират от един велик закон – да дойде човек до положение да владее чувствата си, да бъде разположен всякога. Това е най-великото в живота. Да можеш да трансформираш всяко неразположение на чувствата си и да се повдигнеш над вълните на живота, това е най-голямото изкуство.
Значи трябва да знаеш да хвръкнеш – нищо повече.
В хвъркането седи великият смисъл на живота; то ще може да те обхване и повдигне над временните смущения на живота. В нашия живот има много смущения.
към беседата >>
В хвъркането седи великият смисъл на живота; то ще може да те обхване и повдигне над временните смущения на живота.
Използвайте тогава този случай да се концентрирате, да се съсредоточавате в себе си. Противоречията, които се създават в чувствата, се регулират от един велик закон – да дойде човек до положение да владее чувствата си, да бъде разположен всякога. Това е най-великото в живота. Да можеш да трансформираш всяко неразположение на чувствата си и да се повдигнеш над вълните на живота, това е най-голямото изкуство. Значи трябва да знаеш да хвръкнеш – нищо повече.
В хвъркането седи великият смисъл на живота; то ще може да те обхване и повдигне над временните смущения на живота.
В нашия живот има много смущения.
към беседата >>
В нашия живот има много смущения.
Противоречията, които се създават в чувствата, се регулират от един велик закон – да дойде човек до положение да владее чувствата си, да бъде разположен всякога. Това е най-великото в живота. Да можеш да трансформираш всяко неразположение на чувствата си и да се повдигнеш над вълните на живота, това е най-голямото изкуство. Значи трябва да знаеш да хвръкнеш – нищо повече. В хвъркането седи великият смисъл на живота; то ще може да те обхване и повдигне над временните смущения на живота.
В нашия живот има много смущения.
към беседата >>
И тъй, в дома си вие ще срещнете този спор, който видяхте и във всяко дърво.
И тъй, в дома си вие ще срещнете този спор, който видяхте и във всяко дърво.
Като дойде някое противоречие, начертай си едно дърво. Ето един начин за самовъзпитание. Всички съвременни учения аз ги наричам гимнастика на ума. Разните теории, хипотези – това са гимнастика, размърдване на ума. Човек, като е зает със себе си, ако нямаше тия противоречия, неговият ум, неговите чувства биха се атрофирали.
към беседата >>
Като дойде някое противоречие, начертай си едно дърво.
И тъй, в дома си вие ще срещнете този спор, който видяхте и във всяко дърво.
Като дойде някое противоречие, начертай си едно дърво.
Ето един начин за самовъзпитание. Всички съвременни учения аз ги наричам гимнастика на ума. Разните теории, хипотези – това са гимнастика, размърдване на ума. Човек, като е зает със себе си, ако нямаше тия противоречия, неговият ум, неговите чувства биха се атрофирали. Противоречията в ума, в чувствата, във волята на човека предизвикват разтърсване и той расте, прогресира и уяква.
към беседата >>
Ето един начин за самовъзпитание.
И тъй, в дома си вие ще срещнете този спор, който видяхте и във всяко дърво. Като дойде някое противоречие, начертай си едно дърво.
Ето един начин за самовъзпитание.
Всички съвременни учения аз ги наричам гимнастика на ума. Разните теории, хипотези – това са гимнастика, размърдване на ума. Човек, като е зает със себе си, ако нямаше тия противоречия, неговият ум, неговите чувства биха се атрофирали. Противоречията в ума, в чувствата, във волята на човека предизвикват разтърсване и той расте, прогресира и уяква.
към беседата >>
Всички съвременни учения аз ги наричам гимнастика на ума.
И тъй, в дома си вие ще срещнете този спор, който видяхте и във всяко дърво. Като дойде някое противоречие, начертай си едно дърво. Ето един начин за самовъзпитание.
Всички съвременни учения аз ги наричам гимнастика на ума.
Разните теории, хипотези – това са гимнастика, размърдване на ума. Човек, като е зает със себе си, ако нямаше тия противоречия, неговият ум, неговите чувства биха се атрофирали. Противоречията в ума, в чувствата, във волята на човека предизвикват разтърсване и той расте, прогресира и уяква.
към беседата >>
Разните теории, хипотези – това са гимнастика, размърдване на ума.
И тъй, в дома си вие ще срещнете този спор, който видяхте и във всяко дърво. Като дойде някое противоречие, начертай си едно дърво. Ето един начин за самовъзпитание. Всички съвременни учения аз ги наричам гимнастика на ума.
Разните теории, хипотези – това са гимнастика, размърдване на ума.
Човек, като е зает със себе си, ако нямаше тия противоречия, неговият ум, неговите чувства биха се атрофирали. Противоречията в ума, в чувствата, във волята на човека предизвикват разтърсване и той расте, прогресира и уяква.
към беседата >>
Човек, като е зает със себе си, ако нямаше тия противоречия, неговият ум, неговите чувства биха се атрофирали.
И тъй, в дома си вие ще срещнете този спор, който видяхте и във всяко дърво. Като дойде някое противоречие, начертай си едно дърво. Ето един начин за самовъзпитание. Всички съвременни учения аз ги наричам гимнастика на ума. Разните теории, хипотези – това са гимнастика, размърдване на ума.
Човек, като е зает със себе си, ако нямаше тия противоречия, неговият ум, неговите чувства биха се атрофирали.
Противоречията в ума, в чувствата, във волята на човека предизвикват разтърсване и той расте, прогресира и уяква.
към беседата >>
Противоречията в ума, в чувствата, във волята на човека предизвикват разтърсване и той расте, прогресира и уяква.
Като дойде някое противоречие, начертай си едно дърво. Ето един начин за самовъзпитание. Всички съвременни учения аз ги наричам гимнастика на ума. Разните теории, хипотези – това са гимнастика, размърдване на ума. Човек, като е зает със себе си, ако нямаше тия противоречия, неговият ум, неговите чувства биха се атрофирали.
Противоречията в ума, в чувствата, във волята на човека предизвикват разтърсване и той расте, прогресира и уяква.
към беседата >>
Тъй щото при всяко противоречие на ума човек придобива едно ценно качество.
Тъй щото при всяко противоречие на ума човек придобива едно ценно качество.
Той се обогатява с една малка придобивка. Разбрахте ли сега? Ще приложите ли това знание? Разбира се, у вас ще се яви един противоположен метод и ще кажете: „Как? “ Значи не сте напълно съгласни.
към беседата >>
Той се обогатява с една малка придобивка.
Тъй щото при всяко противоречие на ума човек придобива едно ценно качество.
Той се обогатява с една малка придобивка.
Разбрахте ли сега? Ще приложите ли това знание? Разбира се, у вас ще се яви един противоположен метод и ще кажете: „Как? “ Значи не сте напълно съгласни. В този случай думата как показва, че човек страда. Защо?
към беседата >>
Разбрахте ли сега?
Тъй щото при всяко противоречие на ума човек придобива едно ценно качество. Той се обогатява с една малка придобивка.
Разбрахте ли сега?
Ще приложите ли това знание? Разбира се, у вас ще се яви един противоположен метод и ще кажете: „Как? “ Значи не сте напълно съгласни. В този случай думата как показва, че човек страда. Защо? Защото има противоречие – той не е в съгласие с Природата.
към беседата >>
Ще приложите ли това знание?
Тъй щото при всяко противоречие на ума човек придобива едно ценно качество. Той се обогатява с една малка придобивка. Разбрахте ли сега?
Ще приложите ли това знание?
Разбира се, у вас ще се яви един противоположен метод и ще кажете: „Как? “ Значи не сте напълно съгласни. В този случай думата как показва, че човек страда. Защо? Защото има противоречие – той не е в съгласие с Природата. Ъгълът АОД в буквата Кпоказва едно отклонение около 45°.
към беседата >>
Разбира се, у вас ще се яви един противоположен метод и ще кажете: „Как?
Тъй щото при всяко противоречие на ума човек придобива едно ценно качество. Той се обогатява с една малка придобивка. Разбрахте ли сега? Ще приложите ли това знание?
Разбира се, у вас ще се яви един противоположен метод и ще кажете: „Как?
“ Значи не сте напълно съгласни. В този случай думата как показва, че човек страда. Защо? Защото има противоречие – той не е в съгласие с Природата. Ъгълът АОД в буквата Кпоказва едно отклонение около 45°.
към беседата >>
“ Значи не сте напълно съгласни.
Тъй щото при всяко противоречие на ума човек придобива едно ценно качество. Той се обогатява с една малка придобивка. Разбрахте ли сега? Ще приложите ли това знание? Разбира се, у вас ще се яви един противоположен метод и ще кажете: „Как?
“ Значи не сте напълно съгласни.
В този случай думата как показва, че човек страда. Защо? Защото има противоречие – той не е в съгласие с Природата. Ъгълът АОД в буквата Кпоказва едно отклонение около 45°.
към беседата >>
В този случай думата как показва, че човек страда. Защо?
Той се обогатява с една малка придобивка. Разбрахте ли сега? Ще приложите ли това знание? Разбира се, у вас ще се яви един противоположен метод и ще кажете: „Как? “ Значи не сте напълно съгласни.
В този случай думата как показва, че човек страда. Защо?
Защото има противоречие – той не е в съгласие с Природата. Ъгълът АОД в буквата Кпоказва едно отклонение около 45°.
към беседата >>
Защото има противоречие – той не е в съгласие с Природата.
Разбрахте ли сега? Ще приложите ли това знание? Разбира се, у вас ще се яви един противоположен метод и ще кажете: „Как? “ Значи не сте напълно съгласни. В този случай думата как показва, че човек страда. Защо?
Защото има противоречие – той не е в съгласие с Природата.
Ъгълът АОД в буквата Кпоказва едно отклонение около 45°.
към беседата >>
Ъгълът АОД в буквата Кпоказва едно отклонение около 45°.
Ще приложите ли това знание? Разбира се, у вас ще се яви един противоположен метод и ще кажете: „Как? “ Значи не сте напълно съгласни. В този случай думата как показва, че човек страда. Защо? Защото има противоречие – той не е в съгласие с Природата.
Ъгълът АОД в буквата Кпоказва едно отклонение около 45°.
към беседата >>
Този човек е в противоречие със аконите на Природата.
Този човек е в противоречие със аконите на Природата.
Тогава, за да се победи туй противоречие, имаме друг ъгъл в К ( също има знак), който представлява човека, обърнат с противоречията си към центъра на Земята: главата му е надолу, а краката – нагоре. Този въпрос – как, показва как да изправим човека на краката му и да го заставим да мисли. Кривата линия в буквата а е знакът на безконечността. Той показва, че човек най-после ще дойде в съгласие със силите на Природата. Значи най-първо ще станеш цвете и плодът, като завърже, ще се обърне надолу с краката.
към беседата >>
Тогава, за да се победи туй противоречие, имаме друг ъгъл в К ( също има знак), който представлява човека, обърнат с противоречията си към центъра на Земята: главата му е надолу, а краката – нагоре.
Този човек е в противоречие със аконите на Природата.
Тогава, за да се победи туй противоречие, имаме друг ъгъл в К ( също има знак), който представлява човека, обърнат с противоречията си към центъра на Земята: главата му е надолу, а краката – нагоре.
Този въпрос – как, показва как да изправим човека на краката му и да го заставим да мисли. Кривата линия в буквата а е знакът на безконечността. Той показва, че човек най-после ще дойде в съгласие със силите на Природата. Значи най-първо ще станеш цвете и плодът, като завърже, ще се обърне надолу с краката. Това значи да цъфнеш, да завържеш и да започнеш да развиваш Божествения живот в себе си.
към беседата >>
Този въпрос – как, показва как да изправим човека на краката му и да го заставим да мисли.
Този човек е в противоречие със аконите на Природата. Тогава, за да се победи туй противоречие, имаме друг ъгъл в К ( също има знак), който представлява човека, обърнат с противоречията си към центъра на Земята: главата му е надолу, а краката – нагоре.
Този въпрос – как, показва как да изправим човека на краката му и да го заставим да мисли.
Кривата линия в буквата а е знакът на безконечността. Той показва, че човек най-после ще дойде в съгласие със силите на Природата. Значи най-първо ще станеш цвете и плодът, като завърже, ще се обърне надолу с краката. Това значи да цъфнеш, да завържеш и да започнеш да развиваш Божествения живот в себе си. Само така ще разрешиш въпроса как.
към беседата >>
Кривата линия в буквата а е знакът на безконечността.
Този човек е в противоречие със аконите на Природата. Тогава, за да се победи туй противоречие, имаме друг ъгъл в К ( също има знак), който представлява човека, обърнат с противоречията си към центъра на Земята: главата му е надолу, а краката – нагоре. Този въпрос – как, показва как да изправим човека на краката му и да го заставим да мисли.
Кривата линия в буквата а е знакът на безконечността.
Той показва, че човек най-после ще дойде в съгласие със силите на Природата. Значи най-първо ще станеш цвете и плодът, като завърже, ще се обърне надолу с краката. Това значи да цъфнеш, да завържеш и да започнеш да развиваш Божествения живот в себе си. Само така ще разрешиш въпроса как.
към беседата >>
Той показва, че човек най-после ще дойде в съгласие със силите на Природата.
Този човек е в противоречие със аконите на Природата. Тогава, за да се победи туй противоречие, имаме друг ъгъл в К ( също има знак), който представлява човека, обърнат с противоречията си към центъра на Земята: главата му е надолу, а краката – нагоре. Този въпрос – как, показва как да изправим човека на краката му и да го заставим да мисли. Кривата линия в буквата а е знакът на безконечността.
Той показва, че човек най-после ще дойде в съгласие със силите на Природата.
Значи най-първо ще станеш цвете и плодът, като завърже, ще се обърне надолу с краката. Това значи да цъфнеш, да завържеш и да започнеш да развиваш Божествения живот в себе си. Само така ще разрешиш въпроса как.
към беседата >>
Значи най-първо ще станеш цвете и плодът, като завърже, ще се обърне надолу с краката.
Този човек е в противоречие със аконите на Природата. Тогава, за да се победи туй противоречие, имаме друг ъгъл в К ( също има знак), който представлява човека, обърнат с противоречията си към центъра на Земята: главата му е надолу, а краката – нагоре. Този въпрос – как, показва как да изправим човека на краката му и да го заставим да мисли. Кривата линия в буквата а е знакът на безконечността. Той показва, че човек най-после ще дойде в съгласие със силите на Природата.
Значи най-първо ще станеш цвете и плодът, като завърже, ще се обърне надолу с краката.
Това значи да цъфнеш, да завържеш и да започнеш да развиваш Божествения живот в себе си. Само така ще разрешиш въпроса как.
към беседата >>
Това значи да цъфнеш, да завържеш и да започнеш да развиваш Божествения живот в себе си.
Тогава, за да се победи туй противоречие, имаме друг ъгъл в К ( също има знак), който представлява човека, обърнат с противоречията си към центъра на Земята: главата му е надолу, а краката – нагоре. Този въпрос – как, показва как да изправим човека на краката му и да го заставим да мисли. Кривата линия в буквата а е знакът на безконечността. Той показва, че човек най-после ще дойде в съгласие със силите на Природата. Значи най-първо ще станеш цвете и плодът, като завърже, ще се обърне надолу с краката.
Това значи да цъфнеш, да завържеш и да започнеш да развиваш Божествения живот в себе си.
Само така ще разрешиш въпроса как.
към беседата >>
Само така ще разрешиш въпроса как.
Този въпрос – как, показва как да изправим човека на краката му и да го заставим да мисли. Кривата линия в буквата а е знакът на безконечността. Той показва, че човек най-после ще дойде в съгласие със силите на Природата. Значи най-първо ще станеш цвете и плодът, като завърже, ще се обърне надолу с краката. Това значи да цъфнеш, да завържеш и да започнеш да развиваш Божествения живот в себе си.
Само така ще разрешиш въпроса как.
към беседата >>
Сега, разбира се, от тия геометрични букви може да извадим няколко уравнения с ъглите от 45° и да имаме ред формули, а именно: след колко години и при какви условия ще разрешим въпроса на противоречията.
Сега, разбира се, от тия геометрични букви може да извадим няколко уравнения с ъглите от 45° и да имаме ред формули, а именно: след колко години и при какви условия ще разрешим въпроса на противоречията.
Ако начертаем един кръг, ще видим например лицата А и В към кои домове спадат астрологически; кои планети имат влияние върху тях, и т.н. Но това са сложни задачи. За вас е важно да схванете само общата идея – как. Значи в човека трябва да се яви едно противоречие. Противоречието всякога показва една нужда.
към беседата >>
Ако начертаем един кръг, ще видим например лицата А и В към кои домове спадат астрологически; кои планети имат влияние върху тях, и т.н.
Сега, разбира се, от тия геометрични букви може да извадим няколко уравнения с ъглите от 45° и да имаме ред формули, а именно: след колко години и при какви условия ще разрешим въпроса на противоречията.
Ако начертаем един кръг, ще видим например лицата А и В към кои домове спадат астрологически; кои планети имат влияние върху тях, и т.н.
Но това са сложни задачи. За вас е важно да схванете само общата идея – как. Значи в човека трябва да се яви едно противоречие. Противоречието всякога показва една нужда. Гладът е едно противоречие, една нужда в човека.
към беседата >>
Но това са сложни задачи.
Сега, разбира се, от тия геометрични букви може да извадим няколко уравнения с ъглите от 45° и да имаме ред формули, а именно: след колко години и при какви условия ще разрешим въпроса на противоречията. Ако начертаем един кръг, ще видим например лицата А и В към кои домове спадат астрологически; кои планети имат влияние върху тях, и т.н.
Но това са сложни задачи.
За вас е важно да схванете само общата идея – как. Значи в човека трябва да се яви едно противоречие. Противоречието всякога показва една нужда. Гладът е едно противоречие, една нужда в човека. Той търси начин как да се наяде.
към беседата >>
За вас е важно да схванете само общата идея – как.
Сега, разбира се, от тия геометрични букви може да извадим няколко уравнения с ъглите от 45° и да имаме ред формули, а именно: след колко години и при какви условия ще разрешим въпроса на противоречията. Ако начертаем един кръг, ще видим например лицата А и В към кои домове спадат астрологически; кои планети имат влияние върху тях, и т.н. Но това са сложни задачи.
За вас е важно да схванете само общата идея – как.
Значи в човека трябва да се яви едно противоречие. Противоречието всякога показва една нужда. Гладът е едно противоречие, една нужда в човека. Той търси начин как да се наяде. Всяко противоречие е духовно, то е една вътрешна нужда.
към беседата >>
Значи в човека трябва да се яви едно противоречие.
Сега, разбира се, от тия геометрични букви може да извадим няколко уравнения с ъглите от 45° и да имаме ред формули, а именно: след колко години и при какви условия ще разрешим въпроса на противоречията. Ако начертаем един кръг, ще видим например лицата А и В към кои домове спадат астрологически; кои планети имат влияние върху тях, и т.н. Но това са сложни задачи. За вас е важно да схванете само общата идея – как.
Значи в човека трябва да се яви едно противоречие.
Противоречието всякога показва една нужда. Гладът е едно противоречие, една нужда в човека. Той търси начин как да се наяде. Всяко противоречие е духовно, то е една вътрешна нужда. Ако я удовлетвориш, въпросът ще се свърши частично, обаче той не е напълно разрешен.
към беседата >>
Противоречието всякога показва една нужда.
Сега, разбира се, от тия геометрични букви може да извадим няколко уравнения с ъглите от 45° и да имаме ред формули, а именно: след колко години и при какви условия ще разрешим въпроса на противоречията. Ако начертаем един кръг, ще видим например лицата А и В към кои домове спадат астрологически; кои планети имат влияние върху тях, и т.н. Но това са сложни задачи. За вас е важно да схванете само общата идея – как. Значи в човека трябва да се яви едно противоречие.
Противоречието всякога показва една нужда.
Гладът е едно противоречие, една нужда в човека. Той търси начин как да се наяде. Всяко противоречие е духовно, то е една вътрешна нужда. Ако я удовлетвориш, въпросът ще се свърши частично, обаче той не е напълно разрешен. Той пак ще се повдигне, ти пак ще го разрешиш, но той пак ще се повдигне, и т.н.
към беседата >>
Гладът е едно противоречие, една нужда в човека.
Ако начертаем един кръг, ще видим например лицата А и В към кои домове спадат астрологически; кои планети имат влияние върху тях, и т.н. Но това са сложни задачи. За вас е важно да схванете само общата идея – как. Значи в човека трябва да се яви едно противоречие. Противоречието всякога показва една нужда.
Гладът е едно противоречие, една нужда в човека.
Той търси начин как да се наяде. Всяко противоречие е духовно, то е една вътрешна нужда. Ако я удовлетвориш, въпросът ще се свърши частично, обаче той не е напълно разрешен. Той пак ще се повдигне, ти пак ще го разрешиш, но той пак ще се повдигне, и т.н. Тогава може да се изчисли колко пъти трябва да яде една гъсеница, докато стане пеперуда.
към беседата >>
Той търси начин как да се наяде.
Но това са сложни задачи. За вас е важно да схванете само общата идея – как. Значи в човека трябва да се яви едно противоречие. Противоречието всякога показва една нужда. Гладът е едно противоречие, една нужда в човека.
Той търси начин как да се наяде.
Всяко противоречие е духовно, то е една вътрешна нужда. Ако я удовлетвориш, въпросът ще се свърши частично, обаче той не е напълно разрешен. Той пак ще се повдигне, ти пак ще го разрешиш, но той пак ще се повдигне, и т.н. Тогава може да се изчисли колко пъти трябва да яде една гъсеница, докато стане пеперуда. И след като разрешим живота на гъсеницата, че тя не трябва повече да се храни с тази твърда храна, ще дойде разрешението на друг въпрос.
към беседата >>
Всяко противоречие е духовно, то е една вътрешна нужда.
За вас е важно да схванете само общата идея – как. Значи в човека трябва да се яви едно противоречие. Противоречието всякога показва една нужда. Гладът е едно противоречие, една нужда в човека. Той търси начин как да се наяде.
Всяко противоречие е духовно, то е една вътрешна нужда.
Ако я удовлетвориш, въпросът ще се свърши частично, обаче той не е напълно разрешен. Той пак ще се повдигне, ти пак ще го разрешиш, но той пак ще се повдигне, и т.н. Тогава може да се изчисли колко пъти трябва да яде една гъсеница, докато стане пеперуда. И след като разрешим живота на гъсеницата, че тя не трябва повече да се храни с тази твърда храна, ще дойде разрешението на друг въпрос.
към беседата >>
Ако я удовлетвориш, въпросът ще се свърши частично, обаче той не е напълно разрешен.
Значи в човека трябва да се яви едно противоречие. Противоречието всякога показва една нужда. Гладът е едно противоречие, една нужда в човека. Той търси начин как да се наяде. Всяко противоречие е духовно, то е една вътрешна нужда.
Ако я удовлетвориш, въпросът ще се свърши частично, обаче той не е напълно разрешен.
Той пак ще се повдигне, ти пак ще го разрешиш, но той пак ще се повдигне, и т.н. Тогава може да се изчисли колко пъти трябва да яде една гъсеница, докато стане пеперуда. И след като разрешим живота на гъсеницата, че тя не трябва повече да се храни с тази твърда храна, ще дойде разрешението на друг въпрос.
към беседата >>
Той пак ще се повдигне, ти пак ще го разрешиш, но той пак ще се повдигне, и т.н.
Противоречието всякога показва една нужда. Гладът е едно противоречие, една нужда в човека. Той търси начин как да се наяде. Всяко противоречие е духовно, то е една вътрешна нужда. Ако я удовлетвориш, въпросът ще се свърши частично, обаче той не е напълно разрешен.
Той пак ще се повдигне, ти пак ще го разрешиш, но той пак ще се повдигне, и т.н.
Тогава може да се изчисли колко пъти трябва да яде една гъсеница, докато стане пеперуда. И след като разрешим живота на гъсеницата, че тя не трябва повече да се храни с тази твърда храна, ще дойде разрешението на друг въпрос.
към беседата >>
Тогава може да се изчисли колко пъти трябва да яде една гъсеница, докато стане пеперуда.
Гладът е едно противоречие, една нужда в човека. Той търси начин как да се наяде. Всяко противоречие е духовно, то е една вътрешна нужда. Ако я удовлетвориш, въпросът ще се свърши частично, обаче той не е напълно разрешен. Той пак ще се повдигне, ти пак ще го разрешиш, но той пак ще се повдигне, и т.н.
Тогава може да се изчисли колко пъти трябва да яде една гъсеница, докато стане пеперуда.
И след като разрешим живота на гъсеницата, че тя не трябва повече да се храни с тази твърда храна, ще дойде разрешението на друг въпрос.
към беседата >>
И след като разрешим живота на гъсеницата, че тя не трябва повече да се храни с тази твърда храна, ще дойде разрешението на друг въпрос.
Той търси начин как да се наяде. Всяко противоречие е духовно, то е една вътрешна нужда. Ако я удовлетвориш, въпросът ще се свърши частично, обаче той не е напълно разрешен. Той пак ще се повдигне, ти пак ще го разрешиш, но той пак ще се повдигне, и т.н. Тогава може да се изчисли колко пъти трябва да яде една гъсеница, докато стане пеперуда.
И след като разрешим живота на гъсеницата, че тя не трябва повече да се храни с тази твърда храна, ще дойде разрешението на друг въпрос.
към беседата >>
Гъсеницата, като стане пеперуда, ще яде от соковете на цветовете.
Гъсеницата, като стане пеперуда, ще яде от соковете на цветовете.
Този въпрос е по-деликатен, но все пак ѝ трябва храна. Ако няма цветя, т.е. ако цветята не цъфнат, пеперудата пак е изложена на известни мъчнотии. Казвате: „Лесна е нейната работа.“ – Не, ако няма цветя или ако има много малко цветя, тя пак ще има мъчнотии.
към беседата >>
Този въпрос е по-деликатен, но все пак ѝ трябва храна.
Гъсеницата, като стане пеперуда, ще яде от соковете на цветовете.
Този въпрос е по-деликатен, но все пак ѝ трябва храна.
Ако няма цветя, т.е. ако цветята не цъфнат, пеперудата пак е изложена на известни мъчнотии. Казвате: „Лесна е нейната работа.“ – Не, ако няма цветя или ако има много малко цветя, тя пак ще има мъчнотии.
към беседата >>
Ако няма цветя, т.е.
Гъсеницата, като стане пеперуда, ще яде от соковете на цветовете. Този въпрос е по-деликатен, но все пак ѝ трябва храна.
Ако няма цветя, т.е.
ако цветята не цъфнат, пеперудата пак е изложена на известни мъчнотии. Казвате: „Лесна е нейната работа.“ – Не, ако няма цветя или ако има много малко цветя, тя пак ще има мъчнотии.
към беседата >>
ако цветята не цъфнат, пеперудата пак е изложена на известни мъчнотии.
Гъсеницата, като стане пеперуда, ще яде от соковете на цветовете. Този въпрос е по-деликатен, но все пак ѝ трябва храна. Ако няма цветя, т.е.
ако цветята не цъфнат, пеперудата пак е изложена на известни мъчнотии.
Казвате: „Лесна е нейната работа.“ – Не, ако няма цветя или ако има много малко цветя, тя пак ще има мъчнотии.
към беседата >>
Казвате: „Лесна е нейната работа.“ – Не, ако няма цветя или ако има много малко цветя, тя пак ще има мъчнотии.
Гъсеницата, като стане пеперуда, ще яде от соковете на цветовете. Този въпрос е по-деликатен, но все пак ѝ трябва храна. Ако няма цветя, т.е. ако цветята не цъфнат, пеперудата пак е изложена на известни мъчнотии.
Казвате: „Лесна е нейната работа.“ – Не, ако няма цветя или ако има много малко цветя, тя пак ще има мъчнотии.
към беседата >>
Вие можете да преведете всички тия неща в живота си.
Вие можете да преведете всички тия неща в живота си.
В сегашния ви живот те представляват символи. Вие ще разрешите всички въпроси в живота си, като вярвате в Бога. Има само един начин, по който можем да заставим Бога да ни помага. Дали човек вярва в Бога, или не вярва, този закон е общ за цялото органическо царство, като започнете от най-малките същества до най-големите. Като говорят по този начин: „Аз вярвам в Бога“, Господ ги слуша.
към беседата >>
В сегашния ви живот те представляват символи.
Вие можете да преведете всички тия неща в живота си.
В сегашния ви живот те представляват символи.
Вие ще разрешите всички въпроси в живота си, като вярвате в Бога. Има само един начин, по който можем да заставим Бога да ни помага. Дали човек вярва в Бога, или не вярва, този закон е общ за цялото органическо царство, като започнете от най-малките същества до най-големите. Като говорят по този начин: „Аз вярвам в Бога“, Господ ги слуша. Всички, които употребяват този метод, се хранят от общата трапеза на Природата.
към беседата >>
Вие ще разрешите всички въпроси в живота си, като вярвате в Бога.
Вие можете да преведете всички тия неща в живота си. В сегашния ви живот те представляват символи.
Вие ще разрешите всички въпроси в живота си, като вярвате в Бога.
Има само един начин, по който можем да заставим Бога да ни помага. Дали човек вярва в Бога, или не вярва, този закон е общ за цялото органическо царство, като започнете от най-малките същества до най-големите. Като говорят по този начин: „Аз вярвам в Бога“, Господ ги слуша. Всички, които употребяват този метод, се хранят от общата трапеза на Природата. Сега ще ви оставя вие да търсите този метод и всеки да го приложи за себе си.
към беседата >>
Има само един начин, по който можем да заставим Бога да ни помага.
Вие можете да преведете всички тия неща в живота си. В сегашния ви живот те представляват символи. Вие ще разрешите всички въпроси в живота си, като вярвате в Бога.
Има само един начин, по който можем да заставим Бога да ни помага.
Дали човек вярва в Бога, или не вярва, този закон е общ за цялото органическо царство, като започнете от най-малките същества до най-големите. Като говорят по този начин: „Аз вярвам в Бога“, Господ ги слуша. Всички, които употребяват този метод, се хранят от общата трапеза на Природата. Сега ще ви оставя вие да търсите този метод и всеки да го приложи за себе си. Този метод е само един.
към беседата >>
Дали човек вярва в Бога, или не вярва, този закон е общ за цялото органическо царство, като започнете от най-малките същества до най-големите.
Вие можете да преведете всички тия неща в живота си. В сегашния ви живот те представляват символи. Вие ще разрешите всички въпроси в живота си, като вярвате в Бога. Има само един начин, по който можем да заставим Бога да ни помага.
Дали човек вярва в Бога, или не вярва, този закон е общ за цялото органическо царство, като започнете от най-малките същества до най-големите.
Като говорят по този начин: „Аз вярвам в Бога“, Господ ги слуша. Всички, които употребяват този метод, се хранят от общата трапеза на Природата. Сега ще ви оставя вие да търсите този метод и всеки да го приложи за себе си. Този метод е само един. За всяко същество и за човека има само един начин, по който неговата нишка е свързана с първичното в Битието.
към беседата >>
Като говорят по този начин: „Аз вярвам в Бога“, Господ ги слуша.
Вие можете да преведете всички тия неща в живота си. В сегашния ви живот те представляват символи. Вие ще разрешите всички въпроси в живота си, като вярвате в Бога. Има само един начин, по който можем да заставим Бога да ни помага. Дали човек вярва в Бога, или не вярва, този закон е общ за цялото органическо царство, като започнете от най-малките същества до най-големите.
Като говорят по този начин: „Аз вярвам в Бога“, Господ ги слуша.
Всички, които употребяват този метод, се хранят от общата трапеза на Природата. Сега ще ви оставя вие да търсите този метод и всеки да го приложи за себе си. Този метод е само един. За всяко същество и за човека има само един начин, по който неговата нишка е свързана с първичното в Битието.
към беседата >>
Всички, които употребяват този метод, се хранят от общата трапеза на Природата.
В сегашния ви живот те представляват символи. Вие ще разрешите всички въпроси в живота си, като вярвате в Бога. Има само един начин, по който можем да заставим Бога да ни помага. Дали човек вярва в Бога, или не вярва, този закон е общ за цялото органическо царство, като започнете от най-малките същества до най-големите. Като говорят по този начин: „Аз вярвам в Бога“, Господ ги слуша.
Всички, които употребяват този метод, се хранят от общата трапеза на Природата.
Сега ще ви оставя вие да търсите този метод и всеки да го приложи за себе си. Този метод е само един. За всяко същество и за човека има само един начин, по който неговата нишка е свързана с първичното в Битието.
към беседата >>
Сега ще ви оставя вие да търсите този метод и всеки да го приложи за себе си.
Вие ще разрешите всички въпроси в живота си, като вярвате в Бога. Има само един начин, по който можем да заставим Бога да ни помага. Дали човек вярва в Бога, или не вярва, този закон е общ за цялото органическо царство, като започнете от най-малките същества до най-големите. Като говорят по този начин: „Аз вярвам в Бога“, Господ ги слуша. Всички, които употребяват този метод, се хранят от общата трапеза на Природата.
Сега ще ви оставя вие да търсите този метод и всеки да го приложи за себе си.
Този метод е само един. За всяко същество и за човека има само един начин, по който неговата нишка е свързана с първичното в Битието.
към беседата >>
Този метод е само един.
Има само един начин, по който можем да заставим Бога да ни помага. Дали човек вярва в Бога, или не вярва, този закон е общ за цялото органическо царство, като започнете от най-малките същества до най-големите. Като говорят по този начин: „Аз вярвам в Бога“, Господ ги слуша. Всички, които употребяват този метод, се хранят от общата трапеза на Природата. Сега ще ви оставя вие да търсите този метод и всеки да го приложи за себе си.
Този метод е само един.
За всяко същество и за човека има само един начин, по който неговата нишка е свързана с първичното в Битието.
към беседата >>
За всяко същество и за човека има само един начин, по който неговата нишка е свързана с първичното в Битието.
Дали човек вярва в Бога, или не вярва, този закон е общ за цялото органическо царство, като започнете от най-малките същества до най-големите. Като говорят по този начин: „Аз вярвам в Бога“, Господ ги слуша. Всички, които употребяват този метод, се хранят от общата трапеза на Природата. Сега ще ви оставя вие да търсите този метод и всеки да го приложи за себе си. Този метод е само един.
За всяко същество и за човека има само един начин, по който неговата нишка е свързана с първичното в Битието.
към беседата >>
Изпейте упражнението Малкият извор.
Изпейте упражнението Малкият извор.
към беседата >>
Когато ви говоря тия неща, искам да ви заставя да мислите, да се справяте разумно с всички спънки в живота.
Когато ви говоря тия неща, искам да ви заставя да мислите, да се справяте разумно с всички спънки в живота.
Някой път срещаме големи препятствия в живота си. Например ако се качваме на някой планински връх, направо не ще можем да се качим, трябва да го заобиколим. Въпросът не е във времето, а в изпълнението. Някои хора бързат да достигнат това-онова. Няма защо да се бърза.
към беседата >>
Някой път срещаме големи препятствия в живота си.
Когато ви говоря тия неща, искам да ви заставя да мислите, да се справяте разумно с всички спънки в живота.
Някой път срещаме големи препятствия в живота си.
Например ако се качваме на някой планински връх, направо не ще можем да се качим, трябва да го заобиколим. Въпросът не е във времето, а в изпълнението. Някои хора бързат да достигнат това-онова. Няма защо да се бърза. Животът трябва да се използва разумно.
към беседата >>
Например ако се качваме на някой планински връх, направо не ще можем да се качим, трябва да го заобиколим.
Когато ви говоря тия неща, искам да ви заставя да мислите, да се справяте разумно с всички спънки в живота. Някой път срещаме големи препятствия в живота си.
Например ако се качваме на някой планински връх, направо не ще можем да се качим, трябва да го заобиколим.
Въпросът не е във времето, а в изпълнението. Някои хора бързат да достигнат това-онова. Няма защо да се бърза. Животът трябва да се използва разумно. Има известни задачи, които трябва се осъществят, та макар и по-бавно.
към беседата >>
Въпросът не е във времето, а в изпълнението.
Когато ви говоря тия неща, искам да ви заставя да мислите, да се справяте разумно с всички спънки в живота. Някой път срещаме големи препятствия в живота си. Например ако се качваме на някой планински връх, направо не ще можем да се качим, трябва да го заобиколим.
Въпросът не е във времето, а в изпълнението.
Някои хора бързат да достигнат това-онова. Няма защо да се бърза. Животът трябва да се използва разумно. Има известни задачи, които трябва се осъществят, та макар и по-бавно. Колко време ще живеете, това не влиза в сметката: може да живеете година, две, десет, сто хиляди и повече години, но задачата която ви е дадена, трябва да се изпълни.
към беседата >>
Някои хора бързат да достигнат това-онова.
Когато ви говоря тия неща, искам да ви заставя да мислите, да се справяте разумно с всички спънки в живота. Някой път срещаме големи препятствия в живота си. Например ако се качваме на някой планински връх, направо не ще можем да се качим, трябва да го заобиколим. Въпросът не е във времето, а в изпълнението.
Някои хора бързат да достигнат това-онова.
Няма защо да се бърза. Животът трябва да се използва разумно. Има известни задачи, които трябва се осъществят, та макар и по-бавно. Колко време ще живеете, това не влиза в сметката: може да живеете година, две, десет, сто хиляди и повече години, но задачата която ви е дадена, трябва да се изпълни. Ще изпълните задачата си много добре.
към беседата >>
Няма защо да се бърза.
Когато ви говоря тия неща, искам да ви заставя да мислите, да се справяте разумно с всички спънки в живота. Някой път срещаме големи препятствия в живота си. Например ако се качваме на някой планински връх, направо не ще можем да се качим, трябва да го заобиколим. Въпросът не е във времето, а в изпълнението. Някои хора бързат да достигнат това-онова.
Няма защо да се бърза.
Животът трябва да се използва разумно. Има известни задачи, които трябва се осъществят, та макар и по-бавно. Колко време ще живеете, това не влиза в сметката: може да живеете година, две, десет, сто хиляди и повече години, но задачата която ви е дадена, трябва да се изпълни. Ще изпълните задачата си много добре. Например вие смятате за най-добро нещо за вас да станете учен човек.
към беседата >>
Животът трябва да се използва разумно.
Някой път срещаме големи препятствия в живота си. Например ако се качваме на някой планински връх, направо не ще можем да се качим, трябва да го заобиколим. Въпросът не е във времето, а в изпълнението. Някои хора бързат да достигнат това-онова. Няма защо да се бърза.
Животът трябва да се използва разумно.
Има известни задачи, които трябва се осъществят, та макар и по-бавно. Колко време ще живеете, това не влиза в сметката: може да живеете година, две, десет, сто хиляди и повече години, но задачата която ви е дадена, трябва да се изпълни. Ще изпълните задачата си много добре. Например вие смятате за най-добро нещо за вас да станете учен човек. Учението не е цел в живота.
към беседата >>
Има известни задачи, които трябва се осъществят, та макар и по-бавно.
Например ако се качваме на някой планински връх, направо не ще можем да се качим, трябва да го заобиколим. Въпросът не е във времето, а в изпълнението. Някои хора бързат да достигнат това-онова. Няма защо да се бърза. Животът трябва да се използва разумно.
Има известни задачи, които трябва се осъществят, та макар и по-бавно.
Колко време ще живеете, това не влиза в сметката: може да живеете година, две, десет, сто хиляди и повече години, но задачата която ви е дадена, трябва да се изпълни. Ще изпълните задачата си много добре. Например вие смятате за най-добро нещо за вас да станете учен човек. Учението не е цел в живота. То е средство.
към беседата >>
Колко време ще живеете, това не влиза в сметката: може да живеете година, две, десет, сто хиляди и повече години, но задачата която ви е дадена, трябва да се изпълни.
Въпросът не е във времето, а в изпълнението. Някои хора бързат да достигнат това-онова. Няма защо да се бърза. Животът трябва да се използва разумно. Има известни задачи, които трябва се осъществят, та макар и по-бавно.
Колко време ще живеете, това не влиза в сметката: може да живеете година, две, десет, сто хиляди и повече години, но задачата която ви е дадена, трябва да се изпълни.
Ще изпълните задачата си много добре. Например вие смятате за най-добро нещо за вас да станете учен човек. Учението не е цел в живота. То е средство. Едно трябва да знаете: човешкият дух, който е излязъл от Бога, е учен, силен, но човекът е забравил това и трябва да му се припомни да придобие изгубеното.
към беседата >>
Ще изпълните задачата си много добре.
Някои хора бързат да достигнат това-онова. Няма защо да се бърза. Животът трябва да се използва разумно. Има известни задачи, които трябва се осъществят, та макар и по-бавно. Колко време ще живеете, това не влиза в сметката: може да живеете година, две, десет, сто хиляди и повече години, но задачата която ви е дадена, трябва да се изпълни.
Ще изпълните задачата си много добре.
Например вие смятате за най-добро нещо за вас да станете учен човек. Учението не е цел в живота. То е средство. Едно трябва да знаете: човешкият дух, който е излязъл от Бога, е учен, силен, но човекът е забравил това и трябва да му се припомни да придобие изгубеното. Ние трябва да му напомним, че той е силен; после трябва да му напомним, че той е чист.
към беседата >>
Например вие смятате за най-добро нещо за вас да станете учен човек.
Няма защо да се бърза. Животът трябва да се използва разумно. Има известни задачи, които трябва се осъществят, та макар и по-бавно. Колко време ще живеете, това не влиза в сметката: може да живеете година, две, десет, сто хиляди и повече години, но задачата която ви е дадена, трябва да се изпълни. Ще изпълните задачата си много добре.
Например вие смятате за най-добро нещо за вас да станете учен човек.
Учението не е цел в живота. То е средство. Едно трябва да знаете: човешкият дух, който е излязъл от Бога, е учен, силен, но човекът е забравил това и трябва да му се припомни да придобие изгубеното. Ние трябва да му напомним, че той е силен; после трябва да му напомним, че той е чист. Трябва да му напомним още, че той може да живее много време, че съдържа вечния живот в себе си.
към беседата >>
Учението не е цел в живота.
Животът трябва да се използва разумно. Има известни задачи, които трябва се осъществят, та макар и по-бавно. Колко време ще живеете, това не влиза в сметката: може да живеете година, две, десет, сто хиляди и повече години, но задачата която ви е дадена, трябва да се изпълни. Ще изпълните задачата си много добре. Например вие смятате за най-добро нещо за вас да станете учен човек.
Учението не е цел в живота.
То е средство. Едно трябва да знаете: човешкият дух, който е излязъл от Бога, е учен, силен, но човекът е забравил това и трябва да му се припомни да придобие изгубеното. Ние трябва да му напомним, че той е силен; после трябва да му напомним, че той е чист. Трябва да му напомним още, че той може да живее много време, че съдържа вечния живот в себе си.
към беседата >>
То е средство.
Има известни задачи, които трябва се осъществят, та макар и по-бавно. Колко време ще живеете, това не влиза в сметката: може да живеете година, две, десет, сто хиляди и повече години, но задачата която ви е дадена, трябва да се изпълни. Ще изпълните задачата си много добре. Например вие смятате за най-добро нещо за вас да станете учен човек. Учението не е цел в живота.
То е средство.
Едно трябва да знаете: човешкият дух, който е излязъл от Бога, е учен, силен, но човекът е забравил това и трябва да му се припомни да придобие изгубеното. Ние трябва да му напомним, че той е силен; после трябва да му напомним, че той е чист. Трябва да му напомним още, че той може да живее много време, че съдържа вечния живот в себе си.
към беседата >>
Едно трябва да знаете: човешкият дух, който е излязъл от Бога, е учен, силен, но човекът е забравил това и трябва да му се припомни да придобие изгубеното.
Колко време ще живеете, това не влиза в сметката: може да живеете година, две, десет, сто хиляди и повече години, но задачата която ви е дадена, трябва да се изпълни. Ще изпълните задачата си много добре. Например вие смятате за най-добро нещо за вас да станете учен човек. Учението не е цел в живота. То е средство.
Едно трябва да знаете: човешкият дух, който е излязъл от Бога, е учен, силен, но човекът е забравил това и трябва да му се припомни да придобие изгубеното.
Ние трябва да му напомним, че той е силен; после трябва да му напомним, че той е чист. Трябва да му напомним още, че той може да живее много време, че съдържа вечния живот в себе си.
към беседата >>
Ние трябва да му напомним, че той е силен; после трябва да му напомним, че той е чист.
Ще изпълните задачата си много добре. Например вие смятате за най-добро нещо за вас да станете учен човек. Учението не е цел в живота. То е средство. Едно трябва да знаете: човешкият дух, който е излязъл от Бога, е учен, силен, но човекът е забравил това и трябва да му се припомни да придобие изгубеното.
Ние трябва да му напомним, че той е силен; после трябва да му напомним, че той е чист.
Трябва да му напомним още, че той може да живее много време, че съдържа вечния живот в себе си.
към беседата >>
Трябва да му напомним още, че той може да живее много време, че съдържа вечния живот в себе си.
Например вие смятате за най-добро нещо за вас да станете учен човек. Учението не е цел в живота. То е средство. Едно трябва да знаете: човешкият дух, който е излязъл от Бога, е учен, силен, но човекът е забравил това и трябва да му се припомни да придобие изгубеното. Ние трябва да му напомним, че той е силен; после трябва да му напомним, че той е чист.
Трябва да му напомним още, че той може да живее много време, че съдържа вечния живот в себе си.
към беседата >>
Сега вие казвате: „Да станем учени!
Сега вие казвате: „Да станем учени!
“ Ако речете сега да станете учени, нищо няма да придобиете. Някой човек направи една къща – не се минава много време, изгубва я. Казват: „Този човек е станал по-умен.“ С какво е поумнял? Казвате: „Втори път няма да я изгуби.“ Добре, какво ще спечели, ако втори път не изгуби къщата? – В това няма никаква философия.
към беседата >>
“ Ако речете сега да станете учени, нищо няма да придобиете.
Сега вие казвате: „Да станем учени!
“ Ако речете сега да станете учени, нищо няма да придобиете.
Някой човек направи една къща – не се минава много време, изгубва я. Казват: „Този човек е станал по-умен.“ С какво е поумнял? Казвате: „Втори път няма да я изгуби.“ Добре, какво ще спечели, ако втори път не изгуби къщата? – В това няма никаква философия. Да имаш къща или да нямаш къща, безразлично е.
към беседата >>
Някой човек направи една къща – не се минава много време, изгубва я.
Сега вие казвате: „Да станем учени! “ Ако речете сега да станете учени, нищо няма да придобиете.
Някой човек направи една къща – не се минава много време, изгубва я.
Казват: „Този човек е станал по-умен.“ С какво е поумнял? Казвате: „Втори път няма да я изгуби.“ Добре, какво ще спечели, ако втори път не изгуби къщата? – В това няма никаква философия. Да имаш къща или да нямаш къща, безразлично е. Ако имаш къща и можеш да решиш в нея задачата, която ти е дадена, тази къща е благословена.
към беседата >>
Казват: „Този човек е станал по-умен.“ С какво е поумнял?
Сега вие казвате: „Да станем учени! “ Ако речете сега да станете учени, нищо няма да придобиете. Някой човек направи една къща – не се минава много време, изгубва я.
Казват: „Този човек е станал по-умен.“ С какво е поумнял?
Казвате: „Втори път няма да я изгуби.“ Добре, какво ще спечели, ако втори път не изгуби къщата? – В това няма никаква философия. Да имаш къща или да нямаш къща, безразлично е. Ако имаш къща и можеш да решиш в нея задачата, която ти е дадена, тази къща е благословена. Пък ако някой път къщата ти те спъва, не ти трябва.
към беседата >>
Казвате: „Втори път няма да я изгуби.“ Добре, какво ще спечели, ако втори път не изгуби къщата?
Сега вие казвате: „Да станем учени! “ Ако речете сега да станете учени, нищо няма да придобиете. Някой човек направи една къща – не се минава много време, изгубва я. Казват: „Този човек е станал по-умен.“ С какво е поумнял?
Казвате: „Втори път няма да я изгуби.“ Добре, какво ще спечели, ако втори път не изгуби къщата?
– В това няма никаква философия. Да имаш къща или да нямаш къща, безразлично е. Ако имаш къща и можеш да решиш в нея задачата, която ти е дадена, тази къща е благословена. Пък ако някой път къщата ти те спъва, не ти трябва. За някои хора не е предвидено да имат къщи, а за други е определено да имат къщи.
към беседата >>
– В това няма никаква философия.
Сега вие казвате: „Да станем учени! “ Ако речете сега да станете учени, нищо няма да придобиете. Някой човек направи една къща – не се минава много време, изгубва я. Казват: „Този човек е станал по-умен.“ С какво е поумнял? Казвате: „Втори път няма да я изгуби.“ Добре, какво ще спечели, ако втори път не изгуби къщата?
– В това няма никаква философия.
Да имаш къща или да нямаш къща, безразлично е. Ако имаш къща и можеш да решиш в нея задачата, която ти е дадена, тази къща е благословена. Пък ако някой път къщата ти те спъва, не ти трябва. За някои хора не е предвидено да имат къщи, а за други е определено да имат къщи. Онези хора, които трябва да живеят в своя къща, ще си направят такава, а които трябва да живеят без къща, няма да си правят своя къща.
към беседата >>
Да имаш къща или да нямаш къща, безразлично е.
“ Ако речете сега да станете учени, нищо няма да придобиете. Някой човек направи една къща – не се минава много време, изгубва я. Казват: „Този човек е станал по-умен.“ С какво е поумнял? Казвате: „Втори път няма да я изгуби.“ Добре, какво ще спечели, ако втори път не изгуби къщата? – В това няма никаква философия.
Да имаш къща или да нямаш къща, безразлично е.
Ако имаш къща и можеш да решиш в нея задачата, която ти е дадена, тази къща е благословена. Пък ако някой път къщата ти те спъва, не ти трябва. За някои хора не е предвидено да имат къщи, а за други е определено да имат къщи. Онези хора, които трябва да живеят в своя къща, ще си направят такава, а които трябва да живеят без къща, няма да си правят своя къща. Някой казва: „Аз трябва да си имам къща.“ Казвам: не е определено да имаш къща.
към беседата >>
Ако имаш къща и можеш да решиш в нея задачата, която ти е дадена, тази къща е благословена.
Някой човек направи една къща – не се минава много време, изгубва я. Казват: „Този човек е станал по-умен.“ С какво е поумнял? Казвате: „Втори път няма да я изгуби.“ Добре, какво ще спечели, ако втори път не изгуби къщата? – В това няма никаква философия. Да имаш къща или да нямаш къща, безразлично е.
Ако имаш къща и можеш да решиш в нея задачата, която ти е дадена, тази къща е благословена.
Пък ако някой път къщата ти те спъва, не ти трябва. За някои хора не е предвидено да имат къщи, а за други е определено да имат къщи. Онези хора, които трябва да живеят в своя къща, ще си направят такава, а които трябва да живеят без къща, няма да си правят своя къща. Някой казва: „Аз трябва да си имам къща.“ Казвам: не е определено да имаш къща. „Ама аз искам да бъда учен.“ – Не е определено да бъдеш учен.
към беседата >>
Пък ако някой път къщата ти те спъва, не ти трябва.
Казват: „Този човек е станал по-умен.“ С какво е поумнял? Казвате: „Втори път няма да я изгуби.“ Добре, какво ще спечели, ако втори път не изгуби къщата? – В това няма никаква философия. Да имаш къща или да нямаш къща, безразлично е. Ако имаш къща и можеш да решиш в нея задачата, която ти е дадена, тази къща е благословена.
Пък ако някой път къщата ти те спъва, не ти трябва.
За някои хора не е предвидено да имат къщи, а за други е определено да имат къщи. Онези хора, които трябва да живеят в своя къща, ще си направят такава, а които трябва да живеят без къща, няма да си правят своя къща. Някой казва: „Аз трябва да си имам къща.“ Казвам: не е определено да имаш къща. „Ама аз искам да бъда учен.“ – Не е определено да бъдеш учен. Казвам на друг някой: „На тебе е определено да бъдеш учен и ще бъдеш учен.“ Като казвам някому, че не му е определено да бъде учен например, това е според великото учение.
към беседата >>
За някои хора не е предвидено да имат къщи, а за други е определено да имат къщи.
Казвате: „Втори път няма да я изгуби.“ Добре, какво ще спечели, ако втори път не изгуби къщата? – В това няма никаква философия. Да имаш къща или да нямаш къща, безразлично е. Ако имаш къща и можеш да решиш в нея задачата, която ти е дадена, тази къща е благословена. Пък ако някой път къщата ти те спъва, не ти трябва.
За някои хора не е предвидено да имат къщи, а за други е определено да имат къщи.
Онези хора, които трябва да живеят в своя къща, ще си направят такава, а които трябва да живеят без къща, няма да си правят своя къща. Някой казва: „Аз трябва да си имам къща.“ Казвам: не е определено да имаш къща. „Ама аз искам да бъда учен.“ – Не е определено да бъдеш учен. Казвам на друг някой: „На тебе е определено да бъдеш учен и ще бъдеш учен.“ Като казвам някому, че не му е определено да бъде учен например, това е според великото учение. Засега ти е определено да живееш един посредствен живот, да събираш енергии, че за в бъдеще да станеш учен човек.
към беседата >>
Онези хора, които трябва да живеят в своя къща, ще си направят такава, а които трябва да живеят без къща, няма да си правят своя къща.
– В това няма никаква философия. Да имаш къща или да нямаш къща, безразлично е. Ако имаш къща и можеш да решиш в нея задачата, която ти е дадена, тази къща е благословена. Пък ако някой път къщата ти те спъва, не ти трябва. За някои хора не е предвидено да имат къщи, а за други е определено да имат къщи.
Онези хора, които трябва да живеят в своя къща, ще си направят такава, а които трябва да живеят без къща, няма да си правят своя къща.
Някой казва: „Аз трябва да си имам къща.“ Казвам: не е определено да имаш къща. „Ама аз искам да бъда учен.“ – Не е определено да бъдеш учен. Казвам на друг някой: „На тебе е определено да бъдеш учен и ще бъдеш учен.“ Като казвам някому, че не му е определено да бъде учен например, това е според великото учение. Засега ти е определено да живееш един посредствен живот, да събираш енергии, че за в бъдеще да станеш учен човек. Казваш: „Сега искам!
към беседата >>
Някой казва: „Аз трябва да си имам къща.“ Казвам: не е определено да имаш къща.
Да имаш къща или да нямаш къща, безразлично е. Ако имаш къща и можеш да решиш в нея задачата, която ти е дадена, тази къща е благословена. Пък ако някой път къщата ти те спъва, не ти трябва. За някои хора не е предвидено да имат къщи, а за други е определено да имат къщи. Онези хора, които трябва да живеят в своя къща, ще си направят такава, а които трябва да живеят без къща, няма да си правят своя къща.
Някой казва: „Аз трябва да си имам къща.“ Казвам: не е определено да имаш къща.
„Ама аз искам да бъда учен.“ – Не е определено да бъдеш учен. Казвам на друг някой: „На тебе е определено да бъдеш учен и ще бъдеш учен.“ Като казвам някому, че не му е определено да бъде учен например, това е според великото учение. Засега ти е определено да живееш един посредствен живот, да събираш енергии, че за в бъдеще да станеш учен човек. Казваш: „Сега искам! “ Ако искаше да станеш учен сега, защо спа преди няколко прераждания?
към беседата >>
„Ама аз искам да бъда учен.“ – Не е определено да бъдеш учен.
Ако имаш къща и можеш да решиш в нея задачата, която ти е дадена, тази къща е благословена. Пък ако някой път къщата ти те спъва, не ти трябва. За някои хора не е предвидено да имат къщи, а за други е определено да имат къщи. Онези хора, които трябва да живеят в своя къща, ще си направят такава, а които трябва да живеят без къща, няма да си правят своя къща. Някой казва: „Аз трябва да си имам къща.“ Казвам: не е определено да имаш къща.
„Ама аз искам да бъда учен.“ – Не е определено да бъдеш учен.
Казвам на друг някой: „На тебе е определено да бъдеш учен и ще бъдеш учен.“ Като казвам някому, че не му е определено да бъде учен например, това е според великото учение. Засега ти е определено да живееш един посредствен живот, да събираш енергии, че за в бъдеще да станеш учен човек. Казваш: „Сега искам! “ Ако искаше да станеш учен сега, защо спа преди няколко прераждания? Ти искаш с пет пари да обиколиш целия свят.
към беседата >>
Казвам на друг някой: „На тебе е определено да бъдеш учен и ще бъдеш учен.“ Като казвам някому, че не му е определено да бъде учен например, това е според великото учение.
Пък ако някой път къщата ти те спъва, не ти трябва. За някои хора не е предвидено да имат къщи, а за други е определено да имат къщи. Онези хора, които трябва да живеят в своя къща, ще си направят такава, а които трябва да живеят без къща, няма да си правят своя къща. Някой казва: „Аз трябва да си имам къща.“ Казвам: не е определено да имаш къща. „Ама аз искам да бъда учен.“ – Не е определено да бъдеш учен.
Казвам на друг някой: „На тебе е определено да бъдеш учен и ще бъдеш учен.“ Като казвам някому, че не му е определено да бъде учен например, това е според великото учение.
Засега ти е определено да живееш един посредствен живот, да събираш енергии, че за в бъдеще да станеш учен човек. Казваш: „Сега искам! “ Ако искаше да станеш учен сега, защо спа преди няколко прераждания? Ти искаш с пет пари да обиколиш целия свят. Казваш: „Искам да бъда учен!
към беседата >>
Засега ти е определено да живееш един посредствен живот, да събираш енергии, че за в бъдеще да станеш учен човек.
За някои хора не е предвидено да имат къщи, а за други е определено да имат къщи. Онези хора, които трябва да живеят в своя къща, ще си направят такава, а които трябва да живеят без къща, няма да си правят своя къща. Някой казва: „Аз трябва да си имам къща.“ Казвам: не е определено да имаш къща. „Ама аз искам да бъда учен.“ – Не е определено да бъдеш учен. Казвам на друг някой: „На тебе е определено да бъдеш учен и ще бъдеш учен.“ Като казвам някому, че не му е определено да бъде учен например, това е според великото учение.
Засега ти е определено да живееш един посредствен живот, да събираш енергии, че за в бъдеще да станеш учен човек.
Казваш: „Сега искам! “ Ако искаше да станеш учен сега, защо спа преди няколко прераждания? Ти искаш с пет пари да обиколиш целия свят. Казваш: „Искам да бъда учен! “ – И можеш да бъдеш, аз не отричам това.
към беседата >>
Казваш: „Сега искам!
Онези хора, които трябва да живеят в своя къща, ще си направят такава, а които трябва да живеят без къща, няма да си правят своя къща. Някой казва: „Аз трябва да си имам къща.“ Казвам: не е определено да имаш къща. „Ама аз искам да бъда учен.“ – Не е определено да бъдеш учен. Казвам на друг някой: „На тебе е определено да бъдеш учен и ще бъдеш учен.“ Като казвам някому, че не му е определено да бъде учен например, това е според великото учение. Засега ти е определено да живееш един посредствен живот, да събираш енергии, че за в бъдеще да станеш учен човек.
Казваш: „Сега искам!
“ Ако искаше да станеш учен сега, защо спа преди няколко прераждания? Ти искаш с пет пари да обиколиш целия свят. Казваш: „Искам да бъда учен! “ – И можеш да бъдеш, аз не отричам това. Но кога?
към беседата >>
“ Ако искаше да станеш учен сега, защо спа преди няколко прераждания?
Някой казва: „Аз трябва да си имам къща.“ Казвам: не е определено да имаш къща. „Ама аз искам да бъда учен.“ – Не е определено да бъдеш учен. Казвам на друг някой: „На тебе е определено да бъдеш учен и ще бъдеш учен.“ Като казвам някому, че не му е определено да бъде учен например, това е според великото учение. Засега ти е определено да живееш един посредствен живот, да събираш енергии, че за в бъдеще да станеш учен човек. Казваш: „Сега искам!
“ Ако искаше да станеш учен сега, защо спа преди няколко прераждания?
Ти искаш с пет пари да обиколиш целия свят. Казваш: „Искам да бъда учен! “ – И можеш да бъдеш, аз не отричам това. Но кога? – След две прераждания.
към беседата >>
Ти искаш с пет пари да обиколиш целия свят.
„Ама аз искам да бъда учен.“ – Не е определено да бъдеш учен. Казвам на друг някой: „На тебе е определено да бъдеш учен и ще бъдеш учен.“ Като казвам някому, че не му е определено да бъде учен например, това е според великото учение. Засега ти е определено да живееш един посредствен живот, да събираш енергии, че за в бъдеще да станеш учен човек. Казваш: „Сега искам! “ Ако искаше да станеш учен сега, защо спа преди няколко прераждания?
Ти искаш с пет пари да обиколиш целия свят.
Казваш: „Искам да бъда учен! “ – И можеш да бъдеш, аз не отричам това. Но кога? – След две прераждания. Някои хора могат да бъдат учени още сега.
към беседата >>
Казваш: „Искам да бъда учен!
Казвам на друг някой: „На тебе е определено да бъдеш учен и ще бъдеш учен.“ Като казвам някому, че не му е определено да бъде учен например, това е според великото учение. Засега ти е определено да живееш един посредствен живот, да събираш енергии, че за в бъдеще да станеш учен човек. Казваш: „Сега искам! “ Ако искаше да станеш учен сега, защо спа преди няколко прераждания? Ти искаш с пет пари да обиколиш целия свят.
Казваш: „Искам да бъда учен!
“ – И можеш да бъдеш, аз не отричам това. Но кога? – След две прераждания. Някои хора могат да бъдат учени още сега. Това не трябва да ви обезсърчава.
към беседата >>
“ – И можеш да бъдеш, аз не отричам това.
Засега ти е определено да живееш един посредствен живот, да събираш енергии, че за в бъдеще да станеш учен човек. Казваш: „Сега искам! “ Ако искаше да станеш учен сега, защо спа преди няколко прераждания? Ти искаш с пет пари да обиколиш целия свят. Казваш: „Искам да бъда учен!
“ – И можеш да бъдеш, аз не отричам това.
Но кога? – След две прераждания. Някои хора могат да бъдат учени още сега. Това не трябва да ви обезсърчава. Целият живот, цялата вечност – това са възможности, в които човешката душа може да се прояви.
към беседата >>
Но кога?
Казваш: „Сега искам! “ Ако искаше да станеш учен сега, защо спа преди няколко прераждания? Ти искаш с пет пари да обиколиш целия свят. Казваш: „Искам да бъда учен! “ – И можеш да бъдеш, аз не отричам това.
Но кога?
– След две прераждания. Някои хора могат да бъдат учени още сега. Това не трябва да ви обезсърчава. Целият живот, цялата вечност – това са възможности, в които човешката душа може да се прояви. Вие искате още в сегашния си живот да съберете всичко.
към беседата >>
– След две прераждания.
“ Ако искаше да станеш учен сега, защо спа преди няколко прераждания? Ти искаш с пет пари да обиколиш целия свят. Казваш: „Искам да бъда учен! “ – И можеш да бъдеш, аз не отричам това. Но кога?
– След две прераждания.
Някои хора могат да бъдат учени още сега. Това не трябва да ви обезсърчава. Целият живот, цялата вечност – това са възможности, в които човешката душа може да се прояви. Вие искате още в сегашния си живот да съберете всичко. Не, знайте следното нещо: и щастието да ви дадат на Земята, не го вземайте.
към беседата >>
Някои хора могат да бъдат учени още сега.
Ти искаш с пет пари да обиколиш целия свят. Казваш: „Искам да бъда учен! “ – И можеш да бъдеш, аз не отричам това. Но кога? – След две прераждания.
Някои хора могат да бъдат учени още сега.
Това не трябва да ви обезсърчава. Целият живот, цялата вечност – това са възможности, в които човешката душа може да се прояви. Вие искате още в сегашния си живот да съберете всичко. Не, знайте следното нещо: и щастието да ви дадат на Земята, не го вземайте. За предпочитане е, като живеете на Земята, да носите скърбите, отколкото щастието.
към беседата >>
Това не трябва да ви обезсърчава.
Казваш: „Искам да бъда учен! “ – И можеш да бъдеш, аз не отричам това. Но кога? – След две прераждания. Някои хора могат да бъдат учени още сега.
Това не трябва да ви обезсърчава.
Целият живот, цялата вечност – това са възможности, в които човешката душа може да се прояви. Вие искате още в сегашния си живот да съберете всичко. Не, знайте следното нещо: и щастието да ви дадат на Земята, не го вземайте. За предпочитане е, като живеете на Земята, да носите скърбите, отколкото щастието. Защото ако вземете щастието, ще ви дойдат много големи нещастия.
към беседата >>
Целият живот, цялата вечност – това са възможности, в които човешката душа може да се прояви.
“ – И можеш да бъдеш, аз не отричам това. Но кога? – След две прераждания. Някои хора могат да бъдат учени още сега. Това не трябва да ви обезсърчава.
Целият живот, цялата вечност – това са възможности, в които човешката душа може да се прояви.
Вие искате още в сегашния си живот да съберете всичко. Не, знайте следното нещо: и щастието да ви дадат на Земята, не го вземайте. За предпочитане е, като живеете на Земята, да носите скърбите, отколкото щастието. Защото ако вземете щастието, ще ви дойдат много големи нещастия. Тъй е било и ще бъде през всички времена.
към беседата >>
Вие искате още в сегашния си живот да съберете всичко.
Но кога? – След две прераждания. Някои хора могат да бъдат учени още сега. Това не трябва да ви обезсърчава. Целият живот, цялата вечност – това са възможности, в които човешката душа може да се прояви.
Вие искате още в сегашния си живот да съберете всичко.
Не, знайте следното нещо: и щастието да ви дадат на Земята, не го вземайте. За предпочитане е, като живеете на Земята, да носите скърбите, отколкото щастието. Защото ако вземете щастието, ще ви дойдат много големи нещастия. Тъй е било и ще бъде през всички времена.
към беседата >>
Не, знайте следното нещо: и щастието да ви дадат на Земята, не го вземайте.
– След две прераждания. Някои хора могат да бъдат учени още сега. Това не трябва да ви обезсърчава. Целият живот, цялата вечност – това са възможности, в които човешката душа може да се прояви. Вие искате още в сегашния си живот да съберете всичко.
Не, знайте следното нещо: и щастието да ви дадат на Земята, не го вземайте.
За предпочитане е, като живеете на Земята, да носите скърбите, отколкото щастието. Защото ако вземете щастието, ще ви дойдат много големи нещастия. Тъй е било и ще бъде през всички времена.
към беседата >>
За предпочитане е, като живеете на Земята, да носите скърбите, отколкото щастието.
Някои хора могат да бъдат учени още сега. Това не трябва да ви обезсърчава. Целият живот, цялата вечност – това са възможности, в които човешката душа може да се прояви. Вие искате още в сегашния си живот да съберете всичко. Не, знайте следното нещо: и щастието да ви дадат на Земята, не го вземайте.
За предпочитане е, като живеете на Земята, да носите скърбите, отколкото щастието.
Защото ако вземете щастието, ще ви дойдат много големи нещастия. Тъй е било и ще бъде през всички времена.
към беседата >>
Защото ако вземете щастието, ще ви дойдат много големи нещастия.
Това не трябва да ви обезсърчава. Целият живот, цялата вечност – това са възможности, в които човешката душа може да се прояви. Вие искате още в сегашния си живот да съберете всичко. Не, знайте следното нещо: и щастието да ви дадат на Земята, не го вземайте. За предпочитане е, като живеете на Земята, да носите скърбите, отколкото щастието.
Защото ако вземете щастието, ще ви дойдат много големи нещастия.
Тъй е било и ще бъде през всички времена.
към беседата >>
Тъй е било и ще бъде през всички времена.
Целият живот, цялата вечност – това са възможности, в които човешката душа може да се прояви. Вие искате още в сегашния си живот да съберете всичко. Не, знайте следното нещо: и щастието да ви дадат на Земята, не го вземайте. За предпочитане е, като живеете на Земята, да носите скърбите, отколкото щастието. Защото ако вземете щастието, ще ви дойдат много големи нещастия.
Тъй е било и ще бъде през всички времена.
към беседата >>
Сега да не се роди страх, та да кажете: „Не искам щастие!
Сега да не се роди страх, та да кажете: „Не искам щастие!
“ – Не, само онзи се отказва от щастието, който се страхува. Трябва да знаете, че за всички неща сте отговорни. Някой път вие идвате до крайности в живота и казвате: „Това не ни трябва, онова не ни трябва.“ Вие трябва да знаете какво да вършите. „Ама аз мисля да отида на онзи свят.“ – Ще отидеш на онзи свят! Ти не можеш да живееш между хората на Земята, че между ангелите ще живееш!
към беседата >>
“ – Не, само онзи се отказва от щастието, който се страхува.
Сега да не се роди страх, та да кажете: „Не искам щастие!
“ – Не, само онзи се отказва от щастието, който се страхува.
Трябва да знаете, че за всички неща сте отговорни. Някой път вие идвате до крайности в живота и казвате: „Това не ни трябва, онова не ни трябва.“ Вие трябва да знаете какво да вършите. „Ама аз мисля да отида на онзи свят.“ – Ще отидеш на онзи свят! Ти не можеш да живееш между хората на Земята, че между ангелите ще живееш! Не те ли зная кой си?
към беседата >>
Трябва да знаете, че за всички неща сте отговорни.
Сега да не се роди страх, та да кажете: „Не искам щастие! “ – Не, само онзи се отказва от щастието, който се страхува.
Трябва да знаете, че за всички неща сте отговорни.
Някой път вие идвате до крайности в живота и казвате: „Това не ни трябва, онова не ни трябва.“ Вие трябва да знаете какво да вършите. „Ама аз мисля да отида на онзи свят.“ – Ще отидеш на онзи свят! Ти не можеш да живееш между хората на Земята, че между ангелите ще живееш! Не те ли зная кой си? Ти напущаш лозето на обед и мислиш, че горе ще те приемат с венец.
към беседата >>
Някой път вие идвате до крайности в живота и казвате: „Това не ни трябва, онова не ни трябва.“ Вие трябва да знаете какво да вършите.
Сега да не се роди страх, та да кажете: „Не искам щастие! “ – Не, само онзи се отказва от щастието, който се страхува. Трябва да знаете, че за всички неща сте отговорни.
Някой път вие идвате до крайности в живота и казвате: „Това не ни трябва, онова не ни трябва.“ Вие трябва да знаете какво да вършите.
„Ама аз мисля да отида на онзи свят.“ – Ще отидеш на онзи свят! Ти не можеш да живееш между хората на Земята, че между ангелите ще живееш! Не те ли зная кой си? Ти напущаш лозето на обед и мислиш, че горе ще те приемат с венец. Горе ако отидеш, ще питат: „Кой е този?
към беседата >>
„Ама аз мисля да отида на онзи свят.“ – Ще отидеш на онзи свят!
Сега да не се роди страх, та да кажете: „Не искам щастие! “ – Не, само онзи се отказва от щастието, който се страхува. Трябва да знаете, че за всички неща сте отговорни. Някой път вие идвате до крайности в живота и казвате: „Това не ни трябва, онова не ни трябва.“ Вие трябва да знаете какво да вършите.
„Ама аз мисля да отида на онзи свят.“ – Ще отидеш на онзи свят!
Ти не можеш да живееш между хората на Земята, че между ангелите ще живееш! Не те ли зная кой си? Ти напущаш лозето на обед и мислиш, че горе ще те приемат с венец. Горе ако отидеш, ще питат: „Кой е този? “ – „Този е един човек, който напуща работата си на обед.“ – „Я тогава го пратете на някое лозе да довърши работата си!
към беседата >>
Ти не можеш да живееш между хората на Земята, че между ангелите ще живееш!
Сега да не се роди страх, та да кажете: „Не искам щастие! “ – Не, само онзи се отказва от щастието, който се страхува. Трябва да знаете, че за всички неща сте отговорни. Някой път вие идвате до крайности в живота и казвате: „Това не ни трябва, онова не ни трябва.“ Вие трябва да знаете какво да вършите. „Ама аз мисля да отида на онзи свят.“ – Ще отидеш на онзи свят!
Ти не можеш да живееш между хората на Земята, че между ангелите ще живееш!
Не те ли зная кой си? Ти напущаш лозето на обед и мислиш, че горе ще те приемат с венец. Горе ако отидеш, ще питат: „Кой е този? “ – „Този е един човек, който напуща работата си на обед.“ – „Я тогава го пратете на някое лозе да довърши работата си! “ Някои от вас, както и от евангелистите, казват: „О, мили Иисусе, Ти ще ме посрещнеш, ще ми туриш венеца на главата.“ – Да, ще получиш венец, но половин венец.
към беседата >>
Не те ли зная кой си?
“ – Не, само онзи се отказва от щастието, който се страхува. Трябва да знаете, че за всички неща сте отговорни. Някой път вие идвате до крайности в живота и казвате: „Това не ни трябва, онова не ни трябва.“ Вие трябва да знаете какво да вършите. „Ама аз мисля да отида на онзи свят.“ – Ще отидеш на онзи свят! Ти не можеш да живееш между хората на Земята, че между ангелите ще живееш!
Не те ли зная кой си?
Ти напущаш лозето на обед и мислиш, че горе ще те приемат с венец. Горе ако отидеш, ще питат: „Кой е този? “ – „Този е един човек, който напуща работата си на обед.“ – „Я тогава го пратете на някое лозе да довърши работата си! “ Някои от вас, както и от евангелистите, казват: „О, мили Иисусе, Ти ще ме посрещнеш, ще ми туриш венеца на главата.“ – Да, ще получиш венец, но половин венец. Смешни работи са тия!
към беседата >>
Ще потърсите някакви обяснения върху тази тема в енциклопедическия речник.
Ще потърсите някакви обяснения върху тази тема в енциклопедическия речник.
След това ще направите един малък извод. Върху тази тема нека пишат трима души от младите.
към беседата >>
Ти напущаш лозето на обед и мислиш, че горе ще те приемат с венец.
Трябва да знаете, че за всички неща сте отговорни. Някой път вие идвате до крайности в живота и казвате: „Това не ни трябва, онова не ни трябва.“ Вие трябва да знаете какво да вършите. „Ама аз мисля да отида на онзи свят.“ – Ще отидеш на онзи свят! Ти не можеш да живееш между хората на Земята, че между ангелите ще живееш! Не те ли зная кой си?
Ти напущаш лозето на обед и мислиш, че горе ще те приемат с венец.
Горе ако отидеш, ще питат: „Кой е този? “ – „Този е един човек, който напуща работата си на обед.“ – „Я тогава го пратете на някое лозе да довърши работата си! “ Някои от вас, както и от евангелистите, казват: „О, мили Иисусе, Ти ще ме посрещнеш, ще ми туриш венеца на главата.“ – Да, ще получиш венец, но половин венец. Смешни работи са тия! Господ изисква да свършим Неговата работа – нищо повече.
към беседата >>
След това ще направите един малък извод.
Ще потърсите някакви обяснения върху тази тема в енциклопедическия речник.
След това ще направите един малък извод.
Върху тази тема нека пишат трима души от младите.
към беседата >>
Горе ако отидеш, ще питат: „Кой е този?
Някой път вие идвате до крайности в живота и казвате: „Това не ни трябва, онова не ни трябва.“ Вие трябва да знаете какво да вършите. „Ама аз мисля да отида на онзи свят.“ – Ще отидеш на онзи свят! Ти не можеш да живееш между хората на Земята, че между ангелите ще живееш! Не те ли зная кой си? Ти напущаш лозето на обед и мислиш, че горе ще те приемат с венец.
Горе ако отидеш, ще питат: „Кой е този?
“ – „Този е един човек, който напуща работата си на обед.“ – „Я тогава го пратете на някое лозе да довърши работата си! “ Някои от вас, както и от евангелистите, казват: „О, мили Иисусе, Ти ще ме посрещнеш, ще ми туриш венеца на главата.“ – Да, ще получиш венец, но половин венец. Смешни работи са тия! Господ изисква да свършим Неговата работа – нищо повече. Като отидеш на лозето, сериозно ще копаеш.
към беседата >>
Върху тази тема нека пишат трима души от младите.
Ще потърсите някакви обяснения върху тази тема в енциклопедическия речник. След това ще направите един малък извод.
Върху тази тема нека пишат трима души от младите.
към беседата >>
“ – „Този е един човек, който напуща работата си на обед.“ – „Я тогава го пратете на някое лозе да довърши работата си!
„Ама аз мисля да отида на онзи свят.“ – Ще отидеш на онзи свят! Ти не можеш да живееш между хората на Земята, че между ангелите ще живееш! Не те ли зная кой си? Ти напущаш лозето на обед и мислиш, че горе ще те приемат с венец. Горе ако отидеш, ще питат: „Кой е този?
“ – „Този е един човек, който напуща работата си на обед.“ – „Я тогава го пратете на някое лозе да довърши работата си!
“ Някои от вас, както и от евангелистите, казват: „О, мили Иисусе, Ти ще ме посрещнеш, ще ми туриш венеца на главата.“ – Да, ще получиш венец, но половин венец. Смешни работи са тия! Господ изисква да свършим Неговата работа – нищо повече. Като отидеш на лозето, сериозно ще копаеш. И като се върнеш, ще кажеш: „Господи, направих тъй, както си казал.“ Можеш да седиш 10-20 дена на лозето, но ще го прекопаеш.
към беседата >>
Кое е най-същественото в сегашния живот, при сегашното му развитие?
Кое е най-същественото в сегашния живот, при сегашното му развитие?
Подразбирам най-същественото, без което човек не може. Туй, без което човек може в дадения случай, то не е толкова съществено. Кое е същественото за носа на човека? Кое е същественото за устата? Някой път като говорим, нам се струва лесно да говорим върху това, кое е съществено и кое не е.
към беседата >>
“ Някои от вас, както и от евангелистите, казват: „О, мили Иисусе, Ти ще ме посрещнеш, ще ми туриш венеца на главата.“ – Да, ще получиш венец, но половин венец.
Ти не можеш да живееш между хората на Земята, че между ангелите ще живееш! Не те ли зная кой си? Ти напущаш лозето на обед и мислиш, че горе ще те приемат с венец. Горе ако отидеш, ще питат: „Кой е този? “ – „Този е един човек, който напуща работата си на обед.“ – „Я тогава го пратете на някое лозе да довърши работата си!
“ Някои от вас, както и от евангелистите, казват: „О, мили Иисусе, Ти ще ме посрещнеш, ще ми туриш венеца на главата.“ – Да, ще получиш венец, но половин венец.
Смешни работи са тия! Господ изисква да свършим Неговата работа – нищо повече. Като отидеш на лозето, сериозно ще копаеш. И като се върнеш, ще кажеш: „Господи, направих тъй, както си казал.“ Можеш да седиш 10-20 дена на лозето, но ще го прекопаеш. Тази година лозето ти може да не даде плод – нищо от това, но идната година туй лозе ще даде двойно количество плод.
към беседата >>
Подразбирам най-същественото, без което човек не може.
Кое е най-същественото в сегашния живот, при сегашното му развитие?
Подразбирам най-същественото, без което човек не може.
Туй, без което човек може в дадения случай, то не е толкова съществено. Кое е същественото за носа на човека? Кое е същественото за устата? Някой път като говорим, нам се струва лесно да говорим върху това, кое е съществено и кое не е. Питам обаче: кои са отличителните черти, че сме казали нещо за същественото?
към беседата >>
Смешни работи са тия!
Не те ли зная кой си? Ти напущаш лозето на обед и мислиш, че горе ще те приемат с венец. Горе ако отидеш, ще питат: „Кой е този? “ – „Този е един човек, който напуща работата си на обед.“ – „Я тогава го пратете на някое лозе да довърши работата си! “ Някои от вас, както и от евангелистите, казват: „О, мили Иисусе, Ти ще ме посрещнеш, ще ми туриш венеца на главата.“ – Да, ще получиш венец, но половин венец.
Смешни работи са тия!
Господ изисква да свършим Неговата работа – нищо повече. Като отидеш на лозето, сериозно ще копаеш. И като се върнеш, ще кажеш: „Господи, направих тъй, както си казал.“ Можеш да седиш 10-20 дена на лозето, но ще го прекопаеш. Тази година лозето ти може да не даде плод – нищо от това, но идната година туй лозе ще даде двойно количество плод. Лозарите, които разбират този закон, режат лозето до корена и казват: „Тъй ще уякне.“ Онзи, който е лаком и не иска да го реже, като дава две години наред плод, на третата ще престане да дава и пак ще трябва да се реже.
към беседата >>
Туй, без което човек може в дадения случай, то не е толкова съществено.
Кое е най-същественото в сегашния живот, при сегашното му развитие? Подразбирам най-същественото, без което човек не може.
Туй, без което човек може в дадения случай, то не е толкова съществено.
Кое е същественото за носа на човека? Кое е същественото за устата? Някой път като говорим, нам се струва лесно да говорим върху това, кое е съществено и кое не е. Питам обаче: кои са отличителните черти, че сме казали нещо за същественото? Може да си мислите, че казвате същественото върху някой въпрос например или върху някой предмет.
към беседата >>
Господ изисква да свършим Неговата работа – нищо повече.
Ти напущаш лозето на обед и мислиш, че горе ще те приемат с венец. Горе ако отидеш, ще питат: „Кой е този? “ – „Този е един човек, който напуща работата си на обед.“ – „Я тогава го пратете на някое лозе да довърши работата си! “ Някои от вас, както и от евангелистите, казват: „О, мили Иисусе, Ти ще ме посрещнеш, ще ми туриш венеца на главата.“ – Да, ще получиш венец, но половин венец. Смешни работи са тия!
Господ изисква да свършим Неговата работа – нищо повече.
Като отидеш на лозето, сериозно ще копаеш. И като се върнеш, ще кажеш: „Господи, направих тъй, както си казал.“ Можеш да седиш 10-20 дена на лозето, но ще го прекопаеш. Тази година лозето ти може да не даде плод – нищо от това, но идната година туй лозе ще даде двойно количество плод. Лозарите, които разбират този закон, режат лозето до корена и казват: „Тъй ще уякне.“ Онзи, който е лаком и не иска да го реже, като дава две години наред плод, на третата ще престане да дава и пак ще трябва да се реже.
към беседата >>
Кое е същественото за носа на човека?
Кое е най-същественото в сегашния живот, при сегашното му развитие? Подразбирам най-същественото, без което човек не може. Туй, без което човек може в дадения случай, то не е толкова съществено.
Кое е същественото за носа на човека?
Кое е същественото за устата? Някой път като говорим, нам се струва лесно да говорим върху това, кое е съществено и кое не е. Питам обаче: кои са отличителните черти, че сме казали нещо за същественото? Може да си мислите, че казвате същественото върху някой въпрос например или върху някой предмет. Аз ще ви улесня в отговора.
към беседата >>
Като отидеш на лозето, сериозно ще копаеш.
Горе ако отидеш, ще питат: „Кой е този? “ – „Този е един човек, който напуща работата си на обед.“ – „Я тогава го пратете на някое лозе да довърши работата си! “ Някои от вас, както и от евангелистите, казват: „О, мили Иисусе, Ти ще ме посрещнеш, ще ми туриш венеца на главата.“ – Да, ще получиш венец, но половин венец. Смешни работи са тия! Господ изисква да свършим Неговата работа – нищо повече.
Като отидеш на лозето, сериозно ще копаеш.
И като се върнеш, ще кажеш: „Господи, направих тъй, както си казал.“ Можеш да седиш 10-20 дена на лозето, но ще го прекопаеш. Тази година лозето ти може да не даде плод – нищо от това, но идната година туй лозе ще даде двойно количество плод. Лозарите, които разбират този закон, режат лозето до корена и казват: „Тъй ще уякне.“ Онзи, който е лаком и не иска да го реже, като дава две години наред плод, на третата ще престане да дава и пак ще трябва да се реже.
към беседата >>
Кое е същественото за устата?
Кое е най-същественото в сегашния живот, при сегашното му развитие? Подразбирам най-същественото, без което човек не може. Туй, без което човек може в дадения случай, то не е толкова съществено. Кое е същественото за носа на човека?
Кое е същественото за устата?
Някой път като говорим, нам се струва лесно да говорим върху това, кое е съществено и кое не е. Питам обаче: кои са отличителните черти, че сме казали нещо за същественото? Може да си мислите, че казвате същественото върху някой въпрос например или върху някой предмет. Аз ще ви улесня в отговора. Кои са отличителните черти на свещта например?
към беседата >>
И като се върнеш, ще кажеш: „Господи, направих тъй, както си казал.“ Можеш да седиш 10-20 дена на лозето, но ще го прекопаеш.
“ – „Този е един човек, който напуща работата си на обед.“ – „Я тогава го пратете на някое лозе да довърши работата си! “ Някои от вас, както и от евангелистите, казват: „О, мили Иисусе, Ти ще ме посрещнеш, ще ми туриш венеца на главата.“ – Да, ще получиш венец, но половин венец. Смешни работи са тия! Господ изисква да свършим Неговата работа – нищо повече. Като отидеш на лозето, сериозно ще копаеш.
И като се върнеш, ще кажеш: „Господи, направих тъй, както си казал.“ Можеш да седиш 10-20 дена на лозето, но ще го прекопаеш.
Тази година лозето ти може да не даде плод – нищо от това, но идната година туй лозе ще даде двойно количество плод. Лозарите, които разбират този закон, режат лозето до корена и казват: „Тъй ще уякне.“ Онзи, който е лаком и не иска да го реже, като дава две години наред плод, на третата ще престане да дава и пак ще трябва да се реже.
към беседата >>
Някой път като говорим, нам се струва лесно да говорим върху това, кое е съществено и кое не е.
Кое е най-същественото в сегашния живот, при сегашното му развитие? Подразбирам най-същественото, без което човек не може. Туй, без което човек може в дадения случай, то не е толкова съществено. Кое е същественото за носа на човека? Кое е същественото за устата?
Някой път като говорим, нам се струва лесно да говорим върху това, кое е съществено и кое не е.
Питам обаче: кои са отличителните черти, че сме казали нещо за същественото? Може да си мислите, че казвате същественото върху някой въпрос например или върху някой предмет. Аз ще ви улесня в отговора. Кои са отличителните черти на свещта например? Най-първо може да кажете, че най-същественото за нея е устройството ѝ, а после това – от какво е направена.
към беседата >>
Тази година лозето ти може да не даде плод – нищо от това, но идната година туй лозе ще даде двойно количество плод.
“ Някои от вас, както и от евангелистите, казват: „О, мили Иисусе, Ти ще ме посрещнеш, ще ми туриш венеца на главата.“ – Да, ще получиш венец, но половин венец. Смешни работи са тия! Господ изисква да свършим Неговата работа – нищо повече. Като отидеш на лозето, сериозно ще копаеш. И като се върнеш, ще кажеш: „Господи, направих тъй, както си казал.“ Можеш да седиш 10-20 дена на лозето, но ще го прекопаеш.
Тази година лозето ти може да не даде плод – нищо от това, но идната година туй лозе ще даде двойно количество плод.
Лозарите, които разбират този закон, режат лозето до корена и казват: „Тъй ще уякне.“ Онзи, който е лаком и не иска да го реже, като дава две години наред плод, на третата ще престане да дава и пак ще трябва да се реже.
към беседата >>
Питам обаче: кои са отличителните черти, че сме казали нещо за същественото?
Подразбирам най-същественото, без което човек не може. Туй, без което човек може в дадения случай, то не е толкова съществено. Кое е същественото за носа на човека? Кое е същественото за устата? Някой път като говорим, нам се струва лесно да говорим върху това, кое е съществено и кое не е.
Питам обаче: кои са отличителните черти, че сме казали нещо за същественото?
Може да си мислите, че казвате същественото върху някой въпрос например или върху някой предмет. Аз ще ви улесня в отговора. Кои са отличителните черти на свещта например? Най-първо може да кажете, че най-същественото за нея е устройството ѝ, а после това – от какво е направена. Най-същественото за нея е това, че тя гори.
към беседата >>
Лозарите, които разбират този закон, режат лозето до корена и казват: „Тъй ще уякне.“ Онзи, който е лаком и не иска да го реже, като дава две години наред плод, на третата ще престане да дава и пак ще трябва да се реже.
Смешни работи са тия! Господ изисква да свършим Неговата работа – нищо повече. Като отидеш на лозето, сериозно ще копаеш. И като се върнеш, ще кажеш: „Господи, направих тъй, както си казал.“ Можеш да седиш 10-20 дена на лозето, но ще го прекопаеш. Тази година лозето ти може да не даде плод – нищо от това, но идната година туй лозе ще даде двойно количество плод.
Лозарите, които разбират този закон, режат лозето до корена и казват: „Тъй ще уякне.“ Онзи, който е лаком и не иска да го реже, като дава две години наред плод, на третата ще престане да дава и пак ще трябва да се реже.
към беседата >>
Може да си мислите, че казвате същественото върху някой въпрос например или върху някой предмет.
Туй, без което човек може в дадения случай, то не е толкова съществено. Кое е същественото за носа на човека? Кое е същественото за устата? Някой път като говорим, нам се струва лесно да говорим върху това, кое е съществено и кое не е. Питам обаче: кои са отличителните черти, че сме казали нещо за същественото?
Може да си мислите, че казвате същественото върху някой въпрос например или върху някой предмет.
Аз ще ви улесня в отговора. Кои са отличителните черти на свещта например? Най-първо може да кажете, че най-същественото за нея е устройството ѝ, а после това – от какво е направена. Най-същественото за нея е това, че тя гори. Тогава кое е същественото на учението?
към беседата >>
Сега не трябва да бързаме в живота си.
Сега не трябва да бързаме в живота си.
Искам да разбирате живота философски, да не казвате: „Аз не искам да работя! “ Ако не искаш да работиш физически, ще работиш духовно, умствено, но все-таки ще работиш. Някой казва: „Аз работя над хората.“ Ти работиш над хората, но над себе си не работиш. Човек не може да работи над хората: той работи само над себе си. Този човек, който мисли, че работи над хората, прилича на онзи, който, като гледал как един човек кашлял и се мъчел да чука кафето, мислел, че той го чука, и затова поискал кафе и за себе си.
към беседата >>
НАГОРЕ